Председателствали: председателят Борислав Великов и заместник-председателите Камелия Касабова, Асен Агов и Юнал Лютфи
Секретари: Силвия Нейчева и Несрин Узун

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (звъни): Откривам днешното заседание.
Най-напред нека да видим каква е програмата за работата през тази седмица в периода 30 март – 1 април 2005 г. В проекта са включени двадесет и две точки:
1. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост.
2. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Вносител е Министерският съвет.
3. Първо четене на Законопроекта за независимите оценители. Вносители са Ралица Агайн и група народни представители.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за "Държавен вестник".
5. Законопроект за ратифициране на Протокола за привилегиите и имунитетите на Парламентарната асамблея на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество. Вносител е Министерският съвет.
6. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Великото херцогство Люксембург за социално осигуряване. Вносител е Министерският съвет.
7. Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Азербайджанската република за насърчаване и взаимна защита на инвестициите. Вносител е Министерският съвет.
8. Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Република България, от друга страна, относно удължаване на срока, предвиден в чл. 9 (4) на Протокол 2 към Европейското споразумение с измененията в него. Вносител е Министерският съвет.
9. Законопроект за ратифициране на Международната конвенция по растителна защита (нов ревизиран текст от 1997 г.). Вносител е Министерският съвет.
10. Законопроект за ратифициране на Протокола за присъединяване на Европейската общност към Международната конвенция на Евроконтрол за сътрудничество по безопасност на въздухоплаването от 13 декември 1960 г. с последващите изменения и допълнения и консолидирана с Протокола от 27 юни 1997 г. Вносител е Министерският съвет.
11. Проект за решение за приемане на Стратегия за сигурност на Република България. Вносител е Министерският съвет.
12. Законопроект за ратифициране на Спогодбата за въздушен транспорт между правителството на Република България и правителството на Република Турция. Вносител е Министерският съвет.
13. Първо четене на Законопроекта за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и профилните медицински специалисти. Вносители са Антония Първанова и група народни представители.
14. Проект за решение за избиране на председател на Сметната палата.
15. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Вносители са: Любен Корнезов; Асен Дурмишев и група народни представители.
16. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България.
17. Първо четене на Законопроекта за регистър БУЛСТАТ. Вносител е Министерският съвет.
18. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните растения. Вносител е Министерският съвет.
19. Стратегия за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване. Вносител е Съветът за електронни медии.
20. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Националния дарителски фонд "13 века България".
21. Ново обсъждане на Закона за изменение на Закона за водите, приет от Народното събрание на 29 септември 2004 г. и върнат с Указ № 314 на президента на републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България.
22. Парламентарен контрол.
Колеги, моля ви да гласуваме този проект за програма за работата. (Шум и реплики в залата.)
Преди това има процедура. Отменете гласуването!
Заповядайте, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, преди да преминем към гласуване на седмичната програма за работа, предлагам, господин председател, т. 10, която е: Законопроект за ратифициране на Протокола за присъединяване на Европейската общност към Международната конвенция на Евроконтрол за сътрудничество по безопасност на въздухоплаването и във връзка с Протокола от 27 юни 1997 г., да мине като т. 3. Това е предложението ми – от десета позиция да мине на трета позиция в седмичната програма.
Искам с няколко думи да обоснова това си предложение.
Уважаеми колеги, в момента е влязла една система за контрол на въздушното движение – "Аления Маркони", която в момента е опасна за българското въздухоплаване. Имаме информация, господин председател, че се получават непрекъснати сривове на системата. Лятото ще има много сериозен трафик, а към системата "Аления Маркони" има много въпросителни. Това, разбира се, ще го изясняваме с министъра на транспорта и съобщенията Николай Василев по линия на парламентарния контрол, но в тази връзка т. 10 е изключително важна. Ние сме притеснени от това, което става в Ръководството на въздушното движение. Това според мен е изключително сериозен аргумент от десета позиция при гласуването тази точка да мине на трета позиция в програмата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Аз мисля най-напред да предложа да гласуваме все пак програмата като цяло, а след това Вашето процедурно предложение за промяна на реда, така че, колеги, моля ви да гласуваме най-напред проекта за програма за работата на Народното събрание за периода 30 март – 1 април 2005 г.
Гласували 145 народни представители: за 121, против 10, въздържали се 14.
Програмата се приема.
Сега подлагам на гласуване процедурното предложение на народния представител Благой Димитров т. 10 от програмата да стане т. 3. Имайте предвид неговата обосновка.
Моля да гласуваме това процедурно предложение на колегата Благой Димитров.
Гласували 148 народни представители: за 47, против 80, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Преминаваме нататък с предложенията, които са постъпили по чл. 40, ал. 3 от нашия правилник.
Най-напред е предложението на заместник-председателя на Парламентарната група на СДС Валентин Василев за включване като точка на проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия за проверка дейността на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси".
Моля да гласуваме това предложение на народния представител Валентин Василев.
Гласували 131 народни представители: за 28, против 66, въздържали се 37.
Предложението не се приема.






Също по ал. 3 на чл. 40 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание има предложение за включване като точка от дневния ред от Росица Тоткова - народен представител от Парламентарната група на Демократи за силна България. Предложението й е да се включи като точка Законопроект за Инспекцията по труда, № 454-01-8.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 137 народни представители: за 40, против 96, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
От народния представител Елиана Масева - заместник-председател на Парламентарния съюз на Демократи за силна България, има предложение за включване като точка в дневния ред на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, № 454-01-112.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 145 народни представители: за 36, против 90, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
От председателя на Парламентарния съюз на Демократи за силна България Екатерина Михайлова има предложение за включване в настоящата седмична програма на Проект за декларация за освобождаването от длъжност на министъра на отбраната и началника на Генералния щаб на Българската армия, № 554-03-2.
Заповядайте за обосновка, господин Агов. Вие сте един от вносителите.
АСЕН АГОВ (ПСДСБ): Уважаеми господин председателю, вчера след обяд имахме вече възможност, разглеждайки Концепцията за военно участие в чужбина на Република България, да говорим за част от проблемите на отбраната. По неоспорим начин, независимо от резултата от гласуването, в този дебат беше показано, че там има възлови, ключови въпроси, които не могат повече да чакат за своите отговори.
Днес, господин председателю, Демократи за силна България предлагаме в дневния ред за седмицата да влезе точката, която предвижда дебати и евентуално приемане на декларация за освобождаване на министъра на отбраната и началника на Генералния щаб от тяхната длъжност.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): А Церовски?!
АСЕН АГОВ: Какви са нашите мотиви? Те са следните:
Утре предстои правителството да реши въпроса за изпращането на пети контингент в Ирак. След всичко онова, което се случи през последните седмици, аз искам да се обърна към народното представителство и преди всичко към народните представители от мнозинството на НДСВ, ДПС и Новото време – да размислят след всичко това, което излезе наяве - след опитите да бъдат прикривани факти, последният от които лъсна с признанията на министъра на отбраната, че трябва да бъде наказан полевият командир и националният представител в коалиционното командване, с което се потвърждава тезата, че нещата не изглеждат точно както бяха представени в първия момент както от министъра, така и от началника на Генералния щаб, след като онзи ден в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност заместник-началникът на Генералния щаб генерал Запрянов призна, че са публикувани данните от неговите срещи и резултатите от неговите разговори в Багдад без съгласието на коалиционните партньори, което е създало допълнителни напрежения. Като имаме предвид, че днес в София се намира американският помощник-държавен секретар, който ще води разговори точно по този въпрос, ние от Демократи за силна България смятаме, че не можем повече да поверяваме решаването на въпроса - внасянето на предложението за него, а именно за изпращането на петия контингент, от този екип на ръководството на отбраната. Ето, за това настояваме!
Помислете си след всичко това, което беше изнесено, уважаеми народни представители от НДСВ, ДПС и Новото време, вие бихте ли поверили сигурността на своите съпрузи, синове и братя в ръцете на този министър и този началник на Генералния щаб, след всичките онези опити да бъдат прикривани фактите?! И ако вашият отговор е “да”, отхвърлете предложението на Демократи за силна България. Ако е “не” обаче, помислете кое копче ще натиснете, когато гласуваме тази точка от дневния ред да влезе в седмичната програма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Колеги, подлагам на гласуване предложението за включване в дневния ред на Проект за декларация за освобождаването от длъжност на министъра на отбраната и началника на Генералния щаб на Българската армия.
Моля, гласувайте.
Гласували 157 народни представители: за 52, против 102, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Това беше последното предложение по ал. 3 на чл. 40.
Сега ще ви информирам за постъпилите законопроекти и проекторешения за периода от 23 март до 29 март 2005 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Вносител – Хасан Адемов и група народни представители. Водеща е Комисията по здравеопазването.
Проект за Решение за изменение и допълнение на Решението на Народното събрание за преобразуване на Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност за нуждите на Министерството на вътрешните работи в университет с наименование “Академия на Министерството на вътрешните работи”.
Проект за Решение за приемане на Стратегически насоки за осъществяване на проекти за енергоефективно саниране на училищни сгради. Вносител - Министерският съвет. Тук Комисията по енергетика и други комисии ще си кажат думата.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове. Вносител – Антонина Бонева и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Проект за Решение за удължаване срока на Временната анкетна комисия, която да изясни целесъобразността на решение от заседание на Министерския съвет, проведено на 16 декември 2004 г., съгласно Протокол № 48, т. 11, за предоставяне на концесия за републикански път “Калотина – Софийски околовръстен път (северна дъга) – Оризово – Стара Загора – Нова Загора – Ямбол – Карнобат – Бургас”, изключителна държавна собственост. Вносител – Йордан Мирчев.
Проект за Решение за приемане на Програма за развитие на научния потенциал. Вносител - Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по образованието и науката.
Проект за Решение за разрешаване изпращането на български военен кораб с щатното му въоръжение и екипаж и водолазна група с оръжие и екипировка извън територията на страната и за разрешаване пребиваването на чуждестранни военни кораби с щатното им въоръжение и екипаж в морските пространства на Република България и във Военноморската база – Бургас, във връзка с второто развръщане на четвъртата активация на Оперативната група за военноморско сътрудничество в Черно море (BLACKSEAFOR). Вносител - Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Вносители – Емилия Масларова и Евгени Кирилов. Водеща е Комисията по здравеопазването.
Законопроект за одобряване и прилагане на Общия устройствен план на Столичната община. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Това са общо 10 постъпили законопроекти и проекторешения.
Има ли допълнителни въпроси или процедури?
Заповядайте. Има думата господин Иван Николаев Иванов.

ИВАН ИВАНОВ (ПСДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! На свое извънредно заседание на 25 март Временната анкетна комисия на българския парламент относно целесъобразността на решението за отдаване на концесия на магистрала “Тракия” прие решение, практически единодушно, при един-единствен глас “въздържал се” да се предложи на пленарната зала да бъде удължен срокът на действие на комисията с още един месец. Двумесечният срок, така както беше при първоначалното решение на събранието, изтече вчера. При това положение, господин председателю, аз наистина съм крайно озадачен, че този проект за решение не е внесен в дневния ред на Народното събрание. Не зная чия е вината, защото в крайна сметка временната комисия се произнесе с решение и би трябвало този проект на решение за удължаване на срока да се подложи на разискване и гласуване. В противен случай комисията в момента е в безтегловно състояние – вчера е изтекъл срокът, има предложение за удължаване на срока, но това предложение не се подлага на гласуване в пленарната зала.
Не зная, може и да е извън правилата, но настоявам пред вас, понеже се касае за удължаване на срок на комисия и то в рамките на месец април, който започва да тече след два дни, Ви моля, ако може, да се подложи на гласуване и да се включи в дневния ред на събранието. Предложението е постъпило преди 18,00 ч. вчера и правя предложение за включването му в дневния ред на Народното събрание за тази седмица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви. Не ми е докладвано. Бихте ли ми дали Вашия екземпляр, господин Иванов?
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, позволете ми да допълня. Моите колеги ми показаха, че всъщност умишлено решението е внесено в 18 ч. и 37 мин. При това положение аз наистина нямам правното основание да настоявам за включването на тази точка в седмичната програма, но заявявам, че председателят Мирчев, който беше единствен въздържал се при гласуването, а всички останали гласуваха за удължаване на срока, е внесъл проекта за решение умишлено след изтичане на срока, предвиден в нашия правилник.
Така че аз си оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Ако беше внесено до 18,00 ч. щях да го включа. Но за съжаление нищо не можем да направим съгласно нашия правилник.

Преминаваме към първа точка от приетата програма за тази седмица:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ.
Професор Мингова, моля да докладвате закона.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, докладът на Комисията по правни въпроси за второ четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост е в две части. Единият е основен доклад, който е от м. юли 2004 г., вторият е от октомври 2004 г. Така че по някои от параграфите окончателното становище на комисията е в този втори допълнителен доклад и своевременно ще бъде представено.

“ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за държавната
собственост”

Комисията подкрепя наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Съображения по наименованието на закона? Не виждам.
Моля да гласуваме наименованието на закона, подкрепено от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 101, против 8, въздържали се няма.
Наименованието се приема.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 1 комисията подкрепя предложението на вносителя по принцип и предлага следната редакция:
“§ 1.В чл. 2 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Публична държавна собственост са:
1. обектите изключителна държавна собственост;
2. имотите и вещите, обявени със закон за публична държавна собственост;
3. имотите, предоставени на ведомствата за изпълнение на функциите им;
4. имотите от национално значение, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване, определени от Министерския съвет.”
2. В ал. 3, изречение първо, думите “държавни имоти и вещи” се заменят с “имоти и вещи държавна собственост”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Има ли желаещи да се изкажат по предложения от комисията § 1? Не виждам.
Моля да гласуваме § 1, както е предложен от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 8.
За процедура – господин Мутафчиев, заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Извинявайте, уважаеми господин председателю, че точно сега трябва да направя тази процедура, тъй като тя касае приетия преди малко дневен ред за седмицата на Тридесет и деветото Народно събрание. Обръщам се към Вас със сериозна молба от всички членове на Временната анкетна комисия за магистрала “Тракия”: много Ви моля, тъй като поради формалната причина – едно закъснение от страна на господин председателя на комисията при внасянето на решението на комисията – не стана възможно то да бъде включено в дневния ред, Вие да гарантирате пред Народното събрание, че утре ще ползвате своето право и ще внесете като точка в дневния ред удължаване на срока на анкетната комисия за магистрала “Тракия”. Надявам се, че ще ползвате това право в интерес на Народното събрание една от комисиите, която не е свършила своята работа, да успее да свърши своята работа и да представи необходимия доклад пред всички народни представители. Благодаря Ви предварително, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви. Ще направя съответните консултации с парламентарните групи и вероятно утре ще има такава възможност.
Сега бих помолил проф. Мингова да продължи доклада по закона.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 2 има предложение на Васил Маринчев, Елиана Масева и Георги Хубенов – този параграф да отпадне.
Предложението не е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 2:
“§ 2. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 1 се изменя така:
“1. придобити по силата на международен договор или сделка.”
2. Създава се нова т. 5:
“5. придобити чрез други способи, предвидени в закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Предложението на колегите Масева, Маринчев и Хубенов се оттегля.
Има ли други съображения по § 2? Не виждам.
Моля да гласуваме § 2 в редакцията на комисията.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Приема се.

ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 3 комисията подкрепя предложението на вносителя и то е следното:
“§ 3. В чл. 5 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата “установява” се заменя с “удостоверява”, а думата “недвижими” се заличава.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Актът за държавна собственост е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Има ли някакви становища по § 3? Няма.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 3, подкрепен от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 4 има предложение на Христо Кирчев, Александър Маринов и Валентин Василев – да се запази текстът на чл. 6, ал. 2 от действащия закон.
Комисията не е подкрепила предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
“§ 4. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 навсякъде след думата “имоти” се добавя “и вещи”.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Имоти и вещи – частна държавна собственост, се обявяват за имоти и вещи – публична държавна собственост, с решение на Министерския съвет.”
3. Създава се ал. 3:
“(3) Обектите – изключителна държавна собственост, не могат да се обявяват за имоти – частна държавна собственост”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Има ли някакви съображения по текста на § 4?
Господин Маринов, оттегляте предложението, благодаря.
Има ли други мнения? Няма.
Моля, гласувайте текста на § 4 по редакцията на комисията.
Гласували 104 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 5.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 5 има предложение на Васил Маринчев, Елиана Масева и Георги Хубенов за отпадане на предложената ал. 3, което не е подкрепено от комисията.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСДСБ, от място): Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя и той е следният:
“§ 5. Член 7 се изменя така:
“Чл. 7. (1) Имотите и вещите – публична държавна собственост, не могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност.
(2) Особено право на ползване върху обекти – публична държавна собственост, или върху части от тях се предоставя чрез концесия при условия и по ред, определени със закон.
(3) Имотите и вещите – частна държавна собственост, могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност. За тях се прилагат разпоредбите на Закона за собствеността, доколкото в този закон не е предвидено друго”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Има ли мнения по текста на § 5? Няма.
Моля да гласуваме § 5 по редакцията на комисията.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 6 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 6. Член 8 се изменя така:
“Чл. 8. (1) Придобиването, управлението и разпореждането с имоти извън страната – собственост на българската държава, се извършва в съответствие с този закон, доколкото в законодателството по местонахождението на имотите не е предвидено друго.
(2) Придобиването на имоти извън страната от българската държава, предоставянето им за управление и разпореждането с тях се извършва от Министерския съвет при условия и ред, определени с правилника за прилагане на закона”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Има ли желаещи народни представители да се изкажат по текста на § 6? Няма.
Моля да гласуваме текста на § 6 по редакцията на комисията.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Ако ми позволите следващите три параграфа да ги представя ан блок – те са безспорни.
“§ 7. В чл. 9 думите “недвижимите имоти и движимите вещи” се заменят с “имотите и вещите – държавна собственост”.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя.
“§ 8. В чл. 12, ал. 2 думите “ползват имоти – публична държавна собственост” се заменят с “управляват имотите по ал. 1”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Текстът на § 9 също е подкрепен от комисията:
“§ 9. В чл. 14 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Министрите и ръководителите на другите ведомства управляват предоставените им имоти и вещи – държавна собственост”.
2. В ал. 2 думите “Държавните имоти се ползват и” се заменят с “Имотите и вещите – държавна собственост, се”, а думата “съобразно” се заменят с “в съответствие с”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Колеги, имате думата по параграфи 7, 8 и 9. Няма желаещи.
Моля да гласуваме текстовете на параграфи 7, 8 и 9, както са в предложението на вносителя, подкрепено от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 2.
Приемат се тези три параграфа.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 10 относно чл. 15 има предложение за отпадането му в идентични предложения на Янаки Стоилов и Асен Гагаузов, които са го оттеглили, но също има такова предложение от Панайот Ляков, който не го е оттеглил, и то не се подкрепя от комисията.
Предложение на Васил Маринчев, Елиана Масева и Георги Хубенов, които са подкрепени от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 10 – уважаеми колеги, това е във втория, допълнителен доклад след прегласуване от комисията на следващо нейно заседание, представям ви го:
“§ 10. Член 15 се изменя така:
“Чл. 15. (1) Имоти – държавна собственост, се предоставят безвъзмездно за управление на ведомствата и общините при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
(2) Министерският съвет може да предоставя имоти – публична държавна собственост, за управление на ведомствата и общините. Имоти – частна държавна собственост, се предоставят за управление на ведомствата и общините от областния управител по местонахождението на имота.
(3) Министрите и ръководителите на други ведомства могат да предоставят за управление имоти – държавна собственост, предоставени им по реда на ал. 2, на териториалните си административни звена и на други юридически лица на бюджетна издръжка към тях. Копие от заповедта се изпраща на областния управител.
(4) Исканията за предоставяне на имоти на ведомствата се отправят до комисия, чийто състав се определя от Министерския съвет, и се разглеждат от нея в едномесечен срок.
(5) При наличие на подходящи имоти комисията внася предложения в Министерския съвет.
(6) Имоти – публична държавна собственост по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 4 могат да се предоставят от Министерския съвет за управление на вероизповедания, регистрирани по реда на Глава трета от Закона за вероизповеданията по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Колеги, имате думата по § 10. Няма желаещи.
Ще подложа най-напред на гласуване предложението на народния представител Панайот Ляков, което не е оттеглено и не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте предложението на Панайот Ляков § 10 - да отпадне, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 16, против 83, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 10, както беше представен от проф. Мингова по допълнителния доклад на Комисията по правни въпроси.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Приема се.


ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 11 има предложение на Панайот Ляков - § 11 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11:
"§ 11. Създава се чл. 15а:
"Чл. 15а. Министерският съвет предоставя безвъзмездно имоти – държавна собственост, за управление на държавните предприятия, създадени по реда на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Панайот Ляков - § 11 да отпадне, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 12, против 80, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на § 11, предложен от вносителя и подкрепен от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 12 има предложение на Панайот Ляков – в § 12 да отпадне т. 2, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение на Христо Кирчев, Александър Маринов и Валентин Василев – в чл. 16, ал. 2 думите "за срок до пет години" се заменят със "за срок до десет години".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция за § 12:
"§ 12. В чл. 16 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "Имотите и вещите" се заменят с "Имоти", а думите "да се преотстъпват за ползване" се заличават.
2. Алинея 2 се изменя така:
"Ал. 2. По изключение имоти – публична държавна собственост, както и части от тях, могат да се отдават под наем по реда на чл. 19, ал. 1 или да се ползват съвместно по договор с трети лица за срок до пет години, при условие, че се използват съобразно предназначението им и не се възпрепятства осъществяването на дейностите, за които са предоставени."
3. В ал. 3, запетаята след думата "концесиите" се заменя с точка и текстът до края се заличава.
4. В ал. 4 след думите "за обществено ползване" се добавя "както и едноличните търговски дружества с държавно имущество, които ползват такива обекти", а думите "от имоти" се заменят с "от тях"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Маринов.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, съображенията за нашето предложение срокът да бъде увеличен от три на десет години е да се следва равнопоставеността с имотите - общинска собственост, тъй като в изменението на Закона за общинската собственост комисията прие този срок за отдаване под наем да бъде увеличен на десет години.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ, от място): За публичната, а не за частната собственост.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ: Излагам съображенията си, тъй като много от наемателите правят собствени инвестиции в сградите, които наемат, за привеждане на тяхното състояние в съответствие с условията, при които да предоставят нормална работа. Много пъти се оказва срокът, за който отдават под наем тези имоти, да не е достатъчен, за да бъдат погасени вложените инвестиции. Затова идеята ни е този срок да бъде увеличен на десет години.
Моля да подкрепите това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Маринов.
Заповядайте, госпожо Дикова.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да имате предвид, когато гласувате този текст, че в него става въпрос за имоти - публична държавна собственост. Имоти - публична държавна собственост, се отдават под наем по изключение. Начинът, по който те трябва да се управляват, е чрез концесия. Така че, нормално е този срок да бъде пет години за отдаване под наем. А когато говорим за имотите - частна държавна собственост, за тяхното управление, което е по-нататък в закона, там действително има логика предложението на господин Кирчев и господин Маринов, защото нормално е в имоти -частна държавна собственост, които се управляват основно чрез наем, срокът за сключване на договори да бъде по-дълъг, защото по този начин се дава възможност и за по-добро управление на имота, за повече инвестиции. Тук вече съм съгласна с това, което предложи господин Маринов, но само за имоти - частна държавна собственост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Дикова.
Има ли други мнения?
Заповядайте, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, по отношение на срока аз подкрепям да бъде пет години. Досега беше три години. Ние го вдигаме на пет години. За един наемен договор срок от десет години е изключително дълъг и оправданието не може да бъде това, че наемателят щял да прави инвестиции. Първо, наемателят няма право да прави инвестиции в един отдаден му под наем имот, освен със съгласието на собственика, наемодател.
Но аз бих подкрепил предложението на господин Панайот Ляков за отпадане на ал. 2. Тя създава едно изключение, което всъщност абсолютно обезсмисля правилото, че имоти - публична държавна собственост, не могат да бъдат отдавани под наем или да се сключват по отношение на тях, както е текстът на предложената ал. 2, договори за съвместна дейност с трети лица. За разлика от имотите - частна държавна собственост, които могат да бъдат отдавани под наем тогава, когато те не са необходими на държавата, тук става дума за едни имоти, които са предназначени чрез тях държавата да упражнява своите публични функции и да се даде възможност по изключение, без да е казано кои са тези изключения. Защото условието, което е залегнало в предложението, при условие, че се използва съобразно предназначението им и че не се възпрепятства осъществяването на дейностите, за които са предоставени, всъщност не посочва кога това изключение може да бъде приложено.
Ето защо аз съм против това тази ал. 2, така както е предложена, включително и от комисията, да остане, защото ние трябва да имаме ясна позиция – имотите - публична държавна собственост, могат ли да бъдат предоставяни под наем или за договор за съвместна дейност с всякакви трети лица, включително и с еднолични търговци, с физически лица или те трябва да си останат под този режим, като се изхожда от тяхното предназначение по дефиниция, че те служат държавата да осъществява най-важните си функции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Тоест Вие подкрепяте предложението да отпадне т. 2, а не изобщо алинеята да отпадне, тъй като тя по принцип съществува и в досегашния текст.
Други становища има ли? Не виждам.
Подлагам на гласуване най-напред предложението на народния представител Панайот Ляков т. 2 на § 12 да отпадне, подкрепено от народния представител Йордан Соколов в залата, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 25, против 69, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Христо Кирчев, Александър Маринов и Валентин Василев, което беше обосновано от Александър Маринов, но не е подкрепено от комисията.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Оттегля се. Няма да го подлагам на гласуване.
Моля, гласувайте § 12, предложен от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 87, против 3, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 13:
“§ 13. Член 17 се изменя така:
“Чл. 17. При нарушаване на забраните по чл. 16, ал. 1 или когато нуждата от имот отпадне, правото на управление се отнема с решение на органа, който го е предоставил”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: По § 13 има ли предложения? Няма.
Моля, гласувайте § 13 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 14 има предложение на Васил Маринчев, Елиана Масева и Георги Хубенов – в т. 1 текстът “да се преотстъпват за ползване” да отпадне.
Предложението не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 14, който е следният:
“§ 14. В чл. 18 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “Държавните имоти” се заменят с “Имоти – държавна собственост”.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Министрите управляват имотите и вещите, придобити от държавата при ликвидация на търговските дружества, в които те са упражнявали правата на собственост на държавата”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Има ли съображения?
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСДСБ, от място): Има някаква грешка.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Да, има грешка, затова не е и подкрепено от комисията, господин Маринчев. Станало е някакво объркване.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСДСБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Оттегля се, благодаря.
Други мнения по § 14 има ли? Не виждам.
Моля да гласуваме § 14 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 75 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 3.
Текстът на § 14 се приема.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 15 има предложение на Христо Кирчев, Александър Маринов и Валентин Василев – в ал. 4 на чл. 19 думите “по-дълъг от 5 години” да се заменят с “по-дълъг от 10 години”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 15 със следното съдържание:
“§ 15. Член 19 се изменя така:
“Чл. 19. (1) Имоти или части от тях – частна държавна собственост, се отдават под наем от министъра, ръководителя на друго ведомство или областния управител, на който имотът е предоставен за управление чрез търг при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. Въз основа на резултатите от търга се сключва договор за наем.
(2) Държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон могат да отдават под наем имотите, предоставени им за управление, по реда на ал. 1, освен ако в специален закон е предвидено друго.
(3) Имоти или части от тях – частна държавна собственост, могат да се отдават под наем на юридически лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, без търг от министъра, ръководителя на друго ведомство или областния управител, на когото имотът е предоставен за управление, при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
(4) Срокът за отдаване под наем на имотите – частна държавна собственост, не може да бъде по-дълъг от пет години.
(5) Имоти или части от тях – частна държавна собственост, могат да се отдават под наем без търг за здравни, образователни и хуманитарни дейности за социално задоволяване на съответните нужди на населението от областния управител или ръководителя на ведомството по ред и цени, определени от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
По § 15 има ли съображения?
Заповядайте, госпожо Дикова.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз предлагам по този параграф да подкрепим предложението на Христо Кирчев, Александър Маринов и Валентин Василев. Те предлагат в ал. 4 на чл. 19 срокът за отдаване под наем на имоти – частна държавна собственост, да не може да бъде по-дълъг от десет години. Към сегашния момент предложението на комисията е този срок да бъде пет години.
Смятам, че тяхното предложение е разумно, защото това действително ще доведе до по-голяма възможност на наемателите по-добре да управляват имотите, да влагат повече инвестиции и по този начин ще се доведе до по-добро съхранение на имотите – частна държавна собственост.
Другият ми аргумент да подкрепим предложението на колегите е това, че в Закона за общинската собственост, който вече приехме на второ четене, също решихме имотите – частна общинска собственост, да могат да се отдават под наем за срок до десет години. Тъй като основният начин за управление на имоти – частна държавна и частна общинска собственост, е отдаването им под наем, мисля, че е добре уредбата в двата закона за този вид имоти да бъде в синхрон.
Така че още веднъж ви моля да подкрепим предложението по ал. 4 на господата Христо Кирчев, Александър Маринов и Валентин Василев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Други мнения има ли?
Заповядайте, господин Маринчев.

ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема колежке! Не бих се съгласил да подкрепя такова предложение за удължаване на срока до десет години, макар че когато се гледаше Законът за общинската собственост, пледирах за удължаване на този срок. Удовлетворен съм, че тук удължаваме срока до пет години, защото три години действително беше много малък срок и нито един наемател не беше заинтересован да направи някакви инвестиции, дори и минимални, защото ако се разработи даден обект, ако става въпрос за магазин, трите години минали и не може. Сега удължаваме срока за пет години. Не бих искал да правя аналогия със Закона за общинската собственост, тъй като там вдигнахме срока, но оставихме правото да реши този въпрос общинският съвет, тоест има един орган, който е над кмета, докато тук ръководители на ведомства и областни управители ще се разпореждат сами.
В същото време признавам като положително и това, че се премахва опцията за конкурс, за което и при Закона за общинската собственост много настоявах да се премахне тази опция, но не се прие. Дори си спомням, че когато се обсъждаше на второ четене Законът за общинската собственост, дадох пример,че в Закона за държавната собственост е възприето да отпадне конкурсът. И въпреки всичко ми се струва, че 10 години е прекалено дълъг срок и особено ако се наложи на този, който е отдал имота под наем, да се възползва от него, да го усвои за собствени нужди, става трудно и се появява проблемът с прекратяването на този договор.
Мисля, че удължаване на срока за пет години е достатъчно и няма нужда да го удължаваме до десет години. Прекалено дълъг ще стане този срок и областен управител или ръководител на ведомство ще трябва да се лишат от този имот за дълго време или пък да имат определени проблеми с прекратяване на наемен договор за срок от десет години.
Търгът предполага, че потенциалният наемател, спечелил търга, си е направил добре сметката при условия за пет години дали ще влага инвестиции и какви ще са те. И все пак пет години не са три години, тоест, може да си позволи малко по-голяма инвестиция.
Мисля, че на този етап не е необходимо да удължаваме срока до десет години, още повече, че няма някакъв висш орган, остава решението на едноличен орган кога и как да отдаде този имот.
Предлагам да не приемаме това предложение на госпожа Дикова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Маринчев.
Има ли други желаещи да изкажат своето становище? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Христо Кирчев, Александър Маринов и Валентин Василев, което беше подкрепено в парламентарната зала от Марина Дикова и, струва ми се, от госпожа Мингова.
Гласували 92 народни представители: за 84, против 7, въздържал се 1.
Това предложение се приема.
Подлагам на гласуване целия текст на § 15 с приетата промяна в ал. 4.
Гласували 93 народни представители: за 90, против 1, въздържали се 2.
Параграф 15 е приет в окончателния му вид.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Предложение на комисията за § 15а:
“§ 15а. Член 20 се изменя така:
“Чл. 20. (1) Предоставянето под наем на имоти – частна държавна собственост, за нуждите на политическите партии, отговарящи на условията на чл. 19, ал. 1 от Закона за политическите партии, се извършва по ред, определен от Министерския съвет.
(2) Предоставянето на имоти – частна държавна собственост, за нуждите на организациите на синдикатите се извършва по ред, определен от Министерския съвет.”
Ако ми позволите, господин председател, предлагам да отпадне от съдържанието на ал. 1 позоваването на текста чл. 19, ал. 1 от Закона за политическите партии. Достатъчно е да се позовем на Закона за политическите партии. Възможна е промяна на текста в другия закон, което би повлякло промяна и в този. Това не е необходимо. Достатъчно е това позоваване. Вероятно може и нещо да сме коригирали, така че достатъчно е “при условията на Закона за политическите партии”, тоест, да отпадне позоваването на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: “Отговарящи на условията от Закона за политическите партии” – това предлагате, така ли?
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Има ли мнения по § 15а? Не виждам.
Предлагам да гласуваме устната поправка за отпадане на думите “на чл. 19, ал. 1” в ал. 1, чл. 20, както беше предложено от председателя на комисията проф. Анелия Мингова.
Моля, гласувайте устната поправка на Анелия Мингова, подкрепена от място от колегите Маринчев и Нихризов, доколкото схванах.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Устната поправка е приета.
Гласуваме текста на § 15а, предложен от комисията, с току-що приетата поправка “Мингова”.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Параграф 15а е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Ако ми позволите, господин председател, до § 22 включително да представя текстовете.
Параграф 16 е подкрепен от комисията:
“§ 16. Член 22 се изменя така:
“Чл. 22. Настаняването под наем в държавни ведомствени жилища, ателиета и гаражи се извършва от министъра, ръководителя на друго ведомство или областния управител, на когото имотите са предоставени по ред, определен с Правилника за прилагане на закона.”
Параграф 17 е подкрепен от комисията:
“§ 17. Член 23 се отменя.”
Параграф 18 е подкрепен от комисията:
“§ 18. В чл. 25, ал. 1 и 2 думата “публична” се заличава.”
Параграф19 е подкрепен от комисията:
“§ 19. В чл. 26 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Поддържането и текущите ремонти на имотите – държавна собственост, предоставени под наем или за ползване, се извършва от наемателите или ползвателите за тяхна сметка.”
2. Алинея 2 се отменя.”
Параграф 20 е подкрепен от комисията:
“§ 20. В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Движимите вещи – частна държавна собственост, се предоставят безвъзмездно на юридически лица на бюджетна издръжка със заповед на съответния министър, ръководител на друго ведомство или областен управител.”
2. Създава се ал. 3:
“(3) Вещите – държавна собственост, се предоставят безвъзмездно без съгласието на министъра на финансите между:
1. първостепенния разпоредител с бюджетни средства и другите бюджетни разпоредители към него;
2. разпоредители с бюджетни средства към един общ първостепенен разпоредител.”
Праграф 21, който е подкрепен от комисията е следният:
“Чл. 31. Имотите и вещите – държавна собственост, които са паметници на културата, се управляват при условия и по ред, определени с отделен закон.”
Параграф 22, който е подкрепен от комисията, е следният:
“§ 22. Наименованието на Глава четвърта се изменя така: “Придобиване и разпореждане с имоти и вещи – частна държавна собственост”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Заповядайте, господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Мингова! Правя предложение т. 2 на § 19 за чл. 26 да отпадне. С тази точка се предвижда ал. 2 да отпадне, а тя гласи, че с договора за наем може да се приема условието от двете страни, че основните ремонти се извършват от наемателя. Вдигнахме достатъчно високо току-що срока за отдаване под наем на 10 години. Ако оставим областния управител и въобще ръководителя на ведомството, който управлява този имот, да изпълнява задължението и за основните ремонти, с това ще създадем съвсем ..., да не кажа какви условия за наемателите.
Считам, че трябва да запазим тази възможност, поне да допуснем, че с договора под наем може да се възложи на наемателя да извърши основните ремонти и, дай Боже, повече такива стопанисващи имоти да ползват тази клауза, аз лично съм я ползвал много пъти.
Досега при три години срок, разбирам - малък срок, ограничени възможности за инвестиции заради малкия срок, тогава правех основния ремонт. Имал съм много случаи, когато пред мен са настоявали особено политически партии да им се прави основният ремонт. Дори си спомням, че господин Жорж Ганчев беше поставил условие точно такъв и такъв ремонт да се направи. “Това е твое задължение, господин областен управител”.
Нека сега да проявим малко благоразумие. Нека да не отпада тази алинея, тоест да отпадне т. 2 на § 19. Нека да запазим тази алинея.
Аз бих отишъл и в друга крайност. Императивно да се каже, че в тези случаи основните ремонти се извършват от наемателите. В противен случай предоставяме прекалено много предимства на тези наематели. Държавата да прави основни ремонти - това е сериозно перо за държавата. Вярно е, че в бюджета се предвиждат пари, но защо е необходимо това нещо - да харчим пари, когато наемателят наема вече този имот след тази поправка за десет години? Аз не виждам защо трябва да правим това, защо да не пестим бюджетните пари? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Госпожо Дикова, заповядайте.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Аз също искам да подкрепя предложението на господин Маринчев да отпадне т. 2. При това положение действително се дава една правна възможност на държавата в лицето на областните управители да уговарят основните ремонти да бъдат извършвани за сметка на наемателите. Наистина, логично е при този по-дълъг срок, който дадохме за отдаване под наем на имоти – частна държавна собственост, основните ремонти да бъдат за сметка на наемателите. Моля да подкрепите това предложение – т. 2 да отпадне и ал. 2 от досегашния текст да запази своето действие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Добре, това е рационално.
Има ли други мнения? Не виждам.
Моля да гласуваме най-напред устната поправка Маринчев - § 19, т. 2 “Алинея втора се отменя” да отпадне, подкрепено от госпожа Марина Дикова.
Гласували 91 народни представители: за 90, против 1, въздържали се няма.
Предложението се приема.
Поправката Маринчев е приета.
Моля, гласувайте текстовете на § 16 до 22 включително по номерацията на комисията с приетата поправка на господин Маринчев.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Текстовете се приемат.
Продължаваме с § 23.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 23 има предложения на Васил Маринчев, Елиана Масева и Георги Хубенов.
В голямата си част те са подкрепени.
Не са подкрепени в т. 3, буква “в”, която се отнася до отпадането на т. 11 от чл. 45, ал. 2.
Има предложения на Христо Кирчев, Александър Маринов и Валентин Василев, също подкрепени в голямата си част, но неподкрепени в т. 1, буква “б”, което означава, че в чл. 44, ал. 2 след думите “се извършва от областния управител” се добавят думите “по пазарни цени”.
Това предложение не е подкрепено и по т. 3, а именно – в чл. 46, ал. 3 след думата “ведомства” да се добави “чрез публичен търг” и следващият текст до края на изречението да се заличи.
Има предложение на Панайот Ляков – в чл. 46 ал. 2 т. 11 да отпадне.
Това предложение не е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага този параграф да се преструктурира и се създадат параграфи 23, 23а, 23б, 23в и 23г, които са следните:
“§ 23. Член 43 се изменя така:
“Чл. 43. (1) Държавата може да придобива имоти чрез покупка, замяна, дарение, делба, възмездно или безвъзмездно учредяване на вещни права, завещание или чрез други начини, определени в закона.
(2) Държавата се разпорежда с имоти – частна държавна собственост, чрез продажба, замяна, делба, възмездно или безвъзмездно учредяване на ограничени вещни права, както и чрез апортиране на имоти и вещи в капитала на търговски дружества.
(3) Държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон могат да се разпореждат с предоставените им имоти – частна държавна собственост, с разрешение на министъра, упражняващ правата на собственост на държавата, при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.”
“§ 23а. Създават се чл. 43а, 43б и 43в:
“Чл. 43а. С решение на Министерския съвет се възлага на министър, ръководител на друго ведомство или областен управител да сключи договор за покупка на имот или за ограничено вещно право в полза на държавата.
Чл. 43б. Областният управител приема дарението на имот, ограничено вещно право или движима вещ в полза на държавата и сключва договор. Когато дарението се прави в полза на министерство, друго ведомство или юридическо лице на бюджетна издръжка, договорът се сключва от министъра, ръководителя на другото ведомство или ръководителя на юридическото лице на бюджетна издръжка.
Чл. 43в. Завещание или завет, направени в полза на държавата, се приемат от областния управител. В случаите, когато завещанието или заветът са направени в полза на министерство, друго ведомство или юридическо лице на бюджетна издръжка, завещанието или заветът се приемат от министъра или от ръководителя на другото ведомство или юридическото лице на бюджетна издръжка.”
“§ 23б. Член 44 се изменя така:
“Чл. 44. (1) Продажбата на имоти – частна държавна собственост, се извършва от областния управител по местонахождението на имота след провеждане на търг при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
(2) Продажбата на земя – частна държавна собственост, на лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда, изградена върху нея, се извършва от областния управител по местонахождението на имота без търг при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.”
“§ 23в. Член 45 се изменя така:
“Чл. 45. (1) Замяната на имот – частна държавна собственост, или право на строеж върху имот – частна държавна собственост, с имот или право на строеж – собственост на физически лица или на юридически лица, се извършва от областния управител по местонахождението на имота – държавна собственост, със съгласието на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(2) Когато данъчната стойност на имота – частна държавна собственост, или на правото на строеж върху имот – частна държавна собственост, е над 500 хил. лв., замяната се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Въз основа на решението на Министерския съвет министърът на регионалното развитие и благоустройството издава заповед и сключва договор за замяна.”
“§ 23г. Член 46 се изменя така:
“Чл. 46. (1) Не могат да придобиват чрез покупко-продажба или замяна недвижими имоти – частна държавна собственост, предоставени за управление на съответните ведомства:
1. министър-председателят и заместник министър-председателите;
2. министри и заместник-министри;
3. народни представители;
4. председателите на държавни агенции и заместниците им;
5. председателите и членовете на държавните комисии;
6. изпълнителните директори на изпълнителните агенции и заместниците им;
7. ръководителите на държавни институции, създадени със закон или постановление на Министерския съвет;
8. главните секретари на Народното събрание, на Министерския съвет, на администрацията на президента и на държавните институции по т. 7;
9. областните управители и заместниците им;
10. членове на политическите кабинети на министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, както и експертни и технически сътрудници към тях;
11. директори на дирекции в администрацията на Министерския съвет.
(2) Държавни служители и служители по трудово правоотношение в администрацията могат да придобиват без търг недвижими имоти – жилища, ателиета и гаражи – частна държавна собственост, предоставени за управление на съответните ведомства, ако имат най-малко три години стаж в съответната администрация и отговарят на условията, предвидени в правилника за прилагане на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо председател на комисията.
По § 23 има предложение на Васил Маринчев, Елиана Масева и Георги Хубенов, неприето от комисията – в чл. 45, ал. 2 т. 11 да отпадне.
Заповядайте, господин Маринчев, имате думата.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, очаквах че ще гледаме новите параграфи отделно - параграф по параграф. Може би щеше да бъде по-удобно, тъй като можеха да се направят по-конкретни предложения и изказвания.
Взимам думата по това, че е записано, че е прието предложението в т. 8, а там идеята беше за директори на дирекции в министерствата да има ограничение. В окончателния текст не го виждам. Може би е случайна грешка, а може би е съзнателно. Тоест аз предлагам, ако трябва да се гласува. Мисля, че има логика тези ограничения, които важат за другите служители, да останат и за директорите на дирекции в министерствата, а не само в Министерския съвет. (Реплика от народния представител Анелия Мингова.)
В т. 8 са главните секретари на Народното събрание и на министерствата. Става въпрос за главните секретари. В т. 8 да се добави “и на министерствата”. Това е нашето предложение, което в доклада пише, че е прието, после го няма в окончателния текст.
Надявам се, че ще го приемете. Чувам, че не възразявате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Мингова, приема ли се? Да.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: Сега искам да направя едно предложение, което предварително знам, че влиза в разрез с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, но тази година отново избухна скандал с продажба на ведомствени жилища. И тогава имаше публикации, включително и от мнозинството, че с промените в Закона за държавната собственост ще се предвиди регламент да не се продават на каквито и да е цени. Ние с госпожа Масева внесохме и законопроект в тази насока. Явно, че този законопроект е внесен за второ четене още през юли миналата година. Ние внесохме предложението много по-късно. Затова Ви моля, госпожо Мингова, като уважаван от мен юрист и председател на комисията да вникнете в следните предложения, които ще направя и да прецените дали не е добре сега да се обсъдят и евентуално да се приемат в залата. Мисля, че това ще отразява настроението на всички, които посрещат отрицателно съобщенията за продажба на едни или други жилища по така наречените базисни цени.
За да бъда по-конкретен, в чл. 45, чийто текст се запазва, бих предложил да се добави накрая едно ново изречение в ал. 1: “Замяната на имот частна държавна собственост и право на строеж...”. Да се добави: “Замяната се извършва по пазарни цени на заменяемите имоти, не по-ниски от данъчните им оценки”. Тоест да сложим една бариера, че тези замени не могат да бъдат единият по базисна, а другият по пазарна и така нататък. Тоест, нека да бъдат цени. Ясно е, че тук е трудно да се определят веднага пазарните цени. Пазарната цена се определя, когато се проведе търг. Това е истинската пазарна цена. Данъчната оценка е една долна граница, значително по-висока от базисната цена досега. Такъв подход се възприе и в Закона за общинската собственост, че продажбите се извършват на цени не по-ниски от данъчните оценки. Съгласен съм, вярно е, че има места в България, където данъчните оценки са по-високи от пазарните. Има някои затънтени места, но там едва ли има държавна собственост. И нека все пак това да бъде една бариера.
В тази насока искам да направя и предложение в чл. 46 да се добавят две нови алинеи.
Да се добави ал. 3: “В случаите на продажба по ал. 2” - тоест продажбата на държавни служители и така нататък – “се извършва по цени не по-ниски от данъчната оценка”. Това да бъде ал. 3.
Зная, че има ограничение, че не е точно по правилника, но предлагам една нова ал. 4 в чл. 46: “Не могат да закупуват имоти частна държавна собственост лица, които са прехвърлили недвижими имоти на други лица, освен при прекратяване на съсобственост”.
В момента има ограничение и в закона, и в правилника – след 13 март 1991 г. Но аз в своята практика съм срещал нерядко случаи...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето изтече. Дайте ми текстовете за нови ал. 3 и 4.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: Позволете ми да довърша. Случаи, когато се получава така, че месец-два преди покупката на ведомствено жилище той си дарява жилището на сестра, на брат, на пълнолетно дете и изведнъж се оказва, че той купува държавно ведомствено жилище на базисни цени. Предлагам да отпадне тази възможност. Тоест ако е правил сделки с имоти, разбира се, без случаите, когато се ликвидира съсобственост, да не може да си купува ново държавно жилище.
Пак повтарям, че разбирам прекрасно, че тези предложения не са точно в унисон с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, но мисля, че това би било полезно. Поне така беше прокламирано многократно от представителите на мнозинството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Маринчев, говорите минута и половина повече.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Бихте ли ми дали тестовете? Вие направихте три предложения – добавяне към ал. 2 на чл. 45 и две нови алинеи към чл. 46.
Имате думата, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми господин председател, аз по принцип не възразявам срещу идеята, която предлага господин Маринчев. Между другото тя е заложена и в част от другите параграфи, които комисията прие. Например мога да посоча § 28 относно чл. 52, в който изрично е посочено, че съответните сделки се извършват на цени не по-ниски от данъчната оценка. Тоест може това правило да залегне и в другите разпоредби.
Аз приемам да направим това сега, защото тази идея и теза за цените беше обсъждана в комисията. Така че не е нещо съвършено ново и различно, което се поставя сега в пленарната зала. Но, за да бъдем прецизни, предлагам на господин Маринчев да формулира писмено тези конкретни предложения и след почивката да прогласуваме текстовете на тези параграфи, които прочетох, за да ги обмислим по-добре.
Моята идея, господин Маринчев, е да не посочваме, да не фиксираме думите “по пазарни” и “не по-ниски”, а да останем на базата на това, което се предлага в проекта – “на цени не по-ниски от данъчната оценка”. Защото това беше идеята на членовете на комисията по принцип за оценяването. Така че, ако не възразявате, аз бих споделил и това Ваше предложение. И ако го формулираме конкретно и точно, можем да го подложим на гласуване сега в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие правите процедурно предложение сега да гласуваме отлагане на § 23 и допълнителните параграфи.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Да отложим гласуването за след почивката, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към § 24, така ли?
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Дискусията може да продължи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Първо ще подложа на гласуване направеното процедурно предложение от госпожа Мингова да отложим за след почивката обсъждането на § 23 и неговото гласуване.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Само гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля да гласувате за това предложение.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Гласуването на § 23 в новата му редакция плюс допълнителните параграфи ще се гласува след почивката.
Заповядайте за изказване, госпожице Агайн.
РАЛИЦА АГАЙН (НВ): Благодаря Ви, господин председател.
Бих искал да направя още едно редакционно предложение по чл. 43, § 23, който ще се гласува след почивката.
Член 43, ал. 2, където в нашето предложение за Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, внесен от госпожа Юлияна Дончева и група народни представители, беше направено едно предложение, а именно да се отчита справедливата пазарна стойност на имота чрез извършване на оценка от независим оценител при всяко разпореждане на държавата с имоти, независимо дали става дума за продажба на имоти чрез търг или чрез замяна, делба или апортна вноска.
Ние смятаме, че това е изключително важна разпоредба, тъй като в много от случаите, особено когато става въпрос за апортна вноска, за делба и т.н., в много от случаите съществуват възможности за недобросъвестно оценяване от страна на органите на държавата или неточно оценяване от страна на органите на държавата на имоти, чрез което на практика се ощетява интересът на държавата. Затова смятаме, че е уместно във всеки един случай да се извършва оценка от независим оценител, като независим оценител съответно е лиценциран от държавата по реда на постановлението на Министерския съвет чрез Агенцията по приватизация.
Тоест нашето редакционно предложение в ал. 2, а именно: “Държавата се разпорежда с имоти, частна държавна собственост” след запетаята да се добавят думите “на база оценка на справедливата пазарна стойност на имота, извършена от независим оценител” и след това текстът да продължи така, както е сега: “чрез продажба, замяна, делба или възмездно или безвъзмездно учредяване на ограничени вещни права”.
Надяваме се колегите да подкрепят това предложение, тъй като то по същество няма да измени процедурата или да утежни процедурата за разпореждане с държавни имоти, но ще внесе необходимата гаранция за това, че в държавата се спазват конкретни правила, които изискват прозрачност във всяка една сделка и дават възможност впоследствие на контролните органи да следят за това дали една сделка е била извършена в интерес на държавата или не. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Аз мисля, че вие също трябва да участвате в обсъждането на целия § 23, включително и на този текст, защото ние гласувахме гласуването на § 23 с измененията и допълненията да стане след почивката.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз имам няколко предложения за поправки в тези параграфи от § 23 до § 23г.
Първо, в § 23, чл. 43, ал. 2 предлагам краят на изречението “както и чрез апортиране на имоти и вещи в капитала на търговски дружества” да отпадне. Мисля, че достатъчно случаи има в медиите и в общественото пространство, които станаха публично известни за това, че този начин на разпореждане с имоти – държавна собственост, понякога води най-малкото до съмнения за незаконосъобразност и за нецелесъобразност. И понякога се превръща в начин за скрита приватизация, заобикаляне на правила и норми за приватизация на държавни обекти, тъй като след апорта вече тези имоти стават собственост на търговското дружество, което може да бъде с мажоритарно участие и по принцип държавата по този начин окончателно загубва всякаква възможност за влияние върху вземането на решения, свързани с тези имоти. Тоест на практика се получава приватизация, без да се спазват изискванията на Закона за приватизация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Текстът остава до запетайката, така ли? След “ограничени вещни права” се поставя точка.
ЧЕТИН КАЗАК: Да.
Имаме и две предложения по § 23г.
Първо, в т. 4 да отпадне думата “държавни”, тъй като скоро предстои да приемаме измененията в Закона за администрацията.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Не може.
ЧЕТИН КАЗАК: Мисля, че можем, тъй като ако отпадне “държавни” ще остане “агенции”. По сега действащия закон също има агенции, но те биват държавни и изпълнителни. Ако отпадне думата “държавни” с нищо няма да нарушим в момента законодателството, а просто ще избегнем необходимостта след това отново да променяме специално този закон, за да отпадне тук думата “държавни”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По т. 4 на ал. 1?
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: През една точка има за изпълнителните агенции.
ЧЕТИН КАЗАК: Изпълнителните, доколкото си спомням по доклада на Правната комисия, остава възможността те да се наричат “изпълнителни” и да имат изпълнителни директори. Тоест в наименованието им да фигурира думата “изпълнителни”. Може би тук не се налага отпадането на думата “изпълнителни”.
И по отношение на т. 8 аз предлагам не само министерствата, господин Маринчев, а всички главни секретари по предходните точки, не само по т. 7, защото според мен се прави едно необосновано разграничение по отношение на държавни институции, създадени със закон и постановление главните секретари загубват правото да придобиват собственост върху жилища и т.н., а за всички останали се запазва това право. За изпълнителните агенции и т.н., мисля, че трябва да отпадне т. 7 и да остане “на държавните институции по предходните точки”. Нещо подобно. Ще го уточним при консултациите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Точка 7 да отпадне, така ли?
ЧЕТИН КАЗАК: Да. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добре.
Имате думата за реплика, господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСДСБ): Благодаря, господин председател.
Аз искам да взема отношение и по трите предложения на господин Казак.
Съгласен съм, че евентуалното апортиране на имоти и вещи в капитала на търговски дружества може би ще бъде съзнателно правено, за да се приватизира нещо – по принцип. Ако запишем такъв текст, че да става въпрос за търговски дружества, които са изцяло държавни, не би трябвало да прилагаме там тази норма. Там където има частична приватизация, дори държавата да е останала с миноритарен дял, може би това трябва да го отнесем в Търговския закон, а не тук. Тук да намерим някаква по-мека форма на ограничение. Може би едно чисто търговско дружество, не знам вече дали има такова, но мисля, че има все още, там държавата да не може да апортира допълнително. Мисля, че е излишно да го ограничаваме. Това е мое мнение.
Що се отнася до държавните агенции, на този етап мисля, че не могат да отпаднат думите “държавните агенции”. Законът за администрацията започна да се гледа и не се знае кога ще свърши. Вече в онзи закон би могло да се направи някакво отнасяне. На този етап, когато те съществуват, да махнем “държавните агенции”, това ще влезе допълнително в конфликт със следващата т. 6 – там пише “изпълнителните директори на изпълнителните агенции”. Тогава значи трябва да търсим някакъв друг текст, който да ги обединява.
Що се отнася до главните секретари, по принцип аз съм съгласен – това доразвива моето предложение. Нека като обсъждаме сега този параграф, да видим, не можем да кажем – на всички предходни, защото отгоре пише “министър-председателят и заместник министър-председателите”. Те нямат главни секретари, има Министерският съвет. Тук трябва да търсим някаква по-точна формулировка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По-ясна диференциация и дефиниция, правилно.
Господин Спасов, заповядайте.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Аз искам да коментирам предлагания текст на чл. 43, ал. 2 в частта му относно възможността държавата да се разпорежда с имотите си чрез апортиране в капитала на търговски дружества, каквото отношение взе и господин Казак.
Смятам, че текстът, така както е предложен от комисията, следва да остане, защото въпреки потенциалната опасност, която той сподели, за злоупотреби и приватизация по този ред, смятам, че все пак нашето законодателство създава достатъчно гаранции чрез механизма на Търговския закон. При апортиране на някакво имущество в търговско дружество имаме, на първо място, специално съдебно производство, в рамките на което окръжният съд назначава три оторизирани вещи лица. Провежда се съдебно заседание и съдът се произнася със специално определение, с което определя и приема цената на апортната вноска. Тоест по силата на Търговския закон вече имаме една гаранция, че оценката на това имущество ще бъде адекватна, пазарна, ще съответства на истината и по този начин ще се гарантира, че няма да става злоупотреба.
Другият ми аргумент за запазване на тази възможност е, че ако ние отнемем на държавата възможността да апортира свое имущество, ще се лишим от възможността екс леге да прилагаме публично-частните партньорства. Една от възможностите, които и нашата, и международната, и европейската практика предвиждат и практикуват, е създаване на публично-частни партньорства в различни сектори, именно чрез това, когато държавата няма свободни оборотни средства, тя да апортира, да участва в имущество и да се обслужва някаква общественополезна дейност.
Затова смятам, че вариантът с оставане възможността за апортиране на имотите от държавата следва да остане.
Другото ми съображение относно оценката, по която трябва да се извършва разпореждането, аз подкрепям предложението на госпожица Агайн. Действително трябва да бъде записано, че ще е налице една обективно извършена оценка от лицензираните оценители, както го предлага тя, да бъде включено в ал. 2 на чл. 43. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Казак, заповядайте за реплика.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Спасов! Аз, разбира се, не оспорвам Вашите аргументи за това, че в Търговския закон се съдържат механизми, според които може да се даде една справедлива оценка за стойността на имота, но това не е съотносимо към моята аргументация. Разбира се, че оценката може да бъде справедлива и имотите да бъдат апортирани съгласно тяхната действителна стойност, но това не пречи по този начин държавата да участва в съставянето на едно ново смесено дружество с преобладаващ частен капитал. Тоест по този начин държавата, а и общините също, имат възможност имоти държавна собственост да ги апортират в капитала на мажоритарно-частни търговски дружества, разбира се, с тяхната действителна стойност и оттам нататък вече тези имоти стават собственост на частното дружество. Тоест те са де факто приватизирани зад гърба на Закона за приватизация. Дори може имоти на дружества, които са в забранителния списък по Закона за приватизация, по този начин да бъде приватизирано имуществото на тези дружества. Разбирате ли? Затова предлагам да се ограничи тази възможност, тъй като тази възможност се използва вече, се е използвала, и може да се използва и за в бъдеще по този начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания? Няма.
Параграф 23 с всички предложения ще се гласува след почивката.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 24 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 24. В чл. 47 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “или замяната на недвижим” се заменят с “и учредяването на ограничени вещни права върху”, а думата “балансова” се заменя с “данъчна”.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) В случаите по ал. 1 въз основа на решението на Министерския съвет министърът на регионалното развитие и благоустройството провежда търг при условията и реда на чл. 44, ал. 1, след което издава заповед и сключва договор за продажба.”
Господин председател, тук също става дума за оценка и в следващия параграф – за данъчна оценка. Ако ние ще обсъждаме по какъв начин и кой да прави оценката, трябва всички параграфи, в които се регламентира този въпрос, да бъдат отложени, поради което правя предложение и този параграф да се отложи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Те са взаимно свързани, правилно.
Моля да гласуваме процедурното предложение гласуването на § 24 също да се отложи след почивката.
Гласували 89 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 2.
Предложението се приема.


ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Параграфи 25 и 26 са от Допълнителния доклад. Това по принцип са параграфи, които са подкрепени по вносител и комисията предлага следната редакция:
"§ 25. Член 48 се изменя така:
"Чл. 48. (1) Разпореждането с имоти – частна държавна собственост, се извършва със заповед на областния управител, въз основа на която се сключва договор.
(2) Договорите, чрез които държавата придобива имоти и се разпорежда с имоти – частна държавна собственост, се сключват в писмена форма и се вписват по разпореждане на съдията по вписванията по местонахождението на имота."
По § 26 комисията предлага следната редакция:
"§ 26. В чл. 49 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Продажбата на държавни жилища, ателиета и гаражи се извършва от областния управител по местонахождението на имота при условията и по реда на чл. 44."
2. Алинеи 2 и 5 се отменят."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Аз предлагам да спрем дотук и да гласуваме параграфи 25 и 26 в новата им редакция.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Параграфи 25 и 26 в новата им редакция са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Параграф 27, подкрепен от комисията, е следният:
"§ 27. Членове 50 и 51 се отменят."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По § 27 комисията подкрепя предложението.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието – членове 50 и 51 се отменят.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 28 има предложение на Христо Кирчев, Александър Маринов и Валентин Василев, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция за § 28:
"§ 28. Член 52 се изменя така:
"Чл. 52. Замяната на държавни ведомствени жилища, ателиета и гаражи с жилища, ателиета и гаражи – собственост на работниците или служителите на ведомството, се извършва от областния управител със съгласието на министъра или ръководителя на ведомството при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона и на цени не по-ниски от данъчната оценка."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По § 28 има предложение на двама народни представители, което е оттеглено.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Господин председател, имам предложение да отложим и този текст, тъй като отново става дума за данъчни оценки. Нека да уеднаквим текстовете и да преценим дали и тук се налага корекция или не се налага такава корекция, но да го обмислим в рамките на почивката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване процедурното предложение гласуването на § 28 да стане след почивката заедно с останалите отложени параграфи.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Остават четири минути до 11,00 ч., а се събраха четири параграфа за обсъждане в рамките на 30-минутната почивка.
Затова давам половин час почивка.
В 11,30 ч. продължаваме. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с § 28а.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Госпожо председател, отложихме гласуването по няколко текста. Имаме варианти за корективните предложения, които трябваше да бъдат подготвени в почивката, така че можем да се върнем на § 23 и следващите, които са отложени. Предлагам да гласуваме последователно параграф по параграф и там, където има корекции, с оглед отлагането, те да бъдат изчитани от групата, която ги подготви, за да можем да ги гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, благодаря Ви.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 23 относно чл. 43 има корекции и госпожа Дикова ще ги прочете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Дикова, заповядайте.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, по § 23 в ал. 2 след първата част на изречението:
“(2) Държавата се разпорежда с имоти – частна държавна собственост” и тук добавяме “на база оценки на имотите, извършени от независим оценител, но не по-ниски от данъчните им оценки.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Останалата част от изречението отпада.
МАРИНА ДИКОВА: Не, останалата част на изречението продължава до края.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: “… чрез продажба, замяна, делба.” Благодаря Ви.
Има още едно предложение по § 23, и за да ги гласуваме последователно, заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Предлагаме сегашната ал. 3 да стане ал. 4, а ал. 3 да придобие следния вид: “Не могат да се апортират имоти и вещи, собственост на дружества, включени в списъка Приложение № 1 към Закона за приватизация и следприватизационен контрол.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Казак.
Има ли други предложения по този параграф? Няма.
Моля да гласуваме тези предложения за редакция на ал. 2 и нова ал. 3, както и преномерация на досегашната ал. 3 в ал. 4.
Моля, гласувайте тези предложения, които се направиха сега от работната група.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
Моля да гласуваме целия § 23 с гласуваните току-що корекции в него.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По параграфи 23а и 23б няма корекции. Предлагам да ги гласуваме ан блок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, благодаря.
Има ли изказвания по тези параграфи? Няма.
Моля да гласуваме § 23а и § 23б – редакция на комисията.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 23в има корекции. Госпожа Дикова ще ги представи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Дикова, заповядайте.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
По § 23в в чл. 45, ал. 1 се добавя едно ново изречение, което гласи следното: “Замяната се извършва на база оценки на заменяемите имоти, извършени от независим оценител, но на цени не по-ниски от данъчните им оценки.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има предложение за ново изречение в ал. 1 на чл. 45.
Моля да гласуваме тази корекция на ал. 1.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля да гласуваме § 23в с направената корекция.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 23г също има няколко корекции.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): По § 23г в чл. 46 се създава една нова ал. 3, която гласи следното:
“В случаите по ал. 2 продажбите се извършват по цени не по-ниски от данъчните оценки на имотите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Създава се нова ал. 3. Има ли още предложения?
МАРИНА ДИКОВА: И по ал. 1, т. 8 “институциите по т. 7” и се добавя “и на министерствата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Точка 8 на ал. 1 придобива следния вид:
“8. главните секретари на Народното събрание, на Министерския съвет, на администрацията на президента, на министерствата и на държавните институции по т. 4, 5, 6 и 7.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това е редакция на т. 8.
Има ли други предложения за редакция?
Моля да гласуваме тези редакционни корекции на § 23г – нова ал. 3 и редакция в т. 8.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Корекциите са приети.
Господин Маринчев, заповядайте за процедурно предложение.



ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСДСБ, от място): Отказвам се от процедурното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
В такъв случай да гласуваме § 23г заедно с направените корекции.
Гласували 79 народни представители: за 77, против 2, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Параграфи 24 и 28 са отложени, но понеже няма корекции, предлагам да ги гласуваме ан блок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме отложените параграфи 24 и 28 в редакцията на комисията.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 29 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 29. В чл. 55 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в изречение първо думата “недвижим” се заличава, а след думите “съответно до” се добавя “министъра или”;
б) в изречение второ след думите “областният управител” се поставя запетая и се добавя “министърът”.
2. В ал. 2 след думите “съгласието на” се добавя “министъра или”.”
Комисията предлага да се създаде § 29а:
“§ 29а. В чл. 56 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата “недвижим” и думите “или конкурс” се заличават.
2. В ал. 3 думите “или конкурса” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Госпожо Мингова, мисля, че пропуснахме § 28а от предишната страница.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Да, благодаря. Ще прочета и него и предлагам след това да ги гласуваме ан блок.
Комисията предлага да се създаде § 28а със следното съдържание:
“§ 28а. В чл. 54, ал. 1 думата “недвижими” се заличава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по тези три параграфа? Няма желаещи.
Моля да гласуваме § 28а, 29 и 29а, подкрепени от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Параграф 30, подкрепен от комисията, е следният:
“§ 30. Създава се нов чл. 57:
“Чл. 57. (1) Правата на собственост на държавата в търговски дружества се упражняват от Министерския съвет или от министрите съобразно отрасловата им компетентност.
(2) Държавата може да учредява и да участва в учредяването на акционерни дружества и на дружества с ограничена отговорност по решение на Министерския съвет.
(3) Държавата може да апортира имоти и вещи – частна държавна собственост, в капитала на търговски дружества въз основа на решение на Министерския съвет по предложение на съответния министър.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване? Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Мисля, че в ал. 3 трябва да се добави “с изключение на случаите по чл. 43, ал. 3 от този закон”. Алинея 3 да гласи така:
“(3) Държавата може да апортира имоти и вещи – частна държавна собственост, в капитала на търговски дружества въз основа на решение на Министерския съвет по предложение на съответния министър, с изключение на случаите по чл. 43, ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има думата за реплика господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСДСБ): В групата, която се събра в почивката и подготви измененията, по принцип имахме съгласие.
Възприемам по принцип замисъла на господин Казак, но когато казваме “държавата да апортира”, това означава, че държавата ще апортира. Може би не е точен този израз, който предложихте Вие, господин Казак. Идеята беше да не могат да апортират търговски дружества, които са в забранителния списък, тоест да няма скрита приватизация при наличие на забрана. Затова мисля, че това не е коректно. Моля госпожа Мингова да вземе отношение. Мисля, че с това не се изпълнява Вашият замисъл, господин Казак. Тук се правят други ограничения – държавата да апортира в търговско дружество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика има думата господин Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Аз също искам да изразя резервата си към предложението на господин Казак на две основания.
На първо място, ние вече защитихме държавната собственост с гласуваната преди малко забрана – имущества, включени в забранителния списък по Закона за приватизацията, да бъдат апортирани.
На второ място, ако включим общия текст, че държавата не може да апортира, това означава да лишим държавата от възможност да създава каквито и да е дружества с държавно имущество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Казак, имате думат за дуплика.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, мисля, че става известно неразбиране на моето предложение. Естествено, че остават всички възможности на държавата да апортира. Аз искам да се добави “с изключение на онова, което вече приехме”, тоест единствено за тези дружества, които са в забранителния списък, понеже те са 100 процента държавни. Така или иначе държавата се разпорежда посредством тези дружества с това имущество. Затова мисля, че е целесъобразно да се добави “с изключение на случаите по чл. 43, ал. 3”. Във всички останали случаи за държавата важи останалата част от диспозитива на този текст, тоест държавата може да апортира, но с изключение на това, което вече забранихме изрично.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Защо да го повтаряме?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други изказвания по § 30? Няма.
Господин Казак, държите ли да гласуваме това Ваше предложение?
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме § 30 в редакцията на вносителя, подкрепена от комисията.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 31 има предложение на Христо Кирчев, Александър Маринов и Валентин Василев – в чл. 58 в ал. 2 накрая на новосъздаденото изречение второ, точката се заменя със запетайка и се добавя “по пазарни цени”.
Предложението не е подкрепено от комисията.
Тя подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 31. В чл. 58 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) в изречение първо думите “или конкурс” се заличават;
б) създава се изречение второ:
“В условията на търг може да се предвиди заплащането на правото на строеж да се извърши чрез равностойно имотно обезщетение в новопостроената сграда по цени не по-ниски от данъчната оценка.”
2. Алинея 4 се изменя така:
“(4) Въз основа на решение на Министерския съвет, областният управител учредява на ведомства безвъзмездно право на строеж.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по § 31?
Заповядайте, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Поради безкрайните спекулации по принцип с внушение към хората за постоянни злоупотреби от власт – общинска или държавна, ние правим предложение тези действия със собствеността по правило да стават чрез търг. Вие знаете, каквото и да се направи, веднага се казва, че еди-кой си си прави далаверата, вестниците гръмват моментално. Затова когато се направи по пазарни цени, ние считаме, че ще има едно успокоение в обществото и това би било добре за авторитета на институциите. Благодаря ви. Моля да подкрепите това предложение. Аз не знам защо се отхвърля, но в края на краищата мнозинството решава. Считаме, че е нормално това да бъде прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания по този параграф? Господин Маринчев, заповядайте.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Искам да взема отношение по два момента.
Първо, в това изречение второ, което се добавя, “в условията на търг...”, може би трябва да бъде “търга”. Тоест членуване на съществителното. Предполагам, че ще го приемете, то е чисто редакционно.
И второ, аз не споделям общо взето това, което каза господин Кирчев, защото тук говорим за търг, а търгът е измерителят на пазарната цена, на търга се доказва колко е пазарната цена. Така че по принцип когато сме заложили и по-рано в закона долно ограничение данъчната оценка, това би трябвало да означава, че търгът е със старт данъчна оценка и върви нагоре. Но тук имам друго безпокойство и тъй като не съм юрист, моля юристите да се произнесат: “В условията на търга може да се предвиди заплащане на правото на строеж да се извърши чрез равностойно имотно обезщетение в новопостроената сграда по цени, не по-ниски от данъчната оценка”. В новопостроената сграда все още няма данъчни оценки. Те ще станат факт, когато сградата бъде завършена и предадена в експлоатация. До този момент данъчната служба не определя данъчна оценка и може би е неуместно тук да съществува данъчна оценка. Затова може би трябва да говорим за някакви пазарни цени, определени отново от оценител и така нататък, а не да остане данъчна оценка. Просто в новата сграда данъчна оценка все още няма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Маринчев.
Госпожо Дикова, заповядайте.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Колеги, аз имам конкретно предложение и то е следното. Действително опасенията, които изказа господин Маринчев, са основателни, така че не можем да посочим като минимален праг данъчната оценка. По тази причина предлагам следната редакция: “чрез равностойно имотно обезщетение в новопостроената сграда на база оценка, извършена от независим оценител”. Това е редакция, подобна на тези, които приехме в предишните норми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други изказвания? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Дикова за редакция на буква “б”.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Господин Кирчев, оттегляте ли Вашето предложение?
ХРИСТО КИРЧЕВ (СДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля да гласуваме редакцията на § 31 заедно с току-що гласуваното изменение.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Параграф 31 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията предлага да се създаде § 31а:
“§ 31а. В чл. 60 думата “недвижими” се заличава.”
По § 32 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 32. В чл. 64 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 накрая се добавя “или на стоковите борси”.
2. Алинея 3 се отменя.
§ 33. Член 65 се отменя.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 33.
По § 34 комисията също подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция.
“§ 34. В чл. 66 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата “недвижимите” се заличава, а след думата “ръководство” се добавя “и контрол”.
2. Алинея 2 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Моля да гласуваме параграфи 31а, 32, 33 и 34, подкрепени от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 35 има предложение на Панайот Ляков – в чл. 67 след думата “създават” текстът да се промени така: “звена “Държавна собственост”. Комисията не подкрепя предложението.
Подкрепени от комисията са предложенията на Васил Маринчев, Елиана Масева и Георги Хубенов.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага да се създадат параграфи 35, 35а и 35б:
“§ 35. Член 67 се изменя така:
“Чл. 67. В министерствата, другите ведомства и областните администрации могат да се създават звено “Държавна собственост” и звено “Управление на собствеността”.
§ 35а. Член 68 се изменя така:
“Чл. 68. (1) За имотите държавна собственост се съставят актове за държавна собственост.
(2) Министърът на регионалното развитие и благоустройството утвърждава отделни образци на актове за държавна собственост за имотите изключителна, публична и частна държавна собственост.
(3) Актовете за държавна собственост се съставят и за имоти собственост на българската държава извън страната.
(4) Не се съставят актове за държавна собственост за временните постройки, пътната мрежа, коритата на реки и дерета, освен ако в специален закон е предвидено друго.”
§ 35б. Член 69 се изменя така:
“Чл. 69. (1) Актовете за обекти изключителна държавна собственост се съставят в два екземпляра от звено “Държавна собственост” на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
(2) Актовете се подписват от съставителя и се утвърждават от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(3) Първият екземпляр се съхранява в управление “Държавна собственост”, а вторият се представя в съответната служба по вписванията в 14-дневен срок от утвърждаването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по тези текстове? Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Правя само едно редакционно предложение – в ал. 3 на § 35б думата “управление” може би да се замени със “звено”, тъй като навсякъде се говори за звена “Държавна собственост” и “Управление на собствеността”, а тук изведнъж се появява думата “управление”.
Просто има несъответствие на термините.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, действително има несъответствие между § 31а и § 31б, поне на пръв поглед.
Господин Маринчев, заповядайте.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПС на ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз ще бъда кратък - действително в едната алинея пише "звено", а в другата пише "управление", но аз смятам, че в случая трябва да остане "управление", защото се касае за Министерството на регионалното развитие и благоустройството и там, доколкото ми е известно, е управление "Държавна собственост", или може би е дирекция "Държавна собственост" – ако трябва, да установим точно.
Въпросът е и в чл. 67 – мисля, че е "дирекция", да – там беше излишно да се пише: "Създава звено "Държавна собственост…" и т.н., тъй като това са неща, които се решават с устройствения правилник на областните администрации и на министерства, които се решават от Министерския съвет и този член в този си вид би могъл въобще да отпадне. Аз даже правя това предложение – чл. 67 да отпадне. Това се решава със съответния устройствен правилник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има голямо несъответствие. Някъде другаде в закона използвано ли е това понятие “управление” или “звено”? Сега се появява.
Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): За да не стават грешки, по принцип терминът "звено" се възприе последните години - с приемането на Закона за държавната администрация и Закона за държавния служител, въобще цялата материя, свързана с държавната служба като едно общо понятие, обхващащо всички възможни подразделения в рамките на държавната администрация, тъй като в определени видове администрация не може да се създават дирекции. Тоест, администрацията не е толкова голяма, че да се създават дирекции или отдели и т.н. и затова се възприе, когато не искаме да посочим конкретно вид, структурна част от държавната администрация, да се употребява общият термин "звено", който дава възможност вече съответният вид администрация да прецени и реши според големината на персонала и т.н., какъв вид структурна единица ще бъде това – дали ще бъде дирекция, дали ще бъде отдел, дали ще бъде секция и т.н.
Затова тук в този закон е възприет подходът навсякъде да се употребява терминът "звено", който е общ термин, обхващащ всички тези видове, които са посочени в Закона за администрацията – дирекция, отдел и секция. Затова просто трябва да се замени в ал. 3 думата "управление" с думата "звено", която се употребява в ал. 1, и когато Министерството на регионалното развитие и благоустройството вече реши това да е дирекция - ще бъде дирекция, ако реши това да бъде отдел - ще бъде отдел, и т.н. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Моля да гласуваме предложението на господин Казак в ал. 3 думата "управление" да се замени със "звено".
Гласували 71 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 5.
Предложението се приема.
Гласуваме предложението на господин Васил Маринчев за отпадане на чл. 67. (Шум и реплики.)
Какво не е ясно?
Господин Маринчев иска да отпадне чл. 67 от § 35. Господин Казак преди това обоснова защо се използва понятието “звено” като обобщаващо понятие и затова сега има предложение от г-н Маринчев за отпадане на чл. 67 от този параграф - него подлагам на гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 75 народни представители: за 20, против 35, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текстовете на § 35, 35а и 35б, ан блок, с гласуваните корекции.
Гласували 79 народни представители: за 69, против 4, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 36 има предложение на Васил Маринчев, Елиана Масева и Георги Хубенов – някои от текстовете са подкрепени изцяло, останалите – по принцип.
Комисията предлага следната редакция на § 36:
"§ 36. Член 70 се изменя така:
"Чл. 70. (1) Актовете са публична и частна държавна собственост се съставят в два екземпляра от звено "Държавна собственост" при областния управител. Актовете се подписват от съставителя и се утвърждават от областния управител. Първият екземпляр се съхранява в звено "Държавна собственост", а вторият се представя в службата по вписванията в 14-дневен срок от утвърждаването. На Министерство на регионалното развитие и благоустройството и на лицата, които ползват имота, се предоставят преписи след вписване на съответния акт.
(2) Актовете за държавна собственост на имоти, свързани с класифицирана информация, представляваща държавна тайна, или със сигурността и отбраната на страната, се съставят в два екземпляра от звено "Държавна собственост" на съответното министерство или ведомство, което управлява имота. Те се подписват от съставителя и се утвърждават от министъра или от ръководителя на ведомството. Първият екземпляр се съхранява в съответното министерство или ведомство, вторият се изпраща по установения ред на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а препис се изпраща на съответния областен управител. За тези актове се създават отделни регистри.
(3) Актовете са държавна собственост за имоти – собственост на българската държава извън страната, се съставят в два екземпляра и се съхраняват от Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Министерство на външните работи. Препис от акта се изпраща на съответното юридическо лице – ползвател на имота.
(4) Към актовете за държавна собственост се прилагат документите, установяващи правото на собственост на държавата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по § 36?
Моля да гласуваме § 36 в окончателната редакция на комисията.
Гласували 75 народни представители: за 74, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 37:
“§ 37. Член 71 се изменя така:
“Чл. 71. Когато при изменение в подробните устройствени планове, кадастралната карта (кадастрален план), плановете за земеразделяне, лесоустройствените планове, както и в други планове, свързани с възстановяването на правото на собственост върху земи и гори от горския фонд, се образуват нови поземлени имоти, за всеки новообразуван поземлен имот се съставя нов акт за държавна собственост, в който се посочват номерът и датата на стария акт. Промяната се отбелязва и върху стария акт и се вписва в службата по вписванията.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 38:
“§ 38. Член 73 се изменя така:
“Чл. 73. В акта за държавна собственост се отбелязват действията по управление или разпореждане с недвижимия имот, а за недвижимите имоти – публична държавна собственост, и предоставянето им на концесия.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 39:
“§ 39. В чл. 74 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “на недвижимите имоти” се заличават, думата “отбелязват” се заменя с “вписват”, а думите “съответната служба” се заменят с “съответното звено”.
2. В ал. 2 думите “върху тях се отбелязва, че са анулирани по реда на тяхното съставяне” се заменят с “в тях се отбелязва съответното обстоятелство”.
3. Създава се ал. 3:
“(3) При промяна в статута на имота – държавна собственост, по чл. 6 се съставя нов акт за държавна собственост.”
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 40 и предлага да се създадат два отделни параграфа – 40 и 40а.
“§ 40. Член 75 се изменя така:
“Чл.75. Въз основа на актовете за държавна собственост във ведомствата се създават главен регистър, картотека и спомагателен регистър по образец, одобрен от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Главният регистър, картотеката и спомагателният регистър се водят от длъжностно лице, оправомощено от министър, ръководител на ведомство или областен управител.”
§ 40а. Член 76 се изменя така:
“Чл. 76. Актовете за държавна собственост, главният регистър, картотеката и спомагателните регистри се съхраняват безсрочно.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 41:
“§ 41. В чл. 77 думите “Книгите за държавните имоти” се заменят с “Актовите книги за имотите – държавна собственост”.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 42:
“§ 42. В чл. 78 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Имоти, неправилно актувани като държавна собственост, както и имоти, основанието за актуване на които е отпаднало, се отписват от актовите книги със заповед на областния управител и се предават на собственика. Промяната на собствеността подлежи на вписване.”
2. В ал. 2 думата “стопанисва” се заменя с “управлява”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по тези текстове? Няма.
Подлагам на гласуване текстовете от § 37 до 42 включително, които са подкрепени от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 43 има предложение от народните представители Янаки Стоилов и Асен Гагаузов, както и от народния представител Панайот Ляков – за отпадане на параграфа, които не са подкрепени от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя и той е:
“§ 43. В чл. 79 думите “държавен имот” се заменят с “имот – държавна собственост”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за изказване, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господа народни представители! Това е второто мое предложение, заедно с господин Гагаузов, във връзка с измененията на Закона за държавната собственост. Целта на първото ни предложение на практика е постигната в един от предходните параграфи, тъй като ние допуснахме възможност, както и досега, държавата да предоставя свои имоти на общините и на другите организации, които са посочени.
Тук въпросът също се отнася до отношения между държавата, общините, а евентуално и други субекти. Става дума за предложението да отпадне текстът на досегашния чл. 79. Предложението на вносителите е чисто редакционно, то не променя съдържанието на сега действащия текст. Според мен, този текст отразява едно вече остаряло, задминато от времето мислене, тъй като той дава преимущество и то по презумпция на държавните органи, които претендират за определена собственост пред другите титуляри на тази собственост или другите претенденти за нея. Защото, да ви обърна внимание, сега чл. 79, ал. 1 предвижда, когато незаконосъобразно е актуван имотът – държавна собственост, като общински, актът за общинска собственост се отменя със заповед на областния управител. Но споровете дали това актуване е законосъобразно или не, са всъщност спорове за самото материално право. Както сочи по-нататък ал. 3, тези спорове се решават от съда. Ние няма как предварително да определим дали това актуване било като държавна или общинска собственост, е законосъобразно, защото вероятно всяка от страните ще сочи законни основания за своята претенция. И ако има спор за самата собственост, той трябва да се реши като тези претенденти бъдат поставени в равно положение от независим орган, а не да даваме възможност на областния управител да решава споровете по законосъобразността на актуването и оттам нататък вече да се влиза в процедурата по административно обжалване на тези актове.
Това е смисълът на предложението и мисля, че то поставя в равно положение по отношение на споровете за собственост, а държавата – с общините, тоест държавната собственост и евентуалната общинска собственост, претендирана от различните представители на органите на местното самоуправление.
Затова аз апелирам да подкрепите предложението, което не засяга реалните права на собственост, но изключва възможността един от претендиращите за това право да бъде поставен в привилегировано положение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Стоилов.
Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че трябва да се запази § 43, касаещ чл. 79, тъй като не е тайна за никого през последните години, откакто се приеха и Законът за държавната собственост, и Законът за общинската собственост, на колко места се получиха двойни актувания на имоти. Тоест актувани са и като държавна собственост, и като общинска. Тоест общините понякога започнаха да действат, не понякога, а дори не съвсем добросъвестно, актувайки имоти -държавна собственост като общинска, и след това се отива на дълги съдебни спорове и не се знае какъв е статутът на имота междувременно – дали е държавна, дали е общинска.

Именно затова е бил приет този чл. 79, който да даде възможност този имот, който по една или друга причина се окаже, че е спорен, областният управител да има правото да отмени акта за общинска собственост, за да може този имот все пак да запази статута си на имот – държавна собственост. И ако общината вече прецени, че има спор относно собствеността, нека да атакува по административен ред акта на областния управител било за отмяна на акта за общинска собственост, било самия акт за държавна собственост, но междувременно този имот да няма двойнствен статут – дали е държавен или общински, и така нататък.
Мисля, че с нищо не се ощетяват общините от възможността те в момента, в който им се отмени акта за общинска собственост, да обжалват тази отмяна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Казак.
Господин Маринчев, заповядайте.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз много пъти съм влизал в ролята на защитник на общинските интереси, макар че съм работил като областен управител и там съм влизал неминуемо в конфликт с общините. В дадения случай мисля, че на този етап неправилно ще бъде, ако отменим тази норма, господин Стоилов.
Когато излязоха законите за държавната и общинската собственост и правилниците за тяхното приложение в края на септември 1996 г., ако не ме лъже паметта, имаше записани текстове, че общините в тримесечен срок предават актовете за държавна собственост, старите, на областните управители за имотите – държавна собственост. Единствено изключение беше за София, а мисля, че и за Пловдив, където трябваше да предадат в шестмесечен срок. Първият срок беше тримесечен.
Аз съм сигурен, че и сега моят колега – областният управител на София, има проблем с това, че не са му предадени преписки. Много се предадоха, много не се предадоха. Не са един и два случаите, когато общините си актуват имоти като частна общинска собственост, дори имоти, които подлежат на реституция и подлежаха на реституция, с което създаваха проблеми после при провеждане на реституцията. Ако това остане по едно собствено желание на единия и на другия да заведе съдебен спор, мисля, че нещата ще се забавят много и ще увиснат във въздуха. Сега областният управител отменя акта за общинска собственост, кметът има право да оспори заповедта – така е записано в текста на чл. 79, ал. 2, и оттам вече съдът да се произнесе. Това е един вид контрол от страна на областния управител върху действията на общинския съвет и общинския кмет, разбира се, което е прогласено на друго място.
Така че мисля, че на този етап няма да постъпим правилно, ако отменим чл. 79 – отменим правото на областния управител да отменя актове за общинска собственост, когато те са незакономерно съставени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Минчев.
За реплика думата има господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Маринчев, аз не оспорвам информацията и аргументите, които Вие давате, нито това, което каза господин Казак. Но с този текст ние до някаква степен оправдаваме бездействия на представители на местната власт. Защото след изтичането на сроковете при първоначалното приемане на закона тази разпоредба е имала своето значение, за да може да гарантира по най-добрия начин държавните интереси срещу подобни бездействия. Аз питам: кой е предприел някакви действия, дори административно-наказателни, срещу тези кметове, които не са изпълнили разпорежданията на закона и не са предали актовете за държавна собственост на имоти? В последващите години дори възникнаха спорове, че понякога е имало и разпореждания с такива имоти, неправомерно, или пък опити те да бъдат преактувани като общински имоти.
Затова аз смятам, че при нас, както най-често се случва, бедите са в това, че законите не действат по начина, по който те повеляват, това, че няма реална отговорност за действия и бездействия в нарушение на законите, а държим текстове, които вече времето е задминало, надявайки се, че злоупотребите или неприлагането ще продължават, а в последствие държавата чрез областните управители или други представители трябва коригиращо да може да защити своите интереси по една облекчена процедура, която е предвидена.
Пак казвам, от тази гледна точка аз не отхвърлям всички Ваши аргументи, но мисля, че друг трябва да е подходът към поставянето и решаването оттук нататък на тези въпроси, включително и чрез доброто прилагане на законите, и чрез поставянето на различните субекти, в случая на държавата и общините, в равностойно положение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За дуплика думата има господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСДСБ): Господин Стоилов, с едно безспорно се съгласявам с Вас – че трябва да се търси решение на този проблем, да не се поставя единият началник в малко по-привилегировано положение от другия. Но за съжаление не е този начинът, като отменим тази разпоредба. Нещата ще останат съвсем безконтролни. Това е мое мнение.
Аз ще ви дам за пример един такъв случай. В община “Възраждане”, София, на бул. “Стамболийски” около пресечката с “Ботев” има имот, който се ползва и винаги се е ползвал от сегашния НОИ, бившето СОСО за Софийски окръг, за който в един момент кметът на “Възраждане” беше съставил акт за общинска собственост. Абсолютно неправомерно. Слава Богу, бързо разбрахме, че е съставен и аз отмених този акт. Съдът, разбира се, потвърди нашето решение. Но какво щеше да стане? Щяха да тръгнат претенции от общината към СОСО да се изнесе оттам и така нататък.
Така че на този етап аз казвам, че не е този начинът, като отменим чл. 79. Но аз съм съгласен, че трябва да се търси решение да се поставят двата субекта равнопоставено. Но не е този начинът, според мен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други изказвания по този параграф има ли? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Стоилов и господин Гагаузов, а и на господин Ляков, което е идентично, за отпадане на чл. 79, което предложение не е подкрепено от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 30, против 101, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме § 43 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 81, против 1, въздържали се 20.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 44:
“§ 44. В чл. 80 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “Държавен имот” се заменят с “Имот – държавна собственост”, а след думата “управител” се добавя “въз основа на мотивирано искане на съответния министър или ръководител на ведомството”.
2. В ал. 2 думите “органите на Националната полиция” се заменят с “полицията”.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 45:
“§ 45. В чл. 81 думите “органите на Националната полиция” се заменят с “полицията”.”
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 46 и предлага да се създадат § 46 и § 46а:
“§ 46. Параграф 2 от Допълнителните разпоредби се изменя така:
“§ 2. “Ведомства” по смисъла на този закон са Народното събрание, администрацията на президента на Република България, Конституционният съд, Министерският съвет, министерствата и други държавни органи и организации на бюджетна издръжка, на които е възложено управление на държавната собственост”.”
§ 46а. В Допълнителните разпоредби се създават параграфи 2а и 2б:
“§ 2а. “Крайбрежна плажна ивица” е част от брега, представляваща естествено или изкуствено обособена територия, покрита с пясък, чакъл или други седиментни и/или скални образувания, с начин на трайно ползване за рекреационни цели.
§ 2б. “Морски плаж” е обособена част от крайбрежната плажна ивица на Черно море с прилежаща водна площ. Границите на територията на морския плаж се определят въз основа на геодезическо заснемане чрез преки геодезични измервания, което се отразява в Акта за изключителна държавна собственост.”
Параграф 47 е подкрепен от комисията:
“§ 47. В § 39 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост (ДВ, бр. 124/1998 г.) се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата “изключителна” се заменя с “публична”.
2. В ал. 3 думите “получават концесия за” се заменят с “ползват”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тези текстове? Няма.
Моля, гласувайте параграфите от 44 до 47 включително, които са подкрепени от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя предложението за това наименование.
Параграф 48 е подкрепен от комисията:
“§ 48. Всички актове за държавна собственост, с изключение на актовете по чл. 68, ал. 2, чл. 69, ал. 1 и чл. 70, ал. 2, съставени по реда на закона, независимо от датата на съставянето им, се вписват по разпореждане на съдията по вписванията.”
За § 49 комисията предлага следната редакция:
“§ 49. Член 18 от Закона за собствеността се изменя така:
“Чл. 18. Договорите, с които се извършват придобиването и разпореждането с имоти – частна държавна или общинска собственост, се сключват в писмена форма и се вписват по разпореждане на съдията по вписванията по местонахождението на имота. Нотариална форма не е необходима.”
В допълнителния си доклад комисията предлага да се създадат параграфи 50 и 51 със следното съдържание:
“§ 50. Подадените до влизането в сила на този закон искания от юридически лица и други организации на бюджетна издръжка за безвъзмездно предоставяне на право на управление на имотите частна държавна собственост по реда на чл. 17, се разглеждат по досегашния ред.
§ 51. Договорите за отдаване под наем на имоти – държавна собственост, сключени до влизането в сила на този закон, за срок от три години, могат да бъдат удължени...”.
Госпожо председател, тъй като приехме срокът да е до десет години, не може да стане до две години, тъй като ще има възможност да бъде до максималния срок.
Предлагам да не уточняваме: “могат да бъдат удължени до срока, предвиден в закона”, “в рамките на срока, предвиден в закона”.
Или да напишем “могат да бъдат удължени с до седем години”, или ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: “Срокът, предвиден в закона”, по-добре е така.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “В рамките на срока” е добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА:
Има ли желаещи за изказвания по тези текстове от Заключителните разпоредби? Няма.
Моля, гласувайте наименованието “Преходни и заключителни разпоредби”, членове 48, 49, 50 и 51, заедно с корекцията, направена в пленарната зала в § 51.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Тези текстове са приети, а с това и целият закон на второ четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНОТО ПРЕДЛАГАНЕ НА ЦЕННИ КНИГИ.
Заповядайте, господин Димитров, да представите доклада на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:
“СТАНОВИЩЕ
по Законопроект № 402-01-71 за изменение и допълнение на
Закона за публичното предлагане на ценни книжа с вносител
Министерският съвет от 15 декември 2004 г.

На своето редовно заседание, проведено на 26 януари 2005 г. с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, внесен от Министерския съвет.
Проектът за изменение и допълнение на закона цели хармонизиране с правото на Европейския съюз в областта на ценните книжа и по-специално с разпоредбите, регулиращи дейността на инвестиционните посредници, управляващите дружества и предприятията за колективно инвестиране в ценни книжа, преодоляването на някои несъвършенства и пропуски в действащия закон, установени от практиката по прилагането на закона, както и привеждането на нормите на закона в съответствие с измененията на други закони. Нормативните изисквания към инвестиционните посредници са изменени съобразно Директива 93/22/ЕЕС и Директива 93/6 на Европейския съюз.
Детайлно са регламентирани дейностите, които могат да бъдат предмет на инвестиционните посредници. Предвижда се инвестиционните посредници да бъдат лицензирани не само за основните услуги и дейности, но и за всяка допълнителна дейност, която извършват. Усъвършенствани са капиталовите изисквания към инвестиционните посредници съобразно извършваните от тях дейности. Регламентирани са условията, при които български инвестиционни посредници могат да извършват дейност на територията на държава-членка на Европейския съюз, както и условията и реда, при които инвестиционни посредници със седалище в държава-членка на Европейския съюз или в държава, принадлежаща на европейското икономическо пространство, могат да извършват дейност на територията на Република България.
Във връзка с необходимостта от хармонизиране на националното законодателство с Директива 97/9 на Европейския съюз в законопроекта се предвижда създаването на фонд за компенсиране на инвеститорите в ценни книжа, чиято основна функция е да осигурява компенсация на клиентите на инвестиционния посредник, когато посредникът не може да изпълнява задълженията си към тях.
Правилата за публичните дружества са променени в съответствие с последните изменения на Търговския закон относно преобразуването на дружествата, като е запазена засилената защита по отношение на акционерите на тези дружества.
В съответствие с Директива 85/611 на Европейския съюз в законопроекта се въвежда нов вид схема за инвестиране в ценни книжа – договорният фонд. За разлика от инвестиционното дружество, което е другият вид схема за колективно инвестиране, фондът не е юридическо лице. Той представлява обособено имущество с цел колективно инвестиране в ценни книжа чрез парични средства, набрани чрез публично предлагане на дялове. Фондът няма органи за управление, а се управлява от управляващо дружество, което трябва да получи разрешение от комисията. Договорният фонд може да бъде само от отворен тип. Управляващото дружество може да започне да предлага публично дяловете на фонда след като комисията потвърди проспекта на фонда.
Изменени са и правилата за управляващите дружества, като е увеличен минимално изискуемият капитал и са установени нови правила, които да гарантират прозрачност относно сделките на вътрешни лица. Уредена е възможност български управляващи дружества да извършват дейност в Европейския съюз и управляващи дружества от Европейския съюз и европейското икономическо пространство да извършват дейност в България.
Отстранени са противоречията между Закона за публичното предлагане на ценни книжа и Закона за Комисията за финансов надзор относно правомощията на заместник-председателя, ръководещ управление “Надзор на инвестиционната дейност”. Предвидени са изменения и в други закони – Закона за банките, Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за приватизацията и следприватизационен контрол.
При обсъждане на законопроекта се постави въпросът за размера и механизма на формиране на вноските във Фонда за компенсиране на инвеститорите. Изказани бяха мнения, че финансовата тежест на вноските във фонда е прекомерна за небанковите инвестиционни посредници и съществува опасност на капиталовия пазар да останат да оперират само банкови инвестиционни посредници. Зададени бяха и въпроси за обхвата на определението “клиентски активи” по смисъла на чл. 77б, ал. 2 и метода за тяхната оценка, както и за изискванията на Европейския съюз по отношение създаването на Фонд за компенсиране на инвеститорите и съществуващата практика в страните-членки на Европейския съюз. Изказано беше и становище, че предложената промяна в § 52, отнасящ се до чл. 119 е неприемлива, тъй като подрива един от основните принципи на развитие на капиталовия пазар, а именно защитата на интересите на миноритарните акционери.
В резултат на проведеното гласуване с 12 гласа “за” и 1 глас “въздържал се” комисията предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Имам и процедурно предложение, госпожо председател – да бъде допуснат като представител на вносителя в пленарната зала господин Апостол Апостолов – председател на Комисията за финансов надзор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля да гласуваме направеното процедурно предложение да бъде допуснат в залата господин Апостолов.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към дискусия по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публично предлагане на ценни книжа.
Имате думата за изказвания.
Господин Апостолов, моля като вносител да представите основните принципи на промяната.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Добър ден, уважаеми дами и господа! Уважаема госпожо председател! Законопроектът за промяна на Закона за публично предлагане на ценни книжа е обусловен от ангажимента на нашата държава във връзка с присъединяването към Европейския съюз.
Касае се за въвеждане на възможността всички инвеститори в ценни книжа да бъдат обезпечени в сумата до 40 хил. лв. срещу фалит на инвестиционните посредници.
Втората промяна е възможността да бъдат създавани взаимни фондове на базата на дялове не като акционерни дружества, както е досега, към настоящия момент, в стила на инвестиционните дружества, а един управляващ активи посредник да може да създава около себе си конструкция на взаимно договорни фондове.
Третата значителна промяна, която се въвежда с промяната на този закон, е въвеждането на общия европейски паспорт – правото на всички инвестиционни посредници и лицензирани оператори с ценни книжа в Европейския съюз да могат да упражняват дейност в нашата държава след присъединяването ни към Европейския съюз, разбира се, и реципрочното, което важи за нашите лицензирани инвестиционни посредници, и съответно въвеждането на директивата за повишените изисквания към капиталовата адекватност на инвестиционните посредници.
Това са четирите основни промени, които са въведени като транспониране на директивите на Европейския съюз, касаещи функционирането на капиталовите пазари.
Може би най-съществената промяна, която се въвежда, е фондът за гарантиране на инвеститорите и конструкцията за взаимните фондове, които в най-голяма степен допълват гамата от инвестиционни услуги, предлагани на българския финансов пазар. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Апостолов.
Междувременно беше пропуснато да се представи и становището на Комисията по европейска интеграция, тъй като промените са хармонизационни.
Има ли в залата членове на Комисията по европейска интеграция?
Ще ви представя решението на комисията:
“Комисията с единодушие между парламентарните групи предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта, като направените в становището бележки бъдат взети предвид от водещата комисия при обсъждането между първо и второ четене.”
Господин Валери Димитров ще има предвид да се съобрази с препоръките на Комисията по европейска интеграция.
Имате думата за изказвания по този законопроект.
Господин Папаризов, заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът е един от тези законопроекти, които не създават особени проблеми в рамките на неговото обсъждане нито в Комисията по икономическата политика, нито предполагам сега и в пленарната зала, преди всичко заради това, което каза и господин Апостолов, а и което е отразено в мнението на нашата комисия, че това е един от законите, необходими, за да бъдат изпълнени ангажиментите, които е поела Република България във връзка с хармонизацията на своето законодателство по отношение на свободите в Европейския съюз и по-скоро свободното предоставяне на услуги в този конкретен случай.
Това обаче не означава, че със законопроекта не се предвиждат важни изменения. Те са отбелязани в нашето становище. Особено необходимостта да приведем законодателството си по отношение на възможността за създаването на взаимни фондове изисква не толкова от законодателя, разбира се и от него редакцията да е много прецизна, но и от органите, които се занимават с ценни книжа, да приведат своята практика в съответствие със законодателството, защото ние приемаме много подробни закони, има много изисквания към участниците, които участват в публично предлагане на ценни книжа, но не всички от тези изисквания се изпълняват от инвеститорите и не във всички случаи органът, който се занимава с ценните книжа, изисква и предоставя необходимата информация. Вие си спомняте, когато тук обсъждахме Стратегията за приватизация на Българското речно плаване колко трудно беше да открием устава, който трябва да е публичен, който трябва да е качен в Интернет от самото Българско речно плаване. Трудно беше, но след като се говори с господин Апостолов, стана лесно да се намери уставът, защото неговото изменение не е там, където е първоначалният устав. Тоест въвеждането на възможност да има взаимни фондове, повишава изискванията към комисията и процедурите по откритост, по равен достъп на всички инвеститори.
Един въпрос, който не беше поставен тук, а е редно да се постави ясно, е въпросът за защитата на миноритарните акционери дотолкова, доколкото по този въпрос няма единомислие между законопроекта, внесен от Министерския съвет, и Комисията по икономическата политика, а така също, доколкото си спомням, на нейното заседание в тази част законопроектът не се споделя и от господин Апостолов. Този въпрос не беше споменат досега нито по отношение на становището на комисията, въпреки че въпросът беше обсъждан в комисията, нито от господин Апостолов като един от проблемните моменти в този законопроект. Струва ми се, че ние ясно трябва да кажем, не само с недомлъвки, какви ще са условията оттук нататък за защита на миноритарните акционери, за това кога едно дружество ще престане да бъде публично – неща, които съществуват в действащия закон, но е важно да бъдат потвърдени и в днешното обсъждане според мен.
Като цяло законопроектът е една добра основа за хармонизиране на нашето законодателство. Съжалявам, че нямаше представител на Комисията по европейска интеграция да прочете нейното становище. Бележките на тази комисия могат да се разглеждат като технически, но те действително биха подобрили в краен вариант законопроекта и аз съм убеден, че в рамките на Комисията по икономическата политика при подготовката на законопроекта за второто четене те ще бъдат отчетени, каквато и досега е била традицията в Комисията по икономическата политика.
Още веднъж искам да отбележа, че подкрепям законопроекта да бъде приет по принцип и нашата парламентарна група ще го подкрепи, но някои конкретни уточнения ще трябва да бъдат действително извършени във връзка с подготовката за второто четене. Благодаря, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Има ли други желаещи за изказване по законопроекта? Няма желаещи.
Подлагам на първо гласуване Законопроект № 402-01-71 от 2004 г. за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, с вносител Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Димитров, заповядайте за процедурно предложение.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Уважаеми колеги, предлагам срокът за предложения между първо и второ четене да бъде пет дни с оглед на ограниченото време, с което разполагаме да приемем този закон и да приведем нашето законодателство за капиталовия пазар окончателно с европейските изисквания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение на господин Димитров.
Гласували 84 народни представители: за 71, против 7, въздържали се 6.
Процедурното предложение е прието.

Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА НЕЗАВИСИМИТЕ ОЦЕНИТЕЛИ, с вносители Ралица Агайн и група народни представители.
Господин Димитров, моля да представите доклада на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:

“СТАНОВИЩЕ
по Законопроект № 454-01-17 от 5 март 2004 г. за
независимите оценители, внесен от Ралица Агайн и
група народни представители

На заседанието, проведено на 2 юни 2004 г., с участието на вносителите, Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за независимите оценители.
Приемането на законопроекта се налага поради факта, че извършването на независими оценки е дейност с нарастваща значимост за икономиката на България. От дейността на оценителите зависят приватизационните сделки. Стабилността на финансовия сектор и ефективността на частно-правните отношения се опират на достоверността и доверието в оценителската дейност. Към момента правоспособност за осъществяване на дейност като независим оценител се придобива по реда на Наредбата за анализите на правното състояние и приватизационните оценки и за условията и реда за лицензиране на оценители, приета с Постановление на Министерския съвет № 113 от 2002 г. Тази наредба, освен че е подзаконов нормативен акт, има ограничен предмет. Тя се отнася само до оценителите, които работят по приватизационни сделки. От друга страна, тя не урежда механизъм за контрол върху дейността на оценителите.
Законопроектът предвижда създаването на саморегулираща се професионална организация на независимите оценители – камара, която удостоверява професионалните им качества, съдейства за повишаване на тяхната квалификация и упражнява контрол върху дейността им. Уредени са органите на камарата и техните функции. Орган с важни правомощия е Комисията по професионална етика, която гарантира спазването на обективността на обосноваността на оценките. Пред нея се развиват дисциплинарните производства и оспорването на оценки. Законът урежда правото на подписване на независими оценки като право на правоспособните оценители. Той определя важни за оборота дефиниции, най-важната от които е дефиницията за “пазарна стойност”.
В дискусията по законопроекта бяха поставени въпроси за понятията за пазарна стойност и предприятие, видовете оценки, правоспособността и квалификацията на независимите оценители, необходимостта от застраховане на дейността на оценителите, създаването на гаранции срещу затварянето на професията и оспорването на оценките пред Комисията по професионална етика.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика единодушно предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за независимите оценители, внесен от Ралица Агайн и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има становище и на Комисията по европейска интеграция, която с единодушие подкрепя законопроекта.
Госпожице Агайн, в качеството си на вносител на законопроекта моля да го представите.
РАЛИЦА АГАЙН (НВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, смятаме, че Законът за независимите оценители е изключително належащ, тъй като урежда един проблем, свързан с икономическия живот в цялата страна. Сделки с разпоредително имущество от страна на държавата, на общините, в частния сектор зависят в голяма степен от оценки, които се изготвят от независими оценители. Оценки от независими оценители са важна част от съдебни дела. Оценките също така са свързани, както се оказа, и със сериозна тежест и значение в работата на данъчните при предотвратяване на източване на ДДС от държавната хазна.
В момента статутът на независимите оценители е регулиран от наредба, издадена от Министерския съвет, като статут на независим оценител се придобива при лицензиране от страна на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Без съмнение, това е бил един успешен механизъм за създаване на оценителската професия, но към днешна дата Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол не е в състояние, а пък и не би трябвало да е нейна цел и задача да регулира и регламентира дейността на независимите оценители.
Поради тази причина в момента сме изправени в ситуация, при която съществува професия, чието значение е изключително важно за икономиката на страната, но в същото време обективността на оценките не е гарантирана по никакъв начин от българското законодателство или от Камара на независимите оценители. Поради тази причина ние предлагаме да бъде създадена Камара на независимите оценители, която да включва всички професионалисти от различните области на независимата оценка и която да регулира сектора подобно на организации в други области, като в областта на счетоводството и одита, адвокатурата и т.н.
Смятаме, че сегашният ред за издаване на лиценз в голяма степен предвижда успешни механизми, като оценителите в момента се явяват на изпит пред Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и сме запазили този ред и в предложения от нас законопроект, като предлагаме, разбира се, лицензирането да става от Камарата на независимите оценители. Камарата на независимите оценители трябва да приеме и методология, по която да бъдат извършвани оценките, като нашето предложение е тази методология да съвпада с международните и европейски практики, които се използват в останалите европейски държави и по този начин да приравним българските оценки, оценките от български независими оценители до най-високите достигнати стандарти в тази област на световно и европейско равнище.

Смятаме, че приемането на закона е от особено голямо значение, още повече, че днес беше приет Законът за държавната собственост на второ четене. Законът за оценителите е в изключително тясна връзка и с този закон. Само преди час приехме текстове, които обвързват всяка една продажба или разпореждане с държавно или общинско имущество с изготвяне на оценка от независим оценител по отношение на пазарната стойност на обекта и поради тази причина е важно оценителите да изготвят такива оценки, които действително са обективни и могат да се ползват с доверието на обществото.
В немалко случаи, за съжаление, сме виждали по медиите как една или друга сделка, извършена от държавата или общината и облечена в спазване на оценка, издадена от независим оценител, не отговаря на пазарните условия, тъй като в много случаи пък независимата оценка, издадена от оценител, се различава съществено от действителната пазарна цена. Законът цели да предотврати и да реши именно този проблем, при който една оценка, издадена от независим оценител, може да се различава съществено от действителната пазарна стойност и никой в държавата не е в състояние да прецени доколко обективна е една оценка или не.
Законът е подкрепен от всички асоциации и браншови организации в областта на независимата оценка. Аз се надявам, че той ще получи и вашата подкрепа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожице Агайн.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по този законопроект.
Господин Папаризов, заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Все пак си струва да се кажат няколко думи за този законопроект, защото на практика той предхожда, а не следва Закона за браншовите организации и някои от въпросите, които бяха поставени в Комисията по икономическата политика следва да намерят отражение и в рамките на законопроекта. Аз приемам и подкрепям по принцип този законопроект.
Искам да обърна внимание на вносителите и на Комисията по икономическата политика, че редица от бележките, които виждам, че се съдържат и в становището на Комисията по европейска интеграция и тези, на Комисията по икономическата политика следва да бъдат отчетени преди второто четене дотолкова, доколкото парламентът не успя да приеме Закон за браншовите организации, където някои принципни въпроси сигурно щяха да бъдат уредени.
Това, което е хубаво в този закон е, че има съгласие на всички независими оценители, че се създава Камара на независимите оценители и няма предложение за две камари, примерно. Но от друга гледна точка в самия закон трябва да бъде ясно записано, че това в случая полезно единодействие, единодушие, което приветстваме, не трябва да допуска затварянето на тази професия и нейното ограничаване.
Добре е, че на първия етап практически най-чувствителният въпрос - изпитите, квалификацията, ще се урежда чрез Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, но в бъдеще това едва ли ще продължи да бъде практика и в този смисъл би трябвало да се помисли в закона да бъдат ясно записани правата и възможността да стават оценители не само български граждани, но и съответните граждани на Европейския съюз в съответствие с директивата, към която се присъединяваме. Поначало достъпът до тази професия по никакъв начин не трябва да бъде ограничаван чрез процедури в рамките на тази камара.
Това са принципи, които може би биха залегнали в един общ Закон за браншовите организации, но дотолкова, доколкото той няма да бъде приет преди конкретния закон, е хубаво да помислят вносителите за такива съответстващи текстове, още повече, че такива проекти и подобни текстове има и сега в някои от вариантите на Закона за браншовите организации.
Искам още веднъж да напомня, че тези въпроси, които поставихме в Комисията по икономическата политика за по-ясно определяне на някои понятия в закона, за пазарната стойност и за
предприятия, за видовете оценки, за правоспособността и квалификацията на независимите оценители и процедурите за това и въпросът, който възникна за застраховане на дейността на оценителите, както сега вие виждате, че такива въпроси възникват въобще в много от професиите, свързани с имуществени права, с ценни книжа. С усъвършенстването на текстовете във връзка с Комисията по професионална етика ми се струва, че тези въпроси могат да бъдат допълнени при второто четене на законопроекта и действително това да стане един добър закон за една конкретна дейност, която се регулира от браншова организация, така че да не породи чрез празноти и неясности спорове между неговите бъдещи членове.
Госпожо председател, още веднъж подкрепяйки законопроекта, призовавам вносителите и всички колеги в Комисията по икономическата политика, както и тези, които са дали конкретни бележки в рамките на Комисията по европейска интеграция, да работим сериозно за подготовката на второ четене на законопроекта, като отчетем и тези принципни бележки, които се отнасят за всички браншови организации, които имат и публични функции, както тази, която се предлага тук. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Папаризов.
Има ли други желаещи за изказване по този законопроект? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за независимите оценители, № 454-01-17 от 2004 г., внесен от Ралица Агайн и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.


Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА "ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК".
Госпожо Мингова, заповядайте, за да докладвате законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря, госпожо председател.
Ако ми позволите ан блок да прочета предложените текстове, тъй като те са безпроблемни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря.

“ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за “Държавен вестник”

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
“§ 1. В чл. 1, ал. 1 думата “печатно” се заличава.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 2. В чл. 4, ал. 1, т. 10 накрая се добавя "когато това е предвидено в закона".”
Има предложение на Благой Димитров и Йордан Соколов за отпадане на параграфа.
Комисията подкрепя предложението и също предлага § 2 да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 2.
“§ 3. В чл. 5 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думата "представят" се добавя "(включително и
на магнитен носител)".
2. Създават се ал. 5 и 6:
"(5) В съпроводителното писмо с искане за обнародване на международния договор се посочват законът за ратифициране на международния договор и броят на "Държавен вестник", в който е обнародван, или се представя копие от решението на Министерския съвет за утвърждаване на акта, както и датата на влизане в сила на договора за Република България.
(6) Когато международният договор е двустранен, се посочват и името, и длъжността на подписалите го за всяка от страните."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 3.
“§ 4. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите "покани за свикване на събрания" се
добавя "с приложени към тях протоколи за свикването".
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Обявленията за възлагане на обществени поръчки по Закона за обществените поръчки се обнародват в електронната страница на "Държавен вестник".
3. Създава се нова ал. 3:
"(3) В последния брой за годината се обнародва годишното съдържание и азбучник на вестника."
4. Досегашните алинеи З и 4 стават съответно алинеи 4 и 5.”
“§ 5. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в изречение първо след думите "или известие" се добавя "и
документът за внесена такса по чл. 9, ал. 2";
б) в изречение второ накрая се добавя "като върху него се
полага и печатът на органа или организацията".
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) В съпроводителното писмо се посочват правното основание за обнародването, длъжностните лица, отговорни за техническото съгласуване на текста преди обнародването му, и телефон за връзка."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5 и той става § 4.
Относно “Преходни и заключителни разпоредби” комисията подкрепя текста на вносителя и предлага наименованието да се измени така: “Заключителни разпоредби”.
По § 6 има предложение на Валери Димитров, което комисията е подкрепила по т. 2, а в останалата част не е обсъждано, на основание чл. 71, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията не подкрепя текста на вносителя по точки 2, 5, 7, 9 и 13 и го подкрепя по принцип в останалата му част, като предлага следната редакция на § 6, който става § 5:
“§ 5. В Закона за обществените поръчки се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 23, ал. 1 и 2 след думите "обнародване в" се добавя
”електронната страница на".
2. В чл. 27:
а) алинея 2 се изменя така:
"(2) Обявлението за обществена поръчка се изпраща в електронен вид и се обнародва в електронната страница на "Държавен вестник" до 5 дни след изпращането му.";
б) в ал. З изречение второ се изменя така: "В публикацията се
посочват най-малко обектът на обществената поръчка и датата на
обнародване на обявлението в електронната страница на "Държавен вестник", и не може да се включва информация, която
не се съдържа в обявлението.".
3. В чл. 64, ал. 1 след думата "обнародване" се добавя "в електронната му страница".
4. В чл. 65, ал. З, изречение второ след думите "обнародване в" се добавя "електронната страница на".
5. В чл. 76:
а) в ал. 1 след думата "обнародване" се добавя "в електронната
му страница";
б) в ал. 4 думите "задължително и по факс" се заличават, а
след думите "обнародва в" се добавя "електронната страница на".
6. В чл. 86, ал. 1 след думата "обнародване" се добавя "в електронната му страница".
7. В чл. 97, ал. 1 след думата "обнародване" се добавя "в
електронната му страница".
8. В чл. 105, ал. 4 след думите "обнародване в" се добавя
"електронната страница на".
9. В чл. 109 след думите "обнародване в" се добавя
"електронната страница на".”
По § 7 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за параграфа, който става § 6:
“§ 6. Министерският съвет в срок до 1 май 2005 г. привежда в съответствие с този закон подзаконовите нормативни актове по прилагането на Закона за обществените поръчки.”
“§ 8. Параграф 4, т. 2 и § 6 влизат в сила от 1 януари 2005 г.”
Комисията подкрепя този си текст и предлага това да стане § 7:
“§ 7. Параграф 3, т. 2 и § 5 влизат в сила от 1 май 2005 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Тъй като няма спорни предложения, въпреки всичко искам да дам думата за разисквания по втория прочит на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за “Държавен вестник”.
Уважаеми народни представители, имате думата. Не виждам желаещи за изказвания.
В такъв случай подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на закона, както и всички останали текстове, така както са предложени в окончателния им вариант от водещата Комисия по правните въпроси.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
С това Законът за изменение и допълнение на Закона за “Държавен вестник” е приет.

Продължаваме със:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ЗА ПРИВИЛЕГИИТЕ И ИМУНИТЕТИТЕ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА АСАМБЛЕЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА ЧЕРНОМОРСКО ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО (ПАЧИС).
Има доклад за становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Уважаеми господин председателю, моля да представите този доклад.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, господин председател.

“ДОКЛАД
относно Законопроект № 502-02-8 за ратифициране на Протокола за привилегиите и имунитетите на Парламентарната асамблея на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество (ПАЧИС), внесен от Министерския съвет
на 28 февруари 2005 г.

На редовно заседание, проведено на 17 март 2005 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа Законопроект за ратифициране на Протокола за привилегиите и имунитетите на Парламентарната асамблея на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество (ПАЧИС).
Мотивите към законопроекта бяха представени от експерти на Министерството на външните работи.
Декларацията за създаването на Парламентарната асамблея на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество (ПАЧИС) е приета на 26 февруари 1963 г. в Истанбул.
Парламентарната асамблея на ЧИС представлява националните парламенти на страните-членки и оказва последователна подкрепа на организацията за реализиране на нейните цели и принципи, съдържащи се в Истанбулската декларация от срещата на най-високо равнище от 25 юни 1992 г.
На 31 октомври 2003 г. в Баку, Република Азербайджан, по време на Деветата среща на Съвета на министрите на външните работи на страните-членки на ЧИС е подписан Протоколът за привилегиите и имунитетите на Парламентарната асамблея на ЧИС.
Българската парламентарна делегация, участваща в заседанията на ПАЧИС, определя подписването на Протокола за привилегиите и имунитетите на Парламентарната асамблея на ЧИС като важна стъпка, която има за цел да улесни дейността на асамблеята в съответствие с принципите и целите на ЧИС.



Протоколът за привилегиите и имунитетите е съобразен с международните стандарти за този вид договори и не противоречи на националното законодателство на Република България. Той е международноправен инструмент, който дава възможност за пълноценна работа както на представителите на парламентите на страните-членки, така и на служителите на Секретариата на ПАЧИС.
Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Протокола за привилегиите и имунитетите на Парламентарната асамблея на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество (ПАЧИС).
Становището бе прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Александров.
Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
В такъв случай подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Протокола за привилегиите и имунитетите на Парламентарната асамблея на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество (ПАЧИС).
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 107, против 1, въздържали се няма.
Давам думата за процедура на господин Александров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение тази ратификация да бъде гледана на второ гласуване в днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря.
Основанието е, че има много категорично мнозинство – само един глас “въздържал се”.
Има ли противно процедурно предложение? Не виждам желаещи да го изразят.
В такъв случай, моля, гласувайте процедурното предложение да се гледа на второ четене законопроектът, който току-що гласувахме на първо четене.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Господин Александров, моля да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин председател.

“ЗАКОН
за ратифициране на Протокола за привилегиите и имунитетите
на Парламентарната асамблея на Организацията за
Черноморско икономическо сътрудничество (ПАЧИС)

Член единствен. Ратифицира Протокола за привилегиите и имунитетите на Парламентарната асамблея на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ПАЧИС), подписан на 31 октомври 2003 г. в Баку, Република Азербайджан.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря.
Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
В такъв случай подлагам на второ гласуване законопроекта, както е отбелязан по точката в протокола.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Този протокол е ратифициран, така че ПАЧИС ще има своите привилегии.

Следващата точка е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ВЕЛИКОТО ХЕРЦОГСТВО ЛЮКСЕМБУРГ ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Има доклади на Комисията по труда и социалната политика и на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Водеща е Комисията по труда и социалната политика.
Господин Адемов, моля да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин председател.

“ДОКЛАД
на Комисията по труда и социалната политика по
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между
Република България и Великото херцогство Люксембург
за социално осигуряване, № 502-02-9, внесен от
Министерския съвет на 28 февруари 2005 г.

Комисията по труда и социалната политика разгледа на заседание на 10 март 2005 г. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Великото херцогство Люксембург за социално осигуряване, внесен от Министерския съвет на 28 февруари 2005 г.
В заседанието взеха участие госпожа Мария Касърова, директор на дирекция “Международни спогодби” в Националния осигурителен институт, господин Раймонд Сапарев от дирекция “Европейски интеграции и международни отношения” на Министерството на труда и социалната политика и др.
В рамките на обсъждането беше подчертано, че спогодбата е напълно съответстваща на принципите на социалното осигуряване, които се прилагат в Европейския съюз, а именно Регламент № 1408/71, директно приложим след присъединяването ни към Европейския съюз. В материалния обхват на спогодбата са включени всички основни социалноосигурителни рискове. Като общ принцип е възприето прилагането на правните разпоредби на договарящата страна, на чиято територия лицето упражнява трудовата си дейност. Включени са също така и здравноосигурителни разпоредби. Предвижда се взаимно зачитане и сумиране на осигурителните периоди, придобити съгласно законодателството на двете държави, а при отпускане на пенсии за инвалидност, старост и смърт – и периоди, реализирани при законодателството на трета държава и др.
След обсъждането и проведеното гласуване, с резултат “за” – 12 гласа, “против” и “въздържали се” – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Великото херцогство Люксембург за социално осигуряване, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря, господин Адемов.
Докладът на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност ще бъде представен от господин Александров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, господин председател.

“ДОКЛАД
на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност
относно Законопроект № 502-02-9 за ратифициране на
Спогодбата между Република България и Великото
херцогство Люксембург за социално осигуряване,
внесен от Министерския съвет на 28.02.2005 г.

На редовно заседание, проведено на 17 март 2005 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Великото херцогство Люксембург за социално осигуряване.
Тази спогодба е изградена на принципите на международното и европейско осигурително право и е съобразена с разпоредбите на Европейския съюз.
Спогодбата има персонален и материален обхват. В персоналния обхват се включват всички лица, техните семейства и преживелите ги лица, които са били подчинени на законодателството на една от договарящите се страни. В материалния обхват са конкретизирани изискванията на законодателството, отнасящо се до задължителното здравно осигуряване, спешната помощ, пенсиите при всичките им разновидности, паричните обезщетения за безработица и семейни помощи за деца, обезщетения за временна неработоспособност и майчинство.
В спогодбата са посочени компетентните институции във всяка от страните, които ще реализират изискванията на спогодбата и условията за износ на обезщетения.
Спогодбата влиза в сила в първия ден на третия месец след датата на получаване по дипломатически път на последното уведомление, че са приключили всички процедури по ратифицирането й във всяка от договарящите се страни.
Въз основа на проведеното обсъждане, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и т. 6 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между Република България и Великото херцогство Люксембург за социално осигуряване, подписана на 1 декември 2004 г. в Люксембург.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Великото херцогство Люксембург за социално осигуряване.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Давам думата на господин Адемов за процедура.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Правя процедурно предложение – законопроектът да бъде гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Има ли противно процедурно предложение? Не виждам желаещи да го изразят.
В такъв случай, моля, гласувайте процедурното предложение да минем на второ гласуване току-що гледания на първо четене законопроект.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Господин Адемов, моля да представите законопроекта на второ четене.

ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
“ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата между Република България
и Великото херцогство Люксембург за
социално осигуряване

Член единствен. Ратифицира Спогодбата между Република България и Великото херцогство Люксембург за социално осигуряване, подписана на 1 декември 2004 г. в Люксембург.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
Подлагам на второ гласуване този законопроект.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Законът е приет.

Преминаваме към седма точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА АЗЕРБАЙДЖАНСКАТА РЕПУБЛИКА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ И ВЗАИМНА ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ.
Водеща е Комисията по икономическа политика.
Моля господин Димитров да представи становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
“СТАНОВИЩЕ
по Законопроект № 502-02-11 от 28.02.2005 г. за
ратифициране на Договора между правителството на
Република България и правителството на Азербайджанската
република за насърчаване и взаимна защита на инвестициите
с вносител Министерския съвет

На заседанието, проведено на 9 март 2005 г. с участието на представители на вносителя Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Азербайджанската република за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, подписан на 7 октомври 2004 г. в Баку.
Договорът е важен елемент от правната база, на която ще се развиват отношенията между двете страни и е резултат от желанието им за създаване на благоприятни условия, стимулиращи инвестиционната дейност на територията на двете държави.
Разпоредбите на договора обхваща целия комплекс от отношения, свързани с инвестиционната дейност на българските и азербайджанските инвеститори в атмосфера на равнопоставеност и добра воля.
Съгласно договора всяка от страните насърчава и създава благоприятни условия на своята територия за инвестиции от инвеститори на другата договаряща се страна и допуска такива инвестиции в съответствие със своето законодателство, като им предостави справедливо и безпристрастно третиране и защита. Освен това всяка от страните предоставя на своя територия инвестициите от инвеститори на другата страна третиране, не по-малко благоприятно от това, което предоставя на инвестициите на своите собствени инвеститори или на инвестициите на инвеститори от която и да е трета държава, което е по-благоприятно.
Договорът влиза в сила от датата на получаване на последното писмено уведомление, потвърждаващо изпълнението на съответните вътрешни процедури, изискващи се за влизането в сила на този договор. Договорът се сключва за период от пет години и ще продължи да бъде в сила след това за последващи периоди от пет години, докато някоя от договарящите се страни не уведоми писмено по дипломатически път поне една година предварително другата договаряща се страна за намеренията си да прекрати договора.
С влизането в сила на настоящия договор ще се създадат основните правни гаранции за справедливо и безпристрастно третиране на инвеститорите и опазване на техните интереси, което ще окаже положително въздействие върху развитието и по-нататъшното активизиране на търговско-икономическите отношения между България и Азербайджан.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между правителството на Република България и правителството на Азербайджанската република за насърчаване и взаимна защита на инвестициите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност ще бъде представен от нейния председател.
Заповядайте, господин председателю.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
“ДОКЛАД
относно Законопроект № 502-02-11 за ратифициране на
Договора между правителството на Република България и
Правителството на Азербайджанската република за
насърчаване и взаимна защита на инвестициите,
внесен от Министерския съвет на 28.02.2005 г.

На свое редовно заседание, проведено на 17.03.2005 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Азербайджанската република за насърчаване и взаимна защита на инвестициите.
Мотивите на правителството бяха докладвани от представители на Министерството на финансите.
Договорът за насърчаване и взаимна защита на инвестициите създава благоприятни условия за стимулиране на инвестиционната дейност на територията на България и Азербайджанската република. Договорноправната база е изградена на равнопоставеност и добра воля. Създават се правни гаранции за справедливо и безпристрастно третиране на инвеститорите и опазване на техните интереси, което от своя страна ще активизира търговско-икономическите отношения и ще стимулира деловите среди към по-активни контакти. Така ще се увеличат възможностите за интензивни стопански връзки на реципрочна основа.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между правителството на Република България и правителството на Азербайджанската република за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, подписан на 7 октомври 2004 г. в град Баку.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря.
Имате думата за изказвания. Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
По време на обсъждането на законопроекта в Комисията по икономическата политика аз поставих един въпрос към вносителите, които за съжаление отсъстват днес, дали този договор, който сам по себе си отговаря на договорите, които ние и досега сме подписвали, но се ратифицира след промяната в Конституцията, дали този договор няма да бъде разглеждан като договор, влязъл в сила, след като сме приели поправката в Конституцията и дали автоматично по силата на този договор на гражданите на Азербайджан няма да заедно с гражданите на Европейския съюз да се предостави правото да закупуват българска земя?
Аз мисля, че най-малкото трябва да чуем компетентно мнение от вносителите. Защото макар промяната в чл. 22 от Конституцията, която сега в новия вариант, който ни е раздаден, да казва, че новият текст влиза в сила от датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз, все пак това трябва да бъде еднозначно заявено тук от вносителите и от Министерския съвет, дотолкова доколкото в § 7 на приетата от нас поправка в Конституцията се казва, че § 2, тоест новият текст по отношение на земята, влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз и не се прилага към заварените международни договори. Заварените все пак към коя дата - към датата на приемане на Конституцията, към 1 януари 2007 г.? Аз не съм юрист и не съм в състояние еднозначно да тълкувам този текст. Така че не мога да преценя дали договорът, който подлежи на ратификация, който безспорно ще даде право и на собственост върху земя от момента, когато това право ще имат гражданите на Европейския съюз, дали този договор не трябва да се приеме сега с мнозинство от две трети от всички народни представители. Аз за себе си нямам отговор на този въпрос. И затова настоявам вносителят да се ангажира с едно или друго становище. Жалко е, че той отсъства в момента от тази зала, още повече че по време на дискусията в Комисията по икономическата политика ние не можахме да получим отговор на този въпрос. Мисля, че въпросът е достатъчно съществен, за да го отминем. И е редно според мен и вносителят, и нашите колеги от Комисията по правни въпроси да дадат яснота как ще третираме договора, който иначе прилича на всички договори, които сключваме за взаимна защита на инвестициите, но се отличава само с това, че е първият, който приемаме и ратифицираме, след като сме приели промените в Конституцията.
Затова, уважаеми господин председател, аз настоявам да поканим вносителя и ако е необходимо, да отложим тази точка, докато се изясни еднозначно този въпрос, който мисля, че по никакъв начин не е маловажен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Аз разбирам това като изказване и като предложение за процедура. Благодаря Ви.
Има ли народен представител, който да внесе яснота по този въпрос, макар че Конституцията се тълкува само от Конституционния съд?
Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам просто да потвърдя думите на господин Папаризов за това, което каза – изложено в комисията, но освен всичко друго, искам да поясня, че вносителят пое задължението до представяне на тази ратификация в пленарната зала, да бъде изяснен поставеният от господин Папаризов въпрос.
Вярно е, че за мнозина това изглежда като елемент, който е твърде отдалечен, но неяснотите действително идват от факта, че това е първият договор, подписан по една и съща схема със страни, различни от страните в Европейския съюз, които досега почти механично ратифицирахме и създава една нова ситуация за работа в Народното събрание – още повече това, което подчерта господин Папаризов, че в дадения случай с измененията, които направихме в Конституцията, ако се възприеме фактът, че това е договор с трета страна, което се отнася и по отношение на земята, ние трябва да получим съвършено друго мнозинство за утвърждаване и ратифициране на този договор в пленарната зала.
Затова аз също предлагам да отложим разглеждането на въпроса с ратифицирането на Спогодбата с Азербайджан, не заради това, че тя е слаба или по някакъв начин нанася ущърб на българската държава – напротив, а за да можем да не влезем в един правен капан, по който вносителите нямат яснота или не са изложили становище. Примерно, да попаднем в ситуацията да ратифицираме нещо с обикновено мнозинство, а за това нещо да се изисква квалифицирано мнозинство в залата.
Предвид отсъствието на вносителя, уважаеми господин председателю, аз поддържам предложението на господин Папаризов да отложим тази точка в дневния ред, докато не получим становище по повдигнатите и в Комисията по икономическата политика въпросите, свързани с новите изменения в нашата Конституция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Нихризов.
Има ли други изказвания? Не виждам.
В такъв случай ще подложа на гласуване процедурното предложение на народния представител Атанас Папаризов да се отложи точката, като припомням аргумента, изложен от трибуната, че вносителят е поел ангажимент да представи своето становище пред народните представители при ратификацията на това споразумение, на тази спогодба.
Моля, гласувайте процедурното предложение за отлагане.
Гласували 135 народни представители: за 94, против 40, въздържал се 1.
Приема се предложението – отлагаме точката.

Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ ПРОТОКОЛ КЪМ ЕВРОПЕЙСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА АСОЦИИРАНЕ МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ И ТЕХНИТЕ ДЪРЖАВИ-ЧЛЕНКИ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ОТ ДРУГА СТРАНА, ОТНОСНО УДЪЛЖАВАНЕ НА СРОКА, ПРЕДВИДЕН В ЧЛ. 9, АЛ. 4 НА ПРОТОКОЛ 2 КЪМ ЕВРОПЕЙСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ, С ИЗМЕНЕНИЯТА КЪМ НЕГО.
Имаме становище на Комисията по икономическата политика.
Господин Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател.

“СТАНОВИЩЕ
по Законопроект № 502-02-13/8.03.2005 г.
за ратифициране на Допълнителния протокол към
Европейското споразумение за асоцииране между
Европейските общности и техните държави-членки,
от една страна, и Република България, от друга страна,
относно удължаване на срока, предвиден в чл. 9, ал. 4 на
Протокол 2 към Европейското споразумение с измененията
към него, внесен от Министерския съвет

На заседанието, проведено на 16 март 2005 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Република България, от друга страна, относно удължаване на срока, предвиден в чл. 9, ал. 4 на Протокол 2 към Европейското споразумение с измененията в него.
Представеният Допълнителен протокол е подписан на 21 ноември 2002 г. в Брюксел. В съответствие с него срокът, в който Република България може по изключение да предоставя държавна помощ за целите на преструктурирането на стоманодобива, се удължава с допълнителен период от 8 години, считано от 1 януари 1998 г., или до датата на присъединяването на България към Европейския съюз, което от двете събития настъпи по-рано. Това удължаване е поставено в зависимост от представянето на Европейската комисия на програма за преструктуриране на стоманодобивната индустрия и бизнес плановете на получилите държавна помощ стоманодобивни предприятия.
С разпоредбите на членове 2 и 3 от Допълнителния протокол се поставя изискването националното ведомство за наблюдение на държавните помощи – Комисията за защита на конкуренцията, да оцени и съгласува програмата за преструктуриране на стоманодобива и бизнес плановете на предприятия, както и да следи за тяхното изпълнение.
В съответствие с извършените промени в българското законодателство относно разпределението на функциите между прилагащите институции се наложи членове 2 и 3 от Допълнителния протокол да бъдат изменени, като направените в тях препратки се адаптират към съответните институции в България, както следва:
1. В разпоредбата на чл. 2 – програмата за преструктуриране и бизнес плановете, отговарящи на изискванията, посочени в чл. 9, ал. 4 на Протокол 2 към ЕСА, да бъдат оценени и съгласувани от Комисията за защита на конкуренцията.
2. В разпоредбата на чл. 3 – изпълнението на програмата за преструктуриране и бизнес плановете от страна на Република България редовно да се следи от Министерството на финансите.
Допълнителният протокол се прилага временно от датата на подписването му и в изпълнение на договореностите, заложени в него. Беше изготвен проект на Национална програма за преструктуриране и развитие на стоманодобивната индустрия в Република България до 2007 г. В обхвата на програмата са включени трите основни структуроопределящи стоманодобивни дружества в България: “Кремиковци” АД, “Стомана индъстри” АД и “Промет стил” АД. Програмата се състои от две части: Състояние и развитие на българската стоманодобивна индустрия и Индивидуален бизнес план на “Кремиковци” АД – предприятието-бенефициент на държавна помощ.
Националната програма за преструктуриране и развитие на стоманодобивната индустрия в Република България до 2007 г. е одобрена от Министерския съвет с Решение № 215 от 2004 г. Тази програма е одобрена от Съвета на Европейския съюз с Решение от 18 октомври 2004 г. Първият доклад за хода на изпълнението на националната програма е представен на Европейската комисия в края на месец октомври 2004 г.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Република България, от друга страна, относно удължаване на срока, предвиден в чл. 9, ал. 4 на Протокол 2 към Европейското споразумение с измененията в него, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще бъда много кратък – естествено, че ще подкрепя протокола, защото той е основание за всичко това, което вече сме гледали неведнъж в парламента – преструктурирането и осъществяването на инвестиции предимно в “Кремиковци” АД. Вие си спомняте обаче, че когато приехме по принцип тази програма, която чак сега може да влезе в сила, ние настояхме пред правителството да ни информира в тримесечен срок за това като собственик в “Кремиковци” какво е направило програмата най-накрая да започне да се изпълнява. Още повече, че тя на практика предоговаря задълженията, приети още в приватизационния договор. Подкрепяйки проекта за ратифициране, искам още веднъж да напомня, че има срокове, приети от парламента, които задължават правителството и министърът на икономика да ни информират за реалното състояние на “Кремиковци”, за предприетите мерки за преструктуриране и инвестиции в това предприятие. Освен това има един Комитет за мониторинг, оглавяван от министъра на финансите, и е редно да чуем и него какво е направила държавата досега, за да може вече на основа на този протокол, който чак сега приемаме, действително “Кремиковци” да се превърне в едно жизнеспособно предприятие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Има ли други изказвания? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за ратифициране на Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Република България, от друга страна, относно удължаване на срока, предвиден в чл. 9, ал. 4 на Протокол 2 към Европейското споразумение с измененията в него.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, имам предложение този законопроект да бъде приет на това заседание и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Противно процедурно предложение? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението законопроектът да бъде приет и на второ четене в това заседание.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Това процедурно предложение се приема.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:
“ЗАКОН
за ратифициране на Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република България, от друга страна, относно удължаване на срока, предвиден в чл. 9 (4) на Протокол № 2 към Европейското споразумение с измененията в него

Член единствен. Ратифицира Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република България, от друга страна, относно удължаване на срока, предвиден в чл. 9 (4) на Протокол № 2 към Европейското споразумение, подписан на 21 ноември 2002 г. в Брюксел, с измененията, приети с Решение № 1/2004 на Съвета по асоцииране Европейски съюз – България от 28 септември 2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
Подлагам на второ гласуване Законопроекта за ратифициране на Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република България, от друга страна, относно удължаване на срока, предвиден в чл. 9 (4) на Протокол № 2 към Европейското споразумение с измененията в него.
Гласували 98 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 2.
Законът е приет и на второ четене.
С това мисля да приключим за днес.
Ще направя няколко съобщения:
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 30 март 2005 г., сряда, от 17,00 ч. в зала № 130 на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1.
На 30 март 2005 г., сряда, от 14,30 ч. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведе редовно заседание в зала № 232 на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1.
На 30 март 2005 г., сряда, от 16,30 ч. в зала № 126 на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1 и на 31 март 2005 г., четвъртък, от 16,30 ч. в зала № 356 на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1 ще се проведат заседания на Комисията по правни въпроси.
Комисията по жалбите и петициите на гражданите ще проведе редовно заседание на 30 март 2005 г., сряда, от 14,30 ч. в зала 356 в сградата на Народното събрание на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1.
Следващото заседание е утре, четвъртък, 31 март 2005 г. от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,58 ч.)

Председател:
Борислав Великов

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Асен Агов

Юнал Лютфи

Секретари:
Силвия Нейчева

Несрин Узун