Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Благовест Сендов
Секретари: Величко Клингов и Иво Цанев

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам заседанието с:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ПО ИСКАНЕТО НА ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР ЗА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ВЪЗБУЖДАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНО ПРЕСЛЕДВАНЕ СРЕЩУ НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ НИКОЛА ДЖИПОВ НИКОЛОВ.
Моля Парламентарната група на Коалиция за България да представи своите членове на комисията по искането на главния прокурор.
Господин Овчаров, заповядайте, за да представите своите предложения за членове на временната комисия.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, от името на Парламентарната група на Коалиция за България предлагам в комисията да влязат народните представители Татяна Дончева и Бойко Рашков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Моля да гласуваме състава на временната комисия заедно с нейния председател ан блок. Предложенията за останалите членове бяха направени вчера.
Моля, гласувайте!
Гласували 133 народни представители: за 132, против няма, въздържал се 1.
Решението за състава на комисията е прието.

Следваща точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНА ЗА ГОРИТЕ.
Господин Моллов, заповядайте.
Вчера стигнахме до § 6.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря, госпожо председател.
Ако ми разрешите, ще направя процедурно предложение. Към вчера допуснатите в залата колеги от Националното управление по горите моля да бъде допусната в залата и госпожа Албена Михайлова, директор на Правната дирекция в управлението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение госпожа Михайлова да бъде допусната до пленарна зала.
Гласували 91 народни представители: за 90, против няма, въздържал се 1.
Процедурно предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 6 има направено предложение от народните представители Владислав Костов и Венцислав Върбанов, което е подкрепено от комисията по принцип.
По принцип е подкрепено и предложението на народния представител Пламен Моллов.
Комисията предлага следната редакция за § 6:
“§ 6. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) точка 1 се изменя така:
“1. горите в защитените територии, определени за изключителна държавна собственост със Закона за защитените територии”;
б) точка 2 се изменя така:
“2. островите по граничните реки”;
в) точка 3 се изменя така:
“3. горите в зоните за строга охрана на водата и водовземните съоръжения, семепроизводните градини, географските култури и дендрариумите”.
2. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Публична държавна собственост са:
1. горите и земите от държавния горски фонд, предоставени за управление на ведомства за изпълнение на функциите им или във връзка с отбраната и сигурността на страната, или за извършване на здравни, образователни и хуманитарни дейности;
2. горите и земите от горския фонд – държавна собственост в защитените територии по смисъла на Закона за защитените територии;
3. горите и земите от държавния горски фонд, включени в територии за културноисторическа защита по Закона за паметниците на културата и музеите, чието предназначение е определено с подробен устройствен план;
4. горите в териториите от 200-метровата ивица покрай границите на Република България с изключение на островите по граничните реки, включително 200-метровата ивица по бреговата тераса на р. Дунав;
5. защитените горски пояси;
6. горите за защита на инженерно-технически съоръжения”.
3. Създават се ал. 4 и 5:
“(4) Частна държавна собственост са всички други гори и земи от държавния горски фонд.
(5) Горите и земите от държавния горски фонд се стопанисват като национално богатство в интерес на цялото общество”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Моллов.
За изказвания по § 6 няма желаещи.
Гласуваме § 6 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 5.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 7 има направено предложение от народния представител Пламен Моллов, което е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Васил Калинов, което беше оттеглено.
Комисията предлага следната редакция за § 7:
“§ 7. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Гори – публична общинска собственост са:
1. горите и земите от общинския горски фонд, предоставени за управление на ведомства за изпълнение на функциите им или във връзка с отбраната и сигурността на страната, или за извършване на здравни, образователни и хуманитарни дейности;
2. горите и земите от горския фонд в защитените територии по смисъла на Закона за защитените територии – общинска собственост;
3. горите и земите от общинския горски фонд, включени в териториите за културноисторическа защита по Закона за паметниците на културата и музеите;
4. горите за защита на инженерно-технически съоръжения”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по § 7? Няма.
Гласуваме § 7 в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 109 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 4.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 8 е направено предложение от народния представител Пламен Моллов за отпадане на параграфа, което е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Васил Калинов, което беше оттеглено.
Има предложение от народния представител Теодора Литрова, което не е подкрепено от комисията.
Комисията предлага § 8 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказване? Заповядайте, господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, § 8 касае чл. 9. Този параграф е много съществен, защото вносителят правилно е преценил, че трябва да има такава постановка в Закона за изменение и допълнение на Закона за горите, а именно, че горите и земите от горския фонд – частна собственост, се стопанисват с цел задоволяване потребностите на собствениците им. Става въпрос за частния фонд. Те са собственост на отделни физически или юридически лица, които като собственици имат право да ги ползват и да се разпореждат с тези земи при условията на този закон.
Не мога да разбера защо се иска отпадането им с предложението на господин Пламен Моллов. Лично аз смятам, че предложението, което прави господин Моллов, малко нарушава концепцията и философията на закона – да се възстановят горите, да се запазва частната собственост на горите и интересите на самите собственици на горите, било то отделни физически, било юридически лица, под формата на дружества, горовладелски кооперации и т.н. Тоест, това е един охранителен текст.
Аз подкрепям предложението на госпожа Теодора Литрова, която не забелязвам в момента в залата. То заостря вниманието ни върху този член, внесен от Министерския съвет. Нейното предложение е след израза “потребностите на собствениците им” текстът да се допълни с “без да се нарушават интересите на трети лица и в съответствие с целта, посочена в чл. 1, ал. 2 от закона”.
Затова предлагам този текст на закона да остане, като се допълни с предложението на народната представителка госпожа Теодора Литрова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Костов.
Има ли други изказвания по § 8? Няма.
Гласуваме предложението на Теодора Литрова, което беше подкрепено и от господин Костов в залата, но не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 111 народни представители: за 36, против 72, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Гласуваме отпадането на § 8 по предложение на комисията.
Гласували 106 народни представители: за 85, против 18, въздържали се 3.
Параграфът отпада.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 9 и 10 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 9. В глава първа наименованието на раздел III се изменя така: “Промени в горския фонд и разпореждане с гори и земи от горския фонд”.
§ 10. Член 12 се изменя така:
“Чл. 12. Промените в горския фонд представляват включване или изключване на гори и земи от горския фонд.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване по тези два параграфа? Няма.
Гласуваме § 9 и 10 ан блок, които стават § 8 и 9.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 11 има направени предложения: от народния представител Панайот Ляков, неподкрепено от комисията; от народния представител Пламен Моллов – подкрепено от комисията; от народната представителка Теодора Литрова – неподкрепено от комисията; от народния представител Васил Калинов, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 11, който става § 10:
“§ 10. Член 14 се изменя така:
“Чл. 14. (1) Гори и земи от горския фонд се изключват при промяна на предназначението им за:
1. площадки за изграждане на електроцентрали, язовири и други хидротехнически и електротехнически съоръжения, добив на подземни богатства, гробищни паркове, депа за отпадъци, претоварни станции;
2. трасета на линейни обекти:
а) разположени върху повърхността на терена – пътища, ж.п.линии, водни канали, лифтове, влекове и други съоръжения за техническа инфраструктура;
б) разположени под повърхността на терена – нефтопроводи, газопроводи, топлопроводи и водопроводи със сечение над 1500 мм;
3. създаване на нови или разширяване строителните граници на съществуващи урбанизирани територии (населени места и селищни образувания), както и създаване или разширяване границите на отделни урегулирани поземлени имоти извън тях;
4. създаване на нови или разширяване строителните граници на съществуващи урбанизирани територии (населени места и селищни образувания), както и създаване или разширяване границите на отделни урегулирани поземлени имоти извън тях в случаите, когато министърът на земеделието и горите е извършил възмездни разпоредителни действия с гори и земи от Държавния горски фонд, в които до 1 март 2003 г. е извършено застрояване по смисъла на чл. 12 от Закона за устройството на територията;
5. създаване на земи за земеделско ползване от недървопроизводителни земи в Държавния горски фонд;
6. обекти, свързани с националната сигурност, отбраната на страната, опазването и възпроизводството на околната среда.
(2) Забранява се изключването на гори и земи от горския фонд за срок 20 години след опожаряването им.
(3) Алинея 2 не се прилага в следните случаи:
1. когато промяната на предназначението е свързана с отбраната или сигурността на страната;
2. когато промяната на предназначението е свързана с изпълнението на инвестиционни проекти, одобрени с решение на Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Моллов.
Има ли изказвания по § 11?
Господин Костов, заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! По принцип аз приемам текста на този параграф, както е предложен от комисията, само че искам да ползвам правото си, съгласно нашия правилник, да предложа отпадане на текст, а това е в ал. 1, т. 2, буква “а”, който гласи: “разположени върху повърхността на терена – пътища, жп линии, водни канали, лифтове, влекове и други съоръжения за техническа инфраструктура”. Аз искам да отпаднат думите “и други съоръжения за техническа инфраструктура”.
Какви са ми съображенията? В ал. 1, т. 2, буква “а” думите “и други съоръжения” не се уточнява какви са тези други съоръжения. Вкарва се един термин, който не можем да разберем какво значи. Създава се възможност за различна интерпретация. Защото в Закона за устройство на територията е посочено, че техническа инфраструктура е система от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорт, водоснабдяване, канализация, далекосъобщения, хидромелиорации и т.н., описани в отделните текстове на т. 2, където изчерпателно се посочват всички тези неща, а освен това се добавя “и други”. Това страшно много разширява приложното поле на този закон – чиновникът да може да си интерпретира както иска това понятие “и други”. Както в Закона за устройство на територията, така и тук са изброени видовете технически съоръжения. Аз нямам нищо против да си сложат това “и други” и да си правят немалкото нарушения на този закон, да си правят разните игри помежду си, да го кажем по-точно. Ако това целим, добре. Но защо ще вкарваме в закона това?
Затова аз предлагам, тъй като това е един неясен и неточен текст с възможности за неточно и неадекватно третиране, да отпаднат думите “и други съоръжения за техническа инфраструктура”.
Ще имам и други случаи да говоря по този законопроект, защото в някои текстове виждам отново някакви елементи на услуга на някои структури или хора, или групи, които не бих искал да съществуват в това национално богатство, каквото представляват горите. Така че предпазвам народното представителство от един текст, който за мен не е много коректен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Костов.
Господин Калинов, имате думата.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Господин Костов, по принцип аз съм съгласен с Вас. Този дебат с Вас го водихме в комисията и там стана дума точно за това допълнение “и други съоръжения за техническа инфраструктура”. В крайна сметка обединяващото беше, че става дума точно за този запис “други съоръжения за техническа инфраструктура”, а не други съоръжения за инфраструктура или други обекти от инфраструктурно значение. Посочвайки, че става дума за техническата инфраструктура, ние имаме предвид, че в Закона за устройство на територията не всичко е достатъчно прецизно изчерпано. Още повече когато се ползват земи от горския фонд, е необходимо и подвеждане към техническата инфраструктура. С цел това да не се явява бариера при изграждането на важни обекти от национално значение, които евентуално са изброени по-надолу, а и в другия закон, за който става дума, за да не създаваме такива колизии, решихме да приемем този запис.
Така че аз считам, че записът на т. 2 е достатъчно коректен и няма опасения от такъв характер, каквито Вие посочихте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Калинов.
Господин Костов, заповядайте за реплика.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин Калинов, и така може да се интерпретира това, което казвате Вие, но аз го интерпретирам по друг начин. Значи съществува нещо, което трябва да се изясни. Ние с Вас го интерпретираме по два различни начина, но долу може да се интерпретира също така по различни начини, щом няма точно изброяване какво значи това “и други съоръжения”. Това е мисълта ми.
Второто ми съображение е, че генералният закон на тази тема това е Законът за устройство на територията. Тук трябва да се упомене какво значи това “и други”, а в специалния закон това “и други” не се упоменава какво значи и се отваря една врата всеки служител в НУК, горски или служител в Министерството на земеделието и горите да има своя интерпретация. Аз не искам да създаваме тази практика някой си да интерпретира законодателя, което не му е работата. Работата му е да изпълнява закона. Това са ми съображенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Костов.
Господин Калинов, заповядайте за дуплика.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Аз много добре разбирам, че това, за което спорим в момента, е изключително важно, защото става дума по какъв начин могат да бъдат изваждани земи от горския фонд. Цялото народно представителство разбира за какво става дума. Но аз обръщам внимание, колеги, на думата “техническа”, която по същество изяснява въпроса за какъв вид инфраструктура става въпрос. И тя достатъчно надлежно е дефинирана в законите, за които става дума. И аз мисля, че няма защо да спорим повече. Ако не беше упомената думата “техническа”, тогава можехме да водим този спор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Калинов.
Има ли други изказвания по параграфа? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме предложението на народния представител Панайот Ляков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 40, против 65, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на Теодора Литрова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 27, против 80, въздържали се 2.
Предложението не се приема.

Гласуваме предложението, направено от народния представител господин Костов в залата, в чл. 14, ал. 1, т. 2, в буква “а” думите “и други съоръжения за техническа инфраструктура” да отпаднат.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 32, против 61, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 11, който става § 10, в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 78, против 5, въздържали се 14.
Параграфът се приема.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Направено е предложение от народния представител Пламен Моллов за създаване на § 11а.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 11а, който става § 11, със следното съдържание:
“§ 11. Създава се чл. 14а:
“Чл. 14а. (1) Изключването на гори и земи от горския фонд публична държавна собственост, както и частна държавна собственост с площ по-голяма от 100 дка, се извършва от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и горите, а на площ до 100 дка частна държавна собственост – от министъра на земеделието и горите по предложение на началника на Националното управление по горите.
(2) Изключването на гори и земи от горския фонд, собственост на физически и юридически лица и на общини, с площ по-голяма от 100 дка се извършва от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и горите, а до 100 дка – от министъра на земеделието и горите по предложение на началника на Националното управление по горите. Изключването на гори и земи от горския фонд, собственост на общини, се извършва след решение на общинския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по този параграф? Няма.
Гласуваме § 11а, който става § 11, в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 92, против 2, въздържали се няма.
Параграфът е приет.
Моля, господин Моллов, да представите параграфите до 14г.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Направено е предложение от народния представител Пламен Моллов за създаване на § 14б, 14в и 14г, които са приети от комисията. Тя предлага да се създаде § 11б, който става § 12 със следното съдържание:
“§ 12. Създава се чл. 14б:
“Чл. 14б. (1) За строителството на обекти по чл. 14, ал. 1, т. 1 и 2, както и за създаване на нови или разширяване границите на съществуващи отделни урегулирани поземлени имоти извън урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), собственикът или заинтересуваното лице прави искане пред началника на Националното управление по горите за предварително съгласуване на изключването на горите и земите от горския фонд.
(2) За изключване на гори и земи от горския фонд и за включването им в строителните граници на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), кметът на общината прави искане пред началника на Националното управление по горите за предварително съгласуване.
(3) За предварително съгласуване за изключване на гори и земи от горския фонд се представя задание, изготвено в съответствие с разпоредбите на Закона за устройство на територията. Началникът на Националното управление по горите се произнася с мотивирано становище в едномесечен срок от постъпване на искането.”
Комисията предлага да се създаде § 11в, който става § 13, със следното съдържание:
“§ 13. Създава се чл. 14в:
“Чл. 14в. (1) Заявление за изключване на гори и земи от горския фонд се подава от собственика или от заинтересуваното лице до началника на Националното управление по горите при наличие на действащ подробен устройствен план за поземлен имот или парцеларен план за определеното трасе.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:
1. копие от документа за самоличност или удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация и копие от код по БУЛСТАТ на заявителя;
2. документ за собственост или документ, удостоверяващ правото да се строи в чужд имот;
3. скица на трасето или площадката с обозначени координатни точки;
4. действащ подробен устройствен план или парцеларен план;
5. доклад и удостоверение за оценка на горите и земите от горския фонд;
6. решение за оценка на въздействието върху околната среда, издадено по реда на Закона за опазване на околната среда;
7. писмени становища на структурите и териториалните звена на Националното управление по горите, в чийто териториален обхват на дейност се намират имотите.
(3) Заявлението за изключване се разглежда от постоянна комисия, назначена със заповед на началника на Националното управление по горите, която в едномесечен срок от дататата на подаването му се произнася с мотивирано решение за промяна на предназначението на горите и земите от горския фонд.”
Комисията предлага да се създаде § 11г, който става § 14:
“§ 14. Създава се чл. 14г:
“Чл. 14г. (1) Министърът на земеделието и горите издава заповед за изключване на горите и земите от горския фонд или предлага на Министерския съвет да вземе решение. Заповедта на министъра на земеделието и горите, съответно решението на Министерския съвет за изключване или отказ, подлежат на съдебно обжалване по реда на Закона за административното производство.
(2) По предложение на министъра на земеделието и горите областният управител продава, заменя или учредява ограничени вещни права върху горите и земите по ал. 1 по реда на Закона за държавната собственост на лицето, по чието искане е станало изключването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Моллов.
Имате думата за изказвания по тези параграфи. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване § 14, букви “б”, “в” и “г”, подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 3.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 12 има предложение от народния представител Пламен Моллов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 12, който става § 15:
“§ 15. Създава се чл. 14д:
“Чл. 14д. (1) Земеделските територии, залесени или самозалесили се след 1 март 2003 г., могат да се включват в горския фонд и се стопанисват съгласно този закон.
(2) Горите по ал. 1, включени в горския фонд, могат да се ползват отново като земеделски земи след писмено уведомление до държавното лесничейство.”
Госпожо председател, правя редакционна корекция датата “1 януари 2003 г.” да се замени с “1 март 2003 г.”, тъй като се очакваше законът да мине преди Нова година. На няколко други места също има промяна на датата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по § 12? Няма.
Подлагам на гласуване § 12 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 3.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 16.
Ако ми разрешите да прочета и § 14?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По него има предложения, но го прочетете, пък ще ги гласуваме поотделно.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 14 има направено предложение от народните представители Владислав Костов и Венцислав Върбанов, което не се подкрепя от комисията.
Предложение от народния представител Панайот Ляков, което комисията не подкрепя.
Предложение от народния представител Пламен Моллов, подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Васил Калинов, което не е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Теодора Литрова, което комисията подкрепя по чл. 15а, ал. 2 и не подкрепя в останалата му част.
Комисията предлага следната редакция на § 14, който става § 17:
“§ 17. Създава се чл. 15а:
“Чл. 15а. (1) Държавата може да купува гори и земи от горския фонд, собственост на физически и юридически лица и на общини по цени, определени с наредбата по чл. 19, ал. 1.
(2) С предимство се изкупуват гори и земи, разположени в защитени територии, както и гори със защитни и рекреационни функции.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Моллов.
Има ли желаещи за изказване по § 13?
Заповядайте, господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо Касабова, взимам думата по процедура.
Ако господин Моллов е чел § 13 и го е свързал и продължил да чете § 14, по който има много предложения, това не е точно в нашата практика. Би трябвало да се гласува § 13 и след това да се прочете § 14.
Освен това, използвам думата по процедурата, вече трети мандат съм народен представител, но няма практика да не се четат отхвърлените предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Абсолютно сте прав, господин Костов.
По § 13 има ли желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване § 13, подкрепен от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 3.
Параграф 13 е приет.
Господин Моллов, моля да представите неприетите предложения по § 14.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 14 предложението на народните представители Владислав Костов и Венцислав Върбанов, което не е подкрепено от комисията, гласи:
“В § 14 текстът на чл. 15а да отпадне.
В § 14, чл. 15б да бъде допълнен и да придобие следната редакция:
“Чл. 15б. Замяната на земи и гори от горския фонд – частна държавна собственост, със земи и гори – собственост на физически и юридически лица и общини, се извършва със заповед на министъра на земеделието и горите, при условия и ред, определени в Правилника за приложение на Закона за горите, при наличие на предварителна оценка, гарантираща равностойността на заменяните имоти.”
В § 14, чл. 15г да отпадне.”
Предложението на народния представител Панайот Ляков - § 14 да отпадне, също не е подкрепено от комисията.
Предложението на народния представител Васил Калинов, което не е подкрепено от комисията, гласи: …
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ, от място): Аз го оттеглям.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Предложение от народния представител Теодора Литрова по § 14:
“В § 14, касаещ новопредложените членове 15а, 15б, 15в, 15г и 15д, се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 15а се създава нова ал. 2 със следния текст:
“(2) С предимство се изкупуват гори и земи, разположени в защитени територии, както и гори със защитни и рекреационни функции.”
2. В чл. 15б ал. 1 се допълва с изречението: “Заменените имоти не могат да бъдат застроявани или изключвани от горския фонд в продължение на 25 години от датата на сключване на договора.
3. В чл. 15б се създава нова ал. 4:
“(4) С предимство се заменят земи и гори на физически и юридически лица, разположени в защитени територии и зони, както и гори със защитни и рекреационни функции.”
4. В чл. 15д ал. 2 се допълва със завършващ израз: “за срок по-голям от една година”.
5. Чл. 15д се допълва с нови алинеи 5, 6 и 7, както следва:
“(5) Земи и гори от държавния горски фонд с големина до 50 дка могат да се предоставят за ползване, различно от тези по глава четвърта на закона, за срок до 12 месеца при условие, че се използват съобразно предназначението им. Предоставянето се извършва от директорите на държавните лесничейства, държавните дивечоразвъдни станции и природните паркове без търг или конкурс срещу заплащане на такса.
(6) Редът и начинът за предоставянето за ползване по ал. 5 се определя в правилника за приложение на този закон, а видът и размерът на таксите в тарифа, приета от Министерския съвет.
(7) Средствата по ал. 5 се внасят в приход на бюджета на Министерството на земеделието и горите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Моллов.
Имате думата за изказвания по § 14.
Заповядайте, господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз поддържам предложението си чл. 15а да отпадне. По чл. 15б и т.н. имам някои други съображения. В момента говоря за чл. 15а.
Този текст не е коректен. Той гласи така: “Държавата може да купува гори и земи от горския фонд, собственост на физически и юридически лица и на общини, по цени, определени с наредбата по чл. 19, ал. 1”. Но какво гласи чл. 19, ал. 1? Това не гласи тези цени, по които държавата ще купува, а цени, които се определят с наредба от Министерския съвет, по които ще се заплаща на държавата учредено право за ползване, сервитути и т.н. Така че този текст не е коректен. Извинете ме, каквото е мислил законодателят – да си го впише, а не да интерпретираме – да няма 100 наредби и т.н., и т.н. И когато купуваш, и когато продаваш – все по едно. Как ще стане така? Ами собственикът няма ли право в тази сделка с държавата да каже: ти искаш да ми купиш земята, обаче ти си направил такава наредба и обезателно по тая цена ще ти го изкупя. Как става така – такова посегателство върху собствеността със закон? Тя може да е базисна цена, но не може да бъде определяща. Текстът нека го изменят както искат, но на този етап аз предлагам този текст да отпадне, като крайно предложение.
Второто ми предложение е да отложим гласуването по този текст, ако, разбира се, реши пленарната зала. Аз не съм против да има такъв текст, но да се уточни точно за какво става въпрос, а не с този текст да ограничаваме правата на собствениците по отношение на това какво ще им плати държавата за това, че изкупува земите.

Второто, което искам да кажа, е по отношение на чл. 15б. Аз съм съгласен с текста, който е направила комисията, защото той в много случаи е коригиран, дори основно е коригиран от това, което е предложил вносителят. Обаче тук в ал. 2 на чл. 15б пише: "Замяната се извършва по предложение на началника на Националното управление по горите след подаване на писмено заявление…".
Би трябвало за коректност тук да се пише от кого – "от лицето, поискало замяната". Кой ще дава това писмено заявление? Кой орган, кое физическо или юридическо лице? Тук трябва да се посочи: "от лицето, поискало замяната" и по нататък "придружено от…". Просто редакционна поправка за яснота.
Аз предлагам в чл. 15а ал. 1 да отпадне, като крайно предложение, защото смятам, че текстът не е коректен.
Второто ми предложение, ако не стане това, е да се отложи приемането на този текст и намирането на по-точна редакция. Ние ще имаме време в това отношение, защото очевидно този законопроект и без това днес няма да се приеме докрай. Така че по-добре е, според мен, вие всички тук ще решите, да можем да огледаме още един път един текст, който буди известно съмнение. Няма нищо лошо в това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Костов.
Други изказвания по § 14 има ли?
Думата има началникът на Националното управление по горите Илия Симеонов.
ИЛИЯ СИМЕОНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Желанието на Министерството на земеделието и горите, респективно на Националното управление по горите, е формулираният чл. 15а да остане, тоест държавата да може да купува земи и гори от горския фонд, тъй като в момента има вече оферирано такова желание от страна на собственици на гори. Те са преценили, че държавата е органът, който може да стопанисва техните гори, и заявяват желание да ги продадат на държавата.
Що се отнася до това да бъде по цени, определени с наредбата по чл. 19, ал. 1, имали сме предвид все пак държавата да гарантира защитата на своя интерес, тоест, сделките да бъдат финансово обосновани. След като така са фиксирани цените в наредбата, съществува сигурност, че сделката ще бъде изгодна за държавата. Разнообразието на горите е твърде голямо и при липсата на ясно формирани критерии за договаряне твърде вероятно е да се стигне до некоректни цени независимо за коя от страните.
Считам, че второто предложение на господин Костов за ал. 2 на чл. 15б има логика. Действително това заявление тръбвя да бъде подадено от този, който желае.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Моллов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Госпожо председател, правя процедурно предложение за отлагане гласуването на целия параграф, който представих, с оглед редакционно изясняване на текстовете в смисъла на това, което господин Владислав Костов предложи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение да се отложи гласуването на § 14 на вносителя.
Гласували 87 народни представители: за 84, против няма въздържали се 3.
Предложението се приема. Отлага се гласуването на параграф 14.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Комисията предлага да се създаде § 14а, който става § 18:
"§ 18. Създава се чл. 15б:
"Чл. 15б. (1) Замяна на гори и земи от горския фонд – частна държавна собственост, с гори и земи – собственост на физически, юридически лица и общини, се извършва със заповед на министъра на земеделието и горите."
Тук ще прочета ал. 2 с редакционната промяна, предложена от господин Костов, въпреки че аз не бях представил този параграф.
"(2) Замяната по ал. 1 се извършва по предложение на началника на Националното управление по горите, след подаване на писмено заявление, придружено от:
1. доклад и удостоверение за оценка на горите и земите от горския фонд;
2. писмени становища на структурите и териториалните звена на Националното управление по горите, в чийто териториален обхват на дейност се намират имотите;
3. скици на имотите с обозначени координатни точки;
4. документ за собственост.
(3) Въз основа на постигнатите предварителни договорености, началникът на Националното управление по горите подготвя проект на заповед за замяна, в която се определят:
1. цената на всеки от имотите – предмет на замяната;
2. описание на имотите и документите, удостоверяващи правото на собственост;
3. разликата в стойността на имотите и начинът на нейното плащане;
4. размерът на режийните разноски, държавната такса и дължимият данък, които се плащат от лицето, с което се извършва замяната.

(4) Лицето-страна по замяната, декларира писмено съгласие по условията на ал. 3.
(5) Заповедта за замяна се връчва на лицето по ал. 4.
(6) В едномесечен срок от връчването на заповедта лицето заплаща дължимите данъци, такси, разноски, както и разликата в стойността на имотите, ако държавният имот е по-скъп.
(7) Въз основа на влязлата в сила заповед и извършените плащания, началникът на Националното управление по горите сключва договор за замяна, който влиза в сила от датата на сключването му.
(8) Договорът за замяна се вписва от заявителя в службите по вписване по местонахождението на имотите за негова сметка.
(9) Високостъблени гори – държавна собственост, се заменят с еднакви по произход гори.”
Комисията предлага да се създаде § 14б, който става § 19:
“§ 19. Създава се чл. 15в:
“Чл. 15в. Недвижимите имоти – частна държавна собственост, намиращи се в горския фонд, се стопанисват и управляват от Националното управление по горите и от неговите структури и териториални звена, с изключение на имотите, за които други министерства и ведомства имат актове за държавна собственост”.”
Комисията предлага да се създаде § 14в, който става § 20:
“§ 20. Създава се чл. 15г:
“Чл. 15г. (1) Земи от Държавния горски фонд, представляващи междуредия в новосъздадени горски култури и невъзобновени селища, могат да бъдат предоставени за земеделско ползване за срок, не по-дълъг от 12 месеца, от директора на държавното лесничейство без провеждане на търг или конкурс, срещу заплащане на такса, определена в тарифа, приета от Министерския съвет. След заплащане на дължимите такси директорът на държавното лесничейство сключва договор.
(2) Забранява се предоставяне на междуредията по ал. 1 за повече от 3 години от датата на създаване на културата.
(3) Забранява се предоставянето на невъзобновени сечища по ал. 1 за повече от 3 години от датата на извеждане на сечта.
(4) Условията и редът за определяне на лицето, с което се сключва договорът по ал. 1, се определят с Правилника за прилагане на закона.
(5) Разпоредбата по ал. 1 не се прилага за земи, представляващи междуредия в новосъздадени горски култури – изключителна държавна собственост.”
Комисията предлага да се създаде § 14г, който става § 21:
“§ 21. Създава се чл. 15д:
“Чл. 15д. (1) Разпореждането, отдаването под наем и учредяването на ограничени вещни права върху имоти, които не са гори и земи от Държавния горски фонд и се управляват от Националното управление по горите и от неговите структури и териториални звена, се извършва от министъра на земеделието и горите по Закона за държавната собственост.
(2) Недървопроизводителни земи в горския фонд – частна държавна собственост, се отдават под наем от министъра на земеделието и горите чрез търг или конкурс, при условия и по ред, определени в Правилника за прилагане на закона. Въз основа на резултатите от търга или конкурса се сключва договор за наем от началника на Националното управление по горите.
(3) Недървопроизводителни земи в горския фонд – частна държавна собственост, се отдават под наем без търг или конкурс за здравни, образователни и хуманитарни дейности за социално задоволяване на съответните нужди на населението от министъра на земеделието и горите при условия и по ред, определени в Правилника за прилагане на закона.
(4) Управлението и възмездното разпореждане с дължими вещи – собственост на Националното управление по горите и неговите структури и териториални звена, се извършват от началника на Националното управление по горите по реда на Закона за държавната собственост.
(5) Безвъзмездното разпореждане и предоставяне за управление на движими вещи се допуска само когато се извършва между Националното управление по горите и неговите структури и териториални звена.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по тези параграфи.
Заповядайте, господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! По принцип ние приемаме новата редакция на чл. 15б, 15в, 15д, обаче по отношение на чл. 15г в § 20 имам определени резерви. Дълго време го четох и не мога да си обясня… Според мен има противоречие в текстовете и ще кажа за какво става въпрос. Казва се така: “Земи от Държавния горски фонд, представляващи междуредия в новосъздадени горски култури и невъзобновени сечища, могат да бъдат предоставени за земеделско ползване за срок не по-дълъг от 12 месеца…” и т.н. Отдолу пише: “(2) Забранява се предоставяне на междуредията по ал. 1 за повече от 3 години…”, докато в ал. 1 пише, че не може да бъде повече от 12 месеца!
В ал. 3 пише: “Забранява се предоставянето на невъзобновени сечища по ал. 1 за повече от 3 години от датата на извеждане на сечта”, когато в ал. 1 изрично се казва, че междуредията в невъзобновени сечища могат да бъдат предоставяни за срок не по-дълъг от 12 месеца. Защо ал. 2 и 3 са в противоречие със сроковете, включени в ал. 1? В това може да има някаква логика, но за мен не е логично. Това създава заблуждението, че срокът може да е по-голям от 12 месеца. Ако е така, тогава бих препоръчал да не се започва в ал.2 и 3 със “забранява се”, а трябва да бъде: “(2) Периодът, в който се предоставят междуредията по ал. 2, не може да бъде по-голям от 3 години, считано от датата на създаването на културата”. Ето един точен и коректен текст.
И в ал. 3 пак: “Периодът, в който се предоставят невъзобновени сечища по ал. 1, не може да бъде по-голям от 3 години, считано от датата на извеждането на сечта”. Това е един по-коректен, според мен, текст, който по-точно определя за какво става въпрос и не започва с такива текстове “забранявам, забранявам, забранявам”. Просто не се разрешава. Периодът, в който се предоставят, не може да бъде по-голям от срока.
Ако уважаемите господин Моллов и господин Калинов, които виждам, че ме слушат с внимание, имат някакви предложения по моето предложение, което смятам, че е само в интерес за изясняване на текстовете на закона, това няма никакъв политически характер или нещо друго, чисто и просто от специалността… Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Костов.
Заповядайте, господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: От моя гледна точка предложението на господин Костов е коректно, освен ако колегите от Националното управление по горите не виждат някакъв друг смисъл в този текст. Мисля, че редакционната корекция е справедлива и бих я приел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Представителите на министерството имат ли някакви други съображения? Нямат.
Моля да представите редакцията, господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС): В § 20, с който се създава чл. 15г, ал. 2 да придобие следния текст:
“(2) Периодът, в който се предоставят междуредията по ал. 1, не може да бъде по-голям от 3 години, считано от датата на създаването на културата.
(3) Периодът, в който се предоставят невъзобновени сечища по ал. 1, не може да бъде по-голям от 3 години, считано от датата на извеждането на сечта.”
Така ли е, Симеонов?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Костов.
Други изказвания по тези параграфи? Няма.
Гласуваме § 14а, 14б, 14в, 14г и 14д ан блок с редакцията в залата, която беше направена по предложение на господин Костов в чл. 15г, ал. 2 и 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 15 има направено предложение от народните представители Владислав Костов и Венцислав Върбанов, което не е подкрепено от комисията, и то гласи:
“В § 15 чл. 16 се изменя така:
“Чл. 16. (1) Учредяване на право на ползване върху гори и земи от горския фонд – частна държавна собственост…”
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС, от място): Не го четете.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Защото Вие предложихте да ги чета и аз затова.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС, от място): Аз го оттеглям.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: А, оттегляте го. Да, благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Предложението е оттеглено.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Предложение на народния представител Панайот Ляков, неподкрепено от комисията, което гласи:
“Член 16 се изменя така: създава се нова ал. 2 със следния текст:
“(2) Министерският съвет може да учредява на общини право на безвъзмездно ползване на гори и земи по реда на ал. 1:
1. Заявлението за безвъзмездно ползване се подава от кмета на общината след решение на общинския съвет.
2. Заявлението се подава чрез началника на Националното управление по горите до министъра на земеделието и горите.
3. Заявлението е по землища, като размерът на претенцията е ограничен – до два декара на жител и не повече от 25% от Държавния горски фонд за землището.”
В чл. 16 останалите алинеи се преномерират.
Предложение от народния представител Пламен Моллов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага в крайна сметка следната редакция на § 15, който става § 22:
“§ 22. Член 16 се изменя така:
“Чл. 16. (1) Учредяване на право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд - частна държавна собственост, с площ над 100 дка се извършва от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и горите, а до 100 дка – от министъра на земеделието и горите по предложение на началника на Националното управление по горите. Правото на ползване се учредява за срок не по-дълъг от 30 години.
(2) Учредяване на право на ползване и сервитути за изпълнение на инфраструктурни проекти върху гори и земи от Горския фонд – публична държавна собственост, се извършва от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и горите за срок не по-дълъг от 30 години.
(3) Безвъзмездно право на ползване по ал. 1 и 2 може да се учреди с разпореждане на Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и горите само за обекти, непосредствено свързани с националната сигурност и с отбраната на страната, или за други особено важни държавни нужди.
(4) Безвъзмездно право на ползване върху гори и земи от Държавния горски фонд се предоставя с разпореждане на Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и горите и министъра на образованието и науката, на държавни училища, научни институти и на юридически лица на бюджетна издръжка, които провеждат обучение или извършват научна дейност, свързани с управлението, стопанисването, устройството и опазването на горите.
(5) Учредяване на право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд се извършва за:
1. въздушни електропроводи, телефонни, телеграфни, радиосъобщителни и други линии;
2. подземни водопроводи със сечение до 1500 мм, канализации, кабели и други елементи на техническа инфраструктура;
3. търсене и проучване на подземни богатства по Закона за подземните богатства;
4. разполагане преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности, които не са трайно свързани с терена;
5. дейности, свързани с дълготраен и краткотраен отдих, физическа култура, спорт и туризъм, за които не се изисква застрояване по смисъла на чл. 12 от Закона за устройство на територията.
(6) С решение на общинския съвет могат да се учредяват право на ползване и сервитути върху площи от общинския горски фонд.
(7) Собственикът запазва правото на собственост върху дървесината от предоставените площи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Моллов.
Имате право на изказвания по този параграф.
Няма желаещи.
Гласуваме предложението на народния представител Панайот Ляков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 25, против 61, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Господин Костов оттегли своето предложение по този параграф.
Гласуваме § 15 в редакция, предложена от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Комисията предлага да се създаде § 15а, който става § 23 със следното съдържание:
“§ 23. Създава се чл. 16а:
“Чл. 16а. (1) За учредяване на право на ползване и сервитути върху гори и земи от Държавния горски фонд се подава писмено заявление до Националното управление по горите.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:
1. копие от документ за самоличност или удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация и копие от код по БУЛСТАТ на заявителя;
2. скица на трасето или площта с обозначени координатни точки;
3. схема, одобрена от главния архитект на общината, утвърден протокол за избор на трасе, разрешение за търсене и проучване на подземни богатства или друг документ, удостоверяващ необходимост от учредяване;
4. доклад и удостоверение за оценка на горите и земите от горския фонд;
5. решение за оценка на въздействието върху околната среда, издадено по реда на Закона за опазване на околната среда;
6. писмени становища на структурните и териториалните звена на Национално управление по горите, в чиито териториален обхват на дейност се намират имотите.
(3) При положително становище на Националното управление по горите за предоставяне на площи до 100 дка от Държавния горски фонд министърът на земеделието и горите може да издаде заповед.
(4) При положително становище на Националното управление по горите за учредяване право на ползване и сервитути върху площи от Държавния горски фонд над 100 дка, както и за учредяване право на ползване и сервитути за изпълнение на инфраструктурни проекти върху гори и земи от горския фонд – публична държавна собственост, министърът на земеделието и горите подготвя проект за решение на Министерския съвет, за което същият може да вземе решение.
(5) При отрицателно становище Националното управление по горите прекратява процедурата и уведомява писмено заявителя в едномесечен срок.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Моллов.
Изказвания по § 15а? Няма.
Гласуваме § 15а в редакция на комисията.
Гласували 98 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 3.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 16 има направено предложение от народния представител Панайот Ляков, неподкрепено от комисията - § 16 да отпадне.
Предложението на народния представител Пламен Моллов е подкрепено от комисията.
Предложението на народния представител Васил Калинов беше оттеглено.
Предложението на народния представител Теодора Литрова не беше подкрепено от комисията и то гласи:
“В § 16 чл. 17 се допълва с нови ал. 2 и 3, както следва:
“(2) Не се допуска намаляване на съществуващата лесистност към датата на влизане в сила на закона за териториите на общините, в които горският фонд е по-малък от 30% от общата им площ.
(3) При изключване на гори от горския фонд заявителят, по искане на който е издаден актът за промяната на предназначението, осигурява за своя сметка лесопригодни площи за залесяване в полза на НУГ в размер, равен на изключените гори.”
Комисията предлага следната редакция на § 16, който става § 24:
“§24. Член 17 се изменя така:
“Чл. 17. Не се допуска намаляване на съществуващата лесистост на територията на страната към 1 март 2003 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по този § 16?
Заповядайте, господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Аз смятам, че този параграф, както беше текстът на вносителя - “не се допуска намаляване на съществуващата лесистост на територията на страната към датата на влизането в сила на закона” - е много важен, много точно отразява това, което искаме, защото лесистостта в страната застрашително намалява по една или друга причина. Тя е по-скоро поради незаконни ползвания на горите.
Бих казал обаче, ако може да ми каже уважаемият председател на Националното управление по горите, защо слагаме текста “1 януари 2003 г.”? Какво е имал като съображения, за да постави този текст?
Това, което е било до 1 януари 2003 г. – станалото - станало. Ще възстановяваме лесистостта след 1 януари 2003 г. Това малко ме смущава.
Заради това моля, господин председателю, да дадете думата на господин Симеонов, за да изясни този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Илия Симеонов – председател на Националното управление по горите, моля, заповядайте да вземете отношение по поставения проблем.
ИЛИЯ СИМЕОНОВ: Коментарът е по-скоро юридически. Ако не се фиксира точна дата, се придава обратна сила на закона. Колегите са счели, че дата трябва да бъде фиксирана. Имали сме предвид, че на 1 януари 2003 г. Законът за горите ще влезе в сила. Сега текстът беше прочетен с корекция, сега датата вече е “1 март 2003 г.”, тоест в закона е фиксирано нещо, което ще влезе в сила след влизане в сила на закона. Коментарът по-скоро е юридически. Това е било нашето предложение, такава е била нашата мотивация, че към 1 януари 2003 г. Законът за горите вече ще бъде факт. Сега датата е коригирана на 1 март. Чисто юридически е коментарът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Симеонов.
Има думата за изказване господин Калинов.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Колеги, аз ви предлагам да остане текстът по действащия закон, който казва следното:
“Чл. 17. (1) Не се допуска намаляване на лесистостта на територията на страната под 30 на сто.
(2) Не се допуска намаляване на съществуващата лесистост на територията на общините от датата на влизане на закона в сила.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Именно.
ВАСИЛ КАЛИНОВ: Мисля, че този текст е абсолютно коректен и може да бъде оставен, още повече, че се влиза в колизия с тази дата, тъй като излиза, че законът ще има обратно действие, с обратна сила. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Калинов.
Ние току-що гласувахме преди малко един текст, който също беше обвързан с 1 март 2003 г., но логиката отново е “от влизането на закона в сила”.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Уважаема госпожо председател, позволявам си да взема становище по този текст. Когато четях и други текстове, свързани с някаква дата, имах предвид единствено това, че законът реално ще влезе в сила от 1 март. Когато е правен текстът в комисията, се очакваше, че той ще влезе в сила от 1 януари. Поради тази причина с оглед фиксирането на датата, годината в горските стопанства започва от 1 януари, беше поставен този срок.
Но принципно не възразявам всички текстове, свързани с датата 1 март, да бъдат променени редакционно, в смисъл, ако приемем в залата, да бъдат “към датата на влизането на закона в сила”. Това не променя смисъла на онова, което е имала предвид комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: “Към датата на влизането на закона в сила” е най-коректно да бъде, защото каква е гаранцията, че ще влезе точно на 1 март?
Има ли други изказвания по този § 16? Няма.
Моля да гласуваме неподкрепените предложения.
Моля, гласувайте предложението на Панайот Ляков по този параграф, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 16, против 92, въздържали се няма.
Предложението не се приема.


Предложението на господин Калинов е оттеглено.
Гласуваме предложението на Теодора Литрова, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 13, против 76, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 17 в редакцията, предложена от комисията.
Остава редакцията, прочетена в залата без онези предложения, които се направиха – датата 1 януари 2003 г. да се замени с “датата от влизането на този закон в сила”, защото пропуснахме обстоятелството, че това е един изменителен закон. Основният закон е влезнал в сила през 1997 г. или 1999 г., така че няма да бъде коректна редакцията, на която се съгласихме преди малко, така че остава текстът: “Не се допуска намаляване на съществуващата лесистност на територията на страната към 1 март 2003 г.”
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет, а с това приключваме работата по закона за днес.
Обявявам 30-минутна почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието. Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода 24-31 януари 2003 г.:
Постъпило е питане от народните представители Кина Андреева и Иван Николаев Иванов към Владимир Атанасов – министър на образованието и науката, относно откриването на нелегитимни филиали на български и чуждестранни университети. Следва да се отговори в пленарното заседание на 7 февруари 2003 г.
Постъпило е питане от народния представител Николай Камов към Божидар Абрашев – министър на културата, относно проблемите със сградата на Родопския драматичен театър – Смолян. Следва да се отговори в пленарното заседание на 7 февруари 2003 г.
Постъпило е питане от народния представител Росица Тоткова към Лидия Шулева – заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика, относно състоянието на безработицата през 2002 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 7 февруари 2003 г.
Постъпило е питане от народния представител Екатерина Михайлова към Симеон Сакскобургготски – министър-председател на Република България, относно противодействието на изпълнителната власт на разпространението на наркотичните вещества и наркотрафика. Следва да се отговори писмено до 12 февруари 2003 г.
Постъпило е питане от народните представители Росица Тоткова и Елиана Масева към Мехмед Дикме – министър на земеделието и горите, относно изкупуването на ориенталски тютюн реколта 2002 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 7 февруари 2003 г.
Постъпило е питане от народния представител Христо Кирчев към Николай Василев – заместник министър-председател и министър на икономиката, относно създаването на икономически закони в Република България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 7 февруари 2003 г.
Постъпило е питане от народния представител Иво Атанасов към Владимир Атанасов – министър на образованието и науката, относно изпълнението на бюджета и извънбюджетните сметки и управлението на имуществото на Министерството на образованието и науката. Следва да се отговори писмено до 13 февруари 2003 г.
Постъпило е питане от народния представител Иво Атанасов към Божидар Финков – министър на здравеопазването, относно изпълнението на бюджета и извънбюджетните сметки и управлението на имуществото на Министерството на здравеопазването. Следва да се отговори писмено до 13 февруари 2003 г.
Постъпило е питане от народния представител Иво Атанасов към Божидар Абрашев – министър на културата, относно възлагането на обществени поръчки в Министерството на културата. Следва да се отговори писмено до 13 февруари 2003 г.
Постъпило е питане от народния представител Иво Атанасов към Неждет Моллов – министър без портфейл, относно изпълнението на бюджета и извънбюджетните сметки и управлението на имуществото на Агенцията за бежанците към Министерския съвет. Следва да се отговори писмено до 13 февруари 2003 г.
Постъпило е питане от народните представители Иво Цанев, Теодора Константинова и Димитър Абаджиев към Милко Ковачев – министър на енергетиката и енергийните ресурси, относно използване на алтернативно гориво в топлоелектрическите централи. Следва да се отговори в пленарното заседание на 7 февруари 2003 г.
Постъпило е питане от народния представител Йордан Бакалов към Георги Петканов – министър на вътрешните работи, относно противодействието на МВР срещу разпространението на наркотичните вещества и наркотрафика. Следва да се отговори писмено до 14 февруари 2003 г.
Има постъпили писмени отговори за връчване:
- от заместник министър-председателя и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева на актуален въпрос от народните представители Румяна Георгиева и Емил Кошлуков;
- от министъра на младежта и спорта Васил Иванов на питане от народния представител Иво Атанасов;
- от заместник министър-председателя и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева на актуален въпрос от народния представител Росица Тоткова;
- от министъра на държавната администрация Димитър Калчев на питане от народния представител Иво Атанасов;
- от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос от народните представители Румяна Георгиева и Емил Кошлуков;
- от министъра на младежта и спорта Васил Иванов на актуален въпрос от Румяна Георгиева и Емил Кошлуков;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски на актуален въпрос от Румяна Георгиева и Емил Кошлуков;
- от министъра на околната среда и водите Долорес Арсенова на актуален въпрос от Румяна Георгиева и Емил Кошлуков;
- от министъра на вътрешните работи Георги Петканов на актуален въпрос от народния представител Стефан Мазнев;
- от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос от народния представител Ангел Найденов;
- от министъра на образованието и науката Владимир Атанасов на актуален въпрос от народния представител Ангел Найденов;
- от министъра на вътрешните работи Георги Петканов на актуален въпрос от народните представители Румяна Георгиева и Емил Кошлуков.
Това е последният писмен отговор.
Уважаеми народни представители, министър-председателят на Република България господин Симеон Сакскобургготски ще отговори на питане от народните представители Иван Николаев Иванов и Елиана Масева относно изпълнението на стратегията за електронно правителство.
От името на парламентарна група давам думата на господин Муравей Радев. Заповядайте, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, дами и господа народни представители! Упълномощен съм от Парламентарния съюз на Обединените демократични сили да направя следното изявление. Вчера народните представители от НДСВ и ДПС гласуваха едни поправки, скандални поправки в Закона за приватизация, с които поправки го превърнаха в извънреден закон. Направиха извънреден закон, когато отсъства извънредна ситуация в страната. Да направиш извънреден закон, без да има обстановка за това, е най-ясното доказателство за пълната управленска немощ на правителството, за пълното отсъствие на отговорност за онези решения, които то е длъжно да вземе, управлявайки страната. Няма по-ясно доказателство от вчерашния закон, който беше гласуван от ДПС и от НДСВ.
Отделно от това ние сме убедени, че този закон ще разсее и последните инвестиционни помисли, колкото и да са останали, на тези стратегически чуждестранни инвеститори, които очакваме да дойдат в България.
Този закон е един неумел опит на българското правителство да замаже некадърността и безбройните гафове на един вицепремиер – господин Николай Василев, приватизатор № 1 в България, чийто най-голям приватизационен успех беше продажбата на едно голямо държавно предприятие и на друго голямо държавно предприятие за година и половина.
Уважаеми колеги, този закон е обиден за Народното събрание, защото го превръща в придатък на Агенцията за приватизация, в административен отдел на една държавна агенция. Това е по същество този закон.
Господин министър-председател, Министерският съвет внесе закона в Народното събрание, Вие сте подписали този законопроект. Моят въпрос е: когато го подписвахте, Вие имахте ли чувството, че този закон погазва Конституцията на Република България, че този закон погазва правовия ред в Република България?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Вие вярвате ли си в това?
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Господин министър-председател, къде остана прекрасната приказка за новия морал, онази приказка, която Вие толкова често обичате да разказвате?
Господин председател на Народното събрание, ще Ви попитам и за Вашата приказка, онази приказка на Христо Смирненски, която Вие раздадохте на същите тези народни представители в първия ден на това Народно събрание. Какво стана с “Приказка за стълбата”?
Уважаеми колеги от НДСВ и ДПС, аз се обръщам към вас: къде остана този нов морал вчера, когато вие с измама пробутахте един вреден за България закон? Неслучайно казвам с измама, защото вие, същите вие, които сега се усмихвате доволно в залата, същите вие вчера гласувахте с карти на ваши колеги, които бяха в чужбина или пък не бяха в залата по време на пленарното заседание. Има поне 9 такива мъртви души. С помощта на тези 9 мъртви души вие пробутахте този вреден за България закон, обиден за това Народно събрание закон. Пробутахте го, защото ако извадите тези 9 души от броя на гласувалите, от тези, които са “за”, ще видите, че не събирате достатъчно мнозинство, за да мине законът. Кои са тези 9 мъртви души? От НДСВ – Борислав Великов, Даниел Вълчев, Маргарита Кънева, Милена Милотинова, Силвия Нейчева, Нина Радева и Емил Кушлуков, от ДПС – Расим Муса и Хюсеин Чауш. Без измамата с техните карти законът нямаше да мине.
И понеже, господин председател, ние си говорим за морал в тази зала, ние от Обединените демократични сили се обръщаме към Вас и Ви призоваваме, ако е останала поне капка морал у Вас, ако е останала поне капка лично мъжко достойнство у Вас - ама като говоря за морал, говоря за истински морал, а не за новия морал, който се оказа менте морал, говоря за истински морал - ако е останал такъв морал у Вас, ние Ви призоваваме да проверите това, което казваме, да установите фалшивото вчерашно гласуване, неговата незаконност и да го отмените, след като го установите. И в първия пленарен ден другата седмица отново да подложите на гласуване този скандален закон.
Господин Герджиков, аз съзнавам тежката ситуация и тежкото положение, в което сте изпаднали, но ако Вие не направите това, господин Герджиков, моля Ви никога повече на публично място не споменавайте думата морал. Благодаря. (Ръкопляскания от ПСОДС.)
Господин председател, ето Ви папката с разпечатката на тези 9 имена и моля да ги проверите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Радев.
За процедурен въпрос има думата господин Асен Агов.
АСЕН АГОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председателю, господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! На 1 срещу 2 февруари 1945 г. по силата на един извънреден закон са разстреляни след отсъствието на справедлив процес трима регенти, председателят на Народното събрание, министър-председателят, 67 наши колеги народни представители, 22 министри и 8-мина съветници. Аз Ви призовавам, господин председателю, да поканите уважаемото народно представителство да почете паметта на тези хора, които бяха лишени от справедливост и вследствие на това бяха лишени от живот.
Искам също да призова народните представители да заповядат утре на кратка панихида в черквата “Св. София” от 17,00 ч., където ще бъде почетена паметта на тези несправедливо загинали хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Агов.
Уважаеми народни представители, аз уважавам направеното предложение от заместник-председателя на парламента господин Асен Агов и ви призовавам за едноминутно мълчание. (Народните представители стават прави в едноминутно мълчание.)
От името на Парламентарната група на Национално движение Симеон втори има думата заместник-председателят й господин Владимир Дончев. Заповядайте, господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Вчера Народното събрание прие един изключително важен за страната закон – Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. В тази зала, включително и преди няколко минути, се казаха много тежки и много пресилени думи срещу този закон. Чухме, че някой се чувствал обиден и че Народното събрание се чувствало обидено от този закон. Чухме, че се приема извънреден закон при липса на извънредни мерки, не се каза “извънредно положение”, а “извънредни мерки”, поне така чух. Но този, който ни каза тези думи, трябва да ни отговори защо не се чувства обиден и засегнат, когато по време на управлението на СДС именно Конституционният съд отмени над 36 техни закона, докато при нашето управление до този момент, в края на нашата втора година, е отменен само един такъв закон, това е Законът за статистиката. Защо не се чувствате обиден, господин Радев, когато Вие ни оставихте над 87 на сто дружества в несъстоятелност и в ликвидация, източени, разколачени от РМД-тата, дружества, които вие приватизирахте?

Защо не се чувствате обиден за тях, а се чувствате обиден за един закон, който ще отприщи приватизацията и ще отвори възможност за привличане на чуждестранни капитали и на качествени инвестиции? Защо? Защото Вие именно непрекъснато говорите за произхода на капиталите, за инвестициите, които трябва да бъдат направени в страната, но най-малко се интересувате и най-малко се интересувахте за това.
Защо не се обиждате и защо не посочвате примерите на тази приватизация с извънредни закони, които има в световната практика? Защо не се сещате за "Фолксваген", за Германия, за Дойче пост, за Дойче телеком, за Великобритания и националните железници? Нима и там имаше извънредна ситуация, за да се приватизират тези дружества?
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС от място): Вие вероятно нямате представа за това, за което говорите.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Много моля да не ме прекъсвате.
Вие вероятно вчера не сте слушали добре, господин Радев. Но господин Валери Димитров отговори много конкретно с цитат именно от Решение № 8 от 1999 г. на Конституционния съд, където изрично се приема, че съдебният контрол не е абсолютен и че в някои случаи отделни административни актове могат да бъдат изключвани от съдебния контрол. Именно това решение, на което Вие се позовавахте, всъщност е основанието, на което този закон може да бъде наречен конституционносъобразен.
Какво ни казахте друго? Казахте ни, че с това нарушаваме закона. Кой закон нарушихме, господин Радев? Може ли да ни посочите? И защо използвате думата морал пред всички нас? Ние всички имаме семейства, имаме родители и те ни гледат по телевизията. Ние не се срамуваме от този закон. И тъй като Вие сте си направили сметката добре и сте си написали на един лист няколко имена, не знам дали сте влезли в ролята на квестор или на полицай в този парламент, може би преди това сте броили тези имена, аз искам да Ви напомня и още едно име. Защо го пропуснахте, господин Радев? Или може би Вие сте гласували с неговата карта? Кой гласува с картата на нашия колега Димитър Стефанов, господин Муравей Радев? Защото той в момента се намира в Правителствената болница, а неговият глас е против този закон. Нямате никакво морално право да учите нито парламента, защото парламентът стои над Вас, нито председателя на парламента как да действа. Конституцията, законът и правилникът са най-важните за нас, а не мнението на Муравей Радев! ("Браво!", ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Уважаеми народни представители, продължаваме с парламентарния контрол.
Министър-председателят на Република България ще отговори на питане на народните представители Иван Николаев Иванов и Елиана Стоименова Масева относно изпълнението на Стратегията за електронно правителство.
Заповядайте, господин Иванов, да развиете Вашето питане към министър-председателя на Република България.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! Обществените отношения в последно време в резултат на високите технологии се променят изключително бързо и радикално. Навсякъде се въвежда ново качество, прозрачност и едновременно с това се ликвидират бюрокрацията, рекетът и корупцията.
Сред приложенията на новите технологии изключително обществено значение има интегрираното административно обслужване или така нареченото електронно правителство. То отговаря на три основни очаквания на обществото. Първо, съкращаване на разходите и повишаване на ефективността на държавната администрация. Второ, увеличаване на административния капацитет на управлението и подобряване на връзките му с обществото. И на трето място, подпомага икономическото развитие на страната.
За решаването на тези задачи правителството на Република България с Решение № 556 от 6 юли 2001 г. прие Национална програма за информационно административно обслужване и възложи на министъра на финансите съвместно с министъра на държавната администрация в срок до 1 май 2002 г. да разработи и представи за приемане от Министерския съвет на съответна стратегия, която трябва да бъде изпълнена до края на 2004 г. Предпоставки за това бяха приемане на Закона за електронния документ и електронния подпис, както и осигуряването на близо 18 млн. долара от допълнителната инвестиционна програма за компютризация на българските училища и за изграждане на университетската и училищна компютърна инфраструктура.
За съжаление, господин министър-председател, едно от първите действия на Вашия икономически екип бе да блокира провеждането на търговете и да откаже отпускането на средствата от Министерството на финансите. След закъснение от осем месеца, на 28 декември 2002 г. ръководеният от Вас Министерски съвет с Решение № 866 при Стратегия за електронно правителство. Графикът за изграждане на електронното управление, господин министър-председател, безнадеждно изостава в България! Изследване, проведено от Браун юнивърсити от Съединените щати по отношение степента на въвеждане на електронно правителство, изследване, проведено в 198 страни в света, нарежда България на унизителното 91-во място. Практически на едно от последните места в Европа. Всеки може да види резултатите, които са дадени в страницата в Интернет. За сравнение ще отбележа, че в Румъния, където е създадено специално Министерство на информационните технологии и комуникации, е приет закон за електронните доставки, след което разходите за обществените поръчки са намалели с 30-40 процента – нещо, което е непостижимо за България към момента.
В повечето страни на Европейския съюз правителствата чрез специални органи подпомагат въвеждането на електронно управление. За нас това е единствената платформа, която би позволила дейността на българската държавна администрация да се издигне до нивото на европейската държавна администрация. Но при сегашното темпо на работа на българското правителство може да се окаже, че по причина и на тромавата и нереформирана държавна администрация пътната ни карта за присъединяване към Европейския съюз през 2007 г. би могла да бъде поредната илюзия за България.
Отчитайки изключителната важност на изграждането и функционирането на електронно правителство в България, отправяме към Вас, господин министър-председател, следното питане: какви мерки ще предприемете за обезпечаване и изпълнение на гласуваната стратегия с оглед до края на 2004 г. да бъде въведено електронно управление, което е един от важните ангажименти на страната с оглед приемането ни в Европейския съюз? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин министър-председател, заповядайте да отговорите на питането от народните представители Иван Иванов и Елиана Масева.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Иванов и госпожо Масева! С решение от декември 2002 г. на Министерския съвет бяха приети Стратегия за електронно правителство на Република България, Концепция за подобряване на административното обслужване в контекста на принципа "на едно гише", Базисен модел за обслужване "на едно гише" и Решение за участие на България в програмата на Европейската общност, обмен на данни между администрациите и ИДА.
Чрез Стратегията за електронно правителство ще се осъществи модерно и ефективно управление със средствата на съвременните информационни технологии, за да се посрещнат реалните потребности на гражданите и на бизнеса по всяко време и на всяко място.
Разработването и внедряването на електронното правителство се ръководи от междуведомствен съвет, като оперативното управление се осъществява от министъра на държавната администрация. Една от основните задачи на този съвет, чието първо заседание ще се проведе на 4 февруари т.г., е подготовката на Национална програма за изграждане на електронно правителство на Република България, която ще бъде приета и от Министерския съвет. Програмата има за цел да организира процеса на създаване на електронното правителство, да осигури необходимите финансови ресурси, както казахте, да уточни списъка със задачите и техните срокове.
Подходът за изпълнение на Стратегията за електронно правителство предвижда основната работа по реализирането й да се извършва в рамките на министерствата, областните управи, общините и други учреждения като над ведомствено ниво се решават въпросите на координацията и интеграцията на информационните системи, управлението на междуведомствените проекти. Работата по информационната и комуникационната инфраструктура е продължение на досега извършваната дейност в съответните администрации, като средствата за тази дейност са заложени в бюджета за 2003 г. Подготовката на Националната програма за изграждане на електронно правителство в Република България ще позволи необходимите средства за централизиране дейността да се предвидят в бюджета на Министерския съвет за 2004 г. Ще бъдат използвани също така средства по програмата ФАР и от други донори, които ще се договорят на редица срещи, първата от която ще се състои в средата на м. февруари. Едновременно със стратегията се прие решение на Министерския съвет за участие в програмата “Обмен на данни между администрациите” (IDA). Програмата е инструмент на Европейския съюз, насочен към създаване на единно информационно пространство за обмен на данни между администрациите на страните-членки на Европейския съюз и на страните-кандидатки за членство.
Участието на България в програмата IDA ще доведе до достъп до фондовете на IDA за финансиране на проекти от общ интерес, осигуряване на достъп до линейната мрежа на европейската администрация и директен достъп до европейските бази данни, унифициране на техническите и програмни изисквания на Националната мрежа за обмен на информация между администрациите и тези на Европейския съюз.
Предстои включването на Република България в програмата “e-Content” - решение, което се подготвя от Министерството на транспорта и съобщенията.
Ангажимент на правителството до 2005 г. е да осигури 20-те индикативни услуги по електронен път от програмата “е-Еurope+” на Европейския съюз. Правителството е обявило информационните технологии и електронното правителство за свой приоритет, което означава, че заедно с донорите ще осигури необходимите ресурси за изпълнение на своите ангажименти както пред Европейския съюз, така и пред своите граждани и бизнесът в България.
Правителството съзнава че функционирането на електронното правителство е един от основните лостове за ограничаване на корупцията, за което добър опит имат вече и някои общини, дирекции, които ползват “Национален строителен контрол” към министъра на регионалното развитие и благоустройството, и други.
Извършва се необходимата подготвителна програма за започване на сертифициране на доставчиците на удостоверителните услуги по Закона за електронен подпис, което е необходимо условие за предоставяне на услуги по електронен път на граждани и фирми. Такава готовност за предоставяне на услуги вече има и НОИ.
Започна работата по подготовка на Закона за електронна търговия и по преглед на съществуващата нормативна база за отстраняване на пречките, които се създават в нея, за функциониране на електронното правителство.
Заедно със споменатите източници – бюджет и донорски програми, в стратегията са посочени и източници от частния сектор по линия на широко прилаганото в развитите страни публично частно партньорство. За изпълнение на стратегията за електронно правителство е декларирано вече желанието на редица световни и български фирми за участие, включително и чрез кредитиране в проекти както централизирано, така и ведомствено.
Провежда се подготовка от страна на държавната администрация за начина на избор на партньори и осъществяване на това партньорство.
Освен въпросите за услугите по електронен път за граждани и фирми, важни са и въпросите за усвояване на възможностите на другия аспект на електронното правителство – електронната демокрация.
Работи се върху прехода от предоставяне на публична информация при поискване към достъпност на публичната информация, обхващаща планове, отчети и други. Разработват се принципите на партньорство и на държавната администрация с висшите учебни заведения в БАН, за отработване технологиите на електронната демокрация в една от най-демократичните среди и това са точно студентите, преподавателите и учените.
Стратегията за електронното правителство ще отговори на очакванията на българските граждани за безпристрастно, открито и ефикасно административно обслужване, точно както вие казахте, господин Иванов, при нулева толерантност, също и към корупцията. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин премиер.
Уважаеми господин Иванов, уважаема госпожо Масева, имате ли уточняващи въпроси? Имате възможност за два уточняващи въпроса в рамките на две минути.
Заповядайте, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин министър-председателю, благодаря Ви за изчерпателния отговор. По целите и приоритетите в приетата стратегия за електронно правителство, а и от Вашето подробно изложение е видно, че се позовавате на технически, технологични и информационни модули, на финансиране и на човешки ресурси. Основната визия на този проект обаче е да отговори на потребностите на обществото, на интересите на гражданите и бизнеса от административни услуги – достъпни, прозрачни, ефективни. В тази връзка особено важно е да се направи пълен преглед на законодателството, на действащата нормативна уредба, за да се унифицират и рационализират процедурите, да се намали до минимум разхода на обществена енергия за получаване на услуги от бюрокрацията.
Ние виждаме електронното правителство като информационна среда, в която всеки гражданин може да получи услуга, както и Вие потвърдихте, на едно гише и всички съгласувания, становища, разрешения да се извършват по електронен път, без да се ангажират бизнеса и гражданите с директни контакти с администрацията, разходи за пътуване до компетентните администрации, поставяне на срокове и отговорници, да се отговори на европейските изисквания за ограничаване и елеминиране на корупционната среда и чиновническия рекет.
Неотложен проект, който вие сте включили в стратегията за електронно правителство, който има съществено значение за борбата с престъпността и корупцията, съгласно приетата от правителството стратегия, повтарям, пак е създаването на единната информационна система за борба с престъпността.
Ето защо, уважаеми господин министър-председателю, нашите уточняващи въпроси към Вас са следните:
1. Какви конкретни мерки сте предприели за подобряване на законодателството с оглед то да отговори на предизвикателството електронно правителство?
2. На какъв етап е изграждането на единната информационна система за борба с престъпността и с какви конкретно бюджетни средства е обезпечена? Какво е участието и на европейските програми, и на европейските фондове в този важен проект? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масева.
Уважаеми господин министър-председател, имате възможност да отговорите на уточняващите въпроси в рамките на пет минути пленарно време.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКС-КОБУРГГОТСКИ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Масева! Както всички в залата знаят, законите, които се готвят, са именно в унисон с това, което изисква Европейската общност. Националната стратегия за противодействие на корупцията е един от приоритетите и усилия в това направление също се полагат. Не бих могъл в момента да уточня точните мерки, които се приемат, но мога да ви уверя, тъй като съм живял години в чужбина и в страни, където вече едно гише или услугите за граждани от самите им компютри са нормална практика, че е тема, която и аз бих искал да видя приложена в България. Така че с ваша помощ, в смисъл да изисквате от нас да се справим час по-скоро с темата и със законодателните проекти и с европейските фондове, се надявам, че преди края на 2005 г. това ще е вече една действителност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Иванов, заповядайте да изразите Вашето отношение към отговора на министър-председателя.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Господин министър-председател, Вие току-що казахте, че сте стар европеец. Ваши министри се хвалят, че имат европейско образование и възпитание. Но хората не се интересуват от това. За българските граждани това, което е важно, е колкото се може по-скоро те да станат достойни граждани на Обединена Европа. В тази връзка изграждането на електронно правителство, като важен елемент от европейското електронно управление, трябва да бъде абсолютен приоритет на вашето правителство, още повече, че по този въпрос има пълен политически консенсус в страната. За голямо съжаление забавените, безплодни и хаотични действия на вашите министри ни отдалечават от тази реализация.
Подготвената и гласувана стратегия, господин министър-председателю, към момента не е обезпечена нито законодателно, нито кадрово, нито финансово. Попитайте вашите министри кога най-после ще внесат необходимите промени в законите и ще създадат наредбите, чрез които да бъде унифицирано административното обслужване. Попитайте министър Велчев още колко години ще отказва да финансира изграждането на Националната университетска и училищна компютърна мрежа? Попитайте министрите Калчев и Петканов кога най-сетне ще заработи Единната информационна снистема за борба с престъпността, а не ще има някаква готовност. Вие, господин министър-председател, съгласно Конституцията, а и като морален ангажимент, носите отговорност за действията на правителството, в това число и за изграждането и функционирането на електронното управление в България. Пристъпете към неговото създаване, пристъпете незабавно и несимволично, защото българските граждани, които очакват това, искат в Обединена Европа да бъдат граждани, а не наблюдатели, да бъдат граждани, а не поданици в началото на ХХl век. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Министър-председателят на Република България Симеон Сакскобургготски ще отговори на актуален въпрос от народните представители Иво Цанев и Йордан Бакалов относно изготвяне на годишен доклад за състоянието на националната сигурност.
Заповядайте, господин Бакалов, да развиете актуалния въпрос.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, господин министър-председател! Годишните доклади за националната сигурност са основни елементи за контрола на Народното събрание в сферата на сигурността. Защото в сферата на сигурността Република България изразходва доста сериозен ресурс от брутния вътрешен продукт. Защото Народното събрание е органът, който контролира изпълнението на политическото задание, което задава политическата сила на управляващото мнозинство. Защото един такъв доклад дава и посоките на развитие на нашите служби за сигурност, а така и на българската армия. Защото липсата на един такъв доклад може да позволи на някои служби за сигурност да си работят за собствена инициатива и за собствена изгода.
Докладите дават възможност за формиране на политиката на Република България от гледна точка на националната сигурност. Още повече, че 2001 г. , както знаем всички, е повратна точка за сигурността не само на Република България, а за сигурността на целия свят. Знаете, че на 11 септември се случиха трагични събития и там се срещнаха лице в лице международният тероризъм и цивилизацията. Ето защо нормално беше българското правителство, съгласно т. 53 от Концепцията за национална сигурност на Република България и Постановление 216 от 1998 г. за създаването на Съвета по сигурност, чийто председател сте Вие, господин министър-председател, да внесе в Народното събрание годишния доклад за състоянието на националната сигурност.
През календарната 2002 г. такъв доклад не беше внесен. Оттам се получиха определените разминавания, а по-скоро бих казал и незнание на службите за сигурност за работата, защото политическата сила не зададе политическото задание на тези служби за сигурност.
От липсата на този доклад по този повод моят въпрос е: какви са причините да не бъде изготвен годишен доклад за състоянието на националната сигурност за 2001 г.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Бакалов.
Господин министър-председател, заповядайте да дадете отговор на актуалния въпрос на народните представители Иво Цанев и Йордан Бакалов в рамките на 5 мин.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКС-КОБУРГГОТСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Бакалов, уважаеми господин Цанев! Въпросите, свързани с националната сигурност, са важна и неотменна част от работата на Министерския съвет, бих казал, на всяка страна. Бих казал също, че повечето от основните приоритети, обявени в нашата управленска програма, най-вече членството в НАТО, формират същността на тази проблематика. Намеренията и действията на правителството по тези приоритети са известни на обществото, известни са и резултатите, които успяхме да постигнем за относително краткия период на нашето управление. Те се дължат както на последователността и приемствеността в работата по стратегическите направления, така и на критичния анализ и положените от правителството усилия за активизиране на процесите в очертаните насоки.
Отговорно мога да заявя, че в настоящия момент всички параметри на националната ни сигурност са стабилни. Работата на Министерския съвет е в съответствие с основните постановки и изисквания на Концепцията за национална сигурност на Република България, приета с решение на предходното Народно събрание на 16 април 1998 г.
В същото време ние се стремим да отчитаме съществените събития и процесите, които за един кратък период от време внесоха трайни, бих казал, фундаментални промени в отношенията на съдържанието на националната ни сигурност и по отношение на мерки и дейности за нейното гарантиране. На основание именно на т. 53 от Концепцията за националната сигурност и в съответствие с процедурите, определени с Правилника за работа на Съвета по сигурността при Министерския съвет през периода февруари – май 2002 г., се подготви проект за този доклад. В работата бяха ангажирани всички основни ведомства, имащи отношение към проблематиката. Извърши се значителна аналитична работа, която протече в тясна връзка с работата по другите важни за националната ни сигурност документи, преди всичко управленската програма на правителството, новата военна доктрина, актуализацията на "План-2004", мерките на правителството и на основните ведомства във връзка с терористичните актове от 11 септември 2001 г., Програмата за противодействие на престъпността, Програмата на правителството за изпълнение на националната стратегия за противодействие на корупцията. През април 2002 г. в Съвета по сигурността се обсъди първоначален вариант на доклада, при който се откриха три основни проблема:
1. основните изводи, оценки и предложените мерки до голяма степен повтаряха направените изводи и оценки в други важни политически и програмни документи на правителството, които бяха приети през първите месеци от нашето управление и бяха станали вече достояние на обществото;
2. допълнителни трудности и от управленски, и от етичен характер, поставени от обстоятелството, че трябва да се обобщава и отчита период на работа, през по-голямата част от който е управлявало предходното правителство;
3. по същото време, това продължи и през цялата 2002 г., протичащите глобални процеси поставиха на преоценка цялата система на сигурност в света, нейните основи и философия. Това е обстоятелство, което прави относителен всеки опит за дефинитивност в оценките, предложенията и вижданията за необходимите мерки.
През май 2002 г. се подготви нов вариант на доклада, съгласуван с основните министерства и ведомства, ангажирани с проблемите на националната сигурност. В него обаче, посочените проблеми не бяха преодолени, нещо повече – задълбочаването на работата, особено в частта й, свързана с приоритетите и мерките за гарантиране на националната сигурност, показа, че е необходимо цялостно преосмисляне в рамките на една нова концепция за националната ни сигурност, която да отчита практическите глобални процеси и да се базира върху членството на България в НАТО.
Ето защо считам, че на етапа, в който се намираме, оценъчната дейност би могла да постигне реален ефект, само ако намери израз в промени в основополагащите документи на националната ни сигурност. От тези позиции правителството подготвя и ще предложи на парламента пакет от документи, в това число доклад за дейността на правителството по гарантиране на националната сигурност за периода август 2001 – декември 2002 г.; проект на актуализирана концепция за националната сигурност на Република България; проект на планово-организационен документ, най-вероятно и програма за практическите мерки за реализация на концепцията за периода до приключване на мандата на нашето правителство. Впрочем и обстоятелството, че за 5-годишния период от приемането на Концепцията за национална сигурност досега изискването на т. 53 от концепцията е било изпълнено само веднъж през 2002 г., дава основание да се мисли за нов подход, една нова система за отчитане, анализ, прогнозиране и планиране в областта на националната ни сигурност.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Имате възможност за реплика.
Заповядайте, господин Цанев, имате две минути.
ИВО ЦАНЕВ (ПСОДС): Господин председател, господин министър-председател! Вие явно наистина не разбирате какво точно четете и не разбирате какво Ви питаме. (Шум и викове от блоковете на НДСВ и ДПС.)
Ние Ви питаме защо този доклад не е внесен в парламентарната зала – това, което е записано в т. 53 от концепцията? Защото, ако този доклад за 2001 г. беше внесен, нямаше да се случат следните тревожни явления в нашата страна: контрабанда на оръжие – случаят с "Терем"; безконтролно използване на СРС от вътрешния министър; връщане на Политическа полиция; нарушаване на основни права и свободи на българските граждани чрез подслушване; допускане на кризисни ситуации в нашата държава покрай унищожението на ракетите СС-23 (шум от блоковете на НДСВ и ДПС); никаква позиция по темата "Ирак"; липса на стратегия за участието на България в глобалната война срещу тероризма в Афганистан, Ирак и други места; лошо структуриран бюджет за отбраната и службите на Министерството на вътрешните работи; провалени проекти за МиГ-29, за летищата, за униформите; липса на ключови закони, като Закона за управление на кризи, Закона за националната сигурност, Закона за НРС, Закона за НСО; липса на план за модернизация на Въоръжените сили до 2010 г.; липса на цялостна концепция за изграждане на интегрирания сектор за сигурност в отговор на променената среда след 11 септември. Не на последно място, липсата на годишен доклад за състоянието на националната сигурност забавя очевидните промени, които трябва да настъпят в МВР, но не тези в НСС, които настъпват след консултации с БСП, а смяната на вътрешния министър Петканов. Ние поискахме тази оставка, защото той подслушваше с много закононарушения и не предоставя информация на парламента.
Поради това, господин министър-председател, че ние Ви уведомихме за това подслушване, преди поканата ни за НАТО, смятаме, че стоите твърдо зад министър Петканов и поради тази причина смятаме, че заедно с него трябва да поемете политическата отговорност и за подслушването, и за всички тези проблеми, които се случиха.
В заключение искам да Ви връча двата годишни доклада за състоянието на националната сигурност, изготвени за 1999 и 2000 г. – да видите как изглеждат, а не да променяте концепцията, просто да изпълнявате решенията на Народното събрание.
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цанев.
Господин премиер, имате възможност да вземете отношение по репликата на народния представител Иво Цанев.
Заповядайте, ще Ви помоля да се ограничите в рамките на 2 мин. пленарно време.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин Цанев, отлично разбрах Вашата апокалиптична картина, но ще се придържам към действителността и ще кажа само, че основните рискове за сигурността на Република България, които отчитаме в нашата работа, са следните: международният тероризъм и организираната престъпност в глобален и регионален план; политическата и икономическата нестабилност на Балканите; нестабилността на обстановката в Близкия изток и района на Персийския залив; етническите противоречия и прояви на краен национализъм в някои държави от региона; действията на екстремистки групи; корупцията; бежанските потоци и нелегалната миграция; екологичните заплахи; рисковете на информационната сигурност и действията на организирани престъпни групи в страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин премиер.
Преминаваме към актуален въпрос от народния представител Петър Мутафчиев относно приемането на решение на Министерския съвет за създаване на нова община, включваща град Сопот и с. Анево. Заповядайте, господин Мутафчиев, да развиете своя актуален въпрос към министър-председателя.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател! Моят актуален въпрос е свързан с решението на Министерския съвет за обособяването на община Сопот, на град Сопот и с. Анево като самостоятелна община.
Но преди да задам въпроса си, искам да ви представя предисторията на този сериозен въпрос, свързан с правата на българските граждани и правото им да се самоопределят.
През месец декември 1989 г. е изграден Обществен комитет за подпомагане развитието на Сопот. Той е избран на общограско събрание, подкрепен е активно от всички политически сили и се превръща в изразител на исканията и интересите на сопотските граждани.
В началото на 1990 г. на висшите държавни органи е връчена подписка от 6292 сопотски граждани за възстановяването на община Сопот. Сопот е бил община до 1979 г. През 1993 г. – отново подписка от 5857 граждани на Сопот е връчена със същото искане. Този път подписката е подкрепена от общинския кмет в Карлово, от областния управител в Пловдив и от Министерството на териториалното развитие и строителството.
След приемането на Закона за административното и териториално устройство на Република България и Закона за допитването до народа населението на град Сопот, спазвайки стриктно изискванията на тези два закона, провежда референдум на 7 февруари 1999 г. В местния референдум участват 5963 човека – гласоподаватели или това са 62% от населението на град Сопот и с. Анево, от които 99,18 % са гласували за отделянето в самостоятелна община. Оттогава досега, независимо че се спазват всички процедури и от общината, и от областния управител, и предишното правителство на Иван Костов, и сегашното правителство не вземат отношение по волята на сопотските граждани. Правителството на Иван Костов два пъти връща документацията за уточняване и най-вече – свързано с икономическите доводи дали може 25 на сто от бюджета на новата община да се осигури от предприятията на територията на община Сопот. На заседанието на Министерския съвет този въпрос е разглеждан и отново се връща към Министерство на регионалното развитие и строителството. Идват регионалните избори и повече никой не се занимава с този въпрос.
Аз не бих Ви задавал въпроса устно, ако инициативният комитет не ме беше информирал, че на 13 март 2002 г. са подали искане до Министерския съвет, писмото е изпратено точно до Вас за решаването на този въпрос. Това е искане за позиция на Министерския съвет.
За съжаление до този момент отговор сопотските граждани нямат.
Аз се учудвам, тук говорехме за електронно правителство, но ако забавяме така отговорите, и да имаме електронно правителство, което аз подкрепям като заместник-председател на Комисията по транспорт и телекомуникации, ще ни бъде ли необходимо, ако ние не знаем какво да отговорим на нашите граждани?
Така че моят въпрос към Вас е възнамерява ли Министерският съвет в най-кратки срокове да приеме решение за обособяване на нова община с център град Сопот, в която са включени град Сопот и с. Анево. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Господин министър-председател, заповядайте да дадете отговор на актуален въпрос от народния представител Петър Мутафчиев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Уважаеми господин председателю, уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Мутафчиев! Въпреки че въпросите, свързани с административно-териториалното устройство, не попадат пряко към моите компетентности, отговарям на поставения от Вас актуален въпрос и се надявам да дам очакваната от Вас и населението на град Сопот и с. Анево яснота.
Накратко хронологията, която имам, за инициативата, както казахте, за отделяне на град Сопот, която стартира през 1997 г., и стигаме до референдума от 7 февруари 1999 г.
Ще ви спестя повторенията. Ще премина към следното уточнение. По предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството проектът на решение за извършване на административно-териториалната промяна – създаване на нова община с административен център Сопот и промяна в границите на община Карлово е включен за разглеждане като т. 1 в заседанието на Министерския съвет на 30 септември 1999 г. В процеса на обсъждане на материала се е оформило становище разглеждането на точката да се отложи, за да се представят допълнително финансови разчети относно възможността за финансиране на разходите на общините със собствени приходи, каквото е изискването на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България.
Същевременно е предложено да се търси възможност за присъединяване към новосформиралата се община и на други населени места, разположени западно от Сопот.
През 2000 г. въпросът за обособяването на новата община е поставян неколкократно на вниманието на централната изпълнителна власт. Провеждани са множество срещи и разговори с представители на инициативния комитет, на Общинския съвет на Карлово, кмета на Сопот и с участието на представители на областната администрация – Пловдив, но промяна в позицията им не е настъпила, явно поради което материалът не е предлаган за ново обсъждане от областния управител, както и Вие споменахте.
След получаването на Вашия въпрос се извърши проверка за действията, предприети по поставения въпрос. Беше установено, че на 13 март 2002 г. е постъпило искане от жителите на град Сопот и с. Анево, подписано от общински съветници от град Сопот, да бъде уважен вотът на гласоподавателите от град Сопот. Искането, както и допълнително получената през месец април характеристика на социалната и техническата инфраструктура на град Сопот са изпратени за становище в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Настоящият министър на регионалното развитие и благоустройството, заедно с областния управител ще проведат необходимите допълнителни срещи с инициативния комитет, кмета и Общинския съвет на община Карлово и кмета на Сопот. Ще обсъдят всички възможности и след като вземат решение за последващи действия в един разумен срок, ще предложат на вниманието на Министерския съвет този процес за разглеждане.
Като откликва на волята и желанието на местното население кабинетът полага усилия и съдейства на гражданската инициатива за приключване на процедурата и изпълнението на условията по окончателното вземане на адекватно решение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Мутафчиев, имате право на реплика. Заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин министър-председател, аз най-напред искам да уточня, че въпросът ми е: възнамерява ли Министерския съвет да вземе решение за отделянето, което е изцяло във Вашите компетенции като ръководител на Министерския съвет, като министър-председател на България? Така че не считам, че съм Ви занимавал с въпрос, който не е във Вашата компетенция.
И защо зададох въпроса към Вас? Защото е въпрос на политическа воля. Съюзът на демократичните сили имаше политическата воля да отдели три общини в Пловдивска област. И ги отдели. Нямаше политическата воля да отдели община Сопот и затова се водиха какви ли не технологични процеси, които да забавят този процес. И Сопот при тяхното управление не беше отделен.
Лично аз съм притеснен от Вашия отговор затова, че се прехвърля отговорността не към този, който трябва по закон да поеме този ангажимент – Министерският съвет, а отново към местната власт. Какво могат да кажат кметовете на Сопот и на Карлово освен да се съобразят с гражданите?
Аз искам да чуя ясен отговор от Вас какви са причините, поради които Вие не излизате с решение. И ако смятате, че не трябва да бъде отделена община Сопот, излезте с политическата отговорност и кажете: ние не считаме, че не трябва да бъде отделена община Сопот по тези причини. И това е работа на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Министерския съвет. Ако продължаваме по схемата да прехвърляме топката от една институция на друга, аз мисля, че и през следващия век Сопот няма да бъде отделен като отделна община.
Надявам се, господин министър-председател, Вие лично да поемете политическата отговорност и като министър-председател, и като председател на Националното движение Симеон Втори, като ръководител на партията, и преди местните избори да кажете на сопотските граждани какво е Вашето решение. Това е единственият път, по който може да бъде решен този въпрос. От много министерства, пак казвам, могат да се доведат доводи “за” и “против” и въпросът да стои в застой и да създава условия за спекулации точно преди местните избори на всички политически сили в Карловска община затова да обещават ще отделяме или няма да отделяме Сопот.
Аз мисля, че това не е в интерес на никой – нито на вас като на управляващи, нито на нас като опозиция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Господин премиер, имате възможност да вземете отношение по репликата на народния представител Петър Мутафчиев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКС-КОБУРГГОТСКИ: Господин председател, господин Мутафчиев! Ще Ви отговорим, както споменах в изказването си, след като получим достатъчно подробности. Вие сте добре запознат с темата – самото отделяне би попречило и на някои от съседните села, които няма да изброявам сега. Но има и друго, което мен лично ме притеснява и Вие ще го разберете също и това е бюджетът. Дали една нова община ще намери ресурсите, за да се самоиздържа? Но, ще Ви отговорим преди изборите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
С това приключи процедурата по питанията и въпросите към министър-председателя на Република България господин Симеон Сакскобургготски.
Преминаваме към отговор на питане от народния представител Кръстьо Петков.
Преди това по процедурен въпрос давам думата на господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на НДСВ правя предложение за извънредно заседание на Народното събрание следващия вторник от 14,00 ч. при дневен ред:
1. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Националния център за аграрни науки.
2. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите – продължение.
3. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за животновъдството.
Знаете, че тези законопроекти стоят в седмичната програма на Народното събрание вече трета седмица и поради една или друга причина и поради многото политически дебати, които се разгарят в тази зала, не могат да бъдат разгледани.
Както ни посочи и колегата Миков вчера, редно е Народното събрание да се занимава със законодателна дейност, което мотивира и нашето предложение за извънредно заседание.
Така ще можем да отговорим и на желанието на колегата Иво Цанев – да разгледаме два изключително важни закона, които са внесени в Народното събрание, а именно Закона за мерките срещу финансиране на тероризма - надявам се, че никой няма да оспори важността на този закон - и Закона за изменение и допълнение на Закона за МВР.
Благодаря ви, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Има процедурно предложение за извънредно заседание.
Има ли противно предложение? Не виждам.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте направеното процедурно предложение за извънредно заседание на парламента.
Гласували 118 народни представители: за 85, против 12, въздържали се 21.
Предложението е прието – извънредно заседание във вторник от 14,00 ч.
Лидия Шулева – заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика, ще отговори на питане от народния представител Кръстьо Петков и народния представител Бойко Радоев относно Националната програма “От социални помощи - към заетост”.
Господин Петков, заповядайте, за да развиете Вашето питане към министър Шулева.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри! Стартира най-популярната, според мен, най-нашумялата програма на правителството “От социални помощи – към заетост”. За нея бяха отделени, ако не греша 217 млн. лв. от държавния бюджет и амбицията на правителството е да осигури 100 хил. работни места за 12 месеца.
Моята лична позиция е в подкрепа на идеята и на принципите на тази програма. Сега вече тя е в ход, така че нашето питане с господин Бойко Радоев е за реализацията й, за нейния старт.
Уважаема госпожо министър, от информацията, която получихме от редица общини става ясно, че в края на миналата и в началото на тази година са се появили доста процедурни неразбории при реализацията на програмата. Например, за общините, които проучихме се оказа, че от дадените от тях проекти са одобрени на 50%, в което само по себе си няма нищо лошо, но ако такава е ситуацията в цялата страна, програмата стартира не с една реалистична цел – за осигуряване на 100 хил. работни места, а вероятно далеч по-малко. Ако не се лъжем, през първата 15-дневка на януари програмата е включила 31 500 лица.
Също така не е ясно, а и на авторите не е било обяснено от общините и от екипите поради какви причини и на базата на какви критерии са върнати проектите, за да могат да ги преработят в съответния срок. И така нататък.
Нашето питане е: първо, как ще компенсирате закъснението, с което фактически стартира програмата “От социални помощи – към заетост”?
Има ли Националната служба по заетостта и нейните регионални звена необходимия административен капацитет, както се твърдеше миналата година, професионален потенциал да се справи с тази сложна, деликатна и в много голяма степен новаторска задача?
Второ, защо координацията и контролът по Националната програма са възложени на проект “Красива България” и на какво основание част от парите отиват за издръжка на неговите офиси?
Доколкото съм запознат, програмата “Красива България” беше за инфраструктурни и архитектурни проекти, а тук мотивът и целта са други – социални, както и осигуряване на нова заетост.
И, трето, каква е фактическата роля на регионалните сдружения за заетост, които бяха създадени преди няколко години и на социалните партньори в регионите за реализацията на програмата? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Петков.
Госпожо Шулева, имате възможност да отговорите на питането в рамките на 10 минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми господин Петков, уважаеми господин Радоев, уважаеми госпожи и господа народни представители! Много благодаря на господин Петков и на господин Радоев за това, че ми зададохте този въпрос относно програмата “От социални помощи – към осигуряване на заетост” - най-мащабната инициатива на Министерство на труда и социалната политика за 2003 г., която, вярвам, ще бъде от полза за стотици хиляди обикновени хора, както и за всички населени места в страната.
Това, което искам да подчертая обаче, преди да започна с отговорите на конкретните въпроси на уважаемите народни представители, е, че благодарение на много от вас тук, в тази зала, вече не става въпрос за обикновена програма, а за ангажимент, който правителството е поело с приетите вече промени в Закона за социално подпомагане. Този ангажимент ще трябва да се изпълнява и от следващите правителства, и макар и трънлив, аз се радвам, че точно ние ще изминем пътя към по-доброто, по-отговорното и по-справедливото отношение на управляващите към безработните.
Според промените в Закона за социално подпомагане държавата вече се е ангажирала, първо, да подпомогне дългосрочно безработните с осигуряване на субсидирана заетост за определен срок, и едва на второ място, да им осигури и социални помощи.
С този закон се въведе нов вид социално подпомагане – подпомагане чрез осигуряване на реален труд. То е съпътствано с ограмотяване и квалификация, които предшестват или съпътстват полагането на даден вид труд. Ето защо, тази програма не е като всички останали, познати от последните години програми за временна заетост.
Още с встъпването ми в длъжност се запознах с мащабно проучване и доклад от холандски експерти, който оценяваше тези програми за временна заетост като нискоефективни. Ето защо, сега съм особено щастлива, че дори консервативни и финансови институции като Международния валутен фонд и Световната банка, в лицето на господин Ендрю Воркинг, който беше на посещение у нас тази седмица, оцениха този подход като иновационен и достоен за уважение.
Хората, включени в тази програма, ще могат да получават работа в продължение на три години по различни проекти, защитени от общините, и ще преминават от един проект в друг. Може да се случи така, че за даден период да няма подходяща работа за тях в населеното място, в което живеят. Тогава законът ги защитава да продължат да получават социални помощи, докато държавата им намери подходяща заетост или самите те се върнат по друг начин на пазара на труда.
Нашият стремеж е да им осигурим работа поне в продължение на общо девет месеца през годината.
Правя този преход към първия Ви въпрос: как ще се компенсира закъснението на програмата “От социални помощи – към осигуряване на заетост”, тъкмо за да Ви обясня, че това вече не е просто програма, а нов вид политика, обезпечена със закон и с финансиране.
Ето защо не разбирам за какво закъснение изобщо говорите. Програмата стартира от 1 януари, предлагайки включване на 100 хил. дългосрочно безработни в дейности по одобрени проекти на общините. Никой никога не е обещавал, че на 2 януари 2003 г. ще има назначени 100 хил. души. И слава Богу! Защото това би било популистко и безотговорно спрямо парите на данъкоплатците.
Предпочитам да чувам упреците ви, че нещо не върви достатъчно бързо, отколкото, че съм похарчила безотговорно бюджетни пари.
Освен това всички данни показват, че програмата върви с нормални, дори доста по-бързи от очакваните темпове, по-бързи са дори от разчетите, които направихме заедно с Международния валутен фонд.
Ако през януари имаме осигурени 35 хил. работни места по програмата, то през м. февруари одобрените проекти вече са 900 – за 60 хил. работни места. Наистина не виждам какво точно Ви притеснява. Пък и не си спомням в близките няколко години да се е случвало да бъдат осигурени близо 60 хил. работни места за два месеца през зимата. Ако греша, моля да ме поправите.
Да, въведохме проектния принцип, както Вие казвате, за усвояване на парите по програмата и тази стъпка има двойно предназначение. От една страна, точно това е начинът да държим сметка за всеки похарчен лев и да се гарантира реален труд, който да е от полза за населените места, в които се полага. От друга страна, това е и начинът, по който се усвояват парите от фондовете на Европейския съюз.
Проектният принцип е всеобща европейска практика. Европейският съюз отпуска средства срещу защитени проекти и срещу съфинансиране, което се изисква от кандидатстващия, за да поеме лична отговорност за реализацията на заявената дейност. Накрая парите се отчитат, като се държи сметка за всеки изхарчен лев. Това е европейската практика и ние би трябвало да използваме собствените си програми, за да се научим да работим по европейските.
Точно тук е мястото да Ви призная, че за съжаление точното планиране и отчитане на средства изглежда не е много популярно у нас. Казвам го по повод на твърдението Ви, че не било ясно по какви критерии са оценени и върнати неодобрените проекти.
За да онагледя отговора си, ще ви дам няколко конкретни примера на върнати проекти. Спестявам имената на общините, но само този път.
Първият пример е от една сравнително голяма община от Северна България, която ни предлага да се назначат 10 души, които за три месеца ще монтират две люлки. Чудно ли е защо не сме се съгласили?
Пример втори: предложената дейност е охрана на селскостопанската реколта на открито в продължение на 12 месеца през годината.
Като чете някой от проектите, на човек му се струва, че България като че ли се е преместила в друга географска ширина, но не е ясно в кой момент и каква. Иначе защо ще ни предлагат стъргане и чистене на сняг в продължение на 10 месеца в годината?
Спирам дотук, защото тези грешки ще бъдат отстранени, и защото добрите проекти са в пъти повече от лошите.
Миналата седмица имах възможността да се срещна в София с близо 400 души кметове и представители на местната администрация, за да си кажем очи в очи проблемите и да намерим решението им. Доволна съм, че го направихме и че повечето от тези хора разбират смисъла на това, което вършим.
Сега за капацитета на нашите структури.
Изпълнителна агенция по програмата “От социални помощи – към осигуряване на заетост” е Агенцията по заетостта, а не Националната служба по заетостта, както Вие я наричате. Подкрепа ни оказва и Програмата на ООН за развитие, с която сключихме специално споразумение.
Подкрепата се състои в следното:
Първо, съставяне на ръководство за изпълнение на програмата, в което са разписани всички правила и ангажименти на институциите.
Второ, обучение на институциите и лицата, ангажирани с изпълнение на програмата.
И трето, сформиране на специални екипи към Агенцията по заетостта, които да работят изключително по програмата и да са в помощ на институциите.
До сформирането на тези екипи в подготовката на изпълнението на програмата “От социални помощи – към заетост” се включиха екипите на “Красива България”. Тук е мястото да Ви напомня, че “Красива България” е проект, финансиран 100 процента от Министерството на труда и социалната политика, а служителите, работещи по него, получават заплатите си от нашия бюджет.
Така че не виждам нищо смущаващо във факта, че сме включили наши служители в изпълнението на наша програма. Инженерният състав на проект “Красива България” оказа техническа помощ и консултация за по-доброто изготвяне на проектите с цел спазване на кратките срокове за подаване и разглеждане. Експертите от проекта подпомагат общините при изготвянето на проектите в техническата им част и Агенцията по заетостта – при оценяването им.
Колкото до фактическата роля на регионалните служби по заетост, те обобщават информацията за получените проекти по заложените критерии и докладват в регионалните комисии по заетост с оглед оценяване на проектите. Те организират извършването на контрола по изпълнението.
В момента продължава сформирането на специалните екипи по проектиране, мониторинг и контрол на програмата. Социалното партньорство на регионално ниво се осъществява чрез създадените комисии по заетост, които са на трипартитен принцип и включват всички социални партньори. Те вземат решение по отношение на оценката на предлаганите проекти.

Съветите за сътрудничество към дирекциите “Бюро по труда” са изградени също на трипартитен принцип. Те участват в процеса на реализация и контрол на програмата и правят предложение за нейното оптимизиране.
Уважаеми народни представители, мащабността на Програмата “От социални помощи към осигуряване на заетост” ни задължава да бъдем диалогични и да си сътрудничим с всички възможни партньори. Ние се опитваме да го правим. Дори храня една малка надежда – че тази програма, която ще се реализира най-вече с подкрепата на кметовете от всички политически цветове, ще опровергае думите на един голям българин, който обичаше да казва, че националното съгласие е в устата на всички, а в делата на никого. Благодаря за вниманието. (Частични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря за просторния отговор.
Имате думата, господин Петков, да зададете до два допълнителни въпроса.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря.
Уважаема госпожо Шулева, Вие май нещо ми се разсърдихте. Аз не съм казал такива думи и имам пълно право в процедурата за парламентарен контрол да се поинтересувам и да получа изчерпателна информация. Аз не съм служител на вашето министерство. Все пак съм народен представител.
Много съм доволен от огромната информация, която дадохте, но искам да се върна към това, което Вие казахте, с факти.
Факт е, че в края на миналата година стартиралите по пилотните програми са били освободени. Никой не е отишъл да им обясни какво става след това. Това се обяснява няколко седмици по-късно. Дали ще бъдат в отпуск или ще получават социални помощи? Та това са 20 хил. съдби! С колегите направихме проучване. В Брегово – Видинско, вече има 400 подписа в една протестна подписка, защото хората не са получили информация. Някой по веригата не си е свършил работата.
Второ, съгласен съм с Вас за огромната експертна работа, която е извършена, но когато са правили проектите през ноември и декември, общините и другите организации не са знаели критериите, по които са върнати през януари.
Вие имате право като министър да насочите една служба да върши нещо друго. Моят въпрос е: с какво точно “Красива България” подобрява социалния аспект и социалния характер на тази програма? Аз продължавам да я наричам програма, въпреки че тя е законово и финансово осигурена, както казахте. Това не изменя нещата.
Следващ въпрос: онези, които са хвърлили труд, направили са проектите, върнати са, с тях ще продължи ли някой да работи от системата на Агенцията по заетостта, или тук ще действа един селективен механизъм – “става, не става”, а по-нататък всеки да си бере грижата? Тоест ще има ли механизъм на взаимодействие през цялата година? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Петков.
Заповядайте, госпожо Шулева. По правилник отговорът Ви трябва да бъде в рамките на пет минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Петков, както започнах – не Ви се сърдя, а Ви благодаря. Неправилно сте ме разбрали. Аз Ви благодаря и още веднъж Ви благодаря за въпроса, който ми зададохте, защото той ми дава възможност още веднъж за пореден път да кажа онова, което от три месеца говоря като навита грамофонна плоча.
На въпросите, които ми зададохте. Пилотните програми са със срок на действие два месеца. Господин Петков, няма как да бъде уволнен, съкратен или да бъде прекратен договорът на някого, с когото договорът е сключен за срок от два месеца. Когато тези хора са назначавани, те са назначавани със срочен договор точно за два месеца. Договорът приключва и свършва. Не приемам твърдения, че те са били уволнени, освободени и не знам още какво. Още със самото назначаване за всички тях е било ясно, че се назначават за два месеца, защото пилотната програма имаше финансиране само за два месеца и договорите им бяха точно за такъв срок.
По отношение на това дали ще получават социални помощи – знаете, че законът влезе в сила от 1 януари 2003 г., ние сме го представили многократно и сме обявили навсякъде, че в него ясно и категорично е казано, че хората, включени в тази програма, имат право да получават социални помощи във времето, когато не са заети по нея.
Безспорно, съгласна съм с Вас, че ние имаме необходимост от още, още и още обяснения, за да може тази информация да стигне до българските граждани.
Правим всичко възможно и аз още веднъж ще Ви благодаря, че ми давате възможност в Народното събрание и пред Националната телевизия ясно и точно да кажа тези неща, по които нееднократно сме се опитвали да информираме гражданите.
По втория въпрос – за “Красива България”. Обясних какво точно са вършели тези хора. Те са помагали на общините да правят проекти. Проектите, господин Петков, не са социални. Седемдесет процента от проектите, които се одобряват, са инфраструктурни, насочени за подобряване на инфраструктурата, и само 30% от тях са свързани с дейности по благоустройство на населените места. Такава е нашата програма и тя се спазва с тези проекти, които се изпълняват. Така че още по-неоценима и навременна е помощта на хора от проекта “Красива България”, които знаят как се правят инфраструктурни проекти, за да помогнат на общините да подготвят точно такива инфраструктурни проекти.
Ще си позволя да дам един мой любим пример. Една община планирала в бюджета си ремонт на 100 кв. м тротоари. Това било заложено в бюджета. Тя кандидатства със същия този проект по програмата, като трансформира парите, които е заложила в проекта си за ремонта на тези 100 кв. м тротоари, в материални разходи и кандидатства за ремонт на 200 кв. м тротоари, ползвайки парите за труд по нашата програма. Това е чудесен инфраструктурен проект, финансиран със средства от общините. Тук е мястото да отговоря, че тези, които са оправни, както казва народът, много бързо намериха средства и 60 млн. лева средства за капиталови разходи са осигурени по нашата програма, в която, пак казвам, 70% от проектите са инфраструктурни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: И по последния въпрос. Една малка статистика. От 1067 (по памет) предложени проекти само 24, господин Петков, са върнати, и то от тези, за които споменах преди малко. Имам цял списък и мога да Ви запозная, но нека не създаваме поводи за смях в залата – за върнатите проекти. Върнати са 24. Както казах, 900 са одобрени и за всички останали се работи на място с хората от общините, които ги подготвят, за да могат да ги поправят и да ги върнат отново за одобрение. Никой не е казал, че процесът на предлаганите проекти е приключил. Напротив. На срещата, за която споменах преди малко, ние обяснихме на кметовете, че процесът продължава, че те дори могат да заменят във времето някои проекти, които им се струват недостатъчно добри и ефективни. Ние във всеки момент сме готови да им помогнем.
Пак в тази връзка – ние изграждаме тези екипи в 9 наши региони, които ще бъдат изцяло на разположение на кметските администрации, за да им помагат за актуализация или за подготовка на нови проекти през текущата година. Вие знаете, че Законът за бюджета и Законът за социалното подпомагане бяха одобрени в края на миналата година. Така че за това кратко време смятам, че не заслужаваме упреци. Положихме достатъчно усилия, за да свършим доста работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, госпожо Шулева. Много Ви моля да планирате времето си, защото разточителността с времето тук е разточителност с времето за парламентарен контрол.
Господин Петков, имате право да изразите отношението си към отговора в рамките на две минути.
Дисциплината важи както за народните представители, така и за министрите.
Виждате къде е днес мнозинството. (Сочи лявата част на залата. Смях и оживление в блока на КБ.)
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Къде бяхте, за да направите забележка на един от заместник-председателите вчера, господин Сендов?!

КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Госпожо Шулева, още веднъж повтарям, че високо ценя и програмата като цяло, и Вашата лична устойчивост и ангажираност тя да свърши добре. А това, че отправяме упреци, не е лоша оценка.
Аз няма да навлизам в трудовоправен спор с Вас за тези 20 хил. души, които са назначени за 2 месеца. От гледна точка на трудовото право сте абсолютно коректна. Но поставете се на мястото на тези 20 хил. души, на които изтичат двата месеца. На тях им е казано, че това е пилотна фаза, която ще продължи със същинската програма. Оттам дойде пропукването.
Второ, аз казах съвсем точно, че програмата има социален характер, трудов характер, а не инфраструктурен, имайки предвид не проектите, а целта, която сте заложили вътре. Ние с Вас много пъти сме говорили на тази тема и Вие сте казвали, че целта е всеки да може да се подготви и след време да си намери трайна работа. Това имах предвид.
От тази гледна точка продължавам да имам съмнение за две неща – за ролята на “Красива България”, в това число и управлението на финансите, и затова дали общините ще могат да намерят средства при сегашния бюджет и при сегашната бюджетна схема за тази година, за да осигурят своята част.
Затова благодаря, че проявихте такова добро чувство към мен. След месец-два ще Ви дам още един повод да благодарите, интересувайки се от тази страна на въпроса – общините и “Красива България”. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Приключихме с питането към заместник министър-председателя и министър на труда и социалната политика госпожа Лидия Шулева. Благодаря, госпожо Шулева.
Преминаваме към актуални въпроси и питания към заместник министър-председателя и министър на икономиката господин Николай Василев.
Давам думата на народния представител Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, колеги народни представители! Моят актуален въпрос е зададен в началото на месец декември и е относно състоянието и перспективите на “Елисейна” ЕАД със 100 процента държавно участие.
Уважаеми господин министър, комплексни причини доведоха металургичното предприятие в Елисейна до много тежко финансово състояние. Работниците и служителите са в пълна безизходица поради неизплатени заплати и липса на каквато и да е възможност за алтернативна заетост в региона. Стигна се до гражданско неподчинение и остри протестни действия.
Уважаеми господин министър, моят актуален въпрос, зададен тогава към Вас, беше следният: каква е перспективата за предприятието и кога работниците ще получат полагащите им се възнаграждения, както и ще бъде ли потърсена отговорност на виновните лица, довели дружеството до това състояние. Както отбелязах преди малко, зададох своя въпрос в един много сложен момент на протести и гражданско неподчинение. Блокирана беше ж.п.линията София – Видин. Арестувани бяха работници и бяха повдигнати обвинения и следствия спрямо тях. Кметът на община Мездра тогава стана гарант за изпълнение на поетите договорености между протестиращите работници и принципала в лицето на Министерството на икономиката. Към мен и моите колеги народни представители бяха предявени искания да упражним парламентарен натиск и контрол за изпълнение на тези ангажименти.
Днес, 2 месеца по-късно, Вие от тази трибуна може би ще докладвате, че вчера и днес работните заплати се изплащат и първата част на моя въпрос има позитивен отговор. Остава обаче въпросът какво е бъдещето на предприятието, ще има ли условия за работа, за заетост и за живот в този труден регион и ще бъде ли потърсена отговорност на хората, които политически бяха назначени и допринесоха много за днешното състояние. Очаквам с интерес Вашия отговор, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Заповядайте, господин Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Божинов! Аз съм абсолютно съгласен с Вас, че дружеството “Елисейна” ЕАД се намира в един изключително тежък регион, в един тежък отрасъл, особено с оглед на развитието на международните цени на тези суровини и продукти, които то произвежда през последните няколко години. Това е един добър, по-скоро лош пример за това как са били управлявани неефективно държавните дружества през последните няколко години.
“Елисейна” ЕАД е едно от дружествата, за които правителството и в частност Министерството на икономиката направи всичко необходимо през последната година, за да подобри ситуацията. Тук ще пропусна описателната част от своето изложение, от своя отговор, която описва какво прави дружеството и с какво се занимава то, тъй като както Вие, така и работещите в дружеството и живеещите в региона, знаят много добре, че това е най-старото металургично предприятие в България, което след 2 години, живот и здраве, ще стане на 100 години, и произвежда черна нерафинирана мед с пълен капацитет 12-14 хил. т годишно. Но това, разбира се, е в сферата на пожеланията.
Ние наследихме едно дружество, в което сумата на активите, т.е. всички машини, съоръжения и други активи, беше 3 пъти по-малка от сумата на пасивите, на задълженията. Ориентировъчно това бяха 6 млн. активи, 18 млн. задължения и 12 млн. лв. отрицателен собствен капитал. Вие разбирате, че при тази ситуация едно дружество, което продължава да работи на загуба, в тази си форма няма възможност да живее безкрайно.
Въпреки това Министерството на икономиката предприе следните мерки.
Най-напред сменихме ръководството на дружеството, а старото ръководство имаше съществен принос за тежкото състояние, в което изпадна предприятието.
Второ, спешно подготвихме и открихме поредната процедура за приватизация на “Елисейна” и въпреки нашите усилия, въпреки разговорите, които проведохме с над 10 потенциални инвеститори, в Агенцията за приватизация не беше подадена нито една оферта. И това е естествено, тъй като казах, че собственият капитал на дружеството е минус 12 млн. лв. Тоест, ако вярваме на балансовите стойности, ние трябва да платим на някого 12 млн. лв., за да го купи той за 1 лв., което е невъзможно.
Трето, в този преходен период Министерството на икономиката направи всичко възможно да осигури оборотен кредит за “Елисейна” в размер на 4,5 млн. лв., в това число и чрез гарантирането му от българската Агенция за експортно застраховане. Въпреки нашите разговори с множество потенциални кредитори и с тази агенция, такъв кредит не беше отпуснат и аз напълно разбирам кредиторите. Нито една нормално действаща финансова институция не би отпуснала такъв необезпечен кредит.
Междувременно ограничихме до минимум разходите на дружеството, което намали неговата загуба до възможния минимум, за да не трупаме нови задължения. За съжаление това наложи поетапното освобождаване на близо 530 работници и служители на дружеството, тъй като е ясно, че ситуацията не може да продължава. С оглед предотвратяване на фалита на предприятието и осигуряване на трудова заетост в трудния регион с висока безработица и липса на алтернативни възможности за заетост и поминък, след трудни преговори беше сключен спешно договор с фирма “ЛМ импекс” ЕООД за отдаване под наем на Медодобивния цех на “Елисейна”. Наемателят се ангажира да инвестира минимум 600 хил. лв. за довършителни ремонтни работи – нещо, което не е правено в този му вид цяло десетилетие, необходими за пускането на обекта в експлоатация, след което да осигури не по-малко от 250 работни места, като предимствено бъдат назначавани работници и служители от селищата в района на Искърското дефиле, които вече имат сериозен трудов стаж в “Елисейна”.
Министерството на икономиката спешно издаде всички необходими разрешения на ръководството на предприятието за продажба на дълготрайни и краткотрайни неоперативни материални активи и запаси с цел осигуряване на приходи, за да обслужим задълженията. Тъй като времето напредва, ще пропусна примерите, но, така или иначе, те осигуриха неколкостотин хиляди лева, които бяха използвани за заплати.
Преди месец и половина проведохме извънредно оперативно заседание на Министерския съвет по темата “Елисейна”. В резултат ние успяхме да осигурим ново финансиране на дружеството и информирахме работниците на 13 декември 2002 г. за тези наши усилия. Ангажирахме се в срок до 10 февруари 2003 г. да изплатим всички задължения към персонала, към НОИ и Здравната каса на обща сума приблизително 1 млн. лв. Ангажиментът ни беше до 10 февруари и ние към 24 януари тази година започнахме да изплащаме предсрочно всички дължими възнаграждения и обезщетения.
Що се отнася до Вашия въпрос за прокуратурата, има виновни за състоянието на “Елисейна” и трябва да бъде потърсена отговорност. Преди една година аз изпратих проверка от Министерството на икономиката и на 29 май 2002 г. докладът на работната група беше изпратен до главния прокурор на Републиката с молба за извършване на проверка на фактите и предприемане на необходимите действия, в случай че бъдат установени данни за извършени престъпления. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Василев.
Господин Божинов, имате възможност да изразите отношението си към отговора.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Много шумно беше около мен поради необичайното, но похвално присъствие на моите колеги. Но чух по-голямата част от Вашия отговор и първото впечатление, което имам, е потвърждението на моето убеждение колко невярна е тезата, че държавата априори е лош стопанин и лош управленец.
Второто, което искам да отбележа – съжалявам, че няма нито един народен представител от Съюза на демократичите сили в залата – но си заслужава да се каже, че политическият волунтаризъм има изключително висока цена. Вие посочихте, че в близките четири години 12 млн. лв. в минус са крайните резултати на това предприятие. А това предприятие, когато беше управлявано от инженера и специалиста господин Николов, имаше точно обратен икономически резултат. Но той имаше един дефект – не се срамуваше от своята партийна принадлежност, не напусна ръководството на своята партия и беше общински съветник. Той беше сменен и бяха сложени две креатурни ръководства на СДС не само за да бъдат устроени активисти на тази партия, когато е на власт, а бяха извършени нещата, за които Вие ме уверихте, че вече са в прокуратурата. Но това е минало.
С това, което Вие днес казахте, потвърждавате, че когато държавата има грижа да санира едно предприятие, когато отчита неговата важност, тя може да даде и надежди. И аз бих Ви препоръчал и пожелал това, което обещахте тук от тази трибуна, да го направите, за да потвърдите и опровергаете себе си, че държавата е лош стопанин и лош управленец.
Благодаря Ви за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Божинов.
Господин министър, желаете ли реплика? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Божинов! Най-напред аз Ви благодаря за добрите думи и бих искал да споделя с Вас, че това не е единственото предприятие, което сме се опитали да подобрим и да спасим. Днес, в края на януари 2003 г., направихме още една почти последна стъпка за спасяване на предприятието “Видахим” във Видин и се надяваме, че оттук нататък ще следват по-добри дни за това предприятие, което беше съсипано преди 1999 г.
През последните дни имах множество разговори и с представители на Родопския край. Например все по-добре се развива напоследък предприятието “Горубсо” – Златоград, което ние заварихме в четиригодишна ликвидация. Сега там има няколкостотин работници, които получават много добри за страната работни заплати.
Преди няколко дни се върнах от Русия, след малко имам един въпрос от Ваш колега за Русия. С нас там беше един бизнесмен, на когото нашето министерство помогна да си намери финансиране от Мадан. Той създава ново предприятие със 150 работни места, основно за производство за износ.
Списъкът наистина би могъл да бъде дълъг. Аз говорих с Ваши колеги за ситуацията и в Ломския край, който аз съм приел много присърце след посещението и потресението ми от състоянието там преди година и половина. Там също започнаха да работят повече предприятия отколкото преди.
Ще завърша с това: напълно подкрепям усилията на госпожа Шулева за създаване на нови работни места. Подкрепял съм я не само устно, но и чрез съпричастност при писане на управленската програма на правителството, чрез подкрепа в Министерския съвет, както и в парламента. След една година, в 2002 г., когато приблизително с 80 хил. души намаля безработицата в България, да се надяваме, че следват още няколко такива години с общи усилия. Благодаря.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): И аз благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин заместник министър-председател.
Преминаваме към актуален въпрос на народните представители Румен Петков, Бойко Радоев и Радослав Илиевски.
Заповядайте, господин Петков, да развиете Вашия въпрос относно “Плама” АД – Плевен.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа колеги! Като гледам НДСВ, СДС и ДПС как са го подкарали, скоро ще трябва да си викаме “другарки и другари” в тази зала. (Ръкопляскания в КБ.)
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): И теб рядко те виждам в залата.
РУМЕН ПЕТКОВ: Аз съм тук, не знам какво точно имате предвид. Това, че не се обръщате към задните редове на парламента, не говори добре за Вас.
Уважаеми господин вицепремиер, с всеки изминат ден продължават да се увеличават проблемите в рафинерията “Плама” – инсталациите остаряват морално и физически от продължителния престой, персоналът е демотивиран, голяма част от опитните и квалифицирани кадри напускат. Икономическият спад през последните години доведе до рязко намаляване потреблението на нефтопродукти и най-вече на масла. “Плама” изгуби в една определена част своя пазарен дял и от появата на редица наши и чужди фирми за масла. Задълбочава се тревожно финансовото състояние на рафинерията, което дава негативно отражение върху цялостната икономика на Плевен и на региона. А не бива да пропускаме факта, че “Плама” доскоро беше и стратегическо предприятие за страната.
Уважаеми господин вицепремиер, нашият въпрос към Вас е какво смятате да направите Вие в качеството на вицепремиер и правителството и в частност вашето министерство за рафинерията и работещите в нея. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Петков.
Заповядайте, господин Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважами господин Петков, уважаеми господин Радоев, уважаеми господин Илиевски! Проблемът с “Плама” занимава силно обществеността, тъй като с него са свързани съдбите на много хора основно от Плевенския регион и икономиката на Централна и Северна България. Тъй като “Плама” е частно дружество със значителни задължения, този въпрос е предимно от компетентността на собствениците и на кредиторите на рафинерията, макар че Министерството на икономиката изразходва доста, почти напразни засега, усилия за последните 15 месеца да помага на собствениците да стартират отново рафинерията. Съвсем накратко ще ви върна към историята, с което ще погледнем в бъдещето.
През 1996 г. Агенцията за приватизация и с решение на Министерския съвет продава 75 процента от акциите на "Плама" на "Евроенерджи холдинг". Приватизацията е неуспешна, поради което на 28 декември 1998 г., със съгласието на Агенцията за приватизация собственик на почти 97 процента от капитала на "Плама" става "Плама Консорциум Лимитид". Физически лица притежават 2,5 процента, държавата – малко над 0,0 процента от капитала.
На 29 юли 1998 г. с решение на Плевенския окръжен съд е открито производство по несъстоятелност на "Плама" по иск на министъра на финансите, който представлява Държавния фонд за реконструкция и развитие. Новият собственик разработва оздравителен план, приет от кредиторите и одобрен от съда с решение от 8 юли 1999 г., и производството по несъстоятелност е прекратено. След това решението за утвърждаване на оздравителния план е обжалвано, и т. н. – продължава дългата история.
Оздравителният план предвиждаше пълно плащане на задълженията към кредиторите, възлизащи общо на 251,5 млн. нови лева, в това число към държавата 72 млн. лв.; към работниците и служителите – над 6,5 млн. лв., и т. н. за срок от 35 години. Като обезпечения за изпълнение на тези задължения "Плама Консорциум" се ангажира да заложи своите акции от капитала в полза на всички кредитори, а като обезпечение на вземането на ТБ "Биохим" тогава в размер на 62 млн. лв. е учредена ипотека върху всички недвижими имоти на длъжника, и т. н.
Към 31 декември 2002 г. задълженията към някои основни кредитори възлизат на: НОИ – 3,7 млн. лв., в това число главница от 2 млн. лв.; "Булгаргаз" – над 3 млн. лв., в т. ч. главница над 2 млн. лв.; НЕК – почти 0,5 млн. лв., макар че има споразумение за разсрочено плащане.
Новото правителство предприе редица стъпки, подчертано междуведомствени, да подпомогне сегашните собственици на "Плама" да стартират рафинерията. Най-напред, още в началото на нашия мандат, ние променихме Закона за данък печалба за корпоративното подоходно облагане, с което решихме проблема с така нар. "куха печалба" на "Плама". На второ място, предприехме значителни стъпки за решаване на проблемите около пристанище "Петрол". На трето място, лично аз се ангажирах, че ако рафинерията стартира, ще направя всичко възможно за усъвършенстване на законодателството в областта на околната среда, за да продължи работата на рафинерията. До момента, признавам пред вас, уважаемите народни представители, че от отсрещната страна не сме получили никакви положителни индикации, че те имат каквото и да е намерение някога - в бъдещата история, да стартират рафинерията. Те много добре знаят, че сме направили всичко възможно за тях, но сме получили едно изключително некоректно отношение в замяна, от което, разбира се, страда основно гр. Плевен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Василев.
Заповядайте, господин Петков, за да изразите отношението си към отговора.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря Ви, господин министър. Пред рафинерията стоят три групи въпроси. Първата група са свързани с технологичното състояние на мощностите на територията на рафинерията и независимо от това, че тя е 97 процента частна собственост, както Вие отбелязахте, според мен, това е предприятие, за което държавата трябва да има ясно съзнание относно това каква е неговата перспектива. В този смисъл правителството и най-вече вашето министерство би трябвало да имат една много сериозна и задълбочена оценка на състоянието на мощностите днес, перспективите от гледна точка на предприсъединителните процеси и възможността на Плевенската рафинерия да произвежда горива, отговарящи на тези стандарти, и какви са възможностите утре.
Втората група въпроси е свързана с кадровия потенциал на рафинерията, защото, както и в самото питане подчертах, една част от кадровия потенциал на рафинерията – много солидни, много подготвени хора, по една или друга причина, напуснаха и търсят своето препитание другаде. Ние би трябвало да си даваме ясна сметка, че това са хора с по един печат в трудовата книжка и отдали целия си трудов път на нефтопреработката в Плевен.
В тази група въпроси бих поставил и един много тревожен въпрос, който засяга бъдещето на техникумите – 3- и 4-годишните химически техникуми в рафинерията. Защото, ако държавата няма ясното съзнание за бъдещето на химията в Плевен и в частност на рафинерията "Плама", Вие добре разбирате, че перспективата пред тези техникуми и ежегодното производство, грубо казано, на кадри, ще останат хора с нереализиран потенциал, хора, в които не просто държавата е инвестирала, а хора, които държавата ще създаде като невъзможност да търсят своята реализация в региона.
Третата група въпроси са свързани със задължението на държавата, които Вие, според мен, много добре и ясно откроихте. Струва ми се, че този проблем, който е свързан със старите екощети е изключително сериозен и не би следвало да бъде поставян в обвръзка със стартиране работата на рафинерията, и той продължава да бъде нерешен. В действията към момента на сключване на приватизационната сделка на "Плама" по Закона за опазване на околната среда е предвидено, че инвеститорът не носи отговорност за тези стари екощети и впоследствие управляващото мнозинство на СДС в Тридесет и осмото Народно събрание е гласувало изменение и допълнение в § 9 на този закон, чрез което държавата се е самоосвободила и в този смисъл е поставила собственика в едно особено положение.
Добре известно е на обществото, че тогавашното мнозинство и тогавашното правителство действаха подборно и на определени предприятия, чрез нормативни и главно поднормативни актове освобождаваха от плащане на тези екощети, а други, в това число и "Плама", са задължени и досега да изплащат тези екощети.
Аз много ще разчитам Вие да предприемете нужните стъпки и действия в законодателни промени. Конституционният съд е сезиран от 52 народни представители. Надявам се, че и там произнасянето ще бъде ясно и категорично, но се надявам, че и Вие като вицепремиер, загрижен за това производство, ще предприемете съответните законодателни действия, за да бъде решен този въпрос и в крайна сметка инвеститорите и собствениците на предприятия в страната, независимо от това дали собствеността е държавна, общинска, кооперативна или частна, да бъдат поставени в равностойно положение. Благодаря.
Още веднъж подновявам поканата си да посетите Плевенския регион, защото там действително проблемите в икономиката са изключително сериозни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Желаете ли реплика, господин Василев?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Петков, бих искал да добавя към това, което казахте и към което се присъединявам, че има два пътя, по които да заработи "Плама". Единият вариант е сегашните собственици да стартират рафинерията. Аз съм отделил толкова много часове да разговарям с тези собственици, колкото може би по нито един друг индустриален проблем в страната. Една от последните ми срещи беше през м. юли, когато те се ангажираха в срок от две седмици да проведат всички необходими разговори с пристанището, близо до гр. Варна. Те почти не са се поинтересували да проведат такива разговори, което показва, че за половин година за пореден път отново не предприемат никакви стъпки да стартират рафинерията. Разбира се, последният изход винаги би бил производство по несъстоятелност, тоест ново, поредно производство по несъстоятелност с цел смяна на собствеността, но тук със сегашния Търговски закон аз съм сигурен, че някъде към средата на мандата на следващото правителство, по-късно през това десетилетие, би могло да се излезе от производство по несъстоятелност.
Ще използвам момента да призова и сега и вашата парламентарна група да подкрепи през близките седмици сериозните промени в Търговския закон, които ние сме внесли вече в Народното събрание от името на Министерския съвет.
Що се отнася до Плевенския регион, много се радвам, че ме питате точно днес, защото снощи имах среща, която продължи почти час и половина с всички народни представители от нашата парламентарна група от Плевенския регион. Аз се ангажирах, че през близките няколко седмици едно от следващите ми посещения ще бъде там, след като през следващите няколко дни съм в гр. Ловеч. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Василев.
От името на парламентарна група има думата господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател, имам усещането, че се намираме в изключително странна ситуация. В дясната част на пленарната зала има точно седем народни представители от управляващото мнозинство и дясната опозиция; в средната част на залата има само двама народни представители и само народните представители от Коалиция за България са на работните си места. И това става само един час след като тук по предложение на заместник-председателя на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори беше гласувано извънредно заседание на Народното събрание. Аз не знам на какво разчитат господа управляващите, но ако така ще проведем и извънредното заседание във вторник, с този кворум и с това присъствие, аз си мисля, че ние още сега си струва да прегласуваме това решение.
Унизително е за Народното събрание да заседава в този състав. Унизително е за един заместник министър-председател да отговаря на въпроси пред това количество народни представители, които са го избрали в Министерския съвет. Разбира се, има и ред други проблеми по организацията на работата на Народното събрание, но за тях ние бихме искали да говорим в друг момент и по друг начин.
Сега, от името на Парламентарната група на Коалиция за България, искам проверка на кворума или прекратяване на това недостойно за българския парламент заседание. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Поименна проверка. (Започва поименна проверка. Списъкът се прилага към протокола.)
Присъстват 105 народни представители. Тези, които отсъстват, губят за днес заплатата си.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,32 ч.)



Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Благовест Сендов

Секретари:
Величко Клингов

Иво Цанев