Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Гергана Грънчарова и Иво Цанев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, на основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам пренареждане на точките от дневния ред:
1. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за издаване на европейски патенти (Европейската патентна конвенция) и на Акта за ревизиране на Конвенцията за издаване на европейски патенти.
2. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване.
3. Първо четене на законопроекта за изменение на Закона за административните нарушения и наказания.
4. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията.
Уважаеми народни представители, моля ви да гласувате това пренареждане.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 11.
Приема се.
Започваме със:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА ИЗДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКИ ПАТЕНТИ (ЕВРОПЕЙСКАТА ПАТЕНТНА КОНВЕНЦИЯ) И НА АКТА ЗА РЕВИЗИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА ИЗДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКИ ПАТЕНТИ.
Водеща е Комисията по икономическата политика. Моля господин Нихризов да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН НИХРИЗОВ:
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 202-02-1 от 16 януари 2002 г.
за ратифициране на Конвенцията за издаване на европейски
патенти (Европейската патентна конвенция) и на
Акта за ревизиране на Конвенцията за издаване на
европейски патенти, внесен от Министерския съвет

На заседанието, проведено на 23 януари 2002 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Конвенцията за издаване на европейски патенти (Европейската патентна конвенция) и на Акта за ревизиране на Конвенцията за издаване на европейски патенти.
Присъединяването на Република България към Европейската патентна конвенция е важен елемент от стратегията за интегриране на страната ни в европейските структури, една от които е Европейската патентна организация.
Европейската патентна конвенция е подписана на 5 октомври 1973 г. и е в сила от 7 октомври 1977 г. Понастоящем в нея членуват 20 европейски държави, в това число всички 15 страни - членки на Европейския съюз, плюс Монако, Лихтенщайн, Швейцария, Турция и Кипър.
Европейската патентна конвенция създава обща правна система за издаване на патенти, наречени европейски патенти. Създадена е централна автономна административна структура - Европейската патентна организация, с главни органи Европейското патентно ведомство, и Административен съвет, които имат седалище в гр. Мюнхен, Германия.
Република България пое задължението, съгласно чл. 67, ал. 2 на Европейското споразумение за асоцииране, да направи постъпки за присъединяване към Конвенцията за издаване на европейски патенти (Европейската патентна конвенция). В изпълнение на това задължение българското правителство подаде в края на 1997 г. молба за присъединяване. С решение от 29 януари 1999 г. на Административния съвет на Европейската патентна организация бе отправена покана за присъединяване към Република България, считано от 1 юли 2002 г.
Конвенцията подробно регламентира условията за получаване на европейски патент: патентноспособност на изобретенията, право на заявяване, правни последици от европейския патент и от патентната заявка, разпореждане с патента и заявката и др. Регламентирани са и процедурите по заявяване, по издаване на патенти, за възражения и обжалване и др.
Интегрална част от Европейската патентна конвенция са Протоколът за централизацията на Европейската патентна система и нейното въвеждане, Протоколът за юрисдикцията и признаването на решения, Протоколът за привилегиите и имунитетите на Европейската патентна организация и Протоколът за тълкуване на чл. 69 от Европейската патентна конвенция.
Издаденият европейски патент има същото действие и е обект на същите условия, както националния патент на съответната страна, а след издаването му се преобразува в национален патент за страните, за които е издаден патентът.
Европейският патент дава възможност на заявителите от целия свят да придобият правна закрила на изобретенията си в повече страни чрез подаване на само една патентна заявка, което спестява разходи и време на заявителя, премахва дублираното разглеждане на една и съща заявка от множество национални органи, премахва необходимостта от подаване на множество национални заявки и осигурява опростена и качествена процедура за проучване и експертиза на патентните заявки от един орган - Европейското патентно ведомство.
Европейската патентна конвенция е претърпяла 7 изменения (ревизии), като последният акт за ревизиране е от 29 ноември 2000 г. и още не е влязъл в сила. Ратификацията на конвенцията от присъединяващите се държави обхваща и ратификация на ревизионните актове, включително и на последния акт от 29 ноември 2000 г. ето защо при присъединяването си Република България следва да се обвърже с Европейската патентна конвенция и по сега действащата редакция, и по ревизираната редакция по последния Ревизионен акт. Измененията в този акт отразяват нарасналите потребности вследствие на глобализацията в търговията и индустрията, както и от увеличаващия се брой на страните-членки. Разширени са правомощията на Административния съвет, като му се дава право да променя срокове по конвенцията и правилника за прилагането й с цел по-бързо реагиране на потребностите на европейската патентна система. Дава се право на съвета да назначава за членове на Разширената комисия по жалбите представители на националните съдилища. Допуска се заявленията да се подават на националния език на всяка страна, със съответен превод на един от трите официални езика на Европейското патентно ведомство. изменят се също и правилата на гласуване, като по важни въпроси (части 2-8 и 10) се изисква пълно мнозинство и участие на всички страни в гласуването. Изменението в чл. 54 дава възможност за закрила на втората и следващите медицински употреби на познати субстанции и състави, което дава закрила при откриването на нови свойства и приложения на продуктите.

Присъединяването на Република България към Европейската патентна конвенция ще има не само политически ефект, но и определен икономически смисъл. Известно е, че патентите с чуждестранен произход са важен фактор за икономическото развитие и международно сътрудничество. Те са важна предпоставка за създаване на стабилна и надеждна основа за чужди инвестиции и трансфер на технологии. Осигуряването на инвеститорите възможност да прилагат своите силни европейски патенти на територията на Република България ще повлияе положително върху интереса и решенията на чуждите инвеститори да влагат капитали в нашата страна. Присъединяването към конвенцията ще има положително отражение и върху българските изобретатели и фирми, работещи на европейския пазар.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народно събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 2, 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон:
1. Конвенцията за издаване на европейски патенти (Европейската патентна конвенция), приета на 5 октомври 1973 г. в Мюнхен, изменена и допълнена с Акта за ревизиране на чл. 63 от Конвенцията от 17 декември 1991 г. и с решения на Административния съвет на Европейската патентна организация от 21 декември 1978 г., 13 декември 1994 г., 20 октомври 1995 г., 5 декември 1996 г. и 10 декември 1998 г.
2. Акта за ревизиране на Конвенцията за издаване на европейски патенти, приет на 29 ноември 2000 г. в Мюнхен."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Искам да поканя Комисията по външна политика, отбрана и сигурност да представи доклада по разисквания законопроект.
Имате думата, господин Илчев.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, докладът на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност гласи следното:
"На редовно заседание, проведено на 24 януари 2002 г. с участието на госпожа Цонка Таушанова, началник на отдел "Правен" на Патентно ведомство към Министерството на икономиката, и госпожа Евгения Габова, началник-отдел "Спорове" на Патентно ведомство към Министерство на икономиката, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за издаване на европейски патентни (Европейската патентна конвенция) и на Акта за ревизиране на Конвенцията за издаване на европейски патенти и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2, 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон:
1. Конвенцията за издаване на европейски патенти (Европейската патентна конвенция), приета на 5 октомври 1973 г. в Мюнхен, изменена и допълнена с Акта за ревизиране на чл. 63 от Конвенцията от 17 декември 1991 г. и с решения на Административния съвет на Европейската патентна организация от 21 декември 1978 г., 13 декември 1994 г., 20 октомври 1995 г., 5 декември 1996 г. и 10 декември 1998 г.
2. Акта за ревизиране на Конвенцията за издаване на европейски патенти, приет на 29 ноември 2000 г. в Мюнхен.
Становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност беше прието с консенсус". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
При мен току-що постъпи становището на Комисията по европейска интеграция, което се размножава, но така или иначе то може да бъде представено пред пленарната зала. Тя не е водеща комисия, но понеже вече е постъпило това становище, моля от Комисията по европейска интеграция това становище да бъде представено.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ КИРИЛОВ: Благодаря, господин председател.
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейска интеграция

На заседание, проведено на 30 януари 2002 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроект за ратифициране на Конвенцията за издаване на европейски патенти и на Акта за ревизиране на Конвенцията за издаване на европейски патенти, внесен от Министерски съвет. Законопроектът предстои да бъде приет от Народното събрание.
Обсъждането на законопроекта бе проведено с участието на госпожа Живка Станева, началник-отдел "Европейска интеграция и отношения с международните финансови институции" в Министерски съвет, и господин Борислав Димитров, инспектор в Дирекция "Европейска интеграция и отношения с международните финансови институции", представители на вносителя и експерти от Дирекция "Европейска интеграция" в Народното събрание.
Задължението за България за ратифициране на Конвенцията за издаване на европейски патенти произтича от чл. 67, ал. 2 от Европейското споразумение за асоцииране между европейските общности и техните страни-членки, от една страна, и Република България, от друга страна, съгласно който България се задължава в срок до пет години от влизане в сила на споразумението да направи стъпки за присъединяване. Подобна разпоредба се съдържа в споразуменията за асоцииране на всички държави от Централна и Източна Европа.
Европейската патентна конвенция е подписана на 5 октомври 1973 г. и влиза в сила от 7 октомври 1977 г. Впоследствие е изменена с Акта за ревизиране на чл. 63 от Европейската патентна конвенция от 17 декември 1991 г., с решения на Административния съвет на Европейската патентна организация от 21 декември 1978 г., 13 декември 1994 г., 20 октомври 1995 г., 5 декември 1996 г. и 10 декември 1998 г., както и Акт за ревизиране от 29 ноември 2000 г. Последният акт за ревизиране все още не е в сила.
Неразделна част от Конвенцията са Протоколът за централизацията на Европейската патентна система и нейното въвеждане, Протоколът за юрисдикцията и признаването на решения относно правото на издаване на европейски патент, Протокол за привилегиите и имунитетите на Европейската патентна организация и Протоколът за тълкуване на чл. 69 от Европейската патентна конвенция.
С решение на Административния съвет на европейската патентна организация от 29 януари 1999 г. България е поканена за присъединяване, считано от 1 юли 2002 г. Това се подчертава и в представените позиции за преговори за членство в Европейския съюз по Глава пета "Дружествено право". Със същото решение се възлага на България като поканена страна задължение да се обвърже с Европейската патентна конвенция и в двата варианта - сега действащата и ревизираната редакция, чрез едновременно ратифициране на Конвенцията и на последния Акт за ревизиране.
Този Акт е приет на 29 октомври 2000 г. на проведената в Мюнхен дипломатическа конференция. Актът е отворен за подписване от страните по конвенцията до 1 септември 2001 г. Датата на влизане в сила на ревизираната конвенция все още не е известна. Член 8 от Акта за ревизиране предвижда, че това ще стане или две години след като петнадесетата договаряща страна депозира своя инструмент за ратификация или присъединяване, или на първия ден от третия месец, следващ депозирането на инструмента за ратификация или присъединяване от договарящата страна, която предприема тази стъпка, последна от всички договарящи страни, ако това стане по-рано. На практика това означава след поне четири години. До влизането в сила на ревизираната версия, присъединяването към конвенцията се счита за присъединяване към действащата редакция.
Предложеният проект на закон за ратифициране на Конвенцията за издаване на европейски патенти и на Акта за ревизиране на Конвенцията за издаване на европейски патенти, № 202-02-1, отразява тези изисквания.
Европейската патентна конвенция е класическа международна конвенция и не съставлява част от правовия ред на общността. Макар и замислена първоначално като акт на Европейската икономическа общност, на тогавашния етап включването на правната закрила на патентите в компетентността на общностите се оказва невъзможно. Независимо от това, обаче, за целите на присъединяването на държавите от ЦИЕ тя се разглежда като част от acquis communautaire (така и § 3 от решенията на Административния съвет на ЕПО от 29 януари 1999 г.).
Понастоящем в Европейския съюз патентната закрила се осигурява по две паралелно действащи системи, нито една от които не се основава на общностното право - националните патентни системи и системата на европейския патент.
Европейските съвети от Фейра и Лисабон препоръчват създаването на патент на общността до края на 2001 г.


На 1 август 2000 г. Европейската комисия приема Предложение за Регламент за патент на Общността, съгласно който тези патенти ще се издават от Европейското патентно ведомство по конвенцията, но за територията на Общността, а не на отделните държави-членки. Националните и европейските патенти ще действат паралелно на патентите на Общността, като изборът между различите видове закрила остава открит за лицата, кандидатстващи за патент. Избраният механизъм за въвеждане на патент на Общността е присъединяване на Европейската общност към Европейската патентна конвенция. Предлага се създаване на централизиран трибунал на Общността в рамките на съда на Европейската общност. Процедурата по приемането на регламента е в доста напреднала фаза, предложението е подкрепено от Европейския парламент и от Икономическия и социален комитет, но в рамките на съвета продължава да бъде предмет на спорове, изходът от които остава неясен. Във всички случаи предложеният регламент няма да замести, а само ще допълни действието на Конвенцията. Тези тенденции са допълнителен аргумент за необходимостта от своевременно присъединяване на Република България към Конвенцията за издаване на европейски патенти и приобщаване към съответните европейски структури в областта на патентната закрила.
Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи прие становище, че приемането на Законопроекта за ратифициране на Конвенцията за издаване на европейски патенти (Европейска патентна конвенция) и на Акта за ревизиране на Конвенцията за издаване на европейски патенти, внесен от Министерския съвет, е необходимо с оглед изпълнението на поетите от страната международни ангажименти и за целите на присъединяването на Република България към Европейския съюз."
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да приеме законопроекта за ратифициране на Конвенцията за издаване на европейски патенти и на Акта за ревизиране на Конвенцията за издаване на европейски патенти № 202-02-01. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Ако ми дадете становището, ще Ви благодаря.
Уважаеми народни представители, имате думата по внесения законопроект за ратифициране на Конвенцията за издаване на европейски патенти.
Има ли желаещи да се изкажат? Не виждам.
В такъв случай моля квесторите да поканят колегите народни представители да влязат, тъй като ще подлагам на гласуване на първо четене законопроекта.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за ратифициране на Конвенцията за издаване на европейски патенти и на Акта за ревизиране на Конвенцията за издаване на европейски патенти.
Моля, гласувайте.
Гласували 167 народни представители: за 165, против няма, въздържали се 2.
Приема се на първо четене.
От Комисията по икономическата политика бих помолил господин Валери Димитров - дали имате намерение да направите процедурното предложение за второ четене на Законопроекта за ратифициране на Конвенцията, тъй като няма никакви възражения и са налице основанията за подобно предложение?
Има думата господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Наистина има основание да се направи такова процедурно предложение - законопроектът да бъде гласуван на второ четене. Правя това предложение Законопроект № 202-02-01 от 16.01.2002 г. за ратифициране на Конвенцията за издаване на европейски патенти (Европейската патентна конвенция) и на Акта за ревизиране на Конвенцията за издаване на европейски патенти, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на второ четене на това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Димитров.
Моля, гласувайте процедурното предложение за преминаване към второ четене.
Гласували 145 народни представители: за 145, против и въздържали се няма.
Приема се предложението за преминаване към второ четене.
Господин Димитров, заповядайте да представите законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:

"ЗАКОН
за ратифициране на Конвенцията за издаване на европейски
патенти (Европейската патентна конвенция) и на Акта за
ревизиране на Конвенцията за издаване на европейски
патенти

Чл. 1. Ратифицира Конвенцията за издаване на европейски патенти (Европейската патентна конвенция), приета на 5 октомври 1973 г. в Мюнхен, изменена и допълнена с Акта за ревизиране на чл. 63 от Конвенцията от 17 декември 1991 г. и с решения на Административния съвет на Европейската патентна организация от 21 декември 1978 г., 13 декември 1994 г., 20 октомври 1995 г., 5 декември 1996 г. и 10 декември 1998 г.
Чл. 2. Ратифицира Акта за ревизиране на Конвенцията за издаване на европейски патенти, приет на 29 ноември 2000 г. в Мюнхен."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
На второто четене има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 162 народни представители: за 159, против няма, въздържали се 3.
Законът е приет.
С това изчерпихме първа точка от днешния дневен ред.

Преминаваме към следващата точка от днешния дневен ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ДЕЦАТА И СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА МЕЖДУНАРОДНОТО ОСИНОВЯВАНЕ.
Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Има думата госпожа Мария Гигова.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ГИГОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям ви доклада по законопроект № 102-02-40 за ратифициране на Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване с вносител Министерският съвет на 17.12.2001 г.
"На свои редовни заседания, проведени на 17 и 24 януари 2002 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа проект за Закон за ратифициране на Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване.
На заседанието присъстваха: г-жа Шерин Местан, председател на Държавната агенция за закрила на детето, г-жа Велина Тодорова, директор на Дирекция "Международно сътрудничество" в Държавната агенция за закрила на децата, г-н Марио Димитров, заместник-министър на правосъдието, г-жа Фани Виденова, директор на Дирекция "Българско гражданство и осиновявания" в Министерството на правосъдието и др.
Законопроектът за ратифициране на Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване бе представен на заседанието на комисията от господин Марио Димитров, заместник-министър на правосъдието. С конвенцията се цели да се установят юридически обвързващи стандарти в областта на международното осиновяване, както и система, с която да се гарантира тяхното съблюдаване от държавите, страни по конвенцията. Също така се цели да се установи сътрудничество между компетентните органи на държавите по произхода на децата и компетентните органи в държавите, в които децата пребивават след допускане на осиновяването, за да се гарантира в максимална степен защитата на техните интереси.
В съответствие с вътрешното законодателство Република България декларира, че осиновяването на дете, което е с българско гражданство, ще се извършва само в съответствие с националното законодателство. Тъй като конвенцията цели преди всичко да създаде инструменти за сътрудничество между съдебните и административни органи, се предвижда страните по конвенцията да посочат централен орган, който да координира и насочва дейността по сътрудничеството. Във връзка с установената правна регламентация в България и практиката в областта на международните осиновявания към конвенцията се прилага декларация, че функциите по конвенцията ще се осъществяват само от държавен орган в лицето на Министерството на правосъдието.
В хода на дискусията се изказаха мнения, че конвенцията има за цел да регламентира процедурата по осиновяванията и да защити интересите на децата, с което се прави опит за опростяване на съществуващите процедури и за разширяване на възможностите за интегриране на бездомните деца в подходяща семейна среда в други договарящи държави.
С акта на ратифициране на конвенцията от Република България се осъществява и хармонизиране на българското законодателство със законодателството на Европейския съюз.
След приключване на дебатите и проведеното гласуване с 13 гласа "за", без "против" и 3 "въздържали се" Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 6 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Гигова.
Моля председателят на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност да представи доклада на комисията по законопроекта.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: "На редовно заседание, проведено на 20 декември 2001 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проект на Закон за ратифициране на Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 6 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване от 29 май 1993 г., подписана от Република България на 27 февруари 2001 г. със следните декларации:
а) Декларация по чл. 2:
"В съответствие с чл. 2 от конвенцията Република България заявява, че осиновяването на дете с обичайно местопребиваване в Република България се извършва само в съответствие с националното законодателство на държавата, чийто гражданин е детето."
б) Декларация по чл. 6, ал. 1:
"В съответствие с чл. 6, ал. 1 от конвенцията Република България определя за централен орган Министерството на правосъдието с адрес: Република България, София 1040, ул. "Славянска" № 1."
в) Декларация по чл. 17, 21 и 28:
"Във връзка с чл. 17, 21 и 28 от конвенцията Република България заявява, че само децата, осиновени с влязло в сила съдебно решение на български съд, могат да напуснат територията на Република България."
г) Декларация по чл. 22, ал. 4:
"В съответствие с чл. 22, ал. 4 от конвенцията Република България заявява, че осиновяването на деца с обичайно местопребиваване на територията на Република България може да се извърши само, ако функциите на централния орган на приемащата държава се изпълняват в съответствие с чл. 22, ал. 1 от конвенцията."
д) Декларация по чл. 23, ал. 2:
"В съответствие с чл. 23, ал. 2 от конвенцията Република България заявява, че централният орган е компетентен да издаде удостоверението за осиновяване, посочено в чл. 23, ал. 1 от конвенцията."
е) Декларация по чл. 25:
"В съответствие с чл. 25 от конвенцията Република България заявява, че няма да се счита обвързана да признава осиновявания, извършени на базата на споразумения, сключени в изпълнение на чл. 39, ал. 2 от конвенцията, по които тя не е страна."
ж) Декларация по чл. 34:
"В съответствие с чл. 34 от конвенцията Република България заявява, че към всички документи, изпратени за целите на изпълнението на конвенцията, трябва да бъде приложен официален превод на български език."
Становището беше прието с консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Илчев.
Има ли желаещи да се изкажат по законопроекта за ратифициране на Конвенцията за защита на децата? Няма.
Моля, гласувайте законопроекта.
Гласували 143 народни представители: за 141, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедурно предложение има думата госпожа Гигова.
МАРИЯ ГИГОВА (НДСВ): На основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да пристъпим към второ четене на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 145 народни представители: за 145, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта на второ четене.
Моля, госпожо Гигова, да прочетете на пленарната зала съдържанието на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ГИГОВА:
"З А К О Н
за ратифициране на Конвенцията за защита на
децата и сътрудничество в областта на
международното осиновяване

Член единствен. Ратифицира Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване от 29 май 1993 г., подписана от Република България на 27 февруари 2001 г. със следните декларации:
1. Декларация по чл. 2.
В съответствие с чл. 2 от Конвенцията Република България заявява, че осиновяването на дете с обичайно местопребиваване в Република България се извършва само в съответствие с националното законодателство на държавата, чийто гражданин е детето.
2. Декларация по чл. 6, ал. 1.
В съответствие с чл. 6, ал. 1 от Конвенцията Република България определя за централен орган Министерството на правосъдието с адрес Република България, София 1040, ул. "Славянска" № 1.
3. Декларация по члeнове 17, 21 и 28.
Във връзка с членове 17, 21 и 28 от Конвенцията Република България заявява, че само децата, осиновени с влязло в сила съдебно решение на български съд, могат да напуснат територията на Република България.
4. Декларация по чл. 22, ал. 4.
В съответствие с чл. 22, ал. 4 от Конвенцията Република България заявява, че осиновяването на деца с обичайно местопребиваване на територията на Република България може да се извърши, само ако функциите на централния орган на приемащата държава се изпълняват в съответствие с чл. 22, ал. 1 от Конвенцията.
5. Декларация по чл. 23, ал. 2.
В съответствие с чл. 23, ал. 2 от Конвенцията Република България заявява, че централният орган е компетентен да издаде удостоверението за осиновяване, посочено в чл. 23, ал. 1 от Конвенцията.
6. Декларация по чл. 25.
В съответствие с чл. 25 от Конвенцията Република България заявява, че няма да се счита обвързана да признава осиновявания, извършени на базата на споразумения, сключени в изпълнение на чл. 39, ал. 2 от Конвенцията, по които тя не е страна.
7. Декларация по чл. 34.
В съответствие с чл. 34 от Конвенцията Република България заявява, че към всички документи, изпратени за целите на изпълнението на Конвенцията, трябва да бъде приложен официален превод на български език."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Гигова.
По съдържанието на законопроекта желаещи да се изкажат? Няма.
Подлагам на гласуване законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 148, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет на второ гласуване.

Преминаваме към следваща точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ.
Законопроектът е разпределен на Комисията по правни въпроси като водеща комисия.
Госпожо Мингова, имате думата да представите доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, на редовно заседание, проведено на 24 януари 2002 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроект за изменение на Закона за административните нарушения и наказания, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъства госпожа Илона Стойчева - главен експерт от Министерство на икономиката, като представител на вносителя. Госпожа Стойчева представи законопроекта, като изтъкна, че обществено-икономическите предпоставки, които обосновават спешната необходимост от изготвянето на Закон за изменение на Закона за административните нарушения и наказания, се основават на особено наболелия през изминалата година проблем с кражбите на цветни метали и направените във връзка с това предложения от Министерство на икономиката за законодателно решаване на проблема.
Съображенията за тези предложения се основават на твърде ниския размер на наказанията, налагани на физически лица при извършени от тях нарушения или на неизпълнение на подзаконов нормативен акт съгласно изискванията на чл. 32, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания. Тъй като някои специални закони препращат към чл. 39 от Закона за административните нарушения и наказания, като например чл. 228 от Закона за митниците и чл. 52, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България, се предлага да се коригират размерите на глобите в чл. 39, алинеи 1 е 2 от Закона за административните нарушения и наказания.
Народният представител Марина Дикова изрази принципната си подкрепа за предложения законопроект.
Председателят на комисията принципно подкрепи законопроекта, като предложи терминът "указ" в § 3 от законопроекта да бъде прецизиран, тъй като понастоящем има действащи нормативни актове укази на Държавния съвет на Народна република България.
След проведеното гласуване комисията реши единодушно да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за изменение на Закона за административните нарушения и наказания, внесен от Министерския съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Преминаваме към дискусия по законопроекта на първо гласуване.
Определям по 30 мин. на парламентарна група за изказвания по законопроекта.
Имате думата.
Заповядайте, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам от тази трибуна да заявя, че ще подкрепя на първо четене законопроекта за изменение на Закона за административните нарушения и наказания. Предлаганото изменение не е голямо, става дума само да се измени размерът на санкциите по тази бланкова норма, която въвежда административна отговорност за лица, които нарушат акт на Министерския съвет.
Този закон беше приет в 1973 г., ако не се лъжа. Знаем оттогава какъв преход има в икономиката, в инфлацията, в цената на лева и безспорно такива административни наказания, изразяващи се в имуществени санкции, следва да бъдат осъвременявани периодично. Това е нормално, това го изисква животът.
По време на дебата в комисията имаше и някои становища, че санкциите са много завишени, че не бива да бъдат чак толкова високи. Според мен не е проблем между първо и второ четене отново да се разгледа конкретният размер на конкретната санкция. Това винаги може да се коригира, но че трябва да има изменение на санкциите, очевидно трябва.
По време на дебатите в комисията беше поставен и друг въпрос - че се касае за нарушение на закона или на нормативен указ. Ние, по-възрастните юристи в тази зала, знаем, че навремето Държавният съвет издаваше нормативни укази, които бяха следващи по сила след закона. Действително в някои от тези укази се предвиждат санкции. Държавен съвет няма отдавна, от въвеждането на новата Конституция, но се оказа, че все още има нормативни укази, които действат, не са отменени и в които има предвидени санкции. Така че трябва също да се обсъди между първо и второ четене дали трябва да се остави този текст "нормативен указ", който е като един анахронизъм, или да преценим какво трябва да правим с тези нормативни укази - да бъдат отменени евентуално и санкциите да бъдат включени в други закони. Но това също мисля, че може да се реши между първо и второ четене.
В заключение, безспорно налице са обективните условия да се измени размерът на санкциите. Смятам, че можем спокойно да подкрепим на първо четене този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Други желаещи да се изкажат по законопроекта? Няма.
Моля, гласувайте законопроекта.
Гласували 137 народни представители: за 122, против 4, въздържали се 11.
Законопроектът е приет на първо четене.
Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА.
Госпожо Мингова, заповядайте да представите на залата становището на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми колеги, на заседание, проведено на 24 януари 2002 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха господин Марио Димитров - заместник-министър на правосъдието, и господин Петър Василев - директор на Главна дирекция "Главно управление на местата за лишаване от свобода". Законопроектът бе представен от господин Димитров от името на вносителя. Той изложи накратко съображенията и мотивите за внасяне на законопроекта, като изтъкна, че много от нормите на Закона за изпълнение на наказанията са отживели времето си, тъй като законът е приет през 1969 г. Той посочи, че освен това промените се налагат и поради отварянето на глава двадесет и четвърта за присъединяването ни към Европейския съюз по въпросите на правораздавателната дейност, както и направените критични бележки от Комитета против изтезанията по изпълнение на Конвенцията за предотвратяване на изтезанията и спазване на европейските правила за затворите и Конвенцията за защита правата на човека.
Господин Димитров заяви, че ангажиментът ни, отнасящ се до реформата на съдебната система, се отнася и до реформа на пенетенциарната система. Виждането на Министерството на правосъдието за нов Закон за изпълнение на наказанията е такъв да бъде внесен, когато има нова наказателна политика, нов Наказателен кодекс и нов Наказателно-процесуален кодекс.
Промените в настоящия закон са наложителни и поради възникналите през август 2001 г. бунтове и протести в местата за лишаване от свобода. Лишените от свобода са поставили искания, отнасящи се до правната регламентация на техните права в местата за лишаване от свобода.
Много важна необходимост за изменение на закона е пренаселеността в местата за лишаване от свобода. С измененията съществуващите досега четири типа места за изтърпяване на наказанията се намаляват на три. С измененията се разширяват категориите лишени от свобода в затворнически общежития от открит и преходен тип, като това ще помогне да се ограничи пренаселеността в затворите и затворническите общежития от закрит тип и косвено ще доведе до подобряване на битовите условия в тях, както и осъществяване на мероприятията за ресоциализация и полагането на общественополезен труд.
Като нов момент беше посочено, че в законопроекта се урежда статутът на обвиняемите и подсъдимите, които са с мярка за неотклонение "Задържане под стража" и се легитимира съществуването на следствените арести като места за лишаване от свобода, което е в съответствие с Конституцията, тъй като до този момент регламентацията е уредена в подзаконови нормативни актове.
Друг съществен момент, който се урежда със законопроекта, са новите мерки за по-успешно противодействие на лишените от свобода с деструктивно поведение и с висока степен на риск за реда и сигурността в затворите. Тези мерки се отнасят до употребата на физическа сила, помощни средства и оръжия в случай на протести, бунтове и природни бедствия в местата за лишаване от свобода, съобразени обаче с правата на лишените от свобода.
Други съществени промени са свързани със социалната и възпитателната дейност в местата за лишаване от свобода, като най-същественото е, че упражняването на труд от лишените от свобода в тях не е задължение на затворническата администрация, а само правна възможност на тези лица.
Народните представители Пенчев, Казак, Рашков, Масева и Ралчев се изказаха в подкрепа на законопроекта по принцип, като обърнаха внимание върху редакцията на § 80, свързан с чл. 132б, ал. 1, според който обвиняемите и подсъдимите имат право на среща със своя защитник незабавно след задържането им. Всички народни представители обърнаха внимание върху противоречието между първо и второ изречение от текста, тъй като смятат, че по този начин се нарушава правото на защита на обвиняемите и подсъдимите.
Народният представител Миков обърна внимание върху обстоятелството, че с § 2, чл. 2, ал. 1 се прави препращане към целите, които се преследват с изпълнението на наказанието, предвидени в Наказателния кодекс. Той обърна внимание, че Наказателният кодекс, приет през 1968 г., не отразява обществените трансформации през последните 12 години, с което обоснова и необходимостта промените в Закона за изпълнение на наказанията да следват промените в Наказателния кодекс.
Народният представител Рашков също направи конкретни бележки по законопроекта, които се отнасят в най-общ смисъл до въвеждането на ограничения за органите, които по силата на Наказателно-процесуалния кодекс трябва да извършват процесуално-следствени действия със задържаните лица, като по този начин се облекчава режимът на работа на администрацията в местата за лишаване от свобода.
Принципна позиция в подкрепа на законопроекта изрази народният представител Елиана Масева, която изтъкна, че конкретни предложения ще направи по някои несъвършени текстове и терминологични пропуски при второто четене на законопроекта.
Народният представител Борислав Ралчев в своето изказване определи законопроекта като крайно необходим и принципно подкрепи направените предложения в него, като анализира конкретни текстове, които се нуждаят от прецизиране.
В заключение на задълбочената дискусия председателят на комисията посочи като позитивен момент наличието на допълнителна глава, която регламентира използването на специални средства при потушаване на определени негативни събития - бунтове и природни бедствия.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси единодушно реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията, внесен от Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Мингова.
Господин Корнезов, заповядайте да представите доклада на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
"Комисията по жалбите и петициите на гражданите на своето редовно заседание на 23-и този месец разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
На заседанието на комисията присъстваха заместник-министърът на правосъдието господин Марио Димитров и директора на Главна дирекция "Местата за лишаване от свобода" господин Василев.
От името на вносителя законопроектът беше представен от заместник-министър Димитров.
Законът за изпълнение на наказанията, както каза и госпожа Мингова, е приет през 1969 г. и е претърпял редица изменения. Всъщност 14 пъти е променян този закон.
С предлагания законопроект се разширява предметът на обществените отношения, които се регулират от законопроекта. За първи път със закон се регламентира изпълнението на мярката за неотклонение "задържане под стража". На тази мярка за неотклонение е посветена новата глава дванадесета. Досега този въпрос се регламентираше с подзаконов нормативен акт. Трябва да се приветства подходът мярката за неотклонение "задържане под стража" и нейното изпълнение да бъде уредено със закон. Поставя се обаче въпросът: доколко тази материя трябва да бъде уредена в Закона за изпълнение на наказанията? Това е така, защото мярка за неотклонение "задържане под стража" не е наказание, а има други цели в хода на правораздаването. Може да се приеме за целесъобразно, че на този етап тази материя, имам предвид мярката за неотклонение "задържане под стража", да се уреди с този, предлаган от Министерския съвет, законопроект.
В законопроекта се дава дефиниция и за следствените арести, което е свързано с мярката за неотклонение - това е § 6.
В законопроекта се определят точно правомощията на министъра на правосъдието, както и статута на личния състав на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".
В § 27 е посочено, че когато лишеният от свобода полага труд той получава 30 на сто от заработеното възнаграждение. Поставя се въпросът: доколко е целесъобразно на лишените от свобода, които не работят, а са включени в общообразователно обучение - курсове за придобиване на специалност или повишаване на квалификация, да се считат като работни дни времето на присъствието им на учебните занятия? С други думи, не работят, а им се зачитат два дни за три излежали.
Разискван бе въпросът относно правния статут на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията, затворите и поправителните домове". Изказано бе мнение в закона да се посочи изрично дали те са юридически лица, което би дало яснота за тяхната правосубектност. Наложително е да се стимулира стопанската дейност, което ще даде възможност на лишените от свобода да полагат обществено-полезен труд, а с това ще се подпомогне финансовото функциониране на местата за лишаване от свобода.
След проведената дискусия се проведе гласуване в комисията. С 12 гласа "за" и нито един "въздържал се" или "против" Комисията по жалбите и петициите на гражданите предлага на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията, внесен от Министерския съвет." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За процедурно предложение има думата госпожа Анелия Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение в залата да бъде поканен заместник-министърът на правосъдието господин Марио Димитров като представител на вносителя по разглеждания от нас законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Квесторите, моля, поканете господин Димитров в пленарната зала.
Преминаваме към дискусия по законопроекта за първо гласуване.
Определям по 30 минути на парламентарна група за изказвания.
Има думата господин Марио Димитров - заместник-министър на правосъдието да представи законопроекта от името на вносителя.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИО ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми от името на Министерството на правосъдието да кажа няколко думи по отношение предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията.
Мисля, че в двете комисии - по жалбите и петициите на гражданите и по правни въпроси, бяха обстойно обсъдени идеите и мотивите за този законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията. Пред вас бих представител най-важното нещо - това, което не сме отбелязали в мотивите, тъй като те са пред вас, а именно предстоящото посещение на Комитета против изтезанията.
Знаете, че на 28 януари беше публикуван докладът на комитета по повод посещението през 1999 г., отнасящ се до условията на местата за лишаване от свобода и някои други места като психиатрични болници, полицейски управления.
От тази гледна точка Законът за изпълнение на наказанията в преценката, която направихме, не съответства на европейските правила за затворите, на критериите и изискванията на Комитета против изтезанията. В известна степен те са и в несъответствие с Европейската конвенция за защита правата на човека. Предложените изменения считаме, че в известна степен ще спомогнат при предстоящата проверка на Комитета против изтезанията да смекчат критичния тон и в известна степен да подобрят условията на местата за лишаване от свобода.
Предлаганите промени предвиждат и едно облекчаване на режима - по-скоро от четири типа затворнически общежития, които в момента съществуват, се предлага намаляването им на три, което ще помогне за едно разселване на лишените от свобода от полуоткрит и закрит тип в преходен и открит тип, което ще доведе до полудвадесетпроцентно разселване, респективно намаляване на пренаселеността на местата за лишаване от свобода.
От друга страна се регламентират правата, които лишените от свобода имат и които са адекватни на европейските правила за затворите. По този начин ще успеем да предотвратим негодуванието на лишените от свобода, ще спазим и конституционните изисквания за равни права по отношение на лишени от свобода, обвиняеми и подсъдими.
Разбира се, предвидили сме и възможностите за осъществяване на социална и възпитателна дейност в местата за лишаване от свобода, както и употребата на физическа сила и използване на технически и спомагателни средства и оръжия, което беше предмет на подзаконови актове като регламентация.
От друга страна считаме, че една регламентация и на мярката за неотклонение "задържане под стража" на законово ниво ще съответства също на европейските изисквания. Досега това беше направено с Наредба № 2 от 1999 г., така че по отношение и на обвиняемите и подсъдимите ние ще имаме законова регламентация.

Разбира се, доста сме мислили и върху това защо се налагат толкова промени. В известен смисъл законопроектът може би не съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, тъй като са многобройни параграфите за изменения и допълнения на закона, но смятаме, че когато се изчисти наказателната политика на държавата, когато вече се работи по нов Наказателно-процесуален кодекс, тогава можем да мислим и за една кодификация за изпълнение на наказанията "лишаване от свобода" и другите, които са предвидени с Наказателния кодекс, както и за мярката за неотклонение "задържане под стража". Така че евентуално с тази нова наказателна политика на държавата ние ще подготвим и нов Кодекс за изпълнение на наказанията, съответен на наказанията, които ще бъдат предвидени в новия Наказателен кодекс.
Аз бих могъл да отговоря и на някои въпроси, които вие поставяте. След като законопроектът бъде приет на първо четене, вземат се предвид и бележките от членовете на Комисията по правни въпроси и на Комисията по жалбите и петициите на гражданите, ще може някои от текстовете, които са неясни, или редакционно трябва да се изчистят, между първо и второ четене да се отстрани като недостатък.
Апелът ми към вас е да бъде подкрепен този законопроект. Надявам се, че това ще подобри значително работата на органите по изпълнение на наказанията и ще подобри условията в местата за лишаване от свобода, ще можем, разбира се, по-добре да посрещнем и Комисията на Комитета против изтезанията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Имате думата за изказвания.
Господин Ралчев, заповядайте.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Считам, че законопроектът е навременен. Един от основните въпроси, който се постави на разглеждане в комисията, е: при предстоящите изменения на НПК и Наказателния кодекс редно ли е сега, в този момент, да бъде внесен този законопроект? Аз смятам, че той е навременен и крайно необходим, защото една бъдеща кодификация, свързана изцяло с въпроса за затворническото дело, е един момент, който може да бъде прецизиран едва след влизане в сила измененията или новите закони на НПК и Наказателния кодекс.
Смятам, че законопроектът има много достойнства, едно от които е, че в крайна сметка едни материи, които до този момент бяха уреждани с отделни правилници, сега са въпрос на регламентация в закон, което трябва да бъде приветствано, защото е очевидно, че законът има тази тежест, която трябва да има един такъв нормативен акт.
Основното достойнство на закона се състои в това, че една основна институция, каквато представляваха арестите, т.е. местата, където се изтърпява принудителната мярка "задържане под стража", досега беше регламентирана в правилник, което в много отношения затрудняваше както дейността, свързана с отделните институции, които упражняваха правата си в арестите, така и с проблемите, свързани с прилагането на законите и действията на сънадлежните органи. Регламентацията на тази материя е крайно необходима и по много добър начин е изложена в законопроекта. В същия смисъл и с оглед измененията, свързани със здравната реформа, са въведени правила, свързани със здравното обезпечаване на лишените от свобода.
Диференциацията на откритите типове места за лишаване от свобода е също едно достижение на закона. В крайна сметка трябва да се цели, щото отделните лица, отделните категории осъдени да имат възможност в значителна степен да полагат общественополезен труд, който е значим и за тях. В този смисъл тази диференциация, която се предлага в закона, е много по-добра, разширяват се правата, които имат осъдените за непредпазливи деяния от 3 на 5 години, и в този смисъл това трябва да бъде приветствано.
Съвсем навременна е и регламентацията, във връзка и с аргументите, които заместник-министърът изложи, свързани със средствата, които са предвидени за това кога се упражнява физическа сила, кога помощни средства и кога се употребява оръжие. Регламентацията в закон също е навременна и необходима.
Лицата, които работят в затворите, се приравняват по статут, който е съобразен със Закона за администрацията и Закона за държавния служител. Същевременно се регламентират и отношенията, свързани с военизираните лица, които упражняват своята дейност в затворите.
Очевидно е, че има нужда от няколко момента, свързани с прецизиране на правните норми, но смятам, че това е напълно възможно да стане в периода между първо и второ четене.
Заслужават внимание онези текстове, които въвеждат нови понятия като "оценка на риска". Тази оценка на риска трябва да бъде в прерогативата на органа по чл. 17 - една от основните институции в затворническото дело, защото представлява една самостоятелна юрисдикция, която има значителни прерогативи по отношение дейността и измененията на режимите и прочие на лишените от свобода.
В този смисъл трябва да бъде прецизирана и нормата на чл. 58 от закона, която въвежда прерогативи на министъра на финансите по отношение на една особена юрисдикция и въвежда правила, свързани с конкретизация и преценка за нецелесъобразност, което е вън от правната преценка, която е възможна в този случай.
Заслужават добра оценка и онези норми, които водят до разширение правата на лишените от свобода, свързани с контактите им с техни близки и осъществяване на един по-нормален контакт с околната среда.
В заключение смятам, че много внимателно трябва да се подходи и към един чисто стопански момент. Според мен затворите трябва да бъдат обособени като самостоятелни юридически лица, защото сегашната уредба създава изключителни затруднения, свързани със стопанската дейност.
С тези няколко забележки, които изложих, аз смятам, че този закон е своевременен и крайно необходим. Изразявам моята подкрепа и приканвам за вашето отношение към това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ралчев.
Други желаещи има ли?
Заповядайте, господин Червеняков.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Взимам думата не за да оспорвам достойнствата на законопроекта, които са безспорни, не за да оспорвам и навременността, но за да поставя някои въпроси, с които трябва да бъдем наясно, когато приемаме такива законопроекти.
Безспорно е, че частичните изменения, които водят до подобрения на законопроектите, са необходими и те трябва да бъдат извършвани. Безспорно е, че ние трябва да възприемаме онези решения, които европейските институции изискват от нас, за да се получи по-голямо съответствие на наказателното и изпълнителното законодателство с тези норми, които са типични за Европейския съюз.
Но същевременно се поставят и няколко въпроса: по какъв начин ние ще правим тази реформа на наказателното законодателство; в крайна сметка, дали ще вървим по пътя на частичните решения или най-накрая ние ще вземем да помислим кои са онези базисни принципни въпроси, които стоят пред нас и обуславят реформата в наказателното законодателство; дали най-сетне ние ще се спрем на това да въведем определени категории престъпления, да предвидим определени наказания за всяка категория престъпление, отделна процедура за налагане на всяко едно наказание и след това съответен начин за неговото изтърпяване? Защото на практика се получава така, че отделни групи работят по Наказателния кодекс, други - по НПК, трети - по Закона за изпълнение на наказанията.
Правим частични подобрения, но по този начин реформата на наказателното законодателство не върви. В крайна сметка ние не сме си отговорили каква е наказателната политика на управляващото мнозинство - дали тя ще върви по линията на декриминализацията или на депенализацията, нещо, което вече видяхме тук, в тази зала, с първите промени в Наказателния кодекс, или тя ще върви по линията на едно ожесточаване на репресията, нещо, което всяко едно ново управляващо мнозинство започва да прави чрез въвеждането на нови наказателни състави, чрез увеличаването на санкциите, чрез увеличаване на репресията в процесуалното законодателство.
Без решаването на тези важни и съществени проблеми ние безспорно ще подобряваме законите, но ще имаме винаги тези проблеми в съдебната система, които наблюдаваме в момента. Защото проблемът днес е, че ние имаме една и съща процедура и за кражбата на една дребна вещ, и за убийството на няколко човека. Тази процедура трябва да бъде диференцирана и трябва да кажем на каква основа правим тази диференциация. По този начин ние можем да търсим решаването на проблема.
Иначе аз бих подкрепил сегашния законопроект и бих призовал народните представители да гласуват за него. Но искам да поставя един конкретен въпрос: какво е мястото на Главното управление на местата за лишаване от свобода в предлагания законопроект? Ще продължава ли да съществува като структура с неясен статут в системата на Министерството на правосъдието или най-сетне ще направим крачка, за да бъде самостоятелно юридическо лице, така че да може цялата дейност на това управление да бъде адекватно обслужвана. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Червеняков.
Има ли други желаещи за изказване?
Господин Корнезов, заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател! Явно днес е скучен ден в парламента. Но дано да бъде добър.
Тази материя - за изпълнение на наказанията - е много деликатна материя. Нека да помислим за хората, които се занимават с тази професия, която не е престижна, но е много, много високоблагородна, хуманна, бих казал. Също нека да не си въобразяваме, че осъдените, тези, които са в затворите, са най-лошите хора. Не е така.
Само две цифри ще ви кажа. В средата на 80-те години България имаше около 17 000 затворника. Сега в затворите има около 8000-8500 души. Престъпността се е увеличила 5-6 пъти в сравнение с този период, за който ви говоря, а виждате, че два или три пъти даже са намалели лицата, които изтърпяват наказание "лишаване от свобода". А голямата част от тези 8500 човека са за съвсем дребни престъпления.
И още нещо - един тежък проблем в затворното дело. До 1989 г. практически всички лишени от свобода затворници работеха и желаеха да работят. Даже законът дава право на този, който е лишен от свобода, ако желае, да работи. И като работи - това е една така наречена трудова терапия - това е въпрос и на доходи за затворите. Сега примерно в Софийския затвор само около 10 на сто работят, защото такава е икономическата ситуация в страната. А когато работи, той придобива квалификация, защото този човек ще излезе един ден от затвора. Какво ще прави в живота? Това също е един проблем, който трябва не днес, но трябва много, много да се разисква и да намерим адекватните решения. Защото, ако, излизайки от затвора, няма работа, няма къде да отиде, естествено е, че пътят отново ще го доведе до подсъдимата скамейка, респективно до затвора.
Що се отнася до законопроекта по-конкретно, той регламентира тази материя и този човешки проблем. Вижте, най-големите произведения на писатели, поети са писани в затворите. Така че нека да не гледаме на затворниците като на престъпници. И те са хора.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Да, но това не се отнася за политическите затворници.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Е, Янаки казва нещо. Да, това е така. Но и сега в нашите - в Софийския затвор - има и художници, и поети, хора, които носят някаква духовност, имат нещо в себе си.
Има един проблем, който трябва да решим. За мен пътят е така, както примерно в Русия се прави напоследък - кодифициране на нещата. Не може в един Закон за изпълнение на наказанията да се регламентира мярката за неотклонение "задържане", което въобще не е наказание, да се регламентира примерно наказание "поправителен труд". Как ще стане това при тази безработица? Това е невъзможно. Трябва да мислим за апробацията и т.н.
Но, разбира се, при дадената ситуация, понеже не е възможно сега да променим Наказателния кодекс, Наказателно-процесуалния кодекс, слагаме, нека да си го кажем, една кръпка, която е необходима.
Аз обаче искам тук да поставя въпроса и в пленарна зала. Нека между първо и второ четене да се помисли по следния въпрос. Главното управление на местата за лишаване от свобода, респективно затворите и поправителните домове, а те не са само в София, са и стопански субекти. Вижте затвора в Белене. Е, не с добра слава, но там има много развито примерно селско стопанство и животновъдство. Имат 17 000 дка. Ако не сте ходили, отидете и вижте. Даже понякога ходят и на лов за диви прасета.
Това ви го казвам между другото, но то е важно. Те купуват, продават и участват като стопански субекти. Е, трябва ли да подпомогнем тяхната дейност? Разбира се, че да. Мисля, че в този закон е мястото да ги определим като юридически лица, да имат тази правосубектност, за да могат да сключват договори, да участват в стопанския живот.
Идва следващият закон - Законът за обществените поръчки. Там можем да намерим известно облекчение на тези държавни структури - местата за лишаване от свобода - да участват по-активно, за да може да произвеждат и в края на краищата финансово да облекчават нещата.
Тук е заместник-министърът. Разкладката за един затворник е под 1,00 лв. Ако няма производство, разбира се, че е възможно и бунтове, и други непредвидими неща да станат по време на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода".
Затова ще приключа с две бележки.
Най-големият проблем в затворите създават не тези, които вече изтърпяват наказание "лишаване от свобода", а тези с така наречената "мярка за неотклонение" - висящите дела. А те са сега някъде около 2000 човека. Има случаи, когато делото се влачи - извинявайте за неакадемичния израз - с години - следствие, прокуратура, съд и човекът чака 3, 4, 5, 6, та и някога повече години за съдбата си. Къде е презумпцията за невиновност? И тук се създава най-голямото напрежение в местата за лишаване от свобода.
Следователно Закона за изпълнение на наказанията трябва да го разглеждаме като част от веригата на наказателното правораздаване. И едно тежко, мудно, неефективно правораздаване безспорно се отразява и на местата за лишаване от свобода.
Имам, разбира се, няколко бележки, които са свързани и ще видим между първо и второ четене. Това е примерно чл. 129. В нашата държава няма само граждански и наказателни, а има и търговски, и административни дела. Проблеми има и за правната регламентация на контактите на обвиняемите и подсъдимите с техните защитници, имам предвид най-вече адвокатите, кога се разрешава и т.н. Знам, че в практиката има доста проблеми. Има право, има право, но как да се реализира това право?
Така че между първо и второ четене мисля, че с общи усилия бихме шлифовали, бих казал, тези проблеми. Но явно тежките, основните проблеми на правораздаването, включително и изтърпяването на наказанието "лишаване от свобода", предстоят. Знам, че в Министерството на правосъдието се работи усилено, ние сме отворени, и ако можем с нещо да бъдем полезни и на предишния етап, преди законопроектът да влезе в залата, всички юристи тук, мисля, че ще помогнем за създаването на действително по-ефективно правораздаване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Други желаещи да вземат отношение по законопроекта за изпълнение на наказанията?
Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИО ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Много добре слушах изказванията на господин Червеняков - бивш министър на правосъдието, и на господин Корнезов - също човек, който е работил в Министерството на правосъдието и може би знае обстойно проблемите в местата за лишаване от свобода, но като че ли те са по-различни от предишни години. Живеем в други условия, други критерии и други изисквания в процеса на присъединяване.
Що се отнася до наказателната политика като въпрос, поставен от господин Червеняков, мисля, че тази наказателна политика е политика, на първо място, на правителството, и второ, волята на законодателния орган.
В известна степен Министерството на правосъдието полага усилия тази наказателна политика да бъде представена във форма, която най-адекватно да отговаря на европейските изисквания. Формирана е работна група по изработването на нов Наказателен кодекс, в която участват западни експерти, и самото подготвяне на Наказателния кодекс е финансирано от Европейския съюз.
Що се отнася до взаимодействието между такива форми на работни групи, на дейност на Министерството на правосъдието, на правителството с Комисията по правни въпроси, с Комисията по жалбите и петициите на гражданите, мисля, че е крайно време да се направи една координация и да се оформи окончателно становище за наказателната политика на България.
Така че ние имаме готовността и винаги сме я заявявали - в Министерството на правосъдието да подложим на един сериозен професионален диалог и наказателната политика на България. А не това да става откъслечно, с представяне на определени идеи, след това те да бъдат критикувани, да се внася в Народното събрание, оттам насетне отново да се връща и като че ли проблемът да остава нерешен.
Така че оставям този въпрос открит за решаване и се надявам на вашето съдействие и помощ.
Що се отнася до това къде е мястото на Главното управление на местата за лишаване от свобода, в момента съгласно Устройствения правилник на Министерство на правосъдието това е Главна дирекция към Министерство на правосъдието. Мислили сме и по въпроса дали това да бъде самостоятелно юридическо лице, така както е във всички европейски държави - затворите са самостоятелна структура, самостоятелно юридическо лице, самостоятелен правен субект. Оказа се обаче, че в процеса на присъединяване подобни форми на откъсване не са подходящи. Тоест проблемът е с единната бюджетна сметка, която, примерно, Министерството на правосъдието, в частност приобщените към неговата дейност ведомства, да осъществяват, и по-конкретно евентуално с нарушаване на изискванията за финансовата стабилност, финансовата дисциплина по отношение управление на средствата на бюджета на Министерството на правосъдието. От тази гледна точка в миналото, когато затворите са били самостоятелно юридическо лице, даже в частност по места териториално те са били самостоятелни юридически лица и са извършвали добра стопанска дейност, с една промяна през 1998 г., мисля, тази юридическа самостоятелност е отнета. Доколкото разбирам, оправданието е именно създаването на единна бюджетна сметка и управление на бюджета на министерството.
Аз лично съм на мнение, както и господин Корнезов и господин Ралчев, че затворите или Главната дирекция би могла да бъде обособена като самостоятелно юридическо лице, като по този начин това ще спомогне за дейността в стопанско отношение на местата за лишаване от свобода и по-пряко управление на средствата, които фактически се възпроизвеждат от тази стопанска дейност в местата за лишаване от свобода. Знаете, това, което заварихме през м. август като бюджет в местата за лишаване от свобода, провокира и бунтове, и протести, и т.н., които бяха определено оправдани, защото не може един лишен от свобода да се храни с 1 лв. на ден. Но нашата идея не е лишените от свобода, които в крайна сметка изтърпяват някакво наказание, да получават пари от държавата. Знаете какво е състоянието и с детските добавки, и с помощите за безработни, и т.н. Така че ние не можем да култивираме престъпност в местата за лишаване от свобода чрез осигуряване на бюджетни средства. Идеята е по-друга - самите лишени от свобода да осигуряват тези средства, а формата може би е предлаганата - чрез създаване на юридическо лице, което да бъде адекватен правен субект в стопанско отношение.
Какъв е способът да се направи? Предполагам, че това ще бъде чрез едно предложение може би или да се обсъди между първо и второ четене, да се намери и съгласува с Министерството на финансите такова отделяне на Главната дирекция като самостоятелно юридическо лице - дали би било възможно при този законопроект и дали ще бъде финансово обезпечено за тази година или ще се търси вариант с последваща кодификация на Закона за изпълнение на наказанията и създаване на такава възможност?
Аз малко ще разширя изказването си и ще премина към един друг законопроект - това е Законът за обществените поръчки. Ние направихме едно предложение в правителството, за да могат местата за лишаване от свобода да бъдат по някакъв начин поощрени в тяхната стопанска дейност. Не можахме да защитим тази идея, надявам се в Народното събрание, когато се разглежда законопроектът за обществените поръчки местата за лишаване от свобода да бъдат наблюдавани по отношение възможността да извършват стопанска дейност с по-освободен регламент. Сега местата за лишаване от свобода не работят, защото една процедура, когато започне, тя е толкова бавна, че годината мине, никой от контрагентите не желае да партнира с местата за лишаване от свобода, където пък, мога да ви кажа, че има много добра база за развитие на отделни стопански дейности.
Така че аз оставям открит въпроса за юридическата правосубектност на местата за лишаване от свобода, както и въпросът за облекчения режим при обществените поръчки. В някои законодателства това вече е уредено. В Полша, например, има и данъчни облекчения за производствената дейност на местата за лишаване от свобода и по този начин се стимулира дейността, осигуряват се средства и не се натоварва бюджетът. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Димитров.
Предстои гласуване на първо четене на законопроекта. Моля народните представители да бъдат поканени в залата, понеже няма да проведа гласуване, ако няма необходимия кворум.
Има ли други желаещи да вземат отношение по разисквания законопроект за изпълнение на наказанията? Не виждам.
Предстои гласуване на първо четене, но за целта в залата трябва да има повече от 121 народни представители, за да може всеки да гласува от своя пулт със своята собствена карта.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията.
Гласували 159 народни представители: за 153, против няма, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има процедурно предложение на госпожа Анелия Мингова - председател на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, госпожо Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение срокът за предложения между първо и второ четене по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията да бъде три седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурно предложение срокът за предложения между първо и второ четене да бъде три седмици.
Има ли противно процедурно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение срокът за предложения между първо и второ четене на законопроекта да бъде три седмици.
Гласували 152 народни представители: за 152, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение за триседмичен срок се приема.
С това приключихме с тази точка от дневния ред.
Има още 12 минути до почивката, която ще бъде от 11,00 ч.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ - продължение.
Искам да припомня, че на второ четене са приети членовете от 3-и до 14-и включително по номерацията на вносителя. Следователно продължаваме с чл. 15, който е на стр. 29 от доклада на комисията.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
По чл. 15 има предложение от народния представител Даниел Вълчев: в чл. 15 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 изречение трето се заличава.
2. В ал. 2, т. 1 думите "или на подзаконов нормативен акт по неговото прилагане" се заличават.
3. Създава се нова ал. 3:
"(3) Извън случаите по ал. 2 членовете на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация се освобождават с решение на Народното събрание по предложение на парламентарната група, която е предложила избирането им."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Алекси Алексиев:
В чл. 15 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Надзорният съвет се състои от 7 членове, които се избират и освобождават от Народното събрание. Никоя парламентарна група не може да предложи повече от трима членове на надзорния съвет. Ако парламентарните групи са две, то по-голямата има право да предложи четирима членове. В състава на надзорния съвет задължително се избират лица с висше образование."
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Член на надзорния съвет може да бъде освободен при:"
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народния представител Михаил Миков:
В чл. 15 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "от 7 членове" се заменят с "от 7 члена".
2. В ал. 2 т. 2 се изменя така:
"2. влизане в сила на присъда, с която е осъден за умишлено престъпление от общ характер;"
Комисията по икономическата политика не приема предложението по т. 1 и приема предложението по т. 2.
Предложение на народния представител Панайот Ляков:
В чл. 15, ал. 2 се създава т. 4:
"4. в случаите по ал. 2, както и при оставка или смърт на член на надзорния съвет, Народното събрание избира нов член."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Има предложение от народния представител Юнал Тасим, което е прието по принцип.
Предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 15, който става чл. 14:
"Чл. 14. (1) Надзорният съвет се състои от 7 членове, които се избират и освобождават от Народното събрание. Всяка парламентарна група може да предложи до 3 лица за членове на надзорния съвет, които имат завършено висше образование.
(2) Член на надзорния съвет се освобождава задължително при:
1. извършване на нарушение на този закон или на подзаконов нормативен акт по неговото прилагане;
2. влизане в сила на присъда, с която e осъден за умишлено престъпление от общ характер;
3. невъзможност да изпълнява задълженията си, продължила повече от 6 месеца.
(3) Членовете на надзорния съвет избират помежду си председател.
(4) Председателят на надзорния съвет:
1. свиква и ръководи заседанията на съвета;
2. определя дневния ред;
3. изисква информация от съответните органи и длъжностни лица, свързана с функциите на съвета и с обсъжданите приватизационни сделки.
(5) Възнагражденията на членовете на надзорния съвет се определят от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Уважаеми дами и господа народни представители, имате думата по обсъждания чл. 15 от законопроекта.
Има направени доста предложения, някои от които са приети, някои - не са.
Господин Ляков, заповядайте, имате думата.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, много често в законите, когато се избират подобни органи, винаги се предвиждат хипотезите оставка и смърт. Аз не знам защо тук тези две хипотези изобщо отсъстват.
Без да бъда лош пророк, в живота се случва всичко. И според мен би трябвало да се предвиди тази възможност, особено за оставката. Аз не съм я написал и формулирал така, както са останалите формулировки на първите три точки, защото според мен не е задължително оставката да бъде приета, но трябва да се предвиди възможност при оставка или смърт на член на надзорния съвет неговото място да бъде попълнено чрез избор на нов член на надзорния съвет. Иначе в противен случай ще остане едно висящо положение, когато при евентуална смърт на член на надзорния съвет той няма да бъде попълнен или при оставка той няма да изпълнява задълженията си и надзорният съвет ще заседава при непълен състав.
Затова смятам, че моето предложение е разумно и затова ви призовавам да го подкрепите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Имате думата, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Една кратка реплика на това, което предлага господин Ляков.
Да, така е, това са възможни хипотези на преустановяване възможността на член на Надзорния съвет да изпълнява своите правомощия - подаване на оставка или смърт. Но това е хипотеза, която не е необходимо да бъде изчерпателно уреждана в тези разпоредби на закона, тъй като тя попада в общата хипотеза на чл. 14, ал. 1, която посочва, че Надзорният съвет се състои от 7 членове, които се избират и освобождават от Народното събрание.
Искам да обърна внимание, че в ал. 2 са посочени три хипотези на освобождаване на членове на Надзорния съвет, които обаче нямат характера на изчерпателно изброяване. Членовете на Надзорния съвет нямат установен мандат с определена продължителност, който да се прекратява при изчерпателно посочени в закона основания. Ако вникнем в текста ще видим, че посочените в ал. 2 основания се отнасят до случаи, - и затова са посочени изрично - когато Народното събрание няма право на преценка, а задължително трябва да освободи този член на Надзорния съвет.
Изобщо, разпоредбите на чл. 14 нямат за задача да посочат изчерпателно всички основания. Възможни са различни основания за освобождаване. Трябва да се посочат тези основания, при които Народното събрание няма право на преценка, а установява съответния фактически състав и постановява решения за освобождаване. Това е едно пояснение, което искам да дам, за да не се получава объркване. Точно по тази причина не е необходимо оставката и смъртта да бъдат посочвани, те са очевидни. Очевидно е, че при оставка и при смърт ще бъде избран нов член на Надзорния съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Това беше една реплика към народния представител Панайот Ляков. Ако той има желание, може да вземе отношение.
Има ли други желаещи да вземат участие в разискванията по чл. 15? Не виждам други желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Даниел Вълчев, което не се приема от комисията.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Даниел Вълчев.
Гласували 133 народни представители: за 24, против 96, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Алекси Алексиев, което също не се приема от комисията.
Моля, гласувайте предложението на господин Алексиев.
Гласували 129 народни представители: за 1, против 113, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Михаил Миков. Част от предложението му е прието, но не е прието предложението му по т. 1. Следователно аз подлагам на гласуване това, което не е прието от комисията. Нали така, господин Миков?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): То е редакционно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате ли някакви смущения по това, което подлагам на гласуване? Защото комисията приема предложението Ви по т. 2, но по т. 1 не го приема. Ако Вие не оттеглите предложението си по т. 1, аз трябва да го подложа на гласуване.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Не го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков по т. 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 37, против 89, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване предложението на народния представител Панайот Ляков, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Панайот Ляков.
Гласували 139 народни представители: за 18, против 117, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Последно остава да гласуваме предложението на Комисията по икономическата политика за чл. 15, който става чл. 14.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 136 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 16.
Член 15 е приет.
Тридесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Моля квесторите да поканят народните представители, защото след една минута ще започна поименна проверка на кворума и ги уведомете за това.
Колеги, моля, регистрирайте се.
Моля, дайте ми списъка за поименна проверка на депутатите.
(Списъкът от поименната проверка се прилага към протокола.)
Продължаваме заседанието с наличието на 138 депутати в залата.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 16 има предложение от народния представител Юнал Тасим, което се приема от комисията.
Има предложение от народния представител Михаил Миков:
В чл. 16 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата "назначава" се заменя с "избира", а думите "Министерски съвет" се заменят с "Надзорен съвет".
2. В ал. 2 т. 2 се изменя така:
"2. влизане в сила на присъда, с която е осъден за умишлено престъпление от общ характер;".
Комисията по икономическата политика не приема предложението по т. 1 и приема предложението по т. 2.
Предложение на народния представител Даниел Вълчев:
Вариант I:
В чл. 16 ал. 2 се заличава, а останалите алинеи се преномерират.
Вариант II:
В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, т. 1 думите "или на подзаконов нормативен акт по неговото прилагане" се заличават.
2. Създава се нова ал. 3:
"(3) Извън случаите по ал. 1, изпълнителният директор на Агенцията за приватизация се освобождава по решение на Министерския съвет".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Има предложение на народните представители Аталай, Узун, Тасим, Манов и Чауш, което е прието от комисията.
Има предложение на народния представител Алекси Алексиев, което е прието по принцип от комисията.
Има предложение на народния представител Панайот Ляков, което е прието от комисията.
Предложението на народните представители Никола Николов, Иван Иванов и Петър Жотев се приема по принцип от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 16, който става чл. 15 със следното съдържание:
"Чл. 15. (1) Изпълнителният съвет се състои от трима членове - изпълнителен директор и двама заместник-изпълнителни директори, които се назначават и освобождават от Министерския съвет. За членове на Изпълнителния съвет се назначават лица с висше образование.
(2) Член на Изпълнителния съвет се освобождава задължително при:
1. извършване на нарушение на този закон или на подзаконов нормативен акт по неговото прилагане;
2. влизане в сила на присъда, с която е осъден за умишлено престъпление от общ характер;
3. невъзможност да изпълнява задълженията си, продължила повече от 6 месеца.
(3) Изпълнителният директор представлява Агенцията за приватизация и организира и ръководи дейността на Изпълнителния съвет.
(4) Изпълнителният съвет представя пред Надзорния съвет 3-месечни и годишни отчети за дейността на Агенцията за приватизация.
(5) Възнагражденията на членовете на Изпълнителния съвет се определят от Министерския съвет.
(6) Решенията на Изпълнителния съвет се вземат, когато за тях са гласували изпълнителният директор и поне един заместник-изпълнителен директор."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По предложенията по чл. 16 има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Направил съм предложение Изпълнителният съвет да се избира от Надзорния съвет по следните съображения. Ако органът, който контролира приватизацията, който е Надзорният съвет, няма тази връзка той да избира изпълнителния директор, то в никакъв случай неговата дейност няма да може да бъде свързана с дейността на изпълнителния директор, респективно на Изпълнителния съвет. Такъв опит за промяна в закона имаше преди 1-2 години. Той и тогава беше париран.
Всеки Министерски съвет, всяка изпълнителна власт, включително и през периода 1995-1996 г., както и по-късно, се е опитвала да поеме изцяло контрола върху приватизацията, но досега винаги в крайна сметка се спираха такива опити, защото изпълнителната власт тогава разбираше, че такъв общественоболезнен въпрос като приватизацията може да бъде консумиран политически.
Аз се обръщам най-вече към народните представители от мнозинството да си дадат много добре сметка как, след като Изпълнителният съвет и изпълнителният директор преминат към Министерския съвет, цялата дейност на агенцията ще трябва да преминава на парламентарен контрол. Тя става вече администрация към Министерския съвет.
Разбира се, това крие и други опасности. То крие опасности от явна политическа намеса. Именно в този смисъл съм си позволил да направя предложение изпълнителните органи да се избират от надзорния орган - нещо, което е най-нормалното, за да може той наистина да осъществява своите функции по отношение на тях.
Друг е въпросът, че така, както се виждат функциите и задълженията на Надзорния съвет в следващия текст уредени, в никакъв случай не можем да говорим за един наистина сериозен контрол върху действията на Изпълнителния съвет и на администрацията в Агенцията за приватизация, апропо, която всъщност е администрация към Министерския съвет. Тук всъщност ще се покаже доколко ние искаме приватизацията да протича по ясни правила, не практики, а законови норми с ясно разпределени функции по изпълнение и надзор или се съгласяваме с предлаганото институционално решение по отношение на органите за приватизация, което крие изключително сериозни опасности. Или най-просто казано, чак в Тридесет и деветото Народно събрание на Надзорния съвет му намериха цаката! Надзорният съвет - само едно искам да ви кажа - пречеше и на Жан Виденов, пречеше на Иван Костов, днес той с такава законова промяна вече няма да пречи на никого. След 7, 8 години!
Винаги периодично в обществото възникваше въпрос за това, че Надзорният съвет пречи. И започваше една битка между изпълнителната власт и парламента, между съответния икономически министър и Надзорния съвет и ако се приеме този текст, всъщност тази битка ще приключи със загуба на Надзорния съвет, но в крайна сметка тя ще приключи с една загуба за контролните функции, които този орган изпълнява. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Миков.
Господин Ляков, имате думата.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Отначало искам да поздравя комисията с това, че е променила първоначалния вариант на закона и вместо от изпълнителен директор Агенцията за приватизация ще се управлява от Изпълнителен съвет. Това е в духа на обявената цел за прозрачност в дейността на тази изключително важна структура, която има да извърши доста сериозна работа по довършване на смяната на собствеността в България.
И в духа на защитаване на тази цел, от моето предложение, което всъщност почти цялото е прието, последната т. 6, която всъщност е ал. 6, може би тя трябва да бъде номерирана като ал. 7 - един текст, където има изрична забрана членовете на Изпълнителния съвет, т.е. директорът и двамата му заместници да заемат друга платена длъжност, както и да бъдат наети по граждански договор. Според мен тази забрана трябва да бъде изрично оказана в закона, за да не позволява и най-малкия опит тези хора да бъдат изкушени, да бъдат, примерно, наети от фирми, които ще участват в приватизацията на големи или малки предприятия като консултанти и съответно да се използва една често срещана корупционна практика.
Аз знам, че господин Валери Димитров може да ми възрази, че това може да стане - тази забрана - чрез договора, който ще подпишат, след като бъдат одобрени и назначени от Министерския съвет, само че няма никакви гаранции, че това ще стане. И това също няма да бъде прозрачно.
Ако искаме действително да направим дейността на тези хора абсолютно чиста и прозрачна и да не дадем каквато и да е възможност върху тях да бъде оказван такъв натиск, аз ви призовавам да подкрепите такава забрана, която съществува и в други закони. А специално пък за тези хора, които по принцип са изложени винаги на много големи икономически интереси, нека да им помогнем, като приемем този текст и им забраним под каквато и да е форма да получават възнаграждение, освен ако бъдат преподаватели в някое учебно заведение.
Тъй като от моето предложение всичко е прието, както казах, предлагам последната алинея да бъде номерирана като ал. 7 на този член с текста, който съм предложил като ал. 6 в моето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Тъй като единствено той не е приет от комисията и не е включен в окончателния текст, да.
Има ли други желаещи да вземат думата? Няма.
Ще подложа на гласуване предложенията по реда на постъпването им, които не са приети от комисията.
Моля, гласувайте предложението на господин Миков по т. 1. Той си мотивира съображенията току-що в залата.
Гласували 125 народни представители: за 34, против 81, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Има думата господин Агов за процедурно предложение.
АСЕН АГОВ (ОДС): Госпожо председател, с известно неудобство искам да кажа, че в залата има 87 човека, а гласуваха 125. Това означава, че отново се гласува с чужди карти.
Сега си мисля, че нашите усилия тук двамата да седим и да смятаме като първокласници, всички тези числа, просто не дават никакъв резултат.
Предлагам това нещо да се отбележи и наистина някак си да намерим начин този въпрос да бъде решен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Мога отново да направя поименна проверка, за да проверим колко хора са тук. (Оживление в залата.)
Подлагам на прегласуване гласуването, което досега беше направено по предложението на господин Миков.
Моля никой да не напуска залата, в момента ще направим технологична проверка кой е гласувал и кой не с чужди карти. Около 10 минути трае тази процедура. Технологично на компютъра ще се разбере.
Прекратяваме гласуването и след това влизаме в процедура.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 25, против 91, въздържали се 10. (Шум и оживление в залата.)
Моля квесторите да не пускат никого в залата, помолих изрично.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Не може да забраните на народните представители да влизат в залата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: В процес на проверка сме, госпожо Дончева!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Започвам поименна проверка. (Списъкът с имената на депутатите се прилага към протокола.)
В залата има 174 души. Моля, заемете местата си!


ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За процедурно предложение има думата господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Проблемът на този парламент, както и на предишните, не е колко депутати присъстват при поименна проверка. Много пъти сме свидетели, че докато траят тези поименни проверки, дори депутати, които не са били в залата, идват и това е тяхно право. Никой не може да им го отрече.
Проблемът е наистина продължаващото гласуване с чужди карти. Аз приветствам усилията на председателя да се справи с това явление. Трябва всички да работим и да се справим. Предишните парламенти не успяха. За съжаление, и този не успя. Тази констатация, която направи заместник-председателят господин Асен Агов, че в момента, в който се изписват, именно когато се гласува с електронната система - с карти, 125 или 126 гласували, а присъстват 89, ако не бъркам. Той каза, след като ги беше преброил. И може би наистина трябва да насочим нашите усилия към това - да намерим съответния начин. Ние винаги можем да направим разпечатката колко души бяха гласували, за да се изпише цифрата 125. Ако тогава бяха затворени вратите, за да се отбележи поименно кои са присъствали, щеше да се види...
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): С вдигане на ръка се гласува и се брои.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Добре.
Щеше да се види, че наистина това е станало. Защото тази поименна проверка е хубава. Правена е, съществува в правилника, ще я правим, но тя не дава резултат. В момента, в който почне тази поименна проверка, почти рядко има случаи да не се набере необходимия кворум от 121 души и тя става безпредметна. Само губим времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изтече Ви времето за процедурното изказване, а в него нямаше и предложение, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Процедурното предложение аз го направих, но Вие изглежда не го разбрахте. Трябваше да затворите вратата, така както да направите... (Шум и неодобрителни реплики от НДСВ и КБ.)
МИХАИЛ МИКОВ: (КБ, от място): Как може да не се допусне депутат в пленарната зала?
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да се провери кои са присъствали при това гласуване, на което бяха отразени 125 души. Защото това, което направихте, няма отношение към гласуването и с чужди карти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Няма процедурно предложение. Злоупотребихте с правото си да говорите на микрофона в момента. Благодаря Ви.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Прощавайте, че пак взимам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не, не можете да вземете повече думата, господин Соколов. Съжалявам!
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не можете да вземете думата.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Четете правилника!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Учила съм се от протоколите на предишното Народно събрание, за да водя това. (Ръкопляскания от НДСВ и КБ.)
Моля, гласувайте предложението на народния представител Даниел Вълчев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 157 народни представители: за 34, против 107, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Ляков в онази му част в т. 6, която не е включена в окончателната редакция на комисията. Неговото предложение беше т. 6 да добие номерация т. 7 в окончателната редакция на комисията.
Гласували 148 народни представители: за 37, против 95, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване редакцията на чл. 16, предложена от комисията, с нова номерация чл. 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Прекратете гласуването и обявете резултата.
Гласували 129 народни представители: за 106, против 6, въздържали се 17.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 17 има предложение от народния представител Валери Димитров, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Юнал Тасим, което е оттеглено.
Предложение от народния представител Йордан Нихризов - в чл. 17, ал. 1, т. 5 думите "относно тяхната законосъобразност" да отпаднат.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение от народния представител Атанас Папаризов - в чл. 17, ал. 1, т. 5 се изменя така:
"5. одобрява приватизационните сделки, сключени чрез публично оповестен конкурс или публичен търг;"
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народните представители Рамадан Аталай, Несрин Узун, Юнал Тасим, Арсо Манов и Хюсеин Чауш, което е оттеглено.
Предложения от народния представител Алекси Алексиев - в чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1, накрая, точката и запетаята се заменят със запетая и се добавя "като дава задължителни указания.";
б) досегашната т. 2 да отпадне. Създава се нова т. 2:
"2. одобрява прекратяването на сключени приватизационни договори или предложения за обявяването им за нищожни;";
в) точка 5 се изменя така:
"5. одобрява приватизационните сделки, сключени чрез публично оповестен конкурс или публичен търг, както и сделките по чл. 32 от този закон;";
г) създават се т. 8 и 9:
"8. одобрява сключването на допълнителни споразумения по вече сключени приватизационни сделки;
9. одобрява решенията по чл. 8, ал. 2 от този закон."
2. Алинеи 2 и 3 да отпаднат.
Комисията по икономическата политика не приема предложенията.
Предложение на народния представител Панайот Ляков - в чл. 17, ал. 1, т. 1 след думите "Агенцията за приватизация" точката и запетаята се заличават и се добавя "и на всички етапи от подготовката и сключването на приватизационните сделки.".
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложения на народните представители Никола Николов, Иван Иванов и Петър Жотев - в чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 1, накрая, се добавя "и Агенцията за следприватизационен контрол на всички етапи от подготовката и сключването на приватизационните сделки и следприватизационния контрол;".
2. Точка 5 се изменя така:
"5. одобрява приватизационните сделки за над 3 млн. лв.;".
Комисията по икономическата политика не приема предложенията.
Предложения на народния представител Михаил Миков:
В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 след думите "Агенцията за приватизация" се добавя "и Агенцията за следприватизационен контрол;";
б) в т. 5 думите "относно тяхната законосъобразност" да отпаднат.
2. Алинеи 2 и 3 да отпаднат.
Комисията по икономическата политика не приема предложенията.
Предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 17, който става чл. 16:
"Чл. 16. (1) Надзорният съвет:
1. контролира дейността на Агенцията за приватизация;
2. изготвя и представя пред Народното събрание шестмесечни и годишни отчети за осъществяването на процеса на приватизация;
3. утвърждава проекта на Устройствен правилник на Агенцията за приватизация;
4. одобрява проекта на бюджет, както и отчета за изпълнението на годишния план за работа на Агенцията за приватизация;
5. одобрява приватизационните сделки над стойността, посочена в Устройствения правилник на Агенцията за приватизация, сключени чрез публично оповестен конкурс или публичен търг относно тяхната законосъобразност, включително и за съответствието им с одобрените от Народното събрание стратегии по чл. 3, ал. 7;
6. утвърждава общи правила и условия за назначаване, работната заплата и допълнителното материално стимулиране на служителите на Агенцията за приватизация;
7. приема тримесечните и годишните отчети на Изпълнителния съвет за дейността на Агенцията за приватизация;
8. одобрява предложението на Агенцията за приватизация по чл. 11, преди внасянето му в Министерския съвет.
(2) В случай, че Надзорният съвет не се произнесе по приватизационна сделка в 15-дневен срок от внасянето й за разглеждане, се приема, че е налице одобрение по ал. 1, т. 5.
(3) Надзорният съвет дава указания на Изпълнителния съвет по прилагането на закона и подзаконовите нормативни актове."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Честно казано, аз не очаквам мнозинството да подкрепи моето предложение. В момента, в който направих това предложение, аз си зададох въпроса: защо трябва да има това ограничение към надзорния съвет, когато в крайна сметка по законност се произнася съдът? След изказването на министър Василев в комисията, в което той каза, че ако думите "по законност" отпаднат, той ще изтегли законопроекта и след вчерашния дебат по чл. 6 и защитата на ал. 4, аз вече искам да кажа за какво иде реч.
Въпросът е за това, че Надзорният съвет на Агенцията за приватизация е с крайно орязани пълномощия, така че постепенно се превръща от надзорен в съвет в наблюдателен съвет. Интересно е, че предложения в същия смисъл имаше подадени от мнозинството, но те набързо бяха оттеглени. Защото какво ще реши Надзорният съвет по законност в крайна сметка ще се реши след решението на съда, когато заинтересованата страна го отнесе именно в тази институция. Решението на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация представлява решението на онези представителни органи, които имаше от времето на Тодор Живков, които трябваше да правят така наречената "представителна демокрация" в България.
И каква е връзката със случаи, дори и с нашия парламент? Много ми прилича на варианта, в който министрите идват тук, защитават законите, а когато след това в парламентарен контрол им зададеш въпроса: защо ефектът е този или онзи, те казват: ами, парламентът прие закона, вие си го оправете. Същата функция ще има и Надзорният съвет по отношение на изпълнителния орган на Агенцията за приватизация.
И сега връзката с прословутата ал. 4 от вчерашния дебат. Господин Валери Димитров каза, че имаме новост и когато, да речем, се е възприела системата да се продават ВЕЦ-ове с търг, а на шестия ВЕЦ се реши с конкурс, виждате ли, нещата трябвало да се мотивират съобразно този закон. Затова аз бих казал, че мотивите ще бъдат много интересни. Аз бих могъл да мотивирам всякакво такова предложение, като например кажа, че водохранилището е в карстова област, където водата може да изчезне, или че температурата на водата се повишава, еди кое си екологично дружество се е загрижило, примерно, от това, че шумът на турбината се отразява на съседния хълм и пречи за размножението и популацията, да речем, на глиганите, или еди коя си международна организация или някакъв извънреден комитет, който не знае къде е България, е поставил въпроса на разглеждане и те имат еди какво си становище. Това е едно мотивирано решение да се смени начинът, за да може да се постигне добрата цел - по-добра цена на продаване на този ВЕЦ. В края на краищата обаче Надзорният съвет, тъй като съобразно ал. 4 всичко ще бъде законосъобразно, трябва да погледне на въпроса и да каже: да, нещата са записани в закона.
Моето предложение се отнася до следното. Господа, тъй като сте записали, че Надзорният съвет се избира от парламента и явно ще има по-шарен състав, да не му поставяте само декоративни функции, защото в края на краищата един параван не върши за нищо работа. Ако нямате нужда от него, просто го махнете. Ако искате да бъде параван за някаква парадна демокрация, то ще ви кажа, че в този законопроект явно се умножават лошите неща от предния, срещу които вие, уж, на думи се борите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Господин Папаризов има думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! И аз, като господин Нихризов, чувствам пълното безсмислие да защитавам своите предложения. Аз съм член на Комисията по икономическата политика четвърти парламент, но никога не е имало такава ситуация, когато, каквото и да предложиш в тази комисия, то не се възприема, защото не се приема от председателя. Така че и тук става дума за това, че не само аз, а редица народни представители предложиха, както във всички надзорни съвети досега, те да имат право да разглеждат сделките от гледна точка на съответствието им със закона, не само на тяхната законосъобразност. И това е смисълът на моето предложение. Още повече, че чл. 2 на закона поставя цели, които са свързани с ефективност, с осигуряване на стратегически партньори.
Този член, който ние в момента приемаме, е още един пример на отстъпление от досегашните принципи на изграждане на приватизацията. Вчера чрез текстовете, които приехме, прекратихме практиката програмите за приватизация да се разглеждат в Народното събрание. Те стигат най-много до Министерския съвет. А след това ние тук с този текст казваме: и Надзорният съвет пък няма какво толкова да гледа тези сделки дали са законосъобразни. Защо ще трябва той да разсъждава над другите им параметри, дали е избран най-подходящият метод, дали тази сделка е осъществена със стратегически партньор, да не би пък за тази Варненска корабостроителница сега да се е явил английски кандидат, който не съществува в регистрите, не дай си Боже, ако тя се подпише от някой от Надзорния съвет, да прочете и да види, че фирмата я няма в нито един регистър. Как може такива неща да се правят от Надзорния съвет? Нека той да гледа буквичката, запетайката на място ли е, нарушен ли е еди кой си член на Процесуалния кодекс, изпълнени ли са сроковете? Такова деградиране в дейността на парламента и особено на неговата Икономическа комисия, каквото се наблюдава напоследък, аз просто не съм виждал, още повече, че вече се отхвърлят и усилията на създадения от вас орган по законодателството. Неговите материали, когато са поискани, не се дава възможност на други юристи да ги защитават в комисията.
Изразявам това свое дълбоко огорчение от начина, по който се обсъждат важни за страната закони. Виждате тук, че представители на мнозинството, които са направили същото предложение, са ги оттеглили. Това отбеляза и господин Нихризов. Така че действително ще бъде много сложно в тази зала да се защити което и да е предложение по същество по гледаните икономически закони. Въпреки всичко, аз си позволявам да Ви предложа да го поставите на гласуване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
За реплика думата има господин Константин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз не смятам, че сега му е времето и мястото да правим анализ на работата на Комисията по икономическата политика към парламента. Но понеже този въпрос се повдигна и аз съм член на тази комисия, искам да припомня, че всички текстове се гласуват на първо и второ четене със съответното мнозинство, а не се взимат по решение на председателя на комисията.
Аз също бих могъл в този ред на мисли да кажа, че поведението на господин Папаризов в тази комисия често пъти води до затлачване на обсъжданията, просто до безплодни разговори. Това е без значение. Не му е сега мястото тук.
Става дума дали трябва надзорният съвет да изпълнява функциите по целесъобразност или само контрол по законосъобразност. Аз бих казал така. Ако надзорният съвет проверява по същество всяка една сделка, то тогава той става втори изпълнителен съвет. Ние нямаме доверие на изпълнителния съвет. Казваме, че те може би правят престъпление. Надзорният съвет трябва да ги контролира. Тогава да направим втори надзорен, трети надзорен и така N броя органи да гледат един и същи въпрос. Тогава изобщо няма да има приватизация, господин Папаризов.
Аз смятам, че това е разграничението между надзорния съвет и изпълнителния съвет. Самото наименование "надзорен" показва, че той упражнява надзор, а не че пререшава това, което е решил изпълнителният съвет. Иначе ще се получи една задънена улица.
Искам само да обърна внимание на комисията, че в т. 5 - поне в текста, който аз имам...
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Няма да обръщате внимание на комисията. Комисията вече е приключила с този въпрос.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Господин Миков, много Ви моля да не ме прекъсвате.
Искам да обърна внимание, че в раздадения текст на т. 5 пише: "както и тези по реда на чл. 32". Не чух господин Димитров да прочете това, но искам да обърна внимание, че впоследствие комисията предлага чл. 32 да отпадне. Затова обръщам внимание, ако тези думи ги има в окончателния текст, просто да отпаднат. Това е една редакционна забележка, за да не изпаднем в противоречие с последващия чл. 32. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пенчев.
За втора реплика има думата господин Валери Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Папаризов, понеже си позволихте една персонална нападка срещу мен, аз ще отговоря само така. Вашето поведение вчера в Комисията по икономическата политика беше безобразно. Вие си позволявате да обиждате. Аз Ви казвам, че повече това поведение няма да го търпя.
Казвам Ви и следното: предложението по законопроекта за държавните помощи, което Вие представихте, беше непрофесионално и затова не го приехме. Искам това да Ви кажа. Под всякаква критика Ви е законопроектът. Съжалявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Все пак това не беше точно реплика и аз не бих ги приветствал.
За дуплика има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател! Действително може би е непрофесионално да препишеш буквално чл. 87 от Римския договор, когато искаш да го приложиш в българското законодателство, а е професионално да го видоизмениш. Навярно това е така. Също е непрофесионално това, което Министерският съвет на Република България е приел с Постановление № 196, тъй като е писано извън нашата комисия. Приемам това.
Но все пак по съществото на въпроса смятам, че дискусията по който и да е въпрос в Комисията по икономическата политика, следва да дава възможност да се обсъждат различни идеи от тези, които са внесени в основния законопроект. Все пак във връзка с това, което каза господин Пенчев, мисля, че достатъчно български парламенти са преценили, че надзорният съвет трябва да има функции като надзорен съвет и законът преди днешния беше прилаган от 1992 г. досега и никой не реши да ограничи правата на надзорния съвет - те да се отнасят само до законосъобразността. Нима господин Пенчев смята, че в предишните парламенти не е имало юристи, които да обмислят въпросите за ролята на надзорния съвет? Нима той смята, че тази практика преди появяването на неговата парламентарна група е порочна само затова, защото са я прилагали други?
Аз призовавам и с моите предложения да запазим една практика, която дава възможност надзорният съвет да бъде реален орган, а не просто един формален орган.
Смятам, че не е необходимо да си юрист, за да можеш да настояваш това да бъде така, защото опитът, който имаме в приватизацията, ни е научил какви трябва да са функциите на този орган. И не виждам нищо лошо в това да отстоявам подобно предложение. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Следващото изказване е на народния представител Михаил Миков. Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа! Аз започвам с едно процедурно предложение за отлагане на този текст, което ще ви помоля, господин председател, след моето изказване да подложите на гласуване.
За какво става въпрос? Ясно е, аз и преди малко го казах на господин Нихризов. Надзорният съвет най-сетне си намери майстора в Тридесет и деветото Народно събрание. Но като си намери майстора, се създава една привидност на функциите, за да се каже: абе той има някакви функции. Забележете каква функция: одобрява проекта за устройствен правилник. Какво има да му одобряваш на един проект? Ще го изготви изпълнителният директор и ще го даде в надзорния съвет да одобри проекта, който накрая се приема всъщност от Министерския съвет. Голяма функция. Но аз в един момент ще питам министър-председателя колко са им заплатите на тези надзорници, след като вършат такива важни неща.
Но има неща, които са много по-смущаващи. Аз трудно мога да приема, че един административен орган, какъвто е този, може да одобрява или не нещо по законосъобразност. Хубаво, той е одобрил това нещо по законосъобразност. Съдът за какво е в България? Има ли пречка, доколкото това ще бъде някакъв елемент от някакъв фактически състав, някой да атакува утре и пред съд и да се окаже, че надзорният съвет е одобрил нещо, което съвсем не е законосъобразно. Надзорният съвет така мислел!
Пак ви казвам, тук освен всичко друго и Конституцията трябва да се разглежда близо до тази материя, която обсъждаме сега.
Следващият въпрос. Като одобрява той относно тяхната законосъобразност, възниква следващият въпрос по ал. 2. Забележете текста. Ако не се произнесе в 15-дневен срок, се приема, че е налице одобрение за законосъобразност. Тоест, една незаконосъобразна сделка, неодобрена от надзорния съвет поради неговото несъбиране, а не поради събиране и неодобрение, става законосъобразна по силата на ал. 2!
Освен процедурното ми предложение за отлагане аз имам апел към всички юристи в тази легислатура да вземат да прочетат чл. 16. Имам гореща молба да го прочетат, а колегите народни представители, които не са юристи, да се срещнат със свои верни и добри приятели юристи и просто те да им кажат може ли такъв текст да се приеме.
Тоест, освен презумпцията за законосъобразност, тоест, че е налице одобрение по ал. 1, т. 5...
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: И какво от това? Предотвратява ли се съдебният спор?
МИХАИЛ МИКОВ: Но как "какво от това", господин Димитров?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много Ви моля, нека да не влизаме по този начин в диалог, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ: Аз се извинявам също, господин председател! Извинявайте, господин Димитров!
Смятам, че в стремежа да се измислят някакви функции на надзорния съвет - да се измислят - са измислени много измислени функции. По-добре този надзорен съвет да се редуцира, да им се намалят заплатите, да ги махнем, ако трябва, но не бива да записваме такива неща в един закон.
Пак ви казвам, отправям един апел към всички да се съобразяваме, че има някакъв конституционен порядък, освен нашето желание за модерност. Вчера чухте спора с министър Николай Василев. Той каза: това било модерно - всеки орган по приватизация да има своя практика. Е, не е модерно. То е просто противоконституционно.
Така че още веднъж апелирам да потърсим някакво решение на функциите на надзорния съвет - разумно, по-малко, повече, почти никакви, ако трябва, да го закрием този надзорен съвет, макар че аз съм против тази работа, но да не се опитваме в рамките на един текст да правим неща, за които утре, като ги четат хората, ще ни гледат с друго око. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
За реплика има думата господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Правя само кратка реплика на господин Миков.
Доколкото си спомням, господин Василев не каза, че модерно решение е всеки орган по приватизация да има отделна и различна практика. Не е това.
Модерното решение е именно това - приватизиращият орган, когато променя практиката по прилагане на закона, да я обяснява, за да бъде ясно на публиката защо той е променил тази практика. Защото в сега действащия закон и особено в наредбите по прилагането му, има безобразни текстове. Обърнете внимание, приватизиращият орган може да направи каквото си иска, без да дава мотиви за това. Така че господин Василев каза това, а не, че има различна практика. Различна практика, господин Миков, има всеки орган по приватизацията. Това просто е факт. Това е факт! Просто Вие като че ли не искате да вникнете в смисъла на този текст. Съжалявам, че се връщам на него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Дуплика - господин Миков. Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, аз се извинявам на народните представител в залата, че пак ще повторя нещо, което вчера съм го казал.
Законодателят трябва да се стреми да създаде такъв закон, с такава яснота за неговите правила за поведение, че да не може да има различна практика. А не да се създава презумпция за различна практика и за промяна в нея по един и същи закон, по един и същи текст, по едни и същи процедури, каквито са приватизационните.
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Този текст го приехме вчера, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ: Ето, това не мога да го приема и няма да го приема. И вчера казах какво ще правим като се приеме законът.
Само че още веднъж апелирам по този текст да не създаваме предпоставки за напрежение. Ние, от опозицията, повече няма да участваме в обсъжданията. Апелът е към мнозинството: срещнете се с независими експерти, юристи, обсъдете специално този текст, чуйте тяхното мнение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Но все пак едно уточнение искам от Вас. Аз ще подложа на гласуване Вашето процедурно предложение, но след разискванията, за да отложим гласуването. Нали така? Добре, благодаря Ви, господин Миков.
Има думата господин Николов. Заповядайте.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние имаме предложения по чл. 16, а именно Агенцията за следприватизационен контрол да се произнася на всички етапи от подготовката и сключването на приватизационните сделки и следприватизационния контрол. И второто ни предложение е да се одобряват от Надзорния съвет на Агенцията за приватизация приватизационни сделки над 3 млн. лева.
Второто наше предложение е прието в т. 5 на ал. 1, чл. 16, както се преномерира, и оттегляме предложението си по т. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Всъщност "одобрява приватизационните сделки за над 3 млн. лв." - това го оттегляте?
НИКОЛА НИКОЛОВ: Да, защото е записано, че надзорният съвет ще одобрява приватизационните сделки над стойността, посочена в устройствения правилник.
Оттегляме и първото си предложение, защото нашата идея беше, че надзорният съвет трябва да одобрява, да верифицира сделките съобразно приетата от Народното събрание стратегия за отраслите, които предоставят обществени услуги или представляват естествени монополи. Тъй като в чл. 3 ние записахме, че Народното събрание ще одобрява такива стратегии и приватизацията ще се извършва съгласно одобрената стратегия, записаното в т. 5 след "законосъобразност, включително и за съответствие с одобрените от Народното събрание стратегии" нас ни удовлетворява и затова оттегляме и това си предложение.
Но аз искам да взема участие в спора за записаното в т. 5, а именно надзорният съвет да се произнася относно тяхната законосъобразност. Тук се следва една логика да се ограничат възможностите на надзорния съвет поради някакви причини, които досега са съществували, а именно надзорният съвет понякога или в определени случаи не е одобрявал сделки, които иначе изпълнителният съвет бил готов да сключи. Това бяха мотивите най-накратко, разбира се, с които вносителите защитаваха този текст.
Аз лично смятам, че е абсолютно основателна забележката, която беше направена от моите колеги, а именно съществуването на ал. 2 означава ли, че след 14-дневния срок тези сделки стават законни и поради тази причина надзорният съвет въобще спира да се произнася? Всички сделки, след като не се е произнесъл, стават законни и стават съответстващи на одобрените от Народното събрание стратегии и така се изчерпва целият въпрос.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): А те не носят никаква отговорност, само взимат заплати.
НИКОЛА НИКОЛОВ: Според мен това е един много порочен подход и заедно с подхода, който приехме, че приватизиращите органи ще обявяват промяната на своята практика, фактически вие променяте логиката, основанията и политиката, която изповядвате, която декларирахте и в името на която внесохте този законопроект. Просто тези два текста злепоставят целия законопроект и аз ви моля, наистина обърнете внимание върху това. Ако не искате наистина надзорният съвет да се произнася изобщо по тези сделки, то дайте да разделим т. 5 на три, с различни основания, и в ал. 2, това го правя като редакционно предложение, да се създаде нова т. 9, в която да изведем произнасянето по законосъобразност. Така че ал. 2 да гласи съвсем същото, но да касае само съответствието с одобрените от Народното събрание стратегии и одобрението над определената стойност, която ще бъде записана в устройствения правилник.
В противен случай изпадате в една хипотеза, която и господин Миков тук споделя, хипотеза, в която целият закон става безсмислен. Моля, обърнете внимание на това мое редакционно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Николов, Вашето предложение изглежда разумно, само че ми се струва, че то не е редакционно, а засяга съществото на материята, което ме притеснява.
НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз няма да се съглася с това, защото логиката да съберем в една точка одобрението на три елемента на приватизационната сделка, които са по същество, е само редакционна. Аз предлагам просто да ги разделим. В т. 5 да отпадне "законосъобразност", в т. 9 да запишем "законосъобразност" и всичко останало да се запаси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре, благодаря Ви, господин Николов.
Има думата за изказване госпожа Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми дами и господа, създава се впечатление, че основната идея на вносителите на законопроекта, ревностно защитаван от председателя на Комисията по икономическата политика, е де факто да обезсмисли надзорния съвет. Няма никакво логично обяснение, което нито в тази зала да прозвучи, нито пък извън нея, в някакви медии, в които да се обясни защо се прави тази промяна на правомощията.
Редакцията на т. 5: "Одобрява приватизационни сделки над стойността, посочена в устройствения правилник", при положение, че Министерският съвет приема устройствения правилник, означава следното: само тези сделки, които Министерският съвет желае, ще подлежат на одобряване. Министерският съвет ще има свободата да определи толкова висока стойност, че надзорният съвет де факто, ако иска, може да гледа две-три сделки. Нали така, господин Димитров?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Ще Ви отговоря, свършете си изказването.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Това следва от този текст, че това, което иска Министерският съвет, това ще мине на Надзорен съвет на Агенцията за приватизация. Меко казано, това няма никаква връзка с прозрачност.
Почти всичко в България се продаде, с изключение на няколко едри хапки. Аз не виждам никакъв политически смисъл точно тези сделки, от които държавата чака някакви пари, да бъдат претупани. Кел файда, ако се изправим пред нов "Балкан", по повод на "Булгартабак" или на 2-3 други неща. За какво ни е всичко това? Приватизацията вече мина в 90 и кусур процента. Защо гоним в момента темпо? И защо ни е нужна промяната на тези правомощия? Ако можете да ми обясните логично, аз ще го приема, но освен това, че желаете сегашното управляващо мнозинство и Министерският съвет да направят подмасова приватизация на най-едрите хапки на българската индустрия, не виждам друга логика.
Като юрист - няколко неща. Когато кажете: "Надзорният съвет утвърждава проекта за устройствен правилник", а в следващия чл. 18 има: "Министерският съвет приема устройствен правилник", възниква следният въпрос. Това елемент от фактически състав ли е - "утвърждава проект"? Ако не утвърди проекта Надзорният съвет, ще може ли Министерският съвет да го приеме по чл. 18? Щото в така формулираната ви т. 8 не влиза?
Ако е да, кажете, че е да.
И тогава ви питам за логиката. Надзорният съвет да утвърди, а след това пък Министерският съвет да приеме един документ, по който ще работи агенцията.
Следващ елемент, "Одобрява предложението на Агенцията за приватизация по чл. 11 преди внасянето му в Министерския съвет." Ако не го одобри, Министерският съвет ще има ли право да се занимава? Или това ще бъде своеобразно вето? Или изчистете фактическия състав, който трябва да бъде изпълнен, за да може всеки следващ орган да се занимава с проблема и да може и съдът да ви прави контрол за законосъобразност на сделката, или не ни правете нас, народните представители - юристи или неюристи, на луди.
За мен политическата логика е да запазите правата на Надзорния съвет. Няма смисъл за някакви 5 процента останала приватизация на едрите хапки да бягате от този своеобразен втори филтър, защото има логика в тази работа, дълбока логика има в тази работа. От втори "Балкан" държавата няма нужда. И не мисля, че ще препродадете по-бързо "Булгартабак", ако прецапаме чл. 16 във вида, в който го предлагате.
И, господин Димитров, ако има някакъв проблем на персонална съвместимост, може би трябва да направим нещо по въпроса. И в другите комисии има понякога много остри дискусии, които някой отстрани може да схване като лична разпра, даже понякога като нарушаване на добрия тон, но все пак ние си знаем, че има добро отношение.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Оставете това на господин Папаризов, който понякога си позволява лични нападки. Нека да не говорим повече по въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Това е един от най-дискутираните текстове в този закон. И затова аз ще си позволя една малко по-обстойна аргументация, тъй като тази аргументация беше изтъкната и в комисията, но тук нещата се поставят така, като че ли наистина това е върхът на безобразието, някакви уродливи текстове се предлагат. Очевидно, защото на някои колеги такава им е нагласата, са глухи и слепи за някои рационални аргументи. Част от тези аргументи бяха казани и от господин Пенчев.
Нека да се върнем малко и да видим мястото на Надзорния съвет изобщо в изтеклия приватизационен процес. Наличието на Надзорен съвет с правомощия да преразглежда сделки, т.е., втори изпълнителен орган в Агенцията за приватизация, предотврати ли корупционните практики и предотврати ли лошия образ на българската приватизация в българското общество? Госпожо Дончева, той предотврати ли сделката "Балкан"?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Не.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да, не го предотврати. Поначало Агенцията за приватизация е замислена като един своеобразен кентавър, в който изпълнителният орган се назначава от Министерския съвет, така е и по сега действащия закон, а Надзорният съвет е орган за политически контрол, така да се каже, тъй като той е излъчен от парламента.
Подобно нещо няма никъде другаде. Ако прегледате Закона за администрацията, ще видите, че никъде няма такава агенция. Разбира се, аз приемам тази логика. Нормално е при приватизацията с оглед на огромния обществен интерес там да се използват по-нестандартни, по-нетрадиционни форми за изграждане на една приватизираща администрация. Нормално е парламентът да бъде представен като орган за политически контрол чрез Надзорния съвет.
Проблемът обаче е следният. Проблемът е, че Надзорният съвет не може и не бива да се превръща в изпълнителен орган. Той трябва наистина да бъде контролен орган. И тези правомощия, техният дизайн, обърнете внимание, е в пълно съответствие с целта на закона - да има бързина в приватизационния процес.
Освен това, щом се ограничават възможностите на Надзорния съвет да преразглежда сделките, означава, че изпълнителният орган, назначен от правителството, носи пълна правна, юридическа и политическа отговорност за сделките, които е сключил и за административните актове, които е издал. При сега действащия процес искам да знам кой носи отговорността, след като една сделка се преразглежда, Изпълнителният съвет я одобрява, Надзорният съвет я преразглежда, спира я, и я пререшава.
Аз лично смятам, че една бърза и прозрачна приватизация не противоречи именно на това - Надзорният съвет да се произнася по по-ограничени периметри на определена приватизационна процедура. Това не означава, че той не упражнява контрол. Просто това не е вярно. Той също може да проследи, да наблюдава целесъобразността на една или друга сделка. Ако има впечатление за повтарящи се едни и същи нецелесъобразни сделки, какво пречи да направи предложение пред Министерския съвет да бъдат направени промени в Изпълнителния съвет?
По повод на това, че Министерският съвет назначава Изпълнителния съвет, а Надзорният съвет се избира от Народното събрание, а той същевременно избира Изпълнителния съвет - да, такъв е дизайнът на органите и в момента. Ние решихме да не го променяме толкова много в края на краищата, а решихме да направим една по-целесъобразна структура на неговите правомощия.
И тук искам да обърна внимание. Недейте да употребявате този, бих казал, глупав аргумент за това, че ако, видите ли, Надзорният съвет одобрява сделката, той се превръщал в съд. Просто това не е вярно. Разберете го, че това не е вярно. И аз не мога да разбера защо един и същи несъстоятелен аргумент се повтаря непрекъснато? От това той няма да стане по-верен!
Разберете това нещо - съдът е правораздавателен орган и взима решения със сила на присъдено нещо. Юристите в залата много добре знаят какво означава това. Надзорният съвет е административен орган. Това, че той се произнася по законността на една сделка, не го превръща в съд. Неговите решения са административни актове, а не са правораздавателни решения. Всеки висшестоящ административен орган контролира за законност по-долустоящия административен орган, както е в случая. Надзорният съвет просто контролира Изпълнителния съвет, тъй като са му дадени изрични правомощия за това. Това, че той не го контролира за целесъобразността на сделката, е с оглед, пак повтарям, целта на закона, за бързина в приватизацията.
Освен това искам да обърна внимание, че наистина надзорните съвети не си създадоха добър авторитет при сега действащия закон и сега действащата уредба. Бихте ли казали, че практиката на надзорните съвети е блестяща в приватизационния процес? Защо не погледнете нещата от тази страна?
Аз мисля, че едва ли има нужда повече да се убеждаваме в това нещо. Само одобряването, механизмът на мълчаливото одобряване също е свързан с това, с целта на закона за бързина в приватизационния процес.
Мълчаливото одобряване не легитимира една сделка, искам да обърна внимание на това. То не предотвратява възможността тя да бъде оспорена по съдебен ред. Не я превръща в неоспорима по съдебен ред. Такива внушения не трябва да правите въобще. Пред съда може да се оспорват действията на изпълнителния орган, обаче на надзорния съвет с изтичането на този срок му се отнема възможността да упражнява своите правомощия. Това е разумното тълкуване на текста. И недейте да го изопачавате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
За реплика има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Димитров, никога до момента надзорният съвет не е преразгледал нито една сделка, защото няма тези права. Надзорният съвет може да не одобри и да върне, да спре. Никога надзорният съвет не е преразглеждал сделки - нито при Беров, нито при Виденов, нито дори и при Костов. Така че това, което го казахте преди малко на залата, ще обърка някой народен представител. Никога този орган не е преразглеждал сделки и променял техните параметри. Никога той не е имал компетентността да се меси в конкретни параметри. Но е могъл да спре тогава, когато прецени. След това връща да се подобрят параметри и да се вдигне цената, защото се вижда, че оценката, и цената, и другите параметри не са добри. И това е смисълът на неговото съществуване. Махайте го въобще, ако не искате.
Ако говорим за бързина, Вие по тази логика на бързината, да махнем апелацията и касацията в правораздаването, в съдопроизводството и знаете ли каква бързина ще настане? Такава бързина, че ще бъде с по една инстанция и готово. (Неразбираема реплика от народния представител Валери Димитров.) Не може и ние не сме казали, че те стават законни. Аз лично казах, че се създава презумпция за законосъобразност, оборима. Аз съм пределно наясно, че каквото и да прави надзорният съвет за тази сделка накрая съдът ще казва е или не е законосъобразна. Защото изникват веднага следващите въпроси. Като каже надзорният съвет за една сделка, че е законосъобразна, тя се окаже после, че не е законосъобразна пред съда, отговарят ли тези хора, които са казали, че е законосъобразна? За какво отговарят? Ще отговарят, примерно, по чл. 281 от Наказателния кодекс за длъжностно престъпление? Тези въпроси трябва тези, които ще стават надзорници, да си ги зададат. Тоест, те казали за една сделка, че е законосъобразна, после се оказало, че не била в съдебната система.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Ще го сменят.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): И какво от това?
МИХАИЛ МИКОВ: Те ще го сменят, но аз питам.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Те си носят отговорност. Ние ги избираме, те си носят пълната отговорност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Миков.
За втора реплика има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин Димитров, когато кучето прехвърли баира няма смисъл да обсъждаме. Досега казвате, че надзорните съвети нищо не направили да спрат корупцията. Да, те не направиха толкова, колкото се очакваше от тях. Но когато сте сложили една цедка пред мръсна вода и тя не може да спре боклука в достатъчно добра степен, какво правите Вие? - Слагате по-фина цедка или махате цедката? Защо ни правите на маймуни тук?! Какво значи да пуснем целия този водопад, след като накрая в българската приватизация останаха най-едрите хапки и най-специалните отрасли? За каква бързина ми говорите? Какво търсим? Деветдесет и пет процента приватизацията свърши! Каква бързина търсите накрая?
Аз искам да знам какво значи "одобрява"? Този орган какво ще може да направи по отношение на сделката - да я спре, да я върне, може ли да се подпише или не може? Защо бягате от целесъобразност? За да не може надзорният съвет да порови малко в сделката? Че какво като напише на Министерския съвет едно учтиво прошение: "Моля ви, тези там от изпълнителния съвет са безобразни и сключили еди-какво си..." Хайде сега да върнем "Балкан"! Върнете го обратно! Няма връщане! Ама, носел отговорност, не носел - няма връщане! Националната компания се завлече. Защо искате още неща да се завлекат? Пречи ли нещо още един филтър да погледне, ако щете с това, че различни политически сили имали представители, лично отговарящи и да кажат: "А бе, тук има нещо съмнително, има проблем с оценката на "Булгартабак", има проблем с еди-какво си." Защо го тикате всичко в целесъобразност? За да можете да ги накарате да преценяват по три формални критерии и да кажат: ами, формално са изпълнени. А тази сделка очевидно е несъстоятелна, очевидно е някаква голяма далавера за някои, обаче съдът да се занимава. Като замине веднъж кучето - край! И недейте да бързате, защото бързата кучка нали знаете какви ги ражда. (Весело оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Има думата за трета реплика господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, това, което чухме от господин Димитров, не може да не постави въпроса защо след като надзорният съвет е такъв неефективен орган, мнозинството не предложи да бъде създадена изпълнителна агенция по приватизация? Да може министърът на икономиката да носи изцяло отговорност за приватизационните сделки. Защо не беше възприета тази формула? Защото логиката на неговото обяснение води именно до подобен орган, който да поеме цялата отговорност и да бъде изцяло в изпълнителната власт. Ако ще има надзорен съвет, той трябва да има възможност да работи. Нямаме нужда от гумен надзорен съвет. Имахме едно време гумени парламенти, сега няма защо, нали правим нещо реално и ефективно.
И ако трябва да си отговорим на въпроса ще създаваме ли изкуствени органи или в крайна сметка ще създадем ефективно действащи органи. Аз нямам нищо против и бих подкрепил и една друга конструкция - Министерство на приватизацията, Агенция за приватизация, но нещо, в което ясно са поети отговорностите. Сега предлаганите текстове размиват отговорностите и просто създават видимост за прозрачност и контрол. Нека да се избере най-последователното решение - или действен надзорен съвет, или просто да няма такъв. Но нека това ясно да ни се каже, а не с аргументи, които съдържат думите "безсмислени", "отвратителни", "глупави" по отношение аргументите на другите. Въобще - да ни се отговаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Папаризов.
Господин Димитров, имате възможност в рамките на три минути да вземете отношение по репликите.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По повод на тези реплики какво да кажа? Какво да кажа?
Господин Миков, наистина не става дума за това, че когато се упражнява контрол за целесъобразност, дадено е изрично правомощие да се пререшават нещата, но на практика е така. На практика аз Ви казвам, че когато, ако мога да спра една сделка по целесъобразност, аз на практика давам указания на изпълнителния орган, на подчинения ни орган да я реши по начин, по който аз смятам за целесъобразен. Не се усмихвайте, точно това е. Фактически това е пререшаване на сделката. Това е.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Не, не!
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Така е, госпожо Дончева. Така е, много Ви моля.
Освен това, никой не пречи на надзорния съвет, той може да проверява всички сделки. Никой не го ограничава да проучва цялата документация по сделката. Проблемът е какво правомощие - може да я спре или няма да я спре. Разбира се, когато няма нарушение на процедурата, когато няма нарушение на закона. Обърнете внимание за какви сделки става дума - публично оповестен конкурс или публичен търг.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): На цена, определена от Министерския съвет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Ама Вие чувате ли за кои сделки става дума? - Публично оповестен търг и публично оповестен конкурс.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): На цена, определена от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля Ви, госпожо Дончева, не от място.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Тук това са, бих казал, едни от най-пазарните и справедливи методи. Това ли искате Вие, защото това право е дадено в момента на надзорния съвет, съгласно действащите наредби, които Вие премълчавате.
Според действащите наредби надзорният съвет може да прекрати процедури без да дава обяснения за това. Това означава, че и съответната приватизационна процедура, съответният административен акт и накрая сделката не подлежат на оспорване по съдебен ред.

Ето това е програмирано в сега действащото законодателство, което вие сте одобрили. Ние искаме да променим точно това - пълната безотговорност на Надзорния съвет при сегашната уредба и липсата на съдебен контрол върху актовете на Надзорния съвет. Така че недейте да изопачавате нещата. Погледнете наредбите, които са написани въз основа на този безобразен закон, който сега действа. Вие не сте ги чели, госпожо Дончева, там Ви е проблемът. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
За процедурно предложение думата има господин Узун.
НЕСРИН УЗУН (ДПС): Уважаеми колеги народни представители, искам да направя процедурното предложение да спрем дебатите по този текст и да подкрепим предложението на господин Миков за отлагане на този член за следващия ден, може би. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Узун. Всъщност Вие подкрепяте направеното от господин Миков процедурно предложение да се спрат дебатите.
Има процедурно предложение за преустановяване на дебатите по този текст и отлагане на разискванията по чл. 17 по номерацията на вносителя. Противно процедурно предложение има ли? Господин Жотев, противно ли е Вашето предложение, или по същество? Ако имате противно процедурно предложение, заповядайте.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя противното процедурно предложение. Ние изслушахме много аргументи "за" и "против" чл. 17, който се предлага за стане чл. 16.
Освен това Вие, господин председател, не сте последователен. След като господин Миков направи предложение за отлагане на разискванията, Вие казахте: нека да чуем аргументите, тоест да има дебати по същество. Излиза сега представител на ДПС и поставя точка на въпроса, което впрочем много често се случва. Това е администраторът, който много вярно намира барометъра и казва: стига толкова. И ние му се подчиняваме.
Имам апел да не използваме в залата груби думи, господин Димитров. Няма глупави изказвания. Няма нужда да се обиждаме. Има конфликт на интереси според мене. Моето предложение е да приключим с дебатите. Затова правя противното процедурно предложение.
Но също използвам да се изкажа, тъй като въпросът е свързан с конфликт на интереси. Този законопроект беше внесен от Министерския съвет с идеята да се орежат функциите на Надзорния съвет. Като министър на икономиката в предишното правителство заявявам, че на няколко пъти Надзорният съвет по това време спираше сделки, които трябваше да бъдат спрени, за да не се допусне корупция. Както каза господин Миков, Надзорният съвет по онова време нямаше възможност за преразглежда сделки. И това е добре, тъй като Надзорният съвет няма компетенции по целесъобразност. Затова ние с господин Николов и господин Иванов направихме предложение Надзорният съвет да разглежда сделки над 3 млн. лв.
Тук комисията възприема само част от нашите предложения, което не е добро. Не бива Надзорният съвет да приема проект на Устройствения правилник. Нека да запишем: Надзорният съвет одобрява Устройствения правилник. И няма нужда Надзорният съвет да се намесва само в едно междинно звено и да одобрява някакъв проект, който Министерският съвет в крайна сметка одобрява.
Затова моето предложение - аз се изказах по същество всъщност, е в подкрепа на това, което господин Миков предложи в самото начало. Но аргументите за това, че Надзорният съвет не може да бъде с декоративни функции, са много сериозни. И претендирайки за бързина при приватизация на обекти от енергетиката, от телекомуникациите всъщност ясно прозират корпоративни интереси, за което аз много съжалявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Жотев, Вие ме обвинихте, че съм непоследователен. Все пак нека да Ви обясня за какво става дума, защото очевидно сте изпуснали нишката на воденото заседание.
Господин Миков предложи да се отложи гласуването след като завърши дебатът. Това беше волята на господин Миков и той би могъл да я потвърди. Докато следващото процедурно предложение на господин Узун беше да се отложи дебатирането, тоест повече да не се води дебат. И по това процедурно предложение имаше Ваше контрапредложение, което аз ще подложа на гласуване, така че не ме обвинявайте в непоследователност там, където не съм непоследователен.
И понеже ще подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Узун, моля в залата да влязат народните представители, за да можем да гласуваме. Моля ви в залата да има достатъчно народни представители, за да няма желаещи за гласуване с чужди карти. (Оживление.)
Първо, ще се гласува предложението на господин Узун за преустановяване на дебата - да се отложи дебатът и да преминем към следващия член.
Искам да помоля ръководствата на парламентарните групи да бъдат така добри да осигурят депутати в залата, за да мога да премина към гласуване. (Депутати от всички парламентарни групи влизат в залата.)
Уважаеми народни представители, в залата има необходимия кворум и подлагам на гласуване процедурното предложение, направено от господин Узун, за отлагане на разискванията по чл. 17 по номерацията на вносителя или чл. 16 според новата номерация.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Узун само със собствените карти.
Гласували 150 народни представители: за 125, против 19, въздържали се 6.
Предложението се приема.
Отлага се дебатирането по този текст. Това инкорпорира в себе си предложението на народния представител Михаил Миков за отлагане на гласуването и затова няма да го подлагам на гласуване.


Преминаваме към следващия текст, който вероятно ще бъде последен за днешния пленарен ден. (Неясни реплики от място на народния представител Татяна Дончева.)
Не е, не е свързан с предишния текст.
Нека господин Валери Димитров да представи текста.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По текста на чл. 18 има предложение на народния представител Юнал Тасим, което е оттеглено от него.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, като чл. 18 става чл. 17 и придобива следното съдържание:
"Чл. 17. Министерският съвет приема устройствен правилник на Агенцията за приватизация."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Дончева, Вие вече можете да направите своето процедурно предложение, както разбирам, за да можем да вземем отношение по него.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Правя процедурно предложение за отлагане на дискусията по текста, тъй като той предвижда правомощия на Министерския съвет по отношение устройствения правилник на агенцията - въпрос, който се третира в члена, който преди малко отложихме. Предлагам ви, ако се дебатира все пак следващ текст, това да бъде чл. 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Дончева.
Има процедурно предложение за отлагане дебатирането и на този текст поради връзката му с предходния.
Има ли противно процедурно предложение на направеното от госпожа Дончева?
Господин Валери Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Правя противно процедурно предложение - да се гласува този текст, тъй като правомощията на Министерския съвет не се засягат.
Госпожо Дончева, ако прочетете внимателно чл. 17, ще видите, че Надзорният съвет одобрява проекта, но винаги този устройствен правилник се е приемал от Министерския съвет. Това не се поставя въобще под съмнение. Не виждам връзката между двата текста, така че моля Ви този текст да бъде гласуван. Той не се засяга от евентуални промени в чл. 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Димитров.
Уважаеми народни представители, има процедурно предложение на госпожа Дончева за отлагане дебата поради връзка с предходния текст и противното процедурно предложение на господин Димитров - да не се отлага дебатирането, поради това че няма такава връзка.
Моля, гласувайте процедурното предложение, направено от госпожа Татяна Дончева.
Моля, гласувайте със собствените си карти!
Гласували 147 народни представители: за 63, против 79, въздържали се 5.
Не се приема.
По чл. 18 по съществото на текста има ли желаещи да вземат отношение?
Господин Папаризов, заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Възможно е наистина устройственият правилник на Агенцията за приватизация да се одобрява от Министерския съвет, но възможно е също така този проект да се одобрява от Надзорния съвет и затова е редно и беше логично да завършим дискусията по предишния параграф, за да можем действително да вземем такова решение, което няма да предреши работата ни във връзка с отложения текст.
В крайна сметка става дума за един орган, а не за два органа, както се говореше преди малко, в които законодателят досега се е опитал да съчетае зависимостта от изпълнителната власт на изпълнителния директор и на Изпълнителния съвет на този орган с възможност органът все пак с политически избрания Надзорен съвет да функционира по правила и в съответствие с принципи, които са изложени от представители фактически на всички политически сили и одобрени от представителите на всички политически сили.
Много дълго този спор, който водим днес, се водеше и в един минал парламент - тогава, когато Народното събрание и мнозинството в него искаше да не даде пълни права на изпълнителната власт, излъчена от него. Затова тази малко по-сложна конструкция тогава бе избрана, а днес ние бихме могли да я възприемем именно, защото мнозинството се стреми да има повече прозрачност и независимост във вземането на решения във връзка с дейността по приватизацията.
В определена степен предложението на господин Тасим, което е отпаднало, също така си струваше да бъде обсъдено във връзка с дискусията по предишния член. Самият факт, че и той беше направил предложение, идва да покаже, че решенията, които можем да вземем във връзка с чл. 16 и чл. 17 - по същество чл. 18, което ще стане чл. 17 - не са еднозначни. Затова аз бих предложил на настоящия етап, ако не може да се направи друго процедурно предложение, чл. 18 да отпадне, за да може да продължи обсъждането и след това да имаме възможност да вземем най-разумното решение.
Благодаря, господин председател.
Предлагам да отпадне, защото нямам друга процедурна възможност, след като вие вече току-що гласувахте дискусията по чл. 18 да продължи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Папаризов. Действително, това е единствената възможност - отпадането на текста да бъде подложено на гласуване.
По съществото на текста - заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Въпросът кой приема устройствения правилник на агенцията е съществен, защото устройственият правилник определя функциите и компетенциите на различните органи в агенцията, начина на тяхното функциониране и взаимна връзка.
Вярно е, че Министерският съвет по отношение на другите агенции, свързани с други функции и компетенции, с други сфери на дейност, поначало приемат тези правилници. Този подход би могъл да бъде възприет и тук, но заедно с това трябва да е ясно какво цели законодателят, уреждайки въпроса по един или друг начин.
Дейността по приватизацията не е дейност, която може да бъде предоставена изцяло и единствено на изпълнителната власт от "А" до "Я" по много причини. Част от тях в продължение на 7-8 години ние виждаме. Става дума за огромни интереси, за огромни последици за държавата и нейните граждани.
Този въпрос в предишния парламент, когато мнозинството проявяваше огромен интерес да съсредоточи под пълен контрол дейността на Агенцията за приватизация, все пак не даде възможност за изцяло съсредоточаване под СДС-контрол на тази дейност. Това беше постигнато, като на фона на доминирането в Надзорния съвет, който назначаваше изпълнителни директори, посочени от парламентарното мнозинство, имаше един устройствен правилник, който да дава възможност чрез редукция на тези функции и компетенции, независимо кой назначава лицата, да се постига по-голяма прозрачност. Ако сегашното мнозинство даде на изпълнителната власт да си назначава Изпълнителния съвет, както това е прието в чл. 16, станал чл. 15, и да прави и правилника, това означава, че де факто цялата дейност на агенцията ще бъде като на отдел на Министерския съвет с тази разлика обаче, че няма да подлежи на парламентарен контрол при положение, че става дума за най-големите сделки.

Смятам това за принципно погрешно. До тук ние стигнахме до функциите на Изпълнителния съвет и до това, че той се назначава от Министерския съвет.
В Надзорния съвет има и политически лица. Именно това присъствие дава възможност за прозрачност. Но при положение, че Надзорният съвет вече няма никакви функции по отношение на изпълнителния орган... Нали не ги назначава той, господин Димитров?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Как да няма функции?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Ами щом не ги назначава, значи няма никакви. Щом не ги назначава, значи няма никакви. Така се получава житейски.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Сега е така, сега нали е така?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Тогава би трябвало поне по отношение на правилника Надзорният съвет на агенцията да има повече функции и той да е органът, който приема правилник. Ако това ви се вижда крайно. Би трябвало да се отиде на приемане на правилника по силата на един фактически състав, в който актът на Агенцията досежно правилника и актът на Министерския съвет имат юридическо значение на два елемента на фактически състав и правилникът не може да се приеме без да са налице и двата елемента.
Поради това аз преди малко говорих, че е логично след като отлагаме член, в който е третиран въпросът с правилника и начина на неговото приемане, да отложим и този текст на чл. 18. Защото ние трябва да имаме принципното политическо решение каква идея влагаме в това законодателно решение.
Разбирате ли, господин Димитров, че не е въпрос на голата амбиция дали може чл. 18, състоящ се от ред и половина да мине или не? А защото ако сега се гласува текстът в този вид, той в много голяма степен предрешава съдържанието на предишния член, който сме отложили. Вие това не пожелахте да го кажете на залата и на вашите съпартийци, което не е много коректно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Дончева.
За реплика има думата господин Димитров.
Имайте предвид, че остават три минути пленарно време.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Нека да погледнем, уважаеми колеги, текста на чл. 17. Надзорният съвет според предложението на вносителя и на комисията утвърждава проекта на Устройствен правилник на Агенцията за приватизация. Утвърждава проекта. Това е част от фактическия състав. Без такова утвърждаване той не може да бъде приет от Министерския съвет. Ето я ролята на политическия орган, представляващ съответно различни парламентарни сили.
С други думи, наистина в това отношение Министерският съвет е обвързан. Но ние не можем да превърнем Устройствения правилник на Агенцията за приватизация във вътрешен устройствен нормативен акт на самата агенция. Той е нормативен акт, който се обнародва в "Държавен вестник". И сега е така.
Искате да го лишите от качеството му на нормативен акт, приет от Министерския съвет ли, госпожо Дончева? Аз не разбирам тази логика. Напълно нормално е Министерският съвет да приеме и да обнародва Устройствения правилник на Агенцията за приватизация като нормативен акт. И това изобщо не противоречи на предварителното одобрение на проекта вътре в самата агенция. Ето я ролята и на Надзорния съвет. Нещата са много добре балансирани.
Аз не виждам тези словесни упражнения върху този текст, върху тези текстове. В края на краищата до какво доведоха? Въобще не мога да бъда убеден, че тук има нещо, което е неправилно. Ако вие можете да ме убедите, заповядайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има думата господин Жотев за втора реплика.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моята реплика към Вас, госпожо Дончева е, не защото съм против Вашето виждане да се засилят функциите на Надзорния съвет. Напротив, както вече имах възможността да кажа, аз считам, че Надзорният съвет има своето място и своите функции в процеса на приватизация, в това число за най-важните, най-големите сделки и по отношение на целесъобразност.
Моята реплика обаче е към Вас, госпожо Дончева, защото Вие казахте, че по време на предишното Народно събрание правителството на СДС (на ОДС) е имало желанието да подчини изцяло процеса на приватизация.
Доколкото зная, в миналия парламент ОДС имаше над 130 народни представители. И ако е искал да подчини изцяло приватизационния процес, ОДС би могло да премахне изцяло Надзорния съвет като такава институция. И по никакъв начин опозицията тогава не е могла да реагира на това.
Сега ситуацията е малко по-различна. Няма абсолютно мнозинство. Говори се за нов морал. Тук впрочем ще кажа, че изобщо не може да се говори за нов или за стар морал. Или има морал, или няма морал. Прилагателни върху морала не може да има.
Говори се за повече приватизация и повече ефективност. Или има прозрачност, или няма.
Ако орежем функцията на Надзорния съвет, госпожо Дончева, просто няма да има прозрачност. Опитът от предишните парламенти, от предишните устройствени правилници показва, че Надзорният съвет е спирал определени сделки и то не само по времето, когато аз бях министър, както казах преди малко. Не винаги тези факти са били публично достояние. Но в много случаи Надзорният съвет е бил тъкмо този филтър, който не е позволявал една сделка да урони интересите на нашата страна. За това беше моята реплика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Жотев.
За трета реплика има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Моята реплика към госпожа Дончева е по-скоро един въпрос - дали във връзка с това, което тя предложи във връзка с чл. 17, който става чл. 16, т.е. Надзорният съвет да приеме правилника, дали тогава няма да бъде по-удачно предложението на господин Тасим, което сега той е оттеглил - в чл. 18 да се запише, че Министерският съвет одобрява след това или утвърждава след това вече приетия правилник, а не просто да приема проект за правилник.
Бихте ли просто дали малко повече вашето мнение за различните законодателни техники, които хем да повишат ролята на Надзорния съвет, хем да се съдържа тази идея за определена роля и на Министерския съвет в този процес? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Има думата госпожа Дончева за дуплика.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, часът е 14,03. Съгласно правилника на парламента той заседава до 14,00 ч. Така че аз Ви моля процедурно да закриете днешното заседание и да ми дадете утре сутринта в 9,00 ч. време за дуплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Искате да се откажете от правото си на дуплика? Можете, имате това право.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Не, искам да я осъществя утре в 9,00 ч. сутринта, защото правилникът не ми дава възможност да го правя след 14,00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Заповядайте на мястото си, ако нямате какво повече да кажете. Имате още време, разбира се.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Не, чакам да се произнесете по процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Процедурата по спиране на часовника е нещо, което практиката е наложила във всичките парламенти. Когато се развива една процедура, сега да я прекъснем заради това, че с 3 минути е минало времето, едва ли е най-удачно. Така че ще продължим докато приключим с тази последна точка за днес.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Господин председател, Вие нямате право да правите нищо повече дори със спирането на часовника. Но това е следващ въпрос.
Що се отнася до дупликата по същество.
Господин Димитров, начинът на формулиране на текста не позволява да се възприема като фактически състав. По-удачна би била редакцията, която са предложили господин Тасим и господин Папаризов - Надзорният съвет приема, Министерският съвет одобрява, утвърждава или както си искате. Но терминът "утвърждава" обичайно в правото се употребява за нещо, което е готово, а не за нещо предварително.
Кой ви дава проекта, че да го утвърждавате? Вие не можете да направите едни фази на движение на нормативния акт по начина, по който употребявате термините. Ако искате това да бъде възприемано като фактически състав, според мен би трябвало не само да са обърнати термините между чл. 17, станал чл. 16, и чл. 18, който ще стане евентуално чл. 17, а да имате една ал. 2, която казва какво трябва да утвърждавате. Иначе, мога да ви кажа като адвокат, че половината адвокати, които имат интерес от това, ще твърдят в съда с доста голям шанс да успеят, че всъщност Министерският съвет изобщо не е длъжен да се съобразява с утвърждаването на устройствения правилник на агенцията. Защото вие може да стигнете и до хипотеза, когато Надзорният съвет откаже да ви утвърждава - употребявам термина, който сте сложили в т. 3 - и вие нямате никакви механизми да го преодолеете.
Затова ви предлагам наистина да поработите тази вечер по текста, за да може утре да го гласуваме в идеята, която сте вложили. (Председателят Огнян Герджиков използва звънеца за предупреждение на оратора, че времето му за изказване е изтекло.)
Ами, спря часовникът, господин председателю, и аз продължавам да си говоря след двете минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Вашето време изтече просто.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Защо по отношение на мен да не е спрял часовникът, а по отношение на Вас да е спрял? (Смях в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Красиво звучи.
За изказване - господин Нихризов, след което ще подложа на гласуване...
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Е, няма смисъл сега!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не сме приключили точката, много Ви моля!
Господин Нихризов, заповядайте, имате думата. Надявам се да бъдете кратък, конструктивен, както обикновено сте.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Колеги, мисля, че в момента ние правим някакъв изкуствен експеримент и да спрем часовника, и да продължим, макар че и на Вас, и на голяма част от залата е ясно, че има твърде пряка връзка между чл. 18 от текста на вносителя, сегашния чл. 17, и предходния отложен текст. И в момента не знам защо проявяваме някакво упорство, за да можем да предрешим един елемент, за който отложихме предния член.
Забележете, че дебатите на предния член бяха, по терминологията дори, какво върши Надзорният съвет на Агенцията за приватизация. Там го има термина "утвърждава" и даже имаше предложение в предния член този термин да бъде заменен с друг, дори самият правилник да бъде утвърждаван като краен акт от Надзорния съвет.
В момента има предложение на господин Юнал Тасим, което е оттеглено, разбира се, от него, в което също се сменя терминологията. Смятам, че двата члена са твърде свързани, още повече, че ние не трябва да предрешим пряко това, за което дебатирахме в продължение на час и половина. Като имам предвид процедурното предложение на господин Папаризов текстът да отпадне, което ние също трябва да гласуваме, и предвид на факта, че още хора след мен искат да се изкажат, аз Ви правя процедурно предложение да пуснем часовника, който показва 14,10, да помислим на по-спокоен ум утре сутринта и да продължим дебатите по този текст, когато може вече да сме взели решение и по предния текст.
Така че правя процедурно предложение да пуснете часовника и да продължим дебата утре сутринта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов. Вашето предложение ми изглежда разумно - да не насилваме спирането на часовника. Усещам такова настроение в залата. Нека силово да не се налагат текстове.
Затова си позволявам действително да уважа предложението, без да го подлагам на гласуване, защото е 14,09 ч.
Преди да ударя звънеца, обаче, съм длъжен да направя съобщенията за парламентарния контрол утре, 1 февруари, петък.

Съобщения:
Министър-председателят на Република България Симеон Сакскобургготски ще отговори на актуален въпрос от народния представител Стефан Мазнев и на две питания от народните представители Асен Агов и Янаки Стоилов.
Министърът на образованието и науката Владимир Атанасов ще отговори на три актуални въпроса: от народния представител Татяна Дончева - два въпроса, и от Георги Панев.
Министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме ще отговори на актуален въпрос от народния представител Михаил Миков.
Заместник министър-председателят и министър на икономиката Николай Василев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Младен Червеняков.
Министърът на здравеопазването Божидар Финков ще отговори на актуален въпрос от народния представител Георги Божинов и на питане от народните представители Кръстьо Петков, Емилия Масларова и Янаки Стоилов.
На основание чл. 78, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева - на актуален въпрос от народния представител Георги Пирински;
- министърът на финансите Милен Велчев - на актуален въпрос от народния представител Георги Пирински и с писмен отговор на актуален въпрос от народния представител Муравей Радев;
- министърът на външните работи Соломон Паси - с писмен отговор на актуален въпрос от народния представител Димитър Абаджиев.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на държавната администрация Димитър Калчев.

Следващото заседание на Народното събрание е утре, 1 февруари, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)



(Закрито в 14,11 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председател:
Камелия Касабова


Секретари:
Гергана Грънчарова

Иво Цонев