Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ДВЕСТА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 30 май 2003 г.
Открито в 9,05 ч.


30/05/2003
    Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Юнал Лютфи
    Секретари: Светослав Спасов и Несрин Узун

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.

    Уважаеми народни представители, съобразно приетата програма преминаваме към точка шеста от дневния ред:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНТРОЛ ВЪРХУ НАРКОТИЧНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПРЕКУРСОРИТЕ.
    Преди да поканя председателя на комисията, за да докладва, за процедурен въпрос има думата господин Васил Паница.
    ВАСИЛ ПАНИЦА (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
    И аз със съжаление констатирам, че хората, които днес присъстват в залата, искайки да изслушат и да дебатират този изключително важен закон, са много малко, но имайки предвид важността на този закон искам да се позова на чл. 66, ал. 1 от нашия правилник, който казва, че разискванията в Народното събрание стават след като докладът на водещата комисия и законопроектът заедно с мотивите към тях са раздадени на народните представители 24 часа преди заседанието на Народното събрание. Този момент отсъства днес по този изключително важен проблем за цялата нация.
    Вярно е, че има една процедурна хватка, която казва: “Ако Народното събрание не реши друго”. Аз не бих искал този изключително важен проблем да се разисква по този начин, затова предлагам да се спази чл. 66, ал. 1. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Паница.
    Всъщност във Вашето предложение се съдържа предложение за отлагане на разискванията по този законопроект.
    Има ли противно процедурно предложение?
    Заповядайте, госпожо Мингова.
    АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, аз правя противно процедурно предложение, тъй като текстът, на който колегата Паница се позова, визира изискване, което се отнася до първо четене на законопроектите. Ние в момента разглеждаме този законопроект на второ гласуване и подобно изискване не фигурира в правилника, така че…
    БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС, от място): Прочетете текста! Това няма значение!
    АНЕЛИЯ МИНГОВА: Моля да направите забележка на господин Китов! (Шум и реплики в залата.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много Ви моля, господин Китов!
    БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС, от място): Прочетете, прочетете!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ама, така не се вика! Това е Народно събрание, това не е пазар! (Шум и реплики в залата.)
    Как да няма значение? Нали затова съм тук. Ще прочетем текста. Хубава работа!
    Няма да ви дам думата, господин Паница. Вие направихте процедурно предложение.
    Текста мога да го прочета: “Същият срок, ако Народното събрание не реши друго, се прилага и за разглеждане на законопроектите на второ четене”. Това е текстът.
    Следователно, аз ще го подложа на гласуване, но не е необходимо така да се вика, много Ви моля! (Реплики.)
    Благодаря Ви за това, че се извинихте.
    И аз се извинявам, ако съм нарушил и тона.
    Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното предложение от народния представител Васил Паница за отлагане разглеждането на второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
    Моля, гласувайте това процедурно предложение.
    АНАСТИЯ МОЗЕР (ПСОДС, от място): А-а, няма да се гласува с чужди карти. Аз гласувах само с моята! (Весело оживление, шум и реплики.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Вземайте пример от госпожа Мозер. Тя гласува винаги и само със своята карта.
    Гласували 134 народни представители: за 48, против 80, въздържали се 6.
    Това предложение не се приема.
    Заповядайте, за процедурен въпрос, госпожа Михайлова.
    ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, съвсем видимо е, че няма толкова хора в пленарната зала, колкото беше изписано на електронното табло. Явно призивът на госпожа Мозер не беше спазен от доста народни представители, затова правя предложение за поименна проверка на кворума в пленарната зала.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (започва поименна проверка): Сто двадесет и девет души народни представители има в пленарната зала! (Оживление в залата.)
    Може и да са повече, защото междувременно влязоха още.
    Уважаеми народни представители, заемете местата си!
    Заповядайте за процедурен въпрос, господин Соколов.

    ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, Вие въведохте много удобна за Вас и за мнозинството практика – когато се прави поименна проверка, да не се стенографира.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Аз не съм стенограф, господин Соколов, и не съм въвеждал никаква практика.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ: В предишните Народни събрания при всяка поименна проверка стенографите записваха срещу името на всеки, който председателят прочита, дали е тук или го няма.
    Аз водих съвсем точна сметка и с всички, които се появиха, в залата има 120 души, и то без тези, които веднага след като си чуха имената, излязоха. Така че не знам какви сметки правите. Колкото и да се бавихте, не дойдоха, за да стане кворумът.
    Моля Ви, недостойно е за един председател на Народно събрание да прави такива маневри – без да има кворум, да заседава Народното събрание.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Соколов, не уважавам Вашето възражение. То е съвсем безпочвено. Аз съвършено коректно се опитах да изброя, включително всички народни представители, които влязоха със закъснение.
    Господин Щерев, заповядайте.
    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, позволете ми да ви представя

    “Д О К Л А Д
    за второ четене на законопроекта за изменение и допълнение
    на Закона за контрол върху наркотичните вещества и
    прекурсорите, внесен от Министерския съвет

    На осем редовни заседания Комисията по здравеопазване разгледа законопроекта, внесен от Министерския съвет.
    В дискусиите взеха участие доц. Финков, представители от Министерството на икономиката, Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, Националния съвет по наркотични вещества, Националния център по наркомании, Изпълнителната агенция по лекарствата, неправителствени организации. Проведена беше и обществена дискусия с оглед желанието на законодателя да се съобрази с общественото мнение във връзка с текстове на законопроекта, които предизвикаха широк обществен интерес.
    В хода на обсъжданията бяха разгледани предложенията на народни представители по законопроекта, постъпили по реда на чл. 70 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, както и предложения, направени в хода на дискусията съгласно чл. 71, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, с цел прецизиране на текстовете и които не противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо четене законопроект. Реакция от страна на членове на комисията от Парламентарната група на ОДС срещна предложението на народния представител Алеко Кюркчиев за създаване на допълнителен параграф в Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта. Това предложение има за цел промяна на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, което се налага от приетите вече на предишни заседания промени в разглеждания законопроект. По-голямата част от членовете на Комисията по здравеопазване се обединиха около становището, че предложените промени са практически необходими и са наложителни с оглед синхронизирането на двата специални и тясно свързани помежду си закони. Това становище беше категорично подкрепено от представителя на дирекция “Законодателна дейност и европейско право” и представителите на Министерството на здравеопазването – вносители на законопроекта.
    Съгласно чл. 71, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който гласи, че водещата комисия може да разглежда и да включи в доклада си за второ четене предложения, които не противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, Комисията по здравеопазване реши да разгледа визираното по-горе предложение.
    Въз основа на това и проведените дискусии по второ четене на законопроекта предлагаме следния доклад:

    “З А К О Н
    за изменение и допълнение на Закона за контрол
    върху наркотичните вещества и прекурсорите”

    Комисията приема текста на вносителя за заглавие на закона.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли изказвания? Няма.
    Подлагам на гласуване предложението за заглавие на закона.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
    Предложението за заглавие на закона е прието.
    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: “§ 1. В чл. 3 се създава ал. 3:
    “(3) Веществата от Приложение № 4 се разпределят в три категории съобразно мерките за контрол, приложими към тях.”
    Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Щерев, бихте ли прочели всички параграфи дотам, докъдето има предложения, които не се приемат от комисията.
    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: “§ 2. В чл. 7 думата “прекурсори” се заменя с “вещества от първа и втора категория на Приложение № 4”.”
    Комисията приема текста на вносителя за § 2.
    Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната подобрена редакция на § 3:
    “§ 3. Член 9 се изменя така:
    “Чл. 9. (1) По този закон се заплащат такси за издаване, промяна или подновяване на лицензии, за издаване на разрешения, разрешителни и удостоверения за регистрация, включващи разходи за подготовката им.
    (2) Приходите от таксите се изразходват за обезпечаване на дейността по ал. 1 и контролиране изпълнението на издадените лицензии, разрешения, разрешителни и удостоверения за регистрация.
    (3) Размерът на таксите и начинът на заплащането им се определят в тарифа, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването и министъра на икономиката.”
    Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната подобрена редакция на § 4:
    “§ 4. Създават се чл. 9а и чл. 9б:
    “Чл. 9а. Министърът на здравеопазването е администратор на:
    1. приходите от таксите за издаване, промяна или подновяване на лицензии и за издаване на разрешителни за дейности с наркотични вещества от Приложения № 2 и 3;
    2. приходите от глоби и имуществени санкции, налагани по реда на този закон от контролните органи към министъра на здравеопазването.
    Чл. 9б. Министърът на икономиката е администратор на:
    1. приходите от таксите за издаване, промяна или подновяване на лицензии, за издаване на разрешения, разрешителни и удостоверения за регистрация за дейности, свързани с вещества от Приложение № 4;
    2. приходите от глоби и имуществени санкции, налагани по реда на този закон от контролните органи към министъра на икономиката.”
    “§ 5. В чл. 10, ал. 4 след думата “служба” се поставя запетая и се добавя “на Изпълнителната агенция по лекарствата”.”
    Комисията приема текста на вносителя за § 5.
    По § 6. Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната подобрена редакция:
    “§ 6. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В т. 1 думата “три” се заменя с “ пет”.
    2. Създава се т. 8:
    “8. събира, съхранява и анализира информация от министерства и други ведомства, от съветите по наркотични вещества към съответните общини и от юридическите лица с нестопанска цел, която е необходима за определянето, осъществяването и координирането на националната политика в областта на наркотичните вещества и прекурсорите.”
    “§ 7. В чл. 12, ал. 1 т. 5 се изменя така:
    “5. определя служителите на Министерството на здравеопазването, които ще изпълняват функциите на секретар и секретариат на съвета.”
    Комисията приема текста на вносителя за § 7.
    Параграф 8 – комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната подобрена редакция за § 8:
    “§ 8. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Досегашният текст става ал. 1.
    2. Създава се ал. 2:
    “(2) Съветите по наркотични вещества по ал. 1:
    1. разработват, осигуряват и координират изпълнението на общинските програми за борба срещу злоупотребата с наркотични вещества;
    2. създават превантивни информационни центрове, които събират, съхраняват и анализират информацията на общинско ниво, необходима за осъществяването, координирането и изготвянето на програмите по т. 1."
    Параграф 9 – комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната подобрена редакция за § 9:
    “§ 9. В чл. 16 се правят следните изменения:
    1. В ал. 1 и 2 “Министерството на здравеопазването” се заменят с “министърът на здравеопазването”.
    2. Алинея 3 се изменя така:
    “(3) Контролните функции по ал. 1 и 2 се подпомагат от Националната служба по наркотичните вещества, която е звено в специализираната администрация на Министерството на здравеопазването.”
    § 10. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думата “фармацевт” се заличава, а думата “регионалните” се заменя с “районните”.
    2. Създава се ал. 2:
    “(2) Инспекторите по ал. 1 са лица с висше фармацевтично или висше медицинско образование”.”
    Комисията приема текста на вносителя.
    Параграф 11 – комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната подобрена редакция:
    “§ 11. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 1 думите “Министерството на търговията и туризма” се заменят с “министърът на икономиката”.
    2. В ал. 2 думите “Министерството на промишлеността” се заличават.
    2. Създава се ал. 5:
    “(5) Министърът на икономиката предвижда ежегодно необходимите бюджетни средства за дейността на комисията по ал. 1.”
    “§ 12. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Досегашният текст става ал. 1.
    2. Създава се ал. 2:
    “(2) Областният управител определя със заповед лицата от областната администрация, които ще осъществяват функциите по ал. 1.”
    Комисията приема текста на вносителя.
    Параграф 13 – комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната подобрена редакция на § 13:
    “§13. Създава се чл. 26а:
    “Чл. 26а. Министерският съвет определя цените на наркотичните вещества за целите на наказателното производство.”
    “§ 14. В чл. 27 се правят следните допълнения:
    1. В ал. 1 след думата “процента” се поставя запетая и се добавя “определено в листната маса, цветните и плодните връхчета”.
    2. В ал. 3 след думата “процента” се поставя запетая и се добавя “определено в листната маса, цветните и плодните връхчета”.”
    Комисията приема текста на вносителя за § 14.
    “§ 15. Член 28 се изменя така:
    “Чл. 28. Забранява се добиването на опиум, макова слама, коноп, хашиш и хашишово масло.”
    Комисията приема текста на вносителя за § 15.
    “§ 16. В чл. 29 след думата “тетрахидроканабинол” се поставя запетая и се добавя “определено в листната маса, цветните и плодните връхчета”.”
    Комисията приема текста на вносителя.
    “§ 17. В чл. 32 се правят следните изменения:
    1. В ал. 3 думите “лекарствените средства” се заменят с “лекарствата”.
    2. Алинея 4 се отменя.”
    Комисията приема текста на вносителя за § 17.
    Параграф 18 – комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната подобрена редакция за § 18:
    “§ 18. Създава се чл. 32а:
    “Чл. 32а. Лицензия за ветеринарномедицински цели се издава по реда на чл. 32, ал. 1 след съгласуване с министъра на земеделието и горите.”
    “§ 19. В чл. 33 се правят следните изменения:
    1. В ал. 1, т. 1 думите “лекарствените средства” се заменят с “лекарствата”.
    2. В ал. 2 думите “Съветът по аптечно дело при Министерството на здравеопазването” се заменят с “Висшият съвет по фармация към министъра на здравеопазването”, а след думата “издаване” се поставя запетая и се добавя “отказ”.”
    Комисията приема текста на вносителя за § 19.
    Параграф 20 – комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната подобрена редакция за § 20:
    “§20. В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Алинея 1 се изменя така:
    “(1) Производството, преработването, съхраняването и употребата в други производства, както и износът, вносът, реекспортът, транзитът и търговията в страната, пренасянето и превозването на веществата от първа и втора категория на Приложение № 4, както и смесите, в които те се съдържат, се извършват с лицензия, издадена от министъра на икономиката или от упълномощен от него заместник-министър по предложение на Междуведомствената комисия за контрол на прекурсорите при министъра на икономиката.”
    2. Създава се нова ал. 2:
    “(2) Дейностите по ал. 1 с вещества от трета категория на Приложение № 4, както и износ на смеси, в които се съдържат вещества от трета категория на Приложение № 4, се извършват въз основа на регистрация, за което министърът на икономиката или упълномощен от него заместник-министър по предложение на Междуведомствената комисия за контрол на прекурсорите издава удостоверение. На регистрация подлежат дейността, веществата, мощностите и условията за съхраняване.”
    3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след предлога “за” се добавя “регистриране и”.
    4. Създава се ал. 4:
    “(4) От лицензия и задължение за регистриране се освобождават спедитори и превозвачи, действащи само в това си качество.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Аз предлагам, господин Щерев, да спрем до § 20 включително.
    Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по параграфите от 1 до 20 включително? Имаме и доста подобрени редакции на някои параграфи.
    Не виждам желаещи.
    Моля, гласувайте текстовете на параграфите от 1 до 20 включително, с подобрените редакции на § 3, 4, 8, 9, 11, 13, 18 и 20.
    Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
    Параграфите от 1 до 20 включително са приети.
    Заповядайте, господин Щерев.
    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Благодаря, господин председател.
    “§ 21. Член 36 се изменя така:
    “Чл. 36. (1) Лицензиите и удостоверенията за регистрация по чл. 35 се издават на едноличен търговец или на юридическо лице.
    (2) Едноличният търговец или юридическото лице, поискало лицензия по чл. 35, ал. 1, посочва лице, което ръководи и носи отговорност за изпълнението на дейностите, предвидени в закона и в лицензията.”
    Комисията приема текста на вносителя за § 21.
    Параграф 22 – комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната подобрена редакция:
    “§ 22. В чл. 37 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Алинея 1 се изменя така:
    “(1) Лицензиите по чл. 32 и 32а, с изключение на лицензиите за търговия на дребно и съхраняване на наркотични вещества, се издават за срок три години, считано от датата на издаването.”
    2. Създава се нова ал. 2:
    “(2) Лицензиите по чл. 35, ал. 1 се издават за срок от една година, считано от датата на издаването.”
    3. Алинея 3 се отменя.
    4. Досегашната ал. 2 става ал. 5.”
    “§ 23. В чл. 38 след думата “лицензии” се добавя: “и удостоверения за регистрация”.”
    Комисията приема текста на вносителя за § 23.
    Параграф 24 – комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната подобрена редакция за § 24:
    “§ 24. В чл. 39 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Досегашният текст става ал. 1, като:
    а) в т. 5 думите “списъкът на прекурсорите” се заменя с “списъкът на веществата от първа и втора категория на Приложение № 4”;
    б) в т. 7 думата “лицето” се заменя с “трите имена, данни от личната карта и единния граждански номер на отговорното лице по чл. 34 и чл. 36, ал. 2”.
    2. Създават се ал. 2 и 3:
    “(2) В лицензията за търговия на едро и съхраняване на наркотични вещества се посочва и магистър-фармацевтът – ръководител на съответния склад по чл. 55, т. 2 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина.
    (3) При издаване на лицензия за търговия на дребно и съхраняване на наркотични вещества на търговските дружества в лицензията се посочва и магистър-фармацевтът – ръководител на аптеката.”


    По § 25 комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната подобрена редакция:
    "§ 25. В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Досегашният текст става ал. 1.
    2. Създават се алинеи 2 и 3:
    "(2) В едномесечен срок от промяната на някое от регистрираните по чл. 35, ал. 2 обстоятелства едноличните търговци и юридическите лица са длъжни да уведомят Междуведомствената комисия за контрол на прекурсорите към министъра на икономиката.
    (3) До 31 януари всяка година притежателите на лицензия за търговия на дребно и съхраняване на наркотични вещества представят в съответния районен център по здравеопазване декларация, че няма промяна в обстоятелствата, при които е издадена лицензията, както и че не са възникнали обстоятелствата по чл. 43, ал. 1."
    За § 26 комисията приема по принцип текста на вносителя, но предлага систематичното му място да бъде след новия § 30 – чл. 44а и чл. 44б, като се създава нов § 31 – чл. 45а, където е изписаната подобрената редакция на комисията.
    Комисията приема текста на вносителя за § 27, който става § 26:
    "§ 26. В чл. 41 думите "и прекурсори от Приложения № 2, 3 и 4 се заменят с "от приложения № 2 и 3 и вещества от първа и втора категория на Приложение № 4, както и смеси, в които се съдържат"."
    По § 28 комисията приема текста на вносителя, който става § 27:
    "§ 27. В чл. 42 се правят следните изменения:
    1. В ал. 1 думите "и прекурсори от приложения № 2, 3 и 4 се заменят с "от Приложения № 2 и 3 и вещества от първа и втора категория на Приложение № 4, както и смеси, в които се съдържат".
    2. Алинея 2 се отменя."
    По § 29 комисията приема по принцип текста на вносителя, но предлага систематичното му място да бъде след новия § 31 – чл. 45а, като се създава нов § 32 – чл. 45б, където е изписана подобрената редакция на комисията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Аз предлагам да спрем дотук.
    Уважаеми народни представители, имате думата по прочетените текстове. Няма желаещи.
    Поставям на гласуване текстовете на параграфи от 21 до 29 включително.
    Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
    Параграфите от 21 до 29 включително са приети.
    За процедура има думата народният представител Стойчо Кацаров.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Господин председател, аз ще предложа прегласуване. Искам да обърна внимание, че в залата има 39 човека заедно с Вас. Моля да подложите текстовете на прегласуване и да поканите народните представители да заемат местата си, защото това, което правим, е…, няма да го характеризирам.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Съгласен съм с Вас.
    Моля квесторите да поканят народните представители да заповядат в залата.
    Поставям на прегласуване - предложение, направено от народния представител д-р Стойчо Кацаров, параграфите от 21 до 29 включително.
    Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
    Параграфи от 21 до 29 включително са приети.
    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Комисията приема по принцип текста на вносителя за § 30 и предлага следната подобрена редакция на параграфа, който става § 28:
    "§ 28. Член 43 се изменя така:
    "Чл. 43. (1) Държавният орган, издал лицензията по чл. 32, 32а и чл. 35, ал. 1, я отнема в следните случаи:
    1. при нарушаване на изискванията на закона;
    2. при неспазване на условията, определени в лицензията;
    3. след установяване на неверни данни, посочени при издаването й;
    4. след издаване на заповед по чл. 99 за забрана на дейности;
    5. при повдигане на обвинение за умишлено престъпление от общ характер или влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер срещу едноличен търговец, управителя/изпълнителния директор на юридическото лице или срещу отговорното за извършването на дейностите лице по чл. 34 и чл. 36 от закона;
    6. при поискване от друга държава във връзка с молба за правна помощ при разследване, наказателно преследване или съдебна процедура срещу лицето в чужбина.
    (2) Мотивираното решение на държавния орган за отнемане на лицензията се взема независимо от наложените административни наказания.
    (3) След изтичане на 3 години от отнемане на лицензията по ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 лицето може да кандидатства отново за получаване на лицензията по реда на чл. 32 и чл. 35.
    (4) След реабилитирането на лицата по ал. 1, т. 5 може да се кандидатства отново за получаване на лицензия по реда на чл. 32 и чл. 35.
    (5) След прекратяване на предварителното производство по ал. 1, т. 5, както и при отпадане на основанията по ал. 1, т. 6 държавният орган, отнел лицензията, я възстановява по искане на лицето.
    (6) При отнемането на лицензията или при изтичането на срока на нейното действие по отношение на складовите наличности се прилага редът на чл. 42а."
    За § 31 комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната подобрена редакция за параграфа, който става § 29:
    "§ 29. Член 44 се изменя така:
    "Чл. 44. (1) Отказва се издаването на лицензия по чл. 32, 32а и 35, ал. 1 на едноличен търговец или на юридическо лице, когато:
    1. е обявен в несъстоятелност или се намира в производство по обявяване в несъстоятелност;
    2. се намира в ликвидация;
    3. има публични задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган;
    4. има повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер или влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер срещу едноличния търговец, управителя/изпълнителния директор на юридическото лице или срещу отговорното за извършването на дейностите лице по чл. 34 и чл. 36 от закона."
    Предложение на комисията за създаване на нов § 30, с който се създават нови членове 44а и 44б:
    "§ 30.Създават се чл. 44а и 44б:
    "Чл. 44а. (1) Отказва се издаването на лицензия за търговия на дребно и съхраняване на наркотични вещества на едноличен търговец или юридическо лице, когато:
    1. е обявен в несъстоятелност или е в производство за обявяване в несъстоятелност;
    2. се намира в ликвидация;
    3. има публични задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган;
    4. Има повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер или влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер срещу едноличния търговец, управителя/изпълнителния директор на юридическото лице или срещу отговорното за извършването на дейностите лице по чл. 34.
    (2) Отказва се издаването на лицензия по ал. 1 на магистър-фармацевт, когато срещу него има повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер или влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер или е налице основанието по ал. 1, т. 3.
    (3) Отказва се издаването на лицензия по ал. 1 на лечебно заведение за болнична помощ, само когато срещу магистър-фармацевта-ръководител на аптеката, има повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер или влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер.
    Чл. 44б. (1) Отнема се лицензията за търговия на дребно и съхраняване на наркотични вещества на магистър-фармацевт, едноличен търговец или на юридическо лице, когато са налице основанията по чл. 43 от закона и е спазена предвидената процедура.
    (2) Не се отнема лицензията по ал. 1 на лечебно заведение за болнична помощ при възникване на основанията по чл. 43 от закона. Ръководителят на лечебното заведение в 7-дневен срок предприема действия за смяна на ръководителя на аптеката.”
    Предложение на комисията за създаване на нов § 31, с който се създава нов чл. 45а (подобрена редакция на текста на § 26 по вносител, чието систематично място е тук):
    “§ 31. Създава се чл. 45а:
    “Чл. 45а. Лицензиите по чл. 32, 32а, 33 и 35 се прекратяват:
    1. с изтичането на срока, за който са издадени, и в случай че притежателите им не подадат молба за подновяването им по реда на чл. 37, ал. 5;
    2. по молба на притежателите им, подадена до министъра на здравеопазването, съответно до Междуведомствената комисия за контрол на прекурсорите при министъра на икономиката;
    3. при смърт на магистър-фармацевта, получил лицензия по реда на чл. 34;
    4. при прекратяването на дейността на едноличния търговец или на юридическото лице и заличаване на регистрацията им.”
    Предложение на комисията за създаване на нов § 32, с който се създава нов чл. 45б (подобрена редакция на текста на § 29 по вносител, чието систематично място е тук):
    “§ 32. Създава се чл. 45б:
    “Чл. 45б. (1) В двуседмичен срок от прекратяването на лицензията по чл. 45а контролните органи извършват инспекция на сградите и помещенията, в които са били осъществявани дейности с наркотични вещества от приложения № 2 и 3 и вещества от първа и втора категория на Приложение № 4, и смеси, в които се съдържат, както и на водената документация. Специалните регистри се предават за съхраняване на държавния орган, издал лицензията.
    (2) В петмесечен срок от приключването на инспекцията, физическите лица или техните наследници, както и юридическите лица могат да предоставят складовите си наличности на лица, получили лицензия по реда на този закон, като уведомят за това съответно Министерството на здравеопазването или Междуведомствената комисия за контрол на прекурсорите при министъра на икономиката.
    (3) Притежателите на лицензия за търговия на дребно и съхраняване на наркотични вещества могат да предоставят по реда на ал. 2 складовите си наличности само на лица, получили лицензия по реда на този закон в срок не по-късно от два месеца от приключването на инспекцията.
    (4) След изтичането на срока по ал. 2 складовите наличности от наркотични вещества по приложения № 2 и 3 се унищожават по реда на чл. 97, а складовите наличности на вещества от първа и втора категория на Приложение № 4, както и на смеси, в които се съдържат, се унищожават под контрола на Междуведомствената комисия за контрол на прекурсорите при министъра на икономиката при условия и по ред, определени от Министерския съвет. Разходите по унищожаването са за сметка на лицата по ал. 2.”
    По § 32 комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната подобрена редакция на § 32, който става § 33:
    “§ 33. В чл. 46 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 1 думите “и прекурсори” и “и чл. 35” се заличават.
    2. Създава се нова ал. 2:
    “(2) Внос и износ на вещества от първа и втора категория на Приложение № 4, както и на смеси, в които се съдържат, могат да извършват само лица, получили лицензия по реда на чл. 35, ал. 1.”
    3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
    4. Създава се ал. 4:
    “(4) Лицензия не се изисква и в случаите на внос и износ на наркотични вещества за нуждите на разрешаването за употреба на лекарствен продукт или за клинично изпитване, както и при предоставянето на хуманитарна помощ, по ред, определен от министъра на здравеопазването.”
    “§ 33. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 1 след думите “издадено от” се добавя “министъра на здравеопазването или от упълномощено от него длъжностно лице от”.
    2. В ал. 2 думите “прекурсорите от Приложение № 4 за всяка пратка” се заменят с вещества от първа и втора категория на Приложение № 4, както и на смеси, в които се съдържат”.
    3. Създава се нова ал. 3:
    “(3) Вносът и износът на вещества от трета категория на Приложение № 4 се извършват при условия и по ред, определени от Министерския съвет.”
    4. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5, като в досегашната ал. 4 думите “две и три” се заменят с “и две”.
    5. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и се изменя така:
    “(6) Срокът на действие на разрешителното за внос по ал. 1, както и срокът на действие на разрешителното по ал. 2 е три месеца, считано от датата на издаването им.”
    Комисията приема текста на вносителя за § 33, който става § 34.”
    “§ 34. В чл. 48 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Досегашният текст става ал. 1.
    2. Създава се ал. 2:
    “(2) Срокът на разрешителното за износ, издавано от Националната служба по наркотичните вещества, е не по-голям от срока, посочен в разрешителното за внос, издадено от компетентните органи на държавата-вносител.”
    Комисията приема текста на вносителя за § 34, който става § 35.
    Комисията приема по принцип текста на § 35 и предлага следната подобрена редакция за § 35, който става § 36:
    “§ 36. В чл. 49, ал. 2 се изменя така:
    “(2) Контрол върху транзита на вещества от първа и втора категория на Приложение № 4 се извършва от Междуведомствената комисия за контрол на прекурсорите при министъра на икономиката, при условия и по ред, определени от Министерския съвет.”
    “§ 36. В наименованието на глава V, раздел ІІІ, след думата “за” се добавя “медицински” и се поставя запетая.”
    Комисията приема текста на вносителя за § 36, който става § 37.
    “§ 37. В чл. 54 се правят следните допълнения:
    1. В ал. 1 след думите “необходими за” се добавя “медицински” и се поставя запетая.
    2. В ал. 3 след думите “вещества за” се добавя “медицински” и се поставя запетая.”
    Комисията приема текста на вносителя за § 37, който става § 38.
    “§ 38. В чл. 58, ал. 1 числото “15” се заменя с “30”, а думите “за веществата от Приложение № 2 и за 30 дни лечение за веществата от Приложение № 3” се заличават.”
    Комисията приема текста на вносителя за § 38, който става § 39.
    “§ 39. В чл. 59 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 1 думата “15” се заменя с “30”.
    2. В ал. 2 след думата “документ” се поставя запетая и се добавя “издаден от министъра на здравеопазването или от упълномощено от него длъжностно лице”.
    3. Създава се ал. 3:
    “(3) Документът по ал. 2 се издава на лицето след представяне в Националната служба по наркотичните вещества на:
    1. заявление;
    2. документ за самоличност;
    3. документ, удостоверяващ дневната доза и курса на лечение.”
    Комисията приема текста на вносителя за § 39, който става § 40.
    “§ 40. В чл. 60, ал. 1 думата “средства” се заменя с “продукти”.”
    Комисията приема текста на вносителя за § 40, който става § 41.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, д-р Щерев.
    Господин Кацаров, заповядайте.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
    Искам да взема отношение по един текст, който се среща в няколко от прочетените параграфа. Ще го прочета само в първия от тях, в който се среща, но той се повтаря на няколко места и е свързан с условия за издаване или отнемане на лицензията за търговия с лекарства, съдържащи наркотични вещества. Такъв е текстът на чл. 43, ал. 1, т. 5, който гласи: “при повдигане на обвинение за умишлено престъпление от общ характер или влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер срещу едноличния търговец, управителя/изпълнителния директор на юридическото лице или срещу отговорното за извършването на дейностите лице по чл. 34 и 36 от закона”.
    Тоест, това е основание да бъде отнета или да бъде отказано издаването на лицензия.
    Аз искам да поставя пред Народното събрание въпроса дали такъв текст е конституционосъобразен, защото чл. 31, ал. 3 от Конституцията казва: “Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда”.
    В случая обаче текстът, по който имаше такава дискусия и в комисията и който в крайна сметка се прие, според мен, противоречи на този текст на Конституцията, защото той добавя и ново условие – “не влязла в сила присъда”, а “повдигане на обвинение”, което още не значи виновен.
    Аз разбирам донякъде идеята на вносителя и мотива, изхождащ от презумпцията, че съдебната ни система не работи добре и е една допълнителна предохранителна мярка това нещо да се спре. Но мисля, че е прекалено голямо задача да си поставим чрез този закон да се опитваме да коригираме недъзи на съдебната система. Мисля, че по тоя начин има опасност да отидем твърде далеч, защото, уважаеми колеги, обърнете внимание и на обратната страна – че това нещо може да бъде използвано и да бъде злоупотребено с него, за да бъде ликвидиран един конкурент. Обърнете внимание и на нещо друго, че тук не става въпрос само за аптеки. Ние говорим за изпълнителен директор или управител, а той, например, може да бъде изпълнителният директор или управителят на “Балканфарма” или на “Софарма”. Ако срещу него има повдигнато обвинение за престъпление от общ характер, пак казвам, не присъда, а повдигнато обвинение – това е смисълът на текста, който е тук, това означава, че лицензията на “Балканфарма” трябва да бъде отнета. Това означава, че една голяма част от лекарствата, които произвеждат, вече няма да могат да ги произвеждат. Същото се отнася за “Софарма”, за всички български производители, защото текстът касае и тях.
    Аз лично предлагам този текст навсякъде, където се среща, а той се среща и в § 29, и в § 30, тази част от текста, която казва “при повдигане на обвинение за умишлено престъпление” да отпадне. Да остане текстът, че “при влязла в сила присъда за извършване на престъпление от общ характер”, който според мен е коректният и съобразен с Конституцията текст.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие предлагате текста на § 28, ал. 1, т. 5 – “при повдигане на обвинение…”.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ: Същия текст го има в § 29, който касае чл. 44, ал. 1, т. 4; в § 30, касаещ чл. 44а, ал. 1, т. 4.
    По-нататък пак го има, но от текстовете, които бяха прочетени, са това.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Д-р Щерев, какво е становището на комисията? Вие не сте ли обсъждали този проблем в комисията?
    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, разбира се, че този проблем е обсъждан. Имаше различни предложения. Мотивите, които изложи д-р Кацаров, са съвсем основателни, за това, че наистина при повдигане само на обвинение за умишлено престъпление от общ характер държавният орган, издал лицензията, може да я отнеме.
    При гласуването на този текст комисията имаше предвид “при следствие за престъпление от общ характер”, но ние се спряхме “при повдигане на обвинение за умишлено престъпление от общ характер”, затова защото става въпрос за наркотици. Става въпрос за особено опасно деяние. Разбира се, воля на залата е да приеме едната или другата теза, но така или иначе тук става въпрос за закон, който се гледа с особено внимание пред обществото и аз веднага, съгласявайки се с доводите на д-р Кацаров, бих запитал какво ще бъде общественото мнение и какво ще иска обществото, и ще одобри ли закон при положение, че е повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер, което включва и неправомерна употреба на наркотични вещества, и лицензията се задържи въпреки всичко преди влязлата в сила присъда, която, ние знаем, може да влезе след две години при нашите условия.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Тоест, Вие държите текстът да остане такъв, какъвто е.
    Има думата доц. Китов.
    Моля квесторите да поканят народните представители, тъй като гласуваме законопроект, който е с изключително важна и голяма обществена значимост.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, не може човек да не се съгласи с част от доводите на господин Кацаров, който е абсолютно прав, че има известно ограничение на конституционните права. Но и самата наша Конституция казва, че когато нещата имат значение за здравето на нацията, някои права могат да бъдат ограничавани. Става въпрос наистина за един много чувствителен елемент на нашето общество, какъвто е борбата с наркоманиите и ми се струва, че се налага, или поне има своето основание – нека залата да реши това с дискусия, да има известни ограничения на тези права, за които говореше д-р Кацаров. Защото в крайна сметка тук не става въпрос за отнемането на лиценза на дейността му като аптека, а само и единствено на дейността му да продава наркотични вещества, което в крайна сметка, трябва да бъде ясно на всички в залата, че не са много и всички аптеки, които имат подобни лицензи.
    От друга страна, вие сами виждате, че лицензът се отнема дори и в случаите, когато се поиска от друга страна съдействие за съмнение към това лице. Ето защо на мен ми се струва, че подобно ограничение на конституционните права, с оглед наистина една реална и действителна борба с наркоманията в страната, си заслужава.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, д-р Китов.
    Има думата госпожа Константинова.
    ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги, тъй като трябва да бъдем особено осторожни по отношение на търговията на едро, дребно и производство на някои лекарства, които съдържат наркотици, аз мисля, че може би, ако остане текстът, той трябва да бъде коригиран, тъй като подкрепям изказването на Стойко Кацаров. Смятам, че не бива да излизаме от презумпцията за виновност, а за невинност. Във връзка с това предлагам да се направи една корекция като се оформи текст, който да уточнява, че при повдигане на обвинение за умишлено престъпление от общ характер, но свързан с дейността на фирмата, производство, търговията на едро или на дребно в аптеката, а също така да бъде посочена и злоупотреба с наркотици, това е нещо също много важно, на собствениците или управителите на фирмите. Но не бива с лека ръка да приемаме текст, който наистина би могъл да бъде причина за спекулации.
    Аз моля да се обсъди този въпрос като обмислим един текст, който да уточни това.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тоест, по-ясно казано, предлагате да отложим гласуването на тези текстове?
    ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА: На този текст, за да го уточним.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Този текст, както и всички параграфи, където той се съдържа. Като процедурно предложение ли да го разбирам?
    ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА: Да.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Разбрах.
    Има ли други желаещи за изказвания?
    Заповядайте, господин Додов.

    АТАНАС ДОДОВ (НДСВ): Господин председател, мисля, че залата, колкото и да се напряга и да мислим нещо, едва ли ще можем с два или три реда в текст на закона да премахнем недостатъците на съдебната система. Според мен едно разумно предложение е, ако в текста, който е приет от комисията, бъде упоменато “при повдигане на обвинение, свързано с производство, съхранение или търговия с наркотици”.
    Презумпцията на това ми предложение е, че дори при повдигане на обвинение, което е свързано с наркотици по някакъв начин, лицензът на този човек да бъде отнет. Много е общо, ако го оставим така – че при повдигане на обвинение за умишлено престъпление от общ характер или пък при влязла в сила присъда за умишлено престъпление.
    Предложението ми е текстът на т. 5 на § 28, чл. 43, ал. 1 да бъде:
    “5. при повдигане на обвинение, свързано с наркотици”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Разбрах Вашето предложение – “свързано с наркотици”.
    АТАНАС ДОДОВ: Да – “свързано с производство, съхранение…
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Може ли да напишете точно какво предлагате.
    За реплика думата има д-р Китов.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател!
    Уважаеми господин Додов, аз напълно разбирам Вашето желание нещата наистина да станат максимално справедливи в случая. С това съм съгласен, ние и друг път сме говорили.
    Моята реплика е следната. Ако например на човек е предявено обвинение за убийство, а едно дело би могло да се гледа няколко години, та човек, който е убил, или има съмнение, че е убил, ние не можем да предоставим възможността той да разполага, да действа с наркотични вещества. Не става въпрос за лиценза на цялата аптека. Става въпрос за отнемане на лиценза само за наркотични вещества.
    Тук обаче трябва да кажем, че единственото, върху което трябва да се замислим, е за производителите, които правят и прекурсори, да има възможност, така както дадохме на болниците, в определен срок, ако има предявено обвинение към изпълнителния директор, да бъде сменен, за да не си загуби лиценза. А иначе за аптеки и за друго мисля, че трябва да си остане “при повдигане на обвинение”.
    Помислете! Не може да има презумпция, че той е направил едно престъпление и ние да оставим да продава наркотици, след като може да го направи и втори път.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Какво предлагате?
    БОРИСЛАВ КИТОВ: Текстът да си остане така.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Предлагате текстът да остане така. Добре.
    За процедура думата има господин Щерев.
    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предвид направената дискусия, аз предлагам да не гласуваме прибързано, защото има логика в това, което казва д-р Кацаров, но има логика и в това, което казва и доц. Китов. Затова ви предлагам да гласуваме текстовете от § 31 до § 40 включително, с изключение на § 28, 29 и 30, които след допълнителна консултация ще предложим.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Аз предлагам в комисията да се обсъдят тези три параграфа и комисията да излезе с подобрен текст.
    Всъщност Вашето предложение съвпада с предложението на д-р Теодора Константинова.
    Това е най-отдалеченото предложение, което първо ще поставя на гласуване.
    Моля, гласувайте отлагането на § 28, 29 и 30 по новата номерация.
    Гласували 157 народни представители: за 150, против 7, въздържали се няма.
    Предложението за отлагане на трите параграфа е прието.
    Подлагам на гласуване текстовете на параграфи от 31 до 40 включително, без тези три параграфа, които отложихме току-що.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 144 народни представители: за 144, против и въздържали се няма.
    Параграфите от 31 до 40 включително са приети.
    Тридесет минути почивка. (Звъни.)
    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
    Уважаеми народни представители!
    Новопостъпилите питания за периода от 23 до 29 май са:
    Питане от народния представител Стойко Танков към Милко Ковачев – министър на енергетиката и енергийните ресурси, относно политиката на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси за защита на интересите на потребителите, ползващи топлинна енергия. Следва да се отговори в пленарното заседание на 6 юни.
    Постъпило е питане от народния представител Стойчо Кацаров към Божидар Финков – министър на здравеопазването, относно отказ на Районната здравноосигурителна каса – Софийска област, да сключи договор с ДКЦ “Св. Анна” ЕООД – София. Следва да се отговори в пленарното заседание на 6 юни.
    Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Тошев към Лидия Шулева – заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика, относно Постановление № 91 от 21 април 2003 г. на Министерския съвет и последиците от неговото приложение. Следва да се отговори в пленарното заседание на 6 юни.
    Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Тошев към Лидия Шулева – заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика, относно позицията на Министерството на труда и социалната политика по доклада на “Амнести Интернешънъл” за 2002 г. по отношение на третиране на страдащи от психични заболявания. Следва да се отговори писмено до 11 юни.
    Постъпило е питане от народния представител Стефан Мазнев към Милко Ковачев – министър на енергетиката и енергийните ресурси, относно гарантиране добива на лигнитни въглища в мини “Марица-изток” ЕАД. Следва да се отговори в пленарното заседание на 6 юни.
    Писмени отговори за връчване:
    Писмен отговор от министъра на здравеопазването Божидар Финков на питане от народния представител Васил Паница.
    Писмен отговор от министъра на околната среда и водите Долорес Арсенова на питане от господин Паница.
    Писмен отговор от министъра на културата Божидар Абрашев на актуален въпрос от народния представител Бриго Аспарухов.
    Писмен отговор от министъра на правосъдието Антон Станков на актуален въпрос от народните представители Кръстьо Петков и Стефан Данаилов.
    Писмен отговор от министъра на финансите Милен Велчев на питане от народните представители Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов, Васил Паница, Борислав Китов и Теодора Константинова.
    Писмен отговор от министъра на вътрешните работи Георги Петканов на питане от народния представител Лъчезар Тошев.
    Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството – Валентин Церовски, на актуален въпрос от народния представител Бриго Аспарухов.
    Съобщение за оттегляне на искане за разискване по питане. Във връзка с насрочените и отложени разисквания по питането на народния представител Анели Чобанова към министъра на държавната администрация Димитър Калчев относно бездействието на областния управител на Разградска област по отношение на решение на Върховния административен съд, както и на разпореждане на Разградската окръжна прокуратура, вносителите на искането – 50 народни представители, оттеглят искането си към разисквания по това питане. Мотивът за оттеглянето на искането за разискване е заповедта на областния управител на Разградска област за насрочване на местни референдуми в селата Сваленик и Церовец, с което се изчерпва предметът на разискванията.
    Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Андреева.
    КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На 28 май аз и моите колеги господин Иван Николаев Иванов и проф. Камбуров отправихме към министър-председателя актуален въпрос по повод на интервю на министъра на образованието и науката, което вече цяла седмица се рекламира по телевизиите под мотото: “Министър Владимир Атанасов за формите под униформите”.
    Днес Вие ни върнахте въпроса с мотив, че министър-председателят отговаря само на въпроси за общата политика на правителството. Няма да коментирам нежеланието на министър-председателя да отговаря на въпроси на народни представители, няма да коментирам и дали подобна реклама е съвместима с новия морал на правителството.
    Но, господин председател, обръщаме се към Вас и настояваме Вие да разпоредите извършване на проверка, която да установи кой служител на Народното събрание е изпратил нашия актуален въпрос, изнесъл го е от Народното събрание преди Вие да се произнесете по него и да го допуснете или отхвърлите и днес сутринта той беше показан по една от националните телевизии. Смятаме, че това е недопустимо и настояваме, и писмено ще Ви сезираме да извършите подобна проверка и служителят, който е извършил това нарушение, да бъде наказан.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Андреева.

    Преминаваме към:
    ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
    Николай Василев – заместник министър-председател и министър на икономиката ще отговори на питане от народния представител Михаил Миков относно обезщетяване на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове.
    Заповядайте, господин Миков, да развиете Вашето питане. Знаете с колко време разполагате.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Уважаеми господин министре, уважаеми дами и господа! Одисеята с лихвоточките е въпрос, който в България засяга около 315 хил. души. Става въпрос за титулярите на партидите, иначе засегнатите хора са много повече. Става въпрос за средства, които години наред са спестявани в приватизираната вече Държавна спестовна каса. Държавната спестовна каса, респективно и българската държава е работила с тези средства, използвала ги е за да построи същите тези жилища, които в последните няколко години пък се продаваха за компенсаторки. Днес тези хора се чувстват изключително ощетени.
    Направих своето питане в началото на м. април, защото малко преди това беше прието от българския парламент едно изменение в Закона за приватизация, което даваше възможност на тези спестители, които са трансформирали лихвоточките си в компенсаторни инструменти, да участват наравно с другите в приватизацията и по този начин държавата, която фактически ги лъже десет и повече години, да им даде възможност да реализират свои права или по-скоро държавата да овъзмезди по някакъв начин всичките тези средства, които е използвала дълги години.

    През 1992 г. с един законопроект, внесен от тогавашния народен представител, а днес посланик в Република Македония Александър Йорданов, 215 хил. души бяха отстранени от възможността за обезщетяване. През 1998 г. от приходоизточниците на фонда за обезщетяване на тези лица бяха извадени приходите от продажбите на ведомствени жилища. В същото време много министри. Знаем за доста скандали по този случай, настоящият лидер на СДС госпожа Надежда Михайлова, Министерство на правосъдието и други ведомства продаваха ведомствения фонд за компесаторки. Но това позволи да не постъпват средства във фонда за обезщетяване и свали индекса на 0,03 лв. Като няма средства вътре, индексът наистина пада, защото това беше един от основните приходоизточници. От бюджета се дават малко средства в тази посока. Тази година от поискани 21 млн. лв. са дадени едва 18 млн.
    И още по-странно е, че тези дни в Народното събрание беше внесен един законопроект, който в крайна сметка отказва като държавна политика на правителството обезщетението на тези хора от страна на държавата.
    Или какъв е изводът? Банката, която е оперирала с парите, е приватизирана; партидите са закрити; компесаторните инструменти сега ще ги трансформираме, за да не може да се участва в приватизацията.
    И моето питане накратко е: какви мерки и действия ще предприеме правителството за обезщетяване на тези граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове? Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
    Господин министър, заповядайте да дадете отговор на питането от народния представител Михаил Миков. Разполагате с 10 мин. пленарно време.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Миков! Господин Миков, най-напред аз бих искал да се обърна към Вас, както и към уважаемия председател на Народното събрание, защото това е един от поредните въпроси, които се задават към мен…
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Това е питане.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Да, това е питане, зададено към мен, но аз всъщност не зная в кое мое качество, тъй като това според мен не е в компетенциите на Министерство на икономиката.
    Аз все пак ще Ви отговоря, но наистина бих искал да знам защо този въпрос е зададен към министъра на икономиката, а не е зададен примерно към министъра на регионалното развитие и благоустройството или евентуално като друг вариант - към министъра на финансите?
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Ще Ви отговоря.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Все пак, уважаеми господин Миков, условията и редът за финансово компенсиране на придобиването на жилища от граждани с доказани жилищни нужди се определят със Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове, приет от Великото Народно събрание преди 12 години.
    Между другото, аз съм съгласен с Вашата констатация, която е напълно резонна, за това, че държавата и тези граждани ги е лъгала 12 години, да не кажа – и повече от 12 години, както е лъгала и собствениците на други активи, например на компесаторни записи и поименни компесаторни бонове или на инвестиционните бонове от масовата приватизация.
    През 2000 г., тоест преди три години чрез една прибързана и недобре съгласувана промяна на закона, се дава възможност на жилищноспестовните вложители, включени в списъците на правоимащите, да преобразуват спестовните си числа в жилищнокомпесаторни записи. Срокът за подаване на искания за получаване на жилищнокомпесаторни записи е изтекъл на 29 февруари 2000 г., преди повече от три години. До този момент са постъпили 2800 заявления от над 50 хил. вложители с такова право, тоест едва няколко процента от вложителите са използвали това свое право.
    Същевременно в закона е липсвала разпоредба, регламентираща начина на трансформирането на спестовните числа в записи. В резултат на това настъпва сериозен хаос, защото областните управители, които са били компетентни да се произнесат по исканията на гражданите, са използвали съвсем различна методика, горе-долу по свое лично усмотрение. Част от тях са определили левовата равностойност на едно спестовно число на един лев, други са се съобразили с решенията на Управителния съвет на Националния компесаторен жилищен фонд от 1998 г., като са приели левовата равностойност на едно спестовно число да е в размер на 0,03 лв., а трети са се въздържали да определят конкретния брой жилищнокомпесаторни записи, като са оставили въпроса изцяло нерешен.
    Допълнително за усложняването на проблема допринесе приетия от Народното събрание и влязъл в сила през м. април 2003 г. § 24 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, с който се регламентира възможността с въпросните жилищнокомпесаторни записи да се участва в приватизационни сделки за закупуване на дялове или акции на търговски дружества, включени в списъка по чл. 11 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Само ще напомня, че тази идея не беше на Министерския съвет.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Чия беше идеята?
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Да, това ще го кажа.
    При действащата в момента законова наредба, приета не от сегашния Министерски съвет, уреждаща проблема, на практика се получава следното. На пазара ще се предлагат 2344 временни удостоверения със спестовни числа 170 млн. нови лева на стойност 170 млн. лв., при които преобразуването е извършено при съотношение 1 спестовно число е равно на 1,00 лв. Също така има втора група от 461 временни удостоверения със спестовни числа 35 млн. 773 хил. 468 лв. с реална стойност около 1 млн. лв., при които преобразуването е в съотношение 1 спестовно число е равно на 0,03 лв. Тоест, уважаеми господин Миков, вследствие на наследения хаос отпреди мандата на това правителство има граждани, които биха били обезщетени по-успешно, има и други граждани, които на практика изобщо не биха били обезщетени, което е изключително несправедливо.
    Сами разбирате, че противоречивата практика на областните управители води до неравнопоставеност на притежателите на такива записи, както и че влезлите в сила през м. април 2003 г. последни законодателни промени не могат да решат проблема с обезщетяването на гражданите с многогодишни жилищноспестовни влогове, тъй като засягат твърде малка част – само 2800 от собствениците на такива влогове. А Вие сам казахте, че те са много десетки хиляди души.
    За преодоляването на съществуващите проблеми Министерството на регионалното развитие и благоустройството разработи проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на гражданите с многогодишни жилищноспестовни влогове. На 22 май 2003 г. законопроектът бе приет на заседание на Министерския съвет и е внесен съответно за разглеждане от Народното събрание. В този законопроект се предлага да се прекратят правата на гражданите, създадени през 2000 г. с издадените поименни временни удостоверения за притежаване на жилищнокомпесаторни записи. За тези граждани се предвижда в двумесечен срок да върнат на областния управител временните удостоверения за притежаване на жилищнокомпесаторни записи, по които не са извършени операции досега, след което с максимално опростена процедура ще бъдат служебно възстановени като правоимащи лица в списъците по чл. 3, ал. 1 от закона според спестовните им числа. По този начин се прекратява възможността да се преобразуват спестовните числа в жилищнокомпесаторни записи, с които се участва в приватизационни сделки за закупуване на дялове и акции на търговски дружества; преодолява се проблемът с издадените вече жилищнокомпесаторни записи с различен индекс на преобразуване на едно спестовно число.
    Считам, че така ще се разреши по-справедливо създаденият през 2000 г. проблем с преобразуването на спестовни числа в жилищнокомпесаторни записи.
    След като Законът за изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на гражданите с многогодишни жилищноспестовни влогове бъде внесен за одобрение в Народното събрание, неговото приемане или неприемане, разбира се, е в ръцете на уважаемите дами и господа народни представители. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, министър Василев.
    Имате право на уточняващи въпроси, господин Миков.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Може ли извън времето процедурно да отговоря защо съм задал въпроса към господин министъра? Защото той попита защо съм задал въпроса към него?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте.
    МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, питам Вас, защото Вие сте се подписали на 23 май в качеството си на заместващ премиера вицепремиер под Закона за изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищните въпроси, ето защо. Тоест, Вие сте подписали точно тази материя. И като ме питате защо не питам господин Милен Велчев или господин Церовски, го правя, защото те не са подписали този законопроект, който е внесен точно тези дни тук, в Народното събрание.
    И Вие като вицепремиер също така отговаряте за Агенцията за приватизация и Централния депозитар, които трябваше да изпълнят приетия закон от Народното събрание – да започне компенсирането на тези лица, а не да търсите начини да попречите да се компенсират тези лица.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Сега вече, господин Миков, можете да преминете към задаване на уточняващите въпроси.
    МИХАИЛ МИКОВ: Господин председател, аз мисля, че и от Ваше име отговорих, защото господин министърът ме попита.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз Ви благодаря за това.
    МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми господин Василев, Вие направихте едно изложение, свързано с мотивите на подписания от Вас или изразяващ политиката на правителството законопроект. Политика, която иска да лиши тези лица от възможна компенсация. Вие отново ги връщате на общините като много добре знаете, че общините нямат жилищно строителство, нямат жилищни програми, защото нямат бюджет. Вместо да допуснете с последните остатъци на приватизацията да се компенсират тези лица, тъй като става въпрос за стотици хиляди, както констатирахме по някакъв начин, вие приемате политика и всъщност това ли е политиката на правителството? Това ми е уточняващият въпрос. Реално тези хора трябва да знаят, че заради тази политика, прокарвана с този законопроект, те ще бъдат лишени от компенсации. Това ли е политиката на правителството? Това е първият ми уточняващ въпрос.
    Вторият уточняващ въпрос е свързан с това има ли наказани лица, защото има и областни управители от вашето управление. Хайде предишните, всички те били виновни – обикновено все така става у нас. Но има от вашето управление, които съвсем съзнателно са отказвали да трансформират лихвоточки в компенсаторни инструменти, за което има даже влезли в сила присъди, примерно в Сливенския окръжен съд. Има решение на Върховния административен съд, което също предписва, че тези компенсаторни инструменти могат да се прехвърлят. Има проблем, свързан с това, че има вече вторично прехвърляне на тези компенсаторни инструменти.
    Въобще проблемът е много по-дълбок, отколкото вие си представяте, че ще го решите и изчистите с този законопроект, защото ще се окаже, че прехвърлените вече на трети лица компенсаторни инструменти, за които те са платили, не могат да бъдат допуснати в процеса на приватизация. Това са все проблеми, по които моля да вземете отношение. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
    Господин вицепремиер, заповядайте да дадете отговор на поставените уточняващи въпроси от народния представител Михаил Миков.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Миков! Аз все пак ще си позволя отново да коментирам дали този въпрос трябва да е към мене. Вие сам казахте, че сте отправили своето питане през април, така че това, че аз съм замествал премиера на 23 май и кой е подписал законопроекта на Министерския съвет, няма никакво значение. Примерно, ако аз в качеството си на заместващ премиера бях подписал Закона за лечебните заведения, това означава ли, че сега щяхте да ме питате в това мое качество и по Закона за лечебните заведения?
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Щях да намеря форма. (Оживление.)
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин Миков, на мене ми се случва прекалено често да отговарям на въпроси, които нямат нищо общо с Министерството на икономиката. Така например, веднъж отговарях на въпрос защо са спрели тока в едно училище, а миналата седмица отговарях за дружества, чиито принципал са други министри. Аз никога не съм отказвал реално да се явя в Народното събрание и да отговоря на тези въпроси. Отговаряйки по същество, бих искал да направя следните уточнения:
    Най-напред не нашето правителство е създало хаоса с тези компенсаторни инструменти. Вие сам казахте, че става дума за закон и за реформа, която е започнала от самото Велико Народно събрание и е продължила малко след това. Не ние сме виновни за това, че някои областни управители и други държавни служители са преоформяли компенсаторните инструменти по курс 1 лв. или по курс 3 стотинки. Така че всъщност кажете ми с тези промени в Закона за приватизацията, чийто инициатор не беше Министерският съвет, вие как решавахте този въпрос? Как помислихте тогава за съдбата на тези 461 временни удостоверения, които са трансформирани в съотношение 3 стотинки? Или може би за съдбата на другите 2000 удостоверения, които са трансформирани със стойност 1 лев и по този начин вие бихте увеличили квазидържавния дълг, защото все пак държавата трябва да предложи активи за обезщетение със 170 млн. лв.? С други думи, Вие задавате въпроса: какво точно решение предлагате?
    Лошите решения, уважаеми господин Миков, и лошият хаос са създадени през предишните десет години. Отговаряйки и на първия Ви въпрос, и на втория – каква е политиката на правителството за компенсирането на всички тези граждани, аз бих искал да резюмирам по следния начин: това правителство е първото правителство, което прие реални стъпки за обезщетяване не само на тези няколко десетки хиляди души, за които вие говорите, а също така за 800 000 български граждани, които наследиха отново отпреди повече от 10 години други компенсаторни инструменти.
    Ние сме правителството, което качи компенсаторните записи и поименните компенсаторни бонове на Българската фондова борса, вследствие на което цената им се увеличи приблизително между два и три пъти.
    Ние сме правителството, което прие на два пъти много дълъг списък от над 1000 дружества, чиито миноритарни или мажоритарни дялове се продават в момента срещу компенсаторни записи, поименни компенсационни бонове, както и имаме намерение да завършим втората вълна на масовата приватизация с така наречените инвестиционни бонове. Ще ви напомня само, че процесът на реституция в България продължава повече от десет години, а процесът на масова приватизация – повече от седем години.
    Отново смятам, че ако уважаемите дами и господа народни представители приемат закона, внесен от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, който сега ще се разглежда в Народното събрание, това е една възможна стъпка напред, за да може най-напред да се приключи с този хаос, с това несъответствие между 1 лев и 3 стотинки, след което като втори етап, вследствие дейността на фонда, за който Вие споменахте, да бъдат постепенно и справедливо обезщетени тези напълно с нищо невиновни български граждани. Благодаря за вашето внимание.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
    Господин Миков, имате възможност да изразите Вашето отношение към отговора на вицепремиера Николай Василев.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Уважаеми господин министре, въпреки че Вие твърдите, че сте некомпетентен, аз продължавам да твърдя, че именно на Вас трябва да бъде зададен този въпрос. Ето и становище на Агенцията за приватизация, което е веднага след приемането на измененията в закона: “Агенцията за приватизация има готовност да реализира в кратки срокове и без допълнителен ресурс единен регистър за жилищнокомпенсаторните записи и прочие, включени вече успешно в Централния регистър за компенсаторните инструменти.”
    Следователно, не технологията е проблемът. Проблемът, че вашето правителство като политика иска тези хора веднъж завинаги да ги отстрани от възможността те да получат обезщетения за вложените средства. Това е едно дискриминационно отношение към част от ощетените от целия хаос на прехода. Може да носят отговорности ОДС, може и ние да носим за предишно управление, но от две години сте вие.
    По въпроса за цифрите, с които твърде смело боравите, аз не знам някой да е видял, че два - три пъти са се увеличили цените на компенсаторните записи. Стоят си в ония проценти горе-долу, които наследихте. Имало е периоди на спадове – 13, най-многото да се увеличили до 22 – 23. Най-много, но два - три пъти!? (Шум и реплики.)
    По-критично употребявайте цифрите, защото с тези цифри увеличихте на българските граждани онзи ден заплатите с един път и те се чудят къде са тези пари и започнат и нас да ни питат. Но да не се отклоняваме.
    Уважаеми господин министър, с две думи смятам, че вашето правителство, чийто вицепремиер сте Вие и в това качество също, освен като министър, сте тук, е решило със своята политика да ощети тези лица, да ги изхвърли от категорията на лицата, които могат да ползват своите инструменти в процеса на приватизацията. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
    Преминаваме към актуален въпрос от народните представители Любен Корнезов и Петър Димитров относно връщане депозита на “Тъбако кепитъл партнерс”.
    Господин Корнезов, Вие ли ще развиете актуалния въпрос към министър Василев? Заповядайте.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
    Господин министър, провалът с приватизацията на “Булгартабак” е очевиден. За този провал лична отговорност носи вицепремиерът Николай Василев. Поради некомпетентност, бих казал, и злоумисъл, беше значително накърнен международният авторитет на България пред чуждестранните инвеститори. (Реплики.)
    Вие го казвате!
    Бяха нанесени вреди на държавата и на българските граждани за милиони левове.
    РУМЯНА ГЕОРГИВА (НДСВ, от място): Как ги изчислихте?
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега ще Ви кажа.
    Съгласно т. 3.1. от договора Вашият любим “Табако Кепитъл партнърс” е внесъл депозит от 2 млн. 500 хил. евро по банкова сметка на Агенцията за приватизация. Мога да Ви посоча и номерата на банковата сметка.
    Съгласно т. 3.2. от договора този депозит не подлежи на връщане, госпожо Георгиева, тъй като приватизацията не се реализира по вина “Табако Кепитъл партнърс”.
    Ето го доклада на Илия Василев, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация от 2 април 2003 г. В този доклад, предполагам, господин вицепремиер, го познавате, са посочени седем непреодолими различия по вина на “Табако Кепитъл партнърс”. По вина на “Табако Кепитъл партнърс”!
    Защо тогава, господин вицепремиер, в споразумителния протокол от 1 април 2003 г. е записано, цитирам, че “Депозитът ще бъде върнат в срок от 30 дни?”. Така на България е нанесена щета от около 5 млн. лв. Кой ще възстанови, господин вицепремиер, тези пари на българската държава, а оттук и на българските граждани? Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
    Господин вицепремиер, имате думата, за да отговорите на актуалния въпрос на народните представители Любен Корнезов и Петър Димитров. Заповядайте.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Корнезов, уважаеми господин Димитров!
    Аз ще се абстрахирам от популистичното начало на Вашия въпрос, тъй като в тази зала има много хора, които напълно резонно биха могли да ме попитат защо имаше или нямаше сделка с “Булгартабак холдинг” и какво загуби или спечели България от това, само че точно хората, които допреди 2 месеца критикуваха нашето правителство и лично мен защо щяло да има сделка, сега използвайки абсолютно същите аргументи, казвайки същите неща, ни критикуват защо нямало сделка?
    Вие започвате Вашия въпрос, имам предвид в писмения материал, който аз получих, с въпроса: вярно ли е, че правителството е решило да върне депозита?
    Уважаеми господин Корнезов, депозитът е върнат, само че не правителството се занимава с този въпрос. Това е един технически, оперативен въпрос, който се решава изцяло от ръководството на Агенцията за приватизация. След изменението на Закона за приватизация и следприватизационен контрол и създаването на Глава 7а, приватизацията на 80 процента от капитала на “Булгартабак” продължи по реда, предвиден в тази нова глава.
    Съгласно чл. 35ж в случай, че договорът за приватизация не бъде сключен в определения срок по вина на участника, спечелил конкурса, внесеният от него депозит не се връща. Прекратяването обаче на договора, на преговорите по проекта на договор за продажба на 80 процента от “Булгартабак” не попада в описаната по-горе хипотеза по следните причини – преговорите с кандидат-купувача, който между другото, уважаеми господин Корнезов, не е моя любима фирма. Ако беше любима, вероятно щеше да има сделка! (Оживление, провиквания отляво.) Аз съм защитавал интереса само на държавата! Преговорите са прекратени много преди изтичане на 30-дневния срок за сключване на приватизационен договор, определен с Решение № 147 от 2003 г. на Министерския съвет. Този срок изтича на 14 април 2003 г., а преговорите са прекратени две седмици по-късно – на 1 април.
    Прекратяването на преговорите не е вследствие на виновно поведение на която и да е от двете преговарящи страни, а вследствие на невъзможността да се отстранят съществени различия в позицията на Агенцията за приватизация и на участника, спечелил конкурса.
    Налице бе и невъзможност да се постигне съгласие относно гаранциите, които всяка страна следва да предостави на другата и относно задълженията, които всяка страна следва да поеме с приватизационния договор. В противен случай би се променило съотношението между тежестта на задълженията на продавача и тези на купувача по договора.
    За да илюстрирам ще кажа, че ако, например, беше парафиран договорът на 2 април и след това – на 25 април, би се оказало, че кандидат-купувачът отказва да плати или се отрича от сделката, тогава техният депозит щеше да бъде задържан. Но просто по съображения за целесъобразност от двете страни до парафиране на договор просто никога не се достигна.
    За да бъде задържан депозитът на участника, спечелил конкурса, следва приватизационният договор да не бъде сключен по негова вина в определен срок. Такива форми на вина са например – съгласие на участника по клаузите на проекта на договора, след което същият откаже да парафира проекта; второ – след двустранно парафиране на проекта участникът откаже да подпише приватизационния договор; трето – след одобрение на проекта за договор на съответния орган, участникът не заплати покупната цена; четвърто – участникът не представи декларация по чл. 7, ал. 3 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, която е задължително условие за сключване на договор и договорът не бъде сключен поради тази причина в определения срок.
    В конкретния случай, уважаеми господин Корнезов, не е налице нито една от изброените по-горе хипотези на вина на участника, спечелил конкурса. Изложеното по-горе налага обоснования извод, че обстоятелствата, довели до прекратяването на преговорите преди изтичането на срока за сключване на договора, не могат да бъдат вменени във вина на участника, спечелил конкурса. Същите не представляват вина по смисъла на чл. 35ж от закона, довела до невъзможност в определения срок да бъде сключен приватизационен договор.
    Задържането на депозита представлява санкция за виновно поведение, тъй като в случая не е налице виновно поведение от страна на участника, спечелил конкурса, липсва нормативно основание на задържане на внесения от него депозит. Законът не урежда изрично тази хипотеза, но подобна е уредена в Наредба за конкурсите, чл. 26, ал. 2.
    В заключение, уважаеми господин Корнезов, ще Ви припомня, че от Вашата парламентарна група излязоха абсурдни коментари след провала на сделката, че по консултантския договор държавата едва ли не е загубила, примерно, 20 млн. лв., както Вие казвате, а всъщност истината е, че това беше един от най-евтините консултанти за правителствата с начало на своята работа от 1998 г., приключило 1993 г., само в размер над 200 хил. долара. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
    Господин Корнезов, имате право на реплика. Заповядайте.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Ще започна своята реплика с цитата на това, което каза преди малко вицепремиерът, че въпросът за връщането на депозита, цитирам, бил: “технически въпрос”.
    Господин вицепремиер, 2 млн. 500 хил. евро не са технически въпрос!
    Второ, Вие казахте, господин вицепремиер, че правителството не отговаряло по тази сделка, защото това било Агенцията за приватизация. Правителството не отговаряло?! Аз знам, че правителството е безотговорно и тук съм съгласен с Вас! (Ръкопляскания отляво.)
    Трето, господин вицепремиер, Вие говорите за консултантски услуги. Ами, да Ви припомня – освен тези вреди от 2 млн. 500 хил. евро, които трябва да останат в българската хазна, ето такъв е договорът за консултантски услуги, платени пак от българските граждани – консултант “Кредит Анщал”, Виена – 300 хил. долара, възнаграждение за успех минимум 2 млн. долара, разходи – обърнете внимание, дами и господа – по 10 хил. долара месечно! Десет хиляди долара месечно! Това е записано!
    И още нещо ще Ви припомня, господин вицепремиер – знаете ли кой е подизпълнителят, т.е. къде отиват парите? Подизпълнител, чета: “Адвокатска кантора “Джингов, Гугински, Кючуков и Величков”. Нима не ги познавате? Така че на държавата от провала на сделката за “Булгартабак” са нанесени вреди над 10 млн. Може да са над 40, но аз казвам – над 10 млн.! И, ако в България има съдебна власт, трябва да потърси поне гражданска отговорност от тези, които нанесоха вреди на държавата и на българските граждани. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
    Господин министър, имате 2 минути, за дуплика. Заповядайте.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Корнезов! Знаете ли, Вие не сте икономист, освен това аз съм доста по-млад от Вас и няма да си позволя по някакъв начин да Ви отговарям остро, но това, което казахте, е изключително популистично, изключително некомпетентно! Просто не Ви се сърдя. Това не е Вашата област, не е Вашата професия и Вие не можете да знаете какво означават тези цифри. (Шум и реплики отляво.)
    Значи, дали депозитът е 2 млн., дали е 20 млн. или е 2 лв., въпросът, уважаеми господин Корнезов, за депозита опира до процедура, до наредба и до закон. Не може така, защото на някой му харесва, ние да откраднем този депозит и след това държавата да бъде съдена. Няма никакво законово основание този депозит да бъде задържан! Защо тогава заблуждавате българския народ от трибуната на Народното събрание?
    Второ, аз не съм казал, а всъщност Вашите думи са, че правителството е безотговорно. Това е едно доста хвърчащо изказване.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Вие казахте, че правителството не отговаря за това.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Във Вашия въпрос Вие питате: вярно ли е, че правителството е решило, едва ли не, че има решение на Министерския съвет. И аз Ви отговарям, уважаеми господин Корнезов, че това не е тема, която се решава в Министерския съвет. Това се решава от Агенцията за приватизация, която е един изпълнителен орган.
    След това, Вие от трибуната на Народното събрание, се опитахте да изплашите нашите телевизионни зрители и радиослушатели с някакви бомбастични суми, че едва ли не 2-та млн., които са възнаграждение за успех, са някаква загуба за българската държава. А тъй като сделка няма, те не са ги получили, уважаеми господин Корнезов! Вие това явно не го разбирате!
    Освен това, Вие не знаете какво означават 10 хил. долара на месец. Не можете да ги сметнете за колко месеца са. Ами проверете другите консултантски договори в последните 10 години и ще видите, че този вероятно е най-евтиният. На Вас може да Ви се струва много, но това е един от най-евтините консултантски договори в историята на българската приватизация. Това е просто истината. Какво предлагате друго да направим?
    А последната тема – Вие казахте кой бил техен подизпълнител. Знаете ли, Вие вероятно четете някакъв договор от 1998 г., когато са били други правителства на власт. Този въпрос отдавна е коментиран за тези подизпълнители. Аз просто няма какво да добавя, но Ви уверявам още веднъж, че във всеки един момент от тази приватизационна сделка ние направихме това, което беше в националните интереси! Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
    Преминаваме към актуалния въпрос от народния представител Румен Петков относно предприетите мерки от заместник министър-председателя и министър на икономиката за контрол и помощ при изпълнението на договора за приватизация на 75 процента от активите на “Бета” АД и резултатите от тях.
    Господин Петков, Вие сте вече на трибуната, за да развиете Вашият актуален въпрос.
    РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми дами и господа, след като 10 хил. долара месечно не са пари, а с някакъв 1,5 лв. ще олекна очевидно пред аудиторията.
    Една година след протеста на работещите в “Бета”, Червен бряг, отново поставям въпроса за състоянието на едно от най-големите предприятия не само в моя избирателен район.
    Оставам с впечатлението, че проверка на място не е извършена. По документите, с които разполагам, се очертават следните проблеми по изпълнението на договора за продажба на “Бета". Проверка в края на 2002 г. от Агенцията за следприватизационен контрол е установила нарушение в плащането на цената, съгласно договора, непарична част 50 процента трябва да се плати в срок от 30 дни от датата на платежното нареждане, с което продавачът е наредил преводът по банковата си сметка на купувача. В случая вместо на 8 август 1999 г., купувачът се е явил на 14 септември същата година и с приемо-предавателен протокол са приети временни удостоверения за притежаване на компенсаторни записи по плащането на първата част. Тогава Агенцията за приватизация не е трябвало да приема плащането преди да се плати лихвата за забава, съгласно договора за продажба за посочения период в размер на 26 хил. лв. Очевидно, смешна сума.
    Впоследствие има и нова забава, за която отново е начислена и предявена лихва. Незаконните действия на Агенцията за приватизация сега се поправят с констатацията на Агенцията за следприватизационен контрол с начислените и предявени суми, но купувачът и досега не е платил и въпросът с цената стои открит.
    Какви мерки вземате, за да се защити държавният интерес, господин министър?
    По изпълнение на инвестициите. За трета поредна година купувачът не изпълнява договора да извърши инвестиции със собствени средства, отчита инвестиции за сметка на приватизираното дружество, т.е. източва дружеството. Отново за 2002 г. ще му бъдат начислени неустойки за неизпълнени инвестиции, с което сумата за неизпълнение ще нарасне на близо 3 млн. долара.
    По изпълнение на договора за средносписъчния състав на работещите за 2002 г. – един изключително сериозен въпрос. Актуална е справката за заетите лица към годишния счетоводен отчет, където са посочени 647 човека при задължения по договора от 850 или с близо 200 човека неизпълнение, за което трябва да се начислят неустойки. Особено тревожно е, че купувачът, разчитайки, че излиза извън контрол, тъй като изтича 3-годишният контролен период в края на 2002 г., към 31 декември е оставил 200 работещи в “Бета”. През годината са освободени 783 човека. Потърпевши са повече от 600 акционери на “Бета”.
    Отново стои въпросът за защита на държавния интерес и защита на работещите във фирмата.
    По финансовите резултати. Въпреки, че отчита положителен финансов резултат, т.е. печалба за 2002 г., купувачът не е развил производство, а 22 процента от постъпленията му са от продажби и се дължат на продадени дълготрайни материални активи на предприятието. Това означава намаляване на продукцията на предприятието, изкуствена печалба и съсипване на възможностите за бъдещо производство. Огромно е нарастването на задълженията, в това число и към работещите.
    В годишния счетоводен отчет има фрапиращи данни – над 1 млн. 660 хил. лв. не са изплатени на работещите.
    По изпълнението на другите основни задължения държавата продължава да има собственост във фирмата в момента в 8,82 процента и по нищо не личи, че има държавен представител, защитава се и се осъществява някаква държавна политика като цяло или със стратегия за развитие на отбранителната промишленост на държавата, изготвена и реализирана от правителството. Какво правите всъщност, господин министър? Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
    Господин вицепремиер, заповядайте, за да дадете отговор на актуалния въпрос от народния представител Румен Петков.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Петков! Аз приемам с внимание Вашия въпрос, тъй като наистина става дума за едно важно предприятие в Плевенския регион. Освен това то е представител на един важен отрасъл, какъвто е военнопромишленият комплекс.
    Позволете ми да започна своя отговор с Вашия последен коментар за това, че е липсвала стратегия за развитие на този отрасъл от новото правителство, с което аз категорично не съм съгласен. Бих искал да Ви попитам кога, през кои 2 години за последните 13 години този отрасъл се е развивал по-добре, отколкото сега?
    Съжалявам, че отрасълът е чувствителен и аз не бих могъл да Ви дам цифри, тъй като става дума за въпроси, свързани с националната сигурност, но в резюме ще Ви кажа, че и производството, и износът на продукция от този отрасъл са нараснали значително за последната година и това не е случайно. Това е продукт както на новото законодателство, така и на агресивната експортна политика на правителството.
    Ще Ви споделя последните данни, които излязоха точно в деня на вота срещу нашия кабинет за вътрешната му политика, че износът на българска продукция през м. март е нараснал на годишна база с над 55 процента, което както и да го погледнете, е едно изключително забележително постижение и това е най-високото ниво, откакто съществува българската статистика. За да го отразим в нашия анализ, се наложи да променим коренно мащаба на скалата на увеличение на износа, защото никога не е имало такова голямо увеличение. Предишното най-голямо увеличение пък беше през м. януари, пак тази година. Това беше, за да Ви илюстрирам как се развива българският износ.
    Специално този отрасъл се развива изпреварващо, имам предвид машиностроене, оборудване и електроника, и неговият дял в структурата на българския износ за пръв път започна да се увеличава през последните 2 години. Ако преди 15 години 50 на сто от нашия износ беше машиностроене, оборудване и електроника, то преди 3 години беше около 10 процента, а сега вече се движим обратно в посока към 15 процента и това при един увеличаващ се общ износ.
    Конкретно за “Бета” – тук аз предлагам да Ви спестя повечето от подробностите, тъй като Вие добре познавате това предприятие и вече с Вас сме разговаряли от трибуната на Народното събрание за него, но тук съм длъжен да се съглася с Вашите констатации, че има множество проблеми с това дружество. Аз не можах наистина да разбера дали Вие наистина защитавате ръководството и собствениците на това РМД или ги критикувате. Може би и двете. Но наистина, те не изпълняват своята инвестиционна програма за нито една от годините, общо взето.
    Реално извършените разходи са в пъти по-малко, отколкото те са били обещали в приватизационния договор. В тази връзка ние сме начислили неустойки на това дружество в следния размер: за 2000 г. е начислена неустойка от 300 хил. щ. долара; за 2001 г. – начислената неустойка е в размер на 800 хил. щ. долара. За 2002 г. тепърва очакваме агенцията да направи своя анализ и да начисли евентуално неустойки, ако има такова неизпълнение. Аз подозирам, че ситуацията ще бъде същата.
    Съгласен съм с Вас, че не само това РМД, а много от стотиците РМД-та, които наследихме, разглеждат своето дружество-инвеститор РМД и дружеството, което те са закупили, като скачени съдове, тоест когато става дума за прехвърляне на загуби и задължения, те се прехвърлят към купеното дружество, когато става дума за източване на печалби, те се източват към инвеститора.
    По отношение на трудовата заетост – те са преизпълнили своята трудова заетост, така че това е по-скоро положителна новина.
    За последния аспект на съдбата на това дружество. Вие знаете, че новото правителство значително затегна експортния контрол върху търговията със специална продукция. Това е първото дружество, на което ние, за съжаление, се наложи напълно справедливо да отнемем лиценза за износ на специална продукция. Ние бихме искали да помогнем на това дружество, както помагаме и на другите дружества в този отрасъл, но най-напред самото дружество трябва да поиска да му бъде помогнато. За последната година аз не съм забелязал никакви стъпки от страна на това дружество, за да заслужи да му бъде върнат отнетият лиценз. В същото време обаче следва да признаем, че износът на гражданска продукция на това дружество се е увеличил, което на практика го държи на крака. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
    Господин Петков, имате право на реплика. Заповядайте.
    РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми господин министър, Вие в началото дадохте вълнуващи данни, които нямат нищо общо със състоянието на “Бета“ – Червен бряг, и ми зададохте един въпрос – дали защитавам интереса на собственика или РМД-то. Мисля, че от въпроса, който Ви задавам, за Вас е пределно ясно, че се опитвам да Ви подскажа от трибуната на Народното събрание, че си струва освен мен и Вие да защитавате интересите на държавата с тези близо 9 процента участие, защото държавата практически не участва нито в управлението на дружеството, нито осъществява някакъв ефективен контрол. Вие казахте, че се начисляват лихви, начисляват се санкции, които санкции очевидно не влизат в държавната хазна. Неслучайно посочих и цифри – 3 млн. долара към държавата и 1 млн. и 600 хил. към работещите.
    Вторият аспект, за решаването на който държа да предприемете всички мерки, е защитата на интересите на тези няколкостотин души работници в “Бета”, на които предприятието дължи 1 милион и 600 хиляди.
    Независимо, че в борда на директорите участваше Вашият колега Соломон Паси – министър на външните работи, отговорът Ви потвърждава изнесените от мен проблеми, макар че отговорът пропуска някои от тях. Задълбочават се тенденциите, за които миналата година Ви питах. Източва се предприятието, разпродават се активи, формира се изкуствена печалба и масово се уволняват работници.
    Не споделям това, което Вие казахте, че изпълняват програмата за трудова заетост. Напротив, аз изрично подчертах, че в края на 2002 г. заетите са 200, и то точно с оглед на това, че изтича тригодишният период на контрола върху дружеството.
    Според мен Вие трябва да предприемете сериозни мерки с оглед и на това, че вътре държавата има участие в рамките на близо 9 процента и да е ясна каква е перспективата на това дружество. Иначе измествайки отговора на въпроса с тази статистика, която едва ли впечатлява някого – за 55 процента ръст на износа и т.н., и т.н., мисля, че ще оставите да потънат такива предприятия, които имат свои завоювани външни пазари и независимо от това, че в момента имат нечитави собственици или ръководства, могат да бъдат полезни на българската индустрия и на страната като цяло, особено в Плевенския регион, в който тази промишленост беше добре развита и който за съжаление през последните години много пострада.
    Освен за отговорността на Вашите предшественици от ОДС, които продадоха “Бета”, въпросът вече започва да стои и за Вас самия, за Вашите действия и бездействия.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
    Господин министър, имате право на дуплика в рамките на 2 мин. пленарно време.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Петков! Аз приемам голяма част от Вашите констатации с уговорката, че за съжаление с 9 процента или дори с 29 процента държавно участие, държавата няма много сериозни възможности да влияе върху политиката на частните вече приватизирани дружества, защото такъв е нашият Търговски закон и това е напълно нормално.
    Моето лично мнение е, че при тези случаи държавата в миналото е трябвало да продава 100 процента от капитала на дружеството, защото дали има 1 процент или има примерно 30 процента, няма никакво значение. Държавата в нито един случай досега не е успяла да продаде своя миноритарен дял не само на по-висока, но дори на цена, която да е горе-долу близка до продажбата на мажоритарния дял като цена на акция. Напротив, винаги миноритарните дялове на държавата след това са били силно обезценени.
    Съгласен съм с Вас по отношение на констатацията, че държавата не може успешно да си събира неустойките по неизпълнението на приватизационните договори, въпреки факта, че Агенцията за следприватизационен контрол значително е ускорила работата в тази посока.
    Пак ще ви припомня, че за 3 хил. приватизирани дружества до пристигането на това правителство и създаването на новата Агенция за следприватизационен контрол, не беше осъществяван не само достатъчен, но абсолютно никакъв следприватизационен контрол и загубите на държавата от неизпълнение на следприватизационните ангажименти като инвестиции, работни места, неизплащане на част от приватизационната цена и т.н., са достигнали 1 млрд. 77 млн. лв. за последните няколко години, което показва недостатъците на приватизацията от предишното десетилетие. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, министър Василев.
    С това приключихме с този актуален въпрос.
    Преминаваме към актуален въпрос от народните представители Петър Мутафчиев и Кръстьо Петков относно бъдещото развитие на “Булгартабак”.
    Заповядайте, господин Мутафчиев, да развиете Вашия актуален въпрос в рамките на 3 мин.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Уважаеми господин вицепремиер и министър на икономиката, надявам се, че актуалният въпрос, който ще Ви задам, Вие ще оцените като въпрос, който е във Вашите компетенции, а също така и в отговорността – по Ваше твърдение, на отговорното българско правителство. Казвам това не за друго, а защото по Закона за тютюна държавната политика в тютюнопроизводството и в обработката на тютюните е изцяло отговорност на Министерския съвет. Казвам това, защото знам, че “Булгартабак холдинг” е пряко към Вашето министерство.
    Какъв е нашият актуален въпрос? – Възнамерява ли правителството да приеме стратегия за развитието на “Булгартабак”? Предвижда ли се структурна реформа и по-конкретно закриване на предприятия и дейности и какви са конкретните планове за развитие на преработвателните предприятия в гр. Първомай и в Пазарджик и на цигарените фабрики в Асеновград, Пловдив и Стара Загора?
    Защо Ви зададохме този въпрос? Производителите на тютюн, а също така и работещите в “Булгартабак” са сериозни притеснени след провала на сделката за “Булгартабак”. Тоест няма ясно държавно виждане по какъв начин ще се развива холдингът. Очаква се приемане на стратегия за тютюнопроизводството, за която имаме информация, че е готова, но още не е внесена в Министерския съвет от министъра на земеделието и горите, за да се знае ясно и точно какво бъдеще очаква този сектор на българската икономика. Не става дума само за запазване на българските пазари в тютюнопроизводството, става дума и за запазване на работни места.
    Честно казано, ние бяхме притеснени, когато разгледахме внимателно проектодоговора за “Булгартабак”. Там за Пловдивска област се предвиждаше закриване на обработката на тютюн в Асеновградската и Пловдивската цигарени фабрики, а също така закриване на половината работни места в “Юрий Гагарин”. Сега при нас пристигнаха работници от гр. Първомай – от синдиката “Подкрепа”, с тревогата за това, че се предвижда преработката да се изнесе в други предприятия, в Плевен, и по този начин ще бъдат съкратени около 130 работници. Всички тези факти ни притесняват и затова аз се надявам, че днес Вие отговорно, като български вицепремиер, като български министър на икономиката, ще ми отговорите и ще поемете ангажимент както към Народното събрание, така и към нашите избиратели. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев, и за това, че се вместихте перфектно във времето.
    Заповядайте, господин заместник министър-председател, в рамките на 5 мин. да дадете отговор на актуалния въпрос.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Мутафчиев, аз считам, че Вашият въпрос леко ни изпревари във времето, тъй като бих предпочел той да беше зададен тогава, когато ние наистина сме внесли стратегия за приватизация на “Булгартабак”. Но така или иначе, готов съм да Ви отговоря.
    Най-напред, говорейки за работещите в предприятията и за българските тютюнопроизводители, аз бих искал да Ви върна назад във времето, не преди няколко месеца, когато някой сериозно заблуди и подведе работещите в “Булгартабак” – те са над 8 хил. – че приватизационната сделка, която в крайна сметка не се състоя, щеше да накърни техните интереси. Напротив, тази сделка всъщност щеше да осигури дългосрочното развитие на отрасъла “Тютюнопроизводство” и да осигури големи количества изкупувани български тютюни за много години напред. Също така тази сделка не предвиждаше закриването на нито една от фабриките в България.
    Това, което мога сега да споделя с вас, е, че двете политически сили на мнозинството са в процес на разговори, на обсъждане на документа, който аз съм внесъл в двете ръководства приблизително преди пет седмици. Тоест, по-малко от месец, след като нямаше сделка с “Булгартабак”, аз представих своите виждания относно различните варианти за продължаване на приватизацията на “Булгартабак холдинг”. Факт е, че вследствие на друга ангажираност, например подготовката за вота на недоверие от тази седмица, отне голяма част от времето на двете политически ръководства. Така че аз се надявам те да намерят време и подходящ момент да разгледат тези документи в близко бъдеще. Ако това стане, ако се наложи, аз имам готовност – не министърът на земеделието, между другото, а министърът на икономиката – да внеса или подобрена, или някаква друга стратегия за приватизация на “Булгартабак” в Министерския съвет и след това в Народното събрание.
    Това, което мога сега със сигурност да ви кажа, е, че нито през последните две години, нито сега аз не съм предлагал закриването на нито една българска фабрика – нито цигарена фабрика, нито фабрика за преработка на тютюн. Така че в тази връзка аз никога не съм предлагал някои от предприятията, които Вие споменахте – това са в Първомай, Пазарджик, цигарените фабрики в Асеновград, Пловдив и “Слънце - Стара Загора БТ” - да бъдат закрити или по някакъв начин ликвидирани. Затова и някои публикации в пресата, които показват как ние едва ли не ликвидираме “Булгартабак”, абсолютно не отговарят на истината.
    Бъдещето ще покаже какво точно ще се случи, но така или иначе всяка една стратегия и всяка една приватизация на “Булгартабак” би трябвало да осигури няколко неща едновременно. Освен че би осигурила приватизационни приходи за българското правителство и за държавния бюджет, тя би довела до допълнителни инвестиции, независимо дали са български или чуждестранни, би довела до модернизация, до увеличение по възможност на тютюнопроизводството в страната и до значително увеличение на експортния потенциал на този толкова важен отрасъл.
    Междувременно, през първите три месеца на тази година износът на тютюни и цигари от България е нараснал с около 50 процента, което показва всъщност и нашите усилия ние да търсим нови пазари, което е първостепенна задача и на ръководството на “Булгартабак холдинг”. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, министър Василев.
    Господин Мутафчиев, заповядайте, имате право на реплика.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин министър! Аз разчитах, че, след като отложихте с една седмица отговора на въпроса, ще ми отговорите конкретно. Затова и ние с проф. Кръстьо Петков разделихме въпроса на няколко части. Аз разбрах, че имате намерение да внасяте стратегия и че сме Ви изпреварили да Ви зададем въпроса. Но все пак искам да чуя от Вас: ще бъде ли запазена обработката на тютюн “Верджиния” в гр. Първомай; ще бъдат ли запазени тези 130 места; предвижда ли се да остане единствено като складова база и като сушилня фабриката в Първомай? Това е конкретният въпрос, на който очаквах да отговорите - предвижда ли се закриването на обработката на тютюни в Пловдивската цигарена фабрика и в Асеновградската фабрика? Много Ви моля, отговорете ми с “да” или с “не”.
    Аз чух добри неща какво би могло да се случи и колко хубаво би било “Булгартабак” да бъде продаден на купувача, с който не успяхте да сключите сделката. Все пак Ви питам тогава: ако наистина беше толкова хубаво, защо не я сключихте тази сделка? Много е лесно за една неосъществена сделка да говорим със суперлативи, господин Василев. Съжалявам, сега вървят “Новини” и не ни слушат нито по радиото, нито по телевизията, но хората, които работят в тези предприятия, наистина искат да чуят какво бъдеще ги очаква, ще се запазят ли тези работни места.
    Тъй като съм от Първомай, ще ме извинят останалите предприятия от областта, но едно искам да Ви кажа: ако се закрие и това предприятие в Първомай, най-големият работодател в общината ще стане госпожа Шулева с нейните 600 работни места, а не Министерството на икономиката, не Министерството на земеделието и което и да е друго. А това е трагедия – трагедия за всички български работници. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
    Господин заместник министър-председател, имате право на дуплика.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви.
    Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мутафчиев, бих искал отново да Ви кажа, че на този етап не са обсъждани някакви промени в структурата на “Булгартабак холдинг”, не се предвижда закриване на фабрики.
    А за това дали през един или през друг сезон някоя от фабриките ще бъде малко по-натоварена или малко по-малко натоварена, това е по-скоро технически въпрос, с който не се занимава министърът, а с това се занимават съветите на директорите на 22-те дъщерни дружества в България.
    Аз си направих труда да изготвя доста статистически материал. Ако Ви е необходим, ще Ви го предам веднага писмено.
    Съвсем накратко: от тези 5 дружества, които Вие изброихте, тези в Пазарджик и в Пловдив са в по-добро финансово състояние от другите три. Тези в Първомай и Асеновград са в сравнително затруднено финансово състояние, а в Стара Загора е най-затруднено от петте, особено защото нашето правителство наследи значителни просрочени задължения основно към държавния бюджет. В един определен период те са били около 17 млн. лв.
    А това, което говорих за сделката, която не се сключи само по целесъобразност, тъй като в крайна сметка търговските преговори не завършиха с успех – затова говорих за тази сделка, защото тя щеше да осигури незабавно изплащане на всички просрочени задължения, както към няколкото хиляди работещи в “Булгартабак”, така и към държавния бюджет и към фонд “Тютюн”. Но, отново повтарям, някой заблуди работниците преди два месеца, че тази сделка едва ли не ще бъде негативна за тях. А тя щеше да бъде позитивна, но те никога не го разбраха. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Преминаваме към актуален въпрос от народните представители Георги Юруков и Александър Арабаджиев относно неизкупен тютюн от реколта 2002 в общините Петрич и Струмяни, област Благоевградска.
    Заповядайте, господин Юруков, да развиете актуалния си въпрос в рамките на 3 мин.
    ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
    Господин вицепремиер, уважаеми колеги народни представители! Изразявам искрено съжаление, господин председател, че този актуален въпрос го задавам във времето, когато са “Новините” по Българската национална телевизия и Българското национално радио и този въпрос би трябвало да се слуша от над 400 семейства в посочените две общини. Но се надявам на стенографския запис, за да предадем отговора на господин вицепремиера за засегнатите семейства.
    Уважаеми господин вицепремиер! Вие навярно сте прочели достатъчно детайлно въпроса, подготвили сте се вероятно добре. Предварително искам само да Ви кажа, че не бива да се обръща чак толкова голямо внимание на номер 2 и 3 от въпросите за фонд “Тютюн”, тъй като правомощията не са при Вас, а са при министъра на земеделието, но големият въпрос е именно за това:
    Съгласно Закона за тютюна и тютюневите изделия, през 2002 г. чрез земеделска кооперация “Огражден”, с. Първомай, община Петрич са сключени договори за производство на тютюн с “Булгартабак” – Сандански, в размер на 400 т с 1152 индивидуални производители. От така договорираните количества са изкупени общо 345 т – съответно 185 т от “Булгартабак” – Сандански, при средна цена 2,63 лв. за 1 кг, и 160 т чрез кооперация “Златен лист” – Петрич.
    Въпреки удължения срок по закона – съгласно изменението на чл. 16 до 30 март – и досега не са изкупени близо 60 т, тоест около 4500 бали – средно една бала е 12-13 кг. Отделно от това около 20 т произведен тютюн не е могъл да бъде предложен за изкупуване, тъй като в много населени места в законно определения срок не са били съставени и не са отишли на място комисии.

    След 30 март изминаха близо два месеца, но Фонд “Тютюн” – органът, който е задължен да извърши изкупуването по реда на Закона за обществените поръчки, не е предприел нищо в тази посока. По този начин тези производители, на неизкупения тютюн по вина на “Булгартабак”, са обречени на истински глад и мизерия. В момента тече кампанията по засаждането на новата реколта, а старият тютюн не само не е изплатен, но още не е и изкупен.
    Във връзка с това са и въпросите ми:
    Каква е причината да не бъде изкупена договорираната и произведена тютюнева продукция?
    Защо Фонд “Тютюн” не изпълнява задълженията си по закона?
    Какво ще направи вашето министерство, лично Вие, “Булгартабак холдинг” за преодоляване на този проблем? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Юруков.
    Заповядайте, господин вицепремиер, да дадете отговор на актуалния въпрос.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Юруков и господин Арабаджиев, приемам вашия въпрос с направените уточнения и сега ще ви запозная със ситуацията. Според мен “Булгартабак” не би могъл да бъде упрекнат във връзка с реколтата от миналата година нито за лошото дъждовно време, което на практика провали част от реколтата, нито за лошото качество на произведените тютюни, нито за по-агресивната политика на част от конкуренцията, която на практика, както обикновено, взема хубавите тютюни и оставя лошите в системата на “Булгартабак”.
    За реколта 2002 между дъщерните акционерни дружества на холдинга и тютюнопроизводителите бяха сключени над 32 хил. договора за производство и изкупуване на близо 36 хил. т тютюн, в това число 30 хил. договора за производството на близо 20 хил. тона ориенталски тютюн. Изкупуването на ориенталски тютюн от реколтата започна в началото на м. декември, за което работиха 120 постоянни комисии с капацитет за среднодневна покупка около 5 т на комисия, като постепенно тя беше увеличена и до 6 т. Беше създадена организация за изпращане на допълнителни комисии в нуждаещите се региони. Понякога имаше преместване на комисии между различни общини. Тоест, при нормална реколта системата беше подготвена да изкупи около 21 хил. т тютюн в срок до 1 март, какъвто беше законният срок. Наложи се комисиите да работят и в някои от почивните дни, за да се създадат условия на производителите да преработят върнати бали с изключително високо съдържание на негоден тютюн. Практически среднодневно една комисия преглеждаше над 6 т, което е свръх нейния капацитет, обаче купуваше среднодневно само 2,8 хил. т, защото останалото не беше годно. От реколтата бяха изкупени над 30 хил. т, в това число 26 хил. т платим тютюн на обща стойност 67 млн. лв.
    Мога да ви дам разбивка по количества, по сортове и т.н. Изпълнението на договорите за ориенталски тютюн беше сравнително високо – 89 на сто, на “Виржиния” по-малко – 83, а най-слабо на “Бърлей” – 67 на сто. Тези 89 процента за ориенталския тютюн не са лошо постижение при тези много неприятни, трудни климатични условия.
    Дъщерните акционерни дружества не изпълниха планираните и договорени покупки в размер на над 9 хил. т, в това число за ориенталския тютюн – 5 хил. т. Изключително неблагоприятните климатични условия и отсъствието на вярна пазарна реакция от част от производителите доведе до по-ниското тегло на тютюна от реколтата и висок дял на неизползваемия, така наречения неплатим или негоден тютюн. Неизпълнение на покупката на цялото количество се дължи и на следното: договаряне на така наречената куха квота, тоест има квоти, а няма произведен тютюн, второ, дублиране на договори. Множество производители сключиха договори с повече от един производител и след това ги предадоха на частните купувачи, а всъщност “Булгартабак” не получи такъв тютюн. Неизпълнението на договорените количества от страна на производителите поради или непроизведен тютюн, или договорен с дружествата от системата на “Булгартабак холдинг”, а предаден изцяло на други търговци. Кампанията се проведе и в условията на нелоялна конкуренция и в неконтролирана среда. При това често частните компании биваха поощрявани да купуват повече от своите договорени количества, което обичайно става за сметка на холдинга, като изоставените лоши количества тютюн се връщаха на “Булгартабак холдинг” и се считаха за неизпълнение на договорите на “Булгартабак”.
    Конкретно за региона, за който вие ме пипате. На територията на Благоевград съществуват няколко фирми. Това са кооперация “Златен лист” от Петрич, “Лийф тъбакоу Михайлидис”, “Благоевград БТ”, “Сандански БТ”. И двете дружества на “Булгартабак” са договорили 2 хил. 200 т, а са изкупили 2 хил. 88 т, което е доста близко. Средната цена, платена на производителите, е 2,79 лв., което никак не е лоша цена за това качество. “Благоевград БТ” е договорило от произходите “Неврокоп” и “Дупница” 1190 т, а е изкупило общо 1366 т, тоест повече със 176 т при средна цена 2,77 лв., а “Сандански” и “Мелник” са купили малко по-малко от договорените количества. “Сандански” стартира със седем комисии, което е достатъчно. Дружеството има сключен договор със земеделска кооперация “Огражден” за производство и изкупуване на 400 т от произход “Мелник”, но са му били предадени само 210 т.
    Ще пропусна част от другите технически данни и ще ви напомня, че наистина правителството – двете партии от мнозинството, проведоха сериозна политика тази година, за да облекчат тютюнопроизводителите. Една от промените беше промяната в срока за приключване на кампанията с цял месец. На второ място, това бяха промените в правилника, които значително облекчиха тютюнопроизводителите за сметка на затрудненията, създадени за “Булгартабак холдинг”, като например броя на класите в една бала. На трето място, през тази година тютюнопроизводителите получиха рекордни премии за своя тютюн в сравнение с предишни години.
    И в крайна сметка, ако теглим чертата, с оглед на изключително лошата реколта като качество доходите на тютюни от производителите в никакъв случай не бяха лоши. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Господин Юруков, имате право на реплика, заповядайте.
    ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
    Господин вицепремиер, в първата част на отговора си Вие дадохте такъв отговор, сякаш е питане и Ви питам за цялата изкупна кампания. Това не ме интересува. Интересува ме защо в тези две общини от 400 т тютюн, който е договориран, част от него – 60 т, не е изкупен. За това става въпрос и какво ще направите. Аз знам, че Вие ще ми отговорите: Да, Фонд “Тютюн” съгласно закона и правилника трябва да организира неговото изкупуване. Но това е два месеца след края на датата, до която тютюнът трябваше да бъде изкупен. На 14 февруари Вие ми казахте, че имате готовност, сега ми повтаряте пак същото нещо, казахте ми за много комисии, които ще изкупуват тютюна, и че няма да остане неизкупен нито един килограм договориран тютюн. Оказа се точно обратното.
    И затова Ви питам, какво ще правят тези хора, които сега засаждат отново тютюн, а не им е изкупен въобще старият, да не говорим за заплащането? Да, някои получават и сега целевите парични премии, но то е само за първа и втора класа, които са изкупен тютюн, а на тези хора въобще не им е изкупен тютюнът.
    СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ, от място): И трета класа, не лъжи!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Юруков.
    Господин министър имате право на дуплика в рамките на две минути. Заповядайте.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Юруков, ще Ви припомня, че през тази година имаше премии не само за първа и втора, но и за трета класа. А между другото, по-голямото количество от произведения тютюн беше трета класа.
    Също така Вие подвеждате нашите зрители и слушатели като създавате впечатление, че едва ли не е имало хубав произведен тютюн и някой е отказал да го изкупи. А това не е точно така. Първо, както Ви казах, не само в Югозападна България, а по принцип в България произведеният тютюн беше много по-малко от очаквания поради лошите климатични условия.

    Ако ние бяхме една консервна фабрика и са произведени изгнили домати и краставици, смятате ли, че те трябва да бъдат изкупени и платени? Същото се отнася и за тютюна. Нито "Булгартабак", а още по-малко другите частни купувачи на тютюн са благотворителни организации, които са длъжни да купуват негоден тютюн. Въпреки това аз Ви уверявам, че през тази година бяха направени доста сериозни компромиси в посока максимално каквото е възможно - какъвто тютюн става за каквото и да е, да бъде изкупен.
    Ако Вие, уважаеми господин Юруков, ми донесете тук поне 1 кг годен тютюн, който някой е отказал да изкупи несправедливо, ние сме готови да преразгледаме този въпрос. Но аз Ви уверявам, че ако изобщо е останал неплатен тютюн, то е само затова, защото той е изцяло негоден. Благодаря.
    ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ, от място): Цял камион ще Ви докарам.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Преминаваме към актуален въпрос към министъра на вътрешните работи проф. Георги Петканов от народния представител Мирослав Севлиевски и група народни представители относно разрешаване на проблема с магистралната проституция.
    Господин Севлиевски, заповядайте да развиете Вашия актуален въпрос към министъра на вътрешните работи в рамките на 3 минути.
    МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми проф. Петканов, драги колеги! Сигурен съм, че всеки един от нас, пътувайки по пътищата на България е забелязал онези полуголи момичета, които правят фокуси по пътищата, за да не го нарека с други думи. Всички ние и, за голямо съжаление, всички български туристи, всички чужденци, които преминават през България, а те всяка година са повече от 3 милиона, забелязват по определени кръстовища или големи пътни магистрали тези очевидно проституиращи момичета.
    Аз знам, господин Петканов, в разговор с Вас, че Вие се опитвате и правите много в тази посока, но аз вече искам да знам какво ще направи Министерството на вътрешните работи час по-скоро тази практика да бъде прекратена.
    Също така бих искал да знам по какъв начин, да кажем, директорът на полицията в Ботевград Ви обяснява, че не може да се справи с магистралната престъпност.
    Бих искал да знам какво прави Министерството на вътрешните работи в Русе и как Ви обясняват, че не могат да се справят с проституиращите и организираната престъпност, свързана с проститутките там.
    Бих искал да знам какво Ви отговарят представителите или Вашите подчинени в полицията в Бургас, Варна, Добрич, свързано с проститутките и предстоящия летен туристически сезон. Благодаря Ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Севлиевски.
    Господин министър, заповядайте да отговорите на зададения актуален въпрос в рамките на 5 минути.
    МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Севлиевски! Във връзка с поставения от Вас и групата народни представители актуален въпрос относно разрешаване на проблема магистрална проституция, предоставям на вашето внимание следната информация.
    Първо, споделям вашето безпокойство и тревога. Гледките по магистралите са действително неприятни, но още по-неприятно е явлението като цяло, макар и по-голямата част от него да е невидима за обществото.
    Решаването на проблема с магистралната проституция е важна задача в дейността на МВР и част от приоритетния въпрос за противодействието срещу проституцията като цяло – улична и насилствена, както и срещу трафика на хора с цел сексуална експлоатация.
    Искам обаче да ви обърна внимание, че съгласно нашето законодателство проституцията не се третира като престъпление, макар и тя да води след себе си така наречените съпътстващи престъпления, които често са едни от най-тежките – изнасилвания, убийства и други.
    Данните, с които разполагаме, показват, че към 31 декември 2002 г. в страната са установени 4611 проститутки, като най-активна е динамиката на обстановката в столицата, Варна, Бургас, Хасково и Русе. Установени са около 366 сборища, като 109 от тях са по магистралите. Голяма част от установените проституиращи лица са непълнолетни и даже малолетни, много от тях са гастролиращи, безработни, без средства за препитание, без възможности за наемане на работа. Немалка част са от социално слаби семейства, деца на многодетни ромски семейства, без родителски контрол, често принудени, забележете, от родителите си да излязат на улицата.
    С цел ограничаване на магистралната проституция и подобряване дейността по борбата с трафика на жени с заповед в МВР е създадена целева работна група, която има за задача да организира и провежда конкретни мерки съгласувано между всички служби на министерството.
    За установяване на проституиращите, сутеньорите и каналджийте органите на полицията провеждат периодично специализирани операции по сборищата и магистралите, местата за сексуални услуги и клубовете. Установените лица се фотографират и дактилоскопират и в рамките на полицейските правомощия се взема отношение с предупредителни протоколи по чл. 63 от Закона за МВР и други актове. Но само толкова.
    При установяване на случаи на насилствено склоняване към проституция на места за сексуална експлоатация се вземат мерки за проверка с цел събиране на доказателства за престъпна дейност, ако има такава, и образуване на предварителни производства или други мерки спрямо извършителите.
    В рамките на своите правомощия полицейските служители изпълняват задълженията си по документиране на престъпни действия и търсене на наказателна отговорност на виновните лица, но срещу по-голямата част от проституиращите, освен предупредителни протоколи по чл. 63 от Закона за МВР или други актове, няма основание за други мерки.
    От друга страна, често срещу служителите постъпват жалби за ограничаване на правата на проституиращите. Почти винаги "жертвите" отказват да посочат или свидетелстват срещу сводниците и сутеньорите.
    Затова бих казал, че проблемът, свързан с противодействие на проституцията, и в частност магистралната проституция, е проблем, който надхвърля рамките на възможностите на МВР. Той има своите социални и икономически измерения и за неговото цялостно и пълно решаване е необходима една ясна и адекватна законодателна уредба, а също така съвместни действия на Министерството на вътрешните работи, Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика, Агенцията за закрила на детето, кметствата и общините и други ведомства.
    От изложението могат да се направят следните изводи.
    Проблемът, който вие поставяте, е голям проблем и според мен той е преди всичко икономически и социален. Решаването му е задължение на държавата като цяло, на неправителствените организации и гражданското общество, а не само на МВР.
    Второ, МВР гледа на проституиращите и като на жертви. Не малка част от тях са принудени да практикуват тази професия поради ред причини – безработицата и липсата на средства за препитание. В същото време те са без възможност за наемане на работа поради липса на образование и квалификация. Произхождат от социално слаби семейства или от многодетни ромски семейства. Често пъти децата са принудени от родителите да излязат на улицата, за да проституират и така нататък.
    Трето, затова употребеният в актуалния въпрос термин относно проблема проституция, а именно, че той е незабелязан от органите на МВР, според мен е неоснователен.
    Според мен, държавата и обществото трябва да предприемат сериозни мерки срещу това отрицателно явление и на първо място това трябва да бъдат законодателни мерки. МВР е готово активно да се включи за цялостното решаване на този проблем. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, проф. Петканов. В университета академичният час е 45 минути, но отговорът на актуален въпрос е само 5.
    Господин Севлиевски, имате ли реплика към министъра на вътрешните работи? Заповядайте.
    МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НДСВ): Аз съм благодарен на министър Петканов за изложението, което направи в отговор на зададения въпрос от мен и мои колеги. Радвам се, че министър Петканов е създал координационна група, която да следи този процес. Радвам се, че министър Петканов осъзнава големите щети на проявите на този тип престъпност, която тя нанася върху българския туризъм, която тя нанася върху морала на нашите деца.
    Аз се надявам, че Министерството на вътрешните работи ще бъде инициатор на законодателни промени. Вярвам, че министър Петканов, като един от най-известните специалисти в България по наказателно право ще направи необходимото час по-скоро МВР да бъде инициаторът и водачът в битката с този тип престъпност. Също така вярвам, че всички структури на МВР ще направят необходимото или бих желал да поискам час по-скоро министър Петканов да излезе пред народните представители и пред българското общество и да покаже резултатите на Министерството на вътрешните работи в борбата си с организираната престъпност на база проституцията. Да видим реално кои са така наречените каналджии на проститутки, на жива плът, да видим реално кои са покровителите на магистралните проститутки. Никой от нас не вярва, че онези, които са на магистралата, не са покровителствани от някого. Днес българското общество иска тези “покровители” да бъдат наказани.
    Доволен съм на този етап от отговора на министър Петканов и се надявам съвсем скоро, по негова инициатива, Народното събрание и българското общество да бъдат уведомени за конкретните мерки, които Министерството на вътрешните работи ще предложи и ще предприеме по решаването на този проблем. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Севлиевски.
    Министър Петканов, нямате потребност от дуплика.
    Преминаваме към питане от народния представител Георги Пирински към министъра на финансите Милен Велчев относно средствата за експортно застраховане.
    Заповядайте, господин Пирински да развиете Вашето питане към министър Велчев в рамките на пет минути.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
    Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Питането, което зададох към министъра на финансите и беше внесено в Народното събрание в деловодството на 9 април 2003 г., гласи следното:
    “Уважаеми господин министър, неблагоприятните отражения на войната в Ирак върху българската икономика допълнително изострят необходимостта от ефективно застраховане на българските износители срещу повишените пазарни и политически рискове на международните пазари. Както знаете, през последните години бюджетните средства, заделяни за Българската агенция за експортно застраховане, са крайно оскъдни – до 10 млн. лв. годишно. Това състояние предизвиква силно безпокойство и критика от страна на българския бизнес.
    Господин министър, считате ли за необходимо незабавно да бъдат осигурени значителни допълнителни бюджетни средства за нуждите на експортното застраховане и ще предприемете ли съответните действия за осигуряването на тези средства, въз основа на правомощията Ви по Закона за устройство на държавния бюджет?”
    В оставащите към три минути и половина, господин председателю, съм затруднен да предам цялата предистория във връзка с този въпрос, свързана както с необходимостта от такива средства за подкрепа на нашите фирми, мъчещи се да получат договори в Ирак, така и за корена на проблема, тоест пълното бездействие и неефективност на Българската агенция за експортно застраховане.
    По първия въпрос само ще цитирам заместник-министъра на икономиката, струва ми се, Милен Керемидчиев, който в печата заяви, че потенциално български фирми биха могли да спечелят договори за около 1 млрд. щатски долара. Това беше в средата на април. Едновременно с това, всички разбираме, че договорите не се подаряват, а се спечелват на базата на конкурентна способност. Това ни казват и онези представители на американските и на други международни агенции и фирми, които потвърждават, че: “Да, има възможности, но да видим вашата конкурентност”.
    И идваме до застраховането. При създаването на агенцията, едно проучване на една от водещите консултантски фирми констатира, че 90 процента от българските износители на първо място сред проблемите си поставят липсата на оборотни средства и заявяват, че ако биха разполагали с достъп до такива на приемливи за тях условия, те биха могли да увеличат износа си с до 25 процента. Законът за експортното застраховане, приет 1998 г., прилаган от 1999 г., коригиран обаче от декември 2001 г., създава българската агенция като агенция, която трябва да застрахова срещу нетърговски преди всичко, но и търговски риск тогава, когато, както гласи чл. 3 от закона, става дума за невъзможност за застраховане на свободния пазар и когато се касае за случаи от съществен интерес за националната икономика въз основа на решение на Междуведомствения съвет по експортно застраховане. Очевидно сме в такава хипотеза, господин министър – имаме един съществен интерес и имаме остра необходимост.
    Какво се оказа през месец април? Че в бюджета има разчетени 7,5 млн. лв. държавни средства за експортно застраховане. Една символична сума. Възниква въпросът защо са толкова малко средствата? Eдин одит на Сметната палата от месец март тази година показва, че Междуведомственият съвет не е свършил тази основна функция. Той е задължен ежегодно да прави заявка какви средства да се включват в следващата година в бюджета. Не го е направил, останали са тези 7,5 млн. лв. Твърди се в печата, че искането на самото Министерство на икономиката е било за 30 млн., че при възникване на потенциала за износа с Ирак са правени заявки за до 83 млн. от страна на икономиката, но нищо не е последвало.
    Виждам, господин председателю, че остават броени пет секунди до края на петте минути. Ще спра дотук, очаквайки господин министърът да отговори дали той счита, че потенциални договори за стотици милиони долара предполагат едно усилие от негова страна за няколко десетки милиона лева. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
    Господин министър, заповядайте да отговорите на питането от народния представител Георги Пирински. Разполагате с десет минути.
    МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Пирински! Във връзка с Вашето питане относно средствата за експортно застраховане бих искал да Ви уведомя, че съгласно чл. 9 от Закона за експортно застраховане в годишния Закон за държавния бюджет на Република България се предвижда максимален размер на средствата от републиканския бюджет за изплащане на застрахователни обезщетения по чл. 3 от закона. Тези средства се предоставят въз основа на решение на Междуведомствения съвет по експортно застраховане при недостиг на средства по банковата сметка на Българската агенция за експортно застраховане.
    В последните години със Закона за държавния бюджет са били осигурени следните годишни лимити по Закона за експортно застраховане:
    - за 2000 г. – 30 млн.лв.;
    - за 2001 г. – 10 млн. лв.;
    - за 2002 г. – 10 млн. лв.
    При разработването на Закона за държавния бюджет на Република България за 2003 г. бе отчетен фактът, че за периода 2000 – 2002 г. не са разходвани средства по Закона за експортно застраховане и съответно бе взето решение за 2003 г. да бъде разчетен годишен лимит в размер на 7 млн. лв.
    При необходимост от допълнителни средства по Закона за експортното застраховане над заложените в Закона за държавния бюджет за 2003 г., след анализ на възможностите на държавния бюджет в зависимост от изпълнението на консолидираната фискална програма или преизпълнение на приходите или преструктуриране на разходите по централния бюджет, могат да бъдат осигурени допълнителни средства по Закона за експортното застраховане.
    Това има смисъл да стане, господин Пирински, ако бъдат изчерпани 7-те милиона лева. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Господин Пирински, имате възможност за два уточняващи въпроса в рамките на 2 минути или направо ще изразите отношение?
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Както винаги сте съвършено прав по отношение на правилника, господин председателю.
    Господин министър, не знам как се чувствате, като четете това листче, което Ви е дадено. Защото ясно и недвусмислено се чувства необходимостта българските износители да бъдат поставени в равно положение с всички други, които се борят за тези договори сега, по отношение на подкрепата от страна на държавата. Бяха лансирани и такива тези, че евентуално чрез Ексимбанк, където имаше посещение, доколкото знам, в средата на април, ще има възможност да се ползват застраховки, че може да се презастрахова. Но Вие сам трябва да чувствате и да разбирате, че една държава, която твърди, включително в закона, който Вие цитирате, че си поставя за цел да има външнотърговска стратегия, с която да подпомага конкурентната способност на фирмите, не може да застане нейният министър на финансите и да каже: не се харчат парите и затова записахме 7 милиона. Записани са 7 милиона, защото БАЕЗ въобще не ще да работи, защото й е създадена възможност да действа като търговско застрахователно дружество с поправките от 2001 г. и тя е сключила 85 застрахователни полици за своя сметка по Закона за застраховането и си получава премиите и си живее прекрасно, включително отчислява от тях за възнаграждения на членовете на този същия междуведомствен съвет, който трябва да Ви направи заявката, ако говорим формално. Така че хората съвсем спокойно си живеят, а фирмите остават без абсолютно никаква държавна подкрепа. В края на април беше съобщено, че се събрали няколко банки и фирми и направили частен гаранционен фонд, за да подпомагат офертите за търгове и евентуалното изпълнение на договорите.
    Така че Вие по никакъв начин не можете да обясните недопустимото бездействие на правителството ви в този случай, освен с философията, че всичко е наред, когато бюджетът е на нула.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Пирински.
    Аз не съзрях въпрос. Ако Вие съзирате въпрос в изказването, господин министър?
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Няма въпрос.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Нали?
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Няма никакви въпроси.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Аз поне не съзрях. Ако министър Велчев съзря въпрос, нека да даде отговор.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Въпрос се вижда там, където човек желае да види въпрос.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Аз формулиран въпрос не можах да чуя, може би не съм чул добре.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Въпросът ми е: мислите ли, че можете да останете безмълвен след това, което казах?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
    Господин Велчев, мислите ли, че можете да останете безмълвен? Заповядайте.
    МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Не мисля, господин Пирински, че мога да остана безмълвен. Не смятам, че съм останал безмълвен, след като чух това, което Вие прочетохте от своето листче. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Сега вече имате възможност да развиете Вашето отношение към отговора на министър Милен Велчев.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Листчето съм си го писал аз. То е едно конспектче към една папка документи.
    Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър! На 16 април внесох следния актуален въпрос: от 2002 г. Министерството на финансите налага принудително събиране на просрочените държавни вземания, дължими от земеделските кооперации, без оглед на последиците за кооперациите и за селскостопанското производство. По изнесени данни общата сума на несъбираемите вземания на държавния бюджет възлиза – във въпроса си съм записал 3,7 млрд. лв. – господин Искров, с когото споделих това число, изрази удивление, затова ще използвам числото в пресата, което говори сега за 1 млрд. и 600 – 1 млрд. и 700 общо несъбрани държавни вземания. От тях задълженията на земеделските кооперации са едва 36-37 млн. лв. – една съвършено незначителна част.
    Независимо от това, крупни длъжници към бюджета, които имат десетки пъти по-големи неиздължени суми от всички земеделски кооперации, не изпитват никакъв сериозен натиск или в същата степен, в която са преследвани земеделските кооперации от съответните държавни органи. Междувременно, миналата година останаха незасети над 4 млн. дка плодородни земи. Ние онзи ден в дебата по вота чухме и от министъра на земеделието признание за изключително тежките условия в селското стопанство през миналата и началото на тази година във връзка и с измръзванията, не само с незасетите площи, и огромните проблеми, пред които са изправени днес земеделските кооперации, произвеждащи и зърно, и друга селскостопанска продукция.
    В тази обстановка Агенцията за държавни вземания продължава да разпродава на безценица обработваща и друга техника, животни, които са жизненонебоходими на земеделските производители. Става дума за втора, заявявам го, допълваща вълна, довършваща за окончателното ликвидиране на останалите жизнеспособни земеделски кооперации. Отговорното поведение на правителството изисква незабавно да се спре безогледната разпродажба на имуществото на кооперациите, да се деблокират техните сметки и да им се даде възможност за презасяване на част от културите, доколкото това вече е възможно, за да компенсират поне отчасти понесените загуби и да могат да се издължат, включително и към държавата. Затова е необходимо незабавно съгласуване на необходимите мерки с различните браншови организации и т.н., ако, разбира се, за това има желание.
    Господин министър, ще предприемете ли налагащите се незабавни мерки в подкрепа на земеделските кооперации и другите селскостопански производители или и сега ще останете безучастен към положението, в което се намират?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
    Заповядайте, господин министър, да отговорите на актуалния въпрос относно принудителното събиране на държавните вземания от земеделските кооперации.
    МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
    Уважаеми господин Пирински, мога да Ви уверя, че по-добре от Вас знам какви мерки се предприемат в Агенцията за държавни вземания не само спрямо земеделските кооперации, но и срещу всички длъжници – и големи, и малки. Предполагам, че бихте могли да си координирате въпросите с господин Петков, който има питане след Вас, което се отнася до "Нова Плама". Според мен, "Нова Плама" не може да се причисли към една от земеделските кооперации и той очевидно е на различно мнение от Вас, че все пак крупните длъжници, каквато несъмнено е "Нова Плама", все пак усещат ръката на закона и за разлика от Вас мисля, че не спрямо земеделските кооперации, а спрямо големите длъжници ние трябва да сме по-внимателни и отстъпчиви.
    На въпроса Ви относно принудителното събиране на държавни вземания от земеделските кооперации мога да Ви кажа, че в АДВ са образувани изпълнителни дела по реда на ДПК срещу 939 кооперации, като общият размер на вземанията към тях е не 35, а 43,8 млн. лв. Най-голям брой от длъжниците - 245 се намират в региона на Варненска област и заемат 26% от общия брой земеделски производители, за които са образувани изпълнителни дела по реда на ДПК в АДВ.
    Най-често прилаганият способ е за принудително изпълнение спрямо земеделските кооперации-длъжници за изпълнение върху движими вещи – земеделска техника и недвижими имоти. На практика движимите вещи, върху които е насочено публичното изпълнение, в по-малката си част представляват ликвидна, а в останалата си част или частично, или напълно амортизирана земеделска техника и постъпленията от публичната продажба на тази техника, както и от селскостопанските сгради в повечето случаи се явяват недостатъчни за удовлетворяване публично държавно взимане.
    Спирането на производството по принудително събиране на публични държавни вземания е осъществимо само при наличие на правно регламентирани в ДПК предпоставки. Следва да се има предвид, че АДВ осъществява дейността по обезпечаване и принудително събиране на публичните вземания, включително и спрямо земеделските кооперации, съобразно предоставените й от закона правомощия и в съответствие с основните принципи на обективност – еднакво прилагане и добросъвестност, установени в ДПК.
    Оценката на активите – обект на принудително изпълнение, се извършва с акт, издаден от публичния изпълнител и представлява пазарната стойност на вещта. При определяне на цената публичният изпълнител се съобразява с експертно заключение на оценител от списъка на оценителите, утвърден от изпълнителния директор на АДВ. Нещо повече – за да гарантира оптимална степен на удовлетворяване на публичния взискател, законодателят предвижда изискването цената на продавания недвижим имот да не бъде по-ниска от данъчната оценка на имота, а цената на моторните превозни средства да не бъде по-ниска от застрахователната им стойност. Определената окончателна оценка на недвижимите имоти и движими вещи – предмет на принудително изпълнение, подлежи на преразглеждане и на контролна експертиза, извършена от три вещи лица. Това е още една правна възможност, гарантираща обективното и безпристрастно определяне на пазарните цени на продаваните от публичния изпълнител при АДВ движими и недвижими вещи. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Господин Пирински, имате право на реплика, заповядайте.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
    Господин министър, това, което споменахте като ДПК, добре знаете, че дава възможност за решения по раздел ІІ в особени случаи! Това са обединяване на публични вземания с решение на Министерския съвет, разсрочването им, съставянето на едни или други планове за постепенното им погасяване. Добре знаете за тази възможност, включително и във връзка с решението по повод на “Видахим” от края на април, тази година, където точно по силата на чл. 152 бяха предприети такива мерки за разсрочване на дълговете на “Видахим”, беше намерена възможност за пускането му, което е чудесно и видяхме как Вие лично със законна гордост дадохте старт на това производство.
    Моят апел към Вас е да предложите същия подход и към кооперациите, защото кооперациите нямат възможностите на големите длъжници да се защитават нито със скъпоплатени адвокати, нито пък по някакъв друг начин. Тук се получава един разрив между безизходицата, в която изпадат десетки хиляди членове на кооперации, които чувстват една непосилна преса от страна на държавата да се издължат и една процедура на разпродажби, която ги възмущава до дъното на душата им, защото виждат как вървят един след друг изпълнител, оценител и купувач, смазват ги докато свалят до символични стойности сумите на работещата техника и ги изхвърлят, и ги оставят да фалират.
    Тук, в парламента, имаше един дебат за това какво означава да се вземе акт от препоръка на Международната организация на труда. Знам, че Вие имате отношение към международните организации, няма да ви обяснявам какво е МОТ, но една от препоръките, която беше внесена преди месец, беше за кооперациите. Там беше заявено, че държавите, правителствата и парламентите са длъжни да полагат специални грижи за развитието на кооперацията в съвременните условия на глобализиращия се свят като форма за запазване на една нужна форма на стопанска и социална дейност.
    Благодаря за търпението, господин председателю, това ми беше репликата. Имам очаквания от господин министъра, не е въпросът да стане в момента.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
    Господин министър, имате право на дуплика, разполагате с две минути.
    МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми господин Пирински, една друга международна организация – Международният валутен фонд, ни препоръча по-добре да събираме данъчните вземания. И смея да твърдя, че през тази година ги събираме много по-добре от миналата година и още по-добре от 2001 г. и предишните години, да не говорим за годините преди 1997 г.
    Смятам, че примерът, които давате с “Видахим”, е категорично неприложим – при който нов инвеститор влиза и дава гаранция, че вземанията могат да бъдат обслужени, след като бъдат разсрочени. При един длъжник, или много длъжници, като кооперациите, когато няма реална промяна на дейността, да разсрочваме отново и отново вземането означава на практика да ги опрощаваме и докато аз съм министър на финансите няма да има дискриминация нито спрямо дребните длъжници, нито спрямо едрите длъжници. От всички ще бъде изисквано така както изисква законът. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
    С това приключихме с този актуален въпрос, за да преминем към следващия актуален въпрос – на Румен Петков, относно публичната продажба на движими вещи, собственост на “Нова Плама”.
    Заповядайте, господин Петков.
    РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! С известно вълнение чух, че разсъждавате от мое име и евентуалните ни противоречия с господин Пирински.
    Първо, искам да Ви уверя, че това, че разсъждавате от мое име, някак си не ме ласкае.
    Второ, бих искал да Ви предложа да не бъдете толкова предварително съгласен с мен, защото въпроса, който Ви поставям, има два аспекта.
    Първо, защита на националните интереси, на интересите на държавата – неразделна част от които е българското селско стопанство.
    И второ - “Нова Плама”.
    Миналата година зададох към вашия колега Николай Василев въпрос какво е отношението на държавата към “Нова Плама”. Отговорът бе крайно неубедителен.
    На 9 април 2003 г. Агенцията за държавни взимания е започнала разпродажба на автопарка на “Нова Плама”. Това е един акт, с който се предопределя спирането на работата на рафинерията в следните насоки: невъзможност да се извозят работниците до работните места, да се извършват поддържащи и предпускови ремонтни работи вследствие продажбата на багери, кранове, трактори и камиони, и невъзможност да се поддържа производството и продажбата на масла с марка “Плама”.
    Господин министър, моля да ми отговорите кой е разпоредил извършването на тази продажба и знаете ли, че са допуснати редица закононарушения при продажбата й? Имам предвид това, че не е приета застрахователната стойност на транспортните средства, които са в движение, застраховките са сключени за цяла година в “Булстрад”, а публичният оценител изисква нова оценка на застрахователното дружество “Левски-Спартак”. Предложената от това дружество оценка е без оглед на автомобилите, не се отчита и становището на назначеното от оценителя вещо лице. Законът изисква публичните изпълнители да посочат пазарната стойност на вещите, но не по-ниска от застрахователната. Повторната оценка би имала смисъл само с цел повишаване стойността на продаваните транспортни средства, но в случая цели тяхното продаване на безценица. Какви мерки предприемате, за да бъдат защитени интересите на държавата, в това число на тези, на които “Нова Плама” е длъжник и считате ли, че механизмите, по които е извършено преоценяването в “Нова Плама” и продажбата, имам предвид конкретните стъпки и действия, защитават националните интереси, в това число и интересите на тези, на които “Нова Плама” е длъжник.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
    Господин министър, заповядайте да отговорите на актуалния въпрос относно публичната продажба на движими вещи, собственост на “Нова Плама” в рамките на пет минути.
    МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
    Уважаеми господин Петков, аз усетих вълнението в гласа Ви. То сигурно е напълно обосновано. Но конкретните факти, които Вие изнесохте, се боя, че няма да мога да коментирам поотделно по всеки един от тях, тъй като не са включени в зададения предварително въпрос. Ще се радвам да имам възможността на едно от следващите заседания, ако намерите за необходимо, да ги коментирам.
    Така че сега ще мога да отговоря на това, което конкретно беше зададено във Вашия писмен въпрос.
    На 21 април в Регионална дирекция, Русе, на Агенцията за държавни вземания беше извършена вътрешноведомствена проверка по изпълнително дело РПИ-07-15-659 от 2001 г. по описа на същата дирекция, образувана срещу “Нова Плама” АД, гр. Плевен, по реда на Данъчния процесуален кодекс. Беше установено следното.
    Споменатото изпълнително дело по описа на същата дирекция за принудително събиране на публични държавни вземания за невнесени задължителни осигурителни вноски е образувано, като органът по принудителното изпълнение, какъвто в хода на производството се явява публичният изпълнител, е предприел действия от кръга на своята компетентност. Публичният изпълнител е самостоятелен орган, в чиито функции е вменено правото и задължението за осъществяване на една от основните функции на Агенцията за държавни вземания, определена от чл. 85, ал. 1, т. 1 от Закона за събиране на държавните вземания, а именно: “да организира и ръководи дейността по обезпечаването и принудителното събиране на публичните вземания, освен в случаите, когато действията се извършват от данъчните или съответно от осигурителните органи по реда на Данъчно-процесуалния кодекс”.
    В изпълнение на тези функции публичният изпълнител е провел изпълнителното производство срещу длъжника “Нова Плама” АД по реда на дял четвърти от Данъчния процесуален кодекс. Тъй като длъжникът по горното изпълнително дело не е изпълнил публичните си задължения в дадения му срок за доброволно изпълнение, публичният изпълнител е пристъпил към опис, оценка и публична продажба на движими и недвижими вещи от имуществото на длъжника. В хода на принудителното изпълнение на 4 февруари 2003 г. и на 28 февруари 2003 г. са насрочени два търга с явно наддаване за продажба на недвижим имот – дворно място и находящия се в него профилакториум – собственост на длъжника “Нова Плама” АД, които обаче не са проведени поради липса на кандидати за купувачи на недвижим имот.
    На 8 април т.г. на основание чл. 205, ал. 4 от Данъчния процесуален кодекс публичният изпълнител е публикувал във в. “Монитор” и на страниците на Агенцията за държавни вземания в Интернет съобщение за насрочване на публична продажба по реда на чл. 206 във връзка с чл. 219, ал. 1 от същия кодекс на движими вещи – моторни превозни средства, собственост на длъжника.
    Вещите са изложени за продажба за период от един месец – от 9 април до 9 май 2003 г. съгласно разпоредбата на чл. 207, ал. 1 от Данъчния процесуален кодекс. Продажната цена на моторните превозни средства е определена в съответствие с разпоредбата на чл. 196, ал. 3 от Данъчния процесуален кодекс, като е използвана застрахователната оценка на вещите. В хода на публичната продажба са продадени по-голямата част от моторните превозни средства, като в изпълнение на разпоредбата на чл. 206, ал. 9 от Данъчния процесуален кодекс публичният изпълнител въз основа на документите си за платена цена е издал постановление за възлагане на продадените вещи. Съгласно разпоредбата на ал. 10 от същия текст собствеността преминава у купувача с издаване на постановлението, като вещта му се предава веднага. В изпълнение на тази разпоредба на закона вещите са предадени на купувача на мястото, където са оставени за пазене съгласно чл. 195, ал. 1 от Данъчния процесуален кодекс, а именно в двора на рафинерия “Нова Плама” в Плевен.
    От казаното дотук смятам, че може да се направи обоснованият извод, че предприетите от публичния изпълнител действия са извършени законосъобразно в съответствие с предоставените му от закона правомощия като орган по принудителното изпълнение.
    И тук ще добавя, за да намаля малко вълнението Ви, че след проверка по извършената продажба се установи, че голяма част от вещите, включително 5 автобуса “Икарус” 260, товарен автомобил “Шкода”, багер, автомобил “УАЗ-фургон” са закупени от “Нова Плама трейдинг” ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е “Плама холдинг” ООД, регистрирана в Кипър, гр. Никозия. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Господин Петков, имате право на реплика.
    РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател. И на Вас благодаря, господин министър, за загрижеността за моето вълнение.
    Но притеснението ми, освен че разсъждавате от мое име, се задълбочава и от скромния факт, че сте малко неподготвен за отговора. Казвам “малко”, защото съм любител на меките изрази.
    За да потвърдя това, което говоря, ще дам и примери.
    Продадени транспортни средства. “Фолксваген каравел” със застраховка в “Булстрад” 11 хил. 443 лв., нова застраховка от новия застраховател –5 хил. лв.; “Фолксваген каравел” – 10 хил. 365 лв. застраховка в “Булстрад”, новият застраховател определя 5 хил. лв.; лекотоварен автомобил “КИА” – 5 хил. 398 лв., новият застраховател определя 1000 лв.; транспортни средства, които са в движение и са продадени под цената на скрап – това са законосъобразните действия на Вашия публичен изпълнител, за когото също ще кажа няколко думи. Камион “КРАЗ”, тегло 12 т, стойност на скрап 1560 лв., продажна цена 1000 лв. Самосвал “ЗИЛ” – 6 бр., тегло 5 т, стойност на скрап 650 лв., продадени за по 300 лв. Снегорин в движение, с който работи и Плевенското пътно управление, стойност на скрап 1040 лв., продаден за 900 лв.
    Незабавно след закупуването започва препродаването на имуществото на територията на “Нова Плама”. И понеже няколко пъти се опряхте на вашия публичен изпълнител и на неговите законосъобразни действия – публичният изпълнител е Иво Гъчков. Пристига в деня на разпродажбата с автомобил на участвали в разпродажбата граждани. Заявява, че използва такъв транспорт поради липса на възможност Агенцията за държавни вземания да му изплати командировъчни за деня и поради желанието му въпросните клиенти да бъдат обслужени в кратки срокове - доста оригинален начин за икономисване на държавни средства и преодоляване на бюрокрацията.
    Всичко това ме кара да мисля, че в действията на Агенция за държавни вземания има нещо крайно нечисто. И едва ли това е начинът да убедите обществото, че защитавате държавния интерес и се борите с корупцията, още повече че същите стъпки и действия се разиграват и на територията на “Балканкар”, Плевен.
    Така че става дума, първо, за национални интереси и още веднъж подчертавам, сред които е и българското селско стопанство.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин министър, заповядайте за дуплика.
    МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Петков! В отговор на конкретно зададения Ви въпрос аз коментирах законността на действията на публичния изпълнител. И категорично стоя зад мнението, което изразих.
    Друг е въпросът за целесъобразността на неговите действия. И аз като Вас може би съм гледал предаването “Открито”, където беше цитиран този случай. Имаше много неща, които ме обезпокоиха, в резултат на което разпоредих проверка на действията на публичния изпълнител. И след като беше направено заключение за нецелесъобразността на някои от неговите действия, той беше освободен от работа. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Преминаваме към питане от народния представител Васил Василев относно извършена ревизия на БНТ.
    Заповядайте, господин Василев, да развиете Вашето питане в рамките на 5 минути.
    ВАСИЛ ВАСИЛЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми господин министър! Неотдавна в пресата бе публикувано, че в Българската национална телевизия е извършена данъчна ревизия, от която са констатирани закононарушения и то твърде сериозни. Повече от два месеца в медиите се водеше полемика между Съвета по електронни медии, профсъюзи, генералния директор, при която полемика от страна на генералния директор господин Кирил Гоцев се твърдеше, че няма такава ревизия, че не му е връчван ревизионен акт и че ръководството на телевизията спазва стриктно закона и плаща своите задължения към държавата и към бюджета.
    Само преди няколко дни официално бе оповестено, че има такава данъчна ревизия и че има такъв ревизионен акт. Защо смятаме така? Защото официално генералният директор на телевизията заяви, че решението на данъчните органи ще бъде обжалвано и е обжалвано. Това предполага, че има някакъв документ, който му е връчен. Още повече се твърди, че констатираните нарушения от данъчните органи са на стойност близо 13 млн. Това е явно видно и от Решение № 233 от 29 април 2003 г. на Данъчната дирекция във Велико Търново.

    Същите обвинения и констатирани нарушения се заявява, че са за неизплатени ДДС, за неизплатена печалба и данъци, облагани на физическите лица и др.
    Явно става въпрос за това, че има нещо такова, че има някакви нарушения, има някаква проверка. Има документи, които са разменяни между съответните ведомства на Министерството на финансите и ръководството на Националната телевизия. Безспорно телевизията е една обществена медия и не може да не вълнува българските данъкоплатци, българските граждани как се разходват техните пари, как се стопанисват, особено когато започнат да се дискутират подобни действия, които са свързани със закононарушения в такива размери и злоупотреби евентуално със служебно положение от страна на ръководството, ако има наистина такава данъчна проверка, има такъв ревизионен акт и доказани закононарушения.
    Безспорно Вие, господин министър, сте човекът, който трябва да внесе яснота по този въпрос и да каже истината такава, каквато е и, разбира се, да кажете и какви мерки ще бъдат предприети. Затова моето питане към Вас е има ли такава данъчна ревизия? Ако има – какви са нарушенията? Второ, какви санкции ще бъдат наложени на длъжностните лица, нарушили закона? И трето, има ли данни за извършени престъпления и ако има – дали е сезирана прокуратурата? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
    Господин министър, заповядайте да отговорите на питането на народния представител Васил Василев.
    МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
    Уважаеми господин Василев, аз мога да потвърдя, че е проведена данъчна ревизия на Българската национална телевизия, но в рамките на позволеното за оповестяване от Данъчния процесуален кодекс аз мога да Ви кажа само, конкретно отговаряйки на Вашите въпроси, че нарушенията, които са констатирани, са свързани с различна методика на изчисляването на дължимия данък печалба от Българската национална телевизия. Основното разхождение именно е между това дали приходите от субсидия следва да се третират отделно от търговската дейност или те са част от общите приходи на Българската национална телевизия.
    Според мен тук не може да се говори за зла умисъл и за конкретни нарушения на длъжностни лица – във всеки случай не за престъпления, извършени от страна на служители на телевизията, а по-скоро е налице разхождение в становищата на Българската национална телевизия и на органите на данъчната администрация по отношение на методиката за изчисляване на финансовия резултат, формиран от БНТ. Тъй като данъчният акт наистина е обжалван пред органите на съдебната власт, аз смятам, че този процес трябва да приключи преди да се говори за каквито и да било санкции. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин министър.
    Имате ли уточняващи въпроси към министър Велчев по въпроса за ревизията на Националната телевизия, господин Василев? Заповядайте.
    ВАСИЛ ВАСИЛЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, колеги, господин министър! Разбира се, Вие трябва да се съобразите и всички ние трябва да се съобразим с това каква информация и доколко можете да дадете на народните представители в рамките на служебната тайна и работата на данъчните органи.
    Така или иначе обаче въпросът остава отворен за едно нещо – че данъчните органи са се произнесли по един или друг начин и това дали ще се споразумеят, дали ще се постигне разбиране между ръководството на телевизията и съответните данъчни институции, е въпрос на време. Но съгласно Данъчния процесуален кодекс и чл. 118 обжалването на данъчните ревизионни актове не спира тяхното изпълнение. Това е единият от текстовете.
    Другият е, че изпълняването на данъчните ревизионни актове се спира – цитирам: по искане на данъчния субект, ако предостави обезпечение в размер на главницата и лихвите. Така или иначе трябва да се стигне до тази процедура, ако не се изчистят нещата. Това означава, че телевизията трябва да направи определен залог като гаранция по изплащането на всички тези констатирани нарушения, ако ги има. Такъв залог безспорно може да бъде или техника, или оборудване на телевизията, в никакъв случай не и финансов ресурс, тъй като знаем как стоят нещата с бюджета на телевизията.
    Може би има и един трети вариант, който не бих допуснал, че може да се случи: да бъде увеличен бюджетът на телевизията през следващата година и по този начин да бъдат прихванати тези задължения. Аз смятам, че Вие като министър на финансите няма да допуснете това.
    Моят уточняващ въпрос е: има ли подобен залог от страна на телевизията към данъчните институции и данъчната институция прибегнала ли е до това нещо? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Василев.
    Господин министър, заповядайте да отговорите на уточняващия въпрос за особения залог, защото става дума именно за особен залог на Националната телевизия.
    МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
    Напълно сте прав, господин Василев, за това, което цитирахте. Мога да Ви уведомя, че вземането на задълженията, възникнали в резултат на данъчния ревизионен акт на Българската телевизия, е отсрочено, както предвижда Данъчният процесуален кодекс и, разбира се, както е необходимо при такова разсрочване, е създадено обезпечение върху част от активите на телевизията. Това са именно, както споменахте, материални активи, които служат за дейността на телевизията и естествено това, че е създаден залог върху тези вещи, по никакъв начин не затруднява функционирането на телевизията.
    Мога да Ви уверя, че е търсен и ще бъде намерен най-приемливият начин за уреждането на този въпрос. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин министър.
    Искате ли да изразите отношение към отговора на министър Велчев? Заповядайте, господин Василев.
    ВАСИЛ ВАСИЛЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Аз искрено се надявам, че този въпрос ще бъде уреден и то по най-добрия начин. Разбира се, държавният интерес трябва да бъде защитен в лицето на данъчните институции по подобаващ начин.
    Проблемът и това, което ме притеснява е, че ако наистина се стигне дотам, че се потвърдят и се докажат всички констатации от страна на данъчните органи, тогава трябва да бъдат прибрани тези средства. Съгласно нашето законодателство се прибягва до това този залог, който е направен, да бъде разпродаден, за да бъдат прибрани парите. Това безспорно крие една опасност да създаде огромни проблеми в рамките на телевизията. Дано да не се стигне дотам, но мен би ми се искало наистина, както и на всички хора, по най-бързия начин да бъдат осветлени относно тази ревизия и съответно да бъдат взети мерки от Вас като министър на финансите. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
    С това приключи процедурата по това питане.
    Преминаваме към актуален въпрос от народния представител Емилия Масларова относно данъчните задължения на “Бейпар Шугър” – Девня.
    Заповядайте, госпожо Масларова, да развиете Вашия актуален въпрос.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Поставям един въпрос, който преди девет месеца – а Вие знаете за девет месеца природата какво може да сътвори – поставих на министър Василев: относно приватизацията на, да го кажа съвсем по народному, Захарния завод в Девня. Като казвам приватизацията, се чудя какво определение да сложа, защото това е един пример на брилянтна далавера в приватизацията, на източване на потенциала на българска икономическа структура, на неспазване на приватизационните условия, на неизпълнение на нито едно от приватизационните условия.
    Аз бях взела цялата стенограма, господин министър, в която, когато зададох въпроса на вицепремиера, той се съгласи на 105 на сто с всичко това, което констатирах и ме увери, че всички документи са предадени на Главна прокуратура.
    Там основен играч през цялото време – повече от 6 години, е господин Бедри Шафик, който 6 години успешно върти, както много сполучливо в един вестник бяха казали – “сладки далавери” в преносния и в буквалния смисъл на думата. Оказва се, че не само не са спазени нещата, не само че са направени хиляди еквилибристики, но и сега този господин и трансформираната фирма “Бейпар Шугър” имат да дължат на държавата над 5 млн. лв., които би трябвало да се потърсят от Вас.
    Преди известно време бе констатиран и фактът, че над 70 хил. т кафява захар е внесена на цена с 60 долара по-ниска от обявената. Ясно Ви е, че това прави една нелоялна конкуренция. Има протести на другите преработватели на захар в България.
    Не само това. Аз поставям този път въпроса пред Вас, защото тук се касае за измами, които стават на българската митница, за която Вие отговаряте пряко. Идват стоки под една форма, на привидно ниски, занижени цени, което лишава нашата хазна от ДДС и съответни митнически такси. Същият този господин е в делегацията на външния министър на Турция. Може би се е прилепил към делегацията, защото на един от въпросите дали министърът го познава, той се учудва за кого става реч. Има самочувствието да се явява в страната ни като голям инвеститор.
    Затова се обръщам към Вас, господин министър, защото обявихте, че ще борите срещу всичко, което е сиво и некоректно – има ли някакви предприети действия от страна на Вашето министерство и Вашите подчинени относно действията на този господин и на неговата фирма? Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
    Господин министър, заповядайте в рамките на 5 минути да дадете отговор на актуалния въпрос от народния представител Емилия Масларова.
    МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
    Уважаема госпожо Масларова, по повод на Вашия актуален въпрос ще приведа няколко исторически факти.
    С решение от 29 август 1996 г. на Варненския окръжен съд в регистъра на търговските дружества е вписано “Марцианопол” ЕАД – дружество с държавно имущество и капитал в размер на 343 млн. 944 хил. лв., с предмет на дейност производство на бяла захар чрез преработка на сурова захар от внос. На 22 юли 1997 г. министърът на икономиката е сключил договор за продажба на 275 хил. 155 акции от капитала на това дружество на “Сака Кортмаз Пазарлама” – Истанбул, Турция, представлявано от Бедри Шафик. С решение на общото събрание на акционерите от 20 октомври 1997 г. е извършена промяна в наименованието на дружеството. Новото име е “Бейпар Шугър”. То се представлява от Юксел Али Хапип и Георги Кръстев Христов – изпълнителни директори. Бедри Шафик също е вписан като член на Съвета на директорите. Съгласно споразумителен протокол от 24 юли 2000 г. към договора за продажба на акции между продавача – Министерството на икономиката, и купувача – “Сака Кортмаз Пазарлама” – Турция, “Бейпар Шугър” се задължава да погаси задълженията на приватизираното предприятие към “Бесин” АД. Това вземане е предявено от “Бесин” АД в частен иск пред Силистренския окръжен съд и уважено с негово решение от 2 февруари 2000 г. И така, “Бейпар Шугър” прехвърля дълготрайни материални активи на “Бесин” АД. За периода от 1 януари 1997 г. до 31 декември 1999 г. е извършена ревизия по преки и косвени данъци, приключила с издаване на данъчен ревизионен акт от 20 април 2001 г., с който са определени данъчните задължения в размер на 214 хил. 782 лв. Данъчният акт е обжалван по административен ред на основание чл. 117 от Данъчния процесуален кодекс пред регионалния данъчен директор, който го е потвърдил. Той е обжалван и пред Варненския окръжен съд и Върховния административен съд, които също са го потвърдили. Решението на Върховния административен съд е влязло в сила и е изпратено в Териториалната данъчна дирекция – Варна, за изпълнение – събиране на данъчните задължения. За периода от 1 януари 2000 г. до 31 декември 2000 г. е извършена следваща ревизия, също за задължения по преки и косвени данъци и е приключила с данъчен ревизионен акт от 22 май 2001 г., с който са определени данъчни задължения общо в размер на 344 хил. 043 лв. Констатирано е, че за ревизирания период дружеството не е произвеждало захар, а е осъществявало дейност по складиране, пакетиране и експортиране на бяла захар. През проверявания период е станало описаното по-горе прехвърляне на недвижими имоти от “Бейпар Шугър” на “Бесин”. Прехвърлянето е осъществено с нотариални актове след оценка на лицензиран оценител. В хода на ревизията данъчните органи са установили, че продажните стойности и данъчните оценки при продажбата на недвижимите имоти се различават, което е и в основата на голямата част от начислените данъчни задължения. “Бейпар Шугър” обжалва данъчния ревизионен акт пред регионалния данъчен директор, който го е потвърдил, и пред Варненския окръжен съд, който частично го е изменил, както и пред Върховния административен съд. Делото във Върховния административен съд е разгледано на 28 ноември 2002 г., но все още съдът не се е произнесъл с решение, поради което в обжалваната част няма влезли в сила данъчни задължения.
    В допълнение мога да Ви кажа, че са констатирани митнически нарушения, извършени в Захарния завод на “Бейпар Шугър”, в резултат на което са образувани три административно-наказателни преписки за отклонение на стоки, а именно на сурова захар за преработка от Митническия надзор. Издадени са три наказателни постановления, които са влезли в законна сила. Някои от тях са изцяло събрани, а по едното от трите наказателни постановления задълженията са в процес на събиране от Агенцията за държавни вземания. Във връзка с допълнителни проверки, извършени през 2002 г., митническите органи са предприели действия по досъбиране на дължими мита и ДДС общо в размер на 1 млн. 009 хил. 872 лв. По тях са издадени осем постановления за принудително събиране, които са изпратени за изпълнение на Агенцията за държавни вземания. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин министър.
    Заповядайте за реплика, госпожо Масларова.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми господин министър, за тази сделка, за всички неща, които са свършени още преди Вашето правителство да дойде на власт, тъй като приватизационната сделка е сключена през 1997 г., за еквилибристиките, за гимнастиките, които се правят с българското законодателство, с нашата собственост и с нашата икономика, ние с Вас можем да си говорим не в рамките на 2 минути, колкото имам аз, а убедена съм – две денонощия, и пак няма да ни стигне времето. Аз съм български гражданин и не мога да бъда спокойна, когато някой заявява, че той е голям инвеститор и идва в България, защото познава, забележете, обстановката в страната. Аз мога да кажа, че това не е голям инвеститор, а голям длъжник и голям гимнастик в икономически план в тази объркана ситуация на приватизацията от 1997 г. насам. Той идва не защото познава добре обстановката в страната, климата в страната. Той познава нашето бездействие. Той познава нашето мудно държавно действие и невъзможността на държавата да защитава собствените си интереси. Защото тук става въпрос за една нелоялна конкуренция, която убива българското производство, която конкурира нелоялно нашите производители.
    И аз настоятелно Ви моля, така както Вашият колега министър Василев обеща и аз към него ще задам въпрос докъде е стигнала Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и той е този, който може да ми каже, но все пак ще питам и Вас след време – събрахте ли всичко и в крайна сметка какво от това, което те имат, сте запорирали, за да може да се върне към хазната? Защото 2 млн. 500 хиляди, 5 милиона са парите за общинския бюджет поне на няколко малки общини. Разчитам, че Вие ще вземете спешни мерки. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Масларова.
    Дуплика? Не искате.
    С това приключваме процедурата по този актуален въпрос.
    Преминаваме към питане от народния представител Стойчо Кацаров относно изплащане на обезщетение на съкратени миньори от мина “Колош”.
    Заповядайте, господин Кацаров, да развиете Вашето питане. Разполагате с 5 минути.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми господин министър на финансите! През 2000 г. правителството на Иван Костов приема Постановление № 141, с което определя, че на миньорите, съкратени при закриване на подземния въгледобив, трябва да бъдат изплащани по 1000 лв. еднократно обезщетение и още едно допълнително обезщетение от 1000 лв. в случай, че те се запишат в курсове за преквалификация, започнат самостоятелна стопанска дейност или бъдат наети по трудов договор от друг работодател.
    На 5 ноември м.г., при окончателното закриване на мина "Колош" в Бобовдолския минен басейн, са съкратени на същото основание 120 миньори.
    Това постановление има своята дълбока логика поради простия факт, че огромната част от тези хора, първо, са наследствени миньори, и, второ, не притежават никаква друга квалификация освен работата им като миньори в тези мини. Така че изплащането на тези обезщетения за миньорите е по-скоро въпрос на оцеляване, а не някаква социална компенсация в момента. Още по-важно е изплащането на допълнителното обезщетение, за да могат да придобият нова квалификация така, че да успеят по някакъв начин да се реализират на пазара на труда. Без тези неща действително тези хора и семействата им са поставени пред изпитание, поставено е пред изпитание оцеляването на техните семейства и начинът им на живот.
    Преди две седмици аз поставих въпроса на министър Шулева: защо 6 месеца, след като те са съкратени, само 60 души от тях са получили еднократното си обезщетение, а нито един от тях не е получил допълнително обезщетение, независимо, че са подали заявления за сключване на договори за преквалификация? Тя ми отговори, че тече съгласувателна процедура – очевидно, 6 месеца тече тази процедура – и че Министерството на финансите не е превело необходимите средства, за да бъдат изплатени полагащите се по закон обезщетения.
    Аз Ви моля днес Вие, като министър на финансите, да отговорите и на мен, и на тези миньори, които, сигурен съм, гледат в този момент предаването по телевизията, кога ще бъдат изплатени полагащите им се по закон обезщетения. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кацаров.
    Господин министър, заповядайте. Смятам, че 10 минути ще са Ви предостатъчни, за да дадете отговор на питането от народния представител Стойчо Кацаров.
    МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
    Уважаеми господин Кацаров! С приемането на Постановление № 141 на Министерския съвет през 2000 г. бе изпълнен ангажиментът на МТСП и на Министерството на финансите по т. 2, буква "б" от актуализирания План за действие и подготовка на въгледобивния подотрасъл за ускорена приватизация за периода 2000-2001 г. за преодоляването на социалните последици при прекратяване или ограничаване на дейността на въгледобивните дружества.
    За периода 2000-2002 г. Министерството на финансите е превело средства в размер на 2 млн. 813 хил. лв. на основание § 1 на ПМС № 141 от 2000 г. за изплащане на еднократно парично обезщетение на освободените работници и служители от едноличните търговски дружества за държавно имущество от подотрасъл "Въгледобив" чрез бюджета на МТСП. Източникът на необходимите за съответната година средства за изплащане на обезщетенията е резервът за непредвидени неотложни разходи на държавния бюджет.
    Досега за 2003 г. Министерството на финансите не е превеждало средства за изплащане на обезщетенията на съкратените работници от подотрасъл "Въгледобив", в това число и за съкратените работници и служители през 2003 г. от търговското дружество "Колош" ЕООД – в ликвидация, тъй като все още не е прието постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на § 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ПМС № 141 от 2000 г. в частта, свързана с източника на необходимите средства за 2003 г.
    Размерът на необходимите средства за изплащане на обезщетенията от централния бюджет за 2003 г. ще се определи както на базата на разработените и приетите от Министерството на енергетиката и енергийните ресурси разчети за предвижданите съкращения на персонала във всяко дружество от приложението, така и съобразно приетото разпределение на средствата с § 68 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2003 г., с което е определено, че не по-малко от 50 на сто, но не повече от 75 на сто от средствата за структурни реформи са за реформата в съдебната система.
    Средствата за обезщетенията се изплащат чрез Агенцията по заетостта като второстепенен разпоредител с кредити към Министерството на труда и социалната политика, като ще се потърси и възможност в рамките на техните бюджети да бъдат изплатени дължимите еднократни обезщетения, тъй като, естествено, постановлението продължава да бъде в действие. И, както ви казах, разчитам в близко бъдеще да бъде прието това постановление и да бъдат изплатени обезщетенията. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Господин Кацаров, предполагам, че имате уточняващи въпроси или поне ще изразите отношение към отговора на министър Милен Велчев.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Господин министър! Аз ще повторя въпроса, който Ви зададох – той е много прост: кога ще бъдат изплатени тези обезщетения? Вие не може да се ангажирате, защото Вие лично няма да ги изплатите, но може да се ангажирате кога Министерството на финансите ще преведе необходимите суми на Агенцията по заетостта. Това зависи от Вас.
    Да разбирам ли от Вашия отговор – защото Вие споменахте, че още няма прието постановление – че следващото питане трябва да го задам към премиера кога ще бъде прието това постановление? Все пак 6 месеца са изминали и ще повторя: на 5 ноември тези хора са съкратени. Шест месеца са изминали оттогава. Всъщност, това е моментът, в който на тях им трябват тези пари. Моментът, в който те са съкратени, оставени без доходи, оставени без работа в къщи – това е моментът, в който му трябва това обезщетение, това е моментът, в който му трябват парите, за да запише курсове за преквалификация. Ако изчакаме още една година, какъв е смисълът вече от тези неща? Какъв е смисълът? Наистина, има смисъл, ако те бъдат изплатени веднага след съкращаването – тогава, когато е останал в къщи без работа, без квалификация, на много от тях и съпругите им не работят, а децата им ходят на училище и те искат да си купят дрехи, искат да си купят храна.
    Затова аз Ви моля: ангажирайте се с дата. Кажете: до тази дата ще бъдат преведени парите и ще започне изплащането. Хората искат да чуят един конкретен срок, защото се опасяват, че този срок може да продължи цяла година. Цяла година!
    Сега излиза, че постановлението…, пък министър-председателя да питаме. Защото госпожа Шулева каза, че Вие не сте й дали парите; Вие казвате, че Министерският съвет не е приел постановление. Добре, дайте да ги решим тези въпроси, вие всяка седмица се събирате! Не е кой знае какъв проблем 120-150 хил. лв. Имате ги парите, какъв е проблемът? От административна гледна точка не е никакъв проблем, за хората обаче е голям проблем. Разберете го това нещо! Ако искате, елате и се срещнете с тези хора, да ги чуете как казват тия неща, да видите в какво състояние са. Дайте да го решим този въпрос и да не се излагаме повече да задаваме въпроси, да си отговаряме и да прехвърляме топката наляво и надясно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кацаров.
    Ако съзирате уточняващи въпроси, господин министър, може да отговорите на тях.
    МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Смятам, господин председател, че имаше известен елемент на въпрос, на който, за съжаление, аз не мога в момента да дам точен и конкретен отговор. Въпреки че господин Кацаров е напълно прав, че зависи и от министъра на финансите приемането на това постановление, това не е само и единствено в ръцете на министъра на финансите. Необходимо е, както казах в отговора си, да бъдат направени съответните разчети в Министерството на енергетиката и енергийните ресурси и аз вярвам и мога да поема ангажимент, че в близките седмици и месеци това ще бъде направено и обезщетенията ще бъдат изплатени. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Господин Кацаров, имате последна възможност да изразите отношението си към отговора на министър Милен Велчев по въпроса за изплащане на обезщетенията на съкратените миньори.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Приемам, уважаеми господин министър, отговора за близките седмици. Не приемам отговора за близките месеци. Вече шест месеца минаха. Уверявам Ви в едно нещо: аз няма да се откажа и ще задам следващия въпрос към премиера. Ще поискам и разисквания в залата, ако не го решите, както поехте ангажимент, в следващите седмици. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кацаров.
    Приключихме тази процедура.
    Преминаваме към питане на народния представител Моньо Христов относно уволнение на специалисти от различни служби към Министерството на земеделието и горите. Разбира се, питането е отправено към министъра на земеделието и горите господин Мехмед Дикме.
    Заповядайте, господин Христов, да развиете Вашето питане. Разполагате, знаете, с 5 минути.
    МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Радвам се, че след два месеца най-после дойде моментът да си задам въпроса, защото той е от 14 март и част от хората, за които ще питам, спечелиха дела, някои се върнаха на работа и пак ги уволниха. Но да продължа по-нататък, тъй като темата е доста широка.
    Уважаеми господин министър, в продължение на няколко месеца са уволнени специалисти, заемащи различни длъжности към повереното Ви министерство. Това са българските граждани Румяна Георгиева Цонкова, началник на Териториално звено, район Видин, към Изпълнителната агенция “Рибарство и аквакултури”, Петър Славчев Петров, председател на Поземлената комисия в община Видин, Таня Минчева Цолова, управител на “Вида - нуклеус“ ЕООД, гр. Видин, Здравко Антимов Николов, директор на Областната дирекция “Земеделие и гори”, Видин, два пъти уволняван.
    Разглеждайки документите, предхождащи и съпътстващи уволненията, както и в разговорите, които имах, се натъкнах на някои фрапиращи факти. При всички тези уволнения са използвани от страна на служители на министерството прийоми на насилие, заплахи, доноси и фалшифицирани документи. Ще изнеса някои факти.
    Случаят с госпожа Таня Минчева Цолова. Тя е уволнена 45 дена преди да й изтече договорът по взаимно съгласие. Тя е информирана от вашето ведомство да отиде да си вземе заповедта за взаимното съгласие, въпреки че тя не е подавала молба, а във вашето деловодство намира молба, пусната от нейно име за взаимното съгласие.
    Следващият е господин Петър Славчев Петров, председател на Поземлената комисия. Правени са му няколко проверки. В тези проверки за негови нарушения, които са извършени, не са съобразени годините, в които Законът за възстановяване на собствеността и ползването на земеделските земи е претърпял промени и по този начин той е посочен за виновен за някои от случаите. Тук, господин министър, вашите проверяващи са Ви подвели и считам, че това уволнение е наистина неправомерно.
    Третият случай е на господин Здравко Николов, уволнен от Вас, възстановен от съда. На 19-и разговаряте с него, без да е викан в Дисциплинарния съвет, след което на другия ден е уволнен отново с предложение на председателя на комисията, заместник-министър Кабил. Защо е уволнен? Защото, възстановявайки се като директор, е дал една пресконференция и е изтъкнал своите аргументи и вижданията си. Между другото, в пресата прочетох изказването на областния управител на Видин, че вина за начина на възстановяването му от съда има преди всичко министърът на земеделието и горите поради неспазване на процедура. След това го разигравате да го правите експерт, да го командировате 40 дни в София и т.н.
    Всичко това прави впечатление на един театър, господин министър, съчинен от Вас и от Вашите подчинени. И прави впечатление отношението Ви към тези български граждани.
    Ето защо моят въпрос към Вас е следният: може ли във вашето ведомство да се извършват такива неправомерни действия прямо специалисти от горепосочените служби и това ли е обичайната практика при уволнението на служители от Министерството на земеделието и горите?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
    Заповядайте, господин министър, да дадете отговор на питането. Разполагате с 10 минути.
    МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Ще бъда много кратък. Да, цитираните служители във Вашето питане са уволнени от Министерството на земеделието и горите, те вече не са служители там. Аз не си спомням вече кой пореден въпрос задавате за уволнение на служители на министерството. Мисля, че преди две-три питания на такива въпроси аз Ви казах, че хора, които не изпълняват добросъвестно служебните си задължения, ще бъдат уволнени. Днес Ви заявявам, че и в бъдеще ще бъдат уволнявани служители, които не изпълняват служебните си задължения.
    По отношение на госпожа Цолова – това, което казахте за взаимното съгласие, тя е управител на “Вида-нуклеус” ЕООД и съгласно сключения договор за възлагане управление на дружеството, еднолично търговско дружество с държавно имущество с едноличен собственик на капитала е министърът на земеделието и горите, тоест министърът се разпорежда дали да уволни или да не уволни един ръководител на едно дружество, чийто капитал е 100 процента държавен, в зависимост от резултатите на дружеството. Уволнението е на основание т. 9.1. – едностранно, в интерес на работата, подчертавам – по т. 9.1. – едностранно, в интерес на работата поради крайно негативните финансови резултати. Между другото, госпожа Цолова е назначена отново от мен, тоест тя е назначена, след като съм уволнил предишния управител с оглед на лошите финансови резултати. Едно лице, което е назначено от мен и което не се справя с работата, е съвсем нормално да бъде освободено и длъжността да бъде заета от друго лице. Друг е въпросът, господин Христов, защо една печеливша фирма като “Вида-нуклеус” е била докарана до губеща и в момента вече капиталът на това дружество почти няма ликвидност. Задълженията на дружеството в момента остават непогасени.
    По отношение на господин Петър Петров, председател на Общинската служба по земеделието и горите във Видин. Той е освободен на 12 октомври м.г. Вие сте имали възможност да зададете този въпрос още през ноември-декември миналата година, но се радвам, че и сега го задавате. Уволнението е наистина след направените проверки и след констатациите, направени от комисията, а те са: “В резултат на занижен контрол поземлената комисия не е разглеждала индивидуалните молби на гражданите и не е извършвала тяхното подреждане по предимство. Не е оказан достатъчен контрол при възстановяването правото на собственост на земеделските земи в землището на с. Бяла Рада”.
    Уважаеми господин Христов, съжалявам, но практиката в министерството, което ръководя аз, е когато един служител не изпълнява добросъвестно своите задължения, да не бъде награждаван, а да бъде уволняван.
    По отношение на господин Николов – да, аз категорично заявявам, че той веднъж беше уволнен лично от мен. Съдът възстанови господин Николов на заеманата от него длъжност. Приемам Вашите упреци. Изцяло съм съгласен с мотивите на съда за възстановяване на работа на господин Николов. Но съдът не е разгледал делото по същество, а отменя заповедта на министъра поради процесуално нарушение. Тук вината е изцяло моя, поради това, че аз не съм поканил за изслушване въпросното лице, съгласно Закона за държавния служител. След възстановяването му на работа, както и Вие казахте, той дава пресконференция в дирекцията, като на тази пресконференция прави изявления, публикувани във вестниците, които съдържат неверни, заблуждаващи твърдения, уронващи престижа на държавната служба и на Министерството на земеделието и горите.
    По отношение на заповедта за командироване. Уважаеми господин Христов, всеки един служител трябва да изпълнява разпорежданията на своя началник. И когато министърът се е разпоредил със заповед и е командировал един служител, той е длъжен да изпълни заповедта на министъра.

    В случая господин Николов е отказал да получи заповедта, с която му е възложено да окаже помощ и съдействие на ръководството на министерството при изграждането на нова структура на областните дирекции и общински служби по земеделие и гори. С действията си господин Николов е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител, поради което на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител му е наложено отново дисциплинарно наказание уволнение. Лично аз, господин Христов, поканих господин Николов в моя кабинет, изслушах неговите мотиви и се убедих, че той няма основание за оправдание на своите действия. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Господин Христов, дали имате уточняващи въпроси към министъра на земеделието и горите господин Мехмед Дикме по този случай или направо ще изразите отношението си към отговора?
    МОНЬО ХРИСТОМ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
    Пропуснахте някои неща, господин министър. И те са, че в заповедта на господин Славчев пише, че неговото уволнение се дължи на това, че няма заинтересуваност по оземляването на желаещи малоимотни или безимотни български граждани. Пропускате факта, че той е изпратил два пъти такива писма до съответната структура на Министерството на земеделието и горите да вземе отношение по този въпрос още през 2000 и 2001 г. А това, което е посочено, аз още веднъж повтарям за пропуска в Бяла Рада, че разделянето съгласно тогава действащия закон, 1993 г., на трайни насаждения в с. Бяла Рада е съгласно решение и протокол на общото събрание на собствениците. Така беше законът, така са решили, има протокол. Така че това е чисто наклеветяване.
    Мен ме интересува каква е съдбата сега на "Видена плюс". Искам да ми отговорите какво стана с нея, след като беше уволнена госпожа Цолова.
    Вторият ми въпрос – през същия м. януари, по-късно, през м.февруари се е оказвало натиск върху 10 души директори на областни дирекции, след което те станаха началник-експерти в страната, говоря за цялата страна. Защото моят втори въпрос в питането беше именно оказват ли се заплахи и натиск върху отделни служители на Министерството на земеделието и горите и какво е Вашето отношение по този въпрос. Десет директори - мога да ги изброя, Хасково, Стара Загора, Ловеч, Габрово – са сменени и то с натиск, със заплашване, шантажи да си подадат сами молбите. И накрая са подали молби, без да бъдат заведени. Молбите им са хвърлени просто, за да можете да ги ползвате както си желаете.
    Моят въпрос е за Вашето отношение към тези служители. И не само към тези, а и в цялата страна.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Христов.
    Господин министър, заповядайте да дадете отговор на уточняващите въпроси на народния представител Моньо Христов.
    МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаеми господин Христов, директно ще отговоря: не, не се оказва натиск върху нито един държавен или служител, който има трудови правоотношения и работи в Министерството на земеделието и горите. В Министерството на земеделието и горите след последното преструктуриране работят общо във всички структури около 30 хиляди служители. Всички те имат възможност да докажат своя професионализъм с ефективната си работа. Срещу нито един служител, работещ в структурите на Министерството на земеделието и горите, не е оказван натиск от нито един техен началник. В тозис мисъл още веднъж заявявам, че всички професионалисти, без значение на своята политическа принадлежност, работят и ще продължават да работят в министерството, като изпълняват добросъвестно своите задължения. Но трябва да е ясно, защото когато Вие цитирахте госпожа Цолова, виждате, че това е служителка, която аз съм назначил на работа и съм я освободил заради неизпълнение на служебните й ангажименти. Уважаеми господин Христов, ако аз съм имал намерение да я заплаша или да я изгоня, бих ли я назначил тогава преди пет-шест месеца на работа? Тоест, всички хора, които си изпълняват добросъвестно служебните задължения, ще продължават да работят в структурите на Министерството на земеделието и горите. Но онези, които не са добросъвестни и не изпълняват поверените им служебни ангажименти, съвсем нормално е, така е в целия свят, министерството ще се раздели с тях, както в бъдеще и с други хора, които не си изпълняват служебните задължения.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Ще изразите ли отношение към отговора?
    МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Благодаря за отговора. Вие не ми отговорихте на въпроса за "Вида-нуклеус", защото не Ви е удобно да отговорите. Аз много добре знам какво са направили вашите съпартийци с цялото това предприятие. Също така знам, че цялото уволнение на тези служители във Видинска област се дължи на това, че членът на Централния съвет на ДПС Николай Тодоров е шеф в момента на Областната дирекция "Земеделие" в гр. Видин и че всички клевети, които са направени срещу тези служители по местните кабеларки и други местни информационни източници, са направени от него като инсинуации, интриги и т.н. Това да го знаете, господин министър, за да Ви е ясно.
    А що се отнася до тези хора, които сега са в новите общински служби "Земеделие и гори", пуснете им заповеди, защото не знаят на работа ли са или не са на работа. Вие сменихте хора, които за 7-8 години изнесоха тежестта на поземлената реформа. Господин Славчев е от 1991 г. в тази поземлена комисия и Вие сте първият министър, на когото изведнъж скимва нещо, че той е сбъркал. Извинявайте, ако мислите така като министър, търсейки някакви дребнави отношения, да разигравате някакви политически интриги, няма да Ви бъде дълго министерстването.
    И това, което искам да Ви кажа, господин министър: не се занимавайте само с кадрови проблеми, стъпете на краката си и стъпете на земята, гледайте си работата като министър в рамките на това, което трябва да вършите, а не да се занимавате с политически интриги! Защото след два месеца онзи спор, който го имахме в комисията, ще го имаме отново тук в залата. И тогава ще стане ясно какво е положението със зърното, с хляба и с много други неща. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Христов.
    Уважаеми народни представители, тъй като остават по-малко от 3 минути, приключваме с парламентарния контрол.
    Съобщение:
    На 3 юни, вторник, от 13,30 ч. в зала "Запад" ще се проведе заседание на Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България.
    Уважаеми народни представители, следващото пленарно заседание ще бъде в сряда, 4 юни, от 9,00 ч.
    Закривам заседанието. (Звъни.)

    (Закрито в 13,58 ч.)



    Председател:
    Огнян Герджиков


    Заместник-председател:

    Юнал Лютфи

    Секретари:

    Светослав Спасов

    Несрин Узун

    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ