Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Благовест Сендов
Секретари: Величко Клингов и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми госпожи и господа, преди да преминем към деловата си работа позволете ми да поздравя от трибуната народните представители госпожа Мария Спасова Стоянова и господин Хюсеин Чауш за рождените им дни. На днешния ден - 29 ноември, те имат рожден ден. Да им пожелаем да бъдат живи, да бъдат здрави, да имат успехи, да бъдат щастливи. (Ръкопляскания.)
В началото на пленарното заседание на основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ми позволете да направя предложение за известна промяна в приетата програма за работата на Народното събрание.
Ако си спомняте, вчера отложихме първото четене на законопроектите на Закона за движение по пътищата и на Закона за автомобилните превози, поради това, че не са минали в помощната комисия - Комисията по правни въпроси. И тъй като все още няма становище от тези комисии, това налага да оставим разглеждането им за утрешния ден, за да можем да започнем със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката и енергийната ефективност.
Междувременно се налагат и две допълнителни точки от дневния ред - веднага след почивката. Първата от тях е прекратяване пълномощията на народен представител и промени в състава на постоянна комисия.
Понеже всички тези промени са взаимно свързани, аз ги подлагам на гласуване ан блок.
Моля, гласувайте направеното предложение за промяна в дневния ред.
Гласували 139 народни представители: за 137, против 1, въздържал се 1.
Приема се.

Преминаваме към първа точка от днешния дневен ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА И ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ.
Искам да поканя председателя на Комисията по енергетика господин Близнаков да представи доклада за второ четене на законопроекта.
Заповядайте, господин Близнаков.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, преди да ви представя доклада на комисията бих искал да направя, господин председател, процедурно предложение, ако разрешите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Правя процедурно предложение да бъдат допуснати в залата от името на вносителите господин Милко Ковачев - председател на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси, господин Славчо Нейков - главен секретар на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси, госпожа Параскева Кисева - директор на "Административно-правна дирекция" към същата агенция, както и старшият съветник към комисията госпожа Даниела Димитрова, за подпомагане на протокола.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Моля ви да гласувате направеното процедурно предложение за допускане в залата на лицата, посочени от господин Близнаков. Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: за 135, против 1, въздържали се 2.
Приема се.
Моля, поканете господата Милко Ковачев, Славчо Нейков, госпожа Параскева Кисева и госпожа Даниела Димитрова в залата. Заповядайте.
Господин Близнаков, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Да, благодаря, господин председател.

"ДОКЛАД
за второ четене относно законопроекта за изменение и
допълнение на Закона за енергетиката и енергийната
ефективност № 102-01-17, внесен от Министерския съвет
на 05.11.2001 г.

Уважаеми господин председател, законопроектът за изменение и допълнение Закона за енергетиката и енергийната ефективност е приет на първо четене от Народното събрание на 07.11.2001 г. В определения срок по чл. 70, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са постъпили писмени предложения от четирима народни представители, които са нанесени към съответните текстове на законопроекта. Тук са отразени и предложенията на народните представители, направени на заседанията на комисията и приети по време на обсъжданията.
В заседанията, проведени на 27 и 28.11.2001 г. участваха представители на Министерския съвет, Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси, Държавната агенция за енергийна ефективност, Държавната комисия за енергийно регулиране и експерти на парламентарната комисия.
Въз основа на проведените разисквания и приетите решения Комисията по енергетика предлага на народните представители да обсъдят следния

ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за енергетиката
и енергийната ефективност
(Обн. в ДВ, бр. 64 от 1999 г., изм. бр. 1 от 2000 г.)

§ 1. В чл. 1 думите "държавното управление и регулиране" се заменят с "държавното управление, регулиране и ефективно използване на енергийните ресурси"."
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага след думите "използване на" да се добавят думите "енергията и".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По § 1, така както беше представен от господин Близнаков имате ли възражения, съображения? Не виждам.
Полагам на гласуване § 1, така както беше представен.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 126, против 3, въздържали се 2.
Приема се.
Господин Близнаков, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 2. В чл. 3, ал. 2, 3 и 4 се отменят."
Предложение на народния представител Стефан Мазнев: § 2 се отменя.
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Стефан Мазнев.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната подобрена редакция:
"В чл. 3 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "към Министерския съвет, назована по-нататък Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси" се заличават.
2. Алинеи 2, 3 и 4 се отменят."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Близнаков.
По предложения § 2?
Заповядайте, господин Мазнев.


СТЕФАН МАЗНЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател! Същността на моето предложение е да се запази досегашният статут на Държавната агенция по енергетика и енергийна ефективност. На първо място, на мен поне не ми е известно в правителствата на европейските демокрации да съществува самостоятелно Министерство на енергетиката. В повечето случаи понятието "енергетика" е прилепено към наименованието към друго министерство, например Министерство на икономиката и на енергетиката, или нещо подобно.
На второ място, става ясно, че се цели провеждане на мероприятия по приватизацията в енергетиката чрез министерството. Но тези процеси спокойно биха могли да се осъществят и чрез досегашната агенция, от една страна. От друга страна, това е сериозно отстъпление от досегашните намерения на премиера, който в изявленията си от 19 август тази година заяви, че Агенцията по приватизацията ще се обособи като единствен орган за извършване на приватизационните сделки.
И на трето място, не без значение ще е нарастването на разходите по издръжката на това министерство. Ето защо аз ви предлагам да подкрепите моето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мазнев.
По § 2 има ли други желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Стефан Мазнев § 2 да се отмени. Това предложение не се подкрепя от комисията.
Гласували 150 народни представители: за 39, против 105, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 2 така, както е подкрепен от комисията и представен от господин Близнаков.
Гласували 139 народни представители: за 118, против 11, въздържали се 10.
Параграф 2 се приема.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 3. В чл. 4, т. 18 се отменя."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 3 има ли становища, възражения? Не виждам.
Моля, гласувайте § 3 така, както се подкрепя от комисията.
Гласували 138 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 7.
Параграф 3 се приема.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 4. Чл. 5 се отменя."
Предложение на народния представител Стефан Мазнев - § 4 се отменя.
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Стефан Мазнев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Всъщност господин Мазнев е за запазването на чл. 5 от действащия закон.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ОДС, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 4 не виждам желаещи за изказвания.
Моля, гласувайте § 4 така, както е подкрепен от комисията.
Гласували 135 народни представители: за 134, против няма, въздържал се 1.
Параграф 4 се приема.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 5. Чл. 11 се изменя така:
"Чл. 11. (1) Държавното регулиране в енергетиката се осъществява от Държавната комисия за енергийно регулиране, наричана по-нататък комисията, която има компетентност по този закон.
(2) Комисията е държавен орган към Министерския съвет. Комисията е юридическо лице със седалище София.
(3) Комисията е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити.
(4) Председателят на комисията определя добавката на служителите от администрацията за изпълнение на специфични функции по този закон, както и индивидуалния й размер за всеки служител.
(5) Средствата по ал. 4 се определят в размер 25 на сто от годишния размер на средствата за работна заплата по бюджета на комисията за съответната година и се включват в Закона за държавния бюджет за същата година.
(6) Редът за определяне на индивидуалния размер на допълнителното възнаграждение по ал. 4 се определя с решение на комисията."
Предложение на народните представители Рамадан Аталай и Исмет Саралийски.
В чл. 11 се добавя нова ал. 4 със следното съдържание:
"(4) Основните заплати на членовете на комисията се определят от Министерския съвет и са в границите на:
- за председател на комисията - до 95 на сто от текущото възнаграждение на народен представител;
- за заместник-председател - до 85 на сто от текущото възнаграждение на народен представител;
- за член на комисията - до 75 на сто от текущото възнаграждение на народен представител."
Номерацията на следващите алинеи се променя.
Комисията подкрепя по принцип предложенията на народните представители Рамадан Аталай и Исмет Саралийски и предлага следната подобрена редакция:
"Чл. 11. (1) Държавното регулиране в енергетиката се осъществява от Държавната комисия за енергийно регулиране, наричана по-нататък комисията, която има компетентност по този закон.
(2) Комисията е държавен орган към Министерския съвет. Комисията е юридическо лице със седалище София.
(3) Комисията е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити.
(4) Основните заплати на членовете на комисията се определят от Министерския съвет и са в границите на:
- за председател на комисията до 95% от три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, съобразно данни на Националния статистически институт;
- за заместник-председател до 90% от три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, съобразно данни на Националния статистически институт;
- за член на комисията до 85% от три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, съобразно данни на Националния статистически институт.
(5) Председателят на комисията определя добавката на служителите от администрацията за изпълнение на специфични функции по този закон, както и индивидуалния й размер за всеки служител.
(6) Средствата по ал. 5 се определят в размер 25 на сто от годишния размер на средствата за работна заплата по бюджета на комисията за съответната година и се включват в Закона за държавния бюджет за същата година."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Един момент, господин Близнаков. Вие прочетохте "средствата по ал. 5", а при мене е "средствата по ал. 4"?
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Алинеите се преномерират.
"(7) Редът за определяне на индивидуалния размер на допълнителното възнаграждение по ал. 5 се определя с решение на комисията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По предложения текст на § 5, който засяга чл. 11 от действащия закон? Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател! Колеги, в нашето предложение изхождаме от това, че Комисията по държавно регулиране е комисия, която ще изиграе една съществена роля от този момент нататък, след като вече е създадено новото министерство. И затова смятаме, че една комисия, особено когато е за енергийно регулиране, би трябвало да има достатъчно самостоятелност и независимост. А независимостта според нас може да се постигне, само когато възнагражденията достатъчно удовлетворяват техните желания, изисквания и възможности за работа.
Аз благодаря на комисията за разбирането и за това, че прие нашето предложение. Моля и колегите в залата да подкрепят нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ако правилно разбирам, Вие не пледирате за отделно гласуване на Вашето предложение, тъй като то е прередактирано, но смисълът е запазен.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Да, господин председател. Става въпрос, че редакцията, която е направена, също е по мое предложение, с моето съдействие. Затова подкрепям предложението на комисията и моля залата да подкрепи предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Аталай.
Има ли други желаещи да вземат думата? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 5 с подобрената редакция от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 129, против 3, въздържали се 2.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Предложение на народните представители Рамадан Аталай и Исмет Саралийски - в чл. 13, ал. 2 накрая се добавя текста "в енергетиката, за които се изисква лицензия по смисъла на този закон".
Комисията подкрепя предложението на народните представител Рамадан Аталай и Исмет Саралийски и предлага създаването на нов § 6 със следната редакция:
"§ 6. В чл. 13, ал. 2, т. 1 след думата "енергетиката" се добавят думите "за която се изисква лицензия, по този закон".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Близнаков.
Има ли желаещи да вземат думата по този текст?
Господин Аталай, удовлетворява ли Ви тази редакция от комисията, която всъщност се опира на Вашето предложение с господин Саралийски?
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Тук става въпрос за едно ново редактиране на онова, което ние сме предложили. То по-ясно се вписва в закона и ние, вносителите, го подкрепяме и приемаме предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Аталай.
Има ли други желаещи за изказвания? Не виждам.
Затова подлагам на гласуване новия § 6 така, както беше подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 141, против и въздържали се няма.
Приема се.
Оттук нататък ще продължим с номерацията на вносителя, независимо, че вече имаме нов § 6.
Имате думата по § 6 на вносителя.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 6. В чл. 14 ал. 3 се изменя така:
"(3) Решенията на комисията са индивидуални административни актове и могат да бъдат обжалвани пред Върховния административен съд в 30-дневен срок от датата на издаване на решението. Обжалването на решенията на комисията не спира тяхното изпълнение."
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи да вземат думата по § 6 от номерацията на вносителя? Не виждам.
Моля, гласувайте § 6.
Гласували 126 народни представители: за 125, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 7. В чл. 16, ал. 1 т. 6 се изменя така:
"6. одобрява общите условия в договорите за продажба на електрическа и топлинна енергия и природен газ, предложени от енергийните предприятия, или дава задължителни указания за изменението им;".
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата по § 7? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 7 така, както се предлага и подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 8. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея т. 7 се отменя.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Допуска се цените и тарифите по ал. 1 да се определят като цени с повече от една компонента в съответствие със структурата на разходите."
Предложение на народните представител Рамадан Аталай и Исмет Саралийски - в чл. 21, ал. 1 в края на изречението се добавя изразът "или при прилагане на метода на дисконтиране на паричните потоци за дългосрочни инвестиционни проекти".
Народните представители Рамадай Аталай и Исмет Саралийски оттеглят предложенията си.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 8, който става § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Всъщност няма друго предложение, след като то е оттеглено.
Има ли желаещи да се изкажат по § 8, който се отнася до чл. 21 на закона? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване § 8 така, както е предложен и подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 9. Член 31 се отменя."
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате думата по § 9, който засяга чл. 31. Не виждам желаещи да вземат отношение.
Подлагам на гласуване § 9 така, както беше предложен и подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Предложение на народния представител Веселин Близнаков - да се отмени ал. 3 на чл. 32.
Комисията приема предложението като предлага създаването на нов § 11 със следната редакция:
"§ 11. В чл. 32 ал. 3 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли съображения по направеното предложение, което се подкрепя от комисията? Не виждам.
Подлагам на гласуване направеното предложение, подкрепено от комисията за нов § 11.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 123, против няма, въздържал се 1.
Приема се.

ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 10. В чл. 34 ал. 1 се изменя така:
"(1) За издаване на разрешения и лицензии по този закон се заплащат такси, които са държавни такси по смисъла на Закона за държавните такси."
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 10 има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 10, който става § 12, както се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 140, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Предложение на народните представители Рамадан Аталай и Исмет Саралийски: чл. 36, ал. 1 се изменя и добива вида:
"Чл. 36. (1) В случаите на констатирана и обявена по реда на чл. 4, т. 7 необходимост от нова мощност, инвеститорът й се определя само чрез търг."
Следващите алинеи остават без изменение, като навсякъде думата "разрешения" се заличава.
Комисията подкрепя предложението в първата му част и предлага създаването на нов § 13 със следната редакция:
"§ 13. В чл. 36 текстът в ал. 1 "само чрез търг за определяне на инвеститор за изграждане на" се заменя с думите "в случаите на констатирана и обявена по реда на чл. 4, т. 7 необходимост от нов енергиен обект, инвеститорът му се определя само чрез търг".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 13 имам редакционна бележка: думата "само" е излишна. Определя се чрез търг и толкова. Друга възможност няма. Предлагам паразитните думи да отпаднат.
Други съображения по § 13? Няма.
Подлагам на гласуване § 13 с тази редакционна корекция.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 132, против 1, въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 11. В чл. 40 се създава ал. 3:
"(3) В лицензиите на юридическите лица за пренос на топлинна енергия може да се предвиди извършване на дялово разпределение на топлинната енергия."
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 11 има ли бележки? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 11, който става § 14.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 136, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 12. В чл. 46, ал. 3 думите "едномесечен срок" се заменят с "тримесечен срок".
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 12 се увеличава срокът от един на три месеца. Не виждам други становища.
Подлагам на гласуване § 12, който става § 15.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 136, против 1, въздържали се 4.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 13. В чл. 54, ал. 2 думите "при условия и по ред, определени с наредба, приета от Министерския съвет" се заличават."
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Отнема се едно правомощие на Министерския съвет. Ще го подкрепим ли? По § 13 не виждам становища.
Подлагам на гласуване § 13, който става § 16, както е предложен и е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 125, против 4, въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 14. В чл. 58 ал. 4 се изменя така:
"(4) При разлика в отчетените измервания между средствата по ал. 2 и 3 извън класа на точност, потребителят може да поиска експертиза по реда на Закона за измерванията."
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 14 не виждам желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване § 14, к7ойто става § 17, както е предложен от вносителя и подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 15. В чл. 65 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Длъжностните лица, които извършват проверки и съставят актове за установяване на извършено нарушение, се определят със заповед на министъра на енергетиката и енергийните ресурси или на председателя на комисията в зависимост от правомощията им по чл. 64, ал. 1 и 2."
2. В ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
а) създава се нова т. 2:
"2. да изискват сведения и документи, свързани с осъществяването на контрола;";
б) досегашните точки 2, 3, 4 и 5 стават съответно точки 3, 4, 5 и 6."
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 15 има ли становища? Не виждам.
Моля, гласувайте предложения § 15, който е подкрепен от комисията и става § 18.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 16. В чл. 80 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) създава се нова т. 3:
"3. между независимите производители и преносното предприятие и между независимите производители и разпределителното предприятие, когато производителят е присъединен едновременно към преносната и разпределителната мрежа;";
б) досегашните точки 3, 4, 5 и 6 стават съответно точки 4, 5, 6 и 7;
в) в новата т. 5 след думата "потребителите" се поставя запетая и се добавя "извършващи стопанска дейност";
г) в новата т. 7 след думата "потребителите" се добавя "в страната";
д) създава се т. 8:
"8. между независими производители и привилегировани потребители извън страната.".
2. Създават се алинеи 3, 4, 5, 6 и 7:
"(3) Продажбата на електрическа енергия за битови нужди на потребителите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от електроразпределителните предприятия и одобрени от комисията, в които се определят:
1. правата и задълженията на електроразпределителното предприятие и на потребителите;
2. редът и начинът за измерване, отчитане и заплащане на електрическата енергия;
3. отговорността при неизпълнение на задълженията;
4. редът и начинът за прекъсване и прекратяване на електроснабдяването.
(4) Преносното, съответно разпределителното предприятие, има право след предварително уведомяване да прекъсва снабдяването с електрическа енергия на потребителите:
1. когато потребителят забави плащането на дължимите суми за електрическа енергия със седем дни след срока за плащане, определен за битовите потребители в общите условия, а за потребителите за стопански нужди - в договорите по ал. 1;
2. когато потребител ползва електрическа енергия, без тя да се отчита от средство за търговско измерване, или изменя показанията на средствата за търговско измерване, или препятства правилното им функциониране.
(5) Електроразпределителните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и един местен всекидневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им без писмено приемане от потребителите.
(6) В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното електроразпределително предприятие заявление, в което да предложат различни условия. Предложените от потребителите и приети от електроразпределителните предприятия различни условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
(7) Задълженията за електрическа енергия на потребителите - неизправни длъжници, се събират по реда на чл. 237, буква "з" от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечението от сметките на енергийното предприятие."

Предложение на народния представител Димчо Димчев: в ал. 4, т. 1 цифрата "7" да се замени с числото "10".
Комисията подкрепя предложението на народния представител Димчо Димчев.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 19, като предлага в ал. 4, т. 1 цифрата "7" да се замени с числото "10".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По § 16 има ли желаещи да вземат думата? Не виждам желаещи.
Обръщам внимание, че ал. 4, т. 1 е с увеличен срок от 7 дни забава на 10 дни забава, които могат да доведат до прекъсване или прекратяване на електроснабдяването.
Така, както е подкрепен от комисията, ако няма съображения по този текст, моля гласувайте § 16.
Гласували 131 народни представители: за 131, против и въздържали се няма.
Приема се.
Заповядайте, господин Близнаков.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 17. В чл. 82 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Търговски сделки по износ на електрическа енергия могат да се сключват и между лицата по чл. 80, ал. 1, т. 8."
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли становища и съображения по § 17? Няма.
Моля, гласувайте текста на § 17 така, както е предложен от вносителя и подкрепен от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 18. В чл. 92 ал. 7 се изменя така:
"(7) Прехвърлянето на собствеността от потребителя върху изградените по ал. 6 съоръжения се урежда чрез договор за лизинг или за продажба при разсрочено плащане за срок не повече от 8 години."
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя, но аз не го подкрепям. Такъв текст не може да се вписва в закона, тъй като собственост не може да се прекрати чрез договор за лизинг. Който може да прехвърли собственост чрез договор за лизинг, нека да дойде да ми каже как става.
Ако вносителят желае да обясни, да заповяда.
Предлагам ви да не правите опит да обяснявате, защото това не е възможно. Така че думите "чрез договор за лизинг" трябва да отпаднат и текстът да стане "чрез продажба при разсрочено плащане за срок..." - така, както сте го предвидили.
Има ли други съображения по § 18?
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Напълно сте прав. Лизингът е друг вид договор, не може чрез него да се прехвърля собственост. Това са азбучни неща в областта на търговското и облигационното право.
Предлагам думите "за лизинг или" да отпаднат от § 18. Това е чл. 9, ал. 7. Следователно, тези съоръжения може да се прехвърлят само чрез продажба. Договорът за продажба е друг вид договор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за отпадане на думите "договор за лизинг или".
Гласували 125 народни представители: за 124, против 1, въздържали се няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване целия текст така, както го коригирахме.
Моля, гласувайте текста на § 18.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Приема се.

ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 19. В чл. 95 се извършват следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Топлоснабдяването е процес на производство, пренос, разпределение и потребление на топлинна енергия с топлоносител водна пара и гореща вода за битови и стопански нужди."
2. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Редът и техническите условия за топлоснабдяване, за оперативно управление на топлоснабдителната мрежа, за присъединяване на производители и потребители към топлопреносната мрежа и за прекратяване на топлоподаването се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката и енергийните ресурси."
Предложение на народния представител Стефан Мазнев:
Параграф 19 се отменя.
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Стефан Мазнев.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Близнаков.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ОДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Мазнев си оттегля направеното предложение, което ме облекчава.
Има ли други становища по текста на § 19? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на § 19 така, както е предложен от вносителя и подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте § 19.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 20. В чл. 97 т. 3 се изменя така:
"3. инсталации за оползотворяване на отпадна топлинна енергия и на възобновяеми енергийни източници."
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата по § 20? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 20 така, както е предложен и подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БИЗНАКОВ: "§ 21. Член 99 се отменя."
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 21 има ли съображения? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 21, който се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 134, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 22. В чл. 105, ал. 1, т. 2 накрая се добавя "или за околната среда"."
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 25.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 22 има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 22, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 135, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 23. След чл. 105 се създава раздел IVа - "Присъединяване към топлопреносната мрежа", и чл. 105а - чл. 105е:
"Раздел IVа.
Присъединяване към топлопреносната мрежа
Чл. 105а. (1) Топлопреносното предприятие е длъжно да присъединява към топлопреносната мрежа производители и потребители, разположени на съответната територия, определена с лицензията за пренос на топлинна енергия. Присъединяването на потребителите в сгради - етажна собственост, чрез абонатна станция или нейни самостоятелни отклонения става със съгласието на всички собственици или титуляри на вещното право на ползване.
(2) Топлопреносното предприятие може да откаже присъединяване на производител към топлопреносната мрежа, само ако той не е изпълнил изискванията по този закон и по наредбата по чл. 95, ал. 3.
(3) Топлопреносното предприятие може да откаже присъединяване на потребители към топлопреносната мрежа:
1. когато няма изградена топлопреносна мрежа;
2. при недостиг на производствени мощности;
3. при недостатъчна пропускателност на топлопреносната мрежа;
4. когато инсталациите на потребителите в сгради - етажна собственост, не са комплектувани със средствата и уредите по чл. 112г, ал. 1.
(4) Топлопреносното предприятие мотивира писмено причините за отказ от присъединяване.
Чл. 105б. (1) Централите и инсталациите за производство на топлинна енергия и на другите енергийни обекти и съоръжения на производителите се присъединяват към топлопреносната мрежа чрез присъединителни топлопроводи.
(2) Присъединителните топлопроводи и съоръженията към тях се изграждат от и за сметка на производителя и са негова собственост.
Чл. 105в. (1) Потребителите се присъединяват към топлопреносната мрежа чрез присъединителен топлопровод и абонатна станция.
(2) Потребителите по ал. 1 заплащат на топлопреносното предприятие цена за присъединяване, образувана по правилата на чл. 20.
Чл. 105г. (1) При присъединяване на потребител, който използва топлинна енергия за стопански нужди, присъединителните топлопроводи и съоръженията към тях и абонатната станция се изграждат от и за сметка на потребителя и са негова собственост.
(2) Присъединяване на нов потребител на топлинна енергия за стопански нужди чрез съществуващ присъединителен топлопровод, собственост на друг потребител за стопански нужди, може да бъде извършено при техническа възможност, като топлопреносното предприятие изкупи частта за общо ползване от присъединителния топлопровод или собственикът уреди в негова полза възмездно ограничено право на ползване върху тази част.
Чл. 105д. (1) При присъединяване на потребител, който ползва топлинна енергия за битови нужди в самостоятелна сграда или в сграда - етажна собственост, присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост.
(2) В случаите, когато изграждането на съоръженията по ал. 1 е икономически нецелесъобразно за топлопреносното предприятие, изграждането им може по взаимно съгласие с топлопреносното предприятие да се извърши от потребителите. Прехвърлянето на собствеността от потребителите върху изградените съоръжения се урежда чрез договор за лизинг или за продажба при разсрочено плащане за срок не повече от 8 години.
(3) Присъединяването на потребители от една или повече сгради към абонатна станция в друга сграда се допуска при условие, че собствениците на имотите в сградите без абонатна станция са получили с договор правото на ползване на помещението на съществуващата абонатна станция и са изпълнили техническите изисквания на наредбата по чл. 95, ал. 3.
(4) Изграждането на присъединителния топлопровод от съществуващата абонатна станция до сградата на потребителите по ал. 3 се извършва от и за сметка на присъединяващите се потребители и е тяхна собственост.
Чл. 105е. Присъединяването на потребител към топлопреносната мрежа се осъществява въз основа на писмен договор между него и топлопреносното предприятие по цени, определени при условията и по реда на Наредбата по чл. 20."
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Лично за себе си аз намерих два кусура на предложения текст. Единият вече е известен. Става дума за чл. 105б, ал. 2, където отново има някакъв опит за прехвърляне на собственост чрез договор на лизинг. Както вече стана ясно, собственост не може да се прехвърля чрез договор за лизинг, така че думите "договор за лизинг или" трябва да отпаднат и по този начин текстът ще се съгласува с това, което приехме преди малко.
Бих си позволил и още една бележка. В чл. 105г, ал. 2 се казва: "или собственикът учреди в негова полза възмездно ограничено право на ползване върху тази част". Такова ограничено право на ползване няма. Може да се каже, че е вещно право на ползване върху тази част, тъй като правото на ползване е ограничено вещно право, а не е коректно да се говори за ограничено право на ползване. Ако се касае само за определена част, се казва "върху тази част" и не е необходимо да бъде изразено по този начин.
Това бяха двете неща, които аз имам като бележки.
Господин Мазнев, заповядайте.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател! Вземам думата, за да изразя отношение към чл. 105б, ал. 1. Според мен тази алинея е паразитна и трябва да отпадне. Ще прочета текста: "Централите и инсталациите за производство на топлинна енергия и на другите енергийни обекти и съоръжения на производителите се присъединяват към топлопреносната мрежа чрез присъединителни топлопроводи". Искам да попитам как по друг начин биха могли да бъдат присъединени?
Според мен това е паразитен текст и следва да отпадне. Или, ако трябва да дадем определение за това що е "присъединителен топлопровод", то това да бъде към Допълнителните разпоредби. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мазнев.
Има предложение за отпадането на ал. 1 на чл. 105б по съображения, изложени от господин Мазнев.
Господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин председателю! Аз смятах, че вносителите ще вземат отношение, но, господин Мазнев, аз искам да продължите по-нататък логиката. Там се казва, че присъединителните топлопроводи и съоръженията към тях се изграждат от и за сметка на производителя и са негова собственост. Може би вносителят има предвид точно това, за да определи от кого ще се изграждат тези присъединителни топлопроводи и чия собственост са. Иначе технически на всички ни е ясно какво е това топлоприсъединителен топлопровод.
Според мен този текст трябва да остане. Разбира се, че може да го има като определение в Допълнителните разпоредби, но тогава ще остане да виси във въздуха това на кого са присъединителните топлопроводи, кой ги изгражда и защо ги изгражда. Текстът е в такъв смисъл, господин председател, и аз предлагам да остане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Аталай.
Бих искал все пак да изясним необходимостта от ал. 1 на чл. 105б. Изложеното от господин Мазнев лично на мен ми се струва убедително. Но все пак нека специалистите да кажат.
Заповядайте, господин Близнаков.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! На пръв поглед предложението на народния представител Стефан Мазнев е целесъобразно, но тук вносителят е имал предвид да използва термина "присъединителни топлопроводи", главно за да внесе разяснение какво представляват те, когато се използват на други места в текста.
В този смисъл аз също считам, както и господин Аталай, че ал. 1 трябва да остане.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Тя с нищо не утежнява текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли други становища?
Представителят на вносителя ще вземе ли отношение към този текст?
Заповядайте.
МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря, господин председател! Действително текстът е разясняващ, но ние считаме, ако преценят уважаемите народни представители, че е желателно да остане това определение, като ал. 1 и 2 могат да бъдат обединени и текстът да стане така: "Централите и инсталациите за производство на топлинна енергия и на другите енергийни обекти и съоръжения на производителите се присъединяват към топлопреносната мрежа чрез присъединителни топлопроводи, които се изграждат от и за сметка на производителя и са негова собственост".
Мисля, че така става по-ясна обвръзката между двете алинеи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това действително изглежда разумно, защото определението вече не е самоцелно, а по този начин се връзва действително с норма. И понеже предложения могат да се правят само от народни представители, затова може би господин Близнаков трябва да направи това предложение.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Правя предложение чл. 105б, ал. 1 да придобие следния текст:
"Чл. 105б. (1) Централите и инсталациите за производство на топлинна енергия и на другите енергийни обекти и съоръжения на производителите се присъединяват към топлопреносната мрежа чрез присъединителни топлопроводи, които се изграждат от и за сметка на производителя и са негова собственост."
Алинея 2 трябва да отпадне при това положение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, така вече алинеята звучи разумно и добре.
Има ли други становища? Не виждам.
Първо подлагам на гласуване новата редакция на ал. 1, както беше представена от господин Веселин Близнаков, едновременно да отпадне ал. 2, тъй като тя става безпредметна.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 134 народни представители: за 134, против и въздържали се няма.
Приема се.


Следващото предложение, което си позволих да направя, е по ал. 2 на чл. 105 г, финала на алинеята - думата "ограничено" да се замени с думата "вещно", което е и юридически по-издържано.
Моля, гласувайте направеното предложение думата "ограничено" да се замени с "вещно".
Гласували 131 народни представители: за 131, против и въздържали се няма.
Приема се.
Има още една корекция, която ще подложа на гласуване, въпреки че залата веднъж вече изрази становище, но понеже тук е отделен текст, ще го гласуваме пак - в чл. 105д, ал. 2 думите "договор за лизинг или" да отпаднат.
Моля, гласувайте отпадането на думите "договор за лизинг или".
Гласували 138 народни представители: за 136, против 2, въздържали се няма.
Приема се.
Моля, гласувайте целия § 23, подкрепен от комисията.
Гласували 139 народни представители: за 139, против и въздържали се няма.
Параграф 23 се приема.
Господин Близнаков, моля докладвайте § 24.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 24. Чл. 106 се изменя така:
"Чл. 106. Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, одобрени от комисията, сключени между:
1. независим производител и топлопреносното предприятие;
2. независим производител и пряко присъединен към него потребител, извършващ стопанска дейност;
3. топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност."
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
По § 24 желаещи да се изкажат? Не виждам.
Моля, гласувайте предложения § 24, подкрепен от комисията.
Гласували 133 народни представители: за 133, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 25. Създава се чл. 106а:
"Чл. 106а. (1) Продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, включително за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят:
1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите;
2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
3. отговорността при неизпълнение на задълженията;
4. редът и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването;
5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.
(2) Топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и един местен всекидневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им без писмено приемане от потребителите.
(3) В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат различни условия. Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия различни условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
(4) Потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот."
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Имате думата по § 25.
Заповядайте, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! На мен ми се струва, че начинът на оповестяване на общите условия не поставя в равноправно положение потребителите на топлинна енергия за битови нужди, тъй като е предвидено те да бъдат уведомени за тях единствено чрез публикации в един централен и един местен вестник. Тиражите на централните вестници и особено на областните вестници в повечето общини имат тиражи, които са многократно по-малки от броя на потребителите. Оставям настрана факта, че мнозина от потребителите на топлоенергия рядко си купуват вестници. Очевидно това би струвало повече, но най-разумният начин е в края на краищата топлопреносното предприятие или производителят на топлинна енергия да предоставя на всеки един от своите потребители в писмен вид тези условия. Още повече, че договорът се счита за сключен, ако няма възражения в продължение на месец. На мен ми се струва, че такава редакция би могла да бъде направена и това няма да е Бог знае какъв разход. И тези съобщения биха могли да бъдат доставени дори не по пощенски път, а когато хората отидат да си плащат. Ако някои от потребителите не са се появили, да им ги изпращат по пощата.
Разбирам, че една такава поправка не би могла да се направи съвсем лесно, но в краен случай поне да има публикации във всички местни вестници. Това не струва никак скъпо, доколкото познавам техните тарифи. В противен случай наистина ще поставим потребителите в неравноправно положение и ще има доста неприятности като последици от този акт.
Така че апелирам към ръководството на комисията да направи нужните промени потребителите да получават в писмен вид тези общи условия. А ако това се отхвърли, предлагам поправка в ал. 2, в смисъл, общите условия да бъдат публикувани във всички местни всекидневници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пантелеев.
Господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Колеги, ако прочетем точно текста, ще видим, че никой не забранява те да могат да бъдат публикувани в повече от един вестник. Задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и един местен вестник. Значи ако те искат, тъй като става въпрос за енергетиката, могат да закачат тези обявления и по стълбовете, може и на входа на общината. Така че текстът според мен е достатъчно ясен. Ако пишем в два, в някои райони няма и два вестника, има само един. Тогава ще накараме хората да издадат още един вестник ли? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Аталай.
За реплика има думата господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Вярно е, че няма забранителна норма. Аз апелирах за задължителност. Моето предложение беше "във всички" - дали те са един или няколко, колкото са. Цената на квадратен сантиметър в тези вестници е изключително ниска и няма да натовари много производителите на топлинна енергия. Така че нека не се притесняваме толкова и да запишем "във всички". Това би било добре и ще се спестят много скандали на тези, които продават топлинна енергия. Бъдете сигурен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пантелеев.
Думата има господин Милко Ковачев - председател на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси.
МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря, господин председател! Освен задължението, което топлопреносните предприятия имат за публикуване, във всички случаи трябва да се има предвид и практиката за разлепяне на тези общи условия във всички пунктове за разплащане на топлинна енергия. Предложението за изпращане по пощата бихме могли да го приемем, но в никакъв случай не може да гарантира получаването на тези общи условия, т.е. информираността на потребителите и затова не е предложено.
За задължението "най-малко" във всички случаи не ограничава броя на всекидневниците. Ние бихме искали да получим една широка публичност на представянето на тези общи условия, защото предприятията действително са заинтересовани тази информация да достигне до всички потребители и тя да бъде осъзнато приета.
Това са разясненията за идеята на вносителя да предложи този текст. Ако приемате тези обяснения, ние считаме, че все пак сме заложили на добри минимални условия в закона, които могат да бъдат подкрепени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ковачев.
Други желаещи да вземат отношение по § 25 има ли? Няма.
Вие се отказвате от първата си идея за изпращане по пощата. (Неразбираеми реплики от народния представител Любомир Пантелеев.)
Ще Ви удовлетвори ли, ако подложа на гласуване, редакцията да бъде "в един централен и в местните всекидневници", което означава всички?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение от господин Любомир Пантелеев в ал. 2 на чл. 106а вместо "и един местен всекидневник", редакцията да бъде "и в местните всекидневници".
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 130 народни представители: за 92, против 38, въздържали се няма.
Предложението на господин Пантелеев се приема.
За процедура думата има господин Мазнев.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ОДС): Господин председател, вземам думата да направя процедура за прегласуване. Ако се запази в този вариант текстът, това означава, че тези публикации трябва да бъдат в един централен и всички местни всекидневници, което за мен е невъзможно в България. Предлагам прегласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Подлагам на прегласуване направеното предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 169 народни представители: за 49, против 119, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте целия § 25 така, както е предложен и подкрепен от комисията.
Гласували 138 народни представители: за 129, против 1, въздържали се 8.
Параграф 25 се приема.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Пред мен е заявлението на народния представител Георги Първанов от 21 ноември 2001 г., с което той подава оставката си като народен представител във връзка с избирането му за президент на Република България.
Заявлението гласи:

"ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
39-то НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ПРОФ. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ


З А Я В Л Е Н И Е

от ГЕОРГИ СЕДЕФЧОВ ПЪРВАНОВ
народен представител от 2-ри Бургаски
многомандатен избирателен район

Господин председател, във връзка с избирането ми за президент на Република България на основание на чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България подавам оставката си като народен представител в 39-то Народно събрание.
Пълномощията ми следва да се прекратят предсрочно по реда на чл. 72, ал. 2 от Конституцията на Република България.

21 ноември 2001 г.
С уважение: (п)
Георги Първанов"

Преди да пристъпим към гласуване, ще ми разрешите, уважаеми госпожи и господа, да се обърна към новоизбрания президент на Републиката господин Георги Първанов и да го поздравя от името на Народното събрание. (Ръкопляскания.)
За българските парламентаристи е чест, че народният вот изпраща на този висок пост техен досегашен колега. Отправяме нашите поздрави и към новоизбрания вицепрезидент господин Ангел Марин.
В съответствие с Конституцията и със Закона за избиране на президент и вицепрезидент на Републиката те ще встъпят в длъжност на 22 януари 2002 г. - денят, в който изтича мандатът на сегашния президент. Три дни преди това новата президентска двойка следва да положи клетва пред Народното събрание.
Новоизбраният президент на Републиката ще пристъпи към своите задължения в дни, когато българският народ е изправен пред съдбоносни за своето бъдеще задачи - приемането на България в Европейския съюз и в НАТО и осъществяването на необходимите за нейното успешно развитие икономически и социални реформи.
Конституционните правомощия на президента на Републиката му отреждат важна роля за постигането на съгласие и единодействие при осъществяването на тези приоритети, от които зависят националната ни сигурност и народното благополучие. В това отношение отдаваме много голямо значение и на доброто сътрудничество на президента с Народното събрание и с излъченото от парламента правителство.
И накрая, уважаеми госпожи и господа народни представители, не можем да бъдем безразлични към обстоятелството, че и тези избори се вписват във вече доста дългата поредица от президентски, парламентарни и местни избори след 1990 г., при които българските избиратели свободно и демократично изразиха своята воля. Това е още едно свидетелство за нашия успешен път към демократична Европа.
От името на Народното събрание пожелавам на господин Георги Първанов и на господин Ангел Марин успешно изпълнение на тяхната отговорна мисия за доброто на България.
А сега ще предоставя думата на представителите на парламентарните групи за приветствия към новоизбрания президент.
Господин Корнезов, заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Уважаеми господин президент, господин председател, дами и господа народни представители! Позволете ми от името на Парламентарната група на Коалиция за България да поздравя господин Първанов с избирането му за държавен глава - президент на Република България.
Изборите отминаха. Изборните страсти позатихнаха. Но проблемите на хората останаха. А нали всички ние, включително и новоизбраният президент, се кълнем, че служим на своя народ. Народът си каза думата на 18 ноември. Той, народът, поиска нов, млад, социален президент, който да се казва Георги Първанов. Народът гласува с надежда в отчаянието си.
Господин президент, Вие сте длъжен да оправдаете надеждите на хората и с общи усилия да върнем в душите им вярата в доброто, нравствеността и справедливостта, да върнем усмивките на хората. Вие, господин президент, който олицетворявате единството на нацията ни, трябва да вдъхнете надежда на всеки един член от обществото гордо да носи званието "гражданин на Република България".
Изборите бяха драматични. Но в крайна сметка - честни. Българският народ отново показа, че е по-мъдър от своите политици и изборни шамани. Всеки един от нас и на първо място държавният глава трябва да чува гласа на народа и да решава по съвест.
Господин президент, прочитайте всяка сутрин "Приказка за стълбата", но не като литературно произведение.
Господин президент, чрез делата си, а не чрез думите Вие можете да оправдаете вярата и надеждата на своя народ. Тежка е президентската корона. Но след като Вие сте я поискал и народът Ви я е дал, носете я с достойнство и с отговорност.
Парламентарната група на Коалиция за България заявява, че винаги е уважавала институцията "Президент" и личността на Петър Стоянов, както и на вицепрезидента Тодор Кавалджиев. С всички резерви, които имаме спрямо политиката, която провеждаше господин Петър Стоянов, ние ценим неговата диалогичност, толерантност и стремежа му към европейското ни приобщаване.
Господин президент, Вие сте историк и знаете думите на Жан Жорес: "Вземете от историята огъня, а не пепелта!".
Господин президент, акумулирайте опита и изстрадалата мъдрост и на Петър Стоянов, и на Желю Желев, и на Петър Младенов, и на всички преди тях държавници, олицетворяващи България. Всеки от нас и Вие носите отговорност пред историята и бих казал - и в отвъдното.
Господин Първанов, не забравяйте и не се опитвайте да забравяте, че България е парламентарна република. Тук, в тази зала, е центърът на политическия живот. Не търсете овации в тази зала, а духа на националното съгласие.

Днес за Парламентарната група на Коалиция за България са фанфарни, но и малко тъжни дни. Председателят на нашата парламентарна група, един от най-ярките парламентаристи, напуска Тридесет и деветото Народно събрание. И от името на нашата парламентарна група ще Ви кажем, господин Първанов, че до днес ти беше един от нас, ти беше наш другар и приятел, а от утре си президент на всички българи. И ние, твоите другари, няма да те наричаме вече Георги, а господин президент на Република България.
Парламентарната група на Коалиция за България, Българската социалистическа партия, левицата днес губи своя лидер, но ние сме убедени, че печели цяла България.
В политиката, дами и господа, може и да няма правила, но трябва да има морал. Да поздравим новия президент Георги Първанов с надеждата за бъдещето. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
От името на Движението за права и свободи има думата господин Местан. Заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Трябва да ви призная, че нашата група с неудоволствие ще подкрепи напускането на парламента от страна на господин Георги Първанов. Защото в негово лице срещаме една диалогична личност, която може не само да изслушва, но и да чува, да полемизира и дискутира. А това, за съжаление, все още не е масова практика.
Господин Първанов извървя своя път на развитие. Нека си спомним противопоставянето, което имаше между нас и него като водач на листата на БСП през 1994 г. за Тридесет и седмо Народно събрание. И съответно модерните му, чисто от европейски тип позиции днес. Казвам това, не защото е особено важно противопоставянето през 1994 г., а за да подчертая пътя, който измина този политик, и факта, че става дума за политик в процес на развитие, в процес на загърбване на овехтели представи и за личност с вкус към европейските цивилизационни норми. И точно това, че господин Първанов търпи развитие, е най-важното, което гарантира, че изборът ни за президент не е бил погрешен.
Именно господин Първанов беше политикът от БСП, който инициираше диалогичността не само в отношенията с Движението за права и свободи, държеше на нея и сме сигурни, че и като президент ще продължи тази своя линия.
Естествено, че вече дочухме подхвърляния за управлението на Виденов - един наистина особено мрачен период от историята не само на БСП, но и на страната ни, за отговорността му като тогавашен заместник-председател на тази партия. Но, уважаеми госпожи и господа, кой пое отговорността за това управление? Не бяха ли точно Николай Добрев и Георги Първанов мъжете, които поеха своята отговорност да върнат мандата на партията си за ново правителство, което очевидно не беше социалистическо? Колко са тези български политици, които ще загърбят така чисто партийните си интереси в името на едно по-добро бъдеще на страната си, срещу всички негативи, които поеха върху себе си? Не мисля, че са чак толкова много.
Само това стига, за да сме убедени, че господин Първанов ще бъде честен и принципен президент, който малко ще се влияе от партийните си предпочитания пред общонационалните интереси.
Аз съм сигурен, че господин Първанов вече като президент никога няма да си позволи да каже: аз съм бесепар. Защото по ще му отива да казва: аз съм президент на всички български граждани. И нека тук да си послужа с една метафора на уважаемия заместник-председател на Тридесет и деветото Народно събрание господин Юнал Лютви, който вече му пожела, влизайки в президентския си офис, да свали своята червена мантия.
Уважаеми госпожи и господа, изборът на господин Първанов за президент не поставя под съмнение нито евроатлантическата, нито европейската ориентация на страната ни. Защото точно той е политикът, който носи решителна заслуга за това, че днес имаме пълен консенсус между политическите сили в парламента по този въпрос. Той наистина има определяща заслуга за катализиране на процесите на демократизиране на Българската социалистическа партия, включително и по тези стратегически приоритети на нашата страна.
Това, че днес членството в Европейския съюз и НАТО не са партийна, а обща национална кауза, е добро за България и ние не можем да отчетем и личните заслуги на господин Георги Първанов за това. Така че нека оставим евтините трикове, че президент социалист отдалечавал приемането ни в Европейския съюз и НАТО. Това е евтино и нечестно!
Разбира се, напуска парламента един наистина морален човек, който трябва да поеме още по-отговорни функции. И ние сме убедени, че той ще успее. При това точно защото е морален политик, който може да загърби властта в името на доброто бъдеще на другите.
И накрая, нека пожелаем на господин Първанов да има смелостта на д-р Желев, който намери сили да се противопостави включително и на собствената си партия, когато тя започна да греши в управлението. И да има морала след успешния си мандат или мандати като президент съседите му отново да го виждат да спортува в училищния двор на местното училище като един от всички нас. Защото тогава и бъдещето ще го запомни като президент на целия български народ, който не си построи палат по време на управлението си, не допусна корупция в Президентството и не забрави откъде и защо е тръгнал. Разбира се, това ще е второто. А първото, с което ни се ще всички да го запомним, е като президента, по време на мандата на който България стана пълноправен член на НАТО и получи покана за пълноправно членство в Европейския съюз, президента, при който бедността - социална и морална, остана в миналото.
Честито и успешен мандат, господин президент! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
От името на Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори има думата заместник-председателят господин Веселин Близнаков. Заповядайте, господин Близнаков.

ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател! Уважаеми господин Първанов, уважаеми дами и господа народни представители! От името на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори искам да изразя нашите поздравления за победата на господин Георги Първанов и на господин Ангел Марин в изборите за президент и вицепрезидент на Република България.
Няма по-голяма чест и по-голяма отговорност да бъдеш избран в директни избори от повече от два милиона избиратели. Това е една изключителна победа на господин Първанов и ние искрено се надяваме, че той ще положи усилия за укрепване на просперитета на България.
Ние бяхме свидетели на една изключително толерантна изборна кампания, една кампания, която се отличаваше от всички останали досега с уважение към всички, които кандидатстваха за този изключително висок пост. И господин Първанов даде пример в тази кампания за едно съвременно, модерно, толерантно водене на кампанията. Това е напълно в унисон с политиката, която води Национално движение Симеон Втори - да уважаваме своите опоненти, да се стремим към консолидиране на българското общество. Програмата на Национално движение Симеон Втори, както е известно, включва приоритети във вътрешнополитически и външнополитически план. И ние искрено се надяваме, че новоизбраният президент на Република България Георги Първанов ще работи с цялата отговорност на поста, който той ще заеме, за осъществяване на целите и на програмата на Национално движение Симеон Втори. Тя съвпада с по-голямата част от нуждите, от въжделенията и желанията на българските избиратели. Днес България иска повече почтеност. Днес България не иска бедност, не иска престъпност, не иска корупция. Днес България се моли за повече модернизация и просперитет. Днес българите не искат техните избраници да се делят на сини, жълти, червени, когато се касае за преодоляване на бедността и корупцията, за влизането ни в Европейския съюз и НАТО. Днес ние всички искаме президент на хората в България и ние считаме, че господин Първанов напълно ще удовлетворява това искане на българските граждани.
Искрено се надяваме, че в своята изключително отговорна бъдеща дейност бъдещият президент на Република България господин Георги Първанов ще бъде изразител и движеща сила именно на стремежите за просперитет на българското общество и за единение на нацията.
Желаем му успех - на него и на вицепрезидента, господин Марин, в изключително отговорната им мисия! Всичко хубаво, господин Първанов, желаем успех! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Близнаков.
Господин Абаджиев, заповядайте от името на Парламентарната група на ОДС.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Първанов, от името на Парламентарната група на Обединените демократични сили Ви поздравяваме Вас, както и господин Марин с избора Ви за президент, съответно за него - за вицепрезидент на последните президентски избори. Сега и тук може би е моментът да напомним, че през последните пет години стана ясно, че президентската институция има своето място в българския политически живот, има изключително важно значение за реализирането на нашите национални приоритети. Тук е мястото да отдадем заслуженото на президента Петър Стоянов, който през последните пет години доказа, че президентските правомощия не само че не са ограничени, но че те са достатъчни за това президентът да бъде гарант за реализирането на националните приоритети, за това, че президентът може да се издигне над теснопартийните интереси и да съдейства за обединяването на общи усилия и реализирането на тези цели, за това, че президентът може да носи своята отговорност.
Ние сме изключително удовлетворени от Вашите послания за това, че ще продължите тези национални приоритети, за това, че ще работите България да се присъедини към Европейския съюз и НАТО. Искрено вярваме, че тези думи ще се превърнат в дела, че Вие също ще бъдете на висотата на отговорностите, които предполага президентската институция, че Вие ще изпълните Вашите обещания да бъдете социален президент на Република България.
Може би сега е мястото да си припомним старата древногръцка мисъл, че истинската свобода на личността е чистата съвест.
Аз Ви пожелавам в края на този мандат Вие да излезете с чиста съвест и с удовлетворение за това, което сте направили за България, защото силата на големите политици се състои в това не колко години са престояли на определен пост, а в това какво са оставили след себе си.
Искрено Ви желаем думите, които Вие отправихте към българското общество, да се превърнат в дела. Желаем Ви успех! Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Господин Първанов, заповядайте, имате възможност да изразите Вашето отношение към приветствията. (Ръкопляскания.)
ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вземам думата преди всичко, за да изразя своята дълбока благодарност към пожеланията, отправени от колегите - ръководители или представители на отделните парламентарни групи, не за да произнеса своята програмна президентска реч. Това ще направя при встъпването ми в длъжност.
Преди всичко искам да подчертая още веднъж, че приключилите преди броени дни президентски избори още веднъж потвърдиха необратимостта на демократичния процес в България. Българският гласоподавател, независимо от неговото социално положение, независимо от неговия етнос и религия, демонстрира една зряла, изградена политическа избирателна култура. И ние сме изключително доволни от това.
Искам още веднъж от тази най-висока трибуна да благодаря на всички онези институции и органи, които бяха ангажирани и които допринесоха за безупречното провеждане на кампанията и на самите избори, разбира се, преди всичко на българския парламент и на народните представители, на Министерския съвет, на областните и общинските администрации, на Централната избирателна комисия, на секционните и районните избирателни комисии, на стотиците и хилядите наблюдатели, на МВР, чиито органи допринесоха много за провеждането на изборната кампания.
Пред нас, уважаеми госпожи и господа, стои голямата задача да реабилитираме заедно държавата, ако щете, да реабилитираме българската политика в очите на българските граждани. Това предполага преди всичко едни добре работещи, силни и взаимодействащи си български институции. Вие знаете добре и аз благодаря, че някои от вас го посочиха в своите изказвания - целият ми политически път е бил свързан с разбирането за необходимостта от управление чрез максимално съгласие като формула за успеха на българските институции. Искам пред вас, пред българския народ категорично да потвърдя, че и като държавен глава това ще бъде моето основно верую, защото за мен това е ключът към политическата стабилност в страната.
Силни, добре балансирани, взаимодействащи си институции - това наистина е повече от задължително условие в нашата работа. Това предполага, на първо място, президентът да уважава българския парламент като ключовия фактор не само заради конституционната страна и разбиране за парламентарния характер на държавното ни устройство. Това предполага отношенията между президент и парламент да не се изчерпват само с упражняването и евентуалното обясняване на отлагателното вето. Това предполага и това налага тези отношения да се концентрират и на работно равнище на етапа на изработването на законите, на етапа на формирането на политиката.
На следващо място, ние, политиците, които сме ангажирани в българските институции, сме задължени да реализираме дългоочакваната, мотивирана на два последователни избора, воля на българския народ за промяна. Но с ясното съзнание за необходимостта от последователност и приемственост тогава, когато става дума за националните приоритети, в това число и най-вече по голямата тема за нашата евроатлантическа ориентация. Аз наистина се блазня от мисълта, че всички ние заедно в близките пет години можем да дадем своя решаващ принос за това в рамките на този мандат България да бъде член и на НАТО, и на Европейския съюз. (Ръкопляскания.)
И най-сетне, уважаеми госпожи и господа, трябва да ни е ясно, че от нас, от представителите на българската политика в институциите, от българските държавници се изисква най-сетне да поставим проблемите на обикновените хора в дневния ред на българските институции. Тоест да се обърнем с лице към проблемите на тези хора. А това предполага, на първо място, и президент, и парламент, и правителство да дадат своя важен, да не кажа решаващ принос за това особено социално слабите да могат да преживеят тежката зима, която ни предстои. И най-сетне да поработим за това и на българската улица да изгрее слънце. Най-сетне, след тежката изнорителна 12-годишна политическа зима да дойде българската политическа пролет. (Ръкопляскания.)
Тези дни бях на форума на Социалистическия интернационал. Там още веднъж беше потвърдена волята на всички международни фактори за изграждането на един общ международен фронт срещу бедността, срещу корупцията, срещу другите предизвикателства пред световното общество. И тъкмо заради това и не само заради това аз се обръщам към всички вас, към народните представители, към българските полици и държавници - нека да си подадем ръка, независимо от това кой къде е стоял, кой кого е подкрепял на последните и на предишните избори, за изграждането на българския фронт срещу бедността, срещу корупцията, срещу тероризма и срещу всички тези предизвикателства. (Ръкопляскания.)
И съвсем накрая бих искал, разбира се, да благодаря на всички колеги народни представители от този парламент, и от предишните народни събрания за добрата ни работа, за нашето взаимодействие и да пожелая успешна работа на Тридесет и деветото Народно събрание за по-доброто бъдеще на България, на всеки български гражданин. Благодаря ви. На добър час! (Бурни и продължителни ръкопляскания. Господин Георги Първанов поздравява ръководителите и членове на парламентарни групи. Депутатите стават прави.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители! Пред мен е проект за решение за прекратяване пълномощията на народен представител:
"Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Георги Седефчов Първанов - народен представител от 2.Многомандатен избирателен район Бургас."
Моля, уважаеми госпожи и господа, гласувайте това проекторешение.
Гласували 206 народни представители: за 206, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания.)
Уважаеми госпожи и господа народни представители, с този вот българският парламент загуби един народен представител, но България спечели един президент! Честито, господин Първанов! (Бурни и продължителни ръкопляскания, депутатите стават прави.)

Уважаеми госпожи и господа, продължаваме с нашата делова работа.
Моля господин Веселин Близнаков да заеме мястото си, за да продължим работата по второ четене на законопроекта за енергетиката и енергийната ефективност.
Заповядайте, господин Близнаков.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, предлагам на вашето внимание текста на § 26:
"§ 26. Член 107 се отменя."
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Близнаков.
Има ли някой да се изкаже по § 26? Няма.
Подлагам на гласуване § 26 така, както е подкрепен от комисията - чл. 107 се отменя.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма.
Параграф 26 е приет.
Продължаваме с § 27.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 27. Член 108 се изменя така:
"Чл. 108. (1) Когато всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване за всички имоти, присъединени към тази абонатна станция или към нейното самостоятелно отклонение.
(2) Лицата по ал. 1 се считат за потребители при условията за останалите потребители до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
(3) Топлоснабдителното предприятие е длъжно да извърши исканото прекратяване по ал. 1 в срок до 15 дни след постъпване на заявлението.
(4) Потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратяват топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата."
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По § 27 има ли желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване § 27, както е подкрепен от комисията с нова номерация § 30.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Параграф 30 е приет.
За процедурно предложение думата има господин Ламбовски.
ДИМИТЪР ЛАМБОВСКИ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, искам да предложа да прегласуваме текстовете на чл. 92, тоест § 18, респективно чл. 105, ал. 2. Както правилно отбеляза господин председателят, не би могло прехвърлянето на собствеността върху потребителите да се извърши чрез договор за лизинг. Тук действително има формулировка, която не е съвсем изрядна.
Аз предлагам обаче да оставим в текста договор за лизинг, като добавим към него: "с последващ акт по прехвърляне на собствеността", тоест текстът на ал. 7 на чл. 92 да стане: "Прехвърлянето на собствеността от потребителя върху изградените по ал. 6 съоръжения се урежда чрез договор за лизинг с последващ акт по прехвърляне на собствеността или за продажба при разсрочено плащане за срок не повече от осем години."
Същото да бъде и в текста на чл. 105д.
Мотивите са, че ако не дадем възможността да се използва такава форма на плащане като договор за лизинг, де факто при разсроченото плащане данъкът върху добавената стойност би следвало да се плати в самото начало. Поради това предлагам тази нова формулировка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ламбовски.
Уважаеми колеги, след консултация с народния представител Ламбовски, правя предложението да се върнем на тези два текста след като гласуваме съдържанието на целия закон, защото дори и така, формулировката не е достатъчно коректна по простата причина, че би било нормално да звучи: "прехвърлянето на собствеността от потребителя се урежда чрез договор за продажба или чрез договор за продажба при разсрочено плащане. Така или иначе, за да видим икономическия ефект от тази формулировка, ще обсъдим още малко текстовете и ще се върнем към гласуването им след като гласуваме целия закон до края.
Продължаваме нататък с § 28.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 28. Член 109 се изменя така:
"Чл. 109. (1) Потребителите са длъжни да заплащат в срок дължимите суми за инсталирана мощност и консумирана топлинна енергия, както и за нейното дялово разпределение.
(2) Задълженията на потребителите - неизправни длъжници, към топлопреносното предприятие се събират по реда на чл. 237 буква "з" от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечението от сметките на топлопреносното предприятие.
(3) Топлопреносното предприятие има право след предварително уведомяване да прекъсва снабдяването с топлинна енергия при забавяне плащането на дължимите суми с повече от два месеца след определения срок за плащане чрез изолиране с технически средства на отоплителните тела или на линията за горещо водоснабдяване от общите сградни инсталации по реда, предвиден в наредбата по чл. 95, ал. 3."
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 31, като предлага в ал. 1 да отпаднат думите "за инсталирана мощност и консумирана топлинна енергия, както и за нейното дялово разпределение".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Близнаков.
По § 28 има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Подлагам на гласуване § 28, подкрепен от комисията, с направените изменения в него, който става § 31. Моля гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 2.
Параграф 31 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 29. Член 110 се изменя така:
"Чл. 110. (1) Потребителите за битови нужди могат да заплащат топлинната енергия в количества, определени по прогнозна едногодишна консумация за сградата.
(2) Правилата за определяне на прогнозната едногодишна консумация, месечните вноски и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител се определят в наредбата по чл. 95, ал. 3."
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 32.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По § 29 има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте § 29, подкрепен от комисията, с номерация § 32.
Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
Параграф 29 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 30. Създава се чл. 110а:
"Чл. 110а. (1) Топлинната енергия се измерва със средства за търговско измерване, монтиране на границата на собственост.
(2) Границата на собственост:
1. между производителя и топлопреносното предприятие е последната спирателна арматура на производителя;
2. между топлопреносното предприятие или производителя и потребителите, ползващи топлинна енергия за стопански нужди, е последната спирателна арматура преди присъединителните тръбопроводи на потребителите;
3. между топлопреносното предприятие и потребителите, ползващи топлинна енергия в самостоятелни сгради или в сгради - етажна собственост, е последната спирателна арматура преди разпределителната мрежа на сградните инсталации.
(3) Когато топлинната енергия се измерва със средства за търговско измерване, монтирани на място, различно от границата на собственост, начинът за отчитане на топлинната енергия се урежда съгласно наредбата по чл. 95, ал. 3."
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 33.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По § 30 има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте § 30, подкрепен от комисията, с номерация § 33.
Гласували 139 народни представители: за 139, против и въздържали се няма.
Параграф 30 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 31. След чл. 110а се създава раздел Vа. "Разпределение на топлинната енергия".
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 34.
ПРЕДСЕАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По § 31 има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте § 31, подкрепен от комисията, с номерация § 34.
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма.
Параграф 31 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 32. Член 111 се отменя."
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 35.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По § 32 има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте § 32 с нова номерация § 35.
Гласували 134 народни представители: за 133, против няма, въздържал се 1.
Параграф 32 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 33. Член 112 се изменя така:
"Чл. 112. Общото консумирано количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление."
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 36.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Близнаков.
По § 33 има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте § 33 с нова номерация § 36.
Гласували 132 народни представители: за 124, против 1, въздържали се 7.
Параграф 33 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 34. Създават се членове 112а, 112б, 112в и 112г:
"Чл. 112а. (1) Количеството топлинна енергия за горещо водоснабдяване на сграда - етажна собственост се определя:
1. извън отоплителния период съгласно показанията на топломера в абонатната станция;
2. през отоплителния период - въз основа общото изразходвано количество гореща вода, измерена чрез общия водомер в абонатната станция, умножено по необходимото количество енергия за загряване на един куб. м вода, определено в наредбата по чл. 95, ал. 3;
3. при липса на общ водомер в абонатната станция изразходваното количество гореща вода се определя като сбор от изразходваните количества гореща вода, измерени чрез водомерите в имотите на потребителите.
(2) Количеството топлинна енергия по ал. 1 се разпределя между потребителите-собственици или титуляри на вещното право на ползване, пропорционално на изразходваното количество гореща вода по ред, определен в наредбата по чл. 95, ал. 3.
Чл. 112б. (1) Количеството топлинна енергия за отопление на сграда - етажна собственост, през отоплителния период е разликата между общото консумирано количество топлинна енергия и количеството топлинна енергия за горещо водоснабдяване по чл. 112а, ал. 1.
(2) Количеството топлинна енергия за отопление по ал. 1 е сумата от количествата топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинната енергия за отопление на общите части и топлинната енергия за отопление на отделните имоти.
Чл. 112в. (1) Количеството топлинна енергия за отопление по чл. 112б се разпределя между потребителите-собственици или титуляри на вещно право на ползване.
(2) Количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация, се определя в процент по решение на общото събрание на етажната собственост, който не може да бъде по-малък от 10 на сто и по-голям от 30 на сто от количеството топлинна енергия за отопление, и се разпределя между потребителите пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.
(3) Количеството топлинна енергия, консумирано за отопление на общите части на сградата - етажна собственост, в които има отоплителни тела, се определя въз основа на тяхната инсталирана мощност и се разпределя между потребителите пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.
(4) Количеството топлинна енергия за отопление на отделните имоти се определя въз основа на показанията на средствата за отчитане на дяловото потребление по чл. 112г, ал. 1, т. 2.
(5) В случаите, когато количеството топлинна енергия за отопление на отделните имоти се определя въз основа на показанията на индивидуални разпределители, се прилага система за дялово разпределение, като сборът от дяловите единици, отчетени по показанията на всички разпределители в имота, се умножи по количеството топлинна енергия за един дял.
(6) Количеството топлинна енергия за един дял се определя като съотношение между количеството топлинна енергия за отопление на сградата по чл. 112б, ал. 1, намалено със сумата на определените по ал. 2 и 3 количества топлинна енергия и общия сбор от дяловите единици по показанията на всички индивидуални разпределители в сградата.
Чл. 112г. (1) Дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от търговец, определен от потребителите в сградата и отговарящ на условията на наредбата по чл. 95, ал. 3, при наличие на:
1. средства за търговско измерване на топлинната енергия в абонатната станция;
2. средства за отчитане на дяловото потребление за отопление - индивидуални топломери, отчитащи пряко количеството консумирана топлинна енергия в имотите, или индивидуални разпределители заедно с регулираща арматура, монтирани върху всички отоплителни тела в отделните имоти;
3. средства за отчитане на дяловото потребление за битово горещо водоснабдяване - индивидуални водомери за топла вода на всички отклонения от сградната инсталация за горещо водоснабдяване към имотите на потребителите.
(2) Потребителите, присъединени към една абонатна станция в сграда - етажна собственост, прилагат средства за отчитане на дяловото потребление от един и същи модел, доставени от един и същи търговец или одобрени за използване в сградата от него.
(3) В случай, че топлопреносното предприятие не извършва дялово разпределение, търговецът по ал. 1 му предоставя информацията за това разпределение по сключен с него договор."
Има предложение на народните представители Рамадан Аталай и Исмет Саралийски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това е отделен параграф.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Оттегляме го.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Народните представители са оттеглили предложението си.
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 37.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по прочетения параграф? Няма.
Моля да гласувате § 34, който става § 37.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Параграф 37 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 35. Член 113 се изменя така:
"Чл. 113. (1) Сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост.
(2) Отоплителните тела, регулиращата арматура към тях, отклоненията от сградните инсталации за отопление, отклоненията от инсталациите за горещо водоснабдяване и средствата за отчитане на дяловото потребление по чл. 112г, ал. 1, т. 2 и 3 са собственост на потребителите."
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 38.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Няма.
Моля да гласувате съдържанието на новия § 38.
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма.
Параграф 38 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Има предложение на народния представител Димитър Ламбовски:
В чл. 117, ал. 1 и ал. 2 се заличават.
Текстът на чл. 117 става:
"Чл. 117. Търговските сделки по внос и износ на природен газ се регистрират в Министерството на енергетиката и енергийните ресурси."
Комисията подкрепя предложението на народния представител Димитър Ламбовски, като предлага създаването на нов § 39 със следната подобрена редакция:
"§ 39. Член 117 се изменя така:
"Чл. 117. Търговските сделки по внос и износ на природен газ се регистрират в Министерството на енергетиката и енергийните ресурси при условия и по ред, определени от министъра на енергетиката и енергийните ресурси."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли бележки по § 39? Няма.
Моля да гласувате.
Гласували 141 народни представители: за 141, против и въздържали се няма.
Параграф 39 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Предложение на народния представител Димчо Димчев по чл. 135:
В чл. 135 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 в края на изречението се поставя запетая и се добавя "или потребител, извършващ стопанска дейност, който може да бъде пряко присъединен към газопреносната мрежа".
2. Създава се нова ал. 2:
"(2) Пряко присъединените към газопреносната мрежа потребители, извършващи стопанска дейност, са длъжни да предоставят достъп до собствените си съоръжения на газоразпределителното предприятие, получило лицензия по чл. 39, с цел нормалното газоснабдяване на другите потребители на територията, определена с лицензията, и нямат право да причиняват ограничителен режим."
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
Комисията подкрепя предложението на народния представител Димчо Димчев, което става нов § 40.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Няма.
Моля да гласувате § 40.
Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма.
Параграф 40 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 36. В чл. 138 думите "Комитета по" се заменят с "Държавната агенция по"."
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 41.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма бележки.
Моля да гласувате.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Параграф 41 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 37. В Глава тринадесета "Енергийна ефективност" в заглавието "Раздел l - Държавна агенция по енергийна ефективност", думата "Държавна" се заличава."
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 42.
Има предложение от народния представител Стефан Мазнев § 37 да се отмени.
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Стефан Мазнев да се отмени § 37.
Има и две предложения на народните представители Рамадан Аталай и Исмет Саралийски, които те са оттеглили в хода на дискусията в комисията.
Така че комисията подкрепя теста на вносителя, който става § 42, и не подкрепя предложението на господин Стефан Мазнев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Мазнев, имате думата.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Съгласно Протокола към Енергийната харта относно енергийната ефективност и свързаните с нея аспекти на околната среда, ратифициран от Република България на 19 юни 1996 г., политиката по енергийна ефективност следва да се изпълнява от специализирани органи на подходящи нива.
Самостоятелният орган на изпълнителната власт, какъвто е председателят на Държавната агенция по енергийна ефективност, подпомаган при осъществяването на правомощията си от отделна администрация, отделно юридическо лице, каквато е агенцията, напълно отговаря на посочените в протокола изисквания и по-нататъшното преструктуриране на дейността не допринася за реализирането на положителен ефект, който да обосновава необходимостта от промени в областта на енергийната ефективност.
Енергийната ефективност като дейност обхваща всички отрасли на икономиката. Преобразуването на Държавната агенция по енергийна ефективност в Изпълнителна агенция към министъра на енергетиката и енергийните ресурси стеснява функциите на енергийна ефективност до ниво ефективност само в енергетиката, като изключва провеждането на енергийна ефективност в другите отрасли на икономиката и е в противоречие с позицията на страната ни по присъединяване към Европейския съюз и в противоречие с европейската политика по енергийна ефективност, където повечето страни-членки и кандидатите за присъединяване имат самостоятелен орган за развитие на политиката им в областта на енергийната ефективност.
В Държавната агенция по енергийна ефективност предстои изпълнението на основни задачи, осъществяването на които налага необходимостта от запазването именно на съществуващия статут на агенцията, а именно: създаването на фонд "Енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници" с цел реализиране на проекти по енергийна ефективност, разширяване и използване на възобновяеми източници и намаляване на вредните последици върху околната среда от енергийните преобразувания. Освен това утвърждава участието на Държавната агенция по енергийна ефективност в проект "Техническа помощ на енергопреносните системи на Югоизточна Европа" от пакета "Бърз старт" на Пакта за стабилност с основна задача подпомагане икономическото развитие в Югоизточна Европа чрез подобряване на управлението, доставянето и рационалното използване на електроенергията в района в условията на либерализиран енергиен пазар.
На следващо място, утвърждава участието на Държавната агенция по енергийна ефективност като координатор по проектите на Европейския съюз "Възобновяеми енергийни източници". Участва в изпълнение на задачите, поставени от Секретариата на Енергийната харта във връзка с провеждането на дейностите по енергийна ефективност и разработва и приема национална програма за мерки за повишаване на енергийната ефективност на общините в България.
Така че Държавната агенция по енергийна ефективност провежда държавната политика в областта на енергийната ефективност във всички области на държавното и частно стопанство. Енергийната ефективност в областта на енергетиката е просто част от общата политика. Така че преобразуването й в изпълнителна агенция е просто крачка назад и това чувствително ще затрудни преговорите на нашата държава за членство в Европейския съюз по глава "Енергетика".
Ето защо аз моля да гласуваме предложението Държавната агенция по енергийна ефективност да остане такава, като държавна агенция, и да не се премахва думата "държавна", както е в предложението на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, и в комисията имаше дълги дискусии относно този текст - дали да остане Държавната агенция по енергийна ефективност, или да направим възможното в момента да прехвърлим Агенцията по енергийна ефективност да бъде под контрола на новото министерство, което се създава в момента, а именно Министерството на енергетиката и енергийните ресурси.
Колеги, на всички тук присъстващи е ясно, че Държавната агенция е с общи компетенции по отношение на енергийната ефективност, тя е в цялата икономика, а не само в енергийния сектор. Това е факт. Разбира се, ние с колегата Исмет Саралийски също направихме предложение, което впоследствие оттеглихме. Искам да сме наясно, че поддържам оттеглянето на нашето предложение и подкрепям предложението на вносителя Държавната агенция по енергийна ефективност да мине под контрола на новото министерство.
Ще се аргументирам защо. На всички ни е ясно, че в последните години имаше една агенция, която беше извън контрола на Министерството на енергетиката и там поради стечение на обстоятелствата не беше направено възможното от страна на предишните управляващи да се осигурят съответните средства и да се създадат онези компетенции на Агенцията по държавна ефективност, за да бъде тя такава агенция, която реално би могла да изпълнява своите функции.
Ние ще направим така, че Държавната агенция ще направи крачка назад, за да влезе под шапката на Министерството на енергетиката и да й дадем първоначална възможност за натрупване на онези средства, онези компетенции и онези възможности и като хора, и като финанси. Ние поехме ангажимент, че в близко бъдеще ще направим нов Закон за енергетиката, където ще се опитаме реално да измъкнем Държавната агенция по енергийна ефективност на онова ниво, на онзи статус, на който реално би трябвало тя да отговаря.
Разбира се, аз съм съгласен и с онези неща, които каза господин Мазнев, че когато имаме либерализация на пазара... Но, колеги, аз бях против и все още поддържам мнението си, че този закон, който беше приет от предишния парламент с модела единствен купувач, като искахме тя да изиграе първоначално роля за едно преходно преминаване към свободен пазар, към една либерализация в пазара на енергетиката, не се случи. Може би аз бях човекът, който заедно с колегата Исмет Саралийски предложихме в чл. 75, ал. 1, точки 2 и 3 да се заличат, с което искахме да направим най-голямата крачка, да премахнем модела на единствен купувач и да направим свободен, либерализиран пазар. Но може би ще ни се наложи да работим още два-три месеца, за да направим всички промени в този закон. Иначе ние преценихме, че само с премахването на ал. 1, точки 2 и 3 ще объркаме философията и ще объркаме подредбата в този закон, още повече и с моето предложение за отпадане на разрешителния режим. Тогава наистина с тези радикални крачки, които аз предлагах да направим, се оказа, че трябва да премахнем целия досега действащ закон и да направим един нов закон. Приехме, че новия закон ще го направим в рамките на допустимото време.
Аз поддържам да подкрепим предложението на комисията и да приемем § 37 така, както го предлага комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Аталай.
Други бележки? Не виждам.
Най-напред поставям на гласуване предложението на народния представител Стефан Мазнев § 37 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 24, против 140, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате съдържанието на § 42, както се предлага от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 119, против 3, въздържали се 4.
Параграф 42 е приет.

ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 38. Чл. 139 се изменя така:
"Чл. 139. (1) Държавната политика по насърчаване на енергийната ефективност и производството на електроенергия и топлинна енергия от възобновяеми енергийни източници е съставна част от енергийната политика на страната и се провежда от министъра на енергетиката и енергийните ресурси.
(2) Всички държавни органи са задължени да оказват всестранна подкрепа на дейностите по повишаването на енергийната ефективност и използването на възобновяемите енергийни източници като дейности с обществена значимост."
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 43.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Мазнев.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател! Искам да споделя две неща.
След като не се възприе предложението ми за отпадане на § 37, аз оттеглям всички мои предложения в законопроекта, тъй като те вече не са в синхрон с § 37.
И второто, което искам да предложа, е министерството да се нарича Министерство на енергетиката и енергийната ефективност. По две причини. Първата е, че ако забележите, в чл. 1 и чл. 2 от действащия закон не се визират течните горива - нефт и някои други; второ, след като гласувахме, че Държавната агенция по енергийна ефективност ще стане изпълнителна агенция към министерството, това означава една сериозна функция в самото министерство. По тези две причини предлагам министерството да се казва Министерство на енергетиката и енергийната ефективност. Смятам, че така е по-точно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Но това предложение не сте го направили писмено.
Вносителят ще вземе ли отношение? Заповядайте, господин Ковачев.
МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря, господин председател!
Господин Мазнев, единственото, което ме притеснява във Вашето предложение, е абревиатурата, която ще стане МЕЕЕ. А иначе това е същностно по отношение на функциите на министерството и смятам, че по някакъв начин би следвало да намерим възможност да отразим повишения, според мен, статут на енергийната ефективност, чрез включването на тази дейност като интегрална част на енергийната политика. Това не изключва и функциите на министерството по отношение на ресурсите, които са разписани ясно в закона.
Аз бих казал, че може би всички тези дълги наименования трябва в крайна сметка да бъдат сведени до Министерство на енергетиката. Това е моето лично виждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ковачев.
Господин Мазнев, заповядайте.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател. Тъй като господин Ковачев направи изказване въз основа на моето предложение, аз искам да се солидаризирам с това, което той каза, и предлагам министерството да се нарича Министерство на енергетиката.
Правя това предложение официално като народен представител, тъй като господин Ковачев няма това право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мазнев.
Господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Колеги, аз разбирам желанието на господин Мазнев да направим промяна в заглавието, но мисля, че, първо, това не трябва да става тук и, второ, разбрахме се, колеги, че в момента най-подходящо и най-реално е да бъде така, както предлага и Министерският съвет, и ние с ясното съзнание, че в най-близко време ще направим нов закон и в новия закон реално ще разграничим дейността и на Изпълнителната агенция, и на министерствата с отделните сектори. И смятам, че сега би било най-добре да си остане така, както е предложението на Министерския съвет и на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Аталай. Аз мисля, че това просто не е предмет на днешната дискусия по законопроекта. Нито пък мога да подложа на гласуване това наименование, има процедурен ред, в който вносителят Министерски съвет може да направи това предложение.
Други желаещи да се изкажат по § 38? Няма.
Подлагам на гласуване § 38, подкрепен от комисията, с нова номерация 43.
Гласували 140 народни представители: за 138, против няма, въздържали се 2.
Параграф 38 е приет.
Параграф 39, господин Близнаков.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 39. Член 140 се изменя така:
"Чл. 140. (1) Дейностите по повишаване на енергийната ефективност и използване на възобновяеми енергийни източници се подпомагат чрез изпълнение на проекти по програми на национално, отраслово, регионално и общинско ниво.
(2) Информацията за резултатите от дейностите по ал. 1 се предоставя на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси за отразяване в националния енергиен баланс и националната стратегия за развитие на енергетиката и енергийната ефективност."
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 44.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По § 39 няма желаещи да се изкажат.
Подлагам на гласуване § 39, подкрепен от комисията, с нова номерация 44.
Гласували 121 народни представители: за 120, против няма, въздържал се 1.
Параграф 39 е приет.
Параграф 40, моля.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 40. Член 141 се изменя така:
"Чл. 141. (1) Програмите за енергийна ефективност по чл. 140, ал. 1, се наблюдават и координират от изпълнителния директор на Агенцията по енергийна ефективност, който анализира и обобщава резултатите от тях за нуждите на статистиката и на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси във връзка със съставянето на националния енергиен баланс.
(2) Агенцията по енергийна ефективност сътрудничи активно с министерствата и ведомствата, браншовите организации, областните администрации и органите на местната власт и със стопанските субекти, като им оказва експертно съдействие за:
1. разработването на програми и проекти за повишаване на енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници;
2. трансфер на технологии, знания и опит в областта на енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници;
3. организиране на семинари, конференции и работни срещи;
4. осигуряване на средства за съфинансирането на програмите и проектите им по т. 1 от европейските програми и фондове за икономическо и социално сближаване, както и от други национални и чуждестранни програми, фондове, спонсори и институции;
5. изпълнението на проекти за повишаване на енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници;
6. осигуряване предоставянето на квалифицирани консултантски услуги, включително във връзка с разработване на съобразени със законодателството на Европейския съюз проекти за нормативни актове, методики за оценка и маркировки, свързани с енергоспестяване, рационално използване на енергията и използване на възобновяеми енергийни източници;
7. извършването на енергийни обследвания на стопански обекти във връзка с изготвянето на програми и проекти за енергийна ефективност и изготвяне на енергийни експертизи на предлагани проектни решения.
(3) Агенцията по енергийна ефективност е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и имат статут на изпълнителна агенция към министъра на енергетиката и енергийните ресурси.
(4) Дейността на Агенцията по енергийна ефективност се финансира със средства от държавния бюджет и със собствени приходи от следните собствени дейности:
1. предоставяне на консултантски услуги;
2. извършване на енергийни обследвания и експертизи;
3. разработване на програми и проекти за енергийна ефективност и използване на възобновяеми енергийни източници и съответната техническа документация;
4. участие със собствен персонал в изпълнението на проекти за енергийна ефективност и използване на възобновяеми енергийни източници."
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 45.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По § 40 няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте § 40, подкрепен от комисията като § 45.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 41. Член 142 се изменя така:
"Чл. 142. (1) Агенцията по енергийна ефективност разработва указания за създаването и поддържането на информационни системи за състоянието на енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници на отраслово и регионално равнище от органите и административните звена по чл. 143.
(2) Агенцията по енергийна ефективност създава и поддържа информационна система за състоянието на енергийната ефективност и за използването на възобновяемите енергийни източници.
(3) Служителите на Агенцията по енергийна ефективност са длъжни да пазят търговска тайна за сведения и обстоятелства, станали им известни при осъществяване на техните функции.
(4) Агенцията по енергийна ефективност разработва и предоставя указания за разработването в съответствие със законодателството на Европейския съюз на проекти на нормативни актове, отнасящи се до енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници.
(5) Държавните органи и длъжностните лица по чл. 143 са длъжни да оказват съдействие на Агенцията по енергийна ефективност при осъществяване на нейните функции по ал. 1 и 2 и да й предоставят при поискване информация във връзка с енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници."
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 46.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По § 41 няма желаещи да вземат отношение.
Моля, гласувайте § 41, подкрепен от комисията, като § 46.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Параграф 41 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 42. Член 143 се изменя така:
"Чл. 143. (1) Министрите и ръководителите на други ведомства, областните управители и кметовете в рамките на своята компетентност:
1. провеждат политика и разработват проекти за нормативни актове, съобразени със законодателството на Европейския съюз, за увеличаване на енергийната ефективност, за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници за намаляване енергоемкостта на брутния вътрешен продукт;
2. разработват и осъществяват програми за енергийна ефективност и използване на възобновяеми енергийни източници при потребителите на енергия;
3. съвместно с Министерството на енергетиката и енергийните ресурси разработват и осъществяват програми за енергийна ефективност и използване на възобновяеми енергийни източници в енергийните предприятия.
(2) За изпълнение на функциите по ал. 1 министерствата и ведомствата, областните и общинските администрации в общините с население над 100 хил. души създават специализирани административни структури или възлагат съответни функции на съществуващи административни структури, които разработват предложения за формиране и изпълнение на политиката и мерките за насърчаване на енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници в съответния обществен сектор или сектор на икономиката, област или община и предоставят информация за тях на Агенцията по енергийна ефективност или на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси в съответствие с тяхната компетентност.
(3) Специализираните административни структури по ал. 2, създадени в областните и общинските администрации, разработват и актуализират всяка година съответно областни и общински програми за повишаване на енергийната ефективност на предприятията-потребители на енергия и на сградите от обществения и битовия сектор, както и за използване на възобновяеми енергийни източници от тях на територията на съответната област или община и предоставят информация за тях на Агенцията по енергийна ефективност или на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси в съответствие с тяхната компетентност.
(4) В бюджета на всяка община се предвиждат разходи за изготвени изпълнения на общински програми за повишаване на енергийната ефективност и използване на възобновяеми енергийни източници.
(5) Агенцията по енергийна ефективност, Министерството на енергетиката и енергийните ресурси и отрасловите министерства в съответствие със своята компетентност насочват средства от допълнителни източници за финансиране на проектите от областните и общинските програми за повишаване на енергийната ефективност и за използване на възобновяеми енергийни източници.
(6) За подпомагане дейността на областните управители, кметовете и общинските съвети по ал. 1 могат да се създават центрове по енергийна ефективност като неправителствени организации - юридически лица с нестопанска цел.
(7) Агенцията по енергийна ефективност и Министерството на енергетиката и енергийните ресурси съдействат на специализираните административни структури по чл. 143, ал. 2 в областните и общинските органи и на центровете по енергийна ефективност по ал. 6 за организирането на обучение по идентифициране, оценка, подготовка, финансиране и управление на инвестиционни проекти по енергийна ефективност и за използване на възобновяеми енергийни източници.
(8) Енергийните потребители от стопанския и обществения сектор с обща мощност на използваните от тях първични енергоносители над 10 мгв определят длъжностни лица и/или звена за провеждане на мероприятия по енергийна ефективност.
(9) Агенцията по енергийна ефективност разработва и предоставя на потребителите по ал. 8 техническа помощ за идентифицирането, оценката и изпълнението на мероприятия по енергийна ефективност."
Уважаеми колеги, комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 47.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Мазнев по § 42.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Този член е твърде дълъг и имам три предложения.
Ако забелязвате, госпожо председател, в чл. 143, ал. 1, т. 2 и т. 3 според мен са напълно еднакви. Затова предлагам т. 2 да отпадне и в т. 3 накрая думите "енергийните предприятия" да се заменят с "потребителите на енергия".
Смятам, че това е разумно, защото няма смисъл от две еднакви точки в една и съща алинея.
В ал. 3 е казано "... и предоставят информация за тях на Агенцията по енергийна ефективност или на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси...". Те вече не са две различни държавни институции. Да се предоставя информацията или на агенцията, или на министерството. Аз предлагам да остане "на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси", а не на агенцията, тъй като тя вече е поделение на самото министерство.
Същото е и в ал. 5 и ал. 7.

Процедурно тук му е мястото да направя своето официално предложение, тъй като не само Министерският съвет, а и всеки народен представител има право на предложения по законопроект.
Официално Ви моля да го подложите на гласуване Министерството на енергетиката и енергийните ресурси да се нарича Министерство на енергетиката.
Това са моите няколко предложения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Вие предлагате Министерството на енергетиката и енергийните ресурси да се нарича Министерство на енергетиката в този текст и в целия законопроект нататък?
СТЕФАН МАЗНЕВ: И навсякъде другаде. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Близнаков има думата за реплика. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мазнев, на пръв поглед има логика в това, което казвате. Но трябва да се има предвид, че съображенията да посочваме отделно Изпълнителната агенция и Министерството на енергетиката произтича от факта, че Изпълнителната агенция е отделно юридическо лице и като такова тя може да изпълнява в бъдеще редица функции, например, работа по договори, които излизат извън дейността на Министерството на енергетиката. По този начин ние искаме да не й отнемаме това право като отделно юридическо лице. Затова нарочно са упоменати отделно.
Това е моята реплика и затова аз предлагам текстът да остане така, както е предложен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
А по другото предложение на господин Мазнев? Господин Близнаков, действително има една тавтология в т. 2 и 3 на ал. 1 на чл. 143. Господин Мазнев предложи обединяването на т. 2 и 3. Какво е Вашето виждане или господин Ковачев ще вземе отношение?
Предложението на господин Мазнев е т. 2 и 3 да се обединят в една, т.е. една от тях да изпадне, или да приемем за основа т. 3:
"3. съвместно с Министерството на енергетиката и енергийните ресурси разработват и осъществяват програми за енергийна ефективност и използване на възобновяеми енергийни източници при потребителите на енергия."
Това е предложението на господин Мазнев. Точка 2 да отпадне, а т. 3 да добие тази редакция.
Има думата господин Милко Ковачев.
МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Смятам, че такова едно предложение е разумно и действително повече отговаря на новия характер и структура на министерството. Затова нашето мнение е, че може да бъде прието, ако уважаемите народни представители гласуват така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ковачев.
Има ли други желаещи за изказване по този текст? Няма.
Подлагам на гласуване първо предложението, направено от господин Мазнев, подкрепено от господин Ковачев, в чл. 143, ал. 1 т. 2 да отпадне, т. 3 да стане т. 2 със следната редакция:
"2. съвместно с Министерството на енергетиката и енергийните ресурси разработват и осъществяват програми за енергийна ефективност и използване на възобновяеми енергийни източници при потребителите на енергия."
Има думата за едно уточнение господин Близнаков.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Искам да внеса едно уточнение. Не възразяваме срещу предложението на господин Мазнев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Накрая е записано: "... енергийни източници при потребители на енергия".
В т. 3, господин Казак, отпада "в енергийните предприятия" и на негово място се записва "при потребителите на енергия".
Заповядайте, господин Ковачев, още веднъж за обяснение и да дадете точната редакция на текста.
МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Първо, "при потребителите на енергия" трябва да бъде чисто редакционно. Точката става така:
"2. съвместно с Министерството на енергетиката и енергийните ресурси разработват и осъществяват програми за енергийна ефективност при потребителите на енергия и използване на възобновяеми енергийни източници."
Смятам, че това е по-коректното, както и да отпадне "в енергийните предприятия".
А защо няма проблем в това? Енергийните предприятия, от една страна, са производители, но, от друга страна, са потребители, т.е., те не се изключват от едно такова ново определение в т. 3. Тоест, при тях също ще се прилагат мерки, което е в интерес на тяхната ефективна работа и в интерес на ефективното предлагане на услуги на крайните потребители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване редакцията, която беше направена от господин Ковачев.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 6.
Предложението на господин Мазнев по чл. 143, ал. 1 е прието.
Следващото предложение на господин Мазнев беше в текстовете на ал. 3, 5 и 7 да отпадне изразът "Агенцията по енергийна ефективност" и да остане само "министерството". Това предложение беше аргументирано в противна посока от господин Ковачев и от господин Близнаков, че бъдещето разпределение на функциите на двете юридически лица предполага съвместното им съществуване.
Така че подлагам на гласуване това предложение на господин Мазнев.
Гласували 149 народни представители: за 40, против 109, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
От господин Мазнев има направено и трето предложение - в целия § 42 и съответната му връзка на други места в закона наименованието "Министерство на енергетиката и енергийните ресурси" да бъде заменено само с "Министерство на енергетиката".
Има думата господин Аталай за противно предложение.
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Мазнев, явно, че ние процедурно ще изиграем още веднъж нещата.
Аз и преди направих предложение. Наистина Министерството на енергетиката звучи нормално на пръв поглед казано. Но нека да включим Министерството на енергетиката и енергийните ресурси и дотук да спрем така, както е предложено от вносителя, с ясното съзнание - и преди Ви казах, че имаме ангажимента, и Вие знаете, от нашата комисия, както и вносителите поеха ангажимента - в един много кратък срок ние ще направим един нов закон и смятам, че там вече ще уредим всички Ваши желания и онова, което е необходимо за енергетиката.
Така че аз не подкрепям това предложение и предлагам противно становище на това на господин Мазнев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Аталай.
Има думата господин Мазнев.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
От трите наименования - Министерство на енергетиката, Министерство на енергетиката и енергийните ресурси или Министерство на енергетиката и енергийната ефективност - най-непълно и неточно е да се казва Министерство на енергетиката и енергийните ресурси. Защото, пак повтарям, в чл. 1 и чл. 2, където са общите положения на закона, законът не обхваща всички енергийни ресурси и казах защо преди малко.
А тъй като и самата Агенция по енергийна ефективност, която досега беше държавна, а сега става изпълнителна агенция към министерството, в нея влизат вече и компетенциите на бившата Държавна агенция по енергийни ресурси, е много по-уместно, много по-логично и по-точно да се каже Министерство на енергетиката и енергийната ефективност или, ако възприемем възражението на господин Ковачев за това, което се получава, да си остане Министерство на енергетиката. Но Министерство на енергетиката и енергийните ресурси е най-неточното и най-непълно определение за това министерство. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По този текст има две предложения. Едното е на господин Мазнев - да се промени наименованието на министерството, като стане Министерство на енергетиката, и противно предложение, направено от господин Аталай - министерството да запази названието си, както е в законопроекта.
Господин Близнаков има думата за реплика.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Господин Мазнев, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да изразя становището, че ние подкрепяме предложението, направено от господин Аталай. Моето лично мнение е, че не трябва да променяме названието в текста. Да остане така, както е заложено от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Две предложения.
Подлагам на гласуване първото предложение, направено от господин Мазнев, за промяна на наименованието на министерството.
Моля, гласувайте!
Гласували 149 народни представители: за 37, против 111, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Естествено другото не подлежи на гласуване.
Подлагам на гласуване целия § 42 с гласуваното преди това изменение в § 1.
Моля, гласувайте!
Гласували 142 народни представители: за 142, против и въздържали се няма.
Параграф 42 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 43. Заглавието "Раздел II - Стандарт и маркировка" се заличава."
Комисията подкрепя предложението на вносителя, който става § 48.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По § 43 има ли желаещи да се изкажат? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване § 43, подкрепен от комисията, с номерация § 48.
Гласували 135 народни представители: за 135, против и въздържали се няма.
Параграф 43 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 44. Членове 144, 145, 146 и 147 се отменят."
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 49.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По § 44 има ли желаещи? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване § 44, подкрепен от комисията, с номерация § 49.
Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 45. Член 148 се изменя така:
"Чл. 148. Физическите и юридическите лица, които осъществяват стопанска дейност, събират данни за енергоемкостта на производството си и за енергийната съставка на себестойността на произвежданата продукция или на предоставените от тях услуги, които предоставят ежегодно на Националния статистически институт, а при поискване - и на Агенцията по енергийна ефективност и Министерството на енергетиката и енергийните ресурси"."
Комисията подкрепя текста на вносителя, което става § 50.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По § 45? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване § 45, подкрепен от комисията, с номерация § 50.
Гласували 131 народни представители: за 131, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 46. Заглавието "Раздел III - Експертизи и обследвания" се заличава."
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 51.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По § 46? Няма желаещи.
Подлагам го на гласуване.
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма.
Параграф 46 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 47. Членове 149, 150 и 151 се отменят."
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 52.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По § 47? Няма желаещи.
Подлагам го на гласуване с номерация 52.
Гласували 134 народни представители: за 133, против няма, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 48. Заглавието "Раздел IV - Разрешения" се заличава."
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 53.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По § 48? Няма желаещи.
Подлагам го на гласуване с номерация 53.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 49. Членове 152, 153, 154, 155 и 156 се отменят."
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 54.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По § 49? Няма желаещи.
Подлагам го на гласуване с номерация 54.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Параграф 49 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 50. Заглавието "Раздел V - Енергоефективни услуги" се заличава."
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 55.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По § 55? Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 50 с номерация 55.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.

ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 51. Членове 157, 158 и 159 се отменят."
Комисията подкрепя предложението на вносителя, който става § 56.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По § 51? Няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте § 51 с номерация 56.
Гласували 133 народни представители: за 133, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 52. Заглавието "Раздел Vl - Контрол за енергийна ефективност" се заличава."
Комисията подкрепя предложението на вносителя, който става § 57.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По § 52? Няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте § 52 с номерация 57.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 53. Членове 160, 161 и 162 се отменят."
Комисията подкрепя предложението на вносителя, който става § 58.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По § 53 няма желаещи.
Моля, гласувайте § 53 с номерация 58.
Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
Параграф 53 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 54. Член 163 се изменя така:
"Чл. 163. (1) Който извършва дейности по този закон без разрешение или лицензия в случаите, когато се изискват такива, се наказва с глоба от 10 000 до 20 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
(2) Когато нарушенията по ал. 1 са извършени от юридическо лице или от физическо лице-търговец, се налага имуществена санкция от 20 000 до 50 000 лв.
(3) При повторно извършено нарушение глобата, съответно санкцията, е в трикратен размер на глобата, съответно на санкцията, по ал. 1 и 2."
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 59.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По § 54? Няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте параграфа с номерация 59.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 55. Създават се членове 163а, 163б, 163в, 163г, 163д и 163е:
"Чл. 163а. (1) На енергийно предприятие, което наруши условията на издаденото му разрешение или лицензия, се налага имуществена санкция от 3000 до 20 000 лв.
(2) При повторно извършено нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в трикратен размер на санкцията по ал. 1.
Чл. 163б. (1) На енергийно предприятие, което откаже незаконосъобразно:
1. присъединяване към съответните енергийни мрежи (електропреносна, електроразпределителна, топлопреносна, газопреносна, газоразпределителна);
2. сключване на договор за продажба на електрическа енергия, топлинна енергия или природен газ;
3. достъп до мрежите за пренос или разпределение на електрическа енергия и природен газ,
се налага имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв.
(2) При повторно извършено нарушение имуществената санкция и в трикратен размер на санкцията по ал. 1.
Чл. 163в. (1) На енергийно предприятие, което не предостави искана информация в случаите, предвидени в този закон, се налага имуществена санкция от 1000 до 15 000 лв.
(2) Длъжностно лице в енергийно предприятие, което не предостави искана информация в случаите, предвидени в този закон, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв.
(3) При повторно извършено нарушение имуществената санкция или глобата е в трикратен размер на санкцията, съответно на глобата по ал. 1 и 2.
Чл. 163г. (1) На енергийно предприятие, което продава електрическа енергия, топлинна енергия или природен газ на цени, различни от утвърдените от комисията, се налага имуществена санкция от 7000 до 20 000 лв.
(2) При повторно извършено нарушение имуществената санкция е в трикратен размер.
Чл. 163д. (1) На предприятие за добив на природен газ, което продава чрез пряк газопровод природен газ за потребител, който не отговаря на условията по този закон и на нормативните актове по прилагането му, се налага имуществена санкция от 5000 до 25 000 лв.
(2) При повторно извършено нарушение имуществената санкция е в трикратен размер.
Чл. 163е. (1) На енергийно предприятие, което не спазва техническите норми за експлоатация на енергийни обекти или нормите за набиране и съхранение на резервите от горива за централите за производство на електрическа и/или топлинна енергия, се налага имуществена санкция от 10 000 до 25 000 лв.
(2) При повторно извършено нарушение имуществената санкция е в трикратен размер."
Уважаеми колеги, комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 60.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. По § 55? Няма желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте го с новата номерация 60.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 56. В чл. 164 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) точка 4 се изменя така:
"4. не комплектува отоплителните тела в имота си в сграда - етажна собственост, със средствата за отчитане на дяловото потребление на топлинна енергия по чл. 112г, ал. 1, т. 2 и 3 в предвидения в закона срок или ги демонтира;"
б) точка 5 се отменя.
2. Създава се нова ал. 2:
"(2) Наказва се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, който:
1. нарушава нормалното електроснабдяване, топлоснабдяване или газоснабдяване;
2. причини въвеждането на ограничителен режим."
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:
"(3) При повторно извършено нарушение по ал. 1 и 2 се налага глоба в двукратен размер."
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 61.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По § 56 няма желаещи да вземат отношение.
Моля, гласувайте го с номерация № 61.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 57. В чл. 169 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Наказателните постановления по чл. 163, 163а, 163б, 163в, 163г, 163д, 165, 166, 167 и 168 се издават от председателя на комисията или от упълномощено от комисията лице."
2. Създава се нова ал. 3:
"(3) Наказателните постановления по чл. 163в, 163е, 164, 165, 166, 167 и 168 се издават от министъра на енергетиката и енергийните ресурси или от упълномощено от него лице."
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
Комисията подкрепя предложенията на вносителя, който става § 62.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. По § 57? Няма желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте го с новата му номерация 62.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.



ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 58. Членове 170 и 171 се отменят."
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 63.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи да се изкажат по § 58? Няма.
Моля, гласувайте § 58 с новата номерация § 63.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 59. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 1 се изменя така:
"1. "Пренос" е транспортирането на електрическа енергия, топлинна енергия или природен газ съответно по електропреносна, топлопреносна или газопреносна мрежа."
2. В т. 2 думите "и топлинна" се заличават.
3. В т. 4 думата "със" се заменя със "с високо", а думите "пренос и" се заличават.
4. В т. 5 думата "съвкупност" се заменя със "система".
5. Точка 9 се изменя така:
"9. "Електроснабдяване" е съвкупност от дейностите по производство, пренос, разпределение и търговия с електрическа енергия;".
6. В т. 11 накрая се добавя "и/или определени потребители".
7. Точка 14 се отменя.
8. В т. 17 след думите "природен газ" се поставя запетая и се добавя "както и неговите спомагателни мрежи и съоръжения".
9. Точка 22 се изменя така:
"22. "Средства за отчитане на дяловото потребление на топлинна енергия" са уредите, монтирани след средствата за търговско измерване на топлинна енергия."
10. В т. 29 буква "б" се изменя така:
"б) производство, пренос и разпределение в сгради - етажна собственост, на топлинна енергия;".
11. Точка 32 се отменя.
12. В т. 36 думите "източниците, използващи" се заличават, а след думите "геотермалната енергия" се поставя запетая и се добавя "отпадни топлини".
13. Създават се т. 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53 и 54:
"41. "Енергийни ресурси" включват първичните енергоносители (въглища, нефт, газ и др.), както и възобновяемите енергийни източници.
42. "Електрическа енергия за битови нужди" е електрическата енергия, използвана от потребители - физически лица, в домакинствата им.
43. "Топлинна енергия за битови нужди" е топлинната енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, използвана от потребители - физически лица, в домакинствата им.
44. "Топлинна енергия за стопански нужди" е топлинната енергия с топлоносител водна пара или гореща вода за технологични нужди и за отопление и горещо водоснабдяване, използвана от потребители, извършващи стопанска дейност, както и от потребители на издръжка на държавния бюджет.
45. "Потребител, извършващ стопанска дейност" е юридическо или физическо лице, което ползва електрическа или топлинна енергия за нужди извън тези по т. 42 и 43.
46. "Отопляем обем на имот" включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект.
47. "Отопляем обем на общите части" е сумата от обемите на помещенията от общите части на сграда - етажна собственост, с предвидени по проект отоплителни тела.
48. "Отоплителен товар на имот" е сумата от топлинната мощност на инсталираните отоплителни тела в помещенията на имота в сграда - етажна собственост.
49. "Отоплителен товар на общите части" е сумата от топлинната мощност на инсталираните отоплителни тела в помещенията на общите части на сграда - етажна собственост.
50. "Отоплителни тела" са тръбните отоплителни тела и щранг-лири, глидерните отоплителни тела, плоските отоплителни тела и конвекторите, които са конструктивни елементи, служещи за отдаване на топлина в помещенията чрез радиация и конвекция от постъпващия в тях топлоносител.
51. "Сервитутна зона" е зоната около енергиен обект, върху земя - чужда собственост, в която енергийното предприятие има право на прокарване и право на преминаване при изграждане, поддържане и ремонт на енергийните съоръжения, която е с размери, съобразени с изискванията за безопасна експлоатация.
52. "Стаж в енергетиката" е служебен и/или трудов стаж, придобит на ръководна или експертна длъжност в държавната администрация на държавните органи за управление на енергетиката, в търговски дружества с предмет на дейност, подлежащ на лицензиране по този закон или на концесиониране по Закона за подземните богатства, както и в научни институции или търговски дружества, обслужващи тези дейности.
53. "Обособена територия" е територия с постоянни землищни и строителни граници, в която се осъществява разпределение на електрическа енергия и природен газ и пренос на топлинна енергия съгласно издадена лицензия чрез необходимата инфраструктура.
54. "Нови енергийни обекти за производство на електрическа и/или на топлинна енергия" са тези обекти, които ще се изграждат на нова, несъществуваща строителна площадка."
Уважаеми колеги, комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 64.
Има предложение на народните представители Рамадан Аталай и Исмет Саралийски - създава се нова т. 55 със следното съдържание:
"55. "Дългосрочен инвестиционен проект" е проект за разширение и/или за рехабилитация и/или модернизация на съществуваща мощност за производство на електрическа и/или топлинна енергия или проект за изграждане на нова или заместваща производствена мощност, който се реализира от енергийно предприятие, като срокът за откупуване на инвестициите, необходими за реализиране на проекта, е не по-малък от 5 години."
Независимо че в това предложение има толкова много "и/или", то има своя смисъл.
Комисията подкрепя предложението на народните представители Рамадан Аталай и Исмет Саралийски със следната редакция:
Към § 64 се създава нова т. 55 със следното съдържание:
"55. "Дългосрочен инвестиционен проект" е проект за разширение и/или за рехабилитация и/или модернизация на съществуваща мощност за производство на електрическа и/или топлинна енергия или проект за изграждане на нов или съществуващ енергиен обект, който се реализира от енергийно предприятие, като срокът за откупуване на инвестициите, необходими за реализиране на проекта, е не по-малък от 5 години."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение по § 59? Няма.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народните представители Аталай и Саралийски, подкрепено от комисията с новата редакция, дадена от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 123 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 6.
Предложението за създаване на т. 55 в текста се приема.
Подлагам на гласуване целия § 59, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 142, против няма, въздържал се 1.
Параграфът е приет.

ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 60. В Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Параграф 5 се изменя така:
"§ 5. (1) Средствата за търговско измерване, утвърдени за ползване от компетентните органи, които по силата на този закон трябва да бъдат собственост на енергийните предприятия, но са собственост на потребителите, се изкупуват от енергийните предприятия по взаимно договорени цени в петгодишен срок от влизането в сила на закона.
(2) Енергийните обекти, представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, които към момента на влизането в сила на този закон трябва да бъдат собственост на енергийните предприятия, но са собственост на потребители или на физически или юридически лица, осъществяващи дейности в енергетиката в нарушение на действащото законодателство, се изкупуват по взаимно договорени цени от енергийните предприятия с лицензия за съответната дейност в петгодишен срок от влизането в сила на закона.
(3) Енергийните предприятия не са длъжни да изкупуват средствата за търговско измерване по ал. 1 или енергийните обекти по ал. 2, когато в предвидените за изкупуване срокове монтират собствени съоръжения в замяна на съществуващите.
(4) В случай, че собствениците по ал. 1 и 2 и енергийното предприятие не се споразумеят за продажната цена на съответните средства за търговско измерване или енергиен обект, тя се определя от независим оценител, приемлив и за двете страни, и определената от него цена се приема за окончателна, като разходите за оценката се поемат поравно от продавача и купувача.
(5) Енергийните предприятия не могат необосновано да отказват изкупуване при условията на алинеи 1, 2 и 4.
(6) Енергийните обекти по ал. 2, които към датата на влизането в сила на закона са частна държавна или общинска собственост и са изградени със средства от държавния или общинския бюджет, се прехвърлят възмездно на лицензираните еднолични преносни или разпределителни предприятия с държавно или общинско участие в срок до 31 декември 2002 г.
(7) В случаите, когато при реституиране на недвижими имоти - бивша държавна собственост, в имотите има изградени енергийни обекти, включени в дълготрайните материални активи на енергийно предприятие, реституираните собственици нямат право да искат изместването им, да лишават останалите потребители от електроснабдяване и да възпрепятстват дейността на енергийните предприятия.
(8) При закупуване на недвижими имоти с изградени в тях енергийни обекти новите собственици имат право да извършват строителни или земеделски работи при спазване на нормативните изисквания за безопасна експлоатация на енергийни обекти след съгласуване с енергийното предприятие и без да искат изместването им.
(9) При приватизация на обекти, на чиято територия има изградени енергийни обекти, последните не се включват в предмета на сделката, ако чрез тях се снабдява с енергия повече от един потребител. Тези обекти се прехвърлят на енергийното предприятие по предвидения за това ред."
2. В § 6 се правят следните изменения:
а) в ал. 2 изречение второ се заличава;
б) ал. 3 се изменя така:
"(3) До 30 септември 2002 г. заварените към момента на влизането в сила на този закон потребители на топлинна енергия в сгради - етажна собственост, са длъжни да комплектуват имотите си със средства за отчитане на дяловото потребление съгласно чл. 112г, ал. 1, точки 2 и 3."
в) алинеи 4, 5 и 6 се отменят.
3. Създава се § 6а:
"§ 6а. (1) До въвеждане на системата за дялово разпределение по Раздел Vа "Разпределение на топлинната енергия" между потребителите в сгради - етажна собственост, то се извършва пропорционално на отопляемия обем или по мощността на отоплителните тела на съответния имот и припадащите се части. Потребителите, присъединени към една абонатна станция, могат да избират начина на разпределение. Когато липсва такова решение, разпределението се извършва по начин, избран от топлопреносното предприятие.
(2) Количеството топлинна енергия за отопление на общите части в сграда - етажна собственост, в които има монтирани отоплителни тела, се разпределят между всички потребители пропорционално на отопляемия обем или на отоплителния товар на имотите по проекта на сградата - етажна собственост, включително и при прекратяване на топлоподаването по реда на ал. 4-10.
(3) Частта от топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация по смисъла на чл. 112в, ал. 2, се определя в размер 10 на сто от общото количество топлинна енергия за отопление на сградата.
(4) До въвеждане на системата за дялово разпределение отделен потребител в сграда - етажна собственост, има право да прекрати за целия или за част от имота си подаването на топлинна енергия:
1. за отопление;
2. за отопление и горещо водоснабдяване;
3. за горещо водоснабдяване.
(5) При желание за прекратяване подаването на топлинна енергия по ал. 4 лицето е длъжно да подаде писмено заявление за това и да осигури достъп до имота си за прекратяване на топлоподаването.
(6) Прекратяването на топлоподаването на общите части на сградата се извършва по реда на ал. 4 след решение на общото събрание на етажната собственост.
(7) Прекратяването на топлоподаването към отоплителните тела или на горещото водоснабдяване от общите сградни инсталации се извършва с технически средства по ред, определен с Наредбата по чл. 95, ал. 3.
(8) През периода от 1 май до 30 октомври топлопреносното предприятие е длъжно да прекрати топлоподаването в срок до 15 дни от подаване на заявлението по ал. 5 при осигурен достъп до имота. Извън този период топлоподаването се прекратява с писменото съгласие на останалите потребители.
(9) Лице по ал. 5 се счита за потребител при съществуващите условия в срок до датата на осигуряване на достъп и прекратяване на топлоподаването.
(10) Лице, на което е прекратено подаването на топлинна енергия по ал. 4, остава потребител за общите части на сградата при условията на ал. 2 и 3.
(11) Топлопреносното предприятие има право да прекрати топлоподаването на цялата сграда - етажна собственост, когато топлинният товар на сградата е намален с повече от 50 на сто от проектния поради прекратяване на топлоподаването от отделни потребители в сградата при условията на алинеи 4 и 5.
(12) Топлопреносното предприятие е длъжно писмено да уведоми всички потребители в сградата за обстоятелствата по ал. 11.
(13) В едномесечен срок от уведомлението всички потребители в сградата са длъжни писмено да заявят желанието си да останат потребители при условията на намален отоплителен товар съгласно Наредбата по чл. 95, ал. 3.
(14) В случай на незаявено желание от потребителите след изтичане на срока по ал. 13 топлопреносното предприятие има право да прекрати топлоподаването на цялата сграда в едномесечен срок.
(15) В случаите, когато потребителите, чиято собственост общо възлиза най-малко на 90 на сто от отопляемия обем в сграда - етажна собственост, са инсталирали средства за отчитане на дяловото потребление, за тях може да се прилага системата за дялово разпределение, като за потребителите, които не са инсталирали такива средства, топлинната енергия за отопление се изчислява пропорционално на отопляемия обем със специфичен разход на сградата, завишен с 10 на сто.
(16) В случаите, когато потребител не инсталира водомер за топла вода в имот - частна собственост, в срока по § 6, ал. 3, топлинната енергия за подгряване на вода се начислява съгласно нормите за разход на вода, определени в Наредбата по чл. 95, ал. 3.
(17) В случаите, когато жилищен имот се използва или предоставя на други лица за извършване на стопанска дейност, собственикът или титулярът на вещното право на ползване е длъжен да уведоми за това топлопреносното предприятие в 30 дневен срок от започване на стопанската дейност или предоставянето на имота. При неуведомяване собственикът или титулярът на вещното право на ползване заплаща топлинната енергия по цена за стопански нужди, увеличена с 30 на сто за просроченото време. Разпоредбата е в сила докато се прилагат различни цени на топлинната енергия за битови и стопански нужди."

4. В § 12 ал. 1 се изменя така:
"(1) В срок три години от влизането в сила на закона лицата, които осъществяват дейности в енергетиката, дори когато са преобразувани без разрешение и/или лицензия, или когато са започнали процедура за осъществяване на инвестиция по силата на сключени договори, или по действащото законодателство, са длъжни да поискат издаване на разрешение и/или на лицензия по реда на този закон. В случай, че в посочения срок лицата не предприемат необходимите действия, те прекратяват тези дейности."
5. В § 14 ал. 2 се заличава.
6. Параграф 16 се изменя така:
"§ 16. Разпоредбите на чл. 16, ал. 1, т. 9 и на чл. 80, ал. 1, т. 7 се прилагат от 1 януари 2002 г., а на чл. 80, ал. 1, т. 8 - от 1 януари 2007 г."
7. В § 18 думите "деветмесечен срок" се заменят с "тригодишен срок" и се създава ново изречение:
"Наредбите по чл. 16, ал. 1, т. 9, чл. 20 и чл. 95, ал. 3 се приемат до 31 декември 2001 г."
Уважаеми колеги, комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 60, който става § 65, като предлага точки 1, 2, 3 и 4 систематично да бъдат отразени в Преходните и заключителни разпоредби на изменителния закон като параграфи с номера 67, 68, 69 и 70.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя по т. 5, която става т. 1 и предлага следната подобрена редакция:
"1. В § 14 се правят следните изменения и допълнения:
а) ал. 2 се заличава;
б) създава се ал. 4 със следното съдържание:
"(4) Министерският съвет по предложение на министъра на енергетиката и енергийните ресурси определя горна граница на продажната цена на топлинната енергия за битови нужди, доставяна от топлопреносните предприятия, които получават субсидии от държавния бюджет. Тази цена се прилага в случаите, когато утвърдената от комисията цена е по-висока от определената от Министерския съвет."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя по т. 6, която става т. 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя по т. 7, която става т. 3, като предлага думите "31 декември 2001 г." да се заменят с думите "31 март 2002 г.".
Така увеличаваме с три месеца възможностите за подготовка на документите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Близнаков.
По § 60 има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Мазнев.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Моето предложение е ал. 11 да отпадне. Става дума за § 6а. В нея се казва: "Топлопреносното предприятие има право да прекрати топлоподаването на цялата сграда - етажна собственост, когато топлинният товар на сградата е намален с повече от 50 на сто". Първо, според мен не е полезно за самото топлопреносно предприятие да се лишава от потребители или от платци на топлинна енергия. От друга страна, как може да се лишава един потребител, който независимо че е в етажна собственост, но желае да получава тази услуга и някой му я отказва?
Смятам, че по този начин се накърняват права и най-малко не би издържало пред Конституционния съд. Или да се намали, да кажем, от 50 на по-малко, или да отпадне. Защото може би презумпцията е, че ако този потребител е на по-висок етаж, тръбите до неговото жилище отопляват други жилища. Ако това е така, имаме 20 км от ТЕЦ-а до сградата и едва ли тези няколко метра в разликата в етажите ще се окажат фатални.
Така че предлагам ал. 11 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Цялата ли алинея, защото предложението Ви беше с 50 на сто евентуално да бъде намалено с по-малка цифра?
СТЕФАН МАЗНЕВ: То като стане нула, цялата алинея отпада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ако стане нула. Ако примерно е 30 на сто?
Значи Вашето предложение е т. 11 да отпадне.
СТЕФАН МАЗНЕВ: Да отпадне, тъй като просто няма логика да се лишава топлофикацията от даден потребител, а и на него му се нарушават права. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Мазнев.
Има думата господин Рамадан Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Колеги, има логика в предложението на господин Мазнев. Но тогава тук възниква въпрос. Проблемът е следният: след като в сградата вече са спрени 50 на сто от всички абонати, след като премахнахме, че плащането няма да бъде и по монтирана мощност, ние реално ако не спрем за останалите, които искат да се отопляват, тогава загубите, които ще пренесе топлопреносното предприятие, тогава какво правим? Значи тук в текста според мен има едно положение, че един от двамата потребители или участващи в топлопреносното предприятие или абонатите, трябва да имат загуба.
Смисълът според мен тук е топлопреноснто предприятие да не подава излишна енергия, а да получава 50 на сто от стойността си. В такъв аспект аз бих подкрепил да остане предложението на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Аталай.
За реплика има думата господин Стефан Мазнев.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Господин Аталай, аз казах, представете си обаче, че имате един блок със 120 апартамента и 59 от тях желаят да ползват услугата на топлофикацията. Какво, ще спрем парното на 59, защото 61 са се отказали? Според мен това е абсолютно нелепо. Или ако има една кооперация с 4 апартамента и 2 от тях са се отказали, на другите 2 ще спрем. Колко ще бъде загубата само за тези два етажа, където тръбите минават през някого, който се е отказал от тази услуга? За 3 метра ние губим толкова пари. А тези 20 км от ТЕЦ-а до тази кооперация не са ли всъщност разход на енергия? Ние за 3 метра... Заради бълхата всъщност горим юргана. Това е абсолютно нелепо според мен.
Ето защо още веднъж предлагам ал. 11 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика има думата господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря.
Господин Мазнев, ако разглеждаме само т. 11, така излиза. Но продължете по-нататък: топлопреносното предприятие е длъжно писмено да уведоми всички потребители в сградата за обстоятелствата по ал. 11. И тогава вече се казва така: в едномесечен срок от уведомлението всички потребители в сградата са длъжни писмено да заявят желанието си да останат потребители при условията на намален потребителен товар съгласно наредбата по чл. 95, ал. 3.
Мисля, че този член решава вече останалите 59 или 49 дали са съгласни да поемат товара или не са. И след като вече се реши въпросът, тези 49 ще си получат отоплението, но ще трябва да платят и разликата в повече за изразходваната топлинна енергия във връзка с онази част от тръбите, за която Вие казахте. (Неразбираема реплика на господин Мазнев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ако вносителят желае да вземе отношение по въпроса?
Има думата господин Нейков от Държавна агенция по енергетика и енергийни ресурси.
СЛАВЧО НЕЙКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Фактически народният представител Рамадан Аталай очерта идеята на законопроекта в тази му част в смисъл, че тези текстове са насочени най-вече към защитата на интересите на потребителите, които желаят да останат такива. А именно на тях е предоставена възможност да преценят на база на писмено уведомление на топлопреносното предприятие дали желаят да останат негови клиенти, като имат достатъчно възможност да преценят своето желание на база на цените, които трябва да заплащат при това положение - при намалено топлоподаване в сградата. Защото цената за тях безспорно ще се измени и в някои случаи това може да бъде съществено в зависимост от броя на потребителите.
По наше виждане процедурата, която е описана, е насочена както за защита на интересите на топлопреносните предприятия, така и за защита интересите на потребителите и нашето разбиране е, че тя е достатъчно детайлна.
Същевременно, по отношение на наредбата, за която стана дума, тя е наредба, която ще бъде приета от Министерския съвет, където фактически тези взаимоотношения ще бъдат детайлизирани. Но принципите са заложени в закона, където смятаме, че им е мястото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Нейков.
Има ли други желаещи да вземат думата по този параграф? Не.
В такъв случай, подлагам на гласуване първо предложението на господин Мазнев в § 6а т. 11 да отпадне - точката, която обсъждахме досега.
Моля, гласувайте.
Гласували 163 народни представители: за 46, против 117, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване целия § 60, заедно с направените предложения за корекции и пренасяне на т. 1, 2, 3 и 4 в Преходните и заключителни разпоредби на закона, където им е систематичното място.
Моля, гласувайте текста на вносителя, с корекциите, които комисията е направила в него.
Гласували 130 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 12.
Параграф 60 е приет.
Заповядайте, госпожо Гроздилова, за процедурно предложение.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, от името на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори предлагам удължаване на работното време на заседанието до приемането на законопроекта за държавните помощи, който ще постъпи след този. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По принцип с два часа, но ако завършим закона по-рано, естествено, ще приключим по-рано.
Моля, гласувайте така направеното процедурно предложение.
Гласували 151 народни представители: за 135, против 9, въздържали се 7.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към наименованието на следващия раздел, господин Близнаков.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "Преходни и заключителни разпоредби".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме наименованието на раздела "Преходни и заключителни разпоредби".
Гласували 139 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 3.
Наименованието на раздела е прието.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 61. Навсякъде в закона думите "председателя на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси" се заменят с "министъра на енергетиката и енергийните ресурси", а "ДАЕЕР" - с "Министерството на енергетиката и енергийните ресурси"."
Уважаеми колеги, комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 66.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По § 61 има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Подлагам на гласуване § 61, който става § 66.
Гласували 136 народни представители: за 130, против 1, въздържали се 5.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тъй като от § 67 до § 70 текстовете бяха прочетени току-що, аз предлагам да не ги чета втори път, тъй като тези текстове бяха гласувани и приети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ние гласувахме първо съдържанието им, после прехвърлянето им в Преходни и заключителни разпоредби.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Само, ако ми позволите, има едно предложение на народните представители Рамадан Аталай и Исмет Саралийски към § 67 - да ви запозная с предложението и със становището на комисията.
Предложение на народните представители Рамадан Аталай и Исмет Саралийски към § 67:
В предложението за изменение на ал. 2 на § 5, който става § 67, вместо израза "взаимно договорени цени" се записва "справедливи пазарни цени", а накрая се добавя текстът "... освен в случаите, когато сами по себе си изпълват необходимия минимум от критерии и условия за издаване на лицензия за извършване на разпределителна дейност."
Сега ще ви представя становището на комисията.
Комисията подкрепя предложението със следната редакция на ал. 2:
"(2) Енергийни обекти, представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, които към момента на влизането в сила на този закон трябва да бъдат собственост на енергийните предприятия, но са собственост на потребители или на физически или юридически лица, осъществяващи дейности в енергетиката в нарушение на действащото законодателство, се изкупуват по взаимно договорени цени от енергийните предприятия с лицензия за съответната дейност в петгодишен срок от влизането в сила на закона, освен в случаите, когато сами по себе си изпълняват необходимия минимум от критерии и условия за издаване на лицензия за извършване на разпределителна дейност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По предложението имате ли да кажете нещо, господин Аталай? Не.
Предложението е подкрепено от комисията с нова редакция.
Подлагам на гласуване първо предложението за съдържание на § 5, ал. 2 така, както беше прочетено от господин Близнаков, с редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 133, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Има подобно предложение, господин Близнаков, и по § 70. Трябва и него да гласуваме, тъй като ние гласувахме по принцип.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Предложение на народните представители Рамадан Аталай и Исмет Саралийски:
В § 12, по новата номерация § 70, се създава нова ал. 2 със следното съдържание:
"(2) Процедура за осъществяване на инвестиция по силата на сключени договори, започнала преди влизане на закона в сила, е приравнена на процедурата за дългосрочен инвестиционен проект по смисъла на закона, а инвеститорът по такъв проект ползва правата по чл. 36."
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага следната подобрена редакция:
"§ 70. (1) В срок три години от влизането в сила на закона лицата, които осъществяват дейности в енергетиката, дори когато са преобразувани без разрешение или лицензия или когато са започнали процедура за осъществяване на инвестиция по силата на сключени договори или по действащото законодателство, са длъжни да поискат издаване на разрешение и/или на лицензия по реда на този закон. В случай, че в посочения срок лицата не предприемат необходимите действия, те прекратяват тези дейности.
(2) Процедура за осъществяване на инвестиция по силата на сключени договори, започнала преди влизане на закона в сила, е приравнена на процедурата, посочена в чл. 36, ал. 1 и ал. 2, и инвеститорът по такъв проект ползва правата по чл. 36, ал. 3 и ал. 4."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Близнаков.
По това предложение за § 70, в който става дума за ново съдържание на § 12, ал. 2, има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Аталай и Саралийски в подобрената му редакция от комисията.
Гласували 138 народни представители: за 134, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
В такъв случай няма смисъл да подлагам на гласуване отново параграфи от 67 до 70, тъй като всъщност ние вече сме ги гласували. Тези параграфи са приети с измененията, които току-що гласувахме.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 62. В чл. 9, ал. 4, чл. 10, ал. 1, т. 3, чл. 141, ал. 2, чл. 190, ал. 1 и чл. 201, ал. 4 от Закона за водите думите "председателя на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси" се заменят с "министъра на енергетиката и енергийните ресурси", а в § 12, ал. 1, т. 3 от Преходните и заключителните разпоредби думите "Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси" се заменят с "Министерството на енергетиката и енергийните ресурси"."
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 71.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По § 62 някой желае ли да вземе думата? Не виждам.
Моля, гласувайте § 62 с новата му номерация - § 71.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Уважаеми колеги, не зная дали чувствате и чувате вече възгласите на публиката, ние се доближаваме до финала.
"§ 63. В § 5 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за сдружения за напояване думите "председателя на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси" се заменят с "министъра на енергетиката и енергийните ресурси"."
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 72.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Близнаков, тъй като текстовете до § 68 включително са аналогични, моля да ги изчетете всички, за да ги гласуваме ан блок.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "§ 64. В чл. 7, ал. 4 от Закона за подземните богатства думите "председателя на Комитета по енергетика" се заменят с "министъра на енергетиката и енергийните ресурси"."
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 73.
"§ 65. В чл. 14, ал. 2 от Закона за измерванията думите "Комитета по енергетика" се заменят с "Министерството на енергетиката и енергийните ресурси"."
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 74.
"§ 66. В чл. 9, ал. 2 от Закона за националната стандартизация думите "Комитета по енергетика" се заменят с "Министерството на енергетиката и енергийните ресурси"."
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 75.
"§ 67. Енергийните предприятия представят общите условия на договорите за продажба на електрическа и топлинна енергия за битови нужди за одобряване от Държавната комисия за енергийно регулиране в двумесечен срок от влизането в сила на този закон."
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 76.
"§ 68. Министерският съвет в едномесечен срок от създаването на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси преобразува Държавната агенция по енергийна ефективност в Агенция по енергийна ефективност със статут на изпълнителна агенция."
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 77.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Уважаеми колеги, някой иска ли думата по § 63 до § 68 включително? Няма.
Подлагам на гласуване ан блок параграфи от 63 до 68 включително.
Гласували 138 народни представители: за 138, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Уважаеми колеги, с § 69 ние излизаме на финалната права.
"§ 69. Министерският съвет в срок шест месеца от влизането в сила на този закон привежда в съответствие с него приетите наредби за прилагането му."
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 78.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По § 69 няма желаещи да вземат думата.
Моля, гласувайте § 69 с новата му номерация - § 78.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Параграф 69 е приет.
Връщаме се към редакцията на § 18 и на § 23, т. 2, които визират понятията "прехвърляне на собственост чрез договор за лизинг", което правно явление правото не познава. Затова, господин Ковачев, аз Ви предлагам, ако това, разбира се, не противоречи на икономическата логика, не на правната, а на икономическата логика, която е заложена в тези текстове, предлагам Ви § 18, т. 7, аналогична е и следващата, да стане така:
"Прехвърлянето на собствеността от потребителя върху изградените по ал. 6 съоръжения се урежда...". Сегашната редакция е: "чрез договор за лизинг" - този договор няма транслативен ефект по дефиниция - "или за продажба при разсрочено плащане за срок не повече от осем години".
Прехвърляне на собственост може да уреди договор за продажба. Така че на мястото "чрез договор за лизинг" се прехвърля "чрез договор за продажба" или "чрез договор за продажба при разсрочено плащане". По този начин "чрез продажба" замества прехвърлянето на собствеността чрез договор за лизинг. Тъй като, ако имаме договор за лизинг, за да настъпи транслативният ефект, трябва да се изповяда нова правна сделка, която в основата си е продажба. На практика това облагане с ДДС, което се визира в случая, при тази формулировка няма да наруши икономическите ви интереси.
Господин Ковачев, искам да Ви помоля да вземете отношение.


МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Анализът, който направихме, показва, че действително сме съгласни с бележката, която беше направена от Председателството, че практически чрез договор на лизинг ние нямаме прехвърляне на собствеността. Но тези две възможности, които са визирани и в предложението, имат икономическа логика. Трябва да дадем възможност поради огромния обем на такива задължения за изкупуване, поради огромните разходи, които електоразпределителните дружества в един сравнително къс период трябва да направят, а съответно правейки тези разходи, това ще се отрази върху производствените им разходи и цените, тоест тук не е само интересът на самите електроразпределителни дружества, но и интересът на крайния потребител, предпочитаме от гледна точка на различната схема на плащане на данък "Добавена стойност" при лизинговата сделка и при продажбата чрез разсрочено плащане, може би текстът да придобие следната редакция. Да се замени "чрез договор за лизинг" с "чрез договор за лизинг с условие за придобиване на собствеността". Придобиването на собствеността да бъде в края на този период на изплащане, тъй като в този случай ние ще имаме по време на самия договор за лизинг периодично поетапно плащане на ДДС. А ако имаме предварително придобиване на собствеността, ще имаме още в началото изплащане на ДДС, което утежнява самата сделка и фактически е визирано във второто предположение на тази алинея. Тоест продажба при разсрочено плащане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Следвайки икономическата логика и тъй като тази формулировка не противоречи кой знае колко на правната логика... Заповядайте, госпожо Чипева.
СНЕЖИНА ЧИПЕВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, имам възражение относно формулировката. Защото текстът, който върви, е, че прехвърлянето на собствеността от потребителя се урежда чрез договор. Не може при условие последващо прехвърляне. Това е невъзможно. Лизингът представлява договор, при който стожерът на тази сделка е запазване на собствеността от лизингодателя. И действително един лизингов договор може да завърши с прехвърляне на собствеността и то вече на една символична стойност. Но това е една последваща операция, то е вече нещо различно. И в никакъв случай не мога да се съглася да остане формулировката, че прехвърлянето става чрез договора за лизинг, с условие. Това е просто невъзможно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Чипева. Съгласна съм с този аргумент, защото просто е безспорно, че това прехвърляне на собствеността при договор за лизинг е двуактен акт - имаме договор за лизинг и последващ самостоятелен акт, който прехвърля собствеността. Господин Ковачев, евентуално редакцията продажба с последователно плащане. Разсрочено е плащането, което се плаща накрая след доставката. Но когато имате периодично плащане по една продажба, всъщност това периодично плащане имитира вноските, които се правят по лизинговия договор. И на практика при всяка периодична престация вие тогава ще плащате ДДС. Така че тази редакция е по-подходяща.
Обявявам 10 минути почивка за уточняване на текста. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Предложението за редакция на § 18 е следното:
"§ 18. В чл. 92 ал. 7 се изменя така:
"(7) Прехвърлянето на собствеността от потребителя върху изградените по ал. 6 съоръжения се урежда при условията на разсрочено плащане за срок не повече от 8 години."
С тази формулировка се избягва точното законово фиксиране на вида на сделката, а всъщност остава икономическата идея плащането да бъде разсрочено.
Има ли желаещи да се изкажат по този параграф? Няма.
Моля, гласувайте § 18 с тази редакция, който става § 21.
Гласували 126 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 7.
Параграф 18 е приет.
Преминаваме към § 23.
В чл. 105д, ал. 2, изречение последно:
"Прехвърлянето на собствеността от потребителите върху изградените съоръжения се урежда при условията на разсрочено плащане за срок не повече от 8 години."
Това е последната предлагана редакция на този текст.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма.
Текстът е приет, а с това и целият закон.
Заповядайте, господин Близнаков.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да изкажа благодарност на всички за волята ви, за вашето търпение, за вашето сътрудничество за приемането на този изключително важен закон - Закона за енергетиката. Уверявам ви, че през следващата година Комисията по енергетика съвместно с нашите експерти, с бъдещото Министерство по енергетика ще положим усилия да разработим един съвършено нов закон, който ще изчисти много от нещата, които не можахме да включим в този вариант за изменение и допълнение на закона и ще отговори на съвременните изисквания, които поставя пред нас реалният живот и нашето желание да се приобщим към Обединена Европа. Благодаря ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Близнаков.
Господин Ковачев, заповядайте.
МИЛКО КОВАЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да поднеса благодарността си на всички, които работиха по създаването на този закон, за сътрудничеството, което оказаха народните представители, за разбирането и да ви уверя, че всъщност, макар и междинен, този закон е крачка напред в уреждане на обществените отношения в енергийния сектор. И за да не бъда голословен, искам да подчертая някои от основните добри страни на този закон. Не знам дали има лоши, но във всички случаи аз ще се концентрирам върху добрите.
Първо, бих искал да подчертая, че укрепването на Държавната комисия по енергийно регулиране има изключително важна роля от гледна точка на защита на потребителите и защита на националните интереси. Създаването, укрепването и функционирането на тази комисия ще даде възможност ценообразуването и лицензирането да излезе извън обхвата на заинтересованите, често цитирани като монополни структури в енергийния отрасъл и това във всички случаи е изключително важно за пазарното функциониране на енергийния отрасъл. Пожелаваме успех на нашите колеги от Държавната комисия по енергийно регулиране в тяхната изключително важна дейност.
Тази комисия практически ще даде тласък към регулиране на предприятията с монополни позиции и това е подкрепено както в чл. 16, ал. 1, т. 6 на Закона за енергетиката и енергийната ефективност, така и с въвежданите и контролирани от тази комисия условия по договорите, които защитават потребителите, съответно представени в чл. 80, ал. 6 за електроенергията и в чл. 106, ал. 3 за топлинната енергия.
Този закон, който вие днес приехте, допринася и за развитие на пазарните отношения в енергийния сектор. Конкретните стъпки в това отношение са приемането на чл. 81, ал. 1, т. 7 и 8, които дават възможност за пряко договаряне между производители и правомерни потребители както в страната, така и в чужбина, което създава предпоставки за поетапно въвеждане на реална конкуренция чрез възможност за потискане на тенденциите на монополно предоставящи услугата към увеличаване на цените необосновано. Във всички случаи този член разчупва настоящия цялостен монопол на Националната електропреносна компания. До цялостното отваряне на пазара има още много дълъг път да бъде извървян, но това определено е стъпка, която ще подпомогне осъзнаването и изграждането на търговски взаимоотношения, конкурентни взаимоотношения в електроенергийния отрасъл.
Бих искал да обърна вашето внимание и на чл. 112, т. "г", която въвежда дяловото разпределение на топлинната енергия. С това ние освобождаваме крайните потребители на топлофикационните дружества, които аз винаги съм казвал, че не са монополни, но все пак усещането у потребителя е за една много твърда обвързаност с тези топлофикация, създаването на този член, въвеждането на топлинно счетоводство дава условие, първо, крайните потребители да се откъснат от прякото въздействие и действия на топлофикацията, да могат сами да управляват потреблението си, включително това е изключително важна стъпка в областта на въвеждане на енергийна ефективност. И поради наличието на много фирми, предоставящи неконкурентни при конкурентни условия тази услуга, това е също така елемент на създаване на конкурентна среда в областта на топлоснабдяването.
Бих искал да обърна вашето внимание на чл. 117, с който днес вие спомогнахте ограничаването на монополното поведение на някои газопреносни и газоразпределителни компании, като фактически се отнема монополът за внос и износ на природен газ и той се заменя с регистрационен режим, разбира се, по подзаконов нормативен акт.
Искам да обърна особено внимание върху това, че законът създава значително подобрение на инвестиционния климат, като се свеждат до минимум случаите, в които държавата се намесва чрез ограничителни процедури по отношение на стопанската инициатива на търговски субекти за осъществяване на инвестиционни намерения и прехвърля съответно риска по реализирането на тези инвестиционни намерения от държавата, респективно потребителя, към инвеститора, както би следвало това да бъде в една икономика, която изграждаме.
Все пак държавата запазва ролята си единствено там, където е застрашена сигурността на енергоснабдяването чрез провеждането на ясни тръжни процедури за възлагане на такъв род обекти.
В този смисъл прословутият списък по чл. 4, т. 7 вече реално е свързан единствено с правомерната роля на държавата за трайно гарантиране на всеобщото енергоснабдяване, като държавата се изтегля от регулиране на ред други инвестиционни намерения, които по принцип не би следвало да ограничава.
И последното, но в никакъв случай не на последно място, аз бих искал да кажа, че този закон е закон за защита на потребителите. Той в голяма степен чрез разделяне на контролните функции между Министерството на енергетиката и Държавната комисия по енергийно регулиране дава възможност за по-добър контрол по отношение на спазването от страна на енергийните предприятия на добросъвестните отношения с потребителите.
На ниво закон се поставят условията, при които доставчиците могат да изключват свои потребители, което гарантира защита на техните права, както това е представено в чл. 80, ал. 4 в електросектора и в други членове, които не записах, в останалите подсектори на енергийния отрасъл.
Смятам също така, че има редица други постановки, които защитават потребителите в преходния период, който е даден за въвеждането на топлинното счетоводство. Това намалява възможностите за неправомерно поведение на доставчиците в периода...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Нали законът вече е гласуван?
МИЛКО КОВАЧЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Остава само да почерпите за това, че мина и всичко свърши.
МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря.
Накрая искам да ви уверя, че действително обединяването на Държавната агенция по енергийна ефективност и Агенцията по енергетика и енергийни ресурси в Министерство на енергетиката не е формална крачка, а израз на желанието за провеждане на ефективна енергийна политика, насочена към удовлетворяване на обществените интереси и защита на потребителите.
Благодаря ви още един път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: И аз Ви благодаря.
Да се надяваме, че законопроектът ще заработи с пълна сила.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ПОМОЩИ.
Има думата господин Валери Димитров за процедурно предложение.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател! Правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати като представители на вносителя господин Пламен Василев и госпожа Вилхелмина Коцева.
Господин Пламен Василев е началник отдел "Държавни помощи" към Министерството на финансите, член на работната група, която е разработвала закона. Госпожа Коцева е от неговия отдел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Депутатите искат да знаят за кого гласуват.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Моля квесторите да поканят господин Пламен Василев и госпожа Вилхелмина Коцева в залата.
За процедура има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, аз подкрепих току-що направеното процедурно предложение, но смятам, че такъв изключително важен закон за политиката на българското правителство за следващите пет години, такива изключителни изменения в правата на Министерския съвет, каквито предвижда този закон, такива самоограничения на изпълнителната власт, които ни се предлагат, следва да се обсъждат в присъствието на член на Министерския съвет или най-малкото на негов заместник.
Пред нас е един закон, който създава нови практики, непознати в нито една европейска държава, да не говорим за държава в преход, каквато е България, и не бива такъв важен закон да бъде разглеждан само с представили на държавните служители, работещи в Министерството на финансите.
Затова моля, господин председателю, да подложите на гласуване процедурното предложение да бъде поканен в залата министърът на финансите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Вие знаете много добре, че министър-председателят и министрите имат право винаги, когато пожелаят, да присъстват в залата. Аз смятам, че това, което казахте, се чува в цяла в България, сигурно и в Министерския съвет. И ако те имат желание и имат възможност, ще дойдат. Не е необходимо да гласуваме тяхното допускане в залата.
Аз смятам, че достатъчно ясно казах и те вече са чули нашето желание. Ние имаме това преимущество, че каквото се каже тук, се чува в цяла България и извън нейните предели.
Давам думата на господин Валери Димитров да прочете становището на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател!
"На своето редовно заседание, проведено на 21 ноември 2001 г. с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за държавните помощи, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът цели по-нататъшно изпълнение на задълженията, поети от Република България по европейското споразумение за асоцииране, както и във връзка със започването на преговорите с Европейския съюз по глава шеста "Политика на конкуренция". С него се създава правна основа за провеждането от правителството на политиката в областта на държавните помощи, подобно на тази в страните от Европейския съюз.
Законопроектът създава ясни и прозрачни правила и критерии за предоставянето на държавна помощ, което е от полза както за държавните органи, така и за получателите на такава помощ.
Достойнство на законопроекта е, че с него в съответствие с правото на Европейския съюз се урежда принципна забрана за предоставяне на държавна помощ, която е в противоречие с принципа за свободната конкуренция. Уредени са изключения от общата забрана за отпускане на държавна помощ, които са съобразени с режима на държавните помощи в Европейския съюз. Тези изключения са допустими в строго определени случаи при спазване на ясни процедурни правила и критерии.
Законопроектът очертава ясна система за наблюдение и контрол върху държавните помощи, която е подобна на тази в страните - членки на Европейския съюз.
В съответствие с поетите по европейското споразумение за асоцииране задължения се предвижда Република България да прилага правилото за "минимална държавна помощ".
При обсъждане на законопроекта беше направено предложение от народен представител опрощаването на държавни заеми и данъчни задължения да не се третира като държавна помощ.
В резултат на проведеното гласуване - 8 от народните представители гласуваха "за" законопроекта, 1 гласува "против" и 1 "въздържал се", Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за държавните помощи, внесен от Министерския съвет.
На заседание, проведено на 28 ноември 2001 г. с участието отново на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика проведе допълнително обсъждане на законопроекта за държавните помощи. Беше направено предложение за включване на общинските помощи в обхвата на държавните помощи.
В резултат на проведената дискусия Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за държавните помощи, внесен от Министерския съвет, като предметът на регулиране да обхване и общинските помощи."
Благодаря.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, господин Корнезов, заповядайте за процедура.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю! Поради изключителната важност, подчертавам, изключителната важност на този законопроект, моля, господин председателю, на основание чл. 83, ал. 2 от Конституцията, която гласи: "Народното събрание и парламентарните комисии могат да задължат министрите да се явят на техните заседания и да отговарят на техните въпроси", моля това мое предложение, което е и предложение на Парламентарната група на Коалиция за България, на основание чл. 83, ал. 2 да поставите на гласуване и Народното събрание да задължи министъра на финансите да се яви и да чуем неговото становище като член на кабинета. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да ми се даде това решение в писмена форма, заведено в канцеларията, за да го гласуваме.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Крайно ми е неудобно, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: На мен също ми е неудобно.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но в това Народно събрание, само че под председателството на председателя на Народното събрание господин Герджиков, съм правил два пъти предложения точно по чл. 83, ал. 2 и той го е подлагал на гласуване. И министърът на финансите е идвал тук. Това е процедурно предложение и не е необходимо в писмена форма да се дава. И никога не е било такова нещо - не само в този парламент, ами от 1990 г. насам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вие казахте, че искате да гласуваме решение.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбира се. Как ги допуснахме тези двама души, с какъв акт?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Корнезов, за министър-председателя и за зам.-председателите няма нужда от разрешение, да гласуваме, за да влязат в Народното събрание. Вие знаете много добре.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Можете да поканите. Така е по Конституция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, аз поканих и смятам, че достатъчно добре го казах, защото това, което казвам оттук, е покана. То се слуша навсякъде и се записва в протоколите на Народното събрание. Не за пръв път водя заседание на Народното събрание и не ме карайте да правя неща, които не са редни. Не мога да задължа министър-председателя и министъра, който и да е той, да се яви в момента. Аз трябва да му отправя покана, да. А имаме още 67 минути, за да приключим заседанието. Благодаря.
Давам думата на представител на Комисията по правни въпроси, за да прочете доклада. Заповядайте.
Аз смятам, че всичко това, което казахме, е достатъчна демонстрация на това, което искахме да кажем.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Но столовете са празни, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Духът им е тук. (Весело оживление.)
Заповядайте, господин Казак.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще ви прочета от името на Комисията по правни въпроси като неин заместник-председател Доклада по законопроекта за държавните помощи.
"На редовно заседание, проведено на 22 ноември 2001 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроекта за държавните помощи, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха господин Пламен Василев и Зина Ташкова - представители на Министерството на финансите, господин Димитър Кюмюрджиев и Петьо Славов от Комисията за защита на конкуренцията.
Председателят на комисията доц. д-р Анелия Мингова докладва законопроекта, след което даде думата на представителя на вносителя - господин Пламен Василев.
Господин Василев изтъкна, че законопроектът е част от общия процес на хармонизация на нашето законодателство с това на Европейския съюз и третира специфична материя, каквато представляват държавните помощи. Във връзка с държавните помощи по силата на европейското споразумение за асоцииране - чл. 64, България е поела задължения, които се свеждат до осигуряване на прозрачност и хармонизиране на нашето законодателство с това на Европейския съюз и създаване на система за наблюдение и контрол на държавните помощи. Държавните помощи по своя характер са важни за икономиката на страната и за дейността както на парламента и правителството, така и на всички други стопански субекти, включително и на областни и общински администрации, фирми и отделни граждани. В крайна сметка държавните помощи са парите на данъкоплатците.
Законопроектът е създаден от работна група, в която участват представители на всички заинтересовани ведомства, и е консултиран в рамките на проект на програма ФАР на Министерство на финансите, с представители и юридически консултанти от Великобритания и Федералната канцелария на Австрия. Проектът е съобразен с основните положения, залегнали в Римския договор и европейското законодателство за държавните помощи.
Господин Димитър Кюмюрджиев като представител на Комисията за защита на конкуренцията подчерта, че с изработването и приемането на законопроект за държавните помощи се затваря правната рамка на защитата на конкуренцията в Република България. С приемане на Закона за защита на конкуренцията през май 1998 г. България хармонизира своето законодателство и създаде правен режим за борбата срещу забранените картелни споразумения, за злоупотребата с господстващо монополно положение и не нотифицираните сливания, както и други форми на нелоялна конкуренция, които са регламентирани в Закона за защита на конкуренцията.



В този смисъл законопроектът за държавните помощи разглежда държавната помощ като вид нарушаване на конкуренцията.
Съгласно чл. 2 на законопроекта, в съответствие с правото на Европейския съюз, се забранява държавната помощ. Естествено, държавата, с оглед на икономическата обстановка в страната, си запазва правото при определени условия тази държавна помощ да се разреши безусловно или при определени условия.
Вторият основен елемент на законопроекта е, че за първи път оценката и контролът на държавните помощи ще бъде осъществяван от независим от изпълнителната власт регулатор, който ще оценява тези държавни помощи на базата на европейското споразумение, подписано от Република България и влязло в сила на 1 февруари 1995 г. В този смисъл законопроектът дава възможност на административния орган - Комисията за защита на конкуренцията с акт да постановява дали държавната помощ съответства на изискванията на закона или не. Същевременно законопроектът предвижда съдебен контрол върху решенията на Комисията за защита на конкуренцията в лицето на Върховния административен съд.
В своите изказвания народните представители Любен Корнезов, Светослав Лучников, Четин Казак и Валери Димитров изцяло подкрепиха законопроекта, неговата навременност, както и необходимост с оглед интеграцията на Република България в Европейския съюз.
Народният представител Валери Димитров повдигна въпрос за това как законът третира общинските помощи в широк смисъл, на който въпрос господин Пламен Василев отговори, че законът се прилага включително и за така наречените "регионални помощи". Ето защо във връзка с това обстоятелство народният представител Валери Димитров предложи в чл. 3 на законопроекта изрично да се посочи и общинската собственост като попадаща в регламента на законопроекта. По този начин всички помощи, предоставени и от държавата, и от общините, ще бъдат покрити от законопроекта.
В резултат на разискванията, комисията реши единодушно да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за държавните помощи, внесен от Министерския съвет." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Казак.
Давам думата на народния представител Антония Първанова да прочете становището на Комисията по европейска интеграция. Заповядайте!
ДОКЛАДЧИК АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"С Т А Н О В И Щ Е
относно проект на Закон за държавните помощи,
№ 102-01-22 от 8 ноември 2001 г., внесен от
Министерския съвет на 8 ноември 2001 г.

Предложеният законопроект за държавните помощи е от изключителна важност за процеса на сближаване на българското законодателство с европейското право, както и за провеждането на преговорите с Европейския съюз по глава шеста "Политика на конкуренция". Съгласно чл. 64 от Европейското споразумение за асоцииране между Република България и Европейските общности, България е поела задължението да осигури прозрачна регламентация в областта на държавните помощи. Липсата на Закон за държавните помощи е била нееднократно предмет на критика от страна на Европейската комисия, включително и в последния редовен доклад, който препоръчва приемането на законопроекта да бъде ускорено.
Законопроектът въвежда принципната забрана за предоставяне на държавни помощи, която се съдържа в чл. 87 от Договора за създаване на Европейската общност. В съответствие със същия член на Договора законопроектът посочва категориите държавни помощи, които са изключени от обсега на забраната, както и категориите държавни помощи, които могат да бъдат разрешени от Комисията за защита на конкуренцията, на която са дадени правомощия, аналогични на правомощията на Европейската комисия. Въведено е съгласно чл. 88 от Договора за ЕО и чл. 2 от Регламент на Съвета № 659/1999 г. задължението за предварително уведомяване на комисията за предоставянето на държавна помощ. В съответствие с чл. 3 от същия Регламент е въведена забраната, според която държавна помощ не може да бъде предоставена преди постановяване на решението на комисията, с което помощта се разрешава. Видовете решения, с които може да се произнесе Комисията за защита на конкуренцията, са аналогични на решенията, които се вземат от Европейската комисия, както са посочени в чл. 7 от Регламент № 659/1999 г. Въведени са и изискванията на същия Регламент относно възстановяването на неправомерно отпусната държавна помощ. Разпоредбите, които уреждат правомощията на министъра на финансите и Комисията за защита на конкуренцията относно наблюдението и контрола върху държавните помощи, са съответни на правомощията на Европейската комисия съгласно чл. 88 от Договора за Европейската общност.
Въз основа на гореизложеното, може да се каже, че предложеният законопроект като цяло съответства на европейското право. При все това считаме, че са налице следните несъответствия, които следва да бъдат взети предвид при разглеждането на законопроекта на второ четене:
Член 3, т. 1 от законопроекта не е в пълно съответствие с разпоредбите на Регламент № 69/2001 г. на Европейската комисия относно така нареченото "de minimis помощ". Този текст въвежда правилото на Регламента, според което помощите, отпускани на едно отделно предприятие, които са на обща стойност под 200 хил. лв. за период от 3 години, са изключени от обсега на общата забрана за отпускане на държавни помощи и не подлежат на предварителна нотификация. Според чл. 1 от Регламента обаче, транспортният сектор е изключен от неговия обхват, т.е. правилото de minimis не се прилага към него, както и към помощи, насочени към експортноориентирани дейности и помощи, които защитават местните продукти пред вносните. Тези изключения не са отразени в законопроекта, което означава, че според него правилото де минимис е приложимо и към тях. Трябва да бъде отбелязано, че въпреки наличието на непълно съответствие с разпоредбите на Регламент № 69/2001 г. законопроектът може да бъде приет в предложения от вносителя вариант, тъй като България е поела ангажимент да хармонизира законодателството си с достиженията на правото на Европейските общности към 1999 г. и 2000 г. Друг аргумент в полза на запазване на текста на вносителя е, че действието на този Регламент е ограничено до края на 2006 г.
В § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на законопроекта, който дава определение на "Схема за помощ", с оглед постигането на по-пълно съответствие с дефиницията, дадена в Регламент № 659/1999 г. би следвало думата "действие" да се замени с "акт", а след думите "индивидуална помощ на предприятия" да се добави "определени в акта по общ и абстрактен начин". Предлагаме следната редакция на т. 2: "Схема за помощ" е всеки акт, въз основа на който, без да се изискват допълнителни мерки за разрешаване на изпълнението, може да се предоставя индивидуална помощ на предприятия, определени в акта по общ и абстрактен начин, както и всеки акт, въз основа на който помощ, която не е свързана с определен проект, може да бъде предоставена на едно или няколко предприятия за неопределен период от време и/или за неопределена сума."
Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи прие становището, че предложеният проект на Закон за държавните помощи е в съответствие с достиженията на правото на Европейските общности и препоръчва на водещата комисия да се съобрази с направената забележка при разглеждане на законопроекта между първо и второ четене." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, госпожо Първанова.
Определям по 30 минути на парламентарна група за дебати.
Господин Папаризов, имате думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател!
Действително става дума за един изключително важен законопроект. И аз съм просто учуден на лековатото отношение към този законопроект на ръководството на Министерството на финансите. Тук се цитираха най-различни текстове от Европейското споразумение - чл. 64, цитираха се другите международни норми, на които нашият законопроект трябва да отговаря, а никой не ги прочете, за да разбере, че пред нас имаме закон, който въобще не съответства или далеч изпреварва както чл. 64 от Европейското споразумение, така и Споразумението по субсидиите и изравнителните мита, прието в рамките на ГАТТ, към което препраща Европейското споразумение в чл. 64 за всички случаи, където има действително държавна помощ, която нарушава условията на конкуренцията.
Затова аз ще се опитам да ви прочета текста на чл. 64, който има отношение към нашия закон. "Несъвместими - се казва в т. 1 - с правилното функциониране на споразумението - става дума за Европейското споразумение - доколкото - обърнете внимание - биха могли да повлияят на търговията между България и Общността - става дума все пак за външната търговия, за конкуренцията на външните пазари - са: ... 3. всяка държавна помощ, която нарушава или създава опасност от нарушаване на конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производства на определени стоки."
За какво става дума? Именно за това, което най-накрая се спомена в становището на Комисията по европейска интеграция. Става дума преди всичко за експортните субсидии, които кой знае защо европейската интеграция приема, че могат да бъдат незабранени и могат да бъдат в рамките на субсидии де минимис. Не, господа, именно експортните субсидии и субсидиите, които се изразяват в предпочитане на местни пред чуждите стоки, това са единствените забранени субсидии. Запомнете това - единствените забранени субсидии. Всички други субсидии са разрешени, като те се делят на две групи - субсидии специфични, които могат да засегнат условията на конкуренция, които никъде в света не са забранени, както в нашия проект на закон; и субсидии, неспецифични, включително регионалните помощи, които въобще не могат да бъдат предмет, доколкото са регионални помощи, на всякакви преследвания. За това именно говори Споразумението по субсидии и изравнителни мита, приети в рамките на ГАТТ, споразумението, към което препраща и Европейското споразумение.
Ще прочета т. 6 от чл. 64: "В случаите на действия, несъвместими с § 1, 3." - а именно тези субсидии, които нарушават конкуренцията - "подобни подходящи мерки могат, когато към тях се прилага ГАТТ, да бъдат взети само в съответствие с процедурите и при условията, посочени в ГАТТ и в други съответни документи, договорени в съответствие с него и приложими към страните."
ГАТТ казва следното, че за допустимите субсидии, т.е. всички специфични субсидии, се прилагат правила, че могат те да бъдат оспорени само, когато има нанесен материален ущърб на трета страна. Заслуга на Уругвайския кръг от преговори е, че тази принципна норма приеха и Съединените щати. Дотогава Съединените щати налагаха мерки, изравнителни мита и когато нямаше доказан ущърб на техните производители от субсидиран внос. Сега и Съединените щати приеха това правило, но в нашия закон ние възприемаме позицията на Съединените щати от преди Уругвайския кръг и казваме: ние забраняваме на правителството на Република България, чл. 2, да дава всяка държавна помощ, предоставена от държавата или чрез държавни ресурси под каквато и да е било форма, която нарушава или може да наруши свободната конкуренция чрез поставянето в по-благоприятно положение на отделни предприятия за производството на определени стоки. Няма никъде т.нар. "инджъри тест" - проверка дали такава помощ нанася ущърб на някого.
Какво е държавна помощ? Какво забраняваме? Не само предоставянето на средства от бюджета, господа. Съгласно чл. 1 на Споразумението за субсидии и изравнителни мита, държавна помощ е и всеки държавен приход, който не се събира или който се събира по-късно от държавата. Тук са включени буквално в скоби всички фискални поощрения и данъчни кредити. Значи вие с това споразумение забранявате данъчния кредит, забранявате възможности, които досега съществуват в нашето законодателство, изключвате възможността в бъдеще правителството да дава данъчен кредит за инвестиции. Това го правите с лека ръка. И това се прави с лека ръка в отсъствието на министъра на финансите.
Предлага се закон, който от досегашните три категории държавна помощ - забранена, т.е. експортни субсидии, под контрол и по която може да се възбуди процедура, т.е. насочени към отделни предприятия, специфична държавна помощ, и разрешена помощ за райони с по-голяма безработица, помощ за отделни предприятия, когато става дума за научноизследователски разходи, помощ за райони, където доходът е под 85% от средния за страната. Всичко това, което досега не е под контрол, вие го вкарвате не къде да е, а в Комисията по конкуренция - тя да проверява дали тази помощ е правомерна или не. И я сравнявате не с кого да било, а с Европейската комисия, която е по същество правителството на Европейския съюз.
Аз мисля, че пред нас има един абсурден законопроект. И не зная защо той така лековато се приема на първо четене. Той е абсолютно абсурден, защото историята на този законопроект действително започна, когато Министерство на финансите не искаше да направи държавната помощ прозрачна. Именно това е критиката на България в споразумението с Европейския съюз. Тогава Комисията по конкуренция под ръководството на господин Нешев започна да подготвя този проект за закон. Но, тогава той имаше единствено смисъл да обхване и да направи прозрачна държавната помощ.
Виждам, че с времето законопроектът е придобил такъв вид, че Комисията по конкуренция става и съдник на правителството, и се поставя над правителството, не съм сигурен дали и над парламента, защото все пак, ако парламентът приеме някой закон, сигурно комисията няма да може да възразява. И се поставя над правителството в оценката на правителствената политика за определени географски райони, за оздравяване на конкретни предприятия. Имам чувството, че това не се прави от незнание, а напротив, от прекалено знание. И ако някой в правителството си търси извинение чрез парламента и чрез този закон да провежда политика, която няма да оздравява предприятия, която няма да се ангажира с определени политики за възраждане на отделни географски райони, то това е много порочен начин правителството да си самовръзва ръцете и след това да се оправдава с парламента или пък с Европейския съюз.
Дори в чл. 64 на Споразумението с Европейския съюз е прието, че България се третира като район с особени проблеми и че в Съвместния комитет между България и Европейския съюз трябва да се изработят специални правила как да се дават помощи за решаване на регионалните проблеми - проблемите на ниските доходи, проблемите на високата безработица. Срокът за такива програми е пет години. Той може, по решение на Съвместния комитет, да бъде удължен още с пет години. Не съм чул да се е случвало такова нещо на последното заседание на Съвместния парламентарен комитет.
Има обаче още една голяма друга област, която ме безпокои. В Споразумението с Европейския съюз са изключени не само риболовството, рибовъдството и селското стопанство, но и металургията и черните метали. За тях има също така определен друг порядък, който дава право на България да предприеме мерки, включително и чрез държавно съдействие, за стоманодобива. Такива мерки се предприемаха и в Европейския съюз. Сега с приемания закон ние като че ли се отказваме от това правило, защото разпространяваме общите норми на държавната помощ и на т. 8 от чл. 64. Ще ви го прочета: "Този член не се прилага за стоките, влизащи в обхвата на договора за създаване на европейското обединение за въглища и стомани, които са предмет на Протокол № 2."
Сега мога да отворя Протокол № 2, за да ви покажа колко по-либерални норми има за въглищата и стоманата. Може би вие ще си го прочетете, тъй като това споразумение е издадено от Народното събрание, то препечатва "Държавен вестник" от 8 март 1995 г. Няма да губя времето на народните представители, за да чета документ, с който те разполагат. Но е факт, че и за въглищата и стоманата има други норми, подобни на тези, които включвате в този закон за отбраната и за земеделието.
Още веднъж ви казвам, за мен е много странно законът да въвежда категории, които биха могли да се прилагат в България, след като станем член на Европейския съюз и само за тези райони на България, които няма да бъдат признати за попадащи под правилата за районите със специфични проблеми, които са оказани в чл. 64.

Ние се отказваме значи не само от правата, които имаме в чл. 29 на ГАТТ, за които някои побързаха да кажат, че важат седем години. Да, седем години и според нормите, които ние сме договорили в ГАТТ - и то по предложение на унгарската страна - всички опрощавания на дългове на предприятията не се смятат за държавни заеми. Седем години обаче от влизането на споразумението в сила, а то влезе в сила в края на 1995 г.
Плюс това в особени случаи този срок може да бъде продължен по искане на страната. Нима България не е в такива особени обстоятелства в редица свои райони по отношение на редица свои предприятия, които не са оздравени, че ние се отказваме от правото си утре правителството да приеме програма за оздравяване на "Стомана" - Перник, и да защити тази програма в Комитета по субсидиите и изравнителните мита на ГАТТ?
Аз всичко друго мога да разбера, но не мога да разбера правителството само да се отказва от възможности, които съществуват по международни споразумения и с присмех да казва: ами че тия норми, за които аз говоря, важели общо седем години, тоест до средата на 2002 г., пък този текст, че там може да има критични обстоятелства - какво значение има? Ние отиваме към свободна пазарна икономика, ние сме страна напълно либерална, ние сме страна, където държавното е лошо и всички тия приказки, измислени в ГАТТ, в Европейския съюз за райони с особени проблеми ние сега изведнъж трябва да забравим.
Ето чл. 92, т. 3а от договора за създаване на Европейската общност, който се цитира в т. 4 от чл. 64, създава особени правила и за държавната помощ в региони като нашия. Господин Валери Димитров абсолютно не е прав, когато се говори за регионални помощи - има се предвид политика неспецифични субсидии, указвани от правителството. А спорът дали общините у нас са друго ниво на управление - спор, който се води между Съединените американски щати и Европейския съюз, където Европейският съюз се опитва да подчини и законодателството на отделните 50 щата на федералното законодателство, това е спор, който ще продължи дълго и едва ли България ще трябва да бъде първата страна, която да приложи позицията на Европейския съюз по отношение на щатите в Съединените американски щати, като подчини доброволно собствените си общини - да ги приравни на щати на правилото на това законодателство.
Аз още веднъж ви казвам: изумен съм от подхода, който се прилага към действително възприемане на едни европейски норми. И се възприемат по начин, по който те не се прилагат и днес в Европейския съюз. А пък не се прилагат и в тези райони, където доходите са по-ниски от средните доходи в Европейския съюз.
Ние правим закон все едно че сме най-развитата държава в Европейския съюз. Може би ние по доходи сме Швейцария ли, какво сме? Не очаквам ние да влизаме като Швейцария в Европейския съюз, напротив, очаквам нашето правителство и тези, които водят преговори, да ги водят много внимателно, да поискат да се прилагат именно съответните раздели от Договора за Европейския съюз, позволяващи на правителството, развързващи ръцете на правителството да преструктурира отделни райони, да подпомага отделни райони. А получавам проект за закон, който е много добър може би за Швейцария, и то не за всички райони. В италианска Швейцария пак ще се прилагат тези правила, които и досега се прилагат в слаборазвитите части на Европейския съюз.
Колеги, моля ви много сериозно заедно с ръководството на Министерството на финансите, с прочитането на тези документи, на които се позовават вносителите, да разгледаме този законопроект. Иначе ние ще приемем закон, който по същество ще постави правителството със завързани ръце, под един орган, който в крайна сметка не стои над него. Дайте да се ограничим със закон, който да даде правото на Комисията по конкуренцията да събира информация за държавните помощи, след като е неспособно да направи това Министерството на финансите в последните десет години. Тя прояви самоиницатива в тази област. Дайте да я подкрепим, но оттук нататък дайте да не й даваме други права, които не са нейни.
Затова призовавам и вносителя още веднъж да си преразгледа този законопроект. Той е напълно негоден за целите, за които ни се предлага. Той ще постави българското правителство в положение, което да не му даде възможност да функционира и да изпълнява своята политика. Ако този законопроект не е внесен тук за търсене на оправдание, то този законопроект действително би могъл да създаде сериозни проблеми, сериозни ограничения на всяко следващо българско правителство. И нека да се ограничим с всички тези задължения, които има в България сега по действащото споразумение с Европейския съюз, със споразумението в рамките на ГАТТ и да не заобикаляме именно най-важните две задължения, както е забелязано или в Правната или в Интеграционната комисия. Нека именно експортните субсидии и субсидиите, които означават преимущество на вносни стоки над местни стоки, нека тези неща в областта, разбира се, не на селското стопанство, металургията и рибната промишленост, напълно да бъдат забранени. Но всички други субсидии, които могат да се прилагат и за отделни предприятия, да следват тези принципи, които съществуват. Комисията по конкуренцията да бъде сезирана от засегнатите от такива субсидии, а не тя да си позволява правото някак си да бъде оценител на тези субсидии априори или държавни помощи, както се наричат в този закон.
Разбира се, аз не мога да подкрепя този закон и гласувах против него и в Комисията по икономическа политика. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Папаризов, от кабинета на министъра на финансите съобщиха, че министърът на финансите участва в международна конференция и не може да дойде. Аз се надявам, че представителите на Министерството на финансите ще бъдат така добри да вземат стенограмата и да я дадат на разположение на министъра, защото действително това, което казахте, заслужаваше да бъде чуто, а сега може да бъде прочетено.
За реплика има думата господин Калъчев.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин Папаризов, след 10 години преход страната ни е практически с разрушена индустрия и изграждането на новата българска икономика се нуждае от ясни либерални мерки. Аз съм съгласен донякъде с вас, че законът е достатъчно либерален. Аз ще ви кажа: даже той е недостатъчно либерален. На фона на разрухата след 10-годишен преход считам, че намесата на държавата e пагубна. Мога да ви изброя редица примери на пагубна намеса на държавата в икономиката.
Ние трябва всячески да ограничим възможността...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Искате да се закрие държавата ли?
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ: Ние не закриваме държавата, а я вкарваме в необходимите й рамки. Нашата държава е тумор, който се е разпрострял върху целия икономически обществен живот. Държавата има своето място и то е ясно разписано. Тя няма защо да субсидира и произвежда кибрит, газ, въглища или не знам какво друго. Това е единствено задължение и право на предприемача. Ако обществото има нужда от кибрит, ще се появи човек, който да го произвежда. Не е вменено на министъра на финансите или на икономиката да прави фабрики за кибрит. Аз мисля, че последните 45 години и 10 години преход показаха грешността на тази теза.
Ние не можем да си позволим и смятам, че единодушно трябва да подкрепим закона. Той е много важен закон. Той ще отреже пипалата на държавата към икономиката и всичките изкривявания, които през последните 10 години гледахме в тази област: всичко е държавно, всичко е невъзможно, то е неконкурентно, то е много специално и в края на краищата грозно и никой не си го купува. Това е истината.
Това е истината! Трябваше да минем през един ужасяващ преход, за да разбере българския народ, че не може с държавни предприятия да се прави нормална икономика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други реплики? Не виждам. За дуплика? Господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател, благодаря и на господин Калъчев!
Когато вчера поставих на министъра на икономиката въпроса за това, че Български морски флот трябва да не бъде приватизиран преди да се намери стратегически инвеститор, той ми каза същото, което Вие ми казахте за пипалата на държавата, но, господин Кълчев, Български морски флот, както БГА "Балкан", не е 3 или 5 кораба! Това са контакти, връзки, дестинации.
Тази идеология, която Вие въвеждате, и вчера аз чух от вицепремиера, като държавна политика мисля, че няма нищо общо с това, за което ние сме Ви избрали, защото ние ви избрахме и народът ви избра, за да има правителство, което да си върши работата, а не да дойде правителство, което да каже: държавата е лоша, дайте сега да си вържем ръцете и да гледаме как икономиката сама от себе си ще цъфне и върже, защото досега десет години правителствата бяха некадърни. Добре, били са некадърни или априори Вие казвате: всички правителства са некадърни, когато искат да решават стопански проблеми. (Реплики.)
Ами, не знам. Ето точно това искам да ви кажа, че не е така! Трябваха ни десет години, за да разберем, че прехода не значи по-малко държава; че там, където премахнахме полицията, се появиха групировките; че там, където създадохме леки правила и много сложни процедури, от това се възползва беззаконието. Сега същото ли ще е - ще ни трябват десет години, за да разберем, че за да се преструктурира металургията, трябва сериозна държавна политика - такава, каквато Делор подготви и провеждаше в продължение на 15 години в Европейския съюз? Десет години ли ще ни трябват още, за да разберем, че за да имаме нормален достъп до света чрез въздушен, морски и други транспорт, също трябва държавна политика, че това струва пари? Но, тези пари правителството не може да ги раздава така, както си поиска. Ние с вас сме отговорни да го следим и ако ги раздава, да ги раздава правилно. Ако не ги раздава правилно и ние не го следим добре, да изберем друго правителство или да дойде друг парламент, но това е наше задължение. Затова са ни избрали хората. Ние не можем да бягаме от това задължение. Не можем да го даваме на някаква Комисия за защита на конкуренцията и да казваме, господин Калъчев, че ние с Вас не сме отговорни за парите, които държавата дава за преструктуриране на едно или друго предприятие; че не сме отговорни за парите, които ще дадем, примерно, в избирателния район, откъдето съм избран аз - Търговишкия, с най-голяма безработица, защото след този закон ще излезе, че Комисията по конкуренция, не аз и Вие, и правителството, ще сме отговорни в този район да има съответната програма за борба с безработицата.
Аз не приемам по този начин да бягам от отговорността, за която са ме избрали в парламента. Не приемам и от тази отговорност да бяга и правителството, за което мнозинството е гласувало. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Папаризов.
Господин Иво Атанасов има думата за процедурен въпрос.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин председател, моля да подложите на гласуване моето процедурно предложение за отлагане на разискванията по законопроекта за държавните помощи и не защото в момента трябва да се състоят важни заседания на някои от комисиите; не и защото пленарната зала е полупълна, както би казал социалният министър или е полупразна, както би казал финансовият министър, а защото господин Атанас Папаризов изложи пред нас много солидни аргументи, от които всеки може да си направи извода, че законопроектът се нуждае остро от една страна от допълнителни консултации с експерти, а от друга страна, от защита в пленарната зала на достатъчно високо равнище.
От полза ще бъде и за нас като законодателен орган, и за вносителите, и за тези, за които ще се отнася законопроекта, ако бъде приет, той да бъде действително на едно сериозно равнище. Затова още веднъж предлагам процедурно да отложим разискванията по този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли против това процедурно предложение?
Заповядайте, господин Валери Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Възразявам против това процедурно предложение, тъй като аргументите на господин Папаризов, който той изложи - да, изглеждат солидни и обосновани, но извинете, само тях чухме. Нека да чуем представители на вносителя, за да могат хората в пленарна зала да си създадат реална представа за нещата, а не - господин Папаризов се изказа, господин Атанасов каза да прекратим изказванията, защото, видите ли, аргументите са много солидни. Така изглежда това сега.
Ха, да видим как ще изглеждат нещата след това. Нека тогава, моля ви се, да чуем и вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Значи, Вие сте против?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Аз съм категорично против това.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Вносител е Министерският съвет. Нека министърът да дойде тук! В момента тук присъстват държавни служители от Министерския съвет, а вносител е самият Министерски съвет!
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Тук има представители на Министерски съвет, но вие не искате да ги чуем! Не искате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, без пререкания!
Поставям на гласуване процедурното предложение на народния представител Иво Атанасов да се отложи разискването по законопроекта.
Моля да гласувате.
Гласували 148 народни представители: за 35, против 111, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Продължаваме разискванията по законопроекта.
Заповядайте, имате думата - представителя на Министерството на финансите господин Пламен Василев.
ПЛАМЕН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Позволете да изразя становището на вносителя на този законопроект и въпреки голямото ми уважение към господин Папаризов - той е безспорен експерт в областта на външната търговия и споразуменията със Световната търговска организация, да изразя известно несъгласие с неговите аргументи.
Първо искам да уверя народните представители, че този закон е продукт на една доста дълга и продължителна работа...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това не е закон, това все още е законопроект!
ПЛАМЕН ВАСИЛЕВ: Извинявам се.
Той е продукт на една доста дълга и продължителна работа, в която участваха представители на всички заинтересовани ведомства - не само на Министерството на финансите и на Комисията на защита на конкуренцията, и този законопроект през цялото време беше консултиран с юридически експерт от Великобритания, който на всички етапи от разработването на законопроекта потвърждаваше неговата съвместимост с Европейското споразумение, което България е подписала.
Искам да изразя несъгласие с факта, че се смесват два различни документа независимо, че доста сходни неща има между субсидиите, възприети в Световната търговска организация и режима на държавните помощи, възприет в Европейския съюз. Този законопроект урежда материята "държавни помощи", която е абсолютно уникална за Европейския съюз. Да, субсидиите са вид държавна помощ, но те, държавните помощи, не се изчерпват само със субсидиите. Европейският съюз има специфичен режим, уникален единствено и само за единния вътрешен пазар на Европейския съюз и България с Европейското споразумение е поела ангажимент да прилага критериите, възприети от Европейския съюз.
Искам да ви кажа, че в чл. 64 много ясно е казано... (Шум и реплики отляво.)
Това е чл. 64, т. 2....
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Кажете точно! Ето го текста, прочетете точно!...
ПЛАМЕН ВАСИЛЕВ: Точка 2: действия, противоречащи на този член ще бъдат преценявани на базата на критериите, произтичащи от приложението на разпоредбите на чл. 85, 86 и 9 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност. А това са критериите, които са възприети в този закон.
Трябва да знаете, че режимът на държавните помощи е много по-рестриктивен, отколкото този в Световната търговска организация. Това, първо.
Второ, абсолютно всички страни от първата вълна, кандидатстващи за членство в Европейския съюз имат приети много по-рестриктивни от нашия закон. Този закон не забранява предоставянето на субсидии. Това трябва много ясно да се каже. Този закон въвежда ред в предоставянето на субсидии и на държавни помощи. Това, първо.
Второ, регионалните помощи са разрешени по този закон. Въз основа на Европейското споразумение на България е признат най-благоприятният статут, който се дава на страни - членки на Европейския съюз. Това е статута по чл. 87, т. 3а, точно защото България е страна в преход и цялата територия на България се счита за такава, и могат да се предоставят и регионални помощи.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ, от място): Ама, едва след решение на Комисията по конкуренцията!
ПЛАМЕН ВАСИЛЕВ: Господин Папаризов, ще обясня и защо е възприета тази схема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, позволявам това - да се правят реплики от място, защото след това господин Папаризов няма да има право на реплика, тъй като не се изказва народен представител. Затова съм прекалено толерантен, което не ми прилича, но е така!
ПЛАМЕН ВАСИЛЕВ: Ако позволите да обясня съвсем накратко. Тъй като, както знаете, глава шеста "Конкуренция и държавни помощи" е отворена, това е едно от изричните изисквания, за да може главата да бъде затворена по възможно най-бърз начин. Системата, която въвежда този закон, е идентична с тази в Европейския съюз. Но тя не може да бъде същата, тъй като България не е член и не може да се отнася директно до Европейската комисия.
Системата в Европейската комисия работи по следния начин. Всяка държава-членка изпълнява своето задължение да осигури прозрачност и наблюдение на държавните помощи, като създава съответния орган в рамките на изпълнителната власт. У нас това е Министерството на финансите. И има задължението като страна-членка задължително, преди да вземе каквото и да е решение за предоставяне на държавна помощ, първо да уведоми Европейската комисия в Брюксел, като наднационален орган.
Ние нямаме такъв достъп до тази комисия. Когато станем членове на Европейския съюз, ние ще се реферираме към нея. Но сега по препоръка на Европейската комисия всяка страна-членка е създала свой независим орган, какъвто у нас се явява Комисията за защита на конкуренцията. Това е комисия, избрана от Народното събрание. Тя има всички правомощия. И имате всичките права да я контролирате по начин, който законът предвижда.
Така че това, което въвежда този закон, е подобна система на наблюдение над държавните помощи, на предварително нотифициране и съответно разрешение относно съвместимостта на тези помощи с европейското споразумение от един независим регулаторен орган. Това е част от защитата на конкуренцията. И това е един много важен закон, който ще помогне на България да бъде признато наличието на пазарна икономика. Защото досега, нека си го кажем направо, у нас нямаше държавна политика, целенасочена, по отношение на държавните помощи.
Този закон не ги забранява, той просто въвежда реда, който е възприет в Европейския съюз. Този закон ще помогне да се подготви цялата икономика и особено бизнеса за времето, когато ние ще станем членове на Европейския съюз, където правилата са много строги. Няма нищо страшно в това, че ще въведем ред, който е подобен на Европейския съюз.
Да, има рестрикции и те са полезни за страната. Защото Министерството на финансите и в момента изпитва огромна нужда от финансови ресурси. И този закон ще помогне парите на данъкоплатците да се изразходват по начин, който е най-целесъобразен, по начин, който е възприет в Европейския съюз. Той ще ни доближи до Европейския съюз. И този закон е абсолютно необходим, за да можем да затворим глава шеста.
Що се отнася до това, което каза господин Папаризов. Аз се присъединявам към загрижеността му за българската икономика. И действително мога да ви уверя, че с този закон ние ще можем да насочим държавните помощи към онези сфери и онези отрасли, които са най-ефективни, които ще създадат повече работни места. Това е целта на този закон.
Така че, ако позволите, като вносител искам да ви кажа, че Министерството на финансите се е отнесло с нужната сериозност към този закон. Той не е случаен. Консултиран е на всеки един етап. Включително и до онзи ден имахме консултант от Великобритания. И то е в съответствие с ангажиментите, които нашата страна е поела в тази област.
Ето защо ви моля в по-нататъшни етапи да подкрепите закона в този вид, като всички целесъобразни предложения естествено ще бъдат взети предвид. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате думата за процедура.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря, господин председател! Още веднъж предлагам да поставите на гласуване да бъде повикан министърът на финансите тук. Защото представителят на Министерството на финансите оспори вече представения пред нас закон. Той заяви, че никъде не се забранява да се дават държавни помощи, чл. 2 забранява всички държавни помощи, предоставени на конкретно предприятие. Освен това той заяви, че помощите за региони само се нотифицират в комисията. В чл. 4 - те могат да бъдат разрешени от Комисията по конкуренцията.
Ето вече две несъответствия между закона и заявлението на Министерството на финансите.
Ето защо аз държа да дойде тук представител на Министерството на финансите, за да видим кое е вярно - това, което пише в този текст, или това, което се опитва да каже техният представител. Това са две абсолютно различни неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Папаризов.
Аз Ви казах, че се свързахме с кабинета на министъра на финансите. Оттам казаха, че министърът е на международна конференция в момента. И за тези 20 минути, които остават, не можем да го поканим да присъства тук.
Аз се надявам, че министърът на финансите ще се запознае със стенограмата, която ще бъде готова в следващите часове. Затова нищо не ни остава, освен да продължим разискванията, които, ако продължат още 20 минути, няма да стигнем до гласуване.
Има ли желаещи да се изкажат?
Има думата господин Валери Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател! Ще бъда съвсем кратък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма нужда да сте кратък, аз искам да сте по-просторен, за да не гласуваме.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да, тук става дума за самата идеология на закона. И аз общо взето от устата на господин Папаризов чух такъв необуздан апотеоз на етатизма, че просто... Той просто оспорва категорично наистина това, че държавата в известен момент трябва да се отдръпне от икономиката, да установи едни правила и просто да направи всичко възможно те да бъдат спазвани. А не държавата непрекъснато, както е досега, защото при нас наистина е така, при нас няма никакъв ред с държавните помощи, при нас въобще държавата напълно произволно, както си иска, и не зная по какви критерии, обаче предоставяше субсидии през всичките тези години, през които се извършваше икономическият преход у нас. Разбира се, в много случаи с добри намерения - да спаси определени предприятия, да спаси райони, да намали безработицата и т.н. Във всеки случай обаче последната грижа на нашата държава е била конкуренцията. Последната грижа.
А аз мисля, че в идеологията на този закон е залегнало именно това. В края на краищата става въпрос наистина да се забранят или да се поставят под строг контрол тези помощи, които изопачават конкуренцията. Защото това е просто нормално условие за една пазарна икономика.
Много ви моля да имате предвид, че аз по никакъв начин не мога да възприема това тълкуване на чл. 64, който изтъкна господин Папаризов. Тъй като, обърнете внимание - несъвместими с правилното функциониране на икономиката, доколкото биха могли да повлияят на търговията. Биха могли да повлияят на търговията. Това "биха могли да повлияят на търговията" е нещо много широко. Но по-нататък текстът е много по-конкретен - "всяка държавна помощ, която нарушава или създава опасност от нарушаване на конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение определени предприятия или производство на определени стоки".
Значи по мое мнение нормалното тълкуване на този текст е, че винаги когато държавната помощ нарушава или създава опасност от нарушаване на конкуренцията чрез привилегироване на определени производства или определени стоки, това поначало би могло да застраши търговията между общността и България. То се отразява изобщо на отношенията между Европейската общност и България.
Аз категорично не съм съгласен, че този закон трябва да се отнася само до експортните помощи. Откъде накъде този закон ще се отнася само за експортните помощи?
Искам да обърна внимание, че нормалната и здравословна конкуренция в страната, нормалната и здравословна конкуренция в страната не бива да бъде изопачавана именно чрез раздаване на държавни и общински пари от държавата, както и от общините. Това е смисълът на закона.
И доколкото в сега действащия Закон за конкуренцията има някакви разпоредби, те обаче са в твърде несъвършен вид, в твърде рудиментален вид. Те не са достатъчни. Защото държавата е най-големият в края на краищата играч, който именно може да изопачи конкуренцията, може да я направи несправедлива. И нашата държава е доказала, че чудесно умее да прави несправедлива конкуренция и че не умее да създава добър бизнесклимат. Държавната политика в края на краищата трябва да бъде насочена към добър бизнесклимат. Аз не виждам по-добър бизнесклимат от това да се насърчава здравословна и справедлива конкуренция.
Така че в никакъв случай не мога да приема това тълкуване, че само много ограничен кръг помощи могат да бъдат обект на този закон.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ, от място): Това не е вярно.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Вие казахте, че това се отнася за експортните помощи.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ, от място): Само те са забранени...
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Вижте, обърнете внимание. Добре, вижте какво казва законът в чл. 2, това е философията на закона - "която нарушава или може да наруши свободната конкуренция". Това е смисълът на закона.
Аз мисля, че този закон може да бъде приет на първо четене, че неговата философия поначало не противоречи, не е сбъркана, както иска да каже господин Папаризов. Не е сбъркана тази философия.
Разбира се, законът не е съвършен. Между първо и второ четене можем да внесем предложения. Вие чухте становището на Комисията по европейска интеграция. Там бяха отбелязани определени несъвършенства на законопроекта. Но да оспорваме самата му философия и да настояваме за това, че на държавата трябва да й бъдат развързани ръцете, за да субсидира когото си иска и както си иска, това просто е подход, напълно несъвместим с това, което се опитва да постигне този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Тук не става дума за това каква философия изповядвам аз, а става дума за това какви споразумения е подписала България. Споразуменията, които е подписала България, казват: забранени са само държавните помощи за износ на промишлени стоки с изключение на стоманата; разрешени са дори държавните помощи за износ на селскостопански стоки. Всички държавни помощи, които се дават на отделни предприятия и могат да нарушат конкуренцията, могат да бъдат поставени на разглеждане, срещу тях могат да се предприемат действия. На английски, казват, са екшънъбъл. По тях вече, ако някой сезира Комисията по конкуренцията, тя може да вземе отношение.
Третият вид държавни помощи, насочени към региони, където всички предприятия са равнопоставени, са изцяло допустими и те не са работа на Комисията по конкуренцията. Те, разбира се, могат да бъдат на регистрационен режим и за тях в никакъв случай не може да се отнася думата "може", както е в чл. 4. Те са разрешени, те са безспорно разрешени. Там не може да има "да може да се дават" и "да не може да се дават" и това да решава комисия извън изпълнителната власт.
Аз мисля, че вие принизявате ролята на правителството, като допускате дейност, която нормално е в рамките на изпълнителната власт, да се поеме от орган, който е независим, като Комисията по конкуренцията. Тя и сега има достатъчно права. Тя винаги, когато има засегнат от държавна помощ по чл. 2, ще взима отношение. Ако има засегнат от това, че е дадена субсидия от държавата, той ще се оплаче в комисията. Това е пазарната икономика - не да казваме, че държавата е лоша, а че държавата създава правила, при които, ако правителството се окаже лошо, засегнатата страна да оспори това в комисията. Именно това е логиката на международните норми. Никой не работи в света с "добра държава", "лоша държава". Всеки работи с правила, които дават възможност и на малкото предприятие да се защити пред държавата, в случаи, когато е нарушена конкуренцията, чрез комисията да си потърси правата. Няма случай, когато априори всичко се забранява, както е сега в чл. 2, защото българската държава, според господин Димитров, била лоша в последните десет години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Желаете ли дуплика, господин Димитров? Заповядайте.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Господин Папаризов, аз не казах, че държавата е лоша. Тя се е ръководила от добри намерения, но резултатът от нейните добри намерения е ясен. Пътят към ада е бил постлан с добри намерения. Винаги се е стигало до такъв резултат, когато тези действия са били непремислени докрай, разбира се, или когато са изповядвали една грешна философия.
Аз не казвам, че държавата е лоша. Просто държавата не е имала никакви правила, когато е предоставяла субсидии или когато е подпомагала. Не се е ръководила от никакви ясни критерии.
И пак повтарям, държавата е лоша, доколкото през тези десет години конкуренцията е била последната й грижа, господин Папаризов. Повтарям: последната й грижа. За мен в България за тези десет години никога не е имало справедлива конкуренция, според правилата. И това е факт. И един от факторите за това е, разбира се, безразборното раздаване на държавни помощи. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Янаки Стоилов.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Може ли справка колко време са използвали парламентарните групи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За времето ли? Много време има още. Вие не сте ползвали нищо. Само Коалиция за България използва от времето си, но много по-малко от 30 мин. Господин Папаризов говори 17 мин. Имаше и дуплика. Има време.
Имайте предвид, че в залата са 57 души. Понеже не гласуваме, можем да слушаме, но като дойдем до гласуване, ще трябва да бъдат достатъчно хората.
Двадесет минути е говорила Коалиция за България, 8 мин. - НДСВ.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Аз съм поставен в малко неудобно положение и не знам, като говоря, дали всъщност мога да смятам, че говоря пред Народното събрание или пред тази приятна компания, с която сме заедно в залата на Народното събрание, след като чухме, че всъщност ние заседаваме без кворум. Но не поставям сега въпроса, тъй като говоря по същество, за да обсъждаме тази процедура.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): За информация - не е проверен кворумът.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не, след като така авторитетно това е обявено, аз нямам основание да се съмнявам. Но привличам вниманието ви по съществото на обсъжданата тема.
Аз искам да направя по-релефна дискусията не само в икономическата й част, а и в нейните политически и социални отражения, защото такива закони дават възможност и на хората, които се занимават с политика, и на българското общество да видят, че все пак основните разграничения в политиката между дясното и лявото са живи. Те променят в някаква степен своето съдържание в днешно време, но тази дискусия много ясно показа част от разделителните линии, които не ни разделят като хора, а ни разделят като представители на различни политически и обществени тенденции.
Аз споделям тази част от изказването на господин Димитров, в която той каза, че българската държава през последните години е направила много малко за развитието и защитата на конкуренцията, а в още по-голям дълг тя е от предишния исторически период. Само че става дума за различни видове конкуренция и смятам, че тук определенията към категорията "конкуренция" не са неуместни.
Дали ние се стремим към установяване и защита на здравословна конкуренция или на конкуренция, чиито последици ще бъдат убийствени за много сектори от българската икономика? Някой може да твърди, че както понятието "справедливост" няма своите социални измерения и не може да говорим за социална справедливост, а просто за справедливост, това също е една дискусия във философията и в правото. Но аз мисля, че този закон според своето съдържание може да бъде наистина закон, който определя условията и границите, в които са допустими държавни помощи, а в част от своето съдържание сега той би могъл да се нарече и "Закон срещу държавните помощи".
Така че въпросът е дали ние искаме да поставим тези помощи в условията на една пазарна среда и с определено социално предназначение, или пък просто да създадем допълнителни затруднения пред обществото.
Какво липсва в този закон? Тук аз успях да направя справка с документите от Уругвайския кръг на търговските преговори, в който се дава много точно определение на това какво представлява "помощ" в няколко поредни точки. Аз питам вносителите, които няма как да отговарят сега. А мисля, че тук адресат е не само финансовият министър, а в по-голяма степен икономическият и социалният министър, защото финансовият министър е изпълнител на такава политика. Но политиката не може да бъде от гледна точка само на режима на субсидиите. Погледнете Допълнителните разпоредби, където трябва да се съдържа това определение, и никъде няма да намерите определение на това какво е "държавна помощ".
Има кои са съществуващите държавни помощи, какво е индивидуална помощ, какво е отраслова помощ, но може ли някой тук с нужната категоричност да определи понятието "държавна помощ"?
И ще ви дам практическите измерения на този въпрос. Влизат ли тук само финансовите средства, които се предоставят за подпомагане на определени предприятия и отрасли като финансови или материални средства, или тук, както така постъпват вече цитираните документи, се дава едно много по-широко съдържание, което включва помощи, заеми, фондове, гаранции по заеми, данъчни кредити? И, включително данъчни облекчения. Това може ли да се тълкува като държавна помощ? Ако вие кажете: не, ние имаме предвид само най-класическото и тясно понятие за помощи - това, което и ние използваме като термин "субсидии" и се движим около него, проблемът е частичен и по-малък, но тук се съдържат много неща.
Ще могат ли да се регулират цените на лекарствата по този закон? Ще можете ли да давате тези облекчения, които сега обещавате на туризма с частично покриване на Данъка върху добавената стойност? Примерите могат да бъдат продължени в много области извън земеделието, което в някаква степен като отрасъл е изключено.
На тези въпроси няма отговор. Ние ще се мъчим да заобикаляме закона или законът не ни ограничава, или този закон ще бъде поправен по някакъв начин в по-нататъшната работа.
Как ще аргументирате предоставянето на кредити в определени региони, а ще отказвате това да се прави в други, защото то също излиза при едно-по-обхватно тълкуване на тези понятия от възможните действия?
Следователно, на нас ни липсват основните категории, за да знаем какво прилагаме. Възникна и дискусията до каква степен правилата за конкуренцията вътре в страната могат да се различават от правилата за конкуренцията между България, Европейския съюз и другите страни. Мисля, че тук също може да има различни степени. Не става дума да се елиминира конкуренцията вътре в страната, но аз не знам някъде в света да се провеждат заедно олимпиади за инвалиди и за лица в пълна физическа дееспособност. Те все пак се провеждат по различни правила и в отделни състезания. Значи, докато българската икономика бъде подпомогната, за да се доближи до тези страни, тя в по-голяма степен ще се нуждае от някакви регулиращи механизми, ще се нуждае от това, което другите страни са запазили за себе си, като Полша и Средноевропейските страни, за отсрочване на определени задължения, които следват от членството в Европейския съюз.
И накрая вече, за да се вместя във времето на пленарното заседание, ще кажа, че аз поставям и въпроса - защо правителството да не е субектът, който осъществява регулирането в областта на държавните помощи, а комисията да е органът, който осъществява контрола и разглежда споровете дали тези действия на правителството излизат извън посочения обхват и възможни действия. Ето, поради тази причина, въпреки че мотивите ми не се изчерпват, аз смятам, че левицата в името на защитата на здравословната конкуренция и на социалните интереси на българските граждани ще отхвърли този законопроект, защото вие трябва да отговорите на гражданите дали след приемането на този закон ще могат, макар и за определен период и при определени условия, съобразно финансовите възможности на страната, да се предоставят субсидии за топлофикационните дружества, въпреки че някои вече са ги изключили, дали ще могат да се предоставят субсидии за общините и регионите, защото този въпрос също не може да остане извън предмета на дискусията и границите, в които тези помощи ще се реализират.
Мисля, че мнозинството ще подкрепи този законопроект като привърженик на безпределния либерализъм, за който ваши представители казаха не само тук и не само сега, че държавата няма никакво място в икономиката, държавата няма място в социалните услуги. Нека тогава да въздигнем в култ чисто бюрократичната и полицейска държава. Ако това е вашият идеал, ние имаме основание да се сблъскаме на терена на политиката. Мисля, че по-трудна тук е ролята на Движението за права и свободи, защото от гледна точка на подкрепата на своите избиратели, то е една повече социална формация и политическият либерализъм не знам дали ще му попречи да погледне критично върху този закон, тъй като тук не става дума за свободата в нейното личностно измерение, а за тези граници, в които социалната и икономическата политика могат да гарантират интересите на българските граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Стоилов.
Времето за парламентарни дискусии изтече.
Искате думата за процедура ли, господин Димитров?
РЕПЛИКИ: Заседанието трябва да приключи, вече е 16,00 ч.!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Нали знаете, че съм либерален?
Имате думата за процедура, господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Позициите са ясни. Те доста се политизираха.
Аз правя предложение на основание на чл. 42, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да прекратим разискванията и да преминем към гласуване.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Това не може да стане! Не!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Корнезов, не ми отнемайте удоволствието.
Времето, определено за парламентарно заседание, изтече. Не мога да поставя на гласуване това. Още повече, че може да има възражения за кворум. Няма нужда да рискуваме.

Съобщения за парламентарен контрол на 30 ноември 2001 г., петък:
Министър-председателят на Република България Симеон Сакскобургготски ще отговори на актуален въпрос на народния представител Румен Овчаров и на питане от народните представители Надежда Михайлова, Кина Андреева, Асен Агов, Димитър Абаджиев и Николай Младенов.
Министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме ще отговори на два актуални въпроса на народните представители Михаил Миков и Панайот Ляков.
Министърът на образованието и науката Владимир Атанасов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов.
Заместник министър-председателят и министър на икономиката Николай Василев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Панайот Ляков и на питане от народния представител Кръстьо Петков.
Заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Костадин Паскалев ще отговори на питане на народния представител Кръстьо Петков.
Министърът на финансите Милен Велчев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Панайот Ляков и Емилия Масларова.
Министърът на правосъдието Антон Станков ще отговори на актуален въпрос от народния представител Ангел Найденов.
На основание чл. 78, ал. 3 и чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- министърът на отбраната Николай Свинаров - на питане на народния представител Ахмед Юсеин;
- министърът на външните работи Соломон Паси - на актуален въпрос от народния представител Евгени Кирилов.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведе заседание на 5 декември, сряда, от 16,30 ч. в зала 232.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 29 ноември, днес, четвъртък, от 16,30 ч. в зала 134.

Следващото заседание на Народното събрание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 16,05 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Благовест Сендов

Секретари:

Величко Клингов

Весела Лечева