Председателствал: заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Сийка Димовска и Весела Лечева


ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам заседанието.
Предлагам на пленарния състав проектопрограма за работата на Народното събрание за периода 30 януари - 1 февруари 2002 г.:
1. Второ четене на законопроекта за приватизация и следприватизационен контрол.
2. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
3. Първо четене на законопроекта за изменение на Закона за административните нарушения и наказания.
4. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията.
5. Първо четене на законопроекта за сделките с компенсаторни инструменти.
6. Първо четене на законопроекта за убежището и бежанците.
7. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за издаване на европейски патенти, Европейска патентна конвенция и на Акта за ревизиране на Конвенцията за издаване на европейски патенти.
8. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване.
9. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки.
10. Избор на представители на българския парламент в Европейския конвент.
11. Парламентарен контрол.
Освен това, на основание чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е постъпило предложение от Парламентарната група на Коалиция за България за включване в програмата на Народното събрание за тази седмица на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане. Този законопроект на това правно основание ще бъде включен в програмата на Народното събрание в петък, когато изтече срокът.
Освен това е постъпило предложение от народния представител Лъчезар Тошев за включване в седмичната работа на Народното събрание на законопроекта за Ефорията "Зограф". Неговата молба е този законопроект да бъде включен в програмата за 30 януари 2002 г., тъй като той е председател на комисията и желае да присъства на разглеждането му.
Тъй като този законопроект не е включен в програмата, която ви прочетох, подлагам на гласуване направеното предложение от народния представител Лъчезар Тошев в програмата за работата на Народното събрание за периода 30 януари - 1 февруари, да бъде включен законопроектът за Ефорията "Зограф".
Моля, гласувайте.
Гласували 164 народни представители: за 34, против 129, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване програмата за работа на Народното събрание за тази седмица така, както беше предложена.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 126, против 1, въздържали се 19.
Дневният ред е приет.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 23 до 29 януари 2002 г.:
Проект за решение за промени в постоянни комисии на Тридесет и деветото Народно събрание. Вносител: Любен Корнезов.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта. Вносител: Весела Лечева и група народни представители. Водеща е Комисията по въпросите за децата, младежта и спорта и Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт. Вносител: Йордан Митев и група народни представители. Водеща е Комисията по транспорт и телекомуникации и Комисията по правни въпроси.
Законопроект за званията в науката и изкуството и за образователната и научна степен "доктор". Вносител: Георги Панев и група народни представители. Водеща е Комисията по образованието и науката и Комисията по здравеопазването.
Проект за решение относно избор на заместник-председател и членове на Комисията за регулиране на съобщенията. Вносител: Йордан Митев.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица. Вносител: Йордан Нихризов. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за ратифициране на Допълнителен протокол № 11 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия. Вносител: Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Проект за решение за определяне наименование на висши училища. Вносител: Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по образованието и науката.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯТА И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОННИЯ КОНТРОЛ.
На заседанието миналия петък прекъснахме дебата по чл. 3 от законопроекта.
Моля, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Стигнахме до дебатите по чл. 3 от законопроекта. Мисля, че бяхме в режим на дебати във връзка с предложенията на комисията и многобройните предложения на депутатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли допълнително желаещи да вземат отношение по чл. 3 преди да го подложа на гласуване?
Има думата господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, това е един много важен текст - един текст, който определя самата идеология на този законопроект. Той е изключително важен и предлагам да го приемете така, както е предложен в последен вариант от Комисията по икономическата политика.
Държа да обърна внимание на това, че тук става въпрос за това, че подлежи на приватизация държавното участие в капитала на търговски дружества. Държавни предприятия, които не са преобразувани в търговски дружества, не подлежат на приватизация. Искам да го отбележа, защото в пресата се появиха определени твърдения, че, виждате ли, някои държавни предприятия подлежали на незаконна приватизация. В случая "Ръководство Въздушно движение". Това просто не е вярно. Държавните предприятия изобщо не подлежат на приватизация. Те са извън обхвата на този закон. Това трябва да бъде напълно ясно. Приватизира се само участие в държавни и общински дружества. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За реплика има думата господин Миков. Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Димитров, още от предишния закон, приет през 1992-1993 г. имаше задължение, няколко пъти подновявано, всички предприятия, държавни фирми по Указ № 56, различни други правни и организационни форми на стопанска дейност да се приведат в съответствие с Търговския закон. Така че дори да съществуват днес някои такива, извън специално, "суи генерис" такива в отделни закони, то това е една ненормална ситуация да подлежат по закона за преобразуване в търговски дружества.
Господин министре, може ли да кажете колко такива непреобразувани предприятия има в България, защото досега законът беше за преобразуване и приватизация, а сега приемаме Закон за приватизация и следприватизационен контрол, което според мен означава, че в България вече няма непреобразувани дружества - държавни фирми, държавни предприятия и пр., освен тези, които само по силата на закон са такива. Колко са тези предприятия? Мисля, че случаят с РВД и други такива случаи също трябва да бъдат приведени в съответствие или поне да ни дадете някакъв отговор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За дуплика - господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Искам да направя една кратка дуплика на изказването на господин Миков.
Да, това е важен въпрос, но искам да обърна внимание, че все пак ние в момента се занимаваме със Закона за приватизацията. Преобразуването е извън обхвата на този закон. Доколко ще има преобразуване, това просто не се урежда с този закон. Ние говорим само за приватизацията и моля да обърнете внимание на това. Говорим само за приватизация на държавно участие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За изказване думата има господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господин министър, господа народни представители! Тъй като аз говорих по ал. 2 и вече аргументирах възраженията си, няма да се връщам към тази тема, но ще използвам възможността да кажа няколко изречения по ключовата за този законопроект ал. 1.
Според мен единственото предимство на този текст е, че той ограничава корупцията в процеса на стартиране на приватизацията, тъй като понякога самото решение дали да се обяви едно търговско дружество с държавно участие за приватизация, е предмет на разнопосочни интереси и това наистина може да поражда проблеми, каквито споменах. Но оттам нататък този автоматизъм на приватизацията, който извън забранителния списък изисква държавата да се освободи от цялото си участие, според мен нарушава необходимите баланси в икономиката с оглед различните форми на собственост и възможностите държавата да въздейства в ключови направления.
Но даже и да приемем една по-активна приватизационна политика, която включва най-големите търговски дружества, към която в редица направления имам резерви, възниква въпросът няма ли държавата да остави някакво участие за себе си в търговски дружества със стратегическо значение. Става дума за Българската телекомуникационна компания, за "Булгартабак", защото тук е казано "държавното участие в капитала на всички търговски дружества". И излиза, че след като това държавно участие изцяло се обяви за приватизация, после самото правителство няма основание при преговорите да каже какъв дял е необходим за държавата, за да може тя да осъществява някакво регулиране и участие в тези отрасли. И след година-две ще се изправят тук сигурно колегите и ще питат защо не се изкупува тютюнът, защо пазарите на български цигари се стесняват, а не се разширяват. Само че тези въпроси трябва да се задават сега, а не постфактум, тъй като ние често се случва да констатираме проблемите, когато сами са създадени от законодателството и от управленията на различни правителства.
Затова аз смятам, че целият чл. 3, както и много други разпоредби в законопроекта пораждат не само правно-технически проблеми и противоречиви тълкувания, но като че ли са израз на една политика, която не е съвсем определена, освен нейните крайни либерални уклони, които, пак казвам, няма да доведат, опасявам се, до резултати много по-добри от досегашните в областта на приватизацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Стоилов.
Заповядайте, господин Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стоилов, до голяма степен съм длъжен да се съглася с Вас и да направя някои пояснения.
Най-напред, за ролята и целта на ал. 1 на чл. 3. Вие сте прав, че половината от причината ние да предложим такава алинея е точно това, което казахте: да се ограничи корупцията при решението кога да се обяви една сделка за приватизация. Вие много добре знаете от най-новата ни история какво се получаваше, в колко много случаи приватизационните процедури или нарочно се забавяха, за да не се продават нещата, защото съответният купувач не е готов, или пък напротив - те се ускоряват за един определен купувач. Тази епоха приключва с тази алинея.
Втората причина обаче е, че просто ние не вярваме, управляващото мнозинство не вярва, че повече оттук нататък държавата може успешно да управлява стотици хиляди дружества, където тя има държавно участие. Говоря за мажоритарно и за миноритарно участие.
Втората половина на Вашето изказване беше посветена на темата дали държавата трябва да продава цялото свое участие или не. Според мен ключът тук е, че държавата трябва да продаде своето мажоритарно участие, тоест целта на този закон е да приватизира над 50 на сто от акциите или съответно дяловете на тези търговски дружества. Целта е държавата да загуби контрол, а не да има контрол.
Оттук нататък наистина въпросът е какво става, дали държавата трябва да запази някакъв миноритарен дял или не. Има аргументи и в двете посоки. Вие сте абсолютно прав: ако държавата няма никакъв дял в "Булгартабак холдинг", тогава как тя ще може да защити своите интереси, например изкупуването на тютюна?
Но тук имам два коментара. Първият коментар е: кажете ми едно дружество от хилядите, които са приватизирани до момента, където държавата има миноритарен дял и където тя по някакъв начин за последните години е успяла да прокара някакъв свой интерес. Ще ви дам пример. Дори там, където държавата има златна акция, дори там, където имаме златна акция с много сериозни права, дори и там ние не успяваме на практика нищо да направим.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Защото зле се управлява.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Ние се опитваме да управляваме по-добре. Просто нашата философия е, че по принцип държавата не винаги ще успява достатъчно добре да управлява това.
Може ли да ми кажете някакво дружество с държавно миноритарно участие, където държавата впоследствие, години след приватизацията, е успяла да повиши стойността на това свое миноритарно участие? Тоест, например да се приватизира "Солвей - Соди" през 1997 г. на определена цена на акция, след това частният собственик да подобри дружеството, да подобри управлението и години след това държавата да постигне по-висока продажна цена на останалия си дял. Такъв случай, уважаеми дами и господа, няма. Такъв случай няма!
Ние в момента се опитваме да направим това. Опитваме се при десетки и стотици дружества, където продаваме миноритарните дялове, много стабилно да защитим държавния интерес. Ние водим съдебни дела, водим преговори, понякога не особено приятни, с мажоритарните собственици, задължаваме ги да зачитат интереса на миноритарните акционери. Уверявам ви, през последните шест месеца вие и на терена на капиталовите пазари, и на дружества, които не са публични почти не можете да намерите случаи, където държавата да е загубила, тоест откровено да е била измамена там, където има миноритарен дял. Но през последните 10 години аз мога да ви дам десетки примери.
В този закон има и други членове, които казват, че за някои дружества от стратегически интерес, като например "Булгартабак холдинг" или БТК, ще се предлагат приватизационни стратегии. Приватизационната стратегия за БТК например предвижда, че няма целият дял на държавата да бъде обявен за приватизация веднага, защото това е едно дружество, където ние вярваме, че при новия начин на управление на държавните активи ние ще успеем да защитим държавния интерес и в бъдеще ще вземем по-голяма стойност на акция, отколкото ако ги продадем сега. Така че, с други думи, аз съм длъжен хем да се съглася с това, което казахте, хем да уточня, че по принцип ние искаме да продадем цялото държавно участие с малки изключения там, където ще има специална стратегия, която казва нещо малко по-различно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други желаещи да се изкажат по чл. 3? Господин Папаризов, заповядайте.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Аз също като колегите предлагах ал. 1 на чл. 3 да отпадне и когато това не можа да стане в Комисията по икономическата политика, в по-нататъшни текстове поне се правят опити да се определи във времето този процес, неясен процес на приватизация, който започва с този закон, защото в момента всичко се обявява за приватизация и оттук нататък зависи от технологическия, от експертния капацитет на Агенцията за приватизация и се получава една двойнственост по отношение на всички тези държавни фирми.
Включили сме по-нататък определени крайни срокове за дейността на агенцията, за подготовка на правни анализи, но това са едни много половинчати решения, за да може по някакъв начин да се ограничи вредният ефект от по-скоро политическото, а не практическото заявление в ал. 1 на чл. 3, че всичко се приватизира. Законът, след като обявява всичко в приватизация, никъде не дава възможност това желание на правителството да се реализира с реални действия и по същество се превръща в една декларативна норма, която само засилва неясността в стопанските субекти.
Нямах намерение да се изказвам, но последното изказване на господин министъра ме накара да се замисля какво той по същество ни казва. Той казва, че държавните предприятия в България не се управляват добре. След това обаче ни каза, че и частните предприятия не се управляват добре, тъй като държавата не е могла да реализира миноритарния си дял по по-висока цена от тогава, когато е извършила първоначалната продажба. Той ни каза това, което всички ни казват в чужбина, че в България трудно ще дойдат инвеститори, докато не се създадат условия за по-добро управление на предприятията, не се направят промени в Търговския и другите закони за защита на миноритарните акционери, за защита на собственика от мениджъра на предприятието, за по-голяма прозрачност, тоест все въпроси, които не следват от този закон и по които Министерският съвет трябва да внесе предложение.
В предизборната си програма НДСВ постави редица от тези въпроси. Сега ние отново ги заменяме с това кой е добър и кой е лошо стопанин. Мисля, че така далеч няма да стигнем и така се бяга от проблема, защото въпросът не е дали държавата може да управлява или не може да управлява, а дали правителството чрез подходяща законова база създава такъв климат в България, че всички фирми - държавни, частни и общински, да се управляват добре, да има контрол над това управление, да има защита на акционерите, особено миноритарните, на собствениците - от мениджърите, да има ясна финансова дисциплина и въобще да бъде развито това законодателство, което в крайна сметка сега уж приемаме от Европейския съюз, но не правим нищо, за да прилагаме на практика.
И, разбира се, да бъде сериозно променена съдебната система, за да могат стопанските субекти да доказват своите права в съда, да получават дължимото им, да са спокойни да сключват дългосрочни договори. При такава анархия и в съдебната система, и в цялостното законодателство по отношение на управлението, аз питам господин Василев, как частните предприятия ще се управляват добре, при липса по същество на условия за конкуренция, тъй като цялото това законодателство, което сега се създава, и все по-голямата намеса на държавата, и все по-голямото ограничаване на малките и средни фирми, и мълчаливото подкрепяне на монопола на големите, вече частни фирми, аз се питам как така и те ще управляват по-добре своите предприятия.
И нека да не поставяме така абсурдно въпроса - държавните предприятия се управляват зле, а частните се управляват добре, а да видим какви са причините в законодателството всички предприятия да могат да не се управляват добре, ако по една или друга причина така реши техният мениджър. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Папаризов.
Други желаещи за изказване няма.
Подлагам на гласуване първо предложенията, които не са приети от комисията по този текст.
Първото предложение е на народния представител Янаки Стоилов. То не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 161 народни представители: за 42, против 111, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е направено от народния представител Михаил Миков. То също не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: за 35, против 88, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Господин Миков, доколкото си спомням, на предишното заседание направи предложение в залата, ако неговото писмено предложение, отразено в доклада, не бъде прието, да се гласува отлагането на разглеждането на целия чл. 3, поради неперфектност на неговата редакция. Така ли беше, господин Миков? Добре.
Подлагам на гласуване предложението, направено от господин Миков, да се отложи разглеждането на чл. 3 от законопроекта.
Гласували 150 народни представители: за 50, против 97, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 3 в редакцията му, предложена от комисията.
Гласували 138 народни представители: за 105, против 31, въздържали се 2.
Текстът е приет.
Преминаваме към чл. 4.
Господин Димитров, моля, докладвайте предложенията по него.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 4 има предложение само от народния представител Михаил Миков:
В чл. 4 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 да стане ал. 4 и да се измени така:
"Чл. 4. Приватизационните договори се подготвят и сключват от Агенцията за приватизация, съответно - от общинските съвети или упълномощен от тях орган, съобразно компетентността им по чл. 3, ал. 3".
2. Алинея 2 да отпадне.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 4. (1) Приватизацията на държавното участие в капитала на търговски дружества, както и на обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие, се извършва от Агенцията за приватизация.
(2) Приватизацията на общинското участие в капитала на търговски дружества, на обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на сто общинско участие, както и на обекти по чл. 1, ал. 2, т. 3 се извършва от общинските съвети или определени от тях органи".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи да се изкажат по чл. 4?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Предложил съм този текст не само поради редакционни съображения. Първият въпрос, който се поражда при прочита на чл. 4, е кой извършва приватизацията на държавното участие в капитала в дружества под 50 на сто държавно участие. И такъв прочит е възможен на този текст. Ще ви го прочета: "Приватизацията на държавното участие в капитала на търговски дружества, както и на обособени части от търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие се извършва от Агенцията." Тоест, може да е ясно, че става въпрос само за обособени части от търговски дружества с 50 на сто в капитала. Или най-малкото това тук при обсъждането да прозвучи.
Но вторият въпрос според мен е по-важен. Възможно ли е при прочита на този текст да се възлага на инвестиционни посредници или на други посредници, каквито имаше около Агенцията за приватизация, извършване на самата приватизация? Или само в случаите и хипотезата на чл. 5 е възможно това?
Такова решение ли се постига? И дали целият процес на приватизацията ще се извършва единствено и само от тези органи? Аз се съмнявам, че те ще могат да се справят и в определени моменти ще трябва да възлагат тази дейност. Защото до момента процедурата беше, че за определени дейности по приватизацията това се възлагаше на органи извън агенцията, включително и на министерства. В момента излиза, че това е възможно само при хипотезата на чл. 5, тоест само чрез инвестиционни посредници.
В крайна сметка смятам, че текстът ще е много по-ясен, ако се запише в моята редакция - "приватизационните договори се подготвят и сключват от Агенцията за приватизация, съответно от общинските съвети". Иначе, че приватизацията се извършва от агенцията и от общинските съвети, е ясно, защото тези органи на едно друго място сме ги упоменали.
И какво се включва в процеса на приватизацията? Като се тръгне от решението, както беше досега, или решенията вече са взети със самото публикуване на списъка. Да, решения за метод.
Смятам, че ще е много ясно, ако във финалната фаза се каже, че това са органите, те носят отговорност, те ангажират държавата, те представляват държавата. И текстът ще бъде много по-ясен, изчистен и недвусмислен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря ви, господин Миков.
За реплика има думата господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Една съвсем кратка реплика. По същество господин Миков е прав. Така е, трябва да бъде ясно, че приватизацията на държавното участие се извършва от Агенцията за приватизация. Значи това е един от стълбовете на този закон. Цялата приватизация на държавното участие поначало и въобще на обособените части, се осъществява в държавни дружества, се концентрира в Агенцията за приватизация, което позволява създаването на единна практика.
Сега не се предвиждат възможности да се упълномощават други лица, за да извършват те приватизацията. Значи агенцията не може цялостно да прехвърли тези свои правомощия на други лица, а само при условията на чл. 5, обърнете внимание, може да се възлагат на трети лица извършването на отделни експертни дейности, свързани с подготовката за приватизация. Но това става наистина само за отделни действия - за експертни дейности, а не за сключването на договорите. Агенцията за приватизация е страна по договорите и тя не може да упълномощава други лица. С други думи, тя носи цялата отговорност, тази администрация, за приватизацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други желаещи да се изкажат?
Има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
И от репликата на господин Димитров просто разбрах, че той по същество приема това, което казва господин Миков. За да има пълна яснота, защо не приемете неговото предложение като ал. 3 към първите две алинеи? Вярно, че ще е много подробно изписано, но тогава всичко ще бъде ясно.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Мисля, че е ясно.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Мисля, че не е съвсем ясно. Не виждам до каква степен това би могло да реши въпроса. Разбира се, както прецените.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други желаещи? Няма.
Моля, гласувайте предложението на господин Миков по чл. 4.
Гласували 131 народни представители: за 35, против 81, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Папаризов - предложението на господин Миков да стане ал. 3 на чл. 4 в редакцията му, приета от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 49, против 65, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на Комисията по икономическата политика за съдържание на чл. 4 от закона.
Гласували 131 народни представители: за 110, против 3, въздържали се 18.
Член 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 5 има предложение от народния представител Светослав Лучников - в чл. 5, ал. 1 думата "възлага" да се замени с думите "може да възложи".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
След това има последователно предложения от народните представители Даниел Вълчев, Валери Димитров, съвместно предложение от Рамадан Аталай, Несрин Узун, Юнал Тасим, Арсо Манов, Хюсеин Чауш, които са приети от комисията.
Има предложение на Алекси Алексиев, което е прието от комисията.
Има предложение от народния представител Панайот Ляков - в чл. 5, ал. 1, думите "на инвестиционни посредници, подготовката и сключването на приватизационна сделка" да се заменят с думите "след провеждане на конкурс на спечелилия го инвестиционен посредник да подготви и сключи приватизационна сделка".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Има предложение на народния представител Михаил Миков, което е прието от комисията.
Има предложение на народните представители Никола Николов, Иван Иванов и Петър Жотев - досегашният чл. 5 да стане чл. 6 и в ал. 2 думите "Агенцията за следприватизационен контрол", както и думите "или със следприватизационния контрол" се заличават.
Комисията по икономическата политика не приема това предложение.
Предложение на Комисията по икономическата политика за цялостна редакция на чл. 5:
"Чл. 5. (1) В случаите на продажба на акции чрез публично предлагане Агенцията за приватизация или общинските съвети възлагат на инвестиционни посредници подготовката и сключването на приватизационната сделка.
(2) Агенцията за приватизация, Агенцията за следприватизационен контрол и общинските съвети могат да възлагат на трети лица извършването на експертни дейности, свързани с подготовката за приватизация или със следприватизационния контрол, включително процесуално представителство, при условия и по ред, определени от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По чл. 5 има ли желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, колеги! Ние ще оттеглим своето предложение, неговата втора част. Мотивите за това са, че по-късно в закона бяха възприети нашите предложения за уреждане на статута на Агенцията за следприватизационен контрол. По същество ние сме удовлетворени от институционалното изграждане на тази Агенция за следприватизационен контрол и затова оттегляме своето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Николов.
Други желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Член 5, ал. 1 е типичен пример за противоречие между две от целите на Закона за приватизация - прозрачност и бързина. Явно, с този текст се цели тази процедура на публично предлагане на акции да става бързо. Само че това ще бъде за сметка на прозрачността, защото изобщо не е ясно по какви критерии ще бъде избиран този инвестиционен посредник. Това става тера инкогнита и може би въпросът не е толкова важен по отношение на комисионата, която ще получи този инвестиционен посредник, а по-скоро за възможността чрез тази сделка да се получи чиста спекулация. Наскоро имаше такъв пример за покупко-продажба на акции на "Нефтохим" - цена на акция 1 лв., продажба след това 30 лв. Тридесет пъти, което си е чиста спекулация, една спекулативна операция, извършена на борсата.
Нищо не пречи при подбора на такъв инвестиционен посредник да се извърши точно такава спекулативна операция, след като не е ясно как Агенцията за приватизация от многото инвестиционни посредници ще избере точно един, който трябва да продаде акции на дадено предприятие на борсата.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Е, как? Ясно е как ще се избере.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: То е ясно как, да. Затова аз смятам, че моят текст е по-коректен, защото, когато има условия на конкурса, инвестиционният посредник вече не може да мърда при осъществяване на сделката. Той трябва да спази тези условия и да продава акциите, примерно, на определена цена, определен процент и т.н.
Затова, уважаеми колеги, аз смятам, че с този текст се нарушава целта, дефинирана в чл. 2, а именно прозрачността на този закон, който аз по принцип подкрепям като философия. Благодаря ви за вниманието.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Ляков, ще те подкрепим, колкото и да ти е неприятно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ляков.
За изказване, господин Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ляков, слушах внимателно това, което казахте. Всъщност, няма противоречие между това, което ние сме се опитали да направим като вносител, и това, което Вие казвате. Аз никога не съм си мислил, че Агенцията за приватизация може да избере инвестиционен посредник без конкурс. Просто не сме смятали, че това е необходимо да се запише в този закон. Но в същото време няма причина да отхвърлим това, което Вие казвате. Щом така ще стане по-ясно, разбира се, че ще има конкурс, нека да го запишем в закона.
Така че аз, след като размислих, смятам, че е разумно да приемем Вашето предложение.
А междувременно, ако желаете, мога след това да Ви поясня за това, което се случи с "Нефтохим", отделно.
Едно последно пояснение. Приватизацията чрез борсата е най-прозрачната и може би най-евтин вид приватизация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Василев.
Други желаещи да вземат отношение по чл. 5?
Госпожо Дончева, заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Моят въпрос, уважаеми колега Димитров, е за процесуалното представителство в ал. 2. Предвидили сте Агенцията за приватизация и за следприватизационен контрол и общинските съвети да могат да възлагат на трети лица извършване на експертни дейности, свързани с подготовката за приватизация или със следприватизационния контрол, включително процесуално представителство.
Нали процесуалното представителство е представителството в съдебната процедура? За какво става дума всъщност? Ако искате да му дадете да представлява агенцията, т.е. да му дадете пълномощия, кажете го така. Всъщност Вие, като сключвате договора, дела ли ще водите, за да го сключите? Обикновено дела се водят, след като има спор във връзка с някакъв договор. Кажете защо тук съществува думата "процесуално представителство", когато говорим за сключването на договори! Знам, че "процесуално представителство" означава да упълномощиш адвокат да ти води дело. Чак дотолкова знам. Кажете сега Вие какво сте имали предвид с текста!
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Е, това са несериозни работи!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Ама, как са несериозни работи, господин Димитров! Аз Ви гледам по трети текст. Това, което Ви е ясно, понеже вече Ви е тегаво да се занимавате със закона и някой започва да намира някакви грапавини по текста, къде по-груби, къде по-малки, Вие нервничите. Кажете ни сега, ето, тук колегата Казак гледа насреща и се усмихва. И той е дипломиран юрист. Ето, и господин Соколов се усмихва. Обяснете ни на нас сега, ние не сме много грамотни хора, какво значат думите "процесуално представителство", включени тук! И ако може да ни обясните в какво се изразява извършването на експертните дейности по ал. 2. По какво се различават те, какви са? Кого искате да упълномощавате? На кого да възлагате тия експертни дейности - също.
Не може при сключването на договора да говорите за процесуално представителство. За него ще говорите, когато някой започне да се съди с някого за неизпълнение.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Тук не се говори въобще за договори. Обърнете внимание - цялостна подготовка за приватизация.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Тогава за какво Ви е процесуално представителство? При подготовката на договора в съд ли ще ходите да говорите за процесуално представителство?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Добре, може ли да отговоря все пак? Много въпроси се натрупаха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за изказване, господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Общо взето дискусията придобива характер на това да се убеждаваме дали водата е мокра или не. Горе-долу натам вървят нещата и аз съжалявам наистина, че това е разход на парламентарна енергия, но няма как.
Извършването на експертни дейности, свързани с подготовката за приватизация или за следприватизационния контрол? Искам да поясня, че става въпрос за такива дейности като правни анализи, оценяване, може да се наложи да се извършат определени технически действия.
За процесуалното представителство. Тук специално искам да обърна внимание, следприватизационният контрол, съгласно утвърдилата се практика, която сега този закон легитимира, е един гражданско-правен контрол - контролира се доколко купувачът изпълнява своите задължения по договора. И тук най-често може да се наложи например да се водят дела, да се упълномощават определени юристи, адвокати, за да могат да участват в определени процесуални действия пред съдебен или друг правораздавателен орган. Аз не виждам какво неясно има в този текст и защо трябва да обсъждаме един очевиден текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Димитров, аз съжалявам, че трябва да ангажираме цялата зала с изясняване между кого и кого е договорът за приватизация - между държавата, от една страна, и между частно физическо или юридическо лице, или както Вие ги делите още, на наши и чуждестранни? И държавата има специализиран орган за приватизация, специализирана администрация сте го кръстили сега - че агенцията става към Министерския съвет. И в щата на този специализиран орган, на тази специализирана администрация има поне десетина юристи. И аз определено смятам, че интересите на държавата по спорове, включително и гражданско-правни, трябва да се защитават от юристи, които са на работа в държавната администрация. Другото означава, че просто в тези звена трябва да има само един юрисконсулт, който да им оправя трудовите правоотношения, и да се възлага на външни адвокати да защитават държавния интерес. Така ли си представяте действието на тези органи? Правният отдел на Агенцията за приватизация към момента предполагам, че не е по-малко от 8-10 души, отделно преди и в министерствата имаше такива правни отдели, които защитаваха интересите, включително и по линия на следприватизационния контрол. Когато има неизпълнение на сключен договор, отиват в съда и от името на едната страна по договора, в случая държавата, те, представлявайки я, защитават държавния интерес. Аз си представям, че там ще има хора, които ще защитават държавния интерес, бидейки на щат към държавата.
Затова предлагам формално, госпожо председател, да отпадне "включително процесулно представителство", да останат тези експертни дейности, въпреки че аз затова исках там да е ясно едно - че приватизационните договори се подготвят и сключват от органите по закон. Защото аз не знам като експертна дейност ли може да бъде провеждането на едни преговори и изготвянето на някакъв договор или това не е експертна дейност? Затова бях предложил в предишния вариант текста, който ми отхвърлихте, за да е ясно едно: каквото иска друго да възлага, но две неща - подготовката на договора и сключването му - се извършват от агенцията и от общинския съвет. Или от съответната агенция към общинския съвет, каквито вече агенции са изградени като специализирани органи. За да е ясно кой отговаря, кой пие и кой плаща цялата тази работа. Имаше случаи на такива приватизационни посредници при предишното управление, на които без спазване на Закона за обществените поръчки се възложи сключването на сделки. След 5-6 месеца господин Божков се усети и вкара един текст в закона със задна дата, че за дейности по приватизация не се прилага Закона за обществените поръчки. Това беше в 1998 г., можете да прочетете стенограмите. Измежду тези посредници има един "Ресико", широко неизвестен, от пет години досега никой не е видял този английски "Ресико", който продаваше "Видахим". И аз казах и на единия шеф на агенцията, и на другия, че ще бъде престъпление, ако се плати на тези хора. Сигурно им е платено, не съм се занимавал да проверявам.
Тоест тук трябва да има една пределна яснота, за да няма съмнение, че тези дейности, които са свързани с приватизацията, са далавера. Затова ние искаме да е ясно, затова предлагах предишния текст - за договора и сключването да е ясно кой е отговорен. А не господин Филчев да образува сега за сделките срещу неизвестен извършител. Кой е този неизвестен извършител, който продаде "Балкан"? И пак така ще стане - той възложил на оня с оня договор, той...
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Това е целта в крайна сметка, нали?
МИХАИЛ МИКОВ: Отговорността трябва да е много ясна - кой отговаря, кой подписва, кой пие, кой плаща. За това става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Господин Миков, аз съм съгласен поначало с Вашите съображения, само че искам да обърна внимание на обстоятелството, че тук има ред. Обърнете внимание, всички тези дейности по възлагане на трети лица стават при условия и по ред, определени от Министерския съвет в подзаконов акт. Значи дори тук виждате, че законодателят се опитва в подзаконов акт да уреди тези отношения, не ги оставя на практиката на двете агенции.
И понеже споменахте "Балкан", да кажа един пример: когато се гледат споровете там, нормално е да има наш процесуален представител, едва ли само юристите в агенцията биха могли да се справят пред някой чуждестранен арбитраж, да кажем, в Париж или в някой друг град. Нормално е да вземеш и френски адвокат в тези ситуации. Проблемът е, че това става по ред, определен от Министерския съвет. Не виждам тук никакъв проблем, текстът е напълно коректен в това отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Други желаещи? Няма.
Подлагам на гласуване първо предложението на народния представител Светослав Лучников, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 29, против 93, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
За процедурно предложение - заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, моля да подложите на прегласуване текста, като ще се постарая с две изречения да обясня на залата за какво става дума. В текста, който се предлага от комисията, се предвижда агенцията, респективно другите органи, да възлагат. В предложението на господин Лучников е "могат да възлагат". Тоест презюмира се, че по принцип те ще си го извършват сами, а само когато има нужда, ще възлагат.
Смятам, че това е много полезна редакционна поправка. Изпитвам неудобство, че аз, депутатът от левицата, трябва да стана да го мотивирам, но моля да допуснете прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Дончева, но професионално съм провокирана да Ви отговоря, че продажба публично на акции в българското право на Фондова борса може да става единствено и безусловно само чрез инвестиционен посредник, така че няма да подложа на прегласуване Вашето предложение.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Пише "подготовката и сключването". Сключването - да, но подготовката могат да си я извършват и сами.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване направеното предложение от господин Миков в чл. 5, ал. 2 думите "включително процесуално представителство" да отпаднат.
Гласували 126 народни представители: за 33, против 82, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 5 в редакцията му, предложена от комисията, с уговорката, че в нея се включва предложението, направено от господин Ляков. Затова редакцията на ал. 2 на чл. 5 придобива следния окончателен вид:
"(2) В случаите на продажба на акции чрез публично предлагане Агенцията за приватизация или общинските съвети възлагат на инвестиционни посредници подготовката и сключването на приватизационна сделка след провеждане на конкурс на спечелилия го инвестиционен посредник..."
Моля, гласувайте чл. 5, предложен от комисията, с редакционната добавка, направена в залата.
Гласували 130 народни представители: за 126, против 1, въздържали се 3.
Член 5 е приет.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, само за момент искам да обърна внимание, че в редакцията, в която беше предложена ал. 1, може да се получи известно двусмислие. Затова бих помолил да уточним редакцията и, ако сметнете за необходимо, да прегласуваме ал. 1, на която предлагам текстът да бъде в следната редакция:
"(1) В случаите на продажба на акции чрез публично предлагане Агенцията за приватизация или общинските съвети възлагат след конкурс на инвестиционни посредници подготовката и сключването на приватизационна сделка."
Тоест да е ясно, че конкурсът се отнася до посредника, а не до сключването на самата приватизационна сделка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, действително редакцията е удачна.
Поставям на прегласуване текста на ал. 1 на чл. 5.
Гласували 126 народни представители: за 125, против няма, въздържал се 1.
Член 5, ал. 1 с новата редакция се приема.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да обърна внимание по въпроса за прегласуванията. Много често при нас се поставя този въпрос. Понякога председателят допуска прегласуване, понякога - не допуска. Текстът на нашия правилник в сегашната му редакция е категоричен: председателят няма право на преценка.
Член 58, ал. 2 казва: "Когато процедурата по гласуването или резултатът от него бъдат оспорени веднага след приключването му, председателят разпорежда то да бъде повторено. Резултатът от повторното гласуване е окончателен".
В минали правилници наистина беше дадено право председателят да преценява дали има основание да се иска прегласуване или не. И тогава се налагаше едва ли не народният представител, който предлага прегласуване, да мотивира защо иска прегласуване, дали народните представители са разбрали точно за какво се гласува, какво е едно или друго предложение.
Обръщам внимание, наистина с оглед на това, когато бъде направено такова предложение, председателят просто трябва да го постави на прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви за това уточнение, господин Соколов.
Господин Димитров, преминете към следващия член.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Преди това, уважаема госпожо председател, искам да направя едно процедурно предложение - в залата да бъде допуснат господин Сабри Галиб, който е член на Изпълнителния съвет на Агенцията за приватизация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване процедурното предложение.
Гласували 125 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 4.
Предложението се приема.
Квесторите да поканят господин Галиб в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 6 има предложение от народния представител Панайот Ляков - в чл. 6, ал. 1, 2 и 3 думата "планове" да се замени с думата "програми".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Има предложения от народния представител Михаил Миков - в чл. 6 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, изречение второ, думите "Министерския съвет" да се заменят с "Народното събрание".
2. В ал. 2 думите "оповестяват публично" да се заменят с "публикуват".
3. Алинеи 3 и 4 да отпаднат.
4. Алинея 5 да стане ал. 3 и да се измени така:
"(3) Решенията на органите за приватизация се мотивират."
Комисията по икономическата политика не приема предложенията по т. 1, 2 и 3 и приема по принцип предложението по т. 4.
Предложение на народния представител Атанас Папаризов - в чл.6 да се създадат нови алинеи 1а и 1б:
"(1а) Годишният план за приватизация се внася до 31 октомври на предходната година от Министерския съвет в Народното събрание, което го обсъжда и приема преди приемането на Закона за държавния бюджет."
Предложението за нова ал. 1а не се приема.
Предложението за нова ал. 1б е прието по принцип от комисията.
Предложение на народния представител Йордан Нихризов - в чл. 6, ал. 4 и 5 да отпаднат.
Комисията не приема предложението.
Предложение на народните представители Аталай, Несрин Узун, Юнал Тасим, Арсо Манов и Хюсеин Чауш - в чл. 6 ал. 4 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител Алекси Алексиев - в чл. 6 ал. 4 и 5 да отпаднат.
Комисията не приема това предложение.
Има предложения от народните представители Никола Николов, Иван Иванов и Петър Жотев - в чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 накрая се добавя "и се представят в Народното събрание".
2. В ал. 2 думите "със съдържанието по ал. 1" се заменят с думите ", които съдържат приоритетите в дейността им за съответния период".
3. Алинея 3 и 4 да отпаднат.
Комисията не приема предложенията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
"Чл. 6. (1) Агенцията за приватизация изготвя годишни планове за работа, които съдържат приоритетите в дейността й за съответния период и се оповестяват публично. Годишните планове включват и прогноза за приходите и разходите, която се представя за одобряване от Министерския съвет преди приемането на Закона за държавния бюджет за съответната година.
(2) Общинските съвети изготвят и оповестяват публично годишни планове за работа със съдържанието по ал. 1.
(3) Приемането на годишните планове за работа по ал. 1 и 2 не е условие за вземане на решения и за действителността на сключените приватизационни сделки.
(4) Органите за приватизация огласяват основанията за промяна на своята практика.
(5) Решенията на органите за приватизация са мотивирани."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Пантелеев.


ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! По този текст са направени няколко смислени предложения, които не разбирам защо са отхвърлени от комисията.
Първо, бих желал да кажа, че по ал. 1, второто изречение, както е записан текстът, че в годишните планове се включва и прогноза за приходите и разходите, които се представят за одобряване от Министерския съвет, не се съдържа задължение към Министерския съвет да одобри тези планове.
Аз не зная каква е целта на вносителите - може би само да ги внесат за одобрение или за сведение.
Има два варианта - или задължаваме Министерския съвет да ги одобри или да не ги одобри, или ги представяме за сведение.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Прогнозата се одобрява.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Вие преценете. Начинът, по който сте изписали текста, той ги представя за сведение, не произтича задължение. Бихме могли да кажем: "които се одобряват", ако искате да се промени това, а и да е задължително одобряването, трябва да напишем "които се одобряват". Иначе остава, че са представени там за сведение.
Отделен е въпросът за това дали трябва да влизат в Министерския съвет или в Народното събрание. Аз също поддържам тезата, че след като Агенцията за приватизация е избрана от Народното събрание, трябва да има и някаква форма на контрол.
Колкото до ал. 2 - пределно ясно е за какво са направени тези предложения, не само от господин Миков, доколкото успях да видя, а и от други.
Какво значи "общинските съвети оповестяват публично"? Те биха могли да го оповестят във ведомственото или кварталното кафене и изцяло да отговаря... Нито се третира начинът, по който трябва да става това оповестяване - с писмен текст, къде, как ще тапицираме съседните стени на други сгради ли - за какво става дума?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По тяхна преценка.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Предложението е ясно като бял ден - "публикуват". Това е в духа на тази прозрачност - истинска, за която вие записахте специален текст в Общите положения. Не виждам защо трябва лошото познаване на българския език да служи за аргументи и някакъв инатлък, та да не се приемат едни перфектно направени предложения от колегите, които са в комисията.
Тук настоявам за онова, което е предложил господин Миков - "публикуват се", и толкоз.
За мен е неясно какво прави ал. 4 по начина, по който е изписана точно в този член, тъй като тук се говори за основание за промяна на практиката. Тоест, тези основания могат да бъдат в много широк диапазон - поне така се разбира. И тъкмо в члена, в който се третират годишните планове, фигурира и такава алинея.
Аз предполагам, че това е била една от причините колегите да предложат тя да отпадне.
Освен това тук - "огласяват". По същия начин употребата на този глагол може да бъде критикувана, както и в предходната ал. 2.
Във връзка с ал. 5. Както текстът на вносителя, така и текстът на господин Миков са много по-добри. Текстът на вносителя е "съдържат мотиви". Отделен е въпросът дали решенията се предхождат, придружават или съдържат мотиви, но поне е ясно, че трябва да има мотиви за взетото решение. Това, което предлага господин Миков, е също достатъчно ясно - че решенията на органите за приватизация се мотивират.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: То се приема от комисията.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Да, само че Вие сте написали, че решенията на органите за приватизация са мотивирани. Тоест, това е съвършено друго. Да, те са мотивирани от гледна точка на това, че някой предварително ги е обсъждал и т.н. Но не съдържа изискването там да са описани мотивите и те да фигурират в самото решение. Те са мотивирани с оглед на това, че след дълга процедура - обсъждане и прочие. Така че трябва да остане един от двата текста - или на господин Миков, който според мен е малко по-добър - "се мотивират", или на вносителя, че "съдържат мотиви". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пантелеев.
Господин Нихризов, заповядайте.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В чл. 6 се съдържат две алинеи, за които стана въпрос и в предното изказване - ал. 4 и 5, които предлагам да отпаднат.
За какво иде реч? В ал. 4 е написано, че органите за приватизация огласяват начина, по който прилагат закона и основанието за промяна в своята практика, а ал. 5 казва, че решенията на органите за приватизация съдържат мотиви.
Ако приемем, че е естествено да се съдържат мотиви, както и да го запишем в закона, то ми е интересно как органите за приватизация могат да тълкуват закона и да го променят и доколко това спомага за една ясна и прозрачна приватизация.
Казахме и гласувахме в чл. 2, където беше затворен духът на закона в бутилката, на чл. 2. Там пишеше, че приватизацията трябва да бъде прозрачна и трябва да има равнопоставеност между отделните субекти. Доколко този член, в който се оказва, че Агенцията за приватизация трябва да тълкува закона и да си сменя правилата на практиката, спомага както за равнопоставеността, така и за прозрачността?
Неслучайно има предложения за отпадане от всички парламентарни групи за изменяне на този текст, защото се оказва, че текстът е двусмислен и може да доведе до най-различна практика при приложението на този закон. Дори и фактът, че най-накрая комисията се е опитала все пак да даде някаква редакция на ал. 4, тя все пак е запазила промяната на практиката, която се разрешава от Агенцията за приватизация. И дори и да са отпаднали думите, че агенцията едва ли не ще тълкува закона по собствено основание, то все пак е запазена практиката да си се изменя както си иска, съобразно нейните виждания и съответно взетите решения, става твърде съмнително дали не се отнасят и за ал. 4, когато най-мотивирано може да каже, че променя практиката в зависимост от това кой участва в приватизацията и кой - не.
Аз смятам, че този текст по никакъв начин не спомага нито за духа на закона, който беше така ясно деклариран и написан, нито пък за една прозрачна и равнопоставена приватизация.
Затова предлагам и поддържам предложението си текстът на ал. 4 да отпадне, като създаващ възможност за развитие на корупционни процеси в процеса на приватизация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Нихризов.
Заповядайте, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз не мога да се съглася с преждеговорившите.
Първо, по отношение на ал. 1 "Годишните планове включват и прогноза за приходите и разходите, която се представя за одобряване..."
Значи агенцията е задължена да представи за одобряване от Министерския съвет тази програма, а право на Министерския съвет e да я одобри или да не я одобри. Това значи "за одобряване". Очевидно е, че не е за сведение, защото щеше да пише иначе "за сведение". Но ние не можем да кажем "и Министерският съвет я одобрява", защото той може да не я одобри. Това е нормално.
Що се отнася до използваните глаголи "оповестяват", "огласяват", идеята е следната. Ако пишем "публикуват", веднага се задава въпрос: къде - в "Държавен вестник" ли, в централен ежедневник ли, в местен вестник ли? Идеята е да има прозрачност, тоест, по някакъв начин, може и чрез Интернет, може и по местни кабелни телевизии, може по всякакъв начин да се огласи, да бъдат известни програмите и плановете както на агенцията, така и на общинския съвет.
Мястото на ал. 4 е точно тук. Защото ал. 4 продължава идеята за прозрачност на процеса на приватизация. Значи, първо, ние знаем какви са програмите, знаем плановете и на общинския съвет, и на агенцията, но ние трябва да знаем и каква е практиката на тази агенция. Аз не виждам нищо лошо тази практика да се публикува дори в специализирани издания. Защото абсурдно е да се мисли, че агенцията ще каже: от днес нататък можете да пратите за промени, защото идва господин Пенчев да приватизира, затова вече правя друга практика специално за него. Разбира се, че не става дума за това - за корупционни практики. Става дума за това да знаем, че агенцията в тези случаи има такава и такава практика, а не за един случай да се действа по един начин, а за друг аналогичен случай да се действа обратното. Трябва да има яснота.
Що се отнася до ал. 5 задължително е решенията да бъдат мотивирани, защото досега те не бяха. Когато едно решение не е мотивирано, когато ние не знаем защо агенцията примерно отказва по-нататъшни преговори, защо агенцията отказва да приватизира дадено предприятия, макар че е открита процедура, такива случаи имаше много досега, но като не знае мотивите, не може да има и защита срещу такива решения. Тези мотиви са необходими и за съдебния контрол, защото съдът не може да прецени законосъобразността на решението на органа, ако той няма мотиви.
Но тук съм съгласен, че граматически е по-правилно да се каже: "Решението на органите за приватизация се мотивират." Какво значи "са мотивирани"? Ами ако не са мотивирани? А това "се мотивират" вече вменява в задължение на органите да излагат мотиви за всяко свое решение. Затова аз съм склонен да приема редакцията на господин Миков на ал. 5. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Заповядайте, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Господин Пенчев, няма противоречие като говорим за второто изречение. Когато напишеш на български език "която се представя за одобряване", не произтича никакво задължение за Министерския съвет да се произнесе по това. Тя му е представена, но към него задължение няма. Затова трябва да запишем "която се одобрява от Министерския съвет", което съгласно приетите правила и текстови прийоми в законодателството означава, че той може да я одобри или да не я одобри, но е задължен да я разгледа. Мисля, че това е пределно ясно.
Когато говорим за "оповестяване", "огласяване", всеки конущмак е огласяване, господин Пенчев, тук на ухо и къде ли не.
Затова трябва да запишем, че се "огласяват", ако щете, чрез медиите или, че се "публикуват". В противен случай ще дадем правото на тези разумни хора от органите за приватизация да преценят къде и доколко това е необходимо, тъй като става дума за планове. Произтича минимално задължение, което ще има своите последици, докато така, както е записано, могат и да не направят нищо и да твърдят, че са го огласили и оповестили. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За дуплика има думата господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Пантелеев! Аз пак поддържам, че според мен граматически правилно е "за одобряване". Щом е за одобряване, очевидно е, че Министерският съвет има задължение да я разгледа. Ако беше "за сведение", тогава нямаше да има това задължение. Но ние не можем да кажем "Министерският съвет я одобрява", защото ние по този начин го задължаваме да я одобри. Ние не му даваме възможност да я върне примерно за преработване.
А що се отнася до "оповестяване", Вие сам казахте, че това са разумни хора в тези органи и очевидно оповестяването няма да бъде на събрание на трима души в градинката, а ще бъде по един подходящ начин. Защо трябва да ги ограничаваме точно във вестника или в медиите? И в кои точно медии - в електронните медии ли ще бъде? Няма смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Ляков, заповядайте.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Не заради социалистическия привкус на думата "план", когато в България имаше много насрещни планове, които се разминаваха, но не катастрофираха, а за по-голяма яснота и обвързаност на този текст с годишната програма за приватизация. Вие знаете, че Министерският съвет представя в Народното събрание всяка година програма за приватизация, която се обсъжда тук, гласува, приема или отхвърля. Аз виждам тези наречени "годишни планове", като годишни програми, които са детайлизирани части от годишните програми, съответно на Агенцията за приватизация, т.е. на държавата и на общинските съвети, т.е. общинските годишни програми за приватизация.
Затова смятам, че терминът "програма" е по-точен. Колегата Пенчев, говорейки преди малко, непрекъснато използваше този термин, което показва, че думата "план" не е достатъчно ясна и категорична, а още повече в нея има някакъв елемент на неустановеност, неопределеност, възможност за неизпълнение и т.н. Не е беда, ако се приеме и по този начин, но аз ви казвам: според мен тези планове, наречени за работа, трябва да представляват детайлизирани части от годишната програма за приватизация съответно на агенцията и на общинските съвети. Според мен е по-точно да бъдат наречени "програми за работа", където детайлно вече ще се разглежда дали по отрасли, отделни сектори и т.н. Между другото в годишната програма за приватизация се съдържат както приоритети, така и записаните тук прогнози за приходите и разходите, които са съществен елемент от всяка програма за приватизация.
С това исках да защитя моето предложение, а вече залата ще реши дали да го подкрепи или не. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Ганчев.
ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Госпожо председател, господин Ляков, уважаеми народни представители! Аз искам да защитя позицията на комисията и формулировката на ал. 1 на чл. 6, като смятам, че тя е точна и обоснована. Защото терминът или понятието "план" се употребяваше не само в условията на държавния социализъм, но се употребява много широко в практиката на съвременното западно социално пазарно стопанство. Въведено е за първи път активно на държавно равнище от Франция през 1947 г. Там има генерален комисариат по планиране, има практика на индикативно планиране, стратегическо планиране, така че планът е много строго определена нормативна система с много по-точно определени субекти, цели, средства, пътища и санкции за неизпълнение на тези поставени цели.
Така че аргументите за неопределеност, в социалистическа обремененост и т.н. са несериозни и некомпетентни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ганчев.
За реплика има думата господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Аз не съм оспорвал планирането като дейност и никога не съм казвал, че в съвременната пазарна икономика не се използва планирането за създаване на стратегии било на фирмено равнище, било на национално равнище.
Аз много ясно казах, че според мен по-точният термин в случая е "програма", защото вече ние го използваме и създаваме такава програма за приватизация и на общинско, и на национално равнище. Ако сега Ви попитам, господин професоре, да ми кажете какво включва този план за работа, аз съм сигурен, че няма да можете да ми кажете. Какво значи план за работа на Агенцията за приватизация, след като вече има приета годишна програма за приватизация, в която има и приоритети, има и приходи и разходи, има всичко в нея? Какво ще включва този план за работа освен детайлизиране на елементи от тази програма? Нищо друго, нищо друго!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Папаризов, заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Проблемът тук, разбира се, не е само редакционен и едва ли въпросът е за ролята на плана. По-скоро става дума, че с новия чл. 6 ние отстъпваме от досегашната практика една цялостна програма за приватизация, включваща не само финансовите разходи - те са в размер на определен процент от приходите - да се одобрява от Народното събрание ежегодно преди приемането на държавния бюджет. Аз самият с предложението да се създаде ал. А на чл. 6 предлагам именно тази практика, която съществува от приемането на Закона за приватизация досега - на предишния закон - и съответно на приватизацията в България, да бъде запазена, тъй като с новите текстове се намалява ролята на Народното събрание.
Дори в моето второ предложение да се запази текстът, свързан със стратегии за отрасли с монополно положение или свързан с развитие на инфраструктурата, дори това предложение, което е прието по принцип от комисията, е отразено по-рано в чл. 3 по един доста неясен начин. По същество от моето предложение, което е много конкретно, е записано вече и това приехме: "Министерският съвет предлага за одобрение от Народното събрание на стратегия за приватизация на определени отрасли или дружества". "Определени отрасли или дружества" - очевидно от Министерския съвет. Както виждате, и с този текст, който частично е приет, се избягва ясното задължение, което досега съществуваше в закона - Министерският съвет непременно да предлага такива стратегии за всички ключови отрасли, които предстоят за приватизация и засягат обществените услуги. Това в крайна сметка са най-важните за нас услуги, не само тока и парното, за които толкова много се говори, но и водата, нещо, което е още по-чувствително, ако приватизацията в този отрасъл и концесионирането не се извършват на основата на стратегия. Сега вече с приетия текст за тези важни отрасли ние разчитаме на добрата воля на Министерския съвет, а не на изричен текст на закона.
Ограничавайки в новата редакция на ал. 1 задълженията на агенцията да представя програми чрез Министерския съвет в Народното събрание, ограничавайки ги чрез тези планове, които, разбира се, са много добро средство, но в случая са описани доста неясно и се свеждат едва ли не само до планове за приходите и разходите - такова впечатление може да се създаде - чрез това ограничение се създава още едно ограничение на правата на Народното събрание.
Аз моля все пак да поставите на гласуване и двете ми предложения, тъй като едно, че възпроизвеждат досегашни текстове, свързани с прозрачността на закона, които имат смисъл, второ, дават ясно случаите, когато Министерският съвет представя стратегии в Народното събрание и запазват правото на парламента да бъде органът, преди приемането на бюджета, който да одобри програмите за приватизация, а не заменят това право на Народното събрание просто с едно обсъждане в Министерския съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Николов, имате думата.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ОДС): Уважаеми колеги! Аз подкрепям предложението, което беше направено от господин Панайот Ляков. Досега използваният термин не е "планове", а са "програми", като един от елементите на плана е да има и времеви график. Очевидно тези планове, които се имат предвид в чл. 6, няма да съдържат такъв времеви график, което означава, че не са план, а са програма за приходи и разходи и програма за приватизация.
Затова аз предлагам наистина да приемем неговото предложение, още повече, че той го обоснова съвсем логично и правилно.
Искам да защитя и нашите предложения. Аз също смятам, че има доста опасна теза в ал. 4 на чл. 6, а именно, че органите за приватизация огласяват начина, по който прилагат закона и основанията за промяна на своята практика. Разбира се, комисията прие нашето предложение поне да отпаднат думите "начина, по който прилагат закона", защото ясно е, че начинът за прилагане на закона е самият закон и не може да има нещо различно. Другото създава чувството, че Агенцията за приватизация има специална юрисдикция, което очевидно не може да бъде така.
Останало е обаче все пак в предложението на комисията ал. 4 да гласи:
"(4) Органите за приватизация огласяват основанията за промяна на своята практика."
Какво значи това да огласят начина за промяна на своята практика по прилагането на този закон? Това означава, че ние създаваме възможност и амнистираме промяната на практиката по прилагането на този закон само с едно просто обявяване, че са променили практиката си.
Очевидно това е невъзможно и аз ви предлагам наистина да отпадне ал. 4. Правя предложение да приемете нашето предложение, макар и видоизменено, да отпадне ал. 4 от чл. 6.
Останалите наши предложения ги оттегляме, защото сме удовлетворени от това, че в чл. 3 ние записахме, че ще се приемат стратегии за приватизация, които ще се обсъждат и приемат от Народното събрание. Това според мен е достатъчно.
Дали програмата за приватизация ще се представя в Народното събрание или не, е въпрос, който ние трябва да решим. Безспорно тази програма за приватизация трябва да бъде обсъдена в Комисията по икономическата политика. Иначе другото би било много несериозно. Надявам се, че такава ще продължи да бъде и практиката на Комисията по икономическата политика.
Така че, в края на краищата, оттегляйки своето предложение, за да не губим времето на Народното събрание да гласува неприетите предложения, аз правя предложение за отпадане на ал. 4 на чл. 6. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Николов.
Има ли други желаещи за изказване по текста?
Заповядайте.
НЕСРИН УЗУН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Взимам думата във връзка с чл. 6, ал. 4 и във връзка с нашето предложение за отпадане на ал. 4. По принцип ние имахме резерви по отношение на начина, по който прилагат закона, специално към този текст, и след приетото редакционно предложение на комисията оттеглям нашето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Узун.
Други желаещи? Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, искам да направя някои пояснения по този текст, който също смятам, че изразява една ясна философия на закона. Член 6 е насочен към това да конкретизира тази част от целта на закона, която говори за открита и прозрачна приватизация. Тук няма никакви противоречия между целта на закона и разпоредбите на чл. 6.
По повод на изказването на господин Пантелеев искам да поясня, че годишните планове включват и прогноза за приходи и разходи, която се представя. Именно прогнозата за приходите и разходите се представя за одобрение на Министерския съвет и това е, разбира се, във връзка с предстоящото приемане на Закона за държавния бюджет в съответната година. Просто Министерският съвет наистина трябва да има предвид приходите и разходите, за да ги включи в годишния бюджетен закон. Мисля, че това е един съвсем ясен текст.
В това, че създаваме задължение на Министерския съвет да разгледа тази прогноза, не виждам нищо лошо.
По-нататък - публичното оповестяване. Колеги, наистина публикуването много стеснява възможностите на общинските съвети в тази насока. Мога да ви дам няколко примера. Публичното оповестяване може да се направи чрез поставяне на тези планове на общодостъпни места, в сградата на самия съвет, където хората най-често отиват, когато имат нужда да посетят тази сграда, с оглед на отношенията им с общинската администрация. Или например, може да бъде поставено на такова общодостъпно място като общинския пазар. Няма нищо лошо в това, че даваме възможност за едно по-широко тълкуване на закона. Проблемът е наистина да бъдат направени публично достояние тези общински планове.
Съмнявам се, че една обикновена публикация във всекидневника, впрочем едва ли във всички общини има всекидневници, може да доведе до такова нещо. Така че публикуването е един текст, който определено ще ограничава общинските съвети.
По-нататък - знаменития вече чл. 6, ал. 4. Искам да кажа, че тук като че ли се проявява или тотално неразбиране на този член, или определена злонамереност. Може би употребявам силна дума, но какво означава този текст? Този текст е насочен към това, че органите по приватизацията тълкуват и прилагат закона. Те създават практика по прилагане на закона. И това не е характерно, съжалявам, само за особена юрисдикция, господин Николов. Всеки административен орган, който прилага един закон, го тълкува, прилага и създава някаква практика чрез своите административни актове. И сега, въпросът е тази практика да бъде последователна и да бъде предвидима. Искам да обърна внимание, че сегашният закон в това отношение е пълна катастрофа, и най-вече свързаните с неговото прилагане подзаконови актове.
За каква последователна практика можем да говорим? Аз преди време си позволих в пленарна зала да цитирам тези текстове, но пак ще ви обърна внимание на действащата Наредба за търговете. Цитирам чл. 12, ал. 7 от нея:
"В случай, че Надзорният съвет на Агенцията за приватизация или Министерският съвет не одобри приватизационна сделка, Изпълнителният съвет на Агенцията за приватизация взема решение за прекратяване на процедурата за приватизация чрез търг и за освобождаване на депозита на участника в търга."
Няма обяснение, няма мотивиране. Значи на приватизиращите органи е дадено правото да правят каквото си искат - дадено им е правото на пълен произвол. Ето, това искаме да избегнем с този текст. Да е ясно, че трябва да бъдеш последователен в своята практика. Когато в девет случая се е прилагал законът по определен начин, а в десетия го правиш по коренно противоположен начин, трябва да е ясно. С други думи, този текст е насочен към това, многократно съм го изтъквал и в комисията, действията на приватизиращите органи да бъдат предвидими. Това е текст, който повишава предвидимостта за инвеститорите, за купувачите, повишава сигурността в приватизационния процес.
Това е, което липсва в сегашния закон и е достойнство на новия законопроект, а не недостатък, както се опитват тук да го изкарат много хора, едва ли не, че това е нещо, което намалява прозрачността. Нищо подобно, вижте какви са текстовете на сегашния закон и на сегашните наредби, за да се убедите, че няма никаква сигурност и предвидимост в действията на приватизиращите органи. Адресатите на техните административни актове въобще не могат да предвидят как ще постъпи приватизиращият орган. Не него му е дадено право да прави каквото си иска без да дава обяснения за това. Ето, този текст, в тази насока цели да намали дискрецията, да намали възможния произвол.
Разбира се, ал. 4 трябва да бъде във връзка с ал. 5 - за мотивираността, и аз наистина ви моля да гласувате тези текстове така, както са одобрени от Комисията по икономическата политика. Те са изключително важни, не са случайни текстове.
По повод на предложението на господин Миков - да, решенията на органите за приватизация се мотивират. Аз също съм склонен да подкрепя тази редакция, така че наистина по-добре е редакцията на ал. 5 да бъде:
"(5) Решенията на органите за приватизация се мотивират."
Предлагам текстът да бъде гласуван с тази редакционна поправка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Пирински.
Втора реплика - господин Николов.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Димитров, по ал. 4. Съгласете се, че Вашата аргументация няма как да издържи. Защото Вие казвате, че всеки държавен орган има своя практика. Посочете ми един закон за друг държавен орган, в който има такъв текст. Разбирате ли колко е абсурдно това, което пише тук? Както Вие самият казвате, да, всеки орган прилага, създава определена практика и т.н., и т.н. Но нито един държавен орган не действа на базата на нещо подобно, като написаното тук, тъй като е съвършено неправомерно да се записва подобен текст. Точно поради причината, че той създава впечатлението вече, че агенцията е над закона, че тя може да развива такава практика, каквато намери за угодно, без да се придържа непременно към изискванията, които е спазвала до един момент. Тук е целият, според мен, спор, който е основателен, и ако Вие действително се позовавате на общата практика на държавните органи, на стандартна практика, аз Ви предлагам да оттеглите ал. 4. Защото тя става съвършено излишна и само създава съмнение, че тук се крие нещо друго. Аргументацията Ви е безпомощна да обясни необходимостта от този текст.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Вие не вниквате в тази аргументация, господин Пирински.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Николов. Трета реплика - господин Нихризов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, колеги! Аз правя реплика във връзка с аргументацията, която беше направена по това да съществува ал. 4. Подчертавам, че съществуването на ал. 4 - това е амнистия на Агенцията за приватизация да променя своята практика. И за каква прозрачност става дума тук? Тук става дума точно за непрозрачност. Ако Агенцията за приватизацията няма възможност да променя практиката си, то това е прозрачността на процеса, това е устойчивостта на правилата.
Нека да припомня какво съдържа чл. 6, защото като разглеждаме само ал. 4 се създава чувството, че няма достатъчно гаранция за прозрачност на действията на приватизиращите органи. Аз приветствам тази гаранция. Тя е развита в този закон. Направил съм доста предложения точно в тази посока.
Лично аз считам, че след като решенията на органите на Агенцията за приватизация са мотивирани, след като те се публикуват, след като има публичен регистър, се гарантира прозрачността и гаранцията, че се спазва законът. С ал. 4 какво се получава обаче? Изведнъж ние казваме: ако си промените практиката е достатъчно само да обявите, че променяте практиката си и сте свободни да го направите. Според мен това е абсурдно. И аргументацията на господин Димитров е абсолютно справедлива, но тя е за отпадане на ал. 4, а не за съществуването й.
И много моля, понеже аз не съм юрист, нека повече юристи да вземат думата по този текст, защото според мен наистина е абсурдно да съществува такава алинея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За трета реплика има думата господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! Уважаеми господин Димитров, аз ще продължа оттам, откъдето спря господин Николов. Слушах внимателно Вашата аргументация и мисля, че тя беше абсолютно положителна за това ал. 4 по чл. 6 да отпадне. Интересното е, че Вие извадихте аргумента именно оттам, че в досегашния закон нямало посочен изричен текст, практиката се меняла, а сега Вие узаконявате това порочно положение да мените практиката, записвайки текста. С какво ще спомогне това за прозрачността на процеса?
И няма нищо злонамерено, както казахте, в предложенията, тъй като те са от представители на всички парламентарни групи - да отпадне този текст, който ще създаде съмнения, че със самия закон вие се опитвате да узаконите една порочна страна в досегашната практика и да я узаконите по начин, по който законът може да се прилага по различни начини в зависимост от това кой е на отсрещната страна. И това да се прилага от един изпълнителен орган, какъвто е Агенцията за приватизация.
Оттам до думата корупция крачката е само една!
Така че, господин Димитров, изпълнете аргументацията, която направихте. И защитете обратната посока, защото това, което казахте, говори именно в полза на отпадане на ал. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За дуплика има думата господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Аз съжалявам, че всички колеги, които се изказаха досега, не са юристи, и наистина се получава така, че, за съжаление, аз като че ли трябва да се превърна в лектор. Те навлязоха в дебрите на административното право. Много се извинявам, но наистина като че ли трябва да бъдат пояснени някои неща.
Вие, уважаеми господа, просто не можете да вникнете в нещо, защото не сте юристи. Но трябва да питате юристите, когато става дума за този текст. Става дума за следното. Съответният орган по приватизация разполага с така наречената в административното право "оперативна самостоятелност" или дискреционна власт. Законът очертава рамката, в която може по най-различен начин административният орган да взема едно или друго решение с различна степен на целесъобразност. Те могат да са еднакво законосъобразни, но да са с различна степен на целесъобразност.
Проблемът е, че тази практика може да бъде по-последователна или по-непоследователна. И това е факт. Всеки орган, който прилага един закон, създава една практика, която е или последователна, или непоследователна. Това е факт в момента.
Вие изхождате от порочната предпоставка, че има само един начин за прилагане на закона и че практиката винаги трябва да бъде абсолютно предустановена. Това просто не е вярно.
При всяка дискреционна власт, при всяка оперативна самостоятелност могат да се взимат различни административни актове. И именно в това е проблемът, че законът иска, когато се променя тази практика в рамките на оперативната самостоятелност, това да бъде оповестявано публично, защото в момента няма такова задължение и е пълен хаос и произвол. Не да легитимираме нарушаването на закона. Нищо подобно! Просто искаме да стесним така наречената дискреция на административните органи. Съжалявам за тази кратка лекция по административно право, но тя, изглежда, се налага за колегите, които не са юристи. Може би просто трябва да се почете малко повече в тази насока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има думата министър Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Съвсем накратко и аз ще се опитам да мотивирам съществуването на ал. 4 на чл. 6.
Уважаеми колеги, в моите очи това е една от алинеите от този закон, която го прави по-модерен от досегашното българско законодателство. Ясно е, че процесът на приватизация е сложен процес. И не може в един закон и дори в десетки наредби към него всички малки случаи да бъдат уточнени, да бъдат регламентирани и т.н. Винаги се случва така, че Агенцията за приватизацията в някои дребни случаи ще трябва да има определена практика, която да следва. И тъй като става дума за стотици, за хиляди сделки в рамките на много години, се получава така, че в някои случаи инвеститорите се чувстват изключително незащитени от административния произвол на съответната агенция.
Ще ви дам един съвсем малък пример, макар че примерите биха могли да бъдат десетки. Преди един час говорихме за ролята на инвестиционните посредници при публичното предлагане и за техните взаимоотношения с Агенцията за приватизация. Досега някой от вас може ли да каже, например, какъв е бил критерият за избор на един или друг инвестиционен посредник при досегашните конкурси? Дори и сега теоретично е имало конкурси. В някои от конкурсите са печелили инвестиционни посредници, които са предложили най-ниска цена на услугата, тоест, най-ниска комисиона. В други случаи са печелили инвестиционни посредници, които са обещавали най-висока продажна цена. Разбира се, тя е била абсолютно измислена от въздуха и никога не е била спазвана, и никога не е била постигана. А в трети случай е било просто по така наречения "конкурс по красота". Тоест, ето ви десет инвестиционни посредника. Според нас най-големият и най-хубавият е този. И той печели! Да не говорим за някои други варианти как е било в действителност.
Значи, в закона не можело да запишем точно за конкретния случай, съвсем микроскопичен случай, как да се избира инвестиционният посредник.
Затова идеята е, че досега Агенцията за приватизация има някаква установена практика. И отсега нататък добре би било инвестиционната общност да знае, ако тази практика ще се променя. Това е един модерен текст според мен, който прави закона по-съвременен, по-цивилизован и по-прозрачен.
Така че аз бих препоръчал на народните представители да подкрепят текста на вносителя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има думата господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ОДС): Благодаря, уважаема госпожо председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Димитров отправи и призив да се изкажат юристи.
Вземам думата и наистина съм принуден да изкажа пълно несъгласие с аргументацията, която господин Димитров изложи тук. Първо, господин Димитров, много голяма е разликата между оперативна самостоятелност и дискреция. И ако Вие не я правите или не я знаете, съжалявам. Дискреционната власт означава пълна свобода на административния орган да вземе едно решение. Даже това не му е в някакви определени от закона рамки. Докато оперативната самостоятелност означава да се вземат различни решения в едни установени от закона рамки. И именно, защото това е така, ал. 4 е абсурдна от правна гледна точка. Там, където има било дискреционна власт, било оперативна самостоятелност, не може да има практика. Защото това означава самият орган да определи някакви си правила. И ако той не се съобрази с тях какво става? Нали той е свободен в един или друг случай да взема различни решения?

Напротив, аз смятам, че тук се прави един опит, може би вносителите смятат, че това е някакъв модерен текст, да се даде една тежест на практиката на Агенцията за приватизация, което е опасно. Агенцията за приватизацията трябва да действа в рамките на закона и на подзаконовите нормативни актове, доколкото такива съществуват. Ако неговата практика е в противоречие със закона, агенцията си носи своята отговорност - било административна, било дори понякога наказателна. Ние сега виждаме редица случаи, при които прокуратурата смята, аз не съм точно на това мнение, но това си е мое лично разбиране, да кажем някъде, където не е спазена процедурата по Закона за обществените поръчки, че едва ли не този, който е нарушил, отговаря наказателно като длъжностно лице, което е извършило служебно престъпление. Така е всичко това, което върши Агенцията за приватизация, там, където има правила, нейната практика трябва да отговаря точно на тези правила. Там, където тя има свобода да действа, тя си има тази свобода. И не може с един законов текст, защото това е опасността, която аз съзирам от чисто правна гледна точка, ако ние въздигнем практиката на агенцията, едва ли не давайки някаква значимост с една правна норма в някакъв фактор, утре да се каже: ама, агенцията си обяви тази своя практика, нищо, че тя е против закона, тя си е валидна. И никой не носи отговорност само затова, защото публично са оповестени от страна на агенцията каква ще й бъде практиката.
Ето защо аз наистина предлагам, без останалите текстове да загубят нещо от това, тази ал. 4 да отпадне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика има думата господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: При цялото ми уважение към господин Соколов, искам да обърна внимание, че това, което той каза за дискреционна власт и оперативна самостоятелност не е вярно. Категорично! Трябва да имаме предвид, че става дума за администрация. Това са органите на Агенцията по администрацията, държавни административни органи. Тяхната дейност е подзаконова. Те винаги действат в рамките на закона. Не можеш да имаш дискреционна компетентност извън или над закона. Става дума за органи, които издават административни актове. Това е подзаконова дейност. Тези актове винаги трябва да бъдат съобразени със закона. Това е азбучно правило. Едва ли тук трябва да се спори. Проблемът е вече в рамките на тази свобода, която законът е дал на този административен орган, дали той е последователен, дали е предвидим в своите актове за адресатите.
Категорично не съм съгласен с тълкуването на господин Соколов, че едва ли не тук се прави опит да се легитимира незаконосъобразна практика. Нищо подобно. Става въпрос за практика в рамките на закона. Тази практика обаче може да бъде различна, може да бъде последователна или непоследователна. И аз пак обръщам внимание, че в сега действащия закон напълно умишлено години наред е залагана възможността органите по приватизацията да имат пълна свобода да действат както си искат. Дори да преминават рамките на закона, те не са длъжни да се мотивират, не са длъжни да създават последователна практика, не са длъжни да я обявяват. Законът не поставя никакви критерии кога един орган по приватизацията избира един или друг метод по приватизацията. Но, трайното, последователното, с години прилагане на закона може да установи известна практика, че в тези и тези случаи се прилага търг, в тези и тези случаи се прилага конкурс.
Когато има една вече трайно установена практика, винаги се създават едни очаквания в адресатите на административните актове на агенцията и бъдещите страни по приватизационните договори. Те са установили, че агенцията действа по определен начин и очакват тя да действа по този начин. И изведнъж агенцията променя своята практика - тя има това право по силата на закона, в рамките на своята оперативна самостоятелност - и изведнъж тя става непредвидима за адресатите на нейните актове. Ето това цели да избегне този текст. Просто агенцията трябва да бъде предвидима. Агенцията за следприватизационен контрол трябва да бъде предвидима, трябва да бъдат предвидими и общинските съвети. За никакво беззаконие не става дума тук. Аз пак повтарям, че става дума за подзаконова дейност. В рамките на закона трябва да се създадат определени механизми за повишаване на предвидимостта на администрацията.
Съжалявам, това наистина е модерен текст, който се опира на европейското и американското законодателство, където твърдо е установен т.нар. принцип на легитимните очаквания. Това, че нашето законодателство досега не е предвиждало такива текстове, в никакъв случай не е основание за хвалба. Този текст е изключително необходим за този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за дуплика, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ОДС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, няма да задълбочавам спора какво е дискреция и какво е оперативна самостоятелност. Би трябвало да ги знаете. Въпросът обаче не е в това. Вие казвате: това е един много необходим текст, именно защото и законът, и подзаконовите нормативни актове дават право на Агенцията по приватизацията да действа по един или друг начин. Тя си създава практика. Идва момент, в който се убеждава, че практиката й е неправилна. Дори и аз приемам, че в даден момент има незаконосъобразна практика. Тя се променя. Не огласява основанията си. Какво става с нейната нова практика, която е практика също в рамките на закона, или в рамките на съответния подзаконов нормативен акт? Да кажем, в определени случаи досега агенцията е смятала и е обявявала търг, след това казва: не, в този случай занапред аз вече ще приемам формата на конкурс. Но не си огласява основанията за това. Защото няма как да ги огласи.
Когато един административен орган има право на оперативна самостоятелност да избере едно или друго решение, той няма защо да се мотивира. Това си е негово право. И никой не може да каже защо не се мотивира и защо не си заявява своите основания. Защото ние, направим ли тази крачка веднага следва следващата крачка - да започнем да преценяваме дали пък са основателни основанията за промяна на практиката, което наистина е правен абсурд.
Аз тук съм съгласен, че Агенцията за приватизация не може да действа извън рамките на закона или извън рамките на съответния подзаконов нормативен акт, който е в хармония със закона. Може да действа срещу него само, ако той е в противоречие със закона и действа по-висшия нормативен акт, но, когато има право на едно или друго решение, да обявява основанията защо в единия случай е действала така, а в другия иначе. Тя има правото да действа именно и така, и иначе. Това е правно абсурдно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Ще продължим дискусията след почивката, защото от 11,00 ч. се открива една изложба, която е във връзка с Националната програма "Св. Св. Кирил и Методий", а както виждам има желаещи за още изказвания и няма да можем да гласуваме текста преди почивката.
Тридесет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Преди почивката имаше заявени изказвания от господин Миков и госпожа Дикова, но ной-напред за процедурно предложение има думата господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат господин Петко Николов - председател на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение.
Гласували 137 народни представители: за 136, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Господин Миков, заповядайте за изказване.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! На първо място смятам и доколкото разбрах е прието моето предложение решенията на органите за приватизация да се мотивират, а не да са мотивирани. Дали са мотивирани, това вече е въпрос на изпълнение на закона. Но да речем това е по-малкият въпрос.
Аз ще взема също отношение по ал. 4 на чл. 6. Много се радвам, че и господин министърът е тук. Освен всички аргументи - приемливи или неприемливи - за съществуването или отпадането на този текст, определено смятам, че има един основен аргумент, който повелява той да отпадне от текста на закона. Този аргумент е заровен в българската Конституция.
За каква практика иде реч? Явно не става въпрос за студентска практика, за медицинска практика, а става въпрос за практика по приложението на закона. Какво означава практика по приложението на закона? Тя означава, че текстовете на закона - и основна задача на законодателя, е да прави такива текстове - трябва да се тълкуват еднакво от всички органи. Защото така съществуващ текстът, в този си вид означава, че Агенцията за приватизация може да има една практика, Варненският общински съвет да има друга практика, Софийският общински съвет или неговата Агенция за приватизация като помощен орган да имат трета практика и стигаме до онзи стар проблем, който ще ми позволите да кажа, че още Ленин е споменал в своите трудове - за калушката и московската правда. (Оживление.)
А в Конституцията много ясно е казано, че България е правова държава и законите ние, като законодатели, трябва така да създаваме, че да се тълкуват еднакво. И практиката по тяхното приложение да е еднаква и в агенцията, и в Общинския съвет - София, и във Варна, и в Тутракан, и където щете.
Аз разбирам голямото желание за модерност у Вас, господин министър, и у господин Димитров. Примерите, които давате, са с англосаксонското право. Но в условията на тази действаща Конституция, в условията на европейския правен модел не е възможно законодателят да презумира различна практика по тълкуването на един закон. Обратното би означавало едно страшно признание: признание за неяснота на законодателния език, с който той се изразява, щом може да има различна практика по закона. Защото от теорията на тълкуването ние все пак знаем, че се тълкуват тези норми, които са неясни, тези норми, при които може да има тълкуване. Има изрични норми, примерно една норма, която определя някакъв срок 30 дни. Какво да й тълкуваш? Там не може да има различна практика, ако в закона е указано 30 дни.
Но с този текст ние казваме, че законът поставя достатъчно възможности за различно тълкуване от административни органи. Предполагам, че никой няма да ме обори, че става въпрос все пак за държавни органи.
Този прецедент е опасен и по една друга линия. Представете си, уважаеми дами и господа, какво би станало, ако в Данъчно процесуалния кодекс запишем един такъв текст. И данъчните служби в София, Варна, Пловдив, Тутракан или еди къде си създадат своя практика по тълкуването на законите. Тоест въпросът не е само за Закона за приватизация, въпросът е принципен.
И аз мисля, че трябва да спрем дотук. Да оставим нашите разбирания за модерност за други решения - икономически или правни, и да приемем текста на чл. 6 без ал. 4, за да спрем по-нататъшните коментари и спорове, които несъмнено в практиката вече по прилагане на закона ще бъдат един твърде лош атестат за това, което ние сме приели в пленарната зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Госпожо Дикова, заповядайте.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да се изкажа, защото не виждам какво толкова драматично се намира в тази норма и от колегите отляво, и от колегите отдясно. Изказаха се аргументи, че с тази норма едва ли не се цели да се въздигне практиката на органите по приватизация над закона. Това бил модерен текст. Какво като е модерен? В крайна сметка не трябва ли да модернизираме нашето законодателство?
Нямало причина да бъде така, защото много хубаво било в стария закон, когато за всеки конкретен случай на приватизационна сделка си се прилагаше такъв метод, какъвто си иска Агенцията за приватизация или друг приватизиращ орган, без да му се търси отговорност за това дали този метод е най-удачен.
Аз не мисля, че с тази норма се развързват ръцете на администрацията. Точно обратното е. И тук трябва да обърнем внимание на конкретни думи от този текст, а именно "Органите на приватизация огласяват основанията за промяна на своята практика". Значи, за да може да се промени практиката, трябва да има сериозни основания, които налагат тази промяна. Именно по този начин се ограничават безпрецедентните случаи на приватизация, за които всички ние знаем много добре и как се правеше приватизация в миналото.
В крайна сметка какъв е общественият интерес? Обществото трябва да знае кога, при какви случаи ще се използва определен метод на приватизация. Тук не говорим за сроковете от 30 дни, уважаеми господин Миков, те са ясни. Става въпрос за нещо друго, става въпрос за предвидимост и за това, че органите за приватизация, когато преценят, че се налага някаква промяна в практиката, трябва да сигнализират обществото и това да бъде ясно и подробно аргументирано. Това е идеята на този текст.
И нещо повече. Как ще стане това разгласяване, кога ще стане? В крайна сметка това е закон. Ние приемаме закон, в който се излагат основните принципи. Подробно разписване на правилата може да стане и в подзаконова нормативна уредба, каквато се предвижда да бъде приета с влизането на този закон в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Дикова.
За реплика има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаема госпожо Дикова! Въпросът за прилагането на метод ще бъде въпрос на указания, насочвани към Агенцията за приватизация специално от вашия лидер. Защото това е администрация към Министерския съвет. Бъдете сигурна, че по въпроса на тази практика ние ще можем да провеждаме доста пълноценен парламентарен контрол. Въпросът е друг.
Аз искам някой в тази зала да ми отговори текстът, така, както е включен, не предвижда ли различна практика на различните органи за приватизация? Според мен, тя е възможна и допустима в рамките на този закон. Общинският съвет, пак ви казвам, във Варна, Пловдив, София и Агенцията за приватизация да имат своя практика, те също са органи за приватизация.
Като говорите за органи за приватизация, нали разбирате, че не става въпрос само за агенцията. Още повече, че агенцията вече не е онзи орган по стария закон, който трябваше да оказва контрол върху цялата приватизация.
Това е основният въпрос - предпоставя ли законът различна практика по своето приложение с този текст? Според мен, отговорът е да. И това означава само едно: че ще има различно прилагане на закона в България.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Не ще го има, а го има.
МИХАИЛ МИКОВ: Но значи, господин Димитров тук ме репликира потайно, че в момента го има. Е, ние като законодатели към какво трябва да се стремим? Да изправим това, което е грешено, или да приемаме закони според това, което е така? Аз твърдо ви обещавам, че ще положа определени усилия, даже и с господин Соколов ще разговаряме, да потърсим варианта за атакуване на този текст пред Конституционния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика има думата господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Просто аргументът за неконституционност е напълно несериозен.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Чакай бе, ти на Дикова ще отговаряш, на мен не може, моето е реплика.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Не е на реплика, а е на твоето изказване. (Неразбираема реплика на народния представител Михаил Миков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има думата госпожа Дикова за дуплика.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Господин Миков, Вие сте един много добър юрист и аз безкрайно Ви уважавам. И точно затова не съм убедена, че ще атакувате закона пред Конституционния съд.
Относно органите за приватизация. Безспорно е, че има Агенция за приватизация по така предлагания законопроект и други органи, които са общинските съвети, и които са приватизационни органи по общинската приватизация.
Какво мога да Ви кажа от моята практика като юрист. За всеки по-сложен случай на приватизация, за всяка неяснота, която беше допусната в предишния закон, юристите в общинските администрации, които се занимават с приватизация, се допитваха именно до Агенцията за приватизация. Защото само тя можеше не толкова да им даде указания като орган, който дава указания, а защото само тя можеше да им помогне като орган с най-богата практика.
Казвам това, защото в случая с тази норма, когато има разнопосочна практика, а тя е факт, дали го искаме или не, тя е факт и по този факт ние не би трябвало да спорим, според мен, обратното би означавало да си затваряме очите. Та, когато тези основания за промяна в практиката се сведат до обществото, просто това ще бъде в помощ и на самите общински съвети.
И аз съм убедена в това. Защото като юрист, работила съм в община и неведнъж съм се консултирала с Агенцията за приватизация. И не само аз, всички колеги. Та, ако ще говорим за практика, именно и практиката налага да бъде приета една такава норма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За кратко изказване има думата господин Димитров
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Аз мисля, че порядъчно отегчихме аудиторията с този текст, но след като се постави въпросът за неговото атакуване пред Конституционния съд искам да кажа, че просто това е много несериозен аргумент.
За какво става въпрос, когато очевидно е, че всичко е в рамките на закона? Органите, които извършват приватизацията, извършват подзаконова дейност в рамките на закона. Техните актове могат да бъдат атакувани пред съответния, например, на Агенцията за приватизацията - пред Върховния административен съд. Има си способи за контрол.
Става дума за това, че техните решения, техните административни актове в рамките на тяхната оперативна самостоятелност могат в определени случаи да се различават и това е напълно нормално, защото нито един административен орган не действа във всички случаи в така наречената обвързана компетентност, където неговата практика наистина е в строго определено русло, така че, пак обръщам внимание на това, че подзаконова дейност в рамките на закона не може да бъде поставена под съмнение нейната конституционосъобразност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За реплика думата има господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми господин Димитров! Нямаше толкова да отегчаваме сеньорията, ако не ставаше въпрос за изключително важен въпрос и то въпрос във висша степен от политическо естество. Всяка промяна на практиката в определен момент, специално в Агенцията за приватизация, свързана с един или друг инвеститор, ще означава политическа отговорност за вашия лидер, защото ви казвам, че вече Агенцията за приватизация, ако не сте забелязали, по-нататък е администрация към Министерски съвет. И промени в тази практика ад хок, според един или друг случай, колкото и да е оповестен той в медиите, някакъв свръхстратегически инвеститор - такива сме ги виждали. Аз специално съм ги виждал две години по времето на нашия вицепремиер Гечев - свръхстратегически инвеститори. После четири години ги гледах по времето на господин Божков.
Дайте да направим закон, който сам по себе си да предпазва политическата власт от възможността да влияе върху решенията.
Ето, и сегашната Агенцията за приватизация има един случай за практика по компенсаторките. Те взеха едно решение. Стана шум. Отмени се това решение. Дайте да правим такъв закон, такива закони, не само този, при които никой орган да не може в рамките на своята, бих казал, неоперативна самостоятелност, господин Димитров. Той, господин Соколов ви обясни разликата между дискрецията, оперативната... (Реплики.)
Добре, значи това са спорове, с които няма смисъл да отегчаваме колегите. Такива закони трябва да приемаме, при които да не е възможна различна практика, защото ние подкрепихме на първо четене вашето желание за един нов, по-ясен и по-добър закон.
С приемането на този текст се отварят вратички. И ние го признаваме. Това е най-опасното. Практика има по прилагането на закона, но само съдът в тази конституционна републиканска уредба е този, който в крайна сметка оценява дали това или това тълкуване съответства на закона.
В противен случай, уважаема госпожо Дикова, колкото и да очаквате, че няма да се потрудя, за да го представя текста на Конституционния съд, ще го направя!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други желаещи да вземат отношение по чл. 6? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Ляков, което не е подкрепено от комисията - думата "планове" да се замени с "програми".
Гласували 139 народни представители: за 49, против 90, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Миков по точки 1, 2 и 3, което не е подкрепено от комисията. (Реплики отляво.)
Имаше съгласие за т. 4, която така или иначе редакционно ще бъде отразена след това.
Да, господин Пантелеев, Вие направихте изказване в залата, аргументирайки предложението на господин Миков.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 24, против 96, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението, направено от господин Атанас Папаризов и в двете му позиции - 1а и 1б, тъй като той счита, че неточно е отразено в текста на комисията.
Гласували 132 народни представители: за 31, против 87, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Господин Несрин Узун в зала оттегли предложението си.
Подлагам на гласуване предложението на господин Николов, Иван Иванов и Петър Жотев в третата позиция - ал. 4 да отпадне, тъй като в останалата си част той оттегли своето предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 44, против 100, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на чл. 6, предложена от комисията, с онази редакционна забележка, която беше направена в зала, на ал. 5, а именно: "Решенията на органите за приватизация се мотивират".
Алинея 5: "Решенията на органите за приватизация се мотивират".
Моля, гласувайте. (Шум и реплики в залата.)
Отменям това гласуване, защото съм пропуснала две други предложения, които са направени, а са пропуснати и не са гласувани.
Подлагам на гласуване предложението на господин Нихризов ал. 4 и 5 да отпаднат, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
С аналогично съдържание е и предложението на господин Алексиев, което няма да подлагам на отделно гласуване.
Гласували 145 народни представители: за 27, против 118, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
И гласуваме повторно окончателната редакция на чл. 6, предложена от комисията с редакционната уговорка, направена в зала по ал. 5.
Гласували 139 народни представители: за 93, против 44, въздържали се 2.
Член 6 от законопроекта е приет.

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 7 има предложение на народния представител Михаил Миков:
В чл. 7 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Лицата, включени в списъка по Закона за информация относно необслужвани кредити, както и лицата, които към момента на поемане на съответното задължение са били членове на управителни или контролни органи на лице, включено в посочения списък, могат да участват в приватизацията само след погасяване на кредитното задължение."
2. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Купувачът по приватизационния договор декларира произхода на средствата, с които ще изпълнява поетите с договора задължения."
3. Алинея 4 се изменя така:
"(4) Образецът на декларацията по предходната алинея и информацията, която последната трябва да съдържа, се определят от Министерския съвет.".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По чл. 7 има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Миков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 156 народни представители: за 32, против 111, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 7 в редакцията му, подкрепена от комисията.
Гласували 141 народни представители: за 100, против 6, въздържали се 35.
Текстът на чл. 7 се приема.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 8 има предложение от народния представител Панайот Ляков, аналогично предложение от народните представители Никола Николов, Иван Иванов и Петър Жотев - в чл. 8 ал. 2 да отпадне.
Комисията по икономическата политика не подкрепя тези предложения.
Има предложение на народния представител Светослав Лучников:
В чл. 8 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "както и на обособени части от еднолични търговски дружества с държавно участие в капитала" да отпаднат.
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Паричните постъпления от приватизацията на обособена част от еднолични търговски дружества с държавно участие в капитала се превеждат по сметката на дружеството. Тези постъпления или част от тях могат да бъдат внесени по специалната бюджетна сметка по ал. 1 след приключване на необходимата процедура по намаляване капитала на съответното дружество."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Има предложение на народния представител Юнал Тасим, което е оттеглено.
Предложение на народния представител Михаил Миков:
В чл. 8 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) след думите "обособени части от" се добавя "имуществото на";
б) в т. 1 цифрата "90" се заменя с "85";
в) в т. 2 цифрата "10" се заменя с "5";
г) създава се нова т. 3:
"3. за фонд "Земеделие" - 10 на сто."
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) По решение на Агенцията за приватизация до 30 на сто от паричните постъпления от приватизацията на обособени части от имуществото на еднолични търговски дружества с държавно участие в капитала се предоставят на тези дружества."
3. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Паричните постъпления от приватизацията на обособени части от имуществото на търговски дружества, в които държавата е собственик на по-малко от 50 на сто от капитала, се превеждат на сметка на дружеството и остават негова собственост."
4. В ал. 4 думите "обособени части от търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала" се заменят с "обособени части от имуществото на търговски дружества с държавно участие в капитала им".
Комисията по икономическата политика приема предложението по т. 1, буква "а" и не приема предложенията по т. 1, букви "б", "в", "г", т. 2, 3 и 4.
Предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 8:
"Чл. 8. (1) Паричните постъпления от приватизацията на държавното участие в капитала на търговски дружества, както и на обособени части от имуществото на еднолични търговски дружества с държавно участие в капитала се внасят в специална бюджетна сметка, която се управлява от министъра на финансите. Средствата по тази сметка се разпределят, както следва:
1. за централния републикански бюджет - 90 на сто;
2. за попълване на Фонда за покриване на разходите за приватизация - 10 на сто.
(2) Паричните постъпления от приватизацията на обособени части от имуществото на еднолични търговски дружества с държавно участие в капитала или част от тях могат да бъдат преведени по сметка на дружеството по решение на Агенцията за приватизация след съгласуване с органа, който упражнява правата на едноличен собственик на капитала, и остават собственост на дружеството.
(3) Паричните постъпления от приватизацията на обособени части от имуществото на търговски дружества, в които държавата не е едноличен собственик на капитала, се превеждат по сметка на дружеството и остават негова собественост.
(4) Паричните постъпления от дейности, съпътстващи приватизационния процес на търговски дружества с държавно участие в капитала и на обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала, както и неустойките по приватизационните им договори се разпределят, както следва:
1. паричните постъпления от меморандуми, тръжна и конкурсна документация, задържаните като санкция депозити за несключени договори при участие в търг или конкурс и други подобни се внасят във Фонда за покриване на разходите за приватизация;
2. пълният размер на договорените неустойки по поети, но неизпълнени задължения, включени в приватизационните договори, се внасят в централния републикански бюджет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По чл. 8 - заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа! Искам само да разясня какво предложение съм направил. Предлагам 10 процента от средствата за приватизация да отидат за фонд "Земеделие". Точно толкова са предвидени сега за покриване на разходите по приватизацията. След като се вижда какво е състоянието на фонда, състоянието на земеделието, аз тук особено разчитам на подкрепа от Движението за права и свободи, смятам, че можем да търсим една такава промяна. Всъщност, крайното увеличение на това преразпределение ще бъде с 5 процента. Намаляваме с 5 процента разходите за приватизация, по самия процес, доколкото има и бюджетно осигуряване на тази дейност - органите са на бюджетна издръжка, не бива да забравяте това - и с още 5 процента или 10% общо от тия средства даваме за фонд "Земеделие". Това - първият въпрос.
Вторият въпрос е свързан с преотстъпване на паричните постъпления от приватизацията. Аз съм предложил да бъде ограничено - до 30% от приходите от приватизация да могат да се преотстъпват на дружеството. Какво показа практиката, за която вие говорите и казвате, че познавате? Че обикновено дружеството продава обособени части, парите се връщат в дружеството, изяждат се, изпиват се, приватизацията минава като един процес с много шум, всичко излиза през ауспуха. Накрая, като теглиш чертата, се вижда, че нито има постъпления в бюджета, нито стои нещо за продаване. Ето това е моделът на българската приватизация. Затова съм предложил до 30% от приходите да могат да се връщат в дружеството. Другото означава, че от едната страна продава, връща парите в дружеството, то ги харчи за издръжката си, пак продава, продава и накрая нито в бюджета постъпват приходи, нито има нещо повече за продаване. Ето този порочен кръг може поне да се ограничи, като се въведе ограничението от 30%. Това са двете ми скромни предложения, за които търся подкрепа в пленарната зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Николов, имате думата.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ОДС): Господин Миков, аз искам да Ви направя реплика, че основанието да искате във фонд "Земеделие" да се превеждат 10 на сто от постъпилите средства от приватизация така, както го обосновахте, е абсолютно неразумно, по простата причина, че след като изтекоха сроковете за връщане на кредитите във фонд "Земеделие", сега фонд "Земеделие" има достатъчно средства, за да реализира своите функции и според мен Вашето обяснение е неправилно.
От друга страна, ако искате чрез средства, постъпили от приватизация, да се реализират политики на държавата, това става чрез държавния бюджет. Но не съм съгласен с Вашата теза когато се продават обособени части, до 30% да постъпват в самото дружество, поради простата причина, че решението за продажба на обособени части от еднолични търговски дружества цели основно санирането, оздравяването на тези предприятия. Затова ние бяхме предложили въобще да не съществува възможност Агенцията за приватизация да решава дали тези средства постъпват в дружеството или влизат в държавния бюджет.
Понеже аз имам предложение за отпадане на ал. 2, след преформулирането й от Комисията по икономическата политика оттеглям това предложение. Ние записахме, че решението на Агенцията за приватизация за оставяне в разпореждане на средствата от обособените части на еднолични търговски дружества ще става след съгласуване с органа, което е правилната позиция.
За да не вземам думата допълнително, искам да ви кажа, че ние оттегляме предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За дуплика - господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Николов, когато Вие определяхте икономическата политика в сферата на приватизацията, Вие премахнахте възможността средства от приватизацията да отиват във фонд "Тютюн", фонд "Земеделие" (на вниманието на колегите от ДПС), фонд "Социална рехабилитация на инвалидите" и за пенсионното осигуряване. Такава беше Вашата политика. Аз смятам, че има нужда от повече средства, целево насочени за провеждане на държавната политика. Що се отнася до процеса на саниране на предприятия, доста предприятия така се санираха - РМД въртяха бордовете, продаваха обособена част, парите отиваха в дружеството, то направи едно строителство. Типичен пример в това отношение са "Златни пясъци", там доста се преотстъпи за саниране. Затова трябва да сме наясно: или се продава, за да влязат приходи в бюджета, след като се правят тези харчове по приватизацията, 10% са предвидени за такива харчове, или да им дадем на тези дружества сами да си продават и да си се санират и накрая пак нищо няма да остане. Върти се една административна държавна машина постоянно, отчитат се сделки, сключват се сделки, правят се анализи, правят се оценки и накрая, като теглиш чертата, ефектът за държавата е нулев. Така ли ще ги санираме? Аз нямам нищо против 30% да отиват за това, но ако има възможност, а законът явно го позволява при разбирателство между съответния ресорен министър и агенцията стоте процента да отиват, то може да се получи приватизацията като една игра с нулев резултат, от която има само харчове - веднъж даваме за тези органи бюджетни пари, втори път те си вземат 10% от тези приходи и въртим колелото. Е, такъв модел на приватизация ли ни обещахте?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Пенчев, заповядайте.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин Миков! Аз не исках да се изказвам точно по този текст, защото имам известни резерви, но това, което господин Миков предлага, вече ми се вижда съвсем безпринципно. Какво казва този текст? Казва, че когато се продаде обособена част от едно юридическо лице, макар и 100% държавно, но юридическо лице, отделен субект от държавата, държавният орган преценява дали да прибере всички пари при себе си или да даде нещо и на предприятието. Господин Миков иска даже да сложим граница 30 на сто, повече не можело. Чакайте малко. Това е един самостоятелен стопански субект, който има своите кредитори. И дори това решение, което ние сме приели в комисията, аз се подчиних на мнозинството в комисията и ще гласувам за него, но то ме смущава. А какво остава пък да кажем, че не може повече от 30% по никакъв начин предприятието да получи? А ние продаваме собственост на предприятието, на ЕООД-то, не е АД-то, не е собственост на държавата и на агенцията.
Призовавам да има повече принципност и предлагам да подкрепим този текст, макар че аз лично намирам, че в него има малко отклонение от правните принципи, и да не приемаме предложението на господин Миков да слагаме граница 30 на сто, 15 на сто.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пенчев.
За изказване - господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам поне да подкрепим тази част на предложението на господин Миков, където се предлага да се възстанови старият размер на отчисленията за Агенцията за приватизация, тоест 5%. С това, което вече приехме, основната част от предприятията ще се продават, там където има остатъчни дялове, чрез Фондовата борса. Не зная в рамките на 10% какви ще бъдат тези разходи, за да може да се осъществи продажбата на борсата. Този процент е много завишен. Другите предприятия, за които няма да се провеждат преговори с потенциални купувачи, както ще се види по-нататък, те изискват много усилия и време, ще се провеждат само чрез търгове и конкурси. Освен това става дума за продажбата на няколко големи предприятия. Ясно е, че разходите по една сделка в голямата си част са постоянни, независимо от това колко голямо е предприятието. Следователно, когато има повече големи предприятия, които остава да бъдат продадени, би било логично в рамките на 5% от приходите да бъдат покрити всички разходи на агенцията. Още повече, че не се предвижда такава масова практика на използване на външни консултанти по всякакъв вид приватизационни сделки, както това беше правено на един етап и то с подкрепата и на Европейската банка.
Така че, общо взето, подходът към приватизацията, който се предвижда в закона, според мен дава основание да възстановим старата норма за разходи във връзка с приватизацията в размер на 5%. Затова предлагам поне тази част от предложението на господин Миков да се гласува отделно и ако се приеме, съответно да се промени процентът, който ще се разпределя чрез държавния бюджет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика - господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Кратка реплика по повод на размера.
Уважаеми колеги, процентът не е завишен. По сега действащия закон чл. 6, ал. 1, т. 1 "за попълване на фондовете за покриване на разходите 10 на сто на приватизираните предприятия." Десет на сто, а не 5 на сто. Просто не сте обърнали внимание на сега действащия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика господин Атанас Папаризов има думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател!
Съжалявам, че господин Димитров не слуша внимателно. Аз казах, че това беше процентът преди последното изменение. Това изменение 10 на сто беше направено във връзка с широката практика да се канят външни консултанти - практика, която беше, така да се каже, препоръчана от Европейската банка и която не доведе до особено подобряване на резултатите от приватизацията. Сега, когато тази практика не се предвижда в закона, когато не се предвиждат преговори с потенциални купувачи и се предвижда основно дяловете да се продават чрез борсата, е добре, както казах, да се върне първоначалният дял, който беше изменен преди две или три години, от 5 на сто. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други желаещи да вземат отношение по този текст има ли? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Ляков...
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Оттегля се предложението.
Моля, гласувайте предложението на господин Светослав Лучников, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 24, против 93, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на господин Миков по т. 1, букви "б", "в", "г" и точки 2, 3 и 4, което не е подкрепено от комисията, тъй като предложението му по т. 1, буква "а" е подкрепено.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 24, против 85, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Подлагам на отделно гласуване това, което господин Папаризов предложи в залата - предложението на Михаил Миков в буква "в" на ал. 1: "в т. 2 цифрата "10" се заменя с "5"."
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 42, против 85, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 8 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 138 народни представители: за 136, против няма, въздържали се двама.
Член 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 9 няма предложения.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, който гласи следното:
"Чл. 9. (1) Източници на Фонда за покриване на разходите за приватизация към агенцията за приватизация са:
1. средствата по чл. 8, ал. 1, т. 2;
2. средствата по чл. 8, ал. 4, т. 1.
(2) Разпределението и разходването на средствата във Фонда за покриване на разходите за приватизация се извършват при условия и по ред, определени от Министерския съвет. Част от средствата от фонда се изразходват за придобиване на дълготрайни и краткотрайни материални и нематериални активи, за изплащане на възнаграждения в случаите по чл. 5 и за допълнително стимулиране на служителите на Агенцията за приватизация."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По чл. 9 няма желаещи да вземат отношение.
Моля, гласувайте чл. 9.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Член 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 10 има предложение от народните представители Рамадан Аталай, Несрин Узун, Юнал Тасим, Арсо Манов и Хюсеин Чауш: в чл. 10, ал. 2, накрая точката се заличава и се добавя "и начислените лихви за забава върху разсрочени годишни вноски".
Има предложение на народния представител Михаил Миков в чл. 10, ал. 2 думите "от събраните неустойки по поети, но неизпълнени задължения, включени в приватизационните договори" се заменят със "сумите, събрани като неустойки за неизпълнение на поети с приватизационни договори задължения".
Комисията по икономическата политика има предложение целият чл. 10 да отпадне.
Член 10 има следното съдържание:
"Чл. 10. (1) Създава се Фонд за покриване на разходите за следприватизационен контрол към Агенцията за следприватизационен контрол.
(2) Източници на фонда по ал. 1 са 10 на сто от събраните неустойки по поети, но неизпълнени задължения, включени в приватизационните договори.
(3) Разпределението и разходването на средствата във Фонда за покриване на разходите за следприватизационен контрол се извършва при условия и по ред, определени от Министерския съвет. Част от средствата по фонда се изразходват за придобиване на дълготрайни и краткотрайни материални и нематериални активи, за изплащане на възнаграждения в случаите по чл. 5 и за допълнително стимулиране на служителите на Агенцията за следприватизационен контрол."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Узун.

НЕСРИН УЗУН (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги! С нашето предложение ние имахме предвид да дообезпечим разходите на Агенцията за следприватизационен контрол. Но тъй като Агенцията за следприватизационен контрол е администрация към Министерския съвет и те са обезпечени с бюджетни средства, нещо повече, понеже и фондът, който се предлага в чл. 10, пряко кореспондира и със Закона за държавния бюджет, където не е предвиден такъв фонд, аз съм склонен да оттегля и оттеглям нашето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Узун.
Има ли други желаещи по този текст? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков за нова редакция на чл. 10, ал. 2, което не е подкрепено от комисията.
Отменете гласуването. Има процедурно предложение.
Заповядайте, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател! Тъй като комисията е направила предложение този текст да отпадне, смятам, че съгласно нашия правилник трябва първо да подложим на гласуване това предложение на комисията - за отпадане на текста. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Прав е господин Пенчев. Благодаря му. В чл. 56, ал. 1 се казва, че първо се гласува предложение за отхвърляне на текстове.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията по икономическата политика чл. 10 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Член 10 отпада.
Член 11!
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 11 има предложение от народния представител Светослав Лучников, което е прието от комисията.
Има предложение от народния представител Даниел Вълчев в чл. 11 да се направят следните изменения:
1. В ал. 1 т. 3 се заличава, досегашната т. 4 става т. 3 и в нея числото "76" се заменя с "86".
2. Алинея 2 се заличава.
3. Алинеи 3 и 4 стават съответно ал. 2 и 3.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Уважаеми дами и господа, шумът в залата не съответства на хората, които присъстват в нея. Моля ви, съобразявайте се.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение на народния представител Панайот Ляков:
В чл. 11, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В т. 3 числото "10" се заменя с "16".
2. В т. 4 числото "76" се заменя със "70".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Има предложение на народните представители Никола Николов, Иван Иванов и Петър Жотев, което е прието от комисията.
Има предложение на народния представител Михаил Миков:
В чл. 11 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "по чл. 1, ал. 2, т. 3 се внасят в специална сметка към съответния общински съвет" се заменят с "по чл. 1, ал. 2, т. 2 се внасят в специална сметка на общината на разпореждане на съответния общински съвет".
2. В ал. 3 думите "обособени части от дружества с повече от 50 на сто" се заменят с "обособени части от имуществото на търговски дружества с", а думите "по чл. 1, ал. 2, т. 3" се заменят с "по чл. 1, ал. 2, т. 2".
3. Алинея 4 се изменя така:
"(4) Паричните постъпления от приватизацията на обособени части от търговски дружества, в които общината е собственик на по-малко от 50 на сто от капитала, се превеждат по сметка на дружеството."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика за окончателен текст на чл. 11, който става чл. 10:
"Чл. 10. (1) Паричните постъпления от приватизация на общинското участие в капитала на търговски дружества, обособени части от имуществото на еднолични търговски дружества с общинско участие в капитала, както и на обекти по чл. 1, ал. 2, т. 3 се внасят в специална сметка към съответния общински съвет. Средствата от тази сметка се разпределят, както следва:
1. за попълване на общинския фонд за покриване на разходите за приватизация и следприватизационен контрол - 9 на сто; част от тези приходи се изразходват за придобиване на дълготрайни и краткотрайни материални и нематериални активи и за издръжка на специализираните органи на общинските съвети за осъществяване на приватизацията;
2. за попълване на общинския фонд за опазване на околната среда - 5 на сто;
3. за попълване на общинския гаранционен фонд за малки и средни предприятия - 10 на сто;
4. останалата част в размер на 76 на сто се внася в специален фонд на разпореждане на съответния общински съвет, като средствата по този фонд се използват за инвестиционни цели, включително за придобиване на дълготрайни материални активи със социално предназначение и за погасяване на кредитите за незавършени обекти на строителството. Тези средства не могат да се използват за текущи разходи.
(2) В общини, където няма взето решение на общинския съвет за създаване на общински гаранционен фонд за малки и средни предприятия, процентът на постъпленията съгласно ал. 1, т. 3 се внася във фонда по ал. 1, т. 4.
(3) Паричните постъпления от дейности, съпътстващи приватизационния процес на търговски дружества с общинско участие в капитала, обособени части от имуществото на дружества с повече от 50 на сто общинско участие в капитала и обекти по чл. 1, ал. 2, т. 3, както и неустойките по приватизационните им договори се разпределят, както следва:
1. паричните постъпления от меморандуми, тръжни и конкурсни документации, задържаните като санкции депозити за несключени договори при участие в търг, конкурс и други подобни, се внасят в общинския фонд за покриване на разходите за приватизация и следприватизационен контрол;
2. договорените неустойки по поети, но неизпълнени задължения по приватизационните договори се внасят във фонда по ал. 1, т. 4.
(4) Паричните постъпления от приватизация на обособени части от имуществото на търговски дружества, в които общината не е едноличен собственик на капитала, се превеждат по сметка на дружеството и остават негова собственост."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По чл. 11 има ли желаещи за изказване? Няма.
Преминаваме към гласуване на направените предложения.
Първо е предложението на Даниел Вълчев, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 15, против 101, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Панайот Ляков, което не е подкрепено от комисията.


Много ви моля, прекратявам гласуването. Дайте ми списък за поименна проверка. (Започва поименна проверка на кворума. Голяма група депутати влизат в залата.)
Прекратявам проверката.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Панайот Ляков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 149 народни представители: за 30, против 107, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 152 народни представители: за 26, против 117, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на Комисията по икономическата политика за чл. 11, който добива нова номерация 10.
Гласували 150 народни представители: за 116, против 9, въздържали се 25.
Член 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 12 има предложение на народния представител Юнал Тасим, което е подкрепено по принцип, но систематичното място на разпоредбата е в чл. 16.
Предложение на народния представител Михаил Миков: в чл. 12 след думата "приема" се добавя "и обнародва", а в изречение второ думите "частта от капитала на съответното дружество, за което се допуска такова плащане" се заменят с "частта от цената, която може да бъде платена с такива средства".
Комисията по икономическата политика не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Светослав Лучников - чл. 12 се изменя така:
"Чл. 12. (1) Министерският съвет по предложение на Агенцията за приватизация утвърждава списък на дружествата, обявени за приватизация по чл. 3, ал. 1, на обособени части от имуществото на дружества с повече от 50 процента държавно участие в капитала и на обекти по чл. 1, ал. 2, т. 3, при приватизацията на които може да се плаща с непарични платежни средства, предвидени в закона. В списъка се посочва в проценти частта от цената, за която се допуска такова плащане.
(2) Общата сума, за която се допуска такова плащане, трябва да покрива най-малко две трети от номиналната стойност на платежните средства, които могат да се използват за тази цел."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя като чл. 12 да стане чл. 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Бояджиев.
ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
В конкретиката на нашата дискусия в моето изказване сигурно ще прозвучи и малко емоция, но ако колегите ме слушат внимателно, ще разберат причината за тази емоция.
Вярвам, че всички ние добре разбираме, че чл. 12, и още по-важно - духът на този закон, са натоварени с политически смисъл, с потенциал за социално напрежение и с юридическо несъвършенство.
Политическата компонента се състои в това, че в този член се концентрира политиката на правителството по отношение на задълженията на държавата към голяма част от нейните граждани.
Потенциалът за социално напрежение се крие във възможността Министерският съвет да обезценява произволно компенсационните инструменти, при това със свой подзаконов нормативен акт, в конкретния случай - предлагания списък, при положение, че размерът на обезщетението е определен със закон.
Очевидно е, че пускането в продажба на акции, покриващи малка част от масата на компенсационните инструменти, оставя последните без покритие и на практика превръща държавата в своего рода пирамида.
Правителството иска права, които според мен парламентът не може и не трябва да му даде. И все пак, според Конституцията ние сме парламентарна република и това не бива да се забравя.
Напълно ми е ясно, че сегашното правителство и мнозинство не носят вина за създалата се ситуация. Но те ще поемат цялата отговорност, ако позволят с този закон да се запази несправедливостта и да се узакони статуквото. Само че този път вместо братовчедите на ОДС - собственици на РМД-та, ще бъдат облагодетелствани спекуланти - прекупвачи на компенсаторни записи.
Тъй като съм дълбоко убеден, че този член трябва да се гласува не по указанията на ръководството на парламентарната група, а по съвест, с ангажимента на нашата съвест, аз ще си позволя да се върна към генезиса на съществуващата несправедливост.
Първо, искам да кажа още в началото на изказването си по същество, че говоря като тракийски народен представител, издигнат и избран в това Народно събрание, а и в Седмото -Велико Народно събрание, по волята на тракийци.
Второ, искам да е абсолютно ясно, че нямам никакъв личен интерес от съдържанието на този член. Рода ми е стар тракийски род от Странджа. Не сме изселници, не сме бежанци, просто сме се присъединили към Отечеството може би най-късно или почти най-късно. Никой, повтарям, нито един член от големия ми род нито по бащина, нито по майчина линия не е получил нито един компенсаторен документ по този параграф от ЗОСОИ, известен като Закона "Лучников", тоест в конкретния случай нямам никакви проблеми с конфликт на интереси.
Сега по същество. С приемането на Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти се появи надеждата, макар с 50-годишна давност, държавата да погаси задълженията си към бежанците от Беломорието, с чиито имоти са платени наложените на България репарации. С Парижкия мирен договор, подписан през 1947 г. като договор за мир със съюзените и сдружени сили и със Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси между Народна Република България и Република Гърция от 1964 г., българската държава погасява по-голямата част от репарационните си задължения към Гърция с имущество на бежанците от Беломорска Тракия. И тук не можем да виним комунистически правителства или което и да е правителство след 9 септември 1944 г., защото тези репарации са платени в резултат на исторически грешки от предходен период.
В Парижкия договор победителите определят размера на репарациите на 45 млн. долара, а с чл. 25 от същия договор българската държава се задължава да обезщети 36 хил. български бежански семейства. В чл. 21 на договора ясно и имплицитно е поставено в основата на всички изчисления да се постави американският долар. Именно тази правна норма е спазена и в чл. 4 на Спогодбата с Гърция, подписана през 1964 г., е предвидено и съответно индексиране при промяна на паритета. Именно на тази база междудържавна комисия, подчертавам, междудържавна комисия по норми на международни договори е преизчислила стойността на имуществото, декларирано от всеки бежанец. С получената сума от сбора на всички декларации на обща стойност от 38 млн. щатски долара от 1964 г. е погасена основната част от държавните репарации.
Сигурно ще ви бъде интересно да знаете, че водещият преговорите от гръцка страна посланик Икономо Гурас по този повод заявява, че за него това е първият случай в международната практика, когато победителят едва ли не трябва да плати на победения и е на път да прекъсне преговорите. Въпреки това Гърция подписва спогодбата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Нямате резервно време, господин Бояджиев, защото се намираме на второ четене на закона, а не на първо. Моля, продължете по-синтезирано изказването си.
ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Добре, ще го съкратя.
Българската държава не само плаща държавните задължения с това, което не е нейно, но в продължение на повече от 50 г. се обогатява с лихвите на неизплатените обезщетения. Като капак на всичко, в нарушение на чл. 4 от Конституцията на Република България, където ясно е казано, че ако има разминаване на норми между международни норми, по които страната ни е страна и норми на вътрешното законодателство, действат международните норми, става така, че със Закона "Лучников" на практика задълженията на държавата са обезщетени 6,5 пъти, а в резултат на падането на цените на компенсаторните записи - още 6 пъти.
Неморално е държавата да въвежда двойнствен стандарт и да прилага две различни правни норми към един и същи правен случай - един принцип за оценка на свои нужди и съвършено различен - за собствените си граждани в грубо нарушение на техните имуществени и човешки права.
С две думи за още един парадокс, който се получи в резултат на приложението на Закона "Лучников". На практика България демонстрира възможност за пране на пари, непознато досега. В световната практика при изпирането на мръсни пари едно голямо количество мръсни пари в резултат на изпирането се редуцира в далеч по-малко количество, по-малка сума от условно чисти пари. При нас се създаде възможност чрез компенсаторните записи прането да носи печалба от 85-90 на сто. Държавният бюджет бе ужилен двойно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Бояджиев, нека все пак да не правим двойно прескачане на времето, което Ви се полага по правилника.
ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Да, свършвам, госпожо председател. Веднъж от неплащане на данъци и на практика - незаконна печалба, и втори път - от практическа липса на реални постъпления в бюджета.
Според мен, справедливият изход от съществуващото и създаденото от Закона "Лучников" статукво в духа на един наистина нов политически морал не допуска съществуването в косвен или в прикрит вид на двойнствен стандарт в нашето законодателство е в отпадането на чл. 12 от проектозакона и включването му със съответни редакции в проекта на Закон за търговия с компенсаторни инструменти.
Много ви моля наистина да се замислите. Касае се за една несправедливост. Тракийци, за да останат българи, са се лишили от имущество и от бащин дом. Върнали са се. Те не искат подаяния, а искат справедливост. И очакват от вас да им я дадете. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Пенчев, заповядайте.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бояджиев. Аз съм напълно съгласен с Вас. Има една въпиюща несправедливост не само по отношение на тракийци, а по отношение на 800 хил. наши съграждани.
Историята е ясна на всички. Със започването на прехода се гласуваха първите два реституционни закона, вследствие на които някои наши сънародници станаха за един ден милионери. В това няма нищо лошо, но се оказа, че голямата част от нашите сънародници, пострадали от мероприятията на народната власт, не можаха да бъдат обезвъзмездени, затова защото техните имоти не съществуват в реални граници - пристроени, надстроени, от един цех станал цял завод или пък съборени. И тук вече започна първата голяма несправедливост. Едни получават, други не получават, макар че всички са еднакво пострадали.
Аз уважавам усилията на господин Лучников да потърси някакво разрешение на нещата, но съм съгласен, че със Закона "Лучников" едва ли се постигна някаква справедливост.
Даже се зададе един друг процес - едно безразборно издаване на компенсаторки. Става дума не да се връщат пари, не да се връщат имоти, а да се издават някакви особени инструменти. И ние сме свидетели, че всякакви видове органи - поземлени комисии, областни управители, Министерство на икономиката, оценяваха несъществуващи вече имоти и имущества по някакви произволни критерии с някакви съмнителни експерти. И в един момент се получи, че в момента, доколкото ми е известно, макар че никой не знае колко са, има компенсаторни инструменти за около 3 млрд. лв. Аз се съмнявам зад тези 3 млрд. лв. да стои действителна собственост, разрушена или отчуждена. Но такъв е фактът.
И сега въпросът е ние можем ли, трябва да кажем честно на избирателите, можем ли да ги обезщетим напълно? Това би означавало цялото имущество на държавата, всички дялове, които са останали в момента, да отидат само срещу тези хартийки. Аз дълбоко съчувствам на тези 800 хил. души. Аз самият също имам да взимам някакви компенсаторни записи, и аз, и жена ми, но това е без значение. Дълбоко им съчувствам. Но не бих се съгласил всичко, което е останало за раздържавяване, всички постъпления, които очакваме в бюджета, за да възродим икономиката, да отиде срещу някаква хартия. Това не е реално и трябва да разберем, че не е реално.
Какво се предлага с чл. 12? Предлага се, според мен, едно доста справедливо разрешение. Предлага се срещу компенсаторни документи да се търгуват част от акции на атрактивни предприятия. За първи път, забележете, за първи път откакто има компенсаторни инструменти, всеки собственик ще може да получи нещо реално, той лично, без посредници. Защо? Защото навремето, когато се приватизира един завод с компенсаторни записи, очевидно, че ако аз имам записи за 1000 лв., не бих могъл да участвам в тази приватизация. Аз продавам на посредник, той на РМД и РМД го купува. В момента аз и със запис за 500 лв. бих могъл да си купя една акция или две акции от атрактивно предприятие, но мога да си купя нещо. Все пак нещо, което да ми остане. И смятам, че това разрешение е възможно най-справедливото. Но трябва честно да заявим, че не можем да очакваме да се получи 100% обезщетяване, лев за лев. Това е абсурдно. И не сме ние, новото мнозинство, тези, които доведохме нещата докрай. Аз се съмнявам дали реституционните закони - и първите и законът "Лучников" - са най-справедливите и най-правилно решаващи проблемите. Това вече е минало, нищо не можем да направим. Аз се съмнявам много в начина на издаване на компенсаторните документи и в реалността на размера. Това вече е минало, нищо не можем да направим. Сега трябва да се опитаме само да намерим някакво що-годе най-справедливо разрешение за всички и смятам, че чл. 12 предлага това разрешение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Бояджиев.
ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Уважаеми господин Пенчев, предложението ми е да отпадне чл. 12, защото според мен той наистина не предлага решение на въпроса. Решението на въпроса аз го виждам в Закон за изменение и допълнение на Закона "Лучников". Разбирам, че е невъзможно, че наличните компенсаторни записи сигурно трябва да се покрият и от другата страна да се постави България. Очевидно е, че трябва да се търси справедливо решение. Но това решение не го виждам в чл. 12.
На практика аз не казвам да се махне, казвам да се премести, да отиде в другия закон, да се направят съответните поправки в закона "Лучников" и да се търси наистина справедливо решение. И Министерският съвет да влезе в диалог с хората, които имат претенции, които са излъгани, чувстват се излъгани. И в този диалог да се търси наистина взаимноприемливо решение, а не решение, при което въобще не се признават тези права.
И второ, конкретния случай, който визирам - тракийските бежанци. Там говорим за 36 млн. американски долара, реално получени от държавата, с тях платени държавни задължения, а тези хора днес даже не получават и хартия. И затова на мен ми се ще да вярвам, че ние ще потърсим и конкретно решение на конкретния проблем. Не искам да ги деля от масата на всички българи, които бяха обезщетени, но този случай е конкретен и може би във философията на закона "Лучников" едно от тактическите и стратегическите грешки беше, че се вкара и проблемът с бежанците и тяхното обезпечаване. Те са доста по-различна категория и трябваше да се търси конкретно решение на техните нужди. Никога не е късно, надявам се, че ще намерим такова решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика има думата господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Бояджиев, аз съм съгласен, че положението на тракийските българи е малко по-различно от положението, примерно, на лицата, чиито земи са били включени в ТКЗС и не могат да се възстановят, или пък чиито фабрики са били разрушени. Съгласен съм. Законът "Лучников" поставя знак на равенство между тях. Те са обезщетени по един и същи начин с другите лица. Така че ние в този закон не бихме могли да направим това разграничение. Но аз лично не виждам по-справедливо разрешение от това в чл. 12. Ако бях видял, бих предложил и някакъв друг начин. За мен това е възможно най-гъвкавото разрешение. Защото не се казва колко процента акции от кои предприятия. Затова се предоставя този въпрос на Министерския съвет, за да може той гъвкаво, в диалог с всички заинтересовани лица да намери конкретни и целесъобразни решения и да се получи най-справедливото възможно обезщетение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други желаещи да вземат отношение по чл. 12?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, без да искаме, поради голямата обществена чувствителност ние малко позагубихме смисъла на този текст. Но искам да се върнем към него, защото дори и технологичните решения в законодателството понякога имат значение за справедливостта и за общественото отношение към работата на политиците.
За какво става въпрос? За един годишен списък на търговски дружества с държавно участие в капитала, които ще се предоставят, при които ще има плащане с непарични средства.
Какво съм предложил аз? Първо, този списък да е явен и публичен. Освен да се приема от Министерския съвет, той да се обнародва, за да знаят тези хора какво им дава правителството. Защото, господин Пенчев, Вие казахте, че за първи път ще получат нещо - акции от атрактивни предприятия. Не е за първи път. В процеса на масовата приватизация имаше акции от атрактивни предприятия. Когато се приемаше Законът за компенсаторните записи, пак имаше тук акции от атрактивни предприятия, идете и ги питайте тези хора дали наистина са атрактивни. Не е за първи път. Ще видим дали са атрактивни, като видим какво се откъсва от сърцето на Министерски съвет, без да наруши икономическите устои на държавата, защото пък парите от приватизация трябва да вървят в бюджета, и тогава ще видим какво се получава. Иначе това са политически обещания. Дано да се изпълнят.
И другият на пръв поглед чисто технологичен въпрос е, че се предлага в този списък да се указва частта от цената, която може да бъде платена с такива средства, частта от капитала на съответното дружество. Тоест 100 акции или 100 дяла. Ама понякога акциите на едно дружество имат различни цени. Представете си при публично предлагане, казва се 100 акции, един ще ги купи по 1 лв., друг ще ги купи по 1,20 лв. И затова аз съм предложил "частта от цената, която може да бъде платена с такива средства". Много по-обективно, много по-ясно. Тоест това ще покаже този списък и като се каже "частта от цената" и като го утвърди Министерският съвет, няма да продължи досегашната далавера. Ако вие познавате някой там, който може да прокара решението, ще ви каже: ще платиш 60% с компенсаторки. Аз не познавам никого и той казва: не, ние с повече от 30% ще съборим бюджета. Тази игра е играна и в рамките на досегашния закон. И големият проблем на хората с компенсаторни записи е друг - че в тази поредна уж справедливост, около 10-тина процента от тях се облажиха. Тези, които имаха контакти с оценителите, и тези, които най-вече имаха контакти с властта. Защото приватизацията е процес, който върви с властта. На едни се разрешаваше да плащат по сделките 60% с компенсаторки, на други не се разрешаваше.
И затова две малки предложения - списъкът на Министерския съвет да се обнародва, първо. И второ, Министерският съвет да каже: такъв процент от цената. Дали цената ще е 100 лв. или 200 лв., няма значение. Той казва: такъв процент от цената се плаща с компенсаторки. Това дава публичност, прозрачност, яснота и ако не чувство, че е получил това, което е заслужавал притежателят на компенсаторни бонове, поне чувството, че всички са справедливо, еднакво ощетени. Много важно нещо за гражданите, за да вярват в справедливостта и в разумността на закона.
Затова настоявам тези две мои предложения с тези мотиви да се приемат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Миков.
За реплика, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, аз намирам първото предложение на господин Миков за напълно разумно и наистина добре е списъкът, приет от Министерския съвет, да се обнародва. Това е заложено имплицитно в самия текст. Очевидно е, че той ще го обнародва, но господин Миков държи на това и аз го подкрепям в това отношение. Мисля, че е нормално този списък да бъде обнародван.
Не съм съгласен обаче с тази част от неговото предложение, която се отнася до това да се замени изразът "частта от капитала на съответното дружество, за която се допуска такова плащане" да се замени с "частта от цената". За какво става въпрос? За коя цена?
Очевидно е, че когато говорим за приватизация на акциите или дяловете на едно дружество с държавно участие, така да се каже, които подлежат на приватизация, ясно може да се каже: 5 или 10 процента от този пакет се предлагат на собствениците, на притежателите на такива компенсаторни инструменти, а останалите, например, останалите се предлагат на стратегически инвеститор, да речем, или нещо подобно. Но, тук нещата са много ясни - просто заделя се част от дяловото участие на държавата, която подлежи на приватизация, да се даде именно на притежателите на такива компенсаторни инструменти.
И при това - обръщам внимание на това - справедливостта тук е пазарна. Наистина трябва да е ясно, че по пазарни цени ще се изкупуват тези пакети, по пазарни цени! И съответно това ще зависи от цената на съответния компенсаторен инструмент и от цената на съответните акции или дялове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика думата има господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров, за подкрепата на първото ми предложение.
Ако ставаше въпрос само за търговия на фондовата борса, аз бих приел едно такова решение. Изнасят се 5 или 10 процента от акциите на БТК на фондовата борса, само че тук е казано: "частта при приватизация", тоест, добре ще е, господин Димитров, да кажете дали тук се разбира само хипотезата на търговия на фондовата борса. Ако не се разбира така, моля ви се, значи, пазарната цена ние я гледаме - от 1992 г. досега са 11 г. и все пазарно всичко става - оценките са пазарни, цената е пазарна. И после, списъците на прокуратурата сигурно също са пазарни?!
Ако става въпрос само за там, където има наистина състезание, казва се: 5 процента или 10 процента се заплащат с компенсаторни записи. Започват всички притежатели да играят, цената се вдига и достига някаква равновесна, състезателна цена. Никакъв проблем!
Само че аз, както чета текста, става въпрос за плащане с компенсаторни записи и при конкурси, и при търгове. Е, значи аз ще купя 100 акции, които са с компенсаторки, само аз мога да ги купя, а Вие, господин Димитров, също имате компенсаторки, само че няма да се справите и да купите тези акции! Това е проблемът всъщност, че ако се пуска въобще при приватизацията, другите методи с изключение на този - публичното предлагане, създават условия за същата работа, която и досега ставаше. Нали политически заявявате, че не искате тази работа повече да става? Дайте доказателства!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Димитров, за отговор.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Съвсем кратка дуплика.
Уважаеми господин Миков, наистина се получава така, както и преди по повод изказването на господин Бояджиев. Оказва се, че ние донякъде навлизаме в материя и тематика, която не се урежда, така да се каже, само от Закона за приватизацията.
Тук трябва да поясня, че този механизъм се урежда в един друг бъдещ закон, който сега е също така висящ в Комисията по икономическата политика и съответно предстои разглеждането му в пленарна зала - законопроекта за сделки с компенсаторни инструменти.
Там се предвижда, че тези компенсаторни инструменти, преди всичко искам да обърна внимание на това, трябва да получат реална пазарна цена и за тази цел ще бъде създаден специален сегмент на фондовата борса, на който те ще се търгуват. Законопроектът предвижда, че тези компенсаторни инструменти преди всичко ще бъдат превърнати в безналични и ще бъдат - обърнете внимание - водени по сметка в един централен регистър, тоест една система от сметки в Централния депозитар за ценни книжа. Това е за технологичната страна на проблема.
Но, за да могат да бъдат търгувани публично, тези инструменти наистина трябва да имат само безналична форма. Такъв е механизмът по Закона за публичното предлагане на ценни книжа. И съответно, тези компенсаторни инструменти, от една страна, те ще бъдат обект на търговия и самостоятелно ще се търгуват по пазарни цени на фондовата борса. От друга страна, с тях ще може да се придобиват активи. Идеята, разбира се, и това е въпрос на правителствена политика е, че значителна част от подлежащи на приватизация, имам предвид, разбира се, акции в дружества, които ще се приватизират, ще бъдат предоставени за закупуване на притежателите на такива инструменти. Това е механизмът, който се предвижда. Лично аз не виждам по-справедлив начин да се уреди положението на пазарния принцип, имам предвид на притежателите на такива инструменти.
Не смятам, че тук те ще бъдат ощетени, че те по някакъв начин ще бъдат дискриминирани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
По чл. 12 има ли други желаещи да се изкажат?
Заповядайте, господин Танков.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, по чл. 12 искам да направя едно допълнително предложение.
Има едно несъответствие с § 23 на Допълнителните разпоредби. В този § 23 е предвидено срокът за валидност на емитираните инвестиционни бонове да е до 30 септември 2002 г. Ако в чл. 12 ние не определим срок за 2002 г. за публикуването на годишния списък на търговските дружества, които ще се приватизират с непарични платежни средства, практически срокът в § 23, рискуваме да не могат да бъдат използвани инвестиционните бонове по масовата приватизация, които досега са емитирани.
Ето защо аз предлагам един допълнителен текст към чл. 12: "Списъкът по този член за 2002 г. да бъде публикуван не по-късно от един месец от влизането в сила на този закон".
Ако тук недобре юридически стои това допълнение, то може да бъде допълнено в § 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Танков.
Има ли други желаещи за изказване по чл. 12?
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Аз бих предложил, тъй като това е проблем за преходни и заключителни разпоредби, тогава да се върнем на този проблем, ако не възразявате.
И тъй като мисля, че няма други гласувания, аз ще си позволя да прочета текста така, както е предложен от вносителя заедно с добавката, която предложи господин Миков преди гласуване, тъй като пропуснах преди това да го прочета:
"Чл.12. Министерският съвет по предложение на Агенцията за приватизация приема и обнародва годишен списък на търговски дружества с държавно участие в капитала, при приватизацията на които се допуска плащане с непарични платежни средства, предвидени в закон. В списъка се посочва частта от капитала на съответното дружество, за която се допуска такова плащане."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението, направено в залата, от господин Бояджиев - чл. 12 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 44, против 94, въздържали се 3.
Предложението не се приема.

Гласуваме предложението на господин Миков в онази му част, която не беше подкрепена в залата и от комисията, а именно частта от цената, която може да бъде платена с такива средства по чл. 12.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 29, против 93, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Светослав Лучников, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 30, против 100, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на вносителя по чл. 12, подкрепен от комисията, с редакционната корекция, направена в залата.
Гласували 136 народни представители: за 106, против 11, въздържали се 19.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: "Глава втора - Агенция за приватизация".
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя за заглавието на глава втора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По заглавието на тази глава някой желае ли да вземе думата? Няма желаещи.
Моля, гласувайте текста.
Гласували 131 народни представители: за 131, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 13 има предложения от народните представители Рамадан Аталай, Несрин Узун, Юнал Тасим, Арсо Манов и Хюсеин Чауш.
В чл. 13 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата "администрация" се заменя с "орган".
2. Алинея 4 се изменя така:
"(4) Органи за управление на Агенцията за приватизация са:
1. Надзорен съвет.
2. Изпълнителен съвет."
Комисията по икономическата политика не приема предложението по т. 1 и приема предложението по т. 2.
Предложение на народния представител Алекси Алексиев:
В чл. 13 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата "администрация" се заменя с "орган".
2. Алинея 4 се изменя така:
"(4) Органи за управление на Агенцията за приватизация са:
1. Надзорен съвет.
2. Изпълнителен съвет."
Комисията по икономическата политика не приема предложението по т. 1 и приема предложението по т. 2.
Предложение на народния представител Панайот Ляков, което Комисията по икономическата политика е подкрепила по принцип.
Предложение на народния представител Юнал Тасим:
В чл. 13 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата "администрация" се заменя с "орган".
2. В ал. 4 т. 2 се изменя така:
"2. Изпълнителен съвет от трима души;".
Комисията по икономическата политика не приема предложението по т. 1.
Предложението по т. 2 се оттегля.
Има предложение на народните представители Никола Николов, Иван Г. Иванов и Петър Жотев, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 13, който става чл. 12 със следното съдържание:
"Чл. 12. (1) Агенцията за приватизация е администрация към Министерския съвет за осъществяване на приватизация в случаите, предвидени в този закон.
(2) Агенцията за приватизация е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.
(3) Бюджетната издръжка на Агенцията за приватизация е отделена от приходите и разходите, свързани с приватизацията.
(4) Органи за управление на Агенцията за приватизация са:
1. Надзорен съвет.
2. Изпълнителен съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване по чл. 13?
Има думата господин Несрин Узун.
НЕСРИН УЗУН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
По принцип, уважаеми колеги, ние приехме в закона навсякъде Агенцията за приватизация и за следприватизационен контрол да са администрация към Министерския съвет. И в този смисъл аз оттеглям нашето предложение по чл. 13, ал. 1. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Узун.
Моля, гласувайте предложението на господин Алекси Алексиев за т. 1 на чл. 13, което не е прието от комисията.
Гласували 132 народни представители: за 4, против 109, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Предложението на господин Ляков е прието.
Предложението на господин Тасим няма да подлагам на гласуване, тъй като то се обезсмисля с оттеглянето на предходното предложение.
Моля, гласувайте предложението на комисията за редакция на чл. 13, който добива нова номерация - чл. 12.
Гласували 131 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 13.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 14 има предложение на народния представител Михаил Миков, което е прието по принцип.
Предложението на народния представител Юнал Тасим е оттеглено от него.
Предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 14, който става чл. 13:
"Чл. 13. (1) Агенцията за приватизация организира и осъществява процеса на приватизация на държавното участие в капитала на търговските дружества и обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала.
(2) При осъществяване на функциите си по ал. 1 Агенцията за приватизация:
1. събира необходимата информация за всички подлежащи на приватизация обекти от нейната компетентност;
2. извършва маркетинг;
3. възлага на трети лица извършването на дейности съгласно чл. 5;
4. подготвя и сключва сделките за приватизация."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение по този член? Няма.
Моля, гласувайте чл. 14 в редакцията му, предложена от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 121, против 1, въздържали се 6.
Текстът е приет.
По следващия текст има много предложения и няма да се вместим в 5-те минути, които остават до края на заседанието.
Съобщения:
Комисията по транспорт и телекомуникации ще проведе заседание на 31 януари от 14,30 ч. в зала № 42.
Комисията по енергетиката ще проведе заседание на 30 януари от 16,00 ч. в зала № 142.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 31 януари от 14,30 ч. в зала "Запад" съвместно с Комисията по бюджет и финанси и Комисията по икономическата политика.
Комисията по медиите ще проведе заседание на 30 януари от 16,00 ч. в зала № 238.
Комисията по жалбите и петициите на гражданите ще проведе редовно заседание на 30 януари от 15,00 ч. в зала № 356.
Комисията по правни въпроси ще проведе заседание на 31 януари в зала № 356 от 14,30 ч.
Комисията по земеделието и горите ще проведе открито заседание на 30 януари 2002 г. в Института по лозарство и винарство в гр. Плевен.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 30 януари от 15,00 ч. в зала № 42.
Комисията по икономическата политика ще проведе заседание на 30 януари от 14,30 ч. в зала "Запад".
Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще проведе заседание на 31 януари в зала № 142 от 15,00 ч.
Комисията по здравеопазване ще проведе заседание на 30 януари от 15,00 ч. в зала № 130.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,58 ч.)


Заместник-председател:
Камелия Касабова

Секретари:
Сийка Димовска

Весела Лечева