Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Асен Агов и Юнал Лютфи
Секретари: Ралица Агайн и Наим Наим

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, днес и 45 млн. души в света живеят с вируса, причиняващ СПИН. Три милиона от тях са деца на възраст под 15 години. В България от началото на епидемията досега 399 души са получили положителен резултат от теста за HIV. Вероятният брой на заразените обаче е пет пъти по-голям. Повече от половината засегнати са инфектирани преди да навършат 25 години. Най-често те умират от болестта СПИН преди да са навършили 35-та си годишнина. Епидемията от СПИН остави най-малко 14 млн. сираци, изгубили един или двама родители, починали от болестта. В Южна Африка 21 процента от населението е инфектирано с вируса на СПИН. В Швеция – страната с най-ниско ниво на разпространение на вируса, само през първата половина на 2001 г. броят на заразените е нараснал с 48 процента. За последната година разпространението на вируса в България се е увеличило с 10 процента.
Много от носителите на HIV и СПИН се страхуват да кажат истината, защото в повечето от случаите това означава да загубят работата си, приятелите си и много често – семействата си. Първи декември е световен ден за борба с вируса на СПИН. Тази година българската кампания, като част от световната, преминава под девиза “Живей и за другите!”. С този девиз призоваваме за повече разбиране и толерантност към хората, засегнати от HIV-СПИН.
Моля да поставите стикерите с червена панделка, които са световният символ на анти СПИН-кампанията, с което да изразим своята съпричастност към хората, живеещи със СПИН.
Уважаеми народни представители, давам думата за процедурно предложение на господин Владимир Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на НДСВ правя предложение за удължаване на пленарното заседание до приключване на гласуването на вотовете за недоверие срещу правителството съобразно правилника. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Предложение за удължаване до приключване на гласуването на вота на недоверие.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 178 народни представители: за 169, против 8, въздържал се 1.
Предложението е прието. Благодаря ви.

Уважаеми народни представители, съгласно приетата програма, започваме с точка четвърта:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В МНОГОГОДИШНАТА ПРОГРАМА НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ ЗА РАЗВИТИЕ НА ПРЕДПРИЯТИЯТА И ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВОТО И ПО-СПЕЦИАЛНО НА МАЛКИ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ ЗА ПЕРИОДА 2001-2005 Г.
Искам да поканя председателя на Комисията по икономическата политика господин Валери Димитров на трибуната, за да представи становището на комисията по този законопроект за ратификация.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
“СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 202-02-52 от 15 ноември 2002 г.
за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участието на България в Многогодишната програма на Европейската общност за развитие на предприятията и предприемачеството и по-специално на малки и средни предприятия за периода 2001-2005 г., внесен от Министерския съвет

На заседанието, проведено на 20 ноември 2002 г. с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участието на Република България в Многогодишната програма на Европейската общност за развитие на предприятията и предприемачеството и по-специално на малки и средни предприятия за периода 2001-2005 г., подписан на 16 август 2002 г. в София и на 7 октомври 2002 г. в Брюксел.
Многогодишната програма на Европейската общност за развитие на предприятията и предприемачеството и по-специално на малки и средни предприятия за периода 2001-2005 г., е основната програма на Генерална дирекция “Предприятия” на Европейската комисия. Тя е насочена към повишаване на растежа и конкурентоспособността на бизнеса в глобализираната икономика, основаваща се на знанието; към насърчаване на предприемачеството, както и към опростяване и подобряване на административната и нормативната рамка за бизнеса и по-специално научните изследвания, иновациите и създаването на бизнес.
Голяма част от проектите в това отношение са насочени към изследване, сравнения и анализ на условията за бизнес и националните политики за тяхното подобряване в страните-членки и страните-кандидатки за членство в Европейския съюз. Те целят да бъдат идентифицирани най-добрите национални практики и информацията за това да бъде предоставена на страните.
Освен това Многогодишната програма е насочена и към подобряване финансовите условия за развитието на малките и средни предприятия. За тази цел са създадени три основни финансови инструмента, които се администрират от Европейския инвестиционен фонд, работят на конкурентен принцип и българските проекти ще могат да кандидатстват наравно с проектите на страните-членки и кандидатки за подкрепа от този фонд.
Многогодишната програма е ориентирана и към осигуряване на по-добър достъп на бизнеса до услугите, програмите и мрежите на Европейския съюз. В България вече са стартирали 8 евроинфоцентъра по Третата многогодишна програма на Европейския съюз за малките и средни предприятия за периода 1997-2000 г. Тяхната задача е да предоставят информация и да оказват помощ на малките и средни предприятия по всички въпроси, свързани с разширяването на Европейския съюз, европейското законодателство и изискванията на европейската интеграция.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участието на Република България в Многогодишната програма на Европейската общност за развитие на предприятията и предприемачеството и по-специално на малки и средни предприятия за периода 2001-2005 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Уважаеми народни представители, имате думата по този законопроект.
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз, разбира се, ще подкрепя законопроекта, както и всички мои колеги, но искам да отбележа, че ние сега с 500 хил. евро годишно смятаме, че ще изпълним своя дълг към малките и средни предприятия в България. Не е ли странно, че от една страна всички, надявам се, единодушно ще ратифицираме това споразумение, което съдържа редица мерки в полза на малките и средни предприятия, гаранционни фондове, възможност за започване и подпомагане на нов бизнес, и в същото време в българския Закон за малки и средни предприятия не съществува нито едно облекчение за тези предприятия. Предполагам, че това двусмислие, да не кажа двуличие, най-накрая ще бъде преодоляно в българския парламент и ще се опитаме и в законите, които приемаме в страната, и в използването на средствата от българския бюджет да прилагаме същите принципи, които сега ще ратифицираме в това споразумение.
Още веднъж искам да подчертая, подкрепяйки ратификацията се обръщам към всички вас, час по-скоро да внесем такива изменения в Закона за малките и средни предприятия, че по аналогичен начин да ги подкрепим, за да могат те да станат действително едни жизнеспособни предприятия и мотор на икономическата активност в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, господин Николов.

НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Разбира се, че трябва да бъде подкрепен този законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България, защото той касае вноските на България в многогодишната програма на Европейската общност за развитие на малки и средни предприятия. Предвидени са няколко мерки.
Но когато ние в Комисията по икономическата политика разглеждахме този законопроект за ратификация, възникнаха няколко въпроса, които според мен са изключително важни. Примерно, до каква степен българските малки и средни предприятия ще имат достъп до тези средства, като се има предвид, че България съфинансира със значителни средства тази програма. Това са около 600 хил. евро годишно и то от 2002 до 2005 г., включително. Има една обща стойност на разходите, които ще направи българското правителство, около 2,5 млн. евро.
Мерките и целите, които си поставя тази програма, са пет. Най-общо те са мерки за анализ на състоянието на българската икономика и възможностите на българските малки и средни предприятия и тяхната конкурентност в тази икономика. Възниква и въпросът до каква степен български специалисти ще могат да работят в тази програма, до каква степен ще бъдат обучени и създадени възможности български малки и средни предприятия да участват в една-единствена програма – четвъртата програма “Подобряване на финансовите условия за бизнес”. Само в нея могат да участват български малки и средни предприятия.
Нашето притеснение, което изказахме в Комисията по икономическата политика, е, че това отново са мерки, които касаят главно администрирането на процеса и по никакъв начин насърчаването на достъп до някакъв ресурс за малките и средни предприятия. Неубедително ни беше отговорено дали ще има програми, по които български малки и средни предприемачи ще бъдат обучени за кандидатстване в тази програма или, респективно, чрез тази програма за достъп до други ресурси на Европейския съюз.
Лично аз считам, че много по-конкретно и много по-ясно би следвало да бъдат описани мерките и то от гледна точка на българските предприемачи, а не от гледна точка на администрацията, която после тези пари, отделени от бюджета, отделени от данъците, които плащат българските предприемачи, ще похарчи за обучение, за някакви програми, които, общо взето, звучат доста сложно, пък са и трудно приложими.
Вероятно всеки един от нас е обърнал внимание, че от петте мерки само една е мярка, в която ще могат да кандидатстват български предприемачи. Тя ще бъде администрирана от Европейския инвестиционен фонд. Това са три мерки, които ще бъдат управлявани от Европейския инвестиционен фонд, а именно: насърчаване на стартиращия бизнес, което ще осигурява капитал за рискови фондове, които инвестират в новоучредени, иновационни или с потенциал за развитие малки и средни предприятия. Тук беше обяснявано, че в България за този фонд ще бъдат отделени около 100 млн. лв. Плюс това, според мен, действат още около 7 фонда, част от тях ефективно, част от тях не работят достатъчно ефективно. Въобще ще се окаже, че България има страшно много възможности, но много малко предприемачи, които имат достъп до тях. Защото вие знаете, че основното оплакване на малките и средни предприемачи е, че те нямат достатъчно развит капацитет, за да кандидатстват в тези програми.
Затова ми се струва, че този дебат, който ще протече по законопроекта, трябва да стимулира администрацията да създаде възможности пред българските предприемачи, да създаде специални мерки за тях, за да могат да бъдат подпомогнати да имат достъп до тези европейски фондове, респективно и до тази програма за насърчаване на малките и средни предприемачи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Има ли други желаещи за изказване по този законопроект? Не виждам.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте на първо четене законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участието на Република България в Многогодишната програма на Европейската общност.
Гласували 155 народни представители: за 150, против няма, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедурно предложение има думата господин Валери Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Имам процедурно предложение законопроектът да бъде приет на второ четене на това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има предложение за преминаване към второ четене.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 150 народни представители: за 150, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Димитров, да представите законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:

“З А К О Н
за ратифициране на Меморандума за разбирателство
между Европейската общност и Република България
за участието на Република България в Многогодишната
програма на Европейската общност за развитие на
предприятията и предприемачеството и по-специално
на малки и средни предприятия за периода
2001-2005 г.

Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участието на Република България в Многогодишната програма на Европейската общност за развитие на предприятията и предприемачеството и по-специално на малки и средни предприятия за периода 2001-2005 г., подписан на 16 август 2002 г. в София и на 7 октомври 2002 г. в Брюксел.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли желаещи за изказване по текста на законопроекта на второ четене? Не виждам.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте на второ четене представения законопроект.
Гласували 153 народни представители: за 150, против няма, въздържали се 3.
Законът е приет.

Това ми дава основание да преминем към следващата точка от дневния ред.
Уважаеми народни представители, искам да обърна внимание, че в края на миналата седмица започна първо четене на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Но дебатът по този законопроект започна и не завърши.
Искам да помоля залата да продължим с тази точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ – продължение.
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, това е един от най-важните закони, с които ние се занимаваме. Миналия път, когато в края на заседанието преди парламентарния контрол са прочетени становищата на комисиите, господин Пирински специално Ви е помолил дебатът по тази важна точка да не се провежда по този спонтанен начин, защото освен министърът, който този път е тук, за разлика от миналия, случайно или не, е редно да бъдат и представители на Агенцията за приватизация. Също така и народните представители, които знаят, че това е т. 12, би трябвало да имат достатъчно време да обсъдят един такъв важен законопроект. Това даже не е един, това са пет законопроекта.
Аз Ви моля да не го гледаме така на парче този законопроект, който е т.12, а да вървим по нормалната програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
За противно процедурно предложение има думата господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Задължение на всеки един народен представител е да бъде в 9,00 ч. в пленарната зала. Обстоятелството, че господин Пирински отсъства от залата в момента, в никакъв случай не може да бъде използвано като основание да бъде отложено разглеждането на този важен законопроект.
В момента тук е министърът на икономиката. Едно от основанията миналия път да се иска отлагането на разглеждането на законопроекта, беше неговото отсъствие. Както виждате, той беше така добър днес да присъства на дебатите.
Голяма част от Парламентарната група на НДСВ, както виждате, присъства тук. Надявам се, че ще има подходяща сериозност и от другите представители на останалите парламентарни групи, за да можем да започнем разглеждането на законопроекта.
Поради това Ви моля да гласуваме за размяната на точките в дневния ред.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има процедурно предложение, съответно противно процедурно предложение. Аз ще го подложа на гласуване.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на господин Папаризов да не се разглеждат сега законопроектите за приватизацията.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 175 народни представители: за 63, против 108, въздържали се 4.
Не се приема.
Затова преминаваме към първото четене на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за приватизацията и следприватизационния контрол.
Заповядайте, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Процедура съгласно нашия правилник има и тогава, когато се отправя упрек към председателя за начина, по който води заседанието. Ние имаме приета седмична програма. В тази програма предлаганата точка е 12. Без да гласува Народното събрание промяна на програмата, не може с едно изказване на председателя да се пренарежда приетият в пленарната зала дневен ред.
Аз се учудвам, господин председател, че юрист с Вашия опит и стаж някакси не може да се ориентира в елементарни неща. Вие направихте предложение да преминем сега към т. 12, т.е. да пренаредим седмичната програма и имаше обратно процедурно предложение от страна на господин Папазов. Каква е тази процедура някой да предлага нещо, което трябва да се разглежда или да не се разглежда, и когато това не е прието, да се смята, че е прието другото? Кое е прието сега?
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ (НДСВ, от място): Кой е този Папазов?
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие, вместо да четете вестник, слушайте внимателно и разберете за какво говоря. Говоря, че нашата седмична програма… Вие можете да се смеете колкото искате. (Оживление.)
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ (НДСВ, от място): Кой е този Папазов?
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Папаризов, за господин Папаризов ви говоря. Така че аз не мога да разбера каква беше тази процедура. Когато господин Папаризов заяви, че възразява да пренареждате седмичната програма, на него някой да прави обратно процедурно предложение и да се гласува предложението да не се пренарежда нещо, което не е пренаредено и когато то не се приема, да излиза, че вече дневният ред е пренареден!? Това са абсурдни предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Соколов. По същество сте прав. Вярно е, че направих известен пропуск в процедурните правила и моля за извинение.
Законопроектите се разглеждат на първо четене, открит е дебатът. Законопроектите бяха представени, бяха изчетени всички становища. (Шум и реплики.)
Аз направих едно гласуване, от което трябва да стане ясно каква е волята на залата. Едва ли е необходимо втори път. Вярно е, че не го направих по перфектния начин и затова си признах тази грешка, но по същество волята на залата е ясна. Така че, уважаеми народни представители, имате думата по законопроектите за приватизацията.
Има ли желаещи?
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Няма. Да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Все пак съм длъжен да дам достатъчно възможности.
Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Пред нас са няколко законопроекта, които са свързани с един много важен въпрос – въпроса за приватизацията. Може би мнозина от вас си спомнят, че когато приемахме Закона за приватизацията и следприватизационния контрол пред нас господин Василев в качеството си на министър обяви, че това е съвършеният закон, който няма да бъде променян за разлика от миналото, когато са правени толкова промени. Така или иначе законът в момента е пред нас, но най-вече пред нас са резултатите от неговото действие, тъй като, когато приемахме законопроекта, от страна на опозицията, от страна на ОДС имаше доста забележки, че този законопроект не идва върху голо поле и когато в него се възприемат определени принципи, то трябва да имаме предвид, че приватизацията вече е започнала, че има много различни състояния, в които се намират в момента предприятията, че ще се породят най-различни казуси, защото предишният закон предвиждаше и съответния съдебен контрол, както предвижда и този закон. Само че тогава тези неща минаха, без да им се обърне внимание, подчинени единствено на твърдението: това е волята на мнозинството и такава воля ще се разпорежда в това Народно събрание.
Ето сега волята на мнозинството трябва да се коригира от самото мнозинство, защото тя показа своите несъвършенства. По-лошото е обаче, че ги показа и в едно друго отношение – показа ги в резултатите от дейността на Агенцията за приватизация и от самия процес на приватизация, защото тръгвайки да припомням, аз ще припомня, че преди няколко месеца разгледахме отчета на тази агенция и се оказва, че сме в един задънен улей, тъй като резултатът беше около 6 на сто от целия процес, който самата агенция си беше поставила като задача.
Но сега по самите законопроекти и най-вече по този на правителството. Спомняте си колко много думи се говореха на времето за далаверите, които се получават от т.нар. процедура за преговори с потенциални купувачи. И хоп, не щеш ли, в този законопроект, който е вкарало правителството, тази далавера се доразвива с пълна сила, само че вече не говорим за преговори с потенциални купувачи, а говорим за метод на управление с право на последващо изкупуване.
На всичкото отгоре тази методика, както е записана в законопроекта, е напълно неприложима, тъй като принципалът на тези държавни предприятия е един, а реализацията се извършва от Агенцията за приватизация. Значи хората, които са бързали, до такава степен са бързали, че дори не са си прочели собствения перфектен закон, който беше внесен и принципите, които са заложени в него.

И за да не бъда само черноглед, ще кажа, че в законопроекта има и неща, които се опитват да поправят съществуващи грешки по отношение на това, че имаше висящи съдебни спорове. От тази трибуна аз напомних, че въпреки отдавнашния изтекъл срок на бившия § 35 от стария закон, все още има нерешени съдебни спорове. Тогава никой не обърна внимание. Сега се разбира, че не само това е причината да се искат поправки посредством § 6, който е включен в новия законопроект. Друг е въпросът дали тези поправки са направени правно изрядно и дали няма да доведат до нова, по-голяма какафония в процеса.
Тук искам да кажа, че дълго време разглеждахме и опити да се отпуши нещо, което беше затапено, затапено от този закон, не знам по чия инициатива, но което при никой случай нямаше да доведе и се разбираше още тогава, до едно бъдещо добро състояние. Това е приватизацията в здравеопазването. Слава Богу, оказа се, че тези, които внесоха законопроекта, сами разбраха, че нещата не стоят така, както те си мислят и че корпоративните или личните интереси невинаги могат да съвпаднат с едно нормално законодателство.
Наред с това, понеже днес говорим не само за правителствения законопроект, има и законопроекти, които поправят детайли и които аз бих подкрепил.
Но има и един законопроект на Обединените демократични сили, който в комисията беше отхвърлен, може би единствен, защото е подаден от опозицията, но на който трябва да обърнете внимание, най-вече във връзка с това, че ние вървим към цивилизования свят и се опитваме да се оттласнем от миналото, с което никой път не сме били съгласни. Това са честността при извършването на приватизацията и начинът, по който хора, които имат нечестни пари, ще се опитат да участват в нея. Като законодателен орган ние трябва да пресечем този път, защото той не води към Европа и в посоката, в която ние вървим. За съжаление в комисията това беше отхвърленият законопроект. Очевидно в момента от няколкото законопроекта, които обхващат различни идеи за ремонт на идеалния закон, ние трябва да приемем общ.
Аз апелирам към вас да приемем тези идеи и виждания, които действително ще отворят процеса на приватизацията и ще изпълнят онова, което министър Василев декларираше, че ще стане до края на годината, а за съжаление тя вече дойде с 6 процента изпълнение на приватизационната програма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Други желаещи? Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, действително неотдавна разглеждахме изпълнението на програмата за приватизация и стана ясно, че новият закон съвсем не ускорява приватизацията, не е гаранция за бърза и прозрачна приватизация, както се заявяваше тук. Напротив, процесът е сериозно забавен и затруднен.
Според нас промените в закона не решават тези въпроси, които ние поставяхме и при неговото разглеждане, които и президентът постави в своето вето, но мнозинството отхвърли. Частично се решава само един въпрос – за неравнопоставеността на инструментите, свързани с масовата приватизация. Сега от септември те вече не действат, въпреки че ние ви предупреждавахме, че това ще стане така. Затова не могат да се организират и съответните търгове. Ако не е направено нарочно от някои съветници, за да могат да се изкупят на безценица, а от глупост е даден срокът 30 септември, мисля, че трябва да се извините на всички притежатели. Ако е нарочно, трябва да видите кой съветник ви е посъветвал, за да може изкуствено да намалите допълнително цената на тези компенсаторни инструменти.
Моля ви все пак като удължавате срока им, сега отново да не го удължите до 30 юни следващата година, защото ще изпаднем в същата ситуация и веднъж разбрали, че този метод на отношение към инструментите от масовата приватизация не работи, ви моля в § 22 на закона и изменението, което предлагате сега с § 6, т. 2, отново да не бъде такова половинчато и тези инструменти поне да действат през цялата следваща година, защото отново ще се окаже, че е внесен Закон за изменение на Закона за приватизацията, а парламентът все не може да стигне до него, правителството е чисто, че си е направило предложението, но парламентът не успява да го приеме, въпреки че мнозинството определя програмата, боновете отново се обезценяват и въобще добре се печели от тези бонове, само че не от техните собственици.
Това е само един от тези примери, които ние тогава поставихме, но показва реалното отношение към Закона за приватизацията и неговото изменение.
Прави се една промяна по същество в Закона за концесиите и връзката между приватизацията и концесиите, което изменение е доста спорно. С § 6 се предлага дори в случаите, когато към датата на влизането в сила на този закон е извършена продажба на обособена част от имуществото на търговско дружество с държавно или общинско участие, която е технологично пряко свързана с обект или дейност, подлежащи на концесиониране, и не е предоставена концесия, концесията да се предоставя на купувача на обособената част. Много интересно е дали няма да има и други потенциални купувачи на други обособени части или на основното предприятие като цяло, ако тази част от вашето предложение се приложи, та да се обезсмисли изцяло тяхната дейност или приватизацията на цялото предприятие? Смятам, че такова революционно предложение по отношение на Закона за концесиите и приватизацията би създало възможност да бъде привилегирован един от потенциалните участници, един от собствениците и в никакъв случай не трябва да се приема.
Дадох само два от тези примери, които не правят промени в досегашните слабости на закона, а правят частични изменения, които са доста съмнителни.
Когато обсъждахме възможните методи за приватизация, вие настоявахте те да бъдат само два – конкурс и търг, но се оказа безспорно, че това не работи. Сега предлагате една формулировка – да може да се използва и метод “отдаване за управление с клауза с последващо изкупуване след два неуспешни опита за друг начин на приватизация”. Предложението е като че ли направено за конкретен случай, но вече видяхме по вестниците, че фактически вие предпочитате дори да не прилагате и този текст, например за БТК, а направо да подарите предприятието на един финансов посредник, а той да го даде за управление с последващо изкупуване. Така че може би не ви е необходим и този текст. Може би ще си го оттеглите, не зная.
Това само показва, че законът решава отделни частични въпроси, които пречат на администрацията по-нататък. Има няколко такива по отношение на споровете в процеса на прилагането на новия закон, а законът не решава проблемите на тези, които биха искали да участват в приватизацията, които биха искали прозрачна приватизация. Не решава и проблемите на собственика – на българската държава, на българските граждани, които се надяват, че чрез институциите на приватизацията ще бъдат провеждани такива процедури, които да гарантират получаването на най-добри условия, най-добра цена, най-добри резултати за държавата.
Затова аз с доста голямо учудване видях тези много частични изменения, които целят да създадат комфорт на администрацията и по същество не решават проблемите на приватизацията.
В никакъв случай не мога да подкрепя този закон. За мен той е доста разочароващ и много далеч от първоначалните амбициозни намерения на управляващото мнозинство. Още повече, че то видя, че Законът за приватизацията в този вид не съдейства за бърза, прозрачна и качествена приватизация.
По някои от другите закони. Искам да кажа само две думи за закона, внесен от господата Валери Димитров и Константин Пенчев. В първата му част – че се определя този орган, новият, за следприватизационен контрол, който ще разваля приватизационните договори, когато има основание за това – това, разбира се, по принцип може да се подкрепи. Но вторият параграф буди сериозни съмнения относно това, когато е извършено плащане с непарични платежни средства, как ще бъдат възстановени тези платежни средства. Междувременно се търсят някакви схеми това да става по средната цена на борсата сега, но след година, примерно за компенсаторните инструменти, няма да има такава цена. Всяка сделка обаче е осчетоводена в книгите на съответното дружество, което е купило, и може би трябва да се изхожда от това колко средства реално са похарчени за конкретните компенсаторни инструменти. Мисля, че това нещо може да се установи чрез елементарни счетоводни проверки и едва ли е необходим този текст на ал. 2, която само може да създаде проблеми, независимо как тя е редактирана. Мисля, че има достатъчно принципи на финансово-счетоводното право, които ще дадат възможност да се определи как да бъде възстановена и какво да бъде възстановено, ако бъде развалена сделка, в която са участвали непарични инструменти. И затова ми се струва, че каквато и формулировка да измислим ние тук, в този закон, тя ще бъде спорна.
Така че, подкрепяйки по принцип предложението на господин Димитров и на господин Пенчев, ми се струва, че можем да го подкрепим само в първата му част.
Що се отнася до законопроекта на колегите Узун и Тасим, аз също ще го подкрепя на първо гласуване.
Не мога и аз, както и комисията, да подкрепя законопроекта на колегата Иванов, защото той по-скоро е законопроект без конкретен механизъм. Страхувам се, че много трудно би могло да се определи например как един чужд гражданин, нарушаващ националната сигурност, участва в дружества; как можем да определим дружествата, които трябва да бъдат изключени от Закона за приватизацията. Ако този закон имаше някаква конкретна процедура и не целеше само общи политически дивиденти, си струваше може би да го разгледаме по-внимателно, но на този етап би ми било трудно да го подкрепя.
В заключение бих искал да кажа, че въпреки забавената приватизация, въпреки сериозните проблеми с “Булгартабак” и БТК, ние разглеждаме един закон за частични изменения, само някои от тях, които просто се налагат заради недалновидността на вносителите, и е жалко, че когато се приемаше основният закон, че в момента, когато е ясно, че приватизацията не върви, когато е ясно, че новият закон създава сериозни трудности, се правят такива частични предложения. Това, че се правят такива частични предложения, говори изключително лошо за управляващото мнозинство и за неговата воля реално да осъществява прозрачна приватизация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Думата има господин Благой Димитров. Заповядайте, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, аз съжалявам, че вицепремиерът господин Николай Василев…
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Господин Василев току-що се извини, че трябва за кратко време да излезе, тъй като трябва да докладва точки на заседанието на Министерския съвет.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: … току-що се извинява и си тръгва, но е добре той да чуе целия дебат по тези законопроекти. (Неразбираема реплика на Рамадан Аталай.)
Аз ще Ви моля, господин председателю, все пак да не ми се пречи от залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Господин Аталай, моля Ви!
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Искам първо да се спра на законопроекта, внесен от Министерския съвет, тъй като според мен той прави – преди малко беше казано – не само някакви формални изменения, които евентуално биха облекчили администрацията. Аз бих казал, че това са чисто козметични промени, които по никакъв начин не могат да облекчат процеса на приватизация, най-малкото пък да направят по някакъв начин по-ефективен следприватизационния контрол.
Аз искам да дам конкретни примери, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин председателю, по големи приватизационни сделки, които ми дават основание да не подкрепя законопроекта, внесен от Министерския съвет. Например в случая с течащата процедура по приватизация на Българската телекомуникационна компания. Виждаме как в момента грубо се нарушава стратегията за приватизация на БТК, която впрочем е приета с решение на Народното събрание. Аз не искам да се впускам в нарушенията. Разбрах, че господин Валери Димитров спира…
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Какви са?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Мога да Ви изложа конкретни нарушения, господин Димитров, но аз разбрах от колегите, че Вие спирате информация към т.нар. Подкомисия за следприватизационен контрол, което пък беше основание господин Ламбовски да си даде оставката като председател на тази подкомисия.
Има груби нарушения в стратегията и аз не знам защо тук не се предлагат… Защото това, искам да ви кажа, отнесено към вчерашния дебат, пък е грубо нарушение на Конституцията. Значи, правителството, и в частност Агенцията за приватизация, нарушава решение на Народното събрание. Стратегията за приватизация на БТК е приета с решение на Народното събрание. Всеки акт на Народното събрание не може, от когото и да било в държавата, да се заобикаля или да се нарушава.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): С какво?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Ето, Вие питате какво е нарушено. Например дружеството “Вива Венчърс”, което е определено като купувач, е регистрирано в Търговския съд във Виена на 8 юни, а крайният срок за закупуване на документите е 7 юни, уважаеми господин Димитров. И аз си мисля, че Вие като председател на Комисията по икономическата политика не може да не знаете този факт. “Вива Венчърс” или е закупил документите за БТК като нерегистрирано дружество, или след крайния срок е закупило тръжни документи за участие в процедурата. Тук например, за такива случаи, аз си мисля, че трябва да има в закона санкции, но не виждам текстове, които да санкционират физически и юридически лица точно в тази връзка. И ред други нарушения има в самата стратегия. Аз ви говоря само за едно грубо процедурно нарушение.
Искам да ви кажа, че не са ефективни механизмите, които се мъчим в момента да използваме. Аз например вчера бях принуден в Комисията за борба с корупцията да внеса документ, с който да разгледаме този конкретен случай – за БТК.
Или пък да вземем случая с “Кремиковци”. Съжалявам, че господин Николай Василев го няма. Случаят с “Кремиковци” е едно драстично нарушение на вицепремиер и министър. Дружеството има задължения и Министерският съвет продължава да мълчи и да не иска вземания на държавата. Държавата има един пакет там от около 20% и аз питам: защо в законопроекта на Министерския съвет за такива драстични нарушения – ощетяване на бюджета, ощетяване финансово на държавата, да няма санкции? Напротив, получава се така, че членове на Министерския съвет – директно фиксирам министъра на финансите и вицепремиера Николай Василев, още веднъж съжалявам, че него в момента го няма, той трябва да отговори на тези въпроси, но вероятно това ще бъде сторено в рамките на парламентарния контрол –продължават да не искат задълженията от страна на собственика, който има над 70% частно участие в дружеството, да се ощетява държавата.

Аз Ви казвам случаи за драстично ощетяване на държавата и заобикаляне на решения на Народното събрание. В момента няма възможност за санкциониране на такива лица или пък има възможност от страна на изпълнителната власт, или пък от страна на Агенцията за приватизация да бъдат премълчавани такива нарушения. Нещо повече, такива премълчавания могат да граничат с престъпление. И в случая с БТК мога да Ви кажа, че директно имаме условия за престъпление от общ характер. Натам отиват нещата. Да, става дума за процедурата за БТК и хода на преговорите за окончателно парафиране на сделката.
Аз съм съвносител на законопроект заедно с няколко колеги народни представители от ОДС. Ние внасяме текст, с който се дава възможност на държавата да се предпази чрез приватизационния контрол от физически лица, по отношение на които има принудителни административни мерки или влязла в сила присъда. Ето един ефективен текст, който не дава възможност на лица, които в момента са направили административно нарушение или пък имат влязла в сила присъда, да участват в процеса на приватизация. И аз си мисля, че точно такива на пръв поглед радикални текстове биха дали някаква полза с оглед на това да се пазят интересите на българската държава, интересите на страната, интересите на българското общество. Защото непрекъснато се говори за корупционна среда, те са вероятно няколко сектора, но аз бих казал, че в приватизационния сектор, в проблемите на приватизацията като че ли има най-сериозни възможности за създаване на корупционна среда. И мисля, че там мерките трябва да бъдат наистина радикални.
Няма никакъв смисъл да се създава една междуведомствена комисия за борба срещу корупцията или за координация на корупцията. Тук се създава постоянна комисия за борба срещу корупцията, постоянна парламентарна комисия, а в същото време, а вероятно и това, за което говорим, ще бъде предмет, ние ще го поставим в Комисията за борба с корупцията, трябва да бъде предмет на обсъждане в тази комисия и да излезем с някакви предложения до Комисията по икономическата политика, за да бъдат приети наистина ефективни текстове. Иначе създаването на комисия към изпълнителната власт, въпросната комисия, която координира дейността, разбирам, че има и Консултативен съвет към президента за борба срещу корупцията, в Народното събрание има постоянно действаща комисия, те никога няма да дадат резултат, ако няма конкретни текстове в Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Уважаеми дами и господа, аз не мога да подкрепя законопроекта на Министерския съвет в този му вид, с тези козметични промени – закон, който не дава отговор на редица проблеми, които възникнаха – още веднъж казвам – в процеса на приватизация на големи предприятия монополисти. Още веднъж визирам БТК и случая за следприватизационен контрол с "Кремиковци". Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря, господин Димитров.
Господин Николов, заповядайте.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще гледаме отново Закона за приватизация. За съжаление го няма вицепремиера, който толкова хвалеше закона, който приехме. Но всяко хвалено от него нещо очевидно ще трябва да бъде коригирано по-късно. Това бих го казал, ако искам да се заяждам политически.
Това, което аз обаче искам да говоря, е по съществото на предложените законопроекти и това, което според мен отново представлява опасност за процеса на приватизация.
Започвам със Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация на Министерския съвет. Прави се промяна на чл. 26, ал. 3. Отпада възможността, каквато беше предвидена от мнозинството в основния законопроект, който щеше да регулира според тях приватизацията, да се приема оценката на дружества, които имат права, възникнали и с местоизпълнение извън страната, оценката да се одобрява от министъра на финансите. За това предложение няма никакво друго обяснение освен факта, че министърът на финансите не е одобрил оценките на двете големи приватизирани в момента дружества "Булгартабак" и БТК. И БТК също няма такова одобрение на оценката си, въпреки че има права, възникнали и с местоизпълнение извън страната. И само заради това, защото министърът на финансите – може би напълно основателно, но неговите заместници предложиха този текст в Закона за приватизация – отказва да подписва такива оценки, да одобрява с писмо, както изисква законът, такива оценки, - в момента на нас ни се предлага да променим закона. Добре, но утре някой министър ще откаже да прави нещо друго и ще трябва да променяме други закони. Накрая според мен ще се превърнем не в държава, а в територия. Имайте уважение към закона. Това, че предлагате изменения в закона, защото някой не желае да го изпълнява, според мен е пълен политически цинизъм и по никакъв начин аз не мога да приема, че мнозинството е съгласно да гласува такъв текст и то без обяснение. Поне да имаше някакво обяснение от кумова срама, че не е възможно министърът на финансите да прочете големите оценки или многото страници, или въобще да се измисли някакъв механизъм, чрез който да убедите не нас от опозицията, а депутатите от мнозинството за това, че е смислено да се приеме такъв текст.
Затова аз съм абсолютно категорично против да променяме чл. 26, ал. 3. Или най-малкото, ако искате да го променим, да чуем обяснение на заместник-министър Катев, който лично написа и предложи в Комисията по икономическата политика да съществува подобен текст.
След това, в чл. 32 се прави промяна, която възстановява в първоначалния му вид съществуването на възможност като приватизационен метод да съществува отдаване за управление с клауза за изкупуване. Още тогава, колеги, аз ви казах, че законът е изготвен от вашите експерти, когато във вашата предизборна програма бяхте записали, че цялата собственост на държавата в акции и дялове ще бъде в едно централизирано дружество, то ще управлява в една централизирана администрация, тя ще управлява тези дялове и акции на държавата и респективно като част от управлението ще ги и продава. Тогава този текст имаше логика. Вие послушахте тези аргументи, отказахте се от текста и той отпадна от първоначалния вариант.
Сега отново вкарвате този вариант на закона, в който има възможност за приватизация чрез отдаване за управление с клауза за изкупуване и аз се питам какво се е променило. Агенцията за приватизация стана единен орган, но само за приватизация. Кой тогава ще бъде приватизиращият орган? Този, който сключва договора за управление или Агенцията за приватизация? Очевидно Агенцията за приватизация не може да сключва договор за управление и тогава остава органът за управление, който е принципал на съответното дружество, а именно Министерството на икономиката или някое друго от икономическите министерства, да сключва договора за управление и респективно то да бъде приватизиращият орган – нещо, което пък противоречи на закона, защото там е записано, че единственият приватизиращ орган в страната е Агенцията за приватизация.

Това е едно противоречие, което е абсолютно непреодолимо. И аз не виждам как, като възстановите първоначалния текст, го правите приложим. По никакъв начин не можете да прилагате чл. 32 с новата ал. 6, ако не прехвърлите за управление дяловете и акциите, собственост на държавата, в Агенцията за приватизация и тогава Агенцията за приватизация да сключва договорите за управление с клауза за изкупуване. Друг вариант просто няма. И ако това ще го правите, просто го заявете и така ще бъдете убедителни. Ако няма да го правите, според мен ние приемаме текст, който въобще не може да се приложи. Това е кристално ясно.
Останалите промени, които се предлагат от Министерския съвет, в интерес на истината, са наши предложения, неприети на второ четене в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, затова ние, макар и в друга редакция, сме почти съгласни с тях.
Имам още една забележка по правителствения проект, свързана с приложението, което по силата на закона, чл. 3, ал. 1, е част от самия закон, а именно Списъкът на търговските дружества, които не се обявяват автоматично за приватизация. Тук се изброяват 20 и няколко дружества, които обаче по силата на досега действащия Закон за приватизация, би следвало да са в такава процедура. Сега ги вадим от процедурата за приватизация и следва да има ясно обяснение проявен ли е инвеститорски интерес към тях и ако е проявен такъв инвеститорски интерес, как той е бил задържан цяла година и не са били продадени, или просто тук се реализира някаква друга схема, при която не се продават тези дружества, защото няма заявен инвеститорски интерес и се счита, че има друг интерес тези дружества да не се продадат. Това обяснение е много важно, защото иначе ще се окаже, че отново правим закон за някакъв много конкретен случай. Между другото, това беше обяснено в Комисията по икономическата политика – че тези еднолични дружества “Музика” в Бургас, Враца, Пловдив, Плевен, Варна, Стара Загора, Русе, София и още един път София, не би следвало да се приватизират, защото те като актив практически имали само музикалните инструменти, с които свирели музикантите в съответните оркестри. Тогава възниква въпросът защо въобще в началото това не е било забелязано и как така след цяла година и половина по-късно сме установили този факт.
Така че с тези пороци според мен Законът за приватизация и следприватизационен контрол, неговите изменения и допълнения, предложени от Министерския съвет, е неприемлив за нас и аз призовавам и колегите от мнозинството, особено тях, да се замислят за противоречията, които подчертах, които противоречия правят или недействащи тези текстове, или на влизащи в колизия с други текстове в закона, и да не го подкрепят, а да поискат този закон да бъде така направен, че да могат с чиста съвест да го подкрепят после.
По закона, предложен от нашия колега Константин Пенчев. Аз подкрепям този законопроект, защото той касае една банка, става дума за Банка ДСК. Съгласен съм, че всички банки в България трябва да се продадат по един ред. Той го е предложил и предлагам да подкрепим неговия законопроект.
Що се отнася до законопроекта, внесен съвместно с председателя на Комисията по икономическата политика Валери Димитров, аз смятам, че особено след последното развитие на законопроекта им, с раздадените в Комисията по икономическата политика нови текстове, този закон е неприложим, особено с обясненията, които бяха дадени.
Първо, какви възможности създава предложеният от тях текст Агенцията за следприватизационен контрол да предприема действия за развалянето на приватизационни договори? Да не би сега тя да няма тази възможност? Според мен я има. Дали Агенцията за приватизация или Агенцията за следприватизационен контрол има тази възможност, е абсолютно ясно според мен и това е Агенцията за следприватизационен контрол. Но, ако смятате, че това е необходимо за яснота, аз бих приел тази част от вашето предложение. Докато с втората част по никакъв начин не мога да се съглася. Тук съм затруднен да коментирам, защото доколкото схванах, вие, без да изтеглите второто си предложение, предвиждате между първо и второ четене радикално да го промените. Това разбрах от заседанието на Комисията по икономическата политика, когато се обсъждаше вашият законопроект. Но общата логика е такава: държавата чрез Агенцията за следприватизационен контрол ще разваля само онези сделки, за които след развалянето им акциите ще имат някаква стойност след удържането на съответните неустойки по приватизационния договор. Това е нещо, което е справедливо. Но как това ще се превърне в закона в текст и как Агенцията за следприватизационен контрол, след като това е законов текст, няма да разваля други сделки, на мен не ми е ясно. Обяснете ми как така Агенцията за следприватизационен контрол ще оцени сделките на такива, от които държавата печели, на такива, от които държавата губи, за едните ще иска разваляне на сделките, за другите няма да иска? Това просто е невъзможно. Това би означавало отказ от изпълнение на закона от страна на Агенцията за следприватизационен контрол. Струва ми се, че вие, уважаеми юристи, не би следвало да предлагате такъв текст или ако предлагате текст, той трябва да бъде наистина общовалиден.
Затова аз съм по-склонен да подкрепя вашия законопроект във вида, в който сега сте го предложили, отколкото в някакъв променен вид, особено с обясненията, които вие дадохте.
За нашия текст, внесен от народни представители от ОДС. Колеги, аз не съм съгласен с твърдението, че този текст е неработещ. Защото, ако в закона бъде записан такъв текст и се изисква при приватизацията декларация и тази декларация бъде подадена, че се спазва текстът и сделката бъде сключена, като неразделна част от нея е декларацията, подадена по силата на текста, който ние сме предложили, и се окаже, че има нарушение, то ще бъде нарушение на закона. И тогава тази сделка е нищожна. Тя е сключена в нарушение на закона. Ето ви един правен механизъм, по който ние можем да контролираме участието на изгонените от България, защото са застрашавали нашата национална сигурност. Тук политическият въпрос е това справедливо ли е или не. Оставям на вашата съвест да решите как да гласувате – дали това е справедливо или е несправедливо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Има ли други желаещи да се изкажат? Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Аз на свой ред също ще изкажа съжаление от отсъствието на господин министъра, защото е много важно той да очертае каква е промяната и има ли такава промяна в правителствената политика по отношение на приватизацията, че се налага внасянето на този правителствен законопроект. Какво е отношението на правителството, изразено от господин заместник-министъра, към тези още 4-5 законопроекта, по-голямата част от които са внесени от представители на управляващото мнозинство. Тоест, вписват ли се тези изменения на закона като идея, като концепция в това, което се върти в главата на правителството като идея за приватизацията? Явно там се въртят много неща, но те са объркани.
Подходът към приватизацията, който беше при приемането на закона през пролетта, даде своите резултати есента. И това наложи първата поправка още на третия-четвъртия месец – една доста сериозна поправка, на пръв поглед прикривана зад някои процедурни решения, законови решения, а всъщност показваща по-скоро обърканост в това какво се цели чрез процеса за приватизация.
Разбира се, министърът ни беше необходим и за друго – да ни обясни той като човек, отговорен за тази работа, как върви процесът в условията на чисто нов, променен закон, на чисто нови правила. Но министърът, за съжаление, явно е решил да отсъства и от това заседание, след като на предното беше възпрепятстван, след като лятото при обсъждането на ветото той заяви, че този закон е съвършен и нищо в него и не бива да бъде променяно.
Най-малкото едно нещо виждаме, което е отразено и в мотивите на опозицията, и в мотивите на президентското вето – правителството сега внася за промяна. И това е въпросът за инвестиционните бонове. И министърът най-малкото би трябвало да се извини на вас, уважаеми народни представители от мнозинството, че ви заблуди и вие категорично, монолитно и доста наивно приехте за истина онова, което той казваше. Тоест, че законът е съвършен и в него няма нищо какво да се добави.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Другарю Миков, само при социализма са съвършени законите.
МИХАИЛ МИКОВ: Оказва се, че в това, което сега внася правителството – десетина параграфа… ((Неразбираема реплика от народния представител Иван Искров.)
Искров, не разбираш тия работи и мълчи там!
Показва, че всички ония заклинания в съвършенство, които правеше тук министър Василев, са се оказали една измама на народното представителство.
Вторият въпрос, който възниква, защото аз, за разлика от господин Николов, смятам, че трябва да обсъждаме и политическата линия на тоя закон, тоест не само технологично. Технологичните решения ще бъдат обсъдени на второ четене.
Какво става с процеса на приватизация през този период? Мисля, че и преждеговорившите, и за цялото общество е пределно ясно, че процесът на приватизация протичаше непрозрачно, процесът на приватизация беше забавен, но не от това, че министърът на финансите не е подписвал оценките, както пише в мотивите. Ами, ако искате, тогава въобще да не провеждаме никакви законови процедури, а направо министър Василев с подпис да прехвърля собствеността и ще става най-бързо. Всички процедури са бавни, но те трябва да гарантират сигурност за обществото, трябва да гарантират, че тази прозрачност, която констатира и Международният валутен фонд – че липсва в действията на правителството и извади 100 млн. лв. от фискалния резерв и да направиш едно търговско дружество, тя е стил на правителството и в процеса на приватизацията, прикрита зад оправданията за бързина, за прецизност и пр. (Неразбираема реплика от народния представител Валери Димитров.)
Валери Димитров, ще вземеш после реплика. Знаеш правилника.
Следващият принципен въпрос е свързан с новия орган - Агенцията за следприватизационен контрол. Заработи ли тоя орган и претвориха се в дела ония идеи, които тук дълго ни бяха разправяни тъжно, по-скоро весело, в продължение на два-три месеца. Нищо не стана. Агенцията не заработи по две причини. Едната причина е, че тя не беше осигурена с подзаконовите актове, които умишлено, казвам с цялото съзнание, правителството умишлено забави.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Говори си, говори си.
МИХАИЛ МИКОВ: Умишлено господин Николай Василев персонално забави, за да няма следприватизационен контрол в България, да изтекат сроковете по определени договори – преди малко бе споменаван и случаят "Кремиковци", но има още такива случаи – и всъщност засиленият следприватизационен контрол да се превърне в поредното неспазено обещание на управляващото мнозинство, заради което хората му дадоха някакво доверие преди година и половина да управлява страната.
И другата причина – неосигуряването чисто на материални средства, на възможност на тая Агенция за следприватизационен контрол да си върши работата. Моите наблюдения показват, че въпреки техните многократни срещи и настоявания пред министъра да им осигури минимум възможности да си вършат работата, нищо от това не се е случило. При цялата тая обстановка е много жалко, че министъра го няма тук, за да даде обяснение и на този въпрос.
Следващият принципен въпрос е: какво стана с компенсаторките, издадени без основание – имаше такива, текат следствени дела, текат процедури – как тоя процес е ограничен в процеса на приватизация? Нищо от това ние не знаем и не можем и да чуем, защото министърът на икономиката отсъства от залата за пореден път при обсъждането на законопроекта, за който той е отговорен.
Въпрос, който беше зачекнат и преди малко, е за въвеждането на така наречения метод за приватизация мениджмънт бай-аут, или става въпрос за § 4 – отдаване за управление с клауза за изкупуване. Аз многократно и в комисията съм поставял тоя въпрос, за да чуя от управляващото мнозинство, от представител, бил той и безотговорен, а може би и от най-отговорен от управляващото мнозинство, как те си представят фигурата мениджмънт бай-аут, както е записана, или отдаване за управление с клауза за изкупуване? Дали си я представят като РМД, на което ти предоставяш акциите и дяловете, а то плаща в продължение на десет години?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Няма да има такова.
МИХАИЛ МИКОВ: Постоянно подвикват от мнозинството, че няма да има. Ама това го подвиквайте на вашето правителство и на отсъстващия министър. Те са подписали законопроекта, внесли са го и аз обсъждам единствено и само внесения законопроект. Освен това въпросът с верването е твърде относителен в условията на ново време. Значи вие сте накарали премиера да подпише един законопроект, зад който не стоят дори отговорни представители, ръководители на комисии. Така че на мен ми се щеше, когато този законопроект е внасян, да видя каква идея е бръмчала в главата на господин министър Василев да включи тоя стар текст, който в миналото беше опорочен. Тоест да превърне мениджмънт бай-аута, познат в другите страни, включително и като опции за закупуване на акции или трудово участие в акциите, тук на наша почва, в условията на новото време. Отговор по тоя въпрос няма. Сега ми се казва, че тоя текст нямало да се приема и тая идея отпада.
Мислех да коментирам и въпроса защо условията по тези договори трябва да се предвиждат с наредби и на Министерския съвет, но ще оставя този въпрос Щом ще отпадне тоя текст, явно няма да се прилага тази техника.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Не се знае, аз ще го подкрепя.
МИХАИЛ МИКОВ: Ето, сега друг представител на мнозинството казва, че ще подкрепи тоя текст. Има резон. Въпросът е какъв е механизмът в главите ви. Ако обясните това и ние можем да го подкрепим, само че вие не можете да обясните това.
Другият принципен въпрос е в § 5. Знаем колко злоупотреби се получиха с предоставянето на постъпления от продажба на самите дружества. Тия дружества се превърнаха в едни кучета-касички – от едната страна продава, взема парите, строи и отново продава. И ако говорим за някаква политическа корупция, там най-много се въртеше тая политическа корупция. След като днешното управляващо мнозинство казва: "Приватизация на всяка цена с цел приходите в бюджета за фискалния резерв", то трябва трайно и последователно и в законовите разпоредби да покаже, че това иска, а не "По решение на министър Василев приходите от приватизация да се връщат на определено дружество". Дружеството да ги похарчи и накрая нито има имущество, нито има пари в бюджета. Тия номера, уважаеми дами и господа, ние сме ги виждали много време, а вие сте ги чували и българските граждани също са ги чували. Така че аз категорично възразявам срещу възстановяване на тая практика, след като сте тръгнали приватизация на всяка цена, списъци – обърнат е принципът. Тоест в списъците се включват само изключенията, вие трябва да я довършите като политическо решение. Всякакви отстъпления от вашето политическо решение говорят само за едно – че има някакви частни нужди на представители на кабинета, далеч съм от мисълта, че това са народни представители, които те искат да решават. Едни симпатични на тях дружества, средствата, постъпили от приватизация, ще се връщат обратно, за да се харчат на място.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Объркал си се нещо.
МИХАИЛ МИКОВ: В други средствата ще отиват за фискалния резерв. Такова решение е в противоречие с всичките ви обещания и заклинания за ясна и прозрачна приватизация, приватизация на всяка цена, каквато е политиката на НДСВ, и средствата от приватизацията за фискалния резерв. Ето, това е ясната схема, заложена в сега действащия закон и вие нямате място да отстъпвате от тази политика. Преразглеждането й с такива текстове поставя принципно други въпроси: защо това е нужно, дали не става въпрос за създаване на предпоставки за корупция и то от определени представители на мнозинството в правителството? На тоя въпрос също не мога да получа отговор, защото отговорният вицепремиер и министър на икономиката отсъства от залата.
Следващият въпрос е свързан с концесиите. Става въпрос за § 6. Виждаме, че се реабилитират едни текстове да се предоставя концесия на закупена обособена част, без да се държи сметка каква е цената на обособената част и каква е стойността на концесията. Това ми звучи малко като оня анекдот: “Може ли на това копче да зашием балтон?”. Без конкурс, без търг, при избягване на състезателната процедура, единствено и само с цел някой близък човек да купи една обособена част, а после ще му зашием на копчето един балтон, тоест ще му предоставим, ограничено по отношение на други лица право - правото на концесия, с което той да реализира някакви печалби от своя, да речем, естествен монопол в определена икономическа сфера.
Едно такова решение, уважаеми дами и господа, трудно може да се приеме. В крайна сметка аз няма да кажа нищо повече като начин на гласуване от преждеговорившите. Законът не може да бъде подкрепен. Не може да бъде подкрепен, защото в него отсъства ясната политика, ясната политика през м. ноември 2002 г. по темата “Приватизация”, политиката, която сигурно щяхте да чуете тук или да чуем в комисията, или да чуем миналата седмица при започването на дебатите по този закон, ако господин министър Василев беше уважил народното представителство и беше решил, че трябва да защити законопроекта на правителството.
Ние няма да подкрепим този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
За реплика думата има господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Господин Миков направи много обстойно и сериозно изказване, маркира един въпрос, който не разви, остана неясен за мен и затова аз искам да го репликирам и да разбера за какво става дума. Вие имахте една претенция в изказването си, че с внесените законопроекти не се решава еднозначно въпросът - с неправомерно емитираните компенсаторни инструменти да се придобива собственост. Имате предвид онези компенсаторни инструменти, които са емитирани с измама или по грешка на министри и областни управители, които са придобити от трети добросъвестни лица, и те вече са влезли в процеса на приватизация, без да има кой да спре този процес. Ако това имате предвид, това е един много голям проблем, тъй като са безспорни фактите за много областни управители, които са емитирали по време на валутен борд в България неоснователни компенсаторни инструменти, включително на себе си. Значи, областният управител е предявил искане пред себе си, законът му дава право и той е емитирал тези платежни средства. Това са на десетина – петнадесет места, известни на мен, неколкостотин милиона.
Ако това имате предвид, господин Миков, аз Ви моля да го поясните, защото това е един много голям и съществен проблем, по който ние спорихме още с господин Костов, когато той беше министър-председател. Тогава ме уверяваше, че понеже е компенсаторно възстановяване на собственост, това не е фактическо сечене на пари вън от държавата, но то си стана точно така с фалшификациите. Моля Ви това да поясните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
За дуплика думата има господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаеми господин Божинов, да, за това става въпрос. Въпросът е тук да има отговорен министър, който да отговори какво е състоянието с компенсаторните бонове. Знаем, че при емитирането се получиха много измами и на много от действителните правоимащи им падна цената и се увеличи обемът, заради голямата маса фалшиви. В процеса на приватизация по-интересното е, че се приемаха с предимство фалшивите компенсаторки, тоест издадените без основание, а тези, които са действителните, стояха на цена 10-ина – 12 – 15 на сто. Но беше сигурно, че госпожа Енгибарова-Шмит ще си реализира нейните, въпреки че са издадени без основание.
За тази работа трябваше да чуем как върви процесът, защото той е свързан с приватизацията, има и текстове в тази посока, но за това трябваше да дойде отговорният министър. Той трябваше също така да ни обясни, освен за компенсаторките, защо това правителство е толкова против оценките на имуществото за приватизация. Аз и този въпрос щях да му задам, ама като го няма отговорният министър, все едно да го задавам на народните представители, това е доста безсмислено занимание. Може ли някой отговорен представител на мнозинството, какъвто е господин Димитров, сега да ни обясни цялата тази работа. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: В 11,00 ч. продължаваме с парламентарния контрол. Обявявам почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Започваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода 22-28 ноември 2002 г.
Постъпило е питане от народния представител Николай Бучков към Николай Василев – заместник министър-председател и министър на икономиката, относно мотивите за освобождаване на госпожа Екатерина Атанасова Димитрова от пост изпълнителен директор на “Първомай БТ” АД. Следва да се отговори в пленарното заседание на 6 декември.
Постъпило е питане от народния представител Кина Андреева към Антон Станков – министър на правосъдието, относно кадровата политика в Министерството на правосъдието. Следва да се отговори в пленарното заседание на 6 декември.
Постъпило е питане от народния представител Благой Димитров към Мехмед Дикме – министър на земеделието и горите, относно нарушения на нормативната база от страна на РУГ – Пазарджик. Следва да се отговори в пленарното заседание на 6 декември.
Постъпило е питане от народния представител Панайот Ляков към Николай Василев – заместник министър-председател и министър на икономиката, относно нарушение в приватизационния договор за “Аптечно – Пазарджик”, гр. Пазарджик. Следва да се отговори писмено до 11 декември.
Постъпило е питане от народния представител Йордан Бакалов към Николай Свинаров – министър на отбраната, относно кадровата политика на Министерството на отбраната. Следва да се отговори в пленарното заседание на 6 декември.
Постъпило е питане от народния представител Николай Бучков към Милен Велчев – министър на финансите, относно мерките за защита на държавните интереси съгласно правомощията на министъра на финансите като представител на държавата, посочени в чл. 18 от Гражданския процесуален кодекс. Следва да се отговори писмено до 11 декември.
Постъпило е питане от народния представител Надка Пангарова към Божидар Финков – министър на здравеопазването, относно сградния фонд на “Центрове за спешна медицинска помощ”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 6 декември.
Постъпило е питане от народните представители Димитър Йорданов и Васил Василев към Никола Василев – заместник министър-председател и министър на икономиката, относно приватизацията на завод за стоманобетонни изделия – гр. Свищов. Следва да се отговори в пленарното заседание на 6 декември.
Писмени отговори:
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на икономиката Николай Василев на актуален въпрос на народния представител Димитър Камбуров.
Писмен отговор от министъра на финансите Милен Велчев на актуален въпрос от народния представител Михаил Миков.
Писмен отговор от министъра на правосъдието Антон Станков на актуален въпрос на народния представител Мария Стоянова.
Писмен отговор от министъра на образованието и науката Владимир Атанасов на актуален въпрос от народния представител Стойко Танков.
Писмен отговор от министъра на здравеопазването Божидар Финков на актуален въпрос от народния представител Янаки Стоилов.
Писмен отговор от министъра на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев на питане от народния представител Лъчезар Тошев.
Това бяха писмените отговори за връчване.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, моето процедурно предложение се свежда до това, да поканите най-напред на днешния контрол да отговаря вицепремиерът Николай Василев, който миналия път се появи за няколко минути, последен, в момент, когато нямаше възможност да се отговаря. Вас Ви заместваше Ваш заместник, който удължи работното време до отговорите на Николай Василев, а след това закри заседанието по неизвестни за мен причини. Системното отклоняване на Николай Василев от парламентарен контрол представлява най-вероятно признание за неговата слаба дейност. Не може да го сложите днес като вицепремиер на пето място, когато най-напред трябва да отговаря премиерът, след това заместниците му, а министрите по реда на постъпването на тези въпроси!
Моето процедурно предложение е да престанете да укривате този човек от парламентарния контрол. Моля Ви да го поканите днес да отговаря пръв, тъй като към него има 7-8 въпроса, които са се натрупали от два месеца! Той непрекъснато обикаля по целия свят и не се явява тук, за да бъде подложен на парламентарен контрол, а той е министърът, който най-много трябва да отговаря на тези питания. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми господин Радев, Вашето т.нар. процедурно предложение не мога да го приема, нито да го подложа на гласуване, тъй като Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание…
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Той вицепремиер ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: … е въвел ротационен принцип, с който ако се запознаете, ще си отговорите сам на въпроса.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): Бил е последен, а сега …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много Ви моля, в правилника пише какво означава това и как се подрежда. Още повече, че той е на пето място и ако не губите време с подобни процедурни предложения, съвсем спокойно ще дойде ред и на господин Василев. До 13,58 ч. има почти три часа пленарно време, господин Радев.
Продължаваме с парламентарния контрол.
Постъпило е питане от народния представител Евдокия Манева и Иван Николаев Иванов относно решение по оценка въздействието върху околната среда за реконструкция, развитие и разширяване на летище “София”.
Заповядайте, господин Иванов, Вие ще развиете питането. Това може да го направите в рамките на 5 мин. пленарно време.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, госпожо министър! На 10 април 2001 г. госпожа Евдокия Манева, тогавашен министър на околната среда и водите, подписва Решение № 20-5 от 2001 г. по оценка на въздействието върху околната среда, с което се поставят редица задължителни условия при реконструкцията, развитието и разширението на летище “София”. Този акт, това решение, тогава беше израз на реална защита на правата на засегнатите от наднормените вредности и преди всичко от наднормения авиационен шум – повече от 190 хил. жители на гр. София
Тъй като решението е подписано само два месеца преди края на управлението на ОДС, на Вас, госпожо министър, се падна голямата отговорност да приведете в действие и да осъществите контрол върху спазването на задължителните условия в цитираното решение. Вместо това обаче, на 9 април т.г. Вие подписвате решение за потвърждение на решението по ОВОС на госпожа Манева.

Вашият подпис обаче не е израз нито на отговорно отношение, нито на загриженост за здравето на населението. Той е израз, госпожо министър, на безотговорност от Ваша страна, и аз ще Ви докажа това.
Първо, с Вашето решение Вие изменяте цитираното решение на госпожа Манева по много съществен начин, като възстановявате нощните полети на летище София, при което авиационният шум надхвърля значително хигиенно-санитарните норми за тази част от денонощието – през нощта.
На второ място, Вие, госпожо министър, извършвате явно закононарушение, защото в чл. 24, ал. 2 от Наредба № 4 за ОВОС ясно е записано, цитирам: “Възложителят прави постъпки пред компетентния орган за потвърждение на решението или, повтарям, за издаване на ново решение по ОВОС”.
А с Вашия подпис Вие заявявате, че едновременно потвърждавате и изменяте решението на госпожа Манева. Това е антилогика, защото не е трудно да се разбере, че двете действия – “потвърждавам” и “изменям”, са коренно противоположни. И законът също не предвижда тяхното съвместяване.
На трето място, освен казаното дотук, във Вашето решение Вие променяте далеч във времето, съответно с една година - година и половина срокът за изпълнение на две важни условия - № 7 и 9, които предвиждат създаване на програма за защита от шума на територията около Летище “София”, както и доставка и инсталиране на системи за мониторинг на авиационния шум. Тези дейности се отлагат практически с тази промяна, подписана от Вас, за началото на 2004 г.
Какво всъщност означава това? Отлагане на мерките за защита на населението от авиационния шум на летището, както и отлагане на мерки за контрол над този шум. Защото, госпожо министър, ако “Кремиковци” по Вашите собствени изявления дължи 800 хил. лв. екоглоби, то нека си помислим, ако имаше система за мониторинг на авиационния шум на Летище “София”, какви екоглоби щеше да дължи на бюджета именно Летище “София”. Но такава система, която съгласно решението на госпожа Манева трябваше да влезе в действие още на 30 юни т.г., се отлага за след 1 януари 2004 г.
Поради всичко гореизложено съвсем логично Инициативният комитет за защита на населението от дейността на Летище “София” е завел административно дело против подписаното от Вас решение поради извършените съществени нарушения на процедурата и неизпълнение на задължителните условия по самото решение.
Като изразявам солидарността си с хората от този Инициативен комитет на населението от района на Летище “София” и със заеманата от тях гражданска позиция, която показва, че те не са поданици, а са граждани на Република България, и като отчитам обществената значимост на поставения проблем, с госпожа Манева отправяме към Вас следното питане: кои са мотивите, госпожо министър, за изменение на условията на Решение по ОВОС № 20-5 от 2001 г., което представлява отказ от защита на околната среда и на интересите на живеещите в района на Летище “София”? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов. Блестящо се вместихте във времето.
Госпожо министър, заповядайте да дадете отговор на питането. Искам да Ви напомня, че разполагате с не повече от 10 минути пленарно време.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, госпожо Манева, господин Иванов! Аз също ще се опитам блестящо да се справя с вместване във времето.
През 2001 г. е извършена задължителна съгласно действащото законодателство оценка на въздействието върху околната среда за реконструкция, развитие и разширяване на Летище “София” 0-2-2 - нова пистова система, пътеки за рулиране и свързани с тях работи. Инвеститори на този проект са Министерството на транспорта и съобщенията, Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” и Летище “София” – еднолично акционерно дружество.
След провеждане на регламентираната процедура, включително и при отчитане на резултатите от срещите за обществено обсъждане, Министерството на околната среда и водите взе решение по ОВОС, цитирано от господин Иванов, № 20-5 от 2001 г., с което се разширява реализацията на проекта, като са поставени 20 условия за изпълнение на следващите фази на проектиране, строителство и експлоатация.
До този момент са направени две изменения на решението по ОВОС, както следва:
Първото изменение – от 18 юли 2001 г., с което се правят промени в условие 17 от решението, и второто, както беше цитирано от господин Иванов, от 9 април 2002 г., с което се допълва условие 5 - решението по ОВОС, и се удължават сроковете за изпълнение на три от условията.
Тъй като във вашето питане, уважаеми дами и господа народни представители, не сте посочили за кое точно изменение става въпрос, позволете ми да ви представя последователно и накратко мотивите и за двете изменения.
Първото изменение – от 18 юли 2001 г., е поискано от инвеститорите за уточняване на мероприятията, които летищните власти следва да организират и предприемат за намаляване на опасността от сблъсък на самолетите с птици в района на летището.
Министерството на околната среда и водите измени условие 17 от решението по ОВОС, като текстът е редактиран и е регламентирана забрана за изсичане на дървета на по-голямо разстояние от 300 м от оста на пистата в двете посоки, като една от възможните мерки за ограничаване на достъпа на птици в района на Летище “София”.
Второто изменение, инициирано също от инвеститорите във връзка с изтичане на срока на валидност на решението, като искането е основано на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 4 от 1998 г. за оценка въздействието върху околната среда.
Съгласно действащия към м. април 2002 г. Закон за опазване на околната среда, срокът на валидност на решение по оценка за въздействие върху околната среда за незапочнатите обекти е една година, който за конкретния случай изтече на 10 април 2002 г.
Искано е и е предоставено писмено потвърждение, че не е започната реализацията на проекта, че не е издадено разрешение за строеж, че не е изменен проектът, както и писмено становище от експертите по ОВОС, че потвърждават изводите и препоръките по доклада за ОВОС. Поискано е и удължаване на времето, необходимо за изпълнение на някои от условията в решението по ОВОС. Основание за това искане е късното одобряване на бюджета за финансиране на проекта за шумозащита и програмата за изпълнение на предвидените мерки, както и за доставка и инсталиране на система за мониторинг на авиационен шум.
Друг съществен мотив е задължението на инвеститорите МТС и Летище “София” – еднолично акционерно дружество, да се съобразят с регламентираните по Закона за обществените поръчки процедури и срокове.
Отделно от молбата за потвърждаване на решението по ОВОС Министерството на транспорта и съобщенията депозира в Министерството на околната среда и водите и писмено искане за допълване на условие 5, с което да бъде допуснато изключение от забраната за планиране на полети в интервала от 23,00 ч. до 6,00 ч. Искането е обосновано със специалното изискване на службите за сигурност на държавата Израел при изпълнение на редовни полети. В потвърждение на това е предоставено и писмо от Дирекция “Близък Изток и Африка” към Министерството на външните работи.
Министерството на околната среда и водите измени условие 5 от Решение по оценка за въздействие върху околната среда, като се мотивира с постъпилото искане, свързано с осигуряване на извънредни мерки за сигурност на полети със специален режим. Поставихме и допълнителни изисквания към тези полети, изразяващи се в следното. Изрично е посочено, че се допуска само едно излитане и едно кацане на седмица. Стриктно прилагане на Инструкцията за свеждане до минимум на ошумяването на околната среда, като не се допускат прелитания над града, освен при неблагоприятни метеорологични условия и задължително използване само на самолети, отговарящи на изискванията на Конвенцията за международна гражданска авиация.
Против решението на Министерството на околната среда и водите от 9.04.2002 г. за потвърждение Решение по ОВОС № 20-5 от 10.04.2001 г., е заведена жалба във Върховния административен съд и е образувано дело № 4537 от 2002 г. Твърденията на жалбоподателите са, че потвърждението е извършено в нарушение на закона и при неизпълнение на задължителни за Летище “София” – еднолично акционерно дружество, условия по първоначалното решение по ОВОС.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура, участващ в производството по делото, е заявил категорично, че такива нарушения не са доказани и жалбата е неоснователна. Тричленен състав на Върховния административен съд се произнесе на 15.11.2002 г., като със свое определение прекрати производството по делото и отхвърли жалбата.

В мотивите си Върховният административен съд приема, че “не се променя съществено съдържанието на първоначалното решение по ОВОС № 20-5 от 2001 г.”, както и че “не са настъпили промени в проекта – предмет на разглеждания доклад по ОВОС”.
Уважаема госпожо Манева, уважаеми господин Иванов, с двете изменения на решения по ОВОС на Министерството на околната среда и водите № 20-5 от 2001 г. не се променят по същество условията в решението по ОВОС, а се прави промяна в редакцията, допълва се текст и се удължават сроковете за изпълнение. Те не могат да бъдат свързани по никакъв начин с отказ от страна на Министерството на околната среда и водите за защита на околната среда и на интересите на живеещите в района на летище “София”.
Със своите действия Министерството на околната среда и водите е спазило изискванията на нормативната уредба по околна среда, включително и на Закона за опазване на околната среда и на подзаконовите актове, съобразявайки се с компетенциите си.
Освен това, като министър на околната среда и водите и като юрист, зачитайки основния конституционен принцип за разпределение на властите, ще се съобразя с определението на Върховния административен съд, който се е произнесъл, че с измененията на решение по ОВОС на Министерството на околната среда и водите № 20-5 от 2001 г. не е нарушен законът и съответно правата на гражданите, като това становище е подкрепено и от Върховната административна прокуратура, с оглед на което още веднъж считам, че вашите притеснения следва да отпаднат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Имате възможност за уточняващи въпроси.
Заповядайте, госпожо Манева. Можете да направите това в рамките на 2 минути.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Както в многобройните ни срещи досега по време на парламентарния контрол, така и сега, Вие прочетохте едно обстоятелствено изложение, в което Вие не дадохте отговор на въпроса, който Ви поставихме.
Освен това Вие съвсем спекулативно посочихте неверни данни както за броя на полетите, така и по отношение приключването на съдебната процедура.
Очакваме, както аз, така и господин Иванов, така и хората от “Подуяне”, които живеят в този район, очакваме отговор. Защо, госпожо министър, изменихте решението по ОВОС само в частта му, засягаща интересите на хората, живеещи в този район? Бихте ли могли поне за миг да си представите, че живеете там и ежедневно и денонощно сте подложени на тази шумова инквизиция, която в момента се наблюдава там? Бихте ли могли за миг да си представите, че в България има закони и те трябва да се спазват и че това е Ваше първостепенно задължение?
Тъй като ние с господин Иванов и с жителите на “Подуяне” очакваме да получим отговор на нашия въпрос, аз ще се опитам да Ви улесня с два допълнителни въпроса.
Защо не предприехте нищо във връзка с грубото нарушение на закона при започването на строителството на разширението на пистата на 25 октомври 2002 г., без да е приключило обжалването на Вашето решение? То и в момента не е приключило, защото има 5-членен състав. Задавам този въпрос, защото Вие много странно и в други случаи проявявате една много голяма чевръстост, когато това предполага конкретен интерес от ръководения от Вас екип.
И защо не предприехте нищо, за да изпълните т. 19 от Вашето решение – изменението, чийто срок е изтекъл на 15 май 2002 г.? Надявам се, че помните Вашите решения. Това е единственият текст, който дава възможност на хората да защитят своите интереси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Госпожо министър, в рамките на не повече от 5 минути, можете да дадете отговор на уточняващите въпроси. Заповядайте.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Исках да направя едно радостно съобщение, но не виждам тук господин Муравей Радев, за да му кажа, че господин Василев пристига всеки момент. Така че това, което е запланувано, ще бъде реализирано.
Госпожо Манева, с голямо неудобство ми прави впечатление, че това, че имате имунитет като народен представител, не Ви прави чест и не е достойно Ваше поведение всеки път, когато се изправите на тази трибуна, да говорите, че някой лъже, че злоупотребява или прави нещо друго. Аз Ви призовавам по-скоро, преди да подхвърляте такива упреци, защото невинаги ще бъдете народен представител, да ги обмисляте дълбоко и да ги подплатявате с необходимите доказателства.
Защо, когато господин Иванов каза, че както добре съм се постарала за “Кремиковци”, благодаря Ви, че го признавате, наистина е така, защо не съм наложила екоглоби и за летище “София”. Отминах този въпрос, за да не поставям в неудобно положение госпожа Манева, защото все още имам уважение към нея. Ще кажа, че има една европейска Директива № 2002-42 на Европейския съюз, която все още не е приведена в съответствие от страните-членки на Европейския съюз, съответно и от България. Срокът й е 18 юни 2004 г. Така че, ние като представители на държавата, правим всичко необходимо тази директива да бъде транспонирана в българското законодателство, защото именно тя е, която регулира управлението на шума. Все още в българското законодателство няма екоглоби или санкции по отношение управлението на шума.
Кои са мотивите за изменението на решението беше другият въпрос. Мисля, че толкова обстойно обясних точно кои са мотивите, че отново да ангажирам вниманието на народните представители и на целия български народ считам, че не е достойно поведение от моя страна.
Относно обжалваното решение тук също чух от Вас едни думи, които ще ги отмина. Както добре прочетох, 3-членен състав на Върховния административен съд се произнесе на 15 ноември 2002 г., като със свое определение прекрати производството по делото и отхвърли жалбата. Говорим за определение, уважаема госпожо Манева.
Другото, за успоредната писта на сегашната писта на летище “София”. Всички поставени условия от инициативния комитет, който представлява гражданите, населяващи района, са взети предвид. Освен това техните условия са съобразени с нормативната уредба по околна среда и с компетенциите на Министерството на околната среда и водите за контрол на тяхното изпълнение.
От друга гледна точка, Вие ме питате дали бих могла да си представя, че живея там. Бих могла да си представя. Считам, че целият числен състав на Министерството на околната среда и водите заедно с мен правим необходимото, така че законните права и интересите на гражданите в републиката да бъдат защитени. Същевременно се съобразяваме със законодателството в Република България и с това, че основна наша цел е повишаване качеството на живот на хората в нашата страна. Това е ръководна политика не само на управляващото мнозинство, но и на мисленето на хората, на техните желания и въжделения от дълги години насам.
Пак се обръщам към Вас, уважаема госпожо Манева. Надявам, се, че с общи усилия, каквито, ако наистина се постараем да положим, заедно бихме могли да направим така, че околната среда, освен че в момента е изведена като приоритет в управлението на правителството, да получи своето заслужено място и за в бъдеще да го затвърди и установи. И това, което е било Ваше конституционно задължение, а сега за мен е такова – да създаваме благоприятни и здравословни условия за живот на хората в страната, да бъде една определена реалност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Госпожо Манева, имате възможност за 2 минути да изразите Вашето отношение към отговора на министър Арсенова.


ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Уважаема госпожо министър, аз бих предпочела да отговаряте на моите въпроси, а не да ме поучавате. Всичко, което твърдя, мога да го докажа с Вашите изложения, включително и днес направихте няколко неверни твърдения и в последния Ви отговор – също. Не може да се прекрати дело и да се отхвърли жалба едновременно. Вие сте юрист и би трябвало да знаете това.
Аз имах два конкретни въпроса, на които Вие не отговорихте – нито на единия, нито на втория. За мене вторият е по-важен. Той касаеше изпълнението на т. 19 от Вашите решения и тъй като Вие очевидно не помните за какво става дума, аз ще Ви напомня.
Има две много важни неща в това решение. Първо, трябва в срок до месец май – до 15 май, да подготвите програма с компенсационни мерки и действия, със срокове и средства, с отговорници, които да компенсират населението за нанесените им щети от шума. И второ, да се определят съвместно с жителите на района приемливи за тях форми за граждански контрол по време на строителството. Това не е изпълнено и досега. За съжаление, това е само едно лицемерно обещание, каквито са обещанията на вашето правителство, на мнозинството – вашите непрекъснати призиви да работим за България и за нашите деца, които нямат нищо общо с действията ви.
За съжаление, това се повтаря, но аз и моите колеги ще продължаваме да се борим Вие да спазвате Вашите задължения. Затова аз настоявам и се надявам, че ще обърнете внимание на моите настоявания незабавно да разпоредите всички необходими действия за прекратяване на нарушенията във връзка с приключване на съдебната процедура по обжалване на Вашето решение. И второ, да се предвидят необходимите средства от инвеститора за компенсаторни мерки за населението.
Аз Ви обещавам, че няма да прекратя да Ви създавам безпокойство докато не си свършите работата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Преминаваме към актуален въпрос от народния представител Панайот Ляков към министъра на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев относно спиране изграждането на втория язовир “Яденица”, с който се увеличава обемът на долния изравнител на ПАВЕЦ “Чаира”.
Заповядайте, господин Ляков, да развиете Вашия актуален въпрос.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Всъщност този въпрос освен конкретна насоченост към община Белово и големия процент безработица, тъй като този обект осигурява известна ангажираност, има отношение също и към енергийната стратегия на Република България, както и към бюджета за 2003 г., касаещ отрасъл “Енергетика”. Надявам се при отговора да получа информация всъщност и за тези три неща, за които говоря в момента.
ПАВЕЦ “Чаира”, това е помпено-акумулираща водно-електрическа централа, част от Каскадата “Белмекен-Сестримо” и се използва за регулиране на електроенергийната система на България. Сегашният изравнител на централата не е достатъчен и се налага разширение с още един язовир. Двата язовира ще бъдат свързани като скачени съдове с тунел и от 1998 г. е започнало строителството на обекта. Инвеститор е Комитетът по енергетика – така се казваше тогава министерството. Със средства на Националната електрическа компания досега е започнало пробиването на тунела и са изградени спомагателни съоръжения.
При обиколката ми в община Белово получих информация от кмета и от граждани, че през 2003 г. строителството на този хидроенергиен обект ще бъде спряно. Вероятно, защото този сегмент от енергетиката липсва в енергийната стратегия на Република България, приета от Министерския съвет на 11 май 2002 г. и вероятно, защото няма и достатъчно средства за инвестиции. Знаете, че правителството значително съкрати инвестициите - доколкото знам, капиталовите разходи в отрасъл “Енергетика” са на стойност 8,4 млн. лв.
Затова, уважаеми господин министър, Ви питам: вярно ли е, че този обект няма да бъде включен и няма да продължи строителството през 2003 г.? Изобщо предвидени ли са някакви средства в бюджета за 2003 г. за хидроенергийни обекти? Аз не успях да открия такива. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ляков.
Имате думата за отговор, министър Ковачев.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Ляков! Мисля, че преди да започна по същество отговора на въпроса, който ми задавате, явно трябва да изясня някои фундаментални неща: че една енергийна стратегия, първо, не е инвестиционна програма; второ, че в енергетиката инвестициите никога не са се правели от държавния бюджет, а откакто изграждаме пазарна икономика се правят от дружествата. И трето, което от време на време, макар и да не се съдържа във Вашия въпрос, чувам в медиите и да се изразява обществено, служителите на държавните компании, съгласно Конституцията на Република България и Търговския закон, не са държавни служители. Те са служители на търговски компании, независимо че тези компании са със 100-процентово държавно участие. Тоест, неправилно търсите, господин Ляков, и в енергийната стратегия, и в бюджета на страната наличието или отсъствието на средства за изграждането на язовир “Яденица”.
По същество: хидровъзел “Яденица” е третият етап на Каскадата “Белмекен-Сестримо-Чаира”. В резултат на реализирането на проекта по първия и втория етап от каскадата, са въведени в експлоатация четири централи с общо инсталирана мощност в генераторен режим 1599 мегавата. Хидровъзел “Яденица” включва язовир “Яденица” и реверсивен напорен тунел, който ще свързва язовир “Яденица” с долния изравнител на ПАВЕЦ “Чаира” – язовир “Чаира”.
Основното предназначение на язовир “Яденица” е свързано с увеличаването на сумарния полезен обем на долния изравнител на ПАВЕЦ “Чаира”. Ефектът от прехвърлянето на води от водосбора на язовир “Яденица” към Каскада “Белмекен-Сестримо” се изразява в допълнително енергийно производство на централите по каскадата, което за средновлажна година възлиза на 20,58 гигават/часа годишно.
С изграждането на язовир “Яденица” сумарният полезен обем на долния изравнител на ПАВЕЦ “Чаира” нараства с 13 млн. кубически метра. Това дава възможност освен овладяване на максималните и минимални денонощни товари в системата, ПАВЕЦ “Чаира” да изпълнява и ролята на седмичен регулатор.
В стойността на обекта се включват подготвителни работи и основно строителство по предварителни разчети, направени през 1999 г. Тези разходи включват подготвителни работи, като такси за отчуждение и изключване на горския фонд в чашата на язовира на стойност 7 млн. долара и основно строителство на стойност 65 млн. долара.
Подготвителните работи се финансират със собствени средства на Държавната компания “Национална електрическа компания” ЕАД, което не е част от държавния бюджет, господин Ляков – отново повтарям. За язовир “Яденица” има издадено решение по ОВОС № 88-1 от 1998 г. на Министерството на околната среда и водите. За обекта има разрешение за строеж № С-2 от 29.10.1999 г. Платени са почти всички такси за отчуждаване на терени.
Към днешна дата на обекта практически са изпълнени всички подобекти, обезпечаващи строително-монтажните работи за основните съоръжения – реверсивен тунел и язовирна стена с електрическо захранване, вода, питейни, транспортни връзки, с държавна пътна мрежа, както и основните вътрешноплощадкови пътища.
Част от изградените подобекти остават като експлоатационни и след приключването на обекта, но се изграждат първоетапно за обезпечаването на строително-монтажните работи.
От м. август 2001 г. започна изграждането на основните съоръжения на обекта – 250 м от реверсивния тунел със савачна шахта от площадката на “Яденица” и прозореца към реверсивния тунел от площадката “Чаира”. Договорените срокове за изграждането на тези съоръжения изтичат съответно през м. декември 2002 г. и м. януари 2003 г. Изпълнението на строително-монтажните работи показва, че тези срокове ще бъдат спазени.
В инвестиционната програма за 2003 г. са предвидени средства за изпълнение на строително-монтажни работи по реверсивния тунел, който се изпълнява от площадка “Яденица”, и средства за завършване на участъка от прозореца към реверсивния тунел, който се изпълнява от площадка “Чаира”.
Проектопроучвателните работи и други разходи, свързани с отчуждения, са с общ размер 7 млн. 355 хил. лв.
Тъй като за основното строителство на обекта не е имало осигурен източник на финансиране, през настоящата година “НЕК” ЕАД финансира обекта със собствени средства и в рамките на определените лимити в инвестиционната програма на компанията, отново повтарям, която не е част от държавния бюджет.
Господин Ляков, от изложеното по-горе е видно, че информацията Ви за спиране на строителните работи по язовир “Яденица” не е вярна и отново искам да Ви напомня, че енергийната стратегия не е инвестиционна програма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате право на реплика, господин Ляков. Заповядайте.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря, господин министър. Радвам се да чуя, че се работи по този обект, който за мен е важен, независимо че делът на водноелектрическите централи в общия дял от производството на електроенергия в България е малък. Все пак според мен те са важни за тази роля, която Вие очертахте.
Когато говоря за инвестиции, бюджетни средства и т.н., не мога да отделя, че средствата, които отпуска една 100-процентова държавна компания, да смятам, че не са държавни и че тази компания е някаква друга, която си работи по свое усмотрение и не се съобразява с енергийната стратегия, след като нейната работа е част от тази стратегия.
Затова аз ще Ви задам само един въпрос и ще Ви помоля да ми отговорите. Той е важен, свързан е с привличането на чуждестранен инвеститор. Според мен този обект не може да се завърши в разумни срокове, ако не се намеси външно финансиране. Това го има като приоритет във вашата стратегия. Приемам го, че е правилен, но не мога да се съглася, че в една стратегия не трябва да съществуват инвестиционни данни или инвестиционни намерения с конкретни числа. Това категорично не мога да приема, защото ако в една стратегия ги няма тези работи, тя увисва и става много красив програмен документ, но без конкретно съдържание, а в крайна сметка е важно да се види с какви средства и в какви срокове отделните сектори на енергетиката ще бъдат развивани, каква част от тези средства могат да бъдат осигурени от държавата и каква – привлечени от чуждестранни инвеститори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Ковачев, имате право на дуплика. Заповядайте.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ляков, аз не съм казал, че едни средства на една държавна компания не са държавни. Те са държавни, но не са част от държавния бюджет, господин Ляков. От вчера си говорим за конституционност и законност и е хубаво да се изразяваме правилно, особено в Народното събрание. Неправилен е Вашият изказ и връзката между държавния бюджет и един инвестиционен проект.
По отношение на ВЕЦ, за да уточня, в мощностния баланс на страната водните електрически централи присъстват значимо – близо 20 процента от инсталираните мощности в България са във водноелектрически централи. За съжаление обаче Господ ни е поставил в една географска зона, в която няма чак толкова много валежи. Световноизвестно е, че България е по-суха страна от Гърция. С тези 20 процента инсталирана мощност ние действително произвеждаме едва 7-8 процента от енергията, произведена в страната, но дори и да построим още много, много водни централи, те ще останат важни за нашата енергийна система, но важни за покриване на върха и те ще имат сравнително малък дял в потреблението на енергия в страната.
С това в никакъв случай не искам да омаловажа значимостта на ПАВЕЦ “Чаира”. Напротив, това е изключително съществена централа от гледна точка на регулирането на енергийната система, на нашето присъствие и пълноправно членство, което ще се случи през следващата година в Обединената европейска електроенергийна система. Съгласен съм, че това, което правим в момента, е да успеем да структурираме външно финансиране за цялостното завършване на този важен за българската електроенергийна система обект. В този смисъл може да уверите както задалите въпроса избиратели, а и аз искам да ги уверя от тази трибуна, че обектът ще бъде реализиран. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Актуален въпрос към министър Паси е задал народният представител Евгени Кирилов относно българските интереси, свързани с развитието на ситуацията в Ирак.
Имате думата, господин Кирилов.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, ще започна с актуалния въпрос така, както съм го формулирал към Вас. При различните варианти за развитие на ситуацията, свързана с Ирак, как стои въпросът с конкретните икономически и финансови интереси на България?
Смятам, че през последните дни се създаде доста шум в системата. Имаше различни коментари. Естествено, въпросите са свързани с позицията на България на този етап. Аз бих желал да използвате този въпрос и малко да проясните нещата. Струва ми се, че Вашите заявления бяха по-балансирани, но за съжаление имаше и най-различни други.
Защо поставям този въпрос? Защото за разлика от всичко останало, тъй като смятам, че нашите позиции могат да търпят известно развитие, обмисляне и в крайна сметка ще си каже думата парламентът, то има въпроси, които могат да бъдат поставени още на този етап.
Съжалявам, че с моя въпрос Ви отнемам от времето, което ако съдя по вчерашните Ви изявления, може да струва милиони потенциално издействана помощ отнякъде, но искам да ме разберете, че в случая също става дума не за милиони, а за милиарди. Когато говоря за икономически интереси, имам предвид икономическо присъствие, което България традиционно е имала (разбира се, в момента е затруднено) и особено позициите на различни наши компании. Главното е този огромен дълг – повече от милиард и половина долара, а може би вече стига и до два милиарда с лихвите, който за нас представлява нещо от изключителен интерес.
Ако наблюдаваме поведението на други страни – малки и големи, ще видим сериозни нюанси, свързани с техните интереси. Може би поради въпроса, който днес Ви поставям, днес в един всекидневник има някакво анонимно изявление на висш служител на Министерството на външните работи, който намеква, че този въпрос е бил обсъждан, но моето лично мнение е, че по този въпрос ние във всички случаи трябва да бъдем достатъчно сериозни. Ако по други въпроси отговаряме не писмено, мисля, че си заслужава да се постави дори и писмено, тъй като от гледна точка на нашите интереси това в момента трябва да се постави за България в центъра на вниманието.
Бих казал и нещо повече. Реакцията на политическите сили по бъдещото поведение би трябвало да зависи и от известни уверения по този въпрос. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за отговор, министър Паси.
МИНИСТЪР СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Кирилов, благодаря Ви за поставения въпрос. Ще започна с една малка забележка, че “шум в системата” по отношение на иракския дълг към България никога не е имало. И ще отговоря съвсем директно на въпроса.
България има значителни икономически и финансови интереси в Ирак. Тяхното измерение се свежда до две числа. Повече от 12 години Ирак дължи на България сума, която вече надхвърля 1 млрд. 700 млн. долара. Тази сума е гигантска за мащабите на нашата страна. За сравнение само ще посоча, че тя е с една трета по-голяма от друга сума, върху която вчера спрях Вашето внимание, а именно очакваните предприсъединителни помощи от Европейския съюз за три години – 2004, 2005 и 2006 г. И още едно сравнение – дългът на Ирак е равен на три четвърти от разходите в социалната сфера, предвидени в Бюджет 2003.
Колосалната сума на иракския дълг показва и още нещо – колко широка икономическа дейност, главно инженерингова и строителна, е развивала България в Ирак преди години. Това е доказателство, че българските фирми са имали видимо присъствие в Ирак, от което очевидно и двете страни в съвсем различни политически условия, разбира се, са извличали полза.
Разбираемо е, че България и днес има интерес от възстановяване на икономическите връзки с Ирак. Още по-разбираемо е, че България има и финансов интерес в Ирак, а именно да си прибере парите. За съжаление, вече 12 години нито има възможност България да развива бизнес в Ирак, нито да си получи парите.
Печалната истина е, че едно управление, което отказва да ни върне дълга вече 12 години, няма да го върне никога. В същото време може да се каже, че Ирак намира пари, за да произвежда оръжия, при това оръжия за масово поразяване. Точно затова страните-членки на Съвета за сигурност, бяха единодушни, че Ирак трябва да допусне наблюдателите на ООН и да не пречи на тяхната работа.
Тук искам да обърна внимание на един чисто географски момент в проблема с иракските оръжия. България се намира в непосредствена близост до Ирак и този факт би трябвало да ни вълнува не по-малко от проблема с дълга. Цялото поведение на България през изминалите години, и особено при гласуването на Резолюция 1441 на Съвета за сигурност, показва, че нашата страна прави всичко, което зависи от нея, за да избегне военното решение на проблема с иракските оръжия. Същото важи и за останалите страни-членки на Съвета за сигурност. Оттук нататък обаче всичко зависи от добрата воля на режима в Багдат. Ако се наложат военни действия, причината няма да е в международната общност, а у този, който не е изпълнил нейните решения.
България, като гласувала Резолюзията за Ирак и вече като поканена в НАТО, е длъжна да направи според волята на Съвета за сигурност необходимото, за да бъде ликвидирана заплахата от тероризъм и използване на оръжие за масово поразяване. България ще има интерес да поддържа връзка в бъдеще с един демократичен и стабилен Ирак, който да не е заплаха за своите съседи и за световния мир, Ирак, в който работят демократично избрани парламент, правителство и съдебна власт. Само от такъв Ирак вярвам, че ние ще си получим парите.
Ние желаем да участваме с нашите фирми и с нашия богат опит в бъдещото възстановяване и демократизиране на Ирак.
Това е, господин Кирилов, което имах предвид да споделя с Вас. Извън това мога да кажа, че българското правителство следи с голямо внимание развитието на обстановката в Ирак. Като цяло нашата позиция по този въпрос е позицията, определена още на 12 септември от българския парламент, от българското правителство, и това е позиция, че България участва като фактически член на НАТО и съюзник на Съединените щати в борбата срещу световния тероризъм. Но пак искам да повторя, че ние правим всичко възможно, за да се избегне военното решение на кризата в Ирак.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Паси.
Заповядайте за реплика, господин Кирилов.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, когато споменах “шум в системата”, нямах предвид по отношение на дълга или по отношение на нашите интереси към Ирак. Всъщност за първи път ние чуваме сега Вашето изявление. Аз смятам, че то е разумно.
Имаме предвид нещо друго. Между другото, когато се говори за средствата и за потенциалните възможности и съдействие, които нашите партньори могат да окажат, аз имам предвид и блокираните средства извън Ирак, господин министър. Затова според мен сега му е времето този въпрос да се поставя, разбира се, без шум в системата или извън нея. Става дума, че сега е нужно този въпрос да се обсъди, ако щете, да се предаде и загрижеността на Народното събрание от евентуални последствия.
Вие правилно казахте: ние ще разчитаме на изпълнение на Резолюцията на Съвета за сигурност с мирни средства. Нека да допуснем колко голяма е вероятността, няма нужда да я обсъждаме, това да стане!
Под “шум в системата” аз разбирам изявления на някои Ваши колеги за готовност на този етап. Аз говоря на този етап. Вероятно ще настъпят и други периоди, когато могат да се вземат директни решения, но на този етап този род изявления не са в полза на България по простата причина, че решаването на въпроса с мирни средства означава по някакъв начин съхраняване на някакво статукво в тая държава и в крайна сметка, колкото и малка да е тази вероятност, пак решаване на същия този въпрос за дълга.
Аз бих искал да Ви призова в това отношение да се внесе някакъв ред в тези изявления. Вие като външен министър би трябвало най-заинтересовано да следите за това и във всички случаи да предадете тази наша определена загриженост от обсъждане на въпросите, свързани с този дълг, още преди да се наложи да се вземат други решения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за дуплика, министър Паси.
МИНИСТЪР СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Кирилов, благодаря Ви. Аз наистина ще предам Вашата загриженост и смятам, че това е въпрос, който тепърва предстои да разискваме в най-различни формати и на най-различни нива. И затова, ако нямате нищо против, бих предпочел, бих поискал Комисията по външна политика, отбрана и сигурност да приеме представители на правителството, за да дискутираме в един по-затворен и по-свободен формат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Паси.
Питане към министъра на младежта и спорта господин Васил Иванов е отправил народният представител Йордан Бакалов относно начина на разпределение на средствата от Българския спортен тотализатор и тяхното разходване съгласно чл. 59б от Закона за физическото възпитание и спорта.
Господин Бакалов, моля да развиете Вашето питане към министъра.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин министър! Аз искам да започна с това, че отговорът на това питане трябваше да стане миналата седмица.
Народните представители получиха от Вас едно писмо, в което се казва, че Вие сте се разболели много тежко. Но аз с изненада видях, че след три-четири часа Вие бяхте на летището, посрещайки министър-председателя и президента на Републиката. Тоест, Вие не уважихте Народното събрание и сега, каквото и да ми отговорите, аз лично ще имам едно наум, защото Вие според мен умишлено изпратихте това писмо, че сте били много тежко болен и не можете да отговаряте. На мен ми е много интересно как след 3-4 часа Вие бяхте напълно здрав и стояхте на летището.
Но да премина към основния си въпрос. Съгласно чл. 59б, ал. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта, във връзка с чл. 9, ал. 3 и т. 1 от Закона за хазарта, министърът на младежта и спорта, съгласувано с министъра на финансите, утвърждава ползването на приходите от Българския спортен тотализатор. В същото време Вие като министър на младежта и спорта трябва да изработите инструкция за определяне на количествените и качествените показатели за оценка на дейността на спортните клубове в Република България.

Във връзка с това моето питане към Вас е: колко са като сума и като процент от общата схема приходите от Българския спортен тотализатор за подпомагане дейността на лицензираните спортни клубове в Република България за 2002 г.? Кога ще бъде разработена и утвърдена инструкцията за определяне количествените и качествените показатели за оценка на дейността на спортните клубове в Република България? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за отговор, министър Иванов.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Господин Бакалов, извинявам се, ако съм Ви обидил, че миналия петък не съм бил тук, но като живи хора за съжаление просто наистина се разболях и бях с висока температура сутринта. Пак казвам: извинявам се, ако съм Ви засегнал с това си неидване, но мисля, че с писмото, което изпратих, уважих Народното събрание.
Относно Вашите въпроси бих искал да кажа, че по чл. 59, т. "б" това са парите, които се разпределят от тотото – 21 процента, които се получават по схема, определена от министъра на финансите. В момента в България има 1015 клуба, които ние финансираме, а те се финансират с до 30 процента от тези пари. За тази година са определени 27,94 на сто, което прави 4 млн. 400 хил. лв. До момента са изплатени 3 млн. 300 хил. на три транша. Новата заповед е разписана и до края на годината всички клубове ще получат останалите 1 млн. 100 хил. лв.
Нова инструкция не трябва да се прави, защото с промяната на Закона за физическото възпитание и спорта ние премахнахме лицензирането на спортните клубове. Всъщност с новата наредба, която ще направим, ние ще направим критерии, по които федерациите трябва да си направят собствена инструкция. По този начин ние ще избегнем клубовете фантоми, които сега се финансират по някакъв начин. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Бакалов, имате право на два уточняващи въпроса.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин министър, Вие казахте от трибуната, че клубовете ще си получат парите до края на годината. Само че аз не мога да разбера преди това ДАМС, сега Министерството на младежта и спорта, каква е технологията за превеждане на пари при положение, че има клубове, които не са получили до този момент и една стотинка. В тази връзка искам да Ви попитам, след това ще Ви предоставя и договора, че на основание чл. 8, ал. 7, т. 6, чл. 59б, който вече цитирах, ал. 2, т. 4 и чл. 63, ал. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта през 2002 г. са сключени договори между общините на Република България и Вас като министър на младежта и спорта с предмет предоставяне на целеви финансови средства, траншови, за възстановяване и ремонт на спортни бази.
Във връзка с това допълнителният ми въпрос е: преведени ли са такива суми? Ако не са преведени, Вие казахте, че до края на годината ще бъдат преведени, но аз не мога да разбера как може да съществува примерно един спортен клуб при положение, че той досега, почти до края на годината, не е получил и една стотинка. Мога да Ви предоставя даже и договор, който е подписан между Вас и кмета на община Асеновград. Той е сключен още на 4 март 2002 г., тоест вече седем месеца, при положение, че е изпълнен Законът за физическото възпитание и спорта, в Асеновград не са постъпили абсолютно никакви пари. Аз съм убеден в това, защото питах и мои колеги от парламентарната група дали има такова финансиране. Оказа се, че такова финансиране по общините в страната няма. Ако в София има такова финансиране, това е едно. Но все пак България не е само София. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, министър Иванов.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Господин Бакалов, още веднъж искам да заявя, че са раздадени 3 млн. 300 хил. лв. на клубовете и абсолютно всички клубове – 1015 на брой, са получили парите. Това, което говорите, е за финансиране на спортните бази. До момента Държавната агенция за младежта и спорта, респективно Министерството на младежта и спорта, е дало 479 хил. лв. по такива договори. Лично аз ще погледна този договор и още в понеделник ще Ви се обадя да Ви кажа какво се е случило, дали е финансиран или не. Но щом има договор, при всички положения ще бъде финансиран. И пак казвам, че това не са пари за дейност на клубовете, това са пари за спортните обекти. До момента по такива договори – пак казвам – са дадени 479 хил. лв. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате право да изразите своето отношение към отговора на министъра, господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми господин министър, след като обещахте от трибуната на Народното събрание, че действително ще погледнете този договор, моята молба е да погледнете и за другите общини. Защото аз мога да Ви гарантирам, че те не са получили нито една стотинка в продължение на 11 месеца за спортните бази. Така че все пак ще има файда от това питане. Поне аз се надявам на това. И е хубаво хората, които в отделните общини се занимават със спортните клубове, да получават регулярно тези средства, а не в края на годината. Защото в края на краищата спорт се прави цяла година, а не само в края на годината. Хубаво е също колегите от управляващото мнозинство вместо да подвикват и те понякога да задават въпроси, да си контролират министрите, защото така или иначе ние сме работодатели на всички тях. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Питане към министър Николай Василев е отправил народният представител Иван Иванов относно постъпления в бюджета от приватизацията на БТК.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин министър! През изминалата година и половина темата за приватизацията на БТК мина през различни фази на оптимизъм от Ваша страна и от страна на Вашия екип. Още в предизборната кампания Вие обещахте, че БТК ще бъде приватизирана за три месеца. След това трите месеца станаха шест, сега са вече осемнадесет, а БТК все още не е приватизирана. Преди шест месеца Вие заявихте, цитирам дословно: "Над 15-те купени меморандума ни гарантират поне 10-12 оферти". Офертите всъщност се оказаха само две и то с отчайващи параметри. Параметрите на офертите бяха всъщност директно подсказани от официални лица от администрацията и аз директно визирам бившия заместник-министър на транспорта и съобщенията Николай Николов, който дори в интервю посочи приблизителна цена от около 200 млн. долара.
Поради липса на време в актуалния си въпрос аз не мога да атакувам и трите критерия на комплексната оценка, както е записано в Стратегията за приватизация – оценка, която е дадена на офертата на спечелилия кандидат "Вива Венчърс" ООД. Това са цената, инвестициите и социалният ефект.
И така, аз ще говоря единствено по първия критерий, това е цената. Съгласно офертата на "Вива Венчърс" предложената цена за 65 на сто дял от БТК е 200 млн. евро. Аз не говоря за 50-те млн. евро, господин министър, които са за увеличение на капитала на компанията. Те никога няма да постъпят в бюджета. Всъщност дали "Вива Венчърс" ще заплати дори и 200 млн.? Едва ли, защото 20 на сто, тоест 40 млн. евро ще останат в продължение на една година в доверителна сметка и няма гаранция, че те ще бъдат получени, защото могат да бъдат оспорени от купувача. Така че ще се сбъдне прогнозата на купувача "Вива Венчърс", прогноза, която той е направил директно в своята индикативна оферта, а именно: "Цената, платима директно на правителството на България, няма да е по-малка от 150 млн. евро". Това е официален документ. Очевидно това е голямо постижение според Вас. Но всъщност реалната цена ще бъде още по-ниска, господин, министър, защото съгласно офертата при преструктурирането на БТК от работа ще бъдат освободени около 9 хил. служители, на които ще трябва да бъдат изплащани обезщетения от републикански бюджет на България, като сумата за година ще надхвърли 10 млн. евро.
На фона на тези 150 млн. евро, които България ще получи, искам да цитирам каква е прогнозната чиста печалба на БТК за текущата 2002 г. Прогнозна съгласно купувача “Вива Венчърс”. Също по неговите документи 280 млн. лв., което прави 140 млн. евро. И Вие можете да установите сам, че това практически е равно на продажната цена на БТК. И възниква въпросът: ние продаваме ли или подаряваме БТК? И Вие защитавате ли националния интерес на България при тази приватизационна сделка?
Ето защо моят въпрос към Вас, господин министър, е следният: какви средства ще постъпят в държавния бюджет при осъществяване на приватизационната сделка? Какви задължения поема държавата, неизпълнението на които би довело до неизплащане на средствата по доверителната сметка? Има ли други условия в оферти, които биха намалили продажната цена на компанията? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, министър Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, аз наистина Ви благодаря за Вашия въпрос. Той е изключително важен, от изключителен обществен интерес.
Най-напред бих искал да Ви успокоя в няколко насоки. Едната е, че за момента ние само сме приели оферти на двамата кандидат-купувачи. Преговорите текат в момента с пълна сила, надяваме се да завършат успешно с пълно разбиране и с пълна договореност в рамките на няколко седмици, не можем да се ангажираме сега с конкретна дата. Така че окончателните параметри в окончателния договор са по-важни от това какви са междинните параметри в една оферта. На базата на тази оферта само се извършва класиране на кандидат-купувачите, а не се сключва окончателният договор. Разбира се, офертата е нещо като начална база за сключване на окончателния договор.
Не знам дали да се връщам подробно в миналото. Между другото, не си спомням аз да съм казвал, че сме продали БТК за 3 месеца. Да се твърди подобно нещо е несериозно. Но както и да е, знаете, че нашето правителство има пълната политическа воля да приватизира БТК и аз мога да Ви дам календара на събитията. Например, че за приватизацията на БТК беше необходим новият Закон за приватизация, по който ние работихме още от месец август, т.е. няколко седмици след началото на кабинета. Този закон беше приет с известно закъснение от Народното събрание, вследствие на големия интерес и на сериозните дебати беше върнат, знаете защо, от една друга институция и т.н. Тоест, ние не сме губили нарочно време и сега сме на път да приключим все пак тази процедура.
Не съм казвал, че ще очакваме 10-12 оферти. Това наистина никога не съм го казвал, защото не сме се надявали. Може да сме казали, че сме се надявали толкова да проявят интерес. Вие разбирате, че ние сме продавачи и не можем да кажем, че се надяваме на нула оферти. В наш интерес е да създаваме условия за по-сериозен интерес от страна на купувачите.
Така или иначе, уважаеми господин Иванов, смятам, че ще се съгласите с мен, в една изключително тежка, подчертавам, неочаквано тежка година и за световната, и за европейската икономика, и особено за световния телекомуникационен отрасъл, която изобщо не е толкова златна, колкото 1999 г., ние получихме на първия тур три оферти. В силната 1999 г. в същата пропорция може би тогава трябваше да има 13 оферти, но тогава беше една.
На втория тур получихме две оферти, които бяха почти еднакво силни, т.е. параметрите бяха 90 процента сходни, което показва каква според реалните купувачи – тези, които са готови да извадят все пак стотици милиони евро, е цената на тази компания.
Длъжен съм да коригирам Вашата математика. Аз съм убеден, че Вие не я правите недобронамерено, но просто съм длъжен да направя някои математически уточнения. Все пак да не забравяме, че това е и моята професия, аз с това съм се занимавал години наред, Вие знаете това.
Първо, Вие някак си изведнъж изкарахте, че продаваме БТК за печалбата тази година. Това изобщо не е така. Дори не става дума за малки процентни отклонения, става дума, че Вашата математика трябва да бъде коригирана в пъти по следния начин. Аз съм сигурен, че Вие знаете тези неща, но за да защитите теза, обратна на нашата, Вие избирателно представяте само част от фактите. Според тази оферта, отново повтарям, това е само оферта, не е окончателният договор, защото окончателният договор значително може да се различава по някои параметри, ако не по всички, от първоначалната оферта, но дори според тази оферта става дума не за 150 млн. евро, става дума за 200 млн. евро директно в бюджета плюс 50 млн. евро, които ще се инвестират веднага, т.е. паралелно със сделката в увеличение на капитала на самата компания. Все пак, за да придобие 65-процентен дял, което е нашата стратегия, купувачът ще плати 250 млн. евро, а не 150. След това Вие забравяте, че той купува не 100 процента от компанията, т.е. никой не е казал, че цялата компания струва 250 млн. евро, а, напротив, той купува само 65 процента от компанията, което всъщност показва, че цялата компания, 100 процента, на същата оценка струва 385 млн. лв. Тоест, вече се доближаваме много до цифрата 400 млн. евро.
Колко ще е печалбата през тази година? Трудно е да кажем през месец ноември, но нека да предположим, че Вие сте горе-долу близко до истината, няма да сте с разлика в пъти, може да сте сбъркали с няколко милиона или с няколко десетки милиона. Много по-важен въпрос е обаче, господин Иванов и уважаеми дами и господа, колко ще е печалбата на тази компания през следващата, през по-следващата и през следващите 5 години. Примерно, ако аз Ви цитирам колко е печалбата на “Химко” през 1996 г., преди да изтече Ямбургското споразумение, тя беше грубо 36 млн. долара. Това означаваше ли, че “Химко” няма да изпадне във финансови трудности само една година по-късно? Ами, то вече година и половина по-късно беше във фалит. Да Ви напомня Варненската корабостроителница. Имаше прогнози за огромни печалби и за огромни продажби и тя много скоро след това фалира. Това всички малко по-далновидни финансови анализатори го виждат.
След 10-12 години “мъдро” управление БТК в България е инвестирала около половин милиард евро. А знаете ли, че всяка една от централноевропейските компании – в Чехия, в Унгария, със сходно население с България, през всяка от последните години са инвестирали 1 млрд. лв.? Тоест, съотношението е 1:20.
След един месец изтича монополът на БТК и би било много смело да се твърди, че през следващите години е гарантирана толкова добра печалба. Аз изобщо не бих гарантирал това нещо.
Друго нещо, какво става с инвестициите? Знаете ли, новият собственик се ангажира в своята оферта да инвестира горе-долу толкова в БТК за следващите няколко години, а ние на практика се надяваме, че той, въпреки този си ангажимент, ще инвестира реално повече, което се случва много често при добри сделки, отколкото за последните 10-12 години БТК изобщо е инвестирала. Освен това в момента цифровизацията на линиите на БТК е много ниска, тя е около 17 процента, като, разбира се, варира постоянно. А ние очакваме тази цифровизация да стигне 80, дай Боже до 90 и повече процента към годините около приемането на България в Европейския съюз. Тоест, ако направим едни малко по-подробни сметки и освен това направим оценка по други методи на стойността на БТК, трябва да Ви кажа, че пропорциите, за които говорите, и сметките излизат доста по-различни.
Аз все пак бих предложил на този етап ние да не се ангажираме с окончателните параметри, защото в момента в Агенцията за приватизация текат много сериозни и задълбочени преговори не само по тези 3-4 цифри, които Вие казахте, а по много голям брой, примерно, десетки отделни компоненти на този договор. Това е може би най-сложната институционална приватизация в България, тъй като става дума за един сериозен отрасъл със сериозно влияние върху националните интереси.
Бих могъл, разбира се, подробно да отговоря и на Вашия технологичен въпрос…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Василев. Вие вече сте извън времето, а имате и втори отговор.
За реплика – господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин министър, аз не мога да бъда доволен, тъй като Вие действително не отговорихте точно и конкретно на моя зададен въпрос.
Първо, Вие говорите за оферти и всъщност има Решение № 682 на Министерския съвет, ако не се лъжа, от 22 октомври и след това решение на Агенцията за приватизация, съгласно което за победител е обявен “Вива Венчърс” и са започнати преговори именно с него.
Второ, говорите за тежка година в телекомуникациите, но Вие говорите буквално като купувач. Защото изпускате това, че в последните 3 години нетната печалба на БТК е нараснала 3 пъти. Говорете за тази тенденция, а не давайте някакви катастрофични прогнози, които изобщо не могат да се сбъднат.
На трето място, когато говорите за инвестиции, нека споменем, че инвестиции, предвидени от “Вива Венчърс” са само 80 млн. евро на година. В същото време при печалбата за тази година дивидентът за БТК, който е 70% - 30% за държавата, ще бъде 98 млн. евро, които могат да бъдат инвестирани. Тоест, държавата ще инвестира повече, ако поеме БТК, отколкото купувачът, а ние реално искаме да приватизираме БТК, за да постъпят свежи постъпления на инвестиции в компанията – нещо, което реално не може да се случи при Вашите разсъждения.
Следващото нещо, когато говорим изобщо за постъпления в бюджета, аз искам да ви спомена, че официалното становище не на друг, а на Министерството на финансите с печат и подпис оттам говори, че е необходимо да се потърсят възможности за повишаване на предложената цена. А офертите завършиха без да се даде възможност за повишаване на цената.
Следващото. Когато говорим също за постъпления след приватизацията, това са постъпления от данъците. Вие не по-зле от мен знаете, че Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане с Австрия, като първа подписана по рода си, е най-неизгодна за България. И тъй като при БТК ще има разпределени дивиденти, при разпределените дивиденти тези дивиденти изцяло се освобождават от облагане с данък.
На последно място, с което завършвам, госпожо председател, това е, че договорът за предоставяне на услуги във връзка с управлението, съгласно предложението на “Вива Венчърс”, е искане да се изплащат без да се удържат данъци и в България, което е нарушение на Конституцията и законите на страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за дуплика, министър Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Аз всъщност нямам притеснения по този въпрос, така че наистина нямам нито какво да крия, нито от какво да се притеснявам. Напротив, продължавам да твърдя, че държавата и Агенцията за приватизация постъпват правилно при тази процедура.
Вие зададохте няколко допълнителни и конкретни въпроса. Наистина, аз бих могъл много по-подробно да Ви дам писмено информацията от Агенцията за приватизация и ще го направя веднага, където наистина се показва, че при повечето приватизационни сделки в България може да има специална ескроус-сметка, може да има такова нещо в договора, както го имаше и при “Биохим”, има го и при почти всички сделки – “Булбанк” и т.н. Защото, ако се окаже, както между другото се оказа, в една трета от приватизационните сделки за предходните 4 години, че дружеството има много повече задължения отколкото са по балансова стойност, както са представени в меморандума за приватизация, може да се окаже, че държавата трябва да компенсира евентуално купувача за подобни загуби. Има ли нещо ненормално в това? Не говорим за 200 милиона, господин Иванов. Много добре знаете за колко говорим.
След това, Вие зададохте следния въпрос: защо е извършено класиране без да се иска повишаване на цената? Ами, знаете ли, не договорът е сключен без да се иска повишаване на цената, а е извършено класиране на офертите. Вие какво предлагате – колко пъти да караме купувачите да подават? А Вие забравяте, че всъщност това е втория тур по Наредбата за конкурсите и че те веднъж вече го направиха. Ние няколко месеца преди това – в края на пролетта, имахме първи тур, където имахме три оферти и те предоставиха своята цена. Ние им казахме: господа, за да спечелите трябва да повишите своите параметри много. Те го направиха и стигнахме дотам. Вие искате да повишаваме толкова пъти като на пазара на зеленчуци, извинявайте, докато на някой му хареса кой е спечелил. Има определена процедура, има определени правила, избрана е засега печелившата оферта и продължават преговорите. Така че според мен всичко е нормално и аз нямам никакви притеснения на тази тема. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Актуален въпрос към министър Василев е задал народният представител Петър Димитров относно съдбата на печалбата на БТК за 2002 г.
Заповядайте, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин вицепремиер, уважаеми колеги, аз след като чух въпроса на господин Иванов и Вашият отговор си мисля, че България се приближава към един абсолютен рекорд и спокойно можем да кандидатстваме за книгата на Гинес, тъй като това ще е най-престъпната приватизационна сделка, която според мене е правена в цяла Централна и Източна Европа.
Господин министър, какъв беше поводът да Ви задам въпроса? Отваряйки Доклада по бюджет 2003 с удивление откривам запис, в който пише, че в бюджета за следващата година няма предвиден приход от дивиденти от БТК. А БТК е държавна, тя не е продадена. Значи, ако печалбата е 270 млн. лв. за тая година, а според “Вива Венчърс” тя ще е 280 млн., тоя дивидент е около 207 млн. Ако е 230 млн., както цифрата, с която работи господин Ал Джебури, дивидентът ще е 176 млн. Но дори и да сме продали компанията, държавата ще е собственик на 35% и тогава би трябвало да прибере в бюджета поне 72,3 млн. при 270 млн., или 61,5 млн. при 230 млн. Тоест тези числа в бюджета аз не ги откривам нито в единия, нито в другия вариант.
Затова Ви зададох въпроса да ми отговорите какъв е прогнозния размер на печалбата за БТК за 2002 г. и каква ще бъде съдбата на тази печалба?
Моите очаквания са много сантиментални, господин министър. Аз очаквам Вие да застанете тук и да кажете: “Господин Димитров, българи, бъдете спокойни! Аз съм вицепремиер на България, аз защитавам интереса на България. Затова няма да позволя печалбата за изтеклата година да я подарим на купувача. Това е абсурдна ситуация! Обратното, ще настоявам да я вкараме в бюджета. Това е цяла 13-та пенсия. Цяла, а не половинка. Цяла 13-та пенсия!” Ето, това очаквах да чуя от Вас.
Да не говорим за това, че колегата спомена, че инвестициите за тая година са 302 млн. За последните шест години и Вие казахте, че инвестициите в компанията са за 1 млрд. и 28 млн. лв., че печалбата кумулативно за тия 6 години е 970 млн., господин Василев, това е топкомпанията на България. Това имаме. За Вас тя може да изглежда като “Трабант”, но за нас е “Мерцедес”. Това е най-добрата българска компания и в класацията, която правят търговско-промишлената печалба, тя е на първо място. Изведнъж се появява нова ситуация. Оказва се, че “Вива Венчърс” иска цялата печалба за 2002 г., иска 80 млн., за да управлява компанията. Абсурд! Мажоритарният собственик иска ние да му плащаме, за да управлява компанията. Че 80 млн. трябва да отидат на доверителна сметка, тоест и тях вероятно ще намери повод да ни ги даде, че ще има 9000 нови безработни, че цената на 1 импулс, господин министър, от 8,4 ще я вдигнат на 20 стотинки. Вие говорите за намаляване на печалбата. А тези данни за какво говорят? Точно обратното – ще разплачат майката на българина и на България. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за отговор в рамките на пет минути, господин Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа!
Уважаеми господин Димитров, аз се радвам, че Вашият въпрос следхожда предния, защото информацията по двата въпроса е много сходна. Най-напред, честно казано, днес не бих отговарял емоционално на Вашите въпроси и бих отхвърлил всякакви коментари като “рекорд на Гинес” или “най-престъпната сделка”. Нищо подобно, господин Димитров. Аз твърдя точно обратното, че най-голямото икономическо престъпление и най-голямата икономическа грешка, която България направи за последните много години – мога да кажа 5, мога да кажа 12, е това, че България не продаде БТК тогава, когато му беше времето. Знаете ли какво? Много ясно, че няма да можем да вземем толкова пари за БТК сега, когато можеше да вземе правителството на Иван Костов. А абсолютно със същите аргументи, същите разговори с други цифри се приказваха по времето на най-златната година, както казват в световния телекомуникационен отрасъл, когато примерно аз си представям как вие със същите аргументи и същите думи сте говорили за това, че и Иван Костов щял да я подари на ниска цена, само че се оказа, че междувременно цени на фирми като “Химко”, “Балкан” и други по света и в България продължават да намаляват. Този филм сме го гледали, уважали господа. И това, че ако ние не сме продали сега БТК, как след три години фирмата щяла да струва много повече, казваме: гледали сме го 12 години този филм, не само в България, а в цяла Централна и Източна Европа. Нашето правителство няма да направи подобна грешка.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Каква е целта на продажбата?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Това е предмет на друга дискусия, уважаеми господа, която сме обсъждали, когато обсъждахме стратегията за приватизация на БТК.
Господин Димитров влиза в един много интересен разговор, който между другото, вероятно така на демагогска или популистка тема звучи много добре – държавата си е направила печалбата тази година, дайте да й вземем дивидента. Знаете ли какво? Тук има няколко големи грешки. Господин Димитров всъщност е прекалено добър икономист, аз го уважавам от много години и знам много добре, че той много добре знае за какво става дума. Вие знаете повече от това, господин Димитров.
Нека да Ви дам един много прост пример. Вие продавате Вашата къща, вътре има мебели, и казвате така: аз ви продавам къщата, обаче си искам мебелите. Това е прекрасно. Искам си обратно мебелите, искам да изпразня къщата от мебелите. В това няма нищо лошо. Само че това е въпрос на преговори. Защото много добре знаете, че като продадете мебелите заедно с къщата ще вземете по-висока цена, а ако я изпразните от мебели, ще вземете по-ниска цена. Сега Вие какво искате? Хем да вземем много висока цена за БТК, хем да си вземем обратно дивидента и хем в същото време компанията да има огромни средства за инвестиции за следващите много години. А всъщност вие не виждате ли, че тези неща се разглеждат в комплекс? Те са свързани помежду си.
Миналата година вие в същата тази зала бяхте против държавата да си плаща дивидента, използвайки точно моите аргументи. Защото компанията се нуждае от тези пари за бъдещи инвестиции. Вие сега искате да изпразним компанията от дивиденти.
Ако прочетем, уважаеми господин Димитров, Търговския закон, ние ще видим, че дивидентът, който се разпределя от Общото събрание, което евентуално се свиква след 31 март следващата година, тоест нека да предположим, че е през второто тримесечие следващата година, той не принадлежи на този, който е бил собственик миналата година. Ние можем така да се договорим с купувача, но това не е записано в Търговския закон. Там е записано, че акционерното събрание решава как да разпределени дивидента. Нали точно така? Аз не казвам, че ние няма да получим дивидент, но не казвам, че ние ще получим дивидент и не знам колко ще бъде той. Всичко е въпрос на комплексните преговори, които в момента се водят от Агенцията за приватизация.
Така че, уважаеми господа, аз и двамата бих искал да ви успокоя, че ние сме продавачите в момента, в Агенцията за приватизация, както и в правителството, има доста компетентни специалисти и ние в никакъв случай нямаме намерение нито да подарим, както вие казвате, нито дори евтино да продадем БТК.
Ще ви дам един друг пример. Коя приватизационна сделка по време на новото време е била продадена на ниска цена? Може би “Биохим”? Може би ще кажете, че “Биохим” сме “подарили” на много ниска цена? Не се ли сещате, че над три пъти по-висока цена взехме, отколкото само една година преди нас друго правителство?
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Вземете и за БТК три пъти повече.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Така че отново искам да Ви успокоя, че няма някакви противоречия или проблеми в момента, преговорите с купувача продължават. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За реплика думата има господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин министър, много Ви благодаря за сравнението с къщата, тъй като печалбата не са мебелите, а печалбата е наемът, господин министър! Попитайте който и да е нормален българин, след като е пуснал квартирант за 12 месеца, инвестирал е 300 млн. в подобряването на къщата, в края на годината си продава къщата и вика: няма да взема наема на наемателя. (Ръкопляскания от КБ.) Това просто е абсурдна ситуация.
Господин министър, според прогнозите на Ал Джебури дивидентът за купувача се оказва 114,3 млн. средногодишно. Аз си направих труда да го сметна. С преотстъпения дивидент, само дивидентът за тази година плюс дивидентът за следващите пет години, плюс тези исторически 222 млн. евро за управление на мажоритарния собственик, значи в края на петата година “Вива Венчърс” ще получи 1 млрд. 130 млн. Това е песимистичният вариант. Ако вземем, че печалбата е 200 млн., “Вива Венчърс” ще получи 1 млрд. 644 млн. при платени – при единия вариант – 72 млн. евро, и 62 млн. евро – при другия вариант.
Господин министър, искам да Ви напомня провалената сделка в Чехия. Ама сто пъти да е по-цифровизирана там става въпрос за 1 млрд. 800 млн. евро и правителството провали тази сделка, понеже му се струва малко. И вижте нашата сделка, където искате за 60-70 млн. евро.
Аз си мисля, че е крайно унизително да печелиш от трагедията на един народ. Да, ние сме разорени; да, ние сме бедни и като последни бедняци станахме безкрайно доверчиви. И залагайки на тази доверчивост, вие сега ни управлявате. Аз дори се чудя: да вземете да купите по един манистен гердан на всички депутати – и на управляващи, и на опозиция, за да може като ни видят хората да знаят какво сме получили като българи от тази сделка. Тъй като тази печатница за пари е стратегически грабеж за десетилетия напред. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика думата има господин Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин Димитров, не приемам нито една дума от това, което казахте. В него виждам само демагогия, само желание по някакъв начин да направите някакви бомбастични цифри, подобни на 7-те милиарда от енергетиката вчера, 1 милиард по някакъв начин от БТК. Знаете ли какво, господин Димитров? Защо вашата партия, която беше на власт половината от годините през последното десетилетие и която и сега има сериозни корпоративни контакти, не беше намерила един чуждестранен или български инвеститор, който да плати 1 или 2 млрд. долара на тази компания?
Вие казвате нещо за къщата и за наема. Знаете ли какво? Всичко е въпрос на преговори. Ако вие се договорите с купувача, че той ще ви плати двойно по-голяма цена и ще му дадете наема, знаете ли какво – това може да е по-добра сделка. Всички тези страхотни цифри, които давате за някакви стотици милиони за управление, стотици милиони за дивиденти, са изключително измислени цифри, с които вие само искате да уплашите нашите слушатели и нашите зрители.
Аз предлагам, когато реално имаме една сделка, да ме попитате отново и да попитате основно министър Пламен Петров: каква е тази сделка и дали тя е добра или не е. Това, което правите в момента, е, че само плашите народните представители. Абсолютно никакви професионални аргументи.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Като си професионалист, кажи каква е ползата от тази сделка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Мутафчиев, моля Ви!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Ще ви прочета още няколко цифри, уважаеми господа. Най-напред знаете ли колко струва БТК? Всъщност кой знае точно колко струва БТК? Вие сте много добър икономист, господин Димитров, убеден съм, че не това преподавате на своите студенти. Много съм убеден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Питане от народния представител Стойко Танков относно приватизацията на “Бургаско пиво” – Бургас.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми заместник-председател на Министерския съвет, уважаеми дами и господа народни представители! “Бургаско пиво” АД – Бургас, бе приватизирано през 1995 г. от белгийския концерн “Интербрю”. За 1999 г. дружеството завършва с 3 млн. чиста печалба, което говори за добър пазар на бургаската бира в региона. Същевременно точно в този период ново оборудване на склад в завода, като 250-тонни цилиндрично конични апарати вместо в Бургас, са монтирани в “Астика” АД и “Каменица” АД. През същия период е спряна от производството и бира с марката “Бургаска корона”, която имаше много добър пазар в Русия, Турция, Украйна и Румъния.
През януари 2001 г., пет години след приватизацията, трите завода “Каменица”, “Астика” и “Бургаско пиво” се сливат под общо управление.
През първите девет месеца на 2001 г. продажбите на марката “Бургаско пиво” нарастват с 10 на сто. На 12 октомври 2001 г. фирма “Каменица” АД –3 или това е пивоварна “Бургаско пиво”, вече преобразувана, се закрива и производството на бургаска бира е преместено в гр. Хасково. Съкратен е целият колектив от 120 човека, а на 7 специалисти е предложена работа в други пивоварни. За последните десет месеца след спирането на завода са демонтирани и изнесени линията за производство на кегове, филтри, карбонизатори и други машини, а това, което е останало, като техника се руши и всъщност е превърнато в един склад.
Уважаеми господин министър, моето питане е: какви са причините за закриването на “Бургаско пиво” и съответства ли това на договора за приватизация?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за отговор, министър Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Танков, приемам с разбиране и с внимание Вашия въпрос. Между другото Вие може би не знаете, но аз и в Бургас също съм живял.
Преди да отговоря подробно, ще отговоря само на Вашия конкретен въпрос: съответства ли това на договора за приватизация? За съжаление, отговорът е: да! Тоест това, което е направил мажоритарният собственик, не противоречи на нито един негов ангажимент или на негов договор. Тоест, както във всяка една страна всеки един собственик по всяко време може да реши да закрие своята компания без да дава обяснение, така е и в този случай. Става дума конкретно за прехвърляне на дейността от едно към друго дружество, което може би е наистина неприятно за Бургаския регион, а може би пък е приятно за другия регион, който е приел тази инвестиция. Но нека да Ви отговоря по същество.
От Агенцията за следприватизационен контрол е предоставена информация. Първо, договорът за приватизационната продажба на 67 процента от капитала на "Бургаско пиво" е сключен на 27 април 1995 г., тоест, разбирате, преди седем и половина години и повече, между Агенцията за приватизация в качеството си на продавач и "Интербрю" от Белгия в качеството си на купувач. С този договор купувачът е поел ангажимент да извърши инвестиции в дружеството за периода от 1995 до 2001 г., тоест периодът вече е приключил, възлизащи общо на 19,7 млн. долара, и за срок от тези пет години да осигури поддържането в дружеството на не по-малко от 271 души средносписъчна численост на персонала на година.
Второ, впоследствие, на 29 декември 1996 г. между Агенцията за приватизация и "Интербрю" е сключено споразумение за изменение на приватизационните договори, с което ангажиментът по изпълнение на инвестиционната програма, касаеща периода 1995-1996 г., с обем на инвестиции от 9,2 млн. щ. д., се отлага с една година до края на 1997 г.
От друга страна, на 1 август 1997 г. между Агенцията за приватизация и "Интербрю" е сключен нов договор за изменение на приватизационните договори. Причините за сключването на този договор са изложени в същия и са следните:
Първо, "Интербрю" е мажоритарен собственик на "Бургаско пиво" и на "Каменица" – Пловдив.
Второ, на 4 март 1996 г. "Интербрю" е придобил 90 процента от акциите в "Даруинвест", който от своя страна притежава 80 процента от капитала на "Астика" – Хасково.
Със сключването на договора за изменение на приватизационните договори "Даруинвест" се освобождава от всички задължения по приватизационния договор за "Астика" и същите се приемат от неговия купувач - "Интербрю". Тоест "Интербрю" постепенно консолидира своите активи.
След това "Интербрю" изразява намеренията си да слее "Астика", "Каменица" и "Бургаско пиво" в ново – едно българско дружество, което за краткост в този договор се нарича "ново дружество", с оглед подобряване на тяхното управление, дейност и дистрибуция.
На 10 октомври 1996 г. Комисията за защита на конкуренцията е дала становище, че сливането не противоречи на Закона за защита на конкуренцията. С договора за изменение на приватизационните договори се предвижда и изменение на поетите ангажименти по вече сключените приватизационни договори за "Астика", "Каменица" и "Бургаско пиво". Съгласно новия договор "Интербрю" от Белгия е поел ангажимент в "Бургаско пиво" да бъдат извършени инвестиции в размер на 4,2 млн. германски марки, тоест по тогавашния курс повече от 2 млн. щатски долара, за периода 1996 – 2005 г. и да поддържа същата численост на персонала, за която говорихме, само че до 2000 г.
Четвърто, по отношение на всички тези ангажименти Ви уведомявам, че инвестиционната програма е изпълнена изцяло преди определения в договора срок и е констатирано изпълнение в размер на над 4,2 млн. германски марки инвестиции, вложени в "Бургаско пиво" АД. Програмата за трудова заетост също е изпълнена през всички отчетни периоди. Последният завършва в средата на 2000 г.
С оглед на това купувачът повече не подлежи на следприватизационен контрол. Тоест, през първите пет години всичко е приключило и той повече няма никакви ангажименти – нито към държавата, нито към някой друг.
Съгласно разпоредбите на договора "Интербрю" се е задължил да осигури запазването на производството и реализацията на бира като основен предмет на дейност за "Бургаско пиво". Задължението на този ангажимент е останало в сила до 1 януари 2000 г. и след това е отпаднало. То е било изпълнено и вече не съществува.
Също така "Интербрю" се е задължило да осигури не по-малко от 80 процента от продукцията на неговите български пивоварни, в това число и в Бургас, да бъде със съществуващата търговска марка, като това задължение също е отпаднало на 1 януари 2000 г. и е изпълнено преди това. Няма повече следприватизационни ангажименти.
Междувременно Агенцията за приватизация е продала и преференциалните, и остатъчните акции, както следва: през 1996 г. – над 8 процента преференциални и през 2000 г. – около 8 процента остатъчни. Продадени са на първа и трета тръжни сесии на приватизацията чрез инвестиционни бонове.
По отношение на извършеното вливане на "Бургаско пиво" в "Каменица" Ви уведомявам, че Пловдивският окръжен съд през 2001 г. вписва промени за "Каменица", както следва: вливане на "Бургаско пиво" в "Каменица"; прекратяване без ликвидация на "Бургаско пиво" поради вливане при условията на универсалното правоприемство на "Каменица"; увеличаване на капитала и т. н., и промени в устава.
Единственото, което мога да кажа, и съм на Ваша страна, уважаеми господин Танков, е, че много съжалявам, че преди нашето правителство и преди новия Закон за приватизация беше абсолютно законно и разрешено да се правят точно такива неща: идва инвеститорът, обещава 19,7, тоест да го закръглим на 20 млн. щатски долара, и след това подписва поредица от допълнителни споразумения и договори, след което всичките им инвестиционни ангажименти се намаляват на 2 млн. щатски долара. Това е типичното действие за предишните четири години преди нас. И аз точно затова съм изключително благдарен на всички народни представители, че приеха нашето становище в Закона за приватизация от началото на тази година – да няма повече предоговаряне на твърдо поетите инвестиционни ангажименти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Право на два уточняващи въпроса – господин Танков.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Уважаеми господин министър, основната задача при приватизацията на "Бургаско пиво" АД е била да завърши започналото разширение на завода и модернизацията на производствените мощности. И затова са предвидени тези инвестиции.
Същевременно през този период ново оборудване се монтира в другите два завода. Ясно е, че през 1997 г. правителството на Иван Костов допуска на практика инвестициите за трите завода да се отчитат общо, а не за всеки един завод поотделно. Това стана ясно и във Вашия отговор.
Аз разбирам, че всичко е изпълнено и заводът практически, според Вашия отговор, не може да бъде възстановен. Но лошото е, че подобен пример имаше преди десет дни в Бургас – беше закрит Заводът за безалкохолни напитки, приватизиран от "Пепси-кола". И 350 човека също останаха на улицата.
Моят допълнителен въпрос е: какви мерки Агенцията за следприватизационен контрол ще вземе такива случаи да не се повтарят, защото, ето, веднага следва по подобие на "Интербрю" и "Пепси-кола" затвори завода в Бургас и колата ще се кара от Търговище. Бирата от Хасково, колата – от Търговище, а Бургас в крайна сметка е морски град и бира и безалкохолни се консумират най-много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Министър Василев, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Танков! Отново мога да изкажа разбиране и донякъде съжаление за това, което се е случило. И отново смятам, че ако не бяха се сключвали като принцип в страната допълнителни договори и наистина “Интергруп” беше инвестирала в ново оборудване 20 млн. долара, с това можеше да се подобрят всички машини и наистина да се разширят сериозно производството и пазарите. Тогава, може би, тази фабрика щеше да е една от най-перспективните и сега щеше да произвежда добри количества бира, а можеше да излезе и на други пазари. Проблемът е точно там, че те са обещали 20 млн. долара, може би затова са спечелили.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Точно така е!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Може би е имало и друг кандидат… Наистина, трудно е да си спомня какво е било през 1996 г. Но това е нормалният принцип, винаги така се получава. Така се получаваше през предните години. Има страшно много примери в тази област. Половината от приватизационните сделки са такива.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Искат пак такива да станат!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Това Вие го знаете също толкова добре, колкото и ние. Ако нямаше предоговаряне, може би някой друг щеше да спечели. Той е обещал 20 млн., за да спечели, след което ги е предоговорил на 2 млн., а след това е закрил завода. Отново, освен да изразя съжаление и разбиране, друго не мога да направя.
И нещо друго – разбирам, че Вие сте народен представител от този регион, но аз пък съм министър на икономиката на цялата страна и за нас е важно в рамките на цялата страна да има повече инвестиции, по-голямо производство. Понякога не можем да предвидим точно в коя община някои от българските или чуждестранните инвеститори ще решат да преместят част от своите производства. Важното за нас е като цяло производствата да растат. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Овчаров, заповядайте да развиете своето питане към министър Василев относно неизплатени възнаграждения на работници и служители на “Булгаргеомин” ЕАД и “Енергоимпекс” ЕООД.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми колеги! Моят въпрос е свързан с два случая, които са от доста по-ясен и по-изчистен като характер проблем. Тези два случая занимават, доколкото зная, Министерството на икономиката вече от година и половина. Занимават не само Вас, а и Вашите заместник-министри, другите държавни институции, президента и министър-председателя.
Става дума за заплати, заработени с честен труд, заплати, които държавата трябва да изплати, заплати, които са били заработени, докато дружествата са били държавни. Тези заплати са заработени в Либия. В случая става въпрос за “Булгаргеомин” и 3,2 млн. щат. долара неизплатени заплати на 320 работници. От година и половина въпросът Ви е много добре известен, многократно сте се срещали с хората, многократно сте поемали ангажименти. За съжаление нищо не е направено. Нито едно от предложенията на ръководствата на дружествата, които са направени пред Вас, не е прието. Практически дружеството е блокирано. Става дума за предложенията за продължаване на работата със съвместната либийска държавна петролна фирма “Еспа” в сътрудничество със западни фирми като “Адекс петролиум” или “Тоталфин” от Франция, става дума за събиране на дължими вземания в размер на 25 млн. щат. долара от Либия. И по двата въпроса, въпреки Вашето “суперуспешно” посещение в Либия, нищо не се случи. Вие и там направихте така наречените “дубъли”, както ги определи министър Паси, когато двамата с него отивате някъде и се получава страхотен “пробив” в развитието на нашите отношения с тези страни. Например в Русия беше такъв “дубъл”, от който произлезе едно голямо нищо, подобно нищо се получи и сега.
Вторият интересен факт е, че така и не стана ясно какво работите по българската концесия в Либия. Като цяло действията на министерството Ви са изключително объркани, господин министър. Една работна група начело с Любка Качакова, с участието на Гати Ал Джебури, нова работна група с Янков, с участието на Георги Георгиев… Безброй срещи и обещания. Хората са преброили – 14 пъти Вие и Вашите чиновници, господин заместник министър-председател, сте обещавали - след месец и половина, след 6 месеца, днес, утре и в крайна сметка едно голямо нищо.
Случаят с “Енергоимпекс” е още по-интересен. Интересен е от гледната точка, за която преди малко си говорихме – Вашето отношение към приватизацията, която е вършена преди Вас. Приватизиран в края на 1998 г. по схемата “Божков”, “Енергоимпекс” е с активи и нереализирани вземания, които в пъти надминават цената, по която е продадено дружеството. В случая само вземанията от задълженията към “Енергоимпекс” на либийската държава са за над 3 млн. щат. долара. Проблемът тук е доста по-лек в сравнение с този в “Булгаргеомин”. Става дума само за 600 хил. щат. долара. Става дума за конкретен и ясно записан ангажимент в чл. 16 от приватизационния договор, че новият собственик поема ангажимента да изплати всички средства на служителите и работниците. И отново бързи и категорични обещания от Ваша страна, отново бързи проверки за това какво е състоянието, бързи проверки за доказателства, че са направени съответните плащания, даже и предупреждения и заплахи, че ако това не бъде направено, съгласно чл. 16 сделката може да бъде развалена. А резултатът какъв е, господин заместник министър-председател? Отново никакъв. Нищо от това, което сте обещали на работниците, не е реализирано, никакви проверки и никакви действия не са предприети.
В крайна сметка моят актуален въпрос към Вас е следният. В отговор на моя въпрос от 19 март 2002 г. ме информирахте, че новият собственик на “Енергоимпекс” е поел задължението да обслужва и изплаща всички задължения на дружеството, както и че сте поискали пълна справка за задълженията и доказателствата за изпълнението им. Не е ясно какви доказателства са Ви предоставени, но заплатите на хората така и не са изплатени. Още по-категорични са ангажиментите, които Вие поехте преди една година по отношение на бившите служители от “Булгаргеомин”. Срокът, който тогава сам си дадохте, беше 6 месеца и изтече преди толкова време.
Уважаеми господин заместник министър-председател, моля да ми отговорите какви мерки предприемате днес – Вие и министерството Ви, да решите проблемите за заплащането на служителите от “Булгаргеомин” и “Енергоимпекс”? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви за точността, господин Овчаров.
Имате думата за отговор, министър Василев. Имате право на 10 минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Овчаров! Най-напред ще се спра върху някои общи констатации, които Вие, според мен, малко несправедливо направихте. Не съм съгласен, че посещението ни в Русия, нито пък в Либия е нямало никакви резултати. Особено пък в Русия.
С Русия, уважаеми господин Овчаров и уважаеми дами и господа народни представители, само за няколко месеца уредихме външния дълг на Русия в размер на стотина милиона долара! Да Ви припомня ли колко правителства преди нас от 1989 г. досега не направиха? Как Ви позволява съвестта да правите подобна оценка? Между януари и март тази година ние уредихме проблема с външния дълг!
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Къде е той, платиха ли го?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: После, господин Овчаров, при уточняващия въпрос. Моля Ви!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Разбира се! Караме си по план. Вашият коментар беше абсолютно несправедлив.
Минавам на тема “Булгаргеомин”. Разбира се, че ще има две работни групи. Първата работна група беше оглавена от госпожа Любка Качакова, която тогава беше заместник-министър на икономиката. Сега, според Вас, кой трябва да оглави тази работна група? Естествено, че това ще бъде някой друг заместник-министър на икономиката. Така че всичките тези неща, които изброявате като някакви аргументи срещу нашата теза, са абсолютно нелогични.
Както сам казахте, може би работниците са преброили, че сме се видели 14 пъти за последната година, наистина не съм ги броил, но са горе-долу толкова, т.е. много пъти съм се видял с тях. Признавам Ви, че няма друга компания, с чиито работници да съм провел повече срещи. Тоест, всичко между нас отдавна е било казано, положени са всички усилия и продължават да се полагат и те са много добре информирани за текущото състояние. Най-отговорно Ви казвам, че срок, в който те ще си получат 2-та млн. долара, никога не съм поемал. И не бих могъл да поема такъв ангажимент, защото просто няма откъде да се вземат тези 2 млн. долара.
Господин Овчаров, Вие забравихте да кажете на уважаемите народни представители и на нашите зрители и слушатели няколко други интересни подробности. Например кога е създадено това дружество – в средата на 70-те години, когато сте започнали договорите с Либия. В края на 70-те години, около 1980 г. Кога рухват нашите инвестиции в Либия, кога са загробени тези между 100 и 200 млн. долара по различни оценки, да не би нашето правителство да е инвестирало тези пари в Либийската пустиня?! Те са били инвестирани през 80-те години и съответно през целите 90-те години 10 министъра на икономиката и промишлеността, и т.н., преди мен не са успели по никакъв начин да разрешат този въпрос. Вие откъде предлагате, уважаеми господин Овчаров, държавата да извади 2 или 3 млн. долара, за да платим точно на тези работници? Знаете ли, много обичам тези работници. Вече ги познавам лично, поздравявам ги всеки път лично и Ви казвам: направих всичко възможно, за да облекчим тяхната съдба. Както и съдбата, между другото, на много други работници. Когато нашето правителство дойде на власт се оказа, че заварените неплатени трудови възнаграждения към работници в подобни дружества в тежко финансово състояние или в ликвидация на несъстоятелност са може би над 100 млн. лв. Откъде предлагате, уважаеми господин Овчаров, държавата да извади 100 млн. лв. и точно за това да ги изхарчи? С най-голямо удоволствие бихме върнали часовника назад с 10 или 20 години, ако можехме, за да не прави никой тези икономически грешки.
Всъщност, знаете ли, констатации и аз мога да направя. И аз мога да направя един списък от фирми, където някой някога не е изплатил заплатата на работниците или някой не е взел, не е събрал вземанията, примерно от Либия или от други държави.
Всъщност, Вие някога предлагахте ли някакво решение? Аз съм готов да се видя с Вас или с който и да е друг, за да ми даде решение на този въпрос!
В същото време, в никакъв случай не приемам коментара, че нищо не е направено по този въпрос. Сега ще ви кажа колко неща са направени. Това не означава, че ние като продължаваме да ги правим, парите от Либия ще потекат към България и всички проблеми на държавата ще бъдат решени. Но това означава, че ние полагаме отговорни и целенасочени усилия.
Първата работна група, която създадох, беше веднага, след като станах министър, в края на лятото миналата година. Втората работна група беше покрай смяната на моя заместник-министър. Оттогава досега сме имали множество срещи с представители на пет отделни министерства. Това са всички министерства, които могат да имат отношение към този проблем: МРРБ, Министерството на финансите, тъй като става дума за вземания от чужди страни, Министерството на труда и социалната политика, тъй като става дума за неизплатени заплати и т.н., общо пет са тези министерства.
Много разговори сме провели с либийската страна. Уважаеми господин Овчаров, аз много бих искал всички наши разговори след два дни да се изразяват в конкретни резултати как Либия си е изплатила всички задължения към нашата страна. А те са трицифрено число в милиони долари. Ами, знаете ли, че те всъщност не се събират от 1990 г. насам?! Няма да изброявам колко правителства е имало оттогава.
Но въпреки това през тази година имаме пробив, малък пробив в две насоки. Най-напред, по време на моето посещение и срещите ми, пет срещи с министъра на икономиката на Либия, пет срещи в продължение на два дни, по време на тези срещи ние с него се договорихме, че по време на двустраната Междуправителствена комисия с Либия, която трябваше да се проведе до края на тази година, макар че неин съпредседател от българска страна беше вицепремиерът и министър на регионалното развитие и благоустройството господин Костадин Паскалев, сега честно казано днес не мога да ви дам отговор какво точно ще стане и кога ще заседава тази комисия, и по-конкретно в подзаседанието на Финансовата подкомисия на тази Междуправителствена комисия ще бъде разглеждан целият комплекс от двустранни проблеми. Той включва директни двустранни финансови задължения, между другото, в двете посоки, и директни корпоративни вземания от Либия пак в двете посоки в рамките на доста десетки милиони долари.
Конкретно, да ви кажа за дружеството “Булгаргеомин”. То има да взема 24 млн. долара от Либия, 1,5 млн. долара от Ирак, 12,5 млн. долара от Никарагуа. Ако имате идеи как утре да съберем тези пари, ние веднага ще изплатим работните заплати на работниците. Ние все пак полагаме целенасочени усилия с една по една от държавите по света да решим нашите проблеми.
Не приемам в никакъв случай критиката и ми е много интересно откъде сте взели информацията, че ние сме отхвърлили всички предложения на изпълнителния директор на “Булгаргеомин”. Няма такова нещо! Ние много пъти сме се виждали с изпълнителния директор на “Булгаргеомин”. Той беше много важен член на моята делегация в Либия през месец август 2002 г. и с него много неща сме направили. Ако Вие смятате, че нашата държава в лицето на нашето правителство ще извърши подобна грешка, защото Вие казвате: “Защо не продължите съвместната работа с Либия в либийската пустиня?”. Ами, дайте да налеем още 160-200 млн. долара в Либия, та да се надяваме, че към 2030 г. ще има нефт за България! Това Вие сте направили, не точно Вие, но много правителства преди нас са направили.
Но другото, което ние сме направили, е да продължаваме да водим двустранни разговори с либийската страна за уреждане по някакъв начин на въпроса за концесиите. Дали и кога ще имаме подобно разрешение аз не мога да ви кажа към днешна дата. Но по същия начин и аз бих могъл да попитам вашето правителство и вашите правителства, господа, ако беше това толкова лесно, защо за 12 години вие не разрешихте този въпрос? Благодаря ви.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): За “Енергоимпекс” нищо не казахте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Има ли още време, уважаеми господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате още две минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Извинявайте, ще отговоря на втората половина от Вашия въпрос, господин Овчаров.
Тук сме говорили с Вас на тази тема. Аз бих могъл да Ви представя и доста по-дебела информация от тази, която днес бих могъл да прочета.
Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол е започнала проверка за изпълнението на купувача. Агенцията отново с писмо от преди месец и нещо е поискала от купувача “Интертроник” да представи пълен отчет за изпълнение на поетите от него задължения в страната. За съжаление, е извършено прехвърляне на собствеността на “Енергокомплекс” ЕООД на чуждестранно юридическо лице със седалище Канада. За съжаление, който е приватизирал това дружество, така го е приватизирал, че това не е било забранено. Вие разбирате за какво става дума. Един купувач го продава на една пощенска кутия в Канада и съответно такава пощенска кутия не съществува. Както отбелязах предишния път, когато разговаряхме с Вас, санкцията, която предвижда приватизационният договор при неизпълнение на всички задължения на купувача за редовно изплащане и обслужване на всички задължения, не е пряко свързана с възможността за удовлетворяване на кредиторите на дружеството, част от които са и служителите с неизплатени трудови задължения.
Интересите на бившите служители на това дружество могат да бъдат защитени легално единствено по съдебен ред. И наистина, ако в най-скоро време с Вас и с Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол видим, че няма начин да комуникираме с пощенската кутия и да решим този въпрос ефективно, тогава може би ще пристъпим по съдебен ред. Това Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, както, междупрочем, и моето министерство са го правили и продължават да го правят в десетки случаи. Някой път можете да ми зададете въпрос да ви изброя всички тези случаи.
И последно изречение, уважаеми господин председател. Засега купувачът – собственик на “Енергоимпекс”, не е казал, че няма да изплати задълженията на работниците. Тоест, те продължават да твърдят, че правят всичко възможно да ги изплатят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин вицепремиер.
Господин Овчаров, имате право да зададете два допълнителни уточняващи въпроса. Заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин заместник министър-председател! Не знам защо си мисля, че Вие си мислите, че многото говорене може да Ви спаси от реални отговори на зададени въпроси. И не знам защо си мислите, че можете спокойно да заблуждавате народните представители и тук, от трибуната, и в представените си писмени отговори.
Във Вашия писмен отговор до мен от 19 март т.г. Вие, господин Василев, заблудихте мен като народен представител, разказвайки точно тази същата история за “Интертроник”. Към този същия момент, 19 март, “Интертроник” вече е бил препродаден. Той е продаден още на 20 февруари. И всичко това, което Вие тогава сте ми разказвали, е било чисто и просто заблуда. Точно така и сега заблуждавате, че не сте поемали ангажимент. Ето Ви Вашият писмен отговор до мен, където се казва: “В момента се работи по въпроса за реализиране на част от вземанията и за погасяване на съществуващите задължения. Резултатите от тази работа се очакват през следващите шест месеца”. Следващите шест месеца след ноември миналата година! Ако те още не са изминали, значи Вие отдавна сте спрели онзи часовник там.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Ще минат още 800 дни!
РУМЕН ОВЧАРОВ: Вие твърдите тук, че много обичате работниците и много често се срещате с тях. Аз си спомням една мисъл на Остап Бендер, който казваше в онази знаменита книга, че: “Да се обича съветската власт е много хубаво, но нещо трябва да се прави!”, а Вие, за съжаление, не правите нищичко за тези работници. И не само, че не правите, не само, че ги лъжете, ами Вашият заместник-министър вече започва да се държи и нагло с тях. В последното си писмо до тях той отговаря: “Никога не сме се ангажирали с конкретни суми и срокове за изплащане на каквито и да било задължения”. Това е Вашият заместник-министър, не моят!
Затова престанете с това говорене. Ако имате да кажете нещо, го кажете ясно и конкретно!
В момента аз Ви питам. Какви мерки ще предприемете при създалата се нова ситуация около “Енергоимпекс”? Това ли е окончателният Ви отговор към работниците от “Булгаргеомин”? Той е грубо звучащ, гледайте си работата и се спасявайте поединично. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Господин вицепремиер, имате думата да отговорите на двата доуточняващи въпроса в рамките на пет минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Овчаров! Аз също така не мога да разбера защо Вие смятате, че Вашите много коментари дават рецепта на това как да се реши този проблем! Наистина, много е лесно човек да констатира проблем.
А знаете ли, Вие забравихте да кажете откога датират неизплатените заплати на работниците примерно в “Булгаргеомин”, както и в “Електроимпекс”. Те датират отпреди осем години! Отпреди осем години! Излиза, че Вие едва ли не така ще изкарате, че нашето правителство не изплаща тези заплати. Знаете ли, това не единственото дружество, както казахме, което не плаща заплати.

Ако твърдите, че на предния ми писмен отговор към Вас не съм уточнил точно кой е собственик, защото от няколко дни преди това дружеството си е сменило собствеността…
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Месец.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Не месец, а по-малко от месец. Възможно е, примерно, днес то отново да си е сменило собственика. Държавата и Агенцията за следприватизационен контрол контролират хиляди дружества и събирането на ежедневна актуална информация по всички тези сделки е изключително тежка работа. Агенцията за следприватизационен контрол към всяка една дата има едно определено количество информация. Към датата, когато сме говорили, те са смятали, че този е собственикът. Собственикът понякога не е и длъжен да уведомява Агенцията за следприватизационен контрол на кого е препродал. Трябва да изчакаме търговски решения и много друга информация.
Освен това Вие говорите за шест месеца и не знам защо от ноември броите шест месеца. Аз казвал ли съм някога, че след шест месеца някой щял да си получи заплатите и откъде? Аз това не съм го казвал. Аз съм казвал, че след шест месеца ще има някакво развитие. И това, което съм направил, е, че по моите изчисления след около пет месеца аз съм бил в Либия. Това дружество е включено в списъка от няколко – те са поне осем дружества не само в рамките на Министерството на икономиката, а има и други министерства с подобна ситуация. Между другото и "Балкан” е едно от тези дружества, чиито вземания ще бъдат обсъждани поетапно в рамките на финансовата подкомисия, която ще бъде част от общата двустранна междуправителствена комисия с Либия.
Последният ми коментар. Вие казвате, че заместник-министърът ми се държи нагло. И аз ще цитирам точно Вашето изречение. Той, уважаеми дами и господа, написва писмено следното изречение: “Никога не сме се ангажирали с конкретни срокове.” Той всъщност казва истината. Той не се държи нагло. И знаете ли какво? Аз днес от парламентарната трибуна ви повтарям същото. Аз и днес не мога да се ангажирам, и вдругиден пак няма да мога да се ангажирам с конкретни срокове.
Това, което мога да кажа е, че ние сме заварили в държавата голям батак в икономиката, господин Овчаров. Ние решаваме проблемите един по един толкова, колкото можем. На този проблем вероятно ще му дойде редът. Но държавата тогава ще може да изплати задълженията към тези работници - не държавата, а търговското дружество, ако си събере вземанията от Либия. Ако не си събере вземанията от Либия, държавата няма откъде да вземе пари, за да плати на тези работници, колкото и да съжалявам да кажа това. И Вие много добре знаете, че не нашето правителство е виновно за тази ситуация. Една поредица от други правителства е докарала държавата дотук. Благодаря. (Неразбираема реплика на народния представител Муравей Радев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Господин Овчаров, имате две минути да изразите Вашето становище.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Три.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Две минути са, много Ви моля. “Народният представител, направил питането, може да изрази отношението си към отговора в рамките на две минути.” – чл. 85, ал. 3. Две минути. Те са Ви достатъчни на Вас.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Уважаеми господин председател, много Ви моля друг път, когато давате думата на министри да отговарят, да ги карате да отговарят на зададените им ясни и конкретни въпроси, а не да коментират самите въпроси. Аз нямам нужда от коментарите на господин Василев. Разбирам, че на него му е трудно да отговори, че има трудности с реализирането на обещанията си, че на него някой друг трябва да му събира информацията, че иска от мен да му предложа решенията. Само че се питам в такъв случай какъв министър е той и защо стои на тази банка, а не дойде да седне тук и да прави коментари и да задава въпроси. Нали затова ви избрахме като много можещи и много знаещи?
От приватизацията с “Енергоимпекс” става ясно обаче нещо много странно, господин Василев. Вие влязохте в схемата “приватизация по стила Божков”. Както приватизираше Божков!
Вие защо не развалихте сделката преди една година, когато беше очевидно, че са нарушени условията на договора? Защо Вашият заместник-министър Калоян Нинов през октомври написа същото това писмо, което Вие после, четири месеца по-късно, ми приписахте? Вие с него просто предупредихте новите собственици и те се препродадоха няколко месеца по-късно, защото просто влязохте в схемичката, която беше разработил господин Божков.
По второто нещо, което стана ясно тук – лесните обещания, високопарните думи и безкрайните приказки се превръщат в диагноза за вашето правителство. И докато Вие тук приказвате тези неща, в други министерства решават тези проблеми, макар и сложно, макар и трудно. Триста хиляди са изплатени на работниците от Орешково за миналата година. Защо поне 300 не изплатихте и Вие на тези? Защо те намериха начин, а Вие не намерихте? Защото те са търсили начини, а Вие търсите причини да се оправдавате. Ето това е разликата и това е грешката Ви.
Искам да Ви припомня някои от многото приказки, които изприказвахте вчера. Ако наистина с 600 млн. сте увеличили бюджетните приходи и сте ги надхвърлили, отделете от тях един, дайте го на работниците. Ако 150 млн. са в повече приходите от енергийните компании, и от тях един ще стигне. Ако три пъти е увеличена печалбата на “Булгаргаз”, и оттам вземете.
НИНА РАДЕВА (НДСВ, от място): Какви са тези бакалски сметки?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Тези бакалски сметки ги прави вчера вашия заместник министър-председател.
И за да не си мислите, уважаеми господин министър, че можете да приказвате каквото си искате и да правите каквото си искате, ще ви прочета чл. 219 от Наказателния кодекс, който казва: “Длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи в ръководенето, управлението, стопанисването на предприятието или не е упражнило контрол върху работата на лица, на които е възложено управление, се наказва със затвор от 3 до 10 години в зависимост от тежестта на престъплението”. (Оживление.) Смейте се, господин Василев. И други се смяха преди Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Овчаров.
Преминаваме към актуалния въпрос, зададен от народния представител Михаил Миков, относно решение на Министерския съвет. Този въпрос е също към вицепремиера Николай Василев.
Заповядайте, господин Миков, да развиете Вашия актуален въпрос.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министре, дами и господа народни представители! Знаем, че стратегиите за приватизацията на “Булгартабак” и на БТК са отговорност на днешното мнозинство. Знаем също така, че всички действия по приватизацията на “Булгартабак” и БТК са отговорност на правителството и Агенцията за приватизация.
Аз съм задал моя актуален въпрос във връзка с приватизационната сделка за “Булгартабак”, в която има четири критерии, по които се оценяват офертите. Това е общото количество суров тютюн за изкупуване, което интересува избирателите на ДПС; цената на пакет акции, която интересува всички български граждани; размерът на инвестициите, който интересува всички български граждани и средната численост на персонала, която интересува работещите в дружеството и синдикатите.
В хода на процедурата са извършени три изменения – забележете, на ад хок приетите процедурни правила за приватизация. Вие казахте, уважаеми господин министре, че този съвършен закон, който и миналата седмица, и днеска обсъждаме, за съжаление, във Ваше отсъствие, дава пълна прозрачност, но това не пречи на приватизиращите органи за всяка сделка да приемат ад хок правила. Та в тези правила са зададени нови критерии и прочие, но както и да е.
Получени са оферти. Тези оферти, подадени след първоначалната дата, въобще не са разглеждани. И защо не са разглеждани? Защото българското правителство на 22 август, след като се е запознало със спуснатия доклад от Агенцията за приватизация по процедурата за приватизация на “Булгартабак” на 21, то на 22 вече се е запознало и в Протокол № 33 на Министерския съвет (няма да сложа прилагателно на решението), е взело решение да препоръча на Агенцията за приватизация да не иска подобряване на параметрите на сделката. Казах ги: количеството тютюн, цената, размера на инвестициите и средната численост на персонала.
Интересно е, уважаеми господин министре, за българските граждани, за избирателите на ДПС, за синдикатите, за работещите в дружеството и за всички нас, народните представители, да чуем от какви мотиви се е ръководело това правителство, на което след около половин час ще гласуваме вот на недоверие, да не защити националните интереси на всички тези хора, като поиска подобряване на параметрите на сделката? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Миков.
Господин заместник министър-председател и министър на икономиката, имате думата да отговорите на актуалния въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Миков! В отговор на Вашия въпрос бих искал да Ви уверя, че част от Вашите констатации не са правилни. Вярно е, че по време на тази приватизационна процедура и при много други приватизационни процедури в много случаи може да има промяна на част от изискванията към купувачите. Те обикновено са технически уточнения или допълнителни изисквания, за да се защити по-добре интересът на държавата като продавач. Това не противоречи на закона, нито на процедурата за приватизация на “Булгартабак холдинг”. Същото нещо каза и Върховният административен съд в своето решение отпреди няколко седмици.

Продължавам по другите Ваши въпроси. Какво всъщност направи Министерският съвет? Първата точка от решението на Министерския съвет гласи следното: “Приема Доклада на Агенцията за приватизация”. Значи по такава важна национална сделка за страната като приватизацията на “Булгартабак холдинг” няма нищо ненормално и нищо лошо в това, че Министерският съвет е информиран от Агенцията за приватизация на едно свое заседание за процеса на самата процедура, за хода на приемане на офертите и за евентуалните очаквания за развитието на самата сделка. Това е нещо напълно нормално. Например вашата парламентарна група попита точно обратното – защо по отношение на БТК не беше направено същото? Така че аз смятам, че Вие нямате проблем дотук с това решение.
Решението на Министерския съвет е такова, че то няма задължително правно действие.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Какво казва то?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: То е по-скоро указателно действие към Агенцията за приватизация, което така да се каже приема доклада на агенцията, съгласява се с неговия дух и неговото съдържание и подкрепя основно морално Агенцията за приватизация в нейните тежки усилия за приключване на тази толкова трудна сделка. Така че това е по-скоро за морална подкрепа на ръководството на самата Агенцията за приватизация, което се нуждае от тази подкрепа и я заслужава.
Нека да оставим за момент какво е решил Министерският съвет и да стигнем до въпроса по същество. Трябваше ли Агенцията за приватизация да поиска увеличение на цената и защо, господин Миков? Въпросът ми е, защото примерно на Вас или на някой друг не му харесва. Примерно на Вас, господин Миков, не Ви харесва кой е избраният потенциален купувач, тоест коя е класираната оферта на първо място, защото смятате, че когато продаваме БТК или “Булгартабак” трябва до безкрайност, както казах – на пазара за зеленчуци да искаме произволно повишаване на цените дотогава, докато на някой му хареса. Точно обратното. Ние имаме много ясен Закон за приватизацията, който с Вас ще го обсъдим тук в сряда сутринта в края на първо четене. Имаме много ясна наредба за провеждане на конкурсите, в която се казва следното: на първия тур искаме индикативни оферти. Те бяха широко разгласени и отворени на 22 юли, когато отворихме и офертите от втория тур. Там се видя, че между първия и втория тур има значително подобрение между тъй наречените индикативни оферти на петимата тогава кандидат-купувачи и крайните окончателни оферти на останалите четирима кандидат-купувачи. Никъде в закона не е казано, че трябва да се дава възможност за толкова произволни наддавания дотогава, докато на някой му хареса. Ами че то така при всяка приватизационна сделка, примерно при приватизацията на ДСК догодина някой ще даде цена от 5 млн. и след това ще каже: “Аз съм готов да платя 300 млн. Дайте ми и на мен възможност да плащам повече”.
Въпросът ми към всички купувачи е: защо тогава те не предложиха по-висока цена в началото на втория тур, щом са били готови да платят повече?
И вторият ми въпрос към тях и към Вас е: ако те бяха класирани на първо място, същите тези купувачи щяха ли да искат със същите тези аргументи повишение на цената или тогава щяха да защитават тезата, че това е окончателно класиране и не трябва да има повишение на цената?
Има няколко допълнителни подробности към Вашия въпрос. Когато говорите за национални интереси, пак искам да Ви върна в ситуацията, че Министерският съвет не е одобрил някакъв приватизационен договор. Министерският съвет нищо не е одобрил. Той само е казал, че е съгласен с духа на тогавашното класиране на офертите. Това е различно, господин Миков. Офертите са класирани, продължават преговорите с първия. Ако той бъде декласиран по някаква причина, продължават преговорите с втория и т.н., но не е казано, че това са параметрите на окончателната приватизационна сделка. Това е въпрос, както и при БТК, на допълнителни разговори със съответния купувач.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви да привършвате Вашата мисъл.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател, ще продължа през втората половина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добре.
Господин Миков, имате две минути, за да изразите Вашето становище от получения отговор.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министре, с много приказки Вие тръгнахте, обикаляхте и не изяснихте всъщност как морално Министерският съвет е подкрепил приватизиращия орган. Какво точно му е казал? Да не търси подобряване на параметрите. Значи аз се абстрахирам от цената като един от параметрите. Има четири параметъра и Ви ги прочетох.
Втори принципен въпрос. Ще Ви помоля Вас, Вашите избрани най-вече в икономическите ресори и министъра на финансите – да престанете да разсъждавате като агенти на купувачите по сделки. Искам да видя, че разсъждавате като отговорен министър от българското правителство, който иска по-добри параметри, независимо кой е купувачът. Дали ще е симпатична тази или онази пощенска кутия на Вас, на някому в Лондон или на Виржинските острови, това си е Ваша лична тема. Поне в Народното събрание не си позволявайте да разсъждавате постоянно от гледна точка на купувача. Отговорният български министър би трябвало да разсъждава през цялото време от гледна точка на държавата, на обществото, на гражданите.
И не само цената е въпросът. Сигурно за да тикате така тази сделка, както и другите сделки, които вашето правителство движи, явно цената е много важна, защото на базата на нея се определят някакви проценти. Няма друго разумно обяснение, та само за цена да говорите. Защо по тази и по други сделки не потърсите максималните резултати от всички, а отклонявате – били сте дали морална подкрепа. Разбира се, че не сте дали по другата – за БТК, и няма да дадете, защото сте се усетили, че сте се ангажирали, че сте ангажирали правителството в тази история с “Булгартабак”. Затова не сте дали за БТК. Но там ясно сте казали – недейте да търсите подобряване на всички параметри на сделката. Това не е националноотговорно.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Това са Ваши оценки, Михаиле.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Миков.
Господин вицепремиер, имате две минути за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Миков, аз не съм съгласен с Вашите констатации. Отново ще повторя: това, което е направила Агенцията за приватизация до момента, и това, което е отразено в нейния доклад, приет и одобрен от Министерския съвет, не е сключване на някакъв договор с определени параметри. Отново Ви казвам, както казах и за БТК – задайте ми въпроса когато има, дай Боже, един ден сделка с “Булгартабак” - какви са окончателните параметри в този договор. Това, което е направила Агенцията за приватизация, следвайки закона и наредбата за конкурсите, е извършване на класиране на офертите на база на подадените оферти, без подобряване на параметрите. По този начин тя точно спазва закона и наредбата, защото в тях е написано следното: “Въпрос: Кога може да се иска допълнително повишение на цената или подобряване на всички параметри?”. Отговорът е много ясен и записан в два случая, господин Миков. Единият случай е ако междувременно е настъпило значително подобряване на финансовото състояние на дружеството. Пример: ако сега продаваме “Булгаргеомин” и се оказва, че другата седмица Министерството на финансите е събрало всичките пари от Либия, знаете ли, че цената на “Булгаргеомин” ще нарасне в много пъти. За нещо подобно става дума, господин Миков. Няма никакво основание да се смята, че този факт е настъпил в този преходен период.
И второто, ако се приеме, че цената е толкова ниска, че държавата не може и не трябва да продаде на тази цена. Тук въпросът е кой казва, че цената е ниска.
Аз имам следния въпрос към Вас, господин Миков. Между другото аз на тази тема съм говорил толкова много в пленарната зала, че ми е омръзнало да повтарям едно и също. По-точно аз с удоволствие ще го повтарям, но сигурно на Вас Ви е омръзнало да ме слушате. Инвестиционният консултант е дал оценка, която е почти два пъти по-ниска от стойността на “Булгартабак”, постигната при най-добрата оферта. Нито една от двете хипотези в закона тук не се е случила. Така че Агенцията за приватизация е постъпила изключително правилно и коректно. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин вицепремиер.
Преминаваме към актуалния въпрос, зададен от народния представител Димитър Абаджиев, относно сделка на продукция с възможна двойна употреба. Актуалният въпрос е към вицепремиера и министър на икономиката Николай Василев.
Заповядайте, господин Абаджиев, имате думата да развиете Вашия актуален въпрос в рамките на 3 минути.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин заместник министър-председател, въпреки че мина доста време, мисля, че въпросът ми продължава да бъде актуален.
Във връзка с уволнението на изпълнителния директор на ВРЗ “Терем” ЕАД стана публично известно, че са изнесени от България за Сирия, а оттам и за Ирак, резервни части, попадащи в списъка за стоки и технологии с възможна двойна употреба.
В качеството Ви на заместник министър-председател и председател на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжия за масово унищожение, Ви задавам следния актуален въпрос. Междуведомствената комисия, която председателствате за експортен контрол и неразпространение на оръжия за масово унищожение, издавала ли е разрешение на ВРЗ “Терем” ЕАД за износ на тази продукция, която стана широко общественоизвестна именно преди получаването на поканата ни за членство в НАТО? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Господин заместник министър-председател, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Абаджиев, аз наистина Ви благодаря за това, че ми зададохте този въпрос в Народното събрание, макар че едва сега стигна ред до мен да Ви отговоря, защото бих искал и тук пред Вас да споделя, че Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение не е получавала никога молба или информация от това дружество за подобна сделка. Ако комисията беше получила подобно заявление, то тогава нямаше да бъде уважено, тоест, щеше да бъде даден отказ за подобен износ, както между другото комисията е правила много пъти. И в най-скоро време, особено сега, след като получихме покана за членство в НАТО, ще имаме възможност да обобщим информацията от последните 12 до 15 месеца и ще Ви уведомим за това колко много сделки всъщност са били отказани или спрени, както и лицензии са били отнети или отказани поради съмнения за подобни злоупотреби.
Ще си запазя правото, уважаеми господин председател, ако господин Абаджиев има допълнителни въпроси, аз имам да му представя доста информация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател и министър на икономиката.
Господин Абаджиев, заповядайте. Имате право на реплика.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин министър, благодаря Ви за конкретния отговор, но, честно казано, аз очаквах като отговорен министър – предполагам, че сега ще го направите – да ни кажете нещо повече. Вие като заместник министър-председател и като председателстващ тази комисия носите и политическа отговорност за това, което се случва в тази сфера. Този инцидент беше наистина изключително неприятен.
Аз очаквах и очаквам да ни разкажете какви мерки е предприело правителството по отношение на това да се стесни кръгът от възможности за получаване на такива прецеденти. Задължена ли е например “Терем”, тоест, едно държавно дружество, което очевидно произвежда или военна продукция, или продукция с военна употреба, във всичките си сделки да съобщава на комисията и целият този процес да преминава през комисията оттук нататък, защото това е един от начините?
Министърът на външните работи заяви, че “Шайка хора, които са недобросъвестни и не носят отговорност, и не мислят за България, допуснаха този инцидент да се случи”. В тази връзка, Вие като заместник министър-председател поискахте ли политическа отговорност от някого, който участва в този процес; поискахте ли политическа отговорност от заместник-министъра на отбраната или поне предложихте ли такава отговорност да се поеме? Тоест, да ни кажете нещо повече, защото наистина поканата я получихме, но ако ние не покажем ясно волята си да не допускаме такива инциденти, едва ли ратификационният процес и окончателното членство ще настъпят бързо. Наистина трябва да покажем воля за това и от такива действия като Вашите много зависи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Господин Василев, заповядайте, имате думата за дуплика в рамките на две минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Абаджиев, точно това, което казахте, наистина искам да направя. Накратко ще резюмирам всичките ни усилия и постижения през последните 15 месеца в тази област.
Най-напред конкретно след това събитие, което беше разкрито разбира се навреме, правителството направи своите изявления и взе спешни мерки, към които вече не е толкова актуално да се връщаме. Но аз ще Ви върна към по-голямата картина, за която Вие ме питате.
Съвсем сигурно е, че контролът върху експорта или търговията с оръжия и технологии с възможна двойна употреба е една от областите на добри постижения на новото правителство през последните 12 до 15 месеца. Най-напред, още през първия ден, уважаеми господин Абаджиев, когато станах министър, трябваше да вземем спешни мерки, за да затворим пропуските от предходните няколко месеца, когато вероятно заради предизборната кампания се бяха забавили нещата. Незабавно трябваше да назначим ръководство на Междуведомствения съвет по проблемите на ВПК и мобилизационната готовност. Наследихме много закъснели молби за лицензии, включително и на най-големите български дружества – това са най-големите военни заводи или търговски дружества, и съответно разрешения за сделки, които не бяха давани в продължение на месеци и ни се наложи много спешно това да го наваксаме. И това беше направено.
През последната година наистина има известно увеличение на износа, но основно увеличението е за сметка на страни от НАТО и Европейския съюз и вследствие на това има подобрено финансово състояние на отрасъла. Най-добрият пример, драстичен пример е ВМЗ – Сопот. Ако си спомняте добре, дружеството едва ли не щеше да фалира преди около две години, а сега е в едно значително по-спокойно състояние, отколкото беше преди. Списъкът всъщност е много дълъг.
Свикахме през март Национална кръгла маса в София по въпросите на военнопромишления комплекс. А отделно нашето министерство, както и двата органа имат постоянни оперативни срещи с целия отрасъл и те продължават.
Аз лично проведох пет срещи с представители на Държавния департамент – с други думи, това е като Министерство на външните работи на Съединените щати, включително и през моите две посещения там. В техните очи България се дава за пример през последната една година за това как страната се справя добре и отговорно с контрола върху експорта. И затова дори ние разсъждаваме с тях на тема да организираме в бъдеще една регионална среща, където да поканим съседните на нас страни и на тях да предадем част от своя опит.
През последната година отнехме лиценза на БЕТА – Червен бряг, поради сериозни сигнали за подобни престъпни действия.
Нещо много интересно, господин Абаджиев, което сигурно знаете – преди няколко месеца разкрихме престъпни действия от 2001 г., в началото, тоест по време на предишното правителство. И е много интересно, че те бяха също от “Терем” – Търговище, обаче по време на предишното правителство.
Уважаеми господин Абаджиев, разкрихме други престъпни действия от началото на 2001 г. и тогава директорът също беше незабавно уволнен. Това беше преди няколко месеца. В резултат на това ние свикахме след това една много важна пресконференция, на която присъствахме четирима министри, всички ресорни отговорни министри, шефът на Агенция “Митници”, военният прокурор и още няколко институции, където взехме много сериозни мерки за затягане на външнотърговския режим, включително и по отношение на митниците. Отделно проведохме втора пресконференция, голяма и открита среща с министър Свинаров през м. октомври в неговото министерство. Приехме много добър и радикален Закон за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и т.н., закона с дългото име, както и правилник за неговото приложение. Този закон е един от най-стриктните в цяла Европа и ние сме една от много малкото страни в света, които въвеждат толкова сериозен контрол, като например пълен консенсус при вземане на решения в комисията между четирите министерства на Република България, освен това лицензиране дори на чуждестранните лица, посредници по тези сделки. Правилникът беше приет на 14 ноември, преди очакваната ни покана за НАТО.
Завършвам с това, че реакцията на министър Свинаров и на Министерския съвет преди няколко седмици беше блестяща и като цяло мога да се ангажирам с много положителна оценка за работата на междуведомствения съвет и на комисията. В резултат, разбира се, ние получихме покана за НАТО, но нашите усилия продължават. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Следващият въпрос е също към заместник министър-председателя и министър на икономиката Николай Василев. Актуалният въпрос е зададен от народните представители Петър Мутафчиев и Борислав Борисов относно взаимоотношенията между “Агротехника” АД, гр. Карлово и СПТУМ “Владимир Комаров”, с. Видраре, община Карлово.
Заповядайте, господин Борисов.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър, на 30 септември т.г. АД “Агротехника” прекъсна захранването с ток и вода на намиращото се в непосредствена близост СПТУМ “Владимир Комаров” на основание на неизплатени такси от 4112 лв. за периода 1-4. 1999 г. От представените документи е ясно, че сумата е изразходвана от ЕТ “Зарко и син - Васил Георгиев”, гр. Ихтиман, която е сключила договор с училището, съгласувано с “Агротехника”. Реално дължимата сума от техникума е 254,36 лв. Техникумът не разполага със собствено захранване с електроенергия и вода и технологично е свързано с дружеството.
Уважаеми господин министър, отчитайки факта, че българската държава все още притежава определен дял от акции на АД “Агротехника”, нашият актуален въпрос към Вас е: считате ли, че е нормално българска фирма да пречи на нормалния процес на обучение в българско училище? Какви мерки ще се предприемат от страна на вашето министерство, за да се премахнат пречките и да се възстанови нормалният учебен процес в техникума “Владимир Комаров”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Господин министър, заповядайте, за да дадете отговор на актуалния въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мутафчиев, както и господин Борисов! Най-напред, аз приемам този въпрос с малко учудване, защо когато на едно училище му се спира токът, трябва да бъде сезиран за това министърът на икономиката и той да отговаря за това в парламента. Наистина аз смятам, че щом става дума за ток и за училище, това не е министърът на икономиката, който трябва да отговаря, но след като сте ме попитали, за мен е по-важно въпросът да се реши, а не толкова да говорим по темата.
Ситуацията е следната. Най-напред вие започнахте Вашия въпрос с това, че държавното участие в това дружество е 20 процента. Вие знаете много добре, че по всички разпоредби на Търговския закон държавата като собственик на 20 процента в едно дружество по никакъв начин не може да се меси в оперативната дейност на което и да е дружество, камо ли да отговаря защо е спряло тока на стойност примерно от 4000 лв. Това не е работа на държавата като миноритарен участник. Тя не излъчва изпълнителният директор.
Аз бих могъл да прочета доста подробно фактологията, но за вас е важно в крайна сметка да се пусне токът. Най-напред много ви благодаря за това, че сигнализирахте. Аз си признавам, нямаше да зная, ако Вие не ми бяхте казали. Затова аз веднага изпратих три писма – до министъра на енергетиката, до министъра на образованието и науката и до това частно дружество. Те са взели някакви мерки и оттогава са се случили няколко неща: токът е бил пуснат, но това временно решение не решава централния проблем.
Получих следната информация от “Електроразпределение”, гр. Пловдив. От училището “Владимир Комаров” е постъпила молба в “Електроразпределение” ЕАД, гр. Пловдив, район Карлово за становище за електрозахранване от миналия месец т.г. През м. октомври е издадено такова становище за 60 квт. електроенергия. Има представен проект от училището, който е съгласуван от нас на 27 ноември 2002 г., тоест не много отдавна. За изпълнение на захранването са необходими 25 хил. лв. и въпросното училище ще бъде присъединено съгласно наредбата за присъединяване като отделен потребител на електроенергия. Считам, че това е важното по този въпрос и много се надявам въпросът да бъде решен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Борисов, заповядайте.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ (КБ): Уважаеми господин министър, аз се радвам, че правилно сте разбрали защо задаваме въпроса към Вас. Това е не за да търсим някаква популистка изява, а защото разчитаме на Вашата помощ да се прекрати едно безобразие, което се върши в страната. Как се е чуло и видяло българско предприятие да малтретира по такъв начин българско училище и никой да не може да му въздейства?
Аз мога да ви покажа цяла папка с преписки от страна на училището, районния съд, писмо от страна на Министерството на образованието с молба до този директор, в които се цитира, вижте: “Господин директор, готови сме веднага да подпишем договор само при Ваше писмено съгласие. Моля за среща”. Директорът го няма. Още един път, след като чух Вашия отговор, искам да Ви уведомя, че токът е пуснат само за три дни от завода на училището. Децата учат без ток, сутрин чакат да се разсъмне, за да виждат в стаите. Не взимат часове по информатика, нямат компютърно обучение. И всичко това е заради един български директор Хаджидимитров, когото никой няма сила да накара да се срещне, да разговарят, за да се реши въпросът.
Заради това аз още един път отправям към Вас молба. В училището и в момента няма ток. Използвайте Вашите възможности на министър, за да принудите този директор да седне да разговаря и да прекрати това талибанско отношение към българско училище. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Борисов.
Господин Василев, имате право на дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Мутафчиев! Аз разбирам това, което искате да кажете. Става дума наистина за малко неприятен случай, при който училището не плаща на едно частно дружество, а пък на училището не му е платила една частна фирма. И се получава една верига. Въпросът вероятно ще бъде решен, но дългосрочният проблем е училището да се захранва директно от “Електроразпределение”, Пловдив. Ако постигнем това, тогава те няма да имат нищо общо с дружеството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
С това приключи процедурата по актуалния въпрос от народните представители Петър Мутафчиев и Борислав Борисов към министър Николай Василев.
Уважаеми народни представители до обявения вот на недоверие остават още 10 мин.
Обявявам почивка от 7 мин. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Часът е 13,58, регистрирани са 234 народни представители.
Уважаеми народни представители, влизаме в процедура на гласуване на вотовете на недоверие на Министерския съвет на Република България.
На основание чл. 89 от Конституцията на Република България и чл. 91 и чл. 92 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание народните представители от Парламентарния съюз на Обединените демократични сили са внесли искане за гласуване на недоверие на Министерския съвет на Република България.
Проекторешението гласи:
“Гласува недоверие на Министерския съвет на Република България заради неизпълнение на решение на Народното събрание от 2 октомври 2002 г. в нарушение на чл. 86, ал. 2 от Конституцията на Република България.”
Уважаеми народни представители, гласувайте това проекторешение.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Има процедурно предложение за начина на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ако обичате, гласувайте това проекторешение. (Шум и реплики в Коалиция за България. Народният представител Гиньо Ганев иска думата за процедурно предложение.)
Господин Ганев, не Ви давам думата!
Анулирам гласуването. Има процедурно искане. То е постъпило, господин Ганев, не е необходимо да Ви давам думата. Процедурното искане е постъпило и всички народни представители разполагат с него.
Има предложение за тайно гласуване на вота на недоверие. По това процедурно предложение моля парламентарната зала да даде своя вот.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ, идва към трибуната): Моля да ми дадете думата, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това е процедурното предложение, което е направено, господин Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Господин председателю, не се правят писмено тези предложения! Когато се направи писмено, трябва тук да се представи. Тогава се казва, че едно предложение е направено. И даже ако видите внимателно текста на чл. 54, ще видите, че всеки, който не е съгласен от една парламентарна група, трябва да си изложи становището. Ето текста на чл. 54: “Изслушва се по един народен представител от парламентарна група, която не е съгласна с направеното предложение за тайно гласуване”. Но направеното предложение ще бъде направено, ако някой го представи. Нямаме писмена демокрация и писмен парламентаризъм ние. И без това достатъчно далеч отидохме - когато има писмени отговори на въпроси на народни представители, им ги раздаваме като поща.
Аз настоявам да ми дадете думата да представя направеното писмено предложение! Това е процедурата! И няма да злоупотребя с времето, текстът казва две минути.
Имам ли думата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате думата.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Благодаря Ви.
Дами и господа, начинът на гласуване на едно искане за бламиране на правителство не е банална процедура. Според мен тя е част от същността на парламентарната демокрация. Защото застъпвам становището и не само аз, а и всички, които сме подписали, че искането на недоверие е едно персонално гласуване. Всяко персонално гласуване, което прави парламентът, се подчинява на общия принцип на Конституцията, чл. 10, че то е всеобщо, равно и т.н., при тайно гласуване. Има ли по-персонален въпрос от този да избереш министър-председател или да искаш неговото деинституиране? Може ли това да не бъде тайно? Може, защото така го тълкуваме и така го правим.
Ако в този случай - вот на доверие или на недоверие – не се приложи тайното гласуване, кажете кога тази възможност на Конституцията, а и на правилника, ще се приложи? Или тази възможност ще остане един кактус в увяхващата розова градина на българския парламент? Говоря съвършено сериозно! Нещата са много по-важни. Тайното гласуване изправя народния представител пред себе си. Той е носител на свободен мандат, а не на мандат на парламентарни групи. И ако той е така свободен и независим, автономен и независим от страхове и притеснения, той трябва да се произнесе тайно. Всичко друго е безсмислено да се твърди. Това, че СДС не го правеше в течение на един мандат, това ли узаконява решението на Конституцията?
Аз искам да ви кажа откровено, че няма друг случай в цялата парламентарна практика, помислете си – ние избираме Съвета за електронни медии явно, избираме кого ли не явно, поне вотът на доверие или на недоверие да бъде таен. Това е избор! В този случай парламентът действа не като народни представители, а като избирателно тяло. И понеже избирателното тяло се подчинява на общия принцип, аз мисля, уважаеми господин председателю, че и възражението, което се прави обикновено за прозрачност, е смешно. Не може под формата на прозрачност да се посяга на плата на Конституцията и то ако не е плат, а е прах, това да се превърне в един тензух, през който да прозира голото любовно желание на тромави любовници да нарушават конституционализма!
Моля и да подкрепите това предложение. (Ръкопляскания в КП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли от ръководствата на другите парламентарни групи някой, който желае да вземе отношение по направеното процедурно предложение за тайно гласуване? Не виждам.
В такъв случай поставям на гласуване направеното процедурно предложение за тайно гласуване на вотовете на недоверие.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 234 народни представители: за 49, против 181, въздържали се 4.
За процедурен въпрос? Заповядайте, господин Стоилов.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, моята процедура е във връзка с гласуването на проектите за решение, тъй като Вие не споменахте наличието на два проекта за искане вот на недоверие към правителството, а нашият проект е да се гласува недоверие на Министерския съвет на Република България с министър-председател Симеон Сакскобургготски за това, че на 18 ноември 2002 г. при преговорите с Европейската комисия по глава 14 "Енергетика", в противоречие с решението на Народното събрание от 2 октомври 2002 г., пое задължението да се закрият 3 и 4 блокове на АЕЦ "Козлодуй" през 2006 г.
Нашето искане има конституционно основание да бъде гласувано в съответствие с чл. 89, ал. 3 на Конституцията и искам да кажа защо. Там е посочено като основание да не се иска гласуване на такова решение, ако предложение за такова е направено след като бъде прието решението.
Нашето предложение е внесено в съответствие с тази процедура, в която ние се намираме и в момента, затова аз настоявам от името на нашата парламентарна група, в зависимост от резултата на гласуването на първото решение, по-нататък да бъде подложен на гласуване и вторият проект за решение, защото депутатите могат да се ориентират при формиране на своята воля както от субектите, така и от мотивите на искания вот на недоверие по една и съща тема. И процедурата ще приключи в момента, в който има окончателен резултат по тези два проекта.
Благодаря Ви, господин председател, и се надявам, че тази конституционна процедура ще бъде спазена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Дали приключихме с процедурните предложения? Струва ми се, че да.
Подлагам, първо, на гласуване проекторешението, внесено от Парламентарния съюз на ОДС, което представих преди малко.
Гласували 236 народни представители: за 100, против 134, въздържали се 2.
Това решение не се приема. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
Има думата госпожа Весела Драганова за обяснение на отрицателен вот. (Смях и весело оживление в ПСОДС и КБ.)
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа народни представители и министри! Днес с чиста съвест гласувах против единния, а след малко и другия вот на недоверие към правителството на НДСВ от страна на трогателната синьо-червена опозиция. Гласувах "против", защото ОДС поиска вот на недоверие към сегашното правителство за решение, което именно тяхното правителство подписа и предреши с Меморандума от 1999 г., а БСП, пригласяйки им с дружни усилия, счете, че това ще бъде трамплинът им към бъдещото управление.
"Против", защото пак вие използвахте явни безпочвени лъжи, подплатени с мрачни сценарии, с цел да обезверят и всеят ненужен страх в сърцата на хората. Защото да бъдете конструктивна опозиция, да мислите и действате, надхвърляйки своята ретроградна същност, въпреки подаваната нееднократна от нас – управляващите, ръка, се оказа непосилна летва за вас.
Накрая ще ви цитирам думите на 11-годишния Марио Балабанов, запитан какво ще стане, ако СДС и БСП се обединят. (Ръкопляскания и подвиквания от ПСОДС.) - "Чалга ще стане. Нали вече се посрамиха по един път. Стига сме им гледали простотиите" – край на цитата. Дори децата не ви вярват вече, дами и господа, а те са чисти и непорочни.
Завършвам, перефразирайки думите на големия български държавник Стефан Стамболов: "Ние ще правим каквото трябва, пък нека историята ни оцени по достойнство". (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Драганова.
Това беше обяснение на отрицателен вот.
Има ли други желаещи?
Има думата господин Влахов.
КАМЕН ВЛАХОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин премиер, дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители! Аз също искам да обясня моя отрицателен вот. Моят отрицателен вот е свързан с нещо, което беше много позитивно по време на нашите разговори преди подписване на прочутото споразумение, с което след това Народното събрание излезе с решение.
Искам да попитам вас, уважаеми колеги от ОДС, и вас, уважаеми колеги от Коалиция за България, кога бяхте искрени – тогава, когато бяха совалките в парламента и нашият парламент с консенсус прие решение за доброто на нашата страна, или когато в резултат на това решение нашите представители постигнаха успех и в Прага, както се надявам, че ще постигнем успех и в Копенхаген?
Вие твърдите, че правителството е нарушило Конституцията. Обаче, уважаеми колеги, Конституцията освен буква, има и дух и мисля, че духът на нашата Конституция беше спазен. Или ще говорим за секундата, нула часа, по-скоро двадесет и четири часа на 31 декември 2006 г. или една секунда след нула часа на 1 януари 2007 г.? Защо бяха необходими тези изпълнения, които неминуемо ще имат отзвук и в Европа?
Аз се отнасям с необходимото уважение към опозицията, но, вярвайте ми, не разбирам това и смятам, че българският парламент в случая ще вземе отговорно решение и по втория вот, тоест те ще бъдат отхвърлени, защото нашето правителство направи този пробив, който вие, господа и отляво, и отдясно, не успяхте да направите. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Влахов.
Това беше второ обяснение на отрицателен вот.
Има ли други желаещи? Не виждам.

Известно е, че е постъпил и втори проект за решение за гласуване на недоверие на Министерския съвет на Република България. Този проект за решение гласи:
“Проект
РЕШЕНИЕ
Народното събрание на основание чл. 89 от Конституцията на Република България и чл. 91 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Гласува недоверие на Министерския съвет на Република България с министър-председател Симеон Сакскобургготски за това, че на 18 ноември 2002 г. при преговорите с Европейската комисия по Глава четиринадесета “Енергетика” в противоречие с решението на Народното събрание от 2 октомври 2002 г. пое задължението да се закрият 3 и 4 блокове на АЕЦ “Козлодуй” през 2006 г.”
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване този проект за решение за недоверие на Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 234 народни представители: за 98, против 132, въздържали се 4.
Това решение не се приема. (Ръкопляскания от мнозинството.)
За обяснение на отрицателен вот думата има госпожа Мариана Асенова.
МАРИАНА АСЕНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин министър-председател на Република България, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри! Аз гласувах “против” внесените вотове на недоверие не само, защото те са противодържавни, насочени срещу защитата на националните ни интереси, аз гласувах най-вече “против” теснопартийното политическо противопоставяне помежду ни, когато става въпрос за отстояване на националните приоритети на България. Аз гласувах “против” еуфоризма на съюзяването на опозицията като плод на връщането на двуполюсния модел. Аз гласувах “против” траура от конфронтацията помежду ни. Гласувах “против” стремежите за пропукването на единството на нацията ни. Гласувах “против” сърдитите физиономии на СДС и на БСП, защото аз познавам техните мечти за по-скорошното приемане на България в Европейския съюз и познавам и техните сълзи, когато тези процеси се забавят. Аз гласувах “против” страданието на нашата демокрация, когато се водят необмислени, егоистични битки помежду ни.
България – това не сме само ние тук в тази зала. България – това са хората, които ни слушат и гледат всеки ден, уморени от непрекъснатите политически конфликти и стремежи за надмощие. И точно ние сме тези, които трябва да докажем, че можем да бъдем толерантни едни към други, ако искаме и народът ни да бъде толерантен към нас.
Далеч не съм първата, нито последната, която ще припомни какво пише на входа на тази сграда. Не искам да допускам мисълта, че в представите на народа ни съединението, което прави силата се е превърнало в един декоративен елемент от фасадата ни. Не е трудно всички да застанем зад националното съгласие и да прекратим най-накрая политическите спекулации. Убедена съм в политическото изтрезняване на СДС и на БСП и оттук нататък се надявам, че ще вървим заедно към обединена Европа. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Асенова.
За второ обяснение на отрицателен вот думата има господин Станимир Илчев.
Заповядайте, господин Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин премиер, господа министри, уважаеми колеги! Гласувах, естествено, два пъти против внесените вотове. За мен целият замисъл се свеждаше до една провокация и то елементарна. Нямаше нужда да изхабим вчерашното парламентарно време, за да се убедим взаимно – вие в крехкостта на вашата аргументация, а ние в прозрачността на вашите причини. Станахме свидетели, както и цялото общество, на една широкомащабна, но зле скроена абордажна акция срещу държавния кораб. (Ръкопляскания от блока на НДСВ и ДПС.) Тази терминология е по-понятна на тази секция от парламента, но е на път да стане достъпна и за другата секция. Тази терминология я използвам не защото съм дефектиран от работата ми в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, а защото е най-лесният начин да разберем какво се целеше да се постигне. Целеше се, кой знае защо с особен, нездрав ентусиазъм, да се постигне обратимост в курса към най-важните национални задачи, да се разбие онази нова национална енергия, която успя да се акумулира около поканата ни за пълноправно членство в НАТО, която ще получи само след броени дни своя нов измерител.Целяхте да ревизирате нещо, което след известно време никой нямаше да ви прости. Вашето спасение е в това, че пропаднахте.
Искам да завърша с позоваването на една добре известна библейска максима: “Пътят през Ада минава през две врати и двете са в човешката душа – едната е вратата на гнева, а другата е вратата на общността”. При вас се получи странна комбинация от движение и през двете врати едновременно. (Ръкопляскания от блока на НДСВ и ДПС.) През едната от вратите се устремиха хора, жадни за власт и превърнали, за съжаление, тази зала в свой поминък в продължение на 12 години. (Ръкопляскания от блока на НДСВ и ДПС.) През другата врата се устремиха тези от вас, които не издържаха на напора на гнева да си върнат отново същото – властта. (Силно тропане с крака от блока на ПСОДС.) Това може и да стане, но след като изтече целият мандат на това правителство с този министър-председател. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от блока на НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Илчев.
Има ли желаещи за трети вот? Заповядайте, госпожо Марина Василева.
МАРИНА ВАСИЛЕВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер и господа министри, господа депутати!
Искам да обясня своя вот на недоверие… (Силен смях и ръкопляскания от опозицията.) Прощавайте, против вота на недоверие гласувах! Да, получи се малка грешка. Исках да обясня защо гласувах против вашия вот на недоверие.
Вчера внимателно слушахме и чухме силно нападателни, силно оправдателни изказвания, в които звучеше една нотка на тъга по миналото ви управление. Говорехте за социалното положение на този народ, който разговарял по спирки и магазини. Защо сега се сетихте за тях, господа? Къде бяхте през тези години, когато управлявахте? Сега, когато получихме покана за НАТО, когато подсигурихме 13-а пенсия, което не се беше случвало толкова години (шум на неодобрение от блока на ПСОДС), вие се сетихте да говорите за социалното положение на този народ. Господа, най-добре е…
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Уважаеми господа!
МАРИНА ВАСИЛЕВА: И другари, да. За мен те са господа. Най-добре е да се свиете в ъгъла, срамувайте се за положението, до което докарахте България. (Ръкопляскания от блока на НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Василева. С това се изчерпи възможната процедура.
Думата иска министър-председателят на Република България господин Симеон Сакскобургготски.
Заповядайте, господин премиер. (Ръкопляскания от блока на НДСВ и ДПС.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми госпожи и господа депутати, уважаеми госпожи и господа министри!
Дебатът, който се проведе вчера показа, че в България вече са утвърдени демократическите европейски парламентарни практики. Благодаря на всички, които взеха участие в дискусията. Искам да ви уверя, че няма аргументи, които не уважавам, когато спорът се води по доброто на бъдещето на България. Диалогът в политиката и многообразието на мнения раждат по-добри решения на проблемите, които стоят пред страната. Държа да подчертая, че противно на някои изказвания вчера, уважавам институциите и винаги съм ги уважавал. В този контекст отговорното е решенията да се вземат именно въз основа на Конституцията и законодателството на Република България. Правителството, което оглавявам, се е съобразявало и ще се съобразява с българската Конституция, както и ще продължи да защитава националните ни интереси. Особено благодаря на всички онези, които сега ни подкрепиха, подкрепиха правителството и нашата политика.
От тази най-висока трибуна - българския парламент, категорично заявявам, че правителството и управляващото мнозинство ще продължат целенасочената си и последователна политика за модернизация на страната ни, подчертавам, за модернизация на страната.
Полагаме всички усилия да получим по недвусмислен начин подкрепата на страните-членки за присъединяване на България към Европейския съюз не по-късно от 1 януари 2007 г. Очакваме на предстоящата среща на Европейския съвет в Копенхаген тази подкрепа на стремежа на България да намери израз в прецизна пътна карта, която да не поставя нови условия и да подчертае необратимостта на процеса на присъединяване на България към Европейския съюз, да съдържа ясни цели, които ще позволят на България сама да определя скоростта на присъединяването към Европейския съюз, да определи съществена финансова подкрепа за България като израз на признание за нашите усилия.
Използвам случая да подчертая, че по отношение на членството на България в НАТО ще продължим с неотслабващо темпо да изпълняваме ангажиментите си по присъединяването и в периода на подписването на присъединителните протоколи и тяхната ратификация. Основните приоритети са модернизацията на Въоръжените сили, реформата в съдебната система, борбата с престъпността и корупцията.
Уважаеми госпожи и господа! Правителството и управляващото мнозинство ще продължат да работят за просперитета и конкурентността на българската икономика в общото европейско пространство.
България е и ще продължи да се развива като енергиен лидер в региона и то не само с АЕЦ “Козлодуй”, а и с АЕЦ “Белене”. (Ръкопляскания от блока на НДСВ и ДПС.)
Най-важният ангажимент за нас и лично за мен, понеже съм последователен в действията си, е повишаването на жизнения стандарт на всеки български гражданин. Утвърждаването на България като функционираща пазарна икономика ни позволява в още по-голяма степен да разгърнем инвестиционна политика и перспективите пред бизнеса. С постигането на стабилен икономически растеж ще увеличим и възможностите си за още по-активна социална политика.
Уважаеми дами и господа народни представители! Нека всички в тази зала насочим усилията си за постигането на тези цели, защото всеки един от нас носи отговорност за съдбата на отечеството. А както неведнъж съм казвал, ние, българите, обединени и мотивирани сме способни на чудеса. Благодаря ви за вниманието. (Депутатите от НДСВ и ДПС стават прави. Бурни и продължителни ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин премиер.
С това се приключи процедурата по гласуванията.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,32 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Асен Агов

Юнал Лютфи


Секретари:
Ралица Агайн

Наим Наим