Председателствали: заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи

Секретари: Ралица Агайн и Несрин Узун

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам заседанието.
На основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание като точка от дневния ред сутринта ще започнем с проект за решение за определяне на комисия за одитиране на годишния отчет за изпълнението на бюджета и годишния финансов отчет на Сметната палата за 2001 г., след което ще бъдат разгледани т. 10 и 11 от гласувания в сряда дневен ред, а именно:
1. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица.
2. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, в изпълнение на ангажимента, който председателят на Народното събрание пое - до края на м. март тези закони да влязат в пленарна зала.


Преминаваме към:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КОМИСИЯ ЗА ОДИТИРАНЕ НА ГОДИШНИЯ ОТЧЕТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА И ГОДИШНИЯ ФИНАНСОВ ОТЧЕТ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА ЗА 2001 Г.
Моля председателят на Комисията по бюджет и финанси да представи доклада по проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!

"ДОКЛАД
по проект за решение за определяне на комисия за
одитиране на годишния отчет за изпълнението на бюджета и
годишния финансов отчет на Сметната палата за 2001 г.

На заседание, проведено на 28 март 2002 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа проект за решение за определяне на комисия за одитиране на годишния отчет за изпълнението на бюджета и годишния финансов отчет на Сметната палата за 2001 г.
На заседанието присъства председателят на Сметната палата Георги Николов.
На обсъждане бяха подложени кандидатурите на:
1. Михаил Райков Миков - народен представител от Парламентарната група на Коалиция за България;
2. Муравей Георгиев Радев - народен представител от Парламентарен съюз Обединени демократични сили;
3. Румяна Денева Георгиева - народен представител от Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори;
4. Хюсеин Ниязи Чауш - народен представител от Парламентарната група на Движението за права и свободи;
5. Иван Владимиров Златков - дипломиран експерт-счетоводител;
6. Миглена Антонова Павлова - дипломиран експерт-счетоводител.
За председател бе предложена госпожа Румяна Георгиева от Национално движение Симеон Втори.
След обсъждането се проведе гласуване, на което с 14 гласа "за", без "против" и "въздържали се", съставът на комисията за одитиране на годишния отчет за изпълнението на бюджета и годишния финансов отчет на Сметната палата за 2001 г. бе одобрен.
Въз основа на гореизложеното, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме следното

РЕШЕНИЕ
за определяне на комисия за одитиране на годишния отчет
за изпълнението на бюджета и годишния финансов отчет на
Сметната палата за 2001 г.

Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 24, ал. 2 от Закона за Сметната палата

Р Е Ш И:

1. Определя 6-членна комисия, която да одитира годишния отчет за изпълнението на бюджета и годишния финансов отчет на Сметната палата за 2001 г.
2. Избира състав на комисията, както следва:
Председател:
Румяна Денева Георгиева - народен представител от Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори;
Членове:
- Михаил Райков Миков - народен представител от Парламентарната група на Коалиция за България;
- Муравей Георгиев Радев - народен представител от Парламентарен съюз Обединени демократични сили;
- Хюсеин Ниязи Чауш - народен представител от Парламентарната група на Движението за права и свободи;
- Иван Владимиров Златков - дипломиран експерт-счетоводител;
- Миглена Антонова Павлова - дипломиран експерт-счетоводител.
3. Комисията да изготви доклади по отчетите по т. 1, които да представи в Народното събрание до 30 юни 2002 г. заедно с отчета за дейността на Сметната палата за 2001 г."
Госпожо председател, ако ми позволите да кажа няколко думи за двамата одитори, тъй като колегите народни представители няма нужда да ги представям, те са достатъчно добре познати.
Господин Иван Владимиров Златков е дипломиран експерт-счетоводител от 1993 г. Понастоящем е председател на Националния съвет по счетоводство при Министерството на финансите от 1996 г. досега. Заместник-председател е на Съюза на счетоводителите в България от 1996 г.
Има одиторска практика девет години. Има научни разработки по въпросите на счетоводната методология, включително бюджетното счетоводство. Има добра езикова грамотност - френски и руски език. Женен е.
Предполагам, че голяма част познават господин Златков.
Госпожа Миглена Антонова Павлова е също с икономическо образование, със специализации "Данъчно-одиторски контрол" и "Контрол в застраховането". Тя също е дипломиран експерт-счетоводител. Професионален опит има в няколко организации. Понастоящем е и старши асистент в Катедра "Финансов контрол" в Университета за национално и световно стопанство в София. Езикова грамотност - познания по английски, владее руски и френски. Не е омъжена.
В Комисията по бюджет и финанси преценихме, че това трябва да бъде една консенсусна комисия и, както виждате, предложихме да не се работи на квотен принцип, а всяка една политическа сила, представена тук, да излъчи по един представител, който да бъде политическият контрол за отговорност и за прозрачност при проверката на отчетите на Сметната палата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров.
Има ли съображения по проекта за решение за създаване на комисията? Няма желаещи да вземат отношение.
Подлагам на гласуване проекта за решение, така както беше представен от господин Искров.
Гласували 172 народни представители: за 144, против 18, въздържали се 10.
Решението е прието.

Следващата точка е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПТРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЛАГАНЕ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА.
Има три законопроекта, които са разпределени на Комисията по бюджет и финанси, която има становище.
Господин Искров, моля да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, госпожо председател.
"ДОКЛАД
по законопроекти за изменение и допълнение на Закона за
облагане доходите на физическите лица - № 254-01-11
от 25 януари 2002 г., внесен от народния представител Йордан Нихризов; № 254-01-12 от 31 януари 2002 г., внесен от народния представител Муравей Радев и група народни представители и № 254-01-19 от 22 февруари 2002 г., внесен от народния представител Георги Анастасов и група народни представители

На заседание, проведено на 7 март 2002 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица, внесени от народните представители Йордан Нихризов; Муравей Радев и група народни представители и Георги Анастасов и група народни представители.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на финансите Гати ал Джибури и специалисти от Министерството на финансите.
При представянето на законопроекта народният представител Йордан Нихризов изтъкна, че предлаганите от него промени на Закона за облагане доходите на физическите лица са необходими с оглед нарастване стимулиращата роля на патентния данък за малкия и средния бизнес и за традиционните български занаяти, които в страните от Европейския съюз и другите развити страни се поощряват и насърчават. Тези промени се налагат и от необходимостта да се създаде адекватна данъчна нормативна уредба на действителните финансови възможности на заетите в дейностите, които по закона се облагат с окончателен годишен (патентен) данък. Със законопроекта се предлага премахване на допълнителното облагане от 5 лв. на кв. м брутна площ и намаляване с 50 на сто на патентния данък на няколко бранша традиционни занаяти, които не разработват нова готова продукция, а извършват само поправки, ремонт и репаратура.
В експозето на народния представител Муравей Радев, по внесения от него и групата народни представители законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица, се подчерта, че законопроектът се основа на необходимостта своевременно да се коригира необоснованото увеличаване на патентния данък.
Със законопроекта се предлага:
1. Коригиране размерите на патентния данък, като прилаганите размери до края на 2001 г. се завишат с 20 на сто, което отчита ръста на инфлацията за годините, през които данъците не са били актуализирани.
2. Възстановява се досегашното райониране на столицата, като се премахва необоснованото многократно завишаване на данъците за крайните райони на същата.
3. Осигурява се алтернативна възможност за лицата, които отговарят на условията за облагане с патентен данък, по свой избор да се откажат от облагане с такъв данък и да преминат на облагане по общия ред на Закона за облагане доходите на физическите лица.
4. За някои занаятчийски дейности, като дърводелски, шивашки, тапицерски и др. подобни услуги, извършващи само поправки и ремонт, ще заплащат 50 на сто от определения за съответната дейност патентен данък, при гарантирани условия за проверка и контрол на това ограничение в дейността.
5. Отменя се като необоснована допълнителната такса от 5 лв. на кв. м площ за някои патентни дейности.
В мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица, внесен от народния представител Георги Анастасов и група народни представители, се акцентира върху обстоятелството, че е належащо да бъдат преразгледани необоснованите и финансово недоказани драстични увеличения на годишните (патентните) данъци, както и предвидената двойна данъчна тежест чрез заплащането на два различни по същността си данъка - за дейност и за площ, което противоречи на икономическата логика и политиката за стимулиране на личната предприемчивост. Законопроектът се внася от необходимостта за активизиране на икономическата дейност и разкриване на нови работни места и особено в районите с висока и хронична безработица, която е над средното ниво на страната.
След изслушване на вносителите на законопроектите се проведе широка дискусия, в която се изказаха съображения, че внесените законопроекти за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица са в противоречие с разпоредбата на чл. 2, ал. 3 и 4 от Закона за устройството на държавния бюджет, които предвиждат, че промени на данъците във всички елементи на данъчната уредба след датата на влизане в сила на годишния Закон за държавния бюджет не трябва да се предвижда да влизат в сила по-рано от изменение на действащия или влизането в сила на Закона за държавния бюджет за следващата бюджетна година. Освен това предлаганите промени на размерите на окончателния (патентен) данък, ще окаже негативно влияние върху изпълнението на приходната част на държавния бюджет. Затова в преобладаващата част от народните представители се оформи становището сега да се предложи на Народното събрание да не се разглеждат и приемат от него внесените законопроекти. Това да стане при следващото разглеждане на данъчното законодателство, което предстои да се направи във връзка с подготовката на бюджетната прогноза за периода 2003 - 2005 г. и проектобюджета за следващата година.
След приключване на дискусиите се проведе гласуване при което се получиха следните резултати:
1. по законопроекта, внесен от народния представител Йордан Нихризов - "за" - 7 гласа, "против" - 10 гласа;
2. по законопроекта, внесен от народния представител Муравей Радев и група народни представители - "за" - 7 гласа, "против" - 10 гласа;
3. по законопроекта, внесен от народния представител Георги Анастасов и група народни представители - "за" - 7 гласа, "против" - 8 гласа, "въздържали се" - 2 гласа.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да не приема законопроектите за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица:
- № 254-01-11 от 25 януари 2002 г., внесен от народния представител Йордан Нихризов;
- № 254-01-12 от 31 януари 2002 г., внесен от народния представител Муравей Радев и група народни представители и
- № 254-01-19 от 22 февруари 2002 г., внесен от народния представител Георги Анастасов и група народни представители."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Искров.
Уважаеми народни представители, преди да дам думата на вносителите на трите законопроекта, искам да ви напомня, че се изпълнява обещанието на председателя на Народното събрание - до края на м. март в дневния ред на Народното събрание да влязат тези законопроекти, по които започваме дискусията.
Чухме доклада на водещата Комисия по бюджет и финанси. Не виждам господин Нихризов, за да изложи аргументите на внесения от него законопроект.
Господин Радев, заповядайте да изложите мотивите за Вашия законопроект.

МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател! Едва ли има нещо ново да се добави към тази тема, която толкова пъти бе дискутирана в Народното събрание още миналата година, когато се приемаха тези закони и когато предупредихме, че това увеличение, което се декларираше, ще бъде многократно по-голямо, особено за големите градове, особено там, където дребният и малкият, бих казал, семейният бизнес има широко приложение точно в патентните данъци, които са създадени за него. Те не са за редовния търговец, онзи, който е успял да подреди своя бизнес. Този, който започва, този, който трябва да успее да създаде условия за развитие на своя бизнес, за него най-подходящ е патентният данък - лек, удобен, по-малък по размер, даващ възможност да развие своята дейност, и когато надмине определен праг на обороти, да превключи в системата по общия ред на данъчно облагане.
Това изглежда не беше разбрано от днешното мнозинство и от Министерството на финансите преди всичко като основен разработчик и вносител на тази материя в правителството, а оттам и тук в Народното събрание и коренно промени смисъла от патентното облагане. Опита се да напълни държавната каса от патентни данъци. Опитът е безумен, защото става дума за изключително малки величини, с които бюджетът може да бъде привилегирован или, обратното, да бъдат намалени приходите. Защото, ако през 2001 г. са събрани по отчета около 50 млн. лв. в бюджета от патентни данъци, то за 2002 г. се предвижда с всички тези увеличения тази сума да достигне 80 млн., което означава едно увеличение от около 30 млн. лв.
Нашето предложение, което сме направили, което отговаря и на исканията на дребните търговци, на патентните търговци, е увеличение спрямо миналата година на данъчната ставка с около 20 на сто, за да се компенсира натрупаната инфлация през последните две години. В този случай, като се пресметне това 20-процентно увеличение, това прави допълнителен приход спрямо отчета за миналата година с още около 10 млн. Тук вече говорим за разлика от 20 млн. лв. Не повече от 20 млн. лв., ако този законопроект бъде приет.
Извинете, говори се, че Устройственият закон за държавния бюджет не позволявал подобно нещо. Аз категорично възразявам на такава теза. Вярно е, че не разрешава завишение на данъчната тежест, но едно облекчаване на данъчната тежест е възможно да стане по всяко време на годината, особено в такива малки размери. Аз предполагам, че точно това е било основанието на сегашния министър на финансите в началото на тази година да поеме такъв ангажимент, публично поет ангажимент от един финансов министър пред хората, които протестираха тогава за патентните данъци. Той каза, че това в малки граници е възможно да се случи. Наистина е така, аз го потвърждавам.
Защото представете си какво са 20 млн. лв. разлика при приходна част на бюджета 13 млрд. лв. Това е едно безумно малко число. Това става с най-елементарна техника, без да пипате нищо друго. Това става само с няколко мерки, които могат да бъдат направени за затягане на събираемостта и тези пари ще си влязат от хиляди други източници и начини. Тук става въпрос, според мен, за един инат, за една измама, която не си заслужава едно управляващо мнозинство да се натоварва с нея в един толкова сериозен момент на развитието на България, каквато е тази година.
Аз не зная дали си давате сметка за измеренията на това, за което говорим? За тези 20 млн., за които става дума, за това обещание, което пое един финансов министър и го погази с такава лекота, сякаш някой друг вместо него го е казал. Затова как един председател на Народно събрание от тази трибуна поема ангажимент, а и преди това пред хората поема ангажимент, че ще ги внесе, не казвайки обаче, че внасянето ще има протоколен характер, защото ги внася, за да бъдат отхвърлени. Вижте, това е обратната представа на морала. Когато поемеш ангажимент към някого за нещо, го изпълнявай. Когато знаеш, че поемаш ангажимент за нещо, което няма да изпълниш, и в момента на поемането на този ангажимент ти имаш ясното съзнание, че няма да го направиш, това е точно обратното на морала.
Какво искаме ние с нашия законопроект? Най-напред да се коригират размерите на патентния данък до размера на миналогодишните, увеличени с 20 на сто. Това вече го казах.
Второ, да се възстанови досегашното райониране на столицата, което даваше възможност за диференцирани ставки на облагане, съобразно отдалечеността на отделните райони от центъра на града. Също така даваме алтернативна възможност на някои патентни търговци да се откажат доброволно от облагането с патент и да минат по общия ред, ако това за тях е по-изгодно. И някои занаятчийски дейности, като дърводелска, шивашка, тапицерска и други вече рязко намалели като обем и възможности, отиващи си може би професии, да дадем възможност, когато се извършва само ремонт, а не се създава ново изделие, единствено и само ремонт се извършва, тогава самият данък да бъде 50 на сто по-малък. И, разбира се, да се отмени като необоснована тази допълнителна такса от 5 лв. на квадратен метър, която е много сериозен минус за една голяма част от патентните търговци.
Аз се надявам народните представители да разберат в крайна сметка колко важно е това за дребния и малкия бизнес. Мнозинството да си спомни, че пое много конкретни ангажименти в предизборната кампания точно за този малък и дребен бизнес и днес да не отхвърля с лека ръка тези предложения, които до голяма степен се уеднаквяват с предложенията на отделните граждански структури на патентните търговци. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Радев.
Откривам дискусията на първо четене на трите законопроекта.
Господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател! Аз исках и от името на вносителите на третия законопроект, който представи господин Искров, да представя мотивите и, разбира се, да взема отношение по дискусията.
Господин председателю, имам един въпрос към Вас: смятате ли, че има смисъл тази дискусия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Дали има смисъл?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да. Дали има смисъл тази дискусия днес в парламента?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Щом сме я включили в дневния ред на седмичната програма и е приета.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: За мен това не е достатъчна индикация, че е оправдано пленарната зала да харчи време за нещо, за което предварително е ясно, че мнозинството ще отхвърли. И то ще го отхвърли не защото има аргументи, а защото няма аргументи, защото така си е решило.
Вие нямате основание да твърдите, че внасянето на тези три законопроекта е изпълнение на ангажимента на господин Герджиков. То е подигравка с този ангажимент. Защото, ако ангажиментът беше сериозен, самият господин Герджиков трябваше да е на мястото на председателя. И, второ, преди да го внесе в пленарна зала, той трябваше да проведе нужните консултации, с които да изясни има ли реална възможност, макар и част от предложенията, които са направени в трите законопроекта, да бъдат приети, а не да отбива номера по този начин.
Господин Искров в своя доклад беше не докрай точен, да речем, тъй като той съобщи на пленарната зала, че по трите законопроекта се е състояла подробна дискусия. В началото на онова заседание господин Искров ни предложи въобще да не дискутираме, а направо да гласуваме. След като ние настояхме поне да имаме възможността да зададем някой и друг въпрос, се оказа, че това е възможно и тогава наистина ние зададохме своите въпроси на представителите на Министерство на финансите в лицето на заместник-министъра Ал Джибури и неговите колеги.
Какво не стана ясно от техните отговори? Не стана ясно защо, след като увеличението на ставките на патентните данъци е далеч, далеч, с пъти над процента на инфлация, за който се твърди, че трябва да бъде компенсиран, защо, след като ефектът от корекциите, които се предлагат, за бюджета е минимален, както каза и господин Радев, той се изчислява във величини, които не може да ги хване кантарът на консолидирания държавен бюджет, защо, след като самият министър на финансите на един етап, след като резкият протест на представителите на стотици хиляди занаятчии и дребни предприемачи стана очевиден и съвършено обоснован и не беше опроверган по същество, заяви, че, да, възможни са корекции в рамките на десетина милиона лева, тъй като това от бюджетна гледна точка е съвършено поносимо, защо в края на краищата изведнъж мнозинството и правителството решиха, че по нито един въпрос, на нито една основателна идея няма да отговорят с положителен отговор?
В хода на дискусията проникна и такъв аргумент, че това, което сега е възприето в измененията на Закона за облагане на доходите на физическите лица, е по-справедливо, че така облагането ставало по-справедливо. На опитите ми да разберем кое му е по-справедливото, беше подсказано, че чрез патентните данъци се крият много обороти, които иначе би трябвало да се обложат надлежно, но чрез режима на патентното облагане се избягва дължимият данък за бюджета. Този аргумент, просто така заявен, е с нулева валидност, защото не можете просто да кажете, че се избягват обороти, без да кажете кой е той и кои са те, ясно да ги дефинирате и да видим по кой от всичките тези патентни данъци, дето заемат една трета от Закона за облагане на физическите лица, се правят тези злоупотреби.
За мен, господин председател, е последната подигравка един съвършено несправедлив, абсолютно необоснован размер на данъците и режима на прилагането им да се обявява за връх на справедливостта. Представителите на занаятчиите, на дребния бизнес според мен съвършено разумно, съвършено обосновано правят своите предложения, които ние сме се помъчили да отразим в нашите проекти за изменение на закона. Господата от ОДС и ние фактически възприемаме техните основни тези: завишение с до 20 на сто на действащите ставки, даване на тази възможност за избор дали по патентен режим или по друг да се облагат и премахването на това облагане на квадратен метър с 5 лв. и на работно място. Това вече е добавено в нашия законопроект, то не се съдържа в законопроекта на господин Радев и неговите колеги.
В края на заседанието на Комисията по бюджет и финанси от страна на представителите на дребния бизнес беше направено следното компромисно предложение. Поне тези две съвършено несправедливи, необосновани нововъведения от тази година - облагането на квадратен метър и облагането на работно място - да отпаднат, където и бюджетният ефект е минимален - няколко милиона лева, под 10 млн. лв. - и където е съвършено очевидно, че това облагане пряко противоречи и на реалния оборот, който се осъществява независимо от площта, и на съображението за разкриване на работни места, след като вие облагате отделното работно място.
И това беше отхвърлено с една лекота, която наистина впечатлява, но която е всичко друго, но не и отговорно политическо и управленско поведение.
Ето защо, господин председател, аз наистина си задавам въпроса какъв е смисълът повече да говорим, след като това е отношението. Ние ще преценим, но и вие от Движението за права и свободи преценете какво поддържате. Защото всеки си прави преценката и в тази зала, и извън тази зала. Всеки е длъжен да преценява, Вие сте прав. На мен наистина ми е съвестно да хабя от времето на пленарната зала, което е доста скъпо, със сътресения на въздуха, които са безпредметни при създадената ситуация. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Има ли желаещи да вземат отношение по трите законопроекта?
Госпожо Тоткова, заповядайте.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Въпросът със Закона за облагане доходите на физическите лица и по-конкретно патентните данъци, вече 5 месеца е на вниманието както на парламента, така и на цялото ни общество. Този въпрос беше поставен още с влизането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица, както и при разглеждането на бюджета на Република България за 2002 г.
Аз мисля, че точно тогава беше моментът, в който трябваше да намерим най-доброто решение в името на гражданите на нашата страна. Защото патентните търговци са тази част от българските граждани, които извоюваха своята икономическа свобода, които намериха куража в себе си да започнат сами своя малък бизнес, много често твърде различен от това, което са работили преди време, много често различен от това, което те са си представяли като свое бъдеще. И въпреки всичко с много усилия тези хора започнаха свой малък бизнес, който ангажира не само тях, който осигурява не само тях, а осигурява дохода и на цялото им семейство. За тези хора ние трябваше да приемем такива норми, които да запазят именно тази извоювана от тях икономическа свобода. След като мнозинството от народните представители при разглеждането точно на този закон и на Закона за бюджета на Република България отхвърли всички възражения, свързани с потенциалните възможности за ликвидиране на малкия и средния бизнес, след приемането на бюджета на Република България, когато отново се поставяше този въпрос, аргументът на мнозинството беше, че вече Законът за бюджета не може да се променя. Той е приет и с това ние определихме съдбата на хората за 2002 г.
Без да се спирам на конкретните изчисления мисля, че имаме още един последен шанс да поправим този пропуск, да поправим вашия пропуск, който направихте миналата година. Защото по този начин, по който се определя патентният данък, ние наистина караме хората да търсят механизми и решения за себе си, като се опитват да заобикалят закона, т.е. да влизат в сивата икономика. А това безспорно е нещо, което представлява много голям проблем в българската икономика - хората, които не се осигуряват, хората, които получават доходи, без да бъдат облагани.
И с този закон, който беше приет от мнозинството в Народното събрание, ние стесняваме кръга именно на тези хора, които изпълняват законите в нашата страна. Ние стесняваме този кръг и ги тласкаме към увеличаване на хората, които са в сивата икономика.
Искам да напомня на колегите народни представители, че именно патентните търговци са тези, които носят цялата отговорност за себе си, носят цялата отговорност за своя бизнес, носят цялата отговорност за своето осигуряване. Те нямат работодател, който да им поема 75% от осигурителната вноска, а си плащат цялата осигурителна вноска, което е една изключително голяма тежест. Защото няма по-голяма тежест от осигуряването върху доходите в нашата страна.
И затова, уважаеми колеги, ангажиментът, който пое председателят на Народното събрание, не е просто ангажимент законът да мине през пленарна зала с гласуване, с което да бъде отхвърлен. Ангажиментът, който пое председателят на Народното събрание, ангажиментът, който пое финансовият министър, ангажиментът, който пое председателят на Комисията по бюджет и финанси, ангажиментът, който пое колегата, който водеше преговорите със занаятчийските камари, беше да се търси решение на този въпрос. А не просто да го отхвърлим с едно натискане на бутона. И този ангажимент, уважаеми колеги, вие го поехте пред хората. Сега е моментът, в който трябва да си изпълните ангажимента. Сега е моментът, в който трябва да изпълните именно тези оптимални решения, които да дадат възможност на хората да преживеят 2002 г.
Това, че трябва да търсим такива ангажименти, много прозрачно се подчертава и в изявлението на новия заместник-финансов министър, който каза, че за следващата година трябва да намаляваме данъците именно на тези хора, които имат най-ниски доходи. Това е откровено признание, че данъчната политика през тази година е насочена именно към високодоходните хора. И ако някой си мисли, че това е нещо, което можем просто така да го прескочим, именно като мнение, изразено от заместник-финансов министър, аз мисля, че дълбоко греши. Защото тази стъпка трябва да я направим днес. Защото днес вие не можете да дадете аргументи защо се въвежда данък на квадратен метър, брутна площ при това. Може ли някой да отговори на този въпрос: какъв е мотивът да се въведе именно такъв данък? Още повече, че хората плащат данък сгради, когато помещенията са отдадени под наем се плаща и данък върху този наем. Така че колко пъти трябва да облагаме едно помещение, един квадратен метър брутна площ, за да изсмучем докрай хората и да ограничим техните доходи? А доходите за хората означават по-високо потребление. По-високото потребление означава повече производство.
Така че досега, въпреки многократните настоявания, не съм чула такъв аргумент. Искаме да се грижим за малкия и средния бизнес, искаме да увеличаваме заетостта, искаме да създаваме сигурност на хората именно чрез заетост, и в същото време облагаме всяко работно място!
И аз трябва да призная, че ние направихме такъв опит, когато въведохме данък от 25% за допълнително работно място. Оказа се обаче, че животът е по-мъдър от нас. Сега вие въвеждате пълен размер на данъка върху всяко работно място. Малко ли е това, че тези хора сами поемат издръжката си? Това малко ли е за държавата? Малко ли ресурс освобождава? А ние трябва да накараме хората да напуснат работа, просто защото бизнесът не може да се справи с тези огромни разходи, и да ги вкараме в бюрата по труда, да ги накараме да станат част от социалната мрежа, да ги накараме отново да се обърнат към държавата, която да им дава помощи, за да преживяват.
Мисля, че смият факт, че един човек работи и сам осигурява прехраната си, е достатъчно облекчение за държавата. Да не говорим за това, че той има своя принос и към бюджета чрез данъците, които плаща, и чрез осигурителните вноски, които плаща солидарно с неговия работодател - патентен търговец, за да има принос и в осигурителната система. Иначе много често ще си задаваме въпроса защо по-малко хора се осигуряват, защо приходите в осигурителната система са по-малко и как тези хора ще решават своите проблеми, когато достигнат пенсионна възраст, когато няма да имат необходимия трудов стаж. И това са въпроси, които трябва да решаваме днес, а не след 15 или 20 години, когато един такъв проблем може да срути цялата осигурителна система в България.
Струва ми се, че наистина трябва да гледаме много сериозно на въпроса. Тук не трябва да проявявате ревност, че това идвало от опозицията или от други, които са извън вас. Тук става въпрос за нашите граждани. Тези граждани са симпатизирали на една или друга политическа сила. Тези хора, които представляват патентните търговци и идват на срещи, някой пита ли ги за кого са гласували, за кого ще гласуват в бъдеще, чии привърженици са? Това няма никакво значение! Това е въпрос, който засяга бита на хората и го засяга днес с отражение в бъдещото. Нека да проявим разбиране на проблемите на хората, защото има една такава мъдрост, която казва, че загубеното злато може да се намери, обаче изгубеното време никога не може да се върне. Ние пропиляваме времето, пропиляваме възможностите на хората, караме ги да се откажат от своя бизнес и след това казваме, че икономиката ни е в цъфтеж. Нека да спечелим времето днес не за нас, а за хората, за гражданите, за тези, които са поели сами отговорността да се грижат за себе си. Нека да им запазим икономическата свобода. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Процедурен въпрос. Господин Искров, заповядайте.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, забравих да направя едно процедурно предложение - в залата да бъде допуснат заместник-министърът на финансите Гати ал Джабури и началникът на "Данъчна политика" господин Стоян Марков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение да бъдат поканени заместник-министърът ал Джабури и господин Стоян Марков.
Гласували 126 народни представители: за 122, против 2, въздържали се 2.
Процедурното предложение се приема.
Моля квесторите да поканят двамата господа да заемат местата си.
Процедура ли, господин Николов? Заповядайте.

НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Видно е нежеланието на мнозинството и на неговите партньори да участват в този дебат. То е лесно обяснимо. Те със сигурност не са съгласни с увеличаването на патентния данък. Но истинският опонент на опозицията в момента е правителството.
Затова аз ви предлагам да поканите да присъства поне финансовият министър при обсъждането на този въпрос. Поканата на заместник-министъра и на ръководителя на данъчната администрация или кого поканихте в момента не разбрах точно според мен обаче не е достатъчно. Изявления по този въпрос правеше финансовият министър. Той поемаше ангажименти. Стигна се дотам и председателят на Народното събрание да поема ангажименти. И изведнъж тях ги няма, когато ние гледаме изключително важния въпрос за малките и средни предприемачи в страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Какво предлагате, господин Николов?
НИКОЛА НИКОЛОВ: Да използвате възможностите си да поканите финансовия министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Заповядайте, господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател! Имам контрапредложение - да не бъде канен финансовият министър, тъй като тук е неговият заместник-ресорен министър за приходната част на бюджета. Знаете, че практиката е да присъства най-добре запознатият, а в случая този заместник-министър е най-добре запознатият с данъчната политика.
Използвам случая да коригирам, за трети път мисля, че се казаха неверни твърдения на господин Пирински, на господин Радев и току-що от господин Николов - няма поети задължения от финансовия министър за намаляване. Възможно е, ако не влияе на бюджетната макрорамка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, тук на няколко пъти се спомена, че председателят на Народното събрание проф. Герджиков би следвало да бъде тук, на моето място и този въпрос да се обсъжда по време на неговото председателстване. Но господин Герджиков се намира на официално посещение в Букурещ на заседание на председателите на парламентите на държавите - кандидат-членки на Европейския съюз. Това е много сериозна и обективна причина, поради която той не може да присъства тук.
Мисля, че след като е спазен правилникът и след като въпросните законопроекти са били горещо дебатирани в комисията, а тази комисия всъщност е проекцията на нашия парламент, където всички парламентарни групи са представени, мисля, че ако ние тук проведем истински дебати, господин Пирински, няма нито един законопроект, който да бъде предварително обречен на неприемане и дебатите да бъдат безпредметни.
Аз призовавам много сериозно народните представители да се включат в дебата.
Имате думата.
Освен това заместник-министърът на Министерство на финансите, който отговаря по приходната част на бюджета, господин ал Джебури е тук. Мисля, че той също ще вземе в определен момент думата по законопроектите.
Имате думата.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС, от място): Процедурата трябва да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Направено е процедурно предложение да бъде поканен министърът на финансите господин Милен Велчев. Имаше направено и контрапредложение на това процедурно предложение.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение от народния представител Никола Николов да бъде поканен министърът на финансите Милен Велчев в залата.
Гласували 165 народни представители: за 67, против 95, въздържали се 3.
Процедурното предложение на господин Николов не се приема.
Продължаваме нашата дискусия.
Има ли желаещи?
Господин Анастасов, заповядайте.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Благодаря, господин председател. Уважаеми народни представители, дами и господа! Аз не искам да повтарям това, което казаха колегите преди мен. Всичките мотиви за изменението на патентния данък са сериозни и обосновани.
Ние от Коалиция за България въвеждаме обаче една новинка, която мисля, че касае почти всички бедстващи райони в страната. Става въпрос за тези райони, които са в трайно бедстващо икономическо положение. Хора, които също имат необходимост да работят. И ние всички в своите програми, когато в предизборните кампании се представяхме пред своите избиратели, заявявахме, че ще работим за намаляване на безработицата. Така ли беше? Така беше.
Затова ние предлагаме в тези райони, в които има трайна безработица и процентът на безработицата е над 25 на сто по статистически данни, там стойността на патентния данък да бъде 60 на сто от стойността му за останалите райони. Това касае особено много смесените и северозападните райони на България, касае ги много сериозно.
И затова аз апелирам - освен всичко друго, което предложихме за нормализиране повишението на патентния данък, да се отрази само реалната инфлация, да отразим и да приемем именно този параграф, с който изменяме Закона за облагане доходите на физическите лица, с цел да стимулираме хората в тези райони да работят, да имат по-голяма дейност и да плащат по-малко данъци, за да оживим икономически тези райони. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Анастасов.
Заповядайте, господин Церовски, имате думата за изказване.
ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ (НДСВ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Чувствам се задължен да кажа няколко думи във връзка с развилия се дебат. Има две или три неща, които по разбираеми причини опозицията премълчава. И не знам защо не иска да уважи правото ни на мнозинство, правото ни, че сме спечелили властта и правото ни да упражняваме наша финансова политика и съответно наша данъчна политика.
Аз не мога да разбера или по-точно разбирам желанието на опозицията да истеризира в обществото темата за повишеното данъчно бреме. Това просто не отговаря на истината и всички знаем, че данъчното бреме е намалено като цяло.

Не знам защо опозицията не дава възможност на управляващите да се помъчат да компенсират някои напрежения, които самите те като управляващи са заложили. Едно от напреженията е това, че патентно обложените фактически са с най-малка данъчна тежест, с най-малко данъчно бреме спрямо всички останали в нашето общество. Следващите са хората на граждански, на трудови договори. Ако всеки един от вас си погледне месечния фиш, ще види, че за един месец плаща патента на 90 на сто от патентаджиите в държавата. Аз не съм по-богат обаче от някои частни така наречени занаятчии.
Второто нещо, което искам да кажа и което никой до момента не е казал: не мога да разбера защо ние трябва да се съобразяваме с базата, която СДС е счел, че е справедливата база за облагане. Тук се говори за многократно увеличаване на някои позиции. Никой не казва обаче за редицата намаление в други позиции. Да, ние се помъчихме да видим как да се доближим до реалностите и до справедливостта, до справедливото облагане. При една база 5 лв. е естествено, че 50 пъти може да се увеличи, ако тези 5 лв. се отнасят за складовете в Илиянци. Увеличението с 200 - 300 на сто на някои сектори е именно за такива, които крият оборот. Всички тук знаем това и не зная защо си крием главата в пясъците. Сякаш на мен са ми купили "Мерцедес" от Илиянци... (Оживление.) Или да ви кажа и на кого са купени мерцедесите.
Искам да спомена още нещо. Ние имаме абсолютното право да видим по какъв начин да определим нашата основа, върху която съответно ще преизчисляваме тежестите вследствие на така наречените инфлационни процеси. Следователно аз категорично не приемам тезата, че трябва да продължаваме да се пързаляме в улея на бобслея, в който ни е вкарал Съюзът на демократичните сили. Няма как да стане. Ние имаме определена политика, която искаме да преследваме. За жалост, резултатите ще се почувстват може би малко по-късно. Ако вашите протежета, които клатехте по площадите, бяха малко по-загрижени за членовете си и бяха се появили тогава, когато можеше да се реагира, аз съм убеден, че можехме да решим проблемите. Убеден съм, защото наистина проблемите в цифрово изражение са нищожни.
Искам да ви кажа, че в момента тези хора отново не участват в един процес, който върви много активно с браншови организации. Аз съм предал на зам.-министър Алджабури огромна документация по проблемите, свързани с патентните данъци. Всички писмени, постъпили при мен жалби и предложения, са анализирани и предадени в министерството. Освен това съм убеден, че при едни прецизни сметки догодина може би ще се намали данъчното бреме на тези хора. Аз също съжалявам, че вследствие на недобрата активност на техните лидери, на техните браншови организации не сме влезли в един диалогов режим тогава, когато технологично можехме да решим проблемите.
Аз също не съм привърженик на тезата да се смята механично, както за жалост констатирам, че в предишния данъчен екип, който е предлагал съответните сметки, има такива моменти. Наистина всяка една професия трябва да бъде осъзната, да се анализират реалните обороти поне доколкото има такива бази-данни в Министерството на финансите и да се види на базата на тези реални обороти, на базата на реалните цифри наистина какво да бъде тяхното данъчно облагане.
Но има една друга истина. Много съжалявам, но конструирането на тези браншови организации по закона, който приехте в края на миналия парламент, не само нарушава определени права, не само не отделя реално тези, които трябва да бъдат обложени чрез патента, за да се изпълни смисълът, философията на този патент, за който господин Радев говори тук и която философия аз подкрепям 120 на сто, но зад тези данъци се крият производствени предприятия. Аз не знам, ако са занаятчии как да ги кръстим - манифактура или как? Занаятчията е занаятчия, има двама - трима калфи и има двама - трима чираци. Това е занаятчията, а не верига от хлебозаводи, складове на едро или фризьорски салони. Занаятчията е един. Задруга от занаятчии не знам какво прави? Манифактура ли? Нямам представа, аз не разбирам много от тези неща, защото ми звучат някак архаично. Аз съм работил в по-друго измерение - по-заводски човек съм бил. (Оживление.)
Според мен наистина има заложени неща, с които ние впоследствие се сблъскахме, влизайки в детайли, които съвсем отговорно казвам, че са заложени отпреди като класификации. Доста професии са обобщени неправомерно като занятие, ако мога да се изразя. Аз, например, не виждам никаква връзка между човек, който ремонтира обикновени музикални инструменти и човек, който ремонтира електронни музикални инструменти. Разликата е между небето и земята. Наистина този, който се занимава с традиционните музикални инструменти, той не само е занаятчия, а е майстор. Обаче един инженер по електроника, който ще ми смени два чипа на три цокъла, за да оправи синтезайзера, какъв е? За какво говорим? Ще го сравним със Страдивариус ли или как? Не върви. Има такива неща и аз мисля, че догодина това ще бъде изчистено. Поне така се надявам, защото виждам тук и заместник-министърът с какъв подход е към работата за разлика от предишния заместник-министър.
Аз много моля да не се спекулира наистина с проблемите на българския гражданин. Аз разбирам желанието ви. Има още една некоректна цифра, която се залага - 20 на сто инфлация. Ако вярвам на цифрите, които ни се подават от Министерството на финансите, а би трябвало да вярваме на тези цифри, както щем - не щем, вярваме на цифрите на Националния статистически институт, защото и там е една драма с потребителските кошници и всички знаем тази драма, ако вярвам на тези цифри сумарното натрупване е 40,2 за този период, през който не са променяни тези патентни данъци, а не 20 на сто, както се говори. Но ако вярваме. Принуден съм да вярвам, не че искам... (Реплики от СДС.) Да, от въвеждането.
Аз смятам, че колегите, които са засегнати, са поканени да се присъединят към работните групи по актуализацията на тези данъци и въобще по философията за 2003 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Церовски.
Има трима желаещи за реплика: господин Пирински, господин Радев и господин Николов.
Господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, господин Церовски, преди всичко бих искал да кажа, че Вие подходихте към този въпрос сериозно и отговорно и наистина се постарахте да вникнете в подробностите на проблема и нещо повече, да търсите един сериозен диалог със засегнатите. В тази връзка ми е първата реплика, тъй като Вие казахте, че опозицията иска да истеризира въпроса, ние се постарахме да подходим също отговорно и вие знаете това. И господин Анастасов беше на разположение, за да участва в работата на работната група, която вие оглавихте. По неизвестни причини тя не се събра формално, а бяха проведени неформални консултации. Понеже, първо, не съм съгласен, че ние в каквато и да било степен подхождаме към този въпрос политически и от самото начало и в Бюджетната комисия винаги сме се старали да подходим чисто обективно.
Вторият въпрос е Вашето възражение за това защо не даваме на мнозинството да упражнява своята политика.
Господин Церовски, Вие трябва да отчетете, че всяка от политическите сили в Народното събрание има правото да защитава своите позиции. Нашата позиция по вашата данъчна политика е категорична от самото начало. Ние не приемаме този баланс на облагането, който вие предлагате. Вие направихте големи облекчения за високите доходни групи, решихте въпроса за търговията с ценни книжа, която освободихте от данъчно облагане и други такива корекции, които облагодетелстват едри икономически интереси. Нещо, което ние категорично не възприемаме като приоритет и винаги ясно сме заявявали при дебат още миналата година и по бюджета, и по данъчните закони, че ние имаме друго виждане за данъчната политика. Един от елементите на това виждане са максимални облекчения за дребните предприемачи и за занаятчиите - нещо, което с патентния данък вие ударихте директно.
И, третото ми възражение. С Вашите думи всъщност стана ясно защо отказвате, защото не искате да решите очевидни въпроси от това, което вие считате за натиск - и от опозиция, и от външни организации.
Завършвам, господин председател, с още едно изречение.
Не бива да изпадате в така наречената твърда позиция. Тя е глуха позиция и тя е губеща позиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Господин Николов, имате думата за втора реплика.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин Церовски, от това, което Вие казахте, се разбра, че поради грешка на предишния екип на Министерството на финансите, който е създавал данъчната политика и е писал текстовете в закона, касаещи патентния данък, поради това има някакви грешки в него, които могат да бъдат отстранени и Вие ще започнете веднага да ги отстранявате, само че това ще стане за следващата година.
Аз не намирам логика в тази теза поради простата причина, че ако Вие осъзнавате, че има направени грешки или недотам защитими решения, то още сега може това да бъде променено. Това, първо.
Второ, примерите, които използвате, са изключително некоректни. Кой е този занаятчия с вериги от заводи? Ако го знаете, защо не сте го казали и в данъчната администрация да се вземат всички мерки така че очевидно този занаятчия не може да се ползва от реда на облагането по патентен данък? Кой е този занаятчия, който имал складове на едро и бил регистриран като занаятчия? Знаете ли го? Ако го знаете, защо не вземете мерки срещу това?
И, използвайки такива абсолютно несериозни, според мен, тези, Вие се опитвате да защитите това, че над 300 хиляди занаятчии чрез недомислиците в този данък - данъка за облагане доходите на физическите лица, ще им бъде влошена средата, в която те ще упражняват своята дейност. Те наистина са 300 хиляди. Това, че Вие спекулирате, че е сезонна дейност, че по-късно ще се регистрират и така нататък, това ще го видим на края на годината. В момента са регистрирани по-малко от една трета от регистрираните миналата година за цялата година занаятчии, което означава, че те са преминали в сивия сектор. А преминаването им в сивия сектор Вие знаете какво означава - те увреждат и пазара, и не плащат данъци, и в края на краищата хора, които са поели ангажиментите сами за себе си чрез своята икономическа активност, вие ги принуждавате да легнат отново на гърба на държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За трета реплика думата има господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Церовски, Вие говорите за права сякаш някой ви ограничава правата - на мнозинството, да определяте тази или онази политика, в това число и в областта на данъците. Ами, че вие си ги имате тези права. Защо мислите, че опозицията няма същите права, за да ви критикува? Това е парламент все пак и, ако не сте забравили, и по никой начин ние не оспорваме вашето право да определяте една или друга политика. Ние обаче оспорваме вашето чувство, да смятате, че няма отговорност, че не носите отговорност за тази политика. Това, в което ние ви обвиняваме е липсата ви на чувство за отговорност, а правата си вървят с адекватната отговорност. Затова става дума!
Става дума за още нещо, господин Церовски. (Шум и реплики в залата.)
Да изчакам малко, за да може да ме чуе господин Церовски, защото това трябва да го запомни, което сега ще му кажа!
Господин Церовски, тази данъчна тежест, за която говорите, че била намалена, е една голяма измама. Вероятно някой Ви е подвел. Аз подозирам вашият вицепремиер Николай Василев, който много често изобилие от числа цитира на най-различни места - числа, обаче, които само са в неговата глава. Тях ги няма никъде - тези числа. Той ни говори за данъчна тежест от 36, от 31, от 29... Различни цифри споменава. Никога не повтаря две еднакви числа. Междупрочем, същото прави и финансовия министър.
Сега, запомнете добре - данъчната тежест изобщо, цялата сума, която се събира в бюджета като приходи е 40,5! Толкова, колкото беше миналата година. Тоест, е неутрална по отношение на някаква икономия, за разлика от по-предходната година, когато същото това правителство, за което преди малко казахте, намали данъчната тежест и остави 650 млн. лв. на разположение на бизнеса и на домакинствата. Е, същите тези специалисти, които стоят там, отзад, ще ви ги повторят тези числа - 650 млн. на разположение на домакинства и на бизнес. Нито един лев вашето правителство тази година не остави на бизнеса и на семействата! Защото вие говорите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Радев, моля Ви да приключите, ако обичате.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Ако обичате, само още едно изречение, за да завърша. Може ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Значи, спекулацията къде е - намалена данъчна тежест, компенсирана от увеличена неданъчна тежест. Сумарно двете като равенство - пълна нула! Без значение е дали вие имате разходи за данъчни или за неданъчни цели - по един и същи начин се плащат, защото парите нямат панделки!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Радев.
Заповядайте, имате думата за дуплика, господин Церовски.
ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ (НДСВ): Благодаря на колегите за забележките.
Първо, смятам че казах, че се учудвам защо оспорвате нашето право да проведем наша политика. Ние това правим и го правим еднозначно. Показваме, че го правим, а вие като опозиция можете да приказвате колкото си искате и както си искате. Уважаваме това ваше приказване.
Втори момент. Господин Радев, ако 30-те милиона лева, които Вие вкарахте в т.нар. информационна система за обработка на данъците и ако я имаше тази система, ние нямаше да имаме проблеми с вчерашните въпроси, които разглеждахме в Комисията по бюджет и финанси, въпросите, свързани с ДДС и т.н. Тези 30 млн. лв. някъде са се изпарили. Ако не бяха изпарени, нямаше да вдигаме данъците на патентаджиите. Ще говоря популистично и аз като Вас.
Извинявам се, ако съм говорил за занаятчии. Имал съм предвид патентаджии. Лапсус лингве - грешка на езика.
Господин Пирински, наистина вашата част от опозицията винаги се е мъчила конструктивно да подходи към нещата, за което благодарим. Това, че в даден момент вашата теза по определен начин се разминава с нашата теза, е нормално. Вие стоите от ляво, а ние - от дясно на центъра.
Нашето виждане и нашата философия в целия тайм-тейбъл е първо да стимулираме една част, да завъртим малко, след това - втора част. Така че има някаква логика и тази логика отговорните хора я усещат. Друг е въпросът политиците по какъв начин ще черпят политически дивиденти от това. Вие имате право като лява политическа сила да черпите дивиденти. Вас ви разбираме и затова казвам, че сте коректни в този дебат, който водим.
Не мога обаче да разбера тези, които се бият в гърдите колко са десни, да имат не социалистически, а комунистически популизъм, да го леят тук от тази трибуна и да ни обясняват как ние грешно правим нещо, защото еди-какво си било. Колеги от Съюза на демократичните сили, припомнете си, че сте дясна опозиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Церовски.
Има думата за изказване господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, на нашето внимание е поставен един проблем, който наистина вълнува немалко хора, защото е свързан с икономическото положение на тази класа, която ние създадохме - средната класа, влошаването на чието икономическо положение рефлектира върху цялата държава.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Та вие ли сте я създали?!
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Някой пита къде е тази класа. Това са точно тези, които плащат патентния данък. Те са само част от тази средна класа.
Вярно е, че ние определихме патентите след доста дълъг диалог с хората, които щяха да ги плащат. Миналото правителство и миналият парламент изходиха именно от това да се даде възможност на тези хора, които започват първоначално своя малък, своя семеен бизнес, да се утвърдят, да просъществуват, а ако им тръгнат нещата, дори и да създават работни места. Вашата политика не е никаква дясна политика в областта на данъчното облагане, защото по отношение на патентите тя е насочена именно срещу тези хора. Видяхме, че вие самите не сте убедени и уверени, че вашата политика е правилна.
Господин Церовски ще ме извини, но в неговото изказване нямаше това, което се нарича формална логика. От една страна казвате, че няма проблеми, а от друга страна - че имало проблеми, но те не били решени, защото едва ли не са виновни браншовите организации, които не са се обадили навреме, когато е могло да се направи някаква корекция. От една страна казвате, че по-справедливо е патентите да са в такъв размер, в който вие ги гласувахте, а от друга страна - че догодина по всяка вероятност щели да бъдат намалени. Къде е истината? Истината е, че вие търсите отвсякъде по-големи приходи. За съжаление провеждате една либерална лява политика (смях и приятно оживление в блока на НДСВ), защото ударихте с данък сгради собствениците, удряте сега с тези несъразмерно увеличени патенти именно средната класа.
Ако Европейската комисия на няколко пъти заявява, че България се е доближила до пазарната икономика, но още нямаме пазарна икономика, тя има предвид точно това - тези удари, които се нанасят върху средната класа. На една пазарна икономика гръбнакът е средната класа, а не големите групировки, за които вие се грижите повече отколкото трябва. Защо не намалихте техния данък за сметка на тези, които наистина имат възможност да създават и създават работни места. Вие за създаването на работни места ли сте или против? И защо въвеждате патент за създаване на нови работни места, когато в цял свят там, където има безработица, се дават преференции когато се създадат работни места.
Преди няколко вечери чух вицепремиера Николай Василев с една безумна цифра по телевизията: че за една година броят на безработните е намалял с 300 хил. Може би това наистина е лапсус лингве, за което Вие говорихте. Ама много такива лапсус лингвета има във Вашите изявления. С лапсус лингве не се прави политика.
Ето защо ние ще гласуваме за тези законопроекти, които наистина донякъде ще коригират тази голяма вреда, която вие нанесохте с вашия Закон за облагане доходите на физическите лица по отношение на патентите. И неслучайно председателят на Народното събрание обеща, че ще бъде разгледан този въпрос. Или искате да кажете, че той само формално, за да залъже лицата, плащащи патенти, е направил това изявление? Неслучайно министърът на финансите каза, че понеже става дума за дребни суми, те може да се коригират още в рамките на бюджета за 2002 г. След това той изглежда забрави онова, което е казал и изведнъж каза "Не, абсурд е това да стане в рамките на тази година."
Вие говорите за информационна система на Министерството на финансите. Много по-пресен е примерът с "Краун ейджънтс", господин Искров и господин Церовски.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Затваряме кранчето: цък, цък, цък...
ЙОРДАН СОКОЛОВ: За 20 млн. става дума, а вие изсипвате 33 млн. за този дето духа. Ето защо вашата политика наистина търпи провал. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Искате думата за реплика? Заповядайте, господин Церовски.

ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ (НДСВ): Огромното ми уважение към господин Соколов, но аз никога не се бъркам в юридически дебати, защото не разбирам от тази материя и бих го посъветвал и той да не се бърка в дебати, свързани с данъчната политика.
Знаете ли къде е истинският ви проблем, господин Соколов? Вие създадохте една прослойка, наречена "реститутска", която е убиецът на дребния и среден бизнес. И не мога да разбера как така наречените "хора от дребния бизнес" не роптаят, когато плащат по 1000 - 1500 долара наем за магазините на месец, а им тежат между 300 и 600 лв. патентен данък годишно!
По въпроса за така наречените наследени от вас проблеми в Закона за патентните данъци исках да кажа следното. Разбитите групи са направени така, че в момента, когато започнахме да водим дебатите и вникнахме в същността, вкарват взаимно изключващи се противоречия, ако мога така да се изразя - в реалния живот стопански субекти са поставени под един и същи натиск. Давам един прост пример: хората, които вулканизират гуми, са вкарани при хората, които са собственици на автосервизи, и така или иначе трябва да плащат един и същи патентен данък.
Затова казвам, че малко постфактум във времето, след като дебатирахме по проблемите, ние ги установихме като депутати. Говоря като депутатска комисия.
Защо чиновниците от Министерството на финансите, които между другото са 90 на сто още вашите, не са направили това - не знам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Дуплика - господин Соколов, заповядайте.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Церовски, Вие отново се объркахте.
ВАЛЕНИН ЦЕРОВСКИ (НДСВ, от място): Ами, аз съм много объркан човек.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Всеки народен представител може да вземе отношение по всяка материя. Недейте Вие да определяте кой къде е компетентен. Чест Ви прави, че признавате, че в правото не сте компетентен, но видях, че и в данъчната политика сте още по-некомпетентен. Защото, ако за вашия патентен данък ви пречи реституцията, много сте се объркали. И Вие правите това изявление от дясна позиция, срещу реституцията, която беше проведена у нас. Ами, поне си признайте каква ви е политиката, каква ви е идеологията, какви са ви възгледите.
И на второ място, пак тези цифри. Кой е този, който плаща 1500 долара наем?
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): По "Витошка".
ЙОРДАН СОКОЛОВ: По "Витошка", да! Ами, защо не ги разделихте тези неща? Нали вие гласувахте този закон?
РЕПЛИКИ ОТ НДСВ: Вие защо не ги разделихте?
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Наследили сте нещо лошо, вие само лоши неща, изглежда, наследихте и вместо да ги поправите, ако е вярно, че са били лоши, вие само ги влошихте. Ами, дотам докарахте страната! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказвания? Не виждам.
Давам почивка. (Звъни.)


(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Новопостъпили питания за периода 22-28 март 2002 г.:
Постъпило е питане от народния представител Евгени Чачев към Симеон Сакскобургготски, министър-председател на Република България, относно състоянието на застой и липсата на координация и подготовката на Република България за кохезионни и структурни фондове на Европейския съюз и за участие в общата структурна и регионална политика на съюза. Следва да се отговори в пленарното заседание на 5 април 2002 г.
Постъпило е питане от народните представители Пламен Моллов и Васил Калинов към Мехмед Дикме - министър на земеделието и горите, относно дейността на Министерството на земеделието и горите за управление и стопанисване на горския фонд. Следва да се отговори в пленарното заседание на 5 април 2002 г.
Постъпило е питане от народния представител Евдокия Манева към Мехмед Дикме - министър на земеделието и горите, относно стартиралите преговори с Европейския съюз по глава "Земеделие". Следва да се отговори в пленарното заседание на 5 април 2002 г.
Постъпило е питане от народните представители Надежда Михайлова и Димитър Абаджиев към Симеон Сакскобургготски, министър-председател на Република България, относно заседанието на Министерския съвет на 25 октомври 2001 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 5 април 2002 г.
Постъпило е питане от народните представители Георги Станилов и Петър Жотев към Мехмед Дикме - министър на земеделието и горите, относно законността на проведен търг в бивше МТС, сега "Вермаж 90" ЕООД, на територията на община Царево, област Бургаска. Следва да се отговори на пленарното заседание на 5 април 2002 г.
Има за връчване писмени отговори:
- от заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството Костадин Паскалев на актуален въпрос на народния представител Кръстьо Петков;
- от министъра на финансите Милен Велчев на актуален въпрос от народния представител Стойко Танков;
- от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос от народния представител Стойко Танков;
- от заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството Костадин Паскалев на актуален въпрос от народния представител Евдокия Манева;
- от министъра на околната среда и водите Долорес Арсенова на актуален въпрос от народния представител Евдокия Манева;
- от министъра на финансите Милен Велчев на актуален въпрос от народния представител Йордан Бакалов;
- от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос на народния представител Васил Калинов и
- от заместник министър-председателя и министър на икономиката Николай Василев на актуален въпрос от народния представител Кина Андреева.
За процедурно предложение има думата господин Близнаков.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! Правя процедурно предложение за извънредно заседание на Народното събрание във вторник, 2 април, от 14,00 ч.
Предлагам следния дневен ред от името на Националното движение Симеон Втори:
1. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица. Вносители: Йордан Нихризов; Муравей Радев и група народни представители; Георги Анастасов и група народни представители.
2. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. Вносители: Муравей Радев и група народни представители; Диляна Грозданова.
3. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения. Вносители: Атанас Щерев; Министерският съвет; Атанас Щерев и група народни представители.
4. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, приет на първо четене на 23 януари 2002 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Близнаков.
Гласуваме направеното процедурно предложение за извънредно заседание.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 109, против 19, въздържали се 15.
Процедурното предложение е прието.

Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Първата точка от него за днес е разисквания по питането на народните представители Румяна Георгиева и Нина Чилова към заместник министър-председател и министър на икономиката Николай Василев относно изпълнението на приватизационния договор и икономическото състояние на "Кремиковци".
На питането е отговорено на заседанието от 1 март т.г. На 6 март 48 народни представители са внесли предложение за разискване по питането. Разискванията са насрочени за 22 март, но поради отсъствието на заместник министър-председателя Николай Василев от страната те са пренасрочени за 29 март. На 28 март е внесен проект за решение във връзка с разискванията по питането на народните представители Румяна Георгиева и Нина Чилова. Предложението за разискванията и проектът за решение са раздадени тази сутрин на народните представители.
Разискванията, съгласно нашия правилник, се провеждат в рамките на един час. Времето, разпределено между парламентарните групи, е както следва: НДСВ - 29 мин., Коалиция за България - 12 мин., ОДС - 12 мин.; ДПС - 5 мин., независими - общо 2 мин.
Заповядайте, министър Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Най-напред ми позволете да благодаря на тези 48 народни представители, които са предизвикали парламентарния дебат по тази толкова важна за националната ни икономика и националната ни индустрия тема. Изпълнителната власт и в частност Министерството на икономиката си дават пълна сметка за огромното значение на "Кремиковци" АД за българската индустрия, за платежния баланс и за социалния мир в региона.
За днешния дебат Министерството на икономиката е подготвило доста материали, някои от които, доколкото ми е известно, са раздадени заедно с някои цветни графики на ръководствата на парламентарните групи. Ако е необходимо, ние ще ви предоставим и допълнителна информация.
"Кремиковци" е един от стожерите през последните десетилетия на националната икономика. Разбира се, това е най-голямото металургично предприятие и неговите приходи от продажби съставляват 4 на сто от всички приходи в индустрията към края на миналата година. "Кремиковци" изнася 81 на сто от стоманените изделия и 8 на сто от общия износ на Република България. Дейността на "Кремиковци" е силно свързана и с цели други отрасли и региони. Над една четвърт от превозите на Българските държавни железници са за продуктите и суровините на "Кремиковци" АД. Над 70 на сто от товаропотоците на пристанище Бургас са свързани с "Кремиковци", около 50 на сто от товаропотока на пристанище Лом също е от и за "Кремиковци". Голям брой български и чужди доставчици и клиенти работят с "Кремиковци". Пряко в производството към днешна дата са заети приблизително 8330 работещи, в съпътстващите производства - още около 3 хил. души, а, разбира се, заедно с всички доставчици, свързани фирми, клиенти вероятно този бизнес дава работа на десетки души. Към края на миналата година в основното производство са работили все още 9660 души, което означава, че за последните няколко месеца броят им е намалял с общо 1330 души.
Структурата на капитала на дружеството е добре известна. Държавата (Министерство на икономиката) все още притежава една четвърт от капитала. "Финметалс Холдинг" АД, след приватизационната процедура от преди по-малко от 3 години, притежава 71 процента. Вследствие на масовата приватизация отпреди 5 години индивидуални участници и физически лица имат 3,6 процента от капитала, а юридически лица, инвеститори имат 0,4 процента. Разбира се, техните права и тяхната роля в управлението е нулева.
В този документ, който се надявам, че имате, са дадени много, много данни - по-точно най-важните. Сега ще си позволя да коментирам някои от тях, стараейки се да не повтарям част от аргументите и фактите, които изнесох пред вас на парламентарния контрол на 1 март т.г.
"Кремиковци", за съжаление, е едно от най-губещите дружества в страната. Така е било преди приватизацията, така продължава, с неотслабваща сила, да е и след приватизацията. Това е един от основните структурни проблеми на националната икономика и един от основните потенциални проблеми на държавния бюджет и на данъкоплатците.
Графиката показва, че дори от основна дейност "Кремиковци" е губило през всички периоди, с изключение на кратък период през 2000-а година, дори от основна дейност, уважаеми дами и господа.
Що се отнася до общия резултат, той е загуба 66 млн. лв. през 1998 г.; 180 млн. - през 1999 г.; 39 млн. лв. загуба - 2000 г., и 62 млн. лв. загуба - 2001 г. На графиките са показани приходите и разходите от основната дейност и как те се отнасят един към друг и какъв е общият резултат.
Комулативната загуба на "Кремиковци" за последните 4 години е минус 347 млн. лв. Това е една огромна сума за малка България - повече 1 процент от брутния вътрешен продукт.
Собственият капитал все още е положителен. Към 30 ноември м.г., когато е последната дата, за която ние сме виждали баланс на дружеството, той е положителен - 150 млн. лв. Това обаче донякъде е измамна цифра. Ако "Кремиковци" не беше получил мощна финансова инжекция от 182 млн. лв., по време на приватизацията, в момента собственият капитал щеше да бъде отрицателен - преди 4 месеца, от минус 32 млн. лв., а към днешна дата вероятно повече от минус 50 млн. лв.
Дълготрайните материални активи са сравнително стабилни по различни причини. Разбира се, вследствие на счетоводни операции те се колебаят между 520 и 550 млн. лв. и към момента са над 520 млн. лв. Това звучи добре. Разбира се, това не означава, че всички активи са оперативни. Не означава, че това е реалната им пазарна стойност. Това означава, че така се водят на баланса по историческа отчетна стойност.
Много са интересни разходите за амортизация. За 1999 г. амортизационните отчисления са 52 млн. лв. или приблизително 10 процента от дълготрайните материални активи. Вследствие на промени в счетоводната практика за миналата година те са едва 23 млн. лв., тоест около 4 процента от дълготрайните материални активи. За мен това е занижена стойност, която занижава и реалната загуба на "Кремиковци", която от 60 и няколко милиона лева, може би реалистично трябваше да е към 80 - 90 млн.
Тъй като "Кремиковци" е голямо дружество, с големи доставки и големи продажби, реализира и големи финансови приходи и финансови разходи. Някои от тях са от извънреден характер, много от тях са свързани с промяна във валутните курсове. Средногодишно финансовите приходи са около 60 млн. лв. Финансовите разходи са малко повече и има малък отрицателен резултат от финансова дейност.
Бих ви препоръчал, уважаеми колеги, ако имате тази графика за краткосрочните вземания (министър Николай Василев показва на народните представители графика), да я погледнете, защото тя е изключително показателна и много тревожна. Краткосрочните вземания са суми, които се дължат на самото "Кремиковци" от негови клиенти в рамките на една година. Такива вземания винаги е нормално да има, поради това, че при търговската дейност обикновено има доставка на стока и след това плащане или някакви други краткосрочни задължения.
В годината преди приватизацията те са 42 млн. лв. По време на приватизацията са 72 млн. лв. След това варират нагоре-надолу, обикновено нагоре, и към 30 юни, тоест около изборите миналата година, те са 104 млн. лв.
Какво се получава при промяната на политическата обстановка? Явно някой се опитва да лови риба в мътна вода и за 5 месеца е увеличил краткосрочните вземания от 104 млн. лв. на 267 млн. лв. Разлика от 163 млн. лв. - повече от половин процент от брутния вътрешен продукт на страната.
Уважаеми колеги, не е необходимо някой да е банкер, счетоводител или одитор, за да разбере, че едно нормално управлявано дружество, с добросъвестен мениджмънт, който се опитва да подобри състоянието на дружеството, както те самите твърдят, по време на такива преходни периоди, когато разбира се никой на ежедневна база не следи баланса на едно дружество, продава без да си прибира парите. Продава на кого? Не продава на най-големите световни търговци на метали и на най-големите клиенти, продава на себе си. Продава на много офшорни дружества. Можем да познаем с кого са свързани те. Получава се следното: изпраща се пратката с метали, офшорната фирма я купува. Тя дължи пари на "Кремиковци", но, разбира се, не ги превежда. Продава по-нататък металите, евентуално разбира се, вероятно със сравнително голяма норма на печалба, на истинския клиент, след което парите остават някъде, но това не е на територията на Република България. Как се финансира това? Много ясно как - като не се плащат никакви сметки.
На следващата страница - задълженията. Те се колебаят между 645 млн. лв. към датата на приватизация, нагоре-надолу и стигат до 640, тоест до същата сума, към 30 юни 2001 г. Какво става в следващия период? За 5 месеца те се увеличават главоломно до 837 млн. лв. или със 197 млн. лв. За 5 месеца глаголът, изберете си го сами, може да е: "източени", "позабравени", "позагубени", "ненамерени" 197 млн. лв. Държавата, разбира се, има няколко хиляди подобни дружества. Естествено, това може би е най-голямото. Държавата не получава баланса на дружеството всеки ден и дори всеки месец. Тя обикновено го получава към 1 април с дата за миналата година. Смяната на една политическа обстановка при един грешен приватизационен модел, при една грешна индустриална практика и при джунглата на корпоративното управление в България, това е идеален момент да се загубят тези 197 млн. лв.
След това има други графики, които показват структурата на задълженията - как и дългосрочните постоянно се увеличават, но, разбира се, основно краткосрочните, заради практиките, които току-що обясних.
Какво става, колеги, със средната брутна работна заплата? Това, разбира се, е едно частно дружество и то може да прави каквото намери за добре - може да увеличава заплатите, ако има повече средства и големи печалби, може да ги задържа и по-бавно да ги увеличава. Това си е тяхна работа. Не зная дали ще бъдете изненадани от това, което ще ви кажа сега. Аз лично съм много изненадан.
Едно дружество, което комулативно, както ви казах, за 4 години е загубило почти толкова, колкото десетки други подобни дружества общо - по почти 400 млн. лв. от началото на 1998 г. досега, в самия край на 2000 г. е имало средна работна заплата 409 лв. Вярно, става дума за много специализиран тежък физически труд и това звучи логично. При увеличение на средната работна заплата в страната миналата година от 18 процента - между януари и декември средната работна заплата в страната се увеличи с 18 процента, колеги, при годишна инфлация от 4,8 процента, обаче "Кремиковци" е планирало средна заплата на 1 май т.г. от 690 лв. Тоест от 409 на 690 лв. Увеличението е почти със 70 процента.

Аз не съм човекът, който има морално право да казва дали това е ниска, нормална или висока заплата. Това е предмет на договорка между синдикатите, работещите и работодателите. На практика обаче се получава следното. Държавният бюджет, данъкоплатците, пак ще повторя, данъкоплатците и кредиторите като цяло, те са основно данъкоплатците, финансират тази схема. Пари в "Кремиковци" почти не се връщат, потъват ток, газ, има огромни задължения към НОИ, към всички структури на държавния бюджет, към десетки и стотици доставчици - малки, средни и големи, много от тях държавни, много частни. Единственото нещо, което се плаща, са заплатите. Може би това е прекрасно за самите работници, но аз не мисля така.
Не е от интерес, уважаеми дами и господа народни представители, на служителите и на работещите в едно дружество някой да им зарови главата в пясъка, някой да се опита да зарови и нашата глава в пясъка и да твърди, че там всичко е наред, там има прекрасен социален мир, а в същото време ситуацията ми прилича на следното. Качват се 8330 работници на един кораб, устройва им се едно пиршество, капитанът скача от кораба и напуска, корабът се засилва към водопада в края на реката. Корабът в момента наближава водопада и е готов да се сгромоляса с цялата си тежест. В момента от около месец - месец и половина насам ние сме в доста неприятната наследена ситуация да се опитаме как да спрем този кораб да не падне във водопада.
Имам и друга графика, която показва как броят на работещите от края на 1998 г., когато са били 16 236, сега ви казах в основното производство са 8330. Разбира се, имам и много други допълнителни материали, с които съм готов да ви запозная. Аз ще си запазя времето да взема думата и по към края на дебата. Имам и доста информация около последните събития в света в стоманената индустрия - митата, въведени или невъведени от САЩ, отговора на Европейския съюз и краткосрочните последствия за Република България.
На 1 март по време на парламентарния контрол вие си спомняте, че аз изнесох доста данни и доста факти около приватизационната сделка. По време на един кратък дебат, разбира се, ние не можем да обхванем всички данни. С проблема от месец насам активно се занимава междуведомствена група от много институции - представители на самото "Кремиковци" АД, представители на Министерството на финансите, представители на Министерството на икономиката, на Агенцията за държавни вземания, на митниците, на "Булгаргаз", на НЕК ЕАД, на Агенцията за приватизация и други. Положението е неприятно. Изход има, тоест, ние сме длъжни да намерим.
Преди да приключа с настоящото си изказване, бих желал да уточня най-отговорно, че изходът се търси в следната посока.
Първо, никой не трябва да се страхува, че намерението на изпълнителната власт е по някакъв начин да спре стоманодобива в страната, да ликвидира тази индустрия. Нищо подобно. Точно обратното, ние абсолютно съзнаваме структурното значение на това дружество за националната икономика, изключително голямата роля на социалния въпрос и на тези 8000 работни места, за които ние ще се борим с всички сили. В същото време трябва да знаете, че ние ще се борим и за интересите на държавния бюджет и на данъкоплатците, тъй като проблемът "Кремиковци" в момента е на път да се превърне в най-голямата помпа за държавния бюджет.
Така че ви призовавам да ни подкрепите за намирането на едно навременно, закъсняло разбира се, и отговорно решение, което в най-пълна степен да защитава националните интереси и социалните интереси на работещите.
Завършвам с това, че преди осем дни, след много тежки разговори на работната група, за която споменах, с представители на работещите и на синдикатите, основно на КТ "Подкрепа", постигнаха едно споразумение, което е добро, което показва положително съвместно отношение към проблема и начини за намиране на решение.
От трибуната на Народното събрание ще си позволя да благодаря на представителите на КТ "Подкрепа", начело с д-р Тренчев, за тяхното изключително достойно и отговорно поведение.
Благодаря ви много, уважаеми дами и господа народни представители, за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Василев.
Госпожо Георгиева, имате думата.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Иска ми се от днешния дебат за приватизацията на "Кремиковци" да липсва емоцията за търсене на необходимия виновник за финансовото състояние на дружеството. Защото, търсейки истинския виновник, ще се оплетем в политическата демагогия за вината на правителството на Виденов, ще я свържем с липсата на политическата воля за отделяне на държавата от управлението на фирмите, лошото държавно управление или поставянето на паразитиращи фирми на входа и изхода на предприятията и тяхното източване; ще преминем през правителството на Костов, който продължи доразграбването на фирмите и завърши с провеждането на така наречената "политика на бърза, пълна и необратима приватизация", начело с министър "10 процента", ще стигнем и до днешния собственик, който трябва да отговори може ли да менажира дружеството, да изпълнява приватизационния договор или ще продължава да доизточва дружество "Кремиковци".
Ако съпоставим състоянието на дружеството през 1999 г., ще видим следните проблеми или следната картина: една фалирала фирма, липсата на визия за нейното развитие, работници, които не знаят своята съдба, но знаят, че години от живота са дали за "Кремиковци" и са готови с всички средства да се борят за хляба си. Имаме правителство през 1999 г. готово на всяка цена да се отърве от проблема.
Какво имаме сега, което посочи и вицепремиерът? Дружество в тежко финансово състояние, с неясна програма за развитие, нов собственик - "Финметалс холдинг", купил 71 на сто от "Кремиковци" за 1 долар, придобил активи за милиони долари, поел задължения за покриване на тези задължения, след което оптимизира разходите и притиска държавата за опрощаване или разсрочване на тези задължения, работници отново с неясна съдба, използвани като разменна монета между собственик и синдикат срещу държавата. Минотарно участие на държавата, която е притисната да взема или непопулярни решения, или да нарушава закона в интерес на социалния мир.
Аз не мога да дам отговор кога започна агонията на "Кремиковци" - от момента на неговото лошо управление от държавата или с неговата приватизация. Защото с това се постави началото на една агония с предизвестен край или може би агония без край. Всичко това показва необходимостта от днешния дебат. Изнесените факти от министър Василев още веднъж показват, че когато се провежда една недалновидна приватизационна политика, съдбите на хиляди хора стават нейни заложници.
И ако днес загърбим политическите пристрастия и анализираме изнасяните данни от министър Василев за икономическото състояние на "Кремиковци", както и - предполагам, че всички вие сте се запознали - представения от ръководството на дружеството сравнителен анализ и прогноза за развитие, трябва да направим така, че да можем да дадем днес верния отговор има ли шанс "Кремиковци" в днешния стопански живот.
Но преди да се даде този отговор, тук и сега следва да си спомним оценката на господин Александър Божков, давана тук, в тази зала, за докладвана успешна приватизационна сделка. И сега се налага той да докладва за тази и други сделки в друга зала. Надявам се, че ще чуем и изказванията на господин Петър Жотев по изпълнението на закона за осъществяване на следприватизационния контрол или защо той не е проведен, отговор на господин Муравей Радев по финансовите показатели и прилагането на Закона за събиране на вземания към държавите кредитори.
Ето защо, уважаеми господин Василев, смятам, че ние също закъсняваме с отговора на този въпрос и той трябваше да бъде решен и предаден на работниците на "Кремиковци". На тях всички ние сме длъжници. Надявам се, че и сега с интерес работници и синдикалисти гледат дебата и се интересуват от влошените финансови резултати на "Кремиковци" и каква е позицията на Народното събрание и на изпълнителната власт. Защото тук и миналия път бяха отчетени огромните задължения на "Кремиковци": към НЕК - над 60 млн. лв., към Агенцията за държавни вземания - над 50 млн. лв., към "Булгаргаз" - над 13 млн. лв., към НОИ - 78 млн. и други.
Затова бих попитала собственика господин Захариев, ако той беше собственик на тези държавни дружества, как щеше да търси тези вземания и какви мерки би предприел или би обяснил това на работниците и ще продължава да твърди, че държавата пречи на бизнеса. Този въпрос стои и пред вас, господин Василев, и той трябва да намери бързо решение, за да се защитят интересите на държавата. Това трябва да бъде обяснено на работниците.
Положително е това, което вие отчетохте, че вече е започнал диалогът със собственика, със синдикатите и държавата. Но сте длъжници на работниците на "Кремиковци".
Второ, работниците трябва да получат ясен отговор на какво се състои влошеното финансово състояние на дружеството - дали на лошата международна конюнктура в стоманодобива, спада в цените или на неизпълнение на инвестиционната програма и начина на управление на паричните потоци по познатите схеми, водещи до източване на "Кремиковци" за сметка на трупане на печалба във фирми, свързани със собственика, регистрирани, както Вие отчетохте, в офшорни зони. А такива, господин Захариев, има и на остров Кипър, в Швейцария, Ирландия и т. н. И тъй като ние проведохме разговор с господин Захариев, аз му обещах, че това няма да бъде тема на днешния разговор и няма да влизаме в подробности за начина на фактуриране, префактуриране и плащане, защото с това се занимават с други органи. Тези въпроси не са получили отговор и в представената от собственика на "Кремиковци" прогноза за развитието на дружеството от 2002 до 2004 г. Предложените сценарии А и Б са само моментни кръпки в празната торба на "Кремиковци" и те не отговарят на въпроса ще се сложи ли край на агонията на "Кремиковци". Смятам, че заедно с изпълнителната власт, собственик, синдикати и работници трябва да се отговори, както Вие обещахте, господин Василев, точно на този въпрос - за съдбата на "Кремиковци".
Ето защо, уважаеми господин Василев, тук тези дебати и решенията, които ще приемем, трябва да бъдат ясен сигнал как не трябва да се прави приватизация на всяка цена, без да има определена национална стратегия за приоритетите на структуроопределящите за страната отрасли. Да не се допускат грешките на предишните управления - зад собствени интереси да се заобикалят законите и да се накърняват националните интереси. Защото само със законна и прозрачна приватизация това правителство ще докаже, че трудът на цели поколения, които изграждаха индустрията на България, има достойна оценка, а не е продаден за жълти стотинки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Господин Стефанов, имате думата.
ДИМИТЪР СТЕФАНОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Василев, колеги! "Кремиковци" три години след приватизацията е в същото или даже в по-лошо състояние, отколкото преди самата приватизация.
В навечерието на приватизацията тогавашният изпълнителен директор вдигна голям шум в публичното пространство, че "Кремиковци" е пред затваряне, че трябва да се вземат мерки и да се вкара едва ли не за няколко седмици нов собственик. Тогава им бе отговорено, че приватизаторите не отговарят за текущите проблеми, да си направят програма за оцеляване. Целта на приватизацията е да се осигури стратегически инвеститор, който да гарантира дългосрочната стабилност на тази компания чрез инвестиране на огромни средства.
Днешното състояние, което господин Василев много добре охарактеризира, се оказа по-тежко, като в доклада на изпълнителния директор на "Кремиковци" за основна причина се сочат така наречените скрити задължения. Споменава се, че и конюнктурата е лоша. Всички знаят, че финансовото състояние на едно дружество се определя от много фактори, но най-фундаменталният са инвестициите, които се правят, за да гарантират неговата конкурентоспособност. Конюнктурата има не само спадове, тя има и движение нагоре. И ако едно дружество е конкурентоспособно, даже и при спад на конюнктурата с ниски разходи то може да оцелее и да върви напред.
Сега - за така наречените скрити задължения.
Чисто формално погледнато, кремиковското ръководство предлага те да бъдат уредени на основание чл. 28, ал. 2 от приватизационния договор, тоест, да заработи някакъв компенсаторен механизъм. Но също на чисто формално основание това не може да стане, понеже там се казва, че тази претенция за скрити задължения трябва да бъде заявена в рамките на 6 месеца, които изтекоха преди края на 1999 г.
Но нека да вземем и другата страна - отношението на сегашния мажоритарен собственик към проблема задължения. В оценката на офертите посредникът - международният консултант - изтъква следното. Кандидати са две фирми - "Ердемир", турска фирма, една от най-големите десет компании в този бизнес, листвана на турската и международните борси, и на "Дару металс”. Там се казва: слаби страни на "Ердемир": нежелание за поемане на краткосрочните задължения. "Ердемир" казват: ние ще поемем в рамките на стойността на наличните материални запаси. Онова, което е над това, не можем да го поемем.
В същата тази оценка се казва: силни страни на "Дару металс”: поемат да осигурят обслужване на всички задължения на "Кремиковци" в съответствие с правителствената рамка.
Изведнъж сега се оказва, че има скрити задължения, които, интересно защо, сега се заявяват. В доклада на господин Захариев се казва, че "Делойт и Туш" установяват тези скрити задължения през януари 2000 г. Но месец и нещо по-късно - през март 2000 г. - те предлагат на агенцията едно споразумение за изменение на инвестиционната програма, а не за компенсаторен механизъм на краткосрочните задължения.
И така, тръгва се по две линии: от една страна, търси се начин да се оправдае краткосрочната задлъжнялост, от друга страна се търси начин да се намалят колкото се може инвестиционните ангажименти.
В офертата на "Ердемир" се предлагат около 500 млн. долара инвестиции, “Дару металс” предлага около 450 млн. долара. Но в договора влизат до 300 млн. долара. А сега вече се отива към една сума от около 150 млн. долара.
Как да третираме и коя да е опорната точка, за да преценим дали са достатъчни тези средства, за да е жизнено дружеството или не? По споразумението с Европейския съюз за асоцииране "Кремиковци" има задължение да представи план за жизнеспособност, който се защитава с определена сума инвестиции. И този план, доколкото аз зная, не е бил приет от Европейския съюз. Представя се нов, но той не е бил разгледан. В същото време в Полша, макар че не е направена приватизация на стоманодобива, там тези планове са приети, в Словакия са приватизирани и са приети такива планове. За мен това е ключовият въпрос: какво е изискването на Европейския съюз за размера на инвестициите, за да бъде жизнено това предприятие и да започнем разговора оттук.
Искам да изтъкна и ролята на Министерството на икономиката точно в този пункт. Агенцията за приватизация приема да се направи споразумение и да се намалят инвестициите, обаче ведомството на господин Жотев спира това споразумение, именно на това основание, което ви посочих - че не приет план за жизненоспособност и оттук естествено това предприятие не може да бъде жизненоспособно. И стигаме до въпроса: постигната ли е целта на приватизацията - да докара стратегически инвеститор? Припомням ви определението за стратегически инвеститор - че той трябва да направи стратегия за дружеството и да може да носи финансовото бреме за реализирането на тази стратегия. Тази задача на приватизацията не е изпълнена, и то не е изпълнена преднамерено, поради посочената приватизационна политика и в нашия случай "Ердемир" беше буквално изгонен.
Така че, в заключение, тук мога да се засегнат и други страни, господин Василев спомена за корпоративната структура и системата за източване, но централният проблем са инвестициите. И трябва да се намери механизъм за приемане, ако е възможно с този собственик, на план за жизнеспособност. Ако не - да се търсят други възможности. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Стефанов.
Други желаещи да участват в разискването?
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз съм малко изненадан от начина, по който се провежда днес дискусията, защото питанията на колегите народни представители трябваше да дадат основание за една дискусия относно бъдещите мерки за излизане от това сложно състояние, в което се намира "Кремиковци" и целият стоманодобивен отрасъл, като един от най-важните сектори на българския износ. Съжалявам, че министър Василев не включи и тази част в своето изказване относно международните пазари, тъй като беше направен един много ясен анализ на състоянието на "Кремиковци" и на взаимоотношенията с бюджета. Но като че ли се забрави най-важното: "Кремиковци" в рамките на политиката на държавата и задълженията на държавата, поети към Европейския съюз.
Неотдавна тук обсъждахме Закона за държавните помощи и вие не обърнахте внимание на това, което говорих тогава, че е крайно време да се продължи преходният период за непредоставяне на субсидии в стоманодобива. Днес от всичко, което се говори, ще има нови разсрочвания, ще има планове за оздравяване, които по същество са такива субсидии. Сега тези субсидии трябва да се оправдаят от правителството в рамките на чл. 9, ал. 2 на Приложение № 2 към споразумението за асоцииране. За всичко това, за което се говори в тази зала, трябва, а не може да има, господин Стефанов, индивидуална програма за жизнеспособност на "Кремиковци" - такава, каквато междупрочем беше поело като задължение предишното правителство, и през 1999 г. не я представи в Европейската комисия, заявявайки, че дружеството е вече частно.
Всички данни, които изложихте в днешната дискусия, изискват такава програма. Нещо повече, днешната дискусия изисква в Съвместния комитет с Европейския съюз отново да поставите въпроса за "Кремиковци" и докато не е задействал Законът за държавните помощи, слава Богу, имате три месеца да създадете един междуправителствен комитет по стоманодобива, да приемете една нова програма за преструктуриране - продължение на тази, която правителството прие през 1997 г. и по която трябваше да разговаря с Европейската комисия до 1999 г., когато беше кризата в стоманодобива. Ако тогава нямаше такава програма, щяха да бъдат въведени изравнителни мита за "Кремиковци" и то да не може да изнася - тогава за 500 млн., сега за 300 млн.
Състоянието на металургичния отрасъл е такова обаче, че ако вие сега нямате такава програма на ниво държава и на ниво "Кремиковци", нищо чудно отново "Еврофер" да постави отново въпроса за изравнителни мита. Вижте материала, който "Кремиковци" е раздал. В него се вижда, че цената за горещо валцоване и рулони за миналата година е стигнала някъде до 200 долара.
На следващата страница на материала се казва, че според "Метал бюлетинс" тя е 290 долара. Тоест тук изведнъж цената на "Кремиковци" рязко е спаднала под средно международните и това създава доста сериозни проблеми, ако не бъде обвързано с една дългосрочна индивидуална програма за жизнеспособност и една програма на правителството.
Аз се надявам, господин министър, че Вие не само като министър на промишлеността, но и на външната търговия ще ни представите и такава дългосрочна програма. Защото в противен случай е възможно страната да има много трудности във връзка с този отрасъл.
Трябва да се разбере, че независимо че "Промет" и "Кремиковци" са частни, държавата отговаря за политиката в стоманодобива и е редно в правителството да започне да функционира един орган, който много по-детайлно и периодично да разглежда проблемите на предприятието, а не във връзка с едно или друго неплатено мито. Този орган трябва да е постоянно действащ, защото действително може би кризата в цените на металургичните изделия, особено на горещо валцуваните, ще бъде преодоляна в края на годината. Но ако тази криза продължава, анализът, който ще извършат международните организации на дейността на "Кремиковци", ще бъде много внимателен.
В материала на "Кремиковци" се говори, че те очакват подобряване на конюнктурата, защото ще бъдат изпълнени плановете да се съкратят мощности в света - по 20 млн. т тази и миналата година. "Кремиковци" трябва да има индивидуална програма за жизнеспособност, ако желае, и Вие, господин министър, ако желаете, и България да не бъде поставена в положение да й бъдат въведени допълнителни мита. Това, което направиха Съединените щати през м. март, трябваше да бъде един сигнал за правителството, да седне и заедно с всички производители на стомана да разработи дългосрочна програма. Това изисква правителството най-накрая да заеме мястото си в органа за управление на "Кремиковци", защото то притежава 25 процента от "Кремиковци" и е пагубно това безхаберие, така да се каже, по отношение на ежедневната дейност в предприятието.
Искам още веднъж да подчертая, че въпросът е изключително важен не само за това дали е нарушен или не приватизационният договор, но и от гледна точка на ангажиментите на България, които са поети към Европейския съюз, и от гледна точка на състоянието на платежния баланс.
Искам да кажа няколко думи и за програмите, които "Кремиковци" АД предлага за новите скрити задължения за договаряне с правителството. Като че ли въобще "Кремиковци" не е в течение на договореностите по външния дълг. Тук отново се предлага, ако има скрити задължения, ако са над 5 млн., да са за сметка на оборудването, което вече правителството отказа да вземе от Русия. Изглежда е нужно освен чрез пленарната зала Министерството на икономиката да разговаря с "Кремиковци" по един малко по-директен начин, за да е ясно какво се прави на ниво държава и на ниво предприятие. Пленарната зала е добро място да виждаме кризисните моменти в българската икономика, но това не отменя задължението на изпълнителната власт да разговаря с всички предприятия, включително и с частните, и спрямо тях също да осигурява изпълнението на задължението, което правителството е поело.
Иска ми се в тази връзка мнозинството да промени т. 1 от проекта си за решение. Не е достатъчно само да се препоръча на Министерския съвет да създаде правителствена комисия, която да координира взаимоотношенията на "Кремиковци" АД с държавите-кредитори. Необходим е орган на правителството или такава комисия, която да се занимава с проблемите в стоманодобива, с правата и задълженията както на държавата, така и на отделните стопански субекти, в т.ч. и с проблемите на "Кремиковци".
Аз се надявам, че мнозинството ще промени тази своя първа точка от проекта за решение, за да може действително тази дискусия, която сега водим, да се превърне в начало на една дългосрочна програма за взаимодействие между държавата и предприятията с оглед на предстоящото присъединяване към Европейския съюз, с оглед на възможностите за износ на България и с оглед на потребностите от създаване на ефективна българска икономика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Папаризов. Ще Ви помоля, защото Вие дадохте доста дълга редакция на т. 1 и аз не можах да я запиша...
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Госпожо председател, аз се надявам, че вносителите ще направят такова предложение, тъй като е редно според мен те да поставят пред Министерския съвет тази по-актуална и по-принципна постановка на въпроса за органа на Министерския съвет. Ако е необходимо и аз ще дам своята редакция, когато пристъпим към проекта за решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Радев, заповядайте.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги! Може би трябва да се върнем малко към естеството на проблема, който днес разискваме. Казвам това, защото госпожа Георгиева каза, че приватизацията на "Кремиковци" е най-меко казано неуспешна. Сигурно е така, ако имахме право на избор на повече инвеститори. Някой друг каза, че трябвало стратегически инвеститор и че това не бил стратегически инвеститор. Разбира се, че не е стратегически. Че как да е? Че кой ще бъде този стратегически инвеститор, който ще вложи маса пари в едно полуумряло предприятие? Аз бих помолил мнозинството, когато говори на тази тема, да не тръгва от своето време нататък, защото тогава със сигурност може да сбърка. През 1995-1996 г., през средата на изминалото десетилетие икономиката на България притежаваше 140-150 предприятия, които формираха годишна загуба от порядъка на 700-800 млн. долара вкупом и само едно от тях беше "Кремиковци". И когато говорим за това - да продадем колкото се може по-изгодно освен нашите намерения и добри желания, трябва да се съобразяваме и с една проста истина - конюнктурата на пазара и дали някой иска или не иска нашата стока, защото нашата стока си е калпава. Тези 140-150 предприятия бяха създадени като предприятия - колоси, предприятия - гиганти на глинени крака, за една друга икономика, за един общ пазар на СИВ. Е, няма го този общ пазар, няма я тази чужда икономика и тези предприятия просто загиваха. Те караха по инерция 4-5 години след 1990 г. като че ли на акумулатори. През 1995-1996 г. те бяха на прага на срива. Ето това трябваше да бъде продадено.
И аз ви питам как така това, което умира в момента, ще го продадем на един стратегически инвеститор, който ще дойде, ще вложи маса пари и това предприятие ще се възроди?!
Нека да не забравяме онова, с което разполагаме, защото можем да направим много груби грешки по-нататък. Това е първото.
Второ, трябва да знаете, че няколкото инвеститори, които бяха доведени от международния консултант, който беше привлечен за тази приватизация, един след друг, след като направиха съответните проучвания, се оттеглиха, един след друг, включително "Дюферко", който беше най-добрият. Ако той беше дошъл, той наистина щеше да бъде стратегически инвеститор. Забележете, на 1 юли 1999 г. това предприятие щеше да бъде закрито. То щеше да бъде ликвидирано. И тогавашните 9-10 хил. човека щяха да бъдат на другия ден безработни. И не защото някой от онова лошо старо правителство е искал и това е било мечтата му - да остави тези хора на улицата, а защото има закони. Тези закони са над всичко друго. Точно по смисъла на един такъв закон това предприятие на 1 юли, ако не беше приватизирано, трябваше да бъде закрито! При това със закон, издаден още преди това лошо минало правителство, за което не пропускате случая да подчертаете, закон, приет преди него от едно Народно събрание през едно назад. И аз казвам, че е правилно приет този закон. Още преди правителството на Жан Виденов беше внесен такъв закон и тогавашният парламент прие този закон, защото няма икономика в света, която да може да издържа ежегодна загуба от 7-8-900 млн. долара. Тя просто си отива. Тя колабира и след това я погребват! Едно от тези предприятия, най-голямото е точно това, за което в момента говорим. И оставете тези фантазии, че ще намерим някакъв много добър, чудесен инвеститор, който идва тук, дава торба пари и прави историята. Това казвам за миналото назад. Тези 140-150 предприятия бяха вкарани в два списъка - списък за ликвидация и списък за изолация. И те имаха срокове за ликвидация, ако не бъдат приватизирани. Срокът изтичаше в края на м. юли 1999 г. Дали е хубав или лош законът можем да говорим по друг повод и дали трябва да има такъв закон или не, но това е факт.
Но оттук нататък наистина всеки трябва да плаща своите задължения, категорично. Не можем и не бива да позволяваме някой по какъвто и да било повод да се отклонява от това задължение. Това не само че не е морално, то е и незаконно и трябва да бъде пресечено.
Затова аз бих се присъединил към проекта за тези решения, но мисля, че в тях има два сериозни пропуска. Ако искате нека да поработим върху тях, за да можем да ги усъвършенстваме. Абсолютно сигурно е, че трябва да има поглед напред в тези решения. Не само да има поглед назад, както в момента са тези четири точки, които говорят как е било и как се разчита по-нататък с финансовите взаимоотношения. Задължително трябва да има решения за някаква програма, визираща бъдещия период поне в един средносрочен план от няколко години, програма за развитие на този отрасъл и в частност и на "Кремиковци". Той има държавно участие. Как можем да не се ангажираме с него? Такава програма би трябвало да има в една отделна точка.
Второ, в отделна втора точка, която предлагате в тези решения: "Препоръчва на Надзорния съвет в двумесечен срок... постъпилите възражения от купувача да се анализират за произхода и размера на: - тук искам да внимаваме - допълнителни задължения, възникнали от действия на длъжностни лица по сключване на приватизационния договор...", "до сключване на приватизационния договор." - т.е. преди да бъде продадена. Сигурно има и такива. Но аз бих казал, че сигурно има по-широко понятие, защото по приватизационния договор такива скрити задължения в рамките на 6-месечен период могат да бъдат предявявани. На седмия месец може да се окаже огромно скрито задължение, но по приватизационния договор то остава за сметка на купувача.

Има спорове между ръководството на "Кремиковци" и държавата. Ръководството твърди, че 70-80 млн. - някаква такава сума, такива скрити задължения са се появили в този 6-месечен период. Не е достатъчно то да твърди. Не е достатъчно да показва одит на тази или онази одиторска фирма. Правителството трябва да приеме или да отхвърли тези претенции, респективно Агенцията за приватизация и т.н. Това решение не е поставено в такава ясна ситуация, защото ще ви кажа, че най-напред тук никъде в решенията не вижда 6-месечен период, а трябва да е упоменат 6-месечен период, защото точно дотогава са ангажиментите на държавата. И втори път, не само заради това, че някой директор или заместник-директор е взел някакво решение, та това довело до допълнителни задължения. Повечето от тези задължения възникват в резултат на съдебни спорове, които към в момента на приватизацията не са били решени. Те са най-често по внос-износ и режима на доставка и износ на стоки и става дума за съдебни дела, водени от митниците по отношение на някои от тези вносни или износни доставки. Те си имат срокове и ако не са били решени в тези срокове, ще се окажат в скритата част. Възможно е да има и други доставки, така че тук би трябвало да сложим едно по-обширно понятие - всички скрити задължения за този шестмесечен период след продажбата на "Кремиковци" да се анализират от тази комисия, да се видят техните основания и дали ще бъдат признати или не, по тях да се произнесе Надзорният съвет на Агенцията за приватизация. Смятам, че тогава тези решения биха били полезни за дебата, който водим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Радев.
За реплика - господин Стефанов.
ДИМИТЪР СТЕФАНОВ (НДСВ): Господин Радев, Вие знаете, че аз съм обективен - преди малко изтъкнах ролята на господин Жотев за спиране на това споразумение за разсрочване и редуциране на инвестиционната програма. Но сега искам да Ви припомня, че имаше стратегически инвеститор - "Ердемир". Той даваше с 200 млн. долара повече. Той предлагаше да поеме част от краткосрочните задължения. От днешна гледна точка това изглежда невероятно, но “Ердемир” е сега в Румъния, господин Радев. Той си отиде, защото вие не пожелахте - не знам дали точно Вие лично, но някои други да вземат "Кремиковци" и да го източат, както се случи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика - господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател. Дано това, което казвате, да е Ваше дълбоко убеждение, но аз специално твърдя обратното. И не само аз, а всеки, който тогава беше запознат с тази сделка. Може би нямате информация. (Неразбираема реплики на народния представител Димитър Стефанов.)
Да, “Ердемир” беше едно добро решение. Много добро решение. Дори много по-добро от сегашното. Но самият “Ердемир” имаше много повече интереси към Румъния, защото там интересите му бяха по-големи, отколкото в България и това беше становището на самия приватизационен посредник. Аз това си спомням. Ако вие знаете нещо друго... (Реплики от ДПС.)
Аз ви казвам това не като човек, който е водил преговорите, защото аз не се занимавах с продажбата на тези предприятия. Това беше Агенцията за приватизация, но този спор много лесно може да бъде решен, ако ръководството на тогавашната Агенция за приватизация даде пояснения по случая. Това е моят спомен за онова време. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Радев.
Госпожо Чилова, имате думата.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Бих искала да благодаря на вицепремиера Николай Василев за всеобхватния и експертен доклад, който обстойно очерта процедурата по приватизация и изпълнението на поетите инвестиционни ангажименти на собственика на "Кремиковци" АД по сключената приватизационна сделка. Няма да се спирам конкретно по отношение на подхода и начина на приватизация, която е бил използван от приватизиращия орган, тъй като тук многократно чухме от направените изказвания подробности, факти, данни и обстоятелства, които са достатъчно безспорни аргументи за това, че е сключена една непрозрачна и неизгодна приватизационна сделка за едно структуроопределящо за българската икономика държавно предприятие.
Ще си позволя да направя един ретроспективен анализ по същество, съпоставяйки декларираните от предишното управляващо мнозинство основни концептуални принципи и идеи за приватизацията като процес, залегнали в "Програма 2001", чийто автор е тогавашният министър на икономиката господин Александър Божков, с възникналите последици и настъпилите резултати от реализирането на този процес, вземайки за пример приватизацията на "Кремиковци" АД.
Предишните управляващи през четирите години на своя мандат отчитаха високите си постижения в икономическото развитие на страната чрез заложената концептуална философия в посочения програмен документ за бърза, пълна и необратима приватизация на държавните предприятия, за създаване на стабилна политическа обстановка, за привличане на чуждестранни инвеститори за структуроопределящи предприятия чрез целенасочена и активна маркетингова стратегия, която да гарантира защита на икономическите и социалните интереси на страната, разписването и създаването на ясни процедурни правила в приватизационния процес, в които именно чрез механизма на приватизация държавата да гарантира ефективно управление и социална защита на работниците и служителите в българските предприятия. Спазвайки всички тези стратегически принципи и идеи, приватизацията като управленски подход се превръща в основен инструмент за реформиране на българската национална икономика по пътя й на преход от централизирано стопанство към функционираща пазарна икономика.
Уважаеми колеги, аз се радвам, че днес се провежда този дебат и че той се излъчва пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио, защото българските избиратели трябва да чуят истината за мита, че приватизацията в България е била успешна и ефективна. През последните години по-скоро сме свидетели на приватизационни процеси при грубо и безпринципно нарушаване на всички тези декларирани и гордо звучащи теоретични основополагащи принципни позиции. Свидетели сме на осъществяване на приватизация при липса на публичност, явни правила и процедури в този процес, както и за настъпили от този процес негативни последици за икономическото и социалното развитие на страната. Примери в това отношение мисля, че има много.
Именно нарушаването и неспазването на добре формулирани иначе принципи на приватизационни правила доведоха до привличането на така наречените истински чужди инвеститори, които при същата откритост успяха да приватизират при изгодни за тях, но неизгодни за държавата условия голяма част от българския структуроопределящ икономически сектор. Именно тази обичайна и печеливша за някои приватизационна схема и подход е използвана и при приватизацията на "Кремиковци" АД както по отношение на самата процедура, така и по формулираните клаузи за изпълнението на приватизационните договори, поети от собственика на предприятието. Аргументи за липса на прозрачност и наличието на неравнопоставеност между кандидат купувачите и затова, че е избран възможно най-лошият кандидат за "Кремиковци" мисля, че чухме както от доклада на господин вицепремиера Николай Василев, така и в изказванията на преждеговорившите колеги.
Бих искала да насоча вниманието ви към хронологията относно реда и начина за изпълнението на задълженията на "Кремиковци" АД към големите кредитори НОИ, НЕК, "Булгаргаз", Агенция "Митници" и други държавни институции. Ще си позволя най-напред да припомня, че със сключването на приватизационния договор на 30 юли 1999 г. тогавашният Министерски съвет е отпуснал държавна помощ в размер на 100 млн. щ.д. или 183 млн. лв., които са разпределени за погасяване на държавни вземания. Задълженията към Министерството на финансите в размер на 49 500 хил. лв., задължения към "Булгаргаз" ЕАД в размер на 85 800 хил. лв., към НЕК ЕАД - 47 700 хил. лв., както и задълженията по ЗУНК са отписани с предписания да бъдат отчетени в перо "Допълнителни приходи".
Задълженията към НОИ към датата на приватизацията на предприятието са в размер на около 50 млн. лв. Казвам "около", защото точният размер не е конкретизиран и в приватизационния договор. Странно защо!
Друг смекчаващ факт е липсата на каквато и да е клауза, свързана с неустойките за поемане на ангажименти от купувача за погасяване на неговите задължения. От официалните данни на държавните кредитори, предоставяни регулярно както на Агенцията за приватизация, така и на собственика на предприятието, безусловно и обективно се налагат два основни извода. Първият е, че за период от две години, тоест от 1999 г. до октомври 2001 г., тези задължения към големите държавни кредитори, въпреки нерегулярното им частично погасяване, се увеличават прогресивно и към март тази година те имат следните параметри:
Към НОИ: 80 млн. лв., които представляват една четвърт от задълженията към НОИ в цялата страна. От тези 80 млн. лв. 24 млн. лв. са спорни, тоест по тях има заведени съдебни процедури, а 56 млн. лв. са безспорни, изискуеми и дължими. Справките сочат, че са провеждани многобройни срещи с ръководството на "Кремиковци", подписани са няколко паметни записки с фиксирани погасителни планове за изпълнение на задълженията, които в голямата си част са оставали само на лист хартия.
Резонният въпрос, който стои тук, е къде отиват парите, които се удържат от хилядите работници и служители от "Кремиковци" за социалните и здравните осигуровки от работодателя на "Кремиковци"? Отговорът е много ясен и в същото време изключително простичък: те не влизат в държавния бюджет, а отиват може би в знайна само за някои хора посока.
Към "Булгаргаз" ЕАД при условие, че са отписани всички стари задължения за периода от сключване на сделката след октомври 2001 г., данните категорично сочат липса на ангажираност на предприятието към обслужване на задълженията си, въпреки многобройните срещи с кредитора и поемане на конкретни ангажименти, в резултат на което дългът нараства в размер на 13 млн. лв.
Общият размер на установените задължения към Агенция "Митници" е 34 млн. лв. без дължимите лихви, като има също около 520 броя неприключени транзитни операции.
Към НЕК ЕАД към момента на сключване на сделката с решението на Министерския съвет са отписани задължения в размер на 47 710 761 лв. Към настоящия момент кредиторът е подписал с "Кремиковци" няколко договора за доставки на фазови трансформатори, за доставки на тръби за предприятие "Язовири и каскади" срещу прихващане на изискуеми задължения в размер на около 12 млн. лв. Освен това двете страни са провеждали многократни срещи за уреждане на финансовите им взаимоотношения, които възлизат на обща сума в размер на 60 млн. лв.
Очевидно е, че вторият безспорен извод, който се налага от изложените факти, се обуславя от подхода и начина за нерегулярното и частично погасяване на тези задължения, а именно: чрез сключване на различни допълнителни споразумения, паметни записки, предварителни договори и други формати, които целят да разсрочат изискуеми държавни вземания и чрез които "Кремиковци" нееднократно поема ангажименти да намали своите задължения към тази държавни кредитори. Това, което е изключително важно да се подчертае, е, че данните и предоставената информация сочат, че за периода от края на 2001 г. до настоящия момент, когато държавата в лицето на посочените кредитори предприема по-рестриктивни мерки за контрол относно събирането на вземанията си, "Кремиковци" АД не само демонстрира активност за социален диалог при подписването на поредния погасителен план, но също така изпълнява и поетите финансови ангажименти.
Уважаеми колеги, общата сума на задълженията на "Кремиковци" АД към началото на 2002 г., подчертавам само към посочените по-горе кредитори, възлиза на 200 млн. лв. и като се прибавят задълженията към други фирми в страната и чужбина, тя достига размера на около 250 млн. лв., което на практика представлява най-големият приходоизточник в бюджета, съизмерим само и единствено с данъчния източник в държавния бюджет.
Искам само да дам един пример, който е изключително показателен в тази посока и който ще внесе голяма яснота в цялото общество за декларираните спекулации в публичното пространство относно непосилния патентен данък, приет от управляващото мнозинство през декември 2001 г. Задълженията на "Кремиковци" АД към Главна данъчна дирекция са в размер на 10,5 млн. лв. за периода от 1999 до началото на 2002 г. Общият размер на приходите, заложени от Министерството на финансите в държавния бюджет за 2002 г. от увеличения размер на патентния данък, е в размер на 12 млн. лв.
Тази тъжна фотоснимка на неизрядност и некоректност на изпълнение на доброволно поети приватизационни ангажименти на собственика на "Кремиковци" АД е ясно доказателство, че е сключена една неизгодна за държавата приватизационна сделка, но в условия на политическа стабилност в страната. Огромните дългове, които очевидно са натрупани в 2-годишния приватизационен процес, липсата на загриженост за изпълнение на поети инвестиционни договорености са достатъчни аргументи и сигнали за липсата на ефективен държавен контрол, за злоупотребяване с правни възможности и форми на заобикаляне на закона, за предоговаряне на инвестиционните условия по сключената сделка, както и неоснователно и нецелесъобразно разсрочване на дължими финансови плащания.
Този пример на приватизация е очевидно доказателство и за липса на национално отговорна позиция в приватизационния процес и лош пример на държавно управление. Новият морал и почтеността, за която напоследък се говори и от ляво, и от дясно, уважаеми дами и господа, изисква нов подход на приватизационния процес, който да комулира защита на интереси на държавата, инвеститора и на целия български народ.
В заключение бих посочила, че може би наистина си заслужаваше и беше оправдан воденият остър шестмесечен дебат по приетия от управляващото мнозинство Закон за приватизация и следприватизационен контрол, защото съм убедена, че новата философия и принципите, заложени в този закон, ще катализират и гарантират процесите за развитието на истинска функционираща пазарна икономика в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Чилова.
За реплика - господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Чилова! Аз правя своята реплика, за да уточним вашите позиции по дебата, който днес водим, защото в парламента се водят дебати, за да се вземат решения - има предложен такъв проект за решение, като всеки защитава своята позиция от гледна точка на интереса на държавата. Това, което досега поне аз чух от управляващото мнозинство е, че вие или не одобрявате този инвеститор, или пък сте го одобрявали, но не можете да съберете кураж, за да направите такъв погасителен план на неговите задължения, така че да не затворите "Кремиковци". Въобще уточнете се кое от всичките тези неща е вярно и което е вярно, него защитавайте, а ние от своя гледна точка ще защитаваме своята позиция.
Аз искам да ви кажа само, че на 1 юли - да повторя, защото Муравей Радев го каза, на 1 юли "Кремиковци" трябваше да бъде обявен в ликвидация.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): По силата на закон.
НИКОЛА НИКОЛОВ: По силата на закон и той обясни кога е приет. Вие знаете, че този закон беше приет през ноември 1996 г. по време на друго управление.

Ако говорим какво се е случило с "Кремиковци" - това се е случило. "Кремиковци" не беше обявен в ликвидация, а беше приватизиран. Ако това сега тук се твърди, че е по-лошо, нека да се обоснове тази теза. Ако оттук нататък се твърди, че това означава нещо лошо за българската индустрия вместо "Кремиковци" да бъде обявено в ликвидация, сиреч да спре своята дейност, е било по-лошо да се приватизира, докажете тази теза. Към това ви призовавам - кажете си тезата, кажете си своята позиция и върху това да водим дебата, защото след това като стигнем до решенията ще видите какви решения сте предложили. Вие предлагате отново решение за предявяване претенции към държавата, защото нищо друго не означава т. 2 от вашето решение, но нека да стигнем дотам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Обединените демократични сили имат вече по-малко от 1 мин. време. (Реплики.) Защото имахте 3 мин. - изказването на господин Николов беше повече от 2 мин. и беше под формата на реплика и остана по-малко от 1 мин.
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги!
Аз няма да се уморя да повтарям, че "Кремиковци" има изключително важно значение за българската икономика, че това е едно от основните структуроопределящи предприятия и така, както чухме някои цифри, пак ще ги повторя, осигурява работа на около 13 хил. души. С "Кремиковци" са свързани съдбите на хиляди семейства. Над 70 процента от товаропотоците на пристанище Бургас, над 90 процента от товаропотока на пристанище Лом са за и от "Кремиковци", над 30 процента от превозите на БДЖ са за и от "Кремиковци", над 1000 български производители са доставчици и клиенти на "Кремиковци".
След като се чуят тези данни нито един народен представител не може да остане безучастен към съдбата на кремиковчани и да не се интересува от проблемите на всички онези фирми и хора, които са свързани с "Кремиковци".
Колеги, аз реагирам много болезнено на темата "Кремиковци" по разбираеми причини. Половината от съзнателния ми живот премина, решавайки проблемите на това предприятие и бих апелирал никой да не подценява последиците от едно евентуално закриване на "Кремиковци", затова трябва да разделим проблемите днес на две - проблема на собственика на предприятието с държавата и отношението на държавата със самото предприятие. Дълбоко вярвам, че ние ще направим всичко, което е необходимо, за да осигурим нормална и безопасна работа на всички онези, които работят днес в "Кремиковци" и свързани с него фирми.
Искам ясно да се чуе от тази трибуна, че ние не желаем да изкараме кремиковските работници на борсата на безработните. Те не заслужават такава съдба, която им отредиха някои предишни управляващи.
Откъде идват някои от проблемите на собственика с държавата ги чухме от предишните изказали се наши колеги. Те са накратко - неизпълнение на гръмко поетите ангажименти във връзка с приватизационния договор. Особено тежка е ситуацията със задълженията на фирмата към държавните институции. Днес нито един български данъкоплатец не е съгласен да плаща дълговете на частния собственик особено когато с действията си докарва фирмата си до тежко финансово състояние. Нима затова приватизирахме това предприятие?
Колеги, ще се опитам да се аргументирам за тези мои предположения, анализирайки сегашното състояние на "Кремиковци" от гледна точка на съзнателно нарушената технологична схема на работа, на целия поток и на недоброто техническо състояние на основни агрегати и съоръжения, поради неизпълнение точно, ясно и кратко на инвестиционната програма.
Какво именно е нарушено в технологичната схема на работа, накратко? Доставката на желязосъдържащи суровини става неритмично. Постоянно в шихтата отсъстват или са в недостатъчно количество важни компоненти. Това не позволява на доменните пещи да постигнат оптимални параметри на работа. Нима затова приватизирахме "Кремиковци"?
При добива на кокс шихтата е непостоянна, качеството на кокса се мени и съответно работата на доменните пещи е неритмична. Всичко това води до влошено качество на добивания чугун. Затова ли приватизирахме, господа, "Кремиковци"?
В стоманодобива не е направено нищо положително, включително е извършена подмяна на нашия огнеупор за конвертерите с такъв от внос. Не е нормално снабдяването със скрап - основна суровина на електропещите. В прокатните заводи най-сериозният проблем е промяната на асортимента в такива пропорции, които не са ефективни за дружеството, особено големия дял на тънки профили горещо валцувани рулони, които имат нисък рандеман, натоварва се излишно стана и икономическият ефект е отрицателен.
Колеги, това е по технология поток.
Техническото състояние - всички степени на профилактика на агрегати са сведени до минимум, поради което те буквално са на ръба на спирането. Особено силно това пролича през м. декември и януари, когато вследствие на грубо нарушаване на технологичните инструкции най-вече поради недоставяне на необходимите суровини не е изграден зимен запас в агломерацията. При ниските температури последва трайно спиране на целия агрокомплекс, довел до срив в работата на доменните пещи. Това е свързано и с допълнителното влошаване на техническото им състояние, вследствие на това производството на чугун през м. януари 2002 г. е с 40 процента по-ниско от оптималното, а за м. февруари и март минусът е около 25 процента. Опасното е, че тенденцията за намаляване на производството се запазва, поради споменатите по-горе причини.
В същото време от две години и половина Първа доменна пещ е в капитален ремонт и пускът й не се знае кога ще бъде, а има поети ангажименти във връзка с пускането на съоръженията.
Ситуацията е същата с комплекса "непрекъсната разливка на стоманата". От две години все тръгва утре, а за сведение на всички народни представители във фирма "Кремиковци" два пъти бяха открити вакуум-инсталацията и производството на покрития с PVC.
Нулева е модернизацията в прокатните заводи, в топлоелектрическата централа е същото. Всички свързани с "Кремиковци" АД дружества са в изключително тежко състояние. Привеждат им се само минимални средства, недостатъчни за нормалното им обслужване. В същото време други фирми си получават щедра разлика при доставка и продажба от "Кремиковци" независимо, че са излишни за дружеството посредници.
Систематично е разбиван вътрешния пазар чрез високи цени и тежки условия за доставка, поради което в България трайно се настаниха украински и руски доставчици. Сега се иска от държавата да помага. Защо?
Името на "Кремиковци" се превърна в нещо лошо и почти всички фирми, работили с него, желаят да си вземат дължимото и да преустановят взаимоотношенията си.
А какво да кажем за кадровата политика? Тя е далеч под нулата - изгонени бяха огромно количество специалисти, защото искаха това, което е необходимо за производството. В момента цари апатия и никой не смее да вземе открито истинска позиция.
Тежък удар върху престижа на "Кремиковци" нанася отношението към екологията. Всички съоръжения са в тежко състояние, част от тях и не работят. Ефектът е видим.
Ето затова аз ви приканвам вас, народните представители, да вземем най-конструктивното решение, с което да натоварим изпълнителната власт за разрешаване на проблемите на "Кремиковци", породени след безотговорното приватизиране на Металургичния комбинат. Погрешната приватизация, предпоставя възникване на проблеми, за които предишното правителство беше нееднократно предупреждавано. Ако беше избран стратегически инвеститор, не фирма, която нямаше и няма никаква представа от производствена дейност, аз съм убеден, че днес ние тук нямаше да се занимаваме с неприятните последици и да се тревожим за съдбата на хилядите работещи и свързани с "Кремиковци" хора. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Аталай.
Има ли други желаещи да участват в дискусията?
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги! Доколкото нашата парламентарна група има още 4 мин. парламентарно време, позволете ми първо да предложа някои уточнения в предлагания проект за решение и след това, доколкото остане време, да се опитам да ги аргументирам.
Бихме предложили, госпожо председател, да запишем в нашия проект за решение една нова точка втора след сегашната точка първа с поправките, които ми се струва, че господин Папаризов и госпожа Георгиева уточниха и госпожа Георгиева навярно ще представи - да запишем точка със следната редакция: "Задължава министъра на икономиката да осигури текущ надзор и държавен контрол върху дейността на "Кремиковци" АД, включително чрез прякото участие на представители на държавата в работата на Надзорния и на Изпълнителния съвет на дружеството".
Разбирам, че по принцип такова участие е регламентирано по договор, но очевидно има проблеми и с намирането на подходящ човек, и със, ако щете, неговата сила, отивайки в тези органи да има зад себе си авторитета и на парламента като функция, възложена от парламента.
На второ място, госпожо председател, в досегашната т. 2, която би станала т. 3, бихме предложили уточняване на текста в края на т. 2 - след "Финметалс Холдинг" АД по-нататък текстът да звучи така: "За произхода и размера на (тук вместо "допълнителни" да запишем) неосчетоводени към 30 април 1999 г. задължения, възникнали от действия на длъжностни лица до сключване на приватизационния договор и заявени съгласно чл. 28, ал. 1 от Договора за приватизация не по-късно от 6 месеца от подписването му". Такива са задълженията на продавача по договора - да разгледа неосчетоводени до 30 април задължения и в случай, че са били заявени не по-късно от 6 месеца от подписването на договора. Ако оставим текста така, както сега е записан, се отваря огромна възможност за предявяване безкрай на задължения, нещо, което договорът не е бил предвидил и което според мен е съвършено неправомерно.
В следващата точка, т. 3, евентуално т. 4, предлагам да запишем текста по следния начин: "Задължава министъра на финансите в същия срок (има се предвид двумесечният срок по т. 2, нова т. 3) да извърши проверка и предприеме необходимите действия за събиране на дължимите в полза на държавата вземания от дружеството". Защото да предприеме действия за спазване на финансовата дисциплина от собственика е красиво пожелание и нищо повече. Нека в двумесечен срок министърът на финансите да изчерпи всички свои правомощия, да събере всички дължими вземания и ако остане още нещо несъбрано, след два месеца да се прецени как да се процедира.
И накрая в т. 4 (която би станала т. 5) предлагам в самия край на точката след думата "договор" вместо точка изречението да продължи по следния начин: "и да внесе информация в Народното събрание по изпълнението на договора до 30 юни 2002 г.".
Госпожо председател, виждам, че говоря повече от 4 минути. Няма да злоупотребявам с времето. Моля да дадете възможност на народните представители да осмислят тези текстове. Готов съм да ги представя до 3 минути и да ги гласуваме с ясното съзнание, че правителството има нужда от подкрепата на парламента в една много сложна ситуация да отстои интересите на държавата и да осигури перспективи за развитие на дружеството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пирински.
Заповядайте, господин Николов.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА НДСВ: Те нямат време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имат 1 минута.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, колеги, аз подкрепям предложенията, които бяха направени, защото само с такова решение (съгласно предложенията на господин Пирински и господин Папаризов) този дебат има смисъл.
Искам да добавя следния аргумент по т. 2. Безспорно ако препоръчаме на надзорния съвет и той го спази (разбира се, че ще го спази) - да предприеме необходимите действия, за да издейства становище по постъпили възражения за възникнали задължения или неосчетоводени задължения на "Кремиковци" (добавяме "Кремиковци", защото хич не е ясно за чии задължения става дума), но предявени в 6-месечен срок по Закона за приватизацията, защото това трябваше да стане в 6-месечен срок по силата на стария закон. Сега в новия закон вие махнахте тази възможност и създавате възможности да се предявяват безкрайни искове към предприятието, което е приватизирано, но тогава трябва да запишем 6-месечния срок, който беше по силата на Закона за приватизацията. Това е § 9а.
Предлагам да отпадне частта от изречението "възникнали от действия на длъжностни лица до сключване на приватизационния договор". Предлагам го, защото ако надзорният съвет излезе със становище, то ще бъде на основата на анализ и той ще установи тези задължения на основата на чии действия са възникнали. Безсмислен текст. Трябва да се придържаме към текстовете на Закона за приватизацията по времето на сключването на този договор.
Подкрепям предложението, щом мнозинството е толкова загрижено за "Кремиковци", нека да задължи изпълнителната власт (след като тя досега за 8 месеца доброволно не го е направила) да включи в Борда на директорите и в Надзорния съвет на "Кремиковци" своя представител - правата, които дават 25-те процента държавна собственост.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ, от място): Това съвпада с чл. 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Времето за дискусия е изчерпано от всички парламентарни групи.
Преминаваме към проекта за решение. Има постъпили предложения. Моля, госпожо Георгиева.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги, във връзка с направените предложения позволете ми да изкажа някои становища и да ви запозная как би изглеждал проектът за решение:
"Отчитайки значимостта на "Кремиковци" АД за националната икономика, изразявайки тревогата си от увеличаване задълженията на дружеството към бюджета през последните месеци и подкрепяйки усилията на правителството за провеждане на активна структурна политика и засилена финансова дисциплина, Народното събрание реши..."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Георгиева, позволете ми да Ви прекъсна. В проекта за решение трябва да добавим правното основание на това решение, преди да изчетете диспозитива надолу: "и на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 87, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, реши:"
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА: Във връзка с предложението на господин Папаризов:
"1. Препоръчва на Министерския съвет да създаде правителствена комисия по въпросите на стоманодобивната промишленост, която да координира взаимоотношенията между правителството и производителите за изпълнение на международните договорености в тази област.".
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ, от място): Не "за изпълнение", а "и изпълнението".
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА: Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Значи това ваше предложение всъщност възпроизвежда предложението на господин Папаризов. Да не ги подлагаме на отделни гласувания.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА: Госпожо председател, аз предлагам да изчетем всички предложения и правя процедурно предложение да гласуваме ан блок.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Възприема се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Възприема се. Няма да го подлагаме на гласуване. Изчетете проекта за решение.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА: Досегашната т. 1 става т. 2:
"2. Препоръчва на Министерския съвет да създаде правителствена комисия, която да координира взаимоотношенията на "Кремиковци" АД с държавните кредитори.".
Точка 2 става т. 3 със следното съдържание:
"3. Препоръчва на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация да предприеме необходимите действия и излезе със становище в двумесечен срок относно постъпилите възражения от "Финметалс Холдинг" АД за неосчетоводени задължения към 30.04.1999 г. за произхода и размера на допълнителни задължения на "Кремиковци" АД, възникнали от действия на длъжностни лица до сключването на приватизационния договор и при спазването на изискванията на чл. 28, ал. 1 от договора за приватизация.".
Точка 3 става т. 4.
Тук, уважаеми колеги, ще се постарая и ще ви обясня защо не мога да се съглася с двумесечния срок за извършване на тази проверка. Основната цел, която ние сме си поставили във връзка с този член, е, че се задължава министърът на финансите да извърши една проверка и предприеме необходимите действия.
Тук господин Радев ще обясни, че не може ние да регламентираме двумесечен срок за извършване на данъчни ревизии или на каквито и да е проверки. Срокът не може да бъде регламентиран и затова предлагам сегашната т. 3, която става т. 4, да остане в същия вид.
И т. 4 става т. 5:
"5. Задължава Агенцията за следприватизационен контрол да извърши проверка и упражнява стриктен контрол по отношение на изпълнението на ангажиментите по приватизационния договор и да внесе в срок до 30 юни 2002 г. информация за това в Народното събрание."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Георгиева.
Господин Пирински, удовлетворява ли Ви проектът за решение?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Не е включен текстът, който аз предлагам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не е включен новият текст, който господин Пирински предложи, госпожо Георгиева. Имате ли нещо против или да го включим вътре, за да преномерираме?...
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (НДСВ): Да, извинявам се, колеги.
Беше направено едно предложение от страна на господин Пирински, че задължава министъра. Предлагам това да бъде т. 6 и да има следното съдържание:
"6. Задължава министъра на икономиката да осъществява текущ контрол върху дейността на "Кремиковци" АД чрез включване на участници в Надзорния съвет на дружеството."
За Изпълнителния съвет - вие знаете, че Надзорният съвет е органът, който взима решения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Виждам, че господин Пирински не възразява срещу тази редакция.
Господин Николов, Вие имате думата, ако имате възражения по редакцията на проекта за решение, която току-що беше прочетена.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател! Аз направих предложение за промяна в т. 2 - същото предложение беше направено и от моя колега Пирински - а именно: първо да запишем чии са задълженията - "за произхода и размера на предявени в 6-месечен срок задължения на "Кремиковци". Така написано задължение може да се окаже, че се касае...
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА: Ние го прибавихме.
НИКОЛА НИКОЛОВ: Не го прочетохте просто.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА: Прочетох го.
НИКОЛА НИКОЛОВ: И предлагам, тъй като пише "произхода и размера", да отпаднат думите "възникнали от действия на длъжностни лица до сключване на приватизационния договор", защото това е безсмислено, тъй като Надзорният съвет ще излезе със становище, което означава, че то почива на анализ и там ще бъде ясно как са възникнали тия задължения. Още повече, че те могат да бъдат обект на много сериозен спор, особено ако са в размера, за който се декларира - 60-70 млн. лв.
Така че ви предлагам да запишем много по-коректен текст, по този начин да задължим правителството, защото по-късно това може да се окаже въпрос на съдебен спор и ние сме длъжни да бъдем отговорни в тоя момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (НДСВ): Уважаеми господин Николов, аз смятам, че нямаме разминаване в това, което е казано, защото ние съответно изпълняваме изискванията съгласно чл. 28 за шестмесечния срок, вие просто не сте чули - "размера на допълнителните задължения на "Кремиковци" АД, възникнали от действия". Но смятам, че и това не пречи. Самата същност на това, което вие предлагате, не се променя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Държите ли да гласуваме отпадането на този текст?
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС, от място): Само още един аргумент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Аргумент? Да, заповядайте.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Колеги, аз предлагам наистина да бъдем прецизни. Защо? Защото тук записваме не "възникнали допълнителни задължения", а записваме "предявени в шестмесечен срок", защото това е текстът по силата на закона. Но ако добавим "възникнали от действия на длъжностни лица до сключване на приватизационния договор", то тогава ограничаваме само за ония, които са възникнали благодарение на действия на длъжностни лица.
Значи, може те да са възникнали въз основа на съдебно решение. Съдът и съдиите не са длъжностни лица, безспорно. Затова аз ви предлагам да не ограничаваме по какъв начин са възникнали тия задължения, като запишем "възникнали на основата на действия на длъжностни лица". Просто този текст да отпадне. Това изчиства напълно текста и създава възможност да гласуваме едно юридически много точно решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Николов.
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз смятам, че е коректно това, което предлага господин Николов, дотолкова, доколкото да не може да търсим отговорност от онези, които са направили задълженията.
Затова аз предлагам така: "възникнали и предявени от действията". Може би това е по-точният текст.
И второто, което искам да предложа. Смятам, че това, което предложи господин Пирински - в двумесечен срок да се задължи правителството да си събира държавните вземания - не би трябвало да влезе в този текст, защото тогава ще допусна, че някой наистина работи в посока за закриване на това предприятие. Вече толкова години никой не е събрал взиманията на "Кремиковци" и едва ли това правителство в рамките на два месеца е в състояние да направи това нещо.
Затова предлагам т. 3: "Препоръчва на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация да предприеме необходимите действия и излезе със становище в едномесечен срок...". Тук би трябвало да намалим срока, защото те вече са възникнали и задълженията са предявени, но не в шестмесечния срок - така, както пише в доклада, който е представен от господин вицепремиера. Обръщам внимание, че там неточно е изписано това, в шестмесечния срок не са предявени всички тези изисквания - около 270 млн., за които има сега претенции към "Кремиковци". Затова предлагам "двумесечен срок" да се замени с "едномесечен".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Сендов иска да направи процедурно предложение.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (КБ): Уважаема госпожо председател! Явно е, че има разбиране от всички парламентарни групи да се стигне до едно ясно и добро решение. Но така, както тръгна обсъждането, добавянето, изваждането и така нататък, може да гласуваме текст, който след това трябва да оправяме.
Затова предлагам: така както дотук бяха изказани мненията, от стенограмата да се формулира точно решението, да се отпечата и да се разпространи и на едно следващо заседание да се гласува. Иначе можем да стигнем до неточности, които ще прибавят към това, което правим тук, не особено качествена работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Сендов.
Заповядайте, госпожо Георгиева.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (НДСВ): Благодаря, господин Сендов. Аз приемам Вашето предложение и моля колегите, които направиха предложение, да излезем за 10 минути извън залата и в края на заседанието да бъде предложен окончателният текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ще подложа на гласуване процедурното предложение да се отложат разискванията и проектът за решение да се гласува в края на заседанието. А сега да преминем към следващата точка от дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 172 народни представители: за 149, против 10, въздържали се 13.
Процедурното предложение е прието.

Преминаваме към:
Питане от Светослав Лучников към министър-председателя на република България относно изпълнение на задълженията на Министерския съвет по чл. 10, ал. 3 от Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти.
Извинявайте, господин Лучников, господин министър-председателят иска да направи изявление извън парламентарния контрол.
Заповядайте, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата по един важен въпрос - реформата в митниците, и да сложа край на слуховете и дезинформацията, която се разпространява от доста време. Очевидно политиката на реформи, водена от това правителство, засяга някои лични интереси, които днес се проявяват, като използват методи, недостойни за една демокрация. В действителност много по-лесно би било за правителството да не пристъпва към никаква мащабна реформа, която да доведе до прекъсване на съществуващите канали на корупция.
Приканвам ви да си зададете един основен въпрос: кой има интерес от блокиране на реформата в митниците. Организираната кампания в някои медии, на която сме свидетели, се основава на спекулации, като се използват елементи, взети от незаконно изнесени секретни стенограми на Министерския съвет. Извършителите на нарушението ще бъдат строго наказани, защото нашата държава е правова. Води се проверка от компетентните органи, за да бъдат открити и подбудителите. Българският парламент и българското общество ще бъдат информирани за резултатите от нея.
Нека преминем към обяснение на фактите дотук. Реформата в митниците съдържа редица елементи, които представляват държавна тайна. Ще ви припомня, че списъкът на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна, бе публикуван в "Държавен вестник" от 17 април 1990 г., а последното му изменение е от 7 юли 2000 г. В т. 24 на този списък се уточнява, че държавна тайна са, цитирам: "Сведения за организационно-техническата програмна защита на автоматизираните системи за управление, информация на министерствата и другите ведомства, както и висшите органи на държавната власт и управление". Очевидно е, че сведенията за реформата на митниците представляват държавна тайна. Следователно в съответствие със Закона за обществените поръчки Министерството на финансите е организирало тръжната процедура, включваща 4 фирми, повтарям - 4 фирми, една от които е "Краун ейджънтс".
Член 6 на Закона за обществените поръчки гласи, пак цитирам: "Законът се прилага за обществени поръчки:
1. свързани с отбраната и сигурността на страната, които са предмет на държавна тайна, или тяхното изпълнение трябва да е придружено със специални мерки за сигурност в съответствие с действащото законодателство в страната".
Уважаеми госпожи и господа народни представители, що се отнася до същността на въпроса, вие сте запознати с мащабите на контрабандата, която се шири в страната и руши икономиката ни от години насам. Тази реформа цели да нанесе сериозен удар на организираната престъпност, която се обогатява от наркотрафика и трафика на оръжие. Мога да кажа, че в изпълнение на тази задача имаме пълното сътрудничество на службите на Европол и на Европейския съюз, но провежданата реформа е преди всичко защита на националния ни интерес. Контрабандата унищожава хиляди работни места в страната и е в изгода на неколцина. Такава контрабанда трябва да бъде пресечена и това беше и си остава основен приоритет на нашето правителство.
Тук ще добавя, че вече имаме и първите резултати. Незаконният трафик започва да намалява. Няма ден, в който митниците да не са засекли контрабандни товари. Констатирани са нарушения при вноса на захар, бензин и дизелово гориво. До края на април и текущо през годината правителството ще представя доклади и ще информира Народното събрание за дейността на митниците и за резултатите от тази реформа.
Що се отнася до заетостта, данните, с които разполагаме днес, ми дават основание да заявя, че реформата на митниците ще ни позволи да запазим повече от 30 хил. работни места. Тази реформа е етап от икономическата стратегия на правителството. След като бъде изкоренена нелоялната конкуренция на контрабандните стоки и фалшификати, българските предприятия ще могат да постигнат едно по-добро конкурентно равнище. Това ще даде възможност да се създадат нови предприятия, за да решим въпроса с безработицата, от която страдат прекалено много сънародници.
През м. април министърът на икономиката и министърът на труда и социалната политика ще представят план за икономическо развитие, съдържащ два пакета от мерки. Първият цели създаване на работни места, а вторият - инвестиции за създаване на нови предприятия. Всички в тази зала знаем, че никоя икономическа политика не може да постигне видими резултати само за няколко месеца. Политиката на оздравяване, която водим днес, макар да засяга някои лични интереси, ще бъде осъществявана решително и докрай, защото е в интерес на страната. На всички е ясно, че правителството има стеснено поле за действие за 2002 г., ограничено от завареното тежко финансово положение.
Едно е сигурно, ние ще успеем да възстановим страната, но не по пътя на различните схватки, към които опозицията прибягва, използвайки всички възможни уловки. Пример за това е Законът за ратификация на Договора за преструктуриране на дълга. Той получи еднозначно високата оценка на международната финансова общност и позволява на България да намали своя нетен дълг с 277 млн. долара и който, противно на всяка логика, е оспорван от някои членове от опозицията.
Имайки предвид приоритетите на България за евроатлантическата интеграция, надали опити за дестабилизация на правителството ще помогнат на българите да заживеят по-добре.
Ето защо призовавам за по-голяма гражданска доблест и политическа отговорност, повтарям, политическа отговорност, за да се справим час по-скоро с проблемите, пред които се намира нашата родина.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Министър Велчев иска да направи изявление. Заповядайте, господин Велчев.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал да използвам тази възможност да застана днес пред вас и да предложа на вашето внимание един кратък отчет за проведената неотдавна замяна на част от българските брейди облигации с нови еврооблигации, деноминирани както в щатски долари, така и в евро.
Първо, разрешете да благодаря на Народното събрание за доверието и подкрепата, която беше оказана на екипа на Министерството на финансите, във връзка с тази наистина сложна за разбиране от непрофесионалисти финансова операция. Благодаря и на президента за подписването на указа в сравнително кратък срок. За тази подкрепа, разбира се, дължим благодарност и на много независими финансови експерти както български, така и международни, които категорично дадоха своя глас в поддръжка на предлаганата операция.
Защото сега мога твърдо да заявя, че беше от изключително значение операцията да се проведе във възможно най-кратък срок, като при това естествено се спазят всички законови изисквания. Оценките бяха, че с всеки изминал ден България пропуска ползи от няколко милиона долара. Провеждането на операцията само за две седмици от момента на нейното обявяване до момента на огласяване на резултатите щеше да е невъзможно без активното сътрудничество на висшите държавни органи, участващи в законодателния процес.
Категорично мога да заявя, дами и господа, че успехът на операцията е не само оправдан, но и надхвърли нашите очаквания. Интересът на инвеститорите, изразен чрез заявки за участие на сума 2,7 млрд. долара или 56 на сто от всички брейди облигации, емитирани от България, ни позволи да реализираме предварително очаквания обем от 1,3 млрд. долара при безпрецедентно ниски, тоест изгодни за България цени, цени, които бяха дори по-ниски от текущите пазарни цени в деня на операцията. За сравнение отварям една скоба: през януари Перу бе принудена да плати с 5 на сто по-високо от пазарните цени, за да осъществи подобна операция. В резултат на това бяха реализирани следните параметри.
Номиналният размер на дълга, дължим от нашата страна, бе намален с 80 млн. щатски долара. Бе освободено обезпечение, което се вля във фискалния резерв на страната от 197 млн. щатски долара, или общата сума представлява именно нетното намаление на нашия дълг от общо 277 млн. щатски долара.
За следващите пет години плащанията по дълга, включително и лихвите, и главниците, се намаляват с 414 млн. щатски долара. А общо за следващите 9 години това намаление е с 652 млн. долара.
Бяха емитирани две емисии облигации: едната на сума 835 млн. евро с падеж през 2013 г., а другата на сума 513 млн. щатски долара с падеж 2015 г. Рисковата надбавка, която ще плащаме ежегодно като част от лихвата по този нов дълг, е безпрецедентно ниска за българските пазарни заеми - между 1,5 и 2 на сто по-ниска на сравнима основа дори от емисията през ноември 2001 г.
Това е пряк израз, дами и господа, на нарасналия оптимизъм на международните инвеститори по адрес на икономическото развитие на България и в резултат на повишения кредитен рейтинг в края на годината, както и на твърдо изразените от правителството намерения за структурни реформи.
Най-накрая България отново застана в центъра на световното внимание, като проведе безпрецедентни по рода си операции. За първи път беше проведена операция по превръщане от доларови брейди облигации в еврооблигации, деноминирани в евро. За първи път централна европейска страна - кандидатка за Европейския съюз, емитира облигации със срок над 10 години в евро и няколко други, с които сега няма смисъл да занимавам вашето внимание.
Дами и господа, бих искал вие сами да направите сравнение между методите за управление на дълга, използвани от нашето правителство, и тези на нашите предшественици. През 2000 г. Министерството на финансите осъществи операция по изкупуване на брейди облигации за 200 млн. щатски долара при липса на каквато и да било прозрачност, при участие на неназовани банки и посредници, а аз мога да ви кажа, че това е верига от посредници с поне две звена, при скрити комисионни за тези посредници, като за това бяха похарчени над 150 млн. долара от държавния резерв. Току-що завършилата операция бе проведена при максимално допустима за този случай публичност, без да се ползват средства от валутния резерв, с обявяване предварително на двата посредника и размера на тяхното възнаграждение. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Така възнамеряваме да работим и в бъдеще, дами и господа, с единствената мотивация да се увеличат ползите за всички данъкоплатци в България и да допринесем за по-бързо утвърждаване на България като уважаван международен партньор. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Велчев.
Господин Станишев има думата от името на парламентарна група
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, госпожи и господа народни представители! Днес сме свидетели на опит на управляващите за повече диалогичност и за нов стил във взаимоотношенията между отделните институции на властта.
Искам да изразя задоволство от факта, че министър-председателят на републиката господин Симеон Сакскобургготски оцени необходимостта да информира Народното събрание, което, между другото, е избрало министър-председателя, за дейността на правителството по един толкова важен за страната въпрос. Ние оценяваме положително и факта, че господин Сакскобургготски го направи точно в деня, в който ние настоявахме той да се яви и да даде обяснение пред Народното събрание. Не мога да не изразя във връзка с това недоумение от начина, по който парламентарното мнозинство отхвърли същите искания на опозицията.
В същото време нашата парламентарна група продължава да отстоява позицията, че сключеният договор противоречи на дейността по присъединяване на страната към Европейския съюз и на целите за синхронизирането с европейските практики в митническата област. В него липсва необходимият баланс на права и задължения. Няма реален баланс между интересите на двете страни. Цената, която трябва да платим ние, всеки един от българските граждани, според нас е твърде висока. За нас е неприемливо правителството да сключва тайни договори зад гърба на Народното събрание, зад обществото и хората, които ще плащат чрез бюджета за неговата цена. Не е приемливо това да става и без съгласуване с Европейския съюз и другите европейски институции.
След всичко, което се случи, не можем да минем без сериозно обсъждане и на този случай и на цялостната организация на работата на правителството на Републиката и тук дейността на мнозинството в Народното събрание. Ние, от Коалиция за България, настояваме всички действия на Министерство на финансите по договора да се осъществяват в съответствие с вече договорените от Република България с Европейския съюз проекти по програмата ФАР и в съответствие с изискванията за работа с документи и сведения, които имат поверителен характер и засягат националната сигурност.
Искам да припомня, че заради процедурни фокуси на господин Герджиков в тази зала въобще не беше гласувано нашето предложение за прекратяване на договора с Агенция "Краун ейджънтс".
Уважаеми госпожи и господа! Днес обаче ситуацията е такава, че става дума вече на само за договора, който е сключен с "Краун ейджънтс". Става дума за цялостната организация на работата на управляващите. Наблюдават се симптоми на предкризисна социално-икономическа обстановка, които създават условия за прерастването й в управленска и политическа криза. (Шум и неодобрителни възгласи от мнозинството.) Симптомите са многобройни, господа и дами: и свиването на производството и потреблението, и разтварянето на ножицата между цените и данъчното облагане и доходите, от друга страна, прибавям безспорния факт, че общините са в бедствено положение, голяма част от българското население е на ръба на оцеляването си. Към липсата на прозрачност, компетентност, уважение към институциите и демократичните механизми за вземане на важни решения политическото поведение на отделните части от парламентарното мнозинство създава проблеми на обществото. Хаотичната държавност все повече застрашава да се превърне в липса на държавност въобще. В резултат на това продължава тенденция на бягство на държавата от основни нейни функции. Реално не се ограничава корупцията и организираната престъпност. Икономиката не се развива като функционираща, социална и пазарна. Ние се отдалечаваме реално от международното разделение на труда и не можем да намерим нишата за нашите пазари, за нашите продукти.
Аз мисля, че реакцията на управляващото мнозинство, която личи и в тази зала, продължава да бъде неадекватно. По този повод днес Коалиция за България предлага на всички в тази зала своите спешни мерки за стабилизиране на обстановката в страната до края на годината. Ние много говорим за необходимостта от политическа стабилност, обаче без адекватни действия тя не може да бъде осигурена и това е преди всичко ангажимент на мнозинството и на изпълнителната власт. Но ние предлагаме стабилизиране на държавността, утвърждаване ролята на Народното събрание като върховен орган на държавната власт, прозрачност и ефективност в дейността на правителството, засилване контролните функции на администрацията и оптимизиране структурите на Министерския съвет, тъй като виждаме, че там няма ред. Икономическата стабилизация и подобряване стандарта на качество на живот трябва да бъдат в центъра на вниманието. Затова е необходимо повишаване на потреблението чрез увеличаване на доходите, ръст на заетостта и стимулиране на домакинствата за семеен бизнес, точно обратното на това, което вие правите с вашите законодателни действия.
Необходими са срочни мерки в социалната политика, нова философия в социалното подпомагане, решителни мерки срещу използване на детския труд, осигуряване на дотирана храна в училищата, разработване на държавна демографска политика.
Крайно важно е стабилизиране на общините и стимулиране на развитието на местното самоуправление, което изисква създаване на механизъм за безлихвено кредитиране, покриване на социалните плащания, промяна в регламентирането на приходната част на общинските бюджети и програма за покриване на неразплатените задължения.
Ние настояваме за контрол върху престъпността, един от основните проблеми на българските граждани. За това е необходимо оптимизиране на системата на Министерството на вътрешните работи и информационно и кадрово, а също така и подобряване на взаимодействието със съдебната власт.
Не последно по важност - на базата на всичко изброено дотук ние смятаме, че са необходими много по-целенасочени и действени усилия за ускоряване на преговорите за членство в Европейския съюз и получаване на покана за членство в Северноатлантическия съюз през тази година. И това не са само пожелания, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа! Ние сме готови още в следващите дни да предоставим подробно разработени тези предложения за мерки, включително и виждането за тяхното ресурсно осигуряване.
Така разбираме ние ролята на истинската, на конструктивната опозиция, на опозицията, която се държи националноотговорно и се стреми не сляпо да критикува властта, а да работи за подобряването на положението в страната.
В същото време виждаме, че освен дясната опозиция и част от управляващото мнозинство не разбират или не искат да разберат тежката отговорност, която носят пред България, пред българските граждани.
Благодаря още веднъж на премиера, че се отзова на нашата покана. Това показва, че той разбира важността на съществуващите проблеми. Сериозността на ситуацията, в която се намира страната, надявам се, ще предизвика коригиране на неговото досегашно поведение.
Ние не можем да приемем и начина, по който функционира Народното събрание. През последните седмици ние станахме свидетели на поредица факти, които говорят за това, че председателят на парламента перманентно погазва волята на народните представители в нарушение на правилника. Искаме сериозна корекция в тази област, защото иначе няма да можем да очакваме Народното събрание да има висок авторитет.
Изводът от всичко казано дотук е, че като Коалиция за България ние ще продължаваме да настояваме за търсене на промяна в политиката и управлението на страната и непрекъснато ще предлагаме своите алтернативни виждания и проекти, а също така няма да търпим недемократичността на парламентарното мнозинство и задкулисни действия на правителството. И това е обяснимо защо. Защото демокрацията се прави от демократи. Властта се осъществява от професионалисти, а отговорността се носи от хора с кураж. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от блока на Коалиция за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Станишев.
Заповядайте, госпожо Михайлова, от името на парламентарна група.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! След заседанието, което беше проведено до момента, за нас остана неясно кой всъщност беше въпросът, който предизвика дебата по договора "Краун ейджънтс" в днешния ден. Защото въпросът, на който искахме отговор в днешния ден, беше отговаря ли на истината изнесеното в някои средства за масова информация за онова заседание, в което правителството е търсило начин да заобиколи Закона за обществените поръчки.
Отговор на този въпрос в днешния ден не се получи. Тъй като за това заседание, ако отговаря на истината онова, което беше изнесено, очевидно трябва да бъде потърсена отговорност от страна на министър-председателя за министрите, които са търсили начин да заобиколят един от антикорупционните закони в България, а именно Законът за обществените поръчки.
Искам да започна с това, което беше коментирано в тази зала днес: може ли опозицията да дестабилизира държавата? Аз мисля, че вече дори на гражданите в България е ясно, че няма такава ситуация, в която опозицията да дестабилизира една стабилна държава. Държавата се дестабилизира само при положение, че има проблем с политиката.

Опозицията обаче е в правото си да търси и да знае истината относно предприети от правителството стъпки и мерки, които по наша преценка нарушават националния интерес и влизат в противоречие със законодателството в България.
Днес се прави опит за подмяна на темата - такава, каквато тя съществува. Разбира се, лансират се теми, които са не по-малко важни - какво е състоянието на митниците? Безспорно много важна тема, която е поставена пред нас и от Европейския съюз, и нееднократно от нашите чуждестранни партньори. Дебат, който изисква наистина сериозно отношение, но ако тази тема е достатъчно важна, отношението към нея действително трябва да бъде сериозно, а не решения по нея да бъдат взимани на скрити заседания при неясна процедура.
Реформата в митницата не може да е основание за нарушаване на закона, и то, пак повтарям, на антикорупционен закон, защото би дала лош сигнал за решаването на един проблем чрез създаването на друг.
По договора с "Краун ейджънтс" - един договор, който от дълго време ние изисквахме да видим, и не зная защо толкова много пречки бяха създадени за народните представители, за да се запознаят с него. По въпроса дали договорът с "Краун ейджънтс" нарушава или не българското законодателство и Конституция вероятно ще се произнесе съдебната система, тъй като е в нейните компетенции да даде най-точния отговор.
Възниква обаче въпрос, който също не получи отговор, а именно въпросът, ако този договор е свързан с държавната тайна и пряко засяга националната сигурност, как той на практика е известен на една частна английска фирма? Един въпрос, който, разбира се, е от значение. Наред с това е и въпросът кой определя дали едно или друго действие, един или друг договор е свързан с проблеми на националната сигурност? Дали това е господин Костадин Паскалев, който според стенограмата е човекът, който дава идеята за обвързването с националната сигурност? И аз искам само да напомня това, че за нас е важно дали има становище на министъра на вътрешните работи, тъй като в неговата компетенция е да бъде определено дали съществува връзка между този закон и националната сигурност на Република България?
Това становище до момента не е ясно дали присъства, дали съществува. За мен тази компетенция продължава да бъде неясна и това е вероятно тема, която засяга и българската общественост, защото въпросите около договора "Краун ейджънтс" отдавна вече са в публичното пространство и изискват наистина публични и откровени отговори.
Нещо повече, има и още един въпрос: защо беше нужно толкова много време, за да се стигне до тази дискусия? Въпрос, който също поражда въпроси. И ако искаме да бъдем откровени към българските граждани и да заявим наистина онова, което вие казвате - заявка за морал, този въпрос трябва да бъде разгледан с необходимата прозрачност и яснота, пак повтарям, не на тайни и на скрити заседания. Всички тези въпроси продължават и стоят в пространството. И за мен отговорността на правителството наистина е от ключова важност и ние очакваме - от Обединените демократични сили, българският министър-председател да поеме или да изиска поемане на отговорност от министрите, които са гласували и които са обсъждали по какъв начин българското правителство да заобиколи законите на страната. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ОДС, шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Панайотов от името на парламентарна група. Заповядайте.
ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! И днес в лицето на лидерите на опозицията сме свидетели на демонстриране по един безцеремонен начин на политическа демагогия. (Ръкопляскания в НДСВ.)
Най-напред по изказването на господин Станишев. Става ясно, че, представете ли, Коалиция за България ни призовава да стабилизираме българския парламент като институция. Коалиция за България, която само в рамките на последната седмица два пъти напуска залата на тази институция! (Гласове от КБ: "Един път!".)
Освен това Коалиция за България ни призовава, уважаеми колеги, да интензифицираме действията по посока интеграция с Европейския съюз. Коалиция за България, която вчера отново не подкрепи ратификацията на едно споразумение, което е ключово, с оглед пътя ни към Европейския съюз. (Ръкопляскания в НДСВ.)
Същевременно както от Коалиция за България, така и колегите от ОДС в лицето на госпожа Надежда Михайлова винаги са твърдели колко съществени за страната са приоритетите за Европейския съюз и НАТО. Очевидно обаче има една непоносимост, и ако съответно колегите от ОДС или Коалиция за България не могат да осъществят в момента тези приоритети лично, това означава, че никой друг не би следвало и не би могъл да ги осъществи. (Ръкопляскания в НДСВ.)
Госпожа Надежда Михайлова твърди, че страната може да бъде дестабилизирана само от политиката на управляващото мнозинство и по никакъв начин опозицията не може да съдейства за това. От гледна точка реалните възможности на опозицията в България в момента ние сме убедени в това, госпожо Михайлова. (Весело оживление и ръкопляскания в НДСВ.)
Същевременно от по-нататъшното изказване на госпожа Надежда Михайлова става ясно, първо, че госпожа Надежда Михайлова не е чела договора с "Краун ейджънтс". (Неразбираема реплика на Румен Овчаров.)
Има възможност, господин Овчаров, то е в Секретно деловодство на парламента и там са отбелязани дамите и господата, които се го ползвали. Ако не сте запознат, заповядайте, уважаеми господин Овчаров. (Единични ръкопляскания.)
Второ, госпожа Надежда Михайлова сама твърди, че у нас все пак има компетентни органи, които да се произнасят по въпросите, които тя поставя. Ние уважаваме това становище и, както се чу преди малко в тази зала лично от господин премиера, след като проверката приключи именно от компетентните органи, уважаема госпожо Михайлова, резултатите ще бъдат огласени
В обобщение, уважаеми колеги, бих искал да кажа, че наистина на тази зала като че ли е необходимо не само на думи, а на практика, с оглед реалните действия по ключови проблеми, които стоят в момента пред страната, да има единодействие и съпричастност, за да постигнем в крайна сметка реализация на интересите на България. Благодаря ви. (Бурни ръкопляскания в НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Панайотов.
Господин Лучников, имате думата да развиете своето питане към министър-председателя.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председателю, уважаеми дами и господа министри и народни представители! След тая цветуща политическа дискусия моето питане може да звучи прозаично, но аз го правя, защото държа да защитя правата на повече от половин милион български граждани, които виждат в мое лице защита и на техните интереси.
След приемането на Конституцията на Република България на 12 юли 1991 г. в България залегнаха постулатите на основните международни документи за запазване на човешките права, за признаване на основни човешки права, между които на едно от първите места стои признаването на частната собственост. Това задължи правителствата, които изпълняваха и се кълняха, че изпълняват тази Конституция, да възстановят безвъзмездно експроприираната собственост на българските граждани в периода на тоталитарното управление.
Тази работа се започна, аз ще говоря само за градската собственост, със Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, приет на 15 февруари 1992 г. В този текст се възстанови на бившите собственици правото на собственост върху имоти, които съществуват реално в границите, в които са отчуждени.

Остава въпросът обаче за обезщетяване на онези собственици, чиято собственост вече не съществува реално. Тя е била прикрепена към някои други обекти, била е разрушена, станала е публична държавна собственост или е придобита от добросъвестни трети лица. В чл. 3 от този закон се предвиждаше да се създаде специален закон за удовлетворяване претенциите и на тази огромна част от българските граждани. Това не стана в действащото тогава Тридесет и шесто Народно събрание. Не стана въпреки моите многократни настоявания и през следващото Тридесет и седмо Народно събрание. Едва Тридесет и осмото Народно събрание със Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти, приет на 18 ноември 1997 г., се поставиха едни принципни основи за обезщетяването на тези близо милион български граждани.
Принципът на този закон беше съвсем прост: ако имотът на този гражданин не съществува в реални граници, неговият собственик трябва да бъде обезщетен чрез съсобствеността на имота, в който той е интегриран, чрез акции на дружеството, в чийто патримониум той се намира, или при невъзможност да бъдат удовлетворен по тези начини хората могат да получат компенсационни записи. Те се третираха като изключително средство при невъзможност да се удовлетворят хората по друг начин.
За голямо съжаление със или без толерирането на правителството българската бюрокрация се обяви против ефективното прилагане на този закон. Обектите, които собствениците придобиват с тези записи, които бяха дадени именно, за да могат хората да придобият нова собственост срещу отнета им такава, която няма възможност да бъде върната, се ограничаваше непрекъснато. Тя се свиваше като шагренова кожа. В резултат на това се получи една огромна маса от компенсационни записи без покритие, тоест държавата беше издала задължителни документи без покритие, което на български език означава просто, че тя беше заприличала на една финансова пирамида. И всички знаят много добре какво означава това.
С големи мъки успяхме да издействаме през месец март 2001 г. едно допълнение на Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти, а именно - Министерският съвет след като проучи внимателно всички данни и възможности до 31 март 2002 г. да внесе в Народното събрание предложение за справедливо удовлетворяване претенциите на тези повече от половин милион български граждани.
Аз не се съмнявам, че днешното правителство и лично господин министър-председателят са също радетели за възстановяване правата на собствениците, чиято собственост е била отнета без всякакви обезщетения. Аз се надявам, че ще получа отговор за намеренията на това правителство да намерим начин за справедливо задоволяване на претенциите на ощетените собственици преди всичко като се разширят обектите, които могат да се придобиват с тези компенсационни записи. По този начин ще се възстанови една вопиюща несправедливост, защото ако на един гражданин бъде отнета къща, която е запазена и досега, тя му се връща без всякакви усложнения, но ако тя е разрушена, той трябва да пие една студена вода. Никакво оправдание няма за различното третиране на хората в двата случая.
Аз се надявам, господин министър-председателю, че ще срещнем във Ваше лице разбиране за задоволяване претенциите на незаконно ощетените български граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За процедурно предложение има думата господин Близнаков.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! От името на парламентарната група на НДСВ правя процедурно предложение да удължим времето на пленарното заседание днес до приключване на питането към господин премиера и гласуване на решението по предходната точка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 140 народни представители: за 132, против 7, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте за отговор, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Лучников! Отговорът ми ще прозвучи безсъмнено още по-прозаичен в сравнение с Вашата ораторска дарба.
Предвид многобройните запитвания и предложения от първоначални собственици на компенсаторни записи, жилищни компенсаторни записи, удостоверения по чл. 6, ал. 8 от Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти, компенсационни фондове по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, компенсационни бонове по Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, както и за задълженията по чл. 10, ал. 3 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти бе направен задълбочен анализ на действащото законодателство относно пазара на тези компенсаторни инструменти. Анализът показа, че липсват правно установени пазарни принципи на търговия с компенсаторни инструменти. Пазарът на компенсаторните инструменти е нерегулиран, непрозрачен и без механизми за формиране на справедлива пазарна цена. В това отношение е налице законодателна празнота, която едва ли е оправдана. Липсва единна централизирана информационна система на базата-данни за компенсаторните записи и компенсационни бонове. Поименните компенсационни бонове не са регистрирани в Централния регистър при Центъра за масова приватизация, а се водят регистри от поземлените комисии. Липсва единна система за ефикасно, бързо и ефективно обслужване на пазара на компенсаторни инструменти.
Предвид гореизложеното Министерският съвет прие и внесе в Народното събрание проект за Закон за сделките с компенсаторни инструменти, чието разглеждане предстои на второ четене в пленарна зала. Законопроектът цели въвеждане на пазарен механизъм на търговия чрез Фондовата борса, който осигурява прозрачност и публичност на сделките, концентрация на търсенето и предлагането, ниски комисиони при търговията, възможност за постигане на справедлива пазарна цена, равнопоставеност на участниците в процеса на търговия, пълна автоматизация на търговията и дистанционен достъп до системата за търговия, създаване на единна и надеждна система за отразяване на собствеността и сделките чрез регистрация в Централния депозитар, ползването на утвърдени на пазара структури и механизми.
Проектът се основава на идеята за максимална ефективност и икономичност по отношение на финансиране и разход на държавни средства. Чрез Закона за сделките с компенсаторни инструменти ще се постигне реална защита на правата на притежателите на компенсаторни инструменти и в по-малка степен защитата на правата на всички участници на пазара - купувачи, инвестиционни посредници и банки. За всички субекти ще се създаде възможност за търговия на прозрачен и сигурен пазар и ще се гарантират интересите на страните по сделката чрез системата на доставка срещу плащане. Ще се създадат предпоставки за защита на интересите на първоначалните притежатели на компенсаторни инструменти.
Съгласно чл. 11 от приетия вече Закон за приватизация и следприватизационен контрол, Министерският съвет по предложение на Агенцията за приватизация ще приеме и обнародва годишен списък на търговски дружества с държавно участие в капитала, в приватизацията на които се допуска плащане с непарични платежни средства, предвидени в закона.
Считам, че с приемането на предложения от Министерския съвет Закон за сделки с компенсаторни инструменти, както и с обнародването на списъка по чл. 11 от новоприетия закон за приватизация и следприватизационен контрол до голяма степен ще се възстанови справедливостта и спрямо лицата, чиито имоти са били насилствено одържавени след 1944 г., но които не могат да бъдат възстановени реално, защото са преустроени или погинали. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Заповядайте за уточняващи въпроси, господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател!
Аз поначало съм доволен от Вашия отговор, защото знам за значението на Закона за сделките с компенсаторни инструменти, който аз на първо гласуване тук подкрепих и по който направих някои технически подобрения, които смятам, че ще бъдат възприети при второто му гласуване.
Въпросът обаче е следният: каквито и технически вариации да използваме за търговията с компенсаторни записи, ние не можем да повдигнем тяхната цена, тоест да повишим справедливостта на задоволяване на техните собственици, ако не дадем по-голям обект за тяхното упражняване, тоест ако не допуснем те да се използват в по-голям случай на приватизационни сделки.
По чл. 12 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, Министерският съвет трябва да определи какви обекти трябва да бъдат включени в този начин на съживяване чрез компенсаторни записи.
Аз не го поставям като питане, а просто го изразявам като мнение и се надявам, че Вие ще имате грижата да се доставят на пазара достатъчно обекти, които да могат да се придобиват с компенсаторни записи, за да могат техните първоначални, особено подчертавам, първоначални притежатели, да бъдат справедливо задоволени. По този начин вие ще възстановите доверието на българската общественост във властта изобщо. Не става въпрос тук за политизирне на въпроса. той не може да бъде политизиран. Тук става въпрос за една справедливост, която чака да бъде задоволена и аз се надявам, че вие ще допринесете за това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Лучников.
Преминаваме към гласуване на решението.
Госпожо Георгиева, моля да прочетете на пленарната зала проекта за решение. Той е раздаден.
То е раздадено и може би не е необходимо да бъде четено. Има ли някакви съображения по него?
За протокола е необходимо да се прочете.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри!
Предлагам на вашето внимание текст за решение:
"Народното събрание, отчитайки значимостта на "Кремиковци" АД за националната икономика, изразявайки тревогата си от увеличаване задълженията на дружеството към бюджета през последните месеци и подкрепяйки усилията на правителството за провеждане на активна структурна политика и засилена финансова дисциплина и на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 87, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

1. Препоръчва на Министерския съвет да създаде правителствена комисия по въпросите на стоманодобивната промишленост, която да координира политиката, взаимоотношенията между правителството и производителите и изпълнението на международните договорености в тази област.
2. Препоръчва на Министерския съвет да създаде правителствена комисия, която да координира взаимоотношенията на "Кремиковци" АД с държавните кредитори.
3. Препоръчва на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация да предприеме необходимите действия и излезе със становище в едномесечен срок относно искане за обезщетение от "Финметалс Холдинг" АД, вследствие разкриване на неосчетоводени към 30 април 1999 г. задължения на "Кремиковци" АД, възникнали и предявени съгласно Закона за приватизация и чл. 28, ал. 1 от Договора за приватизация.
4. Задължава министъра на финансите да извърши проверка и предприеме необходимите действия за спазване на финансовата дисциплина от собственика на дружеството.
5. Задължава Агенцията за следприватизационен контрол да извърши проверка и упражнява стриктен контрол по отношение на изпълнението на ангажиментите по приватизационния договор и да внесе информация в Народното събрание до 30 юни 2002 г.".
Единствено тук има една корекция, която е съгласувана и е по предложение на господин Пирински. Предлага се следният текст:
"6. Задължава министъра на икономиката да осигури текущ надзор върху дейността на "Кремиковци" АД с оглед ефективна защита на държавните интереси."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Георгиева.
По този проект за решение има ли съображения, възражения? Няма.
Подлагам го на гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: за 143, против 1, въздържали се 4.
Проектът за решение е приет.
Съобщения:
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 3 април от 16,30 ч. в зала 238.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията има заседание на 3 април от 14,30 ч. и на 4 април от 15,00 ч. в зала "Изток".
Комисията по транспорт и телекомуникации ще проведе редовно заседание на 4 април от 15,00 ч. в зала 42.
Следващото пленарно заседание ще бъде във вторник от 14,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,04 ч.)

Заместник-председатели:

Камелия Касабова

Юнал Лютфи

Секретари:
Ралица Агайн

Несрин Узун