Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Асен Агов

Секретари: Величко Клингов и Несрин Узун

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, ако няма предварителни въпроси, продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ.
Да припомня, че са приети заглавието и членове от 1 до 5 включително. Започна дискусията по чл. 6. Ако правилно съм ориентиран, има заявка от госпожа Мариана Костадинова.
Заповядайте, госпожо Костадинова.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ако се изказвах вчера, щях да кажа, че вчера беше един хубав ден за българската демокрация, за българското регионално развитие. Вчера чухме толкова силни думи, наситени с исторически обосновки, с икономически показатели за всички наши градове и това нещо мен ме изпълни с гордост.
Днес, тъй като имам също предложение заедно с мои колеги за център на централен северен район за планиране Велико Търново, искам да подходя по един по-различен начин и да ви прочета какво е написал един наш съгражданин, който е посетил Велико Търново: "Да се говори за Велико Търново без пристрастие е невъзможно. Този град ни прави духовно богати. Българският народ е черпил духовни ценности, пред които се благоговее. Столицата на Асеневци и Шишмановци през Втората Българска държава е завършено величие, цялостно и неделимо с крепостите си, с достойните дела на своето население. С трагизма си, с непомръкващата си обаятелност в миналото царственият Търновград е на българите "великия град Търново", "преславния град", "царицата на градовете", "втория Цариград". Днес Велико Търново олицетворява държавността и духа на България."
Уважаеми колеги, това е написано за нашата стара столица. И тъй като ние в крайна сметка се потомци на Първата българска конституция, аз лично ви призовавам да се замислите и да ме подкрепите в моето предложение и на моите колеги Велико Търново да бъде център на централен северен район. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Костадинова.
Господин Тодор Бояджиев има думата.
Заповядайте, господин Бояджиев.
ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Ще си призная, че вчера по уважителни причини не успях да присъствам на тази част от дискусията и по тази причина помолих да получа стенограмата. Прочетох я много внимателно и снощи, и днес на свежа глава и трябва да ви кажа, че няколко неща около този дебат правят много силно впечатление. Поне на мен ми правят силно впечатление, защото не са особено типични за дебатите в тази зала, сравнително рядко се случват.
Първото е, че за първи път обсъждането по тази точка не е политически оцветено. Нито един от изказалите се вчера не е заявявал политическа позиция и не се е опитвал да използва дебата, за да атакува политически противник или опонент.
Второто нещо, което наистина твърде рядко се случва, е, че има силна реакция на това, че правителството за пореден път не си е свършило достатъчно добре работата. Съжалявам, че министър Церовски го няма в момента, той знае моето добро отношение към него, но наистина, след като толкова време се работи по този законопроект, връзките на правителството с обществеността отново не са сработили. И както народният представител д-р Атанас Щерев вчера казва, а никой не може да го обвини, че той не е защитник на правителството, напротив, в тази зала той е един от най-ярките и силно гласовити защитници на политиката на правителството, д-р Щерев вчера казва и аз ще си позволя да Ви цитирам, доктор Щерев, че "решението е взето кабинетно някъде си, под някаква форма, не са взети предвид според мен интересите близо на 1,5 до 4 милиона българи." Разбира се, че аз ще се съглася с тази констатация.
В същото време директорът на Националния статистически институт е направил едно много логично изказване, в което дава много аргументи. Но защо тези аргументи трябва да се чуят днес, когато трябва да гласуваме закона, а не са казани на суверена, на Негово Величество народа, който ни е избрал и пред който ние сме отговорни, за да се получи ситуация, при която поне половината от българите не приемат предложението за шест района?
В реплики от залата е прозвучала и критика към голяма част от изказалите се колеги, че дават дан на локален патриотизъм. Аз не бих го нарекъл локален патриотизъм и в моето изказване няма да лобирам за моя избирателен район. Но в изказването си като тракиец искам да ви кажа нещо, което трябва да е един индикатив, когато се взема решение. Тракийци не са съсредоточени в един район, те живеят в много райони, но Тракийското дружество "Одринска епопея" в Стара Загора за десет дни е събрало над 20 хиляди подписа, оформени с ЕГН-та, с адреси и т.н., които бяха връчени на председателя на Народното събрание в края на миналата седмица.





Аз искам да Ви благодаря, господин председател, че приехте наистина ръководството на Тракийско дружество “Одринска епопея” от Стара Загора. Уважихте ги, приехте тази подписка. Но тази подписка очевидно няма да има тази тежест в пленарната зала, ако ние не си припомним отново, че се отчитаме пред суверена, пред негово величество избирателя и народа. И след като народът казва, че не е съгласен с това, което му се предлага, и то доста активно го казва, ние трябва да се съобразим с това.
Господин Ремзи Осман вчера в свой отговор в реплика спомена, че днес в Кърджали ще има митинг от 20 хил. човека, които също ще вземат отношение по този въпрос. Дали има предвид, че ДПС може да свика такъв митинг, или наистина е обявен такъв митинг не знам, но така или иначе този факт също говори, че не се приема подходът на правителството и начинът, по който то иска да наложи това нещо на българския избирател.
Преди няколко дни българският президент постави тук въпроса за референдум по един въпрос, на който всички знаем какъв ще бъде отговорът на референдума. Няма никакви съмнения, че българският народ ще го приеме. За съжаление обаче последва една, да не кажа неистова, клинична реакция на редица политически лидери и се стигна до там един уважаван политически лидер едва ли не да постави въпроса, че българският народ не е узрял да решава въпросите чрез референдум.
Отново казвам: негово величество суверенът ни – българският народ, политически е достатъчно добре подготвен, знае какво иска и знае как да го отстоява. Цялата ми тази тирада е на базата на това, че Тракийската организация преди десет години прие като свой лозунг “Тракия без граници” и тя тръгна към Европа преди целият български народ да е тръгнал общо и колективно. Именно в изпълнение на тази стратегия това разделение тракийци не ги удовлетворява. И затова, ако ги питате и в Хасково, и в Кърджали, и в Стара Загора, те ще кажат, че решението наистина е в девет района. Това е консенсусното решение. То ще задоволи голяма част от изказалите се. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Бояджиев.
Господин Кирчев – реплика.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз разбирам местния патриотизъм на всеки един от вас. Но искам да заостря вашето внимание, на народните представители, които защитават отделните регионални центрове да бъдат променени или да станат повече на брой. Ако ни оставите, ние ще дискутираме по този начин може би до края на другата седмица.
Искам едно нещо да бъде разбрано тук и ме изслушайте. Става въпрос за програми, не става въпрос за някакво административно деление. Някак си едно дълбоко чувство се е загнездило в колегите, че едва ли не става въпрос за административно деление и тези центрове, видите ли, там ще си направят едни цитадели, които ще прибират средствата и едва ли не ще станат малки столици. Нищо такова няма! Ще ви дам пример. Гъвкави кметове на малки селища, които си направиха своите връзки със съответните институции в европейската общност, вземат средства по програми много повече от редица големи градове. Ще ви дам пример: във Варна в момента нямаме една програма, която да работи по европейската общност, но за сметка на това в Девня – един град далеч по-малък, усвоява средства по редица програми.
Така че аз предлагам: нека да престанем с този местен патриотизъм. Аз знам, че зад вас стоят много хора, суверен е народът, това го разбирам, но не става въпрос за териториално деление с административни центрове. Тепърва вие ще видите по-нататък в закона как се създават дирекции и по какъв начин. Там също има много за дебатиране в съответните програми и стратегии за развитие – национални, регионални, областни, общински. Там има много по-важни неща. Ние се хванахме сега едва ли не с дни наред да дискутираме това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Втора реплика – господин Пейчев.
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз бих искал да отправя реплика, която да звучи в няколко направления. Едното от тях е, че в другите региони също има избиратели. Ако някой се опитва да присвои правата на избирателите в даден район или регион, мисля, че е прекалено прозрачен, за да разберат колегите за какво става въпрос.
Второто, което разбрах от изказването на господин Бояджиев, е, че трябва да има два планови региона в страната и това са именно княжество България и Източна Румелия, ако правилно съм го разбрал.
Третото, което искам да кажа, е, че всички забелязват активността на Старозагорската група. Обаче, когато унищожавахме ракетите СС-23, всички се бяха скрили под столовете и един път се показаха. Извинявайте, господа, ако направим една справка кой какво е правил по предизборните си региони и ако сега някой иска с това да избие комплекса, че не е вършил нищо или направи един голям скандал – да, това е начин.
И в края на моето изказване ще ви кажа, че колкото повече някои колеги се изказват, толкова по-ясно става за залата за какво иде реч. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пейчев.
Трета реплика – господин Атанас Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Бояджиев, искам да кажете на господин Кирчев, че Вие не сте от Старозагорски избирателен район и че не става въпрос въобще за лобиране за определен регион. Става въпрос за едно несправедливо решение. Едно време, когато се взимаше държавно решение, взето и от партията по времето на Тодор Живков, когато Ловеч, Хасково и Разград станаха области, тогава и спортният тотализатор съдействаше за тези решения. Днес ги няма тези атрибути на държавната власт и партийната власт, като комсомолски организации, партийни организации и други меродии – атрибути на тоталитарната власт, и не може да бъде взето така едно решение. Това решение е взето кабинетно. Това е основният проблем, а не дали Стара Загора ще стане център на планов регион. И това въобще не е вярно, господин Кирчев, и знаете много добре, че въобще не е вярно, че между плановите региони и между регионите в България няма връзка. Има огромна и много тясна връзка. И затова искам да Ви кажа, че е прав господин Бояджиев, подкрепям го за това нещо, че тук не става дума за партиен въпрос, а тук става въпрос за ясно държавническо отношение как трябва да се вземат важните решения, които се отнасят до всички граждани на Република България. Има достатъчно аргументи за това, че могат да бъдат 12 региона; има достатъчно аргументи, че могат да бъдат 3 региона; има достатъчно аргументи, че могат да бъдат 9 региона и това да бъдат 6 региона въобще не издържа на тази проверка, защото говорим за аргументи. Вчера някой се опита да се подиграе тук, като каза, че и Ботевград, виждате ли, можело да бъде център на регион. Не може, защото Ботевград няма шестхилядна история, защото не е център на жп възел, на шосеен възел, защото има много аргументи, които показват всичко това. Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на НДСВ. Възгласи: “Браво!”)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Щерев, неприятно ми е, но трябва да Ви обърна внимание, че злоупотребихте с правото си на реплика. Това не беше реплика към господин Тодор Бояджиев. Много Ви моля!
Господин Бояджиев, заповядайте.
ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Няма да отговарям поименно. Господин Кирчев, с цялото ми уважение към неговия опит като добър кмет на Варна по време на неговия мандат, просто наистина не е разбрал това, което каза колегата Щерев. Аз не лобирам за конкретен район. И тук може би се различавам от всички останали.
Мен какво ме тревожи? Че в този дебат отново ние искаме да демонстрираме, че нашият суверен, че българският народ няма право да участва при вземането на решение.

Взема се едно кабинетно решение, очаква се това кабинетно решение да мине чрез мнозинството в залата. Аз даже не поставям под въпрос дали решението е правилно или не. Ако си спомняте, казах, че директорът на Националния статистически институт е направил вчера едно много аргументирано изказване. На мен не ми харесва подхода на българския избирател да му се каже, че няма право на глас и ще изпълнява това, което решава правителството, което решава мнозинството. Това не е правилната политика. Затова рейтингът на правителството пада, затова рейтингът на българския парламент е нисък.
И като говоря като тракиец, говоря, защото знам вижданията на тракийците в цяла България. Отново ви повтарям, те бяха тези, които издигнаха лозунга “Тракия без граници”, защото видяха модерно решение на своите проблеми, без да се прекрояват граници, без да има териториални претенции. По пътя към Европа наистина да има право на свобода на движение и т.н. Именно тракийците и то от Стара Загора, а и не само от Стара Загора, имат активни връзки и с гръцкия консул в Пловдив, и с подобни гръцки организации. Идеята за Тракия без граници се приема. В рамките на тази стратегия на Тракийското движение предложеното деление за нас не е най-ефективното, което би позволило наистина да вървим модерно напред. Това е, което исках да ви кажа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Заповядайте за процедура.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нека да спрем дебатите. Вчера се занимавахме два часа с тази точка, днес продължаваме. И както вървят нещата, днес до обед ще се занимаваме само с тази точка. Много ви моля, подложете предложението ми на гласуване – да спрем този дебат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Юсеин.
Има процедурно предложение за преустановяване на дебата по чл. 6.
Както виждам, има противно предложение от господин Емил Кошлуков. Заповядайте, господин Кошлуков.
ЕМИЛ КОШЛУКОВ (НДСВ): Почитаеми господин председателю, уважаеми колеги! Дебатът е важен. Да, отнема малко време, но може би трябва да чуем още няколко изказвания, защото това е закон, който ще касае абсолютно цялото население на България, един от най-всеобхватните закони.
Правя обратно процедурно предложение – да продължаваме дебата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кошлуков.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от господин Ахмед Юсеин за преустановяване на дебата по чл. 6.
Моля, гласувайте.
Гласували 162 народни представители: за 72, против 74, въздържали се 17.
Предложението на господин Юсеин не се приема.
Дебатът продължава.
Давам думата на господин Димитър Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. Благодаря и на колегите, които гласуваха за продължаване на дебата, тъй като той е наистина много важен. И е хубаво, че поне днес за разлика от вчера започнаха да се чуват повече изказвания, които не определят веднага принадлежността на един народен представител към определен регион. И аз няма да се изкажа в полза или да пледирам за моя регион.
Бих искал обаче да обърна внимание на важността на този дебат. Чу се господин Кирчев, който се опита да направи разлика между административно и планово деление. В стратегията на Европейския съюз, към който искаме да се присъединим, регионите имат изключително значение. И това кои ще бъдат центровете на тези региони за планиране, които ние ще определим, е от изключително важно значение, защото те ще продължат да се развиват, те ще станат равностойни центрове помежду си, равностойни дори до известна степен със значението на столицата на тази държава. Така че това е много важно.
От тази гледна точка ми направиха впечатление опитите да се мотивира едно или друго предложение с измерване на дължина на железопътни и шосейни мрежи, отстояния от една или друга граница на даден град. Мисля, че това не е принципна и не е позитивна гледна точка от позицията на това какво ние представляваме като държава. Ние трябва да вземем държавническо решение, което аз не виждам в предложението на правителството. Трябва да вземем такова решение, че на знакови градове за България, които носят нашата културна и историческа традиция, да им се даде възможност да продължават да я носят. Трябва да покажем на европейците, че ние не механично чрез някаква статистика определяме тези центрове, а се грижим за собственото си културно-историческо наследство.
От предложенията аз бих подкрепил веднага предложението за девет области. Предложението за Стара Загора също бих подкрепил, това е най-старото селище в Европа. Обаче, както е направена схемата, Велико Търново е другият голям знаков град на България и беше предвиден за център на Средно централната област в България, бих подкрепил веднага това предложение, което смятам за по-добро. Ако те като вносители направят такова предложение, касаещо Велико Търново, бих ги подкрепил веднага. Друго не остава освен да оставим на Министерския съвет да преразгледа своето първоначално решение и да го подобри, ако има способности. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
За реплика има думата господин Ремзи Осман.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Димитров! Мисля, че преди малко господин Бояджиев каза: ние се въртим, въртим и пак говорим, че щом като е център, значи този център ще се развива. Няма такова нещо. По-важното е кои са областите в плановия регион. И съм убеден, че всеки от вас го знае това. Центърът на плановия регион няма никакво значение. Разбира се, че няма. Защото тук се дават примери, че трябва да има емблематични градове или пък градове, които имат традиция и история. Напротив, в Европейския съюз е точно обратното, нарочно избират за центрове изостанали и гранични райони. Това, че градът е голям или има голяма история, това беше до 90-та година, когато БКП решаваше по някакъв начин, че един град трябва да бъде окръжен център и всичко се изсипваше в този окръжен център. Този закон няма да донесе пари на този планов център, точно обратното.
За мен по-важен е въпросът, и съм убеден, че всеки от вас го съзнава, кои области ще влязат в съответния планов регион. Аз уважавам мнението на всички колеги – на д-р Щерев, на Ламбовски, на госпожа Масларова и другите колеги от Стара Загора. Мен не ме интересува центърът дали ще е Пловдив или Стара Загора, мен ме интересува, че Кърджали граничи с Пловдив. Когато вие предлагате Кърджали да отиде към Стара Загора, помислете, че Кърджали граничи с Пловдив, а от Стара Загора е на стотици километри. Тоест, не е правилно, когато говорите от позицията на Стара Загора, да присвоявате от името на избирателите от Кърджали такова решение. Пак казвам, не ме интересува дали центърът ще е Пловдив или Стара Загора. Затова репликата ми към колегата е, че няма никакво значение кой е центърът. Напротив, държавническото решение предполага ние днес наистина да преодолеем това, че сме народни представители от един избирателен район и да вземем едно решение, което да не провали закона, а да вземем за пример Европейския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Господин Димитров, заповядайте за дуплика.

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (НДСВ): Господин Осман, бих искал да Ви кажа, че това, което казахте във връзка с това, че Европа не обръща внимание на такива исторически и традиционни неща, не е вярно.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН, (от място): Не е приоритет.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Ще Ви дам пример. В следващата фаза на райониране на Европа, където ще има междудържавни райони – общи за две или три държави, е предвидено районът, в който исторически се знае, че са живели древните гали, който включва и Кромуел, ще бъде с център във Франция, където е по-голямата част и откъдето всъщност галите произхождат. Това, че Франция и Англия са се споразумели за това, показва, че Европейският съюз много добре съзнава приоритета именно на историческите си корени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има думата за изказване госпожа Теодора Константинова.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз мисля, че имахме достатъчно дълго време да се запознаем с материалите, които ни бяха раздадени във връзка със законопроекта за регионалното развитие. Вчера също имахме достатъчно време отново да си припомним, че тези планови райони всъщност са национално-териториални статистически единици, а не административни единици.
Вчера нямах намерение да се изказвам, но с удивление научих, че съществуват изключително много естествени центрове на различни планови райони и едва ли не центрове на вселената в България. Всъщност, изказването на уважаемата госпожа Мингова ме предизвика да се запиша и да направя изказване, като искам това изказване да прозвучи като реплика по отношение тезата на госпожа Мингова, тъй като, ако не изкажа своята теза, това значи, че съм съгласна с нейната от вчерашното изказване.
Аз мисля, че Русе е с много по-важно геостратегическо положение и със съседството си с р. Дунав предоставя големи възможности на всички градове, разположени по бреговете й. Неслучайно именно на нея се намират столици като Виена, Братислава, Будапеща, Белград. Липсата на български административен и икономически център от първостепенна важност по поречието на реката би означавало тотално загърбване на големите възможности, които дава р. Дунав.
Русе винаги е заемал изключително важно място в развитието на двустранните отношения със съседна Румъния. Националните интереси на България налагат тези отношения да бъдат развивани интензивно и приоритетно. Двете страни кандидатстват за членство в НАТО и Европейския съюз. Изключително важно е България и Румъния да продължават общуването помежду си по европейски. Игнорирането на Русе като икономически и административен център означава недооценяване на двустранните отношения с Румъния.
Геостратегическото положение на Русе е изключително важно. Градът е пресечна точка на два транспортни коридора: север – юг и изток – запад, в непосредствена близост до Букурещ, един от най-важните градове на Балканите и в Европа. Налице са всички предпоставки на интензивно развитие на икономическите и търговски междудържавни отношения по протежението на тези коридори. Русе разполага с изградена инфраструктура и огромен кадрови потенциал.
В Русе се намира най-голямото речно пристанище на България, три ж.п. гари, летище, единственият мост на р. Дунав. Силно развита е и пътната мрежа в региона. Налице са удобни транспортни връзки до всички основни градове в Северна и Североизточна България. В центъра на града се намират всички важни административни и управленски структури и институции, които разполагат с отличен сграден фонд. Предлаганите хотелиерски услуги са в значим обем и на европейско ниво.
Степента на образованост на местното население е едно от най-високите за страната. Русенското средно образование е на изключително високо ниво. Наличието на Русенския университет “Ангел Кънчев” дава възможност за създаване на специалисти в различни области – икономика, транспорт, компютърни науки, европейска интеграция и други. Кадровият потенциал на града е голям. Русе е най-европейският град на България, бил е и ще бъде вратата на България към Европа.
Аз искам да кажа, че може би много по-важно е вместо да дебатираме кой е естественият център на отделните райони, да помислим и да гласуваме дали да има шест или девет планови района. И нещо, още по-важно - дали центровете на тези планови райони трябва да бъдат определяни от Министерския съвет или да бъдат определени и да влязат в закона при неговото гласуване на второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Константинова.
Заповядайте за реплика, госпожо Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Константинова, аз се съгласявам с всичко, което казахте за гр. Русе, и ако всичко това е вярно, бих гласувала Русе, след като е най-европейският град, да стане и столица на България.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ПСОДС, от място): Защо не?
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Няма никаква причина.
Но от Вашето изказване не пролича това, което, ако го възприемам, както казахте Вие, като реплика на моето вчерашно изказване, тезата, че именно Русе трябва да бъде център на Северен централен район за планиране. Моите аргументи вчера бяха по отношение на Плевен такива, че той би следвало да бъде център на този район за планиране, а именно Северен централен район, поради връзката с всички останали области, които са включени в този Северен централен район. Във Вашето изказване не пролича нищо от това, че Русе има подобно отношение като център на област Русе с останалите четири области, които са включени в този Северен централен район. А когато се определя центъра на даден район, би трябвало именно това да се има предвид.
От Вашето изказване аз можах да разбера това, че Русе би могъл да стане център на един друг район, примерно на Североизточния район за планиране, но не и на Северния централен район. Така че не бих могла да възприема това, което Вие казвате, като някакво опониране на моите вчерашни изказвания, защото като географски център, именно на Северната централна област, в никакъв случай не бихме могли да приемем, че е Русе.
Обосновете Вашата дуплика, да речем, с обособяването на един район за планиране, в който естественият географски център да бъде Русе. Русе не би могъл обаче, и от географското си положение, да бъде такъв именно на Северния централен регион. Аз нямам нищо против качествата на град Русе, а имам против това той да бъде център на този Северен централен район. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Заповядайте за втора реплика, госпожо Костадинова.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз точно затова си позволих да ви изчета нещо, което няма нищо общо с това, по което спорим, но трябва да се отчете като един много сериозен аргумент за моето предложение. В този аспект аз искам да направя дуплика на госпожа Мингова и реплика на госпожа Константинова.
Нека да не слизаме толкова ниско и да спорим кой от двата града е центърът. Центърът е Велико Търново, но ние не за това спорим, уважаеми колеги. Ние взимаме аргументите и тук наистина имаме една много сложна задача – да постъпим държавнически към решението на чл. 6 от настоящия закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Костадинова.
Заповядайте за трета реплика, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Константинова и тези, които защитават тезите кой да бъде център за този регион. Естествено, че Русе е много важен град. Велико Търново също си има своето място, но още веднъж искам да припомня следното.
В момента съществуват регионални съвети за развитие и никой не е чул за тях. Много е важно, когато се създадат тези съвети, да действат, да има дейни хора в тях. Тук искам да репликирам и господин Бояджиев – суверенът можем да го питаме много пъти, обаче когато няма кой да работи, работа не се върши. Затова е много по-важно как ще се съставят тези съвети, как ще действат, какви програми ще усвоят, кои кметове ще бъдат дейни, кои областни управители ще бъдат дейни. Защото областните управители ще имат много голяма роля. Позволете ми да ви кажа това нещо като човек, който има известен опит в администрацията. Защото д-р Щерев може да изражда бебета, но не знам дали е бил в администрацията. Не искам да го засегна. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Госпожо Константинова, ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Заповядайте.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА-ГАЙДОВА (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Мингова и други, които ми направиха реплика! Искам да кажа, че уважавам и ценя всеки един български град и съм горда с всеки един от тях – и Плевен, и Търново.
Искам да кажа, че и в момента Русе е център на Северния централен планов район и има всички предпоставки това, за което говори господин Кирчев, да продължи да бъде и да се използва потенциала, рутината, опита, контактите и всичко друго, изградено досега.
Вчера слушах много внимателно Вашето изказване, и наистина в част от изказването Ви беше посочено отстоянието на Плевен от съседните центрове и области, които ще влязат в плановия район. В моето изказване аз също казах, че в региона има създадена много добра инфраструктура, която я свързва с другите области, и в никакъв случай не смятам, че не съм обосновала моята теза и моето изказване като реплика на Вашето.
Така че наистина по-важното е другото – да продължим след изказванията да обсъждаме чл. 6 със следващите алинеи – кой ще вземе решението колко области ще има. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Кой искаше да повдигне процедурен въпрос?
Господин Кръстьо Петков, заповядайте.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, мисля, че дискусията се развива по начин и върви по път, който не води заникъде, ако продължаваме така. Създало се е впечатление, че променяме не само териториалното, но и държавното устройство на България, което не е вярно. Повечето колеги не разбират, че става дума за промяна в статистическите и планово-икономическите граници, които няма да бъдат видими между отделните райони, нито ще направят отделните административни центрове центрове на ресурси, които ще започнат да пристигат от Европа.
И затова, господин председател, тъй като няма и министър в момента, а това не е добре, предлагам да отложим гласуването и обсъждането. (Възгласи: "А-а-а!" в мнозинството.) От това само ще спечелим ние като Народно събрание. Разбирам вашето нетърпение, но от утре България ще коментира само това: какво е решило Народното събрание и защо е дало привилегии на един град, на един район за сметка на друг, а истината не е такава.
Още нещо: ние нямаме необходимата професионална аргументация защо се налага да бъдат шест, а не девет. Или защо се налага да бъдат девет, а не единадесет. Народното събрание в този си вид няма компетентност да го реши, ако това предварително не е договорено на експертна основа.
Затова ви предлагам да отложим, мисля, че това е конструктивен и компромисен вариант, и в най-скоро време да се върнем отново към темата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурно предложение за отлагане.
Противно процедурно предложение – господин Ремзи Осман.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, уважаеми проф. Петков! Когато обсъждахме законопроекта на първо четене, всички въпроси, които Вие повдигнахте, бяха обсъдени в залата и бяха подкрепени на първо четене. Днес ние вече сме на второ четене.
Сега аз Ви разбирам, от една страна, в началото на своето изказване много добре казахте, че ние заблуждаваме българската общественост, че още малко ще чертаем и нови граници. Но в края на изказването си Вие не сте прав и затова аз се противопоставям на това предложение, господин председател. Вече има конкретни текстове. Нека народното представителство в края на краищата да реши за тези центрове на планови региони какво трябва да представляват те и да вървим напред. Тоест, не е нужно да отлагаме разглеждането на законопроекта. Тези виждания бяха изложени и в парламента, и в комисията, най-малко на двадесет заседания и затова би било добре това предложение да не се възприеме, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Осман.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народния представител Кръстьо Петков за отлагане разискванията и гласуването на чл. 6.
Моля, гласувайте неговото предложение.
Гласували 148 народни представители: за 46, против 97, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Продължаваме с господин Петко Ганчев.
ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Вчера и днес вече няколко часа ние обсъждаме този чл. 6 от Закона за регионалното развитие и това не е случайно. И неслучайно се получават такива най-различни изказвания, твърдения, желания и стремежи.
Аз бих искал да започна това изказване с горчивата констатация, че отново, за кой ли път, нашият парламент показва, че той е една неефективна институция. Той няма волята, няма силата да реши радикално проблеми, които стоят пред неговата отговорност, и да поеме отговорностите си държавнически.
Неслучайно е това обсъждане на чл. 6, защото той е един от ключовите членове на Закона за регионалното развитие. От него в голяма степен зависи как ще бъде разпределено, как ще бъде структурирано пространството на България, за да може то да бъде овладяно, ефективно да функционира и да може да се повиши потенциалът на всички онези мощности, с които то разполага. Факт е, че ако се подходи именно държавнически към определянето на тези региони, първо на регионите, трябва да се използват всички онези критерии от географски, исторически, икономически и културен характер, а също така и от степента на развитост, инфраструктура и т.н., и т.н., възможност за интегриране в националното, регионалното европейско и глобалното пространство.
Всичко това трябва да се отчете, за да не останем на равнището на една местническа политика, която се ръководи само от моето родно село или моя роден град и не се съобразява с потребностите на държавата. А то е именно във включването й в една по-глобална пространствена структура, каквато е Европейският съюз.
Мисля, че в случая обаче трябва да констатирам, както редица мои колеги направиха, че предложеното от Министерския съвет не отговаря на всички тези изисквания. То отново е платило данък на местнически подходи, на нещо, което наблюдавахме още отпреди петнадесет години, когато пак по различни аргументи другарят Милко Балев разпредели деветте области на България и определи съответните им центрове. Аз не мисля, че това трябва да се повтаря и тези стереотипи и рефлекси на инерцията на политическото мислене и на ограниченото разбиране на отговорностите към съответния град или към съответната област трябва да надделяват над отговорностите към държавата като цяло.
Искам да завърша с това, че според мен е много спорно дали Министерският съвет трябва да вземе решението за центровете. Но ако това нещо остане като решение, искам да се присъединя към предложението на господин Йордан Соколов и група народни представители от ОДС, където става дума за девет области, които, ако ги разпределим в пространството на България, ще видим, че те стават действително естествени центрове, те са исторически, икономически и културни центрове на съответните региони и ще могат да създадат именно тази компактност, тази ефективност на функционирането на пространството, а не то да бъде разпределено по най-различни съображения. Защото ако подходим само от статистическото изискване за население в съответните региони, ще видим, че Северозападният е далеч под критериите на Европейския съюз, а Централният южен с център Пловдив евентуално е с два милиона и повече население.
Искам да завърша с това, че в края на краищата тук се следва и една установена вече практика от предишния парламент и от предишното правителство – да се използват вече установените и в някаква степен договорени с Европейския съюз шест региона. Но мисля, че е крайно време българското правителство както в редица други случаи, така и в този да прояви воля и да заяви готовността и решимостта си да разпредели ефективно територията на страната в тези именно девет области, за които вече стана дума. Аз ще подкрепя това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ганчев.
Ако няма реплика, има думата господин Механдов. Заповядайте.
ХРИСТО МЕХАНДОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, уважаеми колеги, вече повече от година, може би даже и две, откакто този закон се дебатира в комисиите, сред широка аудитория и съм предизвикан да се изкажа, защото от коментарите в залата, между колегите, от 9 регионите набъбват към 20. Появяват се нови градове, нови претенции, нови центрове, ново деление.
Всичко това показва, че някъде в обосновката на закона, в критериите, в принципите, в това, което трябва да убеди народните представители колко да бъдат регионите за развитие – 6, 9, 12, 15, там е нашият проблем. Слаби са ни аргументите, аз това го казах предварително в обсъждането. По начина, по който бяха поднесени, те бяха елементаризирани до статистическа информация и бяха пренебрегнати фундаменталните критерии, по които се определя един планов регион за развитие, а именно икономика, политика, култура и всички онези неща, които знаем, че са важни. Те правят един регион регион и центърът на този регион – център на региона.
Опитите да се говори, че това не е закон, който урежда административното деление на България, много ме притесняват. Става въпрос за пари, господа, и това, че не е административно деление още повече ме убеждава да ви помоля преди да гласуваме, наистина в този закон да намерим опорните точки колко да бъдат. Защото, ако България е доказала, че нещо й липсва, това е липсата на ефективен потенциал да осигурява европейски фондове и средства от различните програми на Европейския съюз, с междуправителствени спогодби и т.н.
От тази гледна точка аз сигурно няма да ви изненадам, ако кажа, иначе ще ви разочаровам, ако не чуете основния ми мотив, че Стара Загора е център на развитие, на който не искам да защитавам мястото. Смятам, че силата на всяко правителство, на всяко мнозинство и на всеки народен представител е в това да отчита всички онези аргументи и цялата практика, защото, помним, ако се върнем малко назад, някои грешни решения до какво доведоха.
Затова всичките дебати и толкова много мнения, които чухме, толкова спонтанни организации, които се създадоха, толкова много материали, които ни се поднесоха като народни представители, ме карат да бъда убеден в това, което казвам – че е нужно, ако практиката и времето налагат, да приемем този закон бързо, а аз се съмнявам, че е така, ние сме доста закъснели вече, нека да се съобразим с онези предложения, които отчитат разумно всички аргументи, които изказах преди малко. Аз лично смятам, че 9 региона в страната е това, което на този етап решава проблема.
Иначе, когато ние в това Народно събрание приемаме закони, водеща е европейската практика. И почти всички колеги се съобразяваме с практиката в Европа, когато се каже, че там по този начин е решен даден въпрос. Това е правилната практика и политика и ние се съобразяваме, защото нямаме нито време да поправяме закони, нито имаме време да приемаме нови закони. Но, уверявам ви, че европейската практика в това отношение е много богата, регионалното развитие не е една материя, вкарана в много тесни граници. Различни са регионите в различните страни – и като териториална цялост, и като население, и като икономически потенциал, но ви уверявам, че всяка една от тези държави в законите, които е приела, е заявила своята политика за развитие на регионите.
Иначе сега в съществуващите вече няколко години региони се създава администрация, която обслужва плановите региони, и по този начин в тези центрове се развива, концентрира се икономически потенциал, концентрира се административен персонал и хората се притесняват от начина, по който се развиват нещата в България. Тези региони ще станат допълнителни места, където ще се усвояват средства, и то много средства, и именно това е, което притеснява гражданите.
За да решим този въпрос, аз ви моля да изберем разумната позиция и смятам, че тя е за 9 региона. Ако трябва някой да ме обори, искам да чуя наистина аргументи защо не могат да бъдат девет – първо, второ, трето, четвърто, а не да ми се говори, че по принцип това е едно решение, което е започнало по този начин и ние трябва да го официализираме с приемането на закона и с тези 6 региона за развитие, които ни се предлагат. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Механдов.
Ако няма реплика, има думата госпожа Теодора Литрова.
Заповядайте, госпожо Литрова.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Присъстваме може би на най-красивата дискусия, която се е състояла от началото на Тридесет и деветото Народно събрание, защото всички народни представители се борят за родните си места, доказват колко харесват регионите, в които са живели и работили, и колко много от тях, които са избрани в съответните региони, а може би не ги посещават достатъчно често, искат да компенсират това с тезите, които излагат днес пред нас.
Бих искала да ви обърна внимание на няколко неща в тази дискусия.
Основният проблем – дали регионите да бъдат 6, 9 или повече, и преценката, която е дал Министерският съвет в тази посока. Откривам една негативна тенденция, защото всъщност се очаква намаляване на българското население, тъй като основното изискване е тези планови административни райони да имат определен брой население, а последните тенденции в България са в посока на намаляване на населението. Може би това до голяма степен е предпоставило и разделянето на България точно на 6 региона.
Другото, което откривам като подозрение във всеки един народен представител, е, че при избора на един планов район ще бъдат ощетени останалите административни единици и те ще забавят своето развитие. Това досега се доказваше, тъй като много от регионите, след като ставаха планови райони, имаха едно добро икономическо и административно развитие, а другите, които са били естествени административни центрове, са изгубили основните си положителни показатели.
Струва ми се, че Министерският съвет също би могъл да защити тази теза, защото тя е толкова публична и отговорна и ще бъде тема, която ще се дискутира не само днес в Народното събрание, но може би и в следващите седмици.
Бих искала да защитя позицията вече от името на регионалния център, който се предлага – на гр. Русе.
Русе е административен, финансов и културен център в модерната българска държава. Още от времето на Митхад Паша това, че всички консулства за България в рамките на Османската империя са били с център Русе говори, че Русе е естественият административен и дипломатически център.

Това, че Русе е бил на голямата река спомага Русе да стане градът, който за първи път открива финансовите институции на България – първата банка, първото застрахователно и презастрахователно дружество, първото спестовно дружество. Основаването на Българския морски флот, тогава речен, а впоследствие морски флот, основаването на първите културни институции, които са свързани с модерните открития на нашия свят – първата кинопрожекция в България и осма в света, откриването и представянето на първия асансьор. Струва ми се, че в Русе за първи път са започнали да се развиват и големите търговски и промишлени предприятия.
Аргументите, че Русе е един духовен и административен център са и в това, че всъщност той се намира, или по-скоро Букурещ се намира само на 60 км от гр. Русе. Аргументите, че Русе се намира на по-голямо разстояние до Плевен или Ловеч, отколкото до Букурещ, са неоснователни, защото в този случай би трябвало Букурещ да не бъде столица на Румъния, тъй като се намира на толкова далечно разстояние от всички други точки в тази страна.
Мисля, че България с представянето на Русе като център на регион за Централна северна България само ще спечели, тъй като това е един различен град, с различна архитектура и един естествен културен център по поречието на р. Дунав. Мисля, че България само ще спечели като избере за административен център гр. Русе. Всички народни представители ще могат да вземат решение дали да гласуват регионалните центрове днес в този закон или ще дадат тази възможност на Министерския съвет, както е по предложението. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Литрова.
Господин Иван Иванов има думата.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз няма да се упражнявам в риторика и защита на определени региони и центрове и напълно разбирам моите колеги, народни представители от различни области на страната, които се стремят да притеглят, така да се каже, към своя регион картата, по която ще бъдат разделени районите за планиране.
Още в началото ще заявя, че за мен предложеният от вносителя чл. 6 е най-добрият. Преди всичко той стъпва върху постановление на Министерския съвет от 1999 г., постановление, което вече в продължение на близо 3-4 години, постепенно се развива, има изградена, бих казал, логистична база за развитие на тези шест региона.
На второ място, когато казвам, че текстът на Министерския съвет го предпочитам, то е, защото ал. 1 както в текста на вносителя, така и в текста на комисията съвпада, но не мога да приема, че предложените ал. 2, 3 и 4 на комисията дават нещо по-добро, отколкото това, което прави Министерският съвет.
Преди всичко в ал. 2 съвсем точно вносителят е разписал, че “районите за планиране се формират на основата на определен брой административно-териториални области в зависимост от географското им разположение”. Действително в зависимост от географското им разположение са формирани тези области. Какво добавя комисията? Че и в зависимост от броя на населението. Първо, “брой на населението” е едно безумие. То се казва или “брой на жителите”, или само “население”. Но дали е така? Очевидно не е така. Защото в Северозападния район има около 700 хил. души население, докато южният централен район има 2 млн., тоест това изобщо не е принцип, който е заложен, и напълно основателно това не съществува в текста на вносителя. Останалите показатели -икономическо развитие и перспективите им за развитие - са неща, които са заложени в целите на закона и няма нужда в чл. 6 да се изтъква като база за районирането. Още повече, че ако се взрем в различни области, ще открием, че това не е налице.
По тази причина смятам, че ал. 2 на вносителя е точната алинея.
По отношение на ал. 3 и 4 на комисията. Уважаеми колеги, няма никаква обществена полза, както това не защитава авторитета на Народното събрание, това, което се предлага от комисията, да се избегне от въпроса кои ще бъдат центровете на тези райони за планиране. Това само ще забави с още месец, а може и година, нормалното функциониране на закона. Народното събрание е необходимо по този важен въпрос да се произнесе тук, в пленарната зала, и да фиксира центровете, което всъщност е и предложението на Министерския съвет. Останалото е бягане от отговорност, стремеж да се намери някакво твърде рехаво мнозинство, бих казал, което да одобри текста на комисията, без да се произнесе със заемане на ясна позиция.
По тази причина считам, че и ал. 3 на вносителя е много по-точна и изчерпва изцяло ал. 3 и 4, които се предлагат от комисията. Не приемам, че центровете на районите за планиране трябва да се определят от Министерския съвет. Това създава, според мен, дори опасна мобилност в зависимост от определени интереси на членове на Министерския съвет да се вземат едни или други решения.
Ето защо, господин председател, като изхождам от създадената вече основа от 1999 г. до 2004 г. чрез реалното функциониране чрез постановление на Министерския съвет на шестте района за планиране със съответните центрове, предлагам при гласуването, освен предложенията на отделните народни представители и естествено на комисията, да подложите на гласуване и текста на вносителя, такъв, какъвто Министерският съвет го е предложил на Народното събрание. Аз считам, че той най-точно отговаря на стратегията, която се възприема съгласно закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
За реплика думата има господин Ламбовски.
ДИМИТЪР ЛАМБОВСКИ (НДСВ): Благодаря, господин председател!
Господин Иванов, моята реплика във връзка с Вашето изложение е следната. Както Вие споменахте, върху база на постановление на Министерския съвет от 1999 г. е стъпено и съответно върху тази база обаче, както Вие споменахте, пак казвам, имаме в логистичен план вече изградена и функционираща логистика, тоест имаме един апарат, който малко или много се е нагодил според съществуващите шест региона за планиране. Точно поради това, и това е един от нашите основни аргументи, въпреки че Вашата теза във втората част на изказването беше противна, но точно поради това ние се опасяваме, че впоследствие и административното деление е логично да стъпи върху това, което се изгради допълнително като логистика. Това е моята реплика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
За дуплика думата има господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Ламбовски! Аз не мога да вляза в тази хипотеза дали такова ще бъде именно бъдещото административно-териториално деление. Смятам, че нито това е целта на закона, нито това беше целта на моето изказване. Но все пак е един ясен знак към Европейската комисия в Брюксел, която следи през годините от 1999 насам, междупрочем, комуникира именно с вече изградената логистика като документи, като структура и т.н. в тези шест района за планиране, за стабилност и за приемственост и би трябвало да се продължи по възприетия вече начин.
Не забравяйте, не само че в продължение на две години функционираше по този начин при предишното правителство на ОДС, но вече близо две години и половина върху същата база продължава да функционира и Министерският съвет на управляващото мнозинство. Считам, че това би бил един действително добър знак за приемственост и стабилност в регионалната политика на развитие на Република България. Затова отново апелирам към вас да подкрепите текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин Алиосман Имамов има думата.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми дами и господа народни представители! Мисля, че вчера и днес, извинете ме за израза, дискусията, свързана с плановите райони и центровете на тези планови райони, може да бъде определена като безплодна или схолатистична. Тази дискусия ми напомня удивително на една известна теологична дискусия в средновековието за това колко дявола могат да се поберат на върха на една игла. Защо? Защото нямаме ясни критерии и показатели, съгласно които всеки един от нас може да прецени колко точно области трябва да има в страната; и второ, кое населено място трябва да бъде център на този планов район. Липсва такава система от критерии и показатели.
Това, разбира се, е обособено и от други фактори. Ще имаме проблеми и с другите териториални единици – общините, областите. За разлика от други държави, където има исторически обособили се териториални единици, като графства, губернии и т.н. и където промяната на териториалните единици се смята за изключително важен проблем, при нас, за съжаление, не е така. При нас териториалните единици до голяма степен са формално и изкуствено създадени структури, понеже винаги е липсвала тази система от критерии, която да даде ясни правила за вземане на решения как трябва да изглежда дадена териториална единица и кое населено място трябва да бъде неин център.
Що се отнася до конкретния проблем, смятам, че е дълбоко неправилно искането да бъдат увеличени плановите райони. Напротив, България може и трябва да има по-малко от шест планови региона. Защо? Защото едно от основните изисквания при формирането на тези райони е еднородност на района по отношение на демографски, социални, икономически, исторически, политически и други фактори. Еднородността е задължителен елемент за тези райони. Ако липсва еднородност, то определени населени места и подрайони на съответния район ще бъдат ощетени оттук нататък. Този район не е формален – само да се събира статистическа информация. Той се създава, за да може на базата на тази статистическа информация по-нататък да се извършват планови действия, да се планират средства както от Европейския съюз, така и вътре в страната. За да бъде определен един район като беден или слаборазвит икономически, трябва да се имат предвид обобщаващите характеристики за целия район. В това отношение дълбоко съм убеден, че правим много сериозна грешка и аз не мога да я коригирам съгласно правилника на нашето Народно събрание, защото не съм направил предварително предложение. Грешката се състои в това, че включваме София в Югозападния район. София като статистическа и териториална единица представлява екстремен случай. Колегите от статистиката това трябва да го знаят. Характеристиките на София – икономически, социални и други, се различават до голяма степен от всички останали населени места в Югозападния район. Това ще доведе до големи проблеми за този район.
Какво представлява София? В Югозападния район, в който е включена и София, се произвежда 40% от брутния вътрешен продукт. Ако извадим София, картинката ще се промени значително. Този брутен вътрешен продукт, за да имаме ясна представа за какво става дума, е точно толкова, колкото се произвежда в цяла Северна България – в трите района, така както са предвидени по план. В София през последните години са акумулирани 45% от всички инвестиции в страната. В София безработицата е 3,5 пъти по-малка от тази в страната. Следователно София рано или късно трябва да бъде изключена от Югозападния район и да формира отделен планов район за развитие.
Предлагам да подкрепим предложението на комисията с една препоръка – Министерският съвет да вземе решение на базата на система от показатели, която трябва да бъде предложена от Националния статистически институт. Съществуват достатъчно много методи за оптимизацията на системата, която ще ни подскаже ясно кои градове трябва да бъдат центрове на тези области. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Имамов.
Заповядайте за реплика, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Имамов! Започнахте Вашето изложение с едно изречение – че това е една безплодна дискусия и през цялото време аргументирахте необходимостта от тази дискусия. Точно във Вашето изказване отбелязахте, че не е правилно София да бъде заедно с Благоевградска, Кюстендилска и т.н. области. Ние твърдим същото! Твърдим, че това решение е взето кабинетно и в никакъв случай не е съобразено с истинските изисквания, критерии и т.н. Разбира се, че сте напълно прав! Какво лошо има в това да бъдат например три региона – Северна България, Южна България и София? Нищо лошо няма! Има логика в това. Да бъдат шест региона – няма никаква логика. Защото няма нито един показател, по който шестте планови региона по-нататък ще си останат с единно развитие на население, индустрия, селско стопанство, инфраструктура и т.н. И Вие блестящо го показахте със своето изказване. Затова Ви казвам, че тази дискусия е мястото да могат да се чуят такива мнения като Вашето, което е много ценно, защото някой не е чул тези мнения, въпреки че многократно са внасяни в съответните институции. Искам иституциите да чуят мнението на хората. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
За втора реплика има думата господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Имамов, по принцип споделям това, което казахте. Нямаме различия. И преди това – като областен управител на София съм казвал, че показателите на София изкривяват цялата картина на Югозападния район.
Но мисля, че Законът за регионалното развитие има други цели. Там няма такова нещо, каквото Вие казахте – да се разпределят пари по региони. Разпределят се най-вече по районите за целенасочено въздействие. Разпределянето зависи от проектите, които се представят, а не, че просто се изсипват един куп пари в Югозападен район с център София и София ги разпределя между останалите области. В това отношение не трябва да се опасяваме, че който и да е център на район за планиране ще има това предимство, че при него ще се изсипват парите и той ще ги разпределя, и съответно ще натопи пръста в кацата с меда.
Иначе съм съгласен, че показателите на София значително изкривяват средната картина на Югозападния район. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Маринчев.
Заповядайте за реплика, господин Гагаузов.
АСЕН ГАГАУЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Имамов, колеги! Репликата е не толкова към неговото изказване, колкото към всички изказвания дотук.
Прави ми впечатление, че колегите говорят повече за това какво и как ще правим като направим това териториално деление и гледат към Европа, но всъщност смятам, че с изказванията си се връщат доста години назад – тогава, когато нашите териториални структури по така наречения “план за социално-икономическо развитие на страната” разпределяха целия ресурс на държавата. Такова нещо като “единен инвеститор от името на тази единица” няма да има. Разпределянето на бюджетните средства става по определен начин, разпределянето на средствата от европейските предприсъединителни и след това структурни фондове ще става по съвсем различен начин. Дали ще бъдат тези шест района или пък други девет, или дванадесет – колкото и да ги направим, това няма да помогне. Въпросът, който поставихте за София, е по-важен и от друга гледна точка. И не само че деформира статистическата информация за тези райони, но е по-важно след това, когато стигнем до другите членове на закона, да видим кой от регионите, който се нуждае от най-сериозна намеса на държавата с нейните инструменти за въздействие, било то ограничаване на определени негативни тенденции, или пък засилването на позитивни такива, в коя група ще бъде класифициран. Това е важното – там вече ще има механизми за приоритетно развитие на един или друг район. И той няма да бъде вече целия планово-икономически район, а ще бъдат отделни общини или група общини, или дори само една. Това е по-важното. Нека да видим тогава какво ще направи всеки един от вас, защитавайки собствения си район.
И тъй като ми изтича времето, смятам, че трябва да спрем да разискваме този въпрос и да преминем към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Гагаузов.
Господин Имамов, имате право на дуплика. Заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Господин Щерев в своята реплика изказа съгласие с някои от моите тези. Аз няма да коментирам.
Що се отнася до становището на господин Маринчев и господин Гагаузов, аз ще дам един пример за това, че районът трябва да е относително еднороден по отношение на основните икономически, социални и демографски показатели. Да речем, че Европейският съюз има програми, които стимулират по-голяма заетост. Това става на базата на обобщаващи, кардинални характеристики на тези планови региони. Ако ние намерим характеристиката безработица на Югозападния район със София и без нея разликата ще бъде драстична. И това именно ще определи решението дали в този Югозападен район ще се инвестират средства по Програмата за борба с безработицата. Ето, това е основният ми аргумент да твърдя, че включването на София в Югозападния район или в който и да е друг район ще бъде голяма грешка и ще бъде в ущърб на района. София трябва да бъде отделен район за планиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Имамов.
Господин Дъбов, заповядайте.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз също считам, че предлаганият днес за приемане чл. 6 не е достатъчно добре подготвен и не разполагаме с достатъчно убедителна информация, която да ни даде възможност да гласуваме и да знаем, че за години напред сме решили един изключително важен за страната въпрос.
Голяма част от аргументите, които смятах да споделя с вас, бяха казани от господин Имамов. Аз ги споделям изцяло така, както той ги поднесе, с изключение на едно. Не може принципът на еднородността да се постига при все по-голямо окрупняване на районите. Напротив, тогава се постига значително по-голяма нееднородност. Еднородност се постига, когато се намери един оптимален състав. Ако ние направим така, както каза д-р Щерев, Северна България един район за планиране, тогава не можем да говорим за еднородност. Или само Южна България – един район.
Има си оптимални съставки, които трябва да бъдат показани от правителството. Споменато беше, че в единия от районите населението е 700 хил. души, а в други райони то стига до 2 млн. Икономическото, социалното, демографското, културното и политическото им развитие са съвършено различни. Трябват ни достатъчно доказателства, които да ни убедят, че в страната трябва да има шест района на планиране. Ясно е за всички нас, че следващата стъпка вероятно ще бъде привеждането на тези райони в провинциални правителства и преминаването в друга административна структура – дали ще бъде околийска или друга, това ще решават следващите парламенти и правителства. Но с това се създават предпоставките и ние участваме сега във вземането на едно изключително важно решение.
Затова аз смятам, че днес ние в никакъв случай не трябва да гласуваме този член, а да ни бъдат предоставени допълнителни доказателства, дори с риск да постигнем известно закъснение.
В последните 15-20 години съм имал възможност да участвам няколко пъти в разработка на проекти за структура на страната. Налагало се е за една седмица да правим виждане за околийския принцип за териториално развитие. Затова си позволявам да кажа няколко неща.
Добрият вариант за България е девет или дванадесет района. Могат да бъдат девет района, ако бъдат изведени три града на самостоятелно подчинение, говоря за София, Пловдив и Варна, които са поначало със статут на самостоятелни икономически райони. Тогава може да се говори за още девет района на планиране с изключение на тези три града.
Другият вариант е да се стъпи на дванадесет икономически района. Трябва много добре да бъде уточнен и принципът къде ще бъде центърът на района. Редица колеги преди малко изтъкнаха географския принцип. Да, има градове, които се предлага да станат центрове на райони, за които от други населени места трябва да се пътува на разстояние над 200 км. Ако се опитаме да превърнем само транспортните разходи в пари, изразходени от държавни структури, общински структури, частни фирми, граждани и пр., става дума за огромни средства, които ще отидат нахалос, ако не се приложи географският принцип.
Има обаче и други принципи – икономически или това – дали да търсим най-големия град в този икономически район. Тоест, някой трябва да ни убеди, да го направи в няколко разреза, в няколко справки, със 6-9-12 района, с различни варианти за центрове на райони, за да можем да получим убедително доказателство, че това е най-доброто и тогава да гласуваме и определим териториалната съдба на България за следващите години.
Завършвам с това, че могат да се изтъкнат много аргументи. Аз мога за моя избирателен район – Шумен, да твърдя, че той е по-добрият за Североизточния район. Там е географският център, там е създадена България, но не това е най-важното. Важното е да бъдем убедени с документи, с цифри и с факти къде и защо са центровете на райони и какъв трябва да бъде обхватът на тези райони. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дъбов.
Има ли други желаещи?
Господин Маринчев има думата за реплика към господин Дъбов.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председателю.
Господин Дъбов, аз не можах да разбера за какво пледирате Вие, какво защитавате. Но се убедих в едно, че не сте вникнали в целите на закона. Целите на закона не са този център на планов район да разпределя средствата.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ, от място): Не съм казвал такова нещо.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: Аз останах с такова впечатление от Вашето изказване. Няма да има администриране. И не са толкова важни разстоянията между тези градове – дали са 100 или 200 км няма значение, защото това ще се извършва главно от администрацията. А отделните райони за целенасочено въздействие, които се третират в чл. 8, там ще бъдат интересите кои селища, кои общини ще се включат в отделните райони, как те ще подготвят проекти, с които да получат парите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има ли втора реплика? Не виждам.
Господин Дъбов, ще вземете ли отношение по репликата на господин Маринчев? Заповядайте.

ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Господин Маринчев, или аз не съм бил достатъчно ясен, или Вие не сте изслушал достатъчно добре – едно от двете неща. Никога не съм споменал, че тези райони за планиране ще разпределят парите или на този етап ще бъдат административен център. Не мога да приема и Вашето обяснение, че по някакъв виртуален начин, по въздушен път от центровете за регионално развитие ще се кореспондира с останалите структури. Повече от ясно е, че ще се правят много големи, така да се каже, транспортни разходи. Едва ли има някой, който си мисли, че тези неща ще се решават по телефона или по Интернет. Не бива да се заблуждаваме. На всички ни е ясно каква ще бъде следващата стъпка след три или четири години, свързана с районите за икономическо развитие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дъбов.
Други желаещи за изказване? Госпожа Емилия Масларова.
Заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми колеги, струва ми се, че днес продължава тази дискусия, която явно започна още по време на обсъждането на закона на първо четене. Може би трябва да се замислим защо, след като беше приет на първо четене и наближаваха местните избори, този законопроект много тактично беше изоставен за след приключването на изборната кампания. Нещо в него не беше в ред и то щеше да създаде определени настроения по време на местните избори. Това нещо, което в него не беше наред, е заложено не сега, а е заложено преди няколко години с решение на Министерския съвет. Забележете, Министерският съвет решава как да се разпределя България, как да изглежда България и няма нужда да се връщаме към Милко Балев. Беше много по-скоро – 1999 г. – всички знаем кои управляваха и как се управляваше. Но това е друга тема.
Тъй като много неща бяха казани тук, искам за себе си да изясня. Аз съм съгласна с господин Имамов, който каза – няма критерии. Да, ние всички с вас не сме специалисти в регионалното развитие. Ние всички с вас не можем да бъдем специалисти по всички въпроси. Но ние всички с вас, когато приемаме един законопроект, един закон, един текст, трябва да знаем реалните критерии, основания за какво се прави това.
Аз много ви моля – нека от тази парламентарна трибуна да не се поставя непрекъснато въпросът Европа и Европейски съюз, защото по този начин едва ли не ние издигаме Европа и Европейския съюз, и съответните стандарти като някакво плашило. Всяка страна се съобразява с тях, но се съобразява и с реалностите в собствената си страна. С онова, което е добро или не за своите граждани в тази страна, която ръководи – или правителства, или Народно събрание, или каквато и друга да е управленска структура. Преди малко господин Имамов каза – трябва да има еднородност и посочи няколко вида. Ако тръгнем по тази логика, ако това е един от критериите, ето и социалният критерий еднородност – ние ще имаме един регион, защото горе-долу там всички сме еднакви. Казвам го на шега.
Колеги, за мен е важно в това райониране на Република България има ли някаква дълготрайна стратегия за развитие, базира ли се на някаква дълготрайна стратегия за развитие и ако да, какви са тези критерии именно за тази дълготрайна стратегия за развитие.
Аз се солидаризирам с всички колеги, които поставят въпроса кое определя точно шест региона. Това е един въпрос, който всички задаваме тук – дали сме съгласни с вносителя, дали не сме съгласни, дали някой от нас има тежнения, любов, исторически, културни и други виждания относно даден регион, това е другата страна на въпроса. Естествено, че всеки от нас има такива тежнения. Ако всички тук, в тази зала, сме убедени, запознати сме с критериите, с основните изисквания, с параметрите, с целите как това ще служи за дълготрайното развитие на дадения регион, ние ще бъдем съгласни естествено всеки един регион на България - по-слаборазвитите да достигнат по-добре развитите, по-добре развитите да дръпнат още по-напред и т.н. За мен определено обаче тук такива критерии няма. Аз съм изцяло съгласна, че това е един административен акт, който е направен нецелесъобразно, необмислено, неанализирано, неаргументирано още през 1999 г. и това върви със своите последствия и днес. Ако тогава е допусната една грешка, трябва ли днес Народното събрание инерционно да направи следваща грешка?
От тази гледна точка, аз се радвам, че тук е и министърът, че тук има и заместник-министри, доколко целесъобразно е това, което ни се предлага? На какви критерии отговаря и как то ще повлияе върху стратегическото дълготрайно развитие на Република България и регионите в тази Република България?
Естествено е, че има създадени региони с повече администрация, с повече институции в тях, с повече икономически потенциал, с повече културни ценности и т.н. Всички ние се стремим действително да направим нещо добро и, ако тук се чуват повече гласове да има девет икономически региона в страната, то е защото, явно анализирайки ситуацията, всички ние, които поставяме този въпрос, имаме предвид именно това дълготрайно развитие, именно тази стратегия, която не беше лоша и която с решение на Министерския съвет е отменена.
Аз подкрепям идеята за девет икономически района и ще гласувам за това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Господин Любомир Пантелеев. Изказване, нали, господин Пантелеев?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Нека да е изказване, то ще е само от няколко думи.
Уважаеми колеги, очевидно тази дискусия дали е безплодна или плодоносна, все едно – тя в един момент трябва да приключи. И, за съжаление, виждаме, че това, което е предложил Министерският съвет и в крайна сметка е одобрено от повечето членове на комисията, е едно лошо решение. Проблемът е в това, че алтернативните решения не са по-добри и е много трудно да се намери консенсус.
Ако по въпроса за това да бъдат девет, както казва госпожа Масларова и мнозина други, твърде е възможно това предложение да намери подкрепа в залата. Но оттам насетне как да бъдат разпределени областите и кои да бъдат центрове - съгласие в този момент не бихме могли да постигнем. Аз съм почти сигурен, че, независимо от това, че мнозинството народни представители биха подкрепили числото девет, пред сегашната ситуация алтернативи, най-вероятно е да мине предложението на Министерския съвет, което, пак повтарям, никак не е добро. То е инерционно, както многократно се каза, защото преди това имало друго, което станало известно в Европа, което пък не е било обсъждано в такъв формат.
Пак ви казвам, за да стигнем до нещо, малко по-добро от онова, до което сме стигнали до този момент, ние все пак трябва да отложим и да формулираме някакви нови предложения в комисията, в която да вземат участие повече народни представители и министерството. В противен случай, в края на краищата ще стигнем до някакъв сериозен дефект, който няма да е удовлетворителен за никого.
Още веднъж апелирам и към председателя на комисията, тъй като ние вече веднъж гласувахме такова предложение за отлагане и то не мина, да прояви благоразумие и сам да предложи едно такова отлагане на текста. В противен случай можем да стигнем до 11,00 ч., да излезем в почивка, да продължим и до 14,00 ч., без да намерим изход от създалата се ситуация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пантелеев.
Реплика – не виждам.
Има ли други желаещи за изказване, уважаеми народни представители?
Господин Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Всеки от нас, пак повтарям, е прав за себе си, но в никакъв случай не бива да се отлага разглеждането на законопроекта.
Голямата ми молба към всички колеги – отворете на стр. 18 да видите правомощията на районите за планиране, чл. 21. Аз бих искал да прочета, да се убедите, немалка част от колегите са прочели законопроекта, но имам чувството, че наистина това, което господин Асен Гагаузов каза преди малко, всеки от нас се притеснява да не би центровете на райони да се превърнат като тези бивши окръжни градове, където да източват само пари, което не отговаря на истината.
В районите за планиране се създават само регионалните съвети за развитие и в този регионален съвет за развитие участват много хора – председателят е един областен управител на област, която е включена в района за планиране. Това включване е на ротационен принцип. Областният управител на града, който е център, няма да бъде постоянен председател на района за планиране. Неговият мандат е за една година. След една година следващият областен управител става председател и т.н. Членове са представители на седем министерства - Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на околната среда и водите, Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на земеделието и горите, Министерството на икономиката и т.н. Тоест, няма представители, които ще бъдат назначавани от областния управител. Има и по един представител от всяка община, която е включена в района за планиране. Всяка община сама ще си определи своя представител. Тоест, не бива ние да свързваме районите за планиране с бившите окръзи и с бъдещо административно-териториално устройство.
Господин министър, имам голяма молба – тук трябва да се заяви, че районите за планиране не могат да служат за едно бъдещо административно-териториално деление или ново териториално устройство на страната. Аз виждам, че това нещо притеснява колегите и то съвсем основателно, защото в пресата бяха излезли материали още от преди две години, че виждате ли, прави се ново деление в страната и тя се дели на шест, което не отговаря на истината.
Господин председател, много пъти ние, когато сме приемали закони в залата, поради една или друга причина ние сме се съобразявали с нещо, което е договорено с Европейския съюз. Обръщам се към вас – вие всички бяхте ли убедени, когато отменихме смъртното наказание в залата? Защо го отменихме смъртното наказание? Всички в залата мислехме, че е все още много рано да се отмени смъртното наказание в България, а го направихме заради това, че водихме преговори с Европейския съюз, че ни предстоеше едно членство в Европейския съюз.
Да, но и тук има едни условия, които ние сме приели от няколко години и трябва да мине един известен период, за да променим това и от шест района да станат повече или по-малко. Опасявам се, ние няма да можем да усвоим нито един лев от европейските фондове. Господин министърът сигурно ще вземе отношение по този въпрос.
Колеги, погледнете и в чл. 22, за да видите регионалния съвет за развитие какво прави – обсъжда и одобрява проекта на регионален план за развитие на съответния район за планиране. Това прави съответния регионален съвет, както и обсъжда и съгласува мерките, които следва да се включат в Националната оперативна програма за регионално развитие. Тоест, само регионалният план за развитие не върши нищо. Ние ще имаме Национална оперативна програма. Ще има Национална стратегия за регионалното развитие. Това, че един отделен град е център, примерно, Стара Загора, Враца, Кърджали, с това не се определя нищо. Все пак казвам, че всеки един от нас има правото да предложи съответният град да бъде център на район.
Но, да кажа още 2-3 изречения, колеги, по тази тема. Наистина, една част от нашите колеги злоупотребяват с това. Примерно, не е проблем да застанеш на трибуната и да настроиш един град срещу друг. До 1990 г. в определени региони това съществуваше, в интерес на истината, но това продължава и сега. Не знам причината, но би било неправилно, според мен, много неправилно, дами и господа, ако в закона бъдат определени общият брой на районите за планиране само с центъра на района за планиране. Точно обратното – по-важното е кои ще бъдат областите в района за планиране, а по-лесният въпрос е за центъра на района за планиране.
Призовавам ви още един път да наскочим себе си. Моето лично виждане е такова. Аз също се изкушавах моят град също да бъде като столица на Родопите, център на планов регион, но се отказах от това изкушение. Помогнаха ми колегите и нека подкрепим предложението на комисията, което е съгласувано с всички ведомства, с изпълнителната власт. Мисля, че това е най-приемливото решение, колеги. В противен случай се опасявам наистина, че има вероятност ние да провалим законопроекта.
Едно последно изречение – що се отнася до тези райони за планиране трябва да кажа, че те съществуват от няколко години – от 1999 г. насам, така че, колеги, досега всичко беше договорено, работеше добре и изведнъж не разбрах причината, поради която днес сме против.
И още половин изречение, господин председател. Имаше упреци към комисията. Ще кажа точно обратното – аз благодаря на всички колеги от комисията за това, че с консенсус голяма част от текстовете бяха приети, както и за съдействието на министерството. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Осман.
За реплика има думата господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър!
С изказването Ви по същество, господин Осман, аз съм съгласен и подкрепям идеите на вносителите на този текст. Съжалявам, ако се различавам много от позицията на мнозина, които тук говориха за 9 или 12 планови региона.
Но, господин Осман, Вие се позовахте на две неща, които, може би ги тълкувам така, поради непрецизност на израза Ви. Надявам се да е така.
Тук казахте, че Вие или Ваши колеги в едно предишно Народно събрание сте отменили смъртното наказание, защото България е водила преговори. Мога да изразя само моето съжаление към онези народни представители, които тогава са гласували за отмяна на смъртното наказание. Не разбирам как те са били вътрешно убедени, че е рано още за това, а пък Европейският съюз е бил причината това да се приеме.
Аз смятам, уважаеми дами и господа, че е крайно време всяко Народно събрание, както и това, тъй като съм част от него, да престанем да се позоваваме на това кой ни натиска от Запад или от Изток. Ужасно е това, че България винаги се прави на най-верния съюзник – първо на Съветския съюз, а сега на други.
Смъртното наказание се надявам тук да е било отменено, защото така е трябвало да бъде, защото сме демократична държава и живеем с европейските ценности, а не, че Европейският съюз води преговори с нас.
И второ, Вие отново казахте – районите са шест и подкрепяте това предложение, защото водим преговори с Европейския съюз. Че какво като водим преговори с Европейския съюз?
Аз подкрепям районите да бъдат шест, но това го правим, защото ние сме убедени, че това е правилно. И ако се съберем повече хора, които имаме това убеждение, ще се приеме този текст, иначе ще се приеме друг текст.
Всяка преговорна глава трябва да се отваря тогава, когато е направена някаква грешка. И аз си позволявам да кажа, че грешка е направена и трябва да се върнем към Глава “Енергетика”, защото става въпрос за ядрената ни енергетика.
Господин Осман, извинявам се, че така остро прозвуча моята реплика, но аз смятам, че е по-добре да признаете, че по същество проблемите трябва да се решават, а не, че някой ни въздейства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Жотев. Това беше реплика към господин Осман.
Желание за втора реплика не виждам.
Заповядайте, за да вземете отношение, господин Осман.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, може би колегата донякъде е прав. Не биваше за едно от решенията да го казвам, но моето виждане е, че тогава, когато обсъждахме този въпрос, наистина в залата съществуваше една такава атмосфера.
Що се отнася за районите, ако неправилно съм бил разбран, моля да бъда извинен, но това е договорено от няколко години. Статистическа информация е събрана вече на тази база – на шест района. Аз съм убеден, че те могат да бъдат и по-малко, но наистина не бива да бъдат повече от шест. Тогава започваме да объркваме нещата.
Ако съм бил разбран неправилно, моля да бъда извинен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Господин Нихризов има думата.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Вече в продължение на два дни и близо два часа и половина тече дискусия. Тази дискусия показа много неща. Можеше чрез нея да подобрим историко-географските си познания. Имаше позоваване на много аргументи, но мисля, че най-важното нещо, на което трябва да обърнем внимание, защото май предстои гласуването, е да си дадем отговор на въпроса – има принципни две предложения, като разгледах всички предложения на колегите – първо, дали областите да бъдат шест или девет. Твърде малко бяха аргументите, които показваха колко да бъдат – шест или девет. И защо трябва да бъде едното или другото число?
Обикновено се говореше преди всичко за центровете, които трябва да водят тези райони за планиране. Аз смятам, че в момента не е ясно защо правителството е избрало числото шест и смятам, че първото нещо, което трябва да гласуваме е броят на областите, броят на районите за планиране.
Вторият важен момент е дали центровете да бъдат определени сега със закона или да бъдат определени с подзаконов акт на Министерския съвет, като само се определят териториалните граници на плановите райони.

Считам, че е неправилно да се даде една твърде голяма мобилност на правителството да сменя под натиск на една или друга лобистка група центровете, тъй като това създава нестабилност. Затова смятам, че предложенията, които направиха колегите за отпадане на ал. 3 и 4, е напълно справедливо. След като ние сме върховният орган в тази страна, необходимо е да вземем решение по съвест и най-вече с разбирането, че когато правим нещо, то не е само до следващия парламент или до следващия месец, или до следващия интерес.
Искам да подчертая нещо много важно. Когато гласуваме, не бива да се водим от принципа на регионалните пристрастия. Защото утре някой ще покаже значението на Ботевград дори като град, който е главен в сегашната Софийска област, трети ще изкара аргументи в една или друга посока за всяко селище, което съществува в България. Вярно е, че историческите традиции са нещо много важно в една държава. Но преди всичко ние трябва да помислим за въпросите на икономиката, които са заложени в този закон, и трябва да се водим от интересите в цялата държава. И въпреки че аз лично поддържам предложението за девет региона, в никакъв случай не бих възприел тезата, че те трябва да бъдат девет, защото трябва да има повече градове-центрове и по този начин да удовлетворим регионалните амбиции или обещанията, които сме дали в едно или друго предизборно събрание. С това просто искам да ви покажа, че ние трябва да излезем с разбирането като единно Народно събрание, което мисли за България като една-единна държава, а не да се водим от това дали ще съберем точки пред нашите избиратели.
Затова, господин председател, аз смятам и правя процедурно предложение, когато подлагате на гласуване отделните предложения, тъй като те имат малки различия, да се водим точно от принципите, които в момента правят различните виждания – първо, по броя на плановите райони, второ, принципа дали те да бъдат определени със закон заедно с техните центрове или това да се остави за решение от Министерския съвет.
С това аз призовавам колегите да гласуват така, както биха гласували според написаното в Конституцията – че те са народни представители на всички граждани в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Има ли други желаещи народни представители да се изкажат? Или може би по-точният въпрос е остана ли народен представител, който не се е изказал.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм убеден, че вие сте тези, които ще вземете най-правилното решение, гласувайки следващите текстове в закона, и тези текстове в закона ще бъдат такива, каквито вие ги гласувате. Аз съм убеден, че най-после българският парламент се извиси на нивото да може да направи законовата рамка, с която да подредим инструментариума, чрез който ще стане много по-лесен, много по-прозрачен и много по-отговорен процесът на планирането и програмирането в тази държава. Чрез този закон ние правим първи, но сериозни крачки към сваляне на отговорностите от централната власт надолу по регионите. Ние даваме възможност проблемите долу по места да бъдат идентифицирани много по-рано, отколкото в кабинетите в София, даваме възможност на хората долу по места, идентифицирайки тези проблеми, да правят предложения как те да бъдат решени по един съвременен начин чрез предлагане на своите програми, проекти, след което тези проекти да бъдат обсъждани и влючени в процеса на планиране и програмиране на държавата.
Искам отговорно да заявя няколко неща.
Първо, това не е закон за административно-териториално деление и е много важно, колеги, това да се осъзнае. Това е закон, който обслужва и преподрежда системата за планиране и програмиране и съответната статистическа информация, която я обслужва. Тези шест планови региона условно можем да кажем, че са в голяма степен виртуални. Тези шест планови региона функционират вече от 1999 г. по един начин - добър или лош е трудно да се прецени, защото всички твърдят, че е лош, но никой не казва кое му е лошото. А аз трябва да заявя от тази трибуна отговорно, че по време на целия преговорен процес по Глава 21 единствено по това решение на тогавашното българско правителство и позитивният опит, който за момента се трупа, Европейският съюз не е направил с нито една дума забележка или да каже по някакъв начин за претенция за недобро функциониране на системата, която всички знаете, че е опит да се изгради фактически съвременна информационна система, която да бъде вградена в общоевропейската статистическа информационна система.
Защо са шест, а не девет, три? Ние доста обсъждахме на най-различни нива това министерско постановление, с което предишното българско правителство е създало тези шест планови региона. Искам предварително да заявя, че не сме обсъждали центровете, обсъждали сме методиките, обсъждали сме идеите, обсъждали сме целите, обсъждали сме инструментариума, който е необходим на тази държава, за да стане модерна съвременна държава. И този закон прави този инструментариум. Позитивната практика в страни, близки до нашата като капацитет, като територия, като брой население, беше огледана, беше анализирана и бе констатирано, че министерското постановление на предходното правителство обективно е приело според нас един оптимизиран вариант. Аз не мога да кажа дали той е най-добрият или най-лошият, но той е оптимизиран и това, че Европейският съюз не го атакува, доказва това. Ние сме убедени, че плановите региони трябва да са шест, ние сме готови да приемем предложението на комисията да поемем отговорността да определим центровете като Министерски съвет. А аз не бих възразил, ако центровете бъдат определени в закона и от Народното събрание. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, гласуването ще бъде след почивката.
Давам тридесет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
Думата иска господин Моньо Христов. Заповядайте, господин Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Аз чух становището, което изрази тук министърът господин Церовски, че все пак някои представители на Брюксел са казали, както и други представители в лицето на господин Ремзи Осман, че трябва да бъдат шест региона за планово развитие, а също така, че това било решено от предишното правителство.
Аз моля господата, особено господин министъра и тези, които излагат тази теза за решенията преди това, на предишното правителство, да погледнат наименованията в учебниците от 8 клас по география, разделението на България съгласно географските региони, съгласно почвата, съгласно лозята, трайните насаждения и други. Те са същите, за които в момента говорим като наименования – Североизточен, Югозападен, Централен и т.н. Тоест, когато е правено това предложение, са взети, бих казал най-точно, едни географски понятия, без да се включат никакви други критерии или някакви други обосновки, и на базата на тях е стъпено като цялостен план на изграждане за развитие на тези географски райони.
Мисля обаче, че напредъкът, който Народното събрание трябва да направи в тези две години, вече е свързан със съвсем други неща. Тоест, трябва да се погледнат всички онези неща, за които тук говориха мои колеги, но трябва да се погледне и оня урбанистичен модел, който трябва да представлява един такъв планово развит регион. Тоест, когато говорим, че ще има един такъв планов регион, ние трябва да вземем оная урбанистична връзка, която свързва всички комуникации, всички ресурси, включително трудови ресурси, и всички свързани със съседни държави разположения и т.н.
Така че, господа, ако ние стоим на едно и също място, стоим си на мнението и нямаме развитие, тоест стоим на мнението на правителството от 1999 г., когато е разписано това, и нямаме развитие, ние стоим на едно и също място, тъпчем на едно и също място и правим това, което е било.
Второ, аз мисля, че много често изказванията на министри и на депутати от мнозинството се базират на изисквания или на препоръки, или на настоявания на представителите на Брюксел, на Европейския съюз. От друга страна, аз съм чувал пък изказвания на представители точно на Европейския съюз, че нашето правителство или отделни министри са недостатъчно настъпателни и са достатъчно мекушави по отстояване на интересите, свързани с препоръките, които се излъчват от Европейския съюз. Тоест, ние имаме две много важни тези в този въпрос: с какво може да ни убеди министърът или тези, които говорят за тези региони, че трябва да бъдат шест, и с какво, от друга страна, може да се заплаши нашето членство, нашата евроинтеграция, нашето присъединяване към Европейския съюз от гледище на това, че те бъдат девет или дванадесет.
Тук се споменаха много неща и аз мисля, че не е добре да навлизаме в онази зона, в която отново да се използва нашето желание за членство в Европейския съюз и кабинетът или министърът да казва: ако това не стане, ще имаме проблеми с представители на Европейския съюз. От тази гледна точка смятам, че предложенията, направени от колеги за планови райони, които да бъдат девет, отговарят най-добре именно на този урбанистичен модел, който трябва да има в България. Те отговарят и най-добре на оная структура на вътрешна администрация и развитие на регионите от гледище на ресурсите на тези региони, за добро развитие на българската държава и за инвестиции, и т.н.
Така че моята молба към всички колеги и към министъра е: всички тези неща, които изговорих, да бъдат взети под внимание и да се гласува за това предложение за девет планови района. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Има ли други желаещи, уважаеми госпожи и господа народни представители? Заповядайте, господин Кошлуков.
ЕМИЛ КОШЛУКОВ (НДСВ): Почитаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Този дебат продължи прекалено дълго, за да е интересен вече и на самите нас. Затова трябва да го приключим по някакъв начин.
Доста мнения се изказаха и доста аргументи бяха приведени в полза на тезата, че девет планови региона са добро решение за делението на страната. Дали те после ще бъдат основа на териториално-административни единици или не – това е друга тема, но от практиката знаем и от преди 10 ноември си спомняме, че всички такива преразмествания, пределения създават напрежение, създават съпротива, объркват дейността на районите. Затова, ако днес разпишем в закона едно такова деление, ние трябва да сме готови и да имаме ясна представа какво целим с него и да поемем отговорността, която това решение носи. Всякакви варианти, които ни се предлагат – да се остави за по-нататък, да се отложи това гласуване, да продължим практиката отпреди, защото така била наложена, не са достатъчно убедителни. Това, че информацията, която е събирана преди по инерция от статистиците и е вървяла от шест района, не е аргумент. Ами да събират от девет! Нали затова им плащат заплати?
Не може българският парламент и народните представители да се съобразяват с желанията на някаква администрация. А дали Европа, макар че аз не разбрах защо точно искат да са шест, не можах да чуя, искала това да е така, извинявайте, но все още сме български парламент. Членството в Европейския съюз за мен не е цел на България. За 1300 г. не съм чел никъде в литературата, че сме си поставили за цел такова нещо. Това е само инструмент с оглед на единствената национална цел пред България българският народ да живее добре. И този инструмент ще бъде използван така, че да е полезен за България. Както НАТО, така и Европейският съюз, така и всички международни ангажименти, спогодби и ориентации, са подчинени на националния интерес – за благоденствие на народа. И всичко, което произтича от тях, трябва да бъде подчинено на тази цел. Какво означава, че на някого в Брюксел му е трудно да смята с девет вместо с шест? Това не е сериозно. Плюс това аз не съм избран депутат в Брюксел, а в Стара Загора. Когато се кандидатирам в Брюксел, ще се съобразявам с мнението на Брюксел.
В този случай, понеже трябва да приключим дискусията, аз искам да помоля министерството и господин министъра да отговорят възможно ли е да постигнем консенсус около тезата, че трябват девет района – това е преобладаващото мнение от предложенията за поправки, но понеже възникна въпрос в много колеги дали един или друг град е включен, това да бъде прецизирано по-нататък. Защото естествено е, ако приемем идеята за девет района, че тези предложения за центрове и граници на районите са логични. Да, Стара Загора ще бъде един от деветте, очевидно. Няма как по друг начин да стане в Южна България.
И за да не става скандал между отделните градове и да не ни настройват нас, депутатите, един срещу друг, понеже сме избрани от различни райони… Защото горе-долу така се получи, ние защитаваме аргументи, а в ушите на останалите колеги това звучи като доказване на локален шовинизъм. А не е такъв случаят. Дали Стара Загора има морални, исторически и икономически основания да бъде център е отделна тема, всеки може да прецени. Дали Хасково има право, очевидно и това можем да преценим. Аз не искам да взимам решение в ущърб на колегите. Искам да направим деление на страната, което да е полезно и ефикасно. И смятам, че деветте района са по-добри.
И тъй като всички предложения, които сме направили, не са достатъчно прецизни, дори за нашите поправки колегите от Търново ще кажат, че вие от Стара Загора давате това предложение, ама не сте включили Търново, ще се появят и други мнения; предложението на Соколов и представителите от СДС не определя границите, дава само центровете, аз бих искал да попитам и да помоля министъра за решение на този казус. Има ли възможност, ще напрегнем ли толкова много служителите и чиновниците в министерството да направим такъв тип деление? След това наистина можем да помислим как да бъдат обособени те и кои да бъдат центровете. Но първата точка са деветте района. Мисля, че ако дебатът опре само до това, ще бъдем малко по-оперативни и ще го решим по-лесно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кошлуков.
Реплика от господин Ламбовски. Заповядайте, господин Ламбовски.
ДИМИТЪР ЛАМБОВСКИ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Кошлуков, аз все пак не разбрах, в момента имаме едно предложение от страна на господин Соколов и група народни представители, имаме едно предложение, което е подписано от петима народни представители от НДСВ, има и от страна на Коалиция за България. Вие като задавате този въпрос, означава ли, че принципно оттегляте поддръжката си от предложението, което е направено? Защото ние сме се постарали в него да фиксираме както областите, които се включват към съответните планови региони, така и техните центрове. И считам, че то е направено изрядно като текст. Тоест аз не разбрах какво предлагате текстове да се измени, има ли въобще такова предложение от Ваша страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ламбовски.
Господин Кошлуков, заповядайте, имате думата за дуплика.
ЕМИЛ КОШЛУКОВ (НДСВ): Почитаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Бих искал да отговоря на високо почитания от мен колега Ламбовски. Не, не го оттеглям, но тъй като има пет предложения, като стигнем до гласуване сега, заради това, че го е направил господин Соколов, БСП ще се въздържи, затова, че го е направило БСП, СДС ще се въздържи и накрая ще мине текстът на Министерския съвет. И за да не мине текстът на Министерския съвет, срещу който имаме възражения и съмнения, първо бих искал да чуя министъра по въпроса за деветте района. Толкова ли е драматичен този въпрос с деветте райони, че вече втори ден си губим времето с него и виждаме съпротива от вносителя и от комисията?
И второ, ако е възможно, има ли шанс да обединим тези предложения? Не оттеглям поддръжката си за нашето предложение, но ако проблемът е да определим границите на района – дали Кърджали да влезе в едното или в другото, или Хасково да влезе в едното или другото, това е по-малката тема. Важно е тези девет района, които са по-балансирани, криво-ляво са съпоставими, съизмерими и като население, и като икономика, и като разположение, да влязат. Мисля, че той е най-важният дебат – девет или шест. А кои да са центровете и какви да са границите е второстепенен въпрос.
Разбира се, поддържам предложенията на всички народни представители, които са в тази посока, а и на БСП, които делят централните така, че пак стават девет района.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кошлуков.
Господин министър, давам Ви думата, има зададен към Вас въпрос, хубаво е да го изясните.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Искам отговорно да заявя от тази трибуна, че Брюксел по никакъв начин не ни е притискал и не ни е казвал колко да бъдат районите. Аз не мога да разбера защо върви такава инсинуация. Лично аз никога не съм подчертавал и не съм използвал аргумента Брюксел за бройката на плановите региони. Казахме само, че след проучване на позитивните практики в страни, членки на Европейския съюз, и след като стъпихме на едно решение на предишното правителство, което през изтеклите четири години е функционирало и по никакъв начин по време на водене на преговорния процес по Глава двадесет и едно не сме получили никаква бележка по това как функционира така изградената система, ние смятаме, че това е една позитивна практика, на която можем да стъпим, и затова сме предложили този текст в закона.
Второ, дали да са шест или девет. Те могат да бъдат и повече от девет, могат да бъдат и колкото са сега областите – 28, но аз се опасявам, че ще изпаднем в ситуацията на Гърция, която сигурно е минала през такъв дебат, решила е плановите им региони да бъдат петнадесет и сега с понесените финансови загуби от това решение преминават към девет планови региона.
По принцип тенденцията е за окрупняване на плановите региони в Европейския съюз, така че по-нормален дебат би бил дали да са шест или три, отколкото дали да са шест или девет, ако искаме да бъдем отговорни и да следим тенденциите в Европейския съюз.
Защо предпочитаме да са шест? Чисто финансовата страна на въпроса за вас може да не представлява интерес, но за нас като управление не е без значение. Поне с 35 на сто се оскъпява процесът, ако говорим за девет планови региона. Това значи да разбъркаме изцяло изградената условно казано инфраструктура, която обслужва посока на информация за Статистическия институт. Пак казвам, това е решение на Народното събрание със съответните последствия.
И пак за сведение на икономическите разчети, ако са три, тогава е по-евтино, отколкото ако са шест. Но така разчетените шест региона от чисто финансова гледна точка засега функционират добре. И подчертавам, че нямаме никакви бележки по преговорния процес спрямо така функциониращата система. Естествено, ваша е волята и вие избирате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Папаризов, заповядайте, имате думата за изказване.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Не съм се изказвал днес. По този въпрос говорих, когато приемахме Закона за държавните помощи, но вече не можах да се стърпя от начина, по който министърът се опитва да хвърли отговорността за евентуалните последствия на парламента. Откъде накъде вече второ правителство приема постановление – Вашето правителство също прие още в първите месеци на своето съществуване – без да ги внася в парламента и сега ни поставя пред дилемата ние ли да мислим за последствията, че няма да се закрие Глава двадесет и първа или някой друг ще е виновен за това. Въпросът вече е предрешен и министърът много ясно трябва да каже какви са последствията за това, че чак сега се гледа този закон. Правенето на повече от шест региона означава отново преговори, незавършване на преговорите в срока, в който са предвидени. За това нещо правителството трябва да си поеме отговорността, защото предложението идва на последната финална права.
Нека така да не си измиваме ръцете с Народното събрание, че то можело да реши каквото си иска, че практиката досега била добра, но пък ако Народното събрание реши друго, последствията ще носи то. Стига сме били изкупителна жертва за всички некадърни неща, които се правят в тази държава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Има думата господин Венцислав Върбанов.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз може би ще изразя малко противно мнение. Но точно тук ние, народните представители, трябва да си дадем сметка, че ние сме хората, които трябва да поемат отговорността за решението. Решението, което ние ще вземем, е от значение за бъдещото развитие на страната. Поне от изказването на министъра, аз не разбрах да е поет ангажимент при воденето на преговори за тия шест района.
Разбира се, че преговорите, които се водят, са доста непрозрачни и ние нямаме необходимата информация. Но в крайна сметка, колеги, ние трябва да вземем решение и то не трябва да бъде водено от някакви конюнктурни съображения. Така че при всички положения, поне следейки дебата, виждам, че мнението натежава в полза на 9-те региона.
Смятам, че въпросът тук за прехвърляне на отговорност изобщо не трябва да се поставя. Отговорността е наша и от нас зависи какво точно решение ще вземем, а правителството е длъжно да изпълни това решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Върбанов.
Предлагам да изчакаме, ако възникне още някакъв въпрос и накрая да дам думата на министъра, за да не става поотделно на всеки един въпрос.
Искам да призова още веднъж народните представители, ако има желаещи да вземат отношение. Не виждам.
Заповядайте, господин министър, силно се надявам, за последен път по този текст. След това ще преминем към гласуване.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Благодаря, господин председател.
Провокиран съм от изказването на господин Папаризов относно кадърността на едно или друго правителство. Имали сте удоволствието да управлявате, знаем вашите резултати. Сега ние управляваме и ние си носим цялата политическа отговорност, и се надявам, че ще приключим преговорите с Европейския съюз. Дано и вие успеете да продължите този процес, ако, дай Боже, или не дай Боже, вземете властта.
Това, което искам да кажа, е, че господин Върбанов е прав и го подчертавам. Няма условия и е нормално да няма такива условия. Още повече, мога да ви кажа, че, ако не приемем този закон, по никакъв начин не възпрепятстваме преговорите по Глава двадесет и първа. Обаче, ако приемем този закон, ние вкарваме един много сериозен импулс и подаваме много сериозен сигнал към страните от Европейския съюз, че ние законово искаме да регламентираме и да направим много по-прозрачен процеса на усвояване на предприсъединителните фондове в момента, което пък ще гарантира една по-добра и по-устойчива политика по управлението на структурните и кохезионният фонд в бъдеще. Неслучайно моите предшественици с доста усилия са се мъчили да постигнат някакъв баланс, за да внесат такъв закон в Народното събрание.
Аз апелирам народните представители наистина да бъдат на висотата на своите обязаности и да поемат своята отговорност. Мнението на Министерския съвет е изразено ясно в проекта за закон. Естествено, като представител и като министър на регионалното развитие, аз потвърждавам и твърдя, че това мнение е огледано, достатъчно добре аргументирано и е правилното мнение. Бих подкрепил и становище, ако центровете на плановите региони впоследствие трябва да бъдат уточнявани от Министерския съвет. По въпроса те да са шест, ние твърдим, че към дадения момент това е най-оптималната и икономически най-обоснована цифра и функционира добре в досега изградената или досега миналия път. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, струва ми се, че дебатът по този член можем да го считаме за приключен. Просто …
Заповядайте за процедурно предложение, господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Няма да правя процедурно предложение да продължаваме дебата, защото е вече излишно.
Вчера направих предложение да отпадне ал. 3 от предложението на комисията, а тя е свързана с ал. 4, и в текста да остане ал. 3 на вносителя. Тъй като по време на дебатите, явно и сега личи че при гласуването трябва да се вземе решение дали ще бъдат 6 или 9 районите, аз процедурно предлагам моето предложение да бъде гласувано последно, тъй като то визира единствено това да се определят центровете на районите за планиране, а не колко да бъдат. Тоест, когато с гласуване ние определим колко ще бъдат центровете на районите за планиране, кои ще бъдат районите за планиране и там да се гласува вече и центърът и да отпадне ал. 4, която предвижда Министерският съвет да определя центъра на районите за планиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Маринчев, това, което казвате, вероятно е много рационално, но просто няма как да стане технически, съобразявайки се с нашия правилник. Между първо и второ гласуване има постъпили предложения. Най-напред трябва да бъдат гласувани предложенията за отпадане.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, като имам предвид колко деликатен е този въпрос, който сега ще гласуваме…
Заповядайте, господин Ламбовски, за процедурно предложение.
ДИМИТЪР ЛАМБОВСКИ (НДСВ): Благодаря.
Господин председател, правя процедурно предложение първо да гласуваме броя на плановите региони, защото считам, че всъщност от това насетне зависи гласуването на другите предложения. Това е моето процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Няма как да гласуваме самостоятелно точно това.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Господин председателю, Вие сте напълно прав. Очевидно не може да се гласува такова предложение, каквото направи уважавания от мен господин Ламбовски, защото то не съществува изобщо в текста, който ни е представен в доклада. Моето предложение е след като се гласуват последователно направените от народните представители предложения, които третират именно въпросите колко да са регионите, кои да са и т.н., след това да се гласува предложението на вносителя – Министерският съвет, тъй като то съществува и не е оттеглено, оставам с впечатление от господин министъра, че той застава зад него, и последно да се гласува предложението на комисията.
Смятам, че няма никакво противоречие гласуването да се извърши именно в този ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Противно процедурно предложение?
Един момент, това е едно процедурно предложение за разместване, което може да се направи и аз ще го подложа на гласуване в пленарната зала, в смисъл, че предложението на Министерския съвет да предхожда предложението на комисията.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Това не може да стане. Имам противно процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Противно процедурно предложение – госпожа Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, под формата на обратно процедурно предложение всъщност бих искала да предложа реда на процедурата за гласуване. Според мен съответно на нашия правилник и на логиката на това, което в крайна сметка трябва да остане като действащ текст в закона по чл. 6, е да подложим на гласуване така както са направени предложенията на народните представители между първо и второ четене. След това да подложим на гласуване предложението на комисията.
В никакъв случай не може първо да се подложи на гласуване предложението на господин Маринчев за отпадане на ал. 3 и 4, защото неговото предложение не е за отпадане на параграфа, което би трябвало по правилник да гласуваме първо, а то е предложение за отпадане на част от предложението на комисията, което, представете си, че приемем, означава, че ние изобщо не можем да приемем действащ текст. Алинеи 1 и 2 от предложението на комисията, тъй като те не определят центровете, поставят закона в положение да не можем да кажем кой ще определи тези центрове – нито Народното събрание, нито Министерския съвет.
Така че и формално не може първо да се подложи на гласуване предложението на господин Маринчев за отпадане на ал. 3 и 4. Те са част от текста на комисията.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС, от място): Моето предложение беше да се гласува последно.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Извинявайте, в такъв случай, понеже господин председателят, опровергавайки ги каза, че трябва да е първо, всъщност това Ваше предложение, господин председател, не би могло да се приеме, защото нито правилникът, нито логиката на тези предложения не ни позволяват да гласуваме първо отпадане на две последни алинеи от предложението на комисията.
Така според мен трябва да вървим в последователността, която е заложена в доклада. Ако Вие прецените, че логически предложенията, свързани с броя на регионите, ни позволяват най-напред да изчистим този въпрос, това просто означава, че предложението на господин Соколов и групата народни представители и предложението, струва ми, на господин Ламбовски, и група народни представители трябва да предхождат тези предложения, които са свързани само с корекции в центрове на региони. Това вече позволява логиката на предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Това, което каза госпожа Мингова, е коректно. Ако Вие, господин Маринчев, имате предложение само за отпадане, то действително трябва да се гласува преди другите предложения. Но Вие искате да отпадне, за да се замести с това, което е на Министерския съвет – нещо, което нашият правилник не позволява като процедура.
Затова поддържате ли само отпадане, което действително ще доведе до много трудното положение да не можем да приемем текст? Изяснете точно Вашето предложение, за да няма недоразумения.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС): Благодаря.
Още един път повтарям, че моето предложение беше да отпаднат ал. 3 и ал. 4 от предложението на комисията и да остане ал. 3 от предложението на Министерския съвет. Тогава ал. 4 би станала излишна. Тоест да не даваме право на Министерския съвет със свой акт да определя центровете на районите за планиране. Далеч по-стабилно ще бъде, ако в закона се запише кои са районите за планиране и кои са техните центрове. Затова направих процедурно предложение последно да се гласува моето предложение, когато ще бъде ясно дали ще има центрове и колко ще бъдат те – шест или девет, и чак тогава да се гласува кой всъщност ще определя техните центрове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Маринчев.
Ако имахте точно такова предложение между първо и второ четене, никакво съмнение, че щеше да стане точно по този начин, но сега само с това предложение аз не мога да се съглася. Просто не влиза в рамките на нашите процедурни правила.
Единственото, което мога да си позволя, което е разумно и не противоречи на правилника, е да започнем с предложението на народните представители Йордан Соколов, Стефан Мазнев и Васил Василев, които всъщност очертават различен брой териториални центрове и това вече ще може да облекчи залата в по-сетнешните гласувания.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, силно се надявам, че ще разберете моя апел. С оглед на това, че по този текст има различни интереси в пленарната зала, искам да ви помоля най-настоятелно тези карти, зад които няма депутати, да бъдат извадени от пултовете. Нека те да не изкушават народните представители, за да няма после съмнения в правилността на вота на пленарната зала.
Мога ли да смятам, че вече няма карти без депутати зад тях?
Уважаеми госпожи и господа народни представители, с надеждата, че няма карти без депутати зад тях, преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народните представители Йордан Соколов, Стефан Мазнев и Васил Василев в неподкрепената му от комисията част.
Моля, гласувайте това предложение. Гласуваме предложението на господин Соколов за деветте области, така както са посочени.
Гласували 177 народни представители: за 73, против 87, въздържали се 17.
Това предложение не се приема.
Продължаваме с предложението на народните представители Борислав Великов, Клара Петкова и Маргарита Кънева, което също не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение – област Монтана да бъде на мястото на Видин.
Гласували 171 народни представители: за 7, против 118, въздържали се 46.
Това предложение не се приема.
Следващото предложение е на народните представители Емилия Масларова, Йордан Димов и Димитър Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте тяхното предложение.
Гласували 176 народни представители: за 61, против 90, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народните представители Анелия Мингова, Венко Александров, Петко Ганчев, Радослав Илиевски, Бойко Радоев, Васил Василев, Венцислав Върбанов, Александър Филипов, Румен Петков и Димитър Стефанов.
Моля, гласувайте тяхното предложение, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 184 народни представители: за 60, против 87, въздържали се 37.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народните представители Марина Дикова, Снежана Гроздилова, Величко Клингов, Станимир Илчев и Адриана Брънчева.
Моля, гласувайте тяхното предложение, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 174 народни представители: за 54, против 70, въздържали се 50.
Предложението не се приема.
Предложението на народните представители Мариана Костадинова и Христо Георгиев съвпада с предложението на народните представители Сийка Димовска и Владимир Димитров.
Подлагам ги на гласуване едновременно, защото са идентични.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 172 народни представители: за 42, против 73, въздържали се 57.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народните представители Петя Божикова, Емил Кошлуков, Димитър Ламбовски, Христо Механдов и Атанас Щерев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 186 народни представители: за 72, против 60, въздържали се 54.
Предложението не се приема.
Господин Ламбовски има думата за предложение за прегласуване.
ДИМИТЪР ЛАМБОВСКИ (НДСВ): Господин председател, много Ви моля, отзад има поне шест карти, с които се гласува паралелно.
Много Ви моля да се прегласува последното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ламбовски.
Моля квесторите да съберат, колкото и да им е неприятно, тези карти, които са без депутати. По сведение на господин Ламбовски отзад имало шест такива. (Шум и реплики в залата.)
Моля, уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване последното предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 175 народни представители: за 70, против 65, въздържали се 40.
Предложението не се приема.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на комисията за чл. 6 и заглавието на Глава втора.
Моля, гласувайте това предложение на комисията.
Гласували 183 народни представители: за 100, против 56, въздържали се 27.
Заглавието на Глава втора и чл. 6 са приети в редакцията на комисията.
Господин Маринчев, процедурно предложение за прегласуване ли? Заповядайте.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател. Правя предложение за прегласуване решението на комисията. По този начин създаваме възможност, т.е. задължаваме Министерския съвет да бъде този, който ще взима решения за центровете за планиране – нещо, което е далеч по-нестабилно, което позволява текущо в Министерския съвет да се правят промени на центровете за планиране. Както казах и вчера в моето изказване, по-нататък в закона се предвижда създаване на специализирани дирекции в центровете на районите за планиране и не дай Боже Министерският съвет с лека ръка да реши да промени център за планиране ще означава или да пренесем тази дирекция в другия център за планиране, или там да формираме нов екип, който съответно ще забави целия процес на регионално развитие.
Така че моля да се прегласува предложението.
Моля колегите да не гласуват предложението на комисията, а да остане текстът на Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Маринчев.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване чл. 6 в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 186 народни представители: за 95, против 76, въздържали се 15.
Текстът е приет.
За отрицателен вот думата има господин Стоилов.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Гласувах срещу това предложение, първо, защото с този текст сегашното Народно събрание се постави на по-ниско стъпало, отколкото последното Народно събрание преди политическите промени в България. Онова събрание, което направи областно деление, което предизвика доста дискусии, все пак пое отговорността да определи областните центрове, а един от важните въпроси, с които се занимава планирането, е, освен да определи броя и териториалния обхват, да реши и въпроса с центровете. Не може такъв проблем да бъде делегиран на правителството. Освен това смятам, че ако съществуваше практическа възможност в България да се провежда допитване до гражданите, смятам, че много от народните представители щяха да се замислят по-сериозно как да отговорят на очакванията на хората, тъй като е много вероятно да не одобрят тези центрове и тези региони за планиране, които бяха представени тук. Поради тази причина гласувах против, защото това решение на Народното събрание може би се разминава с очакванията на голяма част от хората както по отношение на регионите, така и на областните центрове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Заповядайте за втори отрицателен вот, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Гласувах против текста на комисията, тъй като днес нашето Народно събрание постави под съмнение сигналите, които пращаме към Европейския съюз, тъй като с този текст, който приехме, създаваме обстановка на непредвидимост в България, тъй като правителството може да определи който и да е от посочените центрове за негов водещ. От нас се иска действително да има предвидимост в следващите години до приемането ни в Европейския съюз. Убеден съм, че само след няколко години тези шест региона ще станат три – Мизия, Тракия и Македония. Обаче днес трябваше действително да приемем закона във вида, в който го внесе правителството. Затова и гласувах отрицателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за трето обяснение на отрицателен вот? Няма.
Преминаваме към чл. 7 от законопроекта.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 7 има предложение на народните представители Йордан Соколов, Стефан Мазнев и Васил Василев:
Член 7, ал. 2 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Емилия Масларова, Йордан Димов, Димитър Димитров:
Член 7 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Марина Дикова:
Член 7 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Сийка Димовска и Владимир Димитров за отпадането на чл. 7.
Комисията подкрепя предложението.
Другото предложение е оттеглено.
Комисията предлага чл. 7 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по чл. 7.
Има ли желаещи за изказвания?
Тъй като предложенията на всички народни представители са в тази посока, моля да гласуваме отпадането на чл. 7 по предложение на комисията и на народни представители.
Гласували 80 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 8.
Член 7 отпада.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 8 има предложение на народните представители Йордан Соколов, Стефан Мазнев и Васил Василев:
Член 8, ал. 4 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Марина Дикова, Снежана Гроздилова и Величко Клингов, Станимир Илчев и Адриана Брънчева.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Марина Дикова, което комисията подкрепя.
Предложение на народните представители Сийка Димовска и Владимир Димитров:
В чл. 8, ал. 3 се създава нова т. 6:
“6. град Велико Търново получава статут на район за целенасочено въздействие като исторически, културен и туристически център на България.”
Комисията не подкрепя предложението.
Следващото предложение е оттеглено.
Има предложение на народните представители Васил Маринчев, Христо Кирчев и Александър Маринов.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2, а в останалата му част беше оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8, който става чл. 7:
“Чл. 7. (1) В границите на районите за планиране се обособяват райони за целенасочено въздействие.
(2) Районите за целенасочено въздействие са териториална основа за провеждането на държавната политика за регионално развитие чрез система от мерки, насочени към постигане на устойчив ръст на социално-икономическото развитие и преодоляване на вътрешнорегионални различия.
(3) Районите за целенасочено въздействие обхващат териториите на една или повече съседни общини.
(4) Районите за целенасочено въздействие са:
1. район за икономически растеж;
2. район в индустриален упадък;
3. изостанал граничен район;
4. изостанал селски район;
5. изостанал планински район;
6. Столична община.
(5) Показателите за обособяване на видовете райони за целенасочено въздействие по ал. 4, т. 1-5 се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството, като се отчита равнището и динамиката на икономическото развитие, структурата на икономиката, заетостта и безработицата, степента на изграденост на транспортната, техническата и социалната инфраструктура, демографската и селищната инфраструктура, географското положение и наличния потенциал за постигане на целите за развитие на съответния вид район.
(6) Териториалният обхват на видовете райони за целенасочено въздействие по ал. 4, т. 1-5 се определят в регионалните планове за развитие в съответствие с критериите и показателите по ал. 5.
(7) Територията на една община може да бъде включена към повече от един вид район за целенасочено въздействие по ал. 4, т. 2, 3, 4 и 5, в случаите, когато отговаря едновременно на критериите и показателите за тях.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Осман.
Имате думата за изказвания по този текст.
Заповядайте, господин Маринчев.

ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ние с колегите Христо Кирчев и Александър Маринов имахме предложения по този член 8, които бяха насочени главно в редакционна посока. В процеса на обсъждане в комисията се отказахме от част от нашите възражения и предложения, тъй като преценихме, че те не са чак толкова удачни. Другата част по принцип е приета и с малко редакционно преработване влезе в текста на този член.
В комисията се разгоря спор по предложението като един от районите за целенасочено въздействие да бъде включено населено място. Имаше две такива предложения, едното за Велико Търново, второто, което остана като предложение на комисията, беше за Столична община.
Аз правя предложение за отпадане на този текст, тоест на т. 6 от ал. 4 и ще се опитам да се мотивирам.
В ал. 2 според мен има един коректен текст, това е предложение на комисията, а горе-долу същото беше и предложението на вносителя, който казва: “Районите за целенасочено въздействие са териториална основа за провеждане на държавната политика за регионално развитие чрез система от мерки – наблягам на това – насочени към постигане на устойчив ръст на социално-икономическото развитие и преодоляване на вътрешнорегионалните различия”.
В ал. 5 също така се казва, че: “Показателите за обособяване на видовете райони за целенасочено въздействие по ал. 4, точки от 1 до 5 се определя с наредба на Министерския съвет по предложение…”.
Идеята беше чрез система от показатели, критерии, понеже се разгоря спор в комисията кое е критерий и кое – показател, да бъдат определяни отделните видове райони. Оттам държавата да си направи сметка къде какво въздействие ще окаже. Ако вземем показателите на София, за които говори господин Имамов, те са много високи. София автоматично би влязла, макар че това е мое лично мнение, но предполагам, че никой няма да го оспори, София би влязла в район с икономически растеж, високоразвит район, за който трябва да се осигурява само стабилно развитие, без да се правят никакви допълнителни инвестиции и да се стимулира в една или друга насока. Всички останали райони са райони, за които държавата би трябвало специално да се погрижи, за да ги доразвие, да приложи система от мерки за тяхното развитие, така че те да догонят другите.
Аз считам, че не е удачно, когато прилагаме система от показатели за определяне на един или друг район като селски, индустриален, граничен, да не изреждам всичките, по самите техни икономически показатели те ще се отнесат към някоя група, и ние да извеждаме едно населено място, та било то и Столична община, като самостоятелен район за целенасочено въздействие. В това отношение са несъстоятелни доводите, приведени в комисията, че София ще влияе на югозападния район, ще влияе и на съседни общини и тогава дайте по този начин да се задържи София, да не я стимулираме съзнателно по такъв начин, за да могат да изпъкнат другите. Това аз не мога просто да приема. По този начин ние изрично акцентираме върху София, така че ефектът, който са предложили колегите-вносители или който целяха, просто не би се постигнал. Напротив, би се създал по-голям акцент върху София.
Така че моето предложение е т. 6 на ал. 4 да отпадне. С целия останал текст на члена съм съгласен и го подкрепям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Точка 6 на ал. 4 от редакцията на комисията.
Има думата господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Моето предложение е идентично с предложението на колегата Маринчев. Ще се обоснова защо. В Европейския съюз вече имаме опит в това отношение – Прага и Братислава са записани в регионалните закони за развитие по същия начин, както ни се предлага в момента от комисията. И в процеса на присъединяването тези два изключително богати града са останали без възможност да ползват от европейските фондове.
И поставяйки на шесто място Столичната община, ние, вместо да изпишем вежди, ще извадим очи. Затова ви призовавам т. 6 от ал. 4 да отпадне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Гагаузов, заповядайте за изказване.
АСЕН ГАГАУЗОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В комисията направих неколкократни опити да се противопоставя на включването на Столична община към районите за целенасочено въздействие, още повече, че в комисията се обединихме около предложението, че държавата може да упражнява целенасочено въздействие върху регионите в зависимост от степента на тяхното развитие, но само в положителна насока. С това въздействие тя може да подпомага тези райони или да не подпомага определени райони до момента, в който по-слабо развитите се изравнят или се приеме политика, която трябва да се спазва. Така, както районите са подредени от 1 до 5 е ясно, че държавата не може да подпомага всички, защото всяка една от общините в България ще си намери място в тези райони. Ако държавата можеше да ги подпомага, говоря чисто финансово, тя можеше да го прави и без да ги подреждаме в такава класификация. Държавата ще си избере според възможностите и ресурса, с който разполага, политика за действие. Така че няма да се подпомагат абсолютно всички общини в страната.
Добре, след като тя ще изработи свои показатели и критерии, по които ще провежда политиката си, защо слагаме Столична община тук? Вариантът е или да я изключим въобще, което не е правилно, защото по този начин ще я лишим не само от възможността държавата я подпомага, но и от възможността Столична община да участва под каквато и да е форма в кандидатстване за средства, дори от предприсъединителните и структурни фондове.
На следващо място, тогава аз поставих въпроса дали искаме да включим София, за да я поощряваме да се развива повече, или да я включим, за да я потискаме и да не се развива. Мисля, че с това предложение не правим нито едното, нито другото.
В този смисъл съм съгласен с колегите, които се изказаха. Смятам, че Столична община като една от най-развитите не трябва да бъде нито поощрявана, нито трябва да бъде потискана. Тя има достатъчно потенциал съобразно законодателството да се развива така, както и досега го прави, а мисля, че може да го прави и по-добре. Поради това считам, че тя трябва да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Гагаузов.
Има ли други желаещи за изказване?
Госпожо Дикова, заповядайте за изказване.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Самият факт, че против това предложение, направено от мен и моите колеги от Благоевградски регион се изказаха народни представители против, като излагат различни аргументи за това; от една страна, че едва ли не щяло да се спре финансирането на София, от друга страна, едва ли не, че с това кой-знае какво голямо значение ще се отдаде на София, но при всички случаи това предложение е безполезно, показва, че предложението съвсем не е направено случайно.
Ще започна първо с това, че предложението е съгласувано с Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Института по статистика. Експертите, които работят там, още към момента, когато с постановление на Министерския съвет, прието от предишното правителство, бяха обособени районите за планиране, твърдят следното. Данните, показателите за Софийска община като столица на България, както и за другите големи градове на страната, се събират отделно.
Ако Столична община се включи като самостоятелен район за целенасочено въздействие, то тогава те ще имат възможност да изпращат нейните показатели в Евростат отделно от тези на останалите области в югозападен район.
По този начин първият голям ефект ще бъде този, че София няма да изкривява показателите на останалите четири области, които са включени в този район за планиране и които са много по-слаборазвити от нея по понятни причини. Аз няма да се спирам на тях, много колеги в изказванията си засегнаха тези причини.
Вторият ефект, който според мен ще бъде постигнат, ако т. 6 от така направеното предложение на комисията остане, е този, че София, като самостоятелен район за целенасочено въздействие, ще може да кандидатства за финансиране по програми, по които действително тя отговаря като икономическа характеристика. Тоест, напълно възможно е, както каза и колегата Маринчев, аз съм съгласна с него в това, че най-вероятно тя ще бъде и трябва да бъде район за икономически растеж. Като такъв тя ще може да кандидатства само по такива програми, които по един или друг начин финансират районите за икономически растеж. В същото време няма да бъде допуснато Столична община, заедно с други общини, да участва в друг район за целенасочено въздействие, каквито възможности този текст на чл. 8, така както е предложен от комисията, позволява и по този начин София няма да бъде финансирана по програми, по които, ако остане като самостоятелен район за целенасочено въздействие, няма да бъде финансирана, защото няма да отговаря на тези критерии.
Какво искам да кажа с това? Когато Столична община, заедно с още четири общини, които са около нея, бъде включена в определен район за целенасочено въздействие, то тя ще се възползва от това, че показателите на другите общини са по-ниски и съответно ще бъде финансирана по програми, които са определени за общини, които отговарят на съвсем различни критерии и трябва да бъдат включени в различни райони за целенасочено въздействие.
Това са трите причини, които ни накараха, като народни представители от Благоевградска област и съответно от югозападния район за планиране, да направим това предложение.
Аз не мисля, че по какъвто и да било начин засягаме интересите на София, просто се опитваме да създадем една сигурност, че общините от останалите четири области от югозападния район за планиране ще могат да кандидатстват по тези програми, на които действително отговарят като икономически характеристики. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Дикова.
За реплика на госпожа Дикова има думата народният представител Васил Маринчев. Днес толкова пъти се изказвахте, че загубих представа по този текст взехте ли отношение.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Госпожо Дикова, аз ще Ви упрекна в злонамерено отношение към София, ще Ви упрекна в лобизъм за Благоевград и необективност. В своето изказване Вие казвате, че София изкривява показателите на останалите области в югозападния район. Вземете стенограмата и вижте какво сте казала.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ, от място): Всички го казват.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: Пак твърдя, че когато определен район за целенасочено въздействие, не говорим за вмешателство на показатели на една област с друга област. Няма такова нещо.
Плюс това в ал. 5, обърнете внимание, колеги, на текста: Територията на една община може да бъде включена към повече от един вид район за целенасочено въздействие по алинея еди-коя си в случаите, когато отговаря едновременно на критериите и показателите за тях.
Всяка община ще бъде преценявана към кой район да се отнася и, ако се окаже, че две, три или пет съседни общини имат показатели, че да бъдат в един и същи район, ще се създаде един такъв район от няколко общини. Никой не казва, че предварително ще се определи районът София и Горна Малина, както говорихме вчера с Вас в частен разговор, и ще се вземе един район, и тогава Столична община ще изкриви показателите на Горна Малина. Няма такова нещо. Примерът на господин Чачев също е показателен.
София, със своите показатели, ще си попадне в район за икономически растеж и там вече ще се класира със своите си проекти. Няма нужда да я извеждаме отделно. Още повече нарушаваме принципа – по показатели определяме районите и изведнъж за едно населено място, било то и Столична община, правим изключение.
Аз агитирам, колеги, подкрепете ме да отпадне т. 6. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Друга реплика на госпожа Дикова? Няма.
Дуплика – госпожо Дикова.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Уважаеми господин Маринчев, аз няма да Ви обвиня в нищо, защото вече Ви познавам прекалено добре и знам, че действително сте човек, който има много сериозни познания в областта на регионалното развитие. Знам също така, че може би в известна степен Вашите аргументи са основателни. Но знам и нещо друго, че София, като столица на България, не е цяла България. (Неразбираема реплика на народния представител Кина Андреева.) Така както София има право на развитие, така и останалите четири области от югозападния район имат право на финансиране по съответните програми, на които отговарят като изисквания.
Ето защо ви моля, колеги, нека бъдем обективни и нека да помислим за още четири области, които са включени в югозападния район за планиране.
Що се касае до Прага, поне доколкото на мен ми е известно, градът е самостоятелен район за планиране. Така че по този въпрос мисля, че дебатът не е точно в разглеждания текст на чл. 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други изказвания по този текст?
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Госпожо председател, аз искам да формулирам моето предложение за отпадане на т. 6 от ал. 4.
Точка 6 в ал. 4 е "Столична община".
И в ал. 5 на втория ред, след като е записано: "Показателите за обособяване на видовете райони за целенасочено въздействие по ал. 4…", уточнението от точки 1 до 5 да отпадне. Направо текстът продължава: "… се определят с наредба на Министерския съвет" и текстът надолу следва.
Имам право при второ четене да поискам отпадане и правя това с пълната убеденост, че се нарушава хармонията, по която са определени районите за целенасочено въздействие. Съвсем ясно е описано, че първите пет типа райони са на базата на своето развитие – дали има икономически растеж, дали районът е в упадък, дали това е изостанал район, съответно граничен, селски, планински – да, всичко това е ясно. И изведнъж, на шеста позиция – Столична община. Ако трябва да се вкара по някакъв начин икономически показател, в който влиза Столичната община, нека този икономически показател да бъде записан – район например за изключително бърз икономически растеж, ако се счита, че е такъв. Но там може да попадне и Пловдивската община, и Варненската община, защото по крайбрежието в момента Варненската община се развива изключително бързо, с оглед развитието на вътрешния и международния туризъм.
Питам – наистина защо Столична община е изведена и е фиксирана по един определен начин в този член на законопроекта? Убеден съм, че това наистина не само нарушава хармонията на закона, но няма никаква законосъобразност по този начин да се формулира в ал. 4. Обърнах се и към текста на вносителя – за мое удовлетворение вносителят не предлага такова нещо.
Тук т. 6 също е с един показател, който по определен начин се припокрива, от друга страна, влиза в дисхармония с останалите пет точки.
Затова с пълна убеденост пледирам в ал. 4 да останат първите пет точки. Столична община влиза в първа точка – "район за икономически растеж". Така е, но там влизат и други центрове, като Варна, Пловдив, които са и с районно деление, и с определени икономически показатели.
И, второ, в ал. 5 да отпадне изброяването само на първите пет точки, тъй като за т. 6, за Столичната община, няма след това дори и определен текст в следващите алинеи – 5, 6 и 7, и в това отношение дори виси тази т. 6.
Госпожо председател, настоявам моето процедурно предложение да се постави на гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
За изказване има думата госпожа Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Тъй като моята – Благоевградска област е включена в район за планиране с център София аз имах известни опасения, тъй като си мисля, че София е много специфична. Лично моето виждане, макар и непрофесионално, беше, че София трябва да бъде отделен планов район точно защото е специфична, за да не би да се повлияе от това, типично в нашия български стил, кой, как ще се опита да попречи на другия.
В конкретния случай аз искам да се обърна към колегите, които се занимават с регионалното развитие. Ако ние включим в т. 6 Столична община и ние сме дефинирали по силата на закона, че Столична община е район за целенасочено въздействие, възможно ли е тогава Столична община да определи себе си като район за икономически растеж? Ние в закона сме я дефинирали отделно. Ако, примерно, за тези показатели на Европейския съюз се казва, че районите за целенасочено въздействие могат да участват в проекти за райони за икономически растеж, може ли столицата да се включва в тези линии? Аз мисля, че така, както е направено тук, това ще бъде невъзможно, защото ние сме дефинирали нашата столица като район за целенасочено въздействие - Столична община. И аз се притеснявам от това, че е възможно по силата на закона да изключим столицата от включването й именно в такива програми, които са насочени към с райони за икономически растеж.
И аз много моля да се внимава, защото в стремежа си да направим нещо добро ние наистина можем така да пресечем пътя на нашата столица за включване в такива линии, в такива проекти.
Освен това си мисля, че останалите алинеи дават гаранции за всички области, за всички общини, а не само за Югозападния планов район, а за всички останали, защото ако един център е доминиращ над другите, всички останали ще имат опасения, че този доминиращ център ще ги лиши от възможностите за включване в такъв целенасочен район.
Аз лично смятам, че ако този текст за тези райони за целенасочено въздействие, беше преди чл. 6, много от аргументите на колегите за това, че ще има субективност в планирането, нямаше да бъдат изказани тук. Според мен, това са всъщност районите, които ще участват в кандидатстването за проекти, защото те ще трябва да отговарят на тези показатели, ще трябва да доказват са или не са включени във всичките тези показатели и по този начин да привличат средства и партньори. Иначе, дискусията беше изкривена за това кой е по-голям родолюбец. Ако ние доказваме сами на себе си дали си обичаме родното място повече от България мисля, че мястото ни не е тук!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Тоткова.
Има ли други изказвания по този текст? Няма.
Моля народните представители да влязат в залата. Предстои гласуване на чл. 7 от законопроекта.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Йордан Соколов, Стефан Мазнев и Васил Василев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 23, против 58, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на народните представители Сийка Димовска и Владимир Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 4, против 85, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Преди да подложа на гласуване окончателния текст, подлагам на гласуване предложението на господин Маринчев, на господин Чачев, на господин Гагаузов и госпожа Тоткова, които подкрепиха в залата отпадането на т. 6 на чл. 4 в текста на комисията.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 94 народни представители: за 34, против 56, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на комисията за чл. 8, който става чл. 7.
Гласували 80 народни представители: за 69, против 5, въздържали се 6.
Текстът е приет.
Моля да докладвате текстовете на Глава трета, госпожо Дикова.

ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: "Глава трета – Стратегическо планиране на регионалното развитие".
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Глава трета.
По чл. 9 има предложение от народния представител Ваня Цветкова, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9, който става чл. 8:
"Чл. 8. Стратегическото планиране за постигане целите на регионалното развитие се осъществява чрез:
1. Национална стратегия за регионално развитие;
2. областни стратегии за развитие."
По чл. 10 има предложение от народния представител Ваня Цветкова, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 10, който става чл. 9:
"Чл. 9. (1) Националната стратегия за регионално развитие определя дългосрочните цели и приоритети на регионалната политика на Република България.
(2) Националната стратегия за регионално развитие съдържа:
1. сравнителен социално-икономически анализ на районите за планиране;
2. основните и специфични цели и приоритетите за развитие, които трябва да бъдат постигнати за определен период;
3. необходимите действия на компетентните органи за постигане целите на стратегията;
4. необходимите действия по наблюдението, оценката и актуализацията на стратегията.
(3) Националната стратегия за регионално развитие отчита предвижданията на Националния план за развитие.
(4) Националната стратегия за регионално развитие се приема от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и се обнародва в "Държавен вестник"."
По чл. 11 има постъпило предложение на народния представител Ваня Цветкова, което беше оттеглено.
Предложение от народните представители Васил Маринчев, Христо Кирчев и Александър Маринов, което комисията по принцип подкрепя.
Комисията предлага следната редакция на чл. 11, който става чл. 10:
"Чл. 10. (1) Областната стратегия за развитие определя целите и приоритетите за развитие на областта, както и мерките за постигането им.
(2) Областната стратегия за развитие се разработва в съответствие с Националната стратегия за регионално развитие.
(3) Областната стратегия за развитие съдържа:
1. анализ на икономическото и социалното състояние на областта;
2. специфичните дългосрочни цели и приоритети за развитие на областта и районите за целенасочено въздействие;
3. организация и координация на дейността за постигане на целите;
4. необходимите действия по наблюдението, оценката и актуализацията;
5. схема за устройство.
(4) Областната стратегия за развитие се приема от Областния съвет за развитие."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Дикова.
Имате думата за изказвания по тези текстове от Глава трета.
Господин Маринчев, заповядайте.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, този път не ставам, за да споря. Убедих се, че с това мнозинство не може да се спори, то е все едно да спориш с радиото – то си говори, не слуша и не може да възприеме дори съвсем обективни предложения, както беше предложението за т. 6.
Искам само да отбележа, може би това е отново отношение към представителите на опозицията, че нашето предложение не е прието по принцип, а е прието мот-а-мо, от първата, до последната буква. Надявам се все пак това да не е отношение към опозицията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Доколкото знам, това е стилистиката, която се използва в докладите. Но може би Вие сте прав във възражението.
Други изказвания? Няма.
Моля да гласуваме заглавието на Глава трета и членове 9, 10 и 11 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 73 народни представители: за 59, против няма, въздържали се 14.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: “Глава четвърта – Планиране и програмиране на регионалното развитие”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Глава четвърта.
По чл. 12 е постъпило предложение от народния представител Ваня Цветкова. Комисията подкрепя предложението по т. 2, а предложението в останалата част беше оттеглено.
Комисията предлага следната редакция на чл. 12, който става чл. 11:
“Чл. 11. (1) За районите за планиране се разработват регионални планове за развитие.
(2) Регионалните планове за развитие се разработват в съответствие с предвижданията на Националната стратегия за регионално развитие, както и с приоритетите и специфичните цели, съдържащи се в областните стратегии и схемите за развитие и устройство за съответния програмен период.
(3) Регионалните планове за развитие съдържат:
1. анализ на икономическото, социалното и екологично състояние и потенциала за развитие на съответния район за планиране;
2. целите, приоритетите и мерките за развитие;
3. районите за целенасочено въздействие;
4. размера на необходимото ресурсно осигуряване, в т.ч. по видове помощи, както и разпределението им по районите за целенасочено въздействие;
5. предварителна оценка на плана за очакваните резултати;
6. индикативна финансова таблица – по източници на финансиране, мерки и приоритети, обобщаваща необходимите ресурси за реализация на плана;
7. реда и начина за провеждането на консултациите за изпълнение на плана с партньорите на регионално равнище.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13, който става чл. 12:
“Чл. 12. Регионалните планове за развитие се приемат от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по тези текстове. Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Глава четвърта и членове 12 и 13 на вносителя, подкрепени от комисията, в редакцията на комисията.
Гласували 76 народни представители: за 60, против 1, въздържали се 15.
Текстовете се приемат.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: По чл. 14 е постъпило предложение от народните представители Васил Маринчев, Христо Кирчев и Александър Маринов.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на чл. 14, който става чл. 13:
“Чл. 13. Ежегодното планиране на средствата за реализация на дейности в районите за целенасочено въздействие се осъществява по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството, съгласувано с регионалните съвети за развитие и с министъра на финансите в рамките на бюджетната процедура, като средствата се осигуряват със Закона за държавния бюджет за съответната година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Дикова.
Заповядайте, господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз искам да ви обърна внимание на нашето предложение. Най-напред ще се спра на предложението за чл. 13. В него се говори как ще се планират средствата – “Ежегодното планиране на средствата за реализация на дейности в районите за целенасочено въздействие се осъществява по предложение на този и този в рамките на бюджетната процедура, като средствата се осигуряват със Закона за държавния бюджет за съответната година”.
Средствата са осигурени и би трябвало да се смята, че със Закона за бюджета ще бъде фиксирано и точно къде отиват. Но според мен се губи контролът върху тези средства – как те се използват, и смятам, че тази функция може да бъде възложена на областния управител. В противен случай той се явява само като един страничен наблюдател на целия този процес.
Затова аз настоявам да се гласува моето предложение, като от него отпаднат думите “Разпределението и”. Тоест текстът става: “Контрола на използването на средствата по ал. 1 се извършва от областния управител.”
Мисля, че след като се планират средства и има задължение кой да ги планира, трябва да има и задължение на този, който да контролира тяхното използване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Приемам го като редакционна поправка – “Контролът на използването по ал. 1 се извършва от областния управител.” Така редактирам предложението на народните представители Маринчев, Кирчев и Маринов.
Други мнения?
Заповядайте, госпожо Дикова.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Аз искам само да обясня защо в комисията не подкрепихме този текст. Защото в самия закон, в съответната глава, която касае контрола, са описани органите, които могат да контролират този процес. Това са Сметната палата и органите на ДФК, включително по определени програми и Европейската сметна палата. Това беше причината комисията да не подкрепи предложението на господин Маринчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Реплика на господин Маринчев.
Заповядайте, господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Госпожо Дикова, това, за което говорите, е един последващ контрол. Сметната палата може да си направи одита година или две, след като е приключило използването на средствата. А тук целта е да има един оперативен контрол върху използването на средствата от страна на областния управител, който е най-близко до тези проблеми. Така че това са две съвсем различни неща. Финансовият контрол, Сметната палата са съвсем други органи. Те извършват последващ контрол. Целта е да има оперативен контрол по време на използването на самите средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря.
Ще правите ли дуплика, госпожо Дикова? Отказвате се. Благодаря Ви.
Други мнения по тези предложения? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители господата Васил Маринчев, Христо Кирчев и Александър Маринов за чл. 14.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 38, против 41, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте подкрепения по принцип текст на вносителя в редакцията на комисията за чл. 14, който става чл. 13.
Гласували 76 народни представители: за 60, против 2, въздържали се 14.
Член 14, който става чл. 13, се приема.
Заповядайте, господин Осман, да докладвате по-нататък.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 15 има предложение на народния представител Ваня Цветкова. Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15, който става чл. 14.
“Чл. 15. (1) Общинският план за развитие определя целите и приоритетите за развитието на общината, както и финансовите ресурси за неговата реализация.
(2) Общинският план за развитие се разработва в съответствие с предвижданията на Областната стратегия и схемата за развитие и устройство.
(3) Общинският план за развитие съдържа:
1. анализ на икономическото и социалното развитие на общината;
2. приоритетите и специфичните цели и мерки за развитие на общината;
3. описание на съвместни дейности и проекти, които допринасят за постигане целите на развитието на съседни общини;
4. индикативна финансова таблица, обобщаваща възможните ресурси за реализация на дейностите и проектите, в това число и по т. 3;
5. реда и начина за осигуряване на информация и публичност на плана.
(4) Общинският план за развитие се приема от общинския съвет по предложение на кмета на общината.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Виждам, че има оттеглено предложение на народния представител госпожа Ваня Цветкова. Не виждам други предложения.
Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
В такъв случай, подлагам на гласуване подкрепения от комисията текст за чл. 15, който става чл. 14.
Моля, гласувайте.
Гласували 73 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 2.
Член 15, който става чл. 14, се приема.
Моля, продължете, господин Осман.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 16 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16, който става чл. 15:
“Чл. 15. (1) Програмирането и ресурсното осигуряване на регионалното развитие се извършва в рамките на Националната оперативна програма за регионално развитие.
(2) Националната оперативна програма за регионално развитие се разработва съгласно прогнозни годишни лимити, определени по мерки, одобрени от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите.”
По чл. 17 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17, който става чл. 16:
“Чл. 16. (1) Националната оперативна програма за регионално развитие съдържа:
1. синтезиран анализ на проблемите в районите за планиране;
2. основни средносрочни програмни цели и приоритети за икономическото и социалното сближаване в развитието на районите за планиране;
3. описание на мерките за изпълнение на приоритетите, включително информация за проверка на съответствието им със схемите за отпускане на държавни помощи и за извършване на наблюдение и оценка;
4. система от показатели за измерване на очакваното въздействие от реализирането на програмата;
5. индикаторите за наблюдение и оценка на изпълнението;
6. обобщен индикативен финансов план с общия размер на средствата, необходими за изпълнението й по мерки и източници на финансиране;
7. условията и реда за управление и изпълнение на програмата.
(2) Към Националната оперативна програма за регионално развитие се изготвя програмно допълнение, което включва:
1. мерките за изпълнение на приоритетите й;
2. предварителна оценка на мерките по т. 1;
3. определяне на индикатори за наблюдение и оценка за изпълнението на мерките по т. 1;
4. финансов план за всяка мярка, разписан по видове финансови източници;
5. дейностите, свързани с осигуряването на публичност и прозрачност на програмата;
6. описание на информационната система за компютризиран обмен на необходимите данни за управление, наблюдение и оценка.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте чл. 16, който става чл. 15, и чл. 17, който става чл. 16.
Гласували 71 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 2.
Членове 15 и 16 са приети.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 18 има предложение на народните представители Васил Маринчев, Христо Кирчев и Александър Маринов, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 18, който става чл. 17:
“Чл. 17. Националната оперативна програма за регионално развитие се разработва в съответствие с предвижданията на Националния план за развитие и се приема от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Моля, гласувайте чл. 18, който става чл. 17.
Гласували 75 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 2.
Член 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 19 има предложение от народния представител Ваня Цветкова, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 19, който става чл. 18:
“Чл. 18. (1) При програмирането на регионалното развитие се отчитат инициативите на общините за устойчиво местно и регионално развитие.
(2) Общинският съвет приема програма за реализация на общинския план за развитие по предложение на кмета на общината.
(3) С програмата по ал. 2 се конкретизират мерките за развитие, проектите за тяхното изпълнение и съответните финансови ресурси, звената за изпълнение на проектите и дейностите за информация и публичност, контрола и оценката на изпълнението на програмата.”
Член 20 – комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на чл. 20, който става чл. 19:
“Чл. 19. Министерският съвет приема наредба за условията и реда, включително сроковете за изготвяне, съгласуване, приемане, финансиране, актуализиране и изпълнение на стратегиите и плановете по чл. 8 и чл. 11 и на програмата по чл. 15 по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и на министъра на финансите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване членове 19 и 20, които стават съответно чл. 18 и 19.
Гласували 83 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 12.
Членове 18 и 19 са приети.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: “Глава пета – Управление на регионалното развитие.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Глава пета.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 21, който става чл. 20:
“Чл. 20. Министърът на регионалното развитие и благоустройството:
1. организира изработването на Националната стратегия за регионално развитие;
2. организира изработването на регионалните планове за развитие на районите за планиране;
3. организира, координира и съгласува основните приоритети и мерки на Националната оперативна програма за регионално развитие и на програмното допълнение към нея;
4. ръководи и организира изпълнението на Националната оперативна програма за регионално развитие, както и актуализацията на програмното допълнение;
5. организира и координира системата за събиране на информация за изпълнението на Националната оперативна програма за регионално развитие;
6. организира изготвянето на годишни доклади и заключителен доклад за изпълнението на Националната оперативна програма за регионално развитие;
7. организира извършването на междинна оценка за изпълнението на Националната оперативна програма за регионално развитие;
8. дава методически указания на органите, участващи в разработването и прилагането на документите по чл. 8 и чл. 11;
9. участва в провеждането на преговори със структурите на Европейския съюз в рамките на своите компетенции;
10. участва в междуправителствени комисии за трансгранично сътрудничество;
11. съдейства за хармонизирането на българското законодателство в областта на регионалното развитие с нормите на европейското право.”
По чл. 22 има предложение на народните представители Васил Маринчев, Христо Кирчев и Александър Маринов, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22, който става чл. 21:
“Чл. 21. (1) В районите за планиране се създават регионални съвети за развитие.
(2) Регионалният съвет за развитие е орган за провеждане на държавната политика за регионално развитие на ниво район за планиране.
(3) Председател на Регионалния съвет за развитие е областен управител от областите, включени в обхвата на съответния район за планиране и се определя от съвета на ротационен принцип. Срокът на ротация е една година.
(4) Членове на Регионалния съвет за развитие са представители на: Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на финансите, Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и горите, Министерството на икономиката, Министерството на труда и социалната политика и Министерството на транспорта и съобщенията, определени от съответния министър; областните управители на областите, включени в съответния район за планиране, както и по един представител на общините от всяка област, включена в съответния район за планиране.
(5) Представителите на общините по ал. 4 се определят от съответния областен съвет за развитие.
(6) Председателят на Регионалния съвет за развитие кани на заседанията на съвета да присъстват с право на съвещателен глас физически и представители на юридически лица, имащи отношение към регионалното развитие.
(7) Средствата, необходими за дейността на регионалните съвети за развитие, се предвиждат по бюджетите на областните администрации в центровете на районите за планиране, които осигуряват и условията за дейността им.”

По чл. 23 има предложение на Ваня Цветкова, което беше оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23, който става чл. 22:
“Чл. 22. (1) Регионалните съвети за развитие:
1. обсъждат и съгласуват проектите на областните стратегии за развитие за съответния район за планиране;
2. обсъждат и одобряват проекта на Регионалния план за развитие на съответния район за планиране при спазване на принципа за партньорство;
3. обсъждат и съгласуват мерките, които следва да се включат в Националната оперативна програма за регионално развитие;
4. приемат предварителната оценка за проектите, предложени в изпълнение на мерките, включени в Националната оперативна програма за регионално развитие;
5. дават становище по годишните доклади и по заключителния доклад;
6. осъществяват взаимодействие с областите съвети за развитие и с централните органи на изпълнителната власт;
7. изпълняват и други функции, възложени с акт на Министерския съвет или на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(2) Организацията и дейността на регионалния съвет за развитие се уреждат с правилник, издаден от министъра на регионалното развитие и благоустройството.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Осман.
Имате думата за изказвания по названието на Глава пета, както и по членове 21 до 23, които съответно променят своето броене. Не виждам желаещи.
В такъв случай подлагам на гласуване заглавието на Глава пета, както и членовете 21, който става чл. 20, чл. 22, който става чл. 21 и чл. 23, който става чл. 22.
Гласували 81 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 8.
Заглавието и членове 20, 21 и 22 – по новата номерация, се приемат.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 24 има предложение на народните представители Йордан Соколов, Стефан Мазнев и Васил Василев – в чл. 24, ал. 3 се изменя така:
“(3) Служителите в дирекциите по ал. 1 се назначават и освобождават от директорите на дирекциите по предложение на областните управители на центровете на районите за планиране.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Васил Маринчев, Христо Кирчев и Александър Маринов, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 24, който става чл. 23:
“Чл. 23. (1) В структурата на областните администрации в центровете на районите за планиране се създават дирекции за техническо съдействие, координация и управление на регионални програми и планове.
(2) Изискванията за заемане на длъжностите в дирекциите по ал. 1 се определят в правилника по чл. 24, ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Господата Соколов, Мазнев и Василев, които не съглеждам в залата, очевидно няма да защитят своето предложение.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Соколов, Мазнев и Василев.
Гласували 80 народни представители: за 13, против 60, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Имате думата за изказвания по чл. 24, който става чл. 23. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване чл. 24, който става чл. 23, в окончателната му редакция, предложена от комисията.
Гласували 72 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 4.
Член 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 25 има предложение на народните представители Васил Маринчев, Христо Кирчев и Александър Маринов – в чл. 25, ал. 2 се изменя така:
“(2) Устройството и дейността на дирекциите по ал. 1 се уреждат с устройствения правилник на областната администрация, център на района за планиране.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 25, който става чл. 24:
“Чл. 24. (1) Дирекциите по чл. 23 изпълняват следните функции:
1. подпомагат дейността и изпълняват функциите на Секретариат на регионалния съвет за развитие;
2. организират разработването и съгласуването на регионалните планове за развитие и ги представят за обсъждане в регионалните съвети за развитие;
3. участват в обсъждането на основните мерки, програми, подпрограми, дейности и проекти при съставянето на Националната оперативна програма за регионално развитие;
4. участват в извършването на предварителна оценка на предложените от крайните получатели проекти за изпълнението на мерките, включени в Националната оперативна програма за регионално развитие в частта за района за планиране;
5. подпомагат методически крайните получатели на помощта при реализацията на одобрените проекти;
6. оказват съдействие на кандидатите за получаване на помощи за спазване на изискванията, регламентирани в нормативните актове;
7. осъществяват координация и взаимодействие с централните структури на изпълнителната власт за изпълнение на планираните мерки;
8. подпомагат събирането на информация за анализ и оценка на изпълнението на Националната оперативна програма за регионално развитие за територията на съответния район за планиране;
9. участват в изготвянето на междинните и годишните доклади относно напредъка на изпълнението на Националната оперативна програма за регионално развитие;
10. изготвят периодични справки за процеса на планиране и изпълнение на Националната оперативна програма за регионално развитие за територията на района за планиране;
11. изпълняват и други функции, определени в устройствения им правилник.
(2) Устройството и дейността на дирекциите по ал. 1 се уреждат с правилник, издаден от министъра на регионалното развитие и благоустройството след съгласуване с министъра на финансите, министъра на икономиката, министъра на труда и социалната политика, министъра на земеделието и горите, министъра на околната среда и водите, министъра на транспорта и съобщенията и министъра на държавната администрация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: По предложението на народните представители Маринчев, Кирчев и Маринов има ли желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Маринчев.

ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател!
Уважаеми колеги, заставам на трибуната, за да кажа какви са били нашите мотиви да направим това предложение. Но както протекоха днес обсъжданията и гласуванията, не храня никакви надежди, че това предложение ще бъде прието, макар че то е в пълен унисон, според мен, с всички правила на управлението.
За какво става дума? Лично аз, още когато обсъждахме в комисията на първо четене закона, адмирирах създаването на тази дирекция. Тя е необходима. Ползвам и собствения си опит като областен управител, когато работихме без да имаме такова обособено звено, и знам какви трудности представляваше това. Тя е необходима и е правилно, че я има. Но не мога да се съглася с това, че нейното устройство, дейността ще се определя с правилник, издаден от министъра на регионалното развитие и благоустройството и съгласуван с другите министри. В момента всяка областна администрация има свой устройствен правилник, който се приема на заседание на Министерския съвет. Не виждам никаква логика, в случая по вече приетия чл. 6, в шест областни администрации една дирекция да функционира със съвсем друг правилник, който в частния случай може даже да не е в синхрон с общия устройствен правилник на самата областна администрация. Това означава една дирекция да си има свой устройствен правилник, а цялото министерство да има друг устройствен правилник. Това не съответства на никакви принципи на управление.
Аз апелирам към вас да вникнете в това, което говоря, и да ме подкрепите да се приеме текстът, който ние предлагаме, а именно: “Устройството и дейността на дирекциите по ал. 1 се уреждат с устройствения правилник на областната администрация, център на района за планиране”.
В противен случай може да се създаде и претекстът, че в различните центрове на райони за планиране дирекциите ще имат различен устройствен правилник. Всичко това – и като функции, и като състав, и като правомощия, е много опасно нещо. Аз апелирам да не се приема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Маринчев.
Господин Кирчев има думата.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да заостря вашето внимание, че от тази трибуна ние многократно заявявахме, че искаме да подобрим местното самоуправление, говори се даже за създаване на местно управление на второ ниво.
Какво ми прави впечатление? Доста твърдо се поддържа от колегите ми, може би незлонамерено, да се запази централизацията. Тук говорим за регионално развитие, а преди малко спорихме с часове кой град да оглави съответния център за регионално развитие. Аз на два пъти си позволих реплики, за да обясня, че не е важно кой ще е градът. Когато ние говорим за регионално развитие, ние слизаме на едно друго ниво и редно е да се дадат по-големи правомощия на това ниво като самоуправление. Така или иначе, областните управи в момента са една трансмисия на второ ниво на държавното управление. За какво регионално и областно развитие ние говорим, когато по-нататък ще видим, че назначаването на самите служители и правилникът за действие на самата дирекция се ръководят отново от ведомствата в София.
Затова с колегата Маринчев поддържаме становището да започнат да се дават по-големи правомощия на местното самоуправление, на областното управление, за да носи това управление своята отговорност. Иначе излиза, че областният управител и тук ще назначи хора, които ще му бъдат спуснати отгоре, и един правилник, който ще бъде съвсем различен като правилник за действие на областната администрация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Кирчев.
Други желаещи да вземат отношение по това предложение има ли? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Маринчев, Кирчев и Маринов за чл. 25.
Гласували 82 народни представители: за 12, против 60, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Имате думата за изказване по окончателната редакция на този член. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване подкрепения от комисията текст на вносителя в окончателната му редакция.
Моля, гласувайте чл. 25, който става чл. 24.
Гласували 76 народни представители: за 70, против 4, въздържали се 2.
Член 24 се приема.
Господин Осман, моля, продължете доклада до края на Глава пета.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: По чл. 26 има предложение на народния представител Ваня Цветкова, което предложение беше оттеглено.
Има предложение на народните представители Васил Маринчев, Христо Кирчев и Александър Маринов, което се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 26, който става чл. 25:
“Чл. 25. Областният управител:
1. организира разработването на Областната стратегия за развитие;
2. внася проекта на Областната стратегия за развитие за обсъждане и съгласуване в Регионалния съвет за развитие и за приемане в Областния съвет за развитие;
3. подпомага общините на територията на областта при разработването на общинските планове за развитие;
4. оказва съдействие при разработването, изпълнението, контрола и оценката на съответния Регионален план за развитие;
5. координира подготовката на проекти в съответствие с Областната стратегия за развитие и с предвижданията на Регионалния план за развитие;
6. осигурява публичност и прозрачност на планирането и програмирането на регионалното развитие на територията на областта;
7. сключва споразумения за сътрудничество със съседни области за осъществяване на съвместни дейности по изпълнение на мерките за регионално развитие.”
По чл. 27 има предложение на народния представител Ваня Цветкова, което беше оттеглено.
Има предложение на народните представители Васил Маринчев, Христо Кирчев и Александър Маринов, което комисията подкрепя.
Господин председател, предложението на господата Васил Маринчев, Христо Кирчев и Александър Маринов е подкрепено, но в текста сме пропуснали да допълним ал. 4. Когато прочета текста на комисията, трябва да допълним ал. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Добре.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Комисията подкрепя предложението на колегите.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27, който става чл. 26:
"Чл. 26. (1) В областите се създават областни съвети за развитие.
(2) Председателят на областния съвет за развитие е областният управител, а негови членове са кметовете на общините в областта, по един представител на общинския съвет на всяка община, делегиран представител на регионалните сдружения на общините на територията на областта, делегиран представител на областните структури на национално представените организации на работодателите и на работниците и служителите.
(3) Областният съвет за развитие:
1. обсъжда и приема областната стратегия за развитие;
2. оценява инициативите на общините и на юридически лица с нестопанска цел, свързани с областната стратегия за развитие;
3. прави предложения за сключване на споразумения за сключване на споразумения за сътрудничество с други съседни области за осъществяване на съвместни дейности по регионалното развитие;
4. обсъжда и съгласува действията по осигуряване на публичност и прозрачност на планирането и програмирането на регионалното развитие на територията на областта по предложение на областния управител.
(4) Организацията и дейността на областните съвети за регионално развитие се определя с правилник, издаден от министъра на регионалното развитие."
По чл. 28 има предложение на народния представител Ваня Цветкова, което беше оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 28, който става чл. 27:
"Чл. 27. Кметът на общината:
1. организира изработването на Общинския план за развитие и на програмата за реализацията му и ги внася за обсъждане и приемане от общинския съвет;
2. ръководи, организира и контролира дейността по изпълнението на програмата за реализация на общинския план за развитие;
3. представя годишен и заключителен доклад за изпълнението на програмата за реализация на общинския план за развитие за одобряване от общинския съвет;
4. осигурява публичност и прозрачност на общинския план за развитие, както и на действията по реализацията му."
По чл. 29 има предложение, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 29, който става чл. 28:
"Чл. 28. Общинският съвет:
1. обсъжда и приема Общинския план за развитие и програмата за реализацията му;
2. одобрява докладите за изпълнението на Програмата за реализация на общинския план за развитие по предложение на кмета на общината."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
В такъв случай подлагам на гласуване чл. 26, който става чл. 25, чл. 27, който става чл. 26, като добавяме ал. 4 от предложението на народните представители Маринчев, Кирчев и Маринов, чл. 28, който става чл. 27 и чл. 29, който става чл. 28.
Моля, гласувайте.
Гласували 75 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 4.
Тези изброени членове се приемат.
Моля, докладвайте цялата Глава шеста заедно със заглавието.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: "Глава шеста – Финансиране и държавно подпомагане на регионалното развитие".
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Глава шеста.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 30 и предлага следната редакция на чл. 30, който става чл. 29:
"Чл. 29. Източници за финансиране на регионалното развитие са:
1. държавният бюджет;
2. бюджетите на общините;
3. средства на физически и юридически лица;
4. международни финансови институции;
5. други източници, определени със закон."
По чл. 31 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на този член, който става чл. 30:
"Чл. 30. Средствата по чл. 29 се разходват за:
1. финансиране на мерките, включени в Националната оперативна програма за регионално развитие;
2. финансиране на предложените за подпомагане дейности на физическите и юридическите лица в изпълнение на приоритетите по районите за целенасочено въздействие;
3. съфинансиране на проекти, финансирани със средства от фондовете на Европейския съюз съгласно подписаните споразумения."
По чл. 32 има предложение на народните представители Васил Маринчев, Христо Кирчев и Александър Маринов, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 32, който става чл. 31:
"Чл. 31. Регионалното развитие в районите за планиране и в районите за целенасочено въздействие може да бъде подпомагано в съответствие със Закона за държавните помощи, както и чрез:
1. безвъзмездно предоставяне на финансови помощи за:
а) изпълнение на мерките, включени в Националната оперативна програма за регионално развитие;
б) покриване на част от разходите за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи в районите за целенасочена въздействие;
2. данъчни облекчения, определени със закон;
3. недвижими имоти, частна държавна собственост и незавършени обекти на строителството, по реда на Закона за държавната собственост;
4. недвижими имоти, частна общинска собственост и незавършени обекти на строителството, по реда на Закона за общинската собственост;
5. други форми на държавно подпомагане, определени със закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Осман.
Имате дума по Глава шеста. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава шеста, както и чл. 30, който става чл. 29, чл. 31, който става чл. 30, чл. 32, който става чл. 31.
Моля, гласувайте.
Гласували 74 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 3.
Глава шеста с принадлежащите й членове е приета.
Благодаря Ви, господин Осман. Ще продължим утре.
Съобщения:
Министърът на външните работи Соломон Паси ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Ирина Бокова и Евгений Бакърджиев и на питане от народния представител Стефан Мазнев.
Министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме ще отговори на седем питания от народните представители Венцислав Върбанов – три питания, Моньо Христов, Мария Стоянова и Румяна Георгиева – два питания, и Панайот Ляков.
Министърът на образованието и науката Игор Дамянов ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Евгения Живкова и Иво Атанасов и Димитър Камбуров, Иван Николаев Иванов и Георги Панев.
Министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова ще отговори на питане от народните представители Димитър Камбуров и Евдокия Манева.
Министър Филиз Хюсменова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Ангел Найденов.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски ще отговори на актуален въпрос от народния представител Евгени Чачев и на две питания от народните представители Васил Калинов и Евдокия Манева.
Заместник министър-председателят и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Васил Калинов и на пет питания от народните представители Бойко Великов, Йордан Мирчев, Петър Димитров и Евгени Чачев – две питания.
Заместник министър-председателят и министър на икономиката Лидия Шулева ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Васил Маринчев, Панайот Ляков, Юлияна Дончева и Светослав Спасов и Георги Пирински и на пет питания от народните представители Петър Мутафчиев, Васил Маринчев, Кръстьо Петков, Атанас Папаризов, Александър Арабаджиев и Георги Пирински и Христо Кирчев.
Министърът на финансите Милен Велчев ще отговори на актуален въпрос от народните представители Панайот Ляков и Иво Цанев.
Министърът на правосъдието Антон Станков ще отговори на актуален въпрос от народния представител Бойко Великов.
На съответните основания от правилника заместник-министър председателят и министър на икономиката Лидия Шулева е поискала отлагане със седем дни на отговора на актуален въпрос от народните представители Петър Мутафчиев и Георги Божинов.
Пак поради основанието от правилника поради отсъствие от заседанието на народния представител Сергей Станишев се отлага отговорът на негов актуален въпрос от премиера Сакскобургготски.
Поради отсъствието на народния представител Евгени Кирилов се отлага отговорът на неговото питане от министъра на външните работи Соломон Паси.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на труда и социалната политика Христина Христова.
Поради отпуск по болест в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват министърът на отбраната Николай Свинаров, министърът на здравеопазването Славчо Богоев и министърът на държавната администрация Димитър Калчев.
Комисията по земеделието и горите ще заседава днес от 16,30 ч. в зала 130 на пл. "Ал. Батенберг", а Комисията по здравеопазването… Това е за вчерашното заседание, така че не виждам защо трябва да го чета.
Следващото заседание на парламента е утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,01 ч.)



Председател:

Огнян Герджиков


Заместник-председатели:

Камелия Касабова

Асен Агов

Секретари:

Величко Клингов

Несрин Узун