Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Асен Агов

Секретари: Гергана Грънчарова и Несрин Узун

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, на вашето внимание е проектът за програма за работата на Народното събрание 31 март – 1 април 2004 г.
1. Проект за декларация на Народното събрание по случай присъединяването на Република България към Северноатлантическия договор. (Вносители: са Станимир Илчев, Сергей Станишев, Екатерина Михайлова, Лютви Местан, Надежда Михайлова, Анастасия Мозер и Мирослав Севлиевски).
2. Проект за решение във връзка с Великденската ваканция на Народното събрание за 2004 г.
3. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Република Унгария за прекратяване на Договора за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ между Народна република България и Унгарската народна република.
4. Законопроект за прекратяване действието на Договора за търговия и корабоплаване между Народна република България и Чехословашката социалистическа република.
5. Проект за решение за разрешаване изпращането на кораби от Българската армия в Средиземно море за участие в учението на НАТО “ПАСЕКС”.
6. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на България в Програмата на Общността в областта на електронния обмен на данни между администрациите.
7. Законопроект за ратифициране на: Европейската конвенция за защита на животните компаньони, Европейската конвенция за защита на гръбначните животни, използвани за експериментални и други научни цели и Протокола за изменение на Европейската конвенция за защита на гръбначните животни, използвани за експериментални и други научни цели, Европейската конвенция за защита на животните, отглеждани за селскостопански цели и Протокол за изменение на Европейската конвенция за защита на животните, отглеждани за селскостопански цели и Европейската конвенция за защита на животните при умъртвяване чрез клане.
8. Законопроект за ратифициране на Конвенцията между правителството на Република България и Съвета на министрите на Сърбия и Черна гора за обновяване, обозначаване и поддържане на граничната линия и граничните знаци на общата държавна граница.
9. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за предоставяне на отпусната безвъзмездна помощ за подготовка на проект “Български фонд за енергийна ефективност”.
10. Законопроект за ратифициране на Договора за правна помощ по граждански дела между Република България и Република Албания.
11. Законопроект за ратифициране на Европейската конвенция за кинематографската копродукция.
12. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма – продължение.
13. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър.
14. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чуждестранните инвестиции.
15. Второ четене на законопроекта за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.
16. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
17. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.
18. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, моля гласувайте този проект за програма за работата на Народното събрание.
Гласували 162 народни представители: за 150, против 5, въздържали се 7.
Тази програма е приета.
Освен това са постъпили още няколко предложения, първото от които с вносител Васил Калинов.
На основание чл. 40, ал. 3 от нашия правилник той предлага в програмата за работа на Народното събрание да бъде включен като точка от дневния ред законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Господин Калинов, ще мотивирате ли Вашето предложение? Заповядайте.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Господин председател, колеги! Предложеният Ви законопроект третира само една норма – срока по § 35 от Преходните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Тази разпоредба изтече през м. октомври 2003 г. Прилагането на настоящия параграф даваше възможност да не се заплащат дължимите суми за ползване при придобиване правото на собственост върху прилежащите и застроените земи по чл. 27, ал. 6 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Многобройни са сигналите от собственици на сгради, внесли искания за закупуване на прилежащите земи по реда на цитираната по-горе норма и неуспели да приключат сделките си в определения срок. Всички те са придружени с предложение за удължаване на този срок. Забавянията обикновено произтичат от допълнителни процедури съгласно нормативната уредба и имат обективен характер: по-късното приемане на измененията и допълненията на Правилника за прилагането на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, проблеми, възникнали при издаването на скици за обектите, влезли в регулационните планове на селищата, изискванията на нотариусите за 10-годишно владеене на имота въпреки указанието на Министерство на земеделието и горите, дадено със съответно писмо, други проблеми, свързани с оценките и пр.
Считам, че при така стеклите се обстоятелства, за да се постигне целта на идеята, заложена в § 35 от Преходните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, е необходима промяна на срока и ние предлагаме тази промяна да бъде с две години.
В Комисията по земеделието и горите всички представители на парламентарните групи приеха с консенсус това предложение за промяна. Министерството на земеделието и горите също гледа позитивно на тази промяна, тъй като при тях има едно огромно натрупване на преписки и те чакат за решението и промяната на нормата, за да ги придвижат и да решат проблемите на хората.
Затова ви призовавам да приемете предложението за включване на този законопроект в програмата за тази седмица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Калинов.
Уважаеми народни представители, моля гласувайте предложението на народния представител Васил Калинов да се включи като точка от дневния ред законопроектът за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Гласували 173 народни представители: за 114, против 35, въздържали се 24.
Този законопроект се включва като точка от дневния ред.

Следващото предложение е на народния представител Николай Камов, който предлага на основание ал. 3 - чл. 40 на ПОДНС в програмата като точка от дневния ред да се включи проект за решение за изготвяне на годишен доклад за електронното правителство. Господин Камов досега многократно е мотивирал своето предложение.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народния представител Николай Камов да се включи в програмата проект за решение за изготвяне на годишен доклад за електронното правителство. Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 161 народни представители: за 72, против 49, въздържали се 40.
Това предложение не се приема.
Има още едно предложение, което произтича от Парламентарната група на Новото време – законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост. Искам да помоля, ако има желание от парламентарната група, да се мотивира.
Господин Цеков, заповядайте.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (ПГНВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлаганите законопроекти за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, два от които са на народните представители Мирослав Севлиевски и група и на колегите Клингов, Чонков и Петрова, и третият на Министерския съвет са свързани наистина с едно усъвършенстване на нормативната уредба, регламентираща реда за управление на общинската собственост. С особен акцент в нашите законопроекти за разширяване на прозрачността в управлението на общинската собственост, създаване на публични регистри за общинските предприятия, за всеки общински имот, така че гражданите в съответната община да имат реална представа каква е като характер, като обем и най-вече като управление общинската собственост на територията на общината. Тези законопроекти бяха подкрепени и от водещата комисия, и от Правната комисия, която ги обсъди миналия четвъртък, и предлагам да ги подкрепим за включване в седмичната програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цеков.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното предложение да се включи като точка в дневния ред законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 156 народни представители: за 69, против 29, въздържали се 58.
Предложението не се приема.
Има още едно предложение, което изхожда от Новото време. Ще помоля господин Борислав Цеков да го защити. Става дума за здравното осигуряване. Заповядайте, господин Цеков.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (ПГНВ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, предлагаме като точка първа от седмичната програма да се включат няколкото законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, един от които е на колегата Недялко Калъчев и група народни представители, с които се прави необходимото за решаване на проблемите с лицата, които не са здравно осигурени, решаване на проблемите със сроковете за издължаване към касата, а, разбира се, и проблемите, свързани със здравното осигуряване на тютюнопроизводителите, на земеделските производители, на хората с ниски доходи. Смятаме, че това е изключително важен проблем, който не търпи отлагане. Мисля, че тук няма политика, няма цветове. Нека час по-скоро да разгледаме тези законопроекти и те да отидат вече за второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цеков.
Уважаеми народни представители, чухте направеното предложение да се включат като точка от дневния ред законопроектите за здравното осигуряване.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 153 народни представители: за 73, против 25, въздържали се 55.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Калъчев.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (ПГНВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Във връзка със започващата ваканция ви моля да обявите едно прегласуване на предложената точка, защото считам, че е добре да дадем знак и към преговарящите страни във връзка с несключването на Националния рамков договор, че парламентът прави постъпки във връзка с уреждането на редица проблеми, които неколкократно бяха изтъквани вече в медиите. Аз мисля, че са важни. Да дадем един знак, че поне на първо четене минават законопроектите и да се доработят веднага след ваканцията за второ четене. Затова Ви моля да обявите едно прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Калъчев.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване направеното предложение за включване като точка в дневния ред проектите за здравното осигуряване.
Моля, гласувайте.
Гласували 180 народни представители: за 93, против 30, въздържали се 57.
Приема се направеното предложение.
Нямам материалите, ще помоля да бъда снабден с тези законопроекти, тъй като се включват в проектопрограмата.
Постъпили законопроекти и проекторешения в периода 24 март – 30 март 2004 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по образованието и науката.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по околната среда и водите.
Законопроект за ратифициране на изменението на чл. 1 от Споразумението за създаване на Европейска банка за възстановяване и развитие. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, подпомагаща - Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Европейската конвенция за кинематографската копродукция. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по културата, подпомагащи - Комисията по европейска интеграция и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.

Проект за решение за разрешаване изпращането на кораби от Българската армия в Средиземно море за участие в учението на НАТО “ПАСЕКС”. Вносител – Министерският съвет. Комисия по външна политика, отбрана и сигурност.
Проект за декларация на Народното събрание по случай присъединяването на Република България към Северноатлантическия договор. Вносители – Станимир Илчев, Сергей Станишев, Екатерина Михайлова, Лютви Местан, Надежда Михайлова, Анастасия Мозер и Мирослав Севлиевски.
Проект за декларация за 39-ото Народно събрание. Вносител – Валентин Василев.
Проект за решение за избиране на член на Комисията за защита от дискриминация. Вносители – Теодора Литрова и Николай Чуканов.
Проект за решение за избиране на омбудсман. Вносител – Николай Чуканов и група народни представители.
Проект за решение за разрешаване пребиваването на военен контингент от Съединените американски щати с личното си оръжие на територията на Република България за участие в учението в духа на “Партньорство за мир” – “Комбайнд Индевър – 2004”. Вносител – Министерският съвет. Комисия по външна политика, отбрана и сигурност.
Проект за решение във връзка с Великденската ваканция на Народното събрание за 2004 г. Вносител – Станимир Илчев.
Законопроект за ратифициране на Конвенция № 50 на Съвета на Европа за разработване на Европейската фармакопея от 22 юли 1964 г., допълнена с Протокол № 134 от 1 ноември 1992 г. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по здравеопазването. Подпомагащи са Комисията по европейска интеграция и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Подпомагаща е Комисията по европейска интеграция.


Съгласно току-що приетата програма започваме с
ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ.
Искам да помоля председателят на Комисията по здравеопазване господин Щерев да представи доклада на комисията. Не го виждам обаче в пленарната зала.
Моля господин Цветан Ценков да представи доклада на комисията. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Благодаря, господин председател.

“Д О К Л А Д
на Комисията по здравеопазване относно Законопроект
за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 354-01-15, внесен от Росица Тоткова и
група народни представители на 19.03.2003 г.; Законопроект
за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 354-01-15, внесен от Мима Запрянова на
28.11.2003 г.; Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за здравното осигуряване, № 354-01-15, внесен от
Алеко Кюркчиев на 18.12.2003 г.; Законопроект за изменение
и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 402-01-1,
внесен от Министерския съвет на 16.02.204 г.; Законопроект за
изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване,
№ 354-01-15, внесен от Недялко Калъчев и група народни
представители на 02.03.2004 г. и Законопроект за изменение допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 454-01-15, внесен от Кръстьо Петков на 01.03.2004 г.

На извънредно заседание на Комисията по здравеопазване на 5 март 2004 г. бяха разгледани на първо четене шестте законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. На заседанието присъстваха представители на всички заинтересовани институции – заместник-министрите на здравеопазването д-р Любомир Куманов и д-р Петко Салчев, представители на Министерството на финансите, на Министерството на труда и социалната политика, на НОИ, Националната здравноосигурителна каса, Изпълнителната агенция по лекарствата, съсловните организации на лекарите и стоматолозите. Законопроектите бяха разгледани по реда на тяхното постъпване.
Законопроектът на госпожа Тоткова, визиращ конкретизиране на групите самоосигуряващи се лица по чл. 40 от Закона за здравното осигуряване по отношение на заплащането на здравноосигурителните вноски, бе подкрепен по принцип от народните представители със забележка по т. 1, касаеща лицата в неплатен отпуск, които според становището на НОИ не би трябвало да се осигуряват за своя сметка, тъй като разрешението за неплатен отпуск се получава от работодателя.
Законопроектът на госпожа Ненкова не получи подкрепа от членовете на Комисията по здравеопазване. Предложението на вносителя се отнасяше за опрощаване на вноските на голяма разнородна група граждани, без да се прецизират критериите. Становищата на представителите на присъстващите институции бяха против възможността за опрощаване на дълговете на лицата, които не са внасяли продължително време здравноосигурителните си вноски, тъй като това противоречи на основните принципи и ценности на закона.
По законопроекта на д-р Кюркчиев, съгласно който фармакоикономическите показатели отпадат при изготвянето на позитивния списък на лекарствата, които ще бъдат заплащани от НЗОК, бяха изказани различни становища. Министерството на здравеопазването изрази подкрепата си за досегашната практика. Народните представители, Националната здравноосигурителна каса и представителите на съсловните организации на лекарите и стоматолозите и Министерството на труда и социалната политика подкрепиха поправката, като изтъкнаха аргумента за необходимостта от обективно прилагане на фармакоикономиката като критерий, което на настоящия етап е невъзможно поради липсата на национални стандарти за това. Само в някои страни от Европейския съюз се прилагат фармакоикономическите показатели за оценка в реимбурсните схеми, но не в позитивните листи. Представителите на комисията подкрепиха законопроекта и се обединиха около становището, че фармакоикономическите стандарти са задължителни и ще бъдат прилагани на следващ етап, след адаптирането им на национално ниво.
Двата законопроекта, касаещи удължаване на срока за подаване на молби от гражданите за разсрочване на заплащането на незаплатените здравни вноски, внесени съответно от Министерския съвет и народния представител Кръстьо Петков, бяха подкрепени от комисията по принцип. Предвид изразените становища на заинтересованите институции бе взето решение срокът за разсрочване да бъде уточнен при второ четене на законопроектите. Като консенсусен бе предложен срок 30 юни 2004 г.
Законопроектът, внесен от д-р Калъчев и група народни представители, предвижда нов начин за избор на управителни органи на Националната здравноосигурителна каса от Народното събрание, конкретизира контрола върху изпълнителите на медицински услуги от страна на Националната здравноосигиурителна каса, информационните потоци и системи, урежда законово етапите на лекарствената политика с постигане на прозрачност и обективност при вземането на решения, подобрява контрола при договарянето и заплащането на лекарствата от публичното здравеопазване и по-конкретно от Националната здравноосигурителна каса. Министерството на здравеопазването предоставя на народните представители вземането на политическо решение относно избора на управителни органи на Националната здравноосигурителна каса, а по останалите теми подкрепя законопроекта. Другите заинтересовани институции в здравния сектор също изразиха положителни становища по този законопроект и той бе подкрепен от народните представители.
След проведената дискусия и последващото гласуване Комисията по здравеопазване взе следното решение:
Предлага на Народното събрание да обсъди и приеме на първо четене:
1. законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Росица Тоткова и група народни представители на 19 март 2003 г.;
2. законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Алеко Кюркчиев на 18 декември 2003 г.;
3. законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Министерския съвет на 16 февруари 2004 г.;
4. законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Недялко Калъчев и група народни представители на 2 март 2004 г.;
5. законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Кръстьо Петков на 1 март 2004 г.;
6. и да отхвърли на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Мима Ненкова на 28 ноември 2003 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля да представите и втория доклад на Комисията по здравеопазване, господин Ценков.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.

“ДОКЛАД
относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за
здравното осигуряване № 154-01-25, внесен от Панайот
Борисов Ляков на 26.07.2001 г., и законопроект за изменение и
допълнение на Закона за здравното осигуряване,
№ 254-01-20, внесен от Борислав Китов и група народни
представители на 28.02.2002 г.

На две свои заседания, проведени на 03.04.2002 г. и на 29.05.2002 г., Комисията по здравеопазване разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване № 154-01-25, внесен от Панайот Ляков, и законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 254-01-20, внесен от Борислав Китов и група народни представители.
В обсъждането взеха участие представители на Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, Националната здравноосигурителна каса, експерти от НОИ.
На членовете на комисията бяха предоставени становища и предложения на Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, Националната здравноосигурителна каса и НОИ.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Панайот Ляков, бе представен от неговия вносител. Той изрази мнение, че осигуряването върху 6% от двукратния размер на минималната работна заплата е непосилна осигурителна тежест за голям брой лица с нисък жизнен стандарт, визирани в законопроекта, предвид факта, че те не получават никакви доходи. Мнозинството от тези лица не заплащат здравни осигуровки и това би довело до сериозни последици за тяхното здравословно състояние, ако те останат единствено на кешовия пазар на здравни услуги. Най-важният ефект от приемането на подобно предложение би било разширяването на броя на здравно осигурените лица.
Членовете на Комисията по здравеопазването принципно изказаха мнение в подкрепа на направеното предложение за допълнение на Закона за здравното осигуряване относно извеждането на горепосочените лица в самостоятелна категория и регламентиране на условията и реда за тяхното облагане. Намаляването на осигурителната тежест за безработните, без право на обезщетение, е не само целесъобразно, но и социално справедливо, тъй като за една категория материално затруднени лица по-пълно и реално се гарантира конституционното им право на здравно осигуряване.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Борислав Китов и група народни представители, беше представен от единия от неговите вносители – д-р Китов. Акцентирано беше върху момента, че опитът от подписването на двата национални рамкови договора до момента сочи, че интересите и съображенията на двете съсловия – на лекарите и стоматолозите – невинаги съвпадат. При наличието на общ за двете съсловни организации Национален рамков договор, неприемането на условията в него от страна на едното от съсловията блокира сключването на договора като цяло, а оттам и медицинското обслужване на здравно осигурените лица и в двете му части – медицина и стоматология.
В хода на дискусията народните представители се обединиха около мнението, че разделянето на Националния рамков договор на две отделни части е действително наложително, предвид практическите затруднения, които налага подписването на един договор. Изказаха се различни мнения относно това как практически да стане разделянето – да се създадат два отделни договора или един договор с обща за двете съсловия част с отделни специфични части. Не получи подкрепа идеята за разделяне на бюджета за двата вида помощ. Изразени бяха опасения, че такова механично разделяне на бюджета не е възможно. Необходимо е тази промяна да се съгласува с консолидирания бюджет, с Министерството на финансите, както и с международните финансови институции, с които Националната здравноосигурителна каса се намира в договорни отношения. Разделянето на бюджета по примера на практиката в други европейски държави би трябвало да е съпроводено и от разделянето на здравно осигурителната вноска, за което обществото ни не е готово.
Депутатите се обединиха около становището, че принципно такова разделяне трябва да има, но трябва да е направено коректно след задълбочено проучване и дискусии, за да се избегнат неблагоприятни последици при практическото прилагане на промяната.
След задълбочено обсъждане и последващо гласуване с 9 гласа “за”, “против” няма и 3 гласа “въздържали се” за законопроекта, внесен от Панайот Ляков и 5 гласа “за”, 3 гласа “против” и 7 гласа “въздържали се” за законопроекта, внесен от доц. Китов и група народни представители, членовете на Комисията по здравеопазването взеха следното

РЕШЕНИЕ:

Предлага на Народното събрание да обсъди и приеме на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Панайот Борисов Ляков, и да отхвърли на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 254-01-20, внесен от Борислав Китов и група народни представители на 28.02.2002 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ценков.
Господин Адемов, Комисията по труда и социалната политика също има представени доклади по тези законопроекти.
Моля да ги представите.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.

“ДОКЛАД

по законопроект за изменение и допълнение на Закона за
здравното осигуряване № 454-01-16, внесен от Недялко
Калъчев и група народни представители за първо гласуване

Комисията по труда и социалната политика на извънредно заседание, проведено на 16 март 2004 г., разгледа и обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Недялко Калъчев.
На заседанието на комисията присъстваха господин Емил Мирославов – директор на Дирекция “Трудово право и обществено осигуряване” в Министерството на труда и социалната политика, господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, господин Иван Кокалов - зам.-председател на КНСБ, вносителите - господин Атанас Щерев – председател на Комисията по здравеопазване, и господин Недялко Калъчев.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от д-р Валери Цеков, който е един от вносителите на законопроекта. Предложени са промени в управлението на Националната здравноосигурителна каса. Предвижда се изборът на нейния управител и подуправител да става от Народното събрание. В управлението на НЗОК се въвежда едностепенна форма на обществен и държавен контрол, като се предлага в 13-членния Надзорен съвет да участват по двама излъчени представители на представителните организации на работниците и служителите, двама представители на представителните организации на работодателите, двама представители на общините, определен от Националното сдружение на общините в Република България, един представител на представителната организация за защита правата на пациентите и шестима представители на държавата, определени с решение на Министерския съвет.
Разпределени са функциите и отговорностите. Надзорният съвет утвърждава основните насоки в дейността и осъществява контрол върху дейността на оперативното ръководство - Съвета на управителя, управителя и подуправителя.
Управителят на Националната здравноосигурителна каса осъществява оперативното ръководство, правомощията му по вземане на оперативни решения са разширени, като се цели постигането на баланс между правомощия и отговорности.
Предлагат се промени в чл. 40 на Закона за здравното осигуряване относно диференциране на българските граждани по групи здравно осигуряващи се, за облекчаване участието на някои от тях в здравноосигурителната система, което включва самоосигуряващите се граждани по чл. 40, ал. 4, които не се осигуряват на друго основание и имат ниски доходи, но са извън системата на социалното осигуряване. Това се отнася и за земеделските производители и тютюнопроизводителите, които имат ниски доходи, и др.
Предлага се възможност за преустановяване по собствено желание на здравно осигурителни задължения и права от лицата, които живеят извън пределите на страната над 183 дни, както и възможност за възстановяване при определени условия. Предлагат се текстове, съгласно които при преустановяването на здравно осигурителните права на редовните платци към НОИ за период шест месеца от пет календарни години да се запазят здравно осигурителните им права.
Предложени са текстове относно конкретизиране стъпките, органите и процедурите по изготвяне на позитивния и реимбурсния лекарствени списъци. Конкретизирани са функциите на контролните органи на НЗОК за детайлизиране дейностите по преговорите по Националния рамков договор между съсловните организации, НЗОК и др.
След представянето бе проведено широко разискване, поставени бяха редица въпроси и постигнато общо разбиране, че представеният законопроект ще допринесе за последващо развитие на системата на здравното осигуряване.
След гласуване с резултати “за” 10, “против” няма, “въздържали се” 2, Комисията по труда и социалната политика прие следното

СТАНОВИЩЕ:

Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Недялко Калъчев.”

Вторият доклад е по законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 354-01-15 от 19 март 2003 г., внесен от Росица Тоткова и група народни представители за първо гласуване.
“Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 4 декември 2003 г., разгледа и обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от госпожа Росица Тоткова и група народни представители.
На заседанието присъстваха: господин Валери Апостолов – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Йосиф Милошев – директор на Правна дирекция към Националния осигурителен институт, господин Дикран Тебеян, господин Чавдар Христов – изпълнителен секретар на КНСБ, господин Владимир Бояджиев – икономически съветник на КТ “Подкрепа” и др.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Росица Тоткова, която подчерта, че предлаганите промени са свързани с чл. 40 от Закона за здравното осигуряване. Там се регламентира начинът за определяне здравноосигурителната вноска на осигуреното лице в зависимост от неговия статут. Предлага се да се промени чл. 40, т. 1, буква “б”, според което следва лицата, които са в неплатен отпуск, да се осигуряват за своя сметка. Според досега действащата разпоредба работодателят се задължава да внася осигурителни вноски за работниците и служителите, когато са в неплатен отпуск. По този начин той трябва да отделя средства за осигуряване на лица, които не полагат труд за времето, за което ги осигурява, нямат принос в производствения процес и в създаването на обществения продукт, с което несправедливо се натоварва. Предлага се осигурителната основа в този случай да се определя като половината от минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, който се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Предлага се промяна в чл. 40, т. 2, която определя начина, по който се осигуряват лицата, които не са в трудови и служебни правоотношения. Промяната е свързана с тази група български граждани, които са земеделски производители. Тъй като в сега действащия текст тези лица, които извършват земеделска дейност, не се разграничават като такива, които са регистрирани като земеделски производители, за тези, които освен с другата си дейност се занимават и със земеделска дейност, се предлага да се уеднакви режимът за земеделските производители, които са регистрирани само като земеделски производители. Този режим да бъде еднакъв с режима в Кодекса за социално осигуряване.
Предлага се в чл. 40 да се създаде нова точка 9, която се отнася за безработните лица, които не подлежат на осигуряване на друго основание и за които вноските ще се определят върху дохода на член от семейството за предходния месец. Вноските са за сметка на осигурените лица и се внасят до 10-то число на месеца, следващ този, за който се отнасят. Предлага се поправка в чл. 40, ал. 4, според която лицата, които не подлежат на осигуряване по ал. 1 и 2, да се осигуряват върху половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, който се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
В проведените разисквания бе дадена информация, че по законопроекта от Комисията по труда и социалната политика са изискани и са постъпили становища от Министерството на труда и социалната политика, от Министерството на финансите, от Министерството на здравеопазването, от Националната здравноосигурителна каса и др. Тези становища бяха докладвани от съответните представители на тези институции.
Бяха проведени задълбочени разисквания и бе подчертана важността и актуалността на поставения проблем във връзка със споразумението между Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса, според което лицата, които имат неплатени повече от три здравноосигурителни вноски, следва да заплащат своя преглед и лечение.
Бяха изказани становища относно приложимостта на законопроекта на основа принципите на здравното осигуряване, за социалното въздействие на законопроекта върху обсега на засегнатите лица за достъп до здравноосигурителната система и др. Бе изразено безпокойство във връзка с официалната информация, че за около 330 хил. души липсва каквато и да е информация за здравно осигуряване в регистрите на НОИ. Бе разисквана необходимостта и възможността за допълнение на чл. 40 и др.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултат “за” – 8, “против” – няма, “въздържали се” – 5 гласа Комисията по труда и социалната политика прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 354-01-15 от 19 март 2003 г., внесен от Росица Тоткова и група народни представители.”
Следващият доклад е по законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 154-01-25, внесен от Панайот Ляков за първо гласуване.
“Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 10 април 2002 г., разгледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Панайот Ляков. Законопроектът бе представен от вносителя. В Глава втора “Задължително здравно осигуряване”, Раздел V – “Здравноосигурителни вноски”, в чл. 40, ал. 1 се предлага да се създаде нова т. 16. В кръга на лицата, които не подлежат на здравно осигуряване по реда на ал. 1, точки от 1 до 13, се включват регистрираните безработни, които не получават обезщетение и нямат право на социално подпомагане. Предлага се размерът на здравноосигурителните вноски да се определя върху заявен от тях осигурителен доход, който е равен на еднократния размер на минималната работна заплата, установена за страната.
В разискванията бе изяснено, че понастоящем по реда на чл. 40, ал. 1, т. 15 тези лица здравно се осигуряват върху заявен осигурителен доход, който е не по-нисък от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица – 170 лв., определен в чл. 8, т. 1 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2002 г. Ако лицата подлежат на годишно данъчно облагане, се извършва годишно изравняване на вноските по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване, като максималният размер на месечния доход за изчисляване на здравноосигурителната вноска е 10 минимални работни заплати, установени за страната.
Бяха разгледани и подкрепени становищата на Министерството на финансите, на Министерството на труда и социалната политика, на Националната здравноосигурителна каса и на Националния осигурителен институт, с които се подкрепя по принцип предложението.
След проведено гласуване с резултат “за” 12 гласа, “против” и “въздържали се” – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Панайот Ляков.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
Уважаеми дами и господа, има ли желание някой от вносителите да представи законопроектите или в хода на дискусията за първо четене на законопроекта всеки един от вносителите ще вземе отношение, защото законопроектите са много?
Да преминем ли към дискусия на първо четене или ще ги представяте допълнително?
Госпожо Тоткова, като вносител, заповядайте.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът, който сме внесли заедно с моите колеги, е с дата 19 март 2004 г. Причината, за да внесем този законопроект, са настъпилите многобройни проблеми във връзка с внасянето на здравноосигурителните вноски и следващото от тях право на осигурените лица да получават медицински услуги в съответствие със Закона за здравното осигуряване. Както беше отбелязано и в някои от становищата, огромен е броят на българските граждани, които нямат здравноосигурителни вноски по различни причини. Огромен е броят на българските граждани, за които изобщо няма информация в информационните системи на Националния осигурителен институт.
Затова смятаме, че Законът за здравното осигуряване трябва да бъде променен така, че да гарантира справедливост при определяне на размера на здравноосигурителните вноски, за да може това да мотивира гражданите на България да се включат в здравното осигуряване и по този начин да достигнем и до възможност за солидарност в здравноосигурителната система.
Затова ние си позволихме да предложим промени в чл. 40 на Закона за здравното осигуряване, който регламентира определянето на здравноосигурителните вноски. В нашия законопроект се предлага лицата в неплатен отпуск да се осигуряват изцяло за своя сметка. Действащата сега разпоредба задължава работодателите да внасят здравноосигурителни вноски за лицата, когато те са в неплатен отпуск. Това има негативно отражение в две посоки – първо, за работодателя, който трябва да внася здравноосигурителни вноски за лица, които нямат принос, и, второ, за самите работещи, тъй като това задължение на работодателя всъщност им отнема възможността и правото, което им дава Кодексът на труда, те да искат и да получават неплатен отпуск, тъй като работодателят ограничава това право, защото той се натоварва през времето, през което лицата са в неплатен отпуск.
Смятаме, че по този начин, въвеждайки такова задължение на работодателите, това им отнема правата, които са регламентирани в Кодекса на труда.

Освен това в нашия законопроект е включено и изменение, отнасящо се за земеделските производители, което подобрява редакцията на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване. В действащия текст не е дадено ясно разграничение между земеделските производители, които упражняват тази дейност без регистрация, и регистрираните земеделски производители, което впрочем е направено много ясно и точно в Кодекса за социално осигуряване. При положение, че за посочените две категории лица се определя различен минимален месечен осигурителен доход със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, е необходимо това да намери отражение и в Закона за здравното осигуряване. Защото трябва да има единство в осигурителните закони и това единство да бъде подчинено на единен принцип.
Трето, в законопроекта се предлага лица, които са безработни, не подлежат на социално подпомагане и не получават обезщетения за безработни, да се осигуряват върху реалния доход на член от семейството, а не върху минималния осигурителен доход. Това изменение има за цел да премахне една съществуваща несправедливост. Защото Законът за здравното осигуряване задължава лицата да се осигуряват върху доход, който те изобщо не получават. Тези лица сега са задължени да се осигуряват върху 200 лв., такъв е осигурителният доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, а реалният доход на член от семейството може да бъде както по-малък, така и по-висок. За всички останали категории лица законът е предвидил здравните вноски да се изчисляват върху реалния доход.
Четвъртата промяна е в чл. 40, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване. В него е определено, че лицата, които не подлежат на осигуряване на друго основание от закона, внасят осигурителни вноски върху минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. В тази категория лица на практика се включват граждани, които в повечето случаи имат ниски доходи, но не подлежат на социално подпомагане и оттам осигуряване за сметка на държавния бюджет. За 2003 г., а сега и за 2004 г., месечният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица е 200 лв., като осигурителната вноска в този случай за здравно осигуряване е 12 лв. Със законопроекта се предлага осигурителната вноска да се внася върху половината от минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, т.е. върху 100 лв. По този начин неработещите лица ще бъдат облекчени за внасяне на вноските и ще се подобри и събираемостта.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, смятаме, че когато трябва да търсим решение, в това число и с промените в Закона за здравното осигуряване, трябва да гарантираме справедливост за всички лица, за да могат те, виждайки тази справедливост, не само да имат възможност да внасят осигурителните вноски, но и да бъдат мотивирани да ги внасят, за да може да се гарантира основният принцип на осигурителните системи, а именно солидарността. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Господин Калъчев, заповядайте.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (ПГНВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Представените законопроекти, а и това, което чухме от докладите на водещите комисии, категорично показват, че проблемът в здравното осигуряване е назрял и трябва да намери своето решение. Аз и в мотивите си, с които поисках прегласуване на дневния ред, обясних, че нещата са важни и трябва да се правят във времето, в което те релират. Практически в законопроектите основна тежест е поставена върху решаване на въпроса със здравно осигурените лица и развитието на системата за следене на здравноосигурителните вноски. Ако уважаемите колеги не са проследили движението на този проблем, аз бих могъл да дам малко информация в смисъл, че от началото на здравното осигуряване до към м. ноември 2003 г. практически информация за това кой внася осигурителни вноски не постъпваше в Здравноосигурителната каса. С развитие на обмена на информация между Националната каса и Националния осигурителен институт започна да става ясно, че има редица проблеми по отношение на вноските в смисъл, че една голяма група хора – в началото ставаше дума за милион и двеста хиляди човека – практически по смисъла на сега действащия Закон за здравното осигуряване са загубили здравноосигурителни права, защото имат повече от три невнесени вноски.
На първо място, тази разпоредба на закона е доста рестриктивна в сравнение със средноевропейската практика. В повечето от страните на Евросъюза, където действа подобно на нашето осигуряване, идеята за загуба на осигурителни права, за излизане от системата е развита и детайлно прецизирана, но в повечето случаи тя касае по-дълъг период за невнасяне на вноските. У нас беше избран и постулиран законово тримесечният срок за невнасяне на вноската независимо от честотата, т.е. можеше да бъдат три поредни месеца или три случайни месеца в последните пет години от осигуряването, а пет години е срокът според Данъчно-процесуалния кодекс, когато вноските вече стават недължими. Това създава редица проблеми на много добросъвестни платци, когато е възможно да бъдат изпуснати една или две вноски в годината или в две последователни години и практически лицето, което е един съвестен здравноосигурен платец, понякога поради чисто случайни пропуски, като например това, че лицето е ученик в 12-и клас и по смисъла на закона той е здравноосигурен от бюджета, след завършването на 12-и клас практически губи здравноосигурителните си права по смисъла на това, че е ученик, т.е. държавата престава да заплаща за този младеж здравноосигурителни вноски и през лятото за месеците юли, август и септември той може да натрупа най-спокойно три месеца без осигуряване, което автоматично по сега действащия закон води до загуба на осигурителни права.
На този и редица други проблеми се опитахме да намерим законодателно решение в една работна група заедно с експерти от Националната здравноосигурителна каса и НОИ. Аз не казвам, че то е перфектно. Това показват и множеството внесени законопроекти, които се надявам на второ четене да добият много по-перфектен вариант. Работната група ще поработи, надявам се, доста активно след приемането на законопроектите на първо четене и във връзка с новопостъпилата информация, защото от м. ноември до м. март реално се извърши доста голяма работа в НОИ и Касата по отношение прецизирането на неосигурените лица. Така че се надявам по този въпрос Народното събрание да излезе с един проект за второ четене, който ще може да работи доста дълго време без особени промени.
Другите няколко неща, които касаят внесения от мен и колеги законопроект, се отнасят до усилване възможностите за контрол на здравноосигурителната каса по отношение на изпълнителите за медицинска дейност, въвеждането на арбитражните комисии и усилване на техните възможности за решаване на споровете в здравното осигуряване. И, разбира се, като хронология на членовете и алинеите на закона на първо място стои въпросът с управлението на Националната здравноосигурителна каса. Ние предлагаме една структура на Касата, която е подобна на Националния осигурителен институт. Опитът от последните четири години, когато в Касата се смениха пет директора, показва, че сега действащата система въпреки някои ремонти преди две години не е добра и не стабилизира институцията в степен, в която тя да може да извършва основното, за което е предназначена.
От друга страна, функционирането на Националния осигурителен институт с неговата структура и с факта, че управителят се избира в Народното събрание и Надзорния съвет е на трипартитен принцип дава добър пример за функциониране на такъв тип институция. Затова не казвам, че ние сме открили велосипеда, просто копираме структурата и управлението на Националния осигурителен институт – институция, която доказано във времето работи, и я пренасяме по отношение на Националната здравноосигиурителна каса във връзка с твърде сродния характер на тяхната дейност и характер като национални институции, които се занимават с една, бих казал, очевидно надпартийна дейност и би трябвало да имат стабилност и мандатност в управлението. Още повече, че Касата в момента е в процес на дозавършване на механизмите за функционирането и доизграждането на организационната си и информационна структура. Така че считаме, че едно стабилизиране на изпълнителния директор, на управителя ще бъде много важно от гледна точка на това той да може да свърши поставената му от закона задача и институцията да добие функциониращ вид. Пак казвам, това не е нещо, което беше прието много лесно, не казвам, че въпросът не подлежи на дискусия, но пак ще повторя, опитът на Националния осигурителен институт и непрекъснатите крамоли и обществено внимание, насочено в Националната здравноосигурителна каса във връзка с директорите и смяната им там, показва, че е по-добре да стабилизираме институцията, да изберем управителя и подуправителя с ясен мандат в Народното събрание и Надзорният съвет да може да надзирава вече на трипартитния принцип дейността на управителя. Мисля, че това ще бъде една добра стъпка за стабилизиране на тази институция.
А по отношение на точките в Преходните и заключителните разпоредби, там релативно в предложения законопроект се правят леки промени във връзка и с позитивния списък, и по отношение на прилагането на фармакоикономическите критерии. Това са неща, които практиката, така да се каже, ги е преболедувала и ние просто предлагаме едно решение, което да може да отпуши системата и тя да работи по-добре. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Калъчев.
Госпожо Запрянова, заповядайте.
МИМА ЗАПРЯНОВА (независима): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! С два от текстовете от законопроекта съм предложила да бъдат опростени дълговете от неплатени здравноосигурителни вноски на лица без доходи и лица, които са на животоподдържащо лечение. Става въпрос за еднократен акт, който касае 4-годишен период – от началото на създаването на здравноосигурителната система 1999/2000 г. до края на 2003 г. През този период държавата не е осъществявала никакъв контрол върху плащанията на вноските.
В края на миналата година, през м. декември, приехме текст, който фигурира като първи в моя законопроект – за разсрочване на дължимите вноски. Но сред длъжниците има група хора, за които е без значение за колко време ще бъдат разсрочени плащанията, просто защото тези хора няма откъде да вземат средства, за да си издължат вноските. И след изтичане на периода за разсрочване на дълговете тези хора според сега действащия Закон за здравното осигуряване ще бъдат изхвърлени от здравноосигурителната система. Когато им се наложи да ползват медицински услуги, те ще трябва да плащат по свободни тарифи. Немислимо е от човек, който не е имал средствата да си плати вноските, да очакваме да си плати по свободна тарифа ползване на медицинска услуга. По този начин цели групи хора ще бъдат лишени на практика от медицинско обслужване. А нека не забравяме, че сред тези хора има и болни от диабет, астма и т.н., за които леталният край заради липса на пари ще бъде само въпрос на време.
Сега в Здравната комисия се създават правила оттук нататък какво трябва да прави държавата с тези група хора. Но този подготвян законопроект касае бъдеще време. И се получава парадокс: създава се закон за хора, които не могат да плащат, в същото време тези, които действително не могат да плащат, вече са изхвърлени от здравноосигурителната система. За кого тогава се създават тези правила? Тоест първото, което ние трябва да решим, това е въпросът за изчистване на 4-годишния вакуум и да се намери начин да се оставят в системата тези хора, които са без доходи, и едва тогава да приемаме правила, които са с облекчителен режим за такава група хора. А за да изчистим този 4-годишен период, нямаме друг изход, освен да намерим форма за опрощаване на дълговете на определени лица. Защото, пак повтарям, има хора, за които е дори абсурдно да предполагаме, че ще могат да си погасят дълговете.
Нямам претенциите да съм прецизна в текстовете, които съм предложила. За мен е важна философията. Текстовете между първо и второ четене могат да бъдат прецизирани от специалистите.
Кои са двата основни аргумента, поради които Здравната комисия отхвърли текстовете?
Първият е, че според Конституцията правомощия да опрощава несъбираеми държавни вземания има президентът. Но като законодателен орган парламентът може да намери механизми, с които да разреши проблема с неплатените вноски за лицата, които действително нямат средства. Заради използването на думата “опрощавам” текстовете противоречали на Конституцията. А не е ли антиконституционно да се обричат на смърт хиляди граждани? Съгласно чл. 109, ал. 1 от сега действащия Закон за здравното осигуряване лица, които не са внасяли повече от три вноски, ще бъдат с прекратени здравноосигиурителни права след изтичане на периода на разсрочването, след което следва да заплащат оказаните медицински услуги. Единият от вариантите, който може да бъде приет за разрешаване на този проблем, е в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за здравното осигуряване да се допълни: “За периода 2000-2003 г. чл. 109, ал. 1 не се прилага за следните групи лица”. И да се изброят съответните групи лица, които попадат в тези категории, които аз визирам във втория и третия текст, който съм предложила.
Другият аргумент е притеснението, че недобросъвестни граждани могат да се опитат да не си платят дължимите вноски дори и да имат възможност. При строго регламентирани критерии, изработени от Социалното и от Здравното министерство, тази възможност няма да бъде допусната. Идеята е не да се отвори вратичка, а да се създаде механизъм и една законова цедка, чрез която действително да бъдат допуснати само тези, които са крайно нуждаещи се.
Уважаеми дами и господа! Смея да твърдя, че тези народни представители, които отхвърлят философията на моите предложения, осъждат на смърт хиляди български граждани. Граждани, които имат една единствена вина – това, че нямат доходи, че нямат средства, заради което ще бъдат лишени от медицински услуги. Законопроектът ми е внесен през м. ноември миналата година и от три месеца се опитвам да убеждавам, че по отношение на определена група хора няма друг изход освен да бъдат опростени дълговете за изминалия 4-годишен период. Няма значение каква ще е формулировката на текстовете. Защото когато приключи периодът на разсрочването, този въпрос, който днес поставям, ще излезе отново и то със страшна сила.
Управляващото мнозинство досега трябваше да вземе политическо решение за решаване на този въпрос, който е част от социалната и здравната политика. И ако с лека ръка се дистанцираме от този проблем, ще извършим най-голямото престъпление в рамките на този мандат, защото нито един народен представител, нито едно управление не може да постави на карта здравето и живота на който и да е български гражданин. И ако днес парламентът отхвърли философията на моите предложения тук, от трибуната на Народното събрание искам да се обърна към президента на Република България: “Господин президент, опростете дълговете от здравноосигурителните вноски на хората, които действително нямат доходи! Помилвайте тези, които само след няколко месеца, чрез действащ закон, ще бъдат осъдени на смърт!”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Петков, да представите законопроекта си в качеството на вносител.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Тъй като времето напредна, ще бъда пределно кратък, за да може след това да разискваме по внесените законопроекти.
В моя проект се предвижда едно единствено изменение в Преходните и заключителни разпоредби – чл. 19а, § 1, да се отложи срокът, за който да се извърши плащането на старите вноски до края на тази година. Не твърдя, че това е единственият, но е един от възможните варианти, който ще позволи на Националната здравноосигурителна каса, на Националния осигурителен институт и на Министерството на здравеопазването да излязат от капана, в който попаднаха. Капанът е времевият капан.
Самият факт, че от ноември м.г. досега гледаме над 10 законопроекта, че някои от вносителите изтеглиха декемврийските си варианти и внесоха нови, показва, че е необходимо време, за да се вникне в ситуацията и да се даде отговор на няколко въпроса, които според мен не търпят отлагане и на които трябва да се отговори ясно и еднозначно.
Въпрос номер едно: какво правим с хората, които не са издължили, няма да издължат и не могат да издължат старите си вноски?
Едното предложение беше да им се продадат къщите, за да платят вноските. Това е възможно, но трябва да се вземе политическо решение и отговорност за тая работа.
Второто е да влезе в действие информационната система. Защото всички заедно, които говориха тук, в т.ч. и моя милост, увисват с предложенията си, ако няма работеща информационна система.
Третият въпрос, на който трябва да се отговори: в състояние ли сме, след като правим анализ на петгодишното здравно осигуряване по новите принципи - реформирано, да отидем към двоен режим на осигуряване: един за тези, които плащат вноските си, и друг за тези, които не плащат, и то не плащат, не защото не искат, а защото не могат? Това е възможен вариант, за него се иска време.
Това са трите основни мотива, поради които аз предложих отлагане на този срок.
В заключение към мотивите искам да кажа следното. Каквото и да говорим ние тук, в Народното събрание, и каквото и да прави Националната здравноосигурителна каса, ако тази информация не стига до осигурените и неосигурени граждани, се създава хаос. Ето и днес в медиите, и това е още един мотив, за да не отлагаме въпроса, се съобщава за големи опашки от граждани, които отиват, за да платят, без да знаят, че не са длъжни да го направят до днес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Петков.
Има ли други народни представители в качеството си на вносители, които желаят да представят законопроектите? Няма.
Преминаваме към дискусия по законопроектите.
Имате думата.
Заповядайте, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Наистина днес разглеждаме доста важни въпроси, разбира се, разпределени в няколко законопроекта.
Нека да започнем с това, което обединява законопроектите, а именно искането за разсрочване на срока за подаване на декларации за готовност за разсрочено плащане. В крайна сметка на мен ми се струва, че би било много добре днес, особено вносителите от Министерския съвет, да представят данни колко души от тези, за които стана ясно, че не са платили изцяло или частично своите осигуровки, са подали заявления до 31 март, за да декларират желание да плащат разсрочено своите вноски.
Аз не знам дали някой разполага с точни данни, освен може би НОИ – тези, които ги обработват. Но по мои данни, разбира се, не твърдя да са много точни, са едва около 30 хил. души.
Само в края на миналата година, уважаеми колеги, стана ясно, че има около 330 хил. лица, които изобщо не са плащали, и около милион – милион и петстотин, които имат частично неплащане.
Вие виждате, че този механизъм, който подехме пак в последния ден на старата година, не действа така, както на всички ни се иска. Много добре щеше да бъде освен това, ако беше направен, разбира се, ако е възможно, един точен анализ на онези групи граждани, за да се види кой не плаща, защото не може; кой не плаща, защото не иска; кой примерно е в България; кой – в чужбина, за да има един точен анализ на групите хора, които по една или друга причина не са платили, за да видим реално наистина има ли хора, които са затруднени, или които не могат да плащат, или това са хора или работодатели, които просто не плащат в неизпълнение на българското законодателство. Такъв анализ нито миналата година, нито сега е представен. И вие сами разбирате, че, дори водени от доброто желание, ние можем да направим наново една стъпка в едно празно пространство.
Защото, уважаеми колеги, ако вземем срока, който Министерският съвет предлага да се удължи с 30 дни. За 90 дни са 30 хил. Едва ли за тези 30 дни могат да бъдат спестени и опашките, и да очакваме, че повече от тези хора ще декларират желание, за да изпълнят своето задължение.
Що се отнася до предложението на проф. Петков – това да декларират, че имат желание да плащат до 31 декември. Тогава не става ясно те докога ще плащат. Защото според действащото законодателство в момента, от поправката, която приехме в края на годината, срокът за издължаване е до 31 декември т.г. А вие предлагате дотогава да заявяват желанието си да разплащат. Значи би следвало да има директно и нов срок за плащане, да го удължим с още една или две години. Но няма как сега Вие да предлагате нещо към действащото законодателство, по което до 31 март да се плаща, а в същото време до 31 март да се подават тези молби, за да се декларира желание. Вие сам виждате, че ако я няма и втората крачка – да удължите другия срок, просто законопроектът Ви сам по себе си нищо не върши.
Така че на мен ми се струва, че дори и да удължим срока с един месец, няма да постигнем ефекта, който всички искаме, и едва ли има някой в тази зала, който без да разполага с динамиката на подаването на тези молби, колко са хората и защо не са плащали, ще има илюзията, че, удължавайки срока с един месец, нещо ще постигне.

Втората група въпроси, колеги, е преди всичко в законопроекта на госпожа Мима Ненкова. Аз винаги съм твърдял от тази трибуна, че трябва да преразгледаме може би пак анализа на възможностите на хората да плащат или да не плащат, просто да променим закона така, че държавата или общините да поемат техните разходи. Без този анализ обаче аз искам да кажа, че законопроектът до голяма степен е по-полезен. Защото няма как ние да твърдим, че трябва да бъдат разсрочени за едни заболявания, а за други да не ги разсрочваме. Дори и госпожа Ненкова да е приела най-големите групи от хронично болни, които трябва да взимат животоспасяващи и животоподдържащи лекарства, то има и други заболявания и по този начин правим една неправилна диференциация на хората, правим едно делене на хората по групи заболявания – нещо, което и самата Конституцията не позволява.
Аз съм съгласен, че ние трябва да видим кои са тези хора, които са без доходи и които излизат от групата на така наречените безработни, за които държавата или общините поемат техните здравни осигуровки. Защото такава категория хора има и може би в тази посока трябва да се работи. Но така, както е предложила госпожа Мима Ненкова, не става ясно кои са тези хора, как ще бъдат определяни и как те ще бъдат опрощавани.
И влизаме в още една група въпроси, колеги, която е залегнала в няколко законопроекта. Аз винаги съм считал, че да си български гражданин е право, но и задължение. Когато солидарността изисква всички български граждани, всички българи, които държат да си запазят българското гражданство, освен своите права, би следвало да имат и своите задължения. В сега действащото законодателство здравното осигуряване е задължително. И аз смятам, че да се освобождават от задължението да плащат здравна осигуровка по собствено желание лица, които са в чужбина, е даване на известна привилегия. Защото те отиват по своя воля в чужда държава – или на работа, или да учат, където плащат, задължително се осигуряват. Тук те обаче не плащат, след време се връщат в България и, без да са плащали солидарно тази вноска, искат като български граждани своите права.
Така че, след като на този етап няма, може би Адемов по-добре знае дали имаме някаква двустранна спогодба с държава…
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Само с Македония.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Само с Македония, благодаря Ви, д-р Адемов.
След като няма страни, с които да имаме съвместни спогодби да си признават здравното осигуряване, аз мисля, че българските граждани трябва да изпълняват своите задължения. Друг е въпросът за учащите се. Те трябва да бъдат може би с режима, какъвто е за останалите учащи. Така че примерно за тази категория хора, които са отишли чрез държавни поръчки или са спечелили конкурси и увеличават образователните възможности на страната там, държавата да ги поема. Или за хора, които ги няма по-дълго време, да плащат минимална осигурителна вноска. Това е нещо, което можем да дискутираме. Но да ги освобождаваме, според мен, пак делим хората, създаваме известни привилегии и не сме еднакви в нашето отношение към правата и задълженията.
Стигаме до законопроекта на госпожа Тоткова и група народни представители, които се опитват, според мен, да направят крачка в правилна посока, що се отнася до оптимизиране на осигурителните вноски на определени категории български граждани. Защото тук възниква един голям въпрос: кои са лицата, които се занимават със земеделие, които са регистрирани като селскостопански производители. Но един се регистрира с две крави и 20 дка, друг се регистрира като земеделски производител с аренда от 80 или 40 хил. дка. Реално е, че има и категория хора, които все още не са се регистрирали като земеделски производители, и безспорно е, че тази група хора са най-голямата група от хора, които не плащат и досега, влизат в категорията хора, които не са плащали осигуровки, защото техните доходи са кампанийни, не са постоянни.
Ето защо мисля, че ще бъде крачка в правилна посока да намалим наполовина техния праг на осигуряване, за да можем, както беше казано от проф. Петков, аз тук напълно споделям, на базата на информацията, с която ги информираме, че им се дава все пак един бонус, да ги накараме да се осигурят. Разбира се, това изисква и време.
Аз мисля, че е удачно предложението, аз също ще подкрепя предложението, което се предлага, лицата в неплатен отпуск сами да се осигуряват в посока на здравното си осигуряване, разбира се, на един минимален осигурителен праг, като по този начин не се натоварват работодателите да плащат за лица, които не са на работа.
Уважаеми колеги, стигаме до най-големия законопроект, внесен от Недялко Калъчев и група народни представители. Тук виждам при вносителите много имена, които преди известно време пак бяха вносители на основни поправки в Закона за здравното осигуряване. Тогава те в предишния законопроект и в предишните си изказвания застъпваха други тези. Аз реално си задавам въпроса: на колко време едни и същи хора ще сменят своето виждане по един толкова съществен, важен въпрос.
Аз мисля, че и с този законопроект се прави още една голяма крачка напред в посока на слагане на ръка на НЗОК. Аз винаги съм считал, че Националната здравноосигурителна каса трябва да бъде национална институция. Тя трябва да бъде наддържавна или по възможност по-встрани от държавата, не под контрола на държавата или на нейния законодателен орган.
Още с миналия законопроект беше направена голяма крачка към одържавяването на НЗОК, влизайки в управителните органи, държавата да има 50 на сто от своите представители, което само по себе си й даваше възможност реално тя да диктува.
Колеги, тук пак възниква въпросът: що е то държавата? Е ли държавата Министерският съвет? И държавата като Министерски съвет, ако това е така, за мен това не е така, с чии средства оперира?
Сега се предлага нещо, което не беше прието миналия път, а именно Народното събрание да избира управителя, като се заявява, че това ще даде спокойствие на един петгодишен мандат.
Уважаеми колеги, за две години и половина това ще бъде седмият директор. Седмият директор на Националната здравноосигурителна каса!

Изчислих, че горе-долу, ако продължите с тези темпове, до края на мандата сигурно ще се сменят общо десетина директора. Изведнъж сега, след две години и половина, вие вече узряхте, че трябва да се избере от Народното събрание, пак от едно мнозинство, държавата е излъчила това мнозинство, тя има 50 на сто в Надзорния съвет – сега, по-рано в Управителния съвет, и сега пак едно мнозинство да избира директора на Националната здравноосигурителна каса. И освен това Вие твърдите, че това е национална институция.
Аз не считам, че с този акт целта е да се подобри работата на Националната здравноосигиурителна каса. Просто това е една борба на лобита вътре в НДСВ. И е крайно време да се престане именно с тази борба на интереси, защото правим промени по толкова важни и съществени въпроси, които не знаем утре докъде ще ни доведат. Аз разбирам, ако вие сами бяхте предложили изборът да стане с квалифицирано мнозинство, което да гарантира някакви консултации по въпроса. Но ние видяхме за нещата, които се избират от Народното събрание през тези две години и половина, какви консултации водите вие. С една дума – такива консултации, че ги нямаше.
И сега ние трябва да считаме, че вие вече сте готови да направите такова нещо. Логиката на нещата показва, че не се водите от интереси да се направи така, щото Националната здравноосигурителна каса да работи като един по-добър механизъм. Аз се учудвам, че във всички законопроекти няма внесено предложение да се удължи срокът за изграждане на информационната система.
Прав е проф. Петков, че без една добра информационна система една голяма част от нещата, а и контролът няма да станат.
Кога сменихте още една от жизнено важните точки от вашата философия? Не виждам тук уважаемия доц. Щерев. По-рано той твърдеше, че всички беди на Касата идват от големите правомощия на управителя. Затова беше направено прехвърляне на правомощията на Управителния съвет. Господин Калъчев, Вие тогава също бяхте вносител на предложението. А сега виждаме пак същото, само че с обратен знак – правомощията на директора на Касата се засилват. Аз се питам: кога бяхте прави вие, кога говорихте истината? Преди една година или сега?
Що се отнася до законопроекта на господин Алеко Кюркчиев, ако се приеме тази поправка, то влизането на абсолютно всички лекарства ще става абсолютно безконтролно. Вие всички знаете, че действията на едно лекарство, от което се определя цената, са преди всичко в рамките на икономическите показатели. И сега вие пак ли искате да ме убедите, че тази поправка, внесена от Алеко Кюркчиев, не е въпрос на защита на определени интереси?
В заключение, аз бих искал да кажа следното. Повечето от тези законопроекти имат и своите рационални зрънца. Но така, както са ни представени днес, са в едно насипно състояние, което аз лично трудно бих подкрепил. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Китов.
Заповядайте за реплика, господин Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Китов! Дълго, пространно и доста точно беше изказването на господин Китов, но искам в два пункта да го коригирам или да направя допълнително разяснение.
Естествено е, че когато се предлага да се отложи срокът до края на м. декември презумпцията е, че трябва да има още един срок, за да се платят парите от тези, които са длъжни да ги платят. Така че формулата 12+6 или 12+3 според мен е работеща формула -през тези 12 месеца, докато се намери решение на тези въпроси, за които говорихме досега – идентификация на хората, които могат и не могат да плащат, информиране на хората, които са неизправни - това е един разумен вариант.
Що се отнася до другата критика, която отправи доц. Китов за това, че една и съща група вносители за година и половина внасят три поредни законопроекта, веднъж почти генерален ремонт на Закона за здравното осигуряване, втори път, пожарно решение в края на м. декември миналата година и трети път, сега, едно доста солидно коригиране на материята специално по управлението, доц. Китов, борбата е започнала. Вие сте прав, че тя е лобистка борба в управляващото мнозинство. Аз не знам как ще завърши през тези дни и идващите месеци. Но по-непонятно е другото. Нали говорим за закон и политика, която се осъществява от управляващото мнозинство? Внася се пакет от 6-7 законопроекта – един доста обширен вариант на промени в различни раздели на Закона за здравното осигуряване. Няма го обаче министърът на здравеопазването. Е, как да решаваме тези въпроси, без да знаем каква е политиката и каква е ориентацията? Щом го няма министъра, ще виреят лобистки интереси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Петков.
За втора реплика има думата господин Калъчев.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (ПГНВ): Госпожо председател! Доц. Китов, Вие по същество сте прав, така е. Имаше предложение, което направи ремонт преди около две години. Очевидно видяхме, че то е неработещо. Вие самият знаете, че имаше безкрайно много спорове и че проблемите не са от вчера или от онзи ден. Времето показа, че предложеният вариант не издържа на проверката.
Аз самият винаги съм бил дълбоко убеден за това, че личната отговорност е водеща и че тя трябва да бъде водещият принцип при формиране управлението на институциите. За съжаление, мога да го кажа, се подчиних на волята на мнозинството в комисията и направихме законопроект, който беше с един колективен управляващ орган. Прав сте, че това е сериозен завой – действително, от колективен управляващ орган минаваме на лична отговорност на управителя. Но бих казал и така: добре е навреме да си видиш грешката и да я коригираш, отколкото да настояваш, че си прав. Мога съвсем отговорно да заявя, да, аз сгреших преди две години, когато подкрепих колективния начин на управление, колективния принцип на управление. Заявявам това без да хитрувам. Затова казвам, че опитът на другите национални институции – банката и Националния осигурителен институт показват, че този вариант е по-добрият. Затова се получава тази еволюция във възгледите. Аз не я намирам за ненормална в система, която в момента се развива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Трета реплика няма.
За дуплика има думата господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми проф. Петков! Аз съм напълно съгласен, че има такава презумпция. Но като опитен парламентарист трябваше с допълнителни разпоредби да предложите и този срок от шест месеца, за да бъде реално, а не да го правим след това. Това не е упрек към Вас, а една технология, която Вие сам разбирате.
Благодаря на господин Калъчев, че каза тези думи от трибуната. Напълно съм убеден, че човек наистина е съвсем редно да се променя, но ние тогава много ясно, със съвсем спокоен тон и в комисията, и след това в залата го предупреждавахме, че греши. Аз бих възприел донякъде да седнем да обсъдим тази идея, уважаеми господин Калъчев, ако тя беше направена, така както би следвало да се направи: да бъдат направени едни консултации, да стигнем до един консенсус за начина на избирането му – дали това ще бъде с обикновено мнозинство, дали евентуално ще се търси някакво по-високо мнозинство, дали ще изисква някакви договаряния по отношение на управител, подуправител, да се види дали е редно да има един, двама или трима подуправители, които да се наричат така, да се избират от парламента, за да има някакъв баланс. Защото в момента по начина, по който това се дискутира, и по начина, по който това се представя, аз не виждам такива гаранции. Така както би следвало да се каже "парен – каша духа", нека от утре да започнем тези консултации, но не да вярвам на неща, които се променят много бързо във времето и обикновено ни дават резултати, за които тук си говорим. Аз не говоря за Вас лично. Вие ме разбирате много добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Процедурно предложение. Заповядайте, господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, шест законопроекта за здравното осигуряване, касаещи важни теми. Разглеждаме законопроект за български граждани, които не са осигурени и търсим решение за този проблем. Никой от нас не знае колко са тези граждани. Предлага се опрощаване на сумата от неплатени осигуровки, но никой от нас не знае каква е тази сума. Предлага се промяна в цялостния начин на управление на Националната здравноосигурителна каса. Ние не знаем каква е позицията на министъра на здравеопазването по този важен въпрос.
Аз искам да предложа процедурно: мисля, че е правилно на това заседание, предвид важността на тези въпроси, още повече министърът е вносител на единия от законопроектите, да бъдат поканени да вземат участие в заседанието министърът на здравеопазването, управителят на Националния осигурителен институт и директорът на Националната здравноосигурителна каса, поне за да изразят позиции и да дадат информацията, която в момента липсва. Аз виждам, че дори председателят на Здравната комисия не участва в това заседание и се чувствам като човек, на който са подхвърлили някаква тема и са се дръпнали настрана – хайде, вие там се оправяйте. Каквото и да решим, ще изкарат след това нас виновни.
Аз предлагам процедурно – нека да бъдат поканени тези хора, за да вземат участие. Проблемите са изключително важни и не бива да бъдат решавани в тяхно отсъствие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Процедурно предложение, направено от господин Кацаров. Ако бъде подкрепено от залата, да бъдат заставени министърът на здравеопазването, председателят на Здравноосигурителната каса и управителят на НОИ да присъстват в пленарната зала при разглеждане на законопроектите.
Подлагам на гласуване това процедурно предложение, направено от господин Кацаров. По съвест гласувате да бъдат поканени или не.
Гласували 115 народни представители: за 111, против 2, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Моля да направите необходимото да бъдат поканени лицата, за които гласувахме. Ако искате, можем да обявим почивка, докато дойдат представителите на институциите.
Обявявам 30-минутна почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заседанието продължава.
Господин Станимир Илчев, имате думата.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Ще помоля да разрешите да гласуваме прекъсване на четенето по законопроекта за здравното осигуряване, за да разгледаме проект за декларация на Народното събрание по повод присъединяването на Република България към Северноатлантическия договор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Илчев.
Има процедурно предложение да можем сега веднага да приемем декларацията по повод приемането ни в НАТО. Проектът е подписан от всички председатели на парламентарни групи.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 145 народни представители: за 142, против няма, въздържали се 3.
Това предложение се приема.
Думата за следващо процедурно предложение има господин Валентин Василев.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, вчера постигнахме съгласие и моля приемането на тази декларация да бъде предавано по Българското национално радио и Българската национална телевизия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има предложение за пряко предаване на тази точка от дневния ред по Националната телевизия и Националното радио.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 126 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 5.
Предложението се приема.
Моля да бъдат включени камерите на Националната телевизия и микрофоните на Националното радио.
Уважаеми народни представители, преминаваме към приемането на декларацията.
Искам да помоля от името на вносителите господин Станимир Илчев да представи проекта за декларация.
Заповядайте, господин Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Проект за декларация на Народното събрание по случай присъединяването на Република България към Северноатлантическия договор:
“Тридесет и деветото Народно събрание на Република България,
като припомня многократно декларираната воля на Република България за присъединяване към Организацията на Северноатлантическия договор – НАТО,
като подчертава общонационалното съгласие по стратегическите приоритети за пълноправно членство на Република България в НАТО и Европейския съюз,
като изтъква последователните усилия на Република България като член на международната общност за опазване и укрепване на мира, сигурността и стабилността

ДЕКЛАРИРА:

1. Приветства с дълбоко удовлетворение присъединяването на Република България към Северноатлантическия алианс като резултат от 14-годишни целенасочени усилия, положени от всички държавни институции и българското общество за утвърждаване на ценностите на демокрацията, върховенството на закона, правата на човека, пазарната икономика и солидарността, което отстояват и развиват страните на Северноатлантическия договор и като историческа стъпка в реализирането на националните интереси.
2. Разглежда членството на Република България в НАТО заедно с предстоящото присъединяване към Европейския съюз като окончателно завръщане на страната в семейството на демократичните държави.
3. Изразява увереност, че присъединяването на Република България към най-успешния отбранителен съюз в съвременния свят ще бъде важна гаранция за сигурността, стабилността и благосъстоянието на страната и ще й гарантира подобаващо място в европейската и световната политика.
4. Утвърждава непоколебимостта на провежданата от Република България след 11 септември 2001 г. политика на безкомпромисна борба с тероризма.
5. Потвърждава готовността и способността на Република България да бъде надежден и достоен съюзник, да споделя отговорностите, задълженията и правата, произтичащи от пълноправното членство в НАТО, да работи за укрепване на единството и сплотеността на съюзниците от Европа и Северна Америка, както и за тясно и ефективно взаимодействие на Алианса с основни международни организации като Организацията на обединените нации, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и Европейския съюз.
6. Подчертава решимостта на Република България да продължи да осъществява последователно и ефективно свързаните с участието в НАТО реформи с цел да се засили приносът на страната ни като член на Съюза.
7. Приветства присъединяването на Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения към Северноатлантическия договор.
8. Утвърждава, че Република България ще продължи да подкрепя политиката на отворени врати на НАТО и подкрепя желанието на Албания, Република Македония и Хърватия за бъдещо членство в НАТО.
9. Утвърждава волята на Република България като член на НАТО да допринася за по-нататъшно разширяване на зоната на сигурност и стабилност в Югоизточна Европа, Черноморската зона и Кавказ, в Европа и прилежащите региони и за изграждането на един по-сигурен, демократичен и процъфтяващ свят.”
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Уважаеми народни представители, има ли някакви въпроси, които да искате да поставите или желаещи за изказване? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване проекта за декларация на Народното събрание по случай присъединяването на Република България към Северноатлантическия договор.
Моля, гласувайте.
Гласували 182 народни представители: за 178, против 4, въздържали се няма.
Декларацията се приема. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
Уважаеми народни представители, продължаваме деловата част със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
Моля камерите на Националната телевизия и микрофоните на Националното радио да бъдат изключени.
Продължаваме с дебата по тези законопроекти.
Имате думата, господин Кенаров.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Днес са ни предоставени за разглеждане няколко законопроекта, отнасящи се до здравното осигуряване в няколко различни направления.
Първите законопроекти са внесени от Министерския съвет, от Борислав Китов, от Росица Тоткова, Мария Запрянова и др. и се отнасят до онази част в здравното осигуряване, в което български граждани не са изплатили своите здравноосигурителни вноски по различни причини.
Другата група законопроекти – на Недялко Калъчев и група народни представители касаят организацията, устройството, дейността и управлението на Националната здравноосигурителна каса с идея да бъде променен Законът за здравното осигуряване.
И третата група законопроекти, които са включени в днешното разглеждане, това са на господин Кюркчиев – по отношение на лекарствената политика.
Аз групирах така законопроектите за по-голяма яснота, тъй като става дума за първо четене, за философия на законопроекти, за онова, което ние приемаме като народни представители в изпълнение на здравноосигурителните задължения и на българската държава, на българските работодатели, на българските граждани с цел здравеопазването в България да стане по-ефикасно, по-отговорно за здравето и живота на българските граждани.

Искам да започна с това, че през 1998 т. беше приет Законът за здравното осигуряване в България за първи път след 1951 г., когато осигурителните фондове в България бяха национализирани. Оттогава до ден-днешен – от 1998 г. до ден-днешен, уважаеми колеги, има направени 34 поправки в Закона за здравното осигуряване. Предстои 35-а или 36-а поправка на Закона за здравното осигуряване. Явно е, че рекордьор на поправки вече не е Законът за приватизацията в Република България, а рекордьор вече е Законът за здравното осигуряване.
Явно е, че има много интереси в областта на здравното осигуряване. Явно е, че той е националноотговорен. Явно е, че този закон има изключително сериозно влияние върху живота и здравето на българските граждани и повечето политически сили или финансови субекти се опитват да влияят върху този законопроект.
В Закона за здравното осигуряване явно е дефиниран принципът на солидарност между държава, работодатели и граждани на една страна и виждаме, че първите 3-4 законопроекта, включително и този на Министерски съвет, се отнасят до отговорностите на българските граждани в процеса на социалната отговорност, в процеса на солидарност по отношение работодатели и граждани.
Искам още отсега да заявя, че всички тези законопроекти няма да окажат своето влияние независимо от това, че вероятно ще бъдат приети и на първо, и на второ четене по една проста причина, уважаеми колеги. В България липсва интегрирана информационна система на здравно осигуряване, която да навърже дейностите на Здравноосигурителната каса, на българските граждани, на Министерството на здравеопазването и на Лекарския съюз. Независимо от това какви поправки и какво удължаване на сроковете ще приемем, неиздължаването на здравноосигурителните вноски ще продължи независимо от промените, които ще приемем днес. И вероятно след 6 или 8 месеца, или в края на годината ние ще установим, че отново има български граждани, които не плащат здравноосигурителните си вноски, тоест тези законопроекти, които се внасят за удължаване срока на здравноосигурителните вноски, които българските граждани могат да издължат, няма да постигнат желания ефект и както някои колеги заявиха – и Китов, и Адемов, няма да получим онова, от което се нуждае българското общество за реално осъществяване на здравноосигурителни вноски в Националния осигурителен институт и оттам в Националната здравноосигурителна каса.
И отново повтарям, че това е резултат от факта, че интегрирана информационна система в България няма, че е нарушен законът.
Националната здравноосигурителна каса трябваше да осигури от 1 януари 2004 г. заработването на информационната система по поправката от 2003 г. Този факт е налице. Създаването на нова информационна система на националното здравно осигуряване и разплащането на българските граждани и това парите да следват пациента, както е заложено във философията, няма да стане и в следващите 2-3 години, уважаеми колеги, така че никой няма да може да установи колко български граждани не плащат здравноосигурителните си вноски дори и след приемането на този законопроект.
Обръщам ви внимание на това, защото след малко ние ще гласуваме тези законопроекти. Вероятно повечето от тях като философия ще ги гласуваме, но отново ще се окаже, че реализацията на тези законопроекти няма да окаже влияние върху здравноосигурителните плащания на България, защото технологията, която сме заложили, е погрешна технология.
Отивам на законопроекта на Недялко Калъчев и група народни представители от Новото време.
Вярно е, че преди две години Недялко Калъчев беше първият, който предложи на управляващото мнозинство управлението на Националната здравноосигурителна каса да бъде излъчено от Народното събрание на Република България като най-първата власт на държавата, като власт, която трябва да представи директора на Националната здравноосигурителна каса, управляващ една от най-големите финансови институции в България, така както се избира председателят на НОИ и неговият управителен съвет, така както се избира и управителят, и подуправителят на Българска народна банка. Подкрепям по принцип това виждане.
Истината е, че загубихме две години като отнехме правата на директора на Касата и ги прехвърлихме на колективен орган – управителен съвет. Дори и с тази модификация, която направихме в закона, виждаме, че след смяната на четири директори на Националната здравноосигурителна каса процесите в здравното осигуряване не вървят. Това се дължи на редица причини, които ние залагаме в законопроектите или на влияние след това извън Народното събрание върху процесите на управление на публичните пари в България.
Смятам, че ако този законопроект – на Недялко Калъчев и група народни представители бъде приет на първо четене, на което се надявам, това ще бъде една крачка към възстановяване на принципа на справедливост - Народното събрание да излъчва лицето, което да бъде отговорно и в същото време управляващо Националната здравноосигурителна каса. Разбира се, че с промените ще му бъдат възложени повече правомощия – както на управителя, така и на подуправителя, както се предлага.
Успоредно с това, колеги, поради това, че Националната здравноосигурителна каса е публична национална институция и тя не трябва да бъде повлиявана от политическите сили, а парламентът е арена на политически борби и на политическо противопоставяне, ви предлагам за второ четене в промените, че е най-добре този управител на Националната здравноосигурителна каса да не бъде политическо лице, излъчено от една политическа сила, а да бъде избран с квалифицирано мнозинство в това Народно събрание, за да имаме гаранция, че той няма да се подчинява на политическата воля на никоя политическа сила. Може, разбира се, всяко едно управляващо мнозинство в този или следващ парламент, ако установи, че директорът или управителят на Националната здравноосигурителна каса не притежава необходимите качества да управлява този огромен финансов ресурс, той да бъде свалян с обикновено мнозинство, тоест управляващото мнозинство да сваля такъв управител, но ако имаме отговорност пред българските граждани, смятам, че такова квалифицирано мнозинство трябва да бъде налице при избирането на управител на Националната здравноосигурителна каса. Аз ще подкрепя по принцип този законопроект.
По отношение на законопроекта на Алеко Кюркчиев – в него има замяна изключително и само на един текст, на две думи, че трябва да отпаднат така наречените “фармако-икономични анализи”.
Уважаеми колеги, аз ще гласувам против този законопроект поради следните мотиви – фармако-икономичните анализи са необходими и са записани в Директивите на Европейския съюз, когато за всяко едно лекарство, за всеки един медикамент, който се използва от българските граждани, предварително са направени такива фармако-икономични анализи и се показва, че доза, качество на медикамент и отношението му към лечението на определено болестно състояние има икономическа ефективност. Ако отпадне в закона фармако-икономичният анализ, това означава, че редица фирми или генерични продукти, или произведени случайно лекарствени средства могат да попаднат за използване в нашата страна, в здравната ни система без да са надеждни средства и да гарантират сигурност на българските граждани по време на тяхното лечение. Мисля, че това би накърнило сериозно и нашите интереси във връзка с евроинтеграцията, тъй като Директивите на Европейския съюз, а това се изисква и за всички европейски държави, задължителен фармако-икиномичен анализ на една химична формула, предложена за лекарствен продукт, поради което аз не бих гласувал за отпадането на фармако-икономичния анализ, както ни предлага нашият нов колега – народният представител Алеко Кюркчиев.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кенаров.
Доктор Константинова, заповядайте. Имате думата за процедурен въпрос.

ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ПГОДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Точно преди 55 минути със 111 гласа “за” гласувахме да бъдат поканени министърът на здравеопазването, директорът на Националната здравноосигурителна каса. Тук виждам само третият човек, когото поканихме – господин Христосков. При толкова важни текстове и промени, които предстои да дебатираме, аз предлагам да изслушаме господин Христосков по отношение на предложените текстове, за да ни даде информация. Ние не знаем какви са сумите, които се дължат за здравноосигурителни вноски, колко души дължат повече от три вноски, колко молби са направени до края на м. март, както беше по текста на закона, който беше приет, та това да бъде причина за един по-съдържателен дебат по-нататък по този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, д-р Константинова.
Разбирам, че д-р Адемов има готовност да даде отговор на Вашите въпроси. Затова ще го поканя, ако той желае.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Аз искам да направя изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Христосков, имате ли готовност да дадете отговор на тези въпроси? Заповядайте. Има думата управителят на Националния осигурителен институт.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз слушах дебата. Отзовах се веднага на поканата.
Първо бих искал да кажа, че след като в Закона за здравното осигуряване в чл. 109 са предвидени санкции за онези, които не са платили осигурителните си вноски, съвсем естествено се допуска, че ще има нередовни граждани по отношение на здравното осигуряване. Такива текстове има и в аналогични закони на всички страни, в това число страните-членки на Европейския съюз. Проблемът в България е, че броят на нередовните граждани по отношение на здравноосигурителния статус е много голям. Многократно е ставало въпрос, че причините за този огромен брой лица с нередовен здравноосигурителен статус се дължи на това, че в продължение на близо четири години не е правена засечка между тъй наречена Пациентска листа, която отсъстваше, и Персоналния регистър на Националния осигурителен институт, където се съдържа персонална информация за платените здравноосигурителни вноски на всички български граждани, независимо дали се осигуряват от работодател, сами или от институции.
Бих разделил българските граждани на две големи групи, както ги разделя и Законът за здравното осигуряване: такива, за които друг трябва да направи удържане и привеждане на здравноосигурителните вноски, и такива, които сами трябва да се осигурят до 2002 г. Тези самоосигуряващи се трябваше да платят осигурителни вноски и за членове на семейството си – неработещ съпруг/а и деца до 18 години.
По отношение на първата група ние имаме проблеми не с плащането на осигурителните вноски – там няма дължими суми – а с персонализиране на информацията, и то главно от институции – висшите учебни заведения, военните поделения. Доскоро имахме проблеми с цялата система на Министерството на вътрешните работи. Също така от общините нямаше подадена информация за социално слабите граждани. Парите са превеждани в Националния осигурителен институт. Те веднага ежедневно се трансферират към Националната здравноосигурителна каса и ако се погледнат отчетите за бюджетите на Националната здравноосигурителна каса, ще се види, че приходите са изпълнявани и събираемостта е на сравнително високо ниво – 92-94%, което е по-висока събираемост, отколкото събираемостта на Държавното обществено осигуряване при недобрата финансова дисциплина, която съществува в страната.
Ние постоянно получаваме информация от институциите, които споменах, и броят на нередовните по отношение на здравните си осигуровки граждани, които се осигуряват от институции и работодатели, намалява. Проблем съществува само със забавяне на плащането на работните заплати. Знаете, че има много работодатели, които забавят плащането на работните заплати понякога с месеци и оттам се получава този пропуск за повече от три месеца неплатени здравни осигуровки.
С промените, които бяха направени в Закона за здравното осигуряване в края на миналата година и специално с текста, който запазва здравноосигурителните права, когато не са преведени вноски и не е подадена информация по вина на работодателя, смятам, че няма проблеми за огромната група граждани, които се осигуряват от институции или работодател. Проблеми има за останалата част, които сами трябва да платят здравните си вноски. По наши разчети в началото на есента, когато започнахме да работим съвместно със Здравната каса по този проблем, когато за първи път беше направена Национална пацентска листа и беше засечена информацията от Персоналния регистър на НОИ, се установи, че въобще не са били осигурявани 396 хил. български граждани. Те въобще нямаха плащани осигуровки. Ние създадохме механизъм, по който да се приемат оправдателни документи и здравноосигурителни вноски от тези лица в една разгърната на територията на цялата страна мрежа. Между другото съществуваше възможност осигурителните вноски да се плащат и чрез пощенските станции на практика във всяко населено място. Тази възможност съществуваше от началото на 2001 г.
Другата възможност, която създадохме, беше в териториалните поделения на НОИ и в други изнесени работни места – граждани да се явяват със съответни документи, с които да оправдаят пропуските в здравното си осигуряване. За целта в Интернет-страницата на Националния осигурителен институт всеки български гражданин с избиране на единния си граждански номер веднага може да види какви са пропуските в здравното му осигуряване.
Слушайки д-р Кенаров, аз мога да кажа, че от страна на Националния осигурителен институт информационната система е изградена и тя работи, но не е направена обвръзката с информационната система на Националната здравноосигурителна каса. По тази линия – с явяване в териториалните поделения на НОИ със съответните оправдателни документи, уредиха своите здравноосигурителни права над 70 хил. души. Със създадения механизъм за разсрочване в края на миналата година до момента са подадени над 67 хил. молби. Общата сума, за която са разсрочени задълженията за различен период, но до края на 2004 г., както са текстовете в закона, е малко над 17 млн. лв., а средният размер на разсроченото задължение е 270 лв., т.е. средно по 270 лв. дължи един човек.
По отношение на дължимата сума към Националната здравноосигурителна каса от тези самоосигуряващи се, тъй като проблемът е с тях, по наши приблизителни разчети в края на миналата година тази сума беше около 68 млн. лв. Разсрочено е плащането на 17 млн. лв. Една част от българските граждани, когато се явяват в териториалните поделения на НОИ, за да направят справка за действително дължимата сума заедно с лихвите – отварям скоба: те сами могат да направят тези изчисления, ползвайки Интернет-страницата на НОИ или многобройните табла, които сме разлепили в нашите централни поделения – и виждайки, че дължат по-малка сума, част от тях сами погасяват задълженията си, без да искат разсрочване. Така размерът на дължимата сума в момента определено е под 50 млн. лв.
Има ли смисъл да бъде фиксиран краен срок за разсрочване на задълженията и какъв да бъде той? С министър Богоев обсъждахме срока на разсрочването да бъде 30 юни с условието, че през това време хората ще бъдат редовни и ще плащат текущите си задължения за 2004 г.
Наблюдавайки този процес и забавянето на приемането на тези закони, смятам, че колкото по-дълъг краен срок се фиксира за разсрочване на задълженията към Националната здравноосигурителна каса като еднократен акт, тъй като досега такава възможност не съществуваше, би било толкова по-добре поради известната на всички ни психика да се чака последният момент. С цел да се избегне напрежението може би този срок трябва да бъде по-дълъг. Колко по-дълъг – естествено, вие ще решите.

Ние сме готови в Националния осигурителен институт да създадем организация и за срока до 30 юни да бъдат приети всички искания за разсрочване на задълженията. Аз съм наблюдавал гишетата на НОИ. Обслужването на един гражданин с нередовни здравноосигурителни вноски продължава не повече от 4-5 мин., зависи, естествено, от периода, за който се дължат осигурителни вноски и дали дължи за себе си или и за членове на семейството.
Кои други две групи остават проблемни? За едната група всъщност има предложение, а за другата няма. Проблемна е групата на българските граждани, които отсъстват за продължителен период от време от страната. Голяма част от тях не знаят, че имат задължения към Националната здравноосигурителна каса. Лично те или чрез свои роднини или по друг начин фигурират в пациентските листи, тъй като броят на българските граждани от пациентските листи е почти равен на населението според информация от Националния статистически институт. Спрямо сегашните разпоредби на закона тези български граждани са нередовни и те трябва да платят осигурителните си вноски към Здравната каса заедно с лихвите.
Ние обсъждахме в една работна група, създадена от доц. Щерев, възможността за прекъсване и възобновяване на здравноосигурителните права. Смятам, че предложените текстове със съответни корекции, отчитайки становището на Министерството на външните работи и Министерството на правосъдието, могат да бъдат работещи текстове. Такива практики за прекъсване и възобновяване на здравноосигурителните права при отсъствие за по-дълъг период от време от страната съществуват в законодателството и на други страни. Спорен е там въпросът, след като бъде възобновено участието в здравноосигурителната схема на България, управлявана естествено от Националната здравноосигурителна каса, дали да има някакъв задължителен период на участие, след което да се встъпи в права за получаване на здравни услуги и какъв да бъде този период или автоматично, след възобновяване, да се получават здравни услуги. Второто би довело до така наречения здравен туризъм, какъвто термин използва доц. Щерев. Тази група български граждани, които отсъстват за по-дълъг период от време, мисля, че ще бъде удовлетворена, ако се приемат тези текстове.
Остава, казах, един нерешен проблем. Това е проблемът на българските граждани, които са се изключили от обществото. Тоест, това са не само неграмотни хора, това са хора, които не желаят да плащат данъци, не желаят да плащат здравни осигуровки. По-голямата част от тях обаче са лишени от социално подпомагане било поради личното си поведение, че не подават молби за социална помощ, било поради това, че не изпълняват съответните критерии. Например не поддържат регистрация в бюрата по труда. За тези граждани сега, в момента няма решение. За тях очевидно, че задължителното здравно осигуряване така, както съществува в закона към настоящия момент, не е най-доброто решение. Вероятно за тях – това сме го обсъждали също – трябва да се търси някакъв определен минимален пакет здравни услуги, които те да получават. Как ще бъде реимбурсирана тази помощ – дали тя ще бъде оказвана от специални заведения или ще бъде оказвана от цялата мрежа от извършители на медицински услуги и реимбурсирана чрез системите за социално подпомагане, вече е въпрос на законодателно решение, но преди това естествено е въпрос на предложения на различни схеми.
Смятам, че ако бъде решен въпросът с тази група български граждани, броят на здравно неосигурените лица, изцяло по причини, че те се самоизключват и не желаят да бъдат осигурени, ще бъде много по-малък, отколкото е към настоящия момент.
Смятам, че на този етап, господин председател, тази информация е достатъчна, тъй като аз, отново казвам – че следях дебата. Готов съм, на ваше разположение съм, ако бъде поискана и друга информация, да я предоставя.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Христосков.
За процедура ли искате думата?
Заповядайте, господин Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин председател, аз искам да попитам защо го няма министърът? Това, което каза господин Христосков, е една десета от информацията, която трябва да знаят народните представители.
Аз ще дам само един пример. Той каза, че 400 хиляди граждани нито веднъж не са плащали. А колко хиляди са другите, които са плащали до 3, 4, 5 вноски? Целия този анализ трябва да го знаем, защото в пресата се тиражираха цифри, като милион и петстотин, милион и осемстотин хиляди души.
Лекарският съюз не иска да сключи Националния рамков договор на базата на това, че капитационното плащане на джипитата, след като се касае за 400 хиляди, които са обявени за неплащащи граждани и както за тях няма да плати, е едно. Но ако са милион и половина? Ето, тук е господин Бокарев. Ако са милион и половина, тогава лекарите са прави, защото им падат капитационните такси, заради всички тези, които не са си платили осигурителните вноски.
Аз мисля, че въпросът е толкова сериозен, защото, ако има шест законопроекта, които изразяват известна грижа към дадени въпроси на здравното осигуряване, най-малкото министърът тогава трябва да е тук, защото той трябва да отговори освен с неговия законопроект приема ли предложенията на останалите. И да дебатираме върху това.
Министърът си е назначил днес един нов заместник-министър. Аз му честитя отново! Но това не е повод да отсъства от залата.
Мисля, че Вие със силата на Конституцията на страната би трябвало да задължите един министър в крайна сметка да се яви в парламента. Той няма друга работа, освен да се явява в парламента и да стои в министерството. Всичко останало е суета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Не разбрах каква е процедурата, след като този въпрос е бил подложен на гласуване? Какво означава: защо не можем да го доведем? Много е просто. Защото не беше в дневния ред за работата на Народното събрание. Затова. То е ясно. Пленарната зала реши днес да разглежда този въпрос. Така че ние в случая трудно можем да виним министър Богоев. Това е моето виждане по въпроса.
Продължаваме по същество. Господин Хасан Адемов беше заявил желание за изказване.
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Шест законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване! Една голяма част от тях касае един изключително сериозен и от есента на миналата година актуален въпрос, независимо от това, че личното ми мнение е, че този въпрос е актуален още от началото на събирането на здравноосигурителните вноски. Но до края на миналата година нямаше изискване Националната здравноосигурителна каса да изготвя така наречената пациентска листа. След като беше изготвена тази пациентска листа, стана ясно, че има български граждани, които са с неуредени здравноосигурителни права.
Лично аз трудно бих могъл да се ангажирам и не съветвам никого да се ангажира с окончателната дефинитивна цифра на българските граждани с неуредени здравноосигурителни вноски. Много, изключително трудно упражнение е човек да се ангажира с тази цифра по няколко причини, на които искам да се спра.
Една от причините е следната. Когато става въпрос за тези 396 хиляди, които спомена преди малко господин Христосков, български граждани, това са български граждани, за които няма никаква информация в регистрите на Националния осигурителен институт. Това може да са български граждани, които от 5 или от 10 години не са в България. Това може да са български граждани, които през този период в определени периоди са били в чужбина, след това са се връщали в България. Прав е доц. Китов, като казва, че след като си български гражданин, трябва да имаш съответните ангажименти. Както от гражданството произтичат права, трябва от това гражданство да произтичат и задължения, нещо повече, трябва да произтичат и отговорности.
Но, доц. Китов, аз не съм съгласен напълно с тази теза, защото България е затворила Главата "Свободно движение на хора, стоки и капитали". Това свободно движение предполага излизане на български граждани от тази система, независимо от това, че това е системата на задължителното здравно осигуряване.
Защо смятам, че трябва да има такава възможност? Как и по какъв начин трябва да се реализира тази отговорност? Според мен начините са няколко. Първият начин е подписване на спогодби между отделните държави за социално осигуряване, в това число и за здравно осигуряване. България е подписала междуправителствени спогодби, ако не се лъжа, господин Христосков, с 12 страни, и само с една – с Македония – е подписала спогодба освен за социално осигуряване и за здравно осигуряване, която обаче трябва да влезе в действие от 1 януари 2005 г.
Вторият начин за уреждане на тези въпроси със свободното движение на хората трябва да бъде според мен със сключване на договори между съответните институции - Националната здравноосигурителна каса и осигурителната система на страната контрагент. Такива спогодби, доколкото знам, д-р Бокарев, Националната здравноосигурителна каса е сключила с две страни, но не знам дали ми е точна информацията.
Другият начин, по който могат да се уредят тези отношения, според мен, пак повтарям, е с възможности, които предоставят различните договори, примерно за обучение, за работа в отделната страна. Там да се плащат здравноосигурителните вноски, т.е., да се осигуряваш в страната, в която работиш.
Сега възниква естественият въпрос: след като имаш възможност да излизаш от системата, по някакъв начин трябва коректно да бъде уредена и възможността да се върнеш обратно в системата. Тази възможност според мен не трябва да бъде автоматично – идваш, плащаш си някакви вноски и влизаш в системата – а трябва да има един определен период. Недялко Калъчев е предложил 12 месеца, за да можеш да влезеш в системата. Мисля, че този срок е достатъчно дълъг, но това е един показател, който би могъл да се коментира и да се намери най-доброто решение. Защото не е логично да имаш право веднага да се върнеш – да платиш една или две вноски и да влезеш в системата и да се възползваш от всички услуги, които предлага тази система. Това, което каза доц. Щерев, за здравния туризъм е абсолютно точно.
По-нататък. Това, което приехме в края на миналата година – за възможност за подаване на заявление или искания за разсрочване на дължимите здравноосигурителни вноски – дава някакви резултати. По информация от вчера 66 хил. 487 български граждани са подали такива заявления за разсрочване на 17 млн. 914 хил. лв. Още 69 хил. 724 са представили документи, с които удостоверяват, че са били или в трудово-правни отношения, или са били студенти, или са били ученици, доказателствен материал, с който удостоверяват, че те са коректни платци към системата. Става въпрос общо за около 130 хил. човека, които са на път да намерят решение на този проблем.
Но аз продължавам да твърдя, че има нерешени проблеми независимо от всички усилия, които се полагат. Не е никак случаен фактът, че има толкова много законопроекти. Естествено е идеите на народните представители да намерят най-доброто решение. Но, както преди малко господин Христосков каза, той беше споменал на едно от заседанията на комисията цифрата 200 хил., има хора, които са се самоизключили от системата. Те нямат никакви отношения с държавата, нямат лични карти, нямат регистрация, не попадат в службите за социално подпомагане, това са клошари и т.н. Това са хора, за които – и аз потвърждавам това, което каза преди малко господин Христосков – трябва министърът на здравеопазването, като определя пакета от здравни услуги, за които Националната здравноосигурителна каса плаща, да има или отделен пакет, или в рамките на този пакет чрез реимбурсиране на тези средства от държавния бюджет да се намери някакво решение за лечението на тези български граждани. Защото това са маргинализирани български граждани, които, пак повтарям, са самоизключени от системата, нямат никакви отношения с обществото. И за тях трябва да се търси решение. Може би да се лекуват в благотворителни болници, може да се измислят и други варианти.
По-нататък искам да спомена и няколко думи за законопроектите, които касаят промяната в чл. 40 от Закона за здравното осигуряване. Такива са законопроектите на госпожа Росица Тоткова, на Панайот Ляков, на Недялко Калъчев – да не изпусна някой. Става въпрос за това по какъв начин да плащат български граждани, които не отговарят на условията за социално подпомагане, т.е. имат доходи, но не са включени в защитната социална мрежа.
На всички ни е известно, че държавният бюджет плаща, ако не се лъжа, за 54% от българските граждани. За 54% плаща държавният бюджет от данъците на всички останали за здравно осигуряване на различни категории: на 2 млн. и половина пенсионери, на 1 млн. 850 хил. ученици до 18 години, а тези, които учат – до 19, да не изреждам всички категории. Държавният бюджет плаща и за хората, които отговарят на условията за социално подпомагане. Повтарям, за хората, които отговарят на условията за социално подпомагане. Защото има безработни, които дори и да имат регистрация, те не отговарят на условията за социално подпомагане, но имат някакъв доход. И този доход в много от случаите е под минималния осигурителен доход, който за тази година е 200 лв.
Естественият въпрос, който задават тези български граждани, е: могат ли те да плащат върху реалния доход, а не върху минималния осигурителен доход? Това е едно разумно предложение, което според мен трябва да бъде обмислено. Трябва да бъде решен този въпрос по съответния начин.
Другата категория са земеделските производители – една много интересна категория. Защо е интересна? Защото в Кодекса за социално осигуряване земеделските производители, при това – регистрираните земеделски производители – имат преференциален режим. Те плащат осигурителна вноска върху половината от минималния осигурителен доход, т.е. върху 100 лева. А регистрираните земеделски производители, които са само такива – там са диференцирани – плащат върху 25% от минималния осигурителен доход.
Но тук сме изправени пред една много интересна ситуация. Независимо от това, че има преференциален режим, независимо от това, че ние сме дали възможност на тази категория български граждани да се осигуряват върху една сравнително минимална сума, независимо от това, че сме намалили осигурителната основа, броят на хората, които са се възползвали от този преференциален режим, в никакъв случай не е правопропорционален на намалението на осигурителната основа, което е един факт за съжаление. Две хиляди и четиристотин или 2500 земеделски производители са се осигурили по този преференциален режим, толкова са се възползвали от този режим от общо регистрирани около 50 хил. земеделски производители.
Може би тук е моментът да спомена, че по някакъв начин трябва да има обвързване на премиите от Фонд “Тютюн”, на субсидиите, които се получават от Фонд “Земеделие” и тези хора да могат да се възползват от тези суми само при положение, че са уредили здравноосигурителните си вноски. Това е дадено като възможност в текстовете на закона, но за съжаление такава практика все още няма утвърдена.
Следващият момент, на който искам да се спра – и може би е последното нещо – това е, което каза господин Пламен Кенаров.
Господин Кенаров, Вие сте абсолютно прав за информационната система. Има такъв текст. Но тук става въпрос за системата, която касае Националната здравноосигурителна каса. Когато говорим за здравноосигурителни вноски, Вие прекрасно знаете, че това е ангажимент на Националния осигурителен институт. Приходната част на бюджета на Националната здравноосигурителна каса се събира от Националния осигурителен институт по закон. И понеже Националният осигурителен институт има една от най-добрите информационни системи, мисля, че нямате основание точно в тази част да упреквате Националния осигурителен институт. Може би не съм Ви разбрал добре. Извинявам се, ако това е така. А иначе проблемите с информационната система са съвсем отделни проблеми, които чакат своето решение.
По отношение на законопроекта на господин Недялко Калъчев, който касае организационната структура на Националната здравноосигурителна каса. Това, което се предлага, беше предложено преди една година. Няма да се спирам на всички тези аргументи, които се изказаха. Но аз искам да засегна един деликатен въпрос, който според мен е изключително важен. Той трябва да намери своето решение при положение, че парламентът гласува да се приемат тези законопроекти на първо четене и след това на второ четене.
В момента тече процедура по избор на управител на Националната здравноосигурителна каса и тя вероятно ще бъде финализирана през следващата седмица. Сегашният законопроект, който разглеждаме в момента на първо четене, внесен от Недялко Калъчев, казва съвсем друго нещо. Казва, че управителят на Националната здравноосигурителна каса ще се избира от парламента. Тогава какво ще стане с избора, който ще бъде направен след една седмица? Двама управители ли ще има на Националната здравноосигурителна каса или ще се търси друго решение? Това е един деликатен въпрос, който трябва задължително да бъде изчистен, защото иначе ситуацията става непонятна, поне за мен.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че трябва да продължим усилията си, защото дотук положените усилия не са достатъчни за търсене на решения за изход от ситуацията със здравноосигурителните вноски.

Искам да кажа няколко думи по отношение на проекта на госпожа Мима Ненкова и с това да завърша. Аз не знам по каква логика една част от заболяванията – бронхиална астма, ако не се лъжа, диабет, злокачествени заболявания, бъбречна недостатъчност са отделени от другите групи заболявания и са сложени в един преференциален режим.
Личното ми мнение е, че при положение, че се търсят възможности за опрощаване на тези дължими и невнесени осигурителни вноски, ще бъде достатъчен стимул да демотивира всички останали коректни платци, а тази система има нужда от утвърждаване на доверието. Мисля, че целият български парламент, Комисията по здравеопазване и всички останали комисии са в дълг именно към този въпрос. Ако системата на здравеопазването има проблеми, първият проблем според мен е проблемът с доверието.
Искрено се надявам, че тези законопроекти ще спомогнат за укрепването на доверието в тази система. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Заповядайте за реплика, господин Кенаров.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Благодаря, господин председател.
Доктор Адемов, наистина не сте ме разбрали правилно. Говорейки за интегрираната информационна система, имах предвид, че както господин Христосков е управител на Националния осигурителен институт, както Букарев е временно изпълняващ директор на Националната здравноосигурителна каса и министърът, и българският гражданин, който, със своето електронно досие, на което е отразено не само здравословното му състояние, а и движението на финансовия поток, трябва да се следи както при Христосков, така и при Букарев, така и в Министерството на здравеопазването. Това имах предвид.
Ако ние не направим това нещо, никога няма да стигнем до тезата 99 процента плащащи български граждани. Никога не можем да ги засечем, защото ще има хора дори и с доходи, които ще отидат на кешово плащане, но няма да отидат на разплащане в системата. По този начин системата ни няма да отразява правдиво грижата и с оная солидарност, която държавата и парламентът са заложили в закона. Това имах предвид.
Затова е необходимо тази интегрирана информационна система, която я имам като разработка какво да съдържа тя като принципи, а оттам нататък експертите да правят това нещо и съответните поделения на изпълнителната власт, и на обществените организации или на националните организации да го правят. Това беше моята теза.
А според мен, Недялко Калъчев, поставяйки тезата за управлението, наблегнахте върху момента деликатност в отношението сегашен директор, сегашен конкурс, който тече, и изборът. Наистина, би трябвало в законопроекта за второ четене, ако го приемем сега на първо, да имаме разрешен и точно този деликатен проблем. Бих участвал с удоволствие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кенаров.
Има ли потребност от дуплика?
Заповядайте, д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Кенаров! Вие прекрасно знаете, че аз никога не съм бил против информационната система нито на Националната здравноосигурителна каса – да я има или да я няма, нито на Националния осигурителен институт, и никога не съм казвал, че не трябва да бъде синхронизирана едната с другата.
От гледна точка на Вашата реплика, аз обаче стигам до извода, че Вие държите двете системи да бъдат синхронизирани, за да има информация Националният осигурителен институт или Националната здравноосигурителна каса, или двете институции. Само че в момента говорим за събиране на здравноосигурителни вноски. Националният осигурителен институт има информационна система, която й дава възможност да се справи с тази част от задачата. Иначе, за синхронизирането, сте абсолютно прав.
Националният осигурителен институт има разпределени по групи български граждани, има персонален регистър на здравноосигурените лица, така че няма никакъв проблем с информационната система на НОИ. Може би говорим едно и също нещо, а се изразяваме по различен начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Госпожо Масларова, дойде и Вашият ред. Заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, аз искрено съжалявам, че поради факта на неподготвеност на управляващото мнозинство днес се разглеждат шест законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване без присъствието нито на министъра на здравеопазването, нито поне на заместник-министър.
Съжалявам и за рехавото присъствие в залата, защото съм убедена, че на всеки един от нас, когато се среща с избирателите си в избирателните райони, а и не само там, му задават много въпроси, свързани със здравното осигуряване, с работата на здравната система и, разбира се, необходимостта от усъвършенстване на законодателството в тази насока.
Аз предварително искам да се солидаризирам с това, което каза преди малко д-р Адемов за законопроекта, който е предложила нашата колежка Мима Ненкова, че там има неща, които в никакъв случай не могат да бъдат приети като някакви преференции за някого, независимо от вида на заболяването. Всички в България трябва да бъдат здравноосигурени. Друг е въпросът кой, кого, как ще осигурява и при какъв режим. Така че не бих приела такава логика, защото тя противоречи на основните тези в здравното и пенсионното осигуряване.
Така че аз ще говоря по останалите пет законопроекта. Разбира се, от шестте внесени законопроекта, четири са на управляващото мнозинство…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Внесени са осем.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Извинявам се, осем, но понеже във времето много се промениха.
Осем законопроекта, от които два са на опозицията – дясната и лявата, което показва още веднъж, че няма изяснена визия какво трябва да се пипне в Закона за здравното осигуряване, кое е належащо, спешно, а явно, че има и определени виждания относно конюнктурни проблеми, които трябва да бъдат решени от една или друга група в парламентарното мнозинство. Но аз ще оставя настрани парламентарното мнозинство и боричканията за определени интереси и ще се спра на тези въпроси, които са поставени като цяло.
Безспорно абсолютно необходимо е час по-скоро да се решат проблемите с хората, които са били некоректни или по една или друга причина не са имали възможност да бъдат коректни към здравноосигурителната система.
Аз чух това, което много точно каза господин Христосков. Той каза, че има един анализ на Националния осигурителен институт относно здравното осигуряване от януари 2000 до декември 2003 г. И тъй като д-р Игнатов постави още един въпрос, който не е без значение – едното е хора, които не са направили нито една здравноосигурителна вноска, които, доколкото разбирам от справката, вече са сведени приблизително до около 305 хил. души. Но другото, което е по-важното, е броя на лицата с прекъснати здравноосигурителни вноски по различни причини. Тоест с повече от три неплатени здравноосигурителни вноски или неподадена информация в персоналния регистър на Националния осигурителен институт, които мисля, че към дата вече 21 януари са 2 млн. 226 човека, господин Христосков. Можем да спорим за малко повече – малко по-малко.
Ето, виждате, че тук става въпрос за едни много сериозни проблеми, които ние просто нямаме време повече да отлагаме. И аз в никакъв случай не бих желала горещият картоф да се прехвърля непрекъснато в ръцете на Националния осигурителен институт. Там системата работи перфектно. Явно, че някъде другаде се късат въпросите и там ние трябва да търсим разрешението, включително и в тази прословута информационна система на Националната здравноосигурителна каса, за която поне аз слушам шеста или седма година, че се работи много интензивно в тази насока. Така че това е единият въпрос.
Аз съм съгласна с това срокът за уреждане на част от тези неща да бъде удължен до 31 декември, за да може споровете от тази гледна точка да приключат в максимална степен.
Въпросът, който касае българските граждани, които са в чужбина, които не знаят, че имат задължение към нашата здравноосигурителна система, също беше дискутиран много надълго и нашироко както в Здравната комисия, така и в Комисията по труда и социалната политика. Там ние поставихме въпроса – имам предвид последния законопроект, който е внесен от д-р Калъчев и група народни представители, където има различно третиране на хората, когато не са изправни към здравноосигурителната система.
В § 11 се разглеждат онези български граждани, които не са били в страната повече от 183 дни в годината, по какъв начин могат да си уредят отношенията със Здравната каса, и след това в § 24 се касае пък за други български граждани, които не са в чужбина, а са в България, които не са спазили някои от изискванията, се слага един съвършено друг режим. Тоест български граждани, независимо къде са били, се поставят в два различни режима спрямо некоректното, или да кажа, недоглеждане от гледна точка на тяхното здравно осигуряване. Така че това е един сериозен проблем, който подлежи не само на дискусия, но и на бързо и точно, според мен, равнопоставено и справедливо решение.
На следващо място, искам да поставя на вашето внимание и въпроса, който беше поставен от д-р Адемов, че е много деликатен. Първо, искам да заявя и мисля, че тук ние в никакъв случай не можем да бъдем обвинени в промяна на позицията си, че още от самото начало, още с гледането на най-първия вариант на проекта на Закон за здравно осигуряване Българската социалистическа партия и след това Коалиция за България винаги сме настоявали управителят на Националната здравноосигурителна каса да бъде избиран от българския парламент с мандат за четири години, така както се избира управителят на Националния осигурителен институт. От тази гледна точка ние не виждаме нищо страшно. С моите огромни уважения към д-р Букарев, тъй като аз познавам неговите качества, това не пречи и той да бъде предложен и избран. Но за нас това не е конюнктурно решение. Днес ще изберете един, утре ще изберем друг. Крайно време е да се научим, че за тези големи системи – Националния осигурителен институт, Здравната каса, системи, които касаят милиони хора, трябва да избираме хора, които имат професионални качества, които имат възможности, които имат опит и които няма да работят политически партийно, а ще работят в интерес на системата.
Така че, ако управляващото мнозинство има своите опасения и не може да реши проблема си вътре кой да е този, който ще се избере за четири години, и там се лобира за един, за друг или за трети, това не може да бъде проблем на българското общество, най-малко трябва да бъде проблем на българския парламент. Така че в тази част на предложенията, които са дадени, ние се солидаризираме и се радваме, че най-после управляващото мнозинство стигна до тази идея, въпреки че ние го предлагаме няколко години подред. Но няма значение кой предлага, в крайна сметка важно е управителят на Националната здравноосигурителна каса да бъде човек, който винаги да може да бъде извикан в Народното събрание. И така, както сега управителят на Националния осигурителен институт във всеки момент, когато имаме някакви въпроси към него, можем да го извикаме, тук, в Народното събрание, от тази трибуна да се отчита, да разяснява, да дава визията, по същия начин да бъде и управителят на Националната здравноосигурителна каса. Защото там са парите на целия български народ. Там са парите на всички осигурени. Тук става въпрос за едно обществено здравеопазване и хората трябва да имат и здравна сигурност. Все пак Здравната каса не е нещо, което може да се манипулира политически.
Използвам, че съм взела думата и искам да ви представя резултат от едно социологическо изследване, което сме поръчали, в което един от въпросите, който сме задали е: “Случвало ли Ви се е през последните шест месеца на Вас лично да Ви е била отказана здравна помощ, да е поискано свръхзаплащане от това, което е по закон, или да не сте получили здравна помощ поради липса на здравно заведение близо до селището, в което живеете?” Оказва се, че 25,8% от анкетираните са имали такива случаи през последните шест месеца. Извинявайте, но когато говорим за Закон за здравното осигуряване, когато говорим за уреждане на административното обслужване и администрацията на Здравната каса, ние не можем да подминем тези въпроси, които касаят близо една четвърт от българското население.
Още един въпрос, който искам да коментирам и беше коментиран и в комисиите, относно Надзорния съвет. Аз не приемам вътре структурата на Надзорния съвет да бъде разпределена така: 13 души, от които двама представители от организациите на работодателите; двама представители на синдикатите; двама представители на общините; шест души, представители на държавата, определени от Министерския съвет, и един представител от Организацията за защита правата на пациентите.
Ние коментирахме. Да, държавата осигурява близо 800 000 души, но държавата осигурява тези близо 800 000 души с нашите данъци, с данъците на три или четири милиона работещи българи. Е, добре, защо държавата ще има шест души представители в управителното тяло на Националната здравноосигурителна каса, а не представителите на потърпевшите, на пациентите или на осигурените? На пациентите – един представител, на държавата – шест! Това са обществени пари. Парите в Здравната каса са обществени. Те не са държавни пари, въпреки че държавата внася, но аз пак казвам, тя внася от данъците на всички нас. Така че, има още какво да се спори по доусъвършенстване на законодателството в тази насока, но си мисля, че колкото по-бързо българският парламент намери сили да се обедини около належащите, необходимите, спешните промени в Закона за здравното осигуряване, толкова повече хора ще бъдат благодарни и се надявам, че то ще бъде достижение на целия парламент, а не на един или друг от вносителите.
Подкрепям и ще гласувам за останалите закони с изключение на този, който дава едни специални преференции, които лично аз не приемам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Заповядайте за реплика, господин Калъчев.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (ПГНВ): Благодаря, господин председател.
Ще направя една кратка реплика към госпожа Масларова. Видно от изказалите се дотук колеги е, че има логика в това в Надзорния съвет да се спази в по-ясна метрика трипартитният принцип и ние действително трябва да помислим много сериозно между първо и второ четене при положение, че управителят и подуправителят се избират от Народното събрание, дали Надзорният съвет дали да не бъде с равновесие на квотите на представените. Така че приемам забележката на госпожа Масларова и мисля, че има рационално звено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Калъчев.
Заповядайте за втора реплика, господин Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще започна отзад напред. Доктор Калъчев, естествено, че ще приемете, защото Вие сте заложили шестте члена за избиране от Министерския съвет като компромис на сегашния начин на избиране на Управителния съвет. Когато ние ви предупреждавахме, че Касата е одържавена именно заради големия брой представители на държавата, вие не бяхте съгласни. Сега сте съгласни всички да се оттеглят само в името на това управителят да се избира от Народното събрание.
И в тази връзка искам да Ви кажа, госпожо Масларова, единственият солиден довод е фактът, че можем да повикаме директно в Народното събрание директора на Националната здравноосигурителна каса. Иначе натежава преди всичко фактът, че парламентът не е постоянна величина. Утре ще дойдат преждевременни избори, ще има ново Народно събрание и мнозинството ще се промени по някакъв начин. Ако е заложено 50%, както сега, мнозинството да определя, каква е гаранцията, че това мнозинство няма да смени след два месеца новият директор? Каква е гаранцията? Те сменят министри, заместник-министри на всеки пет секунди.
Върху Националната здравноосигрителна каса е важен общественият контрол, а не партийният. А парламентът е преди всичко партиен орган. Значи трябва да помислим много сериозно дали тук да се избира директорът, дори директорът на НОИ дали да се избира тук, ако държим на независимостта на тези институции. Какво от това, ако НОИ е шапката на системата? Отдолу стоят други фондове. Какво от това? Нали парите са обществени, нали ги дават хората, те не са от данъци. Това са отделни вноски, за които трябва да се намери начин обществото да ги контролира строго. Дали това трябва да стане чрез специални защитници, чрез синдикатите, аз не мога да кажа в момента, но едва ли е правилно да се контролира от парламента. Защото динамичното мнозинство, което ние демонстрираме много добре сега, показва най-различното разположение на силите. След две седмици това мнозинство ще стане друго и ще избере нов управител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Игнатов.
Госпожо Масларова, заповядайте за дуплика.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми доктор Игнатов, България е парламентарна република и висшият форум, който отразява мнението, вижданията, надеждите и идеите за една или друга програма, които се отразяват в българския парламент чрез нашия избор от избирателите. Аз не знам пък каква е гаранцията, че ако не се избира от парламента, това ще бъде най-добрият избор. Досега те не се избираха от парламента и горе-долу всички бяха от СДС, докато вие бяхте управляващи. Аз не се притеснявам от това. Вие питате каква е гаранцията. Гаранцията е разумът на българския парламент да избира компетентни хора, подготвени, без значение какъв политически нюанс имат те.
За мен е важно Националната здравноосигурителна каса, Националният осигурителен институт да се ръководят от професионалисти, от хора, които знаят и могат, а не от хора, на които е симпатичен един или друг доктор или някои от политическите сили. Всеки от нас има своите политически виждания, но в никакъв случай те не могат да бъдат доминиращи при реализиране на политиката в Здравната каса и в Осигурителния институт.
Така че гаранцията според мен е това, което ние ще се научим да работим – да залагаме на професионалистите. В противен случай ще продължаваме да работим с партийни креатури и винаги някой ще сменя следващия. Аз не виждам, ако един човек е професионалист, защо трябва да бъде сменян от едно следващо правителство или от едно следващо мнозинство. Всеки има своите виждания. Аз лично приемам той да бъде избиран от парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
За процедурен въпрос има думата господин Васил Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като в залата са заместник-министърът Салчев и д-р Букарев, директор на Касата, правя процедурно предложение да чуем и тяхното мнение по предлаганите законопроекти, особено в частта за избора на изпълнителен директор на Касата от парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Паница.
Преди това обаче господин Игнатов поиска думата за изказване. Заповядайте, господин Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Напълно подкрепям предложението на д-р Паница и мисля, че народните представители трябва да чуят и ръководството на министерството и ръководството на Касата още веднъж. Защото този въпрос се свежда до това: фактът, че има осем законопроекта може да се тълкува по няколко начина. Единият начин е, че въпросът предизвиква голям политически интерес, подтикнат от обществения интерес. Отражението в парламента е голямо и народните представители сипят законопроекти с идеи нещата да се поправят, защото те не са добри. Това е една от тезите и е възможна теза. Желанието на тези народни представители избива през законопроектите, които те предлагат.
Ако се вгледаме обаче по-подробно в нещата, ще видим, че законопроектите не са предложени, водени от тази теза, а са предложени от битката за мястото в Касата. Директорското място в Касата е прицелна точка на законопроекта. Доктор Калъчев ме гледа странно, но той много добре знае, че въпросът кой ще избере директор на Касата значи кой да има политическо влияние над самата каса. Защо определени групи от народни представители имат такова желание за политическо влияние на Касата? За да осъществят устойчивост на Касата ли или спокойствие на ръководството на Касата или обратното – тежка репресия върху ръководството на Касата с някакви неясни цели? И до ден-днешен не знаем къде са парите от лекарствата точно поради фактът 240+240+240. Не се знае къде са тези пари за лекарства, точно защото Касата е имала пет директора, всички сменени по политически причини, всички до един. Къде са парите? Няма отговор. Може да са похарчени правилно, но може и да не са.
Какви са тогава интересите, които водят Калъчев и компания към цялата работа? Не Управителният съвет да избира директора, където отново държавата е представена в същия “добър” вид, както и в неговия законопроект – има мнозинство, а да го избира парламентът, защото хората в парламента не се разбират добре с хората от своето правителство. Това е цялата работа – битка между две крила. Едното се намира в изпълнителната власт, другото се намира в парламента. Затова се създават лобита и се търсят поддръжки на тези две тези.
От друга страна, искам да кажа, че в тези законопроекти има и сериозни предложения, които се отнасят особено за хора, които не могат да се осигуряват, като например земеделските стопани, да се намери формулата, по която всички български граждани да бъдат привлечени към идеята на солидарността на този закон. Защото е казано: всички дават, за да се лекуват тези, които са болни. Това е солидарност, която ние като народни представители трябва да поощряваме.
Обаче аз питам защо този въпрос се разисква сега, защо не са правени анализи на петгодишното съществуване на Касата? Никой ли не е знаел, че има хора, които не си внасят вноските? Никой ли? Защо сега, когато се сключва рамковият договор и когато Лекарският съюз поставя условия и то от други подбуди, непрофесионални? Това е, че няма кой да им плати за неосигурените и затова те не искат да сключат договора. Аз питам: при 830 милиона фонд, който стои и никой не го пипа с изключение на това, че вече го отворихме по определен начин преди няколко месеца, след като се касае за 50-60 милиона, за които говори директорът на НОИ, какъв е проблемът тези пари да бъдат дадени на Касата като заем и след това в спокойна обстановка, с работни групи, да се разнищи проблемът защо българските граждани не си внасят редовно вноските, кой ходи в чужбина, защо ходи в чужбина, връща ли се, не се ли връща, трайно ли се установява там. Хиляди въпроси възникват, които не могат да бъдат решени с два законопроекта.
Защо сега сме пресирани непрекъснато от 2-3 месеца и тази тема звучи в цялото общество като едва ли не тема, през която трябва да преминем всички заедно като през огън и жупел? Защото, виждате ли, един и половина милиона граждани са недобросъвестни. Ако вие искате да стабилизирате системата, платете от резерва, успокойте тази система на Касата – да сключат Националния рамков договор, да тръгнат болниците, ние сме заложили там пари, да се види какво става в това здравеоопазване, а не да се намират формални причини, заради които страните да не искат да сключат рамковия договор, което е в ущърб на абсолютно всички и най-вече на българските граждани.
Така че изход от тази ситуация има, трябва да се работи по този въпрос, но не е този пътят. Това искам да ви кажа и съм безкрайно учуден, че не си говорим истината. Аз бих предпочел днес да стане Недялко Калъчев и да каже защо иска парламентът да избира председателя на Касата. Тогава ще бъда по-удовлетворен като човек. За да чуя тезите, не обикновените политически тези, а тезите на сигурността на системата. Мен ме интересува и винаги ме е интересувало системата да работи стабилно. Само тогава тя е полезна. Иначе тя просто става обект на атаки и обект на източване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. За реплика – заповядайте, д-р Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми доктор Игнатов, ако Народното събрание избира управител на Касата, но с квалифицирано мнозинство, тогава няма да има проблем да бъде партийно избран. Ако в Надзорния съвет участват 1/3 пациентски организации, то няма да има проблем тогава да бъдат по-добре защитени интересите на здравноосигурените и да има по-малко роля на държавата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
За втора реплика – заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви.
Искам да репликирам уважавания от мен д-р Игнатов, че основният въпрос било избирането на управителя на Касата. Колеги, всички започнаха да внасят законопроекти, за да уредим въпроса на хората, които не са плащали здравноосигурителни вноски, които са прекъснали плащането на здравноосигурителните си вноски, които нямат възможност да плащат здравноосигурителни вноски. Защото се оказа, че това са голяма част от българските граждани. А това, че сега нещо някъде някого го стяга във връзка с избора на управителя на Касата, не го превръщайте в основа на промените, които се предлагат в закона. Илко Семерджиев, Бойко Пенков, Николай Василев – те всичките са комунисти! С управител Стефан Софиянски! Хайде като говорим едно към едно, да говорим честно. Ако тези хора са работили добре, няма нужда да се сменят. Аз пак твърдя, че няма значение кой на коя политическа партия симпатизира, има значение колко коректно се управлява институцията, в която са обществените пари, в случая става въпрос за парите за здраве. Ако вие действате по този начин и считате, че това е нещо конюнктурно, хубаво, станете и кажете какво имате предвид, защо не сте съгласни. Защото го предлагат от управляващото мнозинство или защото управляващото мнозинство може би ще предложи свой човек и ние няма да можем да имаме консенсус по тази фигура? Доктор Щерев в случая е прав, ако се избира с квалифицирано мнозинство, тогава явно ще намерим най-добрата кандидатура, ще се обединим около нея и ще работим спокойно. Не бих искал да считам, че това е в основата на законопроектите, които се внасят. Друг е акцентът – хората, които не са осигурявани, които са в чужбина и които нямат възможност да се осигуряват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Заповядайте, господин Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател!
Доцент Щерев, ще се обърна първо към дамата. Извинявайте, госпожо Масларова, че не чух края на Вашето изказване, за което публично се извинявам, защото нещо се заприказвах.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Вие през цялото време говорехте.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ: Да, през цялото време говорех, права сте.
А сега на репликата. Да ви кажа защо този въпрос е важен – защото оня въпрос не се решава по този път. Това, че част от българските граждани не плащат вноски поради различни причини, не може да бъде решено чрез закона тук. Аз обясних преди малко. А защо директорът на Касата е прицелно място? Нима Николай Василев не беше сменен под натиска на Антония Първанова? Нима Антония Първанова не вкара вътре, съжалявам че я няма, Дечо Дечев, който беше кандидат за директор на Касата, отказа се, защото конкурсът не му хареса, не бил прозрачен и сега отново е кандидат за директор на Касата и пак се върна в Националната здравноосигурителна каса.
От тази деструктивна част на разговора минавам към конструктивната, за която ви благодаря, аз забравих да кажа това. Ние сме говорили с колеги от НДСВ, говорихме и с колеги от Новото време. Да, ако парламентът го приеме с 2/3 квалифицирано мнозинство при възможността всички парламентарни групи да имат право да внасят предложения, това може да се обсъжда. Това е друга тема. Но когато оставаме в рамките на едно мнозинство… Аз съм против това поначало парламентът да избира. В закона сме го написали така, както сме го мислели. И когато там имаше Управителен съвет и изпълнителен директор, работите си вървяха много добре. Доктор Адемов, Вие много добре знаете, че те не тръгват от това, че структурата е лоша, а тръгват от това, че изпълнителите са лоши. Вие бъркате две неща: структурата, начина на формиране на тази структура и хората, които заемат местата. Деветдесет процента от злините на Касата идват от субективното управление на хората, които са в Касата и от субективното им отношение към здравната реформа, и най-вече от обективното им отношение към парите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, доктор Игнатов.
Нека да чуем представителите на Министерството на здравеопазването.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТКО САЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам първо да се извиня от името на министъра на здравеопазването, който в момента е на среща с Международния валутен фонд и не може да присъства. Помоли ме аз да представя становището на ръководството на Министерството на здравеопазването относно внесените законопроекти.
Във връзка с изказването на народния представител доктор Димитър Игнатов искам да кажа, че за първи път това правителство има смелостта да повдигне въпроса за хората, които не си плащат здравноосигурителните вноски. И за първи път ние поставихме за решаване изпълнението на чл. 109 от закона. И след като се видя, че самият закон има своите несъвършенства, Министерският съвет предложи законопроект за изменение на закона, за да може да се уреди този проблем поне за тази година и да се даде достатъчно време на народните представители в дебатите си да решат проблема със здравното осигуряване на българските граждани и то на специфични групи. Смятам, че това беше честната позиция и на правителството, и на професионалистите в системата на здравеопазването, за да не отлагат и да не крият главата си в пясъка при решаването на този сложен проблем.
Във връзка с предложението на Министерския съвет за изменение на Закона за здравното осигуряване бяха внесени и други изменения, които в голямата си част Министерството на здравеопазването подкрепя, защото наистина уреждат определени специфични проблеми. Но в хода на внасянето на предложенията и на законопроектите бяха внесени и такива, които не се отнасят към решаването на този проблем. Ще спомена например законопроекта за изменение на Закона за здравното осигуряване, внесен от народния представител Алеко Кюркчиев, който има отношение единствено и само към друг закон – Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, но не към Закона за здравното осигуряване.
И второто, което беше внесено, за управлението на Националната здравноосигурителна каса. Поставено ми е поръчение от министъра на здравеопазването да заявя, че Министерството на здравеопазването не подкрепя предложението за промяна на начина на избиране ръководството на Националната здравноосигурителна каса, поради няколко основни причини.
Относно Надзорния съвет не е посочен механизъм, по който ще се определят представителите в Надзорния съвет. Предвидено е Надзорният съвет да се състои от представители на пет квоти, а предложеният мандат е четири. При въртенето на четирите квоти един от представителите на квотите няма право да участва в управлението на Надзорния съвет и всичките останали забележки, които касаят избора на Надзорния съвет.
Искам да кажа, че изискванията за управител на Касата, които са заложени в предложения законопроект, са по-ниски, отколкото изискванията в момента за провеждане на конкурс за директор на Националната здравноосигурителна каса, за да не кажа, че почти няма никакви изисквания, освен че ще се избира от Народното събрание.
Ние смятаме, като ръководство на Министерството на здравеопазването, да подкрепим всички законопроекти, отнасящи се към решаване на проблема за здравноосигурителните вноски и препоръчваме да се помисли по-внимателно дали е навременно предложението за смяна на начина на избор на ръководство на Националната здравноосигурителна каса. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Доктор Константинова има думата.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ПГОДС): Благодаря, господин председател!
Дами и господа народни представители, наистина сме свидетели на сравнително интересно, безпрецедентно внасяне на брой на поправки в закон, на един друг законопроект, който няма нищо общо със Закона за здравното осигуряване. По отношение на някои от тях искам да кажа своето мнение.
Абсолютно съм сигурна, че госпожа Мима Ненкова е имала благородни подбуди, когато е направила своите предложения за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Искам да започна с това, че в началото на нейните предложения по § 105, ал. 1, 2, 3 и 4 и в сега действащия текст на закона плащането на дължимите вноски е до края на годината, повтарят се текстове от сега действащия закон, така че тук не виждам нищо ново, което трябва да обсъждаме.
Опрощаването на дългове на лица на животоподдържащо лечение не може да се ограничи само в рамките на три диагнози и една четвърта група онкологични заболявания, тъй като аз не виждам какви са били критериите, по които са подбрани точно тези заболявания, и се онеправдават много други хора - както възрастни, така и деца, така и млади хора, да не говорим, че има генетични, наследствени заболявания, които също изискват животоподдържащо лечение. В никакъв случай не можем да дискредитираме едно за сметка на друго заболяване или група заболявания.
По отношение на опрощаването на дължимите вноски на хора, пребивавали продължителен период извън страната, както е визирано в предложенията на госпожа Ненкова, считам, че не е справедливо, защото, освен солидарност, има и справедливост в здравното осигуряване. Не е дадено също така определение за това какво значи "продължително пребиваване". Това е срок от пет или шест месеца, или повече? В същото време, връщайки се в страната, същите тези хора, които не са внасяли вноски, ще ползват услугите, които ползват и другите, плащали за цялата година. Аз смятам, че тук липсва баланс на справедливост и солидарност.
По отношение на опрощаване на дълговете на лица, които дължат повече от три здравноосигурителни вноски, всички ние знаем много добре, че Народното събрание не може да опрости тези дългове, тъй като дългът може да бъде опростен по Конституция от президента и не е мястото тук да обсъждаме такъв текст.
По отношение на предложението на уважаемия господин Кръстьо Петков, мисля че има едно много сериозно несъответствие между неговото предложение и текста на сега действащия закон. Господин Петков предлага да се включи към сега действащия текст да имат възможност хората, които дължат за себе си или за членове от семействата си суми, да подадат молби до 31 декември 2004 г. за разсрочване на плащанията – до 31 декември 2004 г., което е по сега действащия закон. Значи, ако те подадат молби до декември 2004 г., кога ще бъдат разсрочени плащанията? В следващата година ли? И удачно ли е това, за да функционира наистина нормално системата на здравеопазването и с какво се помага на събираемостта на вноските и на функционирането на здравното осигуряване и на медицинската помощ в страната?
Ние чухме мнението на Министерството на здравеопазването по отношение на избор на управител на Националната здравноосигурителна каса от Народното събрание. Това предложение от Недялко Калъчев и група народни представители, които са 12, между които е и председателят на Националната здравноосигурителна каса, буди недоумение. На мен ми е много интересно какъв е мотивът за това предложение. Интересно би било да чуем всички ние, ако някой може да посочи в друга страна в Европа или на друго място, където Народното събрание избира управителя на национална здравна осигурителна каса. Много интересно е да чуем аргументите в полза не само на това, но и на съсредоточването на толкова много власт в ръцете на един човек. За всичко това говорят текстовете от предложенията в Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Буди недоумение желанието да се подложи на такова изпитание устойчивостта на една личност при положение, че има толкова много интереси, чийто център на пресичане ще бъде именно този пост.
Аз в никакъв случай не приемам това да подкрепя едни такива предложения при положение, че ще има възможност човекът, заел този пост, да удовлетворява редица лобистки интереси. Фактът, че има противопоставяне на мнението на групата от мнозинството, която е предложила промените в закона, и Министерството на здравеопазването говори, че ръководството на Министерството на здравеопазването и групата, която е предложила промените на закона - Недялко Калъчев и 12 народни представители, наистина като че ли се возят в различни кораби – единият пътува на изток, а другият – на запад, и не могат да намерят пресечната точка, което е много тъжно.
Аз мисля, че трябва да има много сериозни противоречия между двете групи, за да има толкова различни мнения по въпроса на промените в закона, които са предложени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
За реплика думата има господин Кенаров.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Господин председателю, една реплика. Аз в по-голямата част приемам това, което каза д-р Константинова, за някои принципи. В същото време става дума за законопроекти, които уреждат материя, свързана със задълженията на здравноосигурените лица.
В този ход на мисли искам да кажа пред всички вас, уважаеми колеги народни представители, че в Националния осигурителен институт е изградена добра система по събиране на информация по вноските на българските граждани не само по отношение на здравното осигуряване. Когато д-р Адемов беше тук, аз споделих, че няма реална интегрирана информационна система, която да засича приходната и разходната част на здравеопазването. Ако в НОИ тази система работи добре, ако тя от дълго време е поставена и има добре разработени механизми, с които можеше да отчетеш всички приходи и лицата, за които не плащаш, в Здравноосигурителната каса не съществува оня елемент, който да бъде свързан с НОИ, за да има реално изваждане на бял свят – всеки един, който не си е платил вноската, не може да получи и здравната услуга, особено онази, плащана от Националната здравноосигурителна каса.
И поради тази причина чл. 40 на Закона за здравното осигуряване, където ясно са разписани правилата за всички български граждани, не може да задейства. Това е основната причина.
Иначе подкрепям това, което каза госпожа Константинова. Репликата ми е само, че трябва да отдадем заслуженото и на НОИ, и на неговия управител, които си свършиха работата във връзка със събирането на вноските и виждаме 93-94% събираемост на вноските. В нашите законопроекти трябва да се насочим основно натам, че да има връзка между тези социални дейности и те да могат да бъдат контролирани.
Избирането, д-р Константинова, на управителя от Народното събрание при натоварването му с функции, които бяха в първия вариант на законопроекта, който беше отменен преди тоталното променяне на Закона за здравното осигуряване, ще натовари този управител, така както и Христосков е натоварен, с много по-голяма власт. В същото време ние трябва да му дадем много по-големи отговорности, които той да споделя пред нас като Народно събрание, като народни представители. Мисля, че тази идея е разумна и в същото време да ограничим пълномощията на управителния съвет, защото като колективен орган той носи колективна безотговорност. Той не може да управлява така, както бяха дадени всичките функции. Има различни мнения, те обаче накрая се провеждат като единна обща политика на Националната здравноосигурителна каса и ми се струва, че предложението, което д-р Калъчев направи, е разумно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Кенаров.
Госпожо Константинова, ще използвате ли правото си на дуплика? Впрочем има ли други реплики? Не виждам.
Заповядайте.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА-ГАЙДОВА (ПГОДС): Уважаеми доц. Кенаров, естествено, че наличието на информационна система би променило хода на всички събития, на които сме свидетели в момента, на целия хаос, и аз много добре си спомням как преди две години и половина имаше едно брожение - както в медиите, така и в обществеността, подклаждано много добре от мнозинството, затова че информационната система нещо не е в ред, търсеха се скелети в гардероба и по отношение на информационната система, беше създадена специална подкомисия към Комисията по здравеопазването, която да разследва, да намери виновници, да ги съди, също така да проведе някакъв оздравителен процес по отношение на информационната система.
На какво бяхме свидетели?
Смятам, че бяхме свидетели на едно умишлено разрушаване на информационната система. Без информационна система няма да постигнем нищо. Няма да знаем къде отиват средствата, колко се събират, къде се източват, кои са отишли, за какви лекарства, тук ли са лекарствата или някои от тези, които са изписани, можем да намерим в Македония. И след като имаме абсолютно точни и достоверни данни от два одита, в които е посочено, че са били необходими само 2-3 месеца, за да бъде завършена информационната система и да започне да работи, и това не е направено, аз абсолютно спокойно мога да кажа, че това умишлено не е направено, и са загубени милиони грешни пари, какво искаме повече? Какво да чуем повече от това като доказателство, че някой има сметка да няма информационна система? Това ще разреши много от проблемите в здравеопазването, проблемите, които възникват и пред Националната здравноосигурителна каса, и пред плащанията, и пред осигуровките, и пред неиздължените осигуровки. Така че за това мисля, че трябва да отговаря мнозинството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на госпожа Константинова.
Господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Днес обсъждаме няколко законопроекта, причината за внасянето на които е въпросът с неиздължените здравни осигуровки на стотици хиляди български граждани.
Дискусията обаче показа, че зад тази причина се крият и други, и според мен е неуместно смесването на въпроса за плащането на здравните осигуровки с проблемите за управлението на Националната здравноосигурителна каса. Тук няма да коментирам какви промени в този модел са необходими, но смятам, че въпросът със здравните осигуровки е толкова важен и толкова остър, че той не би трябвало да бъде смесван с нито една от другите теми в областта на здравното осигуряване и управлението на системата за здравеопазване. Съчетаването на няколко предметно различни въпроса наистина поражда съмнение за това кои са водещите мотиви в представянето на част от законопроектите.
Искам само да отбележа, че когато тук се поставя въпросът за избор на управителя на Здравната каса от парламента, той не може да се решава откъснато от начина, по който парламентът избира ръководителите на други независими институции. Няма да коментирам дали тази промяна сама по себе си е добра, но не може да се проявява такава недалновидност, когато тук се обсъждат някакви мнозинства, с които да бъде избиран управителят. И по какво ще се различава статусът на управителя на Здравната каса от този на Националния осигурителен институт, на Националната банка, а примерите могат да бъдат и продължени?
Следователно, ако ние трябва да поставим този въпрос, трябва да го поставим за всички тези относително независими институции, които управляват големи финансови средства и които трябва да имат някаква самостоятелност по отношение на изпълнителната власт. Нищо подобно не ни се предлага – появява се един въпрос, подхвърлят се решения, утре ще се изправим пред подобен въпрос и сигурно той също ще бъде решаван сам за себе си.
Така че нека парламентът не проявява такава лековатост и затова аз искам да се спра само на някои допълнителни въпроси във връзка с основната тема.
Смущава ме и това, че никой от предлаганите законопроекти не става необходимото радикално решение на въпроса. Действително, налага се отново отсрочване, за да могат добросъвестните лица, които не са били в състояние да плащат своите здравни осигуровки, останалите, да ги внесат.
Но не е ли поучителен опитът от края на миналата година, когато отново бяха сервирани няколко законопроекта и се наложи много бързо те самите да бъдат коригирани, а сега, три месеца по-късно, се изправяме пред същия въпрос? И аз съм почти сигурен, че след три месеца отново ще обсъждаме тази тема с колко да удължим срока и кои категории лица допълнително да попаднат в тази група.
Затова смятам, че трябва да се решават два въпроса. Единият е за разсрочване на плащанията, а другият – за облекченията, които определени категории лица трябва да получат при плащането на своите здравни осигуровки.
Вторият въпрос, който е по-труден, а даже, смятам, и по-важен, е бегло засегнат в няколко от законопроектите. Аз се извинявам на вносителите им, че няма да ги коментирам поотделно, защото това мисля, че би отнело повече от времето, което сме готови да отделим на темата. Тези въпроси аз ги поставих и във въпроса си към министъра на здравеопазването, но те продължават да бъдат открити. Ще се потърсят ли възможности държавата да поеме изцяло или частично плащането на здравните осигуровки на трайно безработните, които не получават доходи, на хората с ниски доходи, тук като граница слагам тези, които получават доходи под минималната заплата, и на лица, които са поначало осигурени, но техните работодатели не са платили неоснователно здравните им осигуровки? Работници, служители и редица студенти попадат в тази категория.
И ако се премине към такова решение, каквото аз смятам наистина за радикално решаване на проблема, по отношение на лицата, които не са в състояние да плащат сега предвидения размер на здравните осигуровки, държавата трябва да е в състояние да отдели 40-50 млн. годишно и по този начин да запази стабилността на здравната система, на Здравната каса и да отговори на острите социални проблеми и очаквания на тези вероятно неколкостотин хиляди български граждани.
Затова смятам, че ние отново няма да направим нещо много повече от поредното разсрочване, което да даде възможност на лицата да подадат заявления или да изплатят своите осигуровки, но отново ще бъдем изправени пред проблема как тези, които няма да могат да плащат здравните си осигуровки – и за минало, и за бъдеще време, ще получават здравно осигуряване.
Ето тези въпроси трябва да получат ясен отговор от всички ръководители на институции, които са поканени тук, и, разбира се, да се формира някакво съгласие в Народното събрание. Затова обаче готовност няма, тъй като самите законопроекти предлагат частични решения по някои от изброените теми, а някои от тях и не засягат в тази най-важна област поставения проблем. Затова и при гласуването ние ще определим отношението си към отделните законопроекти, доколкото те ни доближават, макар и в минимална степен, към решаването на формулираната задача, а другите мисля, че трябва да съсредоточат своето внимание върху този наистина най-важен и най-тежък проблем.
Искам да завърша отново с апела: да не се законодателства толкова ограничено, защото парламентът все повече губи авторитет, тъй като той възпроизвежда една и съща тема през два-три месеца и решенията, които предлага, са обърнати повече назад, отколкото към бъдещото преодоляване на един въпрос, който вече е ясен за почти всички. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря и аз на господин Стоилов.
Заповядайте за реплика, господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПГОДС): Благодаря ви, господин председател.
Уважаеми господин Стоилов, според мен допускате грешка, като казвате, че днес парламентът ще разсрочи. Всъщност нищо няма да разсрочи. Ако погледнем внимателно текстовете, ще видим, че парламентът нищо няма да разсрочи, защото сега действащият текст дава право на хората, които не са се осигурили, да го направят до 31 декември 2004 г. Няма предложение в момента, което да казва това да става в по-дълъг срок. Професор Петков е предложил да се подават молби за разсрочване до 31 декември, а правителството е предложило да се подават молби за разсрочване до 30 април. Всъщност разсрочването си остава до 31. Ние нищо няма да разсрочим днес според мен. Даже мисля, че само губим няколко часа в дискусия, която от гледна точка на разсрочването няма да има абсолютно никакви фактически и юридически последици.
Искам обаче да използвам репликата, за да репликирам по един друг, по-съществен въпрос – въпроса за това трябва ли държавният бюджет да плаща вноските на тези, които не се осигуряват добросъвестно. За мен е твърде лековато, ако с лека ръка приемем, че държавният бюджет трябва да плаща вноските на тези хора. Най-малкото, защото ние не знаем нито броя на тези хора; ние знаем само броя на тези, които нито една вноска не са платили; но не знаем броя на хората, които са извън рамките на здравното осигуряване заради това, че не са платили повече от три вноски. Нито имаме ясна представа за това какви са тези хора – бедни, богати, работещи, неработещи – нямаме ясна представа за тези неща. Дори само от тази гледна точка според мен е много неправилно, ако днес предположим, че, независимо какви са те, държавният бюджет трябва да изплати техните вноски, ако щете само заради това, че е несправедливо спрямо онези, които добросъвестно си плащат здравноосигурителните вноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Кацаров.
Други реплики има ли? Няма.
Заповядайте, господин Стоилов, за дуплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Кацаров, благодаря Ви за репликата. Тя е по-скоро допълваща моето изказване.
Когато говоря за разсрочване, аз имам предвид два критерия: единият е докога лицата могат да подават заявления, вторият е докога те трябва да изплатят невнесените осигуровки. Прав сте, че предложенията засягат само първата фаза – докога те могат да подават своите молби, тъй като в различните законопроекти се сочат като срокове април, юни или декември. Така че тези, които не са сторили това до днешна дата, ще могат да го направят в един по-малко или по-дълъг срок в течение на тази година. За плащанията остава това, което казахте и което не се поставя на обсъждане, освен в проекта на проф. Кръстьо Петков.
Когато поставям въпроса държавният бюджет изцяло или отчасти да поеме здравните осигуровки на няколко категории лица, аз не очаквам това решение да бъде намерено днес, защото няма готовност нито от вносителите, нито пък от представителите на държавните институции да ни предложат ясно определяне на тези категории. (Реплика от народния представител Росица Тоткова.) Да, има за земеделските производители, за лицата, които са извън страната, но според мен тези категории съвсем не са достатъчни да обхванат другата, бих казал по-голяма част от лица, които нямат по-високи от тези, които са изброени, доходи, но се нуждаят от подобно решение.
Тук вече се обсъжда неколкократно темата за информационната система, но тя не знам докога ще продължава да бъде оправдание, защото в случая ние трябва да посочим ясни социални критерии кои лица смятаме, че според своите доходи, имущество попадат под долния праг за възможността за здравно самоосигуряване и тогава те трябва да получат необходимото съдействие и кои са недобросъвестните лица, спрямо които трябва да се запазят санкциите, които са предвидени в закона и те да носят съответните последици. Сегашната възможност процесът да тече с подаване на заявленията и издължаване на невнесените вноски е само прелюдия към поставянето и решаването на този най-важен въпрос за определянето на категориите лица и контрола в системата, че именно тези лица ще получат облекчения и това няма да се превърне в един начин за заобикаляне на задълженията за плащане на здравноосигурителните вноски.
Така че всички сме наясно с проблема, но отново потвърждавам това, което казах, че най-важната стъпка за определянето на тези категории, за които аз смятам, че държавата трябва да прояви съдействие, не е определена. Ако някой друг предлага друг начин за решаване на проблема с техните здравни осигуровки, нека да го постави, той да се обсъжда и да се формират алтернативите и позициите на различните политически сили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря и аз на господин Стоилов.
Има ли други, които желаят да се изкажат?
Заповядайте, господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, осем законопроекта – аз така и не можах да се сетя кой е осмият. До седем успях да ги преброя, даже с помощта на колеги в залата. Това едва ли е толкова важно, защото общо взето материята, която касаят законопроектите, може да бъде определена в няколко пункта.
Единият, безспорно и най-важният, е проблемът с хората, които не плащат здравни осигуровки. Той се поражда от това, че тези хора би следвало според сега действащия закон да нямат право да получават медицинска помощ, само срещу заплащане. Това е драмата на проблема, оттам произтича той.
Част от законопроектите се опитват да разрешат този проблем, влизайки в дълбочина на проблема, опитвайки се да разрешат несправедливо определени здравни вноски за категории служители, опитвайки се да предложат по-справедливо разпределение. Такъв е законопроектът на госпожа Росица Тоткова, такъв е законопроектът и на господин Панайот Ляков. Те дават решение на част от тези проблеми. Дали на всички, според мен е невъзможно да се каже в този момент, тъй като ние наистина нямаме ясна представа за категориите на тези хора по причини, които многократно бяха излагани днес от тази трибуна.
Законопроектът на д-р Алеко Кюркчиев. Той самият не присъства и това съвсем очевидно показва отношението към законопроекта, който е внесъл. Най-вероятно някой му е дал текст, който да вкара – така си го обяснявам, защото той не касае Закона за здравното осигуряване.

И аз тук искам да използвам изказването си, за да се обърна към председателя – господин председател, аз смятам, че ще бъде в нарушение на правилника, ако подложите този законопроект на гласуване. Този законопроект касае Закона за лекарствата, а не Закона за здравното осигуряване. Такъв начин на вкарване на законопроект в Народното събрание като чрез Закона за здравното осигуряване да се променя друг закон, няма как да стане. Това е поправка в Закона за лекарствата. В този законопроект няма нито дума, касаеща Закона за здравното осигуряване. Считам, че този законопроект е най-малкото нелегитимен, неправилен е и не би трябвало да се подлага на гласуване. Колегата може да си внесе поправка в Закона за лекарствата. Не виждам логиката на това тази промяна да се внася тук.
По законопроекта на госпожа Мима Ненкова – аз не я виждам и нея вече в залата, но това, което мога да кажа, е, че според мен Народното събрание не може да опрощава вноски, вземания. Тук се касае, според мен, за вид държавни вземания. Според Конституцията такова опрощаване може да направи само президентът. Дали той ще го направи или няма да го направи е проблем, на който той трябва да отговори дотолкова, доколкото се чувства или не се чувства социален президент, доколкото смята или не смята, че това е негова функция. Но, той има правомощия според Конституцията. Ние нямаме такива правомощия и затова считам, че поради това не бива да бъде одобряван този законопроект.
По законопроекта на проф. Кръстьо Петков. Ще ви върна три месеца назад – на 30 или 31 декември, вече не си спомням, ние приехме поправка в Закона за здравното осигуряване. Приехме я аварийно. Тя ще касае същия проблем – какво става с тези хора. От 1 януари те няма да получават безплатна медицинска помощ. И записахме, че тези хора имат право да си разсрочат плащанията до края на 2004 г.
Това, което предлага проф. Петков, е добавка, в която се казва, че до 31 декември те ще имат право да подават молба за разсрочване, което трябва да извършат до 31 декември. Мисля, че в това няма никакъв смисъл. По сегашния текст на закона не пречи да си подадат молбата на 31 декември. Няма нужда това още веднъж да бъде упоменавано. Всъщност, сегашният текст на закона е точно такъв. Точно такъв е сегашният текст на закона – той казва, че подават молба и плащат до края на годината. В този смисъл предложената поправка, според мен, е напълно излишна и ненужна и нищо няма да се промени, ако изобщо не бъде гласувана.
Подобен е и проблемът с предложението на правителството. Правителството също казва, че те могат да подават молби до 30 април. Защо? Защо не до 3 май или до 4 юли, или защо не до 25 април? Бих поставил и така въпроса. Не ми е ясно каква е идеята на това и какъв е смисълът на това нещо.
Убеден съм, че това, което е подадено като молби, това ще бъде. Това ще бъде! Няма да се получат повече молби за разсрочване освен това, което се е получило в първите няколко месеца. Бъдете убедени. И да слагаме срокове, и да не слагаме срокове, това е свършило. Това е свършило и този въпрос е приключен. За мен също няма никакъв смисъл от подобна поправка. Поне аз не виждам такъв смисъл и затова не бих подкрепил такъв закон. Той е действително само една дума – до 30 април да подават молби. Сегашният текст на закона не казва дата, до която се подават молби. Той казва, че просто могат да ги платят до края на годината. Те пак ще могат да ги платят до края на годината, но трябва до 30 април да подадат молби. Аз лично нямам обяснение и не виждам логиката в това нещо.
По-особен обаче, уважаеми колеги, е случаят със законопроекта на Недялко Калъчев и група народни представители. Дванадесет народни представители от управляващото мнозинство са внесли такъв законопроект, в това число и председателят на Комисията по здравеопазване – доц. Щерев. Радвам се, че сте в залата, защото аз много държа да ме чуете Вие като председател на Комисията по здравеопазване и като човек, който разбира материята.
Три или четири въпроса са важните въпроси, според мен, които поставя този законопроект.
Единият от въпросите касае проблема, за който говорих досега – за хората, които не се осигуряват. В него се прави едно предложение. Досегашният закон казва, че ако повече от три месеца не плащаш вноски – губиш права. Народните представители от мнозинството предлагат този срок да бъде шест месеца. Не знам защо се прави това. Действително, един месец е срок, който винаги може да бъде пропуснат. Три месеца е разумен срок. Но не разбирам защо срокът трябва да е шест месеца? Той, ако не ги плаща шест месеца, той няма да ги плати и след това.
Това е начин да се скрие част от проблема под формата на това, че чакаме да минат шест месеца. Само такъв ще бъде ефектът – част от проблема да бъде прикрит и нерешен навреме. Мисля, че не е правилно като подход. Мисля, че проблемът трябва да бъде изправен и ясен, както е бил досега. Плащаш или не плащаш. Като не плащаш – не получаваш услуги. Солидарността не може да бъде еднопосочна. Тя не може да бъде само за част от гражданите, тя трябва да бъде над всички. Тогава е солидарност. Другото не е солидарност.
Вторият въпрос, който се постави в законопроекта и който е важен според мен, е, че ако някой отсъства от страната за повече от шест месеца, може да не плаща здравноосигурителни вноски. За мен това също е много спорен въпрос. Това дава привилегия на български граждани, които не са в страната и възможността, когато се върнат в страната, да получат здравни услуги, без да са плащали здравни осигуровки. Действително, предвидена е една компенсация, че трябва да платят за 12 месеца авансово здравните си осигуровки, за да могат да ползват такава помощ, но коя осигуровка трябва да платят за 12 месеца напред, след като са били в чужбина? Те не са имали трудов договор, не са били в категорията "самоосигуряващи се". Каква да бъде сумата? Законопроектът мълчи по този въпрос.
Просто хипотетично, а това е масовият случай – две или три години сте били в чужбина, но идвате и плащате за една година и си възстановявате права наравно с тези, които три години добросъвестно са живели тук и са си плащали вноските. Така че за мен това е много спорен въпрос. Аз мисля, че не е правилен начинът, по който той е поставен.
Другата група въпроси, която разглежда законопроектът и за която не стана дума в досегашната дискусия, са поправки в Закона за лекарствата. Отново чрез Закона за здравното осигуряване се предлагат поправки в Закона за лекарствата. Това, което на мен ми направи впечатление, е свързано с прословутия позитивен списък.
Не знам дали всички знаете – едва ли знаете, пък и не е нужно да знаете – по този списък една година имаше големи дискусии, дебати, жалби, молби, правилно ли се прави, неправилно ли се прави, кои лекарства влизат, кои не влизат и след като всичко това нещо в крайна сметка завърши по някакъв начин – някакъв списък се изготви, хората си подаваха всички документи, плащаха такси, за да влязат в този списък. Добре или зле, тази работа е свършила. Ние сме говорили и друг път на тази тема, че цялото това упражнение беше безсмислено и сега това, което предлагат колегите от НДСВ, е доказателство за това безсмислие.
Те предлагат всички лекарства, които според разрешението се дават само по рецепта, автоматично да бъдат част от този позитивен списък. Е, добре, но за какво беше цялата тази работа през цялата година на комисии, молби, такси, документи, разрешения, жалби и обжалвания, когато сега мнозинството предлага всички лекарства, които са на рецепта, автоматично да влязат там.
Аз не казвам, че в това предложение няма логика, но търся логиката в нещо, което мнозинството прие преди една година и сега предлага нещо, което обезсмисля предишното предложение, както усилията и средствата на много хора. Това показва начинът на управление. Ето това се показва – липсата на ясна цел и посока! Истината е това!
Тя се потвърждава с още по-голяма сила, уважаеми колеги, в предложението за избор на директор на Националната здравноосигурителна каса от парламента.
Аз не искам да влизам в дебат правилно или не е правилно това и по съществото на въпроса. Много "за" и "против" могат да се кажат, както и това, че ако тръгнем по този път, ще трябва утре да избираме и директора на Народния театър. И обратното – че досега не е намерен добрият механизъм така, че Касата да бъде наистина защитник на обществения интерес, на интереса на здравноосигурените граждани. Няма никаква гаранция, че ако парламентът го избира, тя ще стане по-добър защитник.
Пак казвам – не искам да навлизам в същността на въпроса, но тук за мен по-важното е нещо друго. Тук стана нещо, което подозирахме и то стана съвсем явно днес – очевидният конфликт между мнозинството от народните представители и Министерството на здравеопазването. Нека да го кажем много ясно – мнозинството предлага директорът да се избира от парламента, а министерството предлага той да се избира по стария ред. И тук проблемът не е в реда. Той няма нищо общо с аргументите, които се излагат в полза на едното или в полза на другото.
Истината е следната – всички знаем, че предишният директор на Здравната каса д-р Петров беше съветник в Комисията по здравеопазване. Този човек се ползваше с подкрепата на доц. Щерев и на мнозинството от Парламентарната група на НДСВ. Този човек беше сменен от министър Богоев. И това го знаем всички.





















Министър Богоев подготвя конкурс, на който очевидно може да влияе чрез Управителния съвет на Здравната каса, където има доста хора от правителството. В момента групата на мнозинството и особено хората в Комисията по здравеопазването надцакват министъра с това, което предлагат. Те казват: “Не. Ти ще проведеш конкурс, но ние ще поправим закона и директорът на Касата ще се избира в парламента. А там нашата дума ще тежи повече от твоята”.
Дванадесет души от мнозинството са се подписали на този законопроект.
Това стана ясно от позициите, изразени в момента и от министерството, и от колегите-вносители.
Ето защо аз считам, че най-доброто решение, което може да вземе парламентът по този законопроект, е да го отхвърли и да остави мнозинството да уточни помежду си позициите и да дойде с решение, което да обоснове пред нас, а да не ставаме участници в една вътрешнопартийна битка, която се води в рамките на НДСВ.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Не употребявай фразата “вътрешнопартийни битки”, защото за теб не е много удобна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кацаров.
Реплика? Не виждам.
Има ли още желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Разбира се, че не става въпрос за битки в управляващото мнозинство. Ние сме мислещи хора и както в Министерството на здравеопазването, така в правителството, така и в нашата парламентарна група има различни становища. Общо взето искаме едни и същи неща: укрепване на Касата, на процедурите в Касата, разрешаване на проблемите на Касата. Дотолкова, доколкото те се създават от досегашните разпоредби, възможно е да има определени противоречия между становищата на Министерството на здравеопазването и на групата на НДСВ и ДПС в Народното събрание, в Комисията по здравеопазването, но в края на краищата не това е най-важното.
Най-важното е, че ние отиваме към разрешаване на въпроси на системата, наречена “здравно осигуряване”. Затова, защото не трябва да тръгваме по пътя на отричане, направено дотук от времето на създаването на Касата. Тя е създадена с една уредба, но се видя, след като през 2003 г. ръководството на Касата си свърши работата и излязоха списъците на неосигурените лица, че има огромен проблем, защото неосигурените лица, които не могат да ползват медицинска помощ, попадат в различни категории. Тогава набързо, преди Нова година въпросът не можеше да се реши и се дойде до отлагане.
Това отлагане, при което един здравноосигурен човек трябва да отиде и да си подаде молба, без да му се искат пари и други неща, не се случи. Такъв е българинът. Той не може да разбере, че здравното осигуряване, въведено със закон, е задължително и когато му се припомни, че рано или късно трябва да плати тези вноски, той разчита, че това може да му се размине. Не може да се размине!
Има обаче здравно осигурени лица, които не могат да си платят вноските. Тогава те трябва да докажат, че нямат такива доходи и съответно някой друг да поеме тези вноски. Защото в края на краищата някой трябва да плати медицинската помощ и грижи. Всички в тази зала знаем, че няма безплатна медицинска помощ. Затова този въпрос трябва да се уреди.
Според мен с част от законопроектите, с отлагането на времето, до което трябва да се подадат молби, се отлага и времето, когато гражданите могат да получат здравно осигуряване за отложеното време. В края на краищата със законопроекта се уреждат и въпросите на определени категории граждани, които ще плащат по-малко за здравно осигуряване. Това са много важни въпроси на част от предложените закони.
По отношение на проектите на Алеко Кюркчиев и на Калъчев трябва да се знае, че те уреждат материята за фармакоикономическите показатели, но тя е уредена в два закона - както в Закона за аптеките и лекарствата, така и в Закона за здравното осигуряване. Пътят и начинът на провеждането на лекарствената политика се уреждат и в този закон. Ако не се уредят както трябва, ако не се променят нещата по определен ред, лекарствената политика отново ще куца или ще бъде критикувана по начин, по който вие го правите. Сигурно има справедливи критики за това, че цялата част от лекарствата, които се плащат, не достигат до здравно осигурените. Какви са фармакоикономическите показатели, които сме приели в Закона за здравното осигуряване, според които се прави позитивният списък? Такива разработки в България няма. Нека да създадем определена структура, нека да отложим текста, нека да дадем възможност за създаването на такива фармакоикономически показатели, а след това да говорим за приложението им. Затова считам, че тези законопроекти трябва да бъдат подкрепени.
И накрая, за управлението на Касата. Извинявайте, но не става въпрос за битки, а за принципи. Ще ви прочета мнението на ръководството на Министерството на здравеопазването, което е протоколирано на заседание на комисията. Там пише: “Министерството на здравеопазването предоставя на народните представители вземането на политическо решение относно избора на управителни органи на НЗОК”.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПГОДС, от място): Но днес казват друго!
АТАНАС ЩЕРЕВ: Що се отнася до управлението на касата, искам да припомня, че тя не е структура на изпълнителната власт, не е поделение на Министерството на здравеопазването или на Министерството на финансите, а е националноосигурителна институция, управляваща средствата на гражданите и договаряща със съсловните организации здравни услуги, за които те се изразходват. По този начин в закона следва да се уредят статутът, структурата и управлението. Това е единствено важното. А дали управителят на Касата ще се избира от Народното събрание, дали ще остане по досегашния ред или ще се избира по друг начин, това не е толкова важно. Представителството на пациентите в Надзорния съвет или в Управителния съвет трябва решително да се увеличи. Трябва да се намали държавната квота. Законът трябва да следва този принцип. Статутът, структурата и управлението на Касата трябва да служат на това тя да бъде независима институция – независима и от Министерството на финансите, и от Министерството на здравеопазването. Това е основният принцип, който следват вносителите – Недялко Калъчев и група народни представители.
Смятам, че няма нищо лошо да се обсъди този законопроект, да се приеме, а когато от петте приети законопроекти на второ четене ние търсим истинския път, то ако наистина търсим пътя за управление на една независима институция, можем да намерим консенсус за намирането на този път.
Мисля, че това е най-важното. В края на краищата се решават проблемите на част от здравноосигурените лица – трайно, последователно. Даваме възможност за разсрочване на плащанията на тези, при част от които не са уредени тези проблеми. Даваме възможност лекарствената политика да се прави по по-прозрачен и ясен начин. Даваме възможност управлението на касата да бъде независимо от каквито и да било хрумвания, пристрастия и други вмешателства. Мисля, че от всичко това ще има повече полза за здравноосигурените, отколкото с досегашните законови разпоредби.
Затова призовавам гласуваните от комисията законопроекти да бъдат приети от уважаемите народни представители. Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Щерев.
Заповядайте за реплика, господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Щерев, Вие сте прав, Касата трябва да е независима – ще довърша изречението – от Министерството на здравеопазването. Това е логиката на Вашето предложение. Аз съм напълно съгласен с него. Въпросът е, че поставихте нещата така, че държавната квота трябва да се намали, защото това ще подобри управлението на Касата и т.н. Със същите аргументи преди една година Вие внесохте предложение да се увеличи държавната квота. И го направихте, гласувахте го. Тя се увеличи. Казахте, че Касата не трябва да е поделение на Министерството на здравеопазването и на Министерството на финансите, но с поправките в закона, които направихте, тя фактически се превърна в агенция на Министерството на финансите по-скоро, отколкото на Министерството на здравеопазването, макар че видяхме, че министърът на здравеопазването може да смени директора когато си иска.
По отношение на фармакоикономическите показатели. Ако погледнем стенограмите, когато правихте поправките в Закона за лекарствените средства и в Закона за здравното осигуряване, ще видим, че Вие внесохте тези поправки. Погледнете стенограмите и ще видите, че тогава аз Ви казах, че такива изследвания за повечето лекарства не са правени и това няма да може да бъде приложено на практика. Тогава Вие ни убеждавахте, че всичко това е така, че така е в Австралия, в Канада, така ще бъде и в България. Една година по-късно се отказвате от това нещо и казвате, че трябва да го променим, защото така ще стане по-прозрачна и по-хубава политиката в областта на лекарствата. Няма да стане, просто създаваме поредния хаос, поредните излишни разпоредби. Вие вкарахте Позитивния списък, сега на практика го отменяте, казвайки, че всички лекарства на прескрипция автоматично влизат в Позитивния списък.
И накрая – за законопроекта на Алеко Кюркчиев. Той може да касае същата материя, но аз възразявам този законопроект въобще да се подлага на гласуване, защото той има един-единствен параграф, който касае поправки в Закона за лекарствата. Изготвен е законопроект за изменение на Закона за здравното осигуряване с един параграф, който касае поправка в Закона за лекарствата. И аз заради това искам да обърна внимание на председателя на Народното събрание, че въобще не би трябвало да подлага на гласуване този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кацаров.
Господин Щерев, заповядайте за дуплика.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаеми д-р Кацаров, в края на краищата дали министърът на здравеопазването е махнал директора на Касата, пак ще Ви кажа, че не е най-важното. Това, че ние сме приели определени текстове преди една година, като сега се оказва, че не всички тези текстове са били перфектни и са служили добре на здравноосигурените, това също не е толкова важно. Другото е по-важно, важното е, че през 2003 г. след действието на закона с нашите поправки Касата е работила по-добре, отколкото през 2001 или през 2002 г. Това е най-важното. Важното е, че се установи броят на здравноосигурените лица, които нямат здравни осигуровки. Това се установява за първи път. От 16 млн. лв. по време на вашето управление парите за здравноосигурителните плащания в болничната помощ се увеличиха на 300 млн. лв. сега. Това е по-важното. Установиха се модули на информационната система.
Каквото и да говорите, госпожо Тоткова, това е истината. Истината е, че Касата е работила по-добре. Увеличението на модулите на информационната система ни дават повече информация за работата на Касата. Всички тези неща са факт. Те са отбелязани в докладите на Сметната палата. Те са доказателство за това, че няма значение кой управлява Касата – дали Петров или д-р Букарев. По време на нашето управление, по време на управлението на този Управителен съвет Касата е работила по-добре. И ние трябва да продължим дейността и нататък по същия начин. Важното е да се грижим за това Касата да работи по-добре за здравноосигурените, а не за това откъде и как ще се избира управителят на Касата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, д-р Щерев.
Давам думата на господин Станимир Илчев, който има процедурно предложение.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Господин председател, като отчитам нарасналото вдъхновение на специалистите по този въпрос, предлагам да продължи разискването по тази точка до приключването й.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Тоест, удължаване на работното време до приключване на точката, което ми дава основание да натисна бутона “Повикване за гласуване”.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (ПГНВ, от място): Петдесет и двама човека сме в момента, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Димитров, заповядайте за противно процедурно предложение.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председателю. Би следвало добре да се чете правилникът, господин Илчев, даже бих Ви посъветвал, когато правите процедурни предложения, да цитирате какво точно имате предвид. Вие изключително неточно поискахте процедурно предложение за удължаване на времето. Ако се справите с правилника, ще видите, че сега е 13,52 ч. и нямате такава процедурна възможност.
Господин председателю, не можете да подлагате това предложение на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не разбрах защо не мога.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Защото господин Илчев неправилно поиска процедурното предложение. Трябваше Вие да кажете, че той иска удължаване на работното време до приключване на точката. Такова нещо в правилника няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това е въпрос на тълкуване.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Това е въпрос на тълкуване, но от мястото, където стоите, Вие нямате право да дефинирате процедурно искане на спикера на парламентарната група на мнозинството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров, малко странно прозвуча Вашето контрапроцедурно предложение. След като се разбира от изявлението какво се цели, абсолютно достатъчно е, за да подложа на гласуване направеното предложение.
Още веднъж натискам бутона “Повикване за гласуване”, за да може в пленарната зала да влязат всички народни представители, които са в парламента, за да упражнят правото си на глас.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от господин Станимир Илчев за удължаване на пленарния ден до приключване на точката, която разискваме.
Гласували 141 народни представители: за 116, против 12, въздържали се 13.
Предложението се приема.
Искам да обърна внимание, че има две групи, които имат само по пет минути време – това са парламентарните групи на ОДС и на Народен съюз, които имат по пет минути заедно с удължението от 1/3.
Разискванията продължават, стига да има желаещи.
За процедура – заповядайте, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, така и така удължихме времето, нека да сме сигурни, че имаме кворум. От името на парламентарна група искам поименна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ:
Янаки Боянов Стоилов - тук
Явор Тодоров Милушев - тук
Юнал Тасим Тасим - тук
Юнал Саид Лютфи - отсъства
Юлияна Дончева Петкова - тук
Четин Хюсеин Казак - тук
Цонко Киров Киров - тук
Цветан Петров Ценков - тук
Хюсеин Ниязи Чауш - тук
Христо Любенов Георгиев - тук
Христо Йорданов Кирчев - отсъства
Христо Ганчев Марков - отсъства
Христо Атанасов Механдов - тук
Христина Георгиева Петрова - тук
Хасан Ахмед Адемов - тук
Тошо Костадинов Пейков - отсъства
Тома Янков Томов - отсъства
Тодор Найденов Костурски - тук
Тодор Костов Бояджиев - отсъства
Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - отсъства
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - тук
Теодора Владимирова Литрова - тук
Татяна Стоянова Калканова - тук
Татяна Дончева Тотева - тук
Стоян Илиев Кушлев - тук
Стойчо Тодоров Кацаров - тук
Стойко Илиев Танков - тук
Стилиян Иванов Гроздев - тук
Стефан Николаев Мазнев - тук
Стефан Ламбов Данаилов - тук
Стефан Атанасов Минков - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Станимир Янков Илчев - тук
Стамен Христов Стаменов - тук
Снежина Венциславова Чипева - тук
Снежана Великова Гроздилова - тук
Силвия Петрова Нейчева - отсъства
Сийка Недялкова Димовска - тук
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Светослав Иванов Спасов - тук
Светлин Илиев Белчилов - отсъства
Рупен Оханес Крикорян - тук
Румяна Цанкова Станоева - тук
Румяна Денева Георгиева - тук
Румен Стоянов Овчаров - отсъства
Румен Йорданов Петков - отсъства
Росица Георгиева Тоткова - тук
Ремзи Дурмуш Осман - тук
Расим Муса Сеидахмет - отсъства
Рамадан Байрам Аталай - тук
Ралица Ненчева Агайн - тук
Радослав Николов Коев - отсъства
Радослав Георгиев Илиевски - отсъства
Пламен Неделчев Моллов - тук
Пламен Димитров Кенаров - тук
Петя Велкова Божикова - тук
Петър Стоилов Жотев - тук
Петър Иванов Агов - отсъства
Петър Владимиров Димитров - тук
Петър Василев Мутафчиев - тук
Петко Димитров Ганчев - отсъства
Пенка Иванова Пенева - тук
Панайот Борисов Ляков - отсъства
Осман Ахмед Октай - отсъства
Огнян Стефанов Сапарев - тук
Огнян Стефанов Герджиков - тук
Нонка Дечева Матова - тук
Нина Христова Радева - тук
Нина Стефанова Чилова - тук
Николай Цветанов Чуканов - тук
Николай Симеонов Николов - отсъства
Николай Петров Бучков - тук
Николай Евтимов Младенов - отсъства
Николай Георгиев Камов - отсъства
Никола Джипов Николов - отсъства
Никола Богданов Николов - отсъства
Несрин Мустафа Узун - отсъства
Недялко Иванов Калъчев - тук
Наско Христов Рафайлов - тук
Наим Иляз Наим - отсъства
Надка Радева Пангарова - тук
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Мустафа Зинал Хасан - отсъства
Муравей Георгиев Радев - отсъства
Моньо Христов Христов - тук
Младен Петров Червеняков - отсътсва
Михаил Рашков Михайлов - отсъства
Михаил Райков Миков - тук
Мирослав Петров Севлиевски - отсъства
Мима Петрова Ненкова-Запрянова - тук
Милена Костова Паунова - отсъства
Милена Иванова Милотинова-Колева - отсъства
Мария Иванова Спасова-Стоянова - отсъства
Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук
Мария Вердова Гигова - тук
Мариус Цаков Цаков - тук
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Марина Пенчева Василева - отсъства
Марина Борисова Дикова - отсъства
Марианна Борисова Асенова - отсъства
Мариана Йонкова Костадинова - отсъства
Маргарита Василева Кънева - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Людмил Славчев Смиеонов - тук
Любомир Пенчев Пантелеев - тук
Любен Йорданов Петров - отсъства
Любен Андонов Корнезов - отсъства
Лъчезар Благовестов Тошев - отсътсва
Лиляна Калинова Кръстева - тук
Кръстьо Илиев Петков - отсъства







Кръстанка Атанасова Шаклиян - отсъства
Коста Димитров Цонев - тук
Коста Георгиев Костов - тук
Клара Петкова Петрова - тук
Кирил Станимиров Милчев - отсъства
Кина Симеонова Андреева - тук
Кемал Еюп Адил - тук
Касим Исмаил Дал - отсъства
Камен Стоянов Влахов - тук
Камелия Методиева Касабова - тук
Йордан Стоянов Димов - тук
Йордан Николов Памуков - тук
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Георгиев Соколов - отсъства
Йордан Ангелов Нихризов - тук
Исмет Яшаров Саралийски - тук
Ирина Георгиева Бокова - отсъства
Ирена Иванова Маринова-Варадинова - тук
Илчо Георгиев Дуганов - тук
Иво Първанов Атанасов - тук
Иван Тодоров Козовски - отсъства
Иван Павлов Павлов - тук
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Георгиев Иванов - тук
Златка Димитрова Бобева - отсъства
Енчо Вълков Малев - тук
Емилия Радкова Масларова - тук
Емил Илиев Кошлуков - отсъства
Емел Етем Тошкова - отсъства
Елка Панчова Анастасова - отсъства
Елиана Стоименова Масева - тук
Екатерина Иванова Михайлова - отсъства
Евдокия Иванова Манева - тук
Адриана Георгиева Брънчева - тук
Алеко Константинов Кюркчиев - отсъства
Александър Великов Маринов - тук
Александър Димитров Паунов - отсъства
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - отсъства
Александър Христов Филипов - отсъства
Алекси Иванов Алексиев - тук
Алиосман Ибраимов Имамов - тук
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - тук
Анели Гинчева Чобанова - тук
Анелия Йорданова Мингова - тук
Анелия Христова Атанасова - отсъства
Антонина Бончева Бонева - отсъства
Антония Стефанова Първанова - тук
Асен Димитров Гагаузов - отсъства
Асен Йорданов Агов - тук
Асен Любенов Дурмишев - тук
Атанас Атанасов Папаризов - отсъства
Атанас Димитров Щерев - тук
Атанас Крумов Додов - тук
Атанас Петров Василев - тук
Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Благой Николаев Димитров - тук
Бойко Илиев Рашков - отсъства
Бойко Кирилов Радоев - тук
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борислав Бориславов Цеков - тук
Борислав Георгиев Владимиров - отсъства
Борислав Георгиев Спасов - отсъства
Борислав Димитров Китов - тук
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Михайлов Борисов - отсъства
Борислав Николов Ралчев - тук
Борислав Славчев Борисов - тук
Ботьо Илиев Ботев - тук
Валентин Илиев Василев - тук
Валентин Николов Милтенов - тук
Валери Георгиев Димитров - тук
Валери Димитров Цеков - отсъства
Ваня Крумова Цветкова - отсъства
Васил Богданов Василев - тук
Васил Димитров Паница - отсъства
Васил Тодоров Калинов - отсъства
Васил Христов Маринчев - тук
Величко Стойчев Клингов - тук
Венко Митков Александров - отсъства
Венцислав Василев Върбанов - тук
Весела Атанасова Драганова - отсъства
Весела Николаева Лечева - тук
Веселин Борисов Черкезов - тук
Веселин Витанов Близнаков - тук
Владимир Иванов Димитров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - отсъства
Владимир Стоянов Джаферов - отсъства
Владислав Борисов Костов - отсъства
Гадар Агоп Хачикян - тук
Георги Владимиров Юруков - отсъства
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Костов Станилов - тук
Георги Любенов Хубенов - тук
Георги Стефанов Панев - отсъства
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Чавдаров Анастасов - тук
Гергана Христова Грънчарова - тук
Гиньо Гочев Ганев - тук
Господин Христов Чонков - отсъства
Даниел Василев Вълчев - отсъства
Даниела Владимирова Никифорова - отсъства
Даринка Христова Станчева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Диляна Николова Грозданова - отсъства
Димитър Енчев Камбуров - тук
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Стефанов - отсъства
Димитър Илиев Димитров - тук
Димитър Кателийчев Пейчев - тук
Димитър Лазаров Игнатов - отсъства
Димитър Милков Ламбовски - отсъства
Димитър Николов Димитров - отсъства
Димитър Станимиров Дойчинов - тук
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Цвятков Йорданов - отсъства
Димчо Анастасов Димчев - тук
Евгени Захариев Кирилов - тук
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Стефанов Бакърджиев - отсъства
Евгения Тодорова Живкова - отсъства


В залата има 138 народни представители.
Уважаеми народни представители, заемете местата си. Предстои гласуване.
Всеки народен представител да седне на мястото си. Много моля квесторите да съберат картите, където няма депутати.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Стига с тези смехории, станахме за смях!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много ви моля, ако някой става за смях, може да напусне залата!
Не знам кой става за смях, предстои гласуване. Не е ли ясно, че предстои гласуване на осем законопроекта, по които има различни мнения? Как искате да стане това?
От какво сте недоволен, господин Кацаров?
Да гласуваме, но искам да гласуваме не с чужди карти. Това е моето желание и искам съдействие от вас.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Панайот Борисов Ляков.
Има ли нужда да кажа как е гласувала комисията или не? Няма нужда.
Гласували 169 народни представители: за 70, против 63, въздържали се 36.
Законопроектът не се приема на първо четене.
Преминавам към законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Борислав Китов и група народни представители.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 172 народни представители: за 68, против 69, въздържали се 35.
Този законопроект не се приема.
Подлагам на гласуване законопроекта за допълнение и изменение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Росица Тоткова и група народни представители.
Гласували 174 народни представители: за 93, против 31, въздържали се 50.
Това е първият законопроект дотук, който е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Мима Ненкова-Запрянова.
Гласували 175 народни представители: за 10, против 108, въздържали се 57.
Този законопроект е отхвърлен.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Алеко Кюркчиев. Той е влязъл в доклада на водещата комисия и съм длъжен да го подложа на гласуване.
Гласували 172 народни представители: за 54, против 79, въздържали се 39.
Законопроектът не се приема.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Министерския съвет.
Гласували 167 народни представители: за 100, против 17, въздържали се 50.
Законопроектът е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване законопроекта за допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Кръстьо Петков.
Гласували 168 народни представители: за 51, против 81, въздържали се 36.
Този законопроект не се приема.
Заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Искам прегласуване на този законопроект. Погледнете го. Тук става въпрос за удължаване на срока за хората, които не са си платили здравноосигурителните вноски до края на 2004 г. Погледнете го, преди малко председателят на Здравната комисия и всички, включително управителят на Националния осигурителен институт се изказаха в полза на това, че е необходимо този срок да се удължи, за да могат да бъдат решени тези проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Отново подлагам на гласуване законопроекта за допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Кръстьо Петков.
Гласували 173 народни представители: за 65, против 72, въздържали се 36.
Законопроектът не се приема.
И последният законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Недялко Калъчев и група народни представители.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 142 народни представители: за 61, против 37, въздържали се 44.
Този законопроект не се приема.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Цеков.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (ПГНВ): Уважаеми господин председателю, много моля да се гласува само с карти, зад които има народен представител!
Госпожа Снежина Чипева гласува с чужди карти, господин Великов също, погледнете колко карти са там, и така нататък, да не изброявам.
Призовавам Ви в усилията Ви срещу това противоконституционно явление да упражнявате правото си съгласно правилника и да отстранявате от заседание всеки народен представител, който гласува с чужда карта.
Поради тази причина моля да се прегласува законопроектът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много моля уважаемите народни представители да бъдат така любезни да не използват чуждите пултове!
Отново подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Недялко Калъчев.
Гласували 150 народни представители: за 60, против 47, въздържали се 43.
Този законопроект също не се приема.
Има ли процедурни предложения? Няма.
Няколко съобщения:
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала 248 на пл. “Княз Александър Батенберг”.
Комисията по жалбите и петициите на гражданите ще проведе заседание днес, сряда, от 14,30 ч. в зала 356 на пл. “Княз Александър Батенберг”.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала 456.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведе заседание днес, сряда, от 14,30 ч. в зала 232.
Комисията по икономическата политика ще проведе заседание днес от 14,30 ч. в зала “Запад”.
Комисията по здравеопазването ще проведе заседание днес от 14,30 ч. в зала 142 на пл. “Княз Александър Батенберг”.
Следващото заседание ще бъде утре, 1 април 2004 г., от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,31 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Асен Агов

Секретари:
Гергана Грънчарова

Несрин Узун