Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Любен Корнезов и Асен Агов
Секретари: Гадар Хачикян и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ.
Заповядайте, господин Кошлуков.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Надявам се второто четене да върви успешно и спорно, както и първото.
Ако ми позволите, господин председател, преди да започне заседанието да честитя тържеството на Негово Светейшество патриарх Максим.
Продължаваме с чл. 17 от законопроекта.
Предложение от народния представител Борислав Цеков:
В чл. 17, ал. 1 думите “чл. 16, ал. 2” се заменят с “чл. 16, ал. 1”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Йордан Нихризов:
В чл. 17, ал. 1 думите “молбата по чл. 16, ал. 2” се заменят с “молбата по чл. 16”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за чл. 17:
“Чл. 17. (1) В едномесечен срок от подаването на молбата по чл. 16, ал. 2 Софийският градски съд в открито заседание с призоваване на молителя и при участие на прокурор разглежда молбата по реда на Гражданския процесуален кодекс, като се произнася с решение в 14-дневен срок от заседанието.
(2) Софийският градски съд в 7-дневен срок от влизане в сила на решението за регистрация вписва политическата партия в регистъра на политическите партии.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Имате думата, уважаеми госпожи и господа народни представители.
Заповядайте, господин Нихризов. Имате думата. Продължава телевизионният дебат, този път в пленарната зала.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Да, прав сте, господин председателю. След като има добри, трябва да има и лоши герои, за да могат добрите да изпъкват. (Смях.)
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще оттегля този текст като свързан с други мои предложения, но преди да направя това оттегляне, искам да продължа действително телевизионния дебат и да прочета на господин Кошлуков това, което той уж е написал, но май че не е прочел след написването.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Не е по текста.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Точно по текста е. Списъкът на лицата – 5 хил. човека, които трябва да поддържат политическата партия, съдържа трите имена, ЕГН и постоянния адрес на тези граждани, господин Кошлуков. Така че прочетете си текста, за да продължим спора от Българска телевизия.
Сега нещо по същество - в текста, който е представен, както го приехме вчера, никъде не се казва какво ще стане с тези данни - 5 хил. адреса, ЕГН-та и т.н., ако, видите ли, тази политическа партия не е регистрирана. Къде ще отиде в следващия момент информацията за личните данни на тези 5 хил. души, които сте събрали, тъй като политическата партия фактически няма да възникне поради една или друга причина? Например поради това, че е в противоречие с изискванията на Конституцията, с изискванията на този закон. Или поради това, че има едни или други пречки от формален характер.
Някой ще се изсмее и ще каже, че пак се занимавам с глупости. Затова ще ви развия следната формула: представете си, уважаеми дами и господа, че този закон се използва за създаването на една организация, която няма никакво намерение да се регистрира, защото не отговаря на елементите на Конституцията. Примерно е фундаменталистка, тясно религиозна или фашизоидна организация. Но ние й даваме шест месеца и възможността да събере данни за хората – 5 хил. човека, с които, след това ви питам, какво ще направим, ако съдът не я регистрира? Но оттам нататък информацията за тези 5 хил. души е в наличност и организацията я има.
Но така или иначе вие решихте и определихте в предния член, че мнозинството трябва да възприеме този начин на регистрация. Оттук нататък аз просто съм задължен, като играещ лошите, да ви покажа и слабите страни на този законопроект, с който утре можете да се сблъскате и няма да излезете с усмивка, че това е работа на МОСАД или на Осама бен Ладен, а просто сте го заложили в закона и някой го е използвал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Значи Вие оттегляте Вашето предложение?
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Борислав Цеков, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 1, против 116, въздържали се 29.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за чл. 17.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 127, против 3, въздържали се 4.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: По чл. 18 има предложение от народния представител Йордан Нихризов:
1. В чл. 18, ал. 1, т. 5 след думите “политическата партия” се добавят “на които се прилагат образци от подписите”.
2. В чл. 18, ал. 1 т. 6 и 7 да отпаднат.
3. В чл. 18, ал. 1 т. 8 се изменя така:
“8. настъпилите промени в обстоятелствата по т. 1 до т. 5”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18:
“Чл. 18. (1) В регистъра на Софийския градски съд се вписват следните обстоятелства:
1. наименованието на политическата партия;
2. седалището и адресът на управление;
3. уставът на политическата партия;
4. имената на членовете на ръководните и контролни органи на политическата партия;
5. имената на лицата, които съгласно устава представляват политическата партия;
6. прекратяването на политическата партия;
7. имената, съответно наименованието и адресът на ликвидаторите;
8. настъпилите промени в обстоятелствата по т. 1 – 7.
(2) Вписванията се извършват при условията и по реда на Гражданския процесуален кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, имате думата.
Господин Нихризов, заповядайте. Аз не знам защо не седнете тук, до трибуната.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Не се сърдете, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Напротив, не се сърдя. В никакъв случай, напротив.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Аз съм работил по законопроекта, така че както предното предложение, ще оттегля и това, тъй като то е свързано с друга схема на регистрация, която този закон не предвижда, вследствие на което е редно да бъде оттеглено това предложение.

Трябва да кажа на всички онези, които смятат, че един закон трябва да бъде гласуван с двете ръце на три четения, че комедийното отношение, което имаме към текстовете, ще рефлектира върху българската политическа система в следващия момент и бих помолил колегите, тъй като оттук нататък започват сериозни текстове, да се отнасят сериозно и по същество с тях, за да не направим някоя действителна грешка, която да коства много за цялата система в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов за конструктивната позиция.
Има ли други желаещи народни представители? Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 18, както е текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 121, против 3, въздържали се 10.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Благодаря на почитаемия председател.
По чл. 19 нямаме предложение. Ще прочета предложението на комисията:
“Чл. 19. (1) Решението или отказът за съдебна регистрация подлежат на обжалване или протест пред Върховния касационен съд по реда на Гражданския процесуален кодекс в 7-дневен срок от узнаване на съдебното решение.
(2) В 14-дневен срок от подаване на жалбата или протеста по ал. 1 Върховният касационен съд се произнася с решение, което е окончателно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този чл. 19 думата има господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз по-скоро бих задал въпроса, за да е ясно какво правим в конкретния случай. Софийският градски съд излиза с решение. Това решение подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, чието решение е окончателно. Тоест не подлежи на обжалване – това значи окончателно.
Както ви е известно, уважаеми дами и господа, тъй като се позовавате на ГПК, в ГПК има чл. 231 – отмяна на влезли в сила решения – при определена процедура, при определени обстоятелства и са изброени обстоятелствата, юристите тук го знаят – могат да бъдат отменяни и се отменят влезли в законна сила решения в определени срокове.
Аз питам: в конкретното производство чл. 231 ще се прилага или не? Ако не се прилага, според мен трябва изрично да го опишем, защото действително има решения, които не подлежат на отмяна по чл. 231, но те са изрично посочени в ГПК. Това ми е въпросът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Корнезов. Предполагам, че господин Кошлуков трудно ще отговори точно на този въпрос.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Само една реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, разбира се, заповядайте, господин Кошлуков.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Репликата ми е само, че сме ползвали текста от действащия закон до момента. Той е абсолютно същият. И в предишния закон е абсолютно същият текст. Едно към едно. Това е преписан текст от предния закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Госпожо Мингова, ако вземете отношение, ще Ви бъда благодарен. Въпросът е дали по чл. 231 могат да бъдат атакувани – това са влезли в сила съдебни решения, както ни е известно на нас, юристите – това е един извънреден способ. Отмяната по чл. 231 да я бъде или не?
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, никъде в закона не може с норма да бъде признато или да бъде отречено едно право, което законът признава – в случая чл. 231 от ГПК. В закона може да има само конкретни разпоредби с оглед на това дали всички фази на инстанционния контрол са допустими. И тук точно такава регламентация виждам в чл. 17 и чл. 18 и затова не мога да разбера притесненията на господин Корнезов.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не са притеснения. Член 231 ще се прилага или не?
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Член 231 не може да не се прилага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ако не е изключен изрично. Той тук не е изключен изрично.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: А той не може и да бъде – на мен не ми е известно някъде законова разпоредба, която да изключва извънинстанционния контрол. Така че във всички случаи едно решение, когато стане окончателно и влезе в сила, ако са налице обстоятелствата по чл. 231, то не може да няма възможност и да бъде атакувано. Въпросът е само за инстанционния контрол и той е уреден, така както и досега за юридическите лица с нестопанска цел и на тази база политическите партии до този момент и изобщо процедурата по охранителните производства при регистрация, пак по аналогия на общия режим по ГПК, предвижда възможност решенията на Градския съд да подлежат на касационен контрол или дори да подлежат на въззивен контрол, но тук се предвижда касационният контрол, което за мен е достатъчно като двуинстанционен режим, при това втората инстанция да бъде и касационна, за да може да има уеднаквяване и на практиката за тази категория дела по регистрация на политическа партия. Нещо, което дава достатъчно гаранции за законност.
По-скоро другият въпрос, като че ли вчера беше поставен, но за да не вземам думата пак, дали ние трябва да гарантираме възникването на юридическото лице, на политическата партия с влизане в сила на решението за регистрация или от момента на обнародването му в “Държавен вестник”. Така както тук се предвижда. Това е въпросът, който трябва да решим. А чл. 231, така или иначе, се прилага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря. Това изяснява нещата. Така и предполагах.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплика може ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: За реплика на госпожа Мингова има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Не искам ни най-малко да затруднявам приемането на закона, а за да стане ясно, защото утре, когато се прилага, ще се отвори стенографският протокол и ще се види, че волята на парламента е била тези решения да подлежат на отмяна по този специален ред. Но не е толкова лесен въпросът, защото ако това производство е охранително, тези решения не се ползват със силата на присъдено нещо и следователно не подлежат на отмяна по чл. 231. Така че не е толкова лесно да кажем: да, общият ред на чл. 231 е открит.
И още нещо – възниква юридическото лице – то е вписано, публикувано е в “Държавен вестник” и ако ние дадем възможност по чл. 231, разбирате, че решението на съда ще има едно действие на ликвидиране практически на едно юридическо лице, което е политическа партия. Но след като е такава волята на мнозинството, че този специален ред за отмяна на влезли в законна сила решения ще се прилага – добре, практиката ще покаже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Едва ли има потребност от дуплика.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат думата? Струва ми се, че няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 19 в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 122 народни представители: за 115, против 4, въздържали се 3.
Приема се.

ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: По чл. 20 няма предложения. Чета предложението на комисията за чл. 20:
“Чл. 20. (1) Решението на съда за вписване на политическата партия в регистъра се обнародва в “Държавен вестник” в 7-дневен срок от представянето му.
(2) Политическата партия придобива качеството на юридическо лице от деня на обнародване на решението по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Госпожа Мингова изрази опасение от целесъобразността на ал. 2. Аз също се присъединявам към това опасение, но в крайна сметка волята на пленарната зала е меродавна.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Госпожа Мингова поставя въпроса дали политическата партия придобива качеството на юридическо лице от деня на обнародването или от регистрацията. Ако смятате, че юридическото лице възниква от регистрацията, аз съм готов да предложа ал. 2 да отпадне и юридическото лице да възниква от момента на регистрацията на решението.
Господин председател, правя формалното предложение ал. 2 на чл. 20 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има предложение за отпадането на ал. 2.
Има ли желаещи да вземат думата по чл. 20? Заповядайте, господин Паунов.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, колеги! Много пъти след решението на съда “Държавен вестник” не публикува в 7-дневен срок решението, понеже “Държавен вестник” се задръства от други публикации и не спазва срока. Понякога два или три месеца решението не се публикува. Какво става с партията тогава? Тя има решение на съда, но то не е публикувано и в такъв случай тя не може да се регистрира в ЦИК за участие в изборите. Има и такъв казус, защото не се спазва 7-дневният срок. Затова предлагам ал. 2 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря .
Предложението за отпадане е релевирано.
Господин Нихризов, заповядайте.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Колкото и да Ви звучи чудно, господин председателю и уважаеми колеги, аз ще подкрепя господин Паунов. Защото трябва да има логика в действията. Неведнъж сме свидетели, когато “Държавен вестник” не публикува не в 7-дневен срок, а с месеци една регистрация. Дори съм свидетел и на случаи, в които трябваше да издирвам регистрацията между Софийския градски съд и редакцията на “Държавен вестник”. Оказа се, че факторът обикновен деловодител в Софийски градски съд има много съществено значение. Знаете, че при парламентарните избори сроковете са прекалено къси и там една такава малка забежка може да ликвидира участието не само на политическа партия, но дори и на коалиция, в която тази политическа партия е участвала и е представила кандидат.
Свидетели сме на мръснишките номера, които се вършат в нашия политически живот, по простата причина, че ние живеем на Балканите и не сме забравили старите си нрави. Така че ако искаме да водим едно честно състезание, нека не поставяме фактора секретарка или фактора препъникамък в “Държавен вестник” като нещо, определящо бъдещето на една политическа партия. Защото тук имаме текстове, а и в сегашния закон има текстове, че политическа партия, пропуснала два поредни избора за участие, се заличава. Така че ние можем да осигурим няколко такива заличавания просто по формални поводи, какъвто е този.
Поддържам отпадането на ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Господин Кошлуков, моля да направите Вашето предложение.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Явно надделя мнението на уважаемите колеги. Ако ми позволите, в такъв случай предлагам ал. 2 да придобие следната редакция:
“(2) Политическа партия придобива качеството на юридическо лице от деня на вписването на политическата партия в Регистъра на политическите партии в Софийски градски съд.”
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Не може така, защото вписването предхожда влизането в сила на решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Нихризов, имате думата.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Хайде да не пишем текстове на крак – какво да се впише и как да не се впише. Вече имаме един отложен текст по чл. 14, предлагам да отложим и този текст, за да могат юристите да направят юридически издържани норми.
Така че, предлагам Ви да подложите на гласуване отлагането на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, текстът, който предложи господин Кошлуков, е съвършено коректен и тази опасност, която видяха господин Паунов и господин Нихризов, не съществува. Така че няма никаква пречка. Бихте ли го прочели още веднъж, господин Кошлуков, за да го подложа на гласуване?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Алинея 2 придобива следната редакция:
“(2) Политическата партия придобива качеството на юридическо лице от деня на вписването на политическата партия в регистъра на политическите партии в Софийския градски съд.”
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС, от място): А как ще се разбере? Ще вземе служебна бележка, че е вписан?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Няма никаква пречка, господин Маринчев. Така както и търговските дружества възникват от момента на вписването им в регистъра, по същия начин ще възниква и политическата партия. Няма никакъв проблем в практиката в това отношение.
Заповядайте, господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Благодаря, господин председател. Уважавам Ви като юрист, аз пък съвсем не съм юрист, макар че в последните години съм се правел малко на юрист.
Все пак съдът взима решение да впише партията. Оттам нататък чисто формално какво става? Ако служителят не е вписал партията, няма да я има в правния мир или представител на партията ще взима служебна бележка за това, че действително е вписана? Аз мисля, че когато има решение на съда за вписването, оттам нататък е чиста бюрокрация кога физически ще бъде направено това нещо. Затова не мога да приема такъв текст. Според мен текстът на ал. 2 е излишен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Господин Бойко Радоев има думата.
БОЙКО РАДОЕВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че ние излишно усложняваме процедурата по приемане на един текст, който е традиционен за българското законодателство. Забравяме един основен принцип на този закон. Ние искаме партиите да се създават и регистрират публично. А тук изхождаме от презумпцията за трудностите с “Държавен вестник”, от бюрокрация – общо взето си говорим за нероден Петко. Аз предлагам да се запази текстът на комисията, защото той е традиционен и отговаря на сегашната практика. Започваме да изглеждаме несериозно в духа на някои други изказвания и да пишем текстове от трибуната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Радоев.
Има предложение за отлагане на текста, което аз съм длъжен да подложа на гласуване.
Моля, гласувайте предложението текстът да се отложи.
Гласували 143 народни представители: за 39, против 99, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
За процедура – заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедура за прегласуване, тъй като помолих да се отнасяме към текстовете сериозно, понеже законът урежда една важна материя в българския живот. В момента ние се опитваме от три мнения да изградим нещо средно, при това писано на крак. Видяхте как отначало беше прието алинеята да отпадне; а-ха да се гласува, след което мнението се смени, започнаха да се пишат текстове, които изобщо не съществуват. Сега, след предложението отново алинеята да отпадне, идва предложение тя да бъде възстановена.
Нека да направим нещо сериозно – да помислим. Пак ви казвам, има един отложен текст, има юристи, които могат да предложат на залата една изпълнима норма, съобразена с нашите реалности и отговаряща на нашето законодателство.
Предлагам процедура на прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Подлагам отново на гласуване предложението на господин Нихризов за отлагане на текста.
Гласували 156 народни представители: за 35, против 109, въздържали се 12.
Ясно е, че текстът сега ще бъде приет.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Благодаря, господин председател.
Чета решението на комисията, както е записано в основния доклад. Напомням на всички, че това е текст, дословно преписан от действащия закон. По тоя закон са регистрирани и другите партии. Не сме променили нищо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Този текст създава ли трудности в практиката?
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Създава.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Уважаеми колеги, текст, който е в действащия закон, сме пренесли в този, защото работи. Казвам ви каква е била логиката на комисията. Нищо не сме променили. По този закон са регистрирани всички в тая зала, с такова обнародване в "Държавен вестник".
Чета още веднъж текста на комисията така, както е внесен:
"Чл. 20. (1) Решението на съда за вписване на политическа партия в регистъра се обнародва в "Държавен вестник" в седемдневен срок от представянето му.
(2) Политическата партия придобива качество на юридическо лице от деня на обнародването."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Давам думата на господин Йордан Соколов с надеждата, че той ще внесе окончателната яснота.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ОДС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, в чл. 17 ние приехме, че съдът се произнася с решение в едномесечен срок, а пък в седемдневен срок от влизане в сила на решението за регистрация той вписва политическата партия в регистъра. Това трябва да е моментът на създаването на политическата партия. Разумното е, за да бъде общ режимът, който съществува по отношение на решение за вписване, политическата партия да придобива качеството на юридическо лице от този момент.
Същевременно не е лошо да остане текстът, това решение за вписване и да се обнародва в "Държавен вестник", просто за да има наистина една известност, една публичност, а не всеки да трябва да ходи в Софийския градски съд и да търси има или няма вписване и кога е то. Но моментът на придобиване на качеството на юридическо лице не е редно да бъде от момента на обнародването, защото това не трябва да е елемент от състава за учредяване или образуване на една партия, а само за огласяване, че тя вече съществува. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Соколов.
Аз се придържам към позицията на господин Соколов.
Уважаеми народни представители, преминаваме към гласуване.
Първото гласуване ще бъде по направеното предложение за отпадане на ал. 2. След това ще гласуваме новата редакция на ал. 2, която господин Кошлуков представи и която всъщност ще огласи момента на възникване на юридическото лице, а именно деня на вписването в регистъра.
Подлагам на гласуване предложението за изцяло отпадане на ал. 2.
Гласували 131 народни представители: за 75, против 55, въздържал се 1.
Този текст се приема – ал. 2 да отпадне изцяло, което малко ме смущава, защото не се указва от кой момент възниква партията.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: В такъв случай, господин председател, предлагам да прегласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Кошлуков, Вие всъщност предлагате нова редакция за ал. 2. Моля Ви да я прочетете, за да можем да я гласуваме.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: "Ал. 2. Политическата партия придобива качество на юридическо лице от деня на вписването на политическата партия в регистъра на политическите партии в Софийски градски съд."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това е, което защити и господин Соколов. Аз също смятам, че е разумно и не крие никакви рискове. Нищо не пречи, защото ще има също обнародване в "Държавен вестник", само че това обнародване ще има декларативно и доказателствено значение, но не и конститутивно.
Моля, гласувайте тази редакция, която беше представена.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС, от място): Нали гласувахме да отпадне ал. 2?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много моля, гласувайте!
Според мен това, което правим в момента, е разумно. Ако залата го отхвърли – отхвърли.
Гласували 146 народни представители: за 133, против 5, въздържали се 8.
Текстът е приет.
Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Процедурното ми предложение, господин председател, е свързано именно с момента, в който ни предстои да гласуваме двете алинеи на чл. 20. Защото на мен ми се струва, че това, което току-що гласувахме, не би могло да бъде ал. 2 на чл. 20, защото систематичното му място е другаде. Тоест, аз приемам, че волята на Народното събрание е по принцип за такъв текст – за момента на влизане в сила, но систематичното му място не е тук, при обнародването.
Затова, според мен, чл. 20 трябва да остане с една-единствена алинея, която се отнася до обнародване на решението, а това, което гласувахме току-що, трябва да бъде като алинея в предходния чл. 19. И не само това, но и вече гласуваната от нас ал. 2 на чл. 17 трябва да стане ал. 3 на чл. 19 и ал. 4 – това, което току-що гласувахме.
Ако в чл. 17 сме приели, че ал. 2 гласи кога става вписването и то е от влизане в сила на решението, тази алинея трябва да следва текста за обжалването и нейното систематично място е …
Аз правя процедурно предложение приетата от нас ал. 2 на чл. 17 да стане ал. 3 на чл. 19, а приетата преди малко ал. 2 на чл. 20 да стане ал. 4 на чл. 19.
Това са две процедурни предложения, които ще помоля да подложите на гласуване, така както ги направих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Мингова.
Разбирам Вашата логика, която е действително разумна и от систематична гледна точка го споделям. Това малко обърква процедурата.
Заповядайте, господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Аз действително правя противно процедурно предложение и моят мотив е следният. С този дебат, който сега въртим, ние загубихме много повече време, отколкото ако бяхме отложили този текст, както предложи господин Нихризов. Още повече, че ние имаме отложен чл. 14, ако не ме лъже паметта, т.е. така и така комисията ще работи още, така че аз правя обратно процедурно предложение.
Второ, предлагам да отложим гледането на този член. Нека спокойно да се види в комисията и с помощта на госпожа Мингова, и цялата Правна комисия, и тогава да се приключи въпросът, а не сега в залата да се кандърдисваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ние не можем да отлагаме нещо, което вече сме гласували. Твърде трудно би било.
Затова, уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от госпожа Мингова за систематично разместване на текстовете, които вече са приети. Нищо по съдържание не се променя, а само систематично текстовете се разместват по начин, по който госпожа Мингова посочи.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 140 народни представители: за 130, против 8, въздържали се 2.
Това предложение се приема. Направихме това разместване, което посочихте и което за мен беше коректно, и залата го възприе. Аз благодаря за това.
Моля, гласувайте чл. 20 в цялост.
Гласували 113 народни представители: за 109, против 2, въздържали се 2.
Член 20 се приема.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: "Глава трета – Дейност на политическите партии".
Предложение на комисията: Глава трета "Дейност на политическите партии" да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители, които искат да вземат отношение по наименованието на Глава трета?
Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тъй като аз имах предложение за отпадане на отделни членове от тази глава, искам да подкрепя мнението на комисията, че не само отделни членове и не само отделни текстове, но и цялата глава трябва да отпадне, така че се присъединявам към предложението на Комисията по въпросите на гражданското общество.
Искам да отбележа, че в членове от 21 до следващата глава са разписани неща, които могат да се случат само и благодарение на волята на членовете на една политическа партия. Например дали политическите партии ще създават местни структури или няма да създават местни структури по териториален принцип, това си е лично решение на хората, които са образували политическата партия. Да се намесваме със закон просто няма смисъл и не е реално.
Освен това, всички онези забрани, които съществуват по това дали политическата партия може да осъществява на едно или друго място политическа дейност, са напълно ясни за обществото. Но този текст донякъде кореспондира и с текстове, свързани с финансирането на политическите партии. И за да не бъда голословен, ще кажа, че назад в главата за финансиране има предложени положения, свързани с изготвяне на бюджет на местни структури, и цялото отпадане на тези текстове от Глава трета могат и да не са в хармония с онези текстове. Не зная дали комисията, минавайки с радикалното си решение, е преценила резултата.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Предлагаме само наименованието да отпадне.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Ако само наименованието отпада, аз не виждам възможността двете неща да се съберат. Вие заявявате: предлага да отпадне главата.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Не, само заглавието.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Току-що разбрах, че има техническа грешка и текстът, който ни се предлага, е не да отпадне цялата глава, а да отпадне само наименованието, така че всичко, което съм изрекъл дотук, остава в стенографския протокол, защото този протокол от комисията не отговаря на действителните нейни намерения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има известна неточност, но идеята е да отпадне наименованието на Глава трета, а не цялата глава.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по предложението на комисията? Няма.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на наименованието на Глава трета.
Гласували 111 народни представители: за 108, против 2, въздържал се 1.
Предложението на комисията за отпадане наименованието на Глава трета се приема.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Има предложение от народния представител Йордан Нихризов в чл. 21 ал. 1 да се отмени.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на народния представител Борислав Цеков и предложението на народния представител Панайот Ляков.
Предложение на комисията за чл. 21:
"Чл. 21. (1) Политическите партии могат да създават свои местни структури на териториален или тематичен принцип и по местоживеене.
(2) Политическите партии могат да създават свои младежки, женски и други организации.
(3) Политическите партии не могат да създават свои структури по месторабота в търговски дружества, кооперации, еднолични търговци, юридически лица с нестопанска цел и религиозни институции, в държавни, областни или общински администрации, както и да се намесват в управлението и дейността им.
(4) Политическите партии не могат да създават детско-юношески структури, обединяващи лица под 18-годишна възраст, религиозни и военизирани структури."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа.
Господин Нихризов, заповядайте.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тъкмо се зарадвах, че в тъмното са ми приели едно от предложенията и се оказа, че комисията си е сбъркала текста в доклада. Затова се налага да си защитя предложението за отпадане на чл. 21, ал. 1, който звучи така: “Политическите партии могат да създават свои местни структури на териториален принцип и по местоживеене”.
Какво могат да създават политическите партии и как могат да го създават зависи от тяхното желание и може да бъде записано в съответния устав. Какво ще донесе тази ал. 1? Ще разреши ли или ще забрани нещо? Могат да ги създават, могат и да не ги създават. Ако някой искаше толкова детайлно да разпише задълженията на устава в един закон, можеше да каже например, че се забранява членуването по териториален принцип на хора от една организация в друга и с това щеше да премине всякакви граници.
Извинявайте, уважаеми дами и господа, но смятам, че с един закон се опитваме да уредим и неща, които би трябвало да съществуват като свободна воля на тези, които се сдружават. В дадения случай с чл. 21, ал. 1 разглеждаме уставите на тези дружества и се опитваме да създадем законови правила, без да се съобразяваме със свободната воля на тези, които се сдружават. Смятам, че ал. 1 на чл. 21 е напълно излишна. Бях се зарадвал, че членовете на комисията са решили да ликвидират цялата глава. Оказах се на неверни позиции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по чл. 21? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Йордан Нихризов за отпадане на ал. 1 от чл. 21.
Гласували 125 народни представители: за 31, против 91, въздържали се 3.
Предложението на народния представител Йордан Нихризов не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 21 със своите четири алинеи.
Гласували 114 народни представители: за 99, против 12, въздържали се 3.
Член 21 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Предложение на народния представител Панайот Ляков:
Създава се чл. 21а:
“Чл. 21а. (1) Организация, която не е регистрирана като политическа партия, не може да издига или предлага кандидати за общински съветници, кметове, народни представители, президент и вицепрезидент.
(2) Организация, която извършва забранената дейност по ал. 1, се прекратява по съответния съдебен ред по искане на прокурора.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Ляков, заповядайте да обосновете Вашето предложение.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, направих това предложение, тъй като има една доста обезпокоителна тенденция в изборите – започна участието на различни типове организации, които издигат свои кандидатури, но тъй като в чл. 3 приехме, че организации, които не са политически партии, не могат да участват в избори, това напълно покрива предложението за забрана, което съм направил. Затова ще оттегля предложението, още повече, че втората алинея е доста сложна съдебна процедура. Забраната, която приехме в чл. 3, е достатъчна, за да пресече възможността на организации, които не са политически партии, да участват в политическата дейност и да лансират кандидати, които нямат за цел да изпълняват програми, а ще защитават чисти финансови интереси в разрез с обявените от съответната организация цели за защита на общински или общонационални обществени интереси. Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тъй като господин Ляков оттегля предложението си, трябва да преминем към следващата глава.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: “Глава четвърта – Имущество, финансиране и разходване на средства.”
Комисията подкрепя това наименование на Глава четвърта, която става Глава трета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли предложение по наименованието на главата? Няма.
Моля гласувайте предложението на комисията за наименование на главата.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Наименованието на Глава трета е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: По чл. 22 няма предложение. Текстът на вносителя, който комисията подкрепя, е:
“Чл. 22. Дейността на политическите партии се финансира от собствени приходи и от държавна субсидия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли предложения по чл. 22? Няма.
Моля, гласувайте чл. 22.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Член 22 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: По чл. 23 има предложение на народния представител Борислав Цеков, което е подкрепено.
Предложение на народния представител Панайот Ляков:
В чл. 23, т. 7 думата “мероприятия” се заменя с “акции” и се добавят думите “при които спазва забраната по чл. 24, ал. 1, т. 1”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на комисията за чл. 23 е:
“Чл. 23. (1) Собствените приходи на политическите партии са приходите от:
1. членски внос;
2. собствени недвижими имоти;
3. дарения и завещания от физически лица;
4. дарения от юридически лица;
5. лихви по парични депозити в банки;
6. издателска дейност, авторски права и ползване на интелектуална собственост, както и от продажба и разпространение на печатни, аудио- и аудиовизуални материали с партийно-пропагандно съдържание.
(2) Собствени приходи на политическата партия са и приходи от фондонабиращи мероприятия.
(3) Политическите партии могат да ползват заеми от банки в размер до две трети от отчетените в Сметната палата приходи за предходната календарна година.
(4) В приходите по ал. 3 се включват държавната субсидия и приходите по ал. 1, точки 1, 2, 5 и 6 и по ал. 2.
(5) Непаричните приходи по алинеи 1 и 2 се оценяват по справедлива пазарна цена, съгласно Закона за счетоводството."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Нихризов. (Реплики от залата.)


ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Знам си езика, приказвам си. Някои се учат дълги години да говорят и стигат до Народното събрание. Това за информация на тези, които се обаждаха.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Точка 7 се нарича “Фондонабиращи мероприятия”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чакайте, момент, да не объркаме нещо.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Точка 7 на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вижте, по предложението на комисията са шест точки. Алинея 2 ли имате предвид?
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Да, същото е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не, за ал. 2 става дума. Така ли?
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Аз гледам предложението на вносителя.
В момента комисията е направила предложение, в което се казва: “Собствените приходи на политическата партия са и приходи от фондонабиращи мероприятия.”
Това нещо, което е т. 7 от предложението на вносителя, в предложението на комисията е ал. 2.
Правя едно радикално предложение: ал. 2 или отговарящото на т. 7 на вносителя да отпадне. И ще ви кажа защо. Защото в този закон най-вече мнозинството и вносителите пропагандираха, че няма да има анонимни дарения. В същото време, след като сме го записали като забрана в чл. 24, в ал. 2 на този член ние отваряме широко вратата. Искам да разбера по какъв начин с една фондонабираща система, която не е ограничена с някакви правила, няма да изпуснем случаен дарител, който ще забрави дарението в кутията и ще се окаже един добър неизвестен благодетел. И ние ще го отчетем като фондонабираща акция.
Така че, уважаеми вносители, ако действително искаме да направим закон, който да заключи вратата за анонимно финансиране на политическите партии, нека да го направим и той да бъде действащ закон. Ако ние искаме да пишем в един член какво се забранява, но в съседния да отваряме вратата, за да се извършват тези деяния, не правим нищо друго, освен да преместваме сумите от левия в десния джоб.
За всички онези, които се обаждаха и които не гледаха текста: внимавайте, когато гласувате, уважаеми дами и господа, защото гласуването не е просто натискане на едно копче. Ние изреждаме тези показатели, по които една партия може да събира средства, трябва да видим каква е реалността в България в момента. Направете си справка с отчетите на Сметната палата и ще видите нещо много интересно: освен политически партии, които имат отчети за по 3 лв., има и политически партии, които отчитат разходи, пък не отчитат приходи. И аз бих бил щастлив и бих прибрал винаги и с удоволствие да води счетоводството на Българската социалдемократическа партия този счетоводител, който ми обясни как се правят разходи, без да има приходи. Начинът, по който може да се обясни това нещо в настоящия закон, са именно тези фондонабиращи мероприятия. Нещо казано общо и оттам нататък никой не може да разбере какво се крие зад него. А зад него ще бъде скрито анонимното дарение или финансирането от определено лице.
И тъй като влязохме в структурата на финансите, ще кажа също, че политическите кампании, предизборните кампании у нас показват нещо много драматично. Докато някои участват със собствени средства, с пари, които не достигат дори за един избирателен район, други им купуват пълните медийни пакети. И в края на краищата се оказва, че това са приятелски услуги от такива фондонабиращи мероприятия.
Нека да не прехвърляме в новия закон пороците, с които сме се срещали в досегашната практика, ако действително искаме да имаме нов закон със забрани и с честни постановки. Предлагам отпадането на фондонабиращите мероприятия, които сега са включени в ал. 2. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Панайот Ляков за изказване.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Уважаеми колеги, аз не държа толкова на замяната на думата “мероприятия” с думата “акции”, тъй като акциите по някакъв начин създават и друга представа и може да настъпи объркване, макар че думата “мероприятие” е отвратителна. Но държа да се запази допълнението, че при тези фондонабиращи мероприятия трябва да важи забраната по чл. 24, ал.1, т. 1. Защо? Защото, както каза моят колега, при едно такова мероприятие, така както е написан текстът, няма никаква възможност да се спре нарушението с анонимно дарение, включително и да се наруши т. 2 на чл. 24, тъй като сме ограничили дарението – физическо лице в рамките на една календарна година – 10 хил. лв. Отива, пуска един плик с 5 или 10 хил. лв. и нарушава следващия член. Тоест правим забрана, която с едно такова фондонабиращо мероприятие може да бъде избегната съвсем леко, без никакви ограничения.
Ако искаме да бъдем последователни и искаме да пресечем анонимните дарения, искаме да пресечем скритата зависимост на партиите от бизнесмени, от сива икономика, от нерегламентирани контакти и т.н., тази забрана при фондонабиращите мероприятия трябва да съществува. Иначе забраната за анонимните дарения и за ограничения размер на даренията просто увисва. Партиите ще си правят вечеринки, ще си правят вечери, благотворителни обеди и ще си събират колкото искат пари. Ще отиват там бизнесмените, които ги контролират, ще си пускат пликовете и нищо няма да направим.
Затова аз ви моля, оттеглям предложението си за замяната с акции, но предлагам след думата “мероприятия” да влезе текстът “при които се спазва забраната по чл. 24, ал. 1, т. 1”. Тоест на такива мероприятия не може да има анонимни дарения. Всеки лев трябва да се знае от кого е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по този текст?
Господин Маринчев, заповядайте.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, окончателният вариант на чл. 23 силно се различава от първоначалното предложение. Но не това ме смущава толкова, колкото някои други неща, мога да ги отнеса и като моя некомпетентност. Няма да коментирам ал. 2, макар че споделям казаното от господата Нихризов и Ляков, но ме смущават следващите две алинеи – 3 и 4.
Още в ал. 1 сме казали какво са собствените приходи на партията и са изредени шестте вида приходи.
В ал. 3 казваме, че “политическите партии могат да ползват заеми от банки в размер до 2/3 от отчетените в Сметната палата приходи за предходната календарна година”.
Първо, не знам доколко това е коректно по отношение на банките, защо банката трябва да си постави някакви критерии. Според мен тук е излишно, но нека и това да го прескочим.
Следващата ал. 4 обаче казва: “В приходите по ал. 3 се включват държавната субсидия и приходите по точки 1, 2, 5 и 6 и по ал. 2”. А точки 3 и 4, които са също приходи и които би трябвало да бъдат отчетени в Сметната палата, и те са приходи на партии, изведнъж тях няма да ги отчитаме.
Тоест ако партията има 100 единици приходи, отчетени за 2003 г., условно казано, от които 30 единици са дарения, значи остават 70. Две трети от 70 означава, че може да ползва около 40 и няколко единици кредит. Мисля, че това е излишно, тъй като не става въпрос за гарантиране на този банков кредит, а става въпрос поначало за някакво ограничение в размера на заема. И защо тогава отчитаме приходите, обаче те няма да влизат при определяне на максималния размер на заема? Някой ще каже: тази година може да няма такива приходи по точки 3 и 4. Може, а може пък да бъдат двойно. След като стъпваме на база отчета пред Сметната палата за миналата година, то би трябвало да отчитаме всички приходи, а не само част от приходите. Не виждам защо трябва да се прави това. А ако някоя партия се издържа главно от такива дарения, успява да ги намери, тя пък няма да ползва кредити въобще.
Мисля, че има несъответствие и в тази връзка предлагам ал. 4 да отпадне, а ако ме убедят юристите и икономистите, че това е толкова точно, мога да се съглася. Но сега предлагам да отпадне. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Други народни представители, желаещи да вземат думата?
Господин Нихризов – за реплика. Но репликата означава несъгласие със становището. Знам, че го знаете, но все пак да напомня.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Маринчев! Вие направихте предложение по ал. 3 и ал. 4 на комисията, но изобщо не обърнахте внимание на факта, че съдържанието на ал. 3 не съществува по вносител и никой от народните представители не е предложил да се направят такива текстове и да се вложат в тялото на закона. Очевидно това е някаква разработка на самата комисия, която вие в момента критикувате, а господин председателят не би трябвало изобщо да я подлага на гласуване, ако не се издири кой я е предложил в закона, тъй като не е минавала на първо четене.
Уважаеми дами и господа, четем обобщен законопроект – от три представени законопроекта, а това се е явило отнякъде като виждане на комисията, което изменя и идеята на настоящия законопроект.
Така че, господин Маринчев, разгледайте и този въпрос, ако обичате. Дано открием кой е авторът на това частно предложение в тялото на закона.
ДОКЛАДИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Аз съм авторът. (Реплики на Мирослав Севлиевски.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика?
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НВ, от място): Изявление от името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не може!
Няма втора реплика.
Господин Маринчев, имате право на дуплика.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Благодаря.
Господин Нихризов, Вие не сте чули началото на моето изказване. Аз казах, че съдържанието на окончателния текст силно се различава от първоначално предложения. Не искам обаче да влизам в ролята на следовател и да търся кой го е предложил и как го е предложил. Комисията има право по време на обсъждането да вземе окончателно становище по някакъв текст и тук аз не я упреквам. Но аз очаквах от Вас, че Вие пък като икономист ще се произнесете трябва ли да го има това ограничение в ал. 4 …
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Икономист!
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: Член на Комисията по икономическата политика, извинявайте, господин Кошлуков. Мислех, че имате становище по това може ли да има такова ограничение, по-скоро целесъобразно ли е да има такова ограничение.
А на господин Севлиевски искам да кажа: когато текстовете не са чисти, ще имате толкова много дебати. За мен комисията не си е свършила коректно работата, за да предложи текстове. Щом като и сега, по време на пленарно заседание се налага да се правят нови текстове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Маринчев, може ли нещо да уточним? Вие направихте предложение за отпадане на ал. 4. Само за четвърта, но не и за трета.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: Само за ал. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, да е ясно.
Заповядайте, господин Севлиевски, имате право.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НВ): Уважаеми колеги, моля ви да подкрепим текста на комисията поради няколко прости причини. Ако в тази пленарна зала има депутати, които не разбират от това, което четат, не означава, че трябва да губят времето на останалите народни представители. Ако има някой в тази зала, който да не разбира защо има ал. 4, която казва, че не може да се взима банков заем повече от две трети от приходите от предната година, то това не означава, че останалите народни представители не разбираме.
Ако някой в тази зала иска да премахнем текста една или друга банка да не може от файтонджийска партия за една година и за едни избори да направи голяма партия, то аз не искам и затова желая този текст да е тук. Файтонджийските партии искат да се продадат на някоя банка. Това е истината! И стига са ни губили времето, защото те искат да се продават, а не да правят политика.
Предлагам да прекратим дебатите по този текст и да преминем към гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбира се, имате право на реплика, господин Маринчев. Но имайте предвид, че е направено и процедурно предложение.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Господин Севлиевски, за мен Вашият нравоучителен тон най-малкото звучи некоректно в тази зала. Вие отправихте упрек частично и към мен, но аз разбрах, че не сте слушали какво съм говорил и какво съм предложил.
Не съм против да има някакви ограничения по принцип за взимане на заем, макар че сега в България знам само една малка партия, която ползва кредити, предполагам, в пъти повече от ограничението по този член. За мен беше странно и аз не мога да приема, че от приходите, които се отчитат пред Сметната палата, само за целите на кредитирането ще се махнат тези по т. 3 и 4.
Така че, ако не сте слушали, не правете такива язвителни забележки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика – господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин председателю на парламентарната група на най-голямата партия в България, която за разлика от всички няма файтонджийски намерения! Едно е да се биеш в гърдите и да се правиш на честен, едно е да развяваш байряка, че искаш да оправиш и да нормализираш политическата система и съвършено друго е да подбутваш текстове отдолу, които са свързани с начини на неособено честно финансиране.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НВ, от място): Не разбираш!
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Уважаеми председателю на най-великата партия в България! Аз се кланям пред Вашия талант да можете едновременно и да предлагате премахване на анонимните дарения, и да ги залагате в последващи текстове.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НВ, от място): Не разбираш!
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Аз се прекланям пред Вашия талант и за това, че успявате не да търсите коя банка да ви купи, а купувате самите банки. Така че не всички могат да имат Вашия талант. Шапка Ви свалям!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожа Литрова – трета реплика.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Севлиевски, аз нямам нищо против даването на възможност на политическите партии да ползват банкови заеми по установен ред, но искам да Ви обърна внимание, че в предложения текст в чл. 22, който регламентира по какъв начин се финансира дейността на една политическа партия, е казано: “Тя се финансира от собствени приходи и от държавна субсидия”. И тъй като банковият заем не може да представлява държавна субсидия, то би следвало да го приемем като собствен приход на партията.
Но в предложения текст по чл. 23 банковият заем изобщо не е вписан като точка, която представлява собствен приход на партията.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Как ще представлява приход – това е заем!
ТЕОДОРА ЛИТРОВА: Ако не искате да влезете в противоречие с вече гласувания чл. 22, където коректно би следвало уважаемата комисия, която на свое заседание е внесла допълващи текстове в алинеи 2, 3, 4 и 5, да сте добавили, че “дейността на една политическа партия може да бъде финансирана и от банкови заеми”. Сега при гласуваните текстове се влиза в едно сериозно противоречие. Вместо да се даде възможност на политическите партии за една нова форма на финансиране, която вече беше приложена и да се узакони, би следвало да бъдете достатъчно коректни и да сте направили това в чл. 22. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За изказване има думата господин Кошлуков.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Уважаеми колеги, защото виждам, че целта е да се разшляка цялата история, е хубаво да кажа две-три ограмотителни думи за колегите, които задават въпроси.
Първо, заемът не е приход, а е борч, задължение, което ти тежи на врата. Той не е приход!
Хубаво е някой да изкара един курс по микро- и макроикономика – елементарен, от седми клас.
Второ, неслучайно сме изключили даренията, защото ако отидеш и вземеш заем от банката и някой ти даде 2 милиона, той очевидно те купува. Ако аз съм партия и получа дарения от физически или юридически лица в размер на 3 милиона, взема 2 милиона кредити и получа общо 5 милиона, а световно ме няма на политическата сцена, това означава пране на пари! Затова сме изключили тези точки.
От държавната субсидия – да, от недвижимите имоти, които притежават – да, но от даренията – защо да обезпечават този кредит? Всеки може да ви сложи да перете пари и да получите формален, официален банков заем, защото имате дарение. Вие имате право да фондонабирате, но не бива това да е обезпечаване. (Реплика от народния представител Панайот Ляков.)
Затова сме ги изключили като възможност да се включат в тази точка.
И последно, фондонабиращо мероприятие означава не анонимно дарение, примерно да направиш вечеря с клуб “Възраждане”, всички бизнесмени със своите имена да присъстват там и чинията да му струва 2000 лв. Това може да го направи Първанов, министър-председателят, шефът на ДСБ, шефът на БСП или който иска. Можеш да направиш вечеря с всички представители на БИБА, на фондонабиращо мероприятие. Това анонимни дарения ли ще са на тази вечеря?
Но ако продавате сладкиши в Казанлък, малката ви структура там, и ако решите да ги продавате в името на партията на местния събор, сладкиши, които струват само 20 стотинки, само и само, за да поставите там знамето и значката си, можете ли да съберете имената на тези хора, които си купуват сладкиши по 20 стотинки?
А ако направите бинго вечер в Пазарджик за целта на партията, за да играят само вашите членове с позволението на закона, за да се веселят и за да остане някакъв приход, ще искате ли ЕГН-та на всеки един, който влезе в залата и пусне картонче за 60 стотинки? Това не е анонимно дарение, защото приходът ще бъде 50 лв.
А ако приберете 500 000, очевидно не можете да ги пуснете в касичката. Затова сме го разписали. Ползвали сме предложението на Сметната палата.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Откъде е очевидно?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: От там, че не можеш да имаш от продажба на сладкиши 10 000 лв. в касата. Затова трябва да продадеш 30 ТИР-а сладкиши! А ако правиш вечеря с представителите на “Мобилтел” или с който искаш, сложи им чинията, както се прави по цял свят. Това го прави американският президент. Четете ли на чужди езици или само руски ползвате? Така се прави!
Сметната палата направи това предложение. Господин Ляков знае, защото е член на комисията. Господин Николов каза: “Моля, напишете този текст така”. Откъде се бил появил между първо и второ четене? Два мандата депутат, не знае, че комисията може да прави предложения!
Не, ако целта е да разшлякаме закона, защото идват данъчните закони и бюджетът, кажете го ясно пред камерите: “Не искаме Закон за партиите, искаме да си крадем!”
И понеже ви натиска бюджетът, знаем, че днес прецакаме ли това, няма да влезе повече! Кажете го ясно, ако искате да помагате, да работим! Кое не ви е ясно? Четете литература!
Били модерни партии. Питайте Николов за тези предложения. Питайте как се прави фондонабиращо мероприятие човек, който го прави. Правят се семинари. Казвам ви защо са го заложили. (Реплика на народния представител Йордан Нихризов.)
Не ме интересува! Ако искате, ще махна тази алинея, много ми дреме! Искам да има нов закон, който малко да подреди тази сган, която се е събрала.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Господин председателю, моля да направите забележка за този език!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, нека не обиждаме така, макар и анонимно. Народните представители, пък и политическите дейци не са сган.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ОДС, от място): Той говори за партиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И партиите се състоят от хора.
За реплика има думата господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кошлуков! Вие казахте, че ще направите благотворителна вечеря, че ще предложите чинии и пасти, че ще поканите този или онзи. (Реплики на докладчика Емил Кошлуков.)
Знам, че матерният Ви език е руски, защото го считате за език, който всички българи трябва да разбират. И знам, че бяхте три години в Англия, но можете да влезете поне в залата, когато Ви правят реплика!
Уважаеми господин Кошлуков, който отсъствате от залата, има една опасност, която ние съзираме: по типично български обичай този, когото поканят, онзи бизнесмен от едно или друго сдружение, да вземе да си забрави портфейла. И когато го забрави, в този портфейл да има повече пари от това, което сте включили в чл. 24, т. 2 – “дарение от едно и също физическо лице, което е над 10 000 лв.”
Така че в следващия момент дарението ще бъде не само анонимно, но ще нарушите и следващата точка. Вярно е, че в Америка се правят такива дарителски мероприятия, вярно е, че по такъв начин могат да се набират средства за предизборни кампании. Но къде в този закон, уважаеми отсъстващ господин Кошлуков, е описан начинът, по който това се провежда в нашата мила родина, където нямаме нито традиции, нито правилата за извършване на такава дейност? Нищо не се казва повече от това, че съществува такова мероприятие. И ако случайно, като го направите, намерите някой портфейл я на шефа на “Възраждане”, я на някоя друга работодателска организация, ако обичате, дайте го на бедните. И те имат нужда от кампания. Нали сте човек, който отбира от българските нужди и от необходимостите на българския народ? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика има думата господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Кошлуков, аз няма да се обидя на думата, произнесена от Вас “сган”, защото впоследствие усетих, че тя се отнася към така наречените малки партии. (Реплика от НДСВ.) Казах – малки партии, така го възприех, моля, не ме поправяйте! Как Вие сте го възприели, си е Ваш проблем.
Към тези малки партии поне засега се отнася и Новото време. И може би колегите от Новото време могат да се обидят!
Второ, по отношение на обезпечението, явно е, че Вие също не сте учили в седми клас макроикономика, защото тя не се учи в седми клас, нито пък банково дело. Разберете, че в този текст на този член никъде не става въпрос за обезпечение. Обезпечението е съвсем друго нещо – научете го и тогава говорете, че става въпрос за обезпечение! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли трета реплика? Няма. Господин Кошлуков, имате право на дуплика. Отказвате се.
Преминаваме към гласуване.
Първо беше направено предложение от господин Нихризов, че ал. 2, респективно ал. 3 не може да се гласува, тъй като нямало предложение, направено от народни представители. Член 71, ал. 2 от нашия правилник изрично казва, че при второ гласуване се обсъждат само предложения на народни представители, постъпили по реда на чл. 70, както и предложения на водещата комисия. Това е предложение на водещата комисия, така че ще го поставя на гласуване.
Първо, поставям на гласуване предложението на господин Панайот Ляков в т. 7 да се добавят думите “при които спазват забраната по чл. 24, ал. 1, т. 1”.
Моля, гласувайте това предложение на господин Ляков.
Гласували 144 народни представители: за 19, против 119, въздържали се 6.
Предложението на народния представител Панайот Ляков не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Йордан Нихризов за отпадане на ал. 2 от чл. 23.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 27, против 115, въздържали се 8.
Предложението на народния представител Йордан Нихризов за отпадане на ал. 2 не се приема.
Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин председател! Правя предложение за прегласуване, като искам да ви попитам следното. След като е фондонабиращо мероприятие, как се набира този фонд? Какви са му правилата? Къде са правилата за изразходване на тези средства и всичко свързано с тях, за които няма да ми остане време да говоря?
Но аз искам да кажа следното. Нарочно поисках да се изпише на таблото кой е гласувал “за” и кой “против”. Всеки оттук нататък, който гласува против отпадането на това фондонабиращо мероприятие, иска да заобиколи анонимните дарения и се бие в гърдите, че е голям патриот.
Уважаеми дами и господа, предлагам да преосмислите своя начин на виждане и да не приемете автоматично всичко, което ви предложи комисията. Защото едно е да вдигаш патриотични лозунги как ще оправиш финансите на България и съвършено друго е ясно - как ще ги заобиколиш, когато си ги заложиш в текстовете на този закон.
Благодаря на всички онези от управляващите и от опозицията, които подкрепиха на първо гласуване моето предложение да отпаднат фондонабиращите мероприятия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям за втори път на гласуване предложението на народния представител Йордан Нихризов за отпадане на ал. 2 от чл. 23.
Моля, гласувайте.
Гласували 154 народни представители: за 32, против 113, въздържали се 9.
Предложението на народния представител Йордан Нихризов не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Васил Маринчев за отпадане на ал. 4.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 27, против 107, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване чл. 23 така, както е предложен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 123, против 16, въздържали се 4.
Член 23 е приет.
Почивка до 11,00 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам
ПАРЛАМЕНТАРНИЯ КОНТРОЛ.
Уважаеми народни представители, новопостъпили питания в периода 22-28 октомври т.г.
Постъпило е питане от народните представители Васил Василев и Никола Джипов Николов към Николай Свинаров, министър на отбраната, относно изявление на началника на Генералния щаб ген. Никола Колев, както и публикации в медиите, че са били провалени учения за военни подразделения от българското Черноморско крайбрежие в Равда, за да не се нанесат щети на построените там хотели. Следва да се отговори в пленарното заседание на 29 октомври т.г.
Постъпило е питане от народния представител Йордан Бакалов към Николай Свинаров – министър на отбраната, относно обществена поръчка с предмет “Разработване на индивидуални хранителни комплекси за личния състав на Българската армия”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 5 ноември т.г.
Постъпило е питане от народния представител Стела Банкова към Милен Велчев – министър на финансите, относно сделката по замяна на външния дълг на България на стойност около 2 млрд. 200 млн. долара. Следва да се отговори в пленарното заседание на 5 ноември т.г.
Постъпило е питане от народния представител Кръстьо Петков към Симеон Сакскобургготски – министър-председател на Република България, относно стратегията на правителството за българското участие във военните действия в Ирак. Следва да се отговори в пленарното заседание на 5 ноември т.г.
Постъпило е питане от народния представител Елка Анастасова към Антон Станков – министър на правосъдието, относно получаването на българско гражданство от българите в Македония. Следва да се отговори писмено до 9 ноември т.г.
Постъпило е питане от народния представител Панайот Ляков към Лидия Шулева - заместник министър-председател и министър на икономиката, относно създаването на бизнес инкубатори в България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 5 ноември т.г.
Постъпило е питане от народния представител Панайот Ляков към Христина Христова – министър на труда и социалната политика относно фонд “Красива България”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 5 ноември т.г.
Писмени отговори от министъра на труда и социалната политика Христина Христова на актуален въпрос от народния представител Кръстьо Петков.
Писмен отговор от министъра на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев на актуален въпрос от народния представител Стела Банкова.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на икономиката Лидия Шулева на питане от народния представител Йордан Бакалов.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на икономиката Лидия Шулева на актуален въпрос от народния представител Иван Костов.
Писмен отговор от министъра на околната среда и водите Долорес Арсенова на актуален въпрос от народния представител Евдокия Манева.
Писмен отговор от министъра на правосъдието Антон Станков на актуален въпрос от народния представител Елиана Масева.
Писмен отговор от министъра на образованието и науката Игор Дамянов на актуален въпрос от народния представител Димитър Камбуров.
Писмен отговор от министъра на младежта и спорта Васил Иванов-Лучано на актуален въпрос от народния представител Теодора Константинова.
С това се изчерпаха писмените отговори.
Господин Цеков, имате думата за процедурно предложение.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, два дни не ни стигнаха, за да успеем да приключим второто четене на Законопроекта за изменение на Закона за политическите партии, поради което искам да направя процедурно предложение за извънредно пленарно заседание във вторник от 14,00 ч. със следния дневен ред:
1. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии.
2. Първо четене на Законопроекти за научните степени и научните звания, внесени от Елка Анастасова и група народни представители; Асен Дурмишев и Огнян Герджиков; Петко Ганчев и Стоян Кушлев; Георги Панев и група народни представители; Йордан Нихризов и Марио Тагарински.
3. Второ четене на Законопроекта за насърчаване на инвестициите в малки и средни предприятия, внесен от Валери Димитров и група народни представители.
4. Първо четене на Законопроекта за защита на потребителите, внесен от Министерски съвет.
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, обобщен доклад на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Твърде амбициозен дневен ред, господин Цеков, за един пленарен ден! Но, така или иначе, това е Вашето предложение.
Уважаеми народни представители, чухте процедурното предложение, направено от заместник-председателя на Парламентарната група на НДСВ за извънредно заседание във вторник от 14,00 ч.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 175 народни представители: за 123, против 41, въздържали се 11.
Предложението е прието.
За следващо процедурно предложение, заповядайте, господин Димитър Дъбов.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители!
През последните няколко месеца сме свидетели на вълнения в страната, свързани със съдбата на производителите на тютюн и цигари.
Днес се провежда заседание на Управителния съвет на “Булгартабак холдинг”. Днес се отварят офертите. Налице са редица действия, които са в разрез с приетата от Народното събрание Стратегия за приватизация на “Булгартабак холдинг”. Ето защо предлагам да направим пренареждане на дневния ред на парламентарния контрол, като поканим госпожа Лидия Шулева – министър на икономиката, да отговаря първа днес, тъй като в последните четири седмици тя нямаше такава възможност да бъде в парламента. Днес е записана 11-а с 46-и подред въпрос, което значи, че следващите четири седмици също няма да може да участва.
Моето предложение е, господин председател, пренареждане, като госпожа Шулева да бъде поканена да отговаря първа. Разбира се, докато тя дойде, господин министърът може да отговаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Значи веднага да се яви в Народното събрание и да се включи в парламентарния контрол в днешния ден.
Уважаеми народни представители, това е процедурното предложение, което подлагам на гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 182 народни представители: за 98, против 71, въздържали се 13.
Това означава, че предложението е прието.
Господин Цеков, Вие вероятно искате прегласуване, защото това е нещо, което бихте могли да поискате. Заповядайте.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Господин председател, уважаеми колеги, искам да направя предложение за прегласуване, защото за разлика от дневния ред на редовните пленарни заседания, когато става дума за парламентарен контрол, то е задължително необходимо присъствието на министър, към който са отправени въпросите. Днешният парламентарен контрол предвижда участието на госпожа Шулева, но преди нея има трима министри. Очевидно е, че ако сега приемем това решение, тя няма да има възможност на секундата да пристигне в пленарната зала, което означава, че ние ще загубим минимум половин час, ако не и повече пленарно време, докато тя се появи и има възможност да отговаря на зададените въпроси. (Реплики и шум в опозицията.)
Поради тази причина и за да не губим безценното пленарно време, на мен ми се иска да преосмислим нашето решение и да гласуваме отново процедурното предложение на колегата Дъбов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цеков.
Така или иначе има предложение отново да се гласува направеното предложение от господин Димитър Дъбов – да бъде поканена госпожа Лидия Шулева да участва в парламентарния контрол днес.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 192 народни представители: за 104, против 75, въздържали се 13.
Това означава, че предложението е прието. Моля веднага операторът да се свърже с кабинета на вицепремиера госпожа Лидия Шулева и да бъде поканена незабавно да дойде в пленарната зала, за да може да участва днес в парламентарния контрол.
Давам думата на господин Цеков за процедурен въпрос.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, преди малко на таблото видях, че гласуват 198 души за предложението на господин Дъбов. Очевидно в залата няма повече от 70 души. (Силен шум в опозицията.) Това е повече от очевидно. Мисля, че и камерите го показват достатъчно ясно.
Затова моля да направим поименна проверка, за да видим дали наистина има 198 души в залата.
Моля за поименна проверка с изчитане имената на народните представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, искам да обърна внимание, че това няма да повлияе на резултата от гласуването. Това вече е факт.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Щом и мнозинството иска поименна проверка и не може да събере необходимия брой депутати, значи трябва да поиска нови избори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Поименната проверка е поискана по надлежния начин и аз не мога да не се съобразя с това.
Започвам поименна проверка.

Адриана Георгиева Брънчева - тук
Алеко Константинов Кюркчиев - отсъства
Александър Великов Маринов - тук
Александър Димитров Паунов - тук
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - отсъства
Александър Христов Филипов - отсъства
Алекси Иванов Алексиев - отсъства
Алиосман Ибраимов Имамов - отсъства
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев - отсъства
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - тук
Анели Гинчева Чобанова - отсъства
Анелия Йорданова Мингова - тук
Анелия Христова Атанасова - отсъства
Антонина Бончева Бонева - отсъства
Антония Стефанова Първанова - тук
Асен Димитров Гагаузов - отсъства
Асен Йорданов Агов - тук
Асен Любенов Дурмишев - тук
Атанас Атанасов Папаризов - тук
Атанас Димитров Щерев - тук
Атанас Крумов Додов - тук
Атанас Петров Василев - отсъства
Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - отсъства
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - отсъства
Благой Николаев Димитров - тук
Бойко Илиев Рашков - отсъства
Бойко Кирилов Радоев - тук
Бойко Стефанов Великов - тук
Борислав Бориславов Цеков - отсъства
Борислав Георгиев Владимиров - отсъства
Борислав Георгиев Спасов - отсъства
Борислав Димитров Китов - отсъства
Борислав Любенов Великов - отсъства
Борислав Николов Ралчев - тук
Борислав Славчев Борисов - тук
Ботьо Илиев Ботев - отсъства
Валентин Илиев Василев - отсъства
Валентин Николов Милтенов - тук
Валери Георгиев Димитров - отсъства
Валери Димитров Цеков - тук
Ваня Крумова Цветкова - отсъства
Васил Богданов Василев - тук
Васил Димитров Паница - отсъства
Васил Тодоров Калинов - тук
Васил Христов Маринчев - тук
Величко Стойчев Клингов - тук
Венко Митков Александров - тук
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Весела Атанасова Драганова - отсъства
Весела Николаева Лечева - тук
Весела Николова Караиванова-Начева - тук
Веселин Борисов Черкезов - отсъства
Веселин Витанов Близнаков - отсъства
Владимир Иванов Димитров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - отсъства
Владимир Стоянов Джаферов - тук
Владислав Борисов Костов - тук
Гадар Агоп Хачикян - тук
Георги Владимиров Юруков - отсъства
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Костов Станилов - тук
Георги Любенов Хубенов - тук
Георги Стефанов Панев - отсъства
Георги Тодоров Божинов - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - тук
Гиньо Гочев Ганев - отсъства
Господин Христов Чонков - отсъства
Даниел Василев Вълчев - отсъства
Даниела Владимирова Никифорова - тук
Даринка Христова Станчева - отсъства
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Диляна Николова Грозданова - отсъства
Димитър Енчев Камбуров - тук
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Стефанов - отсъства
Димитър Илиев Димитров - отсъства
Димитър Кателийчев Пейчев - отсъства
Димитър Лазаров Игнатов - тук
Димитър Милков Ламбовски - отсъства
Димитър Николов Димитров - тук
Димитър Станимиров Дойчинов - тук
Димитър Стоянов Дъбов - тук
Димитър Цвятков Йорданов - тук
Димчо Анастасов Димчев - тук
Донка Стефанова Дончева - тук
Евгени Захариев Кирилов - тук
Евгени Стефанов Чачев - отсъства
Евгений Стефанов Бакърджиев - отсъства
Евгения Тодорова Живкова - тук
Евдокия Иванова Манева - тук
Екатерина Иванова Михайлова - отсъства
Елиана Стоименова Масева - тук
Елка Панчова Анастасова - тук
Емел Етем Тошкова - отсъства
Емил Илиев Кошлуков - тук
Емилия Радкова Масларова - тук
Енчо Вълков Малев - тук
Златка Димитрова Бобева - отсъства
Иван Георгиев Иванов - тук
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Павлов Павлов - отсъства
Иван Тодоров Козовски - отсъства
Иво Първанов Атанасов - тук
Илчо Георгиев Дуганов - отсъства
Ирена Иванова Маринова-Варадинова - отсъства
Ирина Георгиева Бокова - отсъства
Исмет Яшаров Саралийски - отсъства
Йордан Ангелов Нихризов - тук
Йордан Георгиев Соколов - отсъства
Йордан Иванов Бакалов - отсъства
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Николов Памуков - тук
Йордан Стоянов Димов - отсъства
Камелия Методиева Касабова - отсъства
Камен Стоянов Влахов - отсъства
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кемал Еюп Адил - отсъства
Кина Симеонова Андреева - тук
Кирил Станимиров Милчев - тук
Клара Петкова Петрова - отсъства
Коста Георгиев Костов - тук
Коста Димитров Цонев - отсъства
Кръстанка Атанасова Шаклиян - отсъства
Кръстьо Илиев Петков - тук
Лиляна Калинова Кръстева - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - тук
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Йорданов Петров - тук
Любомир Пенчев Пантелеев - тук
Людмил Славчев Симеонов - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Люцкан Илиев Далакчиев - тук
Маргарита Василева Кънева - отсъства
Мариана Йонкова Костадинова - отсъства
Марианна Борисова Асенова - тук
Марина Борисова Дикова - отсъства
Марина Пенчева Василева - отсъства
Марио Иванов Тагарински - тук
Мариус Цаков Цаков - тук
Мария Вердова Гигова - тук
Мария Иванова Ангелиева-Колева - отсъства
Мария Иванова Спасова-Стоянова - тук
Милена Иванова Милотинова-Колева - отсъства
Милена Костова Паунова - отсъства
Милена Христова Михайлова-Янакиева - тук
Мима Петрова Ненкова-Запрянова - отсъства
Минчо Викторов Спасов - тук
Мирослав Петров Севлиевски - тук
Михаил Райков Миков - отсъства
Михаил Рашков Михайлов - отсъства
Младен Петров Червеняков - отсъства
Моньо Христов Христов - тук
Муравей Георгиев Радев - отсъства
Мустафа Зинал Хасан - отсъства
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Радева Пангарова - отсъства
Надя Димитрова Атанасова - тук
Наим Иляз Наим - отсъства
Наско Христов Рафайлов - отсъства
Недялко Иванов Калъчев - отсъства
Несрин Мустафа Узун - отсъства
Никола Джипов Николов - отсъства
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Евтимов Младенов - отсъства
Николай Петров Бучков - тук
Николай Симеонов Николов - тук
Николай Цветанов Чуканов - тук
Нина Стефанова Чилова - тук
Нина Христова Радева - тук
Нонка Дечева Матова - тук
Огнян Стефанов Герджиков - тук
Огнян Стефанов Сапарев - тук
Осман Ахмед Октай - отсъства
Панайот Борисов Ляков - тук
Пенка Иванова Пенева - тук
Петко Димитров Ганчев - тук
Петър Василев Мутафчиев - тук
Петър Владимиров Димитров - тук
Петър Иванов Агов - тук
Петър Стоилов Жотев - тук
Петя Велкова Божикова - тук
Пламен Димитров Кенаров - тук
Пламен Неделчев Моллов - отсъства
Радослав Георгиев Илиевски - тук
Радослав Николов Коев - тук
Ралица Ненчева Агайн - отсъства
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Расим Муса Сеидахмет - отсъства
Ремзи Дурмуш Осман - отсъства
Росица Георгиева Тоткова - тук
Румен Йорданов Петков - тук
Румен Стоянов Овчаров - тук
Румяна Денева Георгиева - тук
Румяна Цанкова Станоева - тук
Рупен Оханес Крикорян - тук
Светлин Илиев Белчилов - тук
Светослав Иванов Спасов - отсъства
Сергей Дмитриевич Станишев - тук
Сийка Недялкова Димовска - тук
Силвия Петрова Нейчева - тук
Снежана Великова Гроздилова - тук
Снежина Венциславова Чипева - отсъства
Стамен Христов Стаменов - тук
Станимир Янков Илчев - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Атанасов Минков - отсъства
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефан Николаев Мазнев - тук
Стилиян Иванов Гроздев - тук
Стойко Илиев Танков - отсъства
Стойчо Тодоров Кацаров - тук
Стоян Илиев Кушлев - отсъства
Татяна Дончева Тотева - отсъства
Татяна Стоянова Калканова - тук
Теодора Владимирова Литрова - тук
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - тук
Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - тук
Тодор Костов Бояджиев - тук
Тодор Найденов Костурски - тук
Тома Янков Томов - отсъства
Тошо Костадинов Пейков - тук
Хасан Ахмед Адемов - отсъства
Христо Атанасов Механдов - тук
Христо Ганчев Марков - отсъства
Христо Йорданов Кирчев - отсъства
Христо Любенов Георгиев - тук
Хюсеин Ниязи Чауш - отсъства
Цветан Петров Ценков - отсъства
Цонко Киров Киров - отсъства
Четин Хюсеин Казак - отсъства
Юлияна Дончева Петкова - отсъства
Юнал Саид Лютфи - отсъства
Юнал Тасим Тасим - отсъства
Явор Тодоров Милушев - тук
Янаки Боянов Стоилов - тук



Повикайте народните представители, които не са в пленарната зала, а са в парламента, да влязат, защото ще бъде обидно за българския парламент да прекъсне заседанието поради липса на кворум.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Валери Цеков, който поиска проверката, дали е тук?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Валери Цеков е отбелязан, че присъства. Когато съм му извикал името е бил в пленарната зала. Той се брои за кворума.
В залата, макар и със зор, се събраха 124 народни представители. (Ръкопляскания.)
Заседанието продължава.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, парламентарният контрол започва с питането на народния представител Елка Анастасова към министъра на образованието и науката Игор Дамянов относно проведените конкурси за началници на инспекторати и последвалите назначения, в т.ч. в Регионалния инспекторат по образование – Кюстендил.
Госпожо Анастасова, заповядайте да развиете Вашето питане към министър Дамянов.
ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Много измъчено стана това мое питане, доста се проточиха въпросите за конкурсите и сега бяхме почти на косъм. Хубаво е, че все пак дойде редът на темата за конкурсите и на моето питане, което ще бъде известно продължение на питанията на колегите от предишния път.
Вярно е, господин министър, както Вие сам споменахте пред Комисията по жалбите, за първи път приложихте измененията в Закона за държавния служител с проведените конкурси за началници на инспекторати. Но за съжаление, както се видя, не за да успокоят и въведат ред в системата на образованието по места, а за да разбунят още повече страстите и негодуванието от крайните резултати. У тях остана само едно горчиво усещане, че нито бяха реално конкурси, нито показаха морал, нито показаха сериозни намерения за сериозна работа. Нито пък промениха наложилите се представи за конкурсите като фарсове с предизвестен край, в които уж победителят е известен преди дори да са стартирали.
Потвърдиха се всички опасения, че нещата ще си продължат по старому. Че и при вас конкурсът няма да има конкурсен характер, а само ще легитимира определени хора. Че и този път конкурсът ще бъде употребен като прах в очите на хората, а добрите специалисти ще послужат само за фон на предопределените.
За всеки запознат изобщо не остана тайна какво всъщност се случи, кой решава конкурсните резултати, включително поименно – кой чий човек е. И колко никой не се интересува от професионализма и качествата, от компетентността на кадрите. Макар именно това да се изисква в чл. 10, ал. 2 от Закона за държавния служител, който гласи: "Назначаването на всяка длъжност на държавен служител се извършва чрез конкуренция, основана на професионалните качества".
Вие, господин министър, имахте изключителен шанс да защитите конкурсното начало като механизъм за обективен подбор и състезание на професионалисти с ръководни качества, в които победител е най-добрият. Имахте шанс да дадете тон за един наистина нов, професионален подход. Да дадете знак, че професионализмът е водещият и да не използвате текстовете на закона, както дяволът чете Евангелието. Не го направихте.
Да, в Закона за държавния служител е разписано, че имате правото да изберете един от тримата, които комисията Ви предлага. Но както се очакваше, Вие го приложихте партийно. С Ваше участие конкурсното начало за сетен път бе сведено до партийни, дори бих казала до псевдопартийни поръчки. Защото дори политически да са назначенията, добре е да са подплатени с професионални умения. А когато не е така и в случая не е, поне конкретно в Кюстендил, а и колегите изложиха други подобни случаи, жертви на партийните драми и интриги стават най-невинните – самите ученици, оттук цялото ни общество. Защото днешните ученици са утрешното бъдеще на тази страна, а резултатите от партийните атаки в целия преходен период дават вече своите плодове в образованието. Доста тъжни. Жалкото е, че не се поучихте и Вие, и останахте в руслото на прехода.
Неслучайно в публичното пространство се надигна вой. Множество кандидати в конкурси възроптаха и се обърнаха както към народните представители, така и към съда. И с право, тъй като стана ясно, че сте поверили образованието по места в ръцете на лица със съмнително поведение, които дори не би следвало да бъдат допуснати до конкурса – уличавани в злоупотреби и то именно на тези постове, като началници на инспекторати. Или престъпващи собствените Ви заповеди и разпореждания и сега включително. Лица, системно неспазващи указания и препоръки на МОН – умишлено или поради некомпетентност. Лица, чиито образователни подвизи са добре известни в министерството ви и не е ясно как точно те ще прокарват политиката на това министерство. Как ще ни убедите, че тези лица са най-блестящо представилите се в конкурса и как те знаеха предварително за победата си, която публично огласяваха в медиите без свян, дори преди да започне конкурсът? Такъв е случаят в моя регион.
От цялата картина ми се струва, че може да се направи един доста нелицеприятен извод: с тези назначения Вие, господин министър, направихте поредното ярко показно как конкурсите се проведоха, за да се наложат фигури, които блестят единствено със своята некомпетентност и приближеност до определени лица.
Ето защо аз Ви питам от тази трибуна: как Вие оценявате проведените конкурси за избор на началници на регионалните инспекторати по образование и можете ли да гарантирате на българската общественост, че те са протекли нормално и са постигнати обективни резултати?
На какъв принцип извършихте назначенията, включително в Кюстендил и давате ли си сметка за последствията от тях, които ще рефлектират директно върху образованието? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
Заповядайте, господин министър, да отговорите на питането на народния представител Елка Анастасова.
МИНИСТЪР ИГОР ДАМЯНОВ: Благодаря, господин председателю.
Уважаема госпожа Анастасова, уважаеми дами и господа народни представители! Тъй като доста обширно говорих по тази тема в предишните дни на парламентарен контрол, ще бъда съвършено кратък както по този въпрос, така и по следващия, свързан с друг районен инспекторат.
Конкурсите, както е добре известно, за длъжността началник на регионален инспекторат по образованието бяха проведени при спазване на всички изисквания на Закона за държавния служител и на Наредбата за провеждане на конкурсите за държавни служители в съответствие с принципа за конкуренция при назначаването на всяка длъжност, определена за заемане от държавен служител, основана на професионални качества.
Въз основа на проведения конкурс за длъжността началник на регионален инспекторат по образованието в гр. Кюстендил конкурсната комисия е извършила преценка на професионалните и деловите качества на кандидатите и е класирала двама успешно издържали конкурса.
Класираните кандидати са получили най-високи окончателни резултати, като комисията е посочила в протокола от проведения конкурс областите, в които всеки един от тях е показал най-високи резултати. Това е изискване на чл. 34, ал. 1 от наредбата за провеждането на конкурсите, спазено е от конкурсната комисия и представлява допълнително подпомагане на органа по назначаване при избора кого от класираните кандидати да назначи.
Предвид предоставената възможност на органа по назначение съгласно чл. 10д, ал. 4 от Закона за държавния служител да избира между класираните от конкурсната комисия кандидати, съм издал акт за назначаване на класирания кандидат госпожа Радостина Новакова. Госпожа Новакова е показала най-висок окончателен резултат в проведения конкурс.
Смятам, че по този начин е защитено и конкурсното начало, както и с един много прост факт, споменат от мен предишния път, защото се говори от някои народни представители за чистка, 13 от началниците на регионалните инспекторати са запазени като хора от предишните времена, т.е. те са спечелили конкурс. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате ли уточняващи въпроси, госпожо Анастасова? В рамките на две минути – най-много два въпроса.
ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря Ви за отговора, господин министър. Действително законът е спазен. Действително двама са класираните.
Моят първи уточняващ въпрос е как така предпочетохте пред кандидат, показал най-добри резултати в защита на концепцията, кандидата, показал най-добрия резултат в интервюто, какъвто е госпожа Новакова. Да разбираме ли, че концепцията за образованието не е съществена част от конкурса, респективно от образователния процес и не тя е важната?
Другият ми въпрос е малко по-общ. Защо лишихте конкурсите от необходимата прозрачност и гарантиране на известна обективност при провеждането им, като не сте включили синдикалисти - външни специалисти в конкурсната комисия, както предполага Законът за държавния служител. Не са се водили стенографски протоколи по време на устната защита на концепцията, чрез които би се осъществил последващ контрол? Защо допуснахте разминаване в съдържанието на обявлението на конкурса и Вашата заповед – имам предвид изискването за 3-годишен стаж на ръководна длъжност, което впоследствие Ви въведе в нарушение на собствените Ви изисквания, като допуснахте хора, неотговарящи на тези специфични изисквания от обявлението? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
Господин министър, разполагате с пет минути, за да отговорите на уточняващите въпроси на народния представител Елка Анастасова.
МИНИСТЪР ИГОР ДАМЯНОВ: Благодаря, господин председателю.
Уважаема госпожо Анастанова, по отношение на това защо най-високата оценка при защита на концепцията не е била взета предвид - концепцията е нещо добро и е компонент от изпитната процедура, но не е с най-голяма тежест, защото подготовката на концепцията не е анонимна и може да бъде взета странична помощ при нейното изготвяне.
Колкото до състава на комисиите – да, те са съставени по изискванията на закона. Имаше включени и външни специалисти, не само хора от министерството. Разбира се, това рефлектира и в работата на самата комисия, която смятам, че приключи с нормалното предложение и нормалното класиране на кандидатите. Така че по отношение на прозрачността аз нямам абсолютно никакви угризения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Можете да развиете Вашето отношение към отговора на министър Дамянов в рамките на 2 минути. Госпожо Анастасова, заповядайте.
ЕЛКА АНАСТАСОВА: Благодаря Ви, господин министър.
От Вашия отговор разбирам, че концепцията действително не е съществената част в подбора на спечелилите конкурса. Аз Ви съчувствам за тежката ситуация, в която бяхте поставен от натиска, упражнен върху Вас за назначенията, които скандализираха обществото и влязоха в медиите. Винаги е тъжно, когато един министър бива поставен в подобна позиция на дискомфорт от своите и бива принуждаван да загърби собствения си професионализъм и отговорностите на поста, който заема, в услуга на нечии мъгляви и нечистоплътни лични амбиции, представени като политически.
Като народен представител и човек, свързан дълбоко с образованието и затова особено чувствителен към всичко, което се случва или не се случва там, не мога да не Ви обърна внимание, че Вашата безкритична лоялност към определени фигури в този случай може да се превърне автоматично в нелоялност към собствените Ви отговорности на поста министър на образованието и науката и към доверието, с което сте натоварен, когато сте го взел. А оттук се крие сериозна опасност да се превърне в нелоялност и към образованието като цяло. Защото, макар образованието да не е шега работа и в него да може безкрайно да се експериментира, понякога имам чувството, че не си даваме достатъчно сметка колко изначална и ключова е неговата функция за всяка държава. И неслучайно по презумпция и по Конституция е деполитизирано, за да няма и да не се допускат партийни назначения и уклони в него, срещу което уж се борихме в едно демократично общество цели 15 години. Но някак като че ли все не успяхме. И сега при Вас - отново.
С пълно право министър-председателят Симеон Сакскобургготски преди време в откритото си писмо подчерта, че качественото образование на децата и младежите е ключът към успешното развитие на България. “Каквото посеем днес, това ще пожънем утре.” Днес, с тези назначения, Вие не посяхте най-доброто. Убедена съм. Не онези обаче, които Ви притискаха вчера, утре ще носят отговорността! Вашето име, господин министър, ще бъде свързано с тези процеси. Затова с най-добри чувства, лично към Вас...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля Ви, времето Ви изтече.
ЕЛКА АНАСТАСОВА: Моля, само секунда.
… Ви призовавам, да ревизирате някои от назначенията си и да не допуснете подобен подход в следващите конкурси, които предстоят да се провеждат в сферата на образованието, да дадете път на професионализма, защото той ще Ви трябва, както на Вас, така и по-нататък, в по-нататъшната Ви работа. Но най-вече - на цялото ни общество. Нека партийните боричкания ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много Ви моля, вече прекалихте, госпожо Анастасова. Мога да отпусна малко време, но да не е прекалено.
ЕЛКА АНАСТАСОВА: Извинявайте, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: За процедура - господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, бих желал, господин председател, да Ви попитам дали наистина се е получило потвърждение от госпожа Шулева, че ще уважи решението на Народното събрание или не?
Освен това използвам повода от името на Парламентарната група на Коалиция за България настойчиво да Ви помоля стриктно и строго да следите излъчването на парламентарния контрол по Българската национална телевизия, тъй като десетки са случаите, в които този парламентарен контрол е бил прекъсван и българските зрители не са успявали да видят и чуят това, което се случва в парламентарната зала. Миналата седмица също, господин председател, по необясними и странни причини той беше прекратен и стотици хиляди тракийци и всички български зрители не успяха да чуят важна декларация, посветена на Ангорския договор. Тъй като и сега предстоят важни разисквания в парламентарната зала, още веднъж настойчиво Ви моля да следите стриктно за прякото излъчване по Българската национална телевизия и да ни дадете отговор - дали госпожа Шулева ще уважи решението на Народното събрание в обозримо бъдеще, в смисъл следващите 10 – 15 минути?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Току-що получих информация, че госпожа Шулева в момента е в Правителствена болница на изследвания и когато те свършат, ще дойде в пленарната зала. Това е информацията, която току-що получих.
По другия въпрос, който повдигнахте, този случай съм го изследвал. Ще получите - всички парламентарни групи - писмо за конкретния случай защо се е получило така. Имахме разговор с ръководството на Националната телевизия и прекъсване на парламентарния контрол по правило няма да има. Това са уверенията.
Продължаваме със следващия актуален въпрос на народния представител Димитър Дойчинов относно резултатите от конкурса за началник на Регионалния инспекторат по образованието в Перник, проведен през 2004 г.
Господин Дойчинов, заповядайте да развиете Вашия актуален въпрос в рамките на 3 минути към министъра на образованието и науката господин Игор Дамянов.

ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Преди всичко извън темата на въпроса бих поставил един въпрос към Вас, господин председател на Народното събрание, с искрената надежда, че ще намеря решение. Става дума, че когато искаме устен отговор, нека министрите се съобразяват с това положение, а не да ни отправят всевъзможни послания. Отговорът да бъде устен. Аз държа на въпросите, които съм отправил, отговорите да са устни и да ги чуе Народното събрание и българският народ. Например такъв въпрос беше въпросът ми за утвърждаването на областните управи съгласно разпоредбите на Конституцията. Мисля, че това касае всички областни управи, касае целия български народ, касае цялата власт. И от тази гледна точка нека се направи бележка от Вас, господин председателю, на министрите да отговарят така, както са поискали народните представители. Мисля, че това е верният тон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Абсолютно задължително е. Няма никакво съмнение в това. И ако е имало някакви изключения, това действително е нежелателно.
Много Ви моля обаче да бъдете конкретен сега по Вашия актуален въпрос.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ: Винаги съм конкретен.
Загрижен за съдбата на българското образование и воден от убедеността, че всички действия в управлението на образователния процес трябва да се извършват принципно и с необходимата степен на прозрачност, задавам следния си въпрос към Вас. Какви са резултатите от проведения конкурс за началник на Регионалния инспекторат по образование в Перник, проведен през 2004 г.?
Позволявам си да припомня най-общите факти по провеждането му. На 5 април Министерството на образованието и науката обявява конкурс за началник на Регионалния инспекторат по образование в Перник. Конкурсът е проведен в три последователни етапа, в първия от който кандидатите представят писмени разработки. След оценка на представените писмени стратегии за втория кръг се класират осем от кандидатите. На 26 май 2004 г. се провежда устна защита, при която от осемте участници се класират трима за по-следващ кръг от конкурса. На 3 юни 2004 г. се провежда финалният етап от конкурса. В него комисия, назначена от представители на Министерството на образованието и науката, поставя оценки и класира трима от участниците в следния ред: на първо място госпожа Ваня Ангелова, на второ място госпожа Незабравка Евтимова, на трето място госпожа Ахинора Куманова. На 1 юли за началник на Регионалния инспекторат по образование в Перник е назначена класиралата се на трето място Ахинора Куманова. Без да оспорвам ни най-малко професионалните качества на настоящия началник на инспектората, аз спонтанно си задавам няколко въпроса: защо за победител е обявен и назначен не първият, а третият? Това прилича на олимпиадата – когато наш изтъкнат спортист беше класиран доста назад от представянето си. Министерството на образованието и науката поставя под съмнение оценките, дадени от неговата собствена комисия, класираща кандидатите. Това решение на какво противоречи? На математическата логика или на справедливата принципност?
И най-сетне, позволете ми да изразя становището си, че Министерството на образованието трябва да бъде изключително внимателно в действията си, защото то е призвано да възпитава децата ни. Не само да образова, но и да възпитава ценностите в младото поколение. Трябва да изпълнява тази си задача включително и с личен пример на поведение. Грешките на прехода ги плащат най-скъпо учениците и децата! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дойчинов.
Господин министър, заповядайте да отговорите на актуалния въпрос на господин Димитър Дойчинов.
МИНИСТЪР ИГОР ДАМЯНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Дойчинов, дами и господа народни представители! Както казах вече по друг повод, назначението и в гр. Перник е извършено след конкурс, който е проведен при спазването на всички нормативни изисквания, съдържащи се в Закона за администрацията, Закона за държавния служител и Наредбата за провеждане на конкурси за държавни служители.
Въз основа на проведения конкурс конкурсната комисия е извършила преценка на професионалните и деловите качества на кандидатите и е класирала трима от успешно издържалите съгласно разпоредбите на чл. 10 от Закона за държавния служител и чл. 34 от Наредбата за провеждане на конкурсите. Класираните кандидати са получили най-високи окончателни резултати, като комисията е посочила в протокола от проведения конкурс областите, в които всеки от тях е показал най-високи резултати. Това изискване на наредбата, спазено от комисията, представлява допълнително подпомагане на органа по назначаването при неговия избор кого от класираните кандидати да назначи. Двама от класираните кандидати, един от които е госпожа Ваня Коконова, са показали най-високи резултати на защита на концепцията на тема “Взаимодействието между училището и семейната среда – условие за обучението и възпитанието на децата и учениците”, а третият кандидат госпожа Ахинора Куманова е показала най-високи резултати на проведеното интервю.
На проведеното интервю чрез задаването на предварително формулирани еднакви въпроси на всички кандидати се цели да се осигури още информация за кандидата, която да допълни демонстрираното от него на защитата на концепцията, да подпомогне преценката доколко той е в състояние да се справи успешно с бъдещите си функции на началник на Регионалния инспекторат по образование в гр. Перник.
Предвид предоставената на органа по назначаване съгласно чл. 10д, ал. 4 от Закона за държавния служител възможност да избира между тримата от класираните от конкурсната комисия кандидати, като не е задължен да назначи непременно кандидата, посочен на първо място в протокола на комисията, издадох акт за назначаване на госпожа Ахинора Куманова, която е показала най-високи резултати на проведеното интервю.
Спазвали сме логиката на закона, господин Дойчинов, никаква друга логика! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин министър.
Имате право на реплика, господин Дойчинов.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Мисля, че сами виждате, че въпросите се задават не само от една област, а се задават от най-различни области. Става дума за недоволство от конкурса. Уважаеми господин министър, закон, наредба и практика дълбоко се разминават! Нима не Ви е ясно това? Значи конкурсът е такъв идеален, че в обществото изглежда смешен и трагичен. А и резултатите от възпитанието на младото поколение са жестоки и трагични. Мисля, че това е особена материя, в която трябва да се пипа много фино, а не по такъв груб начин да се демонстрира политическо назначение. Защото това са дребни политически хитрини – от тримата еди-кой си, от двамата еди-кой си и т.н. Мисля, че изборът е бил изключително политически, а другото е прах в очите на обществото. Благодаря Ви предварително! Крайно недоволен съм от отговора!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дойчинов.
Ще се възползвате ли от правото на дуплика, господин министър? Заповядайте.
МИНИСТЪР ИГОР ДАМЯНОВ: Господин Дойчинов, законите се приемат от Народното събрание и се изпълняват от изпълнителната власт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Следващият актуален въпрос е също от народния представител Димитър Дойчинов към министъра на образованието и науката господин Игор Дамянов. Въпросът е относно тематичното съдържание и перспективите за развитие и осигуряване на средства за ремонт на Национален детски комплекс в с. Ковачевци, Пернишка област.
Заповядайте, господин Дойчинов.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Тъй като господин министърът се направи на ненапита вода преди малко, искам да му кажа следното. Става дума за това, че и сроковете, които поставяте Вие като председател на Народното събрание за отговорите, министрите трябва точно да ги спазват. Когато някой претендира, че спазва закона, трябва да го спазва и по този въпрос. Отговаряйте в срок! Това също е въпрос на личен пример, а не да дърпате ушите на народните представители.
Поставям остро и принципно въпроса за съдбата на Националния детски комплекс в Ковачевци, защото преди няколко месеца при посещението си там го намерих в твърде жалко и окаяно състояние. Останах с впечатлението, че сме забравили една чудесна максима, че който инвестира в децата, инвестира в бъдещето на България. Натрапчиво остана в съзнанието ми впечатлението, че повереното Ви министерство едва ли е наясно с какво национално богатство разполага. По замисъл това е една база, на която могат да завиждат много деца по света.
От тази гледна точка възникват поредица от въпроси. Какви са перспективите за развитие на националния детски екологически комплекс? Каква е съдържателната му концепция? От какви кадри и от какъв персонал се нуждае Националният детски екологичен комплекс сега и в близка перспектива? От какви подобрения се нуждае материалната база? И не на последно място е потребността от един твърде значителен ремонт, включително и на покрива. Защото когато не искаш да има една сграда, една база, не й ремонтираш покрива.
Сегашната ситуация на примиренчество, бездушие и бюрокрация обрича Националния детски екологичен комплекс на бавна, но сигурна гибел. Тогава възниква въпросът кой има интерес от това. Трудовият колектив? – Едва ли! Община Ковачевци? – Невъзможно, защото твърде малко неща функционират в общината. Вашето министерство? То има такива проблеми с училищата, че по-скоро не обръща внимание на Националния детски екологически комплекс. Мисля, че за това вина има министерството, което Вие ръководите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дойчинов.
Господин министър, ще Ви помоля да отговорите на актуалния въпрос от народния представител Димитър Дойчинов.

МИНИСТЪР ИГОР ДАМЯНОВ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин Дойчинов, дами и господа народни представители! Националният детски комплекс в Ковачевци е включен в структурата на Министерството на образованието и науката в качеството си на правоприемник на ЦК на ДКМС през 1992 г. През 1999 г. същият е предоставен за експлоатация и стопанисване на Националния център за отдих, възстановяване и спорт, като обектът е един от най-престижните, предоставени от Министерството на образованието и науката за управление на центъра. Разположен е на около 60 км от София и е пригоден да функционира целогодишно, с локално отопление. Разполага с 40 апартамента по 2 стаи с по 3 легла, тераса, баня и тоалетна и 12 самостоятелни апартамента с по 2 легла, санитарен възел и тераса. Общият капацитет при пълно уплътняване достига 320 места. Храненето се обезпечава в стол-ресторант и кафе-сладкарница.
Учебноразвлекателният корпус разполага с 12 учебни зали, компютърен кабинет, ателиета за изкуство и музика, киносалон, амфитеатър и дискотека. За спортни занимания функционира спортна площадка за футбол, волейбол, баскетбол, тенис на корт и 2 нестандартни открити плувни басейна.
Конструкцията е монолитна – редова застройка и ефектна и функционална архитектура. В рамките на терена съществува незавършена монолитна сграда, представляваща комбинация от закрита спортна зала и плувен басейн, която е замразена преди около 10 години поради липса на средства за нейното завършване.
Комплексът е предназначен за отдих на деца и ученици, организиране на зелени училища, семинари и масови прояви. Предвид социалния характер на дейността си, Националният център за отдих, възстановяване и спорт няма възможност за акумулиране на необходимите средства за основните ремонти и капитално строителство.
През последните години са извършени текущи ремонти и освежителни мероприятия с наличния технически персонал по поддръжката, като са закупени само строителни материали на стойност около 18 хил. лв. Комплексът има значителен потенциал за развитие предвид местоположението си, условията, които предлага, живописния ландшафт и близостта на атрактивен воден басейн. За съхранението и поддържането на базата е необходим незабавен основен ремонт на покривите, отоплителната инсталация, както и ремонт на част от санитарните възли.
По предварителна план-сметка на Националния център за отдих, възстановяване и спорт стойността на належащите ремонтни дейности възлиза на около 300 хил. лв. Тази сума надхвърля възможностите на центъра и ще бъде осигурена по реда на плана за капитални вложения на Министерството на образованието и науката през 2005 г.
По отношение на незавършената монолитна сграда, през 2000 г. същата, на основание чл. 9 от Закона за общинската собственост, е предоставена на областния управител на Пернишка област. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Дойчинов, имате право на реплика в рамките на две минути.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, мисля, че много повече бяха зададените въпроси и много малко бяха отговорите. Ако не се пилееха пари с демонстрационните проекти, ремонтът можеше да бъде извършен незабавно и тази година. Защото аз видях нещо уникално по линия на демонстрационните проекти в община Трън – направена е една пейка на центъра на град Трън за четирима души. Това са такива безсмислици, а там, където има деца и хора, нищо не се прави. Под слънцето не може да се роди такова чудо.
Повтарям, ще се радвам, ако Вие, господин министър, наистина осъзнаете какво богатство като архитектура, като замисъл, като преливане на дейности представлява Националният детски екологичен комплекс. И ако вземете наистина незабавни мерки не така прахоснически да се хвърлят пари наляво и надясно, а там където са децата и бъдещето на България, там където е творчеството, въобръжението и възможността за развитие на младото поколение да се пропиляват така, защото някой не знае на какво е министър. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Ще се възползвате ли от правото си на дуплика, господин министър?
Заповядайте, можете да го направите в рамките на не повече от две минути.
МИНИСТЪР ИГОР ДАМЯНОВ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин Дойчинов, в края на отговора на Вашия въпрос аз изрично подчертах, че тези необходими средства – 300 хил. лв., ще бъдат предвидени в бюджета на министерството за капиталните разходи за 2005 г.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ, от място): Ще се радвам, ако го направите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Министърът на образованието и науката Игор Дамянов ще отговори на питане от народния представител Огнян Сапарев относно договорените позиции по Глава “Наука” от преговорите за присъединяването на Република България към Европейския съюз.
Господин Сапарев, разполагате с пет минути.
ОГНЯН САПАРЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Въпреки че Глава “Наука” от преговорите за присъединяването ни към Европейския съюз вече е затворена, до днес липсва каквато и да е информация за нейното съдържание. Това създава напрежение и сред научната общност. Ето защо Ви питам какви са били целите на преговорите и какви параметри са постигнати по отделните искания на Република България? Какви са договорените позиции, какви ангажименти е поела нашата страна и какво се прави за тяхното своевременно реализиране?
Към това бих добавил още нещо. Всъщност, информация няма не само за науката, а изобщо няма никаква информация. Това е една много секретна дейност на нашето правителство, както знаем, по всичките глави. Имаше една дискета - предполагам, че мнозина от вас са я виждали, в нея са формулирани определени насоки на нашето развитие, взаимоотношения и цели за постигане, които звучат много като тезисите на Тодор Живков. Там например в главата за образованието е казано, че трябва да достигнем някакви европейски критерии. Искам да кажа, че Оксфорд няма да настигнем, но Гърция сме я надминали отдавна, а тя все пак също е в Европейския съюз. Въпреки че, ако у нас даваха толкова пари, колкото дават в Оксфорд, вероятно за 20 години можеше и да ги надминем. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Сапарев.
Господин министър, разполагате с 10 минути, за да отговорите на питането на народния представител Огнян Сапарев.
МИНИСТЪР ИГОР ДАМЯНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Сапарев, европейското законодателство в областта на Глава 17 обхваща голям брой решения на Съвета на министрите и на Европейската комисия, които засягат две основни области:
Рамкови програми, свързани с дейността на Европейския съюз в областта на изследванията, технологичното развитие и технологичните демонстрационни инициативи, както и изследователски и обучителни дейности на Европейската общност за атомна енергия.
Второ, други програми за научни изследвания и технологично развитие и споразумения с трети страни за научно и технологично сътрудничество.
Рамковите програми на Общността са основен инструмент за финансиране на изследователската дейност. Целта на тези програми е: да се организира сътрудничество на различни нива; координация на национално, регионално и европейско ниво; подпомагане на изграждането на мрежа от изследователски екипи и повишаване на мобилността на гражданите и на идеите с цел повишаване конкурентоспособността на Европейския съюз. Програмите са отворени за участие от всички държави и частни субекти в съответствие с техния предмет на действие.
Поради своята специфичност законодателството в областта на науката и изследванията не изисква никакво въвеждане на национално законодателство. Готовността на всяка държава да прилага това законодателство не се измерва със способността й да прилага правни разпоредби, а да разполага с необходимите условия за ефективно участие в дейността на рамкови програми и дейността на Общността в областта на науката, изследванията и иновациите.
Преговорна Глава 17 “Наука и научни изследвания” е една от първите глави, по които страната ни представи позиция на 28 март 2000 г., и също така е от първите предварително затворени глави – 14 юни 2000 г.
Според общата позиция на Република България по Раздел ХVІІ “Наука и изследвания” Република България приема и ще прилага в пълен обхват релевантното европейско законодателство в гореспоменатата област. В тази област няма законодателни актове, които да изискват транспониране в нашето законодателство, в смисъл възприемане на европейското законодателство е участието ни в рамковите програми на Общността.
Решенията на Съвета за асоцииране между Европейския съюз и Република България за участие последователно в Пета – 1998-2002 г., и в Шеста рамкова програма – 2002-2006 г., станаха част от националното ни законодателство при асоциирането ни към тези програми.
От 1 септември 1999 г. България стана пълноправен член на Петата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности и на Европейската общност за атомна енергия за изследване и обучение. През същата година България стана пълноправен член на Европейската програма за координация в областта на научно-техническото сътрудничество (КОСТ).
На 29 ноември 2002 г. в Брюксел България подписа Меморандум за разбирателство между Европейската общност и Република България за асоциирането на България в Шестата рамкова програма за изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности, допринасяща за създаването на европейската научноизследователска зона и за иновации и в Шестата рамкова програма на Европейската общност – за атомната енергия, за ядрените изследвания и дейности по обучение, която също допринася за създаването на европейска научноизследователска зона.

С Решение № 10 от 7 януари 2003 г. Министерският съвет одобри меморандума, който бе ратифициран от Народното събрание на 7 февруари 2003 г. Активно се развива сътрудничеството със съвместния Изследователски център на Европейския съвет GRC в рамките на програмата за разширяване.
Дял ХVІІІ от Договора за създаване на Европейската общност съдържа всички дейности на общността в областта на изследванията и технологичното развитие и определя целите, правилата и процедурите за извършване на тази дейност. Според чл. 163 общността има за цел да укрепва научния и технологичен потенциал на индустрията на общността и да съдейства за нейната по-голяма конкурентоспособност в международен аспект, като в същото време се развиват всички научни изследвания в други области, които се считат за необходими, в съответствие с останалите глави на този договор.
С цел успешното провеждане на общностната политика в областта на науката и технологиите бяха предприети и се предприемат следните законодателни мерки. През 2003 г. беше приет Закон за насърчаване на научните изследвания. Основната цел на закона е уреждане принципите, механизмите и структурите за провеждане и насърчаване на научни изследвания. В съответствие с неговите разпоредби са разработени Правилник за организацията и дейността на Националния съвет за научни изследвания и Правилник за дейността на Фонд “Научни изследвания”. В процес на разработка и съгласуване са Стратегия за развитие на научните изследвания и Стратегия за иновации. В разработването им активно участие взе целият работен състав на работна група 17.
С цел доближаване на секторните политики до политиките и практиките на страните-членки на Европейския съюз, включително чрез оптимизиране на системата за висшето образование, научното и технологично развитие, бяха предприети редица мерки за усъвършенстване на нормативната уредба. С оглед подготовката за членство в Шеста рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие бяха подготвени и приети с решение на Министерския съвет краткосрочни мерки и Рамка за развитието на научните изследвания за 2005 г. С решение на Министерския съвет бяха въведени и нови научноизследователски конкурси на програмно-проектен принцип и одобрени национални програми за насочени изследвания. Те обхващат следните приоритетни области: геномика, информационно общество, нанотехнологии и нови материали, българското общество – част от Европа, и космически изследвания.
На основание чл. 13 от Постановление № 16 на Министерския съвет от 31 януари 2003 г. за изпълнение на държавния бюджет на Република България бе приета Наредба № 9, чрез която бе въведен нов механизъм за финансиране на научните изследвания в университетите, като разпределението на средствата се извършва на базата на постигнатите резултати от предходен период и независима експертиза на научната стойност на финансираните проекти. Разработена бе и нова Стратегия за електронното правителство. Разработва се, обсъжда се от Народното събрание и Закон за генетично модифицираните организми.
За постигане на една от основните стратегически цели – увеличаване на дела на брутния вътрешен продукт, отделян за наука и достигането му средно до 3% до 2010 г., като 2/3 идват от бизнеса, бяха въведени допълнително нови мерки – непреки финансови и данъчни облекчения, за научната дейност в данъчното законодателство. Регионалното и международно сътрудничество се развиват успешно и са съобразени с процесите и принципите на европейската интеграция.
Независимо от факта, че Глава седемнадесета “Наука и изследвания” вече е затворена, България продължава да следва стратегическите цели, поставени в Европейската комисия, в областта на науката и технологичното развитие. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Сапарев, имате възможност за уточняващи въпроси. Заповядайте.
ОГНЯН САПАРЕВ (КБ): Господин министър, понеже Вашият отговор беше достатъчно изчерпателен, позволете ми да задам два малко по-странични въпроса.
Единият е: ще позволите ли намаляване на бюджетната ставка за образование и наука за тази година, както говорят злите езици и каквато перспектива се задава?
И вторият въпрос е малко по-страничен, тъй като не виждам кога и как мога да Ви го задам: не като министър, а като мъж и интелектуалец изпитвате ли чувство на срам, когато бюджетът отчита 1 млрд. и 400 млн., така да се каже паднали от небето пари, а децата в сирашките домове получават 65 стотинки на ден оклад и 6 лв. за лични нужди на месец, независимо на колко години са – 15, 16, 17, 18 и т.н.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Вторият Ви въпрос очевидно е извън темата, но така или иначе, господин министър, Вие ще прецените дали и доколко да отговорите на него.
Имате думата.
МИНИСТЪР ИГОР ДАМЯНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Сапарев, няма да допусна подобно нещо и не се очертава подобна тенденция. Това е отговорът на първия въпрос.
По втория въпрос. Наистина нямам представа, за съжаление, какъв е окладът на тези деца, но не знам за какви 4 милиарда и кусур говорите. Аз не знам за такива пари.
ОГНЯН САПАРЕВ (КБ, от място): За милиард и 400 милиона.
МИНИСТЪР ИГОР ДАМЯНОВ: А, милиард и 400 милиона, става дума за бюджетния излишък, но за това трябва да питате министър Велчев, а не мен, не аз разполагам с него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дамянов.
Преминаваме към следващото питане, което е от народния представител Евгения Живкова, относно ангажиментите, поети от България, в сферата на професионалното образование по Глава осемнадесета от преговорите с Европейския съюз.
Заповядайте, госпожо Живкова, да развиете Вашето питане в рамките на пет минути.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, съдържанието на информацията относно Глава осемнадесета “Образование и обучение”, която беше представена на народните представители, не предоставя достатъчно информация по отношение на професионалното образование.
Законът за професионалното образование и обучение според Международната конвенция за присъединяване на Република България към Европейския съюз установява мобилна, адаптивна система на професионалното образование и обучение. Това е цитирано в документа. Също така е записано, че отговаря на пазара на труда и представлява неразделна част от политиката за социално и икономическо развитие.
Ако е така, бих искал да Ви попитам каква част от завършилите през последните три години професионални училища, включително и тези в системата на културата, са намерили работа в България? Знае ли се колко от тях са емигрирали? Какво предлага пазарът на труда на завършилите професионални училища, примерно ежегодно по брой места или професия, как е синхронизиран пазарът на труда със социално-икономическото развитие на страната и колко и какви професионални училища са закрити през последните 14 години?
Вероятно въпросът ми ще създаде малко трудности, но все пак мисля, че е важно да получим отговор на тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Живкова.
Господин министър, заповядайте да отговорите на питането на народния представител Евгения Живкова в рамките на десет минути.
МИНИСТЪР ИГОР ДАМЯНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Живкова! Професионалното образование в страната се провежда в държавни, общински или частни професионални училища, гимназии и колежи. През учебната 2003-2004 г. мрежата на професионалните училища в страната включва 461 професионални училища, гимназии и 9 колежа. От професионалните училища и гимназии 421 са държавни, 12 са общински и 28 са частни. Деветте професионални колежа, които предлагат обучение за придобиване четвърта степен на професионална квалификация, са частни.
За последните 10 години мрежата от държавни и общински професионални училища и гимназии е оптимизирана и е намаляла с 56. Закрити са професионални училища от направления, свързани с геология, проучване и минна промишленост, машиностроене и уредостроене, металургия и химическа промишленост. Във връзка с промените в пазара на труда се промени и интересът на учениците и техните родители към избора на професия. Докато през 1994 г. най-голям е делът на учениците, обучавани по професия от направление “Машиностроене и уредостроене” - около 16%, днес той е едва 5,5%. Предпочитани са професиите от областта на икономиката, туризма, компютърните технологии и то във вариант, който предлага и интензивно изучаване на чужд език.
За да се отговори на потребностите на пазара на труда в регионален план, като положителна тенденция може да се отбележи нарастването на броя на професионалните училища, които провеждат обучение по професии в повече от една професионална област. По този начин се осигуряват повече възможности за избор на професия и по-късно, след завършване на обучението, за реализация на пазара на труда.
Професионалното образование и обучение се организира в съответствие със Закона за професионалното обучение и образование от 1999 г. В стремежа да се установи мобилна и адаптивна система на професионално образование и обучение през последните години в министерството се разработва и необходимата за това нормативна уредба. Утвърден беше списъкът на професиите за професионално образование по чл. 6 от закона, по който започва да се осъществява обучение от учебната 2004/2005 г. Утвърдени са учебни планове по всички професии, за които има заявен прием по този списък. Утвърдени са 22 наредби за държавните образователни изисквания за придобиване на квалификация по професии, продължава работата по останалите. Съгласно чл. 10 от Закона за професионалното обучение и образование са утвърдени шестте рамкови програми за придобиване на професионална квалификация, които значително улесняват работата на институциите в системата на професионалното образование и обучение. В посока към подобряване на пригодността за заетост на младите хора в страната е изготвен проект за национална стратегия за продължаващо професионално обучение, който е разработен в тясно сътрудничество с Министерството на труда и социалната политика и Министерството на икономиката, Министерството на финансите и социалните партньори.
В Министерството на образованието и науката няма данни за броя на емигриралите млади хора, завършили професионалното си образование през последните три години. Полагат се усилия да се набира информация за реализиралите се ученици на пазара на труда, както и за тези, които продължават образованието си във висши училища. Реформата в образованието като цяло и в частност в професионалното образование и обучение в България е поставена пред важна задача – да се осигурят такива условия за професионална подготовка, които да дават възможност за непрекъснато поддържане на качеството на работната сила и нейната пригодност за заетост в съответствие с изискванията на пазара на труда и икономиката на знанието.
В края да добавя – да бъдат съобразени с изискванията на пазара на труда, към който през 2007 г. може би ще се присъединим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Живкова, имате ли уточняващи въпроси към министър Дамянов?
Заповядайте.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА (КБ): Благодаря Ви, господин министър.
Вашият отговор даде все пак някаква яснота по отношение на професионалното образование, въпреки че моето мнение е, че по отношение на Закона за професионалното образование има какво да се доработи и какво да се предложи. Смятам, че би трябвало да бъде по-добре синхронизирано професионалното ни обучение с пазара на труда и с бъдещото ни присъединяване към Европейския съюз, защото и по мнението на повечето преподаватели тези специализирани училища в България в предишните години, преди последните промени на Закона за професионалното образование, нашето образование в професионалната сфера беше добро.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
С това всъщност изразихте отношение към отговора на министъра на образованието.
От името на парламентарна група има думата господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Не знам дали е тъжно или е смешно това, което става днес в пленарната зала на Народното събрание. Госпожа Шулева повече от час и половина не може да намери време да дойде при нас. За съжаление, трудно ми е да определя дали е смешно или тъжно поради причината, че го няма и господин Станимир Илчев, който онзи ден, в сряда, надълго и нашироко ни обясняваше кога трябва да се смеем и кога трябва да плачем в зависимост от това, какво е казал министър-председателят.
А беше важно госпожа Шулева да бъде тук и да отговори на въпросите на няколко хиляди български работници, които днес очакват техните предприятия да бъдат обявени в ликвидация. Тя очевидно не идва, защото й е ясно, че отговорът й неминуемо ще предизвика не смях, а плач и негодувание от това, което става в българското тютюнево и цигарено производство.
Така че, уважаеми господин председател, добре е, когато се правят такива важни и ключови промени в икономическата политика на страната, господин заместник министър-председателят, отговарящ за тази дейност, да бъде в залата и да отговаря за нея. Очевидно е, че това, което става с българското цигарено производство, е нещо твърде далеч от това, което беше заложено в стратегията за приватизация и хората в страната вече го знаят, въпреки тези 500 хиляди, които се харчат от "Булгартабак" за така наречената "комуникационна стратегия", която трябва да ни обясни колко добре се приватизира "Булгартабак".
Всъщност, ако трябва да говорим за приватизация, ще трябва да зададем към госпожа Шулева няколко изключително важни въпроса, защото днес освен ликвидацията на дружествата, освен отнемането на търговските им марки, днес трябва да бъдат подадени и окончателните оферти за приватизацията на четирите цигарени фабрики. Въпросите, на които трябва да отговори госпожа Шулева, са: защо тези кандидати се поставят в едни изключително преференциални условия? Защо въпреки своето обещание тук, в тази зала, че до 2007 г. условията за производство на цигари и тютюн няма се променят, направено лично от госпожа Шулева, те се променят още от следващата година? А от следващата година се либерализират цените на цигарите в България. Защо става така, че това става заедно с въвеждането на новата система на акцизите в България, която, увеличавайки специфичните такси и намалявайки адвалорната част от акцизите, на практика повишава цените на най-евтините марки цигари – на 35% от тях. Става дума за марките "Фемина", "Средец", "Мелник", "Арда". В същото време намаляват цените на скъпите вносни цигари – на "Марлборо" с 32 ст., на "Давидоф" с 89 ст., на "Ротмънс" с 29 ст. Нали разбираме какъв ще бъде ефектът от тези мерки, които се въвеждат? Такива мерки преди пет години въведе Русия по отношение на българските цигари и с това унищожи както производството на български цигари в Русия, така и техния внос. Това прави в момента българското правителство по отношение на собственото си цигарено производство и госпожа Шулева трябва да бъде тук и да отговори защо. Заедно с това се отнемат лицензите на дружествата да произвеждат цигари и се създават условия, които на практика не дават възможност на никой в България, освен на новите собственици на четирите фабрики, да произвеждат цигари. Кой в България е този, който има оборот от 500 млн. евро годишно от производство на цигари? Кой е в България този, който е произвел 5 милиарда къса цигари? Има ли такъв? Очевидно няма. Така че България се превръща бавно и сигурно в място със затихващи функции като цигарено производство.
Очевидно е, че с тази стратегия не се защитават националните интереси на страната, очевидно е, че не се защитава българското производство, очевидно е, че не се защитават българските работници и тютюнопроизводители. Затова, уважаеми дами и господа, съвсем накратко ще спомена какво точно се искаше по стратегията и какво точно се получава. Някога, когато приемахте стратегията, която ние не подкрепихме, твърдяхте, че с нея "ще постигнем привличане на стратегически инвеститори с цел отправяне на положително послание към инвеститорите". Идват инвеститорите, но не защото са стратегически и не защото ще развиват пазара и износа на цигари извън България. Напротив, идват, за да купят българския пазар – тези 22 хиляди тона, които се потребяват в България.
Втората цел е осигуряване на максимални парични постъпления от приватизацията в бюджета. Това, за съжаление, няма да се случи. Последните информации са, че цените, които евентуално ще бъдат предложени, са значително по-ниски от тези, които бяха предлагани на предишните етапи.
Осигуряване на най-добро развитие на цигарения и тютюневия сектор – засега най-доброто развитие се изразява в ликвидация, ликвидация на всички останали дружества, произвеждащи тютюн и цигари в България, с изключение на четирите в "Двата пула".
Четвърто – развитие на чуждестранните пазари на цигари. И това няма да се състои, защото новият инвеститор, новият собственик няма да произвежда българските марки цигари, няма да продължи тази тенденция на увеличаване на износа, който тази година може би ще стигне 5 хил. т. Напротив, този износ ще бъде унищожен.
Преструктуриране на групата "Булгартабак" и сектора като цяло с цел увеличаване на стойността и конкурентоспособността – пожелание, което очевидно е отдавна забравено и от госпожа Шулева, и от цялото ръководство на холдинга.
Запазване на определено ниво на заетост в приватизираните дружества в съответствие с приложената бизнес програма – определеното ниво на заетост ще се изрази в нови 7 хиляди безработни. Това е целта, която си е поставила госпожа Шулева с програмата за приватизация, която реализира.
Осигуряване на алтернативна и по-високодоходна заетост на тютюнопроизводителите – поредното пожелание, което ще остане, за съжаление, само пожелание без никаква реална реализуема стойност, защото очевидно тютюнопроизводството в България е обречено.
В крайна сметка, стана ясно, че горепосочените цели няма да се реализират от политиката, която води настоящото правителство и холдингът в процеса на приватизация на четирите цигарени фабрики. Поради тази причина ние настояваме правителството да предложи и парламентът да приеме решение, с което да се прекрати приватизационната процедура, чиято схема няма нищо общо с одобрената от Народното събрание стратегия, и веднага да започне преструктурирането на “Булгартабак холдинг” в съответствие с националните интереси на страната. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Продължаваме с парламентарния контрол, въпросите и питанията към министъра на образованието и науката господин Игор Дамянов.
Следва питане от народния представител госпожа Евгения Тодорова Живкова относно информация за преговорна глава 18 “Образование и обучение”.
Заповядайте, госпожо Живкова, да изложите своето питане. Знаете, че според правилника разполагате с 5 минути.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, моето второ питане също е относно глава “Образование, професионално обучение и младеж”.
Искам също да кажа, че и по темата за обучението на младите хора няма достатъчно информация, която да е предоставена на народните представители.
Затова искам да Ви попитам, основавайки се на българското законодателство и по-точно на Закона за народната просвета, който изисква задължително образование до 16-годишна възраст, осигурено ли е изпълнението на това условие по време на преговорите и как точно?
Предвид нарастването на броя на непосещаващите училище, не се ли създават проблеми относно членството на България в Европейския съюз? И поставен ли е този въпрос при преговорите по глава 18?
Предвид твърдението, че България е привела образователната си реформа в пълно съответствие с чл. 149 и чл. 150 на Амстердамския договор, трябва ли да очакваме стабилност в системата на българското образование, за какъв период и как ще обясни растящата с бързи темпове неграмотност?
Относно Директива 77-486 на Европейския съюз искам да Ви попитам: какъв е броят на емигрантите в страната и техните деца и има ли очакване за увеличаването им?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Господин министър, заповядайте да отговорите на питането.
МИНИСТЪР ИГОР ДАМЯНОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми народни представители, уважаема госпожо Живкова! Преди да премина към отговора на Вашето питане, искам да отбележа, че Вашата неудовлетвореност от предоставената информация по преговорна глава 18 “Образование и обучение” идва от очевидното смесване на дискутираните проблеми във връзка с присъединяването на България към Европейския съюз и проблемите на образованието изобщо.
Въпреки че отговор по поетите ангажименти на България вв процеса на провеждане на преговорите е даван неведнъж, ще си позволя да повторя областите на образованието, в които подготовката за присъединяването на България към Европейския съюз изисква и постига хармонизиране.
1. Участие на България в европейските програми за образование и обучение “Сократ” и “Леонардо да Винчи”.
2. Осигуряване на условия за прилагане на Директива 77-486 за обучението на деца на работници-мигранти.
3. Развитие на реформата в професионалното образование.
4. Участие на България в изграждането на европейско пространство за висше образование и
5. Създаване на условия в образователната система на страната за учене през целия живот.
Тази тема се постарах да изясня подробно в отговора си на отправеното по-рано към мен питане на господин Иво Атанасов и актуален въпрос на госпожа Клара Петкова.
Всички въпроси извън посочените по-горе се отнасят до състоянието на образователната система, до демократизацията и изпълнението на основните стратегически цели, до предизвикателства, които възникват понякога, дори без да могат да бъдат прогнозирани, поради бързите промени в демографската, социалната и икономическата среда, но те не са част от преговорния процес.
Към тези основни теми на образователната реформа принадлежи и въпросът Ви за задължителното образование и неговата осигуреност. Нарастването на броя на учениците, които отпадат от училище или не са обхванати от системата, също е едно от ключовите предизвикателства, по които Стратегията за развитие на средното образование предвижда спешни мерки. Стабилността в образователната система, както и нейното единство се считат за много основен компонент за изпълнение на всички политики и стратегически мерки.
Растящата неграмотност сред населението е факт, породен от трусовете на преходния период, с който образователната система постепенно търси механизми, за да се справи.
Всички тези въпроси са много важни, но те са само няколко от многото страни на цялостния образователен процес. Но тъй като Вашият въпрос е насочен към осветляване на преговорните ангажименти, не е моментът те да бъдат дискутирани сега. Единственото, което мога да Ви кажа, е, че тези теми не са обект на преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз, нито ангажимент, поет по преговорна глава 18 “Образование и обучение”.
Директива 77-486 действително е част от преговорния процес, но тук Вашият въпрос не е съвсем ясен. Директивата се отнася към обучението на децата на мигрантите, тоест на хора, идващи от страна-членка на Европейския съюз, които ще пребивават в страната ни за определен период с цел работа, обучение или научни изследвания. Емигрантите в страната ни са обект на статистика и законодателни регламенти на други ведомства и такава категория пребиваващи не подлежи на законодателството, което обвързва България с Европейския съюз.
Уверявам Ви, че Министерството на образованието и науката с най-искрено желание изразява готовността си да коментира всички въпроси, свързани с преговорния процес в областта на образованието и обучението, зададени във формален и неформален вид. Разпространението на информация за преговорния процес е едно от основните ни задължения - както на нас, така и на всички работни групи към Координационния съвет по подготовката на България за присъединяване към Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Живкова, имате възможност да зададете своите уточняващи въпроси в рамките на 2 минути.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Няма да задавам уточняващи въпроси, но просто искам да кажа на господин министъра, че вероятно по-добре е запознат с въпросите, които са поставени по преговорна глава 18. Но не смятам, че проблемите на българското образование и въпросите, които трябва да бъдат решени, са извън общите проблеми по отношение на образованието и присъединяването ни към Европейския съюз и изискванията, поставени на България, за да бъде тя равностоен член на този съюз, надявам се, през 2007 г.
Едва ли в Европа ще бъдат доволни, ако България влезе като една страна, в която има голям процент неграмотни деца. И всички тези въпроси искам да Ви кажа, че бяха поставени преди една седмица на световна парламентарна конференция на жените-парламентаристи в Рим, където бяха дискутирани. Така че не смятам, че проблемите на българското образование не са свързани с присъединяването ни към Европейския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Следва актуалният въпрос на народния представител госпожа Теодора Константинова относно алтернативните форми за обучение в училищата.
Заповядайте, госпожо Константинова.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, през 1991 г. при приемането на нов Закон за народната просвета се изброяват допълнителните форми на обучение в училищата – задочно, вечерно, кореспондентско, индивидуално, самостоятелно и дистанционно. Мярката е целяла максимална гъвкавост на образователната система, така че да могат да се прилагат повече решения за децата в риск от отпадане от училище, да се даде възможност на младежи над 20 години, но недипломирали се, и други нуждаещи се да работят и завършат средното си образование.
През 1999 г. при приемането на Закона за образователния минимум депутатите записват, че за алтернативните форми на обучение Министерството на образованието и науката трябва да приеме отделна наредба.
Уважаеми господин министър, моля да ми отговорите приета ли е от Министерството на образованието и науката отделна наредба за алтернативните форми на обучение в училищата? Прилагат ли се те – в кои градове, в колко от училищата на България и кои от алтернативните форми на обучение? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Константинова.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ИГОР ДАМЯНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Константинова, дами и господа народни представители, формите на обучение в българските училища са посочени в Правилника за прилагане на Закона за народната просвета, съгласно чл. 78, ал. 1 от който те са: дневна, вечерна, задочна, индивидуална, самостоятелна, кореспондентска и дистанционна. Най-широко, най-масово прилаганата форма на обучение естествено е дневната. И в този смисъл останалите могат условно да бъдат определени като алтернативни, въпреки че такова понятие в нормативната база не съществува. Организацията и провеждането им, без последните две, са регламентирани в Раздел І от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета. Училището може да организира вечерна и задочна форма след постъпили заявки и при възможност за организацията и провеждането им, тъй като обучението се организира в паралелки и групи. Индивидуална и самостоятелна форма се прилагат при условията на чл. 83, ал. 2 и чл. 84, ал. 2 от Правилника за приложение на Закона за народната просвета след подадено писмено заявление до директора на училището. Промяната на формата на обучение става в началото или по време на учебните занятия в съответствие с чл. 85, ал. 2 и ал. 3 от Правилника за приложение на Закона за народната просвета.
Тъй като вечерната, задочната, индивидуалната и самостоятелната форма на обучение се организират и провеждат на училищно равнище и са динамична величина, Министерството на образованието и науката не може да има информация в кои училища и в кои градове в конкретен момент се прилагат тези форми на обучение. По-особено стои въпросът с кореспондентската и дистанционната форма на обучение, за които в България засега няма традиции и технически средства за тяхното прилагане. В съответствие с изискванията на чл. 86, ал. 3 от Правилника за приложение на Закона за народната просвета, съгласно който тези форми за обучение се организират при условия и ред с наредба на министъра на образованието и науката, предстои изработването и утвърждаването на такива нормативни актове. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Константинова, можете да изразите своето становище към отговора на министъра.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ОДС): Уважаеми господин министър, аз се постарах да науча всичко това, за което Вие говорихте преди малко, при подготовката на моя въпрос. Доколкото разбирам, алтернативните форми на обучение се прилагат в непълен обем – главно вечерната и рядко задочната. Индивидуалната форма на обучение в училищата, към която прибягват много често хронично болни, не може да задоволи нуждите на всички деца, нуждаещи се от нея. При този начин на обучение учители ходят в дома на децата. Нормативната уредба изисква часовете да са 8 до 12 часа седмично. Заплащането се осъществява от общините и изисква допълнителен брой извън щата в училищата. Общините обаче не разполагат с достатъчно средства за заплати и се налага семействата на болните деца да поемат в повечето случаи непосилното бреме за обучението им. По този начин се ощетяват много деца, чиито родители не могат да осигурят подготовката им финансово. Според мен това е бягство на държавата от задължението и ангажимента към образованието на болните деца. Крайно време е държавата да поеме отговорността за онеправданите от съдбата и законово, чрез бюджета на Министерството на образованието и науката, да се регламентират и осигурят средства за достатъчен брой учители на базата на информация за броя на нуждаещите се деца по общини. Длъжници сме на хронично болните ученици в това отношение.
Що се отнася до кореспондентската и дистанционна форма на обучение, те не са стартирали, независимо от това, че са разписани в Правилника за приложение на Закона за народната просвета. Не е обнародвана и наредба за правилата и организацията им. Крайно време е при посочен приоритет образованието управляващите и Министерството на образованието и науката да направят всичко възможно да се вземат мерки за приемане на отделна наредба за алтернативните форми на обучение. И по-важното – да се регламентира законово обезпечаване на обучението на хронично болни деца в държавата, за да имат равен старт в живота с другите, които са имали щастието да се родят и живеят здрави. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Константинова.
Господин министър? Няма да ползвате правото си на дуплика.
Преминаваме към следващия актуален въпрос на народния представител Георги Анастасов относно документите за самоличност на учениците.
Заповядайте, господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, моят актуален въпрос вече почти не е актуален, защото мина почти месец оттогава, от 4 октомври. Разбира се, не е Ваша вината, че не отговорихте, не можахте да вземете участие поради други теми по време на дебатите.
Моят актуален въпрос е във връзка с това, че се накараха родителите да дадат допълнителни средства за нов документ – трети, а за някои четвърти документ за децата, който дублира ученическия бележник със снимка, ученическата карта със снимка и сега този опознавателен знак. И като имаме предвид, че 14-годишните деца вече имат лични карти, някои стават с по четири опознавателни документа.
Тук се направиха разходи от родителите – от 2 до 5 лв. в различните училища, за един документ, разходите за производството на който по себестойност е не повече от 40-50 ст. И резонен е този мой актуален въпрос: в чии джобове са постъпили тези пари?
Аз разбирам родителите да бяха дали пари, за да подпомогнат учителите, които са в тежко финансово и икономическо състояние, което не подобава на тяхната отговорна професия – да обучават децата ни. Но аз силно се съмнявам, че това е било за техните учители. Явно някой се облагодетелства и аз не знам на какво основание са издадени тези документи – Ваша заповед ли е, наредба ли, просто е сведено на тези родителски срещи.
И пак повтарям - диапазонът, разликата е голяма. Родителите негодуват срещу тези суми за тези документи. Не срещу парите, които повечето училища събират за довършване на ремонтните работи. Те знаят, че децата им трябва да учат в нормална обстановка и поради тази причина са готови да дадат мило и драго за училището, за подобряване на храната им. Има училища, в които се събират пари, за да се хранят децата им по-евтино с по-питателна топла храна на обяд. Но за този вид документ възмущението е голямо и аз от много училища, от много родителите получих такива неприятни сигнали. И на тази база отправям моя актуален въпрос.
И накрая, не смятате ли, че са Ви подвели с това нещо? Не смятате ли, че милиони родители се чувстват излъгани?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Анастасов.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ИГОР ДАМЯНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Анастасов, дами и господа народни представители, от Министерството на образованието и науката, както и от регионалните инспекторати по образованието не са издавани разпореждания, изисквания или указания за въвеждането на бадж, удостоверяващ самоличността на ученика. Заявявам го с цялата отговорност. Нормативните и поднормативни актове, с които правно се регулират дейностите в системата на народната просвета, не съдържат разпоредби за осигуряване на такъв знак като документ, идентифициращ ученика. Съгласно Наредба № 4 от 16 април 2003 г. на Министерството на образованието и науката са определени документите за системата на народната просвета. Други документи за идентификация на ученика, освен ученическа лична карта и ученическа книжка, не са регламентирани.

При наличието на основателни съображения за сигурността на децата и учениците и при съгласие на родителите ползването на бадж може да бъде инициирано от училищното настоятелство и въведено по ред, определен със заповед на директора. Осигуряването на такъв знак следва да се финансира от самото настоятелство.
Като независими и доброволни сдружения за подпомагане на развитието и материалното осигуряване на училището, училищните настоятелства осигуряват дейността си при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. В този смисъл родителите могат да правят парични вноски само доброволно.
Изискването от страна на директор на училище родителите да плащат баджа за ученика представлява нарушение на задълженията на директора като орган за управление на училището. И ще Ви помоля – бъдете конкретен, за да вземем в тези случаи конкретни мерки и да санкционираме тези директори. При конкретни сигнали, уверявам Ви, ще бъдат взети незабавни мерки. За кои училища става дума? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Господин Анастасов, имате възможност за реплика.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Аз съм доволен на 75% от отговора.
Преди да Ви отговоря за конкретните училища, искам да кажа, че се радвам, че след като Ви ги предоставя, Вие ще вземете необходимите мерки, за да се проучи този въпрос и в един оперативен порядък ще се информираме – не тук, от трибуната, има и друг начин да се срещнем с Вас, за да получа подробна информация за това точно какво е станало и кой е инициаторът.
Що се отнася до училищата, за да не ги пропусна, ще ми разрешите още в понеделник да събера пълната информация кои са училищата в София, защото и от София ми се обаждаха, подробно моите социалдемократи, родители и учители ще ми дадат тази информация, която ще Ви предоставя.
Пак повтарям – доволен съм от отговора, че ще бъдат взети съответните мерки и санкции, ако има нарушители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Господин министърът няма да направи дуплика.
С това приключват въпросите и питанията към министъра на образованието и науката. Благодаря ви.
Преминаваме към въпросите и питанията към министъра на труда и социалната политика госпожа Христина Христова.
Първото питане е на народния представител Панайот Ляков относно осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд в българските предприятия.
Заповядайте, господин Ляков, да развиете своето питане. Знаете, че разполагате с пет минути за това според Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Моето питане е свързано с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд – един много сериозен проблем, който продължава да бъде подценяван, и за да потвърдя това свое твърдение ще Ви кажа, че според проучвания на Центъра за икономическо развитие над 80% от българските предприятия не отговарят на европейските изисквания за безопасни и здравословни условия на труд.
Законът за здравословни и безопасни условия на труд беше приет и обнародван в “Държавен вестник” през м. декември 1997 г. Имаше 6-годишен гратисен период и от началото на 2004 г. всички предприятия трябва да приведат своята дейност в съответствие с изискванията на закона.
Надявам се, че Вие сте изпълнили своето законово задължение по същия закон – чл. 36, направили сте съответните анализи за това състояние, за тенденциите, за проблемите и за това какви мерки ще предприемете, за да се изпълнят изискванията на закона, защото аз споделям едно твърдение, че ако в едно предприятие не са осигурени здравословни и безопасни условия на труд, това предприятие не може да произвежда безопасни и здравословни продукти. Тоест, автоматично тази ненормална работна среда дава отражение върху качеството на продукта и създава рискове не само за работещите в предприятието, но и за клиентите, които са потребители на тази продукция.
Надявам се, че в този анализ, който очаквам да чуя с интерес от Вас, Вие ще дадете информация за това в каква част от българските предприятия има вече създадени системи за управление на тази дейност, които ги наричат системи за безопасна и здравословна работа и дали тези системи осигуряват всички законови и други нормативни изисквания за здравословни и безопасни условия на труд; дали тези системи осигуряват максимална защита за работниците и служителите за предотвратяване, намаляване и ограничаване професионалния риск в съответното предприятие; дали тези системи гарантират професионално достойнство и удовлетвореност от работата на работниците, служителите и ръководителите; дали в предприятието е създадена непримиримост към нарушенията на безопасните и здравословни условия на труд; дали има писани правила, процедури, инструкции и т.н.; дали политиката в съответната фирма за безопасни и здравословни условия на труд подпомага стратегическото развитие на фирмата и увеличаване на нейната конкурентоспособност; дали се намаляват загубите и финансовите разходи при аварии, трудови злополуки, професионални заболявания, защото те са едно тежко финансово бреме и дали в крайна сметка у нас има тенденция, има осъзнаване, че успяващите конкурентоспособни фирми включват в своите бизнес стратегии ново качество на труда – пълното физическо, психическо и социално състояние на работещите в тях? Само тогава те могат да гарантират и справедливо заплащане, и пълноценен и здравословен живот, и максимална безопасност на своите служители. Затова, разбира се, са необходими значителни средства. Аз се надявам, че и това ще бъде казано във Вашия анализ и затова искам да чуя Вашия отговор на поставените от мен проблеми с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Заповядайте, госпожо министър, за да отговорите на това питане.
МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ляков!
Преди всичко бих искала да заявя, че Вие задавате един изключително важен въпрос и в тази област наистина България има най-широкообемни ангажименти до периода на присъединяването си. Разбира се, трябва да кажа, че в областта на безопасните и здравословни условия на труд ние вече имаме законодателство, което е хармонизирано, но това е първата стъпка. Сега предстои най-важното. Въвели сме всички европейски директиви, с които се регламентират минималните изисквания. Създадени са и предпоставки за въвеждане на нова организация и управление на дейността в предприятията.
В голяма степен някои от сега действащите норми в българската нормативна база съответстват на европейските такива, обаче, анализирайки постигнатото, ние нямаме никакви заблуждения относно огромните проблеми, които предстои да преодолеем и сериозния път, който трябва да извървим в много кратко време. Ето защо, уважаеми господин Ляков, аз съм подготвила, смятам максимално изчерпателна информация, включително и добрата, и лошата статистика, усилията, които полагаме, постиженията, които са постигнати и това, което наистина е огромен проблем и което трябва да се прави заедно и с бизнеса.

Преди всичко бих искала да ви запозная с пълните резултати, които имаме от извършената контролна дейност на базата на 2003 г. и една част от 2004 г. През 2003 г. са проверени 30 190 предприятия – 12,7% от всички регистрирани предприятия в България, с 1 млн. и 793 хил. работници – 77,5% от всички работещи. Констатирани са 142 206 нарушения на изискванията на нормативните актове в областта на трудовото законодателство. Направени са 136 300 предписания. Спрени са от работа 1327 машини, съоръжения, цехове, работни места, предприятия и обекти. Отстранени са от работа 144 души поради липса на необходимата правоспособност и квалификация за полагания от тях труд. Потърсена е административнонаказателна отговорност от 8914 работодатели и длъжностни лица за допуснати нарушения на трудовото законодателство.
Анализите от тази контролна дейност показват, че спрените обекти, машини и съоръжения за 2003 г. са 1,5 пъти повече от тези през 2002 г., като най-тежко е положението в строителството, селското и ловно стопанство, керамично-силикатната промишленост и производството на дървен материал и изделия от дърво. Най-много нарушения на законодателството са направени в тези сфери, а също така в търговията и хотелиерството, производството на облекла, производството на хранителни продукти. Съставените актове са два пъти повече в сравнение с 2002 г. От тези санкции най-голям е относителният дял на нарушенията на нормите по здравословни и безопасни условия на труд. Общият брой на тези нарушения е 100 126 или това представлява огромната част от всички констатирани нарушения – 70,4%. В това число нарушенията са свързани главно с организацията на дейността по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд – 49% от нарушенията; техническа безопасност – 34%; фактори на работната среда – 16,6%.
Въпреки констатираните нарушения на законодателството, не може да се твърди, че българските предприятия като цяло не отговарят на изискванията за безопасни и здравословни условия на труд. В потвърждение на това може да се посочи и нивото на трудовия травматизъм, което през 2003 г. е най-ниско от последните десет години в България, независимо, че се увеличава броят на предприятията, броят на заетите, новите технологии и т.н., независимо и от това, че имаме най-малко още 300 000 нови заети, които излязоха от сивата икономика.
Трябва също да подчертая, че от проверените само през 2003 г. общо 30 190 предприятия, в 31% - около 1/3, условията на труд са напълно приведени в съответствие с изискванията на европейските критерии. Сериозни постижения в това отношение имат някои много големи и с добър престиж предприятия – “Солвей Соди”, “Лукойл”, “Хайят Бългерия Кемикъл”, “Юмикор мед”, “Приста ойл”, поделенията на “Булгаргаз” и др. Много от тези дружества вече имат сертификат ИСО за управление на качеството.
Резултатите от проведената през м. април т.г. национална кампания по спазване на трудовото законодателство в предприятията за преработка на мляко и производството на млечни продукти показа, че вече има значителен брой предприятия и в тази област, които са на много добро ниво и отговарят на критериите. Налице е положителна тенденция и в керамичната промишленост.
Реализирането на тези цели се осъществява с постоянно консултиране със социалните партньори. По друг начин не би могло и да бъде, тъй като синдикатите и работодателите трябва да поемат своите ангажименти в тази област, като непрекъснато трябва да договарят все по-добри условия на труд.
В подкрепа на тази тежка реформа, която правим в момента – да се приведе в съответствие с европейските изисквания, разработен е и европейски проект, който има за цел да подпомогне усилията в областта на реформата. Също така е разработена и методика за определяне размера на диференцирани осигурителни вноски. Тази методика бе приета с пълен консенсус на 6 октомври от Националния съвет за тристранно сътрудничество, където се урежда редът за диференцирани вноски, стимулират се изрядните работодатели и се санкционират фактически с по-висока вноска неизрядните работодатели в областта на условията на труд. Анализите за приложението показват, че осигурителната тежест на над 115 000 осигурители с около 1 млн. и 200 хил. осигурени лица ще плащат по-нисък размер, защото са положили усилия в тази област – от 0,2 до 0,3, което е съществено намаление на осигурителната тежест, и около 25 000 ще трябва да плащат вноска от 0,2 до 0,4.
Преди една седмица Министерският съвет прие и проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за безопасни условия на труд, където се направиха последните привеждания в съответствие на текстовете на закона със съответните директиви. Това главно е свързано с въвеждане на регистрация на службите по трудова медицина и контрол върху дейността им, както и върху водената документация. Също така се предлага и рационална долна граница за численост на персонала при създаване на групи по условия на труд в предприятията. Долната граница е пет работници или служители, което задължава работодателят да има такава група по условия на труд. Утвърден е график за консултации и даване на предложения от страна на социалните партньори за постепенно преустановяване на практиката на компенсация и заплащане на лоши условия на труд и по-скоро практика на стимулиране на създаване на по-добри условия на труд.
В общи линии това е ситуацията с привеждане в съответствие на българското законодателство и на практиката по здравословни и безопасни условия на труд. Както подчертах, хармонизацията е факт. Предстои най-трудното. Много е постигнато. Оттук нататък наистина се нуждаем от много сериозно социално сътрудничество, за да можем да постигнем тези изисквания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Ляков, имате възможност да зададете своите уточняващи въпроси.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, информацията беше изчерпателна. Тя всъщност беше статистика с много малка аналитична част. Аналитичната част само потвърди – може процентът да е паднал от 80 на 70 – че 1/3 от българските предприятия напълно отговарят на изискванията за безопасни и здравословни условия на труд, а останалите не отговарят в различна степен.
Вие знаете, че за да се излезе от ситуацията, има два пътя. Единият е да завишите санкциите, да упражните по-строг контрол, като оставите цялата тежест и отговорност на работодателите, което всъщност и по закон е така. Според мен обаче това едва ли ще има ефект. Радвам се, че Вие осъзнавате значимостта на проблема. Привеждането в съответствие с европейските изисквания изисква значителни инвестиции, иска воля, иска целенасочена политика в българските фирми.
Първият допълнителен въпрос е: Дали ще използвате обратната тенденция, т.е. ще предприемете други мерки, като например изведете Инспекцията по труда от Вашето министерство и предложите тя да бъде на подчинение на Министерския съвет, т.е. да има по-обхватен поглед и да не контролира сама себе си, защото една от най-сериозните критики в годишния доклад беше за липсата на капацитет в тази инспекция?
Второ, ще засилите ли дейността на този фонд, който е към Вашето министерство, т.е. той да има по-активно участие в осъществяването на програми за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд в браншове или по отделни предприятия? Вашата подкрепа там е до 20%, но според мен тя е важна, институционална и може да изиграе голяма роля в привеждане на българската икономика в съответствие с високите изисквания.
Това са моите два въпроса: Дали ще приемете едната или другата тенденция, но ако приемете втората, която според мен е по-перспективна, дали ще подкрепите законопроекта на моите колеги, които са внесли предложение за извеждане на друг ранг на Държавната инспекция по охрана на труда и дали ще засилите дейността на Фонда за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ляков! Аз, разбира се, мога да предоставя и по-голяма аналитична част, за съжаление това не може да стане в краткото време, с което разполагаме. Аз съм готова да Ви предоставя, стига да имате желание да прочетете, една много сериозна аналитична част, която сме предоставили съвсем скоро на Европейската комисия в това отношение и там наистина са засегнати почти всички отрасли, с всички детайли в това отношение.
По отношение на двата Ви въпроса. От една страна, как ще се справим с този въпрос, защото ние трябва да се справим като държава и като общество, дали да се повишат санкциите, контролната дейност. Както виждате, проверени са около 13% от всички съществуващи стопански обекти в страната. Това е изключително огромно покритие на контролната дейност, защото законите се изпълняват не заради контрола. Всеки е длъжен да изпълнява законите в нашата страна.
Бих искала да кажа, че не само защото има европейски изисквания, видите ли, българските работодатели и българските предприятия трябва да направят добри и подходящи условия на труд за българските работници, за да отговорим на изискванията. Дори да нямаше никакви изисквания, свързани с присъединяването ни към Европейския съюз, българските работодатели са длъжни да създават нормални условия на труд. Това е част от целия инвестиционен процес. Както инвестират за сгради, за работни заплати, за осигуровки, за технологии, това е също част от инвестициите.
Също така бих искала да кажа, трудно е да отговоря, че ако има и допълнително финансово бреме за бизнеса, то трябва да потърсим едни плащания директно от бюджета, за да могат работодателите да си закупят необходимите им технологии за добри условия за работа. Това едва ли може да стане, но с данъчната политика се създават условия именно за това – намалявайки данъчното бреме, бизнесът точно това трябва да направи. Да инвестира в разширяване и в по-добро качество на производството и на своите технологии.
Разбира се, аз не бих се наела да коментирам цифрите, които различни агенции и изследователски тимове показват относно финансовата тежест, която ще има бизнесът. Това е нещо много прецизно, но аз казвам, че това е абсолютно присъща част на инвестиционния процес и всеки е длъжен да го направи.
По отношение на институционалната промяна на контролния орган, който, доколкото знам, е Главната инспекция по труда, тенденцията е по-скоро обратна. С последните привеждания в съответствие и хармонизиране на законите, свързани с публичната администрация, с европейските такива, по-скоро трябва да се търси персонална, персонифицирана юрисдикция и отговорност върху всички агенции.
Опитът в България на агенциите, които бяха в такова положение, които са сега в момента към Министерския съвет или просто създадени със закон, когато няма пряка отговорност на министър, показаха, че това не довежда до нищо добро. Обикновено по света това е правомощие на министъра на труда. В крайна сметка министърът на труда е член на правителството и е длъжен да изпълни политиката на правителството и да контролира този въпрос. Но аз съм готова да чуя всякакви аргументи и да се дебатира този въпрос. Разбира се, че винаги има какво да се усъвършенства.
Относно институционалното укрепване на агенцията, само за 2004 г. са назначени 40 души допълнително държавни служители. През миналата година – 91 човека, стават 131 човека. И това за мащабите на администрацията никак не е малко. Да не говорим за подобряването на техническия административен капацитет с допълнителна техническа съоръженост, с мобилни телефони, с автомобили. Сега в момента се закупуват за всички основни инспектори малки преносими компютри, с които те да могат да правят справки и да регистрират каквото е необходимо. В това отношение това мога да кажа.
Разбира се, дебатите, както знаете и по Закона за здравословни и безопасни условия на труд, и в момента са пренесени вече в комисиите на парламента. Готови сме конструктивно да обсъдим всички предложения и да работим за усъвършенстване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Ляков, може да изразите Вашето отношение към отговорите на министър Христова.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Благодаря Ви, госпожо министър. Ще Ви бъда благодарен, ако ми изпратите аналитичната част, тъй като аз ще продължавам да следя тази тема и можем да продължим нашия диалог, да не го наричам диспут. Макар че досега нито един министър, който ми е обещал да ми изпрати материали, не го е направил. Дано Вие сте първата, която ще наруши това правило.
Добре, Вие сте избрали може би нещо средно между двете тенденции, които очертах. Те не са и толкова раздалечени. За мен е по-важно вашите партньори – работодателите, да почувстват, че в лицето на министерството ще имат необходимата подкрепа. Това, което ви казах за фонда, вие знаете, че там, когато се финансират отделни проекти и програми, трябва да се покаже на отделния бранш, че едно предприятие, което иска да направи работна среда с изисквания, напълно отговарящи на европейските стандарти, било на качество за добра производствена практика и т.н., получава подкрепата от министерството. И този проект по закона вие може да го финансирате 20%. Значи това не са някакви значителни средства, а просто да се покаже, че сте съпричастни на усилията на тези, които осъзнават колко е важно да създадат такива условия. Те имат нужда от подкрепа и вие им я давате.
Защото най-важното е в тази политика всички да разберат, че не може да правят конкурентоспособна продукция и да бъдат конкурентни на пазара, ако нямат в предприятието безопасни и здравословни условия на труд и мисля, че към това трябва да бъдат насочени вашите усилия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към актуалния въпрос, зададен от народния представител Тошо Пейков отново към министър Христова.
ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо министър! Първо искам да започна с това, че по характер аз съм търпелив и сговорчив човек и не бих искал да водя някакви теоретични спорове с Вас. Но бих желал все пак да си поговорим по една тема, която доста остаря и не е толкова актуална, макар че я наричаме актуален въпрос от 22 юли 2004 г.
Уважаема госпожо министър Христова, на страницата си в Интернет , ръководеното от Вас министерство обяви на 24 и 25 юни – в два дни, провеждането на конкурс за директор на Дирекция "Бюро по труда" в гр. Исперих, област Разград. Съгласно обявлението конкурсът трябваше да се проведе наистина в два дни, по добре позната процедура. Тук бих искал да кажа какви са нарушенията на процедурата, допуснати от членове на комисията.

Първо, конкурсът е проведен само за един ден, въпреки обявлението.
Второ, “спечелилата” конкурса съпруга на областния управител на област Разград госпожа Гюлшен Сюлейман единствена от кандидатите е знаела, че тестът и интервюто ще бъдат проведени едновременно. На всичкото отгоре, именно съпругата на областния управител госпожа Сюлейман е била посочена от члена на комисията Коева да изтегли плика с варианта.
Трето, госпожа Сюлейман изтегля плик, съдържащ вариант първи, какъвто вариант е бил разигран от комисията и при провеждането на конкурса в град Омуртаг. Съвпаденията стават твърде много. Другите пликове с пълен текст на вариантите не се отварят. Интересно защо?
Четвърто, големи пликове се раздават от членове на комисията на кандидатите, без да се отварят, т.е. само раздаващият и отделният кандидат знаят какво има в съответния плик. А какво ли е имало в пликовете?
Пето, при провеждане на интервюто с кандидатите не се прави запис, а след приключването не се подписва протокол от двете страни. Интересно защо?
Уважаема госпожо министър, и с просто око за мен е видно, че конкурсът е проведен с единствената цел да бъде излъчена за победител предварително определена от местната организация на една партия госпожа Гюлшен Сюлейман – съпруга на областния управител господин Бехчет Сюлейман.
Моят актуален въпрос е следният:
Ще анулирате ли резултатите от този предварително уговорен и опорочен от Ваши служители конкурс; ще насрочите ли дата за провеждане на нов конкурс при спазване на всички законови процедури и при условия на прозрачност?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, моля да отговорите на актуалния въпрос на народния представител Тошо Пейков.
МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Пейков! Преди всичко бих искала да кажа, че наистина не се чувствам много комфортно да отговарям на такива въпроси, свързани с процедури по законите за държавния служител и за администрацията. Предпочитам за някакви други, по-съществени политически въпроси, но ще Ви дам пълна информация как е протекъл този конкурс.
Конкурсът за длъжността “директор на дирекция “Бюро по труда” – град Исперих е проведен съгласно Заповед 707 от 10 юни 2004 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. Конкурсът е включвал два етапа: тест и интервю, съгласно нормативната база.
Всички конкурси за заемане на длъжност по заетостта се провеждат при еднакви условия и ред в цялата страна. Предвид големия интерес към конкурсите винаги се определят два дни за провеждането на теста и интервюто. Но веднага след провеждането на теста на кандидатите се обявяват резултатите и им се съобщава кои са допуснати до интервюто. Винаги интервюто започва непосредствено след оценката от теста. При повече допуснати кандидати е възможно някои от тях да останат за следващия ден.
При конкурса за директор на дирекция Бюро по труда – гр. Исперих, до интервю са допуснати само трима кандидати, на които е съобщено, че интервюто ще се проведе след теста. Никой от тях не е възразявал, и не е възразил, и не е поискал отлагане на интервюто. До конкурса са допуснати само кандидати, които покриват минималните изисквания за заемане на длъжността – минимум пет години професионален опит и минимум пет години опит в дейности по ръководство, планиране, организиране и контролиране на администрацията.
За длъжността “директор на дирекция Бюро по труда” – Исперих, документи са подали четирима души. До явяване на теста са допуснати всички кандидати, подали документи: Любомир Петков Драганов, Нели Вълева Пейкова, Гюлшен Ибрям Сюлейман, Драгомир Петров Нанов. В деня на конкурса на поканата към всеки един от кандидатите да изтегли варианта се е отзовала госпожа Гюлшен Сюлейман. Тя изтегля в присъствието на всички вариант първи от подготвените от комисията три варианта. Той е размножен и предоставен явно на всеки кандидат, като са му дадени голям и малък плик, и формуляр, на който да напише името си, след което да го запечата в малкия плик. Спазени са всички изисквания за анонимност на конкурса при решаване на теста и проверка на работата. В присъствието на кандидатите са отворени малките пликове с имената им и са съобщени получените от теста точки. До отварянето на малките пликове комисията не знае кой тест на кого е.
До интервю са допуснати трима: Драгомир Нанов с 4 точки, Гюлшен Сюлейман – 3,55, Нели Пейкова – 3,50 точки. Любомир Драганов не е допуснат, поради общ резултат от теста 2,80.
Проведеното интервю с тримата кандидати е структурирано по компетентност, като на всеки кандидат са задавани едни и същи въпроси. В наредбата за провеждане на конкурсите няма изискване да се води запис на интервюто и да се подписва протокол от двете страни. Резултатите от интервюто са изчислени като средна оценка от оценките на всички членове на комисията. Резултатите са: Гюлшен Сюлейман – 4,36; Драгомир Нанов – 3,86; Нели Пейкова – 3,02.
Крайното класиране се оформя като среден сбор от оценките от теста и интервюто, умножени с коефициент за трудност.
Въз основа на получените резултати е направено и крайното класиране, както следва:
Гюлшен Сюлейман - 28,08; Драгомир Нанов – 27,43; Нели Пейкова – 22,60.
За успешно издържали конкурса се приемат кандидати, които са получили най-малка обща оценка 26,50.
Комисията, провела конкурса, се е състояла от 7 членове, включително главния секретар на Агенцията по заетостта и директора на дирекция Регионална служба по заетост. Комисията е с по-голям числен състав, поради това, че в същия ден се е провел и конкурс за длъжността директор на Бюрото по труда в Нови пазар.
До изпълнителния директор на Агенцията по заетостта не е постъпило нито едно друго възражение от участниците в конкурса срещу преценката на комисията както в законоустановения 7-дневен срок, така и до момента.
Ето защо на основание на това решение аз не съм в състояние да анулирам резултатите от този конкурс. Съжалявам, че резултатите от тази процедура не са отговорили на Вашите първоначални представи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Пейков, ако желаете, имате право на реплика.
ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, роден съм край Ловеч и нямам нищо общо и никаква родствена връзка с нито един от кандидатите, имената и фамилиите на които бяха споменати тук. Бих желал да кажа, че независимо от длъжност, пол, занятие и вероизповедание, както казваше Дяконът Левски: “Всички български граждани - с равни права пред закона”, което им се гарантира и от Конституцията. Затова в България, която е единна държава, трябва да има единство и задължението на всички български институции, както и на отделните министри, е да следят за спазването на правата на хората и за държавническите принципи на тази обща единна българска територия.
Според мен конкурсите не трябва да конфронтират хората и не трябва да се договарят предварително, а да служат за нашето развитие, като по най-честен и най-почтен начин се селектират най-добрите между кандидатите.
Според мен конкурсът в Исперих, госпожо министър, не отговаря на тези големи изисквания. Много често, когато посещавам този наистина български край с имена на градове, взели имената на великите български ханове и царе Кубрат, Исперих, Омуртаг, Калоян и Самуил, виждам разплакани български очи, потиснати и депресирани хора, чиито погледи заблестяват, когато видят българския флаг.
Моля Ви, ако е наистина така, както казахте тук, не разплаквайте достойните хора – българи, турци и от всякакви вероизповедания с повод и без повод, с конкурс и без конкурс.
Така че аз Ви моля и за глупостите, които се пускат за кого ли не, включително и за мен, да гледате по делата хората – “по делата им ще ги познаете” или както казваше Синът Божий: “Опознайте истината и истината ще ви направи свободни”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, ако желаете, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Пейков! Искам само да ви уверя още веднъж, че в никакъв случай не може да се търси в този конкурс – уверих се след всички разговори и аргументи, които ми бяха дадени от всички служители – етнически или някакъв друг елемент, или някакво предубеждение. Наистина се оказа, че този кандидат, който е бил одобрен, е с най-високи показатели и с най-висок професионализъм в областта на политиката по заетостта.
ПРЕДСЕДТАЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За процедура – народният представител Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Вземам думата, уважаеми народни представители, за да възразя срещу продължаващото отсъствие на заместник министър-председателя и министъра на икономиката госпожа Лидия Шулева. Нейното отсъствие е не просто неизпълнение на решение на Народното събрание. То е не просто неуважение към българския парламент. Най-меката квалификация, която мога да направя на подобно отношение, е безобразие. Но едва ли е необходимо да се използват квалификации, когато става дума за грубо нарушаване на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и на Конституцията на Република България. А не мисля, че може да се използва по-силна констатация от това - демонстративно несъобразяване с текстовете и нормите на правилника и на Конституцията на Република България.
Моето процедурно възражение, господин председателю, е, че ръководството на Народното събрание не може да приведе в изпълнение решение, взето с гласуване от народните представители в началото на парламентарния контрол. Аз не намирам отговор на въпроса как е възможно два часа и половина да не може да бъде осигурено присъствието на госпожа Лидия Шулева. Всъщност нейното отсъствие е най-силният аргумент, потвърждаващ основателността на съмненията и на изводите, които бяха направени в декларацията на Парламентарната група на Коалиция за България относно приватизационните процедури, свързани с “Булгартабак холдинг”, относно нарушаването и несъобразяването със Стратегията за приватизация на “Булгартабак холдинг”, отново одобрена с решение на българския парламент. (Частични ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въз основа на чл. 83, ал. 2 от българската Конституция всеки министър, включително и вицепремиер, и министър-председател, е длъжен да се яви в парламента, когато това е постановено чрез гласуване.
РОСИЦА ТОТОКОВА (ОДС, от място): Дори и да е Лидия Шулева!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преди секунди ми докладваха, че госпожа Шулева е в болницата и е на системи. /Шум и реплики в опозицията./ Повтарям това, което ми беше докладвано.
За втора процедура има думата народният представител Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): В такъв случай предлагам първа точка на извънредното заседание във вторник да бъде парламентарен контрол към вицепремиера и министър на икономиката на Република България госпожа Лидия Шулева. Втората точка да бъде както вече е гласувано, Законопроектът за политическите партии. Надявам се дотогава всичко да бъде точно във всяко едно отношение и госпожа Шулева да дойде в Народното събрание и да отговори на тези много важни въпроси, които са зададени към нея и чакат своя отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля квесторите да поканят народните представители в залата.
Направено е процедурно предложение от народния представител Иво Атанасов в извънредното заседание във вторник от 14,00 ч. точка първа да бъде парламентарен контрол, като вицепремиерът госпожа Шулева се яви и отговори на поставените въпроси.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 80, против 48, въздържали се 2.
Това предложение се приема.
Имате думата, господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Аз не оспорвам направеното предложение като такова, а оспорвам неговата допустимост съгласно Правилника за организацията и работата на Народното събрание. Гласуван е дневен ред на извънредното заседание и тогава предложение за промяна в дневния ред не беше направено и не беше прегласувано. По същество ние сега прегласувахме предложение, което вече веднъж е гласувано, а именно за дневен ред на извънредното заседание.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Защото не беше спазена Конституцията!
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин председател, Вие би трябвало да не допуснете до гласуване такова процедурно предложение, защото то не отговаря на правилника. В правилника няма предвидена възможност за прегласуване на дневния ред на едно извънредно заседание. И това досега не е правено.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (НВ, от място): Но ние гласувахме госпожа Шулева да дойде, а тя не дойде!
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: С това, разбира се, аз искам прегласуване, макар че по принцип оспорвам правилността на подлагане на гласуване на това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма прегласуване на взетото решение за извънредно заседание за вторник. Тъй като госпожа Шулева днес по обективни причини не може да дойде, беше гласувано това да бъде първа точка във вторник, а точка втора да бъде Законът за политическите партии.
Подлагам на прегласуване предложението във вторник точка първа да бъде парламентарен контрол към вицепремиера Лидия Шулева.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 91, против 51, въздържали се няма.
Това процедурно предложение е прието.
Продължаваме с питането на народния представител Димитър Дойчинов към министър Христина Христова.
Заповядайте, господин Дойчинов.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър! Аз също си мислех, че е добре да присъства днес госпожа Лидия Шулева, защото имах въпрос за социалното напрежение във фабрика “Лена Георгиева”, което напрежение месеци наред не пада, включително и днес. Ще дам на Вас, като нейна колежка, един пернишки вестник, за да се убедите, че напрежението там продължава и хората не работят. Затова мисля, че когато се кани един министър, е много хубаво да дойде.
Но темата днес е нивото на заплащане в Европейския съюз и нивото на социално осигуряване в Европейския съюз и в България. След огромното преселение на българите в годините на прехода парламентарният ни контрол касае вземането на съдбовни решения от младото поколение днес и следващите години къде да работи, къде да живее и как да живее. Ще отиваме ли към пълна демографска катастрофа или ще се опитваме да нормализираме ситуацията в Република България? Къде се намираме ние от гледна точка на минималната работна заплата? Не е тайна, че в Латвия през 2003 г. минималната работна заплата е 121 евро; в Словакия 2003 г. – 148 евро; в Естония 2004 г. – 159 евро; в Полша 2003 г. – 191 евро; в Чехия 2003 г. – 196 вро; в Унгария 2002 г. – 210 евро, и във всички останали европейски страни е значително по-висока.
На практика възниква въпросът: какво е средното ниво на заплащане, какви са висшите нива на заплащане в Европейския съюз на социално осигуряване? Къде се намираме и как ще преодолеем тези различия във времето? Каква е стратегията на правителството, каква е държавната политика в тези направления – краткосрочна, дългосрочна, средносрочна и въобще има ли стратегия?
Ако по темата ниво на заплащане и на осигуряване не се случи нищо видимо и значимо, отварянето и затварянето на преговорни глави с Европейския съюз е чиста схоластика.
Надявам се на конкретен отговор, госпожо министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, моля да отговорите на питането на народния представител Димитър Дойчинов.
МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Дойчинов, относно Вашето питане за различията в нивото на заплащането на труда и социалното осигуряване в страните-членки на Европейския съюз и България и политиката за преодоляване на различията, преди всичко бих искала да кажа, че не съществува единна европейска политика по отношение на заплащането на труда, както и не може да се говори за единно ниво на заплащане в отделните държави-членки. Няма и съответствие между методите на заплащане и структурата на заплащането между различните държави-членки.
Относно възнагражденията за труд съществуват различни законодателни и практически подходи. Няма и единни нива за заплащане, тъй като различните страни идват от различно ниво на своето социално-икономическо развитие, макар че крайната цел в далечна перспектива на Европейския съюз е именно социална кохезия.
Месечното възнаграждение за труд за първото тримесечие на 2003 г., по курса на еврото към 27 юни 2003 г., на някои от новите страни-членки е действително това, което казахте, уважаеми господин Дойчинов, а за старите държави-членки то е в още по-съществени величини: Германия – 2800; Люксембург – 2600; Холандия – 2600 и т.н. За съжаление, тези страни отдавна са били в друга база в своето социално-икономическо развитие и съответно на доходите от труд, тъй като държавата може да се погрижи за заплащането на труда в публичната администрация. Но иначе само индиректно може да го направи в реалния сектор, където главна роля имат синдикатите и работодателите и трябва непрекъснато да се договаря по-добро възнаграждение на труда.
Що се отнася до нивата на социално осигуряване в държавите-членки на Европейския съюз и България, същото важи и в тази област. Това, което важи за заплащането на труда, важи и за социалното осигуряване. Също така трябва да се има предвид, че схемите са различни както по отношение на достъпа до осигуряване, така и по отношение обхванатите хора, така и по отношение обема на рисковете. Ако вземем предвид тези показатели за нивото на осигуряване за степента на социална осигуреност, България тук има сравнително високо ниво. Съществува една-единна информационна система за държавите-членки относно отделните елементи на социално-осигурителните схеми, която може да се намери винаги в сайта на Европейската комисия.
Като пример бих желала да посоча, че съобразно официалните данни в Обединеното Кралство база за държавна пенсия там е минимум 25% - 27 евро от пълния размер на пенсията при условие, че са изплащани вноски за най-малко 11-12 години. И трябва да се има предвид, че в случая става дума, например поради спецификата на британската система за седмичен размер на базовата държавна пенсия, както и че социалноосигурителната система във Великобритания е изградена пък предимно на частни пенсионни фондове, а държавният осигурителен стълб е едва допълващ към частните пенсионни фондове – обратно на типичната за Европа система.
По отношение на политиката в това отношение - за преодоляване на различията, бих искала да отбележа следното. Когато говорим за доходи от труд и в частност за доходи от работна заплата, трябва да се има предвид, че естествената основа за техния растеж не е нещо друго, а преди всичко ръста на производителността на труда. Тоест нормалното заплащане следва тенденцията на ръста на производителността.
Макроикономическата стабилност, която страната постигна през последните няколко години, също така позволи да се утвърди една трайна тенденция за реален ръст на доходите. През последните три години – от 2001 до 2003 г., средната брутна заплата за страната е нараснала от 240 на 284 лв. или с 18,3%. Същевременно нейният реален ръст е 9,3%, като се вземат предвид текущите цени.
Увеличаване на доходите на заетите в бюджетната сфера. Там държавата може да се намесва сравнително по-лесно, по-директно. Разбира се, те не могат да не бъдат съразмерни с производителността на труда и въобще с производството на брутен вътрешен продукт в страната.
Имаме и значително нарастване на минималната работна заплата: 2001 г. то е 37,5, реално е 19,5, предстои да нарасне с 25% за 2005 г. Но основното, от което ние се нуждаем, е: от икономическа стабилност, икономически растеж, добра данъчна политика, която има, и най-вече активност на колективното договаряне по браншове и предприятия между работодатели и профсъюзи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Димитър Дойчинов за два уточняващи въпроса.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, дотук въобще не съм удовлетворен от това, което казахте – нито краткосрочна, нито дългосрочна, нито средносрочна стратегия очертахте. Мисля, че това, че няма еднакви нива и критерии, едва ли не означава, че ние сме последни в Европа. Това е същественото, това е важното, това е значимото. Учудващото е, че Вие се опитвате да ни заблуждавате с един псевдоотговор, който, предполагам, че и Вас самата не удовлетворява, какво остава за хората, които искаха да чуят нещо малко по-добро. Защото, ако им обещаваме да се увеличава средната или минималната работна заплата с по 20 лв., едва ли младото поколение ще изчака този темп на нарастване във времето, за да остане да живее в нашата родина.
От тази гледна точка си позволявам още мъничко да Ви помъча. Надявам се от Организацията на Обединените нации да не ме санкционират за това мъчение. Все пак, от гледна точка на материално-веществените носители или това, което може да се закупи с една заплата, според Вас какви стоки може да си закупи един българин със средни доходи, както и един европеец със средни доходи? Кога може да си позволи например да си закупи една лека кола тук и в чужбина? За колко време става това нещо? Какъв пакет здравни услуги може да получи един осигурен европеец и един осигурен българин? Бихте ли се опитали да внесете пак малко конкретика, макар да няма значение кога ще стигнем европейците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за процедура, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър, предвид това, че повече от двама министри, господин председателю, при много дълъг списък на актуални въпроси и питания, не могат да отговорят вече редица седмици, правя процедурно предложение, уважаеми колеги, идният петък парламентарният контрол да започне от 9,00 часа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Не виждам.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Благой Димитров.
Гласували 139 народни представители: за 91, против 48, въздържали се няма.
Процедурното предложение парламентарният контрол в петък да бъде от 9,00 ч. е прието.
Госпожо министър, моля да отговорите на допълнителните въпроси.

МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Дойчинов! Много оперативна информация може да се даде относно покупателната способност на заплатите на хората и въобще на доходите на хората. В момента не мога да Ви дам тези цифри и тази оперативна информация. Разбира се, тя съществува достатъчно много и в последните дни националната статистика я разпространи. Мога да ви кажа, че само за първото шестмесечие на тази година с 20% са се увеличили продажбите на леки автомобили, продавани на граждани.
Също така аз се опитах да кажа, че стратегията на правителството по отношение на доходите е ясна и точна. Това, което държавата директно може да направи и да се намеси, е за бюджетната сфера. Това, което държавата се опитва да направи за пенсиите, защото пенсионният фонд не може да функционира нормално поради демографската ситуация, го прави. Само за тази година 600 млн. лв. са дадени от бюджета за пенсиите на хората. Това са публични разходи, които биха могли и за друго да се употребят, за догодина това ще бъде още по-сериозна величина.
Това, което държавата административно регулира, е минималната заплата. Виждате, че се прави всичко възможно този праг да бъде по-висок, за да стимулира нарастването и на другите заплати. Пак повтарям, там, където е реалната икономика, може индиректно, само с данъчни облекчения – добра икономическа среда.
Ако имате предложение, според което, да речем, да раздадем пари – не знам откъде, от бюджета и в какъв размер, на кого, аз съм готова да ви чуя и да дебатираме по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Дойчинов, може да изразите Вашето становище относно отговорите на министър Христова.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Уважаема госпожо министър, когато си отидете от парламентарната зала, трябва да направите много сериозна бележка на Вашите подчинени, защото мисля, че те никакъв отговор не Ви бяха подготвили.
Това, което чухме, беше теория на тема “Изгрев слънце”, но мисля, че нищо сериозно не отговорихте, никаква стратегия. Абсолютно никаква! Абсолютно несериозен отговор по една изключително важна тема – темата за целите, които преследваме с новата българска политика. Мисля, че това, което трябваше да чуят гражданите, въобще не можаха да го чуят, да не говорим за младото поколение. На практика с Вашия отговор им казахте: заминавайте за чужбина. Съжалявам, това казахте преди мъничко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега е 13,55 ч. Остават пет минути до края на парламентарния контрол.
Следващият актуален въпрос е зададен от народния представител Емилия Масларова, за който са необходими 12 минути. Ако има съгласие, бихме могли да удължим, ако не – стриктно, спазвайки правилника, трябва да прекратим днешното пленарно заседание.
Виждам, че няма съгласие. Правилникът е ясен.
Госпожо Масларова, преценявайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Не, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чухте, че няма съгласие.
Следователно приключваме днешното пленарно заседание. Следващото пленарно заседание е извънредно – вторник, от 14,00 ч. с гласувания вече дневен ред.
Тук ми дадоха съобщение – във вторник от 14,00 ч. ще има заседание Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България, но това е невъзможно, тъй като ще има извънредно пленарно заседание.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,56 ч.)




Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Любен Корнезов

Асен Агов

Секретари:
Гадар Хачикян

Весела Лечева