Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Любен Корнезов

Секретари: Ралица Агайн и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми дами и господа народни представители, според последни архивни свидетелства днес се навършват 150 години от рождението на бележития революционер, политик, парламентарист и държавник Стефан Стамболов. Участник в три въстания, четири пъти депутат в Народното събрание, негов подпредседател и председател, министър и министър-председател, Стефан Стамболов гради своето име в българската история с активно, съзидателно и често бурно участие. Прекланяме се пред неговите усилия да приведе българската държавност на нивото на тогавашните европейски изисквания и програми. Тъкмо по негово време България завинаги стана онази част от Европейския континент, към която се гледа с уважение, понякога неочаквано, но заслужено.
Нека си припомним, че като председател на Народното събрание по време на Сръбско-българската война през есента на 1885 г. Стамболов, във войнишки шинел, се намира на бойното поле, където нашето Отечество е изправено пред кърваво изпитание. Няма важна дейност, свързана с институционното устройство на България – от градските мостове до грижите за българските гори, от образованието до ловно-рибарските дружества, където да не откриваме почерка на онова законодателство, което и до днес най-добре свидетелства за мястото на Стамболов в историята на българския парламентаризъм и на държавата ни.
Нека сведем чела пред този величествен политик. Без да бъде безгрешен, той отдаде целия си живот в служба на възвишения идеал, който носеше в себе си – благоденствието на България!
Заповядайте, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Правя процедурно предложение да започнем днешния пленарен ден с точката "Национална стратегия за противодействие на престъпността". Отдавна трябваше да разгледаме тази точка и мисля, че вече е дошло времето. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Има процедурно предложение за разместване на дневния ред.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте това предложение.
Гласували 137 народни представители: за 134, против 2, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Започваме с:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА АКТУАЛИЗИРАНАТА НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ПРЕСТЪПНОСТТА.
Господин Пирински, заповядайте за процедурен въпрос.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря, господин председателю. Процедурата ми е във връзка с материалите, които получихме днес сутринта, господин председателю, за предстоящо разглеждане в Народното събрание и по-специално предложението за решение за даване съгласие за преговори и сключване на гаранционно споразумение между България и Японската банка за сътрудничество за рехабилитация на "Марица-изток 2". Въпросът ми, господин председателю, е относно Вашето разпореждане за разпределение по комисии от вчерашния ден, с вчерашна дата, което предвижда материалът да се разглежда единствено в Комисията по енергетика. Не знам каква е причината за това решение, но това би било прецедент, тъй като всички подобни гаранционни споразумение се разглеждат в Комисията по бюджет и финанси и то като водеща комисия.
Така че молбата ми е да допълните Вашето разпореждане с насочване на материала и в Комисията по бюджет и финанси като водеща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ще бъде направено, господин Пирински.
Заповядайте за процедура, господин Цанев.
ИВО ЦАНЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, господин министър! Позволявам си да предложа да се покани министър-председателят на Република България, както и членовете на кабинета, защото започваме да разглеждаме Стратегията за противодействие на организираната престъпност, а тя е решение на Министерския съвет. Още повече, че в края на миналата година Народното събрание със свое решение задължи Министерския съвет, съответно министър-председателя да изготвят тази стратегия. Тоест, днес ние ще трябва да обсъждаме стратегията, която според мен трябва да бъде представена от министър-председателя като глава на правителството и като човек, който единствен може да координира работата на отделните ведомства по отношение на противодействието на организираната престъпност.
Затова Ви моля да подложите на гласуване предложението ми да поканите министър-председателя и целия кабинет в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има предложение да бъде поканен в пленарната зала кабинетът начело с министър-председателя Симеон Сакскобургготски. Не виждам противно процедурно предложение.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 157 народни представители: за 90, против 53, въздържали се 14.
Процедурното предложение е прието.
Искам да помоля да се направи връзка с кабинета, за да бъдат поканени, както реши пленарната зала, министър-председателят заедно с целия кабинет.
Смятам, че това няма да ни попречи междувременно да започнем работа. Затова искам да помоля председателя на Комисията по вътрешната сигурност и обществен ред господин Владимир Дончев да представи становището на комисията по този проект за решение.
Заповядайте, господин Дончев.



ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесения проект за решение на своето заседание на 21 януари 2004 г. В заседанието взеха участие представители на Министерството на вътрешните работи.
В изпълнение на решение на Народното събрание от 21 ноември 2003 г. предложеният проект за решение представя актуализирана Национална стратегия за противодействие на престъпността с акцент върху противодействието срещу тежките криминални прояви. Актуализираната стратегия предвижда активизиране на дейността по противодействието срещу престъпността, като особен акцент пада върху противодействието срещу организираната престъпност. Стратегията развива целите и набелязва конкретните задачи. Тя е продължение и развитие на Националната стратегия за противодействие на престъпността, приета с решение на Министерския съвет от 7 ноември 2002 г.
Към актуализираната стратегия са разработени и мерки за гарантиране на сигурността и спокойствието на българските граждани. Тези мерки обхващат конкретните действия, които ще бъдат извършени по нормативното осигуряване, подобряване на координацията и взаимодействието на органите, ангажирани по противодействието на престъпността, целевото управление и техническото осигуряване на процеса.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да приеме предложения проект за решение за одобряване на актуализираната Национална стратегия за противодействие на престъпността с акцент върху противодействието срещу тежките криминални прояви и Мерки за гарантиране на сигурността и спокойствието на българските граждани, внесен от Министерския съвет на 22 декември 2003 г.
Становището на комисията е прието на 21 януари 2004 г. с 12 гласа “за”, без “против” и 8 “въздържал се”.
Благодаря Ви, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Господин министър, сега ли ще направите Вашето изложение или в хода на дебата?
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: В хода на дебата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, откривам дебата по тази точка от дневния ред.
Заповядайте, господин Цанев.
ИВО ЦАНЕВ (ПСОДС): Аз съжалявам, че за втори път вземам думата, господин председател, за процедура. Благодаря на народните представители, които гласуваха за едно конституционно задължение – когато се представя един правителствен документ, да присъства и министър-председателят, и хората, които са гласували за него в Министерския съвет. Но в същото време си давам сметка, че за да започне реално дебатът, тази стратегия трябва да бъде представена пред Народното събрание, като за всяка точка, цел, задача и мярка правителството да обоснове защо е направило тази актуализирана стратегия. Така може да започне и дебатът от страна на нас, парламентаристите.
За това има два варианта – или господин Петканов да започне представянето на актуализираната стратегия, или да се даде почивка, докато дойде целият кабинет, за да започне дебатът. Ясно е, че правителството в случая е активната страна и тази стратегия трябва да бъде представена по някакъв начин пред парламента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цанев.
Искам да обърна внимание, че има два подхода. Единият според мен е коректният – да бъде представен проектът за решение, който е съвършено кратък. Това нещо винаги може да бъде направено. А що се отнася до самата стратегия, тя е твърде обемиста, раздадена е предварително и ако искаме да я изслушаме сега, това ще отнеме прекалено много време и не може да бъде ефективно. Ще загубим много пленарно време за нещо, което предварително е раздадено и всички ние разполагаме с тези мерки които са предвидени в многото страници, които са пред мен и пред всички вас. Разбира се, ако пленарната зала настоява, аз не бих си позволил едностранно да налагам разбирането си.
Господин Пенчев, заповядайте.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това предложение, което направих преди малко за промяна в дневния ред не беше мое хрумване, това е едно предложение, което е съгласувано с всички парламентарни групи и е една обща воля на парламента. Сега не мога да разбера господин Цанев процедурно предложение ли направи, какво точно направи? Не мога да разбера ние искаме ли да разгледаме тази стратегия или не искаме да я разгледаме. Да поискаме цялото правителство да бъде в пълен състав чуто, едва ли ще има възможност още днес, а може би няма да има възможност и в сряда. При това положение аз ви питам ще гледаме ли стратегията или няма да я гледаме? Вие казвате, че това е стратегия на Министерския съвет. Всеки закон е на Министерския съвет, само че съответният ресорен министър го обяснява и го защитава. Би било абсурдно, ако за всеки законопроект каним цялото правителство да го защитава.
Така че аз смятам, че няма процедурно предложение изобщо. Ако господин Цанев иска да отложим гледането на стратегията, нека да направи своето предложение и да го гласуваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Точно такова предложение от г-н Цанев няма, разбира се, това е ясно. Аз бих предложил обаче на пленарната зала, възприемайки това, което каза господин Цанев, че е предложение, да се представи стратегията.
Господин министър, имате ли тази готовност? Заповядайте.
Министър Петканов ще представи стратегията за противодействие на престъпността.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Актуализираната стратегия за противодействие на престъпността е резултат от дебатите в Народното събрание и взетото решение на 21 ноември 2003 г. да бъде изготвена такава актуализирана стратегия и мерки за гарантиране на сигурността и спокойствието на българските граждани. Парламентът определи едномесечен срок за изготвяне на стратегията от страна на правителството и за внасянето й в Народното събрание. Този срок беше спазен. Стратегията беше внесена в определения срок и аз считам, че народните представители разполагат с екземпляр от тази стратегия и са запознати с нейното съдържание. В този смисъл ми се струва, че, както и Вие, господин председател, споменахте, не е необходимо детайлно да се представят стратегията и мерките. Аз бих акцентирал само върху по-важните моменти, които се съдържат в тази стратегия.
Първо, по отношение на наименованието “Актуализирана стратегия”. Такова е решението на Народното събрание – да бъде изготвена такава актуализирана стратегия в рамките на приетата и изпълнявана стратегия за периода 2002-2005 г. Основание за подобно решение за актуализиране на стратегията са промените, които настъпиха в криминогенната ситуация в страната в края на 2003 г., прояви на криминална престъпност, тежки криминални престъпления, което наложи стратегията да бъде актуализирана и да се акцентира върху организираната престъпност и тежките криминални престъпления.
Доколкото става дума за актуализирана стратегия, то неминуемо в нея намират отражение и неща, които са се съдържали в общата стратегия в периода 2002-2005 г., със съответната актуализация, която е направена.
За да бъде изготвена и приета тази стратегия, в началото е направен един кратък анализ, една кратка оценка на криминогенната обстановка в страната. Отчетена е извършената работа за двегодишния период от 2002-2003 г. Посочени са положителните резултати и слабостите при изпълнението на старата стратегия и са очертани условията, при които актуализираната стратегия ще се изпълнява в периода 2004-2005 г.

На тази база основно място в актуализираната стратегия са приоритетите, целите и задачите за противодействие на престъпността през тези две години. Няма да се спирам на всички моменти, които се съдържат в стратегията, но специално искам да подчертая няколко неща.
Първо, както във всяка една стратегия, основно място заема утвърждаването на превенцията като способ за противодействие на престъпността.
Второто нещо, доколкото слабостите в борбата с престъпността се наблюдават основно при противодействието на организираната престъпност, в голямата си част актуализираната стратегия отделя внимание именно на противодействието на организираната престъпност.
На трето място, тясно свързани с организираната престъпност това са проявите на корупцията и тероризма, така че в актуализираната стратегия е отделено подобаващото се внимание и място на противодействието на корупцията и на тероризма.
Важен момент в стратегията заемат две неща. Първото нещо, това е работата на така наречения екипен принцип, който разшифровано означава следното: за да има резултат в противодействието срещу организираната престъпност е необходимо да бъдат обединени усилията освен на органите на МВР и тези на данъчните органи, митническите органи, Агенцията за финансово разузнаване. Това вече се прави от началото на м. юни.
Вторият важен момент, на който е отделено внимание в стратегията, е усъвършенстване и утвърждаване на взаимодействието между различни държавни органи в противодействието срещу организираната престъпност. Става дума за взаимодействие на няколко нива:
1. взаимодействие между самите органи на МВР;
2. взаимодействие между правоохранителните органи;
3. взаимодействие между всички държавни органи;
4. взаимодействие в международен план.
Тук специално искам да отбележа, че особено важно е взаимодействието между правоохранителните органи, а именно прокуратура, следствие и МВР. Важен момент тук е изработената инструкция от Върховната касационна прокуратура за взаимодействие между тези три институции, която е съгласувана, по която сме направили бележки и очакваме в скоро време да бъде готова за окончателно утвърждаване.
Стратегията е придружена, това се прави за първи път, с конкретни мерки за гарантиране сигурността и спокойствието на българските граждани. Конкретни мерки за реализация на тази стратегия. Това са мерки в четири направления. Обобщено:
- нормативно осигуряване на нейното изпълнение;
- подобряване на координацията и взаимодействието между различните държавни органи;
- целевото управление на противодействието на организираната престъпност;
- техническото и финансовото обезпечаване на стратегията.
Държа да подчертая, че всички тези конкретни мерки са скрепени със съответни срокове за изпълнение. И макар актуализираната стратегия да се отнася за един двегодишен период от време – 2004-2005 г., в по-голямата си част – две трети или три четвърти от тези конкретни мерки е предвидено да бъдат реализирани в първото полугодие на 2004 г.
Другото нещо, което искам да отбележа, е, че една част от тези мерки са или изпълнени, или са в процес на изпълнение преди още стратегията да бъде окончателно приета от парламента.
На последно място, това, което искам да отбележа, е, че за първи път една такава стратегия е скрепена със съответни финансови ресурси. Вероятно добре знаете, че това не е първата, няма да бъде и последната стратегия за борба с престъпността. За първи път обаче при една такава стратегия са отделени съответни финансови ресурси. Един-единствен път е правен опит в последните 15 години за подобно нещо – през 1994 г., когато е било предвидено за реализиране на тогавашната стратегия да бъдат отделени 50 млн. лв. и 5000 щатни бройки за МВР. Не е отпусната нито една стотинка и не е дадена нито една бройка.
За изпълнението на настоящата стратегия към настоящия момент правителството отпусна, казвам отпусна вече, от бюджета за 2003 г. сумата от 5 млн. лв. Вярно е, че тази сума не е кой знае колко голяма, но като начало ми се струва, че е достатъчна да стартира изпълнението на тази стратегия. От тези 5 млн. лв., които бяха отпуснати в края на декември, 1 млн. 900 хил. лв. вече са усвоени, а останалите 3 млн. лв. са в процес на усвояване и това ще стане в рамките на м. февруари и март.
Тези финансови ресурси ще бъдат използвани основно за различни технически пособия от рода на радиостанции, на роботи, на автомобили и други подобни, които, убеден съм, че са абсолютно необходими, и които ще подпомогнат органите на МВР и въобще правоохранителните органи в борбата с престъпността и в частност с организираната престъпност.
В заключение бих казал, че, по мое мнение, това е една реалистична стратегия, която съдържа много конкретика, срокове, отговорници. Стратегия, чието изпълнение вече е започнало. Стратегия, която е обезпечена в значителна степен финансово и няма да остане само лист хартия. Аз съм дълбоко убеден, че с помощта на всички държавни органи, доколкото това е стратегия не само на Вътрешното министерство, а на правителството като цяло, с общи усилия може и трябва да бъде реализирана и това ще доведе до едно добро, резултатно противодействие на престъпността като цяло и в частност на организираната престъпност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Уважаеми народни представители, имате думата по тази точка от дневния ред.
Заповядайте, госпожо Михайлова.

НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господа министри, дами и господа! Не мога да не изразя неудовлетворението си от това, че този дебат започва в отсъствието на министър-председателя, имайки предвид и нещата, които Съюзът на демократичните сили ще каже по тази стратегия. Искам още веднъж да заявя, че това е не само отношение към Народното събрание, това, за нас, е отношение и към темата – “Борба с организираната престъпност”.
С ясното съзнание за обидната неефективност на повечето досегашни дебати по тази тема ние и този път няма да се откажем от възможността да изложим позицията си като български политици по един такъв болезнен за българското общество въпрос.
Сигурно, уважаеми дами и господа народни представители, в очите на хората, които ни гледат, вина за състоянието на престъпността в страната имаме всички ние политиците, които днес ще нищим плюсовете и минусите на предложената ни от правителството актуализирана национална стратегия за противодействие на престъпността. Ако ние днес в тази зала не изречем това на висок глас, никой няма да ни повярва и никой няма да ни слуша. Съществуващият тежък дефицит на чуваемост в обществото е резултат включително и на нашата политическа неискреност. Затова призовавам мнозинството наистина да каже истинското състояние на престъпността.
И тъй като винаги съм твърдяла, че вината никога не е колективна и поравно, длъжна съм веднага да направя необходимото задължително уточнение. Не ние от Съюза на демократичните сили сме бабували на дебеловратите нискочели момчета, които в началото на 90-те години рекетираха българското общество. Не ние от СДС активизирахме тази страшна сила, която години наред насилстваше и продължава да насилства честните хора в страната, които ни бяха повярвали и бяха вложили сили, знания и средства в усилията да се справят с живота сами, да успяват сами и да бъдат свободни. Длъжна съм на висок глас да заявя, че тъкмо в началото на 90-те години бяха посяти отровните семена на днешната престъпна реколта. Известни са и тогавашните сеячи и днешните комбайнери, все знакови фигури от най-висшата номенклатура на Комунистическата партия и бившата Държавна сигурност. В последна сметка обаче решаващата отговорност за чудовищната вълна от престъпност, заляла цялата страна в последните месеци, носи управляващото мнозинство на НДСВ и ДПС. Стигна се дотам, че наши партньори заявяват публично, че престъпността се е сраснала с държавата.
Вие, уважаеми дами и господа министри и депутати от мнозинството, поискахте и получихте от народа на България възможността да управлявате държавата. Как стана точно това, всички знаем и помним. Вие наивно си въобразихте, че в движение ще научите да приватизирате, да либерализирате и на престъпността, забележете, да противодействате. (Възгласи от КБ: “Браво! Браво!”) За съжаление, обаче днес други ще плащат сметките.
Но нека все пак да говорим по същество. Аз отбелязвам стремежа на правителството да отчете и включи в актуализираната стратегия за противодействие на престъпността някои нови моменти, характерни за криминогенната ситуация не само в България, но и в световен мащаб. Колкото и бегло да са маркирани, в документа е отделено внимание на съвременните форми на електронна престъпност, на видовото многообразие на тероризма на ХХl век, нелегалния трафик на забранени технологии, оръжие, наркотици и хора.
Подкрепям целта да се активизира върху превенцията като метод и средство за ограничаване на престъпността. Като майка и съпруга не мога да не приветствам ролята, отредена на семейството, училището и храма за израстването и възпитанието на бъдещите граждани на Европа. За разлика от някои аз не смятам, че това няма отношение към темата, която обсъждаме.
Твърде елементарно би било да се извлекат политически дивиденти особено на фона на задаващите се само след година и половина парламентарни избори. Не би било проява на държавническа мъдрост да доставим удоволствие на престъпниците, ако точно в този момент демонстрираме толкова познатия и толкова омръзнал на всички честни хора в България партиен деструктивизъм и затова ще се опитам да бъда напълно конкретна.
Убедена съм, че ще бъде обидно за българските граждани, които днес ни слушат, ако си позволим безочието да подменим същността на проблема, а той наистина е огромен, с популистки и партизански номера, заради това, че буквално всеки ден пред очите ни организираната престъпност демонстрира мощта и недосегаемостта си. Всеки ден обикновените хора са неми свидетели на безпомощността, повтарям, безпомощност на държавата срещу уличното насилие и безкултурие, срещу ежеминутното посегателство спрямо личната и частната собственост, срещу показните убийства, взривове и недосегаеми престъпници. Защото сме въвлечени в качествено нов конфликт с невидими и непознати сили, за които ценностите на европейската цивилизация, забележете, са смъртоносна заплаха.
Не мога обаче да премълча сериозните си забележки по предложения за обсъждане документ. Необяснимо за мен остава това желание да се запази галещия ушите на бандитите ефимизъм за, забележете, противодействие на престъпността.
Лично аз бих предпочела да стане ясно във всяко кътче на страната, че ако са националноотговорни българското правителство, българската политическа класа, съда и магистратурата, подкрепяни от цялото общество, единно обявяват война на бандитите.
Така че, уважаеми колеги, не противодействие, а война на престъпността и нека това да бъде нашето послание от днешния дебат.
Почти всички раздели, уважаеми колеги, включително такива важни и тематични направления като превенция на терористичните действия на територията на страната; обезпечаване сигурността на гражданите и добър обществен ред; противодействие на изпирането на пари; финансовите, икономически и високотехнологични престъпления са буквално преписани от стария документ.
Много внимателно се запознах с двата варианта на стратегията. От 175 краткосрочни, средносрочни и дългосрочни задачи в първия, по-малко от дузина не са намерили място във втория. Като отчетем, че една част от тях са отпаднали поради пълната си несъстоятелност, можем да си дадем сметка какво е изпълнено за времето от 2002 до 2003 г. Далеч по-необяснимо обаче, уважаеми дами и господа народни представители, е пълната липса, забележете, тоталното отсъствие на три теми в така наречената стратегия:
1. на българските митници;
2. на хазарта;
3. на агентурния апарат в борбата срещу организираната престъпност.
На практика, уважаеми колеги, тези три ключови думи отсъстват от стратегията. Разбира се, това може да означава няколко неща. Например, нито една от държавните институции, работили върху документа, не смята за важно дори да спомене тези три елемента в системата за борба срещу различните типове престъпност. Подчертавам, борба, а не противодействие. Или някой е заинтересован тези теми да не се коментират в стратегията, тоест да не се шуми около проблемите, които те пораждат, и да не се бута статуквото.
Между другото две от тези теми - за хазарта и за митниците, са от компетенциите на Министерството на финансите, а това министерство подозрително отсъства от масата, около която е съчинявана стратегията. Граници и граничари, пожарни команди, училища, детски градини, родители, свещенослужители и положителна хакери, всичко може да бъде открито в стратегията само Министерството на финансите и неговите ведомства липсват. И пробиването на българските митници, и регламентирането на хазартната дейност в България в днешните мащаби всекидневно генерира престъпност. Всекидневно разширява най-страшният фундамент на престъпността – социалната принуда. Нима някой се съмнява днес в това? Така че тези липси могат да означават най-малкото престъпно нехайство, защото никак не ми се ще да повярвам, че те са в резултат от намесата на нечии престъпни интереси.
Ето защо държа и призовавам в окончателния вариант на стратегията тези мои забележки да бъдат взети под внимание.
И други многозначителни липси могат да бъдат забелязани в предложения ни за обсъждане документ, уважаеми колеги.
И още нещо, аз очаквах да обсъждаме тази стратегия в рамките на вече обсъдена и актуализирана концепция за национална сигурност, такава каквато имаше правителството на Обединените демократични сили. Държа да подчертая дебело, че двата документа са взаимно свързани и че в определен смисъл единият е функция на другия. Може би и затова в днешния документ се забелязват съществени пропуски, които издават управленска безпомощност и липса на познание за принципите на ефективност на държавната машина. Например, в противодействие на престъпността изглежда кабинетът не предвижда институционалните възможности на Съвета за сигурност към министър-председателя. Този орган толкова скромничко е споменат в актуализирания вариант на стратегията, че чак се чудя дали авторите не са имали нещо друго предвид. Макар че според мен това също не е случайно. Управляващото мнозинство на НДСВ и ДПС отдавна абдикира от голословните намерения в началото на своя мандат за качествена реформа, координация и управление на специалните служби на Република България. Управляващото мнозинство и кабинетът не работят за превръщането им в надежден и ефективен инструмент на държавно управление.
Уважаеми колеги, мога да продължа със забележките по текста на стратегията. Ако той бъде върнат от Народното събрание и преразгледан от Министерския съвет, така както ние искаме в нашето предложение, Съюзът на демократичните сили ще внесе в Народното събрание подробно и аргументирано предложение за промени. Не се съмнявам, че точките и буквите на отделните цели и задачи ще бъдат разписани и редактирани внимателно, но това ще бъде напусто, ако ние с вас не гарантираме такъв дух на стратегията за борбата с престъпността, който да бъде скрепен с наше категорично съгласие. Ето защо, още веднъж повтарям, предложението на Съюза на демократичните сили е стратегията да бъде върната и доработена в Министерския съвет.
Накрая искам да напомня и още нещо. Мнозина международни наблюдатели вече заявяват, че организираната престъпност в България е, цитирам: "твърде организирана, прекалено видима и прекалено влиятелна" и че тя, отново цитирам: "доминира във важни сектори от икономиката". Ето защо политическото представителство на българския народ не може повече да бъде подстрекател и да участва в разпалването на войни между институциите, призвани да се борят с престъпността.
Защото, уважаеми колеги, политическата корист и егоизъм в досегашните институционални баталии са толкова прозрачни, че отдавна са очевидни вече за всички в България. Българският народ заслужава по-добра международна известност от тази, която произтича от едно мафиотско убийство в европейска столица. Хората искат да свалят решетките от прозорците и очакват от нас да се държим като отговорни политици, което, междупрочем, не се случва всеки ден в този парламент. Нужна е политическа воля. (Ръкопляскания от ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Господин Владимир Дончев има думата.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господа министри, драги колеги! С наближаването на интеграцията на България в НАТО и Европейския съюз престъпният свят в страната ни се променя и причината за това е, че престъпните групировки нямат реална визия за бъдещето, липсват им условия и перспективи да се приспособяват дълготрайно към настъпващите промени в страната. Техните цели са краткосрочни за определени случаи и не водят след себе си създаването на трайни отношения с властта. Това е така, защото интеграционните процеси по своята същност предполагат трансфериране на част от упражняването на власт на национално ниво в посока на европейско и трансатлантическо ниво. Много скоро България ще стане неделима част от такива могъщи и безалтернативни структури за сигурност, за политическо и икономическо сътрудничество, в рамките на които решенията, контролът и компетенциите за борбата с престъпността и тероризма ще са наднационални приоритети. По този начин местната политическа закрила на престъпността става все по-несигурна и невъзможна. Затова следващите няколко години ще наблюдаваме началото на края на организираната престъпност във вида, в който тя съществуваше. Но тъй като финансовите и икономическите ресурси на престъпните групировки са твърде много, поради факта, че те прекалено дълго акумулираха този потенциал, трябва да е ясно, че няма безболезнен начин за тази борба. Всички тези процеси са неизбежни и те са устойчиви процеси, а не кампанийни. За тези процеси съществува ясно заявена политическа воля, воля, която трябва да бъде подкрепена от всички отговорни политически сили, независимо от това дали са в опозиция или не.
Политическите предпоставки за престъпността също се изчерпват. Партийният монопол в България беше разбит още в началото на управлението на НДСВ. Службите не се занимават с несвойствени политически поръчки, както това се случваше преди. Президентът, премиерът и кметът на София са от различни политически партии. Липсва концентрацията на власт в една партия и следователно възможностите за политическа корупция намаляват.
Приемането на закони в България, свързани с европейското законодателство, въвежда все по-строга дисциплина във финансовата, банковата и застрахователната дейност. В името на борбата с престъпността и необходимостта от реформа в съдебната власт радикално бе променена за първи път новата българска Конституция.
Един от бащите на идеята за Европейския съюз Жан Моне казва: "Нищо не е възможно без хора, но нищо не оцелява без институции." Тази политическа формула с особена сила е валидна в борбата срещу организираната престъпност. Колкото по-силни и по-модерни са институциите, толкова по-слаба е престъпността. Усилването и координацията между съществуващите и реформиращите се институции, борещи се с престъпността в съответствие с европейското законодателство, е Архимедовата точка на настоящата стратегия.
Дами и господа, политическата истина винаги е част от историческата истина, а историческата истина преминава през различни партии в различни периоди от време. За щастие днес политическата и историческата истина съвпадат и волята на всички политически партии е в подкрепа на интеграционните процеси на нашата страна. Много редки са случаите на подобно единомислие и ние не бива да ги пропиляваме, защото това е силна позиция на политиците срещу престъпността. Политиката делегитимира всички държавници, които не могат да решават същностните проблеми на обществото. А знакът за легитимност на цялата политическа класа е консенсусът. За да има вярна перспектива пред България, не трябва да политиканстваме с такава тема като борбата с престъпността. Защото една стратегия работи, ако политическите фактори и институциите, които я провеждат, се идентифицират с нея и споделят нейните цели. Необходимо е взаимно признаване, а не яростна конкуренция между властите. Нека с тази стратегия наложим езика на общия интерес, така че България да стане по-сигурно и по-добро място за живеене. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Давам думата на господин Младен Червеняков.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! На нашето внимание е актуализираната Стратегия за противодействие на престъпността с проект за решение за нейното одобряване от Народното събрание. Трябва да кажем още в началото, че тази стратегия е в резултат на настоятелното искане на Народното събрание правителството на Република България да актуализира своите приоритети, цели и задачи в противодействието на престъпността. Тя беше в резултат на един много сериозен дебат в Народното събрание при една изострена криминогенна обстановка и нашето настоятелно искане беше правителството да набележи адекватни мерки за противодействие.
Тази стратегия трябваше да даде отговор на два основни въпроса: има ли ясно изразена политическа воля в управляващото мнозинство за противодействие на престъпността и дали то е в състояние да предложи адекватни мерки на криминогенната обстановка в страната?
Искам да припомня, че в този дебат ние настоявахме за две неща: първо, противодействието на престъпността да бъде изведено като национален приоритет, равносилен с външнополитическите приоритети на нашата страна и, второ, всички държавни институции и политически сили да декларират своята нулева толерантност към престъпността. От тази гледна точка ние можем да направим и анализ на представената актуализирана стратегия.
Първото условие е, че това е актуализирана стратегия. Тук ние искахме да видим отношението на правителството за причините, които налагат тази актуализация. Ако в увода на тази стратегия беше дадена вярна оценка на криминогенната обстановка в страната, то може би и мерките, които са разработени от правителството, щяха да бъдат адекватни на тази обстановка. Но в този увод четем констатации, с които предполагам нито един в тази зала не може да се съгласи.
Първо, за осъществяването на ефективни мерки за ограничаване на престъпността. Констатацията, че е налице тенденция на спад на престъпността, че се снижава нивото на структуроопределящите престъпления, че след приемането на стратегията са ограничени престъпният бизнес и проявите на организираните престъпни групи, което от своя страна е причината за засилваните конфликти и прегрупиране вътре в престъпните групи и между тях. Подчертава се фонът на общо положителната тенденция в развитието на престъпността.
Всичко това контрастира с нашите констатации за стабилизирането на престъпността на сравнително високи устойчиви нива, затова, че тези структуроопределящи престъпления, съгласно данни от Съвета на Европа, България заема едно от първите места в Европа по тяхното нарастване. Ако криминогенната обстановка е толкова спокойна, колкото звучи в увода, то тогава логично възниква въпросът: защо трябва да се актуализира правителствената стратегия?
И второто, което искам да подчертая като обща бележка – подчертано е, че това е национална стратегия и тя трябва да обхваща в единство дейността на всички държавни институции, а не само на Министерството на вътрешните работи.
Какво обаче ни се предлага? Предлага ни се стратегия от 11 точки, две от които са свързани с нейното обезпечаване. В основните раздели на тези точки де факто е преписана Националната стратегия от 2002 г. Над 92% от точките представляват повторение на онова, което е записано в Националната стратегия от 2002 г. Съзнавам, че това е актуализирана стратегия и тя трябва в някакъв аспект да преповтаря тази Национална стратегия от 2002 г. Но даже краткосрочните и средносрочните мерки, които са залегнали в онази стратегия, тук са включени като мерки без тяхното аранжиране във времето, което поставя основния въпрос: а изпълнява ли се до този момент тази Национална стратегия от 2002 г. и какви са резултатите от нейното приложение?
На следващо място - похвално е извеждането на превенциите като основно направление в противодействието на престъпността. Но тук се поставя основният въпрос: дали тази превенция се разбира като предотвратяване на престъпление, дали в нея са включени всички онези държавни органи, които имат отношение към престъпността? Лично аз оставам с впечатлението, че това е по-скоро един тясноведомствен акт, който обхваща законови задължения на Министерството на вътрешните работи, отколкото действително национална стратегия, която да обхваща в единство задълженията на всички държавни институции. Понеже точно преди мен представителите на управляващото мнозинство споменаха необходимостта от нашата европейска ориентация, много повече бих желал в тази стратегия да видя отражение именно на тези задачи, които стоят пред нашата страна, особено в настоящата календарна година и по-специално:
- отчетена ли е в стратегията Глобалната стратегия на Европейския съюз за превенция на организираната престъпност;
- Стратегията на Европейския съюз за превенция и контрол на организираната престъпност;
- Конвенцията на ООН за борба с трансграничната организирана престъпност, която е ратифицирана от Европейския съюз.
Очаквах в тази стратегия да видя залегналите там следни мероприятия: гарантиране прозрачността на държавата и обществената дейност, финансиране на партии и други политически и неправителствени организации, изработване и прилагане на комплекс от мероприятия за информиране на обществеността за причините, опасностите и последствията от увеличаване на престъпността с цел по-голяма съпричастност на гражданското общество в борбата с нея, създаване на регионално и местно ниво на структури за изучаване на проблемите, свързани с престъпността, укрепване на механизмите за събиране и анализ на данните относно организираната престъпност, укрепване и създаване на координиращи звена с ясно информационно-аналитични функции относно организираната престъпност, предпазване на обществения сектор и частния легален бизнес от проникване на организираната престъпност в тях, засилване на механизмите за превенция на организираната престъпност и разширяване на партньорството между наказателноправната система и гражданското общество, инкриминиране на принадлежността към организирана престъпна група и др. Това са само част от мерките, залегнали в тези актове на Европейския съюз, които очаквах да намерят отражение в актуализираната стратегия. За съжаление голяма част от тях просто светят със своето отсъствие в тази стратегия.
Не на последно място искам да посоча, че в настоящата стратегия искахме да видим и по-реалистични срокове. Не е ясно защо посочената инструкция за работа на органите за предварително производство, която е изработена и изпратена на 1 октомври, при положение, че всички сме наясно за съществения проблем за координацията между отделните органи в противодействието на престъпността, е предвидена в мерките за подписване чак през м. април 2004 г. Смея да твърдя, че до края на м. февруари тази инструкция може да бъде подписана от двамата министри – на финансите и на вътрешните работи и главния прокурор, и директора на Националната следствена служба.
Същевременно има някои задачи, които звучат прекалено амбициозно. За мен не е ясно как могат да бъдат разработени цялостни Наказателен и Наказателнопроцесуален кодекс до декември 2005 г. Мигар опитът на съседните страни, примерно в Германия, в която от 1974 г. се работи по Наказателния кодекс и до този момент има приет само един проект, не ни учи, че към наказателното законодателство трябва да се подхожда значително по-внимателно след приемането на ясна концепция за реформа на наказателното законодателство?
Не на последно място стои въпросът какво да се прави в тази ситуация. Ние, като Коалиция за България, настояваме за две неща. Първо, мерки за първоначално стабилизиране на криминогенната обстановка, което налага конкретни мерки в 10 насоки, които сме готови да предоставим ма Министерството на вътрешните работи при доработването на тази стратегия;
Второ – изграждане на фундамента за последващи и систематизирани действия за установяване на контрол върху криминогенната обстановка, които включват: създаване на организация за обсъждане и постигане на политически и институционален консенсус по основните насоки за реформиране на системата на Министерството на вътрешните работи, иницииране сформирането на експертни екипи от широк кръг специалисти за разработването на цялостна, дългосрочно ориентирана политика за възстановяване на разрушената държавна обществена система за противодействие на престъпността и установяване на единен контрол върху нея. Считаме, че в този вид трудно бихме могли да подкрепим предлаганото от нас решение и стратегията се нуждае от нейното доработване. Благодаря. (Единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Червеняков.
Заповядайте за изказване, господин Дал.
КАСИМ ДАЛ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! На вниманието ни за одобряване е представена актуализирана стратегия за противодействие на престъпността. Ще изложа моите съображения по стратегията, като искам да акцентирам върху някои основни моменти от същността и постигането на целите й, които съображения считам за важни в настоящия дебат. Предложената на вниманието ни актуализирана стратегия, въпреки че развива целите и конкретизира задачите главно в разделите “ограничаване на организираната престъпност” и “обезпечаване на сигурността на гражданите и добър обществен ред”, подчертавам, би следвало да я разглеждаме в нейната цялост като система от взаимосвързани цели и задачи. Изваждането на който и да е от разделите на общия контекст би създало предпоставки за самозаблуда или подвеждане на българското общество. То с основание се вълнува от тези проблеми, а ние – като негови представители, носим отговорност за правилността на взетите решения. Не трябва да се заблуждаваме, че реализирането на тази стратегия, което изисква създаването на система за противодействие на престъпността, е само в прерогативите и отговорностите на едно министерство – парламентарно мнозинство, партия. Тя е в най-широк смисъл обществен продукт и това достатъчно ясно се вижда от структурата и обхвата на съдържанието й. Към нея трябва да бъдат добавени и усилията на всички национални и обществени институции, в това число и всички национални и регионални медии. На последните, според мен, се пада и голямата отговорност да проведат по най-добрия начин мониторинга на изпълнението на мерките, залегнали в последната част на документа.
Също така не бива да се заблуждаваме, че условията, при които ще се реализира стратегията, както са формулирани, могат да бъдат постигнати изцяло в рамките на една година или дори на един мандат. От тази гледна точка е важно да се разбере, че приемствеността и пълната подкрепа от страна на всички, независимо от партийната принадлежност, ще са особено необходими при изпълнение и актуализиране на съдържанието на стратегията.
Целите и произтичащите от тях задачи в 11-те раздела на стратегията са достатъчно добре структурирани. При изпълнение на задачи от особено значение е да се разработят адекватни на тях тактики, инструментариум и механизми за ефективното използване точно на този инструментариум.

С други думи е необходимо на етап изпълнение да се прецизира и конкретизира кой точно, какво, кога, с кого и с какви средства ще върши. Добра основа в това отношение представляват мерките за гарантиране сигурността и спокойствието на българските граждани. Тук е мястото може би да развием един допълнителен дебат за необходимостта от финансово обезпечаване на всички елементи от изпълнението на Националната стратегия, финансовите и материалните средства, чрез които най-добре ще бъдат изпълнени мерките за гарантиране сигурността и спокойствието на българските граждани.
Въпреки че акцентът на настоящата стратегия е поставен върху ограничаване на организираната престъпност, обезпечаване сигурността на гражданите и добър обществен ред, считам за целесъобразно в духа на това, което вече подчертах, да бъдат актуализирани и конкретизирани мерките, касаещи и другите раздели на стратегията, особено раздели І и ІІІ – утвърждаване на превенцията като основен инструмент за ограничаване на криминогенните фактори и използване механизмите на културата, образованието, спорта и здравеопазването за формиране, развитие и укрепване на националните и общозначимите ценности и морал.
С оглед на преглед и актуализация на нормативните бази, както и подобряване на общата координация между разделите на стратегията при изпълнението на формулираните задачи този преглед касае и други министерства като Министерството на правосъдието, Министерството на финансите, Министерството на културата, Министерството на образованието и науката, Министерството на младежта и спорта и др. В крайна сметка касае и нас като законотворци. Трябва да помогнем на нашите избиратели да почувстват, че собствената им сигурност не е само задача на Министерството на вътрешните работи, а се разчита и на техния личен принос.
Не на последно място, в международен план, предвид активното съдействие и участие на Република България в антитерористичната коалиция и предстоящото ни приемане за пълноправен член на НАТО и Европейския съюз, реализирането на внесената за одобрение стратегия ще допринесе за ефективно използване на създадените функционални и координационни връзки за разработване и прилагане на изискваните стандарти и критерии. Именно тези функционални и координационни връзки ще способстват за по-бързото адаптиране на всички ангажирани структури към евроатлантическите изисквания.
Дами и господа, въз основа на изложените дотук основни съображения, Движението за права и свободи като отговорен субект на управлението не само ще подкрепи решението за одобряване на актуализираната Национална стратегия за противодействие на престъпността с акцент върху противодействието срещу тежките криминални прояви и мерките за гарантиране сигурността и спокойствието на българските граждани, но ще поеме и своята отговорност за нейното изпълнение. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Дал.
Министър Велчев, заповядайте.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги министри! Има един проблем, по който вярвам, че всички в тази зала сме съмишленици. В един диктаторски режим организираната престъпност може да бъде ударена чрез силата на чистата репресия и с цената на гражданските права. В една демократична държава обаче проблемът с организираната престъпност задължително преминава през механизмите на финансовия контрол. Това не е предположение, а аксиома. Докато позволяваме на престъпниците да наричат себе си “бизнесмени”, “картофопроизводители” и “арендатори”, докато им позволяваме нагло да демонстрират натрупаното с насилие, наркотици и контрабанда богатство, демократичната държава няма особени шансове срещу техните структури. Всяка пролука в закона или в контрола по спазването му, която дава възможност на престъпните организации да легализират доходите си и да крадат от държавата, е пряк път към слободията, в която престъпността вирее най-добре.
Позволете ми да ви запозная с мерките, които Министерството на финансите е предприело до този момент, и постигнатите досега резултати. Бих искал само да припомня още в началото, че нито една от тези мерки не бе приета, без да ни се налага да се преборим със силно и целенасочено противодействие.
Най-общо целите, по които са взети тези мерки:
- повишаване на митническия и данъчния контрол и дисциплина;
- намаляване на измамите, свързани с източване на данък добавена стойност;
- създаване на Национална агенция по приходите;
- борба срещу продажбата на акцизни стоки с фалшив бандерол или на стоки без бандерол;
- подготвителна работа за създаване на Службата за фискални разследвания.
1. Митнически и финансов контрол.
В края на 2001 г. сключихме договор със Специализираната британска консултантска фирма “Краун ейджънтс” с цел реформиране на Агенция “Митници” и повишаване събираемостта на приходите, събирани от нея. Въведохме инструмента “мобилен митнически контрол”. Разширихме правомощията на митническите органи за разследване на престъпления против митническия режим. Предприехме административни мерки, насочени към засилване на експортния контрол върху оръжията и стоките с възможна двойна употреба. Подобрихме ефективността на митническия контрол за противодействие на нелегалния трафик на наркотични вещества и прекурсори.
Какви са резултатите към днешна дата от гледна точка на държавния бюджет? Общите приходи по ДДС, мита, акцизи и глоби, събрани от Агенция “Митници” по касовото изпълнение на републиканския бюджет за 2003 г. възлизат на 3 млрд. 200 млн. 292 хил. 772 лв. В сравнение с 2002 г. реализираните приходи през 2003 г. са близо с половин милиард лева повече, а спрямо 2001 г. те са нараснали със 722 млн. лв. Това са пари, извадени от сивата икономика.
От гледна точка на противодействието срещу престъпността. През 2003 г. са образувани общо 12 401 административно-наказателни преписки, от които 12 208 броя за митнически и 193 броя за валутни нарушения. Нарушенията с висока степен на обществена опасност са 3175, като от тях 1505 са за митническа контрабанда, 513 – за митническа измама и 1145 – за отклонение на стоки от митническия режим или направление.
2003 г. беше рекордна от последните 25 години и по брой разкрития на наркотични вещества за една година – 91 случая. Съвместно с МВР през 2003 г. бяха заловени 19 938 кг. наркотици и прекурсори, 212 238 броя таблетки и 21 318 стръка канабис. В същото време от създаването им до 31 декември 2003 г. мобилните митнически групи са извършили повече от 1403 щателни проверки, 1434 частични проверки. Проверени са над 4663 превозни средства на пътя и за периода са констатирани 501 случая на занижена митническа стойност, 228 – на недеклариране на стоки и 233 – на неправилно описание на стоки.
2. Въвеждането на ДДС-сметката.
Източването на ДДС е проблем от особена важност за България. Години наред цели групи, дори и градски квартали, да не уточнявам сега къде и какви, защото всички знаем за какво говоря, се бяха специализирали в измами с ДДС. Намирането на механизми за противодействие не е никак лесно. Ефектът на действията не може да се усети веднага. Въпреки това само в рамките на три месеца след въвеждането на ДДС-сметката измамите с ДДС намаляха три пъти. Тук отварям една скоба, в момента нашият опит се заимства от Русия и се разглежда като възможност и от други страни.
3. Агенцията за финансово разузнаване.
През 2003 г. сътрудничеството между Агенцията за финансово разузнаване и службите на МВР – Националната служба за борба с организираната престъпност и Националната служба “Сигурност” беше развито на изключително високо ниво. Независимо от това, че посочените служби са към различни министерства, съвместно с министъра на вътрешните работи успяхме да организираме взаимодействието по такъв начин, че службите да работят като един организъм. Подобно ниво на сътрудничество е от изключителна важност за успешното противодействие на организираната престъпност. Ние имаме волята да бъдат премахнати всички формални пречки в това отношение, включително онези, свързани с данъчната тайна.
Резултатите са следните. Постигнатото единодействие между финансовия сектор и службите на МВР доведе до добри резултати на системата за превенция за изпиране на пари в България за 2003 г. В периода 1 януари – 31 декември 2003 г. към правоохранителните органи са насочени 208 сигнала, свързани със съмнения за изпиране на пари на приблизителна стойност 150 млн. евро.

През 2003 г. с мои заповеди бяха сформирани няколко съвместни работни групи между финансовото разузнаване и службите на МВР, които работят по установяване на вериги за изпиране на пари, произтичащи от контрабанда, в т.ч. и на наркотици. Важно място в съвместната дейност има постоянната работна група по фалшификациите и финансовите престъпления, със седалище в АФР, която обединява представители на основните агенции на Министерство на финансите, митници, ГДД и АФР, всички национални служби на МВР, Върховна касационна прокуратура и Национална следствена служба. Дейността на групата е подкрепена от американското правителство чрез представителите на Сикрет сървиз и Министерството на финансите на САЩ. За миналата година има успешно приключени няколко случая, свързани с фалшифициране на чекове и кредитни карти и изпиране на пари, в разкриването на които групата е взела активно участие.
4. Създаване на Национална агенция за приходите. Какво е заложено като цяло? Това е оптимизиране на разходите по събирането, чрез усъвършенстване на организацията на труда и намаляване на условията за генериране на корупция, подобряване на ефективността на ревизиите, изграждане на алтернативни канали за плащане, подаване на декларации и получаване на информация, намаляване на времето за обслужване на данъкоплатците, но не за сметка на качеството на услугата, включване на зелен телефон за данъчни консултации, въпроси и отговори, подобрена външна комуникация към различните целеви групи и, разбира се, изграждане на нова информационна система.
Първите резултати от пилотния проект “Бургас” са изключително окуражаващи. Приходите в събирания от ТДД - Бургас са над 30% по-високи от предишния период. Очакваме Националната агенция по приходите да заработи пълноценно през 2005 г.
5. Работата по бандеролите. Какво отчитаме като свършено? Въведохме нови образци на бандероли за тютюневите изделия и алкохолните напитки. Целта бе да се пресече незаконната търговия с фалшиви бандероли. Създадохме изцяло нови защити, включително визуална защита на бандерола, холограмна лента, подобна на тази на банкнотите, и по този начин се повиши сигурността на крайните търговци, на клиентите, както и се гарантира прозрачността и легалността на този вид търговия и производство.
6. Две думи по необходимостта от Служба за фискални разследвания. Мотивите за създаването на Службата за фискални разследвания са нарастващи за случаи на данъчни измами и укриване на данъци, извършвани от лица, чиито деяния могат да се квалифицират като престъпление по Наказателния кодекс. Например доходи от престъпна дейност. Нашите проучвания и анализи сочат, че службата ще осигури по-висока степен на ефективност на защита на обществото от престъпни посегателства и ще предотврати отклонения от данъчно облагане. Това ще се реализира в две посоки – административна и наказателна. В административната залагаме на ограничаване на щетите, нанесени на бюджета и данъкоплатците, а в наказателната – събиране на безспорни доказателства с цел ускоряване на наказателното разследване.
По-конкретно задачите са: разследване на фискални измами, разкриване, събиране, обработване, ползване и предоставяне по определен законов ред на информация от и за данъчни, митнически и полицейски органи. Сътрудничество с други служби за разследвания, където са необходими специализирани познания. Успешното разследване на данъчните престъпления в значителна степен зависи от безпроблемното ползване на информацията, набрана, събрана и съхранявана от Министерство на финансите, респективно от данъчната администрация. Крайната цел е служителите на службата да извършват разследване на точно определени престъпни състави, които представляват престъпления срещу данъчната и осигурителната системи.
Уважаеми дами и господа, вярвам, че действията на органите от системата на Министерство на финансите се оказват и ще продължат да се оказват ефективен инструмент в борбата срещу организираната престъпност и в затварянето на каналите, по които се финансират престъпните групи.
Бих искал да изразя пред вас и убедеността на Министерството на финансите, и нашата политическа воля, на целия екип, да окажем всяческа помощ на Министерството на вътрешните работи и на другите правоохранителни органи в този процес. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството, единични ръкопляскания от блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви за изказването, министър Велчев.
Много желаещи едновременно за изказване.
Първо, процедурно предложение на господин Пенчев.
Пръв беше заявил желание за изказване господин Юруков, госпожа Матова, господин Ганчев, господин Бакалов, господин Соколов.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми министри, колеги! Очевидно дебатът сега набира скорост и се разгаря. Правилно и нормално е да бъде бурен този дебат, на съществена тема, затова правя процедурно предложение парламентарният контрол да започне след като приключим с тази точка от дневния ред, защото смятам, че не е правилно и не е целесъобразно да прекъсваме дебата и да го отложим за следващата седмица.
Моето предложение е да продължим дебата и след това да започнем парламентарния контрол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Което предполага да бъде дадена кратка почивка след приключване на дебата и гласуване на тази точка от дневния ред.
Процедурно предложение от господин Пенчев да продължим дебата по тази точка от дневния ред и след изчерпването й да започнем с парламентарен контрол.
Моля да гласуваме това процедурно предложение.
Гласували 120 народни представители: за 113, против 5, въздържали се 2.
Процедурното предложение се приема.
Господин Юруков, имате думата. След това госпожа Матова, господин Бакалов, господин Ганчев, господин Соколов.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа министри! Парламентарната група на Коалиция за България не беше със свръхочаквания от представената актуализация на стратегията за борба с престъпността. Своята позиция ние изразихме и миналия петък от трибуната на Народното събрание, както и в представянето пред медиите на наши представители от парламентарната група за това, че тя представлява един тесноведомствен акт, който единствено и само концентрира отговорностите в Министерството на вътрешните работи. Повече от ясно е, че това трябва да бъде отговорност на цялото правителство, на всички държавни органи. Тъй като част от нещата бяха казани от преждеговорившите и най-вече от моя колега господин Червеняков, а и други мои колеги от парламентарната група ще се изкажат по този въпрос, искам да спра вашето внимание на това какво трябваше да бъде направено.
Тук са моите бележки, а именно:
Първо, ако актуализацията на т.нар. “стратегия” се изчерпва с възпроизвеждане на по-голяма част от стратегията от 2002 г. и в този аспект в много отношения не е актуализация на предходната стратегия. И в двата опита да се създаде стратегия липсват данни разработени ли са методики и програми за ограничаване и неутрализиране на криминогенните фактори в икономическата и социалната сфера, така както е посочено в задачите на страница 6, т. 1-5. Прави впечатление, че за разработване на тези методики и програми се говори в програмата от 2002 г., без да е информиран парламентът постигнато ли е това и какви са резултатите от тяхното прилагане за периода 2002 -2004 г. Този факт придава на стратегията характер на декларация за намерение, без да са предприети реални мерки за неутрализиране на криминогенните фактори.
По същия начин следва да се оцени и намерението, съдържащо се в Стратегия 2002 г., възпроизведено в актуализацията й в т. 1-18 от 2002 г., в т. 1-16 от 2004 г. относно регионалните програми, с които се планира работа с рискови социални групи, малолетни, непълнолетни, самотни хора, инвалиди, наркомани и др., и за оказване на помощ на жертвите от престъпление.
Второ, всъщност защо Народното събрание не бъде информирано от съответните министри на кабинета какво е направено досега в съответните области, в които криминогенните фактори влияят най-осезаемо?
Ние трябва тук сега, наред с вас, уважаеми дами и господа министри, да изслушаме министъра на труда и социалната политика за това какво е постигнато от 2002 г. досега във връзка със задачите за разработване и реализиране на програми и мерки от проекти за субсидиране на заетостта на младежите, намаляване на безработицата и нейната продължителност по т. 1.6 и за създаване и реализиране на програми за заетост, квалификация и преквалификация – т.1.9, които буквално са възпроизведени в Актуализираната стратегия в т. 1.7 и в т. 1.8.
По същия въпрос народните представители трябва да изслушат информация и по т. 1.12 и т. 1.13 от Стратегия 2002, възпроизведени сега в т. 1.11 и 1.12, а именно какво е направено досега за увеличаване заетостта чрез прилагане на активни мерки на пазара на труда по отношение на рисковите групи, развитието на професионалното обучение и предприемачеството, осигуряване на трудовата заетост и социалната интеграция на дълготрайно безработните в трудоспособна възраст чрез създаване на работни места и общополезни дейности.
Без отговор на тези въпроси така наречената Стратегия може да се дефинира единствено като гола декларация без реално намерение да се работи отговорно за ограничаване на криминогенните фактори.
В контекста на изложеното, тук трябва да е и министърът на младежта и спорта, който да ни информира предприемани ли са изобщо някакви регионални и местни програми за създаване на условия за достъпност и подпомагане развитието на спорта за всички, включително детско-юношески секции, ученически и университетски спорт, както и цялостната общественополезна спортна дейност, което намира място както в стратегията от 2002 г., така и сега?
На следващо място, благодаря, че тук е министърът на образованието и науката, от който трябва да чуем разработени ли са след 2002 г., съгласно стратегията, програми за превенция, ранно откриване и интервенции при асоциални прояви на ученици на територията на училищата? Ако това е направено, какви са резултатите, спрямо колко ученици са взети мерки и какви са те?
Съжалявам, че министърът на финансите излезе, но ние бяхме длъжни да го чуем, за да ни информира осигурени ли са били достатъчно финансови средства за изпълнение на задачите в стратегиите и дали са осигурени по-конкретно средства за изпълнение на наказанието "пробация", което трябваше да се изпълнява от 1 януари 2004 г. Факт е, че тази задача по стратегията от 2002 г. не е изпълнена, а по информация на Министерството на правосъдието, такива наказания вече има наложени от съдилищата, но не могат да бъдат изпълнявани. Възниква въпросът: така ли изпълнителната власт съдейства на съдебната?
Не на последно място тук трябва да бъде и министърът на здравеопазването, който да ни запознае поне с един от проблемите по стратегията – този със зависимостта от упойващи и наркотични вещества, и да ни информира по въпроса разработени и утвърдени ли са общинските планове за превенция и лечение на наркоманите, както е заложено в Стратегията от 2002 г. в т. 1.25 и 1.24?
Очевидно без отговор на тези въпроси ние не можем да дадем точна оценка на предложената стратегия от гледна точка на нейната обществена полезност и изглежда произволно творението отчет, че до края на 2003 г. е засилена общата превенция като първостепенен фактор в противодействието на престъпността и охраната на обществения ред на стр. 2.
В сегашната й форма и съдържание стратегията представлява по-скоро конкретен план за реформиране на структурите на МВР, укрепване и подновяване на кадровия потенциал на ведомството и на материално-техническата му база, независимо че това е необходимо. Известно е, че само МВР не може да ограничи престъпността.
Внимание заслужава следното: във връзка със задачите за ограничаване на организираната престъпност в т. 4.13 и т. 4.14 е предвидено завеждане на специален отчет на лицата от организирани престъпни групи и пълноценно използване на закона за изземване на оръжието им и изясняване на произхода на финансовите средства, активи и имоти на лидерите на организирани престъпни групи и техните най-близки връзки и намиране доказателства за средствата, придобити чрез престъпления.
Тук възникват няколко въпроса.
Първо, досега тези лица не са ли заведени на отчет и не им ли е иззето оръжието, след като е имало информация, че са членове на организирани престъпни групи и защо?
Второ, досега органите на МВР, Министерството на финансите и др. не са ли изяснили произхода на финансовите средства, активи и имоти на лидерите, а защо само на тях, на организирани престъпни групи, или се очаква благословията днес на парламента, за да се изпълняват законови задължения от тези ведомства?
Нима досега не е проверено имотното състояние на тези лидери чрез данъчни ревизии на регистрираните от тях фирми, както предвижда Актуализираната стратегия в т. 4.20 и ако това не е направено, следва министър Велчев да отговори защо?
Действително ли не се осъществява системен контрол чрез митническите мобилни групи върху фирми на лидери на престъпни организирани групи при внос и износ и при положение, че правителството побърза да прехвърли част от задълженията за митническия контрол на чуждестранна фирма, за която българският народ плаща и ще плаща милиони?
Действително ли е така и от 2001-2002 г. в стратегията в т. 4.21, че е необходим системен митнически контрол върху дейността на престъпните босове? Нима досега този контрол е липсвал или е бил несистемен, или епизодичен?
Очевидно, за да се говори сериозно по проблема "престъпност", в нашата страна е необходим много сериозен анализ на днешното състояние на явлението и да се предложат адекватни мерки, част от които са законодателни. По отношение на последното изразявам своята увереност, че всички парламентарни групи ще ги подкрепят, когато те са конституционносъобразни и целесъобразни.
Сега предложената Актуализирана стратегия е повърхностно преработен вариант на Стратегия 2002 г. Като се има предвид, че от приемането на Стратегия 2002 досега сериозни позитивни промени не са настъпили, че е загубен тотално контролът върху организираните престъпни групи, че обществото продължава да бъде свидетел на демонстративно извършвани поръчкови убийства, че според висшето ръководство на изпълнителната власт това не застрашавало гражданите, няма достатъчно основание да се приеме, че и тази стратегия ще е действен документ, който ще допринесе до ограничаване на престъпността.
Очевидно обсъждаме един формален акт без практическо значение, предвид пожелателните и безадресни цели и задачи, част от които са даже безсъдържателни. По тези причини не можем да очакваме ограничаване на криминогенните фактори, респ. ефективно противодействие на престъпността. Затова стратегията ще има значение само като шум в обществото и в политическото пространство, опит за туширане на общественото напрежение без да се създадат така необходимите условия за спокоен живот на гражданите, защита на техните конституционни права и подходящ климат за чуждестранните инвеститори.
В същото време Парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепи само рационални предложения в стратегията, като например: идеята за изготвяне на инструкция за работата на органите на предварителното производство и мерките, предвиждащи повишаване степента на координация между правозащитните институции; взаимодействие между органите на изпълнителната власт, имащи отношение към разглеждания въпрос.
Второ, законодателните предложения във връзка с противодействие на престъпността – Наказателен кодекс, Наказателнопроцесуален кодекс, Данъчнопроцесуален кодекс и др., част, от които вече са факт на вниманието със стратегията.
Независимо от нашето отношение към предложената стратегия, ние считаме, че след не повече от шест месеца Парламентарната група на Коалиция за България ще поиска от Министерския съвет да информира Народното събрание какво е постигнато след актуализацията на тази стратегия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Юруков. Реплики няма.
Заповядайте за изказване, госпожо Матова.
НОНКА МАТОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Внесената от Министерския съвет за разглеждане в Народното събрание Актуализирана национална стратегия за противодействие на престъпността е поредното доказателство за волята и решимостта на правителството да продължи още по-активно дейността по ограничаване на престъпността в страната и за по-адекватно удовлетворяване потребностите на обществото от сигурност, ред и спокойствие.
Предложеният на вниманието ни документ е съобразен напълно с управленската програма на правителството и Решението на Народното събрание от 21 ноември 2003 г. То е правоприемник, естествено продължение и развитие на Националната стратегия за противодействие на престъпността, приета от Министерския съвет през 2002 г.
Актуализираната стратегия и предложените конкретни мерки за гарантиране на сигурността и спокойствието на българските граждани са разработени на основата на анализа и оценката на състоянието на престъпността в страната. Общата оценка за състоянието на престъпността в Актуализираната стратегия в синтезиран вид допълва картината, която ни беше представена тук, в Народното събрание, и в доклада на министъра на вътрешните работи за дейността на МВР по противодействието срещу престъпността в края на миналата година и ни дават анализ на основните характеристики на обстановката по противодействие срещу престъпността и основните акценти на бъдещата работа.
Актуализираната национална стратегия е съобразена напълно с европейската и световна теория и практика и съвсем правилно в нея са разработени в тяхната цялост приоритетите, целите и задачите в противодействието на престъпността и е оставена отворена система за допълване на нови приоритети във връзка с необходимостите на обществото за подобряване на неговата сигурност и спокойствие.
В съответствие с решението на Народното събрание от 21 ноември 2003 г. в Актуализираната стратегия и мерките е поставен акцент върху борбата срещу организираната престъпност и преди всичко срещу нейните криминални действия с особено висока степен на обществена опасност.
Разработените цели и задачи в раздела за ограничаване на организираната престъпност очертават политиката на правителството, на всички органи на изпълнителната власт за последователни и целенасочени практически действия срещу престъпността. Чрез тях се заявява категорична отговорност за подобряване на криминогенната обстановка в столицата и по-големите градове в страната, за обезпечаване на по-голяма сигурност на гражданите и по-добър обществен ред.
Не мога да не спомена с удовлетворение позитивната работа на РДВР – Пловдив, и високите практически резултати, постигнати при справяне с автокрадци, бандата на Чукровски, производствени звена, трафик и продажба на наркотични вещества и прекурсори, нелегално производство и контрабанда на цигари, включително хванат самолет, производство на фалшиви парични единици, иманярски групи, в една от които участваха униформени лица и т.н., което никак не е малко в рамките на тези две години и половина от настоящото управление.
Правилно се насочват силите към повишаване на ефективността в работата по ограничаване и неутрализиране действията на организираните престъпни групи в страната, свързани с взривявания, убийства и други тежки криминални престъпления. Осмислят се и се привеждат в действие предложения за подобряване на закони, включително Наказателния кодекс, Наказателнопроцесуалния кодекс и създаването на нови. За първи път така ясно и категорично се поставя за цел да бъдат стеснени икономическите и финансовите основи на организираните престъпни групи и за отнемане на тяхната възможност да поддържат силови структури и да генерират корупция.
Аз съм дълбоко убедена, че основата за реализирането на тази цел е бързото приемане на закона, подготвен от Министерството на вътрешните работи, за отнемане на имуществото, придобито чрез престъпна дейност. Още повече, че стратегията предвижда издигане на нивото и засилване на координацията на специализираните структури на Министерството на вътрешните работи, митническите, финансовите и данъчните органи, органите на следствието и прокуратурата, както и създаване на единна информационна система между тях.
На фона на дългогодишни дискусии и изявления за отговорностите на Министерството на вътрешните работи и органите на съдебната власт, за първи път правителството заявява категоричното намерение за осъществяване на активна координация и съдействие за реализиране на взаимодействие между тези институции. Именно във връзка с това стратегията и мерките предвиждат осъществяване на активни съвместни действия на органите на Министерството на вътрешните работи с обособената специализирана група от прокурори на Върховната касационна прокуратура по дела, водени на лидери на организирани престъпни групи и техните връзки за доказване на престъпната им дейност.
Доколкото внесеният за разглеждане документ е стратегически и определя политиката на правителството в областта на борбата с престъпността, той няма за цел да посочва конкретни мерки, а още повече конкретните лица, спрямо които ще бъдат проведени съответните мерки. Всеки, които е малко по-добре запознат с функциите на структурните звена на Министерството на вътрешните работи, знае, че на основата на такъв стратегически документ всяко структурно звено в съответствие със своите законови компетенции разработва оперативни планове за действие със съответните срокове и отговорници за тяхното изпълнение. Именно в тези оперативни планове се залагат конкретни мерки срещу организираните престъпни групи и лицата в тях със съответен гриф за класификация на информацията. Така че тук ние не обсъждаме оперативни планове, а дискутираме върху една национална стратегия, разработена за най-високото управленско ниво на държавата.
Особено важен акцент на Актуализираната национална стратегия е усъвършенстването на механизмите и формите на участие на обществото и независимите обществени структури, неправителствените организации в борбата с престъпността, както и активизирането на сътрудничеството и взаимодействието със структурите на местното самоуправление. Този акцент в стратегията има изключително значение, защото стана вече практика отделни народни представители и лидери на парламентарно представени политически сили след всеки по-дързък акт на организираната престъпност да стоварват всичко върху раменете на Министерството на вътрешните работи, да критикуват, да искат оставки и да се дистанцират като странични наблюдатели, все едно че престъпността е възникнала днес и борбата срещу нея не е всеобща. А тя е национален приоритет!
Министерството на вътрешните работи е отворена система за обществен потенциал и би приело активното съдействие, личната ангажираност и помощ на цялото общество. Обсъждане на конструктивни предложения и съвместни действия за отпор срещу организираната престъпност е задължително в днешното трудно време.
Нациите навсякъде по света се обединяват в трудни моменти, а високият професионализъм на служителите и усърдието на обществения потенциал биха допринесли много бързо за позитивния резултат при справянето със съмнителните икономически групировки. Служителите на Министерството на вътрешните работи, водещи битката с престъпността, разчитат на обществената подкрепа. Ние тук, в парламента, първи би трябвало да дадем пример в това отношение и с общи усилия да оправдаем доверието, което ни е гласувал българският народ в едно толкова важно и решаващо дело, свързано с живота и собствеността на гражданите.
Подкрепям изцяло предложената от правителството Актуализирана национална стратегия за противодействие на престъпността и мерките за гарантиране на сигурността и спокойствието на българските граждани, като изразявам своята убеденост, че стратегията заедно с мерките за гарантиране на сигурността и спокойствието на българските граждани ще способстват за бързи и конкретни резултати в борбата срещу престъпността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Матова.
Господин Бакалов, заповядайте за изказване.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господа министри! Аз лично не знам на кой да благодаря, че най-после днес разглеждаме Актуализираната стратегия на правителството. След дълги процедурни отлагания тя вече е факт и е пред вас.
Но в същото време не мога да си обясня липсата на абсолютно всякакъв дух в тази зала за проблем номер едно в държавата, защото през последната една година проблем номер едно на българската държава стана престъпността, а не безработицата и социалните грижи.
Ето защо аз лично се надявах днес най-малко тук да бъде силовият вицепремиер, на когото му се търсеше място в кабинета. Още повече се надявах тук да бъде и самият министър-председател, защото той е човекът, който носи лично и персонално отговорността за сигурността на държавата и сигурността на българските граждани.
През последната една година това управление демонстрира абсолютно всякаква липса на политическа воля за справяне с престъпността. И това беше демонстрирано само преди един месец и половина – в този месец и половина, когато тук, в тази зала, се разглеждаше бюджетът конкретно на МВР, където се изразява политическата воля на всяко управление за борбата срещу престъпността.
Не искам да се връщам много назад, но искам само да кажа, че от този бюджет 82% отиват за заплати. Е, питам аз: къде са другите пари? Да, ще се надяваме на извънбюджетни сметки и на добре изпълнени приходи от бюджета. Но това не решава проблема.
Говорим за стратегия на правителството. Но за тази стратегия би трябвало да говорим, ако бяхме анализирали Националната стратегия за борба срещу организираната престъпност от 1998 г. на правителството на ОДС, тогава, когато се приемаше стратегията от 2002 г., която се оказа недостатъчно добра и ефективна и се наложи да се актуализира за по-малко от една година.
Нима не е красноречив примерът за ефективността на тази стратегия от 2002 г. и за сегашната актуализация за това, че благодарение на тази стратегия се допусна и се стигна до днешния дебат! Нека не забравяме в крайна сметка защо в момента тук дебатираме, колкото и на някои от вас това да не ви се струва толкова важно, а именно вътрешната сигурност. Защото вътрешната сигурност означава и липса на чуждестранни инвестиции, а от това управление се демонстрира постоянно.
Как искате да имаме обществената подкрепа срещу престъпността, когато с бездействието си ние създадохме трайното чувство на безпомощност на обикновения човек, утвърждаването на кампанийния характер на борбата срещу престъпността. Утвърди се също общественото мнение за представата за нагласеност на тази борба и за липса на конкретна борба срещу корените на тази престъпност.
Безпрецедентна в най-новата ни история е общата оценка на българското общество за липсата на борбата срещу престъпността и в същото време оценките на международните мисии, които бяха изразени от техните дипломатически представителства. Да, вие ще ми кажете: ние реализирахме много операции и получихме похвали за тях. Но нека да го кажем едно към едно: операции, ръководени от тях и контролирани от тях. Има голяма разлика между операция, разработена и реализирана от българските служби, и операция, ръководена и контролирана от чужди служби.
От най-новата ни 14-годишна история се открояват двама министър-председатели. Аз исках той да бъде тук, за да му кажа в очите, но след като е сметнал, че това не е необходимо, явно ще се наложи да го кажа на вас - че се допусна престъпността да прехвърли нормално допустимите граници и да се опре до разрушаване на държавността. Това са управленията на Жан Виденов и на Симеон Сакскобургготски. И в двете управления е високо равнището на престъпността, има подслушване на политици и журналисти, гангстерски войни между престъпниците, срастване на политици и престъпници, беззащитност на българските граждани. И най-важното, което е: в голяма степен това стана благодарение на отсъствието на заинтересованост от тези министър-председатели. А известно е, че една слаба държава и парализирана изпълнителна власт се разпознава най-лесно по качеството на престъпността. Това качество на престъпността трябваше да бъде анализирано с приемането на стратегията 2002 г., с приемането на актуализираната стратегия, която сега, в момента обсъждаме, за да можем да знаем къде е коренът и как този корен да бъде елиминиран.
Аз твърдя, че е налице пределност в натрупването на рисковете за заплахите за националната сигурност – не само външни, но и вътрешни. От тази стратегия отсъства и нещо много съществено, което досега никой не го е казал, няма и да го каже, но аз ще ви го кажа: липсва анализ на влиянието на чужди служби върху организираната престъпност в Република България. Липсва! А знаете, че има такива връзки.
Моето лично становище е, че представеният актуализиран проект на Стратегията за борбата с престъпността е негоден и като политически, и като управленски документ. Не е съобразен с практиката на законодателството на европейските държави, а в същото време е прекалено много разтеглен във времето и не е дотам финансово обезпечен.
Също така не мога да се съглася с оценката на президента, който от тази трибуна преди няколко дни, миналата седмица, даде за тази актуализирана, според него, професионална стратегия. Аз лично не виждам къде е професионалното в тази стратегия, защото това е онази същата стратегия. Явно неговите съветници не са достатъчно добре сравнили старата и новата стратегия. В същото време в отделните раздели абсолютно няма добавени нито нови цели, нито нови задачи. И най-актуалното в момента, а именно международният тероризъм – всичко е от 2002 г. Няма добавена нова цел, няма добавена нова задача.
Искам да изкажа също моето принципно несъгласие с частта от актуализираната стратегия, която касае оценката за състоянието на престъпността. Абсолютно не отговаря на истината изводът, че по време на своето управление това правителство е осъществило ефективни мерки за ограничаване на организираната и уличната престъпност. Фактът, че днес обсъждаме точно тази актуализирана стратегия, която се наложи да бъде актуализирана след настояване на Обединените демократични сили, подкрепена от НДСВ, ДПС и БСП, което даде достатъчен шанс на това правителство да си актуализира стратегията, но то явно е сметнало, че не е необходимо да прави това, аз не мога да се съглася с тази оценка за престъпността, която е дадена в тази стратегия.
Представеният проект би могъл да бъде актуализиран само тогава, когато в публичното пространство и за хората, които се занимават точно с тази материя, ги е обхванала някаква обществена, бих казал, амнезия. Защото, господин министър, - обръщам се към Вас поради липса на министър-председателя – ако той беше представил тази актуализирана стратегия с курсив на новите моменти, щеше да се види, че те са много незначителна част. Ама много незначителна част!
От съдържателна гледна точка както сега действащият, така и актуализираният вариант е много далеч също така от европейските стратегии за борба с организираната престъпност. Хората, които са писали този актуализиран вариант, беше нужно да направят следното: да погледнат една стратегия на европейска държава като Англия или Германия и щяха да видят, че освен целите и задачите, които се преследват, там също трябваше да бъдат формирани и средствата, с които се постигат тези цели и задачи, тоест инструментариумът, който трябва да се използва, за да се даде ефект от тази стратегия.

Вече традиционните методи, които са от турската система за борба с организираната престъпност, не дават необходимия резултат и ефект. Затова ние днес обсъждаме актуализирана стратегия, която не можа да просъществува даже една година.
В проекта също няма и дума за промени в Закона за МВР, който Вие, господин министър, обещахте, че ще предоставите до м. юни миналата година. А какви трябва да бъдат промените в Закона за МВР? Най-малкото трябва да се направи децентрализация в тази мегаструктура МВР, защото трябва да се знае кой носи персоналната отговорност за всяко едно престъпление. Тогава Вие ще бъдете разтоварен от тази висока отговорност, независимо, че Вие сте човекът, който отговаряте политически за вътрешната сигурност, но най-вече отговаря министър-председателят.
Също така, вместо да се връщате към старите методи за създаване на доброволни отряди, вече има създадени достатъчно частни структури – охранителни фирми, които можете да обвържете със Закона за МВР и при кризисни ситуации те да помагат в борбата срещу престъпността. Но това трябва да го направите Вие.
В актуализирания вариант е подценена също и уличната престъпност. Там също не са поставени нови цели и задачи, не са предвидени нови мерки. Но уличната престъпност, колеги, е тази, която е малкото коренче, което дава живителния сок след време на организираната престъпност. И затова, ако се върнем в началото на 90-те години, ще видите как тръгна тази престъпност, която в момента е вече опасна, както казахте и Вие и както Вие признавате като министър, че нямате достатъчни успехи срещу организираната престъпност. Но в този актуализиран вариант отново няма нищо за уличната престъпност. А идват нови поколения престъпници, които трябва да бъдат елиминирани още в зародиш.
Проектът също не е насочен към връщането на доверието на хората към полицейските служби, поради пълното безразличие на държавата към жертвите на престъпността. А в европейските държави има приети закони за защита на жертвите от престъпления. И аз лично ще се радвам тогава, когато и у нас приемем един такъв закон. Този закон обаче ще носи големи отговорности за всяко управляващо правителство оттук нататък. Когато обществото и държавата са в беда, естествено че не е добър тон за една политическа партия да изпитва доволство от мрачните си прогнози. Но така или иначе, трябва да се консолидират абсолютно всички сили за обща борба срещу престъпността.
Парламентарният съюз на Обединените демократични сили преди повече от една година постави от тази трибуна въпроса за прекрачването на границата, след която престъпността престава да бъде само социално и икономическо зло, а се превръща в най-рисковия фактор на държавата и за оцеляване на демократичните институции.
Какво ни предложи управляващото мнозинство? Свръхцентрализация на системата за сигурност, прехвърляне на вината за престъпността изключително върху съдебната система, стремеж за регламентиране на недосегаемост на ръководителите в системата за сигурност и, най-важното, силов вицепремиер, който на мен лично не ми е ясно с какво се занимава – и се надявах днес да е тук, за да обясни, - както и Вас, защото и на Вас не Ви е ясно.
Също така това управление безпрецедентно потъпка принципите на гражданския и парламентарен контрол върху дейността на правоохранителните органи. Именно гражданското общество и отделният гражданин на Република България трябва да получат днес отговор на един елементарен въпрос – защо след като правоохранителните органи са повече от Българската армия в момента, не могат да се справят с един противник, който е многократно по-малко от тях. Това е основният въпрос, който българският гражданин иска днес да разбере.
За изминалите 14 години също така няма министър-председател, който така демонстративно да е отказвал парламентарен контрол. В същото време, уважаеми колеги, забележете какъв сигнал се дава от този парламент и от този Министерски съвет, конкретно от министър-председателя. В продължение вече на две години той не е внесъл отчетен доклад за състоянието на националната сигурност, както е задължен да направи от концепцията за национална сигурност и по Закона за отбраната и въоръжените сили. А там е мястото, където ще се анализират рисковите фактори, които се създават. Но явно министър-председателят смята, че за него не е толкова важно да събира Съвета по сигурността към Министерския съвет, за него не е важна толкова вътрешната сигурност, колкото неговите лични интереси. В същото време министър-председателят от трибуната на Народното събрания убеждава българския народ и бащински обяснява на всички нас, че тази война се водела между бандитите и не касаела обикновения български гражданин. Да, но не е вярно, защото в тази война загиват и невинни хора.
Така че според мен НДСВ още от самото начало на своето управление излъчи ясни сигнали, и то недвусмислени, прости, обикновени сигнали, които бяха разчетени от същите тези бандити за това, че те няма да могат да се справят с престъпността. Сигналите, които сега вече се излъчват, са още по-силни, но времето за решаване на тези проблеми остава много по-малко. И нещо, което е много важно, когато в комисията беше предложена стратегията за борба с организираната престъпност, актуализираната, беше зададен въпрос на политическото ръководство на МВР дали те вярват, че тази стратегия и тези мерки, които са предложени, ще дадат ефект в борбата с организираната и уличната престъпност. Отговор нямаше. И след като нямаше, лично аз и Парламентарният съюз на Обединените демократични сили не можем да подкрепим такава актуализирана стратегия, от която самите хора, които трябва да я изпълняват, не са сигурни, че ще има ефект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Бакалов.
Министър Дамянов поиска думата. Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ИГОР ДАМЯНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Вярвам всички тук сме убедени, че борбата с престъпността не е свързана само с предприемането на едни или други силови мерки, а е свързана в огромна степен с онова, което ние правим в нашата образователна система с нашите деца. Защото тази борба трябва да започне именно оттам – с въвеждане на нови форми на обучение, така щото тези деца не само да се учат, но и да бъдат възпитавани от училището като редовни, нормални граждани на държавата. В този аспект Министерството на образованието и науката в последните години изведе някои нови приоритети в системата на българското образование. Намаляването на броя на отпадащите ученици, особено в началната степен на обучение, е един от тях. Именно отпадащите ученици са едни от най-рисковите контингенти в посока на престъпността.
Анализът констатира какъв е социалният и образователният характер на причините за отпадане на ученици от училище. С цел решаването на този проблем към Министерството на образованието и науката са създадени специални звена – центрове за образователни услуги и квалификации. Те функционират в 20 региона в страната и предметът на тяхната дейност включва работа със застрашени от отпадане и отпаднали ученици.
Съвместно с общините и регионалните инспекторати по образованието центровете за образователни услуги и квалификации извършват проучвания и анализират по места конкретните фактори, които влияят за непосещаване и отпадане на децата от училище.
В хода на общото решаване на проблема за отпадащите ученици се провеждат и следните образователни политики за подобряване на актуалното състояние на младите хора в България.
Първо. Съобразяване на специалностите и професиите в средното образование с пазара на труда. И не само в средното.
Второ. Увеличаване на професиите и даване на възможност за професионално обучение след шести клас.
Трето. Приемане с предимство и без конкурсен изпит в професионалните гимназии на деца от домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, и на деца с увреждания и заболявания.
Четвърто. Преструктуриране на училищната мрежа така, че да бъде осигурен достъп до образование на децата от селските и полупланинските райони.
Пето. Осигуряване на равен достъп на ромските деца до качествено образование.
Шесто. Въвеждане на интегрирано обучение на деца със специални образователни потребности.
Седмо. Подобряване на управлението на училищата чрез училищните настоятелства.
Осмо. Изграждане на система от алтернативни форми на обучение. Тук бих добавил и съвместната ни работа с Корпуса на мира по осъществяването на една програма, свързана с работата с така наречените трудни деца.
По отношение на здравното образование държавата поема своите водещи функции в този сериозен и все още недостатъчно решен проблем. Със заповед на министъра на образованието и науката беше създадена междуведомствена работна група по проблемите на здравното образование в изпълнение на ангажиментите ни, произтичащи от Националната програма за децата на България. Основната цел на междуведомствената група беше да предложи на министерството план с конкретни стъпки за въвеждане на системно здравно образование в сферата на средното образование, който да включва модел за въвеждане на съвременно здравно образование, етапите за въвеждането на съвременно здравно образование и ключовите теми и подтеми по етапи и класове. Тази група представи национален анализ по проблемите на здравното образование, въз основа на който предстои да се вземе решение относно формите на здравното образование в българското училище. За тази цел на 10 март т.г. ще се проведе и национална конференция по проблемите на здравното образование, подготвена от междуведомствената работна група.
Съвместно с Министерството на здравеопазването и Програмата за развитие на Организацията на обединените нации се осъществява компонентът “Сексуално и репродуктивно здравно образование във и извън училище”. Дейностите по този компонент се реализират в шест пилотни общини – Благоевград, Бургас, Велико Търново, Габрово, Разград и Русе – и обхващат различни направления. Обучението се извършва като свободно избираема подготовка.
Между Министерството на образованието и науката и отдела за социално развитие към Организацията на обединените нации е сключено и споразумение за сътрудничество във връзка с изпълнението на Националната програма за децата в частта й относно въвеждането на здравно образование, основано на подхода “умение за живот” в учебната програма на българските училища. Чрез изпълнение на споразумението се осъществяват редица дейности от Националната програма за децата.
Освен това Министерството на образованието и науката продължава да оказва институционална подкрепа за разкриване от нестопански организации на центрове за психологически консултации и здравно обслужване. Бяха осъществени и изменения в Закона за народната просвета с цел възстановяване на училищните лекари и стоматолози.
През 2002 г. в Министерството на образованието и науката беше изготвен проект на Стратегия за интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, чийто основен приоритет е образователната интеграция на децата и учениците от ромски произход.
През юни 2003 г. със заповед на министъра на образованието и науката се създаде Консултативен съвет по образованието на децата и учениците от малцинствата като постоянно действащ междуведомствен държавно-обществен орган на експертно равнище с равноправно участие на специалисти от нестопанските организации.
С решение от 6 октомври 2003 г. Министерският съвет прие план за действие за изпълнение на Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество за периода 2003-2004 г. От учебната 2003-2004 г. се въведе и длъжността помощник на учителя в подготвителна група, подготвителен клас и първи клас на детските градини и училища. Помощникът на учителя има задача да улесни адаптирането на децата и учениците от ромски произход към учебния процес и да посредничи при общуването им с децата от мнозинството. Помощникът на учителя осъществява и връзката между родителите и учителите.
Бяха направени също и редица позитивни стъпки за решаване на образователните проблеми на децата от малцинствените етнически общности. Още с измененията в Закона за народната просвета от септември 2002 г. подготовката на децата за училище една година преди постъпването им в първи клас стана задължителна и безплатна. Тази промяна е особено благоприятна за децата от ромското етническо малцинство, тъй като предучилищното обучение дава възможност за създаване на навици за учебна работа и за усвояване на правилен български език. Създават се екипи от специалисти към регионалните инспекторати, които изследват и насочват децата за интегрирано обучение.
Насърчаването на творческите заложби и потребностите на децата и осигуряването на възможности и условия за пълноценната им реализация е едно друго основно направление в приоритетните дейности на Министерството на образованието и науката. Много са формите на извънкласна и извънучилищна дейност, които осигуряват свободен избор за занимания по интереси в областта на науката, изкуствата и спорта. Националните и международните състезания, конкурси и олимпиади са представителни форуми за изява на научните и художествени дарби на децата и учениците.
С постановление от 17 декември 2003 г. Министерският съвет прие Наредба за условията и реда за закрилата на деца с изявени дарби. Целта е насърчаване на техните творчески заложби и потребности, осигуряване на възможности и условия за постъпване в спортни училища, училища по изкуствата, финансово подпомагане и стимулиране чрез стипендии и специализирани образователни програми.
Уважаеми дами и господа! Ясно е, че работата на Министерството на образованието и науката до голяма степен е пряко свързана и предпоставя увеличаването или намаляването на работата на Министерството на вътрешните работи. Ето защо смятам, че това, което ние правим и което ще продължим да правим, ще бъде от съществена полза и помощ на Министерството на вътрешните работи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Дамянов.
Уважаеми дами и господа, има много заявени народни представители за изказвания в следния ред: господин Ганчев, господин Соколов, господин Бояджиев, господин Чакъров, господин Милушев, господин Цанев, госпожа Дончева. Така че ще дам половин час почивка, след което ще продължим.
Обявявам тридесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Продължаваме заседанието с разискванията по точката от дневния ред, която започна сутринта.
Пред мен е списъкът на желаещите народни представители да се изкажат. Виждам проф. Ганчев.
Заповядайте, проф. Ганчев.
ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър на вътрешните работи, уважаеми колеги народни представители! Ние чухме вече редица изказвания, които се опитваха по различен начин да анализират и да търсят решенията на проблема организирана престъпност, който е предмета на актуализираната стратегия за борба с организираната престъпност. Трябва да ви кажа определено, че от това, което неколкократно успявах да констатирам, тази стратегия действително е един опит за комплексен подход към решението на проблемите за престъпността. И определено мога да кажа, слушайки и имайки предвид редица положителни резултати в действията на Министерството на вътрешните работи, също така на Министерството на финансите и на другите министерства, особено в последната година – от средата на 2002 г. насам, че се осъществява един лек завой към осъществяване на една по-ефективна борба срещу престъпността, различните нейни форми и с акцента на организираната престъпност.
Заедно с това обаче трябва да кажа, че според мен в голяма степен тя няма да доведе до чакания, желания и жизнено необходимия на обществото ефект – резултат срещу престъпността в различните й форми с акцента върху организираната престъпност, просто защото, според мен, тя е непълна. Тя не включва всички ония фактори, всички ония причини, които са в основата на създадената престъпност, система от престъпност, от фактори на различно ниво. Също така тя не търси причините, които непрекъснато възпроизвеждат тази престъпност в различни размери, в различни мащаби, опасни за обществото. Също така, според мен, тя и не намира най-верните решения във фундаменталния план да се преодолее в голяма степен престъпността в обществото, което заплашва жизнено целия ни народ. И естествено е, на фона на тези частични усилия, въпреки че в тях се наблюдава опит за съгласуване на държавните органи в този процес, ние да виждаме разочарованието на обществото. Неслучайно преди малко погледнах и на един от вестниците едно социологическо проучване сочи, че 70% от българите вече чакат твърдата ръка. Тоест те не се надяват на ефективността, на принципите, правилата, нормите и законите на демокрацията.
Това ми дава основание да кажа, че от всички ония причини и фактори, които са изброени по различен начин в стратегията, аз искам да спомена два, които отсъстват в нея. На първо място, според мен, това е следваният досега, натрапен още от началото на прехода, неолиберален икономически модел на преход от държавно планирана, централизирана, административно управлявана икономика към пазарна икономика. Това беше един модел, при който действаше основният принцип на стария манчестърски капитализъм: “Лезе фер” – “Действай на самотек, граби и трупай”. В нашите условия се добави “и руши”. Онова, което не можеш допълнително да заграбиш и присвоиш – да го рушиш. Именно чрез държавата обаче бяха създадени условията за този процес. Държавата, чрез различните си правителства от тогава до днес, съдействаше да се узаконят тези форми на разграбване на държавната собственост като нещо чуждо, а не като национално богатство, което трябва да бъде разпределено справедливо според онова, което са дали неговите граждани, а като нещо, което трябва да бъде присвоено от оня, който има достъп, или който има възможност, със сила, безскрупулно да се възползва от тази възможност, от този случай. По такъв начин беше осъществена и касовата, и масовата приватизация, и различните други форми на разграбване на тази собственост. По такъв начин беше отгледана, тя съществуваше, но беше отгледана вече и корупцията на държавните органи на различни нива. Така беше създадено срастването на престъпността с властта на различните й нива както в изпълнителната, така в законодателната, така и в съдебната система. Ние наблюдаваме от тогава до днес невъзможност да се осъществи последователно което и да е решение на определен орган, защото винаги се намират бариери, някакви стопиращи причини, които задържат или обезсмислят усилията на определената институция да намери някакво кардинално решение на някакъв престъпен акт.
Аз мисля, че в това отношение – съжалявам много, че не се предава публично, защото проблемът е общественозначим – но и самата четвърта власт, медиите също в известна степен са съпричастни към този процес. От една страна, с непрекъснатото толериране и героизиране на различните такива престъпни структури, от друга страна, за замълчаването. След като започнат някакво разследване, след това замълчават за последиците от това разследване на един или друг министър, един или друг депутат, един или друг магистрат, и т.н., и т.н., в неговата обвързаност с престъпния свят.
Вторият момент, който е свързан с първия, това е, че именно в основата на този наложен модел и този принцип на стария криминален капитализъм, който се прояви у нас именно като криминален, а не като един естествено демократично налагащ се развит капиталистически обществен строй, ние виждаме, че беше разрушена старата морална система на уважение към собствеността изобщо - към държавната и частната, към всякакви нейни форми. Беше унищожена, разбита системата от ценности за уважение към живота на човека. По примера на една лансирана чужда масова култура животът на човека стана нищо. Той може да бъде прекъсван всеки момент по волята на един или друг престъпник без да се търсят компенсации, без да се търси нещо, което да може да възпре този процес.
Всичко това даде отражение и в системата на образованието. В системата на образованието ние наблюдаваме разгула на наркоманията на различни нива, вече на съвсем ниски нива – до 10-12 години; разгула на алкохолизма – вече все повече свидетелстват фактите, че масово в отделни периоди се напиват ученици и то на много ниска възраст. Също така един разюздан сексуален живот, който няма нищо общо с естественото нормално провеждане на любов и на отношения между половете.
Смятам да завършвам моето изказване, но всичко това говори, че нашето общество е дълбоко поразено общество, че то няма у себе си достатъчно сили да се справи с този процес, който непрекъснато изсмуква неговите сили.
Аз мисля, че отдавна, още преди 10 години писах такава статия. Тогава се разгърна процесът в Италия – операция “Чисти ръце”, при който започната от прокурора Джовани Фалкони и завършена със съдията Антонио ди Пиетро, беше прочистена политическата система от връзките й с престъпността. За съжаление, България чака своята операция “Чисти ръце”.
Аз мисля, че ако тази стратегия бъде разгърната и обогатена с такива мерки, които да променят този действащ – вече има такъв процес на завой, на вървене към европейския социално-икономически модел. Вече има условия да се разбере, че в правителството има воля за борба с тази напаст, каквато представлява престъпността, ние можем да смятаме, че ако стратегията се обогати, тя действително ще има онзи желан и чакан от обществото ефект.
Аз ще я подкрепя при условието, че господин министър Петканов заяви, че ще направи всичко възможно, както и останалите министри, да въведат тези мерки и тази система от радикално преобръщане на следваната досега политика, за да може да се оздрави обществото и то да поеме действително като едно развито европейско общество. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, проф. Ганчев.
Искам да съобщя на народните представители за изразходваното време, за да могат да се ориентират: Национално движение Симеон Втори е изразходвало 24 минути; ОДС – 30 минути; Коалиция за България – 20 минути, и ДПС – 7 минути.
Давам думата на народния представител господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Парламентарният съюз на обединените демократични сили не може да подкрепи предложената ни Национална стратегия за противодействие на престъпността. Казвам това със съжаление, защото по един въпрос, по който има национален консенсус, по който има консенсус между всички политически сили, на нас ни се предлага един документ, който не служи за реализиране на този консенсус.
Затова ние ще подкрепим проекта за решение, по силата на който не се одобрява тази предложена ни стратегия и тя следва да се върне на Министерския съвет за доработване.
Всъщност това, което ни се предлага, не е само повторение на стратегията от 2002 г. По-тревожното за мен е, че с тъй наречената актуализирана стратегия се разбира, че правителството като че ли не съзнава новото положение във връзка с престъпността, в което България изпадна по време на сегашното управление. А това е един бум на най-опасния вид престъпност – на организираната престъпност.
Документът е наименован “Стратегия за противодействие на престъпността с акцент върху противодействието срещу тежките криминални прояви”. Това е доказателство, че не се разбира за какво става дума. Тежки криминални прояви е имало и сигурно, за съжаление, винаги ще има. Тежка криминална проява е едно битово убийство, едно вулгарно изнасилване, един грабеж. Това ли е днешният проблем на България във връзка с престъпността? Проблемът е именно организираната престъпност, която удря държавността, която подрива устоите на нашата демократична република. Това, което се мъчат авторите, Министерския съвет, да ни обяснят, че било тежко наследството от 2001 г., извинете, ама 2001 г. нямаше тези прояви на организирана престъпност, на която днес сме свидетели.
Говори се, че има спад на криминалната престъпност. Това е добре, но не се казва в един анализ защо и кое позволи именно на организираната престъпност, на нейните най-видни представители да безчинстват в страната и винаги МВР да следва събитията и да ги регистрира.
Аз не се учудвам, че днес отсъства министър-председателят, защото нека си припомним неговото отношение към организираната престъпност – че когато се избиват представители на организираната престъпност, това не засягало хората и едва ли не ние трябва да се радваме на това. Организираните престъпници ставали по-малко. Докато има такова виждане в премиера ще липсва и политическата воля на правителството да се бори с организираната престъпност. Израз на това е предлаганата ни стратегия, която се мъчи да ни убеди, че всички тези гангстерски войни, показни убийства, разстрели, взривявания едва ли не говорели за слабостта на организираната престъпност, когато това е обратното.
Аз имах едно питане към Вас, уважаеми господин министър: защо не отнемете оръжието на всички тези бодигардове на босовете на организираната престъпност, а не на лидерите, както вие меко ги наричате? Вие обяснихте след това, че сте направили това.
Преди няколко дни беше погребението на последната жертва на тези гангстерски войни Стоил Славов. Отново се видя, че там присъстват десетки бодигардове, които дори си позволявали да спират хората, да ги претърсват и МВР безучастно наблюдава това. Органите на МВР, които са присъствали, едва ли не охраняват бодигардовете на престъпниците. За съжаление, докато това трае, ние няма да имаме успехи срещу организираната престъпност, която все повече се сраства с вашето управление. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на господин Соколов.
Давам думата на народния представител Бояджиев.
ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател! Четейки предлаганата ни актуализация на стратегията за битката с престъпността, бях подготвил тезиси на своето изказване, но слушайки дебата, ги оставих в чантата. Ще се опитам не с езика на политиката, а с езика на човек, който тридесет години е бил в системата на сигурността, да кажа някои неща, които приемам за себе си като истина, но които очевидно в залата трудно могат да бъдат приети като това, което е фактическото състояние.
Обявяваме битката с престъпността като един от основните приоритети на държавност, на власт, на общество. Обявяваме, но дали е така? След разпадането на Съветския съюз и на Варшавския договор тероризмът беше обявен за враг номер едно, защото другият враг изчезна. Петнадесет години тероризмът беше враг номер едно, защото трябваше по някакъв начин да се оправдават бюджетите на специалните служби. Дойде 11 септември 2001 г., за да разбере целият свят, че това е било риторика и неефективни действия за битка с основния враг. В случая ми се струва, че ние в национален мащаб правим същото, дискутирайки въпросите на престъпността. Обявяваме ги наистина за основен приоритет и на държавност, и на власт, и на общество, но на практика риторика, риторика, риторика и твърде малко конкретика.
Не знам защо, слушайки част от изказванията днес, си спомних един интересен оригинален дисидентски документ от времето на Леонид Брежнев. Тогава някои умни руски дисиденти на една страница в три колони бяха изписали "начало на изречение, средна част на изречение и край на изречение". И всеки един, който претендира да е оратор, имайки тази таблица пред себе си, без никаква последователност, единственото изискване беше първа колона, втора колона, трета колона, а от коя част на колоната ще вземе нещо, никакво значение. Авторите твърдяха и наистина се получаваше възможност да се говори двадесет минути, без да се каже нищо. Марксически много издържано, идеологически много издържано, но без нищо съществено. За съжаление, аз се боя, че до голяма степен ние водим подобен дебат.
Идвайки днес в очакване за този дебат, аз си го представях по съвсем друг начин. Аз си представях от самото начало целият Министерски съвет да е в своята ложа, защото битката срещу престъпността не е и не може да бъде дело единствено и само на Министерството на вътрешните работи и отговорността да се носи само от министъра. Отговорността се носи от министър-председателя и доколкото битката срещу престъпността не е само закопчаване на белезници, тук наистина очаквах да видя сами дошли, а не повикани с процедурно решение министрите. Вярно е, че някои дойдоха, вярно е, че чухме министъра на финансите, вярно е, че чухме министъра на образованието – две министерства, които имат много важна роля. Присъства и министърът на културата, има цял раздел в предложения документ за ролята на културата и т.н., но него не чухме. Но така или иначе, в тази програма има много пожелания, а конкретиката стига може би и единствено само, когато става въпрос за МВР. По този начин битката с престъпността няма да бъде спечелена.
Дебатът е по основен приоритетен въпрос на обществото, но днес телевизионни камери и радиомикрофони не бяха включени. Защо? Защото обществеността не иска да участва в този дебат? В този документ се говори за ролята на гражданските и обществени организации. Добре, но правителството, изпълнителната власт само това ли ще чакат – те да проявят инициативата, а няма именно изпълнителната власт да прояви инициатива и да ги покани да вземат участие в дебата. Къде са те? Аз очаквах балконите да са пълни. Виждам на балконите млади лица и това е хубаво, но не виждам тези организации, които трябва активно да участват в битката с престъпността.
И последно, този дебат го водим, оттук се вижда много ясно, без наличие на кворум. Ето ви сериозността на основния проблем на обществото, на държавността, на властта и отношението ни към него.
В изказванията много ясно можеше да се каже кой чака партийна конференция след броени дни, кой има прекомерен оптимизъм за волята и това, което е постигнало правителството, в смисъл кой е от мнозинството и кой е от лявата опозиция. Ще ме упрекнете, че говоря именно като член на лявата опозиция, но според мен най-съдържателните и най-загрижените изказвания бяха направени именно отляво. Отново казвам, че изказванията не могат да решат проблемите.
Колегата Дончев, за да ти дам възможност, Владо, да ми отговориш с реплика, тъй като до този момент и една реплика не чухме, като че ли всички сме съгласни с всичко, което се казва, колегата Дончев очерта една много розова перспектива: влизаме в Европейския съюз, влизаме в НАТО, престъпността ще я победим колективно. Отвън ще ни победят собствената престъпност, нали? Аз застъпвам съвсем друга теза, колега Дончев. Взривовете, които гърмят напоследък, са фойерверките, които отбелязват интегрирането на националната престъпност в рамките на международната престъпност. И не само няма да намалее проблемът, а проблемът ще се увеличава и дай Боже влизането ни в НАТО и в Европейския съюз да ни постави вилката и да накара управляващите да вършат това, което трябва, а не да се занимаваме само с риторика.
Каза се, че има политически консенсус. Дайте да назоваваме нещата с истинските им имена, скъпи колеги. Няма политически консенсус. Всяка една политическа сила се разграничава в отговорностите за неуспеха в битката с престъпността. Престъпността не се роди с идването на министър Петканов в Министерството на вътрешните работи. Ние просто през последните 14-15 години не сме на ниво, за да реагираме адекватно на това зло, което непрекъснато нараства. И докато не осъзнаем, че носим колективна отговорност, въпреки че няма такава, но като политици всички носим отговорност, и докато не направим необходимото обществото да разбере, че неговата функция е подчертано активна, а не пасивна, да гледа дали МВР ще си свърши работата, няма да пречупим гръбнака на злото.
Едно от нещата, което мен определено ме безпокои, е, че в резултат на поредица от грешки при разформироване и реструктуриране на службите, с поставянето на знак за равенство между оперативно понятие "сътрудник" и морална категория "доносник", ние създадохме в обществото усещането, че службите, които трябва да са основният двигател на битката срещу злините на обществото, са ненужно зло. Да бяхме спрели там - поне до необходимо зло, но ние създадохме впечатлението, че те са ненужно зло и сега и като общество, и като политици разчитаме МВР да реши всички проблеми. МВР не може да ги реши.
Позволих си да кажа нещо, да напиша нещо и знам, че министър Петканов преди време отново на нещо, казано от мен, реагира критично, но за мен Министерството на вътрешните работи до голяма степен работи във вакуум, няма да кажа политически и законодателен, това беше казано. Обществената подкрепа на Министерството на вътрешните работи не е на необходимото ниво. Министърът ще реагира и ще каже: да, ама това е институцията с най-високия рейтинг. Но тогава ще го запитам дали може да ми каже колко сериозни случаи в битката с организираната престъпност са решени на базата на доброволни заявители – хора, които сами, по собствена воля, разбирайки своя граждански дълг да помагат на министерството, са отишли в министерството и са предложили услугите си – информация или каквото и да е.
Ако искаме да водим реалистичен диалог, трябва да признаем, че обществото все още не е разбрало, че за своята сигурност трябва да играе активна роля. Няма да виня обществото. Отново основната вина носи управляващият екип, който, за съжаление, по този проблем не се проявява като екип, не го виждаме да действа като екип, въпреки че тук са разписани някои пожелания и в други области, освен в областта на Министерството на вътрешните работи, не проявява необходимата инициатива, не показва необходимото уважение към гражданското общество като активен елемент в тази битка и очаква гражданското общество да е инициаторът и да ги натиска непрекъснато – дайте да видим по кой начин да помогнем.
Битката срещу престъпността в Ню Йорк беше спечелена преди 15-ина години и тогава се появи изразът “zero tolerance” толеранс – нулева търпимост. Този израз го въртим твърде много, но нулева търпимост не означава само нулева търпимост от полицая. Трябва да си признаем, че не сме постигнали нулева търпимост в обществото.
В годините, когато бях малък, с други думи твърде отдавна, любимата игра на дечурлигата беше на стражари и апаши. Като правило основната част от децата искаха да бъдат стражари. Аз от време на време исках да се вживяваме и в ролята на Арсен Люпен – крадецът джентълмен, но ако сега се направи едно социологическо проучване именно в тази категория на децата, които все още играят на подобни игри ще видите, че предпочитанията са в друга посока – не на полицаите, с изключенията, че децата сега твърде често искат да са Бойко Борисов. Но Бойко Борисов… Една птица пролет не прави. Неговият рейтинг също не може да реши проблемите.
Не мога да не се съглася с това, което каза проф. Петко Ганчев. Той каза много верни и точни неща, но може би ги повтарям, но на един по-директен език. Единственото, с което не мога да се съглася, че той се обърна към министър Петканов и поиска от него ангажимента за радикално обръщане на политиката за битка с престъпността. Не е министър Петканов…
Министър Петканов е този, който трябва да провежда в своята сфера политиката на екипа. Тази гаранция трябва да я даде министър-председателят и кабинетът като екип, защото битката може да се печели само в екип и то не само от изпълнителната власт, а и от много други.
Ще завърша цитирайки един голям мислител, който не е модерно да се цитира, но ще цитирам нещо, което не е идеология, а просто една хубава илюстрация.
Владимир Илич Ленин преди много години е казал, че и 100 петли не правят расов кон. Това, което е казал тогава Владимир Илич, днес бих могъл да го повторя в малко по-друг аспект. Този документ, тази актуализация, тази стратегия не е атът, не е расовият кон на Свети Георги – държавата и държавността, с който ще бъде прободено злото, демона, престъпността в България. За съжаление това не е документът, който ще създаде предпоставките да спечелим битката. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не виждам желаещи за реплики.
Давам думата на д-р Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Бих продължил и бих приветствал това, което каза господин Бояджиев – че престъпността в нашата страна наистина не е от вчера, не е и от предишния ден. Но проблемът с престъпността в същото време не е проблем само на това правителство. Нека не забравяме, че в основата на най-драматичния момент на предишния кабинет стоеше едно престъпление с убийство на дете, така и останало неизвестено докрай. Тогава шофьорите се събраха пред парламента. Спомня ли си това СДС? Спомня ли си това бившият премиер Костов или вече е забравил как обкръжен от въоръжени полицаи се опитваше да обясни нещо на таксиджиите?
Не по-малка престъпност имаше и по времето на Виденов, когато шепа корумпирани обраха парите на цял народ. Спомняте ли си това управление, което беше по времето на Виденов? Дали БСП си припомня и 1 май 1996 г.?
Всичко това го напомням не защото се опитвам да оправдая престъпността сега, а за да сме наясно, че вече 14 години държавата ни не особено успешно се опитва да реши този изключително сериозен проблем. Това не е вина единствено на кабинета на господин Симеон Сакскобургготски, това е унаследена вина на всички досегашни правителства.
Престъпността е факт, от който не вярвам да има трезвомислещ човек, който да не се безпокои. Какви са характеристиките на престъпността? По принцип досега тя винаги е била туширана от скритото или полуявното рамо на властимащите. Така беше по времето през 1994-1996 г. Тогава управляващите нескрито и усърдно подкрепяха кръга Орион. Като резултат се изгради една огромна бизнесструктура, чиито основни герои сега са в Южна Африка и в чужбина. Тогава всичко беше ясно. Ако трябва да си направиш банка – обаждаш се във вече посочения кръг, плащаш си и си готов. Схемата продължаваше – фалира банката и си милионер. Естествено, част от ресурса отиваше при покровителите. През периода 1997-2001 г. проблемът беше същият, но вече героите бяха други. Искаш да прекараш през митницата недекларирани стоки – готово, плащаш си и камионите ти минават.
Правителството през посочения период подкрепяше кръга с друго име – Олимп, също подкрепяше определени бизнесмени, които за отрицателно време станаха бизнесмени от национална величина, които днес продължават с известна мимикрия, а даже и без мимикрия да функционират. Какво става обаче към днешно време? Сега има проблем. Той е в това, че правителството не подкрепя нито една от групировките на “видни” бизнесмени. Това поражда хаос – на кого да платиш? Как да си пласираш дрогата, без да те подгонят? Това е сериозен проблем, който трудно може да се асимилира в тези среди. Как така не е ясно кой е най-отгоре? Как така няма на кого да си платиш, че да не те гонят? Как така няма пръв в бизнеса в тъмната икономика?! Редът е нарушен. Като правителството и управляващото мнозинство нямат първи, то значи те, въпросните бизнесмени, трябва да си изберат и да извършват подреждането. Това напълно обяснява проблема сега за тези среди. Вакуумът трябва да се изпълни. Тяхната схема на мислене не може да няма ясно и строго изградена йерархична пирамида от водещи и те се опитват да я построят. Естествено, започва война между тях. Забележете – те се избиват помежду си, а другите престъпления са странични спрямо тях. Бяха убити ред знакови бизнесмени само за година – година и нещо. Това е, естествено, напълно недопустима и опасна за околните война и тя трябва да бъде прекратена по същия начин, по който започна, при това възможно по-бързо и с прилагане на необходимите законови и силови средства върху въпросните воюващи.

Това обаче не е само работа на МВР. МВР не е прокуратура, МВР не е и съд. Съдът налага насилствената мярка, която държи влага в тези среди. Това налага създаването на строг и ясен механизъм на взаимодействие на всички тези структури.
Факт е, че през последните месеци определено може да се говори за добро взаимодействие между МВР и прокуратурата. За съжаление, не точно така седят проблемите в съда. Сега с новия състав на Висшия съдебен съвет ние се надяваме, че и там ще се създадат условия за пълно взаимодействие между полиция, прокуратура и съд.
Засега въпросните бизнесмени се чувстват безнаказани. Те не са в затвора, защото делата им непрекъснато се връщат за доразследване или някакви други процедурни неясноти. И естествено е, че точно поради това те се чувстват ненаказани и организират такава форма на битка за надмощие и подреждане на йерархичната им пирамида. Въпросът на управлението сега е да отпуши всички механизми на работа на съдебната система и да наложи пълна съгласуваност на действията между МВР, прокуратура и съд. Това е начинът, по който ще се наложи краят на войната между тях. И наше задължение е да съсредоточим усилията си в това отношение, а не да търсим проблемите само там – в МВР.
Не бива да подценяваме работата на МВР. Има проблеми и там, но в същото време трябва съвсем отговорно и коректно да се посочи изключително сложната им работа и това, което вършат за реда и сигурността в страната. А това, че може да се подобри тяхната дейност, то е факт и тя наистина трябва да бъде организирана по този начин.
Наше задължение е да изискваме и налагаме максимална отговорност пред тях, но налагането на отговорност специално върху МВР и специално върху министър Петканов е неточно. Министър Петканов трябва и ние ще изискваме и ще помагаме с всички средства да почисти и подреди собствения си двор. А ако искаме да решим проблема с войната между престъпния свят, то ще трябва да съсредоточим усилията си към пълно взаимодействие в посочените структури на държавата.
Какви са най-важните задачи в това отношение? Най-важното е това, че има политическа воля. Мисля, че когато от МВР се подават сериозни идеи, то се осъществява бързо и законово осигуряване на този процес. Нека МВР съгласува и изложи в ясна, последователна и конкретна форма поредицата от проблеми, необходими за тяхната работа, каквато е актуализираната стратегия, която сега обсъждаме. Тогава Народното събрание приоритетно ще ги приеме и те ще бъдат подкрепени от народните представители.
Трябва да се спре прехвърлянето на горещия картоф между парламент, МВР, прокуратура и съд. И това ще стане, независимо от различните интереси в тази област.
Второ, да приемем предлаганата програма, но с условие, а именно: конкретни резултати и срокове за отчитането им пред парламента. Това трябва да стане възможно в най-кратки и приемливи срокове. Наред с това се налага засилване на гражданския контрол върху посочените структури.
И на последно място не по важност, наложително е, както вече казах, изключително добро взаимодействие между МВР, прокуратура и съд. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на д-р Чакъров.
Има думата народният представител Явор Милушев.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Кое прави необходима стратегията за борба срещу организираната престъпност? Ако кажем, че е дошъл пределът на търпимост на народа към тази престъпност, ще бъде обикновен политически популизъм. Необходимостта от тази стратегия е не само проява на политическа воля. Аз я разбирам по свой начин и ще ви кажа как. Съвкупността от действията на организираната престъпност за мен като гражданин на Република България представлява стратегия за действия срещу българската държава. Именно в този аспект всички мерки според мен трябва да бъдат, от една страна, за защита на българската държавност, от друга страна, за защита на българския народ, от трета страна, за борба с организираната престъпност.
И доколкото успях да преброя, мисля, че предстоят 8 или 9 законодателни инициативи в тази посока. Особено към някои от тях аз ще проявя специален интерес.
Прави ми впечатление, че хазартът отсъства като тема от стратегията. Беше ми обяснено, че има специални регулаторни механизми и законови норми, които следят тези процеси. Въпреки това София вече се превръща в столица на хазарта и зад луксозните стени на казината лъха на нещо друго, а не на парфюмите на българския хайлайф.
Прави ми впечатление обаче и нещо друго. Много съм доволен, че в стратегията се споменава думата “култура”. От години говоря на тази тема и най-после трябва да е ясно, че не само културата има пряко отношение към националната сигурност, а обратното – националната сигурност е пряко зависима от културните процеси в България. Това трябва най-после да стане пределно ясно.
В този смисъл искам да припомня, че преди 4-5-6-7 години в България булдозери и багери разчупваха компактдискове, нелегално произведени компактдискове. Кражбата на интелектуална собственост е престъпление, квалифицирано престъпление. Европа пищи от нас. И в момента в Народното събрание е внесен Закон за административно регулиране производството на оптични дискове. Аз се изказах подробно в Комисията по икономическата политика по този въпрос. Ние ще бъдем единствената държава в Европа, която има такъв закон, заедно със страните от азиатския район.
Обаче в закона не личи решимост и ясна воля за борба с това голямо престъпление. И аз моля Министерството на вътрешните работи да прегледа закона и да каже своето становище. Ако не бъдат приети моите предложения по поправките на закона след първо четене, аз ще остана с твърде лоши впечатления.
Господин министър, днес взимам думата не като народен представител, въпреки че изпитвам огромно безспокойство от твърде слабия интерес към стратегията и проблемите по борбата с организираната престъпност. Току-що от балкона си тръгна една голяма група млади хора, може би разочаровани от това, че те са няколко пъти повече от народните представители в Народното събрание. Но тъй като народът изразява своя глас чрез своя представител в Народното събрание, аз искам тук да се изкажа като потърпевш на престъпления. Единадесет пъти аз и моята фамилия сме били обект на престъпления.
Единадесет пъти – никакви действия. Може би ще кажете, че нямам право да казвам, че има престъпление, защото няма осъдителни присъди, няма осъдени, няма хванати. За съжаление, папките по всички дела са празни, защото не е имало следствени действия. И когато полицаите идваха вкъщи, казваха: “Да не сте ставали известен”.
Вчера една обикновена гражданка на Република България -Цветана Манева, е забелязала съмнителни лица на ул. “Гурко”. Оглеждали са кооперациите, напъвали са с рамо входа на нашата кооперация. Поискала е съдействие от полицай и той й е казал: “Какво искате, госпожо Манева? Вие не знаете как шетат из Вашия квартал”.
В този смисъл аз отправям, господин министър, лична молба към Вас, а не като народен представител към министър. Няма да припомням вица за граховото зърно и лудия, а ще попитам – ще съдейства ли полицията на самите граждани за тяхната сигурност, ще съдейства ли полицията на самите граждани в тяхното действие срещу престъпността, ще съдейства ли? Преди малко някой говори тук за решетките – повече от десет години говоря на тази тема, защото аз отказах да сложа решетки на моя дом. Ще съдейства ли полицията на българските граждани да махнат решетките от домовете си? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Милушев.
Заместник министър-председателят на Република България господин Николай Василев иска думата.
Заповядайте, господин Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми министър Петканов! Реших да взема отношение по темата поради изказаното преди малко становище, че в правителството липсва координация и екипност в борбата с престъпността. Аз бих искал да заявя точно обратното.
Като част от правителствения екип, ви уверявам, че с министър Петканов и с цялото негово ведомство работим изключително добре и в добра постоянна координация. Това, разбира се, не става с публично парадиране, а с конкретна ежедневна работа, по-голямата част от която, слава Богу, не се вижда.
Ще си позволя да ви дам само няколко примера.
Министерството на транспорта и съобщенията, чийто ресор поех преди половин година, има особени задължения по много обекти в страната и по много процеси, от съществено значение за националната сигурност. След някои трагични събития в други страни Министерството на вътрешните работи взе допълнителни и решителни мерки за повишаване на сигурността и безопасността на летища, пристанища, превозни средства и други обекти в страната. Имахме много добро взаимодействие между Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Изпълнителна агенция “Морска администрация” към Министерството на транспорта и съобщенията и покрай събитията с българския кораб “Елена”.
Преди два дни имах възможност да посетя Граничния контролно-пропускателен пункт “Калотина” – Градина, а преди няколко месеца и ГКПП “Капитан Андреево” – Капакуле, заедно с директора на Гранична полиция полк. Григоров, със заместник-директора на Агенция “Митници” господин Толев и с представители на други ведомства, където обсъдихме конкретни мерки за засилване на контрола по нашите граници. След разговор с вътрешното министерство Гражданската въздухоплавателна администрация затегна допълнително през тази година контрола върху всички български и особено върху всички чужди самолети, пътуващи в и над България.
С американската Агенция за търговия и развитие съвместно стартирахме програма за повишаване сигурността и безопасността на летищата и самолетите ни според най-високите международни стандарти от 2004 г. Факт е, че засега в тази област в България нямаме пробиви. Взети са мерки през тази година и за засилване охраната на Централното управление и всички структури на Министерството на транспорта и съобщенията. Същото правят и другите колеги министри в своите структури.
Ще ви дам и още един, последен пример. Винаги когато, като вицепремиер, ми се налага да замествам министър-председателя, това правят и другите вицепремиери, например миналата седмица, ние поддържаме постоянна връзка лично с министър Петканов относно криминогенната обстановка в страната, за да може незабавно да бъде информиран министър-председателят и всички членове на кабинета.
В заключение, уважаеми дами и господа народни представители, готов съм отговорно да заявя пред вас, че структурите на изпълнителната власт, структурите на Министерския съвет полагат ежедневни усилия за противодействие на престъпността в страната. Тези усилия на десетките хиляди служители на Министерството на вътрешните работи трябва да бъдат оценени от всички нас по достойнство. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на министър Василев.
Давам думата на народния представител Иво Цанев. Да се готви народният представител Татяна Дончева.
Господин Цанев, разполагате с кратко време – 5 минути пише тук.
ИВО ЦАНЕВ (ПСОДС): Пет минути само?
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Просто не знам откъде да започна. Истината е, че може би трябва да започна с това да приканя хората от Народното събрание да почерпят по едно кафе поне да се събудим, защото явно, че всички спим тук. Защото на всички е ясно, че стратегията, която днес обсъждаме, нищо няма да донесе на България и това е истината. Истината е, че този документ абсолютно по никакъв начин няма да промени състоянието на българската престъпност, организирана, конвенционална, каквато и да е престъпност в нашата страна. Защо?
Защото, първо, това не е стратегия. Не може да наречеш стратегия документ, който по никакъв начин няма стратегически план, както в краткосрочен, така средносрочен и в дългосрочен аспект.
На второ място, този документ, за съжаление, аз установявам, че всъщност е един много сериозен вътрешноведомствен документ на МВР. Казвам – със съжаление, защото тук са прави всички, които казват, че борбата с престъпността не е само приоритет на МВР.
За съжаление, днес липсата на министър-председателя, липсата и на останалите министри, липсата на вицеприемиера, който е така наречен “силов вицепремиер”, доведе до това, че практически господин Петканов – знаете моите не лични, но професионални чувства към него, знаете добре, че аз никога не съм го защитавал, но днес не мога да не кажа добри думи за това, че поне се е постарал, от гледна точка на МВР, да защити своята дейност. За съжаление, обаче никое друго министерство, включително и финансовото, не беше право, когато коментираше дейността на Агенция “Митници” и дейността на останалите структури в държавната и изпълнителната власт.
Защото през 2000 г. на нашата граница са заловени два тона наркотици, прекурсори и други такива вещества. През 2001 г. това количество е тон и половина. Понастоящем се движи около 500–600 кг. При такава разлика от тон, тон и половина, очевидно е, че не само ще нараства консумацията от български деца – такива, каквито бяха тук горе, не само ще умират деца, както на известния пловдивски футболист Георги Василев – 19-годишно дете от свръхдоза преди 20 дни, очевидно е, че тази огромна разлика в заловеното количество наркотик води до това, че престъпната организирана престъпност се снабдява с пари. (Неразбираема реплика от народния представител Владимир Дончев.)
Тези пари практически отиват в ръцете на хора, които чрез легален бизнес се опитват да покажат, че са големи бизнесмени. Как по друг начин да коментираме това, че МВР не е направило проверка на небезизвестния Стоил Славов, Бог да го прости, през тези години? Не може той да търгува с акцизна стока – това не е случайна стока, не са банани, не е нещо друго, акцизна стока, горива и в същото време да прави големи обороти. В същото време нито една сериозна ревизия на това – какво се е случвало в неговите фирми.
Извинете, по какъв начин тогава ще започнат някакви процесуални действия към съответните бизнесмени? Шефът на НСБОП казва “ама ние нямаме данни”. Как да имаш данни? И тук влизаме в ресурсното обезпечаване. Не може да се дават 5 млн. лв. за роботи. Ако същите 5 млн. лв. се дадат за превенцията, а именно за агентурен апарат, според мен много сериозно ще се задълбочи тази превенция. Ако се дадат 5 млн. лв. за агентурен апарат, съм абсолютно убеден, че МВР ще има достатъчно данни, за да възбуди процесуални действия към доста сериозна част от така наречените бизнесмени. Ето това е големият проблем.
Дами и господа, в края на краищата 6 млн. 200 хил. лв. трябва да се заделят за единната информационна система за противодействие на престъпността. Шест милиона лева! Отчитаме 900 млн. лв. повече приходи от митниците. Просто 6 млн. лв. трябва да се дадат на Министерството на правосъдието и с едно натискане на клавиша да се види кой къде крие делата. Ясно е, че ако не са в МВР, ще бъдат в следствието, ако не са в следствието, ще бъдат в прокуратурата. Нека да направим това нещо, за да се види кой по веригата на наказателното правораздаване е виновен за това,че тези дела дълги години просто липсваха.
И в заключение искам да кажа, че ОДС няма да подкрепи тази стратегия. Не само заради тези неща, а и защото липсва държавническият подход. Няма го държавническия подход, няма го Съвета за сигурност, няма го премиера, няма ги хората, които могат да наложат политическата воля. Ето това е големият проблем в нашата държава. И смятам, че след днешния дебат не само че няма да се промени обстановката, а ще стане много по-сложна. Благодаря. (Ръкопляскания в ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Татяна Дончева.
Госпожо Дончева, заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Ще се опитам да изпълня непосилната задача за 5 минути да систематизирам няколко идеи, като ще си спестя коментара на стратегията. Защото струва ми се, че ние поначало вложихме прекалени очаквания към едно литературно съчинение. Не искам да превръщаме парламентарното заседание в научен съвет, на което господин министърът е навикнал достатъчно много. Каквото и да напише човек, винаги някой му намира кусури.
Струва ми се, че бихме могли да дадем няколко идеи за работа във връзка с представянето на тази стратегия. И тъй като аз за 5 минути не мога да направя нищо друго, ще направя точно това.
Трябва да си дадем сметка, че трябва да спрем да отчитаме едно и също нещо от 3 години, защото става дума за сериозно обществено напрежение, създадено от поведението на организираната престъпност. То изисква според мен една по-друга политика спрямо силовите групировки. Тези силови групировки претърпяха една голяма метаморфоза за 10 години. Голяма част от тях твърдят, че са напълно легални бизнесмени. Но струва ми се, че теорията и практиката, твърденията и действията все пак се оказват различни неща. Казват, че вълкът козината си мени, но нрава си – никога. Така че вероятно и държавната политика спрямо тях трябва да бъде подчинена на това основно изречение. Което означава, че за всяка държава трябва да бъде забранено да порицава вътрешен министър, който не е осигурил охрана на силовите групировки. Това е моето дълбоко лично убеждение, което не натрапвам на никого. И заявявам, че аз няма да поискам оставка на нито един министър за това, че не е осигурил охрана на силовите групировки, прекрасно снабдени с оръжие. (Единични ръкопляскания в НДСВ.)
Второ, смятам, че трябва да бъде търсена отговорност от държава, която набутва на тези структури обществени поръчки. Не можем да търсим произхода на средствата, когато сме им набутали зареждането с бензин на здравеопазването и образованието. И това са направили министрите от кабинета, които дойдоха тук да ни издиктуват какви мерки предприели по друга линия срещу същата тази престъпност. Нищо не намеквам! Няма бизнесмен, който да си признае, че е сенчест, полукриминален или някакъв друг, това го знаем прекрасно.
На следващо място, смятам, че трябва да бъде променена политиката на държавата по отношение на оръжията. Триста и двадесет хиляди оръжия в обращение за мен са прекалено много и смятам, че е дълг на демократичната българска държава в лицето на всички правителства крайното либерализиране на режима. С общи усилия трябва да анализираме проблема и не само досежно това дали охраната на Самоковеца, Бог да го прости, Гошо, Пешо, Клюна и не знам още кой си са снабдени със законно оръжие, а въобще да затегнем сериозно режима, включително да изземем законно раздадено и не незаконно употребявано оръжие. Просто трябва да затегнем режима.
Смятам, че МВР трябва много сериозно да помисли за голяма промяна в аналитичната си дейност. Това, което наблюдавам аз от 5 години в Комисията по национална сигурност и по вътрешна сигурност, е едни и същи хора, вероятно умни, вече да показват абсолютна рутина. Смятам, че има няколко изключително критични сфери, които се нуждаят от специален анализ: квартирните кражби, кражбите на коли и проститутките. Кражбите на коли изискват сериозна работа на Транспортното министерство, на службите на МВР по регистрация на тези коли, на митническите служби по отношение на вноса на крадени коли, на маркирането на части и на всякакви други неща. Част от тях са свързани с друг бизнес, но смятам, че специални звена трябва да анализират тези изключително чувствителни сфери като технология, като рисков фактор и да можем да кажем, че ние за година можем сериозно да ограничим проблема.
Такъв анализ изисква повишаване на капацитета на МВР по отношение на оперативната работа. Агентурата и нейното залагане е нещо, което ще даде резултат, но след време. Ние се нуждаем освен от такива стратегически замисли, от неща, които биха ни дали резултати в сравнително по-кратък срок. Един такъв проблем са например взривовете. Ясно е, че ще продължи саморазправата на ниво висока престъпност и че те ще продължат да се взривяват. Което означава, че без да искаме от МВР да ги охранява или министърът да си подава оставка след всяка смърт на такъв свързан с престъпния свят бос, можем сериозно да поработим върху начина на производство, върху начина на съхранение, върху кражбите от арсеналите включително на Министерството на отбраната, и малко да натоварим службата на военното контраразузнаване с работа в тази сфера, защото смятам, че тя би ни дала по-голям резултат.
Лично аз имам по-високи очаквания към Министерството на вътрешните работи по изчистване на системата от хора в МВР, свързани с организираната престъпност. Не можем без определяне на фронт между МВР и престъпността да работим. Също така съм скептична по отношение на звеното във Вътрешния инспекторат. Смятам, че трябва да има друга система, в която да работят самите служби. В това отношение смятам, че идеята на министър Велчев за данъчна полиция не бива да бъде априорно отхвърлена. Не съм за това сега да има такъв дебат, но смятам, че трябва сериозно да се преосмисли капацитетът на икономическата полиция в сегашния й вид, в сегашното ниво на подготовка на кадри и в това да видим какво можем да очакваме като допълнителна подготвеност. Аз лично бих ви дала за разсъждение, че ние не можем да имаме прекомерни изисквания и може би е по-добре да натоварим висококвалифицирани финансови специалисти, а полицията да съсредоточим върху криминалната престъпност и да направим друго ниво на стиковка. Защото без проследяване на финансовите потоци, на много по-високо ниво на проследяване на парите и на бизнеса, ние не можем да минем.
Смятам, че друга част от МВР трябва да се занимае с това какъв бизнес ще прави така наречената сенчеста икономика – с какъв бизнес се е занимавала до вчера, с какъв ще се занимава утре. За това нещо се изисква друго аналитично звено, а не просто отчитане на статистика, която да си тълкуваме така, както ни изнася. Благодаря за вниманието. (Единични ръкопляскания в НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Дончева.
Следващият заявен за изказване е господин Ахмед Юсеин.
Заповядайте, господин Юсеин.

АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Аз първоначално нямах намерение да се изказвам, но вчера по време на заседанието на Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледахме Националната стратегия за борба и противодействие на престъпленията на малолетни и непълнолетни. Натъкнах се на много фрапиращи случаи, които искам да споделя с вас.
Всички политически партии казваме, че борбата с престъпността трябва да бъде общонационана, че това трябва да бъде приоритет на всички политически партии. От отчета видях, че има добра национална стратегия, която е изработена и е приета от Министерския съвет, има изграден национален орган и трябва да има местни такива структури по общини. Оказа се, че от 280 общини в страната имаме само 80 общини, които са избрали секретари в структурите на общините, които да водят тези комисии за борба с престъпността при малолетните и непълнолетните.
Това е много тревожен факт, уважаеми колеги, и може би тук се пада на нас честта – на парламентарно представените политически сили или извънпарламентарно представените политически сили, които имат кметове по места, когато приемат структурата на общината, да предложат в нея да има един такъв щаб, за да може да бъде контролиран генезисът на престъпността, който започва от тези млади хора, и по отделни общини служителите на МВР, детската педагогическа стая, която е към полицията, да работят в синхрон с тези комисии по общини.
Фактите са много тревожни. Ще ви прочета няколко: през 2001 г. са били осъдени 3259 непълнолетни. Предполага се, че ако не ги превъзпитаме и ако не ги интегрираме към обществото, това ще бъде бъдещият контингент, който ще направи големите престъпления в страната. За най-голямо съжаление от тези 3259 непълнолетни само към 638 са приложени някакви мерки, за да могат тези млади хора да бъдат превъзпитани.
Много от вас, много от гражданите се възмущават, когато видим по улиците на големите и малки градове деца, които просят, които крадат. Тези деца са под ничий контрол. Ето затова, както парламента, както големите политически сили, така и местните парламенти, местните общини, също трябва да изиграят своята роля и да дадат своя дял в борбата с престъпността.
Много се говори за слабата работа в полицията. Може да има слабости. Те не се отричат. Аз се радвам, че те не отричат. Но аз изисках от служителите на полицията една справка за разкритите престъпления относно наркотиците. Искам да ви докладвам това.
Общият брой на разкритите престъпления с наркотици са 421, от които 91 са разкрити от митниците, а 330 – от служителите на МВР.
Общото количество на разкритите наркотици и прекурсори към митниците са 6475,623 кг, а МВР е разкрило 13 461,994 кг. Само наркотици митниците са разкрили 1466,423 кг, а полицията е разкрила 13 458,924 кг. Това показва, че тези количества, които са разкрити от полицията, също са преминали отнякъде или са произведени в България и не са разкрити, или са преминали през митниците и са вкарани в страната ни. Значи, за този анализ трябва да се помисли най-много.
Освен това се вижда и добрата работа на нашата полиция със сродни полицейски служби извън Република България. Със сродни полицейски служби са разкрити 5325,390 кг, хероин – 110,650 кг, амфетамин – 14,740 кг и кокаин – 5,200 кг. ... и така нататък.
Искам тук да ви доложа и за това, което е постигнала полицията като разкриваемост – разбити са пет нелегални лаборатории, общ брой на нарушителите по тази линия, по наркотичната линия, са 435, от които полицията е разкрила 323. Обаче искам по-нататък да обърнете внимание на другите факти. Посочени канали – 20, образувани следствени дела – 211, срещу 217 обвиняваеми, но приключили следствени дела само 24. Това показва, че нашата полиция хваща престъпниците, хваща тези, които разпространяват и тровят нашите деца с наркотици и с други упойващи вещества, но другата структура, която трябва да ги хване и да ги вкара в затвора, за нея не знам вече, не искам да говоря по-нататък! Вие сами трябва да си направите извода.
Осъдени са само 22 човека като един е изгонен извън страната, експулсиран е.
Ето това са фактите за работата относно наркотиците в службите на Министерството на вътрешните работи.
За производство, пренасяне и съхранение по чл. 354а от Наказателния кодекс има 2021 случая, с наклоняване към употреба на наркотични вещества по чл. 354б – 13 случая, отглеждане на растения за производство на наркотични вещества - по чл. 354в – 31 случая. Това са хора, които са хванати да се занимават с такава престъпна дейност.
Аз исках да бъда по-кратък, но впоследствие реших, че искам да ви кажа и някои неща, господин министър, относно тази стратегия, която е изработена и да обърна внимание на колегите за някои други неща.
Уважаеми господин министър, какво ми прави впечатление като член на Комисията по правата на човека и вероизповеданията? Много често в регионите, които посещавам, където по-голямата част от населението е от малцинствата, много често ми се оплакват, че присъствието на полицията е слабо. Аз казвам, че не е така. Вярно е, в много региони постигнахте успехи. Аз мисля, че в едно Столипиново хората, които живеят там, като видят полицай, те си мислят, че той е някакъв окупатор. Ако този полицай е от техните среди или от други региони на страната, много често ми се оплакват млади момчета, здрави, виждам ги, пращят от енергия, дето се вика, кандидатстват и на тези психотестове – къде главата му е крива, къде краката му са криви... А виждам пък назначения, от друга страна, в някои региони където той живее на 50 км извън населеното място, за което отговаря, в което работи.
Делата в Страсбург също правят много лошо впечатление за страната ни. В Страсбург се водят много дела против служители от полицията. Ако трябва, нека законодателно да променим нещо. Не трябва имиджа на България да се руши.
В нашата парламентарна група много често се е говорило за бюджетното обезпечаване на Министерството на вътрешните работи. Ние, уважаеми колеги, много говорим, че този бюджет е социален, но може би 2005 г. бюджетът трябва да бъде такъв, че да бъдат задоволени всички интереси на Министерството на вътрешните работи.
За състоянието на затворите само искам да ви кажа следното. Бях скоро във Варненския затвор. Капацитетът на затвора е за 300 затворника. Там в момента са 900 човека. Затворите в нашата страна са направо инкубатори за производство на нови престъпници. Дано да не е така, но там има много хора, които ще извършат нови престъпления.
За престъпленията, които се вършат в селата. Няма хора, които да опазят имуществото на хората в селата. Трябва хората, които работят по временната заетост, полицейските служби, а може би и социалните работници да помислят как от този контингент да има служители, които да бъдат проформа служители на Министерството на вътрешните работи.
И най-накрая, преди десет години моят лидер каза, че трябва в страната ни да има Закон за проституцията. Много хора му се изсмяха. Не е ли обаче дошло времето вместо по пътищата да има хора, които махат и които наричаме “социални работнички”, да има най-сетне един закон, който да урежда този въпрос и този излаз от страната да спре. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Юсеин.
Заповядайте за процедурен въпрос, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, днес в пленарната зала ние взехме решение да продължи дебатът по този важен въпрос и да гласуваме за приемане на стратегията, но пред нас стои още една точка от дневния ред, която също не е маловажна – парламентарният контрол.
Предлагам Народното събрание да гласува удължаване на днешния работен ден с два часа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, има ли противно процедурно предложение? Не виждам.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Петър Мутафчиев за удължаване на работното време днес с два часа.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 140 народни представители: за 48, против 33, въздържали се 59.
Предложението не се приема.
Уважаеми народни представители, продължаваме с дебата. Давам думата на народния представител Наско Рафайлов.
НАСКО РАФАЙЛОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, господин вицепремиер, господин министър, колеги! Ние сме към края на днешния дебат. Няма да скрия от вас разочарованието си от начина , по който той протече. Декларациите за национален консенсус по отношение противодействие на престъпността и в частност на организираната престъпност не получиха подкрепа с аргументи от тази зала. Не направихме изключение от традицията подобни дебати да се политизират, да се използват като инструмент за стремление и достигане на властта, което изкорести настоящия дебат, направи го неконструктивен и в крайна сметка той няма да има принос към усъвършенстване на един документ, който и в 2005 г. ще бъде настолен за противодействие на организираната престъпност. А от това всички ние имаме нужда.
Вътре в този дебат, позовавайки се на едно конституционно право – свобода и сигурност на българските граждани, ние нарушихме едно друго ненакърнимо право на българските граждани по Конституция – да бъдат информирани, а това означава обективно информирани. Не се чу ясно каква е криминогенната обстановка и каква е нейната динамика. Ако сега запитаме някои от нашите съграждани какви са параметрите, как те чувстват обстановката в нашата страна, аз съм сигурен, че хората ще бъдат подведени най-вече от чисто политизираните изявления в масмедиите. Тук не се чу истината, че генезисът на организираната престъпност се корени в датата 10 ноември 1989 г. и понеже се говори много по този въпрос, аз ще дам съвсем кратка дефиниция.
Организираната престъпност паразитира върху хранителния организъм на изреждащите се във властта политически субекти, което беше засегнато широко от преждеговорившите. И 2001 г. не беше началото на зараждането на силовите групировки и техните проявления, а това беше старт, и то мъчителен на база на завареното положение как да бъде преодоляно явлението. А то не се зароди тогава. То беше история, то беше наследено.
В този смисъл аз държа непременно да подчертая няколко момента.
Убедителните данни от полицейската статистика показват, че през последните две години средногодишно по около 5% намалява броят на регистрираните престъпления в страната. И това не подлежи на съмнение. Умишлено не давам след запетайката цифри, защото разбирате, че има латентна и друга престъпност.
Друга подобна положителна тенденция, която се спестява, е че с подобен темп – близо 5% в рамките на цялата страна, се повишава разкриваемостта на тези престъпления. Това също не го чухме.
На трето място – тежките престъпления в страната в рамките на тези две години като абсолютен брой бележат намаление. Така ли е, господин министър? (Министър Георги Петканов кима утвърдително с глава.) Така е. И тези данни бяха широко огласени в специализираната комисия, където се състоя същностният дебат – Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. И защо, питам днес, така различно изглеждат становищата на народните представители от комисията в залата? Само един е отговорът – това е политизацията на проблема. Но това е пагубно за нашите действия, за нашата ефективност като законодателен орган и по отношение правомощията ни върху изпълнителния орган, в крайна сметка в противодействието на престъпността.
Това, което не бива да премълчим и да бягаме от отговорност ние, управляващото мнозинство, е, че в рамките на един сравнително кратък период от около година имаме концентрация на извършване на тежки престъпления, разстрели, взривявания, публично, с широк обществен отглас, което доведе до трайно безспокойство по отношение на сигурността на гражданите. Това е проблемът, на основание на който ние взехме решение. Ние забравихме накъде сме тръгнали и защо взехме решението на 21 ноември 2002 г. – актуализация във връзка с последния проблем, който дефинирах. Очаквах смислена дискусия именно по тези въпроси, мобилизиране на всички органи на държавата по отношение притискане – каквито и думи да си измислим, каквато и риторика да използваме – и повишаване ефективността в противодействието на организираната престъпност.
В този смисъл аз изпитвам чувство на благодарност към някои от колегите от опозицията, които проявиха конструктивизъм, потърсиха с какво могат да подпомогнат, да обогатят един документ, който е наречен "Стратегия", с обсег на действие и в 2005 г. – един кратък период. Дори въпросът дали това е стратегия е дискусионен.
Министърът на вътрешните работи, възложено му от Министерския съвет, представя актуализираната стратегия по моя преценка аргументирано и системно. Той изтъкна основните направления, които са характерни за един подобен документ. Стратегията не е план за действие, не е и програма. Нали правим разлика между тези документи? Там ясно е визирана превенцията, ясно е видяна ролята на ведомствата – социалното, на образованието, видени са органите, които са правоохранителни, освен МВР, и ми се струва, че е достатъчно основание те да предприемат широка инициатива, да ги активизираме, да им помогнем да бъдат активизирани в крайна сметка със завишени темпове да изпълнят своите задължения, разбира се, в рамките на правомощията си.
Специално място е отделено на борбата с организираната престъпност. Детайлно са разгледани и задачите, и целите, които са поставени.
Аз не мога да не се съглася, че този документ, както всички документи, които са създадени и са основание за нашата работа, че не е перфектен. Разбира се, че не е. Но защо някои от народните представители намериха сила, като колежката Дончева, като колегата Чакъров – извинявам се, не мога да изброя всички – които потърсиха конструктивизма? Аз приемам тази критика, а това, което не сме видели, препоръчвам на господин министъра даже и така да приемем стратегията, да не го впишем, и съм сигурен, без да му го препоръчвам, че той ще го приеме на въоръжение, нямам съмнение, и не само той, по отношение на това ведомство, но и на останалите ведомства, които са призвани да изпълняват правомощията си в противодействие на престъпността.
В заключение, понеже ми изтича времето, дано не съм ви разочаровал, ако очаквахте някакви емпирични мерки за противодействие, това не е сериозно. Тук става въпрос за стратегия. Аз ви казвам, че смятам, че тази стратегия е достатъчно административно създаден документ на основание и ще я подкрепя в залата. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Рафайлов.
Заповядайте, господин Местан, разполагате с 13 мин. пленарно време.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Актуализираната стратегия за противодействие на престъпността като продължение и развитие на Националната стратегия за противодействие на престъпността представлява актуален документ, който има претенцията да отчита реалната криминогенна обстановка в страната. Неслучайно основният акцент в нея е поставен върху борбата с организираната престъпност и преди всичко срещу нейните криминални прояви с особено висока степен на обществена опасност. Ясно дефинираните цели, като максимално стесняване на икономическите и финансовите основи на организираните престъпни групи с оглед отнемане на възможността им да поддържат силови структури и да генерират корупция, – тук ми позволете все пак да направя едно уточнение, че и самата корупция генерира престъпност – второ, повишаване ефективността в работата по ограничаване и неутрализиране действията на организираните престъпни групи в страната, свързани с взривявания, убийства и други тежки криминални престъпления, подобряване на криминогенната обстановка в столицата и по-големите градове в страната с цел обезпечаване на по-голяма сигурност на гражданите и по-добър обществен ред, ще се реализират, само ако се мобилизират силите за противодействие срещу организираната престъпност на цялата държавна обществена система.
И точно тук спирам, за да изразя категорично несъгласие, че от стратегията не става ясно, че се мобилизират силите на цялата българска държава за ефективно противодействие срещу престъпността; че стратегията не засяга основния фундамент, цитирам, както бе казано, който генерира престъпност, а именно социалната принуда. Тъкмо напротив, сериозен акцент, да не кажа преобладаващо значение в тази стратегия се отдава именно на превенцията на престъпността. Засегнати са ангажиментите на всички министерства и ведомства в Република България – на Министерството на труда и социалната политика, на Министерството на икономиката, на Министерството на финансите, ако щете, на Министерството на образованието и науката и на Министерството на културата. И когато говорим за проблемите на образованието, които имат отношение към въпроса с престъпността, в плана на призива на господин Рафайлов за конструктивни предложения аз ще кажа, че е време в българското средно училище да бъдат широко застъпени в учебната програма часове по гражданско образование, ако щете, и по конституционно право. Защото според нас непознаването на правата и задълженията от страна на бъдещите зрели граждани на Република България също е основен криминогенен фактор.
Именно от тази гледна точка не съм в състояние да споделя и оценката, че стратегията е документ, който може да се определи като литературно съчинение. Напротив, поставен е акцент върху екипния принцип на работа с участието както на всички държавни органи, така и в частност на специализирани групи от представителите на държавни структури, които имат пряко отношение към борбата срещу престъпността. В това направление са и предвидените по-важни мерки:
- издигане на нивото на координация и взаимодействие на специализираните структури – на МВР, митническите, финансовите и данъчните органи, органите на следствието и прокуратурата;
- оптимизиране на координацията и взаимодействието на правоохранителните органи по набирането на годни доказателства за престъпна дейност на организираните престъпни групи;
- усъвършенстване на механизмите и формите на участие на обществеността и независимите обществени структури в борбата с престъпността и в упражняване на обществен контрол над дейността на правозащитните органи;
- активизиране на сътрудничеството и взаимодействието на правоохранителните и контролните органи със структурите на местното население; това, разбира се, не е нещо ново, но прави впечатление, че за първи път се поставя специален акцент в стратегията за едно по-тясно сътрудничество с органите на местното самоуправление;
- активно използване на възможностите на утвърдения модел "Полицията в близост до обществото";
- преструктуриране и реформиране на структурите на МВР чрез отстраняване на свръхусложнени организационни структури, избягване изпълнението на едни и същи функции от различни служби на МВР, което води до размиване на отговорност;
- пренасочване на кадрови ресурс от дирекциите на националните служби в звената на териториалните служби, осъществяващи непосредствена оперативно-издирвателна дейност за предотвратяване и разкриване на престъпленията там, където те се извършват.
Предлага ни се и нормативно обезпечаване на стратегията чрез приоритетно приемане на пакет закони:
- Закона за конфискация на имуществата, придобити чрез престъпна дейност;
- промените в НПК за ускоряване на процеса с цел постигане на бърз и ефективен наказателен процес;
- нов Закон за специалните разузнавателни средства;
- промени в Данъчнопроцесуалния кодекс, с които да бъдат дадени възможности за разкриване на данъчната тайна по искане на органите на МВР, работещи по противодействие на организираната престъпност;
- съвместна инструкция между органите на МВР, следствието и прокуратурата, регламентираща координацията и взаимодействието им при разследване на престъпления и др.
Уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Във връзка с така изредените законодателни инициативи аз се чувствам морално ангажиран като български политик да заявя, че приемането на тези законопроекти и на останалите мерки, които се съдържат в стратегията, трябва ясно да съблюдават един основен принцип, който мисля, че беше засегнат в изказването на господин Рафайлов преди мен.

Искам да кажа, че българските граждани за 14 години се умориха да избират между свобода или сигурност. Българските граждани искат от нас, държавниците, от политиците, от народните представители в българския парламент повече да не избират между свободата и сигурността, защото те искат и свобода, и сигурност.
Ние ще подкрепим всички ваши инициативи, които предлагате в тази стратегия, включително и законодателните инициативи на Министерския съвет, защото сме сигурни, че в тях вие ще намерите баланса между тези два принципа, баланс, който ще гарантира на българските граждани и свободата им, и сигурността им едновременно.
В заключение ще кажа, може би вече извън конкретното съдържание на стратегията, че самият факт, че управляващото мнозинство в този парламент във връзка с предизвикания от опозицията дебат намери политическа воля да дефинира ясно още в решението на парламента, с което вие се задължихте да представите днес тази стратегия, намери воля ясно да дефинира известни пропуски в работата ни, известни проблеми с противодействието срещу престъпността, е израз на жизнената способност на управляващото мнозинство да се коригира в действие. И предложената актуализирана стратегия за борба с престъпността според нас е един достатъчно добър пример за това какво следва да се разбира под непрекъснато актуализиране на управленската програма и на приоритетите. Както вече и други мои колеги казаха, ние днес не само с гласуване ще подкрепим актуализираната стратегия за борба срещу престъпността с акцент върху проявите на организираната престъпност, но ще поемем своята политическа отговорност за нейното изпълнение на практика. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, при мен няма повече заявки за изказвания. Дали все пак няма народен представител, който иска да вземе отношение? От лявата страна не виждам, в средата също не виждам, отдясно също не виждам. Затова искам да помоля всички народни представители да влязат в пленарната зала, предстои гласуване.
Преди да пристъпим към гласуването, искам да обърна внимание, че са постъпили две проекторешения по тази точка от дневния ред. Силно се надявам, че те са представени в пленарната зала. По реда на постъпването първото от двете проекторешения одобрява приетата от Министерския съвет актуализирана национална стратегия, второто проекторешение с вносители Екатерина Михайлова, Анастасия Мозер, Елиана Масева и Николай Младенов не одобрява приетата от Министерския съвет актуализирана национална стратегия.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! Текстовете, които председателят на Народното събрание току-що представи на залата като текстове за решения, поставят следния въпрос. Господин председателю, отбележете, че в текста, който предлага Министерският съвет, става дума за два документа – за Актуализираната национална стратегия и за мерки за гарантиране сигурността и спокойствието на гражданите. Един от пороците на току-що протеклия дебат е, че не беше обърнато никакво внимание на втория документ – мерките, и даже в изказванията на някои от народните представители, като господин Рафайлов, чухме, че тук става дума за стратегия, а не за мерки.
Струва ми се, господин председателю, че в залата има достатъчно народни представители, които имат едно отношение към стратегията и друго отношение към мерките.
Ето защо моето редакционно предложение по текста на решението, което предстои да гласуваме, както е предложено от Министерския съвет, е следното: решението да се оформи в две точки:
1. Одобрява приетата от Министерския съвет актуализирана национална стратегия до израза “тежките криминални прояви”.
2. Одобрява Мерки за гарантиране на сигурността и спокойствието на българските граждани, като, господин председателю, такава нова втора точка да продължи със следния текст: “като възлага организацията, координацията и контрола по изпълнението на мерките на Министерския съвет”.
Този допълнителен текст, що се отнася до мерките, господин председателю, е необходим, тъй като в решението на Министерския съвет, което е приложено в края на документите пред нас, Решение № 895 от 22.12.2003 г., няма постановка кой организира изпълнението на мерките. В т. 2 от това решение – онези, които имат текста, могат да проверят – решението на Министерския съвет постановява организацията, координацията и контрола на изпълнението на националната стратегия на Министерския съвет, но мълчи по въпроса за мерките и те остават да висят във въздуха.
Ето защо, господин председателю, във връзка с това всеки да може достатъчно ясно да гласува веднъж за стратегията, втори път за мерките, при това да е ясно, че мерките са отговорност на Министерския съвет, предлагам това редакционно уточнение на проекта за решение на Народното събрание. Моля ви да подложите на гласуване това може предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Противно предложение ли имате, господин Местан? Заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! С цялото ми уважение към мотивите, които изтъкна господин Пирински, за оформянето в две точки на решението, което ни се предлага, аз ще направя противно процедурно предложение поради една основна причина – мерките, които се съдържат в тази стратегия, са не просто неразделна част от самата стратегия, а са същността на тази стратегия.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): И бяха обсъждани!
ЛЮТВИ МЕСТАН: Второ, не е възможно да се оформи решение, че се одобряват мерките, защото те не са само оперативни такива, за които евентуално бихме могли да вземем решение за одобрение или не, а някои от мерките съдържат идея в перспектива, като например изменение или допълнение, или приемане на едни или други закони. С едно такова решение парламентът не може чрез такава конкретизация на решението да предпостави каквото и да е. Затова по-общото оформяне на решението е подкрепа на стратегията по принцип като дух и философия, а по отношение на част от мерките, които са от правомощията на българското Народно събрание, ние тепърва ще разискваме.
Правя противно процедурно предложение – да подложите на гласуване проекта за решение така, както ни е предложен от вносителя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
Уважаеми народни представители, преди да започна с гласуването, искам да помоля всички депутатски карти, зад които няма народен представител, да бъдат извадени от пултовете. Много ви моля! Благодаря Ви за разбирането.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване, първо, направеното предложение от народния представител Георги Пирински решението на Народното събрание да бъде от две точки - отделно за стратегията, отделно за мерките.
Моля, гласувайте направеното от него предложение.
Гласували 167 народни представители: за 28, против 114, въздържали се 25.
Това предложение не се приема.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, подлагам на гласуване проекторешението за одобрение на приетата от Министерския съвет актуализирана Национална стратегия за противодействие на престъпността с акцент върху противодействието срещу тежките криминални прояви и мерки за гарантиране на сигурността и спокойствието на българските граждани.
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 180 народни представители: за 111, против 43, въздържали се 26.
Решението е прието.
За отрицателен вот думата има Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Обръщам се към мнозинството този път: вие не устояхте на собствения си апел да дадете възможност за конструктивност. Вие апелирахте за неполитизирано отношение, за неполитизирано гласуване. С това, че обединихте гласуването по една несъстоятелна стратегия с гласуването за отделни мерки, които могат да дадат резултат, вие лишихте от възможност онези от нас, които искаха да ги подкрепят, да направят това.
Господин председателю, в изказването си господин Георги Юруков, който говореше от името на нашата парламентарна група, ясно заяви, че ние сме готови да подкрепим всяка отделна мярка, която може да свърши работа, въпреки че виждаме, че рамката, в която тези мерки са разположени, е несъстоятелна. Тя е смехотворна, бих казал. С това гласуване мнозинството показа, че предпочита да си се затвори в себе си, а всяко такова затваряне води до провал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За втори отрицателен вот думата има господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Гласувах против тази стратегия, защото тя много прилича на криминален роман, на който колите са разбъркани, и жертвата от втора страница отива и целува убиеца си от 24-а.
Господин Петканов, имайте предвид, че това, което сте заложили, няма яснота – къде са целите и кои са задачите. Това, което обаче сте заложили като принципи, е безкрайно порочно. Битовата престъпност е престъпност, но много по-голяма опасност е престъпността, която е организирана, защото тя цели устоите на държавата. Вие не дефинирате тази престъпност, не търсите нейните корени, вие в тази стратегия изобщо не се интересувате от икономическата основа, заложена в сивата икономика. Вие дори не се обръщате към онзи проблем защо в България се напълни с оръжия, макар да знаете, че е все едно и също дали ще ви застрелят със законен или незаконен пистолет. Вие казвате, че тази престъпност, виждате ли, се свивала и нейният пазар ставал все по-тесен. Напротив, господин Петканов, тя става част от международната престъпност и фактът, че се стрелят вече по Европа нашите бандити отлично личи в очите на целия народ.
Най-опасното е нещо друго – че в мерките, които залагате като част от тази стратегия, вие целите само едно нещо – да измиете очите след един дебат в тази зала и след това измиване на очите да кажете, че нещо сте свършили.
Аз гласувах против тази стратегия и против прикачените към нея мерки, защото те няма да донесат по-добър ден на българския народ. Напротив, престъпността ще бъде такава, каквато е и в момента, ако не и повече. Тя няма да бъде заглушена, защото това, което предлагате, просто я стимулира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Господин Моньо Христов има думата за трети отрицателен вот.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, госпожо вицепремиер, господа министри! Аз гласувах против тази стратегия с ясното съзнание, че не искам да подвеждам нито себе си, нито българското общество, че тази стратегия ще реши въпросите и проблемите със сигурността на българските граждани.
Защо казвам това? В тази стратегия има две важни неща, които не видях да бъдат отбелязани. Това е, че организираната престъпност е достигнала в своята степен на организация и качество такава висока степен, че МВР и всички други организации и институции в България изостават със светлинни години пред тях. Тоест, не са разписани мерките, които да решат този въпрос във всяка една област, в смисъл интелектуална, в смисъл съоръжения, в смисъл цялостен капацитет за МВР и за други институции, които ще водят тази битка. Най-добрите, бих казал, мозъци, най-добрите юристи, най-добрите компютърни специалисти и други получават няколко пъти повече средства, десетки пъти повече средства именно от тази престъпност в сравнение със средствата, с които разполага МВР.
Господин министре, с тези жалки 3 млн., които Вие поискахте от българското правителство, е ясно и безпредметно, че нищо няма да се получи. Така че първият въпрос, че ще се справим с тази висока степен на организирана престъпност явно няма да стане по този начин и заради парите, и заради политическата воля.
Вторият въпрос е свързан с битовата престъпност. Българското правителство няма желание да свие голям обръч в цялата държава срещу всички престъпници, особено това, което се случва по селата, с грабежи на имущество на собственици, на ползватели и на всички български граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Времето Ви изтече, господин Христов. Моля Ви!
МОНЬО ХРИСТОВ: Вие просто заобикаляте основни проблеми на българските граждани, които не могат да ги решат сами.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Христов, правя Ви предупреждение.
МОНЬО ХРИСТОВ: А когато тръгнат да ги решат, веднага ние ги обвиняваме в самоуправство.

Господа министри, господа от мнозинството! Това са сериозни... (Председателят Камелия Касабова изключва микрофоните.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изтече Ви времето, господин Христов, моля Ви. (Народният представител Моньо Христов продължава да говори при изключени микрофони.)
Господин Христов, правя Ви забележка. (Народният представител Моньо Христов продължава да говори при изключени микрофони.)
Налагам Ви и “мъмрене”, господин Христов! Едно след друго.

Продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода 23 – 29 януари 2004 г.
Постъпило е питане от народния представител Евгени Чачев към Долорес Арсенова – министър на околната среда и водите, относно Стратегия на българското правителство за по-добро управление на водните запаси, осигуряването на питейна вода за населението, промяна в селското стопанство и подготовката на здравната система във връзка с прогнозирането след 2010 г., затопляне и намаляване на валежите на територията на България. Следва да се отговори на 6 февруари 2004 г.
Постъпило е питане от народния представител Евгени Чачев към Валентин Церовски – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно създаване на воден регулатор в Република България. Следва да се отговори в заседанието на 6 февруари.
Постъпило е питане от народния представител Стела Банкова към Долорес Арсенова – министър на околната среда и водите, относно изграждането на депо за отровни отпадъци в село Карлуково, Ловешка област и протестите на населението относно опасност от екологични проблеми. Следва да се отговори на 6 февруари.
Постъпило е питане от народния представител Стела Банкова към Валентин Церовски – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно постъпил сигнал от инициативен комитет на жители на село Карлуково, област Ловешка, поради нарушения при строителството на склад за силнодействащи и отровни вещества в землището на селото. Следва да се отговори в заседанието на 6 февруари.
Постъпило е питане от народните представители Георги Божинов, Петър Мутафчиев и Атанаска Тенева към Лидия Шулева – министър на икономиката, относно компенсаторните инструменти, придобити от общините по плащания, наложени им със закон. Следва да се отговори в пленарното заседание на 6 февруари.
Постъпило е питане от народните представители Румен Петков и Ангел Найденов към Николай Свинаров – министър на отбраната, относно възстановяване и модернизация на вертолети Ми-17 и Ми-24. Следва да се отговори в пленарното заседание на 13 февруари.
Постъпило е питане от народния представител Кръстьо Петков към Мехмед Дикме – министър на земеделието и горите, относно поетите ангажименти за земеделието в преговорите с Европейския съюз. Следва да се отговори в пленарното заседание на 13 февруари.
Постъпило е питане от народния представител Димитър Дойчинов към Мехмед Дикме – министър на земеделието и горите, относно състоянието на земеделието в Пернишка област. Следва да се отговори на 13 февруари.
Постъпило е питане от народния представител Йордан Бакалов към Димитър Калчев – министър на държавната администрация, относно отмяна на заповед на кмет от областния управител на град Пловдив. Следва да се отговори до 12 февруари.
Постъпило е питане от народния представител Димитър Дойчинов към Лидия Шулева – министър на икономиката, относно съдбата на качествената металургия в град Перник. Следва да се отговори в пленарното заседание на 13 февруари.
Има за връчване писмени отговори от министър Игор Дамянов на актуален въпрос на народните представители Веселин Черкезов и Иван Иванов.
Писмен отговор от министър Лидия Шулева на актуален въпрос от народния представител Йордан Нихризов.
Писмен отговор от министър Лидия Шулева на актуален въпрос от народния представител Елиана Масева.
Писмен отговор от министър Милен Велчев на питане от народния представител Васил Калинов.
Писмен отговор от министър Мехмед Дикме на народния представител Васил Калинов.
Писмен отговор от министър Мехмед Дикме на актуален въпрос на народния представител Любомир Пантелеев.
Първият въпрос от парламентарния контрол днес, по-скоро питане, е към министър Шулева от народния представител Петър Мутафчиев, относно приватизацията на БТК.
Имате думата, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър! Радвам се, че все пак след дългите дебати по тази важна тема, свързана с престъпността и стратегията на правителството достигнахме до втория важен въпрос – контрола и най-вече да ми отговорите на питането каква е ситуацията в момента с приватизацията на БТК. Това е питане, на което чакам да се отговори вече близо два месеца.
Преди повече от две години, госпожо министър, Народното събрание с гласовете на управляващото мнозинство от НДСВ и ДПС прие Стратегия за приватизацията на БТК. Една стратегия, която уж си постави целта, че ще намерим стратегически инвеститор, който ще развие на едно ново ниво българския телеком и ще получим заслужена сума от приватизацията, която ще бъде достойна за българския телеком, имайки предвид техниката, с която разполага, висококвалифицирания персонал, а също и абонатите. Още тогава Българската социалистическа партия, Коалиция за България предупреди, че с тази Стратегия за приватизацията тези цели не могат да се постигнат. Напротив – в стратегията не беше ясно какъв купувач търсим.
Второ, не бяха ясно очертани финансовите и социалните параметри на сделката. Това излезе като проблем и впоследствие, след като започна да върви процедурата по приватизацията. Резултатът, който ще ни кажете, е ясен. Времето, в което Министерския съвет предложи приватизацията да се извърши, не беше най-подходящото, тъй като на международните фондови борси акциите на телекомите не бяха на най-добро ниво. Тоест, не можем да очакваме в това време добра цена за българския телеком.
От друга страна, българското правителство влезе в пълна каша по процедурата. Смея с няколко думи да споделя какво се случи. На 22 октомври 2002 г. “Вива Венчърс” е избран за купувач. На 23 май е приключило приемането на офертите и са се явили само две фирми – едната е “Вива Венчърс”, която по-късно нарекоха, че е пощенска кутия на “Адвент” в Австрия, а другата е консорциум между “Коч холдинк “ и “Тюрктелеком”, тоест, трудно е да се каже, че сме постигнали намирането на поне един стратегически купувач. След това има обжалване на “Коч холдинг”, но Върховният административен съд го отхвърли.
21 март 2003 г. – четири месеца след това, се подписва Протокол за постигнато споразумение, тоест, парафиран е проектодоговор с “Вива Венчърс”.
На 7 май 2003 г. Надзорният съвет на Агенцията по приватизация взема решение, че не одобрява сделката с “Вива Венчърс”. Два месеца след това!

На 10 май 2003 г., само три дни след решението на Надзорния съвет, правителството на свое заседание, бързо, динамично, за разлика от останалата процедура, взема решение, че трябва да започне преговори с другия купувач – консорциума между "Коч холдинг" и "Тюрк телеком".
На 29 юли 2003 г., обърнете внимание, госпожо министър, Вие го знаете добре, но е добре да го чуят и българските граждани, Върховният административен съд отменя окончателно решението на надзора от 7 май и дава указание да се произнесе повторно. Какъв е мотивът? Мотивът е, че Надзорният съвет според Върховния административен съд трябва да каже законна ли е или не е законна сделката.
На 15 август Надзорният съвет връща обратно в Изпълнителния съвет сделката да се преразгледа. И докато е в мълчание цялата Агенция за приватизация, на 29 септември 2003 г. в свое тълкувание Върховният административен съд казва, че "Поради мълчание, 15-дневният срок е изминал, поради мълчаливо съгласие от страна на Надзорния съвет, според тях има вече сключена сделка". Но от 29 септември, госпожо министър, досега има пълно въздействие по приватизацията на БТК.
Правителството мълчи, госпожо министър, нищо не казва и българските граждани не знаят. В това време господин министър Василев, който е тук, в залата, прави разпореждане да се спрат инвестициите. Съответно от ръководството на БТК започват и оферти към правителството като към принципал, т.е. към министерството като принципал, а също така, надявам се, и неофициални искания пред Комисия за регулиране на съобщенията да се увеличат цените на услугите, т.е. да се намали единицата, която се плаща за определено време. Намалява се времето от 5 на 4 сек. за един импулс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изтече Ви времето, господин Мутафчиев,
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Приключвам, госпожо председател, само секунда.
Също така се предприеха решения, които са в ущърб на българските граждани, че може да се стигне до уеднаквяване цените на аналоговите и цифровите телефони.
Оттук не става ясно какво е намерението на българското правителство. И аз Ви задавам следния въпрос: в края на краищата, какво е вашето решение – на правителството и на Вас като принципал? Ще прекратите ли процедурата или съответно ще подпишете договор с купувача?
Искам да напомня, че за прекратяване на процедурата в целия този процес Българската социалистическа партия, след като разбра на каква цена ще продадете БТК – и социално, и финансово, т.е. за 200 млн. евро, а същевременно – и 4 хиляди съкратени, винаги сме настоявали за това тази сделка да бъде прекратена. Надявам се на точен и ясен отговор от Ваша страна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Мутафчиев, и Вие с една минута просрочихте определеното време.
Имате думата за отговор, министър Шулева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Мутафчиев! Процедурата за приватизация на БТК няма да бъде прекратена. Това е отговорът ми на първата част от Вашия въпрос.
На втората част от въпроса ще отговоря, като Ви прочета съобщението за медиите, което Агенцията за приватизация разпространява днес:
"Агенцията за приватизация уведоми "Вива венчърс холдинг", че до 20 февруари 2004 г. трябва да бъде подписан договорът за покупко-продажбата на 65% от капитала на БТК. (Ръкопляскания и възгласи: "Браво!" от НДСВ.)
Агенцията вече започна подготвителните действия по договора в съответствие с решенията на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и Върховния административен съд. Техническата процедура по отношение на всички приложения към договора ще бъде извършена за около три седмици. След комплектоването на всички необходими документи представители на "Вива венчърс холдинг" ще бъдат поканени за окончателно подписване.
Договорът ще съдържа следните основни параметри:
- цена на акциите – 230 млн. евро;
- увеличаване на капитала на БТК – 50 млн. евро;
- програма за трудова заетост, предвиждаща запазване на работните места, както следва: 2004 г. – 24 010 заети; 2005 г. – 22 300; 2006 г. – 20 530;
- инвестиции – 700 млн. евро, както следва: 400 млн. евро – за следващите пет години; 300 млн. евро – допълнителни инвестиции по преценка на инвеститора;
- във връзка с националната сигурност покриване на всички разходи на МВР и МО;
- револвираща гаранция за изпълнение на ангажиментите по договора – 30 млн. евро за всяка година до изпълнение на инвестиционната програма и програмата за трудова заетост;
- размер на възнагражденията съгласно договора за управленски услуги – 2,25% от оборота на БТК;
- погасяване задълженията на БТК, обезпечени с държавна гаранция – 70 млн. евро;
- допълнителни социални ангажименти – 15 млн. евро;
- клоубек споразумение – 10% от горницата над 300 млн. евро.
Американският инвестиционен фонд "Адвент интернешънъл" притежава 100% от акциите на "Вива венчърс холдинг" и поема ангажимента да остане техен собственик за срок от три години след приключване на сделката.
Сделката за българския телеком е най-голямата приватизационна сделка, осъществявана с частни капитали в Източна Европа. Общият финансов ефект надвишава 1,1 млрд. евро. Инвеститорът е поел ясни и конкретни финансови и социални ангажименти и държавата е получила всички необходими гаранции за структурата и произхода на капиталите за финансиране на сделката.
Пресслужба на Агенцията за приватизация"

Това е, уважаеми господин Мутафчиев, отговорът на Вашия въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
Господин Мутафчиев, имате право на два уточняващи въпроса в рамките на две минути.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Благодаря Ви за подсещането, госпожо председател.
Госпожо министър, аз очаквах подобен отговор, тъй като за днешното заседание беше изцяло обърнат редът на въпросите и моето питане стана първо. Господин председателю, надявам се, че с това искахте да кажете тази новина.
Но не знам дали управляващото мнозинство прибързано не ръкопляска, защото за мен това не е най-добрата новина за българския телеком и за България и ще ви кажа защо. Защото, госпожо министър, ако тези икономически условия, които Вие казахте, ще залегнат в окончателния договор, вие сами няма да спазите решението на Министерския съвет, с което искахте подобряване на параметрите. А с цифрите и числата, които споменахте, не се подобряват, а се влошават параметрите. Е, има малко подобрение от социална гледна точка, но вие спряхте до 2006 г. А колко ще са съкратените между 2006 и 2007 г. – един Господ знае. Може и 5000 да са, но това Вие не казахте.
Защо намалихте с 300 млн. инвестициите по преценка на инвеститора? Защо по преценка? Нали говорихме, че ще се увеличат до 700 млн. лв. задължителните инвестиции за цифровизация на БТК. Защо се случва това? Какви са гаранциите, които ще дадете на българските граждани за цената на услугата? Аз съм притеснен, след като правителството не можа да се справи с едно подобно искане от страна на държавната фирма БТК, че сега вие ще можете да регулирате пазара, макар и чрез Комисията за регулиране на съобщенията. Имам предвид, че ние вече със закон отменихме монопола и казахме, че БТК не е монополист и че КРС не може да налага цени.
Аз искам да ми отговорите на този въпрос: тази сделка за България в момента е неизгодна. Неизгодна е и аз не знам кой ще носи отговорността за това.
Искам да кажа още нещо. Можеше да се постигне по-добра сделка, ако не беше хаосът в правителството, ако бяхте послушали малко опозицията, ако, вместо в нарушение да вземате решение, което не е работа на правителството – с кой да се започне преговори, отменехте тази сделка.
Допълнителният ми въпрос е: считате ли, че не е компромис намаляването от 700 на 400 млн. и оставането в ръцете на самия инвеститор на преценката за влагането на средствата в цифровизацията на БТК?
И още нещо искам да ви попитам. Подписването на сделката не е ли страх от страна на българското правителство, че след като ние сме страна по Вашингтонската конвенция, щяхте да бъдете осъдени заради това, че не се извършиха правилно процедурите и има решение вече на българския съд и държавата щеше да понесе щети от милиони долари по вина на правителството? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Моля да отговорите на допълнителния въпрос, министър Шулева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Мутафчиев! Искам да обърна внимание на уважаемото народно представителство, че тази сделка се сключва по решение на Върховния административен съд. Изрично искам да повторя това, защото никой не е в състояние да не изпълни решение на Върховния административен съд. И ако ние твърдим, че сме правова държава, то ние сме длъжни да спазваме законите на тази правова държава. Нито една институция не е в състояние да отмени такова решение, а още по-малко има институция в нашата правова държава, която може да не се съобрази с решение на Върховния административен съд.
Така че Агенцията за приватизация няма никаква друга възможност, освен да сключи сделката, така, както е постановил Върховният административен съд. Така че въпросът за отговорността мисля, че е ясен.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Ще я носи съдът.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Има решение на Върховния административен съд. Ако вие намерите начин, по който такова решение може да не бъде изпълнено, ще бъде много интересно да чуя какъв е той.
Що се касае до това – какво е направило правителството или по-скоро Изпълнителната агенция за приватизация за подобряване на офертата по сделката. Ще ви направя сравнение на параметрите по офертата на “Вива Венчърс” и крайните, след преговорите – на няколко етапа и доста продължили преговори, постигнати резултати:
Цена за 52% от капитала на БТК, без увеличението на капитала, по оферта на “Вива Венчърс” – 200 млн.
След преговори – 230 млн.
Размер на възнаграждението, дължимо от БТК на купувача, съгласно договора за управленски услуги по оферта – 7%, по крайни постигнати резултати – 2,25%.
Клоубек споразумение. Това означава, бих искала да поясня за, може би, тези, които не знаят, че, ако след шест години БТК, акциите на БТК, притежание на “Вива Венчърс” бъдат продадени на цена, по-висока от 300 млн. евро, държавата ще получи 10% от увеличената цена на продажба. В първоначалната оферта такова споразумение не е съществувало, докато в крайната оферта съществува такова споразумение – 10% от горницата над 300 млн. евро за срок до шест години.
Финансиране на съоръженията на Министерство на отбраната – не е имало ангажимент от страна на “Вива Венчърс”, постигнато е принципно споразумение с Министерство на отбраната и Министерство на вътрешните работи, като купувачът е приел всички изисквания. (Неразбираема реплика от народния представител Петър Мутафчиев.)
Обезпечаване на мероприятията, осъществявани от МВР. Не е имало обезпечаване, постигнато е принципно споразумение, което купувачът е приел безусловно.
Допълнителни социални ангажименти. В офертата не е имало, 15 млн. евро е постигнато.
Отпадане на държавната гаранция и намаляване на държавния дълг по кредити на ЕБВР и други кредитори. Нула – при първоначалната оферта, 70 млн. – поет ангажимент.
Инвестиции. Не зная откъде, господин Мутафчиев, решихте, че се намаляват инвестициите, но по първоначалната оферта инвестициите са били 450 млн. евро, а сега са 450 млн. и 300 млн. допълнителни инвестиции.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): По преценка.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: По преценка къде ще бъдат и кога, но той е поет като ангажимент, докато в първоначалната оферта няма такъв ангажимент. Така че за никакво намаляване не става дума, напротив – за поемане на ангажимент за нови 300 млн.
Работни места. По първоначалната оферта:
Първата година – 22 000. По крайни резултати – 24 000.
Втората година:
Първоначално 19 000, постигнато – 22 300.
Третата година: 18 500, постигнато – 20 530.
В заключение, искам да кажа, относно бележката Ви за “Вива Венчърс”, че била пощенска кутия: Адвент интернешънъл 100% е собственик на тези акции, поема ангажимента три години да не продава акциите си и стои изцяло и единствено зад сделката с БТК. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Шулева. Моля да изразите отношението си към отговора на министъра, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо министър, напълно сте права. Не може, след като ВАС е решил, Вие, като правителство, да не спазите решението на съда. В една нормална държава е така.
Но аз Ви питам: защо ВАС стигна до това решение? Защото именно правителството не си свърши работата и допусна грешки. Допусна грешки да подпише договор на такава ниска цена. Аз разбирам ситуацията, в която се намирате и затова Ви зададох втория въпрос, на който Вие не ми отговорихте. Разбира се, че сега ще сключите договора, защото “Вива Венчърс” иначе ще Ви осъди във Вашингтон, тъй като още от 2000 г. ние имаме поети ангажименти към Конвенцията за защита на инвестициите, има Вашингтонски арбитраж, където ще отговаря България. Не България, то ще бъде за сметка на България, но трябва да отговаря българското правителство. Аз не искам да изпадам в сравнение на числата, но от това, което ми казахте, горе-долу излиза следното: опростихме 300 млн., взехме 10 млн.
Ще ви кажа защо. Права сте, Адвент е сериозен инвестиционен фонд, но Адвент поема ангажимента за три години, а ние говорим за пет години инвестиции. Аз питам: кой ще гарантира инвестициите следващите две години? Какво означава това? Означава, че отново сме пред прага на подписването на една неизгодна сделка за България. За съжаление, българското правителство ни доведе в ситуация, в която нямаме друг избор, тоест, нямате друг избор, освен да подпишете, защото не послушахте опозицията, когато ви казваше да прекратим навреме тази сделка. Сделка, неизгодна не само за хората, които са в тази зала и са начело на държавата, но неизгодна за целия български народ, защото рано или късно ще го усетят по цените на телефоните си. БСП не може да се съгласи с такава сделка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
С това приключи парламентарният контрол за днес.

Съобщение на Комисията по културата, която ще проведе заседание на 3 февруари от 14,00 ч. в зала 134.
Следващото пленарно заседание ще бъде в сряда от 9,00 ч.

Закривам заседанието. (Звъни.)



(Закрито в 14,05 ч.)


Председател:

Огнян Герджиков

Заместник-председатели:

Камелия Касабова

Любен Корнезов

Секретари:

Ралица Агайн

Веселин Черкезов