Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Любен Корнезов и Юнал Лютфи
Секретари: Светослав Спасов и Несрин Узун

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам последното за сезона заседание на Народното събрание.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, както виждам, предстои второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, но преди това ще ми позволите да направя няколко съобщения.
На основание чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание народният представител господин Козовски оттегля внесения от него законопроект за научните степени и звания.
Другото съобщение е:
“На редовно заседание на Комисията по образованието и науката, проведено на 28 юли 2004 г., народните представители взеха решение да прегласуват внесените законопроекти за присъждане на научни степени и научни звания. От настъпилата промяна на вота по отделните законопроекти се стигна дотам, че са изтеглени депозираните доклади. Законопроектите, както са изтеглени, са посочени по номера.”
Това съобщение се прави от председателя на Комисията по образованието и науката проф. Асен Дурмишев.
Заповядайте за процедурен въпрос, господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, искам да направя едно процедурно предложение, свързано с днешния работен ден, а именно да предложа днес до 14,00 ч. Народното събрание да работи по законодателната програма, с молба да успеем да приключим днес и второто четене на Законопроекта за интеграция на хората с увреждания.
Това е един законопроект, който е свързан с нашите ангажименти за хармонизация с европейското законодателство, по който многократно са отправяни бележки за закъснението на приемането му. Надявам се, че ако днес успеем да приемем този закон, той ще влезе в годишния доклад на Европейската комисия като един изпълнен ангажимент от страна на Народното събрание.
Моля днес да продължим по законодателната програма до 14,00 ч. и да отпадне т. 17 – парламентарен контрол, освен ако до 11,00 ч. не стигнем до т. 16 от програмата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря и аз.
След малко ще дам думата за обратно процедурно предложение, но преди това бих искал да кажа, че бих подложил на гласуване само, ако ръководството на НДСВ поеме ангажимента първият петък на следващия месец да бъде изцяло парламентарен контрол. (Шум и неодобрителни възгласи.)
Заповядайте, господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Господин председателю, във връзка с Вашата забележка, бих искал в процедурното предложение, което правя, разбира се ако е възможно, да гласуваме и това, че първият петък от м. септември, от първата пленарна седмица, целият ден ще бъде посветен на парламентарния контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, госпожо Михайлова, за обратно процедурно предложение.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ПГОДС): Господин председател, колеги! Срамно е това, което се предлага – да завършим сесията без парламентарен контрол. Срамно е от страна на управляващите да правят това, което ни предлагат.
Аз разбирам защо го правят. Днес министър-председателят Симеон Сакскобургготски трябваше да дойде и да отговори защо подписа Указа за награждаването на Васил Мръчков. Вие криете министър-председателя, криете министрите си, криете позора, който правите, но всичко това ще достигне до българските граждани.
Призовавам народните представители да не се поддават на това, което ни се предлага от НДСВ – да се крие парламентарният контрол. Един месец няма да има кой да отговаря. Един месец преди това пак бяха в отпуски, в почивки. Ние този въпрос например го чакаме вече един месец. Премиерът беше в отпуск, беше някъде, където никой не знаеше къде, появи се в България, появи се, че ще ни отговаря и изведнъж днес ни се предлага пак да има затъмнение за дейността на правителството.
Категорично протестираме срещу това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното предложение в днешния ден да отпадне парламентарният контрол и първият петък от септември, целият ден да бъде посветен на парламентарен контрол.
Гласували 187 народни представители: за 131, против 53, въздържали се 3.
Предложението се приема.
Уважаеми народни представители, постъпило е заявление от Христина Георгиева Петрова, народен представител от 26. многомандатен избирателен район – София-окръг, в което се казва:
“На основание чл. 72, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България пълномощията ми като народен представител да бъдат предсрочно прекратени.”
Известно е защо. (Реплики от залата.) Защото заминава посланик.
Има проект за решение за прекратяване пълномощията на народния представител:
“Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България

РЕШИ:

Прекратява пълномощията на Христина Георгиева Петрова, народен представител от 26. многомандатен избирателен район, Софийски.”
Уважаеми народни представители, моля гласувайте за прекратяването пълномощията на народен представител.
Гласували 132 народни представители: за 109, против 21, въздържали се 2.
Пълномощията на госпожа Христина Петрова са прекратени.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Адемов, заповядайте да представите законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо председател.
На извънредно заседание, проведено на 27 юли 2004 г., Комисията по труда и социалната политика разгледа приетия на първо гласуване от Народното събрание Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, внесен от народния представител Анелия Мингова, направените писмени предложения на народни представители и предложенията по време на заседанието.
Комисията предлага на Народното събрание за второ гласуване следния "Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния служител".
Комисията подкрепя наименованието на закона.
Комисията предлага следната окончателна редакция на параграф единствен:
"§ 1. В чл. 63 числото "167" се заменя със "167а"."
Относно Заключителната разпоредба има предложение на народния представител Янаки Стоилов, което комисията подкрепя по принцип.
Има и предложение на народния представител Атанас Василев, което комисията също подкрепя.
Предложение на Комисията по труда и социалната политика:
1. Заключителна разпоредба и параграф единствен отпадат.
2. Създават се Преходни и заключителни разпоредби и в тях § 2 и § 3:
"Преходни и заключителни разпоредби
§ 2. Разпоредбите на § 37, § 38 и § 39 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ДВ, бр. 52 от 2004 г.), се прилагат съответно и за държавните служители.
§ 3. Законът влиза в сила от 1 август 2004 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
Имате думата за изказвания по тези параграфи от законопроекта. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване заглавието на законопроекта и предложението на комисията за двата параграфа.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети на второ гласуване.

Следващата точка от дневния ред е:
НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА § 13 ОТ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ЗА ДЕЦА, ПРИЕТ НА 1 ЮЛИ 2004 Г. И ВЪРНАТ С УКАЗ НА ПРЕЗИДЕНТА.
Моля, господин Адемов, да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Преди това, госпожо председател, позволете ми да направя процедурно предложение да гласуваме в залата да присъства заместник-министърът на труда и социалната политика госпожа Иванка Христова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте процедурното предложение заместник-министър Христова да бъде допусната в пленарната зала.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
На извънредно заседание, проведено на 27 юли 2004 г., Комисията по труда и социалната политика разгледа върнатия за ново обсъждане § 13, т. 1 и т. 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, приет на 1 юли 2004 г., направените писмени предложения на народни представители и предложенията по време на заседанието на комисията.
По § 13 има предложение на народните представители Моньо Христов и Борислав Китов:
1. В § 13 т. 1 се изменя така:
"1. Чл. 48а се изменя така:

"Право на обезщетение при бременност и раждане
Чл. 48а. (1) Осигуреното лице има право на обезщетение за бременност и раждане, ако има осигурителен стаж четири месеца като осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица, през периода от 12 календарни месеца, предхождащи месеца, от който започва отпускът за бременност и раждане.
(2) Осигурените лица, които не отговарят на условията по ал. 1, имат право на обезщетение за бременност и раждане, като средствата за тях се осигуряват от държавния бюджет и се изплащат от НОИ."
Комисията не подкрепя предложението.
По този параграф има предложение на народния представител Весела Драганова, което комисията подкрепя.
Има предложение на народния представител Моньо Христов:
1. Предложението на народния представител Весела Драганова по т. 1 да стане алинея на чл. 48а.
2. Да се създаде ал. 2 със следното съдържание:
"(2) Осигурените лица, които не отговарят на условията по ал. 1, имат право на обезщетение за бременност и раждане, като средствата за тях се осигуряват от държавния бюджет и се изплащат от НОИ."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 13, т. 1 и 2:
"§ 13. В Кодекса за социално осигуряване (обн. ДВ…), се правят следните изменения и допълнения:
1. Член 48а се изменя така:


"Право на обезщетение при бременност и раждане
Чл. 48а. Осигуреното лице има право на обезщетение за бременност и раждане, ако има осигурителен стаж 6 месеца като осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица."
2. Чл. 52а се изменя така:

"Право на обезщетение при отглеждане на малко дете
Чл. 52а. Осигуреното лице има право на обезщетение за отглеждане на малко дете, ако има осигурителен стаж 6 месеца като осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
Имате думата за изказвания по § 13, т. 1 и т. 2 от законопроекта.
Господин Христов, имате предложение, което не е прието. Заповядайте.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПГНС): Благодаря, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, госпожо министър. Внесеното предложение от мен и от Борислав Китов е едно продължение фактически на това, върху което президентът наложи вето. Искам да обясня за какво става дума и да направя сравнение между текста, който госпожа Весела Драганова е внесла, и текста, който ние предлагаме.
Каква е разликата? Във ветото, което е наложено от президента, се говори, че са засегнати определени групи, които фактически са изключени от особената закрила на държавата, когато са в осигурителния риск бременност и раждане.
Нашето предложение е следното: осигурени лица, които се намират в трудово-правни отношения или служебни отношения, но не могат да покрият изискванията за 4 месеца от последните 12, да имат възможността да бъдат подпомогнати от българската държава. Каква е разликата?
Разликата е, че тези средства ще бъдат изплатени от държавния бюджет, който ще трансферира съответните суми в НОИ. НОИ като една единствена институция в случая ще изплати тези обезщетения за бременност и раждане. След като мине периодът на бременност и раждане, който е в рамките на 135 дни, жената-майка влиза в положението на осигурено лице и може да ползва правата си като такова съответно по Закона за социално подпомагане.
Искам да обясня следното нещо. По този начин тези, за които най-много се говори, тези, за които най-много се казва, че една жена, която е работила примерно и е била в трудово-правни отношения в продължение на 10 години, редовно се е осигурявала, но в последната една година преди бременността не се намира в такива, също се връща отново в осигурителната система и по този начин й се дава възможност.
Още нещо. За жените, които са поставени в най-тежко положение от текста на госпожа Драганова. Това са учащите и студентите. В рамките на това, че може да имат само 1 или 2 дни да бъдат в трудово-правни отношения, те ще получат своето подпомагане и отново ще влязат в осигурителната система. Тук не става дума, колеги, за спор по основата на това кое предложение е по-добро. Става въпрос за един принципен въпрос. Не може Националният осигурителен институт, в който се внасят осигурителните вноски на тези, които са в трудово-правни осигурителни и служебни правоотношения и се осигуряват, и накрая оттам се получават средствата за всичките рискове, които се случват на тези, които се осигуряват. Мисля, че не може да натоварим Националния осигурителен институт да изплаща социални помощи, както е в случая при предложението на госпожа Весела Драганова – шест месеца стаж и оттам нататък дали е работила последните 5, 6 или 10 години, вече имаме абсолютната сигурност, че ще получава средства за този осигурителен риск от Националния осигурителен институт.
Мисля, че трябва да спазваме принципите на осигурителната система. Нашето предложение не е идеално, знам, че има пробойни. Но животът е толкова пъстър като случаи и не можем да ги обхванем нормално в едно законодателство, но то дава възможности на тази определена категория да могат все пак да им бъдат решени отчасти въпросите.
Считам, че разбирате какво предлагаме като решение и по този начин ще подкрепите това предложение, което е по-леко, отколкото предложението на госпожа Драганова. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за изказване, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаема госпожо председател, госпожо министър, колеги! Изхождайки от основния закон на нашата страна, а именно Конституцията, трябва ясно да припомним, че там е категорично записано, че жената-майка се ползва със специалната защита на държавата.
Тук възниква един принципен въпрос: трябва ли и нужно ли е Националният осигурителен институт да се олицетворява с държавата? Безспорно е, че Националният осигурителен институт е нещо различно от държавата. Той е онзи орган, в който се събира солидарността на тези, които си плащат осигурителните вноски, но това не освобождава държавата от отговорността.
От друга страна и без това крехката възможност за оцеляване на НОИ поради определени обективни ситуации го прави уязвим от страна на средствата, с които разполага. Затова не можем да си позволяваме да го натоварваме излишно. Тук възниква въпросът: когато искаме да спазим изискването на Конституцията по отношение на специалната закрила, къде е ролята на държавата? Именно в нашето предложение се прави онази разлика, която не натоварва НОИ и дава възможност на държавата в лицето на Министерския съвет да отговори на изискванията на Конституцията.
Но нека да кажем за какво става реч. Става въпрос за 2-3 хил. жени, които не отговарят на условието по ал. 1. Както и да го сложиш, това е около 1 млн. лв. За това става въпрос и държавата не иска да си изпълни това задължение, и то за цяла година, а не за един месец!
От друга страна, трябва да стимулираме и дисциплиниращата роля на НОИ по отношение на хората да продължават да си внасят вноските, защото с предложението, което прави госпожа Драганова тази дисциплинираща роля изцяло отпада. С 6 месеца на 20 години, до 40 години човек няма нужда да внася вноски. Както каза и господин Христов, наясно сме, че има известни проблеми, нашето предложение не запълва всички случаи, оставя известни пробойни, но считаме, че с това наше предложение категорично се обръщаме към държавата да запази своята социална функция, запазваме НОИ и правим нещата такива, каквито са. След като за риска “Пенсиониране” в крайна сметка има диференциация, защо да няма диференциация и за този риск? Така че нека да не отваряме излишно НОИ и държавата да влезе в своите си функции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Китов.
Заповядайте, госпожо Тоткова.

РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще започна с това, че връщането на Закона за семейните помощи за деца от президента за повторно обсъждане всъщност даде възможност отново да се постави на дискусия този изключително важен въпрос. Една дискусия, в която всички имаха възможността и голяма част се възползвахме да представим аргументите за едно или друго решение. Колкото повече напредваше дискусията, толкова повече си личеше разликата в подхода на различните парламентарни групи по отношение на осигурителната система у нас.
За мое най-голямо съжаление трябва да отбележа, че всъщност имаме много сериозни различия в разбирането ни за това, какво е осигурителна система, какви функции изпълнява тя и кой трябва да прави социалната политика в България. Вярно е, че осигуряването е социално, но то е социално преди всичко, защото се опира на солидарността, а не защото замества социалните функции на държавата.
Нашата държава, както всяка държава, има свои социални функции и те трябва да бъдат поети от самата държава, тоест, чрез средства от бюджета на Република България, а не чрез бюджета на общественото осигуряване. Защото общественото осигуряване не е само един, два, три или четири риска. То е система, която трябва да стимулира хората за участие в нея, а тя ще ги стимулира тогава, когато те могат да получат адекватни заместващи доходи. Затова мисля, че предложението на моите колеги от Народния съюз трябва да бъде подложено на обсъждане, както беше подложено на обсъждане в пленарната зала, защото дава тази възможност на държавата да се погрижи за една част от обществото, за която всички казваме, че е богатството на България – поне ние така го разбираме, защото децата са богатството на България, а не един или друг чиновник, който е назначен от мнозинството.
Ще повторя, че става въпрос за средства в размер на 1,5 млн. лв. Годишно са необходими 1–1,5 милиона лева годишно, за да може лицата, които не отговарят на условията за достъп до осигурителната система да получават обезщетения от Националния осигурителен институт, обаче за сметка на държавния бюджет. Така ще постигнем по-голяма справедливост, ще можем да ограничим възможностите за злоупотреби, така ще освободим жените от битката с бюрокрацията в системата на социалното подпомагане. Когато нашата държава не може да отдели1,5 млн. лв., трябва да си зададем въпроса: защо? Днес имам отговора за себе си: държавата не може да отдели 1,5 млн. лв., защото трябва да осигури 12 млн. лв. на депутатите от НДСВ, за да доказват пред избирателите, че са депутати на НДСВ. Ето това е истината. Когато може депутатите от НДСВ да получат 12 млн. лв. от държавния бюджет, за да могат да образуват сдружения и с тях да решават малки проблеми на населените места, от чиито райони са избрани, държавата не може да отдели 1,5 млн. лв. за защита на правата и гарантиране до известна степен условно на адекватна възможност за отглеждане на българските деца.
Вие ще направите избора – дали ще изберете себе си, за да доказвате, че сте депутати от НДСВ, или ще изберете българските граждани – бременни жени и майки на деца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за изказване, госпожо Драганова.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще започна с това, госпожо Тоткова, че като водач на листата от Коалиция НДСВ ви декларирам, че до мен не е поставено изискване да правя такива сдружения или да доказвам, че съм народен представител от НДСВ. Това се знае и не е нужно да се доказва по начина, по който казвате в момента.
Уважаеми госпожи и господа! Ще започна своето изказване с цитат от Конституцията на Република България – чл. 47, ал. 2: "Жената-майка се ползва от особената закрила на държавата, която й осигурява платен отпуск преди и след раждане".
На какво се основават предложенията, които съм направила и които подновявам от предишния път, преди да бъде искано още ветото на президента? Основава се на следното.
Първо, правя уговорка, че става въпрос единствено и само за осигурени лица. Нека никой да не смята, че тези шест месеца, които предлагаме и за обезщетение при бременност и раждане, и за обезщетение при отглеждане на малко дете са за жени, които не са в осигурителната система. За да имат достъп, трябва да са в нея. Предлагаме шест месеца по принцип, защото считаме, че по-утежняващото положение е да има изискване последните дванадесет месеца. Когато една жена е бременна, не е леко за нея да ходи и да търси фирма, която да я назначи за четири месеца. Нашето предложение се основава на това, че принципно една майка може да има когато и да иска тези шест месеца осигурителен стаж, било преди десет години или в последната година, било преди една година, но е достатъчно да има един ден осигурителен стаж, за да може да има достъп до системата. Всяка майка, ако реши да роди пет деца, при нашето положение за всяко ще трябва да доказва минимум един ден, а при другото предложение за всяко дете ще доказва по четири дни.
Тук не се каза следното: че една майка може да е била десет години в осигурителната система и да не може да направи тези четири месеца преди раждането и няма да има достъп до нея. В крайна сметка мисля, че моето предложение дава шанс да се реши част от демографския срив сред осигурените майки. Трябва да дадем възможност на тези, които са пребивавали в осигурителната система, да се ползват от нея, защото не бива, когато майката е имала десет години трудов стаж и сега не може да направи четири, да прехвърляме към държавния бюджет тези средства, както е в другото предложение.
Мисля, че с това ще облекчим българските майки, че това ще бъде по-лесният вариант за тяхното осигуряване за тези изисквания. Нека в крайна сметка да не утежняваме със срок в последната година, тъй като това е по-тежкият вариант. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо министър, госпожо Драганова! Понеже цитирате Конституцията и нейният чл. 47, ал. 2, ще си позволя да ви прочета едно определение на Конституционния съд, което е под № 21 от 1998 г. точно по този повод: Конституцията не определя условията и реда за осъществяване на правата на гражданите – както твърдите Вие, поради което решаването на тези въпроси е от компетентността на законодателната власт, която може да даде едно или друго решение по целесъобразност, ако то не е в несъответствие с принципите на основния закон. Това е Решение № 21 от 1998 г. на Конституционния съд
Но според мен има и един друг, по-важен аргумент и той се състои в това, че предложението за шест месеца, представено по този начин, отново не решава целия кръг от проблеми, който задава този закон и този проблем. Става въпрос за студентите, за които многократно сме говорили, става въпрос за учащите се, които са на 16, 17 или 18 години. Те по какъв начин и кога биха могли да имат такъв осигурителен стаж от шест месеца? Вашето предложение на практика се парира и изключва тази категория. Точно тук е голямата претенция и не знам защо Вие не искате да разберете това нещо.
А що се отнася до това дали осигурителната система или държавният бюджет трябва да бъдат ангажирани с решаването на проблема, моето мнение е, че и осигурителната система, съответно принципите, които са заложени в нея, и държавният бюджет трябва да се обърнат към решаването на този проблем. Затова предложението, което направиха между двете четения народните представители Борислав Китов и Моньо Христов, в известна степен облекчава и решава проблемите и съм склонен да го подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за втора реплика, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаема госпожо Драганова, като четете, вниквайте в съдържанието. "Особена закрила на държавата" се казва в Конституцията. Но НОИ не е държавата! Моля Ви се, направете разлика, и преди малко Ви казах. Националният осигурителен институт не е държавата.
Второ, ако четете внимателно нашето предложение, така както и във Вашето се вижда, че и при единия, и при другия случай е необходим само един ден, за да влезе в системата.
И сега Вие казвате, че един ще има шест месеца, друг ще има десет години. Извинявайте, госпожо Драганова, същите тези жени, когато влязат в пенсионна възраст, една и съща пенсия ли ще вземат? Ами, дайте тогава да диференцираме в зависимост и от стажа. Ами, няма да взимат една и съща пенсия, разбира се! А искате тук да взимат едно и също осигурително обезщетение.
И не на последно място, с Вашето предложение, ако сега има фирми, които се занимават само с издръжка и източване на Касата по този начин, след това ще стане цяла една категория граждани в определени квартали на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Трета реплика. Госпожо Тоткова, заповядайте.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Драганова! Вашият основен аргумент е загрижеността. Аз нищо друго не виждам по отношение на съдържанието. Говорите единствено с аргумента на загрижеността. И аз Ви питам: къде беше Вашата загриженост, когато бременните, неосигурени жени, бяха лишени изобщо от подкрепата на държавата? Питам Ви: каква беше Вашата загриженост в края на 2003 г., когато Вие подкрепихте две комулативни условия? Това -първо. И второ, подкрепихте изключването точно на осигурените жени, които не могат да достигнат тези условия, да получат подкрепа на държавата по какъвто и да е ред, което ни доведе до днешната ситуация.
Вие имате претенцията, че с Вашето предложение ще решите демографския срив. И Ви питам: добре, ние днес можем да го подкрепим. Кажете догодина какви резултати ще има? С колко ще има прираст в България?
Демографските проблеми не могат да бъдат решени по този начин! Аз съм сигурна, че изобщо няма да има никакво отражение и затова смятам, че правителството трябва да изработи национална стратегия за преодоляване на демографската криза, която да бъде приета и която всички след това да имат задължение да изпълняват, защото това е сериозен въпрос. Никой не трябва да си прави илюзии и аз съм сигурна, че не си прави илюзии, че може да бъде решена с едно такова предложение, та макар и от Вас като председател на Партията на българските жени.
И след като Вие не искате да признаете, че правителството отделя 12 млн. лв. и ги дава на депутатите от НДСВ, искам от Вас да се обърнете от тази трибуна към Симеон Сакскобургготски да постави отново въпроса в Министерския съвет и да отмени своето решение за отпускане на тези 12 млн. лв. и от тях 1 милион да отидат за жените и за майките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Имате думата за дуплика, госпожо Драганова.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Адемов, аз цитирах Конституцията и този текст, само защото смятам, че моето предложение по-добре защитава тази теза и този текст.
Що се отнася до учениците и студентите, обръщам се към Вас и Ви моля: нека да не правим повече спекулации с този въпрос! Защото в крайна сметка тук говорим за осигурени лица в осигурителната система на България и достъпът до тази система. А иначе тези, които не могат да го направят, млади са, те могат да отидат в социалното подпомагане, ако отговарят на изискванията. Нека да не спекулираме с този въпрос! Ние говорим за хора, осигурени в осигурителната система в България, в НОИ. Така че, ако те имат желание, както Ви казах и предишния път, както сме спорили в комисията, имат възможност да натрупат все пак тези шест месеца по време на следването си. По-сложно за тях е да ги натрупат в последната година. Колкото и да е сложно, смятам, че е по-лесно да натрупат шест месеца по време на следването си, отколкото четири в последната година, и да търсят в тази последна година работодател.
Уважаеми господин Китов, пак казвам, говорим за осигурени лица. Държавата като цяло в този случай чрез социалното си подпомагане се грижи за другите. Но най се грижи за тези, които са осигурени лица.
Госпожо Тоткова, да, наистина единствено и винаги ме е водила загрижеността по тази тематика – за майката, майчинството и децата. И ще продължи до края на Тридесет и деветото Народно събрание, а и занапред, защото аз така смятам.
Тревожело ме е и тогава - през 2001 г., през 2002 и през 2003. Наистина и тогава съм имала своето мнение и където е трябвало, съм го казвала. Но тогава нямах тези аргументи, които имам сега, за да убедя колегите си, да убедя Министерството на социалната политика, за да може това да се случи. И аз мисля, че, пак казвам, това, което сме предложили, е най-либералният режим. Още повече, че в моето изказване никога не съм заявявала, че това ще реши демографския срив. Това е една малка част, която би помогнала на осигурените майки. И аз мисля, че това наистина ще помогне. Действително ме води единствено и само загрижеността.
Що се отнася до стратегията за демографския срив, да разбира се, и аз съм на Вашето мнение, че трябва да я има и че това трябва да е плод на работата на всички политически сили, на всички неправителствени организации, на един широк достъп. Но мисля, че вашето правителство - на СДС, когато имаше възможност да го направи, не го направи. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Драганова.
За изказване – госпожа Хачикян. Заповядайте.
ГАДАР ХАЧИКЯН (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Бих искала да се спра и аз накратко по предложението на народните представители Моньо Христов и Борислав Китов.
По принцип в чл. 48а от Кодекса за социално осигуряване се уреждат общите условия за придобиване на правото на обезщетение за бременност и раждане. Дали ще бъдат четирите или шестте месеца, залата ще реши, разбира се.
Жените, които не отговарят на тези условия, нямат право на обезщетение за бременност и раждане. Но с последните изменения в Закона за семейни помощи за деца успяхме да ги включим и тях при определени условия да получават такива помощи за бременност и раждане.
Предложената ал. 2 предоставя право на осигурените бременни и жени, които не отговарят на условията за право на обезщетение, да получават същия по вид и размер обезщетение, както ако отговорят на условията за социално осигуряване, но от друг източник – от държавния бюджет. Това е разликата.
По своя характер тези обезщетения са социални помощи. Тяхното предоставяне не се урежда от Кодекса за социалното осигуряване, а от Закона за семейни помощи за деца.
Жените, които не отговарят на условието за 6-месечен осигурителен стаж, респективно на 4-месечен през последните 12 календарни месеца, могат условно да се разделят на две категории: осигурени и неосигурени. Осигурени, които не са придобили необходимия стаж. Тези, които са осигурени, но нямат предвидения осигурителен стаж, няма да получават обезщетение от осигурителните фондове. От тази гледна точка тяхното положение не е много по-различно от това на неосигурените жени. В същото време се предвижда да им се изплаща помощ в по-висок размер в сравнение с помощта, която ще получават неосигурените. Аргумент за това различие в размера на помощта е само наличието на трудовоправни отношения към момента на придобиване на правото. Източник на това плащане обаче не е осигурителният фонд, а държавният бюджет. При положение, че се възприеме едно такова предложение, логично възниква въпросът: кои разпоредби ще се прилагат? Тези на Кодекса за социално осигуряване или тези на Закона за семейните помощи за деца, регламентиращи правото на помощ на осигурените бременни жени, които не отговарят на изискванията, предвидени в Кодекса за социално осигуряване?
Затова си мисля, че с оглед избягване на колизията между двата нормативни акта е необходимо или да се отменят приетите разпоредби на Закона за семейни помощи за деца, или да не се приема предложеният текст за ал. 2 на чл. 48 от Кодекса за социално осигуряване.
На практика двата текста – чл. 5а от Закона за семейни помощи за деца и чл. 48, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване предвиждат едно и също право – подпомагане на бременните жени, които не са придобили предвидения в Кодекса за социално осигуряване осигурителен стаж. Но в единия случай помощи ще се изплащат от Агенцията за социално подпомагане, а в другия случай – от НОИ. Става въпрос за две принципно различни виждания. Ние държим на това от осигурителната система да се възползват само тези хора, които наистина имат нужда от нея. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Хачикян.
За реплика има думата господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаема госпожице Хачикян! Пожелавам Ви да нямате нужда да ходите да прибирате помощите си от социалното подпомагане. Трябва честно да Ви кажа - механизмът е толкова бюрократичен и тежък, че има много хора и жени, които се отказват от тези помощи.
Второто нещо, което искам да Ви задам – случайно Вие да знаете колко е онзи минимум, който се полага за едногодишно и тригодишно дете? – Сто осемдесет и шест лева за дете до 1 година, 176 лв. – за дете до 3 години. Така ли е, госпожо министър? Какви са помощите по този въпрос?
А и когато говорим, Вие давате ли си сметка, че по този начин те влизат в системата след четири месеца и стават вече осигурени? И когато говорим за тези неща, давате ли си сметка, че след тези четири месеца не е без значение дали една или две години ще взимат своите помощи. Моля да отговорите на тези въпроси, когато излизате да говорите, че трябвало да влязат в социалното подпомагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За втора реплика има думата господин Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПГНС): Благодаря, госпожо председател. Аз не мога да разбера каква е причината, за да се държите по този начин и да не можете да разберете елементарни неща. Аз знам, че човек, когато иска да свърши определена работа, търси аргументи, търси начини за решение, а не повтаря като папагал едно и също нещо. Затова ще се помъча да Ви повторя, за да можете да разберете.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Не ни повтаряй!
МОНЬО ХРИСТОВ: Госпожо Масларова, въпреки Вашия дългогодишен стаж, явно имате нужда от някои лекции. (Оживление.)
Когато жената не отговаря на тези четири месеца, а има 3, 2 месеца или 1 ден, и е в осигурителни отношения, в трудовоправни отношения, ние предлагаме как тя да се завърне в осигурителната система.
Какво означава шест месеца – завинаги? Това означава Вашият текст. Ако няма тези шест месеца, няма достъп до осигурителната система – това, което каза д-р Адемов.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ, от място): И при Вашите четири месеца пак няма този достъп.
МОНЬО ХРИСТОВ: Какво означават Вашите спекулации за пет или шест месеца? С този шестмесечен срок Вие не решавате никакъв проблем, никакъв! Напротив! Вашето предложение е по-тежко. Аз мисля, че всички, които искат да подпомогнат решаването на този въпрос, трябва да вникнат и да помислят малко. Ако трябва, да направят съответните изчисления и да сметнат за какво става дума. Става дума за 108 лв. по 4 месеца равно на 432 лв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
За втора реплика към госпожица Хачикян има думата господин Пламен Кенаров.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Моята реплика към госпожица Хачикян е следната. Госпожице Хачикян, Националният осигурителен институт освен че осигурява една солидарна политика на социална солидарност на хората, които работят и се осигуряват, има и дисциплиниращи функции. Ние, уважаеми колеги, като че ли забравяме, че институции като Националната здравноосигурителна каса и Националният осигурителен институт, освен че на входа събират някакъв ресурс, те и на изхода дават такъв ресурс. И това става единствено на базата на солидарността на хората, които реално работят ежедневно и с години!
Вие казвате, че може да има 20 години възраст, в която трябва да има трудов стаж, но има само шест месеца. Това ли е равнопоставеността и осигуреността? Един човек, който има 20 години трудов стаж и друг, който дошъл, работил само 1, 2, 3 или 5 дни или шест месеца и повече никога не е работил и да бъде солидарен с всички останали?! Това е криворазбрана солидарност!
Националният осигурителен институт има точно тези функции – да дисциплинира. Този, който не внася своите вноски, да бъде дисциплиниран да ги внася, да отиде да работи, да има трудов договор.
Още нещо, вчера в дискусията в зала “Изток” беше споделено, че вече има 90 фирми, които се занимават с бизнес, като бременните жени им плащат! Това е оформено, написано и беше представено от Националния осигурителен институт. Ще има ли тогава българки, които ние насила ще караме да ходят и плащат на такива фирми, да ги осигуряват на 1000 лева и след това фирмите да прибират парите? Това ли ще правим?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Госпожо Хачикян, имате право на дуплика. Заповядайте.
ГАДАР ХАЧИКЯН (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Уважаеми господа Христов и Китов! Първо, държа да подчертая още веднъж какъв е смисълът на нашето предложение, защото явно не се разбира. Шестте месеца придобит осигурителен стаж са едната част от условието. Другата част е лицето в момента, в който реши да се възползва от тези обезщетения, да бъде в трудовоправни отношения и съответно в осигурителноправни отношения, които са производни от трудовоправните отношения. За това става въпрос, а не за лице, което веднъж, придобило тези шест месеца осигурителен стаж, след това е безработно или не може да си намери работа, не мислете, че то ще може да се възползва от тези права. Говорим за осигурено лице. Осигурено лице означава, че трябва да бъде в трудовоправни отношения. (Реплики на Борислав Китов и Моньо Христов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много моля, господин Китов, господин Христов!
ГАДАР ХАЧИКЯН: Мисля, че не се прави и една друга основна разлика – между социалното осигуряване и социалното подпомагане. Не мога да разбера какво е това желание да искате да извадите едни осигурени лица от системата на осигуряването, за да ги сложите в системата на социалното подпомагане? Това е един доста опасен миш-маш, който може да доведе до невероятни последици. Благодаря ви за вниманието. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Много ви моля, уважаеми народни представители, има ред, по който се води дебатът. (Реплики на народния представител Росица Тоткова.)
Госпожо Тоткова, много Ви моля! Разбирам Вашето вълнение и съпричастност.
Уважаеми народни представители, продължаваме дискусията.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Хайде да гласуваме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това зависи от пленарната зала, не от мен. Ако има желаещи за дискусия, аз не мога да ги спра. Не виждам желаещи.
Уважаеми народни представители, преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Моньо Христов и Борислав Китов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 183 народни представители: за 63, против 67, въздържали се 53.
Това предложение не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Моньо Христов, което също не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 177 народни представители: за 60, против 72, въздържали се 45.
Предложението на господин Христов не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за окончателен текст на § 13, точки 1 и 2.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 192 народни представители: за 129, против 59, въздържали се 4.
Приема се.

Уважаеми народни представители, преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ, продължение.
Предстои докладването на чл. 13.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По чл. 13 има предложение от народните представители Гадар Хачикян и Валери Цеков, което е подкрепено по принцип от комисията.
Предложение на народния представител Емилия Масларова:
1. Да се създаде нова ал. 1:
“(1) Социалната оценка на уврежданията се извършва от комисия на териториалните поделения на Агенцията за хората с увреждания.”
2. Следващите алинеи да се преномерират.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 13:
“Чл. 13. (1) Социалната оценка включва:
1. оценка на обстоятелствата по чл. 12, ал. 1;
2. препоръки за необходимите мерки за социално включване;
3. мотивирано предложение за отпускане на месечна добавка за социална интеграция по чл. 45, ако се установи, че е необходимо отпускането й.
(2) Социалната оценка по ал. 1 се извършва от консултативни комисии към дирекциите “Социално подпомагане” на Агенцията за социално подпомагане.
(3) Поименният състав на комисиите по ал. 2 се утвърждава със заповед на директора на дирекция “Социално подпомагане” и включва:
1. експерти от дирекцията “Социално подпомагане” на Агенцията за социално подпомагане, определени от директора на дирекция “Социално подпомагане”;
2. представители на общината, определени от съответния кмет;
3. експерт от дирекцията “Бюро по труда”, определен от директора на дирекция “Бюро по труда” на Агенцията по заетостта.
(4) При необходимост се включват и други специалисти.
(5) Дейността, правилата за работата на комисиите по ал. 2 и срокът на действие на социалната оценка се определят в Правилника за прилагане на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Имате думата, уважаеми народни представители.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Аз оттеглям моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Масларова, Вие оттегляте предложението си.
ГАДАР ХАЧИКЯН (НДСВ, от място): Аз също оттеглям нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Вашето предложение по принцип е прието.
Има ли желаещи да вземат думата? Заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Както вече стана ясно, сърцевината на закона е социалната оценка. Социалната оценка, която служи след това за определяне на интеграционната добавка и за предприемане на действия за социална интеграция за хората с увреждания. Социалната оценка трябва да даде резултат от преценка на различни фактори за това какви са потребностите за рехабилитация на лицето, възможностите за професионална реализация и възможностите за социална интеграция – все сериозни задачи, които ще бъдат характерни за всяко едно лице, което ще има различни потребности. И тази изключително важна задача се възлага на една комисия, която според мен и по начина, по който е формулирана в закона, няма да може да си изпълни задълженията. Това не е формална работа на среща на лицето с увреждания с пет души представители на различни институции, това е работа, която трябва на основата на много сериозни професионални познания да даде заключение именно по потребностите за рехабилитация, възможностите за професионална реализация и възможностите за социална интеграция. Тази комисия, която е консултативна, както е наречена тук, ще се състои от представители на различни институции, които хора си имат други задължения. Те работят 8 часа на друго място и в извънработно време, когато са изпълнили другите си задължения, за които съответният работодател им плаща, те ще трябва да се занимават с тази изключително отговорна дейност.
Аз смятам, че подходът, който е избрал Министерството на труда и социалната политика, е крайно погрешен. Но дори и да приемем това условно, най-лошото според мен ще бъде, че хората с увреждания ще се сблъскат с проблемите в тази комисия тогава, когато трябва да бъдат оценени техните нужди и възможности за социална интеграция. И най-голямото поражение, което ще нанесем с възприемането на такъв подход, е именно това да се отнеме възможността на хората с увреждания да получават интеграционна добавка. Резултатите в чл. 12 и в чл. 13 са именно поради липсата на ясна представа в Министерството на труда и социалната политика, което не можа да убеди дори народните представители. Както виждате, има някакви промени и те са много различни от това, което е внесено. Министерството не можа да ги убеди в това какво ще прави социалната служба и как тя ще обслужва хората с увреждания, така че те да могат безпрепятствено да получават правата и да реализират правата, които са осигурени с този закон.

Аз смятам, че тези решения, които са предложени в закона и специално в чл. 13, ще доведат до лишаване на хората с увреждания, ще доведат до напрежение за всеки един отделно. Аз не говоря – да има групови протести или нещо такова. Просто знам – в резултат на това, което тук се предлага, че те ще се сблъскат с много сериозни проблеми и това ще доведе до напрежение за всеки един човек от тях. Аз искам това да го кажа, защото много пъти в тази зала сме си говорили за различни неща, давали сме различни аргументи, мнозинството не се вслушва, а се вслушва, когато му дойде времето – ама на него. Аз искам да бъдем полезни тогава, когато хората имат нужда, защото това решение всъщност ще отнеме най-важното – сърцевината на закона, да може да действа – социалната оценка. Затова аз няма да подкрепя такъв текст, не мога да подкрепя такъв текст, защото смятам, че той е в ущърб на хората с увреждания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Заповядайте за изказване, госпожо Чобанова.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Аз бих искала да направя три предложения за изменение в този текст, тъй като, прочитайки го, още в ал. 1, в т. 3 се сблъскваме с нещо, което ни кара да се замислим – по-точно мен ме накара да се замисля доколко наистина социалната оценка, която пишем тук, ще има един консултативен характер, ще има един незадължителен характер и доколко тя няма да бъде един задължителен критерий за определяне на по-нататъшната допълнителна интеграционна добавка, която се предвижда по-нататък в същия закон. Тоест, т. 3, където се предвижда едно мотивирано предложение за отпускане на месечна добавка за социална интеграция – дотук нищо лошо. Оттук насетне изразът “ако се установи, че е необходимо отпускането й” означава вече един императив, тоест, един критерий, който става задължителен за тези хора, които са имали благовидното желание да подобрят своето по-нататъшно състояние и са се обърнали към този консултативен орган за създаването и даването им на социална оценка. Именно затова предлагам т. 3 да отпадне.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Да няма такава добавка.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА: Не, по-точно да няма мотивирано предложение. Защото то е една консултативна функция на тази комисия. Още повече, че този текст на т. 3 не кореспондира и с философията на ал. 2, където се казва, че тази оценка се извършва от консултативни комисии.
На второ място, следващото ми предложение е текстът на т. 3 в ал. 3 също да отпадне, а именно “експерт от дирекцията “Бюро по труда”, определен от директора на дирекция “Бюро по труда” на Агенцията по заетостта”. Това го предлагам, защото смятам, че институцията “Бюро по труда” няма отношение към социалната оценка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Пак да отпадне, така ли?
АНЕЛИ ЧОБАНОВА: Да отпадне, да – т. 3 в ал. 3. Бюро по труда няма и не би трябвало да има отношение към социалната оценка, тъй като в чл. 28а на същия този закон, който сега приемаме, се съдържа задължение на работодателя, обърнете внимание, да подава информация за незаетите работни места, предназначени за хора с увреждания към Агенцията за хората с увреждания, която създаваме точно с оглед на воденето на регистър на такива хора. В този смисъл работодателят, тоест Бюрото по труда няма абсолютно никаква връзка и никакво отношение към проблема хора с увреждания. Тази институция, която има отношение към това, би трябвало да е по този закон предвидената Агенция за хората с увреждания. За съжаление, тук не предвиждаме участието на представители на Агенцията за хората с увреждания, което за мен е един парадокс. Именно затова предлагам т. 3 в ал. 3 също да отпадне.
Третото ми предложение в този член е текстът на ал. 4 да отпадне. Алинея 4, която гласи: “При необходимост се включват и други специалисти”- смятам, че по този начин се дава възможност по социалната оценка да се произнасят всевъзможни чиновници, които нямат никаква представа, нито отношение към конкретната проблематика. Смятам, че ще се допуска субективизъм, може би и корупция.
Ако може от съдържанието на ал. 5 да отпадне “срока на действие на социалната оценка”. Защо предлагам това? Това го предлагам, тъй като ние казваме, че социалната оценка е пожелателна, тоест тя е по желание на съответния субект, на съответното лице с увреждане. Защо тогава трябва да поставяме срок на тази социална оценка? Не е ли възможно тогава, когато лицето с увреждане реши, че иска да му се направи социална оценка, да отиде и да се отнесе към съответния компетентен орган и тази оценка да важи до следващия път, когато същото това лице иска да направи нова оценка на собственото си състояние?
Затова правя тези четири, не три предложения - коригирам се - и моля да бъдат подкрепени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Чобанова.
Реплика ли имате?
Заповядайте за реплика, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз правя реплика на госпожа Чобанова във връзка с нейното предложение да отпадне т. 3 от чл. 13, тоест от състава на комисиите да отпаднат представители на бюрата по труда. По две съображения.
Първо, ние не можем да кажем, че хората с увреждания могат да се обслужват от една единствена институция. Такова нещо по света няма. Тоест, те като всички граждани на нашата страна могат и трябва да бъдат обслужвани от всички институции, дори тези хора да ги няма в комисията от Бюрото по труда, хората с увреждания като всички останали – нали това е целта: да не ги разделяме, да не ги дискриминираме, да не ги сепарираме, да ги отделим в една група и да кажем – това е място, което се посещава само от хора с увреждания. Надявам се, че Вие не искахте да кажете това. Искам да знаете, че прозвуча по този начин. Изключително неприятно е като заключение, ако наистина Вие сте имали това предвид. Надявам се, че не е така.
Второ, от всички представители, освен експертите от дирекция “Социално подпомагане”, специалистите, които могат да се произнасят компетентно и професионално, са точно представителите на бюрата по труда. Защото там има специалисти, които могат да се произнесат по това какви са възможностите за професионална реализация. Няма друг кой да се произнесе, дори Агенцията за хората с увреждания, макар че тя няма функции, тя няма нищо общо. Нито за възможностите за социална интеграция. Затова смятам, за да не влошаваме и без това лошото положение с тази комисия, да не подкрепяте, уважаеми колеги, предложението за отпадане на т. 3 и на ал. 4.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Заповядайте за втора реплика, госпожо Михайлова.
МИЛЕНА МИХАЙЛОВА-ЯНАКИЕВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя реплика на колежката Чобанова относно отпадането на срока на действието на социалната оценка в ал. 5 на чл. 13. Няма как да избягаме от срока, колежке Чобанова. Не може експертизата за здравословното състояние да има срок. Не може да оценяваме нещо, което се променя във времето, и да няма срок. Няма как да стане. Напротив, срокът на действие на социалната оценка е много актуален и много на място, защото ние тук в чл. 13 и в предходния чл. 12 коментираме здравословния статус, възможностите на човека за работа за интегриране в обществото. Ако правилно приложим тези мерки, ние се надяваме, че неговият статус ще върви към по-добро. Значи трябва да отчитаме елемента на подобряване или влошаване. Това също трябва да го предвидим. Не може да заковем една социална оценка и тя да стои така безкрайно дълго време до момента, в който лицето пожелае друга такава оценка. Няма как да стане. Това просто е необходимо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Има ли трета реплика? Не виждам.
Госпожо Чобанова, заповядайте, имате право на дуплика.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Тоткова, аз в никакъв случай не съм имала точно това предвид. Напротив, винаги съм имала желание интеграцията и равнопоставеността на хората с увреждания да бъде факт в нашето общество.
Но погледнете какво се получава в този член. Това исках да визирам. Получава се така, че социалната оценка ще се формира от всякакви всевъзможни други служби, чиновници, администратори, но не и от заинтересованите институции на хората с увреждания, което означава, че ще се получи същото явление, което се получи при формирането на този законопроект – всеки тук си каза думата, но не и хората с увреждания.
С оглед равнопоставеността на хората с увреждания бих искала те да имат участие в определянето на социалната оценка, а не всякакви други институции, които съвсем субективно ще вземат някакво решение, но дали то ще бъде целесъобразно за човека с увреждания, е съвсем различен случай.
Що се касае до забележката на колежката Михайлова, бих искала да кажа, че тук явно има някакво объркване. Тук не става въпрос за оценката на здравния статус. Нали вече изяснихме, че тук въобще не става въпрос за оценка на здравното състояние на хората с увреждания, а за друга оценка. Явно това неразбиране е катализирало от самото начало на залагането на тази оценка, на този институт в закона, и аз се опасявам, че то ще продължи и по-нататък.
Затова смятам, че Вашето изказване не беше добре формулирано, защото би трябвало самият човек с увреждания, след като има индикации за повишаване или намаляване на определени параметри, които са включени по-нататък в допълнителната оценка, в допълнителната интеграционна добавка, трябва да бъде заинтересован в даден момент да се яви за коригиране на тази социална оценка. Аз изхождам точно от това становище. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Чобанова.
Госпожо Масларова, Ваш ред е, заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми колеги, съвсем нормално, съвсем естествено е, когато се обсъждат такива проблеми, да има твърде много дискусии, становища и предложения. Определено считам, че всяко предложение, направено по този закон и по предходния, който гледахме – във връзка с ветото на президента, а и вчерашния – Закона за здравето, все ми се иска да вярвам, че тези предложения аргументират и обуславят една и съща цел – да се направи нещо по-добро, защото касае определени категории хора, които в даден момент са в изключително деликатна дискомфортна ситуация, която изисква особено внимание и грижи.
Ще подкрепя чл. 13, както е представен в комисията, въпреки че бихме могли много да дебатираме. Не мога да приема тезата, че видите ли, защото това било лошо, че не можело да работи, да не го приемем. Ами хайде да го приемем, да го приложим и когато видим, че има неща, които не сме доизкусурили и които показват не съвсем правомерни решения от всички гледни точки, тогава да го коригираме. Не мога априори да отхвърлям текстове, които искат да направят нещата по-добри.
Лично аз считам, че социалната оценка като нещо, което се прави за първи път, сигурно ще създаде определени проблеми. Нека да видим чл. 12. Той се прави на базата на медицинска експертиза. Тя е задължителна и не мога да допусна, че при медицинска експертиза специалистите, медиците няма да могат да установят равнището на съответно намалена работоспособност или степен на работоспособност на хората с увреждания.
На второ място, по ал. 5 на чл. 13 двете колежки коментираха срока на действие на експертизата. Ами погледнете чл. 12. В него се казва, че социалната оценка се извършва по искане на “самото лице”. Тоест, ако някой от хората с увреждания е получил един вид социална оценка за определен период от време, но се почувства по-добре, има по-добър статус и по-добри възможности за реализация, съвършено нормално е въз основа на чл. 12, ал. 2 той да направи това искане, да подаде молба и да поиска да се направи нова социална оценка, което в никакъв случай не влиза в противоречие със записаното по-нататък.
Напълно разбирам мотивите на изказалите се преди мен дами, които казват, че е много необходимо в тези комисии за социална оценка освен посочените и изброените да се включат и представители на хората с увреждания. Може би тук се имат предвид всички неправителствени организации, които защитават хора с различни видове увреждания, било според мен неправомерно и спекулативно наречените “казионни”, било то новосъздадени структури. Няма нищо лошо в това. Мисля, че в чл. 13, ал. 4 такава възможност е предоставена. Там се казва: “при необходимост се включват и други специалисти”. Значи законът дава тези възможности. Така че нека да не се притесняваме, че няма да могат да бъдат включени. В някои региони могат да се включат, в други места, където няма такива структури, може да не се включат, но така или иначе ние правим една позитивна стъпка, с която да дадем шанс на хората с увреждания от една страна да получат регулярно някаква оценка за равнището на своите възможности и адаптация, от друга страна – когато не са доволни, да поискат преоценка, от трета страна – правим консултативни съвети. Не знам защо моята колежка госпожа Тоткова се притеснява от това, че тези консултативни съвети ще бъдат формални. Напротив, аз считам, че когато има представител от общината, от “Социални грижи”, от бюрата по труда, когато има и други представители, понеже това са съвършено независими хора, те ще видят медицинската експертиза и на тази база ще кажат своето “да” или “не”. Това е близко до американските съдилища, в които има граждански квоти – стоят, слушат и накрая решават.
Мисля, че има неща, които могат да проработят и не бива заради наши подозрения и съмнения да спираме закона да върви напред. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Заповядайте, госпожо Тоткова. Имате думата за реплика към госпожа Масларова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Масларова!
Смятам, че тези комисии ще бъдат формални, защото хората, включени в тях си имат други задължения по трудов договор. Те си имат други задължения по служебен договор, ако са такива държавни служители и затова не мога да си представя как тези комисии могат да се произнасят навреме. Защото молбата може да бъде подадена днес и след една или две години някой да се произнесе. Хората нямат нужда от такава подкрепа. Те имат нужда от подкрепа днес, когато трябва да се осъществи тази социална интеграция, а не след две години.
Това е моето основно притеснение и аз многократно го изказвах и в комисията затова, че тези хора няма как да ги отделим от мястото, където те имат основни задължения. Как ще ги отделим? Как ще го накараш един човек да си напусне работното място, за което му се плаща, за което той е сключил трудов договор, има да си изпълнява функции и в същото време трябва да изпълнява тези задължения. Тук не става въпрос за еднократно, ако това беше еднократно, епизодично – веднъж в седмицата, веднъж в месеца, аз го разбирам, но това е ежедневна работа.
Мен това ме притеснява, че конструирана по този начин тази комисия няма да може да отговори на очакванията и на потребностите на хората с увреждания. Те няма да могат да получат тази интеграционна добавка. Нека не забравяме, че интеграционната добавка е подкрепа в момента, в който хората имат нужда, а не някъде в светлото бъдеще, когато комисията ще намери време да се събере, да уточни всичките тези неща. И това е основното, което ме притеснява. Не толкова дали са професионалисти или не, ще ги видим дали са професионалисти, а това че ще се ощетят хората с увреждания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Втора реплика – госпожа Анели Чобанова.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ): Благодаря.
Госпожо Масларова, моето притеснение също произтича от работното място на хората, които са предвидени тук, в този член, да съставят тези консултативни комисии. Струва ми се и почти съм убедена, че тук ще има сблъсък на интереси. Като четете т. 1, ал. 3 виждате, че там фигурират експерти от дирекция “Социално подпомагане”, а именно служителите на същата тази дирекция ще бъдат тези, които ще правят и регистрацията, и оценката, и всичко, което се касае по отношение на хората с увреждания по места. Тоест, този човек няма да бъде заинтересован да дава социална оценка, която ще бъде повод и критерий за определяне на по-нататъшната интеграционна добавка. Това го твърдя тук и помнете ми думата, че ще се случва и за в бъдеще. Това е първото ми притеснение.
Второто ми притеснение се корени в следното: тук няма записани никакви критерии, по които ще се извършва тази социална оценка. Ясно е кой ще ги извършва, но по какви критерии ще ги извършва този “някой”, тази консултативна комисия? Няма ли да бъдат те един много субективен и разтеглив фактор?
И третото ми притеснение е именно като юрист. Тъй като вече залагаме на една алтернатива, ако се установи, че е необходимо отпускането още в т. 3, която исках да отпадне от ал. 1, тогава какъв е механизмът на обжалване на тази социална оценка и на отказа за даването на социална оценка? Защото по-нататък виждаме, че на база на тази социална оценка се определя и интеграционната добавка. След като този човек, който сам е пожелал да се подложи на социална оценка, с оглед получаване на тази надбавка, не я получи, то какво прави по-нататък? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Масларова, заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Ще започна от това, което каза госпожа Чобанова. Госпожо Чобанова, ще вървим отзад напред. Много Ви моля, все пак, когато коментирате кое как ще бъде решено, да видите как стоят нещата в целия законопроект. Има по-назад в текста на този законопроект конкретен текст, който казва как се процедира, когато има отказ от такава социална оценка. Така че не смятам изобщо това да го коментирам.
За мен, да Ви кажа откровено, звучи доста неприемливо, тъй като съм работила в социалната система, Вие да поставите под съмнения коректността на хората, които работят в системата на социалното подпомагане. Видите ли, понеже там ще има експерти в тази комисия от социалното подпомагане, те щели да бъдат заинтересовани да бъдат недостатъчно точни и недостатъчно прецизни при изпълняване на ангажиментите си. Напротив, що се касае до критериите, които Вие казахте, то е записано в чл. 13, ал. 1: “Социалната оценка включва…” и е записано първо, второ, трето, четвърто, пето. Освен това в ал. 5 е казано, че ще има и правила за прилагане на закона – правилник на базата на който ще се работи по тези въпроси. Може би сте права дотолкова, че ние не сме разписали детайлно всичко, за да сме спокойни, че няма да има нещо, което ще буди недоумение от наша страна.
Приемам това, което казва госпожа Тоткова, че тези хора, които ще бъдат в комисиите ще работят в извънработно време, че те ще бъдат хора, на които това ще им е допълнителен ангажимент. Но приемам, че и всички тези хора, които са изброени в състава на тези консултативни комисии са все хора, които са социално ангажирани - дали тези, които са от бюрата по труда, дали тези, които са от “Социални грижи”, дали тези, които са свързани с тези проблеми. По тази логика, общинските съвети значи не работят. Всички общински съвети работят по същия начин - хората имат отделни професии и работят отделно – веднъж на седмицата, веднъж на две седмици или веднъж в месеца се събират и правят оценка.
Аз съм повече от сигурна, че ако сме пропуснали този въпрос нормативно трябва да го уредим по-нататък - да ползват някакви преференции или да получават някакво възнаграждение за това, което вършат. Но като виждам, че те са със заповед на съответните ръководни фактори в тези институции при всички случаи това ще се направи в правилника със заповед. Те ще имат правото да речем два пъти седмично или два пъти месечно да участват в тези комисии и да вършат съвестно своята работа.
Лично за мен това не буди притеснение. Притесненията ми са може би до това, че ние априори всяко нещо го подлагаме под съмнение, което ми се струва, че може би има основание, но трябва да се отърсим вече от тези непрекъснати съмнения за всичко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Госпожо Михайлова, имате думата за изказване.

МИЛЕНА МИХАЙЛОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Без да влизам в диалог, първо искам да отговоря на колежката Чобанова, че аз съм много наясно със системата на социалните грижи и начина, по който се организират нещата, защото имам доста дълъг стаж в същата тази система.
Но погледнете чл. 12, ал. 1, който ние приехме на предходното заседание. Социалната оценка се извършва въз основа на медицинската експертиза. Медицинската експертиза има срок от две години, колежке, което означава, че няма как социалната оценка да няма срок.
Що се отнася до притесненията Ви относно социалната оценка, аз мисля, че тези притеснения трябваше да разрешите, преди да внесете законопроекта. Вече е много късно. Сега вече трябва да работим по-скоро по отношение на съзиданието, да направим добавки или промени, които биха могли да направят тази социална оценка действаща и то добре действаща и в полза на хората, за които ще я правим.
Във връзка с това аз имам няколко предложения по отношение на чл. 13.
Аз предлагам да отпадне т. 2 на ал. 1 като “препоръки за необходими мерки за социално включване” и тя да има нов текст, който да гласи: “индивидуален план за социална интеграция”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това не може. Да отпадне текст може, но не можете да предлагате нов текст. Какво предлагате, да отпадне ли т. 2?
МИЛЕНА МИХАЙЛОВА: Да отпадне като препоръки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Тоест да отпадне т. 2, това е Вашето предложение.
МИЛЕНА МИХАЙЛОВА: Аз искам да го редактирам, вместо “препоръки” да има “индивидуален план за социална интеграция”.
Вижте, в чл. 12 ние казваме, че социалната оценка включва няколко елемента. Първият елемент е здравословният статус на лицето, потребностите му от рехабилитация, наличният му образователен ценз. В т. 2 би трябвало да включим нещата, които тази социална оценка ще даде на лицето, а това е индивидуалният план. Препоръките са нещо по-малко, отколкото индивидуалният план. Затова е предложението ми.
От ал. 2 предлагам да отпадне думата “консултативни” и текстът да стане така:
“(2) Социалната оценка се извършва от комисии към Дирекция “Социално подпомагане”.”
Вижте, колеги, социалната оценка е индивидуална. Тя отразява един краен резултат и няма консултативен характер. Не може да има консултативна оценка. Това е правен абсурд. Това въобще е абсурд. Това не е решение, не е препоръка. Ние говорим за оценка на фактическо състояние.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Ние говорим за комисии, не за оценка.
МИЛЕНА МИХАЙЛОВА: Как комисията ще бъде консултативна и ще дава консултативна оценка, на базата на която ще се изготвя индивидуален план, на база на която ще се предлага? Това е безмислено.
Предлагам да отпадне ал. 4, която гласи: “При необходимост се включват и други специалисти”. Какво имам предвид? В ал. 3 ние предлагаме поименния състав на комисиите, който се утвърждава от директора на Дирекция “Социално подпомагане” към отделната общинска служба за социално подпомагане. И тъй като съставът е постоянен, няма как да се включват и други специалисти. Може да се извикат специалисти да се изслушат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Времето Ви изтече, госпожо Михайлова. Благодаря Ви.
Госпожо Литрова, заповядайте, имате думата.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искала да доразвия тезата на д-р Михайлова, която беше предложена на Вашето внимание по отношение на т. 2, която гласи: “препоръки за необходимите мерки за социално включване”. Струва ми се, че текстът, който беше предложен от д-р Михайлова, не е противоречащ, защото тезата за индивидуален план за социална интеграция е в основата на идеята на този законопроект. Даването на препоръки е нещо много по-ниско от това, което се изисква от нас – да помогнем на тези лица да имат индивидуален план, който да им помогне за тяхната социална интеграция и въобще за интеграцията им в обществото. Така че вместо “препоръки за необходими мерки”, текстът да стане “индивидуален план за социална интеграция”, тоест заменяме думите “социално включване” с думите “социална интеграция”, която е основополагаща в този текст и по никакъв начин не противоречи на духа на закона.
Също считам, че тезата, която се гради върху това, че когато даваме една оценка, тя не може да бъде препоръчителна и да има консултативен характер. Оценката е едно завършено състояние, защото, когато оценяваме когото и да било, даваме едно крайно състояние за моментната ситуация. Така се образуват и оценките на студенти, на ученици. Не можем да кажем: господине, консултираме Ви с оценка 3,00 или с оценка 4,00. Заради това ми се струва, че целта на този законопроект е не да дадем консултация, а оценката, върху която ще се изгражда допълнително мотивираното предложение за отпускане на съответната социална добавка, която е разписана в чл. 45.
Струва ми се, че индивидуалният план в правилника, в който ще бъде предлаган, може да бъде мотивиран със съответните характеристики. Но това вече е въпрос на правилника. И все пак смятам, че във всички случаи в него трябва да бъдат включени вида рехабилитация, терапията, евентуалната психологична помощ, специфичната социална работа, която се изисква за този конкретен индивид – дали тя да бъде индивидуална или да се извършва в група. Да бъдат оценявани и евентуалните необходимости от професионално обучение. Това според мен е духът на закона – изграждането на една социална оценка, която да може да помогне за действителна, а не формална интеграция на хората с увреждания и тяхното интегриране в обществото. Още повече, че социалната оценка е индивидуален акт и разглежда всеки един конкретен случай. Наистина тя не може да бъде консултативна.
Комисиите, за които има спор и само практиката ще покаже доколко тяхната работа ще бъде ефективна, дали те ще получават заплащане, защото особено на първата фаза, когато е необходимо тези комисии да работят изключително интензивно, означава голямо натоварване, за да може с влизането в сила на този закон и заработвайки тези комисии да обхванат бързо и спешно всички хора, които се нуждаят от социална оценка и ефективно социално подпомагане и социална интеграция.
Заради това ми се струва, че наистина в тази посока трябва да бъдат само експерти, а не някакви допълнителни лица, които да бъдат включвани по субективен начин, както това е предложено в чл. 4. Заради това подкрепям предложението, което беше направено и от госпожа Чобанова, и от госпожа Тоткова, и от госпожа Михайлова за отпадането на ал. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Не виждам повече желаещи по този параграф.
Преди да пристъпим към гласуване на временните предложения искам да се обърна към д-р Адемов и към Вас, госпожо министър, дали това предложение е по същество или само редакционно – вместо “препоръки” да бъде “индивидуален план за социална интеграция”?
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Абсолютно по същество е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По същество е, няма да мога да го подложа на гласуване.
Започваме с гласуванията.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народния представител Анели Чобанова за отпадането на т. 3 на ал. 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 4, против 66, въздържали се 25.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване предложението за отпадане на т. 3 от ал. 3, което е също от народния представител Анели Чобанова.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 100 народни представители: за 3, против 64, въздържали се 33.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението за отпадане на ал. 4 от чл. 13. Предложението е направено както от госпожа Анели Чобанова, така и от госпожа Михайлова.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 101 народни представители: за 16, против 60, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Предложение от народния представител Михайлова, подкрепено от госпожа Литрова за отпадане на “консултативни” от ал. 2.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 104 народни представители: за 12, против 70, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
Последното предложение е от ал. 5 да отпадне изразът “срокът на действие на социалната оценка”. Предложението е на народния представител Анели Чобанова.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 94 народни представители: за 2, против 77, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за окончателен текст на чл. 13.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 113 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 15.
Член 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: “Глава четвърта – “Области за интеграция”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта.
“Раздел І – “Профилактика и рехабилитация на уврежданията”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Струва ми се, че тук няма спорове.
Подлагам на гласуване заглавието на Глава четвърта и заглавието на раздел І така, както са предложени от вносителя и подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Заглавията са приети.
Уважаеми народни представители, позволете ми да поздравя делегация от Тайланд, която се намира на балкона. Да ги поздравим с “Добре дошли в българския парламент!”. (Народните представители стават и с ръкопляскания поздравяват гостите.)
Тридесет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
От името на парламентарна група има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, ще направя декларация от името на Парламентарната група на Коалиция за България.
"Основните селскостопански дейности по прибирането на реколта 2004 са в разгара си. За разлика от предишни стопански години сегашната протича при благоприятни климатични условия и се очакват добри добиви. В края на жътвата добивът на пшеница се очертава до 3,8-4 млн. тона. Изкупната цена на хлебната пшеница обаче вече е под 160 лв./тон при настояване от зърнопроизводители за 200 лв./тон.
Очакваният добив на ечемик е в рамките на 850-880 хил. тона. Производителите обаче се притесняват за реализацията му. От една страна, произведеният ечемик на отговаря на високите изисквания на пивоварните, а от друга – реализацията му като фуражен е много слаба поради ниското потребление в сферата на животновъдството.
Очакваното производство на царевица е с около 25% по-високо в сравнение с миналата година, като и себестойността е по-висока с 5-7%, в резултат от ръста в цените на семената. Поради ниското вътрешно потребление изкупните цени силно зависят от експорта. И при слънчогледа е налице повишаване на производствените разходи с 8-10% при очакван среден добив за страната 140 кг/дка. И тук основен фактор за формиране на цените са възможностите за износ. На базата на произведеното зърнопроизводителите разчитат на приходи, които не само да покрият разходите им, но да осигурят и възможности за значително разширяване на производството.
Ако за зърнените култури климатичните условия се оказаха благоприятни, то за зеленчукопроизводството те бяха крайно неблагоприятни. Валежите, появилите се болести, засетите по-малко площи от производителите, повлияни от срива при свръхпроизводството в предшестващите години, ненавременните икономически и пазарни мерки от правителството доведоха до дефицит в пазара на домати. Цените на килограм достигнаха до ненормалните даже за зимен сезон стойности от 3,00 лв./кг.
В тази ситуация отново сме свидетели на неадекватни икономически действия на правителството. Оказва се, че и в условия на продоволствен дефицит, и при свръхпроизводство земеделското производство е съпътствано от криза, от която потърпевши са производителите и потребителите.
В обществото вече определено се формира мнението, че действията на правителството умишлено са насочени към създаване на корупционна среда и в интерес на определен, тесен кръг икономически субекти, приближени на управляващите:
- Днес, вместо конкретни мерки в изпълнение решението на Народното събрание по Доклада на Временната анкетна комисия за проверка дейността по закупуване, съхраняване, обмен и продажба на хлебно и фуражно зърно на Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", вместо проверка на дейностите по контрола на наличните запаси на зърно от страна на държавните органи, правителството ни информира за действия отпреди проверката, предлага ни добри намерения в неясното бъдеще, а конкретните действия са насочени към преструктуриране и създаване на комфорт на приближените фирми.
Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" обяви изкупуване на 115 хил. т при първоначални условия – партиди по 5 хил. т, по пазарна цена и процедура съгласно Закона за обществените поръчки. Предложените условия елиминират от участие в търговете дребните и средните зърнопроизводители и търговци за сметка за единици крупни зърнопроизводители и търговци. В редица други страни подходът е коренно различен: в началото на юни например Русия обяви интервенционна цена от 138 долара за тон, Украйна – 122 долара за тон, за 500 хил. тона. Подобна е ситуацията и във Франция, в другите страни от Европейския съюз.
- Отново сивата икономика господства по веригата зърно-брашно–хляб, продължава нерегламентираното и без фактури изкупуване на зърното и зеленчуците. И днес на зърнения пазар отсъстват предвидимостта и пазарните регулаторни механизми, цари хаос и пазарът се диктува от спекулативно-посреднически лица.
- Липсва какъвто и да е финансов, данъчен и качествен контрол на стоковите борси и тържища. Държавната агенция "Стокови борси и тържища" и други държавни органи се превърнаха в регистратор на фактор, загърбвайки основните си функции.
- За да оправдае бездействието си, икономическият екип на правителството, без да е създадена необходимата законова база, прехвърли отговорността и вината върху браншовите организации.
- Независимо, че е налице основната нормативна уредба за интервениране на пазара на земеделски продукти, държавата не предприема реални стъпки към такива действия. Българското правителство и неговият икономически екип, въпреки потребностите на пазара и препоръките на Европейския съюз проявява престъпно бездействие по изграждането на интервенционна агенция на земеделските продукти.
Категорично заявяваме, че съществуването на истински пазарни отношения в земеделието е немислимо без държавни пазарни регулаторни механизми. Страните от Европейския съюз и много други държави активно използват различни регулативни механизми на пазара на земеделски продукти. Те са основен компонент и на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз.
- Правителството не предприема икономически и пазарни мерки за осигуряване на необходимото съчетаване на интересите на преработвателите от целия сектор на хранително-вкусовата промишленост и производителите на земеделска продукция.
Парламентарната група на Коалиция за България:
- Изразява неудовлетворение, че правителството не предприема конкретни мерки и действия по Доклада на Временната анкетна комисия за проверка дейността по закупуване, съхраняване, обмен и продажби на хлебно и фуражно зърно на Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" и проверка на дейностите по контрола на наличните запаси на зърно от страна на държавните органи. Парламентарната група на Коалиция за България ще използва парламентарния контрол за довеждане докрай решенията на Народното събрание.
- Нашата парламентарна група настоява Министерският съвет, в съответствие с решението на Народното събрание и изискванията на Европейския съюз, да внесе за обсъждане в парламента необходимите законодателни промени и осигури финансови ресурси и подходяща складова база за изграждане на интервенционна агенция.
- Ние настояваме да се извърши пълна проверка по веригата зърно–брашно–хляб и да се осъществи строг контрол от специализираните държавни органи по спазването на законите при изкупуването и продажбата на зърно и зеленчуци.
- Предлагаме Министерският съвет, по предложение на Министерството на земеделието и горите, да приеме механизъм и да осигури необходимите финансови ресурси за пряко експортно субсидиране на земеделските производители (реколта 2004) с цел стимулиране зърнопроизводството в страната, както и да промени обявения ред за попълване на количествата на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси".
- Парламентарната група на Коалиция за България счита, че при формирането на Бюджет 2005 следва да се заделят необходимите средства за подпомагане на земеделските производители с оглед достигане на параметрите, договорени по Глава 7 "Земеделие" от преговорите с Европейския съюз.
- Парламентарната група на Коалиция за България настоява насоките в годишния аграрен доклад да бъдат финансово осигурени, което означава от националния бюджет да се заделят най-малко 250 млн. лв. за подпомагане на земеделските производители.
В заключение, Парламентарната група на Коалиция за България смята, че трета година правителството, в лицето на неговия икономически екип, провежда неадекватни икономически и финансови мерки. Вместо единна политика и подкрепа на земеделието, налага стил на противопоставяне на институции и организации, на прехвърляне на отговорностите и вината, което е неприемливо не само за нашата парламентарна група."
Благодаря. (Единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Преминаваме към законопроекта за интеграция на хората с увреждания.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По чл. 14 има предложение на народния представител Емилия Масларова, което комисията подкрепя.
Има предложение на народния представител Димитър Димитров, което също е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Росица Тоткова ал. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 14:
“Чл. 14. (1) Министерският съвет приема програми за профилактика, в които определя приоритетните цели, мерките и средствата за предотвратяване на увреждането.
(2) Министерският съвет по предложение на Министерството на здравеопазването приема програма за ранна диагностика и профилактика на генетичните заболявания.
(3) Органите на местното самоуправление, национално-представителните организации за хората с увреждания, национално-представителните организации за хората с увреждания, национално-представителните организации на работодателите и национално-представителните организации на работниците и служителите съдействат за предотвратяване на уврежданията чрез:
1. здравна и екологична просвета за ограничаване на рисковите фактори, свързани с начина на живот и с околната среда;
2. здравна профилактика;
3. осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
Имате думата за изказвания.
Госпожо Тоткова, заповядайте.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Член 14 всъщност определя някакви мерки и други, макар и да не са ясни като съдържание и очаквани резултати, на Министерския съвет и на Министерството на здравеопазването по отношение на профилактиката, за да може да се предотвратяват уврежданията.
В ал. 3 обаче се възлагат конкретни функции на органите на местно самоуправление и на неправителствените организации, в това число и на представителните организации на работодателите и на работниците за здравна, екологична просвета, за здравна профилактика, за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Аз смятам, че този текст е напълно излишен, защото той не казва нищо ново. Освен това, ако вземем осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, това е задължение на всеки работодател, независимо дали той е община, дали е Министерският съвет, дали е патентен търговец или какъвто и да било.
Освен това имам още едно притеснение, което смятам, че е още по-силен аргумент за това да отпадне тази алинея. Това е, че по този начин, определяйки кои са тези органи - това са органите на местно самоуправление и НПО, да провеждат здравна и екологична просвета, здравна профилактика, осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд всъщност снема отговорността от другите органи, които да правят същите тези действия, за да може наистина да се реализира някакъв резултат от профилактиката.
Аз смятам, че по отношение на екологичната просвета най-големите професионалисти и специалисти са в Министерството на околната среда и водите; в здравната област – това са всички тези специалисти, които работят в Министерството на здравеопазването и във всички лечебни заведения; в осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд – това са специализираният орган “Главна инспекция по труда” и, разбира се, всички онези комитети, съвети и т.н. групи по условия на труд, които се формират по силата на закона в различните браншове и в отделните предприятия. Не може по този начин ние да разпореждаме със закона такива отговорни функции по профилактиката да се извършват единствено от органите на местното самоуправление. Затова аз смятам, че трябва да отпадне ал. 3, за да се даде възможност на всички, тоест да не отпада задължението на всички останали да се включат в тези действия по здравна, екологична профилактика и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Тоткова.
Други изказвания по чл. 14 от законопроекта има ли? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Росица Тоткова ал. 3 да отпадне от чл. 14, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 16, против 65, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме чл. 14 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 75 народни представители: за 74, против 1, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Има предложение на народния представител Росица Тоткова - в чл. 15 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата “трайни” се заличава.
По т. 2 предложението е подкрепено по принцип.
Има предложение на народния представител Адемов, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на народните представители Адемов, Росица Тоткова и Димитър Димитров, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 15:
“Чл. 15. (1) Хората с трайни увреждания имат право на медицинска и социална рехабилитация.
(2) Медицинската рехабилитация е лечебна дейност, осъществявана от мултидисциплинарни екипи при условията и по реда на Закона за лечебните заведения и на Закона за здравното осигуряване, която включва:
1. поддържаща медикаментозна терапия;
2. физикална терапия;
3. говорна и зрителна терапия;
4. кинезитерапия;
5. ерготерапия;
6. психотерапия;
7. трудово лечение;
8. назначаване на помощни средства и съоръжения.
(3) Участие в медицинската рехабилитация могат да вземат и семействата на хората с трайни увреждания, когато нуждите на лечебния процес налагат това.
(4) Социалната рехабилитация е създаване на умения за водене на самостоятелен живот чрез рехабилитация на зрението, слуха и говора, двигателна рехабилитация, психологична помощ, предоставяне на социални услуги и други дейности.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Адемов.
Госпожо Тоткова, заповядайте за изказване
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, колкото и да сте останали в залата!
В чл. 15 според вносителя, вероятно Министерството на труда и социалната политика, само хората с трайни увреждания имат право на медицинска и социална рехабилитация. Как може да се запише такъв текст? Другите хора нямат ли право на медицинска и социална рехабилитация? Нали имат право? Ние в закона записваме, че само хората с трайни увреждания имат право на медицинска и социална рехабилитация.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Няма думата “само”.
РОСИЦА ТОТКОВА: Е, как няма. Казано е: “Хората с трайни увреждания имат право на медицинска и социална рехабилитация”. Защо тази дума “трайни” да не отпадне?
Друг е въпросът по-нататък дали държавата ще подпомага рехабилитацията и социалната интеграция на хората, които не попадат в тази група, но това е решено на друго място. Това е решено в чл. 44 и чл. 45, където е записано, че хората с трайни увреждания имат право на това, това и това, тоест на тези добавки.
Не мога да разбера какъв е проблемът? Излиза, че нашата държава казва на хората, които имат до 50% степен на увреждането: вие нямате право на рехабилитация и социална интеграция! Кой си позволява такова нещо? Кой разрешава да дискриминираме вътре в тази група, която и без това е дискриминирана от обществото още веднъж? Ако тази думичка отпадне, това няма да повлече след себе си някакви пари, за които тук непрекъснато става дума.
Ще ви прочета членове 44 и 45, там е записано много ясно какво означават тези членове: Хората с трайни увреждания, които получават доходи от трудова дейност, ползват еди-какво си. Хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция. И сега казваме тук, че хората, които имат до 50%, нямат право на медицинска и социална рехабилитация! Нали искаме тези хора, които са с до 50% увреждания по-бързо да се възстановят, по-бързо да преодолеят тази липса на работоспособност, която е оценена до 50%, за да могат да станат напълно работоспособни граждани?
Много ви моля, обръщам ви внимание специално на това и специално искам да кажа, че това не влече след себе си други такива действия, защото след това в самите текстове е записано кои хора с увреждания имат право на интеграционната добавка. Но не може по този начин да лишаваме хората…
Много се надявам, че сте чули и разбирате за какво става дума, защото според мен това е един от моментите, в който си личи подходът към този въпрос. Още повече, че законът се казва “Закон за интеграция на хората с увреждания”, а не се казва “Закон за интеграция за хората с трайни увреждания”, т.е. тук трябва да се уредят възможностите за всички хора, а преференциалната подкрепа на държавата е нещо съвсем различно и може да се приложи такъв подход. Но не може със закон да лишаваме хората от неща, които биха били полезни за тяхното здраве и за обществото, защото след такава рехабилитация и след социална интеграция тези хора ще могат да се включат в обществения живот и да бъдат полезни на обществото.
Много ви моля, обърнете внимание на двата ми аргумента – единият, че не може законът да прилага такава дискриминация, и другият, че това не влече след себе си никакви разходи, за които толкова много се грижите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Има ли други желаещи? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Тоткова по т. 1, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 20, против 60, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, предлагам процедура на прегласуване, защото очевидно някои вече са на почивка. Не може по този начин да се приемат текстове в парламента! Не може така, просто защото сме в края на сесията, да лишаваме лица, които са с увреждания, от правото им на рехабилитация. И ако някой не може да се върне в пленарната зала, макар че физически е тук, моля, обърнете внимание още веднъж на двата аргумента. В противен случай не приемаме Закон за интеграция на хората с увреждания! Не приемаме такъв закон! И това ще бъде най-остро критикуваният момент извън социалната оценка, където времето ще покаже кой е крив и кой е прав. Но това е нещо, което е ключово. Не мога да разбера каква е тази съпротива, не виждам аргументи. Ако някой има аргументи, да излезе и да каже: ето, има такива аргументи!
Господин Адемов, недопустимо е в закона да се записва, че само лица с трайни увреждания имат право на рехабилитация и социална интеграция!
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Недей да прибавяш думата “само”.
РОСИЦА ТОТКОВА: В закона е записано, че лицата с трайни увреждания имат право на рехабилитация! Какво означава това?
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Това е друго нещо!
РОСИЦА ТОТКОВА: Какво означава това? Първо, имат право всички. Тогава защо го пишем?
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Защото лицата по този закон…
РОСИЦА ТОТКОВА: Лицата по този закон…
Защо пишем “Закон за хората с увреждания?”. Защо сте го кръстили така? Кои са тези хора? Кои ще интегрираме – хората с увреждания или хората с трайни увреждания? Нали законът се казва “Закон за интеграция на хората с увреждания”? Или само казвате, че се грижим за хората с увреждания, а вътре става въпрос за някаква друга група? Заглавието на закона е такова. Затова трябва просто да приемете тези аргументи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря ви.
Има направена процедура за прегласуване на предложението на госпожа Тоткова по т. 1 на чл. 15.
Гласували 104 народни представители: за 37, против 65, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на комисията за чл. 15.
Гласували 83 народни представители: за 50, против 5, въздържали се 28.
Член 15 в новата му редакция е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: “Раздел ІІ – Образование и професионална подготовка”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Раздел ІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16:
“Чл. 16. (1) Към регионалните инспекторати на Министерството на образованието и науката се създават екипи за комплексно педагогическо оценяване и интегрирано обучение на децата с увреждания.
(2) За подпомагане на интегрираното обучение на децата с увреждания се създават ресурсни центрове за интегрирано обучение към Министерството на образованието и науката.”
По чл. 17 има предложение на народния представител Васил Маринчев, което комисията подкрепя.
Има предложение на комисията за окончателен текст на чл. 17:
“Чл. 17. Министерството на образованието и науката осигурява:
1. обучение на децата с увреждания от предучилищна и училищна възраст в училищата по чл. 26, ал. 1, т. 1-10 и в детските градини по чл. 18 от Закона за народната просвета;
2. подкрепяща среда за интегрирано обучение на децата с увреждания;
3. ранно слухово – речева логопедична и психологична рехабилитация и рехабилитация на незрящи и слабовиждащи деца;
4. учебници и учебни помагала, съвременни технологии и технически средства за обучение на децата с увреждания до 18-годишна възраст или до завършване на средното им образование;
5. професионална подготовка на децата с увреждания.”
По чл. 18 има предложение на народния представител Хасан Адемов, което комисията подкрепя.
Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 18:
“Чл. 18. Министерството на образованието и науката създава възможности за обучение на деца, които имат специални образователни потребности и не са интегрирани в общообразователна среда.”
По чл. 19 има предложение на народния представител Росица Тоткова:
Член 19 се заличава.
Комисията подкрепя предложението. Следващите членове се преномерират съответно.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20:
“Чл. 20. Лицата, получили увреждане след 16-годишна възраст, имат право на допълнително безплатно обучение по програми за общообразователно и професионално образование и обучение за възрастни, както и на начална рехабилитация по специфични програми за формиране на основни умения.”
Комисията подкрепя този текст.
По чл. 21 има предложение на народния представител Росица Тоткова, което комисията подкрепя. Член 21 отпада.
Предложение на комисията:
Член 21 отпада. Следващите членове се преномерират съответно.

По чл. 22 няма направени предложения и предложение на комисията за окончателен текст на чл. 22:
“Чл. 22. Висшите училища осигуряват:
1. подкрепяща среда, специални приспособления, подходящи учебни материали и допълнителна преподавателска помощ, подпомагащи процеса на обучение и оценяване на хората с увреждания;
2. подготовка на специалисти за работа с хора с увреждания.”
По чл. 23 има предложение на народния представител Росица Тоткова.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Васил Маринчев, също подкрепено.
Предложение на народния представител Весела Драганова, също подкрепено.
И предложение на комисията за окончателен текст на чл. 23:
“Чл. 23. Професионалното обучение на хората с увреждания се осъществява от:
1. Агенцията по заетостта;
2. работодателите или органите по назначаване;
3. физическите лица, регистрирани по Търговския закон, и юридическите лица, които предоставят социални услуги за хора с увреждания;
4. специализираните предприятия и кооперации.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за изказване, уважаеми народни представители?
Заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Хората с увреждания имат право на професионално обучение. Децата с увреждания имат право на интегрирано обучение. И редица други такива дефиниции има в този закон. Значи, господин Адемов, тук не сме писали нито със “само”, нито без “само” - “трайни увреждания”. Единствено когато става въпрос за медицинска и социална рехабилитация, сме записали, че хората с трайни увреждания имат право на медицинска и социална рехабилитация.
Защо във всички останали текстове няма “трайна”? Може ли някой да ми отговори? Разбира се, че не може! И затова няма логика. Уважаеми господин Адемов, няма логика в това, което е записано.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Какво предлагаш?
РОСИЦА ТОТКОВА: Ще кажа какво предлагам по тези текстове.
Искам обаче да обърна внимание, че всъщност там, където се очаква някакви пари да се изразходват, се записват някакви условия. Там, където се смята, че това право си е някакво право, там не се записват трайни увреждания. Аз не възприемам такъв подход.
И накрая искам да предложа да отпадне чл. 23, който казва:
“Професионално обучение на хората с увреждания се осъществява от Агенцията по заетостта, работодателите или органите по назначаване, физически лица, регистрирани по Търговския закон, специализирани предприятия и кооперации”.
Специализираните предприятия и кооперации са включени в т. 2, тоест в работодателите или в органите по назначаването. Освен това има достатъчно документи, в т.ч. и закони в България, които казват кой има право да осъществява професионалното обучение. И тези права са регламентирани много точно и много ясно. Няма да се създават нови такива, които да обучават само лица с увреждания, а тези, които имат право да осъществяват такава, регистрирани са, имат разрешение за извършване на такава дейност, спокойно могат и трябва да извършват такава дейност, още повече, че вече говорим за интегрирано обучение, а не за разделяне на обучението.
Затова правя предложение чл. 23 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Реплика – проф. Василев. Заповядайте, имате думата.
АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, то не е толкова реплика, колкото поне опит да обясня на госпожа Тоткова защо на едно място се говори за хора с трайни увреждания, а на друго място – не. Защото рехабилитация се извършва наистина на хората с трайни увреждания от 50 на сто нагоре. Аз имам увреждания, само че те не ме правят неработоспособен. Имам дископатии, белодробни заболявания и разни други истории. Каква рехабилитация ще ми правят? А за социалната и медицинската преди всичко рехабилитация става дума само там, където хората са загубили работоспособността си. Ами, аз не съм си я загубил, но съм с увреждания, да речем, 40 процента. Е, какво, какво ще се случи? Всички се разболяваме, склерозата ще ни хване след години, ако доживеем, разбира се.
Тази разлика е елементарна, а Вие губите тук толкова много парламентарно време за неща, които са очевидни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, проф. Василев.
Заповядайте за дуплика, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Василев! Благодаря Ви, че ми отворихте очите. Значи ако един човек си счупи крака и не е загубил над 50% работоспособността си, той просто няма нужда от рехабилитация. Много Ви благодаря, не Ви го пожелавам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за изказване госпожа Михайлова. Заповядайте.
МИЛЕНА МИХАЙЛОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Член 23 от този закон е в абсолютно нарушение на действащ закон.
Законът за професионалното образование и обучение изрично казва кой в България има право да извършва професионално обучение. В чл. 9 това е посочено. Това са професионалните училища, професионалните гимназии, професионалните колежи и центровете за професионално обучение. Работодателските организации и организациите на работещите, простичко казано синдикатите, също имат право да извършват професионално обучение в случаите, в които имат създадени центрове за професионално обучение.
В чл. 9 на Закона за професионалното образование и обучение е предвидена и възможност за индивидуално обучение.
Очевидно е, че чл. 23 е в абсолютно нарушение, тъй като тук е посочена Агенцията по заетостта. Но по Закона за професионалното образование и обучение тя не се явява обучаваща институция. Нещо повече…
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Сключва договори.
МИЛЕНА МИХАЙЛОВА: Не може да сключва договори, д-р Адемов, недейте да говорите неверни неща! Агенцията по заетостта е най-големият възложител на професионално обучение в момента. Чрез нейните регионални дирекции тя възлага професионално обучение и го заплаща с държавни пари по програмите. Как от една страна тя ще възлага, а от друга ще води професионално обучение? Не може физически и юридически лица, които предоставят социални услуги, да извършват професионално обучение! Това е възможно, само ако спазват закона. Тоест трябва да има центрове за професионално обучение, регистрирани към тях.
Затова аз предлагам чл. 23 да бъде върнат в комисията и преразгледан.
По отношение на чл. 20, който гласи, че: “Лицата, получили увреждане след 16-годишна възраст имат право на допълнително безплатно обучение”.
Уважаеми колеги, съгласно чл. 6 от Закона за народната просвета образованието в държавните и общинските училища е безплатно. Така че няма нужда ние да разрешаваме безплатно допълнително обучение по общообразователните програми или пък по професионалните, тоест в професионалните училища. Това е регламентирано в Закона за народната просвета. Там са регламентирани видовете училища, учебните програми, включително там има отделни текстове, в които са регламентирани специализираните училища, в които се подготвят деца със специални потребности. Затова аз предлагам чл. 20 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за изказване, госпожице Хачикян.


ГАДАР ХАЧИКЯН (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Михайлова! Искам да внеса яснота по текстовете, които Ви притесняват, и така смело обвинявате, че влизат в нарушение с дадени закони.
Има едно правило в правото, дори то не е и правило, според което общият закон може да има подробни разписания по дадена тема, но специалният закон може да наложи съвсем други изисквания. Искам да Ви кажа, че съотношението между Закона за професионалното образование и обучение и Закона за интеграция на хората с увреждания се отнасят както общ към специален закон. Така че този специален закон може да основе съвсем нови изисквания без никакъв проблем, без да влиза в нарушение на законите. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други изказвания?
Заповядайте за реплика.
МИЛЕНА МИХАЙЛОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожице Хачикян! Законът за професионалното образование и обучение изрично казва: “Правото за осъществяване на обучение, за придобиване на професионална квалификация имат:” и т. 1, т. 2 и т. 3 изреждат кои имат такова право. Лицата, които са включени в този закон, не фигурират там, институциите – също.
АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ, от място): Не нужно да фигурират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за дуплика, госпожице Хачикян.
ГАДАР ХАЧИКЯН (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо Михайлова, ако не го разбирате на български, ще Ви го кажа на латински: “Лекс специалис дерогат лекс генералис”, тоест, в специалния закон можете да напишете всякакви други изисквания. Именно заради това те се съотнасят по този начин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Имате думата за процедура.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Възмутително е, след като тази сутрин в значително по-пълна пленарна зала гласувахме предложението на господин Валери Цеков да се отложи парламентарният контрол именно заради този закон, заради разглеждането на много важен закон, в момента тук да има малко над 30 души и този важен закон да се разглежда в толкова разреден състав, а отложихме нещо много по-важно. Може би някои колеги вече са на път към морето.
От името на Парламентарната група на ОДС предлагам поименна проверка. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Процедурата се приема.
Започваме поименна проверка.

Адриана Георгиева Брънчева - тук
Алеко Константинов Кюркчиев - тук
Александър Великов Маринов - тук
Александър Димитров Паунов - тук
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - отсъства
Александър Христов Филипов - тук
Алекси Иванов Алексиев - отсъства
Алиосман Ибраимов Имамов - тук
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
Ангел Петров Найденов - отсъства
Андрей Лазаров Пантев - тук
Анели Гинчева Чобанова - тук
Анелия Йорданова Мингова - отсъства
Анелия Христова Атанасова - отсъства
Антонина Бончева Бонева - тук
Антония Стефанова Първанова - тук
Асен Димитров Гагаузов - тук
Асен Йорданов Агов - отсъства
Асен Любенов Дурмишев - отсъства
Атанас Атанасов Папаризов - тук
Атанас Димитров Щерев - тук
Атанас Крумов Додов - тук
Атанас Петров Василев - тук
Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - отсъства
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Благой Николаев Димитров - отсъства
Бойко Илиев Рашков - отсъства
Бойко Кирилов Радоев - отсъства
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борислав Бориславов Цеков - тук
Борислав Георгиев Владимиров - тук
Борислав Георгиев Спасов - отсъства
Борислав Димитров Китов - отсъства
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Николов Ралчев - тук
Борислав Славчев Борисов - отсъства
Ботьо Илиев Ботев - отсъства
Валентин Илиев Василев - отсъства
Валентин Николов Милтенов - отсъства
Валери Георгиев Димитров - тук
Валери Димитров Цеков - тук
Ваня Крумова Цветкова - тук
Васил Богданов Василев - отсъства
Васил Димитров Паница - отсъства
Васил Тодоров Калинов - отсъства
Васил Христов Маринчев - тук
Величко Стойчев Клингов - тук
Венко Митков Александров - тук
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Весела Атанасова Драганова - тук
Весела Николаева Лечева - тук
Весела Николова Караиванова-Начева - тук
Веселин Борисов Черкезов - тук
Веселин Витанов Близнаков - тук
Владимир Иванов Димитров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - отсъства
Владимир Стоянов Джаферов - отсъства
Владислав Борисов Костов - тук
Гадар Агоп Хачикян - тук
Георги Владимиров Юруков - отсъства
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Костов Станилов - отсъства
Георги Любенов Хубенов - отсъства
Георги Стефанов Панев - отсъства
Георги Тодоров Божинов - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - тук
Гиньо Гочев Ганев - тук
Господин Христов Чонков - отсъства
Даниел Василев Вълчев - отсъства
Даниела Владимирова Никифорова - тук
Даринка Христова Станчева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - тук
Диляна Николова Грозданова - отсъства
Димитър Енчев Камбуров - отсъства
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Стефанов - тук
Димитър Илиев Димитров - тук
Димитър Кателийчев Пейчев - отсъства
Димитър Лазаров Игнатов - отсъства
Димитър Милков Ламбовски - отсъства
Димитър Николов Димитров - отсъства
Димитър Станимиров Дойчинов - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Цвятков Йорданов - отсъства
Димчо Анастасов Димчев - отсъства
Донка Стефанова Дончева - отсъства
Евгени Захариев Кирилов - тук
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Стефанов Бакърджиев - отсъства
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евдокия Иванова Манева - тук
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Елиана Стоименова Масева - отсъства
Елка Панчова Анастасова - тук
Емел Етем Тошкова - тук
Емил Илиев Кошлуков - отсъства
Емилия Радкова Масларова - тук
Енчо Вълков Малев - отсъства
Златка Димитрова Бобева - отсъства
Иван Георгиев Иванов - отсъства
Иван Йорданов Костов - тук
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Павлов Павлов - тук
Иван Тодоров Козовски - отсъства
Иво Първанов Атанасов - тук
Илчо Георгиев Дуганов - отсъства
Ирена Иванова Маринова-Варадинова - отсъства
Ирина Георгиева Бокова - отсъства
Исмет Яшаров Саралийски - тук
Йордан Ангелов Нихризов - тук
Йордан Георгиев Соколов - отсъства
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Николов Памуков - тук
Йордан Стоянов Димов - тук
Камелия Методиева Касабова - тук
Камен Стоянов Влахов - тук
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кемал Еюп Адил - тук
Кина Симеонова Андреева - тук
Кирил Станимиров Милчев - отсъства
Клара Петкова Петрова - тук
Коста Георгиев Костов - тук
Коста Димитров Цонев - тук
Кръстанка Атанасова Шаклиян - отсъства
Кръстьо Илиев Петков - отсъства
Лиляна Калинова Кръстева - отсъства
Лъчезар Благовестов Тошев - тук
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Йорданов Петров - тук
Любомир Пенчев Пантелеев - отсъства
Людмил Славчев Симеонов - тук
Лютви Ахмед Местан - тук
Люцкан Илиев Далакчиев - тук
Маргарита Василева Кънева - тук
Мариана Йонкова Костадинова - тук
Марианна Борисова Асенова - отсъства
Марина Борисова Дикова - тук
Марина Пенчева Василева - тук
Марио Иванов Тагарински - тук
Мариус Цаков Цаков - тук
Мария Вердова Гигова - отсъства
Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук
Мария Иванова Спасова-Стоянова - тук
Милена Иванова Милотинова-Колева - тук
Милена Костова Паунова - тук
Милена Христова Михайлова-Янакиева - тук
Мима Петрова Ненкова-Запрянова - тук
Мирослав Петров Севлиевски - тук
Михаил Райков Миков - тук
Михаил Рашков Михайлов - отсъства
Младен Петров Червеняков - отсъства
Моньо Христов Христов - тук
Муравей Георгиев Радев - отсъства
Мустафа Зинал Хасан - тук
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Радева Пангарова - тук
Наим Иляз Наим - отсъства
Наско Христов Рафайлов - тук
Недялко Иванов Калъчев - отсъства
Несрин Мустафа Узун - отсъства
Никола Богданов Николов - тук
Никола Джипов Николов - отсъства
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Евтимов Младенов - отсъства
Николай Петров Бучков - тук
Николай Симеонов Николов - тук
Николай Цветанов Чуканов - тук
Нина Стефанова Чилова - тук
Нина Христова Радева - тук
Нонка Дечева Матова - тук
Огнян Стефанов Герджиков - отсъства
Огнян Стефанов Сапарев - тук
Осман Ахмед Октай - отсъства
Панайот Борисов Ляков - отсъства
Пенка Иванова Пенева - тук
Петко Димитров Ганчев - тук
Петър Василев Мутафчиев - тук
Петър Владимиров Димитров - тук
Петър Иванов Агов - тук
Петър Стоилов Жотев - тук
Петя Велкова Божикова - тук
Пламен Димитров Кенаров - тук
Пламен Неделчев Моллов - тук
Радослав Георгиев Илиевски - тук
Радослав Николов Коев - тук
Ралица Ненчева Агайн - тук
Рамадан Байрам Аталай - тук
Расим Муса Сеидахмет - отсъства
Ремзи Дурмуш Осман - отсъства
Росица Георгиева Тоткова - тук
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Стоянов Овчаров - отсъства
Румяна Денева Георгиева - тук
Румяна Цанкова Станоева - тук
Рупен Оханес Крикорян - тук
Светлин Илиев Белчилов - тук
Светослав Иванов Спасов - отсъства
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Сийка Недялкова Димовска - отсъства
Силвия Петрова Нейчева - тук
Снежана Великова Гроздилова - отсъства
Снежина Венциславова Чипева - тук
Стамен Христов Стаменов - тук
Станимир Янков Илчев - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Атанасов Минков - тук
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефан Николаев Мазнев - тук
Стилиян Иванов Гроздев - отсъства
Стойко Илиев Танков - отсъства
Стойчо Тодоров Кацаров - отсъства
Стоян Илиев Кушлев - тук
Татяна Дончева Тотева - отсъства
Татяна Стоянова Калканова - тук
Теодора Владимирова Литрова - тук
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - отсъства
Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - тук
Тодор Костов Бояджиев - отсътва
Тодор Найденов Костурски - тук
Тома Янков Томов - тук
Тошо Костадинов Пейков - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христина Георгиева Петрова - отсъства
Христо Атанасов Механдов - отсъства
Христо Ганчев Марков - тук
Христо Йорданов Кирчев - тук
Христо Любенов Георгиев - тук
Хюсеин Ниязи Чауш - тук
Цветан Петров Ценков - отсъства
Цонко Киров Киров - тук
Четин Хюсеин Казак - отсъства
Юлияна Дончева Петкова - тук
Юнал Саид Лютфи - тук
Юнал Тасим Тасим - тук
Явор Тодоров Милушев - тук
Янаки Боянов Стоилов - тук

В залата има 139 народни представители.
Продължаваме нашата работа.


Има ли други изказвания по Раздел ІІ и по текстовете от чл. 16 до 23 включително? Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване на направените предложения.
Има направено предложение от народния представител госпожа Михайлова за отпадане на чл. 20.
Моля, гласувайте за отпадане на чл. 20.
Гласували 126 народни представители: за 16, против 96, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Има предложение, направено от народния представител Росица Тоткова, за отпадането на чл. 23.
Моля да гласувате това предложение.
Гласували 115 народни представители: за 21, против 82, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме окончателните текстове на Раздел ІІ – чл. 16 до чл. 23 включително.
Гласували 111 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 6.
Текстовете на членове 16 до 23 включително от Раздел ІІ са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: "Раздел ІІІ – "Трудова заетост".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Раздел ІІІ.
По чл. 24 има предложение на народния представител Росица Тоткова.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Весела Драганова и Гадар Хачикян.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 24:
"Чл. 24. Трудовата заетост на хората с увреждания се осъществява чрез интегрирана работна среда и в специализирана работна среда."
По чл. 24а има предложение на народните представители Гадар Хачикян и Валери Цеков – чл. 24а отпада.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Анели Чобанова – от съдържанието на чл. 24а, ал. 2 да отпадне подточка "ж".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Емилия Масларова.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията:
"Чл. 24а отпада. Следващите членове се преномерират."
По чл. 25 комисията подкрепя текста на вносителя:
"Чл. 25. (1) Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта разработват и реализират национални програми и мерки за насърчаване на заетостта, осигуряващи равни възможности на хората с увреждания за участие в пазара на труда.
(2) В програмите и мерките по ал. 1 се предвиждат средства за стимулиране на работодателите, които осигуряват заетост на хора с увреждания."
По чл. 26 комисията подкрепя текста на вносителя:
"Чл. 26. Работодателят/органът по назначаването е длъжен да пригоди работното място към нуждите на лице с увреждания при неговото наемане или когато увреждането на лицето настъпи след наемането му на работа, освен когато разходите за това са необосновано големи и биха затруднили сериозно работодателя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, чухте текстове на Раздел ІІІ – членове 24, 25 и 26 включително, по които няма предложения.
Има ли изказвания?
Заповядайте за изказване, госпожо Чобанова.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да взема отношение по чл. 24а, който е отхвърлен от комисията и съдържа изключително много подробно разписани текстове, които на практика са антидискриминационни по отношение на наемането на работно място, квалификацията и преквалификацията на хората с увреждания на работното си място, растежа им в образователна и професионална област и други подобни, които са разписани в точки от "а" до "ж" включително, в ал. 1 и 2 и в ал. 3 – две подточки. Това е един твърде дълъг текст.
Искам да кажа, че тук мотивът за отхвърлянето в комисията на този текст беше, че антидискриминационни текстове се съдържат в Закона за закрила от дискриминация. По този повод искам да кажа, че Законът за закрила от дискриминация е един общ закон и тук имаме разписани специални текстове, тъй като този закон се явява специален спрямо Закона за закрила от дискриминация. Затова ние смятаме, че тези текстове трябва да бъдат оставени в този вид, в който сме ги предложили.
На второ място, бих искала да осведомя уважаемите народни представители, че тези текстове са заимствани от малтийското законодателство, което понастоящем е най-успешният модел на законодателство по отношение на хората с увреждания и изключително много държим на тези текстове. Те са едни гаранционни, защитни текстове за правата и задълженията на хората с увреждания на работното им място по отношение на работодателите и работодателските организации.
Аз разбирам тревогата на работодателските организации, които ангажираха вниманието на някои наши колеги да защитават техните права и техните интереси, но съжалявам, в този закон не можем да защитаваме само и единствено правата на работодатели и работодателски организации. След като има преференции, предвидени в самия закон за самите работодатели, мисля, че е нормално и разумно да можем да вменим и някои задължения за самите работодатели и работодателски организации. Именно затова аз предлагам да не се приема предложението на Комисията по труда и социалната политика и текстът на чл. 24а да остане във вида, в който сме го предложили и в допълнение на предложението, което аз съм внесла между първо и второ четене, да отпадне подточка "ж".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Предложението е по чл. 24а.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА: Да отпадне подточка "ж".
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложено е чл. 24а да отпадне.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА: Не да отпадне, а да остане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да остане, понеже има предложение за отпадане.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, госпожице Хачикян.
ГАДАР ХАЧИКЯН (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искала да мотивирам и пред вас предложението, което по правилата на процедурата предложихме с колегата Цеков, за отпадането на чл. 24а от Закона за интеграция на хората с увреждания.
Първо, в този законопроект не се внасят принципно нови положения по отношение на хората с увреждания. Всички тези разпоредби са подробно разписани в Закона за защита срещу дискриминацията - Глава втора, Раздел І "Защита при упражняване правото на труд". Има специално посветена глава. На практика се получава едно повтаряне на разпоредбите в този закон, а това повторно регламентиране може да доведе до противоречие при едно последващо тълкуване.
В Законопроекта за интеграция на хората с увреждания се използват термини, които са в противоречие с терминологията, използвана в Закона за защита срещу дискриминация, който съгласно чл. 1, цитирам, урежда “защитата срещу всички форми на дискриминация и съдейства за нейното предотвратяване”. Следва да се има предвид, че Законът за защита срещу дискриминацията урежда защитата от дискриминация по 16 признака, един от които е увреждане. Недопустимо е отделни актове, уреждащи трудови или други отношения, да противоречат на него. Бих искала да дам и няколко примера конкретно от чл. 24а, който се оказа така спорен.
Първо, въвежда се един термин “трудова дискриминация”, който не може да бъде приет, не само защото не се среща в законодателството на Европейския съюз, нито в Закона за защита срещу дискриминация – просто защото няма някаква основателна причина за неговото ново въвеждане. Само бих искала да припомня, че понятията, които могат да се използват във връзка с термина “дискриминация” са пряка, непряка, позитивна, множествена или дискриминация на признак или въз основа на. Необходимо е да се посочи, че за дискриминация се смятат и изброените в чл. 5 от Закона за защита срещу дискриминация актове. Необоснованото разширяване на терминологията би довело до определени трудности при прилагането на този законопроект.
Също така пример от чл. 24а, който е предложен в доклада. Съчетанието “квалифицирано лице с увреждане” не може да бъде прието, защото съответното ниво на образование и професионална квалификация представляват изискване за заемането на съответната длъжност за всички лица. Именно сега ние приемаме Закон за интеграция на хората с увреждания, тоест ние искаме да даваме някакви предимства, основаващи се на квалификацията, защото тя е за всички хора. Не само за хора с увреждания или за хора без увреждания.
Член 12 от Закона за защита срещу дискриминацията е пределно ясен и точен относно забраната за работодателя при обявяване на свободно работно място да постави изисквания, свързани с принципите, по които не се допуска дискриминация. Поради това и формулировката “кандидатстване за работа” в Закона за интеграция на хората с увреждания не е необходима.
На последно място бих искала да се спра, че вече отдавна са отпаднали – в чл. 24а, ал. 3, буква “б” от Закона за интеграция на хората с увреждания се споменават службите “Охрана на труда”, които вече не съществуват. Така че не е необходимо да се спирам по-подробно и на този факт. Съвсем мотивирано е нашето предложение с колегата Цеков този чл. 24а да отпадне, за да не се стига до погрешно тълкуване на нормите тук. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, госпожо Тоткова, имате думата за изказване.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Много интересен е подходът на някои колеги. Преди малко слушахме, че специалните закони могат да въвеждат някакъв ред, друг ред даже противоречал дори на тях, а сега специалните закони не могат нищо повече да правят – нито да доразвиват, нито каквото и да било, защото имало един закон. По тази логика би трябвало да имаме само Конституция и с това да се изчерпи цялото законодателство в България. Това е встъплението ми към разглеждането на този много важен въпрос, защото ние сме в раздела за трудовата заетост.
Защо смятам, че този раздел е изключително важен и защо трябва да не се ограничаваме тук с общи определения, които са дадени в чл. 24 за насърчаване на заетостта? Защото смятам, че най-добрата интеграция на лицата с увреждания е интеграцията чрез полагане на труд, тоест интеграцията на работното място, когато хората в естествената среда, където се трудят всички останали граждани, могат да полагат труд и по този начин не само че могат да излязат от дълбоката бедност, в която са, а могат да достигнат тази социална интеграция, която да им даде самочувствието на едни пълноценни граждани на нашата страна.
Тук са посочени такива конкретни случаи, в които трябва да се гарантира тази интеграция чрез условията на труд, чрез равни критерии при назначаване и при уволняване, чрез квалификация и т.н. Аз знам, вие ще възразите – това е уредено в някой друг закон, само че върнете се половин час назад във времето и ще видите, че вие сте защитавали съвсем противоположната теза. Докато тук според мен точно трябва да бъдат разписани по-подробно тези мерки, с които може да се защитят от дискриминация хората с увреждания. Няма друг закон, освен този закон за лицата с увреждания, в който могат да се разпишат по-подробно. Затова аз смятам, че наистина подходът е както намерим за добре, без да отчитаме всичките тези специфични неща. Още повече, искам да кажа, възползвам се от присъствието на министъра на труда и социалната политика, че нищо от това, което е предложено в чл. 24а, не противоречи на стратегията за равните възможности. Така че няма противоречие, напротив – трябва точно с този закон да гарантираме тези възможности на хората, за да можем да им осигурим най-добрата интеграция или така нареченото “социално включване”. Тогава няма да спорим за това трайни – нетрайни и т.н., защото когато хората полагат труд, тогава наистина имат възможности да преодоляват всички онези явления, които съпътстват самото медицинско увреждане, ги съпътстват в техния живот, което най-често се дължи на социалната изолация.
Затова аз много настоявам този текст да бъде подложен на гласуване. За да няма формални претенции към текста, предлагам, уважаеми господин председателю, в чл. 24а, ал. 3, буква “б” – вместо “службите “Охрана на труда”, наистина такива няма в България, да се запише “службите по инспектиране на труда”, каквито има в България.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Инспекция по труда.
РОСИЦА ТОТКОВА: Те са различни, защото има дирекция, областни, не знам какви, затова – службите по инспектиране на труда. Гласуването на този член също ще бъде един индикатор за това дали сме в сферата на добрите пожелания или в сферата на добрите действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение всъщност по тези два текста? Няма.
Първо, поставям на гласуване чл. 24, така както е предложен от комисията. Така ли е, д-р Адемов?
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Така е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега гласуваме чл. 24, без букви.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 78, против 15, въздържал се 1.
Член 24 е приет.
Преминаваме към чл. 24а. Тук има предложение за отпадане, предложение за оставане на текста, за отпадане на отделни букви, редакционни бележки и т.н.
Първо ще поставя на гласуване предложението на народните представители Гадар Хачикян и Валери Цеков за изцяло отпадане на чл. 24а.
Моля, гласувайте за отпадане на чл. 24а.
Гласували 106 народни представители: за 60, против 34, въздържали се 12.
Това предложение се приема, следователно чл. 24а отпада.
Имате думата – предполагам за прегласуване.
Давам думата на народния представител Анели Чобанова.

АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Искам прегласуване на този текст. Заострям вниманието на уважаемите колеги народни представители, че това са изключително важни текстове, липсата на които в момента пречи на нормалното функциониране и интегриране на хората с увреждания в нашето общество. Ако тези текстове продължават да ги няма, ние не можем да говорим за интеграционен закон.
Обръщам се и към колежката Хачикян с “пер аргументум контраре”. Госпожице Хачикян, Вие преди малко казахте някои неща, с които сега си противоречите.
ГАДАР ХАЧИКЯН (НДСВ, от място): Това реплика ли е или предложение за прегласуване?
АНЕЛИ ЧОБАНОВА: Правя предложение за прегласуване и се възползвам от възможността да кажа няколко думи и на Вас. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям за втори път на гласуване предложението на Гадар Хачикян и Валери Цеков за изцяло отпадане на чл. 24а.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 58, против 68, въздържали се 6.
Предложението за изцяло отпадане на чл. 24а не се приема.
Следователно сега ще преминем към другите предложения.
Има предложения на народните представителки Анели Чобанова и Емилия Масларова – в чл. 24а, ал. 2 да отпадне буква “ж”.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Техните предложения са приети от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, но буква “ж” фигурира в текста. Пише: “Комисията приема предложението по принцип”. Следователно комисията препоръчва на Народното събрание буква “ж” да отпадне. Значи Народното събрание трябва да се произнесе по това.
Моля, гласувайте предложението на двете народни представителки, подкрепено от комисията, за отпадане на буква “ж”.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
В чл. 24а ал. 2, буква “ж” отпада.
Сега ще гласуваме предложението на народната представителка Росица Тоткова – в чл. 24а, ал. 3, буква “б” думите “охрана на труда” да се заменят със “службите по инспектиране на труда”.
Моля, гласувайте предложението на народната представителка Росица Тоткова.
Гласували 105 народни представители: за 63, против 33, въздържали се 9.
Предложението на народната представителка Росица Тоткова се приема.
Сега трябва да поставя на гласуване чл. 24а, разбира се, без буква “ж” и с редакционната поправка, приета от Народното събрание в ал. 3, буква “б”.
Гласували 118 народни представители: за 43, против 22, въздържали се 53.
Член 24а не е приет въобще.
Госпожо Чобанова, имате думата за процедурно предложение.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ): Току-що гласувахте чл. 24а да отпадне, както беше предложила комисията. В случая или сами се подведохте, или някой ви подведе.
Искам да кажа и нещо друго. Никой не ми е вменил тези текстове. Тях са ги дали хората с увреждания. Моля да не бъда обвинявана в някои неща, за които не съм в грях спрямо тях.
Правя предложение за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям за втори път на гласуване чл. 24а с тези уточнения, които направих преди малко.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 50, против 25, въздържали се 52.
Член 24а не е приет.
Следователно, ако мога да се изразя така, в правния мир на законодателния процес чл. 24а не съществува нито в трите си алинеи, нито в някоя от буквите си.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС, от място): Да, както и не съществуват хора с увреждания!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Подлагам на гласуване чл. 25 и 26, тъй като няма предложения по тях. Прочетени са от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 4.
Членове 25 и 26 са приети.
Давам думата за процедурно предложение на господин Цеков.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (ПГНВ): Уважаеми господин председател, наистина е доста странна гледката на тичащите през редовете и приемането на такъв важен закон. Разбирам, че е последен пленарен ден за сесията, но пък тази полупразна зала…
Моля да се направи поименна проверка и народните представители да дойдат тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не видях някой да тича. Това е най-неприятната част от моите задължения.
Поискана е поименна проверка. В момента, гледайки залата, е спорно да кажа дали имаме кворум или не. Длъжен съм да премина към поименна проверка. (Следва поименна проверка.)
Адриана Георгиева Брънчева - тук
Алеко Константинов Кюркчиев - тук
Александър Великов Маринов - тук
Александър Димитров Паунов - тук
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - отсъства
Александър Христов Филипов - отсъства
Алекси Иванов Алексиев - отсъства
Алиосман Ибраимов Имамов - отсъства
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев - отсъства
Ангел Петров Найденов - отсъства
Андрей Лазаров Пантев - тук
Анели Гинчева Чобанова - тук
Анелия Йорданова Мингова - отсъства
Анелия Христова Атанасова - отсъства
Антонина Бончева Бонева - тук
Антония Стефанова Първанова - тук
Асен Димитров Гагаузов - отсъства
Асен Йорданов Агов - тук
Асен Любенов Дурмишев - отсъства
Атанас Атанасов Папаризов - отсъства
Атанас Димитров Щерев - отсъства
Атанас Крумов Додов - тук
Атанас Петров Василев - тук
Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - отсъства
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Благой Николаев Димитров - отсъства
Бойко Илиев Рашков - отсъства
Бойко Кирилов Радоев - отсъства
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борислав Бориславов Цеков - тук
Борислав Георгиев Владимиров - тук
Борислав Георгиев Спасов - отсъства
Борислав Димитров Китов - тук
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Николов Ралчев - тук
Борислав Славчев Борисов - отсъства
Ботьо Илиев Ботев - отсъства
Валентин Илиев Василев - отсъства
Валентин Николов Милтенов - отсъства
Валери Георгиев Димитров - тук
Валери Димитров Цеков - тук
Ваня Крумова Цветкова - тук
Васил Богданов Василев - отсъства
Васил Димитров Паница - отсъства
Васил Тодоров Калинов - отсъства
Васил Христов Маринчев - тук
Величко Стойчев Клингов - отсъства
Венко Митков Александров - тук
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Весела Атанасова Драганова - тук
Весела Николаева Лечева - отсъства
Весела Николова Караиванова-Начева - отсъства
Веселин Борисов Черкезов - тук
Веселин Витанов Близнаков - тук
Владимир Иванов Димитров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - отсъства
Владимир Стоянов Джаферов - отсъства
Владислав Борисов Костов - отсъства
Гадар Агоп Хачикян - тук
Георги Владимиров Юруков - тук
Георги Георгиев Пирински - отсъства
Георги Костов Станилов - отсъства
Георги Любенов Хубенов - тук
Георги Стефанов Панев - отсъства
Георги Тодоров Божинов - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - тук
Гиньо Гочев Ганев - тук
Господин Христов Чонков - отсъства
Даниел Василев Вълчев - отсъства
Даниела Владимирова Никифорова - тук
Даринка Христова Станчева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - тук
Диляна Николова Грозданова - отсъства
Димитър Енчев Камбуров - отсъства
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Стефанов - тук
Димитър Илиев Димитров - отсъства
Димитър Кателийчев Пейчев - отсъства
Димитър Лазаров Игнатов - отсъства
Димитър Милков Ламбовски - отсъства
Димитър Николов Димитров - отсъства
Димитър Станимиров Дойчинов - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Цвятков Йорданов - отсъства
Димчо Анастасов Димчев - тук
Донка Стефанова Дончева - отсъства
Евгени Захариев Кирилов - тук
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Стефанов Бакърджиев - отсъства
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евдокия Иванова Манева - тук
Екатерина Иванова Михайлова - отсъства
Елиана Стоименова Масева - отсъства
Елка Панчова Анастасова - тук
Емел Етем Тошкова - тук
Емил Илиев Кошлуков - отсъства
Емилия Радкова Масларова - тук
Енчо Вълков Малев - отсъства
Златка Димитрова Бобева - отсъства
Иван Георгиев Иванов - отсъства
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Павлов Павлов - тук
Иван Тодоров Козовски - отсъства
Иво Първанов Атанасов - тук
Илчо Георгиев Дуганов - отсъства
Ирена Иванова Маринова-Варадинова - отсъства
Ирина Георгиева Бокова - отсъства
Исмет Яшаров Саралийски - тук
Йордан Ангелов Нихризов - тук
Йордан Георгиев Соколов - отсъства
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Николов Памуков - тук
Йордан Стоянов Димов - отсъства
Камелия Методиева Касабова - тук
Камен Стоянов Влахов - отсъства
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кемал Еюп Адил - отсъства
Кина Симеонова Андреева - тук
Кирил Станимиров Милчев - отсъства
Клара Петкова Петрова - тук
Коста Георгиев Костов - отсъства
Коста Димитров Цонев - тук
Кръстанка Атанасова Шаклиян - отсъства
Кръстьо Илиев Петков - тук
Лиляна Калинова Кръстева - отсъства
Лъчезар Благовестов Тошев - тук
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Йорданов Петров - тук
Любомир Пенчев Пантелеев - тук
Людмил Славчев Симеонов - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Люцкан Илиев Далакчиев - тук
Маргарита Василева Кънева - тук
Мариана Йонкова Костадинова - тук
Марианна Борисова Асенова - отсъства
Марина Борисова Дикова - тук
Марина Пенчева Василева - отсъства
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Мариус Цаков Цаков - тук
Мария Вердова Гигова - отсъства
Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук
Мария Иванова Спасова-Стоянова - тук
Милена Иванова Милотинова-Колева - тук
Милена Костова Паунова - отсъства
Милена Христова Михайлова-Янакиева - тук
Мима Петрова Ненкова-Запрянова - тук
Мирослав Петров Севлиевски - отсъства
Михаил Райков Миков - отсъства
Михаил Рашков Михайлов - отсъства
Младен Петров Червеняков - отсъства
Моньо Христов Христов - тук
Муравей Георгиев Радев - отсъства
Мустафа Зинал Хасан - тук
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Радева Пангарова - тук
Наим Иляз Наим - тук
Наско Христов Рафайлов - отсъства
Недялко Иванов Калъчев - отсъства
Несрин Мустафа Узун - отсъства
Никола Богданов Николов - отсъства
Никола Джипов Николов - отсъства
Николай Георгиев Камов - тук
Николай Евтимов Младенов - отсъства
Николай Петров Бучков - тук
Николай Симеонов Николов - тук
Николай Цветанов Чуканов - тук
Нина Стефанова Чилова - отсъства
Нина Христова Радева - тук
Нонка Дечева Матова - тук
Огнян Стефанов Герджиков - тук
Огнян Стефанов Сапарев - тук
Осман Ахмед Октай - отсъства
Панайот Борисов Ляков - отсъства
Пенка Иванова Пенева - тук
Петко Димитров Ганчев - тук
Петър Василев Мутафчиев - тук
Петър Владимиров Димитров - тук
Петър Иванов Агов - тук
Петър Стоилов Жотев - тук
Петя Велкова Божикова - тук
Пламен Димитров Кенаров - тук
Пламен Неделчев Моллов - тук
Радослав Георгиев Илиевски - тук
Радослав Николов Коев - тук
Ралица Ненчева Агайн - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Расим Муса Сеидахмет - тук
Ремзи Дурмуш Осман - отсъства
Росица Георгиева Тоткова - тук
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Стоянов Овчаров - тук
Румяна Денева Георгиева - тук
Румяна Цанкова Станоева - тук
Рупен Оханес Крикорян - тук
Светлин Илиев Белчилов - тук
Светослав Иванов Спасов - тук
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Сийка Недялкова Димовска - отсъства
Силвия Петрова Нейчева - тук
Снежана Великова Гроздилова - отсъства
Снежина Венциславова Чипева - тук
Стамен Христов Стаменов - тук
Станимир Янков Илчев - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Атанасов Минков - тук
Стефан Ламбов Данаилов - тук
Стефан Николаев Мазнев - тук
Стилиян Иванов Гроздев - отсъства
Стойко Илиев Танков - отсъства
Стойчо Тодоров Кацаров - отсъства
Стоян Илиев Кушлев - тук
Татяна Дончева Тотева - тук
Татяна Стоянова Калканова - тук
Теодора Владимирова Литрова - тук
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - отсъства
Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - тук
Тодор Костов Бояджиев - отсъства
Тодор Найденов Костурски - тук
Тома Янков Томов - отсъства
Тошо Костадинов Пейков - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христина Георгиева Петрова - отсъства
Христо Атанасов Механдов - отсъства
Христо Ганчев Марков - отсъства
Христо Йорданов Кирчев - тук
Христо Любенов Георгиев - тук
Хюсеин Ниязи Чауш - отсъства
Цветан Петров Ценков - тук
Цонко Киров Киров - отсъства
Четин Хюсеин Казак - отсъства
Юлияна Дончева Петкова - тук
Юнал Саид Лютфи - отсъства
Юнал Тасим Тасим - тук
Явор Тодоров Милушев - отсъства
Янаки Боянов Стоилов - отсъства
В залата присъстват 131 народни представители.
Има необходимия кворум, продължаваме нашата работа.
Доктор Адемов, заповядайте да продължите с чл. 27.

ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По чл. 27 има предложение на народните представители Румяна Георгиева и Борислав Цеков ал. 4 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 27. (Силен шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля народните представители да запазят тишина, да седнат по местата си и да не напускат залата.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС, от място): Как така, след като в залата няма кворум?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, нека взаимно да се уважаваме. В залата има 131 народни представители, как да няма кворум? Моля, запазете тишина и спокойствие. Продължаваме работата по този важен законопроект.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ:
"Чл. 27. (1) Работодателят/органът по назначаването може да кандидатства с проекти пред Агенцията за хора с увреждания за отпускане на средства за:
1. осигуряване на достъп до работното място за лице с увреждане;
2. приспособяване на работното място за лице с увреждане;
3. оборудване на работното място за лице с увреждане.
(2) Агенцията за хората с увреждания ежегодно определя размера на администрираните от нея средства за финансиране проектите на работодателите по ал. 1.
(3) Агенцията за хора с увреждания предоставя средствата по одобрените проекти въз основа на сключен договор с работодателя.
(4) Работодателят наема на работа хора с трайни увреждания за срок не по-малък от три години след усвояване на средствата по ал. 3.
(5) Работодателят, който не е усвоил средствата съгласно договора по ал. 3 или не е назначил хора с трайни увреждания, възстановява получените суми със законната лихва.
(6) Редът за кандидатстване и отпускане на средства по ал. 1 се определя с правилника за прилагане на закона."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители. Не виждам желаещи да вземат отношение.
Първо поставям на гласуване предложението на народните представители Румяна Георгиева и Борислав Цеков ал. 4 на чл. 27 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 30, против 62, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Господин Цеков, заповядайте, имате думата.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (ПГНВ): Уважаеми господин председателю, моля да подложите текста на прегласуване, тъй като ми се струва, че не беше ясно на доста много от колегите какво точно се предлага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Отново поставям на гласуване предложението на народните представители Румяна Георгиева и Борислав Цеков за отпадане на ал. 4 на чл. 27.
Гласували 124 народни представители: за 46, против 68, въздържали се 10.
И този път предложението на тези двама народни представители не се приема.
Поставям на гласуване чл. 27, както е по вносител и както се подкрепя от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 79, против 25, въздържали се 5.
Член 27 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По чл. 28 няма предложения.
Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 28:
"Чл. 28. Работодател, сключил договор по чл. 27, ал. 3, ползва следните преференции при условие, че не ползва такива по реда на Закона за насърчаване на заетостта:
1. Средства от републиканския бюджет за 30 на сто от внесените от работодателя осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, задължителното здравно осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване за наетите хора с увреждания по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
2. Средствата, изразходвани за целите по чл. 27, ал. 1, се отчитат по реда на действащото счетоводно законодателство и при данъчното облагане се прилага общият ред на Закона за корпоративното подоходно облагане."
По чл. 28а също няма направени предложения.
Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 28а:
"Чл. 28а. (1) От общия брой на работните места по чл. 315, ал. 1 от Кодекса на труда работодателят определя не по-малко от половината за хора с трайни увреждания.
(2) Работодателят е длъжен да уведоми териториалните поделения на Агенцията по заетостта за определените работни места по ал. 1 и да обяви свободните работни места от тях в 14-дневен срок от определянето им."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Адемов, искам да отбележа, че ще има преномерация на текстовете. Казвам го за прецизност.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по тези два текста?
Заповядайте, госпожо Чобанова.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател. Искам да отбележа, че всички текстове, които предложихме тук, са изработени от работната група, състояща се от двама или трима представители на Парламентаристи за взаимодействие с хората с увреждания, които са вносители на единия законопроект, който беше внесен на първо четене, имаше и четирима представители от изпълнителната власт – от Министерството на труда и социалната политика. Затова изразявам своето дълбоко учудване, че текст, който сме оставили на работна група, изведнъж се оказва, че е променен в комисията и то не само редакционно, а по същество.
Ето защо бих искала да кажа няколко думи за текста на чл. 28а на работната група и да поискам той да остане така, както е предложен. Защо? Защото по смисъла на предходния чл. 28 ние дадохме достатъчно преференции на работодателите, които да имат стимул чрез тези преференции да наемат хора с увреждания на работните места в своите фирми или предприятия.
Какво се получава обаче на практика? В повечето случаи даден работодател съзнателно не използва тази дадена му преференция в закона, само и само за да не наема хора с увреждания. Едновременно с това обаче това не пречи на големите работодатели, фирми и предприятия да имат претенции към държавата за данъчни и осигурителни преференции. От друга страна, грижата за хората с увреждания понастоящем се носи единствено и само от държавата, от която, за съжаление, всички социални групи хора искат пари. Ето защо смятаме като граждани и участници в обществено-политическия оборот, че големите работодатели следва да понесат своя дял от грижата за тази обществена група. Затова ние предложихме два варианта за тези текстове – или работодателите да подпомогнат усилията на държавата за интеграция на хората с увреждания, или да “откупят” това свое право, тоест това свое съзнателно бездействие, като правят съответни вноски – забележете не къде да е, не в нашия джоб – в касата на бюджета на държавата. Тоест чрез Агенцията за хората с увреждания бюджетът на държавата да се пълни в полза на хората с увреждания.
Ето защо аз бих искала този законопроект, който скоро ще стане закон, да не се прави единствено и само в полза и интерес на самите работодатели, а да се прави в полза и интерес на хората с увреждания. Защото, искам да припомня, че той се нарича Закон за интеграция на хората с увреждания. Предлагам текстът на чл. 28а да остане във вида, в който е предложен от работната група. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по тези два текста? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо, поставям на гласуване чл. 28 така, както е предложен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 6.
Член 28 е приет.
По чл. 28а има два варианта.
Първо е предложението на народния представител Анели Чобанова - чл. 28а да бъде с тази редакция, с това съдържание, както е предложен от вносителя.
Има и предложение на комисията за чл. 28а.
Първо ще гласуваме предложението на народната представителка Анели Чобанова за чл. 28а по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 27, против 69, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 28а, както беше прочетено от председателя.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 17.
Член 28а е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ:
“Чл. 28. (1) Работодателят изготвя отчет по чл. 28а, ал. 1, който съдържа:
1. брой на работните места в предприятието;
2. брой на определените работни места, подходящи за заемане от лица с трайни увреждания;
3. брой на работните места, заети от лица с трайни увреждания;
4. общ размер на внесените суми по чл. 28а, ал. 4.
(2) Отчетът се представя в Агенцията за хората с увреждания и териториалните дирекции на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” по седалището на работодателя в срок до 31 януари на следващата календарна година”.
Предложението на комисията е чл. 28б да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на чл. 28б.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 92, против 6, въздържали се 3.
Предложението на комисията за отпадане на чл. 28б е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По чл. 29 има предложение на народния представител Стоян Гроздев:
“В чл. 29 да се направят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 да отпадне т. 2.
2. В ал. 1 да отпадне т. 3.
3. Алинея 2 се изменя така:
(2) Специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания се финансират от Агенцията за интеграция на хора с увреждания по критерии, стандарти и ред, съобразно броя на работещите, тяхната работоспособност, икономическа ефективност и социална необходимост чрез:
- безлихвено кредитиране на организациите, фирмите и кооперациите на хора с увреждания;
- финансиране проекти със социална значимост на организации на хора с увреждания;
- финансиране на проекти с икономическа значимост за организация за хора с увреждания;
- финансиране, започването и развитието на самостоятелна стопанска дейност на хората с увреждания.”
4. Създават се ал. 3, 4 и 5.”
Алинея 3 и т. 1 са приети.
“2. Данък добавена стойност.”
“(4) Специализираните предприятия и кооперации ползват данъчни преференции, уредени със Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за облагане на доходите на физическите лица.
(5) Преотстъпените средства се използват за инвестиции, рехабилитация и социална интеграция на хората с увреждания.”
Комисията подкрепя предложението по т. 1.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 4 в частта му за ал. 3, т. 1 и за ал. 4 и 5, които се инкорпорират в чл. 42.
Комисията не подкрепя предложението по т. 2 , 3 и 4 в частта му за ал. 3, т. 2.
Предложение на народния представител Анели Чобанова:
“В текста на чл. 29, ал. 1 се правят следните промени:
1. Точки 1 и 3 да отпаднат, а т. 4 и 5 да станат т. 3 и 4.”
Комисията не подкрепя предложението по т. 1.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2.
Предложение на народния представител Емилия Масларова – в чл. 29, ал. 1:
1. Да отпадне т. 2.
2. Точка 3 се изменя така:
“3. произвеждат или търгуват със стоки и/или извършват услуги;”.
3. Точка 4 се изменя така:
“4. имат относителен дял на лица с увреждания не по-малко от 20% за хора с увредено зрение, 30% за хора с увреден слух и 50% за всички останали увреждания.”
Комисията подкрепя предложението по т. 1.
Комисията не подкрепя предложението по т. 2.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 3.


Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 29:
"Чл. 29. (1) Специализирани предприятия и кооперации на хора с увреждания са тези, които отговарят на следните условия:
1. регистрирани са по Търговския закон или по Закона за кооперациите;
2. произвеждат стоки или извършват услуги;
3. имат относителен дял на лицата с увреждания, както следва:
а) за специализирани предприятия и кооперации за незрящи и слабовиждащи лица – не по-малко от 20 на сто от общия брой на персонала;
б) за специализирани предприятия и кооперации на лица с увреден слух – не по-малко от 30 на сто от общия брой на персонала;
в) за специализирани предприятия и кооперации на лица с други увреждания – не по-малко от 50 на сто от общия брой на персонала.
4. вписани са в регистъра по чл. 30.
(2) Специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания могат да бъдат финансирани от Агенцията за хората с увреждания по целеви проекти и програми по ред, определен с правилника за прилагане на закона."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители. Няма желаещи.
Първо, поставям на гласуване предложението на народния представител Стилиян Гроздев, което не се подкрепя от комисията, а именно по точки 2, 3 и 4 в частта му за ал. 3, т. 2.
Гласували 104 народни представители: за 3, против 85, въздържали се 16.
Предложението на народния представител Стилиян Гроздев в тази му част не се приема.
Второ, поставям на гласуване предложението на народния представител Анели Чобанова по т. 1, което не се подкрепя от комисията. В останалата част предложението се приема.
Гласували 117 народни представители: за 18, против 80, въздържали се 19.
Това предложение на народния представител Анели Чобанова не се приема.
Заповядайте за процедура, господин Цеков.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (ПГНВ): Уважаеми господин председателю, наистина залата изглежда като за проверка, но този път процедурното ми предложение е за прегласуване на текста. Смятам, че предложението на колежката Анели Чобанова следва да бъде подкрепено.
Призовавам народните представители да го направят на това второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване.
Поставям на прегласуване предложението на народния представител Анели Чобанова по т. 1 от нейното предложение.
Гласували 113 народни представители: за 34, против 68, въздържали се 11.
И този път предложението на народния представител Анели Чобанова не се приема.
Поставям на гласуване т. 2 от предложението на народния представител Емилия Масларова, тъй като т. 1 и т. 3 са приети.
Гласували 111 народни представители: за 24, против 78, въздържали се 9.
Това предложение на народния представител Емилия Масларова не се приема.
Заповядайте, господин Цеков.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (ПГНВ): Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение за прегласуване на текста, предложен от госпожа Емилия Масларова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям за втори път на гласуване т. 2 от предложението на народния представител Емилия Масларова, която не е приета от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 39, против 80, въздържали се 10.
И този път това предложение на народния представител Емилия Масларова не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за окончателен текст на чл. 29, както беше прочетен от председателя на комисията.
Гласували 127 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 18.
Член 29 е приет.
В 13,59 ч. бих искал да пожелая на всички народни представители ползотворна почивка.
На 1 септември 2004 г., сряда, в 9,00 ч. отново тук, в пленарната зала, парламентът ще продължи да работи.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)

Председател:

Огнян Герджиков


Заместник-председатели:

Камелия Касабова

Любен Корнезов

Юнал Лютфи


Секретари:
Светослав Спасов

Несрин Узун