Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Любен Корнезов и Асен Агов
Секретари: Гадар Хачикян и Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, предлагам на вашето внимание проектопрограмата за работата на Народното събрание за периода 29 септември – 1 октомври:
1. Проект за решение за удължаване срока на Временната анкетна комисия за проучване на данните, свързани с трагичната катастрофа в р. Лим.
2. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
3. Законопроект за ратифициране на измененията на срока на действие и обхвата на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказване на финансова помощ.
4. Законопроект за ратифициране на Споразумението относно статута на мисиите и представителите на трети държави към Организацията на Северноатлантическия договор.
5. Второ четене на законопроекта за изменение на Закона за водите.
6. Законопроект за ратифициране на Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители.
7. Законопроект за ратифициране на Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект “България – Гранични преходи по трансевропейската пътна мрежа”).
8. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Ислямска република Иран за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на дохода и на протокола към нея.
9. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Южна Африка за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите.
10. Законопроект за ратифициране на Консулската конвенция между Република България и Република Узбекистан.
11. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Кралство Нидерландия за статута на офицера за връзка с Европол.
12. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане.
13. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
14. Първо четене на законопроекта за фонд “Образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства”.
15. Първо четене на законопроекта за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи.
16. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за счетоводството.
17. Второ четене на законопроекта за генетично модифицираните организми.
18. Първо четене на пет законопроекта за научните степени и звания.
19. Парламентарен контрол.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте този проект за програма на Народното събрание.
Гласували 160 народни представители: за 153, против 1, въздържали се 6.
Този проект се приема.
Освен него има още серия предложения по ал. 3 на чл. 40 от нашия правилник, първото от което е на народния представител Росица Тоткова – Законопроект за Инспекция по труда.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на госпожа Тоткова за тази точка в дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 162 народни представители: за 51, против 73, въздържали се 38.
Това предложение не се приема.
Следващото предложение е подписано от народния представител Анастасия Мозер, която предлага на основание чл. 40, ал. 3 като т. 1 от дневния ред за седмицата да бъде разгледано проекторешение за освобождаване на Атанас Димитров Щерев от поста председател на Комисията по здравеопазването.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението да се включи като точка от дневния ред това проекторешение.
Гласували 179 народни представители: за 75, против 84, въздържали се 20.
Това предложение не се приема.
Следващото предложение е с вносители Любен Петров, Андрей Пантев, Александър Паунов, Огнян Сапарев и Стела Банкова – в програмата на Народното събрание да бъде включен проект за решение относно изтеглянето на българския пехотен батальон от Ирак.
Заповядайте, господин Петров, да мотивирате своето предложение.
ЛЮБЕН ПЕТРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както е известно, на 29 май 2003 г. Народното събрание прие решение, с което изпрати българска военна част в Ирак. По този начин България се включи във войната на страната на коалицията на желаещите.
Не искам да се връщам към този момент, но тогава обстановката беше една, а днес е съвършено различна. Войната продължава да се изостря, българският военен контингент е поставен в изключително сложна и тежка ситуация. Даже виждаме, че сега се създава напрежение не само вътре в страната, а и между коалиционните сили в Ирак, което предизвиква съответно предислоциране на батальона.
Няма да взема отношение по дислокацията и целесъобразността на едно или друго решение да се предлага да отиде в един или друг район, още по-тежък и взривоопасен. Вече дадохме жертви с това участие на страната на коалицията на желаещите. Считам, че в обществото е натрупано изключително голямо напрежение. Мисля, че сега народните представители съзнават, че ключът за свалянето на това напрежение е в тях.
Поради това сме направили предложение на 23 април, което Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа в задълбочена дискусия, знаем какво е нейното становище. Но странно защо, господин председател, оттогава досега това не попадна в пленарната зала – да се поведе дискусията и да се вземе съответното решение. Считам, че сега е моментът Народното събрание да се произнесе. Надявам се на подкрепата на народните представители това да влезе в дневния ред на Народното събрание през тази седмица. Надявам се да се прояви разум и отговорност и да се реагира адекватно на създадената обстановка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Петров.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното предложение в дневния ред да бъде включен проект за решение относно изтеглянето на българския пехотен батальон от Ирак.
Моля, гласувайте това решение.
Гласували 164 народни представители: за 19, против 108, въздържали се 37.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е с вносител Александър Арабаджиев. Той предлага на основание на чл. 40, ал. 3 в дневния ред да се включи законопроект за временна забрана за разпореждане с недвижимите имоти и движими вещи, одържавени със Закона за обявяване за държавна собственост на имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници.
Заповядайте, господин Арабаджиев.

АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, уважаеми колеги! Независимо че ние в продължение на повече от седем месеца правим опити да вкараме в дневния ред и да предизвикаме дискусия по този законопроект, не се уморяваме да го правим. Затова намираме за необходимо за пореден път да обосновем необходимостта от това този законопроект да влезе в дневния ред и да бъде подложен на дискусия в Народното събрание. Намираме, че това е легитимният и едновременно с това юридически коректният начин да се излезе от ситуацията с въпросните имоти. Смятаме, че мълчанието по този въпрос е израз на нежеланието да се утвърждават принципите на правовата държава. Мълчанието от страна на Народното събрание е подкрепа на такъв подход. Намираме, че възбраната, която се предлага с този законопроект, има не само гражданско-правни последици, защото не само предпазва в гражданско-правен, но и във физически смисъл въпросното имущество, но и създава предпоставки за решаване на юридическата ситуация след решението на Конституционния съд от 1998 г., както действията или съобщенията за намерения показват, че с това имущество предстоят да се извършат действия, които имат не само PR-значение, но и значение с чисто търговски последици. Това още веднъж потвърждава необходимостта от приемането на закон, който да създаде ситуация за юридическо решаване на този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Арабаджиев.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте направеното предложение за включване като точка в дневния ред на Законопроекта за временна забрана за разпореждане с тези имоти.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 178 народни представители: за 72, против 103, въздържали се 3.
Това предложение не се приема.
Следващото и последно предложение е с вносител Димитър Дойчинов, който предлага като точка в дневния ред да се включи Законопроектът за закрила на пациентите. Вносители са Кръстьо Петков и Емилия Масларова.
Господин Дойчинов, заповядайте да мотивирате Вашето предложение.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Защо предлагаме да влезе в дневния ред на седмичната програма на Народното събрание Законопроектът за закрила на пациентите?
Разрешете ми да изтъкна поне шест предпоставки.
Първо, защото това е тема от дневния ред на живота. Едва ли има народен представител, който може да отхвърли, че това е тема от дневния ред на живота на хиляди, стотици хиляди, милиони българи.
На второ място, следващата предпоставка е защото това е един от най-социалните закони, добър сигнал за социална чувствителност, за социално мислене, за социално действие и социално законотворчество.
На следващо място, третата предпоставка е свързана с това какъв регулатор би бил този закон, защото подобен закон ще има изключителна мащабност и всеобхватност.
На четвърто място, темата за закрила на пациента кореспондира с универсалните права и свободи на гражданите.
На пето място, защото и най-добрата здравна система дава дефекти и първият потърпевш винаги са пациентите.
Освен всичко това, на шесто място, потребността от закрила на пациента е повече от очебийна, защото пациентът страда от болести, страда от неточни диагнози, безсилен е срещу високите цени на лекарствата, страда от пререждане, губене на време пред лекарските кабинети. Мисля, че пациентът е един от хората, които се чувстват най-зле в съвременното ни общество. Затова ние ще изпълним един благороден дълг, ако приемем този законопроект.
Моля да подкрепите внесеното предложение законопроектът да влезе в програмата за тази седмица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Уважаеми дами и господа! Моля, гласувайте предложението с вносител господин Дойчинов.
Гласували 148 народни представители: за 43, против 93, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Има предложение за прегласуване. Това е доста смело, господин Дойчинов, при този резултат на гласовете.
Заповядайте!
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, тук не става дума за смелост, а за гражданска позиция, защото сигурно според Вас пациентите в България са трима души и ние си губим времето с този Законопроект за закрила на пациентите.
Струва ми се, че потребността от прегласуване наистина трябва да бъде осъзната потребност. От тази гледна точка ми разрешете да Ви напомня една мисъл на Джон Маркс Темпелтън, който казва, че: “Някои мислят, други мислят повече, но е много лошо, когато мнозинството мисли как да не мисли”. Мисля, че точно това показа преди малко мнозинството – че мисли как да не мисли!
Мисля, че има смисъл да се подкрепи внесеното предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме повторно направеното предложение на господин Дойчинов да бъде включен в дневния ред за седмицата Законопроектът за закрила на пациентите.
Гласували 150 народни представители: за 39, против 103, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Постъпилите законопроекти и проекторешения за периода 23-28 септември са следните:
Проект за решение по разискванията по питането на народните представители Емилия Масларова, Димитър Димитров и Йордан Димов относно периодичните обгазявания на жителите на Старозагорска област.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта. Вносител е Весела Лечева и група народни представители. Водеща е Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Законопроект за ветеринарно-медицинската дейност. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по земеделието и горите.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията. Вносител е Пламен Моллов и група народни представители. Водеща е Комисията по земеделието и горите.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Вносители са Йордан Соколов и Елиана Масева. Водеща е Комисията по икономическата политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносител е Стоян Кушлев и група народни представители. Водеща е Комисията по правните въпроси.

Първата точка от приетия дневен ред е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ СРОКА НА ДЕЙСТВИЕ НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ДАННИТЕ, СВЪРЗАНИ С ТРАГИЧНАТА КАТАСТРОФА В РЕКА ЛИМ.
Вносител на проекта за решение е госпожа Мариана Костадинова.
Моля, госпожо Костадинова, да представите в качеството си на вносител проекта за решение.

ДОКЛАДЧИК МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, на основание на чл. 31 и чл. 75, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасям проект за решение за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия за проучване на данните, свързани с трагичната катастрофа в р. Лим, с мотиви към него.

“РЕШЕНИЕ
за удължаване срока на действие на Временната анкетна
комисия за проучване на данните, свързани с трагичната
катастрофа в р. Лим

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

Удължава срока на действие на Временната анкетна комисия за проучване на данните, свързани с трагичната катастрофа в р. Лим.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Срокът се удължава с един месец. Благодаря ви.
Имате думата за изказвания по проекта за решение. Няма желаещи.
Моля да гласуваме.
Гласували 114 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 3.
Решението е прието.
От името на парламентарна група заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители.
Упълномощен съм от името на парламентарната група да направя следното изявление.
“Утре изтича времето за подаване на молби за разсрочване на плащанията на здравните вноски. Офисите на Националния осигурителен институт са задръстени от чакащи граждани. Други десетки хиляди български граждани въобще нямат практическа възможност да направят своите вноски. За много български граждани работодателите и общините не са направили заработените от тях и заслужените вноски.
Народните представители от Парламентарната група на Коалиция за България двукратно внесоха предложение за решаването на този остър социален въпрос. И в двата случая мнозинството отклони нашите предложения.
Предупредихме, че срокът за подаване на молбите е нереалистичен и че Националният осигурителен институт няма административен капацитет, а Националната здравноосигурителна каса – работеща информационна система, за да се сложи ред в плащанията на здравните вноски.
Предупредихме също така, че много български граждани ще останат без практически достъп до здравеопазване.
За да не страдат българските граждани и за да намерим заедно изход от създалата се ситуация настоявам още веднъж – първо, парламентът с приоритет да разгледа проект за социално-медицински фонд за бедните, базиращ се на социални ваучери, платени от държавата.
Второ, да се удължи срокът за подаване на молбите до края на тази година.
Трето, правителството и Националният осигурителен институт да предложат механизъм за съвременно събиране от работодателите и общините на дължимите вноски.
И на последно място – министърът на здравеопазването от името на правителството незабавно да излезе с публично изявление и да внесе спокойствие сред засегнатите граждани и обществото.
Парламентарна група на Коалиция за България.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Божинов.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС.
Госпожо Мингова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, представена е пред вас първата част от доклада на Комисията по правни въпроси от обсъждането на общия проект за второ четене на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
Комисията подкрепя предложението за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по наименованието на законопроекта няма.
Моля да гласуваме.
Гласували 109 народни представители: за 108, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на законопроекта е прието.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Преди да продължа, госпожо председател, имам едно процедурно предложение – в залата да бъдат допуснати заместник-министърът на вътрешните работи господин Тоньо Железчев и госпожа Атанасова – заместник-министър на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение за допускане до залата на двамата заместник-министри.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Има предложение на народните представители Йордан Соколов и Елиана Масева, което е подкрепено от комисията – навсякъде думата “разследващ магистрат” отпада, респективно се замества от думата “следовател”.
Това предложение виждате, госпожо председател, че не е номерирано. То е изнесено пред скоби, защото се отнася до редица текстове, които визират именно подобно предложение в общия законопроект. То има и пряко отношение към § 54, който обобщава промяната в терминологията, така че за това комисията го е изнесла един вид като нулев параграф и аз Ви моля да го подложим на гласуване.
Предложението е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата, за да обосновете предложението си, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПГОДС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, в обобщения проект влезе предложението на народни представители от Новото време вместо понятието “следовател” да се въведе “разследващ магистрат”.
Ние считаме, че това предложение противоречи на Конституцията. Органите, които провеждат предварителното производство това са следователите. Това е конституционен текст. Ние не можем да променяме без да се промени Конституцията със закон наименования, приети от Конституцията. Ако ние тръгнем по тази логика, хората, които решават делата и които са съдии, евентуално да ги наречем “решаващи магистрати”.

Струва ми се, че навсякъде в текста – а такова е и нашето предложение – трябва да си остане думата “следовател”. Формулирали сме го така, защото на места в обобщения проект се употребява понятието “разследващ магистрат”, а някъде в скоби има думата “следовател”. Навсякъде трябва да си остане понятието “следовател”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Соколов.
Има думата за изказване господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Надявам се предложението на господин Соколов и госпожа Елеана Масева да бъде подкрепено от целия парламент. Въпросът не е само до термина “разследващи органи”, той не е само противоконституционен. Идеята на вносителите, които предлагат следователите да бъдат разследващи магистрати, е те да имат и други функции във връзка с дознанието – разпити и т.н.
Така че отпадайки “разследващи магистрати”, това означава, че по-нататък ние не само заменяме “разследващи магистрати” с конституционния термин “следователи”, но би следвало да отпаднат и допълнителните функции, които им се възлагат.
Говорих с колегите. Ако започваме да казваме “разследващи магистрати”, тогава има и “неразследващи магистрати”. Прокурорите какви са? Разследващи или неразследващи магистрати или обвиняващи магистрати?
За мен безспорно предложението на колегите трябва да отпадне и да се отрази по-нататък във всички текстове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За изказване има думата господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз не бих се съгласил сто процента с доводите, изказани току-що. Първо, защото навсякъде наред с термина “разследващ магистрат” фигурира и конституционно установеният термин “следовател”. “Разследващ магистрат” цели да уточни смисъла, който вносителите от Новото време са поискали да дадат на термина “следовател” и който се употребява в Конституцията и в цялото останало законодателство. Целта е била да се подчертае ролята на следователите като част от съдебната власт, като равностойна част от трите части на съдебната власт и евентуално ролята, която се предвижда да им бъде предоставена на това основание с техния законопроект.
Далеч съм от мисълта, че нещо би могло да се приеме на този етап. Първо, защото нашата конституционна и правна традиция от Конституцията от 1991 г. насам, а и преди това не се е развивала в посока на следователите да им бъде предоставен истинският статут, който по принцип Конституцията предвижда за тях. Нищо не пречи тези идеи да бъдат обсъждани на по-късен етап. Нищо не пречи когато продължи да се обсъжда съдбата на следствието – вместо да се мисли за неговото закриване, да се помисли за промяна на статута на онази част от него, която е доказала своите качества, да се помисли за това, че както съдиите и прокурорите, така и следователите наравно с всички останали, се избират, назначават и освобождават от Висшия съдебен съвет и могат да бъдат назначавани на съответните длъжности, които Висшият съдебен съвет прецени. Нищо не пречи в България да се предвиди възможност да се предвиди статут “разследващи съдии” към съдилищата, както това съществува сега в някои страни от Европейския съюз, а някои следователи да бъдат преназначени на тези длъжности, вместо в следствието. Тогава терминът “разследващ магистрат” може да придобие някакво основание.
На този етап това предложение стои доста откъснато от реалността и от останалата част от нашето законодателство. Затова разбирам, че на този етап не може да бъде подкрепено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Казак.
Други изказвания по това предложение? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на господин Соколов и госпожа Масева, което е подкрепено от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 78, против 11, въздържали се 4.
Предложението се приема.
Моля да преминем към § 1.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “§ 1. В чл. 21, ал. 1 се създава т. 9:
“9. са налице условията на чл. 466б, ал. 4.”
Комисията е подкрепила текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по § 1? Няма желаещи.
Гласуваме текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “§ 2. В чл. 48 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата “следователите” се заменя с “разследващите магистрати (следователи)”.
2. В ал. 3 в края се поставя запетая и се добавя: “а за дознателите – и под ръководството и надзора на разследващ магистрат (следовател)”.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Желаещи за изказване по § 2?
Заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо Мингова, може би не разбрах добре – в предния параграф, който гласувахме, нали се съдържаше и това правило – навсякъде, където в следващите текстове има такъв текст...
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Само за т. 2.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Само за т. 2? Добре, благодаря. А иначе оттук нататък няма да говорим за “разследващ магистрат”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По т. 1 ние всъщност гласувахме промяната, която да важи за целия законопроект.
Давам думата на госпожа Мингова за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Нека това да бъде протоколирано, тъй като в предложения доклад навсякъде конкретните параграфи, които съдържат единствено тази промяна в термина, това включва, разбира се, и промяна на понятието, по мое дълбоко убеждение, като внушение. В доклада на комисията ние сме гласували за всеки отделен параграф, за да бъде ясно, но нека да се отрази в протокола, че след като пленарната зала е подкрепила общото предложение на народните представители Соколов и Масева, да не гласуваме тези параграфи в тези им части, които се отнасят за промяна на термина. Това да става автоматично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Автоматично отпада гласуването по тези параграфи.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: В т. 2 на § 2 вече се съдържа първото предложение, което дава възможност за контролиращи функции на следствието като един от органите по разследване върху другия орган, който има паралелни функции – дознанието. Комисията категорично не подкрепя тези функции, защото аз също смятам, че те противоречат на конституционната функция, които има следствието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Мингова.
Други желаещи за изказване по § 2? Няма.
Моля да гласуваме § 2, който не е подкрепен от комисията.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Но какво гласуваме? Да отпадне § 2 ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме, че не подкрепяме предложението за § 2. Той би следвало да отпадне. Щом не се подкрепя, той отпада. Анулирам гласуването. След като не се подкрепя от комисията, той ще отпадне и няма да бъде елемент от окончателния вариант на законопроекта. Нека да гласуваме предложението на комисията – имаме неподкрепяне на текст.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Имам процедурно предложение във връзка с този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Преди да гласуваме, давам думата за процедурно предложение на господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Тъй като в случая комисията не подкрепя, но не е посочено какво предлага комисията, по-добре да се гласува параграфът такъв какъвто е, т.е. предложението на вносителя. А когато има предложение на комисията, тогава вече се гласува, но в момента няма предложение на комисията, затова трябва да се гласува параграфът на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: На вносителя, който не е подкрепен от комисията и спрямо гласуването ще отпадне или ще се приеме. Да, това е нормалната логика.
Нека да изясним още веднъж нещата по § 2.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Госпожо председател, тъй като докладът беше готвен вчера следобед и заседанието на комисията продължи четири часа от 9,00 до 13,30 ч., очевидно в доклада има някои пропуски. Навсякъде обаче по-нататък, там където не се подкрепят текстовете е придружено с предложение за отпадане. Аз го правя в залата като естествен извод от това, че комисията не подкрепя § 2 и правя предложение за отпадане. Така че нека да има единно гласуване. Гласуваме отпадане на § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: И да го приемем като принцип в гласуването по-нататък. Това, което комисията не подкрепя като текст на вносителя, е всъщност предложението на комисията да отпадне този текст.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Така че предлагам да гласуваме отпадането на параграфа, защото комисията не го подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме отпадането на § 2 на вносителя, тъй като не е подкрепен от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 114, против 4, въздържали се 4.
Параграф 2 отпада.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
"§ 3. В чл. 87, ал. 2 се изменя така:
"(2) Обвиняемият не може да бъде разпитан по делегация, включително чрез видеоконференция, освен в случаите, когато се намира извън пределите на страната и това няма да попречи за разкриване на обективната истина и при условията на чл. 463а."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по § 3. Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на комисията за § 3.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: "§ 4. В чл. 95 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
"(3) Свидетел, който се намира извън пределите на страната, може да бъде разпитан чрез видеоконференция или телефонна конференция."
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
3. Създава се ал. 5:
"(5) Свидетел, който извън случаите по чл. 94 и 96 откаже да свидетелства, се наказва с глоба 200 лв. Глоба в същия размер се налага и при всеки следващ отказ."
Комисията е подкрепила текста на вносителя за този параграф.
Параграф 5, подкрепен от комисията, е следният:
"§ 5. В чл. 97а, ал. 6 се изменя така:
"(6) Органите на досъдебното производство и съдът разпитват тайно свидетеля и вземат мерки за запазване в тайна на неговата самоличност, включително когато се провежда разпит на свидетел извън страната чрез видеоконференция или телефонна конференция."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви. Имате думата за изказвания по тези два параграфа.
Заповядайте, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПГОДС): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тук по тези два текста, но аз имам предвид § 4, наистина няма предложения. На мен ми се струва, че така както е редактиран текстът крие опасност да създаде неяснота при неговото прилагане. Първо, не е казано наистина кой извършва този разпит чрез тези два способа? И второ, за мен разпит чрез видеоконференция означава на екран, задават се въпросите, чуват се отговорите. Това може да се осъществи, да кажем, от един секретар на съда, който ще присъства или ще оформя тези материали и ще бъде отразено в протокола. Но как ще стане това чрез телефонна конференция? От едната страна е свидетелят, от другата страна е лицето, което провежда разпита, да приемем, че това е член от състава на съда, не може да е друг. Как ще се отрази в протокола този разговор? Просто чисто технически, но това веднага може да рефлектира практически.
Ние гласувахме да присъстват представители на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на правосъдието, ако вносителите могат да дадат някакво пояснение, защото наистина рискуваме да приемем нещо, което утре, не ние, други като почнат да го прилагат, трудно ще го приложат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Мингова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Струва ми се, че няма някакви проблеми за начина, по който това се извършва, включително допускането на подобно доказателствено средство, способите за неговото събиране. А органът, който го извършва – това е уредено не толкова подробно в конвенциите за правна помощ по наказателни дела, които ние сме ратифицирали, а освен това е разписано и в предложенията, които са в последващите параграфи на този законопроект. Имам предвид чл. 463а със заглавие “Разпит на лица чрез телефонна конференция и видеоконференция”, и в който е посочен съдебният орган на съответната друга държава, когато става дума за лице, което се намира извън пределите на Република България, че се съставя протокол, т.е. компетентният орган, съставяне на протокола, съдържанието на протокола – аз мисля, че това е достатъчно като регламентация и не виждам особени притеснения. Така че в началните текстове на кодекса, които гласуваме сега, е посочено кога може да се допусне това доказателствено средство, а начинът по който то се осъществява е разписан по-нататък и това ще бъде разглеждано днес в комисията. Но то не променя факта, че такъв вид доказателствено средство ние сме поели ангажимент да бъде включено във вътрешното ни законодателство на базата на този наш ангажимент, поет по конвенцията, за която споменах, и която разбира се е част от вътрешното ни право по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Мингова. Други желаещи за изказване няма.
Гласуваме параграфи 4 и 5. Текстовете са на вносителя, подкрепени са от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6 и предлага следната редакция:
“§ 6. В чл. 98 се създава ал. 8:
“(8) Разпит на свидетел извън страната може да се извърши и чрез видеоконференция или телефонна конференция в съответствие с разпоредбите на този кодекс и при условията на международен договор, по който Република България е страна.”
Именно това е потвърждение на тезата, изложена от мен, че уредбата е както в този закон, така и в международния договор и в частност в Конвенцията по правна помощ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по § 6. Няма желаещи.
Моля да гласуваме текста на комисията за редакцията на § 6.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 7 има предложение на Татяна Дончева за отпадане на ал. 1 и 2 от чл. 116. Това предложение е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 7. В чл. 116 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се ал. 2-6:
(2) Огледът, претърсването, изземването следственият експеримент и разпознаването на лица и предмети се извършва в присъствието на поемни лица освен в случаите, когато се провеждат в съдебно заседание.
(3) Поемните лица се избират от органа, извършващ следственото действие, между лица, които нямат друго процесуално качество и не са заинтересувани от изхода на делото, като са длъжни да се явят след като са поканени, и да останат на разположение докато са необходими.
(4) За неизпълнение на задълженията си по ал. 3 поемните лица отговарят като свидетели.
(5) Поемните лица имат следните права: да правят бележки и задължения по допуснатите непълноти и закононарушения; да искат поправки, изменения и допълнения на протокола, да подписват протокола при особено мнение, като писмено изложат съображенията си за това; да искат отмяна на актовете, които накърняват техните права и законни интереси; да получат съответно възнаграждение и да им се заплатят разноските, които са направени.
(6) Органът, който извършва следственото действие, запознава поемните лица с правата им по ал. 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за изказване, господин Рашков.
БОЙКО РАШКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз ще подкрепя предложението по една много проста причина. Това е действащ текст по сегашните му редакции в чл. 129 от НПК, който се премества фактически в чл. 116 от НПК.
Струва ми се сега направеното предложение от вносителя е по-удачно от досега съществуващото положение, защото предложението намира точното си систематическо място на уредбата, на правата, задълженията и процесуалния статут на т.нар. поемни лица, които участват при извършването на някои от следствените действия в досъдебната фаза на процеса.
И затова призовавам и вас да не губим време и да гласуваме това предложение на комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Рашков.
Други желаещи за изказване? Няма.
Моля да гласуваме предложението на комисията за редакция на § 7.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Текстът са приема.
Моля да представите следващите три параграфа, по които няма предложения.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:
“§ 8. В чл. 119 се създават алинеи 3, 4 и 5:
“(3) Лицата по алинеи 1 и 2 са длъжни да предоставят изискваните образци за сравнително изследване, а при отказ те се изземват принудително.
(4) Когато образците за сравнително изследване са свързани с вземане на кръвна проба или с други подобни интервенции с проникване в човешкото тяло, се иска разрешение от съответния първоинстанционен съд, освен ако лицето е дало писмено съгласие за това.

(5) Вземането на образци за сравнително изследване по ал. 3 и 4 се извършва по правилата на медицинската практика и без да се застрашава здравето на лицата.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
“§ 9. В чл. 122 се създава ал. 4:
“(4) Разпит на експерт, който се намира извън страната, може да се извърши и чрез видеоконференция или телефонна конференция, когато това се налага от обстоятелствата по делото.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
“§ 10. Член 129 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по тези три параграфа. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване параграфи 8, 9 и 10, подкрепени от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:
“§ 11. В чл. 132 ал. 3 се изменя така:
“(3) Оглед на лице в досъдебното производство се извършва с писменото му съгласие, а без такова съгласие – с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд при предварителните производства, а при дознанията – с разрешение на разследващ магистрат (следовател) от съответната окръжна следствена служба. В неотложни случаи, когато това е единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата, органите на досъдебното производство могат да извършват оглед без предварително разрешение, като протоколът се предоставя за одобряване съответно на съдията или разследващия магистрат (следовател) незабавно, но не по-късно от 24 часа.”
Има предложение на народния представител Татяна Дончева за отпадане на параграфа, което е подкрепено от комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 11 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Мингова.
Имате думата за изказване по § 11. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване отпадането на § 11.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Параграф 11 отпада.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:
“§ 12. В чл. 135 се правят следните изменения:
1. Ал. 1 се изменя така:
“(1) В досъдебното производство претърсване и изземване се извършва с разрешение на:
1. съдия от съответния първоинстанционен съд, или съдия от най-близкия, еднакъв по степен съд – за предварителните производства;
2. разследващ магистрат (следовател) към съответната окръжна следствена служба – за дознанията.”
2. Ал. 2 се изменя така:
“(2) В неотложни случаи, когато това е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства, органите на досъдебното производство могат да извършат претърсване и изземване без разрешение на органите по предходната алинея. Протоколът за извършеното следствено действие се представя за одобряване на съответните органи по чл. 135, ал. 1, т. 1 и 2 незабавно, но не по-късно от 24 часа”.”
Има предложение на Татяна Дончева за отпадане на параграфа, което е подкрепено от комисията.
Предложение на Михаил Миков, което е оттеглено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 12 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по § 12. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване отпадането на § 12, подкрепено от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Параграф 12 отпада.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:
“§ 13. В чл. 138 се правят следните изменения:
1. Ал. 1 се изменя така:
“(1) Претърсване на лице в досъдебното производство без разрешение на съответните органи по чл. 135, ал. 1, т. 1 и 2 се допуска:
1. при задържане;
2. когато има достатъчно основание да се счита, че лицата, които присъстват при претърсването, са укрили предмети или книжа от значение за делото.”
2. Ал. 3 се изменя така:
“(3) Протоколът за извършеното следствено действие се предоставя за одобряване на съответните органи по чл. 135, ал. 1, т. 1 и 2 незабавно, но не по-късно от 24 часа”.”
Предложение на Татяна Дончева за отпадане на § 13, което е подкрепено от комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 13 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по § 13? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване отпадането на § 13.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Параграф 13 отпада.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията предлага да се създаде § 13а:
“§ 13а. В чл. 157, ал. 8 думите “чл. 95, ал. 3” се заменят с “чл. 95, ал. 4”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по § 13а? Не виждам.
Подлагам на гласуване създаването на § 13а.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Параграф 13а е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаема госпожо председател, колеги, много ви моля за внимание. Следващите два параграфа – 14 и 14а, се отнасят до различни предложения за промяна в един текст на закона, а именно чл. 171.
Комисията вчера разгледа тези два параграфа и се обедини около становища по по-голяма част от предложенията, но не е довършила своята работа в един пункт на предложение по § 14. Затова лично аз смятам, че тези два текста не могат да бъдат разгледани на днешното пленарно заседание, а трябва да изчакаме днешното заседание на комисията и утре, при допълнителния доклад, да се спрем на тези два текста. Ако обаче има противно предложение и това, което вчера сме приели, можем да обсъдим и приемем сега, бих се съгласила.
Оставям на преценката на залата, предлагайки това процедурно предложение за гласуване.
Ако има обратно процедурно предложение, което би ме убедило в това, аз съм склонна да започнем сега разглеждането на тия два параграфа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има процедурно предложение от госпожа Мингова да се отложи гласуването на § 14 и § 14а до изясняването им днес на заседанието на комисията.
Има ли противно процедурно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Мингова да се отложи гласуването на § 14 и 14а.
Гласували 107 народни представители: за 103, против 4, въздържали се няма.
Параграфи 14 и 14а се отлагат.


ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Мисля, че за § 15 процедурно се разбрахме, че вече е гласуван – това е общото предложение за терминологията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Няма смисъл да гласуваме § 15.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Параграфи 16 и 16а също се отнасят до един текст – чл. 172а.
Комисията се е обединила към становището, подкрепяйки и двата параграфа по принцип – 16 и 16а, да предложи на Народното събрание да гласува обединяването им под съответния номер – в доклада е § 16, със следното съдържание:
"§ 16. В чл. 172а, ал. 1, т. 1 се изменя така:
"1. по чл. 95-110, 162, ал. 3 и 4, 224, 340-341б, 356г-356к, 357-360 и 407-419 от Наказателния кодекс."
По тези два параграфа има съответно и предложения на народни представители – за отпадане на § 16, което не е подкрепено, и за отпадане на § 16а, което също не е подкрепено.
Искам да ви предупредя, че отпадането на параграфите ще доведе до колизия с това, което комисията вчера е приела по параграфи 14 и 14а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за процедурно предложение, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Мисля, че не трябва да гласуваме днес параграфи 16 и 16а и правя процедурно предложение за отлагане гласуването на тези текстове.
Защо? Защото чл. 172а казва: "Следователите от Националната следствена служба извършват предварително производство за престъпления по съответните текстове" – изброени в т. 1. Тоест имат компетенция да извършват предварително производство по тези престъпления само следователи от Националната следствена служба – по Глава първа и т.н., и т.н., те са изброени.
Но ние не сме гласували въобще, а отложихме гласуването по § 14 какво ще правят следователите и по кои дела ще правят въобще разследването, пък тогава да видим кои дела ще са подсъдни на окръжните следствени служби, кои – на Националната следствена служба.
При това положение, след като не сме решили основния, кардиналния въпрос в § 14, не би следвало да решаваме въпроса и по този § 16, респективно 16а.
Затова правя това процедурно предложение, мисля че е разумно тези въпроси да бъдат разгледани общо днес в Правната комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Корнезов.
Подлагам на гласуване предложението за отлагане гласуването на § 16 и 16а.
Гласували 104 народни представители: за 101, против 3, въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: "§ 17. В чл. 175, ал. 4 се изменя така:
"(4) Извън случаите по ал. 1 и 2 с разрешение на главния прокурор или на директора на Националната следствена служба предварителното производство може да бъде извършено и в друг следствен район с оглед по-пълното разследване на престъплението и най-ефективното използване на разследващите магистрати (следователите)."
Предложение на Татяна Дончева за отпадане на параграфа, което е подкрепено от комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 17 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Желаещи за изказвания по § 17? Няма.
Подлагам на гласуване отпадането на § 17.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Параграф 18 отпада.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията е отложила разглеждането на § 18, поради което няма становище.
Има предложение на Татяна Дончева за създаване на нов § 18а:
"§ 18а. В чл. 192 ал. 2 и 3 се отменят."
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Желаещи за изказвания по § 18а? Няма.
Подлагам на гласуване § 18а, подкрепен от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Параграф 19 отпада.
"§ 20. В чл. 201 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) При промяна на подследствеността, обединяване и разделяне на наказателни дела, както и в случаите по чл. 172а, ал. 3 и чл. 176, т. 6 извършените следствени и други процесуални действия, както и събраните и проверени доказателства запазват процесуалната си стойност."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване по § 20? Няма.
Подлагам на гласуване § 20, подкрепен от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Параграф 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:
“§ 21. Създава се чл. 210б:
“Разпит на свидетеля пред разследващ магистрат (следовател)
Чл. 210б. (1) В случаите, когато се провежда полицейско производство при условията на чл. 210а, ал. 1, разпитът на свидетеля се извършва пред разследващ магистрат (следовател) от съответната окръжна следствена служба.
(2) Дознателят осигурява явяването на свидетеля и възможност на уличеното лице и на неговия защитник, ако има такъв, да участват при провеждането на разпита.
(3) Уличеното лице или неговият защитник могат да поискат от дознателя разпит на свидетел по реда на ал. 1.
(4) Разпитът по ал. 1 се провежда при условията на чл. 210а, ал. 3.”
Има предложение на Йордан Соколов и Елиана Масева и на Татяна Дончева, независимо едно от друго, за отпадане на параграфа. Тези предложения са подкрепени от комисията.
Има предложение на Михаил Миков, което е оттеглено.
Така че, комисията не подкрепя текста на вносителя за § 21 и предлага той да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по § 21? Няма желаещи.
Гласуваме отпадането на § 21 по предложение на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Текстът отпада.
Параграф 22 се отлага.
Предложение за § 22а.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 22а има предложение на Йордан Соколов и Елиана Масева, подкрепено от комисията по принцип.
Комисията предлага следната редакция:
“§ 22а. В чл. 236 се създава нова ал. 1:
“(1) Прокуратурата упражнява постоянен надзор по делата в досъдебното производство чрез наблюдаващ прокурор.”
Алинеи 1, 2, 3, 4, 5 и 6 стават алинеи 2, 3, 4, 5, 6 и 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по § 22а?
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми колеги, има едно редакционно уточнение. Тъй като то беше подсказано вчера след заседанието на комисията, аз сега го съгласувах с вносителите, защото не е редно без тяхното съгласие да го направя. Става дума за следното: вместо ал. 1 този текст да се включи като последната алинея – седма алинея на чл. 236. Това е една много важна разпоредба в НПК, а разпоредбите на действащите алинеи са известни в практиката при приложението им от колегите магистрати и ще получи объркване, когато по съответните дела се посочва текстът с оглед съответното процесуално действие.
Така че, текстът е същият, предложението е съвсем редакционно вместо ал. 1 това предложение да стане ал. 7.
Останалите алинеи се запазват в досегашния вид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Вместо ал. 1 текстът става ал. 7.
За процедурно предложение – заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. Аз съм за този текст, който се предлага. Междупрочем практиката е такава или поне доскоро беше такава – да има наблюдаващ прокурор. Да не се връщам назад, аз съм за текста и за правна прецизност. Но вижте чл. 236, неговото заглавие е “Връщане на делото за допълнително разследване”. В това връщане на делото за допълнително разследване ние вкарваме една нова алинея, няма значение дали ще е седма или първа, в която даваме общия принцип, че има наблюдаващ прокурор в следствието. Това е принцип, който не е само за връщане на делото, а той трябва така да работи, че да не се стига до връщане на делото, а в хода на разследването да дава своите указания. И аз предлагам да гласуваме този текст, но може би трябва да намерим точното му систематично място. Защото според мен не е най-прецизно да бъде в чл. 236.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Предложете систематичното място.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека да бъде отделен текст, това е изключително важно, това е принципен въпрос. Господин Казак подсказва да бъде в чл. 235а. Съгласен съм, да го изведем, а не да го бутаме като седма алинея, като при това и систематичното място не му е там. Да остане като отделен текст. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Господин Корнезов предложи и вносителите са съгласни този текст да се обособи отделно като чл. 235а и със заглавие “Наблюдаващ прокурор”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Редакцията, която комисията предлага за чл. 235а, е наименование “”Наблюдаващ прокурор” със съдържанието, което беше представено.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Следователно това е § 22а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Рашков има друго предложение. Заповядайте.
БОЙКО РАШКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз също съм за текста, независимо, че в правната комисия възникна спор въобще дали е необходимо да приемаме такъв текст. Аз също като колегата Корнезов ще подкрепя този текст, но все пак нека да помислим малко повече за мястото му в Наказателно-процесуалния кодекс. Не може така хаотично да поставяме текстове в момента и да разваляме систематиката на закона. В никакъв случай не е мястото на това предложение в чл. 236, независимо че предложението е удачно. Защото, когато в Глава пета се говори за органи на досъдебното производство и когато тази глава започва с Раздел І “Прокурор”, и когато общо са изброени правомощията на прокурора в досъдебното производство, на мен ми се струва, че точно там е мястото на това предложение. В ал. 2 например на чл. 43, т. 1, се казва “прокурорът ръководи досъдебното производство”. Как го ръководи по-нататък, наистина законът казва, но дори това, което аз предлагам сега, да не е най-точното, струва ми се, че там е по-подходящо. Иначе по текста, повтарям, не споря. Щом ще ръководи, той ще ръководи, като бъде определен за наблюдаващ прокурор по конкретното дело. Даже предложението на колегите беше за преписките, но все пак има и утвърдена процесуално-правна терминология, към която трябва да се придържаме.
Затова ви предлагам да обмислим дали този текст, който сега обсъждаме, да не намери място в чл. 43. Защото в чл. 236, забележете, по принцип се урежда материя, след като разследването вече е приключило. И какво прави прокурорът, когато упражнява последващ прокурорски надзор върху вече извършената дейност по разследването, а ние желаем да предвидим правомощия на прокурора за упражняване на надзор постоянно, от самото започване на досъдебната фаза на процеса и непрекъснато в течение на нейното протичане. Затова си заслужава да обсъдим проблема, колкото и да бързаме, с оглед прецизността на закона, което най-малкото дължим и на практикуващите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Госпожо Дончева, заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Колегата Рашков е прав, но аз се опасявам, че само ще развалим чл. 43, който е общо взето доста чист текст и в него са посочени най-общо функциите на прокурора. Мястото на този текст би било в Част втора “Досъдебно производство”, Глава дванадесета “Предварително производство и действие на прокурора”. Значи между чл. 171, което е Раздел І “Общи положения”, изключваме, защото това не е някакъв вид общо положение. Раздел ІІ е “Образуване и провеждане на предварително производство”. Ако приемаме, че това е общо положение – функцията на прокурора е да наблюдава, тогава би могло да го сложим преди “Сигнална функция на прокурора и следователя”. Защото Раздел І “Общи положения” само наименованията на членовете: дела, по които се провежда, органи и разпределение на делата между следствени служби, съдействие, задължения на граждани, следствен район, ръководство и надзор...
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Кой член е това?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Това е чл. 176. Член 177 е извършване на процесуални действия от прокурора на предварителното производство. Член 178 – задължителни указания на прокурора и писмени възражения пред по-горния прокурор. Значи разумно е според мен да бъде в чл. 177а или в чл. 176а след “ръководство и надзор”. Защото всъщност в чл. 176 при упражняване на ръководство и надзор за законност върху дейността на следователите прокурорът може. А идеята тук за наблюдаващ прокурор може да бъде не само върху дейността на следователите, тя може да бъде и върху обща организация, върху искане на съдействие от други органи. Така че според мен чл. 176а, преди извършване на процесуални действия от прокурора на предварителното производство и преди задължителни указания на прокурора, е систематичното място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Без наименование ли?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Не, с наименование “наблюдаващ прокурор”. (Реплики от залата.)
Ама, предварително производство и действие на прокурора.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Не става, да не се бъркаме повече. Това се отнася само за следствието, а не и до дознанието.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Да, прави сте за това. Дайте тогава да отложим мястото на текста. Нямаме никакви спорове да има такъв текст. Проблемът възникна, че някогашното НПК е правено при едно следствие, което си е единно и няма проблем. Сега искаме това да се съотнесе и към дознание, което пък не е тук. (Реплики от залата.) Тогава трябва да е в общата част. (Реплики от залата.)
Аз затова ви предлагам да отложим този текст само за намиране на мястото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Соколов, заповядайте.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! След като текстът гласи, че прокуратурата упражнява постоянен надзор по делата в досъдебното производство, очевидно мястото ще бъде в чл. 176, който е общо ръководство и надзор.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Това се отнася само за следствието, а не и за дознанието.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре, тогава нека го отложим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има предложение за отлагане на гласуването на този текст, поради необходимостта да се намери систематичното му място в закона. Няма спор по съдържанието на текста.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Разглеждането на § 23 се отлага.
Има предложение на Анастасия Мозер, Борислав Китов и Димитър Стефанов да се създаде § 23а:
“§ 23а. Чл. 287 се отменя.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте предложението на народния представител Анастасия Мозер и група народни представители за създаване на § 23а, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 9, против 74, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията също има предложение за създаване на следващ параграф, който също е 23а, тъй като това е нормалната му номерация, но той е за друг текст:
“§ 23а. В чл. 247, ал. 1 думите “седем и осем” се заменят със “седем, осем и девет”.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по предложението на комисията за § 23а? Няма.
Моля, гласувайте редакцията на комисията за § 23а.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “§ 24. В чл. 288, ал. 1 думите “т. 2 – 8” се заменят с “т. 2 – 9”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 25. В чл. 299, ал. 1 се създава т. 6а:
“6а. какъв вид, размер и съдържание на пробационни мерки да се определят.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията предлага да се създаде § 25а със следната редакция:
“§ 25а. В чл. 308, ал. 4 се изменя така:
“(4) Когато е наложено наказание лишаване от свобода на гражданин на друга държава, с която Република България има договор за трансфер на осъдени лица, съдът уведомява осъдения за възможността да поиска да изтърпи наложеното му наказание в държавата, чийто гражданин е.”
По § 26 комисията е подкрепила текста на вносителя, който е следният:
“§ 26. В чл. 332, т. 4 думите “т. 2 – 8” се заменят с “т. 2 – 9”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказване по тези текстове. Няма желаещи.
Моля, гласувайте параграфи 24, 25, 25а и 26, които са подкрепени от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “§ 27. В чл. 379 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Органите на предварителното производство или съдът могат да изискат от председателя на съответния пробационен съвет на непълнолетния становище относно необходимите мерки за поправително въздействие.”
Комисията предлага параграфът да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по § 27? Няма.
Подлагам на гласуване отпадането на § 27.
Гласували 91 народни представители: за 88, против 3, въздържали се няма.
Параграфът отпада.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Народните представители Любен Корнезов и Татяна Дончева имат предложение за отпадане на § 28.
Комисията подкрепя предложението, не подкрепя текста на вносителя и предлага § 28 да отпадне.
“§ 29. В чл. 399, ал. 2 се отменя.”
Също има предложения за отпадане, които са подкрепени от комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 29 да отпадне.
“§ 30. В чл. 400, ал. 1 се отменя.”
Има предложение на Татяна Дончева за отпадането му, което комисията подкрепя.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 30 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има предложение за отпадане на параграфи 28, 29 и 30.
Има ли желаещи за изказвания по тези параграфи? Няма.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на параграфите 28, 29 и 30, което е подкрепено от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Текстовете отпадат.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “§ 31. В чл. 408б се създават ал. 4 – 7:
“(4) В случаите по ал. 2 дознателят може да нареди предварително задържане за срок до 24 часа, за което уведомява незабавно прокурора и излага съображения за това.
(5) Прокурорът незабавно потвърждава или отменя задържането по ал. 4, като в случаите по ал. 2, ако задържането е за тежко престъпление, той може да продължи срока по ал. 4 до 72 часа.
(6) След изтичане на сроковете по алинеи 4 и 5 задържаният се освобождава.
(7) В срока на задържането дознателят извършва всички неотложни следствени действия за събиране и проверка на доказателства.”
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Ралчев, за изказване по § 31.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател. Аз правя предложение да не се подкрепя редакцията на ал. 5, която гласи:
“(5) Прокурорът незабавно потвърждава или отменя задържането по ал. 4, като в случаите по ал. 2 – следващите няколко думи от моя гледна точка следва да отпаднат – ако задържането е за тежко престъпление.”
Защо считам, че това е правилно?
Аргументът идва от чл. 152а. В чл. 152а, ал. 3 е казано:
“Чл. 152а. (3) Явяването на обвиняемия пред съда се осигурява незабавно от органа по досъдебното производство, който е направил искането. При необходимост съответният орган може да постанови задържане на обвиняемия и довеждането му в съда. Това задържане не може да продължи повече от 72 часа, ако е постановено от прокурора, и повече от 24 часа, ако е постановено от разследващия орган.”
От това аз правя аргумента за основанието за 72 часа и необходимостта от въвеждането му в съда. И понеже режимът, свързан със следствието, и този с дознанието очевидно в това отношение трябва да е еднакъв, то очевидно не можем да въвеждаме ново обстоятелство в предложението задържането за 72 часа да бъде, ако е за тежко престъпление. Просто характеристиката на нормата е различна. Едното е с оглед на процесуална необходимост, а другото е с оглед на материално-правни съображения.
Затова аз считам, че изразът “ако задържането е за тежко престъпление” трябва да отпадне от текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други изказвания? (Реплики.)
Срокът по ал. 4…, но продължението някак си не се връзва.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Срокът по ал. 4 е 24 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Трябва да се прередактира целият текст. Както в случаите по ал. 2, той може да продължи в срока по ал. 4…
Заповядайте за изказване, господин Рашков.
БОЙКО РАШКОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател. Вчера на този проблем също се обърна сериозно внимание, защото това е сравнително нов институт, свързан с фигурата на уличения в досъдебното полицейско производство. За това става въпрос.
Досега по действащия закон не можеше да бъде задържан уличеният при тези предпоставки, които сега вече ги има в закона. На колегите народни представители трябва да е ясно, че тук става дума за почти механично пренасяне уредбата на една друга процесуална фигура, наричана “заподозрян”, от предварителното производство, за да се използва в досъдебното полицейско производство. За това става дума. И двата режима са идентични, ако обърнете внимание.
По отношение на заподозрения и по отношение на уличения при идентични фактически обстоятелства е възможно да се предприеме мярка “задържане” било за 24 часа, било с разрешение на прокурор, като тя може да се продължи до 72 часа. Трябва да е ясно, че много отговорно решение бихме взели сега във връзка с това задържане, защото то винаги е предизвиквало сериозни спорове главно относно неговата продължителност. Преди години то беше 5 дни, имало е и 7, и 10 дни, и т.н. И преди 10-12 години това задържане се редуцира само до тези часове – 24 часа и респективно 72 часа, защото винаги тази фигура възниква при недостатъчност на доказателствата. Оттам е опасността за посягане върху правата на гражданина. Тук е сериозният проблем и върху него трябва да помислим.
И ако обърнете внимание на чл. 203, ще видите, че само ако някои обстоятелства са налице, например лицето е заварено при извършване на престъплението и непосредствено след неговото извършване или върху тялото, дрехите на дееца, на лицето има явни следи от извършване на престъплението – само при тази хипотеза съгласно чл. 203 и ако става дума за тежко престъпление от общ характер, само тогава прокурорът може да продължи до 3 дни, до 72 часа срока за задържане по отношение на заподозрения.
Сега тук виждаме почти идентично предложение за решаване на този проблем, а именно, че е възможно задържането, явно става дума за уличения, макар че това не е казано изрично, до 24 часа, без разрешение на прокурор, но той се уведомява. И той трябва или незабавно да освободи лицето, или да продължи мярката до 72 часа. Следователно, очевидно тъй като става дума за идентични институти, не можем да правим аналогия с разпоредбата на чл. 152а, където се предвижда задържане на обвиняемия до 72 часа за довеждането му в съда. Трябва да сме наясно, че единият институт не е идентичен с това, което колегата Ралчев се опитва да ни убеди.
Ако става дума за идентичен институт, то ние бихме могли незабавно да препратим към разпоредбите на чл. 152а, вместо да употребяваме повече изразни средства и да рискуваме да сбъркаме отново закона. Затова си заслужава отново да помислим по въпроса.
Освен това чл. 152а касае при възникнала фигура на обвиняемия, тоест имаме обвиняем, който може да бъде задържан до 24, респективно до 72 часа, до представянето му в съда, а тук нямаме фигура на обвиняем. Ето, това е един проблем, върху който трябва да помислим. Това е фигурата на уличения.
Надявам се, че ще помислим заедно по този въпрос. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Рашков.
Заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател. Оттеглям направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други изказвания по § 31? Няма желаещи.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 31, подкрепен от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:
“§ 32. Член 409, ал. 2, изречение второ се изменя така:
“Когато това се налага за разкриване на обективната истина, прокурорът може да преобразува бързото полицейско производство в дознание, като извършените следствени и други процесуални действия, както и събраните проверени доказателства запазват процесуалната си стойност.”
Има предложение на Любен Корнезов и на Борислав Цеков за отпадането на този параграф, които не са подкрепени от комисията.
Искам да обърна внимание, госпожо председател, че има печатна грешка, а тя и логически следва – комисията подкрепя текста на вносителя и не предлага § 32 да отпадне. Това е грешка при изписването на доклада, тъй като вчера при обсъждането в комисията стана ясно, че идеята на вносителя се приема. Това е в рамките на дознанието при бързото полицейско производство, когато трябва да се извърши тази преквалификация от едното в другото, тя да е възможна, защото се намират под едно институционално ръководство. Принципът не е същият, както при преобразуване на дознанието в предварително производство, за което комисията не възприема подхода, направен в някои от предложенията. Такъв беше дебатът. Господин Корнезов вече не присъстваше на дебата, но господин Рашков присъстваше на заседанието на комисията и може да потвърди, че това е печатна грешка в доклада.
Господин Рашков, Вие си спомняте, че по § 32 ние вчера се съгласихме, че трябва да е допустимо преобразуването на бързото полицейско производство в дознание.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Но то и сега е допустимо.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Допустимо е, господин Корнезов, но с уточнението, че събраните и проверени доказателства запазват процесуалната си стойност.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Само на първата фаза.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има една техническа грешка в доклада на комисията. Уточняваме тази грешка.
Имате думата за изказвания. Няма желаещи.
Гласуваме § 32 да отпадне, което не е подкрепено от комисията.
Гласуваме двете предложения – на господин Корнезов и на господин Цеков, които не са подкрепени от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 24, против 52, въздържали се 9.
Предложенията не се приемат.
Моля да гласуваме текста на вносителя за § 32, който е подкрепен от комисията.
Гласуваме предложението на комисията за текст на § 32.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 3.
Параграф 32 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:
“§ 32а. В чл. 409 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
“(2) За започване на полицейско производство незабавно се уведомява прокурорът и разследващ магистрат (следовател) при съответната окръжна следствена служба. Прокурорът не се уведомява в случаите, когато производството е започнало по негово разпореждане. Когато това се налага за разкриване на обективна истина, прокурорът може да преобразува бързото полицейско производство в дознание като извършените следствени и други процесуални действия, както и събраните и проверени доказателства запазват процесуалната си стойност”.
2. В ал. 8 след думата “прокурора” се добавят думите “или на разследващ магистрат (следовател)”.”
Предложение на Татяна Дончева:
Параграф 32а да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 32а да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по § 32а? Няма.
Подлагам на гласуване отпадането на § 32а, което е подкрепено от комисията.
Гласуваме отпадането на § 32а, моля!
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Параграфът отпада.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни.): Възобновявам заседанието.
Уважаеми народни представители, продължаваме нашата работа.
Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЯТА НА СРОКА НА ДЕЙСТВИЕ И ОБХВАТА НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА КОНФЕДЕРАЦИЯ ШВЕЙЦАРИЯ ОТНОСНО ОКАЗВАНЕ НА ФИНАНСОВА ПОМОЩ. Вносител – Министерският съвет.
Искам да поканя член на Комисията по бюджет и финанси да представи доклада на комисията.
Заповядайте, госпожице Чилова.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА:

“Д О К Л А Д
по Законопроект № 402-02-27 за ратифициране на
измененията на срока на действие и обхвата на Споразумението между правителството на
Република България и правителството на Конфедерация
Швейцария относно оказване на финансова помощ,
внесен от Министерския съвет на 13 април 2004 г.

На заседание, проведено на 9 септември 2004 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на измененията на срока на действие и обхвата на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказване на финансова помощ, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът бе представен от заместник-министъра на финансите Илия Лингорски.
Споразумението за оказване на финансова помощ между правителствата на Република България и на Конфедерация Швейцария относно оказване на финансова помощ в размер на 60 млн. швейцарски франка е подписано на 24 декември 1992 г. Средствата се използват приоритетно за проекти в сферата на инфраструктурата, като особено значение се отдава на проекти от секторите по опазване на околната среда, здравеопазването и енергетиката. Усвоените средства по изпълнение на проектите, финансирани от швейцарската помощ, са над 46 млн. швейцарски франка. Окончателно са завършени шест проекта: “Централни стерилизационни центрове за регионални болници”, “Рехабилитация на подстанция Царевец-Велико Търново”, “Пречиствателна станция за битови отпадъчни води – гр. Пловдив”, “Рехабилитация на ВЕЦ – Пещера”, “Изследване на сеизмичната безопасност в АЕЦ Козлодуй” и проект “Помпена станция за прехвърляне на отпадъчни води от северната част на гр. Пловдив през р. Марица до ПСОВ”.
Пред завършване са два проекта: “Рехабилитация на ВЕЦ “Батак” и ВЕЦ “Алеко” и “Реконструкция, модернизация и разширяване на втория етап от пречиствателната станция за отпадъчни води – Пловдив 3”.
Измененията на споразумението обхващат срока и обхвата на същото. Удължаването на срока на действие на Споразумението за финансова помощ до 31 декември 2006 г. се налага, за да се уточни остатъкът от графика за приключване на проектите, които са в процес на изпълнение, и да се предостави възможност за пълно усвояване на отпуснатите по него средства.
Освен това се разширява приложимостта на споразумението по отношение на бъдещи проекти, които ще се финансират с индивидуални проектни споразумения между договарящите се страни като относно общите условия, освобождаване от данъци и такси, управление на финансов ресурс, разрешаване на спорове и др. Споразумението остава приложимо.
По законопроекта се проведе дискусия, която приключи с гласуване при следните резултати: “за” – 14 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 2 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на измененията на срока на действие и обхвата на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказване на финансова помощ, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Чилова.
Моля представител на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност да представи доклада на комисията по този законопроект.
Заповядайте, господин Киров.
ДОКЛАДЧИК ЦОНКО КИРОВ: Благодаря, господин председател.


“Д О К Л А Д
на Комисията по външна политика, отбрана и
сигурност относно Законопроект № 402-02-27
за ратифициране на измененията на срока на действие
и обхвата на Споразумението между правителството на
Република България и правителството на Конфедерация
Швейцария относно оказване на финансова помощ,
внесен от Министерския съвет на 13 април 2004 г.



На 28 април 2004 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа Законопроект за ратифициране на измененията на срока на действие и обхвата на Споразумението между правителството на Република България и правителството на конфедерация Швейцария относно оказване на финансова помощ, и прие следното


С Т А Н О В И Щ Е:

Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 2 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон изменението на срока на действие и обхвата на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказване на финансова помощ, извършено чрез размяна на писма на 4 март 2004 г., и изменение на срока на действие на споразумението, извършено чрез размяна на писма на 10 април 2000 г., 14 ноември 2000 г. и 6 декември 2001 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Киров.
Уважаеми народни представители, имате думата по този ратификационен документ. Има ли някакви смущения по него? Има ли някой желание да се изкаже по него? Не виждам.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на измененията на срока на действие и обхвата на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказване на финансова помощ.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Приема се на първо гласуване.
Госпожо Радева, заповядайте.

ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя предложение законопроектът да бъде разгледан и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Направено е процедурно предложение за преминаване към второ четене. Няма никаква процедурна пречка това да се направи.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Това предложение се приема.
Госпожо Радева, заповядайте да представите заглавието и член единствен на този законопроект.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви.

“ЗАКОН
за ратифициране на измененията на срока на действие
и обхвата на Споразумението между правителството на
Република България и правителството на Конфедерация
Швейцария относно оказване на финансова помощ

Член единствен. Ратифицира изменението на срока на действие и обхвата на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказване на финансова помощ, извършено чрез размяна на писма на 4 март 2004 г., и измененията на срока на действие на споразумението, извършени чрез размяна на писма на 10 април 2000 г., 14 ноември 2000 г. и 6 декември 2001 г.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, имате думата. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на този ратификационен законопроект.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно. Тази точка от дневния ред отиде в историята.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ОТНОСНО СТАТУТА НА МИСИИТЕ И ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ТРЕТИ ДЪРЖАВИ КЪМ ОРГАНИЗАЦИЯТА НА СЕВЕРНОАТЛАНТИЧЕСКИЯ ДОГОВОР.
Отново има основен доклад Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Моля, този доклад да бъде представен.
Има ли представител на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност?
Заповядайте, господин Киров.
ДОКЛАДЧИК ЦОНКО КИРОВ: Благодаря, господин председател.
“ДОКЛАД
относно Законопроект № 402-02-68 за ратифициране на
Споразумението относно статута на мисиите и
представителите на трети държави към Организацията
на Северноатлантическия договор,
внесен от Министерския съвет на 13 септември 2004 г.

На 23 септември 2004 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението относно статута на мисиите и представителите на трети държави към Организацията на Северноатлантическия договор.
Споразумението е част от действащите многостранни договори, сключени между страните-членки на НАТО, към които новоприетите страни следва да се присъединят, в съответствие с поетите ангажименти в процеса на присъединяване.
Споразумението урежда статута на мисиите и представителите на държави, които не са страни-членки на НАТО, но участват в Партньорство за мир, членуват в Евроатлантическия съвет за партньорство или са поканени от Северноатлантическия съвет да установят своя мисия към НАТО. България също се е ползвала от разпоредбите на Споразумението, след влизането му в сила през 1998 г., а понастоящем, като страна-членка на НАТО, ще може да продължи да се ползва от възможностите за постоянен диалог с мисиите и представителите на страните-партньорки, за по-нататъшното им сътрудничество и сближаване с Алианса. Споразумението се прилага по отношение на 20 държави. Съгласно клаузите му, страната-членка на НАТО, на чиято територията се намира Главната квартира, ще предоставя на мисиите на трети държави към НАТО и на техните служители имунитетите и привилегиите, които се предоставят на дипломатическите мисии и на техния персонал.
Споразумението ще влезе в сила за Република България от датата на депозиране на ратификационния й документ при правителството на Кралство Белгия. То може да бъде едностранно денонсирано след изтичане на една година от датата на предаване на съответно писмено уведомление. От присъединяването към него, за страната ни не произтичат финансови ангажименти.
След проведеното обсъждане, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението относно статута на мисиите и представителите на трети държави към Организацията на Северноатлантическия договор от 14 септември 1994 г., подписано на 29 юли 2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Киров.
Имате думата, уважаеми народни представители, по този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Не виждам желаещи да се изказват. В такъв случай ще преминем към гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Господин Киров, дали ще направите предложение за второ четене при този резултат от гласуването?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЦОНКО КИРОВ: Благодаря, господин председател.
Правя предложение законопроектът да бъде гледан на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Има процедурно предложение този законопроект да се гледа на второ четене. Има ли противно процедурно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.
Моля да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЦОНКО КИРОВ:

“ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението относно статута
на мисиите и представителите на трети държави към
Организацията на Северноатлантическия договор

Член единствен. Ратифицира Споразумението относно статута на мисиите и представителите на трети държави към Организацията на Северноатлантическия договор от 14 септември 1994 г., подписано на 29 юли 2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
В такъв случай подлагам на второ гласуване заглавието и единствения член на Закона за ратифициране на Споразумението относно статута на мисиите и представителите на трети държави към Организацията на Северноатлантическия договор, заедно.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 2.
С това Законът за ратифициране на Споразумението относно статута на мисиите и представителите на трети държави към Организацията на Северноатлантическия договор, е приет.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОДИТЕ.
Дали има представител на Комисията по околната среда и водите?
Заповядайте, господин Великов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаеми господин председател, предлагам на второ гласуване доклада на Комисията по околната среда и водите, който е предаден на колегите. “Закон за изменение на Закона за водите” - това е заглавието и може би с него трябва да започнем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Да, докладвано е заглавието на Закона за изменение на Закона за водите.
Моля, заповядайте за изказване, господин Василев.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (ПГОДС): Позицията на Съюза на демократичните сили беше изразена миналия път, когато този въпрос се разглеждаше в залата. Тя остава непроменена. Ние ще гласуваме против този закон, защото не искаме подобни прецеденти да се случват в Народното събрание.
Хората не са длъжни да плащат за несвършената работа на ВиК-дружествата и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, и на куп други чиновници. Имало е срокове. Ние сме убедени, че за тези девет месеца абсолютно нищо няма да се промени, тъй като не са предвидени средства в съответните бюджети или в съответните фирми, така че след девет месеца отново ще се стигне до същото положение. През това време ние сме против хората да плащат сметките на дружествата, които не са си свършили работата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Василев. Това не беше точно по заглавието, но явно изразява позиция по единствения параграф.
Други мнения по заглавието на закона? Не виждам. Искам да посоча, че предложението е подкрепено от комисията.
В такъв случай подлагам на гласуване наименованието на закона.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 75, против 26, въздържали се 4.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаеми господин председател, по параграф единствен има предложение на народния представител Михаил Миков, което гласи така:
“Параграф единствен да се измени както следва:
Параграф 19 да придобие следната редакция:
§ 19. Когато общите загуби на вода на водоснабдителните дружества са над 25 на сто, същите не се калкулират в цената на водната услуга и не се заплащат от потребителя. Водоснабдителните дружества заплащат такса водоползване и за загубите във водоснабдителната мрежа, надвишаващи 25 на сто от общото потребено количество вода”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага параграф единствен да стане § 1 със следната редакция:
“§ 1. В § 19 от Преходните и заключителните разпоредбите думите “пет години” се заменят с “пет години и девет месеца”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми министър, уважаеми дами и господа! Трябва да сте наясно, че ако приемете този текст, нищо няма да се реши. Този срок ще изтече точно, когато парламентът няма да заседава. Аз не знам защо вносителите го правят така? Пет години и девет месеца ще бъде точно, когато парламентът не заседава.
И остава принципният въпрос: дали приемането на Закона за водния регулатор ще отмени разпоредбата, която изисква да се търси намаляване на загубите на вода и свеждането им до 25%? Ще се постигне ли тази цел или скрито чрез обещанието за приемането на закона за водния регулатор и неговото приемане ние ще делегираме нормата за 25-те процента загуби на вода, която норма е въведена, за да се спестява този ценен ресурс и за да не се товарят потребителите с нещо, което не потребяват. Това е основният въпрос, който така и не получи отговор.
Това, което съм предложил като текст е дисциплиниращ водоснабдителните дружества текст. В момента с такъв текст, с едно просто удължаване, че потребителите поемат загубите на вода, ние караме водоснабдителните дружества да не вземат никакви мерки, защото има кой да плаща! Плащат всички граждани на Републиката! Той по никакъв начин не дисциплинира дружествата да предприемат мерки за намаляване на загубите. Нещо повече. Дори да се увеличават загубите, на тях им е все тая. Това води до две последици: плащане на непотребени количества вода от потребителите – първата последица, и втората последица е разхищение на един изключително ценен ресурс. Поради тази причина съм предложил и текста на вашето внимание.
В крайна сметка стои другият въпрос – след като държавата, след като Народното събрание не може да въведе порядък в тази посока – казваме, че ще настъпят страшни последици, ще фалират водоснабдителните дружества - защо държавата тогава поне не опрости на тези водоснабдителни дружества таксата “водоползване”? Същата държава, която е и собственик на търговските дружества и назначава директорите им, и приема и нормативите. Поне гражданите да не плащат. Хайде, да плащат загубите, да не е загубата за сметка на потребителите.


Нека и държавата да има някаква загуба от тази работа, защото държавата не е някакво имагинерно понятие, държавата са същите тези граждани, които ходят и си плащат такси. В комисията казаха, че не били събрани 70 – 80 млн. Ами защо не са събрани? Защо не се събират? Защото има хора, които си плащат най-редовно и въпросът с несъбираемостта няма нищо общо с въпроса за загубите. Това е един подход, който няма да доведе до нищо добро, това е за пореден път заравяне на главата в пясъка, отлагане на един много сериозен и наболял проблем. Страхувам се, че е и скрито подменяне на логиката. Ние ще работим доста по Закона за водния регулатор, така че да не се получи това, което мен ме притеснява. Но в крайна сметка, ако това стане, то е крайно некоректно към тези български граждани, които ежемесечно минават на касите и си плащат водата.
Ето защо аз няма да подкрепя внесения текст. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Миков.
Други мнения? Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПГОДС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, призовавам ви да гласувате против този текст, против текста, предложен от комисията. Призовавам ви да запазим текста, който съществува в Закона за водите. Това беше единственият обществен регулатор, който по някакъв начин, макар и несъвършен, принуждаваше ВиК-тата да изпълняват своите задължения. Сега ние изплащаме разхищението на водата и безхаберието на ВиК в безвремието. Още девет месеца ние натоварваме потребителите да плащат загубите на вода в пълен размер. Вече четири години не се прави нищо в областта на водоснабдяването, вече четири години не се изпълнява нито един сериозен инвестиционен проект и ВиК-тата продължават да се държат като монополисти, каквито са, да диктуват цени такива, които им осигуряват абсолютно безхаберно съществуване.
Затова единствената норма, която можеше да принуди ръководствата на ВиК-тата да направят нещо, беше нормата, която сега ние искаме да отменим и да отложим с още девет месеца нейното прилагане. Тук в тази зала много пъти се твърдеше, че с приемането на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги ще се случи нещо много добро и вече ще имаме механизмите, с които да накараме ВиК да си вършат работата. Само че в залата вече стана дума, че този закон не изпълнява тази си роля. В закона загубите на вода изобщо не се коментират или се коментират в най-обща фраза и регулирането на загуба на вода и отговорността на ВиК-тата се препраща към една комисия от няколко специалисти, които ще преценяват кой какво да прави в бъдеще.
Затова, ако ние искаме наистина управлението на този изключително важен за всеки от нас ресурс, управлението на тази монополна дейност да подлежи на обществен контрол, ние ще запазим текста такъв, какъвто е и ще задължим ВиК и Министерството на регионалното развитие да си върши работата.
Аз наистина ви призовавам да се отнесете с цялата си съвест към този проблем и да не позволявате това безсмислие и това беззаконие, което се предлага с изменението на текста. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря.
За изказване - заповядайте , господин Пейчев.
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
Господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Миков и уважаема госпожо Манева, с някои от изказаните твърдения донякъде бих могъл да се съглася. При разглеждане на водния регулатор наистина, господин Миков, тази част, която се извежда от ВиК-тата и се загубва обратно в земята, която остава във водния баланс на определените полета, върху нея не би трябвало да се дължи такса. Но тя е 0,02 стотинки на кубичен метър. Въпреки това бихме могли да свалим тази цена. Това е вариант, който би трябвало да разгледаме съвместно.
Второто обаче, за което искам да обърна внимание на цялата аудитория, е, че анализите, показаха че подмяната на цялата ВиК мрежа в страната изисква между 50 и 100 години. Колкото и оптимистично да звучи на някого, то няма да бъде решено в рамките на девет месеца. Но в тези девет месеца ние ще предприемем адекватни мерки. Първо, госпожо Манева, ще се получат средства, които са по външните програми, около 60 млн. евро, с които ще се подменят централните водопроводи. Вие вярвате ли, че можем от днес за утре да подменим водопроводната мрежа и държавата да направи нещо? Ако вярвате, заявете го с господин Миков от тази трибуна – че държавата, независимо от коя партия ще бъде управлявана, може в рамките на един месец, на една година, на две години или на пет години да подмени цялата ВиК мрежа. Това ще бъде една откровена лъжа към всички, тъй като такава възможност няма – държавата нито има тези средства, нито има тези възможности. По-важното е, че няма техническа и технологична възможност това да се случи. Няма как да бъдат разкопани всички улици в държавата и да бъдат подменени всички тези тръби.
Другото, което може да се направи и в момента ние правим, в последните три години забележете какви са капиталовите разходи във ВиК-тата за подмяна на централни доставящи водопроводи. И тази година, ако всичко върви нормално, когато влязат 60 млн. евро, тези загуби ще паднат. И ще паднат драстично, с не по-малко от 15%, което е и нашата цел. Водният регулатор, който ще наблюдава дейността на ВиК-тата, ще има възможност да види какви са кредитите, които ще получава даденото ВиК, какви са средствата, които постъпват в това ВиК, и как те се разходват щото да се намалят загубите от вода. Това ще го направи водният регулатор. Тогава вече загубите могат да бъдат лимитирани и да бъдат на едно място 35%, на друго – 40%. Във вашата община, господин Миков, трябва да бъдат малко по-големи, защото там дълбочината, от която се вади водата, е доста по-голяма. Значи в този случай имаме много по-големи загуби на електроенергия, така че по-скоро Вие би трябвало да защитавате другата теза – че загубите трябва да се променят постепенно и плавно. И тези неща трябва да ги реши водният регулатор и екип от специалисти. ВиК-тата като такива няма да успеят да съществуват при тези цени. Всяко едно предприятие, което работи с приходи и разходи, трябва в един момент да си нулира в края на годината приходите и разходите.
Какво означава неприемането на загубите на водите? Това означава да се промени цената на водата и именно към това призовавате Вие, господин Миков, и Вие, госпожо Манева – да се вдигне цената на водата, което в случая е неприемливо и ние предлагаме един добър вариант. Както и в Закона за отпадъците, водният регулатор може да приеме поетапно намаляване на загубите. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: За реплика – заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПГОДС): Уважаеми господин Пейчев, категорично за девет месеца нищо няма да се направи, така както и нищо не беше направено за четири години. А когато ние предавахме щафетата на вашето правителство, ние ви предадохме една програма за решаване проблемите на ВиК, разработена от експерти. Не политическа програма, а програма, която трябваше да се изпълнява. Четири години нищо не направихте в тази област, четири години оставихте ВиК-тата да правят каквото искат. Не е вярно, че ВиК-тата ще фалират. Цените на ВиК-тата са абсолютно произволни, осигуряващи им много добър живот, хубави заплати, джипове и всичко, което е необходимо за едно проспериращо предприятие. И това не можете да го отречете. Само един пример: когато произволно се вдигна цената на водата в Габрово и когато възразих категорично и поисках разчети за водата, много бързо цената беше намалена с едни доста произволни аргументи. Което означава, че цените са произволни и няма никакви пречки да поискаме отговорност от ВиК за това, което правят със своята дейност в областта на намаляване на загубите.
Естествено е, че сега преди избори вие се обръщате към тази тема. И много странно защо чак сега от бюджетния излишък се сетихте, че трябва да финансирате дейностите в областта на водоснабдяването и намаляването на загубите на вода. Едва сега, след четири години, ще се отделят средства за тази дейност. През всичките тези години на Министерството на регионалното развитие и благоустройството се отпускаха оскъдни средства за тази дейност, като се казваше, че няма пари. Дейност, която засяга всеки от нас. И днес, когато гласуваме този закон и когато отново освобождаваме правителството от отговорност, в същото време ще налеем малко предизборни пари на тази тема и ще зашумим колко много се грижим за водоснабдяването в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Втора реплика, господин Маринчев. Заповядайте.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Господин Пейчев, аз не мога да се съглася с Вас, че едва ли не предложението на госпожа Манева, предложението на господин Миков влияе върху цените и Вие ги упреквате, че това едва ли не ще вдигне цените. Напротив, управляващото мнозинство предлага да се удължи срокът, когато загубите ще имат право да се калкулират в цената, това води до увеличаване на цената. Сега ВиК-та си калкулират загуби, както си знаят, както каза госпожа Манева. От това вече се отива към повишаване на цената, разбира се.
Аз се убеждавам от внесения и гледан миналата седмица на първо четене Законопроект за регулиране на ВиК услугите, че вие, като управляващо мнозинство, нямате желание да ликвидирате загубите на вода. Защото в онзи закон няма нищо. Напротив, там отново се създава възможност ВиК операторите да си планират каквито си искат те загуби и онзи чиновник, който ще ги контролира, ще им признае бизнес плана, той ще си влезе и отново ще си има загуби такива, каквито са удобни за ВиК регулаторите. С това вие не променяте нищо. Друг е въпросът, че този срок изтича във време, когато вече няма да има парламент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Маринчев.
За дуплика има думата господин Пейчев.
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители!
Уважаема госпожо Манева, наистина по първата част, за която Вие говорихте – за Габрово и за Търново, там функционираха водни сдружения, както знаете, които след като бяха разтурени въпросът с водоснабдяването и цената на водата се нормализираха. Но по кое управление бяха създадени те?
Второ, първото отлагане, което е направено за решаване на загубите на водите, е по времето, когато Вие бяхте министър и знаете колко сложни бяха въпросите. Водопроводната мрежа е стара и нищо не беше направено по нея.
Смея да твърдя, че на редица обекти, където бяха започнати мащабни реконструкции, да кажем ВиК – Бургас, където се смениха магистралните водопроводи, до момента няма никакъв проблем с водоснабдяването, въпреки цялостното застрояване на региона. Вие знаете за хотелите, тъй като Вие имахте зададени актуални въпроси, и знаете, че повече от 100% се увеличиха хотелите по Черноморието, тяхното водоснабдяване беше поето и до момента няма никакви проблеми с режим на водата или каквито и да е спирания на водата. Това е благодарение на нашето правителство, което успя да смени централните водопроводи. В редица големи градове започнаха смените на водопроводите. Пак ще ви кажа за Пловдив, защото знам точните данни. Там с 18% са намалени загубите.
Господин Миков, искам да Ви кажа, че става въпрос за следното. Че тези изрядни платци, които всеки месец отиват да си плащат сметките, ако ние променим цената на водата, кой отново ще поеме тази тежест? Отново ще ги поемат тези изрядни платци. Затова бяха и интервенциите, които предприехме в Наказателния кодекс, за да може да се изловят крадците на вода, да може да ги накажем достатъчно строго.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Изловихте ли някого?
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ: Да, изловили сме. Ако желаете, ще Ви дадем справка. Аз съм получил справка колко има. Има 5600 заведени дела вече спрямо неизрядни платци на вода, господин Миков. Това е един огромен бум – само в Пловдивска област са 5300. Тоест, постепенно това ще се нормализира, но и водният регулатор може да каже своята дума.
За социалната сфера, за която говорихме, тогава ще разрешим на някои от министерствата, както е за тока и за телефоните, както миналия път споменах, да се въведе една минимална квота, да речем, по 20 кубика на човек, което да бъде на минимална цена, на фабрично заводска цена, а останалата част вече да бъде на по-висока цена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Пейчев.
Други изказвания има ли?
Заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Миналата седмица ние гласувахме на първо четене Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, което показва, че имаме волята да регулираме най-сетне обществените отношения в тази важна област.
От изказванията, които се направиха от преждеговорившите колеги, е ясно, че малко сме позакъснели в Народното събрание, но това не значи, че няма време до края на този мандат. Защото, ако ние приемем този законопроект, както се надявам, това означава, че до 28 март при всички случаи ние би трябвало да сме приключили не само с приемането на Закона за водния регулатор, което очаквам да стане в близките месеци, той да влезе в сила от 1 януари, а и двете наредби, които са предвидени в него, за качеството на водните услуги и за формирането на цените на водните услуги също ще започнат да действат в този 9-месечен период. Така че, колкото и да е символично приемането на тези девет месеца за едно така желано раждане на едно регулиране на обществените отношения във водния сектор, ние смятаме, че то ще бъде достатъчно.
Предвижда се и работна група да започне работа още от тази седмица, в която сте поканени всички желаещи. Между първо и второ четене, което в момента тече, има още осем дни до крайния срок, е възможно да бъдат дадени предложения, надяваме се и на съдействието на всички колеги, не само на онези от Комисията по околната среда и водите. Така че това, което беше казано от колегите днес, а и предния четвъртък, е именно в закона да влязат основни положения, които иначе биха били в подзаконов нормативен акт, които да играят ролята на ограничители, ролята на регулатори в самите наредби по отношение особено на цените. Така че въвеждането на такива специфични ограничители, един от които би могъл да бъде например нормата на възвръщаемост на капитала или някои други, които ще се предложат от вас, ще дадат необходимите гаранции, така че да няма никакъв произвол при определяне на цените. Естествено ние не можем да предположим, че една независима Комисия по водно регулиране или ако бъде в състава на Държавната комисия по енергийно регулиране ще имат някаква цел да не подкрепят естествения стремеж на всички нас да опазим водите, да съхраним техния ресурс в количествено и качествено отношение.
Така че очевидно е, че ние имаме достатъчно големи гаранции, че със Закона за водния регулатор ще успеем да наваксаме най-сетне изоставането в законовата регламентация на тези проблеми, един от които безспорно са водните загуби. Отлагането с тези девет месеца ще ни позволи да довършим работата, която може би е започната от предишното правителство, но в законов вид не е била доведена доникъде. Сега се очертават възможностите ние да довършим тази работа.
Така че апелирам към всички да приемем този законопроект и да дадем възможност на колегите в Комисията по околната среда и водите, а и на цялото Народно събрание, да довършат работата по регулиране на тези водоснабдителни и канализационни услуги, за което времето до 28 март определено ще стигне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Великов.
За реплика думата има госпожа Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПГОДС): Уважаеми господин Великов! Всеки от нас е ангажиран политически, но независимо от това смятам, че най-важното е да запазим нормалното си човешко достойнство и от тази трибуна да говорим истината. Законът за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги не решава тези проблеми. Можехте да кажете, че се ангажираме да го преработим основно, за да решава тези проблеми, но в момента не ги решава. Няма нито един текст, който позволява регулиране на загубите на вода. Всичко е препратено към наредби и към други подзаконови актове, които остават в правомощията на чиновниците. Няма никаква форма, под която представителите на общините или другите заинтересовани лица, собствениците на съответните мрежи участват в работата на комисията. Няма никаква форма, под която обществото ще защитава своя интерес. Ако пренапишем закона и кажете, че имате воля да направите закон, който ще решава този въпрос, и ще защитава обществения интерес, и няма да предоставя решаването на проблема за загубите и за плащането от населението някъде в безвремието и ще решите този проблем, това е нещо друго. Но да твърдите, че този закон решава въпроса, е пълна неистина.
Тъй като няма никакви гаранции, че Законът за водоснабдителните и канализационни услуги ще реши проблема със загубите на вода и че по някакъв начин ще регулира монопола на Вик-дружествата и ще освободи населението от плащането на безхаберието на ВиК-та, ако няма такива гаранции, а то няма, няма никакви причини да подкрепяме този закон.
Още веднъж ви призовавам да гласувате против предложения текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми господин Великов! Недейте да казвате, че цялото Народното събрание сме позакъснели, защото отговорността е в мнозинството и правителството, трябва да е ясно.
Когато стане нещо хубаво ни продухвате ушите каква хубава работа сме направили и ние ви ръкопляскаме, защото правите и хубави работи. Като направите нещо лошо, ще си признаете, че сте проспали да направите нещо хубаво. Това най-общо.
Принципният въпрос е друг. След девет месеца ще се дерогира ли тази норма за 25-те процента, на която удължавате срока? И три закона за водния регулатор, и пет наредби да приемеш, този текст си стои в Закона за водите! Стои си и удължаването на срока за влизане в сила на 25-те процента по никой начин не решава по-големия въпрос. Този текст си остава и водният регулатор трябва да се съобразява с него. Не може водният регулатор с пет наредби и други методики, господин министър, да дерогира този текст! Това означава, че Вие с Вашата логика поставяте въпроса за отмяната на този текст за 25-те процента регулация, което променя цялостно философията. И понеже години наред не можахме да намалим загубите, ще ги натоварим върху потребителя, само че ще ги одобрява и регулаторът! Аз казвам друго: всички сили да приемем, на вас ще ви го признаем като актив, че загубата е 25% и да видим какви реалистични мерки могат да се вземат в тази посока, господин министър, в министерството, от специалистите, а не да идват всякакви синдикалисти и да викат: “Ало, ние във ВиК-тата ще фалираме!”. Абе как ще фалирате, водните сдружения толкова упорито стояха и са се окопали като буби и не губеха от тази работа. Как така ще фалират? Естествен монопол къде фалира? Като фалира, ще го вземе някой друг, който ще намали загубите и ще реализира големи печалби. Това е основният въпрос. Отлагането не решава нищичко. Приемането на Закона за регулатора пак не решава нищо. Това е само една димна завеса за народното представителство – дайте, подкрепете…
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Миков.
Има ли още желаещи за реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В думите на колегите има, разбира се, и рационални зърна. Естествено, че това, което казах, имаше предвид една доста основна преработка между първо и второ четене на редица текстове и особено на онези, които са свързани с водните загуби и цената на водата, тъй като очевидно двете постановки са много добре свързани и това трябва да се отчете.
Разбира се, че трябва да бъде защитен интересът на обществото и, сигурен съм, това ще стане след тази преработка, за която всички говорим тук и имаме конкретни виждания как това да стане.
В България вече има добра практика по отношение на енергийното регулиране, добър опит, и той ще бъде приложен в случая с водното регулиране – дали в рамките на едносекторен или многосекторен регулатор – това предстои да се уточнява между първо и второ четене. Но така или иначе опит и критерии има и е ясно какво трябва допълнително да влезе в закона, за да може тази основна преработка да представлява онези гаранции, които не само госпожа Манева, а и всички ние желаем и тези основни положения ще бъдат в закона.
Дали ще бъде точно 25%, господин Миков, или не, в бъдещия Закон за водния регулатор – няма да бъде навсякъде 25%, както няма критерии всички народни представители да са високи примерно… Вие колко сте?
Един и осемдесет и пет – не всички народни представители са високи толкова. Значи ще има различни народни представители – по височина, по интелект и т.н. Така ще има и различен процент водни загуби за различните ВиК в страната. И това ще се регулира от водния регулатор съобразно критерии, които ще застъпим както в самия закон, така и в подзаконовите нормативни актове. Недейте да имате никакви съмнения, че със Закона за водния регулатор нещата няма да бъдат регламентирани най-малкото така добре, както са в областта на енергийното регулиране.
Моля да подкрепим законопроекта, тъй като времето, което остава, е малко, но ще го използваме рационално. Абсолютно сигурно е, че в рамките на този мандат с общата подкрепа ще можем да решим този важен проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Великов.
Що се отнася до ръста на народните представители, в интелектуално отношение те могат да бъдат само умни, по-умни и най-умни, нали така?
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Бих желал да кажа няколко думи, провокирани от изказванията на госпожа Манева и господин Миков.
Става въпрос за следното. Този закон и точно този текст има едно-единствено предназначение – дали ще съумеем да стартираме реформата във водния сектор по един грамотен начин, съчетавайки във времето паралелната нужда от адекватно законотворчество. Не мога да приема изрази, госпожо Манева, от сорта на “поредно правене на беззаконие”, ако текстът бъде приет и срокът бъде удължен с девет месеца, както се изисква в момента, при положение, че, уверявам Ви, историческата памет доказва, че преди този парламент и преди това мнозинство да съществува тук, предишните парламенти неколкократно са правили такова, според Вас, “престъпление”. Колко пъти и кой променя този срок?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПГОДС, от място): Не е вярно!
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Има си документи в този парламент, госпожо Манева!
Аз поне съм информиран, че този срок е удължаван няколко пъти.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС, от място): Излъгали са Ви!

МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Не са ме излъгали, ние не сме неграмотни хора. (Шум и реплики на народния представител Васил Маринчев.)
Няколко пъти е променян този срок. Защо е променян този срок? Защото и до този момент – до началото на пролетта, нито едно от предходните правителства и парламентарни мнозинства не е направило адекватни крачки по пътя на пазарната реформа във ВиК-сектора. Вашите правителства не са внесли законопроекти за водния регулатор, което би било нормално. (Реплика на народния представител Евдокия Манева.)
Говорите за програма. Да, написана е, но не е финансово обезпечена, което нищо не значи. Всеки може да пише програми, но като няма пари, нищо не става, ако не знаете, госпожо Манева! Няма адекватни крачки от вашето, предишното, предходното правителство, които да вървят в посока на пазарно решаване и на преструктуриране на водния сектор.
Тези водни сдружения да не съм направил аз или колегите от мнозинството, или колегите от лявата страна? Аз ли съм ги направил? Според мен цялото ваше поведение е продиктувано като ответен удар, защото точно тези среди във ВиК-сектора нямат интерес да се подредят законово нещата и да тръгнат по нормален път на развитие. И в момента вие сте техни изразители. Категорично смятам, че е така. (Реплика на народния представител Евдокия Манева.)
Ние не дремем, госпожо Манева. На 14 април сме внесли законопроекта за водния регулатор в Народното събрание. На 3 март със специално писмо до комисията, в която Вие сте заместник-председател и член, сте уведомени с молба за съчетаването, за съгласуването на тези времеви граници и с конкретни предложения във връзка с ценообразуването до момента на влизането в действие на Закона за водния регулатор. Вие сте бивш министър, грамотен човек и знаете много добре, че всичко това е обвързано и с едни други разговори – разговорите, свързани с усвояването на водния заем, свързани със структурния заем ПАЛ 3. И аз по никакъв начин не мога да си обясня вашето поведение на политическа сила, освен с една-единствена дума - безотговорност. Защото, ако ние не съумеем да получим политическата договореност между парламентарните сили, да изразите политическата си воля в този парламент и да дадете шанс за последен път на водната реформа да тръгне в този мандат, това ще отиде във времето към следващия мандат. И не знам кой от българските граждани има интерес това нещо да стане? Аз не знам кой може да си позволи такъв лукс?! Не знам коя политическа сила може да поеме отговорността за още две години или не знам за още колко години в бъдеще секторът да не е регулиран законово?! Аз не знам има ли такава политическа сила, която да стане и да каже: "Ние поемаме тази отговорност".
Обясних ви и на заседание на комисията, че при свободния пазар търговските дружества ще имат поведение, което се диктува от пазара, а не от желанието на един или друг. И това поведение ще бъде следното. Казвам това точно, ясно и отчетливо. Ако този текст не се приеме, то дружествата трябва да влязат в режим на изпълняване на закон, който им налага 25% загуби. Това означава те да направят своите инвестиционни програми, тези инвестиционни програми, няма малоумни в тази зала, госпожо Манева и господа отляво, ще бъдат изпълнявани не по-малко от 10-15 години, за да се постигне ефектът от 25%. Но тези инвестиционни програми ще имат своите ценови изражения. И ние ще бъдем принудени при липсата на воден регулатор в цената на водата да се калкулират нужните средства за реализацията на тези инвестиционни програми.
Аз лично не бих желал да бъда на ваше място и да обяснявате защо водата, вследствие на ваши решения, стига до такива цени. Защото не мислете, че няма да се обясни точно и ясно на българската общественост, че всеки ден забавянето от управляващите институции в Република България, защото парламентът също е част от управлението на държавата, включително и неговата опозиция, нямате политическа отговорност.
По въпроса за водния регулатор съм убеден, че между първо и второ четене дебатът ще бъде достатъчно конструктивен. Убеден съм, че ще намерим възможност Законът за водния регулатор да бъде наистина в максимално добрия вид, който вие, парламентаристите ще определите. Вие ще приемете този закон. Предложението на Министерския съвет е ясно и точно. Ако по него има проблеми, то ще бъде обсъждано.
Искам да подчертая следното. Господин Миков, аз нямам нищо против логиката, която Вие изразихте, защото тя е сериозна – да се обсъди по какъв начин това да бъде последното удължаване на срока. Поемаме цялата отговорност, при положение че от 1 януари заработи водният регулатор, независимо какъв е той, със закон, приет от това Народно събрание. При положение, че на 1 януари Законът за водния регулатор, приет от тази зала и тези депутати, стане факт във формата, в която вие го приемете, съм съгласен сега вие да обсъдите и приемете текст, с който това да бъде последното удължаване и този текст въобще да отпадне.
Въпросът да се лимитират загубите също смятам за сериозен въпрос. Но кога, как и в какви размери – мисля, че това е въпрос на сериозни проучвания и анализи. Готов съм, ако можем обосновано да аргументираме това нещо, да видим кога и как в съответната законова форма да го направим.
Но въпросът със загубите във ВиК-системите не е същият, както въпросът със загубите в енергетиката. Тук има някои дребни нюанси, които специалистите могат достатъчно добре да разнищят и да се дадат прилични рамки, които естествено да бъдат разположени във времето в интересен порядък.
По другата манипулация, която тук се лансира - как нямало в този регулатор да я има широката общественост! Широката общественост ще е толкова ангажирана в него, колкото и в енергийния регулатор. Този регулатор трябва да е абсолютно независим, ако това не ви е ясно. Той трябва да е абсолютно независим и от изпълнителната власт, и т.н. Това е целта, затова той се казва независим регулатор, за да не може да се злоупотребява с монопола от всички в държавата.
При положение, че имаме сериозна позитивна практика в енергетиката, трябва да сме изключително недалновидни да не прехвърлим тази позитивна практика във водния регулатор.
Аз разбирам, че не ви е удобно това, което говоря. Разбирам, но сега като министър на регионалното развитие върху мен пада отговорността да направя реални крачки за стартиране на реформата във ВиК-сектора.
Съжалявам, че вие не сте успели да ги направите, но това си е ваш, а не мой проблем.
Колеги, съвсем отговорно ви моля за последен път: подкрепете удължаването на този срок, ако имате политическата воля да стартираме реформата във водния сектор на практика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, господин Димчев.
ДИМЧО ДИМЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Всички много ясно разбираме, че проблемите във водния сектор са много сериозни. Тук чисто политически в момента правим най-различни сериозни анализи, разбирайки, че не може само с лека ръка да се реши проблемът във водния сектор. Това много ясно го разбират управляващите, коалицията като цяло, и отляво, и отдясно. Учудвам се защо след като има две решения – на Комисията по енергетика и Комисията по околната среда и водите, където специалистите и експертите поставиха този въпрос за разглеждане и той бе много сериозно обсъден, в момента не се иска да се чуе тяхното мнение. Тук се изказват повече хора – без да ги обиждам, недобре запознати с проблема.
Госпожа Манева, ще Ви припомня хронологията. Този закон е приет от Вас. Той е променен и промяната я направи господин Лъчезар Тошев през 2002 г., по негово предложение в комисията. Това много добре го знаете от комисията. Този закон беше удължен следващата година по предложение на председателя на комисията и на господин Великов. Този закон сега се обсъждаше много сериозно в комисията, където се разгоряха дебати – дали да бъдат 12 или 9 месеца.
Госпожо Манева, не манипулирайте колегите. Вие гласувахте за 9 месеца в комисията, а сега казвате, че не искате да подкрепите закона. Заместник-председател сте на тази комисия! Много съжалявам, но не манипулирайте колегите от залата. Всички се убедихме, че трябва да стане 9 месеца, за да можем да вкараме водния регулатор. Това обсъждахме много внимателно и то беше приоритетът – с решение на комисията тези 25 процента да отпаднат веднага, след като водният регулатор влезе в действие, което спомена преди малко и министърът.
Тъй като юристите вземат сериозно отношение по този проблем…
Господин Чакъров, искам да помоля господин Миков да ме чуе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля народните представители да седнат по местата си.
Господин Миков, към Вас е вероятно забележката.
ДИМЧО ДИМЧЕВ: Господин Миков, съжалявам много, но Вие казахте, че нищо не е направено в сектора. Ще Ви кажа, че и вие вече седем години – и миналия, и този парламент, нищо не сте направили по отношение на загубите.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Е, хайде де, а вие какво направихте?!
ДИМЧО ДИМЧЕВ: Ако си спомняте, в Комисията по правни въпроси лично внесох седем предложения, които се отнасяха за кражбите на вода, газ и ток. Вие в Комисията по правни въпроси ги перефразирахте в три предложения, което влезе като промяна в НПК. Мисля, че това беше разумно. То бе една от стъпките за намаляване на тези загуби.
По отношение на това, което казвате – че нищо не е направено, ще спомена, че загубите в Димитровград и Хасково, когато преди години са били 70%, сега са около 45% в Димитровград и около 50% в Хасково. Натрупаните задължения постепенно започват да се намаляват. Това е вследствие на редица мерки, предприети от правителството, от министерството, като законова база и от изпълнението на определени проекти.
Затова в двете комисии аз съм подкрепил законопроекта и считам, че с приемането на водния регулатор – дай Боже, както всички желаем да влезе в сила от 1 януари – ще направим необходимата промяна и тя ще бъде първата, та тези 25%, за които в момента говорим, да отпаднат от закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Димчев.
Давам думата за първа реплика на господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министре! Господин Димчев, разбрах с какви специалисти сте се занимавали досега. Разбрах го, след като Ви слушах много внимателно.
Първо питате какво е направило лявото правителство. През 1996 г. бе въведена наредба към Закона за цените, с която започнаха да се регулират печалбите на този естествен монопол. Май Вие сте отсъствали от първо четене на този закон. Или по-скоро по водния регулатор го казах това. Казвате: “Най-много 12% нормирана печалба, та ако се правят 30% инвестиции, 18% да отиват за инвестиции”. Отворете онези нормативи. Ще ви бъдат полезни, когато работите по закона. Защото питате какво е правено досега.
Принципният въпрос е друг. Вие говорите, че ще въвеждате закон, че ще въвеждате регулатори. Питам Ви като потребител неспециалист. Като потребители милиони български граждани не са специалисти. Те са само потребители и питат: “Защо плащаме загуби, като водата си тече, връща се, пък плащаме и такса “Водоползване”. Господин Пейчев казва: “Тя е малка”. Българският гражданин обаче пита: “Защо плащам такса “Водоползване” за непотребена вода?” Защо вие превръщате тези естествени монополи в касички, които да дооскубват българските граждани? Сега вие изплюхте камъчето – казвате “Ще отменим 25-те процента”. Но това е друга дискусия. Значи приемате, че 25-те процента са непостижими, само че не го казвате, а казвате “дайте да удължим срока с още девет месеца”.
ДИМЧО ДИМЧЕВ (НДСВ, от място): Това беше Ваше предложение.
МИХАИЛ МИКОВ: Добре бе, 10, 12 – аз не говоря за колко месеца, господин Димчев. Колко месеца – това не е важно. Вие казвате “25 процента са непостижими”. Дайте тогава да сложим 30%, 40%, но това е друга дискусия.
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ, от място): Водният регулатор ще реши това.
МИХАИЛ МИКОВ: Какъв воден регулатор ще го реши, бе! Имате текст в закона. Не сте го отменили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика има думата народният представител Евдокия Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПГОДС): Уважаеми господин Димчев, не можете непрекъснато да оправдавате собственото си бездействие с предишното правителство и предишния парламент. Ако Вие искахте да решавате тези проблеми, имахте ясна програма с перспектива от порядъка на десет години. Поне част от проблемите можеше да решите. Не може една такава програма в 2001 г. да бъде финансово обезпечена, но ако във вашето правителство имаше специалисти, които разбират за какво става дума, още през 2002 г. в бюджета щяха да бъдат заложени пари за тази цел. Това обаче не се случи.
Като доказателство за това, че този проблем изобщо не Ви интересува, е начинът, по който непрекъснато се променя тази норма – винаги след изтичането на срока, винаги след събитията някой се сеща, че имаше такава норма, ставаше дума за нещо в областта на водите и ние предлагаме да се продължи действието на тази норма. Това е най-яркото доказателство за пълното безразличие към темата, която обсъждаме. Стандартните оправдания никого не могат да убедят. Фактът, че и в този законопроект за изменение и допълнение на закона вие предвиждате обратно действие на нормата, е още едно доказателство, че тази тема изобщо не стои на вашето внимание. (Обръща се към министър Валентин Церовски.) Законът за водния регулатор още през 2001 г. беше в значително по-добро състояние на бюрото на тогавашния министър на регионалното развитие и благоустройството, което означава, че този закон е бил на Вашето бюро още от първия ден, но той се внася две години след като Вие влизате в своите правомощия. Така че сте пропуснали всички възможни срокове и не можете да убедите никого, че някой освен Вас е виновен за тези проблеми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли трета реплика? Няма.
Имате право на дуплика, господин Димчев.
ДИМЧО ДИМЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Явно е, че кой каквото си знае, това си говори. Това се отнася за господин Миков, въпреки че изключително много уважавам.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): И аз те уважавам!
ДИМЧО ДИМЧЕВ: Не може той да ми говори за една наредба от 1996 г., когато говорим за промените в НПК, които станаха преди няколко месеца. Това беше с цел да се намалят загубите. Аз казах точно и ясно колко са намалени загубите в две дружества. И ако вие на това казвате, че не е направена правилната стъпка, аз не знам какво друго да кажа по отношение на това, че са предприети необходимите мерки. Те са предприети абсолютно, но секторът е изключително тежък.
Тъй като Вие сте изключително голям специалист по водния сектор искам да Ви кажа, че това, което е било 1960 г. по населени места и което е планувано не е вече това, което е в действителност. Само едно простичко примерче, в момента има населени места, които се захранват с едни колектори, ако Ви говори нещо техническо, от F-300, а там има 50 човека. Значи, разходите са разходи, но не може с лека ръка да се подменят тези колектори, защото трябват необходимите средства. Това ще бъде направено постепенно, и то се прави.
Затова моля още веднъж за подкрепа, защото наистина основното е да се приеме Законът за водния регулатор, това, което е доказано и чрез ДКЕР, защото както преди малко и министърът спомена, ДКЕР вече е една независима организация, която има международен опит и международно признание и в момента тя регулира и абсолютно правилно регулира цените и няма сътресения за това, което Вие говорихте. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Преди няколко месеца или може би година аз се обърнах към Вас за груби нарушения във “Вода и канал”- Варна. Може би си спомняте разговора. За съжаление, Вие тогава не взехте активно отношение към сигнала, който Ви подадох.
Когато говорим за загубите, искам да обърна внимание, че в тези загуби трябва да се калкулират практически и кражбите, които стават във водните дружества и които се плащат от гражданите на България. Защото говорим за тези 25%, и трябва да стане ясно откъде идват загубите. Става дума за много пари. Та това момче, изпълнителният директор на ВиК – Варна, с пари на дружеството е асфалтирал път до собствената си вила, до виличката си! И министърът знае за това! Аз знам, че министърът знае. И той няма отговор по този въпрос!
Наложи се по линия на Комисията за борба с корупцията да вкарам проблема в Агенцията за държавен и вътрешен финансов контрол. И аз ще се интересувам много скоро, ще се свържа с госпожа Драганинска, какво е дал като резултат вътрешният одит. И вижте какво се получава – оказва се, че примерно същото дружество вкарва френски тръби от Гърция. Ето откъде идват загубите. Безогледно и не само в това дружество просто стават злоупотреби и се краде.
Аз като народен представител в никакъв случай не мога да се съглася да подкрепя такъв вид загуби да се калкулират в тези 25% и затова, че някой богатее - българските граждани да плащат. Няма такова нещо!
Мисля си, че по отношение на вътрешноведомствения контрол в министерството нищо не се прави и Вие в това отношение търпите критика, господин министър.
Минавам нататък. Питам, защо - говоря за времето, в рамките на което Вие сте министър на регионалното развитие и благоустройството - защо не тръгнахте към концесия? Да се концесионират дружествата? Вие дойдохте в Комисията за борба с корупцията и искахте определени промени, и ние Ви подкрепихме. По отношение на водните дружества, мисля че на миналото заседание ги нарекохте “паразитни дружества” и стана така, че примерно в Бургас, в Търново просто се смениха хората и същата порочна система продължи. За това също търпите критика!
Добре, Константин Паскалев не свърши работа в това отношение. Аз не мога да разбера, защо точно за девет месеца до края на Вашия мандат, ние удължаваме срока за тези 25%, които гражданите трябва да поемат, и в края на краищата другото Народно събрание и другият кабинет, поемат тази тежест да решат този проблем. Значи това практически e бягане от реалното решение на въпроса. Несериозно е да се обръщаме към 2000 г., 2001 г., защото в момента сме в края на 2004 г., идва 2005 г., а след 9-10 месеца идва краят на мандата на парламента и на кабинета.
Убеден съм, че със Закона за водния регулатор няма да има решение, кражбите ще продължат. Независимо че ще има воден регулатор, ако мине законът при условие, че е в същата форма 51% държавата и разпределен другият пакет от дялове - 49% на тези ООД-та на общините, просто нищо няма да се промени. Какво като има воден регулатор? Значи този човек ще продължи да си краде във Варненското дружество, кметът на Варна ще мълчи, Вие ще мълчите, а Държавен финансов контрол сигурно не знам кога ще привърши вътрешния одит и хората плащат. Ето за това говорим!
Ще Ви помоля наистина, тук не мога да се съглася с колегата Димчев преди малко, който искаше да внуши на народните представители, че примерно нищо не разбираме от темата. Няма такова нещо. Аз съм съгласен с господин Миков, ние говорим като потребители. Аз говоря като човек, който отива и плаща за водата. Ето за това става дума. Ние говорим като народни представители, така че тези неща, които тук се коментират, трябва да получат ясен отговор. Това в неопределено време – девет месеца, воден регулатор, това не решава въпроса. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Давам думата на народния представител Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги народни представители! Членовете на Комисията по околната среда и водите знаят, че компромисният вариант, който днес тук е внесен за обсъждане, е мое предложение. Имаше различни варианти – единият беше за удължаване с 12 месеца, другият с 6 месеца, днес се появи и друг вариант – да не се подкрепи удължаването, а с приемането на Закона за регулацията на водоснабдителните и канализационни услуги да се подмени сегашният текст с друг вариант на регулиране на цените.
Аз ще обоснова и пред Вас моето предложение, но ми се струва, че се налага един по-задълбочен анализ на проблема. Във всички изказвания, които бяха направени тук, в явна или неявна форма, присъстваше въпросът дали в Закона за водите, който действа, ще останат регулативни функции и след приемането на Закона за регулирането на водоснабдителните и канализационните услуги?
Колегите отдясно – господин Маринчев, госпожа Манева, пледираха от тази трибуна, че законът, който предстои да приемеме няма да бъде пълноценен, ако в него не се фиксира в рамките на какви допустими загуби може да се регулира цената.

Моите колеги отляво също изразиха своето мнение по този въпрос, а колегите от центъра също не го подминаха. Аз смятам, че е прав онзи мислител, който каза преди много време, че който не си реши общите въпроси и тръгне да решава конкретните, ще се препъва пред нерешените общи въпроси непрекъснато и нашата дискусия е илюстрация на правилността на тази мисъл.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Кой е мислителят?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Вие го знаете много добре кой е мислителят. Но не това е важното. Важното е да направим една принципна разлика, за да решим този основен въпрос и той е намерил, според мен, много ясен и еднозначен отговор в българското законодателство, но ние, неговите творци, не го познаваме.
Така например приетият на първо четене Закон за регулирането на водоснабдителните и канализационни услуги казва – този закон, на който възлагаме толкова надежди с вас, ще урежда обществените отношения, свързани с регулирането на цените и качеството на услугите по доставката, отвеждането и пречистването на питейните и отпадните води от експлоатационните предприятия за водоснабдяване и канализационни услуги, наречени по-нататък ВиК-оператори. А чл. 3 на този закон изрично подчертава, забележете, че управлението и контролът на водните ресурси, предоставени на ВиК-операторите, контролът на качеството на отпадните води от канализационните системи и контролът на качеството на водите, предназначени за питейно-битови цели, се осъществява при условията и по реда на Закона за водите. Случайно ли е това? Не е случайно.
И онези, които смятат, че ще удължим още малко действието на Закона по водите и по-нататък този проблем ще го поеме Законът за регулацията, дълбоко грешат, защото това са проблеми от различен порядък. Законът за водите третира проблема за един ресурс, който е ограничен, и който трябва да се управлява устойчиво, за да живее човечеството добре и след нас. Затова този Закон за водите, при всички надежди, които възлагаме на Закона за регулации, ще трябва да определи... (председателят Любен Корнезов дава сигнал за просрочване на времето).
Какви пет минути, времето ми е неограничено? Важно е, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нали сме на второ четене, все пак. Всеки има право на пет минути, но продължете мисълта си.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Трябва да го решим този въпрос – онези, които смятат, че ще се избавят от Закона за водите и от това изискване, което законодателят е казал в съответствие с всички световни тенденции, че водата не е стока, водата е условие за живот и никой не може да я разхищава без да се съобразява с волята на обществото, дори да е способен да си плати.
Това е сегашният текст, който е съществен и той ще трябва да остане като изискване и при действието на Закона за водния регулатор. И с това виждам, че също се съгласяват и тези, които говориха. А иначе, че Законът за водния регулатор ще определи цените и качеството на услугите по доставката и там ще има за решаване конкретни въпроси, няма спор.
Какво е моето виждане? Тези многообразни случаи, които бяха изложени тук, на корупция, на грабеж, на спекула, на облагодетелстване няма да се избавим от тях, ако не направим един закон, който да постави нещата по един естествен начин. И какъв е той? Концесионер или собственик? Има фиксирана цена днес и има доказани загуби. На него ще трябва да му бъде гарантирано правото да получи цената, а инвестицията, която ще направи за действителното намаляване на загубите, той ще си я върне от това, че ще получава цената и на тази вода, която е икономисал. Това е единственият естествен механизъм, с който можем да решим проблем, стига да го направим и да го контролираме.
И така, в заключение, господин председател, за разлика от …
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Каква е разликата?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: ... от много други оратори аз мисля, че ако постигнем този механизъм в Закона за водите в съответствие със Закона за водния регулатор, ние спокойно можем днес да гласуваме това последно удължаване с девет месеца - срок, в който ще позволим на дружествата да не бъдат изправени пред фалит и след девет месеца да имат само един изход. И той е: да се вдигне цената на водата, като се калкулират онези разходи, с които трябва да се покрият загубите. И затова, ако държим за своите избиратели не популистки, а искрено, трябва да приемем това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Понеже ни направиха забележка – да, действително чл. 71, ал. 3 казва: Народен представител може да обосновава направеното предложение, става въпрос за второ четене, в рамките на пет минути.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Мисля, че колегите не възразиха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, господин Божинов, над три минути говорихте – 8 мин. и 18 сек. говорихте. Въпросът е да намерим едно решение.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат думата? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 48, против 39, въздържали се 44.
Това предложение на народния представител Михаил Миков не се приема.
Поставям на гласуване предложението за § 1, така както е предложен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 167 народни представители: за 107, против 56, въздържали се 4.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Предложение на комисията да се създаде Заключителна разпоредба:

"ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 2. Законът влиза в сила от 28 юли 2004 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители, по този последен § 2. Има ли желаещи?
Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Може би не обърнахте внимание на датата, от която влиза законът в сила, но това е един от невероятните моменти, в който се опитваме да въведем закон с обратна сила и то три месеца след неговото приемане и излизането му в “Държавен вестник”. Ако направим това нещо, то може да стане прецедент и с много други закони, които да бъдат приети с обратна сила.
Давам ви за пример данъчните закони, в които, ако направим същото нещо, а това е елемент подобен на данъчните закони, ние ще въведем пълна анархия в нашата икономика. Аз не зная как с този текст ще се действа в момента, ако ние се опитаме закон, който е свързан със съответни икономически параметри, да го въведем с обратна сила, т.е. да му дадем действие, което не е имал в един определен период.
Вярно е, че Народното събрание може да направи всичко и се е случвало да прави всичко, но все пак ние се стремим да бъдем един модерен европейски парламент, който гласува не защото така е удобно, а защото в края на краищата се води от Конституцията на страната и от определените в нея правила.
Затова аз предлагам, уважаеми дами и господа, § 2, така както е предложен, да отпадне, тъй като е несъобразен с изискванията на българската Конституция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Искам да напомня на уважаемите народни представители, че преди ваканцията в последния момент на първо четене беше внесен законът със срок 29 юли. В последния ден! И то от двама народни представители, без законът да е минал през Министерския съвет. Сега виждам в § 3 със задна дата два месеца. Ако донякъде приемем тезата на министъра, че евентуално водните дружества може да фалират – това според мен е силно изказване, първо кражбите трябва да се намалят там – сега не мога да приема, че за два месеца дружествата могат да фалират. Просто не е сериозно! Нарушавайки Конституцията – господин Нихризов го каза.
Господин министър, Вие сте принципал на тези дружества, да бъдат така добри да минат инкасаторите, да засекат показанията на водомерите. Тези два месеца не да натоварваме гражданите за това, че Министерският съвет спи и за мен Вие носите пряка отговорност, и да начислявате на българските граждани загуби за тези два месеца за това, че Министерският съвет, включително и Вие, господин министър, лично не сте си свършили работата! Не може да се нарушава Конституцията на страната.
Призовавам колегите да не подкрепят текста на § 3. Не може за това, че Министерският съвет не си върши работата и има заспали и недисциплинирани министри ние да ставаме придатък на Министерския съвет. Това е унизително! Тук министърът не може да каже нищо оправдателно. Имало ваканция! Да, има ваканция. Защо допуснахте този текст да не мине през Министерския съвет и тук колегите, които аз дълбоко уважавам, да се мъчат да вадят горещите кестени от огъня? Ние няма да ставаме маши в ръцете на министрите!
Призовавам колегите това нещо да не се подкрепи. За два месеца да минат инкасаторите, да засекат показанията на водомерите и започва 7-дневния срок за публикуване в “Държавен вестник” и пр. Не ощетявайте гражданите на България. Българската общественост трябва да знае, не може българските граждани да плащат, защото министрите спят!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за изказване, господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател. Аз също не мога да приема два месеца след като е изтекъл срокът и поредното продължение, ние да приемем закон, който ще влезе в сила два месеца по-рано. А ако вземем и датата, на която ще бъде публикуван в “Държавен вестник”, ще станат два месеца и половина. Това желание на мнозинството аз го тълкувам като едно изпълнение на обещание към ВиК-операторите да запазят старото статукво. Защото преди няколко дена аз си плащах сметката във ВиК - София и нямаше промяна на цената. Тоест след 28 юли, когато...
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: ВиК – София не е към министерството.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: В София има загуби повече от 25%, господин министър. Не съм казал, че ВиК – София е в министерството. (Реплики на министър Церовски.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля ви, нека се изслушваме.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: След падането на този срок на 28 юли т.г. не може да се калкулират повече от 25% загуби. В София е известно, че загубите са повече от 25%, но цената не беше променена. Тоест би трябвало тези загуби да паднат и цената да се намали. (Реплики на министър Церовски.)
Господин министър, аз не питам Вас, моля да не ме прекъсвате, защото нямате това право. Имате право да вземате думата по всяко време, но не и да ме прекъсвате.
Тоест аз пак казвам, че тълкувам това като едно обещание към операторите да си правят каквото си искат, да си определят цените както си искат, да не спазват тези 25%, а ние след два месеца, след три или след пет ще ги оправим. Това е грубо нарушение и макар че някой тук каза, че това не е за първи път, такава разлика от повече от два месеца не е имало. Апелирам колеги да не допускаме такова нещо. Нека да влезе изменението оттогава, когато се публикува в “Държавен вестник”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Великов, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Аз бих искал все пак да кажа на колегите, че в това, което комисията е приела, няма нищо противоконституционно като предложение за § 2, тъй като според Закона за нормативните актове, цитирам по памет, в изключителни случаи с изрична разпоредба законът може да има обратна сила. Така че в този смисъл няма нищо противоконституционно тук, колеги. Ние не бива да правим нищо противоконституционно и то не е налице в случая с този текст. А с това, което каза господин Благой Димитров, съм напълно съгласен и аз. Подкрепям изцяло § 3 да не бъде подкрепян днес, защото такъв няма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Йордан Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, уважаеми господин Великов! Вярно е, че в изключителни случаи в Закона за нормативните актове е предвиден такъв вариант. Но представете си що за изключителен случай ще направим, ако примерно по същия начин постъпим и с данъчните закони, за които ви дадох пример, че са много близки до дадения случай. В такъв случай ние със задна дата можем да вменим задължения на гражданите такива, каквито те са нямали. Подобен е вариантът, който правим в момента – ние вменяваме задължение на гражданите, след като те в продължение на два месеца не са имали да плащат тези суми. И това, което ви казаха господин Благой Димитров и господин Маринчев, оказва се, че след като е отпаднало това задължение, съответните ВиК дружества изобщо не са се съобразили със закона. Сега ние минаваме да санираме техните незаконосъобразни действия.

Ако считате, че българският парламент може да бъде придатък на, да речем, изпълнителната власт, това все пак донякъде се възприема. Но ако българският парламент стане придатък и на ВиК-дружествата, и на техните ръководства, това аз не считам за нормално. Защото всеки икономически субект в България оттам-нататък, който реши да не спазва закона, ще може да се позовава на този случай и да поиска от Народното събрание да му го поправи съобразно неговите действия, за да станат те закони. И тогава няма да имаме закони, а ще имаме едно узаконено беззаконие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за втора реплика, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Великов, не формализирайте разговора. Това не е смешно. На Вас, ако Вие е весело, на българските граждани не им е весело. Това, че формално съм сбъркал § 3 с § 2 по отношение на Заключителните разпоредби, не означава, че не бъркате в джоба на хората, защото Министерският съвет не си гледа работата.
Аз съм категорично против тук да превръщаме заседанието във веселба с някакви закачки между народните представители. Защото накрая на месеца или на уречената дата хората отиват, плащат си сметките за вода, за парно, за ток и пр. и на тях не им е весело, ако на някой от мнозинството тук му е весело.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещ за трета реплика? Няма.
Господин Великов, имате право на дуплика.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Най-напред да помоля за извинение господин Димитров, че се опитах да се пошегувам с това, че той направи лапсус лингве. Извинявайте, господин Димитров.
Но не съм съгласен с другото, както и с изказването на господин Нихризов. В крайна сметка, ако приемем тази норма - Народното събрание ще реши, моля да бъда подкрепена, тъй като това е решение на комисията. Една от основните цели, поне в моето разбиране, е тук да няма никакви междинни сътресения, свързани с определяне цената на водата, тъй като на практика няма методика за определяне на водните загуби и много трудно ще бъде за тези два месеца да се измисли, в кавички или без кавички, такава методика, за да може реално да се промени цената на водата нагоре или надолу.
С оглед на избягване на такива сътресения смятам за разумно, и комисията смята за разумно, да се приеме да няма никакви междинни периоди и до влизането в сила на Закона за водния регулатор цената да се изчислява още няколко месеца както досега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПГНС): Благодаря, господин председател.
Колеги, господин министър, с този текст в Заключителните разпоредби ние сме пред едно изпитание не само дали нарушаваме Конституцията, дали нарушаваме закони, но и дали сме коректни към българските граждани, тъй като коректността в случая изисква от страна на управляващото мнозинство и преди всичко от самия министър да се каже, че е извършен един пропуск. И тъй като този пропуск, когато го има, ние винаги казваме, че някой трябва да поеме отговорността за това. Да поеме отговорността в случая Народното събрание – това предлагат колегите от НДСВ – като Народното събрание бъде вкарано в онзи грях да гласува закон с обратна сила.
Аз мисля, че когато някой е виновен, той трябва да си поеме наказанието. И тъй като в случая имаме презумпция за виновност предлагам една редакционна забележка. Тя е свързана със следния текст – просто променяме думите “28 юли” с думите “1 октомври” и добавяме отзад още един текст, който е следният: “разликите доплаща Министерският съвет на Република България”.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Не са включени в бюджета и няма откъде.
МОНЬО ХРИСТОВ: Ами, ще си намерят, имат излишъци. Затова казвам “Министерският съвет”, пък може да кажем и “Министерството на регионалното развитие и благоустройството”.
Аз не искам да разсъждаваме върху тази теза. Господин министър, защо ние трябва да бъдем грешните, а Вие да излезете така?
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Защото сте спали, господин Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ: А, ние ли сме спали или Вие сте спали, господин министър?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля ви, можем да говорим само от трибуната на Народното събрание.
МОНЬО ХРИСТОВ: А Вие сте спали три месеца и сега се събуждате.
Колеги и господин председател, ако може да бъде разгледано това мое редакционно предложение, което считам, че не вкарва в грях народното представителство и същевременно решава въпроса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика има думата Благой Димитров.
Репликата означава несъгласие с тези или предложения на предишния говорещ.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПГОДС): За разлика от колегите от мнозинството аз не съм весел, господин председател. Не ми е весело в момента.
Уважаеми господин Христов, технологически не е възможно законът да влезе в сила от 1 октомври. Има технологични срокове за обнародване в “Държавен вестник”. Тоест законът може да влезе не по-рано от 15 октомври, ако, разбира се, веднага се приеме от пленарната зала и отиде за печат в “Държавен вестник”, обнародва се. Тоест има определено технологично време.
Затова, господин председателю, предлагам думите “28 юли” да се заменят с “15 октомври”.
Втората част на идеята на господин Христов ми харесва, но не знам дали може да се случи. Защото Законът за бюджета вероятно влиза до седмици и не знам по какъв начин Министерският съвет по линия на бюджета може да разплати тази разлика, която се получава. Защото имам информация, господин Христов, че има членове на Министерския съвет с разкошни кабинети, има дами, които имат аксесоари, будоари, стаи за жената и пр., а българските граждани плащат – не говоря за разходите на вода. За сметка на тях министрите живеят охолно. Аз не искам да коментирам за закупени за 20 хил. лв. жилища над 100 квадрата и пр., за което се забрави. Ето, това е, моралната страна на въпроса е тази. А иначе, наистина аз си мисля, че юридически не може да стане, но морално би следвало членовете на Министерския съвет да поемат тази разлика от бюджета си, а не да се разпростират в разкошни кабинети и да имат различни разходи за администрация и други нужди. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за друга реплика? Няма.
За дуплика има думата народният представител Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПГНС): Благодаря, господин председател.
Наистина в забележките, които моят колега Благой Димитров внесе в изказването си, има основание и аз бих подкрепил “15 октомври”.
Но понеже Вие наистина много точно, господин Димитров, се спряхте на моралната страна и за някои позабравени случаи – за яхти, за апартаменти и за какво ли не, аз просто си мисля дали не трябва да запишем в текста, че не Министерският съвет, а лично министърът с негови средства трябва да заплати тази разлика.
Мисля че това, което казахте, е в по-добър контекст. Защо да използваме парите на Министерския съвет след като от бюджета е невъзможно и да намерим начин, след като има такъв случай, да запишем за първи път в българските закони…
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): За втори.
МОНЬО ХРИСТОВ: За втори ли?
Добре, за втори път, че министърът поема тази отговорност да заплати разликата.
Аз мисля, че в случая по този начин и парламентът ще даде един знак, че нещата в България вече вървят в крак с новото време, с новия морал и всичко е наред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, тъй като Вие сте направили предложение за “1 октомври”, оттегляте ли го?
МОНЬО ХРИСТОВ: Подкрепям това, което каза Благой Димитров, за “15 октомври”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Значи в първото предложение оттегляте това за “1 октомври” и подкрепяте предложеното от Благой Димитров – за “15 октомври”.
Втората Ви част от предложението остава.
Давам думата на народния представител Петър Мутафчиев.

ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Наистина не е в практиката на Народното събрание, но и не е законодателно издържано да приемаме закони с обратно действие – два месеца назад.
Обърнете внимание какъв параграф променихме и какво направихме. Направихме промяна в Закона за водите. С нашето гласуване изменихме § 19, където в Заключителните разпоредби писахме вместо “пет години” – “пет години и девет месеца”. Ако законът влезе в сила от публикуването му в “Държавен вестник”, оттам нататък само текстът “пет години и девет месеца” е текстът, който важи. Значи всички дружества ще формират своите цени на база на стария закон – пет години и девет месеца от приемане на онзи основен закон. Тоест периодът, за който говорим, с това изменение вече е включен вътре и няма никакъв проблем да си продължи старото ценообразуване на водата. Ако някъде аз греша, ще помоля юристите в залата, вместо да гледат един политически спор, а не да се опитат да ни помогнат да излезем от ситуацията, да кажат правилно ли е това. Според мен, ако днес ние приемем закона от публикуването му в “Държавен вестник”, няма да има никакъв проблем за месеците от юли до септември, когато днес ние променяме Закона за водите.
Затова ви предлагам да отпадне § 2. Ако е необходимо, една работна група от юристи да се събере и да се види дали наистина ще важи и за тези няколко месеца – от юли до септември, с поправката, която ние сме направили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трябва да отложим разглеждането на § 2, ако правите предложението да се съберат юристи.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Не, няма смисъл да отлагаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Как да стане това – да се съберат юристи, да се пише нов текст?
Давам думата на народния представител д-р Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз разбирам аргументите на господин Великов, разбирам тази целесъобразност, за която говорите, и си давам сметка какво означава всички ВиК дружества да седнат и за два месеца да преизчислят, да направят нова методика, да съберат парите по нея и след това отново да се върнат към досегашната методика. Давам си сметка, че това може би практически не е и невъзможно, или много трудно, да не казвам думата “невъзможно”. Всичко това го разбирам. Но другото нещо не мога да приема и да разбера, но съм сигурен, че ще се съгласите с мен.
Поставете се на мястото на български гражданин, който е добросъвестен платец на водата, която ползва, който е плащал примерно 1 лв. за кубик вода до 28 юли. Прочита в “Държавен вестник”, че този срок е изтекъл, Народното събрание не го е удължило и че от 28 юли нататък неговото ВиК няма да начислява вече загубите си на тази цена. Тоест, цената на водата, която той ползва, вероятно няма да бъде 1 лв., а ще бъде 80 стотинки, или 50, или 60 стотинки, знаейки, че тази цифра от цената отпада. Този човек, както всеки нормален гражданин, правейки си сметка на семейния бюджет, решава, че може да си позволи вече да ползва повече вода – 30 или 40, или 50% повече вода, защото цената на водата вече е намалена. Два месеца по-късно този добросъвестен гражданин, който може да бъде всеки един български гражданин, разбира, че той е харчил повече пари не по своя вина. Разбира, че Народното събрание със задна дата му увеличава цената на водата и го вкарва в преразход.
Какво е виновен този човек за това нещо? Какво е виновен този български гражданин, че министърът на регионалното развитие и благоустройството не се е сетил навреме да вкара този законопроект? Затова, че народните представители от мнозинството, които са имали намерение да удължат този срок, разбирайки, че това нещо според тях не може да бъде въведено от тази дата, не са го направили навреме? Какво е виновен той, че да плаща? И откъде накъде, с кое право ние, българските народни представители, избрани тук да правим законодателство в интерес на хората, ще ги накараме да плащат повече вода?
Ето, това е смисълът на въпроса. Не е за целесъобразността. Нашата работа е законодателството. Първата ни задача в това, което правим, е законността. Целесъобразността е нещо друго, още повече, че тя е субективна. Законосъобразност означава да се спазват и да се следват принципите, правилата и ограниченията на закона. В случая да спазваме принципите, правилата и ограниченията на закона означава да не си позволяваме да въвеждаме със стара дата по-високи такси не само за водата, но за каквото и да било друго. Така разглеждам аз този въпрос и смятам, че нямаме никакво право със стара дата да го насочваме, каквото и да означава това за правенето на методика за изчисляването на водата. Да си направят методика и да изчислят, защото взимат заплати, имат специалисти за това, да бъдат така добри да си свършат работата, която пет години досега не са я свършили. Аз съм сигурен, че като удължите срока, пак няма да я свършат. След девет месеца пак ще отлагаме този срок, защото водният регулатор няма да реши този въпрос. Водният регулатор няма да реши проблемите със скапаната инфраструктура на ВиК дружествата, с недостига на резервоари, на вода, на пречиствателни станции, защото това е въпрос и на инвестиции, и на много други неща. Няма да бъде решен и след девет месеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Други желаещи народни представители за изказване? Няма.
Позволете ми да преминем към § 2.
Има направени две валидни предложения.
Едното е “Законът влиза в сила от 15 октомври 2004 г.”, което е направено от народния представител Благой Димитров. Това предложение ще подложа на гласуване.
Направено е и предложение от народния представител Йордан Нихризов за отпадане на § 2, което също ще подложа на гласуване.
Предложението на народния представител Моньо Христов за ал. 2 на § 2, което да гласи: “Разликата се заплаща от Министерския съвет”, няма да подложа на гласуване, тъй като това не е редакционна бележка. Това е нов текст, който има и финансови изменения. И тъй като не е редакционна бележка, не е редакционно предложение, не мога да го подложа на гласуване.

И така, уважаеми народни представители, моля за внимание!
Първо, поставям на гласуване предложението на народния представител Йордан Нихризов за отпадане на § 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 173 народни представители: за 79, против 86, въздържали се 8.
Предложението на народния представител Йордан Нихризов не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Благой Димитров в § 2 “28 юли” да бъде заменено с “15 октомври”.
Моля, гласувайте.
Гласували 173 народни представители: за 80, против 84, въздържали се 9.
Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Константинова.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ПГОДС): Предлагам текстът да бъде прегласуван, тъй като смятам, че имаше достатъчно мотивирани разяснения относно предложението на господин Благой Димитров. Няма маркери, но смятам, че трябва да говорим с разума си, а не с подвиквания “червено” или “зелено”. Да гласуваме разумно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване на предложението на народния представител Благой Димитров.
Моля, уважаеми дами и господа, всеки един от вас да гласува само със собствената си карта и само с нея.
Моля, гласувайте предложението на Благой Димитров.
Гласували 168 народни представители: за 76, против 81, въздържали се 11.
Предложението на народния представител Благой Димитров не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за заключителна разпоредба - § 2, както беше докладван тук: “Законът влиза в сила от 28 юли 2004 г.”.
Моля, гласувайте.
Гласували 172 народни представители: за 95, против 75, въздържали се 2.
Параграф 2 е приет и с това и законът.
Остават 11 минути до 14,00 ч.
Предлагам да направя съответните съобщения, а ще продължим с точка шеста утре в 9,00 ч.
Комисията по труда и социалната политика ще заседава в четвъртък от 15,00 ч.
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство ще проведе редовно заседание днес в 15,00 ч.
Комисията по европейска интеграция ще има заседание днес от 15,00 ч.
Комисията по транспорт и телекомуникации ще заседава днес от 14,30 ч.
Комисията по околната среда и водите ще заседава утре от 15,00 ч.
Комисията по образованието и науката ще заседава днес от 15,00 ч.
Комисията по земеделието и горите ще заседава днес от 16,30 ч.
Комисията по правни въпроси ще заседава днес от 14,30 ч. в друга зала – 232.
Уважаеми дами и господа, от пленарната зала – в комисиите!
Заседанието продължава утре в 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 13,50 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Любен Корнезов

Асен Агов

Секретари:
Гадар Хачикян

Георги Анастасов