Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи.

Секретари: Светослав Спасов и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Уважаеми народни представители, откривам извънредното пленарно заседание със следния дневен ред:
1. Законопроект за ратифициране на Споразумението относно третото изменение на Споразумението за създаването и функционирането на Международния център за развитие на миграционната политика.
2. Първо четене на законопроекта за осигуряване на равни възможности за лица с увреждания.
3. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма.
4. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, внесен от Министерския съвет.
Преди да преминем към работата по дневния ред:
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Сърдечно Ви приветствам с присъединяването на България към Северноатлантическия договор. От вчера членството на България в НАТО е факт. Осъществен бе един от основните външнополитически приоритети на нашата страна. Това е историческо събитие в развитието на демократична България. Неговото положително отражение ще почувстваме не само в международното положение на България и в укрепване на нейната сигурност, но и във всестранния вътрешен напредък на нашата страна. Настъпва нов етап в развитието на съвременна България, чието логическо продължение ще бъде приемането ни в Европейския съюз. Трябва да се радваме и да гледаме с удовлетворение на важната роля, която Народното събрание изигра за присъединяването ни към НАТО.
Осъзнаваме, че българският парламент и занапред ще бъде изправен пред отговорни задачи за утвърждаване на европейската и евроатлантическа интеграция на страната ни. Да си пожелаем успехи и в осъществяването на тези национални задачи!
Заповядайте за процедурно предложение, господин Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Правилно подчертахте, че настъпи едно изключително събитие в живота на страната ни.
Бих искал да предложа на представителите на ръководствата на всички парламентарни групи да проведем консултации още днес следобед от 15,30 ч. за изработване на проект за обща декларация на Тридесет и деветото Народно събрание по този въпрос. Ако никой не възразява, консултациите би могло да се проведат в 16-а стая с представители, които отделните групи определят, тъй че до края на работния ден или утре сутринта в 9, 00 ч. Народното събрание да разгледа един общ проект за декларация по пълноправното членство на България в НАТО. Това е моето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Това беше един апел, който не мога да подложа на гласуване.
Заповядайте, господин Василев, от името на парламентарна група.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! България направи важна крачка по пътя на своето демократично развитие. Реализирахме един от най-важните си политически приоритети – членство на България в НАТО. В историята остават споровете за това какви ценности да изповядва България, каква геополитическа ориентация да има. Останаха назад в историята теориите за неутралитет или някаква друга алтернативна сигурност на България. Днес България вече е член на НАТО и е член на семейството на демократичните общности, на демократичните държави. Нашият път е в тази посока и връщане назад няма. Преди няколко дни, когато гласувахме ратификацията на Договора за присъединяване на България към Северноатлантическия договор, благодарихме на всички политици, политически сили, правителства, президенти, които дадоха своя принос в тази насока.
Днес от тази трибуна в Народното събрание искам да благодаря на всички български войници, които със своето поведение и участие във всички умиротворителни и антитерористични сили в републиката бивша Югославия, в Афганистан и Ирак със своето поведение също допринесоха за нашето членство в НАТО.
Искам да благодаря също така на българските офицери, които при този оскъден бюджет положиха много усилия все пак да направят някакви реформи в Българската армия, за да може да получим това членство.
Членството ни в НАТО освен всички тези предимства, които знаем, освен по-голямата национална сигурност за страната ни води до много задължения. Задължения да продължим реформите в цялата страна и в армията и във всички специални служби на България. Ето защо считаме, че парламентът и правителството имат много ангажименти оттук нататък за своето членство.
Подкрепяме идеята да има обща декларация, което предложи господин Илчев, тъй като България по този въпрос трябва наистина да има една обща декларация на парламента. Тази декларация я внесохме в деловодството на Народното събрание, но приемаме отправената покана от господин Илчев за консултации по отношение на една обща декларация.
В декларацията, която ще връча на уважаемия господин председател, има също някои нови моменти. Приветстваме и останалите страни-членки на Северноатлантическия договор, искаме да подкрепим Албания, Хърватска и Македония за едно бъдещо членство в Пакта. Искаме всички в тази държава да поемат своите ангажименти, за да изпълним нашите задължения, произтичащи от пълноправното ни членство.
Като си позволявам отново да честитя на всички това членство в НАТО, заявявам, че сме готови за консултации за една обща декларация на българския парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Значи приемате предложението за консултации в 15,30 ч. Благодаря Ви, господин Василев.
Няма други желаещи за изказване.
Постъпило е заявление до председателя на Тридесет и деветото Народно събрание проф. Огнян Герджиков от Петко Георгиев Николов, народен представител от 26. избирателен район – София окръг:
“Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Моля на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България пълномощията ми като народен представител да бъдат предсрочно прекратени.
С уважение: Петко Николов.”

Чета текста на проекта за решение на Народното събрание за прекратяване на пълномощията на народен представител:
“Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България

РЕШИ:

Прекратява пълномощията на Петко Георгиев Николов - народен представител от 26. Многомандатен избирателен район – окръг Софийски.”
Моля, гласувайте това проекторешение.
Гласували 121 народни представители: за 120, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието.
Има още едно съобщение, уважаеми народни представители.
На основание чл. 20 от Закона за държавните помощи Комисията за защита на конкуренцията е депозирала в Народното събрание отчета за дейността си за 2003 г. по Закона за държавните помощи.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ОТНОСНО ТРЕТОТО ИЗМЕНЕНИЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА СЪЗДАВАНЕТО И ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА МИГРАЦИОННАТА ПОЛИТИКА, № 402-02-5, внесен от Министерския съвет.
Има доклад на Комисия по правни въпроси и на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Не виждам госпожа Мингова. Има ли член на Комисия по правни въпроси? Господин Цеков, Вие сте член на комисията. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ЦЕКОВ: Благодаря, господин председател.

“ДОКЛАД
на Комисия по правни въпроси относно законопроект за ратифициране на Споразумението относно третото изменение на
Споразумението за създаването и функционирането на Между-народния център за развитие на миграционната политика

На редовно заседание, проведено на 4 март 2004 г., Комисия по правни въпроси обсъди законопроекта за ратифициране на Споразумението относно третото изменение на Споразумението за създаването и функционирането на Международния център за развитие на миграционната политика, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъства заместник-министърът на вътрешните работи господин Бойко Коцев, който от името на вносителя представи законопроекта. Народното събрание ратифицира Споразумението със закон, обнародван в “Държавен вестник”, бр. 36 от 2003 г.
Междувременно Международният център за развитие на миграционната политика промени учредителния си документ с една единствена точка, а именно Споразумението става безсрочно, докато по предишното Споразумение неговото действие е до 30 април 2004 г. Тази промяна налага да се ратифицира Споразумението относно третото изменение. Създаването на Международния център за развитие на миграционната политика действа и като Секретариат на Будапещенския процес. Той е важен за миграционната политика и за съдействието за изграждането на по-добър образ на България в страните от Европейския съюз и Западна Европа като цяло.
След проведената дискусия и гласуване комисията единодушно реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване ратификационния законопроект.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Цеков.
Има доклад на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Госпожо Грънчарова, бихте ли прочели становището на комисията? Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ГЕРГАНА ГРЪНЧАРОВА:

“ДОКЛАД
относно Законопроект № 402-02-5 за ратифициране на Споразумението относно третото изменение на Споразумението за
създаването и функционирането на Международния център за
развитие на миграционната политика, внесен от Министерския съвет
на 28 януари 2004 г.

На 20 февруари 2004 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Споразумението относно третото изменение на Споразумението за създаването и функционирането на Международния център за развитие на миграционната политика.
Споразумението се базира на Споразумението между Швейцарската конфедерация и Република Австрия, допълнено със Споразумението между Швейцарската конфедерация, Република Австрия и Република Унгария.
Споразумението е ратифицирано със закон на Народното събрание през 2003 г., което налага ратифицирането и на представеното Споразумение.
Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението относно третото изменение на Споразумението за създаването и функционирането на Международния център за развитие на миграционната политика, подписано на 21 октомври 2003 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Грънчарова.
Уважаеми народни представители, преди да преминем към първо гласуване на законопроекта за ратифициране, имате думата за изказвания. Няма желаещи.
Господин Ралчев, заповядайте да прочетете текста на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ:

“ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението относно третото изменение на
Споразумението за създаването и функционирането на
Международния център за развитие на миграционната политика

Член единствен. Ратифицира Споразумението относно третото изменение на Споразумението за създаването и функционирането на Международния център за развитие на миграционната политика, подписано на 21 октомври 2003 г. в град София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Гласуваме на първо четене законопроекта. Чухте текста.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Ралчев, заповядайте за процедурен въпрос.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Правя процедурно предложение законопроектът да бъде подложен на второ гласуване на това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение законопроектът да бъде гласуван на второ четене на това заседание.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
Господин Ралчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.

“ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението относно третото изменение на
Споразумението за създаването и функционирането на
Международния център за развитие на миграционната политика

Член единствен. Ратифицира Споразумението относно третото изменение на Споразумението за създаването и функционирането на Международния център за развитие на миграционната политика, подписано на 21 октомври 2003 г. в София.”
Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Няма.
Преминаваме към второ гласуване на законопроекта.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Законът за ратифициране на Споразумението относно третото изменение на Споразумението за създаването и функционирането на Международния център за развитие на миграционната политика е приет.

Преминаваме към точка втора от нашия дневен ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА РАВНИ ВЪЗМОЖНОСТИ НА ЛИЦАТА С УВРЕЖДАНИЯ.
Постъпили са три законопроекта. Съгласно установения ред има постъпили становища на: Комисията по труда и социалната политика, Комисията по образованието и науката, Комисията по правата на човека и вероизповеданията и Комисията по въпросите на гражданското общество, както и на Комисията по европейска интеграция.
Уважаеми народни представители, има думата д-р Адемов да представи доклада на водещата комисия.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, правя процедурно предложение в залата във връзка с обсъждането на законопроектите да бъде поканена госпожа Мария Томова – директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте за това процедурно предложение – в залата да бъде поканена госпожа Томова.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Моля госпожа Томова да заеме определеното за нея място в пленарната зала.
Имате думата, уважаеми господин Адемов.
Вие имате две становища – едното е по законопроекта на Министерския съвет и на Анели Чобанова и група народни представители, другото е по законопроекта на народния представител Борислав Цеков.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.

"ДОКЛАД
по
Законопроект за интеграция на хората с увреждания
№ 302-01-50/15 октомври 2003 г.,
внесен от Министерския съвет

Законопроект за равнопоставеност на хората с увреждания
№ 354-01-103/29 октомври 2003 г., внесен от
Анели Чобанова и група народни представители

На редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика, проведено на 6 ноември 2003 г., бяха разгледани и обсъдени законопроект за интеграция на хората с увреждания, внесен от Министерския съвет, и законопроект за равнопоставеност на хората с увреждания, внесен от Анели Чобанова и група народни представители.
В заседанието взеха участие: госпожа Иванка Христова – заместник-министър на труда и социалната политика, председатели на национално представителни организации на и за хора с увреждания, представители на други юридически лица с нестопанска цел на и за хора с увреждания и други.
Законопроектът, внесен от Министерския съвет, бе представен от госпожа Иванка Христова – заместник-министър на труда и социалната политика. Тя подчерта, че Министерството на труда и социалната политика е координатор на законопроекта, който е резултат от приетата тази година от Министерския съвет Национална стратегия за равните възможности на хората с увреждания. Проектът е разработен на основа конституционната разпоредба хората с увреждания да са под особената закрила на държавата и обществото. Новият подход в политиката е насочен към подобряване качеството на живота и интеграцията на хората с увреждания. Проектът е изготвен с участието на 22 неправителствени организации на и за хора с увреждания, на организации на работодатели и синдикати, експерти от други министерства и независими експерти. Съгласувателната процедура е спазена и са изведени на преден план европейските изисквания и законопроектът е съобразен с националното и с европейското законодателство.
Основна цел за създаването на нов закон е решаване проблемите на хората с увреждания, създаване на условия за тяхното социално включване и максималното им извеждане от изолацията в обществото. За осъществяване изпълнението на цялостната държавна политика за интеграция и нейното реализиране се предвижда създаване на Агенция за хората с увреждания. Оценката на увреждането ще се извършва на основа на медицинска експертиза и на социална оценка. Социалната оценка ще се отразява в индивидуален план за социална интеграция на лицата с увреждания, за да се установят потребностите им от рехабилитация, възможностите им за професионална реализация и за социална интеграция. Предвижда се към Министерството на образованието и науката да се създават екипи и ресурсни центрове за комплексно педагогическо оценяване и за интегрирано обучение на деца с увреждания. Интегрира се месечната добавка за допълване на собствените доходи и покриване на допълнителни разходи на хората с увреждания за образование, квалификация, комуникации и други. За осигуряване на трудова заетост освен специализираните предприятия и кооперации се предвижда създаване на условия за работа в интегрирана работна среда, като се въвеждат финансови стимули за работодателите. Те са подпомагане за адаптиране на работната среда, за оборудване, за разкриване на работни места, данъчни преференции за подобрение на средата в полза на работниците с увреждания и други. Отменя се понастоящем действащият Закон за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, като се запазват всички облекчения и преференции по него. Относно финансовото осигуряване на законопроекта, се предвижда интеграционната добавка да се регламентира в Закона за държавния бюджет за 2005 г. и да влезе в сила с този бюджет. Предстои изграждането на комисии, за да се направят индивидуалните оценки за нуждите на всеки един човек с увреждания и други.
В хода на дискусията народните представители изразиха подкрепа на законопроекта, като бяха обсъдени въпроси относно данните за числеността на хората с увреждания, за изготвяне на анализи, прогнози и програми за тяхното интегриране в обществото; гарантиране финансовото осигуряване на проекта; предложение на Министерството на труда и социалната политика да разработи паралелна програма, финансирана със заем от Световната банка, за финансово, институционално и информационно осигуряване действието на закона и други. Председателят на Съюза на слепите в България господин Долапчиев изрази становището на Съюза на слепите, на Съюза на глухите, на Съюза на инвалидите, на Българската асоциация на лица с интелектуални затруднения, на Националния съюз на кооперациите на инвалиди и на Националния съюз на трудово-производителните кооперации. Той изрази тяхното становище, че проектозаконът трябва да бъде подкрепен, тъй като е изработен в обстановка на активен диалог с национално представителните и други организации; налице е нова, коренно различна философия за отразяване на натрупания опит и практики в България; кореспондира много сериозно с европейското законодателство и европейските практики в тази област.
Народният представител госпожа Анели Чобанова представи законопроекта за равнопоставеност на хората с увреждания и мотивите към него. Тя изтъкна, че законопроектът е продукт на продължителна работа и е изготвен заедно с организациите на и за хора с увреждания, ползван е опитът, който имат техните представители. Желанието на вносителите е било да надградят както съществуващия закон, така и законопроекта на Министерството на труда и социалната политика в неговия първоначален вид. Тъй като само част от предоставения текст от работната група е отразен в законопроекта на Министерския съвет, вносителите представят самостоятелен проект на Закон за равнопоставеност на хората с увреждания. Желанието е да се следва в точност Националната стратегия за равни възможности на хората с увреждания по отношение на философията и по терминологията. Предвижда се създаване на гаранции и стимули за самоопределение и равнопоставеност на хора с увреждания. Особено внимание се обръща на антидискриминационните текстове, които са регламентирани от Конституцията. Беше подчертано, че това е поставено със строга изричност в този законопроект, въпреки че има подобни текстове и в Закона за защита срещу дискриминацията, тъй като законът е специализиран само за хората с увреждания и в него трябва да се съдържат всички техни права и задължения. Друго различие в сравнение със законопроекта, внесен от Министерския съвет, може да се открие и в Раздел втори "Медицинска и социална рехабилитация". Той е съвсем нов по своя смисъл и съдържание и е разработен изключително детайлно. Глава трета "Оценка на увреждането" в чл. 10, ал. 2 и ал. 3 предвижда комплексна оценка за увреждането, която да покрие максимално нуждите на всеки инвалид, тъй като уврежданията на различните хора са различни по вид и по степен. Точно затова трябва да се обърне особено внимание и да се създаде списък от компетентни специалисти, които биха могли да дадат точна оценка по дадения вид увреждане и предписание за по-нататъшна рехабилитация на индивида. Различие може да се открие и в Раздел четвърти "Трудова заетост", където отново се включват антидискриминационните текстове по отношение на работодателите. Беше подчертано, че не може да бъде прието избягването на отговорност от страна на работодателите, когато те трябва да се ангажират с трудова заетост на хора с увреждания.


Именно затова са разписали подробни текстове за такъв тип работодатели, които прилагат по-специфични изисквания, по-специфични условия и критерии при наемане на работа на хора с увреждания, при кандидатстване за повишаване в длъжност, при преквалификация, при заплащане и т.н. По този начин се създава едно допълнително финансиране, а не само бюджетиране на тази агенция. Бюджетирането и допълнителното финансиране на Агенцията за хора с увреждания се предвижда да се създаде чрез законопроекта за изменение на Закона за хазарта в частта му “Създаване на Българска национална лотария за хора с увреждания”.
По този начин е оправдано искането, заложено в чл. 41, ал. 4 по отношение на месечните добавки, които се предлага да се полагат на хората с увреждания от две различни пера. В чл. 52 е заложена санкция за отнемане на субсидията на организациите за хора с увреждания, които са национално представени или кандидатстват за такива, но не покриват критериите на Министерството на труда и социалната политика. Това се отнася и до получилите държавна субсидия за дадена бюджетна година, но не направили своя финансов отчет.
В обсъждането бяха поставени въпроси относно липсата на финансов разчет на законопроекта; за пълната идентичност във вижданията, дори и във формулировките на някои от текстовете с подобни от законопроекта, внесен от Министерския съвет; опасението, че изграждането на териториални подразделения на Агенцията за хора с увреждания чувствително ще увеличи административните разходи по проектозакона; за това, че на Агенцията за хора с увреждания и на нейните териториални подразделения се възлагат дейности, които биха могли да бъдат поети от съществуващи вече агенции с техните териториални подразделения и от съществуващи други административни структури; за възможността от възникване на колизии по определяне компетентността на административните структури по оценка степента на увреждането и др.
Заместник-министърът на труда и социалната политика госпожа Иванка Христова изрази становището на министерството, че не е възможно за прилагане изграждането на регионални структури на Агенцията, записани в законопроекта за равнопоставеност на хората с увреждания, като това би усложнило много обслужването на хората с увреждания; държавата не може да гарантира необходимите суми за така наречената интеграционна добавка към проектозакона за равнопоставеността на хората с увреждания, които възлизат на стотици милиони лева и др.
След приключване на обсъжданията бе проведено гласуване, както следва:
1. С резултати “за” – 13 гласа, “против” и “въздържали се” – няма, Комисията по труда и социалната политика предлага на Народното събрание да подкрепи законопроект за интеграция на хората с увреждания, внесен от Министерския съвет.
2. С резултати “за” – 6 гласа, “против” - 1, “въздържали се” – 7 гласа, Комисията по труда и социалната политика предлага на Народното събрание да не подкрепи законопроект за равнопоставеност на хората с увреждания, внесен от Анели Чобанова и група народни представители.”
Следващият доклад, господин председател, е:

“Д О К Л А Д
по законопроект за осигуряване на равни възможности
за лицата с увреждания, внесен от Борислав Цеков и
група народни представители

На извънредно заседание на Комисията по труда и социалната политика, проведено на 18 февруари 2004 г., беше разгледан и обсъден законопроект за осигуряване на равни възможности за лицата с увреждания, внесен от Борислав Цеков.
В заседанието взеха участие госпожа Иванка Христова, заместник-министър на труда и социалната политика, господин Йордан Христосков, управител на Националния осигурителен институт, председатели и членове на ръководствата на национално представителни организации на и за хора с увреждания, представители на други юридически лица с нестопанска цел на и за хора с увреждания.
Народният представител Борислав Цеков представи законопроекта, като подчерта, че в разработването са взели широко участие различни неправителствени организации на и за хора с увреждания. Законопроектът предлага нов модел и система за гарантиране на равните възможности пред хората с увреждания. Поставят се на нова принципна основа важни области като оценката на увреждането, образованието, трудовата заетост, услуги за интеграция и др. Поставя се за цел повишаване качеството на живот на хората с увреждания чрез гарантиране на интегриран подход и въвеждане на реални мерки и механизми, институционални отговорности и контрол. Предлагат се разграничения на оценката на увреждането според нейното предназначение. Гарантира се общият достъп на лицата до системата на образованието, като се въвежда изискването за интегриран контрол от страна на МОН. Предлагат се разпоредби, които гарантират правото на труд, като се премахва предварителното разрешение от Инспекцията по труда при дисциплинарно уволнение на лица с увреждания. Предвижда се трудово-производителните кооперации да се обособят като бази за трудова терапия. Въвежда се систематичен подход към увреждането като към осигурителен риск, като се предлага социалната пенсия за инвалидност да се отпуска само на лица, които нямат доходи и не работят. Въвежда се изискването за универсална достъпност. Установява се по-голяма гъвкавост и възможност за избор на хората с увреждания за доставчик на услугите за интеграция. Предвижда се част от компетенциите на централните органи да се прехвърли върху местните власти с изграждането на общински комисии за оценка на потребностите на лицата с увреждания и др. Предлага се създаването на Агенция по уврежданията като специализиран орган на Министерството на труда и социалната политика за ръководство, координация и контрол в сферата на уврежданията. Гарантира се участието на хората с увреждания в политическия процес чрез Националния съвет по уврежданията, който ще се състои от представители на изпълнителната власт и от представители на организации на хората с увреждания.
След представянето беше проведена широка дискусия, в която участваха представители на Съюза на инвалидите, Съюза на глухите, представители от организации на и за хора с увреждания и др. Бяха поставени и обсъдени въпроси относно необходимостта за по-точно дефиниране философията и целта на предлаганата нормативна уредба, приложимостта на законопроекта, ефективността на предлаганата структура и възможностите за ефективно ръководство, информация и контрол, необходимото финансиране и източници за неговото осъществяване, възможностите за синхронизиране на проектозакона с проектозакона за интеграция на хората с увреждания, внесен от Министерския съвет и др.
След приключване на обсъждането бе проведено гласуване и с резултати “за” – 7 гласа, “против” – 3 гласа и “въздържали се” – 3 гласа Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроект за осигуряване на равни възможности за лицата с увреждания, внесен от Борислав Цеков и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията има два доклада. Господин Тошев, председателят на комисията е тук.
Заповядайте, господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми народни представители,
“На своето редовно заседание от 22 януари 2004 г. Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа Законопроект за интеграция на хората с увреждания, № 302-01-50, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2003 г. и Законопроект за равнопоставеност на хората с увреждания, № 354-01-103, внесен от Анели Чобанова и група народни представители на 29 октомври 2003 г.
Законопроектът на Министерския съвет беше представен от името на вносителя от госпожа Иванка Христова – заместник-министър на труда и социалната политика. Законопроектът на народните представители беше представен от госпожа Анели Чобанова. На заседанието присъстваха госпожа Лиляна Елицина, госпожа Елена Кременлиева и госпожа Миглена Иванова – експерти в Министерството на труда и социалната политика, госпожа Цвети Тимчева от Министерството на здравеопазването, както и представители на 15 неправителствени организации, работещи по проблемите на хората с увреждания.
Двата законопроекта имат за предмет на регламентация правата на хората с увреждания и обществените отношения, свързани с тяхната интеграция. Целта е създаване на условия и гаранции за прилагане на принципа за равнопоставено третиране на хората с увреждания, социалната им интеграция и упражняването на правата им, подкрепа на тях и техните семейства, повишаване на качеството на живот. Особено внимание е отделено на механизмите за осигуряване на трудова заетост на хората с увреждания.
И двата законопроекта възприемат утвърдилата се в Европейския съюз терминология, използвайки термина “хора с увреждания” на мястото на “инвалиди”.
За изпълнение на държавната политика за равнопоставеност и интеграция на хората с увреждания законопроектите предвиждат създаване на Национален съвет за интеграция на хората с увреждания към Министерския съвет и Агенция за хората с увреждания към министъра на труда и социалната политика.
В съответствие с изискванията на законодателството на Европейския съюз и двата законопроекта установяват обща забрана на пряката и непряка дискриминация на основата на увреждане, както и забраната на дискриминация при наемане на работа, професионално развитие и квалификация. Регламентиран е механизъм за мониторинг и контрол относно спазването на правата на хората с увреждания и недопускането на дискриминация.
Законопроектите предвиждат финансови стимули за работодателите за наемане на хора с увреждания – финансово подпомагане за адаптиране на работната среда към нуждите на отделния човек с увреждане, данъчни преференции за подобренията на средата, отстъпки от осигурителни вноски и др. Характерна особеност на законопроекта на госпожа Чобанова и група народни представители е предвидената санкция за работодатели, които не желаят да създадат в предприятията си трудова заетост на хора с увреждания. За тези случаи се предвижда административна мярка под формата на определена вноска за всяко незаето работно място, предназначено за човек с увреждане в размер на една минимална работна заплата ежемесечно. Вноските се превеждат по сметка на Агенцията за хората с увреждания.
При необходимост от допълнителни разходи за задоволяване на основни жизнени потребности или за подобряване на социално-битовите условия на хората с увреждания законопроектите предвиждат възможност за получаване на месечна добавка за социална интеграция.

При проведената дискусия членовете на комисията и представителите на неправителствените организации стигнаха до извода, че по същество двата законопроекта не се различават по своята философия. Откроиха се две основни различия: по наименованието на закона и по това дали да има агенция за хора с увреждания с териториални поделения. В защита на предложението за създаване на агенция бе изтъкнат аргументът, че подобна структура в Германия е довела до намаляване с 25% на безработицата сред хората с увреждания.
Членовете на Комисията по правата на човека и вероизповеданията изразиха задоволство от факта, че и двата законопроекта са изработени съвместно с представители на неправителствени организации на и за хора с увреждания, както и с организации на работодателите.
Комисията обръща внимание на необходимостта от прецизиране и в двата законопроекта на уредбата, отнасяща се до създаването на информационна база данни (регистър) за хората с трайна увреждания и привеждането в съответствие със Закона за защита на личните данни, както и за избягване дублирането на разпоредби със Закона за защита срещу дискриминация.
Комисията смята, че спорните въпроси могат да намерят решение при второто четене на законопроектите във водещата комисия.
По двата законопроекта беше проведено гласуване, както следва:
Законопроект за интеграция на хората с увреждания, № 302-01-50, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2003 г. – 13 гласа “за”, “против” и “въздържали се” – няма.
Законопроект за равнопоставеност на хората с увреждания, № 354-01-103, внесен от Анели Чобанова и група народни представители на 29 октомври 2003 г. – 13 гласа “за”, “против” и “въздържали се” – няма.
На основание на проведеното гласуване комисията препоръчва на Народното събрание да приеме на първо гласуване и двата законопроекта.”
“На своето редовно заседание от 12 февруари 2004 г. Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа Законопроект за осигуряване на равни възможности за лицата с увреждания, № 454-01-2 от 28 януари 2004 г., внесен от Борислав Цеков и група народни представители.
Законопроектът беше представен от вносителя Борислав Цеков.
На заседанието присъстваха госпожа Лиляна Елицина и госпожа Миглена Иванова – експерти в Министерството на труда и социалната политика, както и представители на девет неправителствени организации, работещи по проблемите на хората с увреждания.
Законопроектът има за цел да приведе законовата основа за осъществяване на държавната политика в сферата на уврежданията в съответствие с най-добрите постижения на Европейския съюз и да гарантира равнопоставеност на българските граждани с увреждания в обществото. Една от основните промени, които предлага законопроектът, е ясното разграничение на оценката на увреждането според нейното предназначение и съответно насочването на лицата с увреждания към специализирани комисии, всяка от които е в различен състав и дава заключения, съобразени с индивидуалните потребности на човека с увреждане.
Законопроектът възприема утвърдилата се в Европейския съюз терминология, използвайки термина “хора с увреждания” на мястото на “инвалиди”.
За изпълнение на държавната политика за равнопоставеност на хората с увреждания законопроектът предвижда създаване на Агенция по уврежданията като специализиран орган на Министерството на труда и социалната политика за ръководство, координиране и контрол в сферата на уврежданията. Участието на хората с увреждания в политическия процес е гарантирано чрез Националния съвет по уврежданията, който се състои от представители на изпълнителната власт и организации на самите хора с увреждания. Предвижда се част от компетенциите на централните органи да се прехвърлят върху местните власти. Общинските администрации да създадат “Общинска служба по уврежданията”, а към тази служба – комисия за оценка на потребностите на лицата с увреждания, включваща различни специалисти.
Законопроектът предвижда допълнителни стимули за работодателите за наемане на хора с увреждания, като ги насърчава да инвестират средства за адаптиране на работната среда към нуждите на отделния човек с увреждане. Предлага се трудово-производителните кооперации да се обособят като бази за трудотерапия, дейността им да се регламентира като социална, а не като предприятия по Търговския закон, както е в момента.
В хода на дискусията се оформиха различия по отношение на предложението за премахването на социалната пенсия за инвалидност за работещите лица (чл. 30).
От страна на присъстващи неправителствени организации бяха отправени критики по повод предлаганото въвеждане на разрешителен режим за рехабилитация и усложняване на процедурата с изискване за разглеждане на случаите от комисии на три нива, проблема с интеграцията на децата (в законопроекта се третира само въпросът за образованието) и др.
Поставен беше въпросът за създаваната агенция, която обаче би била помощен орган на Министерството на труда и социалната политика, а не самостоятелно звено, нейното бюджетиране и пр. Вносителите изразиха съгласие за дискусия по повдигнатите въпроси и заявиха, че това разширява базата за обсъждане и намиране на най-подходящи решения. След завършване на дебатите по законопроекта се проведе гласуване, както следва:
Законопроект за осигуряване на равни възможности за лицата с увреждания, № 450-01-24 от 28 януари 2004 г. – 13 гласа “за”, “против” и “въздържали се” – няма.
На основание на проведеното гласуване комисията препоръчва на Народното събрание да приеме законопроекта на първо гласуване.
Препотвърждавайки становището си с № 453-14-1 от 27 януари 2004 г., комисията предлага на първо гласуване да се приемат и трите внесени законопроекта.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Тошев.
Преминаваме към изслушване на докладите на Комисията по образованието и науката по трите законопроекта. Становищата на тази комисия са две.
Заповядайте, госпожо Гроздилова, да докладвате становищата на Вашата комисия.
ДОКЛАДЧИК СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:

“ДОКЛАД
относно Законопроект за интеграция на хората с
увреждания, № 302-01-50, внесен от Министерския съвет
на 15 октомври 2003 г.

На свое редовно заседание, проведено на 19 ноември 2003 г.., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за интеграция на хората с увреждания, № 302-01-50, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2003 г. На заседанието на комисията присъстваха : проф. Камен Веселинов – заместник-министър на образованието и науката, господин Юлиян Наков – заместник-министър на образованието и науката, госпожа Грета Ганчева – от дирекция “Образователна и културна интеграция” в Министерството на образованието и науката, госпожа Мария Томова – директор на дирекция “Политика и стратегия на социалната защита” от Министерството на труда и социалната политика, госпожа Миглена Иванова и госпожа Елена Кременлиева – експерти в Министерството на труда и социалната политика, както и представители на неправителствени организации, работещи по проблемите на хората с увреждания, журналисти.
Законопроектът за интеграция на хората с увреждания беше представен от госпожа Томова. При представянето тя подчерта, че основната цел, която си поставят вносителите, е заложена още в заглавието на законопроекта – интегрирането на хората с увреждания. Предлага се усъвършенстване на законовата основа за осъществяване на държавната политика в областта на интеграцията на хората с увреждания.
Съгласно законопроекта Министерският съвет е органът, определящ и провеждащ държавната политика за интеграция на хората с увреждания. За осъществяване на сътрудничество в тази област се създава Национален съвет за интеграция, включващ широко представителство на национално представителните организации (на и за) хора с увреждания. Изпълнението на държавната политика се възлага на Агенция за хората с увреждания към министъра на труда и социалната политика.
Въвежда се оценка на увреждането. В Глава четвърта, Раздел II са разписани дейностите, свързани с провеждането на интегрирано образование и професионално обучение на хората с увреждания. Към регионалните инспекторати на Министерството на образованието и науката се създават екипи за интегрирано обучение на децата с увреждания, чиято основна функция е интегрираното обучение. За подпомагане на интегрираното обучение се създават ресурсни центрове към Министерството на образованието и науката.
Министерството на образованието и науката и висшите училища са тези, които ще създават подкрепяща среда за интегрирано обучение, ще осигурят снабдяване с учебници, учебни помагала за училище и съответно специални приспособления и учебни материали за висшите училища.
Агенцията по заетостта ще предоставя услуги по професионално обучение и търсене на работа на хората с увреждания. С цел подобряване на условията за социална интеграция на хората с увреждания, законопроектът предвижда отпускане на месечна добавка за социална интеграция. Право на целеви помощи и редица облекчения при покупки на автомобили, преустройство на жилище и др.
Разработен на основата на приетата от Министерския съвет през юни 2003 г. Национална стратегия за равни възможности за хората с увреждания, законопроектът е синхронизиран с европейското законодателство.
След проведено обсъждане членовете на Комисията по образованието и науката взеха следното решение:
С 15 гласа “за”, “против” и “въздържали се” няма, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да подкрепи Законопроекта за интеграция на хората с увреждания, № 302-01-50, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2003 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има още едно становище – по законопроекта на Анели Чобанова.
Заповядайте, госпожо Гроздилова.
ДОКЛАДЧИК СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:

“Д О К Л А Д
относно Законопроект за равнопоставеност на хората с
увреждания, № 354-01-103, внесен от Анели Гинчева Чобанова и група народни представители на 29.10.2003 г.

На свое редовно заседание, проведено на 19 ноември 2003 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за равнопоставеност на хората с увреждания, № 354-01-103, внесен от госпожа Анели Чобанова и група народни представители. На заседанието присъстваха: двамата заместник-министри – господин Веселинов и господин Наков, госпожа Грета Ганчева от дирекция “Образователна и културна интеграция” в Министерството на образованието и науката, госпожа Мария Томова – директор на дирекция “Политика и стратегия на социалната защита” в Министерството на труда и социалната политика, госпожа Миглена Иванова и госпожа Елена Кременлиева – експерти в Министерството на труда и социалната политика, както и представители на неправителствени организации, работещи по проблемите на хората с увреждания, журналисти.
Законопроектът беше представен от госпожа Чобанова, която подчерта, че целите, поставили пред себе си вносителите, са уреждането на обществените отношения на хората с увреждания и произтичащите от тях задължения за всички лица, органи и организации в Република България.
Законопроектът предлага прилагане на принципа на равнопоставено третиране на всички граждани и в частност, зачитането на човешките права и правото на социална интеграция на хората с увреждания, създаване на условия за социална интеграция на тази група хора.
Съгласно законопроекта Министерският съвет е органът, определящ и провеждащ държавната политика за хората с увреждания. Предлага се създаването на Национален съвет по интеграция и рехабилитация на хората с увреждания, който съвет е с консултативни функции. За изпълнение на държавната политика се предлага създаването на Агенция за хората с увреждания към министъра на труда и социалната политика.
Въвежда се също оценка на увреждането – как се извършва – въз основа на медицинска експертиза.
Предвижда се образование и професионална подготовка, предвижда се създаването на екипи за комплексно педагогическо оценяване и интегрирано обучение на децата с увреждания, за подпомагане на интегрирането обучение се предлага създаването на ресурсни центрове към Министерството на образованието и науката.
Министерството на образованието и науката осигурява издирването и включването на децата с увреждания от предучилищна и училищна възраст в образователната система, а така също и включването им в ранна рехабилитация. Предвижда се снабдяването на ученици с увреждания с безплатни учебници и учебни помагала до 18-годишна възраст или до завършване на средното им образование.
Законопроектът предлага схема за създаване на трудова заетост на хората с увреждания в неспециализирани предприятия и фирми.
След проведеното обсъждане членовете на Комисията по образованието и науката взеха следното

Р Е Ш Е Н И Е:

С 14 гласа “за”, “против” – няма и 1 глас “въздържал се” Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да подкрепи Законопроекта за равнопоставеност на хората с увреждания, № 354-01-103, внесен от Анели Гинчева Чобанова и група народни представители на 29.10.2003 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към докладване на становищата по трите законопроекта на Комисията по въпросите на гражданското общество.
Народният представител Емил Кошлуков отсъства от залата.
Господин Памуков ще представи становището на комисията.
Заповядайте, господин Памуков.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ПАМУКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

“С Т А Н О В И Щ Е
относно Законопроект № 302-01-50 от 15.10.2003 г. за интеграция на хората с увреждания, внесен от Министерския съвет;
Законопроект № 354-01-103 от 29.10.2003 г. за равнопоставеност на хората с увреждания, внесен от Анели Чобанова и група народни представители;
Законопроект № 454-01-2 от 27.01.2004 г. за осигуряване на равни възможности за лицата с увреждания, внесен от Борислав Цеков и група народни представители


На свое заседание от 29 януари 2004 г. Комисията по въпросите на гражданското общество разгледа Законопроект № 302-01-50 от 15.10.2003 г. за интеграция на хората с увреждания, внесен от Министерския съвет; Законопроект № 354-01-103 от 29.10.2003 г. за равнопоставеност на хората с увреждания, внесен от Анели Чобанова и група народни представители и Законопроект № 454-01-2 от 27.01.2004 г. за осигуряване на равни възможности за лицата с увреждания, внесен от Борислав Цеков и група народни представители.
В заседанието участваха заместник-министърът на труда и социалната политика госпожа Иванка Христова, представители на Обществения съвет към комисията и представители на неправителствени организации.
Иванка Христова, заместник-министър на труда и социалната политика, представи мотивите към законопроекта за интеграция на хората с увреждания, внесен от Министерския съвет. Предложеният проект на Закон за интеграция на хората с увреждания има за цел да усъвършенства законовата основа за осъществяване на държавната политика в областта на интеграцията на хората с увреждания. Подчертано бе, че повишаването на качеството на живот и социалното включване на хората с увреждания са едни от основните приоритети, залегнали в програмата на правителството. Законът е насочен към създаване на условия за преодоляване на дискриминацията и стимулиране на пълноценното включване в обществения живот на хората с увреждания. Законопроектът е разработен на основата на приета с Решение № 419 на Министерския съвет от 2003 г. Национална стратегия за равни възможности за хората с увреждания и е синхронизиран с европейското законодателство и се доразвиват конституционните разпоредби, уреждащи особената закрила на хората с увреждания от държавата и обществото. Въвежда се и извършването на социална оценка въз основа на резултатите от медицинската експертиза на увреждането. Социалната оценка има за цел да установи потребностите от рехабилитация на човека с увреждане, неговите възможности за професионална реализация и за социална интеграция. Предвиждат се конкретни мерки за интегриране на хората с увреждания на пазара на труда с оглед осигуряване на възможност за водене на независим и достоен живот. Въвеждат се финансови стимули за работодателите за наемане на хора с увреждания. Законопроектът предоставя на хората с увреждания възможност да получават месечна добавка за социална интеграция.
Анели Чобанова запозна народните представители с мотивите към законопроекта за равнопоставеност на хората с увреждания. Характерна особеност на законопроекта е предвидената схема за създаване на трудова заетост на хората с увреждания в неспециализирани предприятия и фирми. По този начин се цели, от една страна, оползотворяване на трудовите възможности на хора с увреждания срещу съответно заплащане, а, от друга страна, реална обществена интеграция и социализация на хората с увреждания. В законопроекта са предвидени редица санкции за неизправни работодатели, както и за неизправни организации на или за хора с увреждания. Детайлно са разработени и мерките за оценка на уврежданията, както и етапите на медицинската рехабилитация. В подробности са изброени и забрани за дискриминация на хора на база техните увреждания по отношение на: конкурси за заемане на работни места, прекратяване на трудови правоотношения, повишаване в длъжност и преквалификация, заплащане и др.




Законопроектът за осигуряване на равни възможности за хората с увреждания бе представен от Борислав Цеков. Законопроектът има за цел да приеме законовата основа за осъществяване на държавна политика в сферата на увреждания с най-добрите постижения на Европейския съюз и да гарантира равнопоставеност на българските граждани с увреждания в обществото. Проектът поставя на нова принципна основа такива важни за интеграцията на хората с увреждания области, като оценка на увреждането, образование, трудова заетост, достъпна околна среда, услуги за интеграция и институционална рамка и си поставя за цел повишаване на качеството на живот на хората с увреждания чрез въвеждане на реални мерки и механизми, институционални отговорности и контрол. Прави се ясно разграничение на оценката на увреждането според нейното предназначение и съответно насочването на лицата с увреждания към специализирани комисии. Предлага се система, при която производствата пред съда за обжалване на дадените оценки са безплатни. В законопроекта се предвижда изричен текст, който гарантира допускането на пазара на труда на всички хора с увреждания, независимо от степента на тяхното увреждане, както и допълнително стимулиране за конкретни работодатели и ги насърчава да инвестират средства за приспособяване на работното място и обучение на работниците си с увреждания.
Комисията по въпросите на гражданското общество е на мнение, че трите законопроекта нямат съществени разлики и те могат да се обединят в един общ проект.
След направените разисквания комисията по въпросите на гражданското общество единодушно подкрепя и трите законопроекта и предлага те да бъдат приети на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Памуков.
Има становища и на Комисията по европейската интеграция.
Заповядайте, госпожо Грънчарова, да ги представите.


ДОКЛАДЧИК ГЕРГАНА ГРЪНЧАРОВА:

“СТАНОВИЩЕ
относно проект на Закон за интеграция на хората с увреждания
№ 302-01-50, внесен от Министерския съвет
на 15 октомври 2003 г., и
проект на Закон за равнопоставеност на хората с увреждания,
внесен от Анели Чобанова и група народни представители
на 29 октомври 2003 г.

На свое редовно заседание, проведено на 12 ноември 2003 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за интеграция на хората с увреждания, внесен от Министерския съвет, и проект на Закон за равнопоставеност на хората с увреждания, внесен от народния представител Анели Чобанова и група народни представители.
Материята, регламентирана в разглежданите законопроекти, се отнася към предварително затворената преговорна глава № 13 “Социална политика и заетост”. Ангажиментът за приемането на нов закон, уреждащ тези обществени отношения, произтича от преговорната позиция на Република България по тази глава.
Двата предложени законопроекта по същество имат за предмет на регламентация правата на хората с увреждания и обществените отношения, свързани с тяхната интеграция, макар и законопроектът за равнопоставеност на хората с увреждания да формулира в чл. 1 много по-общ обхват. И двата проекта съдържат разпоредби, забраняващи дискриминацията на хората с увреждания, уреждат оценката на увреждането и предвиждат мерки за интеграция на хората с увреждания в икономическия и социалния живот, както и мерки за социално-икономическата защита на тези лица.
Европейското законодателство, уреждащо правата на хората с увреждания включва прокламираната в чл. 13 от Договора за европейската общност забрана за дискриминация, включително и на основата на увреждане.
В съответствие с принципа на субсидиарността правната регламентация на мерките за интеграция на хората с увреждания извън антидискриминационната сфера е от компетентността на държавите-членки. На общностно ниво националните политики се допълват чрез редица резолюциии на европейския съюз, третиращи правата на хора с увреждания.
С оглед оценката за съответствие на предложените законопроекти с acquis communautaire могат да бъдат направени следните изводи.
Член 13 от Договора за Европейската общност и изискванията на Директива 2000/78 на Европейския съюз вече са въведени в Закона за защита срещу дискриминацията, тъй като при приемането му беше изоставен подходът за създаване на рамков закон.
Комисията по европейска интеграция има следните бележки по предложените законопроекти.
По законопроекта за интеграция на хората с увреждания, внесен от Министерския съвет.
На първо място, Законът за защита срещу дискриминацията като общ за тази материя закон дефинира в съответствие с изискванията на Директива 2000/78 основните понятия в областта на антидискриминационното законодателство. Тъй като той съдържа вече определение на понятията за пряка и непряка дискриминация, дефинирането й в допълнителната разпоредба на предложения законопроект следва да се допълни, като се прецизира, че забраната се отнася до дискриминация на основата на увреждания.
Член 9 от законопроекта предвижда създаването на информационна база данни на хората с трайни увреждания. В законопроекта е определена целта, за която се събират и обработват личните данни и редът за достъп до информация, съхранявана в регистъра. Предложената уредба обаче трябва да се приведе в пълно съответствие с българските и европейските норми за защита на личните данни.
По законопроекта за равнопоставеност на хората с увреждания, внесен от Анели Чобанова и група народни представители.
Първо, законопроектът, внесен от народните представители също трябва да се прецизира във връзка с легалните дефиниции на пряка и непряка дискриминация, предвидени в него.
Второ, предложеният законопроект регламентира детайлно в чл. 25 случаите на дискриминация на хората с увреждания във връзка с трудовата им заетост. Въпреки че предложената уредба не противоречи на Директива 2000/78, трябва да бъде взето предвид, че тези отношения вече са регламентирани подробно, макар и общо за всички признаци за дискриминация в Закона за защита срещу дискриминацията.
Трето, уредбата на регистри на хората с трайни увреждания и на лицата, полагащи грижи за хора с увреждания, предвидени в чл. 8 от законопроекта, противоречи на acquis communautaire относно личните данни и на Закона за защита на личните данни.
След проведеното обсъждане Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи подкрепи законопроекта за интеграция на хората с увреждания, внесен от Министерския съвет, и законопроекта за равнопоставеност на хората с увреждания, внесен от Анели Чобанова и група народни представители.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за интеграция на хората с увреждания № 302-01-50, внесен от Министерския съвет, и проект на Закон за равнопоставеност на хората с увреждания № 354-01-103, внесен от Анели Чобанова и група народни представители, като направените бележки да бъдат взети предвид от водещата комисия между първо и второ гласуване.”

“СТАНОВИЩЕ
относно проект на Закон на закон за осигуряване на равни
възможности за лицата с увреждания № 454-01-2,
внесен от Борислав Цеков и група народни представители
на 27 януари 2004 г.

На свое редовно заседание, проведено на 11 февруари 2004 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за осигуряване на равни възможности за лицата с увреждания, внесен от Борислав Цеков и група народни представители.
Материята, регламентирана с разглеждания законопроект, се отнася към предварително затворената преговорна глава № 13 “Социална политика и заетост”.
Комисията по европейска интеграция има следната бележка по предложения законопроект във връзка с acquis communautaire относно защитата на личните данни.
Уредбата на водените от общината регистри на лица с увреждания, на които се предоставят социални услуги за интеграция на територията на общината, както и на регистрите на лица с увреждания, настанени в специализирани институции, противоречи на acquis communautaire относно личните данни и на Закона за защита на личните данни. Законопроектът не урежда целта, за която ще бъде събирана информацията, нито предвижда изрично съгласие на лицата с увреждания като предварително условие за включване на лични данни в информационните регистри.
След проведеното обсъждане Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи подкрепи проект на Закон за осигуряване на равни възможности за лицата с увреждания, внесен от Борислав Цеков и група народни представители.
Въз основа на изложеното Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за осигуряване на равни възможности за лицата с увреждания № 454-01-2, внесен от Борислав Цеков и група народни представители на 27 януари 2004 г., като направената бележка следва да бъде взета предвид от водещата комисия при обсъждането на законопроекта между първо и второ гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Грънчарова.
Искам да помоля министър Христова да представи законопроекта на Министерския съвет.
МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Създаването на този нов Закон за интеграция на хората с увреждания попада в приоритетите на правителствената Програма 2001-2005 г. и съответно в законодателната програма на правителството, а също така този закон беше подготвен и в изпълнение на Националната програма по случай европейската година на хората с увреждания – 2003. Даже имахме голяма надежда, че в рамките на 2003 г. законът ще бъде приет.
С проекта се развива конституционното положение, че хората с увреждания се намират под особената закрила на държавата и обществото, но с цел постигане на тяхната равнопоставеност. Той предлага радикална промяна във философията на социалната защита на тези, които се нуждаят, и нов подход в политиката, насочена към подобряване качеството на живота и пълноценна интеграция на хората с увреждания.
Основното във философията е, че хората с увреждания притежават същите права и отговорности, както всички останали. Въпреки това те са изправени пред по-широк кръг от пречки за постигане на равни възможности, независимост и пълна икономическа и социална интеграция.
Ето защо проектозаконът се основава на принципите за равните възможности на хората с увреждания, както и на забраната и предотвратяването на всякаква форма на дискриминация, основана на увреждането.
Проектозаконът е разработен на основата на приетата от Министерския съвет Национална стратегия за равните възможности за хората с увреждания. Това е гаранция за по-високо качество от стратегия по този въпрос. Съобразен е както с националния опит в тази област, така и с препоръките и практиките на Европейския съюз, стандартните правила на Организацията на обединените нации за равнопоставеност и равни възможности на хората с увреждания и Конвенцията на ООН за правата на детето, както и други международни документи.
Законът е синхронизиран със законодателството на страните-членки в Европейския съюз, съобразен е с основни български закони – Кодекса на труда, Закона за социалното подпомагане, Закона за насърчаване на заетостта, Закона за народното здраве, Кодекса за социално осигуряване и други.
В изготвянето на проектозакона участваха много активно представители на 22 неправителствени организации на и за хора с увреждания, на организациите на работодателите и на организациите на синдикатите, министерства и други ведомства, като координатор беше Министерството на труда и социалната политика. Работната група наброяваше над 80 души.
Проектозаконът беше обсъден и приет от Националния съвет по рехабилитация и социална интеграция при Министерския съвет и от Националния съвет за тристранно сътрудничество.
По-важните моменти в закона се изразяват в следното:
Наименованието на новия закон е синхронизирано с европейските практики. То отразява целта на закона.
Акцент върху интеграцията, а не върху недостатъка от увреждането, от сегашното състояние.
Обект на социално подпомагане.
Трябва да се създадат условия за социално включване и максимално извеждане от изолация на хората с увреждания.
Въвежда се нова терминология, целяща промени в нагласите както на обществото като цяло, така и в нагласите за самоопределяне на самите хора с увреждания и техните близки. Понятията "инвалиди" и "инвалидност" се заменят с "хора с увреждания" и "степен на увреждане".
За изпълнение на държавната политика за интеграция на хората с увреждания се създава Изпълнителна агенция за хората с увреждания, която ще осъществява изпълнението на държавната политика за интеграция на хората с увреждания; ще участва в изготвянето на проекти на нормативни актове, свързани с интеграцията; ще разработва програми; ще финансира проекти за стимулиране на стопанската инициатива на хората с увреждания, ще поддържа подходяща информационна база данни и ще работи с неправителствения сектор.
Въвежда се оценка на увреждането и на основата на медицинската експертиза се въвежда и социална оценка. Така всеки човек с увреждания ще има възможност сам да прецени за себе си доколко и в какви сфери би могъл да се труди, независимо от процента на загубени възможности и увреждане, определен в медицинската експертиза.
Социалната оценка ще се осъществява на основата на желания от страна на човека с увреждане и ще има за цел да установи потребностите му от рехабилитация, социална интеграция и обучение. Социалната оценка ще се извършва задължително по желание на човека или на неговите родители, попечители или настойници.
В областта на образованието нов момент е създаването на екипи към регионалните инспекторати за комплексно педагогическо оценяване и за интегрирано обучение на децата.
Към Министерството на образованието и науката ще се създават ресурсни центрове, с цел подпомагане на интегрираното обучение.
Гарантира се интеграционна месечна добавка за допълване на собствените доходи и покриване на допълнителни разходи на хората с увреждания, която следва да се разходва за образование, квалификация, комуникации, други жизненоважни потребности. Тя ще се определя на основата на извършената социална оценка.
За осигуряване на трудова заетост на хората с увреждания се създават условия за работа в интегрирана среда, като се въвеждат стимули за работодателите, финансово подпомагане за адаптиране на работната среда към нуждите на отделния човек с увреждане, оборудване и разкриване на работни места, данъчни преференции за подобренията на средата в полза на работника. Допълнително се предлагат отстъпки от осигурителните вноски, които работодателят плаща. Създават се условия за достъпна жизнена и архитектурна среда още на етапа на проектиране, както и условия за достъп до транспортни услуги и комуникации. Запазени са всички досегашни права, облекчения и преференции по сега действащия Закон за защита, рехабилитация и социална интеграция на хората с увреждания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, министър Христова.
Следващият законопроект е за равнопоставеност на хората с увреждания с вносител Анели Чобанова и група народни представители.
Не виждам в пленарната зала госпожа Чобанова.
Кой е готов да представи този законопроект?
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ АТАНАСОВА: Представяне на законопроекта за равнопоставеност на хората с увреждания, внесен от Анели Чобанова и група народни представители.
Внасянето на законопроекта за равнопоставеност на хората с увреждания и групата депутати, работещи по проблемите на хората с увреждания, бе поредното желание за подобряване на правната рамка, регулираща обществените отношения, свързани с упражняването на правата, на равнопоставеността и пълноценното включване на хората с увреждания в обществения живот.
Законопроектът е разработен с участието на неправителствени организации на хора с увреждания, родители на деца с увреждания, включително и такива, членуващи в Националния съвет по рехабилитация и социална интеграция при Министерския съвет.
Основните характеристики, отличаващи проекта от внесения от правителството сходен проект, са следните:
Съществена разлика има още в заглавието на проекта, което държим да стане заглавие и на закона. Съществуването на закон за интеграция на хората с увреждания е абсолютно безсмислено, тъй като интеграцията не се постига със закони, а с промени в мисленето на обществото и адекватната държавна политика.
Един закон или едно заглавие на такъв не могат отведнъж да променят мисленето на хората, а правната система на България не допуска съществуването на заглавия, лишени от смисъл и съдържание.
Заглавието на внесения от нас проект отразява основната цел на закона, последователно провеждана в неговите разпоредби, а именно провеждане на държавната политика и предприемането на пропагандни мерки, оформящи новото обществено мислене, насочено към равнопоставеното третиране на хората с увреждания във всички сфери на обществения живот и пълноценното им включване в него.
Оттук идват и различията в предмета на закона и неговите цели. Един социален закон за хората с увреждания не може да урежда обществени отношения за интеграцията, защото, ако си зададем въпроса кои са точно тези обществени отношения, едва ли ще можем да дадем разумен отговор. Един закон не може да си поставя кардиналната цел интеграция на хората с увреждания, защото никога не би могъл да я постигне, действайки сам в правното пространство.
Във внесения от нас проект предимството на закона е ясно, макар и не съвсем изчерпателно уредено, а целите и дейностите, чрез които те ще бъдат постигнати, са ясно, точно и реалистично разписани в чл. 2.
В съответствие с държавната политика за защита срещу дискриминацията и приетия и действащ от началото на тази година закон – чл. 3 от проекта ясно забранява дискриминацията срещу хора с увреждания и дава ясен регламент кои действия представляват дискриминация и кои не.
Внесеният от нас законопроект предвижда в Глава втора, освен създаването на агенция за хора с увреждания, и нейни поделения в областните центрове на страната. По този начин политиката на равнопоставеност на хора с увреждания ще се осъществява при индивидуалното изследване на потребностите им във всеки регион и ще бъде насочена по-близо до самите тях. Съществуването на една централна структура в София и подобни на нея, но подчинени на дирекция “Социално подпомагане” в страната вече е доказала своята неефективност и липса на координация и субординация помежду им по редица проблеми, от които в крайна сметка страдат гражданите, чиито проблеми тези администрации всъщност са призвани да решават. По този начин се постига и изваждането на хора с увреждания като неизменен и задължителен контингент на социалните служби и създаване на специализирана администрация, провеждаща политика за тяхната равнопоставеност и проблемите им.
При обединяване на проектите за второ четене възприемаме заимстването на разпоредбите, регламентиращи хората с увреждания, като се включи и такава за лицата, полагащи постоянни грижи за тях, тъй като регламентацията в правителствения проект е по-подробна и съответства на европейските стандарти и Закона за защита на личните данни.
В Глава трета проектът поставя два начални тласъка на промяната на начина на оценяване, на утвърждаване. Оценката на утвърждаване за бъдещето не би следвало да се извършва по реда на оценяването на намалената или загубена работоспособност, тъй като не всяко увреждане води след себе си загуба на работоспособността. Занапред би следвало медицинската експертиза да оценява степента на уврежданията.
Внесеният от нас проект, който ви е представен днес за обсъждане и приемане, по принцип регламентира по-подробно рехабилитацията на хората с увреждания, като провежда ясно разграничение между медицинската и социална рехабилитация и предписва начините за осъществяването им.
В раздела, регламентиращ образованието и професионалната квалификация на хората с увреждания, се създават задължения за МОН и други държавни органи, които създават условия за образованието и даването на начална професионална квалификация, рехабилитация и придобиването на основни умения у хората с увреждания и особено за тези, чиито увреждания са настъпили след навършване на 16-годишна възраст.
Представеният от нас проект в раздела си за трудова заетост създава задължения за работодателите да наемат на работа хора с увреждания, като предвижда съответни стимули и преференции, предоставени от държавата при изпълнение на определени от закона условия. Наред с това се предвиждат насрещни парични задължения на работодателите, които по определени причини не наемат на работа хора с увреждания, внасяни в приход на Агенцията за равнопоставеност на хората с увреждания. Чрез тях агенцията би могла да финансира програми и мерки по заетостта на хора с увреждания, алтернативни спрямо съществуващите по закона.
Законопроектът гарантира създаване на достъпна жизнена и архитектурна среда, като създава редица задължения на държавните органи, органите на местното самоуправление, обществени организации и медии за създаване на условия, достъпна архитектурна среда, достъп до информационни и комуникационни технологии, културни институти, достъп до информация, предоставена от обществени и частни електронни медии.
Разпоредбите, уреждащи социално-икономическата защита на хората с увреждания в проекта, представен на вниманието ви, са съобразени с моментни възможности на държавата. Ще се спра на две разпоредби, които са нови за законодателството ни, и би могло да се направи паралел между тях в различните проекти.
Разпоредбата на чл. 40 от настоящия проект, идентична с тази на чл. 45 от проекта на правителството, предвижда отпускането на месечна добавка за интеграция на хора с увреждания.
Поради всичко гореизложено ви моля да приемете представения ви законопроект на първо четене. Накрая ще отбележа, че чрез нашия проект ние не желаем да влизаме в конфликт с никого, нито да увеличаваме броя на проектите, приписвайки си законотворчески заслуги на хората, чийто статут представляваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
И последният законопроект, който трябва да бъде представен от вносителите, е законопроектът за осигуряване на равни възможности за лицата с увреждания, внесен от господин Борислав Цеков и група народни представители.
Заповядайте, господин Цеков.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (ПГНВ): Благодаря, господин председателю!
Уважаеми колеги, като вносители се ангажирахме с работата по подобен законопроект и в тази материя, водени от ясното убеждение, че именно Народното събрание е мястото, където трябва да се чуят различните гледни точки, особено на различните експерти и организации на хора с увреждания.
Нашето впечатление е, че диалогът по тези въпроси на равнище изпълнителна власт, който в пълнота е отразен в законопроекта на Министерския съвет, съдържа някои пропуски, поради което именно парламентът е мястото, където този диалог може да се разгърне най-пълноценно.
Убедени сме, че и в трите внесени законопроекта има както много спорни и дискусионни моменти, така и редица положителни страни. Особен акцент слагам върху законопроекта на Министерския съвет. Вярвам, че основните принципи трябва да залегнат в един бъдещ обединен законопроект, основан на трите проекта, които са обект на нашето внимание днес.
Предложеният конкретно от нас законопроект за осигуряване на равни възможности за хората с увреждания има за цел да приведе законовата основа за осъществяване на държавната политика в сферата на уврежданията с най-добрите достижения на Европейския съюз и да гарантира равнопоставеност на българските граждани с увреждания в нашето общество.

Този законопроект предлага нов модел и система за гарантиране на равните възможности пред хората с увреждания в България. Принципно нова основа се предлага по такива важни за интеграцията на хората с увреждания области като оценката на увреждането, образованието, трудовата заетост, осигуряването на достъпна околна среда, интеграционните услуги, и, разбира се, институционалната рамка за тяхното осигуряване.
Законопроектът си поставя за цел повишаване на качеството на живот на хората с увреждания чрез въвеждане на реални мерки и механизми, институционални отговорности и контрол, които ще гарантират наистина интегриран подход на всички заинтересовани страни в този процес.
Едно от основните промени, което предлага този законопроект, е ясното разграничение на оценката на увреждането според нейното предназначение и съответно насочването на хората с увреждания към специализирани комисии, всяка от които в различен състав и дава заключения, съобразени с индивидуалните потребности на човека с учреждения. По този начин ще се избегне порочният механизъм, който съществува и съществуваше в лекарските комисии, които се произнасяха и по степента на увреждане, и по възможностите за труд, и по всички останали въпроси, най-вече по правата на лицата с увреждания. Предлага се система, при която производствата пред съда за обжалване на дадените оценки са безплатни, което е обяснимо. При бавния съдебен процес в нашата страна е задължително обжалването да не пречи на лицето с увреждания да получава пенсията си или пенсионната добавка, социалните услуги, социалните помощи и т.н. Законът гарантира правото на труд като конституционно защитено, но въпреки това масово нарушавано до момента както директно, така и индиректно. В законопроекта се предвижда изричен текст, който гарантира допускането на пазара на труда на всички хора с увреждания, независимо от степента на тяхното увреждане. Въвежда се допълнително стимулиране за коректни работодатели и насърчения към тях да инвестират средства за приспособяване на работното място и обучение на работниците с увреждания. Премахва се предварителното разрешение от Инспекцията по труда в случаите, когато се отнася до дисциплинарни нарушения, извършени от хора с увреждания.
Искам дебело да подчертая, че по този начин се премахва един от основните аргументи на работодателите да отказват да наемат хора с увреждания. Не пада закрилата, която е предвидена в чл. 333 от Кодекса на труда, когато се отнася за бременни, за болест и т.н., а пада закрилата, когато се извършват дисциплинарни нарушения, когато тези дисциплинарни нарушения иначе са основание за дисциплинарно уволнение, когато един човек идва пиян на работа и т.н. Несъстоятелни са обвиненията, които се чуха тук-таме - отдавам ги по-скоро не на недобросъвестна спекулация, а на правна некомпетентност - че по този начин когато една жена с увреждане е бременна, тя се лишава от закрила. Напротив! Остава си закрилата, гарантирана от Кодекса на труда за всички бременни или болни. Когато една жена е бременна няма никакво значение дали е с увреждания или не, Кодексът на труда я защитава.
Законопроектът въвежда систематичен подход към увреждането като към осигурителен риск. Предлага се социалната пенсия за инвалидност, отново подчертавам, не пенсията за инвалидност, а социалната добавка за инвалидност за онези хора с увреждания, които имат доходи, които работят над определен праг… В случая е предложено, но това е дискусионен въпрос, получават минимална работна заплата, получават пенсия за инвалидност и заедно с това 25%, което е около 12 лв. за социална добавка. Именно тези 25% биха могли да се разпределят по-справедливо към онези хора с увреждания, които нямат такива доходи и получават единствено и само пенсията за инвалидност. Разбира се, това също е дискусионен въпрос, но е подход, който не може да бъде отречен априори.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Изобщо не е дискусионен, има решение на Конституционния съд.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ: Казвам, че това е въпрос, който може да бъде дискутиран, а решението се отнася до пенсиите за инвалидност, а не до социалната надбавка за инвалидност, която е към пенсията за инвалидност. Но нека да оставим тази дискусия.
В законопроекта се дава последен гратисен период на задължените лица да осигурят достъпност в техните сгради на управление. Едногодишният гратисен срок дава последна възможност да се приспособят съществуващите сгради, като са предвидени и съответни санкции по този закон, а и по общия ред, предвиден в Закона за предотвратяване на дискриминацията. Предлага се създаване на Агенция по уврежданията като специализиран орган на Министерството на труда и социалната политика за ръководство, координиране и контрол в сферата на уврежданията.
Участието на хората с увреждания в политическия процес е гарантирано чрез Националния съвет по уврежданията, който се състои от представители както на изпълнителната власт, така и на организации на самите хора с увреждания за разлика от сегашната ситуация, където участват и организации за хората с увреждания. Това е механизъм, който работи успешно в редица европейски държави и създава предпоставки за успешен диалог с акцент върху правата и интересите на директните ползватели на политическите решения.
Сегашната система за членство в Националния съвет за рехабилитация и социална интеграция е основана върху механизмите на индустриалните отношения, където интересите са предимно материални и непосредствено се отнасят до човешките права. Тя предвижда участието само на национално представени организации, като критериите са изцяло свързани с броя на членовете и териториалните структури, без да се отчитат реалните дейности и ползватели.
Предлаганата в законопроекта система включва възможност за участие и на организации, които са активни в политическия процес, без да набират членска маса и без да ограничават кръга от ползватели на своите услуги.
Завършвайки, отново искам да подчертая, че като вносители не браним алинеите на този законопроект, но смятаме, че както в него, така и в другия законопроект, внесен от Анели Чобанова и група народни представители, има отделни принципи и подходи, които биха могли да залегнат в един обединен законопроект, основан изцяло като философия върху законопроекта на Министерския съвет.
Затова бих призовал трите законопроекта да бъдат подкрепени за първо четене с всички уговорки и бележки, които бъдат направени както на днешния дебат, така и по време на дебатите в специализираните комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цеков.
Имате думата, господин Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Тъй като гледаме на първо четене три законопроекта, ще се изкажа по принцип и ще се постарая да бъда максимално кратък.
Господин председател, сблъскваме се с един прецедент – като Комисия по труда и социалната политика и като парламент в рамките на непълни четири месеца трябваше да обсъдим три законопроекта, засягащи една и съща тема и една и съща социална група. Темата е равните възможности, а групата са хората с увреждания, които, ако не ме лъже паметта, в България са около 400 хил. или около 16% от населението, може да се спори по данните.
Това е като че ли една от най-големите специфични социални групи – почти два пъти колкото пенсионерите в България и затова трябва да бъдем много внимателни.
Прецедентът, уважаеми господин председател, е следният. Преди три месеца след дълга подготовка Комисията по труда и социалната политика обсъди основния проект на вносителя, правителството и група неправителствени организации на хората с увреждания, мисля, че бяха над 20. Преди около месец спешно обсъдихме още два законопроекта – на господин Цеков и група депутати и на госпожа Чобанова и група депутати. Всичките тогава бяха от управляващото мнозинство. Тъй като на заседанието на комисията бях един от малкото, който възрази против такъв начин на работа и който държа доста остър език, за което искам да се извиня за втори път на господин Цеков, длъжен съм да информирам колегите в пленарната зала за следното.
Смятам за принципно недопустимо Народното събрание да работи по този начин, първо, от процедурна гледна точка. Не може един законопроект да се подготвя близо година, да му се правят експертизи, да се съгласува с неправителствени представителни организации, да се твърди, че е синхронизиран с европейските правни норми, да се постигне висока степен на съгласие в комисията и след това изведнъж се появяват още два алтернативни проекта.

Вие сами преценете правилно ли е това или не. Не е ли могло преди една година да се работи паралелно? Или ако другите са били отхвърлени, да се каже защо е направено това. Но ние тук разбрахме, че няма принципно противоречие, а може да има допълване и вграждане на другите два законопроекта в основния законопроект.
Между другото, защото аз гласувах “против”, тук е уважаваният д-р Адемов, искам да му възразя, защото той каза, че право на всеки депутат е да проявява законодателна инициатива. Аз съм съгласен, такова е правото по принцип, но освен правото на законодателна инициатива трябва според мен да има и процедурни правила, които трябва да се спазват.
Втората процедурна причина, уважаеми господин председател, госпожо министър и уважаеми господа депутати, е, че в другите два законопроекта се предлагат решения, които ми се струва, че са в разрез с очакванията на нашите партньори от Европа, а и с реалните потребности на хората с увреждания и на техните организации.
Ще посоча няколко примера. Прав е господин Цеков, че сега на първо четене не трябва да дискутираме по същество.
Аз направих веднага справка, след като той посочи чл. 30. В законопроекта на господин Цеков в чл. 30 се предвижда хората с увреждания, които получават минимална заплата, когато са заети, да не получават социална пенсия за инвалидност. Не добавка, а социална пенсия за инвалидност. В чл. 28 се предлага разрешение, което поставя хората с увреждания в неравностойно положение в сравнение с останалите граждани. Още една промяна се предвижда – вместо сега съществуващия Национален съвет за рехабилитация и социална интеграция да се изградят нови структури. При това, доколкото ми е известно, поправете ме, ако не съм прав, този национален съвет още не се е утвърдил. Ние не сме видели той работи ли или не, има ли перспективи или не, но поне по него има съгласие с участващите и представените в него организации и институции.
Оттук възниква принципният въпрос: непрекъснато и на колко месеца сме длъжни да правим промени в управленските структури? Когато започна този мандат си спомням, че споменахме числото 100 агенции, създадени извън министерствата, до министерствата и вътре в министерствата, благодарение на които административният апарат в България беше нараснал с една трета. За тези няколко години приехме решения за създаване на минимум още 30 нови органа. И сега се предлагат само в сферата на работата с хората с увреждания нови органи, агенция и т.н.
И накрая, господин председател, аз мисля, че съгласно нашия правилник, когато има съмнения за парламентарен лобизъм и конфликт на интереси, вносителите да декларират дали техните проекти са били финансирани и от кого са били финансирани, преди да влязат в пленарна зала. Ако това се направи, тогава ще повярвам на авторите и на вносителите, че те са се ръководили от най-чисти, морални, професионални и други съображения, защото правителственият и проектът на неправителствените организации също са глътнали сума време и пари. Не знам, господин председател, дали не е добре за в бъдеще всеки, който внася законопроект, финансиран от външни организации, в това число от чужбина, да декларира това в мотивите. Това е моята забележка на първо четене.
По конкретните предложения предполагам, че ще спорим на второ четене.
Аз призовавам колегите и особено колегите от моята парламентарна група да подкрепим по принцип правителствения законопроект, който виждаме от изказванията и от документите, с които разполагаме, че се подкрепя от неправителствените представителни организации на хората с увреждания. И да препоръчаме на нашите колеги – депутати, които са внесли другите два проекта, между първо и второ четене да дадат своите предложения, за да се подобри основният законопроект в онези пунктове, където те смятат за необходимо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
За реплика има думата госпожа Румяна Георгиева.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (ПГНВ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги, уважаеми господин Петков! Не мога да се съглася с това, което Вие казахте. Миналата година беше създадена комисия от депутати, които работиха с неправителствени организации. Това, което внесе госпожа Чобанова, искам да ви кажа, че там се процедира много нечестно. Проектът беше разработен съвместно с колегите от над 50 неправителствени организации. Мисля, че всички депутати се подписаха и изслушваха постоянно хора с увреждания на тези срещи. Аз не знам дали някой е финансирал нещо. Да, това беше проектът, за който се каза, че трябва да се изчака, защото ще има проект на Министерския съвет. Беше забранено на госпожа Чобанова да го внесе. (Реплики.) Казвам как бяха нещата и как се забави внасянето на този законопроект.
Аз не знам с кои неправителствени организации сте говорили и кой кого е финансирал. Тук също са неправителствени организации, които са помогнали за изработването на проекта на Чобанова и проекта на Борислав Цеков. Определено считам, че трябва да се гледат всички законопроекти. Но така тенденциозно да се казва, че някой е разработил тези проекти, това означава да обиждаме хората – инвалиди, които в момента са отвън. Не знам дали тях някой ги финансира, за да внасят проект, или тези, които са застанали и по някакъв друг начин са били убеждавани. Разбирам, че тук ще има някакви протести. Ние тръгваме да се борим и да настройваме инвалидите. Това е безумие, което става в тази държава. Горе има също представители на неправителствени организации, които искат да се работи за тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
За втора реплика има думата господин Борислав Цеков.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (ПГНВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Петков! Аз Ви благодаря, че променихте тона, който вярвам, че съвсем случайно се създаде в Комисията по труда и социалната политика и който не е уместен при обсъждането на една такава проблематика.
Бих Ви възразил и то решително срещу опитите да се правят подобни несъстоятелни внушения за едва ли не някакви лобизми, за едва ли не проекти, финансирани някъде и от някого.
Първо, не е добре да започваме тази тема, защото, ако се разровим, можем да видим доста интересни неща и за финансирането на проекти, и законопроекти в тази област, и за финансиране на някои организации, включително организацията, в която някога членуваше сегашната министърка, тя е уважавана организация. Така можем да завъртим една спирала от безпочвени обвинения за това, че имало някакви хора, организации или проекти, които са се опитали да свършат някаква полезна работа. Друг е въпросът какъв е бил общият ефект от подобна работа.
На второ място, аз искам решително да възразя срещу това внушение, че видите ли, има монополисти по една тема. И че някъде в министерството една група организации – дали са по-голямата или по-малката част, това няма никакво значение – дълго и протяжно са провеждали консултативен процес, което означава, че друг или друга група организации не може да има друга гледна точка по този въпрос. Това не мога да приема. Така е било с планирането на законопроектите съгласно социалистическия Закон за нормативните актове. Всичко е било централизирано. Тогава я са ти взели мнението, я не са ти го взели. Няма какво да говориш иначе. Сега е друго време и взаимодействието с гражданското общество е основният инструмент в законодателната дейност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цеков.
За дуплика има думата господин Петков. Заповядайте, господин Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Радвам се, че дискусията ни се води по този начин - далеч по-спокойно, отколкото в комисията, но ние като Народно събрание не бива да отминаваме без дебат следния въпрос: накъде отива законодателството, свързано с хората с увреждания, изобщо уязвимите групи в България.
Във Вашия законопроект, господин Цеков, Вие правите нова крачка напред по пътя на ограничаване правата на хората с увреждания. Понеже навлизаме в дебат по същество, надявам се, че ще го водим при второ четене, искам да ви кажа, че аз принципно не мога да възприема това. Не мога да възприема, че 1000 души инвалиди са си намерили работа и получават 120 лв. и вие бързате да им вземете социалната пенсия. Защо се вглеждате в тях? Вглеждайте се в други. Изобщо този рестриктивен подход не ми допада, преди да са решени други важни въпроси на икономиката, социалните обезщетения и социалното подпомагане.
Второ, не виждам нищо нередно в това, може да сте прав, ще Ви се извиня за трети път, председателят да нареди да се излезе с декларация дали някой от законопроектите е получил външно, задгранично финансиране. Какво лошо има в това? Ако не е получил, значи спазили са всички правила. Ако е получил, ние трябва да се запитаме като български парламент това ли е начинът. Аз мисля, че поне това е смущаващо.
Що се отнася до госпожа Георгиева, не разбрах много добре дали навън чакат да протестират хора с увреждания или не. Ако има макар и най-малко искане на хората с увреждания да им бъде решен благоприятно въпросът, позитивно, нека да го гледаме, но аз Ви уверявам, госпожо Георгиева, че чл. 28, чл. 30 от Вашия законопроект е срещу интересите на хората с увреждания.
Това е накратко, не искам да отговарям на обвиненията дали трябва да има планиране на законодателството. Естествено, думата планиране не е мръсна, тя се ползва от Държавния департамент на САЩ до парламента на Франция. Който има притеснения и гузна съвест, да си прави изводите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
За последното сте абсолютно прав.
Господин Николай Младенов има думата за изказване. Заповядайте, господин Младенов.
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ (ПГСДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Мисля, че за всички е явна необходимостта от осъвременяване на българското законодателство в областта на хората с увреждания. Преди да се изкажа по внесените законопроекти, бих помолил всички в тази зала в бъдеще, особено преждеговорившия, и госпожа Георгиева, да не използваме поне в рамките на този парламент думата “инвалиди” спрямо хората с увреждания. На първо място, защото това, че един човек има или няма увреждане, не го прави по-малко човек. Второ, защото те самите я възприемат като обидна терминология и мисля, че ние нямаме нужда да обиждаме като национален парламент една група, която в момента може да бъде оценена някъде около 10% от българските граждани, от дефинициите, съществуващи в сегашното законодателство.
Българското общество е в дълг към тези хора. В дълг е от много години. В дълг са и българските общини, в дълг са българските политици, в дълг сме всички, които в крайна сметка трябва ясно да стигнем до категоричното общо политическо решение, че никоя група в българското общество не може да се чувства изолирана, дискриминирана или пренебрегвана от българското законодателство. От тази гледна точка аз мисля, че днес за пореден път ставаме свидетели на един характерен за този парламент феномен, а именно по една и съща тема да разглеждаме различни законопроекти, внесени от различни части от управляващото мнозинство. В това няма нищо лошо в определена степен, защото какво друго, ако не предлагане на алтернативи за решаване на проблемите на обществото е политиката. Когато говорим за проблемите на 10% от българските граждани, разбира се, че ще имаме различия и как да решаваме тези проблеми, затова има и различни законопроекти. Факт е обаче, че управляващото мнозинство и неговото правителство за пореден път доказват неспособността си да формулират ясна политическа воля в рамките на това мнозинство и в рамките на правителството, от която воля да произтече съответният законопроект.
Сега виждаме три законопроекта. Трите законопроекта имат различия, имат и прилики, имат и плюсове, имат и минуси. Всеки от нас може да даде различна оценка на тях не по критерия кой е бил финансиран от вътрешни или външни финансови източници, а по критерия какви проблеми решава, какво допринася за подпомагане на хората с увреждания, какви права им дава, какви задължения въвежда за българската държава и в крайна сметка какви механизми създава, за да бъде контролирано спазването на тези задължения и тези права. Затова аз призовавам Народното събрание днес да не се поддава на изкушенията да влиза на експертна дискусия по тези три законопроекта, преди те да са били разгледани много внимателно отново в комисиите за второ четене и в нашата зала да имаме един специализиран дебат по тези проблеми.
Призовавам Народното събрание днес да вземем решение да подкрепим и трите законопроекта на първо четене, след което да бъде направено максималното плюсовете от трите законопроекта да бъдат обединени, минусите от трите законопроекта да бъдат изолирани. Мисля, че ако ние днес покажем, че в тази зала има разделение, има пренебрегване на различното мнение спрямо начините за решаване на проблемите на хората с увреждания, този сигнал ще бъде изключително негативен към нашето общество. Затова нека днес да приемем, че тези три законопроекта, в общи линии двата от тях са много подобни, но все пак дават три различни подхода за решаването на тази проблематика; да приемем на първо четене трите законопроекта, след което да поработим много внимателно с техните вносители за обединяването им. Защото в крайна сметка законът, който ще излезе от тази зала, ще трябва да отразява философията на това какъв тип политика искаме българското общество да реализира спрямо хората с увреждания.
За съжаление, трябва да се признае, че при липсата на ясна такава воля от управляващото мнозинство и от правителството на нас, народните представители, се пада изборът да формулираме тази политическа воля. Ние трябва да я формулираме на базата на един сериозен диалог, който днес със сигурност не можем да направим. Ако отхвърлим два от предложените три законопроекта, ще сме предположили до голяма степен резултатите от тази дискусия и това също няма да е от полза за никого. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Младенов.
Има думата за реплика господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми господин Младенов! По принцип може би е добре да приемем трите законопроекта и да се работи по един обобщен проект. Но аз не виждам как ще обобщим неща, които не могат да се съвместят. В два от проектите се предвижда Националният съвет да бъде към Министерския съвет, а в третия – към Агенцията, нещо, което не можем да обединим. Примерът, който даде проф. Петков, е за случаите, когато на хората с увреждания, които работят и получават над минималната работна заплата, макар и с 1 лев, да им се отнеме социалната пенсия. В същото време за другите хора, които не са с увреждания, такъв текст няма. Поне аз нямам спомен да има. Така че добре би било да ги обединим, но как ще ги обединим, когато имат съвсем противоречащи текстове?! Първият законопроект – на Министерския съвет, и законопроектът на колежката Чобанова и колегите, имат много текстове, които дори се припокриват, които са буквално дума по дума еднакви. Но как ще ги обединим с третия законопроект, в който има дори противоположни текстове?! Това ще бъде труд, който ще трае месеци, да не кажа години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Маринчев.
Това беше реплика.
Има ли втора реплика? Не виждам.
Господин Младенов, имате право на дуплика. Заповядайте.
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ (ПГСДС): Благодаря, господин председател. Благодаря и на господин Маринчев. Аз съм съгласен с него, че наистина има неща в трите законопроекта, които са до голяма степен противоположни. Но ние какво търсим в момента – лесния изход от ситуацията, за да подкрепим законопроекта на Министерския съвет или наистина специализираната дискусия, на базата на която да намерим в рамките на комисиите на Народното събрание и в рамките на политическите дискусии, които ще имаме, най-добрите механизми, след като Министерският съвет и мнозинството не са имали волята да направят тези консултации и да постигнат това съгласие, внасяйки пред нас в Народното събрание един законопроект?!
Затова казвам, че нашият ангажимент в момента е като народни представители да обсъдим тези варианти, които са внесени в Народното събрание, и да намерим тези, които смятаме, че са най-подходящи.
Разбира се, в един момент ние това ще го гласуваме, но ако в момента вие търсите най-лесния начин да подкрепим законопроекта на Министерския съвет, защото двата от трите били подобни, много си приличали и това ще ни улесни работата – извинявайте, но аз не съм съгласен, че това е най-коректният подход в Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Младенов.
Уважаеми народни представители, ако няма повече изказвания, бихме могли да преминем към гласуване. Ако обаче има, това ще стане след почивката.
Ще има ли изказвания? От страна на Коалиция за България? (Народният представител Емилия Масларова кима утвърдително с глава.) Значи ще има.
В такъв случай – 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
Уважаеми народни представители, продължава дебатът по законопроектите.
Имате думата.
Госпожо Масларова, заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Твърде много неща се казаха още в самото начало на дебата и подробно бяха изчетени всички становища на комисиите относно тези три законопроекта.
Едва ли някой от хората, който е работил в комисията, някой от хората, който е работил за тези неправителствени организации, които защитават правата на хората с определени увреждания, или някой в пленарната зала може да постави под съмнение това, че парламентарното мнозинство прави всичко възможно и иска точно за тази група хора да бъдат създадени такива правила, които да бъдат най-добрите, да им създават най-благоприятни условия и в максимална степен да защитават техните интереси.
Истината е – и аз съм длъжна да го кажа пред моите колеги, – че в Комисията по труда и социалната политика, ако аз не бях вдигнала глас “за” законопроекта на господин Цеков и група народни представители, комисията нямаше да приеме този законопроект, тъй като там гласовете бяха на кантар.
Но аз ще кажа защо гласувах “за”, защото сега няма да гласувам по този начин. Гласувах, защото - това, което каза господин Кръстьо Петков – в рамките на определен отрязък от време управляващото мнозинство тогава непрекъснато внасяше законопроекти с много различна логика, законопроекти, които много трудно могат да се съчетаят. Аз им казах: оправете се, вие самите не можете във вашата група, с вашия министър, с вашето министерство да решите какво да направите, а искате ние, опозицията, да вземем решенията. Така че това беше моята логика.
Запознавайки се с трите законопроекта, аз много внимателно съм проследила най-напред обсъждането на Националната стратегия, която беше обсъдена, ако не се лъжа, заедно с 54 неправителствени организации на хората с увреждания, от които 16 са национално представени. И като казвам национално представени, имам предвид няколко стотици хиляди хора, а не говоря за няколко души. Зная, че всички те, включително и тези, които сега подкрепят един или друг вариант на законопроектите, участваха и подкрепиха Националната стратегия за подпомагане на хората с увреждания.
Определено искам да кажа, че най-близък до Националната стратегия – пак подчертавам, която беше обсъдена от общо 54 неправителствени организации – е законопроектът на Министерския съвет.
Истината е, че различията между законопроекта на Министерския съвет и този, внесен от госпожа Анели Чобанова, са малки. Това са все неща, които ми се струва, че при добро желание от страна на колегите на второ четене към законопроекта на Министерския съвет могат да се добавят предложенията, които са направени. Едното касае да се създаде, ако не се лъжа, специализирана лотария, средствата от които да отиват във фонд “Рехабилитация и социална интеграция на инвалидите”, което не представлява някакъв проблем. Мисля, че там с Министерството на финансите може да се постигне определено съгласуване и да се постигне позитивен резултат.
Другото беше преотстъпването на 20-те процента ДДС за онези предприятия, в които работят хората с увреждания.
Третото, което пък е съвсем незначително, е, че в единия законопроект се оценяват хората по тяхната остатъчна работоспособност, а в другия, с тяхната налична работоспособност. Тоест, една чаша дали е полупразна или полупълна – образно казано, това значеха тези съвсем кратки различия.
Аз искам да се спра на законопроекта, който ни е представен от господин Цеков и група народни представители, защото тук действително има доста неща, които вече някои от колегите казаха.
На мен ми е трудно да видя как бихме обединили един законопроект, в който се създават различни институции и създавайки различни институции, с различни рангове, аз твърдя, че в законопроекта на господин Цеков се избягват в голяма степен контролните функции, които биха били възможни, ако се приеме техният законопроект. Там има една Агенция за увреждания и към нея се създава Национален съвет. Той вече е с далеч по-нисък ранг, отколкото Националния съвет за рехабилитация и социална интеграция, който е към Министерския съвет. Там са съвършено различни нивата на отговорност, на приемане на решения.
Между другото, аз, доколкото се запознах, след като минаха тези законопроекти, струва ми се, че третият законопроект – ние така го наричаме, не е съгласуван, не е минал през Националния съвет за рехабилитация и социална интеграция на хората с увреждания към Министерския съвет, което всъщност е нарушение. Защото всички нормативни документи, касаещи хората с увреждания, трябва да минат през съгласувателна процедура в тази институция. Не искам да навлизам в допълнителни детайли.
Изцяло подкрепям това, което каза моят колега Кръстьо Петков, че тук има текстове, които, меко казано, поставят в неравностойно положение хората с увреждания. Даже бих могла да кажа, че те са дискриминационни в много отношения.
Как е възможно един човек, който е напълно работоспособен, който няма увреждания, да може да ползва правата на чл. 333 от Кодекса на труда, а един човек с увреждания да няма право да ги ползва? Това е чиста проба някакъв вид дискриминация.
На следващо място, за мен също е неприемливо и не виждам как бихме съгласували тези неща, че социалната защита на хората с увреждания в третия законопроект се свежда до социалното подпомагане. Къде отиват елементите на рехабилитацията, на социалната интеграция? Те са много по-широки, те са много по-обстойни. Те в никакъв случай не могат да се сведат единствено и само до социалното подпомагане. А възможност за социално подпомагане имат не само хората с увреждания, но и твърде голям кръг от другите граждани в нашата страна.
Разбира се, аз няма да се спирам на това, че там се иска околната среда да бъде действително приемлива, чудесно е това. Аз приемам тази глава. Разбира се, сроковете там са твърде оптимистични. Аз мисля, че не са в състояние в рамките на една година съответните институции да приведат условията за хората с увреждания по начина, по който се изисква в нормативните документи.
Но в никакъв случай не отнемам и не считам, че е целесъобразно различните неправителствени организации, различните граждани в страната да нямат право да кажат своето мнение по даден законопроект, да бъдат информирани, да участват в обсъжданията.
Аз твърдя, че поне в Комисията по труда и социалната политика, а и в Комисията по здравеопазването, всички заинтересовани страни присъстваха при обсъждането на различните законопроекти. Естествено е, че един законопроект в никакъв случай не може да реши всички проблеми на всички хора, на всяко лице поотделно. Той трябва да направи рамката, която да бъде валидна за по-голямата част от тези структури на гражданското общество.
Аз бях безкрайно учудена, когато към тази Комисия по въпросите на гражданското общество е създаден един обществен съвет, в който фактически не членува нито една от национално представените организации на хората с увреждания, които са над 164 000 души.
Сами разбирате, че в отношението към тази категория хора ние трябва да бъдем достатъчно коректни и изрази от типа: това е организация казионна, тази била социалистически тип, друга била не знам каква си, просто, най-меко казано, е непочтено, некоректно и политически нецелесъобразно и неиздържано. Защото дали тези хора са работили по времето преди 10 ноември или работят сега, дали те са имали нужда тогава от подпомагане или сега, това няма никакво значение. Значение има доколко ние коректно в законодателството можем да решим най-голяма част от техните проблеми.
В третия проект, който е представен, всъщност се прави едно объркване между специализираните предприятия за трудоустроените лица и трудово-лечебните бази за тези лица. Там също не виждам как бихме могли го интегрираме в другия законопроект.
Мисля си, че още много неща могат да се кажат, що се касае до медицинските прегледи, където отпадат децата на ТЕЛК, които са за деца до 16-годишна възраст. В раздела за образование също има бели петна.
Аз с ясно съзнание бих подкрепила проекта на Министерския съвет. От проекта на госпожа Анели Чобанова за второ четене мога да се вземат част от нещата. Мисля, че парламентът не е в състояние да се справи с третия законопроект, а именно по някакъв начин да го вплете в законопроекта на Министерския съвет, тъй като там има логически неща, които логически се разминават и не са в стратегията, която фактически е приета от всички тези неправителствени организации. Сигурно ще има много пропуски и в този законопроект, който се направи, но съм сигурна, че и тази първа решителна крачка не е никак малка. Трябва да се отчетат дейността и усилията на всички хора с увреждания, а и не само те, а и всички, които са полагали усилия да се работи за усъвършенстване на законопроекта, без, разбира се, да се слагат клейма, че този е по-добър, че се правят някакви неща в интерес на едни или на други. Законопроектите се правят в интерес на повечето хора. И колкото повече хора ние можем да удовлетворим с един законопроект, толкова по-добре би било. Аз мисля, че в най-голяма степен това го прави законопроектът на Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Заповядайте, господин Гроздев.
СТИЛИЯН ГРОЗДЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, дами и господа народни представители! Ще се спра преди всичко на законопроекта за интеграция на хората с увреждания на Министерския съвет, като съвсем бегло засегна и останалите два законопроекта.
В продължение на три месеца във Варна се направиха няколко обществени обсъждания на тези законопроекти, в които обществени обсъждания много активно участие взеха организации и специализирани фирми на и за хора с увреждания. В този смисъл това, което ще кажа пред вас, не изразява само и толкова моето мнение, а преди всичко становищата, оценките и мнението на тези организации.
Тези обсъждания потвърдиха общото мнение, че като цяло се подкрепя приемането на нов закон, който да замени неработещия в момента Закон за интеграция и социална рехабилитация на инвалидите. Очакванията, че този нов закон ще бъде много близък до европейските модели и максимално ще допринесе за създаване на благоприятни и стимулиращи условия за интеграция на хората с увреждания, обаче са противоречиви. От една страна, предложеният законопроект има по-различна и по-добра философия, налице е по-широк и по-близък до проблемите на тези хора подход. В по-голяма степен е отчетено многообразието на проблематиката и необходимостта от действия в много посоки, като са ангажирани институции в повече области на живота. Много силен момент е създаването на специален координиращ орган – агенция. По този начин най-после се отчита, че интеграцията на хората с увреждания не е само социална работа и ангажимент на едно министерство, а държавен проблем, засягащ пряко около 15% от населението, и поне половината население косвено и към този проблем ангажимент трябва да имат всички държавни и общински органи и институции.
Тази голяма група от населението е значим национален ресурс, който при адекватни условия и подкрепа може да бъде не само потребяваща, а и градивна, формираща част от националния продукт. За да се получи това обаче, е необходима истинска, реална интеграция с участието на всички министерства, като се започне от здравеопазване, образование, труд, финанси, култура, транспорт и т.н. до цялостна социална политика на общините, не накрая.
Положително и ново в проекта е създаването на информационна база – нещо, което в момента силно ограничава работата на всички в страната. Одобрява се и предвиденият елемент на социална, а не само на здравна оценка на отделните случаи. Така по-реалистично ще се даде възможност да се подкрепят както нуждите, така и потребностите на човека, така и неговите възможности за изява, участие и реална интеграция.
Предвидената добавка за социална интеграция е важен знак за правилен подход, който обаче трябва да се прецизира през критериите за получаване на тази добавка. Заедно с това организациите на хората с увреждания считат, че положителното в проекта не е съвсем достатъчно, за да доведе до реални промени в живия живот на хората с увреждания и техните близки. Според тях основният проблем на проекта е липсата на достатъчно ясен финансов ангажимент като задължение на държавата и общините да финансират процесите на интеграция. Трябва да е ясно, че като всеки подобен проблем, това е дълъг, значим и широко обхватен проблем, който няма как да се реши дори частично, без ясно записано финансиране.
Друг основен въпрос по проекта е създаването на специализиран орган като агенция. Както подчертах по-горе, това е изключително добро решение и се подкрепя от всички като полезно, но според организациите на хората с увреждания тази агенция ще работи по-резултатно, ако е държавна – към Министерския съвет, а не към което и да е отделно министерство. Тя трябва да има според тях широки пълномощия и задачи, да има отношение към работата на всички министерства, областни и общински администрации. Ако това не стане, пак по тяхно мнение, агенцията към Министерството на труда и социалната политика ще се препокрие до голяма степен от сега извършваното от фонд “Рехабилитация и социална интеграция”.
При внимателен прочит на текста от Глава II на проекта ще се види, че се говори за държавна политика. Правилно е предвидено към Министерския съвет да се създаде Национален съвет и точно тук е мястото на агенцията като държавен изпълнителен орган. По-широки трябва да бъдат нейните задължения и правомощия в посока реализация на държавната политика и контрол по спазване на задълженията на всички институции, имащи отношение по проблемите на хората с увреждания.
Следващ основен момент като принцип е въвеждането на месечна добавка за социална интеграция. Широко се подкрепя този нов момент, но отново има едно “но”. Ако ще е добавка за интеграция на хората с увреждания, тя трябва да бъде обвързана главно на база анкета и оценка на здравословно състояние, социални потребности, наличие на ресурс за развитие и интеграция. Тази добавка трябва да е насочена към потенциала на човека. По никакъв начин не трябва да се обвърже с дохода и имуществото на отделния индивид. Ако остане текстът за доходи и имуществени критерии, тогава тя губи смисъл и мястото й е в Закона за социално подпомагане.
Освен това, поради препокриване на предназначението и с някои помощи по Закона за социалното подпомагане, опасението на работодатели в тази област и на самите хора с увреждания е, че с тази уж привлекателна добавка реално ще се ограничи и намали финансовата подкрепа на всеки човек с увреждания.
И още един важен и принципен въпрос. В страните от Европейския съюз заетостта на хората с увреждания е приоритет номер едно. Европейската комисия изготвя универсална стратегия за заетостта, отнасяща се до всички страни. Основен акцент в тази посока е пълното включване на хора с увреждания във всички области.

В тази връзка се счита, че тези най-нови моменти не са достатъчно ясно, категорично и широкообхватно застъпени в проекта. Предложените текстове няма да доведат до извеждане на хората с увреждания на свободния пазар на труда като европейска цел.
Изобщо не съвсем достатъчна е подкрепата за ресурси на хората с увреждания или постепенна заетост чрез ресурсно подпомагане, което означава промени в данъчната политика, в социалното подпомагане, за мотивиране и активно търсене на работа и трудово участие. Работодателите трябва да бъдат стимулирани да приемат на работа хора с увреждания не само с административни средства, но и с икономически стимули както за създаване на работни места, така и за компенсиране на намалената работоспособност на хората с увреждания. Данъчни облекчения, облекчено кредитиране, държавни поръчки, субсидии и друга подкрепа трябва ясно и категорично да се запишат както за специализираните фирми и организации, така и за работодателите, наели хора с увреждания, а така също и самите хора с увреждания, които могат и реализират собствена дейност или дори наемат други хора с увреждания на работа.
И последен, но не и по значение, принципен въпрос – жизнената среда. Този въпрос в Раздел IV според нас има остра нужда от допълнение. Акцентът е поставен на архитектурните и транспортни проблеми, което е добре, но те губят смисъл, ако не се регламентират пътищата за преодоляване на другите бариери – икономически, социални и други. След здравната профилактика, образованието и трудовата заетост идва необходимостта от адекватни социални условия за живеене в обичайна среда, създаване на семейство и отглеждане на деца. Без този елемент не може да има реална интеграция. Както и в Европа държавата е длъжна да поеме своя ангажимент за осигуряване на жилища за хората с увреждания. За жилища се говори единствено в чл. 51 като отпратка към действащия в момента Закон за общинската собственост, като не го променя. В такъв случай защо е нужен този текст изобщо? Още повече, като не предлага промени, значи няма решения, няма и реална интеграция.
В заключение искам да заявя, че убедено ще подкрепя проекта на Министерския съвет. Ще подкрепя също така и проекта на Анели Чобанова и група народни представители. Силно съм разколебан обаче по третия законопроект – на Борислав Цеков, и то главно заради наличието на откровено дискриминационни според мен текстове, които не само не защитават правата и интересите на хората с увреждания, но и действат срещу тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Гроздев.
За реплика, заповядайте, господин Цеков.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (ПГНВ): Благодаря, господин председателю.
Моята реплика е по-скоро въпрос. Вие твърдите, че има дискриминационни текстове. Аз твърдя, че няма такива и че законопроектът е съобразен с европейските стандарти. Затова моят въпрос към Вас е да посочите конкретно кои са дискриминационните текстове в този законопроект. Защото ако така с общи фрази само лепим етикети, няма да сме конструктивни и няма да свършим добра работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Цеков.
Втора реплика? Не виждам.
Господин Гроздев, ще се възползвате ли от възможността за дуплика? Няма да се възползвате.
Следващото изказване е на господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо министър! Днес на нашето внимание са представени три законопроекта, внесени от Министерския съвет, от народния представител Анели Чобанова и група народни представители и друг законопроект, който преди малко беше наречен трети, от Борислав Цеков, съответно за интеграция на хората с увреждания, за равнопоставеност на хората с увреждания и за равните възможности на хората с увреждания. Трудно може да се каже кой от трите законопроекта е добър, по-добър, най-добър, по простата причина, че трите законопроекта имат близка философия. Защо има различни законопроекти, защо има представени три проекта или два проекта извън този на Министерския съвет? В работните групи, които бяха сформирани и които работиха в продължение на една година в Министерството на труда и социалната политика, бяха поканени всички национално представени организации на хората с увреждания. На тези дискусии присъстваха около 22 неправителствени организации. Тези неправителствени организации заедно с експерти от Министерството на труда и социалната политика, заедно с независими експерти и с експерти от други министерства и ведомства успяха да се обединят около един проект, който беше внесен като проект за интеграция на хората с увреждания в Министерския съвет. По един или друг начин отпаднаха някои от предложенията на някои от неправителствените организации и те решиха, възползвайки се от един по-стар вариант на законопроекта, внесен от Министерския съвет, да внесат нов законопроект. В същия момент на бял свят се появи и трети законопроект - на господин Борислав Цеков, за осигуряване на равни възможности на хората с увреждания.
На практика, пак повтарям, философията им е близка. Разликата между тях е тази, че за реализирането на философията, която макар и нюансирано в отделните законопроекти, се използват различни инструменти, предлагат се различни решения, различни методи. Искам да ви припомня, че от 1995 г. действа Закон за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите. Този закон е променян вече осем пъти. Практиката по неговото приложение наложи създаването на нов законопроект, като в него са запазени и част от текстовете в стария законопроект.
През миналата година 54 национално представени организации на хората с увреждания изработиха една национална стратегия за равните възможности на хората с увреждания. Тази национална стратегия е един основополагащ документ, на базата на който и на принципите на който се предлага законопроектът на Министерския съвет.
Още един важен момент искам да спомена. На 30 октомври 2003 г. Европейската комисия прие един План за действие за равните възможности на хората с увреждания от 2004 г. до 2010 г. Това е един изключително важен документ, който разписва поле за действие. Разбира се, той се отнася за страните-членки на Европейския съюз, но при всички положения ние трябва да съобразим нашите текстове с разпорежданията на този План за действие на Европейската комисия.
По отношение на законопроекта, внесен от Министерския съвет, той има за цел създаване на условия за социално включване и максимално извеждане от изолация на хората с увреждания. Философията, която е застъпена в този законопроект, е философия на интеграцията. Има и друг подход, който се основава на философията на приобщаване. Трудно може да се намери разлика между едното и другото, независимо от това, че доколкото ми е известно, Европейската комисия в момента подготвя Директива за приобщаване на хората с увреждания и личното ми мнение е, че философията на приобщаване е една малко по-модерна философия, която не се различава много от философията за интеграция. Но така или иначе, има определени нюанси.
По отношение на законопроекта, внесен от Министерския съвет, и законопроектите, внесени от госпожа Анели Чобанова и господин Борислав Цеков, има предложени административни мерки за създаване на административен капацитет. Предлага се изграждането на национален съвет за хора с увреждания към Министерския съвет в двата проекта, а в проекта на господин Цеков този национален съвет се предлага да бъде към Изпълнителната агенция за хората с увреждания, което е другата институционална организация за хората с увреждания. Това е една стара мечта на организациите, свързани с тази дейност – да си имат собствена изпълнителна агенция, която да е пряко ангажирана с проблемите на хората с увреждания.

За тази изпълнителна агенция са предвидени правомощия за изпълнение на държавната политика в областта на работата с хората с увреждания. Тя участва в изготвянето на проекти за нормативни актове, разработва програми, финансира проекти за стимулиране на стопанската инициатива на хората с увреждания. И още нещо важно за тази изпълнителна агенция, което е предвидено и в трите законопроекта, е създаването на информационна база данни. В тази връзка тук в едно от изказванията беше казано, че в България няма точна информация за броя на хората с увреждания.
По данни от последното преброяване на Националния статистически институт 224 хил. 550 български граждани са се определили като хора с увреждания. Но има и друга информация, която казва, че 10% от всички български граждани са хора с увреждания. Така или иначе една от целите на тази изпълнителна агенция е да въведе такъв единен регистър на хората с увреждания, за да може на базата на техните специфични увреждания, на базата на съответните медицински характеристики и на съответните оценки да се вземат решенията за конкретния брой хора с увреждания.
В двата законопроекта, с изключение на законопроекта на Министерския съвет, са предвидени регионални структури, като в законопроекта на колегата Цеков е предвидено участие на общински съвети за работа с хора с увреждания, които да поемат част от функциите на Изпълнителната агенция за хората с увреждания. Разбира се, тук въпросът дали трябва да се създадат такива регионални структури е спорен, още повече че има служби за социално подпомагане. Аз разбирам, идеята на вносителите е, че те искат да отделят работата и дейността с хората с увреждания от останалата дейност, с която са ангажирани службите за социално подпомагане. Очевидно е, че за това е необходим и административен, и финансов капацитет, който не знам дали българската държава в момента може да си позволи.
Нов момент в трите законопроекта е извършването на оценка на увреждането. По този въпрос има различни подходи и схващания. Единият от подходите е да се извършва социална оценка и да се извършва оценка на увреждането, след като е извършена медицинска експертиза на увреждането.
Тук подходите са различни от гледна точка на това, че някои гледат на тази медицинска експертиза като на чисто медицински проблем, като на чисто медицински случай, който трябва да бъде вън от тази социална оценка. Има и други схващания по въпроса – че те трябва да бъдат взаимно свързани като на базата на медицинската експертиза да се извърши социална оценка. При нея хората с увреждания са субекти, а не обекти на действие на съответните органи. На базата на медицинската експертиза с цел установяване потребност от рехабилитация се извършва тази социална оценка, която завършва с индивидуален план за социална интеграция. На базата на този индивидуален план за социална интеграция на практика предложението е да се вземат съответни мерки.
Въпросът тук обаче е дали службите за социално подпомагане имат такъв капацитет, имат ли такива експерти? Още един въпрос, който е изключително важен – да може, на базата на методика, която вероятно ще бъде предвидена в правилника по приложението на закона, да се уточнят параметрите и обема на извършване на дейности по тази методика.
По отношение на проекта на колегата Цеков. Там е предвидено извършването на осигурителна оценка. Тази осигурителна оценка обаче според мен има място, когато става въпрос за работоспособен човек, когато се инвалидизира по един или друг начин. Осигурителната оценка има значение за размера на осигурителните плащания и тя в никакъв случай според мен не трябва да намира място при изготвянето на тази социална оценка.
В проекта на госпожа Чобанова има предложение за извършването на комплексна оценка, при извършването на която да участват различни експерти - от Националния осигурителен институт, лекари, експерти по трудова медицина и т.н., които да работят на обществени начала, за които да има изготвен списък. Това е един елемент, който според мен трудно би могъл да намери място при реализирането на тази комплексна оценка. Естествено, че тази комплексна оценка е ключът към интеграцията или, ако щете, към равните права и равните възможности на хората с увреждания, защото тя би трябвало да даде оня механизъм, оная програма за медицинската рехабилитация, за трудовата заетост, респективно за средата, в която трябва да се развива съответният индивид.
Има предложения, на които не искам да се спирам подробно сега, в сферата на образованието към регионалните инспекторати на Министерството на образованието и науката да се изградят екипи за комплексно педагогическо оценяване и за интегрирано обучение.
Новият момент, на който задължително искам да се спра, е така наречената интеграционна месечна добавка за допълване на собствените доходи и покриване на допълнителни разходи на съответните лица. Разликата между проекта на Министерския съвет и този на госпожа Чобанова е, че в проекта на Министерския съвет тази интеграционна месечна добавка се реализира след подаване на заявление от съответното лице до службата за социално подпомагане и на базата на съответни критерии - медицински, имуществени, доходни тестове. Защото, в крайна сметка, цялостната философия трябва да бъде в смисъл да се стимулира остатъчната работоспособност на хората с увреждания, за да може те по-пълно да намерят своето място и своята реализация, респективно в образованието, ако става въпрос за трудова заетост и т.н.
По отношение на трудовата заетост на хората с увреждания, освен специализираните предприятия и кооперации се създават условия за работа в интегрирана среда като за работодателите, които финансово подпомагат лицата с увреждания за адаптиране в работната среда, се дават стимули, данъчни преференции, отстъпки в размер на 30% от осигурителните вноски – все неща, които са ориентирани в посока на осигуряване на адаптирана трудова среда, за да може остатъчната работоспособност на тези хора да бъде подпомогната.
По отношение на условията за достъпна жизнена среда, както и условия за достъп до транспортни услуги и комуникации, в тази зала се каза многократно, но аз искам да припомня, че в предложението както на Министерския съвет, така и в останалите предложения, се вменяват функции на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Министерството на транспорта и съобщенията, на Министерството на културата съответни конкретни ангажименти, така че проблемът за грижата за хората с увреждания излиза извън институционалната рамка на Министерството на труда и социалната политика и по този начин се създават условия за реализиране на един интегриран подход.
В крайна сметка нещото, което ме притеснява в проекта на колегата Борислав Цеков, е чл. 30, който искам да припомня, защото е изписан по един начин, а тук се коментира по друг начин. Искам да ви го прочета:
“Лицата с увреждания, които работят и получават над минималната работна заплата, установена за страната, нямат право да получават социална пенсия за инвалидност по реда на Кодекса за задължително обществено осигуряване”, естествено, че става въпрос за Кодекса за социално осигуряване.
По този въпрос има дефинитивно решение, има решение на Конституционния съд, че тези хора, които получават такива пенсии, имат право и на работна заплата, каквато е установена със съответния трудов договор.
И още един член, който съществува в проекта на Министерския съвет, поне аз не го виждам в проекта на колегата Цеков – това е чл. 46 от текста на Министерския съвет, който всъщност е текст от действащия закон. Става въпрос за родителите на деца с трайни увреждания до 18 години, които имат право да месечна добавка в размер 70% от гарантирания минимален доход. Става въпрос за тези 28 лв., които се изплащат месечно и по досегашния закон. За съжаление, не успях да видя този текст в проекта на колегата Цеков.
В заключение, искам да завърша с това, че независимо от това кой от проектите ще бъде подкрепен, аз мисля, че в Комисията по труда и социалната политика ще намерим волята да направим един проект за закон за хората с увреждания, който те да познаят като свой закон, а не ние да им наложим този или онзи проект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Не виждам желаещи за реплики.
Заповядайте, госпожо Тоткова.

РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, госпожо министър! Много рядко се случва и това е добре, но за съжаление днес не е така, когато се разглежда един законопроект, който трябва да засегне социалната чувствителност на всеки един човек, не само на народните представители, това да става в условия на противопоставяне на организациите, представляващи хората с увреждания. Това мен изключително много ме безпокои и ме притеснява, защото е задължение на вносителите да намерят онзи подход в решаването на проблемите в техните законопроекти, който би бил най-приемлив и би обединил хората, за да може наистина Народното събрание да направи най-доброто, на което е способно. Това се случва много рядко, даже и за далеч по-остри проблеми, които засягат хора, които имат много повече настойчивост, много повече интерес от поставянето на въпросите. Задължение на Комисията по труда и социалната политика е да направи всичко онова, което зависи от нея, за да може в края на краищата да поеме отговорността, след като мнозинството не успя да направи това в тези предварителни дискусии. Няма никакво логично обяснение представители на едно и също мнозинство да внасят различни закони. Не че нямат право, имат право, но правото им свършва там, където започват притесненията на хората с увреждания. Именно този подход доведе до много сериозни вътрешни противопоставяния между организациите на и за хората с увреждания и това ще бъде нещо, което се надявам да не даде отпечатък дълго във времето като взаимоотношения между тях. Това, което оправдава приемането на нов закон за хората с увреждания е не просто промяната на името, а това е въвеждането извън медицинската експертиза на още една оценка – социална оценка, която е едно ново качество в отношението на държавата към хората с увреждания, според мен.
Тази социална оценка има централна роля в законопроекта както на Министерския съвет, така и на другите законопроекти. Около нея се гради всичко останало. Затова ще се спра на нея именно защото тя е основополагащият фактор, от който се определя всичко останало в закона и в голямата си част, без това, което е преписано от стария закон. Тази социална оценка, която е много важна, се възлага на службите за социално подпомагане или на комисии към тях. Никой не казва какви са те, кога ще бъдат изградени, с какви правомощия ще се ползват, просто има един запис, който гласи, че социалната оценка на увреждането се извършва от комисии към Дирекция “Социално подпомагане” на Агенцията за социално подпомагане. Видях известни разчети днес, преди заседанието на Народното събрание. Никъде в тези разчети на Министерството на финансите нямаше нито дума за тези комисии, което обрича влизането на тази оценка, която има централна роля в закона, на отлагане във времето, да не използвам и други такива термини. В тази оценка са концентрирани както медицинската рехабилитация, така и социалната рехабилитация на хората. А това са твърде сериозни неща. Няма да ги чета, защото се надявам, че всеки един от народните представители ги е прочел и му е ясно за какво точно става дума.
На базата на тази социална оценка се получава и така наречената “месечна добавка за социална интеграция”. Ако в закона не са записани основните параметри, основните задължения, които да гарантират въвеждането на тази социална оценка и тази една година, която вероятно ще се предвиди за влизането на тези текстове в сила няма да бъде достатъчна. Тогава министърът може би ще ме пита пак защо си позволявам да задавам въпроси във връзка с този текст.
Обръщам се много настоятелно към всички и най-вече към вносителите да обърнат внимание именно на това ново качество в законите, за да не се компрометира то още преди да е влязло в сила.
Когато говорим за закона, той не трябва само да звучи красиво или твърде позитивно, а трябва да дава отговори на въпросите, които си задават хората и които си задаваме и ние. Този закон в тези нови елементи, които има като крачка напред, не дава отговори на тези въпроси. Той може просто да бъде един закон, който да се превърне след много дискусии и пререкания, след много противопоставяния в един закон, който просто да бъде закон – пожелание.
Вторият въпрос, на който искам да се спра, е по отношение на управлението на дейностите, които ще провеждат държавната политика за интеграция на хората с увреждания. Това се възлага на агенцията, която обаче ще бъде шапка, която ще бъде само отгоре. Тя има функции, които са концентрирани в това, да разрешава производство, внос, продажба и т.н. на помощни средства, да води регистър, да участва при изготвяне на проекти на нормативни актове и други такива. Смятам, че това е крайно недостатъчно. Най-важната и най-съществената част всъщност ще се извършва в службите за социално подпомагане. Ако само заради това създаваме агенция, смятам, че това е крайно недостатъчно.
Освен това има много сериозно противоречие например в закона на Министерския съвет между раздела за трудова заетост и функциите на Агенцията за хората с увреждания. Трудовата заетост е концентрирана единствено и само като задължение на работодателите. Знам вашите възражения – веднага ще кажете, че има и Закон за насърчаване на заетостта, където са решени някои от тези въпроси. Но трудовата заетост не е само задължение на работодателя, тя не е само в специализирани заведения, които впрочем по-скоро създават временно поминък, но не водят до интеграция; трудовата заетост е и създаване на условия за стимулиране на самостоятелна дейност от страна на хората с увреждания. Агенцията има такива задължения, но няма тези права, които да бъдат регламентирани в трудова заетост.
И аз мисля, или по-скоро се надявам, това да е само пропуск, а не да е отношение към този въпрос. Защото, ако е отношение към този въпрос, според мен, това е грешно разбиране за ролята на човека, за това държавата да му помогне или да намери такава подкрепа, за да може той сам да поеме грижата за себе си.
Има хора, които са инициативни, и това не зависи от факта дали имат увреждане или нямат. Това зависи от тяхната нагласа, от тяхната подготовка, дори от куража, който имат, за да вземат живота в собствените си ръце. Не само и единствено да вървим по най-отъпкания път, да задължаваме работодателя да прави едно или друго нещо.
И тук смятам, че трябва да се направят много сериозни корекции, именно в тази посока, за да може хора, които имат способности, независимо от това, че са с увреждания, да могат по този начин да станат господари на себе си, на своята съдба, да извоюват свободата си.
Имам и други бележки. Много се говори за някои въпроси, които са предмет на закона на господин Цеков и неговите колеги. Няма да ги повтарям, но искам да кажа, че от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване отпада и чл. 103. А това е добавката за чужда помощ към хора, които имат над 90 процента увреждане.
Бих разбрала тази логика да разтоварваме осигурителната система от задължения на държавата, защото добавката за чужда помощ не е задължение на осигурителната система. Аз бих разбрала, ако това беше така, ако това е пренесено в задълженията на държавата.
Но в същото време в техния законопроект е записано, че социалните услуги за интеграция, от които лицето се нуждае, съгласно извършената оценка се финансират със средства от Националния осигурителен институт, ако лицето има осигурителен стаж. А тази социална оценка за интеграция, разписана в чл. 57, освен ремонт на лични технически средства, което си е осигурителен риск и е заложен и сега в действащото законодателство, включва преустройство на жилище, придружители и водачи, асистенти за независим живот. Няма такъв човек в България, който да се осигурява за покриване на такива нужди. Защото нашата осигурителна система не го изисква. Тоест, тук няма философия по отношение на участието на осигурителната система в покриването на едни или други нужди.
От една страна, осигурителната система се разтоварва от някакви задължения, които според колегите не са нужни на хората - тази добавка от 75% за хора с намалена работоспособност над 90 на сто. От друга страна Националният осигурителен институт се натоварва с функции, които са на държавата. И за мен това е обезпокоително, защото липсата на такава логика и липсата на такава философия означава просто търсене на решение на проблем в зависимост от това как го вижда един или друг. Моето дълбоко убеждение е, че ние трябва да спазваме принципите. Когато имаме философията, трябва да спазваме принципите. Да не се мъчим по някакъв начин да лавираме от едната крайност в другата и по този начин да създаваме прецедент, към който утре може да бъде постъпено по същия начин. И така до такава степен да разстроим цялата система, че тя да не може да функционира.
Трябва да завърша с това, че най-голямото ми безпокойство е, не че са внесени три законопроекта, не дори, че толкова се различават помежду си, не дори затова, че те нямат последователност или имат пропуски в своето съдържание. Най-големият проблем, според мен, е, че разглеждането на тези законопроекти и приемането на такъв законопроект вместо да обедини всички, и най-вече хората с увреждания, за които той се отнася, вместо да използва капацитета, който имат те, за да можем да направим най-доброто, като и ние дадем най-доброто от себе си, всъщност разглеждането на тези законопроекти ги разединява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Дали има други желаещи да вземат отношение по тези законопроекти? Има ли? Не виждам.
Моля квесторите да поканят народните представители в кулоарите да влязат в пленарната зала. И моля квесторите да махнат картите, зад които няма народни представители.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте Законопроекта за интеграция на хората с увреждания № 302-01-50/15.10.2003 г., внесен от Министерския съвет.
Гласували 161 народни представители: за 157, против 2, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроект за равнопоставеност на хората с увреждания № 354-01-103/29.10.2003 г., внесен от Анели Чобанова и група народни представители.
Гласували 167 народни представители: за 114, против 3, въздържали се 50.
Този законопроект е приет на първо четене.
Моля, гласувайте Законопроекта за осигуряване на равни възможности за лицата с увреждания № 454-01-2 от 27.01.2004 г., внесен от Борислав Цеков и група народни представители.
Гласували 168 народни представители: за 49, против 33, въздържали се 86.
Този законопроект не се приема.
Има процедурно предложение.
Заповядайте, господин Севлиевски.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (ПГНВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам да прегласуваме последния законопроект. Това е прецедент в Народното събрание, когато водещата комисия и всички поддържащи комисии са подкрепили законопроекта, той да не бъде подкрепен в пленарната зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Севлиевски.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте отново законопроекта за осигуряване на равни възможности за лицата с увреждания, внесен от Борислав Цеков и група народни представители.
Гласували 169 народни представители: за 55, против 39, въздържали се 75.
Законопроектът се отхвърля на първо четене.
Благодаря ви, с това приключихме по тази точка от дневния ред.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТУРИЗМА, внесен от Министерския съвет.
Искам да помоля господин Валери Димитров да заеме своето място на трибуната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към § 38 на страница 32. Параграф 37, който е на страница 31, е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение на народния представител Валери Димитров, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за нов § 38:
“§ 38. Създава се чл. 50в:
”Чл. 50в. (1) Процедурата за категоризиране на ски-писта се открива след подаване на заявление от лицето, което ще предоставя туристически услуги в туристическия обект и е собственик на прилежащото към туристическия обект съоръжение или са му предоставени права за ползване върху прилежащото към ски-пистата съоръжение. Към заявлението се прилагат:
1. удостоверение за актуална съдебна регистрация на лицето или копия от документи, удостоверяващи, че юридическото лице има правото по силата на друг закон да извършва стопанска дейност – оригинал или заверен препис;
2. удостоверение, че лицето не е в производство по ликвидация или несъстоятелност – препис или оригинал;
3. копия от документа за собственост на съоръженията, прилежащи към туристическия обект или съответно договор за наем или от друг договор, от който е видно, че на лицето са му предоставени права за ползване на съоръжението;
4. документ, удостоверяващ въвеждането на прилежащото към туристическия обект съоръжение в експлоатация;
5. нотариално заверено пълномощно, когато заявлението се подава от пълномощник – оригинал;
6. документ за платена такса за категоризиране съгласно тарифата по чл. 55, ал. 4;
7. други документи, посочени в наредбата по чл. 51, ал. 7.
(2) Категория на ски-писта се определя на база съответствие с минималните задължителни изисквания за обезопасеност, информационна обезпеченост, сложност на ски-пистата и достъп до планинския участък, и предоставяни туристически услуги, посочени в наредбата по чл. 51, ал. 7.
(3) Категорията на ски-писта е безсрочна.”
Има предложение за нов § 31г, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за нов § 39:
“§ 39. В чл. 51 се създават ал. 4, 5, 6 и 7:
“(4) Плажовете се категоризират в следните категории: “А”, “В” и “С”.
(5) Категоризирането на плажовете се урежда с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката, съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на младежта и спорта, министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването.
(6) Ски-пистите се категоризират в следните категории: “Зелена”, “Синя”, “Червена”.
(7) Категоризирането на ски-пистите се урежда с наредба, приета от Министерския съвет, по предложение на министъра на икономиката, съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на младежта и спорта, министъра на околната среда и водите и министъра на земеделието и горите.”
По § 32 има предложение на народния представител Валери Димитров, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за този текст, който става съответно § 40:
“§ 40. В чл. 52 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) Думите “Централната експертна комисия по лицензиране и категоризиране” се заменят с “ЕККТО”;
б) Създават се т. 4 и 5:
“4. плажовете – категория “А”, “В” и “С”;
5. ски-пистите – категория “Зелена”, “Синя” и “Червена”.”
2. В ал. 3 думите "от собственика на туристическия обект" се заменят със "съответно от лицето, което извършва или ще извършва хотелиерство или ресторантьорство, от собственика на плажа или лицето, на което са предоставени права за ползване върху него, от собственика на прилежащото към ски-пистата съоръжение или от лицето, на което са предоставени права за ползване върху него".
Има предложение на народен представител, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за създаване на нов § 41:
"§ 41. В чл. 53 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в основния текст след думата "обекти" се добавя "по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2 и 3";
б) точка 1 се отменя;
в) създава се т. 7:
"7. при неизпълнение на задълженията по чл. 49, ал. 1, 3 и 4".
2. В ал. 2 след думата "обект" се добавя "по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2 и 3".
3. Създават се алинеи 3 и 4:
"(3) Категория на плаж и на ски-писта се прекратява:
1. по искане на лицето, което е собственик на туристическия обект или на което са предоставени права за ползване върху плажа, съответно по искане на лицето, което е собственик на прилежащото към туристическия обект съоръжение или на което са предоставени права за ползване върху прилежащото към ски-пистата съоръжение;
2. при обявяване в ликвидация или несъстоятелност на лицето по чл. 50б, ал. 1 или по чл. 50в, ал. 1;
3. при системни нарушения на изискванията, посочени в наредбите по чл. 51, ал. 5 и ал. 7.
(4) При прекратяване категорията на туристически обект, министърът на икономиката предприема съответни действия за публично оповестяване на прекратяването чрез средствата за масово осведомяване."
Има предложение, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за нов § 42:
"Създава се нов § 42:
"§ 42. В чл. 54, ал. 1 думите "в наредбата по чл. 55, ал. 3" се заменят със "съответно в наредбите по чл. 51, ал. 5 и 7 и в наредбата по чл. 55, ал. 3".
По § 33 има предложение на народен представител, подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за този текст, който става § 43:
"§ 43. В чл. 55, ал. 3 след думата "обект" се добавя "по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2 и 3".
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя по § 34.
Предложение на комисията за този параграф, който става § 44:
"§ 44. В чл. 56 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "обект, категоризиран по реда на закона" се заменят с "категоризиран обект".
2. В ал. 2 думите "обект, категоризиран по реда на закона, същият" се заменят с "категоризиран обект, наемателят".
3. В ал. 3 думите "случая по ал. 1" се заменят със "случаите по ал. 1 и 2".
Има предложение на народен представител, подкрепено от комисията.
Предложение на комисията:
"Създава се нов § 45:
"§ 45. Досегашният Раздел IV на Глава четвърта става Раздел V."
По § 35 от текста на вносителя има подкрепено предложение на народен представител.
Предложение на комисията за този текст, който става § 46:
"§ 46. В чл. 58 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 думата "лицензираните" се заменя с "регистрираните".
2. Точка 2 се изменя така:
"2. Категоризираните туристически обекти по чл. 3, ал. 3, т. 5 и 6"."
По § 36 има предложение на народен представител, подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за този текст, който става § 47 и се изменя така:
"§ 47. В чл. 59 се създава ал. 5:
"(5) Национално представените туристически сдружения могат да съдействат на министъра на икономиката при извършване на проверки относно вписаните в регистъра обстоятелства."
По § 37 от текста на вносителя има предложение на народен представител, което е подкрепено.
Предложение на комисията за отпадане на § 37.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да се отбележи това важно обстоятелство в стенографския протокол, за да не го гласуваме отделно.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: "Параграф 37 да отпадне."
По § 38 от текста на вносителя има предложение на народен представител, подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за този текст, който става § 48:
"§ 48. В чл. 61 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) В т. 1 се правят следните изменения:
аа) думата "лицензираните" се заменя с "регистрираните";
бб) в буква "а" думата "лиценза" се заменя с "удостоверението за регистрация";
вв) в буква "д" думата "номер" се заменя с "код";
гг) буква "ж" се отменя;
дд) в буква "з" думите "издаване, отказ, прекратяване или отнемане на лиценза" се заменят с "регистрация, отказ или заличаване на регистрацията, съответно обезсилване на удостоверението за регистрация".
б) В т. 2 се правят следните изменения и допълнения:
аа) след думите "туристически обекти" се добавя "по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2 и 3";
бб) в букви "з" и "и" думите "номер по" се заменят с "код по";
вв) в буква "м" думите "или отнемане" се заменят с "понижаване или прекратяване";
в) Създава се нова т. 3:
"3. за категоризираните плажове и ски-писти:
а) номер на удостоверението;
б) вид на обекта;
в) наименование на обекта;
г) категория на обекта;
д) фирма /име, седалище/ местожителство и постоянен адрес на собственика на плажа или на лицето, на което са му предоставени права за ползване върху плажа, съответно на собственика на прилежащото към ски-пистата съоръжение или на лицето, на което са му предоставени права за ползване върху прилежащото към ски-пистата съоръжение;
е) код по БУЛСТАТ, данъчен номер или ЕГН на собственика на плажа или на лицето, на което са му предоставени права за ползване върху плажа, съответно на собственика на прилежащото към ски-пистата съоръжение или на лицето, на което са му предоставени права за ползване върху прилежащото към ски-пистата съоръжение;
ж) номер на заповедта на министъра на икономиката за определяне на категорията, за отказ или прекратяване на категорията;
з) наложените принудителни административни мерки и санкции по този закон."
г) Досегашната т. 3 става т. 4 и в нея в буква "в" думите "БУЛСТАТ номер" се заменят с "код по БУЛСТАТ".
2. В ал. 2:
а) В т. 1 думите "издадения лиценз" се заменят с "издаденото удостоверение за регистрация".
б) В т. 2 след думите "туристическия обект" се добавя "по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2 и 3".
в) Създава се нова т. 3:
"3. определената категория, наименование, вид на туристическия обект по чл. 3, ал. 3, т. 5 и 6 и лицето, което е собственик на плажа или са му предоставени права за ползване върху него, съответно е собственик на прилежащото към ски-пистата съоръжение или са му предоставени права за ползване върху прилежащото към ски-пистата съоръжение;
г) Досегашната т. 3 става т. 4."
По § 39 има предложение на комисията за този текст, който става § 49:
"§ 49. В чл. 62 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "Министърът на икономиката" се заменят с "Изпълнителният директор на Агенцията по туризъм" и думата "лицензирани" се заменя с "регистрирани".
2. В ал. 2 думите "Министърът на икономиката" се заменят с "Изпълнителният директор на Агенцията по туризъм".
По § 40 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 50:
"§ 50. В чл. 63 накрая се добавя "по предложение на изпълнителния директор на Агенцията по туризъм".
По § 41 от текста на вносителя има подкрепено предложение на народен представител.
Предложение на комисията за този текст, който става § 51:
"§ 51. В чл. 64 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) Точка 2 се изменя така:
"2. председателят на Комисията по търговия и защита на потребителите;"
б) Създава се нова т. 3:
"3. изпълнителният директор на Агенцията по туризъм;"
в) Досегашната т. 3 става т. 4.
2. В ал. 2:
а) Създава се нова т. 1:
"1. да извършват проверки на място и по документи;"
б) Досегашните точки 1, 2, 3 и 4 стават съответно точки 2, 3, 4 и 5.




3. Създава се нова ал. 3:
“(3) По време на извършването на контрола, длъжностните лица съставят констативни протоколи. В протоколите се отразяват констатираните факти и обстоятелства и се дават задължителни предписания с посочване на срок за изпълнение.”
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, има ли желаещи да вземат отношение по текстовете от § 38 до § 51 включително? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 4.
Тези параграфи са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Параграф 42, който става § 52:
“§ 52. Създават се чл. 64а и 64б:
“Чл. 64а. (1) Изпълнителният директор на Агенцията по туризъм извършва контрол за:
1. спазване изискванията към туроператорите и туристическите агенти по чл. 17, ал. 3, чл. 24, ал. 1 и чл. 42, ал. 1, 4 и 5;
2. спазване на изискванията за категоризация на туристическите обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2 и 3, чл. 45, чл. 46, т. 1, 2 и 3, чл. 50, ал. 4 и 5 и чл. 53, ал. 1, т. 5 и 6;
3. спазване на изискванията за категоризация на туристическите обекти по чл. 3, ал. 3, т. 5 и 6, чл. 50б, ал. 2, чл. 50в ал. 2 и чл. 53, ал. 3.
(2) В резултат на контрола по ал. 1 изпълнителният директор на Агенцията по туризъм предлага на министъра на икономиката:
1. заличаване на регистрацията за туроператорската или туристическа агентска дейност;
2. понижаване на категорията на категоризираните от министъра на икономиката туристически обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2 и 3;
3. прекратяване на категорията на категоризираните от министъра на икономиката туристически обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2 и 3, съответно на категоризираните туристически обекти по чл. 3, ал. 3, т. 5 и 6.
Чл. 64б. Председателят на Комисията по търговия и защита на потребителите извършва контрол за:
1. спазване на изискванията към туроператорите и туристическите агенти по чл. 25, чл. 28 до 36 включително, чл. 42, ал. 2 и 3 и чл. 55, ал. 1;
2. спазване на изискванията за категоризация за туристическите обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2 и 3, чл. 46, т. 4, чл. 47, чл. 48, чл. 49, ал. 1, чл. 53, ал. 1, т. 3 и 4 и чл. 55, ал. 2.”
По § 43 има подкрепено предложение на народен представител.
Предложение на комисията за § 43, който става § 53:
“§ 53. В чл. 65 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) Точка 1 се изменя така:
“1. заличава регистрацията на лицето, което извършва туроператорска или туристическа агентска дейност в случаите по чл. 20, ал. 1;”
б) В т. 2 след думата “обекти” се добавя “по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2 и 3” и думите “т. 3, 4, 5 и 6” се заличават.
в) Създава се нова т. 3:
“3. прекратява категорията на категоризираните обекти по чл. 3, ал. 3, т. 5 и 6 в случаите по чл. 53, ал. 3;”
г) Досегашната т. 3 става т. 4 и се изменя така:
“4. понижава категорията на категоризираните от него туристически обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2 и 3 в случаите на неизпълнение на изискванията на чл. 46, т. 1.”
2. В ал. 2:
а) в т. 1 след думите “обекти” се добавя “по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2 и 3”;
б) в т. 2 след думите “обекти” се добавя “по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2 и 3 и думите “т. 2 и 3” се заменят с “т. 2 и 4”.
3. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Председателят на Комисията по търговия и защита на потребителите или оправомощени от него длъжностни лица налагат принудителна административна мярка “временно затваряне на туристическия обект” по чл. 3, ал. 1, т. 1, 2 и 3 в случаите, когато констатират:
1. извършване на туроператорска или туристическа агентска дейност без удостоверение за регистрация;
2. извършване на дейностите хотелиерство или ресторантьорство в некатегоризиран туристически обект;
3. повторен отказ на достъп до проверявания туристически обект от лицето, извършващо дейността в обекта, или повторен отказ за предоставяне на изисканите за проверката документи.”
4. В ал. 4 думите “Комисията по търговия и защита на потребителите” се заменят с “изпълнителния директор на Агенцията по туризъм”.
5. В ал. 6 преди думите “се налага” се добавя “по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2 и 3”.”
Има предложение на народен представител, подкрепено от комисията, и предложение на комисията за създаване на нов § 54:
“§ 54. В чл. 67 думата “лиценз” се заменя с “удостоверение за регистрация”.”
По § 44 има предложение на народен представител, подкрепено от комисията, и предложение на комисията за § 44, който става § 55:
“§ 55. Член 68 се изменя така:
“Чл. 68. Туроператор или туристически агент, който при осъществяване на своята дейност сключи договор с нерегистриран туроператор или туристически агент, с лице, извършващо туристическа дейност в некатегоризиран туристически обект, с нелицензиран превозвач, с екскурзовод, планински водач, ски-учител, аниматор, с лице, предлагащо водни, летателни и други туристически услуги с повишен риск за потребителя, което не притежава съответната професионална квалификация и опит съгласно чл. 24, ал. 2, се наказва с имуществена санкция от 2000 до 5000 лв.”
Има подкрепено предложение на народен представител и предложение на комисията за създаване на § 56:
“§ 56. В чл. 69 думата “нелицензиран” се заменя с “нерегистриран”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45, който става § 57:
“§ 57. Създава се чл. 70а:
“Чл. 70а. Туристически агент, който издаде собствен туристически ваучер, се наказва с имуществена санкция от 500 до 3000 лв.”
Има подкрепено предложение на народен представител за нов параграф и предложение на Комисията по икономическата политика за нов § 58:
“§ 58. В чл. 73 думите “Хотелиер или ресторантьор, който” се заменят с “Който”.”
Има подкрепено предложение на народен представител и предложение на комисията за § 59:
“§ 59. В чл. 76 думата “лиценз” се заменя с “удостоверение за регистрация”.”
По § 46 от текста на вносителя. Комисията подкрепя текста, който става § 60:
“§ 60. В чл. 84 думите “Министерството на икономиката” се заменят с “Агенцията по туризъм”.”
По следващия § 47 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 61:
“§ 61. В чл. 86 след думите “чл. 46, т. 4” се добавя “и 5”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми дами и господа, има ли желаещи да вземат отношение по текстовете на параграфи от 52 до 61 включително? Не виждам.
Моля, гласувайте.
Гласували 75 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 6.
Тези параграфи, включително и 61, са приети.
Давам думата за процедура на народния представител Румяна Георгиева.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (ПГНВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Приемаме толкова важен закон за икономиката на България. В момента в пленарна зала са не повече от 40 човека.
Много моля да бъде извършена поименна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля квесторите да поканят всички народни представители, които се намират в сградата на Народното събрание, да влязат в пленарна зала.
Длъжен съм да направя поименна проверка.


Янаки Боянов Стоилов - тук
Явор Тодоров Милушев - тук
Юнал Тасим Тасим - тук
Юнал Саид Лютфи - отсъства
Юлияна Дончева Петкова - тук
Четин Хюсеин Казак - тук
Цонко Киров Киров - отсъства
Цветан Петров Ценков - тук
Хюсеин Ниязи Чауш - тук
Христо Любенов Георгиев - тук
Христо Йорданов Кирчев - тук
Христо Ганчев Марков - отсъства
Христо Атанасов Механдов - отсъства
Христина Георгиева Петрова - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - тук
Тошо Костадинов Пейков - отсъства
Тома Янков Томов - тук
Тодор Найденов Костурски - отсъства
Тодор Костов Бояджиев - отсъства
Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - тук
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - отсъства
Теодора Владимирова Литрова - тук
Татяна Стоянова Калканова - тук
Татяна Дончева Тотева - тук
Стоян Илиев Кушлев - тук
Стойчо Тодоров Кацаров - тук
Стойко Илиев Танков - тук
Стилиян Иванов Гроздев - тук
Стефан Николаев Мазнев - тук
Стефан Ламбов Данаилов - тук
Стефан Атанасов Минков - отсъства
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Станимир Янков Илчев - тук
Стамен Христов Стаменов - тук
Снежина Венциславова Чипева - тук
Снежана Великова Гроздилова - тук
Силвия Петрова Нейчева - отсъства
Сийка Недялкова Димовска - тук
Сергей Дмитриевич Станишев - тук
Светослав Иванов Спасов - отсъства
Светлин Илиев Белчилов - тук
Рупен Оханес Крикорян - тук
Румяна Цанкова Станоева - тук
Румяна Денева Георгиева - тук
Румен Стоянов Овчаров - отсъства
Румен Йорданов Петков - отсъства
Росица Георгиева Тоткова - тук
Ремзи Дурмуш Осман - тук
Расим Муса Сеидахмет - тук
Рамадан Байрам Аталай - тук
Ралица Ненчева Агайн - тук
Радослав Николов Коев - тук
Радослав Георгиев Илиевски - тук
Пламен Неделчев Моллов - тук
Пламен Димитров Кенаров - тук
Петя Велкова Божикова - отсъства
Петър Стоилов Жотев - тук
Петър Иванов Агов - тук
Петър Владимиров Димитров - отсъства
Петър Василев Мутафчиев - отсъства
Петко Димитров Ганчев - тук
Пенка Иванова Пенева - отсъства
Панайот Борисов Ляков - тук
Осман Ахмед Октай - отсъства
Огнян Стефанов Сапарев - отсъства
Огнян Стефанов Герджиков - тук
Нонка Дечева Матова - тук
Нина Христова Радева - отсъства
Нина Стефанова Чилова - отсъства
Николай Цветанов Чуканов - тук
Николай Симеонов Николов - отсъства
Николай Петров Бучков - тук
Николай Евтимов Младенов - отсъства
Николай Георгиев Камов - отсъства
Никола Джипов Николов - тук
Никола Богданов Николов - отсъства
Несрин Мустафа Узун - тук
Недялко Иванов Калъчев - тук
Наско Христов Рафайлов - тук
Наим Иляз Наим - тук
Надка Радева Пангарова - тук


Надежда Николова Михайлова - отсъства
Мустафа Зинал Хасан - отсъства
Муравей Георгиев Радев - отсъства
Моньо Христов Христов - тук
Младен Петров Червеняков - тук
Михаил Рашков Михайлов - отсъства
Михаил Райков Миков - отсъства
Мирослав Петров Севлиевски - тук
Мима Петрова Ненкова-Запрянова - отсъства
Милена КостоваПаунова - отсъства
Милена Иванова Милотинова-Колева - отсъства
Мария Иванова Спасова-Стоянова - тук
Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук
Мария Вердова Гигова - тук
Мариус Цаков Цаков - отсъства
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Марина Пенчева Василева - отсъства
Марина Борисова Дикова - тук
Марианна Босирова Асенова - отсъства
Мариана Йонкова Костадинова - тук
Маргарита Василева Кънева - тук
Люцкан Илиев Далакчиев - отсъства
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Людмил Славчев Симеонов - тук
Любомир Пенчев Пантелеев - отсъства
Любен Йорданов Петров - тук
Любен Андонов Корнезов - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - отсъства
Лиляна Калинова Кръстева - тук
Кръстьо Илиев Петков - отсъства
Кръстанка Атанасова Шаклиян - отсъства
Коста Димитров Цонев - тук
Коста Георгиев Костов - тук
Клара Петкова Петрова - тук
Кирил Станимиров Милчев - тук
Кина Симеонова Андреева - отсъства
Кемал Адил Еюп - тук
Касим Исмаил Дал - отсъства
Камен Стоянов Влахов - отсъства
Камелия Методиева Касабова - отсъства
Йордан Стоянов Димов - отсъства
Йордан Николов Памуков - тук
Йордан Мирчев Митев - отсъства
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Георгиев Соколов - тук
Йордан Ангелов Нихризов - тук
Исмет Яшаров Саралийски - тук
Ирина Георгиева Бокова - тук
Ирена Иванова Маринова-Варадинова - отсъства
Илчо Георгиев Дуганов - тук
Иво Първанов Атанасов - отсъства
Иван Тодоров Козовски - отсъства
Иван Павлов Павлов - тук
Иван Николаев Иванов - отсъства
Иван Йорданов Костов - тук
Иван Георгиев Иванов - тук
Златка Димитрова Бобева - отсъства
Енчо Вълков Малев - тук
Емилия Радкова Масларова - отсъства
Емил Илиев Кошлуков - отсъства
Емел Етем Тошкова - отсъства
Елка Панчова Анастасова - отсъства
Елиана Стоименова Масева - тук
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Евдокия Иванова Манева - тук
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евгений Стефанов Бакърджиев - отсъства
Евгени Стефанов Чачев - отсъства
Евгени Захариев Кирилов - тук
Димчо Анастасов Димчев - тук
Димитър Цвятков Йорданов - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Станимиров Дойчинов - тук
Димитър Николов Димитров - отсъства
Димитър Милков Ламбовски - отсъства
Димитър Лазаров Игнатов - тук
Димитър Кателийчев Пейчев - тук
Димитър Илиев Димитров - тук
Димитър Иванов Стефанов - тук
Димитър Иванов Абаджиев - тук
Димитър Енчев Камбуров - тук
Диляна Николова Грозданова - отсъства
Джевдет Ибрям Чакъров - тук
Даринка Христова Станчева - тук
Даниела Владимирова Никифорова - отсъства
Даниел Василев Вълчев - отсъства
Господин Христов Чонков - тук
Гиньо Гочев Ганев - отсъства
Гергана Христова Грънчарова - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - тук
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Стефанов Панев - отсъства
Георги Любенов Хубенов - тук
Георги Костов Станилов - тук
Георги Георгиев Пирински - отсъства
Георги Владимир Юруков - тук
Гадар Агоп Хачикян - тук
Владислав Борисов Костов - тук
Владимир Стоянов Джаферов - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - тук
Владимир Иванов Димитров - отсъства
Веселин Витанов Близнаков - тук
Веселин Борисов Черкезов - тук
Весела Николаева Лечева - тук
Весела Атанасова Драганова - отсъства
Венцислав Василев Върбанов - тук
Венко Митков Александров - отсъства
Величко Стойчев Клингов - тук
Васил Христов Маринчев - тук
Васил Тодоров Калинов - тук
Васил Димитров Паница - тук
Васил Богданов Василев - тук
Ваня Крумова Цветкова - тук
Валери Димитров Цеков - тук
Валери Георгиев Димитров - тук
Валентин Николов Милтенов - отсъства
Валентин Илиев Василев - тук
Ботьо Илиев Ботев - отсъства
Борислав Славчев Борисов - тук
Борислав Николов Ралчев - тук
Борислав Михайлов Борисов - отсъства
Борислав Любенов Великов - отсъства
Борислав Димитров Китов - тук
Борислав Георгиев Спасов - отсъства
Борислав Георгиев Владимиров - тук
Борислав Бориславов Цеков - тук
Бойко Стефанов Великов - тук
Бойко Кирилов Радоев - отсъства
Бойко Илиев Рашков – отсъства
Благой Николаев Димитров – отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин – тук
Ахмед Демир Доган – отсъства
Атанаска Михайлова Тенева–Ганева – тук
Атанас Петров Василев – тук
Атанас Крумов Додов – тук
Атанас Димитров Щерев – отсъства
Атанас Атанасов Папаризов – тук
Асен Любенов Дурмишев – тук
Асен Йорданов Агов – отсъства
Асен Димитров Гагаузов – тук
Антония Стефанова Първанова – тук
Антонина Бончева Бонева – отсъства
Анелия Христова Атанасова – отсъства
Анелия Йорданова Мингова – тук
Анели Гинчева Чобанова – отсъства
Андрей Лазаров Пантев – отсъства
Ангел Петров Найденов – тук
Ангел Вълчев Тюркеджиев – тук
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер – тук
Алиосман Ибраимов Имамов – отсъства
Алекси Иванов Алексиев – тук
Александър Христов Филипов – отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев – отсъства
Александър Манолов Праматарски – отсъства
Александър Димитров Паунов – отсъства
Александър Великов Маринов – тук
Алеко Константинов Кюркчиев – отсъства
Адриана Георгиева Брънчева – тук
Сто четиридесет и двама народни представители има в залата. Има необходимия кворум. Продължаваме нашата работа.
Има едно предложение на народния представител Панайот Ляков, което не е подкрепено от комисията, но господин Ляков заяви преди това, че оттегля предложението си. Моля това да се отрази в стенографския протокол.
Преминаваме към § 62.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има подкрепено предложение на народен представител.
Предложението на комисията за този параграф, който става § 62, е следното:
“§ 62. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 7 се изменя така:
“7. “Туроператорска дейност” е организирането на групови или индивидуални туристически пътувания с обща цена и продажба на пътувания пряко и/или чрез туристически агент по договор и ваучер на краен потребител.”
2. В т. 8 думата “лицензирано” се заменя с “регистрирано”.
3. В т. 10 думата “лицензирано” се заменя с “регистрирано”.
4. В т. 11 думата “лицензиран” се заменя с “регистриран”.
5. В т. 13 думата “екскурзии” се заменя с “услуги, свързани с пътувания”; думите “визови услуги” се заличават и след думата “ски-училища” се добавя “училища за водни спортове”.
6. Точка 17 се изменя така:
“17. “Национално представено туристическо сдружение” е юридическо лице с нестопанска цел, което обединява:
а) най-малко 33 на сто от лицата, регистрирани за извършване на туристическа дейност, или
б) лицата, извършващи туристическа дейност най-малко в 33 на сто от категоризираните туристически обекти.”
7. Създават се точки 23, 24, 25 и 26:
“23. “Плаж” е общодостъпна и обезопасена зона в непосредствена близост до естествен или изкуствен воден обект, предназначена за рекреационни дейности, в която се предлагат и потребяват туристически услуги.
24. “Воден обект” е постоянно или временно съсредоточие на води в естествено или изкуствено създадени форми на релефа.
25. “Ски-писта” е общодостъпен, обособен и обезопасен планински участък, на който се предлагат и потребяват туристически услуги, свързани с практикуване на ски-спортове (ски-алпийски дисциплини, сноуборд и ски-бягане).
26. “Курорт с национално значение” е селищно образувание без постоянно живеещо население, без самостоятелно землище, със собствена инфраструктура, което задоволява общонационални потребности в областта на туризма. Курортите с национално значение могат да бъдат национални курортни комплекси и национални курортни центрове.”
Предложението на комисията е § 49 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вие си спомняте, че когато обсъждахме този текст за курортите с национално значение, не само аз, а и много други колеги заявиха, че се създава една дискриминация между курортите без постоянно население и тези с постоянно население и един двоен режим. Точно тогава, когато беше тази дискусия, аз отбелязах, а и други колеги, че, ако остане понятието “курорти с национално значение”, то трябва да се отнася за всички такива курорти, тоест то не може да се отнася за “Златни пясъци” пък да не се отнася, както тогава стана дума за с. Баня, или за Банско. Би било странно Банско да не се смята за курорт с национално значение, който в момента е най-известният ски-курорт в България, а “Пампорово” да бъде такъв курорт, който също е много хубав курорт, но който по същество няма постоянно живеещо население.
И затова, тъй като ние тогава не можахме да решим този проблем, аз предлагам поне в определението да отпаднат, това, което ни позволява правилникът, думите “без постоянно живеещо население” в т. 26 и “без самостоятелно землище”. Тези два израза да отпаднат и тогава текстът ще бъде:
“Курорт с национално значение” е селищно образувание със собствена инфраструктура, което задоволява общонационални потребности в областта на туризма.” и по-нататък текстът продължава. За да може по този начин да не се получава дискриминация между тези курорти, които си имат свое население, и тези, които нямат такова. Такова изкуствено деление на курортите с национално значение, което се получава в момента, би могло да бъде преодоляно, като отпаднат тези два израза: “без постоянно живеещо население” и “без самостоятелно землище”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Клингов.

ВЕЛИЧКО КЛИНГОВ (ПГНВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, тъй като по тоя текст няма предложение на народни представители и за да не почнем сега тук да съчиняваме определения и т.н. Безспорно господин Папаризов има основание за своите твърдения. Така, както е написано определението – ние направихме много бегла справка – на това определение отговаря само курортът “Албена”.
Затова аз предлагам т. 26 да я оставим за преразглеждане в комисията и да измислим някакъв удачен текст, който да бъде безпроблемен, и да обсъдим всички нови предложения, които ще постъпят, като гласуваме текста без т. 26, която касае националните курорти.
Правя процедурно предложение, господин председател, да гласуваме отлагането на т. 26. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има направено процедурно предложение.
Има ли противно процедурно предложение?
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Колеги, нека да продължим с дебата. Все пак да чуем и позицията на вносителя.
Аз предлагам да не отлагаме сега гласуването на т. 26, а дебатът да го проведем сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има направено процедурно предложение. Има изказано и противно мнение.
Длъжен съм да подложа на гласуване процедурното предложение за отлагане на гласуването по § 62 – по номерацията на комисията, т. 26. Всъщност там се дава определението що е курорт с национално значение.
Това искане е направено и можем да го квалифицираме по чл. 42, ал. 2, т. 5 – отлагане гласуването на т. 26.
Действително, този въпрос е много съществен, да не кажа нещо повече.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 49, против 60, въздържали се 7.
Процедурното предложение не се приема.
Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Клингов направи едно разумно предложение, защото в противен случай пак ще се наложи да пишем текстове на коляно. Отлично знаете, че няма как по този текст да има предложения на народни представители, по простата причина, че той се прилепи към основния текст на закона, тъй като нямаше определение що е това курорт с национално значение, а даже трябва да припомня, че при първото гласуване в комисията изобщо понятието курорт с национално значение беше отхвърлено, тъй като всеки разбираше по различен начин какво трябва да се включи в това определение.
Аз бих прибавил към съображението за прегласуване и следното становище, тъй като виждате, че в определението вече имаме и допълнителни понятия като национални курортни комплекси и национални курортни центрове, които отново трябва да определяме. Поглеждам към второто изречение, което уж трябва да помогне за определението що е то курорт с национално значение, а довежда до следващата стъпка – да определим що е това национален курортен център и национален курортен комплекс.
Уважаеми колеги, смятам че предложението на нашия колега Клингов беше разумно и, ако отложим точно този текст, може да се получи едно действително вярно определение, а не с всичките възможности в тази зала да напишем текст, който не само да бъде неработещ, но може да се окаже и смешен, и дори пълен с противоречия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на прегласуване процедурното предложение за отлагане гласуването по т. 26.
Гласували 110 народни представители: за 52, против 50, въздържали се 8.
Процедурното предложение не се приема.
Давам думата на народния представител Несрин Узун.
НЕСРИН УЗУН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, действително по този текст в комисията имаше доста сериозна и широка дискусия. Аз ще се опитам тук, в пленарната зала, от името на народен представител да вмъкна едно редакционно предложение, което мисля, че ще задоволи съответно и притесненията на колегите отляво.
Ще се опитам да го формулирам, като ще помоля, господин председател, след това и заместник-министър Хаджиниколов да вземе отношение по това мое предложение, което е:
“26. “Курорт с национално значение (национален курорт)” е населено място по смисъла на Закона за административно-териториалното устройство на Република България или селищно образование без постоянно живеещо население, без самостоятелно землище с обособена инфраструктура, които задоволяват общонационални потребности в туризма”.
Уважаеми колеги, тук вмъквам “населено място по смисъла на Закона за административно-териториалното устройство на Република България”, което мисля, че ще задоволи и ще отговори на притесненията по отношение на последните изказвания.
Благодаря, господин председател, надявам се и вносителят да вземе отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Хаджиниколов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ХАДЖИНИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! След дебатите в пленарната зала, консултациите и мненията на редица общински съвети и кметове от страната, действително нашите юристи, съвместно с юристите от Народното събрание, внимателно проучиха още веднъж Закона за административното и териториално устройство на Република България и считаме, че в текста, когато говорим за национален курорт и курорт с национално значение, трябва да се опрем именно на този действащ закон и на неговите регламенти.
Затова считам, че предложението, което беше направено от народния представител Несрин Узун, разширява обхвата, за да може на базата на едно по-пълно определяне на обхвата, базирайки се на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, или с други думи, признавайки независимостта и отговорността на органите за местно самоуправление, на кметовете, ние да успеем да разработим тези критерии и стандарти за национален курорт или за курорт с национално значение, които, от една страна, да бъдат като показатели за органите за местно самоуправление - какво трябва да се направи, за да се достигнат тези стандарти, от друга страна, те да бъдат гаранция пред туроператорите и най-важното, тези стандарти и изисквания за национални курорти както по отношение на екология, по отношение на информация и други услуги, по отношение на капацитет и т.н. да бъдат гаранция за потребителя. Това ще бъдат правила, които ще бъдат общодостъпни и ще бъдат публикувани. Както органите за местно самоуправление, както бизнесът, така и потребителят ще бъде информиран с тях.

По този начин не се стремим да създаваме привилегии или някаква административна принуда, а опирайки се на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, да способстваме действително нашите курорти да излязат от анонимност. Сега говорим за национален курорт, но какво се съдържа в това понятие, за съжаление, никъде не е разписано. Трябва да го разпишем и да се знае, както се казва от операторите – "актьорите" в туристическия бизнес, това е определение, което се въведе сега с "Agenta 21" на Европейския съюз за устойчиво развитие на туризма – какво трябва да предлага един такъв национален курорт като екология, информация, гаранции и сигурност.
В тази връзка подкрепям предложението, направено от господин Узун, и считам, че то е правилно. След това трябва да поработим съвместно с органите за местно самоуправление, за да разработим тези правила на играта, които да бъдат общоизвестни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По нашия правилник е доста спорно дали може да се гласува един такъв текст по този начин.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ХАДЖИНИКОЛОВ: Не се намесвам в работата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Знаете ли защо е станало това? Защото всъщност това е първото четене на този текст. Когато се приемат текстове само на едно четене, се озоваваме в това затруднение.
Заповядайте за процедура, господин Севлиевски.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (ПГНВ): Бих искал да помоля господин Хаджиниколов да направи за Народното събрание малко разяснение като специалист що е това "национален курорт" и кое е онова, което прави курорта национален. Мисля, че след една такава дискусия бихме могли да влезем в конкретно определение за национален курорт, от каквото имаме нужда днес да направим за този закон. Всички опити да използваме други съществуващи закони за териториално устройство или за него друго, смятам, че не са правилният подход.
Затова, господин Хаджиниколов, много Ви моля да разкажете на народното представителство, че природните или човешките ресурси правят един курорт национален, а не нещо друго – не дали е град или село, не дали в него живеят или не хора. Не бива Народното събрание да бъде използвано по начини, неприемливи за него. Не може на това Народно събрание да се предлагат текстове, които изолират курорти с традиционно национално значение и да се прави така, че текстът да прави един-единствен курорт в България национален! Много Ви моля да направите разяснение пред Народното събрание и съжалявам, че не сте го направили в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предлагам заместник-министърът да чуе и другите становища и тогава да вземе отношение.
Давам думата на народния представител Асен Гагаузов.
АСЕН ГАГАУЗОВ (КБ): Искам малко да доразвия това, което каза колегата Севлиевски.
Какво искаме да постигнем с това, че даваме определението "национален курорт" и същевременно с това го правим селищно образувание? Трябва да стане ясно на депутатите какво следва от това – че това селищно образувание ще си избира собствен кмет на базата на …Курортът "Албена" ще си избира кмет, който разбирате, че ще бъде посочен от собствениците на "Албена". Какво ще правим – губерния в рамките на държавата? За какво го правим? За да си събират местните данъци и такси и вместо да отиват за цялата сегашна община, да остават вътре в курорта "Х", затова ли го правим? Кой ги създаде тези курорти? Не стига, че ги придобиха по начин, който е съмнителен за цялото общество, а сега да им оставим и данъците да употребяват за себе си. Това ли искаме да направим?
Какво му пречи на еди-кой си курорт като е национален или не е национален? С това рекламата ли му ще се подобри, инвестициите ли, ако не претендират точно за това?
Считам, че този текст трябваше да отпадне и на колегите трябваше да им е по-ясно какво правим. Нека да отпадне и да се обмисли защо правим това нещо. Не може хората, които са създавали тези национални ценности и които продължават да ги създават – въпросът, който зададе господин Папаризов, е много категоричен – с какво Банско е по-лошо от Пампорово? Как може да създаваме една такава структура, която е в противоречие със законите, свързани с местното самоуправление, местната администрация, териториалното устройство и деление на страната? Против това съм и считам, че колегите не трябва да подкрепят тази точка от закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Гагаузов, да уточним: правите предложение т. 26 изцяло да отпадне? Така ли да го разбирам?
Заповядайте за реплика, господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Господин Гагаузов, ние с Вас сме в Комисията по местно самоуправление и утре сигурно ще трябва да внасяме промени в този закон – да кажем, че в курорт, в който има условно само един жител, ще се избира кмет. В текста има и определение, че в курорта не трябва да има местно население. Как ще избираме кмет?
Подкрепям Ви, че този текст не може да мине. Но ако ми определите как ще изберем от един човек един кмет, може би ще се съглася.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Фактически има два текста: единият на господин Узун, другият на комисията.
Заповядайте за втора реплика, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Гагаузов! За съжаление аз съм да падне този текст, но хората в тази зала вече са забравили, че преди месец и половина с господин Папаризов воювахме да падне една друга точка в § 4, с който това определение се връзва, за да може да съществува така нареченият процес на определяне що е то курорт с национално значение. Иначе съществуваше една т. 16, в която стоеше "курорт с национално значение" и всичко висеше в закона без да е ясно защо.
Но сега след вашето изказване мога да ви кажа и защо. Защото в тази т. 16 вече се появи, че въпрос на правилник за дейността е какво ще представляват оттам нататък курортите. Може да се получи и да се избере кмет в курорта, ако така е написано в подзаконовия нормативен акт, а може и от един жител, защото иначе ще се наложи да поканим марсианците да гласуват за съответния кмет, тъй като в определението се казва, че няма жители.
Уважаеми колеги! Преди време господин Клингов направи много разумно предложение и каквото и да творим в момента като текст, при всички случаи ще се опитаме да създадем още по-голямо объркване в едно определение, което ще трябва да бъде последвано от някакъв нормативен акт. За съжаление обаче дори и колегите в министерството и в комисията нямаха представа какво да съдържа този нормативен акт. Ако в момента запишем "с" или "без население", може да се окаже действително, господин Гагаузов, че сме направили закон за "Албена" или за някой друг курорт в България, а може и нито един да не отговаря на тези условия, защото, виждате ли, някой се е заселил в самата "Албена".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За трета реплика има думата народният представител Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин Гагаузов! Искам като реплика да Ви изтъкна още едно несъответствие между новия предложен текст от господин Узун и закона, който Вие добре познавате – за териториалното устройство.
Тогава, ако приемем този текст, въпреки всички правила в Народното събрание…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Той не е раздаден.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: …, който не е и раздаден, излиза, че след това според § 4, за който говори господин Нихризов, т. 16 министърът на регионалното развитие, министърът на околната среда и водите, министърът на здравеопазването и министърът на културата ще предлагат на Министерския съвет да определи с наредба условията и реда за придобиване на статут на курорт с национално значение.
От една страна, казваме, че курорт може да бъде и град с население като Варна или Банско, а след това даваме право на няколко министъра да преценят кои от тези общоизвестни курорти с национално значение могат да станат такива по тази наредба. Мисля, господин Узун, че ще доведем абсурда до пълната му крайност, до някаква държава от типа на държавата на Оруел, ако приемем Вашето предложение. Мисля, че това е невъзможно да се направи в рамките на пленарното заседание. Ако някой действително иска да направим текст, който да не е срам за Икономическата комисия, текстът или трябва да отпадне, както предлага господин Гагаузов, или да намерим форма този текст да се доработи в Комисията по икономическата политика. В противен случай желанието сега да се намери решение може да ни изпрати в една много странна и неразбираема ситуация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Остават три минути. Явно няма да можем да прекратим дискусията дотук.
Има думата за дуплика господин Гагаузов.
АСЕН ГАГАУЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мога само да благодаря за отправените реплики от Ваша страна. Мисля, че те в по-голяма степен са адресирани към председателя на комисията – проф. Валери Димитров. Предполагам, че и той самият осъзнава, че този текст е направо абсурден, както и желанието на господин Узун за подобряване на текста. И в единия, и в другия случай ние създаваме абсурди.
Бих предпочел заседанието да приключи дотук. Ако решите нещо друго, в следващия ден да не продължаваме с този закон, а да се събере отново комисията, да се обмисли един нормален текст, който да се внесе тук и отново да го обсъждаме. В противен случай ние ще направим така, че ще изпаднем в изключително конфузна ситуация.
Съжалявам, че ви го казвам, но с този текст нещата просто няма да станат. Ще се наложи после да променяме целия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Остават две минути. Явно тук не можем да продължим разискването и то по такъв основен текст.
Обръщам се към председателя на Комисията по икономическата политика. Моля, на основание чл. 24 от нашия правилник, господин председателю, да свикате Комисията по икономическата политика, да се разисква и от вас, и от специалисти от министерството това понятие – що е курорт с национално значение – и да ни се предложи текст в залата, който да ни бъде раздаден, за да можем да вземем отношение по него.
Вие разбирате и сега процедурните затруднения, които съществуват относно гласуването на този текст. Вие имате право да я свикате в удобно за Вас и за комисията време.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Мога ли да кажа няколко думи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, разбира се, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, в такъв случай, тъй като утре има редовно заседание на Комисията по икономическата политика, това ще бъде извънредна точка първа на това заседание. Просто се налага да я разгледаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Закривам днешното извънредно заседание на българския парламент. Утре ще продължим в 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 19,00 ч.)



Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:

Любен Корнезов

Юнал Лютфи


Секретари:
Светослав Спасов

Веселин Черкезов