Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Светослав Спасов и Николай Младенов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието. От програмата от вчерашния ден продължаваме разискванията по:
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ПОМОЩИ, първо четене - продължение.
Искам да обърна внимание, че Коалиция за България е използвала 30 минути, НДСВ - 8 минути, ОДС и ДПС не са ползвали време.
Коалиция за България, би могла, разбира се, да използва още една трета удължаване според правилника.
Заповядайте, имате думата. Продължаваме разискванията по първо четене на законопроекта за държавните помощи.
Господин Корнезов, заповядайте за процедура.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю! Вчера разисквахме около два часа този съществен законопроект, имащ отражение върху цялата ни икономика. Поканихме и министъра на финансите да присъства. Оказа се, че вчера той не можеше да присъства, защото бил ангажиран с международна конференция, но поне така разбрахме, че той имал желание да присъства.
И затова, господин председателю, моля Ви на основание чл. 83, ал. 2 от Конституцията, която гласи, че Народното събрание може даже да задължи съответния министър да се яви тук и да участва в дискусията, да чуем становището на министерството.
И затова правя това процедурно предложение - или да гласуваме и да го задължим, или Ви молим настоятелно да го поканите и то с такъв тон, че след няколко минути министърът на финансите да бъде тук. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има процедурно предложение да поканим министъра на финансите с такъв подходящ тон, че той да се отзове!
Аз подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от господин Корнезов.
Моля, гласувайте да извикаме министъра на финансите Милен Велчев.
Гласували 167 народни представители: за 59, против 101, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Имате думата по същество по законопроекта, който има един сериозен недостатък, че липсва легално определение за това що е държавна помощ - нещо, което сериозно може да затрудни правоприлагането. Но, така или иначе, съществува и второ четене.
Заповядайте, господин Корнезов, разбирам, че вие искате да използвате допълнението от една трета, която ви се полага.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю! Аз и нашата парламентарна група се учудваме, да не кажа друга дума, как може по такъв съществен законопроект цели парламентарни групи да не взимат отношение?!
Вчера чух тук и съм си записал представителя на Министерството на финансите господин Пламен Василев, който каза, че трябва да приемем закона, за да можем да затворим глава шеста. Господин Василев, не Ви виждам тук, с моите уважения към Вас, ако с такива закони затваряме глави, ще вземем преди това да затворим България. Не го казвам само патетично! Защото този закон е закон авантюра! Повтарям - закон авантюра!
Вярно е, че в Комисията по правни въпроси за няколко минути без задълбочено да погледнем не само юридическите, но и икономическите аспекти на този законопроект, санкционирахме, бих казал така, пътя на законопроекта към пленарната зала.
Но, господин председателю, Вие много точно казахте може би фундаменталният недостатък на този закон. Законът се нарича "Закон за държавни помощи". Държавни помощи. И не само за юриста, но и за всеки един от тази зала е ясно, че в закона трябва да се каже и дефинира що е държавна помощ, за да се определи предмета на регулиране на тези обществени отношения в този законопроект. Без законът да каже що е държавна помощ, той няма предмет. Даже не е дефинирано заглавието на законопроекта.
И оттук, Вие може би деликатно казахте: ама, все пак, има и второ четене. Но това е второ четене, когато се правят предложения по съответни текстове, а не се дават фундаментални дефиниции, които и сега никой от нас не може да даде.
Държавна помощ ли е, когато примерно даваме по-ниска ставка на един данък или акциз в определена сфера? Няма дефиниция.
Или така наречените данъчни облекчения?
Държавна помощ не е само пари, които ще се дават за едно или друго в рамките на този законопроект. Така че без формулиране, и то от вносителя - Министерския съвет - що е държавна помощ, този законопроект въобще не бива да бъде даже подлаган на гласуване, камо ли да бъде внасян от правителството в този парламент.
Питам също, за съжаление вносителите ги няма, законопроектът за държавните помощи няма да се прилага относно земеделието, рибното стопанство, отбранителната промишленост. Добре, а защо ще се прилага, примерно, за стоманодобива. Кой ни задължава това? Напротив, тъкмо обратно. Политиката, която провежда и Европейският съюз, респективно държавите в Европейския съюз, стимулира чрез своята политика, включително чрез държавни помощи отделни отрасли, включително и стоманодобива. Кой ни кара да включваме в обсега на този закон, примерно, региони в нашата страна, а те не са малко - планински, полупланински, гранични - в обсега на този законопроект? Тъкмо обратно е европейското законодателство. И аз се учудване чух тук, че виждате ли, работело се върху този законопроект, даже се използвали познанията на един английски специалист, беше му споменато името. Англия има ли такъв законопроект? Няма, защото Англия е умна държава, а ние се правим по-големи католици и от папата. И какво като този англичанин ни е казал и горе-долу ни е написал закона? Ние българи ли сме, носим ли на раменете си глави, за да мислим за интересите на собствената си държава? Или ни пробутват законопроект, който в края на краищата цели съвсем други неща?
От юридическа гледна точка също искам да се спра, господин председателю и господа народни представители, на нещо, което също е не само необяснимо, но бих казал и иронично. Комисията по конкуренцията ще казва на правителството, респективно на другите органи, къде да се отпусне, кога да се отпусне тази държавна помощ и т.н. Комисията по конкуренцията, с всичките ми уважения към тази комисия и членовете на тази комисия.
За да се произнесе комисията, нормално е правителството да се обърне към нея, като представи съответните документи и ако са налице условията, комисията да санкционира отпускането на тези субсидии, респективно държавни помощи. Но, обърнете внимание на чл. 9, ал. 1, т. 3. Тази въздесъща комисия, която даже се вижда нещо като Европейската комисия - точно така е в мотивите - може да се самосезира. Производството в комисията се образува по собствена инициатива. Самата комисия прочита от вестника или някой отиде при нея и каже: А бе, в нашия район трябва да се отпуснат помощи. Комисията се самосезира и взема решения да отпусне, примерно, 10 или 100 млн. помощи. Е, как е възможно това? Парите в края на краищата са в държавния бюджет и могат да бъдат изразходвани точно по съответния ред. И само правителството би могло да знае точно положението на хазната и да прецени интересите в рамките на своите възможности. Не може комисията да се самосезира в една такава деликатна област, щом се отнася включително за тези помощи, за които тук говорихме, и се касае за средства, а не само за пари.
Обърнете внимание по-нататък на парадокса - ако комисията е сезирана, а някога тези помощи могат да бъдат необходими веднага да бъдат дадени, спешно да бъдат дадени, ситуациите са различни, тази обаче въздесъща Комисия по конкуренцията започва проучване. Проучва 60 дни. След това има докладчици, разглеждане, значи минимум шест месеца процедура. Ами ако трябва още утре да се дадат тези средства малки или големи, няма значение, за едно или друго събитие, което не е приятно за нито една държава? Ще чакаме решението на комисията 6 или 7 месеца или една година? Така че и тази процедура, която са описали тук, в края на краищата ще ни доведе и до блокиране на възможностите за финансиране в определени области.
И понеже виждам, че времето ми тече, още един юридически парадокс. Решенията на комисията подлежат на обжалване пред Върховния административен съд. Добре, съдебна защита. Втората линия обаче - обжалване на решението на тази прословута комисия, не спира изпълнението.
Господин председателю, значи имаме решение, отпуснати са, примерно 100 млн. или 100 хил. лв., няма значение. Тези средства са усвоени, защото това е помощ, която може би веднага трябва да се даде. Може да е за природни или някакви други бедствия. Върховният съд може и да отмени тази помощ, която е незаконна, но средствата нали са усвоени, средствата са дадени. И кой ще ги върне? Разбира се, че веднага ще се превърнат в несъбираеми вземания и никой не може да си въобрази, че тези средства, дадени за помощ, след това ще бъдат върнати от граждани или респективно от юридическите лица.
И затова, господин председателю, Парламентарната група на Коалиция за България не може да подкрепи този законопроект. Защото в този законопроект, примерно в чл. 23, казва: комисията контролира, а министърът на финансите само наблюдава, без да има никакви права. Министърът на финансите, ковчежникът на страната, в чиито ръце са парите и на данъкоплатците, и на държавата, ще бъде само един наблюдател. Това ще блокира всяко едно управление, включително и сегашното. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
С това беше изконсумирано времето на Коалиция за България.
Имате думата, уважаеми госпожи и господа, по законопроекта.
Заповядайте, господин Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Корнезов! Ако точката на стълкновение тръгва още от заглавието на закона, аз, тъй като не съм юрист, нескромно бих предложил една дефиниция за държавна помощ. Тази дефиниция би могла да звучи по следния начин: "Държавна помощ е действие или съдействие, чийто субект е институция на изпълнителната власт, измерено и обективирано посредством финансови, материални или технологични показатели, поискано, извършено и реализирано от юридическо лице в обхвата на същата изпълнителна власт." И ако тази дефиниция в този вид или ремонтирана се приеме, оттам нататък можем да тръгнем и да търсим отговорите и на другите въпроси, които поставихте, защото тук има очертание на субекта, смисъла на понятието "помощ" и реда, по който тя може да се поиска, получи и реализира. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ, от място): Реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: За съжаление и репликата също влиза във времето ви.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ, от място): Една минута!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не, нямате повече време, за съжаление. Много ми се иска да имате, но нямате.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ, от място): Тогава ще дам на господин Илчев определението за държавна помощ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте за реплика, господин Казак.

ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да взема отношение по този въпрос, който е от изключителна важност. Може би това е рядкост, но днес ние сме изправени пред предизвикателството да приемем един напълно европейски закон, който е абсолютно изискване - повтарям - абсолютно изискване за подготовката на България за присъединяване към Европейския съюз. Както беше вече подчертано неведнъж, необходимостта от приемането на този закон се съдържа във всички редовни доклади на Европейската комисия, а освен това България е поела ангажимента в чл. 64, т. 4 от Европейското споразумение за асоцииране, ратифицирано със закон от Тридесет и шестото Народно събрание, да въведе регламентация на държавните помощи, която да е максимално прозрачна.
Именно поради тази причина, както беше споменато от представителите на Министерството на финансите, а виждам, че в залата вече има и представител на Комисията за защита на конкуренцията, българското правителство не от днешното Народно събрание, а и от предишното Народно събрание... (Неразбираема реплика на народния представител Атанас Папаризов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Нека да оставим господин Казак да си изложи становището.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Не е гласувано за представител на Комисията за защита на конкуренцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не е ли гласувано вчера? В такъв случай искам да попитам защо квесторите са допуснали хора, за които не е гласувано, да влязат в залата. (Шум и реплики.)
Гласувано ли е вчера?
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Още при самото започване на заседанието бяха дадени две имена, гласувахме ги и бяха допуснати.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Две имена от Министерство на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много моля, ако ще се прави процедурно предложение за допускане в залата, нека да се направи. Не може така да се влиза в пленарната зала, ако наистина не е гласувано.
ЧЕТИН КАЗАК: Може ли да направя процедурно предложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Направете процедурно предложение.
ЧЕТИН КАЗАК: Правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат членът на Комисията за защита на конкуренцията господин Димитър Кюмюрджиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурно предложение. Противно предложение има ли? Не виждам противно процедурно предложение, затова ви моля да гласувате направеното процедурно предложение от господин Казак.
Моля, гласувайте!
Гласували 162 народни представители: за 157, против 1, въздържали се 4.
Сега можем да поканим господин Кюмюрджиев. Заповядайте.
Обръщам внимание на квесторите да са осторожни в това отношение.
Заповядайте, господин Казак, да продължите.
ЧЕТИН КАЗАК: Продължавам.
На следващо място, мисля, че от досега казаното стана ясно какъв е абсолютният ангажимент, който България има по приемането на този закон. Подготовката на този закон, както беше споменато, започна още от предишното правителство - от Министерството на финансите съвместно с Комисията за защита на конкуренцията със създадена работна група. Има проект по програма ФАР, доколкото си спомням, по силата на който бяха поканени и експерти от Европейската комисия, от страни - членки на Европейския съюз, за да се стигне едва сега до изработването на един готов проект, който е внесен не в Тридесет и осмото, а в Тридесет и деветото Народно събрание.
На следващо място, ще ви цитирам края на становищата на двете съпътстващи комисии, които разглеждат законопроекта - това са Комисията по правни въпроси и Комисията по европейска интеграция.
Комисия по правни въпроси: в резултат на разискванията комисията реши единодушно да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за държавните помощи. Включително представителите на Коалиция за България.
Чета ви края на становището на Комисията по европейска интеграция: Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи прие становище, че предложеният проектозакон за държавните помощи е в съответствие с достиженията на правото на Европейския съюз. Като разбира се комисията препоръчва вносителят да се съобрази между първо и второ четене с направените забележки.
Оттук нататък просто искаме да сме на чисто, когато вземаме отношение по този въпрос. Сега тук стана дума, че явно ние сме гласували, а не сме познавали добре текста, малко набързо сме го приели, но нека все пак да не се отказваме и да действаме с необходимата отговорност, когато гласуваме в комисиите.
Стана дума за това, че нямало дефиниция на това що е държавна помощ. Искам да ви цитирам във връзка с това, като изтъкна преди това факта, че необходимостта от приемането на Закон за държавните помощи произтича от абсолютния ангажимент за хармонизиране на нашето законодателство с това на Европейския съюз и с преговорите по глава шеста "Политика на конкуренцията". Във връзка с това ще ви цитирам чл. 87, ал. 1 от Договора за създаване на Европейските общности относно принципната забрана за предоставяне на държавна помощ.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ, от място): Това е много важно да го прочетете внимателно.
ЧЕТИН КАЗАК: Всяка държавна помощ, предоставена от страна-членка или чрез използване на държавни ресурси под каквато и да е форма, която нарушава или заплашва да наруши свободната конкуренция чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на определени стоки и доколкото засяга търговията между страните-членки...
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ, от място): Именно между страните-членки, а не вътре в страните.
ЧЕТИН КАЗАК: ... се счита за несъвместима с единния пазар. (Шум и реплики.)
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Има ли право нашият депутат да се изкаже? От два дни слушаме само господин Папаризов. По правилник вземете отношение, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много ви моля, не е необходима толкова остра реакция. Става въпрос все пак за една съвсем нормална дискусия.
Господин Казак, продължете, ако обичате.
ЧЕТИН КАЗАК: Цитираният член, както всички прекрасно знаят, е член от Договора за създаване на Европейските общности, който е един договор между държави-членки. Ние пред нас имаме един законопроект. Както знаете, България все още за съжаление не е страна - членка на Европейския съюз, и заради това не може в нашия закон да фигурира абсолютно идентичен текст, защото България няма такива ангажименти към другите страни - членки на Европейския съюз. Именно заради това съществува чл. 64 от Договора на Европейското споразумение. (Неразбираема реплика на народния представител Атанас Папаризов.) Именно чл. 64 е в сила по силата на Европейското споразумение, което, както знаете, е със силата на закон.
Основният принцип и мотив за създаване на цялостно законодателство за забрана на държавните помощи и по-скоро не за забрана, а за контрол върху държавните помощи, това е, както вече беше споменато, защитата на свободната конкуренция и непозволяването на публичните субекти, най-вече на държавата, произволно да се намесва в свободния пазар и да нарушава принципите на свободната конкуренция.


Поради тази причина в Европейския съюз е създадено най-развитото законодателство за контрол върху държавните помощи, което е на много по-високо равнище, отколкото това, което се цитираше тук по отношение на споразуменията по ГАТТ и в рамките на Световната търговска организация. В Европейския съюз законодателството и юриспруденцията на Съда на европейските общности в тази връзка е в много по-напреднал стадий, отколкото е общата международна правна рамка в рамките на Световната търговска организация, така че цитираните тук текстове от Споразумението по ГАТТ просто нямат отношение към целите и мотивите на този законопроект. Това - от една страна.
От друга страна, именно в чл. 2 от законопроекта е дадена дефиницията, макар че тя не е именувана точно дефиниция, що е то държавна помощ, но е даден обхватът на държавната помощ по отношение на това дали тази държавна помощ е забранена или не. Забранена е всяка помощ, предоставена от държавата или чрез държавни ресурси под каквато и да е форма, която нарушава или може да наруши свободната конкуренция чрез поставянето в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на определени стоки. Аз съм съгласен може би, че тази дефиниция не е изчистена, но това е дефиницията на държавната помощ, която се забранява по силата на този закон.
Освен това тук се спомена, че всички държавни помощи били забранени и че по този начин на държавата се връзвали ръцете, за да подпомага регионите, които са в по-неблагоприятно положение или пък предприятия, изпаднали в криза. Целият чл. 4 от законопроекта е предназначен именно за това - да позволи, и то абсолютно в съответствие и със законодателството на Европейския съюз в тази връзка, да позволи да се направят изключения от общата забрана за предоставяне на държавни помощи именно с оглед на факторите, които са посочени детайлно в този член - насърчаването на икономическото развитие на райони с ниско жизнено равнище или с висока безработица. "Подпомага изпълнението на проекти със значителен икономически интерес" - ето ги проектите, които правителството одобрява и сключва споразумения и по Програма ФАР, и по линия на ИСПА и т.н.
"Подпомага икономическото развитие на определени стопански дейности или обособени райони, доколкото не се променят условията на търговския обмен в противоречие с търговския интерес на Република България и на държавите или общности от държави и финансови институции, с които тя е установила режим за наблюдение на държавните помощи" - ето това е абсолютен ангажимент във връзка с преговорите за присъединяване към Европейския съюз.
И за културното и историческо наследство, разбира се, също се разрешават изключения от общата забрана за предоставяне на държавни помощи.
Защо Комисията за защита на конкуренцията е избрана като независим орган, който контролира държавните помощи? Защото в Европейския съюз това правомощие е предоставено на Европейската комисия и Европейската комисия ежегодно - тук има специалисти, които следят това - постановява и забранява предоставяне на държавни помощи от правителствата на страните-членки на Европейския съюз. Има цяла юриспруденция, цяла съдебна практика на Съда на Европейските общности по този въпрос, когато държавите-членки се жалват от решение на комисията, което спира, забранява предоставянето на дадена държавна помощ от правителството на дадена страна-членка.
И изискването за независимост на този орган е абсолютно, за да може той да си върши коректно работата. България, както знаете, все още не е станала членка на Европейския съюз. Когато България стане страна-членка на Европейския съюз, тогава Комисията за защита на конкуренцията ще се освободи от тези правомощия в полза на Европейската комисия, която директно ще започне да контролира предоставянето на всички държавни помощи и тогава изведнъж цялото развито законодателство и съдебна практика на Европейските общности по този въпрос ще стане изведнъж приложима и за България. И ние, ако не сме подготвени до този момент, тогава ще ви се стъжни, господа от Коалиция за България! (Весело оживление в залата.) Така е!
Комисията за защита на конкуренцията е, както беше подчертано, независим държавен орган, който се избира от Народното събрание. Народното събрание има начини да контролира, ако Комисията за защита на конкуренцията не си върши достойно работата.
Има възможности за групово освобождаване - това беше споменато, че за всяко решение на правителството, например за подпомагане на слаборазвити райони или такива с висока безработица, комисията трябвало да се пита и да се иска нейното разрешение. В съответствие със законодателството на Европейския съюз и цитирания в мотивите регламент най-вече, Комисията за защита на конкуренцията може групово да освободи от задължението за уведомяване определени групи помощи, когато те отговарят на изискван
ията на чл. 4. Това e ал. 1 на чл. 7.
"(3) В решението за групово освобождаване от задълженията за уведомяване, комисията определя условията при наличието на които може да се предостави помощта, както и условията, при които предоставянето й не е допустимо" - това е направено именно с цел да се регламентира предоставянето на държавни помощи веднъж завинаги, за да не може правителството произволно да предоставя помощи, които биха рискували да нарушат свободната конкуренция и между стопанските субекти в България. Става дума за някои процесуални проблеми, процедурни проблеми, за които господин Корнезов спомена. Това е нещо, което може да се изчисти между първо и второ четене, ако наистина има такива проблеми.
Аз също повдигнах един проблем по време на заседание на Комисията по правни въпроси. Не съм убеден, че от законопроекта са изчистени всички неща, но това е проблем, който може да се реши между първо и второ четене, но да се говори от тази трибуна, че това е абсолютно негоден законопроект, който принципно не трябва да се приема от Народното събрание, това е мисля, абсолютно недопустимо.
Затова аз приканвам народните представители да подкрепят на първо четене този законопроект и да направим всички заедно тази решителна стъпка към хармонизиране на нашето законодателство с правото на Европейския съюз като се препоръча и на вносителите, и на всички заинтересовани страни в този дебат, да внесат своите предложения за корекции по текста на закона между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Казак.
Имате думата, уважаеми госпожи и господа.
Има думата представителят на Комисията за защита на конкуренцията Димитър Кюмюрджиев.
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм Димитър Кюмюрджиев и съм член на Комисията по защита на конкуренцията. Същевременно съм ръководител на Работна група № 6 "Политика на конкуренцията" към екипа за преговори с Европейския съюз.
Бих искал да дам няколко разяснения във връзка с изказването на уважаемия господин Корнезов и господин Папаризов за философията на този закон и защо той е абсолютно необходим в настоящия етап за България.
На първо място, бих отбелязал основанието, че с приемането на този закон България ще промени философията на защитата на конкуренцията в Република България. Правната рамка за защита на конкуренцията беше поставена с приемането през месец май 1998 г. на Закона за защита на конкуренцията, в който бяха регламентирани контролът и забраната на картелните споразумения, злоупотребата с господстващо положение, а също така беше въведен регламент за контрол на режима на сливанията в Република България. Именно с приемането на този закон се обхваща и се затваря правната рамка за контрол върху нелоялната конкуренция чрез въвеждане на правила за контрол върху държавните помощи, които в Европейския съюз се разглеждат като форма на нарушаване на конкуренцията. Това е, бих казал, първото основание, поради което аз ще помоля уважаемите народни представители да гласуват за този закон.
На второ място, изключително важно е да се отбележи, че този закон променя философията на контрола върху държавните помощи. Досега контролът върху държавните помощи беше осъществяван от изпълнителната власт в лицето на Министерството на финансите. В Европейския съюз и в развитите страни контролът върху държавните помощи се осъществява от независим антитръстов регулатор, който преценява тези помощи относно тяхната съвместимост със свободната конкуренция.
Бих искал да дам разяснението, че Комисията за защита на конкуренцията съгласно решението на Конституционния съд е висш независим държавен орган, независим от изпълнителната власт. Абсолютно погрешно е да се твърди, че комисията дава държавни помощи. Комисията преценява предоставената държавна помощ от съответния донор, бил той Министерство на финансите, Министерство на регионалното развитие и т.н., с оглед на разпоредбите на закона. В тази връзка действително е необходимо да се промени философията, тоест контролът върху държавните помощи да бъде изведен извън изпълнителната власт, от независим орган. Защо независим орган? Защото членовете на комисията се избират от вас, уважаеми народни представители, и те не са членове на правителството.
От друга страна, бих искал да отбележа, че за първи път в този закон се въвежда задължението, което България пое с приемането на Закона за хармонизация с европейското законодателство от 1 февруари 1995 г. Тоест, въвежда се така нареченият "ексантерконтрол". Всички държавни помощи, независимо от донора, когато преминат определен праг, - това е записано в чл. 3 от закона - подлежат на принудителен контрол от Комисията за защита на конкуренцията. И нещо друго, което е важно и бих се противопоставил на подобно тълкуване. Комисията има право на така наречения "експостконтрол", или да се самосезира, когато констатира, че е налице предоставяне на държавната помощ в нарушение на закона. Това е нормална процедура, която има във всички подобни, сходни антитръстови регулатори в страните, които в момента кандидатстват за членство в Европейския съюз. Подобни правомощия има и Европейската комисия, тъй като тя пряко прилага чл. 87 от Договора за установяване на Европейския съюз.
На трето място, бих оспорил също така и някои възражения, свързани с процедурата. С тази процедура, която ви предлагаме за обсъждане, ние сме въвели съдебен контрол върху актовете на администрацията. Такъв контрол в момента няма. Тоест, ние въвеждаме контрол от Върховния административен съд, който преценява дали решението на комисията да позволи или да забрани определена държавна помощ е законосъобразно. По такъв начин се създава гаранция, по такъв начин се създава нова съдебна практика, която по-нататък ще бъде приложена.
И най-накрая, бих искал да кажа няколко думи във връзка с правомощията на комисията, свързани с така наречените съществуващи помощи. Когато България се присъедини и подписа това споразумение през 1995 г., тя обеща да въведе един режим на прозрачност и на контрол върху държавните помощи. Единственият начин да въведем този режим е да създадем специален нормативен акт, който ще се прилага, дами и господа, докато България влезе в Европейския съюз. Когато България стане член на Европейския съюз, автоматически, съгласно Римския договор, контролът върху държавните помощи ще премине към Европейската комисия.
Когато отворихме глава "Конкуренция" през февруари 2001 г., ние обещахме в така наречената Програма за хармонизация до края на годината България да изработи законова рамка за защита на конкуренцията чрез контрол върху държавните помощи. Затова от името на антитръстовия регулатор и Комисията за защита на конкуренцията, която участва в изработването на закона, ще помоля народните представители да приемат този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кюмюрджиев.
Има ли други желаещи да вземат отношение?
Господин Димитров, може би Вие имате желание? Заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Той се изказа. Няма право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Така ли? Аз не знаех, че вчера господин Димитров се е изказал. Съжалявам, действително не е възможно.
Уважаеми госпожи и господа, няма никакво съмнение, че такъв закон е необходим. Големият проблем е дали с това съдържание трябва да бъде законът. Единствената надежда е, че има второ четене. Иначе аз лично бих бил много притеснен.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Господин председател, мога ли да направя реплика на изказването на господин Корнезов?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не може, защото господин Корнезов се изказа твърде отдавна, а репликата се прави веднага след изказването. Така че, все пак трябва да се придържаме към правилника.
Има ли други желаещи да вземат отношение по обсъждания законопроект? Аз не виждам такива.
В такъв случай ще премина към гласуване на първо четене на законопроекта за държавните помощи с надеждата, че има второ четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 170 народни представители: за 141, против 27, въздържали се 2.
За отрицателен вот - разбира се, господин Папаризов, имате тази възможност.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Гласувах против този закон, защото той абсолютно недобросъвестно подменя нормите на Споразумението между България и Европейския съюз и на чл. 87 от Договора за създаване на Европейския съюз, насочени към ограничаване на нелоялната конкуренция в междудържавните отношения, с някаква норма, която да превърне комисията в орган за защита на конкуренцията, стоящ над правителството, по въпроси, отнасящи се до националния суверенитет.
Искам да обърна внимание на колегите, че раздел 87 от Римския договор е свързан с нарушаване на общия вътрешен пазар. Когато става дума за субсидии, няма проблем относно взаимоотношенията на националния пазар - веднага влизат в сила отношенията между страните - и нито един орган, в която и да е страна, не може да бъде над съответното правителство. И комисията в никакъв случай не може да направи нищо друго, освен препоръки към съответните правителства.
Цялата процедура в чл. 87 е аналогична с процедурата за разрешаване на спорове в ГАТТ, господин Четин, и тя предвижда правителството, което не е съгласно с процедурата, веднага да отиде в Европейския съд. Тук действително има една разпоредба, която показва след влизането в сила на регламента, цитиран от колегите, как ще се действа по отношение на новите мерки. Но оттогава досега са приети над 200 нови регламента, които не са цитирани тук.
В никакъв случай Европейската комисия не се занимава въобще със случаите, които Вие изброихте, дали може или не може да има регионални помощи. Този вид помощ е изцяло изключен от обсега на чл. 87. Този вид помощи не попада под обхвата на чл. 87 и е равен на групата помощи, по които не може да се взима отношение в ГАТТ, така наречените "нон екшънъбъл сапсидис". От помощи, по които може да се взима отношение, са само помощите, специфични за определени предприятия. И това под сурдинка го е казала Комисията по интеграция, защото там юристите се чудели как хем да подкрепят закона, хем да го отхвърлят. В техния текст накрая е цитиран един пасаж, който показва, че схемите за помощ по същество са схеми, които са безсрочно действащи, когато те се отнасят за всички предприятия. По този начин те намекват на вносителите, че нещо в закона им не е наред.
След като очевидно част от мнозинството са го казали много тънко и ако един ден някой им каже: абе, вие не сте ли чели закона - те ще кажат - четохме го, много ясно е написано в нашето становище.
Въобще, приема се закон, който няма да отговаря на изискванията на Европейския съюз. Защото Европейският съюз настоява именно за прозрачност. Вие сега приемате закон, който връзва ръцете на правителството и ще му дава основание да казва: тъй като вие приехте закона, затова аз няма да подкрепя това предприятие, затова няма да оздравя Варненската корабостроителница, затова няма да дам пари за селското стопанство. В същото време в Европейския съюз няма да постъпи никаква информация. Защото проблемът да се класифицира държавната помощ отсъства, не е ясно какво е държавна помощ. Само България не е представила нотификация за държавната помощ нито в ГАТТ, нито в Европейския съюз. В Полша, от Чехия има такива нотификации, там ги извършва самото правителство. Некомпетентността или незаинтересоваността на Министерството на финансите да подготви такъв документ тук се подменя с намесването на Комисията за защита на конкуренцията. И това не е нов проблем, той е от 10 години, но за пръв път комисията си позволява освен да се превърне в орган, който събира информация, сега да се постави над правителството. Такова чудо не е имало никога в плановете на комисията. Това е нещо ново, което аз не мога да приема и което считам, че никоя държава не може да приеме.
Така че съм изцяло против този закон, който очевидно има две цели и не е направен от незнание - да каже, че правителството е с вързани ръце и да не си изпълнява политиката и, второ, да не се дава никаква информация в Европейския съюз, защото няма определение за критериите, по които се дава тази информация. Много български закони са приети така. Много български закони се приемат така, че да не могат да се прилагат. Това е още един пример на нашето "желание" да се интегрираме добросъвестно в Европейския съюз. Аз съм против такива лицемерни законопроекти. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Големи лъжи казахте! Това просто не е вярно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много Ви моля, дискусията по този законопроект приключи. Приехме го на първо четене. Чакам евентуално процедурно предложение за срока за приемане на предложения между първо и второ четене.
Заповядайте, господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Предлагам срокът за предложения между първо и второ четене да бъде двуседмичен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за двуседмичен срок между първо и второ четене за постъпване на предложения.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 140 народни представители: за 140, против и въздържали се няма.
Да се надяваме, че между двете четения много от болните въпроси, които породи този законопроект, ще бъдат изчистени. Това е моята надежда.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРОМЕНИ В СЪСТАВА НА КОМИМИСИЯТА ПО ЕНЕРГЕТИКА.
"Народното събрание на основание чл. 89, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 4 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

Освобождава Людмил Славчев Симеонов като член на Комисията по енергетика и избира Люцкан Илиев Далакчиев за член на Комисията по енергетика."
По това проекторешение има ли някакви съображения? Няма.
Ще си позволя да подложа на гласуване проекторешението ан блок в двете точки - освобождава Людмил Славчев Симеонов като член на Комисията по енергетика и избира Люцкан Илиев Далакчиев за член на Комисията по енергетика.
Моля, гласувайте това проекторешение.
Гласували 156 народни представители: за 156, против и въздържали се няма.
Да пожелаем на господин Далакчиев успех в работата му като член на Комисията по енергетика.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА.
Искам да поканя председателя на Комисията по транспорт и телекомуникации, която е водеща по законопроекта, да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уважаеми господин председател, предлагам да допуснем в пленарната зала господин Любомил Иванов, заместник-министър на транспорта и съобщенията, господин Димитър Ганев, ръководител на Главна дирекция "Автомобилна администрация" в Министерството на транспорта и съобщенията, господин Валентин Божков от Министерството на транспорта и съобщенията и господин Алекси Кесяков, ръководител на направление "Пътна полиция" при Дирекция "Национална служба полиция".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение в залата да бъдат поканени посочените от председателя на Комисията по транспорт и телекомуникации лица.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Моля, поканете посочените от председателя на комисията лица в залата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В Комисията по транспорт и телекомуникации бяха разпределени два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата. На основание чл. 68, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, тъй като двата законопроекта уреждат една и съща материя, те бяха разгледани едновременно на заседание на комисията, проведено на 22 ноември 2001 г.
В заседанието участваха двама заместник-министри - господин Любомил Иванов, който присъства в момента и тук, и госпожа Красимира Мартинова, господин Алекси Кесяков от направление "Пътна полиция", господин Димитър Ганев, от Министерството на транспорта и съобщенията и господин Валентин Божков.
Целта на внесения законопроект е по-пълното хармонизиране на законодателството на Република България с правото на Европейския съюз. По този начин се изпълняват и изискванията на Европейската комисия относно безопасността на движението по пътищата. Законопроектът регламентира по-подробно категориите превозни средства за нуждите на типовото одобрение с оглед поставените изисквания в европейските директиви.
Внесеният законопроект предвижда промени, свързани със законовата регламентация на разрешителните режими, предвидени в него с цел осигуряване на по-голяма прозрачност и обективност в процеса на издаване на разрешенията. Обстойно са регламентирани условията и редът на издаване и отнемане на разрешителни за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.
В законопроекта се прецизират и правомощията на определените от министъра на вътрешните работи и министъра на транспорта и съобщенията служби по контрол за спазването на Закона за движението по пътищата.
Измененията, предложени в проекта на закон, са свързани и с идеята за прозрачност и принципност при извършването на проверките и уеднаквяване на критериите, свързани с лицензионните и разрешителните режими от страна на администрацията.
Предвиждат се също така промени, осигуряващи възможност за признаване на валидността на издадените в държави - членки на Северноатлантическия договор свидетелства за управление на моторни превозни средства без изпити и такси във връзка с чл. 4 от Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили.
По време на обсъждането на двата законопроекта взеха отношение господин Алекси Кисяков - началник-управление "Пътна полиция" при Дирекция "Национална служба полиция", и господин Димитър Ганев - ръководител на Главна дирекция "Автомобилна администрация" при Министерството на транспорта. В техните изказвания бяха засегнати основно въпроси, касаещи регулирането на движението по пътищата със светлинни сигнали, сигнализацията на пътищата с пътна маркировка и сигнализацията на пътищата с пътни знаци, издадени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Законопроектът предлага много съвременни разпоредби, съобразени с европейското законодателство.
Господин Иван Иванов отбеляза, че оценява положително внесения проект на закон, като обоснова и забележките си по него. Според него е необходимо по-добро взаимодействие между институциите, които осигуряват приложението на закона във всичките му области. Той се изказа отрицателно по отношение завишаването на размера на глобите, предвидени в проекта. Изказа съмнение относно необходимостта от пълно описание на пътните знаци с фигури и обяснителни текстове, след като те съществуват в подзаконовите нормативни документи.
Господин Рамадан Аталай заяви, че апелира към засилване контрола по издаване на удостоверения за водачи на моторни превозни средства, както и върху фирмите, лицензирани да извършват такава дейност.
Народният представител господин Мутафчиев изрази безпокойство относно пътнотранспортните произшествия, които в годишен размер са от порядъка между 1000-1200.
В подкрепа на законопроекта се изказаха всички народни представители и на основание въпросите, които бяха зададени от народните представители, и отговорите, които бяха дадени от страна на вносителите, Комисията по транспорт и телекомуникации подложи и двата законопроекта на гласуване.
За законопроекта, внесен от Министерския съвет № 102 01 24 от 13 ноември 2001 г., гласуваха 14 народни представители. Беше прието единодушно този закон да влезе на първо гласуване в Народното събрание.
По законопроекта, внесен от народния представител Надежда Михайлова и група народни представители, гласуваха 4 гласа "за", 4 гласа "против" и 4 гласа "въздържали се".
Двата законопроекта са идентични. Разликата в тях е, че вторият закон, внесен от Министерския съвет, е разработен в по-късен период и в него са отчетени последните директиви на Европейския съюз в областта на транспортното законодателство и Съвета на министрите на транспорта.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, проф. Мирчев.
Има думата народният представител Анелия Мингова да докладва становището на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На редовното си заседание, проведено на 29 ноември 2001 г., Комисията по правни въпроси обсъди разпределените й законопроекти - законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, внесен от Министерския съвет, и законопроект със същото заглавие, внесен от Надежда Михайлова и група народни представители.
На заседанието присъстваха госпожа Красимира Мартинова, заместник-министър на транспорта и съобщенията, и господин Валентин Божков, главен експерт в отдел "Международни правни норми".
Госпожа Мартинова от името на вносителя, Министерския съвет, запозна народните представители с основните положения и цели на представения законопроект. Той има за цел по-пълно хармонизиране на законодателството на Република България с правото на Европейския съюз.
Предложените промени касаят по-подробно регламентиране на категорията превозни средства за нуждите на типовото одобрение с оглед поставените от Директива 92-53 изисквания.
В съответствие с предлаганите изменения се променят разпоредбите, които регламентират свидетелствата за управление на моторни превозни средства. Законопроектът предвижда промени, които осигуряват възможност за признаване валидността на издадените в държави - членки на НАТО, свидетелства за управление на МПС без изпит и такси във връзка с чл. 4 от Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата е допълнен с норма на Наредба 17 от 2001 г. за регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали. По този начин тази подзаконова уредба е издигната на по-високо нормативно ниво.
В законопроекта се прецизират и правомощията на определените от министъра на вътрешните работи и от министъра на транспорта и съобщенията служби по контрол за спазване на Закона за движение по пътищата, както и разрешителните режими, предвидени с него.
По законопроекта отношение взе народният представител Ремзи Осман, който го подкрепи, като подчерта, че той представлява значителното развитие на тази материя в сравнение със законопроекта, внесен от народния представител Надежда Михайлова и група народни представители. Същевременно господин Осман постави два принципни въпроса. Първият - за съгласуваността и компетенциите на специализираните органи на Министерството на транспорта и съобщенията и на Министерството на образованието и науката. Министерството на образованието и науката има специализирани функции, свързани с режима на обучение на кандидатите за водачи на моторни превозни средства, а Министерството на транспорта и съобщенията има контролни функции върху тях, които се използват за тази цел. Вторият проблем, поставен от господин Осман, бе за предвидената законова възможност за обучение и получаване свидетелство за правоуправление при определени условия и за определени МПС от лица, навършили 17-годишна възраст. Според него снижаването на възрастта за тези лица би създало опасност за движение по пътищата поради несъобразеност на техните възможности с оглед видовете МПС, които следва да управляват.
Народните представители Стоилов, Казак и Корнезов също подкрепиха законопроекта на Министерския съвет. Господин Стоилов постави принципния въпрос за това дали с предложените законодателни промени няма да се наложи подмяна на документите за правоуправление, както и на документа за регистрация на МПС, което би създало фискални затруднения за гражданите. Вносителите подчертаха, че това не се налага.
Господин Корнезов отправи питане дали всички страни - членки на НАТО не са и страни по Конвенцията между страните по Северноатлантическия договор и в този смисъл следва ли със законопроекта да се признават документите за правоуправление от страна на Република България.
Господин Казак изрази подкрепа на законопроекта, като направи следните забележки. Първо, съгласно § 34, в чл. 141, ал. 1, накрая да се добави "в съответствие с Директива 99-37 на Европейския съюз". Тази директива обаче съдържа съвсем конкретни изисквания, на които трябва да отговаря свидетелството за регистрация и самото позоваване на директивата не е достатъчно правно основание, за да могат нейните разпоредби да се включат директно във вътрешния правов ред на страната. За целта следва тази разпоредба да залегне като част от текста на законопроекта и по този начин да се превърне в част от вътрешното българско право, тъй като директивите на Европейския съюз нямат директна приложимост нито в страните - членки на Европейския съюз, нито в страните - кандидат-членки на Европейския съюз.
Второ, господин Казак предложи във фаза на второ четене на законопроекта да се прецизира ясно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 1, буква "а", с която се приравняват като МПС мотопеди и велосипеди с двигател Л-1.
Народният представител Борислав Ралчев подкрепи законопроекта, внесен от Министерския съвет. Той подчерта неговата навременност, както и обстоятелството, че в редица свои разпоредби той урежда нови обществени отношения, които не са в обсега на законопроекта, внесен от народния представител Надежда Михайлова и група народни представители. По-специално той се позова на разпоредбите на чл. 125а и чл. 147.
Ето защо според него двата законопроекта не следва да се обединяват, тъй като законопроектът, внесен от Министерския съвет, е по-пълен, цялостно урежда обществените отношения, свързани с движението по пътищата и автомобилния транспорт.
Народният представител Йордан Соколов също подкрепи законопроекта на Министерския съвет и подчерта неговата навременност във връзка с отваряне на глава "Транспорт" в преговорите с Европейския съюз. Същевременно господин Соколов сподели, че не вижда противоречие между законопроекта на Министерския съвет и законопроекта, внесен от групата народни представители, като подчерта, че и двата уреждат една и съща правна материя и в този смисъл следва да бъдат обединени в един общ консолидиран проект съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
В същия смисъл се изказа и народният представител Димитър Абаджиев.
Двата проекта бяха подложени на гласуване поотделно, като съобразено с направените изказвания народните представители от Комисията единодушно гласуваха да предложат на народните представители да разгледат и приемат на първо гласуване внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, внесен от Министерския съвет, а с 4 гласа "за" и 12 "въздържали се" решиха да не предложат на народните представители да гласуват на първо четене внесения от народния представител Надежда Михайлова и група народни представители законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Има думата госпожа Ангелиева да докладва становището на Комисията по европейска интеграция.


ДОКЛАДЧИК МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
относно законопроект за изменение и допълнение на
Закона за движението по пътищата № 102-01-24,
внесен в Народното събрание от Министерския съвет

Забележка: да се вземе предвид при разглеждане на законопроекта на първо четене.
На заседание, проведено на 28 ноември 2001 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, внесен от Министерския съвет.
На обсъждането присъстваха от страна на вносителя Живка Станева - началник отдел към Дирекция "Европейска интеграция и отношение с международните финансови институции" към Министерския съвет, Елка Иванова - експерт в същата дирекция, и експерти от Дирекция "Европейска интеграция" към Народното събрание.
Приемането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата е ангажимент на България по глава девета "Транспортна политика". Главата е открита за преговори през 2001 г.
Законопроектът предвижда изменения в действащия Закон за движението по пътищата, някои от които целят постигането на по-пълно съответствие на закона с европейското право в тази област, както и с някои други международноправни актове, като Конвенцията за пътното движение, Конвенцията за пътните знаци и сигнали, и Консолидираната резолюция относно конструкцията на превозните средства на Икономическата комисия за Европа на ООН.
Предлаганите изменения се отнасят най-вече до по-детайлната регламентация на категориите пътни превозни средства, с оглед нуждите на типовото одобряване. Член 149 възпроизвежда класификацията на Консолидираната резолюция относно конструкцията на превозните средства на Икономическата комисия за Европа и отразява изискванията на Директива 92/61, за одобряване на типа на дву- и триколесни моторни превозни средства, Директива 92/53 относно типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета и Директива 74/150 относно одобряването на типовете колесни селскостопански и горскостопански трактори.
Новосъздаденият чл. 150а, който разграничава отделни категории моторни превозни средства с оглед определяне правоспособността на водачите е в съответствие с Директива 91/439 относно свидетелствата за правоуправление.
Дадена е по-детайлна уредба на условията и реда за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, която е съобразена с изискванията на Директива 96/96.
В изпълнение на Споразумението между страните-членки на НАТО и страните-партньори, участващи в "Партньорство за мир" относно статута на техните въоръжени сили е предвидено признаване на свидетелствата за правоуправление на моторни превозни средства, издадени от договаряща страна по Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили.
Предлаганите допълнения на чл. 13 отразяват разпоредбите на Конвенцията за пътното движение и Конвенцията за пътните знаци и сигнали относно забраната за поставяне върху пътните значи на всякакви предмети, плакати и светещи тела, които нямат отношение към тях.
Комисията по европейска интеграция има следната забележка по законопроекта.
Според § 34, в чл. 141, ал. 1 накрая се добавя: "в съответствие с Директива 99/37 на Европейския съюз". Този текст от действащия Закон за движението по пътищата предвижда издаването на свидетелство за регистрация на пътните превозни средства и той трябва да бъде съобразен с разпоредбите на Директива 99/37. Директивата съдържа съвсем конкретни изисквания, на които трябва да отговаря свидетелството за регистрация и те следва да бъдат въведени, като се разпишат в законопроекта. Не е възможно директивата да бъде въведена в закона по такъв начин - чрез просто позоваване на нея. Както е известно, директивите нямат директна приложимост дори в страните-членки на Европейския съюз и подлежат на транспониране във вътрешното законодателство.
Комисията по европейска интеграция предлага текстовете на Директива 99/37, които формулират изискванията към свидетелствата за регистрация, да бъдат въведени в закона под формата на приложение, което е неразделна част от него.
Предлагаме следната редакция на чл. 141, ал. 1:
"Чл. 141. (1) За всяко регистрирано пътно превозно средство се издава свидетелство за регистрация с безсрочна или с временна валидност по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи, което съдържа данните за превозното средство, обозначени с латински букви, съгласно Приложение № 5."
Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи прие становище, че предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата е в съответствие с достиженията на правото на европейските общности.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да разгледа и приеме на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата № 102-01-24, като се съобрази с направената препоръка."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Ангелиева.
За процедура думата има господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Комисията по европейска интеграция е разгледала двата законопроекта - единият, внесен от Министерския съвет, и другият, внесен от госпожа Надежда Михайлова и група народни представители. Редно е да се прочете становището на Комисията по европейска интеграция и по двата законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожо Ангелиева, заповядайте да докладвате становището и по втория законопроект, внесен от госпожа Надежда Михайлова и група народни представители.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ АНГЕЛИЕВА:

"Д О К Л А Д
относно законопроект за изменение и допълнение на
Закона за движението по пътищата, № 154-01-21 от
18 юли 2001 г., внесен от Надежда Михайлова и група
народни представители и предстоящ за първо четене

На заседание, проведено на 17 октомври 2001 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, внесен от Надежда Михайлова и група народни представители.
На обсъждането присъстваха директорът и експерти от Дирекция "Европейска интеграция" към Народното събрание.
Законопроектът предвижда изменения в действащия Закон за движение по пътищата, които целят постигането на пълно съответствие с европейското право, както и с други международноправни актове като Конвенцията за пътно движение, Конвенцията за пътните знаци и сигнали и Консолидираната резолюция относно конструкцията на превозните средства на Икономическата комисия за Европа на ООН.
Предложените изменения се отнасят до детайлната регламентация на различните категории пътни превозни средства. Член 149 възпроизвежда класификацията на Консолидираната резолюция и отразява изискванията на Директива № 92/61 за одобряване на типа на дву- и триколесни моторни превозни средства, Директива № 92/53 относно типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета и Директива № 74/150 относно одобряването на типовете колесни селскостопански и горскостопански трактори.
В съответствие с Директива № 91/439 чл. 151 от закона разграничава отделните категории моторни превозни средства с оглед правоспособността на водачите.
В изпълнение на споразумението между страните-членки на НАТО и страните, участващи в "Партньорство за мир", относно статута на техните въоръжени сили е предвидено взаимното признаване на свидетелствата за правоуправление между страните по Северноатлантическия договор.
Предлаганите две нови алинеи в чл. 14 от закона отразяват разпоредбите на Конвенцията за пътното движение и Конвенцията за пътните знаци и сигнали относно забраната за поставяне върху пътни знаци на всякакви предмети, плакати и светещи тела, които нямат отношение към тях.
Комисията по европейска интеграция с единодушие прие становище, че предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата съответства на изискванията в горепосочените актове на Европейската общност, като препоръчва при разглеждането на законопроекта на второ четене да се вземат предвид следните несъответствия:
- в чл. 149, ал. 1, т. 1, буква "а"-"д" като критерий за подразделяне на типовете моторни превозни средства е посочена максимална конструктивна скорост 50 км/ч., докато критерият от Директива № 92/61 е 45 км/ч.;
- в чл. 151, ал. 3, т. 4 липсва изискването на Директива № 91/439 относно свидетелствата за правоуправление, според което допустимата максимална маса на ремаркето не може да надвишава допустимата максимална маса на теглещото превозно средство без товар.
С оглед гореизложеното, Комисията по европейска интеграция предлага на Комисията по транспорт и телекомуникации да предложи разглеждането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, № 154-01-21 на първо четене."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Ангелиева.
Приключихме с докладите на трите комисии по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата.
Откривам дискусията на първо четене по двата законопроекта, а именно: законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, № 154-01-21 от 18 юли 2001 г., внесен от народната представителка Надежда Михайлова и група народни представители и законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, № 102-01-24, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2001 г.
Дискусията е открита.
Има думата за процедура господин Мутафчиев. Заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя следното процедурно предложение - да отложим дебатите, господин председателю, по двата законопроекта, тъй като до регламентираната почивка по Правилника за организацията и дейността на Тридесет и деветото Народно събрание остават само 5 минути. Така че ще има възможност може би само един колега да се изкаже и то да не направи пълно изказване.
Предлагам в следващото заседание да продължим с дебатите. Днес изслушахме становищата на трите комисии. Така че да не разпокъсваме дебата по тези два законопроекта.
Благодаря ви. Надявам се, че това мое процедурно предложение ще бъде прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Предлагате на следващото пленарно заседание това да бъде точка № 1?
ПРЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Да, да бъде т. 1 този законопроект и да продължим дебатите по него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте така формулираното процедурно предложение.
Гласували 128 народни представители: за 95, против 33, въздържали се няма.
Процедурното предложение, направено от народния представител Петър Мутафчиев, е прието.
На следващото пленарно заседание продължаваме с обсъждането на първо четене на двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата.
Колеги, моля ви за малко внимание.
Поканват се всички народни представители между 10,30 ч. и 11,00 ч., тъй като всички народни представители са членове на Интерпарламентарната група, във връзка с формирането и избирането на ръководства на интерпарламентарните групи за приятелство със следните страни: Китай, Армения, Кувейт, Япония, Израел, Гърция, Беларус, Франция, Либия, Германия, Виетнам, Южна Корея, Италия, Русия и Украйна.
Благодаря ви много.
Почивка до 11,00 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Уважаеми госпожи и господа, нека първо ви представя новопостъпилите питания в периода от 23 до 29 ноември 2001 г.:
- Постъпило е питане от народния представител Евдокия Иванова Манева към Долорес Арсенова - министър на околната среда и водите, относно разходите за безопасно съхраняване на пестициди с изтекъл срок на годност. Следва да се отговори писмено до 10 декември 2001 г.
- Постъпило е питане от народния представител Петър Владимиров Димитров към Николай Василев - заместник министър-председател и министър на икономиката, относно възстановяване работата на Варненската корабостроителница. Следва да се отговори в пленарното заседание на 7 декември 2001 г.
Има писмени отговори за връчване:
- От заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството господин Костадин Паскалев - на актуален въпрос от народния представител Димитър Илиев Димитров. Заповядайте, господин Димитров.
- Писмен отговор от министъра на отбраната Николай Свинаров на актуален въпрос от народния представител Ангел Найденов. Заповядайте, господин Найденов. Писменият Ви отговор е готов.
- Писмен отговор от министъра на здравеопазването Божидар Финков на актуален въпрос от народния представител Панайот Ляков. Заповядайте, господин Ляков. Вашият писмен отговор е готов.
За сведение: народните представител Екатерина Михайлова, Муравей Радев, Анастасия Мозер, Александър Праматарски и Йордан Нихризов оттеглят питането си към министър-председателя на Република България Симеон Сакскобургготски относно изпълнението на предизборните обещания.
Преминаваме към парламентарния контрол.
Има искане за отлагане:
"Моля да направите необходимото за отлагане на отговора на народния представител Румен Овчаров към министър-председателя Симеон Сакскобургготски за 30 ноември. Това се налага, тъй като господин Румен Овчаров е извън страната. Моля да уведомите министър-председателя."
Уведомявам господин премиера.
"На основание чл. 78, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да бъде отложен със 7 дни отговорът на отправения към мен актуален въпрос от господин Евгени Кирилов - народен представител от Парламентарната група на Коалиция за България.

Министър Соломон Паси"
И последната молба за отлагане на въпрос е от министъра на отбраната Николай Свинаров.
"Моля да се отложи със 7 дни отговорът на питането на господин Ахмед Юсеин - народен представител от ДПС."
Това са трите писма за отлагане на отговори.
Сега, уважаеми госпожи и господа, преминаваме към питането от народните представители Надежда Николова Михайлова, Кина Симеонова Андреева, Асен Йорданов Агов, Димитър Иванов Абаджиев и Николай Евтимов Младенов относно политиката на правителството за подготовка на България за членство в Европейския съюз.
Искам да поканя госпожа Надежда Михайлова, която да развие актуалния въпрос към господин премиера.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ОДС): Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! През 2000 г. България започна преговори за присъединяване към Европейския съюз. Бяха създадени и функционират ефективни институции и механизми, които позволиха страната успешно да участва в преговорния процес. Тези институции получиха признание и от Европейската комисия в редовния доклад за прогреса на България към членство тази година.
В качеството си на бивш външен министър искам да благодаря на екипа за преговори и всички, които с право заслужиха тази похвала.
Към днешна дата България е предоставила в Междуправителствената конференция по присъединяването й 29 позиции, открити са 26 глави, а предварително са приключили преговорите в 13 области.
По време на предизборната кампания вашето движение обяви, че ще работи за ускоряване на подготовката на България за членство в Европейския съюз. Още на първото заседание на Съвета по европейска интеграция Вие, господин министър-председател, се ангажирахте с последователна политика на подготовка за присъединяване, целяща приключването на преговорите до края на 2003 г. и пълноправно членство до края на 2006 г. По този начин Вие потвърдихте сроковете, които правителството на Обединените демократични сили беше поставило, срокове, които господин Гюнтер Ферхойген - комисар по разширяването на Европейската комисия, нарече амбициозни, но реалистични.
Въпреки декларираната приемственост обаче, някои действия на правителството будят съмнение, че могат да бъдат проиграни успехите, които България е постигнала в хода на преговорите. Ето защо ние апелираме към Вас да покажете чрез действията си ускорената подготовка за присъединяване.
В качеството си на министър-председател на Република България и ръководител на Съвета по европейска интеграция моят въпрос към Вас е: как чрез законодателната програма на правителството ще гарантирате спазването на сроковете в преговорния процес за членство в Европейския съюз? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Искам да поканя господин премиера да даде отговора си.
Господин премиер, разполагате с 5 мин. Заповядайте.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Михайлова и госпожо Андреева, уважаеми господин Агов, господин Абаджиев и господин Младенов!
Както знаете, правителството на Република България се стреми към приемственост в управлението и използва усилията на всички политически сили в осъществяване на общите национални приоритети. Два от тях са присъединяването на България към Европейския съюз и към НАТО и поддържането на финансова стабилност в държавата. Управленската програма на правителството и водената икономическа политика са насочени към постигането на тези приоритети.
На заседанието си от 18 октомври т.г. Министерският съвет одобри и законодателната си програма за периода от 1 октомври до 31 декември т.г. Програмата включва законопроекти, за които Република България е поела ангажимент да приеме до края на тази година, в рамките на Националната програма за приемане на правото на Европейския съюз.
Следните законопроекти вече са приети от Министерския съвет и изпратени за разглеждане в Народното събрание:
1. Законопроект за защита на класифицираната информация. Този законопроект ще осигури условия за изпълнението на мерки, необходими за осигуряването на 3-месечните запаси от петролни продукти, които България следва да осигури в контекста на преговорите по глава четиринадесета "Енергетика".
2. Законопроект за защита на личните данни, свързан с ангажиментите на страната по глава трета "Свободно предоставяне на услуги".
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията, с който ще бъдат изпълнени някои ангажименти, поети в рамките на преговорите по глава деветнадесета "Телекомуникации и информационни технологии", свързани с отделянето на управлението на пощенските услуги от регистрирането им в увеличаването на независимостта на националния регулаторен орган.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, свързан с изпълнението на ангажиментите по глава първа "Свободно движение на стоки".
5. Законопроект за държавните помощи, с приемането на който България значително ще напредне към закриване на преговорите по глава шеста "Политика в областта на конкуренцията".
6. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, с който ще бъде постигнато частично хармонизиране на изискванията за вида на пътните такси, налагани за ползване на инфраструктурата, свързани с преговорите по глава девета "Транспортна политика".
7. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, с който ще бъде хармонизиран обхватът на облагаемите ставки във връзка с преговорите по глава десета "Данъчна политика".
8. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите, с който ще бъде хармонизирано облагането във връзка с преговорите по глава десета "Данъчна политика".
9. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, с който ще бъдат хармонизирани изискванията за работа на контролните структури на автомобилния превоз и ще бъдат създадени условия за достигане на изискванията на Европейския съюз за финансова стабилност на превозвачите. Изпълнението на тези ангажименти е във връзка с преговорите по глава девета "Транспортна политика".
10. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката и енергийната ефективност, свързан с ангажиментите във връзка с либерализацията на енергията, на енергийния пазар, в контекста на преговорите по глава четиринадесета "Енергетика".
11. Законопроект за Сметната палата, свързан с ангажиментите на страната по глава двадесет и осма "Финансов контрол".
12. Законопроект за измененията, свързани с ангажиментите на страната по глава първа "Свободно движение на стоки".
13. Законопроект за опазване на околната среда, свързан с ангажиментите на страната по глава двадесет и втора "Околна среда".
14. Законопроект за туризма, свързан с ангажиментите на страната по глава двадесет и трета "Защита на потребителите".
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, свързан с ангажиментите на страната по глава първа "Свободно движение на стоки" ще бъде разгледан на заседанието на Министерския съвет на 6 декември 2001 г.
На заседанието на Междуправителствената конференция по присъединяването на Република България към Европейския съюз, проведено на 27 юли т.г. в Брюксел, бяха открити за преговори две нови глави: "Околна среда" и "Данъчна политика", и временно затворена глава "Свободно движение на капитали".
На следващото заседание на Междуправителствената конференция, проведено на 25 и 26 октомври т.г., бяха открити за преговори още две нови глави: "Свободно движение на хора" и "Социална политика и заетост", и временно е затворена глава "Телекомуникации".
На 28 ноември, на поредното заседание на Междуправителствената конференция бяха открити за преговори три глави: "Енергетика", "Регионална политика" и "Финансови и бюджетни въпроси", и временно затворена глава "Свободно движение на услуги".
За периода от 1 септември до 29 ноември т.г. са проведени шест заседания на Съвета по европейска интеграция - най-важният политически инструмент в хода на подготовката на България за членство в Европейския съюз.
В резултат на препоръките на Съвета по европейска интеграция и последвало решение на Министерския съвет българската страна е представила към 29 ноември допълнителни информации по преговорите по следните глави:
- глава първа "Свободно движение на стоки";
- глава шеста "Конкуренция";
- глава девета "Транспортна политика";
- глава десета "Данъчна политика";
- глава единадесета "Икономически и валутен съюз";
- глава петнадесета "Индустриална политика";
- глава двадесет и втора "Околна среда";
- глава двадесет и четвърта "Правосъдие и вътрешни работи";
- глава двадесет и пета "Митнически съюз" и
- глава двадесет и осма "Финансов контрол".
В редовния доклад на Европейската комисия за 2001 г. се отразява постигнатия напредък в подготовката за членство и предприетите от правителството действия за ускоряване присъединяването към Европейския съюз. Оценена е положително последователната външна политика на България, допринасяща за регионалната стабилност и утвърждаването на ролята на Европейския съюз в Югоизточна Европа.
Европейската комисия отбеляза като значителен напредък приетите наскоро от правителството стратегия за реформа на съдебната система и стратегия за борба с корупцията, които са добра основа да се преодолее оценката по тези въпроси от редовния доклад за предходната 2000 г.
Макар от гореизложеното да става ясно, искам още веднъж да ви уверя, че правителството продължава поетия ангажимент за приключване на преговорите за членство до края на 2003 г.
Относно преговорите с Международния валутен фонд и бюджетните въпроси, ще ви кажа, че в края на септември след мисията на Международния валутен фонд в България господин Джералд Шифт заяви, че средносрочните перспективи за икономическото развитие на България са отлични. По време на посещението си във Вашингтон и в началото на месец октомври министърът на финансите проведе много конструктивни разговори с ръководителите на фонда и бе постигнато значително сближаване на позициите на двете страни относно нерешените въпроси. Целта на приключената кратка мисия на Международния валутен фонд от 23 до 26 октомври 2001 г., бе постигане на договореност по фискалната политика в контекста на започналите дискусии за ново споразумение. Определянето на структурни мерки, които следва да подкрепят фискалните мерки в бюджета на 2002 г., ще бъде обект на разглеждане по време на следващата мисия на Международния валутен фонд, която започва в сряда, 5 декември 2001 г. Целта е да бъде изградена широкообхватна матрица от действия и количествени, и качествени критерии за изпълнение, които да отразяват ангажиментите на правителството в рамките на една краткосрочна програма, подкрепена с финансиране от фонда под формата на едногодишен или двугодишен стендбай кредит.
Уверен съм, че до края на настоящата година ще се подпише споразумение с Международния валутен фонд, което ще гарантира икономическата стабилност и подобряването на стандарта на живота на българските граждани. Това споразумение би обезпечило част от нужното финансиране в следващите една или две години, ще легитимира икономическата политика на правителството пред Международната инвестиционна общност и ще е сериозна предпоставка за навлизането на чуждестранни инвестиции в страната. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин премиер.
Имате възможност за два уточняващи въпроса в рамките на 2 минути.
Заповядайте, господин Младенов.
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, господин министър-председател! Първият ми уточняващ въпрос към Вас. Вие казахте, че България трябва да ускори подготовката си за членство в Европейския съюз, да приключи преговорите до края на 2003 г. Нашето притеснение в този момент идва от това, че някои от действията на Вашето правителство показват отказ от постигнати ангажименти в преговорите до този момент. Два примера в този смисъл.
На първо място, Вашето правителство се отказа от искания преходен период за въвеждане на ДДС върху лекарствата, медикаментите и техническите средства за хората с инвалидност в България. И го въведе преди това да трябваше да бъде направено, без да направи компенсаторните социални мерки.
На второ място, Вашето правителство и негови представители казаха, че въвеждането на акциз върху чай и кафе е изискване на Европейския съюз. Господин министър-председател, това не е изискване на Европейския съюз и не бива Ваши представители да използват европейската интеграция, за да прикриват действия, които не са обосновани от тази цел.
В този смисъл моето притеснение продължава да бъде относно ангажиментите ни оттук нататък в преходния процес. Ревизирали ли сте Вие сроковете в Националната програма за приемане на законодателството на Европейския съюз в преговорните позиции на България, особено по вече затворените глави, относно конкретно поети ангажименти за законодателна инициатива до момента на присъединяване към Европейския съюз и след това? Ако Вие искате да ускорите преговорите, Вие трябва да направите тази актуализация. Моят въпрос е: направили ли сте я на този етап?
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): И чаят ли те притесни толкова?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Младенов.
Господин премиер, заповядайте да отговорите на уточняващите въпроси.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Младенов, благодаря за Вашите въпроси, на които предпочитам да отговорят експертите, именно за да няма разминавания, за които намекнахте. Не се считам за експерт по тези подробности.
Относно нашите усилия и решимостта да се спазят сроковете, благодаря за тази Ваша загриженост и коректив спрямо дейността на партията, която е на власт, или на правителството. Искам да Ви кажа, че от наша страна сме готови именно за този вид сътрудничество, защото това са теми, които засягат бъдещето на България. Мисля, че България не е на едни, на други или на трети, а успехът на което и да е правителство или на която и да е делегация, е общ успех за България. Така че от страна на целия парламент ще съм благодарен, ако разберете това мое намерение, което е най-чистосърдечно, но което също е подкрепено от една твърда воля, едно желание и решимост да го постигнем. Благодаря ви много. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин премиер.
От името на отправилите питането, заповядайте, госпожо Кина Андреева, да изразите отношение. Разполагате с 2 минути.
КИНА АНДРЕЕВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин премиер! Аз Ви благодаря от името на вносителите за Вашия изчерпателен отговор и за декларираното желание на Вашето правителство да работи в тази насока.
В същото време бих искала да споделя, че Вашият отговор не ни дава основание да приемем, че правителството Ви има реално разбиране за конкретните действия, чрез които да се ускори подготовката на България за членство през 2003 г.
Като се има предвид оповестеното от Вас намерение да разработите стратегия за ускоряване на преговорния процес и на основание на чл. 87 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, аз от името на 50 народни представители от Обединените демократични сили внасям искане за насрочване на разисквания по току-що приключилото питане относно политиката на правителството за ускоряване на подготовката на България в Европейския съюз.
Благодаря ви. Заповядайте. (Дава на председателя искането.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Андреева.
С това приключи процедурата по питането към министър-председателя. Благодаря Ви, господин премиер.
Тъй като има отлагане на актуален въпрос от господин Румен Овчаров към господин премиера, преминаваме нататък.
Актуален въпрос от народния представител Михаил Миков, относно ползване на възстановени глави. Въпросът е към господин Мехмед Дикме - министър на земеделието и горите.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители!
Уважаеми господин министър, позволих си да задам този въпрос преди около месец, защото аз съм от един регион, в който отоплението е предимно с дърва. При многобройните срещи с хората най-често задаваният въпрос беше, че вече се възстанови гората, а всъщност нейното ползване е изключително затруднено.
По принцип в Закона за горите е определено, че ползването на дървесина от всички гори, независимо от собствеността, се извършва съгласно устройствените проекти, програми и планове. Ползването на дървесината от горите - частна собственост, се извършва от техните собственици при пълна свобода относно ползването и разпореждането с добитите материали.
Откъде идва проблемът? Че преди, когато имаше един собственик - държавата, лесно с горската администрация и при наличните структури можеше да се ползват горите и хората да се снабдяват с дърва. Сега имаме хиляди собственици, а ми се струва, че горската администрация никак не се е увеличила. Не са предприети ония организационни, финансови и прочие мерки, така че тия хиляди собственици да не бъдат административно затруднявани и наистина да се реализира това законово изискване за свободно ползване на горите.
В моя регион говорих и с много представители на горската администрация, с лесничеи. Те казаха, че имат физическа невъзможност да обикалят отделните гори, за да маркират на хората, а втори път да минат, за да контролират какво е отсечено за извозване.
Кое друго налага актуалността на въпроса? В тия частни гори има изключително много паднала дървесина. В същото време поради липсата на организация тази дървесина не може да се ползва за огрев. И се получава един парадокс: при условие, че има частни собственици на горите, те не могат да осигурят елементарните си потребности за огрев, камо ли пък да се разпореждат вече и евентуално да излязат на пазара.
В тоя смисъл си позволих да задам и своя актуален въпрос и аз и моите съграждани от видинско искаме да чуем какви мерки ще предприеме министерството за една друга организация, съответстваща на различния статут на собствеността в горите. Ще се радвам да чая Вашия отговор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Миков.
Заповядайте, министър Дикме, за отговор.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Миков, аз Ви благодаря искрено за този въпрос, защото той е актуален както за хората, които живеят във Вашия избирателен район, така и за цяла България. Социалната ангажираност на горския отрасъл се проявява в помощта, която Националното управление по горите и неговите органи оказват на населението в селските райони. Това се изразява най-вече с подпомагането им при снабдяването с дърва за огрев.
Нов момент в социалния контакт на държавните лесничейства е взаимоотношението им със собствениците на възстановени гори. Действително съществува известно напрежение между лесничействата и гражданите във връзка с ползването на дървесина от собствените им гори. Това напрежение се дължи най-вече на непълноти и неуредени моменти в Закона за горите, в Правилника за прилагане на Закона за горите и Наредба № 30 за ползване на дървесина от горите.
В Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 30 на Министерството на земеделието от август 2001 г. е направен известен опит за облекчаване на тромавия и бюрократичен дотогава ред за ползване на дървесината от частните гори. Чувствително се облекчи процедурата за ползване на собствениците на възстановени гори и редът за ползване на дървесината от частните гори, който се осъществява в съответствие с глава пета на Наредбата за ползване на дървесината от горите. Този макар и подобрен ред на ползване от частните гори е все още сложен, още повече, че не е известен на голяма част от собствениците на гори. Съгласно него до ползване се достига след най-малко триседмичен период на обработка на документи и теренна работа, което също затруднява ползвателите на гори.
Напрежението, както казах, се чувства най-осезателно в регионите с дребна горска собственост, какъвто е и Видинският регион. Поради тази причина ще насоча вниманието ви към Видинска област, където разпокъсаността на частните горски имоти предполага по-трудно изпълнение на процедурата по ползване на дървесината.
На територията на Видинска област има 137 населени места, включени в 12 общини. След уточняване на баланса на горския фонд от плановете за гороразделяне, общата площ на горите на територията на Видинска област е 77 хил. 933 хектара. Подадените заявления за възстановяване на собственост на гори са 22 986. Възстановени са гори на над 50 хил. собственици и наследници. В действителност в лесничействата във Видинска област посочената процедура протича максимално за около 10 дни. Включен е целият наличен инженерно-технически персонал, като най-важната теренна дейност маркирането в трите лесничейства в Чупрене, Белоградчик и Видин, се извършва от 43-ма правоспособни лесовъди. Реалната работа, оформянето на документацията и другите дейности на процедурата се извършват от същите служители и другата част от техническия персонал - общо 75 служители в посочените три държавни лесничейства.
За месеците септември и октомври във Видинска област е разрешено право на ползване на 1380 собственици на гори, като са разрешени за сеч общо 7260 куб.м.
Очевидно е, че при така действащата процедура не е възможно всички собственици да бъдат удовлетворени в бързия срок, в който те искат. При разрешаването на ползването от възстановените гори горските служители се сблъскват с някои затруднения, които забавят този процес и пораждат недоволство у някои собственици или наследници на тези имоти. Част от тези проблеми са следните:
Първо, много от заявителите не представят необходимите удостоверения за наследници на тези имоти, когато това е необходимо.
Второ, в голяма част от частните гори по лесоустройствен проект не е предвидено ползване и това не удовлетворява собствениците.
Трето, все още не е извършено трасиране и въвод във владение на собственици на гори от селата Долни Лом, Връв, Ново село, Подгоре, Делейна, Деяновци, Винарово.
В четири населени места плановете за гороразделяне се обжалват пред районните съдилища и там ползването на горите не може изобщо да се осъществи в настоящия момент.
Четвърто, в плановете за гороразделяне са включени 680 хектара неустроени гори, изключени от горския фонд за изкореняване, за които фирмите, извършили гороразделянето, не са представени таксационни характеристики. Това блокира разрешаването на ползването в тези гори.
Пето, на някои места ъгловите точки на имотите не са отбелязани с траен знак на фирмите - изпълнителки на технически дейности по гороразделянето, което затруднява определяне имота на собственика и съответно ползване на дървесината от този имот.
Почти всички собственици на гори кампанийно подават заявления за ползване, след като са приключили селскостопанската си дейност, поради което наличният персонал в лесничействата се оказва недостатъчен.
Независимо от взетите мерки и полаганите усилия за улеснение на собствениците, големият брой на заявителите и късият срок за действие, липсата на традиции и опит у собствениците, от една страна, и у горските служители, от друга, предопределят получилото се на места напрежение. Част от собствениците на гори са притеснени и от финансова гледна точка, тъй като на основание на сегашната нормативна база и настоящите ценоразписи за услуги добивите за 1 куб.м на дърва за огрев от собствен имот излизат не по-евтино от цената на същата дървесина, ако същият гражданин я добие от сечище за местното население в държавната гора, което е неуредица в самата нормативна уредба.
Предстои развитието на нормативната база в частта й за ползване от частните гори. Това ще стане в синхрон с приемане на необходимите за това поправки в Закона за горите и особено в правилника за прилагането му, където ползването и стопанисването на частните гори е бяло петно в досегашната уредба.
Изготвен е проект за нов устройствен правилник на Националното управление по горите, който бе приет на заседание на Министерския съвет на 8 ноември т.г. В него за цялата горска система от Националното управление по горите през районните управления на горите и държавните лесничейства ще се изгради структура от специалисти, които да подпомагат изключително частните стопани при ползването във възстановените гори.

До осъществяване на промените в нормативната база всеки служител на държавните лесничейства е инструктиран да води постоянно разяснителна дейност пред собствениците на гори относно документацията, която трябва да се представи за разрешаването на ползването. В повечето кметства на видни места са поставени съобщения за необходимите документи за ползване на дървесината от възстановените гори по чл. 133 от Наредба № 30.
Националното управление по горите даде инструкции и за допълнителни мерки, а именно: да се работи по молбите за ползване от възстановените гори и в почивните дни с оглед наближаващия зимен сезон; да се осигурят по възможност дърва за добив по такса на корен от държавния горски фонд на собственици, на които не могат да се удовлетворят нуждите за ползване от собствените им гори; съвместно с общинските и кметските ръководства да съдействат на гражданите за доставяне на готови дърва за горене; да се усили разяснителната дейност пред собствениците относно реда за ползване по реда на Наредба № 30 на Министерството на земеделието и горите и правата и задълженията им според закона; да се противодейства срещу бюрократичността сред подчинените си служители.
За помощ по посочения от Вас проблем, Министерството на земеделието и горите разчита много на взетите мерки за продължение на българо-германския проект за консултиране и подпомагане на частните горовладелци при стопанисване на собствените им гори.
Уважаеми господин Миков, с изложеното дотук се надявам, че изяснявам подробно вълнуващия Вашите избиратели въпрос, а благодарение на усилията и организацията, която са направили органите на Националното управление по горите и допълнителните мерки, които ще се вземат смятам, че в къс срок ползването на дървесина от възстановените гори ще навлезе в удовлетворителен за обществото ритъм. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте за реплика, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин министър.
Явно наследството, което вие заварихте като административен капацитет и възможности за администриране на друг тип собственост е доста тежичко. В този смисъл освен всичко, което Вие казахте, явно ще са необходими и мерки в законови и подзаконови актове по облекчаване на процедурата, както Вие казахте, но ми се струва, че са необходими и мерки по увеличаване на щата особено в такива региони, защото сам разбирате, че когато има 43 лесовъди за 23 900 собственици, те, дори да са като Батман, не могат да обиколят тези 137 населени места. Това показва и статистиката - 1380 са разрешени от 23 986!
Съществува и другият проблем, за който загатнах във въпроса си и пак ще ви го повторя - има много сух материал. Гората умира и в същото време се вземат решения те да секат от държавния горски фонд. Те единствено искат да извлекат тази суха маса от собствените си гори. За това също трябва да се намери, според мен, една облекчена процедура, когато става въпрос за сухата маса. Може би тогава трябва да изсече и само да отиде и да маркира извлечената, а не предварително. Там не става въпрос за сеч.
Следващият въпрос, който ми се струва, че е важен, е лесоустройствените планове така да започнат или поне да се държи сметка за това, че да позволяват ежегодно в почти всички населени места да има някаква сеч, за да може от собствените си гори хората да задоволяват нуждите си за огрев. Аз не коментирам даже въпроса те да продават тази дървесина и да печелят от нея. Това е втори въпрос, който от догодина нататък може би ще възникне.
В момента за това, примерно в община Бойница, така казват: ами, миналата година е било предвидено, а тази година въобще не се предвижда сеч в община Бойница. И хората казват: добре де, но за какво са ни тези частни гори?
Отделно, че Вие поставихте в своя отговор въпроса за цената. Те казват: добре, преди беше по-евтино да си сечем от държавната гора, отколкото сега от собствената. Тоест, този въпрос се нуждае от синхронизация.
Необходими са изключително много действия в тези насоки, за които и Вие споменахте и за които се коментира, но е необходим и друг подход на горската администрация. Друг подход, който да държи сметка за тези нужди на хората, които са от жизненоважните нужди и за задоволяването им. В този смисъл ви пожелавам - дано в скоро време да излязат и нормативните актове и администрацията да започне да функционира така - не заради самата себе си, а да задоволява нуждите на хората. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Миков.
Министърът не желае думата за дуплика.
Преминаваме към следващия актуален въпрос, който е поставен от народния представител Панайот Ляков.
Заповядайте, господин Ляков, за да развиете своя въпрос към министъра.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Със Заповед № К-856 от 17 октомври 2001 г. началникът на Национално управление по горите инж. Симеонов е уволнил началника на Регионално управление по горите - Пазарджик, инж. Костадин Спасов.
Предисторията на това уволнение е следната - дни преди това той е извикан при Вашата заместничка Меглена Плугчиева и му е наредено да си подаде оставката с единствения аргумент, че не се ползва с политическо доверие. Явно с политическото доверие на БСП, защото госпожа Плугчиева е член на Висшия съвет на БСП и е ярко червено доказателство за участието на БСП в изпълнителната власт. (Оживление в залата, реплики отляво.)
Инженер Костадин Спасов отказва да си подаде оставката и го екзекутират по съкратената процедура. Изпращат комисия за проверка на Регионалното управление на лесничействата и тя се разпорежда до 26 октомври Районното управление по горите да уведоми писмено Националното управление по горите за предприетите мерки от ръководствата на Регионалното управление по горите, Държавни лесничейства и Държавни дивечовъдни станции за отстраняване на отразените в протокола пропуски и нарушения.
И, забележете, срокът е 26-и. На 16 октомври обаче искат от инж. Спасов да даде обяснение за констатираните нарушения на същия ден до 14,30 ч. И без да прочетат обясненията му, защото ако бяха ги прочели, никога нямаше да пуснат тази абсолютно нелогична по четири пункта заповед за дисциплинарното уволнение. Като награда за ръководеното от него управление е това уволнение, което е на първо място в страната по финансови и икономически резултати. Това е като награда за това, че той има 22 г. безупречна работа в този отрасъл и е преминал всички нива - от специалист до началник на Регионално управление по горите. Той е безпартиен и никога не е членувал в политическа партия и затова Ви питам, господин министър, Вие министър и на горите ли сте и защо позволявате така безогледно да се разправят с безпартийни специалисти като инж. Костадин Спасов? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, господин Дикме.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Ляков, да, аз съм освен министър на земеделието и министър на горите и ако досега не сте го знаели, казвам го от тази трибуна, за да го научите!
На поставения от Вас актуален въпрос относно прекратяване на трудовото правоотношение на инж. Костадин Спасов - началник на Регионалното управление по горите - гр. Пазарджик, давам следния отговор:
Действително, преди издаването на заповед за уволнение, началникът на Националното управление по горите инж. Илия Симеонов, главният секретар на Националното управление по горите господин Баталов и ресорният за горите заместник-министър госпожа Плугчиева са провели разговор с господин Спасов.
Предмет на разговора са били многобройните слабости и пропуски в управлението на Районно управление по горите - гр. Пазарджик, свързани със стопанисването, ползването и най-вече с охраната на горите, както и възникналото в резултат на тях социално напрежение в региона. В процеса на разговора, отчитайки изключително безспорните негови професионални качества, както и немалкия му опит като ръководен служител в системата на горите, на инж. Спасов е предложено във връзка с допуснатите слабости в управлението да освободи заеманата от него длъжност по взаимно съгласие и да бъде назначен на друга длъжност в системата на горите, която да отговаря на неговите професионални качества. Това предложение на ръководството на Националното управление по горите не е било прието от господин Спасов.
На основание постъпилите многобройни жалби на граждани - аз съм готов да Ви представя жалбите на гражданите, включително с констатациите на комисията, която е изпратена - сигнали за нарушения, в това число и от органи на местната власт и публикации в пресата, началникът на НУГ със Заповед № 490 от 8.10.2001 г. е разпоредил на комисия, съставена от експерти от повереното му ведомство, да извърши комплексна проверка в района на дейност на РУГ - Пазарджик.
Господин Ляков, аз ще цитирам само в лесничействата една малка, казвам, ама много малка част от пропуските, които са направени.
Първо, по отношение на охраната на горите. За голям брой от актовете за установяване на административни нарушения по Закона за горите в района на дейност на Лесничейство Пазарджик, Белово, Велинград и Ракитово не са издадени наказателни постановления въпреки наличията на актове и основанията за това. Не е потърсена отговорност за бездействието на петима горски стражари от Държавно лесничейство - Пещера, и от един горски стражар от Държавно лесничейство - Батак, които от началото на годината до извършването на проверката не са съставили нито един акт за установяване на административни нарушения по Закона за горите, въпреки че такива са извършвани в охранителните им участъци. Издавани са позволителни за износ на дървесина и разрешителни за лов, без да са попълнени всички изискуеми реквизити. Не бих искал да цитирам подробно всички нарушения.
По стопанисването на горите. Държавна дивечовъдна станция "Беглика", Държавно лесничейство Пазарджик и Панагюрище нямат отчети за извършените огледни сечи. Това означава, че в тези органи не е водена никаква отчетност за извършването на едни от най-важните за горите лесовъдни мероприятия, които са насочени към подобряване на качествените характеристики на горите. Само в Държавно лесничейство - Батак, е водена такава отчетност, в нито една от другите.
По отдаването на дейности и ползването на дървесината в горите. В Държавно лесничейство - Батак, неправилно са комплектовани и предоставени за ползване по реда на Инструкция № 33 на министъра на земеделието и горите обекти, като в тях са включени труднодостъпни насаждения, в които ползвателят не може да започне работа.
В Държавно лесничейство - Пещера, е извършено освидетелстване на сечище за обект, в който е останала неотсечена маркирана дървесина. Актът за освидетелстване на сечището е попълнен от помощник-лесничей, който не е включен в състава на комисията, определена за извършването на работата.
В Държавно лесничейство - Батак, са определени нереално кратки срокове за сеч и износ на дървесината в някои от обектите, което е довело до невъзможност договорите да бъдат изпълнени в срок и е създало предпоставки за неизпълнение на финансовите разчети.
В Държавно лесничейство - Панагюрище, в нарушение на чл. 89, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за горите, е комплектовано за местно население и е издадено позволително за сеч за Отдел 535б, който представлява 45-годишно издънково насаждение от зимния дъб, и сечта е изведена. Регионалното управление на горите не е установило това нарушение.
Пет дървопреработващи цеха в района на дейност на Държавно лесничейство - Батак, неправомерно извършват дейност, без до момента да са регистрирали в Държавно лесничейство производствена марка и без директорът на Държавното лесничейство да е наказан за това. Контролът тук отново не е осъществен.
Във връзка с констатациите на комисията и на основание чл. 193, ал. 1 от Кодекса на труда, началникът на Националното управление по горите е поискал писмени обяснения от господин Спасов. Обясненията на господин Спасов са постъпили в НУГ в определения от работодателя му срок. Началникът на НУГ се е запознал с тях и е преценил, че отговорите не съдържат достатъчна аргументация и мотиви в подкрепа на твърдението, че причините за недопускане на нарушенията са от обективен характер. Поради това е издал заповед за налагане на наказание "дисциплинарно уволнение" на инж. Спасов.
В изпълнение на моя заповед от 16.10.2001 г., с която съм разпоредил назначаването и освобождаването на всички ръководни служители в системата на горите да се извършва след писмено съгласуване с ресорния заместник-министър, заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с господин Спасов е съгласувана със заместник-министъра госпожа Плугчиева.
Невярно и несериозно е твърдението, че уволнението на господин Спасов е извършено, без дори да бъдат прочетени писмените му обяснения. Уверявам Ви, че, както посочих и по-горе, ръководството на Националното управление по горите обстойно се е запознало както с констатациите на комисията, извършила проверката, така и с отговорите на господин Спасов на поставените му въпроси във връзка с производството по осъществяване на дисциплинарна отговорност. Наказанието е наложено, тъй като, въпреки безспорните си професионални качества, инж. Спасов не е създал такава организация на работа в РУГ - Пазарджик, която да осигури осъществяването на ефективна горско-стопанска дейност и навременен контрол на дейността на служителите от Регионалното управление на горите и органите на НУГ в региона.
Заповедта е издадена в изпълнение на правомощията на началника на НУГ, който е задължен при констатирането на сериозни нарушения, извършени от неговите служители, и при неизпълнение на служебните им задължения да предприеме съответни действия за търсене на дисциплинарна отговорност в тях.
В момента длъжността началник на РУГ - Пазарджик, се изпълнява от лице, което е назначено за срок до провеждане на конкурс. Този подход е израз на принципите на професионализъм и на конкурсното начало, от които не само аз като министър, но и целият ми екип се ръководим.
Уважаеми господин Ляков, ако господин Спасов се смята наистина за професионалист, моля, нека да участва в конкурса, да спечели конкурса и ще го назначим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Дикме.
Заповядайте за реплика, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, в доказателство на моите думи аз ще Ви дам само един пример.
Първата точка, по която уволняват господин Спасов, че не е предприел контролни проверки на ревизиите съгласно чл. 51, ал. 6 от Инструкция № 17 за контролните служби "Горите и горската стража", гласи, че "служители по горите от РУГ извършват ежегодно контролни ревизии върху не по-малко от 20% от площта на държавните лесничейства". И Вие искате през месец октомври Регионалното управление да е извършило тези проверки, все едно, че е краят на годината, и въз основа на това това е първата точка, по която го наказвате с дисциплинарно уволнение, след като е много ясно, че този процент даже ще бъде надминат и тези контролни проверки, съгласно тези изисквания, ще бъдат извършени.
Да Ви говоря ли по-нататък за останалите точки и за тези проверки и особено пък за смешната четвърта точка, за която е уволнен дисциплинарно - "не е осъществил ръководство, организация и контрол" - където има само два случая, които са от компетенцията на служители в Държавно лесничейство - Пазарджик, и в двата случая има съответните наказания? И как може да искате дисциплинарна отговорност от директора на Регионалното управление на горите, когато за тези констатации, които сте направили, които аз не оспорвам, сигурно са така, трябва да бъдат дисциплинарно или по-друг начин наказани ръководители на държавни лесничейства? Защото това изцяло по длъжностна характеристика попада под тяхната компетентност.
Ето, това исках аз да кажа - две неща: първо, да защитя доброто име като специалист на инж. Костадин Спасов и да Ви кажа, че тази заповед за дисциплинарно уволнение е неоснователна. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ляков.
Заповядайте, министър Дикме, за дуплика.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаеми господин Ляков! Естествено и нормално е да поставяте политически въпрос и да смятате всяко едно уволнение за политическо уволнение.
В Министерството на земеделието за периода 1997 - 1999 г. са уволнени и сменени 90 на сто от хората на ръководни длъжности по вертикала и по хоризонтала. Съвсем нормално е сега да има въпроси защо се сменят онези, които са били сменени тогава. Може би е трябвало да зададете въпроса: та нима тогава не са работили професионалисти?
Аз ще отговоря на Вашия въпрос по следния начин. Като министър на земеделието и горите изцяло заставам зад решението на Националното управление по горите за дисциплинарно уволнение на служител, който и да бъде, който не си изпълнява служебните задължения. И, господин Ляков, за да Ви спестя въпроси, които ще задавате в бъдеще за хора, които ще бъдат уволнявани, бъдете сигурни, че ще бъдат сменени още доста хора. Ние бяхме съвсем толерантни, дадохме четири месеца, за да докаже всеки своя професионализъм, а не своята политическа лоялност към една или друга политическа партия.
В системата на горите и в системата на Министерството на земеделието ще бъдат назначавани, особено в горите, с конкурс професионалисти, хора лоялни не към дадена политическа партия, а хора лоялни към обществото и към системата на Националното управление по горите. Аз ще ви дам един пример. Не само че ние нямаме политически уволнения, по-скоро вие трябва да ме упреквате за политически назначения. В системата на Националното управление по горите още от самото ми начало като министър е назначен кандидат за народен представител от Обединените демократични сили, който не е във вашите редици, но който е бил във вашите листи от Перник. Той е добър професионалист, който не е лоялен към вас, но е лоялен към системата. Да, такива ще бъдат назначенията в системата на Националното управление по горите, такива ще бъдат назначенията в Министерството на земеделието и горите. И не се притеснявайте, със сигурност ще се разделим с още доста хора, които са били лоялни и са хранили дадена политическа партия. В обществото и в държавата вече няма място за тях. България има нужда от професионалисти, които да ръководят държавните структури. И аз като министър това нещо ще го правя. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Дикме, благодаря Ви за участието в парламентарния контрол.
Преминаваме към актуален въпрос, зададен от народния представител Иван Иванов към министъра на образованието и науката Владимир Атанасов.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! На 13 август т.г. с нарочно писмо заместник-директорът на Националната служба "Полиция" по разпореждане на Софийската районна прокуратура е поискал данни за бивши и настоящи служители на Министерството на образованието и науката във връзка с извършване на предварителна проверка. В списъка на лицата е и господин Калин Лимберов, който към момента е бивш началник на управление "Финанси и икономика" към Министерството на образованието и науката.
Основание за започване на предварителна проверка по отношение на Калин Лимберов са заключенията в Ревизионен акт № 66-23 от 5 май 2000 г. на Главно управление "Държавен финансов контрол" към Министерството на финансите. Финансовата ревизия е установила, че Калин Лимберов като оторизирано лице на министъра на образованието и науката за сключване на договор за доставка на горива за училищата в страната за отоплителния сезон 1997-1998 г. не е спазил редица разпоредби на Закона за възлагане на държавни и обществени поръчки, между които членове 4, 5, 37, 53 и 58.
При една втора своя констатация финансовата ревизия вини Калин Лимберов, че през 1991 г. без правно основание е сключил договор с фирмата "Байт - М" за сътрудничество и помощ между Министерството на образованието и науката и горепосочената фирма. Съгласно договора Министерството на образованието и науката е превело 80 хил. щатски долара на фирмата преди и без тя да е изпълнила задълженията си по същия договор. Ревизията вини Калин Лимберов, че е действал със закъснение при предоставяне на необходимите документи за търсене на посочената сума по съдебен ред. Впрочем, Софийски градски съд с решение от 13 март 1997 г. е отхвърлил иска на Министерството на образованието и науката за възстановяване на сумата, като е приел правни съображения, че договорът е нищожен, тъй като Калин Лимберов писмено не е упълномощен от никого да подписва договори, които са в прерогативите на министъра на образованието и науката или на специално, писмено упълномощено от него лице.
Само броени дни след започване на предварителната проверка срещу Калин Лимберов с Ваша заповед, господин министър, той е назначен да изпълнява поста главен секретар на министерството, което е най-висшият пост в държавната администрация към министерството.
На тази база си позволявам, господин министър, да Ви задам следния въпрос: не смятате ли, че назначаването от Вас на Калин Лимберов за главен секретар на повереното Ви министерство преди завършване на започнатата срещу него предварителна проверка и преди запознаването с резултатите от нея вреди на авторитета на такава уважавана институция като Министерството на образованието и науката? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Атанасов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Ще Ви поднеса своя отговор на актуалния въпрос относно назначаването на главния секретар на Министерството на образованието и науката. Въпросът е зададен въз основа на констатациите в ревизионен акт от 5 май 2000 г. на Главно управление "Държавен финансов контрол" при Министерството на финансите за два случая - от 1991 и 1997 г.
Първият случай е свързан със сключения през м. февруари 1991 г. между Министерството на образованието и науката и държавната фирма "Байт - М" ЕООД, гр. София, рамков договор за взаимно сътрудничество, маркетингово проучване и доставка на организационна техника. В изпълнение на т. 4 от договора Министерството на образованието и науката е превело по сметката на фирмата сумата от 80 хил. щатски долара. С искова молба от 24 април 1998 г. министерството е предявило иск срещу "Байт - М" ЕООД с правно основание върху чл. 34 от Закона за задълженията и договорите за обявяване на договора за нищожен и за връщане на сумата от 80 хил. щатски долара. В Софийския градски съд е образувано гражданско дело № 356 от 1998 г. В хода на съдебния процес фирмата "Байт - М" се преименува на "Сигма С" ЕООД. С Решение № 70 от 17 януари 2001 г. на Софийски градски съд Шести състав е приел, че сключеният през 1991 г. договор между Министерството на образованието и науката и "Байт - М" ЕООД е нищожен поради липса на представителна власт на лицето, подписало договор от името на министерството, и е осъдило "Сигма - С" ЕООД да заплати на Министерството на образованието и науката сумата от 80 хил. щатски долара.
Въз основа на молба от Министерството на образованието и науката до съдия-изпълнител при Софийския районен съд е приложен изпълнителен лист за тази сума и е образувано изпълнително дело от 2001 г. С молба до Върховния касационен съд "Проинвекс" ЕООД, гр. София, в качеството си на правоприемник на "Сигма - С" ЕООД на основание чл. 231, ал. 1, буква "е" от Гражданскопроцесуалния кодекс е поискало да бъде отменено решението на Софийския градски съд по дело № 356 от 1998 г. с мотиви, че плащането на сумата от 80 хил. щатски долара не представлява задължение на "Проинвекс", тъй като то не е било страна по същото дело независимо от факта, че е универсален правоприемник на "Сигма - С". Гражданското дело пред Върховния касационен съд не е насрочено.
Вторият случай се отнася за сключен през отоплителния сезон 1997-1998 г. договор за доставка на горива с "Мултигруп - Бургас" АД, по който са платени 70 млрд. неденоминирани лева, отпуснати целево за съответната година. Разходването им е следвало да стане до края на календарната година, за която са отпуснати средствата. Предвид обстоятелството, че предходните години са били сключени договори с "Мултигруп - Бургас" АД за доставка на горива предишните министри дават правомощия на господин Лимберов да осъществява дейността по координация и контрол относно изпълнението на договора. Споменатата сума е изплатена на части от "Мултигруп - Бургас" АД, като впоследствие по договора встъпва негова дъщерна фирма - "Патри ойл" АД. Около 5млн. лв. са преведени на "Нефтохим" АД, а останалата част - на "Патри ойл" АД. "Патри ойл" от своя страна премества седалището си в г. София, след което отново го връща в гр. Бургас и започва да се укрива. Оказва се, че дружеството се е пререгистрирало под наименованието "Мон ойл" АД със седалище гр. Бургас и в момента е обявено за ликвидация.


Министерството на образованието и науката предявява иск да завежда гражданско дело 383 от т.г. в Бургаския окръжен съд за сумата 6 млн. 136 хил. 202 лв. Към настоящия момент делото все още е висящо. Проведени са три заседания и правният спор все още не е разрешен.
И за двата случая въз основа на констатациите в ревизионния акт е съставен акт за административно нарушение от 17 май 2000 г. на Главно управление "Държавен финансов контрол". След представяне на писмени обяснения образуваната административна наказателна преписка е прекратена на 8 август 2001 г.
Преди назначаването на господин Лимберов за главен секретар се запознах обстойно с изложените факти и се съобразих с чистото му съдебно минало, с неговите лични и професионални качества и особено с дългогодишния му опит в работата на системата на образованието и науката. Съгласно чл. 191, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс предварителна проверка се извършва, когато липсват достатъчно данни за образуване на предварително производство. Резултатите от нея ще доведат до образуване или до отказ от образуване на предварително производство.
Основно право на личността и принцип на наказателния процес е правото на защита на всеки гражданин. Гаранция за осъществяването му е презумпцията за невинност, регламентирана в чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България, както и в чл. 14, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс, според която всеки се счита за невинен до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда, в която се установява противното. Поради това в чл. 191, ал. 4 от Наказателно-процесуалния кодекс съществува забрана за разгласяване на обстоятелството, че започва извършване на предварителна проверка. Считам, че започналата предварителна проверка относно описаните два случая не би трябвало да влияе негативно върху общественото мнение и авторитета на МОН.
Позволявам си да кажа, че по силата на известни обстоятелства някои юридически субекти могат свободно да променят своето име и своето местожителство, докато господин главният секретар Калин Лимберов не може да го направи. Неговото име е Лимберов, той работи в Министерството на образованието и науката и аз не намирам никакви основания да го освободя от тази длъжност към настоящия момент.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Бихте ли казали кои са взели решението на подпис? Кажете имената на тези, които са подписали решението, за да отговорите на въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Атанасов.
Заповядайте за реплика, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, аз не мога да бъда доволен от отговора поради едно за мен поне ясно обстоятелство. Ако господин Лимберов, когато започваше предварителната проверка срещу него, беше служител на Министерството на образованието и науката, Вие действително би трябвало да изчакате резултатите преди да вземете решението дали да продължите договора с него или да го освободите. Но когато един висш служител, главен секретар на министерство, не е назначен и срещу него тече предварителна проверка, и, както казахте, едва резултатите ще покажат неговата виновност или не за мен е повече от морално действието на един министър да изчака тези резултати. Защото до завършването на проверката това действително като хипотеза продължава да съществува.
Относно данните, които Вие дадохте по двете вини на господин Лимберов според държавния финансов контрол, аз все пак искам да кажа, че има неща, които там са абсолютно точно констатирани и по които не е прието нито едно от възраженията на господин Лимберов в неговия отговор. А то е, че той не е дал обяснения по какви причини е продължил договора с Мултигруп - Бургас, не е дал обяснение ако не е имал време за провеждане на търг, защо не е поискал писмено разрешение за пряко договаряне за доставка на горива. А що се касае до втората фирма, фирмата "Байт", там от друга страна той не е имал основанията, писменото разпореждане от страна на министъра, за да подпише този договор, който е причинил финансова щета от 80 хил. долара.
В крайна сметка, когато в българското общество най-важният и, бих казал, често повтарян лозунг е "Почтеност във всичко!", аз считам, че народните представители и Министерският съвет трябва да бъдат пример в това отношение както в своите действия, така и с назначените от тях лица.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Иванов.
Заповядайте за дуплика, господин Атанасов.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Изглежда когато се обръщаме един към друг, ние просто не се слушаме. Подчертах, че по първия случай в момента все още тече незавършил съдебен процес, който в една правова държава, каквато е Република България, ще установи истината.
По втория случай не е започнало предварително производство. Въз основа на какво и по силата на какви морални съображения Министерството на образованието и науката не би трябвало да назначава своя служител?
Искам да подчертая и още нещо. Господин Иванов, Вие казахте, че не сте доволен от моя отговор. Аз ще Ви кажа каква е причината за Вашето недоволство. Вие не сте доволен от моя отговор, защото той Ви пречи да разгръщате своите внушения, а да не аргументирате своите твърдения. Благодаря. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Атанасов. Благодаря Ви за участието в парламентарния контрол.
Преминаваме към питане от народния представител Кръстьо Петков към заместник министър-председателя господин Василев.
Заповядайте, господин Петков, да развиете своето питане към министъра.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми господин Василев, уважаеми колеги! Моето питане беше провокирано от неколкократни обсъждания, които имахме на отчета на НОИ и на проекта на бюджета на осигурителната система за следващата година. Там се натъкнахме на следния факт. Няколкостотин предприятия, може би броят им е по-голям, дължат на НОИ сума над 220 млн. лв. в края на 2000 г. Сред най-големите длъжници са предприятия като "Кремиковци", който е дължал 73,8 млн. лв., "Стомана", Перник - 19,5 млн. лв., мини "Марбас" - 11,2 млн. лв., пристанище "Бургас" - 8,8 млн. лв., Варненска корабостроителница - 5,9 млн. лв., "Плама", Плевен - 3,2 млн. лв.
Моят въпрос е как е възможно да се допусне това в условията на валутен борд? И задълженията да не намаляват въпреки усилията на Националния осигурителен институт и на Агенцията за държавни вземания? Доколкото зная, през тази година в резултат на доста по-активна работа те са успели да намалят дълга с около 30 млн. лв. Същевременно се налага бюджетът през следващата година да прехвърля пари към тази система. За тази година дефицитът е общо взето толкова, колкото дължат всички тези фирми.
Заедно с това, господин Василев, възнамерява ли Министерството на икономиката и правителството, тъй като проблемът според мен надхвърля компетенцията и потенциала на НОИ, да предприеме и други мерки, които се прилагат в подобни случаи, за да редуцира рязко този дълг и явлението задлъжнялост към осигурителния институт и държавния бюджет да изчезне от пазарната ни действителност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Петков.
Заповядайте, господин Василев, за отговор на питането.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Петков. Благодаря Ви много за вашето питане. Данните, които Вие цитирахте, са абсолютно верни. Напълно сте прав в своята констатация, че към днешния ден много български индустриални предприятия са сериозно задлъжнели към НОИ, а също и към други институции - Министерство на финансите, тук като цяло включвам Агенцията за държавни вземания, както и към държавни дружества, като Националната електрическа компания, "Булгаргаз" и към други, включително и частни кредитори.
При най-засегнатите дружества финансовото състояние не се подобрява, а напротив, се влошава допълнително. Мислех да ви спомена цифрите, но Вие ги прочетохте. Наистина имам списъка пред себе си на стоте най-задлъжнели дружества към Националния осигурителен институт. Сумата на задълженията на тези сто дружества е почти над 217 млн. лв. Дружеството, което е под № 100 в този списък дължи почти 50 хил. лв. към НОИ, сравнено разбира се с "Кремиковци", което има почти 74 млн. лв. Тоест, оттам нататък има и по-малки дружества, които дължат по-малко от 50 хил. лв.
На пето място, както казахте, е Варненската корабостроителница с 6 млн. лв., а това е един от казусите, с които ние сега конкретно и много сериозно се занимаваме.
Корпоративното управление на българските фирми през последните години се подобрява в някои печеливши частни дружества, но общо взето се влошава във всички държавни структури. Споделял съм не веднъж с вас, че в дружествата, където принципал е Министерството на икономиката, кумулативната загуба на всички фирми за миналата година е 27 млн. лв. - една не малка сума. Тук се включват всички печеливши и губещи предприятия, като броят на губещите е по-голям от броя на печелившите. През първата половина на 2001 г. обаче тази кумулативна загуба само за 6 месеца, а не за 12 месеца, вече е 131 млн. лв.
И аз много се чудя като Вас, господин Петков, как е управлявана държавната собственост през последните месеци и години!
Получих допълнителна информация от Агенцията за държавни вземания. През 2001 г. тя е събрала общо държавни и общински вземания на стойност 17 млн. 703 хил. лв. Общо несъбраните вземания обаче са около 303 млн. лв., а това е огромна сума, особено за малка държава като България. В такава ситуация дойде на власт новото правителство. И сега основният въпрос, разбира се, за нас е не само безсмислено да се ровим в миналото, а какво да правим в настоящето и в бъдещето. И ние още от първите си дни като министри сме взели сериозни мерки. Ще ви запозная с някои от тях.
Нашето намерение е чрез подобряване на цялостната бизнессреда да се стремим да създадем условия губещите и задлъжнели фирми - и държавни, и частни, да се стабилизират и да постигнат печалба. Има много примери за това как някои фирми, вследствие на нашите усилия в рамките на Министерството на икономиката, са подобрили значително своето финансово състояние след юли. Такива фирми са "Ален Мак" в Пловдив, Военнопромишленият комплекс като цяло и надявам се в края на годината ще имаме по-добри резултати и за "Булгартабак холдинг", която е една голяма система с 22 български и няколко чуждестранни дружества, имам предвид дружества в чужбина.
Второ, ако е необходимо, някои задължения могат да бъдат разсрочени, включително и тези към Националния осигурителен институт. Имаме такива примери. Агенцията за държавни вземания, в рамките на нашите усилия през август и септември да подобрим положението в "Горубсо" - Мадан, предприе съответните според нас абсолютно обосновани и положителни мерки.
Полагаме огромни усилия да решаваме отделни казуси, а знаете, че те при нас са десетки и стотици. "Горубсо" - Мадан, е само един такъв казус. И ето сега, вследствие на нашите усилия, фирмата работи, тя редовно обслужва, доколкото знаем, към днешна дата своите задължения и работниците в началото на тази тежка зима, която се очертава, са на работа и получават своите заплати.
Сериозно работим заедно с цял екип от Министерството на икономиката в комбинация с много други представители на други държавни институции, включително и с някои наши депутати в региона, по решаване на казуса "Плама" - Плевен. Той е тежък казус. Аз си спомням много отдавна, че винаги е стоял на дневен ред, но ние сега имаме някакви шансове да го придвижим напред. Няма да се спирам много подробно на ситуацията във Варненската корабостроителница. Знаете големите усилия, които ние полагаме, знаете и колко сме затруднени от тромавите съдебни процедури, но през следващата седмица там очакваме някакво развитие.
Отново ще споделя с вас, без да влизам в подробности, ситуацията във Военнопромишления комплекс, която винаги е била много тежка, но сега е много по-добра, отколкото само преди три месеца. Има защо.
Предвиждаме пакет от законодателни мерки. Някои от тях вече са минали през Министерския съвет и са влезли в Народното събрание. Ще ви напомня Закона за приватизацията и за много други икономически закони, включително и тези, чийто инициатор е Министерството на финансите или Комисията по бюджет и финанси на Народното събрание, като например в областта на банковата сфера, застраховането. Сега в нашето министерство готвим бъдещи промени в Търговския закон и в други сходни закони с цел максимално опростяване и ускоряване на процедурите по ликвидация и несъстоятелност в Република България. Ще се опитаме да съкратим всички възможни срокове и ще направим задачите на съдебната система по-лесни. Знаете, че тя в момента е затрупана от висящи дела, които години наред не могат да се решат. Чрез тази специална програма балансите на стотици индустриални фирми - и държавни, и някои частни, ще бъдат разчистени и след тази несъстоятелност се надяваме да намерим по-добри стратегически собственици на тези фирми, които да ги управляват по-добре, да ги изкарат на печалба и да гарантират работните места в тези застрашени отрасли.
Следваща точка, през есента на 2002 г. възнамерявам, живот и здраве, да пледирам от тази трибуна пред вас, народните представители, за намаляване на непосилните социални осигуровки, които българският бизнес трябва да плаща. На практика знаем, че все по-често той или не може да ги плаща, ето това, което Вие цитирахте, огромните задължения към Националния осигурителен институт, или просто ги укрива и пак не ги плаща. Има много решения на този въпрос: разбира се, икономически растеж, повече работни места, повече печалби за фирмите, но също и намаляване на някои социални осигуровки.
Следваща точка, Министерството на икономиката и българското правителство в своята икономическа политика се водят основно от здравата икономическа логика в условията на валутен борд и в цялостната си политика към тези задлъжнели фирми. Няма да се поколебаем да обявим много дружества в несъстоятелност, ако това се наложи, много се надявам да не се налага много често, когато тези дружества не се управляват добре, когато от тях се краде, това се случва, и когато те носят само загуби за държавния бюджет, за националния осигурителен институт и в крайна сметка, разбира се, за всички данъкоплатци.
В същото време, уважаеми дами и господа и господин Петков, Вие знаете, че за нашето Национално движение, както и за нашите коалиционни партньори от Движението за права и свободи, хората са богатството на България. Ние не можем да забравим интересите на тези стотици хиляди български работници, които работят в застрашените индустриални фирми. В нашата политика ние ще се борим за всяко едно работно място, за спасяването на всяка една фирма с всички средства, с които можем, без, разбира се, да нарушаваме законите на икономическата логика и за привличането на всяка българска и чуждестранна инвестиция в България.
Ще предприемем също така мерки за подобряване на събираемостта на държавните вземания, за да може Националният осигурителен институт да изплаща редовно пенсиите на пенсионерите и другите социални плащания.
Позволете ми да ви напомня, че вчера българското правителство взе решение за изплащане на коледна добавка от 20 лв. за българските пенсионери.
В заключение ми позволете да Ви благодаря за Вашата загриженост, която аз напълно споделям. Убеден съм, че и Вие, като мен, в тази нелека ситуация в момента, вярвате в таланта на българския народ и в способността на управлението на страната да реши нашите икономически проблеми и всички заедно да излезем от затруднената икономическа ситуация.
Бих бил щастлив, господин Петков, след ноември 2002 г. точно в унисон с Вашия въпрос да отговоря на друго Ваше питане и да Ви кажа тогава, след една година, че според Европейската комисия България вече е страна с напълно функционираща пазарна икономика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Василев.
Господин Петков има думата за уточняващи въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Василев.
За уточняващ въпрос, господин Петков, заповядайте.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател! Благодаря Ви, господин Василев! Аз съм доволен от факта, че обемът, структурата, локациите на задълженията са напълно ясни на правителството и на Министерството на икономиката.
Що се отнася до пакета от мерки, бих си позволил да ги коментирам в два пункта.
Единият засяга представителите на държавата в предприятията-длъжници. Аз не мога да си обясня факта как примерно в едно "Кремиковци", където държавата държи 20 процента, може да съществува и да нараства това задължение. Нещо повече, не мога да си обясня факта, че там се взима решение за съкращаване на 1500 души работници. В такива случаи се правят промени в държавното представителство.
Бих искал да се възползвам от това, че господин Василев е тук, да спомена опита на Австралия и Нова Зеландия, където в бордовете на държавните предприятия вкарват представители на частния бизнес, който си плаща изрядно вноските. Те се оказват по-добри публични и държавни контрольори от държавните чиновници.
Второ, въпросът не опира само до икономиката. Въпросът опира до цялата социална политика. Тези няколко предприятия, които Вие цитирахте и които и аз цитирах, са продадени едни за един долар, други са продадени за 60 хил. долара, трети са продадени за 200-300 хил. долара.
В такъв случай се получава, господин Василев, тройна загуба за държавата и троен подарък - веднъж, занижена цена, втори път, опрощаване на задълженията - при "Кремиковци" те са неколкостотин милиона лева - и сега допускане на възможност преди да изтече приватизационният договор да изхвърлят сумарно, като ги гледам, едно 15-20 хил. души на пазара, което значи да натоварим социалното подпомагане.
Според мен - и с това приключвам - се налага да се направи още един анализ за пълните щети, които се нанасят с подобна непазарна практика и да се набележат малко по-съществени мерки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Петков.
Ще отговорите ли, господин Василев? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петков, аз напълно приемам духа на това, което казахте. Съгласен съм, че в близкото минало държавата не е управлявала добре своята собственост. Примерите просто са безбройни и много малко са добрите примери. Затова наистина в някои фирми, където държавата има миноритарно участие, мажоритарният собственик е приел държавата да има свои представители. Например, в "Нефтохим" ние имаме златна акция, в някои фирми, дори където имаме само 1-2 на сто, просто от добра воля частният собственик е приел представител на нашето министерство, който в повечето случаи сега си върши по-добре работата, отколкото преди. В други случаи, където държавата - примерно "Горубсо" - Мадан - има 20 на сто, там ние нямаме представител в борда.
Абсолютно приветствам Вашата идея в бордовете, където има държавно представителство, държавно участие примерно мажоритарно или миноритарно, да се изпращат по-добри професионалисти.
Аз ще Ви уверя, че едно от първите неща, което направихме в нашето министерство, когато ние влязохме там още през месец август, е, че написахме подробни инструкции в 2 страници със ситен шрифт за нашите държавни служители, които са представители на държавата в бордове. Там много ясно е разписано какво точно се очаква от тях, т.е. бордовете не са разходка, не са втора заплата, не са само за това някой да каже, че той участва в борд и да си пише активи, а напротив, това е една много сериозна работа и, повярвайте ни, ние много сериозно контролираме нашите представители, които са в такива бордове.
Разбира се, признавам, че за няколко месеца не можем да свършим цялата работа в толкова огромния отрасъл, като индустрията, който сега е в тежко състояние. Също, уверявам Ви, че фирми като "Кремиковци" и "Стомана" са в центъра на нашето полезрение. Аз също смятам да посетя тези фирми може би веднага след Нова година, тъй като там наистина има сериозни проблеми.
Съгласен съм с Вашата констатация, че загубата за обществото, разбира се, за данъкоплатците, е тройна. Фирмите наистина се продаваха на много ниски цени. Ето сега, вижте нашите приватизационни сделки от 5 септември насам, когато новото ръководство на Агенцията за приватизация е в нея. Вижте за колко много, дори неочаквано високи цени се продават повечето фирми. Те винаги, винаги, без изключение, са надминали нашите очаквания.
Задълженията са опрощавани, а там, където не са опростени, ги е поел един понякога съмнителен собственик - има десетки такива фирми - който купува фирмата за 1 долар или за 100 хил. - няма значение - и след това поема стотици, милиони - предполагам, че Вие искахте да кажете милиони, като "Кремиковци" - и той така или иначе няма да ги обслужи. Ние знаем това, че той няма да ги обслужи. Въпреки всичко такива собственици, некачествени собственици са повечето приватизиращи, т.е. по-точно купили приватизирани активи бизнесмени в България. Това е просто нашата най-нова корпоративна история.
Много се надяваме, че няма да се наложи много десетки хиляди работещи в най-засегнатите фирми, особено в тези, в които наистина персоналът е изключително завишен, да отидат на пазара на труда. В същото време се надяваме, че нашите общи икономически мерки в цялостната икономика ще създадат много повече работни места, отколкото ще бъдат загубени през следващите години. Наистина аз сега не съм виждал най-последните данни в началото на зимата, има известно закъснение в обявяването на статистическите резултати, но сега безработицата като че ли малко е спаднала в сравнение с това, което беше преди една година. Така че се надяваме, че тенденцията ще бъде към плавен постепенен спад. Благодаря Ви, господин Петков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Василев.
Ще изразите ли своето отношение, господин Петков?
Заповядайте.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Не, аз ще спра без отношение.
Искам да връча на вицепремиера господин Василев една много интересна справка, за която говорих миналия път, за "Дунарит", който за 3 години е натрупал задължения към държавата в размер на 4,5 млн. по линия на неплащане на ДДС. Направете проверка. На мен не ми е ясно, не ми стига образованието да разбера как може едно 100-процентно държавно предприятие да не плаща ДДС. Какъв е правният и управленският механизъм за това? Заповядайте. (Господин Петков предава справката на вицепремиера господин Василев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Продължаваме със следващия въпрос към министър Василев. Той е зададен от народния представител Панайот Ляков.
Заповядайте, господин Ляков, да развиете своя въпрос.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин заместник министър-председател! Същността на въпроса, който Ви задавам, се отнася до това дали ще използвате специални мерки за стимулиране на бизнеса в отделни райони на България?
По време на предизборната кампания Вие имахте доста смели, авангардни идеи. Част от тях катастрофираха, други са актуални. Една от тях например е предложена от Вашия лидер и сегашен министър-председател. Нарича се "Програма за икономическо развитие на Тракия", която ще предвижда "данъчни облекчения и безмитни зони за наши гръцки и турски компании, за да бъдат стимулирани в изграждането на фабрики и други предприятия за ориентиране на износ на продукти и туристически услуги в тази зона на България." - Край на цитата.
След като прочетох обаче внимателно управленската програма на Вашето правителство, не открих и дума за икономическото развитие на Тракия. И тъй като моят избирателен район изцяло попада в Тракия, затова Ви питам: смятате ли да дадете такива данъчни облекчения и да създадете свободни безмитни зони в този район и ще има ли изобщо такава програма? Какви мерки предвиждате за стимулиране на бизнеса? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ляков.
Заповядайте, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ляков! Аз не можах да разбера кои наши управленски обещания катастрофираха, но няма значение, ще отговоря на Вашия въпрос.
Аз споделям Вашата загриженост за съдбата на Тракия и Ви уверявам, че българското правителство е загрижено както за съдбата на Тракия, така и за всички региони в България, особено за тези с висока безработица и регионите в неравнопоставено положение.
Вашият регион - Пазарджик, е един от тях. При вас безработицата е над средната за страната. Вие сте всъщност област на седмо място по този показател, с 23,77 на сто към края на ноември т.г.
Държа да споделя с вас, че ние не възнамеряваме да дискриминираме някои райони и да облагодетелстваме други. Правителството се грижи за всички български граждани, като едновременно ще се стремим към постигането на две не противопоставени, а допълващи се цели.
Първата цел е динамичното развитие и модернизацията на цялата страна. А втората цел е постепенното намаляване на разликите между отделните региони на страната в степента на тяхното развитие, чрез специално внимание към по-изостаналите райони. Точно тази философия е залегнала изрично в нашето конструктивно коалиционно споразумение с нашите партньори от Движението за права и свободи.
Ето част от мерките, които правителството е предприело за подобряване на бизнесклимата, за постигането на динамичен, висок икономически растеж и създаване на нови работни места както в България като цяло, така и в Тракия.
Най-напред значително подобряваме управлението на държавните дружества и ускоряваме тяхната приватизация. Един от многото примери в Тракия е случаят с "Ален мак" в Пловдив.
Второ, назначаваме стопански ръководители на база професионални качества, а не по политически причини. В отделни случаи обявяваме национални конкурси, дори и за изпълнителни директори, което аз много често не си спомням от миналото. Примери са Благоевград - БТ, а от Тракия - Пловдивският панаир.
Трето, намаляваме преките данъци за всички фирми в страната, което, разбира се, се отнася и за хората в Тракия. Например данък печалба за фирмите засега, от 1 януари, ще бъде 15 на сто, което е най-ниската ставка в историята на България, откакто аз си спомням.
За данък общ доход, знаете, ставките за физическите лица ще се променят между 18 и 29 на сто, като това число - 29 на сто, е най-ниската ставка, която е съществувала в България, откакто аз си спомням.
Данъкът върху капиталовите печалби за пръв път е нула процента. И комбинацията от тези три данъка, взети заедно, е изключително примамлива и за българските, и за чуждестранните инвеститори. България де факто се превръща в една доста свободна зона. Цяла България ще бъде доста свободна зона с валидни за всички относителни данъчни облекчения.
Четвърто, знаете за някои наши данъчни облекчения в областта на косвените данъци. ДДС ще се възстановява вече не за четири, а само за три месеца. И това връща неколкостотин млн. лв. обратно в ръцете на бизнеса.
За пръв път освободихме износа на софтуер от данък добавена стойност, а това не можахте да направите вие преди това.
Пето, както знаете, през м. юни, преди изборите, премиерът в същото това изказване, което Вие цитирахте, обяви програма за микрокредитиране за областите с висока безработица. Някои от тези области са в Южна България и аз съм убеден, че те ще бъдат включени в този списък.
Смолян е номер шест с 24,89 на сто безработица. Пазарджик е номер седем, както знаете, с 23,77 на сто. Ямбол, който е наблизо, е с 20,59 на сто.
В новия Закон за приватизация и следприватизационен контрол, който очаквам парламентът да приеме в скоро време, се предвижда възможността 10 на сто от общинските приватизационни приходи да могат да се използват за създаване на общински фондове за гарантиране на кредити към малки и средни предприятия. Това е още една малка стъпка, която ще помогне за развитието на дребния и средния бизнес, включително и в Тракия, разбира се.
Ще се борим с активни мерки за агресивното увеличаване на износа и ще ви спомена само някои от тях.
Очаквам парламентът скоро да ни подкрепи по отношение на Закона за експортното застраховане. Подобряваме дейността на Българската агенция за експортно застраховане, на Центъра за насърчаване на износа.
За пръв път в бюджета през следващата година, въпреки тежкото състояние на бюджета, са предвидени средства от около 500 хил. лв. за подкрепа на български, основно малки и средни предприятия, на панаири и изложби в чужбина. Само ще напомня, че Пловдивският панаир, който е най-голямата подобна институция в България, се намира близо до вашия регион, в Тракия.
Смятаме да провеждаме много срещи с бизнеса и да водим български бизнесделегации във всички делегации на българското правителство, министрите, включително и министър-председателя, които ще ходят в чужбина или ще канят в България. Ето така например през миналата седмица, когато бях във Франция, с нас бяха няколко десетки български бизнесмени, които проведоха 150 бизнессрещи с френски фирми, и доколкото разбирам, те са изключително доволни от това, което стана.
Ще ви напомня, че при нас се проведе изключително прозрачен професионален конкурс за над 60 външнотърговски представители на България в посолствата в чужбина, на който се явиха 850 кандидати, и най-добрите, всъщност спечелвайки конкурса, бяха избрани с помощта на представители на българския бизнес.
Нашето правителство продължава да полага усилия за сключване на споразумения за зони за свободна търговия с много съседни страни. Ето, следващата седмица очаквам да подпишем с Република Хърватия. През тази седмица правителството взе решение за сключване на споразумение за свободна търговия с Естония. През следващата година очакваме да имаме подобно споразумение с Югославия. Освен това ще насочим вниманието си към особено важни за България пазари, включително Русия и много други.
Тоест с нашата обща данъчна политика и с нашата външнотърговска политика ние наистина постепенно превръщаме България в една доста свободна зона за правене на бизнес и част от една доста по-голяма външноикономическа зона, чиято достойна част ще бъдем ние.
Предприели сме, разбира се, и други мерки за модернизация на бизнессредата в България, за подкрепа на бизнеса, като например модерния Закон за счетоводството, който за пръв път въвежда в България международните счетоводни стандарти, както и съответни промени във финансовия сектор, например в банковото и застрахователното законодателство.
Аз абсолютно разбирам защо питате конкретно за Тракия. Много добре си спомням съдържанието на речта на премиера от месец юни. Той спомена Тракия, тъй като тя е един от най-важните български региони. Премиерът, разбира се, спомена и много други неща - и в тази реч, и в други. Във всички наши програми ние се грижим за всички български региони, като особено внимание, колеги, обръщаме на най-засегнатите райони. Всички ги знаем кои са. Например Търговище с безработицата над 32 на сто, Видин с безработица 28,5 на сто, Монтана - над 27 на сто, Разград, Шумен и т.н. Списъкът е много дълъг.
Особено внимание обръщаме на инвестициите от нашите съседи, това са южните ни съседи - Гърция и Турция, които са много близо до Тракия, тъй като, първо, те са най-богатите, това е безспорно, освен това разчитаме изключително много на тяхната политическа, дипломатическа и икономическа подкрепа за нашето бъдещо членство в НАТО и в Европейския съюз. Това са част от естествените инвеститори в Тракия, така че затова те бяха изрично споменати в тази реч.
Имаме, работим по конкретни проекти в Южна България. Знаете, че обсъждаме възможности за автомагистрала "Марица", има големи проекти за чуждестранни инвестиции в енергетиката, в "Марица-изток" 1 и 3, отделно в мини "Марица-изток". А сега ще ви споделя и нещо ново, знаете, че от няколко дни България с доста голямо закъснение, разбира се, се опитва да се пребори за голяма инвестиция на "Пежо" - "Ситроен", съвместно с "Тойота". Засега реалистично не очакваме да спечелим тази инвестиция. Само ще споделя с вас, без да назовавам точните градове, че два от градовете в Тракия са предвидени като потенциално възможни места за привличане на подобна инвестиция.
Благодаря, господин Ляков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господи министър.
Заповядайте за реплика, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник министър-председател! Съжалявам, че нямам време, за да мога да Ви отговоря в същия стил. Аз имах конкретен въпрос, базиран на конкретно предизборно обещание. Вие ми разказахте много неща за вашата икономическа политика, за което аз Ви благодаря, но във Вашия отговор не се съдържаше конкретният отговор на въпроса за програмата за икономическо развитие на Тракия. По-точно, такава програма няма да има. Това исках да разбера.
А иначе аз приветствам всичко това, което Вие ми казахте. Ние с Вас ще продължим да водим дискусия за икономическото развитие на България, защото това е най-важната дискусия. И не смятайте този въпрос като някакво дребно заяждане. Знаете, че в политиката е много важно, когато обещаеш нещо, да го правиш. Почтеността изисква предизборните обещания да се спазват. И аз ще продължа да Ви питам, като същевременно ще водим дискусия дали при това икономическо развитие е допустимо да се използват точно такива специални мерки. Защото Вие знаете като унгарски възпитаник, че Унгария в момента има проблеми с Европейския съюз за данъчни облекчения, които е дала на инвеститори. Знаете го това, нали? И те ще имат проблем по затварянето на главата и присъединяването към Европейския съюз точно за такъв тип данъчни облекчения.
Оттук можем да минем към по-общия отговор на въпроса - дали могат да се използват такива специални мерки за стимулиране на бизнеса? И те не влизат ли в противоречие и няма ли да пречат на преговорите за присъединяване към Европейския съюз? Може би това е дълбокият подтекст на закона освен това, че почтеността е най-добрата политика и не е почтено да се лъже. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За дуплика, заповядайте, господин Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ляков, аз пожелавам България и българското правителство да имат проблемите на Унгария, където наистина много, много рано, още преди 10 години, дадоха много сериозни данъчни и други облекчения на чуждестранните инвеститори, включително и до нулева данъчна ставка за инвестиции, изключително занижени данък "Печалба" по принцип, териториални облекчения и специални облекчения за износителите. И резултатът е, че те привлякоха почти 30 млрд. инвестиции. Резултатът е 30:4 за тях.
Сега ние сме горе-долу на това състояние, където те бяха преди десетина години в много области.
Уважаеми господин Ляков, аз ще си позволя да споделя с Вас, че в моите очи през последните четири години България не само не съкрати разликата между себе си и такива страни като Унгария. Напротив, тя продължи да се увеличава общо взето по всички показатели.
Унгария преди 7-8 години чрез поредица от правилни икономически мерки, които, между другото, не са чак толкова оригинални и не са много по-различни от това, което ние правим в момента, успя да намали своята безработица до нива почти същите като тези на България в момента до 5,9 на сто в момента. Аз ще съм изключително щастлив, господин Ляков, ако към края на нашия мандат успея да Ви докладвам, че и в България безработицата е близка до тези 5,9 на сто.
Аз държа в унисон с Вашия въпрос да Ви уверя, че ние с нищо с нашата икономическа политика, с никаква част от нея не сме приели някакви данъчни и други мерки, които да не са в синхрон с Европейския съюз. Напротив, ние по принцип намаляваме преките данъци точно така, както винаги сме обещавали. Не сме дали някакви специални преференции нито на чуждестранни инвеститори, нито на някакви други инвеститори от определени географски райони, нито конкретно ще дискриминираме спрямо някой регион, например спрямо Северозападна България и т.н.
Нямаме никакви проблеми с Европейския съюз. Напротив, движим се с доста голяма скорост в момента към откриване на всички глави и постепенно към по-бързото им закриване.
Завършвам с това, че ние можем да нямаме конкретна програма за Пазарджишка или за Монтанска област, но това не означава, че ние в нашето съзнание не работим за всички български области. И отново подчертавам тук, в присъствието на нашите коалиционни партньори от Движението за права и свободи, че със следващите бюджети постепенно през 2003 и 2004 г. и с цялостната си икономическа и социална политика ние ще се стремим към възможно най-бързото, естествено, това няма да стане с магическа пръчка, намаляване на териториалните различия между столицата и най-изостаналите региони. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Василев. Благодаря Ви за участието в парламентарния контрол.
Преминаваме към питане, поставено от народния представител Кръстьо Петков към Костадин Паскалев - заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството. Заповядайте, господин Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин Паскалев - заместник-председател на Министерския съвет, уважаеми колеги! Моето питане е във връзка с едно нововъведение, което се е появило през последната година в сферата на водоснабдяването. Естествено, поводът е един обект от района, който имам честта да представлявам, района на Велико Търново, и засяга областта на язовир "Йовковци" и водоснабдителната мрежа в района. Но, доколкото зная, и на няколко други места в страната е приложена същата схема.
Моята информация не беше достатъчна, но все пак успях да установя, че три частни фирми са се разположили на входа и на изхода. При положение че няма такава уредба в Закона за приватизацията и че не са спазени правилата за концесиониране, такива, доколкото знам, няма, в резултат на това и във Великотърновски район, и в другите райони цената на водата е по-висока. Във Великотърновски цената е 1,20 лв.
Прави впечатление, че навсякъде влизането на частните фирми е станало не където има недостиг на вода, а където има достатъчно дебит, което показва, че интересът им е оправдан.
Моят въпрос, господин вицепремиер, е какъв е понастоящем правният статут на системата на ВиК и в частност на язовир "Йовковци" във Великотърновския район? Каква е правната формула, по която е станало възможно тези фирми да влязат в стопанисването на водопреносната мрежа? И оттук насетне как ще бъдат защитени интересите на общините и гражданите, тъй като специално в нашия район, доколкото ми е известно, решението е взето въпреки несъгласието на община Велико Търново и на община Горна Оряховица? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Петков.
Заповядайте, господин Паскалев, за отговор на питането.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Петков, Търговското дружество ВиК "Йовковци" ЕООД извършва дейностите водоснабдяване, канализация и пречистване на водите във всички населени места на територията на област Велико Търново с изключение на община Свищов.
До 1995 г. ВиК "Йовковци" ЕООД е било еднолично търговско дружество с ограничена отговорност, чиито дялове от капитала са били 100 процента държавна собственост. През същата година във връзка с проект за преструктуриране и модернизация на ВиК дружествата в страната, финансиран от Световната банка, и с Решение № 405 от 27 септември 1995 г. на Министерския съвет държавата е прехвърлила 49 на сто от капитала на дружеството на общините. Тези дялове са били разпределени между всички общини на територията на ВиК "Йовковци", с изключение на община Велико Търново поради отказ на нейното ръководство за включване в това дружество.
След описаното преструктуриране е било регистрирано дружество с ограничена отговорност, в чиято структура на капитала държавното участие е 51 на сто, а на общинското - 49 на сто. Съгласно закона и дружественият договор търговското дружество има следните органи: общо събрание на съдружниците и управител, който се избира от него.
През м. октомври 1999 г. е било предоставено правото на ползване върху част от активите на дружеството за срок от 10 години в полза на три дружества, претендиращи, че са така наречени водни сдружения, както следва: на "Аква - 2000" ООД, гр. Габрово - пречиствателна станция за питейни води, гр. Велико Търново; на "Янтра - 99" ООД, гр. Габрово - пречиствателна станция за отпадни води, гр. Велико Търново; на "Водни услуги" ООД, гр. Габрово - водоснабдителните и канализационните системи в населените места.

Освен това, през месец януари 2001 г. тези сдружения са били включени като съдружници във "ВиК" "Йовковци" и притежават 0,13 процента от дружествените дялове. За изясняване законосъобразността и целесъобразността на всички разпоредителни действия с активи на водоснабдителните дружества "ВиК" ЕАД - Бургас, "ВиК" ООД - Сливен и "ВиК" "Йовковци" ООД - Велико Търново със Заповед № РД 02-14-12-74 от 25 септември 2001 г. и Заповед № РД 14-12-88 от 27 септември 2001 г. назначих извършването на проверки от Инспектората на министерството, които по отношение на "ВиК" Йовковци" ООД - Велико Търново, установиха следното.
Съгласно договорите за предоставяне на възмездно право на ползване цената на това право не включва друго, освен месечния разход за амортизационни отчисления. Не е обосновано тази цена да се формира само на база на разходи за амортизация, като се има предвид, че ползвателите събират за себе си приходите от предоставените водностопански системи. Определената цена на правото на ползване е нецелесъобразна поради следните обстоятелства. Амортизационните отчисления върху активите са определени със закон и не могат да бъдат цена. Начинът за изразходване на амортизационните отчисления също е определен със закон и не могат да се променят от ползвателя или собственика на активите. Амортизационните отчисления участват като елемент, формиращ цената на водата, те не са собствени средства на частните сдружения. Във връзка с това сключените договори се явяват очевидно неизгодни за държавата и грубо увреждат обществения интерес. Размерът на цената е крайно неудовлетворителен, неравностоен и нееквивалентен, а от друга страна, не може цената да бъде нещо, което и без друго следва на прехвърлителя. И то на съвсем друго основание. Реално в случая липсва възмездност на престациите по тези договори.
Освен това напълно е бил пренебрегнат принципът на състезателност в полза на новоучредени субекти, без акредитация и опит в областта, като практически са били отстранени авторитетни чуждестранни инвеститори. Дружествата, които са били създадени с нарочната цел да получат ползването на активите, трудно могат да бъдат правно квалифицирани като водни сдружения по смисъла на чл. 88 от Закона за водите. В конкретния случай е направен твърде елементарен опит да се маскира изпълнението на законовите изисквания като се постигне гарантирано участие на ограничен външен кръг от лица, които да получат чрез съдружието си в търговското дружество едно ексклузивно правомощие върху активите, служещи за предоставяне на публични услуги. Налице са множество съществени пороци на волята и на договорите, които безусловно обосновават радикалната последица нищожност.
Работната комисия, изготвила обобщаващия доклад по проверката и изложила и множество допълнителни съображения и доводи, за да аргументира констатациите си, че тези договори не могат да породят правно действие между страните поради нищожност.
Докладът от проверката, заедно с договорите, са изпратени във Върховната касационна прокуратура за проверка.
Освен това има данни, че Окръжна следствена служба - Велико Търново е образувала следствено дело № 774 от 2001 г. срещу длъжностни лица за престъпление по чл. 283, т. 1 и е във връзка с чл. 282, ал. 1 от Наказателния кодекс. След приключване на производството ще бъдете информирани за резултатите от тях.
Съгласно чл. 13, т. 1 от Закона за водите и приложения към него списък - Приложение № 1, язовир "Йовковци", както и всички язовири за питейно водоснабдяване, е обявен за публична държавна собственост. Той следва да бъде изваден от активите на търговското дружество и да се стопанисва по определения от закона ред. До този момент това не е направено, тъй като все още съществуват неясноти във връзка с прекъсване експлоатацията на съоръженията за водоснабдяване. В настоящия момент и до изясняване на посочените проблеми, язовир "Йовковци" е включен в имуществото на дружеството "ВиК" "Йовковци" ООД и не е предоставен на частните водни сдружения под никаква форма.
Що се отнася до дейността на така наречените водни сдружения и определената в област Велико Търново цена на питейната вода, Министерството на регионалното развитие и благоустройството изразява следното становище.
С отмяната на Закона за цените и Правилника за неговото приложение беше отменена и Методиката за образуване и контрол върху цените на питейната вода. От 1998 г. търговските дружества с предмет на дейност водоснабдяване и канализация сами определят цените на услугите по доставянето и отвеждането на водата в населените места. Въпреки тенденциите към либерализиране на цените в нашата страна, смятаме, че в посочените дейности съществува така нареченият естествен монопол. Този факт налага създаването на ясни и конкретни принципи при образуването на цените на водата и контрол върху спазването на тези принципи. За тази цел с помощта на Световната банка в момента се разработва регулативна рамка за водния сектор, която обхваща и създаването на основните принципи на финансовата регулация. С моя Заповед № РД 02-14-12-40 от 12 септември 2001 г. е създадена междуведомствена работна група от български експерти, които заедно с консултантската фирма ще представят своя доклад през първото тримесечие на 2002 г. След разработването на необходимите нормативни документи през следващата година предстои създаването на регулаторен орган, който да извършва контрол върху определянето цените на питейната вода. С привличане на частния сектор във водните услуги ще се стремим да постигнем следните неща: подобряване ефективността на водоснабдителните и канализационните системи, подобряване на качеството на водните услуги, осигуряване на инвестиции от частния капиталов пазар за подобряване на "ВиК"-инфраструктурата в населените места. Министерството на регионалното развитие и благоустройството разработва в момента концепция и програма за сектора "Водоснабдяване и канализация", с която да се определят най-подходящите форми за привличане на частните инвеститори. Уверяваме ви, че независимо от вариантите, които ще бъдат прилагани, те ще осигурят пълна прозрачност на избора на частни инвеститори при предварително зададени критерии и ще гарантират публичните интереси при извършване на тези дейности в населените места. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Паскалев.
Ще се възползвате ли от уточняващи въпроси?
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Благодаря Ви за участието в парламентарния контрол.
Преминаваме към актуален въпрос, който е зададен от Панайот Ляков към министъра на финансите Милен Велчев. Тъй като въпроси, зададени от господин Ляков, са били отлагани от няколко заседания, се получи обстоятелството, че за днешното пленарно заседание от него има зададени три актуални въпроса. Той се позова на чл. 79, ал. 1 от правилника, че народният представител може да зададе не повече от два въпроса за едно пленарно заседание за парламентарен контрол. Това, естествено, е негово право, а не задължение. След като не желае днес да използва това свое право, преминаваме към следващия въпрос, който е зададен от народния представител Емилия Масларова отново към министър Велчев.
Госпожа Масларова, имате думата.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е въпрос, който може би касае всеки един българин, тъй като е свързан с потреблението на българското население особено в последния месец на годината - месец декември, когато и доходите са малко по-високи, и потреблението е чувствително най-високо. Тогава се прави най-висок оборот. Разбира се, за подготовката на това потребление не само населението, а и държавата полагат необходимите усилия за внос на различни изделия в страната.
Въпросът, който аз днес задавам на министъра на финансите, е свързан с митниците и митническия контрол и с това какъв е контролът на митниците във връзка с вноса на месо и месни произведения, имайки предвид, че оттук нататък на всяка българска трапеза, колкото и да ни е оскъден бюджетът, и за Коледа, и за Нова година ще се потребява месо.
Разбира се, аз чудесно знам, че от новото правителство се полагат много усилия относно един по-затегнат митнически контрол, но независимо от всичко и въпросът, свързан с ХЕИ и с митническия контрол, и с това, което ще отиде в търговската мрежа, и в крайна сметка до българския потребител не е за подценяване.
Господин министър, моят въпрос към Вас е имате ли информация какво месо е влязло през последните месеци в България, има ли някакви нарушения и имате ли някакви конкретно предвидени мерки във връзка именно с вноса на месо и месни произведения чрез митниците в България и, разбира се, конкретните Ви действия в тази насока? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Заповядайте, министър Велчев, за отговор.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, уважаема госпожо Масларова! Във връзка с вноса на месо и месни продукти на територията на Република България, митническият контрол се осъществява при спазване на разпоредбите на Закона за митниците и правилника за неговото приложение. С оглед предотвратяване извършването на митнически нарушения по отношение на тези видове стоки и недопускане въвеждането в митническата територия на Република България на негодни за човешка консумация месо и месни продукти, граничните митнически учреждения извършват щателна митническа проверка на всички транспортни средства, които превозват стоки от следните групи:
Първо, месо, месни продукти и субпродукти от глава втора, глава пета и глава шестнадесета на Митническата тарифа на Република България.
Второ, преработени животински протеини, фуражи, фуражни добавки и биоконцентрати, съдържащи протеин от бозайници и птици - това е от глава дванадесета, глава двадесет и първа, глава двадесет и трета и глава тридесет и пета на Митническата тарифа.
И на трето място, храни за животни, съдържащи протеин от преживни животни - от глава двадесет и трета на Митническата тарифа.
Щателната митническа проверка се осъществява на места, осигуряващи условия и технически съоръжения в съответствие с ветеринарно-санитарните и здравни изисквания, предвидени от действащото законодателство, съвместно със служители на Националната ветеринарно-медицинска служба, като за извършената проверка се съставя протокол, един от екземплярите на който се прилага към придружаващите стоката документи.
Във връзка с дейността по засилване на митническия контрол на стоки, определени като рискови с оглед възможността от извършване на митнически нарушения, беше създадена организация и ред за работа в митническата администрация, които позволяват осъществяването на непрекъснат контрол при въвеждане на територията на страната и митническото оформяне на такива стоки. Осъществяват се постоянни проверки от служители на Централното митническо управление с цел контролиране спазването на митническото законодателство и ефективността на провеждания митнически контрол от митническите учреждения при оформяне на посочените стоки.
Осъществяват се щателни митнически проверки при внос на меса и месни продукти с цел недопускане декларирането им под друго описание и съответно друг тарифен номер и предотвратяване облагането им със значително по-ниска митническа ставка и заплащане на митни сборове в по-малък размер. При всяка извършена проверка се взимат проби по законоустановения ред за експертиза и правилно тарифиране на стоката. Чрез извършваните проверки преди деклариране и обмитяване на стоката е прекратено декларирането на по-ниска митническа стойност или тарифна позиция, подлежаща на облагане с по-ниска ставка и по този начин са повишени значително приходите в бюджета, свързани с вноса на тези видове стоки.
Беше установен постоянен контрол върху вноса на пилешки продукти и в резултат на щателна митническа проверка съвместно със служители от Националната ветеринарно-медицинска служба беше предотвратен вносът и разпространението на територията на страната на стоки, негодни за човешка консумация. След изземване на проби от служители на НВМС по законоустановения ред въз основа на заключението от извършената експертиза беше наложена забрана за внос на стоките в България.
В резултат на непрекъснатия митнически контрол при вноса на пилешки продукти беше прекратено представянето на фактури с общо описание на стоката "Пилешки продукти" вместо подробно посочване на различните видове, като се наблюдава чувствително увеличаване на сравнителния дял на декларираните пилешки бутчета, подлежащи на облагане с по-висока тарифна ставка. Като пряка последица от повишения контрол вече се наблюдава деклариране на тези видове стоки с тяхното действително описание и точен тарифен код, което води до увеличаване на събраните държавни вземания.
При така извършения контрол беше разкрито митническо нарушение по чл. 234а от Закона за митниците, отклонения от транзит, за което се извършва митническо разследване с оглед съставяне на акт за установяване на митническо нарушение.
В периода от началото на месец октомври до настоящия момент от служители на митническата администрация в резултат на извършено митническо разследване бяха съставени четири акта за установяване на митническо нарушение, по които в законоустановения срок ще бъдат издадени наказателни постановления и наложена съответна санкция съгласно разпоредбите на Закона за митниците и Закона за административните нарушения и наказания.
Въз основа на извършени по линията на международното сътрудничество разследвания, бяха установени други четири случая на извършени митнически нарушения с предмет месо и месни продукти, за които също ще бъдат съставени актове за установяване на митнически нарушения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Велчев.
Заповядайте за реплика, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Много ми се иска всичко това, което каза министър Велчев, да е вярно и разбира се да продължи в този дух. Аз не зная доколко, господин министър, тези, които Ви готвят информацията, Ви дават на 100 на сто това, което е истината. Не искам български министри да бъдат подвеждани, но аз разполагам с информация, в която ние с Вас трябва да разберем кое е истината. Защото, ако е това, което казвате Вие, значи на българските трапези ще има пилешки бутчета, ще има трупно свинско месо, ще има качествени продукти за Нова година.
Но ако е това, което аз ще представя пред Вас, значи, че ние, българите, вместо трупно свинско месо, което е влязло на Кулата като такова, а е обмитено като свински кости, ще ядем кости. Ако пилешките бутчета, които са влезли на Кулата, са бутчета, а пък на Софийската митница са обмитени като... Аз не знам дали колегите си дават представа, но аз не знам такъв артикул: връхчета на пилешки крилца. Това е нещо като нокти на пилетата. Значи ще ядем това на новогодишната трапеза. (Оживление.)
Виждате, господин министър, че това са все неща и аз имам цялата преписка тук. Но тъй като това е доста остаряло като носител, аз съм Ви приготвила дискета за контрабандата на месо през месеците октомври и ноември. Не мога да Ви донеса цялата компютърна система, защото Министерството на финансите от времето на Муравей прави такава система и тя все още не е достатъчно добре направена. Затова ще Ви предоставя тази дискета.
Ако обаче е внесено в България месо, както казах свинско и пилешко и това е така, но е обмитено по друг начин, то ние с Вас трябва да намерим парите, които са отклонени от държавния бюджет, за който също така Вие, господин министър, отговаряте, а пък и ние също всички тук имаме желание те да бъдат разпределени върху българските граждани и вместо по 20 лв. на пенсионер, може би да дадем по повече.
Така че много ми се иска Вие да сте прав, аз да не съм права. И, разбира се, да разберем доколко хората, които обслужват българските митници, поднасят коректно и почтено информацията и към Вас, и към всички нас.
Заповядайте. (Подава дискета на министър Велчев.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Преминаваме към актуалния въпрос, зададен към министъра на правосъдието Антон Станков от народния представител Ангел Найденов.
Заповядайте, господин Найденов, да развиете своя актуален въпрос към министъра.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
След този много любопитен и емоционален отговор и въпрос ми е трудно да Ви върна към тази прозаична материя на териториалния обхват на съдебните райони, но съм принуден да задам въпроса си към министъра на правосъдието.
Уважаеми господин министър, съгласно Указ № 1 на президента на Република България от 4 януари 1999 г. за определяне на границите и административните центрове на областите и на общините, включени в тях, общините Ивайловград и Тополовград са включени в Хасковска област. Административният контрол и обслужване, включително и съответните районни полицейски управления са към съответните административни структури и териториални служби с център град Хасково. Единствено за районния съд и прокуратура, съответно за Ивайловград, те се водят към съдебен район на Кърджалийския окръжен съд и за Тополовград, съответно към Ямболския окръжен съд.
Разбираемо е, че подобно несъответствие с административно-териториалното деление въпреки възможността, която е посочена в Закона за съдебната власт, създава очевидни затруднения от административно-правен характер за гражданите на двете общини, за бизнесмените и органите на държавната и местна власт.
Аз мога да посоча много примери на подобни затруднения, но дори и да вземем само липсата на взаимодействие и координация, примерно по отношение на регионалните програми за противодействие на престъпността, дори и да вземем различията в съдебната и данъчната регистрация на бизнесмените или пък да вземем различията по отношение на административното производство или административния контрол по актовете на местната администрация, са достатъчно красноречиви и ми дават основания да задам моя актуален въпрос.
Всъщност, господин министър, ще предприемете ли и кога ще предприемете необходимите действия за преодоляване на подобни несъответствия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, господин Станков.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Найденов!
Във връзка с поставения от Вас актуален въпрос Ви уведомявам, че напълно подкрепям идеята за съответствие на административно-териториалното деление на страната и съдебното райониране. Това определено би способствало за по-ефективната работа на съответните институции, административни и съдебни, както и би улеснило гражданите в процедурата по защитата на техните права и интереси.
Изхождайки от тези интереси на заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 28 ноември 2001 г. бе разгледано предложението на министъра на правосъдието за промяна на съдебните райони на Окръжен съд - Кърджали, и Окръжен съд - Хасково. Решението, което взе Висшия съдебен съвет е Районен съд - Ивайловград и Районна прокуратура - Ивайловград да бъдат включени в Хасковския съдебен окръг, считано от 1 януари 2002 г. Всички образувани дела до тази дата следва да бъдат приключени от съда по досегашната местна подсъдност.
Председателят на Апелативния съд в Пловдив и съответно апелативния прокурор на Пловдив следва да направят предложения за промяна на числеността на окръжните съдилища, съответно на окръжните прокуратури.
Проблемът относно Районен съд - Тополовград ще бъде поставен пред Висшия съдебен съвет при първа възможност. Предполагам, че и той ще бъде решен по аналогичен начин.

На последното заседание на Висшия съдебен съвет бе обсъдено още едно предложение във връзка със съдебното райониране, а именно - всички приети промени в тази област да бъдат публикувани в "Държавен вестник". Така всички заинтересовани лица ще могат да се информират за промяната в районите своевременно.
Нося Ви и копие от решението на Висшия съдебен съвет. Мога да ви го предам. Въпросът e на преценка и на натовареност на окръжните и на апелативните съдилища, тоест и на разширяване на щата, това е в процес на проучване. Ще бъде решен и въпросът за Районния съд в Тополовград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Станков.
Заповядайте за реплика, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин министър за отговора.
Аз имам всички основания да кажа, че това е един чудесен отговор и един пример за оперативност и за разбиране към аргументите и към настояванията, които са и от страна на местните власти и съответно на гражданите на двете общини. Аз щях да бъда напълно удовлетворен, а предполагам и моите избиратели, ако в момента чуехме и за Тополовград това, което сте решили за община Ивайловград, но така или иначе аз Ви благодаря за отговора и искам да кажа, че съм удовлетворен от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Найденов.
Благодаря и на министър Станков за участието в парламентарния контрол.

Сега преминаваме към нашата рутинна работа -
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА, продължение.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата, както и председателя на Комисията по транспорт и телекомуникации. (Шум и реплики в залата.)
Обявявам 15 минути почивка, като ви информирам предварително, че вероятно ще има удължаване на пленарното заседание. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Заповядайте, господин Аталай, за процедурно предложение.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, предлагам да удължим работното време с 2 часа, до приключване на Закона за движение по пътищата на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Аталай.
Заповядайте, господин Миков, за противно процедурно предложение.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател! Предлагам да не удължаваме това заседание поради критичната маса на присъстващите народни представители, която може да доведе до липса на кворум при провеждане на заседанието, а да продължим закона - той е един безспорен закон, няма някакви спорове - другата седмица, няма да се срути нищо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има две процедурни предложения.
Подлагам на гласуване първото процедурно предложение - за удължаване на пленарното заседание с 2 часа.
Моля, гласувайте!
Гласували 123 народни представители: за 96, против 27, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Продължаваме със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата.
Докладите на комисиите по законопроекта са изчетени преди парламентарния контрол. Затова преминаваме към дискусия по законопроекта на първо четене. Определям по 30 минути на парламентарна група за изказвания по законопроекта.
Господин Ралчев, заповядайте.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Аз считам, че внесеният законопроект от Министерския съвет е един добър законопроект и следва да го подкрепим. Основанията ми за това са, че в крайна сметка чрез него се добива една значително по-пълна хармонизация на нашето транспортно законодателство с това на Европейския съюз по начините и средствата и съобразно актовете, които бяха посочени от колегите, които докладваха пред Вас.
Освен това, аз смятам, че едно от достойнствата на тези изменения на закона се състои в няколко особено важни насоки. Това са преди всичко детайлната регламентация, свързана с регулиране на движението по отделните три начина, свързани със светофари, пътни знаци и маркировка, като особено първите два начина на регулация дават една пълна и ясна картина и всичко това е събрано в един закон, а не както досега - в правилник и в други нормативни актове. Това, ако щете и от практична гледна точка, е крайно необходимо и в този смисъл аз одобрявам тези предложения.
В законопроекта съществува един раздел, който е особено важен, който регламентира и вменява задължения на съответните длъжностни лица и издаването на наредба, която да хармонизира отношенията, свързани с транспортните злополуки и застрахователите. Това беше един вакуум, който създаваше ежедневни грижи и поради липса на регламентация се водеха спорове между застрахователи и пострадали лица, които не във всички случаи се решаваха по един коректен начин. Така че този момент, който е абсолютно нов, е много важен и с едно огромно практическо приложение.
По един много добър начин е решен и въпросът с годишните технически прегледи. Това е една материя, която има изключително голяма важност с оглед безопасността на движението, а съществуващите досега правила не създаваха единна и стройна система както на провеждането на тези прегледи, така и на начините на добиване на съответната правоспособност, ако щете, и на съответните отговорности в тази връзка.
С оглед на това смятам, че тези изменения са от една особена важност, те са регламентирани в подробности и следва да бъдат одобрени.
Смятам, че не следва да се правят доводи от това, че има внесени два законопроекта - този на народния представител Надежда Михайлова и този на Министерския съвет. Аргументите в това отношение по-скоро имат политически характер. Аз не смятам, че един закон за движение по пътищата би следвало да бъде оцветен. Това е един закон, който касае минимум 5 млн. български граждани, които са на улицата ежедневно и са в отношение с тези регламентации.
Основанията да подкрепим изцяло закона, внесен от Министерския съвет, се състоят в това, че внесеният от госпожа Надежда Михайлова и група народни представители законопроект е една много по-малка част като регламентация на тези обществени отношения, не държи сметка за новите ангажименти, които имаме по пътя на законодателството, което е необходимо да адаптираме към Европейския съюз. Очевидно е, че внесеният законопроект от Министерския съвет е пълен, обхваща възможно най-широкия кръг на обществени отношения и аз бих го подкрепил. Приканвам и вие да го подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ралчев.
Има ли други желаещи да се изкажат?
Заповядайте, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги! Аз съм съгласен с казаното от господин Ралчев преди малко, че пред нас са два законопроекта, не един, и просто нямаме основание по никакъв начин да политизираме дебата на първо четене.
Аз останах изненадан от това, че в Комисията по транспорт и телекомуникации единият закон, на Министерския съвет, беше подкрепен, а другият закон беше отхвърлен, тъй като става дума за една материя, която регламентира правила и обществени отношения, които касаят не 5 млн., господин Ралчев, а 8 млн. българи, тъй като ежедневно могат, бих казал, и малките деца, включително и бебетата, да бъдат участници в движението и са всъщност.
Така че не виждам основание на първо четене да бъде отхвърлен законопроектът, на който ние сме вносители, и да бъде подкрепен само законопроектът на Министерския съвет.


Да, наистина законопроектът на Министерския съвет е по-обемен, вероятно и по-обширен като материя, но на първо четене на практика ние подкрепяме философията на закона. Така че аз си мисля, че ако има някакви проблеми, те тези неща могат да бъдат изчистени между двете четения с предложения от народни представители от всички парламентарни групи. Тоест, добре е всички, уважаеми колеги и уважаема госпожо председател, да се обединим и да подкрепим двата законопроекта на първо четене.
Аз не искам да се впускам в подробности по отношение на някои от двата законопроекта. Може наистина да се приветства това - това не изключва и двата законопроекта, - че е добре като част от един закон да влязат неща, които бяха в Правилника за приложение на Закона за движение по пътищата. Впрочем това е не само европейска, но и световна практика. В това отношение има две идеологии - законът да включва изцяло материята, да няма правилник за приложение, а другият подход е с правилник за приложение отделни казуси да бъдат регламентирани. Но наистина е добре в закона да бъдат регламентирани всички неща, които касаят материята - и обществени отношения, и отделни правила за движение по пътищата, и пр.
Така че моята молба към залата е да бъдат подкрепени и двата законопроекта. Ако някой смята, че законопроектът от госпожа Надежда Михайлова и група народни представители, в която група съм и аз, има някакви доводи да бъде отхвърлен, любопитно е да чуем какви са доводите.
Завършвайки, искам да кажа, че е добре да бъде подкрепен законопроектът на Министерския съвет, нямаме някакви сериозни забележки, и още веднъж, да бъде подкрепен и законопроектът с вносители група народни представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Господин Осман, заповядайте.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тези, които следят работата на Народното събрание, вероятно ще бъдат много огорчени, че когато обсъждаме промените в Закона за движение по пътищата, толкова малко народни представители проявяват интерес. Сещаме се за този проблем може би само тогава, когато наш близък, роднина или приятел загине в пътно-транспортно произшествие. Само тогава се сещаме за този закон. А това, което става в България по улиците, е нещо много тревожно. Годишно 1300 човека са убити в пътно-транспортни произшествия. За 10 години това са 13 хил. човека, останали по пътищата. И когато обсъждаме промените в такъв закон, жалко за тези народни представители, които не се интересуват от този проблем. Ако правилата за движение по пътищата и техният контрол оставим само на улицата и на един тесен кръг от хора, това не е сериозно.
Но все пак искам да се спра по същество. Ще говоря преди всичко за внесения от Министерския съвет законопроект. Преди малко господин Благой Димитров повдигна въпроса, че има две идеологии - или всички правила да бъдат в закона, или някои от нещата да бъдат уредени в подзаконови актове. Истината е, че в повечето страни стремежът е максимално повече въпроси да бъдат уредени в закона. Господин Димитров, Вие знаете, че в Закона за автомобилните превози има препращане към 36 наредби, което не е нормално.
Може само да се приветства идеята на Министерския съвет, че три наредби, които уреждат правилата, това е Наредба № 2 за сигнализация на пътищата с пътна маркировка, Наредба № 17 за регулиране на движението със светлинни сигнали и Наредба № 18 за сигнализация на пътищата с пътни знаци няма да бъдат уредени с някакви нови норми, а тези норми ще бъдат пренесени в закона. И би било добре тези предложения да бъдат подкрепени от всички. Вие сами знаете, че когато тези правила и тези норми са в един акт, много по-лесно би било за всеки шофьор да държи една книжка в жабката на колата си. Аз вчера казах и в Комисията по правни въпроси, че знам, че има много водачи в Народното събрание, от които половината ще бъдат скъсани, ако има един проверочен изпит. Даже ще има колеги, може би и аз, които са забравили някои сигнали. И никой няма да търчи да събере наредбите, за да си ги носи в жабката. По-лесно е всичко да бъде събрано в една книжка.
Освен тези наредби в законопроекта, внесен от Министерския съвет, в § 2 се пренасят и картинките с регулировчика. Досега те също бяха в отделни книжки. Това е полезно не само за кандидатите за водачи, а и за тези, които вече управляват по пътищата.
Второ, уважаеми колеги, за първи път в закона се предлага да бъдат регламентирани много подробно категориите превозни средства. Досега никога не е било. И в двата законопроекта различните видове пътни превозни средства поотделно са определени с латински обозначения и на тази база се променят и някои разпоредби, които са свързани със свидетелствата за управление на моторни превозни средства. Тоест, създават се и нови категории за водачите, разбира се, след като са минали успешен курс на обучение. В близкото минало категориите бяха "А", "B", "С", "D" и "Е", а от две години насам вече има и категории, които са обозначени като "С+Е", "D+Е". С този законопроект се възстановяват категории от близкото минало като "С1". Това са автомобили, които са между 3500 до 7500 кг. От една страна, това е добре.
От друга страна, във внесения законопроект между първо и второ четене трябва много внимателно да се погледне един въпрос. Досега, за да придобие правото да управлява моторно превозно средство от категория "С", т.е. за товарни автомобили, се изискваше минималната възраст на водачите да бъде 18 години. Сега също е така, само че в категорията "С+Е" - това са водачи на автомобили, които са с ремаркета, включително тирове, младежи, които не са имали стаж като водачи на моторни превозни средства, ще имат правото да се явят на изпити за тази категория. Аз мисля, че е много опасно един младеж на 18 години да бъде водач на моторно превозно средство. Понякога общата маса стига до 50 тона. Вие всички разбирате какво означава това за един водач, който няма и един месец стаж, само формално е минал изпита за съответната категория. Досега се изискваше една година стаж като водач на товарен автомобил, след това, ако иска, може да бъде водач на автомобил с ремарке или с полуремарке. В близкото минало даже имаше по-големи изисквания - за 3 години, за 5 години. Сега остава изискването само за тези кандидати за водачи на моторни превозни средства, които кандидатстват за водачи на автобуси, превозващи пътници. За тях изискването е две години. И мисля, че между първо и второ четене - аз вчера повдигнах въпроса и пред представителите на Министерството на транспорта, разбира се, понякога пренасянето на опит от други страни невинаги при нас е полезно - по всяка вероятност този текст трябва да бъде променен.


Същият въпрос се отнася включително и за една категория младежи, които на 17-годишна възраст могат да придобият правоспособност. Това е в чл. 153 или чл. 154 - на 17-годишна възраст с новата категория А1, досега имаше разделение за категория Е и категория А - мотопеди и мотоциклети. С новите категории се дава възможност А1, ако не ме лъже паметта, става въпрос за мотоциклети до 125 кубика. Мисля, че това не е за подценяване, защото младежи на 17-годишна възраст ще бъдат потенциални не само нарушители, според мен, но и потенциални лица, които ще предизвикват пътнотранспортни произшествия. А последствията с един мотоциклетист, за разлика от автомобила, винаги са най-тежки.
Уважаеми дами и господа, в § 43 има един нов момент в законопроекта, за разлика от сега действащите текстове. Предлагат се промени, с които в целия процес на подготовка, условията и реда за придобиване на правоспособност за управление на МПС, условията и реда за отнемане на разрешение за откриване на съответните школи, условията и реда за подготовка на преподаватели, които да обучават водачи за моторни превозни средства, условията и реда за придобиване правото на правоспособност да изпитват кандидати за водачи на моторни превозни средства се включва и Министерството на вътрешните работи.
Искам лично да подчертая, че преди две години беше голяма заслугата на предишните управляващи, че Министерството на вътрешните работи се изкара от този процес. Функциите на Министерството на вътрешните работи, колеги, не са да обучават кандидати за водачи на моторни превозни средства. Функциите на Министерството на вътрешните работи е да контролират дали се спазват правилата за движение по пътищата от всички участници в движението. Няма да е правилно представители на Министерството на вътрешните работи, първо, тези инспектори, които бяха в Министерство на вътрешните работи, вече не са там, вече са в Министерството на транспорта в лицето на автомобилната администрация. И, второ, какво ще промени включването на Министерството на вътрешните работи в този процес? Аз мисля, че нищо няма да промени, а точно обратното, ние ще възложим функции, които не са характерни по принцип за службите на Министерството на вътрешните работи. Аз не съм чул някъде в европейска страна те да участват в подготовката. Има ли някакво отношение, когато Министерството на вътрешните работи подготвя тези преподаватели в школите, за самите преподаватели? Според мен нямат някакво отношение, доколкото знам, ако не ми изневерява паметта.
Разбира се, специално за реда и начините за придобиване на правоспособност за лицата, които ще провеждат изпитите, не напразно е останало Министерството на образованието и е правилно. Все пак Министерството на образованието трябва да има една възможност за едно методическо ръководство и подходите за тяхното обучение и подготовка. Но не виждам мястото на Министерството на вътрешните работи. Бих помолил колегите да обърнат сериозно внимание на този текст в законопроекта.
И един въпрос, дами и господа, може би ще се коментира от колегите дали е правилно или не, за завишаване глобите за водачите и участниците в движението, които нарушават правилата. Аз мисля, че вносителят е предложил минимални завишения за глобите, които могат да се налагат. Аз мисля, че тези глоби са минимални, а голяма част от колегите може би ще реагират, че с глоби не се превъзпитават хората. Стигнал съм до извода от моя скромен опит, че докато ние не се бръкнем в джоба и платим сериозни пари, че сме нарушили правилата за движение, да остане семейството на ръжен хляб, да се усети, че при нарушение на правилата ще плаща високи глоби, друг начин, друг подход на този етап в България аз не виждам.
Веднага може да възникне въпросът, че по такъв начин ще има сериозна корупция в системата на МВР, тоест в службите, които контролират. По-хубаво те да вземат парите и да се чуди човек следващия път дали да нарушава правилата за движение, отколкото да има убити по пътищата. Не мога да си представя хора, които не признават никакви правила по улиците, не признават светлините на светофарите, на признават пътни знаци на кръстовища с големи BMW-та и вие се притеснявате тези хора да плащат високи глоби. И мотивът, че евентуално може да предложи на контролните органи по-малко пари и че може да има корупция, значи, че по тази логика в държавата изобщо не бива да има глоби, по тази логика не бива да се налагат никакви глоби в държавата. Проблем е на Министерството на вътрешните работи да създаде такава дисциплина и такъв ред да контролира своите служби. Проблем е на гражданското общество да не дава рушвет, да не дава пари на контролните органи по пътищата. Но не съм съгласен, че през последните години голяма част от младежите имаха възможността да бъдат собственици на мощни автомобили. Помните скоро случая в Разградския регион, където едно BMW минава на червен сигнал и прегазва едно момиче, което остава на място. И каква е глобата? Ще отиде няколко години в затвора?
Имам един въпрос към всички колеги, които не са съгласни с текстове за минималните завишения. Разбира се, аз ще направя предложения в някои текстове да бъдат завишени глобите.
Вие се движите по пътищата и един водач на моторно превозно средство, въпреки че има свидетелство за правоуправление, но превозва опасен товар и става пътнотранспортно произшествие. В случая, аз вчера зададох този въпрос, се предлага за тях специално да се намали възможността от лишаване от право да управлява МПС, досега беше, господин Ганев, ако не се лъжа, до 6 месеца, сега се предлага до 3 месеца, но глобата се завишава минимално. За такива случаи, според мен, паричната глоба трябва да бъде колкото се може по-висока.
Представете си една цистерна с пропан-бутан и водачът, който няма съответната компетентност да превозва опасни товари, се движи по пътищата. Ако избухне, какво ще стане оттам нататък? Каква е файдата, че той ще отиде в затвора?
Сега се сещам за една карикатура навремето в "Стършел": двама са на пешеходна пътека тип "Зебра" с бутилки в ръка и единият казва: Свате, не се бой, законът е на наша страна - на пешеходна пътека тип "Зебра" сме. Каква е файдата, когато колата е прегазила и двамата, които са пресекли пътя, след това отиваш да си защитиш правата?
Има един друг случай, че масово в страната младежи не посещават курсове за подготовка за водачи на моторни превозни средства. За да пресечем това, че тези младежи, които управляват автомобили, но не искат да посещават курсове, трябва да има високи глоби. За тези, които управляват моторни превозни средства без свидетелство за правоуправление, трябва да има максимално по-високи глоби. Това е единственият начин ние да накараме този младеж да изкара съответния курс и да се яви на изпит. Ако глобите за тези лица, които нямат свидетелство за правоуправление, но управляват масово автомобили, са ниски, те малко трудно ще отидат в курсовете.
Убеден съм, че има и още много текстове по-специално за завишаване на глобите, но между първо и второ четене конкретно ще говорим.
Аз споделям това, което вносителят е предложил, че се възстановява комисията към Министерския съвет. Мисля, че преди беше Национална комисия по безопасността. С консултативни функции би било добре една такава постоянна комисия към Министерския съвет да има, а да не се сещаме в края на годината, когато ни изкарват какви са резултатите от годината - 1200 убити, тогава се сещаме за тези проблеми.
Ще подкрепя внесения законопроект от Министерския съвет. Нашата парламентарна група, разбира се, също ще го подкрепи.
Завършвайки, дами и господа, аз още един път се обръщам към вас да не се сещаме за тези проблеми, когато някой близък човек е убит по пътищата, а да се сетим, че за 10 години са убити 13 хил. български граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Осман.
За реплика думата има господин Димитров.

БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин Осман, Вие наистина пространно изложихте доста проблеми, които съществуват в момента в областта на движението по пътищата. Разбира се, акцентирахте на това, че вероятно са занижени функциите на Министерството на вътрешните работи. Определени неща и правомощия са минали към Министерството на транспорта.
Аз си мисля, че има комплекс от проблеми, тоест, затова, че плащаме с жертви, българското общество плаща около хиляда човека на година, че и повече, жертва на пътно-транспортни произшествия, има по-дълбоки причини. Не са свързани само със закона.
Какво имам предвид? Не е възможно в момента човек да вземе свидетелство за правоуправление само за двайсетина дни. Аз даже не съм наясно дали качеството на обучение е на достатъчно високо ниво. Аз си спомням, че преди тези курсове бяха по шест месеца, после ги намалиха на три месеца. Това е изключително важно по отношение на квалификацията на хората, които се движат по пътищата и които карат според мен вече значително по-бързи возила, което е изключително опасно.
Не е маловажно и това какво вършат общините като хоризонтална и вертикална маркировка. Навсякъде из страната просто няма указателни табели. Ето, вземете тежки произшествия даже в София, които стават обикновено в подлези при слабо осветление.
Изключително важно е как протичат и какво е качеството на техническите прегледи. Тук, разбира се, искам да засегна изключително важния факт, че има возила по над 10 г., които влизат в страната - западни возила, разбира се - но не знам те до каква степен са обезопасени.
Изключително важно според мен е и заплащането на служителите на КАТ и въобще служителите на Министерството на транспорта, които осъществяват...
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Каква беше репликата?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Това е репликата.
Разбира се, немаловажна е и работата на съдебната система. Повечето от случаите с фатален край при пътно-транспортно произшествие са с условна присъда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има думата за дуплика господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Прав сте, господин Димитров, че причините са комплексни. Разбира се, отношение имат всички, цялото общество - общините, държавата, тези, които отговарят за поддръжката на пътищата, но и ние. Но най-важното според мен и най-отговорното, което може би ние трябва да решим - основното е в поведението и възпитанието на участниците в движението по пътищата. Не подценявам другите причини.
Що се отнася до Министерството на вътрешните работи - че заплащането и ниско и евентуално трябва да им се увеличи - никой не е против. По тази логика в България заплатите на учителите, които подготвят бъдещото поколение, трябва да са високи. По тази логика заплатите на лекарите трябва да са високи. Тоест, тези комплексни проблеми - не че днес едни са управляващи, а други са в опозиция - няма да се решат за една година. Но ненормалното е друго. Аз повдигнах въпроса за връщането на представители на МВР в целия процес на подготовка. Вместо да се занимават с контролните функции, които досега бяха възложени, те ще се занимават с други проблеми, които не са характерни за тях. Всичко останало споделям.
Оттук нататък може би това, което трябва да се направи - това го казах, когато повдигнах въпроса за глобите - да погледнем много сериозно трябва ли един младеж или един човек, който няма свидетелство за управление - взимам за пример случая с тези, които управляват превозни средства, без да притежават съответното удостоверение - трябва ли да бъдем много снизходителни към тях: а бе дай да мине с някоя глоба затова, че е имало опасност, че той можело да плати някой лев по-малко на катаджията, за да не му пуснат голямо наказание.
Според мен - преди малко също го казах - по тази логика в държавата не бива да се налагат никакви глоби. Не бива да има даже и съдебна система.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Осман.
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател! Колеги! Аз още в началото искам да започна с това, че ние ще подкрепим на първо четене предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата на Министерския съвет и такова беше и решението на Комисията по транспорта и телекомуникациите.
Затова аз, както и колегата, се опитахме да се запознаем в детайли с предложението на Министерския съвет. Аргументите за това, че трябваше да отпадне другият законопроект, който беше предложен от група народни представители, аз изказах в комисията и смятам, че сега не е необходимо да ги повтарям.
Защо подкрепяме законопроекта? Затова, защото целта на законопроекта е да има едно пълно хармонизиране на законодателството в Република България с изискванията на правото на Европейския съюз. В този закон виждаме още, че има едно регламентиране на категориите превозни средства за нуждите на типовото одобрение с оглед на поставените пак от Директива № 92/53 ЕЕС изисквания. Също така в законопроекта се регламентират условията, при които могат да бъдат обучавани кандидатите за водачи на моторните превозни средства от различните категории.
Правят добро впечатление в предложения законопроект промените, които се предвиждат, свързани с регламентацията на разрешителните режими, особено онези разрешителни режими, които са за отнемане на разрешителни за извършване на периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.
Тук не мога да се съглася с онова, което се твърди, че се прецизират правомощията на министъра на вътрешните работи и министъра на транспорта, затова, защото аз смятам, че точно тук не се прецизират, а има едно смесване, което господин Ремзи Осман преди мен с ентусиазъм и патос каза.
Колеги, аз искам да се спра на определени части от законопроекта с ясното съзнание, че между първо и второ четене ще направим съответните предложения за изменения в отделните членове и текстове, за да придобие законопроектът онова, което е необходимо, за да бъде работещ, а да не създава определени пречки.
Аз смятам, че Министерството на вътрешните работи като че ли е заело особено почетно място в законопроекта. Далеч съм от мисълта, че те изобщо не трябва да бъдат ангажирани или да не участват в процеса на движението по пътищата. Но аз имам една теза, която я развивам от известно време и ще ви я кажа и сега тук, пред вас. За мен контролната дейност в Закона за движение по пътищата не е развита именно в частта "Превантивна дейност".
Колеги, ние всички знаем и сме наясно дали има достатъчен брой или е малък броят на контролните органи, които се занимават само с частта "Санкции", с това по какъв начин да излязат по пътя, да те спрат и съответно първо да се опитат да ти наложат глобата за това, че си нарушил закона.
Моята теза, колеги, е, че трябва да намерим в закона не само възпитателното въздействие и културата на водачите по пътищата, но също така да обърнем внимание и на поведението като превантивна дейност на контролните органи.
Ние всички сме ходили в други държави, западни държави, никъде не съм видял контролен орган, който, ако забележи предварително, че някой гражданин или водач се качва в пияно състояние на колата, да го изчаква с потриване на ръце на 100 м и в тези 100 м той вече да е направил няколко нарушения или дори да е прегазил човек, само за да го хване в нарушение.
Моят апел в този закон е да намерим мястото на контролния орган да предотврати качването на водача в автомобила, когато е в пияно състояние.
Колеги, аз апелирам да работим именно в тази част на законопроекта и смятам, че ще намерим консенсус и ще успеем да вмъкнем някакви разпоредби, защото, ако не успеем, пак ще остане един Закон за движение по пътищата, който ще създава постоянен конфликт между водача и контролиращия орган.
Като говоря за превантивната дейност, тук вече ще се разминем и с колегата Ремзи Осман във връзка с глобите. Колеги, аз не смятам, че колкото по-високи са глобите, тогава ще предотвратим определен вид транспортни произшествия. Разбира се, в определени ситуации, когато имаме водач, който управлява моторно превозно средство в пияно състояние, съм съгласен да му се наложи най-тежкото наказание. Но в случай, когато има превишаване на скоростта поради невнимание с 10, 20 до 30 км/ч., не може на един пенсионер, който получава 40 лв. пенсия, да му наложим глоба от 150 лв.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Няма да кара бързо.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Още повече не съм съгласен и с това, че всички, които имат западни коли от типа "BMW" и т.н., са несъзнателни шофьори. Защото, господин Осман, и председателите на комисиите, доколкото знам и Вие сте председател на комисия, се возите с "BMW" и не допускам, че Вашият шофьор е несъзнателен и кара с висока скорост. Значи марката на колата не предопределя съзнанието на шофьора.
И тук му е мястото да кажа, колеги, че според мен един закон е работещ и действащ тогава, когато намери синхронизация в обществото. Ние сме напълно наясно, че нашите младежи вече са достатъчно развити, не са на онова ниво, на което бяхме ние, те се развиват много по-бързо и са запознати с техниката. Аз съм напълно убеден, че ако преди е било необходимо на 18 или на 20 години някой младеж да се качи и да кара 10-годишната "Жигула" на баща си, днес един 17-годишен младеж, както и във Франция, е напълно в състояние да управлява дори и "BMW", дори и руските коли. И ние трябва да направим така, че онези младежи, които имат желание, да им дадем възможност с този закон да минат курса на обучение и когато вече е в състояние да управлява и се е обучил, както е във Франция, ако до него присъства и по-възрастен участник в движението, може да му разрешим да управлява автомобил.
Колеги, бих апелирал още повече и за възможността да се управляват колесни трактори. На всички ни е ясно, че в населени места, където нашите родители или по-голямата част от нашия електорат се занимава със земеделие, техните синове на 16 години виртуозно управляват трактори. И то в нарушение на закона. Ако и този път, в този закон потвърдим, че им забраняваме да управляват трактори в нивите на 16 години, те пак ще управляват. Нима тогава трябва господин Кесяков да изчаква насред нивата някой 16-годишен младеж, който се опитва да изкарва прехраната на семейството си, и да го глоби с 1000 лв.?
Между първо и второ четене ще се опитам да намеря мястото и да направим реалните, осмислени предложения за един работещ закон.
Искам да се отклоня и да ви кажа, че преди време бях в Унгария и се опитах да разбера защо около техните жилищни блокове няма тези пешеходни пътеки във вид на правоъгълници, както правим ние в нашите квартали. Там ми казаха, че оставят месец-два жителите да прекосят и да минат по най-прекия път до входа и до спирката на градския транспорт и след като вече е отъпкана пътеката, там правят мястото за преминаване.
Апелирам към вас този път в закона да напишем онези текстове, които ще дадат реална възможност младежите от 16 до 20 години да не ги правим насила нарушители на закона.
Искам да наблегна на още едно тъй болезнено място от закона, а именно конфликтните места, както ги наричаме вече "особено тежки пътни участъци с концентрация на пътнотранспортни произшествия."
Колеги, в по-голямата си част ние не съумяваме да регулираме пътната обстановка така, че да изключим напълно възможността от пътнотранспортно произшествие. Напълно недоумявам как е възможно, когато ремонтираме магистрали, движейки се по магистралата с максимално разрешената скорост плюс максимално разрешената за нарушаване, която става вече някъде около 150 км/ч., да се натъкнеш на пътен знак, който посочва, че трябва да преминеш от едното платно на автомагистралата в другото.
Апелирам да намерим място и да направим така, че да не разрешаваме повече преминаване от платната на автомагистралата при движение в едната посока - движение в обратната посока. И на онези места, където ситуацията е конфликтна, да накараме чрез закона контролиращите и организиращите служби и организации да поставят пътната сигнализация на достатъчно отдалечено място, примерно, за една автомагистрала в рамките на 3 км, а нощно време да създадем възможност тези места да бъдат осветени.
Колеги, още веднъж заявявайки, че подкрепяме всички онези предложения, които са направени от Министерския съвет, и с ясното съзнание, че между първо и второ четене ще направим още по-добри предложения, ви приканвам да подкрепим законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата на първо четене, внесен от Министерския съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Аталай.
Заповядайте.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа! Аз и Коалиция за България също подкрепяме законопроекта, внесен от Министерския съвет, без да подценяваме достойнствата на този законопроект, внесен от една група народни представители. Заедно с това имаме няколко препоръки към вносителите и ще направим писмени предложения за подобряване на законопроекта на Министерския съвет в няколко направления. За някои от тях вече се спомена.
На първо място, квалификацията на водачите. Считаме, че тази бариера - свалянето на възрастта и липсата на ясно определени критерии за стаж в специалността, е един сериозен проблем не само в този закон, но и в Закона за автомобилните превози. И на двете места възрастовата бариера е изключително ниска, а изискванията за стаж по специалността отсъстват. Междупрочем, около 45 на сто от автопроизшествията в България са дело на таксиметрови шофьори, които по принуда са станали такива и разполагат с много малко стаж по специалността.
Вторият момент е свързан с обучението на водачите на моторни превозни средства и главно това, че обучението изцяло минава към автомобилната администрация, излизайки дори и от Министерството на образованието. Знаете, че досега имаше традиция една голяма част от учениците в механотехникумите и в СПТУ, изучавайки специалността "Двигатели с вътрешно горене" да имат възможност да получат и придобият квалификация на шофьори. Сега тази възможност отпада. И аз мисля, че между първо и второ четене би трябвало да направим така, както и преди няколко години се реши тази възможност и бяха отпуснати допълнително бройки в Министерство на просветата, ако не се лъжа, около 60, да провеждат подобно обучение, това нещо отново да остане една форма за квалификация в Министерство на образованието.
Третият въпрос, който считаме, че трябва да бъде решен между първо и второ четене, е свързан с размера на глобите. За разлика от някои от изказалите се аз считам, че те са твърде високи. Преобладаващата част от глобите се движи около минималната работна заплата. И ако се направи една справка ще се види, че тези, които са основните автори на нарушения, обикновено не плащат глоби, те на място решават проблемите с контролния орган, а редовите, най-обикновените шофьори са тези, които отнасят глобите. Така че моето мнение е, че този размер на глобите, който се предлага, е значително над възможностите на средния българин.
Заедно с това би трябвало да бъде решен въпросът за регистрацията на спрените за проверка моторни превозни средства. Това може би ще намали рязко корупцията при контролните органи, ако всеки проверяващ контролен орган ви спре и по някакъв начин се регистрира, че той е проверил определено моторно превозно средство, той е длъжен да се отчете и каква санкция е наложил и защо го е спрял. Това е първият момент.
И вторият, необходимо е ясно и точно да се регламентира коя част от контролиращия орган, аз мисля, че това трябва да бъде пътната полиция, може да извършва проверки. Сега всеки, който е с униформа, може да спира и проверява. Изключвам случаите, когато има автопроизшествие или се е случило някакво друго произшествие, когато той е длъжен да провери документите на водача. Но по отношение движението по пътищата твърде много униформени служители си позволяват да правят проверки и да налагат санкции. И обикновено санкциите им завършват с това, че те получават нещо и в крайна сметка няма дори и документ за това нарушение.
Ние считаме, че в тези насоки трябва да се търси подобряването на Закона за движение по пътищата между първи и втори тур. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Дъбов.
Други желаещи?
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Представените на вниманието ни два проектозакона за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата са с много сходни параметри, поради което аз ще се изкажа едновременно и по двата, независимо че по единия от тях съм и съвносител. Считам, че и двата закона заслужават положителна оценка и заслужават да бъдат подкрепени в пленарната зала. Причината е, че те отговарят на определени необходимости от усъвършенстването на законовата база в тази материя за движението по пътищата.
Преди всичко искам да отбележа два аспекта. Първият е, че се прави допълнителна крачка напред по отношение хармонизацията ни с европейското законодателство в тази насока и по-специално със съобразяването с Директива 92-53 от Европейския съюз. От друга страна, чрез възможността гражданите на страните - членки на НАТО, да могат да им се признават техните документи за самоличност без полагане на изпит и заплащане на допълнителни такси също е елемент от хармонизацията, който е заложен в Споразумението между страните от Северноатлантическия договор. И двете стъпки ни приближават към целите, които преследваме. И считам, че ги преследваме с консенсус в нашата външна политика.
Заедно с това законопроектите носят положителен характер и с обстоятелството, че се намаляват изискванията, които се предявяват при лицензиране, а в някои случаи лицензирането се заменя с регистрация. По-специално ще отбележа, че извършването на подвижната автосервизна дейност за оказване на пътна помощ от лицензионен режим минава на регистрационен режим. Знаете, че намаляването на лицензионните режими, което е една важна препоръка, направена към нашето законодателство, е един от елементите за създаване на антикорупционна среда.
Идеите за прозрачност и принципност са заложени и при регламентиране на условията и реда за издаване на разрешения за извършване на първични прегледи за моторните превозни средства. Това също е един важен положителен елемент и в двата законопроекта. Тъй като обаче пред нас са представени два законопроекта и, както беше казано, има известно допълнение, което е във втория законопроект, внесен от Министерския съвет и предложен на нашето внимание, аз искам да взема отношение по три основни момента, които искам да коментирам.
Първият момент, който считам за важен, защото засяга в известна степен философията на предложения законопроект, е взаимодействието между институциите, които носят отговорности за осигуряването, най-общо казано, на движението по пътищата в смисъл на заложени нормативни документи, подготовка на движението на участниците по пътищата и контрола на движението по пътищата на Република България. Един от важните моменти на демократичното общество е разделянето на отговорностите между отделните институции. Тогава, когато отговорностите са взаимно припокриващи се и се носят едновременно от две институции, това много често се изражда в безотговорност. Това, което в досегашния текст на закона съществуваше, е ясно изразени отговорности от Министерство на транспорта и съобщенията по отношение подготовката на изискванията и рамките на съответните документи. Самото обучение и полагането на изпит беше възложено като отговорност на Министерство на образованието и науката. И най-важният елемент - контролът, се носи от служителите на Министерство на вътрешните работи.
В предложения ни законопроект от Министерския съвет по наистина неизвестни за мен причини и това искам да го кажа с притеснение, има рязко засилване на възложените функции на служителите на Министерство на вътрешните работи. Аз мога да се спра на отделни текстове, но това ще го направя при второто четене, както и при разискванията в комисията. Особено чл. 152, чл. 153, където почти за всякаква дейност на другите две министерства се изисква съгласуване с Министерство на вътрешните работи.

Ние сме в едно демократично гражданско общество, което не е нито в режим на извънредно положение, нито в друг специален статут, поради което аз смятам, че нямаме основание за увеличаване пълномощията на Министерството на вътрешните работи.
Вторият въпрос, който искам да коментирам, е свързан с глобите, които е предвидено да бъдат силно завишени в този втори проект. Внимателно изслушах изказванията както на господин Ремзи Осман, така и на господин Аталай. По-скоро споделям тревогата на господин Аталай и не заради обстоятелството, че с него сме в една комисия, но защото съм убеден - и ние ще констатираме това ако се приемат тези високи глоби, когато отчетем, че няма никакво намаление на пътно-транспортните произшествия, независимо от увеличените неколкократно глоби - но, защото глобите, които в момента са заложени, бяха решени със Закона за движение по пътищата, приет само преди две години. През този период нито социалният статус на българските граждани, нито инфлационният индекс са се увеличили драстично, за да се изисква това неколкократно увеличение на глобите. Ако ние чрез глобите успеем да ликвидираме пътно-транспортните произшествия, аз съм готов да ги увеличим и 10 пъти. Но световната практика показа, че това не е така, че глобите до голяма степен трябва да бъдат съобразени с възможностите на тези, които са участници в движението. Не всички карат БМВ-та и Мерцедеси по пътищата. Един обикновен пенсионер, нещо, което каза и господин Аталай - не може да даде две или тримесечни пенсии, за да плати глоба, която му е наложена. От друга страна, рязкото увеличение на наказателните постановления ще доведе, колкото и да е неприятно, но ще го кажа - до бум на корупционните действия от страна на служителите по контрола на движението. Това е също един ефект, който е всеобщо признат и който се коментира във всички страни-членки и на Съвета на Европа, и на Европейския съюз. Защото несъобразено високите стойности на глобите водят, естествено, до един пазарлък между този, който трябва да плати наказанието, и контролния орган. Това не допринася нито за оздравяване на обществения климат в страната, нито за намаляване на произшествието по пътищата.
От друга страна, прави ми впечатление, че в предложения законопроект от Министерския съвет, както впрочем в първия, но в него не се предвижда увеличаване на глобите, по никакъв начин не са въведени дисциплиниращи норми за контролните органи. Защото аз бих казал: добре, макар и да не съм съгласен, ще приема известно увеличение на глобите, но само при условие, че рязко се завишат изискванията и към контролните органи като поведение, като условие, при които могат да спрат, да санкционират водачите и т.н. Не може контролните органи да се ползват с практически пълните прерогативи, които винаги съществуват, а другите участници в движението да бъдат санкционирани с наистина непосилни за част от тях наказания.
Искам да коментирам още един въпрос, който също така е разлика между двата законопроекта. В законопроекта, внесен от Министерския съвет, е предвидено намаляване на възрастта, при която могат да бъдат придобивани свидетелства за правоуправление на редица моторни превозни средства под 18 години. Разбира се признавам, че поради бързото интелектуално израстване на младото поколение, то може да положи съответните изпити още на 16 или на 17 години както теоретично, така и по практическото владеене на моторното превозно средство. Но тук има един друг елемент, който е особено важен - възрастта 18 години се избира като възраст, на която индивидът добива своята зрялост. То е свързано с редица други показатели в общественото поведение на един индивид. Неслучайно възрастта, от която гласуват гражданите на България, а и на почти всички страни в Европа, е 18 години. Защото под 18 години психическото израстване на индивида не е завършено. И това са показатели, които не са свързани с полагането на един или два изпита. И тук подкрепям господин Ремзи Осман, че не трябва да бъде намалявана възрастта за получаване на свидетелства за правоуправление.
В заключение, уважаеми колеги, аз се изказвам в подкрепа и на двата законопроекта. Благодаря на Комисията по европейска интеграция, която даде положително заключение и предлага на пленарната зала да гласува и за двата законопроекта. Заедно с това не споделям, дори бих казал нещо по-силно - не разбирам защо колегите от Комисията по транспорт и телекомуникации отхвърлиха втория законопроект. Ако ви върна към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание - правилник, който всички ние тук приехме, и ви цитирам чл. 67, ал. 4, там е записано по един ясен и категоричен начин, че при първото гласуване законопроектът се обсъжда в цялост, народните представители се произнасят по основните положения на законопроекта. Основните положения и в двата законопроекта са практически едни и същи. Ако вие, заради допълнението в единия по отношение на другия законопроект отхвърляте първия законопроект, това означава, че вие всъщност гласувате против основните положения, заложени във втория.
И тъй като, госпожо председател, Вие сте хабилитиран преподавател, много ми се иска пленарната зала при вземане на това решение да не заприличва на научен съвет, в който няма никакви отрицателни изказвания за една дисертация, например, след това вотът е отрицателен. Така в общи линии се получи при това обсъждане, тъй като аз не чух съществени забележки към първия законопроект.
Приканвам моите колеги да гласуват на първо четене и двата законопроекта, а на второ четене, като се използва, естествено, законопроектът на Министерския съвет, който е по-разширен, да се намери най-добрият баланс и да се представи на нашето внимание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата с вносител народния представител Надежда Михайлова и група народни представители.
Моля, гласувайте законопроекта.
Гласували 161 народни представители: за 48, против 79, въздържали се 34.
Законопроектът е отхвърлен на първо гласуване.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата с вносител Министерският съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: за 152, против 3, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2002 Г.
Вносител е Министерският съвет.
Моля председателят на Комисията по бюджет и финанси, която е водеща комисия, да запознае пленарната зала със становището на комисията.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Правя процедурно предложение в пленарната зала да бъдат допуснати господин Никола Василев - директор на Националната здравноосигурителна каса, и госпожа Надежда Генева - заместник-директор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение в залата да бъдат допуснати господин Василев и госпожа Генева - ръководители на Националната здравноосигурителна каса.
Моля, гласувайте!
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля квесторите да поканят госпожа Генева и господин Василев в пленарната зала.
Господин Искров, моля да ни запознаете с доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ:

"Д О К Л А Д
по законопроект № 102-01-29 за бюджета на
Националната здравноосигурителна каса за
2002 г., внесен от Министерския съвет на
23 ноември 2001 г.

На извънредно заседание, проведено на 27 ноември 2001 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа и обсъди внесения от Министерския съвет законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2002 г.
От името на вносителя на заседанието присъстваха представителите на Националната здравноосигурителна каса доц. Никола Василев - директор, госпожа Надежда Генева - заместник-директор, господин Християн Танушев - началник на Дирекция "Бюджет" и госпожа Катя Паракозова - държавен експерт в Министерството на финансите.
В мотивите към доклада, както и в експозето на д-р Никола Василев, се изтъкна, че проектобюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2002 г. е изготвен на основата на очакваното изпълнение на паричните приходи и разходи на Националната здравноосигурителна каса за 2001 г. и потребностите за финансиране на здравните дейности през 2002 г., произтичащи от Закона за здравното осигуряване.
Приходите по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2002 г. възлизат на 686 млн. лв. срещу 628 млн. лв. за 2001 г. Предвижда се ръст от 9,1 на сто.
От общата сума на приходите 666 млн. лв. или 97,1 на сто са приходи от здравноосигурителни вноски. В бюджета те са определени съобразно предвижданията за очакваните доходи на работещите в материалната сфера, разчетените средства за работещите в бюджетната сфера, както и за всички контингенти осигурени лица, чиито здравноосигурителни вноски са задължения на републиканския или общинските бюджети.
В бюджета на Националната здравноосигурителна каса са заложени и приходи от други източници, регламентирани в Закона за здравното осигуряване, общо в размер на 19,7 млн. лв. или 2,9 на сто от общия размер на приходите. От тях глоби, санкции и наказателни лихви са в размер на 10,5 млн. лв. и приходи и доходи от собственост в размер на 9,2 млн. лв.
Разходите на Националната здравноосигурителна каса са включени във функция "Здравеопазване" на консолидирания държавен бюджет и са в рамките на договореното с Международния валутен фонд.
С проектобюджета се предвиждат разходи в размер на 549 млн. лв., от които за текущи разходи 512 млн. лв., за капиталови разходи 7 млн. лв. и за прираст на резерва 30 млн. лв.
В текущите разходи са заложени 487 млн. лв., предназначени за здравноосигурителни плащания. Предлага се от горната сума 256 млн. лв. да се насочат за извънболнична помощ, 100 млн. лв. за болнична помощ и 131 млн. лв. за лекарствени средства за домашно лечение.
Разходите за здравноосигурителни плащания за извънболнична медицинска помощ се разпределят, както следва:
- първична извънболнична помощ - 100 млн. лв.;
- специализирана извънболнична помощ - 79 млн. лв.;
- медико-диагностични изследвания - 38 млн. лв.;
- стоматологична помощ - 39 млн. лв.
Разпределението на разчетените средства за първична извънболнична медицинска помощ ще стане при запазване на смесената система на заплащане на общопрактикуващите лекари, основана на следните фактори: брой регистрирано население, дейности, свързани със здравни приоритети, работа в неблагоприятни условия и с контингент в неравностойно положение.
Плащанията за специализирана извънболнична медицинска помощ включват дейности по пакетите по специалности, високоспециализирани дейности, подлежащи на допълнително договаряне и експертизна дейност.
Заплащането за медико-диагностична дейност ще се извършва чрез актуализация и залагане на икономически по-обосновани цени на клинико-лабораторни, рентгенови, патоанатомични, високоспециализирани и други видове изследвания.
Средствата, заделени за стоматологична помощ, ще се разходват при спазване на принципа, при който плащанията следват пътя на пациентите, запазване на приоритета за работа с деца до 14-годишна възраст и засилване на стимулите за работа в незаети практики и в области с по-малък брой стоматолози.
Предвидените разходи за финансиране на болничната помощ за 2002 г. възлизат на 100 млн. лв. и са в повече със 74 млн. лв. спрямо одобрените със Закона за бюджета за 2001 г. Тези средства ще се договарят за заплащане дейността на болници и диспансери по 34 клинични пътеки по нозология. Извършена е и подготовка за разширяване броя на болничните пътеки по нозология с още 25, които могат да се договорят за второто полугодие на 2002 г., при условие, че министърът на финансите извърши в срок до 30 юни 2002 г. компенсирани промени по бюджетите на общините и Националната здравноосигурителна каса в зависимост от хода на структурната реформа в болничната помощ.
Здравноосигурителните плащания за лекарствени средства за домашно лечение по проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2002 г. се предлагат в размер на 131 млн. лв. срещу 114 млн. лв. по Закона за бюджета за 2001 г. и 168 млн. лв. по коригирания бюджет за 2001 г. Относителният дял на тези средства за 2002 г. се предлага да се намали на 27 на сто (при 42 на сто за 2001 г.) при въвеждането на новата по-ефективна методика за реимбурсиране и политика на строг контрол върху изписването на медикаментите за амбулаторно лечение.
Тази нова политика ще гарантира:
- равнопоставен и постоянен достъп до необходимите лекарства за домашно лечение;
- съответствие на дефинираните здравни цели и приоритети на Националната здравноосигурителна каса и реалните нужни на по-голямата част от населението;
- ефективно и качествено медикаментозно лечение;
- съответствие между приетия бюджет на Националната здравноосигурителна каса и интересите на здравноосигурените лица и
- осигуряване на прозрачност на процеса на подбор на лекарствата, необходими за лечение на здравноосигурените лица.
Капиталовите разходи се предлагат на сума от 7 млн. лв. и изцяло ще се финансират със средства от собствените приходи. С тях ще се доставят компютри и програмни продукти и ще се извърши основен ремонт на сгради на районни здравноосигурителни каса и изграждане на архивохранилища.
Разходите за издръжка на Националната здравноосигурителна каса (без капиталовите разходи) са в размер на 25 млн. лв. От тях за заплати и осигурителни вноски се заделят 12,3 млн. лв. и разходи за издръжка - 12,6 млн. лв.
В разходната част е предвиден прираст на резерва, съгласно чл. 26, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване, в размер на 30 млн. лв.
Натрупаният към 31 декември 2000 г. резерв на Националната здравноосигурителна каса възлиза на 37 млн. лв. Със средствата от резерва могат да се заплащат разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на средствата и на териториален дисбаланс в потреблението на медицинска помощ.
Разчетените приходи превишават размера на предложените разходи със 137 млн. лв., които представляват преходен остатък по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г.
Със законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса се предлага размерът на здравноосигурителната вноска за 2002 г. да бъде 6 на сто.
Във връзка с чл. 20, ал. 2, т. 2 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване, Националната здравноосигурителна каса предлага да заплаща на Националния осигурителен институт в края на всеки календарен месец сума в размер на 0,2 на сто върху набраните здравноосигурителни вноски през предходния календарен месец на годината.
В хода на представянето на законопроекта и неговото обсъждане бяха поставени много въпроси, на които изчерпателни отговори даде д-р Никола Василев.
След приключване на дискусиите законопроектът бе предложен за гласуване. Получиха се следните резултати: "за" - 10, "против" - няма, и "въздържали се" - 1.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да обсъди и приеме на първо четене законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2002 г.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров.
Господин Щерев, заповядайте, имате думата.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение да бъдат допуснати в залата господин Георги Николов - председател на Сметната палата, и господин Кирил Колчев - член на Сметната палата, във връзка със становището на Сметната палата по проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2002 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение в залата да бъдат допуснати господата Николов и Колчев.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Моля квесторите да поканят господин Николов и господин Колчев в пленарната зала.
Заповядайте, господин Щерев, за да ни запознаете с доклада на Комисията по здравеопазването.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Позволете ми да представя доклада по законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
"На свое заседание, проведено на 28 ноември 2001 г., Комисията по здравеопазването разгледа законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2002 г., внесен от Министерския съвет.
В заседанието взеха участие: изпълняващият длъжността директор на Националната здравноосигурителна каса доц. д-р Никола Василев, заместник-директорът проф. Генчо Начев, заместник-директорът госпожа Надежда Генева, заместник-министърът на здравеопазването господин Славчо Богоев, финансови експерти, експерти на Министерството на здравеопазването, Министерство на финансите, представители на съсловните организации и синдикатите в здравеопазването.
Законопроектът беше представен от доц. д-р Никола Василев.
Проектът за бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2002 г. е изготвен на основата на очакваното изпълнение на приходите и разходите за 2001 г., съгласно Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, публикуван в бр. 108 на "Държавен вестник" от 29 декември 2000 г., и потребностите за финансиране на дейностите, произтичащи от Закона за здравното осигуряване през 2002 г.
Разчетите са разработени при съблюдаване на основните параметри на макрорамката за страната и договорени с Международния валутен фонд разходи за функция "Здравеопазване" през 2002 г.
Приходната част на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2002 г. е в размер на 686 млн. 112 хил. 480 лв. Предвижда се ръст от 9,1 на сто.
Основен приходоизточник и за 2002 г. ще бъдат здравноосигурителните вноски. Размерът на приходите е определен въз основа на оценка на равнищата на събираемост на приходите през отчетните 1999 г. и 2000 г. и на базата на очакваното изпълнение на бюджета на касата по приходите. Определеният очакван размер на събираемост е над 90 на сто, съгласно отчитаните досега резултати от дейността на Националния осигурителен институт.
В бюджета на касата за 2002 г. са заложени приходи от други регламентирани в Закона за здравното осигуряване източници в размер на 2,87 на сто от общия размер на приходите или 19,7 млн. лв.
Разходната част на бюджета на касата е формирана при съблюдаване на основните параметри на функция "Макрорамка на консолидирания държавен бюджет" като са направени разчети за необходимите средства за здравноосигурителни плащания, административни разходи, текущи разходи и капиталови разходи.
С проектобюджета се предвиждат разходи в размер на 548 млн. 931 хил. 572 лв. Предвидените разходи за здравноосигурителни плащания на Националната здравноосигурителна каса през 2002 г. възлизат на 487 млн. лв. и са разпределени, както следва: извънболнична помощ - 256 млн.; болнична - 100 млн. лв.; лекарствени средства - 131 млн. лв.
Предвижда се разходите за здравноосигурителни плащания за извънболнична медицинска помощ да бъдат разпределени по следния начин:
- първична извънболнична медицинска помощ - 100 млн. лв.;
- специализирана извънболнична помощ - 79,5 млн. лв.;
- медико-диагностични изследвания - 38 млн. лв.;
- стоматологична помощ - 38,5 млн. лв.
Най-значителна промяна в планирания бюджет за 2002 г. в посока увеличение е налице при средствата за болнична помощ, които нарастват 5 пъти. Практическо нарастване с 19,4 на сто ще има и при средствата за извънболнична помощ. Промяна в посока намаляване с 22 на сто се планира при средствата за лекарства и консумативи за домашно лечение, които се планира да бъдат реинбурсирани по нова, по-ефективна методика и политика на строг контрол върху изписването на медикаментите за амбулаторно лечение.
С проектобюджета се предлага за капиталови разходи да бъде изразходвана сумата от 7 млн. лв. Финансирането на капиталовите разходи изцяло ще се осъществява със средства от собствени приходи.
Предвидено е намаляване на административните разходи за функционирането на системата и за осъществяване на инвестиционната програма на Националната здравноосигурителна каса.

Предвидените разходи за издръжка без капиталови разходи са в размер на 24 млн. 900 хил. лв. От тях за заплати и осигурителни вноски - 12 млн. 300 хил. лв. и разходи за издръжка 12 млн. 600 хил. лв.
В разходната част на проектобюджета на Касата е предвиден прираст на резерва, съгласно чл. 26, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване в размер на 30 млн. лв.
Натрупаният резерв на Касата към 31 декември 2000 г. възлиза на 36 млн. 999 хил. 105 лв.
Разчетените приходи превишават разходите със 137 млн. 180 хил. 908 лв., които представляват преходен остатък по бюджета на Касата за 2003 г.
Предложената в проектобюджета на Касата здравноосигурителна вноска е в размер на 6 на сто.
В законопроекта за бюджет на Касата за 2002 г. е заложено заплащане на НОИ сума от 0,2 на сто от приходите на здравноосигурителните вноски през предходния календарен месец, съгласно чл. 20, ал. 2, т. 2 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване.
В хода на дискусиите народните представители обсъдиха финансовия излишък и натрупания резерв на Касата и предложиха да се търсят механизми за включването на тези средства с цел постигане на по-високо ниво на здравно обслужване на населението от една страна, и увеличаване на средствата за плащане на изпълнителите на медицинска помощ, от друга страна. Това би могло да се осъществи чрез разширяване на обема на оказваната болнична помощ по клинични пътеки чрез увеличаване на средствата за здравноосигурителни плащания, доболничната, първична и специализирана медицинска помощ и на извършваните медико-диагностични изследвания.
Бяха изказани предположения, че планираните средства за болнична помощ и за лекарствени средства и консумативи ще бъдат недостатъчни за задоволяване на потребностите на здравноосигурителната система през 2002 г.
След проведеното обсъждане и гласуване със 17 гласа "за", 4"против" и 4 "въздържали се", Комисията по здравеопазване прие РЕШЕНИЕ:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България да обсъди и приеме на първо четене законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2002 г., внесен от Министерския съвет на 23 ноември 2001 г."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Щерев.
Моля господин Николов да запознае пленарната зала със становището на Сметната палата по законопроекта.
Има думата председателят на Сметната палата господин Георги Николов.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Без уводни думи отново искам да посоча, че нашето становище съдържа преценката на Сметната палата в три части.
Най-напред по законосъобразността на съставянето и внасянето на законопроекта в Народното събрание.
Първо.Законопроектът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2002 г. е разработен в съответствие с Решение № 162 от 27 март 2001 г. на Министерския съвет за откриване на бюджетната процедура за 2002 г. и с бюджетните насоки, дадени от Министерството на финансите със съответно писмо от 27 юли 2001 г.
Второ. Законопроектът е съобразен с действащия механизъм за задължителното здравно осигуряване и потребностите за финансиране на дейностите през 2002 г., произтичащи от Закона за здравното осигуряване, както и с инвестиционната програма на Националната здравноосигурителна каса за 2002 г. Законопроектът е съобразен и с очакваното изпълнение на приходите и разходите по бюджета на Касата за 2001 г.
Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса е приел законопроекта с Решение № 15 от 5 ноември 2001 г.
Законопроектът е внесен от председателя на Управителния съвет в Събранието на представителите, което го е утвърдило с Решение № 1 от 22 ноември 2001 г. С това са спазени изискванията на чл. 8, т. 4 и чл. 15, ал. 1, т. 3 от Закона за здравното осигуряване.
Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса е предоставил законопроекта на Министерския съвет със свое писмо от 23 октомври, съгласно изискванията на чл. 15, ал. 1, т. 4 от Закона за здравното осигуряване.
Поради промяна в ръководството е допуснато известно забавяне и законопроектът не е внесен едновременно, така както се изисква, със Закона за държавния бюджет на Република България. Но пък независимо от това закъснение обсъжданият законопроект съответства с показателите, които са включени в Закона за държавния бюджет на Република България за 2002 г. и Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за същата година.
Министерският съвет е одобрил законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2002 г. и с Решение № 769 от 23 ноември го е внесъл в Народното събрание.
С разпореждане на председателя на Народното събрание законопроектът е разпределен на двете комисии - по бюджет и финанси и по здравеопазването, които представиха своите доклади.
Второ. По съответствията на структурата и съдържанието на законопроекта с изискванията на Закона за здравното осигуряване.
1. Показателите за приходите и разходите по чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2002 г. съответстват на определените показатели с чл. 23, ал. 1 и чл. 24 от Закона за здравното осигуряване.
2. Предвидено е през 2002 г. от бюджета на Касата да се изплаща медицинската помощ, определена с чл. 45, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване като извънболнична и болнична помощ, лекарствени средства и консумативи за домашно лечение и други на изпълнителите, сключили договор с Националната здравноосигурителна каса в съответствие с изискванията на чл. 46 и чл. 47 от Закона за здравното осигуряване.
3. В законопроекта е предвиден резерв, с което са спазени изискванията на чл. 25 от Закона за здравното осигуряване.
Образуваният резерв по чл. 1, ал. 4 от законопроекта включва и резерва за 1999 и 2000 г. и съответства на разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване.
4. Разходите по законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2002 г. не превишават предвидените приходи, с което е спазено изискването на чл. 27, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване, тоест проектът на бюджета е разработен и представен с излишък.
Тук направихме вече уточнение с ръководството на Националната здравноосигурителна каса. Във варианта, който е предоставен на народните представители е допусната техническа грешка, като в т. 1.4 "Издръжка" в разходната част на бюджета, посочената сума е с 1 млн. 332 хил. 815 лв. по-малко. И тук не става дума, че са скрити, а е аритметична грешка, която на второ четене трябва да се отстрани.
В съответствие с разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване с представения проект на закон, това е чл. 4 от законопроекта, е определен и размерът на здравноосигурителната вноска за 2002 г. в размер на 6 на сто.
Третата част са препоръките на Сметната палата, свързани с изпълнението на бюджета на Касата.
На първо място смятаме за необходимо да се прецизира § 6 от Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта. Член 34 от Закона за устройството на държавния бюджет не може да бъде нормативно основание за увеличаване на разходите на Касата, тъй като нейният бюджет е отделен от държавния бюджет.
Необходимо е Министерството на финансите да установи подходяща форма за уреждане на взаимоотношенията между Националната здравноосигурителна каса и държавния бюджет.
Второ. Националният рамков договор за 2002 г. ще се подпише след приемането на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2002 г., поради което той следва да бъде съобразен. И надявам се това ще бъде направено с предвидените здравноосигурителни плащания. По този начин ще се гарантира и обвързване на дейностите, които предстои да се договарят за изпълнение и тяхното ресурсно осигуряване.
На трето място. Смятаме, че е необходимо да се създадат по-добри условия за осъществяване на контрол дали са здравноосигурени лицата, които получават такава медицинска помощ и лекарствени средства, за да не се допуска изразходване на повече средства от Касата, нещо, което е установено при наши проверки.
В тази връзка смятаме за необходимо да се ускори изграждането и въвеждането на междинната и интегрираната информационна система на Националната здравноосигурителна каса, което е едно от условията и за контрол по цялата верига - от касата до лекаря и обратно.
Имаме някои конкретни бележки, които ще ви предоставим при подготовката на законопроекта за второ четене.
В заключение, Сметната палата преценява, че са спазени законовите разпоредби при съставянето и внасянето на законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2002 г. в Народното събрание. Структурата и съдържанието на законопроекта съответстват на изискванията на Закона за здравното осигуряване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Николов.
Преминаваме към дискусия по законопроекта. Определям по 30 минути на парламентарна група за изказвания по законопроекта на първо четене.
Заповядайте, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Направо е жалко, че един толкова важен въпрос се разглежда от по-малко от 30-ина човека. Но явно е, че това е едно масово заболяване на всички парламентарни групи.
Уважаеми колеги, основният принцип на здравното осигуряване е неговата солидарност, а именно богатите да плащат за бедните и здравите - за болните. На този принцип ние задължително облагаме българските граждани да плащат своята лепта за своето здраве, може би малко, може би много. Но в крайна сметка е парадоксално, че се затвърждава една изключително порочна практика, а именно винаги приходите да бъдат повече от разходите. И ако предишното правителство се оправдаваше с това, че е сключило 3-годишно споразумение към момент, в който не е имало здравно осигуряване и трябва да спазва параметрите, аз мисля, че продължаването на този погрешен подход ни дискредитира в очите на българските граждани, които плащат своята вноска за своето здраве, за здравето на своите деца, родители и близки, а реално парите не отиват за това - аз не казвам, че се разходват - защото излишъкът от парите на здравното осигуряване вече гони близо 800 млн. лв. Това е истината. Тази година са 130, преди е имало около 630, които отиват да покриват дефицита на държавата и да служат за покриване на консолидирания държавен бюджет.
Не е вярно, че има споразумение все още с фонда. Има разговори с фонда. Но аз се питам, без в никакъв случай нито някой да нападам, нито да търся кусури, как ние ще обясним, че тази практика започва да става регулярна? По-рано се оправдаваха с това, че, да, имало тригодишно споразумение, то трябвало да завърши през април, трябвало това да стане, сега предстои ново споразумение, а в същото време парите за здравеопазване определено не достигат. И ако в крайна сметка беше достигнато някакво оптимално ниво по отношение на първичната доболнична помощ и изобщо на доболничната помощ, то нещата в болничната помощ са, бих казал, наистина доста зле, да не казвам трагични. И има опасност, уважаеми колеги, средствата, които се заделят, в тази, в следващата, в по-следващата година наистина да дискредитират изобщо каквато и да било реформа, дори и коригирана, в областта на здравеопазването. Защото, пак ви казвам, няма как, ама хич няма как да кажем: да, вие задължително се осигурявате, парите ви стоят на куп, те се събират.
Аз съм убеден, че господин Георги Николов добре си е свършил работата, както винаги. Уважаеми господин Николов, вярно, да, съвсем мимоходом отбелязахте, че има известно разминаване със закона, защото трябваше да бъдат разгледани успоредно, но в крайна сметка те съвпадат. Това е странното, господин Николов, че много точно съвпадат. Защото в проектобюджета на Здравноосигурителната каса, който е депозиран в Министерството на финансите, тя далеч не е посочила точно това. И тогава аз се запитвам, уважаеми колеги, касата, която е национална и независима институция и която би следвало да финансира голяма част от потока средства за българското здравеопазване, тя ли ги прави или Министерството на финансите и ако Министерството на финансите ги прави, на какви критерии определя колко ще отиде за болнична, колко за доболнична помощ? Защото истината е, че Националната здравноосигурителна каса беше поискала и, между другото, в разискванията в комисията горе-долу всички се обединиха около факта, че наистина, за да може болничната помощ да бъде подпомогната реално, трябва да се увеличи броят на пътеките и средствата поне с около 80 до 100 млн.
Прави ми впечатление следното, уважаеми колеги. Аз съм убеден, че структурата и на включването в листата, и на реимбурсирането би могла да бъде подобрена. Защото няма нещо, което да не може да бъде подобрено, но реално тази година българските граждани са получили амбулаторно лекарства за 168 млн. лв. Това е една достигната придобивка. Сигурно, сигурно има и известни злоупотреби със свръхизписване на лекарства, но нека изключенията да не стават онова мерило, по което ние правим правило.
Днес ние намаляваме лекарствоснабдяването с близо 37-38 млн. Да, ама, уважаеми колеги, то ще бъде намалено, ако се приеме и облагането с данък добавена стойност с още няколко десетки милиона - може би 10, може би 15, не съм специалист точно да кажа.
Твърди се, че ще бъдат компенсирани. Аз пропуснах и се надявам доц. Никола Василев да каже откъде ще бъдат компенсирани средствата. И дано това да е целево от държавния бюджет, защото по Закона за здравното осигуряване нямат право средства, събирани за здравно осигуряване, да бъдат прехвърляни в държавния бюджет. Дано те да са целево от държавния бюджет, но това, предполагам, че вие ще ми кажете.
Уважаеми колеги, в продължение на трета година тук се разисква и още един въпрос. Вярно е, че НОИ събира средствата от здравноосигурителните вноски. Но така също е вярно, че в продължение на две години, именно заради увеличаването на работата на НОИ, те не направиха никакви съкращения на своите кадри. И аз не разбирам защо за една рутинна работа от касата, от парите, давани от българския народ за лекарства, трябва да се плаща. Нека да е до 5%, доц. Василев. Но дори да е 1, 2, 3%, това са все пак милион, милион и нещо пари, които трябва да бъдат плащани на служители, които извършват своята реална работа. Имам предвид § 5. Аз съм съгласен с § 4, защото това е все пак една премия, която стимулира служителите на НОИ да търсят неизрядните данъкоплатци.

Много ми е трудно, доцент Николов, да се съглася и с § 6, защото в крайна сметка каквито и средства да бъдат прибавени след това към сметката на НОИ, дори и тези по Споразумението със Световната банка, би следвало да бъдат разписани в консолидирания бюджет. Това е нарушение на българската конституция.
Доцент Николов, Вие правилно казахте, че трябва да бъде изградена информационната система. Но защо не са мобилизирани тези 40 млн. заем от Световната банка, а стоят в БНБ? Защо, след като заемът е ратифициран от българския парламент? И когато дойде комисия, която ще проверява обслужването на този договор, ние ще получим санкции. Да, всички сме категорични, че има нужда от изграждане на информационна система. Защото тя ще подобри контрола. И всички са убедени, че има нужда от контрол, за да няма злоупотреби. Но къде са парите от Световната банка? Те са гласувани, ратифицирани, има ги. Просто трябва да бъдат използвани. Защо ги няма? Те не са пари на българския данъкоплатец дотолкова, доколкото вече са гласувани и с дългосрочните лихви. Все пак това е нещо приемливо, защото на нас това ще ни спести допълнително средства, ако изградим една информационна система. Няма ги, господин Николов. И с тези 7 млн. капиталови разходи аз искам да ви кажа, че касата няма да може да изгради информационната система.
Съгласен съм, че би следвало максимално да се намалят средствата за обслужване, за издръжката на касата, но в крайна сметка трябва много точно да преценим онези средства, които са необходими, за да може да се извършва необходимият контрол. Контролът е необходим, защото наистина има известно надписване на лекарствени средства, има известно неспазване на правилата по Националния рамков договор. Тези проблеми са наистина тежки, уважаеми колеги, защото няма подготвени кадри. Ние наистина тръгнахме да правим нещо, за което нямаше откъде голяма част от българските специалисти да се подготвят. И пари наистина са необходими, защото те ще доведат до спестяване на нови средства.
Вярно е, уважаеми колеги, че бюджетът на касата е абсолютно точен с консолидирания бюджет. И трябва да ви кажа, че прави чест, че са намерени малко повече средства за клинични пътеки. Но за да може да се обслужва не много добре, а на едно сравнително добро ниво, са необходими някъде около 140-150 клинични пътеки. Много трудно обаче и тези клинични пътеки ще бъдат използвани, уважаеми колеги, ако Министерството на здравеопазването - и аз мисля, че има разбиране от министър Финков по този въпрос - не премахне онова райониране, което невероятно много усложнява пътя на пациента до достигането на онези заведения, които са акредитирани, за да могат да изпълняват клиничните пътеки.
Остава и още един висящ въпрос. Това е въпросът кога най-сетне парите ще могат да следват пациента. Защото всички трябва да сте сигурни, че за да се въведе този абсолютно правилен принцип, за да се въведе конкуренцията, максимално повече средства трябва да има в касата, за да може да се плаща за дейност. Защото истинският пазар на качество на медицинските услуги може да стане само ако се заплаща за дейност. Или може би има логика в изказванията на тези колеги, които предлагат част от средствата, от тези 100 млн., наистина да бъдат насочени към касата, за да се увеличат клиничните пътеки. Друг е въпросът обаче дали има време за сключване на Рамковото споразумение. Аз лично се съмнявам.
Завършвайки, бих искал да кажа, че този бюджет на касата, ако има известен напредък по отношение на болничната помощ, което е правилно, мисля, че прави известно отстъпление от лекарствоснабдяването. Защото наистина би следвало да се направи един добър анализ на реимбурсирането. Тогава е възможно наистина да се види, че е имало средства, които са отивали не по предназначение, но не бива, трудно е да се прави отстъпка от една вече придобита социална помощ. Защото до днес и днес парадоксът е, че касата снабдяваше амбулаторно, реимбурсира частично, напълно лекарства, но в болничната помощ лекарствата хората си ги заплащат, плащат си превързочния материал, плащат си храната, плащат си издръжката. Друг е въпросът - и вие трябва да го знаете, - че дори тези 34 клинични пътеки покриват символична стойност от реалните средства за определена медицинска дейност.
В заключение бих казал, че не бих искал да бъда на мястото на доц. Василев и на госпожа Гелева, които хем пари имат, хем жадни ходят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря на господин Китов.
Заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Трудно ми беше да се реша да се изкажа, тъй като на заседанието на комисията доц. Щерев каза, че никак не го интересува нашето мнение и това дали ние ще гласуваме или не просто няма никакво значение. Но лично аз считам, че задължението ми като народен представител е тук в залата да представя позициите и тревогата си, а не опозиционно мислене, защото когато става въпрос за здраве, едва ли някой от нас може да разсъждава от гледна точка на някаква политическа конфигурация.
Има няколко неща, които трябва да споделя с вас и те са свързани именно с част от нещата, които бяха казани и в докладите на двете комисии, и казани от д-р Китов. Един елементарен поглед на отчета на касата за 2001 г. и бюджета за 2002 г. сочи действително, че в касата има около 630 млн., които обаче ги няма прехвърлени в новия бюджет като преходен остатък. Аз не знам защо ги няма тези пари и защо Сметната палата не каза нищо? Не чух, господин Николов, да кажете, че има остатък, който е от миналата година. Дали той е в държавни ценни книжа, за да се капитализира и прави повече пари, или не, това е другата страна на въпроса. И ако погледнем колко се предвижда да бъдат осигурителните вноски през 2002 г. и този остатък от миналата година - 630 млн., се установява, че средно българинът може да разполага с около 170 лв. от Здравната каса. Реално с този бюджет ние му даваме 68,60 лв. Толкова ли българинът е здрав, толкова ли българинът няма нужда от тези пари? И това е въпросът, който искахме да поставим - има ли възможност и шанс вътре в тази конфигурация да дадем малко повече пари на болния българин.
Защото, уважаеми колеги, ако погледнете отчета на Здравноосигурителната каса, вие ще видите, че обучението на един работещ в Здравноосигурителната каса е 17 хил. лв. Това е по 1420 лв. на месец. Искам да се извиня на доц. Василев, защото новото ръководство е наследило това. Но вие сами виждате, по 1400 лв. струва обучението на месец, а ние не можем да дадем и 70 или 90 лв. за година на един български гражданин от касата. Виждате, че има една диспропорция, която не може да бъде премълчана. Има и едни семинари, на всеки два дена се пада по един семинар, които струват около 1300 лв. Колеги, нали разбирате за какви пари говорим? Това са пари от всеки един от нас от онези 6 процента, които се дават и за пенсионери, и за безработни, и за работещи, и за децата в България.
Така че това беше спорът в Комисията по здравеопазване. Това, че рамките са такива, е така, но в тези рамки има възможност да се направи друга конфигурация. Затова беше спорът и исканията, които ние поставихме и това беше, за което ние пледирахме.

Господин Китов, доколкото знам, НОИ направи информационна система с пари от Световната банка, но Световната банка, изследвайки колко народ сме, казаха: "На вас ви трябва такъв вид информационна система." А доколкото имам информация, в касата е закупен софтуер, което значи, че ние ще обслужим едва ли не половин Европа и още някоя и друга страна. Така че може би тук има други неща, които не можем в момента да ги коментираме.
Колеги, мисля си, че не е късно да видим доколко по-целесъобразно вътре в тези средства могат да се преразпределят средствата, тъй като е факт, че и споразумение с Международния валутен фонд още не е сключено. Може да се докаже на фонда колко повече са ни необходими средства в областта на здравеопазването, без да излизаме от голямата рамка, която е поставена в тази насока.
Това е, което аз исках да кажа. Дано все пак имате предвид и това, че не са еднакви условията, при които работят хората в Здравната каса и в здравните заведения, че не е едно и също заплащането на хората, които лекуват и които работят в касата, които са чисто чиновници.
Така че много се надявам, че независимо, че се изказваме с тревога, няма да го приемете като излишно изказване, а ще го приемете като изказване с болка и загриженост, защото всички ние с вас отговаряме за здравното обслужване и здравеопазването в страната, като законодатели и като гласуващи по такива важни въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Масларова.
Господин Китов, заповядайте за реплика.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Масларова! Вие знаете много добре, че проектът за информационна система бе обсъден именно със Световната банка, от която е заемът. Реално това е съгласувано с тях. Аз не съм специалист по информационни системи, но мисля, че след като е отпуснат кредитът на базата на проект за информационна система, мисля, че Световната банка е преценила правилно и българското Народно събрание след това е ратифицирало. Има нужда от информационна система.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други желаещи да вземат отношение има ли?
Заповядайте, господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Още една реплика към госпожа Масларова.
Уважаема госпожо Масларова, това, което казахте за софтуера, просто не е така. Софтуерът не се прави за брой хора, а софтуерът се прави, за да обслужва информационно една система. Същият софтуер може да обслужва и Германия, може да обслужва и Съединените щати, но той все трябва да е същият. И 8 млн. да сме, и 3 млн. да сме, софтуерът трябва да бъде такъв, той не може да бъде по-голям или по-малък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Кацаров.
Други желаещи има ли?
Господин Калъчев - процедурно предложение.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Да спрем часовника или да удължим малко времето?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Процедурно предложение за спиране на часовника не можем да гласуваме. Ние с господин Искров призоваваме за още няколко минути, за да приключим с гласуването. Не можем да гласуваме подобно процедурно предложение, тъй като Правилникът регламентира това. Можем само да разчитаме на добрата воля на народните представители, която предполагам, че ще бъде налице.
Заповядайте, господин Кацаров, за изказване.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Часът е 16,00.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Нека да използваме механизма на спиране на часовника. Надявам се, че няма да се повтаря.
Заповядайте, сякаш е 15,59 ч. и ще продължим, докато приключим по законопроекта. (Реплики от залата.)
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ОДС, от място): Имам изказване.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Добре, изкажете се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изкажете се. Заповядайте.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Часът е 16,00.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Добре, подлагам на гласуване процедурното предложение, което беше направено от господин Калъчев, да удължим още малко работното време по изключение до приемане на законопроекта на първо четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 113, против 10, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Имате правно основание, господин Кацаров, да направите своето изказване. Заповядайте.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател!
Мисля, че имах право да искам да се спазва правилникът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Разбира се.
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Аз лично не исках да го нарушавам.
По отношение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса има един много сериозен проблем, който искам да поставя на вниманието на народните представители, свързан с философията на изготвяне на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Ще ви върна малко назад във времето, когато стартира здравното осигуряване и когато поради липса на достатъчно финансови средства беше взето решение здравното осигуряване да стартира само в доболничната помощ. Впоследствие една година по-късно системата за здравно осигуряване и системата на финансиране през Националната здравноосигурителна каса започна по-скоро като пилотен модел в рамките на 26 млн. лв. от 1 юли т.г. Тази разлика в начина на финансиране в болничната и доболничната помощ - нещо, което не беше предвидено с приемането на Закона за здравното осигуряване, доведе до един много сериозен дисонанс между начина на работа на системата на здравеопазване в доболничната помощ и начина на работа на системата на здравеопазване в болничната помощ.
Това, което трябваше да се случи от 1 януари 2002 г. и което убеден съм е правилният подход, цялата система на здравеопазване - и болнична, и доболнична, да премине на един механизъм на финансиране - финансиране за извършена дейност.

Това би позволило и премахването на районирането. Това би поставило в равностойно положение всички пациенти. Това би поставило в равностойно положение всички лекари.
Аз искам да изразя тук пред всички вас много сериозните си опасения, че продължаването на този дисбаланс води след себе си до много сериозни и много тежки последици за цялата система на здравеопазването. Бюджетът, който ни се предлага за първо четене днес, предвижда увеличаване на сумата за болнично здравеопазване от 26 млн. лв. на 100 млн. лв. И ако тези 26 млн. лв. бяха за 6 месеца, т.е., сметнати за една година, те биха показали цифрата 52 млн. лв., ние имаме почти два пъти увеличаване на средствата за болнична помощ, които ще се плащат от Националната здравноосигурителна каса за дейност. Макар това да изглежда добро като постижение - увеличаване два пъти на средствата - то е значително по-малко от необходимите средства за финансиране на болничната дейност. Това означава продължаване на този дисбаланс в цялата система на здравеопазването, дисбаланс, който с продължаването му във времето ще доведе до много тежки последици за българското здравеопазване.
Вторият въпрос, който искам да поставя пред Народното събрание и който е важен, това е разликата между приходите и разходите. 138 млн. лв. е разликата между приходите и разходите на Националната здравноосигурителна каса. 138 млн. лв. по-малко ще се похарчат за здраве от средствата, които ще се съберат от българските граждани. Събираме повече средства от тях за здраве, но не ги харчим всички тези средства. Точната сметка показва, че към края на тази година е налице преходен остатък от 620 млн. лв. 23 млн. лв. има лихви по този преходен остатък за годината. Като прибавим към тях 138 млн. лв. разлика, която е заложена в бюджета за 2002 г. - разлика приходи-разходи - и още 26 млн. лв. лихви за следващата година, общата сума, която се натрупва, събрана от здравноосигурителни вноски и която няма да се харчи за здравеопазване и през следващата година, е 809 млн. лв. Това са пари, събрани от българските граждани, от всички данъкоплатци, пари, събрани за здравеопазване, пари, които няма да бъдат похарчени за здравеопазване.
По въпроса за диференциацията на разходите на Националната здравноосигурителна каса. Разходите за доболнична помощ ще останат също и през следващата година, каквито са били и през тази година. Разходите за болници - вече казах - се увеличават с 48 млн. лв. Но това, което не мога да приема, е начинът, по който са оформени разходите за лекарства. Реално през тази година ще бъдат похарчени над 170 млн. лв. за лекарства. Заложеният в бюджета на Националната здравноосигурителна каса разход за лекарства за следващата година е 131 млн. лв. Ако прибавим към тях данък добавена стойност, който ще бъде плащан от Националната здравноосигурителна каса за лекарствата, които купува, аз не искам тук да влизам в дебата с колко процента ще се увеличи цената на лекарствата, но ако приемем една цифра от 10 на сто, това означава, че реално парите, които ще отдели Националната здравноосигурителна каса ще бъдат от порядъка на 118-120 млн. лв., което е с 50 млн. лв. по-малко от парите, които бяха отделени през тази година. С 50 млн. лв. по-малко Здравноосигурителната каса ще извърши плащания на лекарства.
Тук искам да обърна внимание на уважаемите народни представители, че лекарствата са си лекарства. Болният човек си купува лекарства, независимо от това дали може тези лекарства да бъдат реимбурсирани и платени или не може. Той така или иначе трябва да си купи лекарствата, за да се лекува. Той не може да мине без тях. Тези 50 млн. лв. по-малко, които ще плати Националната здравноосигурителна каса, означават 50 млн. лв. повече разходи на домакинствата, на българските граждани, на тези, които боледуват.
Аз заявявам най-отговорно пред вас от днешна дата, че така разчетен бюджетът няма да стигне. Националната здравноосигурителна каса няма да се вмести в сумата, която е определена от 131 млн. лв. за следващата година. Аз заявявам, че парите, които ще отидат през следващата година, няма да са по-малко от 150 млн. лв.
Слушах внимателно председателя на Сметната палата. Има един въпрос, който не мога да приема. Това е § 6 от така предложения законопроект, който дава право на министъра на финансите през годината да променя тези бюджетни взаимоотношения. В момента има проведени търгове по заем от Световната банка за около 10 млн. евро. Това са разходи, които веднага след одобрението на Световната банка със сигурност ще бъдат направени през следващата година. Това са около 18 млн. лв., които ги няма в бюджетната спецификация като капиталови разходи. Проведени са търгове за още 8 млн. евро. Това са разходи, които също ще бъдат направени през следващата година. Това са 18 млн. евро и около 30-35 млн. капиталови разходи за изграждане на информационната система на Националната здравноосигурителна каса, разходи, които ще бъдат направени през следващата година, разходи, които ги няма в бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Вместо това намираме един текст, който дава право на министъра на финансите през годината да променя цифрата на тези капиталови разходи така, както намери за добре. Тогава изниква въпросът: ние за какво гласуваме? Защо просто не предоставим правото на министъра на финансите през следващата година - още повече, че ще му се наложи да коригира и разходите за лекарства, още веднъж го казвам, със сигурност ще се наложи да коригира и тях - нека да му оставим целия бюджет и министърът на финансите да си го прави както иска през течение на годината, в зависимост от разходите, които са направени от Националната здравноосигурителна каса.
По отношение на § 4 и § 5 имаше едно много по-добро решение. Параграф 4 предоставя на Националния осигурителен институт 0,2 на сто върху набраните здравноосигурителни вноски през предходния календарен период. Много по-доброто решение е Националният осигурителен институт да получава например 10 на сто, но от несъбраните вноски за предходния период, които ги събере през следващия период. Така той би имал стимула да търси тези несъбрани вноски, да ги внася в бюджета на Националната здравноосигурителна каса и Националната здравноосигурителна каса би имала полза от един такъв подход. В случая Националният осигурителен институт няма никакъв стимул да търси допълнителни вноски, да търси несъбраните вноски. Защото той ще получи 0,2 на сто от тези, които са си платили. Няма никакъв икономически стимул за останалите.
Това са, уважаеми колеги, според мен, много сериозни неща и много сериозни проблеми, които поставя бюджетът на Националната здравноосигурителна каса.
В заключение искам отново да поставя на вашето внимание най-важния проблем - тежките последици, които ще предизвика това, че ще продължи дисбалансът в системата на здравеопазването, тежките последици, които вече не е трудно да бъдат предвидени. Това, че за болнична помощ няма да се плаща за дейност изцяло така, както се плаща за доболнична, може да бъде причина за срив на цялата здравноосигурителна система, на здравноосигурителния модел, който беше приложен в България. Забавянето вече с втора година става много. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кацаров.
Заповядайте, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Искам да направя една реплика към преждеговорившия д-р Кацаров.
Ще си запазя правото да направя изказване при второто четене на закона, но просто се учудвам от това безочие от страна на представителите на ОДС. Да създадеш една система, от която няма мърдане и сега, при която няма как да направиш плащания за дейности, да направиш един Закон за здравно осигуряване с никакъв контрол от никаква друга държавна институция, освен органите на Касата, които залагат по какъв начин би трябвало да станат плащанията, и пак да казваш: продължава дисбалансът. И пак да казваш: не са похарчени еди-колко си пари. Въпреки че непохарчените пари са пет пъти по-малко, отколкото за миналата година, когато беше тяхното управление. Това просто го намирам за абсолютно безочие.
Ако ние правим нещо, го правим само благодарение на новия екип на Касата и на тяхното най-добро желание да бъде направено.
Що се отнася до лекарствата, просто смятаме, господин Кацаров, че с намаляването на лекарствата по-малко ще се краде на границата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дуплика. Господин Кацаров, заповядайте.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ОДС): Уважаеми господин Щерев, не знам кое наричате безочие, но аз бих определил Вашето изказване като некомпетентност. Най-елементарната сметка показва, че за тази година преходният остатък е 620 млн. лв. За следващата година ще бъде 809 млн. лв. Това не е намаление. Това е увеличение.
Законът за здравното осигуряване не пречи тези 809 млн. да бъдат похарчени. Никъде няма такава забрана. По закон има 20 и няколко милиона, които са резерв на Касата. Всички останали пари могат да бъдат похарчени още следващата година.
Аз си давам много ясно сметка, че те не могат да бъдат похарчени, тъй като една от целите на системата е да има натрупване, с което да могат да бъдат извършени плащания. Но съм убеден, че такава огромна сума не е нужна като натрупване и една немалка част от нея можеше да се използва още през следващата година. И ако казвам това, го казвам съвсем конструктивно, за да мога да помогна на вас, управляващите, защото утре отговорността при един провал на системата ще бъде ваш. За това го казвам! За това го казвам, а не да влизам в безсмислени спорове. Няма пречка в Закона за здравното осигуряване.
Що се отнася до контрола на Националната здравноосигурителна каса, ще ви припомня законовите органи за контрол. Един от тях е Сметната палата, уважаемият господин Николов, който е председател на Сметната палата и който тук се изказа в подкрепа на така предложения законопроект - за това че няма нарушения от гледна точка на Сметната палата. Друг такъв орган е Общото събрание на Националната здравноосигурителна каса. Друг такъв орган е Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса. Друг такъв орган е Народното събрание, който приема бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Друг такъв орган е Министерският съвет, който приема бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Друг такъв орган е министърът на здравеопазването, който има Дирекция "Специализиран здравноосигурителен надзор" и също упражнява контрол върху Националната здравноосигурителна каса.
Колко още органи трябва да има за контрол на Националната здравноосигурителна каса, като добавя към това, че Националният рамков договор и начинът по който работи Касата, е свързан и с договорни условия, подписани между нея и съсловните организации от Българския лекарски съюз и Българския стоматологичен съюз? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Кацаров. Други желаещи? Няма.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2002 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 147 народни представители: за 99, против 4, въздържали се 44.
Законопроектът е приет.
Колеги, вероятно ще гласуваме още едно предложение, така че ви моля за още една минута търпение. За да не губя време ще прочета съобщенията:
Комисията по здравеопазване ще проведе заседание на 5 декември 2001 г. от 16,30 ч. в зала 130.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 4 декември 2001 г. от 11,00 ч. в зала 134.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми колеги, постъпило е предложение да удължим с две седмици срока за писмени предложения по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта и по законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за задължителното обществено осигуряване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте направеното предложение за удължаване на срока за предложенията.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми колеги, правя процедурно предложение за извънредно заседание във вторник от 14,00 ч. с дневен ред: законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, и втора точка - Закона за Сметната палата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров.
Моля ви, гласувайте това предложение.
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма.
Приема се.
Следващото пленарно заседание ще бъде във вторник от 14,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 16,25 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Юнал Лютфи

Секретари:
Светослав Спасов

Николай Младенов