Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Любен Корнезов

Секретари: Светослав Спасов и Наим Наим

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам днешното заседание.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, има ли предварителни въпроси? Не виждам такива.
Продължаваме по приетия дневен ред, а именно:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СТОКХОЛМСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА УСТОЙЧИВИТЕ ОРГАНИЧНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ.
Искам да поканя председателя на Комисията по околната среда и водите господин Джевдет Чакъров да представи становището на комисията по този ратификационен законопроект.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, предлагам на вниманието ви:


"СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за ратифициране на
Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители, внесен от Министерския съвет
на 21 юли 2004 г.

На свое редовно заседание, проведено на 2 септември 2004 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Законопроекта за ратифициране на Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители.
Законопроектът беше представен от госпожа Светла Крапчева – началник на отдел "Оперативен контрол и управление на опасните химически вещества" в Министерството на околната среда и водите.
Текстът на Конвенцията за устойчивите органични замърсители е приет на 22 май 2001 г. в Стокхолм и е част от инициативите, предприети от Програмата за околна среда на Организацията на обединените нации. Конвенцията е в сила от 17 май 2004 г. и е открита за подписване от всички държави и организации за регионална икономическа интеграция. Република България е подписала Стокхолмската конвенция на 23 май 2001 г.
Към днешна дата конвенцията е ратифицирана от 76 държави, 13 от които са държави-членки на Европейския съюз. Процедурата по ратификация на конвенцията на ниво Европейска общност все още не е завършила.
Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители е продължение на превантивния подход, залегнал в Принцип 15 на Декларацията от Рио де Жанейро по околната среда и развитието. Нейната цел е опазването на здравето на хората и околната среда от въздействието на устойчивите органични замърсители посредством въвеждането на забрани и/или ограничения за тяхното производство, внос, износ и употреба. Устойчивите органични замърсители са химически вещества, които притежават токсични свойства, устойчиви са на разграждане, натрупват се в организмите, пренасят се по въздуха, водата и чрез мигриращите биологични видове през международните граници и се отлагат далеч от мястото на тяхното изпускане. Тези техни характеристики, както и фактът, че те са особено вредни за човешкото здраве, подчертават необходимостта от координирани глобални действия срещу тях.
Конвенцията обхваща 12 устойчиви органични замърсители. Стокхолмската конвенция предвижда държавите-страни по нея да финансират от националните си бюджети дейностите по прилагането й. Предвиждат се възможности за финансово подпомагане при приложението на разпоредбите на конвенцията на развиващите се държави и държавите в преход, които са страни по нея, което ще се осигурява от развитите държави-страни по конвенцията.
Конвенцията урежда въпроси, свързани с обмена на информация, информирането, осведомяването и образоването на обществото; проучвания, разработки и мониторингова дейност; техническо подпомагане в процеса на изпълнение на задълженията, поети съгласно конвенцията.
В периода от подписването на Стокхолмската конвенция до момента Република България е транспонирала нейните основни изисквания в редица законови и подзаконови нормативни актове. Сред тях са Законът за защита от вредното въздействие на химичните вещества, Законът за опазване чистотата на атмосферния въздух, Законът за защита на растенията и др.
Предприети са и различни практически мерки за намаляване и предотвратяване на изпускането на устойчиви органични замърсители в околната среда. Въвеждането на комплексни разрешителни е обвързано с изискването за внедряване на най-добри налични техники, които ограничават разпространението им.
По време на заседанието представителят на Министерството на околната среда и водите посочи, че е направена инвентаризация на трансформаторни масла, които евентуално биха били замърсени с полихлорирани бифенили. Предстои издаването на наредба, която ще уреди отговорностите на компетентните органи и лица, които притежават такива трансформатори.
Ратифицирането на Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители има особено важно значение в процеса на преговорите за присъединяването на страната ни към Европейския съюз и съществуването на единна политика в съюза за ратификация и прилагане на конвенцията.
След проведените разисквания Комисията по околната среда и водите подкрепи единодушно Законопроекта за ратификация на Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители и изрази следното

СТАНОВИЩЕ:

Приема за основателни мотивите на вносителя и предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за ратифициране на Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители, № 402-02-56, внесен от Министерския съвет на 21 юли 2004 г." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Чакъров.
Следващото становище е на Комисията по европейска интеграция. Не виждам в залата председателя на комисията, но силно се надявам да има представители на тази комисия.
Заповядайте, господин Памуков.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ПАМУКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги!

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейска интеграция
относно Законопроект за ратифициране на Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители,
№ 402-02-56, внесен от Министерския съвет на 21 юли 2004 г.

На свое редовно заседание, проведено на 8 септември 2004 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроект за ратифициране на Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители, № 402-02-56, внесен от Министерския съвет на 21 юли 2004 г.
На заседанието на комисията законопроектът беше представен от страна на вносителя от господин Николай Куюмджиев – заместник-министър на околната среда и водите.
І. Предложената за ратификация с настоящия законопроект Конвенция за устойчивите органични замърсители е съставена в Стокхолм на 22 май 2001 г. в рамките на Програмата за околната среда на Организацията на обединените нации и е открита за подписване от всички държави и организации за регионална икономическа интеграция. Конвенцията е в сила от 17 май 2004 г.
Европейската общност и държавите-членки са се присъединили към Стокхолмската конвенция. Към настоящия момент тя е ратифицирана от 76 държави, между които 13 държави-членки на Европейския съюз. Процедурата по ратификацията й от Общността все още не е завършила.
Република България е подписала конвенцията на 23 май 2001 г.









ІІ. Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители има за цел опазване на здравето на хората и околната среда от въздействието на устойчивите органични замърсители посредством въвеждането на забрани и/или ограничения за тяхното производство, внос, износ и употреба. Конвенцията предвижда също така мерки за намаляване или ограничаване на изпусканията от непреднамереното производство на устойчиви органични замърсители, както и за тяхната преработка и обезвреждане. Конвенцията обхваща 12 устойчиви органични замърсители, които възникват в резултат на преднамерено или непреднамерено производство. Устойчивите органични замърсители представляват химически вещества, притежаващи определени токсични свойства и устойчиви на разграждане, което ги прави особено вредни за човешкото здраве. Конвенцията предвижда също така механизъм за включване на нови химични вещества в обхвата на приложението й.
Конвенцията предвижда държавите-членки по нея да финансират дейностите по прилагането й от националните бюджети. Уреден е и механизъм за финансово подпомагане при приложението на разпоредбите на конвенцията за развиващите се държави и за държавите в преход – страни по нея, което ще бъде осигурявано от останалите държави-страни по конвенцията.
ІІІ. Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители засяга материя, която има отношение към политиката на Европейския съюз в областта на опазване на околната среда, по-специално сектор “Химикали”. Република България не е поела задължение за ратификацията й в преговорите по Глава 22, тъй като конвенцията не е била част от acquis в областта на околната среда.
Ратифицирането на конвенцията от Европейската общност обаче е заложено като част от пакет мерки в сектор “Химикали” от екологичната политика на Европейския съюз, насочени към ограничаване на вредното въздействие върху здравето на хората и околната среда на устойчивите органични замърсители. Други мерки, предприети от общността в тази сфера, са ратификацията от Общността с решение на Съвета от 19 февруари 2004 г. на Протокола относно устойчивите органични замърсители към Конвенцията от 1979 г. за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния. На общностно ниво е приет Регламент на Европейския парламент и Съвета от 29 април 2004 г. № 850/2004 относно устойчивите органични замърсители, който предвижда правна рамка за приложението на забрана и/или ограничаване на производството, пускането на пазара, както и непреднамереното освобождаване на устойчивите органични замърсители в Общността, обхванати от Стокхолмската конвенция.
Към настоящия момент тече процедура по ратифицирането на Стокхолмската конвенция от Общността.
От гледна точка на компетентността на Комисията по европейска интеграция да се произнася за необходимостта от приемането на определен акт с оглед договореното в преговорите за присъединяване към Европейския съюз следва да бъде отбелязано, че България не е поела ангажимент в преговорите по присъединяване относно конкретен срок за ратификация на Стокхолмската конвенция. Независимо от това, доколкото в политиката на Европейския съюз по отношение на устойчивите органични замърсители е заложено ратифициране на конвенцията, то Стокхолмската конвенция следва да бъде ратифицирана от Република България.
Въз основа на изложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи предлага на Народното събрание да приеме проект на Закон за ратифициране на Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители, № 402-02-56, внесен от Министерския съвет на 21 юли 2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Памуков.
Моля господин Венко Александров да бъде любезен да представи доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност по този законопроект.
Заповядайте, господин Александров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател!


“ДОКЛАД
относно Законопроект № 402-02-56 за ратифициране на
Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители, внесен от Министерския съвет на 21.07.2004 г.

На 29.07.2004 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа Законопроект за ратифициране на Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители.
Република България е подписала Стокхолмската конвенция на 23 май 2001 г. С ратифицирането на конвенцията Република България ще се присъедини към усилията на международната общност за въвеждане на забрани и/или ограничения за производство, внос, износ и употреба на устойчивите органични замърсители с цел опазване на здравето на хората и на околната среда от вредното им въздействие.
Необходимостта от своевременното и адекватно разрешаване на проблема се налага и във връзка с присъединяването на страната ни към Европейския съюз и съществуването на единна политика в съюза за ратификация и прилагане на конвенцията.
Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители, подписана на 23 май 2001 г. в Стокхолм.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Александров.
Уважаеми народни представители, имате думата по този ратификационен законопроект. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за ратифициране на Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте, господин Чакъров.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение този ратификационен закон да бъде подложен и на второ гласуване в това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има процедурно предложение за преминаване към второ четене.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Това процедурно предложение се приема.
Господин Чакъров, заповядайте да представите законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги! Заглавието на законопроекта е:

“ЗАКОН
за ратифициране на Стокхолмската конвенция за
устойчивите органични замърсители

Член единствен. Ратифицира Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители, подписана на 23 май 2001 г. в Стокхолм.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли някакви смущения по текста на този законопроект? Не виждам.
Моля, гласувайте на второ четене текста на законопроекта така, както беше представен.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Законът е приет единодушно. Силно начало на дневния ред!



Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ № 1 КЪМ ФИНАНСОВИЯ ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА (ПРОЕКТ “БЪЛГАРИЯ – ГРАНИЧНИ ПРЕХОДИ ПО ТРАНСЕВРОПЕЙСКАТА ПЪТНА МРЕЖА”).
Искам да поканя госпожа Нина Радева – председател на Комисията по бюджет и финанси, да представи доклада на комисията по този законопроект. Заповядайте, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, позволете ми да направя процедурно предложение във връзка с разглеждания законопроект в залата да бъдат допуснати господин Валери Николов – заместник-министър в Министерството на регионалното развитие, господин Димитър Христов – изпълняващ длъжността изпълнителен директор на Агенция “Пътища” и господин Милош Поцков – главен секретар на Агенция “Пътища”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Направено е процедурно предложение за допускане в пленарната зала.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля да поканите уважаемите господа в пленарната зала.
Заповядайте, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря, господин председател.
“ДОКЛАД
по Законопроект № 402-02-65 за ратифициране на
Изменение № 1 към Финансовия договор между
Република България и Европейската инвестиционна банка
(Проект “България – Гранични преходи по трансевропейската пътна мрежа”), внесен от
Министерския съвет на 24.08.2004 г.

На заседание, проведено на 9 септември 2004 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект “България – Гранични преходи по трансевропейската пътна мрежа”), сключено на 12.01.2004 г.
На заседанието присъстваха: Илия Лингурски – заместник-министър на финансите, Валери Николов – заместник-министър на регионалното развитие, Димитър Христов – изпълнителен директор на Агенция “Пътища”, Велико Желев – заместник-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция “Пътища”.
Финансовият договор “България – Гранични преходи по трансевропейската пътна мрежа” с Европейската инвестиционна банка осигурява 40 млн. евро за рехабилитация и подобряване на транзитните пътища между България и Гърция. Поради невъзможност да усвои в предвидения срок последния транш от заемните средства на 15 август 2003 г. Изпълнителна агенция “Пътища” отправя молба до Европейската инвестиционна банка за отлагане на срока на получаването му, съгласно чл. 1 – отпускане на средства. Причините за отклонение от графика на Споразумението за заем с Европейската инвестиционна банка са свързани със закъснението на подготовката за стартиране на ЛОТ-1, както и закъснение на самото строителство. В отговор на 7 октомври 2003 г. на молбата на Изпълнителна агенция “Пътища” Европейската инвестиционна банка дава съгласието си за изменение на финансовия договор и за усвояване на тези средства чрез Изменение № 1 към Финансовия договор.
По законопроекта се проведе дискусия, която приключи с гласуване при следните резултати: “за” – 14 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4, 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект “България – Гранични преходи по трансевропейската пътна мрежа”), сключено на 12 януари 2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Следва становището на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Председателят на комисията господин Ремзи Осман не е в пленарната зала.
Има ли кой да представи това становище?
Заповядайте, госпожо Радева, Вие сте член и на тази комисия.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за ратифициране на Изменение № 1
към Финансовия договор между Република България и
Европейската инвестиционна банка (Проект “България –
Гранични преходи по трансевропейската пътна мрежа”),
№ 402-02-65

Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство на свое редовно заседание, проведено на 15 септември 2004 г., обсъди внесения от Министерския съвет Законопроект за ратифициране на Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект “България – Гранични преходи по трансевропейската пътна мрежа”).
На заседанието присъства господин Савин Ковачев, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството. Проектозаконът за ратификация беше представен от името на вносителя от Димитър Христов – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция “Пътища”.
Изменението на финансовия договор е свързано с удължаване на крайните срокове за отпускане и превеждане на траншовете и някои технологични срокове за приемане и отчитане на извършените разходи и не засягат неговите финансови параметри. В мотивите на вносителя се посочва, че това се налага поради закъснение на подготовката на ЛОТ-1 и закъснения по проблемите при отчуждаването на необходимите терени за строителство, както и продължителната тръжна процедура. Получено е одобрение от страна на Европейската инвестиционна банка за удължаване на срока за усвояване на средствата до 10 октомври 2004 г.
С Решение № 43 от 2004 г. Министерският съвет одобри проекта на Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект “България – Гранични преходи по трансевропейската пътна мрежа”).
С решение от 25 февруари 2004 г., обнародвано в “Държавен вестник” бр. 18 от 2004 г., Народното събрание даде съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка.
В резултат на проведената дискусия Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство с 11 гласа “за”, 0 “против” и 0 “въздържали се” реши да предложи на Народното събрание да приеме внесения от Министерския съвет Законопроект за ратифициране на Изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект “България – Гранични преходи по трансевропейската пътна мрежа”).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
И последният доклад ще бъде представен от проф. Венко Александров. Това е докладът на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Заповядайте, господин Александров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

“ДОКЛАД
относно Законопроект № 402-02-65 за ратифициране на
Изменение № 1 към Финансовия договор между Република
България и Европейската инвестиционна Българската народна
банка (Проект “България – Гранични преходи по
трансевропейската пътна мрежа”), внесен от
Министерски съвет на 24 август 2004 г.

На 2 септември 2004 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа Законопроект за ратифициране на Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект “България – Гранични преходи по трансевропейската пътна мрежа”) и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект “България – Гранични преходи по трансевропейската пътна мрежа”), сключено на 12 януари 2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Александров.
Уважаеми народни представители, имате думата по този законопроект. Не виждам желаещи.
Това ми дава основание да премина към гласуване на първо четене на този ратификационен законопроект.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът се приема на първо четене.
Госпожо Радева, заповядайте.

ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, позволете ми да предложа законопроектът да бъде разгледан и гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има предложение за преминаване към второ четене на законопроекта. Няма пречки за това.
Моля ви, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Приема се това предложение.
Госпожо Радева, бихте ли представила текста на закона?
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:

“ЗАКОН
за ратифициране на Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект
“България – Гранични преходи по Трансевропейската пътна мрежа”)

Член единствен. Ратифицира Изменение № 1 към Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект “България – Гранични преходи по Трансевропейската пътна мрежа”) от 12 февруари 1998 г., сключено на 12 януари 2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По текста на ратификационния законопроект? Не виждам смущения.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване този законопроект, така както беше представен.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ИСЛЯМСКА РЕПУБЛИКА ИРАН ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ОБЛАГАНЕ С ДАНЪЦИ НА ДОХОДА И НА ПРОТОКОЛА КЪМ НЕЯ.
Госпожо Радева, виждам, че имате готовност, да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Позволете ми да направя процедурното предложение в залата да бъде допусната Искра Славчева, началник отдел в Главна данъчна дирекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Предложение за допускане в зала на госпожа Славчева.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Приема се предложението. Поканете госпожа Славчева в пленарната зала.
Госпожо Радева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:

“ДОКЛАД
по Законопроект № 402-02-64 за ратифициране на Спогодбата
между правителството на Република България и правителството на Ислямска република Иран за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на дохода и на протокола към нея, внесен от Министерския съвет
на 23.08.2004 г.

На заседание, проведено на 9 септември 2004 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Ислямска република Иран за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на дохода и на протокола към нея.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на финансите господин Илия Лингорски и госпожа Искра Славчева – началник отдел “Методология и прилагане системата на двойното данъчно облагане” в Главна данъчна дирекция към Министерство на финансите. Законопроектът бе представен от госпожа Искра Славчева.
Спогодбата е подписана на 28 април 2004 г. в Техеран и има за цел решаване на проблемите, свързани с отстраняване на нежеланите последици от двойното данъчно облагане, както и задълбочаване и развитие на отношенията, основаващи се на взаимноизгодното сътрудничество и нормите на международното право.
В спогодбата подробно са описани данъците, за които ще се прилагат (данъкът върху дохода на физически лица, корпоративният подоходен данък и патентният данък), методите за избягване на двойното данъчно облагане, начинът на размяна на информация между компетентните органи на двете държави, датата на влизане в сила, начинът на прекратяване на действието и други.
Спогодбата ще влезе в сила след като двете държави взаимно се уведомят, че са изпълнили процедурите, изисквани от техните законодателства за влизане в сила на спогодбата.
Спогодбата остава в сила, докато не бъде прекратена от една от договарящите се страни. Всяка от договарящите държави може да прекрати действието й по дипломатически път, като писмено уведоми другата за прекратяването поне шест месеца преди края на всяка календарна година, след изтичане на пет години от датата, на която спогодбата влиза в сила.
По законопроекта се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 14 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т.т. 7 и 8 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Ислямска република Иран за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на дохода и на протокола към нея, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Професор Александров, отново Ви призовавам да представите доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги,

“ДОКЛАД
относно Законопроект № 402-02-64 за ратифициране на Спогодбата
между правителството на Република България и правителството на
Ислямска република Иран за избягване на двойното данъчно
облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на дохода и на протокола към нея, внесен от Министерския съвет
на 23.08.2004 г.

На 2 септември 2004 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Ислямска република Иран за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на дохода и на протокола към нея и прие следното


СТАНОВИЩЕ:

Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Ислямска република Иран за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на дохода и на протокола към нея, подписани на 28.04.2004 г. в Техеран.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Александров.
Имате думата. Не виждам желаещи.
Затова подлагам на гласуване този законопроект за ратификация.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Госпожо Радева, направете си предложението.


ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, предлагам законопроектът да бъде разгледан и на второ четене сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има процедурно предложение за преминаване към второ четене на законопроекта.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:

“З А К О Н
за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Ислямска република Иран за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на дохода
и на протокола към нея

Член единствен. Ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Ислямска република Иран за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на дохода и протокола към нея, подписани на 28 април 2004 г. в Техеран.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По текста на този законопроект не виждам желаещи за изказване.
Подлагам на второ гласуване този ратификационен документ, както беше представен от госпожа Радева.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Приема се.
И този закон мина в историята.

Преминаваме към следващия законопроект за ратифициране:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА ЮЖНА АФРИКА ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ОБЛАГАНЕ С ДАНЪЦИ НА ДОХОДИТЕ.
Госпожо Радева, бъдете така любезна да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря, господин председател.

“Д О К Л А Д
по Законопроект № 402-02-62 за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Южна Африка за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите, внесен от Министерския съвет
на 3 август 2004 г.

На заседание, проведено на 9 септември 2004 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Южна Африка за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на финансите Илия Лингурски и госпожа Искра Славчева – началник отдел “Методология и прилагане на системата на двойното данъчно облагане” в Главна данъчна дирекция към Министерство на финансите.
Законопроектът бе представен от госпожа Славчева.
Спогодбата е подписана на 29 април 2004 г. в София и има за цел решаване на проблемите, свързани с отстраняване на нежеланите последици от двойното данъчно облагане, както и задълбочаване и развитие на отношенията, основаващи се на взаимноизгодно сътрудничество и нормите на международното право.
Спогодбата обхваща вида на данъците, за които ще се прилага, данъка върху доходите на физическите лица и корпоративния подоходен данък, методите за избягване на двойното данъчно облагане, начина на размяна на информация между компетентните органи на договарящите се държави, датата на влизането й в сила, начина и срока на прекратяване на действието и т.н.
Спогодбата ще влезе в сила след като двете държави взаимно се уведомят, че са изпълнили процедурите, изисквани от техните законодателства за влизане в сила. Спогодбата остава в сила за неопределен срок като всяка от договарящите се държави може да прекрати действието й по дипломатически път, като писмено уведоми другата за прекратяването не по-късно от 30 юни на всяка календарна година, започваща след изтичане на пет години от годината, в която спогодбата влиза в сила.
По законопроекта се проведе дискусия, която приключи с гласуване със следните резултати: “за” – 14 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Южна Африка за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Професор Александров, председател на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, бъдете така любезен да представите доклада на вашата комисия.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин председател.

“Д О К Л А Д
относно Законопроект № 402-02-62 за ратифициране Спогодбата между Република България и Република Южна Африка за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите,
внесен от Министерския съвет на 3 август 2004 г.

На 2 септември 2004 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Южна Африка за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и прие следното

СТАНОВИЩЕ:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между Република България и Република Южна Африка за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите, подписани на 29 април 2004 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Александров.
Уважаеми народни представители, имате думата по този законопроект. Не виждам желаещи.
Преминаваме към първото гласуване на този ратификационен законопроект.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Приема се.
Госпожо Радева, имате думата.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Господин председател, позволете ми да направя процедурното предложение законопроектът да бъде гледан и на второ четене днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедура за преминаване към второ четене.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.

ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:

“ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата между Република България и
Република Южна Африка за избягване на двойното данъчно
облагане и предотвратяване отклонението от облагане с
данъци на доходите

Член единствен. Ратифицира Спогодбата между Република България и Република Южна Африка за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите, подписана на 29 април 2004 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
По текста на този законопроект има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно. Благодаря.
Господин Валери Цеков иска да направи процедурно предложение.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Моето процедурно предложение е да се върнем към точка втора от нашата седмична работна програма, а именно да продължим с второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Вече имаме доклада на Комисията по правни въпроси, където е приключило окончателното гледане на този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, има процедурно предложение да продължим вчерашната си работа с второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 91 народни представители: за 77, против 1, въздържали се 13.
Предложението се приема.

Преди да дам думата на госпожа Анелия Мингова, позволете ми сърдечно да поздравя с “Добре дошли!” в пленарната зала на Народното събрание официалната пленарна делегация на Азербайджанската република, ръководена от председателя на Мелли Меджилиса господин Муртуз Алескеров! (Ръкопляскания. Всички стават прави.)
Тяхното първо посещение у нас изразява общата воля на двете страни за плодотворно и целенасочено развитие на българо-азербайджанските отношения. Уверени сме, че тази дружеска визита ще насърчи и задълбочи отношенията между двата народа.
Още веднъж сърдечно ги поздравявам!

А сега преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС – продължение.
Госпожо Мингова, моля да ме въведете докъде сме стигнали и откъде продължаваме.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Вчера беше представена първата част от доклада на Комисията по правни въпроси. По доклада бяха разгледани всичките предложения, но по някои от тях, както е отразено във втория доклад, който сега Ви представям, комисията на вчерашното си заседание с оглед съотношението на текстовете предлага единодушно да вземем решение за прегласуване на два от приетите в залата вчера параграфи – а именно § 3 и 31. Това е отразено в началото на втория доклад. Затова процедурно предлагам парламентът да реши да прегласува тези параграфи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, чухте мотива на председателя на Комисията по правни въпроси госпожа Анелия Мингова за прегласуване на § 3 и 31, решение за което е взето от комисията.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението да бъдат представени отново и прегласувани параграфи 3 и 31.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Предложението се приема единодушно.
Госпожо Мингова, моля да представите отново § 3, който трябва да прегласуваме.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 3:
“§ 3. В чл. 87 ал. 2 се изменя така:
“(2) Обвиняемият не може да бъде разпитван по делегация или чрез видеоконференция, освен в случаите, когато се намира извън пределите на страната и това няма да попречи за разкриване на обективната истина.”
Корекцията се налага от обстоятелството, че вчерашната гласувана редакция създава впечатление, че и разпитът чрез видеоконференция се провежда по делегация – нещо, което не отговаря на обективната регламентация на този способ за събиране на гласни доказателствени средства, тоест новите способи, в случая видеоконференция.
Става дума за редакционно изменение, което внася уточнение за характера на способа и се налага да го гласуваме така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Има ли съображения по тази редакция? Някакви смущения? Не виждам.
Уважаеми народни представители, моля да гласувате § 3 в тази редакция, представена от госпожа Мингова.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 31 комисията също подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната окончателна редакция:
“§ 31. В чл. 408б се създават ал. 4-7:
“(4) В случаите по ал. 2 дознателят може да нареди предварително задържане за срок до 24 часа, за което уведомява незабавно прокурора и излага съображения за това.
(5) Прокурорът незабавно потвърждава или отменя задържането, а ако задържането е за тежко престъпление, той може да продължи срока до 72 часа, ако са налице условията на чл. 203.
(6) След изтичане на сроковете по ал. 4 и 5 задържаният се освобождава.
(7) В срока на задържането дознателят извършва всички неотложни следствени действия за събиране и проверка на доказателствата.”

Корекцията е единствено в добавката в ал. 5, че при това удължаване на задържането, и то само при условие, че престъплението е тежко, трябва да бъдат налице условията на чл. 203, в който се регламентира същата материя за срока на предварително задържане в предварителното производство. Идеята е да се подчертае, че става дума за идентични условия с оглед необходимостта и законосъобразността на тези действия по задържането и освобождаването на дееца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Някакви смущения предизвиква ли у вас тази редакция?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не предизвиква, каза господин Миков, което ме изпълва с увереност.
Не виждам желаещи.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване § 31 в редакцията, представена току-що.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Преди да продължим, господин председател, ми позволете да направя процедурно предложение. Виждам, че господин Железчев вече е в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Гласувано е от вчера по тази точка.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Да, гласувано е от вчера. Затова, освен неговото присъствие, да допуснем в залата представители на дирекция "Евроинтеграция" в Министерството на правосъдието - госпожа Малеева и госпожа Димитрова. Налага се от обстоятелството, че голяма част от предложенията са свързани с адаптиране на някои от приетите конвенции, ратифицирани от нашето събрание, адаптацията им в кодекса, така че ще се наложи евентуално да бъдат поканени в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Уважаеми народни представители, има предложение за допускане в пленарната зала.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно. Поканете ги в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Следващите параграфи, тъй като те взаимно са свързани и се отнасят до един текст от Наказателнопроцесуалния кодекс, са именно чл. 171, това са всъщност параграфи 14 и 14а. Окончателното гласуване приключи на вчерашното заседание на комисията и затова те са представени в този втори доклад, раздаден днес.
По § 14 на законопроекта има предложения на народните представители Йордан Соколов и Елиана Масева, Любен Корнезов, Четин Казак и Борислав Цеков, които са за отпадане на параграфа.
Комисията не е подкрепила предложенията за отпадането на този параграф.
Предложенията на госпожа Татяна Дончева и на господин Михаил Миков са подкрепени по принцип.
По § 14а, отнасящ се до същия текст, също предложение за отпадане на господин Йордан Соколов, на госпожа Елиана Масева и на господин Михаил Миков, които не са подкрепени.
Предложенията на госпожа Татяна Дончева, на госпожа Анастасия Мозер, на господин Борислав Китов и на господин Димитър Стефанов са подкрепени по принцип.
Комисията, подкрепяйки по принцип параграфи 14 и 14а, предлага те да бъдат обединени в един параграф в следната окончателна редакция под номер 14:
"§ 14. В чл. 171, ал. 1, точки 1 и 2 се изменят така:
"1. за престъпления от общ характер по членове 95-110, членове 115-120, чл. 122-124, чл. 127, чл. 162-169в, чл. 219, чл. 224, чл. 227б-227е, чл. 286-299, чл. 301-307а; чл. 320, чл. 322, чл. 340-341б, чл. 356г-356к, чл. 357-360 и чл. 407-419 от Наказателния кодекс;
2. за престъпления, извършени от непълнолетни; от лица с физически или психически недостатъци, които им пречат да се защитават сами; от чужди граждани, освен когато са налице условията по чл. 408б, ал. 2; за престъпления, извършени в чужбина;".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Има ли желаещи?
Господин Соколов, заповядайте.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПГОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! С госпожа Масева имахме предложение за отпадане на параграф – сегашния 14 и 14а, които сега са обединени. Нашето основание, за да предлагаме отпадане, произтича от желанието ни наистина да се подобри работата на досъдебното производство, да стане то по-бързо и по-ефективно.
В експертните мнения, някои от тях бяха публикувани, се съдържат основателни критики именно към досъдебната фаза на разследването.
И в момента, след промените през 1999 г., когато предишното Народно събрание въведе "полицейското дознание", около 75% от престъпленията, но това са престъпленията с по-ниска обществена опасност, с по-проста правна и фактическа страна, се разследват от полицейските дознатели. И когато в тези критични мнения се отправят упреци към досъдебното производство, те в по-голяма степен важат за работата на полицейските дознатели, отколкото на следователите.
И досега имаше много голям брой случаи, беше казано числото 30 000 общо за няколко години, а за една година – 8000 преобразувани полицейски дознания в следствия. Просто прокуратурата беше упражнила това си правомощие, тогава когато един дознател очевидно не може да се справи с работата.
И се поставя въпросът, който е принципен - ако ние на същите тези хора, дори с една увеличена бройка от 150 души, възложим по-голям обем работа, тяхната дейност ще се подобри ли или ще се влоши? Ще стане ли по-ефективна, по-бърза или по-бавна ще стане? Смятаме, че отговорът е ясен.
Независимо от това ние участвахме в разискванията. Ние ще подкрепим и гласувахме за разширяване на оставените правомощия, останалата компетентност на следователите в сегашната редакция на предлагания § 14.

Има направено предложение от народния представител Михаил Миков. Обезателно, тук искаме наистина да бъдем разбрани правилно, към тези престъпления трябва да бъдат добавени членове от 282 до 285. Това са престъпленията по служба.
Може да е удобно за едни управляващи те да бъдат разследвани от органи, които са им подчинени. Престъпления по служба могат да извършват по хипотеза хора, които са в изпълнителната власт. Дознателите са в изпълнителната власт.
Смятате ли, че един министър, заместник-министри, висши държавни служители, областни управители ще бъдат разследвани компетентно, независимо от един полицейски дознател, над който има десетки началници? Това е илюзия. Това означава просто тези текстове да не бъдат прилагани. И обратно, ако разследването, предварителното производство се извършва от друга власт, която е извън изпълнителната власт, това е съдебната власт, към която са следователите, ние считаме, че тогава, когато има основания за това, че е извършено престъпление по служба, само тогава правната система ще заработи. Затова ние поддържаме предложенията на народния представител Миков и особено да бъдат добавени членове от 282 до 285. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Неговото предложение е за членове 282, 283, 283а. Дотам, а не до чл. 285.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Има го в първоначалната редакция на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ясно.
Господин Соколов, така и не разбрах, Вашето и на госпожа Масева предложение за отпадане оттегляте ли го? За да поддържате това, което казахте, нали така?
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Това е логично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Бих искал да разбера дали останалите народни представители, които са предложили отпадането на § 14, поддържат това тяхно предложение – това са господин Любен Корнезов, господин Борислав Цеков и господин Четин Казак? Поддържате го, следователно ще го подложа на гласуване.
Господин Корнезов, искате ли думата?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Аз поддържам становището си. Ако искате мога да кажа няколко думи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Вие решавате. Вие може да поискате и аз ще Ви дам думата. Заповядайте!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Ще бъда съвсем кратък, защото по този въпрос за компетенциите на следствието толкова много се изприказва не само в парламента, но и извън него.
Когато сме направили предложението, включително и аз, за отпадане на § 14, всъщност искаме да покажем, че считаме, че по сегашната редакция на чл. 171 компетенциите на следствието не бива да се стесняват. Засега около 20% от делата се разглеждат от следствието и около 80% - от дознанието.
Това, което сега ни се предлага – тук виждам да се включва един или друг текст, което всъщност е въпрос на пазарлъци, извинявайте за неакадемичния израз, но е точно така. И не решава кардиналния въпрос: имаме ли доверие в българските следователи или нямаме доверие в българските следователи?
И затова аз поддържам своето становище, тъй като лично аз познавам тази система и огромната част от тях са много достойни магистрати и сега да им отнемаме правомощията и да ги даваме на МВР на дознателите, като нищо не знаем какво ще стане, е груба грешка, която ние ще отчетем, само че след няколко месеца. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ПГОДС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, искам само да уточня, че ние не оттегляме нашето предложение § 14 да отпадне. Ние само заявяваме условно, като евентуален компромис при гласуването, да се разшири обхватът с предложения, внесени вече от народните представители. И отново уточнявам, че нашето настояване при този компромисен вариант при смекчаване на удара срещу следствието е: в § 14, в т. 1 по чл. 171 да бъдат включени престъпленията от чл. 282 до 285.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масева.
Господин Цеков, имате думата.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (ПГНВ): Благодаря, уважаеми господин председателю.
Аз също не оттеглям предложението за отпадане на § 14. Съжалявам, че трябва да се повтарят аргументи, които вече многократно се чуват и тук в пленарна зала, и в Комисията по правните въпроси, и в публичното пространство, но явно се налага.
Това, което се предлага, като стесняване обхвата на компетентността на следствието, е категорично неприемливо. Становището на Новото време е в подкрепа на предложения от нас § 14а, т. 1, където е широкият обхват, който се предлага с отпадане на някои по-леки престъпления като причиняване на смърт по непредпазливост, телесни повреди по непредпазливост и т.н.
Разбира се, не бихме имали нищо против и да остане досегашната, действащата редакция на чл. 171, ал. 1, която е доказала в практиката своя смисъл. Но ако говорим за намиране все пак на някакво съгласие, ние също категорично настояваме в обхвата на Националната следствена служба да останат две категории престъпления – и престъпленията срещу данъчната, финансова и осигурителните системи, и престъпленията по служба. Особено за престъпленията по служба, като оставим настрана, че те така или иначе са обикновено сложни като дела, като престъпен механизъм, но има и един принципен въпрос – не може структура на изпълнителната власт, каквато е МВР и дознанието, като част от МВР, да разследва длъжностни лица в изпълнителната власт, местното самоуправление и т.н. Как си представяме, че един дознател ще разследва един или друг министър, или кмет, или висш правителствен служител? И нека не говорим, че да, ама и следователи и дознатели спазват НПК, защото все пак трябва да отчитаме факта, че ако в националното следствие е казано най-просто: принципът на независимост на вътрешното убеждение е водещ и ако началникът на следователя не може да го уволни, пак казано най-просто, то дознателят може да бъде уволнен от своя началник, когато не решава делото “по правилния” начин.
Затова категорично и престъпленията по служба, и финансови, и данъчни, и осигурителни, т.нар. престъпления, трябва да останат в обхвата на независимата магистратура, каквато е следствието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цеков.
Господин Казак, имате думата.

ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз като един от вносителите на предложението за отпадане на § 14 искам да обърна внимание на следното. Мотивите, които ме доведоха до идеята да направя това предложение, бяха, че така или иначе, в обобщения доклад на общия законопроект предложенията бяха така формулирани, че се създадоха два параграфа, които третират една и съща материя. Това са § 14 и § 14а, като § 14 беше предложен от Министерския съвет, § 14а – предложен от Парламентарната група на Новото време. Нашият мотив винаги е бил не да отпадне въобще § 14 като такъв, а да се намери един балансиран подход, да се намери едно балансирано решение, което от една страна, да отдаде на дознанието някои от по-маловажните дела, но да не отнема от следствието онези видове дела, които представляват значим обществен интерес, които по своята същност са от висока степен на правна и фактическа сложност. Имам предвид и делата, които са свързани с престъпленията по служба, и престъпленията против данъчната, осигурителната и финансовата система.
Аз се радвам, че в заседанието на комисията онзи ден е постигнат доста сериозен напредък в намирането именно на такъв балансиран подход, но все пак в окончателния вариант, който е предложен от комисията, не фигурират тези две групи престъпления, а именно престъпленията по чл. 253-260 – срещу данъчната и осигурителната система, и престъпленията по служба – чл. 282-285. Затова аз не поддържам предложението си за отпадане на § 14, но настоявам в редакцията на § 14, предложена от комисията, да се добавят следните членове: чл. 253-260 и чл. 282-285.
Доводите вече бяха изказани. Специално що се отнася до престъпленията по служба, задължително е те да бъдат преследвани от орган извън изпълнителната власт, за да се избягнат всякакви съмнения за конфликти на интереси, за давление и т.н. и в крайна сметка да се постигне едно истинско безпристрастно разследване на този вид престъпление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Казак.
Господин Миков, разчитам на Вас. Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа! Освен че подкрепям направените предложения дотук, свързани с престъпленията по служба или общите длъжностни престъпления – чл. 282-285, както и редуцирано в предложението на господин Цеков, свързано с прането на пари, чл. 253-260, предложено от господин Казак, аз благодаря на комисията, че прие частично транспортните престъпления. Освен това държа на престъпленията по чл. 342 и чл. 343, без чл. 343а. Тоест чл. 343а да отпадне, защото всъщност става въпрос за леко наказуем състав и той по принцип ще се прилага. Става въпрос за най-сложните транспортни престъпления, свързани с изключителна сложност за доказване на вината, на непредпазливост или евентуален умисъл, свързани с изключително сложни експертизи и следствени действия, които изискват една изключително висока подготовка. Така че на този етап, казвам на този етап, ние в перспектива както решаваме въпросите, може би капацитетът на дознанието ще бъде засилен, но на този етап тези престъпления би трябвало да останат на досъдебно производство в следствието.
Тоест формалното ми предложение е да се включат и чл. 342 и чл. 343. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз благодаря, господин Миков.
Има ли други желаещи народни представители? Господин Борислав Ралчев има думата.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, споровете по тези текстове имат принципно значение. Аз не мога да приема, че когато законодателят е казал, че едно деяние представлява престъпление, някои от престъпленията ще имат по-голям обществен интерес, други ще имат по-малък обществен интерес. Щом е престъпление, отношението на обществото към това деяние е ясно. Очевидно е, че тук се повдига вторият въпрос – качеството на следствието и качеството на дознанието. Някакси съвсем лековато приемаме, че едните са изключително висококвалифицирани, а другите са изцяло лошо квалифицирани. Струва ми се, че и това принципно деление не може да бъде възприето. Защото ако ние възприемем този подход, то очевидно трябва да кажем, че примерно тези 70% от делата, които сега са във функция на дознателите, законодателите и цялото общество до такава степен ги е неглижирало, че ги е предало в една институция без какъвто и да е ангажимент. В този смисъл ние изпадаме в едно дълбоко противоречие, защото отричаме цялата законодателна система, ако щете, и държавността.
На второ място, аз отново искам да подчертая, че трябва да направим съществена разлика между дознателския апарат, който съществува в настоящия момент в законодателството, и този, който ще функционира.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Откъде знаеш, че функционира? Такова животно няма!
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Господин Корнезов, с дълбоките ми уважения към Вашите познания в тази област в практически аспект, другите въобще не ги подлагам на съмнение, Вие ще се съгласите като човек, дошъл и от практиката, че не всичко и в следствения апарат е абсолютно на ниво. Но ние априори не можем да кажем “тези са добрите, другите са лоши”. Ще сринем доверието в държавността, защото ще кажем, че сме дали в ръцете на неквалифицирани хора 70 на сто от инкриминациите. Нали разбирате, че ще изпаднем в един правен, обществен и от всяка гледна точка абсурд! И сега трябва да преценяваме в крайна сметка може ли определени категории дела да бъдат толкова трудни, че да не бъдат дадени пак априори на добрите или на лошите.
Уважаеми колеги професионалисти, нали ние казахме и приехме, че още при образуването на делото прокурорът, този, за когото никой не спори, че ще бъде така нареченият господар на досъдебното, предварителното производство, че може да премести, независимо от разграничението, което сме дали в чл. 171, едно дело от едната институция в другата. И на прокурора ли няма да имаме доверие? Нали никак не спорим, че неговата квалификация е висша? Нали в дебатите, които направихме до този момент, ясно и точно казахме, че нему е функцията на пълната отговорност и нему трябва да дадем пълните права? И още там и тогава, още при образуването той ще прецени, че началникът хикс ще се меси. Или поставяме въпроса за некоректното влияние.
Вие ще се съгласите с мен, че некоректно влияние може да се окаже както по служебна линия, така по приятелска и по много други линии. Въпросът е лицата, които имат определено длъжностно качество и определени задължения, независимо дали са в едната или другата система, трябва да носят отговорностите, които законът им повелява. Иначе пак ще сринем държавността. Предварително да предполагаме, че някой ще влияе! Нали за това говорим, че към настоящия момент ние – професионалистите, обществеността, политиците, сме недоволни от цялото досъдебно производство .
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Ами ние и от съдебното производство не сме доволни.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Ето, вече много Ви благодаря, господин Миков, защото точно това искам да кажа. В досегашния статус, от гледна точка на тези промени, които се предлагат и прочие, срещат възражение, защото сега всичко било леге артус, както каза господин Миков. Той не е съгласен, че това е така. Аз също не съм съгласен, че това е така. И след като ние всички не сме съгласни, и след като ние утвърждаваме, че не сме доволни, промяната трябва да я направим към добро. А да гадаем кой ще повлияе, кой началник е лош и прочие, просто не върви.
На мен ми се струва, че трябва да подходим с отговорност към това, което правим в момента. Трябва да знаем, че всеки ще изпълнява служебните си задължения и няма да търпим никакви вмешателства. И всяко длъжностно лице, спрямо което има некоректно поведение, има на въоръжение хиляда възражения, за да спазва закона.
В този смисъл ви моля и за вашите преценки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ралчев.
Сега срещу Вас имате един опонент – господин Михаил Миков, който ще Ви направи реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Ралчев, уважаеми дами и господа! Крайно погрешно е да се делят според служебния статус на добри и лоши. Има добри следователи, които си вършат работата, добри дознатели, които си вършат работата, разбира се, и обратното. Това в никакъв случай не ни ръководи, господин Ралчев, защото тая теза я казах и в комисията. Истината е, че ние разсъждаваме към дознателския момент, който съществува към момента, а не към онзи, който ще бъде. Като го видим какъв ще бъде тогава, може би след време, няма да има проблем, като му укрепне капацитета да прехвърлим още към него. Принципните позиции, от които се ръководим, ги изложихме и в комисията, са при такъв тип балансиране и подреждане - сложността на изпълнителното деяние от обективна страна, различните факти и връзки между тях, които трябва да се доказват.
На второ място, въпросът за доказване на субективната страна, на вината. Въпрос, който много трудно, дори при хора с юридическо образование и с дълъг стаж се постига като резултат, камо ли при хора, които тепърва ще се изграждат като такива.
Третият въпрос – за зависимостите. Съгласете се, че малко не е редно, примерно, лица от съдебната система, независими магистрати, да бъдат разследвани от дознатели. Поне така ми се струва за престъпленията против правосъдието. Или пък министър да бъде разследван от подчинен... (Неразбираеми реплики от народните представители Анелия Мингова и Борислав Ралчев.)
Да, те са на следователите, но аз само илюстрирам въпроса за зависимостите. Парадоксално би било това. Слава Богу, че не го давате на ...
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Никой не го е дал.
МИХАИЛ МИКОВ: Аз не казвам, че е даден. Илюстрирам също така с примерът, че не е редно министър да бъде разследван от служител на МВР, защото той е подчинен на другия министър.
Накрая, последно – обективност в разследването. Това е другият критерий. Няма добри и лоши.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Заповядайте за втора реплика, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПГОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ралчев, правя Ви реплика за неща, които казахте. Познаваме се отдавна и съм убеден, че сам не ги вярвате.
Първо, всички престъпления били еднакви. Не е вярно. Има тежки престъпления, има леки, има сложни, има по-прости.
Второ, хайде обяснете защо след като всичко е еднакво има различна подсъдност и в наказателния, и в гражданския процес. Защо за определени случаи като първа инстанция започва окръжния съд, а не районния? Защото опитът и квалификацията тук си казват думата. И никой не дели едни и други на добри и лоши. Вие въвеждате това, за да стане по-лесна тезата, която искате да оборвате.
Въпросът е опитността. Може ли Вие да сравнявате един районен съдия, току-що постъпил, с един върховен съдия, да кажем с 20-годишен или по-дълъг стаж? Вие това правите. Има ли съмнение, че следователите в момента имат по-голям натрупан опит, по-квалифицирани са от тези, които сега ще започнат да вършат тази дейност?
Хайде, дайте отговор на това, което става и което е принципно. Вие приемате ли, че министърът на вътрешните работи, ако извърши престъпление по служба, ще бъде разследван от един редови дознател, който му е подчинен и не само на него, а на цялата верига в това и във всяко друго министерство. Това поне трябва да се разбере. То е толкова просто, че излишно е да спорим поне за тези текстове.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Нямам възражения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
За трета реплика има думата господин Рашков.
БОЙКО РАШКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми колега Ралчев, аз искам да Ви репликирам също като колегата Соколов. Разбира се, той отне някои от въпросите ми и затова няма да го повтарям. Но ако отгърнем сега действащия чл. 28 на НПК ще видим, че на всички окръжни съдилища са дадени за разглеждане като първа инстанция делата за тежки престъпления. Тези тежки престъпления, които по сега действащия НПК са от компетентността на следователите. Затова смятам, че не би следвало да се изтъква аргумент, че нямало такива сложни дела от фактическа и правна страна и т.н. Това е едно.
Второ, не мога да се съглася и смятам, че и колегите ще разберат лесно това, с аргумента и твърдението Ви, че нямало дела и нямало такова понятие, че има дела, спрямо които има обществен интерес. Отгърнете чл. 171 и 172 в действащата редакция сега и ще видите сам, че законодателят е използвал точно този израз – “дела, към които се проявява обществен интерес”. Значими, както каза преди малко и колегата Казак в неговото изказване – “със значим обществен интерес”. Нима и в живота няма, разбира се, без да даваме примери в закона, такива дела, към които цялата общественост проявява интерес? И трябва ли това да си го доказваме тук? Че децата, които загинаха в Сърбия, че преди няколко години тези пирамиди, които завлякоха средствата на хиляди хора, нима няма обществен интерес към такива категории дела и нима ние пък не трябва да мислим, че тази категория дела ще трябва да възложим на доказани професионалисти и специалисти? Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Рашков.
Господин Ралчев, имате възможност да отговорите на отправените към Вас реплики в рамките на три минути.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Струва ми се, че сигурно аз не съм се изразил, или поне не съм изразил мисълта, която исках да изложа, като довода ми беше срещу това, което каза господин Казак – за обществения интерес. В никакъв случай не искам да неглижирам тежестта на отделното деяние, на отделното престъпление и разстановката подсъдност и прочие.
Когато говорим за обществен интерес, законодателят и обществото са казали: едното е престъпление, другото не е. В никакъв случай не съм коментирал, че отделните подсъдности и така нататък следва да бъдат по някакъв начин прекроявани или нямат значение. Не това беше моята мисъл.
В края на краищата наистина и по проблема на чл. 282 и 285 може да се мисли, с оглед на една практика. Но в крайна сметка, от първоначалното предложение до това, което почти единодушно взехме като становище в комисията, доказахме че тези преценки търпят своето развитие. От 18 пункта в широкия размер 13 бяха приети и ние като професионалисти много точно и ясно трябва да разсъждаваме в тази връзка.
Аз ви моля в никакъв случай да не превръщаме спора като само “за” и само “не”. Напротив, вътре в отделните текстове има какво да се мисли. Нека да помислим всички. Важното е, че трябва да направим тази промяна и то в този смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Ралчев.
Давам думата на господин Валентин Василев.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Съюзът на демократичните сили изрази своето становище при дебатите на първо четене. Няма да се връщам, ще напомня само най-важните моменти от тях.
Ние сме против една такава рязка промяна, рязко отнемане на правомощия от следствието и прехвърляне в дознанието поради ред причини.
Първо, тук се говори за една практика и опит, който има следствието по отношение на много от тези дела и ние споделяме това. Тази практика и този опит трябва да бъдат запазени максимално.
Второ, наистина не могат да се разследват престъпления по служба от дознателите, тъй като е ясно защо, тук се казаха мотивите.
Не може финансови и икономически престъпления да бъдат разследвани, защото какво означава “икономическо престъпление” и “финансово престъпление”? В 90% от случаите пак се опира до държавни или общински служители, тъй като ако има някакви финансови или икономически спорове между фирмите, въпросът се решава по друг начин. Когато имаме финансови престъпления, които са свързани с неплащане на данъци, злоупотреба с някакви фондове и т.н., много рядко стават без участието на някакви служители от други ведомства и агенции. Това също трябва да се има предвид.
Последната причина, поради която се съмняваме, че такава рязка промяна ще бъде ефективна, е, че една такава система с традиции, с опит, със своите недостатъци и постижения трудно се променя. Тя трябва да се променя стъпка по стъпка. Нека да видим как ще заработи дознанието с новите правомощия, които има. Нищо не пречи по-нататък те да се разширят, но в никакъв случай не можем да правим скок в тъмното на фона на тази висока престъпност.
Мен ме притеснява обаче нещо друго. Всички ние говорим тук, когато има различни разисквания и конференции по тези въпроси, как трябва да си взаимодействат следствие, прокуратура, изпълнителна власт в лицето на МВР. Цялата тази битка води до ново изостряне на отношенията между тези институции и това го виждаме в редица изказвания на водещи фигури от тези институции.
Ето защо приканвам всички да направим една разумна, умерена крачка и да не създаваме допълнително напрежение в тази система, след като искаме тя да работи. Парламентарната група на СДС ще гласува именно по този начин и няма да подкрепи тези резки промени, които се искат от вносителите на закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
Госпожо Дончева, имате думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми дами и господа, ще се постарая да върна дебата към второто четене на един от основните текстове по закона, защото мисля, че първото четене е предназначено да кажем най-общо позициите си като политически сили. Понеже става разводняване по един възлов текст, а сега започнахме и с ограмотяване, опасявам се, че ще се загубим съвсем.
По престъпленията по служба мисля, че се чуха достатъчно аргументи и се надявам силно, че голямата част от пленарната зала ще разбере, че не е полезно по времето на едно управление да караме в някаква степен подчинени и зависими хора да разследват началници, а при промяната на управлението е също тъй и неподходящо подчинените на новите управляващи да разследват старите.
Искам да кажа няколко думи за другото предложение на колегите по членове 253-260. Когато обсъждахме в комисията първоначално сборно предложение за членове 243-260, които обхващат две групи въпроси – едното е престъпленията против паричната и кредитната система, а другата група – престъпленията против финансовата, данъчната и осигурителната система, малко се подведохме по първата част, която наистина е свързана с фалшифицирането на пари и по която оперативната дейност се извършва в самото МВР. Когато оперативната дейност се извършва в самото МВР, наистина е ценно за разследването самото разследване също да бъде от служители на МВР, които да имат тясна връзка с оперативните служители, които са правили първата част.
Но втората група престъпления по членове от 253 до 260 са всъщност престъпления, които оперативно не вървят в МВР. Първата част от текстовете касаят прането на пари. Там дейността по оперативната проверка я извършва преди всички Бюрото за финансово разузнаване. Тя изисква изключително висока правна подготовка, за която МВР въобще няма в момента не само откъм дознанието, а и откъм оперативните си служби подготовка. Основният текст на чл. 253 е извършване на финансови операции и сделки с имущества, прикриване на произход, местонахождение, движение, действителни права върху имущество, за което се знае или предполага, че е придобито чрез престъпление, и редица текстове след това, които са за по-тежко или по-леко наказуеми деяния. В тази група престъпления е чл. 254а: “Длъжностно лице, което в нарушение на бюджетен закон или подзаконов акт по прилагането му се разпореди с бюджетни средства”. Пак отиваме до висока категория длъжностни лица – тези, които имат достъп до разпореждане с бюджетни средства. Има и такъв текст: “Който създава юридическо лице с идеална цел или учредява фондация, която не извършва или извършва привидно обявена или при регистрацията й дейност, с цел да се получават под нейно прикритие кредити, да се освобождава от данъци, да получава данъчни облекчения, да получава друга имотна облага или да извършва друга забранена дейност”. Става дума за това, че, първо, оперативната дейност, която предшества самото разследване, за тези престъпления по принцип не се извършва в МВР. Освен това това са много тежки правни преценки, които изискват висока квалификация по гражданско право, по търговско право, по право на неправителствените организации и т.н. В този случай в интерес на самото разследване ще бъде следствието да поеме тази група престъпления. Те не са толкова много, няма нито едно дело по пране на пари, ако разсъждаваме колко дела ще излязат от МВР и ще отидат в следствието. И без това досега става дума, че нямало нито едно дело за пране на пари. Смятам, че няма да се сбърка работата, няма да има количествено прехвърляне на дела от едната институция в другата и в интерес на разследването няма да се сбърка да ги разследва следствието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Дончева, Вие приехте критерия, свързан с това, че тогава, когато има по-тясна връзка между оперативната работа и състава на престъплението, е резонно тези предложения да бъдат направени по начин, по който са направени.
Само като една ремарка – прането на пари. Нали там е основната оперативна работа? Хайде да помислим и по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ралчев.
Има ли желаещи за втора реплика? Не виждам.
Заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Колега Ралчев, с прането на пари се занимава банката, отделът на Централната банка и Васил Киров от Бюрото за финансово разузнаване. Знаете, че ако НСБОП и Дирекцията на полицията обсъждат нещо по прането на пари, то е по някои литературни истории във връзка с доктори, Варсанови, круши и всякакви други добре облечени бизнесмени, но то е във връзка с тяхното общо запознаване с престъпните групи у нас, а не с това да дадат на някаква институция годни доказателства, че има пране на пари или не. Знам, че в МВР в момента не съществува дори една група лица, независимо къде дислоцирани, която да разбира от пране на пари. Не съществува!
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): А в следствието?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: А в следствието съществуват разследващи, през които минаха най-тежките стопански дела. Оперативната част ще я прави Васил Киров. Така че няма оправдание дори поради някаква тясна връзка между оперативни и разследващи това да се намира в МВР. Това са съображенията ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Бих искал да помоля заместник-министър Тоньо Железчев, понеже става дума за капацитета на МВР – дали има или няма такива специалисти, които разбират от пари, по-точно от тяхното пране, да вземе отношение.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТОНЬО ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, искам да започна с това, че вече осма година ми се събира стаж в системата на МВР. Половината време съм бил следовател, когато следствието беше в МВР, докато съм заместник-министър отговарям за дознанието и претендирам, че имам поглед върху проблема.
След 2000 г. в МВР средно годишно се разследват между 110 и 120 000 полицейски производства, пет години вече. Така че когато говорите за капацитет, съобразявайте се с тези данни – 110 – 120 000. Четири пъти по-малко годишно са следствията. Това е капацитет.
Абсолютна спекулация от депутати и от други изказващи е броят на преобразуваните. Абсолютна спекулация! Броят на преобразуваните дела за 2003 г., според отчета на Дирекция на полицията, е 6130, като имате предвид, че около 7000 са делата с непълнолетни извършители. Задължително по силата на закона, когато е започнато дознание и се установи, че извършителят е непълнолетен, то трябва да стане следствие. Задължително е, когато се започне разследване срещу един наркоман, с експертиза се установи, че той страда от физически и психически недостатъци, които му пречат да се защитава сам, да стане следствие.
Минимален е броят на делата, които се преобразуват в следствие, защото в едномесечен срок, който съществуваше досега за разследването, не могат да се направят експертизите. Но този процент е минимален. Затова аз категорично възразявам против тези спекулации – че, видите ли, дознателите не можели да разследват и затова се преобразували. Дознателите разследват и то много качествено.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Е-е-е...!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТОНЬО ЖЕЛЕЗЧЕВ: Господин Корнезов, Вие нямате поглед върху разследването. Аз ще ви дам цифри.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Аз имам цифрите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТОНЬО ЖЕЛЕЗЧЕВ: Да. Аз ще ви кажа, че за миналата година бързите полицейски производства са били 11 300, а тази година за деветмесечието са 11 300.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Какво значи това?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТОНЬО ЖЕЛЕЗЧЕВ: Това значи, че на съд за деветмесечието само по бързите производства са дадени 8856 лица. Отделно от това дознанията, които за деветмесечието са приключени в системата на МВР, са 69 000.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Обсъждаме някакъв текст на второ четене!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТОНЬО ЖЕЛЕЗЧЕВ: По въпроса за разделянето на текстовете и за компетентността.
Вие знаете, и аз не знам защо това се премълчава, че прокуратурата от няколко години работи по един туининг-проект с баварците. Там са предприсъединителните съветници - господин Мюлер преди, сега господин Льопкин.
Знаете ли каква е Препоръка № 12? Всъщност тези препоръки влизат в изискванията на европейците по-късно.
“Да бъде преодоляно законовото несъответствие между задачите на Националната служба за борба с организираната престъпност по чл. 90 от Закона за МВР и правомощията им по НПК.”
Защото в чл. 90, уважаеми народни представители, гласуван от парламента, правомощията на Националната служба са: престъпления против собствеността, организираната престъпност, кредитната, финансовата, данъчната система, терористични действия, корупция, незаконен трафик на хора, наркотици, незаконен трафик на взривни вещества и т.н., и т.н.
А тези, които са възложени в компетенция на НСБОП по Закона за МВР, на практика са следствия.
Питам аз: един следовател с пишещата машина, телефона и никакви други възможности какво разследване може да направи по тази група престъпления? Какво международно сътрудничество може да установи следователят и с коя чужда служба?
В системата на Министерството на вътрешните работи в момента имаме офицери за връзка, които осъществяват оперативно сътрудничество във всички съседни държави – Турция, Гърция, Македония, Сърбия, Румъния, и в почти всички по-важни европейски държави. Офицерите за връзка са точно за това – за международното сътрудничество. Вие ще гласувате по-нататък съвместни екипи за разследване, трансгранично наблюдение, преследване. С кого ще се правят тези екипи? Със следователите ли? С кого ще кореспондират следователите, като отсреща идват полицаи?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): С тях, господин Железчев! С тях!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТОНЬО ЖЕЛЕЗЧЕВ: От нас се изисква, госпожо Дончева, да направим полиция по европейски стандарт. Как да я направим по европейски стандарт, като вие не давате на НСБОП да си довърши работата? Той я е свършил 98% и вие му отричате двата процента процесуално оформяне.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Въобще няма да си я довърши и няма да я отчита.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТОНЬО ЖЕЛЕЗЧЕВ: Ако някой сериозно твърди, че може да се разследват престъпления против паричната система, фалшифицирането на пари с ресурса на следствието, значи той нищо не разбира.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Не става дума за това.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТОНЬО ЖЕЛЕЗЧЕВ: Имаше такова предложение.
Ако някой сериозно твърди, че пране на пари може да се разследва с ресурса на един следовател, без сериозна оперативна работа, също е далеч от истината.
В същото време разследването под прикритие на кого ще бъде функция? На следователите или на органите на МВР? Това е другата препоръка, която европейците са отправили и се съдържа в този доклад за въвеждане на разследване под прикритие. А това ще бъде функция на Министерството на вътрешните работи.
В Министерството на вътрешните работи, всички знаят, са информационните фондове. В Министерството на вътрешните работи е цялото оборудване на така наречената, да речем в Испания, научна полиция. Това са НИКК, базовите лаборатории, научно-техническите отдели. Без тези сили и средства, без оперативните способи сериозно разследване не може да се води. Всичко друго е илюзия. Всичко друго е някакво статукво, което искаме да запазим без да можем да отговорим на изискванията на европейците. Те казват да не се разделя оперативната работа от процесуалното оформяне. Това в момента става на практика. НСБОП върши 98% от работата и в един момент материалите излизат от него и потъват в следствието. Следствието се затваря в своята независимост, самостоятелност и така нататък и ние не знаем какво става по-нататък. Там делата висят по 9 – 10 месеца, по две години, по три години без никакъв резултат. Ние нямаме възможност да следим какво става с нашия материал. Това е категоричното изискване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Железчев.
Господин Рафайлов, заповядайте, имате думата.
НАСКО РАФАЙЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми дами и господа, две кратки бележки, които се чувствам ангажиран да направя с оглед моята 20-годишна практика в Министерството на вътрешните работи. Те са в следната посока.
Първо, искам да ви уверя, че изречението, че дознателят много лесно може да бъде уволнен от своя началник, не е точно. Там има законови механизми и подзаконови актове, които предвиждат редица процедури по доказване на състав и създаване на независими органи, които го установяват, за дисциплинарни нарушения, за вина, има системност, повторност и така нататък.
Така че не бива да приемаме априори, че тази система, видите ли, към която е дознанието, много лесно може да повлияе върху действията, върху разследванията на дознателския апарат.
В този смисъл е и втората ми теза, че в края на краищата прането на пари тук беше дефинирано като нещо, което започва и много скоро свършва след установяване и предприемане на действия от Бюрото за финансово разузнаване. Истинската борба срещу това явление е систематична и тя трябва да бъде един от приоритетите на работата на оторизираните за това органи на Министерството на вътрешните работи.
В този смисъл вие знаете, че това става с оперативни средства, разкриват се дела на оперативен отчет, използват се специални разузнавателни средства. Тогава, когато има конкретни деяния, проявления на пране на пари, тогава финансовото разузнаване в рамките на своята компетентност ще си изпълни задължението, но тези, които са в състояние да съберат годни веществени доказателства за един наказателен процес и за други действия по отнемане, могат да бъдат събрани от органите, оторизирани за това. Това означава, че много по-ефективно, много по-систематично ще бъде, ако ние оставим те да бъдат разследвани от дознателския апарат, който ще има много голяма близост до тези, които извършват оперативните действия.
Що се отнася до престъпленията по служба, тъй като те носят белега и са свързани с властта, така както и корупцията е атрубит на властта, смятам, без да съм многословен, накратко ще го кажа, че са достатъчно убедителни аргументите за това, че следствието със своето място и компетентност по-ефективно би разследвало този вид престъпления. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Рафайлов.
Много се надявам да няма повече желаещи по този спорен параграф.
Искам да обърна внимание на начина, по който ще се извърши гласуването. Ако се придържам буквално към изискванията на нашия правилник, би трябвало да не подлагам на гласуване направените сега предложения за включване на текстове и на група от текстове в едната или другата посока.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Те са включени в неприетите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Те са включени, но частично, а вие искате частично да извадите. Нали това не е същинското предложение? (Шум и реплики от ДПС и КБ.)
Това не е същинското предложение. Например от предложението на господин Миков се включва само една част.
Но така или иначе аз ще ги подложа на гласуване, защото конфигурацията е усложнена с второ връщане в комисията, така че имаме всички основания да искаме пленарната зала да реши тези важни въпроси.
Аз ще подложа на гласуване всички направени предложения.
Моля, гласувайте първо направените предложения от господата Йордан Соколов, Елиана Масева, Любен Корнезов, Борислав Цеков за отпадането на § 14.
Гласували 171 народни представители: за 72, против 48, въздържали се 51.
Предложението се отхвърля.
Следващото предложение е за отпадане на § 14а, също направено от господата Йордан Соколов, Елиана Масева, Михаил Миков.
Моля, гласувайте това тяхно предложение.
Гласували 190 народни представители: за 46, против 80, въздържали се 64.
Това предложение не се приема.
Моля, гласувайте предложенията, както следва:
Първо, предложението на господин Йордан Соколов, подкрепено и от Четин Казак – за включване в § 14, в т. 1 на нови текстове от членове 282 до 285 – престъпленията по служба.
Моля, гласувайте това тяхно предложение.
Гласували 193 народни представители: за 188, против 1, въздържали се 4.
Това предложение на господата Соколов и Казак се приема. Текстовете на членове 282-285 се включват.
Следващото предложение е на господин Казак - да се включат текстовете от членове 253 до 260.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте това предложение на господин Казак.
Гласували 200 народни представители: за 121, против 56, въздържали се 23.
Това предложение се приема.
Госпожо Мингова, имате предложение?
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, господин председател. Бих помолила да направим прегласуване за това предложение. И да припомним съображенията от изказването на господин Рафайлов. Струва ми се, че въз основа на тях някои от колегите са се заблудили, когато са гласували. Така че моля просто да прегласуваме предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Уважаеми народни представители, отново гласувайте това предложение – за включване на членове от 253 до 260.
Моля, гласувайте.
Гласували 207 народни представители: за 121, против 70, въздържали се 16.
Предложението се приема.
Следващото гласуване е по направеното предложение от народния представител Михаил Миков – за включване в тази група на престъпленията по членове 342 и 343. Това са транспортните тежки, умишлени престъпления.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте предложението на господин Миков.
Гласували 202 народни представители: за 124, против 74, въздържали се 4.
И това предложение се приема.
Надявам се, че не изпуснах нито едно от предложенията.
Други предложения няма, което означава, че преминаваме към гласуване на окончателната редакция на комисията за обединения § 14, заедно с това, което гласувахме досега.
Гласували 195 народни представители: за 185, против няма, въздържали се 10.
С това гласуване този § 14 – най-спорният и най-трудният – е приет.
Уважаеми народни представители, заслужихме си почивката! (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Продължаваме заседанието с второ четене на Наказателно-процесуалния кодекс.
Имате думата, професор Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми колеги, по § 16 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя.
Има направени предложения от Борислав Цеков и Любен Корнезов за отпадането на § 16.
Предложенията не са подкрепени от комисията.
Параграф 16а се отнася до същия текст – текстът на чл. 172а от Наказателно-процесуалния кодекс.
Има предложение за отпадането на § 16а от Татяна Дончева, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага параграфи 16 и 16а да се обединят със следната окончателна редакция като § 16:
“§ 16. В чл. 172, ал. 1, т. 1 се изменя така:
“1. по чл. 95-110, 162, ал. 3 и 4, 224, 340-341б, 356г-356к, 357-360 и 407-419 от Наказателния кодекс;”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, имате думата. Предполагам, че на всички е ясно, че става дума за компетенциите на Националната следствена служба по тези текстове. Ако няма желаещи да вземат думата, да преминем към гласуване.
Госпожо Мингова, как предлагате да гласуваме?
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Мисля, че аз би трябвало да направя уточнението, че тези направени формални предложения за отпадане на параграфите би трябвало да бъдат оттеглени, ако трябва да бъдем коректни, защото комисията всъщност е адаптирала друго виждане за § 16, което кореспондира с тези предложения за отпадане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Идеята всъщност е една и съща.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Затова, ако те не се оттеглят формално, искам да уведомя народните представители, че не трябва да приемат предложенията за отпадане, защото самата комисия почти единодушно е предложила този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Виждам, че аз съм направил такова предложение и от тази трибуна заявявам, че оттеглям предложението си, тъй като споделям крайния резултат.
Не виждам колегата Борислав Цеков в залата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Оттеглям моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Татяна Дончева оттегля предложението си за отпадане на § 16а.
Колегата Борислав Цеков го няма в залата и затова ще трябва да подложим на гласуване неговото предложение.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Борислав Цеков за отпадане на § 16.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 19, против 67, въздържали се 6.
Предложението на народния представител Борислав Цеков не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията, което всъщност обобщава параграфи 16 и 16а, както го докладва председателят на комисията проф. Мингова.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 98, против 3, въздържали се няма.
Параграф 16, както е предложен от Правната комисия, е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Параграф 18 беше отложен онзи ден в комисията и беше обсъден на заседанието вчера. Но във втория доклад не е отразено предложението по този параграф, което е направено от народните представители Мозер, Китов и Стефанов, което обаче се съдържа в текста на първия доклад. Затова ми позволете за протокола да прочета това предложение и да коментирам параграфа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Параграф 18 е със следното съдържание:
“§ 18. В чл. 176 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) По дела срещу неизвестен извършител прокурорът осъществява ежемесечен контрол за хода на издирването.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 18 да отпадне.
Предложението на Анастасия Мозер, Борислав Китов и Димитър Стефанов е със следното съдържание:
“§ 18. В чл. 176 предлага тази нова ал. 2 да бъде:
“(2) Във всички случаи прокурорът осъществява ежемесечен контрол в хода на издирването.”
Комисията не е подкрепила и това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Анастасия Мозер, Борислав Китов и Димитър Стефанов.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 13, против 75, въздържали се 6.
Предложението на народните представители Анастасия Мозер, Борислав Китов и Димитър Стефанов не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на Правната комисия за отпадане на § 18.
Моля, гласувайте предложението на Правната комисия за отпадане на § 18.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Параграф 18 отпада.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Предлагам да ви прочета предложенията на комисията за следващите два параграфа. Те бяха направени вчера на заседанието и са следствие от гласуваното предложение на госпожа Дончева вчера за промени в чл. 192, които Народното събрание прие.
За протокола обаче искам да уточня, че с оглед именно това приемане номерацията на параграфи, така както са по доклада, 18а и 18б трябва да станe съответно 18б и 18в.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Номерацията ще бъде уточнена окончателно след приемането на измененията и допълненията на Наказателно-процесуалния кодекс, тъй като 15 примерно липсва, 16 – ще се номерират съобразно изискванията на Закона за нормативните актове.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Това е вярно, господин председател, но в нашия протокол от вчера е записано, че създаваме § 18а. Сега не можем да създадем втори параграф 18а. Така че тук аз държа да ги гласуваме и да ги протоколираме като параграфи 18б и 18в. Те може да станат горе – след оформянето и 30-и, но не можем два параграфа с един номер тук да приемем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Съгласен съм.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Затова нека да уточним, че става дума за 18б и 18в, аз сега да ги представя и да ги гласуваме ан блок.
Комисията предлага да се създаде § 18б със следната окончателна редакция:
“§ 18б. В чл. 194 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се отменя.
2. В ал. 2 думите “или потвърди отказа на следователя” се заличават.”
Параграф 18в със следната редакция:
“§ 18в. В чл. 200 думите “образува или” се заличават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители. Няма желаещи да вземат отношение по тези два параграфа.
Поставям на гласуване § 18б и § 18в.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 117, против – няма, въздържали се – 1.
Тези два параграфа – 18б и 18в са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Параграф 22 е следният:
“§ 22. В чл. 222, ал. 1 в края се поставя запетая и се добавя “освен когато извършителят на престъплението не е разкрит.”
Има предложение на Михаил Миков, което е оттеглено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 22 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията по правни въпроси за отпадане на § 22.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Параграф 22 отпада.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Параграф 22а. Комисията подкрепя това предложение на народните представители Йордан Соколов и Елиана Масева, но така както вчера и в пленарна зала, и в комисията беше обсъждано, се предлага систематичното му място да бъде в чл. 176. Това налага промяна и в номерацията на параграфите.
Затова комисията предлага следната редакция, и, за да се протоколира, уточнявам, че с оглед номерацията, както досега е вървяла, този параграф трябва да бъде § 18. Защото той отпадна и този идва на негово място.
Текстът е следният:
“§ 18. В чл. 176 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се ал. 1:
“(1) Прокуратурата упражнява постоянен надзор по следствените дела чрез наблюдаващ прокурор.”
2. Досегашният текст става ал. 2.”
Дали бихте ми позволили, господин председател, с оглед уточняване на терминологията една по-скоро редакционна бележка да предложа. Алинея първа да звучи така:
“(1) Прокуратурата упражнява постоянен надзор по делата в предварителното производство.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека още веднъж да го прочетем – “Прокуратурата упражнява постоянен надзор по делата в предварителното производство чрез наблюдаващ прокурор.”
Вчера междупрочем имаше дискусия по този въпрос и единствено спорният въпрос беше къде да бъде систематичното му място.
Имате думата, уважаеми дами и господа.
По силата на нашия правилник ще предложа, първо, направеното предложение от проф. Мингова, председател на Комисията по правни въпроси, за тази редакционна, уточняваща бележка. Става дума не само за следствените, а практически за всички видове дела, включително които се водят от дознанието.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Не, господин председател.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Само за следствените, защото после има друг текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, може би не съм разбрал.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Става дума за следствието, но се уеднаквява терминологията с другите разпоредби – за прецизност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Мингова да има “в предварителното производство”, като “следствените” отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 104, против няма, въздържал се 1.
Предложението на народния представител Анелия Мингова е прието.
Сега да гласуваме целия текст, така както беше прочетен – “Прокуратурата упражнява постоянен надзор по дела в предварителното производство чрез наблюдаващ прокурор.”
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Този параграф, който ще стане § 18, както казва председателят на Комисията по правни въпроси, е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: В § 23, чл. 239 се правят следните изменения:
“1. В ал. 1 т. 2 се отменя.
2. Алинеи 2 и 4 се отменят.”
Има предложение на Михаил Миков, което е оттеглено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 23 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа. Не виждам желаещи.
Комисията предлага § 23 да отпадне.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията по правни въпроси за отпадане на § 23.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Параграф 23 отпада.

ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Господин председател, преди малко ние гласувахме промени с оглед предложението на госпожа Масева и господин Соколов по § 18 за промени в чл. 176, където извършихме преномерация на алинеите. Това налага в този момент да направя две предложения, които не са отразени в доклада, но биха могли да бъдат отразени, защото те налагат корекции в някои други текстове, които отбелязват позоваване към действащите алинеи в чл. 176.
Систематичното място на едната от тези промени е именно тук, затова аз от името на комисията предлагам § 32б със следното съдържание:
“§ 32б. В чл. 400, ал. 2 думите “чл. 176, т. 7” се заменят с “чл. 176, ал. 2, т. 7”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по този нов параграф, който всъщност е уточняващ? (Шум и реплики в залата.)
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми господин председател, ще повторя за тези, които не са разбрали.
Преди малко променихме номера на алинеята в чл. 176. Досега съществуваше една алинея, а сега тя става ал. 2. В други текстове на закона има препратки към чл. 176, но това трябва да бъде уточнено, че вече става дума за ал. 2, така че § 32б звучи:
“§ 32б. В чл. 400, ал. 2 думите “чл. 176, т. 7” се заменят с “чл. 176, ал. 2, т. 7”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, разбрахме. Няма желаещи народни представители да вземат отношение.
Моля, гласуваме за § 32б.
Гласували 115 народни представители: за 114, против няма, въздържал се 1.
Параграф 32б е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 33 има предложение от народните представители Корнезов и Дончева за отпадане, което не е подкрепено от комисията.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Оттеглям го!
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Господин председател, и Вие ли си оттегляте предложението?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Оттеглям предложението си.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“§ 33. В чл. 410а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “в 7-дневен срок” се заменят с “в 14-дневен срок”.
2. В ал. 2 думите “в едномесечен срок” се заменят с “в двумесечен срок” и изречение второ се заличава.
3. Създава се ал. 3:
“(3) При условията на ал. 2 наблюдаващият прокурор може да определи по-кратък срок. Ако той се окаже недостатъчен, наблюдаващият прокурор може да продължи срока на дознанието до три месеца, а с разрешение на главния прокурор – до 6 месеца.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители. Няма желаещи да вземат думата.
Гласуваме предложението на Комисията по правни въпроси за § 33. (Шум и реплики в залата.)
Отменям гласуването! Предстои кратка консултация.
Тук става въпрос за удължаване на сроковете: от 7-дневен става 14-дневен, а в другия вариант едномесечният срок става двумесечен, като наблюдаващият прокурор ще има възможност оперативно да дава и по-къси срокове, респективно да удължава сроковете съобразно конкретния случай.
Юристите от всички парламентарни групи правят консултации.
Няма спор по същество. Въпросът е за по-точна формулировка и редакция.
Кратка принудителна почивка за народните представители, които са в залата. Ако се затрудняваме с редакцията, бихме могли да отложим гласуването на този текст, докато тя се уточни.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Господин председател, не ни пречете сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не Ви преча, госпожо Мингова! Народните представители, които са в залата и не са при вас, протестират защо се прави това. (Шум и реплики в залата.)
И така, отново има думата председателят на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: След консултации предлагаме т. 3 да изглежда така:
“3. Създава се ал. 3:
“(3) При условията на ал. 2 наблюдаващият прокурор може да определи по-кратък срок”.
Останалата част от предложението да се формулира като т. 4:
“4. Създава се ал. 4:
“(4) Ако сроковете по алинеи 2 и 3 се окажат недостатъчни, наблюдаващият прокурор може да продължи срока на дознанието до три месеца, а с разрешение на главния прокурор – до 6 месеца.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е – разделяме ал. 3, която има две изречения. Първото изречение става една алинея, второто изречение става ал. 4. По същество нищо не се променя.
Имаме ли желаещи да се изкажат? Няма.
Моля, гласуваме § 33 така, както беше докладван с тези точки, включително и ал. 4.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Параграф 33 е приет.



ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 34 има предложение на господин Корнезов и предложение на госпожа Дончева за отпадане, което не е подкрепено.
По принцип има прието предложение на Йордан Соколов и Елиана Масева.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 34. В чл. 411, ал. 1 се правят следните изменения:
1. Създава се нова т. 1:
“1. прокуратурата упражнява надзор върху полицейското производство чрез наблюдаващ прокурор;”.
2. Досегашните точки 1 и 2 стават съответно точки 2 и 3.
3. Досегашната т. 3 става т. 4 и в нея думите “от 2 седмици” се заменят с “от 1 месец”, а думите “от 7 дни” – с “от 14 дни”.
4. Досегашните точки 4, 5 и 6 стават съответно точки 5, 6 и 7.
5. Досегашната т. 7 става т. 8 и се изменя така:
“8. преобразува полицейското производство в предварително производство в случаите по чл. 171, ал. 1, като извършвайки следствени и други процесуални действия, както и събраните и проверени доказателства запазват процесуалната си стойност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Запишете: народната представителка Татяна Дончева оттегля предложението си, народният представител Любен Корнезов също оттегля предложението си.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Може ли преди да подложите параграфа на гласуване, във връзка с уеднаквяване на терминологията в текста в т. 1 на предложението да направя следното уточнение: “1. прокуратурата упражнява постоянен надзор върху делата в полицейското производство чрез наблюдаващ прокурор;”, както гласувахме предходния текст?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това не значи нищо, но поставям на гласуване предложението на Комисията по правни въпроси за § 34 с добавката “постоянен надзор върху делата в полицейското производство”.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Параграф 34 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Тук се налага да направим в текстовете с препратки поради променената номерация един нов параграф - § 34а със следното съдържание:
“§ 34а. В чл. 412 се правят следните изменения:
1. В основния текст на ал. 1 думите “по чл. 411, ал. 1, т. 1” се заменят с “по чл. 411, ал. 1, т. 2”.
2. В ал. 4 думите “по чл. 411, ал. 1, т. 2” се заменят с “по чл. 411, ал. 1, т. 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми дами и господа, имате думата. Текстът е технически, уточняващ. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Параграф 34а – нов, е приет.
Има думата за процедурно предложение госпожа Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Господин председател, тъй като днес изтича срокът за предложения, позволявам си сега да направя процедурното предложение за удължаване на срока за предложения по Закона за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. Срокът беше определен на две седмици, но идеята е срокът да бъде три седмици. Затова предлагам срокът да бъде удължен с още една седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Това процедурно предложение за удължаване на срока за правене на предложения между първо и второ четене е прието.
Заповядайте, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ПГОДС): Господин председател, уважаема госпожо Мингова, във връзка с разискванията в Комисията по правни въпроси и във връзка с това, че тя даде становище да не се приема поправката на вносителя по чл. 239 – за отпадане на текста по чл. 239, т. 2 за спиране, когато извършителят не е известен, аз предлагам, тъй като сме в чл. 411, по симетрия, тъй като това е обсъждано от фактическа и правна гледна точка, в чл. 411, където са правомощията на прокуратурата по отношение на дознанието, т. 5: “спира наказателното производство в случаите на чл. 22, 22а”, да бъде допълнена “при неизвестен извършител и по чл. 22 и 22а.”
По принцип ние имаме една непълнота в симетрията на правомощията на прокуратурата, които по отношение на следствието са много по-пълно описани, а в дознанието са много оскъдни, но считам, че тук също е важно прокурорът да има право да спира производството в случаите, когато извършителят е неизвестен.
За да не разместваме, в т. 5 на чл. 411, където е казано, че прокурорът спира наказателното производство, да се добави “в случаите на чл. 22 и 22а”. Да се допълни “след случаите на неизвестен извършител и по чл. 22 и 22а”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сегашният текст по т. 5 е: “спира наказателното производство в случаите на чл. 239”.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Член 411, т. 5 гласи: “спира наказателното производство в случаите на чл. 239, ал. 1”. Тя предлага да се добави и ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Масева, понеже нямаме текста пред нас, то сегашният текст е само “спира наказателното производство в случаите на чл. 239, ал. 1”...
ЕЛИАНА МАСЕВА (ПГОДС): Да, господин председателю. В чл. 239 са правомощията на прокурора по отношение на следствието. В чл. 411 е правомощието на прокурора спрямо дознанието. Както в чл. 239 запазихме правомощието – “спира производството при неизвестен извършител”, така и в дознанието прокурорът освен при хипотезите на чл. 22 и 22а да може да спира производството при неизвестен извършител.
Предлагам в чл. 411 да се допълни т. 5: “след думите “в случаите” да се добави “при неизвестен извършител” и да остане “по чл. 22 и 22а”.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля председателят на комисията да вземе отношение, тъй като може би това е обсъждано в Правната комисия, но няма писмено предложение. Не се формализирам, но госпожо председател, с предложението, което ние всъщност сме гласували преди малко, т. 5 запазва своето съдържание, само че става т. 6 - с едно и също съдържание. Сега се предлагат допълнения, които трябва да се консултират.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Оттегляте ли го, госпожо Масева?
Оттегля го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля да се отбележи - госпожа Елиана Масева оттегля предложението си.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Господин председател, дали ще ми позволите няколко параграфа да ги прочета ан блок?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, разбира се.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “§ 35. В чл. 414ж, ал. 5 се създава т. 3а:
“3а. какъв вид, размер и съдържание на пробационни мерки да се определят;”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 36. В чл. 414з, ал. 3, изречение второ след думата “пострадалия” се добавя “и председателят на съответния пробационен съвет”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 37. В чл. 415 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
“(3) Предложение за предсрочно освобождаване по чл. 43а, ал.3 от Наказателния кодекс могат да правят:
1. окръжният прокурор по местоизпълнение на наказанието;
2. председателят на пробационния съвет по местоизпълнение на наказанието.”
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 38. В чл. 416, т. 1 след думите “чл. 415, ал. 1” се добавя “и 3”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 39. В чл. 417, ал. 2 се изменя така:
“(2) Участието на прокурора, на председателя на комисията по чл. 17 от Закона за изпълнение на наказанията или на председателя на съответния пробационен съвет е задължително.”
Комисията подкрепя текста на вносителя и за този параграф.
“§ 40. В Глава двадесет и първа се създава Раздел VІ с членове 428а и 428б:
“Раздел VІ
ЗАМЯНА НА ПРОБАЦИЯТА С ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
Предложение за замяна
Чл. 428а. Предложение за замяна на пробацията с лишаване от свобода до съда могат да правят:
1. окръжният прокурор по местоизпълнение на наказанието;
2. председателят на пробационния съвет по местоизпълнение на наказанието.
Ред за разглеждане на предложението
Чл. 428б. (1) Предложението се разглежда от окръжния съд по местоизпълнение на пробацията в състав от съдия и двама съдебни заседатели.
(2) Участието на прокурора, на председателя на пробационния съвет и на осъдения е задължително.
(3) Съдът се произнася с мотивирано определение, което подлежи на жалба или протест в седемдневен срок от постановяването му. Въззивната инстанция решава делото по същество с определение, което не подлежи на обжалване.
(4) Доколкото в този раздел няма особени правила, прилагат се разпоредбите на Раздел І от тази глава.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40.
По § 41 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 41. В чл. 437 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 3 се изменя така:
“3. препис от постановлението за привличане на лицето като обвиняем и от акта за задържането му под стража, включително от постановлението по чл. 152а, ал. 3 за задържане на обвиняем;”
2. Създава се т. 4:
“4. препис от влязлата в сила присъда – при искане за изтърпяване на наказание.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 42 и предлага следната редакция:
“§ 42. В чл. 439 се създава ал. 5:
“(5) Когато предаването на обвиняем е поискано с приложено постановление за задържане по чл. 152а, ал. 3, незабавно след предаването на лицето от властите на другата държава, прокурорът осигурява явяването му пред съда.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение от § 35 до § 42 включително? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Тези параграфи са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “§ 43. Наименованието на Раздел ІІІ от Глава двадесет и втора се изменя така:
“Трансфер на осъдени лица”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 44:
“§ 44. В чл. 442 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “предаването” и “приемането” се заменят съответно с “трансферът”.
2. В ал. 2 думите “предаване или приемане” се заменят с “трансфера”.
Параграф 45 е подкрепен по принцип от комисията, но се предлага със следната окончателна редакция:
“§ 45. Създава се чл. 442а:
“Трансфер без съгласие на лицето
Чл. 442а. (1) За трансфер не се изисква съгласието на осъден от чуждестранен съд български гражданин или на осъден от български съд чужд гражданин, когато:
1. присъдата или последващото административно решение на осъдилата държава включват заповед за експулсиране (депортиране) или друг акт, по силата на който лицето след освобождаването му от мястото за лишаване от свобода не може да остане на територията на осъдилата го държава.
2. преди да изтърпи присъдата, осъденото лице избягало от осъдилата го държава на територията на държавата, чийто гражданин е.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1 преди постановяване на решението за трансфер се взема предвид мнението на осъденото лице.”
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 46:
“§ 46. Създава се чл. 443а:
“Искане за задържане
Чл. 443а. (1) Когато има сведения, че осъденото от български съд лице се намира на територията на държавата, чийто гражданин е, главният прокурор може да направи искане пред чуждестранните органи за задържане на лицето, за което ще бъде направено искане за приемане изпълнението на присъдата, като уведоми, че спрямо това лице има влязла в сила присъда.
(2) При постъпило искане за задържане на български гражданин от друга държава се прилагат съответно чл. 152а и 153а.”
“§ 47. В чл. 444, ал. 1 след думите “в Република България” се добавя “или се установи, че се намира на нейна територия”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47.
Комисията предлага да се създаде § 47а със следното съдържание:
“§ 47а. В чл. 445, ал. 1 и 2 думата “предаването” се заменя с “трансфера”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тъй като не виждам желаещи народни представители да вземат отношение по тези параграфи, моля гласувайте!
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Тези параграфи са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 48 има предложение на Анастасия Мозер, Борислав Китов и Димитър Стефанов. В чл. 449б т. 6 да стане: “когато деянието е извършено на територия, върху която другата държава няма правораздавателна компетентност”. Това предложение не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 48:
“§ 48. В Глава двадесет и втора се създава Раздел ІІІа с чл. 449а-449з.

“Раздел ІІІа
ПРИЗНАВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРИСЪДА НА
ЧУЖДЕСТРАНЕН СЪД

Условия за признаване и изпълнение на присъда на
чуждестранен съд

Чл. 449а. Влязлата в сила присъда, постановена от чуждестранен съд, се признава и изпълнява от органите на Република България в съответствие с чл. 4, ал. 3, когато:
1. деянието, за което е направено искането, съставлява престъпление по българския закон;
2. деецът е наказателно отговорен по българския закон;
3. присъдата е постановена в пълно съответствие с принципите на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на протоколите към нея, по които Република България е страна;
4. деецът не е осъден за престъпление, което се счита за политическо или за свързано с политическо престъпление или за военно престъпление;
5. по отношение на същия деец за същото престъпление Република България не е признала присъда на друг чуждестранен съд;
6. присъдата не противоречи на основните начала на българското наказателно и наказателнопроцесуално право.


Условия за отказ за признаване и изпълнение на присъда на
чуждестранен съд

Чл. 449б. Искане на друга държава за признаване и изпълнение на присъда, постановена от неин съд, се отхвърля, когато:
1. наложеното наказание не може да бъде изпълнено поради изтичане на предвидената в българския Наказателен кодекс давност;
2. срещу осъденото лице по време на извършване на престъплението не е могло да бъде започнато наказателно производство в Република България;
3. спрямо същото лице за същото престъпление в Република България има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение за прекратяване на делото;
4. има достатъчно основания да се смята, че присъдата е наложена или утежнена по расови, религиозни, национални или политически съображения;
5. изпълнението противоречи на международните задължения на Република България;
6. престъплението е извършено извън нейната територия.

Процедура за признаване

Чл. 449в. (1) Искане за признаване в Република България на присъда на чуждестранен съд се отправя от компетентния орган на другата държава до Министерството на правосъдието.
(2) Министерството на правосъдието изпраща искането и приложените към него присъда и други документи на окръжния съд по местоживеенето на осъдения. Ако последният не живее в страната, компетентен да разгледа искането е Софийският градски съд.
(3) Съдът разглежда искането за признаване на присъдата на чуждестранния съд в състав от трима съдии в открито съдебно заседание с участието на прокурор, като на осъдения се назначава защитник, ако той не си е ангажирал такъв.
(4) Съдът след изслушване на прокурора, осъдения и защитата му постановява решение в десетдневен срок, с което уважава или отхвърля искането за признаване на присъдата на чуждестранния съд.
(5) Решението на съда подлежи на жалба или протест пред съответния апелативен съд в седемдневен срок от обявяването му.
(6) Жалбата и протестът се разглеждат от съответния апелативен съд в десетдневен срок от постъпването им в съда. Решението на апелативния съд е окончателно.
(7) Заверен препис от влязлото в сила решение се изпраща на Министерството на правосъдието – за препращане на компетентните органи на държавата, поискала признаването на присъдата. Ако осъденият към момента на постановяване на решението изтърпява присъда лишаване от свобода в друга държава, съдът му връчва препис от решението чрез Министерството на правосъдието.

Действие на решението, с което е призната присъда на чуждестранен съд

Чл. 449г. (1) Решението, с което е призната присъда на чуждестранен съд, има действието на присъда, постановена от български съд.
(2) Ако с присъдата на чуждестранния съд са наложени наказания лишаване от свобода по отношение на няколко лица, признаването има действие само по отношение на лицето, за което е поискано признаване на присъдата.
(3) Ако признатата присъда на чуждестранния съд се отнася само до отделно деяние на продължавано престъпление, извършено на територията на друга държава, признатата присъда не е пречка за наказателно преследване на осъденото лице за други деяния, включени в продължаваното престъпление, които са били извършени на територията на Република България.

Задържане под стража

Чл. 449д. (1) За обезпечаване изпълнението на наложеното с присъдата на чуждестранния съд наказание лишаване от свобода, компетентният съд по чл. 449в, ал. 2 може по всяко време след образуването на производството по признаване и изпълнение на присъдата на чуждестранния съд до влизането в сила на решението да вземе мярка за неотклонение задържане под стража на осъдения, който е на територията на Република България.
(2) Определението, с което се взема мярка за неотклонение задържане под стража, се обжалва по общия ред.

Процедура за изпълнение

Чл. 449е. (1) Компетентен да постанови изпълнение на решението, с което е призната присъда на чуждестранен съд, е окръжният съд по местоживеене на осъдения, когато той няма местоживеене в страната - Софийският градски съд.
(2) Съдът по ал. 1 е компетентен да постанови и изпълнението на решението за правата над отнетото и конфискувано имущество.
(3) Съдът по ал. 1 е компетентен по всички въпроси, свързани с процедурата за изпълнение, включително разглеждане на молбата за реабилитация по отношение на наказанието лишаване от свобода, наложено с присъдата на чуждестранния съд.
(4) Съдът решава въпроса за срока на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като се приспада времето на задържане под стража и изтърпяното в другата държава наказание лишаване от свобода.
(5) Съдът прекратява процедурата по изпълнение на наказанието лишаване от свобода по признатата присъда, когато държавата, чийто съд я е постановил, съобщи за амнистия, помилване или друга причина, поради която по-нататъшното изпълнение на присъдата е недопустимо. Ако по силата на амнистията, помилването или по друга причина наложеното наказание се намалява, съдът решава каква част от присъдата следва да бъде изтърпяна. Решението на съда подлежи на обжалване по общия ред.

(6) Разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс за изпълнение на наказанието се прилагат и за изпълнение на решението, с което е призната присъда на чуждестранен съд.

Признаване и изпълнение на други
съдебни актове

Чл. 449ж. По реда на този раздел се признават и изпълняват и други актове на чуждестранен съд, с които се постановява отнемане или конфискация на средствата на престъплението и на имущество, придобито чрез престъпление, или на неговата равностойност.

Условия за искане до друга държава за
признаване и изпълнение на присъда
на българския съд

Чл. 449з. Искане до друга държава за признаване и изпълнение на присъда на български съд се прави от съответния български съд и се изпраща от Министерството на правосъдието, когато:
1. осъденото лице постоянно пребивава в другата държава;
2. изпълнението на присъдата в другата държава може да подобри възможностите за социализация на осъденото лице;
3. лицето е осъдено на лишаване от свобода и вече изтърпява или следва да изтърпи друго наказание лишаване от свобода в другата държава;
4. другата държава е държавата по произход на осъденото лице и е заявила, че желае да приеме изпълнението;
5. наказанието не може да се изпълни в Република България дори и чрез екстрадиция.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа. Няма желаещи.
Поставям на гласуване първо предложението на народните представители Анастасия Мозер, Борислав Китов и Димитър Стефанов.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 5, против 81, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за § 48 – заедно със заглавието до чл. 449з.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “§ 49. Наименованието на Раздел V от Глава двадесет и втора се изменя така: “Международна правна помощ по наказателни дела”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49.
По § 50 комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната редакция:
“§ 50. В чл. 461 се правят следните изменения:
1. В заглавието думите “правната помощ” се заменят с “международната правна помощ”.
2. В ал. 1 думите “правна помощ” се заменят с “международна правна помощ”.
3. Ал. 2 се изменя така:
“(2) Международната правна помощ включва:
1. връчване на документи;
2. действия по разследване;
3. събиране на доказателства;
4. предоставяне на информация;
5. други форми на правна помощ, ако са предвидени в международен договор, по който Република България е страна, или са наложени при условията на взаимност.”
Комисията предлага да се създаде § 50а:
“§ 50а. В чл. 462 се правят следните изменения:
1. В заглавието думите “правна помощ” се заменят с “международна правна помощ”.
2. В текста думите “правната помощ” се заменят с “международната правна помощ”.
По § 51 комисията е подкрепила текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 51. Създава се чл. 463а:

“Разпит на лица чрез видеоконференция или
телефонна конференция

Чл. 463а. (1) Съдебен орган на друга държава може да проведе чрез видеоконференция или телефонна конференция разпит на лице, което е свидетел или експерт в наказателно производство и се намира в Република България, когато това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна. Разпит чрез видеоконференция с участие на обвиняем или заподозрян може да се проведе само с негово съгласие и след като участващите български съдебни органи и съдебните органи на другата държава договорят начина на провеждане на видоконференцията. Разпит чрез видеоконференция или телефонна конференция може да се проведе само ако това не противоречи на основни принципи на българското право.
(2) В молбата за разпит на съдебния орган на другата държава трябва да са посочени:
1. причината, поради която личното явяване на лицето е нежелателно или невъзможно;
2. наименованието на съдебния орган на другата държава;
3. данните за лицата, които ще проведат разпита;
4. съгласието на лицето, което ще се разпитва като свидетел или експерт чрез телефонна конференция;
5. съгласието на обвиняемия или заподозрения, който ще участва в заседание за разпит чрез видеоконференция.
(3) Българските компетентни органи на наказателното производство изпълняват молби за разпит чрез видеоконференция или телефонна конференция. За нуждите на досъдебното производство молба за разпит чрез видеоконференция или телефонна конференция се изпълнява от Националната следствена служба. За нуждите на съдебното производство молба за разпит чрез телефонна конференция се изпълнява от равен по степен съд по местоживеене на лицето, а за разпит чрез видеоконференция – от апелативния съд по местоживеене на лицето. Компетентният български орган може да изиска молещата страна да осигури техническите средства за разпит.
(4) Разпитът се извършва пряко от съдебния орган на молещата държава или под негово ръководство в съответствие с нейното законодателство.
(5) Преди разпита българският компетентен орган установява самоличността на лицето, което трябва да бъде разпитано. След разпита се съставя протокол, в който се отразяват:
1. датата и мястото на провеждането му;
2. данните за разпитания и неговото съгласие, ако такова се изисква;
3. данните за участвалите от българска страна лица;
4. изпълнението на други условия, приети от българска страна.
(6) Лице, което се намира в чужбина, може да бъде разпитано от компетентен български орган или под негово ръководство чрез видеоконференция или телефонна конференция, когато законодателството на другата държава допуска това. Разпитът се провежда в съответствие с българското законодателство и в съответствие с разпоредбите на международните договори, по които Република България е страна, регламентиращи посочените способи за разпит.
(7) Разпит чрез видеоконференция или телефонна конференция по ал. 6 в досъдебното производство се извършва от следовател от Националната следствена служба, а в съдебното производство – от съда.
(8) Разпоредбите на ал. 1-5 се прилагат съответно и за разпита на лицата по ал. 6.”
Комисията предлага да се създаде § 51а:
“§ 51а. В чл. 464, ал. 1 и 2, думите “правна помощ” се заменят с “международна правна помощ”. По § 52 комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната окончателна редакция:
“§ 52. В чл. 465 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея:
а) думите “правна помощ” се заменят с “международна правна помощ”;
б) в изречение първо накрая се добавя “или по ред, предвиден в международен договор, по който Република България е страна”.
2. Създават се ал. 2-7:
“(2) Молбите за правна помощ и всички други съобщения от компетентните органи на друга държава, изпратени и получени чрез факс и електронна поща, се приемат и изпълняват от българските компетентни органи по същия процесуален ред както тези, изпратени по обикновена поща. Българските органи могат да поискат удостоверяване на автентичността на изпратените материали, както и да получат оригиналите с експресна поща.
(3) Върховната касационна прокуратура създава с други държави съвместни екипи за разследване, в които участват и български прокурори и разследващи органи. За дейността, срока и състава на съвместния екип за разследване се сключва споразумение с компетентните органи на участващите държави. На територията на Република България съвместният екип за разследване спазва разпоредбите на международните договори, условията на споразумението и българското законодателство.
(4) Върховната касационна прокуратура подава молби до други държави за разследване чрез агент под прикритие, чрез контролирани доставки и трансгранично наблюдение и се произнася по такива молби на други държави.
(5) При условията на взаимност чуждестранният орган, който извършва разследване чрез агент под прикритие на територията на Република България, може да събира доказателства съобразно националното си законодателство.
(6) При спешни случаи на преминаване на държавната граница за трансгранично наблюдение на територията на Република България се уведомява незабавно Върховната касационна прокуратура. Тя взема решение за продължаване или прекратяване на трансграничното наблюдение при условията и по реда на Закона за специалните разузнавателни средства.
(7) Изпълнението на молби и други държави за контролирани доставки и трансгранично наблюдение се извършва от компетентния разследващ орган. Той може да иска съдействие от полицейските, митническите и други административни органи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа. Няма желаещи.
Моля, гласувайте параграфи 49-52 включително.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.























ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 53 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
"§ 53. В Глава двадесет и втора се създава Раздел VІ с чл. 466а-466в:
"Раздел VІ
ТРАНСФЕР НА НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО

Трансфер на наказателно производство от друга държава
Чл. 466а. (1) Молба за трансфер на наказателно производство от друга държава се изпраща на:
1. Върховната касационна прокуратура – за досъдебното производство;
2. Министерството на правосъдието – за съдебното производство.
(2) Молбата за трансфер на наказателно производство от друга държава се приема от органа по ал. 1, когато:
1. деянието, за което е направено искането, съставлява престъпление по българския закон;
2. деецът е наказателно отговорен по българския закон;
3. деецът е постоянно пребиваващ на територията на Република България;
4. деецът е гражданин на Република България;
5. престъплението, за което е направено искането, не се счита за политическо или за свързано с политическо престъпление или за военно престъпление;
6. ако искането цели преследване или наказване на лицето поради неговата раса, религия, гражданство, етническа принадлежност, пол, гражданско състояние или политически убеждения;
7. срещу дееца е започнало наказателно производство в Република България за същото или за друго престъпление;
8. трансферът на производството е в интерес на установяване на истината и най-важните доказателства се намират на територията на Република България;
9. изпълнението на присъдата, ако такава бъде постановена, ще подобри възможностите на осъденото лице за социализация;
10. личното присъствие на дееца може да бъде осигурено в производството в Република България;
11. присъдата, ако такава бъде постановена, може да бъде изпълнена в Република България;
12. искането не противоречи на международните задължения на Република България;
13. искането не противоречи на основните начала на българското наказателно и наказателнопроцесуално право.
(3) Ако органът по ал. 1 уважи молбата, той незабавно я препраща на компетентните органи на наказателното производство съгласно разпоредбите на този кодекс.
(4) Всяко процесуално действие, извършено от орган на молещата държава в съответствие с националното й законодателство, се ползва в Република България със същата доказателствена сила, с която би се ползвало, ако е извършено от български орган.

Трансфер на наказателно производство в друга държава
Чл. 466б. (1) Ако лицето, срещу което е образувано наказателно производство в Република България, е гражданин на друга държава или постоянно пребивава в друга държава, органите по ал. 2 могат да изпратят молба за трансфер на наказателното производство в тази държава.
(2) Молба за трансфер на наказателно производство в друга държава по предложение на компетентния български орган на наказателното производство се изпраща:
1. от Върховната касационна прокуратура – за досъдебното производство;
2. от Министерството на правосъдието – за съдебното производство.
(3) Молба за трансфер на наказателно производство в друга държава може да се направи, когато:
1. екстрадицията от замолената държава на лицето, извършило престъплението, не е възможна, не е разрешена или не е поискана по друга причина;
2. за установяване на фактите, за определяне на наказанието или за изпълнение на присъдата е целесъобразно наказателното производство да се проведе в замолената държава;
3. лицето, извършило престъплението, е или ще бъде екстрадирано в замолената държава или по друга причина е възможно личното му явяване в наказателното производство в тази държава;
4. екстрадицията на лице, осъдено от български съд с влязла в сила присъда на лишаване от свобода, не е възможна или не е разрешена от замолената държава или изпълнението на присъдата в тази държава не е възможно.
(4) Ако замолената държава допусне трансфера на наказателното производство, то не може да продължи на територията на Република България срещу лицето, извършило престъплението, а наложената присъда по ал. 3, т. 4 относно престъплението, във връзка с което е извършен трансфер на наказателното производство, не се изпълнява.
(5) Органите на досъдебното производство или съдът продължават наказателното производство или изпращат присъдата за привеждане в изпълнение, ако замолената държава:
1. след като е приела молбата за трансфер не образува наказателно производство;
2. впоследствие отмени решението си за трансфер на наказателното производство;
3. не продължи производството.

Решение по субсидиарна компетентност
Чл. 466в. При получаване на информация от орган на друга държава за образувано наказателно производство или за производство, което предстои да бъде образувано във връзка с престъпление, извършено в тази държава, компетентният прокурор по чл. 34 решава дали българските органи да упражнят правомощието си по чл. 4, ал. 1 за образуване на наказателно производство за същото престъпление."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване Раздел VІ.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Тези текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 54 всъщност започнахме гласуването вчера в началото на заседанието, като приехме по принцип неприемането и отпадането на този параграф, така че не се налага да го гласуваме самостоятелно сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да се отбележи в протокола – "Параграф 54 е отпаднал.".
Не можем два пъти да гласуваме едно и също нещо.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:

"ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ"

Комисията подкрепя по принцип текста за § 55 и предлага следната редакция:
"§ 55. Неприключените предварителни производства се довършват по реда, по който са започнати."
Комисията подкрепя § 56 със следния текст:
"§ 56. В чл. 12, ал. 2 от Данъчния процесуален кодекс се създава т. 5:
"5. по писмено искане на органите на досъдебното производство и на оперативно-издирвателните органи на Министерството на вътрешните работи за разкриване и доказване на икономически престъпления и престъпления, извършени от организирана престъпна група, както и за защита на националната сигурност, подадено чрез ръководителите на съответните основни структурни звена."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя по § 57 и предлага следната редакция:
"§ 57. В Закона за защита на класифицираната информация се създава чл. 39а:
"Чл. 39а. (1) Не се извършва проучване за надеждност на лица при или във връзка с осъществяване на конституционното им право на защита.
(2) Лицата по ал. 1 получават по право достъп до всички нива на класифицираната информация за времето, необходимо за упражняване на правото им на защита и при спазване на принципа "необходимост да се знае"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58:
"§ 58. В Закона на Министерството на вътрешните работи се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 66 се създава ал. 4:
"(4) За извършване на действията по ал. 3, т. 2 и 3 не се изисква съгласие на лицата."
2. В чл. 69:
а) създава се нова ал. 3:
"(3) За извършване на действията по ал. 2 не се изисква съгласие на лицето.";
б) досегашната ал. 3 става 4."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване Преходни и заключителни разпоредби от § 55 до § 58 включително.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Тези параграфи са приети.


ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “§ 59. В Закона за съдебната власт навсякъде думите “следовател, следователи и следователите” се заменят съответно с думите “разследващ магистрат – следовател, разследващи магистрати – следователи и разследващите магистрати – следователи”.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 59 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този въпрос, който всъщност е решен? Няма.
Моля, гласувайте отпадането на § 59.
Гласували 82 народни представители: за 56, против 26, въздържали се няма.
Параграф 59 правилно отпадна.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Предложението на Михаил Миков по § 60 е оттеглено.
Комисията подкрепя предложението на вносителя:
“§ 60. Параграфи 25, 35, 36, 37, 38, 39 и 40 влизат в сила от 1 януари 2005 г., а § 14 и 16 – в шестмесечен срок от обнародването на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 60.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет, а с това и целият Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
Позволете ми от ваше име да благодаря на председателя на Комисията по правни въпроси, на всичките й членове и на народните представители, които активно участваха при приемането на този закон, и сега са в залата.
Имате думата, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Вие ме изпреварихте, господин председател.
Искам да благодаря на членовете на комисията за колосалните усилия и голямата отговорност, която проявиха през цялата тази седмица, включително за участието им в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дано с тези промени борбата ни срещу престъпността бъде по-ефективна.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНСУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА УЗБЕКИСТАН.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “Законопроект за ратифициране на Консулската конвенция между Република България и Република Узбекистан, внесен от Министерския съвет и разгледан от Комисията по правни въпроси на редовното й заседание от 2 септември 2004 г.
Законопроектът беше представен от госпожа Мая Иванова от Министерството на външните работи, която запозна народните представители с основните положения и цели на предложения законопроект. Като основна причина, наложила подписването и ратифицирането на консулската конвенция, тя посочи декларацията на Република Узбекистан относно подмяната на договорите, сключени между Република България и Узбекистан преди 1995 г., който отказ създава предпоставка за полагане на нова договорно-правна база. В момента се изгражда такава и сключването на тази консулска конвенция е в духа на международните договорености и перспективи за в бъдеще и с оглед сътрудничеството и развитието на отношенията между Република България и Република Узбекистан.
След проведената дискусия комисията единодушно реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Консулската конвенция между Република България и Република Узбекистан, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли някой член от Комисията по външна политика, отбрана и сигурност? Не виждам, затова ще си позволя аз да прочета крайния извод.
“Комисията приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Консулската конвенция между Република България и Република Узбекистан.”
Имате думата, уважаеми дами и господа. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Правя процедурно предложение да бъде разгледан и приет на второ гласуване законопроектът в това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:

“ЗАКОН
за ратифициране на Консулската конвенция между
Република България и Република Узбекистан

Член единствен. Ратифицира Консулската конвенция между Република България и Република Узбекистан, подписана на 25 ноември 2003 г. в Несебър.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Законът е приет и стана юридически факт.

Преминаваме към точка единадесета от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА КРАЛСТВО НИДЕРЛАНДИЯ ЗА СТАТУТА НА ОФИЦЕРА ЗА ВРЪЗКА С ЕВРОПОЛ.
Моля председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред да докладва становището на комисията. Не го виждам. Има ли заместник-председател или друг народен представител от тази комисия, който да докладва становището на водещата комисия?
Заповядайте, господин Рафайлов.
ДОКЛАДЧИК НАСКО РАФАЙЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Представям на вашето внимание
“Д О К Л А Д

относно Законопроекта за ратифицирането на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Кралство Нидерландия за статута на офицера за връзка с Европол,
№ 402-02-67, внесен от Министерския съвет на 27.08.2004 г.

Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесения законопроект на своето заседание на 15.09.2004 г.
В заседанието взеха участие представители на Министерство на вътрешните работи.
Господин Бойко Коцев – заместник-министър на вътрешните работи, накратко запозна народните представители с предисторията на внесеното за ратификация споразумение. Припомнено беше, че на 31 юли 2003 г. бе ратифицирането на Споразумението за сътрудничество между правителството на Република България и Европол. (Обн., ДВ, бр. 92 от 2003 г., в сила от 25.08.2003 г.). Споразумението беше сключено в изпълнение на поетите ангажименти от страна на България в общата позиция за преговори по Глава двадесет и четвърта “Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи” и в Националния план за действие за приемане на Шенгенското законодателство.
Вносителят посочи, че необходимостта от ратификация на настоящото Споразумение между правителството на Република България и правителството на Кралство Нидерландия за статута на офицера за връзка с Европол произтича от изискванията на законодателството на Кралство Нидерландия, според които за регулиране на статута му и осигуряване на необходимите му имунитети и привилегии по време на престоя му в кралството е необходимо сключване на отделно споразумение с правителството на изпращащата държава.
Накратко бяха представени основните отношения, които споразумението регулира.
Съгласно чл. 2 от споразумението на офицера за връзка и членовете на семейството му, които не са холандски граждани, се предоставят същите привилегии и имунитети, с каквито разполагат членовете на дипломатическия персонал, съгласно Виенската конвенция за дипломатическите отношение от 1961 г. На офицера за връзка се осигуряват още:
- неприкосновеност на архивите;
- лична защита – на него и на членовете на семейството му;
- редица облекчения и имунитети, свързани с кореспонденцията му, като право на свободна комуникация; право да използва кодове; да изпраща и получава служебна кореспонденция и други служебни съобщения по куриер или в запечатани пликове, които се ползват от същите привилегии и имунитети като дипломатическите куриери или пакети.
По силата на споразумението правителството на Кралство Нидерландия поема следните задължения:
- при необходимост да улеснява влизането, престоя и заминаването на офицера за връзка и членовете на семейството му;
- да освободи членовете на семейството на офицера за връзка, които не са граждани на Република България, от изискването за разрешение за работа за времето на мандата му.
Правителството на Република България от своя страна поема задължение за незабавно уведомяваме на правителството на Кралство Нидерландия относно името, пристигането, окончателното заминаване на офицера за връзка и членовете на семейството, както и за прекратяване на мандата на лицето.
Споразумението предвижда възможност за арбитражно уреждане на споровете, възникнали между страните.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Кралство Нидерландия за статута на офицера за връзка с Европол, № 402-02-67, внесен от Министерския съвет на 27.08.2004 г.
Становището е прието на 15.09.2004 г. с консенсус.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Рафайлов.
Господин Киров, заповядайте да прочетете становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК ЦОНКО КИРОВ:

“Д О К Л А Д

относно Законопроект № 402-02-67 за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Кралство Нидерландия за статута на офицера за връзка с Европол, внесен от Министерския съвет
на 27.08.2004 г.

На заседание, проведено на 2 септември 2004 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Кралство Нидерландия за статута на офицера за връзка с Европол.
Народното събрание е ратифицирало със закон на 31 юли 2003 г. Споразумение за сътрудничество между правителството на Република България и Европейската полицейска служба. С решение на Министерския съвет от м. ноември 2003 г. е одобрено споразумение за сътрудничество между Република България и Европейската полицейска служба, което с размяна на ноти действа временно. За регулиране на статута на български офицер е необходимо сключване на отделно споразумение с Кралство Нидерландия, тъй като националната процедура на Кралство Нидерландия по влизане в сила на споразумението изисква продължително време.
Споразумението предвижда правителството на Кралство Нидерландия да улеснява влизането, престоя и заминаването на офицера за връзка и членовете на неговото семейство. Регламентира се и въпросът за сигурността и защитата на офицера и неговото семейство. Те ще разполагат с привилегиите и имунитета на членовете на дипломатическия персонал.
Споразумението предвижда възможност за арбитражно уреждане на спорове и се отнася до основни права на човека, поради което следва да бъде ратифицирано със закон от Народното събрание.
Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното

СТАНОВИЩЕ:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 6 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Кралство Нидерландия за статута на офицера за връзка с Европол.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Киров.
Имате думата, уважаеми дами и господа, да вземете отношение по този законопроект. Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване на законопроекта на първо четене.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Рафайлов, заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК НАСКО РАФАЙЛОВ: Благодаря, господин председателю.
Правя процедурно предложение за допускане за второ четене на току-що прочетеното Споразумение за ратификация между Кралство Нидерландия и Република България по отношение на офицера – представител в Европол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Преминаваме към второ четене.
Моля да бъде докладван член единствен.
Господин Рафайлов, заповядайте.

ДОКЛАДЧИК НАСКО РАФАЙЛОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Представям на вниманието ви:

“З А К О Н
за ратифициране на Споразумението между правителството
на Република България и правителството на Кралство
Нидерландия за статута на офицера за връзка с Европол

Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Кралство Нидерландия за статута на офицера за връзка с Европол, сключено чрез размяна на ноти на 30 юни 2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Рафайлов.
Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте този законопроект на второ четене.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Законът за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Кралство Нидерландия за статута на офицера за връзка с Европол е приет на второ четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕКСПОРТНОТО ЗАСТРАХОВАНЕ.
Има думата докладчикът господин Юнал Тасим.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ТАСИМ:

“Д О К Л А Д
по Законопроект № 402-01-28/28.06.2004 г. за
изменение и допълнение на Закона за експортното
застраховане, внесен от Министерския съвет

На заседанието, проведено на 15 септември 2004 г., с участието на вносителя, Комисията по икономическата политика обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане, постъпилото писмено предложение на народен представител, както и предложенията, направени по време на дискусията.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да обсъди следния: “Закон за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане”.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други предложения за наименованието на законопроекта? Няма.
Моля, гласувайте наименованието на законопроекта.
Гласували 75 народни представители: за 70, против 3, въздържали се 2.
Наименованието на законопроекта е прието.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ТАСИМ: “§ 1. В чл. 1 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “кредити, гаранции и финансови загуби” се заменят с “експортни рискове, посочени в чл. 3, ал. 1”.
2. В ал. 2 думата “нетърговски” се заменя с “политически”.”
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
“§ 2. Член 3 се изменя така:
“Чл. 3. (1) Дейността за сметка на държавата по този закон обхваща застраховане и презастраховане на непазарен риск, включително следните експортни рискове:
1. финансиране на износа на български стоки и услуги;
2. български инвестиции в чужбина срещу политически риск;
3. банкови кредити, предназначени за реализиране на български инвестиции в чужбина;
4. банкови гаранции, свързани с осъществяване на износ на български стоки, както и извършването на услуги или свързани с изпълнението на проекти с международно финансиране;
5. предекспортно финансиране;
6. презастраховане на застрахователни договори за рискове по т. 1-5 и ал. 2, сключени от чужди институции за експортно застраховане, при условията на взаимност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Извинявайте, че Ви прекъсвам, но виждам, че предложението на вносителя се подкрепя от комисията, предложението на народния представител Георги Пирински също се подкрепя, така че моля да минете направо към предложението на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ТАСИМ: Чета предложението на комисията:
“§ 2. Член 3 се изменя така:
“Чл.3. (1) Дейността за сметка на държавата по този закон обхваща застраховане и презастраховане на непазарен риск, включително следните експортни рискове:
1. производство на български стоки и услуги за износ;
2. финансиране на износа на български стоки и услуги;
3. български инвестиции в чужбина срещу политически риск;
4. банкови кредити, предназначени за реализиране на български инвестиции в чужбина;
5. банкови гаранции, свързани с осъществяване на износ на български стоки, както и извършването на услуги, или свързани с изпълнението на проекти с международно финансиране;
6. предекспортно финансиране;
7. презастраховане на застрахователни договори за рискове по т. 1-6 и ал. 2, сключени от чужди институции за експортно застраховане, при условията на взаимност.
(2) Дейността за сметка на държавата по този закон обхваща и застраховане срещу пазарен риск на експортни кредити, свързани с производство и износ на български стоки и услуги или с осъществяване на български инвестиции в чужбина, които не могат да бъдат застраховани или презастраховани на застрахователния пазар свободно, в случаите от съществен интерес за националната икономика, въз основа на решение на Междуведомствения съвет по експортно застраховане.
(3) Във връзка с осъществяването на дейността по ал. 1 “БАЕЗ” – АД може да осъществява дейност по предоставяне на услуги на чуждестранни институции за експортно застраховане при условията на взаимност.”
§ 3. Член 4 се изменя така:
“Чл. 4. Непазарен риск по този закон е:
1. краткосрочен търговски и политически риск с изключение на риска, определен в чл. 5 като пазарен;
2. средносрочен търговски и политически риск с изключение на риска, определен в чл. 5 като пазарен;
3. дългосрочен търговски и политически риск.”
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
“§ 4. В чл. 5 ал. 1 се изменя така:
“(1) Пазарен риск по този закон е всеки търговски или политически риск за срок до две години, при който длъжник по договора за износа е частноправен или публичноправен субект, който е юридическо или физическо лице от държава, определена като държава с пазарен риск.”
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
“§ 5. В чл. 6 думата “Нетърговски” се заменя с “Политически”.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
“§ 6. В чл. 8 думата “нетърговски” се заменя с “политически”.”
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
“§ 7. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) В Закона за държавния бюджет на Република България
за съответната година се предвиждат средствата от централния бюджет за изплащане на застрахователни обезщетения по чл. 3.”
2. Създава се нова ал. 3:
“(3) При недостиг на средства по ал. 1 разликата се покрива за сметка на бюджета на Министерство на икономиката.”
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.



“§ 8. Член 10 се изменя така:
"Чл. 10. (1) "БАЕЗ" – АД може да сключва застрахователни и презастрахователни договори по чл. 3 до размера на застрахователния си капацитет.
(2) Застрахователен капацитет е сборът от:
1. общия размер на застрахователните кредитни лимити по сключени застрахователни договори от "БАЕЗ" – АД по този закон;
2. общия размер на кредитните лимити по този закон, одобрени и предложени от "БАЕЗ" – АД на потенциалните застраховани износители или инвеститори;
3. общия размер на кредитни лимити, по които "БАЕЗ" – АД е презастраховател, съгласно чл. 3, ал. 1, т. 6;
4. общият размер на очакваните приходи от прогнозираното развитие на дейността на "БАЕЗ" – АД.
(3) Сборът по ал. 2 се намалява със сумата от презастрахованите кредитни лимити по сключените от "БАЕЗ" – АД договори за презастраховане.
(4) Застрахователният капацитет не може да надвишава сумата на предвидения размер на средствата от републиканския бюджет за изплащане на обезщетения по застрахователни договори по чл. 3 за съответната година, увеличена с коефициент, одобрен с решение на Министерския съвет.
(5) Коефициентът по ал. 4 се изчислява на базата на обосновка на отговорността, която "БАЕЗ" – АД може да поеме за сметка на държавата при заделената за съответната година сума от републиканския бюджет, прогнозирания премиен приход и квота на щетимост и средно тарифно число.
(6) Методиката и редът за определяне на коефициента по ал. 4 се определя с наредба на Министерския съвет."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека да спрем дотук.
Има думата народният представител Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да получа някакъв отговор. Виждам, господин Тасим, че "нетърговски" риск на второ четене се заменя с "политически", което според мен по някакъв начин променя изцяло закона. И ще дам пример - земетресение или ураган порази по някакъв начин сделка, свързана с експорт, или се получават някакви материални загуби. При това положение, тъй като това практически е нетърговски риск, ако заменим думата с “политически” и изключим думата "нетърговски", какво става по този начин при тази замяна? Ето, например аз ще ви кажа един случай, който индиректно е свързан с това, за което говоря - случая с кораба "Хера". Започва буря, корабът потъва. Не крие ли някаква опасност тази замяна на "нетърговски" с "политически" риск? Съгласен съм да има политически риск. Ето, например, случаят с Ирак. Но аз имам предвид и друго. Какво става в такива случаи при тази замяна? Въобще мислено ли е в Икономическата комисия? Защото можем да подложим наши фирми със сериозен експорт на рискове, ако не е прецизиран този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по докладваните текстове от § 1 до § 8 включително?
Заповядайте, госпожо Костадинова.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, аз разбирам, че колегата се притеснява от политическия риск, но смисълът на този закон е точно такъв. Примерът, който той даде, за тайфуни, урагани и общо взето природни бедствия, касаят общото застраховане. Това са рискове, които всеки един клиент си ги договаря със застрахователя. Смисълът на този закон и тази замяна нямат нищо общо с общата част от общото застраховане. Това е смисълът на замяната на “нетърговски” с “политически” риск.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Аз не се притеснявам, това не е точната дума. Аз просто искам някакво тълкуване. Дълбоко не съм съгласен с това, което казвате. Тогава обяснете ми какъв е смисълът на промените. Кажете ми какъв е смисълът на промените, които правите. Тук става дума за това какво поема държавата при такива форсмажорни обстоятелства. Аз съм съгласен, ако в акта на застраховане са упоменати тези случаи, това наистина е така. Но тогава какъв е смисълът на замяната? Защото практически с тези промени вие стеснявате приложното поле на закона. Кажете ми какъв е мотивът?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли друга реплика? Няма.
Имате право на дуплика, госпожо Костадинова.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Смисълът на философията на закона се разглежда на първо четене, господин Димитров. Вие трябваше да прозрете това нещо и да разберете какъв е смисълът, да видите защо имаме създадена агенция за експортно застраховане, да разберете смисъла на това нещо. А не сега да питате какъв е нетърговски, политически и форсмажорен риск.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПГОДС, от място): Всичко мога да питам.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Да, обаче не на второ четене на закона.
Смисълът на застрахователните термини се учат още в ІІІ курс в Икономическия университет.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПГОДС, от място): Това не е отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение? Няма.
Моля да гласувате от § 1 до § 8 включително.
Гласували 86 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 11.
Тези осем параграфа са приети.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ТАСИМ:
“§ 9. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “кредити, гаранции и финансови загуби” се заменят с “експортни рискове”, а накрая се поставя запетая и се добавя “който определя основните принципи в дейността на “БАЕЗ” – АД”.
2. В ал. 2 цифрата “7” се заменя с “6”.
3. В ал. 3 думите “директорът на Агенцията за застрахователен надзор към министъра на финансите и управителят на Българската народна банка” се заменят с “и председателят на Комисията по финансов надзор”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 10. В чл. 13 ал. 1 се изменя така:
“(1) Междуведомственият съвет:
1. приема карткосрочни стратегии и дългосрочна стратегия за подкрепа на износа на български стоки и услуги, осъществяване на български инвестиции в чужбина и изпълнение на проекти, свързани с износ на български стоки и услуги, включително в случаите на финансиране на проекти извън територията на Република България;
2. предлага ежегодно чрез министъра на икономиката на министъра на финансите размера на средствата по чл. 9, ал. 1 и 3, които да бъдат включени в проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за съответната година;
3. определя експозициите по държави;
4. определя обхвата на правомощията на управителните органи на “БАЕЗ” – АД относно сключване на застрахователни договори и изплащане на обезщетения по застрахователни договори по този закон;
5. ежегодно подготвя годишен отчет за дейността по чл. 3 и го представя чрез министъра на икономиката в Министерския съвет от 31 май следващата календарна година;
6. одобрява разходите за дейността на “БАЕЗ” – АД по чл. 3;
7. определя начина на инвестиране на свободните средства по банковата сметка на “БАЕЗ” – АД по чл. 14, ал. 2;

8. изисква от управителните органи на “БАЕЗ” - АД информация за сключените застрахователни договори, териториален и секторен анализ на разпределението на застрахователния износ и инвестиции, информация за размера на заявените кредитни лимити за застраховане и тяхното нарастване в съпоставка със застрахователния капацитет на “БАЕЗ” - АД;
9. изисква на всяко тримесечие от управителните органи на “БАЕЗ” - АД информация относно изплатените застрахователни обезщетения и предстоящите за изплащане застрахователни обезщетения по сключени застрахователни договори по този закон;
10. приема и други решения във връзка с дейността на “БАЕЗ” - АД по този закон.”
“§ 11. Наименованието на Глава трета се изменя така: “Финансово осигуряване на прилагането на закона”.”
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
“§ 12. Създава се чл. 13а:
“Чл. 13а. (1) Държавата гарантира изплащането на застрахователни обезщетения за дейността по чл. 3. Застрахователни обезщетения за текущата година се изплащат до размера на предвидените в държавния бюджет средства по реда на чл. 9.
(2) Механизмът за заявяване на средствата по чл. 9 от централния бюджет и за изплащане на застрахователни обезщетения със средства по чл. 9, ал. 1 и 3 се определя в наредбата по чл. 10, ал. 6.”
“§ 13. В чл. 14, ал. 4, 5 и 6 се изменят така:
“(4) Средствата по сметката по ал. 2 се набират от:
1. застрахователни премии по сключени застрахователни договори от “БАЕЗ” - АД по този закон;
2. трансфер на средства, определени с годишния закон за държавния бюджет, за дейността на “БАЕЗ” - АД по чл. 3;
3. дарения и безвъзмездни помощи;
4. други приходи.
(5) Средствата от сметката се разходват за:
1. изплащане на застрахователни обезщетения по сключени застрахователни договори от “БАЕЗ” - АД по този закон;
2. изплащане на отстъпени премии при презастраховане на дейността на “БАЕЗ” - АД от друг застраховател;
3. изплащане на комисионни на чужд застраховател при презастраховането му от “БАЕЗ” - АД;
4. административни разходи за дейността на “БАЕЗ” - АД по този закон до размер, определен от Междуведомствения съвет;
5. изплащане възнагражденията на членовете на Междуведомствения съвет;
6. други извънредни разходи във връзка с дейността на “БАЕЗ” – АД по този закон.
(6) Годишната печалба от дейността по чл. 1, ал. 1 не се разпределя, а се отнася изцяло в отделен резерв, който се използва за покриване на загуби от дейността по този закон.”
По § 14 има предложение на народния представител Георги Пирински, което е прието от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
“§ 14. В параграф единствен на Допълнителната разпоредба се създават т. 7, 8, 9 и 10:
“7. Загуби от производствен риск са налице, когато изпълнението на договорните задължения или производството на поръчаните стоки е било прекратено за период от шест последователни месеца, когато това прекратяване е причинено пряко и изключително от едно или повече от събитията, посочени като търговски риск за частноправни длъжници, както и от политически риск.
8. “Кредитен лимит” е максималният размер на покритие на застрахователя по износа на застрахования към определен длъжник във всеки момент по време на действие на застрахователния договор.
9. “Квота на щетимост” е отношението между нетните възникнали претенции и нетните спечелени премии за даден период.
10. “Средно тарифно число” е число, изчислено на базата на отношението на застрахования износ към получените премии.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Тасим.
Уважаеми дами и господа народни представители, имате думата по тези параграфи. Няма желаещи.
Моля, гласувайте параграфите от 9 до 14 включително.
Гласували 81 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 2.
Параграфите са приети, а с това и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане.
Часът е 13,50 и ще приключим с тази точка от седмичната ни програма.
Уважаеми дами и господа, както знаете, целият ден утре е отделен на парламентарния контрол, който ще започне от 9,00 ч.
Всяка парламентарна група има списъка на отговарящите министри. Пръв ще отговаря министър Васил Иванов – Лучано. След това ще отговаря заместник министър-председателят и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев и т.н.
Девет минути преди 14,00 ч. закривам днешното заседание. (Звъни.)
(Закрито в 13,51 ч.)



Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:
Светослав Спасов

Наим Наим