Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Любен Корнезов

Секретари: Ралица Агайн и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, на вчерашното заседание започнахме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2004 Г.
Бяха представени докладите на комисиите, на Сметната палата. Законопроектът беше представен от вносителите и започнаха разискванията. НДСВ е използвало 2 минути от времето си, ОДС – 12 минути, Коалиция за България – 12 минути. Моята информация е, че господин Борислав Китов иска да продължи своето изказване, но не го виждам в пленарната зала и няма как това да стане.
Имате думата, уважаеми народни представители, за разисквания по законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г. Има ли желаещи от лявата страна на залата? Не виждам. От средата на залата? Не виждам. От дясната страна на залата? Също не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на първо гласуване законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г.
Моля, гласувайте.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ПСОДС, от място): Господин председател, много Ви моля, гласува се с чужди карти! На първите три реда няма никой, а сега се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Госпожо Михайлова, всеки ден съм свидетел на подобни изпълнения от всички страни на пленарната зала, колкото и да е тъжно това нещо.
Гласували 168 народни представители: за 101, против 66, въздържал се 1.
Този законопроект е приет на първо четене.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ИНВЕСТИЦИИ.
Искам да поканя председателя на Комисията по икономическата политика господин Валери Димитров да представи становището на комисията по този законопроект.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:

“СТАНОВИЩЕ
по Законопроект № 302-01-47 от 26.09.2003 г. за
допълнение на Закона за чуждестранните инвестиции с
вносител Министерския съвет и по Законопроект № 302-01-51
от 15.10.2003 г. за изменение и допълнение на Закона за
чуждестранните инвестиции с вносител Министерския съвет

На редовното си заседание, проведено на 29 октомври 2003 г., с участието на представители на вносителя Комисията по икономическата политика обсъди двата законопроекта, внесени от Министерския съвет.
Първият законопроект цели съобразяване на националното законодателство с изискването за национално третиране по отношение на правото на установяване на физически лица с националност от страна-членка на Европейския съюз, както и с други изисквания, поети по международни договори, по които България е страна.
Този законопроект цели да насърчи инвестициите и да определи ефективно целите в общата стратегия за развитие на страната. С него се изравняват условията за извършване на инвестиции от местни и чуждестранни лица, като наименованието на закона се изменя на “Закон за насърчаване на инвестициите”. Регламентира се осъществяването на държавната политика в областта на инвестициите да се осъществява от министъра на икономиката. Предвижда се министърът на икономиката да разработи стратегия за насърчаване на инвестиционната дейност, което се приема от Министерския съвет. Агенцията за чуждестранни инвестиции от държавен орган към Министерския съвет се преобразува в Българска агенция за инвестиции със статус на изпълнителна агенция към министъра на икономиката. Функциите на агенцията се разширяват, като тя отговаря за изпълнението на държавната политика в областта на инвестициите, рекламирането в чужбина на възможностите за инвестиране в страната и съдействието и обслужването на потенциалните инвеститори на едно гише. Насърчават се инвестициите в продукти, предназначени за износ, продукти, свързани с добив или преработка на материали с местен произход и високотехнологични продукти. Насърчават се и инвестициите в сферата на услугите.
Инвестициите са разделени на три класа по финансов признак, като в зависимост от класа са определени мерките за насърчаване на инвестициите. Уредени са универсални мерки за всички класове инвестиции. Уредена е процедура за насърчаване на управление “Инвестиционен проект”. Всички органи на изпълнителната власт, органите на местното самоуправление и техните администрации са длъжни да оказват съдействие на агенцията за осъществяване на административното обслужване на инвеститорите. Усъвършенства се разрешителният режим за придобиване право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижими имоти от чуждестранни лица или дружества с чуждестранно участие. Съкращават се сроковете за административно обслужване.
В дискусията по законопроектите се обсъдиха въпросите относно: установяването на прагове за инвестициите и изключването на малките по стойност инвестиции от приложното поле на закона; секторите, в които се правят инвестициите; съотношението между закона и подзаконовите нормативни актове по прилагането му; структурата и компетенциите на Българската агенция за инвестиции в страната и чужбина; възможността за учредяване на ограничени вещни права върху недвижим имот – частна държавна или общинска собственост, без търг или конкурс.
След обсъждане на двата законопроекта Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене и двата законопроекта, като на тяхна основа се изготви общ законопроект на основание чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Искам да поканя Комисията по европейска интеграция, не виждам председателя й, но силно се надявам, че комисията съществува и има кой да представи становището на тази комисия.
Госпожо Гигова, заповядайте да представите становището на комисията по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чуждестранните инвестиции.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ГИГОВА:

“СТАНОВИЩЕ
относно проект на Закон за допълнение на Закона за
чуждестранните инвестиции № 302-01-47, внесен от Министерския съвет на 26.09.2003 г., и проект на Закон за
изменение и допълнение на Закона за чуждестранните инвестиции № 302-01-51, внесен от Министерския съвет на 15.10.2003 г.

На свое заседание, проведено на 5 ноември 2003 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проекта на Закон за допълнение на Закона за чуждестранните инвестиции и проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за чуждестранните инвестиции, внесени от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха господин Радослав Бозаджиев – заместник-министър на икономиката, госпожа Елена Стоименова – член на Комисията за защита на конкуренцията, госпожа Камелия Стоянова – директор на Дирекция “Нормативна основа на икономиката” в Министерството на икономиката. Законопроектите бяха представени от името на вносителя от заместник-министъра на икономиката господин Бозаджиев.
I. Внесените от Министерския съвет законопроекти за допълнение на Закона за чуждестранните инвестиции и за изменение и допълнение на Закона за чуждестранните инвестиции имат отношение към Глава четвърта “Свободно движение на капитали” от преговорите за присъединяване на Република България към ЕС и към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и Република България (ЕСА).
Законопроектът от 26 септември 2003 г. се състои от един параграф, който в сходна редакция е възпроизведен и в законопроекта от 15 октомври 2003 г.
Внесеният на 15.10.2003 г. законопроект за изменение и допълнение на Закона за чуждестранните инвестиции предвижда съществена реформа на нормативната уредба за инвестициите. Законопроектът уеднаквява правния режим за извършване на инвестиции от местни и чуждестранни лица, като в съответствие с разширеното му приложно поле заглавието на закона се изменя в “Закон за насърчаване на инвестициите”. С предложения законопроект в обхвата на закона се включват и специални мерки за насърчаване на инвестициите, при условие, че отговарят на определени изисквания. Въвежда се деление на инвестициите на класове по финансов признак, като в зависимост от класа се предвиждат различни мерки за насърчаване на инвеститорите.
II. Оценката на съответствието на разглежданите законопроекти с acquis communautaire налага по-детайлно разглеждане на следните текстове:
1. По чл. 9 – параграф единствен на проекта от 26.09.2003 г. и § 7 на проекта от 15.10.2003 г.
За изпълнение на ангажиментите на България, поети спрямо Европейския съюз по силата на Споразумението за асоцииране и в хода на преговорите за присъединяване, от особено значение е допълнението в чл. 9 от закона. Създаването на нова ал. 3 е предложено и от двата законопроекта – параграф единствен на проекта от 26.09.2003 г. и § 7 на проекта от 15.10.2003 г. Мотивите за изменението са сходни и за двата законопроекта. Изменението се налага, тъй като съществуващото изискване на разрешение за постоянно пребиваване на граждани на държава-членка на Европейския съюз за извършване на стопанска дейност в случаите по чл. 9 от Закона за чуждестранните инвестиции нарушава задължението за национално (равно) третиране по чл. 45 ЕСА.
Според чл. 45, т. 2 от ЕСА “България ще предостави от влизането в сила на споразумението за установяването на компании и граждани на общността третиране, не по-малко благоприятно от това, предоставено на собствените й компании и граждани.” Съгласно чл. 49, т. 3 за целите на споразумението “гражданин на Общността” означава физическо лице, което е гражданин на една от страните-членки, а съгласно чл. 45, т. 5, буква “а” от споразумението “установяване” означава по отношение на граждани “правото да предприемат и осъществяват стопански дейности като самостоятелни (ненаети по трудов договор) лица и да образуват и ръководят предприятия и по-специално компании, които те ефективно контролират”. Осъществяването на самостоятелна дейност и стопанско предприемачество не включва търсене и получаване на работа на трудовия пазар.
Изискването за национално третиране по отношение на правото на установяване е предпоставено като условие за преминаване към втори етап от прилагането на ЕСА (чл. 7).
Подобно задължение за българската страна произтича не само от ЕСА, но и от множество двустранни договори за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, основани на принципите на националното третиране и режима на най-облагодетелствана нация.
Макар и еднакви по смисъл, двата законопроекта на Министерски съвет предлагат различна формулировка на новата ал. 3:
“(3) Алинея 1 не се прилага по отношение на гражданите на държави, с които Република България е сключила международни договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила.” – ПЗИД на ЗЧИ от 26.09.2003 г.
“(3) Алинея 1 не се прилага, когато е уговорено друго в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България.” – ПЗИД на ЗЧИ от 15.10.2003 г.
Редакцията, предложена от втория законопроект, е по-прецизна и следва да бъде подкрепена.
2. По § 25, ал. 2 от законопроекта от 15.10.2003 г.
В съответствие с acquis communautaire се предлага разрешителният режим по чл. 9 и по чл. 24 (придобиване на вещни права в определени от Министерския съвет урбанизирани територии и граничната зона) да отпадне по отношение на чуждестранните лица от ЕС и Европейското икономическо пространство от датата на присъединяването. В този смисъл е и Решение на съда на Европейските общности С-423/98 Alfredo Albore. Ангажиментът е поет с допълнителна информация, представена по Глава четвърта “Свободно движение на капитали”, CONF BG 34/01.
3. По чл. 13 (§ 10), чл. 17 (§ 11) и чл. 17б и 17ж (§ 12) от законопроекта от 15.10.2003
Посочените разпоредби могат да поставят под съмнение съответствието на закона с достиженията на правото на ЕО и по-специално свободното движение на стоки и услуги, свободната конкуренция и режима на държавните помощи.
Съгласно предложената със законопроекта редакция на чл. 13, с този закон се насърчават от държавата единствено инвестиции в производството на стоки, предназначени предимно за износ, производство, свързано с ресурси от местен произход, както и услуги, които предстои да бъдат определени с подзаконов акт по приложението на закона.
По същество това представлява стимулиране на развитието на местната индустрия и износа на местни стоки, което от своя страна би могло да доведе до нарушаване на свободната конкуренция и противоречие с общата забрана за предоставяне на държавна помощ, предвидена в чл. 87, § 1 от ДЕО (въведен съответно в чл. 1, ал. 3 и чл. 2, ал. 1 от Закона за държавните помощи), която гласи: “Всяка помощ, предоставяна от държава-членка или от ресурси на държава-членка, под каквато и да било форма, която нарушава или предизвиква опасност от нарушаване на конкуренцията, поради насърчаване на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите-членки, е несъвместима с общия пазар”.
Аналогична е и разпоредбата на чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЕСА, определяща като несъвместима с правилното функциониране на споразумението всяка държавна помощ, доколкото би могла да повлияе на търговията между Общността и България, която нарушава или създава опасност от нарушаване на конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производство на определени стоки.
Съмнение за наличие на елементи на държавна помощ пораждат и някои мерки за насърчаване на инвестициите от първи клас, предложени със законопроекта, като учредяване на ограничени вещни права върху недвижими имоти, частна държавна и частна общинска собственост, без търг или конкурс (чл. 17, ал. 5 и 6) и съдействие от държавата при изграждането на елементите на техническата инфраструктура, свързана с обекта на инвестицията (чл. 17а и 17б).
Въз основа на изложеното Комисията по европейска интеграция счита, че е необходимо да бъде предвиден адекватен механизъм за осигуряване приложимостта на разпоредбите на Закона за държавните помощи и на правилника по неговото прилагане, при насърчаване на инвестиции с предвидените по законопроекта мерки.

В тази връзка комисията подкрепи предложението на представителя на Комисията за защита на конкуренцията, направено в хода на дискусията, за прередактиране на чл. 17ж, ал. 1 (§ 12 от законопроекта) в следния смисъл: “Инвестициите от всеки определен клас се насърчават с мерките, предвидени в този закон, при спазване на разпоредбите на Закона за държавните помощи и Правилника по неговото прилагане”. Това уточнение ще позволи на Комисията за защита на конкуренцията да извършва преценка за допустимостта на мерките за насърчаване на инвестициите за всеки конкретен случай.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проекта на Закон за допълнение на Закона за чуждестранните инвестиции, № 302-01-47, внесен от Министерския съвет на 26 септември 2003 г., и проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за чуждестранни инвестиции, № 302-01-51, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2003 г., като препоръчва на водещата комисия да вземе предвид направените с настоящото становище бележки при обсъждането на законопроекта между първо и второ гласуване”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Гигова.
За процедурен въпрос има думата господин Валери Димитров, а след това господин Петър Жотев. (Реплики от място на народния представител Петър Жотев.)
Кажете, господин Жотев? Имате процедурен въпрос? За процедурен въпрос има думата господин Валери Димитров, а след това сте Вие.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС, от място): Но аз имам процедурен въпрос!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Именно, и господин Валери Димитров има процедурен въпрос.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС, от място): Аз пръв поисках да направя процедура. С какво е преди мен господин Димитров?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Прощавайте, но важи правилото: “пръв по време, по-силен по право”. Той заяви процедурата си още преди госпожа Гигова да завърши своето изказване.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС, от място): Но това е некоректно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Кое е некоректно? Че ми дава знак, че иска да вземе отношение по процедурен въпрос? Това е некоректно? За първи път го чувам.
Заповядайте, господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа! Имам процедурно предложение в залата да бъде допуснат господин Димитър Ивановски, заместник-министър на икономиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурно предложение за допускане в залата. Има ли противно предложение на това? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 106 народни представители: за 94, против 3, въздържали се 9.
Поканете заместник-министъра на икономиката в пленарната зала.
Заповядайте, господин Жотев.
Имате думата за процедурно предложение.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Господин председател, моля да ме извините, че от място не се съгласих с Вашата преценка за поредността на изказванията, но считам, че аз съм прав, а не Вие, защото аз си мисля, че когато някой чете становище на комисията, всички трябва да го слушаме. Не бива да си давате знаци с членове на Вашата парламентарна група, нито да давате предимство в изказванията. Това е според мен, господин председател, според това кой от коя парламентарна група е. Аз далеч преди господин Валери Димитров поисках думата да направя процедурно предложение, а то е следното:
Съгласен съм, че трябва да има представител на Министерството на икономиката. Моето предложение е да се покани министърът по европейската интеграция.
Госпожа Гигова 12 минути чете становището на Комисията по европейска интеграция. Като махнем 2 минути максимум обща част в началото и около 30 секунди заключение, всичко останало бяха забележки. Съгласете се, колеги, че това чухме. И те бяха много сериозни забележки.
Аз само ще акцентирам върху евентуални разминавания, ако този закон бъде приет, със Закона за държавните помощи. Това е много сериозна тема, по която България не си е решила проблемите. Затова моето предложение е, господин председател, умолявам Ви да поканите министъра по европейска интеграция, за да вземе отношение. И не господин Ивановски от гледна точка на Министерството на икономиката, а този, който води преговорите, за да каже дали това, което се предлага в законопроекта, няма да създаде проблеми на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Жотев.
Призовавам министъра по европейските въпроси госпожа Меглена Кунева да дойде максимално бързо в пленарната зала. Ще моля да се свържете с нея. (Реплики.)
Не е необходимо да гласуваме. Това го разпореждам аз – госпожа Кунева да бъде поканена в пленарната зала, защото това е едно коректно предложение.
Сега искам да поканя заместник-министъра на икономиката да представи законопроектите от името на вносителя.
Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ИВАНОВСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Настоящият проект за промени в Закона за чуждестранните инвестиции е част от цялостен пакет от нормативни мерки, който цели подобряване на бизнес средата, постигане на по-високи нива на икономически ръст и повишаване на конкурентоспособността на икономиката и на българските предприятия.
От разговорите, които сме провели в Министерството на икономиката с представители на местни и чуждестранни инвеститори, с техни асоциации в лицето на БИБА, Българската търговско-промишлена палата, Българската стопанска камара, като основни проблеми пред инвеститорите, които трябва да намерят решение, се очертават следните неща:
Първо, недостатъчно доброто административно обслужване на инвеститорите. Инвеститорите очакват контакт, когато те решават своите въпроси, свързани с инвестиционния процес, с едно лице. Те очакват опростеност и предвидимост на административната процедура и разумни срокове за обслужване.
Второ – това, което също така пречи на инвестиционния процес в страната, е липсата на достатъчно необходима инфраструктура като пътища, пристанища, летища, които в крайна сметка да обслужват и да облекчават инвестиционния процес в страната.
Трето – данъчната тежест, както размерът на самите данъчни задължения, така и разходите по администриране на данъците, липсата на единна практика и на предварително обвързващи становища на данъчната администрация е също така нещо, което със сигурност пречи на инвестиционния процес.
И накрая, нещо, което е извън компетенциите на изпълнителната власт, но така или иначе е елемент от обслужването на инвестиционния процес – това са проблемите, които инвеститорите срещат в съдебната система.
В този контекст нашите предложения за промени в закона се изразяват в следното:
Първото нещо, което принципно ние предлагаме, е, че законът вече не прави разлика между местни и чуждестранни инвеститори с оглед на тяхното насърчаване. Законът възприема принципа на еднакво третиране на местните и чуждестранните инвестиции и също така предоставянето на мерките на държавата, институционалната и финансовата подкрепа по отношение на тази реализация.
От една страна, ние смятаме, че разширяването на обхвата на закона чрез включване и на местните инвеститори е необходимо за осигуряване на по-голям икономически растеж, а, от друга страна, еднаквото третиране на местните икономически субекти с чуждестранните е задължение на страната ни, поето в рамките на предприсъединителния процес към Европейския съюз.
В резултат на това ние предлагаме и промяната в наименованието на закона, а именно: “Закон за насърчаване на инвестициите”.
От друга страна, с промените, които предлагаме в закона, се прави принципна разлика и оттук насетне министърът на икономиката ще осъществява политиката за насърчаване на инвестициите и взаимодействието с държавните органи в съответните секторни политики – транспорт, енергетика, строителство, селско стопанство и т.н.

За изпълнението на политиката за насърчаване на инвестициите Държавната агенция за чуждестранни инвестиции се преобразува в Българска агенция за инвестиции със статут на изпълнителна агенция към министъра на икономиката.
Агенцията ще има следните основни задачи: да привлича инвеститори както от страната, така и от чужбина. За тази цел агенцията на следващ етап ще разкрие офиси в някои от водещите инвестиционни центрове в чужбина към дипломатическите представителства на страната. Тя ще осигурява на инвеститорите съдействие при извършване на всички необходими за реализацията на един инвестиционен проект дейности както по отношение на административното обслужване, така и в случаите, когато има възможност да се предостави допустима държавна помощ, санкционирана от Комисията за защита на конкуренцията под формата на вещни права върху недвижими имоти, изграждане на инфраструктура или финансиране на изграждане на съответната инфраструктура. Тя също така ще осигурява посредничество на инвеститорите при контактите им с местната администрация както на общинско ниво, така и с местната държавна администрация.
По отношение на административното обслужване на практика инвеститорите от първи и втори клас съгласно класификацията, която ще бъде направена в закона, ще контактуват само с едно лице от администрацията – служител на Българската агенция за инвестиции. Получава се ефектът на административно обслужване на едно гише. По същия начин е организирано обслужването на инвестиционния процес например в Ирландия. За осигуряване на дейността на тези служители на агенцията се предвиждат от една страна определени по-кратки срокове за административно обслужване, а от друга страна – определяне на конкретни лица за контакт във всяка администрация, преди всичко в общинската. Предвиждат се и завишени административни санкции за длъжностните лица, които не предоставят необходимо административно обслужване в рамките на така определените срокове.
По отношение на инфраструктурата. Другото ключово въздействие, което държавата би могла да осигури като подкрепа за стимулиране на инвестиционния процес – в случаите, когато се създава индустриална площадка или инфраструктура към съответната индустриална площадка, за най-големия клас от инвеститорите със сигурност тя би следвало да бъде представена след съответното съгласуване с Комисията за защита на конкуренцията и тя да бъде предоставена в рамките на Закона за държавните помощи, ако съответната държавна помощ бъде определена за допустима в контекста на защитата на общите принципи на конкуренцията и в контекста на ангажиментите, които ние сме поели към Европейския съюз в рамките на преговорния процес.
Интересна промяна в закона са класовете инвестиции, които се въвеждат. По отношение на обема на предоставеното на държавата съдействие инвестициите се делят на три класа по финансов признак. Третият клас инвестиции ще бъдат на стойност между 10 и 50 млн. лв.; вторият клас инвестиции – на стойност между 50 и 100 млн. лв., и първи клас инвестиции с размер на инвестицията над 100 млн. лв. За инвестициите с най-малка стойност – трети клас, агенцията ще извършва информационно и консултантско обслужване на инвеститора, ще издава сертификат на съответния инвеститор, срещу който той ще получава необходимото административно обслужване от централните и териториалните администрации на органите на изпълнителната власт и на органите на общинската администрация. За инвестициите от втори клас агенцията ще извършва индивидуално информационно и консултантско обслужване, ще издава сертификат за втори клас инвестиции, но също така ще предлага и упълномощаване на определен служител от Агенцията за инвестиции, който от името и за сметка на инвеститора ще получи от съответните компетентни органи всички изискуеми документи според действащото законодателство за осъществяване на съответния инвестиционен проект. За инвеститорите от първи клас агенцията ще извършва всичко предвидено за втори клас инвеститори, като освен това ще оказва съдействие за изграждане на елементите на техническата инфраструктура, свързана с обекта на инвестицията, пред централните и териториалните администрации на органите на изпълнителната власт. Съдействието – тук искам дебело да подчертая – може да се изрази и в предоставянето на държавна помощ след необходимата санкция от Комисията за защита на конкуренцията за допустимостта на държавната помощ при условията и реда на Закона за държавните помощи.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, надявам се на вашата подкрепа за представения от Министерския съвет законопроект, тъй като сме убедени, че той ще подобри административното обслужване на инвеститорите в страната и ще даде възможност за увеличаване на инвестициите на зелено в българската икономика както от страна на чуждестранните, така и от страна на българските инвеститори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Дължа едно обяснение на пленарната зала и по-специално на господин Жотев. Преди малко получих информацията, че министърът по европейските въпроси госпожа Меглена Кунева е във Франция заедно с президента Георги Първанов. Така че до 10,30 ч. едва ли ще може да дойде в пленарната зала.
Уважаеми народни представители, откривам дебата по тези законопроекти за изменение и допълнение на Закона за чуждестранните инвестиции. Имате думата.
Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! След като госпожа Кунева е във Франция, предполагам, че министерството има някакви заместници, които могат да вземат отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Тя няма заместници.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: След като е незаменима и няма заместници, продължаваме по същество по закона.
След като в България не се случи обещаният бум от чуждестранни инвестиции преди две години и половина – няма да припомням, че те трябваше да дойдат от цяла Западна коронована Европа, от арабския свят и т.н. – започнахме да търсим причините, поради които те не идват. Направихме няколко екзотични срещи в Комисията по икономическа политика с бившия председател на комисията, който ни запозна с негови приятели от Ню Йорк, Израел и т.н., и се оказа, че инвестициите пак не потекоха. Затова мисля, че в последно време нещата са се канализирали в правилна посока – да видим къде са причините и да потърсим законова регламентация, за да може да се подпомогне процесът на инвестициите.
В това отношение предлаганият законопроект има едно положително качество, което ние с господин Жотев като представители на опозицията в комисията категорично подкрепихме. Това е да не се делят инвестициите на чуждестранни и местни. Това е положителен елемент, който можем да дадем като плюс на този законопроект.
Оттук нататък започват да се редят въпросите. Онези въпроси, които бяха поставени точно в становището на Комисията по европейска интеграция, доста вяло бяха прочетени в становището на Комисията по икономическата политика. Госодин Ивановски представи пред нас законопроект с мотиви, дори с намерения, които дори отсъстват в текста. Хубаво е, че има добри намерения, въпросът е как те са разписани.

Първият спор в комисията възникна по това къде и как да бъдат установени праговете – дали в закона или в подзаконов нормативен акт, възникна по въпроса какви да бъдат тези прагове на съответните групи инвеститори, които ние ще стимулираме. След дебата се оказа, че фактически няма яснота в каква степен министерството е разчело тези прагове и къде да ги постави. Защото, ако говорим за подзаконов нормативен акт, основавайки се на оперативността, то утре следващото правителство може да измени тези прагове, правилата на играта и то по един много лесен начин.
Освен това в закона съществуват моменти, свързани с един друг проект – предполагам, че господин Жотев след мен ще вземе по-сериозно отношение по въпроса, свързан със самия характер на бизнеса. Този законопроект беше представен като част от една поредица законопроекти, подкрепящи бизнеса. Долният праг за стимулиране е установен. Дори в комисията си видя, че той е твърде висок. Зададе се въпросът как ще третираме тези инвестиции, които все пак са значителни за България, дори за една община, но не са включени в този закон. Представителят на министерството отговори: да, ние готвим Закон за изменение и допълнение на малките и средни предприятия, в който нещата ще бъдат решени. Този закон тогава беше неизвестен за комисията, вече е гледан в Комисията по икономическата политика и се оказва, че в него няма нищо, ама абсолютно нищо и дори мнозинството в комисията видя, че той има пожелателен характер и само реорганизира една администрация с цел да увеличи нейната бройка и да реши дребен проблем за това ще има ли намаляване на безработицата и по какъв начин ще се реализира. Тоест, първият въпрос, който беше поставен още с този законопроект, се оказва, че няма решение. Ние имаме някакъв долен праг, който ще бъде установен, и оттам нататък следващият закон не прави нищо.
Минавам и към някои конкретни текстове. Когато госпожа Гигова чете становището на Комисията по европейска интеграция, посочи два момента: първият е връзката със Закона за държавните помощи, с който настъпва жестоко наше задължение по линия на интеграцията. А ако прочетете мотивите, ние желаем именно с този закон да подобрим нашето законодателство в посока на евроинтеграцията. При втория момент има опасност по отношение равнопоставеността на субектите. Защото ако отворите чл. 17, в него ще намерите нещо много интересно. Има възможност за предоставяне на ограничени вещни права от държавата и от общините на инвеститори, вярно първи клас, без търг и конкурс. И оттук нататък задавам въпроса: след като мнозинството толкова упорито се бореше да има равнопоставеност при сделките по отношение на предоставяне на собственост, след като говорихме за корупционни вълни и т.н., защо сега, в средата на мандата, изведнъж се отваря една дупка, а след като се отвори дупка в едно законодателство, през него може да мине и куче с погача, както казва българската поговорка, през нея могат да се прокарат всички онези икономически субекти, които имат съответното разрешение?
В комисията аз направих връзка между факта, че се предлага праговете да бъдат учредени с подзаконов нормативен акт и преференциите, които се дават. Много е лесно, когато дойде един инвеститор първи клас, а те пък не търчат с такава голяма скорост в България, този инвеститор първи клас да бъде поставен при едни или при други условия в зависимост дори от факта, че може да се свали или качи прагът. Оттам нататък, какви са гаранциите утре, че когато един инвеститор първи клас желае да направи такава инвестиция, той действително ще я изпълни? Само че той вече ще е получил съответните ограничени вещни права върху недвижими имоти и всичко друго, което е написано в закона.
Въпросите се трупат един след друг и могат да бъдат продължени дори в посока на това как Комисията за защита на конкуренцията ще гарантира равнопоставеността на субектите и бяха изложени дори в едно становище на комисията.
В заключение искам да кажа, че ако този законопроект беше нов закон, той щеше да влезе в нормалната формула между първо и второ четене ние да премахнем онези слаби места, които съществуват в момента в проекта. Но ние за пореден път имаме законопроект за изменение и допълнение на закон. Следователно в него трябва да са въплътени всички идеи за подобряване. И ако ние в момента решим да го приемем по принцип, а оттам нататък да видим какво да правим с идеите, ние ще си отворим съответната дупка в законодателството и ще си оставим съответното петно върху това може ли действително Народното събрание да извършва една нормална законодателна дейност или то трябва да бъде използвано само като пощенска кутия за нахвърляне на идеи, които дори самите вносители не са наясно как ще бъдат реализирани. Заради това двамата представители от опозицията, които бяхме в Комисията по икономическата политика, гласувахме “против”. Това е нашето становище по отношение на внесения законопроект и не само по отношение на него, а по отношение на цялата икономическа линия от законопроекти в тази област, които ще последват в тази пленарна зала и които вече са подготвени като една нова линия на управлението на Министерството на икономиката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз няма да се спирам на положителните моменти в този законопроект, ще говоря само за правителствения законопроект, а искам да очертая само някои от съществените му слабости. И се надявам, че те могат да бъдат преодолени, ако има, разбира се, воля от мнозинството, между двете четения.
Първата от тях е голямата неяснота, тъй като в закона има много бели полета, които трябва да бъдат изяснени с допълнителни нормативни актове – с правилника за приложение и евентуално с министерско постановление, тъй като в закона, след като се въвеждат класове на инвеститори – първи, втори и трети, не са фиксирани различните нива на класовете инвестиции. Това ще стане в правилника и всъщност произтичащите оттам стимули или подпомагане на инвеститорите, всичко онова, което е свързано с насърчаването, отива да се урежда в правилник, който ще бъде издаден след шест месеца. Това създава нестабилност на законовата рамка и според мен не дава положителен сигнал към чуждестранните инвеститори. Би трябвало, независимо от това дали вносителите на закона са бързали, тези неща да бъдат разписани в закона. И аз мисля, че би било добре Народното събрание да направи това, а да не го оставя на правилника.
Втората слабост е, че агенцията, която според мен правилно преминава на подчинение на министъра на икономиката, ще бъде затлачена от много молби за подпомагане. Тя няма нито административния капацитет, нито необходимият финансов ресурс да извърши това подпомагане, още повече, че то е неясно и го няма добре описано в закона, след като основните неща се предвижда да бъдат уточнени в правилника.
Българската търговско-промишлена палата имаше предложение класовете на инвеститорите да бъдат разделени на първи и втори и институционална подкрепа да получават само първи клас инвеститори, докато преобладаващата част от малките инвеститори, те дават даже и прага, да получават само информационно и консултантско обслужване от агенцията.
Може би това е по-правилната мярка и действително да се получи усещането, че ние имаме много различна политика към големи, стратегически инвеститори. Те ще получават всяческа подкрепа и тази подкрепа може да им бъде осигурена от агенцията, а не да се получи така, че агенцията да бъде затрупана от тези молби за подпомагане, тя да не може да отговори, да има разочаровани и хора, които ще се върнат и да се получи обратният ефект. Това според мен трябва да бъде много категорично и ясно написано в закона, а не да чакаме правилника да го урежда след шест месеца. Трябва да започне да действа веднага и инвеститорите трябва веднага да започнат да получават такава подкрепа. За нас времето е ключов фактор, ние нямаме време. И тази политика, която виждам, че е заявена в закона, трябва да бъде категорично подкрепена със законови текстове.
Мисля, че не е добре, че агенцията има много силни наказателни функции, едва ли не я превръщаме в административен полицай. Това усещане се усилва още повече от факта, че не се предвижда никакво участие на неправителствения сектор. А вие знаете, че неправителственият сектор по своята същност, по начина си на изграждане, със своите контакти с международни организации може да играе много силна роля и в привличането, и в подпомагането на чуждестранни инвестиции. Голяма слабост на закона е, че той е изолиран от това подпомагане. Аз не знам дали това е философия, споделяна от всички от мнозинството, но ви уверявам, а и от реакцията на неправителствените организации, която познавам, това е сериозна слабост на закона. Моят съвет е това да бъде преодоляно. Лично аз ще се помъча да предложа текстове, които да преодолеят тази слабост. Дано мнозинството се вслуша.
Хубаво е в тези усилия за привличане на чуждестранните инвестиции да участват колкото може повече сектори от обществото. Това не е роля само на администрацията. Вие знаете, че администрацията по принцип не обича да работи, администрацията трябва да бъде пришпорвана и принуждавана да работи. А неправителственият сектор работи от други съображения, там действат други стимули и той може да бъде много силен съюзник на правителството и мнозинството в привличането на чуждестранни инвестиции.
Според мен в закона липсва и тази дългосрочна перспектива поради слабостта, че там не са очертани много съществени неща, няма ги приоритетите в чуждестранните инвестиции. Вие знаете, в момента в западното общество се налага един термин “икономика на знанията”, там най-перспективната част от развитието на икономиката е ориентирана към създаването на знания, създаването на високотехнологични производства. Никъде в закона това не е написано. Даже високотехнологичните продукти, които ще бъдат създавани от инвеститори, са поставени на трето място, като преди тях са поставени продуктите, които са от местно производство, селскостопанска, животинска продукция и т.н. Това е пълен абсурд. Поначало е грешна тезата, че България има някаква перспектива за развитие като селскостопански производител. Няма такова нещо, просто го забравете това, защото делът на селскостопанското производство в националния брутен вътрешен продукт непрекъснато намалява, както във всички нормално развити страни. Знаете каква е частта в европейските страни и да се поставя преди високотехнологичните производства производството на селскостопанска продукция, според мен е управленска грешка.
Тези приоритети трябва да бъдат ясно записани в закона. Свързан с тези приоритети е и въпросът предвижда ли се фонд за маркетинг, който чрез реклама в чужбина, със създаването и на тази паралелна административна структура от хора, които ще работят за привличане на чуждестранните инвестиции в нашите представителства в чужбина, ще имат достатъчно средства, за да рекламират дейността на агенцията и да изясняват какво ние ще даваме на чуждестранните инвеститори, как ще ги подкрепяме и т.н. Това без реклама и без пари просто няма да стане. Там ще има една структура, която ще прави нещо, но то няма да бъде ефективно. И според мен това също трябва да бъде написано в закона и макар и разработката за това как по-нататък този фонд ще бъде формиран да бъде уредена с постановление на Министерския съвет, в закона трябва да е ясно, че в цялостната политика ще има елемент за реклама за привличане на чуждестранни инвестиции, реклама, която ще бъде финансирана, и то щедро, и това ще бъде част от правителствената политика.
Тази перспектива за приоритетите трябва ясно да личи в закона.
Завършвам с това, за да дам възможност и на моите колеги да говорят. Надявам се, че мнозинството ще оцени тези конструктивни критики и забележки и ще съумеем да направим закона по-добър и да дадем една силна подкрепа на инвеститорите в България, като не трябва да се забравя и положителният опит за създаване на междуведомствени групи, които подкрепят като израз на политическата воля големи инвестиционни проекти в страната. Ще ви дам пример само с “Метро”-веригата, която направи грамадни инвестиции в България и работи много успешно. Този опит не трябва да бъде забравян и да бъде елиминиран от приложението на закона. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Имате думата, уважаеми народни представители. Заповядайте, господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. Аз няма да правя специално изказване по закона, искам само да благодаря на колегите от Обединените демократични сили за тяхната наистина конструктивна критика и спокойния и добронамерен тон, в който беше направена. Смятам, че този закон ще подобри като цяло инвестиционния климат в България, но би следвало да бъде извършена допълнителна работа върху него. В тази връзка имам процедурно предложение срокът за предложения между първо и второ четене да бъде две седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Нека това процедурно предложение да бъде след като гласуваме законопроекта на първо четене, защото ако той не бъде приет на първо гласуване, няма как да стане.
Има ли други желаещи да вземат отношение по тази точка от дневния ред? Заповядайте, господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Практиката показа, че има необходимост от подобряване на нормативната уредба, свързана с инвестиционния климат в България. Това е безспорно. И аз ще потвърдя, както моите колеги, че законопроектът, който обсъждаме днес за първи път, има едно безспорно предимство, а то е, че се премахва дискриминацията между чуждестранни и български инвеститори. Винаги съм се бунтувал и възмущавал, опитвал съм се да го преодолея, не само защото отиваме в Европейския съюз, а просто това че сме народни представители ни задължава да подкрепим тази идея. За голяма съжаление обаче тази идея в законопроекта може да се каже, че на практика е единствената, която заслужава подкрепа.
Аз ще запазя спокойния тон, но критиките ми към тоя законопроект наистина са много. Първо, питам се какво е това, че новата Агенция за насърчаване на инвестициите ще има свои представители в чужбина? Какво е това, ако във всяко наше търговско представителство, всъщност във всяко наше посолство или в ключовите, има по един или двама представители на Агенцията? Нищо няма да се случи освен това, че държавата ще харчи средства за командировъчни, освен ако паралелно с това не се предвиди и един сериозен бюджет за реклама. И за да има такива средства за рекламиране на възможности за инвестиране на България, съвсем не е необходимо да се променя този закон. Просто е необходимо в някои от бюджетите, най-добре в Бюджет 2004, да се предвидят необходимите средства за това. Не е необходимо министърът на икономиката да пише специална стратегия за това как ще се подобрява инвестиционният климат, а просто да застане лице с лице срещу финансовия министър и да защити необходимостта от това Министерството на икономиката да ръководи една силна рекламна кампания с много пари. Тук се спомена, примера на Финландия, но в съвсем друг контекст. Всички страни, които направиха бум и станаха силни в технологично отношение, го направиха с пари и нищо друго и, разбира се, с отлична организация. Този закон с идеята, която е на стр. 2 от текста, който разглеждаме, с нищо няма да подобри проблемите, свързани с организацията на инвестиционния процес в страната. Аз съм против тази идея.
На второ място, не мога да възприема делението, което е направено по класове инвеститори. Първо, искам да подчертая, че в законопроекта няма цифри, а има само идеи, че с подзаконов нормативен акт тези прагове или класове ще бъдат уредени. Според мен, това не е правилно, защото оперативно Министерският съвет, по предложение на министъра на икономиката, може да мени тези прагове както пожелае, примерно, в зависимост от това кой инвеститор идва в България. Това не е правилно, не е прозрачно и не бива да се подкрепя. Ако някой иска да защити идеята за класове инвеститори да застане тук, от името на вносителя да каже тези цифри, да ги дебатираме и евентуално да ги подкрепим, а аз бих предложил да ги отхвърлим. Защото, примерно, представете си, че цифрата за първи клас, условно, е 50 милиона. Как така някой гений в Икономическото министерство ще реши, че точно 50 милиона са онзи праг, който на нас ни трябва? Тук преди малко се каза за “МЕТРО”. Представете си, че една голяма компания идва и казва: “49 милиона”. Съжаляваме, ще трябва да се влезе, първо, в парламента и от 50 милиона прагът да стане на 49. Това е абсурдно! Няма такъв икономически гений, който да може да заковава цифрите и да казва: ето ги разумните прагове и България ще се съобразява с това. Защо е необходима такава разнопоставеност? Аз ще кажа защо.
На трето място, в така наречения първи клас инвеститори държавата поема ангажимент да съдейства за учредяване на ограничени вещни права, от една страна. На следващо място, без търг и конкурс, на две нива – по отношение на общинска собственост и по отношение на държавна собственост, няма да се провеждат прозрачни тръжни процедури. На какво основание? Практиката по целия свят показва, че когато дойде един стабилен инвеститор, където и да било, той идва и предлага най-добрите и икономически, и финансови условия. Той затова е и добър, затова се е утвърдил в света, защото не е някакъв криминален субект, който да се възползва от пропуски в нормативната уредба, а защото е световноизвестно име и признава само прозрачни правила.
Според мен тази идея не бива да бъде подкрепяна. Според мен законопроектът трябва да се върне да се доработи. Но ако мнозинството надделее с другата идея – да се доработва между първо и второ четене, тази идея не е добра. НДСВ и парламентарният му партньор не бива да се отричат от всяка възможност да се въведат прозрачни правила: търг и конкурс за всеки, и най-добрия. И най-доброто име в света, какъвто и икономически гений да бъде, той трябва да дойде и да се състезава с всички. Аз съм убеден, че никой от ръководството на тези компании няма проблем. Те така са свикнали да работят.
На последно място ще спомена проблема с държавните помощи. Изцяло се солидаризирам с позицията, която беше изразена преди малко, при представянето на законопроекта от името на Комисията по европейска интеграция. Досега нашата страна на няколко пъти вече е атакувана от експерти и ръководители на Европейския съюз за това, че е допуснала държавни помощи, несъобразени по размер, несъобразени по необходимост. Ще спомена само един от примерите – това е “Кремиковци”. И сега в преговорния процес България има този проблем и заслужено го има, защото в един момент държавата е изсипала някакви пари под формата на държавни помощи. Въпросът ми е: защо тук вносителят предлага отваряне на една вратичка за предоставяне на държавни помощи? Нали сме вече пазарна икономика? Нали отиваме към Европейския съюз, където има ясно разписани правила и хиляди страници документи, които регламентират как да се предоставят или по-скоро как ограничено да се предоставят държавни помощи в страните-членки на Европейския съюз? За нашата икономика това е още по-важно.
Винаги съм се възпротивявал на ненужно субсидиране. Не разбирам и идеите на управляващите в момента да увеличават средства, примерно, за фонд “Земеделие”, макар че рискувам да навлека гнева на мнозина леви представители на политическите сили. Но в крайна сметка всяка субсидия се плаща от някой. В крайна сметка всяка субсидия и държавна помощ се плаща от данъкоплатеца. Проблемът обаче е в това, че когато държавата разрешава една държавна помощ, имам предвид за чуждестранните инвестиции, тя никога не може да прецени правилно и независимо, обективно нито размера, нито насочеността на държавната помощ. Затова всъщност битката срещу държавните помощи е жестока както в рамките на Световната търговска организация, така и в рамките на Европейския съюз. И аз смятам, че тук нашият дебат ще загуби много от това, че няма представители на Външно министерство, на екипа, който води преговорите.
Господин председател, министърът е в чужбина. Прекрасно! Но трябва да има някаква координация в този Министерски съвет и да се знае, че днес в парламента се гледа законопроект, който има писмено изразено отношение, предварително известно, по проблема на държавните помощи и прилагания законопроект. Защо тук да няма заместник на госпожа Кунева, който да отговори на тези въпроси?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Тя няма заместник, господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ: Извинявам се много, но доколкото си спомням, за да не бъде изгонен един народен представител от политическия живот, той стана заместник министър-председател и един от ресорите, а именно европейската интеграция, е негов. Ако греша, моля да бъда извинен. Но мисля, че поне такава беше идеята на премиера на Република България. Може да не съм разбрал.
В заключение, аз предлагам законопроектът да бъде върнат за доработване от вносителите и, ако могат, да бъдат използвани идеите, които представителите на опозицията вече споделиха, че законопроектът трябва да бъде подобрен в тези направления. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Жотев.
Има ли желаещи за реплики? Не виждам.
Има ли други желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Узун.
НЕСРИН УЗУН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз ще се опитам да бъда максимално кратък. На първо място, искам да кажа, че ние, като представители на управляващото мнозинство, ще подкрепим законопроекта, разглеждайки го като крачка напред в усъвършенстване както на нормативната база, така и на усъвършенстване на условията за правене на бизнес в България.
Бих искал накратко да спомена и конкретните мотиви, с които ние сме съгласни. Разбира се, има и неща, с които лично аз бих се съгласил, както и със забележките, които бяха направени от колегите отдясно. Но в рамките на периода, в който имаме възможност да правим предложения между първо и второ четене, аз се надявам тези недостатъци, които съществуват в проекта, да бъдат отстранени.

Според нас с предлагания проект се отстраняват много съществени пропуски в регулирането на инвестиционния процес в България.
Разбира се, на първо място се разширява обхватът на закона, като вече няма да се прави разлика между чуждестранни и местни инвестиции при прилагането на закона. За първи път със закона се регулира и осъществяването на държавната политика в областта на инвестициите от министъра на икономиката, който впоследствие ще трябва да разработи стратегия за насърчаване на инвестиционната дейност в страната.
Беше споменато и от колегите, че много съществен момент в законопроекта е създаването на Българската агенция за инвестиции. Аз също си мисля, че това е много важен момент, като функциите на агенцията се разширяват – освен координация на дейността на държавните органи, регламентира се и изпълнението на държавната политика в областта на инвестициите.
Много важна функция на агенцията е рекламирането в чужбина на възможностите за инвестиране в страната.
Много важен момент според нас следва от изменението на Глава трета, където се урежда насърчаването на инвестиции в производството на продукти, които са предназначени за износ.
Дискусионен е въпросът, както казаха и колегите от ОДС, във връзка с новата редакция на чл. 12, в който са регламентирани делението на инвестициите на три класа по финансов признак. Наистина между първо и второ четене много сериозно трябва да помислим по този въпрос, именно във връзка и с координацията и съответствието на закона със Закона за държавните помощи, които съвсем наскоро бяхме гледали в комисията и в пленарната зала.
Аз се надявам, че срокът между първо и второ четене ще бъде по-дълъг, както и председателят на комисията неслучайно предложи срокът между първо и второ четене да бъде по-дълъг. Аз напълно бих се съгласил с него и бих призовал всички колеги народни представители, които имат идеи по отношение на подобряване на проекта, да ги направят, както и всички заинтересовани страни в България, както и неправителственият сектор, да направим един работещ закон, с който да увеличим възможностите, както да подобрим и средата за инвестиции в България.
Така че аз ви призовавам да подкрепим този законопроект на първо четене. Движението за права и свободи ще подкрепи законопроекта на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Узун.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Законопроектът, който разглеждаме днес, е много важен и той е свързан не само с бъдещото икономическо развитие на страната, но най-вече и със социалната сфера, с решаването на тежките въпроси с безработицата в страната, с доходите на българските граждани. Аз се радвам, че отново е помислено по въпроса какви преференции трябва да получат инвеститорите – за първи път наравно и българските и чуждите, за да вложат своите средства и да развиват българската икономика, българското производство.
Съвсем накратко искам да се спра върху един друг въпрос, касаещ бъдещата дейност на тази Държавна агенция по инвестициите, която управляващото мнозинство иска да създаде. Проблемът не е в преференциите, доколко ще бъдат освободени данъците и много, много други въпроси, най-вече свързани с данък печалба. Чуждите инвеститори бягат от България не за друго, а защото се сблъскват с голямата бюрокрация в страната, защото се сблъскват със сериозната корупция, защото се сблъскват с една сложна система при реализирането на проектите и най-вече в строителната й част. Всички ние, като народни представители, неведнъж сме били молени за съдействие за по-бързо осъществяване на тези процедури.
Аз изразявам своето становище, че трябва да се извърши тази координация в законите така, че да има възможност за много кратки срокове чуждият инвеститор, когато има определени преференции, от страна на своята държава, на Европейския съюз да може да ползва кредити и средства, за да инвестира в Източна Европа. Това да стане за най-кратко време. Ако започнем да говорим по какъв начин става строителството в страната, че първо е необходимо разрешение от министерства, че трябва да се мине през общината, че после през една комисия, която започва да създава проблеми с децентрализираните структури, касаещи екология и т.н., и т.н., прехвърляйки един чужд гражданин от една институция на друга и да бъде рекетиран от чиновници, влючително, в един момент те казват: не, тук няма достатъчна база, на която можем да разчитаме, и да можем да приложим своите инвестиции, и отиват в чужбина.
Аз ще ви дам един пример, свързан с моя роден град Първомай.
Преди година и половина италианска фирма искаше да инвестира в Първомай, за да направи предприятие за фина пасмантерия. Целта беше, че в този град традиционно съществува такова производство и има достатъчно кадри. Искаше да направи джоинт венчърс с една частна фирма. Тя отказа. Провери сроковете, за които може да построи и да вложи своята инвестиция и разбра, че това не може да стане по-рано от година и два месеца. Обърнете внимание. Накрая отиде в Румъния и в Калафат построиха завода за 60 дни със съдействието на румънското правителство.
Ако този закон не реши по този начин нещата, както и в Румъния са решени проблемите с чуждите инвеститори, България ще изостава. Аз наистина се надявам, че между първо и второ четене и в подзаконовите актове българското правителство ще намери този път.
Аз мисля, че е необходимо на България една държавна институция към тази агенция, където чуждестранният инвеститор може да разчита на подготовка на своите документи, включително и със заплащане, тази инвестиция да се осъществи по най-бързия начин и чрез агенцията да има координация между отделните звена, министерства и различните власти в страната. Говоря за централна, изпълнителна и местна власт, които имат отношение по въпросите за инвестициите. Ако това нещо не направим, всички ще си останат само с предизборните обещания, обещания с очаквания за инвестиции от арабския свят, от Европейския съюз, от Америка, откъде ли не.
Надявам се, че наистина ще намерим правилния път с промените на второ четене в закона. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Преминаваме към гласуване на двата законопроекта, внесени от Министерския съвет.
Подлагам на първо гласуване Законопроект № 302-01-47 от 26 септември 2003 г. за допълнение на Закона за чуждестранните инвестиции.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 182 народни представители: за 118, против 45, въздържали се 19.
Този законопроект се приема на първо гласуване.
Преминаваме към гласуване на втория Законопроект № 302-01-51 от 15 октомври 2003 г. за изменение и допълнение на Закона за чуждестранните инвестиции.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 182 народни представители: за 106, против 70, въздържали се 6.
Този законопроект също се приема на първо гласуване.
Уважаеми народни представители, с това приключихме с тази точка от дневния ред.
Давам думата за процедурно предложение на заместник-председателя на Парламентарната група на НДСВ господин Валери Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, от името на Парламентарната група на НДСВ правя предложение за извънредно парламентарно заседание във вторник от 14,00 ч. с дневен ред:
1. Първо четене на законопроекта за здравето.
2. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ДДС.
3. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има предложение за извънредно заседание с посочения дневен ред.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване това процедурно предложение.
Гласували 176 народни представители: за 119, против 39, въздържали се 18.
Това предложение се приема.
Заповядайте, господин Иванов, за процедурен въпрос.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Преди две седмици мина на първо четене законопроектът за изменение и допълнение на Закона за висшето образование и срокът за подаване на предложения между първо и второ четене изтича днес. Вчера обаче имаше заседание на Комисията за борба с корупцията и темата, която беше разглеждана, беше нелегитимният характер на изнесените звена, специално на Великотърновския университет. Проведената дискусия беше в много по-широки рамки и в присъствието на министъра беше изтъкнато, че са необходими допълнителни изменения в Закона за висшето образование, но преди всичко и в Търговския закон, за да се преустанови непрекъснатото роене на филиали, в повечето случаи фантомни, чуждестранни университети и висши училища.
По този повод самият министър отбеляза, че това е въпрос, по който той не е мислил и би трябвало да се предприеме нещо, защото иначе тези разкрити псевдофилиали подриват нашата образователна система и мрежата от висши български училища в страната. Със съгласието на представителите на всички парламентарни групи в Комисията за борба с корупцията беше неофициално решено, но се счете, че е подходящо да се удължи с една седмица срокът за подаване на предложения между първо и второ четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование с оглед да се предвидят необходими промени в Търговския закон.
Убеден съм, уважаеми колеги, че ще подкрепите това предложение с цел действително да се развият законовите механизми и бариери за предотвратяване на това непрекъснато навлизане на псевдофилиали и университети в страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното предложение за удължаване с една седмица на срока между първо и второ четене на законопроекта за висшето образование.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 181 народни представители: за 124, против 54, въздържали се 3.
Това предложение се приема.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Имам процедурно предложение срокът за предложения между първо и второ четене по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чуждестранните инвестиции да бъде две седмици. Става въпрос за срок, който ще тече от внасянето в деловодството на консолидирания законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има предложение за двуседмичен срок между първо и второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чуждестранните инвестиции. (Неразбираема реплика от народния представител Йордан Нихризов.)
На обобщения законопроект? Още няма обобщен. Когато постъпи, тогава ще започне да тече за обобщения.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 147 народни представители: за 146, против няма, въздържал се 1.
Това предложение също е прието.
Не виждам други предложения. Затова обявявам почивка. В 11,00 ч. започва парламентарният контрол. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Госпожа Мозер – от името на парламентарна група.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПСОДС): Взимам думата от името на Парламентарния съюз на Обединените демократични сили.
През последните дни сме свидетели на драстичния скок в цените на продуктите по веригата зърно-брашно-хляб. Въпреки многократните ни предупреждения, започнали още през месец април тази година, управляващите не предприеха нищо, за да не се стигне до нова зърнена криза, която е вече факт. Престъпното високомерие, което проявиха към предупрежденията на народни представители от опозицията, се вижда и сега, когато цената на хляба премина границата от 1 лв. за килограм. Стигна се дотам министърът на земеделието в свое интервю да твърди, че цената на хляба била фирмена политика и не го интересувала. Управлението на отрасъл “Земеделие” е проблем, който засяга пряко стотици хиляди земеделски производители и косвено – чрез цената на продуктите, които купуваме, и всички българи. Именно поради това проблемът е политически. И когато говорим за криза и недостиг на зърно в страната, става дума за грешна, безотговорна и провалена политика.
Престъпна е политиката, която превръща България от износител на зърно във вносител. Престъпление е ние, българите, да увеличаваме доходите на американски, казахстански и аржентински фермери, от чието зърно да ядем хляб. В същото време част от нашата земя е пустееща и стотици хиляди българи са без работа. Всичко това не се дължи на студа, на сушата или на миналогодишния сняг, а на наказателната антибългарска политика, водена от Министерството на земеделието спрямо българските зърнопроизводители. Войната срещу тях доведе до пълната им демотивация. В резултат, въпреки отделяните от бюджета три пъти повече средства за подпомагане на земеделските производители, засетите площи стават все по-малко. Реформата в българското земеделие замръзна на ниво 2001 г. и започналото тогава въвеждане на мерките на общата селскостопанска политика на Европейския съюз спря на етапа на субсидиите без да бъдат въведени и другите два стълба на тази политика – определянето на квоти и създаването на механизъм за интервенция на пазара. В резултат управлението на земеделието бе сведено до усвояване на субсидии – апетитно занятие за отбран кръг хора.
В същото време липсата на политика и замяната й с гръмки лъжи напълно обърка производителите и създаде дисбаланс и на пазара, чиито плодове берем днес. “Тежкото наследство” на господин Дикме му стигна само за две години. И днес вече ядем плодовете на засятото от новите управници. Очевидно то не е много и тежко му и горко на онзи наследник на сегашния министър, който ще бъде изправен пред ситуацията да няма нито миналогодишна реколта, нито такава догодина. Тежко ни и на всички нас, които ще плащаме цената на нечие престъпно нехайство.
Да, спекула има, но тя, господин Дикме, е спекула с истината и я започнахте Вие с Вашите некомпетентни, объркващи и противоречиви твърдения. Иначе наистина за внос на зърно трябва да се мисли, за да има хляб, макар и скъп. Но може би е време вашите съпартийци да помислят за внос и на нов министър. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в ПС на ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Процедура – господин Благой Димитров. След това госпожа Масларова.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, госпожо председател! В Парламентарния съюз на Обединените демократични сили получихме, забележете, уведомително писмо от госпожа Милена Милотинова, че с подписка от 10 народни представители Комисията по медиите е удължила срока за подаване на номинации в Комисията по медиите за избор относно ротацията на Съвета за електрони медии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли отношение към парламентарния контрол тази процедура, господин Димитров?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Има отношение към парламентарния процес, госпожо председател. Аз ще Ви моля да ме оставите да направя процедурното си предложение до Вас, защото вчера уведомих председателя от трибуната и господин Герджиков ме информира пред всички, че ще вземе мерки, за да може да бъде свикана комисията.
Забележете, в сряда госпожа Милотинова отмени редовното заседание и след това, с подписка от 10 народни представители, удължава срока до 9 декември. Никъде в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание няма такъв текст, с който да може да се вземе решение на комисията така, на подписка, и, забележете, без да бъде свикана комисията.
Аз ще Ви моля, госпожо председател, направете всичко възможно да може комисията да бъде свикана от госпожа Милотинова и по съответния процедурен ред, с гласуване от народните представители, срокът да бъде удължен. Аз и моите колеги ще гласуваме за удължаване на срока, но все пак правилникът трябва да се спазва. Това е основно задължение на всеки народен представители и на председателя на Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Второ процедурно предложение, ако първото беше процедурно, госпожа Масларова. След това от името на група – господин Овчаров.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моят процедурен въпрос е свързан с парламентарния контрол и със спазването на правилата за парламентаризъм в Република България.
Четвърта седмица вицепремиерката госпожа Шулева не благоволява да дойде и да отговори на поставен от нас с колегата Петър Мутафчиев актуален въпрос. Ние поставяме въпрос, уважаеми колеги, не за оплождането на пеперудите, а за цената на хляба.
Ние поставяме въпрос към министъра на икономиката на Република България да ни отговори има ли зърно в Република България, към министъра на икономиката на Република България да ни отговори има ли зърно в резерва на Република България, какво е количеството и качеството на това зърно в резерва.
Госпожа Шулева отговаря и за търговията в Република България и, ако има някаква спекула в цената на брашното, а оттам и на хляба, тя е длъжна да дойде и да отговори. Защото за този месец, в който госпожа Шулева е непрекъснато някъде по света, но не и у нас, цената на хляба скочи не с 10, не с 15, а с повече от 30%. Защото за този месец, когато госпожа Шулева не благоволи да дойде да отговори тук, ние от тази трибуна обещаваме на пенсионерите цели 3 лв. увеличение на пенсията догодина, а тези 3 лв. са изядени сега от 10 хляба.
Така че, уважаема госпожо председател, настоявам вицепремиерката да се яви и да отговаря тук. Може би тя не иска да дойде да отговори, защото има отношения с фирми в Добричкия край, които имат зърно, имат мелници и продават хляб. Това нас не ни интересува. Госпожа Шулева някъде по света може да не яде хляб, а да яде пасти, но българският народ трябва да яде хляб.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Яде френски франзели.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Така че, настоявам! В противен случай ние искаме оставката на госпожа Шулева. Ако тя не може да дойде да отговори тук, да дойде да отговори премиерът. (Единични ръкопляскания от страна на Петър Мутафчиев.) Защото става реч за най-важното за българския народ – хляба, днес, сега, а не от догодина. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожа Шулева, използвайки правата си, които й предоставя Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание, с искане от 25 ноември е отложила отговора си. Тя е част от делегацията на президента и в момента е във Франция. Отсъствието й днес от пленарната зала е основателно. Тя е използвала правилата на правилника, за да отложи отговора си днес.
От името на парламентарна група има думата господин Овчаров. Заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Не, ден, не два, а вече четири седмици я няма.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги народни представители! От името на Парламентарната група на Коалиция за България искам да направя декларация по един малко по-различен въпрос.
“България трайно навлезе в сезона на голямото забравяне или синдромът на пълната политическа амнезия обхвана всички управляващи. Тон, разбира се, даде министър-председателят. Той, първо, забрави какво е говорил преди 800 дни, забрави какво е обещавал. Сега, днес, започна да ни задава простичкия въпрос: “Какво искате вие, атомната електроцентрала в Козлодуй или Европейския съюз през 2020-2030 г.?”
Въпросът е обаче какво каза министър-председателят тук преди една година в тази зала? Той каза следното: “Позицията на правителството е да предизвика инспекция, която да се извърши от експерти точно от страните, с които ще споделяме обща солидарност, отговорност и задължения.” И по-нататък: “България може да се върне към тази глава в подходящ момент, преди цялостното приключване на преговорите и да поиска нейното отваряне отново. Нищо не е договорено, докато всичко не е договорено. Нашата позиция изхожда от стратегическите национални интереси на Република България.”
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА (НДСВ, от място): Какво сега е по-различно?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Тогава вие много сте ръкопляскали, само че днес министър-председателят не помни тези свои думи.
Ясен е бил тогава и министър Милко Ковачев. Той е казал: “Именно използвайки процедурите и мандата, който самият Европейски съвет е дал на своите органи, за да прави преглед на състоянието и въпросите на ядрената безопасност в страните-членки, преди две години работи тази група. Именно това е пътят, по който ние можем да направим безспорния технически факт, а именно, доклада на Международната агенция по атомна енергия в един политически факт сред 15-те страни-членки.” И аз искам да повторя – тук слушайте, това е важно: “Преди всичко, разбира се, граждани на България, че в позицията на правителство се гонят и двете неща. Няма основание и не трябва да се затварят трети и четвърти блок през 2006 г. Но е възможно и трябва да направим всички усилия България да стане член на Европейския съюз преди това.” И пак сте ръкопляскали. Но сега господин Ковачев казва, че Глава “Енергетика” не е в дневния ред на България. Отново амнезия, пълна амнезия.
Разбира се, предполагам, не допускате, че и министър Паси не се е изказал по темата. Да, изказал се е, и то пред целия български народ по Българската национална телевизия: “Но да ви кажа тази глава, която е затворена, тя е временно затворена глава. Това е принципът на преговорите. Има поне три възможни повода, по които бихме могли да отворим тази глава. Първо, ние можем да я отворим веднага, след като дойде партньорска проверка и установи каква е степента на безопасност на тези два реактора – на трети...“ И по-натам: “Ние очакваме преди края на преговорите, преди края на 2003 г., това е първият много удобен повод да поискаме отново отварянето на тази глава.” Днес министър Паси пита журналистите кога е казал такова нещо.
Разбира се, изказала се е и госпожа Кунева – отличничката на преговорите.
В крайна сметка най-ясно го е казал говорителят на правителството. На него нали заради това му плащат? Димитър Цонев пред “Панорама”: “Бих искал да привлека вниманието ви върху гъвкавостта на позицията на българското правителство. Що се отнася до искането за една нова техническа проверка, съвместна техническа проверка, която да установи годността на трети и четвърти блок, след временното затваряне на глава “Енергетика” в резултат на тази проверка тя може да бъде отворена повторно и този срок да бъде предоговориран”, а сега слушайте: “който в никакъв случай няма да ни попречи за предоставяне на точната дата за приемането ни в Европейския съюз.” Говорителят казва това, което обикновено министър-председателят мисли. Въпросът е дали министър-председателят знае какво мисли.
Изказали са се, разбира се, и коалиционните партньори – и господин Аталай, и господин Местан, и господин Лютфи. И те са приказвали за пробиви, и те са говорили за единствени шансове.
И щеше да бъде много смешно, ако, разбира се, не беше тъжно - цялото българско правителство, цялото управляващо мнозинство се упражнява в надлъгване на българския народ.
Да, политиката е мръсна дума, но чак пък толкова политическо лицемерие, вече ни идва в много.
Другото определение за политиката е, че е изкуство на възможното. Какво все пак беше възможно и какво беше постигнато? Да, българските експерти постигнаха нещо уникално – признаването за пръв път официално на безопасността на този тип реактори. И те го постигнаха и през 2002, и през 2003 г.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: С помощта на правителството.
РУМЕН ОВЧАРОВ: И пред Мисията на Международната агенция, и пред Мисията на Европейския съюз. (Ръкопляскания от КБ.) Постигнаха я и българските политици, главно от опозицията и то от нашата част. (Ръкопляскания от мнозинството.) Защото за пръв път Европейският парламент гласува две резолюции в подкрепа на нашата атомна електроцентрала и в подкрепа на преговорите за тази електроцентрала.
Всъщност, и вие, господа управляващи, постигнахте нещо уникално и то е следното. Можете да махате колкото искате, но сега слушайте внимателно.
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА (НДСВ, от място): Слушаме.
РУМЕН ОВЧАРОВ: То е следното: за пръв път България ще затвори доказано безопасни блокове преди да влезе в Европейския съюз. България е единствената страна, която ще направи това. Словакия и Литва ще експлоатират доказано опасни блокове петилетки след като станат членове на Европейския съюз. Това е вашето постижение. Но те имаха министри, имаха правителство, което преговаряше.
И аз се питам: какво ще прави сега господин Паси? Ще признае ли най-после, че беше абсолютно безсмислен пазарлъкът, който той води за затваряне на четирите блока на “Козлодуй” срещу онзи запис за работещата пазарна икономика през миналата година? Какво ни донесе измислената тактика, грешната тактика за препускане през преговорни глави и безусловно приемане на всички условия? (Неразбираема реплика от мнозиннтвото.)
Ето, отново сме си заедно с Румъния. Закъде бързахте?
Разбира се, не ни обяснявайте сега, че е било предварително ясно, че трябва да избираме. Напротив, не е било ясно.
И тук господин Пламен Панайотов, когото предполагам, че не сте забравили, че беше председател на вашата парламентарна група, преди една година каза следното: “И ако предходните управления поставяха като алтернативи членството на България в Европейския съюз и функционирането на АЕЦ, за управляващото мнозинство на НДСВ и ДПС те са основни управленски приоритети, и двете неща.” За съжаление, сега вие вече не мислите така.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Браво.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Има една арабска поговорка, която казва: “Лъжата е болест, истината е лекарство.” Очевидно е, че сте болни, дълбоко болни, цялото управляващо мнозинство. Лъжата се е превърнала във философия на вашето управление, така както корупцията беше държавна политика на едно друго правителство.
РЕПЛИКА ОТ ПСОДС: На вашето.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз ви предлагам истината в два варианта. Помислете кой от тях е възможен.
Сигурен съм, че за първия вариант няма да ви стигне мъжеството – да излезете пред всички българи и да кажете: “Да, не защитихме националните интереси. Пропиляхме две и половина години уникални възможности. Вместо това заблуждавахме българите. Носим политическа отговорност за неизпълненото решение на Народното събрание. Носим наказателна отговорност за неизпълненото решение на Върховния административен съд. Носим морална отговорност за погазените национални интереси. Затова си подаваме оставката. Нека друго правителство свърши това, което ние не поискахме и не можахме да свършим.”
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА (НДСВ, от място): Вашето.
РУМЕН ОВЧАРОВ: И вторият вариант, за който все още има време – с консолидираните усилия на всички политически сили и всички институции, преди всичко правителството да започнат веднага нови преговори с всички страни-членки на Европейския съюз. Най-после да чуем това, което ни каза Ферхойген преди една година – да преговаряме. Да чуем това, което ни каза заместник-председателя на Партията на европейските социалисти - да преговаряме. Има поне пет страни, които са готови да подкрепят една разумна преговорна позиция веднага. Още толкова ще го направят след провеждане на сериозни разговори с тях. И едва с третата група страни разговорите ще бъдат наистина трудни. Но все още има време.
Парламентарната група на Коалиция за България настоява за незабавно отваряне на глава “Енергетика” и започване на преговори с Европейския съюз. (Ръкопляскания от КБ.)
Изтичат последните дни и шансове за успех на подобна мисия. Можем да я направим заедно. Ние сме готови и поемаме своята отговорност, защото си представяме целия поток от лъжи и антиевропейски инсинуации, който сега ще се изсипе върху нас. Готови ли сте обаче вие най-после да защитите националните интереси на страната?” Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания и скандирания “Браво!” от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Госпожа Андреева има думата за процедурно предложение.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вече повече от месец правим безуспешни опити да накараме българския министър-председател да дойде в пленарната зала и да изпълни едно от своите конституционни задължения – да участва в парламентарния контрол. Задаваме въпроси, заедно с моята колега Мария Стоянова и с госпожа Росица Тоткова по актуални проблеми, които вълнуват всеки български гражданин. И както можете да се досетите, председателят на Народното събрание всеки път връща тези въпроси. Нашият последен въпрос беше във връзка с мерките, които министър-председателят предприема, за да изпълни конституционните си задължения да ръководи и координира общата политика на правителството във връзка с непрекъснатото повишаване цената на зърното, брашното и хляба. Този въпрос също беше върнат от председателя на Народното събрание.
Затова моето процедурно предложение е да се прекрати тази унизителна практика както за българския парламент, така и за българския министър-председател, така и за всеки един български гражданин. И българският министър-председател да идва тук, в пленарната зала, и да отговаря на въпросите и на проблемите, които вълнуват всеки български гражданин. Другото е бягство от отговорност, госпожо председател. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Новопостъпили питания за периода 21-27 ноември:
Питане от народните представители Росица Тоткова, Кина Андреева и Мария Стоянова към Христина Христова – министър на труда и социалната политика, относно политиката на Министерството на труда и социалната политика по доходите на населението и непрекъснатото повишаване на цените на основни хранителни продукти и най-вече на хляба. Следва да се отговори в пленарното заседание на 5 декември 2003 г.
Питане от народния представител Панайот Ляков към Христина Христова – министър на труда и социалната политика, относно регионалните програми за ограмотяване и заетост и връзката им с националната програма. Следва да се отговори в пленарното заседание на 5 декември 2003 г.
Постъпило е питане от народния представител Стела Банкова към Игор Дамянов – министър на образованието и науката, относно действията на директора на Националната търговско-банкова гимназия в гр. София. Следва да се отговори в пленарното заседание на 5 декември 2003 г.
Постъпило е питане от народния представител Венцислав Върбанов към Мехмед Дикме – министър на земеделието и горите, относно количеството на произведеното в страната хлебно зърно от реколта 2003. Следва да се отговори в пленарното заседание на 5 декември 2003 г.
Постъпило е питане от народния представител Венцислав Върбанов към Мехмед Дикме – министър на земеделието и горите, относно хода на есенната сеитба в страната. Следва да се отговори в пленарното заседание на 5 декември 2003 г.
Писмени отговори:
- от министъра на икономиката Лидия Шулева на питане на народния представител Иван Николаев Иванов;
- от министъра на икономиката Лидия Шулева на актуален въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- от министъра на икономиката Лидия Шулева на актуален въпрос от народния представител Владислав Костов;
- от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос от народния представител Росица Тоткова;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов;
- от министъра на труда и социалната политика Христина Христова на актуален въпрос от народния представител Росица Тоткова;
- от министъра на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев на актуален въпрос от народния представител Стефан Мазнев;
- от министъра на културата Божидар Абрашев на питане от народния представител Иво Атанасов;
- от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос на народния представител Георги Божинов.
Питане към министъра на труда и социалната политика Христина Христова е отправил народният представител Панайот Ляков относно ефективността на националната програма “От социални помощи към заетост”.
Заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги, аз имам лични впечатления от националната програма на територията на цялата Пазарджишка област. Затова изводите, които ще направя, не са продиктувани само от информация, която съм получавал по различни канали, а се дължат и на личната ми преценка и информация от всички общини и най-вече от най-голямата община в областта – Пазарджик. Мисля, че рекламираната доста шумно, особено преди изборите, национална програма доби признаците на предизборно мероприятие. Но според мен то няма дългосрочен ефект, а всъщност тя така беше замислена. Трудоспособните безработни лица, обект на месечно социално подпомагане, които бяха включени в програмата по проекти на общините и на малка част от малки фирми, работят основно като пазачи, чистачи, озеленители, косачи, носачи, помощни работници и т.н. Над 6186 са отказали участие в програмата, като малко над 2000 са представили болнични листове.
Освен това много неприятна тенденция, с която Вие не успяхте да се справите, въпреки целия управленски ресурс, е, че включените в програмата масово вземат болнични с най-честа диагноза “дискова болест” или се самоотлъчват. Пример: в община Пазарджик за 8 месеца 595 назначени лица са представили 450 болнични и имат 280 самоотлъчки. Тези лица, наети под тази форма, според мен нямат стимул да развиват някакви трудови умения, извършвайки неквалифицирана работа и ще си остават все така аутсайдери на пазара на труда. След 31.12.2003 г. тези хора отново ще се озоват в бездната на трайната безработица. Те нямат никакъв шанс, освен като общи работници, каквито никой не търси и каквито с лопата да ринеш, и очакват новата програма, тоест новата ясла, която да напълнят данъкоплатците.
Дали Вие мислите да продължите и през новата година тази програма без съществени изменения, за които ще говорим в допълнителните въпроси, да я продължите и през 2004 г. и да прехвърлите пари от бюджета? Според Вашия отчет към м. септември наетите лица са между 91 и 92 хил. души, като за тези 9 месеца сте казали колко училища, детски градини и други обществени сгради са ремонтирани, колко паметници на културата и обекти с историческо и религиозно значение са ремонтирани или поддържани и т.н., колко са залесените общински гори, за което ми позволете да се усъмня, защото има пример от община Брацигово, където хора от програмата бяха включени в залесителни акции от местното горско стопанство и бяха освободени на третия ден, тъй като показаха, че са абсолютно неподготвени да се справят с тази работа, която, между другото, е квалифицирана.
Може би трябва да отбележа тук като важен акцент, че има 8713 души, които са наети като лични асистенти на болни хора с увреждания – една тенденция в програмата, която според мен трябва да продължи, тя е много важен акцент и се подкрепя от всички – и от общините, и от хората. Говорил съм с такива хора в Пазарджик и с инвалиди, които имат нужда от такива асистенти. Вероятно частта, която се отделя за социални дейности, финансирането на наетите хора по програмата трябва да бъде непрекъснато увеличавана.
Най-важният акцент, който искам да Ви кажа, е, че хората, които работят по програмата, в голямата си част работят обща, неквалифицирана работа. Техният труд е нискоефективен. Никой няма стимул да ги наема и тези хора, след като мине този период от време, излизат по същия начин неквалифицирани, неконкурентни, неготови да се включат и да намерят работни места. А големият смисъл на програмата беше точно обратният. Затова Ви питам дали Вие ще преодолеете временния, нестратегически, пропагандния ефект, за който говорите и целите, обявени от Вашата предшественичка госпожа Шулева, с която имахме много спор и така не се разбрахме? И как оценявате ефективността на националната програма “От социални помощи към заетост”? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ляков.
Имате думата за отговор, министър Христова.

МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА:Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Ляков, уважаеми дами и господа народни представители! Създаването на работни места и подготовката на работната сила, за да отговори на изискванията на времето, би трябвало да е първостепенна задача на всяко правителство и не само в периоди преди избори. За съжаление, това изглежда не е било така. Безработица над 19%, каквато завари сегашното правителство, е доказателство за това. Без да страдаме от излишна скромност, можем да обявим, че през м. октомври 2003 г. безработицата е 12,86% и тя плавно намалява вече повече от 20 месеца. Наскоро в България се проведе международна конференция на тема: “Заетостта – предизвикателство на ХХI век”. Повече от 26 представители от 10 европейски страни адмирираха успешните практики на България и най-вече бяха заинтересовани от програмата “От социални помощ към осигуряване на заетост”. Тук само ще вметна, че скромните средства, които ние инвестираме в пазара на труда, са дали изключително позитивни и сериозни резултати. Други европейски страни инвестират милиарди за намаляване на безработицата и резултатите са им далеч по-скромни.
Уважаеми господин Ляков, мисля, че българите разбраха силата на активната политика на пазара на труда. За това говорят и резултатите от проведеното през м. юли социологическо изследване, в което са анкетирани повече от 8000 участници в програмата. От тях 77%, т.е. над 6000 души, отговарят, че чрез работата си са натрупали опит и са повишили уменията си. 70% твърдят, че желанието и самочувствието им за търсене на работа извън програмата са се повишили. 83% казват, че са създали нови социални контакти. 90% са доволни от възложената им работа. 86% желаят да продължат още по тази програма и ще имат тази възможност, защото това не е програма на временната заетост. Временната заетост, по критериите на европейските страни, е заетост под 14 седмици.
Ще ви дам възможно най-изчерпателните данни за ефективността на програмата “От социални помощи към осигуряване на заетост”:
Включени в програмата – 103 505 души. От тях 42% в комунално-битовата сфера, 31% - в дейности с траен характер, в инфраструктурни проекти и подобряване на околната среда. 27% в социални дейности, от тях 8713 човека в дейността личен асистент.
Изразходваните средства по програмата са общо 68 млн. лв. към октомври. За социални помощи на заетите са спестени 24 млн. В същото време хората, работили по програмата, са заработвали парите си, които получават. Това е изключително важно за цялото общество.
Съгласно направените проучвания за последните месеци на годината, в курсове за квалификация, през ноември и декември вече са започнати включванията им, предстои да бъдат обучени над 9000 души с цел през следващата година да могат да се включат в строително-ремонтни и социални дейности и по-спешно да се реализира формулата “квалификация, а после работа по тази придобита квалификация”. Хората да натрупат познания и опит по съответна специалност и реално да се повиши тяхната пригодност за реализация на първичния, на реалния пазар на труда. Макар че цялостният ефект от действието на програмата може да се оцени в края на третата година, след изтичане на първата година ще се извърши оценка за напредъка в постигане на основните цели на програмата. Ще се направи анализ на ефективността, ефикасността, релевантността и устойчивостта на програмата по изработена вече методология за оценка, ще се оцени нейният икономически, социален и институционален ефект. Към сегашния момент можем да дадем конкретни данни, които показват видимите резултати от програмата вече.
С изразходваните до момента средства по програмата е постигнато следното: 544 хил. кв.м ремонтирани настилки, 84 хил. кв.м нови настилки са изработени, ремонтирани са и са изградени над 186 детски площадки и 62 спортни обекта. Ремонтирани са фасади, покриви, вътрешни помещения на 397 сгради с обществено значение, училища, детски градини, домове за социални услуги. Реконструирани са над 85 км водопроводни и канализационни мрежи и са изградени нови такива с дължина над 32 км. Обновени са 518 междублокови пространства, засадени са 25 дка с многогодишни и зеленчукови насаждения – ягоди, малини, зеленчуци и др. Разчистени са над 1800 нерегламентирани сметища в страната, като на територията на част от тях са рекултивирани почвите и са засадени овощни и други дървета, оградени са терените, за да не се допусне повторно образуване на сметищата и дори има случаи, в които на територията на бившите сметища са изградени детски и спортни площадки. Залесени са над 51 хил. дка общински гори, изградени са 330 рампи за хора с увреждания, 290 сгради – паметници на културата се ремонтират или поддържат от работещи по програмата. И още много примери за реални и видими резултати, от които полза имат всички жители на съответното населено място и които всеки журналист, народен представител, гражданин на нашата страна може да види, пипне и да провери лично.
Ето и постигнатото в областта на социалните дейности, които нямат така видим за обществеността ефект, но изобщо не са за подценяване, тъй като чрез тях се постига една от основните цели на програмата, а именно облекчаване положението на хората в затруднено неравностойно положение. Над 10 000 души се обслужват по програмата “личен асистент”. В над 200 специализирани заведения за социални услуги, домове за стари хора, за изоставени деца и други работят наети по програмата и подпомагат обслужването. 8713 души са включени като лични асистенти. Над 800 души оказват съдействие в програмите срещу наркоманията и алкохолизма. Често се тиражира мнението, че, ако тези средства, изразходвани за “най-скъпата социална програма”, бяха вложени в реалната икономика, ефектът щеше да е по-значим. По-горе посочените цифри красноречиво доказват, че, макар тази програма да е за социална интеграция на продължително безработните хора, на социално подпомагане, са разкрити над 77 хил. средномесечен брой работни места и реалните резултати от труда на наетите хора е с десетки милиони по-ниска от пазарната стойност на същите дейности. Ако в реалната икономика бяха вложени тези 67 млн., щяха ли тези работодатели да създадат толкова работни места - 67 млн. и дали на тези работни места щяха да бъдат наети точно тези безработни хора или те щяха да продължат да се препитават единствено от социални помощи и да ерозират обществото, от гледна точка на социалната справедливост на разходването на държавните средства.
В отчета за шестте месеца бяха показани положителните резултати от действието на програмата в повечето общини в страната. Предстои да направим отчета за цялата година. Популяризирани бяха добрите практики на повече от 55 общини, в които програмата има създадена добра организация на работа и осезателни резултати.
Не бяха спестени имената на няколко общини, в които липсват гъвкав подход и сериозно отношение към изпълнението на програмата и разходването на държавните средства. Една от тези общини е Пазарджик. При направените над 850 проверки на територията на тази община преобладаващите констатации са негативни и отразяват слабата организация на работа, отсъствието на контрол и заинтересованост от страна на работодателя. При тези обстоятелства естествено е наетите лица да са демотивирани и да използват всякакви възможни вратички да избягват изпълнението на възложената им работа. Нееднократно са изпращани писма и провеждани разговори с общинската администрация – Пазарджик за констатираните при проверките нередности и препоръки за отстраняването им както от страна на Бюрото по труда, така и от регионалния офис за подпомагане на програмата.

Наложени бяха санкции на 108 души. Предприета бе и крайната мярка, налагана като санкция – прекратяване на част от дейностите, а именно 9 обекта.
Относно явлението “болнични листове” за изтеклите 8 месеца в община Пазарджик са представени болнични листа за над 9% от отработените дни. Бюрото по труда е сезирало работодателя за очертаващата се тенденция – голяма част от болничните да се издават само от четири лекари в общината, като двама души са представили за периода от м. февруари до м. август болнични за по 135 дни, но работодателят – общината, и до настоящия момент не е предприел никакви действия за прекратяване на тази практика и за проверка на болничните.
В същото време в общини като Кюстендил, Провадия, Монтана работодателите са предприели активни мерки срещу вземането на фиктивни болнични и резултатите са налице. За сравнение с Пазарджик през изтеклите 8 месеца работещите 649 души са представили средно на месец по 120 болнични листа, докато в община Сливен при работещи 872, средният брой болнични листа за месец е 40. В община Петрич при заети по програмата 300 души средният брой болнични е 8. Там, където работодателите са предприели активни мерки срещу това явление и имат отговорност към разходването на средствата и труда на тези хора още през първия месец се наблюдава спад на болничните с около 30%. Например, в Провадия само за един месец от 120 представени болнични листа и при оказан контрол на болничните листове на другия месец те са били само 90.
Уважаеми дами и господа народни представители, програмата “От социални помощи към осигуряване на заетост” е най-мащабната национална програма, насочена към рисковата група на дълготрайно безработните. Мисля, че вие, народните представители, като хора с изострена социална чувствителност осъзнавате огромния ефект не само за тези хора, но и за цялото общество. Изключително ме боли, когато един успешен модел се критикува по извънсъщностни съображения. Това, което ние сега правим, ще покаже истинския си ефект след три години, когато друго правителство ще управлява България. Но, важното е, че започнахме сериозната и тежка битка за сваляне на безработицата в България и това не само се оценява високо в Европейския съюз и в света, но среща и изключителното одобрение на цялото общество. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Христова.
Имате право на два уточняващи въпроса, господин Ляков. Заповядайте.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, в пространното си изложение Вие с нищо не опровергахте основния ми извод, че програмата не прави тези хора, след като я напуснат, конкурентни на пазара на труда, защото когато тези хора са работили, както аз Ви казах, като общи работници, пазачи, чистачи, метачи, озеленители и т.н., когато утре напуснат програмата, аз Ви питам заради какво те ще бъдат наети от един частен предприемач?
Хората с никаква квалификация не се търсят на пазара на труда. Вие можехте да ме убедите, ако ми бяхте казали, че тази програма, съчетана с регионалните програми за ограмотяване, квалификация и заетост, които са 14 на брой за 2003 г., в които обаче са включени, за съжаление, само 2130 души, след като завърши националната програма през 2003 г., от нея ще излязат монтажници, строители, толкова на брой, с такава квалификация, защото само те могат да бъдат наети оттук нататък.
Тези бодри заключения за това колко добре се чувствали те, как си общували – аз знам как си общуват, как пазарджиклии гледаха 3-4 месеца как те се подпираха на централния площад на лопатите, ядяха банички, пиеха кафе, наети от една частна фирма общи работници, и предизвикваха възмущението на цялата общественост… Тези бодри заключения не топлят никого!
Аз Ви казвам – тези хора тази програма не ги прави конкурентноспособни. И това ми е въпросът – как ще ги направите конкурентноспособни на пазара на труда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за отговор на уточняващите въпроси, министър Христова.
МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ляков!
От това, което Вие казвате, разбирам, че Вие наистина сте наблюдавали може би един опорочен модел на тази програма. За радост това е изолиран случай в Пазарджик.
Вашето заключение, че програмата не прави хората конкурентни на пазара на труда в никакъв случай не мога да приема. Програмата работи с една изключителна формула, която е единствената засега и ако някой предложи друга алтернатива, ние ще я разгледаме, анализираме и веднага ще я приложим. Формулата е 27% от тези хора са неграмотни и те получават курсове за ограмотяване, 79% от тези хора получават различен вид професионално обучение плюс настаняването им на работа, което ще подобри техния човешки капацитет, трудовите умения, самочувствието им, не знам какво друго може да се направи, за да станат хората конкурентни на пазара на труда и да добият кураж и умения да си търсят работа, когато станат по-достатъчни работните места в реалната икономика.
Също така искам да Ви кажа, че тази програма е насочена към най-уязвимата, най-рисковата категория на пазара на труда. Това са нискоквалифицираните, продължително безработни, най-бедните безработни в нашата страна, които по 7-8 години, благодарение на порочната практика те и членовете на техните семейства са получавали социална помощ без да дават нищо насреща на обществото и на данъкоплатците в Република България. Това не са хора, които са компютърни специалисти, програмисти, финансисти, мениджъри. Това са хора без образование и квалификация и както Ви казвам, една трета от тях са неграмотни, но те са граждани на нашата страна. Те са граждани на община Пазарджик. Тези хора не са за изхвърляне извън границите на България. Ние затова се опитваме да подобрим техния капацитет. Много от тях, както показва изследването, са добили кураж и самочувствие, че ще продължат да се борят по-нататък. А новите неща, които ще предложим по програмата и за които ще Ви информираме през м. януари, ще направят тази програма наистина по-полезна.
Но искам да Ви заявя, че тази програма най-внимателно се наблюдава от страни-кандидатки, които преди нас ще станат членове на Европейския съюз, с цел да я приложат в своите страни, защото ние постигнахме непознат досега в света процент на намаляване на безработицата за две години. Страните-кандидатки, които ще станат членки на Европейския съюз от 1 януари догодина са с 14,5% безработица, ние наистина в момента сме 14,8% и аз Ви уверявам, че тази тенденция е трайна и ние ще направим всичко възможно тя да продължи. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Христова.
Можете да изразите отношение към отговора на министъра, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо министър, аз не съм злодей, който желае провала на тази програма. Аз Ви казвам, че програмата има сериозни проблеми и Вие трябва да ги осъзнаете: 91 хил. наети безработни по тази програма, 2130 включени в регионалните програми за ограмотяване, квалификация, обучение и т.н. Съпоставете тези две цифри и веднага Ви става ясно, че ефектът, за който говореше Вашата предшественичка, не може да бъде постигнат, ако тези хора не бъдат ограмотени, обучени и квалифицирани. Аз това искам да Ви подчертая и да Ви кажа.
Ако тази програма не я свържете с тези програми, тоест не прелеете или по някакъв начин акцентът в програмата не бъде сложен върху тяхната квалификация, ефектът няма да го получите. Значи, ще си отчитате някакво намаление на безработицата, ще давате пари, но тези хора няма да станат конкурентноспособни. В момента, в който ги пуснете на пазара, те са обречени, те са аутсайдери. Това искам да Ви кажа. Разберете го това и вложете пари повече за обучение и квалификация, отколкото да им давате тези, под формата на някаква заетост, социални помощи.

Аз желая тези хора да бъдат интегрирани. Не мислете, че желая тези хора да останат в това неравностойно положение, в което се намират. Но начинът това да стане е само един – обучение и квалификация! Няма друг начин. Прави са – 2 130 сравнено с 91 хиляди как се прави?! Не се прави, разбира се. Ако бяха 20 хиляди – 30 хиляди – прави са. За колко години ще стигнат до 91 хиляди? Осъзнайте проблема и насочете натам усилията си. Не казвайте, че няма проблеми. Във Велико Търново съществува същият проблем с болничните листове. Така е и в други големи общини. Не се оправдавайте с общините. Това не е честно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Питане към министър Христова е отправил народният представител Стойчо Кацаров относно политиката на правителството за увеличаване на заетостта и намаляване на безработицата.
Имате думата, господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър Христова, всъщност темата, за която ще говорим, е продължение на темата, която започнахте с колегата Ляков.
Вие казахте, че процентът на безработицата е намалял от 19 на 14,8% за времето на Вашето управление. Това е така, но не точно. Ще обясня след малко защо.
В същото време за нас е налице едно съвсем очевидно противоречие. Ако отворите която и да била социологическа анкета, ще видите, че както преди две години, така и сега, 90% от избирателите сочат като основен проблем на страната, належащ за решаване от правителството – безработицата. Нормално е в този случай да си зададем въпроса защо е така. Защо от една страна правителството отчита силно намаляване на безработицата, а от друга страна общественото мнение продължава да поставя като най-остър проблем именно проблема с безработицата?
Ще се опитам да дам отговор на този въпрос и да проведем дискусия с Вас на тази тема.
Първо, трябва да отбележим, че когато говорим за данните 19, 14 или 13,8%, ние говорим за данни за регистрирана безработица, а не за безработица по принцип, не за безработни по принцип, а за регистрирани безработни. Методиката е такава. Тя отчита броя на хората, които активно отиват и се регистрират в бюрото по труда.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Чети определението за безработица бе, Стойчо.
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Ако допуснем хипотетично, тъй като това зависи от тяхната лична воля да отидат да се регистрират, че утре нито един от тези 400 – 500 хиляди души решат всички едновременно да не направят своята подписка, която са длъжни да правят всеки месец, ако искат да се водят в бюрото по труда, статистиката по тази методика ще отчете, че в България няма безработни. Това обаче не е така. Тези хора – дали се регистрират или не, те не работят.
Затова предлагам да погледнем друг показател, който според мен е доста по-обективен. Да погледнем въпроса от другата страна – какъв е броят на заетите и как се е променял той през годините на управлението на НДСВ. Има един много обективен показател – броят на хората, които плащат осигуровки – държавно обществено осигуряване. Това са официалните справки, които сме получавали, включително и от вас, и от Националния осигурителен институт. Какво сочат те? Те сочат, че през 2001 г. броят на българските граждани, които са се осигурявали, е 2 милиона и 300 хиляди души. През м. септември 2003 г. официалните данни сочат, че в момента се осигуряват 2 милиона и 18 хиляди души. Или 300 хиляди души по-малко.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Това не е вярно.
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Това е писменият ми отговор от госпожа Христова през м. септември.
Тук следва въпросът: тъй като това очевидно са хора, работещи хора, а всеки, който работи, независимо дали е нает или самонает, по закон трябва да се осигурява. Това е напълно обективен показател, който сочи реално заетите в момента хора. За две години те са намалели с 300 хиляди души. Тук ще отворя скоба и ще направя уточнение, което сме длъжни да направим. Вероятно има и други заети хора, които не плащат осигуровки – очевидно хората, работещи в сивата икономика, защото ако не са там, ще плащат осигуровки.
Да хвърлим още един поглед на проблема – 4 милиона и 300 хиляди души са българските граждани в трудоспособна възраст между 18 години и възрастта за пенсиониране – от 56 до 61 година съответно за жените и за мъжете. Два милиона от тях се осигуряват, а 2 милиона и 700 хиляди души не се осигуряват, независимо дали работят или не. Това са хора, които утре няма да получават пенсии. Това са хора, които се издържат от тези, които работят.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Има други категории.
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Ще хвърля още един поглед на излагането на проблематиката. От тези 2 милиона души, които се осигуряват, 800 хиляди души работят в обществения сектор. Едва 1 милион и 200 хиляди души работят в създаващия блага частен сектор. Това са хората, които издържат цялото общество. Тези 1 милион и 200 хиляди души издържат и обществения сектор, и пенсионерите, и учениците, и онези 2 милиона души, които не работят. Ето това са наистина реалните проблеми, за които ние нямаме отговор и няма да ги решим, като си казваме “намалява безработицата, намалява безработицата…”. Истината е друга и няма да е честно не само пред нас, но и пред избирателите, ако не поставим тези въпроси.
Моят въпрос към Вас, госпожо Христова, е дава ли си сметка правителството за тези наистина сериозни проблеми и какви мерки Вие като министър и правителството ще предприемете за разрешаването им? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Кацаров.
Имате думата за отговор, министър Христова.
МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кацаров! Една от основните цели на социалната политика, провеждана от правителството, е наистина запазване и насърчаване на заетостта – приоритет номер едно, така да се каже. Твърде много усилия се полагат за повишаване на пригодността за заетост на работната сила, за индивидуален подход към безработните, за субсидиране на заетостта на групите в най-рисково положение на пазара на труда, за реформиране на системата на публичните услуги по заетостта. Ние сме убедени, че трябва да провеждаме активна и диференцирана политика на пазара на труда, че нормативната база трябва да действа в синхрон с всички мерки, действия и политики, които предприемаме, и да съответства на очакванията и потребностите на обществото и на хората.
С направените промени в Закона за насърчаване на заетостта осигурихме необходимата нормативна база, въведохме регистрационен режим за оказване на посреднически услуги по заетостта от частни посредници за работа в България и други държави, включихме нови преференции за земеделските производители, за насърчаване на предприемачеството сред лица с намалена работоспособност, за хора над 50-годишна възраст, самотни родители и други.
В Националния план за действие по заетостта 2003 г., който е основният инструмент на политиката по заетостта, сме формулирали целите и механизмите за реализиране на тази национална политика по заетостта и конкретните проекти и програми, които се реализират през годината и които са разработени съгласно четирите основни стълба на Европейската стратегия заетост. В този план сме определили размерите на субсидиите за работодателите, диференцирали сме три основни целеви групи за 2003 г. – младежи, продължително безработни и хора с увреждания.
Вследствие на всичко това очакваните резултати от изпълнението на Националния план за действие по заетостта са планирани по следния начин: осигуряване на заетост на 152 хиляди души, осигуряване на обучение и квалификация по различните програми, а също и проекти на Европейския съюз и с други донори – 72 хиляди души. Това далеч надвишава “2 хиляди души”, което одеве беше чуто. Това са частични данни. През 2003 г. сме осигурили средства за реализацията на плана по заетостта в размер на 479 млн. 824 хил. лв., в това число 341 млн. лв. от държавния бюджет, 54 млн. лв. от местни бюджети, 54 млн. лв. от частни и други източници и 83 млн. лв. от Европейския съюз. Разработва се система от индикатори за мониторинг на активната политика на пазара на труда. Основен приоритет на провежданата активна политика през 2003 г. е свързана с увеличаване на заетостта чрез прилагане на мерки, насочени към социално-икономическа интеграция на хората в неравностойно положение, които бяха хвърлени повече от осем години “зад борда”, за да се преодолее на първо място социалната им изолация, да се подобрят възможностите им за заетост, както и социалните услуги, насочени към тях.
Друг основен акцент на активната политика на пазара на труда през 2003 г. е обучението за придобиване на професионална квалификация на възрастни. Ние ще предоставим подробна справка в края на годината за всички обучения, курсове и квалификации, които са извършени по линията на най-различни проекти и програми, вкл. на европейските и други донорски програми.
Изпълняват се редица мерки и програми съгласно Закона за насърчаване на заетостта и Националния план за заетостта: мотивационно обучение; насърчаване на работодателите да запазват заетостта, когато се намалява обемът на работа или работата спира за повече от 15 дни, като включват наетите хора в обучение за придобиване на професионална квалификация, за което да получат пари от държавата; програмите за компютърна обучение на младежи; обучение на хора, започващи предприемаческа дейност и създаващи микро- и малки предприятия или включващи се като земеделски производители; ще се осигури обучение за придобиване на професионална квалификация на заети и безработни лица и като компонент от много други програми, съвместно и с други министерства.
Реализира се обучителна дейност за придобиване на професионална квалификация по проект “Професионално обучение” на ФАР в Североизточен и Южен Централен район, както и по проекта “Инициативи на пазара на труда” на ФАР. Продължава реализация на най-мащабната инициатива за повишаване на заетостта и социалната интеграция през 2003 г. – програмата “От социални помощи към осигуряване на заетост”, която съдържа модул за ограмотяване и модул за професионално обучение.
Същевременно реализираме и редица нови програми за заетост, насочени към решаване на проблеми на специфични групи, регистрирани в бюрата по труда. Това са националната програма за заетост на хора с увреждания, това е програмата за заетост на учители за обучение на деца с увреждания. По националната програма за хората с увреждания това е съчетано с осигуряване на средства за достъп до работното място и за адаптиране на самото работно място. За безработните учители се осигурява да помагат на децата с увреждания да участват в учебния процес. Националната програма компютърно обучение за младежи, националната програма за социална интеграция и професионална реализация на младежи, които напускат домовете за деца, лишени от родителски грижи, програмата за земеделски производители с пилотна фаза в момента във Видинска област, която протича много успешно. Ще стартираме и програма за насърчаване на заетостта в професионалното обучение и в областта на пчеларството, която вече всъщност стартира.
Друг важен акцент в политиката на правителството за увеличаване на заетостта е предоставянето на редица възможности на бизнеса, защото това са двата големи клиента на тази политика – бизнесът и безработните хора, които да стимулират разкриването на нови работни места. Новият момент с направените промени в Закона за насърчаване на заетостта е насочването ни към субсидиране именно на новосъздадени работни места, т.е. на онези работни места, които са над средносписъчната численост на персонала.
Някои от най-популярните използвани стимули са: освобождаване от данък печалба на фирмите, които инвестират в райони с висока безработица и това е списък със 114 общини, където в 76 от тях тази мярка протича много успешно и са създадени над 40 стопански структури, намаляване на дължимия данък печалба за всички фирми, които наемат дългосрочно безработни, безработни с намалена трудоспособност и безработни над 50-годишна възраст. Това става, като от облагаемата печалба се приспадат повторно сумите, изразходвани за заплати и осигуровки на тези хора. Условието е такива хора да бъдат наети за срок не по-малък от една година. Осигурява се достъп до кредитен и инвестиционен ресурс за разкриване на стопанска дейност по проектите на Министерството на труда и социалната политика, Гаранционният фонд за микрокредитиране и проектът “Заетост чрез подкрепа на бизнеса”, известен като “джопс” по програмата “Щастлива България”. Възстановяват се разходите в размер на 2000 лв. за одобрен бизнес проект за семена, посадъчен материал, торове и препарати за растителна защита при стартиране на земеделска дейност на безработни хора, които се регистрират като земеделски производители. Възстановяват се разходите за ползваните външни консултантски услуги по одобрени бизнес проекти от безработни, които започват собствен бизнес с получени обезщетения. Предоставя се и кредит за квалификация по предмета на бъдещата стопанска дейност, както и средства за наемане на втори безработен член на семейството. Субсидират се работните заплати и разходите за осигуровки за сметка на работодателя, ако той разкрие работно място на първичния пазар на труда за безработни младежи до 29-годишна възраст, за хора с увреждания, за самотни майки, за хора, излежали присъди, за продължително безработни и за други наистина в неравностойно положение на пазара на труда тук. Минималният срок за наемането на тези хора е една година, а работодателят трябва да запази тези работни места за още една година. Когато работодателят разкрие ново работно място, ако е необходимо, се организира и се финансира обучението на безработния. Ако работодателят е в състояние да проведе обучението, за всеки безработен, който самият работодател е обучил, получава от държавата 450 лв. По време на обучението безработният получава увеличени средства за стипендии, за пътни и квартирни пари, за да може да се реализира това обучение и той да бъде успешно нает човек. Работодателят получава финансиране за срок от 6 месеца при разкриване на работни места за стажанти и чираци.
В резултат на всички изброени до тук мерки и действия от цялостната ни политика в областта на пазара на труда през октомври 2003 г. нивото на безработица спадна до 12,86%. 472 хил. души са регистрирани в бюрата по труда. Това е най-ниското равнище на безработицата у нас от лятото на 1998 г. В момента нивото на безработицата у нас е под средното за страните от Централна и Източна Европа, които са 12 страни. Там средната безработица е 14,5%. По тези показатели България изпреварва страни като Полша и Словакия.
В сравнение със септември 2002 г. броят на безработните през м. септември 2003 г. е намалял със 170 хил. души. Това намаление е в съответствие с обявените от Националния статистически институт данни за увеличаване броя на наетите в икономиката със 166 хил. за периода юни 2002 – юни 2003 г. И е добре, че има съвпадение на данните на административната методика на Агенцията по заетостта и на националната статистика. Половината от хората, постъпили на работа през този период, са били наети на работа на първичния пазар на труда, а това недвусмислено посочва радостния факт, че на първичния пазар на труда се наблюдава оживление. През м. септември 2003 г. броят на регистрираните продължително безработни с престой на пазара на труда над една година е 258 хил. души. За една година – септември 2002 – септември 2003 г., броят на тези продължително безработни е намалял със 75 хил. Това се дължи на ефективно действащата програма “От социални помощи към осигуряване на заетост”, която е ориентирана именно към тези продължително безработни у нас. През септември 2003 г. безработните младежи до 29 години са 131 хил. В сравнение със септември 2002 г. техният брой е намалял със 62 хил., като почти половината от тях са намерили работа на първичния пазар на труда. През септември 19 хил. души са започнали работа. От тях на първичния пазар на труда – 15 хил., а по програмите за заетост – 4000.
В заключение искам още веднъж да подчертая, че икономическото развитие на страната е първата предпоставка за повишаване на заетостта. Тя не може да се създава в Министерството на труда и социалната политика. Но от друга страна, ние не можем да стоим и да чакаме икономическото оживление да стигне до такива размери, че автоматично да се осигурят работни места за всички хора в страната. И това никъде в момента не е постигнато. Подготовката на работната сила за новите изисквания на обединена Европа е наша много важна задача. В този смисъл Националният план за действия по заетост през 2004 г. ще бъде разработен съгласно новите насоки на европейската стратегия за заетост, към която ние се присъединяваме, с цел повишаване качеството на заетостта, осигуряване на по-голяма заетост именно в реалния сектор и повишаване пригодността за заетост на работната сила в нашата страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате право на два уточняващи въпроса, господин Кацаров. Заповядайте.


СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо Христова, аз не чух отговор на проблемите, които поставих. Прочетохте си един очевидно добре подготвен доклад от вашето министерство, но целта на нашия контрол не е да преразкажем тук плана на правителството за борба с безработицата, целта е да разискваме реалностите и проблемите, които той поставя. Аз не оспорвам програмата на правителството, аз оспорвам Вашето твърдение, че тя дава добри резултати. Тя не дава добри резултати, там е проблемът. Няма никакъв смисъл да ни разказвате плана за заетост, ама никакъв смисъл няма да губим парламентарното време с това. Поставих въпроса за това, че вашият план за заетост и мерките, които предприемате, активната политика, която предприемате на пазара на труда, дава лоши резултати. Вие продължавате умишлено да говорите за намаляване на безработицата, а не намаляване на регистрираната безработица, което преди малко обясних защо са две доста различни неща. Това не е нещо, което може да ни накара да си заровим главата в пясъка и да се правим, че няма проблем.
От Вашия отговор аз разбрах и няколко други неща. Съгласен съм с едно – не е само ваш проблем борбата с безработицата, тя е проблем на цялото правителство. Но това, което предлагате като борба с безработицата - осигуряването на работа на хора с увреждания или осигуряване на работа на сираци, няма нищо общо с политиката за безработицата. Ама нищо общо няма с политиката за безработицата! Това, че го казвате тук, показва пълно неразбиране на проблема. Както не мога да се съглася и с това, което казвате, че вие по програма давате пари, държавата давала пари на работодателя. Че чии са тези пари, дето ги дава държавата? Това са парите на хората! Държавата разполага само с парите на хората, които взима от хората.
Моят уточняващ въпрос към Вас е следният: знаете ли за тези две години в какви размери се е увеличила заплатата в създаващия блага частен сектор и с какви размери се е увеличила средната заплата в обществения сектор?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Кацаров.
Заповядайте за отговор, министър Христов.
МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кацаров, искам съвсем отговорно да Ви заявя, че никога не чета добре подготвени доклади. Който познава моя професионален път, го знае това – винаги се опитвам да разговарям с опонентите си с добри, ясни и точни аргументи. Това – първо.
Второ, Вие няколко пъти казахте “това е регистрираната безработица”. Ако познавахте наистина теорията и практиката на проблемите на заетостта, както и политиките в света, щяхте да знаете, че няма страна в света, която борави с друго нещо освен с регистрираната безработица, тъй като няма такава страна по света, която да се е решила принудително да завежда хората да се регистрират и да казват дали са безработни или не. Това е и методиката на ЕВРОСТАТ, друга няма.
Още повече, надеждност на тези данни и за сравнение ми дава фактът, че това е методиката, с която сме измерили 19,1 през януари 2001 г., това е методиката, с която сме измерили 12,86 през октомври 2003 г. Това е методиката. Дори и да има грешки в тази методика, дори да се мери регистрираната безработица, това е фактът. Не забравяйте, че много хора не желаят и няма сила, която да ги принуди да се регистрират като безработни, защото имат собственост, от която получават наеми, имат търговска дейност, от която получават печалби, те са акционери, те са на свободни професии, имат най-различни други свои средства и доходи. Така че това е, което държавата може да направи със своите методи и начини. Това са цифрите. И тези цифри всеки месец се заверяват и потвърждават от ЕВРОСТАТ. Но ако обърнахте внимание, аз казах, че за първи път от няколко месеца административните данни на Агенцията по заетостта съвпадат с тези на националната статистика в нашата страна.
Така че не мога да приема, че не е ефективна дейността и че 90% от питаните хора в дадени изследвания изтъкват като основен проблем безработицата. Да, тя може да е и 5%, но за тези 5% безработицата е 100% проблем. И никой не е казал, че в България и в цяла Европа безработицата не е проблем. Само че аз се опитах с цифри и данни да ви кажа, че в Полша и Словакия безработицата е 14,5%, в много европейски страни тя е 9, 10, 11%, в област Брюксел например тя е 13%. Така че не бива да се затварят очите пред успехите, които е постигнало това правителство.
Естествено, че безработицата не е само въпрос на социални действия, но навярно вие не чухте цифрите, които казах и зад които отговорно заставам. От 19 000 души, намерили работа през м. септември т.г., 15 000 души са започнали в реалната икономика, на първичния пазар на труда. И тези 4 000 души, за които държавата е длъжна да се погрижи да интервенира, разбира се, с парите на данъкоплатците, това го казах аз за другата програма… Не ми е известен друг начин да се пълни един държавен бюджет освен от данъци и такси. И всичко това идва от съответните данъкоплатци в дадената държава. Въпросът е как се използват и дали най-накрая не трябваше държавата и правителството да отговорят на очакванията на хората да се въведе ред и социална справедливост по отношение на средствата, които те дават за социални плащания. Дали е по-добре безработният да си почива 8 години и той и още 3-4 членове на неговото семейство да получават социална помощ без някакъв ефект, наранявайки чувството за социална справедливост на всички, или е по-добре този човек да се опитаме да го въведем в пазара на труда, в друг начин на живот, да изведем него и неговото семейство от социалната изолация и да намалим разхода за безусловни социални плащания от държавата с парите на данъкоплатците, както Вие казвате.
Също така аз предполагам, че Вие като народен представител сте отворили редовния доклад на Европейската комисия, получен преди 20 дни в нашата страна, където категорично е оценен успехът на правителството в преодоляването на безработицата и социалните последици от това явление. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата да изразите своето отношение към отговора на министъра, господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо Христова, аз пък се надявам, че Вие като министър сте отворили сайта на Централната избирателна комисия, за да видите оценката на българските избиратели, а не на Европейската комисия, за политиката, която водите. Тук обаче искам да Ви кажа нещо повече по въпросите, които дискутирахме преди малко. Проблемът, госпожо Христова, е в това, че политиката е концептуално сбъркана, че тези хора, за които Вие така сърцераздирателно говорихте оттук, че 8 години стоят на социални помощи, ами те стоят на социални помощи, защото нямат работа. И въпросът е как може да бъде създадена работа за тях. Най-простият начин, социалистическият начин е вие да съберете данъци от другите и да започнете да им плащате и да разкривате работни места. Така Вие, госпожо Христова, се превърнахте в най-големия работодател на страната. Това ли й е работата на държавата? С чии пари, питам аз? С парите на данъкоплатците!
Това, което не разбирате обаче в момента и сега ще се опитам да Ви обясня и на което Вие не пожелахте да отговорите, защото аз Ви казах, това са Вашите цифри и Вашите данни – 2 милиона и 300 хиляди души, плащащи държавно обществено осигуряване в 2001 г., 2 милиона, плащащи държавно обществено осигуряване в 2003 г. Триста хиляди души по-малко се осигуряват! С 300 хиляди души е по-ниска заетостта в резултат на вашето управление.
Уважаема госпожо Христова, имаше два много силни стимула за решаване на проблема с безработицата, който е проблем от 1990 г. насам, а според мен и преди това. Два силни стимула имаше и това бяха: спирането на хиперинфлацията и приватизацията, раздържавяването. Защо те не дават резултат? Аз мисля, че една от причините е активната политика, която вие водите. Тя е една от причините. Какво правим ние? Много е просто: вие взимате пари, събрани с данъци, и разкривате работни места. Аз знам, че вие можете тези 77 хиляди души да ги назовете поименно в парламента. Тези създадени публични работни места са известни, те са факт. Оттам идва заблудата. Местата обаче, които не са разкрити заради това, че не са намалени данъците, не са известни. И те, уверявам Ви, са много повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Питане към министър Христова е отправила народният представител Кина Андреева относно Националната програма “Помощ за пенсиониране”.
Заповядайте, госпожо Андреева.

КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Уважаема госпожо министър, преди малко Вие в отговор на едно от питанията се похвалихте, че България се намира на първо място в света по темпове на намаляване на безработицата. Честно да Ви кажа, струва ми се малко неприлично, когато в държавата има такъв огромен процент от безработни, да говорите по този начин. Това прилича повече на хората отляво, те се хвалят така и сме им слушали хвалбите цели 50 години. Но когато е налице един проблем, то по-добре е за него да се говори реалистично.
Един от много важните проблеми, които са свързани с безработицата, това е нарастващият брой на по-възрастните безработни. През миналата година броят на лицата над 55-годишна възраст, които са безработни, е 31 404 души, което представлява, 23,5% повече от предходната година. Разбира се, че има много сериозни причини за нарастващия брой на по-възрастните безработни. Това е недостатъчно високата квалификация, липсата на компютърни умения, владеенето на езици и т.н. Пазарът на труда предявява едни много по-сериозни изисквания към работната сила. В същото време има много хора, на които не им стигат така наречените точки, или не могат да получат пенсия, защото не им достига трудов стаж за формиране на необходимия сбор от осигурителен стаж и възраст. Именно за тези хора е предназначена програмата “Помощ за пенсиониране”, която дава възможност на хората, на които не им достигат до 24 месеца трудов стаж за формиране на необходимия брой точки, да си набавят липсващите точки. Разбира се, зад тези програми винаги стоят конкретни хора и конкретни съдби и те никога не могат да бъдат вместени в рамките на една подобна програма.
Искам да Ви попитам: каква е Вашата оценка за функционирането на Националната програма “Помощ за пенсиониране”? След като чуя Вашата оценка ще задам и моите конкретни уточняващи въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за отговор, министър Христова.
МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаема госпожо Андреева, реализацията на Националната програма “Помощ за пенсиониране” започна на 1 ноември 2002 г. във всички общини на страната. Програмата е насочена към безработни хора в предпенсионна възраст, на които не достигат една или две години за пенсиониране.
През м. май 2003 г. бе направен анализ и оценка на резултатите от първите шест месеца и бе направена корекция в програмата с цел по-сериозно отговаряне на потребностите и очакванията на хората. С утвърдените изменения до нея получиха достъп безработни, на които не им достигат до 24 месеца трудов стаж, защото преди това беше до една година. Програмата осигурява заетост на тези хора с допълване на липсващия им трудов стаж. За всеки човек, който е нает за срок не по-малко от три месеца и не повече от 24 месеца, на работодателите се предоставят средства от държавния бюджет за трудови възнаграждения, за социални осигуровки, за здравни осигуровки и всички плащания, които им се полагат по Кодекса на труда.
Условия за участие в програмата са именно хората да са безработни и активно да търсят работа, да са регистрирани в бюрата по труда, да не им достигат 24 месеца трудов стаж, да представят удостоверение от НОИ за осигурителния си стаж и да не получават пенсия на друго основание. Право да ползват стимулите по програмата имат всички работодатели, които наемат тези хора и отговарят на условията на програмата. Работодателите осигуряват работно място, материалните разходи по това работно място. Осигурена е добра съгласуваност със съответните отговорни институции, териториалните поделения на НОИ, бюрата по труда, работодателите, работодателските организации. Агенцията по заетостта предоставя регулярно на работодатели, синдикати, неправителствени и други организации информация за хората, които са на разположение за наемане от работодателите по тази програма. Процедурата за участие в програмата е сведена до най-необходимото: подаване на заявка на работодателя в бюрото по труда, необходимите документи за всяко участие – документ за съдебна регистрация, документ за актуално състояние, и следва сключване на договор.
За деветмесечието на 2003 г. 1 266 безработни, това е до края на м. септември, са представили удостоверения за недостигащ осигурителен стаж. През м. септември на информационните табла в бюрата по труда са изнесени данни за още 236 безработни. До края на м. септември 2003 г. 418 работодатели са сключили договори по програмата и са наели 493 безработни, които отговарят на тези изисквания. Има работодатели, наели и по повече от един човек. От наетите 392 души са жени. Едва на всеки четвърти нает или на 123 души е осигурена заетост в общополезни дейности.
Изразходваните средства до края на м. септември са 266 000. До края на тази година по програмата ще бъде осигурена заетост за още около 85 души, съгласно заявките.
В края на тази година въз основа на анализ и оценка на реализацията на тази програма ще се направят необходимите корекции и ще се търсят допълнителни механизми и разширяване на възможността на достъп на хората до тази програма.
Трябва да се отбележи, че включването в програмата става само при изявено желание и от страна на безработните, които отговарят на изискванията и желаят да се включат по тази програма. Тази програма наистина подпомага безработни хора, чиито шансове да намерят работа наистина са минимални. При нарастващите изисквания на пазара на труда към качествата на работната сила и адекватност към новите технологии без подкрепата на държавата те биха попаднали в един омагьосан кръг, в който с увеличаване на възрастта пенсионирането им се отдалечава във времето, а възможностите им за трудова реализация все повече намаляват.
Ето защо смятам, че по този начин се решава един наболял социален проблем и програмата изпълнява своята роля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за уточняващи въпроси, госпожо Андреева.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаема госпожо министър, не съм задала този въпрос самоцелно. Зададох Ви го, защото в моята приемна дойдоха доста граждани, които имат проблем с тази програма. Техният проблем е, че на някои от тях не им достига трудов стаж две години и два месеца или две години и три месеца и те по никакъв начин не могат да се включат в нея.
Затова моят уточняващ въпрос, тъй като всъщност Вие казахте, че възнамерявате да разширите механизмите на действие на тази програма, е: смятате ли да я направите по-гъвкава и да дадете примерно възможност на хората да набират тези 4 точки независимо дали от трудов стаж или от осигурителен стаж, просто в съответствие с това кой какъв проблем има и какво не му достига? Защото в противен случай обсегът на тази програма остава прекалено тесен и много хора, които се нуждаят от помощ, не могат да влязат в нейните рамки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Андреева.
Имате думата за отговор, министър Христова.
МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаема госпожо Андреева, веднага мога да Ви отговоря. Да, благодарение на анализа на програмата, благодарение на много предложения програмата наистина ще бъде разширена по посока на тези хора, които не отговарят на точния сегашен регламент. Ние си даваме сметка, че много хора бяха засегнати, така да се каже, от пенсионния регламент в страната и това е една мярка, която държавата трябва да предприеме, като имаме предвид, че България е с много застаряващо население и тези 2, 3, 4 или 5 години могат да се превърнат в 15 години, през които човекът нито може да намери работа, нито да има доходи и наистина да влезе в този лош омагьосан кръг.
Нашите намерения са за 2004 г. програмата да бъде разширена за хора, на които не им достигат пет години стаж за пенсиониране, т.е. не им достигат 10 точки с допълнителна мотивационна подкрепа и по-голяма активност с определени механизми, които залагаме отсега за работа с работодателите, за да проявят интерес към тези хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Андреева, да изразите своето отношение към отговора на министър Христова.

КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаема госпожо министър, доволна съм от Вашия отговор. Надявам се, че през следващата година тази програма ще заработи с един по-широк обхват. Ще продължа да следя нейното развитие, защото това ми поставят като задача моите избиратели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има думата госпожа Андреева да зададе актуален въпрос относно изграждането на национална гореща телефонна линия за деца.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Преди около две години стана инцидентът в дискотека “Индиго”. Този инцидент послужи като повод за приемане от правителството на национална програма за децата на България. В нея бяха предвидени различни мерки, които да гарантират една по-добра законодателна и обществена среда и защита на българските деца. Eдно от действията, които са предвидени в тази програма, е да бъде изградена национална гореща линия за деца, в която да работят психолози и която да подпомага деца, които имат проблеми, независимо дали в семейството или в своето обкръжение. В същата тази програма като източник за финансиране е посочена Държавната агенция за закрила на детето. До този момент подобна национална гореща линия не е изградена. Има една единствена линия, която функционира в момента, но тя функционира с помощта на община “Триадица” в София и е изградена към консултативен център “Триадица”. Но, както разбирате, тя няма нито финансови, нито пък каквито и да било други възможности, за да изпълнява ролята на национална гореща линия за деца.
Затова моят въпрос към Вас е: на какъв етап се намира осигуряването на финансиране за изграждане на националната гореща линия за деца? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, министър Христова.
МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Андреева! С решение на Министерския съвет от 27 декември 2001 г. се създаде Междуведомствена комисия, която изготви националната програма за децата на България. По изготвената и приета програма Държавната агенция за закрила на детето е инициатор и водеща институция в изграждането на национална гореща телефонна линия. След започването на работата по тази задача се проведоха различни разговори с експерти от Министерството на транспорта и съобщенията и БТК. Бе представен безплатен телефонен номер, който да обслужва цялата страна, но поради липса на осигурено финансиране, проектът не бе доразвит.
През юни 2002 г. Държавната агенция за закрила на детето и “Проктър & Гембъл – България” подписаха протокол за сътрудничество относно създаването и функционирането на Център за информация за тинейджъри. В рамките на този проект бе открита и телефонна линия за деца. Този проект приключи през ноември 2002 г. Липсата на адекватни специализирани услуги на национално ниво за деца и семейства в риск, както и механизъм за превенции и популяризиране на системата за закрила на детето отново наложи необходимостта от изграждане на национална гореща телефонна линия за деца и семейства. Подобна практика съществува в някои европейски страни, в които има добре развита мрежа на социални услуги.
В България са изградени няколко телефонни линии на регионално ниво – в Благоевград, в община “Триадица” в София, както и няколко телефонни линии на Българския Червен кръст. Експерти от Държавната агенция за закрила на детето посетиха тези офиси на телефонните линии в “Триадица” и в Благоевград. Направените проучвания и анализи показват високи резултати в оказване на емоционална подкрепа и в превенция на риска на децата и семействата.
След проучване на съществуващите подобни телефонни линии във Великобритания, Финландия, Италия и Словения, за които имаме информация, че има подобни линии, стана ясно, че финансирането на такава национална телефонна линия за деца изисква изключително сериозни средства и условия. Също така практиката показа, че финансирането обикновено се осигурява от извънбюджетни източници, като частни донори, обществени организации, лотарии и хазарт, а участието на държавата обикновено е до 10%. В резултат от това Държавната агенция за закрила на детето съвместно със своите партньори от тунинг проекта за реформа “Повишаване благосъстоянието на децата” предприе действия по разработването и подготвянето на проект за създаване на такава телефонна линия, която да бъде изцяло финансово подкрепена от мощни български частни фирми. Разговорите в тази посока са изключително много напреднали. До този момент има изготвен проект за изграждане на телефонната линия, също така има обучени експерти, които да работят в нея, но трябва да се има предвид, че в Министерството на труда и социалната политика също така работи Център за социална информация, който непрекъсно също играе ролята на подобна национална гореща телефонна линия. В този център имаме ежедневни обаждания, свързани именно с проблемите на децата и случващи се инциденти с деца в общините. Ето защо, може би, от 1 януари тази година ще преразгледаме потребността какъв е балансът между национална телефонна линия за деца и потребността от телефонни линии за деца там, където се развива животът и действието на семействата и децата. Може би ще вървим по посока на стимулиране на местни общински телефонни линии и в отделните селища и кварталите, а на национално ниво ще остане само този Център за социална информация, в който какво би могло да бъде полезното – да се обаждат съответните експерти, директори на училища и граждани, които да дават предложения по законодателството и по нормативната база.
Вече не сме убедени в ефективността на действията спрямо деца в риск на национална телефонна линия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика, госпожо Андреева.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаема госпожо министър, няма как да бъдете убедени в ефективността на подобна национална линия, защото тя не е съществувала! Как да се убедите, че тя е ефективна?! По няколко проекта е съществувала за по един – два месеца, но това не е достатъчно. Приветствам идеята финансирането да се осигурява от частни спонсори. Това е много добре, но държавата трябва да даде основата тя да започне да функционира, а след това средствата нека да се набират от частни спонсори. За да Ви помогна, съм направила предложения към Закона за бюджета между първо и второ четене да се отпусне една сума от 850 хил. лв., която да сложи начало за изграждането на тази национална гореща линия. Нека министерството подкрепи тази идея, защото тя е за доброто на децата. Тази сума е консултирана със специалисти, които работят в бранша и които смятат, че това ще бъде едно добро начало за създаване на подобна национална гореща линия.
Не бих Ви посъветвала по никой начин да тръгнете към изграждането на регионални и квартални линии, без да се допитате до хората, които са професионалисти в тази област, защото това крие изключително много рискове. Една национална линия може да бъде лесно рекламирана на национално ниво, лесно популяризирана и да изпълнява наистина функциите, които й се възлагат. Всичко останало е просто бягане от отговорност и опит да се заличи недоброто действие на правителството и това, че не изпълнявате своите собствени ангажименти, които сами сте си поставили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате право на дуплика, министър Христова.
МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаема госпожо Андреева, не се отказваме да създадем национална гореща линия за деца. Само че нашите експерти направиха анализ на досегашните съществувания в определени периоди на тази линия и се оказа, че ако едно дете в Попово е в риск и има опасност от насилие или нещо друго и някой се обади в София на националната гореща линия, хората в София от офиса на тази линия трябва да се обадят в Попово и да се търси институция, която да помогне.

Също така, когато това беше записано в плана за 2001 г., тогава ги нямаше промените в Закона за социалното подпомагане с финансовата децентрализация и възможността от 1 януари 2003 г. общините да получават пари от държавата по определени за това стандарти и да развиват социални услуги.
Тогава нямаше и изградени 271 отдела за детето, които се изградиха от 1 януари тази година. И те си поемат тези функции. Това беше една потребност на периода в края на 2001 г., в който не беше изградена системата за закрила на децата. Но ние ще го направим.
И аз наистина ви благодаря за тази подкрепа, защото ще могат да се обаждат, но това няма да са децата, защото не може да получи помощ едно дете от Малко Търново в София. Това ще бъдат експерти, специалисти и родители, които да дават предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Питане към министър Христова са отправили народните представители Стойчо Кацаров и Мария Стоянова относно изплащане на допълнителни възнаграждения за извънреден и нощен труд на синдикални членове.
Заповядайте, господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, всъщност със сегашното питане ще продължим отчасти и проблемът, за който говорихме преди малко – проблемът за заетостта, защото той пряко е свързан и с предишното питане, ще Ви обясня защо.
Има три неща, които може да направи правителството, за да подпомогне проблема или борбата с безработицата, да подпомогне увеличаването на заетостта. Едното от тях е да намали държавните разходи, второто е да намали държавната регулация и третото е да създаде условия за гъвкав пазар на труда.
Разбрахме преди малко, че по първото условие имаме диаметрално противоположни виждания. Вие твърдите, че увеличаването на държавните разходи ще доведе до намаляване на безработицата. Сега искам да се спрем на третия момент, свързан с гъвкавите пазари на труда.
Един от проблемите, който прави пазарът на труда негъвкав, е Кодексът на труда. Той съдържа твърде много, ще ги нарека, социалистически забежки или остатъци от едно друго време, когато в крайна сметка е изготвен този кодекс. Ако щете да пропуснем дори и тази характеристика. Въпросът е, както има една хубава поговорка, не дали котката е черна или бяла, дали ще я наречем лява или дясна, важното е да лови мишки. Лови ли обаче тя мишки?
Няма да се спирам на подобни текстове от кодекса, които касаят това, че, видите ли, държавата и работодателят били длъжни да осигуряват помещения, съдействие и така нататък на синдикатите. Няма да се спирам на текстове от Кодекса на труда, които касаят проценти прослужено време и други, и други такива недомислици.
Искам да се спра обаче на един реален проблем, който лично мен ме шокира, научавайки за него преди няколко седмици и който е свързан също с Кодекса на труда и с начина на изготвяне на така наречените колективни трудови договори.
Оказа се, уважаеми колеги, че в не едно частно, не само държавно предприятие, говоря за частно предприятие, съществува следната абсурдна и порочна практика: синдикални организации и техните членове сключват колективен трудов договор. Членовете на синдикатите на това основание получават по-високо възнаграждение за извънреден труд, по-високо възнаграждение за нощен труд и няколко дни допълнителна отпуска.
В същото време хората, които не са членове на синдикални организации, не получават тази привилегия. Оказва се, според мен това е в нарушение на Конституцията на страната, че за една и съща свършена работа, за един и същи по количество и качество труд, в зависимост от това дали си синдикален член или не, получаваш различно възнаграждение и различно право на платен годишен отпуск. Смятам, че подобна практика е, меко казано, скандална, недопустима. Недопустима! Никой няма интерес от подобна практика.
Според мен възнаграждението на човека – дали основно, дали допълнително, трябва да зависи от неговата производителност. В крайна сметка пазарът на труда е точно това – работникът продава своята работна сила, работодателят я купува. Въпрос на взаимен интерес е на каква цена се купува. Това е въпрос на договор между двамата.
Подобно третиране на иначе нелошата идея за колективно трудово споразумение всъщност представлява практически един похлупак. Той е един начин за уравниловка. Никой не печели от това – нито добрите работници, защото, според мен, идеята на трудовото законодателство трябва да бъде такава – добрият, производителният работник да получава повече пари. Обратното, лошият, слабият, непроизводителният работник да получава по-малко пари или да бъде уволнен. Защо не, след като не работи добре?
С колективния трудов договор ние поставяме една рамка и една уравниловка на всички тези хора.
От друга страна, пак ще повторя, недопустимо е, само заради това, че си синдикален член, да получаваш повече пари за една и съща свършена работа. В крайна сметка това се явява икономическа принуда за работника – да стане член на синдикалната организация, за да получи тези привилегии.
Аз смятам, че това е недопустимо и нашето питане с колегата госпожа Стоянова към Вас, уважаема госпожо министър, е: приемате ли Вие подобна практика и ако не, какви мерки бихте предприели, включително и законодателни, за да бъде преодоляна тази крайна несправедливост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Кацаров.
Заповядайте, за отговор, министър Христова.
МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кацаров и госпожо Стоянова! Вашият въпрос, така да се каже, е чукане на отворена врата.
Въпросите на колективното трудово договаряне са уредени с разпоредбите на Глава четвърта на Кодекса на труда. Тези разпоредби са в съответствие с ратифицираните от България актове на Международната организация на труда – МОТ.
С измененията на Кодекса на труда от 1992 г. се възприе едно ново основно виждане за уредбата на трудовите отношения, което е широко практикувано и с вековна традиция в страните с пазарна икономика. Неговата същност е: законът урежда императивно само минималните норми за закрила на труда, които са задължителни за страните по трудовото правоотношение и те не могат да уговарят по-неблагоприятни от тях под страх трудовият договор да не бъде обявен за недействителен.
По-благоприятни от минималните норми, установени в закона, може да се установят с колективен трудов договор. Те стават част от съдържанието на индивидуалното трудово правоотношение между работниците и служителите и работодателя, спрямо които колективният трудов договор се прилага.
Съгласно нормативната уредба колективният трудов договор в предприятието се сключва между работодателя и синдикалната организация и действието му е спрямо работниците и служителите, които членуват, както казахте, в синдикалната организация – страна по него.
В редица разпоредби Кодексът на труда допуска да се договорят по-високи размери на установените с него минимални стандарти, например на основния допълнителен платен годишен отпуск, на обезщетенията, свързани с прекратяване на договора, на увеличеното заплащане на извънреден труд и така нататък. В тези случаи по-високи размери от установените могат да бъдат предмет на договаряне както в колективния трудов договор, така и в индивидуалния трудов договор.
С Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения се определят видовете и минималните размери на допълнителните и други трудови възнаграждения, задължителни за плащане по трудовото правоотношение, които не са конкретно установени с Кодекса на труда или друг нормативен акт, в това число и на допълнително възнаграждение за нощен труд. Наредбата дава възможност в колективния трудов договор да се договаря редът, начинът на получаване, както и на други специфични допълнителни трудови възнаграждения, така и по-високи размери на допълнителни възнаграждения, установени в тази наредбата.
Министерството на труда и социалната политика винаги е отделяло голямо значение на колективното трудово договаряне, на автономния социален диалог, както се казва, като един от най-важните инструменти на индустриалните отношения.
Едновременно с това ние отчитаме и необходимостта от неговото по-нататъшно развитие и усъвършенстване, при което във всички случаи следва да се запази автономността на двете участващи в договарянето страни – синдикалната организация и работодателя.
Възможно е в някои колективни трудови договори да са договорени значително по-високи права за синдикалните членове, което да създава впечатления за неравнопоставеност на останалите работници и служители.
Както беше посочено, колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация – страна по договора. Разпоредбата обаче на чл. 57, ал. 2 от Кодекса на труда допуска работниците и служителите, които не членуват в синдикалната организация, която е страна по договора, да се присъединят към този колективен трудов договор с писмено заявление, като по този начин ще ползват и договореностите в него. Не зная защо тези хора, за които Вие говорите, може би от Вашия избирателен район, не са направили това нещо.
Освен това работодателят разполага с възможността чрез индивидуалните трудови договори да договори по-високи размери от задължителните минимални стандарти, определени в Кодекса на труда и Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения.
Законодателят не е предвидил възможност изпълнителната власт чрез свои органи да участва пряко в определяне съдържанието на колективния трудов договор или да въздейства чрез принудителни мерки за неговата промяна. Правото на преценка за това дали колективният трудов договор или отделни негови клаузи са недействителни, защото противоречат на закона или го заобикалят, има единствено съдът. Ето защо, ако в някой колективен трудов договор има разпоредби, които не отговарят на закона, то единствено съдът е този, който може да прецени това и да го обяви изцяло или отчасти за недействителен.
Отчитайки свободата на договаряне, Кодексът на труда не съдържа разпоредби, които да дават право на министъра на труда и социалната политика да се намесва в автономната воля на страните по колективното договаряне и по индивидуалното договаряне.
Аз наистина съм съгласна с Вас, господин Кацаров, по-малко държава в регламентиране на гъвкавостта на пазара на труда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За уточняващи въпроси има думата госпожа Стоянова.
МАРИЯ СТОЯНОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Аз бих искала да Ви попитам, понеже не отговорихте на нашето питане, има ли подобна практика в други страни в Европа, в която да фигурират подобни неравностойни положения на работещите. Защото, какво означава работникът да кандидатства със заявление за съответния синдикат? Защо закрилата на синдикатите не е разпростряна върху всички? Може би има към това някакво отношение текущото преброяване на синдикатите и те колекционират тези заявления и се борят за своето място? Защото Вие си спомняте, че последното изменение на Кодекса на труда целеше да приспособи трудовото законодателство към потребностите на пазарната икономика и да увеличи гъвкавостта на труда. Но въпреки това това не се постигна.
От 2002 г. България е с призната пазарна икономика и тези несъответствия в Кодекса на труда между правата и задълженията и интересите на работодателите и работниците са вече фрапиращи. Особено силно те се проявяват в разпоредбите, свързани с тристранното сътрудничество и колективното предоговаряне.
Считаме, че съществува необходимост да се преосмислят принципите, на които се основава Кодексът на труда и Ваша е ролята да предложите нов закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, така че да се приведат в съответствие обществено-икономическата обстановка в страната с нормативната уредба на Европейския съюз и да се създадат условия за повишаване производителността на труда и конкурентоспособността на нашата икономика.
Основната цел на кодекса трябва да бъде регламентиране на трудовоправните отношения и регулиране интересите на страните в тази област.
Затова именно Кодексът на труда ограничава в настоящия момент условията за свободно договаряне между страните и за проникване на пазарните механизми в трудовите отношения. Действащата рамка не дава рамки за отношения между работодателя и синдикати, каквато е практиката в Европа. Правата, предоставени на синдикатите, са формулирани общо, и дават възможност за различно тълкуване.
Евентуалната по-ясна регламентация на правата на двете страни би дала възможност за отношенията и би намалила възможността за злоупотреба с права.
Аз искам да Ви попитам: при пазарни условия е наложителна бърза реакция за удовлетворяване на работниците. В много страни от Европа няма изрични разпоредби на европейското законодателство, които забраняват извънредния труд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за отговор, министър Христова.
МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин Кацаров, уважаема госпожо Стоянова! Аз отново ще повторя, че няма пречка, ако хората са пожелали да се присъединят към колективния трудов договор. Би могло да го направят.
Също така не е предвидено и в този кодекс, който е обвиняван като законов документ, че спъва гъвкавостта на пазара на труда, не е предвидена намеса на изпълнителната власт в лицето на министъра на труда и социалната политика в колективното и индивидуалното трудово договаряне. Кодексът на труда урежда отношенията между работниците и служителите и работодателите, най-общо казано.
Аз съм заявила и полагам много усилия да насърчавам този диалог. Ние сме създали условия да каним социалните партньори да поставяме на дневен ред техните въпроси, за да се договарят.
Мисля, че в случая няма пречка това да се случи и всички да се възползват от по-добрите договорености в един колективен трудов договор.
Иначе по отношение на извънредния и нощния труд – това е една голяма тема, по която ние тепърва трябва да работим в нашата страна, а именно да приведем условията на труд в съответствие, без да се плаща допълнително за недобри условия на труд и за допълнителен труд. Хората трябва да имат право да се спазва законодателството.
Първата крачка към подобряване условията на труд вече е направена – от 1 януари следващата година влиза в сила § 3 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и всички ще бъдат длъжни да се съобразяват с това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Христова.
Госпожо Стоянова, заповядайте да изразите отношение към отговора на министър Христова.
МАРИЯ СТОЯНОВА (ПСОДС): Госпожо министър, вероятно Вие сте удовлетворени от това нарушение на Конституцията, което ние визирахме в нашето питане.
Но аз ще Ви припомня, че в доклада на Европейската комисия за напредъка на България към присъединяване се акцентира върху два основни момента – необходимост от провеждане на автономен социален диалог на ниво предприятие и необходимост от въвеждане на ясни и конкретни критерии за представителство на трипартитно ниво. Сега действащата разпоредба следва да бъде изменена с оглед балансиране интересите на двете страни по колективния договор – синдикална организация и работодател.
Поради факта, че няма единство вътре в отделните браншове и че всяка компания има своя социална политика и организация на човешките ресурси, колективното трудово договаряне е целесъобразно да се извършва само на ниво предприятие, а на другите равнище да се сключват споразумения, които регламентират общи за съответното равнище въпроси от взаимен интерес.
С последните изменения на Кодекса на труда на вас ви бяха дадени правомощия да приложите колективните трудови договори, сключени на ниво бранш или отрасъл, за всички предприятия от бранша или отрасъла. Аз се надявам, че не се стремите към онова време, което всички считаме, че сме забравили, когато членуването в профсъюзите беше задължително и когато без членство в профсъюза кариерата на отделния човек не можеше да се развива. Надявам се, че правото на хората в тази страна трябва да бъде защитено и по никакъв начин да не се допуска със знанието на Министерството на труда и социалната политика едно нарушаване на Конституцията с поставяне в неравностойно положение на голяма част от хората, които не са подали своите заявления за членство в синдикатите, защото средствата, които се изплащат за извънреден труд, и които са различни от средствата, които се дават за хората, които не членуват, тези средства идват от държавния бюджет. И по този начин се ощетяват всички.
Така че аз моля да се намесите и да проведете законодателна инициатива и тази несправедливост да бъде отстранена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Актуален въпрос към министъра на здравеопазването Славчо Богоев е отправил народният представител Стойчо Кацаров относно политиката на Министерството на здравеопазването за снабдяване с животоспасяващи и животоподдържащи лекарства. Заповядайте, господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Аз поисках отлагане на този въпрос, предвид на нови факти и обстоятелства, които предстои да станат известни следващите дни. Ще го задам през следващата седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Богоев, следващият въпрос, зададен към Вас, е от народния представител Михаил Миков, но също е оттеглен. Така че към Вас няма повече въпроси.
Има питане към министъра на културата господин Абрашев, което е отправила Марина Василева, относно собствеността, статута и съдбата на Националния музей – параход “Радецки”.
Госпожо Василева, заповядайте да отправите своето питане към министъра на културата.

МАРИНА ВАСИЛЕВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Господин министър, имам към Вас едно питане. Моля да отговорите на следните въпроси:
Чия е собствеността на Национален музей-параход “Радецки”? Какъв е статутът на “Радецки”? И не на последно място – каква е съдбата на Национален музей-параход “Радецки”? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Василева. Длъжен съм да заявя, че желанието Ви да се грижите за съдбата на Националния музей-параход “Радецки” като част от българската история и светиня на националното освободително движение, е напълно синхронно с намерението на Министерството на културата. Ще се радвам и занапред да се възползвам от тази Ваша съпричастност към проблемите на културата.
Преди да започна отговора искам да Ви припомня, че сте участвали във всички работни групи относно този въпрос, заедно със заместник-министър Бисера Йосова и господин Евгени Сачев, който е бивш директор на Националния музей-параход “Радецки”. Министерството Ви е предоставило пълна информация и Вие сте запозната детайлно с всяко наше действие, свързано с решаването на минали и актуални проблеми около парахода-музей. Но сега да Ви отговоря. Всъщност Вие ми задавате три въпроса, ще ви отговоря един по един накратко.
Първият въпрос е: чия е собствеността на Националния музей-параход “Радецки”. Националният музей-параход “Радецки” е създаден с Разпореждане № 9 от 16 март 1982 г. от Бюрото на Министерския съвет. Музеят е бил административно- организационно подчинен на ЦК на ДКМС. На основание на Постановление и Решение на Министерския съвет от 1990 г. “Радецки” е прехвърлен на административно и стопанско подчинение на Българска демократична младеж, на Министерството на народната просвета. По силата на Закона за имуществото на политическите партии “Радецки” е държавна собственост. С Протокол от 10.06.1992 г., подписан от министъра на образованието и науката и министър на културата, тогава са били обединени в едно, считано от 1.07.1992 г. Националният музей-параход “Радецки” преминава към Министерството на културата, тоест към нас.
По втория въпрос – какъв е статутът на параход “Радецки”? Статутът е определен в т. 1 от Заповед на Министерския съвет № 9 от 16 март 1982 г., като национален музей по смисъла на Закона за паметниците на културата и музеите. Този статут не е променян.
И по третия въпрос – каква е съдбата на парахода? Техническото състояние на парахода е много тежко, трябва да се признае онова, което е. Това е наложило да потърсим компетентната помощ на специалистите от Русенската корабостроителница. След извършения прецизен оглед на място бе представена разценна ремонтна ведомост и допълнителна записка относно преустройството на парахода от кораб с колеса в кораб с гребни винтове, като общата оферта за всички ремонтни дейности по кораба възлиза на 590 хил. евро. Министерството на културата не е в състояние да осигури тези средства. Опитват се и други възможности за тяхното подсигуряване, като например учредяване безвъзмездно право на ползване на основание чл. 56, ал. 2 от Закона за държавната собственост срещу задължението да се финансира извършването на ремонта или спонсорство от граждански обединения. Ще допълня и това, че търсим и извънбългарски бюджетни средства. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на министър Абрашев.
Народният представител Марина Василева има право на два уточняващи въпроса в рамките на две минути.
МАРИНА ВАСИЛЕВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин министър.
Това, което са Ви подготвили Вашите служители, Вие ми го прочетохте. За съжаление през тези две години и половина Вие нямахте възможност да посетите самия кораб, за да видите в какво състояние е и какво представлява. Това, че е национален музей, е добре. Но един кораб, за да бъде кораб, трябва да може да плава, когато е музей-параход, или музей-кораб, той не може да има екипаж. Тогава как ще плава този кораб без екипаж? Което ще рече, че тук има разминаване при определяне на статута. Това е крайно време да бъде кораб-музей. Така ще може да изпълнява двете функции – плавайки ще може да разнася славата на ботевите четници и нашата историческа слава и така много хора ще могат да се докоснат до нея. А стоейки на брега, той всъщност не върши никаква работа.
Говорите ми за ремонтната ведомост на Кораборемонтния завод. Не мога да се съглася, че може да бъде точно толкова стойността, когато един ремонтен завод има интерес той самият да извърши този ремонт. Тоест, стойността може да бъде доста завишена.
И когато зад безвъзмездното ползване застава някаква частна фирма, която има желание да го ремонтира и след това да го ползва 10 години, това вече ми говори за някакви нездрави частни интереси. Така че, господин министър, не зная в проектобюджета за 2004 г. дали някъде е залегнал “Радецки” и моля, ако имате нещо от това, за което Ви питам, в бюджета, да уточните какво е. А колкото до дарения, действително Общобългарският съвет “Спасение за парахода “Радецки” ще се грижи за него. Чакам да чуя за бюджета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Господин министър Абрашев, моля да отговорите на допълнителните въпроси.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Ако ме питате за моето собствено мнение, на мен не ми харесва варианта с отдаване на концесия, защото знам, че това е нож най-малко с две остриета, да не кажа и нещо друго. Надяваме се като национална светиня, въпреки че не на всички е ясно, че това не е оригиналният кораб, но така или иначе той е една светиня, това е светиня на цялата държава, тя не е на Министерството на културата. Ние ще направим всичко възможно за допълнителни средства. Но, уви, не бих могъл в момента да Ви говоря с цифри. Ще залегне и в желанието за следващия бюджет.
Едно нещо, което може би няма да е безинтересно – през месец август 2002 г. по Ваше предложение, госпожо Василева, и със съдействието на Елена Кирчева, която е посланик на България в Република Австрия, е поставен проблемът за финансова помощ за ремонт от страна на работния кръг “Дунавски страни”. Въпросът е разглеждан в четири заседания от работни кръгове “Наука и образование”, “Транспорт и корабоплаване”. Като представители на нашата страна на тези заседания са присъствали областният управител на град Русе и заместник-областният управител, които са пледирали за отпускане на 120 хил. евро.
От гореизложеното е ясно, че не може да се говори за използване на този проблем като предизборна агитация.
Искам да кажа, че правим опит, напълно съзнавайки какво представлява корабът “Радецки”, правим опити, дано се увенчаят с успех.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на министър Абрашев.
Госпожо Василева, имате право на две минути, за да изразите Вашето отношение към отговорите на министър Абрашев.

МАРИНА ВАСИЛЕВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Абрашев, аз Ви благодаря за този отговор, но все пак бих била доволна, ако видя, че в проектобюджета за 2004 г. “Радецки” съществува и действително министерството ще се погрижи за него. Това наистина е една общобългарска светиня, но тя не може да бъде подхвърляна ей така. По Закона за обществените поръчки би следвало да се обяви конкурс и тогава да се яви фирма, която да го наеме на концесия. Току-така първата явила се фирма не би могла да го наеме, поне доколкото законът позволява. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към въпроси към министъра на околната среда и водите госпожа Долорес Арсенова.
Първия актуален въпрос ще зададе народният представител Иво Атанасов. Господин Атанасов, заповядайте.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа, всяка година Европейската комисия, която е правителството на Европейския съюз, публикува доклад за напредъка на България в процеса на евроинтеграцията. В тазгодишния доклад, оповестен преди месец-два, е отбелязано, че Глава двадесет и втора “Околна среда” е затворена предсрочно. Тоест, преговорите по въпросите на околната среда са приключили предсрочно. Аз имам известно притеснение от това бързо или набързо затваряне на глава след глава. Признавам си, че такива притеснения имаме и в сферата, в която Вие сте министър.
Затова въпросът ми е: предсрочното приключване на преговорите по Глава двадесет и втора “Околна среда” не води ли до там, че България да направи много компромиси по отношение на ангажиментите, които нашата държава ще има след приемането си в Европейския съюз? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Долорес Арсенова да отговори на актуалния въпрос.
Госпожо министър, разполагате с 5 минути.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Затварянето на Глава двадесет и втора с година и половина по-рано е факт, който показва преди всичко готовността на България преговорите по тази глава да бъдат приключени. В изпълнение на приетата от правителството стратегия за ускоряване на преговорите за присъединяване към Европейския съюз, в Министерството на околната среда и водите бяха изготвени изисканите от Европейската комисия: план за укрепване на административния капацитет по прилагане на европейското законодателство в областта на околната среда и прилагащи програми за директивите, за които бяха заявени преходни периоди и които са предизвикателство за практическо прилагане на изискванията.
Бих искала да подчертая, че тези прилагащи програми в сектори: “Качество на въздуха”, “Управление на отпадъците”, “Промишлено замърсяване”, “Управление на риска” и “Качество на водите” бяха разработени, без България да ползва техническа помощ от Европейския съюз, за разлика от другите присъединяващи се страни. Те бяха изготвени съгласувано с всички заинтересовани страни и бяха разработени така, че се наложиха само две технически консултации с представителите на Европейската комисия, на които бяха изяснени всички технически подробности.
В хода на преговорите бяха договорени седем преходни периода във времевите рамки, първоначално заявени от страната. Договорен бе и един допълнителен преходен период за трансграничния превоз на отпадъци. В конкретен аспект договорените преходни периоди за изпълнение на европейското екологично законодателство ще облекчат значително бизнеса и общините и в крайна сметка населението на страната, по отношение изпълнението на ангажиментите, произтичащи от това законодателство.
По прилагащите планове бяха проведени само един кръг технически консултации, докато другите страни кандидатки, вече приключили преговорите по главата, са провели поне по три или четири до пет кръга консултации. Имайки предвид колко взискателна е Европейската комисия по отношение на тези документи, провеждането само на един кръг технически консултации говори за високото качество на разработените от нашата страна планове. Приключването на преговорите по Глава двадесет и втора “Околна среда” е резултат от двегодишна усилена работа на целия екип на министерството, като водеща институция по тези преговори, със съдействието на редица други ведомства, имащи отношение по хармонизирането и прилагането на актовете на европейското право в областта на околната среда. Във връзка с успешното провеждане на преговорите беше създаден работен екип от експерти, пряко заети в процеса на европейската интеграция. На екипа бяха възложени функции по координация на процеса, провеждане на преговори, консултации и официални срещи с Европейската комисия. В екипа бяха включени експерти от съответните дирекции на Министерството на околната среда и водите, като координационната роля бе възложена на отдел “Европейска интеграция”.
Уважаеми господин Атанасов, преговорите по Глава двадесет и втора приключиха на 30 юни 2003 г. По време на заседанието на Конференцията по присъединяване от страна на Европейския съюз бе подчертано изключително високото качество на представената от България допълнителна информация и даването на адекватни и навременни отговори от страна на експертите на министерството ни по определени технически въпроси, възникнали в хода на преговорите. От страна на представители на Европейската комисия и на гръцкото председателство беше изразено задоволство от активната работа на българската страна по приключване на преговорите. Работата на нашия екип, на българския екип по преговорите по Глава двадесет и втора бе оценена и в публикувания на 5 ноември 2003 г. редовен доклад на Европейския съюз за напредъка на България по пътя й към членство в Европейския съюз, в който околната среда е спомената като един от трите сектора, постигнали значителен напредък. Това са: транспорт, правосъдие и вътрешен ред и околна среда. Безспорно без политически консенсус и воля от страна на целия управляващ екип на водещото ведомство – Министерство на околната среда и водите, на главния преговарящ – министъра по европейските въпроси, както и без усилията на всички експерти, участващи в процеса на преговорите, тежестта им би била непреодолима за индивидуалните усилия на която и да било политическа сила или на отделни експертни екипи. За този безспорен успех за България основна заслуга има и българският парламент, чиято изключително усилена работа през последните две години ни позволи навреме да въведем важни за хармонизацията на националното законодателство с това на Европейския съюз законодателни актове.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов, от стратегическа гледна точка приключването на преговорите през първата половина на тази година беше важен ход, предвид разширяването с първата вълна присъединяващи се страни през 2004 г., което неизбежно ще измести фокуса на приоритетите в Европейската комисия в друга посока и ще доведе до някои кадрови промени в комисиите. Ние естествено предвидихме тези обстоятелства и направихме всичко възможно да избегнем неудобствата, които можеше да произтекат от тези промени. Затова положихме максимални усилия да се подготвим за приключване на преговорите в по-кратки срокове, без да направим никакви компромиси нито с качеството на изготвената позиция, нито с това на прилагащите планове и програми. Добър експертен екип, политическа воля и адекватна вътрешноведомствена и междуведомствена координация са в основата на успешното провеждане на преговорите по Глава двадесет и втора, а не компромиси с поетите ангажименти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Народният представител Иво Атанасов има право на реплика. С две минути разполагате, господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа, уважаема госпожо министър! Тези, които следят внимателно политическия живот, знаят, че ние никога не сме били самоцелна опозиция и тогава, когато управляващите (както и да са се казвали те) са правели нещо хубаво, ние сме били готови и сме готови не само да кажем добра дума, но и да го подкрепим с онези механизми, които ни дава статутът на парламентаристи.
В началото на днешното заседание заместник-председателят на нашата парламентарна група господин Румен Овчаров изрази острото недоволство на Коалиция за България от начина, по който се процедира примерно с атомната централа. Едни реактори, прежалени с подписа на Надежда Михайлова през 1999 г., и едно правителство, което затвори глава “Енергетика”, без да успее да ги спаси. Тук виждам, че случаят е различен и според мен вие правилно сте избързали да затворите главата, защото първата вълна на разширение на Европейския съюз би довела до усложнения и до проблеми в това отношение.

Аз съм доволен от Вашия отговор и ще завърша с това, с което започнах – когато има нещо добро, когато нещо е направено за България, когато има нещо, което е свършено в онази посока, в която всички политически сили, всички парламентарно представени партии сме постигнали съгласие, такава е темата за приемането в Европейския съюз, ние винаги ще кажем едно “Благодаря!”, една хубава дума за това, което е свършено. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Госпожо министър, имате право на дуплика, ако искате да се възползвате от това си право.
Министър Арсенова се отказва от правото на дуплика след тези обективно хубави думи, казани за министерството.
Следващият въпрос е от народния представител Димитър Пейчев.
Господин Пейчев, заповядайте. Имате право на 3 минути, за да развиете Вашия въпрос.
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал да поставя един въпрос, който в последно време беше тиражиран в медиите, а именно усвояването на средства от ИСПА.
Уважаема госпожо министър, инструментът ИСПА беше създаден с наредба на Европейската комисия през 2000 г. Общо правило е, че за ефективното усвояване на фондовете от Европейския съюз всяка страна трябва да създаде адекватна структура и да разработи съответната програма.
Моят актуален въпрос към Вас е: какво прави Министерството на околната среда и водите, за да осигури защитата и усвояването на средствата от европейските фондове за околна среда? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, заповядайте, за да отговорите на народния представител Димитър Пейчев.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Пейчев!
Както правилно отбелязахте, финансовият инструмент ИСПА е създаден през 2000 г. с наредба на Европейския съюз и реално действа от 2001 г.
Съгласно изискванията на Европейската комисия задължителните условия, които трябва да осигури страната-получател на финансова помощ, са добре изработен програмен документ за съответната програма, по която се отпускат средствата, създадена адекватна и надеждна структура за усвояване на финансовите средства, подготвени проекти в съответствие с изискванията на Европейската комисия и на налична надеждна система за контрол.
За да осигури ефикасно използване на възможностите на новия финансов инструмент Министерството на околната среда и водите представи в Европейската комисия стратегия по околна среда за целите на ИСПА.
През м. юли 2003 г. беше разработена осъвременена версия на документа, която беше разгледана и приета от координационния съвет на Националния план за икономическо развитие, председателстван от министъра на финансите, който е национален координатор за ИСПА.
Документът е съгласуван между всички заинтересовани институции. Следвайки политиката за осигуряване на прозрачност на процедурите по планиране, програмиране и предоставяне на точна, подробна и актуална информация на обществеността, Министерството на околната среда и водите постави проекта на стратегията на широко обсъждане чрез електронната си страница.
Нашето министерство е определено за изпълнителна агенция по ИСПА, сектор “Околна среда” с решение на Министерския съвет от 2000 г. За да отговорим на изискванията на Европейския съюз за наличието на адекватна структура за управление на финансовата помощ от 1 януари 2003 г. е обособена дирекция в рамките на министерството за управление на фондовете на Европейския съюз за околна среда. Структурата на тази дирекция е изцяло съобразена с изискванията за разделение на функциите по програмиране, подготовка на проекти и тяхното техническо и финансово управление. Министерството поетапно укрепва административния си капацитет, включително и за изпълнение на проекти с финансиране от Европейския съюз. Екипът на дирекцията, която координира подготовката и изпълнението на проектите, беше увеличен два пъти през последните две години.
Осигуряват се възможности за постоянно повишаване на квалификацията на експертите, които са пряко ангажирани с управлението на проектите. Дейността на министерството по управлението на проектите се контролира от Агенция за държавен и вътрешен финансов контрол, постоянно има делегиран екип от одитори в министерството, с цел постоянен одит на проектите с финансиране от ИСПА и програма ФАР; българската Сметната палата – планови и внезапни проверки; европейската Сметна палата – при поискване от тяхна страна, но най-малко веднъж при приключване на финансов меморандум, тоест след извършване на всички плащания по определен проект и Европейската комисия – генерална дирекция “Регионално развитие” и генерална дирекция “Разширяване” при поискване от тяхна страна.
Вече започна и усвояването на средствата от новия инструмент за проект “Изграждане на шест депа за битовите отпадъци”, чието финансиране беше одобрено в края на 2000 г. Договорите за строителство на тези обекти вече са подписани и реалното им изпълнение стартира. Договорите за техническа помощ за изпълнение на проектите и за строителен надзор също са подписани, а изпълнението им се извършва съобразно предварително договорените срокове. До края на годината се очаква да бъдат подписани още 3 договора за строителство на градски пречиствателни станции за отпадни води в градовете Благоевград, Пазарджик и Горна Оряховица, одобрени за 2001 г.
Относно техническата помощ за тяхното изпълнение бяха подписани три договора през лятото на 2003 г. и два договора за строителен надзор за проектите в Пазарджик и Благоевград. Договор за строителен надзор на градска пречиствателна станция за отпадни води в гр. Горна Оряховица се бъде сключен до края на 2003 г.
Не се очаква, уважаеми господин Пейчев, закъснение в изпълнението на нито един от изброените проекти.
През 2002 г. бяха одобрени за финансиране шест проекта за изграждане на градски пречиствателни станции в градовете Ловеч, Монтана, Севлиево, Търговище, Бургас – кв. “Меден рудник” и Попово. Предстои провеждането на общо 24 търга за техническа помощ за изпълнение на проектите, строителство и строителен надзор, както и за извършване на допълнителни проучвания на водоснабдителните и канализационните системи в изброените градове. Предвидено е всички договори да бъдат сключени до края на 2004 г. и началото на 2005 г.
На 10 ноември т.г. одобрение получиха още 5 проекта от областта на околната среда, които Министерството на околната среда и водите представи за финансиране по програма ИСПА и успешно защити пред Европейската комисия. Тяхната обща стойност надвишава 116 млн. евро. На 14 ноември т.г. беше одобрен за финансиране проект за техническа помощ за подготовка на инвестиционен проект в областта на водния сектор за Софийска община.
Уважаеми господин Пейчев, искам да обърна Вашето внимание на това, че към момента нашето министерство защити финансиране от ИСПА и управлява изпълнението на 14 големи инвестиционни проекта и един за техническа помощ. Общата стойност на проектите е 331 млн. евро, а безвъзмездната помощ, одобрена от Европейския съюз, е 222 милиона!
Договореният процент на безвъзмездно финансиране е 74%, тоест близо до максималния разрешен от ИСПА – 75%.
Трябва да се има предвид, че Европейската комисия отпуска средства на страните само тогава, когато има гаранция, че те ще бъдат усвоявани ефективно и без нарушения. Голямата сума, която България отново получи като помощ от Европейския съюз за околна среда и през 2003 г., е ясен сигнал, че Европейската комисия дава изключително висока оценка за работата на създадената структура в министерството и система за управление и усвояване на средствата в нашето министерство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Пейчев, имате право на реплика.
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо министър, с удоволствие вземам думата за реплика, за да Ви благодаря за изчерпателното представяне на пълната информация за всички български граждани, които в последните седмици бяха свидетели на едно затъмняване на работата на Вашето министерство, която вследствие на цифрите, които аз чух, е перфектна, за което Ви поздравявам.
Както и колегите от опозицията казаха, редица от нашите постижения трябва по всякакъв начин да бъдат показвани на обществото. Това са повече от 330 млн. евро, които ще влязат в нашата страна в областта на околната среда. Както е известно, всяка година ние трябва да усвояваме около 500 милиона, за да постигнем всички показатели в областта на околната среда и водите, за да можем 2007 г. да бъдем присъединени към Европа. Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, ето че за втори път днес получихте заслужен комплимент от народните представители. Все пак имате право на дуплика, ако решите. Няма да го използвате. Добре. Благодаря Ви за участието в парламентарния контрол.
Преминаваме към две питания към министър Филиз Хюсменова.
Първото питане е от народния представител Димитър Камбуров.
Професор Камбуров, заповядайте.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! В края на 2000 г. в качеството си на областен управител запознах подробно при посещението му в Добрич ексминистъра на регионалното развитие и благоустройството господин Евгени Чачев с многобройните жалби и оплаквания на живущите в четирите блока на жилищен комплекс “Република” по бул. “25 септември” в гр. Добрич относно неотстранени конструктивни дефекти в резултат на две земетресения. Със съдействието на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Научноизследователския строителен институт бе възложена техническа експертиза по отношение на един от блоковете – “Свобода”. Констатирана бе реална опасност за сигурността и живота на обитателите в жилищата и магазините, както и хората около блока. Високата степен на риска, потвърдена от експертите покойната Светлана Гебрева, инж. Андрей Герасимов и инж. Добринка Гергова, налагаше предприемането на незабавни мерки за осигуряване на конструкцията и предотвратяване на авария с тежки последици. Научноизследователският строителен институт в София изработи работни проекти за възстановяване и усилване на блока. На основание на горното Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи при Министерския съвет с решение от 4 декември 2000 г. и с решение от 17 април 2001 г. отпусна средства в размер на 519 хил. 910 лв. Под контрола на проектантски колектив и Националния строителен контрол бяха осъществени строително-монтажни работи. Пълната рехабилитация на бл. “Свобода” и осигуряването на носещата му конструкция реши проблемите на над 160 семейства, обитателите на търговските и офисни площи на партерния му етаж. Жилищният комплекс “Република” е изграден преди около 35 години и понастоящем по отношение на останалите три еднотипни 8-етажни двусекционни сгради, разположени успоредно една спрямо друга и свързани помежду си с ниски едноетажни тела, не се предприемат каквито и да било мерки за отстраняване на конструктивните нецелесъобразности, способстващи за концентрация на напреженията и намаляващи способността за поемане на вертикални и земетръсни натоварвания. Още през м. юни 2001 г. Научноизследователският строителен институт в София изготви възложената от мен в качеството ми на областен управител втора техническа експертиза за състоянието и мерките за осигуряване на останалите три блока от жилищния комплекс. Експертите ст.н.с. Петър Чернев, Цветков и Герасимов направиха конкретни предложения за допълнителни конструктивни и ремонтно-възстановителни работи, чрез които ще бъде постигната сигурност и експлоатационна годност на жилищните сгради. Живущите в ж.к. “Република” непрекъснато споделят с мен в приемните ми дни в Добрич опасенията си от непредприемането на мерки по укрепване и на техните блокове.
Моля Ви, госпожо министър, да ми отговорите дали Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи при Министерския съвет ще изпрати работна група, която на място да направи технически преглед на сградите и прецени размера на средствата, които да бъдат отпуснати от резерва за непредвидени и неотложни разходи по Закона за държавния бюджет на Република България за разработване на детайлни конструктивни проекти и изпълнение на строително-ремонтни работи? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Министър Хюсменова, имате думата да отговорите на народния представител проф. Камбуров.
МИНИСТЪР ФИЛИЗ ХЮСМЕНОВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми проф. Камбуров! Сградите и съоръженията в Република България са проектирани при действието на различни норми в зависимост от времето на тяхното изграждане. Това, разбира се, не е единственото условие за тяхната устойчивост на различни стихийни бедствия – земетресения, вятър, снеговалежи и др. Не по-малко важни са качеството на влаганите строителни материали и извършваните строителни работи. Такъв е случаят с жилищен блок “Свобода” в гр. Добрич. Конструкцията на сградата не е осигурена за земетресение, поради което при станалите земетресения през 1977 и 1990 г. в нея са настъпили недопустими разрушения и деформации. Особено важна причина за тези неблагополучия се е оказало лошото качество на изпълнените конструкции – несортиран и неуплътнен бетон, каверни в бетона, изместени колони и греди спрямо проектното положение, прорязване на греди и други, което е видно от експертното становище на Научноизследователския строителен институт (НИСИ) ЕООД. Поради създадената аварийна ситуация в резултат на земетресенията Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи при Министерския съвет с Решение № СБ-12 от 4.12.2000 г. са предоставени 70 хил. лв. на областния управител – Добрич, за временно укрепване на жилищен блок “Свобода” – Добрич, и изготвяне на работни проекти за постоянно укрепване на входовете от “А” до “Ж”. Преписката е регистрирана в Министерския съвет под № 06-00-574 от 15.11.2000 г. С Решение № СБ-3 от 17.04.2001 г. по преписка с вх. № 06-08-3 от 26.03.2001 г. е направено допълнително финансиране в размер на 449 хил. 910 лв. за изпълнение на възстановителните работи. В горецитираните преписки не са отбелязани конкретни данни за състоянието на жилищен комплекс “Република”, поради което Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи при Министерския съвет не е взела отношение. Съгласно Закона за държавния бюджет на Република България за 2003 г. средствата по чл. 1, ал. 2, т. 4, с които разполага Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи при Министерския съвет, са за предотвратяване и ликвидиране на последиците от стихийни бедствия и крупни производствени аварии. Редът за предоставянето им е уреден в Глава пета от Правилника за организацията и дейността по предотвратяване и ликвидиране на последствията при бедствия, аварии и катастрофи, приет с Постановление на Министерския съвет № 18 от 1998 г.
Възложената от Вас и изготвена през м. юни 2001 г. от Научноизследователския строителен институт ЕООД втора техническа експертиза за състоянието и направените конкретни предложения за допълнителни конструктивни и ремонтно-възстановителни работи за постигане сигурността на останалите три блока от жилищния комплекс не е предоставена на Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи. Съгласно утвърдената процедура назначаването на комисия за оглед и оценка на щетите от бедствия, аварии и катастрофи е от компетенцията на кмета на общината като председател на Постоянната общинска комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи. Заявлението за целево финансиране следва да бъде изготвено от община Добрич, като към него се приложи изготвената техническа експертиза. При постъпване на документите в Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи при Министерския съвет същите ще бъдат разгледани и ще се вземе решение по тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на министър Хюсменова.
Професор Камбуров, имате право на два уточняващи въпроса.

ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ПСОДС): Госпожо министър, Вие не сте запознати с тази експертиза, която аз ще Ви връча в момента. Тази експертиза е от 2001 г. и аз не знам защо не сте запознати с нея. И тъй като предполагах, че Вие не сте запознати с нея, а аз я имам в архива си, ще Ви я предоставя.
И второ, за съжаление Вашият предшественик е получил писмо № 2-00-11 от 12 февруари 2003 г. от кмета на гр. Добрич Росенов, на което той не е получил никакъв отговор от Вашия предшественик господин Моллов. В резултат на мое питане към инж. Лъчезар Росенов, кмет на Добрич, той ми е отговорил в същия месец с писмо № 03-08-10, че е предоставил на министерството техническата експертиза за двата блока на “Република”, включително и персонално писмо, което също ще Ви връча, до министъра, на което той за съжаление до края на м. ноември 2003 г. не е получил отговор. (Връчва двата документа на министър Хюсменова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Министър Хюсменова, ако желаете, можете да отговорите на двата допълнителни въпроса.
МИНИСТЪР ФИЛИЗ ХЮСМЕНОВА: Благодаря, господин председател.
Проф. Камбуров, аз действително изисках по-конкретна и по-задълбочена информация по отношение на Вашия въпрос, за да не Ви отговарям формално и да мога да действително да се ангажирам по-специално с разрешаването му. За съжаление аз още веднъж повтарям, че тази втора експертиза на мен не ми беше предоставена, тъй като нея просто я няма в постоянната комисия. Ако Вие имате възможност и ми я предоставите, аз ще съм Ви изключително благодарна, защото ще мога по-адекватно, по-грамотно и по-качествено да си свърша работата.
Надявам се, че бихме могли в едно добро сътрудничество със съвместни усилия да разрешим този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Проф. Камбуров, можете в рамките на две минути да изразите Вашето отношение относно отговорите на министър Хюсменова.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ПСОДС): Госпожо министър, благодаря Ви за Вашето желание, изразено от трибуната, да съдействате и да изпратите комисия на място, която да разгледа блоковете, да разгледа и експертизата, която Ви предоставих. За съжаление аз не мога да разбера защо тя не е във Вашия архив.
И това, което най-много ме впечатли и което е недопустимо за една държавна институция, това е на една докладна от страна на един кмет Вашият предшественик да не отговори. Това съвсем не е в стила на едно министерство в една държава, каквато желаем да бъдем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към питането на народния представител Моньо Христов Христов към министър Хюсменова относно евакуация на 24 семейства от панелен блок с опасност за срутване от Стара Загора.
Заповядайте, господин Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители, госпожо министър! Позволете в началото, господин председателю, да се обърна към Вас. Много често, когато Вие говорите от трибуната, говорите за това, че България е парламентарна република. В тази връзка се надявам, че като член на Председателския съвет другата седмица ще намерите начин да доведете министър Дикме, който най-после да отговори на въпросите, които са зададени още от м. октомври. Ако трябва, ще му извършите и парламентарен арест, за да бъде доведен тук да отговаря, а да не намира различни поводи да отсъства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, ще поставя въпроса на Председателския съвет.
МОНЬО ХРИСТОВ: Много разчитам на Вас, защото знам, че Вие държите на духа на парламентаризма.
Уважаема госпожо министър, колеги! През м. октомври в нощта на първия тур на изборите се случи едно нещастие в Стара Загора в един от блоковете на ул. “Августа Траяна”, където се взриви домашен бойлер, който повреди една от секциите на целия блок. Двадесет и четири семейства бяха евакуирани с намесата както на община Стара Загора, така и на областния управител, а знам, че Вие също сте се намесили и дори сте разпоредили хората да бъдат настанени в хотел. Община Стара Загора и МВР съдействаха много на тези хора и те впоследствие бяха настанени в общински жилища. Но така или иначе те имат сериозни проблеми от гледна точка на тяхната месторабота и на децата им, които учат на различни места.
По-осезателен е въпросът какво ще стане с жилищата на тези хора. Това, което видях, това, което и Вие сте видели, и срещата, която имах с живущите и собствениците, се вижда, че в началото е имало някаква реакция, а след това освен извършените подпорни мерки от страна на укрепване на секцията има започната експертиза и оттам нататък хората не знаят какво се случва.
Разбира се, искам да уточня, че моят въпрос е зададен в началото на м. ноември, а и срещите ми бяха в средата на месеца. Сега се надявам от Вас да чуя малко повече по този въпрос.
Какво е моето питане към Вас? С какво правителството ще подпомогне семействата и как ще координирате дейността на другите институции – Министерството на регионалното развитие и благоустройството, община Стара Загора, областния управител и др., за да подпомогнете тези семейства и да решите техния проблем? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на народния представител Моньо Христов.
Министър Хюсменова, заповядайте да отговорите на питането на народния представител.
МИНИСТЪР ФИЛИЗ ХЮСМЕНОВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Христов, благодаря Ви за този въпрос. И веднага искам да Ви уверя, че правителството и в частност ръководената от мен Постоянна комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи към Министерския съвет проявяват както разбиране, така и огромна отговорност за защита и оказване на помощ на всички граждани, пострадали при стихийни бедствия и аварии. Показателен за това е и фактът, че досега за 2003 г. комисията е предоставила близо 47 млн. лв. за оказване на помощ и ликвидиране на последствията от бедствия и аварии на общините и гражданите.
В проекта за бюджет за 2004 г. се предвижда разходите за тази цел да бъдат малко завишени. Такъв е случаят и с инцидента, който възникна на 25 октомври 2003 г. в 5,45 ч. в резултат на експлозия на електрически бойлер в ап. 5 в бл. 31 на ул. “Августа Траяна” в Стара Загора. Цялата дейност по аварийното укрепване на разрушения блок и осигуряване подслон в подходящи битови условия на гражданите бе организирана и се ръководеше от постоянната комисия с особено внимание за запазване живота и здравето на хората. Ежедневно в комисията постъпваше информация относно променящата се обстановка, мерките, които се предприемаха и въз основа на това вземахме бързи решения за по-нататъшната дейност.
Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи към Министерския съвет работеше в тясно взаимодействие и координираше дейността си с органите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция “Гражданска защита”, Областната администрация и община Стара Загора. Същите в рамката на своите функции изпълняваха професионално задълженията си и с това допринесоха за по-бързото и ефективно решаване на проблема на пострадалите.

Тази дейност се изразяваше в следното. Непосредствено след взрива на мястото на аварията бяха изпратени дежурна кола от Държавна агенция “Гражданска защита”, специалисти от РДВР – Стара Загора, и Спешна медицинска помощ. Живущите бяха незабавно изведени от блока. Забрани се достъпът до него, а охраната му се пое от РДВР – Стара Загора. Строителни инженери от общината и независими специалисти направиха първоначален оглед на последствията и веднага започна аварийното укрепване на блока от фирма “Икон” АД и Държавно предприятие “Строителство и възстановяване” – Стара Загора. Безопасността на строителите се осигури от екип на Държавна агенция “Гражданска защита”. Той разчисти счупените вътрешни панели в повредения апартамент. Осигурена бе външна аварийна стълба за бързо напускане на работниците. Аварийното укрепване завърши на 29 октомври 2003 г., като в блока са монтирани от мазето до седмия етаж 800 стоманени тръби.
На 30 октомври 2003 г. комисия от катедра “Монолитни конструкции” на Университета за архитектура, строителство и геодезия в София и специалисти от община Стара Загора извършиха оглед на блока и дадоха предписания да не се обитава до изготвяне на проект за неговото трайно укрепване. По мое нареждане останалите без подслон граждани бяха настанени в хотел “Верея”. Междувременно бяха разработени варианти за настаняване на пострадалите в обществени сгради, в сглобяеми къщи и общински жилища.
На 3.11.2003 г. проведох среща с областния управител на Стара Загора и ръководството на общината. Установи се, че общината разполага с необходимия брой общински жилища, които се нуждаят от бърз ремонт. Договорихме се ремонтът да започне незабавно, като средствата се поемат от правителствената комисия. Ремонтът започна на 4 ноември и продължи до 14 ноември 2003 г., когато бяха връчени ключовете на 14 семейства. Оказа се, че две семейства имат и други собствени жилища в града, а останалите се настаниха при свои близки. Настаняването на семействата в общински жилища се извърши поетапно, като бяха допускани по едно – две семейства на ден с оглед безопасност при пренасяне на необходимата покъщнина. Транспортът бе осигурен от Държавна агенция “Гражданска защита”.
На 3 ноември при посещението ми в Стара Загора се срещнах с пострадалите граждани. Те изказаха благодарност за мерките, които Комисията за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи при Министерския съвет, областната администрация и общината предприеха, но поставиха проблема, който и Вие задавате – за трайното укрепване на блока. Този въпрос не е от компетентността на комисията, която ръководя, но като отчитам неговата важност, веднага проведох среща с отговорни длъжностни лица от Министерството на регионалното развитие и благоустройството с цел изясняване на по-нататъшните действия. Установи се, че блокът е строен преди 1987 г., когато нормите за земетръсно строителство са актуализирани и сега не отговаря на новата нормативна уредба. Оказа се, че е необходимо свое становище да дадат проектантите на блока, което трябва да се поиска от общината, тъй като преди да бъдат изкупени жилищата в него, той е бил общинска собственост и необходимата техническа документация следва да се съхранява в общината.
С решение № СБ-10 от 11 ноември 2003 г. Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи при Министерския съвет финансира община Стара Загора със 78 331 лв., от които 52 931 лв. за аварийното укрепване на засегнатата жилищна сграда и разплащане на разходите по настаняване на пострадалите семейства в хотел “Верея”, експертизите и охраната и 25 400 лв. за извършване на ремонтно-възстановителните работи по общинските жилища, в които по договореност с общината няма да се събира наем от живущите.
Инцидентът с бойлера в блок 31 показва, че постоянната правителствена комисия към Министерския съвет и държавните институции – Държавна агенция “Гражданска защита”, РДВР – Стара Загора, Спешна медицинска помощ и местните органи на самоуправление реагираха бързо и ефективно за предотвратяване на нещастен случай, за запазване здравето на хората и осигуряване на необходимите временни условия на живот.
Наред с това този инцидент показва и някои характерни проблеми. Общините трябва да разполагат с определен фонд готови жилища за непосредствено настаняване на пострадали граждани при подобни случаи. На 11.11.2003 г. правителствената комисия на свое заседание разработи план за проучване на възможностите за натрупване на запас от сглобяеми къщи, фургони, модули и други за непосредствено настаняване на гражданите при евентуални нови бедствия и аварии. Комисията взе решение да се предприемат съответните мерки както за подобряване готовността на страната в това отношение, така и за съвместна работа с Българската асоциация на застрахователите за повишаване на застрахователната култура на гражданите. От пострадалия вход нито един от апартаментите не е бил застрахован.
Независимо от това, че, както вече отбелязах, трайното укрепване не е в компетенциите на комисията, която аз оглавявам, аз продължавам да следя този процес и да оказвам съдействие според възможностите си. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, имате възможност за два уточняващи въпроса в рамките на две минути.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Всичко това, което казахте, госпожо министър, е точно така. Всички мерки, които са направени в аварийната, са точно такива и наистина хората са благодарни както на Вас, така и на всички, които са били съпричастни и са взели участие, за да им се помогне в този момент.
Въпросът е оттук нататък, госпожо министър. Въпросът е за средствата във вид на финанси, които трябва да се отпуснат от някой, за да се укрепи секцията и да стане отново нормален дом за обитаване от живущите.
Моят въпрос е именно такъв: Вие ще отпуснете ли средства да бъде извършено това или няма да отпуснете? Защото хората трябва да знаят дали това е възможно или не е. Това е моят въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Министър Хюсменова, моля да отговорите на уточняващия въпрос.
МИНИСТЪР ФИЛИЗ ХЮСМЕНОВА: Уважаеми господин Христов, това, което се прави в момента, е, че проектантът на тази сграда вече работи по проект за възстановяване, за конструктивно укрепване на сградата. Когато имаме яснота каква ще бъде количествено-стойностната сметка, защото единствено той е човекът, който в детайли познава каква е конструкцията на сградата, останалите експерти по-скоро могат да кажат от външна страна какви биха били евентуално ремонтно-възстановителните работи, до седмица имам уверението както на кмета на Стара Загора, така и на областния управител, така и на колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, че ние ще разполагаме с тази техническа експертиза на проектанта, ще видим каква е въпросната сметка. И сме се договорили всички институции, които работим по този проблем, да седнем, да разговаряме и да си разпределим функциите и задълженията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, моля да изразите Вашето отношение към отговора на министъра.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Да, това е добре и се надявам, че наистина всички тези организации и ведомства, които изредихте, ще поемат както отговорностите, така и задълженията си. Аз ще продължа да следя въпроса и се надявам, че Вие наистина ще помогнете на хората да се настанят поне напролет или в началото на лятото по своите домове, за което те ще ви бъдат много благодарни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на народния представител Моньо Христов.
Да благодарим и на министър Хюсменова за участието й в парламентарния контрол.
Остава само една минута до 14 часа. Явно до тук трябва да приключим с парламентарния контрол и да направя съобщение.
Комисията по културата ще проведе своето заседание на 2 декември, вторник, от 11,00 ч.
Във вторник от 14,00 ч. ще има извънредно заседание.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:

Камелия Касабова

Любен Корнезов


Секретари:
Ралица Агайн

Весела Лечева