Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Любен Корнезов и Асен Агов
Секретари: Силвия Нейчева и Наим Наим

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Ако няма предварителни въпроси, днес, 30 април 2004 г., продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ - продължение.
На второ четене са приети заглавието, параграфи от 1 до 8, от 10 до 15 по номерацията на комисията. Отложени са параграфи 9 и 16.
Господин Дурмишев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
По § 15 е направено едно предложение от народния представител Георги Панев, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15 и на основание чл. 50, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове предлага § 15 да се раздели на два параграфа - § 17 и § 18 със следната окончателна редакция:
"§ 17. Член 26а се изменя така:
"Чл. 26а. (1) Департаментът е основно звено на висшето училище за осигуряване на обучение по една или повече дисциплини, които не съставляват специалност. Департаментът има най-малко 14-членен академичен състав на основен трудов договор.
(2) Структурата на департамента, конституирането и функциите на неговите органи за управление се определят от правилника за дейността на висшето училище.”
§ 18. Член 26б се изменя така:
"Чл. 26б. (1) Институтът е основно звено на висшето училище, което обединява академичен състав за извършване на дългосрочна научноизследователска дейност.
(2) Структурата на института, конституирането и функциите на неговите органи за управление се определят от академичния съвет на висшето училище."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Имате думата по тези текстове. Възражения по тях? Не виждам желаещи.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване новите параграфи 17 и 18 в редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 144, против няма, въздържали се 2.
Приети са тези параграфи.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: По § 16 има направени четири предложения.
Първото е на народния представител Иван Иванов. Комисията подкрепя предложението по т. 1, а по т. 2 народният представител е оттеглил своето предложение.
Предложение на народния представител Милена Паунова и група народни представители, което е подкрепено по принцип от комисията.
Народният представител Георги Панев е оттеглил своето предложение.
Има предложение от народния представител Лютви Местан. Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не подкрепя предложението по т. 2, която гласи:
"В чл. 26в ал. 4 да се измени и придобие следната редакция:
"(4) Филиал, който отговаря на изискванията на чл. 26 или чл. 26г, може да бъде преобразуван съответно във факултет или колеж, както и да включва в състава си факултети и/или колежи."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 16 и предлага следната окончателна редакция за § 16, който става § 19:
"§ 19. В чл. 26в се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Филиалът е териториално изнесена структура на висшето училище, която се създава в райони, където липсва съответна университетска структура, за да се удовлетворят потребности от обучение в определени професионални направления. Обучението се извършва само в направления, за които висшето училище е акредитирано."
2. Създава се нова ал. 2:
"(2) Филиалът има най-малко 10-членен академичен състав на основен трудов договор, като хабилитираните лица към висшето училище четат за всяка специалност не по-малко от 70 на сто от лекционните курсове."
3. Досегашните алинеи 2 и 3 стават съответно алинеи 3 и 4.
4. Досегашната ал. 4 се отменя."



ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дурмишев.
Имате думата, господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, предложението ми по този параграф цели да узакони едно вече съществуващо положение с филиалите.
Аз съм наясно със съображенията, поради които Комисията по образованието и науката отхвърли това предложение. Мотивът беше, че видите ли, с този текст ще се отвори прекалено широко възможността да се роят филиали и други изнесени форми на обучение.
Определено считам, че тези страхове са неоснователни, защото в предложението на комисията се дава едно определение за филиал с едно изключително минимализирано изискване – да има 10-членен академичен състав, от които хабилитираните лица да четат 70% от лекционните курсове. Няма нищо по-лесно постижимо от 10-членен академичен състав. Докато моето предложение урежда постигането на правен статут, за което е необходимо да са налице значително по-тежки изисквания. Всъщност, и това се казва – филиал, който отговаря на изискванията на чл. 26, например, на изискването за факултет, да може да се преобразува във факултет. Изискванията за факултет са много по-тежки, отколкото за филиал. За факултет е необходим 40-членен академичен състав, от които – вижте текста колко на брой трябва да бъдат хабилитираните преподаватели. Освен това има редица филиали, които вече включват в структурата си факултети или колежи. Например, филиалът на Техническия университет в Пловдив. Ако не се приеме един подобен текст, те биха имали проблем с акредитацията си утре и вдругиден.
Филиалът в Пловдив включва в структурата си факултети, защото всички включени в структурата му факултети отговарят на изискванията на този закон за това що е факултет и след като вече дадохме определение, че филиалът е териториално изнесена структура в населено място, в което няма съответна университетска структура, става ясно, че това е университетът-майка в населено място, в което няма друга съответна университетска структура. И защо да не е възможно този филиал, който всъщност е университетът, да може да включва в състава си факултети и колежи?
Ако вие считате, че това се подразбира от само себе си разбирам и аз ще оттегля предложението си, но не личи от окончателния текст на комисията, че ние официално казваме: да, филиалите могат да включат в структурата си факултети или колежи, както и да се преобразуват в такива.
Допълнителна гаранция, че не може да има злоупотреба е фактът, че не е възможно възникване на филиал без акт минимум на Министерския съвет, а оттук нататък, ако той ще предлага обучение в професионални направления от регулираните професии, той даже ще възниква с акт на Народното събрание. Тогава къде са ни страховете и защо да не се подкрепи това предложение?
Независимо от мнението на комисията аз поддържам предложението си и ви моля да го подкрепите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
Господин Иванов, заповядайте, имате думата.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По този параграф аз също имах две предложения и както коректно прочете председателят на комисията проф. Дурмишев – едното беше прието, а другото го оттеглих.
Считам, че другото по същество се съдържа в предложението, което прави господин Лютви Местан. Това, което всъщност се цели с неговото предложение, е от една страна да се даде възможност за развитие на филиалите като такива, защото ако те при своето откриване отговарят на едни минимални изисквания за 10-членен академичен състав, то след това в ал. 4, както той предлага, се заявява, че могат да бъдат преобразувани във факултет или колеж, но безспорно е казаното и от него, че за това е необходимо да изпълнят високите изисквания, които със закона и гласувани от нас текстове се предявяват към тези две образователни институции – филиала и колежа. Още повече, че по разкриването на филиал или колеж се произнася изпълнителната власт, а по отношение на колежа – включително и Народното събрание.
Заедно с това, ако ние имаме предвид развитието на териториално изнесени звена, можем да стигнем действително до хипотеза, която има своята реалност в Пловдив и това е филиалът на Техническия университет в София – една структура, която съдържа три факултета.
Поставям си въпрос – на кого ще навреди, ако тези три факултета вместо да бъдат, бих казал, дистанционно управлявани, се обединят в един филиал и да дадат една хомогенна структура? И по тази причина предложението да се допусне филиалът да включва в състава си факултети или колежи, защото има и на други места, където пък има възможността това да стане и с колежите, за мен е една добра възможност.
Не зная, може би проф. Велев ще изтъкне някакви аргументи, ако реши да подкрепи предложението на комисията, но считам, че предложението, което прави господин Местан и което аз направих под друга форма и го оттеглих в полза на неговото предложение, е твърде удачно. Предлагам, уважаеми колеги, имайки предвид, че този текст по никакъв начин нито снижава изискванията, а по-скоро ще позволи развитие на филиалите в съответствие с гласуваните норми и по-доброто им управление тогава, когато те са се разраснали, аз ви предлагам да подкрепите този текст, внесен от господин Местан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли други народни представители, които искат да вземат отношение? Не виждам.
Искам да помоля заместник-министър Велев да представи виждането на министерството по този въпрос.
Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАМЕН ВЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми депутати! Не искам да се противопоставям на предложението на народния представител Лютви Местан.
Искам само да кажа, че този въпрос се обсъждаше в комисията и текстът, който се предлага, аз отново ще го прочета: “Филиалът е териториално изнесена структура на висшето училище, която се създава в райони, където липсва съответна университетска структура, за да се удовлетворят потребности от обучение в определени професионални направления” и завършва: “обучението се извършва само в направления, за които висшето училище е акредитирано”.
Никъде не е казано, че тази изнесена структура не може да бъде колеж или факултет, стига да отговаря на условията по чл. 26 и чл. 26а. Тоест, предполага се не явно, че този текст включва предложението на господин Местан.
Друг е въпросът, ако сметнете, че трябва да бъде казано явно. Смятам, че можете да го направите. Ние по принцип не сме против предложението, но сметнахме, че то присъства в структура, но тази структура може да бъде основно звено. Основно звено е факултет, колеж. Може да е група основни звена, както Пловдив.
Това е нашето виждане, за да не включим предложението на господин Местан. По принцип обаче то не противоречи на идеята на предложения текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Заповядайте, господин Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги! Смятам, че не е необходимо да се обременява текстът на закона с излишни текстове. Тази дефиниция на филиал позволява на филиалите да се развиват и да създават факултети, тъй като те са териториално изнесени структури.
Повтарям господин заместник-министъра в качеството си на народен представител и член на Комисията по образованието и науката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Панев.
Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението на народния представител Лютви Местан в неподкрепената част от неговото предложение – по т. 2.
Моля, гласувайте неговото предолжение.
Гласували 139 народни представители: за 37, против 57, въздържали се 45.
Предложението на господин Лютви Местан не се приема от пленарната зала.
Преминаваме към гласуване на текста на комисията по този параграф.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 120, против 2, въздържали се 3.
Текстът на комисията се приема.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: По § 17 има направени две предложения.
Първото предложение е на народния представител Георги Божинов, което не е подкрепено от комисията и което гласи:
“В чл. 26г, ал. 1 накрая на текста се добавя изречението: “Академичният състав на колежа се състои най-малко от 10 члена”.”
Второто предложение е на народния представител Георги Панев, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 17 и предлага следната окончателна редакция на параграфа, който става § 20:
“§ 20. В чл. 26г ал. 1 се изменя така:
“(1) Колежът е основно звено на висшето училище, което има академичен състав на основен трудов договор, който по всяка специалност провежда не по-малко от половината от аудиторните и практическите занятия. Хабилитираните лица на основен трудов договор четат за всяка специалност не по-малко от 50 на сто от лекционните курсове.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По този текст, уважаеми народни представители, има ли желаещи да се изкажат? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Божинов, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте неговото предложение.
Гласували 100 народни представители: за 36, против 56, въздържали се 2.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване текста в окончателната редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 111, против 1, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: По § 18 има направени две предложения.
Предложението на народния представител Иван Иванов по т. 1 е подкрепено. Народният представител е оттеглил своето предложение по т. 2 и 3.
Има предложение на народния представител Снежана Гроздилова и група народни представители, което е оттеглено.
Има и предложение на народния представител Георги Панев, който предлага т. 1 и 2 да отпаднат.
Комисията подкрепя предложението за отпадане на т. 1, а народният представител е оттеглил предложението си за отпадане на т. 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 18 и предлага следната окончателна редакция на параграфа, който става § 21:
“§ 21. В чл. 26д се правят следните изменения:
1. Алинея 3 се отменя.
2. В ал. 4 думите “въз основа на конкурс по документи” се заличават, а след думите “основното звено” се добавя “и/или на филиала”.
3. Създава се ал. 6:
“(6) Изискването по ал. 1 за броя на членовете на академичния състав не се прилага за катедрите във висшите училища по чл. 17, ал. 3 и 4, които провеждат обучение в областта на висшето образование “Изкуства”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По този текст има ли желаещи да се изкажат?
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, мисля, че така, както текстът е гласуван от комисията, не се докладва коректно. В комисията разискванията бяха не само за специализираните училища по изкуствата, а за всички катедри и факултети, в които се провежда обучение по специалностите от направление осем, т.е. този текст следва да се отнася например и за Пловдивския университет, където има катедра по музика, а може би факултет. Спрямо тези катедри и факултети не следва да се предявяват завишените количествени изисквания за катедра и факултет въобще, защото ако приемем подобно предложение, това означава да не могат да се сформират катедри и факултети по специалностите от направление осем, поради простата причина например, че по керамика е възможно да бъдат приети за целия курс не повече от 7-8 студента. Ние ще искаме да има седем преподаватели по тази специалност, за да могат да се организират в катедра. Мисля, че по време на разискванията в комисията стана достатъчно ясно, защото разбрах, че във връзка с обсъждането на предишната норма се придържаме стриктно към волята на комисията.
Не бих искал сега да се стигне до необходимостта да отворим стенограмата. От нея ще стане ясно, че ние имаме предвид всички катедри и факултети, независимо в кое висше училище са, които провеждат обучение от направление “Изкуства”.
Този текст е неприложим за катедрите и факултетите, в които се провежда обучение по специалностите от направление 8 "Изкуство". Неприложим е текстът, поради което предлагам редакцията да бъде следната:
"(6) Изискванията по ал. 1 за броя на членовете на академичния състав не се прилага за катедрите и факултетите" – текстът "във висшите училища по чл. 17, ал. 3 и 4" отпада и продължава след "факултетите" – "които провеждат обучение в областта на висшето образование "Изкуства."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз Ви благодаря, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): За да не правя второ изказване, искам да поясня, че това е текстът, който се отнася за катедрите. Тоест, тук говорим само за катедрите. Аналогично е предложението ми и за текста, който урежда статута и на факултетите в § 16. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Георги Панев, заповядайте. Тъй като тук материята е деликатна, трябва да стане ясно на народните представители, за да знаят как да гласуват.
Заповядайте, господин Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! С две думи: остава старият текст в закона, според който катедрите трябва да имат минимум седем души академичен състав.
Взимам думата, за да поясня основанията за това. Старият текст е плод на едно сериозно проучване във всички висши училища. Тогава, навремето, помолихме висшите училища да изпратят сведения за състава на своите катедри по брой лица. Видя се, че 7 е някак си оптималната бройка в минимума, оптималният минимум, бих казал, според който катедрата би могла, така да се каже, да живее, да осъществява вътре в себе си научни контакти, научен живот, развитие и пр.
Неразумно е да се мисли, че група от 3-4 души, начело с ръководител на катедра, може да осъществи самостоятелен организационен живот, в смисъл на преподавателска и научна работа. В крайна сметка атмосферата – изследователска и научна – в едно висше училище е може би най-важното нещо. Тя не може да бъде създадена от 2-3 души в една катедра.
Това бяха основанията. Мисля, че те бяха приети съвсем добре, имаше консенсус по въпроса.
Ето така стоят нещата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Панев.
След малко ще дам думата и на господин заместник-министъра. Даже и той да не я иска, аз пак ще му я дам, защото е важно да се изясни становището на министерството.
Има ли други желаещи отляво, в средата, отдясно? Не виждам.
Господин заместник-министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАМЕН ВЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Тук всъщност искам да защитя както общото становище на господин Панев, така и частното на господин Местан.
Действително практиката показва, че по принцип катедра под 7 души не създава благоприятни условия за развитие на научни изследвания в една катедра, тъй като няма достатъчно критична маса за провеждане на задълбочени обсъждания по въпросите, касаещи научната работа на катедрата.
Но изкуствата са малко встрани от това нещо. Те са доста по-индивидуализирани. Всъщност разумно е спрямо тях тази норма да не се прилага. Така че по този начин аз защитавам предложението на комисията.
Аз ще защитя и предложението на господин Местан, защото, след като Националната агенция по оценяване и акредитация е взела решение да възложи на определено висше училище да извършва обучение по професионална област 8, а това е областта на изкуствата, не би трябвало оттук нататък ние да провеждаме някакво разделение между специализирани висши училища по изкуствата и други висши училища, например университети. Най-често в университетите се създават подобни структури, подобни звена.
В този смисъл напълно подкрепям допълнението по чл. 17, да отпадне както за факултет, така и за катедра. Просто трябва да поставяме висшите училища в равнопоставено положение.
Веднага искам да ви кажа, въпреки че не е тема на днешния дебат, че има стремеж у някои висши училища да придобиват особен статут. Казвам ви, че министерството ще бъде против това нещо. Те трябва да са равнопоставени, когато агенцията им дава равни права.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Велев.
Има ли други желаещи народни представители за изказване? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Първо ще подложа на гласуване ал. 6 в редакцията на господин Лютви Местан, където към катедрите се прибавят и факултетите.
Господин Местан, заповядайте, за да изясним точно нещата, да знаем точно какво и как гласуваме.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател! Благодаря Ви за предоставената възможност да внеса уточнение.
Аз направих изказване по принцип и за катедрите, и за факултетите. Но тук ние обсъждаме всъщност конкретен текст, който се отнася до катедрите. Предложението ми е в текста, който ни се предлага от комисията за ал. 6, да отпаднат думите "във висшите училища по чл. 17, ал. 3 и 4". Само този израз да отпадне от предложението на комисията, с което вече взимаме за критерий не вида училище, а специалността и професионалното направление, по което се провежда обучението в една катедра или факултет.
Това е моето предложение – да отпадне изразът "във висшите училища по чл. 17, ал. 3 и 4".
И така, този текст ще се отнася за всички катедри, в които се провежда обучение по професионално направление 8 – "Изкуства".
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз Ви благодаря. Това ме облекчава чувствително. Всъщност предложението е за отпадане в ал. 6 на думите "във висшите училища по чл. 17, ал. 3 и 4".
Моля, гласувайте предложението на народния представител Лютви Местан.
Гласували 118 народни представители: за 96, против 21, въздържал се 1.
Това предложение е прието.
Сега подлагам на гласуване целия текст по този параграф в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 97, против 4, въздържали се няма.
Приет е този параграф.
Заповядайте, господин Дурмишев.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
По § 19 има три предложения.
Предложението на народния представител Снежана Гроздилова и група народни представители е оттеглено.
Предложението на народния представител Георги Панев е подкрепено, както и предложението на народните представители Огнян Сапарев, Стойко Танков и Атанаска Тенева.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 19.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 19, който става § 22:
“§ 22. В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст на чл. 29 става ал. 1 и в нея се създава т. 7:
“7. се представлява от неговия председател.”
2. Създава се ал. 2:
“(2) Председателят на общото събрание сключва с избрания ректор договор по чл. 107 от Кодекса на труда.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по този текст? Не виждам.
Моля, гласувайте текста в редакция на комисията.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: За § 20 има направени три предложения.
Първото предложение, на народния представител Георги Божинов, не е подкрепено от комисията за т. 1, а е подкрепено по т. 2.
“В чл. 30, ал. 1, т. 11 в началото се изменя така:
“11. по доклад на контролния съвет ежегодно…”.
Има предложение на народния представител Снежана Гроздилова и група народни представители, което е оттеглено по точки 1, 3 и 4.
Комисията подкрепя предложението по т. 2.
Има и предложение на народния представител Георги Панев, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 20 и предлага следната окончателна редакция на параграфа, който става § 23:
“§ 23. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 15 накрая се добавя “и осъществява контрол по нейното прилагане и усъвършенстване”.
2. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Хабилитираните лица в академичния съвет са не по-малко от 70 на сто от наличния състав, а представителите на студентите и докторантите – до 15 на сто от състава на академичния съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Танков.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, имам предложение по чл. 30, ал. 3, където мисля, че предложението на вносителя е по-коректно, що се отнася до броя на студентите и докторантите. Така, както е предложила комисията – до 15 на сто от академичния съвет, означава, че може да няма и нито един представител. И аз предлагам вместо “до 15 на сто” да приемем предложението на вносителя, което е “не по-малко от 15 на сто от състава на академичния съвет”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Всъщност Вие подкрепяте предложението на вносителя.
Заповядайте, госпожо Калканова, имате думата.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз също бих искала да направя предложение в подкрепа на текста на вносителя. Ние много разисквахме в комисията тези предложения и аз също както колегата Танков, защитавам мнението на тези, които смятат, че законът трябва да гарантира възможността за изпълнение на този ангажимент, а именно в академичния съвет да има наистина представителство на студентите и на докторантите. “До 15%”, както е текстът на комисията, наистина предполага известни съмнения. Като се направи сметка, може да се окаже, че и един човек удовлетворява тези до 15%.
Затова в името на ангажимента към младите хора да имат по-голяма представителност в академичния съвет, наистина гарантирано от закона, аз подкрепям текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
На мен не ми е работа да коментирам от това място, но това означава, че асистентите винаги трябва да бъдат по-малко от студентите в академичния съвет.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Този въпрос беше твърде дълго дискутиран в Комисията по образованието и науката. Аз разбирам, че така записан, текстът дава две възможности. Едната е, че хабилитираните лица могат практически да запълнят академичния съвет, а, от друга страна, че студентите действително могат да бъдат представени и само с един човек, защото, когато се каже “до 15%”, може и да е само 1%. Изключвам възможността да няма представител въобще, защото по същество е фиксирана група на студентите и докторантите.
В същото време обаче, ако ние запишем “не по-малко от 15 на сто от състава на академичния съвет”, ние ще позволим на някои кандидати за ректор съвсем популистки в своите програми преди изборите за ректор да заиграят със студентите, казвайки им, че в съответствие със закона те могат да изземат и тази част от състава на академичния съвет, която се полага на нехабилитирания състав, който също трябва да бъде представен.
По тази причина и търсейки все пак едно разумно решение – аз поначало не одобрявам, когато някои текстове на закона дават широки възможности, - моето предложение е от ал. 3 да отпадне думата “до” и тогава ал. 3 във втората си част ще бъде следната: “Представителите на студентите и докторантите - 15 на сто от състава на академичния съвет”. По такъв начин ние нито ще позволим техният брой да се сведе до един представител, нито пък ще позволим да достигне до 30% и заедно с хабилитираните лица да бъде отказан реално достъп на нехабилитирани преподаватели до академичния съвет. Считам, че това предложение се явява по определен начин добър баланс между това, което е предложено от вносителя, и това, което предлага комисията. Затова ви моля да го подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте, господин Сапарев.
ОГНЯН САПАРЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В зората на демокрацията имаше едни наивни представи за демокрация, някои от тях, слава Богу, се изживяха. Този текст е остатък от онова време. Наивната представа, че колкото повече студенти има в един академичен съвет, толкова по-демократичен става той. Между интересите на преподавателите, които са ангажирани в по-голяма степен към интересите на университета, и интересите на студентите, които трябва да си вземат изпитите и да си отидат, има известна разлика. Не отричам необходимостта от присъствие на студенти в академичния съвет, но колкото по-голям е техният брой, толкова това е по-лошо за функционирането на академичния съвет. Тези от вас, които имат представа как функционират подобни съвети, знаят, че, първо, те отсъстват много, второ, има текучество и, трето, се създават трудности именно в работата на академичния съвет.
Така че много ви моля, нека не отъждествяваме броя на студентите в академичния съвет с неговата демократичност. Това няма нищо общо. И всеки един от тук присъстващите, а има хора, които са били на подобни места, може да потвърди този факт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Сапарев.
Не виждам народни представители, които да искат думата.
Бих помолил проф. Велев да изрази своето становище по въпроса.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАМЕН ВЕЛЕВ: Благодаря, господин председателю.
Взимам отношение по въпроса, който практически съм решавал в продължение на 10 години като ректор на Химико-технологичния университет. Искам да не се съглася с моя приятел народния представител Огнян Спарев, че студентите нямат отношение към дейността на висшето училище. Поне в нашия академичен съвет, макар и рядко, когато студентите са взимали отношение, то почти винаги е било подкрепяно от академичния съвет. Тоест по въпроси, които се отнасят до техния интерес и който съвпада в редица случаи с интереса и на висшето училище, те са играли изключително позитивна роля.
Освен това аз съм член на Бюрото на Съвета на Европа по висше образование. В последните години се акцентира много върху все по-широкото участие на студентите в работата на университетите. И в този смисъл искам да подкрепя предложението на народния представител Иван Иванов да няма “до”, да няма “не по-малко”, а да бъде записано 15%. Това създава баланс, то дава възможност и асистентите да бъдат представени в академичния съвет, защото в противен случай би могло да се изключи тяхното участие за сметка на студентите, което също не е особено здравословно.
Моят апел е да подкрепим предложението на народния представител Иван Иванов и да бъде казано 15%. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, вземам думата, за да подкрепя предложението на колегата Иван Иванов. Считам, че то е най-удачното, защото в противен случай бихме отишли до една друга крайност. А аз бих призовал да видим все пак за какво става въпрос. Не става въпрос за общото събрание на висшето училище, а става въпрос за академичния съвет на висшето училище. Естествено сериозни са съображенията на колегата от БСП, участието на студентите е част от демократизирането на процеса на взимане на решения, но ми се струва, че в предложението на колегата Иван Иванов се съдържа така необходимият баланс в подхода, защитава се интересът на студентите, и то без възможност някой по свое усмотрение по силата на априори съществуващо мнозинство на хабилитираните лица в този академичен съвет да може да решава те дали да се представляват от един, двама, трима или четирима. Така вече ще се знае колко ще са те и съответно остават още 15% от общия състав на академичния съвет за нехабилитираните преподаватели.
Подкрепям предложението на колегата Иванов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Това действително е един разумен диагонал между двете точки.
Не виждам други желаещи.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ, от място): Аз оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Уважаеми народни представители, започваме гласуването по този текст. Първо е предложението на народния представител Георги Божинов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте предложението на господин Божинов.
Гласували 81 народни представители: за 7, против 55, въздържали се 19.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов за отпадане на частицата “до” в ал. 3.
Моля, гласувайте предложението на господин Иванов.
Гласували 90 народни представители: за 77, против 8, въздържали се 5.
Предложението се приема.
Гласуваме окончателния текст на целия параграф в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: В § 21 има направени две предложения.
Предложението на народния представител Георги Божинов не е подкрепено от комисията и то гласи:
“В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) За ректор, декан и директор на филиал, департамент или колеж се избират хабилитирани лица, ненавършили 65-годишна възраст, които след избора заемат длъжността по основен трудов договор с висшето училище.”
2. В ал. 3 първото изречение се изменя така:
“Мандатът на лицата по ал. 2 се прекратява предсрочно в случаите по чл. 35.”
Има направено предложение от народния представител Кемал Еюп - § 21 да отпадне – което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 24:
“§ 24. В чл. 31, ал. 3, изречение първо се изменя така:
“Мандатът на лицата по ал. 2 се прекратява предсрочно в случаите по чл. 35 и при навършване на 65-годишна възраст.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дурмишев.
Имате думата, уважаеми народни представители. Не виждам желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Първото предложение е на народния представител Георги Божинов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Георги Божинов.
Гласували 76 народни представители: за 14, против 50, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Кемал Еюп за отпадане на § 21, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте предложението на господин Еюп.
Гласували 75 народни представители: за 1, против 59, въздържали се 15.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване подкрепения от комисията текст на вносителя за § 24.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Параграф 24 се приема единодушно.

ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: По § 22 има направени две предложения.
Има предложение на народния представител Иван Иванов, което не е подкрепено от комисията. То гласи:
“В чл. 32, т. 7 думите “основни звена” се заменят с “всяко от звената”.”
Предложението на народния представител Снежана Гроздилова и група народни представители е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 22 и предлага следната окончателна редакция на § 22, който става § 25:
“§ 25. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст на чл. 32 става ал. 1 и в нея:
а) Точка 5 се изменя така:
“5. подготвя и предлага за приемане от академичния съвет финансовия и академичния годишен отчет на висшето училище, както и резултатите от функционирането на вътрешната система за оценяване и поддържане качеството на обучението; отчетите се публикуват в тримесечен срок от приемането им;”
б) Точка 7 се изменя така:
“7. при необходимост може да свиква органите за управление на основните звена и филиалите на висшето училище;”
2. Създава се ал. 2:
“(2) След изтичане на срока по чл. 24, ал. 4 и в случаите по чл. 31, ал. 2 и 3, ректорът не представлява висшето училище и не може да упражнява правомощията по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този текст има ли желаещи?
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз всъщност имам един въпрос към заместник-министър Велев: считате ли, че изразът “академичен годишен доклад на висшето училище” е коректен?
Питам Ви, защото това е нещо твърде важно. Годишният доклад ли е академичен, тоест, академичен се явява някакво определение на годишния доклад, или докладът е за академическите дейности на висшето училище? Ако говорим за второто, този израз категорично не е коректен. Защото в случая се явява определение на годишния отчет, тоест, че той е академичен. Доклад за академическите дейности на висшето училище ли говорим или че годишният отчет е издържан в академичен стил? Защото с този текст казваме второто – че е издържан в академичен стил. Но в академичен стил може да бъде издържан и докладът за финансовите дейности на висшето училище. В академичен стил са изказванията на господин Станимир Илчев и така нататък.
Затова ще Ви моля да вземете отношение, ако става въпрос за доклада за академическите дейности, а това трябва да бъде разписано ясно, защото все пак правим закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Местан. Напълно споделям Вашата позиция.
Аз смятам, че това може да стане по реда на редакционните поправки, които задължително трябва да се приложат в случая. Просто това е очевидно за мен.
Господин Иван Иванов има думата.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз имам предложение, което не е подкрепено от комисията, но основната ми идея, която съм заложил с това предложение, всъщност е отчетена в предложението на комисията. Тъй като бях инициаторът на това филиалите да бъдат изнесени от списъка на основните звена, защото те са самостоятелни териториално-изнесени структури, а досегашният текст даваше възможност на ректора при необходимост да свиква колективните органи за управление само на основните звена, при това изнасяне на филиалите от основните звена трябваше това допълнение да се осъществи и то е направено от комисията. Така че аз оттеглям моето предложение и моля да не го подлагате на гласуване.
Що се касае до изказването на господин Местан, действително звучи неясно така записания “академичен годишен отчет”.
Аз предлагам редакционна промяна в текста на т. 5 на чл. 32:
“5. подготвя и предлага за приемане от академичния съвет финансовия отчет и годишния отчет за дейността на висшето училище...”
Защото дейностите на висшите училища са научноизследователски, образователни, международна дейност, включително има и стопанска дейност в някои висши училища. Това би трябвало да бъде “годишен отчет за дейността”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
За реплика думата има госпожа Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Доцент Иванов, всъщност това ли е по-добрият вариант, защото така, както Вие предложихте, излиза, че трябва минимум два отчета да бъдат направени? Може би тук и проф. Велев ще вземе отношение каква е практиката – един отчет на висшето училище, в който се включва финансовият отчет, както и резултатите от функционирането на вътрешната система. Аз просто не знам каква е практиката, но смятам, че това е важно да се изясни, за да потърсим съответната редакция. Един общ отчет, който съдържа и финансовите резултати, или става въпрос за два различни отчета. Защото, ако са два различни отчета, съвсем друга редакция трябва да се направи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Калканова.
Бих помолил проф. Велев да внесе яснота по този въпрос – един или два да бъдат отчетите, за да се ориентира пленарната зала.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАМЕН ВЕЛЕВ: Благодаря, господин председател! Аз получавам доста отчети от висши училища в чужбина. Там действително се дава годишен отчет, който включва цялата дейност, включително и финансовата. Не можем да отделим финансите от отчета на университета, тъй като той е много показателен за дейността.
Отделно може да има финансов отчет, когато се приема бюджетът от академичния съвет, да се извади по-подробно финансовият отчет само за нуждите на вътрешната дискусия, когато се приемат финансите и бюджета на университета. Във всички случаи трябва да е годишен отчет и той да включва абсолютно всички дейности на университета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Нещата не станаха по-ясни как точно да редактираме текста.
Заповядайте, господин Дурмишев.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Това е дейността, която ректорът трябва да изпълнява. Предлагам т. 5 да се измени по следния начин:
“5. подготвя и предлага за приемане от академичния съвет годишния отчет на висшето училище, както и резултатите от функционирането на вътрешната система...”.
В годишния отчет влиза и финансовият отчет, влиза и отчетът за дейността на висшето училище – била тя преподавателска, научноизследователска и всякаква друга. Мисля, че това е смисълът на действащия закон и така би трябвало да продължи и в нашия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дурмишев.
Аз лично споделям тази редакция, която представи господин Дурмишев – “годишния отчет на висшето училище”. Ясно е, че той е за дейността, за какво друго да бъде?
Има ли други желаещи? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на този параграф в редакцията на комисията с редакционната корекция, предложена от проф. Дурмишев.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: По § 23 има направени шест предложения.
Предложението на народния представител Георги Божинов е подкрепено от комисията.
Предложението на народния представител Иван Иванов е оттеглено.
Предложението на народните представители Снежана Гроздилова и група народни представители е подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: То е еднакво с предложението на Георги Божинов, едно и също е.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Предложението на народния представител Георги Панев е подкрепено, на Лютви Местан, също е подкрепено.
Народният представител Димитър Камбуров е оттеглил своето предложение.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 23.
Комисията предлага § 23 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И правилно предлага. Благодаря.
Имате думата, уважаеми народни представители. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване подкрепеното предложение на народните представители Георги Божинов, Снежана Гроздилова, Георги Панев и Лютви Местан за отпадането на този параграф.
Гласували 91 народни представители: за 89, против 2, въздържали се няма.
Това предложение е прието.
Преминаваме към следващия текст.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
В § 24 има направени предложения от народния представител Георги Божинов. Комисията е подкрепила предложението по т. 1 за ал. 2, точки 1 и 3.
Комисията не подкрепя предложението по т. 1 за ал. 2, точки 3 и 4 и предложението за точки 2 и 3:
"1. да бъдат членове на академичния съвет на висшето училище;
3. да бъдат освободени от длъжност, освен в случаите на чл. 58, ал. 1, точки 2, 5 и 8;
4. да бъдат сменяни по време на мандата им, освен по собствено желание."
Предложението на народния представител Иван Иванов е оттеглено.
Предложението на народните представители Йордан Мирчев и Иван Иванов също е оттеглено.
Предложението на народните представители Снежана Гроздилова и група народни представители е оттеглено.
Предложението на народния представител Георги Панев е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 24 и предлага следната окончателна редакция на § 24, който става § 26:
"§ 26. В чл. 34 буква "а" се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Контролният съвет се състои от председател, заместник-председател и членове, от които един е представител на студентския съвет, а останалите са хабилитирани лица. Членовете на контролния съвет не могат:
1. да бъдат членове на академичния съвет на висшето училище;
2. да бъдат заместник-ректори, декани или директори на основни звена и филиали;"
2. В ал. 3, т. 1 след думите "висшето училище" се поставя запетая, а думите "и неговите основни звена" се заменят с "на неговите основни звена и/или филиали".
3. Създава се ал. 4:
"(4) Контролният съвет осъществява дейността си съгласно правилник, приет от общото събрание на висшето училище."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Божинов, Вие имате предложение, по което една част не се приема. Оттегляте Вашето предложение? Благодаря Ви.
Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване текста в окончателната редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 90, против 1, въздържали се няма.
Този текст се приема.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Направено е предложение от народния представител Петко Ганчев за създаване на § 24а, което е оттеглено.
Комисията предлага да се създаде нов § 27:
"§ 27. В чл. 36, буква "а", ал. 1 след думите "висшето училище" се поставя запетая, а думите "и на неговите основни звена" се заменят с "на неговите основни звена и/или филиали"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този текст има ли желаещи? Не виждам.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Направено е предложение от народния представител Снежана Гроздилова и група народни представители за създаване на § 24б, което е прието по принцип и става § 28 със следната окончателна редакция:
"§ 28. В чл. 39 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се ал. 1:
"(1) Учебният процес се провежда в основни звена и филиали на висшето училище, разкрити по реда на чл. 9, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 3."
2. Досегашният текст става ал. 2."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи да се изкажат по този текст? Не виждам.
Моля, гласувайте текста в редакцията на комисията.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: По § 25 са направени три предложения.
Предложенията на народните представители Иван Иванов, Георги Панев и Димитър Камбуров са подкрепени от комисията.
Предложението на народния представител Петко Ганчев не е подкрепено от комисията.
Предложението на народния представител Петко Ганчев гласи:
"Чл. 42. (8) Новата т. 9 се изменя така:
"9. след алтернативно водене на занятията, когато по една дисциплина обучението се води от повече от един преподавател, за определен период се посочва титулярният преподавател."
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 25 и предлага следната окончателна редакция на § 25, който става § 29:
"§ 29. В чл. 42 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 3 думите "четири години след придобита степен бакалавър или" се заличават.
2. Създава се ал. 10:
"(10) Дистанционно обучение се осъществява само от висши училища, получили акредитация и създадени при условия и по ред, определени от този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: На мен не ми стана ясно. В моя текст пише, че предложението на народния представител Димитър Камбуров за отпадането на § 25 се подкрепя?
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Да, комисията не подкрепя текста на вносителя за § 25.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: А на негово място всъщност създава друг такъв текст. Добре, ясно ми стана.
Заповядайте, госпожо Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Колеги, всъщност текстът на вносителя в § 25, който по принцип не получи подкрепа в комисията, е т. 9 към ал. 8 на чл. 42. Алинея 8 на чл. 42 казва: “Висшите училища създават възможности и определят условията за:” и вносителят предлага избор на преподавател от студентите, когато по една дисциплина обучението се води от повече от един преподавател.
Аз бих искала отново да обърна вашето внимание върху тази възможност и да направя предложение да подложим на гласуване текста на вносителя, независимо че не е подкрепен от комисията. Вижте по-нататък, в комисията получи подкрепа предложението за въвеждане на така наречената кредитна система, при която ако липсва тази възможност, повтарям, това не е императивно искане към висшето учебно заведение, а там, където има възможност, висшите учебни заведения да я използват. Особено там, където е въведена, или ще бъде въведена вътрешноуниверситетска система за кредити, тази възможност е абсолютно задължителна. Защото иначе системата за кредити не би могла да се разгърне и работи добре.
Така че с цел да се хармонизира този текст с философията, възприета в следващите текстове, аз бих искала да гласуваме предложението на вносителя – да може да съществува възможността за избор на преподаватели там, където университетите предлагат такава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Калканова.
Има ли други желаещи по този текст? Не виждам такива.
За да направя гласуването възможно най-коректно, първо, ще подложа на гласуване предложението на народния представител Димитър Камбуров за отпадането на § 25, което е подкрепено от комисията. След това ще подложа на гласуване текста на комисията, който всъщност е с ново съдържание. След това, ако той не се приеме, ще подложа на гласуване текста на вносителя.
Моля, гласувайте приетото от комисията предложение на господин Камбуров за отпадане на § 25.
Гласували 99 народни представители: за 64, против 23, въздържали се 12.
Предложението за отпадането на този текст се приема.
Госпожо Калканова, заповядайте за прегласуване.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Колеги, аз бих искала да прегласуваме този текст. Пак ще подчертая, не става въпрос за императивно въвеждане на такова задължение във висшите учебни заведения, а да има избор на преподаватели. Става въпрос за възможност там, където и без това е въведена системата на вътрешноуниверситетски кредити, да се използва тази възможност за избор на преподаватели. Така че това не е задължение, а още една възможност за по-качествено обучение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Калканова.
Уважаеми народни представители, моля, отново гласувайте предложението на народния представител Димитър Камбуров за отпадане на § 25.
Гласували 109 народни представители: за 38, против 47, въздържали се 24.
Предложението на господин Камбуров за отпадането на § 25 не се приема.
Тук влизаме в интересна колизия. Има § 25 на вносителя и текст на комисията, който е с различно съдържание.
Уважаеми народни представители, при това положение § 25 на вносителя се приема.
Предложението на комисията трябва да бъде с нов параграф, буквен параграф, § 25а, който е с различно съдържание. Единият текст не изключва другия.
След като § 25 по вносителя е приет, сега подлагам на гласуване текста на комисията, който ще стане § 25а.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 98 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 2.
Този текст е приет.
Уважаеми народни представители, остават 3 минути до 10,30 ч.
Искам да поканя господин Георги Пирински, който заяви процедурно предложение преди почивката.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин председател, процедурният ми въпрос е във връзка с парламентарния контрол. В програмата за парламентарния контрол, която ни е раздадена за днес – 30 април 2004 г., се предвижда контролът да започне с отговори на господин Николай Василев.
Въпросът ми е свързан с реда, който следваме и от миналия парламентарен контрол на 23 април 2004 г. Тогава започна да отговаря господин Валентин Церовски – министър на регионалното развитие и благоустройството. Той има възможност да отговори на четирите питания, зададени към него от съответни народни представители. Остана да отговаря на 10 актуални въпроса.
Господин председателю, изведнъж сега се появява един обширен списък от въпроси и питания към господин Николай Василев, с когото започва парламентарният контрол. И отново въпроси, които чакат вече месеци наред своя ред, минават в онази зона, която е извън възможността да попадне в самия парламентарен контрол.
Ако съображението е, че господин Василев е и заместник министър-председател, считам, че в случая то не бива да играе роля на привилегия, защото той отговаря като министър на транспорта. Въпросите, които са на равнище ръководител на правителство, по тях, естествено, отговаря председателят на Министерския съвет.
Поставям въпроса, защото подобно разместване и вписване на нови министри, които изместват създадения ред, наистина отхвърля с месеци назад сериозни актуални въпроси, по които, според мен, Министерският съвет дължи отговор на Народното събрание и на обществото.
Ето защо, господин председателю, предложението ми е да поставите господин Николай Василев на последно място в днешното подреждане за парламентарния контрол. Да започнем парламентарния контрол с господин Валентин Церовски, който да си довърши отговорите, да минат подред въпросите така, както бяха останали от миналия път. И за господин Василев, ако стигне време, да отговаря.
Ако Вие сам не направите това, господин председателю, тъй като подреждането не се гласува от парламента, аз моля да подложите на гласуване моето процедурно предложение, за да се произнесе и пленарната зала по него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Пирински, искам само да обърна внимание, че господин Николай Василев не е отговарял от м. декември по парламентарни въпроси. Той не е отговарял месеците януари, февруари, март и април. Четири месеца не е отговарял и това предизвиква основателното недоволство на други народни представители, които са отправили въпроси към него. Самата истина е, че ние сме в забава в контрола и както и да се подреди той, винаги ще има народни представители, които ще изразят своето възмущение от подреждането. Стремя се да спазвам максимално правилника в това отношение, така че много Ви моля, господин Пирински, тези обструкции не са много точни като позиция.
Аз ще подложа на гласуване Вашето процедурно предложение, за да го направим максимално демократично, въпреки че това нещо е мой прерогатив.
Моля уважаемата зала да се произнесе по предложението на господин Пирински за разместването на парламентарния контрол, за да се започне с Валентин Церовски.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 100 народни представители: за 35, против 61, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Давам почивка.
От 11,00 ч. започваме с парламентарен контрол. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпилите питания за периода 23-29 април т.г. са следните:
Постъпило е питане от народните представители Кина Андреева и Васил Маринчев към Игор Дамянов, министър на образованието и науката, относно гарантиране на здравето и безопасността на децата и младежите в България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 7 май.
Постъпило е питане от народните представители Иван Иванов и Стойчо Кацаров към Николай Василев, заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията, относно превишаване на цените на телефонните услуги. Следва да се отговори в пленарното заседание на 7 май.
Постъпило е питане от народните представители Кина Андреева и Мария Стоянова към Христина Христова, министър на труда и социалната политика, относно състоянието на специализираните домове за деца и юноши. Следва да се отговори в пленарното заседание на 7 май.
Постъпило е питане от народния представител Васил Василев към Славчо Богоев, министър на здравеопазването, относно жалба на граждани за проверка на клиника – Плевен във връзка със смъртни случаи на новородени. Следва да се отговори писмено до 12 май.
Постъпило е питане от народния представител Кирил Милчев към Игор Дамянов, министър на образованието и науката, относно прекратяване на договора на Георги Захариев, наемател на почивна станция “Прогрес”. Следва да се отговори писмено до 12 май т.г.
Има за връчване писмени отговори:
- от министъра на образованието и науката Игор Дамянов на актуален въпрос от народния представител Румяна Георгиева;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски на актуален въпрос от народния представител Румяна Георгиева;
- от заместник министър-председателя и министър на икономиката Лидия Шулева на актуален въпрос от народния представител Румяна Георгиева;
- от министъра на отбраната Николай Свинаров на актуален въпрос от народния представител Румяна Георгиева;
- от министъра на младежта и спорта Васил Иванов на актуален въпрос от народния представител Румяна Георгиева;
- от министъра на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев на актуален въпрос от народния представител Румяна Георгиева;
- от министъра на здравеопазването Славчо Богоев на актуален въпрос от народния представител Румяна Георгиева;
- от заместник министър-председателя и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев на актуален въпрос от народния представител Румяна Георгиева;
- от министъра на културата Божидар Абрашев на актуален въпрос от народния представител Румяна Георгиева;
- от министъра на културата Божидар Абрашев на актуален въпрос от народния представител Николай Младенов;
- от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос от народния представител Атанаска Тенева;
- от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на питане от народния представител Николай Бучков;
- от заместник министър-председателя Лидия Шулева на питане от народния представител Кръстьо Петков.
Парламентарният контрол започва днес с актуален въпрос, отправен към министъра на транспорта и съобщенията Николай Василев, от народния представител Васил Калинов относно предприетите действия на Министерството на транспорта и съобщенията за развитие на пристанищен комплекс Лом.
Заповядайте, госпожо Бокова, от името на парламентарна група.
ИРИНА БОКОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, от името на Парламентарната група на Коалиция за България бих искала да направя следната декларация:
“На 1 май 2004 г. десет страни, кандидатки за членство в Европейския съюз от Централна и Източна Европа, ще се присъединят към Европейския съюз и така ще започне петото разширяване. За нас това е исторически акт с много дългосрочни политически и социално-икономически измерения. Европейският съюз ще се превърне в една общност от 450 млн. души, един огромен пазар. Той ще задълбочи своето политическо влияние, ще приеме своята нова Конституция вероятно през тази година и, без съмнение, това е акт, който ние трябва да приветстваме. Ние трябва да заявим, че България трябва да стане част от това пето разширяване. Ние всички трябва да понесем своята отговорност за това 2007 г. м. януари нашата стратегическа цел - да бъдем пълноправен член на Европейския съюз - да стане факт.
Заедно с факта, че ние изразяваме своето задоволство и като представител на левицата в България, бих искала отново да заявя – за нас наистина това е огромен исторически акт. Заедно с това присъединяването на десетте страни-кандидатки към Европейския съюз е повод и за един нов анализ и нова дискусия за това как България се готви за членство. Ние отново трябва да изразим своето твърдо намерение през следващата година България да приключи успешно преговорите за членство и да подпише договор за присъединяване, така че 2007 г. да можем да станем страна-членка на Европейския съюз. За да стане това възможно обаче, правителството и мнозинството трябва да поемат една нова отговорност. Заедно с тях своята отговорност ще поемем и ние, представителите на Коалиция за България.
Какви според нас са стъпките, които трябва да бъдат предприети, през следващите няколко месеца?
На първо място, успешно завършване на преговорите. Финансовата рамка, която Европейската комисия предостави на България преди два месеца, дава една добра основа за това ние да видим по какъв начин ще усвояваме средствата от предприсъединителните фондове, къде ще насочим нашите приоритети, какво искаме да подкрепим, кои са сравнителните преимущества, за да дадем възможност на българския бизнес и на българската икономика да се подготвят за участие в единния вътрешен пазар на общността. За да стане това възможно обаче, ние смятаме, че правителството трябва да представи точна, ясна и конкретна програма за повишаване конкурентоспособността на българската икономика в новите условия.
Все още ние тук, в българския парламент, не сме направили достатъчно сериозна дискусия за тази финансова рамка, за това какъв е българският поглед върху тази финансова рамка; кое ние смятаме важно и приоритетно от гледна точка на общата селскостопанска политика и средствата, които ще дойдат по тази линия; кое смятаме за важно от гледна точка на развитие на селските райони; кое смятаме за приоритетно и важно от гледна точка на инфраструктурното развитие и кое е това бюджетно определяне на българския ангажимент, за да може тази финансова рамка да бъде факт и най-важно – да подпомогне именно това развитие и повишаване на конкурентоспособността на българската икономика.
На второ място, смятаме, че правителството трябва да представи на българския парламент една точна и ясна програма за подготовка за членство. Тази точна и ясна програма за подготовка за членство е нещо повече от успешното приключване на преговорите. Тя трябва да означава също така яснота по това как България се готви за участие в регионалната политика; какво е взаимодействието между централната и местната власт; какво е взаимодействието и включването на браншовите организации, неправителствения сектор; по какъв начин се изработва националният план за развитие.
Ние трябва да видим в следващите година-две един широк обществен дебат, един голям диалог на всички в България, за да може този национален план за развитие наистина да отразява стратегическите интереси за един дългосрочен период напред.
Всички тези усилия трябва да бъдат съпроводени от една мащабна информационна и комуникационна кампания. Информационна и комуникационна кампания, която, уважаеми дами и господа народни представители, не се свежда само до това да бъдат преподавани в училищата и университетите определени специалности по европеистика, което, без съмнение, е много важно. Това е първият етап на осъществяването на такава информационна и комуникационна кампания. Тя трябва да означава съвсем специфична информираност на конкретни социални слоеве, на браншови организации за това какви ангажименти България е поела в рамките на преговорите и как те се осъществяват.
На трето място, подготовката на България за членство в Европейския съюз изисква дискусия и широк обществен дебат и по това как се формира българския национален интерес и българския идентитет в разширяваща се Европа.
След приемането на Конституцията на Европа ние ще влезем в един съвършено друг Европейски съюз, в една съвършено друга общност – политическа, социална, икономическа, правна, на европейски държави и в тези нови условия ние трябва да търсим своя български идентитет и да формираме нашия български интерес.
И, последно, мисля, че една такава програма и представителите на Коалиция за България са го заявявали неведнъж, изисква редовното информиране на българския парламент за това как България се готви за членство.
При тези нови условия правителството и мнозинството наистина носят много голяма отговорност. Следващите няколко години са ключови за подготовката на България за членство. От това как ние ще се подготвим, по какъв начин, в какъв вид България ще влезе през 2007 г. в съюза зависи в много голяма степен дали по-нататък България ще има възможност да се възползва от тази широка икономическа и политическа рамка, която ще ни даде членството ни в Европейския съюз. Защото ние сме убедени и сме го казвали неведнъж и искам отново тук да го заявя, че членството на България в Европейския съюз не е самоцел. То не е само за себе си стратегическа задача. То е средство и то ще ни даде възможност да се очертае онази политическа рамка, за да се постигне това, което участието в тази нова общност ни дава – една по-голяма сигурност за българските граждани и един по-висок стандарт на живот.“ Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Бокова.
Господин Калинов, заповядайте да отправите своя актуален въпрос към министър Василев.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги!
Това е четвъртият актуален въпрос, който отправям, свързан с пристанище Лом от 2001 г. досега. Ето защо ще кажа само няколко думи, които са свързани с откритото писмо, което получих от работещите в този комплекс. Но, те вече не работят там, защото са уволнени.
На 19 декември 2003 г. бе извършена смяна на изпълнителния директор на Пристанищен комплекс Лом, ЕАД с протокол еди-кой си на министъра на транспорта и съобщенията и бе освободен Николай Георгиев и на негово място бе избран Георги Младенов.
Същата промяна бе извършена под натиска на избиратели и лобирането на народни представители от НДСВ за регион Монтана.
Назначеният Георги Младенов е лице със съмнителна репутация в град Лом, известен по-скоро като ликвидатор на предприятия, отколкото като добър мениджър на работещо предприятие. При избирането на новият изпълнителен директор е нарушен чл. 22, т. 6 от Правилника за упражняване правата на държавата в търговски дружества с държавно участие в капитала, където е установена забрана за членове на съвета на директорите да са управители или членове на изпълнителните или контролни органи на други търговски дружества с държавно участие в капитала. Това нарушение се установява при сравняване на удостоверенията за актуалното състояние на Пристанищния комплекс Лом, ЕАД от 2004 г. по фирмено дело № 1448 от 1991 г. с вписана последна промяна от 29 декември 2003 г. и на “Балканкар – Дунав” АД от 1 март 2004 г. по фирмено дело № 246 от 1994 г. с вписани последни промени от 5 декември 2003 г., от който е видно, че едно и също физическо лице е член на съвета на директорите и изпълнителен директор по едно и също време на две предприятия с държавно участие в капитала – Пристанищен комплекс Лом – ЕАД, и “Балканкар – Дунав” АД.
По този начин е нарушен грубо законът и правилникът за приложението, за което имаме пълни основания да сезираме компетентните органи в лицето на прокуратурата.
Все пак аз си позволявам да отправя към вас въпроса, който Ви бе зададен през м. септември 2003 г. с надеждата, че през 2004 г. все пак ще има промяна в цялостната ситуация по изграждането на комплекса. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Калинов.
Имате думата за отговор, господин Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Калинов! Да ви призная, малко съм затруднен да разбера на какъв въпрос според Вас трябва да отговоря, тъй като това, което сте ми дал писмено няма нищо общо с това, което казахте в момента.
Ако бяхте задал въпроса – е ли господин Георги Младенов в момента изпълнителен директор, примерно, на “Балканкар – Дунав” АД или на друго държавно дружество, вероятно щях да проверя от коя до коя дата къде е бил. Това, което мога да ви кажа в момента, е, че не е член на съвета на директорите на нито едно друго държавно дружество. Ако е имало преходен период между назначаването му на едната длъжност, съдебната регистрация и освобождаването от другата длъжност, това в момента не мога да ви кажа. Мога да ви кажа, че при назначаването сме спазили всички нормални процедури за този процес. Съвсем нормално е и не е забранено един човек да преминава от една длъжност на друга.
Може би искахте да ми зададете въпроса какво става с пристанищния комплекс в град Лом, както сте го направили писмено? Затова бих искал да отговоря на този въпрос.
Вие казвате, че вече няколко пъти в парламента се спирате на тази тема, което, разбира се, е много положително. Казвате, че винаги получавате отговори в неясно бъдеще време. Аз бих искал да изразя своето становище, че това не е така, че работата по този проект тече с пълна сила и той ще бъде реализиран, както винаги сме казвали, до края на 2006 г. Тоест, в края на 2006 г. Лом трябва да има едно по-ново, по-модерно, по-конкурентоспособно пристанище, което да е част от националната транспортна система, особено с поглед в северозападна посока, тоест към развитите европейски страни.
За Министерството на транспорта и съобщенията пристанище Лом заема изключително важно място като традиционен възлов център в инфраструктурата на водния и комбиниран транспорт в България.
Посетих град Лом и град Монтана за последен път на 3 декември 2003 г. и, разбира се, ще продължа да ги посещавам, когато има важни причини за това.
Оценявам водещата роля на пристанище Лом и на неговата модернизация за икономическото съживяване на целия регион. Безспорно това като цяло е един от най-изостаналите региони в страната, а като се има предвид географският потенциал не би трябвало да е така.
Високо ценя и усилията на настоящия кмет на град Лом госпожа Пенка Пенкова за модернизацията на града и региона.
Министерството е предприело множество практически действия по отношение на Пристанищния комплекс и ще ви запозная с най-важните от тях.
Проектът е в съответствие и с Решение № 1346 към директива на Съвета на Европа за приоритетно развитие на водния транспорт като най-евтин и екологично чист, което е от съществено значение при товари с голям обем и тонаж. Той е част от паневропейския транспортен коридор № 7.
През периода м. август 2003 г. до пролетта на 2004 г. Министерството на транспорта и съобщенията е извършило следното: разгледа всички документи по извършената от Инспектората на Министерството на транспорта и съобщенията проверка на пристанището; анализира състоянието на пристанището и предприе съответните корективни мерки; анализира развитието, проблемите и текущото изпълнение на проекта за пристанище Лом; проведе поредица от разговори с представители на Европейската инвестиционна банка и отстрани спорните моменти между Министерството на транспорта и съобщенията и банката, които в миналото са причинили известно забавяне на проекта; уточни съвместно с Европейската инвестиционна банка обхвата от дейности по проекта, които включват, например, избор на международен консултант за разработване на тръжни досиета за проектиране и строителство, търгът за избор на консултант ще се проведе до края на 2004 г.; извършване на оценка за въздействие върху околната среда; оказване на техническа помощ на структурите за изпълнение на управлението на проекта; разработи тръжно досие – имам предвид министерството, за наемане на международни консултантни и го съгласува с Европейската инвестиционна банка.
Министерството проведе допълнителни преговори за намаляване на българското съфинансиране по проекта от 19 млн. евро на 12,7 млн. евро след анализ, направен от реномирани международни консултанти. По този начин ще се наблегне да използване на външното финансиране, включително и на грантовите схеми, и ще се намали тежестта за държавния бюджет.
Министерството разработи апликационна форма за финансиране на доставката на оборудване по Гръцкия план за развитие на Балканите и тръжно досие за тази част от проекта. Министерството получи одобрение на апликационната форма от гръцките компетентни органи, с което си осигури безвъзмездно финансиране, тоест грант в размер на 4,5 млн. евро.
Накратко, уважаеми господин Калинов, финансовата схема на проекта включва общо 17 млн. евро кредит от Европейската инвестиционна банка, 4,5 млн. евро по Гръцкия план, освен това съфинансиране от държавния бюджет 8,2 млн. евро, или общо 29,7 млн. евро.
Понастоящем се разработва документация за внасяне на проект за изменение на финансовия договор в Министерския съвет и в Народното събрание. Подготвя се и проект за ратификация на изменения договор. Предвиждат се и преговори с Европейската инвестиционна банка за уточняване процедурата за изменение на финансовия договор.
В заключение отново ще ви уверя – планирано е проектът да приключи до края на 2006 г. и през тази година в Министерството на транспорта и съобщенията можем да кажем, че е осигурено в пълен размер необходимото национално съфинансиране. Тоест предприели сме всички мерки да няма закъснение от разработения график. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Василев.
Господин Калинов, имате думата за реплика.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Госпожо председател! Господин министър, този въпрос Ви е зададен от м. септември. Затова не счетох за необходимо да го задавам отново. Ако бяхте ме чули, аз отново подчертах, че се надявам, че ще се каже нещо ново по развитието на пристанищния комплекс – Лом. В крайна сметка обаче е ясно едно – пред мен са абсолютно всички отговори по четирите въпроса. Нищо ново не казвате с какво е променена ситуацията по изграждането на пристанищния комплекс – Лом.
Нещо повече, Вие игнорирате въпроса със смяната, която сте направили, независимо, че на посочената дата, на която казвате, че сте били в Лом, Вие сте поели съвършено други ангажименти според участници в срещата. На следващата седмица Вие сменяте изпълнителния директор. Ваша воля. Правете го, но като спазвате закона. Ние ще проверим дали сте направили това. Аз съм абсолютно убеден, че не сте го направили.
Второ, Вие назначавате човек, за който разговаряхме с Вас също преди година-две и който беше ликвидаторът на т.нар. “Балканкар” в Лом. Тогава си спомняте, от тази трибуна на парламента аз Ви предупредих, че назначеният жител на гр. Враца, прихождащ всеки ден от гр. Враца, за да управлява тогавашното предприятие “Балканкар”, е човек със съмнителна репутация. Хората се отнасят изключително враждебно към неговите действия, тъй като той реално нищо не направи за развитието на този комплекс. Вие настоявахте, че ще бъде приета оздравителна програма и че много неща ще бъдат направени. Нищо не се свърши в “Балканкар”. Сега в момента за пристанищния комплекс отново разпъвате чадър над този човек. Назначавате го да ликвидира и това предприятие. Само през последните седмици са изнесени оттам над 150 т скрап. Негови фирми стоят на входа и на изхода. И Вие ще носите цялата отговорност, защото в Лом се говори неслучайно, че Вие сте политическия чадър на този човек.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Министър Василев, заповядайте, имате право на дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Калинов, отново бих искал да уточня, че това, което казвате в момента, няма нищо общо с въпроса, който сте задал.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ, от място): А Вие какво ми отговаряте, господин министър?! Ето Ви отговора от миналия път!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Нямам нищо против да ми зададете отделен въпрос, което ако искате – направете.
Между другото, господин Калинов, правете разлика между думата “ликвидатор” и думата “изпълнителен директор”. Нямам спомени “Балканкар” – Лом, или “Балканкар Дунав” да е бил в ликвидация. Повърхностно изказване е “тоя е ликвидирал…”. Отворете Търговския закон и прочетете какво означава “ликвидация”.
Освен това господин Младенов не е бил ликвидатор на “Балканкар Дунав”, защото това е действащо предприятие.
Преди да говорите такива неща от парламентарната трибуна, няма нищо лошо да ги проверите.
Освен това Вие ми показвате моя отговор на Вашия въпрос отпреди няколко месеца. Ами ако ми зададете още веднъж въпроса след няколко месеца, ще Ви кажа горе-долу същите неща. Какво очаквате да Ви отговоря, след като проектът трябва да бъде завършен до края на 2006 г., след като вероятно не сте запознат от какъв огромен обем административна и организационна работа се предхождат тези стъпки?! Както Ви казах, следващото голямо събитие ще бъде съответният търг за избор на консултант за разработване на тръжни досиета за проектиране и строителство, като търгът за избор на този консултант ще се проведе до края на настоящата година. Ако ми зададете въпроса след шест месеца, ще Ви кажа пак горе-долу същото – че търгът ще се проведе до края на 2004 г.
Най-важното е, че в края на 2006 г., ако успеем да се справим с времето, Лом ще има едно съвсем различно и по-модерно пристанище. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Питане към министър Василев е отправил Бойко Великов относно закриването на жп линията Горна Оряховица – Елена и други железопътни линии в страната.
Имате думата, господин Великов.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, аз също съм затруднен с питането, което имам към Вас, тъй като то е от 17 декември миналата година и голяма част от проблемите, които поставям, за съжаление са се умножили през този период.
С Постановление № 324 за промяна на категориите и за преустановяване на експлоатацията всъщност се закриват 6 жп линии в цялата страна. В мотивите към това постановление се казва, че се реализира концепцията за реформа на железниците и матрицата на заема “ПАЛ”, чрез които се изключват от железопътната инфраструктура жп линиите втора категория и се преустановява експлоатацията на участъци от жп линии с общ размер 292 км. Става въпрос за жп линиите Червен бряг – Оряхово, Пазарджик – Варвара, Горна Оряховица – Елена, Хан Крум – Преслав, Юнак – Старо Оряхово, Каспичан – Нови пазар.
Господин министър, обръщам Ви внимание, че не един от Вашите предшественици повече от десет години са защитавали с икономически и финансови аргументи необходимостта от закриването на жп линии в страната. При всяко управление на страната е имало такива опити от 1993 г. насам, поне доколкото аз имам спомен за това, но до закриване и демонтаж на линии през този период до 2004 г. не се стигна.
Защо в края на 2003 г. – постановлението е от 23 декември – се стигна до това решение, точно когато започва и според Ваши заявления се появяват нови икономически възможности в районите, които споменах? Цинично според мен звучат аргументите, че в резултат на преустановяване на експлоатацията на тези участъци от жп линии втора категория, ще бъдат освободени, цитирам точно: “41 хил. т релси, 28 хил. куб. м дървен материал и 470 хил. куб м баластра”. Не можем да свеждаме жп линиите до скрап, дървен материал и баластра! Не могат посочените жп линии да се поставят под общ знаменател. Перспективите за различните райони са различни.
За съжаление отделни участъци от посочените жп линии започват да се демонтират. Демонтажът там реално е в ход и материалите се ползват за отопление, за скрап. Това е пълна безстопанственост, господин министър! Давам Ви пример с жп линията Пазарджик – Варвара. Има конкретни данни за това, включително и снимки. Може да ги получите, ако не познавате терена.
Общини, кметове и областни управители полагат максимални усилия да съхранят прилежащите жп линии. Въпреки техните становища обаче, които са искани от Вас преди да се приеме Постановление № 324 на Министерския съвет, се стига до това решение. Възниква въпросът какъв е бил смисълът на този диалог с кметове, с областни управители?!
Ще ви дам конкретен пример с жп линията Горна Оряховица – Елена. Становища против закриването на линията са дали кметовете на Горна Оряховица, Лясковец, Златарица и Елена. Становище против закриването е дал и областният управител на Великотърновска област. И в четирите становища има солидна аргументация, свързана с откриващите се нови икономически възможности и перспективи за общините Златарица и Елена.

Подготвя се пуск на една от големите фирми за производство на стъкло. Има сериозен интерес от чуждестранни инвеститори. Разбирам, че не са малко аргументите и за другите жп линии.
Моето питане е следното, господин министър. Ще допуснете ли цели райони в страната да останат без железопътни линии, с което ще задълбочите негативните икономически и социални, включително и демографски, процеси?
Ще допуснете ли закриването на жп линията Горна Оряховица – Елена, с което ще обречете в голяма степен възможностите за възстановяване и развитие на общините Елена и Златарица? По същество Вие с постановлението решавате този проблем.
Бих добавил още един въпрос. Ще допуснете ли прибързано, при липса на алтернативи, тежки негативни последици за районите, които посочих?
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Великов.
Имате думата за отговор на питането, министър Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Великов, като отговор на Вашето питане аз съм подготвил днес голямо количество информация и експертни материали, които, разбира се, няма да е целесъобразно да прочета от парламентарната трибуна.
Бих искал да се спра на най-важните факти, които би трябвало да дадат отговор на всички защо се налага и защо е правилно и целесъобразно спирането на движението по линията Горна Оряховица – Елена.
Между другото, господин Великов, не зная кога Вие за последен път сте пътували по тази линия. Не знам кога някой човек, когото познавате, за последен път е пътувал по тази линия. Реално движението по нея е било спряно много преди аз да стана министър на транспорта.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ, от място): А товарните влакове?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Направих справка колко са били превозените пътници среднодневно за последните години. Преди 11 години те са били 74 на ден. Наистина по-малко от два автобуса на ден, но все пак това е бил значителен брой пътници. А преди спирането на пътническото движение през последния период са били 10 пътника седмично.
Аз бих искал да попитам има ли някой в тази зала или извън нея, който да твърди, че е целесъобразно поддържането на скъпа железопътна линия, на скъпи влакове, които имат огромни разходи, и на изхарчването на огромни средства за поддържането на такава линия, по която се движат десет пътника седмично. Ако има някой такъв в тази зала или извън нея, аз нямам нищо против да обсъдя този въпрос с него.
Годишната загуба на тази отсечка по тази линия е приблизително половин милион лева годишно и то в периоди, в които почти не е имало влакове. Повечето от тези разходи са реално за някакво закърпване на положението с поддържане на инфраструктурата и за някакви елементарни превози.
Всъщност имам и въпрос към Вас. Считате ли, че най-целесъобразният разход за тези общини от половин милион лева годишно би бил точно този? Няма ли някой друг целесъобразен проект, който ще подобри много повече благосъстоянието на цялото население за половин милион лева годишно? Според мен – безспорно има.
Напълно съм съгласен с Вашите констатации за демонтажа на линиите, който освен всичко друго е опасен и за живота и здравето на всички пътуващи. Специално за отсечката Пазарджик – Варвара, аз бях един от първите хора, който през миналата година обърна внимание на този въпрос и самият аз съм предоставил снимки на средствата за масова информация.
Нека да се върнем и 20 години назад, уважаеми господин Великов, когато линията също е била в много лошо техническо състояние. Последният капитален ремонт е извършен през периода 1984-1986 г. с материали втора употреба, за съжаление, и в нарушение на техническите норми за траверсите. Използвани са железобетонни траверси в криви с радиуси под 200 м, което поставя и въпроса за безопасността на това движение. Мостовете в този участък са опасни за движението. Това се отнася и до други съоръжения. В участъка има две много сериозни свлачища. Максималната скорост някога е била 55 км/ч., сравнително ниска за железопътен транспорт, но все пак 55 км/ч. А понастоящем има много ограничения до 15 км/ч. и до 25 км/ч. и за цялата линия максимално допустимата скорост е 25 км/ч.
Отново бих искал да попитам целесъобразно ли е огромни средства да бъдат инвестирани в жп линия, където са се движели преди няколко години по 10 пътника седмично?
Какво направи всъщност Министерският съвет? Не зная кого цитирате, аз със сигурност не съм произнасял думите “скрап”, “дървен материал” и “баластра”. Това в никакъв случай не съм го казал аз. Може би някой друг нещо да е казал. Но правителството на практика прави реални усилия да спаси част от тези линии чрез участие на други институции, а не само на държавата. Много е хубаво това, което казвате, че има нови фирми, включително за стъкло, или чужди инвеститори. Аз много пъти съм казвал, включително от парламентарната трибуна, че съм готов да предоставя на всеки, който желае, тази и другите линии да ги оперира чрез концесия, чрез продажба, чрез наем или някаква друга форма. Ако някой счита, че икономически е целесъобразно да оперира тази линия, нека да заповяда и да преговаря с железопътните компании. Взели сме всички мерки железопътният транспорт да бъде запазен до всички областни центрове и до всички други важни части на страната, с изключение, разбира се, на Смолян, където никога не е имало железопътна линия.
В заключение, уверявам ви, че тези мерки не са прибързани. Вие сам казвате, че десетина поредни министри на транспорта, включително и от парламентарна трибуна, са говорили по абсолютно същите теми и са приемали абсолютно същите мерки. Независимо от това, че някои от тези мерки не са популярни, те реално водят до положителни резултати, като например, уважаеми господин Великов, от доста време насам целият транспортен отрасъл не беше в състояние да си изплаща без проблеми заплатите. Това е един от първите такива случаи за много години назад и както вероятно ще имам възможност да отговоря и при следващия въпрос, който е за железопътния сектор, ще покажа, че финансовите резултати на БДЖ вследствие на предприетите мерки само за последните три месеца са се подобрили с 6,5 млн. лв. Това, разбира се, не е достатъчно, но все пак е голяма крачка напред в правилната посока.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Василев.
Господин Великов, имате право на два уточняващи въпроса към министъра. Заповядайте.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ): Уважаеми господин министър! Аз не съм пътувал с влак по тази жп линия Горна Оряховица – Елена, защото аз не пътувам в товарни влакове все пак.
Колкото до критериите, по които Вие оценявате и давате становище за закриването на жп линии и участъци, може би, имайки предвид намалението на товаропотока през последните години с три до пет пъти, вероятно ще предложите и БДЖ да закрием с намаляването по тези критерии.
Колкото до опасните мостове и свлачищата, мисля, че тук нямате сериозни аргументи, господин министър. Смятам, че тези, които са строили тези мостове, които са строили и водостоците, които са множество по тази линия, са имали предвид тези опасности и са взели необходимите мерки.
Но конкретните ми уточняващи въпроси:
Подготвяте ли ново преструктуриране и закриване на жп линии или с това постановление ще прекратите тази практика?
В тази връзка кои от шестте линии се готвите да демонтирате, защото в Преходните и заключителните разпоредби на постановлението в т. 2 на § 1 се казва: “с или без демонтиране на съоръженията”.
Бих искал конкретно да чуя Вашето становище за кои точно жп линии се отнася.
Другият ми уточняващ въпрос е свързан с това готови ли сте да предоставите безвъзмездно на четирите общини – Горна Оряховица, Лясковец, Златарица и Елена – така, както гласи т. 2 на чл. 15 от Закона за държавната собственост, цитирам:
“Имоти, публична държавна собственост, могат да се предоставят безвъзмездно за ползване на общини от Министерския съвет за задоволяване на техните нужди.”
Това са конкретните ми уточняващи въпроси.
Бих си позволил съвсем кратко да Ви поставя и още един въпрос. Имате ли стратегия като министър за развитие на жп транспорта и какви са европейските приоритети, след като извършвате това оздравяване, за което твърдите с Постановление № 324?
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин министър, да отговорите на уточняващите въпроси, отправени към Вас.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Великов, Вие наистина ми зададохте съвсем логични въпроси и аз ще Ви отговоря на тях, надявам се, подробно. Не се предвижда за момента ново постановление на Министерския съвет, което да разширява обхвата на тези линии, за които говорите. Напротив, надявам се, че всички възможни методи, както казах: концесия, наем, продажба, преотстъпване на общините и всичко друго, което ви дойде на ум, сме готови да направим, за да спасим всички тези линии, към които има какъвто и да е интерес – било за индустриални клонове, било за някакви туристически или други цели.
Думата “демонтиране” изобщо не съм споменавал през последните месеци. В момента основната дейност тече в рамките на Националната компания “Железопътна инфраструктура”, тъй като, уважаеми господин Великов, оказа се, че те не притежават повечето от документите за собственост върху тези имоти и тези линии. Трудно ми е да кажа защо, но това е така от десетки години и те наистина досега не са се постарали да ги осигурят. В момента тече усилен труд в тази посока, който ще продължи месеци. Но един по един документите тази година се надявам да бъдат осигурени, за което, разбира се, получаваме подкрепата и на областни управители, и на други администрации.
А на третия Ви въпрос – да, наистина съм готов да предоставя всичко, което законът ми позволява, включително и безвъзмездно, тези линии на общините, ако те ги искат. Но ние се опасяваме, че те няма да ги искат, защото, ако ги вземат, първо, ще трябва да ги ремонтират, второ, да ги финансират. И ако ще превозват десет пътници седмично, може би е по-добре да наемат един автомобил, който да прави това. Това обаче не се отнася за абсолютно всички линии. Например приятна изненада беше за мен, че през този месец при случайна среща с някои от кметовете в Родопския край, където минава теснолинейката, се разбра, че те са имали регионална среща и може би ще проявят интерес поне към тази линия, което е точно част и от нашата програма.
Питате ме дали имам стратегия. Да, за последните девет месеца се изписаха стотици страници в тази посока, с които беше запознат включително парламентът, Министерският съвет, някои от тях бяха широко обсъдени и те се изпълняват по план. Това е напълно в съзвучие с европейските усилия за повишаване на ролята на железопътния транспорт, който е по-безопасен, по-екологичен, понякога по-бърз.
Попитахте ме също дали имаме намерение да закриваме БДЖ. Не, в никакъв случай. Напротив, през последната една година се наблюдава за пръв път от осем години насам ръст и в количеството превозени товари, и в броя на пътниците. И въпреки, че БДЖ продължава да бъде на загуба, тя е по-малка отпреди, общо взето в последните години БДЖ е в най-доброто си финансово състояние. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Василев.
Господин Великов, можете да изразите отношение към отговора на министъра.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ): Уважаеми господин министър, аз благодаря за Вашата готовност да предоставите безвъзмездно някои от жп линиите, ако общините желаят това. Аз си позволих този допълнителен въпрос след консултация точно с общините. За Ваша информация те са провели редица разговори, някои от тези общини, имам предвид преди всичко община Елена, включително във Вашето министерство, и имат готовност, ако Вие предоставите тези жп линии.
Колкото до въпроса, свързан с демонтажа, според мен неслучайно в постановлението се казва точно: “със или без демонтиране”. Щом това е споменато в Преходните и заключителни разпоредби, следователно такива намерения има. Въпреки че аз не чух конкретно виждане по въпроса.
Бих посочил някои конкретни данни по отношение, господин министър, точно на строежа на жп линии днес. Ако сега се строи железница, един километър ще струва на държавата, предполагам и Вие знаете това, 381 хил. лв. Само за отсечката Златарица – Елена, която е 15 км, има 11 моста, 2 надлеза и 52 водостока. Каква е цената на това строителство на мен ми е трудно да отговоря, имайки предвид утежняването със средства по отношение на такова строителство. Пълният демонтаж на 1 км, ако той се извърши от поделението за експлоатация и поддръжка на жп инфраструктурата, е 11 хил. лв. Това прави около 3 млн. и 300 хил. лв. за демонтаж. Но ако това се прави от частна фирма, демонтажът нараства неимоверно много. Аз се надявам, че Вие няма да предоставите демонтажа на частни фирми, с което сумата за демонтаж само на 1 линия би се увеличила на 6 милиона.
Тук стои въпросът необходимо ли е да се харчат толкова много народни пари и то за демонтаж. Защото аз съм убеден, че Вие ще демонтирате някои от линиите. Неслучайно споменах за скрап и дървен материал. Казах го така, за да се разбере всъщност за какво ще се използват тези жп релси след тяхното демонтиране.
По-големи обаче остават въпросите за бъдещето на тези райони, за които говорихме – и социалното, и икономическото, и демографското бъдеще. Аз тук виждам едно противоречие. От една страна, казвате, че има ръст и има развитие, от друга страна, ние говорим за непрекъснато закриване на жп линии и участъци.
В заключение бих казал: лесно е да се руши, трудно е да се гради, господин министър, а още по-лесно руши този, който не е строил!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Питане към министър Василев е отправил народният представител Йордан Мирчев относно Постановление № 324 от 2003 г. на Министерския съвет за промяна на категориите на железопътни линии и участъци и за преустановяване на тяхната експлоатация.
Имате думата, господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин вицепремиер и министър на транспорта и съобщенията! Моят въпрос е сходен с този на господин Великов, но от друга гледна точка. Аз не оспорвам постановлението, а как се прилага то. Преструктурирането на железниците е важно за финансовото им стабилизиране, то включва както закриване на губещи дейности, така и закриване и преустановяване на експлоатацията на губещи железопътни линии и промяна на технологията на превозите. Като оценявам положително преустановяването на експлоатацията на 6-те участъка, посочени в Приложение 2 на Постановление № 324 на Министерския съвет от 23 декември 2003 г., а именно Червен бряг – Оряхово, Пазарджик – Варвара, Горна Оряховица – Елена, Хан Крум – Преслав, Юнак – Старо Оряхово, Каспичан – Нови пазар, очаквам да решите целесъобразността със или без демонтиране на съоръженията ще завърши този процес. Това е вече Ваше право и Вие ще го решите по най-добрия начин.
За мен и не толкова за мен, колкото за железопътния транспорт е по-актуален проблемът с 14-те железопътни участъка, посочени в Приложение 1. Промяната на тези железопътни участъци, които обслужват важни предприятия, като мини, циментови заводи и населени места, означава, че тези линии по смисъла на Закона за железопътния транспорт придобиват статут на вътрешен железопътен транспорт, дружества или предприятия, които са предназначени да осъществяват връзката с железопътните линии, включени в железопътната инфраструктура. За тях вече не се прилага Законът за железопътния транспорт. Експлоатацията на железопътни участъци от трета категория се осъществява по други правила, друга технология – чрез договор за експлоатация със съответните ведомства, дружества или предприятия, които засега не са известни. Това означава, че до установяване на страните, които ще експлоатират тези железопътни участъци като вътрешен железопътен транспорт, реално се преустановяват превозите или коренно се променя технологията. Промяната на категорията означава освен спиране на превозите на товари и пътници по тези 14 участъка, да се преустанови събирането на инфраструктурната такса. Вместо превозни цени превозвачът ще събира такси за обслужване от ведомствата, дружествата и предприятията от вътрешния железопътен транспорт. Но ние не знаем кои са те.
Несъвместимо е освен това участъци като: Сарафово - Поморие, Видин – Кушава, Подуяне – Пионер, Захарна фабрика – Стан, които отдавна не се експлоатират като линии, да бъдат поставени в една група със: Съединение – Панагюрище, Долна махала – Хисаря, Монтана – Берковица, Калотина – Станянци, Алдомировци – Бели бряг, Вакарел – Чукурово, Червен бряг – Златна Панега, Дупница – Бобов дол, Стамболийски – Пещера, Ямбол – Елхово, които имат съвсем различна технология на превозите и там все пак се извършват товарни и пътнически превози.
Моето питане към Вас е, тъй като вече изтекоха четири месеца от неговото излизане, как прилагате постановлението на Министерския съвет за обслужването на клиентите на железниците по тези участъци, след като те са вътрешен железопътен транспорт и съгласно чл. 2, т. 3 за тях не се прилага Законът за железопътния транспорт, а коренно различна технология на превозите? Истината е, че и днес по тези участъци се работи така, както се е работило до 31 декември 2003 г. Тогава за какво беше постановлението? Аз отново повтарям, че не го оспорвам, а питам подготвени ли бяхме да го прилагаме и какво е направено през тези четири месеца.

И второ, каква е финансовата оценка от преустановяването на експлоатацията на тези участъци в Приложение № 2, по-скоро промяната от втора в трета категория? Защото Вие говорите за концесии, но в Закона за железопътния транспорт не е решен въпросът за концесиите на железопътни линии. От два-три месеца аз чакам промяна в този закон, за да можем действително тези линии да ги дадем на концесия.
Трето, по тези участъци нямаме основание да събираме инфраструктурна такса. Кой губи? – Железопътната инфраструктура.
Моето лично мнение е, че тези четири месеца са достатъчни и трябваше да са един преходен период, да се намерят потенциалните собственици на тези участъци и тогава вече да приложим ефективно самото постановление. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Мирчев.
Имате думата за отговор, министър Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми проф. Мирчев, считам, че Вие принципно сте прав за тези неща, които казахте. Бих искал да изложа фактологията по този въпрос, заложената логика в закона и в подзаконовите актове, а също така и очакваните последици от прилагането на постановлението на Министерския съвет от 23 декември м.г.
Вследствие на Вашето питане аз направих проверка. По някои от тези линии много рядко, но наистина са извършени поне някои маневрени превози. Има такива случи. Този процес евентуално ще продължи още известно време.
Въпросът за ефективността на жп линиите за първи път е разработен и разгледан през 1992-1993 г. Тогава е извършено групиране в зависимост от функционалността на линиите и обема на работа. В първа група са участъците за незабавно закриване или преустановяване на експлоатацията. Във втора група са отклонителни линии с преобладаващи пътнически превози за курортни, туристически и балнеоложки центрове. В трета група са териториално-промишлени отклонения за крупни клиенти. В други две групи са жп линии и отклонения с потенциални транзитни превози в комбинирани съобщения или бъдещи гранични преходи.
Загубата от извършваните железопътни превози по жп линии втора категория винаги е била значителна. В различните периоди тя се е измервала в десетки милиони левове. Например още в началото на периода, през 1993 г., приходите са между 1/4 и 1/8 от разходите, т.е. разходите са 4 до 8 пъти повече от приходите на тези линии, което показва тяхната икономическа нецелесъобразност, тъй като е невъзможно превозите да бъдат увеличени толкова пъти, че те да излязат рентабилни. Тези резултати многократно са потвърдени от изследвания през 90-те години на редица консултантски фирми, вие добре познавате техните имена. На база на много технико-икономически разчети беше предвидено в оздравителната програма преустановяване на експлоатацията на 305 км железен път – това е в средата на 90-те години. По-късно, през 1999 г. в създадената междуведомствена комисия са били разгледани резултатите от изследванията за ефективността на второстепенните линии. Комисията е приключила своята работа без конкретни решения. През същата година е подготвен и проект на постановление за закриване и преустановяване експлоатацията на губещи второстепенни линии и участъци. Това е преди пет години. През 1999 г. също така започва промяна на статута на второстепенните линии от първите три групи за работа като индустриални клонове с ниски параметри. Това е декларирано тогава пред Международния валутен фонд и Световната банка заедно с намаляване на броя на гарите и спирките в жп мрежата. Със спирането на пътническото движение през 2002 г. в съответствие с поетите ангажименти по ПАЛ, второстепенните линии продължиха да функционират като индустриални клонове. И тук мога да изброя дълъг списък от линии, където това се е случвало.
Министерството на транспорта и съобщенията и “БДЖ” ЕАД проведоха срещи с потенциални инвеститори, оператори, и представители на общини за намиране на нови форми за издръжка и експлоатация на второстепенните линии. Считам, че в изпълнение на постановлението на Министерския съвет не е необходимо да се сключват нови договори за експлоатация на посочените в т. 1 на постановлението линии, тъй като договорът между Националната компания “Железопътна инфраструктура” като собственик на тези линии и превозвача БДЖ съществува и в него не се третира собствеността и това дали те са в обхвата на Закона за железопътния транспорт. Но Вие сте прав, че всъщност по тези линии не може да се прилага този закон. В този случай цените за ползването, които просто са друг вид тарифи, могат да бъдат на същото равнище, както и инфраструктурните такси. Тоест въпросът е на счетоводно третиране, а не по същество като размер на тези такси.
Разсъждението за преустановяване на превозите по линиите от Приложение № 1 поради липсата на договор не е съвсем коректно поради факта, че не може Националната компания “Железопътна инфраструктура” да сключва договор със самата себе си като собственик на тези линии. Превозите ще продължат да се осъществяват по съществуващия договор между Националната компания и БДЖ.
Прекатегоризираните линии по това министерско постановление следва да се считат за линии от вътрешния железопътен транспорт на ведомства, дружества или предприятия, като техен собственик е държавата, а поддръжката и експлоатацията следва да се осъществява от Националната компания “Железопътна инфраструктура”. Това е по Закона за държавната собственост. С постановлението не се отнема правото на Националната компания да упражнява правото на собственост на държавата върху тези прекатегоризирани железопътни линии. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за железопътния транспорт, според която ползването на обекти на железопътната инфраструктура и земята се осъществява от Националната компания, е в сила, докато не се отдадат съответните участъци на концесия или не се реши нещо друго с акт на Министерския съвет.
На въпроса Ви за разхода и приходите от преустановяването на експлоатацията на участъците по т. 2 от постановлението на Министерския съвет. Годишно ще се спестяват около 13 млн. лв. всяка година, а еднократните инвестиции по преустановяване на експлоатацията също биха могли да бъдат около 13 млн. лв., но само за една година, само веднъж. За другите участъци, като например Съединение-Панагюрище, Сарафово-Поморие и т.н. се очаква разходите на намалеят значително от редукцията на движението.
Аз съм съгласен с Вас, че е необходима в бъдеще промяна и подобрение в Закона за железопътния транспорт с оглед на даване възможност за концесиониране на отделни аспекти на железопътния транспорт. Към това бихме могли да пристъпим заедно с Вашата комисия, когато бъдат приети другите закони от Народното събрание, които чакат своя ред. Тогава ще можем заедно да хвърлим усилия в тази посока.
Също така, уважаеми проф. Мирчев, вчера при подготовката за днешния ден разпоредих да ми предоставят последните данни от началото на тази година за финансовите резултати на БДЖ. Бих искал да Ви информирам, че има увеличение на приходите в сравнение със същия период за миналата година с над 4%. Това, което повече ме радва, е, че има намаление на разходите с около 3% или всъщност подобряване на общия финансов резултат с около 7%, а в цифри това означава намаляване на загубата с повече от 6,5 млн. лв. Това, разбира се, не е достатъчно, но ако всеки три месеца получаваме такъв резултат, това означава, че скоро загубата на БДЖ за първи път може да бъде намалена в посока нула. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Василев.
Господин Мирчев, имате ли допълнителни въпроси? Заповядайте.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Аз не оспорвам постановлението. Ако някой е правил някога тези разчети, може би това съм аз. Хората около мен знаят, че възвръщаемостта на разходите по тези линии е под 8%. Въпросът е как да експлоатираме тези линии. Това, което Вие казвате – че това ще става с договор между Националната компания и БДЖ, това си е класическата схема за цялата мрежа от 4200 км. Тоест, какво променяме? Целта беше тези участъци да отидат или към Циментови заводи или към общини, или към някои минни предприятия, или да се явят някои концесионери и т.н. Тоест, подкрепям постановлението, но говоря, че трябваше много точно да се подготвим за прилагането на постановлението. Благодаря, че Вие спряхте постановлението на Министерския съвет, за което аз Ви помолих, на базата на което по тези участъци Националната компания “Железопътна инфраструктура” нямаше да събира инфраструктурни такси. Вие го бяхте написали. Те се събират само от първа и втора категория, по трета не могат да се събират. Добре че го спряхте, защото то е свързано с Постановление № 324 и е свързано с цялостната категоризация на железопътната линия. Не искам да давам примери, но не може Кюстендил-Гюешево – може да стане най-великия коридор след 10 или 15 години – да бъде в една категория със София-Пловдив, където е големият пазарен дял.
Аз няма да задавам уточняващи въпроси, но имам молба към Вас. Този отговор не е нужен на мен, не е нужен и на Вас, разбира се, той е нужен на железопътната система. И ще Ви помоля за една среща с Комисията по транспорт, където цялостно да дискутираме проблемите на железопътния транспорт. Има подобрения, но мисля, че има нужда от много по-сериозни действия за една цялостна оценка на тази система, която е в основата на транспортната система на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Питане от народния представител Евгени Чачев към министър Василев относно състоянието на работите по реалното строителство на терминал на летище София.
Имате думата, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПГОДС): Благодаря, уважаема госпожо председател!
Уважаеми господин вицепремиер, летище София, по-точно изграждането на новия терминал и новата писта на летище София е един от най-важните както по размера на инвестициите, така и по значението за България инфраструктурен обект. За него са необходими 202 млн. евро, като 60 млн. от тях са осигурени от кредит от Европейската инвестиционна банка, 40 млн. от Кувейтския фонд за икономическо развитие, 7 млн. 600 хил. безвъзмездна помощ от програма ФАР на Европейския съюз и 50 млн. евро безвъзмездна помощ от програма ИСПА.
Всичките тези пари са осигурени още по времето на премиера Иван Костов. Обектът на практика към днешна дата трябваше да бъде въведен в експлоатация преди олимпийските игри в Атина. По ред причини правителството забави изграждането на този обект. Далеч съм от мисълта да хвърлям вината върху Вас. С Вашето назначаване за министър на транспорта и съобщенията положението с изграждането на летище София коренно се промени.
В тази връзка е и моето питане към Вас: какво прави Министерството на транспорта и съобщенията и правителството като цяло за осигуряване на новия пуск на летище София, който Вие определихте, 31 август 2005 г.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чачев.
Имате думата за отговор на питането, господин Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Уважаеми господин Чачев, най-напред бих искал да Ви благодаря за добрите думи, които казахте. Наистина още от началото на своята работа като министър в този сектор във всички вътрешни документи и приоритети съм поставял на първо място реализацията на големите инфраструктурни проекти, което смятам, че всеки би подкрепил. От тези 7 големи инфраструктурни проекта, които се реализират в моето ведомство, на първо място е летище София.
Така че бих могъл да обобщя, ако едно нещо трябва да кажа, което е най-важно за моето министерство, това е реализацията на терминала и на пистата на летище София. С този въпрос основно се занимава един заместник-министър. Има голяма дирекция, чийто състав значително увеличих през септември м.г. Направили сме максималното в една доста трудна и неприятна понякога ситуация на преговори с изпълнителя.
Вие добре обяснихте финансовата структура. Наистина приблизително 200 млн. евро би била общата сума. Вие дадохте и разбивката. Според първоначалния вариант терминалът трябваше да бъде готов около м. ноември 2004 г. Това е невъзможно да се случи и то е невъзможно отпреди година и половина, може би.
След подписване на договора с изпълнителя, а това е “Щрабак”, на 16 декември 2002 г., през пролетта на 2003 г. се появиха доста значителни проблеми, които, между другото, са били и очаквани. Проведени са подробни инженерно-геоложки проучвания на строителната площадка, в резултат на които се установи влошаване на геоложките условия, поради продължилия добив на инертни материали в кариера “Стари силози”, точно там. Това е било неправомерно и е трябвало да бъде спрян този добив, който е влошил цялостната геоложка структура.
На основание на взетото на 17 юли 2003 г. решение от управителния комитет за проект “Реконструкция, развитие и разширение на летище София” за актуализиране на техническия проект в частта фундиране и в съответствие с чл. 12, ал. 2, това са непредвидимите физически пречки и условия от договора за строителство инженерът по “Фидик”, а това е холандската фирма “Нако”, подготви Заповед за изменение № 1 към Договора за строителство на Лот-Б1.
Причините, довели за издаването на тази заповед са:
1. Времето, необходимо за решаване на проблема със фундирането.
2. Извършването на допълнителни количества земни и стоманобетонови работи.
3. Настъпване на зимен период, в който не могат да се извършват строителни работи по фундирането на терминалната сграда или поне не с такава скорост и качество, както през летния период.
Първоначалният вариант на Заповедта за изменение № 1 предвиждаше удължаване на срока с още десет месеца и половина и допълнително заплащане към “Щрабак” от 5 млн. 524 хил. евро от непредвидените разходи, и това е при доста свити разчети.
Но след проведени многократни срещи и преговори, които Ви уверявам, че не бяха особено лесни и приятни, ръководството на Министерството на транспорта и съобщенията успя да намали предложените параметри на заповедта на осем месеца и половина и на 4 млн. 669 хил. евро, тоест, близо 1 млн. евро по-малко. При този разчет срокът за изпълнение е 31 август 2005 г. Да се надяваме, че ще бъде спазен.
Средствата за допълнително заплащане са в рамките на непредвидените разходи и не увеличават допълнително общата стойност на договора. Издаването на тази заповед е в съответствие с правилата на “Фидик”.
На 17 декември 2003 г. заповедта за изменение № 1 към Договора за строителство на Лот-Б1 беше одобрена и от Министерство на транспорта и съобщенията и от летище София. Според графика, както казах, вместо 30 ноември 2004 г., ще бъде 31 август 2005 г. Строежът на новата писта се предвижда да приключи до м. май 2005 г. Към това ще се върна малко по-късно.
За постигане на активно и успешно управление, координиране и контрол по реализацията на инвестиционните проекти и в съответствие с поставените от Европейската комисия към нас изисквания за създаване на структури за реализация на проектите през м. септември беше създадена дирекция “Координация на програми и проекти”, която действа като изпълнителна агенция по ИСПА и ФАР за всички проекти, включително и по този проект. По памет, дано не сбъркам цифрата, с около 29 души увеличих щата на тези структури в министерството, но не като съм искал увеличаване на щата на министерството, на неговите структури, а само чрез вътрешно преструктуриране, за да не раздуваме излишно държавната администрация.
Забавяне на финансирането на обекта няма. Всички представени фактури и сертификати по ИСПА и ФАР от страна на строителя и инженера са изплатени в срок. Няма представени документи, които да чакат да бъдат разплатени. Досега разплащанията са извършвани със средства от програма ФАР и програма ИСПА авансово и първо междинно плащане. Подготвено е искане за следващ транш от програмата ИСПА, съгласно предварително уточнените графици. Одобрени са документите за получаване на първи транш от Европейската инвестиционна банка и на третото искане за отпускане на средства от програма ИСПА.
Уважаеми господин Чачев, смятам, че всеки, който посети обекта, може да види съществен напредък в неговата реализация, но това не може да ме накара да бъда съвсем спокоен. Бих ли могъл някога да гарантирам, че на 31 август 2005 г. ще може да се използва пълноценно новият терминал и новата писта? За съжаление не мога да дам такава гаранция. Причината са моите впечатления по принцип от всички изпълнители на подобни проекти. Общото наблюдение е, че винаги времето не достига, винаги парите не достигат и всеки иска повече време и повече пари.
Аз съм казал много ясно и публично на съответния изпълнител, че бих искал да нямам такива разговори до 31 август 2005 г. Бих искал да бъда уведомен за края на този проект, за неговата реализация в срок и в рамките на това финансиране и не бих отстъпил пред никакви недопустими и неоправдани искания за удължаване на срока или за увеличаване на парите, тъй като това не би било в държавния интерес.

Считам, че изпълнителят много ясно разбра това послание. Факт е, че вече повече от половин година няма подобни разговори.
Има обаче известни въпросителни към другата половина от проекта – към строежа на пистата. Нямам писмени документи, но имам опасения, че ще дойде период, в който съответният друг изпълнител ще иска и там повече пари и време, което няма да се хареса на нашия екип и съответно ще имаме други тежки разговори там, но аз ви уверявам, че ще направим максималното летище София да заработи максимално бързо в срок. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Василев.
Господин Чачев, имате право на уточняващи въпроси.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! Вие на практика повторихте отговора, който дадохте в края на миналата година на господин Иван Николаев Иванов. Само преди няколко дни бях на обекта и ще Ви кажа от моя 36-годишен опит в изграждането на такива обекти, че сроковете за 30 май и 31 август няма да бъдат спазени. Забавянето ще бъде минимум шест месеца и на двата обекта.
Обаче аз съм шокиран от две неща. Преди около два месеца на последния форум на Пакта за стабилност господин Милен Керемедчиев анонсира създаването на балканска авиокомпания, в която българската страна ще участва с апорта на новия терминал и писта на летище София, поне това изтече в средствата за информация. Господин Керемедчиев в това свое изказване обяви, че крайният срок за завършването на обекта е 31 декември, а не август, 2005 г. По това е първият ми доуточняващ въпрос.
И вторият – също бях шокиран след проведения Национален съвет на НДСВ на 26 април, когато вицепремиерът Шулева обяви, че петте приоритета на правителството до края на мандата са именно пътищата, образованието, инвестициите и местното самоуправление. Така че на практика летище София отсъства и от този приоритет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чачев.
Имате думата за отговор, министър Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Не мога да Ви опонирам, че не може да има закъснение на този проект. Между другото, без да ми казвате за кой проект питате, ако ме питате да позная дали ще има закъснение или не, винаги ще Ви кажа, че ще има голямо закъснение и вероятно ще уцеля, независимо за кой проект става дума, в кое ведомство и за кой период.
Нашата администрация с тези проекти ще продължава да се обучава как се реализират такива огромни проекти с европейски средства, което, между другото, е и общ проблем за всички държави от Централна и Източна Европа.
Вие имахте два допълнителни въпроса. Наистина, може би не съм присъствал на това изказване по време на срещата на Пакта за стабилност, но ако е имало техническа грешка, като различна дата например, предполагам, че става дума за грешка или за погрешна информация.
Що се отнася до балканската регионална авиокомпания, наистина не съм присъствал да видя какво точно са казали, но бих искал да ви информирам за нещо ново. Не можем да говорим за апорт в счетоводния смисъл на думата на терминала и на пистата, по-скоро България ще предостави като възможност София по принцип да бъде един от най-важните центрове на Балканския полуостров. През последните няколко седмици съм имал среща с транспортните министри на повечето югоизточноевропейски държави и за момента сме постигнали следната договорка. Опитваме се чрез някои от съществуващите български авиокомпании да стимулираме полетите тип "Совалка", при които един и същ самолет да прескочи последователно през няколко регионални столици, например по лъча Букурещ – София – Скопие – Тирана, който да се засича с обратния лъч от Истанбул до София и в други посоки, за да може София наистина да се очертае като един от основните центрове на Балканите в авиационния транспорт. В момента текат преговорите между България, Македония и Албания, тъй като, ако се постигне споразумение, това би бил един положителен прецедент. Става дума за предоставяне на "петата свобода", която досега не е била предоставяна, особено в нашия регион, на такава авиокомпания. Нагласата на министрите на транспорта на тези държави е по-скоро положителна, остава администрациите по-бързо да дадат съответните разрешения и да има икономически интерес, който е заявен устно от частните авиокомпании. Това е постепенен процес, но нашата стратегическа цел е София да става все по-важен регионален авиационен център.
По отношение на втория Ви въпрос – приоритетите, които бяха очертани на последния национален съвет на НДСВ, включват няколко теми и поне три от тези, които казахте… Пътищата в широк смисъл би могло да се приеме като пътища, транспорт и инфраструктура, също така и инвестиции – това е една от най-големите инвестиции в момента, и регионално развитие – повечето от инфраструктурните проекти са разположени в много важни региони на страната, включително и по границите. Считам, че това са много важни приоритети и аз лично ги подкрепям. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Чачев, заповядайте да изразите отношението си към отговора.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Определено не съм доволен от отговора и ще Ви кажа защо. В правителството няма синхрон между отделните министри. Неслучайно говоря за приоритети и ще Ви дам конкретен пример.
Миналата седмица беше проведен отделен търг за държавна поръчка за изготвянето на национална стратегия за регионално развитие. Забележете, че срокът за изготвянето на тази стратегия е 30 юни. И Господ да слезе, до 30 юни не би могъл да разработи такава стратегия. Неслучайно в доуточняващите си въпроси Ви зададох този въпрос, но не получих отговор.
Ще продължа със следващото питане.
Изграждането на железопътната линия Пловдив – Свиленград в момента е най-големият инфраструктурен обект в България, на стойност 340 млн. евро, от които 150 милиона са безвъзмездна помощ от програма ИСПА на Европейския съюз и 153 млн. евро са кредит от Европейската инвестиционна банка. По-точно там са два кредита – един от 80 и един от 70 млн. евро. Този обект също е подсигурен още от правителството на Иван Костов.
По необясними за мен причини вече трета година неговото реално започване на строителството се бави. Включително на питане в тази зала Вие отговорихте, че до края на предишната година ще приключи тръжната процедура за първия участък от Пловдив до Първомай. За съжаление, към днешна дата няма абсолютно никакъв резултат.
В тази връзка е и моето питане. Какво прави както Министерството на транспорта и съобщенията, така и правителството за реализацията на най-големия инфраструктурен проект в България, който е подсигурен със 153 млн. евро безвъзмездна помощ от Програма ИСПА и допълнително с кредити от европейсите финансови институции? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чачев.
Министър Василев, имате думата да отговорите на второто питане от господин Чачев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Убеден съм, че Вие добре познавате историята на този проект и много данни по него. Затова аз ще спестя част от тях, тъй като съм убеден, че Вие сте добре информиран.
Напълно сте прав, че това е най-големият инфраструктурен проект в България, включително и сред няколкото проекта, финансирани от Европейския съюз. Става дума за модернизация и електрификация на 142 километра железопътна линия със стандартна скорост 160 км/час, което за условията на България е една добра скорост. Този проект е и част от няколко важни транспортни коридора.
Само след броени дни – на 9 май 2004 г. в Истанбул ще започне първата копка на новия железопътен тунел под Босфора, което ще повиши значението точно на отсечката Пловдив-Свиленград, тъй като се очаква значително увеличение на железопътния трафик между Турция, Близкия Изток и Европа, конкретно между Турция и България. Съответно това ще повиши значението и рентабилността на българските железници по този коридор.
Вие сам споменахте какво е финансирането. Грантът по ИСПА е 153 млн. евро. От държавния бюджет планираме държавно съфинансиране от порядъка на 37 млн. евро.
Има забавяне на проекта. Всъщност това не е ново забавяне, това е същото голямо забавяне с близо две години и половина, което не е от сега. То се дължи на няколко сериозни причини.
Едната причина са пропуски в съществуващата нормативна уредба, които преди промените поставяха редица пречки при кредитирането на всички големи линейни инфраструктурни проекти. Между другото, моето впечатление е, че много източноевропейски държави се сблъскват със същия проблем и се наложи скоростно да променят законодателството си, защото наистина преди то не е било пригодено за изграждане на подобни големи инфраструктурни проекти в съкратени срокове.
Също така трябва да призная, че част от държавната администрация години наред е имала забавени и неефективни действия, което е довело до забавената реализация на този проект.
Все пак Министерството на транспорта и съобщенията през 2002-2003 г. е предприело следните мерки.
Първо, законодателни мерки. По инициатива на Министерството на транспорта и съобщенията през 2002 г. е създадена работна група във връзка с ускоряване на процедурата по подготовката и изпълнението на линейни инфраструктурни проекти с национално значение. През м. юли 2003 г. в “Държавен вестник” са публикувани измененията и допълненията към Закона за устройство на територията и Закона за държавната собственост, като са извършени съществени законодателни промени, които да премахнат пречките пред реализацията на тези проекти. В края на 2003 и началото на 2004 г. Министерството на транспорта и съобщенията проведе активен диалог с Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на земеделието и горите за прецизиране на общите действия по изготвяне на необходимата документация за отчуждаване. През м. март проведохме и срещи с кметовете на съответните общини.
На второ място, по укрепване на административния капацитет на структурите, натоварени с изпълнение на проекта в Министерството на транспорта и съобщенията и в Национална компания “Железопътна инфраструктура” бяха предприети както реорганизация и преструктуриране, така и увеличение на щата. Преди малко в отговор на друг въпрос вече споменах, че с 29 бройки осигурихме увеличаване на щата за тези изпълнителни агенции по ИСПА към Министерството на транспорта и съобщенията, с което изпълнихме всички очаквания и изисквания на Европейската комисия на тема подобряване и засилване на административния капацитет.
В края на 2003 г. променихме структурата на крайните бенефициенти по проекта, това е NKG, дори създадохме специална дирекция, която ще изпълнява функциите на звено за изпълнение на този проект.
Проведохме и конкурс за попълване на щата на тази дирекция.
Трето, по актуализация на стратегията – това е изключително важно. През м. март 2003 г. съвместно с партньорите от Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка беше предприета актуализирана Генерална стратегия за реализация на проекта, предвиждаща разделянето на строителството на две отделни фази. Фаза № 1 ще обхваща първата част – 37,7 км от Крумово до Първомай, както и осигуряване на надзор от проектирането до строителството на всички строителни договори.
Фаза № 2 – проектиране, строителство и електрификация на участъка от Първомай до гръцката и турската граници, както и проектирането и реализацията на системи за централизирано управление на влаковете и автоматична локомотивна сигнализация.
Приоритетно започваме с реализацията на фаза № 1.
Четвърто, по изготвянето на технологични документи. В края на 2001 г. беше подписан финансов меморандум между Европейската комисия и Република България. Там беше записано, че ако до две години, тоест до края на 2003 г. след подписване на меморандума не се предприемат съществени действия по строителството, средствата по Програма ИСПА могат да бъдат загубени. Наистина през м. август 2003 г. се появи реално такава опасност и Европейската комисия изпрати писмо до Министерството на транспорта и съобщенията, в което предупреждаваше за предстоящото изтичане на този срок към 20 ноември 2003 г. Ние ускорено изготвихме тръжните досиета за проектиране, строителство и строителен надзор. Поискахме и удължаване с шест месеца на срока от финансовия меморандум, което беше разрешено.
По време на заседанието на Комитета за наблюдение на Програма ИСПА, проведено през м. ноември 2003 г., Европейската комисия обяви, че дава разрешение за еднократно удължаване на срока за обявяване на търга за строителство до 20 май 2004 г.
В момента ние имаме готовност през първите седмици на м. май 2004 г. да обявим, да проведем този търг и съответно той да бъде успешен за проектиране и строителство на фаза 1, а в началото на 2005 г. ще бъде обявен търгът за фаза 2 на проекта.
Според ревизирания график проектът ще бъде завършен през 2009 г., разбира се, ако няма някакво ново закъснение по нови причини. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Василев.
Имате право на уточняващи въпроси, господин Чачев. Заповядайте.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Благодаря Ви за откровения отговор, тъй като последния път, когато отговаряхте по този въпрос, Вие споменахте срока към края на 2007 г. 2009 г. е действително един реалистичен срок, разбира се, ако България не загуби тези 153 млн. евро от Програма ИСПА, което не желая да го квалифицирам.
Моят доуточняващ въпрос е следният: Вие споменахте, че започва изграждането на втори тунел под Босфора. Известно ли Ви е, че заедно с изграждането на втори тунел под Босфора, на 22 януари т.г. Вашите турски и гръцки колеги – министрите на транспорта на Турция и Гърция, се споразумяха да се изгради успоредно на Виа Игнатиа железопътна линия, която да свързва Истанбул със Солун, Игуменица и да поеме целият трафик от Близкия Изток през Турция и Гърция за Европейския съюз. На практика това наше закъснение с толкова години до 2009 г. ще измести България от транзитния път за Европа. И България ще загуби милиони.
Определено трябва да Ви кажа, че този проект Гърция и Турция ще го реализират до края на 2006 г. И той обезсмисля изграждането на жп-линията Пловдив-Свиленград. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чачев.
Заповядайте за отговор, министър Василев.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Не от днес, не от тази година е реалната опасност голяма част от трафика през България да бъде отклонен. Това важи не само за железопътния транспорт. Дори с тревога бих искал да припомня, че днес около 60 процента от турските тирове не минават през територията на България, останали са само 40 процента. Би могло, ако не предприемем сериозни мерки, този процент допълнително да намалее. За тях е понякога ако не по-изгодно, то със сигурност по-приятно да минават по далеч по-добри пътища, с по-добри транспортни средства, включително директно с фериботи през Гърция или дори от Турция направо за Италия. Така е, това го зная много добре.
Аз все пак смятам, че България ще трябва да продължи да реализира всички свои инвестиции приоритетно в железопътната инфраструктура, в автомагистрали, в граничните контролно-пропускателни пунктове. Имам предвид не само физическа инфраструктура, а включително и подобряване на организацията, на администрацията, на комуникацията, на обслужването, на отношението, ако щете, към българските и чуждестранните граждани. Всичко това са комплексни действия, които ние ускорено се опитваме да предприемаме. Наистина съвременната българска транспортна система не може да се гордее особено, тъй като средната възраст на подвижния състав в различните ресори варира от 15 години за такситата до към 25 за корабите на параходството “Български морски флот”, към 40 години за параходството БРП и десетки години за различните видове например вагони, подвижен състав на БДЖ. Повечето от физическите съоръжения по пристанища, по летища и т.н. са от 70-те, в най-добрия случай – част от 80-те години, а може и по-назад, така че България изостава значително. Една от моите амбиции е постепенно, това, разбира се, става за много по-дълъг период от време от мандата на едно правителство, но постепенно транспортната и комуникационната инфраструктура на страната вместо да е основна пречка за развитието на държавата, както е в момента, да бъде основен мотор за нашето развитие. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Чачев, да изразите своето отношение към отговора на министъра.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! Все пак благодаря за отговора. Бяхте откровен. За сетен път се убедих, че българското правителство няма ясна инвестиционна програма, няма ясна стратегия за развитието на инфраструктурата – както краткосрочна, така и средносрочна, и дългосрочна. Работи се на парче. Не са ясни националните приоритети и резултатите всички ние ги виждаме.
Ще завърша, може би ще се повторя, с цитат от миналогодишния брой на “Икономист” за България, че в България няма чужди инвестиции, тъй като няма добра инфраструктура, а няма добра инфраструктура, тъй като няма чужди инвестиции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чачев.
Актуален въпрос към министър Василев са отправили народните представители Кръстьо Петков и Петър Мутафчиев относно социалната програма и колективния трудов договор в БТК.
Господин Петков, имате думата. Заповядайте.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, нашият въпрос малко остаря. Ние с господин Мутафчиев се интересувахме от социалната програма и перспективите за сключване на нов колективен трудов договор в БТК. Преди доста време усетихме, че корпорацията БТК изпада в двувластие или в междувластие, задава се финализация на приватизационната сделка, а, от друга страна, висящи социални проблеми, в т.ч. и намерили отражение в програмата, в стратегията за приватизация, не могат да бъдат решени. Независимо от това нашият въпрос продължава да бъде остро актуален, тъй като ние разбираме, че новият купувач, с когото предстои да се сключи сделката, когото Вие чрез консултанти пуснахте в корпорацията доста време преди това, доколкото знам под претекст да правят дилижанс, спря да движи социалните въпроси. Такова нещо, пауза в социалната политика на държавата и за една корпорация не се предвижда в законите, в Кодекса на труда и по друг начин. Ако не Ви е известно, през последните месеци не са осъществени социални плащания, договорени с предишния колективен трудов договор – плащания, които са предвидени в Кодекса на труда. Вече сме пети месец от началото на годината. Ново договаряне, което да е финализирано, няма.
Затова нашият въпрос е: какво правим като държава, вие – като правителство и Вие лично, като министър, при тази ситуация? Кога и как ще бъде подписан колективният трудов договор?
В тази връзка – къде е многократно обещаваната социална програма на БТК за трансформация на нейните структури, кадри, подготовка и т.н. в условията на преход от държавна към частна собственост. Между другото, да ви напомня, че отделно Министерството на труда и социалната политика обеща да има друга таргетирана програма, която не ми е известно дали е пусната в ход. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Петков.
Имате думата за отговор на актуалния въпрос, министър Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Петков и също уважаеми господин Мутафчиев! В никакъв случай не считам, че въпросът е остарял. Напротив, той сега продължава да бъде много важен, тъй като през този месец предстои евентуално сключване на колективния трудов договор. Срокът е края на месеца. Не считам, че в БТК има висящи социални проблеми, напротив – сега ще ви дам някои цифри за социалната програма на компанията през последните две години, както и с поглед напред. Като принципал, ако ме попитате, аз бих казал обратното – БТК има доста щедра, изключително щедра социална програма, в сравнение с която и да е друга българска, особено държавна компания.
“Не сме пускали” “Вива Венчърс” преди да бъде подписан договорът на 20 февруари. След 20 февруари обаче по мое настояване, настоях по-скоро “Вива Венчърс” да излъчи свой представител прокурист, който да има право на трети, на трети - подчертавам, подпис в управителния съвет при вземане на важни стратегически решения. Това го направих съвсем съзнателно – за защита на държавния интерес, тъй като в преходния период, както Вие казахте – безвластие или двувластие, е най-трудно да се опази държавното имущество в компания като БТК. Бих искал “Вива Венчърс” също да носят отговорност, за да не могат след това да кажат, че примерно нещо им липсва в компанията или нещо се е случило, което те не са забелязали. Така смятам, че държавният интерес е защитен напълно.
В никакъв случай не считам, че са спрени социалните процеси, напротив – те напредват.
Най-напред ще отговоря на първия Ви въпрос за социалната програма. През 2003 г. социалната програма на БТК е в рамките на 19 млн. 390 хил. лв., тоест близо 20 млн. лв. Разходите в рамките на горните суми са направени за: например издръжка на медицински кабинети за персонала, помощи за многодетни семейства на служители на БТК, транспортни разходи за част от служителите на БТК, помощи при продължително боледуване, подпомагане на спортни мероприятия, помощи на материално затруднени семейства в рамките на БТК, карти за балнеолечение на служителите, новогодишни подаръци на някои от децата на служителите и т.н.
От м. януари 2004 г. също така се изплащат помощи за храна, за телефонни такси, за жени в отпуск по майчинство, помощ за многодетни семейства, суми за лечение и издръжка на социални бази.
Средната заплата в компанията е 445 лв., която е доста над средната за страната. Социалната помощ през 2002 г. и 2003 г. е средно около 1100 лв. на човек или варира между 18 и 21% от средната работна заплата.
Бюджетът за 2004 г. за социални разходи е същият, какъвто е и за 2003 г.
Като допълнителна информация бих искал да Ви съобщя, че финансовото състояние на компанията е добро. Може би е по-добро от всякога. Затова изиграха и своята роля затягащите мерки на финансова дисциплина и на добро планиране, на добро управление, които сме предприели през последните месеци, особено в периода около приватизацията.
По отношение на колективния трудов договор – към настоящия момент в БТК има такъв действащ договор, подписан на 14 май 2003 г., със срок на действие 31 май 2004 г.
В тази връзка през зимата имах среща с представители на големите синдикални организации, включително и с представител на прокуриста на дружеството Уилям Еуърд, срещи с председателите и част от ръководствата на синдикалните организации в БТК. Синдикатите предложиха действащият колективен трудов договор да бъде преподписан за още една година. От своя страна ръководството на БТК – тук ще цитирам: “подчерта значението на сега действащия колективен трудов договор, даващ закрила на служителите, който е съобразен с Кодекса на труда и с интересите на страните по него. Въпреки това променената ситуация – подписаният договор с “Вива Венчърс”, измененията на пазара на телекомуникациите, налагат някои промени и допълнения в съществуващите договорености, което от своя страна предполага сключването на нов колективен трудов договор”.
На срещата е било постигнато съгласие в следната насока – ако работодателят предложи по-добри условия за оптимизиране на персонала на дружеството, отколкото е заложено в стария колективен трудов договор, то синдикалните организации ще разгледат някои промени в текстовете в стария колективен трудов договор. И точно това се е случило.
Представеният от ръководството на БТК нов проект в почти всички отношения е много по-добър от стария в три насоки.
Първо, по отношение на програмата за доброволно напускане са предложени всички служители с изключение на тези от специализираните поделения, ако желаят, да заявят желанието си за участие в програмата, стига да имат повече от десет години трудов стаж в съобщенията. Тези лица ще получат от 12 до 16 брутни месечни работни заплати – обезщетение в зависимост от продължителността на стажа си и т.н. Така например служителите, на които им остават от една до три години до пенсия, ще получат от 12 до 14 брутни месечни заплати, а според стария, сега действащ колективен трудов договор, това обезщетение е само 9 брутни месечни заплати. Освен това участващите в тази програма ще бъдат освободени от плащането на данък общ доход върху получените суми. Тоест, разликата е огромна и е в полза на служителите.
На второ място – програма за предприемачество, която стартира с началото на програмата за доброволно напускане. Тя е отворена за тези участници в тази програма и те могат да представят подходящо оформени бизнес планове. Работодателят ще ги включва заедно с Агенцията по заетостта в семинари, обучение и консултации в сферата на предприемачеството. Финансирането, което ще бъде одобрявано, може да варира между 6 и 30 хил. лв., като участниците в тези програми не губят обезщетенията, получени по програмата за доброволно напускане на персонала.
На трето място е включена и програма за нова професионална реализация, която предоставя допълнителни възможности за допълнителни знания и квалификация.
Тук няма да изпадам в подробности и да ви чета всички детайли, но наистина считам, че това е една изключително щедра социална програма и ако не сте съгласен, посочете ми в коя друга компания или в коя друга приватизация е имало по-щедра такава социална програма. Според мен е нямало!
Получил съм някои писма от синдикатите. Всъщност, те са насочени по-скоро към ръководството на БТК, но до този момент в БТК няма официално постъпил коментар от синдикалните организации в дружеството по проекта за колективен трудов договор и включените в него програми, предложени от ръководството на компанията.
Преговорите ще продължават, доколкото разбирам има предложение следващата среща да се състои на 11 май 2004 г. с надеждата, че в срок – до края на май, ще бъде сключен новият колективен трудов договор.
В заключение, уверявам Ви, взели сме максималните мерки приватизацията да бъде изключително в полза на работещите в отрасъла, както и в национален интерес. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господата Мутафчиев или Петков – имате право на реплика в рамките на две минути.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря.
Уважаеми господин министър, благодаря за информацията, която предоставихте. Част от нея беше нова, а част от нея ми е малко трудно да я възприема. Ако не представлява някакъв проблем за Вас, е добре да ни дадете справката по-конкретно за какво са изразходвани тези 19 млн. лв. точно по пера.
Моето впечатление е, че Вие говорихте за социална програма, която е във вид на социално подпомагане и социално обезщетение. Ако върнем времето една година назад – на кръгли маси, организирани, в това число и от синдикатите, и от корпорацията, ще видим, че ставаше дума за активна социална програма, която да помогне на 20-хилядния персонал да се преструктурира и то с предварителни инвестиции, да се пренасочи, да се адаптира към това, което ще следва след приватизационната сделка. Такива активни политики аз не чух да са заложени от Вас. Обратно, моето впечатление, може да бъркам, е, че се търси начин да се смекчи, да се тушира социалният удар, който ще бъде нанесен, и специално за хората в тази компания, които са по-възрастни.
Затова моят уточняващ въпрос е следният: какво лично Вие като принципал, Вашето министерство, във взаимодействие с компанията и новите собственици по график до края на годината ще направите така, че хората, заети в компанията, и районите, върху които ще даде отражение преструктурирането, което значи освобождаване на работници, между другото е добре да кажете колко предстои да бъдат освободени, да бъде решено по един икономически модерен и социално оправдан начин, както става при всички големи приватизационни сделки по света. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
Имате право на дуплика, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми проф. Петков, и господин Мутафчиев!
Някои от тези мерки, с които ви запознах, аз отново ще ги прочета – първата е програмата за доброволно напускане. Тя наистина не е толкова активна, по-скоро е пасивна мярка, но програмата за предприемачество определено е активна мярка и социална. Също така и програмата за нова професионална реализация също е активна мярка. Считам, че комбинацията от тези мерки ще се отрази благоприятно на работещите в този отрасъл.
С развитието на телекомуникационния отрасъл, безспорно това е един от най-динамичните, ако не и най-динамичния сектор в националната икономика, постоянно се случват много промени. След като БТК загуби своя монопол чрез промяна в законодателството преди близо година и половина, вече са лицензирани много други оператори. По напълно естествен път много от служителите на БТК, за съжаление, понякога най-добрите служители на БТК биха могли да бъдат поканени за работа и в конкурентните фирми, където заплатата понякога е 2-2,5 пъти по-висока.
Също така попитахте колко освободени би имало в БТК. Информацията е добре известна – за тригодишен период става дума за около 3500 души, като повечето от тях не са през първата и през втората година. За сравнение – на чисто пазарен принцип персоналът на БТК би трябвало да е 2-3 пъти по-нисък. Направете сравнение с която искате европейска компания и това ще получите като резултат.
Миналата седмица бях в съседна Република Турция, където имат същия проблем. И там три пъти трябва да се намали персоналът на тяхната телекомуникационна компания. Разбира се, на практика това ще стане по-бавно.
Вие бяхте задали във вашия въпрос и това, че пред медиите съм казал, че това е най-социалната от всички приватизации. Между другото, аз не съм го казвал, но ето, сега го казвам! Моето изречение беше по-друго, но сега ви го казвам: това е една изключително социална приватизация!
Защо през последната година не са се реализирали част от тези мерки? – Всички знаем защо. Приватизационната процедура се проточи безкрайно дълго и отново ще използвам момента да се обърна към работещите в БТК – в техен жизнен интерес е приватизацията на компанията да приключи, защото ако тя не приключи, ще има по-малко работни места с по-ниски заплати и значително по-лоши условия на труд. Това е истината.
Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря, господин министре.
Преминаваме към актуалния въпрос на народния представител Михаил Миков относно строителството на Дунав мост при гр. Видин.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министре, уважаеми дами и господа! След десетгодишни спорове с Румъния най-сетне беше решено в рамките на Пакта за стабилност да се построи Дунав мост при Видин, което най-вече отговаря на интересите на България. През 5-те години, откогато се взе това решение и този проект беше включен в работата на Пакта за стабилност, една или друга политическа сила по определен начин се опитваше да спекулира и да използва този проект, който е от общ национален интерес, за своя политическа изгода, но това не е толкова важно.
Аз зададох своя въпрос през февруари – притеснен и аз, и хората, живеещи не само във Видинска област, за това, което се случва с реализацията на този проект. Разбрах, че съвсем наскоро е получено писмо и от координатора на Пакта за стабилност – Бусек. Твърде тревожно писмо! Скандалното в цялата история е, че навън повече се тревожат за усвояването на европейските пари, отколкото в България, българското правителство. Доколкото ми е известно, в това писмо се поставя тревожно въпросът, че ако до 2004 г. не започнем усвояването на средствата, които дава Европа, може да се стигне до сериозно преразглеждане на финансирането, което е потенциално опасно за този най-голям проект или един от най-големите проекти за България, свързан не само с вътрешния ни транспорт, а с мястото на България в европейските и балканските транспортни коридори. Защото при реализацията на такива проекти времето е изключително важно. Там една или друга страна, в зависимост от нейните действия, залага бъдещето на инфраструктурата за 100-200 години напред.
Доколкото знам не са завършени преговорите от Министерството на финансите с германската Банка за кредит от 15 млн. лв., който ние трябва да сключим. Има забавяне и по апликационната форма с Европейската комисия за тези 70 млн. евро, които хората ни предоставят и отдавна са обещали, че ще дадат, но само че трябва да се вземат от някого за извършване на работа. Какво става с втория транш с Европейската банка за 20 милиона? Тук също е забавено договарянето. Търговете за супервайзери, предквалификационна процедура за проектиране – защо се бавят те? Забавено е и обявяването на обекта за национален, въпреки че това символично действие не решава онова, което е свързано с ефективното действие на администрацията. Забавен е докладът за оценката на въздействие върху околната среда. И най-сетне – темата с отчуждаването, която предизвика бурни спорове между един и друг представител на местната управа, областния управител и кмета на Видин. Прехвърлянето на топката между институциите води до тази тежка ситуация, излагаща България пред нашите партньори от Европа.
Ето защо Ви питам: на какъв етап е развитието на проекта за строителството на Дунав мост 2 и кога най-сетне ще започне то? Защото Ви алармирам, че има сериозна опасност поради мудност, бюрокрация, некадърност или може би някакви частни интереси, които изместват държавните, този толкова спряган в различни политически кампании проект да не се случи? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Миков.
Заповядайте, господин министре.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Миков, убеден съм, че Вие като народен представител от Видинския регион, както между другото и всички народни представители от Видинския регион, също толкова искате да се реализира този проект, колкото и аз като министър на транспорта и съобщенията. Бих искал да Ви успокоя, че в никакъв случай не сме забравили за този проект или не сме го забавили съзнателно. Прави се максималното за бързата му реализация. Ще Ви запозная с някои факти.
Решението за изграждане на втори мост над р. Дунав е взето през 1989 г., знаете, след определени събития в нашия регион. Решението е било основно политическо. Проектът включва проектиране и строителство на комбиниран, тоест пътен и железопътен мост и строителство на прилежаща пътна и железопътна инфраструктура. Проектът се финансира по следния начин: заем от Европейската инвестиционна банка – 70 млн. евро, грант по програма ИСПА – 70 млн. евро, грант от Френската агенция за развитие – 5 млн. лв., грант от КAFW – 2 млн. евро, заем от КАFW – още 18 млн. евро, общо 20 млн. евро, и съфинансиране от държавния бюджет – 60 млн. евро. През 2001 г. са завършени предварителните геотехнически, хидротехнически и кадастрални проучвания, финансирани от Германската кредитна институция за възстановяване. Изработен е доклад за предварителна оценка на предварителен ОВОС. През същата година са извършени технико-икономически анализи за индикативните стойности на проекта от френска консултантска фирма. През 2002 г. са одобрени докладът за предварителния ОВОС, актуализацията на териториално-устройствените планове на Видин и Калафат. С решение на министъра на околната среда и водите се преминава в следващата фаза на проектиране и община Видин издава виза за проектиране. Подписан е и договор с международен консултант “Скот Уилсън” по инженеринг и управление след провеждане на международен конкурс по правилата на Европейската комисия. По първоначален план проектът е трябвало да завърши в края на 2005 г. Според ревизирания график това трябва да стане в края на 2007 г. Въпреки че технологичните дейности са започнали навреме, има известно натрупано закъснение поради ненавременно изготвяне на документацията, необходима за осигуряване на финансирането, например апликационна форма за средства от Европейския съюз. Напоследък имаше известно закъснение при преговорите за заема от Германската кредитна институция за възстановяване и втория транш за 20 млн. евро от заема от Европейската инвестиционна банка. Тези неща винаги са свързани в пакет.
През периода септември 2003 г. – април 2004 г. новият екип на министерството подготви следните документи: най-напред апликационна форма за 70 млн. евро грант по програма ИСПА; второ – пакет документи за втория транш от заема на Европейската инвестиционна банка за внасяне в Министерския съвет; трето – пакет документи за преговори по заема на КАFW; четвърто – предквалификационно досие за проектиране и строителство на моста; пето – тръжно досие за супервизия на строителството на моста; шесто – тръжно досие за независим оценител, проектиране и строителство.
През м. ноември 2003 г. се проведе петото заседание на Смесения българо-румънски комитет, на което беше одобрен идейният проект на моста и прилежащата инфраструктура в резултат от работата на международния консултант по инженеринг и управление. До средата на 2004 г. се очаква да бъде завършен техническият проект на прилежащата пътна и железопътна инфраструктура. Паралелно се работи по отчуждаване на имотите във връзка с реализацията на проекта. Министерството на транспорта и съобщенията е в непрекъсната консултация с ресорните министерства - Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на земеделието и горите, за навременно отстраняване на законови и други пречки и осигуряване на гладкото протичане на процесите.
Нещо, за което бих искал да Ви информирам – предквалификационното досие за проектиране и строителство на моста е одобрено вече от Европейската комисия. Предквалификационната процедура ще бъде обявена официално на 7 май 2004 г., тоест след около една седмица. Реалното строителство на моста се очаква да започне в началото на 2005 г. и отново, ако няма закъснение според ревизирания график, мостът ще бъде завършен в края на 2007 г.
По отношение на писмото от Пакта за стабилност - ние поддържаме постоянен контакт с Пакта за стабилност. Писмото и тревогата са принципни. Те са и наши. Считам, че са взети всички мерки за ускоряване и за изпълнение на процеса в срок. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Михаил Миков за реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министре, дами и господа! Доста работа сте свършили, господин министре, от началото на февруари, когато съм ви задал въпроса, но аз не съм искал от Вас да отчетете какво Вие сте свършили като министър на транспорта. Това Вие ще го отчитате на Вашия политически съвет и във Вашия кабинет.

Мен ме интересува и аз Ви питам и като ресорен преди на този ресор – транспорт – защо са проспани тези години и то за неща, които зависят единствено от нас? Защото да не говорим, че за такъв голям проект и тази тревога, която изразява Бусек, в Европа се превръща в едно клише, че българите са мърлячи. Хората дават пари, упражняват политически натиск в съответствие с интересите на България, постигат резултат – това, което ние десетки години не можем да постигнем с румънците – а поради нашата, няма да спестя повторението на тази дума, мърлявщина, некадърност или не знам какво, ние не можахме да влезем в едни ускорени срокове на реализация на този проект.
Вие казвате 2007 г. Хубаво. Но това две години означава забавяне в икономиката, в транспорта. Две години означават страшно много. През това време транспортните потоци тръгват по други коридори. Нима правителството не разбира отговорността на решението не само за Видин, не за видинските народни представители, за България става въпрос. Разбира се, има и други теми, които така престъпно пред бъдещето, ако щете, ние се отнасяме към въпроси от инфраструктурата, които определят стратегическото място на България.
Дано всичко това, което ми казвате, защото аз и друг път съм се интересувал от този въпрос, нещата винаги получават отговора: работи се, ще стане работата. Дано този път да се фиксират някакви срокове пред обществото, които да се спазят.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин вицепремиер, имате право на дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Миков! Вие имахте принципни коментари и аз всъщност единствено бих могъл и аз така да Ви отговоря, че, както виждате, забавяния има по всички проекти. И не само, за да Ви успокоя, а да Ви призная, при всички бъдещи правителства – запомнете това, което Ви казвам – забавяния ще има при всички проекти.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Разпишете сроковете. Нищо, че ще има забавяния.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Направили сме го. Разпоредил съм да се изготвят точни графици за всяко едно действие.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Ние ще ги следим.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: През последните месеци и аз ги следя, разбира се, изключително внимателно и смятам, че са взети всички организационни и административни мерки чрез подобряване на административния капацитет, чрез подобряване на комуникацията с всички ведомства, включително и с местната власт, чрез засилване на контрола отгоре надолу за изпълнение на тези мерки в срок.
Както Вие сам съзнавате, става дума за големи инфраструктурни проекти, финансирани по начин, в който не само България, а целият регион няма голям опит, и чието изпълнение превишава мандата на едно и понякога дори и на две правителства.
Наистина единствено това бих могъл да Ви кажа, че Вие вероятно сам виждате, че сме направили максималното по всички тези проекти, които са в моето ведомство, те да бъдат реализирани в срок и поне частично да бъде компенсирано изоставането.
Остава да се надяваме, че тези наши усилия ще продължат и в бъдеще и че с тези ревизирани срокове проектите ще бъдат реализирани. Няма нужда да убеждаваме гражданите на Северозападна България и на цяла България колко важен е този проект за националната икономика и за този регион.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Преминаваме към актуалния въпрос, зададен от народния представител Петър Мутафчиев, към министър Василев относно реконструкцията и електрификацията на жп линия Пловдив – Свиленград.
Господин Мутафчиев, разполагате знаете с колко минути.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Аз много внимателно слушах отговорите Ви на актуалните въпроси, зададени във връзка с бъдещето на инфраструктурата в железопътния транспорт и с голямо учудване чух един термин, може би наложен от Вас, и това е терминът "ефективна" и "неефективна" инфраструктура. Според мен, няма ефективна или неефективна инфраструктура. Има инфраструктура, от която се нуждае българската държава и инфраструктура, от която не се нуждае българската държава.
По Вашата логика, че неефективната инфраструктура трябва да се затваря, то, пази, Боже, да прехвърлим към Министерството на транспорта Агенция "Пътища". Това означава, че четвъртокласната пътна мрежа изцяло трябва да бъде затворена.
Затова Ви моля, нека да говорим за национални приоритети, за държавни приоритети, да говорим за инфраструктурата, която ни е необходима, а не за ефективна и неефективна.
Това означава, че правителството трябва да си поеме ангажимента към цялата инфраструктура в държавата и отговорността за тези, които закрива.
Аз се радвам, че актуалният ми въпрос е свързан с една линия, която нарекохте ефективна. Това е линията София – Пловдив – Свиленград и той е свързан с проекта "Жп линия Пловдив – Свиленград", проекта от първия ЛОТ, който е Крумово – Първомай.
За съжаление, моят актуален въпрос е идентичен с питането, което направи господин Чачев, и то е: искано ли е от Европейската комисия 6-месечно удължаване на крайния срок за откриване на първия строителен търг и кои са причините?
Вие при питането на господин Чачев отговорихте конкретно, че основно причините са законодателните пречки за преминаването към отчуждаване на имотите. Искам да Ви припомня, че тези пречки се създадоха с няколко законови промени от предишното правителство в Тридесет и осмото Народно събрание, когато с цел защита на частната собственост бяха предприети малко по-мудни процедури. Сега вече вашето правителство със закъснение успя да го направи и виждам, че няма проблеми от законодателна и изпълнителна гледна точка. Тъй като тази линия и този първи ЛОТ се намира изцяло в 17.Пловдивски избирателен район, знам от кметовете на община "Родопи", Първомай и Садово, че в момента върви процедура по отчуждаването.
Разбрах и за това, че е имало притеснения от страна на Европейската комисия и затова Вие сте поискали удължаване с шест месеца.
Аз ще доразвия въпроса си и се надявам, че няма да Ви затрудня да ми отговорите. Вие сте издали една заповед на 8 декември 2003 г., с която отменяте заповедта, която сте издали на 17 юни 2002 г. Явно тази заповед касае именно Управителния комитет, който дотогава се е занимавал с този проект и сте назначили нов Управителен комитет, който се председателства от госпожа София Касидова – заместник-министър във вашето ведомство. Също така срокът е удължен до 20 май.
Моите два актуални въпроса са следните: имаше ли Европейската комисия конкретни претенции към управляващите проекта, тоест към Управителния комитет досега, и ще се спази ли срокът за обявяване на търговете 20 май, което ще гарантира усвояването на парите по програмата ИСПА и реализирането на този важен проект?
Благодаря Ви, господин председател, за търпението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: С 47 секунди просрочихте времето, господин Мутафчиев.
Имате думата, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мутафчиев! Наистина по-голямата част от информацията по този проект вече предоставих в отговора на предишното питане, но Вие имахте няколко допълнителни важни въпроса. Единият от тях е: какви претенции е имала Европейската комисия преди това. Основно претенциите бяха на ниво административен капацитет. Те препоръчаха през есента на миналата създаването на отделна дирекция в Национална компания "Железопътна инфраструктура", която да отговаря само за този проект. Аз тогава взех следното решение. За мен един проект от порядъка на 340 млн. евро е достатъчно значим, за да заслужава създаването на цяла дирекция в националната компания. Затова такава дирекция беше създадена, беше попълнена с по–добри специалисти и наистина Европейската комисия е доволна от засилването на административния капацитет.
От друга страна се засили административният капацитет в самото Министерство на транспорта и съобщенията чрез създаване на отделна дирекция, която се занимава с тези инвестиционни проекти, чрез увеличаване на нейния щат, но пак подчертавам, без да се увеличава щатът на цялото министерство, а само чрез вътрешно преструктуриране.
Така че смятам, че този аспект вече е покрит.
По отношение на срока 20 май, да, имаме готовност да спазим този срок и до 20 май да обявим търга за строителство, що се отнася до първата фаза. Това е фазата от Крумово до гр. Първомай.
Смятам, че с тези взети мерки част от забавянето ще бъде компенсирано и този проект ще се реализира.
Вие направихте и други коментари, например проблема със законодателството. Да, такова беше законодателството, че отчуждителните процедури бяха направо невъзможни в никакви разумни срокове. Предвид новите промени безспорно ситуацията е по-облекчена.
По отношение на това дали има ефективна и неефективна инфраструктура, тук, разбира се, няма смисъл да изпадаме в терминологични разговори, но безспорно проектът "Пловдив – Свиленград" е ефективен, полезен и необходим за българската транспортна система и за националната икономика.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на реплика, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин министър, благодаря Ви за отговора, по-точно за уверенията. Надявам се, че този отговор ще бъде доказан във времето, че е точен и верен, т.е., че на 20 май ще протече първият търг по изпълнение на лота Крумово – Първомай. Но за да бъде ефективна тази линия и да стане ясно и на Европейския съюз, и на нас, че парите не са хвърлени на вятъра, то трябва да се изпревари цялото изоставане на проекта. Причините бяха споменати от господин Чачев – европейските приоритети в инфраструктурата в Гърция и споразумението между Гърция и Турция. Ако ние ще наложим коридорът от Свиленград до София, включително връзката до Ниш, то правителството трябва да изпревари максимално с реализацията на тези проекти.
Искам да ви информирам, че Комисията по транспорта и телекомуникациите на един от семинарите, които се проведоха в Брюксел с цел да информират българските народни представители за приоритетите в транспортната политика на Европейския съюз, ние бяхме притеснени от това какви са приоритетите на Европейския съюз. Гръцката страна е успяла да наложи своите приоритети, като през България минават единствено приоритетните коридори, свързващи север-юг. И знаете кои са те, изключая девети коридор. Става дума за коридор № 4. Те предвиждат също линията Свиленград-Пловдив като приоритена за тях не за друго, а защото я виждат като част от коридор № 4. Разбира се, и коридор № 4, погледнат от Кулата до София. Няма други европейски приоритети по коридорите, които минават през България, до 2010 г., господин министър, а това означава, че вашето правителство не си е свършило добре работата. За да има все пак конкретна защита от страна на Европейския съюз, ние трябва ясно да кажем кои са нашите приоритети от всички тези коридори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Право на дуплика – господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Мутафчиев, Вие имате правилни констатации и впечатления по принцип за важността на коридорите и ролята на съседни нам страни, само не можах да разбера от тези разсъждения как направихте извода, че българското правителство не си е свършило работата и коя работа.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Нямах време да Ви обясня, господин министър!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Бих искал да Ви информирам за поне две неща. Едното е, че съм разпоредил подготовката на бъдещи инфраструктурни проекти, които да започнат сега, а примерно следващите две правителства да ги довършат успешно. По-голямата част от усилията на нашия екип са насочени към разработването на проекти за железопътната инфраструктура, като на първо място съм поставил отсечката Драгоман-София-Пловдив. Напълно ясно е защо, за да бъде това логично продължение на Пловдив-Свиленград. Освен това, това включва модернизация на отсечката София-Пловдив, която знаете, че е много натоварена, а е и част от общите транспортни коридори, които пресичат България и са от изключително стратегическо значение.
Разбира се, едва ли има европейска държава, член на Европейския съюз, която в преговорите с другите страни-членки да не се опитва да защитава своите интереси, затова не е от днес, примерно коридор № 8, който преминава през България, Македония, Албания до Италия, не е приоритет на някои от нашите съседи. Но това не означава, че българската държава не е положила максимални усилия точно в обратна посока.
В тази връзка ще ви припомня и срещата на четиримата министри на транспорта от тези държави, която се проведе в Тирана само преди няколко седмици, където България беше най-активна от всичките четири държави и постави много остро въпросът, че коридор № 8 трябва да бъде голям европейски приоритет. Нашите две западни съседки, по-малките държави Македония и Албания, усещат подкрепата на българската страна и ще ни подкрепят в развитието на този коридор. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към следващия актуален въпрос, зададен от народния представител Михаил Миков, относно цените на градските разговори. Този актуален въпрос е зададен към министър Василев.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! И този въпрос е зададен през м. февруари, като за Дунав мост. Сега ние с министъра сме в една деликатна ситуация след тези заглавия от медиите от 24 април – “След 1 май шок в цените на телефоните!” Честит 1 май, български граждани! Аз мога да кажа само това.
За миналата година, уважаеми господин министър, телекомуникационната компания има печалба от 230-240 млн. лв. Явно, че някои представители на мнозинството, по-специално шефът на Комисията по икономическа политика, наричат такива фирми гробници. Но това не е случайно. Това е част от една планомерна кампания и то на висши, отговорни държавни мъже за подценяване на най-доброто в България, за да може то да се продаде по-евтино. След сключването на приватизационния договор в компанията има прокуристи, в компанията има консултанти, компанията се готви да съкращава 5000 души.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Как така 5000 души?
МИХАИЛ МИКОВ: Добре, 4000, 3000, което означава, че във всички случаи се готвят съкращения, които да оптимизират разходите, респективно разходите за работна заплата. Това постоянно се твърди и от Вас, и от госпожа Шулева. БТК има фактически монопол, нищо че преди малко Вие казахте, че вече няма монопол. Тя има тактически монопол. Либерализацията на пазара ще стане факт като състояние на конкурентоспособност след няколко години. В тези условия е естествено тя да реализира свръхпечалба.
В същото време се говори за драстично нарастване на цените на градските разговори – с 40%. От създаването на БТК, уважаеми господин министър, тъй като вашето правителство и политическа сила смята, че всичко започва от него, такова драстично увеличение не е имало никога. Това ли е ефектът от приватизацията? Пак повтарям, питал съм Ви през м. февруари. Вие все още носите отговорност, доколкото тази сделка все още не се е случила, за всичко, което става в БТК, при такава печалба, бих казал свръхпечалба за миналата година, при замразени инвестиционни програми за миналата година, доколкото знам, по Ваше нареждане? И от всичко това какво се случи с БТК? Консултанти, доведени от новия купувач, получават многохилядни хонорари. Ние си спомняме една Ваша практика, практика на вашето правителство във връзка с “Булгартабак” – скъпо платени консултанти. Кой плаща сметката за икономическите упражнения на Вашия кабинет? Българските граждани. Защото алтернативата, която им остава след време, особено в по-бедните региони, са пощенските гълъби. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате възможност да отговорите на народния представител Михаил Миков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Миков, във Вашия въпрос или изказване имаше огромна доза демагогия. Всъщност почти всичко, което казахте, не е вярно. Вие така боравите с цифрите – 5000 души, 40%. Много ми е интересно откъде взехте тези 40%. От заглавието на някои “информиран вестник” или откъде? Увеличението на цените на БКТ е средно 14,5 на сто. Извинявайте, но разликата между 14,5% и 40% е огромна.
Говорите за икономически упражнения на нашия кабинет. Нямам представа за какво говорите, но аз ще ви припомня нещо друго. Ако искате да намалим цените на БТК до нула, имам предвид за разговорите, и тогава да се получи следното. Знаете ли колко беше печалбата на БТК през 1995 г.? Загуба от 40 млн. германски марки. Казвам ви германски марки, защото знаете какво стана с лева. Колко беше загубата на БТК през 1996 г.? Загуба от 80,5 млн. германски марки. Всъщност аз лично никога не съм казвал, че БТК е гробница, уважаеми господин Миков, но аз Ви казвам следното: БТК преди 15 години беше най-развитата телекомуникационна компания в цяла Централна и Източна Европа. В момента, и това не е от вчера, това е за последните 5-10 години, БТК е най-изостаналата технологично телекомуникационна компания в цяла Централна и Източна Европа. Например благодарение на периода 1995 – 1996 г., когато за две години загубихме 120 млн. марки.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): На целия преход, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Какви са цените на разходите на БТК? Знаете ли, много е лесно да не сте икономист, уважаеми господин Миков и от позиция на опозицията да обяснявате защо са се вдигали цените на БТК. Вие смятате ли, че на министъра му е много приятно да вдига цените на телефонните разговори на БТК? Само че Вие забравяте няколко неща и много селективно и удобно ги забравяте. Едно от тях е – погледнете тази графика ако можете да я видите от Вашето място – тя показва сравнителните цени на градските разговори и на месечния абонамент на БТК спрямо всички централно- и източноевропейски държави и някои западноевропейски държави. БТК е в пъти по-евтина на практика от всички европейски оператори. И ние в момента се стремим към Европейския съюз и вече сме функционираща пазарна икономика и според изпълнението на Закона за далекосъобщенията БТК е длъжна да има разходоориентирани цени. И дори след тези увеличения ние отново оставаме в пъти по-евтини от другите европейски страни, отново сме под нашите разходи. Вие какво искате – БТК да оперира като социална организация и да предоставя услуги, които са под нашите разходи? А в същото време другият въпрос на проф. Петков ще бъде къде ни е социалната програма на БТК. Само че това не е никаква икономическа теория, уважаеми господин Миков.
Освен това Вие задавате въпроса също така манипулативно и селективно, защото Вие питате защо се увеличават шоково цените на разговорите и казвате 40%. И вероятно нашите слушатели и зрители в момента ще запомнят Вашите 40%. А примерно Вие забравяте да кажете, че поне на половината услуги реално цените на БТК намаляват, а не се увеличават. Защо забравихте да го кажете, господин Миков? Например за откриване на телефонен пост цената се намалява от 80 лв. се намалява на 70 лв., тоест това намаление е с 13%. И според мен тази цена трябва още повече да намалее. Защо забравяте да кажете, че БТК намалява цената на една минута междуселищни разговори с 8,5%? И това допълнително в бъдеще ще трябва да го намаляваме. Забравяте да кажете, че с 10% се намалява цената на една минута международни разговори и ще трябва още повече да намалява, тъй като ние сме едни от най-скъпите в Европа.
Проблемът, уважаеми господин Миков, е в цялостните пропорции, които ние сме наследили. И всъщност не е вярно, че от началото на прехода ние чак сега увеличаваме цените на БТК. Вярно е обратното, че по време на целия преход всички забравиха да увеличат цените на БТК и затова тя никога не е имала достатъчно средства за модернизация. И затова тя в момента е най-изостанала технологично компания в цяла Централна и Източна Европа.
Бих искал да Ви успокоя с поглед към бъдещето, че след промяната на законодателството и след приватизационната процедура съм убеден, че в средносрочна перспектива конкуренцията на телекомуникационния отрасъл ще доведе сама до модернизация, до предоставяне на по-високо качество на телекомуникационните услуги, до повече услуги за населението и до по-ниски конкурентни цени. Едно прекрасно доказателство за това е фактът, че през тази седмица един от големите мобилни оператори намали своите цени с цели 20%. Това ще е тенденция, която ще продължи през следващите 10 години. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на реплика, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министре! Уважаеми господин министре, Вашата икономическа логика от това е, че Вие и бай Иван от Брегово, който получава 150 лв., а Вие 1500, двамата имате средна заплата 800 лв. Такава е икономическата логика – оставете ме мен – която от този микрофон внушавате на българските граждани. Само че те като получат тези луксозни честитки след 1 май, ще видят колко е реалното увеличение. Вие казвате, увеличение с 14% средно. Преди няколко дена сте казали, че ще е най-много с 20%.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: На някои видове услуги.
МИХАИЛ МИКОВ: И аз това Ви казвам. Истината е, че такъв драстичен скок в цените от създаването на БТК не е имало. Имало е малки увеличения, но такъв драстичен скок не е имало. И когато говорите за ребалансиране в съответствие с европейските условия, дайте малко да се ребалансират доходите, мъничко да се ребалансират доходите и тогава да ребалансираме и това, което се реализира по линия на един фактически монопол, до вчера държавен, регулируем чрез политиката на правителството, от утре – частен, в среда, която няма в близките година-две да стане съвсем пазарна. Така че тази икономическа логика е чудесна за Лондон, за Париж, за Берлин, но за България и особено за такива региони, като Видин, Кърджали, Хасково или Враца, реално премахва възможността за достъп на цели социални групи до нещо, което също е европейски белег. А това за откриване на постове, ами ясно е, България е високотелефонизирана страна със стационарни постове и по този критерий тя е доста по-напред от други европейски страни. Вие махате таксите на онова, за което няма нужда. Напротив, хората ще закриват постовете си, когато вдигнете още малко таксите и цените на импулсите.
Така че аз съм крайно недоволен от политиката на правителството. И не аз, българските граждани ще Ви оценят!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Миков, в своите коментари Вие забравихте няколко неща. Всъщност приоритетите би трябвало да се обърнат – не трябва да се задава само въпросът как се ребалансират цените. Защото, отново Ви казвам, ако половината от цените на услугите се увеличават, то другата половина се намаляват. И това е правилна политика. За да Ви успокоя, ще Ви кажа, че тази политика ще продължи, независимо кой кога ще е собственик на тези компании. Това е политика в цяла Европа и тя продължава абсолютно навсякъде. Пак ще Ви припомня, миналата седмица бях в Република Турция. Там проблемът е също толкова остър, но също толкова задължителен за реформа. И това е една много по-мощна компания, с над 90% цифровизация.
Уважаеми господин Миков, проблемът на Северозападна България е много по-остър в други насоки на развитие на информационното общество. В цяла Европа това вероятно е един от регионите с най-малка наситеност на достъп до компютри на цялото население. Има цели общини, където вероятно нито един ученик никога не е пипал компютър, което пак е част от сектора на информационни и комуникационни технологии, където почти никой не използва Интернет. И за каквато и цифровизация на БТК да говорим, за каквото и ребалансиране на тарфите да говорим, основните приоритети на правителството ще трябва да бъдат насочени към развитие на информационните и комуникационните технологии, към подобряване и модернизация на българското образование, включително и чрез предоставяне на повече компютри и Интернет до българските училища. Смятам, че приоритетите, които бяха обявени от правителството за последните няколко години, сочат именно в тази посока. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към следващия актуален въпрос, зададен също от народния представител Михаил Миков, към министър Николай Василев относно предоставянето на трети GSM-оператор.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаеми господин министър, уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Василев, слава Богу, че ние в Северозапада не разчитаме на правителството, ами търсим и други решения нашите ученици да имат достъп до компютри. Няма да Ви изброявам, ако Ви интересува, ще Ви кажа какво сме направили за тези три години въпреки правителството! Хубаво е че сте се сетили и ще сме Ви благодарни, ако наистина се види реално въпросът за технологичната пропаст, но не като далавера по покупки на компютри, не като Спас Русев – Вашия яхтен приятел, и Вашия предшественик, който в момента се е качил на врата на БТК, за да може да изкяри някой лев от тази работа, а решения, които да са наистина за тези, които плащат сметката – българските граждани, не държавата плаща сметките.
В тази връзка е и другият въпрос. Парафразирам това, което съм Ви питал през м. февруари: има ли опасност българската държава да отговаря пак за тези икономически упражнения на кабинета? Защото Вие колкото повече бавите отговора, толкова повече отговорите излизат в печата.
В печата тези дни излезе, че министри лобират в полза на “Вива”. В печата излезе, че се упражнява натиск върху Комисията за защита на конкуренцията по въпроса за третия GSM оператор, който може да доведе в перспектива решение на Европейската комисия фактурата, която пак българските граждани да платят, не вие, не държавата, не купувачите. Българските граждани! Защото накрая те плащат всички сметки.
Така че аз искам да чуя Вашия отговор. Вие многократно правите PR-кампания и в БТК има една PR фирма, която я източва. Тя обяснява колко е лоша БТК. БТК плаща, за да може фирми да обясняват колко е лоша БТК.
Смятате ли, че предоставянето на третия GSM оператор е в нарушение на европейските стандарти за държавна помощ, което може да се получи при една, никой незнайно как е определил, сравнително ниска цена, която на всичкото отгоре ни каза бившият изпълнителен директор на агенцията, че не е задължително условие за сключване на сделката. Тоест, сделката може да се сключи и без третия GSM оператор. Или да се вдигне поне малко цената, така че да се постигне онова условие, за което Европа не може да каже, че става въпрос за държавна помощ. И по какъв начин ще бъде предоставен този трети GSM оператор, след като тази процедура се затъркаля? Агенция за приватизация – едни договаряния, оттам отива в КРС, от КРС по съдилища, сега е в Комисията за защита на конкуренцията и оттук ще отиде в комисията в Брюксел. Е, как ще стане тази работа, когато в България има закон и той не бива да бъде нарушаван? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате думата да отговорите на актуалния въпрос на народния представител Михаил Миков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Миков, всъщност от парламентарната трибуна днес няма да влизам в спор с Вас за това, което Вие нарекохте икономически упражнения на кабинета и за това дали има нарушение на европейските стандарти за държавна помощ. Аз бих могъл да Ви отговаря на тези въпроси, но за парламентарен контрол това не е в моя ресор.
Господин Миков, бих искал да се обърна към Вас с въпрос: защо задавате този въпрос към мен? В кое мое качество?
Министърът на транспорта и съобщенията не отговаря за това дали ще бъде предоставен трети GSM оператор, т.е. лиценз, и на каква цена. Законът за далекосъобщенията ясно разграничава правомощията на министъра на транспорта и съобщенията от тези на Комисията за регулиране на съобщенията. Съгласно чл. 12 и следващите членове от закона, министърът на транспорта и съобщенията провежда държавната политика в далекосъобщенията, секторната политика и държавната политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър. Министърът на транспорта и съобщенията изпълнява дейности, свързани с развитие на далекосъобщенията, информационните и комуникационните технологии, изграждане и развитие на информационното общество и евроинтеграцията. От друга страна, в съответствие с изискванията на Европейския съюз и европейската практика, която Вие цитирахте, Комисията за регулиране на съобщенията е създадена и действа като независим специализиран държавен регулаторен орган.
Според чл. 19 от Закона за далекосъобщенията комисията регулира и контролира осъществяването на далекосъобщенията, предоставянето на пощенските услуги, регистрира и контролира дейността по предоставяне на удостоверителни услуги, свързани с електронния подпис.
Съгласно чл. 27 от закона комисията е органът, който издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема индивидуални лицензии за далекосъобщителна дейност.
В правомощията на КРС е да подготви документите и извърши необходимите действия по издаването на лицензиите, предвидени в закона.
В тази връзка въпросът по какъв начин ще бъде предоставен лиценз за трети GSM оператор и на каква цена е въпрос изцяло в правомощията на КРС. Формулирането на какъвто и да е отговор от моя страна от името на КРС би било намеса в работата на независимия регулаторен орган, което не би било европейско поведение. Задължение на КРС е при вземането на решение по поставения въпрос да спази законите на страната.
Като министър, който упражнява правата на собственост на държавата в “БТК” ЕАД съм изпълнил всичко свои задължения по чл. 39 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол и съм съгласувал в много кратък срок направеното от Агенцията за приватизация предложения за предоставяне на лицензия на GSM оператор на избрания купувач на “БТК” ЕАД. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Думата има господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Василев! Притеснен съм, че господин министърът ме пита: “В какво качество?”
Господин министре, Вие сте министър от българския кабинет, Вие сте вицепремиер от българския кабинет и аз мисля, че дори на последния, на всеки селски кмет, общински кмет, държавен служител, чиновник грижата трябва да бъде, ако може държавата да получи отнякъде средства, тя да ги получи, на първо място да се спазват законите, ако може държавата да прави нещо по-добро за себе си, то е и по-добро за гражданите. Ето, в това качество, ако щете и чисто човешко. Аз съм крайно учуден! В крайна сметка държавната политика в областта на телекомуникациите – щом Вие отговаряте за нея, Ви е ясно, че щом нещо се дава по-евтино и онези хора от Брюксел са го измислили, че е държавна помощ, то поставя в неконкурентна среда други. И Вие, като следите държавната политика, това би трябвало малко или повече да Ви смущава.
Пак казвам, че не става въпрос за някакви бомбастични увеличения и блокажи, а става въпрос за нещо разумно и най-вече спазване на закона. Защото е много притеснително. Пак казвам, февруари съм Ви питал, тези дни пак. Министри лобират в полза на “Вива” и се описва, че някои министри, тук не пише, вярно, Вашето име, упражняват натиск върху Комисията за защита на конкуренцията да наруши закона или да пренебрегне онези изисквания, които Европа и Европейската комисия после може да препоръча да се приложат, или да накаже страната, респективно данъкоплатците.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС, от място): Кажи за Спас Русев
МИХАИЛ МИКОВ: Спас Русев го казах. То е ясно, яхтените работи.
Във Вашето министерство не се откъсвайте от отговорността на Вашия предшественик, той Ви е съветник. Яхтената компания си е пак в министерството. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Думата има господин Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Миков, много съм затруднен какво точно да Ви отговоря, затова ще бъде изключително кратък. Това, че Вие и вашата политическа сила никога не сте желали в България да има каквато и да е приватизация и конкретно на БТК, това е ясно много отдавна и това си е лично Ваша работа.
Ще Ви напомня отново, че като министър на транспорта и съобщенията и като член на настоящия кабинет съм направил всичко възможно в рамките на своите правомощия приватизация на БТК в България да има, защото считам, че тя е полезна за държавата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Министър Василев отговори днес на десет актуални въпроси и питания, с което приключихме с въпросите към него.
Преминаваме към актуални въпроси към министър Церовски.
За процедурата думата има господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю! Накратко процедурното ми предложение е следното. Господин Церовски има пред себе си десет актуални въпроса, на които да отговори в продължение на 15 минути – нещо, което очевидно не може да стане.
Въпросът ми, господин председателю, е следният. Във вчерашното съобщение за парламентарен контрол, където под т. 2 фигурира министър Церовски, десетте актуални въпроса са подредени в последователност: господин Чачев, след това моя актуален въпрос, след това колегата Георги Божинов и Александър Арабаджиев и т.н. Днес подредбата е малко по-друга, господин председателю, в разшифрованото съобщение: първи, втори, трети, четвърти и въпросът, който аз съм задал, е на пето място.
Аз бих Ви помолил за следното. Смятам, че всеки от народните представители ще се съгласи, ако Вие имате пред себе си датите, на които са зададени въпросите, да ги подредите от най-дълго чакащия нататък, тъй като ми се струва, че е справедливо да могат да бъдат зададени онези въпроси, които най-дълго време чакат.

Подозирам, че вчерашното съобщение е подредено именно на този принцип, тъй като моят въпрос е от 17 февруари, чака вече трети месец, навярно ще чака и четвърти, но навярно има и други колеги, които чакат не по-малко.
Така че ако разполагате с дати, на които са зададени въпросите, моето процедурно предложение е да ги подредите по дати. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега ми съобщиха, че са подредени по компютърен път така, както са дадени тук.
Продължаваме с актуалния въпрос на народния представител Евгени Чачев към министър Церовски относно състоянието на питейната вода в гр. Хасково и областта.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Известно ви е, че водата в Хасково, Димитровград и в цялата Хасковска област е негодна за пиене и е налице реална опасност за здравето на хората. Особено тревожно е, че в края на миналата и през настоящата 2004 г. микробиологическите показатели са се влошили десет пъти спрямо нормалните. Това е наложило и забраната от страна на д-р Делчо Янев – директор на ХЕИ Хасково, от 16 януари т.г. за използването на водите на язовир “Тракиец” за питейни нужди. В тази връзка е и моят актуален въпрос към Вас, а именно: какви мерки е взело правителството, Министерството на регионалното развитие и Министерството на околната среда и водите за решаване на проблема с рязкото влошаване на качеството на питейната вода в Хасково и в областта и нужно ли беше да се регистрира бум на стомашно-чревни и други заболявания, застрашаващи здравето на хиляди хора в областта, за да се стигне до санкцията на ХЕИ? Какво стана с “България – добър дом за своите граждани”, което прокламирате три години? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, министър Церовски, да отговорите на актуалния въпрос на народния представител Евгени Чачев.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Както съвсем точно изложихте във Вашия писмен въпрос към мен, проблемът с водоснабдяването в гр. Хасково и областта беше резултат от рязко влошаване на качеството на питейната вода, тоест, бяхме изправени пред необичайна и извънредна ситуация. Причините за това се крият в проливните дъждове в региона от 23 до 26 декември миналата година. В язовир “Тракиец” се вливат големи количества вода, които увеличават наличния обем с около 50 процента. Това е предизвикало разместване на водните пластове, близки до дъното и увеличаване на мътността на водата. За съжаление гр. Хасково подобно на много други населени места не разполага с пречиствателна станция за питейна вода. При извършване на контрол върху качеството на водите от язовира и пунктовете в града е установено влошаване на органолептичните, физикохимичните и микробиологичните показатели на водата за питейно и битово вдоснабдяване. Във връзка с това ХЕИ, която съгласно Закона за водите контролира качеството на питейната вода, е уведомил с писмо № 503 на 29 декември 2003 г. управителя на търговското дружество “Водоснабдяване и канализация” в гр. Хасково да потърси решение за подобряване на качеството на водата. Предписанието е било предадено със закъснение на управителя, но вече са били предприети мерки за увеличаване на количествата хлор за дезинфекция на водата. Две седмици по-късно – на 14 януари 2004 г. ХЕИ е забранила използването на водата от язовир “Тракиец” за питейно-битови нужди до подобряване на качеството им. Заповедта е връчена на управителя на “ВиК” ЕООД гр. Хасково на 16 януари 2004 г. На 15 януари 2004 г. управителят на “ВиК” ЕООД гр. Хасково е назначил комисия със задача да извърши оглед на всички водоснабдителни съоръжения и да предложи алтернативни водоизточници, които да дадат възможност за временно изключване на водите от язовир “Тракиец”. Незабавно е направено обръщение към населението водата да се използва само за битови нужди.
С писмо на директора на Дирекция “Гражданска защита” в гр. Хасково от 16 януари е уведомена Държавната агенция “Гражданска защита” към Министерския съвет за критичната ситуация. Предприетите мерки за ограничаване на водоползването от язовир “Тракиец” и възможностите за подготовка и включване на заместващи водоизточници от други вододайни зони. Представена е и ориентировъчна предварителна план-сметка за необходимите средства за изпълнение на тези задачи. На 22 януари 2004 г. управителят на ЕООД “ВиК” Хасково е изпратил доклад до Министерството на регионалното развитие и благоустройството с обосновка за необходимите средства и предложения да бъдат осигурени от Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи. Областният управител на област Хасково в писмено становище е потвърдил необходимостта от спешно отпускане на средства за възстановяване на нормалното водоснабдяване на града. Окомплектовани с докладна записка от мое име всички изброени документи бяха изпратени до министър Хюсменова – председател на Постоянната комисия за защита на населението от бедствия, аварии и катастрофи към Министерския съвет. Предвид сериозността на проблема дружество “ВиК” в гр. Хасково беше започнало предварителна подготовка за изпълнение на необходимите доставки и строителни работи в случай на положително решение за отпускане на средствата.
След решението от страна на Постоянната комисия за защита на населението от бедствия, аварии и катастрофи бяха отпуснати 457 500 лв. с ДДС за финансиране на изготвената програма за включване на неизползваеми към момента сондажни кладенци. С моя заповед беше назначена комисия за изготвяне на необходимата документация и провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка и вече са налице подписани договори за изпълнение на строителството и договор за изпълнение на строителния надзор.
Както споменах, поради аварийната ситуация “ВиК” – гр. Хасково, вече беше започнала работа по аварийно-възстановителните работи и доставка на съоръженията. Министерството на регионалното развитие и благоустройството смята, че вследствие на предприетите мерки при осигурено финансиране възникналият проблем ще бъде преодолян и ще бъде създадена възможност за алтернативно захранване на града с питейна вода, което ще осигурява по-голяма сигурност на водоснабдяването. Дългосрочното решаване на въпросите за водоснабдяването на Хасково и цялата страна е въпрос на насочена политика на правителството, която намира израз в стратегията за развитие на сектора, която беше внесена от мен и одобрена от Министерския съвет. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Чачев, имате право на реплика.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Благодаря все пак, че след половин година ми отговаряте. Действително проблемите ще се решат след изпълнението на тази стратегия, която аз приветствам. Но за съжаление тя не е обезпечена с финансови средства и е един кух документ, един предизборен балон. Така е и с всички останали стратегии, които се разработват в държавата.
За Ваше сведение след спирането на подаване на вода от язовир “Тракиец” пет пъти се е повишило съдържанието на манган и четири пъти на амоняк, тъй като кладенците, от които се подава вода в момента, са много силно оманганени и нямат съответните съоръжения за пречистване.
Господин министър, това е крайно тревожно и считам, че трябва да се вземат незабавни мерки. Далеч съм от мисълта, че Вие сте виновен за това. Но тук е и мястото на Министерство на околната среда и на водите, и на Министерство на здравеопазването, тъй като се касае за здравето на хиляди български граждани, живеещи в Хасковска област.
Ако правителството беше продължило Временната инвестиционна програма на правителството на Иван Костов, сега този въпрос нямаше да стои, тъй като в нея имаше заложени 3 млн. 400 хил. лв., с които се завършваше започнатата преди 25 години пречиствателна станция за питейни води на язовир “Тракиец”. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Чачев, не приемам тезите, че правителството изготвя кухи или финансово необезпечени документи по простата причина, че стратегията е вид документ, който показва желанието каква точно политика да се води и по какъв начин тя да се реализира. А финансовото обезпечение на политиките става чрез конкретни мерки.
Може би трябва да ви припомня, че в сектора на водите заработваме програма, която само за 6 от ВиК-дружествата ще бъде осигурена с 240 млн. евро, от които около 180 млн. евро са грантови пари по ИСПА.
Подобна програма върви и за още 7 такива водни дружества, която коренно се различава от усвоения от вашето правителство воден заем, който, ако беше структуриран както трябва, нямаше да допринесе дружествата, които са ползвали този заем, да изпаднат в колапс.
От друга страна искам да Ви кажа следното. Нямаше как да изпълняваме вашата инвестиционна програма, защото заварихме дупка от 800 млн. лв. в бюджета. Как да стане тази работа, аз не знам?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Остават 2,5 мин. до 14,00 ч. Явно не можем да продължим със следващия въпрос, зададен от народния представител Евдокия Манева. Да се надяваме, че това ще стане следващия петък, когато има парламентарен контрол.
За днес приключваме пленарното заседание.
Искам да напомня на народните представители, които са тук, че във вторник, 4 май 2004 г., ще има извънредно пленарно заседание от 14,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 13,58 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Любен Корнезов

Секретари:
Силвия Нейчева

Наим Наим