Председателствали: председателят Борислав Великов и заместник-председателите Камелия Касабова и Любен Корнезов
Секретари: Гадар Хачикян и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (звъни): Откривам днешното заседание.
В самото начало искам да ви помоля с едноминутно мълчание да почетем тежката загуба, която вчера ни сполетя със смъртта на Емил Димитров. (Всички народни представители стават прави. Едноминутно мълчание.)
Бих искал да използвам правото си по чл. 40, ал. 5 за включване на две нови точки в дневния ред.
Първата е Проект за Решение за разрешаване изпращането на български военен кораб с щатното му въоръжение и екипаж и водолазна група с оръжие и екипировка извън територията на страната и за разрешаване пребиваването на чуждестранни военни кораби с щатното им въоръжение в морските пространства на Република България и във Военноморската база – Бургас, във връзка с второто развръщане на четвъртата активация на Оперативната група за военноморско сътрудничество в Черно море (BLACKSEAFOR).
Имам предвид и това, че първото изпращане на български военен кораб е на практика след два дни.
Има ли възражения? Не виждам.
Моля да гласуваме включването на тази точка по чл. 40, ал. 5 в дневния ред на днешното заседание.
Гласували 139 народни представители: за 132, против 1, въздържали се 6.
И пак по чл. 40, ал. 5 предлагам да включим като точка в дневния ред Проект за Решение за удължаване срока на Временната анкетна комисия, която да изясни целесъобразността на Решение от заседание на Министерския съвет, проведено на 16 декември 2004 г., съгласно Протокол № 48, т. 11 за предоставяне на концесия за Републикански път "Калотина – Софийски околовръстен път (северна дъга) – Оризово – Стара Загора – Нова Загора – Ямбол – Карнобат – Бургас", изключителна държавна собственост.
Моля да гласуваме и това предложение за включване като точка в дневния ред.
Гласували 147 народни представители: за 110, против 22, въздържали се 15.
И това предложение е прието.
Преди да преминем към първата точка, бих искал да направя съобщение, че на 30 март 2005 г. в изпълнение на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол в Народното събрание е внесен Годишният отчет за дейността на Агенцията за следприватизационен контрол за 2004 г. Този отчет е на разположение на народните представители в библиотеката на Народното събрание.

Уважаеми колеги, преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ № 502-03-13 ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ИЗПРАЩАНЕТО НА БЪЛГАРСКИ ВОЕНЕН КОРАБ (BLACKSEAFOR).
Вносител е Министерският съвет.
Моля за становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Господин Александров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, господин председател.

“СТАНОВИЩЕ
относно Проект за Решение № 502-03-13 за разрешаване
изпращането на български военен кораб с щатното му въоръжение и
екипаж и водолазна група с оръжие и екипировка извън територията
на страната и за разрешаване пребиваването на чуждестранни
военни кораби с щатното им въоръжение в морските пространства
на Република България и във Военноморската база – Бургас, във
връзка с второто развръщане на четвъртата активация на
Оперативната група за военноморско сътрудничество в Черно море
(BLACKSEAFOR), внесен от Министерския съвет на
29 март 2005 г.

На 30 март 2005 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проект за решение за разрешаване изпращането на български военен кораб с щатното му въоръжение и екипаж и една водолазна група с оръжие и екипировка извън територията на страната и за разрешаване пребиваването на чуждестранни военни кораби с щатното им въоръжение в морските пространства на Република България и във Военноморска база – Бургас, във връзка с второто развръщане на четвъртата активация на Оперативната група за военноморско сътрудничество в Черно море (BLACKSEAFOR).
Оперативната група за военноморско сътрудничество в Черно море провежда ежегодно учения и тренировки с цел подобряване на взаимодействието и оперативната съвместимост. Предстоящото активиране на Оперативната група е на 4 април във военноморска база Ерегли, Турция и ще се деактивира на 28 април във военноморска база Констанца, Румъния. Участват шест черноморски държави: България, Грузия, Румъния, Руската федерация, Турция и Украйна, които с по един кораб последователно ще посетят военноморските бази Ерегли, Истанбул, Бургас и Констанца.
Българската армия се предвижда да участва със среден десантен кораб “Антарес” с щатното му въоръжение и екипаж от 42 души и една водолазна група с оръжие и екипировка. За целта не се налага допълнително финансиране като финансовите средства са осигурени в бюджета на Министерството на отбраната за 2005 г.
Като приема за основателни мотивите на правителството, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност към Народното събрание прие следното

РЕШЕНИЕ:

Предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 и т. 3 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България да разреши:
1. Изпращането на българския военен кораб “Антарес” с щатното му въоръжение и екипаж 42 души и водолазна група с оръжие и екипировка извън територията на страната за времето от 3 до 28 април 2005 г. за участие във второто развръщане на четвъртата активация на Оперативната група за военноморско сътрудничество в Черно море (BLACKSEAFOR) и пребиваването му във военноморски бази на държавите от Черноморския басейн, както следва:
а) Ерегли, Турция – за времето от 3 до 7 април 2005 г.;
б) Истанбул, Турция – за времето от 8 до 13 април 2005 г.;
в) Констанца, Румъния – за времето от 21 до 28 април 2005 г.
2. Пребиваването в морските пространства на Република България и във Военноморска база – Бургас, за времето от 3 до 28 април 2005 г. във връзка с второто развръщане на четвъртата активация на Оперативната група за военноморско сътрудничество в Черно море на чуждестранни военни кораби с щатното им въоръжение и екипаж, както следва:
а) от Военноморските сили на Грузия - патрулен катер “Диоскурия” с екипаж 30 души;
б) от Военноморските сили на Румъния – корвета “Мачелариу” с екипаж 100 души;
в) от Военноморските сили на Руската федерация – десантен кораб “Цезар Куников” с екипаж 100 души;
г) от Военноморските сили на Турция – фрегата “Йълдъръм” с екипаж 185 души;
д) от Военноморските сили на Украйна – щабен кораб “Славутич” с екипаж 180 души.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Колеги, имате думата по проекта за решение. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване проекта за решение за разрешаване изпращането на български военен кораб (BLACKSEAFOR).
Моля да изразите своя вот.
Гласували 117 народни представители: за 116, против 1, въздържали се няма.
Това решение се приема.

Преминаваме към следващата точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ СРОКА НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ, КОЯТО ДА ИЗЯСНИ ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТТА НА РЕШЕНИЕ ОТ ЗАСЕДАНИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ, ПРОВЕДЕНО НА 16 ДЕКЕМВРИ 2004 Г., СЪГЛАСНО ПРОТОКОЛ № 48, Т. 11, ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНЦЕСИЯ ЗА РЕПУБЛИКАНСКИ ПЪТ "КАЛОТИНА – СОФИЙСКИ ОКОЛОВРЪСТЕН ПЪТ (СЕВЕРНА ДЪГА) – ОРИЗОВО – СТАРА ЗАГОРА – НОВА ЗАГОРА – ЯМБОЛ – КАРНОБАТ – БУРГАС", ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ.
Предложението е от председателя на комисията. То беше влязло малко по-късно от срока онзи ден.
Професор Мирчев, моля да представите проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Вчера беше направено предложение от народния представител Иван Иванов. Аз искам да допълня само някои неща. Комисията не беше в състав от 15 души, а само от 6 души и с един глас "въздържал се" и 5 гласа "за" поиска удължаване срока на комисията. Вчера беше казано "с преобладаващо мнозинство". Искам да внеса това уточнение – 5:1.
Второто, което искам да кажа, е, че срокът на комисията изтече в събота, а извънредното заседание по искане на народни представители от СДС, ПС на ДСБ и други беше в петък от 18,00 до 20,30 ч.
Така че аз като председател на комисията внасям своето предложение. Моето мнение съм го изразил с това, че съм се въздържал. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, проф. Мирчев.
Има ли желаещи да вземат отношение по този въпрос?
Заповядайте, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Поискахме това удължаване на срока за работа на комисията заради това, че през цялото време тази комисия не можа де факто да свърши никаква реална работа, а и поради факта, че на комисията не бяха дадени систематизирани материали, върху които да се обследва дейността на правителството, освен решението на Министерския съвет – какви параметри ще бъдат заложени в този договор за отдаване на концесия на магистрала "Тракия". Това беше най-голямата секретна дейност на това правителство по време на този мандат и за съжаление членовете на комисията получаваха някаква информация – истинска или неистинска, чрез медиите. На народните представители бяха представени в насипно състояние няколко анализи и когато ние задавахме въпроси на министър Церовски, той отговаряше: "Като се подпише договорът, тогава ще разберете с какви параметри ще се подпише този договор".
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА (НДСВ, от място): Е, де, не е вярно!
ХРИСТО КИРЧЕВ: На народните представители не беше представен никакъв проектодоговор, въпреки че многократно го изисквахме. На последното заседание, което цитира проф. Мирчев, а и той беше свидетел, когато казахме на господин министъра: "Ще видим ли този договор?", той отговори: "Не знам. Аз ще ви дам този отговор, но дали ще стигне до Вас, на това не мога да отговоря".
През цялото време, уважаеми народни представители, комисията работеше по приказката на Андерсен "Новите дрехи на краля". Чуваше се шум, чуваше се врява и накрая кралят излезе гол.
Искаме това удължаване, за да можем да поискаме договора и да можем да се произнесем.
Аз съм съгласен с проф. Мирчев, че голяма част от членовете на тази комисия не присъстваха. Едната част ги разбирам много добре – те бяха от страна на управляващите и не проявяваха интерес. Също така обаче имаше една част от моите колеги, които бяха демотивирани, понеже виждаха, че комисията в края на краищата има една-единствена цел - до подписване на договора нищо реално да не може да се обследва.
Моля за вашата подкрепа като български граждани, да гласуваме за удължаване на този срок, за да могат да излязат реални истини по повод сключването на този договор за отдаването на концесията на "Автомагистрали "Тракия" АД. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Има думата за реплика госпожа Цветкова.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (НДСВ): Моята реплика е във връзка с това, че непрекъснато се променят мотивите. Решението на Народното събрание е по отношение целесъобразността на решението на Министерския съвет, а не по сключения договор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Има ли друга реплика? Няма.
Господин Кирчев, желаете ли да се възползвате от правото си на дуплика? Заповядайте.
ХРИСТО КИРЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Напълно разбирам позицията на Ваня Цветкова. Тя е от управляващите и нейната задача е да ги брани.
Естествено е, че решението на Народното събрание за създаване на такава комисия беше относно решението на Министерския съвет, но доколко е целесъобразно това решение, естествено е, че трябва да видим параметрите на договора.

Иначе имаме един документ, който ни дава съвсем общи параметри за сключване на договора, а не реално какво ще се получи. И пак ви казвам, цялата постановка беше направена така, че комисията да заработи по приказката на Андерсен "Новите дрехи на краля". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви.
Господин Маринчев, заповядайте за изказване.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, най-напред искам да тръгна от думите на господин Мирчев, който каза, че предложението за удължаване на срока на комисията станало в последния ден от срока за работата на комисията. Чисто формално това не е вярно. Първо, защото срокът изтича в неделя, а не в събота, както твърди господин Мирчев, и второ, господин Мирчев, ако си спомняте, на две заседания по-рано аз внесох същото това предложение. Виждайки че нещата отиват натам, че няма да можем да свършим работа поради сериозните пречки, които се правеха на тази комисия да работи нормално, аз още тогава внесох предложение да удължим срока на комисията, за да можем да видим и договора.
Не мога да се съглася и с госпожа Цветкова, че решението е да преценим само целесъобразността на решението на Министерския съвет. Тя оттам ще излезе и целесъобразността. Ако ние сравним параметрите, залегнали в петте анализа, с параметрите в договора, ще видим. На мен ми се струва, че параметрите в анализите не са точни, не са в услуга на България, не са в интерес на България, но договорът може да бъде съвсем друг. Дайте да го видим този договор. И тогава, сравнявайки, да преценим дали Министерският съвет действително е взел едно читаво решение или просто го е взел, воден от някакви други, бих казал, материални и лични интереси.
Що се отнася до работата на комисията, госпожо Цветкова, Вие дойдохте само на едно заседание на комисията. Господин Мирчев често заявява кои са били и кои не са били. Единствените трима души от цялата комисия, които сме били на всички заседания, това сме аз, господин Иван Иванов и господин Мирчев. Вие дойдохте на едно заседание, от колегите от ДПС господин Осман присъстваше общо взето редовно, мисля, че пропусна едно заседание и едно, когато беше в чужбина, от БСП идваше на практика само господин Мутафчиев, от Новото време един-два пъти дойдоха. И затова комисията не работеше.
Така че аз отново апелирам, колеги, да продължим срока на работа на тази комисия и сравнявайки договора с петте анализа, ще можем да направим точна преценка доколко, пак казвам, читаво е било решението на Министерския съвет да се погази основният текст на закона, който предвижда отдаване чрез търг или конкурс, и да използва § 3б, ако не ме лъже паметта, да го даде, бих казал, по втория начин.
Призовавам да подкрепим предложението за удължаване на срока на действие на комисията, още повече, че то е взето от мнозинството от тези, които реално работихме в комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Маринчев.
Реплика? Няма.
Господин Мутафчиев, заповядайте за изказване.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Пред всички нас днес стои въпросът да решим трябва ли да бъде удължено времето за работата на анкетната комисия по договора за отдаване на концесия на магистрала "Тракия" или не трябва. Аз категорично смятам, че днес ние трябва да удължим времето за работа на комисията. Защо? Защото една от комисиите в парламента не си свърши работата. Това ще бъде първата анкетна комисия, която няма да представи доклад пред пленарната зала, пред всички народни представители за това какво е направила във времето, в което е работила. Това ще бъде първата комисия, която въобще не е стигнала до конкретни дебати, поради това че народните представители нямаха възможността по време на заседанията да разполагат с малкото материали, които им бяха дадени – говоря за петте анализа.
Комисията беше създадена, за да прецени целесъобразно ли е взето решението на Министерския съвет за отдаване на концесия на магистрала "Тракия". Председателят на комисията и министерството направиха всичко възможно тя да не може да направи своето заключение. Защо? Защото ние не бяхме запознати с конкретните параметри. И сега, когато от мнозинството се твърди, виждате ли, вие искате да разгледате договора, а това вече е съвсем друг предмет на работа на комисията, това не е вярно. Защото целесъобразността може да се прецени единствено когато се видят конкретните параметри.
Какви са притесненията на опозицията, на Коалиция за България и на българските граждани? Най-голямото притеснение е защо концесията не се отдаде на търг, като се даде възможност за участие на повече фирми, така че в конкуренцията да се намери точната и може би правилна цена за строителство на цялата магистрала. Сега се говори за 700 млн. евро, с които трябва да бъдат построени отделните участъци от магистрала "Тракия" и същевременно да бъде рехабилитирана магистрала "Тракия" заедно с околовръстния път на София. Средната цена на километър по данни, изнесени от министъра, е 2 млн. 700 евро. Аз искам да попитам народните представители кой може да каже, включително и този, който е подписал, гледайки добре и анализите, че това е най-изгодната цена за страната? Кой може да каже, че със сключването на договора ние сме осигурили на българските граждани тол такса, която ще им даде възможност за свободно и нормално пътуване по магистралата? Кой може да каже, че с подписването на този договор и изпълнението на това решение на Министерския съвет вече са осигурени средствата, с които да бъде ремонтиран паралелният път, което е задължение на държавата, така че гражданите да имат алтернатива, по която да пътуват, а не задължително да плащат, по предварителни данни, половината от разходите, които ще имат за бензин, за тол такса?
Българските граждани и ние се притесняваме от още нещо. Какви са ангажиментите, които е поела българската държава с това решение на Министерския съвет за споделените рискове? (Шум в залата.) Аз виждам, че управляващото мнозинство не го интересува това, вероятно депутатите са решили как да гласуват днес. Но искам да ви кажа, че може да се стигне дотам, че да плащаме по 40 милиона годишно на концесионера, а не да получаваме концесионни такси. И ако, уважаеми дами и господа народни представители, вие сте се запознали с това решение на Министерския съвет, може би в т. 6.2 сте видели, че включително ако не се достигнат необходимите приходи от магистралата, концесионерът даже няма да плаща концесионна такса. Добре, какъв е тогава смисълът да отдаваш една магистрала на концесия, когато не очакваш никакви приходи от нея? Ако държавата ще прави разходи, нека да си направи разходи и да е за нейна сметка, но да има един нормален, реален контрол на цялото строителство!
Това са въпроси, на които никой до момента не е дал ясен и точен отговор.
Аз мога да говоря още много, но виждам, че вие днес сте решили отново с гилотината на управляващото мнозинство да вземете решение, без да се съобразите с интересите на българските избиратели. Вие сте толкова самоуверени не заради друго, а защото направихте възможно с конкретни преговори с чужди инвеститори, сключили консорциум с една държавна българска фирма, да се избегне конкурсът. И това се направи не без помощта на народните представители от НДСВ, защото те гласуваха за промяна на Закона за концесиите именно в тази посока. Сега обаче искам да ви кажа, че отговорността отново е пред вас. Защото вие осигурихте законност на сделката, но за целесъобразността й трябва да се произнесете вие, трябва да се произнесем ние, всички народни представители в тази зала. И ако не го направим, трябва да знаете, че отговорни ще сме ние за това, че е сключена една неизгодна сделка за България, че са потъпкани държавните интереси на страната, че ще бъде сключена една неизгодна сделка за всички български граждани, които ще плащат 30 години за това недомислие.
Апелирам още веднъж към съвестта на народните представители от мнозинството: гласувайте за удължаване срока на работа на комисията, за да може поне чрез нея да има откритост за това, което е подписало българското правителство по тази концесионна сделка, за да можем да кажем на нашите избиратели какво ги очаква с построяването на магистрала "Тракия". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Мутафчиев.
Реплика? Не виждам.
За изказване има думата господин Иванов. Заповядайте.

ИВАН ИВАНОВ (ПСДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще бъда кратък в своето изказване, тъй като вече няколко пъти от трибуната и в парламентарния контрол, и в разискванията по един проект на решение аз изразих ясно моето становище. Но все пак не мога да не взема думата, когато председателят на комисията, който е задължен да изложи становището на комисията, започна с дълги обяснения как не е съгласен със становището на комисията. Второ, когато той не съобщи, че комисията беше свикана в петък в 18,00 ч. със скритата надежда, че няма да се съберат депутати за заседание на комисията, когато всъщност като оправдание за това той заяви, че министър Церовски е в някакво село и трябвало да открие водопровод. Аз питам, парламентарна република ли сме и има ли Конституция, съгласно която министрите трябва да се явяват на заседанията на комисиите, когато това се поиска от народните представители, както беше поискано?
Освен това председателят на комисията, казвайки колко души са присъствали, неволно може би забрави да отбележи, че нямаше нито един представител на Либералния алианс, изключая председателя Мирчев, който ако можеше, също нямаше да присъства, но като председател на комисията беше длъжен да бъде там. Всички останали членове на комисията, включително тези, които отмениха своя ангажимент в провинцията, се изказаха за продължаване дейността на комисията.
Уважаеми колеги, още вчера журналистите в кулоарите заявиха съвсем открито, че е дадена инструкция на депутатите от управляващото мнозинство да се въздържат от гласуване. Не го правете, защото това ще бъде поредният срамен акт за българския парламент. В момент, когато тази концесия ще бъде разглеждана от Европейската комисия и нейните органи, наистина е срамно българският парламент да не изрази своето отношение по този въпрос. И то след като в продължение на два месеца народните представители, членове на временната комисия, бяха лишени от възможността да се проведе разискване по същество. Когато в последните дни от подписването и преди подписването досега министър Церовски и председателят на временната комисия Мирчев вадят от джобовете си различни данни и ги хвърлят на българското общество, първото нещо е комисията да провери верността на тези данни. Но има нещо много по-важно и то наистина е задължение на една комисия на българския парламент, а то е да проверим какви са ангажиментите, които българската държава чрез държавния бюджет и чрез целокупните български граждани, които ще трябва да плащат за тази концесия, поемат в следващите 35 години. Ако условията на концесията са толкова чудесни и тя блести отвсякъде, питам защо министър Церовски не ни дава данните за тази концесия? Но да ги даде в комисията така, както трябва да бъде. Защо председателят Мирчев два месеца прави усилия комисията да не тръгне и независимо че няма нито доклад, нито проекторешение на комисията, иска тя да престане да съществува? Бъдете така добри, след като концесията е толкова добра, това нещо да се разбере и от българските депутати, и от българската общественост! Но очевидно концесията и договорът, който беше сключен, първо, е една от най-непрозрачните сделки и неслучайно мои колеги я нарекоха далавера на прехода, второ, е незаконосъобразна и, трето, е нецелесъобразна по въпросите, по които трябва да се произнесе комисията, създадена от парламента. Затова се бяга от функционирането на комисията, представянето на заключенията и проект на решение.
Уважаеми колеги, не постъпвайте по начин да лепнете поредното срамно петно на българския парламент! Ние сме длъжни да знаем ангажиментите на държавата по този договор. Гласувайте за продължаване на срока на комисията, за да може тя да свърши своята работа! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Иванов.
Реплика? Няма.
За изказване – господин Ралчев, заповядайте.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Съвсем ясно е, че всички колеги, които се изказваха, и всичко това, което е казано в последните два месеца, си има своето основание, въпрос на гледна точка. Но в крайна сметка тук става въпрос за парламент, не става въпрос за гледни точки, не става въпрос за предизборна кампания, която още не е открита, макар че е в пълен ход, а става въпрос за едни елементарни правила. И тези правила се състоят в решението на Народното събрание за създаване на временна анкетна комисия, която да изясни целесъобразността на решението от заседанието на Министерския съвет, проведено на 16 декември, и всичко останало, което вие чудесно знаете.
Очевидно е, че това, за което пледират колегите, е напълно възможно, но за целта е необходимо, ако Народното събрание реши, да бъде съставена нова комисия, която да има друг предмет, който да бъде на вниманието на всички нас. Защото всичко, което казахте до този момент, е абсолютно невъзможно да се случи, защото е вън от предмета на дейност, което Народното събрание е дало в прерогатива на така наречената временна комисия. Останалите приказки за това колко лица от опозицията са посещавали заседания, дали са прочели материалите, дали са достатъчни, дали не са достатъчни, във всички случаи ние ще слушаме до безкрайност двете тези. Но това няма да бъде нищо повече от това да загубим време, без да можем да имаме каквато и да е възможност да свършим работата, която е предназначена за Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Ралчев.
За реплика – господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Господин Ралчев, чудя се дали да Ви кажа една приказка, която баба ми казваше – за гледната точка става дума – че не винаги човек мисли с главата си, а понякога с някои части на стола на поста, на който е седнал и който заема. Разбирате ме какво искам да кажа. Надявам се, че този път Вие разсъждавахте с главата си. Ще Ви обясня защо.
Господин Ралчев, може ли от пет анализа и от самото решение на Министерския съвет, Вие сте юрист, да прецените дали е целесъобразно това решение, без да се види конкретният договор, възложен да се подпише от министъра на регионалното развитие от същия Министерски съвет?

И още един въпрос: според Вас, целесъобразно ли е в едно решение на Министерския съвет да се дава право концесионерът да не плаща концесионни такси? Целесъобразно ли е, според Вас, без да се обявява конкурс да се задължава държавата да плаща допълнителни средства, ако не се осигури нормалният трафик от страна на българската държава по тази магистрала, и те са може би от порядъка до 40 милиона? Питам Ви това: целесъобразно ли е по отношение на България и на българските граждани? (Реплика от залата.) Ако сте прегледали решението на Министерски съвет, т. 62-9, струва ми се, беше за възможността да не се плащат концесионни такси. Ако ми отговорите на този въпрос, аз ще се съглася с Вас, че договорът е нещо съвсем различно от решението на Министерски съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Втора реплика – господин Христо Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Ралчев! Естествено, Вие сте много добър юрист и обикновено работите в сферата на наказателното право. И тъй като защитихте основната теза, аз я приемам.
Но имате едно убийство или пътнотранспортно произшествие, за което прокуратурата е издала акт да има следствие, разследване – необходимо ли е да се разследва как е убит човекът, при какви обстоятелства, или е станало пътнотранспортно произшествие със самолет, с влак, с автомобил и в какво състояние е? Така е и за този договор за концесия, господин Ралчев. Вярно е, че има решение, но трябва да се видят и мотивите, трябва да се види и действието и не е редно един инженер да Ви дава съвети в тази насока.
Тезата Ви, като юрист, тук не издържа, тъй като, стоейки толкоз години в общини и въртейки се по комисиите, и аз станах младши юрист и разбрах горе-долу как се процедира. Така че една такава защита е изключително слаба. Ние сме тук да обследваме решението чрез действията след това на правителството – какво е направило, защото правителството може да е направило едно престъпление и нека да видим мотиви – има ли престъпление, няма ли? Ние не сме прокурори, но затова е и парламентът. Така че да се спираме само на тезата “имало такова решение и дайте да преповтаряме и да препрочитаме като цитатите на Мао това решение” – ние го видяхме, но как то се изпълнява е изключително важно за българското общество. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря ви, господин Кирчев.
Трета реплика към господин Ралчев от господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Ралчев! Аз отново, както преди малко в изказването си ще потвърдя, че не можем да преценим целесъобразността на решението без да знаем крайните параметри. Не можем! Аз съм един от хората, които съм чел тези пет материала, и то в самото начало. Мисля, че председателят Мирчев ще го потвърди. И много пъти министърът ни убеждаваше - било в комисията един път, било в медиите, колко са подобрени показателите на този проектодоговор. Много пъти, когато ние сме правили изказвания по отношение на договора, имайки предвид евентуалния договор, че ще бъде базиран на тези анализи, и той е казвал: “Договора не сте го виждали – какво говорите, в договора има съвсем друго”.
Дори на последното заседание на комисията и единствено реално работно заседание, той отново каза, че договорът е със значително по-добри параметри, отколкото са тези анализи. Нека да ги видим тези параметри! Може пък тогава да кажем: “Да, Министерският съвет е бил прав!” - ще постигнем цена на един километър магистрала 3 млн. евро, която не е постигана никъде в света, макар че в Португалия, поне според пресата, се говори за сродни магистрали по 1 млн. евро. А ние я правим за 3 милиона и кусур! Може би това е целесъобразно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Маринчев.
Има думата Борислав Ралчев за отговор във формата на дуплика.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Мутафчиев, очевидно аз нямам възможността да ползвам стола на Вашата баба и затова не мога да се произнасям по тези въпроси така категорично, както Вас. (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.)
Но не можах да разбера логиката, която Вие поднасяте на Народното събрание! Току-що от уважаемия колега чух, че той е чел, от Вас чух, че не сте чели (реплика от народния представител Румен Овчаров) – хайде разберете се кой, кога и какво е чел, за да може да си направим една чиста логическа… Реплика от народния представител Румен Овчаров.) Аз не съм чел, защото не ми е функция. Аз говоря само за това, че има две тези, на които им е отминало времето.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Ясно.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: И може да чете този, който иска да прочете – така се е получило. Не чете този, който не иска да чете. А и в двата случая този, който не може да чете, не може да се произнася по въпроса: дали имаме целесъобразност или обоснованост, както се казва в някои други науки. Но в този смисъл аз повтарям само това, което пише в заглавието на решението на Народното събрание – че предметът на дейност на тази комисия не може да бъде перифразиран по начина, по който Вие искате. Просто няма никаква възможност това да стане!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Ралчев.
Има ли други желаещи да вземат думата по този проект за решение? Мисля, че основните оратори се изказаха от трибуната.
За процедура – госпожо Масларова, заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Нашето процедурно предложение, преди да започне гласуването по тази точка, е да направите поименна проверка на кворума в залата. (Възгласи: “Е-е-е!”.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Не мога да кажа, че с особено голямо удоволствие ще започна тая поименна проверка, тъй като ми се струва, че кворумът е налице, но все пак съм длъжен да я направя.

Адриана Георгиева Брънчева - отсъства
Алеко Константинов Кюркчиев - отсъства
Александър Великов Маринов - тук
Александър Димитров Паунов - отсъства
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - тук
Александър Христов Филипов - отсъства
Алекси Иванов Алексиев - отсъства
Алиосман Ибраимов Имамов - отсъства
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - отсъства
Анели Гинчева Чобанова - отсъства
Анелия Йорданова Мингова - отсъства
Анелия Христова Атанасова - тук
Антонина Бончева Бонева - тук
Антония Стефанова Първанова - тук
Асен Димитров Гагаузов - отсъства
Асен Йорданов Агов - тук
Асен Любенов Дурмишев - тук
Атанас Атанасов Папаризов - тук
Атанас Димитров Щерев - отсъства
Атанас Крумов Додов - тук
Атанас Петров Василев - отсъства
Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Благой Николаев Димитров - отсъства
Бойко Илиев Рашков - отсъства
Бойко Кирилов Радоев - тук
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борислав Бориславов Цеков - тук
Борислав Георгиев Владимиров - отсъства
Борислав Георгиев Спасов - отсъства
Борислав Димитров Китов - тук
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Николов Ралчев - тук
Борислав Славчев Борисов - тук
Ботьо Илиев Ботев - тук
Валентин Илиев Василев - тук
Валентин Николов Милтенов - тук
Валери Георгиев Димитров - тук
Валери Димитров Цеков - тук
Ваня Крумова Цветкова - тук
Васил Богданов Василев - тук
Васил Димитров Паница - тук
Васил Тодоров Калинов - отсъства
Васил Христов Маринчев - тук
Величко Стойчев Клингов - тук
Венко Митков Александров - тук
Венцислав Василев Върбанов - тук
Весела Атанасова Драганова - отсъства
Весела Николаева Лечева - отсъства
Весела Николова Караиванова-Начева - тук
Веселин Борисов Черкезов - тук
Веселин Витанов Близнаков - тук
Владимир Иванов Димитров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - тук
Владимир Стоянов Джаферов - отсъства
Владислав Борисов Костов - тук
Гадар Агоп Хачикян - отсъства
Георги Владимиров Юруков - тук
Георги Георгиев Пирински - отсъства
Георги Костов Станилов - тук
Георги Любенов Хубенов - тук
Георги Стефанов Панев - отсъства
Георги Тодоров Божинов - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Гиньо Гочев Ганев - отсъства
Господин Христов Чонков - отсъства
Даниел Василев Вълчев - отсъства
Даниела Владимирова Никифорова - тук
Даринка Христова Станчева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - тук
Димитър Василев Калоянов - тук
Димитър Енчев Камбуров - тук
Димитър Иванов Абаджиев - тук
Димитър Иванов Стефанов - отсъства
Димитър Илиев Димитров - тук
Димитър Кателийчев Пейчев - отсъства
Димитър Лазаров Игнатов - тук
Димитър Милков Ламбовски - отсъства
Димитър Николов Димитров - тук
Димитър Станимиров Дойчинов - тук
Димитър Стоянов Дъбов - тук
Димитър Цвятков Йорданов - отсъства
Димчо Анастасов Димчев - отсъства
Донка Стефанова Дончева - тук
Евгени Захариев Кирилов - тук
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Стефанов Бакърджиев - отсъства
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евдокия Иванова Манева - тук
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Елиана Стоименова Масева - тук
Елка Панчова Анастасова - отсъства
Емел Етем Тошкова - тук
Емил Илиев Кошлуков - отсъства
Емилия Радкова Масларова - тук
Енчо Вълков Малев - отсъства
Златка Димитрова Бобева - отсъства
Иван Георгиев Иванов - отсъства
Иван Йорданов Костов - тук
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Павлов Павлов - отсъства
Иван Тодоров Козовски - тук
Иво Първанов Атанасов - тук
Илчо Георгиев Дуганов - тук
Ирена Иванова Маринова-Варадинова - тук
Ирина Георгиева Бокова - отсъства
Исмет Яшаров Саралийски - отсъства
Йордан Ангелов Нихризов - тук
Йордан Георгиев Соколов - тук
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Николов Памуков - тук
Йордан Стоянов Димов - тук
Камелия Методиева Касабова - тук
Камен Стоянов Влахов - отсъства
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кемал Еюп Адил - тук
Кина Симеонова Андреева - тук
Кирил Станимиров Милчев - тук
Клара Петкова Петрова - отсъства
Коста Георгиев Костов - тук
Коста Димитров Цонев - тук
Кръстанка Атанасова Шаклиян - отсъства
Кръстьо Илиев Петков - отсъства
Лиляна Калинова Кръстева - отсъства
Лъчезар Благовестов Тошев - тук
Любен Андонов Корнезов - отсъства
Любен Йорданов Петров - тук
Любомир Пенчев Пантелеев - отсъства
Людмил Славчев Симеонов - отсъства
Лютви Ахмед Местан - тук
Люцкан Илиев Далакчиев - тук
Маргарита Василева Кънева - отсъства
Мариана Йонкова Костадинова - тук
Марианна Борисова Асенова - отсъства
Марина Борисова Дикова - тук
Марина Пенчева Василева - отсъства
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Мариус Цаков Цаков - тук
Мария Вердова Гигова - тук
Мария Иванова Ангелиева-Колева - отсъства
Мария Иванова Спасова-Стоянова - тук
Мехмед Мехмед Дикме - отсъства
Милена Иванова Милотинова-Колева - отсъства
Милена Костова Паунова - отсъства
Милена Христова Михайлова-Янакиева - тук
Мима Петрова Ненкова - отсъства
Минчо Викторов Спасов - тук
Михаил Райков Миков - отсъства
Михаил Рашков Михайлов - тук
Младен Петров Червеняков - тук
Моньо Христов Христов - отсъства
Муравей Георгиев Радев - тук
Мустафа Зинал Хасан - отсъства
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Радева Пангарова - тук
Надя Димитрова Атанасова - тук
Наим Иляз Наим - отсъства
Наско Христов Рафайлов - тук
Недялко Иванов Калъчев - отсъства
Несрин Мустафа Узун - отсъства
Никола Джипов Николов - отсъства
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Евтимов Младенов - отсъства
Николай Петров Бучков - тук
Николай Симеонов Николов - отсъства
Николай Цветанов Чуканов - отсъства
Нина Христова Радева - отсъства
Нонка Дечева Матова - отсъства
Огнян Стефанов Герджиков - тук
Огнян Стефанов Сапарев - тук
Осман Ахмед Октай - тук
Павлинка Трифонова Иванова - тук
Панайот Борисов Ляков - тук
Пенка Иванова Пенева - тук
Петко Димитров Ганчев - отсъства
Петър Василев Мутафчиев - тук
Петър Владимиров Димитров - отсъства
Петър Иванов Агов - тук
Петър Стоилов Жотев - тук
Петя Велкова Божикова - тук
Пламен Димитров Кенаров - отсъства
Пламен Неделчев Моллов - отсъства
Радослав Георгиев Илиевски - отсъства
Радослав Николов Коев - тук
Ралица Ненчева Агайн - отсъства
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Ремзи Дурмуш Осман - тук
Росица Георгиева Тоткова - тук
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Стоянов Овчаров - тук
Румяна Денева Георгиева - тук
Румяна Цанкова Станоева - тук
Рупен Оханес Крикорян - отсъства
Светлин Илиев Белчилов - тук
Светослав Иванов Спасов - отсъства
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Сийка Недялкова Димовска - тук
Силвия Динкова Бадънкова - тук
Силвия Петрова Нейчева - тук
Снежана Великова Гроздилова - тук
Снежина Венциславова Чипева - тук
Стамен Христов Стаменов - тук
Станимир Янков Илчев - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Атанасов Минков - тук
Стефан Ламбов Данаилов - тук
Стефан Николаев Мазнев - отсъства
Стилиян Иванов Гроздев - отсъства
Стойко Илиев Танков - тук
Стойчо Тодоров Кацаров - тук
Стоян Илиев Кушлев - тук
Татяна Дончева Тотева - отсъства
Татяна Стоянова Калканова - тук
Теодора Владимирова Литрова - отсъства
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - отсъства
Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - тук
Тодор Костов Бояджиев - тук
Тодор Найденов Костурски - тук
Тома Янков Томов - отсъства
Тошо Костадинов Пейков - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христо Атанасов Механдов - отсъства
Христо Ганчев Марков - отсъства
Христо Йорданов Кирчев - тук
Христо Любенов Георгиев - тук
Хюсеин Ниязи Чауш - тук
Цветан Петров Ценков - тук
Цонко Киров Киров - отсъства
Четин Хюсеин Казак - тук
Юлияна Дончева Петкова - отсъства
Юнал Саид Лютфи - отсъства
Юнал Тасим Тасим - тук
Явор Тодоров Милушев - тук
Янаки Боянов Стоилов - отсъства

В залата има 134 народни представители.
ОГНЯН САПАРЕВ (КБ, от място): 135.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: И с Йордан Димов – общо 136.
Кворумът е налице.
Има ли желаещи за процедура или за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване Проекта за Решение за удължаване с един месец срока на действие на Временната анкетна комисия, която да изясни целесъобразността на Решение от заседание на Министерския съвет, проведено на 16 декември 2004 г., съгласно Протокол № 48, т. 11, за предоставяне на концесия за Републикански път “Калотина – Софийски околовръстен път (северна дъга) – Оризово – Стара Загора – Нова Загора – Ямбол – Карнобат – Бургас”, изключителна държавна собственост.
Гласували 223 народни представители: за 108, против 99, въздържали се 16.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Нали в залата бяхме 136? Откъде са тези 223?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Анулирам гласуването.
Моля всеки да гласува със своята карта.
Гласували 220 народни представители: за 108, против 96, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедура, господин Абаджиев.

ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Правя процедурно предложение отново да се анулира гласуването, защото депутатите не бяха седнали по местата си и да се гласува с лично заявяване на гласа на всеки един от място с вдигане на ръка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Има ли противно процедурно предложение? (Шум и реплики от залата.)
В синхрон с председателството смятаме, че това предложение трябва да се подложи на гласуване, а именно дали залата приема по този начин да става явното гласуване. (Шум и реплики от НДСВ.)
Тъй като преди да започне гласуването изрично не сме се разбрали как да стане, сега можем да подложим на гласуване това предложение.
Колеги, който е съгласен да се гласува поименно, както беше предложено, моля да гласува и след това ще гласуваме както реши залата.
Моля, гласувайте със собствените си карти.
Гласували 218 народни представители: за 105, против 84, въздържали се 29.
За процедура думата има госпожа Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ПСДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедура за прегласуване, тъй като съвсем видимо нямаше 200 народни представители в залата. Преди малко се направи поименна проверка и бяха 136.
Вие, господин председател, много правилно анулирахте предните гласувания, защото сам видяхте, че в залата не влязоха повече народни представители от тези, които бяха по време на поименната проверка.
Затова сега при прегласуването аз Ви моля да възстановите една традиция, която имаше господин Герджиков, при такива оспорвани случаи да се обръща към квесторите и да вземат картите на отсъстващите народни представители. Защото всички видяхме как депутати от НДСВ се разхождат между редовете и гласуват не само с картите на съседните места, където стоят, но дори и по различни редове. Госпожа Калканова мина през 5-6 реда, за да може да упражни правото на глас на повече народни представители от НДСВ. (Шум и реплики от НДСВ.)
Именно затова, господин председател, аз Ви моля съвсем коректно да се извърши това гласуване с истинските карти на тези народни представители, които физически присъстват днес в залата.
СТЕЛА БАНКОВА (независим, встрани от микрофоните): Господин председател, гласува се с чужди карти. Те са пет души, а се гласува с 11 карти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Госпожо Банкова, седнете си на мястото.
Колеги, много ви моля да се гласува само със собствените карти, за да не се налага да ги отнемаме. Все пак това е въпрос на отговорност на всеки народен представител. (Шум и реплики от залата.) Да възлагаме на квесторите нещо, което е лична отговорност на всеки народен представител, ми се струва малко пресилено. (Шум и реплики от залата.) Така че много ви моля, ако действително се окаже, че има гласували с чужди карти, ще се наложи да се анулира гласуването. Ние ще наблюдаваме оттук.
Подлагам на прегласуване предложението за поименно гласуване на проекта за решение.
Моля всеки да гласува със собствената си карта.
Гласували 207 народни представители: за 102, против 83, въздържали се 22.
Не се приема този начин на гласуване. (Шум и реплики от залата.)
Колеги, преминаваме по същество. Гласуваме за втори път проекта за решение за удължаване на срока на Временната комисия с един месец.
Моля, гласувайте само със собствените си карти.
Гласували 212 народни представители: за 103, против 86, въздържали се 23.
Предложението не се приема и повторно. (Шум и реплики от залата.)
Госпожо Михайлова, имате думата.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ПСДСБ): Уважаеми господин председател, моля за прегласуване и за спазване на Вашата отговорност, защото председателят отговаря за това да не се гласува с чужди карти.
Не зная как следяхте гласуването, но лесно можехте да видите госпожа Ваня Цветкова, когато гласува с три карти два пъти пред очите на всички. (Шум и реплики от мнозинството.) Виждаше, че я наблюдаваме, в последния момент гласува с още карти.
Господин Валери Цеков, който много се обажда и вика по време на гласуване, също гласува с чужди карти. Това е пред очите Ви.
Господин председател, освен лична отговорност на депутатите, Ваша отговорност е да не допускате гласуването с чужди карти. От Демократи за силна България искаме прегласуване, но искаме и още нещо: да се махнат картите на отсъстващите народни представители от квесторите, за да бъде честно гласуването. В противен случай Вие ще участвате в ужасната манипулация, която направи правителството с тази непрозрачна сделка, от която изглежда доста хора взеха доста сериозни комисиони.
Но по-важното е, че ощетиха българските граждани и данъкоплатци с десетилетия напред.
Затова Ви моля, не участвайте в тази далавера на министър Церовски! Допуснете честно гласуване в пленарната зала. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаеми колеги, това всъщност беше прегласуването. Извършени са всички необходими процедури, и ако някой колега случайно е гласувал с чужда карта, това лежи на неговата съвест. (Силен шум и реплики от ПСДСБ.)

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОНВЕНЦИЯ ПО РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА, НОВ РЕВИЗИРАН ТЕКСТ ОТ 1997 Г.
Има доклад на Комисията по земеделието и горите.
Господин Тюркеджиев, заповядайте да докладвате.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ:

“ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите
относно Законопроект за ратифициране на Международната
конвенция по растителна защита, нов ревизиран текст от
1997 г., № 502-02-6, внесен от Министерския съвет на
21.02.2005 г.
Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 9-и март 2005 г., на което обсъди Законопроекта за ратифициране на Международната конвенция по растителна защита, нов ревизиран текст от 1997 г., № 502-02-6, внесен от Министерския съвет. В работата на комисията взеха участие господин Бойко Боев – заместник-министър на земеделието и горите, и експерти. Законопроектът беше представен от господин Боев. Той изтъкна, че на Двадесет и деветата сесия на Конференцията на Организацията по прехрана и земеделие при ООН, проведена през ноември 1997 г. е одобрен новият ревизиран текст на Международната конвенция по растителна защита. Най-съществените промени се отнасят до въвеждането на хармонизирани международни стандарти и обвързването им с договор за прилагане на санитарните и фитосанитарните мерки на Световната търговска организация. Обхватът на конвенцията е разширен. Ролята на националните организации включва освен наблюдение на вредителите, инспекция, издаване на сертификати и някои нови концепции като анализ на риска от вредителите, създаване на зони, свободни от вредители и зони с намалено присъствие на вредители.
След станалото разискване и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Международната конвенция по растителна защита – нов ревизиран текст от 1997 ., № 502-02-6, внесен от Министерския съвет на 21.02.2005 г. Това становище е прието с 15 гласа “за”, “против” и “въздържали се” няма.”
Господин председател, моля да разрешите в залата да бъде допуснат заместник-министърът на земеделието и горите господин Бойко Боев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Има процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министър Бойко Боев.
Моля, гласувайте.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Моля, поканете заместник-министър Бойко Боев в залата.
Има и кратък доклад на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Заповядайте, господин Александров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател, представям ви:

“ЗАКОНОПРОЕКТ
№ 502-02-6 за ратифициране на Международната конвенция
за растителна защита – нов ревизиран текст от 1997 г.,
внесен от Министерския съвет на 21.02.2005 г.

На редовно заседание, проведено на 17 март 2005 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа Законопроекта за ратифициране на Международната конвенция за растителна защита – нов ревизиран текст от 1997 г. и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Международната конвенция по растителна защита – нов ревизиран текст от 1997 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Кушлев.
СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Почитаемо народно представителство, обикновено ратификациите ги минаваме доста бързо. Съгласен съм с това и няма да губя ценно парламентарно време.
Но все пак мисля, че народното представителство трябва да бъде наясно, както казваше Дядо Вазов, “За що иде реч”, защото в момента трябва да ратифицираме документ с изключително международно значение, документ, който изигра огромна роля за решаване на продоволствените проблеми на човечеството.
Чрез старата конвенция, която сега обновяваме, с нейна помощ като правен и икономически инструмент Световната организация за прехрана и земеделие - FAO на ООН, извърши поврат в политиката по осигуряването на прехраната на населението в слаборазвитите страни. На основата на прилагането на старата конвенция, на науката за растителна защита в страните от Третия свят беше извършена така наречената зелена революция "грийн революшън". Особено голям успех при решаването на този проблем имаше в Индия, където от глад годишно умираха по 20 – 30 милиона души. С финансовата помощ на ООН и чрез правните и икономически инструменти на тази конвенция, особено по време на управлението на семейство Ганди беше извършена тази революция, повдигнаха се двойно и тройно добивите от селскостопански култури и беше осигурена прехраната на огромна част от населението, което гладуваше и мизерстваше. Разбира се, икономически състоянието не се повдигна много, но се реши все пак проблемът хората да не умират от глад.
Обаче науката се развива, проблемите, които стоят пред FAO и Световната организация, също търпят развитие и в момента вследствие на развитието на самата наука за растителна защита въвеждането на нови технологии, нови методи е необходимо обновеният вариант на тази конвенция да бъде ратифициран от нас. Смятам, че трябва да направим това, още повече уважаеми господин председателю, чертаем една нова алтернатива на проблем, който решаваме в продължение на 7-8 месеца – на генно модифицираните организми, чрез средствата за растителна защита и особено чрез прилагането им в методите на класическата генетика можем да осигурим високи добиви без генно да модифицираме растителните изменения.
Ето защо ще подкрепя и моля колегите да подкрепят ратификацията на този изключително важен международен документ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, проф. Кушлев.
Има ли други желаещи да се изкажат по този законопроект? Не виждам.
Колеги, моля да гласуваме Законопроекта за ратифициране на Международната конвенция по растителна защита № 502-02-6 на първо четене.
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Тюркеджиев, заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Правя процедурно предложение, поради пълното единодушие при подкрепа на този законопроект за ратификация, да преминем към гласуване на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Има ли противна процедура? Не виждам.
Моля, гласувайте процедурата да преминем към второ четене на законопроекта.
Гласували 80 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
Моля, господин Тюркеджиев, докладвайте законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ: Благодаря, господин председател.

“З А К О Н
за ратифициране на Международната конвенция по растителна защита, нов ревизиран текст от 1997 г.

Член единствен. Ратифицира Международната конвенция по растителна защита, нов ревизиран текст от 1997 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Има ли мнения по текста? Няма.
Моля, гласувайте Законопроекта за ратифициране на Международната конвенция по растителна защита на второ четене.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет на второ четене.

Преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛ ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ КЪМ МЕЖДУНАРОДНАТА КОНВЕНЦИЯ НА ЕВРОКОНТРОЛ.
Заповядайте, проф. Мирчев, да докладвате.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Предлагам да бъдат допуснати до пленарната зала подполк. Ортомаров от Генералния щаб, от Министерство на транспорта и съобщенията и от Изпълнителна агенция “Гражданска въздухоплавателна администрация” госпожа Красимира Стоянова и господин Пламен Тасев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Има процедурно предложение за допускане в пленарната зала на професионалисти в тази област.
Моля, гласувайте това процедурно предложение за допускане в залата на посочените от проф. Мирчев колеги.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
Моля квесторите да поканят господата в залата.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:

“Д О К Л А Д
на Комисията по транспорт и телекомуникации
относно Законопроект за ратифициране на Протокола за присъединяване на Европейската общност към Международната конвенция на Евроконтрол за сътрудничество по безопасност на въздухоплаването от 13 декември 1960 г. с последващите изменения и допълнения и консолидирана с Протокол от 27 юни 1997 г.,
№ 502-02-14, внесен от Министерския съвет на
11.03.2005 г.

На редовно заседание на Комисията по транспорт и телекомуникации, проведено на 24 март 2005 г., беше разгледан и обсъден този законопроект с участието на заместник-министъра на транспорта и съобщенията госпожа Красимира Мартинова, която представи законопроекта.
Конвенцията е подписана на 13 декември 1960 г. в Брюксел и има за цел формиране на правната основа за сътрудничество и координация на дейностите между държавите-членки в областта на организацията на въздушното движение чрез изграждане на международна интегрирана система за безопасно и ефективно използване на въздушното пространство.
През 1963 г. в съответствие с чл. 1, ал. 2 от конвенцията е създадена Международната правителствена регионална организация за безопасност на въздухоплаването – Евроконтрол, в която членуват 35 държави. Република България е страна по конвенцията и е член на Европейската организация за безопасност по въздухоплаването – Евроконтрол, от 1 юни 1997 г.
Текстът на конвенцията, който е изменян и допълван, е консолидиран в т.нар. ревизирана конвенция с протокол, подписан от страните-членки на 27 юни 1997 г. в Брюксел.
С цел реализиране целите на конвенцията и провеждане на единна политика при решаване на въпросите, свързани с изграждане на интегрирана система за управлението на въздушното движение, Съветът на Европа прие Решение № 10208/98 от 15 юли 1998 г. за присъединяване на Европейската общност към конвенцията.
На тази база Европейската комисия проведе преговори с Евроконтрол, в резултат на което в края на октомври 1999 г. бяха съгласувани проектите на заключителен акт на дипломатическата конференция относно протокола за присъединяване на Европейската общност към Международната конвенция на Евроконтрол и на протокол за присъединяване. Двата акта бяха подписани от страните-членки на Евроконтрол и Европейската общност на 8 октомври 2002 г. в Брюксел.
Протоколът за присъединяване осигурява съвместно членство на Европейската общност и държавите-членки и предвижда условия за разпределяне на правото на глас в зависимост от това дали разглежданият въпрос е в компетенциите на Европейската общност или на държавите, които членуват в нея.
Присъединяването на Европейската общност към Конвенцията има изключително важно значение за реализацията на проекта “Единно Европейско небе”.
Реформата на европейското въздушно пространство е необходима, тъй като за разлика от премахването на сухоземните граници въздушното пространство над територията на обединена Европа е фрагментирано на национална основа, системата за управление на въздушното движение следва модела на 60-те години. От друга страна, либерализацията на въздушния транспорт предизвика 50 на сто увеличение на интензивността на въздушния трафик над обединена Европа, над чиято територия се изпълняват над 8,5 млн. полета годишно. Това доведе до претоварване на въздушното пространство, недостиг на пропускателен капацитет, закъснения, задръствания на летищните системи, общо повишаване на разходите и намаляване рентабилността на авиационната индустрия. Тези обстоятелства, както и прогнозата за двойно увеличаване на въздушното движение над Европа през 2020 г. наложиха необходимостта Европейската комисия да предприеме инициативата за изграждане на единно управляемо въздушно пространство над Европа.
Договореният между Европейския парламент и Съвета на Европа законодателен пакет от нормативни актове за реализация на проекта “Единно Европейско небе” цели в основата си да се установи регулаторна рамка, която ще подобри стандартите на безопасност и ще преструктурира системата на управление на въздушното движение. Реализацията на тази мащабна реформа се изразява в увеличаване на пропускателната способност на системата за управление с 5 на сто годишно; подобряване безопасността; намаляване фрагментирането на въздушния контрол; осигуряване на по-тясна съгласуваност на военния и гражданския сектор на организацията на въздушния трафик и създаване условия за внедряването на нови технологии.
Подкрепяйки мотивите на вносителите, Комисията по транспорт и телекомуникации с 9 гласа “за” предлага на Народното събрание да приема на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Протокола за присъединяване на Европейската общност към Международната конвенция на Евроконтрол за сътрудничество по безопасност на въздухоплаването от 13 декември 1960 г. с последващите изменения и допълнения и консолидирана с Протокола от 27 юни 1997 г., № 502-02-14, внесен от Министерския съвет.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря на проф. Мирчев.
Колеги, имате думата по законопроекта.
Има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за ратифициране на Протокола за присъединяване на Европейската общност към Международната конвенция на Евроконтрол за сътрудничество по безопасност на въздухоплаването.
Моля, който подкрепя законопроекта, да гласува.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
На основание чл. 87, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам този законопроект да бъде гласуван на второ четене сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Има ли противно процедурно предложение? Няма.
Моля да гласуваме процедурното предложение за преминаване към второ четене на законопроекта.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Приема се.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:

“ЗАКОН
ратифициране на Протокола за присъединяване на Европейската
общност към Международната конвенция на Евроконтрол за
сътрудничество по безопасност на въздухоплаването от 13 декември
1960 г. с последващите изменения и допълнения и консолидирана с
Протокола от 27 юни 1997 г.

Член единствен. Ратифицира Протокола за присъединяване на Европейската общност към Международната конвенция на Евроконтрол за сътрудничество по безопасност на въздухоплаването от 13 декември 1960 г. с последващите изменения и допълнения и консолидирана с Протокола от 27 юни 1997 г., изготвен в Брюксел на 8 октомври 2002 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Имате възможност да се изкажете по текста.
Има ли желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване на второ четене Законопроекта за ратифициране на Протокола за присъединяване на Европейската общност към Международната конвенция на Евроконтрол за сътрудничество по безопасност на въздухоплаването.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Законът е приет.
Заповядайте за процедура, господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, следващата точка, която по програма би следвало да разгледаме в залата, е проект за решение за приемане Стратегията за сигурност на Република България.
След консултации с Правния отдел се оказа, че е необходимо да се изготви общо становище на двете комисии – Комисията по външна политика, отбрана и сигурност и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, което становище в момента се изготвя и го нямаме на разположение, за да преминем към тази точка.
Затова моето предложение е да се отложи разглеждането на тази точка и да преминем към следващата, която е законопроект за ратифициране и т.н., както са отразени точките по дневния ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ (ПСДСБ): Господин председател, аз щях да направя същото предложение. Единствената ми съпротива срещу предложението на господин Цеков е, че не само е необходимо общо становище на двете комисии, но аз бих помолил Правния отдел да направи нов проект за решение, който да включва всичко онова, което е залегнало в становищата на двете комисии. Иначе ще бъдем изправени пред ситуация да трябва да пишем тук, в залата, проект за решение. За наше удобство, подкрепяйки предложението за отлагане на точката, аз мисля, че така трябва да постъпим и Ви моля да се разпоредите Правният отдел да извърши това нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Агов.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за отлагане на тази т. 11 от нашата седмична програма и преминаването към т. 12. Моля, който подкрепя това предложение, да гласува.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Отлагането се приема.
Разбира се и от трибуната призовавам Правния отдел да се вслуша в думите на заместник-председателя на Народното събрание Асен Агов.





Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА ЗА ВЪЗДУШЕН ТРАНСПОРТ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ.
Господин Мирчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.

"ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и телекомуникации
относно Законопроект за ратифициране на Спогодбата
за въздушен транспорт между правителството на
Република България и правителството на
Република Турция, № 502-02-4, внесен от
Министерския съвет на 21.02.2005 г.

На редовно заседание на Комисията по транспорт и телекомуникации на 24.03.2005 г. беше разгледан и обсъден Законопроект за ратифициране на Спогодбата за въздушен транспорт между правителството на Република България и правителството на Република Турция.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра на транспорта и съобщенията госпожа Красимира Мартинова.
Достъп до пазарите на въздушнотранспортни услуги в международно съобщение между Република България и Република Турция се урежда в момента от подписаната на 18 април 1966 г. в Анкара Спогодба за въздушни съобщения между правителствата на двете страни. Спогодбата е ратифицирана с Указ № 594 на Президиума на Народното събрание от 1966 г.
С подписването през 1992 г. на Договора за приятелство, добросъседство, сътрудничество и сигурност двете страни положиха началото на нов етап в развитието на двустранните отношения.
В съответствие с решенията, произтичащи от протоколите на ХVІ, ХVІІ и ХVІІІ сесия на Смесената българо-турска комисия по транспорт и съобщения, страните проведоха консултации и осъществиха съгласувателни процедури за актуализиране на Спогодбата от 1966 г. чрез подписването на нова Спогодба за въздушен транспорт в Анкара на 21 април 2004 г.
По съдържание и приложно поле новата Спогодба, която ще замени Спогодбата от 1966 г., представлява актуализиран вариант на рамков двустранен договор, изграден на основата на положенията на Чикагската конвенция за гражданско въздухоплаване. В сравнение със Спогодбата от 1966 г., в новата спогодба са използвани утвърдени от международната договорна практика модели на разпоредби, прилагани при съвременния етап на регулиране на международното гражданско въздухоплаване.
Република Турция е един от основните търговско-икономически партньори на България в региона. Увеличението на стокообмена между двете страни през последните години, участието в съвместни инфраструктурни и инвестиционни проекти, разширяването на деловите, туристическите и културните контакти предполагат нарастване на ролята на въздушния транспорт.
След проведената дискусия Комисията по транспорт и телекомуникации единодушно с 9 гласа "за" предлага да се приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Спогодбата за въздушен транспорт между правителството на Република България и правителството на Република Турция, № 502-02-4, внесен от Министерския съвет на 21.02.2005 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Имате думата по този законопроект – на първо четене сме. Колегите, които имат какво да кажат във връзка със спогодбата и нейното ратифициране – сега е моментът. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за ратифициране на Спогодбата за въздушен транспорт между правителството на Република България и правителството на Република Турция.
Моля, гласувайте.
Гласували 76 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Процедура, господин председател.
На основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам този законопроект да бъде гласуван на второ четене на днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Процедура за преминаване и към второ четене, тъй като очевидно има единодушие към момента. Няма противно процедурно предложение.
Моля да гласуваме процедурното предложение за преминаване към второ четене.
Гласували 69 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 2.
Приема се това процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:

"ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата
за въздушен транспорт между правителството на
Република България и правителството на
Република Турция

Член единствен. Ратифицира Спогодбата за въздушен транспорт между правителството на Република България и правителството на Република Турция, подписана на 21 април 2004 г. в Анкара."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата по текста на законопроекта? Няма желаещи колеги.
Подлагам на гласуване на второ четене Законопроекта за ратифициране на Спогодбата за въздушен транспорт между правителството на Република България и правителството на Република Турция.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет и на второ четене.

Следващата точка е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СЪСЛОВНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА МЕДИЦИНСКИТЕ СЕСТРИ, АКУШЕРКИТЕ И ПРОФИЛНИТЕ МЕДИЦИНСКИ СПЕЦИАЛИСТИ.
Имаме малко време, бихме могли да започнем с докладите на комисиите.
Най-напред от Комисията по здравеопазването – доц. Щерев, някой заместник-председател или някой член на Комисията по здравеопазване.
Госпожо Първанова, заповядайте. Вярно, че д-р Първанова е от вносителите, но все пак.
ДОКЛАДЧИК АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА:

"ДОКЛАД
на Комисията по здравеопазването относно
Законопроект за съсловната организация на
медицинските сестри, акушерките и
профилните медицински специалисти,
№ 454-01-133, внесен от Антония Първанова и
група народни представители на
01.12.2004 г.

На редовно заседание на Комисията по здравеопазването на 9 февруари 2005 г. бе разгледан на първо четене Законопроект за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и профилните медицински специалисти.
На заседанието присъстваха представители на институциите, съсловните организации и неправителствени организации, ангажирани в здравния сектор – заместник-министърът на здравеопазването проф. Олег Хинков, ректорът на Медицинския университет, София, проф. Владимир Овчаров, представители на Министерството на труда и социалната политика, НЗОК, съсловните организации на лекарите и стоматолозите, Асоциацията на специалистите по здравни грижи, Българска асоциация за закрила на пациентите, Гражданско сдружение за защита правата на пациентите. Становищата на тези организации и институции бяха представени пред народните представители.
Законопроектът отразява изискванията на европейските директиви 77/452/ЕИО, 77/453/ЕИО и 89/595/ЕИО – за медицински сестри и Директиви 80/154/ЕИО, 80/155/ЕИО – за акушерките, които регулират взаимното признаване на дипломите и квалификациите на медицинските сестри и акушерките в рамките на Европейския съюз и свободното движение на професионалисти, правото им за установяване и свободата за извършване на медицински услуги.
Регламентира условията за признаване на дипломи, сертификати и други свидетелства за квалификация, представяне на "съдебно досие" и доказателства за професионална репутация и добро име.
Урежда упражняването на медицинската професия, което е свързано с допълнителни специфики, като изискването за непрекъсване или за започване упражняването на професията не по-късно от пет години от получаването на дипломата.



Законопроектът определя нормите за налагане на наказание и лишаване от право за упражняване на професията за определен срок, както и водене на професионално досие за всяка сестра, акушерка и за всички останали професионалисти по здравни грижи, упражняващи професията си.
Чрез законопроекта се определя организацията, която да организира тази дейност, да регистрира и организира придобитите образователни нива и степени, специализации, квалификации и да издава съответните удостоверения и документи, доказващи тези факти.
Законопроектът урежда регулацията на професиите и статута на тези професионалисти като независимо съсловие, което участва активно в определяне на политиката и вземането на решения. Това се определя от факта, че сестринската професия има два компонента чисто медицински, в чийто обхват дейностите се извършват изцяло под контрола и отговорността на лекаря и здравните грижи, които могат да се извършват от специалистите, обект на този закон самостоятелно, каквато е практиката и в други европейски страни. Променената структура на заболеваемостта и променените потребности на населението изискват създаване на нов тип структури с акцент върху здравните грижи, които могат да бъдат ръководени от медицинските сестри.
Бяха отправени конкретни бележки по текстовете на законопроекта, които ще бъдат отразени при разглеждането му на второ четене.
Народните представители изразиха мнение, че този законопроект отразява изискванията на Европейския съюз за регулираните професии и издига ролята и значимостта на тези медицински специалисти в обществото.
След проведената дискусия и последващо гласуване с 16 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”, Комисията по здравеопазване взе следното решение:
Предлага на Народното събрание да обсъди и приеме на първо четене Законопроекта за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и профилните медицински специалисти, № 454-01-133, внесен от Антония Първанова и група народни представители на 1 декември 2004 г.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, д-р Първанова.
Моля председателят на Комисията по труда и социалната политика да представи доклада на комисията по този законопроект.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.

“Д О К Л А Д
по Законопроекта за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и профилните медицински специалисти,
№ 454-01-133 от 1 декември 2004 г., внесен от Антония Първанова и група народни представители

Комисията по труда и социалната политика на съвместно заседание с Комисията по здравеопазването, проведено на 9 февруари 2005 г., разгледа и обсъди Законопроекта за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и профилните медицински специалисти.
На заседанието присъстваха проф. Олег Хинков - заместник-министър на здравеопазването, д-р Живко Михайлов - председател на Управителния съвет на Съюза на стоматолозите в България, д-р Пламен Демиров - от Българския лекарски съюз, г-жа Станка Марков - председател на Асоциацията на професионалистите по здравни грижи, и др.
Законопроектът бе представен от народния представител госпожа Антония Първанова, която е една от вносителите на законопроекта. Беше подчертана необходимостта от организиране на практикуването на медицинската, акушерската и останалите професии, които влизат в системата на здравните грижи. Във връзка с изискванията на Европейския съюз се установява статутът на тези медицински специалисти, начинът на неговото придобиване, повишаване на квалификацията и др. Беше изяснено, че в държавите от Европейския съюз съществуват законово регламентирани съсловни организации, които имат за обща цел организацията на дейностите, регистрацията, организирането и придобиването на образователни нива и степени, специализации и квалификации, издаването на съответни удостоверения и документи и др.
Чрез създаването на единен регистър се дават права на професионалистите по здравни грижи да упражняват професията си в рамките на Европейския съюз, съобразно придобитите от тях знания, умения, образователни нива – специализация, квалификация, продължаващо обучение и др.
С приемането на Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и профилните медицински специалисти ще се регламентира статутът на съсловието в гражданското общество и в системата на професиите, ще се организира тяхното представителство на всички нива при определяне на политиките и вземане на решения относно здравеопазването, и здравните грижи и др.
В проведеното обсъждане народните представители бяха обединени около становището за подкрепа на законопроекта, което беше залегнало и в постъпилите в Комисията по здравеопазване писмени становища от министерства, ведомства и организации.
След приключване на разискванията и проведено гласуване с резултати: “за” – 11 гласа, без “против” и “въздържали се”, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и профилните медицински специалисти, внесен от Антония Първанова и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, д-р Адемов.
Колеги, времето няма да стигне, за да започнем разискванията по този важен за една браншова организация законопроект.
Приканвам колегите, които имат желание, да видим представянето на Реймското Евангелие в Клуба на народния представител.
Обявявам 30 мин. почивка. (Звъни.)

(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Процедурно предложение – господин Валери Цеков, заповядайте.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, процедурното ми предложение е за допускане в залата на заместник-министъра на здравеопазването господин Олег Хинков, който да изложи становището на министерството по този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Моля да гласуваме това процедурно предложение.
Гласували 80 народни представители: за 80, против няма, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля заместник-министър Хинков да влезе в залата.
Като вносител кой ще представи законопроекта? Госпожо Първанова, заповядайте.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаеми колеги, този законопроект е във връзка с процеса на подготовка на Република България за присъединяване към Европейския съюз и необходимостта от хармонизиране по отношение на сестринското дело, акушерството, а също така и уреждане на статута на професионалистите, които са свързани с предоставянето на здравни грижи. Това изискване специално за медицинските сестри е уредено с директиви 77/452, 77/453 и 89/595, а за акушерките – с директиви 80/154 и 80/155.
Тези директиви регулират взаимното признаване на дипломите и квалификацията на медицинските сестри и акушерките в рамките на Европейския съюз и свободно движение на професионалисти, правото им за установяване и свободата за извършване на медицински услуги. Директивите регламентират препоръки към държавите-членки на Европейския съюз относно условията за признаване на дипломи, сертификати и други свидетелства за квалификация. Така например освен свидетелство за образование, специалност и квалификация се изисква представяне на съдебно досие и доказателства за професионална репутация и добро име.
В Република България липсва единна регистрационна система за събиране и актуализиране на данните, свързани с професионалното развитие на сестрите, акушерките и другите професии, осигуряващи здравни грижи. Тези лица завършват различни образователни степени висше професионално образование - специалист, бакалавър, магистър, и получават съответна диплома за завършено образование, след което специализират в една от установените с нормативен акт в страната специалности, а в периода на упражняване на професията си продължават обучението си и повишават квалификацията си, което е уредено с подзаконов нормативен акт като тяхно задължение.
Упражняването на медицинската професия е свързано с допълнителни специфики, като изискването за непрекъсване и за започване на упражняването на професията не по-късно от пет години от получаване на дипломата. Законови са и нормите за налагане на наказание лишаване от право на упражняване на професия за определен срок. Това изисква водене на професионално досие за всяка сестра, акушерка и за всички останали професионалисти по здравни грижи, упражняващи професията си. Във всички държави от Европейския съюз съществува законово регламентиране на съсловни организации с различни наименования според традициите и вида на държавното устройство като организация, която да организира тази дейност, да регистрира и организира придобитите образователни нива и степени, специализации и квалификации и да издава съответните удостоверения и документи, доказващи тези факти.
Създаването на единен регистър за всяко лице и неговото актуализиране създава възможност за лицензиране, с което се създават права на професионалистите по здравни грижи да упражняват професията си в рамките на Европейския съюз съобразно придобитите от тях занимания и умения, образователни нива, специализация, квалификация и продължаващо обучение.
Това налага приемането на закон за съсловна организация, в който да се регламентира: първо, статуквото на съсловието в гражданското общество и в системата на професиите; второ, да се организира и представлява това съсловие на всички нива, където се определя политиката и се вземат решения относно здравеопазването и здравните грижи съгласно Мюнхенската декларация от 17 юни 2000 г.; трето, отстояване на професионалните интереси; и четвърто, разкриване на национален съвет по качеството.
Приемането на този закон допълнително ще гарантира приложението на чл. 52, ал. 3 от Конституцията на Република България относно задължението на държавата да закриля здравето на гражданите и да осигури съответен контрол върху качеството на медицинските услуги.
Защо не само Закон за регулиране на професията на сестрите, а изобщо на съсловието? Сестринството и професията на специалистите по здравни грижи има не само медицинска компонента, в рамките на която дейността е само под контрола и отговорността на лекаря. През последните години професията претърпя развитие в контекста на втората си компонента – здравните грижи и тяхното професионализиране, която обуславя и необходимостта от регламентиране на съсловието като самостоятелно. Това съсловие има важна роля и отношение към развитието на структурата на предоставяне на здравни услуги, които да отговарят на променените потребности на населението - здравни грижи по домовете, неща, които са залегнали в европейската практика, това са асистираният начин на живот, комуналните сестрински грижи и всички други форми на предоставяне на здравни услуги, които биха били близки до потребностите на хората и биха облекчили системата дори финансово поради извеждането им от структурата за активно лечение и неговото заплащане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Първанова.
Моля, господин Хинков да представи становището на Министерството на здравеопазването по този законопроект.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ОЛЕГ ХИНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на здравеопазването подкрепя по принцип законопроекта, чиято основна идея е възлагането на публичноправни функции на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи и въвеждането на задължително членуване в тази организация на медицинските сестри, акушерките и профилните медицински специалисти, упражняващи професията си.
Към настоящия момент липсва правна уредба на съсловната организация, работеща за поддържане на високото равнище на споменатите професии, за осъществяване на което е получила специфично признаване от държавата.
Законопроектът регламентира функциите, устройството и модернизацията на дейността на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, както и условието за упражняването на професия, от професионалистите по здравни грижи и отговорността за нарушаването на професионалната етика. Предлаганата уредба е почти идентична с тази в Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите по отношение на правомощията и устройството на органите на национално равнище и на регионалните органи на организацията. Членството в съсловната организация и отговорността за неизпълнение на професионални задължения се възлагат на тази организация.
Ако вие приемете този закон, ще регламентирате дейността на голяма група специалисти в българското здравеопазване. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Хинков.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания.
Господин Паница, заповядайте.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ПСДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ние също сме за наличието на организация на медицинските сестри, акушерките, фелдшерите и т.н., които в настоящия закон са наречени професионалисти по здравни грижи. И досега съществува такава асоциация, вероятно трябва да се актуализира във връзка с някои европейски директиви, както е изтъкнала в мотивите си госпожа Първанова.
Естествено трябва да има закон, който да урежда устройството, организацията и дейността на съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и профилните медицински специалности, но ние имаме следните възражения към него: в чл. 4, ал. 2 се казва, че тези професии са независими в рамките на своята компетентност. За хората, които не се занимават с медицинска дейност, искам да кажа, че медицинските сестри са компетентни да правят инжекции, естествено, и други манипулации, няма защо да ги споменавам.
Питам хората, които се занимават с медицина тук: може ли медицинска сестра да направи съответна инжекция без инструкцията и нареждането на лекар? И тук за каква независимост става дума? Не става дума за другите манипулации – във Франция примерно на една категория сестри дават да извършват пункции, но това трябва да стане само под и след нареждането на лекар. Не може да има независимост в рамките на тяхната компетентност в този смисъл, в който говоря. Не може да има!
Безспорно трябва да има такава организация, защото, както се цитира в мотивите накрая: “има редица норми на Европейския съюз, които изискват това”. Но в настоящия закон има една абсурдна теза и тя е, че тези професионалисти – медицински сестри, акушерки и т.н. профилни медицински специалности, са абсолютно независими. Те създават един конфликт, който е неминуем, ако законът в този му вид се приеме.
Казва се, че ще има комисия по професионална етика, която ще се произнася за нарушаване на професионално-медицински норми. Аз съм хирург с 30-годишна практика, работил съм с операционни сестри, моите колеги също. Как една комисия, в която няма нито един хирург, ще каже как работят моите сестри, с които съм работил аз? По какъв начин тя ще се произнесе за техните професионално-медицински качества, ако няма лекар, който да каже това? Как една акушерка ще бъде оценявана независимо от една гилдия, в която има рентгенов лаборант, има операционни сестри, има медицински сестри, ако не каже акушер-гинекологът, независимо какъв му е рангът – ординатор, началник на отделение, доцент или професор, как работи тази акушерка? Това нещо никъде го няма в закона.
И как една структура, която тук е наречена Управителен съвет, ще глобява медицинските специалисти, ако няма мнението на лекарите? По какъв начин ще ги заличава от регистъра за срок до три години? Че как ще заличат една операционна сестра, с която аз работя, без да са се допитали до съответния специалист, независимо кой е, който работи с нея в тясно сътрудничество?
Ако в закона между първо и второ четене не настъпят промени в този смисъл, в който казвам, той ще създаде страшни неприятности по-нататък. Да не говорим, че тук се говори и за лицензиране – че една гилдия ще се самолицензира.
Затова ще се въздържа от гласуването на този закон, защото съм за съществуването на такава гилдия, но не с прерогативите и възможностите, които се дават на техния управителен съвет, на тези органи, като се изолира изцяло лекарската професия от сътрудничеството между лекар и медицинска сестра, в този смисъл, в който го знаем. Повтарям, ако законът се приеме в този му вид, трябва да ви кажа, че здравеопазването ще има страшни неприятности по-нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Госпожо Първанова, заповядайте за реплика.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин Паница, при цялото ми уважение Вашето разбиране за сестринската професия като че ли някак си произхожда от 70-те години, но то не отговаря на съвременните функции на медицинската сестра, особено по отношение на независимостта в рамките на своята компетентност. Вече твърде много напредна развитието на сестринската професия, за да говорим за това, че сестрите правят инжекции. Даже ако мога да Ви припомня, все пак задължение на лекарите е да правят венозните инжекции, но те не ги правят и аз не знам лекар в България, който да си прави сам венозните инжекции. Така че всички лекари в България би трябвало да сме ги санкционирали.
По отношение на въпросите, които повдигнахте за автономността, аз ще си позволя да Ви прочета текст от Мюнхенската декларация от 17 юни 2000 г., която е подписана от всички министри на здравеопазването, с участие на Световната здравна организация. В нея се казва, че настоятелно призовават ръководните органи в европейския регион и съответните правителства да решат съществуващите проблеми, в частност в такива области като кадрова политика, осигуряване на равни възможности на мъжете и жените, нисък статус на сестрите и акушерките при доминиращата роля на лекарите, забележете. И това е подписано от абсолютно всички министри.
Освен това не е разработена система за служебно израстване на сестрите и акушерките. Необходимо е да се внедри система за оценка на дейността им, обвързана със съответни стимули. Необходима е официално регламентирана документация, която определя автономността, забележете, непрекъснатостта и качеството на здравните грижи, на основата на която може да се прави както оценка на дейността на специалистите по здравни грижи, така и на обема и качеството здравни грижи, получени от конкретен пациент. Тоест тук вече се разглежда една по-различна роля на медицинската сестра – тя не е слуга на лекаря, няма пряка връзка и такава е практиката в Европейския съюз между работата на лекаря и отговорността, която той носи за своята дейност, както и работата на медицинската сестра. Медицинската сестра има определени задължения, които могат да бъдат установени със стандарти, и тези задължения могат да бъдат спазвани, но не непременно контролирани от лекаря. Има си йерархия в сестринската професия, която трябва да бъде спазвана, и тя не се свързва със задълженията на лекарите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Втора реплика – господин Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Паница, в частта, в която Вие говорите за медицинската компонента на съсловието, аз съм напълно съгласен с Вас. Но не съм съгласен с това, което казвате, че медицинските сестри или така нареченото съсловие, за което говорим тук, ще лицензират на базата на какво – не на тяхно схващане, не на техни виждания, а на базата на стандарти, които се изготвят от държавата, така както е в Българския лекарски съюз.
Действително по качеството на една медицинска сестра не може да се произнесе единствено и само съсловието. В медицинската компонента на съдържанието, за което говорим, Вие сте напълно прав. Но освен тази компонента, през последните години има една друга. Неслучайно в медицинските факултети има специалност “Медицински грижи” или “Социални грижи”. Тази е компонентата, за която се говори.

И ако сте забелязали, в този закон се говори не за регулиране на професията, за което Вие говорите, а за регулиране на съсловието като цяло. Защото съсловието освен медицинската компонента включва компонентите грижи по домовете, асистиран начин на живот, комунални сестри – каквито има в любимата на д-р Първанова Англия, и т.н. Тези неща и в България ще се случат, така че ние трябва да се опитаме да регулираме тази професия, и то не само професия, а това съсловие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има думата за дуплика господин Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ПСДСБ): Аз благодаря за отправените реплики.
Искам да кажа, че по никакъв начин не съм споменал и дума в смисъл, че медицинските сестри са слуги на лекарите. Това са думи, които си остават в речника на госпожа Първанова. Оставам на нея – тя да си ги коментира сама.
Искам да кажа, че медицинските сестри и цялото съсловие – да не повтарям всички специалности, са безценни помощници на лекаря. Без тях не може да има завършен здравен, лечебен и диагностичен процес. Това е безспорно.
Оправдавам госпожа Първанова в нейното твърдение, че сме някъде към 70-те години, тъй като тя никога не е работила в практическата медицина. Аз я разбирам напълно.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ, от място): Това не е вярно.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Искам да й кажа, че т.нар. Мюнхенски конвенции, които цитира, и други документи касаят наистина проблеми за специализацията на тези кадри, защита на техните интереси. Но ако отидете в някоя болница - предполагам, че сте били, но ако отидете за още по-дълго време – както аз съм бил във Франция, Англия и Германия, ще видите, че медицинска сестра от тези специалности не прави нищо без нареждането на лекаря. Това там е закон. Те си имат самостойност да извършват дейности самостоятелно, дори и частно, в един диапазон. В рамките на лечебното заведение обаче, извинявайте, всичко се извършва под контрола на лекарите там. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви. Има думата за изказване господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, аз няма да се спирам на конкретните текстове на Законопроекта за съсловна организация на сестрите, акушерките и профилните медицински специалисти, защото не се смятам за специалист в тази доста сложна материя.
Ще направя изказването си във връзка с основния мотив, с който този законопроект се предлага на вниманието на пленарната зала, а именно необходимостта от хармонизиране на здравното ни законодателство по отношение на сестринското дело с това на Европейския съюз. Посочват се и директивите, които изискват България да стори това.
Считам обаче, че другият проблем, който се поставя – за признаване на дипломите и квалификациите на медицинските сестри и акушерките в рамките на Европейския съюз и свободно движение на професионалисти, няма да се реши с този закон.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСДСБ, от място): Естествено, че няма да се реши!
ЛЮТВИ МЕСТАН: С включването на България в общоевропейското образователно пространство, от гледна точка и на признаването на сертификатите на българските медицински сестри – акушерки и други параклиници предполага още нещо, което няма как да бъде в приложното поле на Закона за съсловната организация на сестрите, акушерките и профилните медицински специалисти, защото е проблем на Закона за висшето образование. Докато ние не приведем своя Закон за висшето образование в съответствие с установени европейски стандарти, няма да решим този въпрос.
Къде е проблемът? Проблемът е в това, че през 1995 г., когато взехме решение за ликвидираме полувисшето образование в България, ние направихме това по един неособено удачен начин. Вкарахме в Закона за висшето образование освен нормалните за Европа образователни степени – бакалавър и магистър, и една друга степен – “специалист по”. Тези “специалисти по” се подготвят именно в бившите полувисши институти, които сега са в системата на висшето образование и се наричат колежи. Ако не ме лъже паметта, има 14 медицински колежи, които подготвят параклиници. Никъде в Европа няма аналог този “специалист по”. И докато българското колежанско образование не се реформира в смисъл или да стане част от висшето образование, което според мен може да бъде само по пътя на преобразуването им от медицински колежи, които подготвят “специалисти по”, в специализирани висши училища за подготовка на параклиници, ние няма да можем да говорим за хармонизиране на българското образование с европейското и за признаване на дипломите на българските медицински сестри и акушерки.
Това е истината, уважаеми госпожи и господа. Смятам, че този въпрос трябва да го решим час по-скоро. Бих направил една прогноза – че вероятно не всичките 14 медицински колежа ще бъдат в състояние да покрият значително по-високите изисквания, които Законът за висшето образование налага за специализираните висши училища. Няма страшно. Колкото и да изглежда непопулярна тази реформа, най-сетне трябва да се решим да я проведем и тези медицински колежи, които са в състояние да покрият изискванията за специализирано висше училище, което вече да подготвя бакалаври медицински сестри, бакалаври акушерки, бакалаври по здравни грижи и т.н., само те ще останат в системата на висшето образование, а тези, които не са в състояние, следва да намерят своето място може би в системата на средното професионално образование.
Вероятно между първо и второ четене ще сте в състояние да отговорите адекватно на изглеждащите ми разумни бележки, които направи господин Паница. Но даже и да подобрите значително закона между първо и второ четене - господин Паница, по посока на Вашите основателни по моему бележки – все още няма да решим основния проблем, който уж мотивира вносителите - признаването на дипломите и квалификациите на българските медицински сестри, акушерки и профилните медицински специалисти. Решението на този въпрос е в Закона за висшето образование. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Местан.
Други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСДСБ): Аз съм напълно съгласен с това, което казахте, господин Местан.
Госпожо Първанова, като даваме оценка на закона, всички знаем каква е работата. Знаем защо сте го вкарали. Защото идват избори и искате да угодите на част от съсловието на сестрите и по-скоро на представителната част, която и в момента така се казва – “Асоциация на професионалистите по здравни грижи”. Това е техният закон, които Вие лобистки го вкарвате в Народното събрание. Разбира се, че можете да го приемете. Не че ще настъпи някаква драма от това, че Народното събрание ще приеме един такъв закон.
Въпросът, уважаема госпожо Първанова, е че целите, които сте си поставили в мотивите няма да бъдат постигнати. Нито една от тези цели няма да бъде постигната!
Надълго и нашироко се говори преди малко, че няма как да решите проблема с признаване или непризнаване на дипломите чрез приемане на Закон за съсловната организация. Това е абсурдно! Това само човек, който няма хабер и понятие от материята може да напише подобно нещо в мотивите, да го вкара в закон и да го отстоява тук от трибуната.
Втората цел, която сте описали в мотивите, защото други няма в тях – има две цели, едната е тази, а другата е да зададете регистър на сестрите, на акушерките, и на професионалистите по здравни грижи, както ги наричате в закона. Ама, моля ви се, защо ви е закон, за да създадете регистър? (Реплика от ДПС.) Вие още утре може да създадете регистър, стига да желаете. То и сега сигурно има регистър в районните центрове по здравеопазване на всички работещи медицински сестри. Така че и втората цел, която сте описали в мотивите, заради която предлагате закон на Народното събрание абсолютно няма нищо общо с текстовете на закона, които предлагате. Нищо общо няма с текстовете на закона – да създадем регистър и да признаем дипломите в Европейския съюз. Въпросът с дипломите действително е въпрос, който касае всички дипломи в България, а не дипломите на медицинските сестри и другите медицински професионалисти, както ги наричате.
Следващото нещо, което е важно да се отбележи, като се приема този закон е все пак – доколкото разбирам вие сте класифицирали тези медицински специалисти според образованието, значи, всички, които не са с магистърска степен по медицина – всъщност това е законът за всички, които нямат магистърска степен по медицина. Защото там влизат медицинските сестри, акушерките, лаборантите. Масажистите също сте ги записали тук. Това ще бъде професионалната организация на всички, които не са магистри, а са бакалаври – специалисти или със завареното положение за полувисше образование и вероятно най-новите, които току-що са излезли магистри, ако сега са излезли магистри. (Реплика от народния представител Антония Първанова.)
Но общо взето това е – събрали сте всички останали извън лекарите, за да им направите закон за съсловната организация. А, и санитарните инспектори от ХЕИ-тата – “Нерде Ямбол, нерде Стамбул”, нали? Всичките тези фелдшерите сте ги вкарали тук в една съсловна организация, която сте нарекли за благозвучие “Асоциация на специалистите по здравни грижи”.
Законът ви няма да изпълни нито една от целите. Може би ще изпълни предизборните цели, които си поставяте. Може би ще се хареса на част от хората, но се съмнявам, че всички медицински сестри се вълнуват много от това, което в момента предлагате или приемате като закон, защото трябва да знаят, че като направите задължително членство ще има и задължителен членски внос! А пък плюсовете от това членство с начина, по който е изписан законът, са много съмнителни, защото тук преобладават общите приказки – нека да си го кажем открито. Тук преобладават общите приказки!
Сега, друг е въпросът, ако утре използвате създаването на една такава съсловна организация със закон и поставите пред следващото Народно събрание ребром въпроса така: съсловната организация на медицинските сестри да участва в Националния рамков договор. Тогава може би наистина ще се променят нещата в някаква посока. (Реплика от народния представител Антония Първанова.) Аз не зная дали имате такава цел, поне тук не е записана. Тук не е разписана подобна цел – може да имате, може и да нямате. Не знам. Но това е нещо, което би могло да промени нещо в областта на лечебното здравеопазване. Така, както сте го предложили нищо няма да се случи. Няма никакво основание позоваването на европейските директиви и е абсолютно безпредметно, защото нямат нищо общо с това, което сте предложили като материя. Целите не могат да бъдат постигнати. Може би предизборната цел е, единствената, която се вижда в предложения законопроект.
Тъжна картинка, госпожо Първанов! (Реплика от народния представител Валери Цеков.) Много тъжна картинка! В края на парламента да предложите такъв законопроект е тъжна картинка, наистина.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Съжалявам, че си толкова тъжен.
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Казвам го за пореден път, жалко. Жалка картинка. Лично аз очаквах по-високо ниво. Благодаря. (Реплика на народния представител Антония Първанова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кацаров.
Реплика – заповядайте, господин Ценков.
ЦВЕТАН ЦЕНКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Нищо тъжно, д-р Кацаров, няма в този законопроект и аз не мога да разбера защо отново от тази трибуна в поредния закон Вие демагогствате! Защото това е една чиста проба демагогия. Вярно, идват избори и те ще минат след три месеца и дай Боже, който спечели – да управлява тази държава. Но аз Ви питам като колега и като демократ, тъй като Вие бяхте един от хората, които стартираха здравната реформа и здравните закони в България: смятате ли, че една голяма категория хора, които живеят в Република България, занимават се активно със здравеопазване и са част от системата на здравеопазване, трябва да не бъдат обединени в един Закон за съсловните организации, след като един от основните принципи на Европейския съюз, на демократичния свят е действително професиите да бъдат обединени по съсловен принцип и действително неправителственият сектор да е коректив на всяко едно управление, на всяка една държавна администрация?
Аз смятам, че този закон е много навременен и много актуален, независимо, че и аз имам забележки по него и даже съм си отбелязал тук, че тези професии, за които всички говорим – за акушерките, за сестрите, за кинезитерапевтите, въобще за всички хора, които се занимават със здравеопазване, те не могат да бъдат независими и не могат да упражняват тази професия независимо. А те зависят от лечебния процес. Казвам ви един довод само – от лечебния процес, който пък се ръководи от лекуващия лекар. Тоест, аз затова Ви питам дали това не е доза демагогия от Ваша страна и защо смятате, че точно преди изборите този закон е ненавременен? Аз не виждам смисъл от това, което казвате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ценков.
Втора реплика – Валери Цеков. Заповядайте, господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Господин Кацаров, така и така ще имате право на дуплика, та да задам и аз един въпрос, на който не чух да отговаряте или поне не чух Ваше становище в изложението, очевидно защото сте твърде тъжен днес. Не знам! Но тъжен или не, все пак, бъдете така добър да кажете пред залата Вие ще подкрепите или няма да подкрепите този закон. Аз разбрах, че той не Ви удовлетворява. Разбрах, че виждате някакви слабости в него, но в крайна сметка това е едно намерение за създаване на една допълнителна съсловна организация в една регулирана професия по закон. Ако това не Ви харесва, кажете защо?
Разбира се, този закон няма намерение и не може да се занимава със системата за образование и квалификация на медицинските специалисти, макар че специално по въпроса за следдипломната квалификация в този закон биха могли да се направят някои допълнителни текстове.
Ако смятате, че законът като принцип не трябва да съществува в правния мир в нашата страна - кажете това, но ако смятате, че такъв закон все пак има смисъл да има, а той не ви харесва, направете предложение за неговото подобряване. Защото, ако възприемем тезата, че трябва да има такава съсловна организация по закон, както има вече в медицинската професия една съсловна организация по закон, въведен между другото от вашето управляващо мнозинство, дайте да го приемем закона, но да го направим така, че да бъде добър – добър по вашите разбирания и добър по разбиранията на хората, които са си направили труда да го внесат.
В крайна сметка, освен критиките, все пак бих искал да знам ще подкрепите или няма да подкрепите да има такава организация, създадена по закон в страната ни?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Друга реплика? Няма.
Дуплика – господин Кацаров, заповядайте.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСДСБ): Уважаеми колеги, на мен също ми е предлагано да внасям такъв законопроект. Не сте първите! Не сте първите! Аз отстоявам правото на всеки да се сдружава така, както иска и не смятам, че трябва да бъде задължен да участва в някакво сдружение със закон, без зад това задължение да почиват каквито и да било права, които той ще получи или някакви привилегии. Нищо! Нищо - щяло да има регистър! И досие – “съдебно досие”, така сте записали в мотивите. Един Господ знае какво значи “съдебно досие”. Това ще получи сестрата, масажистът, санитарният инспектор, като го задължим да стане член на организацията, да плаща всеки месец членски внос и т.н., и т.н. и да получава, ако заема някаква ръководна длъжност, 30 дни отпуск извън отпуските на другите; 15 дни, ако заема другата длъжност и т.н., и т.н.
Това не е добре! От това няма смисъл! Мисля, че е много по-добре, ако всеки има право да се сдружава както иска и да отстоява правата и интересите си по начин, по който смята за най-добре. Това разбирам аз свободата в държавата.

Действително си има прецедент, създадени са съсловни организации на лекарите и стоматолозите. Днес те създават проблеми. Да, това са корпоративни организации по своя характер. Виждате, че наред с предимствата, които имат, създават и проблеми. И ако бяха създадени, те бяха създадени заради модела здравеопазване, който беше избран. За да се подготви тая рамка, която наричаме Национален рамков договор, някой трябва да участва като страна. Затова бяха създадени, а не че е много хубаво да накараме всички лекари да членуват в една организация. И сега много от колегите негодуват срещу това нещо. Също и стоматолози негодуват за това, че има задължение да се членува в една организация.
Вие самите в предизборната си кампания и в началото на това Народно събрание бяхте радетели на идеята да се премахне задължителното членство в Лекарския съюз. Забравихте ли го? Да се създаде лекарска камара. Забравихте ли го? Имате внесен законопроект. Какво ви накара в края на Народното събрание да се промените на 180 градуса? Кое ви накара? Накара ви това, че идват избори и мислите, че по тоя начин ще спечелите гласовете на сестрите, масажистите и акушерките. Хубаво, спечелете ги, ама какво печели от това законодателният процес, страната какво печели от това? Какъв е изобщо смисълът от всичко това, което се предлага тук? Няма смисъл. Аз срещу това възразявам, защото знам, че утре ще внесете още един законопроект – за съсловната организация на фармацевтите, за да участват и те в Националния рамков договор. Знам, че ще го направите и може би ще го приемете до края на годината, ще ги включите и тях в Националния рамков договор. Да, бе, тия, които познават, ще преговарят какво да се реимбурсира. То е абсурдно. Няма смисъл от това нещо.
Това са възраженията ми. Нито искам да се заяждам с вас, нито да се карам, нито да ви опонирам. Просто считам, че това, което правите вие, е тъжна картинка. Това, което правите вие, е тъжна картинка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Кацаров.
Има ли други желаещи за изказване по законопроекта?
Заповядайте, госпожо Константинова.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ПСДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз мисля, че за да има ефект от такъв закон и се хармонизира наистина с изискванията на Европейския съюз, първо, трябва да се реформира образованието на т.нар. в момента средни медицински кадри. Да се промени програмата, по която се провежда обучението, да се промени степента и вида на практическото обучение. Това е основата, върху която наистина могат да се градят голяма част от текстовете в този закон, защото без реформа в образованието акушерки, сестри и профилни медицински специалисти не могат да поемат компетентно отговорността на посочените в закона правомощия.
Като акушер-гинеколог ще се спра на чл. 7, където се визират правомощията на акушерките, тъй като имам поглед и опит вече 28 години именно върху това. Дейността на акушерките – всички, които се занимават с медицина, знаят, че е функция от дейността на лекарите акушер-гинеколози. И смятам, че в ал. 1 на чл. 7, а също така и в ал. 2, т. 7 не може да присъстват такива правомощия като диагностика и лечение, затова защото това е нещо, което акушерките не могат и не бива да извършват. Диагностиката и лечението са правомощия и функция на лекарите акушер-гинеколози.
Също не съм съгласна с това, което пише в т. 2 на ал. 1, че акушерките осъществяват правомощията си чрез упражняване на грижи за жени с нормална бременност. Аз мисля, че тук не може в никакъв случай самостоятелно да се даде възможност, без да има компетентната консултация или съвместно с лекар акушер-гинеколог, затова защото една нормална бременност има невидима граница с една патологично протичаща бременност. И трябва да има изключително много знания и компетентност дори от страна на един лекар акушер-гинеколог да може да разпознае много тънката разлика между една нормално протичаща бременност и една патологична бременност, да може да я диагностицира и да вземе необходимите мерки за предотвратяване на усложненията.
Аз твърдя, че това не може да бъде поето като правомощия от страна само на една акушерка.
Има още един текст, който ме смущава изключително много, а именно, че акушерката поема грижите за новороденото бебе. Може да се поеме грижата за новороденото бебе по отношение обработването на пъпчето и неговото повиване след раждането. Но това е толкова специфична материя, че не напразно са създадени кадри като неонатологични сестри, микропедиатри, които поемат де факто грижата за новороденото бебе. Това не бива да се оставя като текст по този начин. Също така и за спешните мерки е казано, че до идването на лекаря участва в спешни мероприятия, но трябва да се рамкира в какви рамки се допуска да вземе участие в спешните мероприятия.
Има едно противоречие в това, което посочих и това, което е записано в ал. 2 на чл. 8, а именно, че “Да практикуват своята професия, означава да предоставят здравни услуги, а именно: грижи, профилактика, рехабилитация и здравна промоция в областта на своята професия.” Да, с това съм абсолютна съгласна и според мен трябва да остане единствено тоя текст. А това най-вероятно ще стане между първо и второ четене. Отново подчертавам, диагностика и лечение не може да бъде вписано като правомощие на акушерките.
Мисля, че може да ми се отговори, че в ал. 3 е записано, че “Профилните медицински специалисти осъществяват посочените в т. 1 услуги главно чрез:”. Аз не съм съгласна да пише “главно чрез”, това не е императивно, особено по отношение на това, за което говорих преди малко.
Мисля, че текстовете трябва да се прецизират, за да не се стигне до драми и тежки последствия за живота и здравето на пациентите, ако законът се приеме по този начин и влезе в сила именно с тези текстове. Апелирам наистина за много разум. Да се вземат предвид всички бележки, които бяха направени, също така и от доц. Паница. Основно мисля, че трябваше или успоредно да се движат, или този закон да предхожда една промяна в Закона за образованието, една сериозна реформа, за да можем наистина да имаме претенции да изравняваме нашето образование по отношение на тези кадри с това в Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Константинова.
Други желаещи за изказвания по този законопроект? Няма други желаещи.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и профилните медицински специалисти с вносител Антония Първанова и група народни представители.
Гласували 112 народни представители: за 98, против 13, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, моето предложение е свързано с програмата, която приехме, а именно предлагам да продължим заседанието с разглеждането на т. 15 от нашата законодателна програма – първо четене на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, внесени от господин Корнезов и от господин Дурмишев и група народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване процедурното предложение да продължим днешния ден със законопроекти за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
Гласували 119 народни представители: за 116, против 2, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ.
Господин Дурмишев, заповядайте да представите докладите на Комисията по образованието и науката за първо четене на законопроектите.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!

“ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за висшето образование № 354-01-63, внесен от народния представител Любен Корнезов на 9 юли 2003 г.

На свое редовно заседание, проведено на 23 юли 2003 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, внесен от народния представител Любен Корнезов.
На заседанието на комисията присъстваха: министърът на образованието и науката доц. Игор Дамянов, заместник-министърът на образованието и науката д-р Анастас Герджиков, заместник-министърът на образованието и науката Юлиян Наков, представители на синдикални организации и журналисти.
В законопроекта се предлага да отпадне ал. 3 от чл. 21 на Закона за висшето образование, според която лицата, обучаващи се срещу заплащане в образователно-квалификационната степен “магистър” след придобита образователно-квалификационна степен “бакалавър” или “магистър” да имат успех не по-малко от много добър 4,50 от дипломата за завършена степен на висше образование.
Вносителят представи законопроекта и подчерта, че действащата норма на чл. 21, ал. 3 регламентира ненужна намеса на държавата в академичната автономия на висшите училища и допуска неравнопоставено положение между лицата, които ще се обучават срещу заплащане за “магистър” и съответно за “доктор”.
В проведената дискусия някои народни представители подкрепиха идеята и мотивите на законопроекта. Други изразиха мнения за целесъобразността на действащата норма, с която не се нарушава академичната автономия. Според тях изискването за успех е едно от условията за качествено обучение в магистърската степен.
След проведените дебати Комисията по образованието и науката взе следното решение:
С 4 гласа “за”, 5 гласа “против” и 9 гласа “въздържали се” Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование № 354-01-63, внесен от народния представител Любен Корнезов на 9 юли 2003 г.”
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, представям ви втория доклад на Комисията по образованието и науката.

“ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за висшето образование № 454-01-140,
внесен от Асен Дурмишев и група народни представители
на 9.12.2004 г.

На свое редовно заседание, проведено на 26 януари 2005 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, внесен от Асен Дурмишев и група народни представители на 9.12.2004 г.
На заседанието на комисията присъстваха: проф. Камен Велев – заместник-министър на образованието и науката, както и представители на неправителствени и синдикални организации, и журналисти.
Предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование цели да се отмени правото на академичния съвет да избира извънредни професори и извънредни доценти, поради отменената разпоредба на чл. 51 (отменена в ДВ, бр. 48 от 2004 г.). Според нея висшите училища вече нямат право да привличат лица с научни степени на работа като извънредни професори и извънредни доценти.
Членовете на Комисията по образованието и науката единодушно се обединиха около необходимостта от предложения законопроект и с 16 гласа “за”, без “против” и “въздържали се” взеха следното решение:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, внесен от Асен Дурмишев и група народни представители на 9.12.2004 г.”
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дурмишев.
Вносителите имат думата, ако желаят да представят своите законопроекти.
Господин Корнезов, заповядайте като вносител на един от двата законопроекта да го представите.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Законопроектът, който ви предлагам и който е пред вас, има само един параграф, но важен за младите хора.
Предложеното изменение касае отпадането на ал. 3 на чл. 21 от закона. Този текст на закона изисква при придобиване на образователна степен “бакалавър” и желаещ да се обучава в степен “магистър”, тоест от бакалавър към магистър, трябва да има успех минимум 4,50. Предлагам това изискване да отпадне и аргументите са следните.
Усъвършенстването на Закона за висшето образование трябва да преминава през една по-последователна защита на академичната автономия, което е в духа на чл. 53, ал. 4 от българската Конституция. В сегашния си вид законът, и в частност чл. 21, ал. 3, съдържа ненужна намеса на държавата по проблеми, които са от компетентността на съответната академична общност.
Член 20 от Закона за висшето образование недвусмислено определя академичната автономия като “свобода на обучението” – цитирам текст.
В ал. 1, т. 3 на чл. 21 от Закона за висшето образование е казано, че “Академичното самоуправление се изразява в самостоятелно управление на научно-преподавателския състав, на условията за приемане и формите на обучение на студенти, докторанти и специализанти” – също цитат.
Очевидна е колизията, визирана в ал. 3, където законодателят поставя изискване за успех най-малко много добър 4,50 от дипломата за завършена степен на висше образование, за да може да се кандидатства за степен “магистър”, като се има предвид, че това обучение, обърнете внимание, дами и господа народни представители, е срещу заплащане. Магистърската степен се заплаща от джоба на този, който желае от бакалавър да стане магистър. И ние му казваме: ти си плащаш, ама трябва да имаш успех минимум 4,50 от бакалавър, за да станеш магистър.
За да станеш професор, академик, доцент или доктор, не се изисква някакъв успех. Няма. За да станеш от бакалавър магистър и то срещу заплащане, ти казват: нямаш ли 4,50 до тук можеш да учиш.
Изискването за успех най-малко 4,50 е количествен критерий за приемането на студенти, който е субективен и неговото използване би довело до своеобразна дискриминация на студенти, които вследствие на своето, ако щете, психическо състояние към момента на полагането на изпита, биха могли да получат оценка под 4,50. До известна степен всеки изпит е и шанс, всички сме се явявали на изпит, изпитваме и знаем какво е състоянието.
И накрая, но не на последно място по важност е и създаването на благоприятни условия с това изискване за закупуването на оценки, за едно бележкарство.
Сега действащият закон е регламетиране на неоснователна неравнопоставеност между лица, които имат право да се обучават в образователно квалификационната степен магистър и съответно в образователната и научна степен доктор, за което не се изисква, както вече казах, успех от висшето образование. Пристъпването към едното или другото продължаващо обучение е продиктувано от различни подбуди. Един бакалавър или магистър от едно професионално направление може да завърши една, втора, трета магистърска степен, воден от желанието си да се реализира в конкретните условия на труда. Днес пазарът е доста динамичен, затварят се едни сектори, възникват нови пазарни ниши и респективно необходимостта от специализация.
И след като ал. 2 на чл. 21 от закона дава право на достатъчно хора да запишат магистратура срещу заплащане, питам се защо ал. 3 въвежда ограничението – ползването на това право, поставяйки условия за успех? И защо количественият критерий – 20%, който държавата определя съобразно финансовото състояние, е заменен с друг критерий – успех 4,50, чрез който бакалаврите продължават обучението си в магистратура и то срещу заплащане? Статистиката показва, че реално дори и според световната практика около 30% от студентите продължават обучението си в магистърската степен. Важен аспект в този проблем е и съществуването на възможност стопанските субекти да поръчат и обучават кадри, които ще ползват по специалности, необходими за самите тях, и към които държавата няма отношение, защото магистратурата е най-адаптивното обучение към потребностите на практиката.
За разлика от магистратурата докторантурата е научно поприще. Докторът е човек, посветил се на науката и следователно тук селекцията трябва да бъде много по-прецизна, но законът не поставя изискване за успех за продължаване на обучението в образователната и научна степен “доктор на науките”. Това е своеобразен абсурд, противоречащ както на демократичните принципи, постановени в Конституцията, така и на реалните житейски условия. Правилникът за дейността на висшето училище и договорът между студента и висшето училище като административни актове, регламентирани в Закона за висшето образование, са напълно достатъчни за уреждане на реда и условията за приемане на студентите в образователната и квалификационна степен магистър и образователно научната степен доктор. Щом има висше училище и е акредитирано по съответния ред, то трябва да разгърне пълноценно своята образователна и научна дейност, а с това и да се стреми към по-високи постижения. Поставянето на изкуствени бариери срива мотивацията в цялата академична общност и благоприятства за корупционни процеси.
Още едно изречение, уважаеми народни представители. Да предложа това на вашето внимание беше продиктувано от десетките, бих казал стотици жалби в Комисията по жалбите и петициите на гражданите, идвали са родители, студенти при мен и моите колеги – има успех 4,40 или 4,30 и казват: Корнезов, защо не мога да отида да продължа да уча? Искам да уча. Ние му казваме: не, нямаш право. Занимавал съм и министъра на образованието и науката, мисля че и той вижда тази несправедливост. Ами като не знае, ще го скъсаш. Автономията на едно учебно заведение казва: от бакалавър – магистър, но, примерно, с изпити. Ако си издържиш като кандидат-студента, добре – ще преминеш, ако не, ако те скъсат – ще останеш бакалавър. Може една година да кандидатстваш, на следващата година, но во веки веков да го лишаваш от възможността да продължи образованието – разберете, това не е целесъобразно. Има гении, уважаеми дами и господа, които не са имали този висок успех. Вземете Айнщайн, да не говорим за другите.
РЕПЛИКА ОТ НДСВ: И Балзак.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, и Балзак, да не говорим и за един мой професор, който ме е учил на граждански процес. И ние му казваме: не, ще си останеш бакалавър! Няма логика!
Затова ви предлагам: дайте да освободим, нека висшето учебно заведение само да си отстоява въпросите с тези две степени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Заповядайте, господин Дурмишев, за представяне на законопроекта, а след това за изказване.
АСЕН ДУРМИШЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Законопроектът, който внасяме с почти 2/3 от Комисията по образованието и науката, е технически. Ние приехме промените в Закона за висшето образование, който е публикуван в бр. 48 на “Държавен вестник” от 2004 г., в който отпадна точката, че висшите училища могат да избират извънредни професори и доценти. Но в параграфа, който се отнася до функцията на академичните съвети, е останала технически тази точка, че академичният съвет има право да избира извънредни доценти и професори.
В този смисъл предлагаме да се синхронизира това, което е вече като закон, а именно да отпадне и тази функция на академичния съвет да избира извънредни професори. Това е относно предложения законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Дурмишев.
Заповядайте, сега за изказване.
АСЕН ДУРМИШЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Изказвам се по повод на предложението на народния представител Любен Корнезов. Моите уважения към проф. Корнезов, но този законопроект е разглеждан на 29 април 2004 г., когато беше разглеждан § 21 и тогава проф. Корнезов отново постави този въпрос. В приетия Закон за висшето образование от миналата година, от бр. 48 от 2004 г. фигурира, че приемът за магистратура е “добър”. Това беше прието в Народното събрание. Тоест, тази тема е разглеждана не само в комисията, тя е разглеждана в Народното събрание и то е приело за прием да бъде утвърдена оценката “добър – 4”, не става въпрос за 4,5. Мисля, че непрекъснато говорим за качеството на образованието. Качеството на образованието се измерва само с оценки. Те са “слаб”, “среден”, “добър”, “много добър” и “отличен”. Ние искаме да стимулираме онези бакалаври, които искат да продължат своето образование, да се стремят да покажат качествено възприемане на цялата материя и съответно на изпита да показват добър успех. Затова сме сложили тази преграда.
Считам, че онези, които имат “среден”… В някои случаи “среден” е оценка, която показва, че качеството не е добро, но независимо от това той се е справил донякъде със своя успех. И затова сме го приели в промените за Закона за висшето образование, в който беше третиран и този казус на уважаемия проф. Корнезов.
Затова приканвам уважаемото народно представителство да подкрепи предложенията на комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Жотев.

ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз нямам проблеми с първия законопроект, внесен от група народни представители, един от които е господин Дурмишев.
Но не бих могъл да приема мотивите, с които уважаваният от мен господин Корнезов ни запозна със своето предложение. Аз разбирам това, че като председател на Комисията по жалбите и петициите на гражданите в Народното събрание той е получавал множество запитвания и молби да се промени сегашният статус и да се даде възможност на слаби и средни студенти, на посредствени студенти да влязат, да продължат своето обучение и да станат магистри. В своите мотиви обаче господин Корнезов използваше факта, че едва ли не е шанс получаването на добра оценка. С това никога не бих могъл да се съглася. Дори и един супер адвокат, какъвто безспорно е господин Корнезов, няма как да защити такава теза. За един изпит – да, научил си десет въпроса от петдесет и някак си точно те ти се падат. Или два си пропуснал и точно те ти се падат. Но ние говорим за целия курс на обучението, нали така, господин Дурмишев? Става въпрос за една обобщена средна оценка.
Аз мисля, че Народното събрание през миналата година е взело под внимание частично предложението на господин Корнезов, сваляйки прага на обучението от 4,50 на 4,00, с което лично аз трудно бих се съгласил, но все пак това е наш закон и някакъв компромис.
Но да се дава ход, да се дава възможност на посредствени студенти, заплащайки, да получават магистърска степен, не е правилно. Защото, освен всичко друго, ние тук трябва да се грижим за бъдещето на нашата икономика, за бъдещето на българската наука. Защото, когато един човек има магистърска диплома, никой няма да тръгне да рови по кои предмети колко е получавал. Той е магистър. А всъщност той е бил слаб студент и в един момент е решил, дошъл му е умът, размислил е и решил да продължи обучението си. Това не е правилно.
Цялата система на образованието трябва да е така нагласена, че да стимулира едно постоянно обучение на добро равнище, посещаване на лекции, изучаване на материала. Другото наистина е шанс.
Не бих могъл да приема и другия аргумент на господин Корнезов, че обучението за магистърска степен е платено. Че какво като е платено?! Доминират пак същите мотиви – икономически, логиката е такава. Иначе бандюги, които се подвизават през последните 10-15 години в България, тройкаджии, междупрочем, това би могло да се случи, ако дадем такава възможност.
Аз нямам никакви съмнения, господин Корнезов, че Вие имате някакви други идеи, но не бива обаче така да се занижават изискванията към българското образование. Между другото, впечатлението ми е, че напоследък равнището на нашето образование – и в началното училище, и в средното, и в полувишето и във висшето, отдавна е паднало толкова, че въобще не отговаря на онази илюзорна представа, че в България наистина се произвеждат, се създават много добри висшисти, научни работници и т.н. Това отдавна не е така. Ние всички сме свидетели, че всъщност икономическата реформа, забавянето й като отражение дава влошаване в качеството на образованието, и не само на него, но и в качеството на здравеопазването и т.н.
Затова аз смятам, че доводите "за" и "против" още през миналата година са били правилно преценени от Народното събрание. Мисля, че предложението за сваляне на прага и допускането на посредствени студенти да продължат обучението си в магистърска степен не би трябвало да се подкрепи. Аз моля колегите да не приемат този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Жотев.
Господин Корнезов, имате думата за реплика. Заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Уважаеми господин Жотев, разбирам и Вашите аргументи. Няма идеална система, но може би не сте ме разбрали точно.
Първо, като предлагам да отпаднат изискванията за успех в закона, посочвам мотивите, че всяко висше учебно заведение, което обучава, което е акредитирано и обучава бакалаври и магистри, трябва да определи в своя правилник какъв успех, при какви условия можеш от бакалавър да продължиш обучението си като магистър. Това може да стане с успех 4,00, 5,00, да има приемен изпит и т.н., и т.н. Да дадем възможност на висшето учебно заведение само да прецени тези критерии.
Второ, виждате, че зрелостник, който е завършил средно образование, има право да кандидатства във висше учебно заведение. Нали е така? Има съответните изпити и критерии. И никой не изисква някакъв успех. Да, възможно е да си с отличен успех, примерно да имаш 6,00 от средното образование и да не можеш да влезеш във висшето учебно заведение, защото ще те скъсат. И да имаш 4,00 успех, но да издържиш по-добре изпитите си, да станеш студент и продължиш образованието си.
Аз се питам също така: бакалавърската степен дава по-общи познания. Нали е така? И студентът, завършил като бакалавър, любовта му е в една от дисциплините, примерно, машиностроене. По нея той има отличен, там се е задълбал, но по другите дисциплини има нисък успех и общият му успех е нисък, макар че той иска магистратура по специалността "Машиностроене". И ние ще му кажем "Не!". А точно там, където той иска да задълбае, е много добър със своите познания и умения. Това бяха моите аргументи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Друга реплика няма.
Господин Жотев, заповядайте за дуплика.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Корнезов! Аз приемам Вашата реплика. Наистина следва да се замислим дали висшето учебно заведение би могло само да определя своите критерии.
Тук обаче има проблем. Аз виждам конфликт на интереси. Става въпрос за платено образование, става въпрос за натовареност на преподавателите. Ще се получи ситуация, при която преподавателите, ръководството на едно висше учебно заведение ще бъде заинтересовано да има повече бакалаври, които да влязат в това висше учебно заведение и да продължат своето образование. Сработва един нормален финансов механизъм. От тази гледна точка Вашето предложение няма да свърши работа.
Освен това Вие казвате една идея за въвеждане на изпити. Добре, господин Корнезов, но Вие не правите такова предложение. То заслужава да се обсъди. Но Вие само казвате: свалете летвата, междупрочем, тя вече е свалена на 4,00 и на практика Вие вече чукате на една полуотворена врата. Свалянето на прага на оценка добър (4,00) е достатъчно ниско, бих казал, прекалено нисичко, но все едно, това Народно събрание през миналата година го прие.
Смятам, че ако се търси някакъв механизъм, е да се даде възможност в бъдеще чрез промяна в закона тези слаби и посредствени студенти, които имат някаква насоченост в определена област, да държат изпит. Но това е нещо, което днес, към днешна дата това Народно събрание не би могло да реши, за голямо съжаление, просто не ни остана достатъчно време. Надявам се, че Вие ще развиете тази Ваша идея при една друга обстановка в следващия парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Жотев.
Има ли желаещи за други изказвания по тези два законопроекта? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование с вносител Любен Корнезов.
Моля да гласуваме на първо четене този законопроект.
Гласували 97 народни представители: за 22, против 44, въздържали се 31.
Законопроектът не е приет на първо гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование с вносител Асен Дурмишев и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 87, против 1, въздържали се 18.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедурно предложение – господин Валери Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, пак се намесвам с процедурно предложение за промяна в дневния ред, тъй като т. 16 – Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили, внесен от господин Киров, не е минал през комисията на Народното събрание и няма как да го гледаме днес. Затова предлагам да отложим тази точка от нашата програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме предложението да продължим работата си със Законопроекта за регистър БУЛСТАТ.
Гласували 109 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 4.
Процедурното предложение е прието.


Преминаваме към седемнадесета точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РЕГИСТЪР БУЛСТАТ.
Моля господин Валери Димитров да представи доклада на Комисията по икономическата политика по този законопроект.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:

"СТАНОВИЩЕ
по Законопроект № 402-01-39 от 29 юни 2004 г.
за регистър БУЛСТАТ, внесен от
Министерския съвет

На заседанието, проведено на 6 октомври 2004 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за регистър БУЛСТАТ, внесен от Министерския съвет. Приемането на Закон за регистър БУЛСТАТ се налага поради необходимостта да се изпълни препоръката, отправена от Европейския съюз, за отделяне на административните задачи от статистическите. Законопроектът подобрява координацията между службите на отделните регистри, каквото е изискването на Световната банка за окончателно въвеждане на единен идентификационен код. С него се предвижда администратор на регистър БУЛСТАТ да стане Агенцията по вписванията при министъра на правосъдието, като по този начин се изпълнява препоръката на ЕВРОСТАТ за въвеждане на единна регистрация "Обслужване на едно гише" и постигане на високо ниво в обслужването. Уреждат се отношенията между службите по вписванията към Агенцията по вписванията и окръжните съдилища и другите регистри и информационни системи, които в момента са регламентирани на подзаконово равнище.
В законопроекта са регламентирани обхватът на регистър БУЛСТАТ, материята за единния идентификационен код, информационното съдържание на регистъра, процедурата по регистрация, достъпът до данните, вписани в регистър БУЛСТАТ. Уредена е и административнонаказателна отговорност за неспазване на задълженията, предвидени в закона. В законопроекта е предвиден редът, по който сега съществуващият регистър към Националния статистически институт ще премине към Агенцията по вписванията.
В дискусията по законопроекта се поставиха въпросите за кръга на лицата, които се вписват в регистър БУЛСТАТ, необходимостта от въвеждането на единен идентификационен код и изясняване на неговата структура, последиците от отнемане на регистрация, взаимодействието с другите регистри, защитата на съдържащата се в регистъра информация.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика единодушно предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за регистър БУЛСТАТ, внесен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Кой ще представи доклада на Комисията по труда и социалната политика? Има ли в залата член на тази комисия?
В Комисията по труда и социалната политика с резултат 18 "за", "против" и "въздържали се" – няма, се подкрепя този законопроект.
Същото е и становището на Комисията по европейска интеграция, която с единодушие на парламентарно представените групи, приема законопроекта на първо гласуване.
Господин Станков, заповядайте да представите законопроекта в качеството си на вносител.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, искам да започнем с една дълбока благодарност, че този законопроект е внесен за обсъждане в залата. Материята за регистър БУЛСТАТ е регламентирана в Закона за статистиката, Раздел ІІ и ІІІ от Глава седма "Регистри". Приемането на специален закон, уреждащ обществените отношения, възникващи по повод поддържането и използването на регистър БУЛСТАТ, се налага от необходимостта да се изпълнят, както следва препоръките, отразени в "Глобална оценка" и протокола от заседанието на Европейския съюз – България, Подкомитет ІV за отделяне на административните задачи от статистическите. Тя е свързана със затварянето на Глава дванадесета "Статистика" от позицията за преговори за присъединяване на Република България към Европейския съюз през м. ноември 2000 г.
На следващо място, препоръките на ЕВРОСТАТ да се приведе в изпълнение идеята за единна регистрация, съгласно матрицата по Втория програмен заем за преструктуриране на Световната банка "Пал ІІ" и Концепцията за обслужване на едно гише, съдържаща се в Стратегията за електронно правителство.
Натрупаният от 1991 г. опит във воденето на регистъра на стопанските субекти, наричан в 1996 г. ЕКПОУ, а след това БУЛСТАТ, показва също необходимостта от усъвършенстване на нормативната уредба във връзка с неговото поддържане и използване.
Приемането на законопроекта ще доведе до въвеждане на единния идентификационен код, с което ще се подобри координацията между службите на отделните регистри, като Националния данъчен регистър, Регистърът на осигурителите и Митническия регистър, каквото е изискването на Световната банка.
Преминаване на дейността по водене на регистъра от Националния статистически институт към службите по вписвания на Агенцията по вписванията, находяща се в седалищата на окръжните съдилища. Тоест там, където се създават повечето от субектите на регистъра. По този начин ще се повиши нивото на обслужване и ще се създадат условия за окончателно въвеждане на регистрация на едно гише. Уреждане с нормативен акт от по-висок ранг на отношенията между службите по вписвания и окръжните съдилища, водещи регистрите за вписвания, търговските регистри. Сега уредбата им се съдържа в Наредбата за поддържане и функциониране на регистър БУЛСТАТ и за взаимоотношенията им с другите регистри и за взаимоотношенията му с другите регистри и информационни системи, приета с Постановление № 201 на Министерския съвет от 2000 г.
Законопроектът се състои от шест глави.
В Глава първа се определя предметът на закона и институцията, която ще администрира регистъра.
В Глава втора, Раздел І е регламентиран обхватът на регистър БУЛСТАТ – кои субекти имат значение да се впишат в регистъра. В Глава втора, Раздел ІІ е обхваната материята на единния идентификационен код, неговото съдържание, структура и документи за удостоверяване. Глава втора, Раздел ІІІ обхваща информационното съдържание на регистъра, какви данни се вписват в него, съхраняването на историята на субектите и публичността на регистъра БУЛСТАТ в частта му, въведена от документите за създаване, възникване, промяна или прекратяване на субектите.
Глава трета регламентира начина на регистрация в регистър БУЛСТАТ, кой извършва регистрацията, какви документи следва да се представят в службите по вписванията и в какви срокове от създаването, промяната или прекратяването на субекта. Също така кога и от кого се получава картата за идентификация и начина за заличаване на изгубени или невалидни карти. В тази глава е регламентирано и вписването на субекти със специален режим на регистрация в специализирана подсистема на регистър БУЛСТАТ.
В Глава четвърта, Раздел І е описано взаимодействието на регистър БУЛСТАТ с регистрите за вписванията към окръжните съдилища и достъпът до него на съдилищата.
В Глава четвърта, Раздел ІІ са регламентирани взаимоотношенията на регистър БУЛСТАТ с други регистри и информационни системи, които да осигурят своевременна и точна информация за състоянието и промените в единните граждански номера, българските документи за самоличност, пощенските кодове и др. Конкретизират се данните, които всеки регистър или информационна система предоставят на регистър БУЛСТАТ.
В Глава четвърта, Раздел ІІІ е регламентиран достъпът до данните, вписани в регистър БУЛСТАТ.
Глава пета разглежда начина на финансиране на дейностите по поддържането на регистър БУЛСТАТ.
Глава шеста предвижда административнонаказателна отговорност за неспазване на задълженията, предвидени в закона. В подразделението “Допълнителна разпоредба” се съдържат определения по смисъла на този закон на използвани понятия като “икономическа дейност”, “основна икономическа дейност”, “репликация” и др.
В Преходните и заключителни разпоредби са регламентирани:
- отношенията, свързани със запазване действието на извършените в регистър БУЛСТАТ вписвания, както и с допълването на регистъра с данни за лица, които по Закона за статистиката не са били обект на този регистър;
- въпросите за размера на дължимите такси по вписванията до приемането на тарифата по този закон, трудовите и служебните правоотношения със служителите на Националния статистически институт, чиято работа е свързана с регистър БУЛСТАТ;
- преминаването на движимото имущество, архивите на регистър БУЛСТАТ, базата данни, софтуерните модули, оборудването и комуникационната инфраструктура на информационната му система, други активи и пасиви, права и задължения на Националния статистически институт към Агенцията по вписванията и продължаване извършването на тази дейност в помещенията на службите за регистрация на Националния статистически институт.
Включени са и разпоредби за изменение и допълнение в действащи закони, които се налагат от приемането на новата уредба на регистър БУЛСТАТ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Станков.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по този законопроект. Както се видя от докладите на комисиите, той е безспорен. Няма желаещи за изказване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за регистър БУЛСТАТ, с вносител Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ РАСТЕНИЯ.
Господин Чакъров, заповядайте да представите доклада на Комисията по околната среда и водите.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение за допускане в пленарна зала на заместник-министъра на околната среда и водите госпожа Фатме Илияз, на господин Христо Божинов - директор на дирекция, и главен експерт госпожа Райна Хардалова. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Моля да гласуваме процедурното предложение за достъп до пленарна зала.
Гласували 80 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 5.
Процедурното предложение е прието. Квесторите ще поканят гостите.
Заповядайте, господин Чакъров.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, предлагам на вниманието ви:

“ДОКЛАД
на Комисията по околната среда и водите относно
Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за лечебните растения, № 302-01-79,
внесен от Министерския съвет на 17 март 2004 г.

На свое редовно заседание, проведено на 16 септември 2004 г., Комисията по околната среда и водите разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните растения.
На заседанието присъстваха господин Николай Куюмджиев - заместник-министър на околната среда и водите, господин Бойко Боев - заместник-министър на земеделието и горите, госпожа Мария Карадимова – началник отдел “Биологично разнообразие” към Министерство на околната среда и водите, госпожа Невена Иванова – директор на Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол към Министерство на земеделието и горите, господин Десислав Дионисиев – председател на Българската асоциация на билкарите и гъбарите.
От името на вносителя законопроектът беше представен от госпожа Мария Карадимова, която запозна комисията със съдържанието и мотивите за неговото приемане.
Предлаганите със законопроекта изменения и допълнения имат за цел подобряване на организацията и контрола върху опазването и ползването на лечебните растения. Те са свързани с отстраняване на забелязани несъвършенства по време на неговото двегодишно прилагане, както и с настъпили промени в други закони, с които той кореспондира.
Предлага се да отпаднат текстове, свързани със защитените територии и биологичното разнообразие, които са отразени съответно в Закона за защитените територии и Закона за биологичното разнообразие. Друга група промени в законопроекта са свързани с настъпилите промени в структурата на горския фонд и финансирането на горското стопанство.
С цел опростяване на процедурите по издаване на разрешително за ползване на лечебни растения за стопански цели се въвежда унифицирано разрешително (Приложение № 2), което се издава от различните компетентни органи. Предвижда се разрешителното да бъде издавано не само на частни лица, но и на билкозаготвители, които организират събирачите на билки и са задължени да впишат техните имена в него. Освен това е въведено изискване разрешителното да придружава лечебните растения на всеки етап от тяхното движение.
Предвидени са също някои промени, свързани с воденето и съхраняването на документацията в билкозаготвителните пунктове, складовете за билки и предприятията-потребители.
С цел повишаване на ефективността от контролната дейност по закона се предлага да бъде създаден нов раздел “Принудителни административни мерки”.
В Приложение № 1 към закона се добавят някои нови видове, които отговарят на понятията за лечебни растения по смисъла на закона.
Създадени са разпоредби относно износа на лечебни растения, така че неговата регламентация да стане на законово, а не на подзаконово ниво, както беше досега.
По време на дискусията членовете на комисията подкрепиха като цяло законопроекта. Същевременно бяха отправени редица препоръки от представителите на Министерството на земеделието и горите, Асоциацията на билкарите и гъбарите, както и от членовете на комисията, свързани с:
- изключване от приложното поле на Закона за лечебните растения на генетичния материал от лечебни растения, предназначени за лесовъдски цели и уреждането му в Закона за горите;
- засилване участието на браншовите организации в процеса на управлението на лечебните растения като природен ресурс, които са пряко заинтересовани от неговото запазване;
- стимулиране на обучението и разпространението на знания за разпознаването, събирането и преработването на билките;
- стимулиране култивирането на различни лечебни растения;
- наблягане на контрола в събирателните пунктове;
- премахване на ограничението от 20 души за лицата, които имат право да събират билки с разрешително, издадено на билкозаготвителя.

Комисията взе решение всички тези дискусионни въпроси, както и други, които биха възникнали, да се обсъдят между първо и второ четене на законопроекта от специално сформирана работна група, в която ще вземат участие както членове на комисията, така и представители на Министерството на земеделието и горите и Асоциацията на билкарите и гъбарите.
Законопроектът беше подкрепен единодушно с 15 гласа “за”.
В резултат на това Комисията по околната среда и водите изразява следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните растения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чакъров.
Имате думата за изказвания по този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, уважаеми дами и господа народни представители, още веднъж ви приканвам – който желае може да вземе думата, за да изрази своето становище относно този законопроект.
Ако няма желаещи ще трябва да преминем към гласуване.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните растения.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура имате думата, господин Чакъров.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Правя процедурно предложение срокът за предложения между първо и второ четене по този законопроект да бъде пет дни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение срокът за предложения между първо и второ четене по този законопроект да е пет дни.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Давам думата за още една процедура.
Заповядайте, господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, с риск да стана малко досаден днес ми позволете все пак да направя още едно процедурно предложение във връзка с дневния ред.
Следващата точка, по която би трябвало да се произнесе Народното събрание е Проект за Решение за Стратегия за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване. След нея обаче има един законопроект, който е сравнително кратък, доста отдавна стои в програмата и не идва време да го разгледаме. На мен ми се иска да предложа и настоявам колегите да се съгласят с мен да преминем към разглеждане първо на точката, която гласи: Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Националния дарителски фонд “13 века България” с вносител Министерския съвет. Той е кратък и смятам, че до 5-6 минути ще приключим с него, след което ще се занимаем със стратегията, която е документ, който ще отнеме доста повече време. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има направено процедурно предложение за разместване на точки в дневния ред, тоест да преминем към т. 20.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте за това процедурно предложение.
Гласували 118 народни представители: за 87, против 30, въздържал се 1.
Това процедурно предложение се приема.



Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ ОТ ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАЦИОНАЛНИЯ ДАРИТЕЛСКИ ФОНД “13 ВЕКА БЪЛГАРИЯ”.
Давам думата на председателя на Комисията по правни въпроси проф. Мингова да докладва този кратък законопроект.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря, господин председател.
“Закон за изменение и допълнение на Закона за Националния дарителски фонд “13 века България”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли изказвания по заглавието на законопроекта? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Заглавието на законопроекта е прието.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 1 има предложения на Елка Анастасова и Марина Василева:
По § 1:
1. В чл. 7, ал. 1 думата “девет” се заменя с “от единадесет”.
2. В чл. 7, ал. 2 след думите “и социалната политика” се добавя “министърът на младежта и спорта”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Панайот Ляков:
По § 1:
1. В чл. 7, ал. 2, второто изречение отпада.
2. В чл. 7, ал. 4 след думата “директор” се добавя “и председателят” и текстът продължава.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, а той е следният:
“§ 1. Член 7 се изменя така:
“Чл. 7. (1) Управителният съвет на фонда се състои от девет членове, в това число председател.
(2) Членове на Управителния съвет по право са министърът на културата, министърът на здравеопазването, министърът на образованието и науката и министърът на труда и социалната политика. По предложение на министър-председателя Министерският съвет избира един от тях за председател на Управителния съвет.
(3) При невъзможност на министрите да присъстват на заседание на Управителния съвет по изключение те могат да бъдат замествани от заместник-министри, упълномощени от тях.
(4) Изпълнителният директор и членовете на Управителния съвет извън определените по ал. 2 се избират от Министерския съвет по предложение на министър-председателя.
(5) Мандатът на изборните членове на Управителния съвет и на изпълнителния директор е четири години.
(6) Изборните членове на Управителния съвет и изпълнителния директор се освобождават предсрочно:
1. по тяхна писмена молба, отправена до Министерския съвет;
2. при влязла в сила присъда за извършено умишлено престъпление от общ характер;
3. когато са били членове на управителни или контролни органи на юридически лица, които са обявени в несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
4. при трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си повече от шест месеца;
5. когато са причинили виновно имуществени вреди на фонда;
6. при смърт.
(7) При предсрочно освобождаване на изборен член на Управителния съвет в едномесечен срок от настъпване на събитието Министерският съвет избира на негово място нов член за срок до края на мандата на освободения член.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по § 1. Има няколко предложения, които не са приети. Виждам в залата някои от вносителите, ако желаят, разбира се, могат да вземат думата. Няма желаещи.
Първо, поставям на гласуване предложението на народните представители Елка Анастасова и Марина Василева.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 8, против 79, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Панайот Ляков.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 17, против 78, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията, което е всъщност и на вносителя, за § 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 82, против 5, въздържали се 5.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 2 има предложение на Елка Анастасова и Марина Василева, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2:
“§ 2. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) точка 6 се отменя;
б) в т. 9 накрая се добавя “и на изпълнителния директор”.
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Членовете на Управителния съвет отговарят солидарно за имуществените вреди, които са причинили виновно на Фонда.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по § 2? Няма желаещи.
Поставям на гласуване § 2, както е по вносител, и подкрепен от комисията, тъй като предложението на народните представители Елка Анастасова и Марина Василева е оттеглено.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 80, против 8, въздържали се 2.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 3 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 3. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Заседанията се свикват от председателя на Управителния съвет или по инициатива на една трета от членовете му.”
2. В ал. 3 се създава изречение второ:
“Изпълнителният директор участва в заседанията на Управителния съвет без право на глас.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по § 3? Не виждам.
Поставям на гласуване § 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 4.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 4 има предложение на Панайот Ляков, което е подкрепено, и предложение на Елка Анастасова и Марина Василева, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 4. В чл. 10 ал. 1 се изменя така:
“(1) Избираемите членове на Управителния съвет получават възнаграждение за участие в заседание, равно на минималната месечна работна заплата за страната.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по § 4.
Господин Ляков, ако намерите за уместно, можете да аргументирате Вашето предложение, което всъщност е прието.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСДСБ): Щом е прието...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За да убедите и останалата част от залата.
Няма желаещи народни представители да вземат отношение по § 4.
Подлагам на гласуване § 4, което е предложение на комисията, и в него се съдържа и предложението на господин Ляков.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който е:
“§ 5. В чл. 11 т. 1 се изменя така:
“1. Предлага дневен ред за заседанията на Управителния съвет или одобрява предложенията за дневен ред, направени от другите членове или от изпълнителния директор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по § 5. Няма желаещи за изказване.
Поставям на гласуване § 5.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 3.
Параграф 5 е приет.



ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 6 има предложение на Панайот Ляков – в чл. 12, ал. 2 след думата “директор” се добавя “или обективна невъзможност на изпълнителния директор повече от три месеца да изпълнява задълженията си”, което комисията не е подкрепила.
Има предложение на Елка Анастасова и Марина Василева, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
“§ 6. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 като в т. 2 след думите “съгласно дадените му правомощия” се добавя “от Управителния съвет”.
2. Създават се алинеи 2 и 3:
“(2) При предсрочно освобождаване на изпълнителния директор, в едномесечен срок от настъпване на събитието Министерският съвет избира на негово място нов изпълнителен директор за срок до края на мандата на освободения директор. До избирането му функциите на изпълнителен директор се изпълняват от член на Управителния съвет, определен от Управителния съвет с мнозинство три четвърти от всички членове.
(3) Изпълнителният директор отговаря за имуществените вреди, които е причинил виновно на фонда.”
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСДСБ, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля да се запише в стенографския протокол, че народният представител Панайот Ляков оттегля предложението си по § 6.
Уважаеми дами и господа, имате думата. Има ли желаещи? Няма.
Поставям на гласуване § 6, както е предложен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 84, против 4, въздържали се 2.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Има предложение от народния представител Михаил Миков за създаване на § 6а. То е подкрепено от комисията.
Комисията предлага да се създаде § 6а със следната редакция:
“§ 6а. Създава се нов чл. 17:
“Чл. 17. Дейността на фонда се контролира от Сметната палата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Миков е направил своето предложение. То е възприето от комисията, но ако някой желае, може да изрази своето отношение към този нов § 6а. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на комисията за създаване на § 6а, в който се съдържа и предложението на господин Миков.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 90, против 3, въздържали се няма.
Параграф 6а е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията предлага Глава “Преходни и заключителни разпоредби” да стане “Преходна разпоредба”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Само една ли е? Всъщност се предлага наименованието “Преходни и заключителни разпоредби”, което е традиционно за всеки законопроект, да звучи “Преходна разпоредба”. Струва ми се, че трябва да бъде “Преходни разпоредби”, защото не е една.
Проф. Мингова казва, че се предлагало всичко да отпадне. Редакционно е дали ще бъде в единствено или множествено число в зависимост от това какво ще приемем тук, в залата.
Имате думата.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Може да се даде някакво пояснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: След като няма желаещи народни представители да вземат отношение по наименованието на тази глава, поставям на гласуване предложението на комисията – “Преходна разпоредба”.
Госпожо Мингова, независимо какво се предлага, след като то фигурира тук, Вие ще трябва да го прочетете и да го поставим на гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 84, против 4, въздържали се 3.
Наименованието на тази глава, да я наречем условно, е прието.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 7 има предложение на Панайот Ляков за отпадането му, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция:
“§ 7. (1) Мандатът на заварения Управителен съвет на Националния дарителски фонд “13 века България” се прекратява с избиране на нов Управителен съвет, но не по-късно от един месец след влизане в сила на този закон.
(2) В срока по ал. 1 Министерският съвет избира и изпълнителния директор на фонда.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е много важен параграф.
Господин Ляков, понеже Вашето предложение не е прието, поглеждам към Вас – дали ще вземете отношение?
Заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСДСБ): Благодаря, господин председател.
Аз мисля, че предложението е достатъчно ясно. Бих желал колегите да го подкрепят. Мисля, че е справедливо този Управителен съвет да приключи мандата си и чак тогава да бъде избран нов Управителен съвет, тоест тогава да започнат да действат разпоредбите на закона. Все пак това е само призив. Не знам дали залата ще подкрепи това предложение.
Взех думата главно да обърна внимание, че в § 1 остана записано “министърът на културата”, а той е вече “министърът на културата и туризма”. Според мен това трябва да се отрази в приетия текст на § 1, за да не се налага дописване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Ляков. Забележката Ви е точна.
Господин Ляков предлага да отпадне § 7, но в § 1, чл. 7, ал. 2: “Членове на управителния съвет по право са министърът на културата,…”, а сега в момента “и туризма” – бележката е редакционна, но мисля, че трябва да я отразим.
Господин Ляков, може да не я гласуваме, но я приемаме.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Да, няма как да е иначе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да се отрази това в стенографския протокол – в § 1, чл. 7, ал. 2 “…министърът на културата и туризма…”.
Имате думата, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Във връзка с току-що прочетената ал. 2 на § 7, тъй като това е съдържание, предложено от комисията, и тъй като става дума за обогатяване на текста и от следващия § 8, който всъщност ще отпадне по предложение на комисията, ал. 2 да звучи по следния начин: “В срока по ал. 1 Министерският съвет избира председателя на управителния съвет и изпълнителния директор на фонда”, тъй като ние вече гласувахме, че Министерският съвет избира председател на управителния съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да.
Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Панайот Ляков изцяло § 7 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 14, против 79, въздържали се 5.
Предложението на народния представител Панайот Ляков не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Анелия Мингова в ал. 2, след думата “избор” да се добави “председателят на управителния съвет…” и после по текста.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 84, против няма въздържали се 6.
Предложението на народния представител Анелия Мингова е прието.
Поставям на гласуване § 7, както е предложен от комисията, с допълнението, което преди малко гласувахме.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 8 има предложение на Елка Анастасова и Марина Василева, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, но предлага този § 8 да отпадне, тъй като съдържанието му е включено в току-що гласувания от нас § 7.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Може ли да го чуем?
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Включено е съдържанието му в това, което вече гласувахме – как се избира изпълнителният директор. Това е ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Цеков иска да чуе текста.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:
“(2) Министерският съвет в едномесечен срок от влизането в сила на този закон избира изборните членове и председателя на управителния съвет.”
По същия този § 8 има и предложение на Панайот Ляков – “Министерският съвет може да избира нови членове на управителния съвет в условията на чл. 7, ал. 6 и 7”. Неговото предложение не се подкрепя от комисията.
Всичко това са предложения по § 8. В този смисъл най-отдалеченото е за отпадането му, което е предложение на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Първото гласуване е предложението на комисията за отпадане на § 8, тъй като съдържанието му е включено в § 7. Ако все пак не отпадне, тогава ще преминем към гласуване на предложените текстове.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 8.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Параграф 8 отпада.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:
“§ 9. До структурирането на новия управителен съвет неговите функции се осъществяват от заварения при влизането в сила на закона досегашен орган.”
Смисълът на този текст е също инкорпориран в гласувания § 7, поради което комисията не подкрепя текста и предлага § 9 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако разрешите, госпожо председател, да съобщим това, че има друго предложение на народните представители Анастасова и Марина Василева, които го оттеглят.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: То е за следващия § 10 и е оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Все пак да знаят народните представители, че това тяхно предложение е оттеглено.
Имате думата, уважаеми народни представители – това всъщност е последният параграф по този законопроект.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ, от място): Да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Дъбов казва да гласуваме.
Моля да гласуваме отпадане на § 9. Това е предложение на комисията.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Параграф 9 отпада.
Уважаеми народни представители, с това Законът за изменение и допълнение на Закона за Националния дарителски фонд “Тринадесет века България” е приет и на второ четене.
Остават пет минути до края на работното време.
Ще направя няколко съобщения:
Парламентарният контрол утре ще започне от 11,00 ч. с отговора на министър-председателя на Република България Симеон Сакскобургготски на актуален въпрос на народния представител Петър Мутафчиев.
След това ще отговарят министрите на правосъдието, на икономиката, на отбраната и т.н.
Също така съм длъжен да направя съобщенията, че днес Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще проведе своето заседание в 15 часа в зала 132;
- Комисията по европейска интеграция ще проведе своето заседание в 14,30 ч. в зала “Запад”;
- Комисията по труда и социалната политика днес в 15,00 ч. в зала 134.
Уважаеми народни представители, с това приключваме днешното пленарно заседание.
Продължаваме утре в 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,57 ч.)


Председател:
Борислав Великов


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Любен Корнезов


Секретари:
Гадар Хачикян

Веселин Черкезов