Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Благовест Сендов и Юнал Лютфи

Секретари: Гергана Грънчарова и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам заседанието.
Предлагам на пленарния състав програмата за работата на Народното събрание за 30 и 31 юли 2003 година:
1. Проект за решение за даване на разрешение за пребиваване на военен контингент от Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия на територията на Република България за участие в учението "Бългериън Експрес 2003". Вносител е Министерският съвет.
2. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Върховното главно командване на въоръжените сили на НАТО в Европа относно осигуряване на поддръжка от страната – домакин за провеждането на учението по Партньорство за мир "КООПЕРАТИВ КИЙ 2003". Вносител е Министерският съвет.
3. Първо четене на законопроекта за допълнение на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите. Вносител е Ремзи Осман.
4. Второ четене на законопроекта за трансплантация на органи, тъкани и клетки – продължение.
5. Първо четене на законопроекта за изменение на Закона за народната просвета. Вносител е Анелия Мингова.
6. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите.
7. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител. Вносител е Министерският съвет.
8. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за сделките с компенсаторни инструменти.
9. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вносители са Димитър Пейчев и група народни представители.
10. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Вносители са Благой Димитров и Панайот Ляков; Милена Милотинова и група народни представители.
11. Второ четене на законопроекта за далекосъобщенията.
12. Първо четене на законопроекта за насърчаване на научните изследвания. Вносител е Министерският съвет.
13. Първо четене на законопроекта за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането. Вносител е Министерският съвет.
14. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина. Вносител е Валери Цеков.
15. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Вносител е Министерският съвет.
16. Второ четене на законопроекта за управление на отпадъците.
Моля ви да гласуваме така предложената програма.
Гласували 165 народни представители: за 151, против 1, въздържали се 13.
Програмата е приета.
На основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е направено предложение от госпожа Тоткова и господин Нихризов в програмата на Народното събрание за тази седмица да бъде включен законопроект за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.
Искате ли думата, госпожо Тоткова?
Заповядайте.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! За пореден път днес предлагаме на Народното събрание да включи в дневния си ред един изключително важен въпрос, а това е гарантиране вземанията на работниците при несъстоятелност на работодателя. Колкото по-дълго отлагаме този въпрос, толкова решаването му ще бъде по-трудно и в този смисъл смятам, че не трябва да ни поставяте в такова трудно положение ние да внасяме законопроекта, а вие непрекъснато да го отхвърляте. Защото аз съм убедена, че ако говорим в кулоарите на Народното събрание, всеки един от вас поотделно, а и всички заедно ще бъдат "за" включването на този въпрос в дневния ред на Народното събрание. Когато влезете в пленарната зала, Вашето мнение очевидно се оформя от други хора. Ако Вие не приемете и днес включването на този въпрос в дневния ред, това ще означава, че Вие не искате да решите проблемите на хората. А това вече е един изключително тревожен сигнал.
Смятам, че ангажиментите, които бяха поети и от ръководството на Парламентарната група Национално движение Симеон Втори, че такъв закон ще бъде изработен и внесен в пленарната зала на Народното събрание, трябва да уважаваме. Ние уважаваме тези ангажименти. Сега остава Вие да уважавате себе си, изпълнявайки Вашите ангажименти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля да гласуваме в дневния ред да бъде включена тази точка.
Гласували 180 народни представители: за 77, против 88, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
За прегласуване?
Заповядайте, господин Нихризов.





ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя предложение за прегласуване със следните мотиви.
Внасяме този законопроект с госпожа Тоткова не за да влезем в рекордите на Гинес по брой на отхвърлени предложения.
Достатъчно е да отворите сутрин радиоапаратите, за да чуете как стоят нещата в България, а днес сутринта съобщават за стачка заради неизплатени заплати в Бургас, подготвяна стачка на миньорите, за стачна готовност през м. септември – октомври заради неизплатени заплати.
Уважаеми колеги, преди една седмица, когато ставаше дума за един закон за изборите и за опита да бъдат неглижирани някои политически партии аз от тази трибуна защитавах определени позиции. Вие тогава казахте, че няма никакъв проблем. Сега всички са съгласни, че има проблем и върви оправданието: “Ами, какво да правим, тъй като не ни стига времето?!”.
Когато през есента дойдат хората пред този парламент и поставят въпроса, те няма да се интересуват от нашите процедурни хватки. Те ще се интересуват от едно – парите са заработени и им трябват, за да живеят. Затова някой може би от нас ще му се наложи пак да си припомни Библията и една фраза, която господин Сендов много добре познава: “Съгрешихме и вкупом излишни станахме”.
И за да не стане това, уважаеми колеги, нека да не си завираме главата в пясъка. Има хора и има проблем. И това, че този проблем в статистиката от две години не се отчита не е решение. И ако не искате вкупом да станем излишни, то поставете проблема и пред самите вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Постъпило е предложение за прегласуване с този цитат от Библията.
Моля, гласувайте.
Гласували 197 народни представители: за 90, против 95, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Има предложение за включване в дневния ред за тази седмица и от господин Димитър Абаджиев на проект за решение за избиране на управител на БНБ.
Моля да гласуваме този проект за решение да влезе или не в програмата за тази седмица.
Гласували 185 народни представители: за 79, против 93, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Имате думата за предложение за прегласуване, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Съгласно закона, Народното събрание избира управител на Българската народна банка. За съжаление, именно поради тази законова предпоставка в момента липсата на управител, противоречивото правно тълкуване на настоящото статукво на БНБ се инкасира изцяло като негатив на Народното събрание.
Народното събрание излиза във ваканция и това положение, което в момента съществува, ще се припише изцяло в негативите на нашата институция, в която ние сме избрани днес.
Така или иначе, абсолютно недопустимо е да има правно колебание, различни правни тълкувания по отношение на статута на БНБ и нейното управление в настоящия момент. Във всички случаи, ако ние включим точката в дневния ред, независимо дали ще изберем или не управител, ние можем в рамките на тази точка да вземем и някакво юридическо решение, което поне да реши настоящото статукво – или решение на Народното събрание, или един текст. Дори и това можем да направим, ако имаме воля. Можем да направим един параграф за изменение на закона, в който да се постанови, че до избора на нов управител функциите се изпълняват от сегашния. Но така или иначе, юридически ние трябва да решим този казус. Ще изпаднем в абсолютно смешно положение, ако излезем във ваканция и не сме решили това.
Аз си мисля, че трябва да проявим поне малко разум и да гласуваме включването в дневния ред и решаването на този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да прегласуваме предложението, направено от господин Абаджиев.
Гласували 187 народни представители: за 84, против 95, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Следващото, последно предложение, направено на основание на чл. 40, ал. 3 от правилника е от господин Лютви Местан – в дневния ред да бъде включен като точка първа или точка втора законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите с вносител Ремзи Осман. (Шум и реплики в залата.)
Моля, гласувайте това предложение. (Шум и реплики в залата.)
Предложението е включено в дневния ред.
Отменям гласуването!
Постъпили законопроекти и проекти за решения от 23 до 29 юли 2003 г.
Проект за решение за изготвяне на Годишен доклад за електронно правителство с вносител Николай Камов и група народни представители. Разпределен е на Комисията по правни въпроси, в Комисията по транспорт и телекомуникации и в Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Вносител е Милена Милотинова и група народни представители. Водеща е Комисията по медиите. Разпределен е и в Комисията по транспорт и телекомуникации.
Отчет за осъществяване на процеса на приватизация през първото шестмесечие на 2003 г. Вносител е Надзорния съвет на Агенцията за приватизация. Разпределен е на Комисията по икономическа политика.
Проект за решение за приемане на правила за процедура относно законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България с вносител Камелия Касабова. Това е прието вече.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи. Вносител е Министерския съвет. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, както и Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства с вносител Министерския съвет. Водеща е Комисията по околната среда и водите. Разпределен е и на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с вносител Борислав Ралчев. Водеща е Комисията по правните въпроси.
Законопроект за ратифициране на Годишното финансово споразумение за 2003 г. между Комисията на европейските общности от името на Европейската общност и Република България по програма САПАРД. Вносител е Министерския съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по земеделието и горите и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България с вносител Камелия Касабова и група народни представители. Водеща е Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България.
Стратегия за приватизация на “България Еър” ЕАД, София. Вносител е Министерския съвет. Разпределен е на Комисията по икономическата политика, както и на Комисията по транспорт и телекомуникации.
Законопроект за ратифициране на Конвенцията за опазване и използване на трансграничните водни течения и международните езера. Вносител е Министерския съвет. Водеща е Комисията по околната среда и водите и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изборите.

Първата точка от дневния ред днес е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ПРЕБИВАВАНЕ НА ВОЕНЕН КОНТИНГЕНТ ОТ ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА УЧАСТИЕ В УЧЕНИЕТО “БЪЛГЕРИЪН ЕКСПРЕС 2003”.
Господин Александров, заповядайте да представите доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Госпожо председател, уважаеми колеги!
“ДОКЛАД
относно проект за решение № 302-03-28 за даване на разрешение за пребиваване на военен контингент от Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия на територията на Република България за участие в учението
“Бългериън Експрес 2003”, внесен от Министерския съвет
на 21 юли 2003 г.
На редовно заседание, проведено на 24 юли 2003 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност в присъствието на представители на Министерството на отбраната и Генералния щаб разгледа проект за решение за даване на разрешение за пребиваване на военен контингент от Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия на територията на Република България за участие в учението “Бългериън Експрес 2003”.
В съответствие с установилата се практика за провеждане на учения на подразделения на въоръжените сили на страните-членки на НАТО, на територията на Република България – полигон “Ново село” от 1 до 25 септември 2003 г. контингент от Сухопътните войски на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия ще проведе тренировъчно учение “Бългериън Експрес 2003” с участието и на механизиран взвод от България.
Целта на учението е повишаване на оперативната съвместимост между подразделенията на Сухопътните войски от Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и на Република България и уменията на личния състав за изпълнение на задачи в операции с многонационално участие.
Като отчита, че участието на Българската армия в многонационални учения има значителен принос в подготовката на страната за равноправно членство в НАТО, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 3 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България да приеме следното
РЕШЕНИЕ:
Разрешава пребиваване на военен контингент от Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия в състав 170 военнослужещи с лично оръжие и боеприпаси и един военнотранспортен самолет на територията на Република България за участие в учението “Бългериън Експрес 2003” в периода от 1 до 25 септември 2003 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Александров.
Моля да представите проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: “Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 3 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България
Р Е Ш И:
Разрешава пребиваване на военен контингент от Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия в състав 170 военнослужещи с лично оръжие и боеприпаси и един военнотранспортен самолет на територията на Република България за участие в учението “Бългериън Експрес 2003” в периода от 1 до 25 септември 2003 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Александров.
Има ли желаещи за изказване по проекта за решение? Няма.
Моля да гласуваме проекта за решение, както беше представен от председателя на комисията.
Гласували 123 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 3.
Проектът за решение е приет.

Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ВЪРХОВНОТО ГЛАВНО КОМАНДВАНЕ НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА НАТО В ЕВРОПА ОТНОСНО ОСИГУРЯВАНЕ НА ПОДДРЪЖКА ОТ СТРАНАТА-ДОМАКИН ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА УЧЕНИЕТО ПО ПАРТНЬОРСТВО ЗА МИР “КООПЕРАТИВ КИЙ 2003”.
Господин Александров, моля да представите доклада на водещата Комисия по външна политика, отбрана и сигурност по този законопроект.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
“ДОКЛАД
относно Законопроект № 302-02-45 за ратифициране на
Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Върховното главно командване на въоръжените сили на НАТО в Европа относно осигуряване на поддръжка от страната-домакин за провеждането на учението по Партньорство за мир “КООПЕРАТИВ КИЙ 2003”, внесен от Министерския съвет на 11.07.2003 г.

На 18 юли 2003 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност в присъствието на представители на Министерството на отбраната и Генералния щаб разгледа законопроект за ратифициране Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Върховното главно командване на въоръжените сили на НАТО в Европа относно осигуряване на поддръжка от страната-домакин за провеждането на учението по Партньорство за мир “КООПЕРАТИВ КИЙ 2003”.
От 1 до 13 септември 2003 г. на територията на Република България ще се проведе многонационалното авиационно учение на НАТО по Партньорство за мир “КООПЕРАТИВ КИЙ 2003” под командването на военновъздушните сили на НАТО за Южна Европа във взаимодействие със страната-домакин. В учението, което има за цел повишаване на оперативната съвместимост на многонационалните сили при провеждане на въздушни и земни операции, ще вземат участие 76 летателни апарати и 1250 военнослужещи от въоръжените сили на 24 държави. Българската армия ще участва с контингент в състав от 300 военнослужещи – летателен, инженерно-технически, осигуряващ и медицински персонал.
На основание Решение № 241 на Министерския съвет от 2003 г. относно одобряването на проекта, Меморандумът за разбирателство между правителството на Република България и Върховното главно командване на въоръжените сили на НАТО в Европа относно осигуряване на поддръжка от страната-домакин за провеждането на учението по Партньорство за мир “КООПЕРАТИВ КИЙ 2003”, бе подписан за Република България на 2 юни 2003 г. в София и за Върховното главно командване на въоръжените сили на НАТО в Европа на 23 юни 2003 г. в Неапол.
Меморандумът представлява правната рамка, която осигурява необходимите условия както за влизането и пребиваването на въоръжените сили на различни държави на територията на нашата страна, така и за успешното провеждане на учението. Целта е да се определят процедурите за осигуряване на поддръжка от страната-домакин, да се регламентират нейните задължения, както и задълженията на Върховното главно командване от страна на НАТО и от страна на изпращащата държава по време на провеждането на учението.
Като отчита, че участието на Българската армия в многонационални учения под командването на НАТО ще допринесе за успешното завършване на военната реформа в страната ни, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Върховното главно командване на въоръжените сили на НАТО в Европа относно осигуряване на поддръжка от страната-домакин за провеждането на учението по Партньорство за мир “КООПЕРАТИВ КИЙ 2003”, сключен на 23 юни 2003 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Александров.
Имате думата за изказвания по законопроекта на първо четене. Няма желаещи.
Моля да гласуваме законопроекта на първо четене.
Гласували 122 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Има думата за процедурно предложение господин Александров.
ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател! Моля да подложите законопроекта на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Направено е процедурно предложение законопроектът да бъде приет и на второ гласуване на същото пленарно заседание.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля, господин Александров, да представите съдържанието на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Уважаема госпожо председател!

“ЗАКОН
за ратифициране на Меморандума за разбирателство между
правителството на Република България и Върховното главно
командване на Въоръжените сили на НАТО в Европа относно
осигуряването на поддръжка от страната-домакин за
провеждането на учението по Партньорство за мир
“КООПЕРАТИВ КИЙ 2003”

Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Върховното главно командване на Въоръжените сили на НАТО в Европа относно осигуряване на поддръжка от страната-домакин за провеждането на учението по Партньорство за мир “КООПЕРАТИВ КИЙ 2003”, сключен на 23 юни 2003 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По съдържанието на законопроекта? Няма изказвания.
Моля да го гласуваме на второ четене.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ гласуване.

Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОДИТЕ.
Водеща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Господин Великов, моля да представите доклада на Комисията по околната среда и водите, който не беше представен на предишното заседание.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вие си спомняте, че на миналото заседание беше поставен въпросът от народния представител Теодора Литрова, че този законопроект на народния представител Ремзи Осман не е минал, макар и за мнение, през Комисията по околната среда и водите, което беше направено своевременно и това тук е докладът:
“На свое редовно заседание, проведено на 24 юли 2003 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене внесения от народния представител Ремзи Осман законопроект за допълнение на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите.
На заседанието присъстваха господин Николай Куюмджиев - заместник-министър на околната среда и водите, господин Калин Рогачев – началник кабинет на министъра на регионалното развитие и благоустройството, както и експерти от двете министерства.
От името на вносителя законопроектът беше представен от господин Тодоров – главен експерт в Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, който изложи мотивите за неговото внасяне.
Целта на законопроекта е да се избегне евентуално широко тълкуване на разпоредбата на § 3 от Преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (обн. ДВ бр. 42 от 9 май 2003 г.), с която се прекратяват договорите, имащи за предмет ползване на водоснабдителни и канализационни системи, съоръжения и дълготрайни материални активи, сключени от търговски дружества. Едно широко тълкуване би могло да доведе до включването обхвата на посочената разпоредба и на договорите за предоставяне на особено право на ползване – концесията, каквато не е била целта на приетия от Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите.
По време на дискусията бяха изказани различни мнения, но комисията като цяло, както и представителите на двете министерства подкрепиха духа на внесения от господин Осман законопроект, залегнал в неговите мотиви. Същевременно комисията счита, че предложеният текст на законопроекта би могъл да направи разпоредбата на § 3 недействаща, поради което предлага по време на второто четене на законопроекта в Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство да бъдат обсъдени предложенията на двете министерства за промяна в текста, в присъствието на техни представители.
След проведените разисквания законопроектът беше подкрепен със 7 гласа “за”, 3 “въздържали се” и 2 “против”, в резултат на което Комисията по околната среда и водите изразява следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване внесения от народния представител Ремзи Осман законопроект за допълнение на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите № 354-01-46.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Великов.
Преминаваме към разисквания по законопроекта на първо четене.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Казак.

ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на вносителя искам накратко да прецизирам и да обоснова мотивите, с които е внесен този законопроект, тъй като смятам, че наистина се налага спешна промяна в Закона за водите с оглед да се избегнат някои несъвършенства и опасности от евентуално широко тълкуване на определени разпоредби.
В “Държавен вестник”, бр. 42 от 2003 г. бе обнародван Законът за изменение и допълнение на Закона за водите, приет от Народното събрание на 24 април 2003 г. Съгласно § 3, ал. 1 от Преходните разпоредби от момента на влизане в сила на закона се прекратяват договорите, имащи за предмет ползване на водоснабдителни и канализационни системи, съоръжения и дълготрайни материални активи, сключени от търговски дружества. Целта на закона бе да се прекратят договорите, сключени от търговски дружества с водни сдружения с предмет обикновено право на ползване на водоснабдителни и канализационни системи и съоръжения. С текста на § 1 от закона се отменя и цялата Глава пета “Водни сдружения”.
Буквалният прочит на § 3, ал. 1 обаче може да доведе до извода, че подлежат на прекратяване всички договори, включително и договорите за особено право на ползване – концесия по смисъла на Глава шеста от Закона за водите, Закона за концесиите и Закона за общинската собственост. Очевидно е, че не такава беше волята на законодателя при приемането на посочените по-горе изменения и допълнения на Закона за водите. Опасенията от евентуално широко тълкуване и прилагане на визираната разпоредба на § 3, ал. 1 и неблагоприятните последствия от това в изложение до Народното събрание са изразили и кметът на Столичната община, и “Софийска вода” АД, София.
Внесеният законопроект има за цел единствено да прецизира разпоредбите на закона в съответствие с волята на народните представители, изразена при неговото приемане. Договорите, които бяха прекратени по силата на § 3, ал. 1 от закона, са сключени от дружествата ВиК с така наречените водни сдружения без провеждане на търгове или конкурси, без никакви ясни правила и критерии. Това наложи и тяхното прекратяване с приетите промени в закона. Договорите за предоставяне на концесии се сключват при условията и по реда, определени в Закона за концесиите, Закона за общинската собственост и Глава шеста от Закона за водите.
Конкретно за договорите за предоставяне на концесия по реда на Закона за общинската собственост, какъвто е случаят със “Софийска вода” АД, следва да се има предвид, че те се сключват след предварително решение на общинския съвет за откриване на процедура за предоставяне на концесия, взето с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците. В решението се определят всички основни параметри, при които ще се предостави концесията – предмет, срок, начин на определяне на концесионера, гаранции, основни права и задължения на концесионера и др. След решението, което се обнародва в “Държавен вестник”, се провежда търг или конкурс за определяне на концесионера. В едномесечен срок от обявяване на резултатите кметът на общината сключва договор с кандидата, спечелил търга или конкурса. Страна по тези договори са общината и спечелилият концесионер.
С приетите поправки в закона не се правят изрични разграничения между договорите, имащи за предмет обикновено право на ползване, и договорите за особено право на ползване, каквато е концесията. Не се разграничават и страните по договорите. Законът визира всички договори, сключени от търговски дружества. В единия случай, както вече споменах, страна са две търговски дружества, а в другия случай – търговско дружество и община. Тоест във всички случаи една от страните по договора е търговско дружество или всеки един от договорите е сключен от търговско дружество и би могъл да попадне под разпоредбите на закона, постановяващи неговото прекратяване.
Именно с цел да се внесе яснота в текста е и предложеният проект за изменение и допълнение на закона. Предложеният от вносителя текст да се допълни с “водни сдружения” по отменената Глава пета “Водни сдружения” е продиктуван от самите разпоредби на отменената Глава пета, които предвиждаха как, при какви условия и с каква цел могат да се създават тези сдружения. А чл. 91 допускаше правната възможност за сключване на такива договори.
При обсъждането на законопроекта представителите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството подкрепиха законопроекта, като същевременно предложиха да се прецизира редакцията с оглед изключване от обхвата на договорите договорите за предоставяне на концесия или по-конкретно думите “с водни сдружения” по отменената Глава пета “Водни сдружения” се заменят със “с изключение на договорите за предоставяне на концесии”. Мотивите за подобна редакция са продиктувани от факта, че документацията на водните сдружения както при фирмената им регистрация, така и при сключването на договорите, никъде няма позоваване на отменената Глава пета от закона. Народните представители от Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство подкрепиха внесения законопроект и беше изразено становище, че между двете четения може да се възприеме редакцията, предложена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Предложението беше възприето и от вносителя на законопроекта.
Ето защо, изхождайки от горните мотиви, аз подкрепям напълно законопроекта и ви предлагам и вие да го подкрепите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Казак.
Заповядайте, госпожо Литрова.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Изказването на колегата Казак е ясно доказателство, че този закон е напълно излишен, тъй като той подробно очерта материята, която се предлага да бъде променена. Основните мотиви, с които се внася законопроектът, показва, че когато се отнася за договори, които са между общини и концесионери, тъй като концесиите са разглеждани в една отделна материя – по Закона за концесиите и в Глава шеста от Закона за водите, това означава, че тези договори са редовно сключени. Те не подлежат на развала и по никакъв начин не могат да бъдат атакувани от общинските съвети, които са изготвили всички условия за провеждането на търговете за концесии. Поради тази причина абсолютно неоснователно е ние да натоварваме текста с допълнения и разяснения, след като тази материя е разглеждана в отделен закон и в отделна глава от Закона за водите.
Поради тази причина ми се струва, че този законопроект е излишен и не би могъл да бъде подкрепен от уважаемото народно представителство. И тъй като има яснота в други два закона, затова смятам, че по никакъв начин не могат да бъдат атакувани сделките, които са сключени между Софийска община и концесионера. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Литрова.
Има ли други желаещи да вземат отношение по този законопроект?
Господин Овчаров, заповядайте.

РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Сигурно си спомняте предното обсъждане на този законопроект преди около една седмица тук, когато господин Осман си позволи от тази трибуна да обвини всички народни представители, които не подкрепиха неговото предложение в това, че те са корумпирани, че те защитават частни интереси, че те са купени от определени дружества. Тогава ние го помолихме той или да каже кои са народните представители, които са ангажирани в подобни сделки със съвестта си, или да се извини публично от тази трибуна. Той не направи нито едното, нито другото. Сега отново ни внася същия законопроект. Начинът, по който се внася този законопроект и настойчивостта, с която се държи този законопроект да бъде гласуван на всяка цена и то преди почивката, мен лично ме кара да се съмнявам в чистосърдечността на самото предложение. Затова, без да получим достатъчно информация за това, какви са плюсовете, какви са минусите, кой губи и кой печели от този законопроект, аз лично не бих могъл да подкрепя подобно решение. Още повече, че съвсем не е ясен аргументът дали наистина закриваме концесиите, които са вече дадени. По-скоро това не е така, включително и по-широкото тълкуване, за което стана дума.
Затова аз лично не бих подкрепил подобен законопроект и ми се струва, че и парламентарната група на Коалиция за България не може да участва в подкрепата на частните инициативи на който и да било народен представител. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Овчаров.
Други изказвания? Няма желаещи.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за допълнение на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите с вносител Ремзи Осман.
Гласували 143 народни представители: за 96, против 16, въздържали се 31.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура има думата господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! На основание съответните разпоредби от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде подложен законопроектът за изменение и допълнение на Закона за водите на второ гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Пирински – за противно процедурно предложение.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Госпожо председател, това предложение не може да бъде прието, просто защото и комисиите в становищата си, и това, което днес ни беше прочетено, намират за необходимо между първо и второ четене текстът на законопроекта да бъде променен. Не можем да гласуваме на второ четене текст, който не съществува, който не е внесен по надлежния ред за гласуване на второ четене. Както беше казано тук, цялата работа по този законопроект е крайно неприемлива. Обърнете внимание, госпожо председател, че в становищата и на двете комисии се констатира необходимостта да бъде променен текстът на вносителя между първо и второ четене. Така че аз не знам дали въобще можете да подложите на гласуване това предложение на господин Казак. Най-добре е той да си го оттегли. Но ако все пак го поставите на гласуване, смятам, че всеки народен представител, който малко уважава и правилника, и себе си, ще го отклони.
Призовавам това предложение да се отхвърли.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Госпожо председател, оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, и аз бих Ви посъветвала, господин Казак, да го оттеглите, защото видях доклада на комисията.
Оттегля се процедурното предложение. Благодаря.

Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ НА ОРГАНИ, ТЪКАНИ И КЛЕТКИ.
Гласували сме процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра на здравеопазването и сътрудниците му, така че не е необходимо да ги гласуваме отново.
Моля, господин Щерев, да представите Глава седма и чл. 40.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
“Глава седма – Административно-наказателни разпоредби”
Комисията приема текста на вносителя за наименование на Глава седма.
“Чл. 40. (1) Който извършва дейност по вземане, съхраняване, изследване, предоставяне или присаждане на органи, тъкани или клетки или разпространява информация в нарушение на разпоредбите на този закон или на нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 10 хил. до 30 хил. лв., доколкото извършеното не представлява престъпление.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция от 20 хил. до 50 хил. лв.”
Комисията приема текста на вносителя за чл. 40.
По чл. 41 комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната подобрена редакция:
“Чл. 41. (1) Който извършва дейност по международен обмен на органи, тъкани и клетки в нарушение на разпоредбите на този закон или на нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 100 хил. до 500 хил. лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция от 750 хил. до 2 млн. лв.”
По чл. 42 има предложение на Янаки Стоилов, което е обсъдено.
Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната подобрена редакция на чл. 42:
“Чл. 42. (1) Нарушенията по чл. 40 се установяват с актове, съставени от длъжностни лица в Изпълнителната агенция по трансплантация, определени от нейния директор.
(2) Наказателните постановления за нарушенията по чл. 40 се издават от министъра на здравеопазването или от оправомощено от него длъжностно лице.”
Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната подобрена редакция на чл. 43:
“Чл. 43. (1) Нарушенията по чл. 41 се установяват с актове, съставени от митническите органи или от длъжностни лица в Изпълнителната агенция по трансплантация, определени от нейния директор.
(2) Наказателните постановления за нарушенията по чл. 41 се издават от директора на Агенция “Митници” или от определени от него длъжностни лица, съответно от министъра на здравеопазването или от оправомощено от него длъжностно лице.
Чл. 44. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват съгласно разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.”
Комисията приема текста на вносителя за чл. 44.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по Глава седма от законопроекта. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава седма и текстовете от 40 до 44 от законопроекта ан блок.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.

ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: “Допълнителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието “Допълнителна разпоредба”.
Има предложение от народния представител Пламен Кенаров, което беше оттеглено в хода на дискусията.
Предложение от народния представител Асен Дурмишев, което не е прието от комисията – В Допълнителната разпоредба, § 1, т. 5 и 6 се правят следните изменения:
- в т. 5 думата “донор” се заменя с думата “дарител”;
- в т. 6 думата “реципиент” се заменя с думата “приемник”.
Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната подобрена редакция за Допълнителна разпоредба:
“§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Клетка” е най-малката функционална единица, от която са изградени тъканите и органите.
2. “Тъкан” е група от еднородни по структура и функции телесни клетки, която е съставна част от орган или има възможност да регенерира.
3. “Орган” е интегрирана, морфологично и функционално обособена група от тъкани, изпълняващи определена функция в тялото.
4. “Хемопоетични стволови клетки” са клетките, от които произлизат всички клетки на кръвта.
5. “Реципиент” е лице, на което са присадени органи, тъкани и клетки с цел лечение.
6. “Жив донор” е физическо лице, от което се взимат органи, тъкани или клетки с цел тяхното присаждане на друго лице с лечебна цел.
7. “Вземане” е изваждането чрез медицински методи на органи, тъкани и клетки от тялото на донор, което се извършва с цел присаждане или за други лечебни, научни и учебни нужди на медицината.
8. “Присаждане” е поставянето чрез медицински методи на органи, тъкани и клетки в тялото на реципиент.
9. “Ембрионални органи, тъкани и клетки” са органи, тъкани и клетки, взети от човешки зародиш.
10. “Репродуктивни органи” са тестисите и яйчниците, които са предназначени за създаване на потомство и възпроизводство на индивидите.
11. “Яйцеклетка” е женска репродуктивна клетка.
12. “Сперматозоиди” са мъжките репродуктивни клетки.
13. “Информирано съгласие” е доброволно дадено в писмена форма съгласие за извършване на определена медицинска дейност. Лицето, което дава съгласие, трябва да е получило цялата необходима информация за извършваната дейност и очакваните резултати от нея, както и разяснения за съществуващите алтернативни начини за разрешаване на медицинския проблем.
14. “Биопродукти” са всички вещества, клетъчни култури и изделия, получени по реда на този закон от преработката на органи, тъкани и клетки с човешки или животински произход, които не са лекарствени продукти.
15. “Биологична съвместимост” е установената чрез медицински методи възможност присадените органи, тъкани и клетки от един индивид на друг да изпълняват своите функции, без да се предизвика остра реакция на отхвърляне на присадените органи, тъкани или клетки.
16. “Амниотична тъкан” е мембрана, съставена от епителоподобни и съединителнотъканни клетки, която обгражда ембриона и образува амнионалната камера.
17. “Автотрансплантация” е вземане на тъкани или клетки от едно лице и присаждането им на друго място в тялото на същото лице с лечебна цел.
18. “Имплантация на изкуствени органи и тъкани” е поставянето с медицински методи в тялото на човек на изкуствени органи и тъкани с цел лечение.
19. “Реклама” е всяко съобщение, направено чрез средствата за масово осведомяване или по друг начин, за предоставяне на органи, тъкани и клетки за присаждане.
20. “Плацентни клетки” са клетките на органа, през който плода по време на вътреутробното си развитие поема кислород и хранителни вещества и отделя въглероден двуокис и други отпадни продукти.
21. “Самовъзстановяващ се орган” е орган, който може да възстанови напълно своята маса и функция след отстраняване на част от него.
22. “Самовъзстановяваща се тъкан” е тъкан, която може да възстанови тъканната си маса след отстраняване на част от нея.
23. “Човешки труп” е тялото на човек след смъртта му.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Щерев.
Има ли желаещи за изказвания по текстовете на законопроекта от допълнителната разпоредба? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на господин Дурмишев, което не е прието от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 2, против 96, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текстовете от допълнителната разпоредба в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 5.
Допълнителната разпоредба е приета.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ:
“ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. В 6-месечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет приема и министърът на здравеопазването издава нормативните актове по прилагането му.”
Комисията не приема текста на вносителя.
Комисията предлага следната подобрена редакция за § 2 на Заключителните разпоредби.
“§ 2. В едномесечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет приема, а министърът на здравеопазването издава нормативните актове по прилагането му.”
Госпожо председател, ако променим последния § 6, че законът влиза в сила от 1 януари 2004 г., това означава, че Министерството на здравеопазването ще има 6-месечен срок от днешна дата, за да може да приеме съответните разпоредби, което смятаме, че е напълно достатъчно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря за това пояснение.
Има ли изказвания по § 2? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 2 от Заключителните разпоредби.
Гласували 105 народни представители: за 103, против 2, въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ:
“§ 3. В Закона за народното здраве се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 3а се създава т. 16:
“16. трансплантация на органи, тъкани и клетки;”
2. Членове 33, 33а, 34 и 35 се отменят.”
Комисията приема текста на вносителя за § 3.
Комисията приема по принцип текста на вносителя за § 4 и предлага следната подобрена редакция:
“§ 4. В Закона за лечебните заведения се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 2, ал. 1 се създава т. 6:
“6. трансплантация на органи, тъкани и клетки;”.
2. В чл. 10 се създава т. 7:
“7. тъканна банка;”.
3. В чл. 19а:
“а) създава се т. 4а:
“4а. трансплантация на органи, тъкани и клетки;”.

4. Създава се чл. 28б:
“Чл. 28б. (1) Тъканната банка е лечебно заведение, в което лекар с помощта на други специалисти взема, изследва, съхранява, преработва органи, тъкани и клетки с медицински цели.
(2) Тъканните банки могат да вземат само тъкани и клетки за присаждане или преработка, а органи – само за преработка.
(3) Дейността на тъканната банка се извършва съгласно правилник за устройството, дейността и вътрешния ред, утвърден от ръководителя на лечебното заведение.”
5. Създава се чл. 36а:
“Чл. 36а. (1) Тъканната банка се учредява като дружество с ограничена отговорност или акционерно дружество и осъществява дейност след получаване на разрешение по реда на чл. 51а.
(2) В предмета на дейност на тъканната банка задължително се вписва осъществяването само на дейностите по чл. 28б.
(3) Съдебната регистрация на фирмата задължително трябва да съдържа пълното обозначение на лечебното заведение.”
6. В чл. 40, ал. 1 се създава т. 11:
“11. удостоверение от Изпълнителната агенция по трансплантация, че лечебното заведение може да извършва вземане и присаждане на тъкани и клетки в съответствие с утвърдените медицински стандарти в случаите, когато лечебното заведение ще извършва такава дейност.”
7. В чл. 47 се създава т. 12:
12. удостоверение от Изпълнителната агенция по трансплантация, че лечебното заведение може да извършва вземане и присаждане на органи, тъкани и клетки в съответствие с утвърдените медицински стандарти в случаите, когато лечебното заведение ще извършва такава дейност.”
8. Създава се чл. 51а:
“Чл. 51а. (1) Тъканните банки осъществяват дейност след получаване на разрешение от директора на Изпълнителната агенция по трансплантация.
(2) Разрешение по ал. 1 се издава въз основа на заявление, към което се прилагат:
1. съдебното решение за регистрация, удостоверение за актуална съдебна регистрация, удостоверение за данъчна регистрация и единен идентификационен код;
2. учредителният акт на дружеството и правилникът за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение;
3. дипломите за съответното висше образование на лицата, които ще работят в лечебното заведение;
4. свидетелството за съдимост на лицата, представляващи лечебното заведение;
5. хигиенното заключение за обекта от органите на Хигиенно-епидемиологичната инспекция.
(3) При непълнота на представените документи по ал. 2 директорът на Изпълнителната агенция по трансплантация в 15-дневен срок уведомява писмено заявителя за това и определя срок за отстраняването й.
(4) В 3-месечен срок от подаване на документите по ал. 2 директорът на Изпълнителната агенция по трансплантация издава разрешение за осъществяване на дейността на тъканната банка, в което се посочват видовете дейности, които тя ще извършва, или прави мотивиран отказ за издаването му.
(5) Отказът по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
(6) Директорът на Изпълнителната агенция по трансплантация може със заповед да отнеме издаденото разрешение в следните случаи:
1. ако тъканната банка осъществява дейност в нарушение на този закон и нормативните актове по прилагането му или извършва дейности извън тези, за които е издадено разрешението;
2. по искане на тъканната банка;
3. при прекратяване на тъканната банка.
(7) Заповедта на директора на Изпълнителната агенция по трансплантация в случая по ал. 6, т. 1 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
(8) Обжалването на заповедта не спира изпълнението й.”
9. В чл. 63, ал. 5 думите “чл. 10, т. 4, 5 и 6” се заменят с “чл. 10, т. 4, 5, 6 и 7”.
10. В чл. 86, ал. 1 думите “и диагностично-консултативните центрове” се заменят с “диагностично-консултативните центрове и тъканните банки”.
§ 5. Изпълнението на закона се възлага на министъра на здравеопазването.”
Комисията приема текста на вносителя за § 5.
И тъй като, госпожо председател, законът е внесен преди една година, вносителят е предложил да влезе в сила от 1 януари 2003 г., комисията приема този текст, но предлага § 6 да стане така:
“§ 6. Законът влиза в сила от 1 януари 2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, благодаря Ви, господин Щерев.
Изказвания по тези текстове от законопроекта? Няма желаещи.
Моля да гласуваме параграфите от 3 до 6 включително на Заключителните разпоредби на законопроекта.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Преминаваме към отложения чл. 21.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Госпожо председател, уважаеми колеги! По отложения чл. 21 комисията с 12 гласа “за” предлага следния текст:
“Чл. 21. (1) Вземането на органи, тъкани и клетки от човешки труп може да се извърши, ако:
1. в здравноосигурителната книжка на лицето е вписано съгласие на лицето за вземане на органи, тъкани и клетки след смъртта му. Ако лицето не е изразило съгласие или несъгласие за вземане на органи, тъкани и клетки след смъртта му, се взима съгласието на някой от неговите близки – съпруг, родител, пълнолетно дете, брат или сестра, при условия и по ред, определени с наредба, издадена от министъра на здравеопазването;
2. името на лицето е вписано в служебния регистър на Изпълнителната агенция по трансплантация за изразено изрично писмено съгласие за вземане на органи, тъкани и клетки след смъртта му, а ако няма изразено съгласие или несъгласие за вземане на органи, тъкани и клетки след смъртта му, е взето изричното съгласие на неговите близки.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Щерев.
Заповядайте за изказване, господин Тошев, по този отложен чл. 21 от законопроекта.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Подкрепям предложения от Комисията по здравеопазване текст, но искам да обърна внимание, че ако бъде приет, би трябвало да допуснете синхронизиране с текста на чл. 19, като там също се добави един подобен текст, който с д-р Щерев съгласувахме. Имам готовност да го предложа след това като добавка, а не като промяна, тъй като съгласието на близките би трябвало също да бъде споменато в чл. 19, ако се приеме в чл. 21. Това мисля, че води до съгласие в пленарна зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме предложението на комисията за чл. 21.
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Господин Щерев да прочете още веднъж текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, и аз ще помоля, господин Щерев, още веднъж да представите текста на чл. 21, който е отложен и който визира умишленото съгласие и несъгласие.

ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ:
“Чл. 21. (1) Вземането на органи, тъкани и клетки от човешки труп може да се извърши, ако:
1. в здравноосигурителната книжка на лицето е вписано съгласие на лицето за вземане на органи, тъкани и клетки след смъртта му. Ако лицето не е изразило съгласие или несъгласие за вземане на органи, тъкани и клетки след смъртта му, се взема съгласието на някой от неговите близки - съпруг, родител, пълнолетно дете, брат или сестра при условия и по ред, определени с наредба, издадена от министъра на здравеопазването;
2. името на лицето е вписано в служебния регистър на Изпълнителната агенция по трансплантация за изразено изрично писмено съгласие за вземане на органи, тъкани и клетки след смъртта му, а ако няма изразено съгласие или несъгласие за вземане на органи, тъкани и клетки след смъртта му, е взето изричното съгласие на неговите близки.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: С колко гласа комисията предлага да се гласува тази редакция, господин Щерев?
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Комисията предлага с 12 гласа “за” тази редакция. Това са гласовете на: Борислав Китов, г-н Анастасов, Валери Цеков, Янаки Стоилов, Ботьо Ботев, Атанас Додов, Светлин Белчилов, Хасан Адемов, Стамен Стаменов, Теодора Константинова, Антония Първанова, Ценко Ценков и не е добавено моето име – всъщност 13 души.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тази редакция на чл. 21?
Заповядайте, господин Кюркчиев.
АЛЕКО КЮРКЧИЕВ (НДСВ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Така, както е написан членът, обезсмисля съгласието, вписано в книжката. На практика в чл. 19 ясно е казано, че всеки един български гражданин трябва да впише съгласието си, за да си даде органите. Ако той не е вписал това в своята здравноосигурителна книжка, значи не е съгласен. След като не е съгласен, след смъртта му близките и роднините не могат да се разпореждат с негови тъкани, органи и клетки. По този начин включването на роднините обезсмисля неговата воля приживе. Ако той приживе е декларирал, че е съгласен, на практика след смъртта му съответните организации и хора, които се занимават с трансплантация, могат да вземат неговите органи. Но ако това не е вписано в неговата здравна книжка, не виждам как неговите близки и роднини ще променят неговия вот, след като той го е дал приживе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За реплика на господин Кюркчиев има думата господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Кюркчиев, както си спомняте, ние вече гласувахме, че се иска да се заяви дали човекът е изрично съгласен или изрично несъгласен. Той трябва да пише изрично или “да”, или “не”. Ако нищо не е написал, може би просто не е разгледал този въпрос и не е изразил волята си. Ние не можем да предполагаме каква е неговата воля, ако той нищо не е написал.
Заради това минималното изискване е да питаме близките му дали те ще са съгласни да се вземе част от неговото тяло с цел да се спаси друг живот. Следователно става дума само за този казус, по който той изобщо не се е произнесъл.
Иначе в регистъра трябва да пише “да”, когато е казал “да” или “не”, когато е казал “не”. Така беше гласувано от Народното събрание и така ще остане записано в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Тошев.
Господин Кюркчиев, заповядайте за дуплика.
АЛЕКО КЮРКЧИЕВ (НДСВ): Аз напълно разбирам това, което е гласувано от Народното събрание. Но след като чл. 19, който е основният член на този законопроект, касаещ съгласие или несъгласие, и в него е записано ясно и точно, че на трансплантация подлежат само тези, които са казали “да”, ако няма нищо вписано в здравноосигурителната книжка или в съответния документ, това означава, че те не са съгласни. На практика не може да има такъв казус – “да” или “не”. Само “да” са тези, които са казали “да”, а всички, които не са вписали “да” значи са “не”. Това гласи чл. 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За изказване има думата господин Соколов.

ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че текстът, който сега разглеждаме, не противоречи на текста на чл. 19. Когато приехме чл. 19, проблемът беше дали да има изрично съгласие или изрично несъгласие. Но при всяко положение ние дадохме приоритет и не можеше да бъде друго, защото това е правилното решение, на волята на самия субект, ако мога така да се изразя – на самия собственик на органи и тъкани. Когато той приживе е изразил своята воля да не може след това негови близки или наследници да я променят. Когато той е изразил съгласие, че след смъртта му от него могат да се взимат органи и тъкани, неговите близки да не могат да кажат “не, ние не сме съгласни с това”.
Струва ми се, че това е едно гъвкаво решение – ако той не е изразил никаква воля и не виждам защо трябва да кажем, че след като не е дал съгласие, следователно изрично е несъгласен. Просто не е взел отношение. Нека да дадем право на неговите близки наистина с оглед целта, която преследва този закон, те да могат да изразят вместо неговата неизразена воля своята воля в качеството им на негови близки и наследници.
И ако те дадат съгласие, без да има негово произнасяне негови тъкани или органи да бъдат използвани, мисля, че това ще бъде едно добро решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Соколов.
За реплика има думата господин Кюркчиев.
АЛЕКО КЮРКЧИЕВ (НДСВ): Госпожо председател, уважаеми господин Соколов! В чл. 19, ал. 1 е казано точно и ясно: “Не се допуска вземане на органи, тъкани и клетки за присаждане, ако лицето приживе не е изразило съгласие за това.”
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Не е така. По друг начин е формулирано.
АЛЕКО КЮРКЧИЕВ: “не е изразило съгласие за това.” Така е, а как?
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Прие се предложението на Лъчезар Тошев – вземането на органи става при вземане на съгласие.
АЛЕКО КЮРКЧИЕВ: Именно, при съгласие. Точно така пише: “Не се допуска вземане на органи, тъкани и клетки за присаждане, ако лицето приживе не е дало писмено съгласие.” – Такова е предложението.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Предложението на Тошев е друго.
АЛЕКО КЮРКЧИЕВ: Ето го предложението и на Лъчезар Тошев. Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други изказвания има ли?
За изказване има думата господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Искам да се опитам да направя за залата едно изясняване на позициите, които тук се защитават.
По време на работата по този закон, уважаеми колеги, който между другото отработихме в началото на есента 2002 г., съществуваха две, мога да кажа крайни становища. Едното беше за това, че ако човек изрази приживе писмено несъгласие за вземане на клетки, тъкани и органи след неговата смърт, то такива не могат да бъдат взети, независимо какво ще бъде мнението на неговите близки след смъртта му. И обратно – дори човек да изрази писмено съгласие, след което пак каквато и да е волята на неговите близки, то това съгласие да важи и органи и тъкани да могат да бъдат взимани.
Дълго време в комисията се обсъждаха тези две крайни по своя антагонизъм становища. Общото мнение на Здравната комисия - а по мое мнение и на обществото - за това е, че трябва да се намери някакъв нормален механизъм, по който да се даде възможност процесите на трансплантация в нашата страна в крайна сметка да започнат. Защото досега истинска, легитимна и многостранна уредба на този процес по трансплантиране на клетки, тъкани и органи нямаше.
След дълги дебати, дискусии, кръгли маси и проучване на общественото мнение в крайна сметка се стигна до едно, според мен, компромисно решение, което се предлага към момента от комисията и за което решение, както може би чухте, се подписаха народни представители от Здравната комисия от всички политически сили. А то е един, според мен, чудесен междинен вариант. Защото в този вариант всъщност става дума за следното – ако съгласно чл. 19 човек приживе изрази съгласие за даряване на органи, то тогава след неговата смърт, независимо какво е мнението на неговите близки, такива органи могат да бъдат взети и трансплантирани. Това е текстът, който приехме в чл. 19. Но в чл. 21 ние искаме да кажем нещо друго – какво става, ако човек приживе не е изразил никаква воля. Ако той приживе не е записал нито, че е съгласен, нито, че не е съгласен, тогава какво правим? И в чл. 21 всъщност ние даваме една трактовка на една такава ситуация – ако човек изрично не е записал каква е неговата воля по отношение на неговите органи, то тогава питаме неговите близки и те решават. Това се предлага и нищо друго.
Тук не става дума, че ако той не е записал нищо, това означава, че не могат да бъдат взимани органи. Не, напротив. Ако той не е записал нищо в своята здравна книжка, то тогава решението вземат неговите близки. Тоест ние не забраняваме изрично или по презумпция органите след неговата смърт да бъдат взимани, ако той не е записал нищо в книжката си. Според мен това е коректният текст. Според мен това е текстът, който трябва да бъде подкрепен от залата, защото това наистина е една възможност при прощъпалника на законовото уреждане на целия този процес по даряване и трансплантиране на органи, той да не бъде опорочен по някакъв начин. Обществото ни има нужда от такъв процес, има нужда от трансплантиране. Огромни са нуждите. Досега липсваше такава законова база, на която да стъпи и да се разгърне цялата тази система.
Според мен, ако залата подкрепи това решение на Здравната комисия, тя ще вземе правилното решение и ви моля да го подкрепите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За процедурно предложение – господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз искам да направя под формата на процедурно предложение едно усилие да се подобри текстът, включително с участието на представители на Правната комисия. Ако ние сме съгласни – така вече гласувахме – да не може да се взимат органи и тъкани без съгласие, за мен по-добре ще бъде да се съедини текстът на чл. 19 с текста, който сега разглеждаме, за да не се стига дотам дали единият в някаква степен не променя или не противоречи на другия.
И може би решението е в чл. 19 да се каже, че органи и тъкани могат да се вземат с изрично съгласие на лицето, а след неговата смърт със съгласие, дадено от неговите близки.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Лъчезар Тошев предлага същия текст.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да. По този начин се решава въпросът така, както ние искахме да бъде решен – да не може без съгласие някой да посяга на органи или тъкани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да. Да няма вътрешно противоречие между двата текста.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Не е много ясен текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Първо трябва да гласуваме чл. 21, след това евентуално, ако има съгласие на залата, да се прегласува чл. 19, да се редактира, да се добави, разбира се, ако залата е съгласна с това.
Ако има изказвания по редакцията на чл. 21, имате думата. Ако не, да преминем към гласуване на редакцията, която господин Щерев предложи от името на комисията.
Подлагам на гласуване редакцията на чл. 21.
Гласували 141 народни представители: за 122, против 5, въздържали се 14.
Редакцията на чл. 21 е приета.
Заповядайте, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Тъй като вече приехме чл. 21, смятам, че за да има синхрон между текстовете, трябва в чл. 19, ал. 1 да се добави един допълнителен текст, който да гласи: “Ако лицето не е изразило волята си приживе, необходимо е да се вземе писменото съгласие на някой от неговите близки – съпруг или съпруга, родители, брат или сестра или на неговите пълнолетни деца.” По този начин двата текста ще бъдат в синхрон.
Смятам, че това може да се приеме като редакционна поправка. Не става въпрос за прегласуване на вече приети текстове, а за една добавка вследствие на гласуването по чл. 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за изказване, господин Щерев.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, с приемането на чл. 21 сме изправени пред две възможности. Тези две възможности, разбира се, залата трябва да ги прецени.
Ако останем така с приетия чл. 21 законът е приет и по-нататък следва публикуване в “Държавен вестник” с всички възможни поправки, които някой иска да внесе по-късно. Това е едната възможност. Другата възможност е сега, в момента, да направим не прегласуване на чл. 19, а да направим допълнение, което да обяснява приетото в чл. 21. И това допълнение ще даде по-ясна представа и за чл. 19. Това в никакъв случай не е прегласуването на чл. 19, който е основополагащ. Член 19 е ясен, той не може да се прегласува повече. Но ние само добавяме редакционна поправка, което на практика обяснява това, което вече е прието от Народното събрание и от пленарна зала в чл. 21. Така че ако се приеме това да се направи, то ще се направи само като редакционна добавка. Ако не се приеме, то тогава нека с това нещо да приключим закона и да чакаме следващите изменения и допълнения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Щерев.
Дори да наречем редакционна тази корекция, трябва да има прегласуване на текста, защото той се променя.
Господин Цеков за процедурно предложение.

ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Госпожо председател, аз искам да направя едно процедурно предложение, взимайки повод от думите на господин Соколов и на господин Щерев.
По принцип регламента, който вече прие залата, е ясен и той не подлежи на никакво съмнение. Става дума за доизясняване на чл. 19, който задължително трябва да мине през процедурата на прегласуване на този член, независимо дали промяната е редакционна. Тя не може да бъде друга, освен редакционна, разбира се. Тя не може да бъде по смисъл.
Затова моето процедурно предложение е сега да продължим със следващата точка от дневния ред, да направим една среща с представители на Коалиция за България, Съюза на демократичните сили и управляващото мнозинство и да предложим редакция на вниманието на залата след малко, като прегласуваме чл. 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това е много разумно предложение, около което може да се обединят всички членове на комисията: да се подготви редакция на чл. 19 и тогава да го прегласуваме.
За обратно процедурно предложение – господин Кюркчиев.
АЛЕКО КЮРКЧИЕВ (НДСВ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Ние току-що гласувахме чл. 21. Законът по своята същност е гласуван и е факт. Дали в чл. 19 се добавя нещо, което след това е влязло в чл. 21, няма никакво значение. Смятам, че законът е гласуван. Народното събрание не може да прави миш-маш. Такива процедурни предложения не е имало никога в тази зала и не може да има. Когато му е било времето, е трябвало да го гласуваме. Можеше да вземем и съвсем друго решение.
Затова за мен този закон е гласуван и е приключен. Хубав-лош, в установените в правилника на Народното събрание норми след определен срок всеки може да внесе изменение по който и да е член. В противен случай това е крещящо нарушение на правилника на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Кюркчиев, този правилник винаги го нарушаваме и винаги прегласуваме текстове, които са рожба на Комисията по здравеопазването. Поне моят богат опит през тези две години сочи точно това.
Има процедурно предложение да се отложи разглеждането на чл. 19 докато комисията предложи редакция за прегласуване от Народното събрание.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 131 народни представители: за 95, против 22, въздържали се 14.
Процедурното предложение се приема.
Моля да направите кратки консултации, за да можем да приключим със законопроекта.

Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА.
Вносител е народният представител Анелия Мингова. Водеща е Комисията по образованието и науката.
Госпожо Гроздилова, моля да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:

"ДОКЛАД
относно законопроекта за изменение и допълнение на
Закона за народната просвета, № 354-01-70,
внесен от Анелия Мингова на 18 юли 2003 г.

На свое редовно заседание, проведено на 23 юли 2003 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 354-01-70, внесен от Анелия Мингова на 18 юли 2003 г. На заседанието на комисията присъстваха министърът на образованието и науката доц. Игор Дамянов, заместник-министърът на образованието и науката господин Юлиян Наков, заместник-министърът на образованието и науката д-р Анастас Герджиков, както и представители на синдикални организации и журналисти.
Законопроектът предвижда заварените на длъжностите началник и експерт в регионалните инспекторати по образование, които не са положили конкурсен изпит по реда на Закона за държавния служител, да запазят правата си до заемане на съответната длъжност от лице, спечелило конкурс, съгласно Закона за държавния служител.
Статутът на началниците и експертите в регионалните инспекторати по образование като държавни служители е определен с чл. 35, ал. 4 от Закона за народната просвета. Посочената норма предвижда те да се назначават въз основа на конкурс и да се освобождават от министъра на образованието и науката.
Съгласно § 29 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за народната просвета (изм. и доп. ДВ, бр. 90 от 24.09.2002 г.), заварените на тези длъжности лица запазват своите права по трудово правоотношение до обявяването на конкурс за съответната длъжност, но не за повече от една година от влизането на Закона за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, тоест до 24 септември 2003 г. Определеният от законодателя срок за провеждането на конкурса по Закона за държавния служител се оказа недостатъчен, тъй като все още не са в сила измененията за нова конкурсна процедура, предвидена в същия закон.
Поради това до този момент не е настъпило нито едно от визираните в § 29 основания за прекратяване на правоотношенията на началниците и експертите в регионалните инспекторати по образование. С предложения законопроект ще се избегне и административният вакуум в работата на регионалните инспекторати по образование.
В проведената дискусия членовете на комисията изказаха единодушна подкрепа на законопроекта и взеха следното решение:
С 18 гласа "за", без "против" и "въздържали се", Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 354-01-70, внесен от Анелия Мингова на 18 юли 2003 г." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Гроздилова.
Госпожо Мингова, имате думата като вносител на законопроекта.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Аз ще бъда съвсем кратка, защото в доклада на комисията много подробно бяха изложени мотивите към законопроекта, който съм внесла.
Става дума за един-единствен параграф за промяна на Преходните разпоредби в Закона за народната просвета. Каква е необходимостта от навременното му приемане още до края на тази парламентарна сесия?
Очевидно, когато е приеман този текст от закона, вносителите му, а това е Министерският съвет, са възнамерявали в доста кратък срок да проведат конкурсни процедури, тъй като тези лица – шефовете на инспекторати и експертите към тях, имат статут на държавни служители. Тъй като обаче в Закона за държавния служител доста дълго време бяха подготвяни промени, които отразяват постиженията в най-добрите европейски практики, промените в този закон се забавиха, така че не дадоха възможност тези конкурси да бъдат обявени от Министерството на образованието и науката и да бъдат проведени, така че безпрепятствено тези длъжности да бъдат заети от лица, които са назначени въз основа на конкурс.
Ето защо след изтичането на срока по този параграф, именно 24 септември, и при липсата на обявени и проведени конкурси, ще се окаже, че лицата, които са ръководители на инспекторатите и експертите към тях, ще загубят своето трудово правоотношение, тъй като то би се прекратило с настъпването на тази дата, а лица, които да заемат техните длъжности, не могат да бъдат назначени за неопределен срок от време, тъй като конкурсните процедури все още не са започнали и не могат да започнат докато ние в това събрание не приемем промените в Закона за държавния служител, които са предстоящи.


Ето защо аз предлагам една промяна в текста и тя трябва да влезе в сила до настъпване на прекратителния срок – 24 септември 2003 г., за да може да се приеме, че тези лица продължават да изпълняват правоотношенията си, които са трудови правоотношения, докато бъде спечелен конкурс и съответното лице бъде назначено след спечелване на конкурс по Закона за държавния служител и то с промените, които ние следва да приемем може би през м. септември.
Така че аз ви моля да подкрепите този законопроект на първо гласуване, а евентуално да преминем и към второто му гласуване, ако приемете, че той е достатъчно ясен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Имате думата за изказвания по законопроекта.
Няма желаещи за изказване.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
Гласували 105 народни представители: за 104, против няма, въздържал се 1.
Всъщност, гласувалите са 105 с гласа на госпожа Гроздилова, който поради технически проблем не може да бъде отразена в компютърната система.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Госпожа Мингова в изказването си направи процедурно предложение законопроектът да бъде приет и на второ гласуване на днешното пленарно заседание, ако няма, разбира се, възражения срещу това процедурно предложение.
Моля да гласуваме процедурното предложение.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля, госпожо Мингова, представете съдържанието на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви.

“ЗАКОН
за изменение на Закона за изменение и допълнение на
Закона за народната просвета (обн. ДВ, бр. 90 от 24.09.2002 г.,
изм., бр. 29 от 31.03.2003 г., в сила от 31.03.2003 г.)

Параграф единствен. В Преходните и заключителните разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за народната просвета (обн. ДВ, бр. 90 от 24.09.2002 г., изм., бр. 29 от 31.03.2003 г., в сила от 31.03.2003 г.), § 29 се изменя така:
“§ 29. Заварените на длъжността “началник на Инспекторат по образованието” и на длъжността “експерт в Инспекторат по образованието”, които не са положили конкурсен изпит по реда на Закона за държавния служител, запазват правата си до заемане на длъжност от лице чрез конкурс, съгласно Закона за държавния служител”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Имате думата за изказвания по съдържанието на законопроекта.
Господин Соколов, заповядайте.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз бих се изказал само по заглавието – иначе съдържанието го подкрепям и ще го гласувам и второ гласуване.
Дали това трябва да е закон за изменение на закона за изменение? В момента, в който ние променим един закон с друг закон за неговото изменение, вече цялото съдържание на последния закон се инкорпорира в първия закон и става неразделна част от него. И поне досега аз не знам да сме имали такъв случай, освен ако ние вървим по една процедура, но очевидно мисля, че не е тази процедурата – на техническа грешка във вече гласуван закон.
Искам да поставя на вниманието на пленарната зала и на колегите този проблем – дали да не е Закон за изменение на Закона за народната просвета, а вътре в текста може да се каже вече, че се променя параграф еди-кой си от закона за изменение на закона, казано за яснота. Но, дали в заглавието ние можем да променяме един закон за изменение на друг закон, който вече е станал част от първия закон? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Соколов.
За реплика имате думата, госпожо Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, моето предложение беше: “Закон за изменение и допълнение на Закона за народната просвета”, но от дирекция “Правна” вчера предложиха тази редакционна поправка със съображението, че променяйки параграф, който е параграф в преходни разпоредби от Закон за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, това заглавие на сегашния закон съответства на Закона за нормативните актове.
Аз просто се доверих на това предложение, което беше направено в лицето на колегите от дирекция “Правна”, т.е. експерти подсказаха, че това е коректното заглавие на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Мингова.
Моля само за момент, защото от Правния отдел искат да свалят коректно наименование и тогава ще гласуваме.
Госпожо Мингова, ако няма промяна, докладвайте заглавието и текста на законопроекта и да преминем към гласуване.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: След консултации заглавието остава така, както съм го предложила:

“ЗАКОН
за изменение на Закона за народната просвета

Параграф единствен. В Преходните и заключителни разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за народната просвета (обн. ДВ, бр. 90 от 24.09.2002 г., изм., бр. 29 от 31.03.2003 г., в сила от 31.03.2003 г.), § 29 се изменя така:
“§ 29. Заварените на длъжността “началник на Инспекторат по образованието” и на длъжността “експерт в Инспекторат по образованието”, които не са положили конкурсен изпит по реда на Закона за държавния служител, запазват правата си до заемане на съответната длъжност от лице чрез конкурс, съгласно Закона за държавния служител”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Мингова.
Подлагам на второ гласуване така представения законопроект.
Гласували 119 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 2.
Законът е приет и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Щерев има думата за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Господин председател, уважаеми колеги! След консултация правя предложение да прегласуваме с една редакционна добавка чл. 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате процедурното предложение. (Шум и реплики в залата.)
Гласувахме ли такова процедурно предложение? Добре.
Отменям гласуването!
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Тогава направо редакционната поправка на чл. 19:
В чл. 19, ал. 1 да се добави ново изречение със следния текст: “Ако лицето не е изразило волята си приживе, се прилага разпоредбата на чл. 21”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма възражения.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 110, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието, а с това и целият закон.
Половин час почивка. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Има думата господин Пенчев за процедура.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, колеги, тъй като следва разглеждането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, а водещата комисия – Комисията по вътрешен ред и сигурност, не е готова с доклада, тъй като днес ще го разглежда на второ четене, аз правя процедурно предложение да преминем към първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, тоест да прескочим тази точка от дневния ред и да продължим нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли друго процедурно предложение? Няма.
Моля да гласувате направеното процедурно предложение.
Гласували 97 народни представители: за 89, против 3, въздържали се 5.
Предложението се приема.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ.
Моля госпожа Анелия Мингова да представи доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, представям ви
“ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител,
внесен от Министерския съвет

Законопроектът беше разгледан на редовно заседание на комисията, проведено на 16.07.2003 г.
На заседанието присъства господин Мартин Аврамов от дирекция “Държавна администрация” при Министерския съвет.
Той представи законопроекта, като посочи, че измененията и допълненията са продиктувани от необходимостта да се отстранят забелязани проблеми във връзка с приложението на действащия закон, както и да се изпълнят препоръките на Европейската комисия по отношение реформата в държавната администрация.
Законопроектът предвижда: прецизиране на понятието “държавен служител” и въвеждане на принципа за задължителен конкурс при постъпване за първи път на държавна служба, както и при постъпване за първи път в съответната администрация. Утвърждава се принципът за безсрочност на служебното правоотношение. Създава се задължение за спазване на Кодекса за поведение на служители в държавната администрация. Предлагат се изменения и допълнения на уредбата, свързана с обучение и квалификация на държавните служители, атестирането им, образуване на възнагражденията, усъвършенстване на дисциплинарното производство и режима на прекратяване на служебното правоотношение. Предвижда се контролът за спазване статута на държавния служител да се осъществява от държавни инспектори в Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”.
Народният представител Атанас Василев изрази подкрепата си за законопроекта. Той счита, че това е следваща стъпка към отделяне на уредбата на държавната служба от тази на Кодекса на труда. Той изтъкна, че законопроектът следва да бъде прецизиран по отношение на понятието за държавен служител, стабилитета на служебното правоотношение и регламентацията на постъпването за първи път на държавна служба.
Народният представител Константин Пенчев също подкрепи законопроекта и в частност предложенията за легално определение за държавен служител, въвеждането на задължителен конкурс, както и атестирането на държавните служители и дисциплинарните производства.
Народният представител Йордан Соколов заяви, че подкрепя представения законопроект, като отправи забележки относно липсата на съдебен контрол при недопускане за участие в конкурс за постъпване на държавна служба и предложенията за допълнения на Кодекса на труда, направени с Преходни и заключителни разпоредби.
Народният представител Елиана Масева изрази подкрепата си за законопроекта, като отправи забележки по отношение на прецизиране уредбата на конкурсната процедура, закриването на Държавната административна комисия, определението на понятието “ранг”, липсата на съдебна защита при някои административни актове и въвеждане на институт на взаимното съгласие.
Според народния представител Янаки Стоилов законопроектът може да получи противоречиви оценки. Една от тях се отнася до провеждането на конкурс при преместването на държавен служител в друга администрация. Господин Стоилов възрази срещу възпроизвеждането на текстове от Кодекса на труда в Закона за държавния служител. Той предложи да се създаде законов критерий кои длъжности трябва да се изпълняват от лица по служебно правоотношение и кои да се изпълняват от лица по трудово правоотношение. Според него проектът не дава отговор на редица въпроси, свързани със синдикалната дейност в държавната администрация.
Председателят на комисията Мингова изрази подкрепа за законопроекта, като направи забележки относно прецизиране на понятието “държавен служител” и относно необходимостта всички правомощия на органа по назначаването да бъдат преотстъпвани не само на неговия заместник, но и на главния секретар от съответната администрация.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси реши с 8 гласа “за”, 0 гласа “против” и 1 “въздържал се” да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Хасан Адемов? Не го виждам.
Моля господин Василев да представи становището на Комисията по труда и социалната политика. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ВАСИЛЕВ:

“ДОКЛАД
на Комисията по труда и социалната политика по
законопроекта за изменение и допълнение на
Закона за държавния служител, № 302-01-33,
внесен от Министерския съвет на 27.06.2003 г.

Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 3 юли 2003 г., разгледа и обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 302-01-33, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от господин Димитър Калчев – министър на държавната администрация. Бе изяснено, че законопроектът е широко съгласуван в министерствата и ведомствата, получени са становища от тях, в това число и от администрацията на Министерския съвет и областните управители. В обсъждането са участвали синдикатите, неправителствени организации, коалиции и движения, както и Комисията за борба с корупцията. Взети са предвид критичните препоръки на Комисията “Сигма” към Европейската комисия, предложенията от т.нар. “Пътна карта” за присъединяването на България и прочие.
В законопроекта се предвижда въвеждане на конкурсния принцип при назначаване, задължителен при постъпването за първи път на държавна служба и в съответната администрация. Утвърждава се и принципът за безсрочност на служебното правоотношение. Създава се и юридическо задължение за спазване на Кодекс за поведение на служителите в държавната администрация, като при нарушения ще се търси дисциплинарна отговорност от тях. Предвижда се този кодекс да се приеме с отделен акт на Министерския съвет.
По изрично настояване на Комисията за борба с корупцията с проекта се създават задължения за държавните служители за разкриване и избягване на конфликти по интереси при осъществяване на държавната служба.
Регламентира се присъждането на рангове на постъпилите за първи път на държавна служба. Въвежда се задължение държавните служители да работят най-малко две години в администрацията. Повишението в ранг и нарастването на възнаграждението ще бъде обвързано с индивидуалния принос при изпълнение на приоритетите на съответната администрация. Добавките за ранг и за категория администрация се премахват и ще бъдат калкулирани в основната заплата за длъжност предвид оценката на изпълнението от последното атестиране на органа по назначаването, който ще определя индивидуалния размер на заплатата за всеки служител. Обвързва се изпълнението на стратегията за обучение на служителите в държавната администрация с тяхното реално обучение, като в бюджета за тази година са предвидени 0,8 на сто от фонд “Работна заплата” на служителите в държавната администрация. Тези средства са ориентирани изключително за обучение и повишаване на техния административен капацитет чрез задължителни курсове за обучение.
За пръв път се въвежда он-лайн обучение чрез Института за публична администрация и европейска интеграция. Промените относно заплащането на държавните служители предвиждат и необходими средства за изплащане на обезщетенията по § 3 от Преходните и заключителните разпоредби на закона при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Поставя се на принципна основа прекратяването на правоотношенията със служители, които не постигат резултати в дейността си. Контролът за спазване статута на държавния служител ще се осъществява от държавни инспектори от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".
Предлаганият законопроект е резултат от съвместната работа с университетски преподаватели, специалисти по държавна администрация и административно право и е в контекста на добрите европейски практики.
В проведените разисквания бяха поставени поредица от въпроси относно: изискването за определен стаж от младите специалисти при назначаването им на държавна служба; дали ще бъде увеличен броят на държавните служители; реализиране контролната дейност от държавни инспектори от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда"; наличието на анализ на направените преди това промени в Закона за държавния служител; съобразяването на законопроекта с препоръките по административната реформа на Европейския съюз; адекватността на правата по Кодекса на труда и по Закона за държавния служител; предстоящи промени в главния класификатор на длъжностите и др.
В последвалите изчерпателни отговори и разяснения бе подчертано, че преди разработването на законопроекта е изработена Концепция за промени в законодателството, свързано с държавната служба. Тази концепция е приета от правителството заедно със Стратегията за модернизиране на държавната администрация още през юли миналата година. Оттогава се работи по около седем различни проекта, финансирани от ФАР, от Световната банка и от Европейската комисия, между които са "Обслужване на едно гише"; проектите, свързани с оценка на трудовото изпълнение, електронното правителство и др. Отбелязани са резултатите и е направена оценка от досегашното прилагане на Закона за държавния служител.
Поискана бе конкретна информация относно Доклада на комисията "Сигма", Концепцията за промени в законодателството, свързано с държавната служба, и Доклада за състоянието на администрацията през 2002 г., които документи бяха предоставени на комисията от господин Димитър Калчев, министър на държавната администрация.
В хода на обсъждането народните представители се обединиха около становището, че с натрупания богат опит в областта на трудовото законодателство Комисията по труда и социалната политика може да бъде полезна и при по-нататъшното разработване на законопроекта.
След проведеното гласуване с резултати: "за" – 9, "против" – 1, "въздържали се" – 4, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 302-01-33, внесен от Министерския съвет на 27 юни 2003 г." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Василев.
От Комисията по европейска интеграция кой желае да прочете становището? Няма ли никой представител от комисията?
Госпожо Масева, виждам само Вас като познато лице от комисията.
Други желаещи има ли? Тогава да приключим заседанието!
Няма ли представител от Комисията по европейска интеграция?
Заповядайте, госпожо Гигова.

ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ГИГОВА:

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейска интеграция
относно проект на Закон за изменение и допълнение на
Закона за държавния служител, № 302-01-33, внесен от
Министерския съвет на 27 юни 2003 г.

На свое редовно заседание, проведено на 23 юли 2003 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 302-01-33, внесен от Министерския съвет на 27 юни 2003 г. Законопроектът беше представен от госпожа Снежана Димитрова, директор на Дирекция "Държавна администрация" към министъра на държавната администрация. В заседанието взеха участие госпожа Ирена Борисова – съветник в дирекцията, и госпожа Зинаида Велева – директор на Дирекция ЕИОМФИ в Министерския съвет.
Законопроектът е изготвен в изпълнение на приетата и обсъдена в Комисията по европейска интеграция през 2002г. Стратегия за модернизиране на държавната администрация – от присъединяване към интегриране. При разработването му са взети предвид критичните препоръки на Инициатива на Европейския комитет и ОИСР "Сигма", бележките от последния годишен доклад на ЕК и "Пътната карта за присъединяването на България".
В първичното и вторичното законодателство на Европейския съюз не се съдържат норми, поставящи някакви конкретни изисквания към държавното управление и публичната администрация на държавите-членки. В съответствие с принципа на субсидиарност тези въпроси се решават от националното законодателство. Въпреки липсата на acquis communautaire съществуват установени принципи, валидни за публичната администрация, които се споделят от всички държави-членки на Европейския съюз, независимо от различните правни традиции и системи на управление. Независимо от липсата на преки правомощия на Европейския съюз в тази област, членството в него изисква от държавите-членки да спазват някои основни правила във връзка с организацията и функционирането на тяхната публична администрация. С течение на времето тези принципи са дефинирани и конкретизирани в практиката на националните съдилища, а впоследствие и в практиката на Съда на Европейските общности. Това са принципите на законност, пропорционалност, правна сигурност, защита на законните очаквания, недискриминация, право на изслушване в процеса на взимане на административни решения. Тези общи принципи на публичната администрация формират т.нар. "Европейско административно пространство" и трябва да бъдат взети предвид от държавите-кандидатки за членство при реформиране на публичните им администрации. Въпреки че "Европейското административно пространство" не съставлява част от acquis communautaire, съответствието с неговите принципи се взима предвид при извършване на оценката по изпълнението на четвъртия критерий за членство – административен капацитет.
Редовните доклади на Европейската комисия също не предписват определен модел за организация и функциониране на публичната администрация, но в отделни области, като държавната служба, съдържат по-конкретни насоки. От докладите на Европейския комитет могат да бъдат направени следните заключения:
- Комисията изисква от държавите-кандидатки да приемат отделен закон за държавната служба, в който служебното правоотношение да се отдели от общото трудово законодателство, и Стратегия за реформа на държавната администрация;
- Имплицитно се изказва подкрепа за модела на т.нар. кариерна (професионална) администрация;
- Подчертава се важността на професионалното обучение, особено в областите, обхванати от правото на Европейския съюз;
- Насърчава се конкурсното начало при постъпване на работа в държавната администрация.
Оценка за съответствие на разглеждания законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител може да се извърши единствено в светлината на посочените по-горе принципи и препоръки. В хода на заседанието бяха обсъдени следните въпроси:
1. Предложеното ново определение за държавен служител - § 1 от ПЗИД.
Във връзка с правото на Европейския съюз само отбелязваме, че доколкото в закона съществува забрана за чужди граждани да станат държавни служители, до изтичането на преходния период по Глава 2 "Свободно движение на хора" (по формулата 2 + 2 + 3), определението за държавен служител ще трябва да се приведе в съответствие с acquis communautaire или по друг начин да се отделят длъжностите в държавната администрация, запазени за български граждани.
Член 39, ал. 4 от ДЕО изключва държавната служба от общите правила за свободно движение на хора и отварянето на работни места за гражданите на други държави-членки. Точните граници на предвиденото изключение подлежат на тълкуване от съда на Европейските общности, а не от държавите-членки. Такова тълкуване е дадено за първи път по дело 149/79, “Комисията срещу Белгия” – държавите могат да поставят изискване за гражданство за длъжности, които са “характерни за специфичната дейност на публичната администрация, а именно упражняване на властнически правомощия и охраняване на интересите на държавата”.
Обръщаме внимание и на факта, че приемането на предложеното ново определение би поставило въпроса за съотношението между новия текст на чл. 2 и ал. 3 на чл. 5, която дава определение за “експерт” като вид държавен служител.
2. Предвидената в чл. 6, ал. 2 възможност за възлагане на всички правомощия на органа по назначаването, включително по назначаване и прекратяване на служебното правоотношение, на негов заместник или на административния секретар - § 2 от Законопроекта за изменение и допълнение.
Възприетата в “Европейското административно пространство” концепция за държавния служител не като обикновен служител, нает от държавата, а като служител с особена социална роля и статут, определя служебното правоотношение като правоотношение, възникващо между държавата, тоест органа на държавна власт и служителя. В този контекст би било добре да се запази действащата редакция на чл. 6, ал. 2 от Закона за държавния служител, освен ако не се прецени, че особено важни съображения за целесъобразност налагат предложеното изменение.
3. Кариера и мобилност. В сравнителен план съществуват два модела за администрация, основната разлика между които се състои във възприемането или отхвърлянето на концепцията за професионална администрация. В изпълнение на препоръките на Европейската комисия, Стратегията за модернизация на българската държавна администрация предвижда създаването на модерна администрация, основана на кариерния модел и принципа на мобилност. Сред предвидените мерки в Стратегията е “гарантирането на принципа на мобилност на държавните служители между министерства и други правителствени структури с цел постигане на висока ефективност и професионализъм на административното обслужване. В мотивите към законопроекта е посочено,че една от неговите цели е създаването на благоприятна среда за кариерно развитие на държавните служители. В същата посока са предложените изменения и допълнения, свързани с утвърждаването на принципа на безсрочност на служебното правоотношение и запазването на служебното правоотношение при преобразуване на администрация.
Някои от предложените текстове в законопроекта обаче поставят под съмнение желанието на вносителя докрай да проведе този принцип. Като пречка пред мобилността в рамките на държавната администрация бихме посочили следните разпоредби от законопроекта за изменение и допълнение.
С предложеното изменение на чл. 12, ал. 3 се въвежда нов 6-¬месечен изпитателен срок при преминаване на работа в друга администрация - § 8 от законопроекта.
Придобиването на статут на държавен служител след изтичането на едногодишен изпитателен срок и на съответен ранг би следвало да е достатъчна гаранция за наличието на административни умения и делови качества у съответното лице. Със спечелването на конкурса за назначаване в новата администрация пък се установява наличието на специфичната професионална квалификация и умения, които биха били необходими за работа.
С новия чл. 10е - § 6 от законопроекта, като че ли се цели провеждането на идеята за създаване на висша кариерна администрация, но за съжаление с предложения текст се създава само една правна възможност, без да става ясно на какви принципи ще се основава назначаването, подборът и кариерното развитие на държавните служители, заемащи висши ръководни длъжности.
4. Задължението за избягване на конфликт на интереси и санкцията за неговото неизпълнение – “дисциплинарно уволнение” – нов чл. 29а във връзка с новата ал. 2 на чл. 91 - § 14 и § 47 от законопроекта. Предложената разпоредба предвижда при налагане на наказанието дисциплинарно наказващият орган да няма право да преценява формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и т.н. Такъв автоматизъм по принцип е допустим, но за строго определени случаи. Хипотезата на чл. 29а обаче е формулирана много общо и би могла да включи твърде много случаи, което е недопустимо с оглед на принципа за предвидимост и законоустановеност на нарушенията и наказанията. Следва да се отбележи и че настоящата редакция на чл. 29а не отговаря на стандартите за законоустановеност, възприети в трайната практика на Европейския съд за правата на човека. Следователно трябва да се прецизират текстовете на чл. 29а по такъв начин, че случаите на автоматизъм при налагане на наказанието да бъдат лимитативно и ясно определени. Алтернативно, хипотезата на чл. 29а би могла да остане широка, но да се премахне автоматизмът, тоест да се промени систематичното място на ал. 2 на чл. 91, и отговорността по чл. 29а да се налага по общия ред, така че органът, налагащ наказанието, да има възможност да прецени обстоятелствата за всеки отделен случай.
След проведеното обсъждане Комисията по европейска интеграция реши, че предлаганите изменения и допълнения в Закона за държавния служител са необходим елемент от провеждащата се реформа в държавната администрация с оглед изпълнението на критерия “административен капацитет” и следва да бъдат подкрепени.
Комисията по европейска интеграция с единодушие на представените парламентарни групи предлага на Народното събрание да разгледа и приеме на първо четене проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 302¬-01-33, като препоръчва на водещата комисия да вземе предвид направените бележки при обсъждането на законопроекта между първо и второ четене.
Председател на Комисията по европейска интеграция: (п) Даниел Вълчев.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта на първо четене.
Министър Калчев, желаете ли думата от името на вносителя?
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КАЛЧЕВ: Не. Ако има въпроси, тогава ще взема отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате думата по законопроекта.
Заповядайте, господин Василев.
АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Аз и в комисията изразих подкрепата си към законопроекта по принцип на първо четене, тъй като той представлява следващата стъпка, и като цяло успешна, във възстановяване на нашето чиновническо право, ликвидирано през 50-те години, даже преди 50-а година, което, разбира се, е наложително във всички случаи, тъй като функцията на държавния служител е специфична в сравнение с функциите на останалите работници и служители, които не упражняват власт или не сътрудничат при упражняването на властта.
Бих изтъкнал само няколко достойнства на този законопроект. Преди всичко той съществено коригира дефиницията на понятието за държавен служител като общо понятие и освен това предвижда реда, по който трябва да се конкретизира тази дефиниция в подзаконовите нормативни актове с класификатори, с длъжностните характеристики, с които ще се уточнят и изискванията към държавните служители.
В сравнение със сега действащия закон е направена сериозна стъпка към диференциация на статута на държавния служител от статута на работниците и служителите, които попадат под режима на кодекса на труда. Разбира се, има остатъци от това и то не може да ги няма, тъй като при това възстановяване има и сходство в статуса на работниците и служителите, попадащи под режима на Кодекса на труда, и на държавните служители, от друга страна.

Друго достойнство е подробното уреждане на конкурсната процедура и въобще задължително въвеждане на конкурсното начало при първоначалното назначаване на държавна длъжност. Кариерното израстване – другият нов момент, който също така заслужава одобрение, както и задължителните обучения на държавния служител. В центъра на идеята на този законопроект е поставено изискването за повишаване на професионалната квалификация, на качествата. Заслужава приветствие и специалната уредба на обучението на държавните служители и то с идеята за една перманентност на обучението с оглед постигане на по-голям професионализъм.
Ред други въпроси също са уредени, като заплащането. В някои случаи със самия закон е гарантирано набирането и разходването на средствата, определянето на размера на възнагражденията, на обезщетенията. Аз особено искам да отбележа нещо, което в социалната комисия се обсъди подробно – досега държавните служители в случаите на придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст бяха в относително неравностойно положение спрямо работниците и служителите, които по чл. 223 на Кодекса на труда получаваха по 6 заплати при най-малко десет години стаж. Сега уредбата е изградена по образеца на уредбата на пенсиониране на служителите във Въоръжените сили и полицията, тоест при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и прекратяване на служебното правоотношение на служителя се изплащат толкова брутни заплати, колкото стаж има, но общо не повече от 20. Схемата е същата, както по чл. 237 на Закона за отбраната и Въоръжените сили.
Възстанови се нещо, което беше пропуск в досега действащия закон – заплащането на извънредния труд на държавните служители. И ред други доста приемливи решения в социално отношение. Няма да правя подробен разбор. Разбира се, има и някои неточности, някъде има излишно възпроизвеждане на уредба от Кодекса на труда, но аз смятам, че между първо и второ четене спокойно тези неща могат да се изгладят. Във всеки случай смятам, че и накратко изтъкнатите достойнства на законопроекта позволяват той да бъде подкрепен на първо гласуване. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Реплики? Няма. Други желаещи да вземат отношение? Госпожо Масева, заповядайте.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министре! Присъединявам се към изводите, които бяха отбелязани в докладите на комисиите, че законодателството, касаещо държавната служба, се нуждае от едно допълнително развитие. Това е очертано както в редовните доклади на Европейската комисия, така и в Комисията на европейските общности, която е изготвила доклад пред Съвета на министрите във връзка с разработване на пътната карта на България.
Кои са обаче акцентите в тези доклади? В тези доклади се отбелязва, че Република България трябва да обърне особено внимание на развитието на прозрачността и стабилността в държавната служба и внимателно съобразно традициите би могло да се направи един такъв общ извод – да транспонира, да въвежда и прилага нормите, които касаят държавната служба.
На всички ви е известно, че държавната служба за първи път беше дефинирана със законопроекта от 1999 г. Това всъщност не беше само отговор на европейското предизвикателство, но беше отговор и нормативна реплика на задължението по чл. 116 от Конституцията на Република България. В действителност този законопроект постави само началото и набеляза рамката на философията на държавната служба, така както са отразени принципите в Конституцията на Република България, и върна държавната служба със своята регламентация в годините преди 1951 г., като се позова на собствения си опит, на опита на страни като Франция, Белгия, Унгария и др.
Какво прави впечатление в законопроекта, внесен от Министерския съвет?
Първо, в мотивите деклариране най-общо на принципи и на философия, които на пръв поглед съответстват на изискванията, отбелязани в редовните доклади и в доклада на комисията на европейските общности. Какво всъщност е обаче съдържанието на тези поправки? Какво се крие зад тази форма? Искам да обърна най-напред внимание на определението, което е дадено за държавен служител в чл. 2 от законопроекта. Това определение измества в значителна степен философията, която е вложена по отношение на държавната служба. Липсват някои значими елементи, които отграничават държавния служител от служителите, които работят по трудов договор.
Какви са основните белези на държавната служба? Основните белези са, че това са служители, които работят в държавната власт, но не всички, които работят в държавната власт, а само тези, които извършват специфични функции, функции, свързани не с общото обслужване на органите на държавна власт, а само с тези функции, задачи и правомощия на органите, които имат властнически характер. Освен това държавни служители са не всички служители в държавната власт, а само тези служители, които са част от изпълнителната власт.
В определението за държавен служител в този законопроект се пропуска нещо много съществено, а именно белега изпълнителна власт. И добавката със закон, а то може да бъде коригирано само със специален закон, което означава, че администрациите на законодателната власт, имам предвид Народното събрание, Президентството, съдебната власт, могат гъвкаво да прилагат този закон. Това се налага не само от традициите в нашето законодателство, но това се налага и от възможностите и, бих ги нарекла даже с тяхното име, финансовите възможности на държавата да поеме държавната служба в пълния й обем.
По-нататък, по отношение на поправките. Стабилността на държавната служба включва в себе си не само стабилитета в служебното правоотношение. Стабилността в държавната служба изискваше и то беше закрепено в досега действащия закон, изработването на еднакви принципи, на еднакви критерии, на една стройна йерархия, на разработването на рангове, за да може всеки, който се чувства част от държавната служба, да упражни своето право на кариера и да се чувства стабилен, когато попадне в държавна служба като държавен служител. В момента с поправките по чл. 2 този единен класификатор, който беше гарант на тези принципи, се разделя на класификатор за изпълнителната власт и на други класификатори, неизвестно от кого приемани – мисля, че това лесно може да се поправи – но по-скоро шокиращото е отклонението от принципа на единство на държавната служба. Тук бих дала примери как един служител от един вид власт, да вземем например главния секретар на Народното събрание, който е придобил професионален опит и ранг, кандидатствайки за изпълнителната власт, трябва да извърви отново един дълъг път и как този служител наистина не се чувства служител от кариерата.
Това, което ме смущава в този законопроект, е, че напълно се отнема смисълът на ранговете. А това достойнство на българския Закон за държавния служител нееднократно беше споменавано и беше поощрявано като пример на добро законодателство и добри практики. В момента рангът няма абсолютно никакво значение. Не бих го нарекла даже и пагон, защото пагонът според специалното законодателство все пак носи някаква привилегия и някакво преимущество. Рангът в момента се облезличава дотолкова, че по принцип той не е никакъв стимул за растеж в кариерата.
Има един текст в закона, който само маркира, че можело да се създаде специална служба за кариерно развитие. Кариерното развитие не е само обучението – нещо, което ми направи впечатление в един от докладите на комисиите, които са обсъждали този законопроект. Рангът означава точно това – когато започваме от младшите степени, да имаме стимула да се изкачваме по стълбата, за да стигнем до старшите степени и това да бъде отразено във възнаграждението. Защото истинският смисъл на този стимул, без да се заблуждаваме тук като законодателен орган, е именно стимулът на допълнителното възнаграждение, на допълнителната привилегия на тези професионалисти, които са били безупречни в своята кариера.
Освен това искам да се спра и на Института на конкурсите. В първоначалния проект, по обясними причини, този институт не можеше да бъде представен в пълния обем, тъй като налагаше администрацията да се разпусне и да се осъществява конкурсното начало, което е справедливо начало. Не смятам обаче, че в този законопроект конкурсното начало има това качество и това значение, което изисква от нас Европейската комисия, каквито са представите на гражданското общество и каквито са представите за конкурса, надявам се, от висшите служители в държавната власт и от министъра на държавната администрация.
В случая, уважаеми госпожи и господа народни представители, въобще не става дума за конкурс, а става дума за подбор. Защото конкурсът означава състезание по правила. В случая регламентацията допуска от това състезание, по-скоро подбор, да бъдат излъчени трима и органът по назначаването да избере от тези трима един. Това наистина не е конкурс, защото липсва класацията.
Все пак, за да сме справедливи и обективни, можем да кажем, че това е една крачка напред. Но, за да бъдем реалисти и да отчетем наистина, че тя е реална и действителна, в тези текстове трябва да настъпят съществени промени. Трябва да се регулира и възможността – правно, нормативно, след този конкурс, който да е действителен, а не подбор от трима, органът по назначаването да издаде задължително административен акт. Защото това, умишлено или не, е пропуснато в законопроекта, което означава, че този конкурс, освен всички други дефекти, може да се окаже и удар във въздуха.
Освен това, шокиращо е, че нито едно от финалните заключения – имам предвид тази процедура на комисията и на органа по назначаването – не подлежи на обжалване.
Всичко това, което изброявам дотук, означава, че този законопроект влиза в разрез с принципите и на стабилност, и на прозрачност в държавната служба.
Много смущаващо е и искам да подложа на критика още една регламентация в поправките на Закона за държавния служител. Това е възможността органът по назначаването да определя административен секретар или, забележете, друг служител, който да упражнява неговото право за подписване на административен акт или като страна в трудово правоотношение.
По време на гласуването на Закона за администрацията бяха отправени критики от опозицията към управляващите. Аз не знам как проработи практиката в Министерския съвет, но смятам, че със създаването на правомощия на главния секретар да бъде орган по назначаването едва ли дисциплината и йерархията са добили този характер, към който се стремим. Едва ли това, уважаеми господин министре, може би Вие имате повече практически опит, не е довело до допълнителен хаос. Затова искам да изразя своето смущение, че именно делегирането, правото на делегиране на органа по назначаването на свои правомощия, би задълбочило наистина хаоса в администрацията.
Изпитателният срок. Вместо да се скъси този период от време, в което държавният служител не знае каква ще бъде съдбата му, от шест месеца се увеличава на една година. С нормите, които са предвидени в поправките и с елементарни математически изчисления, когато той преминава на друга служба, той се удължава или започва да тече нов срок, излиза, че две години и половина държавният служител няма да знае дали е приет в администрацията, дали има административен акт, който определя неговият стабилен статус.
Накрая може би, не искам да изчерпвам темата по този законопроект, искам да се спра на новия текст по чл. 107а. Считам, че този текст е в дисонанс с всички принципи и норми, които очертават моралния облик на държавната служба. По-скоро става дума за един текст, който въвежда политическия пазарлък. Не може отговорният държавен служител; безупречният; с ранг, който е издържал конкурс и който расте в кариерата, по незнайни причини да бъде подложен на един натиск да освободи държавната служба и съгласен или не получава десет заплати.
Не искам да критикувам повече този текст, защото считам, че на всеки народен представител му е ясно за какво става дума. Но в тази връзка искам да дам и един пример, защото ние сме длъжни да критикуваме и да виждаме не само положителните и отрицателните страни, но и как на практика би се приложило едно такова, бих казала, смайващо правило в този законопроект – освобождаване по едностранно изявление на органа по назначаване. Това означава, че ако държавният служител е недобросъвестен и ако органът по назначаването има добри чувства към него, че такъв държавен служител може да обиколи десет ръководители и с тези пазарлъци, както ги нарекох, да си получи десет по десет заплати и да бъде възнаграден той и недобросъвестният ръководител за една такава грешка в законодателството.
Ето защо, уважаеми госпожи и господа, между първо и второ четене, за да се реализират идеите на тези поправки в техния философски нормативен и препоръчителен европейски смисъл, означава, че този законопроект трябва да се преработи основно, поради което Парламентарната група на Обединените демократични сили ще се въздържи да го подкрепи на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, госпожо Масева.
Има ли желаещи за реплика? Няма.
Има думата за изказване народният представител Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господин министър, господа народни представители! Предлаганият законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител е необходим с оглед да се подобри ефективността в дейността на администрацията, да се повишат изискванията към начина, по който тя изпълнява своите правомощия, и да бъде направена по-отзивчива към очакванията на гражданите, да съдейства за реализация на техните права и законни интереси.
В обсъжданията, които се проведоха в Комисията по правни въпроси, имах възможност да оценя предлаганите изменения като противоречиви в отделните части не затова, че те не са подчинени на една обща логика, а затова, че някои от предлаганите промени съдействат да се постигнат тези цели, които, според мен, би следвало да преследват обсъжданите изменени, докато други разпоредби, други разрешения поставят допълнителни въпроси. Част от тези въпроси са заложени в сега действащия Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния служител. Съзнавам, че е трудно да се направят някои по-решителни стъпки, но тези въпроси, които стояха открити още при неговото първоначално приемане, продължават и днес да повдигат същите принципиални питания.
Такъв е, например, на първо място проблемът за разграничаване на лицата, които работят по трудово правоотношение в държавната администрация, от тези, които работят по служебно правоотношение.
И досега с практическо значение остава само формалният критерий – държавни служители да са лицата, които заемат платена щатна длъжност в държавната администрация.
Другият допълващ критерий – подпомагане органа на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия, не създава разграничение, защото същото предназначение имат и лицата, които работят по трудово правоотношение в държавната администрация.
Затова би следвало по-нататък да се разисква въпросът по същество възможно ли е да се намери критерий, който в някаква степен да бъде обективен, и оттам да бъде заложен в Закона за администрацията и специално по-нататък за държавния служител, който да определя ясно кои от длъжностите ще се изпълняват от такива служители и кои трябва да се заемат от лица по трудово правоотношение.
Друг въпрос, който въвежда изменения, е този, който закрива държавната административна комисия. Аз неведнъж оттук съм апелирал за известно опростяване на структурата на държавната организация и действително в случая част от функциите, които е изпълнявала тази комисия, сега се възлагат на Главната инспекция по труда. Това обаче са органи, които имат различно предназначение и смятам, че това разрешение съдържа и неудобства. Защото държавната административна комисия е специализиран орган, който осъществява цялостен контрол за спазване на правното положение на държавния служител. Тя може да дава задължителни предписания на органите по назначаване за допуснати от тях нарушения. И относителната автономност на тази комисия би следвало да съответства на ранга, който тя има, като орган, който се определя от Министерския съвет.
Сега се възлагат правомощия на Главната инспекция по труда, но това е орган, който, както знаем, се занимава с прилагането на трудовото законодателство и той е част от структурата на Министерството на труда и социалната политика. Следователно този орган би могъл единствено да осъществява правомощия по това дали се зачитат правата на държавните служители, но този орган не би могъл да има някакви по-широки функции, които по този начин преминават единствено в рамките на съответната ведомствена система към ръководителите на тези държавни служители. Следователно това може да се разбира и като стесняване на възможностите за външен специализиран контрол за начина, по който държавните служители изпълняват своите задължения.
Други два въпроса, които аз споделям, но в чието разрешение възникват допълнителни питания, са за уреждане на конкурсите и атестирането на държавните служители.
Споделям това, че се предвижда задължителна конкурсна процедура за заемане на държавните длъжности. Тук обаче като че ли е направен пропуск да се уреди облекчения начин за преминаване на държавни служители от състава на една администрация към друга администрация без да се възпроизвежда цялата конкурсна процедура, когато това движение става в различни структури, но общо взето на едни и същи административни нива.
Постави се въпросът и за допълнителна защита при конкурсите, и ако оценката по същество на държавния орган не би следвало да подлежи на съдебен контрол, тъй като ние иначе трябва да предпоставим, че съдът е толкова компетентен, колкото и специализираните органи, които оценяват качествата на кандидатите, то поне би следвало да се допусне възможност за съдебна защита при отказ за допускане за участие в конкурсната процедура, тъй като в случая изискванията са формални, а при всички формални изисквания трябва да се търсят и възможности за защита на правата по съдебен ред.
По отношение на атестирането, то досега, както показва практиката, в много случаи е формално. Ние имаме впечатления и от държавната, и от местната администрация – една сложна процедура, при която самите служители трябва да попълват анкетни листове, по-нататък органът по назначаването да дава оценка за техните качества и начинът, по който изпълняват своите задължения. За това трябва да се помисли по-скоро на практика, а не като нормативна уредба, как това атестиране да бъде в по-голяма степен съответстващо на качеството на дейността на държавните служители. В това отношение имам една препоръка, която е и към министъра: ние казваме, че Законът за държавния служител се прилага и към служителите от местната администрация. Отчетите, които прави министърът, стигат до неговите колеги в правителството, до областните управители, но този анализ не достига до кметовете на общини като ръководители на местната администрация.
Освен това наредбата за атестирането също е съобразена с особеностите на службата в държавната администрация, но тя не отчита някои особености на местната администрация. Затова смятам, че и подзаконовите актове трябва да се прилагат съответно към местната администрация, а там, където има значителни различия – да се даде и специална уредба, за да може това атестиране да се съобрази с особения характер на длъжностите в местната администрация.
По отношение на ранговете мисля, че е желателно не сега, защото при това обсъждане едва ли може да се стигне до ревизия, но ранговете в администрацията трябва да бъдат опростени и в момента, ако направим паралел с най-развитата рангова система, каквато е военната, ще се окаже, че тази в цивилната администрация в никой случай не е по-опростена, отколкото военната служба, за лицата, които имат военни звания. Смятам, че това не съответства на значителните сходства и може да стане групиране, което наистина да опрости тази система в държавната и в местната администрация.
Мисля, че остават редица въпроси, свързани с някои от правата на държавните служители. В момента невинаги разграниченията на сродни права, които се ползват по трудово и по служебно правоотношение, са обосновани. И в случая би могло да се използва препращане, защото там, където има почти пълно покритие между правата, не е необходимо те паралелно да бъдат изписвани в Закона за държавния служител.
Може да се извърши известно сближаване и в синдикалните права на държавните служители без да се пренебрегва различието в техния статус, защото държавните служители имат двойна характеристика.
От една страна, те трябва да ползват, доколкото е възможно, правата на работниците и служителите по трудово правоотношение, включително синдикалните, но различията да бъдат само там, където те наистина трябва да отговарят на особените изисквания на държавната служба. Но все пак това не са органи на държавна власт, за да бъдат подлагани на прекомерни ограничения. Мисля, че това е излишно ограничително изискване – да се създават синдикални организации само на държавните служители. Сегашната практика е в много от тези органи да съществуват общи синдикални организации на лицата по трудово и по служебно правоотношение и с изключение на някои ведомства, където има допълнителни ограничения, едва ли е целесъобразно да се създава пълна разделност в начина, по който тези лица упражняват своите синдикални права и участват в такива организации.
Мисля, че това са някои от най-съществените въпроси, които са включени в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител. Някои от тях следва да бъдат подкрепени и допълнително развити или изменени между първо и второ четене, но други, както посочих, са от принципиален характер и тези изменения не преодоляват някои противоречиви оценки и недостатъчно сполучливи решения. Затова и в Комисията по правни въпроси аз гласувах “въздържал се”, виждам, че и колегите от дясната опозиция, които тогава подкрепиха законопроекта, сега изразяват позиция на въздържаност. Мисля, че тя е по-здравословна, за да могат да бъдат възприети критично и реално направените оценки и, доколкото е възможно, законопроектът да бъде подобрен между първо и второ четене. Но някои от измененията могат да бъдат направени само на следваща фаза, тъй като те са по-широки по предмет и по замисъл от това, което може да бъде направено в рамките на принципите и обхвата на сега предложения законопроект. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз ще започна своето изказване с чл. 116 от Конституцията на Република България:
“Чл. 116. (1) Държавните служители са изпълнители на волята и интересите на нацията. При изпълнение на своята служба те са длъжни да се ръководят единствено от закона и да бъдат политически неутрални.
(2) Условията, при които държавните служители се назначават и освобождават от длъжност и могат да членуват в политически партии и синдикални организации, както и да упражняват правото си на стачка, се определят със закон.”
Според моето скромно мнение именно чл. 116 е дал повод на Народното събрание да приеме специален Закон за държавния служител.
От друга страна, това са изискванията на Европейския съюз, а именно да има отделен закон за държавната служба, в който служебното правоотношение да се отдели от общото трудово законодателство, тъй като се смята, че държавният служител не е обикновен служител, не е служител, който няма отговорности. Напротив, той има много големи отговорности, има особена роля и статут, както е записано в становището на Комисията по европейска интеграция.
Така че всичките тези два погледа – от една страна нашето вътрешно задължение според Конституцията, и от друга страна, европейското ни задължение, показват едно-единствено нещо, че трябва да се отдели служебното правоотношение от трудовото правоотношение, тъй като на държавните служители се възлагат специални задачи – според мен там, където се подготвят и се вземат решенията.
В Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител обаче има един съществен момент. Искам специално да се спра на него. Той е в Преходните и заключителните разпоредби - § 76, в който се правят промени в Кодекса на труда. Аз не съм сигурна дали тези промени в Кодекса на труда са били обсъждани от Съвета за тристранно сътрудничество. Не съм сигурна, че всички колеги народни представители са обърнали внимание на това, защото в мотивите на вносителя – Министерския съвет, няма нито ред за това защо трябва да се променя Кодексът на труда.
В тези изменения се предвижда създаването на нов чл. 107а, който дава допълнителни задължения или натоварва с допълнителни задължения работещите по трудово правоотношение в държавната администрация. И тези допълнителни задължения и допълнителни натоварвания върху всички работещи са следните: не може да бъде сключван трудов договор за работа в държавната администрация, става въпрос за трудово правоотношение, а не за служебно правоотношение, с лице, което би се оказало в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга; с роднина по права линия без ограничения; по съребрена линия – до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително”. Или казано с други думи, това означава, че просто в държавната администрация не по служебни правоотношения, а по трудови правоотношения не може да има лица, свързани по този начин. Не може да има близка или далечна връзка по този начин. Много високи са ни претенциите към работещите в държавната администрация, без това да е описано в Конституцията! Аз не знам кой, откъде и на какво основание го измисли?
Аз бих ви попитала: можем ли да поставяме такива ограничения, например между съдия и следовател, между следовател и прокурор? Мога да изброя и много други такива. Да се нагледаме на чистачката, която не може да работи в една администрация, заедно с мъжа си, който примерно стои на пропуска?! Това е най-пряката връзка.
Аз изобщо не виждам смисъл от това, защото по този начин ние създаваме изключително тежък режим за работещите в държавната администрация, без срещу това да има прекалено високите привилегии, от които се ползват държавните чиновници по служебно правоотношение.
Освен това другите задължения – да не е едноличен търговец, независимо от това дали упражнява дейност или не упражнява и така нататък, просто да не е такъв, или да не е отговорен съдружник в търговско дружество. Записано е изрично, че лице, назначено по трудово правоотношение в държавната администрация, не може да бъде общински съветник. Аз се питам защо е записано това, след като има Закон за местното самоуправление и местната администрация, където в чл. 30, ал. 4 е записано, че правомощията на общинския съветник се прекратяват предсрочно при назначаването му на щатна длъжност в съответната общинска администрация. Следователно този въпрос е решен и никога не е бил спорен. Всички сме го подкрепяли, аз и сега го подкрепям. Но си задавам въпроса какво толкова се случва в държавната администрация, та трябва да бъде записано още едно такова задължение?
Освен това е записано, че лице, назначено на трудов договор в държавната администрация, не може да заема ръководна или контролна длъжност в политическа партия. Тази забрана не се отнася за експертни сътрудници и членовете на политическите кабинети. С други думи, уважаеми колеги, с този текст на всички хора, работещи в държавната администрация, просто им отнемаме правото да се занимават и да участват в политическия живот в България, а това е в пряко противоречие с Кодекса на труда! В него има текст, свързан с дискриминацията. Не знам дали е нужно да ви чета този текст, още повече, че има и Закон за защита срещу дискриминацията. Но специално в Кодекса на труда за лицата, които са в трудови правоотношения в България, е записано, че “не се допуска дискриминация – пряка или непряка, привилегия или ограничения, основани на народност и така нататък, на членуване в синдикални, политически организации и движения”.
Затова ми се струва, че това е един текст, който няма да получи сега, днес отговор в пленарната зала. Но си мисля, че много скоро на този текст ще дойде отговор, господин министър, когато започнат въпросите от парламентарната трибуна за освободени работници, за освободени служители в държавната администрация по трудово правоотношение. Затова смятам, че този чл. 107а от Кодекса на труда изобщо е излишен, абсолютно излишен, защото ние натоварваме хората с някакви задължения, а срещу това не им даваме този прекалено аристократично, прекалено привилегирован режим, който имат държавните чиновници на служебни правоотношения в България.
На всичко отгоре, те не само че бяха много в досега действащия закон, а сега те се увеличават още повече, господин министър, и аз не знам защо? И не мога да си отговоря защо. Тогава, когато един човек по трудови правоотношения не си изпълнява задълженията, ние го санкционираме и има дисциплинарно уволнение за това. Когато един човек работи и не може да си получи заплатата, а вие не искате да включите законопроекта за гарантиране вземанията на работниците в дневния ред, и в същото време се създават привилегии пряко тук, в закона. Аз категорично съм против това, и косвено съм против това, защото съвсем наскоро министърът на финансите каза, че ще раздаде, а може би вече е раздал, не сме чули, защото това няма как да го чуем, каза, че ще раздаде 1 млн. 300 хил. лв. на други чиновници, още по-привилегировани в България, които се занимавали с европейската интеграция на нашата страна. Сякаш останалите българи нямат нищо общо, а може би наистина нямат нищо общо с това, защото всичко, което се говори, не се прави и не е в техен интерес.

Затова аз категорично възразявам срещу такива стандарти – да натоварваме една част от българите, без да даваме отговор защо го правим и срещу това да няма никакви компенсации – такива, каквито, трети път ще кажа, за държавните чиновници по служебно правоотношение са създадени прекалено много в нашето законодателство. Разбира се няма да пропусна да спомена и това, че те дори не си плащат личните осигурителни вноски и те са отново за сметка на тези, които трябва да изпълняват всички тези задължения и да получават нищожните заплати.
Това, според мен, е размиване на служебното правоотношение. Това не определя контурите на служебното правоотношение. Точно обратното – това създава у мен убеждението, че нито служебното правоотношение ще бъде служебно, нито трудовото правоотношение ще бъде такова трудово и ще бъде уредено и подчинено единствено и само на Кодекса на труда.
Вторият аргумент, който ми дава основание да направя такова заключение, това е, че контролът се възлага на Главната инспекция по труда. Главната инспекция по труда, която и без това е натоварена с най-различни функции от това да следи регистрирани ли са договорите, от това да следи събират ли се вноски, от това да следи спазва ли се трудовото законодателство в България и евентуално, ако й остане време, да се занимава със своята основна функция, за която няма друг орган в България, а именно условията на труд. И аз съм сигурен, че в много скоро време такива дебати ще има както в обществото, така и в пленарната зала, защото условията на труд са тези, които най-трудно ще бъдат преодолени, които изискват най-много ресурси и може би това ще бъде този камък, който ще ни спъне в посоката ни към Европейския съюз.
И сега на Главната инспекция по труда се възлага още една функция. И тази функция е да контролира служебните правоотношения. Оставям настрана въпроса, тъй като беше коментиран от колегите, за това, че Инспекцията по труда е изпълнителна агенция, че тя е подчинена на министъра на труда и социалната политика и как тя ще изпълнява тези функции на по-високо ниво, как ще се гарантира законосъобразност в нейното действие и най-вече спазване на закона в нейното действие, след като тя ще трябва да контролира собствените си началници. Такъв орган има държавната комисия, която сега съществува и която се състои единствено и само от пет човека. Но очевидно трябва да бъде намерен начин тя да бъде елиминирана.
Това, уважаеми господин министър, че Вие сте записали, че инспекторите трябва да имат десет години трудов стаж, за да могат да осъществяват този контрол, не казва нищо. Единственото, което ми говори на мен, е, че в тази институция, където всички имат отговорности както по трудовото законодателство, по Кодекса на труда, по Закона за насърчаване на заетостта и по не знам си още колко безброй закони и по условията на труд, Вие сега ще създадете една група, която ще прилича на морски пехотинци със специален статут, със специално действие, ще им дадете някакви права. Обаче аз съм убедена, че Вие от тях няма да можете да получите никакъв резултат и никакви действия.
Затова аз смятам, че трябва да оставим Главната инспекция по труда да си изпълнява своята основна функция, а тя е именно условията на труд и да се стремим да я разтоварваме от такива несвойствени задължения. Още повече, че вие я натоварвате в този случай със задължения, които тя просто няма как да изпълни, защото ще има много пряк конфликт на интереси. Защото ние говорим за конфликт на интереси ако кум и сват участват в държавната администрация, а не говорим за конфликт на интереси, когато подчиненият трябва да контролира своя министър. Нали се съгласявате, че това просто няма как да стане не само в България, - аз не искам да обиждам нас, българите, по този въпрос - това просто не може да стане.
Смятам, че когато е готвен този закон, е използван един маниер на свободно съчинение. И аз ще ви дам пример, за да сте наясно, тъй като очевидно не сте ги прочели, че инспекторите могат да извършват освен планираните проверки и внезапни проверки. Остава да дадем определение какво е това “внезапна”, колко са внезапни и колко те не са внезапни.
Освен това има явни и фактически грешки в промените в Кодекса за задължителното обществено осигуряване, сега вече Кодекса за социалното осигуряване. Защото това, което Вие сте посочили в § 77, в т. 2 просто не е вярно. Защото в чл. 54в, ал. 2 няма такъв текст. Да не говорим за времето, което трябваше да отделим, заедно с колегите, за да проверим дали в чл. 93 – това е § 49 – има някаква промяна. Няколко пъти го четохме и ние не намерихме промяна. И аз, уважаеми господин министър, смятам, че такива грешки, за да не ги нарека груби пропуски, не трябва да бъдат допускани в закон. Не трябва да бъдат допускани в проекта на закон от същите тези хора, за които ние сме написали специален закон; от същите тези хора, които са в служебно правоотношение; от същите тези хора, на които се плащат 20 заплати, за разлика от другите; от същите тези хора, които имат 40 дни отпуска; от същите тези хора, на които им се внасят личните осигурителни вноски. Недопустимо е. Ние им създаваме привилегирован режим, но изискванията към тях са тук, когато те представят своята работа, а не, когато вие ги пускате на някакъв конкурс, който колко е конкурс и колко не е – това оставяме бъдещето да провери. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, госпожа Тоткова.
Господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! За съжаление с внасянето на този законопроект за разглеждане в Народното събрание става очевидно, че идеята, с която се създаваше статутът на държавния служител, в края на краищата не се утвърждава, не се стабилизира, а просто се унищожава тази стабилност на държавния служител, заради която беше създаден този закон – държавният служител да се чувства стабилен на своето работно място, добре заплатен със съответните рангове, със съответната отпуска, защитен, разбира се, от съответния орган.
За мое огромно съжаление виждам, че законопроектът премахва Държавната административна комисия, която беше все още един специализиран орган, който контролира цялата дейност на съответните ведомства и институции по създаване института на държавния служител. За съжаление, както преди малко споменаха преждеговорившата моя колежка и госпожа Масева, тази дейност се прехвърля за контрол върху изпълнителната дирекция – Главна инспекция по труда, която е на подчинение на министъра на труда и социалната политика. Мястото на тази Държавна административна комисия, колеги, беше определено чрез закон и се гласуваше от Министерския съвет. Тя е в един много висш ранг и 5-те члена на тази комисия имат възможност да контролират цялата дейност по даване на рангове, по обезщетения, по обезпечаване на държавните служители. И тя съхранява досиетата на около 40 хил. държавни служители.
Какво ще стане в момента? Премахва се специализираният външен контролен орган на изпълнителната власт, гарантиращ независимост при вземане на решенията, отнасящи се към всички държавни служители, както и до всички органи по назначаване, каквито са членовете на политическия кабинет. И вместо него се създават органи с функции в сферата на трудовото законодателство, както споменахме, и както спомена преди малко господин Стоилов в изложението си.

Трудно може да се очаква, че инспекторите от тази изпълнителна агенция ще могат ефикасно да упражняват контрол върху дейността на органите по назначаването, каквито са министър-председателят и министрите. Всъщност на тази държавна административна комисия това беше и задължението – да контролира най-висшите държавни служители и да им дава задължителните предписания за допуснатите от тях нарушения, да им се съставят актове, да им се налагат глоби за неизпълнение на задължителни предписания. Както се вижда, по-късно, ако тези инспектори от тази изпълнителна агенция започнат да работят, те ще бъдат изцяло в пълна политическа зависимост. Нормално ли е един все пак доста по-обикновен служител да отиде да контролира министър и министерство? Може ли да си представите как ще стане това? Така че с премахването на тази комисия до голяма степен просто се принизява смисълът на този Закон за държавния служител и аз не мога да разбера защо уважаваният от мен господин Калчев, който има много голям административен опит и сигурно държи да има стабилни кадри в администрацията, се е съгласил да внесе в такава форма този законопроект.
Другото, което прави впечатление, е, че инспекторите, за които преди малко стана дума, ще извършват проверки по утвърден от изпълнителния директор на агенцията годишен план. Значи те няма да имат свобода на действие за извършване на проверките, а ще проверяват по план. Те ще започнат да проверяват, когато им кажат да проверяват. Тогава какви са тези проверяващи? (Оживление) Така че самият замисъл на контрол си губи смисъла.
Инспекторати към настоящия момент има само в някои административни структури. Тяхното създаване предстои, както предстои и издаването на допълнителни актове, регламентиращи статута им, назначаване на служители, натрупване на практически опит и т.н. Излиза, че не знам в името на каква цел се разрушава една готова, създадена структура с вече насъбран опит и информация и тази дейност се прехвърля към една нова институция. Ще се ликвидира старата институция с този законопроект, ако бъде гласуван, а дейността ще се прехвърли към една нова институция, която няма да върши никаква работа. И както тук казаха колегите, говорили преди мен, всичкия този контрол на конкурси, на назначения, на рангове и т.н. ще бъде опорочен. И идеята, заради която се създава статут държавен служител, ще бъде опорочена.
Аз смятам, че никой от нас тук, в Народното събрание - разглеждам ви като здравомислещи и умни хора, не сме съгласни и след като веднъж сме искали да създадем и говорим винаги за тази стабилна администрация, каквато, например, имало в Англия или в еди-коя си страна, с едни такива половинчати законови мерки да бъде още в ембрионална форма разрушен статутът на държавния служител. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИК КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Аз искам да изразя становище от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи. Ние ще подкрепим на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител. Мотиви за това, на първо място, е фактът, че след приемането и влизането в действие на Закона за държавния служител, наред с множеството положителни черти, които той притежаваше и фактът, че наистина той даде началото, установяването на една истински добра регламентирана държавна служба в Република България, практиката показва, че в него се съдържат много слабости и неговото конкретно приложение показва, че той се нуждае от няколко абсолютно задължителни и наложителни изменения с оглед да се преодолеят така констатираните слабости.
На първо място, и това, което представлява положителен момент в представения ни законопроект, е въвеждането на конкурсното начало като задължителна процедура за постъпване на държавна служба. Тези, които са се интересували, знаем, че това е почти задължително за постъпване на държавна служба в почти всички европейски страни, където държавната служба се изгражда на принципа на кариерата и на специалния статут на държавните служители. Знаем, че конкурсната процедура е единствената, която може да гарантира един качествен подбор на кадри, които са призвани да изпълняват държавна служба и на които държавата възлага много не само права, но и много задължения и отговорности. От тази гледна точка знаем, че в досегашния закон беше предвидена тази конкурсна процедура, но тя почти не се прилагаше, не се изпълняваше и се нагледахме на много примери за назначения на кандидати, които съвсем на отговаряха на изискванията за длъжността, която заемаха.
На второ място, е проблемът с оценката на качеството на работата на държавните служители. За никого от нас не е тайна, че една от основните критики, които се отправят към работата на държавната администрация и на държавните служители не само от страна на външни наблюдатели – Европейската комисия, Световната банка, международните финансови институции и т.н., но и от обществеността, от нашите избиратели, от българските граждани е именно качеството и контролът върху качеството на изпълнение на служебните задължения от страна на държавните служители.
Липсата на адекватен механизъм за контрол и за санкциониране на това изпълнение, за качеството на изпълнение на тези служебни задължения води до наличието на тези негативни констатации, но понякога плачевните резултати от дейността на определени държавни структури и т.н. и липсата на всякаква мотивация от страна на определени държавни служители да подобряват своята дейност, да се усъвършенстват, да се обучават, да продължат своето обучение, да възприемат новите изисквания на съвремието, което налага усвояването на нови знания, умения и т.н. и в крайна сметка създаването на една администрация, която в по-голяма степен да бъде от полза на българските граждани и в по-малка степен да се развиват бюрокрацията и корупцията.
Именно заради това като основен положителен момент в този законопроект се предвижда въвеждането на системата за атестиране на държавните служители, където периодично те ще бъдат подлагани на такава проверка – атестация за тяхната дейност, и за това дали тяхната работа отговаря на изискванията, които държавата е създала за изпълнението на съответната работа от държавен служител, заемащ съответната длъжност. И след като се констатира, че държавният служител, от една страна, ако изпълнява добре своите задължения, ако продължава да се развива и показва добри резултати, тази атестация ще даде възможност на неговия висшестоящ да предложи неговото повишаване в ранг или повишаване в длъжност. Вторият вариант – обратно, ако се констатира, че той не изпълнява, чрез тази система ще му бъде потърсена отговорност и може да му бъде наложена санкция за това, че той не работи и не изпълнява изискванията и критериите за заеманата длъжност. По този начин наистина се създава един механизъм за вътрешен контрол в рамките на администрацията – система, която ще стимулира нуждата, потребността, почувстваната потребност от всеки държавен служител да работи качествено и да се самоусъвършенства в интерес и на своята кариера, и на качеството на функционирането на държавната служба.

Що се отнася до тук произнесените критики от страна на някои представители от ОДС, аз споделям в известна степен част от тях, но първо искам да подчертая – що се отнася до закриването на Държавната административна комисия и възлагането на правомощия за контрол върху статута на държавната служба, на Главната инспекция по труда, аз също така изказвам известни опасения от това предложение, тъй като не знам доколко тази структура в рамките на Министерството на труда и социалната политика, като знаем с какви отговорни и многобройни задачи се занимава, дали ще може най-адекватно да изпълнява и тези нововъзложени й функции?
Според мен не е тайна, че Държавната административна комисия не изпълни възложените й очаквания за изграждането на един истински работещ, авторитетен, независим орган, който да контролира спазването на изискванията на статута на държавните служители. И от тази гледна точка за мен най-добро решение по този въпрос би било наистина в рамките на Министерския съвет, ние знаем, че съществува специализирана Дирекция "Държавна администрация", която е една от дирекциите в Министерския съвет и според мен, би трябвало да се помисли за възможност да се укрепи нейният административен капацитет, към нея евентуално да се създаде такъв инспекторат от инспектори със защитен статут, със защитена независимост по отношение на останалата част от държавната администрация, за да могат те наистина адекватно да изпълняват тези правомощия по контрол спазването на изискванията на Закона за държавния служител, статута на държавния служител и т.н.
Според мен, това е възможно и това би допринесло наистина за упражняването на един по-качествен, по-ефективен контрол върху статута на държавния служител на всички нива, във всички министерства, включително и по отношение на служителите в администрацията на самия Министерски съвет и би допринесло наистина за едно ефективно изпълнение на задълженията, и на изискванията по спазването на статута на държавния служител. Според мен, би трябвало да се помисли между първо и второ четене по този въпрос.
В заключение искам още един път да подчертая, че Законът за изменение и допълнение на Закона за държавния служител притежава безспорно положителни качества. Разбира се, има някои моменти, един от които споменах преди малко, които се нуждаят от известна корекция, която би могла да бъде направена между първо и второ четене. Както знаем, ще имаме достатъчно време за това по време на лятната ваканция, както и да се обмислят тези предложения и в крайна сметка да приемем един наистина полезен Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, който се очаква с голямо нетърпение не само от нашето общество, но и от Европейската комисия, както и международните финансови институции, които между другото са предвидили финансови средства – всички знаем за заема ПАЛ-2 от Световната банка, който цели именно подпомагането на тази реформа и укрепване на административния капацитет на държавната администрация в Република България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Казак.
Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, госпожо Дикова.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, господин министър, ще започна с това, че този дебат по първо четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител не ми харесва. Не ми харесва, защото изместихме конструктивната дискусия в Комисията по правни въпроси с някакви въпроси, които представляват дребнотемие в сравнение със значителното и важното, което целят тези изменения.
Измененията в Закона за държавния служител ние очакваме две години и те не са въпрос на наше лично желание като нов парламент, а са изисквания, наложени от Европа, от проектите, които работят по квалификацията на нашата администрация и нейното усъвършенстване, както и от практиката, която няколко години констатира пропуските в сега действащия Закон за държавния служител.
Учудена съм, че вместо да говорим за подкрепа или неподкрепа на глобалното, което решава този проект, ние говорим за този текст, за онзи текст, за това какво би могло да бъде или какво би могло да не бъде.
С подкрепата си или съответно с неподкрепата си на първо четене на законопроекта ние би трябвало да кажем: да – на прозрачността; да – на съзнателността; да – на квалификацията на държавните служители.
Защо говоря по този начин? Защото именно с конкурса, който се въвежда с така предлагания ни проект ние целим държавните служители да бъдат едни висококвалифицирани кадри, както и местата в държавната служба да се заемат чрез конкурс като едно прозрачно и обективно начало на бъдещо служебно правоотношение.
Като говорим за обучение, ние отговаряме на изискванията на Европа за една по-добра администрация, за една по-работеща администрация и за една по-компетентна администрация. Искам да отбележа и това, че говорим не само за обучение при заемането на държавна служба, а и за обучение, когато един държавен служител преминава на едно по-високо ниво в държавната администрация.
Всички тези постановки, бих казала, са добри решения на досега съществуващите проблеми и тези проблеми са очертани не само от нашата практика, а и от посланията, които ни изпраща Европа.
На второ място бих искала да отбележа, че с конкретни текстове има добри разрешения на сега съществуващи недобре регулирани постановки. За пример мога да посоча чл. 87а от предложения проект, който утвърждава… (Шум и реплики в залата.)
Някакви проблеми ли има, госпожо Тоткова?
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): Защо говорите за конкретни текстове? Ние сме на първо четене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, не разговаряйте!
МАРИНА ДИКОВА: Говоря по постановки, а не по конкретни текстове.
И така, да продължа – в чл. 87а от предложения проект се гарантира стабилитетът на служебното правоотношение. Тоест, когато се закрие конкретна дейност от една администрация или част от една администрация преминава в друга администрация, служебното правоотношение с конкретни служители се запазва.
Добро решение е и това, че се гарантира тези служители, които показват добри показатели при оценката на изпълнение на служебните им задължения могат да получат по-висок ранг от изискуемия минимално по закон, който е три години.
По мое мнение обаче добро решение е и това решение, което дава възможност на органа по назначаването да освободи тези служители, които получават най-ниска оценка по критериите за оценка на изпълнението на задълженията им.
Крайно време е да се разбере, че в администрацията трябва да работят знаещи и можещи хора, а не хора, които трупат стаж и година след година получават полагащия им се ранг. Смятам, че с така предложените изменения това статукво вече е променено.
И на последно място бих искала да кажа, че едно добро решение е и това, че органът по назначаването може да предложи на държавния служител освобождаване от длъжност чрез обезщетение. Тук става въпрос за лоялност, и за коректност при изпълнение на служебните задължения, а когато липсва доверие между органа по назначаването и съответния служител, е добре да има възможност, законово гарантирана, това служебно правоотношение да бъде прекратено по един нормален начин.
Безспорно е, че проектът не решава всички проблеми и всички предизвикателства, които предстоят пред държавната служба. Аз мисля, че между първо и второ четене всичко, което каза и колегата Кирчев, и което аз приемам за съвсем основателно, и колегата Масева, която има сериозен опит в държавната администрация – тези неща могат да бъдат отстранени между първо и второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за процедурно предложение господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, тъй като времето напредна, а очевидно дебатът ще продължи, правя процедурно предложение за удължаване на работното време с два часа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 159 народни представители: за 115, против 32, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Има думата за реплика господин Кирчев. Репликата трябваше да бъде преди процедурата, но смяната на председателстващите доведе до тази неточност. Заповядайте, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо Дикова, Вие споменахте, че цялото прение, което направихте, е за стабилизиране на държавния служител. Нищо такова няма да се получи. Вие говорите, че с въвеждането на конкурсното начало нещата щели да добият съвсем друг вид. Конкурси имаше и досега. В тях имаше известен контрол. Те можеха да бъдат обжалвани пред съда и винаги участваше член на Държавната административна комисия, която следеше за правилата на процедурата. Сега такава няма да има. Няма да има “рефер на мача”, както казваме по български. Един уважаван мой колега предлагаше към държавната администрация да се създаде в някакъв отдел някой да контролира министри. Това няма да стане, уважаеми приятелю. Аз работих в тази комисия и знам с какъв труд ние започнахме да я градим в началото и какво беше негативното отношение и недоверието, защото всеки искаше да не бъде контролиран. Сега вие създавате идеалните условия. Разберете ме, няма да се създаде този статут на държавния служител, който желаем. Искрено ви го казвам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Има ли втора реплика? Не виждам.
Заповядайте, госпожо Дикова. Имате право на дуплика. Разполагате с 3 минути, за да отговорите на господин Кирчев.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Господин Кирчев, явно Вие разсъждавате като убеден песимист, а аз може би като убеден оптимист. В крайна сметка аз поставих нещата по друг начин – за конкурса ли сме или против конкурса, за състезателността или не, за прозрачността или не.
Ако между първо и второ четене Вие направите предложения, които касаят създаването на по-добри правила при провеждането на конкурсната процедура, аз ви обещавам, че ще ги подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дикова.
Има думата за изказване госпожа Георгиева.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (независим): Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! По принцип аз на първо четене ще подкрепя този законопроект, защото считам, че всичко, което беше казано тук – във връзка с конкурсното начало, обучението, растенето на място, по йерархия и т.н., са хубави неща, които трябва и наистина ще стимулират държавния служител.
Но отново един въпрос, който плахо поставяме, е във връзка с прословутия чл. 29а – задължение за разкриване и избягване на конфликта на интереси. Как така, господин министър, и как така, уважаеми колеги, на тези хора, които са в трудови правоотношения, ние им даваме сто условия, както каза и госпожа Тоткова, във връзка с това да не участват в управителни, надзорни, контролни органи и т.н., а за държавните служители, за които знаете, че основно те са тези, които прокарват корпоративни интереси, за тях по никакъв начин да няма ограничения да участват в еднолични дружества, в контролни и управителни съвети на търговски дружества със 100 % частно участие?! В крайна сметка по какъв начин решаваме въпроса?! Държавният служител трябва да избира – ще отиде и ще се доказва в личното си или в частното търговско дружество, или ще иска да расте с всичките привилегии, които ние му даваме като държавен служител. Смятам, че този плах опит в чл. 29 отново защитава корпоративни интереси, с които определено считам, че голяма част от държавните служители са свързани. Затова между първо и второ четене ще направя предложение, което предполагам, че и колегите ще подкрепят – за ограничаване участието и несключване на служебни правоотношения с такива служители, те да нямат право да участват на конкурс, а не само да декларират до 31 март какви са им интересите, а след това можело да бъдат освободени, защото евентуално можело да се докаже, че те участват при обсъждане във връзка с техен интерес. Считам, че това не трябва да допускаме за държавния служител. Той трябва да бъде или такъв, или да отиде и да се доказва в частната практика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Други реплики? Не виждам.
Други желаещи за изказване? Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КАЛЧЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Към всички вас, които направихте критични забележки, искам да отправя моята благодарност. Ние знаем, че този закон може би няма да покрие абсолютно всички изисквания, които се очакват от създаването на новия закон, но ние работихме с искреното желание да спазим изискванията и препоръките, направени на различните нива на обсъждане.
Искам да ви уведомя, че това широко обсъждане доведе до многобройни изменения и редакции. Този закон три пъти беше разглеждан и обсъждан в съответните министерства и ведомства, в КНСБ, в Коалиция 2000, като естествено преди всичко и на първо време се стремяхме да покрием изискванията на Европейската комисия и писмените препоръки, дадени по този закон от Комисията “Сигма”. Мисля, че в обсъжданията в отделните комисии тези препоръки не бяха скрити. Напротив, те бяха показани. Беше дадена светлина по тях.
По отношение на конкурсното начало искам да кажа две неща. Няма да изтъквам неговото значение. Практиката в държавната администрация през последните две години показва, че голяма част от назначенията бяха направени без конкурси. Това е истината. Затова толкова категорично е изискването на Европейската комисия за конкурсното начало за влизане в държавната администрация.
По отношение на забележката на госпожа Масева и госпожа Тоткова – за повторен вход в държавната администрация, когато става дума за друга структура, но пак в държавната администрация – ще направим необходимото между двете четения да пооблекчим режима, защото и на мен ми се струва, че е доста строг.

По отношение на ранговете искам да ви кажа само, че доплащанията, които бяха за ранг и за категория администрация, са вкарани, както виждате, в основното възнаграждение. Това е направено, за да може преди всичко да се сложи ударение на атестациите, които се правят във връзка с реализацията на т.нар. Система за оценка на трудовото изпълнение. Това е един проект, безвъзмездно финансиран с 3 млн. долара от KPMG от Английското външноикономическо министерство, който претърпя миналата година пробно внедряване в администрацията на Министерския съвет, Министерството на финансите и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а тази година започва да обхваща абсолютно всички министерства. Мисля, че ударението на качеството на изпълнението на трудовите ангажименти е едно добро условие да се даде стимул особено на младите кадри в администрацията да работят по-качествено, по-съвестно и да не се разчита само на ранговете, които да се набират със съответните години стаж в държавната администрация.
Много се каза за Държавната административна комисия. Вярвайте, че това беше една тема, която беше подложена на много дебати и дискусии не само в комисиите, а още при изготвянето на закона и при съгласуването му на различни нива. А той беше съгласуван не само, както е традиционно, с министерства и ведомства, с Комисия “Сигма”, той беше съгласуван дори и на ниво областни администрации, главни секретари, административни секретари на съответните министерства и ведомства и т.н.
Що се касае до Държавната административна комисия, тя си върши работата и то не зле. Но нейният капацитет е много малък. Това са 4-5 души, които, каквото и да правят, не могат да покрият тази 76-хилядна държавна администрация в България. И това беше една от причините да се търси структура, която да има по-разклонени териториални звена, за да може този контрол да се упражнява наистина качествено и ефективно – за контрола преди всичко по спазване на статута на държавния служител и не на последно място, разбира се, и условията за провеждане на конкурсите.
Що се касае до начина на провеждане на конкурсите – тестове, защита на проект и т.н., най-различни варианти – това ще бъде оформено с отделен нормативен акт, за да се въведе ясен регламент по отношение на това как ще се провеждат тези конкурси.
Няма да се спирам на многото други забележки, които се направиха. Аз смятам, че все пак това е едно начало, една крачка напред в усъвършенстването на този закон. И аз не искам въобще да се заблуждавам, че това ще бъде последната промяна. Законите за държавната служба, в частност за държавния служител, ще имат още развитие и мисля, че все пак това, което беше направено, е една положителна крачка. Това е оценката, която беше дадена миналата седмица от Европейската комисия по административната реформа и по отношение на увеличаване на административния капацитет на държавната служба в България.
На всички, които направихте критични забележки, искам да благодаря и искам пълноценно да използваме времето между двете четения в Народното събрание, за да направим максимални усъвършенствания така, че този закон да бъде един работещ закон и да се възползваме в максимална степен от възможностите, които ни дава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Уважаеми народни представители! Виждам, че няма повече желаещи за изказване.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител.
Моля, гласувайте.
Гласували 187 народни представители: за 126, против 29, въздържали се 32.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедурно предложение – заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю! Предлагам срокът между първо и второ четене по Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител да бъде удължен с две седмици…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И от една да стане три.
РОСИЦА ТОТКОВА: Да, тъй като от всички страни бяха изказани доста сериозни критики. Аз мисля, че за да отговорим на тези сериозни критики, трябва да има достатъчно време, за да се подготвят народните представители за участие в разглеждането на този законопроект на второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Противно процедурно предложение ли? Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Като споделям мотивите на госпожа Тоткова относно необходимостта между първо и второ четене да има възможност да се внесат добре осмислени предложения с оглед подобряване на текста, но имайки предвид факта, че предстои парламентарна ваканция от един месец, която дава достатъчно възможности да се преосмислят, аз предлагам да има удължаване на срока, но с една седмица, т.е. общо две седмици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, първо ще подложа на гласуване процедурното предложение, направено от госпожа Росица Тоткова – удължаването да бъде с две седмици.
Моля, гласувайте нейното предложение.
Гласували 150 народни представители: за 73, против 69, въздържали се 8.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване следващото процедурно предложение – на господин Четин Казак – срокът да бъде удължен с една седмица.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 134 народни представители: за 126, против 2, въздържали се 6.
Това предложение е прието.
Срокът между двете четения става общо две седмици.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СДЕЛКИТЕ С КОМПЕНСАТОРНИ ИНСТРУМЕНТИ.
Искам да поканя заместник-председателя на Комисията по икономическата политика госпожа Ралица Агайн да представи доклада на комисията по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за сделките с компенсаторни инструменти.
Заповядайте, госпожо Агайн.
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АГАЙН: Благодаря, господин председател.
Правя процедурно предложение за разглеждането на законопроекта в залата да бъдат допуснати заместник-министърът на икономиката господин Димитър Ивановски, проф. Милчо Стоименов – член на Комисията по финансов надзор, и господин Маньо Муравенов – изпълнителен директор на Българската фондова борса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Направено е процедурно предложение за допускане в залата.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 122 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, поканете господата в пленарната зала.
Госпожо Агайн, заповядайте да представите доклада.

ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АГАЙН:

“ДОКЛАД
по Законопроект № 354-01-67/15.07.2003 г.
за изменение и допълнение на Закона за сделките с
компенсаторни инструменти, внесен от Валери Димитров,
Ралига Агайн и Юнал Тасим

На извънредно заседание, проведено на 29 юли 2003 г. с участието на вносителите, Комисията по икономическата политика обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за сделките с компенсаторни инструменти, постъпилото писмено предложение на народен представител, както и предложенията, направени по време на дискусията.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да обсъди следния
ЗАКОН
за изменение и допълнение на
Закона за сделките с компенсаторни инструменти
§ 1. След чл. 5 се създава чл. 5а.
Комисията по икономическата политика подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 1. Създава се чл. 5а:
“Чл. 5а. (1) Органите по чл. 5, ал. 1 са длъжни да уведомят незабавно Централния регистър на компенсаторните инструменти за:
1. оспорване по съдебен ред на обезщетението в компенсаторни инструменти, както и за влезлите в сила решения по такива спорове;
2. партидите, по които се извършват прокурорски проверки, както и за актовете, с които са завършени;
3. искове и съдебни производства по отмяна на актове, с които органите по чл. 5, ал. 1 са отменили свои актове за издаване на компенсаторни инструменти;
4. несвоевременно закрити от издателя партиди.
(2) В случаите по ал. 1, ако компенсаторните инструменти не са регистрирани в Централния депозитар, по решение на Изпълнителния съвет на Агенцията за приватизация Централният регистър на компенсаторните инструменти:
1. блокира незабавно съответните партиди до узнаване на влезлите в сила актове по ал. 1, точки 1, 2 и 3;
2. извършва заличаване на партидите, за които е надлежно уведомен по ал. 1, т. 4.
(3) Ако компенсаторните инструменти са регистрирани в Централния депозитар, по решение на Изпълнителния съвет на Агенцията за приватизация Централният регистър на компенсаторните инструменти нарежда на Централния депозитар:
1. в случаите по ал. 1, точки 1, 2 и 3 – да блокира по сметки тези компенсаторни инструменти, които до момента не са предмет на прехвърляне;
2. в случаите по ал. 1, т. 4 – да извърши заличаване само на тези компенсаторни инструменти, които до момента не са предмет на прехвърляне.
(4) Информацията по алинеи 1, 2 и 3 се предоставя незабавно на хартиен и електронен носител от Централния регистър на компенсаторните инструменти на Централния депозитар и на съответния регулиран пазар на ценни книжа във форма на списък, утвърден с решение на Изпълнителния съвет на Агенцията за приватизация.
(5) В случаите по ал. 3 Централният депозитар извършва съответните действия най-късно до края на първия работен ден, следващ уведомлението от Централния регистър на компенсаторните инструменти. При получаване на влезлите в сила актове по ал. 1, точки 1, 2 и 3 Централният регистър на компенсаторните инструменти:
1. уведомява регулирания пазар на ценни книжа, на който се извършва търговията с компенсаторни инструменти, за получените решения;
2. нарежда на Централния депозитар да извърши необходимите действия в изпълнение на окончателните решения.
(6) Централният депозитар уведомява своевременно Централния регистър на компенсаторните инструменти и регулирания пазар на ценни книжа на хартиен носител или електронен носител за извършените от него действия по ал. 3.
(7) Органите по чл. 5, ал. 1 уведомяват Централния регистър на компенсаторните инструменти и за случаите, при които се дължи връщане на компенсаторни инструменти, както и за извършеното връщане по реда на чл. 13б.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По § 1 заедно със заглавието на законопроекта има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Моля, гласувайте заглавието и § 1 в редакцията на комисията.
Гласували 90 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 11.
Заглавието и § 1 са приети.
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АГАЙН: Предложение на Комисията по икономическата политика за създаване на нов § 2:
“§ 2. В чл. 13, ал. 4 думите “по реда на алинеи 1 – 3” се заменят с “въз основа на отчета на регулирания пазар”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този параграф има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте § 2 в редакция на комисията.
Гласували 95 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 9.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АГАЙН: По стария § 2 е постъпило предложение на народния представител Ралица Агайн, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията по икономическата политика прави следното предложение за § 2, който става § 3:
“§ 3. След чл. 13 се създават членове 13а и 13б:
“Чл. 13а. (1) При плащане с компенсаторни инструменти съответният орган, приемащ плащането, проверява дали компенсаторните инструменти са блокирани от Централния депозитар.
(2) Органът по ал. 1 не може да откаже приемане на плащане с компенсаторни инструменти, освен в случаите, когато са блокирани по чл. 5а.
(3) Орган, приел за плащане компенсаторни инструменти, не може да го оспорва, ако компенсаторните инструменти са заличени по реда на чл. 13.
Чл. 13б. (1) Издадените компенсаторни инструменти не могат да бъдат обезсилвани, когато са предмет на прехвърляне на регулиран пазар на ценни книжа. Когато съдът постанови, че компенсаторни инструменти са били издадени без правно основание или на отпаднало правно основание, неоснователно обогатилото се чрез издаването им обезщетено лице дължи връщане на същото количество и номинална стойност компенсаторни инструменти в едномесечен срок от датата на уведомяването му от органа по чл. 5, ал. 1.
(2) В случаите на връщане на компенсаторни инструменти по ал. 1 по решение на Изпълнителния съвет на Агенцията за приватизация Централният регистър на компенсаторните инструменти нарежда на Централния депозитар да открие сметка на издателя на тези компенсаторни инструменти, по която да се отразяват прехвърлянията по тяхното връщане. След отразяване на всяко прехвърляне Централният депозитар извършва заличаване на конкретните компенсаторни инструменти и уведомява за това Централния регистър на компенсаторни инструменти.
(3) В случаите по ал. 1 лицето, задължено да върне компенсаторни инструменти, извършва връщането по реда на Правилника за устройството и дейността на Централния депозитар. Ако за връщането не могат да бъдат закупени компенсаторни инструменти поради изчерпването им или спиране на търговията с тях, връща се сума в размер на тяхната пазарна цена в последния ден, в който са търгувани на регулиран пазар на ценни книжа.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат отношение по този параграф?
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В този нов чл. 13б действително огромна полза има от първото изречение – издадените компенсаторни инструменти не могат да бъдат обезсилвани, когато са предмет на прехвърляне на регулиран пазар на ценни книжа. Тоест, решава се този проблем, който сега поставя в много неприятно – това е най-слабата дума – положение всички добросъвестни лица, които са закупили чрез борсата компенсаторни инструменти, които са били издадени без правно основание. Но по-нататък механизмът за връщането фактически на това, което дължат неправомерно облагодетелстваните лица, ми се струва, че е доста слаб и ние не можахме в комисията да разработим нещо, което на практика да поражда основания държавата да получи след това дължимото във връзка с това, че са издадени неправомерни подобни инструменти.
Затова аз предлагам да отложим чл. 13б като цяло, докато не разгледаме останалите механизми в закона и докато не преценим, че действително решавайки един проблем и решавайки го по един добър начин в изречение първо на чл. 13б, докато не преценим дали това решение, от друга страна, дава възможност реално държавата да получи дължимото от тези, които в резултат на действия на нейни органи неправомерно са се облагодетелствали и по същество да видим тези, които неправомерно са издали от името на държавата подобни инструменти, по какъв начин пък те ще отговарят за направеното от тях.
Така че моето формално предложение е да отложим този текст, докато не осъдим целия закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Папаризов.
За реплика – госпожа Агайн.
РАЛИЦА АГАЙН (НДСВ): Уважаеми господин Папаризов, не мога да се съглася с Вашето предложение да отложим текста до приемането на останалите текстове от законопроекта, тъй като Вие знаете, че те нямат отношение към този въпрос. Текстът на чл. 13б добре регулира отношенията, тъй като тук става въпрос за самото физическо изпълнение на разпоредбите на закона, които се вменяват на Изпълнителния съвет на Агенцията за приватизация.
Що се отнася до дейността на областните управители, които са нарушили своите правомощия и неоснователно са издавали обезщетения, то в тези случаи действат съвсем други разпоредби на съвсем други закони и мисля, че не е предмет на това разглеждане да обсъждаме какви наказания да бъдат наложени на областни управители, които не са спазили своите служебни задължения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Агайн.
Ще се възползвате ли от правото на дуплика, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ, от място): Аз направих предложение за отлагане на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ще го подложа на гласуване, разбира се.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на господин Атанас Папаризов за отлагане на чл. 13б.
Гласували 121 народни представители: за 9, против 110, въздържали се 2.
Не се приема това предложение.
Има ли други желаещи да се изкажат? Господин Миков, заповядайте
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Моето предложение е този текст да отпадне – целият чл. 13б, след като не може да се намери компромисен вариант.
Какво предлага този текст? Този текст предлага ние на определен етап от развитието на търговията с някакви компенсаторни инструменти да приемем, че, макар и издадени в нарушение на Закона, макар и представляващи престъпление, те да не могат да бъдат обезсилвани. И след това да чакаме от кюфтето да стане прасе, като ще разчитаме на тези лица – те може да са трети добросъвестни, може да са и трети недобросъвестни, но да казват, че са добросъвестни, ние много добре знаем колко мобилно стават тези операции. Бабата на 85 г. казва: не знаех, прехвърлих ги с моя паспорт, с моето пълномощно. Тя е много добросъвестна. Вместо на определен етап държавата да се задвижи с цялата си сила и всички тези органи, които тук описваме, включително и областните управители. Има един областен управител от Монтанско Доно Тошев, който с такива издадени фалшиви компенсаторки сигурно доста добре си живее. Има и други такива примери, които периодически се появяват в печата. Сега ние едва ли не, търсим в името на икономическата сигурност някаква амнистия на такъв тип престъпления, които водят до неоснователно придобиване на имущество в процеса за приватизация. За това става въпрос. В съда има органи, които да доказват, но ще минат години, през това време имуществото ще стане частно от държавно срещу компенсаторни инструменти, условно ще ги нарека, без покритие. А много често те са и предмет на престъпление. Този текст е едно категорично доказателство, уважаеми дами и господа от мнозинството, че този проблем, който вие наследихте от ОДС и го знаехте, правителството и вие не положихте достатъчно грижи да бъде решен – да се установи колко са издадени без основание компенсаторни инструменти. Аз даже не ви казвам да понесат отговорност тези лица, защото това трябва да го стори съдебната система. През това време срещу тези издадени без основание компенсаторни инструменти се получава държавно имущество. В същото време много лица, които с основание са получили компенсаторни инструменти, ги продават на едни цени, формирани и от тези, издадени без основание, и затова цените на компенсаторните инструменти са толкова ниски. Трето, вие самите отказахте по някакъв начин да обезщетявате лицата с жилищноспестовните влогове, защото не знаете колко са били те. Защо сега не установите и не изчистите въпроса с компенсаторните инструменти и най-вече тези, издадени, включително и при извършване на престъпление по служба. И след това ще оказвате, че тези, които са пазарували с тях, вие ще им откриете сметка и те ще дойдат и ще ви внесат истински компенсаторни инструменти! Това е някаква приказка за абсолютни наивници. Аз не вярвам да има здравомислещ народен представител в тази пленарна зала, който да очаква, че пожелателният текст на чл. 13б ще се изпълни. Значи те се пускат, той си купува, след това идва и “А-у-у, твоите компенсаторни инструменти бяха издадени без правно основание, хайде сега иди да купиш и да ги върнеш на държавата”. Ама толкова ли сте наивни вие от мнозинството или не сте наивни?
ВЕЛИЧКО КЛИНГОВ (НДСВ, от място): А как да се направи, кажи!
МИХАИЛ МИКОВ: Ще задвижите всички тези органи, които отговарят, да няма компенсаторни записи без правно основание в оборот. Не може изпълнителната власт постоянно да прехвърля проблеми към Народното събрание, вашите министри да ви казват, че не могат да се справят и вие тук да ни засипвате с безумни законопроекти. Против този текст съм. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Миков.
Господин Валери Димитров има думата за изказване.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Уважаеми господин Миков, казахте, че здравомислещ народен представител не би подкрепим такива текстове. Само че нека малко да се върнем към една здрава юридическа логика. Тъй като тук ние се опитваме с този текст да защитим правата на трети добросъвестни лица. Вие сте юрист, преподавател по право и едва ли на Вас трябва да казвам, че защитата на трети добросъвестни лица е един от основните принципи на всяка правна система, включително и на българската.
Когато става дума за компенсаторни инструменти, които са били предмет на прехвърляна или на сделки на регулират пазар с ценни книжа, очевидно е, че лицата, които са ги придобили, са добросъвестни поради самия механизъм на търговия на фондовата борса. Там продавачът и купувачът нямат персонален контакт, там се търгува масово в огромни мащаби чрез определени електронизирани системи за търговия, при което купувачите и продавачите нямат връзка. При тази ситуация да смятате, че трябва да поставим под заплаха интересите на тези купувачи, които купуват, и след това, видите ли, трябва да очакват, че в един прекрасен ден ще им кажат, че емисията е обезсилена и те държат в ръцете си един боклук, тоест нищо като реална стойност. Това просто не бива да се допуска, защото това е социално несправедливо, да не говорим, че юридически е недопустимо като последица.
Следователно ние тук не правим нищо повече, освен да прилагаме принципа на защита на трети добросъвестни лица в една специална сфера, когато става дума за придобити инструменти на регулиран пазар, т.е. на Фондовата борса.
По-нататък, естествено е, че лицата, които са получили нещо без основание, това са тези реститути, първичните преобретатели на тези инструменти, дължат връщането, защото именно те са се обогатили неоснователно. Тук въпросът не се поставя да ги санкционираме за някаква юридическа отговорност, тук въпросът се поставя отново на един здрав правен принцип, познат в нашето право – неоснователното обогатяване. Всеки, който е получил нещо, просто трябва да го върне. Отделен е въпросът как ще бъдат санкционирани тези лица. Но неприлагането на този принцип на защита на трети добросъвестни лица би означавало изключително сериозна негативна последица върху капиталовия пазар, върху доверието в него, тъй като доверието на капиталовия пазар се измерва и с колебанията на цените, и с отдръпването или привличането на инвеститори.
Така че, уважаеми колеги, текстовете са разумни, целесъобразни и напълно юридически издържани. Затова аз ще ви моля да ги подкрепим, още повече, че ние най-малкото не можем да бъдем обвинявани за хаоса, създаден с тези компенсаторни инструменти. Напротив, ние успяхме да създадем реален пазар на тези инструменти и те повишиха своята стойност. Ние тук просто се опитваме да защитим този вече реално функциониращ пазар на тези инструменти и да укрепим доверието в него. Затова ви моля да подкрепите тези текстове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте за реплика, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Димитров, с този текст Вие признавате, че регулираният пазар допуска в България на него да се търгуват компенсаторни записи, които са издадени без основание. Никой не ви обвинява за създадения хаос, него го създаде предишното управление. Но вие вече две години, въпреки обещанията, го търпите. И вместо да предприемат всички възможни действия областните ви управители, министрите ви, тия хора, които отговарят за това, вие сега се опитвате да променяте закона и някакси да приемем, заради стабилността и интереса на третите добросъвестни лица, състояние на търпимост към всички тия, издадени без правно основание компенсаторни инструменти, които всъщност подбиват цените на ония хора, които са получили компенсаторни инструменти с основание. Това състояние на търпимост към тази ситуация, в името на стабилността, на отношенията, които са на регулирания пазар, аз не мога да приема и смятам, че то е престъпно по отношение на начина на придобиване на държавна собственост и процеса на приватизация трябва да се спре. Това ви казвам и затова няма да подкрепя тоя текст.
Третите добросъвестни лица, които играят на Фондовата борса, регулирания пазар, имат възможността за една по-голяма грижа и да се интересуват. И авторитетът на регулирания пазар ще падне, когато той почне да търгува с ментета компенсаторни инструменти. Вие искате да укрепите авторитета, без да премахнете причината. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Господин Димитров, ще се възползвате ли от правото на дуплика? Няма.
Заповядайте за изказване, госпожо Агайн.
РАЛИЦА АГАЙН (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Искам да внеса известни пояснения, тъй като ми се струва, че има сериозно неразбиране на текста, който се разглежда.
ВЕЛИЧКО КЛИНГОВ (НДСВ, от място): Не сериозно, пълно неразбиране.
РАЛИЦА АГАЙН: Този текст, господин Миков и представителите на Коалиция за България, които така активно защитават нечии интереси, всъщност трябва да са наясно, че, защитавайки нечии интереси, те защитават единствено интересите на неоснователно обогатилите се лица, които вече са получили някакви компенсаторни инструменти в чудовищни размери, продали са една част от тях и в момента, ако не бъдат предприети никакви действия, то от обезсилването ще страдат трети добросъвестни лица, докато тези, които вече са си продали компенсаторните инструменти, ще си харчат парите щастливо и безгрижно и никой няма да ги потърси обратно от тях.
Този текст казва ясно, че тези инструменти, които вече са били продадени на трети лица, и то не по някакви странни начини, а открито, на борсата, те няма да бъдат обезсилвани. Третите добросъвестни лица ще си ги използват, а пък тези, дето са ги получили неправомерно, ще трябва да ги възстановят така, както е справедливо.
Господин Миков, навярно Вие нямате представа, но на Борсата човек не може да различи какви инструменти, кои точно инструменти купува, по коя партида, кой ги е издал, кой областен управител, кой ги продава. Това нещо няма как да се види. Всички, които купуват или продават нещо, виждат само, че купуват определени инструменти - дотук. Оттам нататък ние сме длъжни, за да защитим интересите именно на сегашните собственици на компенсаторни инструменти, които са ги получили съвсем справедливо, дори в някои случаи са били ощетени от ниския им размер, то тези собственици да имат сигурност, че могат да ги продадат на добра цена, без купувачът отсреща да се притеснява за това купува ли редовен инструмент или не.
А що се отнася до областните управители, то в случая също не сте прав, тъй като новите областни управители са издали административни актове, с които отменят старите решения, с които са били дадени неправомерно обезщетенията, и именно тези нови актове на практика обезсилват номинала или целия размер на издадените обезщетения. И именно поради правомерните действия на новите областни управители възникват проблемите с третите добросъвестни лица. Така че, защитавайки принципа на обезсилването при трети добросъвестни купувачи, още веднъж искам да ви отбележа, че вие защитавате интересите точно на тези, които неправомерно са се обогатили, и с нищо, съвсем с нищо не подпомагате тези, които искат по някакъв начин да си продадат инструментите или да участват с тях в приватизацията чрез публично предлагане на ценни книжа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Агайн.
Заповядайте за реплика, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожице Агайн, ние от нашата парламентарна група не обичаме да защитаваме отделни лобистки интереси. Единственото, което защитаваме в момента, е интереса на тия хора, които с правно основание имат компенсаторни записи, и заради появата на фалшиви такива, допуснати от предишната власт и търпени от днешната власт, цените на тези компенсаторни инструменти са по-ниски. Единствено техният интерес - на тези, които имат компенсаторни записи с основание. Това, че държавата години наред е допуснала, не е направила нищо, не е наказала никого, не е извадила от оборот, не е причина ние да правим промени в закона. В крайна сметка може да се търси такова решение, ако имаше ясен механизъм и ясна представа колко са издадените, но никой не стана да каже колко са издадените такива компенсаторни инструменти без основание.
Вие казвате, че вашите областни управители са работили. Колко са издадените без основание? Нека чуе българският народ и тия хора, които имат компенсаторни инструменти с основание. А каква е тяхната стойност? Нека се чуе за колко милиона или милиарда имущество е заминало с подписи, положени от длъжностни лица – не казвам от днес, но от преди, да кажем кои са тези длъжностни лица. Това искаме ние. Този интерес защитаваме. Иначе другото какво означава? Да приемаме фалшиви пари, да се търгува с фалшиви пари, а утре да се казва, че фалшификаторът на пари дължи средства срещу стойността на парите. Горе-долу така излиза, ако продължим тая логика и в други сфери извън регулирания пазар.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Заповядайте.
РАЛИЦА АГАЙН (НДСВ): Уважаеми господин Миков, това, което искам да отбележа, е, че е много хубаво, че защитавате интереса на собствениците на компенсаторни инструменти. Вероятно, ако бяхте участвали по-надлежно в заседанията на комисията, щяхте да разберете, че всъщност този механизъм вади от пазара точно тези инструменти, които са били неправомерно издадени, тъй като първособствениците на тези инструменти – реститутите, ще трябва да ги възстановят, както те преценят по определен от агенцията начин или по избран от тях, но трябва да възстановят в същия размер и номинал компенсаторни инструменти на Агенцията за приватизация.
А що се отнася до номинала, вероятно може би щяхте да сте чул на заседанията на комисията, че става въпрос за близо една пета от пазара, за които вече има влезли в сила съдебни решения, които…
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Колко пари са това?
РАЛИЦА АГАЙН: … са над 150 млн. лева. По тях вече има санкция от новия областен управител, който си е свършил добре работата. Проблемът, за една голяма част от тях, е възникнал точно за третите добросъвестни купувачи, които вече са ги били купили и в момента, ако не се направи поправката, именно те ще пострадат и ще пострадат също така и цените като цяло на компенсаторните инструменти, тъй като вече никой няма да е защитен, че ако купува нещо, то ще е редовно. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Агайн.
Господин Миков, след тази убедителна пледоария дали поддържате предложението си за отпадане на чл. 13б?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Поддържате го, въпреки това.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков за отпадане на чл. 13б.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 116 народни представители: за 16, против 95, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 2, който става § 3.
Моля, гласувайте това предложение на комисията.
Гласували 118 народни представители: за 101, против 7, въздържали се 10.
Приема се.
Госпожице Агайн, заповядайте, за да продължите нататък.
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АГАЙН: Предложение по § 3 – за изменение в чл. 14.
Комисията по икономическата политика подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следния текст за изменение на § 3, който става § 4:
“§ 4. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “по чл. 5, 6, 7, 9 и 12 и по § 1” се заменят с “по чл. 5, 5а, 6, 7, 9, 12, 13а и 13б и по § 2а”.
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Лице, което в случаите на чл. 13б, ал. 1 не изпълни в срок задължението си за връщане на компесаторни инструменти, се наказва с глоба от 2000 до 20 000 лв.”
3. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По този параграф има ли желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 3, който става § 4 в редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 5.
Приема се.
ДОКЛАДИК РАЛИЦА АГАЙН: Предложение на народния представител Ралица Агайн за създаването на § 2а, в който в Преходните и заключителните разпоредби на основния закон да бъдат създадени § 1а, 1б и 1в.
Комисията по икономическата политика подкрепя по принцип предложението и предлага следния текст:
“Създава се § 5:
“§ 5. След чл. 14 се създават “Допълнителни разпоредби” с нови параграфи 1 и 2:
“§ 1. (1) Агенцията за приватизация може да възлага на Централния депозитар чрез договор воденето на регистър на инвестиционните бонове по чл. 44, ал. 1 от отменения закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, като Агенцията за приватизация поема разходите по регистрацията. Централният депозитар не носи отговорност за неверни данни, предоставени при регистрацията на инвестиционни бонове преди поемане воденето на регистъра.
(2) В случаите по ал. 1 разпоредбите на този закон относно регистрацията, сделките, плащанията с компесаторни инструменти и заличаването им по сметки на техните притежатели се прилагат съответно и за инвестиционните бонове по чл. 44, ал. 1 от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
(3) В случаите по ал. 1 прехвърлянето на инвестиционни бонове се извършва чрез инвестиционен посредник по реда на Правилника за устройството и дейността на Централния депозитар.
§ 2. (1) Агенцията за приватизация може да възлага на регулирания пазар на ценни книжа чрез договор техническото изпълнение на централизирани публични търгове по чл. 32, ал. 1, т. 4 и на публични търгове по чл. 32, ал. 2, т. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, при условия и по ред, определени в наредба на Министерския съвет.
(2) Инвестиционните бонове по чл. 44, ал. 1 от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия могат да се използват за плащане само за сделки по чл. 32, ал. 1, т. 4, както и за сделки по чл. 32, ал. 2, т. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, когато е налице възлагане по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По този нов параграф има ли желаещи? Не виждам.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте предложения от комисията нов параграф в редакция на комисията.
Гласували 111 народни представители: за 101, против 2, въздържали се 8.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АГАЙН: Предложение на Комисията по икономическата политика за създаването на § 6:
“§ 6. Досегашните § 1 и § 2 стават съответно § 2а и § 2б.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Тук не би трябвало да има никакъв проблем, затова моля да прочетете и следващия параграф - § 7.
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АГАЙН: Предложение на Комисията по икономическата политика със заглавие:
“ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 7. Когато към датата на влизане в сила на този закон има влезли в сила съдебни решения по административни актове относно компесаторни инструменти, се прилага редът на чл. 13б.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Предлагам § 7 да отпадне, защото там всъщност е заровено кучето. Има съдебни решения и госпожица Агайн каза, че са за около 150 млн., условно ще ги нарека, фалшиви компесаторки или компесаторни инструменти, издадени без правно основание. По силата на определени административни актове на добросъвестни ваши областни управители, както разбрахме, включително и със силата на присъдено нещо, те са обезсилени. Тези 150 млн. компенсаторки са обезсилени. Иначе по отношение на тях нямаше да прилагате § 13б от Преходните и заключителните разпоредби.



Вие сега с този закон искате да пуснете тези 150 млн. с мотото, че добросъвестни трети лица ги притежават, както бяха Ингибарова-Шмид и други. Ингибарова-Шмид взела компенсаторките, друг прави търговията. Има доста такива случаи в нашата модерна история от последните 4 – 5 години. Сега ще пуснете и тези 150 млн. с добросъвестния мотив, че се притежават от трети добросъвестни лица. Всяка баба е прехвърлила на внука си, а той ще каже: аз съм добросъвестно лице. Или, хайде, да не е на внука, на някой от родата, на някой адвокат или на някоя финансово-брокерска къща. За 150 млн. става въпрос! Помислете, все пак става въпрос за държавно имущество, което след това ще се получи при приватизацията срещу тези 150 млн. установени, а колко са неустановените не е ясно, издадени през правно основание! С този закон вие отпушвате възможността срещу тях да се придобият съответни имущества в процеса на приватизация, водени от мотива, че ги притежават трети добросъвестни лица. Колко са добросъвестни, това е друга тема, аз презумирам, че те са много съвестни. Колко сте добросъвестни обаче вие по отношение на интересите на притежателите на компенсаторни записи и по отношение на държавното имущество, това е въпрос, който ще го решават избирателите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Заповядайте, господин Димитров, за реплика. Давате възможност на господин Миков пак да вземе отношение.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Той пак ще вземе, така че… Това е непредотвратимо.
Уважаеми господин Миков, точно този текст се опитва да уреди заварените случаи, когато наистина в резултат на един съдебен процес се е стигнало до едно влязло в сила съдебно решение, с което се решава съдбата на една емисия. Но обърнете внимание, че преди това определени купувачи са придобили тези инструменти добросъвестно, платили са и чакат да сключат определени сделки или да ги търгуват на фондовата борса или да ги използват като платежно средство.
Е, сега какво се оказва? Със задна дата искате да обезсилим тези инструменти и на тези приобретатели да кажем: вие не притежавате нищо, тъй като докрай трябва да се проведе принципът, че невалидно издадени инструменти нямат никаква правна стойност, нямат и съответната икономическа стойност. Тогава Ви питам, господин Миков: при тази ситуация Вие какъв ред бихте предложили, за да се справите с този много сериозен проблем, който е възникнал? Ние го решаваме по един, според мен, нормален начин, в съотвествие със справедливостта и с основните принципи на правото, вие го атакувате без да представяте никакви аргументи, а просто говорите за това, че не можем да разберем какви са тези инструменти, не можем да ги издирим. Ами ето – текла е процедура и тези инструменти… Установено е с влязло в сила съдебно решение, че има някакви нередовности. И какво от това? Да страдат тези хиляди хора и хиляди юридически лица, които вече ги имат в ръцете си. Това предлагате Вие. Това е образец на едно антипазарно и антиюридическо мислене, за съжаление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Не виждам втора реплика.
Господин Миков, виждам, че имате нестихващо желание, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Разбира се, че ще направя дуплика на господин Димитров. Любим негов парламентарен стил е да дава квалификации без да оборва факти. Истинският факт е, че не ние искаме да обезсилваме, вие искате приложение на закона към влезли в сила съдебни актове. Това искате! Искате 150 млн., за които се казва, че са издадени без правно основание, срещу които не е редно да се придобива държавно имущество, да ги пуснете в оборот и срещу тях да се придобие имущество.
Питате как да го решите? Ами много просто ще го решите – регулираният пазар, който е направил тези операции – да си е отварял очите, да започне искове. Тези лица, които са ги придобили, да започнат искове, да се включи съдебната система. (Неразбираема реплика от народния представител Величко Клингов.)
Господин Клинков, седни си там и вземи думата по реда, който е предвиден в правилника!
Защото е доказано през тези 10 – 12 години, че най зле си брани интересите българската държава. И обратното – всеки частен субект – обичаните от вас трети лица – намира средства – кога правни, кога извън правни, когато вижда, че съдебната система не може да му реши проблемите, да се обезщети.
Сега прехвърляте на държавата, а за нея е доказано през тези 10 – 12 години, че най-зле си събира вересиите, ангажиментът да търси онези, които неоснователно са се обогатили и после да се доказва по какви цени са ги прехвърлили, как са ги прехвърлили, кой ги е прехвърлил. Пак казвам: искате да ни убедите, да убедите българския народ, че може от пържолите да станат прасета! Това не може да стане! По-скоро би трябвало тази тежест … Защото в края на краищата на регулирания пазар играят хора, които би трябвало да проявяват, уважаеми господин председател, една по-висока грижа, отколкото тази на обикновения гражданин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Никакво съмнение, защото са търговци.
МИХАИЛ МИКОВ: Това първо, и второ, държавата като такава би трябвало да създаде достатъчно гаранции, че на този пазар да не попадат фалшиви – ще употребя този нелегален термин – компенсаторни инструменти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков. Това беше дуплика. Дали има други желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков за отпадането на § 7.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 27, против 87, въздържали се 4.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за двата параграфа – 6 и 7, както бяха представени.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 134 народни представители: за 106, против 17, въздържали се 11.
Приети са.
Госпожо Агайн, отиваме към свещения конец.
ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АГАЙН: Последното предложение е на народния представител Ралица Агайн за създаване на § 4.
Комисията по икономическа политика подкрепя по принцип предложението и предлага параграфът да бъде създаден като § 8 със следния текст:
“§ 8. В чл. 20, ал. 4 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, обнародван в “Държавен вестник” бр. 114 от 1999 г., накрая се добавя: “или извършва техническо изпълнение на търгове или аукциони в случаи, определени в закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По този последен параграф, по който не виждам да има спорове, има ли желаещи? Няма.
Моля, гласувайте последния § 8 в редакцията на комисията.
Гласували 135 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 18.
И този параграф е приет.
Благодаря ви.
Народният представител Ралица Агайн също ви благодари.
С това приключихме тази точка от дневния ред.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, днес за втори път съм поставен в неудобното положение да искам да преминем към следващата точка от дневния ред, тъй като и по отношение на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи бях подведен. Няма решение на комисията, следователно и ние не можем да го разглеждаме.
Моля да прескочим тази точка и да минем към т. 10 от дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Пенчев. Действително има пречка да се разгледа, макар че става дума да се разгледа една единствена дума. Но трябва да се спазват правилата.
Моля, гласувайте процедурното предложение за преминаване към т. 10 от дневния ред.
Гласували 112 народни представители: за 105, против 3, въздържали се 4.
Предложението е прието.

Преминаваме към точка десета от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА.
Вносители са народните представители Благой Димитров и Панайот Ляков и Милена Милотинова и група народни представители.
Искам да поканя председателя на Комисията по медиите госпожа Милена Милотинова да представи становището на комисията. Заповядайте, госпожо Милотинова.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: Благодаря ви, господин председател.
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по медиите относно законопроекти за изменение
и допълнение на Закона за радиото и телевизията, внесени от народните представители Благой Димитров и Панайот Ляков
и от Милена Милотинова и група народни представители
На свое извънредно заседание, проведено на 24 юли 2003 г., Комисията по медиите разгледа… (Шум и реплики. Народните представители Михаил Миков и Величко Клингов разговарят оживено.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много ви моля, господин Миков и господин Клингов, малко по-спокойно, ако обичате!
Госпожо Милотинова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
“На свое извънредно заседание, проведено на 24 юли 2003 г., Комисията по медиите разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията № 354-01-73, внесен от народните представители Благой Димитров и Панайот Ляков, и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията № 354-01-74, внесен от народния представител Милена Милотинова и група народни представители.
На заседанието присъстваха членове на Комисията по медиите, вносителите на законопроектите, представители на неправителствени организации в областта на медиите.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията № 354-01-73 бе представен от името на вносителите от народния представител Благой Димитров. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията № 354-01-74 бе представен от името на вносителите от народния представител Милена Милотинова. Изложението бе допълнено от господин Иван Павлов и господин Кирил Милчев – съвносители на законопроекта.
Субекти и на двата предложени законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията са едни и същи категории лица. Обхванати са радио- и телевизионните оператори, работещи на основание § 16 и § 14 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за далекосъобщенията, както и част от операторите, започнали дейност след влизане в сила на Закона за далекосъобщенията, но подали заявления за издаване на индивидуални лицензии за населени места, в които не са проведени конкурси до влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията (обн. ДВ, бр. 112 от 2001 г.). Включени са и оператори, които притежават лицензия за осъществяване на далекосъобщителна дейност за наземно радиоразпръскване, но тя е на отпаднало правно основание – решението за издаването й е отменено с влязло в сила съдебно решение.
И с двата законопроекта се цели да се уреди законово дейността на операторите от посочените групи до приключване на конкурсите за предоставяне на лицензии в съответните населени места.
Вносителите на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията № 354-01-74 – Милена Милотинова и група народни представители, предлагат посочените от тях лица да се регистрират от Комисията за регулиране на съобщенията, докато вносителите на другия законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията – Благой Димитров и Панайот Ляков, предлагат издаването на временни лицензии съответно от Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията.
Обсъдени бяха и някои други текстове, по които са предложени различни формулировки и особено относно реда, по който следва да бъдат финализирани висящи конкурсни процедури.
Вносителите и на двата законопроекта констатираха, че различията им биха могли да бъдат преодолени между първо и второ четене.
След проведена дискусия и гласуване бяха приети следните решения:
С 10 гласа “за”, 0 “против” и 1 “въздържал се” комисията подкрепи Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията № 354-01-73, внесен от народните представители Благой Димитров и Панайот Ляков;
с 12 гласа “за”, 0 “против” и 0 “въздържал се” комисията подкрепи Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията № 354-01-74, внесен от народния представител Милена Милотинова и група народни представители и предлага на народните представители да приемат на първо гласуване тези законопроекти.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви, госпожо Милотинова.
Уважаеми народни представители, искам да поканя от името на вносителите първо господин Благой Димитров да представи по възможност накратко първия от двата законопроекта.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми колеги, в мотивите, приложени към законопроекта, който е на вашето внимание, са описани проблемите, които наложиха внасянето на този законопроект от мен и от моя колега Панайот Ляков. Проблемите не са от вчера. Те са свързани с това, че няколко десетки оператора в продължение на дълъг период не могат да осъществяват радио- и телевизионна дейност чрез наземно радиоразпръскване. Мисля, че до голяма степен този проблем е резонирал в обществото, в медиите, включително и в медийната гилдия.
По същество ние сме уредили проблемите и на трите групи радио- и телевизионни оператори, операторите, които оперират във връзка с § 14 и § 16 на Преходните и заключителните разпоредби на Закона за далекосъобщенията, които са или с приключени, или с приключващи лицензионни срокове.
Втората група оператори са оператори, които са подали заявление за лицензиране и са оперирали след приемането на Закона за далекосъобщенията. На практика, независимо от задължението на държавата да обяви конкурси, такива не са обявени. Така че има много сериозно основание тази група оператори също да се узакони.
И има една трета група оператори, която е с висящи конкурсни процедури във връзка с решение на Върховния административен съд.
И трите групи оператори могат да оперират съгласно законопроекта, който сме внесли с колегата Ляков, до приключване на обявения от Съвета за електронни медии конкурс. Това е основното, записано в нашия законопроект.
Разбира се, има и няколко текста по отношение на това, че за съответния период от време трябва да бъдат внесени необходимите лицензионни такси. Необходимо е Комисията за регулиране на съобщенията да определи техническите параметри за излъчване във връзка с това, че може да има проблеми на електромагнитната съвместимост основно по отношение на Ръководство “Въздушно движение” и други специални радиослужби.
Разбира се, задължава се Съветът за електронни медии до края на текущата година да обяви нови конкурси за съответните населени места, за съответните честоти и точки на излъчване и на основание на този законопроект, и във връзка с тези три групи оператори, за които споменах преди малко.
Завършвайки, искам да призова народното представителство да подкрепи нашия законопроект, който принципно не се различава от другия законопроект, внесен от нашите колеги от Национално движение Симеон втори, а мисля, че има съвносители от Коалиция за България и Движението за права и свободи. Можем да се обединим между двете четения за решаването на този значим проблем и с един компилативен текст да излезем с един законопроект, който, дай Боже, първите дни на месец септември след започване на есенната сесия да реши въпроса на кабелните оператори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Госпожа Милотинова, заповядайте да представите по възможност накратко вашия законопроект.

МИЛЕНА МИЛОТИНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Аз ще бъда кратка, като в началото искам да кажа, че и двата законопроекта по дух са сходни. Лицата, чието положение се урежда с тези два законопроекта, са един кръг лица – това са над 40 радио- и телевизионни оператори, които в момента са в безтегловност и на които дължим създаването на законова база.
Тези текстове бяха обсъждани в Комисията по медиите и в Комисията по далекосъобщенията доста време. Те са известни. Те бяха внесени в рамките на общия законопроект за радиото и телевизията още в началото на м. февруари, но ние - вносителите и други наши съмишленици - решихме да изтеглим тези текстове от общия законопроект за радиото и телевизията и от общия законопроект за далекосъобщенията, тъй като приемането на тези два законопроекта ще отнеме доста време, а уреждането на положението на тези оператори не търпи отлагане.
Най-общо казано, законопроектът урежда положението на три категории лица. Първата е тази категория лица - радиотелевизионни оператори, които са участвали в конкурси. За тях предвиждаме в този законопроект довършване на стария конкурс. Лица, които не са участвали в конкурси – това са известните радио- и телевизионни оператори по добилите гражданственост параграфи 14 и 16 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за далекосъобщенията.
По § 14 това са лицата, които на основание на издадени лицензии до влизането в сила на Закона за далекосъобщенията правомерно са осъществявали дейност и на които през 2000 г. КРС е издала далекосъобщителни лицензии със срок до 2002 г. И по § 16 са тези, които са осъществявали дейности без лицензии и са подали заявление за такава.
С разпоредбите, които са залегнали в нашия законопроект, създаваме едно положение на временна търпимост към положението на тези радио- и телевизионни оператори до приключване на обявения от регулаторните органи конкурс. Тоест, идеята е да не остава празно пространство в ефира, да няма вакуум, да не спират повече регионални радия и телевизии, а те да излъчват, докато приключат обявените по надлежния законов ред конкурсни процедури. От това по наше мнение печелят всички и най-вече печели регионалният ефир. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Милотинова.
Професор Мирчев, заповядайте за изказване.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, по тези два законопроекта, които докладваха госпожа Милотинова и господин Благой Димитров, Комисията по транспорт и телекомуникации не даде писмен доклад, но аз искам да заявя, че тези текстове влизат като предложения за второ четене в Закона за далекосъобщенията на господин Благой Димитров, на госпожа Милотинова, господин Иво Атанасов и господин Чонков. Комисията ги е подкрепила по принцип. Освен това по Закона за радио и телевизия, за който спомена госпожа Милотинова, комисията също даде положително становище.
От името на комисията заявявам, че ние ще подкрепим на първо четене и двата законопроекта и аз предлагам това да стане единодушно. По-нататък между първо и второ четене ще има някои конкретни уточнения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Дискусията е открита.
Има думата за изказване народният представител Явор Милушев.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! След така добре направените мотиви, ние имаме два изхода – веднага можем да подложим на гласуване тези два законопроекта, защото те наистина са изключително необходими за решаване на проблематиката в медийната среда, особено с тези 30-40 радиостанции, които, ако не бъдат приети законопроектите, ще бъдат буквално закрити.
Преди малко от тази трибуна се говореше за справедливост при решаване на проблемите с компесаторните записи и компесаторните инструменти. Проблемът, който решаваме, не е по-различен от този, който беше в предишния законопроект.
Двата законопроекта решават ли справедливо проблемите на тези радиостанции?
Този въпрос можеше да бъде решен още преди една година и тук може с часове да говорим за причините защо това не се случи. Но аз ще бъда съвсем кратък и ще предложа на народното представителство да приеме и двата законопроекта, въпреки че преди една година беше приета поправка в Закона за радио и телевизия, в която Съветът за електронни медии беше задължен да изготви стратегия за развитие на електронните медии. Тази стратегия засягаше и тази проблематика, която засяга двата законопроекта. Днес, дори да ги приемем, ние решаваме въпроса частично – по-скоро само заявяваме, че бихме го решили един ден. За да го решим окончателно е необходимо незабавно приемане на стратегията за развитие на електронните медии, защото тези два въпроса вървят успоредно. Без стратегията надали ще бъде възможно нещо да бъде сторено.
Затова аз много настоявах и стратегията беше т. 17 в програмата на Народното събрание за миналата седмица. Настоявах да се включи сега, но поради кратките срокове до края на сесията на парламента няма да има време да бъде приета стратегията. С тези два законопроекта до второто им четене ние само заявяваме, че имаме желание да решим въпроса и искрено се надявам стратегията да влезе веднага в новата сесия след ваканцията в програмата на Народното събрание. Тогава ние ще кажем, че имаме воля да решим тази проблематика на тези 30-40 радиостанции, въпреки че са различни причините, по които на някои им предстои да бъдат спряни. Това са, както каза една от вносителките, различни категории радиостанции по различни начини влезли в ефира. Комисията за регулиране на съобщенията даде обстоен анализ на всички радиостанции и тяхното присъствие в ефира и мисля, че ние сме длъжни да се съобразяваме с този анализ.
Двата законопроекта са по-демократични и приемат, че всички застават на една основа и всички тези радиостанции ще могат да работят, повтарям, единствено и само след приемане на стратегията. Тогава ще говоря подробно. Защото, ако ние не си изясним причините за това защо беше забавен този процес и защо не е приета стратегията, тогава няма смисъл да заработим и за бъдещето на електронните медии. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Милушев.
Има думата народният представител Кемал Еюп.
КЕМАЛ ЕЮП (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! След дългото дебатиране в обществото, но не и в пленарната зала, за новия законопроект за радиото и телевизията, не се стигна до дебати в пленарната зала и до приемане, но се стигна до един резултат, в крайна сметка в настоящия момент редица радио- и телевизионни оператори да осъществяват дейност без да имат правно основание или са в процес на съдебни дела. Естествено, Комисията по регулиране на съобщенията ще бъде принудена да изпълни законоустановените задължения и да предприеме действия по спиране на дейността на тези оператори.
След приемането от Народното събрание на стратегия за развитието на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване, се дава възможност на Съвета за електронните медии да финализира започнатите и да стартира редица конкурсни процедури за издаване на лицензии за осъществяване на радио- и телевизионна дейност, но явно тези процедури ще отнемат доста време и ще продължат относително дълго. През този период голяма част от страната ще остане без възможност за достъп до програми на радио- и телевизионни оператори.
С предлаганите промени именно се дава възможност на застрашените оператори да продължат и да възобновят дейността си, за да не заглъхне ефирът преди местните избори. Не съм чул от нито един слушател, от нито един гласоподавател, от нито един гражданин да каже, че са много радиооператорите или телевизионните оператори в страната. Чул съм единствено от тези, които имат претенции към рекламния пазар, но аз мисля, че демокрацията в медийния пазар, в медийното пространство е реална и с тези два законопроекта ние утвърждаваме, колкото и временно да е, операторите, които са навлезли в българския медиен пазар, да продължават да действат. И аз апелирам да подкрепим двата законопроекта така, както ги подкрепи Медийната комисия. Има пълен консенсус и да подкрепим на първо четене двата законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Пантелеев, заповядайте.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Слава богу, доживяхме мига, в който този въпрос ще бъде решен и десетките радио- и телевизионни оператори, които бяха изправени на прага на прекратяване на дейността си, ще получат възможност да продължат да работят, за което между другото им дължим извинение – извинение на комисията, на ръководството на комисията преди всичко, тъй като този въпрос би могъл да бъде решен и много по-рано.
Още миналата година ние с колегата Атанасов внесохме подобен законопроект, кавърверсия на който се явяват сегашните, признавам, подобрени и усъвършенствани. Но и ние тогава бяхме в състояние да предложим по-добри варианти. За съжаление, не се стигна до съгласие. Предполагам, пък и твърдя, по една единствена причина: в онзи етап мнозинството търсеше възможности да осъществи някакъв контрол над електронните медии и този път не беше извървян, когато беше възможно да го извървим. След това продължиха по други способи. Стигна се тогава и до приемането на поправки в закона за изработване на стратегия за развитие на радиотелевизионната дейност, която пък предпостави отлагането допълнително на решаването на тези въпроси. Между другото, въпреки че е миналата през комисията, тя и до ден-днешен не е приета и това най-вероятно ще стане в началото на есента.
Ние считаме, че и двата законопроекта могат да бъдат приети и да направим една дълго отлагана стъпка в полза на свободното слово и на правото на вече функциониращи и доказали се радио- и телевизионни оператори да продължат да работят. Разбира се, ние ще се опитаме да предложим и някои малки поправки за второто четене, тъй като от анализа, който предварително направихме, се оказва, че има и проблеми и така предложените текстове ограничават възможността на някои от тези радиооператори да продължат да работят в райони, в които досега са работили, но не бих искал да навлизаме в тази дискусия.
Още веднъж подчертавам, че по-добре късно, отколкото никога. Ние ще подкрепим тези законопроекти и нека това да не се повтаря повече, защото злепоставя българския парламент пред медийната общност, а и не само пред нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Пантелеев.
Има ли други желаещи да се изкажат?
Господин Ляков, заповядайте.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Господин председател, уважаеми колеги! Явно има съгласие по подкрепата и на двата законопроекта, бързото им превръщане в един общ и бързото му приемане на второ четене, за да разрешим наистина една много тежка криза на българския медиен пазар. Днес в Банско Българската медийна коалиция провежда своята четвърта годишна среща. Като поздравявам участниците в нея, се надявам, че всички ние ще им поднесем макар и един закъснял подарък и ще отговорим на тревожното писмо, което беше представено и на председателя на Народното събрание, и в Медийната комисия от Управителния съвет на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори, която е един от основните участници в тази коалиция.
Искам само с няколко думи да очертая тревожността на кризата, тъй като повечето от колегите имат откъслечна информация. През м. май миналата година бяха спрени 30 радиостанции, а други повече от 30 местни радиостанции работят в едно състояние на несигурност и нестабилност, защото няма предвидимост на регулаторната и медийната рамка. Освен това има още 40 действащи радиостанции, които добросъвестно участваха и спечелиха обявените през 2000 г. конкурси и чиито лицензии в момента са отменяни от Комисията за регулиране на съобщенията с нарочни писма, които обясняват това действие с решенията на Върховния административен съд.
Тук правя една забележка, че ние държим задължително в текста на закона да има, че висящите процедури трябва да бъдат решавани според решенията и указанията на Върховния административен съд, за да не се получават казуси като този сега с БТК, който евентуално би се получил и с обжалване на решението на Комисията за регулиране на съобщенията за даване на лиценз на трети национален телевизионен оператор, което също е обжалвано във Върховния административен съд.
И продължавам, че тези 40 оператори са в градовете София, Пловдив, Бургас, Варна, Стара Загора, Шумен, Благоевград, Плевен, Сливен, Кюстендил и др. Разбирате какъв обхват има кризата и каква част от медийния пазар заема. Още повече, че тя се случва на прага на местните избори и винаги може да се появи тълкуване, че по един или друг начин се използва тази ситуация, за да се накарат определени радиостанции да замлъкнат точно преди изборите. Тоест, за политическа разправа, тъй като знаете, че всяка радиостанция има, което е съвсем естествено, и някаква ориентация. Някои декларират това открито, други – не, но така или иначе свободата на медийния пазар не трябва да зависи и над тези оператори да тегне непрекъснато опасността от спускане на гилотината и отнемане на техния глас, на свободния глас на българското слово.
Затова, за да не повтарям колегите, които бяха доста изчерпателни, аз от името на участниците в Българската медийна коалиция и от името на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори ви призовавам да подкрепите двата законопроекта, а вносителите се надявам, че бързо ще съумеем да направим един законопроект и веднага в началото на септември той да бъде гласуван от Народното събрание, поне в настоящия момент да даде едно спокойствие на радио- и телевизионните оператори, а след това пред мнозинството, разбира се, стои тежкият политически избор за новия Закон за радиото и телевизията. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Има думата народният представител Благой Димитров.
Първия път той представи законопроекта като вносител, а сега участва в дискусията.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви.
Обръщам се към ръководството на парламентарната група на мнозинството – добре е първата седмица или най-късно до първата 15-дневка на м. септември вие да…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие процедура ли правите или?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Не, във връзка със закона. Аз ще Ви моля да не ме прекъсвате, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Във връзка със закона и даже, ако искате, във връзка с последната алинея на нашия законопроект, която задължава Съвета за електронни медии да обяви процедури до края на текущата година, на тази година. В тази връзка трябва да бъде разгледана стратегията с едно решение на Народното събрание.
И още нещо, което може би трябва да стане само чрез една комуникация с Министерския съвет – Съветът за електронни медии не може да работи във връзка с това, че през Министерския съвет не е минала наредба за лицензионните тарифи. Това е нещо, което на практика ще блокира текстовете, колкото и добра воля да имаме тук.
Обръщам се към колегите от мнозинството с тези два въпроса. Нещата са изключително сериозни. Тоест, неприемането на стратегията и неприемането на тарифата ще блокират това добро намерение, което виждаме, че го има от всички страни, у всички парламентарни групи.
Аз с това свършвам, господин председател, като още веднъж призовавам народните представители от всички парламентарни групи да подкрепят двата законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Благой Димитров.
За изказване има думата господин Димитър Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, и аз също бих искал да приветствам този рядък консенсус в парламента, особено що се отнася до обекта на това, което обсъждаме. Такъв консенсус по отношение на медиите наистина е рядкост!
Аз също ще подкрепя на първо четене този много закъснял закон, като освен това, присъединявайки се към това, което каза господин Пантелеев за това, че може би трябва да се извини и комисия, и членовете й, и парламентът на медиите, бих искал да кажа, че би трябвало на медиите да се извини една държавна институция, която сега е до известна степен в нов състав – бившето ДКД, което в крайна сметка доведе тази бъркотия и този закон, с който се занимаваме ние, поради неизпълнение на своите задължения, така че много от тези радиостанции, за които стана дума, да бъдат наричани “пирати” и т.н., и т.н. Мисля, че и там до голяма степен стои една определена вина.
Също бих искал това споменаване на държавната институция в известен смисъл да подкрепи и това, което господин Благой Димитров каза, тъй като сега предстои на други държавни институции да изпълняват своите задължения по отношение на лицензирането и се надявам те да си вземат пример от това, което ние сега правим и което е толкова закъсняло. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на господин Димитров.
Има ли други желаещи, които искат да участват в дискусията? Не виждам.
Отдясно – няма, отляво – няма, и в централния блок – няма.
Уважаеми народни представители, преминаваме към гласуване на първо четене на двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Единият е на господин Панайот Ляков и Благой Димитров, другите вносители са Милена Милотинова и група народни представители.
Законите се гласуват поотделно, съгласно правилника.
Подлагам на гласуване законопроекта на Благой Димитров и Панайот Ляков на първо четене.
Законопроектът се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 169 народни представители: за 162, против няма, въздържали се 7.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията с вносители Благой Димитров и Панайот Ляков, е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията с вносители Милена Милотинова и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 152 народни представители: за 146, против няма, въздържали се 6. (Шум и реплики в залата.)
Моля ви!
Гласували общо 152 народни представители… (Реплики.)
На моя монитор цифрата е 152.
Отменете гласуването!
Поради смущения в системата за гласуване ще гласуваме отново законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията с вносител Милена Милотинова и група народни представители. Гласуваме на първо четене законопроекта.
Гласували 174 народни представители: за 165, против няма, въздържали се 9.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията с вносител Милена Милотинова и група народни представители е приет на първо четене.
Преминаваме по-нататък.
За процедура думата има госпожа Милотинова.
МИЛЕНА МИЛОТИНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Предлагам 7-дневен срок между първо и второ гласуване, за да можем в началото на м. септември да продължим работата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие предлагате 7-дневен срок, но той по правилник е толкова. (Шум и реплики в залата.)
По правилник срокът е 7-дневен, госпожо Милотинова! Значи, срокът остава нормален, защото е по правилник.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПСОДС, от място): Искам думата за противно процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Но, господин Тошев, срокът остава същият. Това няма да го подлагам на гласуване, господин Тошев.
Съгласно правилника предложенията се правят така, както е записано, между първо и второ четене.
Моля, всичко е наред!
За процедура, заповядайте, господин Тошев.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Процедурно бих искал да кажа, че съгласно правилника срокът тече оттогава, откогато комисията депозира обобщения законопроект. Ако се приемат тези два законопроекта, оттогава започва да тече срокът. Така че в момента няма как да гласуваме удължаване или срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие сте абсолютно прав. Тя си оттегли предложението. Господин Тошев, от двата законопроекта ще се направи един обобщен проект.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА.
Заповядайте, проф. Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Предлагам в залата да бъдат допуснати госпожа Зина Трифонова от Комисията за регулиране на съобщенията, госпожа Красимира Стоянова и господин Божидар Симеонов – директори в Министерството на транспорта и съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте процедурното предложение за допускане на дамите и господина да присъстват в пленарната зала по време на обсъждането на второ четене на Закона за далекосъобщенията.
Гласували 113 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 2.
Предложението се приема. Моля дамите и господинът да заемат своите места, определени в залата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: "Закон за далекосъобщенията. Глава първа – Общи положения."
Комисията подкрепя предложението на вносителя по заглавието на законопроекта и заглавието на Глава първа.
По чл. 1 има предложение от народните представители Валери Димитров и Нина Чилова, които са подкрепени от комисията по т. 2 и 3, а по т. 1 се оттегля.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 1:
"Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с осъществяване на далекосъобщения.
(2) Далекосъобщения са пренасяне, излъчване, предаване или приемане на знаци, сигнали, писмен текст, изображения, звук или съобщения от всякакъв вид чрез проводник, радиовълни, оптична или друга електромагнитна среда.
(3) Далекосъобщителна дейност е осъществяване на далекосъобщения чрез далекосъобщителни мрежи и/или чрез предоставяне на далекосъобщителни услуги."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, подлагам на гласуване заглавието на Глава първа – "Общи положения", и текста на чл. 1, както беше прочетен в новата му редакция от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Текстът на заглавието на Глава първа – "Общи положения", и текстът на чл. 1 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 2 има предложение на народните представители Йордан Мирчев и Лютви Местан.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Петър Мутафчиев.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Иво Атанасов.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Има предложение на народните представители Валери Димитров и Нина Чилова, което е оттеглено.
Има предложение от народния представител Иван Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Благой Димитров.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 по принцип и не подкрепя предложенията по т. 2 и 3.
Точки 2 и 3 са със следното съдържание:
"2. Точка 3 се изменя така:
"3. защита на обществените интереси, националната сигурност и отбраната и интересите на потребителите."
3. Точка 6 се отменя."
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 2:
"Чл. 2. Целта на този закон е да се осигурят предпоставки за:
1. развитие на далекосъобщителния пазар, създаване на условия за равнопоставеност на операторите и насърчаване на конкуренцията между тях;
2. гарантиране на свободата и тайната на съобщенията;
3. защита на интересите на потребителите на далекосъобщителни услуги;
4. предоставяне на универсална далекосъобщителна услуга;
5. ефективно използване на ограничен ресурс;
6. защита на обществения интерес и осигуряване на националната сигурност и отбраната на страната."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По чл. 2 всички предложения са приети с изключение на едно от предложенията на Благой Димитров – по т. 2 и 3.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, по същество предложението на господин Благой Димитров по т. 2 ("3. защита на обществените интереси, националната сигурност и отбраната на страната.") е прието, но при него съществува допълнително изразът "и интересите на потребителите".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Димитров, желаете ли думата?
Заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Не знам какви са доводите да не се приеме моето предложение по т. 2. Мисля, че съм изброил по приоритет: "защита на обществените интереси, националната сигурност и отбраната на страната и интересите на потребителите".
Моето предложение за отмяна на т. 6 се състои в това, че в новата т. 3 съм инкорпорирал и текста на т. 6 в неговия първоначален вид. В окончателния текст на комисията виждам, че по същество уж е прието моето предложение, а в окончателния текст на т. 1 на чл. 2 има разминаване от това, което съм предложил. Окончателният текст е: "развитие на далекосъобщителния пазар, създаване на условия за равнопоставеност на операторите и насърчаване на конкуренцията между тях". Вероятно тези, които не подкрепят моето предложение, са ги смутили изразите "лоялната конкуренция" и "либерализацията на далекосъобщителната дейност и услуги". Въпросът с либерализацията на пазара е изключително важен. Искам да спомена на народните представители, че либерализацията вече е факт. До голяма степен на далекосъобщителния пазар оперират не само Българската телекомуникационна компания, но и вече три лицензирани оператори за лицензирана телефония, без да ги изброявам. Оставам настрана въпроса за подизпълнители в тази връзка в този сектор на телефонията, разбира се и за мобилната телефония. Не схващам защо думата "либерализация" не се възприема. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
При това положение подлагам на гласуване онези текстове по т. 2 и 3 на чл. 2 от предложението на господин Благой Димитров, които не се подкрепят от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 32, против 48, въздържали се 17.
Предложението на народния представител Благой Димитров по т. 2 и 3 на чл. 2 не се приема.

Моля да гласувате новата редакция на чл. 2.
Гласували 101 народни представители: за 80, против 2, въздържали се 19.
Член 2 в новата му редакция е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 3 има предложение на народния представител Валери Димитров.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Йордан Мирчев и Лютви Местан - комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Петър Мутафчиев - комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Люцкан Далакчиев - комисията подкрепя предложението по т. 2 и 3, а по т. 1 се оттегли.
Предложение на народните представители Валери Димитров и Нина Чилова - в чл. 3, т. 4 и 5 да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 3 да придобие следната подобрена редакция:
“(3) Обществените отношения, свързани с осъществяване на далекосъобщения, се уреждат при спазване на следните принципи:
1. законоустановеност;
2. ефективност, прозрачност и равнопоставеност;
3. предвидимост, пропорционалност и обективност;
4. обществено обсъждане;
5. свеждане на регулаторното въздействие до минимално необходимото.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за изказване?
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ, от място): Оттегляме си предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: При това положение подлагам на гласуване новата редакция на чл. 3 така, както беше докладвана от проф. Мирчев.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 14.
Член 3 в новата му редакция е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 4 има предложение на народните представители Валери Димитров и Нина Чилова.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Благой Димитров, което комисията не подкрепя, със следното съдържание:
“В чл. 4 се правят следните промени:
1. Текстът на чл. 4 става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Лицензирането и регистрацията на далекосъобщения, свързани с разпространение на радио- и телевизионни програми, се осъществяват от Съвета за електронни медии въз основа на принципа за единното лицензиране, като техническият контрол върху мрежите се реализира от Комисията за регулиране на съобщенията.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4 със следното съдържание:
“Чл. 4. Обществените отношения, свързани с осъществяване на далекосъобщения за граждански услуги, се регулират от държавата чрез независим специализиран държавен орган по реда на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има предложение на народния представител Благой Димитров, което не се подкрепя от комисията.
Заповядайте, господин Димитров, имате думата да защитите Вашето предложение.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Искам първо да обърна внимание, че при второто четене се изчитат абсолютно всички текстове, ако, разбира се, няма оттеглени. И в тази връзка ще Ви моля, господин председателю, да се спазва правилникът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вашето предложение беше прочетено.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Не се прочетоха всички текстове по предния член. Аз разбирам, че печелим време, но все пак трябва да се спазва правилникът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, разбира се. Заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Предлагам на практика текст, който хармонизира Закона за далекосъобщенията със Закона за радиото и телевизията. Съжалявам, че не виждам госпожа Милотинова в залата. Аз лично считам, че тя трябва да проявява по-голям интерес по отношение на този закон, защото той е свързан с материята, която пък занимава комисията, чийто председател е тя. Но, в края на краищата, няма я госпожа Милотинова. Затова искам да изразя становище, господин председателю, уважаеми колеги, че трябва да има хармонизация между четири документа - Закона за далекосъобщенията, секторната политика в областта на далекосъобщенията, стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност и Закона за радиото и телевизията.
Предложеният от мен текст като нова ал. 2 е във връзка с един може би тесен сектор в IT-областта, тесен сигмент в IT-сектора, но изключително важен, който представлява много сериозен обществен интерес. Това са далекосъобщенията, свързани с разпространение на радио- и телевизионните програми. И в тази връзка, ако наистина се обединим около принципа на единното лицензиране, – някои харесват обвързаното лицензиране – ние трябва ясно да посочим още тук, че Съветът за електронни медии въз основа на този принцип осъществява лицензирането на тези кандидати за оператори или изменения, допълнения и прекъсване на лицензиите, като техническият самоконтрол върху тези мрежи се осъществява от Комисията за регулиране на съобщенията. По-нататък, вътре в тялото на закона, в по-конкретен вид са дадени тези принципи на обвързаност на компетентностите на двата регулаторни органа.
Аз лично не мога да разбера какви са мотивите. Ще ми бъде интересно да чуя мотивите, с които се отхвърля това мое предложение. Това - от една страна.
От друга страна, интересно е какво в това отношение мислят колегите от Комисията за радио и телевизия.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Гласуваме предложенията на народния представител Благой Димитров, които не се подкрепят от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 16, против 99, въздържали се 6.
Предложението на народния представител Благой Димитров не се приема.
Сега гласуваме текста на вносителя за чл. 4, който се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 96, против 22, въздържали се 4.
Текстът на вносителя за чл. 4, който се подкрепя от комисията, е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 5. Има предложение от народните представители Валери Димитров и Нина Чилова за отпадане на чл. 5 поради преместването на текста му в чл. 1, ал. 2.
Текстът на чл. 5 гласи: “Далекосъобщения са пренасяне, излъчване, предаване или приемане на знаци, сигнали, писмен текст, изображения, звук или съобщения от всякакъв вид чрез проводник, радиовълни, оптична или друга електромагнитна среда.”
Този текст го гласувахме в § 1 и затова комисията предлага да отпадне.
За чл. 6 също има предложение за отпадане от народните представители Валери Димитров и Нина Чилова. Комисията подкрепя предложението и предлага чл. 6 да отпадне поради преместването на текста му в чл. 1, ал. 3.
Текстът, който е включен в ал. 3, е: “Далекосъобщителна дейност е осъществяване на далекосъобщения чрез далекосъобщителни мрежи и/или чрез предоставяне на далекосъобщителни услуги.”
Двата текста ги гласувахме в чл. 1, затова се предлага в чл. 5 и в чл. 6 да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, моля, гласувайте предложението на народните представители Валери Димитров и Нина Чилова за отпадането на чл. 5 и 6, подкрепено от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 121, против 6, въздържали се 2.
Членове 5 и 6 отпадат.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 7 има предложение от народните представители Валери Димитров и Нина Чилова – в чл. 7 в началото на изброяване на институциите да се добави “президентът”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Иван Иванов.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и 2 и не подкрепя по т. 3, а именно създаването на нова ал. 3 със следното съдържание:
“(3) Разпоредбите по ал. 1 не се прилагат в случаите, засягащи националната сигурност и обществения ред, когато са в сила разпоредбите на Глава тринадесет.”
Предложение на народния представител Благой Димитров – чл. 7 се изменя така:
“Чл. 7. Органите на управление и регулиране на далекосъобщенията и обществените далекосъобщителни оператори гарантират свободата и тайната на далекосъобщенията, както и защитата на личните данни. Лицата, които не осъществяват своите задължения и правомощия по тази гаранция, подлежат на административни санкции по смисъла на този закон, ако деянието не представлява престъпление.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Йордан Мирчев, което комисията подкрепя.
Комисията предлага чл. 7, който става чл. 5, да придобие следната редакция:
“Чл. 5. (1) Този закон не се прилага за осъществяване на далекосъобщителни дейности за собствени нужди на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Националната служба за охрана и Националната разузнавателна служба, както и по отношение на вътрешното разпределение на честотите и определянето на повиквателните знаци за техните служебни радиовръзки.
(2) Ведомствата и службите по ал. 1 използват обществените далекосъобщителни мрежи и услуги по реда на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Господин Иванов, Вие имате направено предложение. Заповядайте да го обосновете.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Както прочете и председателят и комисията проф. Мирчев, първа и втора точка от направените ми предложения са приети, а по отношение на трета точка, което е предложение за създаване на нова ал. 3, предложението не е подкрепено от комисията. Всъщност ал. 3 изискваше разпоредбите по ал. 1 да не се прилагат в случаите, когато се засягат националната сигурност и обществения ред, когато в сила са естествено разпоредбите на Глава тринадесета. Глава тринадесета още не е включена в материала, който е раздаден на депутатите в пленарната зала, но там се разглеждат именно случаите, когато трябва да се осигури общественият ред и националната сигурност и има специални разпоредби, предвидени в този случай.
Искам да съобщя, че всъщност направеното предложение за създаване на нова ал. 3 беше в хипотезата на разглеждане на ал. 1 в първоначалния текст, който беше предложен от вносителя. Когато в ал. 1 беше изброено, че законът не се прилага за осъществяване на далекосъобщителни дейности за собствени нужди и на Народното събрание, и на Министерския съвет, и на органите на изпълнителната власт и именно от тези съображения аз предлагах въвеждането на ал. 3, чрез която в случаите при осигуряване на националната сигурност и обществения ред разпоредбите по ал. 1 да не се прилагат. Тъй като комисията се е обединила около текст, в който остава единствено като възможност осъществяване на далекосъобщителни дейности за собствени нужди за Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Националната служба за охрана и Националната разузнавателна служба, при това положение отпада необходимостта и от ал. 3. Поради което, господин председателю, по този мотивиран начин аз оттеглям моето предложение за създаване на ал. 3. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Иванов.
Има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Аз директно отивам на окончателния текст, който комисията предлага, като преди това искам да спомена следното. Ако този закон не се прилага и когато задавам въпроси в залата, все пак е добре да получавам отговори. Тук има представители на Министерството на транспорта, те безмълвно наблюдават как текат текстовете, а ние ги поканихме да взимат отношение, те са вносители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не можем да ги задължим да вземат думата.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Аз ще Ви моля по някакъв начин да чуваме и аргументи във връзка с отхвърлянето.
Питам следното нещо: по кой закон се използва радиочестотният ресурс или ограниченият ресурс от Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Националната служба за охрана и Националната разузнавателна служба, тук наистина има отпаднали текстове – органи на изпълнителната власт – като, разбира се, изключвам вътрешното разпределение на честотите, повиквателни знаци и пр. По кой закон или по кои закони? Тук в момента не е по смисъла на този закон. Тоест тези органи на изпълнителната власт остават да висят във въздуха ли? Как се урежда този въпрос? Това е изключително важно.
Моето предложение или новата ми редакция, господин председателю, е свързана с нещо изключително важно – това, че органите за управление и регулиране на далекосъобщенията са длъжни да гарантират свободата и тайната на далекосъобщенията, тъй като нататък, уважаеми колеги, ще видите, че например министърът на транспорта съхранява криптографски знаци. Което на практика е търговска тайна. И ако няма на няколко места в най-общ вид и после в задълженията на министъра текстове, където наистина да се каже, че министърът на транспорта и съобщенията поема отговорност за това, че съхранява информация, която представлява търговска тайна, ако изтече такава информация или недобросъвестно се ползва от други лица, няма как да му се потърси сметка.

И още нещо. Моето предложение, господин председателю, е във връзка с експертизата на Европейската комисия. В експертизата изрично е записано, че органите на изпълнителната власт влизат в рамката на този закон по отношение на ограничения ресурс.
Разбира се, единственото нещо, с което мога да се съглася, е вътрешното разпределение на честотите. Оттук насетне, още веднъж казвам, да вземем например Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи, виждам, че Народното събрание е изключено от окончателния текст, те са извън рамките на този закон. И възниква противоречието защо по-нататък се казва, че по реда на специалните разузнавателни средства може да се осъществява, като от операторите се изискват съоръжения, обслужване и съхраняване на файлове от операторите. Аз ще Ви моля да отговорите на тези важни въпроси. Това е изключително важен проблем още в началото на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Представителите на изпълнителната власт желаят ли думата?
Заповядайте, господин Симеонов.
БОЖИДАР СИМЕОНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Поставените въпроси се уреждат с Националния радиочестотен план, където има точни указания кои честоти са за граждански нужди, кои за военни цели и кои за съвместно ползване. Така че в Националния радиочестотен план е уреден въпросът за ползване на честотите, а в чл. 5, както тук е показано, става дума за собствени нужди на тези ведомства. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Благой Димитров за чл. 7, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 33, против 88, въздържали се 7.
Предложението за нов текст на чл. 7 не се приема.
Господин Валери Димитров оттегля своето предложение.
Моля, гласувайте окончателната редакция на чл. 7, който става чл. 5, както беше прочетена от председателя на комисията.
Гласували 119 народни представители: за 98, против 16, въздържали се 5.
Член 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: “Глава втора – Управление на далекосъобщителните дейности”.
Има предложение на народния представител Иван Иванов заглавието на Глава втора да се измени и да стане: “Ръководство на сектор “Далекосъобщения”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя заглавието на вносителя за Глава втора, а именно “Управление на далекосъобщителните дейности”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На пръв поглед може би изглежда неголяма разликата между предложеното заглавие на Глава втора от страна на вносителите – “Управление на далекосъобщителните дейности”, и моето предложение – “Ръководство на сектор “Далекосъобщения”. Ако обаче уважаемите народни представители вникват в съдържанието на Глава втора, те ще видят и различието, което съществува. Защото когато се казва “Управление на далекосъобщителните дейности”, по същество това е разписана процедура за управление. Когато се говори за ръководство на сектор “Далекосъобщения”, това отговаря съвсем пълно на трите органа, които са разписани в тази глава и които по същество служат за ръководство на сектор “Далекосъобщения”. На първо място, това е естествено Съветът по националния радиочестотен спектър, на второ място, това е министърът на транспорта и съобщенията и наистина на трето място, поради липса на друго подходящо място, е включена и Агенцията за развитие на съобщенията, за информация и комуникационни технологии.
Но веднага, когато говорим за управление на далекосъобщителни дейности, възниква въпросът може ли агенцията да служи за управление на далекосъобщителни дейности. Ни най-малко. Тя просто се вписва единствено в сектор “Далекосъобщения”, но по никакъв начин не е управление на далекосъобщителни дейности.
Ще продължа и по-нататък. Нека да видим основната фигура в тази глава, това е министърът на транспорта и съобщенията. Ще прочета само два члена, които показват неговите прерогативи по този закон. Чета:
“Чл. 15. Министърът на транспорта и съобщенията провежда държавната политика в далекосъобщенията – значи на целия сектор “Далекосъобщения” – въз основа на този закон, провежда секторната политика – и затова говоря за сектор “Далекосъобщения” – и държавната политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър.”
Дори в следващия член изрично е записано, че: “Министърът на транспорта и съобщенията изготвя и представя за приемане от Министерския съвет на секторната политика в областта на далекосъобщенията”. Аз питам секторната политика единствено далекосъобщителни дейности ли включва? Ни най-малко. Това е действително секторната политика на Република България в сектор “Далекосъобщения”.
Ще завърша със Съвета по националния радиочестотен спектър. В съвета и неговите първи правомощия – отново казвам – е държавната политика по планиране и разпределение. Значи това не са само дейности, това е цялостното управление на сектор “Далекосъобщения”.
Ето защо, господин председател, аз предлагам на моите колеги, ако искаме заглавието на Глава втора действително да съответства на своето съдържание, в което са разписани правомощията на министъра на транспорта и съобщенията, на Съвета по националния радиочестотен спектър и на агенцията, би трябвало главата да бъде озаглавена “Ръководство на сектор “Далекосъобщения”. Считам, че това съответства най-пълно на съдържанието на главата и апелирам да бъде подкрепено предложението ми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Димитров, имате думата.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю. Не разбирам защо се отхвърля това предложение на господин Иванов. Аз ще ви дам по-фрапиращ пример: далекосъобщителна дейност е дейността на една кабеларка. Далекосъобщителна дейност е дейността примерно на едно регионално радио или регионална телевизия с радиоразпръскване. Питам: по какъв начин министърът на транспорта и съобщенията влияе, да речем, на електронните медии? Отговорът е: по никакъв. Има си регулаторни органи – има Съвет за електронните медии по Закона за радиото и телевизията и Комисия за регулиране на съобщенията по този закон. Не мога да разбера упорството, което усещам. На практика, ако запишем в момента текста на вносителите и отхвърлим текста на господин Иванов, който е едно конструктивно предложение, най-малкото олекваме. Това е смехотворно да се запише, забележете, “управление на далекосъобщителните дейности в пазарна икономика”. Не мога да разбера какво е това упорство!
Не може в пазарен сектор държавни органи да управляват дейности. Те могат да ги регулират, даже, ако искате, да отидем и по-нататък – може да има някакво планиране във връзка с регулацията. Но просто не мога да разбера защо упорствате “управление на далекосъобщителни дейности”?! Искам отговор може ли една кабеларка да се управлява от министъра на транспорта и съобщенията, което е далекосъобщителна дейност? Идеята и на вносителите на този закон е наистина за тези органи, които бяха споменати от господин Иванов.
Моля ви, уважаеми колеги, замислете се! Или да отложим разглеждането на заглавието на този раздел и да приемаме неща, с които няма да олекваме пред професионалистите в сектора и пред обществото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Всички колеги Ви слушаха много внимателно. Пленарната зала ще реши дали текстът на вносителя да остане така или да се приеме предложението на господин Иванов.
Подлагам на гласуване предложението на господин Иван Иванов за промяна на заглавието на глава втора.
Гласували 170 народни представители: за 66, против 101, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава втора “Управление на далекосъобщителните дейности”.
Гласували 156 народни представители: за 102, против 49, въздържали се 5.
Заглавието на Глава втора е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: “Раздел І – Общи положения”.
По заглавието на Раздел І има предложение от народните представители Валери Димитров и Нина Чилова – заглавието на Раздел І да се измени така: “Раздел І – Общи разпоредби”.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Йордан Мирчев – в наименованието на Раздел І на Глава втора думата “положения” се заменя с “разпоредби”.
Комисията подкрепя предложението и предлага заглавието на Раздел І да стане: “Общи разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не виждам желаещи за изказвания.
Подлагам на гласуване Раздел І да стане “Общи разпоредби” вместо “Общи положения”.
Гласували 136 народни представители: за 104, против 27, въздържали се 5.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 8 има предложение от народния представител Благой Димитров – в чл. 8 накрая се поставя запетая и се добавят думите “съгласно правомощията и задълженията им, определени в този закон”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8, който става чл. 6 със следното съдържание:
“Чл. 6. Управлението на далекосъобщителните дейности се осъществява от Министерския съвет, от Съвета по националния радиочестотен спектър и от министъра на транспорта и съобщенията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, преди малко отхвърлихте предложението на господин Иванов, независимо от това, че доводите са изключително ясни. От тези по-ясни доводи не може да има, даже усещам, че има разколебаване в мнозинството.
Какво ви предлагам? Водих разговори с колеги, господин Мирчев, не е смешно, тъй като в момента гласувахте един смехотворен текст – “съгласно правомощията и задълженията, определени в този закон” в смисъла на далекосъобщителните дейности. Питам Ви още веднъж, господин Мирчев, как може Министерския съвет, Съвета по националния радиочестотен спектър, и министъра на транспорта и съобщенията да управляват кабеларка, която е далекосъобщителна дейност, ако не е по смисъла на този закон, а не е примерно по смисъла на Закона за радиото и телевизията, или пък примерно да управлява третия национален телевизионен оператор “Нова телевизия”? Мога да ви дам хиляда примера. Ако не е това, което сте отхвърлили, за което аз не мога да разбера какъв е смисълът и какви са аргументите на това, което отхвърляте – ако не е по смисъла на този закон. Ако е по смисъла далекосъобщителна дейност по смисъла на Закона за радиото и телевизията, какво става?
Моля ви, замислете се, давайте отговори! За тези неща говорихме в комисията. Виждам едно упорство, но в края на краищата като гласуваме трябва да се замислим. Още веднъж ви казвам: ако не е по смисъла на този закон, питам как може тези три органа в чл. 8 да управляват кабеларки?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Благой Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 140 народни представители: за 53, против 81, въздържали се 6.
Предложението не се приема
Подлагам на гласуване текста на чл. 8, както е предложен от вносителя и се подкрепя от комисията.
Гласували 142 народни представители: за 100, против 30, въздържали се 12.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 9 има предложение от народните представители Валери Димитров и Нина Чилова – чл. 9 да отпадне, което комисията подкрепя.
Същото е и предложението от народния представител Йордан Мирчев – чл. 9 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението и предлага чл. 9 на вносителя да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По чл. 9 няма неприети предложения.
Има предложения чл. 9 да отпадне, които са подкрепени от комисията.
Подлагам на гласуване отпадането на чл. 9.
Гласували 153 народни представители: за 128, против 21, въздържали се 4.
Член 9 отпада.
Стигаме дотук, господин Мирчев.
Утре продължаваме нашата работа от 9,00 ч. по приетата програма за работата на Народното събрание.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 16,00 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Благовест Сендов

Юнал Лютфи

Секретари:
Гергана Гънчарова

Веселин Черкезов