Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Асен Агов и Юнал Лютфи
Секретари: Светослав Спасов и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, предлагам на вашето внимание проектопрограмата за работата на Народното събрание (30 юни – 2 юли 2004 г.):
1. Доклад на Временната парламентарна комисия за проучване и проверка на безопасните и здравословните условия на труд в “Кремиковци” АД и изпълнение на Решението на Народното събрание от 29 март 2002 г. и проект за решение по доклада на Временната парламентарна комисия – продължение от вчера.
2. Проект за решение за избор на парламентарен секретар.
3. Първо четене на законопроекта за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство.
4. Второ четене на законопроекта за изменение на Закона за изпълнение на наказанията.
5. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Националния дарителски фонд “13 века България”.
6. Първо четене на законопроекта за защита срещу домашното насилие.
7. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца.
8. Второ четене на законопроекта за здравето – продължение.
9. Второ четене на законопроекта за генетично модифицираните организми – продължение.
10. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за малките и средните предприятия – продължение.
11. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията.
12. Законопроект за ратифициране на Споразумението за експортна кредитна линия за инвестиционен проект между Република България и Банка Австрия Кредитанщалт.
13. Законопроект за ратифициране на Договора за проектиране, построяване и оборудване на нова педиатрична университетска болница между Република България и фирма “Вамед Инженеринг” – Виена, Австрия.
14. Второ четене на законопроекта за насърчаване на инвестициите в малки и средни предприятия.
15. Първо четене на законопроекта за допълнение на Закона за радиото и телевизията.
16. Парламентарен контрол.
Уважаеми народни представители, моля ви, гласувайте този проект за програма за работата през седмицата.
Гласували 163 народни представители: за 151, против 8, въздържали се 4.
Тази програма е приета.
Сега предлагам на вашето внимание други предложения по ал. 3 на чл. 40 от нашия правилник:
Първото е на народния представител Янаки Стоилов за включване в програмата на второто четене на обобщения законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа.
Същото предложение е и от народния представител Мирослав Севлиевски, от народния представител Величко Клингов и от народния представител Емил Кошлуков.
Господин Стоилов, заповядайте, имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители, за поредна седмица се налага да обосновавам предложението за включване в дневния ред за седмицата на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа. Според мен е крайно време да се намери достатъчно подкрепа в Народното събрание за включване на тази тема. В последните дни виждаме, че все повече различни политици говорят за възможността за провеждане на референдум в България, специално за решаване на въпроса за влизането на страната в Европейския съюз.
Според мен обаче всяко едно лансиране на идеята за референдум по конкретна тема, без да се подкрепя самата възможност гражданите да изискват провеждането на референдуми по тяхна инициатива, представя по-скоро миналото, а не бъдещето на демокрацията. Защото ние не можем да искаме да призоваваме гражданите да гласуват само за това, за което наистина е важно, но което предлагат на тях държавните институции, без те самите да се включват в решаването на тези въпроси.
Затова аз отново настоявам и ви призовавам да подкрепите включването в дневния ред на тази точка и се надявам, че за нея ще гласуват всички народни представители. Казвам всички народни представители, като в случая се налага да направя разграничение, колкото и условно да е то, между народни представители и депутати, защото може би голяма част от депутатите няма да гласуват. Депутат – това е една длъжност, една от функциите в държавата. Тези, които се смятат за народни представители, нека да подкрепят предложението. Ако има някой от народните представители, който не е получил мандат от своите избиратели да гласува по тези въпроси, може да избере друг начин на избор. Затова нека народните представители да подкрепят това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението за включване в дневния ред второто четене на обобщения законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа.
Моля, гласувайте.
Гласували 164 народни представители: за 82, против 41, въздържали се 41.
Предложението не се приема.
Господин Стоилов, заповядайте. Половин глас не достигна.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Аз апелирам към вас. Няма нужда да се обосновават мотивите за прегласуване. Това, че залата се раздели равномерно за това предложение – мисля, че може да се събере малко повече усилие, за да надделеят народните представители над тези, които само заемат длъжността на депутати. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Стоилов.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване предложението за включване на тази точка в дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 200 народни представители: за 81, против 51, въздържали се 68.
Предложението не се приема.
Преминавам към следващото предложение, което е на народния представител Мирослав Севлиевски. Той предлага да се включи като точка в дневния ред законопроектът за изменение и допълнение на Закона за концесиите.
Потребност от мотивиране имате ли, господин Севлиевски, или да подлагам на гласуване?
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мирослав Севлиевски.
Моля, гласувайте.
Гласували 185 народни представители: за 97, против 46, въздържали се 42.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Ралчев.

БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Моля да подложите на прегласуване предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване предложението на народния представител Мирослав Севлиевски – да бъде включен в програмата Законът за концесиите.
Моля, гласувайте.
Гласували 197 народни представители: за 98, против 53, въздържали се 46.
Предложението не се приема.
Следващото предложение изхожда също от народния представител Мирослав Севлиевски. Същото предложение прави и народният представител Емил Кошлуков – на основание чл. 40, ал. 3 да бъде включен в седмичната програма Избирателния кодекс.
Има ли потребност от мотивиране на предложението?
Господин Кошлуков, заповядайте.
ЕМИЛ КОШЛУКОВ (ПГНВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, Избирателният кодекс е изработен и внесен от всички парламентарни групи. Той предвижда една голяма промяна, а именно 120 мажоритарно избрани народни представители.
Разбира се, той въвежда и постоянната изборна администрация, прави промени в изборите за местна власт, но принципът, за който кодексът е написан и се бори, е промяната, която цялото общество очаква – да може да си излъчва само народните представители, да не се спускат парашутисти от София и партийните централи да не одобряват послушковци, а хора, които желаят да участват в изборите.
Затова аз очаквам, че колегите, които са внесли кодекса, които са имали решения в ОДС и СДС за подкрепа, надявам се, че и колегите от БСП също ще го подкрепят, а от всички колеги от НДСВ, с които сме го писали и говорили, очаквам кодексът да бъде подкрепен. Това е закон, който се изисква от цялото общество. Това е закон, който е написан от най-добрите експерти по избори, избирателно право, избирателна география в България. Той буквално е внесен от всички парламентарни групи. Крайно време е да отговорим готови ли сме да променим политическия модел на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кошлуков.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението за точка в дневния ред: Избирателния кодекс.
Моля, гласувайте.
Гласували 159 народни представители: за 35, против 36, въздържали се 88.
Предложението не се приема.
Господин Кошлуков, имате възможността да поискате прегласуване на Вашето предложение.
ЕМИЛ КОШЛУКОВ (ПГНВ): Уважаеми господин председател, позволявам си да поискам прегласуване, защото между първо и второ четене на този кодекс парламентът се е сменил! Явно са влезли нови хора тук – на първо четене същият закон, със същите принципи беше подкрепен от 160 души “за”, 1 “въздържал се” и нито един “против”. Затова е хубаво отново да видим кои хора са го гласували тогава и кои сега.
Или сме лицемерни, когато казваме, че служим на народа си и тогава сме го подкрепили на първо четене, или сега лъжем. Такава промяна по един и същи закон между две четения ще бъде любопитна за всички, включително и за нас самите! Нека да прегласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кошлуков.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване точка в дневния ред да бъде Избирателния кодекс.
Моля, гласувайте.
Гласували 163 народни представители: за 42, против 32, въздържали се 89.
Това предложение не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Бойко Радоев, който предлага като точка в дневния ред да бъде включен обобщеният законопроект за политическите партии.
Господин Радоев, заповядайте. Имате възможност да обосновете Вашето предложение.
БОЙКО РАДОЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Парламентът прие на първо четене трите законопроекта. Днес ние предлагаме в пленарната зала да влезе обобщеният законопроект, по който във водещата комисия беше постигнат консенсус от представителите на всички парламентарни групи при неговата подготовка.
Обществото отдавна е узряло за една радикална реформа в партийната система. Още повече това е необходимо да стане сега – една година преди парламентарните избори, за да могат те да бъдат проведени в една нормална обстановка, прозрачна, под контрола на гражданското общество, ето защо аз предлагам този важен законопроект да влезе в дневния ред на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Радоев.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народния представител Бойко Радоев като точка в дневния ред да бъде включен обобщеният законопроект за политическите партии.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 179 народни представители: за 66, против 54, въздържали се 59.
Това предложение не се приема.
Следващото предложение е на същото основание – ал. 3 на чл. 40, народният представител Георги Божинов предлага да бъде включено проекторешението за произвеждане на национален референдум по въпроса за бъдещето на атомната електроцентрала “Козлодуй”.
Искам да посоча, че това проекторешение е раздадено на водещата Комисия по правни въпроси и още на две постоянни комисии, но няма постъпил доклад от водещата комисия.
Господин Божинов, заповядайте, за да обосновете Вашето предложение.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!
На 6 юни т.г. 68 народни представители от различни парламентарни групи направиха предложение въз основа на чл. 6, т. 1 от Закона за допитване до народа да бъде произведен този национален референдум.
В своите мотиви народните представители посочват, че този референдум трябва да отрази позицията на върховния суверен – българския народ, за запазването и развитието на ядрената енергетика в България.
Има разбира се в тази зала и в обществото и други мнения. Искам да ви цитирам едно от тези мнения. Цитирам: “С този референдум социалистите целят да излъжат българския народ, защото той трудно може да прецени нужни ли са тези два блока на атомната централа или не. Този референдум няма да се състои. Това е моето мнение и мнението на политическата сила, която представлявам.”

Уважаеми колеги, не комисията, не липсата на готовност, не процедурата, а волята, както заявява господин Близнаков, на политическата сила, която управлява страната, е причината, както той казва, този референдум да не се състои. Ние искаме с това гласуване да проверим дали вярно това е мнението на НДСВ – силата, която получи толкова много гласове в българското общество. Защото мнението, уважаеми колеги, на избирателите е друго.
Днес в 10,30 ч. тук ще пристигнат наши избиратели от Врачанския избирателен район, които носят повече от 45 хиляди подписа в писмо до седемте народни представители от Врачанския регион. Те ни призовават да подкрепим референдума.
Политическата сила, господин Близнаков, която Вие представлявате, получи по-малко гласове във Врачанския регион от това писмо, което е феномен – да ни напишат нашите избиратели 42 хиляди писма до нас с Вас и ни питат как ще гласуваме утре, когато влезе в дневния ред.
Затова моля да включите тази точка и да видим дали вярваме на своя народ или сме се самозабравили и мислим, че можем повече от него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Божинов – да бъде включен в дневния ред референдумът по бъдещето на Атомната електроцентрала "Козлодуй" .
Моля, гласувайте.
Гласували 189 народни представители: за 57, против 95, въздържали се 37.
Предложението не се приема.
Уважаеми народни представители, искам да ви представя постъпилите законопроекти и проекторешения за периода от 25 до 29 юни 2004 г.:
Годишен отчет на Агенцията за чуждестранна помощ за 2003 г. Вносител – Агенцията за чуждестранна помощ. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии. Вносители – Кръстьо Петков и група народни представители. Водеща е Комисията по въпросите на гражданското общество. Подпомагащи са Комисията по правни въпроси и Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители. Вносители - Кръстьо Петков и група народни представители. Водеща е Комисията по въпросите на гражданското общество. Подпомагаща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Подпомагащи са Комисията по правни въпроси и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Протокола за изменение на Конвенцията за международни железопътни превози. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт и телекомуникации. Подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Подпомагащи са Комисията по бюджет и финанси и Комисията по европейска интеграция.
Отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2003 г. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт и телекомуникации. Подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Проект за решение за избор на парламентарен секретар. Вносител – Станимир Илчев.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Подпомагащи са Комисията по правни въпроси и Комисията по европейска интеграция.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, преди да започнем деловата работа, бих искал да поздравя от трибуната на Народното събрание госпожа Анастасия Мозер, която днес има рожден ден. (Ръкопляскания.)
Госпожо Мозер, да сте жива и здрава и да изкарате докрай този мандат! (Смях в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, продължаваме нашата работа съгласно приетата програма за седмицата – 30 юни- 2 юли:

Точка първа:
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ДОКЛАДА НА ВРЕМЕННАТА ПАРЛАМЕНТАРНА КОМИСИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕ И ПРОВЕРКА НА БЕЗОПАСНИТЕ И ЗДРАВОСЛОВНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД В "КРЕМИКОВЦИ" АД. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕТО НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 29 МАРТ 2002 Г. ПРИЕМАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ПО ДОКЛАДА НА ВРЕМЕННАТА ПАРЛАМЕНТАРНА КОМИСИЯ – продължение.
Продължаваме с изказванията. Ще ви съобщя неизползваното време по парламентарни групи: НДСВ – 9,5 минути, Коалиция за България – 23 минути, Парламентарната група на ОДС – 19 минути, Парламентарната група на ДПС – 14 минути, Парламентарната група на СДС – 33 минути, Парламентарната група на независимите депутати – няма, Парламентарната група на Новото време – 27 минути.
Давам думата на госпожа Георгиева за процедура.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (ПГНВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя отново процедурното предложение – тук на тази трибуна да застане министър Шулева. Вчера беше взето такова решение. Това е неуважение към парламента.
Искам да потвърдя тук, че досега вицепремиерът Шулева не присъства на нито едно заседание на Временната парламентарна комисия, за да отговори на въпросите, а изпращаше винаги заместниците.
Ако министър Шулева днес не дойде, ще я обвиня, че тя не стои зад тази Национална програма за преструктуриране на стоманодобива, която е приета, и не иска да носи отговорности с приетите ангажименти във връзка с това какво ще изгуби държавата. Тя трябва да носи отговорност пред работниците какво ще се случи с тях и с "Кремиковци" през 2007 г. Искам от нея да чуя, че тя застава зад тази програма, че ангажиментите са реални, а няма да доведат до щети за държавата и до затваряне на "Кремиковци".
Моля, ако министър Шулева няма кола, да й бъде изпратена кола, а не постоянно да идва тук само за вкарване на законопроекти, които имат чисто корпоративно значение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Правите процедурно предложение да бъде поканена министър Шулева. Така ли, госпожо Георгиева?
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение – на днешното пленарно заседание да бъде поканена вицепремиерът Шулева.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Какво ще гласуваме?! Вчера беше гласувано!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вчера беше за вчерашното пленарно заседание. Днес отново го подлагам на гласуване.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): И пак ли ще гласуваме за пряко предаване по радиото и телевизията?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение: госпожа Шулева – вицепремиер и министър на икономиката, да присъства в пленарното заседание.
Гласували 162 народни представители: за 127, против 11, въздържали се 24.
Решението е прието. Моля да се направи необходимото вицепремиерът и министър на икономиката да заповяда в пленарното заседание съгласно току-що приетото решение на парламента.







Току-що бях информиран, че вицепремиерът и министър на икономиката госпожа Шулева е домакин на Международно заседание на министрите от групата ЦЕФТА.
Продължаваме нашата работа.
Имате думата за изказвания.
Има думата господин Пейков. Заповядайте, господин Пейков.
ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Вчера по време на лятната буря чух доста смисления анализ на господин Рамадан Аталай. В този икономически анализ той разкри тежкото състояние на “Кремиковци” АД.
Аз бих желал да допълня някои неща, които може би ще влязат в доклада.
Нека да си изясним предисторията на заболяването на “Кремиковци”. Вчера помолих колегата Папаризов, но той отказа да даде отговор и да каже истината. Но ние можем да си спомним кой организира източването и кой след това приватизира комбината, при какви условия, как се стигна до огромната му задлъжнялост, кой превърна дълговете на “Кремиковци” АД в печалба. Дълговете за нас и за държавата, а печалбата – за групичка от избрани.
Травматизмът и смъртните случаи са следствие именно от тяхната алчност. Нека да допишем с тази история доклада.
Имало едно време един маталургичен комбинат. После се появила Кремиковската банка, фирмата “Василка”, която източила банката с незаконен лиценз, получен от БНБ. Ограбила каквото могла. После фалирала и избягала с парите. После се появили “Мултигруп” и “Интерстил трейдинг къмпани”, застанали на входа и на изхода на комбината, приложили системата на паяка, който лови мухата, изсмуква соковете й и оставя на народа мъртвата й черупка. Кредитна банка и Висконтова къща – цесинери, с тяхната прословута цесия, цитирам: “Булгаргаз” прехвърля на цесионера вземанията си към “Кремиковци” АД в размер на 1 млрд. 213 млн. лв. главница.” Това е цитат от договора.
Същата схема се приложи и в “Химко” – Враца, ако някой е забравил. Социалистите приложиха своето социалистическо ноу-хау на разграбване. Вижте имената на приватизаторите и ще разберете от кои среди са те.
Цесионерите си отидоха, захвърлихата мухата на държавата, а държавата реши да се избави от нея, като я подари на следващите подставени лица, на мухомародерите.
Какъв е произходът на парите на купувача на “Кремиковци”, господин Аталай? Става въпрос не за онзи прословут 1 долар, а за парите, обещани от купувача при сключването на сделката, за парите за инвестиции. Кой даде на тези хора банковите гаранции? Кой провери тези гаранции?
Тук имаше един член на Висшия съвет на БСП – собственик, когото измамиха мошеници. Той вече не е в парламента. Тях ли защитавате, господин Папаризов? Двама ваши, както ги наричате, топразузнавачи бяха измамени от едно мургаво момче от по-задните редици. Него ли защитавате, господин Папаризов? И това ли е инсинуация? При вас обаче има вечни интереси, няма вечно другарство, както го пише във вашия интернационал.
Искате от правителството инвестиции. Държавата ви ги даде. Тя направи в “Кремиковци” 400 млн. лв. инвестиции, като опрости дълговете на комбината. Натрупаха загуби за още толкова. Къде е Киро на кирия? Колко инвестиции направиха хората на Огнян Дойнов за безопасност на труда, господин Папаризов? Само изсмукаха печалбата.
Господин Аталай каза за системата от офшорки. Изследвахте ли, господин Аталай, от кои структури на Държавна сигурност са наследниците на “Интерстил”, “Дару металс”, “Финметълс”? Къде, от кого са регистрирани тези фирми? Случайно ли хора от Евролевицата и от Демократичната левица се застъпват за собствениците, като рекетират държавата с призива: “Дай, дай, дай, дай, още пари дай”. Интересът клати феса. За държавата загубите, а за тях – печалбите.
Обръщам се към вас, колеги, не ви завиждам, ако съюзници на ДПС след следващите парламентарни избори са точно тези хора. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Пейков.
Има ли желаещи за други изказвания?
За реплика има думата господин Папаризов. Заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Очевидно моето нежелание вчера въобще да обърна внимание на думите на господин Пейков, когато обсъждаме един такъв въпрос, предизвика тук един порой от обвинения с адреси и без адреси.
Искам да обясня на господин Пейков още веднъж, че макар че предприятието “Кремиковци” да е приватизирано на 75%, 71% има мажоритарният собственик, който е приел план за действие заедно с ръководството на “Кремиковци” и този план е част от националната програма. Тази национална програма съдържа отговорности и на правителството, и на мениджмънта на “Кремиковци”, и на собственика. Създаден е специален управляващ комитет, който да осигури тези 400 млн., господин Пейков, които държавата е дала като държавни помощи, за да се превърнат в инвестиции на “Кремиковци” до 2007 г. И това е целта на нашата работна група и на Временната комисия – да настоява пред правителството и пред госпожа Шулева да ни даде плана на работа на този управляващ комитет, където тя е председател, как тези инвестиции ще се осъществяват, с какви средства, за да може тези инвестиции да осигурят жизнеспособността на предприятието. Защото, ако не бъдат направени тези инвестиции, 400-те и еди-колко си милиона се връщат с лихвите в държавния бюджет. Това никой в България не може да си го позволи, защото става дума за работата на 8000 работници.
На второ място, ние искаме в това решение да бъде ясно как оттук нататък ще бъде свършена работата и по въпросите на околната среда, тъй като наред с ангажиментите за инвестиции правителството е поело ангажименти към Европейския съюз за привеждане в съответствие със стандартите за околната среда.
Това са сериозни въпроси, които ние тук трябва да обсъждаме, а не подобни обвинения като Вашите, господин Пейков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Има ли други реплики? Няма. Господин Пейков, желаете ли думата? Не.
Преминаваме по-нататък.
Има думата за изказване народният представител Димитър Стефанов. Заповядайте.

ДИМИТЪР СТЕФАНОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, колеги! Изприказваха се много неща за “Кремиковци”, но ние трябва да изходим от факта, че “Кремиковци” е едно нежизнено, бих казал, даже болно предприятие. То е в изолатора още от преди приватизацията. И тогава се реши, че единственото решение на неговите проблеми, а именно превръщането му в жизнена компания е приватизацията. Преди приватизацията имаше държавна стратегия за преструктуриране на стоманодобива. Тогава както сега се очакваше, че чрез индивидуалния бизнесплан на новия собственик, чрез неговата инвестиционна програма “Кремиковци” ще се превърне в жизнено предприятие. Но ясно е, че това не стана. Проблемите даже се увеличиха, очевидно едно такова предприятие не може да осигури безопасни условия на труд. Това е илюзия. Трябва да се търси решение на това как да се превърне в жизнено предприятие.
Страхувам се, че нещата се повтарят преди да влезем в този порочен кръг, в който сме. Сега отново има програма за преструктуриране, направен е индивидуален бизнесплан на “Кремиковци”. Важно е да се отбележи, че преди това “Кремиковци” трябваше да защити своя индивидуален бизнесплан в Брюксел. На два пъти се опитва доколкото знам, но не успя. Предполагам, че този бизнесплан, изработен от елитни консултанти, посочени от Брюксел, ще бъде приет.
Но откъде ще се осигурят парите? На “Кремиковци” е нужен стратегически инвеститор, банално, но е така. И ще ви припомня определението за стратегическия инвеститор – този, който може да направи стратегията за бизнеса и да може да понесе финансовото бреме за нейното реализиране. Страхувам се, че второто не може да бъде осигурено. Но тук би трябвало да се говори за конкретни сценарии на решение и в този смисъл подкрепям искането, госпожа Шулева да дойде и да говори по тези конкретни неща.
Ще ви дам един пример. Словашкият стоманодобивен комбинат в Кошице след приватизацията беше изпаднал в подобно положение както е сега “Кремиковци”. Чешкото правителство намери сили да вкара друг собственик в предприятието, сменен бе мениджмънтът. Това е ключовият проблем – мениджмънтът на предприятието. След това бе продадено и то за около милиард долара на американска компания.
Бих желал да отбележа следното за мениджмънта, сега имаме срастване на собствеността и мениджмънта. Характерното за корпоративното управление е разделянето на тези две функции и може би това трябва да е първата стъпка, за която да настоява правителството. За да заработи новият инвестиционен сценарий, новата рецепта за оздравяване, трябва собственикът да прехвърли управлението на комбината на мениджърски екип с мениджърски договор, който да бъде съгласуван с правителството. Това е най-елементарната стъпка, за да се превърне системата на управление на “Кремиковци” в модерна система. Иначе няма оздравяване.
Тук основните играчи са собствениците, правителството и синдикатите. Синдикатите трябва да намерят своето място, първо, в смисъл оценка на приватизацията, резултатите от нея. Тя нямаше да стане, ако те не бяха оказали натиска. Синдикатите трябва да станат своеобразен гарант за промяната. Те са компетентни хора, с жизнен опит и трябва да намерят своето място, иначе перспективата не е добра.
Подкрепям предложения проект за решение особено в третата му точка. Тук трябва да се дадат конкретни гаранции и правителството трябва да ги съгласува, освен със собствениците, както е посочено, и със синдикатите. Иначе мисля, че има добронамереност да се решат проблемите на този отрасъл, но има някои неща, без които не може. Така че се ограничавам с тези мисли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Аталай, имате думата за реплика. Заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин председателю!
Господин Стефанов, знаем, че Вие от дълги години се занимавате с направата и представянето на плана или програмата за жизнеспособност на стоманодобива в България. Колеги, така трябва да разсъждаваме и наистина в “Кремиковци” трябва да има една стратегия, стратегията, за която казахте, че има достатъчно хора, които могат да я подготвят и да ни я представят.
Вторият елемент, на който Вие се спряхте, беше мениджмънта. И третият елемент много важен – инвеститорът. Вие казахте, че ако се смени мениджмънта “Кремиковци” ще тръгне, а убедени ли сте, че този собственик има средства за инвестиции, защото в доклада и на Градската инспекция, и на всички институции, и всичките анализи, които дотук направихме, и това, което представихме пред вас показа, че при този собственик липсват инвестиции, средствата за инвестиции. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Стефанов, заповядайте, имате думата за дуплика.
ДИМИТЪР СТЕФАНОВ (ПГНС): Искам да избегна това да правя нападки на правителството или на собственика. Не че и единият, и другият не заслужават това. Господин Аталай, мисля, че това, което предлагам да се възложи чрез договор управлението на професионален мениджърски екип е от полза и на самия собственик. Той няма друго решение. По този начин той най-добре ще защити интересите си. Иначе какво го чака – синдик. Това е една много лоша перспектива, по-добре е по направения индивидуален бизнес план да възложат управлението на един екип, което е много трудна операция. Това трябва да стане с помощта на правителството да се постигне един консенсус за излекуване на “Кремиковци”.
Решението е тежко. Тогава могат да се намерят и кредитори “Ер де Мир” или други. Примерно, преди приватизацията Европейската банка беше готова да финансира програмата на Ер де Мир. И сега при един сериозен мениджърски екип могат да се намерят такива инвеститори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Стефанов.
Има ли други изказвания, уважаеми народни представители?
Заповядайте, господин Нихризов, имате думата.

ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Комисията, която беше създадена за разследване на аварията в "Кремиковци", беше и с една допълнителна функция. И когато вчера говорихме по въпроса за състоянието на "Кремиковци", обикновено нещата вървяха към неговото финансово положение. Аз ще започна оттам, откъдето възникна проблемът. А проблемът е състоянието на здравословните и безопасни условия на труд в това може би най-голямо предприятие в България.
Нямаше да бъде толкова страшно, ако тези условия се подобряваха. Но ние вчера изказахме съболезнования на поредните жертви на трудовата злополука, която се е случила в този комбинат. По-страшното е друго, че комисията констатира, че няма никакви съществени изменения, защото дори нейната намеса доведе само до едни козметични промени. Да, купиха се съответни лични предпазни средства, работно облекло. Да, заведоха ни след доста усилия в завода, където видяхме, че каските на работниците са по-чисти, отколкото тези на инспектиращата група. Където видяхме, че лепилото на инструкциите за техника на безопасност все още не е изсъхнало. Но това не е методиката, по която могат да се оправят нещата за безопасните условия на труд.
Вчера госпожа Росица Тоткова подчерта, че не трябва органите по контрола и тези, които трябва да изпълняват техните предписания, да бъдат едни срещу други. Трябва да направим така, че органите по контрола да бъдат абсолютно независими, включая от политически натиск, а работодателят да е задължен да изпълнява условията, които са предписани в закона. Това е единственият път за решаване на проблемите. И нашата част от това решение е именно Законът за инспекция на труда, който ОДС е внесъл в това Народно събрание. Защото, ако продължим с противопоставянето на двете страни, с политическите решения, ще продължат и случаите на аварии, ще продължат и случаите, в които се съобщава как криминално работят спрени съоръжения. Дотук по първата част.
По втората – финансовата част. Доста се говори вчера за това какво щеше да стане с "Кремиковци" и какъв договор е сключен. И много правилно беше подчертано, че ако не беше сключен договор, то "Кремиковци" днес нямаше да съществува. Защото в един по-преден период комбинатът беше поставен в изолация вследствие на събития, за които говори господин Тошо Пейков.
Господин Рамадан Аталай обаче направи един последващ анализ за състоянието оттам нататък. И когато се тръгва от договора, то аз бих бил съгласен с всички онези, които казват защо за един долар, а не за пет или за повече, ако в този договор не бяха включени клаузи, които защитават интересите на държавата. А всички в комисията знаят, че такива клаузи по чл. 26 и чл. 27 на договора има и този договор може да бъде развален от държавата във всеки момент, в който не са изпълнени съответните позиции по него.
Само че тук се вмъква един друг елемент, на който искам да обърна внимание – ако впоследствие държавата е изпълнявала своите ангажименти по контрола. Разгърнете таблицата, която е свързана с инвестициите. Ако през първата, 2000 г., все пак новият собственик на 71% от акциите беше направил усилие да вложи като инвестиция 40 милиона, то през следващата година те стават 13 милиона, в по-следващата – 2002 г., падат до 8 милиона. Защо? Просто защото контролът от Агенцията за следприватизационен контрол на практика е отсъствал. И санкциите за 2001 г. са наложени едва през есента на 2003 г., а санкциите за 2002 г. нямаше да бъдат наложени, ако не се беше намесила комисията. Председателката на тази агенция заявяваше нещо много интересно – "трябва да има политическо решение, за да бъдат наложени санкции", тоест да се изпълнят задълженията на държавата. И затова днес всички депутати питат къде е госпожа Шулева, която е министър на икономиката и трябва да ръководи точно този отрасъл. Само че тя отсъстваше и в онзи момент, когато се даваха обяснения.
Да, прави чест на новото ръководство на Агенцията за следприватизационен контрол, че извърши необходимите мерки, за да потърси това, което се дължеше от държавата. Но не забравяйте, че в този договор имаше клаузи, които бяха свързани с лихви и в момента, в който се предяви претенцията, те започваха да текат. И естествено оправданието, че ръководството на "Кремиковци" изпраща всичко в съда, не оправдание. Всеки в една демократична държава може да търси своите права по определен договор. Само че неизпълнението води оттам нататък до незаинтересованост и до създаване на чувство в новия собственик, че никой няма да му потърси отговорност и той може да се спогоди както си иска.
Втори пример в това отношение – във връзка с екологията. Вижте как нарастват нормите на сероводорода. За нормално се приема 1,5 до 2,5 пъти в съответния обект над допустимата норма. През 2003 г. те вече стават между 13 и 90 пъти над допустимата норма. Ето това е начинът, по който се реагира на една постоянна санкция, спусната от Министерството на околната среда и водите, която, виждате ли, във всеки момент се обжалва, отива в съда и той не се заплаща.
А сега за бъдещето на "Кремиковци". Направи ми впечатление, че ръководството на това предприятие излезе срещу комисията. Задавам си въпроса защо. Защото тази комисия по никакъв начин не искаше да затвори този комбинат, както се писа по вестниците, а напротив, искаше да даде възможност българската металургия да има бъдеще. Само че писанията бяха в друго направление. И тогава излезе наяве нещо, което се е случило, след като една комисия, създадена с решение на това Народно събрание, е решила да се саморазпусне. Направена е национална стратегия, само че тази национална стратегия има два варианта. Единият от тях е оптимистичният вариант. Това е, че "Кремиковци" ще изпълни своите задължения в следващите разсрочени периоди, че по този начин той ще стане едно жизнеспособно предприятие и това ще бъде в рамките на периода, включен в тази стратегия. Има обаче и друг, песимистичен вариант. И много от членовете на комисията действително го показаха. Защото въпросът беше какво ще стане, ако това, което не е свършено в продължение на пет и повече години, не се свърши и в поредната година и половина. Какво ще стане, ако задълженията по тази програма не бъдат изпълнени, как държавата ще бъде задължена да се отнася към Глава "Конкуренция" и тези 450-460 милиона как ще бъдат възприети като държавна помощ.
Всичко това води до следващия въпрос – въпроса, записан в решението. Правителството, госпожа Шулева, господин министър-председателят трябва да гарантират, че тази програма ще бъде изпълнена и държавата няма да мине по песимистичния вариант, тоест не само да има едно мъртво "Кремиковци", но да има и задължения съобразно нейните договорености с Европейския съюз. Ето за това трябва да присъства тук госпожа Шулева, а нея я няма. Няма я, защото може би интересите на правителството в определена степен са в различна посока.
И за финал на цялата тази картина. Направи ми впечатление нещо интересно. В един столичен ежедневник се появи PR-акция. Оказа се, че определен бизнесмен, индиец, бил много красив, харчел много пари, обичали го и го харесвали много момичета и се оженил в Париж. И кой знае защо този човек имал интерес към “Кремиковци”. Това ли е пътят, по който ние ще говорим сериозно за развитието на металургията в България? Не ви ли напомня, уважаеми дами и господа, един период от преди три години, когато някой пусна мухата, че, виждате ли, че един друг човек имал възможност да осъществи връзки с определени среди от арабския свят и да докара много пари. Парите така и не дойдоха. Може би по този начин сме близко до песимистичния вариант.
Затова, подкрепяйки решенията на комисията, аз държа да подчертая: преди всичко Министерството на икономиката и Министерският съвет трябва да гарантират, че България ще има металургия посредством тази програма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Има думата заместник-министърът на икономиката господин Първанов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ПЪРВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тук съм, за да се опитам да ви информирам за позицията на Министерството на икономиката и за онези факти и предприети от нас мерки, които ще ви убедят, че проблемът “Кремиковци” ни интересува живо и тогава, когато е необходимо и в рамките на нашите законови възможности и пълномощия, ние вземаме мерки за решаване на стоящите проблеми.
Министерството на икономиката взе активно участие в работата на Временната парламентарна комисия и смятаме, че комисията свърши добре своята работа. Подкрепяме нейните изводи и предложения, особено по отношение на първата част – по изискванията за здравословни и безопасни условия на труд. И тук е мястото да започна с това, че проблемът “Кремиковци” не е от вчера и не е за днес. Неговото бъдеще трябва да бъде и е на вниманието на Министерството на икономиката. И се радваме, че парламентът също играе активна роля в обсъждане на неговите перспективи и възможности.
И именно защото проблемът не е от днес, трябва да се съобразим със съществуващите факти такива, каквито са към настоящия момент. А това са безспорно много силни факти, които предопределят нашите действия или по-точно възможностите за действия.
На първо място, това е съществуващият приватизационен договор на дружеството от 1999 г. с всичките му плюсове и минуси.
На второ място, това са безспорните и сериозни задължения на дружеството към различни институции, доставчици и други кредитори.
На трето място, ние трябва да обсъждаме предните два фактора, имайки предвид желанието ни или нежеланието да развиваме или да не развиваме стоманодобивното производство във и с помощта на това дружество, на това предприятие, което е определящо за облика на този отрасъл.
Искам да кажа, че от гледна точка на икономическото развитие на страната и главно на намеренията ни да запазим мястото си в европейския стоманодобив, особено в новите условия и нашите перспективи за след 2007 г., е много важно да балансираме всички “за” и “против” съществуването на дружеството в този му вид, всички “за” и “против” да се помогне или да не се помага на дружеството.
Правомощията на Министерството на икономиката и на държавата за съжаление са силно ограничени след фактите, които стоят заковани в приватизационния договор, а именно, ние не сме собственици, ние сме съсобственици. И за съжаление с миноритарен дял, който съгласно действащото законодателство и по-специално Търговския закон има силно ограничени права и правомощия. Двадесет и пет процента за съжаление не са достатъчни, за да се упражнява оперативен контрол върху ръководството на търговските и производствени операции на дружеството.
По отношение изпълнението на приватизационния договор тези правомощия се основават от своя страна на Закона за приватизация и следприватизационен контрол и договора за приватизационна продажба на пакет от 13 147 457 бр. акции, които представляват 71% от капитала на “Кремиковци” АД. Както в клаузите на договора, така и в действащата нормативна уредба не е предвидено контролът по изпълнение на задълженията по него да се осъществяват от министъра на икономиката. Редът и условията, по които се осъществява контролът за изпълнение на задълженията, поети от купувачите, са регламентирани в Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Съгласно чл. 19, ал. 1, органът, който осъществява този контрол, е Агенцията за следприватизационен контрол. Аз ще коментирам начина, по който те контролират и са контролирали тези факти. Законът не обвързва по никакъв начин дружеството-купувач по приватизационната сделка да отчита нейното изпълнение пред министъра на икономиката или да го осведомява за дейността си или за тази на “Кремиковци”. Във връзка с това министърът не е разполагал с правомощия нито да извършва преценка дали е налице неизпълнение по приватизационния договор от 1999 г., нито да предприема действия за реализиране отговорността на “Дару металс” АД, впоследствие “Финметалс холдинг” като купувач в случай на неизпълнение.
Искам да кажа и нещо друго. Вчера в тази зала се коментира дали “Кремиковци” е държава в държавата или не. И тук ще се опитам да докажа позицията на Министерството на икономиката като една сериозна позиция, позиция на една заинтересована страна в този случай. Заедно с Агенцията за следприватизационен контрол са запорирани акциите на дружеството като обезпечение срещу нереализирани ангажименти по изпълнение на инвестиционната програма на дружеството. Това е една много сериозна мярка, която е предприета от нас съвместно с Агенцията за следприватизационен контрол. И аз искам да кажа, че този екип на Министерството на икономиката действително е решен да изпълнява своите функции и пълномощия, предвидени в закона, но, пак повтарям, тези, които са възможни съгласно действащото законодателство, Търговският закон е основният в случая.
Искам да кажа един факт, който може би знаете – в края на миналата година Министерството на икономиката предложи и Министерският съвет санкционира купувача, настоящия мажоритарен собственик на “Кремиковци”, като му отне три от концесиите, включително и такива, които са свързани с производствения и технологичен процес, а именно концесиите за добив на суровини от рудниците “Козяк”, “Делян” и “Кремиковци”. В настоящия момент тези рудници са отнети от концесионера във връзка с неизпълнение на негови задължения към фиска, към държавата. Това беше много тежко решение от наша страна, независимо от индикациите, че е възможно да породим социално напрежение, след като отнемем концесиите и правото да се разпорежда с националните подземни богатства, които така или иначе са нужни за нормалното функциониране на “Кремиковци”.

В края на миналата година ние подпомогнахме чрез различни действия подписването на споразуменията за разсрочване на кремиковските задължения към различни държавни институции и кредитори, като с това смятаме, че сме създали възможност да подкрепим именно купувача - защо не - но главно да подкрепим възможностите този отрасъл да се развива и да получи условия за развитие, тъй като смятаме стоманодобива за едно структуроопределящо производство, което е нужно на България, което би могло да бъде конкурентоспособно в бъдеще и на което ние да базираме икономиката си и ред други отрасли, които са технологично свързани с нея.
Струва ми се обаче, че до известна степен недостатъчно добра оценка получи фактът, че под ръководството на Министерството на икономиката и главно с ангажирането и на самите предприятия от бранша беше разработена Национална програма за преструктуриране на стоманодобивната индустрия и беше приет план за жизнеспособност на “Кремиковци” АД. Искам да ви убедя, че по наша преценка това е една много сериозна крачка, която показва отношението на правителството, отношението на министерството към развитието на тази индустрия в България, към запазване на нейната цялост, към запазване и увеличаване на нейните възможности.
Програмата за преструктуриране на стоманодобивната индустрия и планът за жизнеспособност на “Кремиковци” АД представляват съгласувана пътна карта за осигуряване на един умерено развиващ се сектор. В съответствие с плана до 2005 г. “Кремиковци” АД ще достигне критериите за жизнеспособност и ще подобри ефективността на производството си като цяло, включително чрез затварянето на мощности за крайни продукти в размер на 500 хил. тона. При изпълнение на плана за жизнеспособност ще се осигури здрава основа, като се надявам, че “Кремиковци” ще продължи да се развива като едно успешно търговско дружество на българската стоманодобивна индустрия.
Тук се повдигна въпросът за това какви гаранции дава или по-скоро какви гаранции може да даде държавата за изпълнението на тази национална програма. Искам да кажа, че това е един спорен въпрос, но с всички досегашни свои мерки и правителството, и ние, а включително и вие с работата на тази Временна парламентарна комисия, даваме да се разбере, че ще бъде подкрепена националната индустрия, за да може да посрещне влизането ни в Европейския съюз вече конкурентоспособна.
Естествено е и тук не трябва да забравяме, че въпросът с развитието, въпросът с изпълнението на тази национална програма и индивидуалният бизнесплан за едно, повтарям, частно търговско дружество е преди всичко в ръцете на неговия мениджмънт, на неговото управление. Тук ние с нашите представители, днес е общото събрание на дружеството, ще предприемем необходимите мерки за смяна на нашия представител в управителните органи на търговското дружество, ще засилим оперативния контрол и възможностите за контрол върху дейността на дружеството. Същевременно ще насочим и своите усилия за това да бъде правилно избран източникът на финансиране или стратегическият инвеститор така, щото да не се повторят стари грешки, които на всички сега е ясно, че са били допускани, и които сега трябва да бъдат коментирани. Аз смятам, че бъдещето на “Кремиковци” и резултатите от дейността на тази комисия не са толкова и не са предимно в това как ще оценим миналото, което и политически, и технократски е ясно като оценка на всички, а с какъв поглед и с какво виждане, с каква концепция ще погледнем в бъдещето. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Първанов.
За изказване думата има господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По време на целия дебат ми направи впечатление, че всички колеги гледаха на държавата само и единствено в качеството й на държава по отношение на “Кремиковци”. Никой не обърна внимание и не ползваше възможностите и механизмите, които държавата има като голям акционер в “Кремиковци” – 25% от акциите на “Кремиковци” АД. Понеже “Кремиковци” е публично дружество и понеже е ясен Законът за публичното предлагане на ценни книжа, включително и контрол върху мениджмънта от страна на акционери, които имат толкова голям процент акции, и като се съгласявам с досега казаното, аз искам да ви обърна внимание върху това, че държавата има много силни механизми чрез тези проценти, с които участва в “Кремиковци” АД, за да коригира онези схеми, които очевидно най-силно са притеснили лично председателя на комисията, а и самата комисия.
Защото е недопустимо – на стр. 45 от този доклад – да се изброяват свързаните фирми с “Кремиковци”, аз не ги изброих колко са, но сигурно са 15, и да се твърди, че свързаните лица с “Кремиковци” АД маскират действителното финансово състояние на дружеството, като не са ясни на какви цени се извършват доставките и покупките между тях, а също така и търговските кредити, които получава “Кремиковци” АД от тези свързани лица. Ако очевидно това е схема за източване на това предприятие, ако това е схема за неизпълнение на задълженията и ако това е предпоставка наистина за блокиране на реализацията на програмата за преструктуриране и развитие на стоманодобивната индустрия в България, като по този начин се предпоставя и проблем във вече приключилите преговори между България и Европейския съюз и коректното изпълнение на поетите ангажименти, то това е основният проблем, който аз виждам в отношението към “Кремиковци”.
Затова твърдя, че по силата на Закона за публично предлагане на ценни книжа държавата като акционер има достатъчно много механизми, за да ликвидира тази практика, ако тя е установена, ако наистина по този начин “Кремиковци” се източва, ако по този начин не се изпълняват и ангажиментите на големия акционер. Държавата има възможности да коригира поведението и на мениджмънта, има възможности и да търси наказателна отговорност чрез своя представител в управителните органи, включително и наказателна такава. Очевидно това не е направено. Поради тази причина вероятно и в решенията няма нито една дума, която да касае държавата как може да потърси възможности за реализиране на своите интереси като акционер в “Кремиковци”.
Подчертавам отново, че аз съм съгласен с решенията, които са предложени, макар да ми се виждат твърде меки за констатираните проблеми в “Кремиковци”, описани в този доклад. Считам, че да адресираме проблема само към мажоритарния собственик не е най-правилното, защото по този начин оневиняваме държавата като миноритарен собственик в публичното дружество. Всички, които знаем за какво става дума, сме наясно, че миноритарният собственик, а той не е чак толкова миноритарен, защото е с 25%, което му дава много голяма възможност за корекция на действията на мениджмънта на “Кремиковци”, за търсене на възможности за по-ефективна работа на това предприятие, та адресирането на проблема само към мажоритарния собственик в решението, което ще вземе Народното събрание, според мен не е най-точният изход от ситуацията в “Кремиковци” и не е най-точният извод от всичко, написано в доклада.

Поради тази причина ви предлагам като т. 5 да адресираме и част от проблема към държавата, поне както аз виждам, че може да го реши, но не като държава, а като един от големите акционери в “Кремиковци”.
Предлагам ви за т. 5: държавата като голям собственик в “Кремиковци” АД да предложи на мажоритарния собственик да се проведе конкурс и да избере международен мениджмънт на “Кремиковци” АД, който да е в състояние да изпълнява ангажиментите на “Кремиковци” АД по изпълнение на Националната програма за преструктуриране и развитие на стоманодобивната индустрия в Република България. В противен случай предложението в т. 4 очевидно пак няма да бъде изпълнено. Предложението в т. 4 е да се разгледа и оцени състоянието на “Кремиковци” за пореден път. Това е направено, сега са направени много остри изводи в доклада, който е пред нас, да конкретизира мерките и гаранциите, осигуряващи изпълнението на съответната програма, добре, те ще ги конкретизират, но няма да има кой да ги изпълни, да информира Народното събрание за резултатите от горните две дейности – това е нещо, за което всеки народен представител може сам да се информира и от това да не произтече абсолютно нищо за “Кремиковци”.
Затова ви предлагам държавата като акционер, тъй като няма нищо адресирано в това качество на държавата – като акционер, не като държава, да проведе един международен конкурс, да избере мениджмънт, който наистина да е в състояние да се справи с проблемите в “Кремиковци”, да ликвидира всички свързани фирми и порочния начин на управление на “Кремиковци”, където всички схеми, които водят до по-лошо финансово състояние, трябва да бъдат ликвидирани. Защото е уникално това, което е написано, ако е истина, очевидно вие сте го проверили, че повече от 50% от активите се водят като непуснати в производство, за да няма амортизационни отчисления.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): В одиторския доклад.
НИКОЛА НИКОЛОВ: Щом е написано в одиторския доклад, значи още повече е истина. Всички, които са управлявали предприятия, знаят какво означава това. По този начин се крие изхабяването на предприятието и ликвидацията на съответните активи, тъй като очевидно те най-малкото остаряват морално и неначисляването на амортизация води най-малкото до морално остаряване на съответната технология и предприятие, оттук нататък и загуба на конкурентоспособност. Ако реално сме загрижени за бъдещето на “Кремиковци”, очевидно всички в тази зала споделяме тази своя грижа, предлагам ви да приемете това мое предложение за т. 5. Разбира се, има и други варианти, които държавата може да предприеме. Чух един от тях в изказването на председателя на комисията – държавата с всички средства, с които разполага, и най-вече чрез задължението, което има “Кремиковци” към нея, да се опита да намери собственик на “Кремиковци”, който да го управлява така, че България да запази своята стоманодобивна индустрия, да се запазят работните места, да имаме суровинна база за българското строителство и металообработване.
Още един път се обръщам към вас с молбата да приемете моето предложение, което да касае качеството на държавата като голям акционер в “Кремиковци”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Николов.
Бихте ли ми предоставили текста на Вашето предложение в писмен вид?
Има думата за реплика народният представител Румяна Георгиева.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (ПГНВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Николов! Не знам дали сте чел предложената Национална стратегия за преструктуриране на стоманодобива и това какво съдържа тя. Това предложение, което правите, смятам, че не отговаря на тази национална стратегия. Голяма част от депутатите казаха, че тази национална стратегия е неотговорна. Не мога да се съглася, преди това чухте и изказването на господин Първанов, че държавата ще търси възможности. В тази национална стратегия я няма отговорността на държавата и на тези държавни чиновници и министри, които са я разработвали и за които през 2007 г. България ще плаща с цената на това дори да бъде закрит “Кремиковци”. А откъде ще се намерят средства за 25-процентното участие, господин Николов? Знаете ли, това, което каза и господин Първанов, че са се предприели мерки от страна на Министерството на икономиката и Агенцията за следприватизационен контрол, че стана на база на искането на комисията, след като се констатира, че не се изпълняват изискванията на договора? Не знам по какъв начин Вие, господин Николов, виждате, че държавата може да направи това нещо и трябва да харчи допълнително пари.
Искам и вие да кажете как виждате изпълнението на тази национална стратегия за преструктуриране на стоманодобива и как смятате, че се вмества държавата и нейните отговорности с това, което е представила в Брюксел?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Господин Николов, имате думата за дуплика.
НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, уважаема госпожо Георгиева! Специално подчертавам, с това започнах изказването си, че не говоря за държавата в онова й качество на държава в този проблем. Говоря за държавата в качеството й на голям акционер. Тя по силата на Закона за публичното предлагане на ценни книжа може да коригира поведението на мениджмънта в “Кремиковци” в посока да защитава интереса на държавата като акционер, тъй като в доклада са описани на половин страница лица, свързани с “Кремиковци”. След това е казано: “Взаимоотношенията със свързани лица маскират действителното финансово състояние на дружеството. Не е ясно на какви цени се извършват доставките и покупките между тях” и т.н. По силата на Закона за публичното предлагане на ценни книжа 25-процентният акционер може да коригира поведението на мениджмънта. Само за това говоря. А моето предложение е свързано с това, че с 25% и всички останали възможности на държавата може да се наложи на мажоритарния собственик да проведе конкурс за достатъчно добър мениджмънт на “Кремиковци” така, че този мениджмънт да осигури всички възможности, които има това предприятие, каквито са те, за реализиране на програмата, а не държавата да дава допълнително пари. Идеята ми е, че с по-добър мениджмънт предприятието ще има по-големи възможности да реализира програмата. Само за това говоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за изказване народният представител Петър Агов.
ПЕТЪР АГОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, в представения доклад на комисията като в едно добро огледало са отразени всички онези проблеми, които бяха характерни за масовата приватизация в страната и последиците от този модел на приватизация. Докладът, според мен, е в много голяма степен обективен и отразява действителното състояние на “Кремиковци”.

С интерес изслушах и някои изказвания, които бяха направени днес. Не мога да скрия обаче, че някои от тях ми направиха доста странно впечатление.
По отношение ролята на държавата към проблема “Кремиковци”, безспорно държавата като собственик на 25% от собствеността върху “Кремиковци” АД, трябва да се отнася действително като собственик. Но тя няма право да се оттегля въобще като регулатор в тази сфера на икономическите отношения, към проблеми, свързани с опазване на околната среда, още повече, като се има предвид, че “Кремиковци” се намира в близост до такъв огромен град като София. И при едно апатично отношение на държавата към тези проблеми можем да си представим каква огромна опасност представлява този комбинат за живота на 1,5 млн., а може би и повече милиони български и чуждестранни граждани, които ежедневно посещават столицата.
Този проблем трябва да се разглежда комплексно. Не бива отношението на държавата да се концентрира само върху едно направление. Държавата затова е държава, за да играе своята роля на регулатор. И когато това се налага, тя трябва да го прави по един категоричен, императивен начин.
Доста странно впечатление ми направи и изказването на колегата Тошо Пейков, който очевидно в последно време придобива траен навик да се опитва да търси политически дивиденти за себе си, а вероятно и за политическата сила, която представлява. Искам да припомня, че паралелно с работата на комисията, която изследва състоянието на “Кремиковци” АД, група народни представители от Коалиция за България получиха един сериозен сигнал за злоупотреби в “Кремиковци”, за механизмите, по които това се извършва, и той беше предложен за разглеждане в Комисията за борба с корупцията.
Би било странно, ако Коалиция за България защитава нечии интереси, точно нейни народни представители, в числото на които съм и самият аз, да поставя този проблем и в специализирана комисия на Народното събрание, и на вниманието на Главна прокуратура на Република България. Още по-странно е, че се забравя, че един от тези вносители – колегата Радослав Илиевски, стана обект и на съдебно преследване от страна на ръководството на “Кремиковци”. Делото, ако господин Пейков не знае, започна вчера с първото заседание на съда и един Господ знае колко време ще се проточи и какви фактори ще влияят върху неговото развитие.
Проблемът, уважаеми колеги, има национален характер. Той трябва да се гледа достатъчно отговорно, в дълбока перспектива, защото той е свързан, пак се връщам на темата за ролята на държавата, с живота на много хора, с осигуряване на тяхната работа, на безопасни условия на труд, на добро материално състояние и на едно сериозно участие в българската икономика. И ако държавата не е в състояние да изиграе своята роля на контрол върху състоянието на това структуроопределящо предприятие, то ние всички трябва да се замислим защо тогава поставяме този проблем на разглеждане в пленарната зала. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Агов.
За реплика има думата господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Господин Агов, когато говорите за “Кремиковци”, трябва да знаете, че този комбинат още от създаването си винаги е работил на загуба, защото работи с вносна руда, която се докарва от 400 км и след това продукцията пак се връща на 400 км, за да се изнесе.
От 1993 г. до 1997 г., когато “Мултигруп” беше на входа и на изхода на предприятието и го ограби тотално, вашето правителство – на БСП с министър-председател Жан Виденов постави “Кремиковци” в списъка за ликвидация. Нима забравихте тези работи и сега говорите, че нещо станало, след като било приватизирано? Предприятието е в това състояние много отдавна – морално и физически остаряло, просто една руина, която тези, които са го приватизирали, се чудят какво да го правят, и най-вече държавата не знае какво да прави с него и със своите 25%, защото няма инвеститор, който да вложи пари в това безнадеждно предприятие.
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Що не я дръпнеш тази реч там?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други реплики? Няма.
За дуплика, заповядайте, господин Агов.
ПЕТЪР АГОВ (КБ): Благодаря, господин председателю.
Не съм очаквал, че точно господин Ляков може да направи реплика по едно такова изказване. Вероятно е твърде трудно той да разбере неговия смисъл, но това си остава негов проблем.
Искам само да припомня на господин Ляков, че аз, господин Ляков, не съм член на БСП. Единствената партия, в която членувам, се казва БСДП, макар че по нещастно стечение на обстоятелствата, тя се превърна именно във ваш сателит поне като абревиатура. Така че упреците за “вашето правителство”, за Жан Виденов и т.н. за мен са несъстоятелни.
Що се отнася до действителното положение, това, което аз си спомням, е, че “Кремиковци” не е бил в състояние на ликвидация, а Виденов е предложил да бъде поставено в изолация. Вероятно специалистите разбират, че между тези две понятия има доста сериозна разлика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин Узун, заповядайте за изказване.
НЕСРИН УЗУН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, ще се опитам да бъда максимално кратък. Ще започна своето изказване с ясното съзнание, че от вчера до този час като че ли повечето важни неща по отношение на “Кремиковци” вече са казани. С ясното съзнание съм, че ми се иска поне до почивката да приключим и в крайна сметка да подкрепим предложеното проекторешение от страна на временната анкетна комисия, която, вярвайте ми, положи изключително големи усилия, за да стигне до това много важно решение за този отрасъл на икономиката в България.
Предварително ще кажа, че аз ще подкрепя това решение и ще призова всички да го подкрепим. Ще го подкрепя, въпреки че у мен остават някои въпроси, на които досега не получихме отговор.
На първо място, не знам дали ви прави впечатление, поне аз искам да обърна вашето внимание върху това, пък и моето изказване беше провокирано от изказванията от вчера, днес и в публичното пространство, че, видите ли, “Кремиковци” АД било частно предприятие.

Аз действително си задавам въпроса: дали е частно предприятието? След като цената на сделката е 1 долар за 71% от акциите на дружеството, а още с акта на приватизация са предоставени от страна на държавата близо 300 млн. лв. на дружеството. Още с акта на договора за приватизация – това е 1999 г. След което в годините последователно и трайно са отписвани задължения, са просрочвани задължения, което в крайна сметка стига някъде над половин милиард лева. В същото време; аз не бих искал да говоря за мажоритарния собственик, не бих искал да търся неговата вина – това не е моя роля и мое задължение в този парламент; дружеството през този период е инвестирало три пъти по-малко средства в производство. Продължава да иска все още от държавата. В този смисъл аз си задавам въпроса: дали е частно предприятието, при положение, че в България ние се чудим как да вържем двата края на Българските държавни железници, търсим начини за покриване на недостига в Националния осигурителен институт – продължават да се трупат задълженията на дружеството към тези институции. Казваме – това е частно предприятие, не можем да вземем решение, не можем трайно да се намесим в работата на това дружество – да, юридически може наистина да е така. Аз продължавам да си задавам въпроса: дали наистина е частно и какво трябва да се направи?
Неслучайно много настоявах в изводите да остане това изречение – отлагане взимането на трайно, комплексно решение по отношение на “Кремиковци” е изключително важно. Важно е, защото с риск да се повторя – темата “Кремиковци” е важна не само за 8-те -10-те хиляди работещи в това предприятие, както някои хора искат да го представят. Както някои хора в продължение на няколко години според мен злоупотребяват с тази тема, че видите ли – какво щяло да стане с 8000 работещи в предприятието. За мен темата “Кремиковци” не е важна – разбира се, че е важно за тези хора; разбира се, какво биха правили те евентуално при един крах на дружеството – за техните семейства. Но дали това трябва да е за сметка на стотиците хиляди български граждани, милионите български граждани, които получават различни обезщетения, пенсии и т.н. от Националния осигурителен институт, а в същото време “Кремиковци” продължава да трупа задължения към НОИ? Дали това трябва да е за сметка на българските граждани, които ползват услугите на БДЖ и в същото време държавата се принуждава да закрива някои линии, които са изключително от особена важност за определени райони. Така че за мен темата “Кремиковци” е важна в национален мащаб и може би ние от тази зала, от тази трибуна трябва да бъдем по-настоятелни към институциите, които са пряко ангажирани с тази тема, да вземат по-адекватни, по-своевременни мерки.
Завършвайки, аз ще помоля народното представителство да подкрепи проекторешението във вида, в който е предложено от комисията. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Узун.
Заповядайте, господин Папаризов, имате думата за реплика.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Узун! Аз разбрах, че Вие се учудвате дали “Кремиковци” е частно предприятие при всичко това, което е написано в доклада. Аз много повече се учудвам как представителят на държавата разглежда “Кремиковци” като и държавно предприятие, когато трябва да направи нещо в полза на разсрочване на дълговете, когато трябва да направи нещо – да не се интересува от програмата за приватизация, но когато трябва да разгледа задълженията на “Кремиковци”, на Агенцията за приватизация, необходимостта да се събират дълговете, необходимостта да се правят инвестиции, да казва, че това предприятие не му е в пълномощията. Аз пък се чудя как така само едната страна на въпроса е държавна – как да подпомогнем оттук нататък, да отложим един или друг въпрос, как да направим така, че да не намираме решение и да си затваряме очите пред това, което трябва да свършим като държава.
Така че моят въпрос е: къде е държавата и аз се чудя докога държавата с това свое поведение ще пречи на действителното развитие на “Кремиковци”, защото отношението на държавата не подпомага решаването на проблемите в “Кремиковци”. Това е основният извод, който направихме в рамките на доклада и не можахме да го запишем, защото мнозинството нямаше да подкрепи този извод. Той личи на всяка страница – незаинтересоваността на държавата, отлагането на тези решения, които тя може да вземе и като акционер, и като собственик, и като регулатор, и като приватизатор е в основата на всички проблеми днес. Мисля, че това нещо пролича много ясно в дискусията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Дуплика не желаете – добре.
Заповядайте, господин Маринчев. Имаме още 13 минути.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Господин председател, аз няма да ползвам всичките 13 минути, обещавам Ви.
Уважаеми колеги, когато бях включен в състава на тази комисия, аз мислех, че нейната работа ще протече по малко по-друг начин: че ще търсим фактите, ще се срещнем с хората в “Кремиковци”, ще посетим “Кремиковци”, ще видим на място как стоят нещата, ще изслушаме и правителството, ще видим неговото отношение. Нещата обаче не бяха съвсем така – аз досега не съм влизал в “Кремиковци”, защото двата опита, в които имах желанието да отида в “Кремиковци”, се провалиха.
Единият, когато ни срещна групата на “Подкрепа” и не ни допусна в “Кремиковци”. На тази среща с хората чух едно изказване на лидер на КТ “Подкрепа” в комбината – държавата да налее 2 милиарда и “Кремиковци” ще тръгне. Оттук се връщам към жизнеспособността на това предприятие. Ако някой си представя, че държавата трябва да вкара 2 милиарда, това според мен беше нарочно изказване, не вярвам, че това може да се случи. В същото време условията на труд в “Кремиковци” са такива, че аз не бих желал да работя в “Кремиковци” на нито едно работно място. Това, че днес във в. “Труд” има интервю на господин Захариев, който казва, че се влагат много пари за подобряване на условията, аз не го вярвам. Не го вярвам, защото се купиха лични предпазни средства – само като пример – по време на работата на комисията. Може би ако я нямаше тази комисия, нямаше да се направи и това. Вчера се говори за това, че се вкарват в действие съоръжения, които са спрени официално за хилядите грешки, които са довели до аварията и на тях никой не обръща внимание.

Не съм уверен в жизнеспособността на това предприятие и затова е добре да погледнем неговата икономическа страна. Държавата в един момент е преценила, че е по-добре да бъде приватизирано, за да не се трупат повече дългове към държавата и по този начин е потърсен пътят за спасение, но след това тя се е отдръпнала от своите задължения като страна по договора за изпълнение на приватизацията. Странно е, че с огромно забавяне Агенцията за следприватизационен контрол си търси неустойки за неизпълнени инвестиции. Говори се за задължения на "Кремиковци" към момента на приватизацията и никой не обръща внимание, че приватизационният договор не се изпълнява в частта му за инвестициите. Ако бяха реализирани тези инвестиции, както беше по приватизационния договор, нещата може би щяха да седят по малко по-друг начин.
Оттук се връщам отново и към задълженията на държавата към бъдещото изпълнение на гласуваната програма. Не мога да разбера кой ще даде гаранции, държавата ще даде ли гаранции, както и заместник министър-председателя госпожа Шулева в качеството й на такъв, че тази програма ще бъде изпълнена? Или ще се сбъдне мрачната прогноза на колежката, че от 2007 г. България само ще плаща за получени санкции от Европейския съюз. Дано не се случи това нещо!
Като говоря за неадекватното може би отношение на държавата, искам да не се съглася и с изказването на заместник-министър Първанов, който е мой добър приятел, бих казал, че държавата, министерството са участвали много активно в работата на комисията. Не съм съгласен с това, защото самата министър Шулева не пожела нито един път както вчера, така и днес, да участва в работата ни. А на наши писмени искания – от комисията до министерството, получихме съвсем формални отговори. Отговаряше ни се: вие не поискахте тази информация и ние не ви я предоставяме, тоест, поискайте я втори път.
Предполагам, че господин Аталай би потвърдил това нещо. Или поведението на представителя на Надзорния съвет на министерството, което беше като на страничен наблюдател. Единствено, смяната на ръководството на Агенцията за следприватизационен контрол когато започнаха някакви действия, понеже се поискаха неустойките за 2002 г., ни говори за нормално отношение на държавата към "Кремиковци".
Аз завършвам, като заявявам, че ще подкрепя предложението за решение такова, каквото е и в същото време изразявам безпокойство за това, че "Кремиковци" може да остане жизнеспособно и в бъдеще, ако продължи това отношение на мажоритарния собственик и на държавата към него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин Пирински, имате думата за изказване. Вашата парламентарна група разполага с 14 минути. Ако можете да приключите по-кратко, ще бъде по-добре. Но, волята е Ваша.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Виждам изтичането на тазсутрешното заседание и ще се постарая да се огранича в тези няколко минути, които остават.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, и вчера, и тази сутрин бяха направени доста изказвания във връзка с представения ни доклад и ми се струва, господин председател, че е време да погледнем към проекта за решение, за да видим в края на краищата с какво ще завършим работата си.
Виждам, че и господин Аталай кима одобрително на това мое съждение, което ме окуражава.
Ето защо, господин председател, минавам веднага към текста на проекторешението, което се намира в самия край на доклада и засега е от четири точки.
Предложенията ми са следните. В първа точка, господин председател, проектът гласи: "Приема доклада на временната комисия". Аз бих предложил да редактираме: "Приема за сведение доклада на Временната комисия". Ако ние кажем "Приема доклада", господин председател, ние, макар и непряко, ставаме нещо като съучастници или най-малкото като инстанция, която констатира възможно най-груби нарушения на закона и ги приема мълчаливо. Ето защо повече от това да приемем доклада за сведение, тоест, че се запознаваме с една картина, която обаче по никой начин не приемаме за приемлива, ми се струва, че е по-прецизната редакция на т. 1.
Следващото ми предложение е по т. 4: предлагам ново начало на текста на т. 4, който да гласи следното: "Оценява като незадоволителна работата на Министерския съвет по изпълнение на решението на Народното събрание от 29 март 2002 г. по координирането на политиката между правителството и производителите и за изпълнение на международните ангажименти на страната, по координиране на взаимоотношенията с държавните кредитори, по спазването на финансовата дисциплина от собственика, по изпълнението на ангажиментите по приватизационния договор и по осигуряването на текущ надзор върху дейността на "Кремиковци" АД".”
Онези, които си спомнят решението от 29 март, ще познаят в това изброяване конкретните точки от решението, в които точно това беше възложено на Министерския съвет и държавните органи. И няма как да не констатираме при това съдържание на този доклад, че най-меко казано, най-щедро казано, работата на Министерския съвет е била незадоволителна.
Черпя информация, господин председател, от т. 2, където се казва, че се оценява като незадоволителна работата на оперативния мениджмънт. Нека бъдем еднакво критични към всички участници.
Още един втори абзац на началото на т. 4 предлагам, господин председател, и във връзка с изказването на господин Николов: "Оценява като незадоволителна и дейността на представителите на държавните органи в управителните органи на "Кремиковци" АД в защита на интересите на държавата като съсобственик".
Тук господин Николов препоръча определени действия за смяна на мениджмънта и т.н. Не искам да ги изписвам, защото не е наша работа да предписваме едни или други решения, но е ясно, че досегашната дейност на хората, представляващи държавата като съсобственик, също е, пак меко казано, незадоволителна. И оттук вече да продължи т. 4 със сегашния текст. Не предлагам по-резки формулировки, тоест, господин председател, нека все пак да кажем: "Задължава Министерския съвет в двумесечен срок…" и да продължи с тиретата: да разгледа и оцени състоянието; да конкретизира мерките и т.н. (Шум и реплики в залата.)
Освен това предлагам една т. 5. Познаха на колегите от ДПС – има и още, както каза господин Узун. Това още е свързано, ако щете, и с изказването на нашия колега Петър Агов.
Предлагам т. 5 да гласи следното, господин председател: "Констатира, че нарушенията в работата на "Кремиковци" АД, огласени от народните представители Радослав Илиевски, Петър Агов и Александър Паунов, изцяло се потвърждават с доклада на временната анкетна комисия".
Изцяло се потвърждават, господин Цеков! Който може да чете, господин Цеков, и то обективно, а не да си криви душата!
Господин председател, предавам Ви текста на тези няколко предложения с надеждата, че те ще бъдат подкрепени от всички народни представители.
Споделям тази надежда във връзка с разбирането, което изразих и вчера – общият интерес на всички би трябвало да бъде един. Имам предвид и на собствениците, и на заетите, и на синдикатите, и на държавните органи - "Кремиковци" да бъде преструктурирано като жизнеспособно предприятие. Тук беше заявено, че то е за изхвърляне, че то е за боклука и т.н., и т.н. Това за мен е още един пример за дълбоко пристрастно и скарано с всякакви обективни критерии мислене. То ни е познато, но то само води до разруха, тъй като най-малкото, не става дума за нашето мнение, нека се вземе оценката на безпристрастни оценители, на европейски органи, които признават, че това предприятите може да е жизнеспособно.
Какво значи "жизнеспособно"? Това значи да работят в него хиляди души, да предлага продукция за българската индустрия и да бъде един стабилен източник на валута. С какво друго да се занимаваме тук, освен да видим как да направим това? Защото, господин председател, само този текст, който е записан, че комисията по решението от 29-и се е саморазпуснала, означава, че поначало това правителство се е самоотлъчило от отговорностите си и остава Народното събрание просто да констатира, че то е абдикирало като правителство.

ПРЕСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за процедура, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Господин председател, моето процедурно предложение е да приемем решението и тогава да направим почивката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли противно процедурно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване процедурното предложение да продължим нашата работа до приемането на текста, след което да има почивка от 30 минути.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 179 народни представители: за 132, против 38, въздържали се 9.
Процедурното предложение се приема.
Има думата за изказване господин Ляков. Разполагате с две минути.
ПАНАЙТОВ ЛЯКОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Съжалявам, че нямам време. Можех да разкажа доста неща за “Кремиковци”. Само ние двамата с господин Аталай сме работили в комбината. Аз съм работил над шест години. Познавам го много добре. Като млад инженер съм го обиколил от рудоподготвителното производство до новите станове за студено валцувана ламарина.
Ако има нещо ценно в “Кремиковци” – това са хората. Това са работниците и специалистите. Аз се гордея, че съм бил част от тях шест години. Имам незабравими спомени. Винаги ще ги уважавам и подкрепям.
Но истините за “Кремиковци” трябва да се казват. Според мен никой няма полза от това да лъжем и да създаваме напразни илюзии.
Най-важното, което според мен трябва да се направи, е в “Кремиковци” повече да не умират хора. За да се случи това обаче и да не се осакатяват хора, да не страдат, да не получават производствени травми, аз предлагам в Решение № 4, където пише “Министерският съвет в едномесечен срок…”, първата подточка да бъде: “да предложи на Народното събрание законодателни промени и нови закони за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд”. Защото в над 80% от българските предприятия няма такива условия. Това е изключително голям проблем за цялата българска промишленост, за цялата българска икономика. Това нещо струва много пари. Никой не казва тези пари кой ще ги даде. Никой не каза кой ще даде парите за безопасна околна среда, как “Кремиковци” ще получи комплексно разрешително. А това са пари. Това са стотици милиони долари. Собственикът не може да осигури тези пари. Те не могат да бъдат извадени от комбината. А ви казах – няма стратегически инвеститор, който да вкара пари в това безнадеждно остаряло предприятие. Това е въпросът. Кажете кой ще даде стотици милиони долари в “Кремиковци”?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Ляков, ако обичате, предайте текста в писмен вид, защото иначе няма да мога да го предложа за гласуване. (Панайот Ляков предава текста в писмен вид.)
Давам думата на народния представител Георги Божинов.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПГОДС, от място): Той няма право да вземе думата. Те нямат време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Току-що получих информация за времето. Имат още шест минути.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Ще поясня. Досега съм правил две реплики. Сега искам да взема думата за изказване. Процедурни пречки няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Божинов, извинявайте. Не бях видял, че господин Имамов вдига ръка за реплика.
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
В момента ползвам времето за реплика по предложението на господин Пирински.
Уважаеми господин Пирински, Вие направихте три предложения по проекта за решение. Бих желал да изразя моето несъгласие по отношение на първото Ви предложение. Смятам, че то е нелогично и нецелесъобразно по следните причини:
Народното събрание не може да приема доклада за сведение, защото на базата на написаното в доклада се правят оценки и констатации. Аз мисля, че има известна логическа непоследователност в тези предложения. Затова смятам, че първото Ви предложение не може да се върже със следващите. Вие правите констатации, предлагате даже корекции в следващите решения, а в същото време предлагате докладът да бъде приет за сведение. За сведение може да бъде приет материал, който по-нататък не може да бъде основание за вземането на каквито и да било други решения.
Затова смятам, че първото Ви предложение трябва да отпадне. Не мисля, че трябва да се подкрепи от залата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това беше реплика на изказването на господин Пирински.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПГОДС, от място): Но той прави реплика на господин Пирински, т.е. през един човек.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, спокойно, към края сме на една много хубава дейност. Нека да приключим спокойно. Всички ще се изкажете, всички ще използвате вашето време. Нека да вървим спокойно към приключване на една хубава парламентарна дейност.
Господин Пирински, Вие искате думата за дуплика на господин Имамов, така ли?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Бих предложил на колегите да приемат изказването на господин Имамов като предложение по проекторешението. Тъй или иначе, това ни предстои да направим.
Господин Имамов, аз оттеглям предложението си “за сведение”, намирайки определена логика във Вашите разсъждения.
Предлагам да добавим към т. 1 накрая: “и счита за наложително предприемането на всички предложени в доклада мерки”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, мисля, че вървим към края на един, много съдържателен и дано да бъде полезен дебат. Добре ще бъде тази стенограма да бъде повод за работа на онези, които да работят върху нея, онези, които ще бъдат натоварени с важните и отговорни решения за излизането от тази ситуация.
Поисках да се включа в дебата след изказването на господин Ляков. Това изказване нагледно показа нивото на едно политическо и управленско мислене, което ако не в основата си, е съпътствало довеждането на един такъв отрасъл като стоманодобива до това трагично положение, в което го намираме днес. Пита, господин Ляков, откъде да се вземат милионите за достигането на изискванията за добра околна среда? Пита, господин Ляков, откъде да се вземат средствата за отстраняване на старите замърсявания? Пита в неявна форма, откъде да се вземат стотиците милиони за реконструкция и модернизация, за да има безопасни условия на труд, за да има жизнеспособност на стоманодобива.
Ако е невежество, да му прости човек! Но такова е било мисленето и когато е сключен договора за продажба на предприятието. Такова е било мисленето, когато държавата е била партньор и страна по изпълнението на договореностите постигнати със споразумението за приватизация. Не по-различно е било нивото на държавност и компетентност и при смяната на правителството. Затова искам още един път да подчертая, господин Ляков, продадени са активи за стотици и стотици милиони долари срещу един долар! Защо? Защото има задължения! В договора стриктно е записано кой, при какви обстоятелства, при какви срокове трябва да погаси задълженията.
Същата държава, която призовавате да направи още отстъпки, на първия ден след приватизацията внася в дружеството 193 млн., след това нови 10, нови 9 и т.н. Но след това започват преговори за разсрочване на задължения и плащания към “БДЖ”, след това се разсрочват задълженията към “НЕК”, след това се разсрочват задълженията към “Булгаргаз”, след това се разсрочват задълженията към НОИ! И то за колко – за 7, за 11 и за 13 години. Не е лошо да получаваш в същата държава ток, газ, да не внасяш осигуровките, когато за едно предприятие за 1000 и за 2000 лв. следват жестоки наказания, а за това предприятие, защото е друго, защото е различно, защото е структуроопределящо, разсрочването е с 10 години. Тоест получаваш, произвеждаш, продаваш, печелиш за себе си като собственик, а държавата плаща.
Такъв подход е и неверен, и неправилен. И когато вие ни питате с такова усърдие, дали може да продължи, аз отговарям: може да продължи, държавата може да си позволи, ако има насреща партньор, който е поел ангажименти, че в края на този период ще има жизнеспособен стоманодобив, който да осигури заетост, да гарантира пазарната ниша и резултата на България.
Когато няма това ниво на разсъждение, когато има стила, който Вие демонстрирахте днес и когато е подписан договорът, няма надежда, че това, за което говорихме днес, ще се реализира. Това са два различни подхода и стилове на мислене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Има ли реплики на изказването на господин Божинов?
Не виждам желаещи.
Има ли други изказвания?
Не виждам желаещи, в такъв случай ще ми помогнете да се оправя с толкова много предложения. Ако сбъркам реда на гласуването, моля да бъда извинен, тъй като поемам тази дискусия на финала.
Виждам, че за т. 4 има доста предложения. Ще ги подложа на гласуване по реда както са постъпили.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Да гласуваме по т. 1. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Народният представител Георги Пирински е направил предложение за т. 1. Той предлага т. 1 окончателно да се чете по следния начин: “Приема доклада на Временната парламентарна комисия за проучване и проверка на безопасните и здравословни условия на труд в “Кремиковци” АД в изпълнение на решението на Народното събрание от 29 март 2002 г.”, но добавя: “И счита за наложително предприемането на всички предложени в доклада мерки.”
Така ли е, господин Пирински? Това е предложението за т. 1.
Подлагам на гласуване предлож ението, направено от народния представител Георги Пирински така както го прочетох току-що.
Моля, гласувайте.
Гласували 167 народни представители: за 129, против 24, въздържали се 14.
Така т. 1 добива вида, който прочетох преди да произведем това гласуване.
Има няколко предложения за т. 4.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Нека да гласуваме втора точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Няма предложения за втора точка.
Моля, гласувайте втора точка на решението.
Гласували 163 народни представители: за 162, против 1, въздържали се няма.
Точка 2 е приета.
Моля, гласувайте т. 3, по която също няма предложения.
Гласували 165 народни представители: за 165, против и въздържали се няма.
Точка 3 приета.
Сега стигаме до т. 4, където има доста предложения.
Първо е предложението на народния представител Панайот Ляков. То гласи така:
“4. Министерският съвет в двумесечен срок” – предлагате ново тире, господин Ляков?
“- да предложи на Народното събрание законодателни промени и нови закони за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд;”
Останалите тирете, както разбирам, остават така, както са.
Господин Ляков добавя ново тире, което гласи:
“- да предложи на Народното събрание законодателни промени и нови закони за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд;”
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 179 народни представители: за 65, против 82, въздържали се 32.
Предложението не се приема.
Заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз искам прегласуване, защото причината да се състави Временната комисия, наричана “Кремиковци” и още по-често наричана комисия, свързана със злополуката в “Кремиковци”, трябва да намери и това решение, което ще доведе до подобряване условията на труд на работещите в България, не само в “Кремиковци”, но и във всички предприятия.
Общо взето, цялата дискусия беше насочена само към финансите. Много трудно е да си представим, че по този начин, говорейки само за пари, ние ще убедим хората, че се грижим за живота и здравето им.
Затова аз се обръщам към всички народни представители да подкрепят тази добавка в решението на Народното събрание, още повече, че знам, че в тази посока се работи. Още повече, че знам, че в тази посока могат да бъдат полезни всички народни представители.
В противен случай, ако ние не направим тази стъпка, аз отново ще кажа от трибуната на Народното събрание, че ще бъдем в редицата на виновните за всяка злополука, която отнема човешки живот или работоспособността на българските граждани.
Затова се обръщам към всички ние да направим това, което зависи от нас, подкрепяйки тази добавка в решението на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Госпожа Тоткова поиска прегласуване.
Ще прегласуваме предложението на народния представител Панайот Ляков, което, господин Цеков, гласи следното:
“- да предложи на Народното събрание законодателни промени и нови закони за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд;”
Подлагам на прегласуване това предложение.
Гласували 194 народни представители: за 70, против 85, въздържали се 39.
Не се приема това предложение.
По т. 4 има предложение на народния представител Георги Пирински. Той предлага заместващ или добавъчен текст преди думите “Министерския съвет в двумесечен срок”. Нали правилно го чета, господин Пирински? Благодаря.
Ето какво предлага господин Пирински:
“4. Оценява като незадоволителна работата на Министерския съвет по изпълнение на решението на Народното събрание от 29 март 2002 г. по координирането на политиката между правителството и производителите и за изпълнение на международните ангажименти на страната; по координиране на взаимоотношенията с държавните кредитори; по спазването на финансовата дисциплина от собственика; по изпълнението на ангажиментите по приватизационния договор и по осигуряването на текущ надзор върху дейността на “Кремиковци” АД.
Оценява като незадоволителна и дейността на представителите на държавните органи в управителните органи на “Кремиковци” АД в защита на интересите на държавата като съсобственик.
Задължава Министерския съвет в двумесечен срок …”
И нататък тече текстът на оригиналното решение.
Правилно ли го прочетох, господин Пирински? Благодаря.
Това е предложението на господин Георги Пирински за т. 4.
Моля, гласувайте.
Гласували 204 народни представители: за 103, против 84, въздържали се 17.
Приема се това предложение.
За процедура има думата господин Валери Цеков. Заповядайте, господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Очевидно е, че се прие при първото гласуване, господин председателю. Но таблото отчете, че са гласували близо 200 души.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Двеста и четири, ако трябва да бъда точен.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: По моя груба преценка в залата има достатъчно народни представители, за да оформим кворум, но в никакъв случай няма повече от 130 души.
Така че, много Ви моля да подложим на прегласуване това предложение на господин Пирински, като същевременно искам да предупредите колегите да използват само своите карти при гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Колко са народните представители в залата можем да установим единствено с проверка на кворума. Иначе да се губим в догадки няма как да стане.
Второ, аз апелирам да се гласува само със собствените карти.
Моля, прегласуваме предложението на народния представител Георги Пирински.
Гласували 212 народни представители: за 110, против 86, въздържали се 16.
Предложението се приема.
След като логически следваме предложенията по т. 4, сега идва ред pd предложението на народния представител Валентин Василев, който предлага да отпадне първото тире, което виждате как гласи:
“- разгледа и оцени състоянието на “Кремиковци” АД”.
Но в замяна на това добавя две нови тирета. Предполагам, че трябва да са след последните, които са в оригиналния текст?
Значи предлагате две нови тирета в началото?
“- да предприеме незабавни мерки за събиране на държавните вземания от “Кремиковци” АД;
- да предприеме административни мерки за изпълнение на законите и подзаконовите нормативни актове на Република България от “Кремиковци” АД”.
Повтарям. Отпада първото тире, замества се с тези две тирета и останалите тирета остават.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Да ги гласуваме поотделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Току-що направих консултация с титуляра във воденето на тази дискусия господин Лютфи и той ми обясни, че сте се разбрали да се гласува по точки, но не по тирета.
Следователно аз не мога да не се вслушам в неговия съвет и да не отхвърля искането за гласуване по тирета.
Следователно, предложенията на народния представител Валентин Василев ще се гласуват така, както бяха прочетени.
Ще ги прочета още един път за яснота.
Отпада първото тире.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (ПГСДС, от място): Оттеглям предложението за отпадане на първото тире.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Двете нови тирета след първото или преди първото тире ще бъдат?
Преди първото тире да се включат две нови тирета, които гласят следното:
“- да предприеме незабавни мерки за събиране на държавните вземания от “Кремиковци” АД;
- да предприеме административни мерки за изпълнение на законите и подзаконовите нормативни актове на Република България от “Кремиковци” АД.”
Господин Василев, последно, това първите две тирета ли са или са второ и трето тире?
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (ПГСДС, от място): Второ и трето тире.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Още един път Ви питам: това са първите две тирета или са второ и трето тире?
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (ПГСДС, от място): Второ и трето тире.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Първо тире остава. Следват двете тирета на господин Валентин Василев.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Валентин Василев.
Гласували 213 народни представители: за 105, против 92, въздържали се 16.
Не се приема това предложение.
Заповядайте, господин Василев. Имате думата.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател! Искам прегласуване, тъй като тук се искат две елементарни неща. Първото е държавата да направи това, което прави спрямо всички останали фирми – да защити своя интерес и да събере своите вземания. В името на това, за да мине това предложение, тъй като чух колеги да искат, оттеглям второто тире.
Моля да подложите на прегласуване само първата част на моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители! Има промяна в предложението на народния представител Валентин Василев. Остава да гласуваме текста за т. 4, както следва.
“- да предприеме незабавни мерки за събиране на държавните вземания от “Кремиковци” АД;”
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 222 народни представители: за 120, против 88, въздържали се 14.
Предложението се приема.
Продължаваме нататък.
Преминаваме към предложенията на господин Николов и господин Пирински за текст на нова т. 5.
По реда на предложенията първо беше направено предложението от народния представител Никола Николов за нова т.5 към проекта за решение, както следва:
“5. държавата като собственик на 25% от акциите на “Кремиковци” АД да предложи на мажоритарния собственик провеждането на конкурс и избере международен мениджмънт на “Кремиковци” АД, който да реализира Националната програма за преструктуриране и развитие на стоманодобивната индустрия в Република България.”
Това е текстът за допълнителна т. 5 към проекта за решение, предложен от народния представител Никола Николов.
Моля, гласувайте.
Гласували 208 народни представители: за 78, против 54, въздържали се 76.
Предложението не се приема.
Преминаваме към предложението за т. 5 към проекта за решение, направено от народния представител Георги Пирински. Тя гласи:
“5. констатира, че нарушенията в работата на “Кремиковци” АД, огласени от народните представители Радослав Илиевски, Петър Агов и Александър Паунов, изцяло се потвърждават с доклада на временната анкетна комисия.”
Моля, гласувайте предложението за нова т. 5, предложена от народния представител Георги Пирински.
Гласували 203 народни представители: за 56, против 109, въздържали се 38.
Предложението не се приема.
Господин Пирински, заповядайте. Имате думата за процедура.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председател, основанието ми да поискам прегласуване е следното.
Уважаеми колеги, въпросите, които дискутирахме вчера и днес, не възникват за първи път с този доклад. Те много месеци, повече от година, периодично са на вниманието на обществото. И когато трима наши колеги решиха в качеството си на народни представители да привлекат вниманието на средствата за масова информация, така да се каже, да се изложат на атаките на онези, които не искат истината да излезе, мисля, че най-малкото, което можем да направим, е да констатираме, че това, което те са огласили, намира потвърждение в доклада, който днес разглеждаме.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Частично, не напълно.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Виждам веселие в част от народното представителство. Разбирам го, че ще преразгледате досегашното си гласуване “против” и ще подкрепите предложението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, подлагам на прегласуване текста на новата т. 5, предложена от господин Георги Пирински, който звучи така:
"5. констатира, че нарушенията в работата на "Кремиковци" АД, огласени от народните представители Радослав Илиевски, Петър Агов и Александър Паунов, се потвърждават с доклада на временната анкетна комисия."
Моля, гласувайте.
Гласували 194 народни представители: за 57, против 125, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване изменения и допълнен текст на решението.
Гласували 219 народни представители: за 159, против няма, въздържали се 60.
Решението по доклада на Временната парламентарна комисия за проучване и проверка на безопасните и здравословни условия на труд в "Кремиковци" АД и изпълнение на решението на Народното събрание от 29 март 2002 г. е прието.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.

Следващата точка от дневния ред е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА СЕКРЕТАР НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Вносител на проекта за решение е господин Станимир Илчев.
Представям проекта за решение:
“Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с предсрочното прекратяване на пълномощията на народен представител
РЕШИ:

Избира Гадар Агоп Хачикян за секретар.”
Имате думата за изказвания по този проект за решение. Няма желаещи.
Моля да гласуваме проекта за решение така, както беше представен.
Гласували 72 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 4.
Решението е прието.

Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЦА, ЗАСТРАШЕНИ ВЪВ ВРЪЗКА С НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО.
Госпожо Мингова, моля да представите доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Преди това искам да направя едно процедурно предложение – в залата да бъде допуснат заместник-министърът на правосъдието господин Марио Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме заместник-министър Димитров да бъде допуснат в пленарната зала.
Гласували 66 народни представители: за 66, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Госпожо Мингова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:

“ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно законопроект за
защита на лица, застрашени във връзка с наказателно
производство, внесен от Министерския съвет, разгледан
на редовно заседание на комисията на 20 май 2004 г.

Законопроектът беше представен от министър Антон Станков. Той посочи, че началото на осигуряване на закрила на свидетелите по наказателни производства се поставя с чл. 97а от Наказателно-процесуалния кодекс, регламентиращ защитата на свидетели, когато са налице достатъчно основания. В условията на нарастващата транснационално организирана престъпност един текст, колкото и добър да е, не може да осигури запазването и осигуряването на свидетели, поради което е необходимо приемането на специален Закон за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство. Това е и задължение, произтичащо от няколко международно-правни договора, по които Република България е страна. Това са Наказателната конвенция на Съвета на Европа относно корупцията, Конвенцията на Организацията на обединените нации за транснационално организирана престъпност, както и актове на Европейския съюз, Резолюция на Съвета на Европейския съюз от 23 ноември 1995 г. за защита на свидетелите в борба с международната организирана престъпност, рамково решение на Съвета на Европейския съюз от 15 март 2001 г. за защита на жертвите в наказателното производство.
Основните идеи на законопроекта се отнасят до следното.
На първо място, регламентиране на приложното поле на закона от гледна точка на категориите престъпления, които са основание за прилагането на специалната защита, както и кръга лица, обхванати от предоставената защита.
На второ място, детайлна уредба на програмата за защита на застрашено лице като комплекс от мерки, извършвани от определени държавни органи, насочени към специална защита на лицата, получили статут на защитени лица. Това са: лична физическа охрана, охрана на имущество, временно настаняване на безопасно място, промяна на мястото на живеене и работа или учебното заведение, или настаняване в друго място за изтърпяване на наказанието.
На последно място като мярка се предвижда и промяна на самоличността.
Компетентни органи за осъществяване на програмата са новосъздаденият по смисъла на закона Съвет за защита на застрашените лица към министъра на правосъдието и Бюрото по защита на застрашените лица като специализиран отдел в Главна дирекция “Охрана” към Министерството на правосъдието.
Подробно е уредена и процедурата по включване в Програмата за защита. Регламентирани са съдържанието и формата на подписаното Споразумение между защитеното лице и Бюрото по защита, след подписването на което лицето придобива статут на защитено. Споразумението няма характер на гражданско-правен договор по смисъла на Закона за задълженията и договорите.
Законопроектът съдържа и основанията за прекратяване на защита и международното сътрудничество при реализирането на мерките въз основа на международни договори, по които Република България е страна, и при условията на взаимност.
Предвижда се в шестмесечен срок от влизане на закона в сила Министерският съвет да приеме правилник за прилагане на закона.
Направените изказвания се отнасяха основно до предвидената в законопроекта мярка промяна на самоличността. Цитирано беше становището на Съвета по законодателството, че тази мярка трябва да бъде формулирана като промяна на идентифициращи белези на личността. Промяната на самоличността ликвидира субекта необратимо като такъв в предишната самоличност, а това би дало посока и отражение в цялостния му статус. Предлага се да се конкретизират последиците от една такава наложена мярка с оглед статута на лицето, което ще даде отражение и в гражданско-правната сфера, и в други посоки.

Постави се въпросът относно дублирането на различни мерки, предвидени в различни закони, които следва да бъдат синхронизирани.
Направено бе предложение шестмесечният срок за приемането на правилника за прилагането на закона от Министерския съвет да се съкрати на тримесечен.
След проведеното гласуване комисията единодушно реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Следващият доклад по този законопроект е на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Също така доклад има и на Комисията по европейска интеграция.
Има ли кой да ги представи?
Моля Ви, господин Тошев, да представите доклада на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители!
“На свое редовно заседание от 25 март 2004 г. Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа законопроект за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, № 402-01-14, внесен от Министерския съвет на 16 март 2004 г.
На заседанието присъства господин Марио Димитров – заместник-министър на правосъдието, който представи законопроекта от името на вносителя. В своето изложение той подчерта, че ефективното провеждане на съдебната реформа в Република България, а също така и процесът на хармонизиране на законодателството ни с изискванията на Европейския съюз налагат необходимостта от установяване на законови механизми за защита на свидетели в наказателно производство. Приемането на специален закон се обуславя, от една страна, от необходимостта за разширяване на предвидената в Наказателнопроцесуалния кодекс правна уредба за защита на свидетелите и от друга – това е задължение, произтичащо от международноправни договори, по които Република България е страна.
Целта на предлагания законопроект, осигурявайки безопасността на лицата, чиито показания дават доказателства от съществено значение за наказателното производство, е да се разшири предвидената в НПК защита и да се подпомогне борбата с тежките престъпления, включително с организираната престъпност. Законопроектът урежда условията и реда за осигуряване на специална защита от държавата на участници в наказателно производство и на лица, пряко свързани с тях, чийто живот, здраве или имущество са реално застрашени във връзка с процеса и не могат да бъдат защитени със средствата, предвидени в НПК.
Заместник-министър Димитров отбеляза, че необходимите финансови средства за изпълнение на програмата за защита на свидетеля ще се осигурят от бюджета на Министерството на правосъдието, а при допълнителни разходи ще се разчита на отпускане на помощи от републиканския бюджет.
По време на заседанието бяха изразени становища, че в закона трябва изрично да се запише като право на свидетеля да приеме или да не приеме някои от предлаганите му възможности и по-специално промяната на самоличността, тъй като с това би се извършила драстична промяна на неговия живот, контакти с близки и пр. Комисията предлага на водещата комисия да обърне внимание на този въпрос.
След проведената дискусия комисията гласува единодушно с 12 гласа “за” предложения законопроект.
На основание на проведеното гласуване комисията предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, № 402-01-14 от 16 март 2004 г., внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Тошев.
Моля вносителят на законопроекта да го представи.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (ПГНВ, от място): А докладите на другите комисии?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Аз не мога да чета от трибуната докладите на комисиите, когато няма кой да ги представи. Председателите или заместник-председателите на комисиите да са се погрижили да бъдат в залата и да представят докладите.
РЕПЛИКА ОТ НДСВ: Нали избрахме секретар?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не мога да търся секретар от това място. Съжалявам.
Заповядайте, господин Димитров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИО ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми от името на вносителя да изложа пред вас в кратка форма съображенията за внасяне на законопроекта за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство.
Ефективното провеждане на съдебната реформа в Република България, както и процесът на хармонизиране на националното ни законодателство с изискванията на достиженията на правото на Европейския съюз налагат необходимостта от установяване на законови механизми за защита на свидетели в наказателното производство. Разгръщането на организираната престъпност е в състояние да възпрепятства провеждането на справедлив съдебен процес, ако тези лица не са в състояние или не разполагат с възможност да дават показания или обяснения.
Приемането на специален закон за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, се обуславя от необходимостта за разширяване на предвидената в Наказателнопроцесуалния кодекс правна уредба за защита на свидетелите. Защитата на свидетелите е установена като наказателнопроцесуален институт в чл. 97а от Наказателнопроцесуалния кодекс и се прилага от органите на досъдебното производство и съдията докладчик във висящия наказателен процес.
Както беше упоменато в доклада на госпожа Мингова, задължението на България за приемането на подобен закон, произтича от редица международни договори. Аз няма да ги цитирам отново, те са изложени подробно в мотивите. Разбира се, една част от тези международни договори са и със задължителен характер, които трябва да бъдат възприети от вътрешното ни законодателство, като задължение на правосъдните ни органи с оглед гарантиране безопасността на лицата, които съдействат за решаване на задачите на правосъдието.
В кратка форма законопроектът бе подготвен от междуведомствена работна група, която ползва приетите през последните години закони за защита на свидетелите в Чехия, Литва, Унгария, Румъния, както и съответната законова уредба на Германия, Испания и окръг Колумбия в Съединените щати. Законопроектът бе обсъден обстойно с участието на специалисти от Министерството на правосъдието на САЩ, службата за защита на свидетели, както и други международни експерти в тази област.
Основните моменти в законопроекта се отнасят до регламентиране на приложното поле на закона от гледна точка на категориите престъпления, които са основание за прилагането на специална защита, а именно тежки умишлени престъпления от общ характер и всички престъпления, които са извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група. Очертава се кръгът на лицата, обхванати от предоставената защита, а именно това са, от една страна, участници в наказателното производство, чиито показания, информация или сведения са от особено значение за процеса - свидетел, пострадал, заподозрян, уличен, обвиняем, подсъдим експерт и осъден, както и лица, пряко свързани с тези лица, когато техният живот, телесна неприкосновеност или свобода са реално застрашени във връзка с процеса.

Представена е и детайлна уредба на програмата за защита на застрашеното лице като комплекс от мерки, извършени от определени държавни органи и насочени към специална защита на лицата, получили статут на защитени лица. Това са личната физическа охрана, охрана на имуществото, временно настаняване на безопасно място, промяна мястото на живеене, мястото на работа или учебното заведение или настаняване в друго място за изтърпяване на наказанието, промяна на самоличността.
Предвиден е и кръгът от компетентни органи за осъществяване и прилагане на програмата за защита, а именно предлага се създаването на Съвет по защита на застрашеното лице към министъра на правосъдието като решаващ орган за включване на дадено застрашено лице в програмата за защита.
Създаването на Бюро по защита като друг орган на застрашените лица е специализиран отдел в Главна дирекция “Охрана” към Министерство на правосъдието, който и фактически ще провежда мерките по програмата за защита.
В законопроекта се предлага и процедура за включване в програмата за защита на застрашеното лице. Включването става по предложение на окръжния прокурор, а в съдебната фаза – от съдията-докладчик до Съвета по защита. Предложението се прави служебно или по искане на застрашеното лице, а следващият орган е прокурорът, на когото е възложено ръководството и контрола върху наказателното производство, началникът на мястото за лишаване от свобода, когато лицето е осъдено.
Съветът по защита разглежда предложението и преценява от съществено значение ли са показанията, обясненията или информацията на застрашеното лице за наказателното производство, както и обективността и степента на заплахата. Ако са налице условията, предвидени в закона, Съветът по защита взема решение за предоставяне на защита или отказва включването в програмата.
Подробна регламентация дава и на съдържанието на подписаното споразумение между застрашеното лице и Бюрото по защита, след подписването на което лицето придобива статут на застрашено лице. Споразумението няма характер на гражданскоправен договор по смисъла на Закона за задълженията и договорите.
Основанията за прекратяване на защитата също са посочени и това са отпадане на основанието за нейното предоставяне с изтичане на срока, предвиден в споразумението, или пък искане на защитеното лице, както и по предложение на Бюрото по защита в тази насока.
Съществен момент в закона е и специално обособеният раздел за международно сътрудничество. Имайки предвид, че организираната престъпност има все повече и повече транснационален характер, това поражда и необходимостта да бъде организирана защитата на застрашените лица на международно ниво.
Много държави, както и България, са твърде малки по територия, за да се гарантира безопасността на свидетелите в риск или пък на други участници в наказателното производство, които са преместени в рамките на техните държави. Затова законопроектът предвижда възможност за сътрудничество между държавите и подписване на конкретни споразумения в тази област.
Смятаме, че законопроектът е законодателна мярка, която Република България следва да предприеме в изпълнение на критериите за присъединяване към Европейския съюз в областта на правосъдието и вътрешните работи, с акцент върху борбата с организираната престъпност и защита на жертвите на престъпления.
Имайки предвид изложеното и подробностите, които бяха чути в доклада и в мотивите към законопроекта, бих помолил да подкрепите законопроекта на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Имате думата за изказвания по законопроекта на първо четене.
Има ли желаещи за изказване?
Господин Василев, заповядайте.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (ПГСДС): Искам да обърна внимание само на един факт. Като изразявам подкрепа за този законопроект и необходимостта от него, мерките, които се предлагат, в голямата си част изискват допълнително финансиране. Никъде в този закон не е отбелязано кой ще поеме разходите за една такава защита.
Ясно е, че до голяма степен предварително не може да бъде определено какви ще бъдат разходите, дали ще бъдат от бюджета на Министерство на правосъдието или по други направления, но трябва да има средства, осигурени за предприемане на тези мерки за защита на свидетелите.
И моето предложение е вносителят да помисли и за второ четене да предложи в комисията начин на финансиране на тези мерки за защита.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Други желаещи за изказване по този законопроект!
Господин Димитров, заповядайте да вземете отношение по поставения от господин Василев проблем.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИО ДИМИТРОВ: Уважаеми народни представители, във връзка със зададения въпрос и в мотивите е посочено, както и във финансовата обосновка, приложена към законопроекта, че мерките за закрила ще се финансират чрез бюджета на Министерство на правосъдието, като за 2004 г., в случай на приемане на законопроекта, са предвидени около 200 хил. лв.
Следващата година, с приемането на Бюджет 2005, ще се предвидят респективно и тези средства, които са необходими за финансиране на мерките.
В самия законопроект е предвидено, че в случай на необходимост от допълнителни средства по предложение на Съвета за защита, когато разходите надвишават тези, които са планирани по бюджета, да се иска допълнително финансиране от републиканския бюджет като неотложни нужди, ако такива, разбира се, бъдат препоръчани от Съвета по защита.
Във всички случаи, предвид и финансовата обосновка, смятаме, че Главна дирекция “Охрана”, която осъществява охрана на органите на съдебната власт, има потенциала да осъществи мерките по закрила на лицата, застрашени във връзка с наказателно производство, и в рамките на изпълнение на текущите си правомощия и функции. Разбира се, ще бъде създаден специален отдел, който пряко ще бъде ангажиран с тези дейности, но за ваше сведение към настоящия момент се осъществява от Дирекция “Охрана”, защита на застрашени лица, свидетели или магистрати, макар и без необходимата правна регламентация, а само в съответствие с правомощията, възложени по Закона за съдебната власт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Други изказвания по законопроекта има ли? Няма желаещи.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно преследване, с вносител – Министерски съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА.
Моля, госпожо Мингова, да започнете с представянето на доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
“Доклад на Комисията по правни въпроси относно законопроекта за изменение на Закона за изпълнение на наказанията”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на закона.
По § 1 комисията подкрепя текста на вносителя, а той е следният:
“§ 1. В чл. 19а се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” е административно звено в Министерството на правосъдието.”
2. В ал. 3 думата “служби” се заменя със “звена”.”
Параграф 2 също е подкрепен от комисията и той е следният:
“§ 2. Член 64г се отменя.”
Има предложение за заключителна разпоредба на Валентин Милтенов, което е подкрепено по принцип.
Комисията предлага следната редакция:
“Преходна разпоредба
§ 3. Законът влиза в сила от 1 януари 2004 г.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 3 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по тези три параграфа, които бяха представени.
Има ли желаещи за изказване по тези параграфи? Няма.
В такъв случай, моля да гласуваме наименованието на законопроекта, параграфи 1 и 2, подкрепени от комисията, текстовете на вносителя, и отпадането на § 3 по предложение на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 13.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Има предложение на Валентин Милтенов по § 3.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов § 3 със следната редакция:
“§ 3. Имуществото, както и другите права и задължения, включително служебните и трудовите правоотношения на личния състав на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, преминават към Министерството на правосъдието.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по този текст от законопроекта? Няма.
Моля да гласуваме § 3 в редакция на комисията.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Текстът е приет, а с това и законопроектът на второ четене.

Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАЦИОНАЛНИЯ ДАРИТЕЛСКИ ФОНД “ТРИНАДЕСЕТ ВЕКА БЪЛГАРИЯ”.
Госпожо Мингова, моля да представите доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми колеги!
“Докладът на комисията е от редовното й заседание, проведено на 29 април 2004 г.
На заседанието законопроектът беше представен от госпожа Анда Палиева – заместник-министър на културата.
Законопроектът цели по-голяма прозрачност на работата на фонда. С оглед на тази цел той предвижда в управителния съвет на фонда да влизат по право министрите на министерствата, в чиито сфери се извършва основната работа на фонда. Това са министърът на културата, на образованието, на здравеопазването и на социалната политика.
Вторият момент, който е свързан с това допълнение, е по отношение на изпълнителния директор, като се предлага той да бъде назначаван от Министерския съвет. По този начин с внесените предложения ще се осигури по-голяма ефективност в съвместната работа на тези представители на министерствата и действително ще бъдат изпълнени докрай заложените в създаването на фонда основни негови цели.
В разискванията взеха участие народните представители Соколов, Масева, Мингова, Стоилов, Ралчев. Народният представител Соколов подчерта, че парламентарната група на ОДС не би подкрепила законопроекта, тъй като това е излишен законопроект, защото чрез него мнозинството и правителството искат да овладеят една обществена институция. За тази цел се избира управителен съвет в нов състав, който според него не дава гаранция за прозрачност на работата на фонда.
Народният представител Стоилов посочи, че законът има за предмет структурата, функциите и дейността на държавния фонд за провеждане на държавна културна политика. Той подчерта, че законопроектът предлага членовете на управителния съвет по право да са определени министри. Тоест, когато те загубят това си качество, ще загубят и представителството си във фонда като физически лица. Според него този принцип е правилен, за разлика от предишния, когато също са избирани министри, но като физически лица и в момента не са ангажирани с провеждане на държавната политика.
Председателят на комисията подчерта, че относно действащият 9-членен състав на управителния съвет на фонда по силата на действащия закон съставът не е определен на квотен принцип и не бихме могли да преценим кои точно четирима членове трябва да излязат, за да бъдат поети техните функции, тъй като принципът е друг.
Ето защо Преходната разпоредба на законопроекта предвижда отново да се ситуира нов състав на управителния съвет, който тепърва ще може да действа на квотен принцип.
След проведеното гласуване с 6 гласа “за”, 3 “против” и 1 “въздържал се” комисията предлага на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за националния дарителски фонд “Тринадесет века България”, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по този законопроект. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за националния дарителски фонд “Тринадесет века България” на първо четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 71, против 11, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Следваща точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ.
Докладът на Комисията по правни въпроси ще се представи от госпожа Анелия Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Представям ви, уважаеми колеги, доклада на комисията относно законопроект за защита срещу домашното насилие, внесен от Марина Дикова и група народни представители. Той беше разгледан на редовно заседание, проведено на 29 април 2004 г.
"На заседанието присъстваха Светлана Димитрова от Държавна агенция за закрила на детето, Виктория Нешева от Министерство на правосъдието, Йорданка Добрева от Софийски районен съд, Калина Лозанова – представител на Висшия адвокатски съвет, и Геновева Тишева от Фондация "Български център за джендър изследвания".
От името на вносителите народният представител Марина Дикова представи законопроекта. Тя посочи, че преди година в Народното събрание група народни представители от всички парламентарно представени политически сили са внесли този законопроект. Това внасяне е продиктувано от обстоятелството, че домашното насилие не само е факт в битието ни, но и че заема все по-застрашителни размери.
Непосредствено преди внасянето на законопроекта е проведено социологическо проучване, което посочва, че около 80% от българите смятат, че е необходимо да има такъв закон.
Госпожа Дикова очерта най-общо целите на законопроекта.
На първо място, законопроектът се опитва по легален път да ограничи това явление и на второ място – цели предотвратяването на сериозни физически и психически травми на жертвите на домашно насилие.
С оглед постигането на тези цели законопроектът предвижда следното:
На първо място, това е въвеждането на бързо съдебно производство, което приключва на втора инстанция с окончателен съдебен акт, гарантиращо бърза защита на жертвите от домашно насилие.
На второ място законопроектът определя система от мерки, които гарантират предотвратяване на по-нататъшни действия от страна на насилника чрез предупреждение, използване на определени социални програми или чрез отстраняване от жилището и предпазване на жертвата от последващи по-тежки за нея вреди.
На следващо място законопроектът предвижда максималния кръг лица, които трябва да бъдат предпазвани от домашно насилие.
Народният представител госпожа Дикова подчерта, че с оглед по-голяма юридическа прецизност в хода на изработването му законопроектът е съгласуван с редица заинтересовани ведомства, които са внесли свои препоръки и становища.
В последвалите разисквания участие взеха народните представители Четин Казак, Елиана Масева, Йордан Соколов, Михаил Миков, Борислав Ралчев, Анелия Мингова, Бойко Рашков, които като цяло подкрепиха законопроекта, но същевременно посочиха някои слабости, които би следвало да бъдат своевременно отстранени между първо и второ гласуване.
Народният представител Четин Казак посочи, че напълно подкрепя законопроекта. Той заяви, че е крайно време да бъде приет на първо четене този законопроект, за да може в най-скоро време да бъде приет работещ закон за защита срещу домашното насилие, с който да се отговори на острите социални потребности, вълнуващи обществото.
Народният представител Йордан Соколов подкрепи необходимостта от закона, но същевременно посочи недостатъци, които би следвало да се отстранят между първо и второ четене. Например, законопроектът регламентира основанията и реализацията не на гражданската отговорност на потенциалните извършители на различните форми на домашно насилие. Законопроектът предвижда реализация на съдебни административни мерки и реализацията на административна отговорност според него, като някои хипотези са неточни, неясни и биха създали проблеми при бъдещо прилагане на закона.
Народният представител Елиана Масева посочи, че с предложения законопроект не става ясно какъв точно вид юридическа отговорност се регламентира и по какви процесуални правила трябва да бъде проведена тя.
Председателят на Комисията по правни въпроси Анелия Мингова посочи, че съдебното производство, регламентирано със законопроекта, се родее с предвидените в Семейния кодекс производства при ограничаване на родителски права, упражняването на родителски права, тъй като става дума за намеса в личната сфера на законово определен кръг лица. Беше отбелязано, че очевидно се налагат корекции в законопроекта, тъй като става дума за регламентиране на едно производство и следователно трябва да бъде преценена неговата юридическа характеристика, да бъдат прецизирани мерките за защита, съотношението с другите видове юридическа отговорност, която би могла да бъде приложена и да се осъществяват в рамките на това производство целите на законопроекта така, както са заложени.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси предлага с 12 гласа "за", 2 "против", без "въздържали се" на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за защита срещу домашното насилие, внесен от Марина Дикова и група народни представители."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
От името на Комисията по правата на човека и вероизповеданията доклада ще представи госпожа Кръстева.
ДОКЛАДЧИК ЛИЛЯНА КРЪСТЕВА:

"ДОКЛАД
относно Законопроект за защита срещу
домашното насилие, № 354-01-22 от 17 април 2003 г.,
внесен от народния представител
Марина Дикова и група народни представители

На своето редовно заседание, проведено на 22 май 2003 г., Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа внесения от народния представител Марина Дикова и група народни представители Законопроект за защита срещу домашното насилие.
На заседанието присъстваха вносители на законопроекта, както и госпожа Виоктория Нешева от Министерството на правосъдието, представители на Фондация "Български център за джендър изследвания" и други.
Комисията се запозна и с писмени становища по законопроекта на Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Министерството на труда и социалната политика, Центъра за възстановяване на жени, юноши и деца, преживели насилие, и Фондация "Център Надя". Разгледано беше и социологическо проучване на НЦИОМ по темата.
Становищата на държавните институции и неправителствени организации изразяват подкрепа на предложения законопроект, като конкретните забележки, направени по текста на законопроекта, би трябвало да се разгледат при неговото второ четене. Особено положително в законопроекта е, че с него се гарантира защита на жертвите на домашното насилие и се предлагат мерки за предотвратяване на насилието, а не толкова цели наказване на извършителите, за които важат наказателни норми в други закони. По този начин се запълва една празнина в нормативната ни система.
Като прие аргументите на вносителите за необходимостта от този закон, отбелязвайки, че повечето от развитите страни имат подобно законодателство, комисията препоръчва водещата комисия да поиска допълнително становище от Министерството на финансите, както и от Държавната агенция за закрила на детето и Агенцията за социално подпомагане.
По законопроекта се проведе гласуване, при което той беше подкрепен единодушно с 10 гласа "за".
На това основание Комисията по правата на човека и вероизповеданията препоръчва на Народното събрание да приеме Законопроекта за защита срещу домашното насилие, № 354-01-22 от 17 април 2003 г., внесен от народния представител Марина Дикова и група народни представители на първо гласуване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Кръстева.
От името на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта докладът ще бъде представен от госпожа Василева.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ВАСИЛЕВА:

"СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за защита срещу
домашното насилие, № 354-01-22
от 17 април 2003 г. с вносител Марина Дикова и група народни представители

На свое редовно заседание, проведено на 15 май 2003 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа законопроект за защита срещу домашното насилие, внесен от Марина Дикова и група народни представители.
На заседанието присъстваха: господин Румен Георгиев и госпожа Росица Вълчева – от Министерството на вътрешните работи, госпожа Виктория Нешева – Министерство на правосъдието, представители на неправителствени организации.
От името на вносителя законопроектът бе представен от госпожа Марина Дикова. В мотивите бе изложено, че основните принципи, върху които законопроектът стъпва, са: бързина и спешност на защитата, възможност за бързо отделяне на насилника от жертвите, съчетаване на съдебната защита по реда на съдебното администриране с административни мерки и мерки за специална закрила и рехабилитация. Основната цел на този законопроект е превенция по отношение на посегателства в рамките на семейството. С приемането на законопроекта ще бъде възможно да се започне сериозна работа за предотвратяване на тези сериозни за обществото проблеми.
В представените становища по законопроекта от Министерството на труда и социалната политика, от Министерството на вътрешните работи, от Министерството на правосъдието и неправителствените организации бе изразена необходимостта от приемането на законопроекта.
В хода на дискусията членовете на комисията се обединиха около становището, че законопроектът е изготвен съобразно ангажиментите, които България е поела в рамките на Съвета на Европа и ООН. Безспорни са социалните проблеми, които съществуват и създаването на законов механизъм за решаването на тези проблеми е необходим. В законопроекта мерките за съдебна закрила са съобразени с всеки конкретен случай. Неотложната защита е реална гаранция за предпазване на жертвите.
След приключване на дебата и проведеното гласуване беше прието следното становище:
С 9 гласа "за", без "против" и "въздържали се" Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроекта за защита срещу домашното насилие, внесен от Марина Дикова и група народни представители."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли кой да представи доклада на Комисията по въпросите на гражданското общество?
Господин Ляков, заповядайте.



ДОКЛАДЧИК ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.

“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по въпросите на гражданското общество

На свое заседание от 10 юли 2003 г. Комисията по въпросите на гражданското общество разгледа Законопроект № 354-01-22 от 17 април 2003 г. за защита срещу домашното насилие, внесен от Марина Дикова и група народни представители. На заседанието участваха представители на обществения съвет към комисията и представители на неправителствени организации.
От името на вносителите Лиляна Кръстева представи мотивите към законопроекта. Промените у нас от 1989 г. насам – несигурността, икономическите проблеми, кризата на ценности, неизбежно се отразяват на хората, на отношенията в семейството, на отношенията между деца и родители. Нерядко се стига до насилие над по-слабия в семейството, като най-често жертва са децата. Травмите, духовни и физически, могат да предизвикат асоциално поведение, личностни и сексуални разстройства, пристрастяване към наркотици, насилие, престъпления, опити за самоубийство.
Последните социологически изследвания сочат висок ръст на насилие срещу деца, жени, хора с увреждания, възрастни хора. Според допитване на Националния център за изследване на общественото мнение, направено във връзка с този проект в периода 21-31 март 2003 г. 44% от хората познават деца, които са станали свидетели на домашни скандали; 40% познават жени, жертви на насилие от съпрузи или партньори; 38% познават възрастни хора, пострадали от издевателства над децата си; 27% познават деца – жертви на насилие от страна на родителите си. Само през 2000 г. 1776 жени са потърсили подкрепа на гореща телефонна линия на Фондация “Асоциация Анемус”. Увеличава се и броят на потърсилите помощ във Фондация “Център Надя”. През 2000-2002 г. е била оказана правна помощ на повече от 240 жени по проект на Фондация “Български център за джендър изследвания” в София, Пловдив, Варна, Бургас, Силистра и Перник.
Правни аргументи в полза на приемане на законодателство за домашното насилие са Конституцията на Република България и международните актове по правата на човека, които по силата на основния закон са част от вътрешното право на държавата. Според Конституцията държавата гарантира защита на правата на гражданите. Необходимостта от защита на правата на човека е регламентирана и в Хартата за правата на човека, Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, Конвенцията на ООН против изтезанията и друго жестоко, нечовешко или унизително третиране или наказание, Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и други. Съгласно международните актове и международното право държавата е задължена да гарантира ползването и защитата на правата на човека както в публичната сфера, така и в частната сфера. В много от страните на Европейския съюз (Германия, Австрия, Великобритания) и в САЩ са приети специални закони за домашното насилие. Държавите от региона също имат тенденция към законодателно уреждане на въпроса – стъпки в тази посока са направени в Румъния, Хърватска, Сърбия, Македония.
Действащото законодателство – гражданско и наказателно, не дава възможност за бърза и ефективна защита на жертвите на насилие. В Семейния кодекс и в гражданското право липсват конкретни разпоредби по отношение на домашното насилие. Действащото наказателно право също се придържа към принципа за ненамеса на държавата в подобни случаи. Практиката показва, че наказателни дела по случаи на домашно насилие почти не се водят. В Закона за закрила на детето също не се предвиждат специални съдебни мерки за защита при насилие от страна на родител.
Основните принципи, върху които законопроектът стъпва, са: бързина и дори спешност на защитата; бързо отделяне на насилника от жертвите; специална защита на пострадалите; достъпност на съдебното производство; многообразие от мерки за закрила; съчетаване на съдебна защита по реда на съдебното администриране с административни мерки и мерки за социална закрила и рехабилитация; сътрудничество между държавните органи и неправителствения сектор. Мерките за съдебна закрила са съобразени с всеки конкретен случай. Възможността за неотложна защита е реална гаранция за предпазване на жертвите. Цел на този проект е и превенция по отношение на посегателства в рамките на семейството.
Като приема мотивите за основателни, Комисията по въпросите на гражданското общество единодушно подкрепя законопроекта за защита срещу домашното насилие и предлага да бъде приет на първо четене.
15 юли 2003 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ляков.
Госпожо Дикова, имате думата като вносител.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Законопроектът за защита срещу домашното насилие беше внесен миналата година и при внасянето му действително получихме – аз и моите колеги съвносители – голяма обществена подкрепа. Беше направено национално социологическо проучване, което категорично показа, че 80% от хората очакват приемането на Закон за защита срещу домашното насилие.
Много искам ясно да заявя сега, че тук не става въпрос за един проект, който трябва да защитава жените от мъжете както на едно ниско ниво, за съжаление, една част от нашите колеги се опитаха да интерпретират проекта. Жертви на домашното насилие са основно деца, възрастни хора и инвалиди и тези хора трябва да бъдат защитени, защото действително са безпомощни.
Моля за вашата подкрепа, защото смятам, че наистина с приемането на един такъв закон ще можем да въведем система от мерки, които да защитават жертвите на домашното насилие. Целим и въвеждането на бързо съдебно производство, чрез което в рамките на един месец жертвата действително да може да получи защита по съдебен ред чрез издаване на заповед от районния съд. Целим също така и законово да организираме програми за защита на жертвите от домашното насилие, както и за лечение на самите насилници.
Няма да отнемам повече от вниманието ви, но смятам, че ако приемем този проект на първо четене ще докажем, че този парламент разсъждава по отношение на този жесток проблем, който се случи преди, който определени групи се опитват да скрият, и който е достигнал своята висота. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Дикова! Има домашно насилие и спрямо мъжете. Ако се съгласите да впишете някакъв текст така, ще гласувам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Юсеин.
Заповядайте, госпожо Константинова.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ПГОДС): Естествено, че този законопроект касае и мъжете, жертви на домашно насилие. Макар и много рядко, има и такива, дори един психически тормоз е насилие, така че мъжете също са вътре.
Уважаеми дами и господа народни представители, мисля, че надали има някой в тази зала, който да не приема абсолютната необходимост законопроектът да бъде гласуван, разглеждан и приет на второ четене и не се съмнявам, че сега ще гласувате на първо четене.

В Европейския съюз премахването на домашното насилие е една от основните стратегии на политиката за равнопоставеността. В много от страните на Европа вече са приети такива закони. Така е също и в Америка. В държавите от региона има тенденция към законодателно уреждане на въпроса. В тази посока са направени стъпки в Румъния, Хърватска, Сърбия, Македония.
Домашното насилие е нарушение на правата на човека със сериозни последици за жертвите и за обществото като цяло. Обикновено жертвите на домашни издевателства не говорят от страх, от срам, от унижение. Това остава скрито в домовете между четирите стени, а страдат всички.
Действащото законодателство в момента не осигурява бърза и ефективна защита на жертвите на домашния терор, а държавата се намесва в тези сериозни семейни отношения, най-често когато трагедиите се случат или стане твърде късно, за да има път назад.
Целта на законопроекта е да защити жертвите, да ограничи случаите на домашно насилие, да осигури условия за превенция, да надмогне обществената свенливост към темата. Това ще даде сили и ще стимулира хората да могат да сигнализират за това, което се случва не само в техните домове, но и в домовете на техните съседи, за да се предотвратят трагедиите в семействата и в обществото.
Аз мисля, че в тази зала има достатъчно много разум, достатъчно много анализи са направени досега. Има изследвания на Националния център за изследване на общественото мнение, които доказаха, че по данни от м. март миналата година 86% от хората в България, очакват да бъде приет такъв закон, а 77 на сто от тях одобряват криминализирането на домашното насилие. Имаме подкрепата на обществото и смятам, че трябва да направим всичко възможно с приемането на този закон да предотвратим много от семейните трагедии и драми и да помогнем на хората да се справят с проблемите, макар че са толкова интимни, да ги освободим от оковите на срама и на унижението. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Константинова.
Има ли други желаещи да направят изказване по този законопроект? Няма.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за защита срещу домашното насилие с вносител Марина Дикова.
Гласували 117 народни представители: за 116, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЕМЕЙНИТЕ ПОМОЩИ ЗА ДЕЦА.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
“На заседание на 24 юни 2004 г. Комисията по труда и социалната политика обсъди общ проект № 453-08-24/17.06.2004 г. на Закон за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца. Проектът е изготвен въз основа на приетите от Народното събрание на първо гласуване на 16.06.2004 г. законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца № 454-01-18/12.03.2004 г., внесен от Емилия Масларова и Атанаска Тенева и законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца № 454-01-28/14.04.2004 г., внесен от Весела Драганова и група народни представители, направени писмени предложения и предложения по време на заседанието.
Комисията предлага на Народното събрание за второ гласуване следния проект на “Закон за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца”.”
Има предложение на народния представител Росица Тоткова, Васил Маринчев и Теодора Константинова – наименованието на закона се изменя така: “Закон за помощи при бременност, раждане и отглеждане на деца”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За процедурно предложение има думата господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Госпожо председател, уважаеми колеги, моята процедура е за допускане в залата на заместник-министъра на труда и социалната политика госпожа Иванка Христова, на директора на Дирекция “Политика и стратегия на социалната защита” към Министерството на труда и социалната политика господин Людмил Димитров и на управителя на Националния осигурителен институт господин Йордан Христосков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля, гласувайте процедурното предложение за допускане в пленарната зала.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Има ли изказвания по наименованието на законопроекта?
Госпожо Тоткова, заповядайте.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Който си е направил труда да разгледа проекта, предложен от Комисията по труда и социалната политика за второ четене, ще види, е вътре още от чл. 1 се включва като семейна помощ и помощта при бременност. Затова аз смятам и заедно с моите колеги направихме предложение тази промяна да бъде направена още в заглавието на законопроекта. Защото едно е безспорно, а именно, че заглавието на законопроекта трябва да отговаря на неговото съдържание. Смятам, че тази редакция на закона, действаща при други помощи, които са изключвали помощта при бременност, е била адекватна при условията от 2001 г.
Смятам, че не е редно да остане заглавието на закона като “Закон за семейните помощи за деца”, защото Законът за семейните помощи за деца очевидно и очевадно за всички е, че не включва семейната помощ при бременност.
Независимо от това, както и да се гласува заглавието, аз смятам, че решенията на Народното събрание ще съответстват на волята, която беше проявена в Комисията по труда и социалната политика, а именно бременните и то преди всичко неосигурените бременни жени да имат подкрепата на държавата – нещо, което ние внесохме като закон, а след това и предложение още през 2001 г. И трябваше да минат три години, за да убедим изпълнителната власт и министъра за това, че решенията, предложени от тях през 2001 г. с повишаване на коефициента за бременните жени в Правилника за прилагане на социалното подпомагане, всъщност са едно бягство от поемането на такъв ангажимент.


Аз сега съм доволна, макар че минаха три години време, през което можеше да бъде уреден този въпрос и държавата да направи това, което зависи от нея, за да поеме тази подкрепа за бременните жени, и то 45 дни преди раждането на детето. Сега се реализира, независимо от това закъснение. Така че аз се обръщам към вас, уважаеми колеги, да подкрепите нашето предложение за промяна още в заглавието на законопроекта, което предложение ще съответства на съдържанието на самия закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания по заглавието на законопроекта? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Тоткова и госпожа Константинова за заглавие на законопроекта, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 34, против 75, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме заглавието на законопроекта, подкрепено от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 88, против 2, въздържали се 6.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение на народния представител Весела Драганова:
“Член 1 да се измени така:
“Чл. 1. Този закон урежда условията за придобиване правото на семейни помощи при бременност, раждане и отглеждане на деца и реда за тяхното предоставяне.”
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията:
“Създава се нов § 1:
“§ 1. Член 1 се изменя така:
“Чл. 1. Този закон урежда условията за придобиване правото на семейни помощи при бременност, раждане и отглеждане на деца и реда за тяхното предоставяне.”
Следващите параграфи се преномерират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по това предложение за нов § 1? Няма желаещи.
Моля да го гласуваме.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Параграф 1 на вносителя.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
По този параграф има предложение на народните представители Хасан Адемов и Весела Драганова. Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Росица Тоткова, Васил Маринчев и Теодора Константинова:
“1. Член 2 да се измени така:
“Чл. 2. Семейните помощи при бременност, раждане и отглеждане на деца са:”;
2. В чл. 2, т. 1 след “при” се добавя “бременност и”;
3. В чл. 2, т. 2 изразът “навършване на 18 години” се заменя със “завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст”;
4. В чл. 2, т. 3 изразът “една година” се заменя с “две години”;
5. Точка 2 на § 1 се заличава;
6. В чл. 2 се създава нова т. 4:
“4. целеви помощи за ученици.”.
Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и 4.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2 и 3.
Комисията подкрепя предложението по т. 6.
Предложението по т. 5 е оттеглено в хода на дискусията.
Предложение на народните представители Гадар Хачикян и Валери Цеков:
“В § 1 да отпадне т. 1.”
Предложението е оттеглено.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 1:
“§ 1. Член 2 се изменя така:
“Чл. 2. Семейните помощи по този закон са:
1. еднократна помощ при бременност;
2. еднократна помощ при раждане на дете;
3. месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст;
4. месечни помощи за отглеждане на дете до навършване на една година;
5. целеви помощи за ученици.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
Изказвания по § 1 на вносителя? Госпожо Тоткова, заповядайте.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз ще започна отново с едно напомняне. В закона, който ние внесохме – Закона за семейните помощи при бременност, раждане и отглеждане на дете през 2001 г., освен вече споменатата от мен еднократна помощ при бременност, ние предложихме тогава в този закон да се предвидят и целеви помощи за ученици. Смятаме, че въвеждането на такива помощи е изключително важно, защото даже и в днешната преса, най-прясната информация, ако мога така да кажа, макар да съм сигурна, че всички разполагаме с много такива данни, е изнесено колко много деца в България ходят без учебници в училище, колко много деца изобщо не ходят в училище – най-малко 120 хил., аз мисля, че даже са повече.
Затова смятам, че нашата държава, за да може да гарантира своето бъдеще, а това е основно чрез инвестицията в образование, трябва да даде шанс и в тези семейства, в които доходите са по-ниски, децата да могат да получават тази подкрепа от държавата, за да могат наистина да се учат наравно с другите и да показват, според своите възможности. Смятам, че времето от 2001 г. беше пропуснато и загубено време, още повече, че в началото на миналата година министърът на труда и социалната политика със собствено решение осигури такава подкрепа за първия учебен ден. Смятам, че най-коректният начин е тази възможност да бъде записана в закона и затова искам да благодаря на колегите, които подкрепиха включването на такъв вид помощи за деца, които се учат.
Освен това, искам да ви припомня, че по същото това време, предвиждайки 12-класното обучение в България, ние бяхме предложили семейните добавки, както са известни, или семейни помощи за отглеждане на деца, да не се изплащат до 18-годишна възраст. Тези три години ви убедиха в това, че когато децата учат в средно образование, обаче са навършили 18 години, това създава безкрайно много проблеми не само на тях, а и на семействата, защото те, от една страна, учат редовно и не могат да полагат някакъв труд – надявам се, че никой не иска да ги принуждава да учат задочно; в същото време страдат и останалите членове на семейството, които трябва да ги издържат; в същото време броят на членовете се намалява. Именно това несъответствие, тези проблеми принудиха колегите да внесат самостоятелен законопроект. Аз мисля, че е много по-важно, когато се поставят въпросите, да се чуват аргументите, за да може да не пропускаме времето и по този начин да ставаме съпричастни към едни затруднения и несправедливост, която в края на краищата даваме за хората.
Сега искам да се спра на това предложение, което не е подкрепено от комисията. Казано е така кратко и ясно – с това наше предложение искаме да дадем възможност на неосигурените майки да могат да получават подкрепата на държавата, за да отглеждат децата си до навършване на 2-годишна възраст. На някои им се струва много несправедливо. На други им се струва прекалено голям разход за държавата, но мисля, че когато оценяваме едно нещо дали е много или е малко, ние трябва да се ръководим не от това колко струва номинално, а от това какъв ще бъде ефектът. Аз съм убедена, че, ако днес това не се приеме от парламента, ще дойде време, в което ще се намерят форми, за да се подкрепят неосигурените и неработещи майки за това да отглеждат децата си. Намери се форма за подкрепа на хората в предпенсионна възраст – да набират точки чрез специални програми и по този начин с държавна подкрепа, с подкрепа от данъците, които се събират от всички работещи граждани в България, да им се даде този шанс. Тоест, тогава когато на тях не им достигат сега по новите регламенти 10 точки – 5 плюс 5. Мисля, че не по-маловажен, дори бих казала – още по-важно е да осигуряваме на младите неосигурени майки възможност да отглеждат децата си и по този начин ние ще дадем своя принос в решаването на демографските проблеми в България. Знам, че няма да се решат с една такава промяна, но това ще бъде крачка напред. Затова се обръщам към вас да я подкрепите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Тоткова.
Има ли реплики на госпожа Тоткова? Няма.
Заповядайте за изказване по този текст, господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз няма да правя дълго изказване, защото по тези текстове имаше голям дебат в комисията, когато разглеждахме закона.
Това, което искам да разясня и да изложа пред колегите, е, че измина доста време откогато НДСВ заедно с коалиционния партньор ДПС пое управлението в страната. И наистина, в началото на управлението ние бяхме изправени пред необходимостта да изберем онези мерки, които държавата може да си позволи, за да подкрепи сънародниците си в неравностойно положение, и онези мерки, които тя не би могла да си позволи към момента, когато вече беше ясно какви са резултатите от изпълнението на Бюджет 2001.
Това, което в крайна сметка тогава Народното събрание не възприе като теза, беше отложено във времето за един по-добър момент, какъвто според мен и според нашите колеги вече е настъпил. Държавата вече е в по-добро състояние – финансово, икономическо, а смятам и в социално отношение. Настъпиха значителни промени. Натрупан бе допълнителен резерв, натрупан бе и допълнителен брутен вътрешен продукт. Това дава възможност към настоящия момент да се разширят защитните мерки, които държавата да предложи на онези хора, които имат нужда от подпомагане.
Ясно е, че в това изменение на Закона за семейните помощи за деца се възприема една практически нова философия за подпомагането на бременните жени. Докато по-рано в страната ни това ставаше по силата на Кодекса за социалното осигуряване и фактически подпомагането се извършваше под формата на осигурителни плащания от страна на Националния осигурителен институт за хора, които нямат осигурителни права, то към настоящия момент бе намерена воля от управляващото мнозинство, подкрепена и напълно разбрана и от останалите парламентарни групи – подпомаганията да бъдат прехвърлени в Закона за социалното подпомагане. Това е ангажимент, който ние приехме още тогава, когато бяха дебатите по промените в Кодекса за социално осигуряване.
В изпълнение на този ангажимент е и този законопроект, който в момента разглеждаме. Решението, което се предлага в чл. 2, е именно такова. А то е просто – жените, които са бременни, непосредствено преди раждането и след това, когато отглеждат децата си до една година, да имат право на подпомагане от страна на системата за социално подпомагане при условие, че отговарят на едно важно условие – доходът на член от семейството да бъде под 200 лв. С тази промяна според нас се постига по-добра социална справедливост и се дава възможност държавата да подпомага именно онези наши съграждани, които действително имат нужда от такова подпомагане.
С текста, който предстои да гласуваме, ние фактически регламентираме това подпомагане да бъде правено от тази институция, която е създадена за подпомагане на хората, намиращи се в социално неравностойно положение, а това е Агенцията за социално подпомагане.
С други думи, бременните жени в 45-дневния срок преди раждането ще получават, както се предлага в този член – подпомагане в размер на 150 лв. при условие, че доходът на член от семейството е под 200 лв., и ще получават подпомагане в периода, в който те отглеждат своите малки деца в първата година от живота на децата. Това е поне текстът, който комисията предлага на Народното събрание. Идеята е все пак да се запази справедливост по отношение на хората, които работят, плащат осигурителни вноски, и тези, които не са участвали в натрупването на фондовете на осигурителната система, тоест да има известна разлика между тези, които участват в осигурителните фондове и тези, които нямат принос в тези фондове.
Много добре си спомням дебатите, които се водиха в комисията преди три години и сега, а именно, че добре би било все пак държавата да осъществява тази своя подкрепа в един по-ограничен период от време с цел това да бъде допълнителен стимул за хората, които нямат работа - да влязат в трудовия пазар по-рано и по-навреме. Както знаете, трудовият пазар вече е в много по-добро състояние, безработицата е намаляла до 13% и вече пред младите жени има много повече възможности за влизане в трудови правоотношения и за трудови доходи.
Апелирам залата да подкрепи предложението на комисията за окончателения текст на § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Моля Ви да се съобразявате с времето.
Заповядайте за реплика, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Цеков, аз се радвам за това, че Вие възприемате сега тази идея – да се подкрепят неосигурените бременни жени, защото вярно е, че можеше и сега да не я подкрепите.
В интерес на коректността искам да кажа, че когато ние поставихме за първи път този въпрос в този парламент през 2001 г., вие не я възприехте, защото предложихте друго решение, а то беше в Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане. Трябваше да минат три години, за да се види, че това е система, която не може да осигури такава подкрепа, каквато трябва да осигури държавата на бременните жени.
Аз много добре си спомням дискусията в Комисията по труда и социалната политика и в пленарната зала. Затова в името на коректността искам да казваме нещата такива, каквито са. Защото с промяната в коефициента на една бременна жена от 1,0 на 1,2 – смятахме го само на няколко лева, с които се повишаваше прагът на достъп, което е крайно недостатъчно. Ние не трябва да измерваме всичко това само в пари. Тук става въпрос дали държавата прави политика, как я прави и защо я прави.
Искам да ви кажа и още нещо. Ако не беше гафът с промяната в Кодекса за социалното осигуряване, този закон сега нямаше да бъде в парламента и Вие сега нямаше да имате възможност, че сега му било дошло времето. Напротив, времето дойде, но за това трябваше да се борим три години, за да може днес да влезе в този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Втора реплика – госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми колега Цеков, аз по принцип ще подкрепя § 1, но моята реплика е свързана с едно Ваше изказване от парламентарната трибуна, което при всички случаи ще влезе и в стенографските записи и ще остане в историята на този дебат – че младите жени имат много повече шансове сега, защото безработицата намалява и всички ние сме свидетели на по-благоприятни условия.
Моята реплика към Вас е от гледна точка на процента на заетост, а не на намаляване на безработицата. Уважаеми колеги, крайно време е да сме наясно за какво става реч и какви изисквания се поставят пред България, не толкова и единствено, само в областта на намаляване на безработицата, а с коефициента на заетост.
За съжаление, Световната банка и институциите отчита, че ние имаме най-нисък процент на заетост – 42% за сметка на 67% в европейските страни, а при жените е 38,9%, ако не греша с нула цяло и няколко процента. Първо, нека да не забравяме, че това нещо е изключително важно, и, второ, точно тези младите жени, които са в най-активната фертилна възраст, най-репродуктивните, поначало са и в групата, която има по-ниско образование и са неконкурентоспособни. Защото вижте как върви раждаемостта през последните години. Кои раждат най-много, коя възраст и какъв им е образователният ценз?
От тази гледна точка нека да не коментираме, че понеже намалява безработицата, с различни мерки от страна на правителството, включително и субсидираната заетост, това значи дава големи гаранции на жените да си намерят работа.
Това ми беше репликата към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Господин Цеков, заповядайте за дуплика.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Госпожо председател, тя ще бъде кратка.
Уважаеми колеги, припомняме си неща, казани преди една, преди две, преди три години, някои от тях коректно, някои не съвсем. Правим предположения тук. Всички имаме право на това, какво щяло да се случи ако това, и какво щяло да се случи, ако онова.
Ще припомня една декларация тук, от трибуната на Народното събрание, която направи госпожа Константинова, когато разглеждахме на първо четене внесените предложения за промени в Закона за семейните помощи за деца. Тя декларира оттук, от името на вносителите на законопроекта: Тоткова, Маринчев, Константинова, че точно тази точка за двете години социално подпомагане за неосигурените жени ще бъде оттеглена.
Очевидно декларациите, които всеки от нас прави от трибуната, не задължават или поне не всички от нас се чувстват задължени да ги спазват, макар, че са ги направили по своя собствена воля. Както и да е, госпожо Масларова, не искам тук да коментираме какво е станало, паднала ли е безработицата, как е коефициентът, какво е сравнението с другите страни. Това можем да направим по-нататък в един дебат. Просто искам да кажа, че днес и младите жени, и младите хора имат повече възможности, отколкото имаха през 2001 г. Днес човек да намери работа, особено ако е млад, е много по-лесно, отколкото тогава.
И другото, което искам да кажа, е, че в крайна сметка това, че една немалка част от младите жени имат нисък образователен ценз, не означава, че не трябва да бъдат насърчавани да придобият допълнителна квалификация и да станат конкурентоспособни на пазара на труда. Нещо, което е ясно заявена политика на управляващото мнозинство в момента.
Уважаеми колеги, смятам, че текстовете, които комисията възприе общо взето, са сравнително консенсусни, може би с едно изключение. Неслучайно в окончателния текст на § 1 се възприе и влизането на новата целева помощ за ученици, нещо, което действително беше предложено в законопроекта на госпожа Тоткова и, което всички народни представители решихме, че е добре да бъде направено именно със стремеж да накараме младите, да накараме децата, техните родители да се стремят децата им да ходят на училище, да добиват по-добро образование, защото това е една инвестиция за тяхното бъдеще. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания по този текст? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Тоткова и Константинова по т. 1 и 4, което не е подкрепено от комисията.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС, от място): По първа точка оттегляме предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме предложението по т. 4, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 56, против 72, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме § 1, който става втори на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 2 има предложение на народните представители Росица Тоткова, Васил Маринчев и Теодора Константинова – предложението е оттеглено в хода на дискусията.
Предложение на народния представител Росица Тоткова, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 2:
“§ 2. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 1:
“1. бременните жени – български граждани;”
2. Досегашните точки 1, 2 и 3 стават съответно точки 2, 3 и 4.
3. Досегашната т. 4 става т. 5 и се изменя така:
“5. бременните жени – чужди граждани и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.”
Параграф 3, по който няма направени предложния и комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
“§ 3. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. Съюзът “и” се заменя със запетая, а след цифрата “3” се добавя “и 4”.
2. След думата “семействата” се добавя “и бременните жени”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по тези текстове.
Няма желаещи. Моля да гласуваме § 1, 2 и 3 на вносителя, номерация, подкрепена от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Параграфите 1, 2 и 3 са приети.

ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 4 има предложение на народните представители Тоткова, Маринчев и Теодора Константинова.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4:
“§ 4. В заглавието на Глава ІІ след думите “семейни помощи при” се добавя “бременност”.”
Има предложение на народните представители Тоткова, Маринчев и Константинова за създаване на нов § 4а, което предложение се подкрепя от комисията по принцип.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 4а:
“Създава се нов § 4а:
“§ 4а. Създава се чл. 5а:
“Чл. 5а. (1) Бременните жени, чийто доход на член от семейството е по-нисък или равен на дохода по чл. 4, имат право на еднократна помощ при бременност в размер на 150 лв., когато нямат право на обезщетение за бременност и раждане по реда на Кодекса за социално осигуряване и живеят постоянно в страната.
(2) Когато бременната жена е осигурена за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица, но не получава обезщетение за бременност и раждане поради това, че няма необходимия осигурителен стаж по чл. 48а от Кодекса за социално осигуряване, еднократната помощ се изплаща в размер, определен пропорционално на броя на дните от началото на отпуска за бременност и раждане до придобиването на необходимия осигурителен стаж по чл. 48а от Кодекса за социално осигуряване, но за не повече от 45 дни.
(3) Еднократната помощ при бременност се изплаща за периода от 45 дни преди определения термин за раждане.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Има ли изказвания по тези два текста? Няма.
Моля да гласуваме § 4 и § 4а, подкрепени от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Параграфи 4 и 4а са приети.
С това работата ни по законопроекта за днес приключи, ще продължим утре.
Съобщения:
Комисията по икономическата политика няма да проведе заседанието, насрочено за днес.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание в сряда от 15,00 ч. в зала 126.
Комисията по местно самоуправление ще проведе заседание на 30 юни от 14,15 ч. в зала 248.
Временната комисия за дейността на Министерството на регионалното развитие ще проведе заседание на 30 юни, сряда, от 16,30 ч. в зала 248.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще проведе заседание на 1 юли, четвъртък, от 14,30 ч. в залата “Запад”.
Комисията по правни въпроси ще проведе заседание на 1 юли, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 356.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,58, ч.)


Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Асен Агов

Юнал Лютфи
Секретари:

Светослав Спасов

Весела Лечева