Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Камелия Касабова
Секретар: Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам заседанието с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА.
Предстои докладване на Преходни и заключителни разпоредби.
Заповядайте, господин Дурмишев.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! В Преходните и заключителни разпоредби, § 10, има постъпило предложение от народните представители Татяна Калканова и Снежана Гроздилова, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 10, който става § 3. Той гласи:
“§ 3. В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за народната просвета се правят следните изменения:
1. В § 31 ал. 1 се отменя.
2. В § 34 думите “и наредба по чл. 16, т. 8” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Дурмишев.
Имате думата за изказвания по § 10 от законопроекта. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на вносителя, подкрепено от комисията, за § 10, който става § 3.
Гласували 133 народни представители: за 131, против 1, въздържал се 1.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: По § 11 има две предложения.
Първото предложение е на народния представител Елка Анастасова и то гласи:
В § 11, т. 4, Преходни и заключителни разпоредби, § 2а се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “и през учебната 2004-2005 г.” да отпаднат.
2. В ал. 3 думите “и през учебната 2004-2005 г.” да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Татяна Калканова и Снежана Гроздилова, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите за § 11 и предлага следната окончателна редакция на § 11, който става § 4:
“§ 4. В Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 7 се правят следните изменения:
а) ал. 1 се изменя така:
“(1) Средно образование се придобива след успешно завършен ХII клас и успешно положени два държавни зрелостни изпита по учебни предмети, които се изучават в гимназиалния етап, като единият от тях е по български език и литература, а вторият се определя по избор на ученика от учебните предмети, изучавани в часовете за задължителната общообразователна подготовка.”;
б) в ал. 3 думите “от задължителната или задължителноизбираемата общообразователна подготовка, съгласно учебния план на училището”, се заменят с “изучаван в часовете от задължителната и задължителноизбираемата общообразователна подготовка в гимназиалния етап”;
в) ал. 5 се изменя така:
“(5) Ученик, завършил успешно ХII клас, който не се е явил и не е положил успешно държавните зрелостни изпити, по свое желание получава удостоверение за завършен гимназиален етап, което му дава право да продължи с професионално обучение за придобиване на квалификация по професия.”;
г) ал. 6 се отменя.
2. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 2 думите “не могат да бъдат повече от” се заменят с “са”;
б) създава се нова ал. 4:
“(4) Всяка учебна седмица освен задължителните учебни часове по ал. 2, включва и по един учебен час по учебния предмет “Физическо възпитание и спорт”, който се използва за организиране и провеждане на спортни дейности и на открито. Включването на този час не се отразява при определяне на съотношението по ал. 3.”
3. Член 20 се изменя така:
“(1) Учениците имат право да завършат обучението си в определен етап от степента на образование по училищния учебен план, по който са започнали да се обучават в същото училище.
(2) Лицата, прекъснали обучението си, продължават по училищния учебен план, действащ през учебната година, от която обучението продължава.”
4. В Преходните и заключителните разпоредби се създава нов § 2а:
“§ 2а. (1) Учениците, които завършат успешно обучението си в ХII клас през учебната 2003-2004 г. и през учебната 2004-2005 г., придобиват средно образование и получават диплома при условията и по реда на този закон, без да полагат държавните зрелостни изпити по чл. 7.
(2) По свое желание учениците имат право да положат държавни зрелостни изпити при условията и по реда на чл. 7.
(3) Учениците, които завършат успешно обучението си в ХII клас през учебната 2003-2004 г. и през учебната 2004-2005 г., не полагат зрелостни изпити, ако такива са предвидени в учебния план на училището, действащ към момента на приемането им.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Дурмишев.
Имате думата за изказвания по този параграф.
Госпожо Анастасова, заповядайте.
ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз и на първо четене на законопроекта казах, че ще внеса предложение матурите да не се отлагат за 2006 г., а да се проведат още следващата година, защото ми се струва, че вече твърде много се протакаме във времето и пространството.
При разговорите с учителите от моя регион те също пожелаха да има матури още през следващата година, тъй като нямаше обяснение защо се отлагат за 2006 г.
Когато обаче в комисията обсъдихме проблема, стана ясно, че все още през следващата година министерството ще бъде уязвимо за провеждането на матурите и може да има отново правни последици.
Ето защо аз оттеглям сега това свое предложение. Но бих искала министерството наистина да ни увери, че през 2006 г. действително ще бъдат проведени тези така дългоочаквани матури, за които говорим още през първата година, в която това Народно събрание е започнало работа. Те, междупрочем, са заложени още от предишното Народно събрание в законопроекта, но поради различни административни неуредици към момента не можаха да се проведат.
Пак повтарям, бих искала министерството да ни увери, че повече отлагане на матурите няма да има. Защото ние сме длъжници на децата си и не можем непрекъснато да ги лъжем – ще има, няма да има. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, че оттегляте предложението.
Уважаеми дами и господа, моля за тишина в залата.
Заповядайте, господин Иванов.

ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Смятам, че мотивите на госпожа Анастасова са действително достойни да бъдат разгледани внимателно. Аз също приех, че при създалата се ситуация е неизбежно отлагането на държавните зрелостни изпити за випуск 2004. Но по никакъв начин не мога да приема, че без обяснение, и неслучайно изчаках, за да видя дали след изказването на госпожа Анастасова ще последва ясен отговор било от Министерството на образованието и науката, било от представители на комисията, които поддържат отлагането с две години ще последва ясен отговор защо именно се прави това.
Поставям този въпрос, защото разглеждайки стратегията за развитие на системата на средното образование в Република България – стратегия, която беше представена от Министерство на образованието и науката, в т. 6, когато се говори какви проблеми са възникнали с промените в общото образование, е записано, че “лошата съгласуваност – съдържателна и времева – между законови и подзаконови актове доведе до невъзможност випуск 2003 да завърши средното си образование със задължителен държавен зрелостен изпит”. Съвсем естествено се поставя въпроса: ако е имало такава несъгласуваност преди една година за випуск 2003, една година не е ли достатъчна, за да бъде изчистена тази несъгласуваност? И нещо повече, оказа се, че и две години не са достатъчни да бъде изчистена такава несъгласуваност. Това говори само за липса на административен капацитет в Министерството на образованието и науката, за неспособност да се създаде адекватна нормативна база или съществуващата да бъде коригирана в продължение на цяла година. Една година за образованието на България е много съществена, поради което аз смятам, че с крайно пренебрежение решенията се вземат в момента тук.
За да ви покажа, че всъщност едва ли само несъгласуваността е причина за това отлагане, аз ще си позволя да цитирам заместник-председателя на Национално движение Симеон Втори Даниел Вълчев, който на въпрос: “Истина ли е, че отлагането на матурите е предизвикано от противоречащи си нормативни документи?” – това, което твърди Министерство на образованието и науката – отговаря така: “В парламента се занимавахме с проблемите с матурите. В началото министерството се опита едва ли не да обясни, че проблемът е правен. Оказа се, че не е така. По закон матурите трябва да се въведат тази година и няма противоречие с друг документ. Оказва се обаче, че няма никаква подготовка за това, нито е ясно дали изборите ще бъдат наистина национални, нито дали има обективни критерии, нито има подготвени екипи. Всъщност няма нищо и исках да заявя това и аз съм го заявявал в комисията от мое име. Тук обаче цитирам заместник-председателя на управляващата партия, защото това звучи още по-убедително, тъй като едва ли можем да се съмняваме в неговата добронамереност. И когато той заявява това, определено го заявява като една горчива констатация.
Но аз ще продължа и по-нататък. Нашата колежка Калканова в едно свое интервю, което даде на 18 март, поставя под въпрос изобщо дали в 2006 г. ще се проведат матурите, защото казва, че може да се въведе реформа в средното образование и ако бъде одобрен такъв законопроект за реформа до лятото, учениците, които сега са в гимназията, няма да държат задължителни матури. Какво означава “учениците, които сега са в гимназията”?Това означава, включително учениците, които сега са влезли в 9 клас.
Неслучайно реших да ви цитирам тези три материала автентично така, както са записани от техните автори, уважаеми колеги, единствено, за да ви покажа, че в момента в средното образование цари не само нормативен хаос, но цари управленски хаос. И ние реално като висш законодателен орган на страната не изпълняваме своите ангажименти към българското общество, тъй като с непрекъснатото отлагане на матурите ние се отдалечаваме от европейските критерии за завършено средно образование, от съгласуване на средното образование с висшето образование. И най-вече, ние продължаваме да бъдем безучастни свидетели на влошаване на качеството на българското средно образование. Казвам това с огромна болка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други изказвания по този параграф?
За реплика – госпожа Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Реплика ми е към доц. Иванов.
Доцент Иванов, моята молба е когато следващият път ме цитирате, да ме цитирате по стенограмите било от заседанията на Комисията по образование, било от стенограмите от изказванията ми в пленарната зала. Защото Вие знаете, за съжаление, винаги се разминават нещата от това, което ние казваме, и това, което е отразено в медиите. Така че Вашето цитиране в никакъв случай не беше коректно.
Моето коректно мнение е следното. Действително, за да бъде гарантирано провеждането на държавните зрелостни изпити като стандартизирани, обективно оценявани национални изпити, трябва да бъдат направени няколко важни действия по отношение на тяхната организация. И действително Министерството на образованието и науката трябва да представи не само на нас тук в парламента, но и на цялото общество своята програма за следващите две години, а именно как ще бъде организирана процедурата за провеждането на държавните зрелостни изпити.
Между другото, по всички компоненти от тази програма вече се работи, както ни уверява и министърът на образованието Игор Дамянов, и неговият колега заместник-министър Юлиян Наков. Така че това е коректното поднасяне на информацията по отношение на провеждането на държавните зрелостни изпити.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли друга реплика на господин Иванов? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Калканова, в България, както и във всяка една цивилизована страна, обикновеният гражданин получава информация от средствата за масова информация. Такава получих и аз за Вашето становище чрез в. “Стандарт” от 18 март 2004 г. Питам обикновеният гражданин следи ли изказванията в Народното събрание или още по-малко изказванията в комисиите на Народното събрание? Определено казването на такова становище пред един национален ежедневник ангажира автора, който го е казал. Ако не е трябвало да последва опровержение, както се прави във всяка нормална страна и във всяка нормална ситуация.
Аз няма да продължа с изказванията на министър Дамянов десет дни след като той стана министър, в които изказвания той заявява, че със зрелостните изпити трябва да се влиза в университет. Между другото той отбелязва тук, че не вижда основание за отлагане на матурите. Тогава говори за следващата – 2004 г.
Уважаеми колеги, ако действително е настъпил този хаос, ако непрекъснато системата е подложена на натиск от страна на определени родители и се завеждат дела, то е, защото действително в управлението на образованието съществува един невъобразим не само хаос, но и пълна некомпетентност.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ, от място): Този хаос го създадохте вие.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Това го заявявам съвсем отговорно и който иска да спори, аз мога да представя достатъчно убедителни доказателства чрез документи на министерството и чрез непрекъснато противоречащи си изказвания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заместник-министър Юлиян Наков иска думата.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЮЛИЯН НАКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа депутати! Бих искал да внеса известна яснота в това, което бе произнесено от господин Иванов, защото, за съжаление, то почива върху спекулативна основа. Когато през 1999 г. са направени документите, те са имали въпросните противоречия помежду си, но са произвели ефект в пространството, затворен в рамките на тези учебни планове, които хващат първите випуски, работили по тях. В момента ние всъщност приключваме работата именно върху тези випуски.
Първият випуск, който ни дава истинска стабилност и липса на подобни нарушения, които пречеха до момента, е випуск 2006. Наистина за випуск 2005 е напълно възможно да бъдем много твърди по отношение въвеждане на дипломите, но и при тях именно в желанието ни в тази година да заличим грешките и да ги поправим, както Вие казахте, се оказа, че произведохме едно действие, което е в нарушение отново на чл. 20 на Закона за степента. Именно променихме наредбата за разпределение на учебното време, по която работи този випуск. Ако те бяха завършващи по Наредба № 4, както повелява законът, те можеха да атакуват министерството за определен брой часове, които ги неравнопоставят в системата, за което бяхме атакувани за випуск 2003. При смяната на наредбата с Наредба № 6, която е далеч по-коректна в тази посока, обаче наистина влязохме в режим на противоречие с този член на закона, който преди малко цитирах. Това дава основание да се очакват сравнително по-високи съдебни активности срещу министерството и почти никаква възможност да се защитим. Мисля, че една институция не следва да предизвиква всяка година съдебни дела срещу нея и още повече да ги губи. В такъв порядък нашето решение и предложение в тази посока е било свързано единствено и само с оглед авторитета на институцията, авторитета на законодателната дейност и практика преди това, защото ми се струва, че всичко произтича от факта, че когато пишеш закон за нещо, което не съществува, влизаш в режима да има противоречия по пътя и невъзможност да го спазиш. Хубаво е законът да се явява, когато фактите са налице и когато системата, за която те се пишат, съответно е готова да ги поеме. В такъв порядък аз не приемам, че има нищо в рамките на министерството. Категорично мога да кажа, че матури могат да се провеждат непрекъснато всяка година без проблем, ние имаме създадени такива програми. Единственото нещо е, че тези програми не допускат вход във висше училище, така както много ни се искаше. Причината това да бъде така е също характерът на организацията на нещата, приета още 1999 г. А те са непоправими, защото няма как да заличим онова, което е произвело последици. Това е, което исках да кажа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Наков.
Други изказвания по този параграф? Няма желаещи.
Моля да гласуваме § 11, който става § 4 в редакция на комисията.
Гласували 126 народни представители: за 83, против 38, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: По § 12 има две предложения. Първото е на народния представител Елка Анастасова, която го оттегли официално от трибуната. Второто предложение е на народните представители Татяна Калканова и Снежана Гроздилова, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите за § 12.
Комисията предлага систематично § 12 да стане § 3 със следната окончателна редакция:
"§ 3. (1) Учениците, успешно завършили ХII клас през учебната 2003-2004 г. и през учебната 2004-2005 г., придобиват средно образование и получават диплома при условията и по реда на този закон, без да полагат държавните зрелостни изпити по чл. 24.
(2) По свое желание учениците по ал. 1 имат право да положат държавни зрелостни изпити при условията и по реда на чл. 24, като държавният зрелостен изпит по български език и литература се провежда в два равностойни изпитни варианта. Учениците полагат държавния зрелостен изпит по български език и литература по избрания от тях изпитен вариант.
(3) Учениците, успешно завършили ХII клас през учебната 2003-2004 г. и през учебната 2004-2005 г., не полагат зрелостни изпити, ако такива са предвидени в учебния план на училището, действащ към момента на приемането им.
(4) В дипломата за средно образование се вписват като оценки за зрелостни изпити средноаритметичната оценка от годишните оценки по български език и литература и по избран от ученика учебен предмет, изучаван в задължителните учебни часове в гимназиалния етап, както и оценките от държавните зрелостни изпити, ако те са положени успешно по реда на ал. 2.
(5) Лицата, придобили средно образование и получили диплома за завършено средно образование по реда на ал. 1, се ползват с правата на лицата, придобили средно образование и получили диплома по чл. 24, ал. 1.
(6) Дипломата на учениците, придобили средно образование по реда на ал. 1, е окончателна и дава право за продължаване на образованието или за професионално обучение."
Останалите параграфи се преномерират съответно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дурмишев.
Имате думата за изказвания по този § 12. Няма желаещи.
Моля да гласуваме § 12, който става § 3 в редакция на комисията.
Гласували 114 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 10.
Текстът е приет.
Предложение за нов § 4а.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Постъпило е предложение на народните представители Татяна Калканова и Снежана Гроздилова за създаване на § 4а:
"§ 4а. (1) В срок до шест месеца от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема Правилник за прилагане на Закона за народната просвета.
(2) До влизането в сила на правилника по ал. 1 се прилага Правилникът за прилагане на Закона за народната просвета, издаден от министъра на образованието и науката (обн. …)."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Комисията не подкрепя предложението.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: В зала беше прието предложението на 1б, което фактически касае именно това предложение, което значи, че пленарната зала е приела да има това положение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Този текст трябва да се гласува и тъй като е в съответствие с приет вече текст, се подкрепя.
Моля да гласуваме § 4а така, както беше представен от господин Дурмишев.
Гласували 102 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
Госпожо Гроздилова, имате предложение. Заповядайте, имате думата.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тъй като вчера се прие предложението на господин Корнезов по § 4, който визира чл. 24, ал. 1 – в дипломите да се отразява общия успех от обучението в гимназиалния етап, никъде не се посочва в закона легално определение на понятието “общ успех”. И този текст така приет, според нас, не може да бъде работещ. Затова, ако ми позволите, искам да предложа на народното представителство още едно изречение към ал. 1 на чл. 24 – за допълване на вече приетото предложение на господин Корнезов последното изречение да звучи така: “Дипломата е окончателна и дава право за продължаване на образованието или за професионално обучение, в която се вписва и общия успех”. Ние предлагаме да се сложи точка и последното изречение от ал. 1 да звучи така: “Редът и условията за изчисляване на общия успех в дипломата се определят с наредбата по чл. 16, т. 10 от Закона за народната просвета”. (Шум и реплики в залата.)
Ако получим съгласие по принцип това изречение да влезе в закона, може би да го запишем в Преходни и заключителни разпоредби? (Реплики.)
Извиняваме се, госпожо председател, но сме водени от доброто желание да изчистим нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Значи, в ал. 3 на § 4а... моля, още веднъж го прочетете.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Добре, значи би могло да стане и така – в новия параграф, който току-що гласувахме от Преходни и заключителни разпоредби - § 4а, да влезе като ал. 3, повтарям: “Редът и условията за изчисляване на общия успех в дипломата се определят с наредбата по чл. 16, т. 10 от Закона за народната просвета”. (Реплики.)
“... на общия успех по чл. 24, ал. 1 се определя с наредбата по чл. 16, т. 10”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Гроздилова.
Господин Иванов, имате думата за изказване.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Госпожо председател, уважаеми колеги! Аз все пак искам да получа яснота по отношение на цитирания чл. 16, т. 10.
Пред мен, ми се струва, е последният текст на Закона за народната просвета в сила от 31 март 2003 г. Ние трябва да информираме народните представители всъщност какво точно гласи той.
Член 16 заявява следното – като шапка на целия член е: “Държавните образователни изисквания се отнасят за” и т. 10 е “документи за системата на народната просвета”.
Когато казваме “по наредбата, съгласно чл. 16, т. 10” излиза, че има само една наредба. Всъщност, ние отправяме в закона ползвателят му към едно недефинирано точно понятие – документите за системата на народното образование. Това не е една наредба, за да кажем “наредбата по чл. 16, т. 10”. Можем да кажем “наредба за методиката и реда на изчисляване на средния успех” или нещо друго. Не можем да кажем “наредбата по чл. 16, т. 10”. Просто текстът е некоректен. Иначе, приемам, че трябва да има допълнение, което да фиксира докрай изчисляването на средния успех. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЮЛИЯН НАКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Бих искал да кажа, че така формулираният текст е произвел именно една-единствена наредба, която описва цялата система от документи, с които работи образованието. И там, вътре, са описани и съответните атрибути на отделните документи. Съвсем естествено не е нужно да правим друга наредба, нито пък да смятаме, че това са много наредби за всеки един документ.
“Държавно-образователно изискване за документите в системата” – това е довело до издаването на наредба, която миналата година беше издадена и в която тези детайли се уреждат много точно. Има описание на дипломата и всички реквизити в нея. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Станилов.
ГЕОРГИ СТАНИЛОВ (ПГНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги. При разглеждането на този проблем в комисията възникна и въпросът за методиката, по която ще бъде определян общия успех. Възникна един спор, от който стана ясно, че общият успех не е средно аритметично на оценките, които са получавани в срока на обучението и тогава заместник-министър Наков ни убеди, че те имат разработена методика.
Моята молба е, ако може да бъдем запознати с тази методика, защото колегите трябва да знаят конкретно начина, по който ще бъде формиран този общ успех. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Станилов.
Господин Наков, ако имате готовност, представете методиката.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЮЛИЯН НАКОВ: Аз бих искал да обясня, че методиката беше изградена през м. август 2003 г. с оглед напрежението, което провокира факта, че новите учебни планове не поощряват използването на старата категория “общ успех”.
В нея се включват три компонента. Тя се базира върху среден успех от държавните зрелостни изпити, върху среден успех от задължителната подготовка и върху такъв успех по задължително избираемата подготовка.
Не можем да пропуснем задължително избираемата подготовка за сметка на задължителната по простата причина, че това съставлява около 49% време и усилия на децата в училище. В този смисъл тези три оценки се сумират и делят на три, за да получим общия успех и това да бъде максимално коректно.
Първоначалната визия беше, че общият успех е добре да се появява като общ успех от държавните зрелостни изпити, но поради факта, че имаме това затруднение, което преди малко беше предмет на обсъждане, по този начин можем да предложим методиката за изчисляване.
Аз искам само да отбележа, че трудностите са много сериозни по простата причина, че ако напълно, как да кажа, механично се приложи общият успех в изчисляване на балове има опасност да ощетим деца, защото за разлика от висшите училища – помня аргумента, който представихте на заседанието на комисията – където хората получават общ успех, все пак те се класират във вариант професия – лекари или филолози и по-точно каква филология, но тук разнообразието е изключително голямо. Оказва се, че на дете с общ успех, да речем 5,70 – дипломата му включва преобладаващо тези 49% от оценките на негови профили, които могат да бъдат хореография или някакво друго изкуство, съответно това може механично да се съпостави с общ успех на човек, който е излязъл от една математическа гимназия или пък друга профилирана гимназия. Тук е добре наистина много тънко ВУЗ-овете да направят разграничението. Те сами ще се откажат от механичното, старото ползване на общия успех. Но, това е методиката, която мога да ви представя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Наков. (Шум и реплики в залата.)
Виждам, че се води оживен дебат по редакцията на алинеята. Дали ще има някаква готовност да представите текста или временно да го отложим? Имате ли готовност за редакция?
Госпожо Гроздилова, имате думата.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Госпожо председател, водени сме от желанието да изчистим максимално нещата. Господин Корнезов е виновен за това. В чл. 17 на закона прозира делегацията по текстовете на чл. 16, където се определя как точно се приемат държавните образователни изисквания. Затова ако ми позволите, ще предложа редакция:
“Редът и условията за изчисляване на общ успех по чл. 24, ал. 1 се определят с наредба по чл. 17, т. 3”. Именно там е посочено каква е наредбата, която определя държавното образователно изискване за документите в системата на народната просвета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Тази наредба има ли някакво наименование?
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Тя е Наредба по държавно образователно изискване за документите в системата на народната просвета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Давам думата за изказване на госпожа Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Професор Корнезов, обръщам се към Вас с една искрена молба. Причината за тази ситуация е, че се прие предложение на проф. Корнезов, което в закона не може да бъде добре определено. За да се даде определение в закона какво е общ успех, трябва много подробно и детайлно да се изпишат нещата, защото както каза заместник-министърът преди малко, предметите варират, особено в 11-ти клас – тъй наречената задължително избираема подготовка, спрямо училищните учебни планове.
От друга страна, вече беше казано, че има държавни образователни изисквания за учебната документация, които предполагат издаването на наредба. Тя е издадена още миналата година. В нея подробно е уточнено как се изчислява този общ успех.
Професор Корнезов, не може ли да прегласуваме чл. 24, ал. 1?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Това е абсурд.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Така ще излезем от ситуацията. Иначе в момента трябва да измисляме определение, което, страхувам се, няма да бъде докрай прецизно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Тогава – единствено позоваването на закона като номерация на текста. (Силен шум в залата.)
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, с колективни усилия се спряхме на една окончателна редакция, която ще представим на вашето внимание:
“Редът и условията за изчисляване на общия успех по чл. 24, ал. 1 се определят (тук нарочно по Ваше предложение, госпожо председател, упоменаваме акта) с наредба на министъра на образованието и науката съгласно чл. 17, т. 3”. Там има и делегация на чл. 16, т. 10, където това е упоменато като държавно общообразователно изискване. Мисля, че всякакви съмнения по този начин отпадат. Повтарям:
“Редът и условията за изчисляване на общия успех по чл. 24, ал. 1 се определят с наредба на министъра на образованието и науката съгласно чл. 17, т. 3”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Местан.
Реплика – господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Касае се за изчистването на текста. Това е единственото ни общо желание. Аз приемам първата част на предложението, което направи уважаемият колега Местан – с наредба да се заяви на министъра на образованието и науката. Но когато се обръщаме към чл. 17, т. 3, там всъщност са дадени държавни образователни изисквания по три точки, включително обучение на деца и ученици със специални образователни потребности. Питам: не може ли вместо да направим тази отправка към чл. 17, т. 3, да се каже: “с наредба на министъра на образованието и науката за документите в системата на народната просвета”? Така се разбира, че се касае именно за тази наредба, която е в чл. 16, т. 10.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Има ли такава наредба? Ако я има – още по-добре.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Както заяви заместник-министърът Наков, това е единствена наредба. Мисля, че не греша, господин заместник-министър. Именно там ще бъде направено изменение и допълнение, вместо да правим препратка към чл. 17, т. 3, където има три различни наредби. Член 17 третира единствено как се приемат държавните образователни изисквания. А това е всъщност наредбата, в която трябва да се отрази средният успех. Методиката за неговото изчисляване е съгласно Наредбата за документи в системата на народната просвета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика има думата господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Иванов, разбирам Вашите съображения, но идеята ни да се спрем на по-общ текст се свеждаше до това да не се създаде впечатление, че се прави наредба само заради общия успех.
Много внимателно слушах съображенията Ви, но няма противоречия в текста, който предлагаме, поради простата причина, че в чл. 17, т. 3 се говори за наредби на министъра. Не случайно преди да се позова на чл. 17, т. 3 ние конкретизирахме, че иде реч за една от тези три наредби на министъра. В първия случай имате единствено число, а във втория – множествено число. Това, което сме казали като наредба, която ще урежда общия успех, няма как да се отнася едновременно за трите наредби, тъй като те са упоменати в множествено число. Текстът определено е коректен. Утре тази наредба може да се нарече по друг начин.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ, от място): Аз и сега не й харесвам наименованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други съображения? Заповядайте.
МИЛЕНА МИХАЙЛОВА-ЯНАКИЕВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Виждате как едно на пръв поглед предложение, което иска да обслужи общественото мнение, ни вкарва в тежка процедурна история – да доказваме единствено или множествено число.
Уважаеми господин Иванов, аз не случайно и в комисията, като обсъждахме общия успех, подкрепих предложението на колегата Корнезов, но казах, че не му е мястото там, защото то изрично е записано в закона, а ние не визираме промени в членовете, които се отнасят до държавните образователни изисквания по отношение на документите за народната просвета. Член 16, т. 10 визира точно това – документите за системата на народната просвета, а т. 3 на чл. 17 визира три неща: придобиване на квалификация по професии, обучение на деца и ученици със специални образователни потребности, както и документите за завършване на средно образование. Съжалявам, но това е пресечната точка, в която коментираме документите, които получават децата, завършващи средно гимназиално образование, професионално училище или които придобиват квалификация като възрастни. Това е мястото, в което ние коментираме документите, които се придобиват и съгласно Закона за професионалното образование и обучение, който ще разглеждаме вероятно след един месец.
Тогава пак ли ще се караме дали свидетелството за квалификация, което издаваме на един възрастен, отговаря или не отговаря? Нали целта е да имаме унифициране на документите при завършване на степен на образование или при придобиване на квалификация.
Коректният текст е този, който предложи колегата Местан. Това е коректният текст, тъй като има три наредби и те касаят трите отделни неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За процедурно предложение има думата господин Ганчев.
ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ние не сме длъжни да използваме целия лимит за дискусията по един член.
Предлагам да гласуваме предложението на господин Лютви Местан, което е най-удачната формулировка за избягване на тези препъни камъни, които се изправиха пред определението на общия успех. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Постъпило е процедурно предложение за прекратяване на разискванията.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 4.
Процедурното предложение се приема.
Подлагам на гласуване редакцията, която господин Местан направи за нова ал. 3 на § 4а.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
Господин Дурмишев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Искам да изкажа моята благодарност на членовете на комисията, на всички вносители по този законопроект и на вас за участието в дискусията, за да бъдат приети тези изменения и допълнения към Закона за народната просвета, които ще намалят, предполагам, напрежението, което има при родители, учители и ученици.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Дурмишев.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД И МЕРКИТЕ СРЕЩУ ПРОТИВООБЩЕСТВЕНИ ПРОЯВИ, ИЗВЪРШЕНИ ПРЕДИ, ПО ВРЕМЕ И СЛЕД ПРОВЕЖДАНЕТО НА СПОРТНИ МЕРОПРИЯТИЯ.
Вносител е Министерският съвет.
Водеща е Комисията по вътрешната сигурност и обществен ред.
Господин Дончев, заповядайте, имате думата да представите становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател!
"Комисията по вътрешната сигурност и обществен ред разгледа внесения законопроект на своето заседание на 17 септември 2003 г.
В заседанието взеха участие представители на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на младежта и спорта.
Анализът на действащите нормативни актове сочи, че обществените отношения, свързани с тази материя, не са в достатъчна степен регламентирани. Спрямо нарушителите на обществения ред не могат да бъдат предприети адекватни мерки, липсват и бързи и ефикасни процедури за установяване и наказване на нарушителите. Всичко това препятства противодействието на този вид нарушения на обществения ред, както и възможностите за провеждане на превенция.
Законопроектът е съобразен с възприетите принципи и стандарти за борба с футболното хулиганство в рамките на Европейския съюз. Доразвити и конкретизирани са основните положения, залегнали в Конвенцията на Съвета на Европа за насилието и лошото поведение на зрители при спортни прояви и в частност на футболни срещи, ратифицирана от Република България през 1996 г.
Основните положения, залегнали в законопроекта, са:
- създаване на постоянно действащ орган в Дирекцията на Национална служба "Полиция" – Национален информационен център, чиито правомощия са в областта на сътрудничеството и обмена на информация с чуждестранни органи във връзка с организирането и провеждането на спортни мероприятия. Предвижда се той да изготвя аналитични и справочни материали до държавни органи, юридически лица и граждани;
- създаването на единен автоматизиран регистър към МВР, който ще съдържа данни за нарушителите и извършените нарушения, наложените административни наказания и приложените принудителни административни мерки;
- въвеждането на задължения за собствениците и ползвателите на спортни обекти с оглед гарантиране сигурността при провеждането на спортни мероприятия;
- изчерпателното посочване на задълженията на посетителите на спортни мероприятия;
- въвеждането на легално определение на понятието "спортно хулиганство" и на административните наказания за извършени противообществени прояви, а именно – глоба, задържане в структурно звено на МВР и безвъзмезден труд в полза на обществото;
- уреждането на производството по установяване на извършени противообществени прояви при спортни мероприятия и по изпълнение на наложените наказания, както и възможностите за налагане на принудителни административни мерки.
След проведената дискусия народните представители се обединиха около становището, че приемането на подобен закон е необходимо и представлява една от стъпките в борбата с агресията, насилието и лошото поведение на зрителите на спортни прояви. Подчертано бе значението и на работата с клубовете на симпатизантите, по-широкото и ефективно използване на медиите, както и засилването на обществения контрол в тази област.
Комисията по вътрешната сигурност и обществен ред приема за основателни мотивите на вносителя и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за опазване на обществения ред и мерките срещу противообществени прояви, извършени преди, по време и след провеждане на спортни мероприятия, внесен от Министерския съвет на 6 август 2003 г.
Становището на комисията е прието на 17 септември 2003 г. с консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Дончев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Госпожо председател, имам едно процедурно предложение. Предлагам да бъдат допуснати в пленарната зала заместник-министърът на вътрешните работи господин Томи Железчев и заместник-директорът на Национална служба "Полиция" полк. Павлин Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте процедурното предложение господин Железчев и господин Димитров да бъдат допуснати в пленарната зала.
Гласували 93 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Госпожо Матова, моля да представите доклада на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.

ДОКЛАДЧИК НОНКА МАТОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!

“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта,
относно Законопроект за опазване на обществения ред и
мерките срещу противообществените прояви, извършени
преди, по време и след провеждането на спортни мероприятия,
№ 302-01-42/06.08.2003 г., с вносител Министерският съвет

На свое редовно заседание, проведено на 11 септември 2003 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа законопроект за опазване на обществения ред и мерките срещу противообществени прояви, извършени преди, по време и след провеждането на спортни мероприятия.
На заседанието присъстваха господин Васил Иванов – министър на младежта и спорта, господин Тоньо Железчев – заместник-министър на вътрешните работи, ген. Васил Василев – директор на Дирекция “Национална полиция”.
От името на вносителя законопроектът бе представен от заместник-министъра на вътрешните работи господин Железчев. В мотивите бе изложено, че към настоящия момент правната регламентация на мерките срещу противообществените прояви на спортни мероприятия се съдържа в Наказателния кодекс и в Указ № 904 за борба с дребното хулиганство. Тромавата процедура и липсата на изрични разпоредби за борба със спортното хулиганство възпрепятстват противодействието на този вид нарушения на обществения ред, както и провеждането на превенция.
Предметът на закона е формулиран в чл. 1 и обхваща уреждането на обществени отношения, свързани с опазване на обществения ред, както и мерки срещу противообществените прояви, извършени преди, по време и след провеждането на спортни мероприятия, организирани в спортни обекти. Във връзка с това целите, които преследва законът, са изложени обстоятелствено в чл. 2.
В Дирекцията на Национална служба “Полиция” се създава постоянно звено – Национален информационен център по проблемите, свързани с противообществените прояви на спортни мероприятия, който осъществява контакти и взаимодейства със съответните чуждестранни или международни компетентни органи, свързани с организацията и провеждането на спортни мероприятия в съответствие с действащото законодателство и въз основа на сключените международни договори, по които България е страна.
Законът предвижда в МВР да се изгради и поддържа автоматизиран централизиран регистър, съдържащ данни за нарушителите и извършените нарушения, свързани с противообществени прояви преди, по време и след спортни мероприятия, наложените административни наказания и приложените принудителни административни мерки.
В хода на дискусията членовете на комисията изразиха мнения, че законопроектът цели да отговори на отдавна наблюдаващите се негативни процеси в нашето общество, свързани със спортните прояви. Безспорно е, че проблемите с хулиганството по спортни мероприятия е проблем, който тормози обществото. За целта е необходимо създаването на ясна нормативна уредба. В същото време в законопроекта има текстове, които се нуждаят от прецизиране по отношение на неговото място към останалото законодателство и най-вече към Наказателния кодекс.
След приключване на дебата и проведеното гласуване беше прието следното становище: с 5 гласа “за”, 0 гласа “против” и 3 гласа “въздържали се” Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроекта за опазване на обществения ред и мерките срещу противообществени прояви извършени преди, по време и след провеждането на спортни мероприятия, № 302-01-42/06.08.2003 г., с вносител Министерският съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Матова.
Имате думата за изказвания по законопроекта.
Господин Дончев, заповядайте.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Провеждането на спортни мероприятия, в частност на футболни срещи, в последните години породи редица актуални за обществото проблеми. Основно място сред тях заемат нарастването на агресията, насилието и лошото поведение на зрителите. Независимо от постигнатите от полицията положителни резултати и натрупания богат опит по охраната на спортните мероприятия, съществуват проблеми по охраната на реда и гарантирането на сигурността на гражданите. Наблюдават се пропуски при осъществяването на пропускателния режим, предотвратяването, разкриването и санкционирането на извършените нарушения и престъпления.
Общите правила на европейското законодателство в тази област са: Европейската конвенция за насилието и лошото поведение на зрителя при спортни прояви, в частност на футболни срещи, на Съвета на Европа, която е ратифицирана от Република България със закон, приет от Тридесет и седмото Народно събрание и публикуван в “Държавен вестник”, бр. 82 от 1996 г. Другите правила са въведени в Решението на Съвета на Европейския съюз от 25 април 2002 г. относно сигурността във връзка с международните футболни срещи, Резолюцията на Съвета на Европейския съюз от 6 декември 2001 г. относно Наръчника с препоръки за международно полицейско сътрудничество и мерките по опазване и контрол на насилието по време на футболни прояви, също така Препоръката на Съвета на Европейския съюз от 22 април 1996 г. относно насоки, превенции и предотвратяване на безредици, свързани с футболни срещи.
Макар че съгласно Конституцията на Република България ратифицираната Европейска конвенция за насилието и лошото поведение на зрители при спортни прояви, в частност на футболни срещи, да е част от вътрешното ни законодателство, поради характера си на международен договор тя съдържа само общите мерки за предотвратяване и контрол на насилието и лошото поведение на зрители при спортни прояви, без да може да предложи адекватни мерки, ограничаващи достъпа и присъствието на лица, извършили противообществени прояви, до спортни мероприятия, провеждани извън страната, норми относно събиране и обмен на информация, устройствени правила за създаване на специализиран консултативен орган с правомощия да анализира причините и да изготвя препоръки за преодоляване на проблемите и особено важната система относно разписани правила за поведение и съответстващите им санкции. Такава изчерпателна уредба на достатъчно високо нормативно равнище може да предложи само закон, какъвто България до този момент все още няма.
Обществените отношения, свързани със сигурността на спортните обекти с противообществени прояви на лица преди, по време и след провеждане на спортни мероприятия, в момента са уредени частично в Указ № 904 от 1963 г. за борба с дребното хулиганство, в Наказателния кодекс и в Наредбата за сигурността на спортните обекти и мерките срещу насилието и лошото поведение на зрители преди, по време и след провеждането на спортни мероприятия, организирани на стадиони и в спортни зали, която е приета с Постановление № 173 на Министерския съвет от 2000 г. Липсата на бързи и ефикасни процедури за установяване и наказване на нарушителите, занижените санкции и липсата на такива, изрично свързани с противообществените прояви преди, по време и след провеждането на спортни мероприятия, препятства противодействието на този вид нарушения на обществения ред, както и провеждането на превенции. Тези причини са целта да се регламентират законово задълженията и отговорностите на организаторите на спортните прояви и на зрителите, както и с цел подобряване на качеството и ефективността на работата на полицията по организиране и охрана на спортните мероприятия.
Естествено, законопроектът е съобразен с възприетите принципи и стандарти за борба с футболното хулиганство в рамките на Европейския съюз. Предмет на законопроекта е уреждането на обществените отношения, свързани с мерките за опазване на обществения ред, както и мерките срещу противообществените прояви на лицата по време на тези мероприятия в спортни обекти. Предвижда се създаването на постояннодействащо звено – Национален информационен център на проблемите, свързани с противообществените прояви в Дирекция “Национална служба “Полиция”, като по този начин то ще осъществява контакти и ще взаимодейства със съответните чуждестранни и международни компетентни органи, свързани с организацията и провеждането на спортни мероприятия, които имат съответните правомощия в борбата срещу противообществените прояви при тези спортни мероприятия.
Законът предвижда в Министерството на вътрешните работи да се изгради и Единен автоматизиран регистър, който ще съдържа данни за нарушителите и за извършените нарушения, свързани с тези противообществени прояви, наложените административни наказания и приложените принудителни административни мерки, като по този начин по-лесно ще може да бъде контролиран този контингент от лица, които извършват такива прояви.

Предвидени са задължения за посетителите на спортните мероприятия, както и придружителите на привържениците на спортни отбори, които ще намалят рисковете от настъпване на такива събития по стадионите и местата, където се провеждат спортни мероприятия.
Съществен въпрос, който намира регламентацията си в законопроекта, е доказването на проявите на спортно хулиганство и идентифицирането на нарушителите, което беше основен проблем при борбата с тези прояви. Тук се предвижда използването на видеоматериали, които често са едни от важните, а понякога и единствено възможни способи за документиране на събитията в една такава обстановка.
Със закона се урежда и производството по установяване на извършени противообществени прояви при спортни мероприятия, като по този начин се цели да бъдат обхванати мерките по установяване и санкциониране на нарушенията на обществения ред, които в момента остават извън обхвата на Указа за борба с дребното хулиганство. Законопроектът предвижда и налагането на мерки за административна принуда. Принудителните административни мерки, които се налагат на лицата по този закон – забрана за посещения на спортни мероприятия и спиране използването на спортния обект за провеждане на спортни мероприятия, като законът сочи и съответните срокове, за които тези мерки се налагат, и хипотезите, при които се налагат. За нарушаването на различните разпоредби на закона се предвиждат значителни по размер административни наказания, глоби, имуществени санкции, които се налагат на нарушителите физически и юридически лица.
Аз считам, че с този закон, въпреки че комисията установи някои негови несъвършенства, които ще бъдат изгладени между първо и второ четене, действително се създава една действена база, чрез която могат да бъдат ограничени тези мерки. Моето разбиране е, че този закон има и определен характер, който допринася и за повишаване сигурността на стадионите не само с оглед предотвратяване на такива събития, а с оглед предотвратяване въобще на всякакви терористични събития, доколкото повишава системата от мерки за обща сигурност по стадионите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Дончев.
Имате думата за изказвания по законопроекта.
Заповядайте, господин Рафайлов.
НАСКО РАФАЙЛОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Разглеждаме един консенсусен закон. След изключително изчерпателния анализ, който направи колегата Дончев, към който аз напълно се присъединявам, може би не е необходимо да задълбочаваме този анализ, защото той в основните си звена беше изчерпан. Не можах да се въздържа да взема отношение като дългогодишен спортист и спортен деятел. Като народен представител искам да подчертая, че този закон, не искам да кажа, че е закъснял, е много навременен, защото вълната на насилие, породено от провеждането на големи спортни мероприятия, шества по целия свят и не отмина и нашата страна. Имаме достатъчно примери за това какви последици може да има в края на краищата за обществото, в т.ч. за живота и здравето на нашите граждани, за погиване на имущество и т.н. В този смисъл народните представители от Комисията по сигурност и обществен ред се обединихме и консенсусно приехме закона, въпреки някои очевидни несъвършенства, както за всеки един закон. Аз смятам, че те няма да променят духа на закона и между първо и второ четене биха намерили своята вярна дефиниция, да направим едни ефективни промени в текстовете, които са утвърдени на първо четене.
Аз считам, че се уреждат едни важни обществени отношения най-вече поради възможностите, които предвижда законът, акцентувам върху това, като превенция от страна на държавните органи на властта и самото общество в неговите граждански измерения. Това е от изключително значение, защото някои от действията на полицията във връзка с провеждането на спортни мероприятия и последиците от спортното хулиганство биха изглеждали като засягане на конституционните права на гражданите. Правната регламентация на тези действия, например на органите на Министерството на вътрешните работи, респективно Служба “Полиция”, която е визирана, императивно е натоварена да изгради както автоматизиран единен регистър в МВР, както се казва в закона, така и създаване на звено по проблемите на спортното хулиганство в Дирекция на националната полиция. Нещо повече, вменени са конкретни задължения, което ще позволи ефективно действие на органите на полицията не въобще по актове на хулиганство, а със спецификата на спортното хулиганство, което без съмнение има своя характеристика и то много ясна и с високи обществени последствия.
Законът ангажира собствениците на спортни съоръжения да създадат определен ред и определени условия при провеждане, което гарантира всичко това, за което говорих. За първи път се регламентират задължения за посетителите на спортни мероприятия и кои техни права да бъдат засегнати, т.е. да бъдат претърсени за алкохол и т.н. – неща, които не са обичайни например на един концерт, но на едно спортно мероприятие законът регламентира, че биха могли да се извършват такива действия, за да се гарантира сигурността на самите участници и зрители в спортното съоръжение. Без съмнение е определен особен ред за провеждане и извършване на разследване, налагане на наказания и принудителни административни мерки за това.
Аз смятам, че законът има много сериозен принос за гаранция правата на българските граждани, опазване живота и здравето и имуществото в нашата страна, поради което за пореден път подчертавам, че се присъединявам към консенсуса и предлагам на народното представителство да го гласува на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Рафайлов.
Има ли други желаещи за изказване по законопроекта?
Заповядайте, господин Додов.
АТАНАС ДОДОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще заявя това, което заявих в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, че това е един закон, който е очакван от обществото, и най-вече резултатите от този закон. С ясното съзнание съм, че неговото прилагане и справяне с вандалщината, която се извършва по нашите стадиони, е много трудна работа.
Ако има някакви пречки от страна на МВР за прилагане на този закон по стадионите, бих искал между първо и второ четене те да направят съответното, защото да бъде поправено така, че да няма пречки за прилагането му и обществото да получи това, което очаква от закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Додов.
Има ли други желаещи за изказване по този законопроект? Няма.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за опазване на обществения ред и мерките срещу противообществени прояви, извършени преди, по време и след провеждането на спортни мероприятия, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ С ВНОСИТЕЛ МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ.
Заповядайте, господин Дурмишев.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Правя процедурно предложение заместник-министърът на образованието и науката господин Камен Велев да бъде допуснат в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте процедурното предложение заместник-министър Велев да бъде допуснат в пленарната зала.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на закона: “Закон за изменение и допълнение на Закона за висшето образование”.
Има предложение на народните представители Иван Иванов и Георги Панев, което е подкрепено по принцип от комисията, което има следната редакция и става нов § 1:
“§ 1. Член 5 се изменя така:
“Чл. 5. Висше образование се придобива във висши училища, получили акредитация и създадени при условия и по ред, определени от този закон.”
Останалите параграфи се преномерират съответно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказвания по заглавието на законопроекта и този параграф? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на законопроекта и новия § 1, подкрепен от комисията, който води до преномериране на всички останали параграфи.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: По § 1 на вносителя има седем предложения.
Първото предложение е на народния представител Георги Божинов, което не е подкрепено от комисията:
Член 6, ал. 4 се изменя така:
“(4) Висшето училище осигурява морални, качествени, образователни, научни и приложни знания чрез вътрешна система за оценяване и поддържане качеството на обучение и на преподавателския състав, включваща регулярни проучвания на студентското мнение. Тази система е неразделна част от правилника на висшето училище.”
Предложението на народния представител Иван Иванов е оттеглено.
Предложението на народния представител Асен Дурмишев и група народни представители е подкрепено в т. 1, а в т. 2 е оттеглено.
Предложението на народния представител Георги Панев е оттеглено.
Предложението на народния представител Кемал Еюп не е подкрепено от комисията:
В чл. 6, ал. 4 се изменя така:
“(4) Висшето училище осигурява качеството на образование чрез система за подбор и развитие на кадровия потенциал, извършването на научноизследователска дейност и използваната технология за обучение.”
Предложението на народния представител Димитър Камбуров е оттеглено в т. 1, а комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1 и предлага следната окончателна редакция на § 1, който става § 2:
“§ 2. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 3 се изменя така:
“3. Развитие на науката, културата и иновационната дейност.”
2. В ал. 2 думите “спортна, здравна и друга” се заменят със “спортна и здравна”.
3. Алинея 4 се изменя така:
“(4) Висшето училище осигурява качествата на образованието и научните изследвания чрез вътрешна система за оценяване и поддържане на качеството на обучението и на академичния състав, която включва и проучване на студентското мнение.”
4. Създава се ал. 5:
“(5) Целта на системата по ал. 4 е да контролира, поддържа и управлява качеството на образованието в предлаганите области на висшето образование и в професионално направление, както и на академичния съвет. Функциите и структурата на системата за поддържане на качеството по ал. 4 се уреждат в правилника на висшето училище”. ”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по този параграф? Няма.
Моля, гласувайте предложението на господин Божинов по този параграф, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 27, против 71, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на господин Еюп, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 2, против 84, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на комисията за § 1, който става § 2.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.

ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: По § 2 има предложение на народния представител Асен Дурмишев и група народни представители, което е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2 и предлага следната окончателна редакция на § 2, който става § 3:
“§ 3. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Висшето училище издава диплома за завършена образователно-квалификационна степен на висшето образование, европейско дипломно приложение, свидетелство за професионална квалификация и други основни документи, определени с наредба на Министерския съвет.”
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Европейско дипломно приложение по ал. 1 се получава от лицата при заявено искане.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:
“(3) Дипломите се признават от държавата, когато обучението е проведено в съответствие с този закон и с държавните изисквания.”
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и думите “на ал. 2” се заменят с “на ал. 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дурмишев.
Има ли изказвания по този текст? Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 2, който става § 3, в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: По § 3 има направени три предложения.
Има предложение на народния представител Георги Божинов, което не е подкрепено от комисията. То гласи:
В чл. 8 т. 2 се изменя така:
“2. полага грижи за качеството и съответствието на подготовката на специалисти за развиване и прилагане на придобитите знания в различни области на човешката дейност, както и за професионализма и социалното положение на академичния състав.”
Предложението на народния представител Иван Иванов е подкрепено по принцип.
Предложението на народния представител Георги Панев е оттеглено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 3, който става § 4:
“§ 4. В чл. 8 т. 3 се изменя така:
“3. субсидира обучението на студентите в държавните висши училища. При определени условия им осигурява стипендия, общежития и столове.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дурмишев.
Има ли изказвания по § 3? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на господин Божинов по параграфа, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 23, против 62, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на комисията за § 3, който става § 4.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: По § 4 има направени шест предложения.
Предложението на народния представител Георги Божинов не е подкрепено от комисията. То гласи:
“В чл. 9, ал. 3 т. 5 се изменя така:
“5. утвърждава единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по образователно-квалификационни степени, форми на обучение, направления и специалности;”
Предложението на народния представител Иван Иванов е подкрепено по принцип.
Предложението на народния представител Асен Дурмишев и група народни представители е подкрепено от комисията по т. 1, 2, букви “а”, “б”, “в” и “д”. Комисията подкрепя по принцип предложенето по т. 2, буква “г”.
Предложението на народния представител Георги Панев е подкрепено по принцип от комисията.
Предложението на народния представител Кемал Еюп не е подкрепено от комисията и то гласи:
В чл. 9, ал. 3 т. 6 се изменя така:
“6. утвърждава ежегодно броя на приеманите студенти и докторанти по определени стратегически за държавата специалности, чието обучение се финансира от държавата по държавни висши училища и научни организации.”
Предложението на народния представител Петко Ганчев е оттеглено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 4.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 4, който става § 5:
“§ 5. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 т. 1 се изменя така:
“1. С решение открива, преобразува, преименува и закрива висши училища, както и филиали и факултети, в които се извършва обучение по специалности от регулираните професии;”
2. В ал. 3 се правят следните изменения и допълнения:
а) в т. 2 след думата “преобразуването” се поставя запетая и се добавя “преименуването”;
б) в т. 3 след думите “държавните висши училища” се поставя запетая и се добавя “извън случаите по чл. 9, ал. 2, т. 1”, а в края на изречението се поставя запетая и се добавя:
“Като за филиалите и колежите се посочват професионалните направления, в които ще се извършва обучението;”
в) точка 5 се изменя така:
“5. утвърждава държавни изисквания за придобиване на висше образование по образователно-квалификационни степени и по специалностите от регулираните професии, както и държавни изисквания за организиране на дистанционна форма на обучение;”
г) Точка 6 се изменя така:
“6. утвърждава ежегодно броя на приеманите за обучение студенти и докторанти по висши училища и организациите по чл. 47, ал. 1, а за държавните висши училища – по професионални направления и образователно-квалификационни степени, с изключение на приеманите по чл. 21, ал. 2 и 4;”
д) В т. 11 думата “единни” се заличава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дурмишев.
Имате думата за изказвания по този текст. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на господин Божинов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 34, против 70, въздържали се 3.
Предложението не се приема.

Моля да гласуваме предложението на господин Еюп по този текст, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 10, против 74, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на комисията за редакция на § 4, който става § 5.
Гласували 105 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: По § 5 са направени три предложения.
Предложението на народния представител Георги Божинов е подкрепено по принцип по т. 1.
Комисията не е подкрепила предложението по т. 2, която гласи:
“2. Създава се нова т. 7:
“7. При повторна констатация на несъответствия и нарушения, министърът на образованието и науката свиква общото събрание на висшето училище за отстраняване на допуснатите нарушения и несъответствия.”
Предложението на народния представител Иван Иванов е подкрепено от комисията.
Предложението на народния представител Асен Дурмишев и група народни представители е подкрепено в т. 1, 2, букви “а”, “б”, народният представител е оттеглил предложението си по т. 2, буква “в”. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2, буква “г”.
Предложението на народните представители Огнян Сапарев, Стойко Танков и Атанаска Тенева е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5 и предлага следната окончателна редакция на § 5, който става § 6:
“§ 6. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “Министерството на образованието и науката” се заменят с “министърът на образованието и науката”.
2. В ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
а) Думите “Министерството на образованието и науката” се заменят с “министърът на образованието и науката”.
б) Точка 1 се изменя така:
“1. прави предложения пред Министерския съвет по чл. 9, ал. 3, точки 1-11, като предложенията по точки 2 и 3 за откриване и преобразуване на висши училища, техните основни звена и филиалите, с изключение на откриването на институт, се правят след положителна оценка на съответния проект от Националната агенция за оценяване и акредитация”.
в) Точка 3 се изменя така:
“3. организира поддържането на информационна система, която съдържа:
а) регистър на висшите училища, в които се вписват данни относно техните основни звена, филиали и откритите от тях професионални направления и специалности;
б) регистър на академичния състав на висшите училища на основен и допълнителен трудов договор;
в) регистър на всички действащи и прекъснали студенти и докторанти по степени на обучение и по професионални направления;
г) регистър на завършилите студенти и докторанти.”.
г) Създава се нова т. 6:
“6. назначава временно изпълняващ длъжността “ректор” за срок не по-дълъг от шест месеца:
а) след изтичане на срока по чл. 24, ал. 4;
б) при допуснато нарушение по чл. 31, ал. 2, установено с констативен протокол;
в) при предсрочно прекратяване на мандата по чл. 31, ал. 3”.
д) Досегашната т. 6 става т. 7 и се изменя така:
“7. упражнява контрол върху висшите училища и организациите по чл. 47, ал. 1 по спазването на този закон, като за извършените проверки в едномесечен срок се съставя констативен протокол с препоръки и срок за отстраняване на допуснатите закононарушения. При неизпълнение на препоръките в посочения срок министърът на образованието и науката прави предложение пред Националната агенция за оценяване и акредитация за отнемане на акредитацията”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Дурмишев.
Имате думата за изказвания по текстовете. Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Божинов по т. 2, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 32, против 70, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме редакцията на комисията за § 5, който става § 6.
Гласували 98 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: По § 6 народният представител Иван Иванов е оттеглил своето предложение.
Комисията е подкрепила предложението на народния представител Асен Дурмишев и група народни представители.
Народният представител Димитър Камбуров е оттеглил своето предложение.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6 и предлага следната окончателна редакция на § 6, който става § 7:
“§ 7. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
(1) Специализиран държавен орган за оценяване, акредитация и контрол на качеството на дейностите по чл. 6 е Националната агенция за оценяване и акредитация към Министерския съвет.”.
2. Създава се ал. 4:
“(4) Националната агенция за оценяване и акредитация осъществява следакредитационно наблюдение и контрол върху:
1. способността на институцията и на нейните основни звена и филиали да осигуряват високо качество на образованието и научните изследвания чрез вътрешна система за оценяване и поддържане на качеството;
2. изпълнението на дадените при оценяването и акредитацията препоръки.”
По § 7 има предложение на народния представител Асен Дурмишев и група народни представители, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 7 и предлага следната окончателна редакция на § 7, който става § 8:
“§ 8. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Държавните висши училища могат да придобиват право на собственост върху недвижими имоти, както и да получават приходи от тях за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1 и 2.”

В § 8 са направени три предложения. Предложението на народния представител Иван Иванов е подкрепено по принцип.
Предложението на народния представител Асен Дурмишев и група народни представители е оттеглено.
Предложението на народния представител Петко Ганчев е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 8 и предлага следната окончателна редакция на § 8, който става § 9:
“§ 9. Член 14 се изменя така:
“Чл. 14. (1) Частните висши училища се създават по искане на физически и/или юридически лица, наричани по-нататък “учредители”.
(2) Учредителите трябва да имат право на собственост върху недвижимите имоти, движимите вещи и сградния фонд, необходими за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1 и 2, както и проект за финансовото осигуряване на дейностите на висшето училище.
(3) Учредителите прехвърлят на висшето училище правото на собственост върху вещите и имотите по ал. 2 след обнародване на решението на Народното събрание за неговото създаване в “Държавен вестник”.
(4) Учредителите носят отговорност за цялостната дейност, управлението и финансовото състояние на откритото по тяхно искане висше училище в случаите, когато участват в управлението му.”
Предложение на народния представител Асен Дурмишев и група народни представители за създаване на § 8а. То е подкрепено от комисията по принцип.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 8а, който става § 10:
“§ 10. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
а) В т. 2 след думите “основните звена” се добавя “и/или на филиалите”.
б) В т. 4 думите “единните държавни” се заменят с “държавните”.
2. В ал. 3 се правят следните изменения и допълнения:
а) Точка 4 се изменя така:
“4. имущество, предоставено от учредителите, за осигуряване на дейностите по чл. 6, ал. 1 и 2 и начин на финансиране;”
б) Създава се т. 7:
“7. отговорност на учредителите в случаите, когато участват в управлението на висшето училище.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказване по тези текстове, госпожо Калканова. Заповядайте.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Аз бих искала да предложа редакция в § 9, чл. 14, ал. 3, която беше много дискутирана в комисията. Ще прочета ал. 3 в сегашния й вид: “Учредителите прехвърлят на висшето училище правото на собственост върху вещите и имотите по ал. 2 след обнародване на решението на Народното събрание за неговото създаване в “Държавен вестник”.”
Тъй като, както казах, този текст беше многократно обсъждан как точно ще стане това прехвърляне на право на собственост, аз предлагам да се добави и още една възможност и текстът да стане така:
“Учредителите прехвърлят на висшето училище правото на собственост върху вещите и имотите по ал. 2 или правото на ползване върху недвижимите имоти по ал. 2 след обнародване на решението на Народното събрание за неговото създаване в “Държавен вестник”.”
Тоест, по този начин да се даде още една опция всъщност правото на ползване да има такава възможност учредителите да запазят своята собственост, но да предоставят на висшето учебно заведение правото на… (Уточнения между председателя госпожа Камелия Касабова и народния представител госпожа Татяна Калканова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Може да се добави, но не решава въпроса.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Моето предложение е да остане да се прехвърля правото на собственост или правото на ползване на тази собственост върху недвижимите имоти. Да съществуват и двете опции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това може да бъде само пожелание към учредителите, но не може да бъде задължение.
Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, съвършено основателно колегата Калканова постави въпроса за необходимостта от прецизиране на текста на ал. 3 на чл. 14. Аз също имам сериозни съмнения доколко този текст е в съответствие с неприкосновеността на правото на собственост.
Ако в България режимът на възникване на висшите училища беше сходен или аналогичен на това, което имаме например в Съединените щати, където всичко възниква като корпорация, а по-късно се лицензира допълнително дали тази корпорация предоставя услуги като търговец или юридическо лице с нестопанска цел, включително и като висше училище, и там се запазва пряката връзка между учредителя и собственика на корпорацията. Докато в България имаме един доста по-различен режим – учредителите са едни, а юридическото лице, което възниква с акта на решението на Народното събрание вече е съвършено друго юридическо лице. Това юридическо лице не е на учредителя, то е нещо самостоятелно и ако текстът остане в тази редакция, законодателят, в наше лице, казва – ние задължаваме учредителите като физически лица, собственици на тези вещи и имоти, за които се говори в ал. 3; задължаваме ги със закон те безвъзмездно да предоставят своята собственост на новото юридическо лице, което е съвършено друго и самостоятелно, както вече казах.
Аз не съм сигурен доколко един такъв текст е в пълно съответствие с основното право – правото на собственост, което се гарантира и от Конституцията. Същевременно много дълго умувахме, за да спрем възникването на висши училища, ако щете и по частни квартири, апартаменти и т.н. Искахме да въведем малко по-строги условия. Струва ми се, че този текст не е най-удачният. Затова моето предложение, редакционно, госпожо председател, е да заменим императива с правна възможност.
Предлагам, нека да обхванем и двете хипотези – учредителите могат да прехвърлят – това е правната възможност на висшето училище, правото на собственост върху вещите и имотите по ал. 2. Това е едната възможност. А другата, ако искаме да бъдем малко по-строги, да установим по-строги критерии за създаване на нови висши училища – учредителите предоставят право на ползване на висшето училище, на собствеността върху вещите и имотите по ал. 2. Само този текст да остане. Тоест, предоставят право на ползване. Ако няма такова намерение, той просто няма да учреди висше училище, без да му се засяга свещеното право – правото на собственост. Предоставянето на право на ползване е едно, безвъзмездното прехвърляне на собствеността вече е съвсем друга хипотеза, която аз наистина не бих подкрепил.
Затова окончателна редакция: “Учредителите предоставят на висшето училище правото на ползване на собствеността върху вещите и имотите по ал. 2.” Следва текстът.
Ако го приемате, нека в тази редакция да гласуваме текста. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Уважаеми дами и господа, разумно е предложението на господин Местан, но тъй като е 11,00 ч., ви предлагам да дам почивка, през почивката все пак членовете на комисията да се уточнят около тази редакция, за да няма ненужно много изказвания по тази тема, която е спорна.
Обявявам 30-минутна почивка. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заседанието продължава.
По процедурен въпрос има думата господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Преди почивката приключихме първото четене на законопроекта за опазване на обществения ред и мерките срещу противообществените прояви, извършени преди, по време и след провеждане на спортни мероприятия. Колко хубаво звучи работното му заглавие: “Закон за футболното хулиганство”, като се има предвид колко е дълго сегашното наименование, но доста от изказващите се колеги изказаха мнение, че е необходимо да бъдат въведени допълнителни поправки и изменения между първо и второ четене. Поради тази причина и аз правя настоящото предложение – да гласуваме максималния срок за приемане на предложения между първо и второ четене. Този срок да бъде общо три седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има предложение за триседмичен срок между първо и второ четене на този законопроект.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 124 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Госпожо Калканова, имате думата.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Колеги, правя процедурно предложение във връзка с дебатите, които бяха преди почивката по § 9, чл. 14, да отложим гласуването на този параграф за малко по-късно. И в почивката говорихме с колегите от Комисията по образование и наука. Текстът на ал. 3 наистина е много важен. В момента в Правен отдел работят върху по-добрата редакция, така че нека да не го гласуваме сега.
Правя процедурно предложение да отложим разискванията и гласуването по чл. 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има процедурно предложение дебата по чл. 14 да бъде отложен. Не виждам противно предложение.
Моля, гласувайте направеното предложение за отлагане разискването и гласуването на § 9.
Гласували 104 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 4.
Процедурното предложение е прието.
Искам да помоля проф. Дурмишев да заеме мястото си, за да продължим разглеждането на този законопроект.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз мисля, че трябва да преминем към гласуване, тъй като бях прочел § 7, § 8 и § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Всъщност, разискванията по параграфи 7 и 8, както разбирам, са приключили.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: По тях нямаше изказвания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не виждам други желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване тези два параграфа в окончателната редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
Параграфи 7 и 8 се приемат.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Благодаря, господин председател.
По § 9 има направени шест предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Нали отложихме разглеждането и гласуването на § 9?
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Това е § 9 по вносител. Има различие в номерацията по вносител и в доклада на комисията.
Параграф 8а е представен, но не е гласуван.
Параграф 8а става § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Подлагам на гласуване § 8а, който става § 10 в окончателната редакция на комисията.
Моля, гласувайте този параграф.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Параграфът се приема единодушно.
Преминаваме към § 9 по вносител.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
По § 9 са направени шест предложения.
Предложението на народния представител Георги Божинов е подкрепено по принцип.
Предложението на народните представители Йордан Мирчев и Иван Иванов е оттеглено.
Предложението на народния представител Асен Дурмишев и група народни представители е подкрепено от комисията в т. 1, 2 и 3, а в т. 4 то е оттеглено.
Предложението на народния представител Георги Панев е подкрепено по принцип за т. 1, т. 2 е оттеглена.
Предложението на народните представители Огнян Сапарев, Стойко Танков, Атанаска Тенева е оттеглено.
Предложението на народния представител Димитър Камбуров е подкрепено по принцип по т. 1, а по т. 2 не е подкрепено.
Точка 2 гласи:
“2. В ал. 5 след думата “колежът” да се добави “е висше училище, което осигурява професионална подготовка в една област на висшето образование, определена с акта на Решението на Народното събрание”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 9.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 9, който става § 11:
“§ 11. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) в т. 1 думите “поне в три” се заменят с “от професионални направления в поне три”;
б) в т. 6 след думата “монографии” се поставя запетая, а думите “и други творчески постижения” се заменят с “както и за реализация на присъщи творчески изяви”;
в) т. 7 се изменя така:
“7. притежава библиотека и други средства за информационно обслужване на обучението и научните изследвания”;
г) създава се т. 9:
“9. разполага с университетски информационен център за административно обслужване на студентите и докторантите”.
2. В ал. 3 думите “ал. 2, т. 2-8” се заменят “ал. 2, т. 2-9”.
3. В ал. 4 след числото “7” се поставя запетая, а думите “и 8” се заменят с “8 и 9”.
4. Създава се нова ал. 5:
“(5) Висшето училище по ал. 4 може да обучава и в образователно-квалификационна степен “магистър” и образователна и научна степен “доктор”.”
5. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея:
а) след думите “специалист по…” се поставя запетая и се добавя “и отговаря на изискванията на ал. 2, т. 3, 6, 7 и 8”;
б) създава се изречение второ:
“Колежът разполага с академичен състав на основен трудов договор, който по всяка специалност провежда не по-малко от половината от аудиторните и практическите занятия. Хабилитираните лица на основен трудов договор в него четат за всяка специалност не по-малко от 50 на сто от лекционните курсове”.
6. Досегашната ал. 6 става ал. 7”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Масларова. Имате думата.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Извинявайте, господин председател, че прекъсвам по този начин заседанието, но държейки този плик в ръцете си аз съм закононарушител.
Аз държа еднократна доза марихуана или не зная какво е, което всички народни представители днес имат в пощенските си кутии заедно с едно списание.
Това е повече от скандално за българския парламент и аз Ви го предавам, защото аз за първи път виждам такова нещо! (Шум и реплики в залата.)
Не, не! Всеки от нас го има! Всеки един от нас! Не го зная какво е…
Всеки един от нас го има в пощенската кутия. Това е едно предизвикателство към българския парламент, който със закон криминализира еднократната доза. Днес ние сме получили – всеки един от нас – едно луксозно списание, в което се казва: “Не на криминализацията на еднократната доза!”. И всички ние имаме официално внесени в пощенските си кутии по една еднократна доза.
Господин председателю, аз смятам, че трябва да прекъснете заседанието и да сезираме прокуратурата, защото по мнението на Парламентарната група на Коалиция за България това е грубо потъпкване на българските закони. Аз съм възмутена от това, което става в нашия парламент! Аз съм възмутена от подигравката с българския парламент и допускането по този начин да се гаврят с решението на българския парламент! Дали това удовлетворява или не удовлетворява някого, дали е в интерес на някого или не – това е друг въпрос. Но това е висшият законодателен орган на държавата ни и това е повече от скандално!
Не зная как ще отреагирате. (Народният представител Димитър Дойчинов й подава списанието, което тя предава на председателя.) Ето я рекламата на марихуана, срещу криминализирането на еднократната доза. Това е повече от скандал в българския парламент!
Моля Ви, господин председателю, съобразно правилника и Вашите правомощия спешно да вземете необходимите мерки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова. Разбира се, че споделям Вашата тревога. Научих преди около 20 мин. за това скандално явление и разпоредих веднага на охраната на парламента да вземат необходимите мерки и да се проведат необходимите действия, за да може да се установи евентуално кой е извършителят на това деяние.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Тези, които са внесли списанието, са раздали 240 дози!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Разпоредил съм проверка. Разбирам Вашата тревога. Не знам дали държите на Вашето процедурно предложение за прекъсване на заседанието. Направил съм необходимото, но едва ли трябва да се стигне до прекъсване на заседанието. Това едва ли ще помогне.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Вие ще решите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не, пленарната зала решава. Ако Вие го предложите, аз ще го подложа на гласуване.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ, от място): Вземете мерки!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, моля ви, заемете местата си. Всички споделяме тревогата на госпожа Масларова.
Госпожо Масларова, правите ли процедурно предложение или не, за да знам? Не правите. Добре.
НИНА РАДЕВА (НДСВ, от място): Но списанието е много хубаво.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Да, но в него има реклама на наркотици!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Ганев, имате потребност да вземете отношение ли? Заповядайте.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Господин председателю, ако е направено формално предложение за прекъсване на заседанието, аз се изказвам против това. Госпожа Масларова вероятно не го поддържа. Не може Народното събрание да стане подвластно на намеренията на някои, които очевидно са извън закона и извън реда. Това, че Вие казвате, че ще вземете мерки, е добре. Когато тези мерки бъдат реализирани по някакъв начин, добре е Народното събрание да знае това. Но да прекъсваме заседанието означава да станем подчинени на тази акция, която по своя характер има намерение да прави обструкция на реда в България.
Смятам, че предложението не трябва да се подлага на гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ганев.
Мисля, че пленарната зала има разбиране по въпроса. Мерките вече са в ход. Надявам се в близките часове да имаме по-голяма яснота за резултата от предприетите мерки. Нека да продължим с нашата делова работа.
Уважаеми народни представители, имате думата по представения текст и предложенията по него.
Има ли желаещи? От лявата страна на залата – не виждам. В средата – също не виждам. От дясно – не виждам.
Затова преминаваме към гласуване. Това, което подлежи на гласуване, е онази част от предложението на народния представител Димитър Камбуров, която не е приета – т . 2.
Подлагам на гласуване т. 2 от предложението на народния представител Димитър Камбуров.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 31, против 72, въздържали се 10.
Това предложение не се приема.
Преминаваме към гласуване на редакцията на комисията по § 9, който става § 11.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: По § 10 има едно предложение на народния представител Асен Дурмишев и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 10 и предлага следната окончателна редакция на параграфа, който става § 12:
“§ 12. В чл. 18, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 1 се изменя така:
“1. Когато висшето училище нарушава изискванията на този закон или други нормативни актове, регулиращи висшето образование и нарушенията са констатирани по реда на чл. 10, ал. 2, т. 7;”.
2. В т. 2 пред думата “акредитация” се добавя “институционална”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този текст, който изглежда безспорен, има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на представения параграф в редакцията на комисията.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Този текст се приема.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: По § 11 има направени пет предложения.
Има предложение на народния представител Георги Божинов, което не е подкрепено от комисията. То гласи:
“В § 11 вместо текста се записва:
“9. право на сдружаване с висши училища и организации по чл. 47 при изпълнението на дейностите по т. 8.”
Има предложение на народния представител Милена Паунова и група народни представители, което е оттеглено по т. 1, букви “а” и “в” . Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, буква “б”. Комисията подкрепя предложението по т. 2 и 3.
Предложението на народния представител Георги Панев е оттеглено.
Оттеглено е и предложението на народните представители Огнян Сапарев, Стойко Танков и Атанаска Тенева.
Предложението на народния представител Петко Ганчев е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 11 и предлага следната окончателна редакция на параграфа, който става § 13:
“§ 13. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) Точка 8 се изменя така:
“8. Право на самостоятелно сключване с държавата и с други потребители на договори за извършване на научни и приложни изследвания, както и за повишаване квалификацията на специалисти с висше образование;”
б) Създава се нова т. 10:
“10. право на сключване на договори с организациите по чл. 47, ал. 1 за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1 и 2;”
в) Досегашните точки 10 и 11 стават съответно точки 11 и 12:
2. В ал. 3 думите "много добър (4,50)" се заменят с "добър (4)".
3. Създава се ал. 5:
"(5) Правото по ал. 4 ползват лицата, които имат успех не по-малко от "много добър (4,50)" от конкурсните изпити за докторанти."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
За процедурен въпрос има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател! Този текст всъщност е един от основните текстове на закона. Председателя на комисията чухме да казва, че има пет предложения. Това, първо, не е вярно, господин председател.
Ето предложението, което лично съм направил на 28 ноември 2003 г. по същия текст – чл. 21 от закона. Той е внесен в комисията. Доколкото знам, е разискван от комисията, но не фигурира в доклада, няма и становище.
Също така народният представител Атанаска Тенева е направила предложение по същия текст, по същия параграф. Няма го в доклада на комисията, няма становище на комисията.
Следователно, господин председател, този именно параграф или член 21 сега въобще не може да бъде разискван, тъй като това е грубо нарушение не само на правилника, но и на правото на народния представител да прави предложения тук, пред комисията и да ги защитава в залата.
Ако се премине въпреки това грубо нарушение на комисията към разисквания, тогава ще взема отношение по същество.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Аз бих се радвал, ако господин Дурмишев внесе яснота, защото очевидно има някакъв проблем.
Заповядайте, господин Дурмишев.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Предложението на господин Корнезов е внесено на 27 ноември 2003 г. и е разглеждано в комисията. То беше отхвърлено в комисията. Заключението беше, че комисията би желала това предложение да бъде внесено тогава, когато се разглежда този законопроект. Тогава предложението беше отхвърлено. Той каза, че трябва да бъде разгледано самостоятелно. Независимо че ние подкрепяме това, което предлага господин Корнезов, но ние не сме го разглеждали повторно сега, тъй като към този законопроект, по който изтичаха сроковете за подаване на предложения, не е постъпило това предложение. То е било разгледано преди като отделно, самостоятелно предложение.
Що се отнася до предложението на народния представител Атанаска Михайлова, то е от същата дата. По същото време е било разглеждано. Това е било през м. декември, не бих могъл само да кажа точната дата, на която са разгледани.
Професор Корнезов присъства на разглеждането и знае, че ние казахме тогава, че когато променяме закона, ако обича да го предложи, ние ще го включим. Това беше идеята.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има думата господин Корнезов. Нека да стане ясно, за да знам какво да правя и аз.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Господин председател, взимам думата под формата на реплика. Аз ни най-малко искам да саботирам приемането на закона. Идеите, които съм предложил аз и народният представител Тенева, до известна степен са де факто подкрепени. Но въпросът е принципен.
Аз съм внесъл законопроект. Ето го законопроекта. По този законопроект има становище на комисията и то е отрицателно. Този законопроект не е приет. Прие се на първо четене законопроектът, който сега разглеждаме. Между първо и второ четене по чл. 70 си правя предложение, както и госпожа Тенева. В момента госпожа Тенева не е в залата, свързах се по телефона с нея, има някакъв служебен ангажимент. Но аз не съм неин говорител. Става въпрос, че действително има две предложения. Комисията по образованието и науката може да не ги подкрепи или да ги подкрепи по принцип. Това е свещено право, бих казал, на комисията. Но предложението не фигурира в правния мир. Просто така не може.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Сега, както разбирам, в някаква степен са приети направените от вас предложения, ако правилно се ориентирам, защото ми е трудно да го направя така веднага от пръв поглед.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): До известна степен!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ако благословите да се разглежда този текст по същество, ще ме облекчите.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Ако се гласува предложението за изменение на единия и другия законопроект. Имаме право на това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре, аз бих се съгласил, щом господин Корнезов по този начин представя нещата. Смятам, че би било коректно да се обсъждат и тези предложения. Аз бих помолил господин Дурмишев да прочете пред залата тези текстове, които са предложени от народните представители Любен Корнезов и Атанаска Тенева.
Господин Дурмишев, прочетете ги, за да може залата да се ориентира. Те са съвършено кратки, така че залата лесно може да се ориентира и да вземе отношение.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: "На основание чл. 70 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя следното предложение:
Създава се нов § 11а със следното съдържание:
"§ 11а. В чл. 21 ал. 3 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това е предложението на господин Корнезов.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: А предложението на народния представител Атанаска Тенева е следното:
"Създава се нов § 11а със следното съдържание:
"§ 11а. Право по предходната алинея имат лицата, явили се на конкурс по правило съгласно чл. 21, ал. 1, т. 2."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дурмишев.
Уважаеми народни представители, имате думата по разискваните текстове.
Има думата господин Корнезов за изказване по същество. Заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател!
Аз поставям един принципен въпрос и затова бих искал тук да го разискваме с разум. И съм убеден, че това и ще направи парламентът, тъй като е свързан с конституционното право на образование според чл. 53 от Конституцията.
За какво става реч? Досега ал. 3 от този текст казва: ако си завършил висшето си образование със степен "бакалавър", можеш да се образоваш по-нагоре в степен "магистър", само ако имаш успех 4,50. Нямаш ли успех "много добър (4,50)", край. За цял живот дотук можеш да стигнеш. Не можеш да стигнеш по-нагоре от "бакалавър".
Сега с предложението, което ни се представя от комисията, тази санкция всъщност е намалена. Казва: можеш да продължиш от "бакалавър" в степен "магистър", ако имаш успех "добър (4,00)". Предлага се една нова ал. 3, която казва: абе, можеш да станеш "докторант", само че трябва да имаш успех минимум "много добър (4,50)".
Уважаеми дами и господа! Парадоксалното е следното. Не можеш със закон да забраняваш повишаване в степените на образованието. Разбира се, че всеки един, който е завършил "бакалавър" и желае да повиши своята образователна степен в "магистър", трябва да се яви на конкурс. Отпускат се около 20 бройки в отделната специалност. Примерно ще се явят 100. Ще кандидатстват, ще се проведе конкурс. Даже в балообразуването може да участва и общият успех, защото това е общ успех 4,50 или 4,00 и тези, които издържат конкурса и се класират по-напред, ще продължат своето образование.
Вижте друг парадокс: за доцент, професор или академик не се иска никакъв общ успех. Плюс това вие знаете, че в историята има случаи, когато гении не са били най-добрите ученици. Примерно Айнщайн не е имал отличен по физика.
И още нещо. Този общ успех 4,00, респективно 4,50 размива картината. Магистратурата е специализация в една по-тясна област и студентът може да има отличен 6 по тази специалност, която на него му допада, а в други дисциплини да има примерно тройки и по този начин да няма този успех от 4 – 4,50.
Затова предлагам да отпаднат изискванията за успех. Да има конкурс и чрез конкурса този, който го издържи и който се класира на съответното място, да има право да продължи своето образование, а не да казваме во веки веков: бакалавър и нищо повече. Или пък да казваме: никога не можеш да станеш доктор на науките, защото примерно имаш 3 по една дисциплина, по която в края на краищата нито ще специализираш, нито ще защитаваш докторантура. Затова предложението ми е включително отпадането и на ал. 5. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
За изказване има думата господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм либерал и ми е приятно да чуя господин Корнезов с толкова либерални разсъждения по този закон, но моята позиция по този въпрос се покрива с предложението на комисията. Тоест, комисията, уважаеми господин Корнезов, отчита немалка част от Вашите съображения и предлага ограничението, което съществуваше в действащия закон, за продължаването от бакалавърска в магистърска степен да не се изисква общ успех от 4,50, а минимум 4,00. Мисля, че това е правилното решение, като не мога да приема предложението Ви за отпадането на това качествено изискване за продължаване от магистърска в по-горните степени, защото “доктор” вече не е само образователна степен, но е и научна степен и българският парламент трябва да даде дължимото на качествените критерии, на които трябва да отговарят кандидатите. Разбира се, независимо от покриването на това качествено условие, конкурсът е абсолютно задължителен.
Не мога да приема съображенията, че магистратура се прави по конкретна специалност от дадено научно или професионално направление. Това е така, но нашето предложение все пак да има макар и сведен до добър 4,00 общ успех, качествен измерител, се съдържа и във виждането ни за функциите на бакалавърската степен. Предполагам ще се съгласите, че в български условия бакалавърската степен е леко изкривена. Вместо тя да бъде поставена на една широкопрофилна основа, при нас има една недопустима ранна специализация още на бакалавърско ниво. Това се отнася до редица висши училища, в това число и за икономическите. При нас може да видите 27 до 30 специалности на бакалавърско ниво, докато в регистъра на ЮНЕСКО на бакалавърско ниво специалностите са организирани в четири групи – макроикономика, микроикономика, счетоводство и контрол, бюджет и финанси.
Идеята е бакалавърът да е усвоил широкия понятиен апарат в дадено научно направление, а магистратурата вече да се яви тясна специализация на методологическо ниво, той да усвои методологията за прилагане на практика на този широк понятиен апарат. И понеже законът вече позволява на един бакалавър по дадено професионално направление да избере да прави магистратура не само по една специалност – тези ограничения отпаднаха – а да прави втора, трета, четвърта магистратура, то предполага се, че той трябва да е покрил някакъв абсолютен задължителен минимум от понятиен апарат на цялото професионално направление, което по-нататък може да надгражда по посока на едни или други специалности.
Затова нашият анализ сочи, че свеждането на изискването от успех много добър 4,50 на добър 4,00 няма да създаде проблеми. Това разширява възможностите на студентите да повишават своята образователна степен от бакалавърска в магистърска.
И още едно съображение. Ние настояваме да се запази това изискване, макар и намалено от 4,5 на 4,00, не защото сме водени от желанието да ограничаваме възможностите млади хора да повишават своите образователни степени,не, не това е мотивът ни, а наличието на този качествен критерий считаме, че ще бъде допълнителен стимул за по-сериозно отношение към задълженията в процеса на четиригодишното обучение на студентите в бакалавърска степен. Тоест, наличието на това изискване за нас е не толкова ограничително условие, колкото е стимул за младите хора, които се
обучават в бакалавърска степен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има няколко реплики.
Господин Панев, заповядайте.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Репликата ми е следната. Господин Корнезов пледира за принцип, а аз мисля, че няма друг принцип, когато се обсъжда Законът за висшето образование, освен законът да гарантира високото качество на образованието и високия ценз и качества на завършилите го. Тук става въпрос за магистърска степен. Магистърската степен предполага цели доста различни от тази на бакалавърската, предполага навлизане в една специалност в дълбочина, включително на фундаментално ниво, и осмисляне на тези знания с цели, различни от бакалавърските, а именно водещи фигури в изследователски колективи, преддверие към докторската степен, доминиращо положение в екип, разработващ определена тематика, която съвпада с магистърската степен – изобщо неща, които изглеждат далеч по-обременителни, ако човек няма необходимия ценз, отколкото след бакалавърската степен.
Освен това проф. Корнезов, както и много хора в тази зала, които работят и в областта на висшето образование, знае много добре, че този, който в продължение на четири години в крайна сметка завърши с успех 4,00, или има недостатъчни способности за тази специалност, подчертавам, не за нещо друго, или е недостатъчно мотивиран. Защото това са четири години, това не е еднократна бележка, не е еднократен акт. И двете неща са неприемливи с оглед продължаване в магистърска степен.

Ето защо напълно убедено смятам, че трябва да има някакъв праг за влизане в магистърска степен като цифрова оценка. Според мен тя трябва да бъде не 4, а 4,50, поради което правя предложение в § 13, ал. 1, т. 2 да отпадне.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Господин Корнезов има думата за реплика.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Уважаеми господин Местан, позволете ми да не се съглася с Вас. Първо, този текст до известна степен не облекчава, а утежнява по-високите степени. Защото при магистърската степен от бакалавър на магистър се сваля прагът от 4,50 на 4. Досега нямаше никакви изисквания за докторантурата, а сега се въвежда праг 4,50.
Така че като цяло текстът не облекчава развитието на младия човек или този, който иска да се усъвършенства.
Освен това, господин Местан, в Комисията по жалбите и петициите на гражданите имаме десетки такива сигнали. Преди по-малко от 15 дни гражданин постави въпрос, става дума за Лесотехническия университет, че има успех 3,97. Разбирате ли? Под границата е и не може да се развие.
Освен това ще ви дам пример и с юридическата специалност за докторантура. Ние имаме Римско право, то е доста специфично, той иска да стане доктор, да развие докторантура, има отличен успех, даже има и писани трудове, но тъй като общият му успех е под 4,50, тъй като по Наказателно право или по Обща теория има тройки, не може да се развие в тази дисциплина, по която знае латински, задълбал е навътре, а като не може да стане доктор, това значи, че не може и да се хабилитира. Защо трябва да слагаме тези пречки? Обявява се конкурс, явяват се желаещите и който спечели конкурса, ще стане доктор, респективно магистър. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
За трета реплика думата има господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Има два типа аргументи. Този, за който пледира господин Местан, слага в центъра обстоятелството, слагайки някаква бариера – дали е 4 или 4,50, че ние насърчаваме студентите да полагат по-голямо количество труд, което той нарича качество. Това е важен аргумент. Без съмнение учебната система трябва да предизвиква с всичките си нормативи желание у студентите да полагат максимално количество труд, което ще ги доведе до едни по-високи степени на образованост, ерудираност и оттам други професионални и житейски перспективи. Това без съмнение е изключително важен критерий.
Срещу него господин Корнезов представя друг аргумент – че всъщност би могло да се случи и така, че някой при определени условия да не полага необходимото количество труд в този период, в който е учил и завършва бакалавърската си степен, но той да има много сериозни качества и ние пожизнено да го лишим от възможността да ги развие чрез образование и да получи официална диплома.
Аз мисля, че тези неща могат да се съчетаят в предлаганата от господин Корнезов формула, неразвита тук, разбира се, защото тя е обект сигурно на други решения – ако поставим подобни изисквания в самия конкурс, където да отчетем тежестта на средния успех или на общия успех по начин, който да дава по-малки шансове на останалите участници в конкурса, но все пак те да имат такива шансове. Защото наистина да лишим хора, които по едни или други обстоятелства са имали качества и не са ги развили, да речем, поради мързел или заболяване, или Бог знае какво, с една бариера в общия успех, според мен, е прекалено тежка санкция, която не се нагърбвам да подкрепя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пантелеев.
Господин Местан, имате право на дуплика.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател! Аз искам да припомня, че всъщност водим разисквания по чл. 21, ал. 2.
Уважаеми колеги, ако си направите труда да разгърнете Закона за висшето образование отпреди две години, ще видите, че такива текстове в този закон въобще нямаше. Коректността изисква да признаете, че това бяха поправки, които бяха направени по предложение на госпожа Анастасова и на моята скромна личност. Тоест, ограниченията и облекченията засягат един специален режим, който по наше предложение беше въведен в закона.
Уважаеми господин Корнезов, преди две години даже с отличен успех 6,00 завършилите бакалавърска степен не можеха да продължат в магистърска степен, защото държавата казваше само 20% от завършилите бакалавърска степен ще продължат по-нагоре. Имайте предвид, че ограниченията и облекченията, за които говорим, засягат именно този специален режим на чл. 21, ал. 2. Казвам, слава Богу, че проявихме мъдрост в този парламент и разширихме възможностите на младите хора да повишат своята образователна степен – от бакалавър в магистър, и от магистър в доктор.
Определено тогава в моето изначално предложение нямаше никакви ограничения. Те бяха въведени по общо преобладаващо мнение на пленарната зала и тогава се спряхме на 4,50. Свалянето от 4,50 на 4 на изискването за продължаване от бакалавър в магистър е стъпка в правилната посока, още повече разширява възможностите за повишаване на образователната степен.
Що се отнася до новия момент с новата ал. 5 за качествено изискване общ успех много добър 4,50, нека отново, господин Корнезов и уважаеми колеги, които направихте реплика, да кажа, че става въпрос не само за образователна, но и за научна степен. Тук законодателят търси съответствието между Закона за висшето образование и специалния закон, който вече урежда процедурата за производство на доктори. Там това качествено изискване го има. Не искам да ви припомням, че законът е от 70-те години. Тоест, ние нищо ново не казваме. Това е правно положение, което съществува. Действително е малко несериозно да говорим за кандидат за доктор, за човек, който ще прави научна кариера, и да няма общ успех от бакалавърската или магистърската си степен поне 4,50. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
Господин Христо Кирчев има думата.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз съм много учуден ние към Европа и към развития свят ли отиваме, или се връщаме назад? Оказва се, че моите колеги от БСП са може би много по-напредничаво мислещи, отколкото така наречените демократи, които се изказаха тук. Това ме озадачава, че хора, които са завършили и са били поклонници на Съветския съюз, се мъчат да разчупят тази система, а нашите хора, които все говорят за Европа, искат да ни върнат в Средновековието.
Приятели, в едно образование като няма да има конкуренция за какво говорим? Докога ще пазим централната командна социалистическа система, която копираше немското образование отпреди 50-60 години, от което целият свят се отказа, включително Европа в момента? За какво слагане на лимити в оценки говорим, за да можел някой да учи по-нататък? За да ме разберете, ще ви дам един пример.
В Съединените американски щати има 4200 университета, от които с ранг са 1200. От тях 274 са национални университети, за които става битката. Може да отидеш някъде в Дакота в някое кьоше да учиш и да си вземеш диплома, да те учат на английски, да сричаш. Какво стана в България? Кажете ми в момента в еди-кой си свободен университет, за който тук гласуваме всеки ден и през ден, с по две стаички с пет хабилитирани по съмнителен начин преподаватели, кой няма да си плати една диплома за 5,50 и съм уверен, господин Корнезов, че такива доктори ще излезат накрая, така че и Вие ще се учудите.
И да ми каже господин Герджиков така ли лесно пише петици да се минава нагоре на неговите прависти от Софийския университет? Вместо да вървим към някакво ранкиране, към някаква битка на хората, които са способни да вървят нагоре, им слагаме лимити: отиваш – купуваш си диплома за 4,50 или 4,00, както иска господин Местан, отиваш по-нагоре, учиш за магистър, накрая ще се изтърсиш и доктор, ще станеш и лекар д-р на науките и ще се чудиш след това кой ще те умори.
Не създаваме никаква конкурентност в нашето образование. Това мнение направо ме шокира – че продължаваме да пазим тази система, в която поне навремето като учихме ни гонеха, поне за да стана машинен инженер не спях. То може би и толкова съм станал инженер, но не спях. А в момента може и МЕИ да завършиш, всичко можеш да завършиш, така ли, господин Чауш – като си платиш може и на изпити да не ходиш. Има такива университети.
Вместо да вървим към една конкурентност…
Поздравявам господин Корнезов, че говори за конкурентност. Всички знаем какво значи да отидеш в един водещ университет… Тук съм извадил на моя приятел Иван Иванов да види бюджета на Харвардския университет от 20 млрд. долара. Естествено, че всеки се бори за такъв университет. И другият, който е с 2 млн. – попаднал някой от Африка, отишъл да учи английски, да си вземе американска диплома. Никой не го познава и не го признава.
Трябва да вървим не в посока да слагаме някакви лимити, а да има една свободна борба и конкуренция да се върви нагоре. Защото във всички тези челни университети да отидеш да учиш се знае какъв е SАТ-а, какво родословно дърво трябва да имаш, с какво трябва да се пребориш. При нас така ли е? Отново слагаме едни уравниловки. Трябвало да има 4,00 успех… Ами аз ще отида и ще изкарам от еди-кой си свободен университет и без изпити 4,00. А пък нека да отида при господин Герджиков или при госпожа Мингова и ей така да ми пишат 4,00 като на хубав човек. Сигурно в Софийския университет не пишат лесно 4,00 и 4,50? И ние слагаме студента, който е получил 4,00 от Софийския университет с доста труд с някои от еди-кой си свободен университет от някое кьоше на България с две стаички и половина, той ще бъде с 5,00, той ще стане магистър и доктор, а пък “калпазанинът” от Софийския университет ще остане назад.
Всеки път когато стане въпрос за образование, тъй като доста добре познавам щатското образование и се знае, че в момента Америка е с 20-30 години пред Европа, ако не и повече… Вместо да вървим напред, вървим само назад.
Дайте, пак ви казвам, да тръгнем да ранкираме, да се създадат не само такива комисии, които легитимират университетите, а ранкирани. Ако искате, ще ви донеса и книги и списания по този въпрос, сигурно и вие ги знаете. Благодаря ви, но да вървим напред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Този дебат стана твърде продължителен, но в случая няма партийна предубеденост.
Подкрепям предложението на комисията и ще кажа мотивите за това.
Първо да споделя това, което смятам за безспорно от своите наблюдения. Невинаги най-добрите студенти стават най-добри в една професия, защото упражняването на редица професии изисква и други качества освен самото натрупване на познания. Но в същото време почти не съм забелязал случаи, където най-лошите студенти да стават най-добри в професията.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): В бизнеса е точно така, даже няма изключения.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ама ние не говорим за днешните условия в България, където правилно се казва, че някои чрез бизнеса могат да си купят и образование. Господин Кирчев говори за конкуренция. Да, конкуренция трябва да има в повечето области, но измерителите на конкуренцията в различните области са различни. В бизнеса конкуренцията се измерва с пари, в образованието как да я измерваме, освен чрез оценките за акредитация на учебните заведения и оценките за студентите в хода на тяхното обучение? Забележете, че този текст, по който сега се спори, се отнася до платената магистратура. След като това е така, нагледно изглежда социално, че колкото по-ниско се свали изискването за оценки, това ще открие възможности на повече студенти. Казва се, че това не е така. То ще открие възможности на студентите с пари и с ниски образователни способности. Затова смятам, че това, което комисията е постигнала като прагове в образователните изисквания няма да спре тези студенти, които имат показани възможности поне около средните и усилия също около средните.
Освен това забележете, че изискването за успех много добър 4,50 за докторантите се отнася не за дипломата, с която са завършили магистратура, а за резултата от самия изпит – едно изискване, което съществува и в момента. Какъв ще бъде този докторант, който на изпита по съответната специалност и на другите изпити не е показал поне успех много добър? Как да очакваме, че той ще се развие в научно отношение и по-нататък ще защити някакви големи висоти в областта на научните изследвания или преподаването? Затова смятам, че тук не става дума за някаква схоластика или ограничения, а за изисквания по отношение на пълнолетни хора и то във финалната фаза на тяхното образование. По-склонен съм да бъдем толерантни в областта на средното образование, защото качествата на децата се проявяват през различни периоди. Едно дете, което може да не е било изявено в 4 клас, в 9 и 10 клас може вече да покаже значителни качества в дадено направление. Затова смятам, че тук няма да се получат някакви конфликти и че това е едно непрекомерно изискване във връзка с постигането на критериите за добро образование с оглед постигането на по-високите степени. Освен това, както всички знаят, то не се отнася за регулираните професии, които имат магистърска степен и те биха могли да завършат тази магистърска степен и с по-нисък успех от предвидения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
От дебата става ясно кои са били отличници и кои са били със средни бележки. Господин Стоилов беше от отличниците.
Заповядайте за реплика, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Господин председателю, не зная мен къде ме причислявате. Но сега ще се разбере! (Смях.)
Репликата ми е към господин Янаки Стоилов. Вижте, че ни е много ниско висшето образование е факт. Но с това няма да го повишим. Едно е да завършиш Юридическия факултет на Софийския университет, друго е, да не споменавам как в някои университети се пишат и издават дипломи за юристи и по какъв начин се оценяват те. Примерно, по един начин тежи оценка 4,00 или 5,00 в Юридическия факултет на Софийския университет, по друг начин – в град "n".
Второ, доколкото поне аз съм правил справки в Западна Европа, говоря за Франция, Германия и т.н., няма това изискване да имат някакъв успех, за да могат да продължат – дали 4,00 или 5,00. Ако трябва да видим как е в Западна Европа – там не се изисква такава оценка.
И трето, без да казвам, че това е корупционен текст, но той дава предпоставка студентът или ходатаи около него, тъй като тук много от нас са преподаватели и знаят как се ходатайства, аз не казвам, че ги взимаме предвид, но се ходатайства. И чрез ходатайството и може би някъде подплатено с финикийски знаци, да се направи така, че даденият студент да има успех над 4,00 или 4,50. Кому е необходимо това?
Затова не съм съгласен с господин Янаки Стоилов. Господин Стоилов, моят учител в областта на гражданския процес, няма да споменавам името му, може би Вие ще се досетите, нямаше 6,00 или 5,00 дори по дисциплината, в която по-късно стана професор и беше професор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
За втора реплика има думата господин Кенаров.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, действително въпросът е изключително важен. Той е и националноотговорен. Не само че може да се купи диплома от бизнесмена или не, животът го показва. По-важното е, че в този законопроект има заложени промени, които някои колеги от НДСВ и ДПС са се опитали да въведат допълнително някои добри правила във висшето ни образование в степените бакалавър, магистър или доктор, които в предишния закон не съществуваха като норми. Хубаво е, че се разгоря тази дискусия между нас. Виждам, че тук има голям брой хабилитирани лица. И всички сме продукти на определена система, на висшето образование, на Закона за научните степени и звания.
Репликата ми към господин Стоилов е следната. Той каза, че в бизнеса има един финансов измерител – парите, създаването на по-голяма корпорация. И каза, че там обективно може да се измери кой е по-добрият. Мисля, че и в образованието можем да измерим кой е по–добрият, защото няма нужда да откриваме топлата вода. Това са го направили преди нас. Знаем, че много хора завършват Оксфорд или Кембридж и управляват държави. В Комисията за борба с корупцията знаем, че има български юристи, миналата година разгледахме, че за четири месеца те получават магистърски дипломи. И това го знаем. Знаем, че някои се сдобиват и по друг начин с дипломи.
И всичко това се отразява обаче като цяло върху по-лошо развитие на цялостния образователен процес на българската държава. И това е насочено срещу българската държавност и срещу нашата интеграция с европейските структури.
Онова, което е поставено като изисквания в чл. 21 за оценка 4,50, представлява една обща оценка. Господин Корнезов, не може един човек да се е готвил няколко години като бакалавър и той да не може да изкара "много добър 4,50" на един изпит, да няма общата подготовка или да казваме: "Вижте, това представлява корупционна бариера".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Кенаров, доста време просрочихте вече.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ: Корупционните бариери се правят независимо от нас. Те са в нарушение на законите. Корупцията е извън онова, което ние ще запишем в тези текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много Ви моля!
Последната трета възможна реплика е на господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, аз ще направя реплика първо на Вас относно Вашето твърдение, че си личи кои какви ученици са били в зависимост от това какво защитават – отличници или двойкаджии.
Аз се изказвам от името на тези, които имаха висок успех, завършвайки, но в защита тъкмо на моите колеги, които имаха по-нисък успех и бяха доста по-способни инженери от мен и го доказаха в течение на времето. Аз съм завършил военноморско училище и имам добри наблюдения върху тази сфера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Но какъв депутат стана от Вас!
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Опитвам се да защитя тези хора и да им дадем възможност да продължат напред.
Господин Стоилов, аз се учудвам, че Вие приемате, че ролята на общия успех не е толкова важна в предуниверситетската степен на обучение, тъй като там навсякъде сме въвели всевъзможни изпити още от VII клас. След това има матури, които на практика зачеркват голяма част от усилията и слагат един финализиращ резултат. А университетите, от своя страна, не желаят да приемат този общ успех като солиден и достатъчен критерий за влизане в университетите, а искат да има приемни изпити.
И изведнъж, в средата на университетското образование се появява тази бариера, наречена "общ успех". Аз не казвам, че това е нещо Бог знае колко фатално. Сигурно нещата ще могат да бъдат регулирани в някакви общи рамки и при тази по-занижена бариера.
Но при всички случаи не намирам никаква логика в това да не отчитаме общия успех в средната степен на обучение и изведнъж по средата на висшето образование да поставяме такава бариера. Много тежка санкция е да кажем на някого, който по някакви причини не е успял да се труди толкова на учебното поприще, колкото на друго, за да може да се образова, че трябва да прекрати образованието си, само защото не е достигнал този праг. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Пантелеев.
Господин Стоилов, заповядайте за дуплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Аз не искам да преувеличаваме значението на това обсъждане, тъй като с или без този текст няма да се промени съществено качеството на българското образование, нито пък единият или другият запис ще повлияят съществено на нивата на корупция във висшето образование.
Затова ние трябва да го разглеждаме като едно от средствата за повишаване качеството на образованието в контекста на всички направени предложени.
Аз ще се опитам да отговоря общо на отправените реплики. Нека не забравяме, че допреди години в България имаше унификация на образователните степени. Завършваше се средно образование и след това – висше образование. Нямаше бакалавър, нямаше магистър. Сега, след като можеш да завършиш висше образование като бакалавър или като магистър, това е аргументът, че този, който иска да получи по-високата степен, би трябвало да е покрил и тези изисквания, които се обсъждат тук. Не е задължително всеки да стане магистър, ако толкова му тежи времето, което трябва да прекара във висшето учебно заведение или което трябва да отдели за усъвършенстване в сферата на образованието.
Освен това има и държавна поръчка, така че по линия на държавната поръчка тези, които са способни, дори да не са в рамките на тези изисквания, могат да кандидатстват и нека да се осъществят там.
Говори се да се намали ролята на незаконните финансови стимули в образованието. Мисля, че тези изисквания при наличието на принципност от страна на преподавателите ще стимулират това нещо, а няма да либерализират режима на тези, които ако могат да получат по този начин бакалавърска степен, ще получат и магистърска такава, така че поне да останат тези техни възможности до предходното ниво.
Затова си мисля, че след като се чуят и други мнения, всеки вече ще може да определи своето мнение по този въпрос, който е важен, но нека все пак не преувеличаваме неговото значение с оглед на много други фактори, които влияят върху качеството на образованието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Стоилов.
Господин Петър Димитров, заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, колеги! Завършил съм средното си образование със златен медал, а висшето си с пълно отличие, ама, вижте, хората хора станаха, а аз депутат стоя.
Слушайки тук някои от колегите, разбирам, че има огромен наплив за магистърски степени. И който получи магистърска степен му увеличават заплатата три пъти и след това няма връщане.
Скъпи колеги, събудете се! Една огромна част от най-добрите студенти със зор изкарват бакалавърска степен, тъй като видяхте тук социологическото проучване: 95% от богатите българи са без висше образование, а голяма част от тях нямат и средно образование. Няма мотивация. И в тази ситуация ние протягаме крака на държавата и допълнително му пречим той да завърши магистърска степен, ако иска, при изключително тежка безработица. Това е малко отлагане на натиска върху пазара на труда, защото ще учи още известно време и няма да се яви на пазара на труда.
Много съм изненадан от конституционалиста Янаки Стоилов. Господин Стоилов, вижте какво казвате. В три университета, които са и най-високо платените, можеш да бъдеш магистър с успех 3. Юрист можеш да си с тройка, доктор можеш да си с тройка, архитект можеш да си с тройка. Но в другите не може. По другите ще стоиш бакалавър. Ами нали този текст, като влезе в Конституционния съд, какво ще му се случи? Няма равенство. Откъде накъде тройкаджиите могат да са магистри, другите не могат да са магистри? Какво равенство е това от чисто юридическа гледна точка, какъвто аз не съм. Изненадан съм, че Вие го въвеждате.
Вкарва се нова двойка. В българската образователна система, която е шестобална и има двойка и тя е една. Някои преподаватели пишат единици, пишат и нули, но официалното е двойка. А изведнъж тук парламентът на България вкарва нова двойка. Вече има две двойки, дори стават три двойки. Едната двойка си е двойката, другата двойка е четворка, третата двойка е 4,50. Какви абсурди, какви законодатели сме ние, след като се отказваме от официалната си система за оценка и вкарваме други системи за оценка?
Има един плюс и аз му го казах на господин Местан за провинциалните вузове. Всички разбирате, че четворка в Софийския университет не е равна на четворка в някои от филиалите в провинцията. Сега ние призоваваме бъдещите студенти на Софийския университет да не се записват в Софийския университет и да заповядат във филиала Х, където на входа може да им се гарантира успех над 4 и продължаване в магистърска степен. Значи правим съюз на слаби преподаватели, на слаби вузове с мераклии да носят степен, като не могат да носят знания и като нямат гънки в главата си. Това отново е непонятно. Това отново не бива да се толерира и да се подкрепя от парламента на България.
Аз зададох въпроса в комисията, задавам го и сега: скъпи колеги, тук се каза, че има тройкаджии и отличници, като намекът беше че всички сме с висше образование. Ама не сме, не сме. И в правителството не сме. Дайте да се отнасяме сериозно към нещата. Когато става въпрос да управляваш най-сложния организъм – държавата, тогава не само че не те питат дали имаш тройка, четворка или петица, там въпросът е да си наш човек, да имаш зад гърба си кой да те избута. Това е абсурдна ситуация. Не може в най-сложните сфери на живота да няма образователен ценз, а тук, за да минеш от една в друга степен, да се вкарва образователен ценз. Това е просто несериозно.
Гледайки тази поправка като антиконституционна, като антибългарска, против традицията на българина, казах го на комисията, повтарям го и тук, има престъпление, има и наказание. Има десетки стотици млади хора, които са посветили младостта си на лудории. Но след това му идва акълът. Дайте да се отнасяме сериозно. Той трябва да има право да се коригира. Ние му казваме: “Нямаш такова право, сбъркал си, стъпил си накриво, до края на живота си ще останеш такъв. Край по въпроса”.
И тук приветствам господин Кирчев, аз мислех, че напразно ходи до Маями, явно е, че не е било напразно. Трябва да дадем шанс на младото си поколение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте за реплика, госпожо Атанасова.
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че ние се хващаме в един ненужен спор – дали да бъде 4, дали да бъде 4,50 и не знам още какво си. Обаче искам да ви кажа, че това е болното време на частните университети. И наистина регламентираните, държавните университети, на първо място Софийският университет, това е истината за кадрите. Пътят, който трябва да извърви частният университет наистина преживява големия катаклизъм на времето. Той се създаде в едни нерегламентирани условия за държавата, които наистина трябва да влязат в рамките на регламента с акредитиране и след акредитивен контрол, за да може да се измени качеството. В този смисъл ние трябва да положим усилия именно към начина на контрол и начина на следакредитационните норми, на следене на процесите, които трябва да се развиват в частните университети. Така или иначе тях ще ги има, защото пазарните условия изискват това и мисля, че трябва да се обединим по-скоро към гласуване на текстовете, които предстои да гласуваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Не разбрах дали това имаше форма на реплика.
Заповядайте за изказване, госпожо Радева.
НИНА РАДЕВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Наистина смятам, че повечето от аргументите в посока “за” и “против” вече се казаха, но искам да кажа на председателя, че и отличниците понякога можем да мислим нестандартно и Вашите очаквания, че отличниците задължително ще подкрепят бариерата за средния успех не е такава. Аз лично няма да подкрепя това предложение, защото смятам, че всички, които са имали достъп до системата на висшето образование като родители и като преподаватели в последните 10 години, знаят колко дълбоко е объркана критериалната система за оценка в нашите вузове. Ако ние сега предложим този вариант, който по същество с идеята си има много дълбок резон, означава, че ние ще поставим едни бариери – нормативни и цифрови – в една среда, който е трайно деформирана и няма да получим, за съжаление, трайния резултат.
Освен това, за да защитя в някаква степен и отличните си оценки по икономика, бих искала да кажа, че тук се споделиха много аргументи от гледна точка на образователния смисъл. Но аз ще кажа нещо във връзка с бизнеса, който представлява образованието. Ние, предлагайки такава законова формулировка, започваме и налагаме ограничение в една чисто конкурентна среда между вузовете. И тук се засегна частично и този въпрос. Представете си каква ще бъде конкуренцията между вузовете, ако определен ВУЗ създава по-малки препятствия при постигането на такъв успех. Магистърските степени в повечето случаи са платени. Кои вузове ще си осигурят по-голяма преходност на студентите, които ще преминават от магистърска в бакалавърска степен. На всички това е ясно. И това ще се използва. В момента има една много голяма неравнопоставеност в нивото на образование, което се дава между различните висши учебни заведения. И това по никакъв начин не е регламентирано, не е защитено и не виждам и в близките години как ние бихме могли да коригираме този процес.
Днес във всички вестници се публикуват данни от проучвания, където се казва, че и студенти, и преподаватели са единодушни, че има корупция във висшите учебни заведения. И корупцията във висшите учебни заведения е именно купуването на изпити. Е, защо ние трябва тук, създавайки такива нормативни бариери, по някакъв начин да стимулираме тази форма на купуване. Защото аз смятам, че тези студенти, които наистина имат научни интереси, те нито ще си купуват оценки, нито ще се помиряват с това, че някой не е поставил регламент. Въпрос на чест е за всеки добър студент да изкарва по-високи оценки. И те ще ги изкарват. И при един свободен конкурс за магистратура или за докторантура, наистина мисля, че долната граница съвсем няма да бъде сведена до някакъв успех от 4, а ще бъде много по-висока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: За първа реплика – господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Радева! Госпожо Радева, за втори път ще припомня, че всички тези изказвания “за” и “против” не отчитат простичкия факт, че не се налага всеобщ регламент, че тези ограничения важат единствено и само за допълнителната процедура, допълнителната възможност за продължаване от бакалавърска в магистърска степен. Тези ограничения въобще не се отнасят за държавно субсидираните магистърски бройки.
Да ви дам пример. Ако има 20 държавно субсидирани магистърски бройки за завършили бакалаври и нито един от тези завършили 100 бакалаври няма успех над 4,00, всичките 20 ще бъдат приети. Това ограничение се отнася само за тази допълнителна възможност за прием на магистри от бакалавърска степен, която възможност се въведе след поправките в закона, внесени от Атанасова – Местан. Затова иде реч.
Второ. И това е особено важно, спекулативна е тезата да се прави връзка между качествен критерий и корупция. Още повече, че в момента този качествен критерий се сваля с 0,5 единици – от 4,50 на 4,00. Тук става въпрос за нещо много просто. Възможно е от 100 завършили бакалаври да бъдат приети 20 със субсидия от държавата и 21-ят да се окаже с успех 5,55. Той и да иска, не може да продължи в магистърска степен, защото ги няма парите. Деветдесет и деветият обаче от тези 100 завършили бакалаври, който е с 3,00, може да продължи, защото ги има парите. Тук ние казваме – като ще се даде шанс на тези, които не са били конкурентни да влязат в субсидираните бройки, само защото ги имат парите, хайде, моля ви се, поне да отговарят на елементарни качествени изисквания.
И последно успокоение, вероятно тези качествени измерители – оценката, т.е. общият успех няма да бъде актуален много скоро, защото всички ВУЗ-ове повсеместно ще въведат системата за акумулиране и трансфер на кредит. Ако не изчисляваме…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля Ви, времето изтече.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Това вече е съвсем друга тема и вероятно скоро ще бъдем принудени да търсим други решения на този въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Местан, доста пресрочихте, но бяхте доста убедителен.
Госпожа Калканова се отказва от репликата.
Дали има друга реплика на изказването на госпожа Нина Радева? Не виждам.
Госпожо Радева, ще се възползвате ли от правото на дуплика или ще се въздържите? Виждам, че сте разколебана, даже не ми обръщате внимание.
Господин Иван Иванов обаче заявява желание да си обяви успеха, с който е завършил.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Аз съм бил отличник на випуска.
Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз ще подкрепя предложението на Комисията по образованието и науката, не само защото съм гласувал за това предложение, но и пледирах за неговото приемане. Ще подкрепя дори предложението, което направи в залата за отпадане на т. 2 от предложението на комисията господин Панев. Точка 2 на § 13 – отпадане, което засилва всъщност изискванията.
Искам сега да се върна към основния въпрос. Изслушах неслучайно всички колеги, които взеха думата. Със съжаление искам да констатирам, че част от тях, които не познават Закона за висшето образование по обективни причини, че те не работят с него, счетоха, че се въвеждат изисквания, които са универсални за всички студенти, които завършват бакалавърската степен. Това изобщо не е вярно. Това не е проблем на българското висше образование. Законът за висшето образование по един ясен и категоричен начин постановява, че всеки, който завърши бакалавърската степен, в рамките на нормативните възможности на висшето училище, които са разписани чрез Националната агенция за оценяване и акредитация и чрез постановление на Министерския съвет, може да кандидатства за продължаване на магистърска степен. Казвам го това повторно след заявлението току-що от господин Лютви Местан, защото имам чувството, че не само хората в залата, но ако някой слуша дебата, ще останат със съвсем погрешни впечатления, че тук в залата комисията прави предложение за ограничаване на достъпа на българските студенти към втората и третата квалификационни степени. Това въобще не е така. Касае се само за една наистина малка група студенти, които поради това, че са показали качества по време на 4-годишното следване бакалавърска степен, качества, които са подплатени с показания успех, но в същото време този успех не им достига, за да влязат в бройката, за която се гарантира продължаване на магистърската степен, те срещу заплащане биха могли да продължат. Това е единственият проблем.
По отношение обаче на така силно разгорелия се спор, аз ще кажа – не обиждам колегите, но считам, че това е един лобистки натиск за отваряне буквално на вратите към платената магистърска степен.
Уважаеми колеги, това не е принос за повишаване на качеството на българското висше образование. Първо, съгласно Конституцията образованието е задължително до 16 години. Бакалавърската степен е масовата степен на висшето образование, оттам нататък продължават хората, които са защитили качествата си да изкласят и да дадат научното ниво на Република България чрез показаните знания и умения. Тук беше казано – той по един предмет е силен, по другите – слаб. Извинявайте, това не са учениците на 14-15 години, говорим за студенти, които от 18 до 22 или 23 години работят в определено направление и завършват по определена специалност. Не може човек в четвъртата година примерно в Техническия университет да е показал по два предмета много висок успех, а в същото време по математика да има 3,00 и да се счита, че той ще постигне големи научни постижения, защото научните постижения се базират на фундаменталната подготовка.
Именно по този повод аз исках да прочета дори, че в самия закон ние сме разписали категорично, че към втората, магистърската степен, се предявява изискване минимален срок за подготовка и второто, чета го: осигурява задълбочена фундаментална подготовка. Тоест, стъпва върху показаното в първите четири години.
Уважаеми колеги, отново повтарям, че не само не се затваря вратата, аз считам, че успехът трябва да бъде до 4,50, а дори, ако се приеме т. 2, това означава, че комисията обратно – не затваря, а отваря вратата за по-широко навлизане на платеното обучение. Но ние не можем безкритично да позволим да се снижава качеството на образованието. Понеже тук се спомена, че едва ли не на Запад нямало такива; господин Петър Димитров подкрепи господин Христо Кирчев – имайте предвид, че във всеки западен университет от Европейския съюз, ако не се покрие кредит от определен брой точки за всеки семестър или университетска година, студентът не може да продължи нагоре, да не говорим за магистърска степен. Това е абсолютно изискване. Нека да бъдем коректни в изказванията.
Уверявам ви – добрият вариант е да бъде подкрепено предложението на комисията, като ако приемете предложението на господин Панев, ние ще запазим критериите, които до момента са заложени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Реплика от господин Корнезов.

ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Не мога да не отвърна на уважаемия господин Иванов, защото той едва ли не обвини тези, които искаме да няма средна оценка, че не познаваме проблемите на висшето образование. Позовахте се на Европейския съюз. Не е така, господин Иванов! Не е така!
Даже в Европейския съюз има специален колеж за след висше образование и едногодишна специализация. Там се явяваш на конкурс и никой не ти изисква да имаш определена оценка от българско или чуждо висше учебно заведение. Там даже оценките, които се поставят не са по шестобалната система, както вероятно знаете, имаме до 20 точки. Такъв е начинът на оценка.
И още нещо – ние предлагаме следното – да няма този среден успех 4,00 или 4,50, няма значение колко, а всеки, който е завършил бакалавър и желае да продължи като магистър да се яви на конкурс, в зависимост разбира се от специалността, която ще защитава. Нека, ако висшето учебно заведение реши по силата на автономията си да включи в балообразуването и общия успех от баклавърската степен, нека да си го решат, но чрез конкурс, а не да казваме – дотук, до бакалавър и повече не можеш, ако щеш и да си гений! Ето това е нашата философия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
За втора реплика има думата госпожа Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Доцент Иванов всъщност, обобщавайки Вашето изказване аз лично направих за себе си два извода. Ако остане т. 2 в текста, който дискутираме, а именно, когато говори проф. Корнезов само за платените магистратури и докторантури, т.е. само за приема на тези студенти, след като вече е заета бройката по държавна поръчка, за тези допълнителни възможности и по какъв начин да ги изберем тези студенти, които искат да си платят съответно за магистратура или докторантура.
И аз много се учудвам, колеги отляво, че вие всички подкрепяте един единствен начин, а именно падането на изискването за успех означава, че остава само другият начин - те си плащат и стават платени магистри или докторанти. Не забравяйте, че говорим само за тези студенти, които се записват по чл. 21, ал. 2 – платените магистратури или докторантури.
Второ, тук вече доц. Иванов, Вие ни представяте друг дебат – тези, които стават магистри или докторанти срещу заплащане дали допълнителното изискване към тях да бъде успех 4,00 или успех 4,50, защото логиката тук е следната – за нас не е достатъчно те само да си платят и да запишат магистратура. Ние искаме все пак да има и някакъв академичен критерий. Ето за този избор става въпрос, защото иначе остава избора, който се подкрепя отляво – те си плащат и оттам нататък няма значение кой има две, три, четири, пет или по-малко. Просто исках да направя това уточнение.
И между другото, защо в комисията се спряхме на варианта “успех 4,00”? Ами, поради простата причина, че на тези платени магистратури най-вече висшите учебни заведения много разчитат за допълнителни средства. Ето заради това! (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: За трета, последна възможна реплика, думата има господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Става дума, уважаеми колеги, за едно голямо объркване.
Да, за платената квота говорим, обаче за платената квота могат да кандидатстват само тези, които могат да платят, така че този аргумент, че отпадали някакви деца, които били гениални, имали много висок успех, няма нищо общо с разглеждания случай. Ние говорим за това, че те са отпаднали от безплатната квота и след като не могат да плащат, тъй като държавата е предвидили само 20%, всичко си отива по мястото. Тоест, ние говорим сега и състезаваме само децата, които могат да плащат. Тези, които не могат да плащат, те вече се състезаваха преди това. Въпросът е измежду тези, които могат да плащат дали да има ограничения, т.е. да могат да кандидатстват измежду тези, които могат да плащат само тези, които имат успех над 4,00 или да могат да кандидатстват всички. Ами, според мен могат да кандидатстват всички. И без друго, в това отношение господин Стоилов е прав, няма да има практическа разлика. Те ще кандидатстват по своя успех, но представете си, че за тези 20%, които могат да плащат не се явят достатъчно кандидати с успех над 4,00. И, какво, да не я запълним тази квота, ако има и такива с успех 3,87, които могат да платят и искат? Това е напълно нелепо. И без друго класирането ще е по успех. Нека да кандидатстват всички. Това е моят апел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Иванов, за дуплика.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
По отношение на репликата на госпожа Калканова аз няма да отговарям, защото тя всъщност се постара да внесе яснота, че всъщност моето изказване е в смисъл, че не може по отношение на платената магистратура и докторантура да няма никакви ограничения по отношение на показания успех.
Що се касае до това, което каза господин Корнезов и неговото искане за отпадане на ал. 5 имайте предвид, че по същество ал. 5 в Закона за висшето образование повтаря текст от Закона за научните степени и научните звания, където има категоричното изискване за явяване на конкурсен изпит и ние тук повтаряме, че успехът не трябва да бъде по-малко от много добър 4,50 от конкурсните изпити за докторант. Това означава, че се явяват, например четири кандидати за докторанти, но има две места, за които държавата е поела ангажимент изцяло да субсидира обучението. За другите две места за докторанти има други двама кандидати. Те са показали изискуемия успех, съгласно Закона за научните степени и научните звания, но за тях няма гарантирани места. Чрез Закона за висшето образование ние даваме тази възможност за платена докторантура, но ако колеги ме убеждават, че хора на 24 години са имали успех 3,00 или 3,50 след това изведнъж, на 30 години имат проблясъци за научна дейност, тогава пак не им се затваря пътя, защото има възможност за свободна докторантура.
Отново повтарям, тук се търси начин да се разшири вратата за платената докторантура, което аз категорично не приемам.
И отново повтарям, комисията прецени всичките аргументи и нейното становище е достатъчно балансирано. Благодаря. (Силен шум в залата, реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля ви!
Имате думата за други изказвания, ако искате, по § 11.
Господин Кенаров, имате думата.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Уважаеми колеги, като че ли говорим за едно и също и не можем да се разберем. Става дума за това, че има предложение на комисията за платена магистратура, за платена докторантура. Всичко останало е свободно, колеги. Нямаме ограничения!
В комисията е прието становище – дори и да имаш пари, да се постави някакво изискване за определени базисни знания, по които трябва да имаш поне 4,50, за да можеш да продължиш, когато си плащаш. Става дума за платената част.
Това означава, че ние като Народно събрание ще приемем теза, гласувайки текстовете на комисията, чрез които всеки един, който иска да повиши образователната си степен или да вземе образователно-научна степен “доктор” и когато има пари допълнително да му се постави изискване за определени базисни знания, които са 4,00 или 4,50. Никой не ограничава онова, което държавата плаща.
Нормално е един човек да има необходимите знания, за да продължи своето образование. Затова е изискването от 4,50. То не ограничава българските граждани, които желаят да продължат своята образователно-квалификационна степен от бакалавър в магистър и от магистър в доктор по държавната поръчка, която е финансирана от държавата. Там няма никакви ограничения. В същото време обаче ние като Народно събрание трябва да поставим пречка пред този, който има пари и само заради парите си друг да му напише тезата и да му позволим да получи такава образователно-квалификационна степен. Това беше предложението на ДПС, на Калканова, а гледам, че в момента започват спорове колко дявола ще се съберат на върха на една игла и нищо повече, без да вникнем в текстовете, които в момента нашите народни представители ни представят. Ние не искаме да ги чуем, защото сме си запушили ушите.
Става дума само за платените и на тези платени, които имат пари, ще им поставим изискването да имат елементарни знания, за да могат да продължават образованието си. Нищо повече.
Затова ще подкрепя онова, което вносителят е дал като комисия. Искам колегите от НДСВ добре да чуят това, а не да спорят помежду си кой какво предлагал. Слушайте какви са текстовете, които е предложила комисия, защото те са точните текстове. Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кенаров.
Заповядайте, господин Дурмишев.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Уважаема госпожо председател, не очаквах, че ще има такава съпротива, и то от уважаемия от мен проф. Корнезов.
На паметника на Яне Сандански пише: “Робът се бори за свобода, а свободният за самоусъвършенстване”. Питам ви аз: как стимулираме това самоусъвършенстване? Не го стимулираме. Извинявайте, но ето го законът. Висшите училища имат право да дават образователно-квалификационна степен бакалавър или магистър срещу заплащане. Това е ал. 2 от приетия през 2002 г. закон. Алинея 3 гласи: “Правото по ал. 2 ползват лицата, които имат успех не по-малко от много добър 4,50 в дипломата за завършена степен на висше образование”. Не става въпрос за всички.
Сега се връщам на другия успех. До настоящия момент, независимо че цитираха, че го има в Закона за научните степени и звания – няма го това за успеха в Закона за научните степени и звания. То е в правилник, където се казва, че тези, които ще се явяват за докторанти, се явяват на два изпита – единият изпит е по специалността и те трябва да имат успех 4,50 и другият – да имат успех по чужд език. Така стоят нещата.
Приканвам залата да прекъснем. Мисля, че това е въпрос на реторика, а не на истинско отношение към проблема.
Предлагам да прекъснем пледоариите и да преминем към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има процедурно предложение от господин Дурмишев да прекратим разискванията по този текст.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 106, против 5, въздържали се 2.
Процедурното предложение се приема.
Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението на господин Божинов по § 11, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 14, против 106, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Ще подложа на гласуване предложението на господин Корнезов.
Господин Корнезов, моля Ви да формулирате Вашето предложение въз основа на редакцията на комисията. Тук трябва да му намерим мястото. Иначе няма как да стане. Преди това обаче, понеже предложението на господин Панев е предложение за отпадане, предлагам него да го гласуваме първо, а след това Вие, господин Корнезов, ще формулирате Вашето предложение.
Подлагам на гласуване предложението на господин Панев – в § 11, който става § 13, т. 2 да отпадне. Това е “много добър 4,50” да се замени с “добър 4,00”.
Моля, гласувайте предложението на господин Панев – този текст да отпадне от редакцията на комисията.
Гласували 167 народни представители: за 24, против 122, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Ще обясня накратко, за да не стане объркване при гласуването. Всъщност при първото четене на законопроекта и приемането му на първо четене не се третираше проблемът с чл. 21. Затова между първо и второ четене предложенията, които са направени, включително от мен и госпожа Тенева – ние предлагаме сегашният текст на чл. 21, ал. 3, където се изисква минимум успех 4,50, да отпадне. Допълнението на госпожа Тенева е, че това трябва да става с конкурс. Идеята е да отпадне въобще изискването за общ успех при бакалавър към магистър. Затова не е относимо към варианта, който днес разглеждаме, тъй като текстът се появи в комисията и ние не можахме да направим между първо и второ четене такова предложение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Вие искате текста от действащия в момента закон за ал. 3 да отпадне? Бихте ли го прочели, господин Корнезов?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Сегашният текст е:
“Правото по ал. 2 ползват лицата, които имат успех не по-малко от “много добър (4,50)” от дипломата за завършена степен на висшето образование.”
Едно към едно прочетох текста. Той е от 2002 г. Ако отпадне този текст, следователно няма да се иска този общ успех. Това е идеята.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Той обясни защо го няма предложението. Просто, защото това се появява по-късно, когато е изтекъл срокът за предложенията между първо и второ четене по законопроекта.
Господин Корнезов иска ал. 3 в действащия в момента закон, който поставя лимит на успех от много добър 4,50, да отпадне. Тоест, да няма никакво ограничение. Достъпът да бъде свободен.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 170 народни представители: за 41, против 117, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
В този дух е и предложението на госпожа Тенева, като се въвежда и изискването лицата да се явят на конкурс. Да го гласуваме, за да се изчистят текстовете. Има предложение на госпожа Тенева. То е следното:
“Право по предходната алинея имат лицата, явили се на конкурс по правилата съгласно чл. 21, ал. 1, т. 2.”
Моля, гласувайте това предложение на госпожа Тенева.
Гласували 159 народни представители: за 21, против 111, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението, направено устно в пленарна зала от господин Корнезов, ал. 5 от чл. 21 да отпадне. Има се предвид редакцията на комисията и от тази редакция ал. 5 да отпадне. Това е предложение, направено в пленарна зала.
Алинея 5 гласи:
“(5) Правото по ал. 4 ползват лицата, които имат успех не по-малко от “много добър (4,50)” от конкурсните изпити за докторанти.”
Моля, гласувайте това предложение на господин Корнезов за отпадане на т. 3 от § 13 в редакцията на комисията.
Гласували 141 народни представители: за 11, против 123, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Сега гласуваме редакцията на комисията за § 11, който става § 13.
Гласували 141 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 6.
Текстът е приет.
Следващият параграф, господин Дурмишев - § 12 на вносителя.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: По § 12 са направени две предложения.
Предложението на народния представител Георги Божинов не е подкрепено от комисията. То гласи:
“В чл. 23, ал. 2, т. 5 накрая се добавя “и ал. 2”.”
Има предложение на народния представител Георги Панев, което е подкрепено от комисията. То гласи, че § 12 трябва да отпадне.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 12.
Комисията предлага § 12 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по § 12? Няма.
Моля, гласувайте предложението на комисията § 12 да отпадне.
Гласували 104 народни представители: за 100, против 3, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Параграф 12 отпада.
За процедурно предложение има думата народният представител Валери Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! На основание чл.35, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от името на Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори правя процедурно предложение за извънредно пленарно заседание на Народното събрание във вторник, 4 май от 14,00 до 19,00 ч. със следния дневен ред:
1. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили, внесен от Министерския съвет.
2. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта, внесен от народния представител Анели Чобанова.
3. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за счетоводството, внесен от народния представител Коста Костов.
4. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за застраховането, внесен от Министерския съвет.
5. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, внесен от Министерския съвет.
6. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за малките и средни предприятия, внесен от Министерския съвет.
Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение на народния представител Валери Цеков.
Гласували 111 народни представители: за 83, против 23, въздържали се 5.
Процедурното предложение се приема.
Параграф 13, господин Дурмишев.

ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: По § 13 са постъпили четири предложения.
Предложенията на народния представител Георги Божинов, на народните представители Милена Паунова и група народни представители и на Георги Панев се подкрепят от комисията.
Народните представители Огнян Сапарев, Стойко Танков и Атанаска Тенева са оттеглили своето предложение.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 13, а предлага § 13 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля да гласуваме предложението на комисията за отпадане на § 13.
Гласували 85 народни представители: за 84, против 1, въздържали се няма.
Параграф 13 отпада.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Комисията предлага да се създаде нов § 14:
"§ 14. В чл. 24, ал. 4, изречение второ след думите "до избора на нов ректор" се поставя запетая и се добавя "но за не повече от два месеца"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по това предложение? Няма.
Моля да гласуваме предложението на комисията за редакция на § 14.
Гласували 95 народни представители: за 94, против 1, въздържали се няма.
Параграф 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Постъпило е предложение на народния представител Иван Иванов за създаване на § 13а, което е подкрепено по принцип от комисията.
Постъпило е предложение от народния представител Милена Паунова и група народни представители, което е оттеглено.
Постъпило е предложение на народния представител Лютви Местан, като комисията подкрепя по принцип предложението за чл. 25, алинеи 1, 2, 3, 4 и 5 и не подкрепя предложението му за ал. 6.
"(6) Посочените звена в ал. 2, с изключение на катедрите и департаментите, могат да бъдат със статут на юридически лица, ако такъв им е предоставен с акт на Министерския съвет."
Комисията предлага да се създаде нов § 15 със следната окончателна редакция:
"§ 15. Член 25 се изменя така:
"Чл. 25. (1) Висшето училище включва в структурата си основни звена, обслужващи звена и филиали.
(2) Основни звена на висшето училище са факултетите, департаментите, институтите и колежите.
(3) Обслужващи звена са сектори, центрове, библиотеки, лаборатории, опитни станции, издателски комплекси, производствени бази и други относително обособени структури. Структурата и функциите на органите за управление на обслужващите звена се определят с правилника на висшето училище.
(4) Филиалите са териториално изнесени структури на висшето училище.
(5) Мандатът на органите за управление на основните звена и на филиалите не се прекъсва с провеждането на частични избори. Мандатът на допълнително избраните членове се прекратява с изтичане на мандата на органа."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Дурмишев.
Имате думата за изказвания по този текст. Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Местан за чл. 25, ал. 6, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 9, против 86, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на комисията за създаване на нов § 15.
Гласували 103 народни представители: за 102, против 1, въздържали се няма.
Параграф 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: По § 14 са направени четири предложения.
Предложението на народния представител Иван Иванов е подкрепено в точки 1 и 3. Народният представител оттегля предложението си по т. 2.
Предложението на Милена Паунова и група народни представители е подкрепено по принцип.
Предложението на Георги Панев е оттеглено за т. 1 и е подкрепено за отпадането на т. 2.
Предложенията на народните представители Огнян Сапарев, Стойко Танков и Атанаска Тенева са подкрепени по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 14 и предлага следната окончателна редакция на параграфа, който става § 16:
"§ 16. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Факултетът е основно звено на висшето училище, обединяващо катедри за осигуряване обучението на студенти в едно или няколко професионални направления от една и съща област на висшето образование и разполагат с не по-малко от 40-членен академичен състав на основен трудов договор, от който хабилитираните лица четат за всяка специалност не по-малко от 70 на сто от лекционните курсове."
2. В ал. 5 се създава т. 5:
"5. се представлява от неговия председател;"
3. В ал. 7 думите "25 до 35" се заменят с "не по-малко от 25".
4. В ал. 8, т. 9 думите "при необходимост" се заменят с "в случаите по чл. 58, ал. 1, т. 6".
5. Създава се ал. 10:
"(10) Изискването по ал. 1 за броя на членовете на академичния състав не се прилага за факултетите във висшите училища по чл. 17, алинеи 3 и 4, които провеждат обучение в областта на висшето образование "изкуства"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по този параграф?
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, аз взимам думата по процедура. Това е един от най-важните текстове в закона. Предвид необходимостта от още по-ясно прецизиране на текстовете, правя предложение да отложим разискванията по § 14, който всъщност става § 16. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има предложение от господин Местан за отлагане на разискванията по § 16.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 88, против 13, въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: По § 15 на вносителя е постъпило предложение от народния представител Георги Панев, което е подкрепено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15 и на основание чл. 50, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове предлага § 15 да се раздели на два параграфа - § 17 и § 18 със следната окончателна редакция:
“§ 17. Член 26а се изменя така:
“Чл. 26а. (1) Департаментът е основно звено на висшето училище за осигуряване на обучение по една или повече дисциплини, които не съставляват специалност. Департаментът има най-малко 14-членен академичен състав на основен трудов договор.
(2) Структурата на департамента, конституирането и функциите на неговите органи за управление се определят от Правилника за дейността на висшето училище.”
§ 18. Член 26б се изменя така:
“Чл. 26б. (1) Институтът е основно звено на висшето училище, което обединява академичен състав за извършване на дългосрочна научноизследователска дейност.
(2) Структурата на института, конституирането и функциите на неговите органи за управление се определят от академичния съвет на висшето училище.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Текстовете са свързани, така че прекратяваме заседанието. Тъй като беше отложено разискването по текст, а следващите текстове са в логическа връзка с отложения текст, не можем да продължим.
Съобщения:
Комисията по труда и социалната политика ще проведе редовно заседание в четвъртък от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по транспорт и телекомуникации ще проведе заседание в четвъртък от 14,30 ч. в зала 130.
Комисията по правни въпроси ще проведе заседание днес, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 356.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Съобщенията за парламентарен контрол няма да чета. Всички сте ги получили.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,49 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председател:
Камелия Касабова


Секретар:
Георги Анастасов