Председателствали: заместник-председателите Камелия Касабова и Благовест Сендов
Секретари: Силвия Нейчева и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: (звъни): Откривам заседанието.
На основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам точка първа от дневния ред днес да бъде първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 146 народни представители: за 130, против 10, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Процедурното ми предложение е свързано с разглеждането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. То е в смисъл работата по този законопроект да продължи до изчерпването на дебатите и гласуването на законопроекта, след което да започне парламентарният контрол, като във връзка с това правя и предложение за удължаване на настоящото пленарно заседание до 16,00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте това процедурно предложение за удължаване на работата по законопроекта до окончателното му приемане на първо гласуване, което предполага евентуално отнемане на време от почивката и удължаване на времето за парламентарен контрол в 16,00 ч.
Гласували 155 народни представители: за 88, против 46, въздържали се 21. (Неразбираема реплика на народния представител Муравей Радев.)
Господин Младенов, имате думата.
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, позволете ми да обърна внимание, че от 14,30 ч. днес Националната телевизия започва да излъчва Световното първенство по футбол, което ще ограничи възможността на българските граждани да слушат парламентарния контрол. Затова ще Ви помоля да подложите на гласуване процедурното предложение да приключим с точките от дневния ред днес в 14,30 ч., за да не ограничаваме правото на нашите избиратели да гледат парламентарния протокол, както и да не нарушаваме удоволствието да гледат откриването на Световното първенство по футбол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това е противно предложение: парламентарният контрол да бъде до 14,30 ч. Преди да подложа да гласуване това предложение, искам да ви уведомя, че имаме официално писмо от директора на Българската национална телевизия, който гарантира, че правилникът на Народното събрание ще бъде спазен и парламентарният контрол ще бъде излъчван директно по сателитния канал, а в същото време ще бъде направен запис, който ще бъде излъчен допълнително.
Господин Младенов, имате думата за уточнение.
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ (ПСОДС): Госпожо председател, позволете ми само да уточня, че парламентарният контрол не е насочен към българските общности извън България, които ще имат възможност да го гледат по сателита. Затова мисля, че наистина няма да бъде коректно от гледна точка на нашите избиратели, които нямат кабелни телевизии или не са извън България, да не могат да гледат парламентарния контрол. Заради това наистина настоявам да гласуваме работата ни да приключи в 14,30 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Може би не чухте уточнението, което направих, че освен по сателитния канал, парламентарният контрол ще бъде записан и излъчен на запис, след като тези много актуални футболни предавания приключат за деня.
Господин Младенов направи противно процедурно предложение и трябва да го гласуваме - парламентарният контрол да бъде до 14,30 ч.
Моля, гласувайте.
Гласували 159 народни представители: за 70, против 81, въздържали се 8.
Не се приема.
Заповядайте, господин Младенов.
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ (ПСОДС): Моля уважаемите народни представители да прегласуваме това решение. Отново ви моля да помислим сериозно, защото не трябва да се отнасяме с пренебрежение както към футболното първенство, така и към парламентарния контрол. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Нека да напомня на народните представители, че това решение за удължаване на парламентарния контрол беше обсъдено и взето на Председателски съвет.
Прегласуване на процедурното предложение на господин Младенов.
Моля, гласувайте.
Гласували 161 народни представители: за 57, против 101, въздържали се 3.
Не се приема процедурното предложение.
Господин Николов - следващо процедурно предложение, вероятно, за да убие порядъчно парламентарно време, вместо да гледаме един толкова сериозен законопроект, който ни предстои.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, с уважение към Вас, но не ми е това целта. Според мен, когато гласувахме предложението на господин Дончев, предложенията бяха две, а ние ги гласувахме заедно и сега не е ясно какво точно сме гласували: дали да продължим гледането на наистина важния законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, или да продължи нашето заседание до 16,00 ч.
Затова Ви моля да уточните от тези две предложения кое точно гласувахме, за да можем да започнем работа, както Вие призовавате, по-бързо и ефективно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Николов.
Гласувахме и двете предложения, но за да бъде абсолютно чиста вашата съвет и моята съвест, още веднъж ще гласуваме, разделяйки процедурните предложения.
Първото процедурно предложение, направено от господин Дончев, беше да продължим работата по законопроекта до окончателното му гласуване.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 163 народни представители: за 136, против 19, въздържали се 8.
Предложението е прието.

Второто процедурно предложение, което се съдържаше в направеното предложение от господин Дончев - парламентарният контрол да бъде удължен днес до 16,00 ч.
Моля, гласувайте!
Гласували 157 народни представители: за 99, против 53, въздържали се 5.
Процедурното предложение е прието.

Преминаваме към точка първа от дневния ред за днес:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ.
Законопроектът е разпределен на Комисията по правни въпроси.
Моля, госпожо Мингова, да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаема госпожо председател, първо искам да направя едно процедурно предложение - да бъдат допуснати в залата заместник-министрите на правосъдието госпожа Меглена Тачева и господин Марио Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Гласуваме направеното процедурно предложение заместник-министрите Тачева и Димитров да бъдат допуснати в пленарната зала.
Гласували 105 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Моля, доклада на комисията, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Представям ви доклада на Комисията по правни въпроси относно законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, внесен от Министерски съвет:
"Законопроектът беше разгледан на редовно заседание на комисията, проведено на 16 май 2002 г.
На заседанието присъстваха госпожа Меглена Тачева - заместник-министър на правосъдието, господин Владислав Славов - председател на Върховния административен съд, господин Димитър Димитров и доц. Никола Манев от Върховната касационна прокуратура, господин Росен Димов - апелативен прокурор в Апелативна прокуратура, град Пловдив, госпожа Куцкова, госпожа Банкова и господин Магдалинчев - членове на Висшия съдебен съвет, господин Румен Андреев - заместник-директор на Специализираната следствена служба и господин Драгомир Йорданов - изпълнителен директор на Центъра за обучение на магистрати.
От името на вносителя госпожа Тачева изложи основните принципи, на които се базира философията на законопроекта:
Първо, предложените промени в Закона за съдебната власт са в рамките на действащата Конституция и отчитат острата необходимост от структурни и функционални промени в системата на съдебната власт в отделни нейни компоненти, както и по-ясна регламентация на отношенията между органите на съдебната власт и изпълнителната власт.
В този смисъл, с оглед констатациите за недостатъчен правоприлагащ капацитет в съдебната система, със законопроекта се въвежда задължително конкурсно начало при подбора на младши съдии, младши прокурори, районни съдии, районни прокурори и следователи.
Второ, въвежда се принципът за оценка на работата на всеки магистрат преди придобиване на статута на несменяемост в съответствие с чл. 129, ал. 3 от Конституцията и чл. 129 от Закона за съдебната власт.
Трето, въвежда се задължителна атестация и периодична оценка за работата на всеки магистрат. Предвижда се процедура за защита чрез обжалване с оглед защитата на постановените в тази насока решения. Редът и критериите за тази атестация са част от правомощията на Висшия съдебен съвет. Въвежда се нова класификация за съдийските, прокурорските и следователските длъжности и нова класификация на ранговете.
Четвърто, въвежда се принцип на мандатност и ротация за ръководните административни длъжности във всички звена на съдебната система с изключение на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и прокуратурите към тях.
Пето, въвежда се принцип на изборност и екипност. Създадена е възможност общите събрания на районно, окръжно и апелативно равнище да избират и предлагат на Висшия съдебен съвет кандидатурите на ръководители за съответното звено в съдебната система.
Шесто, урежда се процедура за понижаване на магистрати, които нямат необходимите качества за изпълнение на професионалните си задължения.
Законодателно се урежда създаването на Национален институт на правосъдието като публичен институт за обучение на магистрати и служители на служебната администрация. С оглед детайлна регламентация на правомощията на Висшия съдебен съвет и министъра на правосъдието, ясно са описани правомощията на министъра по свикване и обявяване на дневния ред на заседанията на Висшия съдебен съвет. Създават се правомощия и се разширяват предвидените до този момент на членовете на Висшия съдебен съвет.
Като принципна новост се предвижда възможността 1/5 от членовете на Висшия съдебен съвет да могат да искат снемане имунитета на главния прокурор.
Правно се регламентира механизмът за бюджетиране на съдебната система. Прави се предложение за отмяна на чл. 196 от Закона за съдебната власт.
Създава се нова глава деветнадесет "Съдебна охрана", която регламентира звеното за съдебна охрана и неговите правомощия.
Въвежда се по-голяма прозрачност в работата на звената от съдебната система - от една страна със задължителни годишни отчети и чрез срочно попълване на информация по електронен път.
Въвежда се задължение за прокуратурата - районна, окръжна и апелативна, на всяко шестмесечие да предоставя информация по образуването и движението на преписките. Предвижда се задължения за главния прокурор да изготвя доклад за дейността на прокуратурата и да го предоставя на министъра на правосъдието, който да го включва в годишния доклад за работата на съдебната система.
Въвежда се прозрачност в доходите на магистратите. Създава са задължение те да декларират имуществото си при встъпване в длъжност и ежегодно до 31 май пред Сметната палата.
Доразвиват се и се конкретизират правомощията на Инспектората към Министерството на правосъдието.
Възстановява се Националната следствена служба като нейните функции са свързани преди всичко с осъществяване на административно-финансово ръководство и оказване на методическа помощ на следствените служби.
След представения доклад започнаха изказванията на членовете на комисията и гостите, присъствали на заседанието.
В своето изказване народния представител Константин Пенчев подчерта необходимостта и навременността от Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Той посочи, че предложените изменения са резултат от предварително обсъждане във всички заинтересовани от действието на закона структури на съдебната власт, адвокатурата и други институции.
Господин Пенчев подкрепи създаването на Националната следствена служба. Необходимо е да има, според него, централизиран орган, който да координира, а не да ръководи отделните служби. Подкрепя се и легалната яснота, която се внася със законопроекта по отношение разграничението на това що е съдебна длъжност и що е административна ръководна длъжност.
Конституцията, предвиждайки несменяемост за магистрат, даваше основание за двойствено тълкуване в смисъл, че той става несменяем не само като магистрат, но и като ръководител, което е недопустимо.
Господин Пенчев подкрепи конкурсното начало, което се предвижда в закона, а също така и правната регламентация на общественото и здравното осигуряване на магистратите за сметка на съдебния бюджет. Според него разумно и целесъобразно е предложението за създаване на национален институт, осъществяващ специализирано обучение на лицата, заемащи магистратски длъжности.
От името на Коалиция за България народният представител Любен Корнезов заяви, че подкрепя по принцип законопроекта на първо гласуване.
Господин Корнезов подчерта, че проблемите на съдебната власт в законодателен аспект трябва да се решават в рамките на действащата Конституция и в съответствие с разпоредбите на глава шеста от нея. Симптоматично е, според него, че Законът за съдебната власт в сила от 1994 г. до този момент е изменян 12 пъти. Наличието на толкова много законодателни промени подсказва за сериозните проблеми, пред които е изправена съдебната власт в Република България.

Въпреки че според господин Корнезов част от решенията могат да дадат съмнения за противоконституционност, Коалиция за България подкрепя предложените промени. Като най-важни от тях според него се открояват тези, с които се цели да се разреши кадровият проблем в съдебната система, като се въвеждат конкурсът и атестацията. В този дух се подкрепя и предвидената мандатност за ръководните кадри, както и създаването на специализиран институт за магистрати. Законопроектът дава според него и по-ясна регламентация на взаимодействието и съгласуваността между Министерството на правосъдието и функциите на Висшия съдебен съвет.
В този дух се изказа и народният представител Ремзи Осман, който подкрепи по принцип законопроекта, като подчерта необходимостта от спешни законодателни реформи в областта на съдебната власт, като акцентира върху три пункта:
Първо, изрично подкрепи създаването на националния институт на правосъдието, като дори изрази съмнение, че професионалното обучение на магистратите може да се извършва от специализирани правни сдружения - юридически лица с нестопанска цел. Според господин Осман подобни текстове не трябва да съществуват, когато се създава публичен институт за обучение на магистрати.
Вторият пункт, който според него трябва особено да бъде подкрепен, се отнася до атестирането на магистрати. В този смисъл според него е сполучливо законодателното решение, предвиждащо извършването на атестация преди изтичане на тригодишния срок за придобиване статут на несменяемост.
Третият пункт, на който особено положително отношение отдава господин Осман, се отнася до мандатността. Това законодателно разрешение не противоречи на Конституцията, като по този начин се създава възможност за публичност и демократичност при формиране на ръководствата на съдебната власт.
От името на Парламентарната група на ДПС той заяви, че подкрепят законопроекта.
В този дух се изказа и народният представител Валери Димитров, който подчерта, че едно от най-големите достойнства на предложения законопроект е създаването на легални възможности за публичност и прозрачност при функционирането на съдебната власт.
Народният представител Янаки Стоилов подкрепи по принцип законопроекта и посочи, че би следвало да се помисли за сериозни законодателни механизми, чрез които да се обезпечи независимостта на съдебната власт както от политически, така и от икономически натиск.
Народният представител Татяна Дончева подкрепи предлагания законопроект, като подчерта, че с него се прави умел опит за реформиране на правораздавателната система, доколкото реалностите позволяват това.
В изказването си народният представител Даниел Вълчев подчерта, че с предлагания законопроект се прави сериозен опит за нормативно разрешаване на структурни проблеми в устройството и функционирането на съдебната власт, както и по-доброто й взаимодействие и координация с изпълнителната власт, най-вече с Министерството на правосъдието.
Народният представител Четин Казак изрично акцентира, че предлаганият законопроект е крачка в изпълнение на приетата от правителството и одобрена от Народното събрание стратегия за реформа на съдебната власт. Законопроектът е нормативен отговор на множеството критики, които са поставени в редовните доклади на Европейската комисия, касаещи съдебната власт. Най-общо тези критики се свеждат до недостатъчния правоприлагащ капацитет на съдебната система - магистрати и съдебна администрация. С редица разпоредби на предлагания законопроект се предвиждат механизми за назначаване, повишаване в длъжност на магистрати, за повишаване на квалификацията и т.н. В отговор на критиките в доклада на Европейската комисия законопроектът предвижда създаването на Национален институт по правосъдие, също и конкретни нормативни решения за координация при управление на съдебната система, която в момента липсва или не е достатъчно ефективна.
От името на Обединените демократични сили народният представител Йордан Соколов изрази становище, с което не подкрепя предложения законопроект. По негово мнение и позовавайки се на докладите на Европейската комисия, посветени на структурата и функционирането на българската съдебна система, правната уредба на съдебната власт следва да обезпечи главно финансова независимост и средства, правещи я ефикасна. Законопроектът следва да обезпечи независимостта на магистратите, както и да създаде възможности и условия за повишаване на административната подготовка и капацитет на магистратите.
Според господин Соколов нито една от предлаганите основни промени в законопроекта не решава така поставените от него проблеми. Със законопроекта се прави опит да се посегне на независимостта на съдебната власт и тя да бъде поставена в определена зависимост от изпълнителната власт. Част от текстовете, според господин Соколов, противоречат на Конституцията.
Народният представител Лучников посочи, че основна цел на правораздаването е бързина и ефикасност, а тази цел не се постига с предлагания законопроект, поради което той заяви, че не го подкрепя.
Против предложения законопроект по принцип взеха становище и народните представители Масева и Абаджиев.
От поканените на заседанието представители на съдебната власт отношение по законопроекта взеха господин Славов, господин Никола Манев, господин Росен Димов, господин Магдалинчев, господин Румен Андреев. Всички те подкрепят като цяло предложения законопроект, като същевременно посочиха някои проблеми, като въпросите за финансиране на съдебната система, за кадровото й обезпечаване, за подобряване на условията за труд и работа и работните места на магистратите, които въпроси биха могли да получат конкретно нормативно разрешение при обсъждане и приемане на законопроекта на второ четене.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси реши с 15 гласа "за" и 4 "против" да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, внесен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Мингова.
Господин Искров, заповядайте да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, госпожо председател.
"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 202- 01-2 за изменение и
допълнение на Закона за съдебната власт,
внесен от Министерския съвет на 19 април 2002 г.

На заседание, проведено на 22 май 2002 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха госпожа Миглена Тачева - заместник-министър на правосъдието, и господин Кирил Ананиев - заместник-министър на финансите.
Комисията по бюджет и финанси разгледа и обсъди законопроекта от гледна точка на възможностите за осигуряване на необходимите бюджетни разходи за новосъздадените бюджетни организации, служби, социални плащания и установяване на техните размери от държавния бюджет за 2002 и 2003 г.
Проведе се задълбочена дискусия, при която се установи, че за изпълнението на предложените със законопроекта структурни, организационни и социални промени ще са необходими допълнителни финансови средства в размер на 17 млн. лв., които държавният бюджет трябва да осигури допълнително чрез бюджета на Министерството на правосъдието - 7 млн. и 100 хил. лв., и бюджета на съдебната власт - 9 млн. и 900 хил. лв.
Новите държавни разходи са свързани с:
1. създаване на Национална следствена служба като юридическо лице на бюджетна издръжка с нови 90 щатни бройки и с около 800 хил. лв. допълнителна годишна издръжка;
2. поемане от бюджета на съдебната власт изцяло на разходите за задължителното обществено и здравно осигуряване на съдиите, прокурорите, следователите, съдия-изпълнителите и съдебните служители, за което щe са необходими около 6 млн. лв.;
3. създаването на Национален институт на правосъдието като юридическо лице и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити за повишаването на квалификацията на съдиите, прокурорите, следователите, съдия-изпълнителите и съдиите по вписванията, обучението на лицата за придобиване на правоспособност за заемане на длъжността съдия, прокурор и следовател и повишаването на квалификацията на съдебните служители, инспекторите и на други служители в Министерството на правосъдието с обща численост 50 щатни бройки и с около 1 млн. и 200 хил. лв. годишна издръжка.;
4. ежегодно изплащане от бюджета на съдебната власт на съдебните служители сума за облекло в размер на две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера, за което сумата е около 1,8 млн. лв.;
5. създаване на администрация за подпомагане органите на съдебната власт с допълнителна численост на персонала от 150 щатни бройки за длъжност "съдебен администратор" и разходи в размер на 1,2 млн. лв.;
6. републиканският бюджет да предоставя субсидия на фонд "Съдебни сгради" и фонд "Затворни сгради";
7. създаване към Министерството на правосъдието на специализирано звено за съдебна охрана, което да се финансира чрез неговия бюджет с нови 500 щатни бройки и 6 млн. лв. годишна издръжка.
Освен горните предложения, които са свързани с нови разходи, има и предложения за намаляване на постъпленията в бюджета чрез допълване на чл. 12, ал. 1 от Закона за облагане доходите на физическите лица с нова т. 16, с която се иска освобождаване от данъчно облагане на доходите, получени от обезщетения при освобождаване от длъжност на съдия, прокурор и следовател с повече от 10 години стаж като такъв; при възстановяване на незаконно уволнен съдия, прокурор или следовател; при прекратяване на трудовото правоотношение на съдия-изпълнителите и на съдебния служител, придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С § 90 се предлага да се отмени чл. 196 от Закона за съдебната власт, с който сега е уредена материята по финансовата организация и бюджетната процедура за бюджета на съдебната власт. В замяна на горния текст се предлага допълване на чл. 8 от Закона за устройството на държавния бюджет с нова алинея - "Органите на съдебната власт имат самостоятелен бюджет, който се приема от Народното събрание по органи на съдебната власт".
След приключване на обсъждането на законопроекта се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: за - 8, въздържали се - 4, против няма.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, като при подготовката за второ четене да бъдат отразени следните предложения:
1. В Преходните и заключителни разпоредби да се предвиди текст, с който да се разпореди паричните средства за новите разходи, произтичащи от § 36, 51, 59, 87 и 93 да се осигурят с държавния бюджет за 2003 г.
2. В § 87, ал. 4 след думата "размер" да се добави "до".
3. Текстът на § 92, с който се иска субсидия от републиканския бюджет за фонд "Съдебни сгради" и фонд "Затворни сгради" следва да отпадне, тъй като с § 7 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2000 г. и двата фонда са преобразувани във второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към Министерството на правосъдието. На същото основание следва да отпадне и чл. 199 и да се измени и допълни чл. 197, ал. 1 от Закона за съдебната власт.
4. Предложението за отмяна на чл. 196 от Закона за съдебната власт не е целесъобразно, защото тази важна за обществото дейност ще остане без уредба на финансовата организация и това ще създаде нови, по-големи затруднения в процеса на съставяне, изпълнение, приключване и отчитане на самостоятелния бюджет на съдебната власт. Ако досегашната практика е показала някои затруднения и пропуски, те следва да бъдат преодолени чрез внасяне на съответни изменения и допълнения в глава осемнадесета "Бюджет и съдебни фондове", което може да стане между двете четения.
5. Да отпадне § 109 във връзка с предложението по т. 4.
6. От законопроекта да отпадне § 110. Не е целесъобразно да се приема разширяване обхвата на необлагаемите доходи по чл. 12 от Закона за облагане доходите на физическите лица. Освен това искането за необлагане на получените суми за облекло е уредено с чл. 19, ал. 2 от Закона за облагане доходите на физическите лица." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Искров.
Министър Станков, заповядайте да представите мотивите на вносителите по законопроекта.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Редовният доклад на Европейската комисия за напредъка на Република България в процеса за присъединяване към Европейския съюз за 2000 - 2001 г. констатира слабости в работата на съдебната система, сред които по-важните са:
1. Недостатъчен правоприлагащ капацитет на съдебната система на съдии, прокурори, следователи и съдебна администрация.
2. Недостатъчно и неадекватно обучение на магистрати и административен персонал.
3. Слаба координация при управление на съдебната система и недостатъчно разграничаване на функциите и правомощията на Висшия съдебен съвет и Министерството на правосъдието.
4. Липса на компютризация и единен софтуер за съдебната система.
5. Слабости при съставяне и управление на бюджета на съдебната система.
6. Липса на гарантиран достъп до правосъдие и безплатна правна помощ.
7. Остаряла и неефективна система на съдебното изпълнение.
8. Слаби връзки с обществото, незадоволителен публичен образ на съдебната власт.
9. Недостатъчен и остарял сграден фонд и материална база.
Към горните констатации от Международния мониторинг следва да се добавят и някои основни изводи, които се налагат от обществените процеси, както и от процесите в самата съдебна система.
Част от извършваните законодателни промени се характеризират с липса на яснота за подхода и очакваните резултати, както и с необосновани, дори с конюнктурни решения; липса на ясна програма до момента за реформа на съдебната система, която да обхваща в единство основните предпоставки, изисквания, насоките и стратегията за провеждането й в съдържателен аспект - законодателни, организационни, материално-технически средства за реализация на тези идеи; неадекватност в дейността на различните звена от съдебната система спрямо рязко нарасналата организирана престъпност, както и спрямо реализиращия се граждански оборот при правилата на пазарната икономика; непрекъснато разтваряне на ножицата между регистрирана, разкрита и наказана престъпност; блокиране на дознанието и следствените служби чрез промени в нормативната база; непрекъснато увеличаване на общия брой образувани и висящи дела пред определени съдилища и липса на критерии за натовареност, а оттук и неравномерно разпределение на съдии, прокурори и следователи; слабости в образуването и движението на делата; несвоевременно насрочване на делата и забавено изготвяне на съдебните актове; незадоволително равнище при подбора и обучението на кадрите за съдебната система.
Горните констатации и изведената от новото правителство на Република България приоритетна необходимост от качествена реформа в съдебната система като предпоставка за присъединяването ни към Европейския съюз поставиха пред екипа на Министерството на правосъдието необходимостта от подготовка на стратегия за реформа на българската съдебна система и от програма за нейното изпълнение. Те бяха приети и утвърдени от Министерския съвет и след широка дискусия и професионален дебат се пристъпи към конкретното им изпълнение.
Подготвеният и предложен на вашето внимание законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт е съобразен изцяло с основните приоритети за реформа на съдебната система и със становищата на колегите от съдебната система.
Кои са основните аспекти на предлаганите промени съобразно разделите на стратегията за реформа на българската съдебна система?
Първо, укрепване на правоприлагащия капацитет на съдебната система. На първо място се въвежда задължително конкурсното начало при подбора на младши съдии, младши прокурори, районни съдии, районни прокурори и следователи. Целта е подобряване на професионалното равнище на постъпващите на работа магистрати и избягване на субективните фактори при тяхното назначаване.
На следващо място, оценка на работата на всеки съдия, прокурор или следовател преди придобиване на статута му на несменяем. Наред с атестацията се въвежда и задължителна атестация като периодична оценка за качеството на работата на всеки съдия, прокурор и следовател. Тя е критерий за растеж в кариерата. Критериите и редът за атестация са вменени в правомощията на Висшия съдебен съвет. Предвидена е процедура за защита, тоест обжалване на постановените в тази насока решения. С оглед възможността за стабилно професионално развитие и обективна оценка на качествата на всеки съдия, прокурор и следовател преди придобиване на статут на несменяемост, от една страна, е увеличен началният стаж от две на три години и от друга страна е регламентирано, че стажът като младши съдия и младши прокурор не се взима предвид при определяне на необходимия стаж за придобиване на статут на несменяем.
Въвежда се нова класификация на съдийските, прокурорските и следователските длъжности, както и класификация на ранговете. Въвежда се принцип на мандатност и ротация на ръководните административни длъжности във всички звена на съдебната система - председатели на районни, окръжни, апелативни съдилища и прокуратури, директори на следствени служби. Предвиден е мандат от пет години и възможност за повторност на избора.
Въвежда се принцип на изборност и екипност. Създадена е възможност общите събрания на районно, окръжно и апелативно равнище, пленумите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд да избират и предлагат на Висшия съдебен съвет за разглеждане кандидатурите на ръководителите на съответното звено в съдебната система. С това право разполага и всеки член на Висшия съдебен съвет досежно кандидатурите за председателя на Върховния касационен и Върховния административен съд, както и за главен прокурор. Създадена е възможността избраният и назначен административен ръководител да определя заместниците си, а именно екипа, с който ще работи.
В Преходните и заключителни разпоредби на нашия закон е определен шестмесечен срок от влизане на закона в сила за провеждане на общи събрания, избор на ръководители и предлагане на Висшия съдебен съвет за тяхното назначаване.
Въвежда се изискване за професионализъм и качество в работата при определяне на ръководителите на съдебноизпълнителните служби и службите по вписванията, а не както при досега действащия режим те се определят по старшинство.
Законодателно се урежда създаването на Националния институт на правосъдието като публична институция за обучение на всички съдии, прокурори и следователи със статут на юридическо лице и седалище в гр. София. Целта е да се въведе задължително начално обучение на всички съдии, прокурори и следователи и възможност за последваща квалификация.
Предвижда се правоспособността за заемане на длъжността съдия, прокурор и следовател да се придобива след успешно завършване на обучение в Националния институт на правосъдието. За успешно завършилите е въведено задължение за работа десет години в съдебната система, а при отказ - възстановяване на изразходваните за обучение средства.
Урежда се процедура за понижаване на магистрати, които нямат необходимите качества за изпълнение на професионалните си задължения.

Подобряване административната дейност
на съдебната система

Въвежда се фигурата на съдебния администратор с регламентация на правомощията му - планиране, организация и ръководство на съдебните служители, управление на административните дейности на съда, бюджетна политика, финанси и др. Целта е да се освободи досегашният съдебен и едновременно с това административен ръководител от несвойствена работа и да се концентрира дейността му, респективно контролните му функции по образуване, движение на делата и произнасяне на съдебни актове в срок.
Предвидено е след влизане на закона в сила съдебните администратори да бъдат назначени в окръжните съдилища.
Подобрява се нормативната уредба, респективно и статутът на служителите в администрацията на съдебната власт и на администрацията на Висшия съдебен съвет, като се делегират правомощия в тази насока на ръководителите на Висшия съдебен съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура и Националната следствена служба.
Министърът на правосъдието запазва правомощията си да издава правилници за останалите администрации на органите на съдебната власт.
Въвеждат се редица социални придобивки - за здравно осигуряване, облекло, парични обезщетения, застраховки и др.

Утвърждаване на капацитета на
Висшия съдебен съвет и разграничаване на правомощията му от тези на Министерството на правосъдието

Разширяват се и се конкретизират правомощията на Висшия съдебен съвет. Усъвършенства се уредбата при избор на членове на Висшия съдебен съвет във връзка с контрола върху образуването и движението на делата в съдебната система, прозрачност в нейната работа и взимане на решения в тази насока. Висшият съдебен съвет разглежда ежегоден доклад на министъра на правосъдието, изготвен въз основа на изпратените от съдилищата, прокуратурите и следствените служби доклади. Приетите решения са задължителни за органите на съдебната система. В правомощията на Висшия съдебен съвет е вменено приемането на етични кодекси за съдии, прокурори и следователи, както и за съдебните служители. Разширяват се правомощията на членовете на Висшия съдебен съвет. Една пета от състава му може да сезира Съвета при хипотези, свързани с предложения за освобождаване на несменяем съдия, прокурор или следовател, тогава когато се установи, че несменяем съдия, прокурор или следовател вече не притежава необходимите професионални качества за изпълнение на професионалните задължения, както и при свикване на заседание на Висшия съдебен съвет и др.
Конкретизират се правомощията на министъра на правосъдието като председател на Висшия съдебен съвет.
Подобрява се механизмът за бюджетиране на съдебната система. Въвежда се принцип приетият от Народното събрание бюджет да бъде по органите на съдебната власт.

Инфраструктура и сигурност в съдебната система

Създава се изцяло нова глава деветнадесета "Съдебна охрана", която регламентира звеното за съдебна охрана и неговите правомощия. Последните се свеждат както до охрана на съдебни сгради, съдии, прокурори, следователи и свидетели при необходимост, така и до принудително довеждане на лица, когато това е постановено от орган на съдебната власт, съдействие при призоваване на лица, охрана на следствените арести. Финансиране на охраната на съдебните сгради ще се осигурява от бюджета на Министерството на правосъдието.

Подобряване на публичния образ на съдебната
власт в обществото

Въвежда се по-голяма прозрачност в работата на звената от съдебната система чрез задължителни годишни отчети и чрез ежемесечно попълване на информация по електронен път, която ще фигурира в стаите на Министерството на правосъдието и ще бъде достъпна за всеки. Въвежда се задължение за прокуратурите - районна, окръжна и апелативна - да представят на всяко шестмесечие информация по образуването и движението на преписките и задължение за главния прокурор да изготвя годишен доклад за дейността на прокуратурата, който да бъде предоставен на министъра на правосъдието за включване в общия годишен доклад.
Въвежда се антикорупционна мярка чрез прозрачност в доходите на магистратите. Създава се задължение на магистрата да декларира имуществото си при встъпване в длъжност и ежегодно до 31 май пред Сметната палата по реда на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.
Създават се служби за връзки с обществеността към основните звена в съдебната система.
В проектозакона за съдебната власт има и изменения, които не са отразени пряко в приоритетите за реформа на съдебната система. Бих искал да спра накратко вниманието ви и върху тях.
На първо място, промените, свързани с инспектората. Подобряват се сигналните функции, като докладите по образуване и движение на делата и преписките чрез министъра на правосъдието се докладват пред Висшия съдебен съвет. Отпада мандатността на инспекторите и се повишават професионалните изисквания за заемане на тази длъжност. За инспектори се предвижда да бъдат привличани и назначавани водещи магистрати от съдебната система при запазване на местата, от които идват. С оглед повишените изисквания към тази институция от инспектората отпадат фигурите на ревизора и експерта. Въвежда се принципът за комплексност на проверките, като инспекторите ги извършват съвместно с определен от съответния административен ръководител съдия, прокурор или следовател от съответното звено.
Предлага се възстановяване на Националната следствена служба. Функциите са регламентирани лимитативно в закона - осъществяване на административно и финансово ръководство, както и оказване на методическа помощ към следствените служби. Към Националната следствена служба е Специализираната следствена служба, която в определените от закона случаи осъществява разследване по дела с особена и фактическа сложност. Идеята на промяната е свързана с рязкото подобряване качеството в работата на следствените служби и преодоляване на значителния брой натрупани преписки.
Уважаеми дами и господа, пред вас имате проектозакон с много достойнства. Убеден съм, че в този закон има и недостатъци. Бих искал да ви уверя, че този закон е резултат на доста широко професионално обсъждане. Доколкото на мен ми е известно, за първи път проектозакон за съдебната власт е обсъден толкова широко в професионалните среди. За достойнствата на този законопроект говори фактът, че той беше подкрепен от повечето парламентарни групи официално, а от всички парламентарни групи - и неофициално. Призовавам ви да подкрепите този закон, като бих искал да благодаря на представителите на Комисията по бюджет и финанси и на Правната комисия за извършената работа. Убеден съм, че между първото и второто четене дискусията по този закон ще продължи в същия градивен ред.
Считам, че с този закон се решават основни проблеми на българското общество. Българското общество не може да чака повече от своите държавници отсрочване на проблема за борбата с престъпността.
В заключение бих искал да кажа, че разчитам на подкрепата на всички парламентарни групи. Благодаря ви за честта, която ми оказахте, като ме изслушахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Станков.
Преминаваме към дискусия по законопроекта. Определям по 30 мин. на парламентарна група за изказвания по законопроекта на първо четене.
Госпожа Чипева, заповядайте.

СНЕЖИНА ЧИПЕВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин министър! По обем измененията са доста обширни. Като цяло те заслужават подкрепа. Самото Министерство на правосъдието не ги счита за завършек на реформите в тази област, но като последна стъпка преди изработване на нов закон по тази материя. Той сега не е актуален, защото някои други промени изискват и промени в Конституцията.
Във връзка с успешното придвижване на кандидатурата на България за членство в Европейския съюз проблемите на съдебната реформа са една от най-съществените ни стъпки в близкото бъдеще. И това обстоятелство се осъзнава ясно от всички.
Като по-съществени положителни страни на проекта могат да бъдат изтъкнати няколко. Кадровите предложения на ръководителите на отделните съдилища се правят чрез министъра на правосъдието, който също може да прави предложения и да взема становище по законосъобразността на направените предложения. Това негово становище не трябва да бъде ограничавано само до преценка за законосъобразност, както е чл. 30, ал. 6. Редно е като административен ръководител да може да вземе становище и по целесъобразността. Същевременно трябва да се подчертае на фона на критики, които се появиха, че това разширяване на възможностите на министъра не накърнява правомощията на Висшия съдебен съвет да решава въпросите, по които министърът прави предложения и дава становища.
Заслужава подкрепа идеята за атестиране на магистратите преди придобиване на статуса на несменяемост. В тази насока до второ четене трябва да се обмислят някои проблеми. Предлаганата уредба изключва от 3-годишния стаж за придобиване на несменяемост времето, прослужено като младши съдия и младши прокурор. Мисля, че има достатъчно съображения за обратното. Атестацията, която трябва да се проведе най-малко 3 месеца преди изтичане на 3-годишния срок, може да се забави или въобще да не се проведе. Каква ще е последицата? Изводът, който се очертава, е, че лицето ще придобие статуса на несменяемост, тъй като провеждането на атестацията не е негова грижа и чуждият пропуск не може да му вреди. Но ще бъде полезно това да се каже ясно.
Предвидените критерии за атестиране поставят някои проблеми, на които няма да се спирам тук. Тези критерии обаче трябва да са само законово фиксирани, а не и да се предвиждат допълнителни от Висшия съдебен съвет, както гласи проектът.
Идеята за създаване на институт за обучение на магистрати е добра, но се нуждае от прецизиране. Впечатлението ми е, че тя е една от най-дискутираните в юридическите среди съставки на проекта. Това е обяснимо, защото е от голямо значение за младите юристи, които сега се подготвят. Опасенията са, че създаването на този институт може да създаде привилегии за тези, които са го завършили при заемане на определени длъжности, не са безпочвени. От Освобождението насам неизменно юридическото ни образование се е характеризирало с универсалност. Семестриалното завършване на Юридическия факултет, държавният изпит, практическият стаж и изпитът след него са откривали вратата за всяка юридическа професия. Този принцип трябва да бъде поддържан. Затова до второ четене трябва задълбочено да се обмисли и дискутира дали в този институт не е по-добре да се обучават хора, които вече са станали съдии, прокурори и следователи на база на общото си традиционно юридическо образование, а в института ще се квалифицират допълнително за вече заетата от тях длъжност.
И накрая, в заключение, три конкретни забележки, но съвсем кратки, тъй като сме все още на първо четене. Предвидено е, че когато се оспорва избор на член на Висшия съдебен съвет, той не участва в заседанията на Висшия съдебен съвет до произнасяне на оспорването. Това може да минира работата на съвета, ако се оспорва изборът на повече членове на Висшия съдебен съвет, което понякога може и да е злонамерено.
Параграф 72, чл. 163, ал. 1, не е сполучлив. Не може изпит за правоспособност да предшества държавния изпит.
На няколко места в проекта се употребява изразът "орган на съдебна власт". Ако той се запази, трябва да му се даде законово определение, за да се избегне неяснота. Защото изразът "орган на съдебна власт" навежда на мисълта за съдии, прокурори и следователи, но орган на съдебната власт безспорно е и Висшият съдебен съвет, макар че той не участва в осъществяване на правораздаването.
И в заключение бих казала убедено, че на този етап този законопроект следва да бъде подкрепен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Чипева.
Господин Корнезов, имате думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Госпожо председател, господин министър! Още в началото на своето изложение бих искал да заявя, че Парламентарната група на Коалиция за България по принцип ще подкрепи на първо четене Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Ние от левицата осъзнаваме, че тези промени са необходими и при едно умело, но, подчертавам, умело ръководство на съдебната власт, ще подпомогнат нейното по-оптимално функциониране. Разбира се, тези промени сами за себе си няма да решат проблемите на съдебната власт. За мен генезисът на тези проблеми не се корени толкова в нормативната основа и в частност в Закона за съдебната власт, а са преди всичко от субективен характер. Проблемите са кадрови и организационни. Днешното бавно, тромаво, мудно правораздаване и изпълнителният процес в много случаи граничат с отказ от правосъдие. Но проблемите на съдебната власт, госпожо Чипева и господа народни представители, трябва да бъдат разрешавани в рамките на Конституцията. Повтарям, в рамките на Конституцията! Не пипайте Конституцията, тя пари! Без силна, независима и авторитетна съдебна власт, не може да има силна и демократична държава. За кризата в съдебната власт носят отговорност някои политически сили, но за това носи отговорност и парламентът. И за да не бъда голословен, ще посоча само един факт, който беше посочен и от госпожа Мингова. От 1994 г., когато беше приет Законът за съдебната власт, той е променян и изменян 12 пъти. Днешната е 13-та поправка, дано да не бъде фатална.
В Тридесет и осмото Народно събрание Съюзът на демократичните сили извърши 9 изменения и допълнения на този закон с цел политически да овладее съда, прокуратурата и следствието. И затова има криза в съдебната власт и резултатите са печални.
Но, господа народни представители, като бивш съдия заявявам, че огромна част от магистратите, от съдиите са частни и неподкупни юристи, служещи на правото и на закона. Несправедливо е политици и сие, които не са влизали в съдебната зала или са за съдебната зала, да дават произволни оценки за българския магистрат и българския съдия.
По същество. Според нас редица идеи в законопроекта трябва да бъдат подкрепени. А те са именно:
Първо, възстановяване на Националната следствена служба - § 36: "Следствието е основно и равноправно - подчертавам - равноправно звено от структурата на съдебната власт".
Сега в България има около 1200 следователи и тяхната изключително трудна и високоотговорна дейност трябва да бъде организирана и съгласувана. Ликвидирането на Националната следствена служба преди около три години по политически причини нанесе тежък удар върху основополагащото звено в наказателното правораздаване. Без силно следствие не може да има наказателно правосъдие. С възстановяване на Националната следствена служба не се засягат процесуалните правомощия на прокурора в наказателния процес.
Идеята, която не витае в закона, но витае в публичното пространство, следствието да премине към МВР е продукт на стар правен нихилизъм. Сега в МВР има около 12 хил. дознатели. Седемдесет процента от предварителното производство преминава през МВР и тези дознатели. Резултатите - плачевни. И сега, какво - да закрием следствието, да го дадем на МВР и едва ли по такъв начин ще се подобри правораздаването, което е абсурд.
Подкрепям обаче идеите, изразени от министър Петканов, за реформиране на дознанието.
Второ, трябва да бъде подкрепено въвеждането на конкурсното начало. Трябва да е ясно, че конкурсът не е панацея за разрешаване на кадровия проблем, но е стъпка в ограничаване на ходатайствата, политическото вмешателство и връзкарството. Конкурсът все пак дава в определена степен шанс на всеки юрист, който желае, да се посвети на магистратурата.
Мисля, че би следвало да се разшири, господин министър, конкурсното начало, а не само, както е в законопроекта, да обхваща районните нива. Ако е конкурс, да е конкурс за всички - за окръжни, за апелативни, за върховни съдии.
Трето, трябва да се подкрепи идеята за атестация. Практиката показва, че е неприемливо магистратите автоматично да получават статута на несменяемост без оценка за тяхната тригодишна дейност. Така в системата попаднаха "случайни" юристи, които използват статута си на несменяеми за собствената си безотговорност. Атестацията, наред с конкурсното начало, е преграда срещу безотговорността.
Четвърто, подкрепяме идеята, която междупрочем не е нова, за създаването на Националния институт по правосъдие или както ние, по-старите юристи, преди повече от 20 години го наричахме "съдийско училище". Университетското образование не е достатъчно, за да може един юрист на практика да приложи закона, решавайки човешки съдби. Според мен, в това съдийско училище трябва да бъдат обучавани и съдебните служители, господин министър, не само магистратите.
Без знаещи, можещи и честни съдебни служители съдията е като генерал без армия. И затова в закона трябва да уредим този статут и вашата крачка в тази насока е правилна.
Пето, трябва да се подкрепи създаването на съдебната охрана. Сега съдебните сгради са беззащитни и хиляди дела се отлагат поради анонимни заплахи за бомби, включително и вчера в Районния софийски съд. Беззащитни са и магистратите, включително и в съдебната зала, когато разглеждат и решават делата.
В законопроекта обаче не са посочени точно правомощията на тази, да я нарека, съдебна полиция и координацията й с другите служби на МВР, респективно другите служби за сигурност. Тази добра идея, зад която заставам, е много слабо законодателно разрешена в законопроекта и между първо и второ четене се надявам да намери своето юридическо измерение.
Шесто, подкрепям идеята общото събрание на съдиите, прокурорите и следователите да определят нивата, да предлагат своите ръководители като тези ръководители имат определен мандат. Това е демократичното, но трябва да ни е ясно, че е нож с две остриета. Възможни са безпринципни битки за ръководния пост и оттук - конфликти. Но все пак мисля, че трябва да се доверим на зрелостта и мъдростта на магистратските колективи и включително на Висшия съдебен съвет, който има окончателно думата и който носи отговорност за кадровия потенциал на системата.
Седмо, подкрепям изискването магистратите да декларират доходите си. Това е елемент срещу корупцията. Бих отишъл и по-нататък и ще го предложа: никой съдия, прокурор и следовател, и членовете на неговото семейство, повтарям, и членове на неговото семейство да нямат право пряко или косвено да упражняват каквато и да е търговска дейност. Ще ви кажа: Вън търговците от храма на Темида!
От мое гледище законопроектът има и редица слабости. Той е на ръба, бих казал, на острието на бръснача, на Конституцията и в някои текстове, макар и плахо, е прекрачен.
Госпожо Мингова, виждам Вашата усмивка, но сега ще Ви го докажа.
От мое гледище спорни са следните разпоредби на законопроекта:
Първо. "Висшият съдебен съвет не може да определя броя на съдия-изпълнителите, съдиите по вписванията и съдебните служители" - цитирам § 4. Във всички съдилища, прокуратури и следствени служби това е извън конституционните правомощия на Висшия съдебен съвет, които ясно са посочени в чл. 129 от Конституцията.
Второ. В законопроекта се предвижда, че "Решенията на Висшия съдебен съвет - обърнете внимание цитирам - са задължителни за органите на съдебната власт." Напротив! Висшият съдебен съвет е административен орган и неговите решения подлежат на съдебен контрол. Съдията е подчинен само на закона, а не на Висшия съдебен съвет.
Не превръщайте, господа, съдията в чиновник! И решенията на Висшия съдебен съвет, както сте го записали, всичко да бъде задължително за него.
Трето. Несъобразено е с Конституцията и правомощието на Висшия съдебен съвет да приема тъй наречения Етичен кодекс за магистрати, включително и за съдебни служители. Това е опит да се превърне Висшият съдебен съвет в законодателен орган, в противоречие с конституционните принципи и възможности, които са му дадени. Добре е да има Етичен кодекс. Аз съм "за" това. Но този Етичен кодекс или тези етични кодекси, защото те са няколко, не могат да бъдат нормативни актове. Повтарям, не могат да бъдат нормативни актове, а само едни нравствени правила, приети, според мен, по правило от съответните сдружения на съдии, на служители, каквито ги има. Защото, ако Висшият съдебен съвет, а виждам, че такава е идеята, като държавен орган приема тези правила, нарушаването на едно правило ще води до дисциплинарни нарушения и наказания. Това е недопустимо!
Четвърто. Господин министър, обръщам се към Вас: недопустимо е министърът на правосъдието да утвърждава - цитирам: "утвърждава дневния ред на Висшия съдебен съвет" - чл. 34б. А ако не утвърдите този дневен ред, господин министър, какво ще стане - Висшият съдебен съвет няма да заседава ли? Тази норма е противоконституционна. Министърът на правосъдието не може да определя на Висшия съдебен съвет кои въпроси трябва да разглежда и кои - не. Това е в неговите компетенции.

5. Противоконституционно е създаването на този нов институт на така наречените, цитирам: "помощник-съдия", без да се посочват неговите правомощия. Или си съдия и имаш съответната съдебна власт или не си съдия.
§ 62. Като идея, която не е нова междупрочем, съществуваха към Върховни съд така наречените консултанти. Вероятно това ви е идеята. Ами кажете ги, че са консултанти. Не могат да решават дела, не могат да издават съдебни актове, само могат да подпомагат титуляра и нищо повече. И в никакъв случай съдия.
Имам още десетки критични бележки към законопроекта. Една от тях е, че този законопроект поне на този етап не е финансово обезпечен, което чух и от господин Искров, но се надявам със следващия бюджет това да стане.
В заключение искам да кажа, че тази тринадесета поправка на Закона за съдебната власт не трябва да бъде фатална. Ние, подкрепяйки законопроекта, мисля, че между първо и второ четене можем да го усъвършенстваме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Господин Абаджиев, имате думата.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес обсъждаме поредния законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт през последните осем години, откакто той е приет. Съвсем нормално е, че той предизвиква широк обществен отзвук затова, защото върховенството на закона е фундаментът на всяко демократично общество, а справедливостта като ценност е най-присъща на човешката природа. Когато едно общество като нашето се трансформира, едно от големите предизвикателства е именно преструктурирането на съдебната система. Това предизвикателство се засилва и от необходимостта сега да засилим капацитета на държавата за прилагане на европейското право в контекста на присъединяването ни към Европейския съюз.
Реформата в съдебната система започна с приемането на Конституцията на Република България през 1991 г., която заложи модела на нейното функциониране, в рамките на който можеше да се приема устройственият закон и измененията на процесуалните закони. Въз основа на Конституцията беше приет настоящият Закон за съдебната власт през 1994 г. По-късно, след 1997 г., бяха изпълнени конституционните изисквания за триинстанционната система на организация на съдебната власт - въведе се за първи път частният нотариат, който улесни гражданския оборот.
С изменението на процесуалните закони се въведоха така наречените бързи производства и в наказателния, и в гражданския процес. Премахна се служебното начало в гражданския процес и се въведе институтът на жалба за бавност за съдебните решения.
През тези години бяха приети няколко стратегии и програми за развитие на съдебната система на правителствено и неправителствено равнище. От тях бих посочил програмата за реформа в българската съдебна система от 1996 г. Съвместната разработка на Народното събрание, Министерският съвет и Асоциацията на юристите от 1998 г., наречена "Съдебната реформа в България - структура и развитие на органите на съдебната власт". Програмата за развитие на съдебната реформа, създадена от инициатива за развитие на съдебната реформа през 1999 г.
На фона на всичко това най-малко будят недоумение многобройните внушения на управляващите, че с настоящия законопроект едва ли не започва съдебната реформа и че отношението й към нея ще покаже кой подкрепя реформата въобще. Много интересна беше констатацията и днес на господин министъра на правосъдието, че, доколкото той е запознат, няма по-широко обсъден закон сред професионалните среди. Странно, затова защото само преди около месец над 80 на сто от магистратите не бяха виждали този законопроект и Вие много добре знаете това.
Да, вярно е, че всички тези законодателни промени и програми до този момент не доведоха до решаване на големите проблеми в съдебната система, нито до намаляване на масовото чувство за несправедливост в обществото. Но едва ли с високопарни изрази и поредни промени на парче тези промени ще се решат. Защото една от големите поуки през последните години е, че трябва да се търси концептуална, нова, качествена промяна.
Всъщност конкретните мотиви на настоящия законопроект са далеч, далеч по-скромни от публичните изявления на представителите на Министерството на правосъдието. В тези мотиви, които са внесени в Народното събрание, е казано, че законопроектът доразвива създаденото устройство на съдебната власт, че процесът на съдебна реформа е започнал и че той е непрекъснат, че промените се налагат с оглед на изискванията на Европейския съюз.
Следователно, за да се определи отношението към законопроекта, трябва да се отговори на въпроса дали тези задачи се изпълняват със самия законопроект. Очевидно е, че основната задача, която е формулирана, е да се съобразят препоръките на Европейската комисия от годишния доклад за напредъка на България. Те бяха припомнени тук от министъра на правосъдието. Основните действително са: недостатъчен бюджет, липса на необходим административен капацитет, който да отговаря на широките правомощия на Висшия съдебен съвет, неясно разграничение на правомощията на Висшия съдебен съвет и Министерството на правосъдието, липса на ясни правила при разпределение на делата, необходимост от въвеждане на конкурсно начало при назначаване и повишаване на магистрати на основата на ясни общонационални критерии, липса на системна форма за обучение и необходимост от институционализиране на Центъра за обучение на магистрати.
Нека обаче да видим дали със законопроекта се изпълняват тези препоръки на Европейската комисия? На пръв поглед някои от тях са предмет на разглежданите промени. Очевидно е, че част от съставителите на законопроекта са имали добри намерения да се опитат да отговорят на констатациите на Европейската комисия. Другата част умело е облякла тези добри намерения в тогата на изпълнителната власт, която не прави правосъдието по-бързо и по-ефективно.
Тук може би е моментът да си припомним една стара мисъл на Реймон Поанкере в предговора към книгата му "Изкуство да се правораздава", написана още през 1910 г.: "Политиката е измислила хиляди начини да се промъкне в огнището на правосъдието и доста отдавна правосъдието, обезкуражено или съблазнено, не оказва съпротива."
Не изключвам от тази мисъл нито една изпълнителна власт през последните 11 години. Но ми се струва, че сегашната има намерение да бъде шампион в това отношение, без да е извлякла поуката, че обществото с право свързва негативите от неефективното правораздаване с управляващите и че те нямат никакъв интерес да го правят още по-неефективно, нарушавайки баланса между властите. В това отношение ще дам няколко примера от законопроекта.
Предложенията за назначаване, понижаване и повишаване на магистрати е предвидено да се правят чрез министъра на правосъдието до Висшия съдебен съвет с негово становище - цитирам § 7. Създава се допълнително правомощие на Инспектората към Министерството на правосъдието да може да проверява организацията по приключване на делата и да изпълнява задачи относно дейността на съдилищата, прокуратурите и следствените служби по заповед на министъра - § 13. Беше цитирана тук възможността да се създават така наречените помощник-съдии, назначавани от министъра на правосъдието.
Тук може би е моментът да напомним, че в обобщения доклад на Европейската комисия, тъй като говорим за Европейския съюз, за страните-кандидатки, който е наречен мониторинг на процеса на присъединяване към Европейския съюз за съдебната власт е казано, че никой, освен самите съдилища, не трябва да преценява собствената им компетентност, определена от закона. Още повече, че в България има процесуални способи за жалба срещу забавяне на съдебни решения. Намесата на министъра на правосъдието в кадровата политика чрез задължително становище пряко противоречи на принципа на разделение на властите. Но по-важното е необосновано да се твърди, че министърът може да бъде по-добър коректив от целия Висш съдебен съвет. Това изменение с нищо няма да направи магистратите по-отговорни и по-ефективни, ще ги направи по-зависими.
Друга важна промяна е създаването на т.нар. Национален институт на правосъдието. С нея формално се изпълнява препоръката на Европейската комисия за институционализиране на сегашния Център за обучение на магистрати, който е неправителствена организация - една наистина добра идея. Изненадан съм обаче защо тя не е съобразена с конституционните принципи, като институтът се създава към министъра на правосъдието. Това категорично противоречи на доклада от мониторинга на системата като нарушение на принципа за независимост на съдебната власт, тъй като се създава предпоставка за намеса на изпълнителната власт в професионалното развитие на магистратите.
Тази идея е свързана и със следващата, на пръв поглед положителна идея, която беше развита тук, произтичаща от препоръките на Европейската комисия, а именно въвеждане на единно конкурсно начало. Тя обаче също за съжаление е опорочена чрез създаденото предимство при участие в конкурса за онези, които са завършили Института на правосъдието към Министерството на правосъдието, т.е. създава се възможност за пряко въздействие върху кадровата политика от страна на изпълнителната власт. Цитирам § 42.
Въвежда се процедурата за атестация на магистратите преди придобиване на статут на несменяемост. Тази също по принцип добра идея е блокирана чрез неясните критерии за това. Съгласно чл. 133 от Конституцията статутът на съдиите, прокурорите и следователите, условията и редът за освобождаване от длъжност се уреждат със закон. В този смисъл критериите, въз основа на които ще се извършва атестацията, са материя, която подлежи на законова регламентация. И това не може да бъде предоставено като правомощия на Висшия съдебен съвет. Тази неяснота също опорочава идеята.
Разделят се магистратските от административните длъжности - параграфи 38 и 39. Въвежда се мандатност на административните длъжности за не повече от два мандата от по пет години като предложенията се правят от общи събрания чрез гласуване с обикновено мнозинство. Аз не желая да коментирам тук дали тези предложения са конституционносъобразни. Съгласен съм, че те се движат по ръба и прекрачват този ръб на нарушение на Конституцията. По този въпрос може да се произнесе Конституционният съд.
Лично аз считам, че има положителни елементи в тази идея, но те за съжаление отново се обезличават от абсурдния принцип, според мен, на предложения от страна на общи събрания по подобие на предишните трудови колективи. Съдилищата ще съсредоточават усилия в съвсем погрешна посока, ще се създава напрежение, чрез лостовете на Инспектората към Министерството на правосъдието по един или друг начин ще може да се въздейства на общите събрания. Този принцип е неприложим за система като съдебната.
Всъщност, изискването общите събрания да се проведат не по-късно от шест месеца след влизане в сила на закона не означава нищо друго, освен подмяна на досегашните ръководители, но без никакви гаранции, че това ще подобри организацията на работата на съдилищата и тяхната ефективност.
Възстановява се Националната следствена служба, както вече беше казано. Какво от това ще подобри наказателното производство и ще премахне констатацията, че много дела се проточват с години? Говорили сме по този въпрос наистина много пъти. Дава се странното правомощие на Националната следствена служба за криминално разследване. Нима има някакво друго разследване в досъдебното производство? При наличието на конституционния принцип, че прокуратурата упражнява общ контрол и надзор над предварителното производство, отново ще се засили дуализмът, което още повече ще засили хаоса. Може би, както чух тук от патоса днес в изказването на господин Корнезов, именно това е цената на подкрепата на законопроекта от страна на Българската социалистическа партия.
Положителни са промените, свързани със социалните придобивки и въвеждането на дългоочакваната съдебна охрана, въпреки че днес чух от доклада на Комисията по бюджет и финанси, че част от тези придобивки се препоръчва да отпаднат.
Тези промени, за съжаление, не определят принципите и философията на законопроекта. Те се определят от всички останали предложения.
Ако трябва да се върнем на първоначалния въпрос - изпълняват ли се с този законопроект препоръките на Европейската комисия и допринася ли той за доразвиване на съдебната реформа към по-ефективно и по-бързо правораздаване, въпросът, който си задава цялото българско общество, за съжаление не можем да отговорим положително, поради което законопроектът не може да бъде подкрепен, според мен.
Логично е и Парламентарният съюз на Обединените демократични сили ще се въздържи при гласуването на този законопроект като опозиция, даваща ясен знак, че не може да подкрепи опитите да се изпълняват партийни цели зад прикритието на европейски изисквания и че е готов да предложи и подкрепи онези мерки, които ще доведат действително до подобряване ефективността на съдебната система - цел, която желае цялото българско общество. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Уважаеми господин Абаджиев, Вашето изказване е пропито с носталгия. Нямаме време да ви чакаме. Четири години имахте възможност. (Оживление в блока на НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За изказване има думата господин Вълчев.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Аз, да си призная честно, не смятах специално да се изказвам, тъй като по различен повод вече съм се изказвал по промените, които се предлагат от Министерството на правосъдието в законопроекта за съдебната власт, включително и в Комисията по правни въпроси, но изказването на господин Абаджиев ме предизвика да го направя.
През последната година, да ви кажа честно, в позицията на колегите от Обединените демократични сили по отношение на европейските перспективи на страната аз, който съм и малко повече професионално ангажиран с това, забелязвам една много интересна еволюция. В началото като че ли те твърдяха, че са единствените, които разбират нещичко от тази работа и това е някакъв монополизиран процес. След като се разбра обаче, че те нямат вече възможност да говорят от името на България, сега с учудване установявам, че те започват да говорят от името на Европейската комисия. (Оживление и ръкопляскания от блоковете на НДСВ и КБ.) Тоест, Европейската комисия нямало да приеме тези неща. Ами, господин Абаджиев, аз снощи вечерях с господин Ферхойген. Той е на тъкмо обратното мнение. А засега той е комисар. Когато Вие станете комисар, разбира се, ще говорите от името на Европейската комисия. (Ръкопляскания от НДСВ.)
Какво обаче исках да кажа? Няма общество, уважаеми колеги, което да харесва изцяло съдебната си система. И това е съвсем естествено. Когато две страни спорят, обикновено, не винаги, всяка една от тях счита, че е в правото си. Обикновено едната остава неудовлетворена или ненапълно удовлетворена. Разбира се, широки слоеве от всяка една съвременна държава недостатъчно харесват съдебната си система.
При нас обаче нещата далеч не се изчерпват с това. Българската правна система има сериозни проблеми. И всички ние трябва да сме слепи, особено тези, които професионално се занимават с тази работа, пък и всеки български гражданин, трябва да сме слепи, за да не виждаме, че тези проблеми наистина са сериозни и те далеч не са от вчера. Досега като че ли се върви само по повърхността на проблематиката, без действително да се идентифицират проблемите и да се върви към тяхното решаване.
Чест прави на екипа на министър Станков, че като че ли за пръв път проблемите се идентифицират. Вярно е, че този законопроект няма да разреши всички проблеми. С това аз съм напълно съгласен. Но ние трябва да се обединим около това, че той е една стъпка в правилната посока, в наистина правилната посока.
Другата голяма критика, която се отправя напоследък, така беше и в Комисията по правни въпроси, и тук се спомена нещо в този смисъл, че едва ли не законопроектът съсипва принципа за разделение на властите. Аз искам да припомня, че принципът за разделение на властите съвсем не означава, че има някакви органи, които са напълно независими един от друг. Даже се прокрадва и такава идея - независими от обществото. Няма такова нещо. Държавната власт е единна. Друг е въпросът, че има различни групи органи, които имат обособени компетенции, но самата идея на принципа за разделение на властите и в неговия генезис, и в съвременните му измерения, е именно по посока на това тези групи органи да си оказват взаимен контрол, т.е. те взаимно да се въздържат по начин, така че никой от тях да не би могъл да има някакво решително въздействие върху развитието на обществените отношения извън това, което обществото му позволи.
Тук е смисълът на принципа на разделение на властите, а не да се твърди, че едва ли не съдебната власт е независима до степен, че тя е независима от всичко и от всички. Съдията е независим при решаването на делото. Това е неговата независимост.

По отношение на третата група критики относно различни правнотехнически несъвършенства на законопроекта, бих искал да кажа, че тук също съм склонен донякъде да се съглася, предполагам, че екипът на министър Станков, като представители на вносителя, ще се съгласи, че има още какво да се направи между първо и второ четене и няма никакво съмнение, че всяко едно разумно предложение следва да бъде подкрепено. Затова аз апелирам да се съсредоточим върху една по-сериозна работа между първо и второ четене, да се види какво би могло да се промени, разбира се към по-добро, и в крайна сметка да направи първата доста решителна стъпка по посока на реформата в съдебната власт.
И, господин Станков, за да не се сърдите на господин Абаджиев, аз искам да кажа, че той всъщност има добро отношение към вашия закон. Затова ще си позволя да цитирам едно негово изявление в Комисията по европейска интеграция:
"Поздравявам министъра и неговия екип за изработването на стратегията за съдебната реформа - един задълбочен документ, свързан с изискванията на Европейската комисия. Убеден съм, че изпълнението дори на краткосрочните приоритети в различните подглави на стратегията ще доведе до положителна промяна на оценката, дадена от Европейската комисия в досегашните доклади в областта на съдебната реформа." (Смях и ръкопляскания от НДСВ.)
Нов цитат: "Голяма част от промените, които се предвиждат в Закона за съдебната власт са полезни. Казаното за квалификацията, подбора, конкурсното начало - неща, споменати в доклада на Европейската комисия - трябва да бъдат подкрепени."
Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Вълчев.
Заповядайте за реплика, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Аз благодаря на господин Вълчев. Също забелязвам една много интересна еволюция в депутати като него през последната година. В началото те проявяваха склонност да се вслушват в това, което казва опозицията, когато тя е добронамерена. В последно време наистина вярата в себе си е надделяла. Аз не зная дали вечерята с господин Ферхойген Ви е повлияла, но Вие не сте чули какво съм казал. Аз просто повторих констатациите на Европейската комисия така, както ги повтори и господин Станков. И се опитах да дам отговор на въпроса дали те са изпълнени без да имам претенции да говоря от името на Европейската комисия.
Благодаря ви, че говорите от мое име и че цитирате моите изказвания. Да, аз не се отказвам от това мое изказване, което беше направено в Русе. И между другото го повторих днес в моето изказване. Тогава моето изказване беше по отношение на стратегията, която, между другото, в много отношения се разминава с конкретния законопроект.
Пак повтарям - подкрепям тези идеи и казвам, че те са положителни, но са опорочени. Зад всяка една от тези идеи има по един капан, който всъщност се обезсмисля със самия законопроект.
А, господин Станков, Вие като тичате толкова бързо и не искате да ни чакате, все пак се оглеждайте накъде тичате. Добре е да го правите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Абаджиев.
Господин Червеняков, имате думата.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! Безспорно при обсъждането на такъв важен законопроект ще има много политически, юридически и професионални съображения. Но много е важно да си даваме ясно сметка какво обсъждаме днес. Днес ние всъщност обсъждаме първата стъпка към съдебната реформа така, както е предвидена в приетата стратегия на правителството с Решение № 671 от 1 октомври 2001 г. И като първа стъпка в тази насока, тя безспорно заслужава и подкрепа, и одобрение. Тя заслужава такава подкрепа и одобрение най-малко поради две съображения. Първото съображение е, че тези промени, които се предлагат, се поставят на една ясна програмна или планова основа, че екипът на Министерство на правосъдието си дава ясна сметка, след като направи първата крачка, къде ще вдигне крака и къде ще го постави след това. Тоест, каква ще бъде втората крачка.
Безспорно е, че тези изменения, които касаят структурата, организацията и функционирането на съдебната власт едва ли ще изчерпят онези изменения, които са необходими в момента, за да се преодолеят и онези недостатъци, които чухме в изказването на министър Станков, и онези недостатъци, които са посочени от Европейската комисия и не е необходимо да се казват с такъв категоричен тон, защото на нас отдавна са ни ясни.
Промените, които правим, не ги правим, за да угодим на някого, не ги правим, за да се харесаме на някого. Правим ги, за да решим проблемите на българските граждани, на българските стопански субекти, на онези хора, които се страхуват да инвестират в България поради бавната, тромавата, мудната и не на последно място политически обусловена съдебна система.
Бих казал, че този подход има и едно друго предимство. Този подход е продължение на конструктивния дух на промените в съдебната система, който много рядко е получавал лъч на светлина в последните 12 години. Той слага край на оня деструктивен подход, който в много случаи беше налаган от представителите на една политическа сила, която днес чухме, че не подкрепя тези изменения. И аз бих могъл доста дълго да говоря за това защо не ги подкрепя. Не ги подкрепя, защото това е единствената политическа сила, която два пъти променяше този закон с една-единствена цел - смяна на състава на Висшия съдебен съвет. Това беше политическа сила, която даже не изпълняваше решенията на Висшия съдебен съвет, когато се налагаше подписването на укази за ръководители на висши звена в съдебната система. Това беше политическа сила, която веднъж премахваше дознанието, след това го възстановяваше под неясна структура и най-накрая го възстановяваше като полицейско разследване. Именно на този подход ние трябва да кажем "Край!". На този подход ние трябва да сложим друго начало. И като начало, тази първа стъпка трябва да бъде оценена.
Доста се говори за състоянието на съдебната власт. Аз не искам нищо да добавим. Всички сме недоволни от съдебната власт в момента. И ни е ясно, че без предприемането на решителни стъпки и то на една ясна основа, едва ли бихме могли да имаме резултат.
Бих желал да посоча някои от характеристиките на проекта, според мен. Първо, той е на програмна основа. Второ, той не цели конюнктурни разрешения. За разлика от редица изменения на Закона за съдебната власт, той не цели подмяна на състава на висшия съдебен орган или пък на някоя от висшите магистратски длъжности. Трето, той се базира на Конституцията, което е изрично посочено и в мотивите. И някои от решенията, макар и на ръба или прекрачващи, но на някакъв ръб, защото ние всички сме съгласни, че и в Конституцията доста неща трябва да бъдат преосмислени, се търсят такива решения. На четвърто място, той отговаря на онези изисквания, които бяха поставени от европейските институции към нас. И не на последно място, той е ориентиран към решаване на проблемите на съдебната власт.
От тази гледна точка, тази първа стъпка трябва да бъде оценявана главно в три насоки. Първо, дали тя е в правилната посока, т.е. дали решава основни и важни проблеми на съдебната власт. Второ, дали е достатъчно широка, тоест всеобхватна. И знае ли се къде ще бъде следващата стъпка.
Аз разбирам, че в тази стъпка не може да бъде направено всичко онова, което екипът иска или което е предвидено в стратегията. Съзнавам, че тази първа стъпка ще срещне и съпротива, някъде ще срещне и съмнения. Именно затова като че ли част от тези промени са се отразили в изготвения и предложения на нашето внимание законопроект.
По първата група въпроси, които решава, касаещи структурата на съдебната власт, аз бих предложил на вашето внимание два проблема. Първо, дали онова разделение на властите, което е закрепено в Конституцията, правилно е отразено в законопроекта и дали чрез него се прави някаква стъпка напред.

На всички ни е ясно, че ако има механизми за контрол над законодателната власт чрез Конституционния съд и отлагателното вето на президента, над изпълнителната власт - чрез Върховния административен съд и парламентарния контрол, то в момента няма никакви механизми на контрол над съдебната власт. Може би на някои това беше угодно и през годините натрапваха този принцип. В тази насока виждам, че законопроектът е направил няколко стъпки напред. Такива са предложенията за назначаване на магистратите чрез Министерството на правосъдието, което дава становище в 7-дневен срок - изискването на чл. 30, ал. 1. Между другото такава е била постоянната практика в България до онези години, които ние считаме за преломни. Такава е практиката и в редица европейски страни.
На второ място, това е съхраняването и воденето на досиетата на магистратите - нещо, което досега се водеше от най-различни частни структури и фондации, които често пъти разполагаха с по-голяма информация от Министерството на правосъдието; регламентирането на Глава трета - Председателстващ на Висшия съдебен съвет, въпреки че аз много се изкушавам да го нарека председател на Висшия съдебен съвет, както е отразено в някои от решенията на Конституционния съд; усъвършенстване правата главно чрез внасянето на информация във Висшия съдебен съвет за извършени нарушения на магистрати; предвижданото предоставяне на годишни доклади от районните съдилища и 6-месечни на прокуратурите, в това число и на главния прокурор по чл. 114, ал. 6; правомощията на министъра на правосъдието за понижаване на магистрати, предвидени в чл. 131, ал. 1.
И най-важното нещо - това, което чух от господин Абаджиев, че не е съгласен с него: предвиждането на квалификацията на магистратите като държавна задача. (Неразбираема реплика на народния представител Димитър Абаджиев.) Вие казахте, че подкрепяте идеята на института на магистратурата, а не предвиждането на новия институт към Министерството на правосъдието, какъвто е Националният институт на правосъдието. Квалификацията не може да бъде друга задача, освен държавна. По какъв начин ще се изпълни правомощието на чл. 105 от Конституцията, че Министерският съвет упражнява вътрешната и външна политика на страната?
Що се отнася до структурата на съдебната власт, тук е направено всъщност практически едно изменение - възстановяването на Националната служба за сигурност. Ние трябва да подкрепим това изменение като необходимо, продиктувано от реалните потребности на нашата действителност. Друг е въпросът дали функциите на Националната служба за сигурност само като координиращи и организационни са правилно определени.
Няма нищо обаче за създаването на специализираните съдилища. Вчера чухме, че Министерството на правосъдието е внесло проект за промяна на Гражданско-процесуалния кодекс, с която по определен вид дела се възстановява двуинстанционното производство, усъвършенства се институтът на призоваването и т.н., тоест прави се следващата стъпка: след организацията - усъвършенстване и на процедурата. Но би могло да се помисли дали специализираните съдилища по определени категории дела няма да се вържат с промяната в процедурата.
Няма и намек за продължаване на онази тенденция за делегиране на държавни функции в съдебната сфера, които биха допринесли за повишаването на нейната ефективност, така както през 1996 г. беше направено с Нотариата. Такава практика в България е съществувала по отношение на съдебното изпълнение и очевидно тези трудности биха могли да бъдат преодолени в тази насока.
Що се отнася до организацията на съдебната власт, има редица предложения, които би могло да бъдат подкрепени: ограничаването на някои правомощия на Висшия съдебен съвет, който през годините се превърна в орган, който не само искаше да бъде висш административен орган, а и орган, който директно, административно да управлява цялата съдебна система чрез спирането на неговите решения при тяхното обжалване по отношение на назначаването, по отношение на председателите на висшите ръководни функции на магистратите, са предложения, които могат да бъдат подкрепени.
По двата основни въпроса - мандатността и несменяемостта - смятам, че независимо от всички спорове, които се водят в обществото, те трябва да бъдат подкрепени.
Наред с това обаче бих поставил и някои въпроси, които според мен заслужава да бъдат обмислени между първото и второто четене.
Първо, правомощията на общото събрание да издигат председатели на съответните звена на съдебната власт. Притеснявам се, че без липсата на коректив на тези решения често пъти ще се избират "угодни" председатели на тези звена, а не онези, които са най-компетентни и притежават най-добрите качества да ръководят тези звена.
Второ, по отношение на докладите, които се предвижда да бъдат предоставяни от съответните звена на съдебната власт, константна практика в България е било предоставянето на 6-месечни доклади не само за движението на делата, но и за състоянието на престъпността, предприетите мерки за наказателната политика. По какъв начин ние можем да искаме да се води единна наказателна политика, борба за - всъщност този термин много трудно може да бъде възприет - за контрол и превенция на престъпността, някаква криминологична политика, ако няма информация за това какво се прави на съответните звена?
На трето място, бих поставил въпроса за някои права на Висшия съдебен съвет по отношение на решенията, които господин Корнезов посочи, и правомощията за приемането на етичен кодекс, което прекалено много разширява неговите правомощия, а така също и предвиждането на собствена администрация на Висшия съдебен съвет. Та нали в препоръките на Европейската комисия се посочваше необходимостта от ясно разграничаване на правомощията на Висшия съдебен съвет и на Министерството на правосъдието? Създаването на втори административен орган в съдебната власт със собствена администрация, в това число и по капитално строителство, е нещо, което за мен е абсурдно. По какъв начин тези два административни органа могат да си взаимодействат? Ако трябва да провеждаме докрай тази тенденция, дайте да закрием Министерството на правосъдието.
И не на последно място се поставя въпросът за необходимите средства, които не са отразени в мотивите така, както е изискването на Закона за нормативните актове.
В заключение искам да кажа, че независимо от тези проблеми, които биха могли да бъдат отстранени между първото и второто четене, тази първа стъпка заслужава нашето одобрение и подкрепа. Поздравявам екипа на Министерството на правосъдието с предлагания законопроект и пожелавам оттук нататък следващите стъпки да бъдат доста по-ясни и доста по-определени. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Червеняков.
Господин Ралчев, имате думата.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! Ще се постарая да бъда съвсем кратък.
Уважаеми колеги, не може да има никакъв спор по въпроса, че този закон има своята необходимост и тази необходимост се гради на няколко принципа. На първо място, очевидно е, че обществото има ясна позиция по отношение на съдебната власт, критиките са чрезмерни, всеобхватни и в крайна сметка, както и преждеговорившите отразиха, се касае на първо място за бавност, на второ място за мудност, а ако гледаме и се справим и с европейските критерии, в крайна сметка там са употребили един много по-значим и много по-всеобхватен израз: правоприлагащ капацитет.
С оглед на това не е без значение, че всички тези проблеми намират широко отражение и в юриспруденцията, и на различни форуми се вземат становища по тези въпроси. Проведоха се конференции, свързани с несменяемост, мандатност, а медийната критика е на завидно високо ниво. Очевидно е, че обществото като цяло и в тези му измерения държи да има съществена промяна в тази система.
На второ място, за да бъде направена една такава промяна, необходима е една политическа воля. Тази политическа воля ние бихме искали да видим в два аспекта. Във вътрешния - наличните политически сили очевидно в мнозинството си подкрепят тези изменения, които са необходими. Разбира се, всички сме на мнение, че един нов закон много по-всеобхватно би решил всички проблеми, но времето - това, което налага в крайна сметка бързо да бъде направено като реакция на необходимостите от всякакъв вид, налага да приемем, макар и с тези уговорки, които господин Корнезов направи в комисията - 100 поправки в един закон, трябва да подкрепим законопроекта.
Очевидно е, че позицията на опозицията отдясно лично у мен буди малко недоумение. Едно развитие от "против" в група до "въздържали се" в пленарна зала няма своето обяснение. Още повече, че забележките, които бяха направени по-скоро приличат на конкретни предложения, отколкото на принципи. С оглед на това ние считаме, че тази позиция има ясно и точно, и само детерминирана е от политически съображения в никакъв случай не способства, щото да имаме един дебат, който да бъде в позитивна посока.
Не може да има и никакъв спор досежно правната необходимост от тези изменения. Тя е налична. Тя е доказателство в главата на самия закон, който има няколко реда, в които се изброяват изменения на измененията, конституционни съдилища и прочие. Господин Корнезов ясно и точно обяви бройките на тези изменения. Нещо повече, измененията от предишните няколко години имаха ясна насоченост и може би и те основно детерминират необходимостта от промяната в закона.
Според мен основният акцент и основното достойнство в предлаганите изменения са свързани с основния проблем на българското правораздаване. Това е квалификацията. Нека отново да припомня израза "правоприлагащ капацитет". Нека да не спорим по въпроса, че качеството на съдебния продукт далеч не отговаря на изискванията на закона. И в тази връзка посоките, които се следват имат ясно значение.
Очевидно е, че при липса на възможност да бъдат дискутирани необходимите промени или някои от тях в Конституцията, залегналите правила, свързани с несменяемостта на съдиите, на мандатността, трябва да бъдат подкрепени, защото те са една стъпка в една правилна посока.
Дали ще бъде в крайна сметка под егидата на един или друг институт, училището - аз ще си позволя да въведа този термин - е важен институт. Училището е нещо, което трябва да бъде въведено. Училището е това, което трябва да помогне в две насоки - да въведе онези необходими практически знания на тези, които тепърва започват да правораздават и на второ място - чрез специфични форми да даде възможност на тези, които са вътре в съдебната власт да придобият необходимата им квалификация, защото ако ние говорим за това, че квалификацията не е на необходимото ниво, тя далеч не се отнася само за новото поколение, което идва в съдилищата и в съдебната система. Напротив, аз смея да заявя, че в една значителна степен упреците се дължат и точно на това, че квалификацията на действащи и несменяеми магистрати в никакъв случай не е на необходимото ниво.
В този смисъл е крайно необходима и институцията за атестация. В края на краищата един от принципите, свързан с бързина на съдебното производство има не само измерение, свързано с нормативната уредба - въведоха се бързи производства и прочие, но и в това доколко квалификацията на отделните магистрати позволява бързина и ефективност на тяхната работа.
В крайна сметка очевидно проблемите, които виждат уважаемите колеги от опозицията, са свързани и насочеността на техните мнения е свързана с това, че тези промени са насочени и представляват до известна степен удар върху независимостта на съдебната власт. Решително трябва да се противопоставим на един такъв поглед, защото независимостта е един принцип, но тя не може да бъде щит на лица с недотам ясна и точна позиция, свързана със законността; на лица, които очевидно чрез този принцип искат да скрият собствената си липса на достатъчна квалификация.
Отношенията между Министерството на правосъдието и Висшия съдебен съвет са очевидно друга основна тема, но в крайна сметка не може да има противопоставяне, защото и двете институции имат една основна длъжност и тя е да спазват държавността.
Прав е колегата Червеняков, че в крайна сметка проведена тази линия от опозицията би довела до правния абсурд, свързан с това: защо ни е Министерство на правосъдието?
Бих помолил колегите независимо дали са юристи или не, да се справят с § 13, където се предлага изменението на чл. 35 в аспекта "Инспекторат".
От това, което говори уважаемият колега Абаджиев, аз останах с впечатление, че в крайна сметка длъжността на Инспектората по изменението е да подмени едва ли не съдебната система и правораздаването. Няма нищо такова! В първата алинея в 6 точки има само два израза: "организация на административните дейности", "обобщава организацията", "обобщава и анализира", "информация... внася я във Висшия съдебен съвет", "обобщава и анализира", "информация... или действа по решение на Висшия съдебен съвет".
В този смисъл аз приканвам всички колеги да подкрепим на първо четене внесения законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ралчев.
Има ли други желаещи за изказване?
РЕПЛИКИ: Почивка! Почивка!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Няма почивка! Гласувахме.
Заповядайте, господин Соколов. (Шум и реплики в залата.)
Без почивка днес!
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители!
Така, както заявих това в Комисията по правни въпроси при разглеждането на този законопроект, че не мога да го подкрепя, аз правя това и сега, пред вас и ще се помъча да изложа моето основание за това.
Всички трябва да се съгласим, че съдебната система не действа достатъчно ефикасно, че трябва в много отношения тя да бъде подобрена, че това са изисквания на цялото ни общество, но такива изисквания наистина се съдържат и от страна на Европейската комисия в нейните редовни годишни доклади, а подобно изискване беше дори заявено и на последната Парламентарна асамблея на НАТО.
Въпросът е обаче как може да се постигне това - дали това може да стане така, както мои колеги тук преди малко предложиха и то, за съжаление, юристи, да си затворим очите пред това, че редица от предлаганите промени са на ръба на Конституцията, някои дори прекрачвали оттатък. Ами, това, не знам дали тези колеги си дават сметка за това, но означава, че ни се предлагат като отделни текстове, разбира се, текстове, които противоречат на Конституцията.
И като слушах досега някои от изказванията, аз вече започвам да мисля, че наистина това не се прави случайно, че това е една политика на мнозинството - и на НДСВ, и на ДПС, и очевидно, и на БСП!
Чух колегата Корнезов именно в този смисъл. Чух и изказването на колегата Вълчев. Той се опита да дефинира какво означава разделението на властите - че означава не само всяка власт да е отделно от другата, но всяка власт да може да контролира другата. Само че, уважаеми колега Вълчев, това съвсем не е вярно!
Разделението на властите в първата си част така, както Вие го формулирате е така, но във втората част не е така, защото изпълнителната власт не може да контролира законодателната; защото изпълнителната власт не може да контролира и съдебната власт! И това са конституционни положения! Не е въпрос ние да даваме някакви наши виждания, просто трябва да се съобразяваме с Конституцията!
А, за съжаление, точно това прави в един голям брой от предлаганите изменения разглежданият законопроект. И така, както се изказа колегата Димитър Абаджиев, дори добри идеи всъщност са опорочени, именно подчинявайки една идея, която трябва да бъде осъществена и изпълнена от съдебната власт, от нейните органи така, както те са създадени и изпълнени със съдържание в Конституцията, от изпълнителната власт.
Аз ще се помъча да се движа по хронологията на проекта за прегледност, макар че по значимост проблемите не са равнопоставени. Вземете параграфа, с който трите съставки на съдебната власт - съдилища, прокуратура и следствие - ще излизат с доклади пред Висшия съдебен съвет, нещо много хубаво. Това наистина трябва да стане. Дори аз бих направил една крачка по-нататък - дали да не се помисли подобно нещо да се прави като информация и пред самото Народно събрание.
Но защо този доклад няма да се изнася от ръководителите на съда, на прокуратурата и на следствието, а ще се изнася от министъра? Тоест, функции, които са добри, които е хубаво да бъдат упражнени, изведнъж от членовете на Висшия съдебен съвет се прехвърлят на министъра.
Аз не бих искал да цитирам колегата Корнезов, когато се разискваше едно от измененията на Закона за съдебната власт в предишния парламент, по отношение на направеното тогава и прието предложение министърът на правосъдието като председателстващ Висшия съдебен съвет, но като човек, който няма право на глас, поне да има право да прави предложения. Ами, Вие тогава категорично възразихте! А сега ние виждаме, че Вие се съгласявате, забележете, всички предложения, на всички членове на Висшия съдебен съвет, да минават през министъра на правосъдието. На какво основание? Той някакъв филтър ли ще бъде? И не само това, предвижда се, че министърът ще дава, забележете, становище по законосъобразността на тези предложения. Ами, това е абсурдно! Избрани са 22 члена на Висшия съдебен съвет, 11 - от самите магистрати, и обикновено това са изтъкнати магистрати, избрани са 11 члена на Висшия съдебен съвет от съответния парламент - това също обикновено са хора с доказани професионални, морални качества, делови качества. По право членове на Висшия съдебен съвет са председателят на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд, главният прокурор - човекът, който дори по силата на Конституцията трябва да следи за законността в цялата страна, и когато някой от тези хора направи предложение във Висшия съдебен съвет, извинете ме, министърът на правосъдието ще каже дали то е законосъобразно или не.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): То е становище.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Становище по законосъобразността.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Не е задължително.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Е, какво значи това - не дали е законосъобразно, а становище дали е законосъобразно? Ами, това е игра на думи!
По отношение на инспектората. И досега имаше инспекторат. Досега той също беше към Министерството на правосъдието. Макар че моето лично становище и в миналото е било, че по-редно беше да бъде към Висшия съдебен съвет. Но сега определено се разширяват неговите функции. И колегите, които говореха преди мен и които посочваха какво ще прави този инспекторат, той няма да прави само това, което досега правеше - само да следи, да дава информация за движенията на делата. Той ще обобщава и анализира практиката на съдилищата. На какво основание? Ако той ще извършва тази дейност, безусловно трябва да бъде към Висшия съдебен съвет, защото със своята дейност той трябва да подпомага Висшия съдебен съвет при изпълнение на неговото конституционно дадено му правомощие - да решава всичките кадрови въпроси, а не това да бъде един орган, който е към изпълнителната власт.
Много добра е идеята за Националния институт по правосъдие. Наистина това е също една от препоръките на Европейската комисия. И отново тази идея е изкривена, като този Национален институт по правосъдие ще бъде към министъра на правосъдието. Ако той имаше само чисто квалификационна функция - това, за което говори колегата Червеняков, да приемем да бъде към министъра на правосъдието. Но на лицата, които са завършили този институт, вече им се дава друг статут - те имат предимство при назначенията. Ами, това отново вече според мен трябва да предопредели мястото на този Национален институт по правосъдие. Той не може да бъде другаде, освен към Висшия съдебен съвет. Защото ако ние подкрепим законопроекта, какво се оказва? Че предварително е определен кръгът на лицата, измежду които Висшият съдебен съвет ще избира преназначенията. Те ще имат предимство. Само че този кръг на лицата не се определя от Висшия съдебен съвет, а се определя от изпълнителната власт. Тоест, връзват се ръцете всъщност на Висшия съдебен съвет, след като със закон ние казваме: когато един кандидат, дори явил се на конкурс, е завършил този институт, той трябва да бъде предпочетен.
Тази нова правна фигура помощник-съдии. Ами, нека да има, но наистина трябва да се каже какво ще правят, какви правомощия имат и това веднага ще предопредели кой може да ги назначава. Извинете, ама тези помощник-съдии - очевидно е, че замисълът е не те да влизат в съдебни заседания, да решават, но да подпомагат пряко съдиите, включително и върховните съдии, те не могат да бъдат назначавани от министъра на правосъдието. На какво основание?
Защо ние ще въведем един такъв институт на помощник-съдии, включително помощник-върховни съдии, и те ще бъдат назначавани от министъра на правосъдието?
Очевидно е, че всичко това, за което говоря, има една-единствена цел - наистина това, което го няма в Конституцията, да го създадем със закон.
Слабост на Конституцията е, че съдебната власт наистина е безконтролна. Това е може би най-голямата слабост на нашата Конституция и това съм имал възможност да го кажа неведнъж. Наистина, няма контрол върху съдебната власт, какъвто контрол върху другите власти, включително както беше споменато, дори и върху актовете на Народното събрание има чрез контрола на Конституционния съд.
На второ място, слабост на тази Конституция е доведеният до абсурд принцип на несменяемост. Несменяемост, която закриля магистратите дори при извършване на тежки дисциплинарни нарушения, дори при очевидна невъзможност те да изпълняват своите задължения поради липса на качества, е вредна. Само че тя не може да бъде коригирана със закон. Тук наистина трябва да се пипне Конституцията, колкото и на някои може би да не им се иска, но Конституцията не трябва да бъде свещена крава.

Искам да приключа и с този въпрос, който наистина е много опасен, отново да се ограничават със закон естествени правомощия, които имат ръководителите на отделните звена с тези общи събрания. Ние трябва да си дадем сметка до какво ще доведе това. Първо, по всяка вероятност общите събрания ще изберат да предложат не най-добрия, а най-удобния ръководител. Смятам, че едва ли има някой, който да не е съгласен с това. Но тръгнем ли ние на общи събрания с издигане на кандидатури, с борба между тези кандидати... Аз тук дори не се опасявам толкова дали инспекторатът ще въздейства, дали няма и политически сили да се опитат да се възползват от това. Трагедията е, че един колектив на съд, прокуратура, следствие просто ще се раздира от вътрешни битки кой да стане следващия ръководител. Това го няма никъде. В сериозните демократични правни системи винаги висшестоящият орган, който има поглед, който има по-големият опит, който има съответните правомощия, каквито нашите ръководители имат, трябва да извършва тази дейност - да направи съответното предложение, а не да бъде само едва ли не пощенска кутия. Ако се възстанови Националната следствена служба, все едно директорът на Националната следствена служба да препредава само това, което е решило едно събрание.
Заради всички тези съображения аз смятам, че дори някои добри идеи, които съществуват в този законопроект и във виждането, че те трябва да влязат в живота, всъщност са поднесени по начин, който противоречи на нашата Конституция, противоречи на основни правни принципи на една правова демократична държава. И аз не мога да го подкрепя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика има думата господин Червеняков.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ (КБ): Изявленията на представителя на СДС ме карат да поставя достатъчно ясно въпроса за какво иде речта. Става въпрос за третата власт в България и за двата подхода в нейното развитие. Нагледахме се на този деструктивен подход, при който се опитвахме да овладяваме съдебната власт, да назначаваме хора, които да правят системата и да налагат политически воли и желания в тази система. Сега има друг подход - конструктивен подход. И ако вие не разберете това, вече е безумно късно. Избирателят ще ви го каже още веднъж. Този подход остана в миналия век.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Червеняков.
Само искам да ви уведомя, че НДСВ е употребило 21 минута, ОДС - 30 минути, Коалиция за България - 27 минути.
Господин Соколов, заповядайте за дуплика.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Червеняков, аз не знам на какви методи сте се нагледали. Предишният бил един, сега бил конструктивен. Не може да бъде конструктивен метод - и съжалявам, че юрист го нарича конструктивен, - метод, който противоречи на Конституцията. По-точното определение е противоконституционен метод. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, министър Станков.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Бих искал да направя няколко конкретни бележки по направените бележки по законопроекта.
Господин Соколов, не сте запознати с работата и практиката на Висшия съдебен съвет. Становището, което министърът на правосъдието ще дава на предложенията по законосъобразност, е свързано със стабилната практика на Върховния административен съд по повод на решения на Висшия съдебен съвет. Предлагат се магистрати без изискуемия стаж, уволняват се, пенсионират се магистрати, без да отговарят на тези условия. Знаете какви са последствията - незаконосъобразни решения на Висшия съдебен съвет, възстановяване на длъжност. Ние предлагаме начин този проблем да бъде преодолян.
По повод на контролните функции на инспектората, по-точно това, което Ви притеснява - обобщение на практиката, ще Ви обърна внимание на чл. 86, ал. 1 от Закона за съдебната власт. Министърът на правосъдието има право да иска тълкувателни решения от върховните съдилища. Инспекторатът е орган, който е към министъра на правосъдието.
По повод притесненията Ви, че общите събрания на магистратите, съдиите, прокурорите и следователите ще избират най-удобния лидер. Идеята е само една, съдебната система сама да дефинира лидерите си, да не й се налагат хора по партийни или други критерии. Много подценявате магистратите в България, считайки, че те няма да изберат най-достойния сред тях.
Що се отнася до Националния институт по правосъдие, функцията на министъра на правосъдието, обслужвайки този институт, е само една, тя е административна. Програмите, обучението, всичко това ще бъде провеждано от действащи магистрати. Програмите ще бъдат уточнявани от Висшия съдебен съвет.
В крайна сметка и аз бих казал, че нашият подход, подходът, който ние предлагаме за изменение на Закона за съдебната власт, е коренно различен от досегашния. И залата разбра каква е разликата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Станков.
Заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Проблемите на съдебната система са едни от най-съществените проблеми в държавата в последните 12 години. Вярно е, че със създаването на тези проблеми е свързана изключително стоящата най-вдясно днес политическа сила. Тя получи през 1990 г. на изполица съдебната система и в продължение не на 4, а на 12 години прави в нея каквото и когато си поиска. Дори когато не беше на власт, на базата на трайни позиции в Конституционния съд и в съдебната система, тя успя да постигне това. И мисля, че днес, без някой да поиска те да си посипват главите с пепел или да носят отговорност за грехове, макар те да са персонално техни, защото лидерите на тази политическа сила и сега са водещи и при тази позиция, мисля, че коректният подход към страната, към нацията и към създадените проблеми е поне да признаят съществуването на тези проблеми, щом ги е признала Европейската комисия.
Трябва обаче да се търси изход и никоя от останалите политически сили - нови и стари, не може да пренебрегне това. Изходите за решаване на проблемите на съдебната система са в три посоки.
Едната посока наистина касае Конституцията, но в никакъв случай не само прословутата несменяемост и имунитети. Няма значение какво ще сложите в устата дори на Гюнтер Ферхойген. На всички ни е ясно, че имунитетът не е панацеята на системата.
Второто касае организацията на работа в системата. Липсата на ефективна организация е втората голяма язва.
Третата е квалификационното равнище на всички нива, на всички магистрати - сменяеми и несменяеми. Не желая да генерализирам, но това се получи в резултат на тези 12 години - огромно текучество, оставяне на въпроса за квалификацията като лична воля на всеки магистрат и разчитане, че той е съвестен и ще има откъде да прочете.
Струва ми се обаче, че започвайки да решаваме тези проблеми, трябва да се спрем на още две неща. Първо на начина, по който четем и интерпретираме Конституцията. Преди да стигнем до това какво трябва да променим в нея, според мен трябва да я прочетем изключително добросъвестно и коректно.
Погрешен намирам подхода разделението на властите да се тълкува като формиране на власти и изграждане помежду им на велики китайски стени. Това продължи повече от десет години и според мен е съсипващо. Схващането, че си оформяме властите и ги пускаме да воюват помежду си в продължение на години просто, съсипа всичко. Ако в нещо днес укорявам колегите най-отдясно, то е само и единствено в това. Иначе те имат пълната свобода да изразяват своето мнение по частите на законопроекта, така както намират за добре. Но смятам, че трябва да признаят, че това е погрешен подход. Стимулирането на войни между магистрати помежду им, между магистрати и Министерство на правосъдието, между изпълнителна и съдебна власт просто е съсипващо. Държавата никъде не може да обясни, че другата власт е независима, поради което няма защо правителството да бъде питано защо така работи съдебната система. Това е недопустимо и трябва да се сложи край.
Другото нещо, към което смятам, че трябва да вървим - обединяване на позициите какво е необходимо като генерална конструкция на съдебната система, за да бъде тя ефективна и наистина независима като работа и резултати. Според мен, тук ние, всички политически сили, не затваряме вратата за СДС, защото смятам, че и конституционната конструкция, и нейното приложение, и в Закона за Висшия съдебен съвет, и в процесуалните закони, и в кадровото комплектоване на основните звена трябва да бъде общо дело. Мисля, че позицията ни по този закон ще сложи само едно добро начало.
Законопроектът има косвено отношение към бързината и ефективността на процеса, макар пряко да не ги урежда.
Ангажирайки законодателя в промяна на режима за атестация и квалификация. Добре квалифицирани магистрати, които знаят, че върху тях се упражнява ефективен контрол по практика, работят по-добре, по-ефективно и по-бързо.
Смятам, че повишаването на правомощията на инспектората е необходимост, а не намеса на изпълнителната власт в работата на съдебната. Инспекторите, Министерството на правосъдието, Висшият съдебен съвет и магистратските глави трябва да си сътрудничат. Няма ефективна държава без стиковане на институции и звена.
Последна подробност е защо министърът ще изнесе общия доклад. Като искат главите на магистратските звена нека да си издадат докладите отделно, да си ги тиражират в Интернет и да ги направят обществено достояние. И ако искаме да ги чуем пред парламента - аз подкрепям тази идея - нека да ги чуем поотделно. Но какво пречи Министерството на правосъдието да сглоби тези неща и да представи своето виждане? Аз не виждам защо трябва да се противим на тази част от законопроекта и да я наричаме намеса. Защо всяко предложение ще минава през министъра на правосъдието? По причини, за които ви говори министърът на правосъдието - по причини, че е необходимо да има една картотека на някакво място и такова място очевидно е най-подходящо в Министерството на правосъдието и че трябва да се спре тази практика, в която архивът на прокуратурата си е за прокуратурата, архивът на ен-ският съд - за ен-ския съд, а Министерството на правосъдието виси във въздуха и събира някаква друга информация отнякъде. Членовете на Висшия съдебен съвет по принцип получават предложения, които вече са изготвени, и те нямат никаква техническа възможност да ги проверяват. И самият факт, че министърът на правосъдието, правейки си справка в картотеката си, ще даде заключение, което с нищо не обвързва Висшия съдебен съвет и не му пречи да взема решение, дори в обратния на предлагания от министъра на правосъдието смисъл, е достатъчна гаранция.
Смятам, че Инспекторатът трябва не само да уплътни правомощията, които му дава сега законопроектът. Особено по отношение на начинаещите магистрати Инспекторатът трябва да изпълни една много по-голяма роля. Всички си спомняме първите си години и как тези хора са ни държали ръцете без някой да счита, че му се намесват. Да се четат решения по същество, да се сигнализира, когато има разнобой в практиката както по отношение на тълкуване и прилагане на закона, така и по отношение на наказанията. Очевидно десетте години практика, която насаждаше, че само и единствено системата на обжалване ще бъде достатъчна, се оказва недостатъчна.
Съдийското училище е нещо изключително полезно и аз смятам, че трябва да направим всичко възможно то да стартира още тази есен.
Колега Чипева, когато сега можеше спокойно прокурор да става съдия и съдия да става следовател? Формално юридически това беше така, но общо взето всяка система полагаше усилия да си гради кадрите. И обикновено, и негласно, без да бъде законово регламентирано, в съдийската система си вървяха от младши съдии нагоре и нито един висш ръководител не толерираше да си прехвърлят кадри от звено в звено. Че аз нямам нито ден съдийски стаж и бих изпитала огромно неудобство да започна от "а" - "б", ако щете само на процесуално основание.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Златка Русева обаче стане върховен съдия.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Това, че Златка Русева стана върховен съдия без нито ден стаж, да й бере гайлето този, който я назначи и който иска да направи качество във Върховния касационен съд с такива прелетни птички. Но това е друг въпрос. Напротив, магистратурата трябва да специализира и квалифицира магистратите.
Сегашният закон дава едно минимално предимство за младшите звена, не за горните. Макар че, според мен, с времето ще се наложи обективно и тази практика. Няма как да си висококвалифициран без необходимата специализация. Просто няма как. Това не е дискриминация. Юридическото образование е общо - знаем добре това. Няма формални пречки и не е имало да станеш от един - друг, но фактически нивото на подготовка ще доведе до това, че съдиите ще си тръгват от младши съдии и ще стигат до високите върхове като такива, ако искаме резултати.
Разбира се, могат да се помислят и други неща - да не бъдат тясно специализирани от Софийския районен съд - по чл. 45 от ЗЗД да си изкарват целия съдийски стаж - но това е друг въпрос. Това е въпрос на организация.
Какъв проблем е, че съдийското училище било към министъра на правосъдието, когато всичко му се определя от управителен съвет, в който четири души са излъчвани от Висшия съдебен съвет и трима - от Министерството на правосъдието? Това според мен е направено пак, за да не би някой да каже, че изпълнителната власт нещо дърпа на съдебната. Вижте, съдийското училище е един куп битови проблеми, един куп организационни проблеми. В крайна сметка там не става дума за един, двама и пет души, а става дума за десетки хора, които ще минат. Вероятно ще започнат работата си в съдийското училище при един министър, пък ще го приключат при друг. Защо трябва да подхождаме така доктринерно и фанатично към един такъв проблем?
Помощник-съдиите. Господин Владислав Славов е последният човек, който може да бъде обвинен в това, че не зачита собствената си самостоятелност. Той първи ги еспериментира. Ще назначава помощник-съдиите министърът на правосъдието, но по предложение на председателите на Върховния апелативен и Върховния касационен съд. Тоест, те ще имат право на първичния подбор. Какъв е проблемът, че министърът на правосъдието ще издаде този акт? Те не са магистрати, като какъв статут да ги впишем? Имат една помощна дейност. Няма нищо лошо, това ще оптимизира съдът. Решаваща ще бъде думата на съдията, а не на помощника. Но вие знаете, че дори умните, отворени и подготвени стажанти биват ангажирани в това да подготвят матрицата на съдията за решение. Понякога и ние сме писали такива решения.
Общите събрания са един от най-щекотливите проблеми в този закон. Общите събрания на отделните магистрати, които тук бяха наречени по аналогия "трудовите колективи". Разликата между трудовите колективи, дами и господа, и общите събрания е, че един ръководител на един съд, на една прокуратура е просто пръв между равни. И когато е пръв между равни неговите отношения с останалите съдии не са като велможа към аргати и не трябва да бъдат такива. Ясно е, че СДС буквално подреди йерархията на съдебната система от председателите на районни съдилища и районни прокурори нагоре. Но какво се оказа? - Че 99 на сто от делата са политически неутрални. Кражби е имало, има и ще има и хората ще делят наследства днес, вчера и утре. Хубаво е всичко това да бъде премляно не през тесен политически интерес за едно, две, пет дела, които представляват голям интерес за някого, а в рамките на цялата система, на нейната ефективност, бързина, точност, екзактност и т.н.
Как се решава този проблем? Огромната част от корупцията може да бъде спряна с административни методи. Всеки административен ръководител знае колко получават секретарките му и когато ги види с нови дрешки от скъпите бутици на "Витошка", първата му грижа трябва да бъде да попита откъде това дете е събрало пари за костюм от "Макс Мара". Като мине само по околните на Съдебната палата кафенета и ресторанти и види секретарките - то ли "Фирмено отделение", то ли на отделението по несъстоятелност или на някои други щекотливи отделения, може да се ориентира кой на коя маса е, за чия сметка яде и пие, какъв е крайният резултат. Ако има обаче административен ръководител на място. Хубаво е да има такива и най-вече, когато се придвижват по звената на съдебната йерархия, това да се има предвид.

Да, въпросът може да бъде решен по различен начин. Но това е един опит да се заобиколят политическите сили, който аз приветствам. Защото смятам, че достатъчно много досега политическите сили се бъркаха в кадруването. Самият факт, че това ще бъдат предложения до Висшия съдебен съвет, че членовете на Висшия съдебен съвет също ще могат да си правят предложения и че в крайна сметка ще решава Висшият съдебен съвет е оня филтър, който да препятства случаите, в които пък наистина някой търси удобни.
Господин Соколов, ако това беше принципът за избор на удобни, ние с Вас щяхме да бъдем най-потърпевши, защото по партийна и друга йерархия винаги подлежим на избор от някого и много често или по-рядко се явяваме някакви началници на някаква група хора. Така че, ако смятаме, че винаги в човешката мотивация е удобството, би трябвало да ни избират. Така мисля, че ще стане и тук.
Аз ще подкрепя законопроекта. Смятам, че е в правилна посока и се надявам, че това ще бъде една първа стъпка. (Ръкопляскания от КБ и НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Дончева.
Времето на Коалиция за България беше изчерпано.
Други желаещи има ли? Заповядайте, господин Октай.
ОСМАН ОКТАЙ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Като че ли стана практика всяко управляващо мнозинство, когато говори за други власти, наречени по Конституция независими власти - чувствителни теми за българския парламент, като че ли тема за дебат от всяко мнозинство става темата за независимостта и правилата в съдебната система. Когато говорим от най-висшата институция, от парламента, за други независими власти, особено ние, представителите на политическите сили, смятам, че трябва да бъдем изключително внимателни.
Днес дебатираме една тема, която вълнува цялото общество, тревожи всички граждани в България. Ние, които имаме претенции като представители на най-представителната власт - парламента, трябва да сме много деликатни. Защото и днес в медиите какво виждаме? Всеки прави за сметка на друга власт политика. Но ние, като народни представители и парламент, нямаме това право.
Съдебната система, според мен като лаик, нямам претенциите да бъда юрист и да познавам достатъчно добре нещата отвътре, е свързващ елемент и съдийските състави са завършващия момент на една верига, като се тръгне от Министерството на вътрешните работи, полицейските дознания, следствието и други хора, ангажирани в системата на съдебната власт. Едва ли ние трябва да говорим днес, поне аз останах с такова впечатление, че само съдебните състави са виновни за цялата тази каша, която съществува. Аз не мога да приема една такава оценка. По-бих се доверил на хора, които влязоха в изпълнителната власт, като министъра на правосъдието, който излезе от тази система, може да няма такъв политически прочит и да не прави политика от една чувствителна тема.
Но съм убеден, това, което съм виждал през годините, че и върху първоначалния замисъл на един такъв тесен специалист от системата сигурно ние, политиците, ежедневно оказваме някакъв натиск. Убеден съм в това, колкото и да не се признае. Но тревожното за мен е, че българският парламент, народните представители днес да говорим от трибуната на парламента, че, видите ли, само нашите съдии са хората, които не решават този тежък въпрос, който вълнува гражданите на страната, и ние, като политици и политически партии, възползвайки се от забележките, които ни се отправят от евронаблюдателите, невинаги изпълняваме това, което поемаме като добри ангажименти и отговорности. И понеже не си свършваме докрай и така както трябва ангажимента по този тежък въпрос, затова политическите сили и всеки парламент го превръща в политика и това е тревожно.
Никога не бих си позволил да стана и да говоря по една тема, която е далеч от моята компетентност, но бих слушал много внимателно колеги, които са работили в тази система, и бих оставил за решение при консенсус на тези господа. Бих искал да чуя хора като Младен Червеняков, Бойко Рашков, Йордан Соколов, всички хора, които са били вътре в тази система. Но нека, колеги, да не превръщаме една тема в политическа позиция, да не правим политика, защото изборите са далеч. Аз предполагам, че ще са след три години. Съжалявам, че взех думата по темата, но обсъждаме една много тежка тема.
Днес чета във всички вестници главният секретар какво отношение има към представителите на съдебната система, към нас - политиците. Моля ви да не превръщаме тази тежка тема в политика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Октай.
Господин Пенчев, имате думата.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Аз се възползвам от призива на господин Октай, макар че той мен не ме посочи, и като човек с доста голяма практика като съдия, също мисля, че трябва да взема отношение по този толкова важен законопроект.
Иска ми се да кажа няколко думи за развитието на проблема, ако можем така да го кажем, през тези 12 години. Защото аз мисля, че съм очевидец и участник в този процес, както и всички ние. Аз помня онова време, когато по призива на господин Корнезов - председател на Ямболския окръжен съд, се събраха всички магистрати от България, беше 1989 г., в присъствието на тогавашния министъра на правосъдието Светла Даскалова и тогава за първи път магистратите се осмелиха да кажат някои остри думи и критични бележки към министерството. Това беше така. Аз затова поздравявам господин Корнезов за тази инициатива. Но именно тази еуфория, която обхвана магистратите и обществото, да бъдем независими, никой да не може никакво давление да оказва на магистратите, ми се струва, че отидохме малко далеч и оттам започват всичките проблеми.
Тук и преди мен казаха за проблема за несменяемост. Да, този проблем съществува. В момента, в който беше приета Конституцията, аз лично споделих с моите колеги, че този текст е хубав за нас - съдиите, обаче не е хубав за обществото. Не може да няма основание за несменяемост за грубо несправяне и груби нарушения, или нещо такова, по начин, определен със закон. Но това е друга тема. Ние в момента не обсъждаме Конституцията.

Искам най-накрая да кажа, че според мен, въпреки че мога да бъде обвинен, че не съм юрист, този законопроект отговаря и е в рамките на сега действащата Конституция. Аз не виждам в какво точно се нарушава принципът на разделение на властите.
Първо, аз споделям изцяло мнението на господин Вълчев, че разделението на властите не е абсолютно. Разделение и припокриване на властите - това е принципът. Никой друг принцип е нямало нито в нашата Конституция, нито в други демократични конституции. Разделение и припокриване на компетенции, за да не може нито една власт да бъде господстваща.
Какво в настоящия проект е критикувано? Министърът на правосъдието обобщава докладите на висшите магистрати. Някой трябва да ги обобщи, за да бъде един-единен доклад, който да дава една картина за всичко - и за съда, и за прокуратурата, и за следствието, а не три отделни доклада.
Министърът на правосъдието дава становище по кадровите предложения. Дава, ще дава и трябва да дава становища, защото тези години ние сме свидетели на скандали в нашето общество, когато се оказа, че върховен съдия няма стаж, за да бъде върховен съдия, а правораздава; когато се оказа, че член на Висшия съдебен съвет няма стаж да бъде избран за член, но е член. И вече започваме процесите, нелегитимните органи и решения и едва ли не, анархия. Да, министърът на правосъдието е този и Министерството на правосъдието е това, което разполага с досиетата на всички магистрати, което следи развоя на всички магистрати от първия им ден на младши съдии или младши прокурори до последния им ден. И това е нормално. Няма друга администрация. Ако направим тази администрация към Висшия съдебен съвет, няма за какво да е министерството, защото днес аз мога да бъда съдия във Враца, утре да бъда във Видин, вдругиден - в Апелативния съд в София. Кой ще има моето досие? Ами, Министерство на правосъдието. Кой ще знае дали моят стаж е такъв? Знаете ли какво постъпва във Висшия съдебен съвет? Кадрова справка. Има 15 години стаж. Ама, някой знае ли дали това е така? Професорът, избран от Народното събрание, член на Висшия съдебен съвет, знае ли този човек дали има този стаж или го няма? Не знае. Той гласува и после какво се получава? Избират се хора, които нямат законовите изисквания. Затова аз приветствам, че министърът на правосъдието и Министерство на правосъдието ще дават становище по законосъобразността на предложенията.
Инспекторатът, да, да, дами и господа. В тази еуфория, за която говорих, ние принизихме ролята на инспектората до нищо, до едни регистратори. Отива в съда... Имаше случаи, аз ви казах, когато инспектор отива в районен съд, районният съдия не го пуска в кабинета. Пита: "Ти кой си, бе? Аз съм съдия, ти за какво си дошъл? Какви са твоите правомощия?" А този съдия с една-две години стаж не знае, той пише актове в крещящо противоречие със закона и вместо да изслуша мнението на този инспектор, за който, както ние виждаме в закона, са лица със съдийски или прокурорски стаж 15 20 години, вместо да се вслуша в съвета, в поуките на този човек, под прикритието на независимост ние всъщност защитаваме некомпетентността.
Затова аз приветствам изцяло засилването на функциите на инспектората. Даже бих казала нещо друго. Именно оценките на този инспекторат биха намерили отражение в атестациите, които биха се правили на съответните магистрати. Да, но това не е намеса в съдебната власт, а това е една обективна оценка на качествата на този магистрат. Той трябва да бъде повишаван или понижаван.
По отношение на съдебното училище беше казано много. Вярно е, че в Управителния съвет влизат четирима членове на Висшия съдебен съвет и трима на Министерство на правосъдието. Следователно, никаква опасност няма министърът на правосъдието да приема по свое усмотрение удобни за него хора.
Така че, след като общо се спирам на тези критики, аз смятам, че в това отношение предложеният законопроект не е уязвим и би следвало да го подкрепим.
Иска ми се обаче да кажа и нещо друго, да кажа отново за съдебната администрация. Това е действително една много хубава идея на вносителите, защото без една истински компетентна съдебна администрация не може един съд и прокуратура да работят. Защото тези хора са хора, за които едва ли не на моменти съдебният администратор с 20-30-годишен опит поучава съдията и му казва: "Не, господин съдия, тук трябва така, а не така." Това са неща практически. Трябва да има точно такава администрация - компетентна, добре платена, с положение, за да не бъде едва ли не поставена на изкушение всеки адвокат, който я почерпи, да нарушава своите служебни задължения.
Похвално е също така и предложението за съдебна охрана. Но аз едно не мога да разбера. Не мога да разбера защо до ден-днешен не се направи нещо толкова простичко? Ние бяхме свидетели как, когато дойде Папата, поставиха врати и решетки едва ли не на всяко едно кръстовище. И ние минавахме през тях. Толкова ли е скъпо това? Защо до ден-днешен съдебните палати и районните съдилища и централната Съдебна палата нямат такива решетки? Защо нямат такива решетки? Защото, ако има такава решетка, когато всеки гражданин минава с куфарче или да изпразни джобовете си, едва ли тогава аз мога да се обадя и да кажа, че има бомба и магистратите да избягат веднага, защото не се знаело дали има бомба! Когато има такива мерки за контрол, трудно би могло да има реални бомбени заплахи. Защо в Народното събрание няма бомбени заплахи? Защото всички минаваме през решетки. И никой няма да повярва на такава заплаха. Защото, действително, това вече е и един укор към министър Станков, с тези бомбени заплахи се злоупотребява невероятно много. Вие нямате представа аз като адвокат, макар че в момента не действам, нямате представа колко пъти в седмицата примерно брачната колегия не работи? Колко пъти в седмицата? Примерно, поне един-два пъти в седмицата тя не работи, защото имало бомбена заплаха. Това са стотици дела, стотици свидетели, които отиват във времето след месеци. Това са не само пари, не само бюджет, господин Искров, това са невероятно много морални страдания на хората.
Затова аз считам, че с тази съдебна охрана ще се избегнат и тези опасности от системно измисляни бомбени заплахи. И, надявам се, че тази първа стъпка ще бъде последвана от следващи много необходими стъпки за промяна на Гражданския процесуален кодекс, на Наказателно-процесуалния кодекс, защото без тяхната промяна ние не можем да постигнем нищо в областта на правораздаването. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Госпожа Михайлова, заповядайте.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! След професионалния спор между юристите аз искам да кажа няколко думи за политическата логика, която е в основата на гласуването на Обединените демократични сили в днешния ден за първо четене на предлаганите промени в проектозакона.
Едва ли през последните няколко седмици имаше по-дискутирана тема за обществото от тази за реформата или за модернизацията на съдебната система. Този обществен интерес към проблема логично изведе предстоящата дискусия по законопроекта като приоритети за Обединените демократични сили.
Не остана тайна за никого, че до решението да гласуваме "въздържал се" се стигна трудно. И днес в тази зала прозвучаха и сериозните аргументи на юристите. За нас е факт, че законопроектът няма ясна политическа физиономия и обща концепция и не води до ясни и категорични промени, които да посрещнат очакванията на хората, за които говорим и днес в тази зала - за бързо, достъпно и ефективно правосъдие.
Решението обаче да гласуваме "въздържал се", а не "против" е резултат от политическа логика и израз на желанието ни да дадем шанс за същински дебат по предлаганите от правителството промени в закона, както и да заявим ясно разбирането си за необходимостта от цялостна концепция за модернизация на съдебната система.
Хората очакват от политиците разкриване и наказване на престъпниците, очакват ограничаване на имунитета на депутатите, съдиите и прокурорите в рамките на техните правомощия, очакват гарантиране на равенство пред закона на всички, в това число политици или магистрати, прекрачили закона. Вие отлично знаете, че предлаганите промени не решават тези въпроси, поне не ги решават в степента, която хората очакват.
Ето защо, ако заявяваната нееднократно от отделни политически сили готовност за решителна борба срещу престъпността и корупцията е наистина реално намерение, това означава да заявим всички днес в тази зала готовност за изработване на цялостна концепция за съдебната реформа, която да предостави ясни правомощия и точно да регламентира отговорностите на съдебната система и на изпълнителната власт. Това е въпрос, чието базисно решение като посока може да бъде търсено чрез промени в Конституцията.

Обединените демократични сили смятат, че сегашната Конституцията е изчерпила възможностите, за да може да урегулира правилно тези въпроси. ОДС ще защити аргументирано своите позиции по конкретните текстове от обсъждания законопроект, както и ще направи свои конкретни предложения. Ние ще гласуваме в подкрепа на всички предложения, които връщат държавата на нейните граждани. Но ще гласуваме против всичко онова, което нарушава независимостта на съдебната система или зад което прозира политическа конюнктура.
Нашето решение да гласуваме "въздържал се" е резултат от обстойно обсъждане в рамките на парламентарната група, но и с експерти-юристи, както с представители на гражданското общество. Стремили сме се да съберем максимално обективно мнение, тъй като, пак повтарям, въпросът е изключително чувствителен, за да го затваряме само в рамките на политическите сили. Позицията ни е доказателство, че ние ясно осъзнаваме отговорността си като опозиция от това да дадем принос за решаването на проблемите пред обществото на България.
Модернизацията на съдебната система е процес, натоварен с огромни обществени очаквания. Това очакват от нас и партньорите ни в Европейския съюз и НАТО. Неведнъж сме имали възможността да говорим за необходимостта от консенсус по въпросите на борбата срещу престъпността и корупцията. Този консенсус би бил обаче самоцел ако липсва воля и смелост от страна на управляващото мнозинство да се ангажира със смислен диалог, да изслушва дори и критичните мнения, да формулира ясни политически тези. Има нужда и от смелост да се понесе отговорността за непопулярни ходове. И тук е отговорността на всяко едно правителство не само да се създадат високи обществени очаквания, а те да бъдат посрещнати с решителни мерки.
Настоящите промени в Закона за съдебната система могат да се разглеждат като поредна стъпка в реформиране на съдебната система. И тук е мястото да напомня, че промените в съдебната система не започват от това правителство. Но тази стъпка не е достатъчна и ако управляващото мнозинство има волята и смелостта да отговори на надеждите на обществото, ние трябва да се ангажираме с дебата за промените в Конституцията. Иначе обещанията ще се окажат неизпълнени. Но този път балонът на хубавите фрази ще се спука завинаги, защото избори могат да бъдат спечелени с обещания, но с обещания не може да се управлява. Благодаря. (Ръкопляскания от ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Михайлова.
Заповядайте, министър Станков.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Уважаема госпожо Михайлова, нямам никакво основание да не вярвам на думите Ви. И съм изключително доволен, че този законопроект предизвика такъв сериозен дебат. Предложенията за промяна в Конституцията в момента означават само едно - забавяне на реформите. Ние няма да забавим реформите.
Отново благодаря на всички за обсъжданията. Дебатът за Конституцията може би предстои. Благодаря за изказаните мнения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Станков.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
Гласували 180 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 47.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Обявявам 15 минути почивка, след които започваме с парламентарен контрол, като моля да имате предвид, че първи на въпросите ще отговаря министър Велчев, след това Николай Василев поради промяната на първоначалния час на парламентарния контрол днес и техните ангажименти.
Петнадесет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: (звъни): Продължаваме заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода от 22 май до 30 май 2002 г.
Постъпило е питане от народния представител Кина Андреева към Божидар Абрашев, министър на културата, относно гарантиране на правата в областта на интелектуалната собственост. Следва да се отговори в пленарното заседание на 31 май 2002 г.
Постъпило е питане от народните представители Емилия Масларова, Йордан Димов и Димитър Димитров към Николай Свинаров, министър на отбраната, относно вариантите за унищожаване на ракетите СС-23. Следва да се отговори в пленарното заседание на 7 юни 2002 г.
Постъпило е питане от народния представител Елиана Масева към Димитър Калчев, министър на държавната администрация, относно съкращения на служители от администрацията. Следва да се отговори писмено до 6 юни 2002 г.
Постъпило е питане от народния представител Теодора Константинова-Гайдова към Костадин Паскалев, заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството, относно неизплащането на трудовите възнаграждения на работници от търговски дружества със 100% държавно участие от системата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Следва да се отговори писмено до 11 юни 2002 г.
Постъпило е питане от народния представител Петър Димитров към Георги Петканов - министър на вътрешните работи, относно разбиването на втора печатница за фалшива валута във Варна. Следва да се отговори в пленарното заседание на 7 юни 2002 г.
Постъпило е питане от народния представител Георги Станилов към Владимир Атанасов, министър на образованието и науката, относно собствеността на сградата на пл. "Народно събрание" 10 и ул. "Аксаков" 13 и статута на Националния студентски дом - София. Следва да се отговори в пленарно заседание на 7 юни 2002 г.
Постъпило е питане от народните представители Димитър Йорданов, Иван Николаев Иванов и Димитър Абаджиев към Владимир Атанасов, министър на образованието и науката, относно извършено намаление на числеността на персонала на отрасъл "Образование" в общините във Великотърновска област. Следва да се отговори в пленарното заседание на 7 юни 2002 г.
Постъпило е питане от народните представители Стойчо Кацаров и Васил Василев към Божидар Финков, министър на здравеопазването, относно промени в съвети на директорите на лечебни заведения за болнична помощ, финансирани от държавния бюджет. Следва да се отговори в пленарното заседание на 7 юни 2002 г.
Постъпило е питане от народния представител Георги Станилов към Мехмед Дикме, министър на земеделието и горите, относно грубо нарушение на процедурата по възлагане на лесоустройствени и ловоустройствени проекти. Следва да се отговори писмено до 13 юни 2002 г.
Писмени отговори са дадени от:
министър Антон Станков - на питане на народния представител Благой Димитров;
министър Мехмед Дикме - на народния представител Любомир Пантелеев;
министър Владимир Атанасов - на народния представител Росица Тоткова;
министър Владимир Атанасов - на народния представител Елиана Масева;
министър Мехмед Дикме - на народния представител Димитър Дъбов;
заместник министър-председателя Николай Василев - на питане на народния представител Димитър Дъбов;
министър Долорес Арсенова - на актуален въпрос на народния представител Росица Тоткова;
министъра на финансите Милен Велчев - на питане на народния представител Лъчезар Тошев;
министър Божидар Абрашев - на актуален въпрос на народния представител Евдокия Манева;
министър Пламен Петров - на актуален въпрос на народния представител Иван Николаев Иванов;
заместник министър-председателя и министър на икономиката Николай Василев - на актуален въпрос на народния представител Димитър Дъбов;
министър Соломон Паси - на актуален въпрос на народния представител Кръстьо Петков;
министър Божидар Финков - на актуален въпрос на народния представител Панайот Ляков;
заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството Костадин Паскалев - на актуален въпрос на народния представител Евгени Кирилов;
заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството Костадин Паскалев - на актуален въпрос на народния представител Васил Калинов;
заместник министър-председателя и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева - на актуален въпрос от народния представител Ангел Найденов.
Преминаваме към отговори на питания и актуални въпроси най-напред от министъра на финансите Милен Велчев.
Давам думата на народния представител Кръстьо Петков за питане относно изкупуване на немски ценни книжа от БНБ с пари на Националната здравноосигурителна каса.


КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! На едно от заседанията на Комисията по здравеопазване към Народното събрание беше засегнат и въпросът за състоянието на финансовия резерв на парите за Националната здравноосигурителна каса, изобщо здравноосигурителните средства.
Тогава, при мой въпрос ръководството на Националната здравноосигурителна каса в лицето на господин Софиянски и присъстващите негови колеги потвърдиха, че миналата година е извършена сделка за купуване на немски ценни книжа, като са ползвани пари от резерва. Споменава се сумата около 500 млн. лв.
По този въпрос аз направих справка. Може да бъркам в детайлите, но въпросът за ползване на пари от този резерв не е уреден прецизно в Закона за здравното осигуряване. На мен ми беше отговорено, че след като парите са депозирани в БНБ, оттам насетне банката сама решава какво да прави с тях. И тъй като въпросът е изключително важен - и предишното, и новото правителство, стартирайки финансовата година, знае се какви трудности изпита, за да намери пари да компенсира дефицита в болниците, и по други пера, необходими за здравеопазването, моето питане, господин министър, е: дали има решение или някаква друга форма на писмено съгласие на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса за извършване на сделката, тъй като доколкото разбирам от чл. 27 от Закона за здравното осигуряване, би трябвало да се оформи едно такова решение. Какви са параметрите на тази финансова сделка?
Второ, каква е финансовата целесъобразност за извършване на подобни сделки при положение, че през 2001 и 2002 бюджетна година има сериозни проблеми с осигуряване на допълнителни средства от страна на държавата и на Касата за подпомагане на болниците, за осигуряване на лекарства и т.н.?
И, развивайки въпроса си, бих искал да Ви попитам и още нещо - дали ще се утвърди и занапред такава практика - парите от разерва да бъдат ползвани за подобни или други финансови операции? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Петков! Във връзка с отправеното от Вас запитване относно инвестирането от БНБ на средства на Националната здравноосигурителна каса Ви уведомявам за следното.
На 28 май 2001 и 31 май 2002 г. между Националната здравноосигурителна каса и Българската народна банка са сключени два договора за управление на средства за шест месеца, съответно за 100 и 500 млн. лв., които също така са подписани и от страна на Министерството на финансите, предвид осъществявания от Министерството на финансите общ контрол и управление на средствата по системата на Единната сметка, регламентирани в § 17, ал. 12 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2001 г.
От страна на Националната здравноосигурителна каса договорите са подписани от д-р Бойко Пенков - директор на НЗОК.
За сключването на тези договори директорът на НЗОК е бил упълномощен с Решение № 8 от 14 май 2001 г. на Управителния съвет на НЗОК. По информация от БНБ тези суми са инвестирани от БНБ, съгласно изискванията на Закона за БНБ и инвестиционните ограничения за управление на международните валутни активи на БНБ.
Доходността по договорите, които БНБ начислява в полза на НЗОК, е в размер на 4,39 и 4,367 процента на годишна база. Тази доходност съответства на пазарната доходност на държавните облигации с 6-месечен остатъчен срок за падежа на страните от еврозоната, притежаващи минимум "2А-минус" дългосрочен кредитен рейтинг.
По отношение на финансовата целесъобразност на сделката, от гледна точка на БНБ, операцията представлява финансова сделка по управление на валутните резерви, чрез която БНБ минимизира матуритетния дисбаланс между активите и пасивите си.
Финансовите изгоди на НЗОК се изразяват в получаването на пазарна доходност за съответното ниво на риск.
Предвид ангажиментите за поддържане на определено ниво на фискалния резерв, съгласно споразумението с Международния валутен фонд, тази операция е целесъобразна, тъй като запазва размера на фискалния резерв.
Следва да се има предвид, че ресурсът на НЗОК формира близо една четвърт от сумата на фискалния резерв. При инвестирането на тези средства, съгласно гореизложените договори, сумите са внесени по отделна сметка в БНБ с титуляр НЗОК, които също се включват във фискалния резерв.
По отношение на влиянието на операцията от гледна точка на бюджета на НЗОК и консолидираната фискална програма следва да се има предвид, че съгласно Единната бюджетна класификация операциите по управление на ликвидността на бюджетните средства не се третират като разход, а са елемент от финансирането, тоест с тази операция не се влошава бюджетният дефицит.
В тази връзка инвестирането на средствата за управление на ликвидността не представлява усвояване на заложен в бюджета на НЗОК разход. Предвид изискванията и правилата на бюджетиране и касовото изпълнение на бюджета на НЗОК, допълнително разходване на средства не може да се извършва, освен в предвидените в параграфи 6 и 7 на Закона за бюджета на НЗОК за 2002 г. случаи. Съгласно § 2 от този закон Управителният съвет на Касата може да извършва само компенсирани промени в разходите при спазване на изискването тези промени да не изменят параметрите на бюджета и да не водят до увеличаване на разходите за заплати и възнаграждения.
Считам, че управлението на ресурса на НЗОК следва да се разглежда и осъществява в контекста на цялостното управление, поддържане и контрол на фискалния резерв. Следва да се има предвид, че натрупаните парични ресурси на НЗОК са вследствие на забавените темпове на здравната реформа и намаляването на темпа и обхвата на финансираните от НЗОК медицински услуги спрямо първоначалните средносрочни разчети. Това доведе до утежняване на държавния бюджет за сметка на натрупване на излишен ресурс в НЗОК и по-голямо финансиране на системата на здравеопазването от държавния бюджет и общините. По този начин се акумулираха резерви в НЗОК, но те практически са за сметка на утежняване на разходната част на централния бюджет.
В същото време - от началото на здравната реформа, се намалиха осигурителните вноски за бюджета на Националния осигурителен институт, разходите обаче за пенсии се увеличиха в съответствие с пенсионната реформа и в последните две години структурните дефицити по бюджета на НОИ са значителни и недостигът им бе изцяло покрит от централния бюджет. Тези натрупани диспропорции следва да се преодолеят в средносрочен план чрез ускоряване на тези реформи и освобождаване от ангажимент на централния бюджет по допълнителното им финансиране, за да може адекватно да се заделят средства за социално подпомагане, образование и други дейности.
И в заключение, на последния Ви въпрос бих казал, че според мен е напълно целесъобразно да продължават да се провеждат такива операции, макар и решение за това да не се взима от министъра на финансите, а съответно от ръководството на Здравната каса и на БНБ, тъй като тези операции по същество представляват начин да се постигне възможно най-висок доход в рамките, разбира се, на ограниченията за наличните средства, принадлежащи на НЗОК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Петков, имате право на два допълнителни въпроса.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря.
Аз съм определено доволен от факта, че за първи път чух отговор на въпрос, който се опитвам да задам от месеци наред. Той е документално и фактологически верен, тоест оттук насетне няма да има спекулации и т.н.
Но, аз бих искал да задам още един въпрос, започвайки оттам, откъдето спря министър Велчев.
Вие, вероятно си спомняте, че вашето правителство заяви, че публичните финанси се нуждаят от изключително усъвършенстване и че ще вземете сериозни мерки в тази сфера. Едва ли има по-публични пари от тези на здравноосигурените и пенсионноосигуряващите се лица.
Смятате ли, господин министър, че през текущата година е редно при този хроничен и висок дефицит да продължава да се осъществяват такива изходни операции?
И в тази връзка, тъй като предстои, вие знаете, да се гледат промени в Закона за здравното осигуряване - не смятате ли, че трябва да се въведе друг механизъм за контрол и оползотворяване на публичните пари, който изключва или по-точно, който ще стесни в много голяма степен свободата на действие на БНБ или на някоя друга банка, в която са депозирани парите? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Петков.
Имате думата, господин министър, за да отговорите на допълнителния въпрос.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин Петков, въпросът Ви е напълно целесъобразен. Аз съм твърдо на мнение, че така или иначе тези средства трябва да се инвестират по най-рационалния начин. Дали това е най-способна да направи БНБ или някой друг - това е съвсем различен въпрос.
Трябва да кажа, че в Министерството на финансите се разработват алтернативи и варианти, включително и чрез необходимите нормативни промени, ако това се налага, след което да се даде възможност на Министерството на финансите, отчитайки неговата ръководна роля в управлението на бюджетните ресурси, да има по-пряко влияние върху това как се инвестират средствата от целия фискален резерв, включително и този негов компонент - средствата на Здравната каса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Продължаваме с питане на народния представител Лъчезар Тошев относно раздаване на кредити на задгранични дружества след 1985 г., невърнати на Българската външнотърговска банка.
Имате думата, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Почитаеми народни представители, господин министър! Въпросът, който задавам вече може би в четвърти парламент, е от голяма обществена важност и по данни, които са излезли в печата между 1985 и 1999 г., около 1 млрд. щ.д. са били раздадени от бившата Българска външнотърговска банка на 161 фирми и дружества, повечето регистрирани или действащи в чужбина.
На 23 март 1992 г. със Заповед № 88 тогавашният финансов министър Иван Костов, заедно с тогавашния управител на БНБ нареждат да се извърши финансова ревизия на Българската външнотърговска банка от господин Георги Котев. Ревизията завършва на 30 април 1993 г. Ревизионният акт е връчен на БНБ, откъдето е препратен на Главна прокуратура на 13 май 1993 г. като доказателство по дело № 4 за икономическата катастрофа.
В архива на Българската външнотърговска банка е отбелязано раздаването на кредити - над 7 хил. кредита от 1985 до 1989 г., но е изчезнал списъкът на получателите, т.нар. Приложение № 12. Валутният резерв на страната е бил организиран в седем сметки, от които най-големи са сметки № 371 и № 321.
Между 1985 и 1990 г. Българската външнотърговска банка прави много разходи по сметка № 371, но те не са отразени счетоводно с сметката на БНБ, в която се отчитат тези средства, която е с № 411.952.5, както и липсват документи на кого и за какво са дадени.
Тъй като изнасянето на държавни средства и обсебването им от фирми, които не са ги възстановили, е от обществен интерес, моля да ми отговорите:
Предприел ли сте в качеството Ви на министъра на финансите действия, за да установите кои са задграничните дружества, регистрирани от българската държава от 1985 до 1989 г., които са евентуалните получатели на тези невърнати кредити?
Разпоредил ли сте проверка, чрез която да се възстанови изчезналото приложение № 12 по документите на Българската външнотърговска банка, използвайки информация за по-значителните банкови преводи на Българската външнотърговска банка от този период?
Смятате ли за уместно да създадете специална комисия по този въпрос между Министерството на финансите и Българската народна банка?
Смятате ли, че е от обществен интерес тези средства да бъдат възстановени на българската държава и проверил ли сте дали останалата документация по този случай се съхранява надлежно от БНБ и от "Булбанк"? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Тошев.
Господин министър, имате думата да отговорите на питането.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Тошев, аз Ви благодаря, че с този актуален въпрос фокусирате вниманието към значими проблеми, които накърняват обществените интереси, но които са обвързани с работата на няколко правителства. Наистина е жалко, че досега няколко правителства не са свършили нищо за изясняването на този въпрос през изминалите 12 години.
Във връзка с отправения към мен актуален въпрос аз Ви уведомявам за следното. Към днешна дата Министерството на финансите не извършва проверки, имащи връзка с поставените от Вас въпроси. Не виждам за каква проверка може да става дума, след като ревизионният акт от 1993 г. по повод извършена финансова ревизия, както сам заявявате във въпроса си, е изпратен на Главна прокуратура на 13 май 1993 г. Информирам Ви, че досега не съм получавал, освен чрез Вашето питане, информация за изчезването на посоченото от Вас Приложение № 12. Считам, че ако нещо е изчезнало от банката или нейните архиви преди години, то извън правомощията на министъра на финансите е да възстанови изчезналото от нейния патримониум, още повече че такава банка вече не съществува.
Считам, господин Тошев, че ако Вие знаете кога е изчезнал този документ и къде се намира той сега, следва да уведомите съответните компетентни органи. По мое мнение изпълнителната власт не може и не следва да се изживява като правораздавателен орган.
Що се отнася до законодателния орган - Народното събрание, то в неговите правомощия съгласно чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е да сформира при необходимост временни комисии по конкретен повод за проучване на значими въпроси. В тази връзка извън правомощията на министъра на финансите е да дава оценка за необходимостта от създаването на специална комисия.
Считам, че българската общественост трябва да знае как е натрупан външният дълг. И ако посоченият от Вас случай е свързан с това, компетентните правораздавателни органи следва да се произнесат, след което това да стане достояние на обществеността.
А по Вашия последен въпрос Ви информирам, че министърът на финансите не упражнява надзор върху банковата дейност, поради което, съгласно действащата нормативна уредба, проверка в БНБ и "Булбанк" може да осъществи само Банков надзор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Тошев, имате възможност да зададете до два допълнителни въпроса.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПСОДС): Господин председателю, аз не мога да задам допълнителни въпроси, тъй като не ми беше отговорено конкретно. Министърът на финансите очевидно пресигнира от опитите да се реши този въпрос, да се намери някаква информация. Вие ми отговорихте, че това не е във Вашата компетентност и не може да го направите.
Така че аз не бих могъл да задам допълнителни въпроси. Не смятам, че съм удовлетворен от отговора, но трябва да Ви кажа, че Вие сте поредният министър, който отговаря по този начин - че всъщност този въпрос не може да бъде разглеждан от Министерството на финансите. Аз смятам, че все пак Министерството на финансите трябва да има инициативата да потърси някаква останала информация, която има. Информацията, която аз използвам, е тази, която е излязла в печата, която е публикувана. Аз нямам друга информация. Смятам, че Вие може да наредите ревизия, както на времето един от финансовите министри господин Костов е наредил такава ревизия. В този акт има такива данни, така че Вие трябва да се заинтересувате от този въпрос, защото той не е от интерес на едно или две лица, а е от общ интерес, той е от обществена значимост. Затова бих искал да видя да се ангажирате много повече по този въпрос.
А що се отнася до БСП, ако някой от БСП знае повече по този въпрос, би трябвало да сътрудничи на министъра на финансите с информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Велчев, заповядайте.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин Тошев, аз разчитам на добросъвестността на извършената ревизия през 1993 г., разпоредена от господин Иван Костов, още тогава член на СДС. И в този смисъл не смятам, че една нова ревизия ще покаже нещо различно от това, което е показала ревизията от 1993 г.
Що се отнася до действията на Министерството на финансите, те изрично са описани в закона и аз не смятам, че Министерството на финансите или който и да било друг орган следва да проявява такава инициатива и да предприема действия, които не са му предписани от закона, да се намесва в работата на независими органи на властта, каквито са правораздавателните органи, и да нарушава по този начин Конституцията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Тошев, желаете ли да се възползвате от възможността да изкажете отношението си към отговора? Не желаете. Благодаря.
Преминаваме към питане на народния представител Кина Андреева относно нелегална търговия с акцизни стоки.
Заповядайте, госпожо Андреева.


КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! В края на миналата година бяха извършени промени в Закона за акцизите, които бяха повишени, и това има едно-единствено обяснение, а именно фискалната насоченост на тези мерки. На практика чрез акцизите се облагат масовите потребителски стоки като бира, цигари, алкохол, горива, стоки, които ежедневно се консумират в големи количества особено в ситуация като тази, в която живее по-голямата част от българите днес, които за съжаление нямат кой знае какъв избор, освен да следват известния стих на Ботев: "Пиян дано аз забравя". Всичко това поражда един стабилен и непрекъснат данъчен поток към бюджета. Това от своя страна има голямо значение за нормалното финансиране на публичните дейности в страната, особено след като във Вашата програма Вие сте заложили такива мероприятия като свиване на данъчната тежест - друг е въпросът дали това се случва, увеличаване на доходите на населението - друг е въпросът дали това се случва, и др.
Очевидно е, че повишеният акциз всъщност е в основата на решаване на фискалните проблеми на държавата. Всичко това обаче може да се случи, когато върху търговията с акцизни стоки се упражнява строг контрол, който да гарантира събираемостта на тези приходи. За съжаление нещата изобщо не стоят така. В София не е никакъв проблем да се купят цигари без бандерол - както български, така и вносни, и това го знаят всички пушачи. На много места в София се продават цигари, които са с облепени бандероли, но се продават на цени, които отговарят на цените на стоки с неплатен акциз.
На всички е ясно, че безбандеролната търговия с вносни цигари, която ги прави в някои случаи дори по-евтини от българските, нанася не само удар върху хазната, като в нея не постъпват предвидените приходи, но подобна търговия нанася огромни щети на българските производители на цигари, защото техните стоки стават труднопродаваеми. Нелегалната продажба на акцизни стоки действа демотивиращо на онези производители, които са изрядни в задълженията си към държавата. Тя влияе отрицателно и върху търговията, тъй като се нарушава конкурентната среда. Едва ли точно на Вас трябва да обяснявам, че колкото по-висок е размерът на акцизите, толкова по-силен е отрицателният ефект върху търговията от липсата на събираемост.
За съжаление Вие управлявате вече почти година. Изтече почти половината от обещаните заветни 800 дни, които българските граждани трепетно очакваха, но нещата не са се променили. Точно обратното, размерите на нелегалната търговия с акцизни стоки се увеличава.
Безспорен е фактът, че повишаването на акцизите върху цигарите и алкохола е част от нашите усилия по пътя към евроинтеграцията. Но ако те се правят по балкански - да ги има на хартия, пък дали ще ги спазваме е друг въпрос, те стават ненужни. Защото когато няма контрол, всички мерки се обезсмислят. А за осъществяването на такъв контрол е нужна преди всичко политическа воля, която при Вас очевидно липсва.
Българските граждани си спомнят онзи ефектен театрален жест, с който преди една година Вие вадехте кутия луксозни цигари и обещавахте пред телевизионната камера, че ще ликвидирате търговията на цигари и алкохол без бандероли. Българските граждани си спомнят как обещавахте, че това ще увеличи постъпленията в бюджета с над 1 млрд. лв. - средства, които ще се използват за социални плащания.
Уважаеми господин министър, тази сутрин на път за парламента в първия павилион за цигари, пред който аз спрях и поисках кутия "Davidoff", получих ето тази кутия (показва я) и се оказа, че тя е без бандерол. Аз съм Ви я донесла, за да Ви припомня обещанията, които Вие не изпълнихте.
И затова аз Ви питам: какви мерки предприемате, за да ликвидирате нелегалната търговия с акцизни стоки?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин министър, имате думата да отговорите на питането.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Във връзка с питането на народния представител Кина Андреева относно предприетите мерки за ликвидиране на нелегалната търговия с акцизни стоки, искам да направя някои уточнения.
Основните криминогенни фактори, допринасящи за високото ниво на риска при внос на акцизни стоки, могат да бъдат систематизирани в няколко групи. На първо място, високото равнище на потребление на акцизни стоки в страната и относително твърдата им ликвидност стимулират техния неправомерен внос в големи количества. Акцизните стоки не се нуждаят от складиране на едро за дълги периоди от време, лесно могат да бъдат пуснати в търговската мрежа и могат да бъдат реализирани сравнително бързо.
На второ място, високото ниво на печалба при търговия с незаконно внесени акцизни стоки оправдава риска от възможно санкциониране на контрабандния внос. На нарушителите често е по-изгодно да поемат риска да бъдат глобени, отколкото да заплатят всички дължими такси към държавата.
На трето място, повечето акцизни стоки са обект на засилено фискално третиране в почти всички държави, което спомага за формиране на международни контрабандни канали, в които се инвестират много средства.
За преодоляване на изброените криминогенни фактори и за увеличаване на приходите от внос на акцизни стоки от началото на годината Агенция "Митници" е предприела редица конкретни действия, а именно:
1. Със Заповед № 41 от 11.02.2002 г. на директора на Агенция "Митници" са определени конкретни гранични митнически учреждения, през които задължително акцизните стоки ще се въвеждат на територията на Република България. С тази мярка се цели ограничаване на възможностите за контрабанден внос на такива стоки, а чрез концентриране на технически и човешки ресурси в тези гранични митнически учреждения се дава възможност за засилване на контрола за намаляване на корупционните практики и за по-ефективно разпределение на функциите в рамките на митническата администрация.
2. Със Заповед № 41 от 11.02.2002 г. са определени и митнически учреждения, в които задължително ще се извършва и поставянето в режим на внос и износ на акцизните стоки. Чрез мярката се цели ограничаване на възможностите за извършване на митнически измами с предмет акцизни стоки чрез декларирането им като други стоки или чрез подмяна на стойността или произхода на стоките.
3. Със Заповед № 41 от 11.02.2002 г. се определят и митническите учреждения, през които акцизните стоки задължително ще напускат територията на страната в случаите на износ или реекспорт. Мярката цели ограничаване на възможностите за така наречения фиктивен износ, при който стоките само привидно напускат страната, т.е. връщат се за реализация на територията на страната, при което се избягва заплащането на дължимите държавни вземания. Неправомерно се възстановява данък върху добавената стойност или акциз.
4. В процес е и разработване на нов механизъм за засилване на митническия контрол при внос на течни нефтопродукти. С тази цел се подготвят конкретни указания, които да създадат ясни правила за разпознаване на неправомерни действия при вноса на нефтопродукти.
5. Пряко отношение към въпроса за ликвидиране на нелегалната търговия с акцизни стоки има и законодателната инициатива на правителството за предоставяне правомощия на митническите контролни органи чрез изменение на Закона за движение по пътищата, т.е. да спират превозни средства на пътя и да извършват проверки съгласно Закона за митниците. Чрез това правомощие се създава допълнителна преграда за контрабандния внос на акцизни стоки.
6. Митническата администрация полага усилия и за практическото въвеждане на нормативно предвидения последващ контрол на приетите митнически декларации, включително на място при декларатора, чрез проверка на данните и документите за извършените вносни и износни операции.
7. Митническата администрация стриктно спазва задължението си да предоставя екземпляр от митническите декларации на органите на данъчната администрация за оформените митнически стоки с цел информация и извършване на последващи контролни действия. Справка за констатираните през периода 01.02.2002 г. до 20.05.2002 г. случаи на митнически нарушения с предмет на нарушението акцизни стоки е приложена към моя отговор и мога да Ви я дам в писмен вид.
На второ място, бих искал да разгледам мерките за ограничаване на нелегалната търговия на акцизни стоки на територията на страната. Контролът върху търговията и производството на акцизни стоки на територията на страната се осъществява от страна на данъчната администрация, отдел "Оперативен контрол", като за ограничаване на нелегалната търговия са предприети редица конкретни мерки, а именно:
1. Органите на данъчната администрация извършват непрекъснат контрол върху търговските обекти и производителите на акцизни стоки, като е обърнато специално внимание на стоките, с които е възможно злоупотребяване с цел укриване на дължимите данъци и акцизи. Стоките, за които съществува информация за нелегално производство и внос, са: вина, спиртни напитки, тютюневи изделия и течни горива.
2. Данъчната администрация чрез своите специализирани органи и съгласно правомощията й, дадени с Данъчно-процесуалния кодекс и Закона за акцизите, извършва ежемесечни проверки както в търговските обекти, така и в обекти за продажба на течни горива. За ефективното извършване на проверките и резултатите от тях са приети необходимите законодателни промени за изземване на нелегалните акцизни стоки, запечатване на търговските обекти и лишаването от право да се упражнява дейност, както и унищожаването на контрабандните стоки.
3. Неблагоприятен момент, влияещ отрицателно върху постъпленията от акцизи в бюджета е облепването на спиртни напитки и тютюневи изделия с неистински акцизни бандероли. За съжаление това е твърде масово явление, тъй като такива стоки се засичат твърде често в търговската мрежа, макар че според администрациите на държавите-членки на Европейския съюз българските акцизни бандероли са много добре защитени от фалшификации.
Във връзка с това в данъчната администрация са назначени служители експерти-криминалисти, които реализират откритите неистински образци и непрекъснато обучават данъчните органи за тяхното ефективно разпознаване.
Четвърто. За пресичане на контрабандата с течни горива и реализирането й в специализираните обекти за продажба е създаден научният контрол, като предстои специално обучение на проверяващите данъчни органи за засичане на количества, обект на нелегалната търговия. Наистина тук следва да се направят необходимите законодателни промени в Закона за акцизите за контрол не само на изхода при продажбата им, но и на входа, при постъпването им в обектите за продажба. Тази промяна ще допринесе за реалното обхващане на количествата, постъпили и продадени горива, както е направено при производителите със спиртни напитки.
Данъчната администрация работи в тясно сътрудничество с органите на Министерството на вътрешните работи при извършване на специализирания данъчен контрол и разкриването на контрабандните канали за реализиране на акцизи и стоки. В резултат на извършените проверки са установени и санкционирани 1576 нарушители, сред тях производители, вносители и търговци. По-голямата част от тях са предадени на прокуратурата съгласно изискванията на Наказателно-процесуалния кодекс, като своевременно са уведомени Върховната касационна прокуратура и главният секретар на МВР. При проверките са иззети и конфискувани акцизни стоки на стойност 120 хил. 237 лв. и са запечатани 350 търговски обекта.
В заключение искам да кажа, за да оспоря Вашето мнение за липса на воля или желание на правителството да се справи с този проблем - тук всички бяхме свидетели колко дълго се обсъждаха мерките за реформа на митническата администрация и договорът с "Краун ейджънтс"... Аз ползвам случая да благодаря за правилното решение на Конституционния съд, където беше направен последният опит да се оспори правилността на действията на правителството и да напомня и на вас как вашата парламентарна група оказа доста силна съпротива срещу този договор и въобще срещу усилията на правителството за пресичане на търговията с акцизни стоки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Имате думата, госпожа Андреева, да зададете до два допълнителни въпроса.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Благодаря Ви, господин министър. Искрено се надявам, че повишаването на акцизните стоки не е просто камуфлаж, при който под благовидния предлог за стимулиране на българското производство се обогатяват малък брой, да ги наречем, шмекери. Искрено се надявам, че наистина цитираните от Вас мерки ще доведат до осезаеми подобрения в това отношение, като си запазвам правото и по-нататък да искам от Вас информация по тези процеси.
За съжаление Вие се позовахте тук на поведението на нашата парламентарна група при дебата за митниците и за предоставяне управлението на "Краун ейджънтс". Но аз не съм оптимист, че нещата ще се подобрят, защото информацията, която имаме, че 37 служители, от които едва 10 ще бъдат на територията на България, едва ли може да доведе до някакво сериозно подобряване на работата на митниците.
Освен това анализът, който Вие разпространихте, придружен с Вашия доклад за състоянието на митниците, по никакъв начин не представлява анализ, а просто един доста оптимистичен за мен рапорт за намерения, без конкретни ангажименти и мерки. Докато подготвях своя въпрос, аз се опитвах да получа някаква информация в сайтовете на Министерския съвет за приходите от акцизи и друга подобна информация, но за съжаление никъде не открих подобно нещо. Затова в уточняващите въпроси аз искам да Ви попитам следното.
Какви са положителните и отрицателните резултати след повишаването на акцизите и какво въздействие оказва върху пазара липсата на събираемост и фактът, че се търгува със стоки без бандерол?
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, госпожо Андреева. Това бяха два съвсем конкретни допълнителни въпроса.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа! Наистина 37 служители на "Краун ейджънтс" се предвижда да работят по договора. Искам да подчертая тук, че всеки един от тях ще работи на територията на България, а не само 10. Наистина те не са много в сравнение с 4-те хиляди служители в Агенция "Митници", но нали именно за това пледирахте вие по време на разискванията за договора - да не даваме концесия на английската фирма да управлява нашите митници, а договорът е наистина само консултантски. И аз отново ви заявявам най-тържествено, че той е консултантски и съм твърдо на мнение, че ще доведе до положителни резултати. Впрочем той вече носи положителни резултати. Наскоро Министерството на финансите обяви, че за първите четири месеца от годината, и то след един временен спад през м. януари, когато "Краун ейджънтс" още не бяха започнали работата си и новото ръководство на Агенция "Митници" още не беше назначено, от началото на годината увеличението на приходите в сравнение с миналата година е 48 млн. лв., което е два пъти повече от всички комисионни, които ще получат "Краун ейджънтс" за тази и следващите две години. Радвам се, че имам възможността да ви съобщя вече първите положителни резултати.
Що се отнася до конкретни цифри, за които ме питате, за съжаление аз не съм готов да ви ги предложа, но с удоволствие при следващото ми идване в парламента в писмен вид ще ви информирам за това.
В заключение само мога да кажа, че ясно осъзнавам вредата за държавния бюджет и за производителите, и за честните търговци от това да се разпространяват стоки без бандерол и да ви уверя, че работим, за да пресечем тези канали. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин министър.
Госпожа Андреева, имате възможност да изразите отношението си към отговора.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин Велчев, господа народни представители! Въпросите за митническата реформа би трябвало да се дебатират тук, в парламента, и в обществото предварително, преди да бъдат сключени договорите, а не ние да бъдем поставени пред свършен факт. Иначе направо можехме да Ви произведем в генералски чин и може би Вие щяхте да получите генералски рейтинг набързо. Но за съжаление аз не получих отговор на двата въпроса. Аз не исках цифри от Вас, а най-общо един анализ на въздействието върху пазара от това, че събираемостта е доста ниска.
Искам да обърна внимание само на две неща. Вие никога не трябва да забравяте, първо, че България е парламентарна република и обещанията, които са направени по време на предизборните кампании, трябва да се спазват, защото избирателите наказват онези, които не изпълняват обещанията си. Второто е, че има едно-единствено безспорно нещо на този етап - една шепа приближени хора увеличават незабавно и несимволично своите доходи, в това число и такива, които търгуват нелегално с акцизни стоки. Ако Вие искрено желаете да се справите с контрабандата с акцизни стоки, просто трябва да определите основните цели на това противодействие и това да доведе бързо до рязък скок в приходите в държавния бюджет от подобни стоки. Засега моето впечатление е, че това е отложено за когато му дойде времето. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
С това завършихме актуалните въпроси и питания към министър Велчев. Благодаря, господин министър.
Продължаваме с актуални въпроси и питания към заместник министър-председателя Николай Василев. Давам думата на народния представител Панайот Ляков да зададе своя актуален въпрос относно правителствената програма "Индустрия 2002".
Заповядайте, господин Ляков.

ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господа министри, уважаеми господин заместник министър-председател! Радост е за нашите очи, че след два месеца отново можем да Ви видим в парламента. Моят въпрос е от 2 април, но според мен не е загубил своята актуалност.
На 26 март 2002 г. в Интернет-страницата на правителството на Република България прочетох съобщение, че вицепремиерът и министър на икономиката Николай Василев, тоест Вие, е представил програмата на правителството за възраждане на българската икономика, наречена "Индустрия 2002". При това представяне Вие сте обявили, че откривате дискусия на експертно и широко обществено ниво по проблемите на икономическата политика. Аз реших да се включа в тази дискусия, като първо поисках, естествено, да прочета тази програма и да видя каква индустриална стратегия е избрало новото управление.
От парламентарната група се обърнахме към Министерския съвет, оттам ни препратиха към Пресцентъра, но, уви, оказа се, че програмата не съществува като официален документ и отговорът на Пресцентъра бе, че тя не е одобрена от правителството.
Аз не бих искал в своя отговор да седнете сега и да ми обяснявате каква е програмата, какво включва, защото това е дискусия, която с Вас ще продължим. Аз ще подготвя питане за икономическата стратегия на правителството.
Много Ви моля да ми отговорите конкретно и ясно на въпроса: чия е тази програма и защо не е одобрена от Министерския съвет? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Ляков.
Господин Василев, имате думата да отговорите на актуалния въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Ляков, уважаеми дами и господа народни представители!
Благодаря Ви, господин Ляков, за Вашия много конкретен въпрос. Аз бих искал да Ви уведомя за следното. Програмата "Индустрия 2002", с нейното пълно име "Програма за възраждане на българската индустрия", е разработена от икономическия екип на правителството. Тя е колективен труд, основно изработен в Министерството на икономиката, основно през месец януари. В същото време, както е записано в самия увод на тази програма, нейната цел е да се систематизират приоритетите на икономическата политика, с оглед подобряването на бизнессредата и устойчивия растеж на българската индустрия. Пак в този увод, господин Ляков, е посочено, че тази програма е разработена на базата на управленската програма на правителството на Република България, разбира се, и на базата на предизборните програми на Националното движение Симеон Втори. Програмата на правителството на Република България е акт на самото правителство и никъде в българското законодателство няма изричен законов текст, императивна норма, за приемане на отделни политически документи като програми, стратегии с актове на Министерския съвет.
Все пак тази програма беше разгледана на много, много форуми. С нея беше запознато правителството, беше запознат Съветът за структурна политика, бяха запознати двете парламентарни групи на мнозинството и отделно ключовите икономически комисии на Народното събрание. Тя беше предоставена на широко обществено обсъждане, включително и на широки представители на българския бизнес. Беше разгледана много подробно в създадения от нас преди няколко месеца Съвет за икономически растеж. Аз съм много учуден, че Вие не сте стигнал до нея. Аз съм Ви приготвил копие, такова каквото беше издадено тогава, и сега веднага ще Ви го дам.
Освен това още същия ден, когато беше публикувана, беше качена на сайта на Министерството на икономиката. Аз съм учуден, че Вие не сте пробвал да я намерите там. Сайтът изглежда точно така (заместник министър-председателят показва от трибуната как изглежда сайтът на Министерството на икономиката) и в него можехте да я намерите. Оттогава насам сме получили множество допълнителни коментари, предложения, които са влезли допълнително в нашата програма. Така че с най-голямо удоволствие ще Ви връча тази програма.
Ако желаете, разбира се, задайте ми въпроси за общата икономическа политика на правителството. Аз съм готов да коментирам и този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Ляков, имате възможност да изразите отношението си към отговора и да получите и исканата програма.
(Заместник министър-председателят Николай Василев дава програмата на народния представител Панайот Ляков.)
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Василев, Вие бяхте много откровен и всъщност признахте това, което аз подозирах - че всъщност програмата, която е официално обявена - чета Ви дословно съобщението в Интернет-страницата, която съм си извадил: "Представи програмата на правителството за възраждане на българската икономика". Не може да има програма на правителството, която не е одобрена от правителството.
Аз разбрах, че е разработена от икономическия екип, основно от Вашето министерство, че съществува там като документ. Благодаря Ви за копието, но много Ви моля, когато представяте официално един документ като правителствен, това става по точно определен ред. За мен това е една чиста пиар акция и Ви уверявам, че икономиката не се управлява, стимулира чрез пиар акции. Това се прави по друг начин. И ако Вие го правите добре, икономическите резултати няма да са така плачевни, каквито за съжаление регистрираме в момента. (Неразбираеми реплики от НДСВ и ДПС.)
Господин Василев знае, защото нашият спор за чуждестранните инвестиции беше решен много категорично от статистиката, която не може да бъде излъгана от никой.
Аз приветствам това, че Вие откривате такава дискусия, че представяте такава програма, че това може да бъде поставено на по-широко обсъждане. Но нека, когато тази програма е заявена като правителствена, тя действително да бъде правителствена програма. Аз Ви обещавам да продължим нашия дебат за стратегията за икономическото развитие и възраждане на българската икономика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Ляков.
Господин Василев, имате възможност за реплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Ляков, аз всъщност не можах да разбера къде е проблемът. Благодаря Ви за Вашата оценка, че направихме добра пиар акция с тази програма. Да, ние наистина направихме. В продължение на един час аз я представих на всички български медии и след това в продължение на две седмици тя беше много широко обсъдена в общественото пространство. Това, че Вие тогава сте нямал желание да я обсъдим, с Вас можем да го направим в бъдеще.
Не можах да разбера обаче какви са тези плачевни икономически резултати и бих Ви помолил да ги цитирате. Вие гледате един много специално избран период от време - примерно първите три месеца от тази година - и казвате, че тогава инвестициите са били по-малко. Добре, но аз миналия път ви казах и други неща - че например вие прехвърлихте инвестицията в "Глобул" от декември 2000 г. през първото тримесечие на 2001 г., а останалите инвестиции в България бяха също толкова малко, колкото са и през тази година. Забравихте какво друго ви казах - че например в четвъртото тримесечие на миналата година чуждестранните инвестиции в България бяха два пъти повече отколкото през второто тримесечие, когато все още вашето правителство беше на власт.
Искам само да ви напомня, че четвъртото тримесечие на миналата година дойде, след, а не преди събитията от 11 септември. Все пак говорим за една доста по-малко благоприятна световно-икономическа обстановка в момента.
Всъщност въпросът ми към Вас е: безработицата ли е по-висока отколкото при вашето управление?
Молбата ми е: попитайте ме отново през месец септември колко са чуждестранните инвестиции в България. Попитайте ме колко е броят на приватизационните сделки, особено на големите такива, сравнени с липсата на всякакви приватизационни сделки за 2001 г. По никакъв начин не мога да се съглася с така повърхностни твърдения, че сега едва ли не икономиката е в по-лошо състояние, отколкото е била преди. Според мен тя е в малко по-добро състояние. Достатъчно е, разбира се, че не е и никога няма да бъде достатъчно, колкото и добре да се развиваме, ние винаги ще си вдигаме летвата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
Преминаваме към питането на народния представител Тошо Пейков относно приватизацията на "Химко" - Враца.
Господин Пейков, заповядайте.

ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин вицепремиер! Като народен представител от Враца моля да ми отговорите на следните въпроси: кога, от кои приватизационни и надзорни органи, по времето на кое правителство и по-точно при кой шеф на Агенцията по приватизация, при кой шеф на Приватизационния надзор, при кой министър-председател и министър на икономиката и при какви условия с помощта на каква приватизационна процедура и с кого е сключена приватизационната сделка за Торовия комбинат "Химко" - Враца, някогашна гордост за българската икономика?
Моля Ви да направите икономически и правен анализ на сделката, да изясните осъществен ли е от упълномощените органи и как е осъществен следприватизационният контрол съгласно договора? Моля да припомните какви са условията за инвестиране и запазване на работните места в "Химко" - Враца, и как са изпълнени те от новия собственик? Къде е регистриран той и какви данъци е платил след канализиране на продажбата? Какви са взаимоотношенията му със заетите в завода и със синдикатите?
Бих желал да Ви припомня, че по данни на българския печат от април т.г., които може би са близки до истината, Ай Би И Трейд корпорейшън - американска компания за производство на торове, е подала на 19 март тази година иск в Софийския градски съд с намерение да си върне купените от приватизатора на "Химко" - Враца, 57 на сто от акциите на завода. Предишното правителство, според българската преса, не е предприело никакви действия, за да помогне за разрешаване на проблема на "Химко" - Враца. То дори е влошило нещата, като е продало златната си акция на Ей Би Ес Ти - офшорна компания, регистрирана в Кипър и управлявана от украинския гражданин Юрий Литвиненко.
Освен това, според претендента Ай Би И Трейд украинецът е издал второ копие от акциите на дъщерната им компания Ай Би транс ъф Ню Йорк и незаконно е изпълнявал длъжността президент. Съдът постановил, че Литвиненко е присвоявал и продавал акции от дружеството на себе си и на трети лица. Това е според постановление на Нюйоркския съд. В съдебното решение е записано, че Литвиненко е присвоил 2,5 млн. долара от "Химко" и по този начин е ощетил търговското дружество.
Освен това, акциите на кипърската офшорка са запорирани в централния депозитар, а Юрий Литвиненко се намирал в нюйоркски затвор, след като американският съд се е произнесъл преди година, че законен собственик на "Химко" е Ай Би И Трейд.
Във в. "Монитор" от 13 април 2001 г. и във в. "Банкер" от 19 април 2001 г. се казва още, че Литвиненко ще остане в затвора, докато акциите на завода не бъдат върнати на Ай Би И Трейд.
Моля за Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Пейков.
Господин заместник министър-председател, имате думата да отговорите на питането на народния представител Тошо Пейков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Пейков, много съм Ви благодарен за въпроса. Проблемите на "Химко" - Враца, са едни от най-тежките наследени проблеми от новото правителство, които са ни завещани от старото правителство. Вие знаете много добре по кое време и кой е приватизирал "Химко" - Враца, който тогава, аз си спомням, беше наричан от много хора "перлата на българската индустрия". Беше приватизиран след много неуспешни и закъснели опити от правителството на Иван Костов и от Агенцията за приватизация, оглавявана от господин Захари Желязков.
Спомням си много добре как само преди няколко години имаше една оферта, която в крайна сметка не се реализира, разбира се, от "Глобул Стела" за над 100 млн. долара, които плащаха за над 50 на сто от "Химко" - Враца. Имаше втора оферта, която не беше приета, за много десетки милиони долара. В крайна сметка помните, че дружеството безславно беше продадено за 1 млн. и по този начин беше заложен един проблем, който изглежда изключително трудно решим в момента.
Като част от своя отговор аз съм Ви приготвил много данни за самото дружество, много факти и много проблеми. Аз ще Ви ги дам писмено, разбира се. Зная много добре, че "Химко" е най-сериозният, най-големият производител на изкуствени торове в страната, единственият производител на карбамид, основно експортно ориентиран и навремето е бил един от големите износители и е донасял доста чуждестранна валута в страната.
През 1995 - 1996 г., добри години за българската торова индустрия, карбамидът е бил на четвърта позиция в нашата експортна листа. Това обаче вече не е така. Природният газ е основна суровина в производството на карбамид и формира при сегашните цени около 70 на сто от неговата себестойност. Всички знаем за приключване на срока на действие на Ямбургската спогодба, знаем и за новата спогодба с "Газпром" за цените на газта, така че при сегашните цени фирмата е неконкурентна.
"Химко" не може да бъде разглеждана сама за себе си. Нейната дейност е много важна за цялата национална икономика, азотните торове са важни за земеделието, за животновъдството, продукти като протеинова добавка към фуража, част от продукцията се използва и от "Агрополихим" в град Девня за производство на течен тор, а също и част от суровините отиват за "Неохим" в Димитровград.
Произведената продукция през 2001 г. е доста скромна, по-ниска е отколкото през 2000 г. Същото се отнася и за натоварването на производствените мощности.
Числеността на персонала към края на миналата година е 1217 души.
Структурата на капитала е следната:
Ей Би Ес Ти Трейдинг лимитит - над 36 на сто от акциите;
Джак Ойл Лимитид - 35 на сто;
дребни акционери, основно чрез Фондовата борса - над 26 на сто;
държавно участие - около 2 на сто.
Договорът за приватизационната продажба на 57 на сто от капитала е сключен на 23 август 1999 г. с Ай Би транс ъф Ню Йорк и в последствие купувачът придобива остатъчният дял на акциите на дружеството и към 8 септември 2000 г. притежава 9 млн. 683 хил. акции или над 71 на сто от капитала.
Какво показват проверките за изпълнение на задълженията по приватизационния договор? Най-напред нека да се спрем на инвестиционната програма. Купувачът се е задължил в срок от пет години да извърши инвестиции, възлизащи на не по-малко от 50 млн. щатски долара. За 2000 г. предвидените инвестиции са скромни - само в размер на 2,8 млн. долара. Наистина за първия отчетен период е отчетено преизпълнение на тази инвестиционна програма. Основно става дума за обновление на дълготрайни материални активи. В момента ние все още изчакваме резултатите от 2001 г.
По отношение на трудовата заетост купувачът е задължен да поддържа годишно средносписъчна численост на персонала по трудов договор. За 1999 г. програмата е изпълнена. За 2000 г. има неизпълнение от 203 души. Съгласно договора, купувачът дължи неустойка в размер на 150 на сто от средната работна заплата за страната за всяка договорена, но незаета бройка персонал.
На основание на това Агенцията за приватизация е начислила неустойка за неизпълнение в размер на 869 хил. лв. Както ви казах, в момента обработваме данните за 2001 г. Има и други поети задължения от купувача. В тримесечен срок, считано от датата на влизането на приватизационния договор в сила трябва да представи на продавача, който е Агенцията за приватизация, валиден и обвързващ тристранен договор на дружеството и "Булгаргаз", съдържащ условията за погасяване на задълженията към "Булгаргаз". Срокът за изпълнение на това задължение е удължаван на два пъти чрез допълнителни споразумения в края на 2000 г. и още веднъж през април 2001 г., тоест малко преди изборите миналата година. Съгласно последното, купувачът следва да представи споразумение до края на 2001 г. В § 2 от този анекс е предвидена санкция за неизпълнение на ангажимента в размер на 1 млн. германски марки. Обаче до настоящия момент в Агенцията за приватизация не е представено такова тристранно споразумение и Агенцията за приватизация, разбира се, е предприела необходимите действия по предявяване на тази неустойка.
Четвърто. Промени на собствеността върху акциите на "Химко" - АД. Тук историята е доста дълга. През май 2001 г. е извършена голяма борсова транзакция на над 9 млн. акции, които са 71 на сто от капитала на "Химко" - Враца. Купувач на тези акции е Ей Ви Ес Ти Трейдинг лимитид, тоест имаме нов собственик.
Извършеното прехвърляне и вписването му в Централния депозитар е в резултат на следните фактически и правни обстоятелства. Тук следват доста дълги юридически обяснения, които показват на коя дата кой точно е купил акциите.
Накратко, през 2000 г. Ей Би Ес Ти Трейдинг Лимитид, тоест новият собственик е сезирал Врачанския районен съд чрез иск за парични суми - основание на просрочени задължения на Ай Би Транс - стария собственик. По заведеното дело е постановено решение в полза на ищеца - Ей Би Ес Ти, и е издаден изпълнителен лист. И тъй като съдебно признатото вземане е обезпечено със залог, изпълнението е насочено към акциите на "Химко" АД, които са предмет на заложното право.
Важно обстоятелство, което следва да се има предвид, е наличието на съдебен спор в щата Ню Йорк в САЩ. През 1999 г. е заведено дело пред Върховния съд на щат Ню Йорк относно собствеността на капитала на купувача Ай Би И Транс. Ищецът по делото е друга корпорация Ай Би И Трейд, регистрирана в Делауер, в САЩ, която претендира, че е едноличен собственик на капитала на своята дъщерна компания Ай Би И Транс. Съгласно постановените мотиви през м. май 2001 г. американският съд приема за установено, че ищецът е едноличен собственик на капитала на купувача, както и на интереса на същия в "Химко" АД.
В крайна сметка, окончателното решение се дава в полза на ищеца - Ай Би И Трейд.
Предвид изключителната сложност на казуса "Химко", с оглед преплитането на много проблеми, свързани, от една страна, със субектността на купувача, а от друга страна, с правните действия и изпълнението на чуждестранно съдебно решение, Надзорният съвет на Агенцията за приватизация с протокол № 41 от 18 декември 2001 г., в края на миналата година, е взел решение за възлагане изготвянето на правно становище от висококвалифициран международен консултант.
Основните въпроси, третирани в това изготвено становище, касаят възможностите за предявяване на претенции от страна на Агенцията за приватизация по неизпълнение на приватизационния договор.
В заключение становищата сочат, че правнодопустимо е предявяването на неустойки спрямо купувача в приватизационния договор Ай Би И Транс, въпреки че към настоящия момент това дружество не е собственик на акциите.
Предполагам, че в допълнителните въпроси Вие ще ме попитате какво е бъдещето на "Химко" и какво е предприела и може да предприема държавата и съм готов да отговоря на този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
Заповядайте, господин Пейков. Имате възможност да зададете два допълнителни въпроса.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Тошо, разбра ли нещо, защото аз трудно разбрах!
ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ): Сега ще ти обясня.
Уважаеми господин вицепремиер! Правителството на НДСВ често е упреквано от бившите управляващи, а сега - опозиция, че няма достатъчно чуждестранни инвестиции в България за периода от началото на 2002 г. Приватизацията на "Химко", Враца, органите по приватизация, които казахте по времето на кое управление са действали, е идеален пример за това как са спирани чуждестранните инвеститори, като се включват криминални мрежи в приватизацията на перлите, както ги нарекохте на българската индустрия.
Аз искам да споделя и други приватизационни сделки, които въпреки заявленията на нашите опоненти, че са дадени на добросъвестни и на чисти инвеститори, са дадени, меко казано, на криминални образувания.
И затова, въпреки че уж с лицето си гледат на Запад, някои части гледаха не натам, накъдето трябва, дори и на Изток. И затова аз бих Ви попитал. Вие ли ще сезирате българската прокуратура, след като завърши проверката по приватизацията на "Химко", Враца, или това да сторя аз, след като ми предадете достатъчно доказателства за това, че тя е извършена в нарушение на законите? И, освен това, аз Ви моля, когато бъдете готов, не днес, разбира се, да направите реалистична прогноза за бъдещето на завода, защото това очакват нашите врачански хора, нашите врачански избиратели. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Пейков.
Имате думата, господин Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Пейков! Въпросите, които Вие поставяте, разбира се, изобщо не са лесни. Приватизацията на "Химко" е само една от многото десетки подобни приватизационни сделки, които са ни оставили подобно наследство. Голяма част от индустрията, господин Пейков, в момента не работи добре и тя няма и как да работи добре. Законовата база е такава, че собствеността се сменя трудно. Принудителната смяна на собственост става още по-бавно и още по-трудно. Такъв е Търговският ни закон, в който ние сега готвим сериозни промени. Основно разчитаме на следприватизационен контрол, на подобрения контрол в лицето на новосъздадената от нас неотдавна Агенция за следприватизационен контрол. Тя ще трябва да се справи с изключително огромно количество работа, да прегледа голямо количество документи, да прегледа десетки и може би стотици сделки и да идентифицира, че при голяма част от приватизираните предприятия през последните четири години има подобна ситуация - неизпълнение на следприватизационни задължения, източване на предприятията, огромно увеличаване на задлъжнялостта към кредиторите, основно към държавата, намаляване на работните места и довеждането на тези фирми до гибел.
Когато приключат проверките, аз, разбира се, ще се срещна с Вас предварително и ще Ви кажа какво може да бъде направено, това не означава в никакъв случай, че досега ние не сме били загрижени и не сме следили развитието на "Химко" АД с голямо безпокойство.
Това, което сме правили, е следното. То ни е изключително близко в полезрението. "Химко" е една от фирмите, които Министерството на икономиката, структурите на Министерството на финансите и Министерство на енергетиката и енергийните ресурси като представител на основните кредитори следят изключително отблизо.
Неотдавна с решение на Министерския съвет ние приехме въвеждането на по-високи защитни мита за някои видове амониев нитрат, азотни торове - увеличена ставка от 40 на сто със срок 6 месеца, започващ от 1 юли т.г. Това ще даде безспорно глътка въздух на всички наши торови заводи.
Като втора стъпка в същата насока в момента предвиждаме увеличение също на защитното мито за карбамида, който се произвежда от "Химко", Враца.
Обсъждат се в бъдеще възможности, засега са само възможности, за диференцирана цена на природния газ за така наречените големи потребители, сред които безспорно би бил "Химко", Враца. Ако това не се направи, почти нищо не може да спаси тази наша индустриална компания.
Все пак, не на последно място, важна би била ролята на Фонд "Земеделие", който да стимулира българските земеделски производители да потребяват повече изкуствени торове, произведени в България. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Василев.
Господин Пейков, желаете ли да изразите отношението си към отговора?
ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ): Благодаря за отговора, господин вицепремиер. Все пак се надявам, че хората, които очакват да получат доход, заплати, печалби от "Химко", Враца ще бъдат наши избиратели, ще бъдат и почтени собственици на този завод.
Аз бих отправил един такъв въпрос към хората, които са участвали в приватизацията. Кои хора сега управляват "Химко", Враца? И имат ли те нещо общо с фамилията на един голям български комунистически функционер? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
С това приключихме питането на народния представител Тошо Пейков.
Преминаваме към питането на народния представител Благой Димитров и народния представител Йордан Соколов относно закупуване на активите на Варненската корабостроителница от "Български морски флот" ЕАД.
Заповядайте, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председателю. Уважаеми господин Василев, след 1999 г. проблемът с корабостроителницата винаги спекулативно се е използвал за политически цели в предизборни кампании. За съжаление дори Вие като икономист давате подобно тълкуване на проблема. През м. януари от парламентарната трибуна Вие заявихте: "Варненската общественост много добре си спомня какво се случи през последните няколко години с Варненската корабостроителница и няколко пъти на съответните избори се произнесе по този въпрос."
Искам да припомня, че още на местните избори през 1999 г. сегашният кмет на Варна също пое ангажименти към корабостроителите, но след това бързо забрави за тези ангажименти с ясното съзнание, той е юрист, че нищо не може да направи по въпроса.
През м. юни миналата година предизборно Вие също се ангажирахте, че за една година корабостроителницата ще бъде закупена от стратегически инвеститор, което, за съжаление, все още не се случва. Аз много добре си спомням, защото ние двамата с Вас сме избрани от един избирателен район. Вместо да работите за такава развръзка обаче, Вие направихте несполучлив опит да експлоатирате темата, изкушихте се чрез инспириране на скандал, в който забъркахте имена, включително на наши колеги. Измъкнахте се от този скандал чрез закрито заседание на парламента, вероятно си спомняте добре.
През м. януари от тази трибуна Вие заявихте, цитирам: "За нас са важни следните неща. Новият купувач да развива корабостроене." Повтарям, да развива корабостроене. "Второ, купувачът да вземе бързо на работа максимален брой работници и служители от региона", - и споменавате нататък - "и най-важно, с помощта на държавата. Говоря с помощта, а не със субсидиите на държавата да се създадат такива условия, че корабостроителницата за много години, дори за десетилетия напред, да бъде здрава, печеливша и да се разраства, да намира нови пазари."
За съжаление, уважаеми господин Василев, абсолютно нищо от това, което декларирахте от тази трибуна, не се случи досега. На 12 март т.г. Вие отново заявявате: "Около 10 кандидата са проявили интерес към закупуване на активите на Варненската корабостроителница. Изготвил съм писма до всички инвеститори, които досега са проявили интерес към корабостроителницата. Основно послание в тези писма е това, че държавата ще приветства всеки инвеститор, който има намерение да запази предмета на дейност на корабостроителницата."
Сериозна тревога обаче будят изказванията на няколко високопоставени държавни служители. Така например Вашият заместник господин Калоян Нинов на среща със синдикати заяви: "Ако трябва, корабостроителницата ще произвежда капачки за лимонадени шишета".
Капитан Генов, генерален директор на Български морски флот, направи заявление веднага след закупуване на активите, че след завършване на кораби № 456 и 510, параходството ще продаде корабостроителницата. Това го има в публичното пространство.
Господин Славейко Стайков - председател на борда на директорите на БМФ, е отказал да подпише декларация за запазване дейността на корабостроителницата, поискана от синдикатите.
Цитираните изказвания и действия досега коренно се различават от всички Ваши изявления по проблема за корабостроителницата. Създава се тягостно впечатление, че правителството стреля напосоки, като няма ясна визия за морската индустрия по принцип. Вече за всеки е ясно, че с чудотворни обещания, господин Василев, ведро победени и неоправдан оптимизъм, каквито непрекъснато демонстрирате по проблема с корабостроителницата, този въпрос не може да се реши.
Уважаеми господин Василев, за съжаление вече два месеца Вие на намерихте време да отговорите на моите въпроси, поставени с господин Соколов, които вълнуват корабостроителите и - уверявам Ви - цялата Варненска общественост. За този период проблемът динамично се развива и продължава да се развива този процес. Възникват нови въпроси, които чакат своите отговори.
Във връзка с това съм принуден да актуализирам въпросите, които съм Ви поставил писмено, разбира се, те са във връзка с поставените въпроси, които са пред Вас.
Първо, по какъв начин "Български морски флот" ЕАД, ще осигури необходимите инвестиции за оживяване на активите, които по най-обща експертна оценка са около 40 млн. лв.? Необходими са толкова пари оттук нататък за оживяване на активите. Чрез нови кредити и залози или по други финансови механизми, ангажиращи правителството? Ако има такива намерения, моля да обясните. Как обаче това ще се отрази на финансовото състояние на Български морски флот?
Второ, предвидена ли е сумата от 35,5 млн. лв. в инвестиционната програма на Български морски флот? По какъв начин са осигурени 12,5 млн. лв. допълнителен финансов ресурс към кредита от 23 млн.? Това е много важно, вълнува хората и непрекъснато този въпрос се премълчава.
Трето, как ще коментирате отказа на Славейко Стайков да подпише декларация пред синдикатите за запазване дейността на корабостроителницата? Това също вълнува хората. При моите срещи със синдикатите този въпрос се поставя много сериозно. Чакам отговор.
Четвърто, дайте ясен отговор дали корабостроителницата ще се продава след дострояване на кораби 456 и 510 на друг инвеститор - това, което господин Славейко Стайков заяви.
Отговор на тези въпроси, господин Василев, можете да дадете само Вие, тъй като вече корабостроителницата е държавна собственост и правителството носи отговорност, включително с Вашите ангажименти лично Вие за това какво ще стане оттук насетне с нея. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Димитров.
Заповядайте, господин Василев, да отговорите на питането.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, а също и господин Соколов, благодаря ви за вашия въпрос, макар че, честно казано, аз не съм много сигурен какво целите със задаването на този въпрос. И съм малко учуден да ми зададете този въпрос точно Вие, след като Вашето правителство от януари 1999 г. до края на своя мандат със смяната на двама министри на икономиката, на двама областни управители, един от които сте Вие, не направи абсолютно нищо за решаването на проблема с Варненската корабостроителница. В момента, точно по Вашите думи, се оказва, че правителството с много сериозни усилия, които положихме, с цяла работна група, която работи неуморно около десет месеца, ето, че е на път да реши изцяло проблема с Варненската корабостроителница.
Какъв е проблемът в момента? Варненската корабостроителница най-после е изкарана от мъртвата хватка на съдебната система, тя вече не е в несъстоятелност и най-после има реален шанс да заработи в ръцете на един нов собственик. Знаете, че на 2 април след много сериозни усилия се достигна до търг за усилията на Варненската корабостроителница. На търга се явиха и наддаваха съвсем прозрачно и законно двама кандидати. Това бяха "Еврометал" АД - частно българско дружество, и параходство "Български морски флот" - еднолично акционерно дружество, собственост на държавата с принципал министърът на транспорта и съобщенията. БМФ печели търга просто като дава по-висока цена. Можеше и другият купувач да даде по-висока цена и да спечели. Никой нямаше да го спре. И аз съм малко учуден от това, което Вие ме питате във Вашия въпрос, че разликата в цените била 0,5 лв. Не можах да разбера за 5 ст. ли става дума. Разликата е от 35,5 млн. до 35,1 млн. Тоест от 400 хил. лв. повече. Това е една много сериозна разлика - 400 хил. лв.
Във Вашия въпрос Вие изразявате няколко опасения. Едното опасение е, че придобиването на активите на Варненска корабостроителница ще се отрази негативно на приватизацията на БМФ. Аз не съм съгласен. Напротив, по новия Закон за приватизация и следприватизационен контрол параходство "Български морски флот" се счита за процедура на приватизация от момента на влизане на закона в сила. Придобиване на корабостроителницата ще се отрази не неблагоприятно, а напротив, много благоприятно както на финансовото състояние на дружеството, така и на неговата предстояща приватизация поради някои следни обстоятелства.
Най-напред, параходство "Български морски флот" има остра нужда от подмяна на част от плавателните съдове, тъй като значителната част от корабите, примерно една трета, са изключително стари и дори опасни за мореплаване по международните стандарти. В активите на Варненската корабостроителница са включени 7 недовършени кораба, 2 от които почти завършени за чието строителство БМФ по време на Вашето управление е платило 9 млн. щатски долара. Плащането на тези 9 млн. долара от БМФ на Варненската корабостроителница е извършено на няколко вноски наистина в периода от 1996 до 1999 г. без никакво обезпечение. Питам се защо без никакво обезпечение? И БМФ не би получило нито лев от разпределението на сумата от продажбата на активите на Варненската корабостроителница, освен ако не беше участвало лично в тази покупка. Така че, ако БМФ не се беше включило в този търг, то нямаше да вземе нито един от тези 9 млн. долара, които беше инвестирало.
Всъщност във въпроса си Вие ме питате и твърдите, че по правило държавата е лош стопанин. Между другото аз съм съгласен с Вас и много пъти съм го твърдял от тази трибуна. Но също така лош стопанин е и този, който плаща 9 млн. щатски долара без никакви гаранции. Поради лош мениджмънт на Съвета на директорите, назначен от бившия транспортен министър Вилхелм Краус - министърът на СДС, БМФ, вместо да е обезпечен кредитор сега, наравно с БКК и ЦКБ, нямаше да получи нищо. И затова, разбира се, съм много приятно изненадан и поздравявам колегите от Министерство на транспорта и лично министъра на транспорта и Съвета на директорите на БМФ за това смело и правилно решение.
Инвестиционната програма на Параходство "Български морски флот" се определя от органите на управление на дружеството и от неговия принципал. В нея са предвидени средства за закупуване на нови кораби през тази година, включително и на някои от корабите на Варненската корабостроителница, ако има такава възможност. Купувайки корабостроителницата, БМФ си купува тези два почти завършени кораба и още пет в строеж, освен другите активи, предназначени за строителството на плавателни съдове. Инвестиционната програма, господин Димитров, не е една константна величина, която изобщо не се променя в историята на едно дружество и се фиксира за години напред, а тя се променя и трябва да се променя в зависимост от икономическите обстоятелства и интересите на дружеството.
Вие зададохте много допълнителни въпроси: как БМФ ще осигури необходимите инвестиции? Знаете ли, господин Димитров? В момента БМФ е в много по-добро финансово състояние от това, в което Вие ни го оставихте. По Ваше време печалбата на БМФ беше по-малка от 300 хил. долара. Всъщност 300 хил. долара вероятно се печелят за много кратко време само от един от корабите на БМФ (реплики от ПСОДС), а те имат около 100 кораба. Какво означават 300 хил. долара на година за една такава голяма компания? Попитайте ме в края на тази година колко ще бъде печалбата и ще видите, че става дума за увеличение много пъти.
БМФ има над 80 незаложени кораба. Тя има сериозни кредитни линии и работи много добре с много международни и български банки, като би могла да си осигури не само 40 млн. лв., за които Вие говорите, а много повече, ако това е необходимо.
Освен това БМФ си купи чисти активи на Варненската корабостроителница, които според оценката, получена на търга, струват 35,5 млн. долара и срещу тях тя би могла да си осигури още по-големи кредитни линии. Правителството на Република България нито досега е имало някакво намерение, нито отсега нататък има някакво намерение да дава нещо като помощи или субсидии на БМФ или на корабостроителницата. И няма никаква нужда от това.
Как БМФ си е осигурила сумата от 35 млн. лв.? Най-напред, чрез специален кредит от една частна чуждестранна банка, регистрирана в България, за което не беше необходима нито намесата на правителството, нито някаква гаранция от страна на правителството, нито нещо друго. БМФ е едно доста компетентно търговско дружество, макар че все още е държавно, което си е провело само тези преговори и си получи съответния кредит. А останалите приблизително 12 млн. лв. са собствени средства на дружеството, които бяха налични в кеш към деня на търга. Така че тези средства са изцяло собствени на БМС.
Аз не съм присъствал на среща, на която господин Стайков да е отказвал да гарантира корабостроене. Напротив, аз съм разговарял с него много-много пъти и два пъти последно през тази седмица. Той лично ми е споделял своите бизнеспланове за развитие на корабостроенето в град Варна. Дали корабостроителницата ще се продава на някой друг инвеститор? Това, разбира се, е възможно, нито е забранено, нито е лошо. Какво точно ще стане, ще разберем, когато БМФ реално влезе във владение, когато БМФ влезе през централния вход и когато инвентаризира всички активи, всички проблеми и довърши своята стратегия.
По моя информация и с участие на нашето министерство, разбира се, в момента БМФ е в сериозни разговори с поне пет потенциални чуждестранни корабостроители. Всички те са големи, легитимни, печеливши и сериозни. Дали ще се стигне до някаква възможна сделка или договореност с някои от тях, засега е трудно да се каже. Правото да проведе тези преговори си е легитимно право на едно търговско дружество, каквото безспорно е БМФ. Още отсега обаче получавам информация от Министерството на транспорта и съобщенията, че корабостроителницата вече има предложения за поръчки на стойност около 100 млн. щ. долара.
Сега всъщност аз не мога да разбера каква е Вашата теза, господин Димитров. От Вашите думи като че ли ми се струва, че много Ви се иска по някакъв начин и това правителство, ако може, да се провали и корабостроителницата да не заработи. Само че, уверявам Ви, нашите намерения и нашите действия показват точно обратното. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Василев.
Господин Димитров, заповядайте за уточняващ въпрос.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Уважаеми господин Василев, каква е моята теза, не е важно. Важно е като вицепремиер каква е Вашата теза и какви са Вашите отговори. Аз в качеството си на народен представител Ви питам, а Вие сте длъжен да отговорите каква е тезата на правителството и на принципала. Така че не завъртайте нещата.
Не ми стана ясно, абсолютно не съм доволен от това, което чух - много мъгляв отговор в бъдеще време. Впрочем това е присъщо за Вас: давате непрекъснато един оптимистичен тон на разговора - вероятно от младостта Ви. Аз Ви съветвам по-сериозно да гледате на тези неща, защото става дума за работата и хляба на много хора.
Вие не ми отговорихте всъщност ангажимента, който е поел господин Генов или по-точно това, което лансира в пространството господин Славейко Стайков...
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Няма такова нещо. Срамота е!
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Аз не Ви питам Вас, господин Ралчев.
Дали ще има продажба оттук насетне на друг инвеститор или няма да има? Вие казвате: вероятно ще има - вероятно няма да има - значи не е ясно и хората оттук насетне не са наясно ще се произвеждат ли кораби или няма да се произвеждат, ще се продаде ли корабостроителницата по-нататък или не.
Противоречите си много съществено. Как? Вие един път твърдите, че печалбата на корабостроителницата е много ниска досега по време на нашето управление, а в същото време изведнъж се оказват някакви 12,5 млн. лв., които се вземат не знам откъде при такива ниски печалби, които Вие цитирахте.
Не съм бил областен управител, господин Василев. Вие вече сте една година вицепремиер и би трябвало да дадете по-точни и по-ясни отговори на варненската общественост и на корабостроителите. Във връзка с това ще Ви моля все пак да се съсредоточите. Искам да Ви питам конкретно и ясно да ми отговорите на два допълнителни въпроса:
Каква е кредитната експозиция на параходството в момента и колко кораба са залог в момента срещу теглени кредити, срещу тази експозиция? Това е много важно, за да се изясни въпросът какво ще стане оттук насетне с корабостроителницата, а уверявам Ви и с БМФ. Вие сам споменахте: много стари кораби, над 100 кораба.
Кога работниците ще получат заплатите си за минало време? Имам предвид ангажиментите, поети от господин Пламен Панайотов при посещението му във Варна. Той е поел някакви ангажименти за получаване на заплати за минало време и това хората също ги вълнува. Затова ще Ви моля кратко и ясно... (Неразбираеми реплики на народния представител Борислав Ралчев.) Господин Ралчев подсказва, но аз ще помоля господин министъра да отговори, господин Ралчев. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин министър Василев, да отговорите на двата уточняващи въпроса.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Признавам си грешката, че вероятно споменах израза "областен управител", но исках да кажа "областен координатор" на тогавашната управляваща партия.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС, от място): Не съм бил и координатор. (Шум, реплики и смях в залата.)
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Добре, извинявайте, въпрос на терминология.
Уважаеми господин Димитров, на Вашите конкретни въпроси:
Дали господин Генов е поемал ангажимент дали ще има или няма да има продажба? Знаете ли, това си е проблем на БМФ дали ще реши най-напред само да строи кораби, да си дострои поне собствените кораби, дали ще има нещо като смесено предприятие - джойнт венчър с чуждестранен или с друг корабостроител, дали на тези чуждестранни партньори ще продава кораби или ще ги пусне те сами да строят кораби. Става дума за едно нормално бизнесрешение, което няма нужда да се взема през юни 2002 г., още повече, че заради проблемите на българската съдебна система, а не заради проблеми на българското правителство, БМФ реално едва сега, през тази седмица има реални шансове да влезе през централния вход. (Неразбираема реплика на народния представител Благой Димитров.)
Вие казахте, че печалбата на корабостроителницата била много ниска. Предполагам, че имахте предвид БМФ. Аз Ви цитирах данни от 2000 г., когато вие сте управлявали БМФ. Печалбата през втората половина на 2001 г. е много по-висока, отколкото през първата половина на 2001 г. През тази година ще бъде още по-висока, отколкото беше миналата година. Ще напомня, че аз не съм принципал на БМФ и не съм длъжен да знам всички държавни дружества извън моето министерство каква печалба имат. Попитайте ме някой път за моите дружества.
Между другото, Вие сте ме питали как се развиват печалбите на дружествата в Министерството на икономиката и аз с най-голямо удоволствие в най-скоро време ще дойда да Ви докладвам по тази тема. Например, ще видите, че дори ВМЗ "Сопот" ние го изкарваме на печалба. Дори и с това ще Ви изненадам.
Имахте и два допълнителни конкретни въпроса: каква е кредитната експозиция на БМФ? Отново Ви казвам, че това не е мое дружество и аз не знам наизуст, но най-грубо продажбите на БМФ са около 300 млн. долара на година закръглени и кредитите на БМФ досега са били около 50 млн. долара. Това в никакъв случай по международните критерии не е едно силно задлъжняло дружество. Това е едно слабо до средно задлъжняло дружество.
И след това, колко кораба са залог? Знаете ли, ръководството на БМФ на мен не ми докладва как си е осигурило кредитната линия от съответната чуждестранна банка в София. Вероятно те са заложили някакво имущество. Това си е тяхно право, но по моя неофициална информация над 80 кораба от около 100 не са заложени на никого, така че отново Ви отговарям на въпроса - те биха могли допълнително да вземат много по-сериозни кредитни линии.
Завършвам отговора си и коментара си с това, господин Димитров и уважаеми господин Соколов, че дори и на някои хора да не им се иска, Варненската корабостроителница ще работи!
РЕПЛИКИ ОТ ПСОДС: Иска им се! Искат!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Тогава много се радвам. Значи сме от едната страна. Благодаря Ви много!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Василев.
За отношение към отговора, господин Соколов, заповядайте.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер и министър на икономиката!
Едва ли очаквате да сме доволни от Вашия отговор, защото всъщност освен някакво упражнение в бъдеще време, на нито един от поставените конкретни въпроси Вие не дадохте отговор. Може би наистина по отношение на някои въпроси сте некомпетентен, след като не сте принципал на купувача, но на други, на които би трябвало да дадете отговор, също не дадохте.
Аз бих ви посъветвал да не подценявате българските народни представители. Ако Българският морски флот, който е бил кредитор на корабостроителницата при тази "приватизация", защото това не е никаква приватизация - Вие поне, който отговаряте за приватизацията в правителството, би трябвало да знаете, че приватизация не означава едно държавно предприятие, подлежащо на приватизация, да купи друго приватизиращо се предприятие, а означава смяна на държавната собственост с частна. Та, ако това предприятие сега си е получило тези 9 млн. долара, за които е бил кредитор, то щеше да си ги получи и ако друг купувач беше купил. Така че, недейте с това да си служите.
Чухме навремето, че десет стратегически инвеститори са кандидати по тази продажба, сега вече станахте нещо по-скромен. При една бъдеща продажба вече пет имало, които се интересуват. Освен тези бъдещи времена, наистина редно е да гледаме реално. Ние всички искаме да заработи тази корабостроителница, но аз приключвам с това, че на този основен въпрос, всъщност вие казахте: "Има реален шанс да заработи", тоест все още не работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Следващият актуален въпрос към министър Василев е зададен от народния представител Васил Василев относно изразходване на бюджетни средства за лични нужди.
Имате думата, господин Василев, за да развиете своя актуален въпрос към министър Василев.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, господин министър! Цяло чудо е, че днес сте тук - на парламентарния контрол, защото сутринта в кулоарите се чу, че ще бъдете на откриването на Световното първенство по футбол в Сеул. (Весело оживление в залата.)
И така, моят актуален въпрос към Вас, уважаеми господин вицепремиер, e продиктуван от оповестеното в медиите, че Министерството на икономиката е заплатило сумата от 2 хил. 140 щатски долара за превоз на личния Ви багаж от Лондон до София.
Сигурно нямаше да приема това за истина, ако то не се потвърждаваше от платежното нареждане на Министерството на икономиката за плащане на фирма "Росин 90" по фактура № 268 от 12 февруари 2002 г., която фирма е извършила операцията по преместването на личния Ви багаж от Лондон до София за споменатата вече сума от 2 хил. 140 долара.
Ето Ви платежното нареждане, ето и фактурата, която е издадена.
Господин вицепремиер, смятам, че е недопустимо и е в разрез с всякакъв морал повереното Ви министерство да заплаща с бюджетни средства личните Ви разходи, затова Ви питам: отговаря ли това на истината и кое е наложило, както вече споменах, средства от държавния бюджет да се изразходват за лични нужди от Министерство на икономиката?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Василев.
Заповядайте за отговор, министър Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Василев! Най-напред, позволете ми да коментирам това, че отдавна не съм бил на парламентарен контрол. С Вас можем да погледнем календара и да си спомним, че всъщност имаше много почивни дни - 24 май беше неотдавна, и аз наистина няколко пъти пътувах в чужбина през последните седмици, така че нито един път нарочно не съм отсъствал от парламентарен контрол.
По отношение на Вашия въпрос аз не знам как решихте с този въпрос да занимавате Народното събрание. Разбира се, че това не отговаря на истината, господин Василев!
Вие можете спокойно да заповядате на гости в нашето министерство и ще Ви запознаем с правилата и с начините на работа при нас. Вярно е, че помолих колегите от Министерството на икономиката, основно главния секретар, да ми помогне при тази техническа операция, да намери спедиторска фирма и да извърши операцията, след което със съответната квитанция или приходен касов ордер № 150 - има дата, има и точна сума - от същата дата, с която аз съм внесъл съответните средства. (Неясни реплики от ПСОДС.)
Да, разбира се. Квитанция към приходен касов ордер № 150 по фактура № 268 от 12 февруари 2002 г. Сумата по валутния курс за деня в лева е 4787,18 лв. Това нещо аз съм го получил на 21 февруари 2002 г.
Заповядайте отново на гости в Министерството на икономиката и ако Вие дойдете, ще видите и други много интересни неща. Например, следното, че в Министерството на икономиката парите от държавния бюджет се харчат изключително пестеливо. Ние сме въвели много сериозни правила за това. За всички разходи се определят държавни поръчки. Нямаме проблеми и скандали в тази област и сме постигнали много добри цени на нашите доставки.
Второ, лично съм забранил в Министерството на икономиката да се използват каквито и да било други самолетни билети освен "икономическа класа", включително и за министъра, и съм забранил използването на ВИП за служители на министерството, включително и в чужбина. Благодаря Ви, господин Василев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За реплика, господин Василев.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, колеги, господин вицепремиер!
Ами, разбира се, че по някое време ще приведете парите. То, 3-4 месеца мина време, откакто зададохме въпроса. Разшумя се в медиите. Значи, трябваше да се дадат парите, защото инак става сериозен скандал. Само че аз гледам от другата страна на нещата - мога ли аз или някой от колегите да вземе пари от парламента и да си докара багажа от избирателния район и след това да ги възстанови?
Въпросът е на морална основа, не на друга! И за мен е недопустимо да използвате институцията, която представлявате, под какъвто и да е предлог за лични нужди, та дори и за един ден. Вместо да следите да няма нарушения в Министерството на икономиката, Вие ги правите. Вие явно би трябвало вече да сте разбрали, че не сте управител на ЕООД и че Министерството на икономиката не е банка.
Господин Василев, Вие сте един от министрите, който говори най-много за морал и почтеност. Така е. И едва ли не не се самоопределихте за единица мярка за морал на новото време, но явно това става само на думи. В последно време се превръщате в един от най-скандалните министри в кабинета "Сакскобургготски". Като започнем с договора на директора на "Булгартабак" Георги Попов, преминем през този случай и завършим отново с Вашия приятел Георги Попов, за който след това има питане и скандалните му двусмислени претенции за половин милион долара от "Союз контракт табак".
Господин вицепремиер, всичко това ме убеждава само в едно - не съм убеден дали Вие ще бъдете гарант като министър на икономиката за една прозрачна и безпристрастна приватизация и че няма да се поддадете на изкушение. Каквито и отговори да ми дадете, за мен те вече нямат никакво значение. Питам се дали след всички тези скандали, които са свързани с Вас и Вашия екип, не избързахте с преместването на багажа и дали няма да Ви се наложи скоро да го върнете обратно? (Оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика, господин Василев, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Василев!
Нямам чувството, че сте много справедлив в своите квалификации, господин Василев! Нещата, които споменавате, просто Вие казвате: "недвусмислени скандали", но за мен не са недвусмислени скандали. Много пъти имах възможност да отговарям и на парламентарен контрол и пред българските медии за това, че господин Георги Попов никога не е получавал повече от своята заплата от около 1300 лв. - точно толкова, колкото е получавал и предишният изпълнителен директор.

Всичко това, за което говорите, просто няма никакво покритие. Вие говорите за скандал, за недвусмислени претенции, за половин милион долара, за някакъв подкуп. Вижте, нито общественото мнение смята така, нито прокуратурата, нито някой друг орган. Просто това е твърдение на лица, спрямо които според мен и Вие, и представителите на бившето правителство не би трябвало да имат особено доверие. Смятам просто, че това е несправедливо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Следващото питане към министър Василев е отново от народния представител Васил Василев и Иван Иванов относно скандала за подкуп между изпълнителния директор на "Булгартабак холдинг" Георги Попов и президента на Асоциация "Союзконтракт".
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ (ПСОДС): Госпожо председател, колеги, господин вицепремиер! Вече няколко месеца "Булгартабак" АД се тресе от скандали благодарение на Вашата грешна кадрова политика в дружеството и на корупционните наклонности на господин Георги Попов, настоящ изпълнителен директор, както и на непрозрачната и обвита в мъгла приватизация на холдинга.
Преди няколко месеца ние с колегата Иван Иванов в питане, отправено към Вас като министър на икономиката, относно скандалния мениджърски договор на господин Попов изказахме сериозни притеснения за професионалните и моралните му качества като изпълнителен директор на "Булгартабак холдинг". Дори Ви предупредихме, че близките Ви приятелски отношения ще Ви подведат в реалната оценка за професионализма му, както и стана. Нещо повече, на знаменателната среща в ресторант "Браво" между господин Попов и господин Геводнян - президент на "Союзконтракт табак", и господин Тасев, изпълнителният директор на "Булгартабак холдинг" е характеризирал близостта си с Вас, като, цитирам, "много добър мой приятел, отговарящ за икономиката на страната". И след това, засвидетелствал приятелството си с Вас, съвсем спокойно и без видимо притеснение, както се твърди от двамата господа, е поискал от президента на "Союзконтракт табак" сумата от половин милион долара. Видимо, добрите Ви приятелски отношения с него са го накарали да бъде толкова усърден, самозабравил се и нагъл.
Всичко това, господин министър, не може да не притеснява, защото носи един съществен белег на управлението и на новото време. Вече два месеца нито министър-председателят, нито Вие разсеяхте това тежко обвинение върху Вашето управление, нито пък предприехте някакви мерки срещу изпълнителния директор на "Булгартабак холдинг".
СДС поиска първо изслушване в Комисията по икономическата политика, а по-късно и предложи създаване на анкетна комисия по проблемите на "Булгартабак", които да разсеят съмненията, паднали върху дружеството. Вместо да подкрепите нашето конструктивно предложение, Вие го отхвърлихте без абсолютно никакви аргументи, което допълнително остави съмнение в обществото, че в холдинга става нещо нередно.
Всички Ваши непоследователни действия, свързани с "Булгартабак холдинг", отблъскват сериозните инвеститори от бранша и затова Ви отправяме следния въпрос:
Какви мерки сте предприели за предотвратяване на подобни скандали, които ще се отразят фатално на приватизацията на "Булгартабак" АД?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Василев.
Имате думата за отговор, министър Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господа Василев и Иванов, във вашия въпрос вие някак си недвусмислено искате да оставите впечатление у останалите народни представители и у българското общество, че едва ли не вие имате доказателства за подобен скандален подкуп. Ами, знаете ли, вие нямате такива доказателства!
Това, което аз направих, е в деня, в който получих това писмо, което беше адресирано до българския министър-председател, веднага да го представя на медиите и на цялата българска общественост, което според мен на повечето хора в страната им показва дали аз имам някакво отношение към този въпрос.
Вие продължавате да говорите за някакви невероятни, грандиозни скандали по време на нашето управление с "Булгартабак". И трябва да ви кажа, че те се свеждат до някакви дребни битови и недоказани твърдения, които вече много пъти от тази трибуна съм казвал, че са неверни.
Колкото и да ви се иска, господа, нито в правителството, нито в назначения от нас ръководен персонал не можете да намерите корупция, защото такава просто няма. Или ако случайно в държавата някъде има, всички бизнесмени смятат, че тя е по-малка, отколкото по време на вашето управление.
Нашето правителство е първото правителство, което ще има - ще има, господа - политическата воля и мъжество да приватизира най-после "Булгартабак холдинг". Вие цели четири години не можахте да го приватизирате.
Питате ме защо са си заминали американците. Ами, те изобщо не са идвали по ваше време!
Миналия път, да ви напомня, когато обявихте приватизационна процедура за "Булгартабак", имахте нула купувачи. Имахте нула купувачи, това не го ли помните? Сега имаме 5 купувача. Имаме 5 купувача!
Вероятно сте запознати, че по време на четиригодишното ваше управление в "Булгартабак" вероятно е имало и корупция, вероятно е имало и кражби, но със сигурност има една голяма управленска мъгла.
Първо доказателство. Вие наследихте "Булгартабак" като една много печеливша компания, наистина перлата на българската индустрия.
Знаете ли колко е печалбата или загубата на това дружество в края на вашето управление? Трябва да ви я кажа, сигурен съм, че не я знаете. Сега ще я научите.
Преди няколко дни за пръв път в историята на България "Булгартабак холдинг" има одиторски доклад, заверен от международно признат консултант по международните счетоводни стандарти. Защо вие не искахте да имате такива доклади по време на вашето управление? Защото, господа, изобщо нямаше да ви хареса това, което щеше да има в тях.
Последната година преди изборите - 2000 г., вие декларирате печалба на "Булгартабак холдинг" от 29 млн. лв. А знаете ли какво става сега в международно одитирания отчет? Загубата от оперативна дейност преди данъци - оперативна дейност! - е 230 млн. лв. Може ли да повторя? Двеста и тридесет милиона лева загуби тази компания под вашето вещо управление през последната година на вашия мандат!
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): Кой?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: "Булгартабак холдинг".
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): Коя година?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: 2000 година. 2000 година! И нетната загуба в крайна сметка е 150 млн. лв., а вие твърдите, че сте управлявали добре това дружество. Ами, знаете ли, сега дружеството е в много по-добро състояние! Съвсем неотдавна бях тук на парламентарен контрол и ви сравних една таблица - първите шест месеца на 2001 г. спрямо вторите шест месеца. И резултатите са много ясни: печалбата по наше време се увеличава, задълженията към кредиторите намаляват, финансовото състояние е по-добро и продажбите растат. И износът през тази година в доларово изражение също расте.
Обезценката на дълготрайните материални активи по международните счетоводни стандарти е 180 млн. лв. Къде са тези активи, господа? Реалната загуба от оперативна дейност - 79 млн. лв., от тях 30 млн. лв. провизии. А от тях, забележете, уважаеми дами и господа народни представители, 27 млн. лв. са провизии на задграничните дружества, които по мнение на независия международен одитор са от тютюни, които никога няма да бъдат платени, както и от финансов лизинг, който никога няма да бъде изплатен.
Всъщност, кажете вие защо създадохте тези задгранични дружества, повечето от които са или фалирали, или са на ръба на финансова криза? Ами, всички знаят в "Булгартабак холдинг" и в България, че вие ги създадохте, за да източите огромни средства! Ако не сте съгласни с мен, кажете ми какво означава това 230 млн. лв. оперативна загуба по международните счетоводни стандарти? Ами, това означава. Не знам при нас дали има корупция, но вие трябва да прецените, че при вас е имало, щом е така.
Какво става с дружествата в Русия и в чужбина по принцип? На печалба или на загуба са те? А вие как мислите? Естествено, че са на загуба: Калининград - 39 хил. лв.; Полтава - 7,5 млн. лв.; Белгород - над 8 млн. лв.; Сочи - почти 2 млн. лв.; Румъния, "Булгартабак ром" - 2 млн. 600 хил. лв. А фирмата, която твърди - сега минавам и към Вашия въпрос - че сегашният изпълнителен директор е искал от тях подкуп, е на скромната печалба от 54 хил. лв., тоест малко над 25 хил. долара.
Всъщност, въпросът ми е дали една фирма, която има претенции за ексклузивно положение на целия руски пазар, би могла да има сериозна печалба от 54 хил. лв.?
Тук имам допълнителни приложения, които показват значителното подобрение на финансовото състояние на много от дъщерните дружества на "Булгартабак холдинг" в България, което се е осъществило през 2001 и 2002 г.
Уважаеми господа Василев и Иванов, нямате абсолютно никаква причина да считате, че обвиненията към сегашния изпълнителен директор за това, че той е искал подкуп са основателни. Така че просто според мен Вашият въпрос не е логичен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Василев, заповядайте, имате думата за уточняващи въпроси.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ (ПСОДС): Госпожо председател, колеги! Господин вицепремиер, аз Ви зададох конкретен въпрос, а Вие ми разказахте какво е състоянието на дружествата извън България. Разбирам изключително деликатното и трудно положение, в което сте изпаднал заедно с приятеля си Георги Попов. Затова може би толкова дълго отлагахте отговора на нашето питане. Това, разбира се, не разсейва съмнението за искания подкуп от изпълнителния директор на "Булгартабак", както и това, което оповестиха медиите, че част от парите са били за Вас.
Обвинението, отправено към господин Попов и към Вас за искания подкуп от половин милион долара от президента на "Союзконтракт табак", с който проблем междупрочем вече се занимават Върховната касационна прокуратура и НСБОП, е наистина тежко и сериозно обвинение, особено за Вас, господин вицепремиер, който доскоро минавахте за емблема на новото време и на новия морал. За съжаление и днес Вие не успявате да изтъкнете аргументи, които да оправдаят Вашата невинност и да отхвърлят обвинението.
Поради това ще Ви задам два допълнителни въпроса и моля за Вашия отговор. Първо, нормално ли е изпълнителният директор на "Булгартабак холдинг" господин Попов да поиска конфиденциална среща с президента на "Союзконтракт табак" господин Гевондян, както той казва: "на тихо и спокойно място", при положение, че между "Булгартабак холдинг" и "Союзконтракт табак" има договорни отношения и, забележете, преди това са провеждани 14 пъти срещи между господин Попов и господин Гевондян в България и Русия и тези срещи са били в официална обстановка, като на тях са присъствали представители на "Булгартабак"? Моля да чуя Вашия отговор.
Второ, смятате ли, че със скандалното си действие и поведение изпълнителният директор на "Булгартабак холдинг" и Ваш добър приятел господин Георги Попов създаде условия за натиск върху правителството при приватизацията на "Булгартабак холдинг" и невъзможност на същото това правителство да защити националните интереси в тази приватизация?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Василев.
Министър Василев, имате думата за отговор на уточняващите въпроси.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Василев, Вие ми зададохте няколко много конкретни въпроси. Единият от тях е какви мерки сме предприели, за да има по-голяма прозрачност и ефективност в управлението на "Булгартабак холдинг". Много мерки сме предприели и много пъти сме говорили за тях. Има сериозни правила за работа на Съвета на директорите на "Булгартабак холдинг" и едно от тези правила е по отношение на избора на дистрибутори на цигари.
Другият Ви въпрос е: нормално ли е 14 и повече срещи да има изпълнителният директор с подобни дистрибутори. Знаете ли, според мен това е работа на изпълнителния директор, на Съвета на директорите...
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ (ПСОДС, от място): Не такъв беше въпросът!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Това е Вашият въпрос. Според мен, колкото срещи са необходими за управлението на бизнеса, толкова срещи трябва да има. Вие говорите с абсолютни твърдения, Вие говорите за скандални действия и поведение. Това обаче е Ваша квалификация. Всъщност аз се чудя има ли в страната някой освен Вас, който твърди, че аз, особено пък аз, а и изпълнителният директор на "Булгартабак холдинг" е бил замесен в подобен подкуп? Според мен общественото мнение не е на Ваша страна и ето, днес един от вестниците твърди точно обратното.
Вие си спомняте моите действия, още веднъж ще Ви ги повторя. На първия ден, след като получих това писмо, веднага го предоставих на българската общественост и на българските медии. Въпросът, както сам казахте, е в прокуратурата. Аз съм готов да дам всякаква необходима информация и Вие ще видите как нито едно подобно твърдение няма да бъде доказано.
Що се отнася до приватизацията и националните интереси, уверявам Ви, че правителството и Агенцията за приватизацията работят много сериозно и Вие ще видите една успешна и положителна сделка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Василев.
Господин Василев, заповядайте да изразите своето отношение.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ (ПСОДС): Госпожо председател, колеги, господин министър! Аз попитах какво прави той след 14 редовни срещи на една нередовна. Това ми беше въпросът, а Вие сте чули само за 14-те срещи.
Господин вицепремиер, Вие безспорно се превръщате в най-скандалния министър в кабинета Сакскобургготски. Отново заявявам, че Вие не можете да говорите за морал и почтеност и не можете да бъдете гарант за една почтена приватизация и прозрачност. Всъщност Вие вече го доказвате и с днешните си отговори. През последните десет месеца Вие не показахте умение и воля за реформа, за сметка на това обещахте какво ли не и овластихте сериозно Ваши добри приятели. За тях, Вашите приятели, името на вицепремиера Николай Василев е гаранция за добри доходи.
Господин вицепремиер, за една година не се появи нито един стратегически инвеститор не само в "Булгартабак", но и в страната, напротив, те си отиват, отиват си, защото Ви познават добре и Ви нямат доверие. Ежемесечно намалява производството, вносът, износът, увеличава се безработицата. Ако това е била целта Ви, тя вече е постигната. Световните гиганти "Бритиш американ табако" и "Филип Морис" се отказаха от надпреварата за "Булгартабак холдинг". Така тя се превръща в състезание на аутсайдери и хора със съмнителен и неясен произход на доходи и недобра европейска и световна репутация. Благодарение на Вас и на господин Попов "Булгартабак" се тресе от скандали дни преди приватизацията. За сметка на това в надпреварата за "Булгартабак" се включи "Табако кепитал маркет" - фирма, в която консултант е господин Божан Стоянов, друг Ваш добър приятел и състудент от Будапеща. Може би не случаен е и фактът, че господин Божан Стоянов е кумец на министър Милен Велчев. Дано с господин Попов и с господин Стоянов се изчерпва кръгът от добри Ваши приятели и състуденти, отдаващи силата и професионализма си за българската икономика.
Странно, господин вицепремиер, че по обвиненията за искания подкуп от господин Попов за половин милион долара, в който замесват и Вас, Вие не предприехте нищо срещу него. Вие и обвиняемият не потърсихте правата си в съда и не се защитихте. Това безспорно засили съмнението, че има нещо, което е нередно. Преди време по повод на скандалния мениджърски договор на господин Попов за управление на "Булгартабак" Ви попитах защо на господин Попов са дадени толкова привилегии с договора. Вие отговорихте, че това се прави с цел да не злоупотреби. Риторично си зададох въпроса: какво сте поискали за Вас, за да не злоупотребите Вие с властта. Днес вече и това е ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Следващото питане е от народните представители Емилия Масларова, Йордан Димов и Димитър Димитров относно приватизацията на "Агробиохим" - Стара Загора.
Заповядайте, господин Димитров, да развиете своето питане към министър Василев.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер!
За съжаление историята на "Агробиохим" в последните години е типичен пример за начините за ликвидация на съществени части от българската индустрия. Към 1997 г. във фирма "Агробиохим" - Стара Загора, работеха над 2500 работници и служители. Хаосът, предпоставките за нарушения и вероятно престъпленията в тази фирма бяха заложени с вкарването от ОДС на послушни ръководства и некадърното управление през последните години, с източването от братовчедските фирми, с приватизацията за жълти стотинки и, естествено, до пълната й ликвидация.
През периода 1999 - 2001 г. "Агробиохим" беше приватизиран. От общо приватизираните 11 обособени части, въпреки клаузите на приватизационните договори, в момента работят само шест и в тях са заети не повече от 250 човека. Сравнението с 1997 г., когато работеха над 2500 души, е ясно. Неприватизираната част на "Агробиохим" е обявена в несъстоятелност, имуществото се продава, част от съоръженията се режат на скрап.
Начинът на приватизация създаде тежки проблеми по съхранението и използването на общоизгражданата техническа инфраструктура, по бъдещото развитие дори и на жизненообособените части. Особено красноречив е случаят с приватизирането на производството капролактан. Тази обособена част включва освен производството капролактан още ТЕЦ и заводска ж.п.гара. По оценка на независими експерти тя е оценена за 6 млн. долара. Само една от технологичните линии, която почти не е работила, струва над 1 млн. лв.
През октомври 1999 г. всичко това е продадено, забележете, за символичните 400 хил. долара на никому неизвестната фирма "Фолбег България", която нито се е занимавала някога с химическо производство, нито явно е имала намерение да се занимава. Сумата, за която е закупен обектът, е няколко пъти по-ниска само от стойността на метала, който е на площадката. Към момента на приватизация състоянието на оборудването е добро и производството капролактан е едно от перспективните.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС, от място): А задълженията?
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Задълженията, господин Христов, тъй като явно и Вие имате отношение, са прехвърлени на неприватизираната част и тези обособени части бяха освободени от задълженията.
По наша информация в договора за продажба са предвидени следните следприватизационни задължения: инвестиции за 5 млн. лв., запазване на основното производство, запазване на 480 работни места, забрана за прехвърляне на продажба на актива. В момента всичко това, уважаеми господин вицепремиер, демонстративно и драстично не се изпълнява. От юли 2000 г. производството е спряно, от началото на тази година са освободени всички работници и служители, в това число и охраната. Има информация за продажба на активите. Вероятно фирмата тотално се е оттеглила от площадката, тъй като с незаконната продажба само на част от активите тя си е възстановила сумите и вероятно е на печалба.
Пристъпено е към ликвидиране на технологии, към рязане на машини и съоръжения. Собственикът "Фолбег" според Агенцията за приватизация се издирва с полиция и е започнало дело по несъстоятелност. Бившите сини приватизатори не са в управлението, но е ясно какво остана от тях - структурна реформа, която води до ликвидация. Само в "Агробиохим" 2000 работника и то с неплатени заплати от 2 до 10 месеца са оставени на улицата, стратегически инвеститори като "Фолбег", които се издирват с полицията и са обявени в несъстоятелност, прозрачна приватизация, която ухае на корупция.
Нашето питане към Вас, господин вицепремиер е: ще предприемете ли действия за преразглеждане на законосъобразността и целесъобразността на приватизацията на отделни обособени части на "Агробиохим", особено за скандалния случай с обособената част капролактан? Какъв контрол се осъществява и какви санкции се налагат по неизпълнение на приватизационните договори? Какви организационно-технически решения се предвиждат за осигуряване на нормална производствена дейност на жизненоспособните обособени части? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Имате думата за отговор, министър Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров, уважаема госпожо Масларова, уважаеми господин Димов! Благодаря ви за вашия въпрос. Както Вие сам казахте, приватизацията на обособени части на "Агробиохим" АД - град Стара Загора, е още един типичен пример за не особено успешна индустриална приватизация в България през предходните 4 години.
За периода 1999-2001 г. Агенцията за приватизация е продала общо 12 обособени части. Само "Фолбег България", купувач на производството на капролактан и склад за течен амоняк, и "Амосил" АД, купувач на цех "Бели сажди", не изпълняват поетите с приватизационните договори ангажименти, поради което са им наложени санкциите, предвидени в приватизационните договори. Купувачите на всички останали обособени части досега изпълняват коректно ангажиментите, които те са поели с тези приватизационни договори.
Агенцията за приватизация е предприела всички действия в рамките на своите правомощия с цел предотвратяване на незаконосъобразните действия на купувачите и предвид необходимостта от осигуряване изпълнението на приватизационните договори, като е уведомила и съответно сезирала следните държавни органи. Най-напред, Районната дирекция на вътрешните работи в град Стара Загора и Териториална данъчна дирекция - град София, за извършване на проверки с цел предотвратяване на безстопанствени действия от страна на "Фолбег България", които водят до разпродаване на активите на обособената част.
Второ, Районен съд - град Стара Загора, Служба по вписванията с молба за съдействие да бъде спряно вписването на разпоредителни сделки с недвижими имоти, предмет на приватизационната продажба. Съгласно получена през месец март тази година справка от Районен съд - град Стара Загора, по партидата на "Фолбег България" са извършени следните вписвания:
1. На 30 ноември 2000 г. е извършено вписване на възбрана върху имотите, включени в производство капролактан, обособена част от "Агробиохим" като обезпечение за бъдещ иск. Възбраната е наложена в полза на "Индипендънт петролеум ресорсис лимитид", регистрирана в Джърси в САЩ, за вземане в размер на над 1 млн. 700 хил. щат. долара. Със същата обезпечителна заповед е наложен и запор върху банковите сметки на "Фолбег България".
2. На 12 април 2001 г. е извършено вписване на възбрана върху имотите, включени в производството капролактан. Възбраната е наложена в полза на "Електроразпределение" - Стара Загора, за вземане в размер на повече от четвърт милион лева.
3. На 30 юли 2001 г. е извършено вписване на възбрана върху имотите, включени в производството капролактан, за обезпечение на иск, предявен от "Автобусни превози" - Стара Загора, с цена на иска над 13 хил. лв.
По информация на Агенцията за приватизация спрямо "Фолбег" АД е образувано производство по несъстоятелност през 2001 г. по молба на "Винмалк интернешънъл холдинг с лимитид", регистриран в Тексас, САЩ.
За Агенцията за приватизация е ясно, че "Фолбег България" е недобросъвестен купувач и по тази причина му е начислила неустойка за неизпълнение на приватизационните ангажименти и го е включила в публичния регистър на развалените приватизационни сделки и приватизационни договори, при които се наблюдава системно неизпълнение на договорените ангажименти, публикувани в Интернет.
Следва да имаме предвид, че преразглеждането на законосъобразността на приватизацията на обособени части е свързано с компетенциите на органите на съдебната власт, които при констатиране на закононарушения на приватизационните договори следва да предприемат действията за налагане на съответните наказания. Агенцията за приватизация няма за съжаление компетенциите да преценява и законосъобразността на приватизационните процедури, тъй като тя ги прилага. А когато има доказателства за нарушения на закона, тя се конституира като ответник по евентуален съдебен иск. Преценката за целесъобразността на приватизацията на отделни обособени части от "Агробиохим" е свързана с предприемането на действия по развалянето на съответните приватизационни договори, страните по които не изпълняват поетите с тези договори задължения. Следва да се има предвид, че развалянето на такива договори е свързано и с връщането от страните по договорите на това, което те са получили в резултат на разваления договор. Тоест, държавата ще трябва да върне цената, а пък на свой ред да получи тази продадена обособена част, което в никакъв случай не е от полза за държавата. Тоест, ние ще трябва да национализираме собственост, която е разграбена, изчезнала, а да върнем цялата сума. При предприемане на такива действия предварително следва да се отчетат редица фактори, които могат да възпрепятстват реалната защита на държавния интерес, както и правата на работниците и служителите от обособените части, например производство по несъстоятелност на "Фолбег България" АД. Тоест, такива работници биха могли допълнително да пострадат.
Що се отнася до въпроса какъв контрол се осъществява и какви санкции се налагат по неизпълнение на приватизационните договори, Агенцията за приватизация осъществява контрол по изпълнение на задълженията, поети с приватизационните договори, които основно са следните: извършване на определен брой инвестиции в обособените части, поддържане на съответна трудова заетост, неразпореждане с активите на закупените обособени части, както и запазване на функционалното и технологичното предназначение на такива обособени части. При неизпълнение на ангажиментите се прилагат санкционни разпоредби, предвидени в приватизационните договори. Например, както знаете, при неизпълнение на задълженията за инвестиции неустойка в размер на 50 процента от неизпълнената част, за неизпълнение на програмата за трудова заетост - парична санкция в размер на 150 процента от работната заплата за страната, за разпореждане с активи на обособената част или промяна на функционалното и технологичното й предназначение - парична санкция в размер на 50 процента от покупната цена на тази обособена част.
Към момента е констатирано неизпълнение на задълженията, поети с приватизационните договори само от "Фолбег България" и "Амосил" АД - купувач на цех "Бели сажди". На тези два купувача са начислени и предявени санкции, предвидени в приватизационните договори. И тук следват детайлите на санкциите: на "Фолбег България" 55 хил. 500 лв., което е половината от покупната цена за извършени разпоредителни сделки с обособена част склад за течен амоняк. На "Амосил" АД - неустойка в размер на 109 хил. лв., представляващи 50 процента от неизпълнената част на инвестиционната програма за 2000 г., и допълнителна неустойка в размер на 222 хил. 768 лв. за неизпълнение на програмата за трудовата заетост през 2000 г.
Сега предстои Агенцията за следприватизационен контрол да начисли неустойки на "Фолбек - България" за неизпълнение на задълженията им за 2001 г. общо в размер над 4 млн. лева. Неустойки ще бъдат начислени и на "Амосил" АД за неизпълнение на задълженията им за миналата година в размер на почти половин милион лева.
Какви организационно-технически решения се предвиждат за осигуряване на нормална производствена дейност на жизнеспособните обособени части?
Тук бих могъл да ви запозная с инфраструктурните проблеми на дружеството. Предмет на договорите за приватизационна продажба на обособените части е правото на собственост върху земи, терени, сгради и съоръжения. Приватизационните договори не прехвърлят право на собственост или други вещни права върху инфраструктурата или части от нея, използвани преди за стопанската дейност на "Агробиохим". Към момента на приватизация и понастоящем собственик на инфраструктурните обекти и съоръжения все още е "Агробиохим" АД с изключение на ж.п. гарата и ТЕЦ-а, които са продадени на "Фолбек - България".
Тъй като времето напредва, в министерството и в Агенцията за приватизация разполагаме с много допълнителна информация, която аз съм готов да ви предоставя сега писмено, и ви уверявам, че новата Агенция за следприватизационен контрол ще съблюдава допълнително за спазването на закона и за изпълнение на следприватизационните задължения, или когато те не бъдат изпълнени, тогава държавата да си събира съответните неустойки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Василев.
Заповядайте с уточняващ въпрос, господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин вицепремиер, един от нашите въпроси беше: ще предоставите ли информацията, с която разполагате, на прокуратурата? Достатъчно ясно е, че имущество за над 6 млн. долара е продадено за 400 хил. долара. Санкциите, които Вие налагате от 50 или 55 хил. лева, както се изразихте, далеч по-рано са изкарани многократно от фирмата, която е изпразнила съдържанието си, обявена е в несъстоятелност и трудно вече някой може да намери и нейните представители. Тоест, става дума за крупно престъпление. И никакви санкции от 55 хил. лева в момента не могат да стреснат никого. Става дума за намеса на прокуратурата в едно извършено престъпление. Това е първият ми въпрос.
Мога да Ви дам договор за покупко-продажба, която дори и при управлението на НДСВ е реализирана есента с активи на това дружество.
Вторият ми въпрос е - с решение на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация от 5 март, Протокол № 15, се предлага Министерството на икономиката, в качеството на принципал на "Агробиохим", да разработи организационно-техническо решение за осигуряване на нормалната производствена дейност на жизнеспособните обособени части. Това е един от важните проблеми, тъй като една част от тези жизнени обособени части, за които Вие споменахте, и собственици, които имат желание да работят, в момента не са в състояние да реализират своята производствена дейност поради заложената мина още с приватизацията и обособяването на инфраструктурата отделно от тези действащи структури. Явно трябва преразглеждане на собствеността и преразпределението на съществени елементи от тази инфраструктура.
Какви са мерките именно в тази насока на министерството? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Заповядайте, господин Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Димитров, наистина въпросът за това може и трябва ли да се предостави информация за тази приватизационна сделка на прокуратурата е важен и в същото време не е много лесен. Защото не е важно само да предоставим информация на прокуратурата, с която да смятаме, че сме си свършили работата, и невинаги, когато на нас ни се струва, че е имало активи, които по нечия оценка са стрували много, е достатъчен аргумент за незаконността на една определена процедура. Понякога, когато се продават цели предприятия, наистина те имат големи активи, но имат също така и пасиви и съответно приватизационната цена е тази, на която кандидатите оценяват...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Те са изчистили пасивите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Да, аз казах, когато се продават цели предприятия. Цената, на която купувачите оценяват цялото предприятие.
В конкретния случай, при обособената част наистина е възможно активите да са били големи, но въпросът е дали по някакъв начин не е спазена процедурата, понеже ако има законен търг или конкурс, е би трябвало да се събере някаква справедлива приватизационна цена, колкото някой купувач би могъл да плати.
Разбира се, аз ще преразгледам документацията, за да видя има ли основание точно тази сделка да бъде атакувана. Разбира се, практиката показва, че много малко от информацията, която в крайна сметка подаваме на прокуратурата, има конкретен резултат. От нашето министерство и от Агенцията за приватизация стотици комплекти документи за стотици приватизационни сделки са били предоставени и до момента няма развитие по повече от няколко от тях.
В бъдеще Министерството на икономиката и другите структури на Агенцията за приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол ще продължат да анализират ситуацията с това дружество и с много други подобни дружества.
Проблемът с инфраструктурата е проблем наистина и на комплекс "Агробиохим", и на обособените му части, както и на много други дружества, например в областта на туризма. Така че ще ви предоставя допълнителна информация за това, което според нас е най-целесъобразно да се направи точно в този конкретен случай. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ще изразите ли отношение, господин Димитров?
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин вицепремиер, преди да пристъпим към нашето питане ние проведохме серия от срещи в Агенцията за приватизация. Сигнализирахме прокуратурата, сигнализирахме областния управител. Явно е днес от Вашия отговор, че не се предприемат никакви съществени мерки за ликвидиране на престъпления, които са очевидни за всички. Тези оценки не са на някакви случайни експерти, а оценката, за която споменах, е на "Баренц Груп". Само една от технологичните линии, която е чисто нова - в тази обособена част, а не цяло предприятие - обособена част, която е изчистена от задължения, струва 1 млн. И ако за тази сделка повече от една година правителството се чуди, агенцията се двоуми дали да предприеме някакви мерки, аз се съмнявам въобще, че в България ще излязат наяве престъпления, които са извършени през 4-годишния период след 1997 г.
Определено не съм доволен от Вашия отговор и се надявам, че след днешното питане ще бъдат предприети мерки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Заповядайте, господин Атанасов, да развиете своя актуален въпрос относно състоянието на фирма "Осогово" в с. Гърляно, община Кюстендил.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър! През юли 2000 г., по време на синьото управление, фирма "Осогово" АД, с. Гърляно, община Кюстендил бе приватизирана от мини "Руен" АД. Изминалите почти две години оттогава дават основание да се постави въпросът за изпълнението на приватизационния договор. Ето защо, господин министър, Ви питам дали купувачът е направил последващи вноски освен първоначалната вноска от 60 хил. лева? Изпълнява ли Споразумителния протокол с Агенцията за приватизация, съгласно който до 15 февруари 2002 г. трябваше да бъдат изплатени тогавашните задължения от 2 млн. и 300 хил. лева? Изплатени ли са тези задължения?
През 1999 г. Националната електрическа компания закупи от "Осогово" АД подстанция "Скакавица" за 1 млрд. и 400 млн. тогавашни лева, чрез които фирмата не само изчисти всичките си задължения, но и останаха пари за заплащане на електроенергията за четири месеца напред. Тогава какви са причините за довеждането на фирмата до несъстоятелност?
Друг въпрос: запазени ли са предвидените в приватизационния договор работни места? И още: направени ли са договорените инвестиции от 1 млн. и 500 хил. лева? Къде са отишли парите от хилядите тонове демонтирано желязо, както и материалите от разрушаването на стари постройки, влизащи в актива на фирмата? Постъпил ли е поне един лев в касата на "Осогово" АД от продадените стотици тонове фракция от новопостроената трошачна инсталация за преработка на отвари?
След всичко казано, основният ми въпрос е: не смятате ли, че са налице достатъчно основания за разваляне на приватизационния договор? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Атанасов.
Моля за Вашия отговор, господин министър.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Атанасов, договорът за приватизационната продажба на 79 на сто от капитала на "Осогово" ЕАД, Кюстендил, е сключен на 9 юни 2000 г. и купувач е било работническо-мениджърското дружество "Мини Руен" ЕАД. Отново говорим за едно от многото РМД-та, които са били изключително неуспешно купувачи.
По отношение на изпълнението на поетите с приватизационния договор задължения за отчетния период на 2000 г. не е констатирано неизпълнение на договорните задължения. Начислени неустойки в такъв случай за 2000 г. няма. Покупната цена на акциите по договора е в размер на 475 хил. лв., но за съжаление до този момент е платена само 10 на сто от цената или 47 хил. и 500 лв. Останалите 90 на сто от цената са разсрочени, като падежът на първата разсрочена вноска е 9 юли 2002 г. Ние с Вас можем да предположим с голяма доза сигурност какво ще се случи на 9 юли т.г.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Почти благодат.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Разбира се.
По отношение на погасяването на задълженията на "Осогово" ЕАД, възникнали преди приватизацията на дружеството. Съгласно договора, купувачът се е задължил безусловно да уреди или обслужи просрочените задължения на дружеството в срок до 12 месеца от подписване на настоящия договор. Срокът за уреждане на тези задължения е изтекъл на 9 февруари 2002 г. Предвидената санкция за неизпълнение на тези задължения, съгласно договора, е следната: продавачът има право да развали настоящия договор едностранно с писмено уведомление, отправено до купувача, в случай на неизпълнение в срок. Съгласно Приложение № 7, справка на просрочените задължения на "Осогово" към 31 март 2000 г. съдържа задължение на стойност над 2 млн. лв. С най-голям размер са задълженията за данък добавена стойност - 647 хил. лв. и към НОИ - 661 хил. лв. От предоставените платежни документи и протоколи за прихващане към юни миналата година се установява уреждането или обслужването на задължения в размер на 861 хил. лв., тоест има огромно неизпълнение в размер почти на милион и 300 хил. лв.
Независимо от горното, съгласно представените от Агенцията за държавни вземания и Териториална данъчна дирекция постановления за налагане на обезпечителни мерки е наложена възбрана и запор върху голяма част от имуществото на "Осогово" ЕАД. През периода на осъществяване на текущ следприватизационен контрол на "Осогово" ЕАД, гр. Кюстендил, след анализиране на нарастващата задлъжнялост на приватизираното дружество и след извършена на 24 и 25 януари т. г. от страна на Дирекция "Следприватизационен контрол" проверка в "Осогово" ЕАД, гр. Кюстендил, бе констатирано следното.
Дружество "Осогово" ЕАД не извършва изобщо никаква дейност, тъй като според ръководството на същото тя е нерентабилна. Независимо от това, рудодобивът в мините на "Осогово" ЕАД се извършва от купувача "Мини Руен" ЕАД по силата на наемен договор, сключен между "Осогово" ЕАД и "Мини Руен". Ние с Вас можем да познаем дали е висока или ниска цената в този наемен договор.
Задълженията на "Осогово", вместо да намаляват, са увеличени значително през този период - от юни 2001 до септември 2001. Видно от междинния баланс на дружеството към 31 септември 2001 г. голяма част от задълженията са значително по-голям размер, а именно към НОИ - почти милион и 100 хил. лв.; към бюджета - милион 374 хил. лв.; към доставчици - над милион и 100 хил. лв. Тоест, от малко над половин милион лева задълженията са нараснали до 3 млн. и половина лв. - 7 пъти.
На свой ред, според представянето на областния управител на област Кюстендил писмо от КЦМ - АД, Пловдив, на дружеството "Осогово" ЕАД за доставени количества оловен и цинков концентрат е преведена сумата от над 2 млн. лв. Тя е преведена за първото полугодие на миналата година. За второто полугодие на миналата година сумите по доставките на концентрат не са превеждани на "Осогово", а на купувача "Мини Руен" ЕАД, тъй като според ръководството на "Мини Руен" има сключен договор между "Осогово" и "Мини Руен", според който "Мини Руен" купува продукцията на "Осогово" и извършва доставките на КЦМ - АД, Пловдив, като по този начин заплащането се извършва на "Мини Руен" ЕАД.
След констатиране на гореизложените факти, бе направен извод, че дружеството "Осогово" умишлено се води към ликвидация от ръководството на купувача - РМД, във връзка с което от страна на Агенцията за приватизация са предприети следните действия.
Най-напред бе поискано съдействие от РДВР, гр. Кюстендил, касаещо предотвратяване на безстопанствените действия от страна на ръководството, които ще доведат до разграбване на активите. За констатираните нарушения бе уведомена и Върховната касационна прокуратура, като същевременно бе направено предложение за извършване на предварителна проверка, съгласно Наказателно-процесуалния кодекс, която да установи извършването на безстопанствени действия от ръководството на дружеството, довели до съществено нарастване на задълженията на същото за много кратък период след приватизацията. За състоянието на "Осогово" ЕАД бяха уведомени и народните представители от гр. Кюстендил.
С оглед на обстоятелството, че Агенцията за приватизация не е кредитор на "Осогово", бе направено предложение до Агенцията за държавни вземания за предприемане на действия за започване на производство по несъстоятелност на "Осогово", чрез което да се ограничат възможностите на купувача - РМД, за допълнително източване на предприятието, както и да се предвиди оздравителен план за погасяване на задълженията на дружеството. Със съдействието на областния управител на гр. Кюстендил господин Стоянов са предприети редица съвместни действия между Агенцията за приватизация и Териториалната данъчна дирекция в Кюстендил. Приватизацията на "Осогово" е посочена в публичния регистър на дружествата, при които се наблюдава системно неизпълнение на поетите с договорите задължения, който се намира в Интернет-страницата на агенцията.
С решение по дело 163 от 2002 г. на Кюстендилския окръжен съд бе обявена неплатежоспособност и бе открито производство по несъстоятелност на дружество "Осогово". От получените в Агенцията за приватизация данни бе установено, че назначения от съда по несъстоятелността временен синдик на "Осогово" е предприел действия за прекратяване на безстопанствените действия на ръководството, включително прекратяване на икономически неизгодните наемни договори между "Осогово" и "Мини Руен".
За отчетния период на 2001 г. купувачът - РМД, не е представил все още в Агенцията за приватизация необходимите документи, доказващи изпълнението на поетите в приватизационния договор задължения. По-точно, през 2001 г. е трябвало да извърши инвестиции в размер на 215 хил. лв., да осигури поддържането на средносписъчен състав на персонала в дружеството в размер на 400 броя заети. Също с Вас можем да познаем дали са извършени тези инвестиции или не.
Съгласно клаузите на приватизационния договор при непредставянето на отчет за изпълнение на поетите с договора задължения в срок Агенцията за приватизация следва да приеме цялостно неизпълнение на задълженията и да начисли предвидените в приватизационния договор неустойки, както знаете, в размер на 50 и съответно 150 на сто.
Следва да се има предвид, че от 9 февруари 2002 г. Агенцията за приватизация има договорно основание да пристъпи към разваляне на договора за приватизационната продажба на "Осогово".
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Те само ще се радват.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Да, разбира се.
Към момента се обсъжда дали е целесъобразно от икономическа гледна точка развалянето на този договор. По този начин ще бъдат оставени без работа над 300 работници и ще се попречи на сега работещия временен синдик да извърши положителните мерки, които той вече е започнал. Тъй като настоящото състояние на дружеството е много по-лошо, отколкото е било преди няколко години, означава, че в този му вид ние няма да можем да намерим нов купувач.
Завършвам с това, че държавата е предприела необходимите мерки и, разбира се, процентът на случаите, в които подобни сделки завършват с добър резултат и подобни мерки, завършващи с добър резултат, е доста нисък. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика думата има господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. Благодаря Ви, уважаеми господин министре!
Уважаеми дами и господа, това е един от редките случаи, в които дори и един Иво Атанасов няма думи. Не зная дали тук е тогавашният министър Жотев. Моля, госпожо председател, поканете го. Аз му предоставям тези две минути, за да разкаже как е приватизирано по негово време, вместо сега да яхва недоволството на бургаските докери.
Отвратен съм от това, което чух, господин министър, от това, което са направили в това дружество. Имах подозрения, но казаното от Вас надмина и най-лошите ми очаквания. Това е един много типичен случай на синята приватизация, но за съжаление това е един от много случаи. По време на мандата на Иван Костов бяха приватизирани две трети от дълготрайните материали активи на България. Включително и тази, която сега проветрява запарения въздух на синята сграда и е лидер на СДС, успя чрез приватизацията да напъха в семейния джоб една от най-апетитните хапки на България. Можем да си представим що за проветряване ще става в синята партия.
Ето защо сега се живее лошо, ето защо няма пари за лекарства, ето защо няма пари и за пенсии, ето защо вие не можете да изпълнявате някои от обещанията, с които спечелихте изборите миналата година.
Действително, убедихте ме, че развалянето на приватизационния договор ще бъде по-лошото действие, че купувачът само би се зарадвал, ако сделката се развали. Аз се надявам, че вие ще държите на близък отчет, както се казва, този въпрос, защото този пладнешки обир, умножен по хиляди предприятия в България, доведе нашата страна до сегашното положение. И в края на краищата трябва да се разкрива истината за предишното управление и там, където има персонална отговорност, както сте се обърнали към Върховната касационна прокуратура, това нещо да се предприеме. Защото не може ние да излизаме пред своите избиратели и да обясняваме защо не можем да изпълним едно или друго свое обещание. Говоря персонално за Вас и за вашето правителство, тъй като вие спечелихте изборите миналата година.
Ето затова не вървят нещата в България. Това е една ограбена страна, до голяма степен от предишното управление. Аз искам това предприятие да работи, в него намираха препитание много жители на моя регион, но за съжаление РМД-та по времето на Иван Костов купуваха предприятията не за да ги развиват, не за да работят, а да нарежат машините на скрап, да изнесат каквото могат, да ги източат и да напълнят собствените си джобове. Благодаря. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Атанасов.
Господин Василев, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Вие знаете и разбирате, че аз се съгласявам с казаното от Вас. И аз също бях потресен да прочета тези факти и през тази година Агенцията за следприватизационен контрол ще предприеме допълнителни действия за начисляване на гореспоменатите неустойки в размер на 1 млн. 870 хил. 589 лв., които ще бъдат потърсени по съдебен ред. Вероятно те няма да бъдат получени, след което ще бъдат взети съответните мерки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Следващият актуален въпрос е от народния представител Георги Юруков и народния представител Арсо Манов относно договора за приватизационна продажба на пакет от 606 942 бр. акции, представляващи 72 процента от капитала на "Пирел" ЕАД - гр. Гоце Делчев.
Заповядайте, господин Юруков.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Василев, уважаеми колеги! Нашият актуален въпрос следва логиката на въпроса, който беше зададен от колегата Иво Атанасов, и предполагам, че ще бъде по-лесно на министър Василев да отговори на него.
Аз няма да се спирам подробно на договора, така както е описано и в писмото, а ще спра вниманието на Вас, господин Василев, и на колегите народни представители върху констативната част от този приватизационен договор.
В периода след извършване на приватизационната продажба до момента на колектива и на обществеността в Гоце Делчев и района не е известно дали се изпълняват задълженията по договора - чл. 20, 21 и следващите.
В същото време числеността на персонала рязко бе намалена неколкократно, като имаме данни, че дружеството вече не извършва и основния предмет на дейност - едно от малкото предприятия в България, което произвеждаше радиостанции - до 70 хил. бр. годишно.
Най-тежкият въпрос, който стои обаче и на който ние даваме отговор, е следният: приватизацията на "Пирел" ЕАД - гр. Гоце Делчев, е класически пример на "източване" на приватизирано предприятие и оставането му в състояние на "куха структура".
Стотиците на брой и хиляди уволнени работници и служители и все още няколкото водещи се на работа, но на практика неработещи, не са получавали трудовите си възнаграждения за повече от една година. Дружеството е натрупало милиони левове задължения към свои работници и служители и няма механизъм и законово основание за тяхната защита.
Уважаеми господин министър, нашият актуален въпрос към Вас е следният:
Първо, изпълнява ли задълженията си Агенцията за приватизация и Министерството на икономиката да контролират изпълнението на посочения договор? Както и имате ли информация за изпълнението му по чл. 20 и 21?
Второ, съществуват ли законови и договорни предпоставки за прекратяване на договора поради неговото неизпълнение от страна на купувача?
И трето, много Ви моля, господин министър, да отговорите какъв е размерът на изплатения фонд "Работна заплата" към работниците и служителите на дружеството и какво прави Министерство на икономиката за защита интересите на хилядите български граждани?
В заключение бих Ви помолил да не цитираме, така както аз не цитирах клаузите на договора и Вие да не ги цитирате, защото знаем за какво става дума, а само и единствено да се спрете на отговорите.
В същото време ще Ви предоставя копие от едно писмо, изпратено до нас - народните представители, от което е видна съдбата на хилядите работници от това предприятие - над 1500 на брой, които не са получавали за 22 месеца работните си заплати, а за Нова година са им дадени по 20 лв. Живее ли се с толкова средства? Аз го оставям на Ваше разположение, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Юруков.
Имате думата, господин Василев, да отговорите на актуалния въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, благодаря ви, господин Юруков и господин Манов, за предоставения въпрос. Това наистина много прилича на ситуацията от предходния въпрос.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Олицетворява същата политика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Разбира се. Аз имам доста сериозна писмена информация и нямам нищо против да Ви я предоставя с всичките детайли и цифри, но Вие зададохте много конкретни въпроси, които имат отговори с обезпокояващо съдържание. Например един от Вашите въпроси беше на тема неизплатени задължения на дружеството към работници и служители. Към края на 1999 г. те са 542 хил. лв. и продължават да нарастват. Към края на 2000 г. са вече 662 хил. лв., а към края на миналата година са 795 хил. лв.
За съжаление така е сключен приватизационният договор, че купувачът - "Пирел алфа 1" не е поел ангажимент за погасяване на стари задължения на дружеството към персонала. Тоест те си ги носят на баланса и могат никога да не ги изплатят, докато не бъдат обявени в несъстоятелност, което вероятно ще бъде в крайна сметка резултатът.
И съответно Агенцията за приватизация не е органът, който може да контролира точно този аспект. Агенцията за приватизация контролира изпълнението на инвестиционната програма, за която ще ви уведомя след малко, поддържането на средносписъчната численост на персонала, а работниците и служителите биха могли да си потърсят правата по съдебен ред.
Накратко ще се спра на изпълнението на следприватизационните задължения.
За първия отчетен период е поет ангажимент за инвестиции от близо 150 хил. лв. и са отчетени инвестиции малко над 150 хил. лв. Тоест тук е изпълнено. Освен това в приватизираното дружество за последните две години са извършени инвестиции с цел въвеждане на стандарт за качество на управлението ИСО 9001 и през втората половина на миналата година дружеството е получило подобен сертификат за регистрация.
Що се отнася до трудовата заетост, за 2000 г. средносписъчната численост на персонала трябваше да бъде 407 бр., а в същото време реалната заетост е била 393, тоест по-малко. В същото време обаче има едно оневиняващо обстоятелство, така да се каже, защото в Регионалната служба по заетостта са били обявени 21 нови работни места, но не е имало регистрирани безработни лица, които да отговарят на тази квалификация. Така че тук ситуацията не е толкова черно-бяла. Начислена е неустойка в размер на 2 хил. лв.
За 2001 г. са договорени инвестиции за над 90 хил. лв. Трябвало е да има средносписъчна численост на персонала, по-висока от предходната - 425 бр. Засега не сме получили от дружеството съответната информация. За съжаление, голяма част от дружествата, почти половината, не отговарят в срок. И съответно Агенцията за следприватизационен контрол със закъснение изисква необходимата информация.
Един от другите Ваши въпроси беше на тема съществуват ли законови и договорни предпоставки за прекратяване на договора. Такива предпоставки съществуват, например, с предизвестие за разваляне от страна на кредитора, когато длъжникът не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, и т.н. А конкретно в приватизационния договор при забавено плащане на коя да е от дължимите годишни вноски заедно с лихвите за забава повече от тридесет календарни дни. Или другият вариант е, че продавачът има право да развали настоящия договор едностранно с писмено предизвестие в случай на неплащане на неустойките.
Засега е още рано да направим съответните изводи, но малко по-късно през тази година, когато бъде анализирана информацията за изпълнението на задълженията през 2001 г., тогава ще бъдат взети и съответните мерки.
И отново ще повторя, към края на миналата година неизплатените заплати на работниците и служителите са за близо 800 хил. лв. и това е много жалко.
Неотдавна по сигнал от Агенцията за приватизация е образувана проверка от Върховна касационна прокуратура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Имате думата, господин Юруков, за да изкажете отношението си към отговора.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Господин Василев, действително това, което Вие цитирате, е вярно. Като копия, като екземпляри това ми беше предоставено от вашия парламентарен секретар - за численост на персонала и за инвестициите, които трябва да бъдат извършени. Но, забележете, те са подписани и подпечатани единствено само от приватизиращото дружество "Пирел Алфа 1". Никъде не е отразено дали това нещо е доказано и е прието от Агенцията за приватизация и от вас. Може да твърдят всичко. Не 120 хил. за 2002 г., могат да претендират, че за 420 хил. лв. са извършени инвестиции. Численост на персонала, Вие казвате, че всеки работник има възможността да защити правата си по съдебен ред. Аз лично като адвокат съм завел и спечелил над 50 дела с изпълнителен лист, но няма какво да се вземе от предприятието. А в същото време, от два месеца е сключен договор в предприятието за демонтиране на 2 хил. т скрап. Демонтират се производствени линии. Две хиляди тона, това са 2 млн. кг!
И аз ще бъда много благодарен, ако действително Върховна касационна прокуратура намери основания за търсене на отговорност, още повече това, което Вие цитирахте, да бъде наличие на предпоставки за разваляне на договора от страна на продавача. Благодаря ви.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към последния актуален въпрос към заместник министър-председателя Николай Василев, зададен от народния представител Кръстьо Петков относно очертаващия се срив в летния туристически сезон. Заповядайте, господин Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин вицепремиер, уважаема госпожо министър! Аз слушам господин Василев вече в продължение на два часа и половина как отговаря на въпроси, свързани с рухналата българска индустрия. И си мисля, че ако сте вицепремиер до пенсия, няма да можете да оправите батака, който наследихте.
Но моят въпрос е за друг, вече приватизиран сектор, за който важи едно правило, че когато има работеща частна индустрия и работеща частна икономика, държавата и по либералната, и по другите концепции не може да стои встрани. Става дума за туризма и за летния туристически сезон.
Преди около един месец аз получих информация от представители на Асоциацията на туристическите агенции, на туроператорски фирми, на ресторантьори и хотелиери, които изразиха силното си безпокойство, че договорите за този сезон, сключени за летуване на туристи от Русия и от страните на ОНД по нашето Черноморие няма да могат да бъдат изпълнени поради визовите ограничения или поради формалности, свързани с издаването на визи.
Миналата година, ако са верни данните ми, в България са летували над 160 хил. души от Русия. Тази година се очакват не по-малко такива туристи. Отделно са тези от Украйна, Беларус и т.н. И България има чист брутен приход от тази дейност в размер на около 50 млн. долара, ако не се лъжа. А иначе приходите по веригата с това, което туристите оставят, надминава над 100 млн. долара. Става дума за заетост на над 100 хил. души по веригата.
Моят въпрос е, тъй като за издаването на около 200 хил. визи няма физическо време и няма създадени, поне нямаше създадени преди около месец, съответните институционални, дипломатически и административни възможности, как правителството ще помогне на туристическия сектор - един от малкото, който работи и е в състояние да работи на пълни обороти. Защото сезонът, който идва, се очертава като добър.
И как е възможно с две консулски бюра в Русия, с едно-две в Украйна и в Беларус да бъдат обслужени тези туристи, които искат да дойдат в България на летуване?
Искам да припомня, че миналата година през септември в едно питане до премиера се заинтересувах въвеждането на визовия режим ще попречи ли на търговията и туризма. Отговорът на господин Симеон Сакскобургготски беше: "Не, ние се готвим навреме за промяната."
Моята информация, господин вицепремиер, е, че времето от януари до април е пропуснато и че едва сега се вземат спешни мерки, които могат да се окажат и недостатъчни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Имате думата, господин Василев, да отговорите на актуалния въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Петков! С удоволствие ще отговоря на Вашия въпрос. И Ви благодаря, че той е зададен толкова навременно, с оглед на предстоящия горещ летен туристически сезон.
В скоби, като че ли ще се съглася с Вашата констатация, че колкото и дълго да управляваме, много трудно ще успеем да оправим батака, който сме наследили.
Сега по същество. Не се очертава срив на летния туристически сезон. Напротив, напълно е възможно в края на летния туристически сезон да отчетем, че България е една от малкото страни в Европа, наистина една от малкото страни в Европа, където няма срив и дори има положителен растеж. А има много други, особено западноевропейски страни, където се очертава отрицателен растеж в туризма през тази година.
Ще ви предоставя няколко цифри и факти, които съм убеден, че ще бъдат интересни за Вас.
За подготовка на активния туристически сезон през това лято туристическите фирми са приели и реализирали в рамките на финансовите си възможности немалко инвестиционни програми за модернизация и реконструкция, за текущи ремонти и ново строителство на туристически обекти. Общо над 65 туристически обекта, които са хотели, заведения за обществено хранене, развлечения, спортно-занимателни дейности и т.н. са били модернизирани през тази година.

Специално внимание беше отделено, включително и с усилията на нашето министерство, за подобряване на инфраструктурата в основните туристически и морски комплекси на стойност над 5 млн. лв. - една значителна сума. Изградени са нови водопроводни, електроразпределителни и канализационни мрежи, нови трафопостове. Подготвени са вътрешнокомплексните площи - например, озеленяване, тротоари, асфалтиране на алеи, маркировка и т.н.
За реализиране на разгърнати инвестиционни програми от туристическите дружества положителна роля изиграха и кредитите, които са предоставени от водещи чуждестранни туроператори и туристически фирми. За тази година концернът "Томас Кук" е предоставил 17,5 млн. евро за модернизация и реконструкция на 9 хотела, както и за изграждането на нов висококатегориен хотелски комплекс. Отделно германската туроператорска фирма "ТУИ" предоставя 15 млн. евро, а туроператорът "12 Фрай" - 4 млн. евро. И двете фирми са от състава на концерна "World of TUI", а операторът "ИТС" - още 15 млн. евро.
Нека да се спрем на това как се развива българският туристически пазар на някои основни наши пазари, например, Германия. През тази година България е безспорен хит на германския туристически пазар. Ръстът на записването за почивка в България е 30 на сто, т.е. очакваме 30 на сто повече германски туристи за тази година в сравнение с миналата година, като общият спад на германските туристи, заминаващи в чужбина, е минус 11 на сто, т.е. България е 30 нагоре, а Германия като цяло е с 11 процента надолу. Други държави, които се ползват с положителен растеж, са Турция, Гърция и Румъния. България все повече предоставя добро съотношение между цена и качество на туристическия продукт и мога да кажа, че нивото на услугите в България за последните няколко години значително се е подобрило.
По отношение на Скандинавските страни ръстът на записване за почивка в България е нагоре с 20 на сто. Това никак не е лошо като се има предвид, че общо пазарът намалява, т.е. по-малко скандинавци пътуват на юг, и като се има предвид негативното валутно съотношение за шведската валута. При Финландия имаме ръст от плюс 38 на сто. Възможно е през следващата година да има ръст от 100 процента, т.е. да има значително увеличение на броя на финландските туристи към България. В Белгия ръстът на записване е 4,4 процента нагоре, а за целия белгийски пазар е 6,6 процента надолу. При Холандия ръстът на записванията за България е 3 процента нагоре, т.е. на западноевропейските пазари имаме значително подобрение и това е много добра новина.
Сега нека да се концентрираме конкретно върху Русия. Прав сте, че има структурни промени във визовия режим през последните години. Вие знаете, че България вече е външна граница на Шенген и също така знаете, че ние наследихме една ситуация, при която за съжаление трябваше да въведем визи за гражданите на Русия, Украйна и Грузия. В изпълнение на решението на предишния Министерски съвет от декември 2000 г. ние уведомихме Посолството на Руската федерация за едностранно прекратяване на спогодбата и т.н. към края на миналата година. България продължи едностранно срока за прилагане на Спогодбата до 1 октомври 2001 г. и тогава, разбира се, дойдоха визите. Няколко дни преди това - на 28 септември 2001 г., Министерският съвет прие решение за облекчаване на условията за издаване на визи на граждани на Руската федерация. Тоест, ние всъщност, въвеждайки визите, се опитахме да го направим при максимално облекчен режим. Тук ще Ви спестя големите технически подробности, но все пак навремето са се изисквали около 40 документа, а сега броят на тези документи е сведен до 3, т.е. това е значително облекчаване за руските граждани.
Има регистър към Министерството на икономиката, който е създаден на основата на споразумение за сътрудничество и обмен на информация, подписано между Министерството на външните работи на България, Министерството на вътрешните работи и Министерството на икономиката. Това споразумение работи успешно.
Формално анкетната карта, която е попълвана от потенциални туристи, също е значително опростена. При организирани групови пътувания на руски туристи цялата процедура по подготвяне и получаване на визи се поема от руските туроператори, а не от самите граждани. Ускоряването на процеса ще бъде постигнато и при предвижданата възможност консулските служби да започват обработването на списъци, подавани от туроператорите по електронен път, а не само по хартиен път. Изключително важно е, че намалихме цената на визата само до 20 долара и туристите ще заплащат само обработката на визата, а не самата виза. Министерството на външните работи гарантира, че в срок от 7 работни дни ще бъде издадена виза за всеки турист с редовни документи. Седем дни обаче е максималният срок, а на практика се постига срок от 2 до 4 дни, т.е. стремим се към минимализиране на този срок.
Създадени са следните условия: в Посолството в Москва са увеличени и инсталирани 12 визови компютърни конфигурации, които с допълнителни оператори през натоварените летни месеци на тази година могат да поемат по 960 визи дневно, т.е. близо 77 000 визи през четирите месеца на активния летен сезон. По подобен начин в Санкт Петербург се издават 320 визи дневно, в Посолството в Киев - Украйна - 384 визи дневно, а в Генералното консулство в Одеса - 360 визи дневно. Процедурите при облекчения начин, който касае визовото обслужване на чартърните полети, които според данни на българските туроператори представляват над 90 на сто от туристите, отнемат още по-малко време.
Дадени са разпореждания на всички български представителства в Русия и Украйна документи за визи да се приемат през цялото работно време, през целия работен ден, т.е. 8,30 часа на ден, а не както е било по-рано - по 2 часа на ден. Ежемесечно в Посолството в Москва се провеждат срещи с руските туроператори, където се решават възникналите проблеми. В Интернет и на пресконференции се дава редовна актуална информация за условията за получаване на туристически визи. Има наредби, които работят и в Посолството в Москва е поставена Интернет-камера.
Много важно е, че България след евентуалното получаване на разрешение от руските компетентни органи ще разполага не с 2, а с 6 консулски служби в Русия. Ние сме направили съответните дипломатически стъпки и очакваме положително решение. За сравнение, в момента най-много консулски служби имат САЩ - 3, Великобритания, Гърция и Норвегия - 2, а ние ще имаме 6. Очакваме и трета българска консулска служба в град Донецк - Украйна. Тоест, наистина, макар че са въведени визите, сме положили максимални усилия да смекчим техния ефект и да бъде създадена добра организация.
Господин Петков, приключвам отново с извода, че се очертава положителен растеж на българския туризъм през тази година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Петков, желаете ли да използвате възможността да изразите отношението си към отговора? Заповядайте.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин Василев, дано всичко това, което казахте, да работи на пълна пара, за да се реши докрай въпросът с преодоляването на ограниченията, които идват от визовия режим. Естествено, в края на летния туристически сезон ще знаем дали сте били прав или не, но елементарната сметка, която направих, показва, че ако се издават по 1000-1500 визи дневно, а българският туристически сезон трае 60-65 дни (това е интензивният сезон), практически няма да могат да бъдат обслужени всички туристи. Затова е редно още в началото на сезона 6-те консулски бюра да заработят. А защо да не заработи и система на почетни консули или някакви други улеснения, каквито предлагат други страни?
Хубаво е, че се отчитат добрите резултати на туристическата индустрия, но трябва да знаем, че над 90 на сто от заслугата е на частния сектор. Затова ми се струва, че новата държава на новата частна икономика трябва да поеме няколко други ангажимента, за което предполагам Вие сте информиран и може да дадете отговор.
Рекламата - доколкото зная, тази година правителството не изпълнява ангажимента си да вложи средства за реклама вън от България, в това число и в Русия, така както беше казано. Ако минете по бул. "Евлоги Георгиев", ще видите реклама да ходите в Анталия - Турция, но аз не съм видял в други страни подобно нещо.
Второ, да се подобри инфраструктурата навсякъде. Има туристически забележителности - уникални за България, където искат да отидат и хората, които летуват на море, като например Триград - нещо, което го няма никъде в света, където трябва да минете с магаре, тъй като пътят е развален от доста време.
И, за да Ви върна топката, аз малко се пошегувах за пенсионирането, не е добре НДСВ да управлява до края на Вашия творчески период, защото ще наруши принципите на демокрацията. Но това, че се доказва, че бързата приватизация е най-лошата приватизация, това е вън от съмнение и примерите за РВС и офшорките, които Ви бяха дадени, показват коя е опасността, която грози България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Желаете ли реплика, господин Василев?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Петков, по отношение на Вашата реплика за приватизацията, предлагам да я изясним друг път. Но иначе се присъединявам към Вас, че частният сектор в България в областта на туризма е извършил по-голямата част от работата. Това е безспорно така и ние се гордеем с постиженията на частния сектор специално в областта на туризма. Там усилията са много сериозни и наистина за последните няколко години са направени вероятно половин милион инвестиции в този бранш. И това е прекрасно. Дори тази година очакваме допълнителни чуждестранни инвестиции в областта на туризма. Има голям брой малки и средни фирми, които наистина работят сериозно в този бранш. Това не означава, че държавата няма никаква роля. Напротив, както Вие казахте, ролята на България би могла да бъде в решаване на големите проблеми, например проблеми с визи за някои страни, проблеми с инфраструктурата, с националната реклама. И Ви уверявам, че специално Министерството на икономиката през този сезон комуникира много активно, отблизо и внимателно с туристическия отрасъл. И дано наистина ако времето позволи, ако е слънчево през това лято и ако има спокойствие в региона, дано да се поздравим с положителен резултат през тази година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Василев.
Приключихме с въпросите и питанията към Вас.
Преминаваме с питания и актуални въпроси към министър Долорес Арсенова - министъра на околната среда и водите.
Давам думата на народния представител Евдокия Манева да развие своето питане относно мерките за решаване на проблемите, свързани с водните ресурси в страната. Заповядайте, госпожа Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър, надявам се, че след тримесечно очакване ще получа окуражителен отговор на моето питане, което засяга жизнено важни въпроси и потребности на цялото население на България и в частност на повече от 1 млн. жители, които системно страдат от недостиг на вода.
Известно на обществеността е, че през последните години се наблюдава трайна тенденция към засушаване. Няколко факти, които потвърждават това заключение - чувствително е намаляло количеството на валежите, сумарният отток на наблюдаваните 18 основни реки в сравнение с 1999 г. е спаднал с повече от 2,5 пъти; обемът на водите в язовирите, които осигуряват водоснабдяването на преобладаващата част от населението и функционирането на икономиката за този период е намалял с около 30%. В сравнение с миналата година сумарният наличен обем на 40-те наблюдавани язовира е с 500 млн. куб.м по-малък. От 40 наблюдавани язовира само в 9 състоянието на водните запаси не се е влошило в сравнение с миналата година. Тревожно е и състоянието в 9-те основни язовира, които са предимно за питейно водоснабдяване. Това са "Искър", "Стреченска бара", "Йовковци", "Христо Смирненски", "Студена" и други. Дълго време водите на яз. "Христо Смирненски", " Стреченска бара", "Студена" и "Асеновец" бяха много близко до мъртвия обем и независимо от известното подобрение през последните два месеца, проблемът продължава да е остър. Само временно хората от Габрово, от Враца, от Монтана, от Благоевград са облекчени в ежедневните си нужди, но и през тази година те няма да избегнат водния режим.
Очаква се в края на 2002 г. в яз. "Искър" да има около 220 млн. куб.м вода, ако се запази сегашният приток и потребление на води. И ако се приспадне мъртвият обем наличната вода ще бъде около 130-140 млн. следващата година. 5
Като се има предвид и годишното потребление от около 100 млн. куб.м, очевидна е тревожната картина. Този въпрос с особена острота съвсем неотдавна беше поставен и от Националния комитет за подобряване на водоснабдяването в страната. Очевидно е, че положението е тревожно.
За съжаление, на фона на тези данни продължава пилеенето на вода, като загубите са около 60 на сто. И за съжаление нищо кардинално не се прави в тази насока. Освен това, изпълнението на програмата с неотложни мерки за преодоляване на последиците от засушаването, които нашето правителство прие през 2000 г., беше преустановен през миналата година. Тя не беше взета предвид и при разпределение на бюджетните средства по общини за 2002 г., както и при разпределението на средствата, с които разполага Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Следващите девет района, които изпитват изключително остра потребност и сериозни затруднения в обезпечаване на води, да имат приоритет при ползване на тези средства.
И тъй като управлението на страната е Ваш прерогатив, аз Ви питам какви мерки е предприело правителството за решаване на изключително сериозните проблеми, произтичащи от тенденциите към засушаване и тревожното състояние на водните ресурси в страната? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, госпожа Манева.
Госпожо министър, имате думата да отговорите на питането.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манева, правителството на Република България осъзнава важността на въпросите, свързани с управлението, използването и опазването на водните ресурси, както и предстоящите дейности по прилагане на предвидените мерки за решаване на изключително сериозните проблеми, произтичащи от тенденцията към засушаване и тревожното състояние на водните ресурси в нашата страна.
Всички знаем за недостига на питейна вода в различни региони на страната, както и Вие подчертахте преди малко в своето експозе, да не говорим за вода за напояване и други нужди. Основните язовири в страната наистина са със значително намалени запаси.
Две са основните причини от проведените анализи за тези значими за цялото общество проблеми.
Първо, намалението на валежите на територията на страната е с от 12 до 18% през последните 20 години, в резултат на което е регистрирано намаление на оттока на реките с 22 до 40% спрямо периода до 1980 г. - период, в който са изградени повечето от съществуващите водно-стопански системи.
Второ, минимално от гледна точка на нуждите на сектора инвестиране във водния сектор през последните 10 години, в резултат на което състоянието на водно-снабдителните системи на населените места е в окаяно състояние и води до огромни загуби на вода.
Уважаеми дами и господа народни представители, благодаря на народния представител госпожа Манева за това, че ми отправи това питане, с което ми осигури трибуна да кажа на целия български народ следното. Правителството на Република България наследи тежки проблеми по отношение на осигуряването с вода на населението и икономиката, но ние започваме поетапното им решаване чрез предприемане на следните мерки:
Законодателна - усъвършенстването на законодателната основа за опазване, съхранение и разумно използване на наличните водни ресурси в страната в условията на извършващите се икономически промени.
Управленски мерки за съхранение, защита и опазване на водните ресурси с цел разумно разпределение за нуждите на населението и икономическите отрасли, в което са включени и проблемите за намаляване на загубите и пилеенето на вода и предотвратяване замърсяването на природните водоизточници.
Инженерно-технически решения, свързани със завършване на строителството на отдавна започнати язовири, многогодишни и едногодишни изравнители, водоснабдителни мрежи и съоръжения, както и пречиствателни станции за отпадъчни води.

Правителството на Република България разбира важността на проблемите, произтичащи от тенденцията към засушаване и свързаното с това тревожно състояние на водните ресурси в страната. Предвидило е и изпълнява редица мерки за решаването им. Основните направления, по които нашето правителство работи, са следните:
Първо - изменение и допълнение на Закона за водите, разгледано на заседание на Министерския съвет на 9 май т.г. Предвиждат се проблеми по отношение на отстраняване на установени недостатъци на закона в периода на неговото прилагане; законово регламентиране на ограниченията на собствеността в границите на санитарноохранителните зони около водоизточниците за питейно водоснабдяване; прецизиране на процедурите по издаване на разрешителни и в случаите, в които се отказва издаването на разрешителни; активно включване на областните администрации в контролната дейност; отстраняване пречките за прилагане на закона, възникнали след приемането на други закони, свързани с управлението на водите; създаване на приложение с поредност № 3 към чл. 13 от Закона за водите, с което започнатите и недовършени язовири, предимно за питейно-битово водоснабдяване, са определени като публична държавна собственост; регламентиране на дейностите по предоставяне на водните услуги за водоснабдяване и канализация, както и на национален регулаторен орган за цялостното икономическо и техническо регулиране на тези дейности и редица други.
Второ - предстои да бъде обнародвана наредба за качеството на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване.
Трето - подготвени са и предстои приемането на наредба за опазването на горите от пожари и наредба за устройство на горите и земите от горския фонд.
Четвърто - подготвя се и предстои приемането на стратегия за развитието на водоснабдяването и канализацията на населените места, в която са включени конкретни мерки за доизграждане на започнатите и изграждане на нови водохранилища за питейни води, реконструкция на водоснабдителните системи, изграждането на малки водоснабдителни обекти с местно значение, както и за преструктуриране и раздържавяване на сектора "Водоснабдяване и канализация" и пътищата за привличане на инвестиции за решаване на неговите проблеми. Предвидени са различни нови форми за управление с цел привличане на инвестиции и от частния сектор, а именно - отдаването на дейностите по водоснабдяване и канализация на концесия, както и изграждане на отделни обекти на принципа "строителство - експлоатация - предаване", така наречения Би Ой Ти.
Пето - създаване на противоерозионни култури на площ от 1000 дка в най-засегнатите от ерозия водосбори.
Шесто - подготвят се и ще бъдат представени за одобрение по ИСПА 10 проекта за изграждане на градски пречиствателни станции на обща стойност от около 120 млн. евро.
Седмо - до края на годината ще бъдат структурирани и басейновите дирекции, с което ще започне работата по разработването на плановете за управление на речните басейни като основа за управление на водните ресурси.
Осмо - актуализира се Националната програма за приоритетно изграждане на градски пречиствателни станции за отпадъчни води в населени места с над 10 хил. жители, като ще бъдат включени и пречиствателни станции за населени места с над 2 хил. жители еквивалент.
Наскоро Световната банка одобри проект за разработване на дългосрочна програма за прилагане на една от най-тежките европейски директиви в сектора "Околна среда" - за отпадъчните води от населените места, за което България е поискала преходен период.
Девето - ще бъдат предприети конкретни мерки за спестяване на вода от поливния процес, намаляване на загубите в хидромелиоративните системи, разработване и прилагане в практиката на водоспестяващи технологии за напояване, както и редица още други мерки.
Трябва да подчертая, уважаеми дами и господа, че Министерството на околната среда и водите разработи проект за бюджет за 2003 г. и прогнозните бюджети за 2004 г. и 2005 г., като за първи път се прилага програмен подход при планиране на бюджета. Преобладаваща част от инвестиционните разходи се предвижда да бъдат в областта на водите.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Манева, общоизвестно е, че има недостиг на прясна вода в световен мащаб и може би "странните" твърдения на различни учени, че в близко бъдеще водата ще бъде по-ценна от петрола, започват да се сбъдват, но водата като основен извор на живот няма цвят или политическа ориентация. Осигуряването на достатъчно количество вода с добро качество за жизнените нужди на хората и достатъчно вода за икономическото развитие на страната се явяват обща грижа както на правителството, така и на парламента, така и на всички институции, имащи отношение към водните проблеми в нашата страна, така и на неправителствените организации и всеки отделен гражданин в днешни дни, така както и за бъдещите поколения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Госпожо Манева, имате възможност да зададете два допълнителни въпроса.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Уважаема госпожо министър, всички мерки, за които Вие споменахте, твърдя, че са разписани в програмата, за която вече съобщих. Аз се съмнявам, че хората, които страдат от липса на вода, ще бъдат утешени от това, че ще има промени в закона или в наредбите. Аз очаквах малко по-практичен ангажимент от Вас и затова ще Ви задам два съвършено практични въпроса.
Със Закон за опазване на водите се предвижда събиране на такси за вода "ресурс", които се акумулират в Министерството на околната среда и водите, в националния фонд. В момента са събрани повече от 17 млн. Съгласно ограниченията на закона, тези средства трябва да се използват за инвестиционни обекти в областта на водите.
Първият ми въпрос е: какво направихте и какво възнамерявате да направите за използването на тези средства по предназначение, тъй като лимитът в момента е 15 млн. и очевидно, че през тази година нищо по отношение на водите не може да се направи и понеже няма ясна воля програмата да се изпълнява, очевидно нищо конкретно и сериозно няма да се случи в тази област.
И вторият ми въпрос е: какви мерки ще наложи Министерството на околната среда и водите във връзка с ограничаване потреблението на вода от язовир "Искър", за да гарантира на столичани, че няма да бъдат изправени в скоро време отново пред кризата, която преживяха преди няколко години. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, госпожо Манева.
Госпожо Арсенова, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева!
Благодаря Ви за тези два уточняващи въпроса.
Първият от тях е от контекста на програмата за необходимите мерки в условията на тенденция към засушаване, която Вие, макар и бланкетно, представихте на нашето внимание в развитието на питането, което отправихте към мен като представител на Министерството на околната среда и водите, а в това ми качество и представител на правителството.
Програмата е приета на 30 януари 2001 г. с условието, че посочените средства в частта за националните източници имат индикативен характер и ще се осигуряват, съобразно възможностите на държавния бюджет през отделните години, тоест изпълнението на програмата не е финансово осигурено.
По тази причина правителството посредством Министерството на околната среда и водите търси възможност за осигуряването на средства както в рамките на бюджета за 2002 г., така и през следващите години.
При разработването, както преди малко индикирах на вашето внимание, на бюджета за 2002 г. още не беше известно какви постъпления ще има в специалната партида, тъй като съгласно приетата тарифа за таксите за водоползване, която Вие бяхте любезна да споменете също към нашето внимание насочено, или пък разрешено ползване на воден обект, таксата се внася до месец януари на следващата година.

В тази връзка и във връзка с осигуряването на средства за финансиране на проекти, основно свързани с подобряване на питейното водоснабдяване на населението, Министерството на околната среда и водите прави следното. Ще предложи при актуализирането на бюджета да бъдат включени допълнителни разходи в рамките на реализираните постъпления - тези 15 млн. долара, за които Вие споменахте.
Новата междуведомствена комисия за координиране на дейностите и контрол по изпълнение на тази програма, с която започнах отговора на първия Ви уточняващ въпрос, чийто състав е определен със заповед на министъра на околната среда и водите и където се включват представители на ниво заместник-министри от няколко министерства, ще проведе свое заседание в началото на месец юни на настоящата година, където ще се разгледат постъпилите конкретни проекти за изпълнение на предвидените мерки и за финансирането им, в това число и от Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие.
Във връзка с втория ви уточняващ въпрос, който касаеше най-вече състоянието на язовир "Искър", Министерството на околната среда и водите смята от направените анализи и проверки, че наличният обем в язовир "Искър" към настоящия момент е 375 млн. кубически метра. За наша радост, в сравнение с предишния месец това е с 49 млн. кубически метра в повече. Това е и в сравнение с данните, които имаме за нивото на язовира от месец януари до края на април на настоящата година.
Както казах, нашите експерти следят ежедневно състоянието на язовира. Предприети са всички възможни технически мерки за осигуряване на допълнителния приток в него. Може би имате предвид факта, че язовир "Бели Искър" ще се ремонтира през настоящата година - началото започва от 2 юни и трябва да завърши успешно, дай Боже, в началото на септември, когато започва пълненето му - във връзка с което искам да кажа, че притокът от водосбора му ще попълва запасите на язовир "Искър". Очаква се дори, че ако 2002 г. е много суха, притокът ще бъде достатъчен, за да обезпечи водоснабдяването на столицата и за следващата година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Госпожо Манева, имате възможност да изкажете отношението си към отговора, за да останат пет минути за следващия актуален въпрос.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Ще побързам, господин председател.
По отношение на средствата. Когато се въвеждаха таксите, имаше разчети за очакваните постъпления и те бяха между 17 и 20 млн. Така че сумата не е неочаквана, тя просто не се използва по предназначение и законът се нарушава.
По отношение на язовир "Искър" състоянието наистина е много тревожно и ако не се вземат мерки за намаляване на потреблението, като имаме предвид, че и в момента "Бели Искър" се източва и ще трябва да вземете мерки да водите вода от друго място, положението е още по-сериозно.
Но наистина Вие съобщихте нещо много важно - че предстои актуализация на бюджета и тогава ще осигурите допълнителни средства за водоснабдяване. Ние всички с внимание ще следим изпълнението на това Ваше заявление.
Аз обаче искам да отправя няколко препоръки, които ще следя за тяхното изпълнение:
Първата е с бюджета за 2002 г. Необходимо е да се гарантира изпълнението на неотложните мерки, най-важните мерки от програмата и по-специално за тези девет региона, които страдат системно от недостиг на вода. Това трябва да се направи сега, когато се разработва проектът на бюджета.
Също така трябва във фонда да се гарантира допълнителна квота за водни обекти, защото постъпленията от таксите "Води" са нещо, което не е разчитано досега в приходната част на бюджета. Това е допълнителен приход, който трябва да се използва по предназначение.
И трето, трябва да кажа, че наистина изискванията на Европейския съюз в областта на водите са изключително строги и ако ние не се захванем много сериозно да решим този проблем, това ще бъде един сериозен препъни камък за нашето членство. Затова са необходими мерки, необходима е настойчивост, необходими са ресурси, необходими са и компетентни специалисти. И аз искам да кажа от тази трибуна, че една от грешките, които допуснахте, е Управлението по водите да се оглави от некомпетентен човек, за съжаление, по препоръка на министър Паскалев. Това ще бъде огромно затруднение за Вас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Последният въпрос за днес е от народния представител Лъчезар Тошев относно причините за неплащане на телефонните сметки на Изпълнителната агенция по околна среда, довели до прекъсване на телефонните линии от БТК.
Имате думата, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Госпожо министър, през месец март тази година телефоните на Изпълнителната агенция по околна среда бяха прекъснати от БТК заради неплатени сметки. Известно е, че ежедневните данни за състоянието на околната среда, в това число за радиационния гама-фон в страната, постъпват по тези телефонни линии. Неплатените сметки за телефон на Изпълнителната агенция, съгласно данните, които получих от министъра на транспорта и съобщенията, са за месец декември 2001 г. 1119,85 лв.; за януари 2002 г. - 1544 лв., и февруари 2002 г. - 1334,07 лв.
На 18 март всички телефони на агенцията са прекъснати от БТК съгласно чл. 33 на договора с абонатите. На 20 март в БТК постъпват три платежни нареждания и телефоните са включени отново. Това прекъсване е прецедент, що се отнася до комуникации на държавна институция.
Наистина, на 26 март Изпълнителната агенция по околна среда е поискала от БТК да обособи в отделен шифър някои от телефонните постове поради специфичността на тяхното предназначение. Това искане е удовлетворено. Моят въпрос към Вас е:
Каква е причината за забавянето на плащанията на телефонните сметки на Изпълнителната агенция по околна среда и какви мерки ще вземете Вие, за да не се повтарят такива случаи в бъдеще?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Тошев.
Имате думата, госпожо Арсенова.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Тошев, относно първата част на Вашия въпрос - каква е причината за забавяне на плащанията на телефонните сметки на Изпълнителната агенция по околна среда. Министерството на околната среда и водите, както е достатъчно известно, е бюджетна организация, която формира бюджета си от субсидии от републиканския бюджет, а през последните години и от собствени приходи. За съжаление, през тези последни години, при увеличаващи се разходи за Министерството на околната среда и водите, произтичащи от изискванията за прилагане на новоприетото законодателство, бюджетът остава постоянна величина. Много утежняващо обстоятелството е рязкото намаляване на субсидията от републиканския бюджет през 2001 г. спрямо 2000 г. и увеличаване на относителния дял на собствени приходи, което рефлектира пък от своя страна основно върху средствата за текуща издръжка на Министерството на околната среда и водите.
Тук следва да се подчертае, че планиране на собствените приходи е много трудно да се извърши, тъй като преобладаващата част от тях се реализират в резултат на поръчки от страна на външни възложители, което е нерегулярно и трудно предвидимо, за съжаление.
По разбираеми причини бюджетът на Министерството на околната среда и водите за 2002 г. е с крайно негативни параметри в сравнение с този за 2001 г. Тази рамка на бюджета на Министерството на околната среда и водите предопределя максималния размер на разплащанията от страна на министерството.
От друга страна, лимитиращо обстоятелство по отношение последователността на плащанията от министерствата са заложените в Закона за държавния бюджет на Република България за 2002 г. и предходни години приоритети: на първо място, заплати и социалноосигурителни плащания на служителите и след това текущи разплащания - отопление, електрическа енергия и др.
През месеците януари и февруари на настоящата година субсидията от Републиканския бюджет и собствените приходи на Изпълнителната агенция по околна среда към Министерството на околната среда и водите бяха в размер, достатъчен единствено за покриване на заплати и социалноосигурителни плащания за тези месеци и за неразплатените текущи разходи от 2001 г. Причината за неразплатените разходи от 2001 г. е общото неизпълнение на заложените ни по план от Министерството на финансите собствени приходи.
За Изпълнителната агенция по околна среда постъпленията от собствени приходи за януари и февруари са шест пъти по-малко от реализираните през същия период на миналата година, като абсолютна сума по-малко от 3000 лв.
Както подчертах, уважаеми господин Тошев, тези приходи за изпълнителната агенция са случайни, непостоянни и за съжаление не подлежат на планиране. Инициирането за сключване на договори идва от страна на предприятия и организации, които се нуждаят от тези услуги. През първите два месеца на 2002 г. в Изпълнителната агенция по околна среда такива искания не са постъпили. Първите договори за 2002 г. са сключени през м. март т.г. Този бих казала порочен начин за планиране на бюджета на министерството със сключване на собствени приходи през предходните години е възпроизведен и през 2002 г. и е причина за неритмичните и затруднени разплащания с доставчици на стоки и услуги, включително и услуги на БТК.
Поради неизплатени задължения към БТК, произтичащи от гореизложените причини, в периода 18-19 март 2002 г. бяха изключени телефоните на Изпълнителната агенция по околна среда. Причина за това са неплатени сметки за два месеца назад. Важното е да се подчертае обаче, че въпреки това през тези два дни информация за състоянието на околната среда беше надеждно осигурена.
Данните за качеството на атмосферния въздух от националната мрежа постъпваха по електронната поща, а информацията от локалните станции за контрол на радиационния гама-фон - посредством радиоканали, за което агенцията има лиценз за ползване на ограничен честотен ресурс. Изпълнителната агенция по околна среда разполага с разпечатка от средни 10 минутни стойности, регистрирани от системата за гама-фона за периода 18, 19 и 20 март на настоящата година.
Освен това прекъсването на преките телефонни постове не изолира агенцията, тъй като всички постове са дублирани от вътрешната телефонна централа на Министерството на околната среда и водите, свързана с оптичната опорна система на държавната администрация и още 10 мобилни телефона. Това осигурява достъпа на информация за състоянието на околната среда във всяка една ситуация.
Във връзка с втората част на Вашия актуален въпрос - какви мерки ще вземете, за да не се повтарят такива случаи в бъдеще. На 20 март 2002 г. бяха извършени плащания, с които бяха погасени задълженията към БТК. Въпреки двойното осигуряване на телефонните постове на Изпълнителната агенция по околна среда на 26 март, както Вие и отбелязахте, изпратихме писмо до БТК, съдържащо информация за предназначението и специфичното осъществяване на дейността на Изпълнителната агенция по околна среда от определен брой телефонни постове, с цел същите да бъдат включени в отделен шифър и за индивидуално обслужване на сметките за телефонните услуги. Искането ни беше удовлетворено, като с обособяването в отделен шифър на телефонните постове на агенцията със специфично предназначение създадохме допълнително осигуряване за осъществяване на връзки. Това обособяване на телефонните постове със специфично предназначение в отделен шифър се извърши за първи път в системата на Министерството на околната среда и водите.
През м. март се извърши вътрешно преразпределение на субсидията от централния републикански бюджет с цел обезпечаване на контролната и мониторинговата дейност в системата през 2002 г., като за Изпълнителната агенция по околна среда същата се увеличи с 44 хил. 691 лв. През м. април, след анализ на отчетните данни по приходната и разходната част на бюджета за 2002 г., са преструктурирани и актуализирани субсидиите за второстепенните разпоредители, какъвто се явява и Изпълнителната агенция по околна среда. Такъв анализ е възможно да се направи след приключване на определен отчетен период, какъвто обикновено е тримесечието.
Считам, че от съществено значение за преодоляване на съществуващите затруднения с недостига и неритмичните постъпления в бюджета на Министерството на околната среда и водите е това, което предоставих на вашето внимание и в отговора на питането на госпожа Манева, стартирането на нов подход за планиране на бюджета на министерството за 2003 г. Министерството на околната среда и водите беше избрано за пилотно ведомство за изпробване на този нов подход на програмен принцип. Първият вариант на бюджета за 2003 г. е вече готов и представен в Министерството на финансите. Усилията ще се насочат и към преодоляване на проблемите при планиране на собствените приходи на ведомството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Тошев, желаете ли да изясните отношението си към отговора? Заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо министър, за отговора, но смятам, че положението, което описахте, е много обезпокоително. И Ви благодаря за откровеността да го представите такова, каквото е. Надявам се, че тук има представител на Комисията по околната среда и водите, като се надявам съвсем скоро там да направим дебат по ситуацията с бюджета на министерството. Също така оценявам критичните думи към бюджета, които Вие казахте като член на правителството, но смятам, че все пак Вие сте предложили този бюджет на министерството и носите отговорност за приетите суми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Желаете ли думата за реплика?
Заповядайте, министър Арсенова
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Уважаеми господин Тошев, благодаря Ви, че в пленарната зала на Народното събрание давате възможност, като предлагате да се реализира един дебат за бюджета, който е прогнозен за 2003 - 2005 г., като каните всички народни представители, най-малкото ще участват поне представителите на Комисията по околната среда и водите, да представим професионално на вашето внимание какво е заложено в сектора на околната среда да бъде реализирано през следващите години и след като се направи един обстоен анализ, а той на пръв поглед веднага личи, ще ви направи много ясно впечатление, че такъв бюджет министерството не е имало, откакто е създадено. Той е увеличен три пъти за инвестиционни разходи, капиталовите разходи са увеличени 4-5 пъти. И аз наистина смятам, че трябва да се направи един професионален дебат, за да се разбере, че в сферата на околната среда се прави много и че правителствената политика е насочена в тази посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
С това парламентарният контрол завърши.
Комисията по културата ще има заседание на 4 юни, вторник, от 9,00 ч., в зала 130 на "Александър Батенберг".
Следващото заседание ще бъде на 5 юни от 9,00 ч. сутринта.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 16,08 ч.)



Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Благовест Сендов

Секретари:
Силвия Нейчева

Веселин Черкезов