Председателствали: заместник-председателите Камелия Касабова, Благовест Сендов и Юнал Лютфи.

Секретари: Светослав Спасов и Георги Анастасов.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам днешното извънредно заседанието с гласуван на 25 юли дневен ред.

Първа точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА.
По законопроекта е постъпило становище на Комисията по енергетиката, която е водеща комисия.
Господин Близнаков, заповядайте за процедурно предложение.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат заместник-министърът на енергетиката и енергийните ресурси господин Ангел Минев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение господин Ангел Минев да бъде допуснат в пленарната зала.
Гласували 133 народни представители: за 117, против 11, въздържали се 5.
Процедурното предложение е прието.
Моля, господин Близнаков, да представите доклада на Комисията по енергетиката, която е водещата комисия по този законопроект.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ:
“ДОКЛАД
на Комисията по енергетиката, относно
Законопроект за енергетиката № 302-01-27, внесен
от Министерския съвет на 21 май 2003 г.

На свое редовно заседание, проведено на 4 юни 2003 г. Комисията по енергетика разгледа Законопроект за енергетиката № 302-01-27, внесен от Министерския съвет на 21 май 2003 г. В заседанието на комисията взеха участие Милко Ковачев – министър на енергетиката и енергийните ресурси, Ангел Минев – заместник-министър на енергетиката и енергийните ресурси и служители на министерството. Също така: Рени Янакиева – началник сектор в Министерството на финансите; Константин Шушулов – председател на Държавната комисия по енергийно регулиране и членове на комисията; Юлия Димитрова – началник на отдел “Правен” в Агенцията за ядрено регулиране.
Законопроектът за енергетиката е разработен в изпълнение на Решение на Народното събрание (ДВ, бр. 71 от 23 юли 2002 г.) за одобряване на нова Енергийна стратегия на Република България, съгласно която се предвижда създаването на нов Закон за енергетиката, като предпоставка за развитие на конкурентоспособен, пазарно ориентиран енергиен сектор.
От името на вносителя законопроектът беше представен от министър Ковачев. Той посочи, че целта на законопроекта е:
- да се създаде правна уредба на дейностите в енергетиката във връзка с промяната в модела на пазара на електрическа енергия и природен газ, осигуряваща условия за създаване и развитие на конкуренция и привличане на инвестиции в енергийния отрасъл;
- да се създадат предпоставки за качествено и сигурно задоволяване потребностите на обществото от електрическа и топлинна енергия и природен газ;
- да се осигурят условия за устойчиво развитие на производството на електрическа и топлинна енергия от възобновяеми енергийни източници, с оглед опазване на околната среда;
- да се насърчи комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия;
- да се редуцират регулаторните режими в областта на енергетиката;
- да се оптимизират правните норми, засягащи правомощията на държавните органи относно налагането на административни наказания и имуществени санкции и детайлизиране на административно-наказателните разпоредби, свързани с нарушаване на условията по лицензиите в областта на енергетиката.
В законопроекта са уредени някои нови правомощия на министъра на енергетиката и енергийните ресурси, които са в съответствие с европейската практика.
Специално внимание е отделено на даването на нови правомощия на Държавната комисия за енергийно регулиране, а именно:
- изготвя и контролира спазването на правилата за търговия с електрическа енергия и природен газ и на техническите правила на мрежите, които се приемат от министъра на енергетиката и енергийните ресурси;
- изготвя и контролира спазването на правилата за достъп до електропреносната и газопреносната мрежа, съответно до електроразпределителната и газоразпределителната мрежа;
- определя разполагаемостта и техническите параметри за производство на електрическа енергия, в съответствие с които всеки производител може да сключва сделки с привилегировани потребители, с търговци на електрическа енергия и с други производители при свободно договорени цени или да участва на организиран пазар;
- по предложение на съответното преносно или разпределително предприятие взема решение за електропроводите, топлопроводите и газопроводите и прилежащите им уредби.
Предвижда се Комисията за енергийно регулиране да бъде независим специализиран държавен орган, чийто членове се избират от Министерския съвет и се назначават от министър-председателят. Със законопроекта се предлага подзаконовите нормативни актове, уреждащи правилата за търговия с електрическа енергия и природен газ и достъпа до мрежите да се приемат от министъра на енергетиката и енергийните ресурси по предложение на комисията. Предвижда се цените на енергията да са регулирани от комисията и нерегулирани в зависимост от наличието на конкуренция. В законопроекта изрично е посочено кои цени регулира комисията. Дадено е правомощие на комисията в диспозитивна норма да избира метод за регулиране на цените.
Със законопроекта се предвижда премахване на разрешителния режим за изграждане на нови извеждания от експлоатация на енергийни обекти. Заличаването на тези режими опростява процедурата и улеснява бъдещите инвеститори в енергийния сектор. В законопроекта е предвидено разширяване на кръга от издавани лицензии. Това се налага от въвеждането на модела на достъп на трета страна и правното разделяне на субектите, осъществяващи дейностите в енергетиката.
С оглед защитата на потребителите по отношение на енергийни предприятия, които осъществяват всеобщо предлагани услуги, в законопроекта се предвижда да се установяват специални правила за тези предприятия при несъстоятелност. В тези процедури основният принцип, който се съблюдава, е защитата на интересите на потребителите.
Нов момент в законопроекта е дефинирането на понятието “обществен доставчик” и прехвърляне на част от функциите, осъществяване от преносното предприятие по сега действащия закон, към функциите на обществения доставчик – осъществяване на централизирани покупки и продажби на електрическа енергия, внос/износ снабдяване с електрическа енергия на потребителите. Дефинирано е и понятието “обществен снабдител” и част от функциите, осъществявани от електроразпределителното предприятие по сега действащия закон, са прехвърлени към функциите на обществения снабдител – осъществяване на доставката на електрическа енергия до всички потребители.
В главата “Топлоснабдяване” се запазват и прецизират приетите принципи за дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради – етажна собственост, в зависимост от топлината, пренесена от сградната инсталация, отопляваните общи части и показанията на средствата за отчитане на дяловото потребление за отделните имоти.
С цел насърчаване развитието на производството на електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници и по комбиниран начин, в интерес на опазване на климата и околната среда, производителите на такава енергия имат право на специални преференции, описани в законопроекта.
В проектозакона са дефинирани сделките с природен газ – доставка, пренос и съхранение. Новият закон дава възможност за извършване на сделки с природен газ от търговци, различни от предприятията за природен газ, получили лицензия за съответната дейност.
Законопроектът съдържа уредба на принудителните административни мерки, които ще бъдат налагани от комисията или от министъра на енергетиката и енергийните ресурси за преустановяване, предотвратяване и отстраняване на последици от извършени административни нарушения на закона.
Проектът на Закон за енергетиката е съобразен с принципите на европейското законодателство за откритост и прозрачност на енергийния пазар и е в съответствие с:
- Електрическа Директива 96/92 за общите правила на вътрешния пазар на електроенергия;
- Газова Директива 98/30 за общите правила на вътрешния пазар на природен газ;
- Директива 90/377 относно Общностните процедури за подобряване на прозрачността на цените на електроенергията и газа;
- Директива 2001/77 за насърчаване на производството на електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници.
В хода на дискусията бяха направени следните предложения и коментари:
1. Народният представител Веселин Близнаков предлага да се обсъди възможността за повишаване силата на регулаторния орган – Държавната комисия за енергийно регулиране, по отношение на регулираните субекти (възможността да одобрява подзаконови нормативни актове). Това е особено важно сега, когато ще се приватизират електроразпределителните дружества и могат да се очакват някои опити за заобикаляне на закона. Предлага също името на регулаторния орган да се запази, както досега – Държавна комисия по енергийно регулиране, а не както е в законопроекта – само Комисия по енергийно регулиране.
2. Народният представител Димитър Ламбовски предлага да се обсъди възможността за създаване на нов Закон за етажната собственост, който да доразвие частта от тази материя на Закона за енергетиката.
3. Предложението на народния представител Димитър Пейчев е да се въведат поправки в чл. 157, ал. 2 и чл. 158, ал. 1, с оглед създаване на стимули за производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници.
4. Народният представител Стефан Мазнев изрази несъгласие по отношение учредяване на асоциация от страна на потребители на топлинна енергия в сгради – етажна собственост, по начина на заплащане на имуществени вноски и начина на управление на асоциацията (чл. 149).
След дискусията беше проведено гласуване, на което се прие следното решение:
Комисията по енергетика на Тридесет и деветото Народно събрание на Република България с 9 гласа "за", без "против" и 1 "въздържал се" предлага на Народното събрание да обсъди и приеме на първо четене законопроекта за енергетиката."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Близнаков.
Господин Тасим, заповядайте да представите становището на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ТАСИМ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!

"СТАНОВИЩЕ
по Законопроекта за енергетиката № 302-01-27
от 21 май 2003 г., внесен от
Министерския съвет

На заседанието, проведено на 11 юни 2003 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за енергетиката, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът цели усъвършенстване на нормативната уредба на енергетиката и пълното й хармонизиране с европейското законодателство.
Законопроектът въвежда пазарен модел за електроенергетиката и природния газ и съдейства за развитието на вътрешния енергиен пазар. От него отпада материята за енергийната ефективност, която трябва да бъде уредена с отделен закон. Законопроектът разширява правомощията на министъра на енергетиката и енергийните ресурси и на Комисията за енергийно регулиране. Усъвършенства се правната уредба на енергийно прогнозиране и планиране и се засилва защитата на потребителите.
В законопроекта се предвижда премахване на разрешителния режим за изграждане на нови енергийни обекти и извеждане от експлоатация на енергийни обекти, но се разширява кръгът на издаваните лицензии. Детайлно е уредена материята на вещните права, включително сервитутите върху чужда собственост, с цел гарантиране непрекъснатото и сигурно снабдяване на потребителите. Законопроектът предвижда контролът в областта на енергетиката да се осъществява от министъра на енергетиката и енергийните ресурси и Комисията за енергийно регулиране.
При обсъждане на законопроекта народните представители поставиха въпросите за наличието на различен режим за различни категории производители на електроенергия, за стимулите за производство на електроенергия, за счетоводното отчитане на регулираните от законопроекта дейности, за монополите и лицензионния режим, за съотношението между компетенциите на министъра на енергетиката и енергийните ресурси и Комисията за енергийно регулиране и ранга на органа, който издава подзаконови нормативни актове по прилагането на закона, за усъвършенстване защитата на потребителите.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за енергетиката, внесен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Тасим.
Госпожо Манева, моля да представите доклада на Комисията по околната среда и водите.
ДОКЛАДЧИК ЕВДОКИЯ МАНЕВА:

"ДОКЛАД
на Комисията по околната среда и водите
относно законопроекта за енергетиката,
внесен от Министерския съвет на 21 май 2003 г.

На свое редовно заседание, проведено на 19 юни 2003 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене внесения от Министерския съвет законопроект за енергетиката.
На заседанието присъстваха господин Илко Йоцев – заместник-министър на енергетиката и енергийните ресурси, госпожа Маноела Георгиева – заместник-министър на околната среда и водите, както и експерти от двете министерства.
Законопроектът беше представен от господин Йоцев, който изложи мотивите на вносителя, като наблегна на залегналите в него екологични аспекти.
Госпожа Маноела Георгиева изказа положителното становище и подкрепа на предложения законопроект от името на Министерството на околната среда и водите с уточнението, че е необходимо прецизиране и допълване на някои от текстовете с оглед засилване на мерките за опазване на околната среда и съгласуване с действащите в областта на околната среда закони.
Законопроектът урежда обществените отношения в основните подотрасли на енергетиката – електроенергия, топлоснабдяване, газоснабдяване, както и управлението и регулирането в енергетиката. Една от целите на законопроекта е създаване на нормативна база за промяна в пазара на електрическа енергия и природен газ, осигуряваща условия за конкуренция и привличане на инвестиции.
Друга цел, която е изключително важна от гледна точка на опазване на околната среда, е насърчаването и създаването на условия за развитие на производството на електрическа и топлинна енергия от възобновяеми енергийни източници и комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия. Комисията със задоволство отбеляза, че на тези въпроси е отделена специална глава, в която са предвидени съответните икономически стимули за централите с комбинирано производство и централите, използващи възобновяеми енергийни източници, които са в три насоки:
- задължително изкупуване на електроенергията;
- преференциални цени за малките централи;
- приоритетно присъединяване към преносната и разпределителната мрежа.
Освен тези стимули в законопроекта е залегнала т.нар. система за издаване и търговия със зелени сертификати, която предвижда минимални задължителни квоти за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници като процент от общото годишно производство на всеки производител. Подробно действието на тази система ще бъде уредено с наредба на министъра на енергетиката и енергийните ресурси.
Важно е също да се отбележи, че наред с другите изисквания в лицензиите, издавани на енергийните предприятия, ще бъдат поставяни и изисквания за ефективно използване на горивата и енергията, опазването на околната среда и съхраняването живота и здравето на гражданите.
По време на дискусията в комисията беше отделено внимание на изискванията на Директивата на Европейския съюз за големите горивни инсталации, за чието спазване законопроектът за енергетиката дава съответните гаранции, определяйки ангажиментите, които трябва да предприемат енергийните предприятия и сроковете за тяхното постигане.


В тази връзка заместник-министър Йоцев изложи и практическите действия, които се предприемат от страна на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси и Министерството на околната среда и водите за снабдяването на топлоелектрическите централи със сероочистващи инсталации.
Беше обсъден и въпросът за връзката между структурата на енергийните източници и изпълнението на задълженията по Протокола от Киото. Изясни се, че при 4-6-процентен относителен дял на възобновяемите енергийни източници се гарантира изпълнение на поетите от страната задължения, без това да се отрази неблагоприятно на енергийния баланс и на цените на електроенергията.
След проведените разисквания законопроектът беше подкрепен единодушно с 9 гласа “за”, в резултат на което Комисията по околната среда и водите изразява следното

С Т А Н О В И Щ Е :

Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за енергетиката, № 302-01-27, внесен от Министерския съвет на 21 май 2003 г.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Има ли член на Комисията по европейска интеграция? …
От името на вносителите, господин Ковачев, Вие ли ще представите законопроекта? Добре, заповядайте.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, представеният днес на вниманието на Народното събрание проект за нов Закон за енергетиката е в отговор на необходимостта от ускоряване на реформите в сектора. Проектът дава необходимата правна рамка, която ще позволи преминаването към нов пазарен модел на регулиране на отношенията между участниците в енергийния сектор, изцяло съобразен с принципите на европейското право, определящи общите правила на вътрешния пазар на електрическа енергия и природен газ.
Стремежът към своевременно възприемане на европейските изисквания и практики е част от текущия процес на преговори на България за присъединяване към Европейския съюз. Привеждането на нормативната база в съответствие с тези изисквания е от съществено значение за изхода на този процес.
Проектът на нов Закон за енергетиката внася качествено нови моменти в нормативната уредба на българския енергиен сектор, насочени към създаване и развитие на конкурентен електроенергиен и газов пазар, стимулиране на производството на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и по комбиниран начин, намаляването на административните режими в енергийния сектор, създаване на благоприятни предпоставки за навлизане на нови участници в сектора, създаване на ефективни гаранции за качеството на услугите и защита на потребителите.
В структурно отношение има значителна приемственост между действащия Закон за енергетиката и енергийната ефективност и проекта за нов Закон за енергетиката.
Предвидената правна уредба в проекта на Закон за енергетиката обхваща основните подотрасли – електроенергетиката, по снабдяване, газоснабдяване, както и управление и регулиране в сектора. Отпадането на материята за енергийната ефективност от предмета на Закона за енергетиката се обуславя от виждането, че спецификата и значението на обществените отношения, свързани с повишаване на енергийната ефективност в страната налагат правната им регламентация в отделен закон.
Подобно на действащия Закон за енергетиката и енергийната ефективност, проектът предвижда разпределение на нормативните и контролни правомощия в енергийния сектор между три институции, а именно Министерски съвет, Комисията за енергийно регулиране и министъра на енергетиката и енергийните ресурси.
Особено важно е разширяването на компетентността на Комисията за енергийно регулиране по отношение на доброволното уреждане на спорове между лицензианти и между лицензианти и потребители. Правомощията по контрол се поделят между комисията и министъра на енергетиката и енергийните ресурси. Във връзка с въвеждания пазарен модел, Комисията за енергийно регулиране ще определя разполагаемост и други технически параметри за производство на електрическа енергия в рамките на които всеки производител може да договаря с привилегировани потребители, търговци на електрическа енергия и други производители при условията на Наредбата за правилата за търговия с електрическа енергия.
Проектозаконът за енергетиката предвижда постепенно въвеждане на нов модел на пазарни отношения между участниците в електроенергийния и газовия сектор на мястото на модела “единствен купувач”, който се заменя с модел на “регулиран достъп на трета страна до мрежата”.
Въведени са и нови пазарни субекти – общественият доставчик на електрическа енергия, обществените снабдители на електрическа енергия, търговците на електрическа енергия и привилегированите потребители, като страни по сделки с електрическа енергия. Към обществения доставчик и обществените снабдители са прехвърлени част от функциите, осъществявани от преносното и разпределителното предприятие по сега действащия закон, осъществяване на централизирани покупки и продажби на електрическа енергия, внос и износ, снабдяване с електрическа енергия на потребители, присъединени към преносната мрежа.
Към функциите на преносното или разпределителното предприятие е добавена нова функция. То е длъжно да осигурява достъп при условията на равнопоставеност до преносната или разпределителната мрежа на привилегированите потребители.
Търговците на електрическа енергия са юридически лица, които отговарят на условията за финансово гарантиране на сключваните от тях сделки с електрическа енергия. Привилегированите потребители са потребители на електрическа енергия, имащи право да избират лицето, от което купуват електрическа енергия и отговарящи на определени условия, предвидени в наредбата.
Разпоредбата, която дава правната основа за трансгранично отваряне на пазара, предвижда възможност за сключване на сделки за електрическа енергия между производители, търговци, обществения доставчик, обществения снабдител на електрическа енергия и привилегированите потребители и местни лица в държавата-член на Европейския съюз и лица, регистрирани в държава, с която България има постигната договореност по силата на международен акт за взаимно прилагане на съответното право на Европейските общности при условията на взаимност. Разпоредбата ще бъде приложима от датата на влизане в сила на съответния акт.
Регламентирането на междинните етапи на отваряне на пазара ще стане с подзаконов акт предвид необходимостта от по-лесното внасяне на евентуални изменения и допълнения, с оглед отчитането на специфичното развитие на националния електроенергиен пазар.
Според предвидените в законопроекта правила, цените на електрическата енергия са регулирани и съответно нерегулирани – при наличието на конкуренция. Цените на енергията, предоставени от енергийните предприятия, не подлежат на регулиране от комисията, ако има конкуренция, която създава предпоставки за свободно договаряне на цените при пазарни условия за съответната дейност в енергетиката.
Предвидената в разглеждания законопроект конкурсна процедура за нова мощност за производство на електрическа енергия отчита новите правила относно тръжната процедура. Тя е с ограничено приложно поле и се провежда само за осигуряване на сигурността на снабдяване и само при констатирана и обявена по надлежния ред необходимост от нов енергиен обект.
Принципът вече е, че инвеститорите споделят риска за жизнеспособността на направената инвестиция. Отпада практиката по ангажиране прекомерно на държавата чрез дългосрочни договори за изкупуване на енергия, при които рисковете на инвестицията се прехвърлят еднозначно към крайния потребител чрез цените на енергията.
Проектът на Закон за енергетиката предвижда възможност за издаване на лицензия за експлоатация и преди изграждането на енергиен обект, отпадането на издаването на разрешения за строеж и извеждане от експлоатация на енергийни обекти, което значително опростява процедурата по навлизане на нови участници на енергийния пазар.
В съответствие с последните изменения на Директива 96/92, приети от Европейския парламент на 4 юни 2003 г., проектът въвежда изискване за независимост на преносната или разпределителната дейност по отношение на правната форма, тоест юридическо отделяне от другите дейности, които не са свързани с преноса или разпределението на електрическата енергия.


Дейностите, свързани с пренос на електрическа енергия, се отделят в юридическо и организационно отношение от другите дейности на Националната електрическа компания в срок до 31 декември 2005 г. Дейностите, свързани с разпределение на електрическа енергия и оперативно управление на разпределителните мрежи се отделят в юридическо и организационно отношение от снабдяването с електрическа енергия и други дейности на електроразпределителните дружества в срок до 31 декември 2006 г.
По отношение на газоснабдяването проектът на закон въвежда пазар в газовия сектор, аналогичен на въведения в част “Електроенергетика”. Предвижда се юридическо отделяне на дейностите, свързани с пренос на газ и съответно разпределение на газ от доставка или снабдяване в юридическо отношение, което засега не е обвързано с конкретна дата. Предвижда се система на регулиран достъп до газовите мрежи.
Изборът на стратегия за развитие на газификацията на ниво разпределение, а именно развитието на газоснабсяването чрез предоставяне на лицензии за големи региони, се основава на разбирането, че регионалните лицензии ще привлекат големи международни инвеститори, които са в състояние да направят необходимите вложения. Инвеститорите ще поемат задължения да развиват мрежата в цели региони, а не само в по-привлекателните територии, каквито са по-големите градове. Даден инвеститор на регионално ниво би постигнал икономии от мащаба, които са невъзможни при покриването на малък район. Лицензирането на малко на брой региони ще даде възможност за по-тясно сътрудничество между общините и инвеститорите, което е ключов фактор в развитието на газоразпределителните мрежи. Лицензиантите ще придобият изключително право върху добре дефинирани региони с висок пазарен потенциал, добра агрегация и възможност за използване на предимствата на икономията от мащаба и обхвата на цялата по-обширна територия.
В проекта са установени механизми за стимулиране на производството на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и по комбиниран метод – така например приоритетното присъединяване на централи, произвеждащи енергия от възобновяеми източници, задължителното изкупуване на произведената електроенергия, преференциално ценообразуване. Усъвършенстването на нормативната уредба в тази област е насочено към повишаване на ефективността на вече прилаганите методи към преход от директно държавно стимулиране към пазарно съвместими методи, постигане на пълно съответствие с изискванията на Директива 2001/77 на Европейския съюз относно поощренията за електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници за вътрешния пазар.
С цел поощряването на комбинираното топло- и електропроизводство, базирано на търсенето на полезна топлина, на вътрешния пазар е създаден отделен раздел на законопроекта, а именно “Производство на електрическа енергия от топлоелектрически централи с комбиниран начин на производство”. И двата вида предвидени стимули – първоначално изкупуване на електроенергията, произведена по комбиниран начин на преференциални цени, а впоследствие – търговия със зелени сертификати, са напълно съобразени с проекта на Директива 2002/0185 на Европейския съюз – директива относно поощряването на комбинираното производство на електроенергия и топлоенергия.
Един от съществените въпроси на новия законопроект е въпросът за защита на потребителите. Качеството на услугите, предоставени им от предприятията и степента на защита на потребителите са тясно обвързани със статута и компетенциите на Комисията по енергийно регулиране. Стъпка към хармонизация на нормативната уредба представлява въвежданото съдействие от енергийния регулатор за доброволно уреждане на спорове между лицензианти и между лицензианти и потребители. Правилата за доброволно уреждане, както и правилата относно стандартите за качеството на услугите, се предвижда да бъдат изготвени от Комисията по енергийно регулиране и приемани от Министерския съвет.
Уважаеми дами и господа народни представители, позволете ми след това кратко представяне на основните тези в проекта на нов Закон за енергетиката да се спра и на очаквания ефект от приемането му.
Новият Закон за енергетиката създава правна уредба за дейностите в енергетиката във връзка с промяна на модела на пазара на електрическа енергия и природен газ, осигуряващи условия за създаване и развитие на конкуренция и привличане на инвестиции в енергетиката. Създават се предпоставки и за качествено и сигурно задоволяване на потребностите на обществото от електрическа и топлинна енергия и природен газ, осигуряват се условия за устойчиво развитие на производството на електрическа и топлинна енергия от възобновяеми енергийни източници в интерес на опазването на околната среда. Реално се насърчава комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия, редуцират се регулаторните режими в областта на енергетиката.
Приемането на ново енергийно законодателство, което е в съответствие с общата консенсусна цел, а именно присъединяване към Европейския съюз, е в съответствие с европейските директиви за общите правила на вътрешния пазар на електрическа енергия и природен газ, с необходимостта от нова законова и подзаконова рамка, гарантираща ускорено развитие на пазара на електрическа енергия и природен газ, с ред основни показатели, които са заложени също така в матрицата по структурния заем ФАЛ-2 от Световната банка, по изпълнение на които, за съжаление, вече се отчита известно закъснение.
Приемането на нов Закон за енергетиката е необходимо за продължаването на реформата в сектора в следните направления:
Новата законова рамка ще насърчи конкуренцията, ще способства пазарът да поеме нарастващ дял от търговски и пазарни рискове. Една силна законодателна рамка ще позволи да се привлекат чуждестранни инвестиции, които да намалят енергийните разходи за домакинствата и биха подобрили ефективността и надеждността на снабдяването. Успехът на предстоящата приватизация на електроразпределителните дружества е също така в пряка зависимост от наличието на ясна регулаторна рамка по отношение на правилата на пазара, начините за определяне на цените и изискванията за подобрение на качеството на услугите.
Необходимо е увеличаване на гаранциите за институционално укрепване и финансова независимост на Държавната комисия за енергийно регулиране. Възприетият подход в Закона за енергетиката за ролята на държавното управление в развитието на енергийната индустрия е свързано с активно провеждане на институционални, регулаторни, структурни реформи, насочени към дерегулиране и развитие на конкуренцията. Чрез приемане на закона и на съответните подзаконови нормативни актове се създават правни и институционални предпоставки за въвеждане на нов пазарен модел и либерализация на сектора и балансиране на пазарните и ценови рискове между държавата и инвеститорите.
Законът създава подходяща законова рамка и времеви график за организиране на вътрешния електроенергиен и газов пазар в съответствие с директивите и развитието на пазарната среда в България, което е предпоставка и за успешна приватизация в сектора.
Ето защо, уважаеми дами и господа народни представители, моля да подкрепите предложения на вашето внимание Закон за енергетиката. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Ковачев.
Имате думата за изказване по законопроекта на първо четене.
Пръв дава заявка господин Мазнев. Заповядайте.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър! Като начало следва да отбележа, че предложеният от Министерския съвет проект на Закон за енергетиката влиза за разглеждане от Народното събрание със значително закъснение. Съгласно обявената от кабинета програма за 2002 г. същият този закон следваше да бъде одобрен от Министерския съвет на 29 ноември м.г., а до края на същата година следваше да бъде разгледан и приет от Народното събрание. Това закъснение пряко ще се отрази върху приватизацията на разпределителните дружества, но за това ще поговорим в следващата точка.
Дори в допълнителната информация към преговорна глава № 14 – “Енергетика”, затворена на 19 ноември 2002 г., е записано, че Република България е поела ангажимент до края на 2002 г. да приеме нов Закон за енергетиката за създаване на условия за пълно въвеждане на изискванията на общия енергиен пазар на Европейския съюз, а също и за развитие на енергийния сектор към либерализация на пазарите на електроенергия и природен газ.
Това значително закъснение от почти 7-8 месеца е ясен пример и отново доказва голямото разминаване между програмни намерения и реални резултати в работата на сегашното правителство.
Като цяло предложеният законопроект прави опит да доближи националното ни законодателство с изискванията на директивите на Европейския съюз в областта на енергетиката и по-конкретно това са: общите правила за вътрешния пазар на електрическа енергия и природен газ; насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници; комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия; усъвършенстването на регулаторните режими в областта на енергетиката и др.
Трябва обаче да се отбележат някои моменти от законопроекта, които дават основание за сериозен размисъл. Като начало бих отбелязал, че законопроектът не обръща почти никакво внимание на един особено важен за българската енергетика сектор, какъвто е българският въгледобив. Тъкмо в този закон беше мястото, където наименованието на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси трябваше да се изпълни със съдържание по отношение точно на понятието “енергийни ресурси”. Наличието на Глава дванадесета “Газоснабдяване” в закона в никакъв случай не изчерпва съдържанието на това понятие. Всеизвестно, че България не разполага с достатъчно количество природни горива и понастоящем внася близо две трети от първичните си енергийни ресурси, за което е необходим значителен финансов ресурс.
Понастоящем българският въгледобив не е в цветущо състояние. Кризата с износ на ток за Турция се отрази на моменти крайно неблагоприятно върху него и въпреки че близо една трета от електроенергията у нас се произвежда от енергийния комплекс “Марица-Изток”, то последиците от тази криза тежат в най-голяма степен върху откритите рудници от лигнитни въглища в мини “Марица-Изток” и ако не се вземат спешни мерки, има сериозна опасност мините от комплекса да завършат текущата година на загуба. Вярно е, че засега нещата са туширани, както стана ясно, но стои открит въпросът за времето след септември. Ето защо законовото регламентиране на защитата на българския въгледобив е крайно належащо и липсата му в този законопроект е един сериозен недостатък, което е в пряко противоречие, от друга страна, със заявената цел в чл. 2, ал. 1 за енергийната сигурност на страната при ефективно използване на енергията и енергийните ресурси. Още повече, че в енергийната стратегия, приета през юли миналата година, бе записано, че лигнитните въглища имат много силна позиция като ресурс за производство на електрическа енергия и това им предимство, съчетано със значението им за сигурността на енергийните доставки, определя значимото място на енергийния комплекс “Марица-Изток” в българската енергетика.
Става дума, че липсва политика относно баланса на твърдите горива. Оттук изниква един много важен въпрос. Вследствие на ценовата политика, описана в енергийната стратегия, цените на тока далеч надхвърлят социалната поносимост на потребителите. По тази причина само две години след управлението на Симеон хората вече забравиха такъв удобен и чист начин на отопление, какъвто е електрическата енергия и масово минават към отопление с твърдо гориво, тоест в битово отношение българинът за две години се върна с 20 години назад.
В тази връзка възниква друг остър проблем, защото масовата употреба на брикети, добити от лигнитни въглища, причинява силно замърсяване на атмосферата със серни съединения за разлика, разбира се, от тецовете, където се инсталират сероочистващи инсталации. Засега обаче никой не обръща внимание на този сериозен екологичен проблем, а такъв баланс следваше да намери отражение в закона.
На следващо място, законът не осигурява в максимална степен независимостта на Държавната комисия по енергийно регулиране, която всъщност е гаранция за създаването и развитието на конкурентен и финансово-стабилен енергиен пазар у нас. Още на пръв поглед си личи опитът за политическа намеса в работата на комисията чрез промяна в името й. Предлага се досегашната Държавна комисия по енергийно регулиране да се преименува в Комисия за енергийно регулиране, като намеренията на правителството за тази промяна са повече от ясни. Подчертавам, че напълно безпардонно в § 5, ал. 1 от законопроекта е записано, че с влизането в сила на този закон мандатите на членовете на Държавната комисия по енергийно регулиране, включително на председателя и на заместник-председателя, които са назначени по отменения закон за енергетиката и енергийната ефективност, се прекратяват. Това е в пълен разрез с поетите ангажименти за пълна независимост на дейността на комисията по отношение на либерализацията на енергийния пазар.
За каква независимост на този регулаторен орган можем да говорим, щом при всяка поправка в закона, внесена от Министерския съвет или дори от отделен народен представител, може да се прекратява мандатът на членовете й? А последните проучвания сочат, че енергийните инвеститори поставят на първо място независимостта на регулаторния орган сред множество други фактори при определяне на инвестиционния климат за дадена страна. В тази насока красноречиво говори и фактът, че комисията няма право сама да определя и издава редица важни нормативни документи за дейността си, без те да са вписани в наредби на министъра на енергетиката и енергийните ресурси или приети от Министерския съвет. Такива ограничения на дейността й ясно са разписани в чл. 22, ал. 2, чл. 26, ал. 2, чл. 34, ал. 3, чл. 58, чл. 159, ал. 4 и др., тоест в най-важните моменти от дейността си комисията е в пълно подчинение на министъра на енергетиката или на Министерския съвет. Дори съгласно чл. 198 от законопроекта комисията няма право да прави и предложения за наредбата за газоснабдяването, въпреки че съгласно газовата директива 98/30 в компетентността на комисията е включено правомощието, цитирам: “Да изготвя и контролира спазването на техническите правила на мрежите”. И в този случай да се говори за нейната независимост е повече от несериозно.
Важна характерна черта на законопроекта е, че всички последици от предложените нововъведения се стоварват върху нещастната глава на българския потребител. В тази връзка съвсем неслучайно защитата на интересите на потребителите не фигурира явно сред целите, описани в чл. 2, ал. 1. А и по-нататък в закона липсват сериозни механизми, с които потребителите могат да защитят своите права. Още от пръв поглед си личи, че съгласно чл. 29, т. 2 цените трябва да включват твърде разтегливото понятие “икономически обосновани разходи”, в което се включват например коли и всевъзможни други екстри, които трябва да се плащат от потребителите.
Съгласно чл. 29, т. 2, буква “е” цените следва да компенсират всички разходи по съхраняване и преработка на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци, извеждането на ядрени съоръжения от експлоатация и ядрена безопасност. Като пример искам да отбележа, че Литва също се съгласи да затвори своите реактори от Чернобилски тип, но в замяна получи значителни компенсации, а ние дори не успяхме да договорим ясна дата за членството ни в Европейския съюз. И както каза преди около два месеца господин Ферхойген, датата 1 януари 2007 г. е цел само за България, но не е цел на Европейския съюз. Освен това той сподели, че е бил доста изненадан от проявената отстъпчивост на българското правителство при преговорите за закриване на 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлодуй”. Така например 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлодуй” ще бъдат затворени поради нехайството на управляващите, а всички разходи по затварянето им явно ще се поемат от нещастния български потребител.
Сериозни забележки могат да се отправят и към начина на отчуждаване на имоти частна собственост за нуждите на енергийни обекти съгласно чл. 61, ал. 8. Тази алинея нарушава правото на собственост. Недопустимо е задължението за уведомяване на собствениците да се вменява на енергийното предприятие, след като тази материя е уредена в Глава трета от Закона за държавната собственост, а правилата за уведомяване са дадени в Гражданския процесуален кодекс. Още повече, че след последното изменение и допълнение на Закона за държавната собственост от 13 юни т.г. се уточняват правилата за отчуждаване на имоти, предназначени за изграждане на мрежи и съоръжения в областта на електрификацията, топлофикацията и газификацията.
На следващо място, потребителите ще компенсират напълно и всички така наречени невъзстановяеми разходи на енергийните предприятия, произтичащи от извършени инвестиции – подчертавам – и сключените сделки до влизането в сила на този закон, които не могат да бъдат възстановени в резултат на създаването на конкурентен електроенергиен пазар.
Вярно е, че Директива 96/92 позволява компенсиране на разходи, направени преди либерализацията на пазара. Но съгласно чл. 24 от нея тези разходи са ограничени до, цитирам, “задължения и гаранции за експлоатация”. Но от къде на къде инвестициите също ще се компенсират от потребителите?
Освен това, потребителите ще бъдат задължени да компенсират и всички разходи, произтичащи от т.нар. задължения към обществото, свързани с изкупуване на ел. енергия от въведени нови мощности, от производители, използващи местни първични енергийни източници, и при изкупуване на ел. енергия на преференциални цени. Целта тук е повече от ясна: всички всевъзможни пробойни в енергетиката и управленски гафове въобще да се компенсират от нещастния български потребител.
И ако все пак за част от тези разходи може да се каже, че влизат в сферата на нормалното, то напълно шокиращо е задължението на потребителите по чл. 151, ал. 5, съгласно която при въведената схема за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост, същите нямат право – забележете, нямат право! – да прекратяват подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в собствените си имоти чрез физическото им отделяне от сградната инсталация. Това се прави с единствената цел гражданите да не могат да доказват, че нямат консумация на топлоенергия. Забележете, забранява се не откачване на самия измерителен уред, а на самия уред за потребление! Аз питам: какво по-ясно доказателство за това, че не консумираш топлоенергия е фактът, че си отделил физически радиатора си от сградната инсталация? Това е всъщност въвеждане на крепостно право в сектора на топлофикацията.
Освен това, българските граждани ще трябва да плащат т.нар. царски рекет. Той плаща за нещо, което всъщност не получава. Това е законово усъвършенстване на Постановление № 141 от миналата година, което беше изменено с Постановление № 6, след това върнато от Върховния административен съд, сега отново действа, съгласно което хората плащат за цена на мощност, без да ползват мощност. А това постановление всъщност противоречи на елементарни закони на физиката и математиката, тъй като според него, само ако разделим мощност на кубически метри, се получават пари. А ако разделим нулата като мощност на което и да е реално число, се получават 5,5 ст. Значи, всеки съд може да отмени някакви закони, които са от човешка направа, но за пръв път сме свидетели в световната практика как едно министерство отменя закони на физиката и математиката, което не е чувано в световен мащаб. Това е пълен абсурд, според мен.
На тези потребители, за които говорих преди малко, се разрешава единствено да спират топлопадаването само чрез монтираната на отоплителните тела регулираща арматура. Но като имаме предвид, че в България няма единни норми за тази дейност и че начинът на определяне на количеството топлинна енергия за една дялова единица се определя в известна степен субективно, съгласно чл. 142, ал. 3, то напълно ясно е до какво унизително положение са доведени потребителите на топлоенергия. Явно, многобройните жалби на потърпевши граждани от несправедливо осчетоводени сметки за парно не са стреснали никого в това министерство.
Предложеният законопроект утвърждава системата за дялово разпределение при плащане на консумираната топлоенергия в сгради – етажна собственост, но за съжаление не предлага решение за безбройните недомислия, които породи тази система и които бяха повод за гневните протести на много граждани. Отново няма да има ясни критерии за измерване на подаваното количество топлина и отново се запазва пълната неинформираност на битовите консуматори при отчитането и заплащането й през зимния сезон.
Тук е мястото да заявя, че т.нар. разпределители не измерват и не показват определена физична величина. Тоест, разпределителите не са средство за измерване и следователно не попадат в приложното поле на Закона за измерване. И аз не мога да си обясня защо въобще Народното събрание приема такива закони като Закона за измерванията, след като всяко едно ведомство, вкл. и Министерството на енергетиката, след това си позволява да ги заобикаля.
По принцип показанията на тези разпределители не могат да се използват за търговски измервания, защото не измерват топлинната енергия във физически мерни единици, както е по закона, т.е. в джаули, в киловатчаса или гигакалории, а отчитат само т.нар. потребителски стойности, които пък се изчисляват, както казах, доста субективно съгласно чл. 142 от закона.
Системата за дялово разпределение може да се онагледи със следния пример. Отива един човек в магазина и казва: дайте ми малко кашкавал. Продавачката се скрива за малко, отива вътре при един особен експерт да го попита какво означава в момента и точно за този клиент думата “малко”. След това отрязва едно парче кашкавал и отива при друг експерт и го пита колко ще струва това “малко”. След което съобщава една чудовищна цена. Човекът облещва очи и естествено се отказва от покупката и тръгва да си отива. На изхода обаче го чака един особено внушителен типаж от българското съвремие и не особено нежно му казва: няма начин да не платиш, братле. Просто никой не те е вкарвал в този магазин.
Ето това става в “Топлофикация” в момента.
Освен това системата при топлоснабдяването субсидира заможните българи. Това е парадокс. Така например, ако един човек се е отказал от парно, той не само не получава субсидия, но е наказан да плаща т.нар. цена за мощност и останалия разход в сградата. Други пък, които отопляват огромни мезонети и имат средства да си позволят това, точно тях държавата подпомага с огромни субсидии, което също е един явен нашенски парадокс.
Но парадоксите не свършват до тук. Достоен принос в световното право са разпоредбите на чл. 149 и 150 от законопроекта. На потребителите на топлинна енергия в сгради – етажна собственост, се предлага да учредяват т.нар. асоциация, с която топлопреносното предприятие ще сключва договор за някакви загадъчни преференциални цени, които явно никой не знае. Спорно е даже дали само разходите по учредяване на асоциацията няма да са много по-големи от намалението на сметките по тези преференциални цени. Учредителите на такава асоциация ще приемат устав, който съгласно чл. 150, ал. 6, т. 4 ги задължава да правят имуществени вноски. Тоест, хората още в началото ще бъдат принудени да залагат апартаментите си. Целта тук е ясна: неплатилите или закъснелите с плащането на сметки собственици набързо ще трябва да се разделят с апартаментите си. И нещо по-лошо, тъй като асоциацията е юридическо лице, то и над редовните платци ще тегне същата угроза, ако техните съседи са недобросъвестни.
Парадоксите обаче не свършват до тук. Съгласно чл. 150, ал. 2, т. 8 тези асоциации, забележете, ще могат да извършват и стопанска дейност. И тъй като съгласно чл. 150, ал. 20 управителят на асоциацията има право да се разпорежда с имуществото на асоциацията, т.е. с жилищата на членовете, то е повече от ясно, че дори и човек най-добросъвестно да си плаща сметките към “Топлофикация”, то при фалит на асоциацията в резултат на неуспешна стопанска дейност и без да има каквато и да е вина гражданинът отново се разделя със жилището си. На практика това е идеална ниша за неуспели търговци с нечисти помисли да натрупат бързи печалби на гърба на нещастните собственици, които могат да проявят неблагоразумието да учредяват такива асоциации.
Не на последно място недостатък на закона са твърде разтегливите срокове за реализиране на заложените реформи. Съгласно § 14, ал. 1 дейностите, свързани с пренос на електрическа енергия с организиране на пазар на ел. енергия, се отделят в юридическо и организационно отношение от другите дейности на НЕК до 31 декември 2005 г. И като имаме предвид темповете на работа на това правителство въобще, то ясно е, че основната тежест в реформите се прехвърля на едно следващо правителство.
Разбира се, има и неизяснени понятия в закона. Стана въпрос в Комисията по енергетика за понятието “балансираща енергия”, има обяснение за пазар на балансираща енергия, но така и не можахме да разберем какво точно разбира вносителят под “балансираща енергия”, както и понятието “въртящ резерв” и други такива. Също, доколкото аз съм информиран, този закон няма експертиза от Европейския съюз към момента на внасянето му.

В заключение искам да подчертая, че това не е закон, а по-скоро PR-кампания на правителството, опит да се покаже желание за синхронизиране на българското законодателство с европейското в областта на енергетиката, но имайки предвид сроковете за реализация на тези цели, годността и липсата на воля за реформи в икономиката и най-вече сериозните недостатъци, за които говорих по-горе, аз не бих подкрепил законопроекта в този му вид, както и препоръчвам на колегите народни представители да не го подкрепят. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Мазнев.
За реплика - господин Пейчев.
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Мазнев, аз много внимателно слушам въпросите, които задавате на заседанията на комисията, и на много от тези въпроси, които и сега в залата зададохте, Вие получихте съвсем аргументирани отговори и от министъра, и от председателя на комисията, както и от специалисти в Министерството на енергетиката и енергийните ресурси. Гимнастиката с цифри е лесна, знам, Вие сте физик.
Бих Ви отговорил на един въпрос, който зададохте специално за Турция – че Турция отказала да внася електроенергия от България. В момента, в който Турция изнасяше електроенергия от България, средно изнасяното беше около 520 мегавата при 300 резервирана мощност за Турция. Тази година, след като Турция се отказа, България изнася средно 720 и над 720 мегавата. Тази цветна справка Вие я получихте и я имате. Мога да Ви го покажа и по месеци. За месеците, когато това е приключило, България е обезпечена с износ на електроенергия в доста по-големи размери от тези, които бяха, когато се изнасяше за Турция.
Разликата между името на ДКЕР и КЕР. Аз си мисля, че трябва да Ви напомня, че Вие преобразувахте Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, как да Ви кажа, в агенция, нали така? Толкова – по този въпрос. И най-незнаещите ще разберат какво сте направили – смачкали сте едно министерство и сте го направили агенция. А сега тук смяната на една буква – да не е Държавна комисия по енергийно регулиране, а да е Комисия по енергийно регулиране, е от огромно значение. Изграждането на газопроводните мрежи и изграждането на мрежите за пренос на електроенергия, “Енергия 2” – 170 млн. евро газопреноса “Набук” – 4 млрд. евро, 440 в България. Да, Вие сте се отказали от парното, господин Мазнев, само че държавата по времето на нашето правителство гарантира рехабилитацията на цялата мрежа в София, а тя е 80% от парното. Защо по Ваше време Вие не го гарантирахте, а само субсидирахте скъпите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Друга реплика на господин Мазнев? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Мазнев.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Пейчев, аз смятам, че бях пределно ясен: спирането на износа на ток се отразява на енергийната система и всъщност това, което разглеждахме в комисията, е енергия до м. септември. Аз току-що казах, че нещата временно са туширани. Но това са очаквания, дали те ще бъдат реализирани – дай Боже! Аз не искам злото на Министерството на икономиката и на Министерството на енергетиката в този случай, но след септември остава открит въпросът. Това казах, явно не съм бил разбран.
По отношение на ДКЕР, разбира се, не е от толкова съществено значение държавна или недържавна ще бъде, но това се използва за обезглавяването на комисията. Аз го казах преди малко, явно не съм бил слушан внимателно. Защото в § 5 от закона се прекратяват мандатите на всички членове на комисията и аз това питам: ако всеки път при една поправка, внесена от Министерския съвет или дори от отделен народен представител, ние правим промяна в членовете, това е изключително отговорна работа. Всеки член изпълнява много важна държавна мисия. Знаете с какви хора се срещат понякога те. И сега ние при всяка поправка в закона, ако някой не ни е удобен, правим политическа намеса и го махаме. Тогава в никакъв случай не може да се нарече независимост на такъв независим, както трябва да бъде регулаторен орган.
Вярно е, че преди беше агенция, сега е Министерство на енергетиката, само че когато беше агенция по време на нашето управление, бяха договорени точно големите проекти, които наистина сега се реализираха в ТЕЦ “Марица-изток 3”. Там започна в 1998 г. проектът за ТЕЦ “Марица-изток 2”, за сероочистващите инсталации, дори за ТЕЦ “Марица-изток 1”, а сега правителството се хвали с тези проекти, макар че в началото на мандата господин Ковачев каза, че те трябва да бъдат рамкирани отново. Което означаваше преразгледани и евентуално отхвърлени, което пък доведе от друга страна до загуба на управленска енергия в продължение на първата година от мандата на това правителство. Това не трябваше да се допуска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Овчаров, заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Честно да си призная, имах сериозни съмнения дали въобще да вземам думата, дотолкова доколкото имах опасенията, че и тук ще се наложи стереотипът, който се налага в Комисията по енергетика, и то специално по този закон. Един закон от 111 страници, раздаден два или три дни преди разглеждането му в комисията и то в точка, обявена като представяне на законопроекта, беше на бърза ръка изгласуван по едно предварително подготвено становище от председателя на комисията. После обаче разбрах, че някои от колегите в Енергийната комисия, и то от Националното движение Симеон Втори, са възразили против тази практика. Аз искам да им припомня, че те бяха тези, които въведоха тази практика, с безсмисленото си гласуване.
Много се страхувам, че и днес, като гледам интереса в пленарната зала, ние отново ще направим същото. Но все пак искам да си кажа мнението, дотолкова доколкото и като народен представител, а пък и като човек, който е свързан с енергетиката, мисля, че трябва да се чуят различните мнения по въпроса.
Първо, няколко общи бележки по закона. Законът е много голям, законът е прекалено голям, законът включва 111 страници, 222 члена, 29 Преходни и заключителни разпоредби, включително 65 определения в Допълнителните разпоредби. Сами разбирате, че този закон много трудно може да бъде интелектуално преработен от който и да било народен представител, който не е наясно с проблематиката в енергетиката. Освен това този закон включва и неща, които според мен нямат място в закона. Там има неща, които са част от наръчник по счетоводство, правилник за управление на дружества или пък правилник за техническа експлоатация на енергийно предприятие – неща, които просто нямат място в закон.
Вторият общ проблем, който бих искал да кажа. Законът е много сложен, законът е неразбираем. Ето сега да попитам тук вас дали някой ще може да ми каже каква е разликата между електропреносно предприятие, оператор на електроенергийната система и обществен доставчик, съм убеден, че на пръстите на едната ми ръка ще се преброят хората, които могат да кажат каква е разликата и защо е тази разлика. Същото се отнася и за електроразпределителните дружества – и за оператора, и за обществения снабдител.
Изключително усложнени и неясни са взаимоотношенията между министерството и комисията както по издаването на наредбите, така и по контрола, който ще бъде осъществяван, така и по провеждането на държавната политика. Изключително сложни са! И това неминуемо ще доведе до конфузии след приемането на закона.

Третата ми обща бележка: този закон ще бъде много трудно реализиран. Може би не съм прав, може би колегите ще ме коригират, но преброих 15 наредби, които трябва да бъдат издадени във връзка с този закон. Спомням си, че когато Шиляшки приемаше предния вариант на закона през 1999 г., трябваше да бъдат издадени 18 бр. наредби и то в един срок от 7-8 месеца. Наредбите не бяха издадени и законът не влезе в сила. Още повече се страхувам, че това няма да стане и сега, защото за тези наредби няма заложени никакви срокове, може би да ги има в някакви вътрешноведомствени документи на министерството или на комисията, но тук ги няма.
Четвъртото ми опасение е, че отново създаваме временен закон – закон, който отново след една или две години ще трябва да променим, така както правим с всички закони за енергетиката, откакто сме започнали да ги правим в тази зала. Защото много от нещата, които залагаме в този закон, са вече подминати от изискванията на Европейския съюз, към който ние уж се стремим.
По няколко принципни проблема на закона.
Първият принципен проблем е свързан с правата на Комисията за енергийно регулиране. Не може да искаме и да твърдим, че това е комисия, която ще контролира и регулира отрасъла като независима, и да не дадем права на тази комисия да издава съответните нормативни документи. Знаете много добре, че има такива прецеденти и няма никаква логика тази комисия да издава нормативните си документи през Министерството на енергетиката и енергийните ресурси. Няма такава логика!
Спорен е въпросът с финансирането на комисията.
И третият въпрос, за които тук вече стана дума – сменяемостта на комисията. Не може всеки път и на всеки два месеца да сменяме състава на комисията. Че нали този състав беше назначен от вас самите?! Вие го определихте само преди една година. Какво не ви харесват тези хора, които самите вие сложихте там? Защо отново трябва да поддържаме този принцип на непрекъсната смяна на органи, които уж приемаме за независими, за регулиращи и за не знам какво си още?
Подвъпрос на въпроса за правата на комисията е въпросът за държавната политика. Вече казах за объркването между функциите на министерствата. Тук в чл. 4, ал. 1 и 2, са разписани едни огромни функции на министерството – част от които са преписвани от други закони, но функции, които вече не могат да бъдат изпълнени със същото съдържание, защото министерството ще трябва да си избере една от двете роли – или да бъде един от участниците в регулирането и контролирането на енергийната система на страната и създаващ политиката орган, или да бъде собственик на част от енергийните дружества. Двете неща не могат да се играят едновременно, защото в закона има заложени огромни права по контрола, по налагане на санкции на министерството, права, при които даже обжалването не спира изпълнението им! И не може собственикът на част от енергийната система да процедира по този начин с останалата част, която може да не бъде държавна, и тя вече няма да бъде държавна! Така че функциите на министерството също подлежат на едно допълнително изясняване.
Вторият принципен въпрос е свързан с либерализацията. Тук се каза, че ще правим регулиран достъп до мрежата – можем да го наречем “регулиран единствен купувач” или нещо от този род. Общо взето регулираният достъп до мрежата е на практика отказ от свободен достъп до мрежата. Ако трябва да говорим за либерализацията и конкуренцията, това, което трябва да констатираме в този закон е, че те не се случват. Не се случва либерализацията на вноса и износа на електроенергия, либерализацията на преноса, при разпределението, при потреблението. Не знам каква е тази либерализация, ако залагаш предварително, че трябва да искаш разрешение от комисията. Каква е тази либерализация с разрешение?! Няма такава либерализация!
Същата е историята и с електроразпределението, с газопреноса и газоразпределението. При тях стигаме даже до един пълен абсурд: вече 10-13 години се мъчим да привлечем инвестиции, за да газифицираме не само малките, а и големите градове в страната. Не можем да привлечем тези инвестиции, а сега разделяме страната на региони и мислим, че като ги направим огромни и като препишем опита от електроразпределителните дружества, изведнъж ще привлечем големите инвеститори. Напротив, няма да дойдат, защото не идват там, където уж би трябвало вече да са! Няма ги в София, няма ги във Варна, няма ги в големите градове! Защо да идват в селата? Кой има излишни пари за харчене? Прилагането на опита от електроразпределителните дружества механично върху газоразпределението при положение, че там мрежата дори не е създадена, според мен е грешка.
Не се случва тази либерализация и при топлофикацията. Господин Мазнев говори за част от нещата, аз ще обърна внимание върху два проблема само: закрепостяването на тези, които имат радиатори в къщите си към тръбите и радиаторите вече е законово уредено. Член 151 стига до абсурд: ако искаш да се изключиш от ползване на парно отопление, трябва да си купиш вентили за неговото регулиране! Тоест, купуваш си вентилите и топломерите и ги затваряш, за да не ги ползваш! Тоест, купуваме нещо, за да не го ползваме! Ако това не е абсурд, извинявайте, но не знам кое е абсурд!
Има и още един въпрос, който е във връзка с това така наречено “закрепостяване”. Не знам какво е и как ще си обясняваме понятието “топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация”. Тук се връщаме на онази тема, че всеки, който живее в жилище, в което има парно, ползва някакво отопление, независимо дали другите наоколо се отопляват или не, независимо дали той също се отоплява по някакъв друг начин или не – той ще трябва да плаща. И няма начин да се предпази от това плащане! Сега вече премахваме таксата за мощност, но има “топлина, отдадена от сградната инсталация”, което се определя като някакъв процент между 15 и 30. Защо така се определя, как ще я определяме и кой ще я определя – според мен е пълен абсурд!
И накрая още един абсурд – трети принципен въпрос. Той е свързан със защитата на потребителите. Вярно е, че чл. 17 казва, че в Комисията по енергийно регулиране могат да участват лица, но може и да не участват. Според мен трябва не да може да участват, а задължително да участват. И не лица, а организации, които са доказали, че наистина защитават интересите на потребителите. (Неясна реплика от министър Милко Ковачев.)
Не знам дали е Кърлев, дали ще е Пърлев или някой си друг там, това за мен няма никакво значение. Но трябва да има някаква гражданска структура – ако щете, поканете синдикатите, поканете пенсионерите!
Така че без ясно участие на организации, които защитават интереси на потребителите, според мен, няма да можем да минем.
И накрая: на няколко места си говорим за качеството, за сигурността на топло- и енергоснабдяването, за непрекъснатостта – чл. 67, но никъде няма посочени нито критерии, нито гаранции, нито санкции! Има шест страници санкции – права за изключване, и само една санкция, която касае енергийните предприятия. И тя е в случай, че случайно не представят информацията, която са длъжни да представят по предишните членове. Ще ви кажа още две числа, за да ви покажа абсурдността, до която стигаме. Съгласно чл. 212, ако се повреди знак – само знак – този, който го е повредил, ако е частно лице, дължи санкция от 500 лв., ако е юридическо – 10 хил. лв.; ако обаче се причини режим на тока с последствия, които могат да са за милиони и милиарди, можете ли да си представите за колко е санкцията, за този, който е причинил режима? Тя е между 1000 и 5000 лв.! Ако това не е абсурд, не знам кое е абсурд! Няма отговорност за щетите при прекъсване на електро- или енергозахранването, няма отговорност при продължително незахранване или невъзстановяване на захранването! Не можем да говорим за качество, ако тези неща по някакъв начин не бъдат решени в този закон! Иначе той ще изглежда като поредния закон за отрасъла. Убеден съм, че колегите по никакъв начин не искат това да бъде така, че се опитват да правят закон, който да регламентира процесите на либерализация и присъединяване на България към Европейския съюз.
И накрая искам да се върна към това, с което започнах. На практика от вас зависи сега дали така, простичко ще си прогласувате това, което ви прочете отново господин Близнаков, без да се опитате да вникнете в съдържанието му и без да сте се запознали в подробности със закона.
Изгубихме два месеца. Този закон, доколкото си спомням, беше приет на първо четене в Енергийната комисия някъде в началото на юни или края на май. Ако беше много сериозно обсъден в Енергийната комисия, сигурен съм, че голяма част от промените можеше да бъдат направени още преди първото четене. Сега това ще трябва да бъде направено на второ четене. И тъй като нямам никакви гаранции, нямам убеденост, че това ще бъде направено, няма да подкрепя този закон. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Овчаров.
Реплика - господин Мазнев.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Овчаров, аз съм съгласен с по-голяма част от Вашето изказване, но искам да Ви направя реплика точно по отношение на таксата за мощност.
Значи един гражданин – потребител на топлинна енергия, който наистина физически преди влизането на закона в сила е отделил радиаторите си от сградната инсталация, ще заплаща топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинната енергия на общите части плюс таксата мощност. Защото Вие казахте, че вече няма да се плаща. Тъй като това дялово разпределение, което е описано в чл. 138, ал. 3, всъщност не води до това да отпадне Постановление № 141. Вие знаете много добре, че тази година беше издадено Постановление № 6, което измени до известна степен Постановление № 141. След това постановлението беше атакувано от Върховния административен съд и той го отмени, но в момента действа отмененото от Постановление № 6 Постановление № 141.
И всъщност един човек, който не консумира никаква топлоенергия за собствения си имот, плаща за сградната инсталация, плаща за общите части и плаща такса мощност. И в моята приемна в Казанлък наистина имаше хора, които се оплакват, че плащат сума от 20-25 лв., при положение, че въобще се отопляват с дърва. Това наистина, съвсем меко казано, е една антисоциална политика, но репликата ми е за това.
Дори аз призовавам и министърът на енергетиката да каже дали съгласно текстовете на закона остава или се запазва това Постановление № 141. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Друга реплика? Няма.
Искате ли дуплика, господин Овчаров? Заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Аз, господин Мазнев, казвам какво пише в закона. В закона пише, че се плащат тези трите неща, за които Вие говорите – топлината, отдадена към сградата, общите части и топлината, потребена в имота на всеки един от живеещите в сградата. Такса мощност там не е записана. Сега дали постановлението остава в действие, при положение, че има закон, аз не мога да кажа. Нека тук колегите да Ви отговорят. Но така пише в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за изказване, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Искам да започна с някои общи бележки към предлагания от Министерския съвет законопроект. Има и още един законопроект – за енергетиката, от група народни представители, аз обаче ще се съсредоточа върху законопроекта на Министерския съвет.
Стана ясно, беше казано, че Глава четиринадесета – “Енергетика”, е затворена при условие, че се приеме регулаторна рамка до края на 2002 г. Изпуснали сме тези срокове, но какво означава в края на краищата в европейския смисъл прилагане на регулаторна рамка за един абонатен пазар – такъв, какъвто в момента обсъждаме по принцип – и по отношение на електроенергията, на топлоенергията, и по отношение на газификационните системи. Това означава приемане на закон, означава конституиране на един регулаторен орган и система от подзаконови актове.
В тази връзка, господин министър, моят въпрос към Вас е: кажете ясно и категорично има ли европейска експертиза по законопроекта, който сте представили на вниманието на народните представители? Има ли такава европейска експертиза? Не е ясно има ли, няма ли. Аз поне не можех да разбера има ли такава европейска експертиза, защото не стана ясно дали законопроектът е бил на вниманието на Комисията по евроинтеграция.
И сега по тези най-общи неща във връзка с регулаторната рамка искам да кажа нещо по същество.
Отивам директно на това по какъв начин се дефинира и конституира регулаторният енергиен орган. Вие тук, в чл. 9, ясно казвате, че е независим, специализиран орган и т.н. Какво разбирате, господин министър, под независим орган? Какво означава “независим орган”? От кого той е независим? И какви са параметрите на неговата независимост?
По-нататък става ясно, че Министерският съвет на практика изцяло назначава наново, както пък става ясно от Преходните и заключителни разпоредби, в някакъв срок този независим регулаторен орган.
Аз си мисля, че, както например с Комисията за регулиране на съобщенията, вътре в закона или в Допълнителните разпоредби трябва ясно да се дефинира какво вие разбирате под независимост. Естествено, може да бъде политическа независимост, икономическа независимост, икономическа независимост в смисъл от определени корпоративни интереси и пр.
Но веднага задавам въпроса: защо, ако органът е независим, няма квота на Народното събрание? Аз съм съгласен, министър-председателят назначава, да речем, председателят на регулаторния орган. Ако наистина има независимост, трябва да има парламентарна квота. Аз отивам даже и по-нататък: ако наистина е независим органът, в парламентарната квота трябва да има представяне на всички парламентарни партии. Иначе не е ясно какво точно експертите, разписали закона, имат предвид под “независимост на регулаторния орган”.
Имам забележки по отношение на заплащането – на практика 93 на сто от заплатата на народен представител, три средни месечни заплати и прочие. Мисля, че може да се помисли по този въпрос и аз лично ще предложа някакво по-малко число от 93, имам предвид ал. 5, на базата на което съответно да бъдат заплащанията на заместник-председателя и на членовете на регулаторния орган. Мисля, че при състоянието, в което се намира, ако искате, и секторът, то не е и цветущо във всички области, във всички пазарни сектори, това са разкошни заплати.
А като говорим за заплати, господин министър, би било добре все пак да стане ясно какъв е регламентът за участие в бордове на директори, в управителни съвети и като председатели на управителни съвети в дружествата във всички пазарни сектори до тяхната приватизация. Тук идват сигнали, включително и за Вас, извинете ме, че се получават едни огромни заплати – над 3000 евро. И според мен трябва да отговорите ясно на обществото получавате ли Вие 3500 евро заплата като член на борд на директорите. (Неразбираема реплика на министър Милко Ковачев.) Не, значи тогава уточнявам въпроса: 3000 евро.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Не, ако искате и 3500.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Не, аз нищо не искам. Просто кажете ясно защото членове на парламента, включително и от вашата парламентарна група, са смутени от тези числа.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): В закона ли пише такова нещо? В кой член го има?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Тези неща трябва да се уточнят. В закона трябва да пише изрично какви са условията до приватизацията за участие в бордове на директори на държавните дружества.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): В кой член пише, че си свързан с полицията и тези неща откъде ги знаеш?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Така.
Оттук насетне ще направя един най-общ преглед на закона и във връзка с това, което казах като най-общи съображения. Би трябвало да обърнем внимание на раздела – “Ценово регулиране”. Имам предвид Раздел IV, пък и по-нататък в областта на топлопреноса.
Никъде съгласно, ако искате, и европейските рамки, вие не споменавате разходно ориентиран модел. Задължително във всички пазарни сектори, където има абонатен пазар и където има държавно регулиране, регулаторна рамка, се говори за разходно ориентиран модел. И наистина тук има описани критерии, по отношение на които се формират цените, но този термин – “разходно ориентиран модел”, на практика в закона липсва.

И още нещо, “разходно ориентиран модел” означава потребителите, консуматорите, гражданите наистина да са наясно как се формира цената на продукта, който получават, освен това какъв е процентът за печалба на съответния оператор на съответното преносно предприятие и така нататък. Това на практика е и смисълът на държавното регулиране на държавния регулаторен орган. Всъщност той на практика лимитира тези цени.
По-нататък, има регулиране и контрол в енергетиката, глава осма. Според мен, ако се приеме законопроектът на първо четене, трябва да се помисли дали думата “контрол” е точната дума и по какъв начин може да влезе думата “регулиране”.
Господин министър, след малко ще стане дума за топлинната енергия, аз обаче искам да обърна изключително сериозно внимание, на допълнителните разпоредби, на така наречените легални дефиниции в тях. Вие тук давате една дефиниция за “всеобщо предлагана услуга”. Според мен би трябвало да се разграничава “всеобщо достъпна услуга” и “всеобщо предлагана услуга”. “Всеобщодостъпна услуга” в ХХІ век е задължително да има във всяка паланка, във всяка точка на територията на Република България. Това е за всеобщо достъпна услуга. А за “всеобщопредлагана услуга” както е разписана, наистина това е транспортиране, доставка и прочие на природен газ, електрическа и топлинна енергия на съответно регулирана цена и прочие. Обръщам внимание, че няма диференциране по отношение на това важно понятие. И това е изключително важна част от общата регулаторна рамка. Виждам, че вие се усмихвате весело, но това са много важни въпроси, които засягат според мен всеки български гражданин и всяко семейство.
Разпределяне на топлинната енергия. Искам да обърна внимание на две съществени неща по отношение на топлинната енергия. Първо, продължава да действа постановлението на Министерския съвет във връзка с двукомпонентната цена. Тук аз не съм съгласен с господин Овчаров, че с този закон това се преустановява по две съображения. В Преходните и заключителните разпоредби вие казвате, че в шестмесечен срок всички подзаконови актове се анулират и започва генериране на нови подзаконови актове във връзка с този закон. Тоест, в продължение поне на шест месеца, ако Върховният административен съд не свали тази подзаконова уредба, българските граждани ще бъдат тероризирани, подчертавам тероризирани и рекетирани, с тази двукомпонентна цена. Аз дълбоко се надявам, че или ще съкратим тук срока по отношение на действащите подзаконови актове в Преходните и заключителните разпоредби, ако разбира се има съгласие, или трябва да стане ясно дали ще има двукомпонентна цена, мощност на кубатура или няма да има. И когато говорим за Преходните и заключителните разпоредби, аз не виждам да има диференциран подход по отношение на различните 18 подзаконови акта, които тук са изредени в закона. Казвам още веднъж – по отношение цената на топлоенергията, би трябвало веднага – в 7-дневен срок след приемането на закона, след неговото обнародване – този въпрос да бъде решен. Разбира се, има други подзаконови актове, които регулаторният орган предлага на Министерския съвет, който ги приема. Тези актове могат в шестмесечен срок да бъдат приети така, както вие предвиждате. Но аз не забелязвам този диференциран подход в предлагания на нашето внимание законопроект за енергетиката. Тук може да се помисли, ако законопроектът бъде приет, тези неща да се диференцират.
И още нещо, искам да обърна сериозно внимание върху дейността на така наречените търговци, това са фирмите за топлинно счетоводство. Смея тук да кажа, уважаеми господин министър и уважаеми колеги, че тези търговци в момента тероризират българските домакинства, които ползват топлоенергия. Каква е логиката да има търговци? Каква е логиката да има един търговец между “Топлофикация” и съответното домакинство? Логиката е същата, ако например има такъв търговец, който да отчита водомери или електромери. Логиката е същата.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Не е така.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Не е решен този въпрос… Ако не е така, вероятно след малко ще вземете думата и ще обясните, че не е така, за да успокоим хората. Това е нещо много важно, повярвайте ми и на практика всяко домакинство, особено в големите топлофицирани градове, се вълнува от този въпрос. Ние трябва ясно да кажем това тук.
Още нещо, вие пространно описвате тези асоциации на потребителите. Може би за тях има страница и половина, а за търговците се казва само с едно изречение или в два текста. И след това има една препратка към подзаконов акт.
Искам още нещо да кажа. Практиката особено по отношение на ценовите разходно ориентирани модели е всичко да е записано в закона. Това е принцип, общо взето, при регулирането на абонатните пазари. В това отношение вероятно малко се разграничавам от господин Овчаров, който има забележки по отношение на информационния излишък. Има информационен излишък в някои раздели, а в някои раздели само свенливо казвате нещо. Вероятно Вие ще ме опровергаете след малко, че фирмите за топлинно счетоводство изчезват от пазара. Но ще Ви моля ясно да го кажете, че няма да има фирми за топлинно счетоводство. Няма да има фирми, които да рекетират софиянци, пловдивчани и варненци и хората от градовете, които са топлофицирани.
Искам да ви кажа какво става в момента. Идват служители на фирми, защото цяла София се контролира от няколко фирми, тези служители отчитат по някакъв начин едни ампули, не е ясно какви са тези относителни единици, записват нещо и карат представителят на домакинството да се подпише. Никой не дава никакви разяснения на домакинствата какво точно съответният топломер е отчел. Става дума за някакви относителни единици. Но по какъв начин са тарифирани тези прибори, как точно става отчитането не е ясно. Само в края на месеца идват сметки, които за съжаление са толкова големи, че хората не могат да си позволят да платят. И тогава, когато говорим за двукомпонентния модел, когато говорим за фирмите за топлинно счетоводство, искам да обърна внимание и на другия ефект, който се получава – свиването на пазара. Свиването на пазара е, че все повече семейства се отказват от топлинната енергия, за съжаление, пазарът се свива и оттам на практика самите топлофикационни предприятия са в невъзможност – и това е нормално при свиването на пазара – да работят рентабилно, да работят с печалба. И хората имат подозренията, че чрез фирмите за топлинно счетоводство се инкасират стари загуби на топлопреноса и на “Топлофикация”. Просто вътре влизат загуби за минало време, което, естествено, че не е справедливо.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Не е така.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Възможно е да не е така. Опровергайте ме. Затова е дебатът, да изясним нещата. Затова е дебатът и затова тук коментираме тези неща. Дано да не е така. Аз обаче дълбоко се съмнявам, че не е така.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Лъжете избирателите си.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Аз най-добросъвестно Ви казвам и ще Ви моля да не ми отправяте реплики, че лъжа. Аз не лъжа. Аз казвам нещата такива, каквито са.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Още една минутка имате, господин Димитров, и се изчерпва времето на ОДС. Имайте предвид това.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Автоматически се продължава, съгласно правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: С удължаването е една минута.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Тези неща наистина трябва да получат отговор, господин министър, наистина да сме спокойни и ние, и домакинствата в големите градове – там, където има топлофикационни предприятия.
Исках да спомена за остарялата инфраструктура, за загуби от нерентабилно производство, които на практика се инкасират.
Завършвайки искам да ви кажа един друг модел, който не е заложен в закона. Обикновено тези невъзстановяеми разходи, за които говорите, се компенсират от един фонд от самите оператори. Примерно, в телекомуникационния сектор е така. Самите оператори, особено операторите, които имат преобладаващо присъствие на пазара, формират фондове и след това има съответна компенсация на невъзстановяемите разходи. Това е принцип. Мисля, че и по този въпрос може да се помисли.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: А операторите откъде ги взимат?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Именно, самите оператори формират съответно компенсаторен фонд. Казвам Ви принцип в телекомуникационния пазар, който по същество е същият.
Завършвайки, госпожо председател и уважаеми колеги, на базата на това, което казах, не мога да подкрепя този законопроект. И аз призовавам всички народни представители да не подкрепят законопроекта или да се върне законопроектът и да се изчистят тези много съществени забележки, които имаме. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
С това се изчерпва времето на ОДС от 40 минути, заедно с автоматичното удължаване.
Господин Великов, заповядайте за изказване.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, и аз имам да кажа няколко думи, които са свързани с това, че производството на електрическа и топлинна енергия обикновено е един източник на замърсяване на околната среда и в този смисъл залегналите в този законопроект положения, свързани с насърчаването на производството на електрическа и топлинна енергия от възобновяеми енергийни източници е един положителен елемент, който следва да бъде подкрепен, както всъщност и целият законопроект.
Разбира се, тук възникват и някои въпроси, на които вносителят, ако желае, би могъл и днес да отговори. Например, какъв процент от годишното пробно потребление на електрическа енергия се предвижда да бъде като някаква ориентировъчна цел или индикативна цел, както е наречено това в чл. 155, за следващите десет години.
От друга страна, бих обърнал внимание и на факта, че дефиницията за възобновяеми енергийни източници, както е дадена, включва всъщност два вида енергийни източници, част от които са и екологично чисти. Това са слънчевата, вятърната, водната и геотермалната енергия. Тук основно трябва да подчертаем, че тези индикативни цели сигурно няма да могат да бъдат такива, каквито са за Европейския съюз или поне в някои страни, които са много по-богати на такива възобновяеми енергийни източници. Нито слънчевата енергия в България е толкова, колкото примерно е на остров Сицилия, нито геотермалната е колкото на остров Исландия. Но така или иначе някакво междинно положение съществува и безспорно, геотермалната енергия за България е един резерв, който до момента не е използван, може би и поради факта, че обикновено геотермалната енергия е всъщност хидрогеотермална енергия в България и тя е свързана с високо минализирани води, които с отлаганията по стените на водовземните съоръжения и другите съоръжения за преработка, предизвикват съществени проблеми, които още не са съвсем решени.
Това, което обаче ми се струва по-важно, е втората част от тези възобновими енергийни източници, които включват различни, примерно индустриални и битови отпадъци. Тук е малко спорен моментът, доколко тези индустриални и битови отпадъци се възобновяват без видимо изтощаване при използването им. На мен ми се струва, че бихме могли да бъдем малко по-точни между първо и второ четене. Но по-важният въпрос тук е дали не би могло да се постигне известно диференциране между двете основни групи възобновими източници по тяхната дефиниция дотолкова, доколкото първата група – слънчева, вятърна, водна, геотермална или хидрогеотермална енергия са екологично чисти, т.е. без никакви емисии, докато втората част, очевидно е, че примерно изгарянето на някакви отпадъци води до емисии, най-малкото на въглероден диоксид, който, както е известно, е един парников газ и оттам вече не може да се каже, че тук преференцията трябва да бъде толкова голяма, колкото ако се използва някакъв възобновим източник от типа на геотермалната енергия, където производителите би трябвало да бъдат поощрени в много по-голяма степен. Така че това е един въпрос за размишление между първо и второ четене. Аз лично смятам да направя предложение в този смисъл.
И противоположно на господин Димитров смятам, че законопроектът трябва да бъде подкрепен и приканвам всички колеги в залата да го направят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Великов.
Заповядайте, господин Близнаков.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Република България е изправена пред редица сериозни предизвикателства в енергетиката, породени от обективни обстоятелства и от забавяне на реформите в сектора. В отговор на необходимостта от ускоряване на реформите е изготвен и проектът на новия Закон за енергетиката. Този проект дава необходимата правна рамка, която ще позволи преминаване към нов пазарен модел на регулиране на отношенията между участниците в енергийния сектор, който е изцяло съобразен с принципите на европейските директиви, определящи общите правила на вътрешния пазар на електрическа енергия и природен газ. Стремежът към своевременно възприемане на европейските изисквания и практики е част от текущия процес на преговорите на България за присъединяване към Европейския съюз.
Привеждането на нормативната база в съответствие с тези изисквания е от съществено значение за изхода на този процес. Именно към хармонизиране на законодателството и засилване на административния капацитет на енергийния регулатор са насочени и препоръките към българския енергиен сектор в редовния доклад на Европейската комисия за напредъка на България в процеса на присъединяване от 2002 г. Ние трябва да признаем, че проектът на новия Закон за енергетиката внася качествено нови моменти в нормативната уредба на българския енергиен сектор, насочени към създаване и развитие на конкурентен електроенергиен и газов пазар, стимулиране на производството на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и по-комбиниран способ, намаляване на административните режими в енергийния сектор, създаване на благоприятни предпоставки за навлизане на нови участници в сектора, създаване на ефективни гаранции за качеството на услугите и защита на потребителите.
Трябва да посочим също така, че в структурно отношение има значителна приемственост между сега действащия Закон за енергетиката и енергийната ефективност и проекта на новия Закон за енергетиката. Предвидената правна уредба в проекта на Закон за енергетиката обхваща основните подотрасли в енергетиката – електроенергетика, топлоснабдяване, газоснабдяване, както и управлението и регулирането в енергетиката.

Отпадането на материята за енергийната ефективност от предмета на законопроекта за енергетиката се обуславя от виждането, че спецификата и значението на обществените отношения, свързани с повишаването на енергийната ефективност в страната, налагат правната регламентация да бъде предмет на отделен закон. Проектът на такъв закон за енергийната ефективност е подготвен и доколкото ми е известно, сега се провежда междуведомственото му съгласуване.
Относно институционалното изграждане и ролята на институциите в енергетиката.
Подобно на действащия Закон за енергетиката и енергийната ефективност проектът на новия Закон за енергетиката предвижда поделяне на нормативни и контролни правомощия в енергийния сектор между три институции: Министерския съвет, Комисията за енергийно регулиране и министъра на енергетиката и енергийните ресурси.
Министерският съвет ще продължава да определя правилата относно цените, лицензиите, сделките с имущество на лицензианти, доброволното уреждане на споровете, стандартите за качеството на услугите.
Министърът ще продължава да бъде орган по прилагането на държавната политика в енергийния сектор. Той придобива и нови функции по приемането на правилата за търговия с електроенергия и газ и достъп до мрежите, разработвани от регулаторния орган, както и правилата за издаване и търговия със зелени сертификати.
Разширение на компетентността на комисията за енергийно регулиране е предвидено по отношение на съдействие за доброволно уреждане на спорове между лицензианти и между лицензианти и потребители. Правомощията по контрол на комисията се поделят с министъра на енергетиката и енергийните ресурси. Във връзка с въвеждания пазарен модел, Комисията за енергийно регулиране ще определя разполагаемост и други технически параметри за производство на електрическа енергия, в рамките на които всеки производител може да договаря с привилегировани потребители, търговци на електрическа енергия и други производители при условията на наредба за правилата за търговия с електрическа енергия.
Бих искал да се спра малко по-подробно върху модела на пазара на електрическа енергия и природен газ, тъй като този въпрос е много съществен. Проектът на Закона за енергетиката предвижда постепенно въвеждане на нов модел на пазарни отношения между участниците в електроенергийния и газовия сектор - на мястото на модела единствен купувач в модел регулиран достъп на трета страна до мрежата.
Въведени са и нови пазарни субекти. Това са общественият доставчик на електрическа енергия, обществените снабдители на електрическа енергия и търговците на електрическа енергия. Страни по сделките с електроенергия се предвижда да бъдат общественият доставчик на електрическа енергия, обществените снабдители на ел.енергия, производителите, потребителите, клиенти на обществения доставчик на ел.енергия и обществените снабдители на електрическа енергия, преносното предприятие, разпределителните предприятия, търговците на електрическа енергия и привилегированите потребители.
Към обществения доставчик са прехвърлени част от функциите, осъществявани от преносното предприятие по сега действащия закон: осъществяване на централизирани покупки и продажба на електрическа енергия, внос – износ, снабдяване с електрическа енергия на потребителите, присъединени към преносната мрежа. Към функциите на преносното предприятие е добавена нова функция. То е длъжно да осигурява достъп при условията на равнопоставеност до преносната мрежа на лицата, отговарящи за условията, предвидени в наредба. Преносното предприятие може да откаже достъп само в случай, когато предоставянето на достъп би довело до нарушаване на техническите условия и сигурност на мрежата или би довело до влошаване на условията за снабдяване на други потребители.
Към обществения снабдител са прехвърлени част от функциите, осъществявани от електроразпределителното предприятие по сега действащия закон: осъществяване на доставката на електрическа енергия до всички потребители, присъединени към разпределителната мрежа на територията, за която общественият снабдител е лицензиран.
Към функциите на разпределителното предприятие е добавена функцията да осигурява достъп при условията на равнопоставеност за разпределителната мрежа на лицата, отговарящи на условията, предвидени в наредбата.
Търговците на електрическа енергия са юридически лица, които отговарят на условията за финансово гарантиране на сключваните от тях сделки с електроенергия, като сключват сделки с електрическа енергия с производители, привилегировани потребители, обществен доставчик и обществени снабдители, с други търговци на ел.енергия.
Привилегированите потребители са потребители на ел.енергия, имащи право да избират производител на електрическа енергия, с който сключват договор за купуване на електрическа енергия и отговарящи на определени условия, предвидени в наредба.
Производителите на електрическа енергия сключват сделки при регулирани и нерегулирани цени. Сделките, които производителите сключват с други производители, привилегировани потребители и търговци на електрическа енергия по свободно договорени цени, се сключват до размера на определените от енергийния регулатор квоти за договаряне.
Създаването на основа за трансгранично отваряне на пазара предвижда възможност за сключване на сделки за електрическа енергия между производители, търговци, обществен доставчик, обществени снабдители на ел.енергия и привилегированите потребители и местни лица в държава – член на Европейския съюз и лица, регистрирани в държава, с която България има постигната договореност по силата на международен акт за взаимно прилагане на съответното право на Европейските общности при условията на взаимност, разбира се. Разпоредбата ще бъде приложима, считано от датата на влизане в сила на съответния акт. Регламентирането на междинните етапи за отваряне на пазара ще стане с подзаконов акт предвид необходимостта от по-лесно внасяне на евентуалните изменения и допълнения с оглед отчитането на специфичното развитие на националния електроенергиен пазар.
Според предвидените в законопроекта правила цените на електрическата енергия могат да бъдат регулирани и нерегулирани. Цените на енергията, предоставена от енергийните предприятия, не подлежат на регулиране от комисията при установяване от нея на наличието на конкуренция, която създава предпоставки за свободно договаряне на цените при пазарни условия за съответната дейност в енергетиката.
Въпросът за компенсиране на невъзстановяемите разходи е намерил надлежна регламентация в законопроекта. При създаване на конкурентен енергиен пазар някои от извършените инвестиции или сключени сделки с произтичащи задължения за съществуващите оператори се оказват неизгодни. Те не биха били сключени при условията на конкурентния пазар и застрашават жизнеспособността на засегнатите предприятия. Тези разходи подлежат на възстановяване.
Регламентирани са функциите на оператора за преносната система за осигуряване на сигурно, безопасно и ефективно функциониране на електроенергийната система и поддържане на баланса между производството и потреблението във всеки момент, предвидени в сега действащия закон.
Предвидената в разглеждания законопроект конкурсна процедура за нова мощност за производство на ел.енергия отчита новите правила относно тръжната процедура, като тя е с ограничено приложно поле, провежда се само за осигуряване на сигурността на снабдяването и има субсидиарен характер. Приложима е само при констатирана и обявена по надлежния ред необходимост от нов енергиен обект. Принципът вече е, че инвеститорите носят риска за жизнеспособността на направената инвестиция. Отпада практиката по ангажиране на държавата, впоследствие прехвърляна на крайния потребител.
Проектът на Закон за енергетиката предвижда възможност за издаване на лицензии за експлоатация и преди изграждането на енергиен обект, отпадане на издаването на разрешение за строеж, разширение и извеждане от експлоатация на енергийни обекти, което значително опростява процедурата по навлизане на нови участници на енергийния пазар.
В съответствие с последните изменения на Директива 96/92, приети от Европейския парламент на 4 юни т.г., законопроектът въвежда изискване за независимост на преносно-разпределителна дейност по отношение на правна форма, юридическо отделяне, организация и вземане на решения от другите дейности, които не са свързани с преноса и разпределението на електрическата енергия. Дейностите, свързани с преноса на електрическа енергия, се отделят в юридическо и организационно отношение от другите дейности на Националната електрическа компания в срок до 31 декември 2005 г. Дейностите, свързани с разпределяне на електрическа енергия и оперативно управление на разпределителните мрежи се отделят в юридическо и организационно отношение от снабдяването с електроенергия и други дейности на електроразпределителните дружества в срок до 31 декември 2006 г.
Няколко думи за газоснабдяването.
Проектът на закон въвежда пазар в газовия сектор, аналогичен на въведения в част “Електроенергетика”. Предвижда се юридическо отделяне на дейностите, свързани с преноса на газ и съответно разпределение на газ от доставката, снабдяването в юридическо отношение, но необвързано с конкретна дата. Предвижда се система на регулиран достъп до газовите мрежи.
Изборът на стратегия за развитие на газификацията на ниво разпределение, а именно развитие на газоснабдяването чрез предоставяне на лицензии за големи региони, се основава на разбирането, че регионалните лицензии ще привлекат големи международни инвеститори, които са в състояние да направят необходимите инвестиции. Инвеститорите ще поемат задължение да развиват изграждането на мрежата в целите региони, а не само в по-привлекателните територии – по-големите градове, например.
Даден инвеститор на регионално ниво би постигнал икономия от мащаби, които биха били невъзможни при покриване на малък район. Лицензирането на малко на брой региони ще даде възможност за по-тясно сътрудничество между общините и инвеститорите, което е ключов фактор в развитието на газоразпределителните мрежи. Лицензиантите ще придобият изключително право върху добре дефиниран регион с висок пазарен потенциал, добра агрегация и възможностите за използване на предимствата на икономии от мащаба и обхвата на цялата по-обширна територия.
В закона има отделено съществено място за стимулирането на производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и по комбиниран способ.
В проекта на закона са установени способи за стимулиране като приоритетно присъединяване на централи, произвеждащи енергия от възобновяеми източници, задължително изкупуване на произведената електроенергия и преференциално ценообразуване.
Усъвършенстването на нормативната база в тази област е насочено към повишаване на ефективността на вече прилаганите методи към преход от директно държавно стимулиране към пазарно съвместим метод в постигане на пълно съответствие с Директива 2001/77 на Европейския съюз относно поощренията за енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници за вътрешния пазар.
С цел поощряването на съвместното производство – комбинирано топло- и електропроизводство, базирана на търсене на полезна топлина на вътрешния пазар, е създаден отделен раздел в проектозакона: “Производство на електроенергия от топлоелектрически централи с комбиниран начин на производство”. И двата вида предвидени стимули – първоначално изкупуване на енергията, електроенергията, произведена по комбиниран начин на преференциални цени и в последствие търговията със зелени сертификати, са напълно съобразени с проекта на Директива 2002/0185 на Европейския съюз – директива относно поощряване на комбинираното производство на електроенергия и топлоенергия, базирана на търсенето на полезна топлоенергия на вътрешния пазар.
Защитен ли е потребителят на енергия с новия законопроект?
Качеството на услугите, предоставени от предприятията и степента на защитата на потребителя са тясно свързани със статута и компетенциите на Комисията за енергийно регулиране. Стъпка към хармонизация на нормативната уредба представлява въвеждането на съдействие от енергийния регулатор за доброволно уреждане на спорове между лицензианти и между лицензианти и потребители. Правилата за доброволно уреждане, както и правилата относно стандартите за качеството на услугите се предвиждат да бъдат изготвени от комисията и приети от Министерския съвет.
В заключение ще посоча, че проектът на Закон за енергетиката изразява усилията на Република България за хармонизиране на българското законодателство с общностното право в енергийния сектор чрез създаване на енергиен закон, който съответства на европейските норми и успешни практики.
Проектът на закона съдържа значително развитие в сравнение с действащия Закон за енергетиката и енергийната ефективност. Развитието е главно по отношение на либерализирането на пазара на електроенергия и природен газ, стимулите за производство на екологично чиста и високоефективна енергия, премахване на някои административни режими, улесняване на влизането на нови участници на енергийния пазар. Ето защо предлагам, уважаеми колеги, да приемем на първо четене Закона за енергетиката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Обявявам 30-минутна почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Уважаеми народни представители, продължаваме дискусията по първо четене на законопроекта за енергетиката.
От сектора ни информираха по колко минути имат отделните парламентарни групи: НДСВ има 38 мин, ОДС е изчерпало своето време, Коалиция за България има 26 мин., ДПС има 30 мин. с опция плюс 10, НИЕ и независимите не са използвали никакво време.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, проф. Ганчев.
ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Тук говориха специалисти и неспециалисти. Аз ще взема отношение по онези въпроси, които винаги са стояли във фокуса на вниманието ми и по които мога да бъда компетентен, по които съм задължен съобразно функциите си на народен представител да взема отношение.
Мисля, че в този законопроект, внесен от Министерския съвет, е направена значителна крачка напред в намиране по-адекватна нормативна уредба на проблема за енергетиката, енергийните ресурси и решаването на проблема за използването на различни видове преносни мрежи. Мисля, че в закона в много по-добър вид е преодоляна онази общност и едностранчивост на Стратегията за развитие на енергетиката в България, по която имах доста критични бележки. В него е направено значително придвижване напред в привеждането на европейските норми за уреждане проблемите на енергетиката.
Заедно с това обаче аз мисля, че някои моменти биха могли да се усъвършенстват, които да направят закона не само отразяващ настоящето на системата, каквато тя е в България, но действително отговарящ на предизвикателствата, пред които се намира българското общество.
В това отношение мисля, че трябва да бъде окончателно решен въпросът – така и ни разбрах, може би министър Ковачев ще отговори, за министерското постановление за таксите за мощност. Те ще отпаднат ли с новата система за оценки и регулиране на цените на системите за пренос, или ще останат и допълнително ще натоварят потребителите на електро- и топлоенергия? Откровено мога да кажа, че това е такса за закрепостяване на хора, които в много случаи не ползват тези услуги и само по системата на това, че са включени в обща кооперативна мрежа на жилищно настаняване, трябва да плащат съответните мощности на енергетиката.
Мисля, че ако се тръгне по логиката на решението на проблемите на енергетиката в условията на глобални предизвикателства, които стоят пред обществото и конкретно пред България, тук е решен проблемът главно с възобновяемите източници на енергия, а също така и за компактни или едновременно съчетаващи производство на електро- и топлоенергия системи.
Заедно с това мисля, че би могло да се постави по-широко въпросът от гледна точка на глобалните предизвикателства, които стоят пред човечеството и пред България. Това е да се решат проблемите за ресурсите и за технологиите, които не само от гледна точка на използване на възобновяеми източници ще доведат до екологосъобразност на използваните енергии, но и ще доведат до по-висока ефективност и екологосъобразност на използваните енергетични мощности.
За съжаление в закона не се говори за технологии и не се насърчава този процес от гледна точка на усъвършенстването на цялата система, която може да доведе до по-високо и ефективно използване на наличните енергии и създаване на възможности за повече излишна енергия за нови мощности и за ново производство, а не българското производство да бъде едно от най-ресурсоемките и енергоемките и по този начин едно от най-неефективните от страните-членки за присъединяване към Европейския съюз.
Мисля, че ако тези неща се включат в системата и се намери тяхното място във всички положения – споделям възраженията на някои колеги от опозицията, някои са твърде подробни и излизат извън решението на принципа, нормата на решение на проблема и придобиват характеристики на правилник, на наредба, то законът ще бъде действително един сериозен инструмент за решаване на проблемите на енергийните ресурси, енергията и технологиите за тяхното приложение в народното ни стопанство на Република България от гледна точка именно на тези предизвикателства, които стоят пред страната и пред човечеството като цяло.
Благодаря ви. Предлагам да подкрепим този закон като солидна база за решението на този проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Давам думата на господин Димчо Димчев.

ДИМЧО ДИМЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Една от основните цели на този законопроект е да се създадат предпоставки за качествено и сигурно задоволяване потребностите на обществото от електрическа и топлинна енергия и природен газ. Вземам думата, за да изложа становище по частта “Газоснабдяване” и да се опитам да дам отговор на въпроса как новият законопроект отразява и защитава интересите на обществото в областта на битовата газификация и стимулира ли той интереса на инвеститорите към нея.
Ще си позволя да припомня хода на законодателните решения в предходния период. Фактически до 1996 г. е в сила безконцесионен режим, който предоставя на регистрирани дружества правото да изграждат мрежи. Този етап може да се смята като начален в систематичното изграждане на местни и регионални мрежи. Като всяко начало този етап се съпътства от поредицата проблеми с нормативен и друг произход. В отрязъка 1996-1999 г., т.е. до влизането в сила на Закона за енергетиката и енергийната ефективност, режимът за битово газифициране се обвързва с общините, като през този период са учредени множество, повече от 30 газови дружества, в които реално участие имат и самите общини.
През този период от гледна точка на усъвършенстване на правната регламентация на дейностите в индустриалния сектор се въвежда концесионен режим. Анализът показва, че през тези години е налице позитивен ход, но темповете на изграждане на мрежата са незадоволителни, при това не се разкриват възможности за привличане на значими и стратегически инвеститори.
За преодоляване на този проблем и за облекчаване на процедурата по придобиване на права за разпределение на природен газ Законът за енергетиката и енергийната ефективност от 1999 г. въвежда разрешителен режим за изграждане на газоразпределителните мрежи и лицензионен режим за разпределение на природен газ по обособени територии в крупните региони, т.е. въвежда се регионалният режим.
На практика, след 1999 г. се извършва значителен обем работа по преуреждане на концесионния режим в новата правна среда, като на 33 газови дружества са преуредени правата и те реално са продължили своята дейност по газоснабдяването.
Какво предвижда новият законопроект? По-нататъшно облекчаване на процедурите с въвеждането само на лицензионен режим, издаден за обособена територия. Цялата материя е обект на множество анализи и конкретно подходът за изграждане на мрежи по обособени територии. Ще се спра малко по-подробно върху някои аспекти:
1. защо обособени територии;
2. на какви принципи се формира обособената територия;
3. какви са нашите територии;
4. кондиционна численост на потребителите за обособяването на дадена територия.
По отношение на обособените територии. Анализът от опита на нашата страна и особено опита на страните-кандидатки за членство в Европейския съюз, и страните-членки еднозначно показва, че моделът с окрупнените територии, в които минималният брой потребители е повече от 100 хил., е единственият, който е жизненоспособен в една конкурентна пазарна среда. За България този модел се препоръчва и от гледна точка на възможностите за привличане на стратегически инвеститор, който да вложи средства както в изграждането на мрежата, така и в поддържането, рехабилитацията и модернизацията на съществуващите елементи от инфраструктурата. Тези неотменими изисквания са извън възможностите както на държавата, така и на доминиращата част от общините. Следователно, необходимостта от привличане на утвърдени компании или стратегически инвеститори няма алтернатива.
В подкрепа на изложеното ще приведа сведения за някои страни. Например Румъния е въвела две териториални единици – Северна и Южна, всяка с приблизително по 1 млн. потребители. Гърция е поделила страната на три региона – Атински, Солунски и Тесалийски. Аз съм се постарал да изготвя и съответните документи, които ги има и в сайта на енергетиката, и който иска, може да се запознае с достоверността на разпределението на районите в Европа.
Полша е възприела подялба на шест региона, Унгария – също на шест региона.
Характерно развитие има процесът и в Холандия. Първоначално там е предложено да се обособяват територии с повече от 50 хил. потребители, но впоследствие компаниите налагат уедряване и естествено се достига до извода, че положителните финансови резултати се постигат при брой на потребителите над 100 хил.
Бих обърнал внимание върху практиката на Гърция, тъй като тя е в близка степен на битова газификация с тази на нашата страна. Те са възприели райониране на три региона, което се покрива с принципите, заложени в новия законопроект.
Уважаеми колеги! Като се позовавам на изложените сведения, смятам, че изграждането на газоразпределителни мрежи на базата на окрупнени райони с минимален брой потребители повече от 100 хиляди е утвърден подход и той ще проработи успешно и в България.
Какво е състоянието понастоящем и има ли интерес към обособените по описа на МЕЕР територии - около 7 по-големи селища? Определено е налице значителен интерес. Досега в район “Тракия” са закупени 4 броя тръжни документи, а за район “Мизия” – 3 броя. Освен конкретен интерес към очертаните региони бъдещите участници определено изразяват становище за още по-голямо окрупняване.
По втория въпрос – на какви принципи се формира обособената територия. Основен принцип за обособяване на дадената територия за изграждане на газоразпределителната мрежа е икономическата целесъобразност. Този принцип има фундаменталната роля и от него се извеждат основните показатели, които са обект на анализ от страна на потенциалните инвеститори. Всяка друга императивна или декретна намеса би довела до неправомерно изкривяване на пазара с непредвидими последици. Очевидно е, че постигането на целесъобразност се обвързва с два основни показателя – количество деструдутиран газ и дължина на пътя до потребителя. От тази гледна точка се извежда и необходимостта за обвързване на районите с по-големи селища.
Какви са нашите територии? Обособените територии в страната са обвързани със съществуващата газопреносна мрежа и по този начин се откриват предпоставки за интензифициране на битовата газификация при минимални разходи, което е предпоставка за икономическата целесъобразност. Освен естествените дадености всяка обособена територия е изградена около по-голямо селище, което да генерира първоначалната атрактивност за инвеститора. Няма да посочвам селищата, защото те са ви известни, но само ще посоча един пример: район “Тракия” е около Пловдив, а район “Мизия” е около Плевен и т.н.
Кондиционна численост на потребителите за обособяването на дадена територия. Изхождайки от опита на страните от Централна Европа, кондиционната численост на икономическата целесъобразност е от около 100 хил. потенциални потребители.
Позволете ми да се спра и на още един важен въпрос от практиката по битовата газификация – на какви принципи да се нормират ангажираните по изграждането на преносната и разпределителната мрежа или по-просто кой да изгражда преносната и кой да изгражда разпределителната мрежа.
Законопроектът подчинява проблема на два основни принципа: икономическата целесъобразност и реални дадености на инфраструктурата. Икономическата целесъобразност от своя страна се базира на следните два вътрешни принципа: какви са задачите на преносната мрежа и какви са на разпределителната мрежа от гледна точка на пазара.

Икономическата практика е показала нееднозначно, че пазарът се разработва от регионалните разпределителни компании, докато преносната компания има за цел да гарантира сигурност и стабилност на параметрите на доставките. Това в никакъв случай не означава пълно дистанциране на преноса по отношение разширяването на мрежата по икономическата целесъобразност за преносната компания, ще се генерира и реализира в случаите на възможност на възникване на нов потенциален неразработен пазар, което за нашата страна би се обвързало с региона на Видин или например на град Кърджали. Това ще доведе до обосноваване на инвестиции от страна на “Булгаргаз” да изгради нови отклонения или връзки.
Очаква се също при добре обосновани проекти с взаимно балансиран риск да се инвестира и от двете страни в преноса и разпределението в изграждането на отклонения. Този свободен и чисто пазарен модел на взаимоотношения е доказал своята жизнеспособност, поради което е приет и за оперативен в законопроекта. Това ми дава основание да поискам вашата подкрепа с дълбоката увереност, че това е правилен ход в името на хилядите български семейства, които очакват синьото гориво.
И накрая, ще се спра и на съдбата на по-малките общини с понижена атрактивност за газифициране. При първоначалното обсъждане се изказаха различни становища, но без съмнение е фактът, че при присъствие на стратегически инвеститор, който е заинтересован да разширява мрежата, вероятността една по-малка община да бъде обхваната, е значително по-голяма, тъй като на практика ще се прояви ефектът на икономии от мащаба. Ако тя е изолирана, е ясно, че дори и да се газифицира, цената на доставения природен газ ще е твърде висока.
Уважаеми колеги, проблемът с битовата газификация на селищата в България е сложен и вие добре познавате генезиса на трудностите. Днес ситуацията е променена – налице е стопанска среда, която реално съдържа потенциал за разработване на газопреносните мрежи чрез доставка…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля да завършите мисълта си, защото времето на парламентарната Ви група изтече.
ДИМЧО ДИМЧЕВ: Вашата подкрепа на този законопроект ще се отрази по безспорен начин върху хората, които очакват реална газификация, както и върху бизнеса, който да получи знакова подкрепа на своята дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата народният представител Рамадан Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз още в началото на моето изказване искам да кажа, че Движението за права и свободи ще подкрепи този законопроект. И ще се аргументирам защо. Ще направя аргументацията си въз основа на прочетения законопроект по енергетика, за разлика от някои наши колеги, които смятат, че само пет човека са се запознали с този законопроект, а се оказа, че някои, които се изказаха отдясно, дори не бяха прочели законопроекта.
Действащият Закон за енергетика и енергийна ефективност беше приет от Народното събрание през 1999 г. с основната цел да се създадат подходящи законови условия за развитие на либерален енергиен пазар и въвеждане на конкуренцията като средство за подобряване ефективността на българската енергетика и икономика. Както правилно се констатира в приетата през 2002 г. Енергийна стратегия на Република България, тези цели, както и очакването за последващо отразяване на принципите на европейската политика, не бяха осъществени. Законът за енергетика и енергийна ефективност запази държавния контрол и планирането на инвестициите и вместо пазарен модел и правила, въведе непазарния търговски модел единствен купувач в електроенергетиката и газоснабдяването. И това го направихте вие, колеги отдясно, с ясната цел – тогава електроенергийният пазар изискваше това и вие го направихте. Поради тези причини енергийната стратегия на Република България разглежда разработването на нов Закон за енергетиката като приоритетна задача и предпоставка за създаване на условия за пазарните реформи в сектора и успешната приватизация на енергийните дружества, за което ще стане въпрос след като гласуваме този законопроект.
Внесеният от Министерския съвет проект на нов Закон за енергетика, който е предмет на днешните дебати, внася качествено нови моменти в нормативната уредба на българския енергиен сектор, насочени основно към създаване и развитие на електроенергиен и газов пазар, стимулиране на производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници по комбиниран начин, намаляване на административните режийни и създаване на благоприятни предпоставки за навлизане на нови участници и привличане на инвеститори в енергийния сектор. Ако вие това не сте го видели в този законопроект, колеги, значи вие не сте прочели законопроекта.
Наред с това привеждането на нормативната база в съответствие с европейските изисквания и практики е част от текущата работа и от процеса на преговори за присъединяване на България към Европейския съюз и е от съществено значение за успешното и ускорено приключване на този процес. От тази гледна точка трябва да се отбележи, че проектът съответства във висока степен на изискванията на основните европейски директиви, отнасящи се до енергетиката, а именно Електроенергийната директива 96/92 на Европейския съюз относно общите правила на вътрешния пазар на електроенергия, Газовата директива 98/30 относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ, Директива 2001/77 на Европейския съюз относно поощренията за електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници за вътрешния пазар, както и проектът на Директива относно поощряване комбинираното производство на електроенергия и топлоенергия.
По-конкретно ще се спра на следните основни аспекти на проекта: електроенергиен пазар, пазар на природен газ, разрешителни режими, институционални структури и насърчаване на производството на електроенергия от възбновяеми енергийни източници и комбинираното производство на електроенергия и топлоенергия.
Електроенергийният пазар. По отношение на електроенергетиката най-важните промени, които се въвеждат законово, са новият търговски модел. На мястото на модела единствен купувач проектът предвижда въвеждането на нов модел на директни двустранни договори между производители и потребители и балансиращ пазар на енергия.
Структурни промени. Предвижда се юридическо отделяне на дейностите по преноса на електрическа енергия и организирането на пазар на електрическа енергия от други дейности на Националната електрическа компания до края на 2005 г. За електроразпределителните предприятия е предвидено подобно отделяне да се извърши до края на 2006 г. До този момент енергийните предприятия задължително ще водят отделно счетоводство за всяка дейност с оглед улесняване на функциите на регулаторния орган и контрол на разходите им.
Либерализацията на вътрешния електроенергиен пазар. Проектът на Закон за енергетика урежда регулиран достъп на трети лица до електроенергийните мрежи, което, накратко казано, означава либерализация, поява и постепенно нарастващ брой на свободно договарящи се доставчици и клиенти на мястото на единствения купувач. И това е факт.
Вносът и износът на електроенергия ще продължат да бъдат монополна дейност, но общественият доставчик до приемането на България в Европейския съюз.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): И това е факт.
РАМАДАН АТАЛАЙ: И това е факт, да.
Етапите и сроковете до пълното отваряне на пазара за всички потребители ще бъдат предвидени и уточнени в подзаконовите нормативни актове. И тук съм напълно убеден, че тях ще ги има. И дори и Вие да бяхте на власт, господин Овчаров, и Вие щяхте да постъпите абсолютно по същия начин - докато не влезем в Европейския съюз, да не либерализирате вноса и износа на електроенергия. Убеден съм в това.
Проектът разглежда и един от проблемните въпроси, които възникват при създаването на конкурентен електроенергиен пазар, а именно въпроса за така наречените невъзстановяеми разходи. Такива могат да се окажат някои от извършените инвестиции или сделки преди въвеждането на пазарни условия. Такъв тип разходи подлежат на компенсиране от държавата в качеството им на преходна мярка, основаваща се на електроенергийната директива.
Проектът дефинира същността на разходите, подлежащи на възстановяване, и механизмите за тяхното възстановяване, а след приемането на закона подзаконовото ниво в тази специфична материя ще бъде допълнително детайлизирана.
По отношение на съответствието с европейските изисквания е важно да се подчертае следното. Възприетият пазарен модел за електроенергетиката е стандартен и успешно прилаган в повечето европейски държави и напълно съответства не само на Електроенергийната директива, но и на нейните последни изменения, приети от Европейския парламент през миналия месец.
Законът не съответства напълно на изискванията на цитираната директива по отношение на запазването на монопола за внос и износ, но трябва да се отбележи, че има достатъчно мотиви за целесъобразността на това решение предвид спецификата на средата, а също така трябва да се има предвид и фактът, че това несъответствие е ограничено във времето и ще съществува за периода до приемането на Република България в Европейския съюз.
Изричното определяне на етапи на отваряне на пазара в съответствие с графика, одобрен от Съвета на Европейския съюз, ще бъде предвидено и уточнено в подзаконовите нормативни актове, които ще бъдат приети в шестмесечен срок след приемането на закона.
Проектът на закона в частта "Невъзстановяеми разходи" е в съответствие с европейските изисквания и практики, не по предвиждането на Благой Димитров.
Газоснабдяване. Проектът на закон въвежда пазарен модел в газовия сектор, който е аналогичен на въведения в електроенергийния сектор и напълно съответства на европейското законодателство и в частност на Газовата директива. Предвидена е система на регулиран достъп до газовите мрежи и юридическо отделяне на дейностите по пренос и разпределен от търговските дейности. Трябва да се отбележи, че проблемите и предизвикателствата пред българския газов сектор не са от нормативен характер, а както е дефинирано в енергийната стратегия, произтичат основно от неразвитата газоразпределителна мрежа, ниско налягане и наличието на един външен доставчик. Очакванията са, че след провеждането в ДКЕР на публични конкурси и избор на лицензанти на определените с опис газоразпределителни региони процесите ще се ускорят и в близко бъдеще населението ще получи достъп до екологичен и най-евтин вариант за отопление.
Разрешителните режими. Проектът на закон значително улеснява процедурата по навлизане на нови участници на енергийния пазар. Предвижда се отпадане издаването на разрешение за строеж, разширяване и извеждане от експлоатация на енергийни обекти. Друго не по-малко значимо последствие от тази промяна е поемането на риска от направените инвестиции от самия инвеститор, а не от държавата, респ. впоследствие от крайния потребител, каквато е законовата среда и практика до момента. Така новият закон се явява важен етап от изпълнението на енергийната стратегия на Република България, която предвижда пренасочване на инвестиционните рискове от държавата към частни субекти и постепенно намаляване на пряката държавна намеса в стопанските дейности. Тази промяна напълно съответства на Електроенергийната директива.
Същевременно с оглед устойчивото и надеждно развитие на електроенергетиката законът предвижда министърът на енергетиката и енергийните ресурси да определя показатели за надеждност на електроенергийната система и възможността при констатирана необходимост от нови мощности да се обявява конкурс за изграждането им по досегашния ред с възможност за издаване и на лицензия за експлоатация на лицата, спечелили конкурса. Така се предотвратява рискът от бъдещ недостиг на мощности, респ. електроенергийни кризи, какъвто съществува при напълно либерализиран режим на изграждането на нови мощности.
Няколко думи за институциите. Запазена е институционалната структура на действащия закон, както и нормативните и контролни правомощия се изпълняват от три институции, а именно Министерският съвет, министърът на енергетиката, Комисията за енергийно регулиране. Искам да се спра на Комисията за енергийно регулиране, която на практика не разширява компетентността си в сравнение с действащия закон и разделя контролните си правомощия с министъра на енергетиката и енергийните ресурси. Основен акцент в цитираните Електроенергийна и Газова директива представляват гаранциите за независимост, самостоятелност и ефективност на енергийните регулатори. Тези гаранции включват организационна и финансова автономност и право на нормативна компетентност по отношение на цени, търговски правила и качество на услугите. И тук ще съм склонен да се съглася с някои колеги от опозицията, че проектът на закон не съответства в достатъчна степен на тези европейски изисквания и не допринася за засилване на енергийния регулатор. Необходимо е да се направят промени при по-нататъшното обсъждане на текстовете на проекта в горепосочените насоки по отношение на статус, роля и функции на Комисията за енергийно регулиране.
Стимулирането на производството от възобновяемите енергийни източници и по комбиниран начин е следващият раздел. Стимули за производство на електроенергия от възобновяеми източници по комбиниран начин се съдържат в действащата нормативна уредба. Те накратко се изразяват в приоритетно присъединяване на производители, приоритетно диспечериране, т.е. задължително изкупуване на произведената от тях електроенергия, и преференциално ценообразуване. Проектът запазва този насърчителен режим до 2010 г. и предвижда въвеждане на система за търговия със зелените сертификати през 2010 г. Търговията със зелени сертификати се налага като ефективен способ за стимулиране на производство на електроенергия от възобновяемите енергийни източници по комбиниран начин, който е в най-висока степен съвместим с процеса на либерализирането на електроенергийния пазар. Подобни системи успешно се прилагат в редица западноевропейски страни и се предвижда тяхното въвеждане в Унгария. Така че усъвършенстването на нормативната уредба в тази област е насочено към повишаване на ефективността на прилаганите досега модели и към преход от директно държавно стимулиране чрез преференциални цени към пазарно ориентиран метод, чрез който ще се постигне и пълно съответствие с Директива 2001/77 на Европейския съюз.
Някои основни изводи, колеги. Проектът на Закон за енергетика изразява усилията на Република България за хармонизиране на българското законодателство с правото на Европейската общност в енергийния сектор чрез създаване на енергиен закон, който да съответства не само на европейските норми, но и на европейските успешни практики. Проектът на Закон за енергетика съдържа значително развитие в сравнение с действащия Закон за енергетика и енергийна ефективност. Развитието е главно по отношение на пазара на електроенергия и природен газ, либерализирането на режима на изграждане на нови мощности, улесняване на влизането на нови участници на енергийния пазар и насърчаване на производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници по комбиниран начин. По отношение обаче на институционалната уредба и по-конкретно статуса на енергийния регулатор има нужда от предефиниране на някои текстове, така че да се получи съответствие с основната тенденция на европейската политика в това отношение, а именно за даване на минимум правомощия на енергийни регулатори, еднакъв за всички държави-членки на Европейския съюз и по този начин създаване на сигурна гаранция за постигане на целта на Европейската общност за успешно създаване и развитие на вътрешния енергиен пазар.
В заключение смятам, че с този закон ще се въведат качествено нови положителни моменти в правната уредба на енергийния сектор, които коренно ще променят неговия облик и насока на развитие в посока на съответствие с устройството, организацията и целите на енергийния сектор в държавите-членки на Европейския съюз.
Смятам, че с тези мои аргументи, колеги, бях достатъчно ясен и убедителен и апелирам за една пълна подкрепа, за да може да приемем на първо четене законопроекта за енергетиката. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Аталай.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение? Няма.
Преминаваме към гласуване на първо четене на законопроекта за енергетиката.
Моля, гласувайте.
Гласували 204 народни представители: за 119, против 80, въздържали се 5.
Законопроектът за енергетика е приет на първо четене.
За отрицателен вот има думата народният представител Иван Николаев Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Гласувах против Закона за енергетиката, защото той въвежда очевидно политическа намеса в работата на регулаторния орган, а именно Комисията за енергийно регулиране, първо, чрез разпоредените текстове за неговото формиране; второ, чрез орязаните й права и необходимостта всяко предложение, което прави комисията, да минава задължително през Министерството на енергетиката и енергийните ресурси и по такъв начин чрез неговото пълно подчинение на министерството, както и чрез въведените спорни механизми за неговото финансиране.
На второ място, гласувах против закона, защото той не изпълнява изискванията на Директива 92/96 на Европейския съюз за либерализиране на пазара и създаване на конюнктурен пазар. Вместо това законът въвежда понятието регулиран достъп, което фактически е отказ от либерализация на пазара.
На трето място, гласувах против закона, защото Министерството на енергетиката и енергийните ресурси съгласно този закон има неясен статут – едновременно на орган, който формира и провежда държавната политика, и в същото време на собственик.
На четвърто място, гласувах против закона, защото в него, господин министър, е предвидено създаването на над 15 наредби, при това, което е особено учудващо, не е фиксиран срок за тяхното представяне и приемане от страна на министерството, с което законът трудно ще влезе в действие в обозримо бъдеще. Всичко това, както и други, бих казал вътрешни противоречия и недостатъци на закона ме накараха да гласувам против него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има думата министърът на енергетиката господин Ковачев.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, искам да ви кажа, че изключително съм благодарен за това, че погледнахте конструктивно и подкрепихте този Закон за енергетиката. За да мога да ви дам още малко увереност, ще използвам базата под формата на отрицателния вот, който току-що беше обоснован от народния представител господин Иванов.
Първо, бих искал да кажа, че въпросът за регулирания достъп е еднозначно разгледан в Директива 92/96 и всички страни в Европейския съюз са възприели регулиран достъп до мрежата. Преди малко и господин Овчаров спомена някакви такива по-либерални идеи, представих му таблица, която е налична на уеб-страницата на Европейската комисия и може всеки един народен представител да провери моите думи. Радвам се, че България с този закон действително влиза в семейството на страните с най-съвременно енергийно законодателство и ви моля между първо и второ четене, готови сме да ви предоставим цялостна информация, наистина да не подвеждаме гражданите на тази страна, когато им казваме неща, които не са точно така.
По втория въпрос, който придоби общественост – въпросът за наредбите, не искам да се връщам колко наредби намерихме приети до м. август 2001 г., когато се състояха изборите. Числото беше отчайващо. Но искам да ви кажа нещо друго: тези 15 наредби, които са предвидени по този закон, първо, имат еднозначен срок за приемане и той е 6-месечен, и е абсолютно реалистичен, защото те практически са готови. Имаме срок в закона и наредбите са практически готови и очакват приемането на закона, за да могат по съответния законно установен начин да бъдат приети от Министерския съвет.
И още нещо: искам лично да поема ангажимент, че аз лично се ангажирам да предложа промени как да бъде регулиран така, че статутът на Държавната комисия по енергийно регулиране действително да бъде на един независим регулатор. Винаги съм споделял необходимостта от независимост на този регулаторен орган и ние на практика го направихме независим. Не искам да припомням в какво срамно подчинение беше регулаторният орган при моя предшественик и колко политически промени бяха направени на неговия председател, по мои спомени три, в рамките на две години, но нека да не се връщаме към миналото. Лично аз съм научил урока от това минало и считам, че, първо, няма нужда министерството да препотвърждава наредбите, които Държавната комисия по енергийно регулиране е издала. Считам, че в този текст е допусната грешка и ние ще я поправим между първо и второ четене.
Не може така еклектично да разглеждаме – един път да искаме намаляване на заплатите на комисията, втори път да искаме финансова независимост, тоест еднозначно между първо и второ четене ще пледирам за финансовата независимост на Държавната комисия по енергийно регулиране.
И още нещо по отношение на мандатността: това е един от факторите за да може една такава комисия да бъде независима и тази мандатност е запазена. Трябва да бъде подкрепена еднозначно, защото регулаторът е основен елемент от институционалното развитие на енергийния сектор в бъдеще.
И накрая още един път благодаря за конструктивния подход, благодаря за подкрепата и се надявам в първите дни на септември да можем да проведем дебата и по второто четене. Ние сме открити за конструктивните предложения, същевременно трябва да сме наясно, че обективно този закон дава възможност България да остане регионален енергиен лидер. Надявам се, че това Народно събрание ще го подкрепи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, господин Мазнев, по процедурен въпрос.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Въз основа на правилника на Народното събрание моля колегите да гласуват срока за предложения за второто четене да бъде удължен до три седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за противно процедурно предложения, господин Близнаков.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, правя противно процедурно предложение – срокът между първо и второ четене да бъде общо две седмици.
Господин Мазнев, мисля, че е разумно, така говорихме и в комисията, мисля, че няма да възразите срещу това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има две предложения.
Първото е времетраенето за представяне на предложения между първо и второ четене да бъде… Оттегляте го?
Поставям на гласуване предложението на господин Близнаков времетраенето за представяне на предложения между първо и второ четене да бъде две седмици.
Моля, гласувайте.
Гласували 163 народни представители: за 162, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.

Преминаваме към втората точка и последна за днешното пленарно заседание:
ПРИЕМАНЕ НА СТРАТЕГИЯ ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИТЕ ДРУЖЕСТВА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Има изготвен проект за решение. Давам думата на председателя на Комисията по енергетика господин Близнаков да прочете доклада на Комисията. Заповядайте, господин Близнаков. Вашата комисия има два доклада.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Да, благодаря Ви, господин председател.
Има два доклада: единият - за законопроекта, внесен от Министерския съвет, и вторият – за допълнението на стратегията, пак внесен от Министерския съвет, но той е съвместен на Комисията по енергетика и на Комисията по икономическа политика. Ще прочета последователно и двата доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ:
“ДОКЛАД
на Комисията по енергетика относно обсъждане на стратегия за приватизация на електроразпределителните дружества в Република България, № 302-00-24, внесена от Министерския съвет на 11 юни 2003 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 19 юни 2003 г., Комисията по енергетика обсъди стратегия за приватизация на електроразпределителните дружества в Република България, № 302-00-24, внесена от Министерския съвет на 11 юни 2003 г.
На заседанието присъстваха от страна на вносителя господин Ангел Минев – заместник-министър на енергетиката и енергийните ресурси, и госпожа Иванка Диловска – директор на дирекция в министерството. Като представители на Агенцията за приватизация присъстваха експертите госпожа Румяна Крачанова и госпожа Ивелина Калева. Господин Чавдар Рисин представляваше банка “Paribas”.
От името на вносителя информацията беше представена от заместник-министър Ангел Минев, който посочи, че стратегията за приватизация е разработена въз основа на принципите на новата енергийна стратегия и има за цел:
- подобряване на качеството на услугите, предоставяни на потребители на електроенергия;
- подобряване на ефективността, конкурентността и жизнеспособността на електроразпределителните дружества;
- инвестиции за модернизиране на съществуващата инфраструктура;
- развитие на добри търговски практики, т.е. преориентиране на дейността на електроразпределителните дружества на търговски начала и постигане на по-голяма оперативна ефективност чрез укрепването на управленската, търговската и финансовата политика и дисциплина;
- подпомагане на либерализацията в сектора и конкуренцията съгласно изискванията на Европейския съюз.
За да се изпълнят изложените по-горе цели от съществено значение е либерализацията на електроенергийния сектор да позволи:
- приватизираните електроразпределителни дружества да избират доставчици на електроенергия;
- приватизираните електроразпределителни дружества да предприемат изключвания на потребители (при необходимост);
- постепенно въвеждане на статута на привилегировани потребители, за да се избегне внезапното преминаване на най-големите клиенти към конкурентни предприятия;
- решаване на въпроси, свързани с околната среда и енергийната ефективност.
При представянето на информацията беше посочено, че набелязаните цели ще се постигнат с пакетна продажба на електроразпределителните дружества, както следва:
- Западна България – “Електроразпределение Столично” ЕАД, София; “Електроразпределение София-област” ЕАД, София и “Електроразпределение Плевен” ЕАД, Плевен;
- Югоизточна България – “Електроразпределение Пловдив” ЕАД, Пловдив и “Електроразпределение Стара Загора” ЕАД, Стара Загора;
- Североизточна България – “Електроразпределение Варна” ЕАД, Варна и “Електроразпределение Горна Оряховица” ЕАД, Горна Оряховица.
В стратегията се предвижда едновременна продажба на трите пакета с оглед:
- повишаване вероятността за продажба на всички електроразпределителни дружества в кратки срокове;
- мобилизиране на пазарното търсене;
- стимулиране на конкуренцията между инвеститорите чрез увеличаване на възможностите за подаване на повече оферти.
Методът на продажба предвижда продажба на акции чрез публично оповестен конкурс, международно обявен, ориентиран към привличане на стратегически инвеститори.
След дискусията беше проведено гласуване, на което се прие следното
РЕШЕНИЕ:
Комисията по енергетика към Тридесет и деветото на Народно събрание на Република България със 7 гласа “за”, без против и 3 гласа “въздържали се” предлага на Народното събрание да одобри Стратегията за приватизация на електроразпределителните дружества в Република България, приета от Министерския съвет с Решение № 426 от 11 юни 2003 г.”
Това е, господин председател, уважаеми колеги, докладът за обсъждане на Стратегията за приватизация на електроразпределителните дружества.
Сега ми позволете, господин председател, да прочета доклада на Комисията по енергетика и на Комисията по икономическа политика относно обсъждане на Допълнение на Стратегията за приватизация на електроразпределителните дружества в Република България, прието с Решение № 521 на Министерския съвет от 2003 г.
“На съвместно извънредно заседание на Комисията по енергетика и Комисията по икономическа политика, проведено на 25 юли 2003 г., беше обсъдено Допълнение на Стратегията за приватизация на електроразпределителните дружества в Република България, прието с Решение № 521 на Министерския съвет от 2003 г.
От името на вносителя информацията беше представена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев. Той посочи, че има необходимост от създаване на раздел “Социални аспекти” към стратегията, който въвежда допълнителни изисквания по отношение на предложените оферти, отнасящи се до общите условия на труд, социалното партньорство, заетостта и колективното трудово договаряне. Това е съобразено в значителна степен и със становището на синдикалните организации в България.
С оглед на необходимото определяне на социалните ангажименти от страна на вносителя е изготвено допълнение към стратегията, което третира социалното партньорство.
След дискусията се проведе гласуване, което приключи със следните резултати:
- Комисия по енергетика – 14 гласа “за”, против и въздържали се няма;
- Комисия по икономическата политика – 6 гласа “за”, без против и 1 глас “въздържал се”.
Въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика и Комисията по икономическа политика към Тридесет и деветото Народно събрание на Република България приеха следното
РЕШЕНИЕ:
Предлагат на Народното събрание да одобри Допълнението към Стратегията за приватизация на електроразпределителните дружества в Република България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Това са двете становища.
Преминаваме към обсъждане на решението.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС, от място): Има становище и на икономическата комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре, заповядайте.
Имате думата, господин Папаризов.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря, господин председател.
“СТАНОВИЩЕ
по Стратегията за приватизация на електроразпределителните дружества в Република България
На заседание, проведено на 25 юни 2003 г., с участието на министъра на енергетиката и енергийните ресурси Комисията по икономическата политика разгледа Стратегията за приватизация на електроразпределителните дружества в Република България.
Стратегията е разработена в съответствие с целите на правителството за развитието на енергийния отрасъл, действащото законодателство и направените изводи на основата на предварителни проучвания за състоянието на електроенергийния отрасъл и финансовите пазари. Стратегията предвижда електроразпределителните дружества да бъдат групирани в три пакета за продажба като се приеме тяхната едновременна продажба.
Приватизацията ще се структурира като продажба на акции чрез публично оповестен конкурс, международно обявен, ориентиран към стратегически инвеститори. Предвижда се организирането на три независими успоредни конкурса, по един за всеки пакет – обект на продажба. Трите конкурса ще са с едновременно провеждане на отделните етапи, както следва: вземане на решение за определяне метода на продажба, публично оповестен конкурс, подаване на предварителни оферти и подаване на окончателни оферти.
С цел осигуряването на достатъчно инвеститорски интерес в стратегията е предвидено предложеното акционерно участие да бъде в размер на 67 на сто от всяко електроразпределително дружество. Съществуващата в момента регулаторна рамка предоставя на държавата достатъчно възможности за контрол и надзор върху дейността на електроразпределителните дружества, като дава гаранции, че приватизираните дружества ще осъществяват дейността си в синхрон с обществения интерес.
Стратегията предвижда до участие в конкурсните процедури да бъдат допускани стратегически инвеститори, консорциуми и специално създадените за целта дружества, които ще бъдат преценявани по следните показатели: обем продадена електроенергия, собствен капитал в евро, кредитен рейтинг и опит на либерализиран пазар на електрическа енергия. Минималните количествените показатели по тези критерии, на които трябва да отговарят стратегическите инвеститори, ще бъдат конкретизирани в решенията за определяне метод на продажба в конкурсната документация.
При обсъждане на стратегията народните представители поставиха въпроси за кръга на потенциалните инвеститори и детайлизиране на изискванията към тях; възможността на Агенцията за приватизация да извърши приватизация до края на 2003 г.; необходимостта от въвеждане на конкретни икономически параметри в стратегията и определяне степента на либерализация на отрасъла; изясняване на социалните последици от приватизацията и влиянието на приватизацията на електроразпределителните дружества върху цената на електрическата енергия и конкуренспособността на българската икономика; контрола върху качеството на предоставяните услуги след приватизацията.
В хода на обсъждането народните представители направиха предложения предвидените за приватизация дружества да се преструктурират преди да се приватизират; да се степенуват целите, залегнали в стратегията, както и да се прецизират конкретни текстове.
В резултат на проведеното гласуване с 9 гласа “за”, 5 гласа “против” и 1 глас “въздържал се” Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния проект за решение:
“Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 35а, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол
Р Е Ш И:
Одобрява Стратегия за приватизация на електроразпределителните дружества в Република България, внесена от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Папаризов.
Заповядайте, господин Мазнев.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Като начало бих искал да отбележа, че в енергийната стратегия на България, която беше приета на косъм от Народното събрание през м. юли 2002 г., нямаше раздел за приватизация в енергийния сектор. Тогава по време на дебата министърът на енергетиката декларира, че през м. септември същата година – миналата година – Министерският съвет ще внесе в Народното събрание отделна стратегия за приватизация в енергетиката, което обаче не се случи и до днес. Явно царският стил на управление – много обещаваш и нищо не правиш – е заразил и отделните министри. Затова пък едно обикновено решение за приватизация на електроразпределителните дружества е наименувано с претенциозното и гръмко име “стратегия”, което обикновено се използва за далеч по-мащабни проекти.
По-конкретно като слаба страна в предложената стратегия мога да посоча факта, че в електроразпределителните дружества все още има неизяснени юридически отношения, тъй като над 5 на сто от собствеността на тези дружества като трафопостове, подстанции, трансформатори и други е неясна, което обрича бъдещите им купувачи да влязат в дълги и сложни съдебни процедури. Естествено това ще се отрази върху цената и ще доведе до слаб инвеститорски интерес. Такава е причината и да не могат да бъдат спазени обявените в стратегията индикативни срокове, съответно юли 2003 г., месецът дори измина - за начало, и м. декември същата година – за финализиране на процеса.
Един от ключовите фактори за привличане на сериозни инвеститори е изборът на момента за приватизация. А дори и според консултанта на сделката Би Ен Пи Париба към днешна дата интересът на стратегическите инвеститори към разпределителните дружества е ограничен поради криза на доверие в пазара към дружествата за комунални услуги. В тази връзка оправданието със събитията от 11 септември 2001 г. не е сериозен аргумент.
Като недостатък може да се отбележи също слабото предварително проучване на пазара в този сектор и особено фактът, че не е извършен активен маркетинг на силните страни на тези дружества.
Като цяло стратегията изисква, за да бъдат инвеститорите стратегически, те да бъдат оценявани по следните четири качествени показатели. Първо, обем на продажби на електрическа енергия; второ – собствен капитал; трето – кредитен рейтинг и четвърто – опит на либерализирания пазар. Но любопитно е защо тези показатели не са облечени в съответните количествени критерии?
Вярно е, че в пресата излязоха някои становища на служители от Министерство на енергетиката и енергийните ресурси, че обемът на продажбите на кандидатите трябва да надхвърля 8 млрд. киловатчаса годишно и че собственият им капитал трябва да е повече от 1 млрд. евро, но тези количествени показатели следваше да бъдат записани изрично в стратегията, защото иначе има възможност те да бъдат заобиколени.
Друг сериозен недостатък на стратегията е категоричният отказ основни показатели като размер на предлаганите инвестиции да бъдат критерий за оценяване на офертите. И тук искам да напомня, че това е сериозен недостатък, тъй като съгласно чл. 87, т. 5 от току-що приетия на първо четене Закон за енергетиката, разпределителните предприятия са длъжни да осигуряват разширение, реконструкция и модернизация на разпределителната мрежа и спомагателните услуги. И въпросът е как собственикът на тези разпределителни дружества ще изпълни тези обещания, без да има ангажимент за инвестиции?
Тук прозира основната цел на тази приватизация – държавата по най-бързия начин да се освободи от тези предприятия, без да се интересува от тяхното бъдеще, а и на хората, работещи в тях, като целта единствено е да се запълни някоя дупка в изтънелия й бюджет.
От съществено значение са управленските нагласи и стилът на приватизация на този управленски екип въобще. В момента липсва единна политическа воля в кабинета. Няма синхрон между отделните министерства. Липсата на такъв синхрон според мен, например между Министерство на енергетиката и енергийните ресурси и Министерство на регионалното развитие и благоустройството доведе до проваляне на договора за износ на ток за Турция, който от една страна е междуправителствен, а от друга страна, във вътрешен план изисква строга координация между тези две министерства. Това се случи, защото министър-председателят оставя министрите сами да си поставят задачи и не съумява да координира тяхната дейност.
Освен това липсва синхрон между работата на Министерство на енергетиката и енергийните ресурси и Агенцията за приватизация. Сделката с “Атоменергоремонт” е симптоматичен пример за неуспешна сделка в бранша, което е показателно. След този случай пък лично министърът на енергетиката отправи закани за спиране на приватизацията в енергетиката въобще. (Неразбираема реплика на народния представител Рамадан Аталан.)
И ако трябва да обобщим, господин Аталай, то е, че липсата на синхрон между отделните министерства, от една страна, между Министерство на енергетиката и енергийните ресурси и Агенцията за приватизация, от друга страна, и проявеното колебание от самия министър, от трета страна, също е много лош сигнал към чуждите инвеститори.
Ще отбележа, че единствените големи приватизационни проекти в енергетиката, които бяха финализирани от това управление, бяха всъщност започнати от правителството на ОДС. И макар че в началото на мандата на това управление имаше закани, че тези проекти ще бъдат рамкирани отново, което означаваше да бъдат преразгледани и евентуално отхвърлени, което пък доведе до пилеене на управленска енергия в продължение на близо една година от началото на мандата, то впоследствие стана ясно, че тези сделки са печеливши и в края на краищата “Ентърджи” и “ЕНЕЛ” влязоха в ТЕЦ “Марица Изток-3” и сега продължават преговорите за ТЕЦ “Марица Изток-2” и мини “Марица Изток”. Разбира се не благодарение на това правителство, а въпреки него. Да не говорим, че благодарение на грандиозните скандали и провали при продажбите на БТК и “Булгартабак”, екипът на Агенцията по приватизация се демотивира и сега там липсва воля за реализиране на сложни приватизационни сделки, духът е нисък, а атмосферата лоша.
Изключително негативно за приватизацията на електроразпределителните дружества влияе фактът, че всъщност в момента в България няма ясна правна уредба в сектора на енергетиката. Сегашният Закон за енергетиката ще бъде отменен, а новият, който е внесен в Народното събрание, току-що мина на първо четене и ще мине на второто четене чак през септември. Още повече, че с новия Закон за енергетиката се предвижда пълно обезглавяване на регулаторния орган, на ДКЕР, както вече беше казано. Наличието на компетентен и политически независим регулаторен орган е най-важното изискване за инвеститорите в тази област. Дори ако законът бъде приет в най-скоро време, въпреки че това трябваше да стане според програмата на Министерския съвет още през ноември миналата година и сега нямаше да имаме този проблем, като имаме предвид, че законопроектът за енергетиката изисква издаването на близо 30 наредби, повече от ясно е, че в близките няколко месеца всъщност в България няма да има ясни нормативни правила за работа в енергетиката. И от този по-лош момент за приватизация, едва ли може да се намери.
Накрая искам да подчертая, че въпреки че в стратегията се изисква бъдещите купувачи да бъдат стратегически инвеститори по определени показатели, за които говорих преди малко, то игнорирайки всичко това тази стратегия допуска и участието на така наречените специално създадени за целта дружества, което според мен е една доста обтекаема форма за участие на фирми без опит в сектора. И всичко това съчетано с факта, че няма забрана за препродажба на акции означава, че тези предприятия могат да бъдат продадени на фирми без дори елементарен опит в тази област, което ще бъде поредният сериозен удар върху българската енергетика.
Затова аз предлагам тази така наречена стратегия за приватизация на разпределителните дружества да бъде оттеглена от вносителите и основно преработена, за да се избегнат всички тези негативни моменти и сериозни опасности за българската енергетика. В противен случай ние от Парламентарния съюз на ОДС няма да я подкрепим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Мазнев.
Има ли други желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Близнаков.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Точно преди една година - през юли 2002 г. - българският парламент прие Енергийната стратегия на Република България. Основната цел, заложена в стратегията в средносрочен план, е ускорено реформиране на енергийния сектор и създаване на модерна пазарно ориентирана енергетика. Това може да бъде постигнато, ако успеем да решим следните четири основни задачи.
Първо, да създадем ново законодателство, съответстващо на европейското, което да ни позволи да либерализираме енергийния сектор и да въведем пазарни отношения.
Втора задача – да преструктурираме големите енергийни компании и да ги приведем в съответствие с електроенергийната и газовата директива на Европейския съюз.
Трета задача – да стабилизираме финансово енергийните предприятия. Това може да стане чрез преустановяване на прякото субсидиране и ребалансиране на тарифните цени на електрическа енергия.
Четвърта задача – приватизация на всички енергийни предприятия в определена последователност. Тази именно четвърта задача дискутираме днес, като обсъждаме стратегията за приватизация на електроразпределителните дружества.
Стратегията за приватизация на електроразпределителните дружества е съобразена с приватизационната рамка, определена от правителството и от Народното събрание още с приемането на Енергийната стратегия на Република България. И там е посочено, че приватизацията не е самоцел. Тя е средство за привличане на стратегически инвеститори, които да вложат ноу-хау и финансови средства, за да модернизират предприятията, да ги направят конкурентоспособни, да ги интегрират в общия енергиен пазар и в крайна сметка да подобрят качеството на услугите. Когато говорим за определена последователност на приватизацията, ние имаме предвид, че приватизацията на електроразпределителните дружества е началото на голямата приватизация в електроенергетиката.
Успешната приватизация на електроразпределителните дружества ще доведе до намаляване на секторния риск по цялата верига на електроснабдяването, а именно: доставчици на горива, производители на електрическа енергия, преносна компания. Създадената по този начин по-благоприятна нискорискова среда ще подпомогне последващата приватизация в енергетиката въобще и ще подобри инвестиционния климат в страната.
Относно подхода, Енергийната стратегия препоръчва групиране на електроразпределителните дружества в три пакета и тяхната пакетна продажба. Мотивите за това предложение произтичат от факта, че седемте електроразпределителни дружества са малки от гледна точка на обема на продажбите и броя на клиентите в сравнение с европейските стандарти и не позволяват да се използват икономиите, които позволява по-големият мащаб. Освен това по-големите дружества ще привлекат съответно вниманието на по-големи инвеститори.
Относно графика, Енергийната стратегия предвижда подготовка и приключване на приватизацията на електроразпределителните дружества до края на 2003 г.
За изготвяне на стратегията беше привлечен приватизационен консултант, който да подпомогне подготовката на тази изключително сложна и знакова за по-нататъшното развитие на реформата в енергетиката сделка. През месец септември 2002 г. между Министерството на енергетиката и енергийните ресурси и Агенцията за приватизация от една страна, и консорциум, воден от BNP “Paribas”, беше подписан договор за консултантски услуги, който беше финансиран от Европейската банка за възстановяване и развитие. В консорциума участват престижни фирми и авторитетни екипи, които работят по всички аспекти на тази сложна сделка – правни, финансови, технически, регулаторни, маркетингови и екологични аспекти. Аз виждам, господин Мазнев, че Вие едва ли не поставяте под съмнение компетентността на консултанта с това, което чух от Вас.
С помощта на консултантския екип опитът от подобен тип приватизация в Европа се пренася и у нас като гарант за успешно раздържавяване на електроразпределителните дружества. Това се отнася както за подготвителната фаза, която ще завърши с приемане на обсъжданата днес стратегия, така и за предстоящия етап на активно реализиране на сделката.
Стратегията за приватизация е разработена с ясното осъзнаване на факта, че държавата не продава чисти активи, а продава предприятия от изключителна важност, осигуряващи снабдяване с електрическа енергия на цялото българско население, както и на предприятия, присъединени към мрежата средно и ниско напрежение. Електроразпределителните дружества притежават лицензии за разпределение на електрическата енергия и са единствените доставчици на електрическа енергия за определената в лицензията им територия. С оглед на това работният екип от български и чужди специалисти е предложил, а Министерският съвет е приел до конкурсната процедура да се допускат само стратегически инвеститори, отговарящи на предварително определени и публично огласени при обявяването на конкурса високи количествени критерии, а именно: мащаб, доказан с обема на продажбата на електрическа енергия, финансови възможности, доказани с размера на собствения му капитал, финансова стабилност и репутация, доказани с кредитен рейтинг и опит за работа на либерализиран пазар, доказан с процент на пазарно отваряне и на пазарно присъствие.
Първите три показателя, характеризиращи техническия и финансов капацитет на кандидатите, ще осигурят допускането до конкурса само на кандидати, които ще имат възможности да привлекат достатъчно финансови средства и да реализират колкото може по-скоро вече неотложните инвестиционни проекти в дружеството. От особено голямо значение при тези специфични сделки е последният от четирите критерия, доказващ опита на кандидатите за опериране на либерализиран пазар. Привличането на мениджъри с ноу-хау за работа в пазарна среда, респективно прилагане на добри търговски практики, ще ускори либерализацията и ще създаде предпоставки електроразпределителните дружества да устоят на силния конкурентен натиск на чуждите компании с подобен вид дейност.
Стратегията за приватизация е съобразена и със спецификите на средата, в която оперират електроразпределителните дружества. Изпълнението на лицензионните им задължения е под контрола на Държавната комисия за енергийно регулиране, която има законови възможности за широка гама от санкции, включително и отнемане на лицензии при незадоволителното им изпълнение.
Друга съществена особеност в дейността на електроразпределителните дружества е ценовата регулация. Държавната комисия за енергийно регулиране регулира и контролира както цените, по които те купуват електрическа енергия от НЕК, така и цените, по които продават електрическата енергия на крайните потребители. Силният регулаторен режим, осъществяван от Държавната комисия за енергийно регулиране, създава достатъчно гаранции за защита на държавните интереси и за това, че приватизираните дружества ще упражняват дейността си в синхрон с обществения интерес в следните аспекти: запазване на предмета на дейност; качество на услугата в съответствие с лицензионните изисквания; ефективност на дейността, респективно ниски цени на електрическата енергия в съответствие с критериите на Държавната комисия за енергийно регулиране; преструктуриране и преобразуване само след разрешение на Държавната комисия за енергийно регулиране и регулирана отново от Държавната комисия за енергийно регулиране норма на печалба.
Именно отчитайки тези особености на регулаторната рамка, в Стратегията се предлага акционерно участие за продажба в размер на 67%. Контролът, който държавата ще продължи да упражнява чрез регулация, не е необходимо да бъде дублиран и с контрол, осъществяван чрез собственост. Освен това продажбата на мажоритарния дял от 67%, даващ възможност за приемане и реализация на самостоятелни управленски решения, ще повиши интереса от страна на стратегическите инвеститори.
Друг важен елемент на предлаганата стратегия е подходът за успоредна продажба на трите пакета. Подходът е избран на базата на задълбочен маркетингов анализ. Не е вярно, че няма такъв анализ. Анализът е направен от консорциум Би Ен Пи "Париба" и е съобразен с хода и графика на подобен тип сделки в региона. Другите мотиви за успоредна продажба са свързани с по-силната конкуренция, която осигурява този подход и съответно възможността да се привлекат по-добри купувачи и да се реализират сделки на по-висока цена. При успоредната продажба ще се разреши всеки купувач да оферира поотделно за всеки един от пакетите, но при ограничение за покупка само на един от тях.
От предварителния маркетингов анализ произтичат и изискванията за профила на купувачите. С цел засилване на интереса към предстоящата приватизация на електроразпределителните дружества, до конкурса ще бъдат допускани освен стратегически инвеститори, а също и консорциуми и смесени дружества, но само в случаите, когато тяхната дейност е контролирана от стратегически инвеститор, отговарящ на зададените минимални критерии и притежаващ самостоятелно или с международна финансова институция мажоритарен пакет от акциите на съответния консорциум.
Приватизационната процедура ще бъде съобразена с изискванията на Закона за приватизация и следприватизационен контрол за продажба на дружества със значение за националната сигурност, към които се отнасят и електроразпределителните дружества.
Уважаеми дами и господа, позволете ми в заключение да посоча, че приватизацията на електроразпределителните дружества е важен елемент на държавната политика в областта на енергетиката, дефинирана в енергийната стратегия на Република България. Приватизацията на електроразпределителните дружества ще ускори създаването на пазарни отношения в енергетиката и ще помогне на дружествата да устоят на силния конкурентен натиск при отварянето на електроенергийния пазар. Стратегията за приватизация е внимателно и компетентно разработен документ, който отчита спецификите на регулаторната рамка и актуалните пазарни условия. Стратегията за приватизация гарантира привличане на купувачи с управленски, технически и финансов капацитет и пазарен опит.
Уважаеми народни представители, позволявам си да се спра накрая и на въпроса за социалните ангажименти в Стратегията за приватизация на електроразпределителните дружества. Социалният диалог е необходим за по-доброто възприемане на промените в енергийния сектор, на процесите на либерализация на енергийния пазар и в крайна сметка на европейското законодателство като правна рамка на процеса на присъединяване. Ние трябва да въвеждаме и да разпространяваме най-добрата практика в тази област. По този начин ще направим прехода по-плавен, ще избегнем социалното напрежение и ще направим приватизацията по-бърза, по-успешна и по-справедлива.
Социалният диалог трябва да бъде независим. Той трябва да се води в съответствие със социалната глава в договора на Европейския съюз. Това означава, че трябва да се спазват европейските правила в социалната сфера. Значението на тези въпроси се определя от широкомащабното въздействие на приватизацията на електроразпределителните дружества, тъй като в тях работят над 12 хиляди души, а на практика дейността им се отразява върху всички български домакинства, които са повече от 4 милиона.
В процеса на приватизация синдикатите ще имат възможност да участват съвместно с Агенцията за приватизация и с Министерството на енергетиката и енергийните ресурси в разработването на социалната част от приватизационния договор. Тази социална част включва трудова заетост, доходи на работниците, квалификация и преквалификация, условия на труд, социално и битово обслужване, допълнително доброволно социално осигуряване и всичко това ще се съдържа в предварителната оферта на купувачите. Към купувачите ще има изискване за преходен период от две години, в който да не се намаляват заплатите и социалните разходи.
При приватизацията на електроразпределителните дружества ние не трябва да прекъсваме, а трябва и по-нататък да развиваме политиката по отношение на заетостта и политиката по отношение на социалния дневен ред. И аз мисля, че профсъюзите и купувачите, т.е. бъдещите собственици на електроразпределителните дружества, ще продължат да си сътрудничат.
Ето защо, уважаеми народни представители, ви предлагам да одобрите представената и приета от Министерския съвет Стратегия за приватизация на електроразпределителните дружества в Република България заедно с допълнението към нея. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За реплика – господин Мазнев.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, господин Близнаков! При цялото ми уважение към Вас, позволете ми да не се съглася с това, което казахте преди малко, че тази стратегия отговаря на управленската политика на правителството. Знаете много добре, че в енергийната стратегия липсваше раздел за приватизация в енергетиката. Спомняте си много добре, че тук беше обещано през септември миналата година да има предложена такава стратегия и това наистина можеше да се облече с понятието стратегия.
Сега изведнъж се предлага светкавично една стратегия с гръмкото име стратегия, а то е едно обикновено решение за приватизация. Точно това бързо действие води до тези опасения, че явно се цели запушването на една дупка в бюджета, а не нещо друго.
По отношение на пакетирането – да, като параметри е добро. Но успоредната приватизация означава всяка една грешка да се мултиплицира три пъти. Затова нашето становище беше наистина, ако имаше време, ако Законът за енергетиката беше приет, както бяха сроковете, през септември или края на миналата година, да имаме нормативна уредба, правен мир в тази област, сега вече спокойно можеше да бъде приватизиран единият пакет, да се наблегне на силните страни, да се отстранят слабите страни и тогава евентуално цената щеше да бъде много по-висока.
И третото, което чух от вас, е, че едва ли не аз се съмнявам в компетентността на Би Ен Пи "Париба". Точно обратното, ако забелязвате. Аз цитирах, че самият консултант Би Ен Пи "Париба" казва, че моментът не е подходящ за приватизация на подобни дружества. Точно уважавайки неговата компетентност, аз цитирам него, за да изкажа моята теза, не че се съмнявам в неговата компетентност. Просто за яснота.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Цитирайте точно, а не го преразказвайте.
СТЕФАН МАЗНЕВ: Аз го цитирах преди малко, господин Ковачев. Ако трябва, и на Вас ще направя една реплика, макар че нямам право и ще го цитирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Друга реплика? Няма.
За дуплика – господин Близнаков.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Мазнев!
Тази стратегия – аз отново повтарям – отговаря на управленската програма. Много накратко ще кажа с какво отговаря. Тя отговаря, защото приватизацията на електроразпределителните дружества в България не е, за да запълни, както Вие казвате, някакви дупки в бюджета. Много добре звучи, но не е вярно. Защото не е тайна, че в нашите електроразпределителни дружества има остра нужда от ноу-хау, от нов мениджмънт, от свежи финансови средства. И Вие прекрасно знаете, че държавата няма възможност да осигури това.
Следователно, стратегията за развитие на енергетиката в България предвижда България да се развива устойчиво, а ние нямаме как да осигурим сигурност на доставките и да осигурим оцеляване на нашите дружества при отваряне на енергийния пазар. Просто няма друга възможност. Това е единствената стъпка!
Въпросът е, както всички сме убедени в тази зала, това да стане прозрачно, това да стане бързо и да стане ефективно, в смисъл да не се стигне до печалния опит да съжаляваме, че някое от електроразпределителните дружества е попаднало в ръце на неподходящи собственици.
И аз мисля, че точно в продажбата на три пакета едновременно, което забранява един и същ кандидат да купи повече от един пакет, се дава възможност за прозрачност. Процедурата ще бъде обявена, така че не съм съгласен, че може да се стигне до опорочаване от това, че ще се мултиплицира някаква грешка. Ние не трябва да допускаме това, че при наличието на стратегически инвеститори преди всичко се кандидатства с грешки.
Така че аз продължавам да твърдя, че това е единствената правилна стъпка и ние трябва да подкрепим тази стратегия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви.
Господин министър, Вие желаехте да вземете думата. Заповядайте.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам само по два въпроса да се изкажа. Няма да представям цялостно стратегията, тъй като тя беше вече достатъчно силно представена.
Първо, по отношение на това дали това е част от управленската програма ще кажа, че еднозначно към стратегията за развитие на енергетиката има график, страница последна на стратегията, който е публикуван и седи на уеб-страницата на министерството и беше внесен в Народното събрание през миналата година. В този график еднозначно приватизацията на електроразпределителните дружества е предвидена за 2003 г. Аз предоставих преди малко копие от графика на господин Мазнев, за да може да си припомни какво е приел през миналата година.
Второ, по отношение на внушението, че видите ли, всъщност стратегическите инвеститори не били точно стратегически ами някакви други. И затова ще прочета за вашите избиратели, господин Мазнев, какво пише в стратегията, защото те няма да могат да го прочетат така, както Вие сте го прочели и ще вярват на Вас, а там пише: участници в приватизацията на електроразпределителните дружества могат да бъдат стратегически инвеститори, консорциуми или специално създадени за целта дружества.
Бих искал веднага да отбележа, че консорциумите или специално създадените дружества могат да се състоят от: стратегически инвеститори; или от стратегически инвеститори и други инвеститори, например фондове за частен капитал, международни финансови институции и др., при определени условия. Сред тези условия, например, е задължението стратегическият инвеститор да носи отговорност за оперативното управление на електроразпределителното дружество. За целта той самостоятелно или заедно с международна финансова институция трябва да притежава минимум 51% от капитала на специално създаденото за целта дружество или консорциума.
Просто, за да не се наложи след това да обяснявате, че сте подвели хората в тази зала и извън тази зала, би било хубаво и по-честно да прочетете цялостно текста. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС, от място): Искам реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не може реплика на министър!
Господин Рамадан Аталай има думата.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, бих искал да ангажирам вашето внимание с основните и по-важни аспекти от съдържанието на този съществен за процеса на приватизация в отрасъла “Енергетика” документ, а именно предложената за одобрена от Народното събрание стратегия за приватизация на електроразпределителните дружества в Република България.
Процесът на приватизация в българската електроенергетика бе стартиран с подготовката на продажбата на седемте електроразпределителни дружества. За този изключително важен първоначален етап на приватизацията в отрасъл “Енергетика” бе избран приватизационен консултант, който и в момента активно осъществява подготовката за реализация на бъдещи сделки за тези седем дружества от сектор “Електроразпределение”.
По отношение на основните качества и предимства на този важен документ за процеса на приватизация на първо място бих искал да кажа, че едва ли следва да поставяме под съмнение компетентността на неговите основни съставители, а именно ръководството на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, Агенцията за приватизация и техните водещи експерти, подпомогнати в случая от световно доказали своите качества международни и български консултантски фирми.
Именно тези водещи експерти и специалисти в своите области са изготвили този документ, представляващ гъвкав и изключително динамичен модел на стратегия за подготовка и реализация на приватизационната сделка, предложена за одобрение пред нас.
Предложената за одобрение стратегия е съобразена с конкретните пазарни условия, настъпилите промени в инвестиционния климат в регионален и глобален мащаб, динамиката на световните финансови пазари, целите на правителството да извърши успешна, качествена и прозрачна приватизация на електроразпределителните дружества с участието на стратегически инвеститори.
Освен това тя е изготвена при отчитане на съществуващи икономически параметри на националната макрорамка, в която ще се извършва предстоящата приватизация, а именно – променяща се и все още незавършена регулаторно законова среда за енергийните дружества, предстояща либерализация на националния електроенергиен пазар, напълно оправдан стремеж на правителството за бързо подобряване на качеството на предлаганите от тези дружества обществени услуги, мотивирано и ясно желание на мениджмънта им за повишена икономическа ефективност, функциониране и жизнеспособност на разпределителните дружества.
Основното предимство на тази стратегия обаче е, че тя е изготвена при отчитане и съобразяване на очакванията, стремежите и целите на българското правителство за постигане на успешен старт в приватизацията на този важен отрасъл чрез първоетапно предлагане на продажбата на седемте разпределителни компании, както впоследствие на тази приватизация да бъде създадена една по-атрактивна и по-благоприятна инвестиционна и икономическа среда, при която да се намалят рисковете при последваща приватизация на останалите електроенергийни мощности и други дружества от цялата отраслова верига.
Основните цели на стратегията – считам, че предложената за одобрение стратегия напълно отговаря на необходимите за постигане от страна на правителството, Министерския съвет, Министерство на енергетиката и енергийните ресурси, Агенцията за приватизация, основни приватизационни цели и бъдещи резултати за развитието на този сектор, а именно – привличане на международно доказани инвеститори с опит в електроенергийния отрасъл и конкретно в електроразпределителната дейност с достатъчно финансов, технологичен, управленски ресурс и дългосрочна ангажираност за развитие на приватизационните дружества, адаптиране и привеждане в готовност на дружествата за бъдеща либерализация на енергийния пазар и участието на страната в общия европейски енергиен пазар, ускорено привличане на финансов ресурс за максимално бързо модернизиране и реновиниране на съществуващите активи на дружествата в приоритетни направления като – широкомащабно ускорена подмяна на остарелите морално и технологично уреди за търговски измервания на консумираната електроенергия, дистанционно отчитане, ускорена рехабилитация на разпределителните мрежи на трафопостовете и подстанциите, максимално бързо подобряване на общоикономическата и технологичната ефективност на разпределителните дружества, особено по отношение на сега съществуващите стойности на показателите на технологични и търговски загуби по преноса и разпределение на електроенергия, бързо и рязко повишаване нивото на качеството на предоставяните от тези дружества услуги и фирмени отношения към потребителите, хармонизиране качеството и стандартите на тези дружества като икономическа дейност, фирмено управление и култура, привличане на доказани и компетентни секторни инвеститори, които да гарантират дългосрочна жизнеспособност, конкретност, компонентност в развитието на тези дружества, така че те да могат максимално ефективно и бързо да се адаптират към европейските и международни норми и стандарти на работа в сектор “Електроразпределение”.
С това, колеги, аз смятам, че стратегията, която ни е предоставена, заслужава внимание и да бъде подкрепена от всички в тази зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Аталай.
Господин Мазнев, за реплика, заповядайте.

СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин Аталай, позволете ми да не се съглася с Вас, че новите инвеститори ще усвояват и ще влагат средства за модернизация на мрежите, както току-що казахте във финала на Вашето изказване. Един от ключовите фактори, които няма да бъдат взети предвид при оценяването на офертите на потенциалните инвеститори, е, че инвестициите няма да бъдат фактор при определянето на купувача. (Министър Милко Ковачев се смее.)
Господин Ковачев, как в този смисъл те ще модернизират тези мрежи, след като парите, които се вземат от приватизацията, отиват директно в държавния бюджет?!
По отношение на това, че 51 процента стратегическият инвеститор ще съществува, за съжаление, това ще бъде само до момента на продажбата. В тази т.нар. стратегия няма забранителна клауза за препродажба на акциите, което означава, че в момента стратегическият инвеститор взема дадено ЕРП и в съвсем къс срок прехвърля акциите на друг, т.нар. обикновен инвеститор, който въобще няма опит на пазара. Как ще се преодолее в момента това разминаване?!
Аз пак се обръщам към Вас (обръща се към министър Ковачев). Цитирах Ви много добре какво казва консултантът. Цитирах го дума по дума – точка 3.3. от Стратегията за приватизация.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Нали към мен беше репликата, а не към министъра?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате думата за дуплика, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Уважаеми колега Мазнев, ние с Вас дълго време, може би вече втори мандат работим в една и съща комисия. Познаваме се много добре. Ако Вие се притеснявахте в момента от това, че тези електроразпределителни предприятия след като бъдат приватизирани, ще бъдат продадени, щяхте да го свършите Вие затова, защото РМД-тата, които приватизирахте, ги дадохте на ваши партийни приятели, за да могат да ги преотстъпят на някои други.
Колеги, тук говорим за много сериозни неща. Не говорим за РМД-та, а за приватизация на електроразпределителни дружества. Ще Ви помоля да застанете и от двете страни – и като приватизатори, и като инвеститори, които ще дойдат да купят тези предприятия. Ако не дадем възможности и реални условия за инвестиране и с възможност купувачите да могат да развиват както те си знаят електроразпределителните дружества, няма кой да дойде да купи тези предприятия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Аталай.
Има думата министър Ковачев.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, тъй като на няколко пъти тук се споменават инвестициите, искам да разсея това лицемерно заявление, тъй като от една страна се говори …
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ, от място): Моля, без квалификации!
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: От една страна се говори, че цените трябва да са регулирани, а от друга страна се говори за необходимостта от критерии за инвестиции.
Бих искал да е съвсем ясно на всички, че съществуващият регулаторен режим, упражняван от Държавната комисия по енергийно регулиране, включва следните по-значими регулаторни функции: контрол върху цените, респективно върху разходите на електроразпределителните дружества, включително тези за трудови възнаграждения и инвестиции, контрол върху качеството на услугите, сигурността на снабдяването с електрическа енергия и плановете за развитие, в частност инвестиционните планове на електроразпределителните мрежи чрез конкретни клаузи в лицензиите на електроразпределителните дружества. Тоест поради спецификата на електроразпределителните дружества, а именно предоставяне на всеобщо предлагана услуга – електроснабдяване, и поради факта, че те упражняват дейността си в условията на стриктна регулация от страна на Държавната комисия по енергийно регулиране, критерият “инвестиции” е ирелевантен. Такова изрично изискване би влязло в противоречие с правомощията на Държавната комисия по енергийно регулиране при последващия контрол върху разходите на дружествата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин министър.
Заповядайте за процедура, господин Мазнев.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, току-що министър Ковачев каза, че аз съм правил лицемерни изказвания. В моите изказвания никога не съм си позволявал да нагрубявам лично и да отправям нападки към министъра или към някой колега, независимо от коя политическа сила е. Явно, че когато човек няма аргументи, той си сваля нивото и започва да обижда.
Затова моето процедурно предложение е да направите забележка на министъра – когато говори от тази трибуна пред народни представители, да не си позволява квалификации на изказванията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Нямам толкова изострена чувствителност към това, което беше казано, за да правя бележка.
Има думата господин Кръстьо Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Тонът на дебата в Народното събрание не позволява на никого, в това число на министър, да си служи с обидни квалификации, тъй като народните представители не са му подопечни, не са негови служители. Аз приканвам да водим професионален спор.
Уважаеми господин председател, ако не се лъжа, ние гледаме трета по ред стратегия за приватизация на крупни индустриални системи и системи от сферата на услугите, но пропуснахме да гледаме една – за насърчаване на тютюнопроизводството, не знам по какви причини. Тоест нашият парламент вече има опит. Имаме критерии, видяли сме кое в тази процедура е заработило и кое не.
Тъй като моето изказване ще бъде силно критично – дано да не предизвикам нечий гняв отново, искам предварително да кажа, че аз съм твърд привърженик на тази процедура: стратегия, щом става дума за стратегически обекти за приватизация, преговори, договор, сделка и цена, но при едно условие – в понятието “стратегия” и в продукта “стратегия” да влагаме онова съдържание, което е прието навсякъде по света в икономическата, търговската и приватизационната практика.
Това, което ни е предложено, при цялото ми уважение към международните консултанти, екипа на господин министъра, работата на двете комисии, между другото недотам убедителна, ако се съди от докладите, ме кара да мисля, че днес ние приемаме технология за приватизация на електроразпределителните дружества – рамка, а не стратегия, както приляга на един парламент и както е предвидено в закона.
Но нека най-напред да кажа няколко добри думи, защото сме длъжни да ги кажем, а не само за протокола. Отчитайки проблемите, които се създадоха при реализацията на предишните две стратегии, според мен правителството и лично господин министърът направиха добре, като поканиха социалните партньори след техния протест, след техния апел и изработиха меморандум за разбирателство, който аз установявам, че е влязъл в допълнението към стратегията. Тоест онзи минимум от социални искания и критерии, които могат да бъдат приети, вече са включени в стратегията и аз няма да коментирам тази нейна част, защото тук не друг, а синдикатите като цяло са сложили подпис. Аз имам резерви към гаранцията за изпълнение на поетите задължения, но те са достатъчно уважавана организация, след като изразиха подкрепа, поемат си отговорността, а оттам насетне – до края на финализиране на сделката.
Оттук нататък обаче започват въпросите. Аз неслучайно казах, че според мен е приета технология, а не стратегия, поради няколко обстоятелства, които ще формулирам във вид на въпроси към авторите, към вносителите на тази стратегия.


Вие предлагате електроразпределителните дружества да се приватизират по особен ред – това е т.нар. извънреден Закон за приватизация и следприватизационен контрол. И Вие си спомняте вероятно, господин министър, бурната дискусия, която се състоя в тази зала, да има или да няма такъв извънреден закон, да има или да няма изричен списък. Вие знаете много добре, че тогава един от основните аргументи на опонентите на включването на електроразпределителните дружества беше, че те нямат отношение към сигурността на страната така, както имат част от другите обекти, включени вътре. Следователно, Вие трябваше да убедите с Вашата стратегия Народното събрание, че тези електроразпределителни дружества поради следните причини, пряко свързани със сигурността на страната, се налага да бъдат приватизирани тук и сега. Аз не виждам нито ред, никаква връзка между основния принцип, който е прокламиран още през януари, когато гледахме закона, и стратегията, която тук ни предлагате.
На второ място, в тази стратегия отсъстват потребителите и интересът на потребителите. Ако Вие защитите тук тезата, че Вас не Ви интересуват потребителите, аз съм съгласен. Но за потребителите са казани буквално две изречения – че ще се спази изискването за качество на услуги и т.н. Мога и да го прочета. Да, но става дума, както преди малко каза уважаваният господин Близнаков, за над 4 млн. домакинства, за десетки хиляди фирми. Липсва анализът какво ще се случи на пазара, след като отидем към приватизация и то от този род. Една уважаваща себе си институция и една стратегия, претендираща да бъде стратегия, която хвърля поглед години напред и очертава рамката за действията на правителството, би трябвало да го стори. Какво ще стане с цените? Ние искаме точните цени, точните цифри. Но повече или по-малко ще плащат потребителите? Аз, който съм лаик от инженерна гледна точка в тази област, Ви заявявам, че от икономическа гледна точка ще плащат повече и то доста повече след приватизацията. Тогава какво ще се направи? Коя е контрамярката от страна на правителството и на държавата?
На следващо място. Тук липсва какъвто и да е анализ на международния опит. Това, че дошла една международна консултантска група или някакво светило в съответната област си е сложило името още не е гаранция, господин министър, че схемата, която предлагате, и процедурата и ефектът ще бъдат тези, които очаквате. По мои сведения – опровергайте ме, ако бъркам – 90% от приватизационните сделки в областта на енергетиката и водния сектор в Европа, в Съединените щати и в други страни 10 години по-късно бяха обявени за несполучливи и не постигнаха целите, които имаха и бяха формулирани от техните бащи и от техните изпълнители. Ето, преди малко се каза, ако правилно разбрах господин Близнаков, че ще имаме проблеми с доставките. Ами дайте да бръкнем малко по-дълбоко – ще има ли в България глад, ще има ли криза в тази област, какво ни очаква нас? Ние трябва да вземем отговорно решение тук.
По-нататък. Аз виждам ясно противоречие, господин министър, - и ако не съм прав, опровергайте ме – между това, което сте формулирали на стр. 8 и на стр. 10. На стр. 8 Вие заявявате, че ще гоните срок, т.е. бърза приватизация, и висок ефект. На стр. 10 казвате, че времето в момента е такова, че има криза в този сектор.
Е, кой продава и бърза да продава тогава, когато има криза в даден сектор? Вие правилно ни предупреждавате очакванията да не са високи. Но защо тогава да си поставяме тези супербързи срокове? Аз съм съгласен, не трябва да свеждаме нещата само до това колко пари ще дойдат в бюджета и за колко време ще ги изядем, но да не стане както с предишните две мегасделки.
И накрая въпросът за цената. Никъде не се говори за цена, дори и за критерии. Има една обща формулировка. Никъде не се говори за това да не се допусне стратегическият инвеститор и водещият финансов партньор да препродадат електроразпределителните дружества. Не се говори и за други неща. Какви са гаранциите тогава? Гаранциите стават персонални. Те се свързват с личността на съответния министър. Двама министри трябваше да си отиват заради провал в сделките. Добре, че единият намери кураж на финала на една от сделките да каже: това не е цената, която държавата ни може да получи. Когато липсват такива обективни критерии, всичко се стоварва върху персоната.
Аз настоявам да имаме много по-точни и разгърнати критерии. Естествено, ние няма като парламент да дирижираме преговорите и сделката, но може да се определи минимална цена.
Аз имам и други въпроси към Вас, господин министър, при цялото ми уважение към Вашия авторитет. Защо започвате с електроразпределителните дружества? Защо не започвате с производството? Докога ще приватизираме неща, които са свързани с крайното потребление? Защото лесно можем на населението, на беззащитните граждани и фирми да им качим цените и тарифите. Нали за това става дума? Имахме един печален опит – две години предишният и сегашният парламент не могат да се оправят с т.нар. водни дружества. Ами който е голям спец, нека да започне от другата приватизация!
Ако Вие ни убедите как с верижен ефект от потреблението ще дадете тласък по цялата верига назад – да, но аз нямам такава информация и не мога да гласувам “за”. И въпреки че сме на открито заседание, може ли да посочите, както на времето се сочеха тук, имената на 5-6 стратегически инвеститори, които може да не са дали писмено намерение, но просто да са заявили някакъв интерес? Да не се окаже така, както с “Булгартабак” – сега да установяваме… Преди 2-3 седмици лидерът на ДПС каза: “Филип Морис проявява интерес”. А защо не е проявявал интерес преди това? А може би е проявявал, но е бил изтласкан встрани!
Мен ме интересува кой е стратегическият инвеститор. Защото, с риск да се разгневите отново, схемата консорциум между стратегическия инвеститор, финансов партньор и български офшорни фирми означава, че приватизацията е адресирана към тия 30-ина фирми, които досега са инвестирали в този сектор.
Днес Народното събрание трябва да вземе изключително важно решение. Аз ще гласувам “против” поради това, че по тези 5-6 въпроса няма яснота в стратегията. Нека да се приватизират електроразпределителните дружества, като му дойде времето. Нито сме готови де факто, нито ситуацията позволява това да стане.
Така че, при цялото ми уважение към ръководителите на комисиите, апелът Ви да гласуваме всички “за” май ще увисне във въздуха. Много сериозно трябва да поспорим, преди след време да отидем към приемане на някаква работеща стратегия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
Други желаещи да се изкажат? Има ли други желаещи?
Господин Валери Димитров, заповядайте.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Уважаеми проф. Петков! Аз имам една реплика към Вас във връзка с вида на инвеститорите. В самата стратегия ясно е посочено. За разлика например, бих казал, от стратегията за приватизация на “Булгартабак”, на БТК, където все пак на финансовите инвеститори се предоставяше доста място, тук категорично стратегическите инвеститори са на преден план. Дори когато става дума за консорциум и специално създадени за целта дружества, се казва, че стратегическият инвеститор трябва да ги контролира. Тоест, тук категорично е казано, че привличането на финансови инвеститори не е подходящо решение. Търсят се именно стратегически инвеститори, които са очертани чрез определена рамка.

Така че аз мисля, че в тази част Вашето изказване беше неточно, тъй като стратегията е ясна и категорична – стратегически инвеститори или контролирани от стратегически инвеститори дружества и консорциуми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Петков, желаете ли дуплика?
Заповядайте.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Аз неслучайно поставих този въпрос. Благодаря за репликата на господин Димитров, защото се връщам отново към предишните две стратегии, които приехме. Когато започнаха проблемите от съдебна гледна точка и от фактическа гледна точка, не един и двама души ни питаха: вие сега ли се сещате да си зададете въпроса “Партньорите” и “Вива Венчърс” дали са стратегически или не? Дефиницията е много важна. Аз повтарям още веднъж, не мога да се меря нито с Вас по познания в сферата на инвестиционната политика, нито с господин министъра, но моето скромно обяснение е следното. Българските инвеститори, които ще влязат в консорциума, имат желание, но нямат пари. Те имат и позиции, те вече са разположени. Стратегическият партньор има пари, но няма желание. Затова се прибягва към финансова институция, която дава парите с надежда до няколко години чрез препродажба да си ги върне обратно. И след това остава като реален собственик българският, а не стратегическият партньор. Така разгадавам аз ситуацията, ако се приложи тази част. И не случайно тук се бяга и от ангажимента за златна акция и така нататък. Може да не съм прав, ако стратегията мине и задвижите сделката, след една година може да се окаже обаче, че без да искам, съм надникнал точно в това, което ще стане в бъдещето. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи да вземат отношение?
Господин Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Тъй като тук чухме няколко неща, които ги няма в стратегията, аз ще си позволя съвсем накратко да прегледам тази стратегия пред вас, за да стане ясно какво четем, какво чуваме и какво на практика ни е представено. Имам предвид преди всичко думите на господин Близнаков и на господин Димитров, че, видите ли, има представен маркетингов анализ, който показва, че сега трябва да се извърши приватизацията, че те трябва да бъдат групирани по този начин. Имам предвид, че има определени параметри, които определят кой е стратегическият инвеститор и тези параметри са достатъчно ясно описани в стратегията.
Започваме да четем тази стратегия, тя е съвсем кратичка, и обръщаме на стр. 8, където правителството си определя целите. Първата цел на правителството е подобряване на качеството на услугите, предоставяни на потребители на електроенергия. Приватизацията е ефективен начин за постигане на тази цел. Аз попитах и в Икономическата комисия коя е тази цел, в какво се изразява качеството на услугите, предоставяни на потребителите на електроенергия, с колко ще подобрим това качество? И тогава консултантът от “Париба” ми отговори: ами съгласно българските стандарти. Сигурно никой от вас не знае какви са българските стандарти, които определят качеството на доставките на електроенергия. Изглежда и министърът тогава не беше много наясно с тази работа, защото каза: да, разбира се, съгласно стандартите. Само че българският стандарт, който определя качеството на доставките на електроенергия – става дума за напрежение и честота - е от 1966 г. 1966 година! Ако консултантът е заложил като висш критерий, за който ние ще трябва да се борим, да достигнем стандарта за електроснабдяване от 1966 г. аз ви предлагам просто да не се занимаваме с тази приватизация!
По-нататък пише: за подобряване на ефективността, конкурентоспособността и жизнеспособността… Тук са общо взето едни пожелания, които няма смисъл да коментираме.
Малко по-нататък се поставя целта за максимализирането на финансовия ефект и във връзка с това се казва, че финансовите показатели на електроразпределителните дружества понастоящем се характеризират с ниска рентабилност, ограничена способност за генериране на паричен поток. За да се постигне успешна приватизация, трябва да се ребалансират цените, да се засили независимостта и да има ясни правила за формиране на цените. Ами това всичкото е направено! Тук е и господин Минев, нека да каже дали са печеливши тези дружества или не са печеливши и колко е печалбата им за миналата година. Ако не ме лъже паметта, тя е над 20 млн. Ако тя е над 20 млн., как можем да пишем ние тук, че те не могат да генерират паричен поток? Що за реклама си правим ние самите! Малко по-нататък, на стр. 10, пише: основната констатация от предварителното проучване на пазара е, че към днешна дата интересът на стратегическите инвеститори към електроразпределителните дружества е ограничен поради кризата на доверие на пазара на дружествата за комунални услуги. Въпреки това България представлява атрактивна възможност. Въпреки кое? И поради кои факти ние твърдим подобни неща? Къде е този анализ, за който твърди господин Близнаков? Няма анализ! Има твърдения. Ако някой го е виждал, нека да ни го покаже и на нас. Ако имаме първа категория депутати, които гледат анализите и виждат резултатите им, и имаме втора категория депутати, които гласуват това, което първите им казват, и ако вас това ви удовлетворява, гласувайте и го подкрепяйте. Ние така голословно не можем да подкрепяме подобни неща.
Твърди се, че продължават да съществуват стратегически инвеститори, които поставят България в периметъра на своето внимание. Кои са те? Кои са тези, които продължават да ни поставят в периметъра на своето внимание? Аз не съм ги видял и не съм ги чул до момента.
Предимства на пакетирането. Няма да споря по това дали са предимства или са недостатъци. Въпросът е къде е анализът, който доказва нещо подобно? И този анализ го няма. И този анализ е за някои избрани. И за нас, втората категория, отново го няма.
Предимства и рискове на потенциалната схема – всичко това е следствие от анализа, за който говорим.
И стигаме до въпроса за инвеститорите. Тук също беше казано, че има ясни критерии за това кои са стратегическите инвеститори. И сега четем кои са тези критерии. Първият критерий е обем продадена електроенергия, гигават/час на базата на оперативни данни за 2002 г. Чудесно! И тук вече се описва какво значи това – международни счетоводни стандарти и така нататък. Добре, кое е числото? От кое число нататък инвеститорът е стратегически и под кое число той вече не е стратегически? Къде са тези параметри, от които ние можем да съдим дали е стратегически или не е стратегически инвеститорът?
Втори критерий – собствен капитал. Отново няма нито едно число. Може би ги има някъде, но ние не ги знаем. И тези, които ги знаят, не ги казват.
Третият критерий – кредитен рейтинг. Колко трябва да бъде кредитният рейтинг, за да кажем, че този инвеститор е стратегически? Ще ни каже ли някой на нас, обикновените народни представители, какъв кредитен рейтинг е подходящ за стратегическия инвеститор, който пазарува в България електроразпределителни дружества? И това го няма в стратегията! Може би го има някъде, но то явно е за по-избраните.
И накрая, опити за присъствие на либерализирани пазари. И е записан процент. Колко е този процент? Отново процентът е неизвестен.
Няма да обсъждам въпроса с доста странните консорциуми и специално създадени за целта дружества, както и за инвеститорите на частен капитал. Ако прочетете пък кои са критериите за инвеститорите с частен капитал, трябва да ви кажа, че там ще намерим толкова много дружества в България, които да отговарят на тези критерии! Чуйте само какво е то: инвеститори на частен капитал се концентрират в следните основни критерии – силен и предприемчив управленски екип с добър опит, първи критерий; втори – бизнес план, ориентиран към растеж и развитие; трети критерий – използване на паричния поток за разрастване, внедряване на нови продукти, придобиване и навлизане на нови пазари и други; четвърти критерий – очаквана вътрешна норма на възвръщаемост на инвестицията по-висока от тази на стратегическите инвеститори, силни финансови показатели и ниска задлъжнялост. Е, ако това не е конкретно доказателство и яснота за това кой може да бъде инвеститор в българските електроразпределителни дружества – здраве му кажи!
Не защото съм против приватизацията на дружеството, но когато вече знаем, че когато има проблем и правителството, и министерството реагират достатъчно адекватно, както беше по отношение на социалната проблематика, и когато много добре знаем, че с голяма част от тези параметри са вече наясно и в министерството, а и от някои от нас, не мога да разбера защо продължаваме да си играем на някаква скришка-мишка – едните знаят, другите не знаят, на едните се казва, на другите не се казва. Точно така, както стана и онзи ден на заседанието на комисията: обявяваме заседание на комисията тогава, когато върви парламентарният контрол. А в Комисията по икономическата политика гласуват промените в стратегията знаете ли с колко гласа? От 17-членна комисия стратегията е гласувана от 6-има народни представители.
Така че предложението ми е, когато внасяме такива сериозни неща, а те са много сериозни, просто да подхождаме достатъчно отговорно към тях. Информацията, която има, анализите, които има, да бъдат направени достояние на народните представители, а не те да бъдат държани в обидно състояние на хора, които трябва да подкрепят каквото и да било, независимо дали знаят или не знаят какво трябва да направят.
Нашата парламентарна група няма как да възприеме подобен подход. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи?
Господин Близнаков, заповядайте за реплика.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Овчаров, понеже няколко пъти цитирахте моето име, аз ще направя много кратка реплика на Вашето изказване. Вие изразихте много голямо съмнение дали съществува такъв анализ. Две хиляди страници са, господин Овчаров! Ако Вие сте представител на стратегически инвеститор, ще имате възможност да се запознаете с някои неща. Иначе знаете, че подобен род сделки не можем да правим публично достояние. Аз също не съм го видял, но имам уверението, че съществува. И мисля, че за някои неща е много елементарно, ако започнем да се лъжем. И аз мисля, че съм честен като казвам това. Освен това има една приказка: ако някой не е виждал самолетна катастрофа, не значи, че тя не съществува, че такива катастрофи не стават. Има ги нещата. Не всичко, което го има, се изнася в стратегията. Не е и работа, според мен, да се изнесе в тази стратегия. И мисля, че е излишно да поставяме под съмнение неща, които са явни и биха били много голям пропуск от страна на консултантите, ако не бяха свършени.
Мисля, че трябва да се съсредоточим върху съществената част. И използвам случая да кажа, че няма как, уважаеми колеги, да забавим приватизацията на електроразпределителните дружества. Господин Петков питаше защо започваме от тях. Няма как, излизаме на свободен енергиен пазар и ще фалират. После какво правим? Какво правят 4 млн. домакинства? Какво правят предприятията? Нямаме време за отстъпление. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За втора реплика има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Уважаеми господин Овчаров, Вие се учудвате защо няма това и онова като информация пред народното представителство. Ами тук стои основният и простичък въпрос може ли една стратегия… Тук се казва: “Настоящият документ е основан на сегашното състояние на световната и българска икономика, на финансовите пазари като цяло, на електроенергийния сектор в частност”. Най-разумно би било стратегията да бъде основана на това, което се очаква като тенденция на развитие. Тук има един документ, който в една не бих казал наукообразна форма, в една с оптекаеми фрази и изречения, примерно по 4-5 реда се вкарват неща, които не очертават резултатите, които ще се постигнат с приватизацията. Това го няма. Много се говори за начина на приватизация, за стратегически инвеститори и пр., но в никакъв случай го няма това, което ще се случи с българската енергетика след реализацията на такъв тип сделки. И това личи от трудността на вносителите и в Раздел IV по отношение на пакетирането: “Максимално задоволяване интереса на държавата, регулаторните и правните съображения, пазарното търсене и целта да се предизвика достатъчен интерес и конкуренция между потенциалните кандидати”.
Аз не виждам никъде в този документ как е помислено за интересите на потребителя български гражданин, за който интерес би трябвало най-много да се грижим, господин Близнаков. Тези 2000 страници би трябвало наистина да са обърнати към интереса на тези граждани, които гласуват и ни изпращат тук. Вие казвате, че щели да фалират дружествата. Ако наистина го пише това в този документ, това е въпрос на друг анализ. Не може аргументите за “Булгартабак”, които бяха, че “Булгартабак” ще фалира, сега да ни ги прехвърляте и при тази приватизация.
Така че, господин Овчаров, в крайна сметка не се учудвайте, защото документът е подобен на стратегия. Той е една форма за поемане на отговорност от народното представителство за това, което ще се случи след приватизацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Овчаров, имате право на дуплика.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Няма да отговарям на репликата на господин Миков, защото той явно реши да направи под формата на реплика изказване, за да спести времето на Народното събрание.
Ще кажа няколко думи по това, което каза господин Близнаков. Ако наистина има анализ от 2000 страници, това е много добре. Но ако Вие, господин Близнаков, наистина не сте го чели, а се опитвате да ни убедите, че там пише нещо, това вече не е добре. Това, което ни казвате, е нещо като любимото ви “Вярвайте ми!”, само че за съжаление ние вече не вярваме. Искаме да видим има ли го там или го няма. Иначе за катастрофи и за разни други неща можем да си говорим много дълго и много напоително.
Що се отнася до свободния пазар и до това, че ще фалират електроразпределителните дружества, аз съм готов да ви се подпиша ето тук и да Ви обещая, че до 2007 г. няма да фалират. Защото въпреки приказките за свободен пазар, никаква конкуренция за електроразпределителните дружества до 2007 г., а и след нея, няма да има. И абсолютно нищо не ги заплашва.
А тъй като Вие сте се съсредоточили главно в енергетиката, искам да Ви напомня нещо, което може би господин Димитров е пропуснал да Ви каже. В Стратегията за БТК беше написано, че стратегически инвеститор е този, който оперира примерно с 2 млн. телефонни поста. Финансов инвеститор е този, който има капитал над 300 млн. долара, който участва в приватизацията на подобни дружества. Тоест това са критерии, по които можеш да се ориентираш. Да, тук “Адвент” отговаря на тези изисквания, макар и с много голяма условност. А ние сега какво правим, как ще определим дали тези са стратегически, а онези не са? Аз отново казвам, че сигурно го има някъде в министерството, но ако само министерството ще решава този въпрос, ние за какво гласуваме тогава? Ние не можем да бъдем кукли на конци. Или знаем и поемаме отговорност за тази стратегия, или министерството знае и то си поема отговорността. Не обиждайте народните представители. Все пак става дума за висшия орган на властта. Ние все пак сме парламентарна, а не министерска република. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Близнаков има думата за процедура.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ (НДСВ): Уважаеми колеги, правя процедурно предложение за удължаване на работното време до изчерпване на въпроса и гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има процедурно предложение за удължаване на работното време до изчерпване на дневния ред, но не повече от два часа.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: за 100, против 43, въздържали се 10.
Предложението се приема.

Има ли други желаещи? Не виждам.
Ще ви прочета решението.

"РЕШЕНИЕ
за одобряване на Стратегия за приватизация на
електроразпределителните дружества на
Република България

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 3, ал. 7, и чл. 35, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол

РЕШИ:

Одобрява Стратегия за приватизация на електроразпределителните дружества в Република България, приета с Решение № 426 на Министерския съвет от 11 юни 2003 г. и допълнението на Стратегията за приватизация на електроразпределителни дружества в Република България, Раздел VIII, прието с Решение № 521 на Министерския съвет от 24 юли 2003 г."
Моля, гласувайте.
Гласували 213 народни представители: за 118, против 92, въздържали се 3.
Решението е прието.
Има ли желаещи за отрицателен вот? Няма.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 18,52 ч.)

Заместник-председатели:

Камелия Касабова

Благовест Сендов

Юнал Лютфи

Секретари:
Светослав Спасов

Георги Анастасов