Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Благовест Сендов и Юнал Лютфи
Секретари: Величко Клингов и Наим Наим

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Позволете ми в началото на днешното пленарно заседание най-сърдечно да поздравя от мое и от ваше име един юбиляр. Това е господин Станимир Илчев, който става на половин век! (Весело оживление. Ръкопляскания.)
Нека да е жив и здрав! Нека да му пожелаем успехи!
Уважаеми дами и господа народни представители, позволявам си да предложа на вашето внимание за включване в дневния ред на основание чл. 40, ал. 5 от нашия правилник една ратификация. Става дума за Годишното финансово споразумение за 2003 г. между Комисията на европейските общности от името на Европейската общност и Република България по програмата САПАРД. Ако не направим ратификацията днес има опасност България да загуби добри финансови възможности по тази програма. Затова ви моля да подкрепите предложението за включване в дневния ред като точка първа на този законопроект за ратификация.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 144 народни представители: за 144, против и въздържали се няма.
Хубаво започва денят – няма “против”, няма “въздържали се”.
Приема се това предложение.

Искам да поканя председателят на Комисията по бюджет и финанси господин Иван Искров да представи доклада на Комисията по бюджет и финанси по първа точка от дневния ред:
РАТИФИЦИРАНЕ НА ГОДИШНОТО ФИНАНСОВО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА 2003 Г. МЕЖДУ КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ ОТ ИМЕТО НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО ПРОГРАМАТА САПАРД (СПЕЦИАЛНА ПРИСЪЕДИНИТЕЛНА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ).
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати Меглена Плугчиева – заместник-министър на земеделието, и господин Асен Друмев – изпълнителен директор на държавен фонд “Земеделие”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурно предложение за допускане в зала.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Моля, поканете ги в пленарната зала.

ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ:

“Д О К Л А Д
по Законопроект № 302-02-48 от 24 юли 2003 г.
за ратифициране на Годишното финансово споразумение
за 2003 г. между Комисията на европейските общности
от името на Европейската общност и Република България по
програмата САПАРД (Специална присъединителна програма
за развитие на земеделието и селските райони в
Република България)

Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за ратифициране на Годишното финансово споразумение за 2003 г. между Комисията на европейските общности от името на Европейската общност и Република България по програмата САПАРД (Специална присъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България), подписано на 23 юли 2003 г.
Инструментите, които определят поемането на финансово задължение от Европейската общност към Република България по програма САПАРД, са годишните финансови споразумения, които се подписват всяка година. Годишното финансово споразумение за 2003 г. определя поетото финансово задължение от страна на Европейската общност към Република България за 2003 г. в размер на 56 133 539 евро. Периодът на поетото задължение от страна на Комисията на европейските общности е до 31 декември 2006 г.
Въз основа на гореизложеното, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Годишното финансово споразумение за 2003 г. между Комисията на европейските общности от името на Европейската общност и Република България по програмата САПАРД (Специална присъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България), подписано на 23 юли 2003 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
Има доклад на Комисията по земеделието и горите. Искам да поканя господин Пламен Моллов да представи доклада по този законопроект.
Заповядайте, господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря Ви, господин председател.

“Д О К Л А Д
за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите
относно Законопроект за ратифициране на Годишното
финансово споразумение за 2003 г. между Комисията на
европейските общности от името на Европейската
общност и Република България по програмата САПАРД
(Специална присъединителна програма за развитие на
земеделието и селските райони в Република България),
№ 302-02-48, внесен от Министерския съвет на
24 юли 2003 г.

Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 30 юли 2003 г., на което обсъди законопроекта за ратифициране на Годишното финансово споразумение за 2003 г. между Комисията на европейските общности от името на Европейската общност и Република България по програмата САПАРД, внесен от Министерския съвет.
На 19 юни Министерският съвет одобри проекта за Годишното финансово споразумение за 2003 г. по програмата САПАРД. Това споразумение определя поетото финансово задължение от страна на Европейската общност към България за 2003 г. в размер на 56 млн. 133 хил. 539 евро. Периодът на поетото задължение от страна на Комисията по европейските общности е до 31 декември 2006 г.
С Годишното финансово споразумение за 2003 г. се правят промени, които се отнасят до удължаване на периода на поетото задължение от страна на Европейската общност.
Съответното финансиране от страна на държавния бюджет за срока до 31 декември 2006 г. е в размер на 18 711 180 евро, като националното съфинансиране е задължително условие за изпълнение на присъединителната програма.
Народните представители, взели участие в дискусията, се обединиха около идеята, че законопроектът следва да бъде подкрепен и че програмата САПАРД е доказала своя ефект за подпомагане развитието на земеделието в България.
След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 1 във връзка с чл. 74 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по земеделието и горите прие следното

СТАНОВИЩЕ:

Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Годишното финансово споразумение за 2003 г. между Комисията на европейските общности от името на Европейската общност и Република България по програмата САПАРД, № 302-02-48, внесен от Министерския съвет на 24 юли 2003 г.”.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Моллов.
Има и доклад от Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Моля председателят на комисията проф. Венко Александров да представи доклада на комисията по законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател!

“ДОКЛАД
относно Законопроект № 302-02-48 за ратифициране на Годишното финансово споразумение за 2003 г. между Комисията на европейските общности от името на Европейската общност и Република България по Програмата САПАРД (Специална присъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България), внесен от Министерския съвет на
24 юли 2003 г.

На 30 юли 2003 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа Законопроект за ратифициране на Годишното финансово споразумение за 2003 г. между Комисията на европейските общности от името на Европейската общност и Република България по Програмата САПАРД (Специална присъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България) и прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Годишното финансово споразумение за 2003 г. между Комисията на европейските общности от името на Европейската общност и Република България по Програмата САПАРД (Специална присъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България), подписано на 23 юли 2003 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Александров.
Уважаеми дами и господа народни представители, имате думата по този законопроект за ратификация.
Заповядайте, господин Кушлев.
СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, в този ден последен на тази сесия, както заяви уважаваният наш председател, а вярвам, че ще има и ден първи на следващата сесия, искам да взема думата по ратификацията, която се предлага от трите комисии на нашия парламент.
И друг път съм изразявал становището, че всеки акт на Народното събрание е важен, независимо дали то приема закон, решение или ратификация на международно споразумение, и има еднаква задължителна сила. Тогава, когато става въпрос за получаване на безвъзмездна помощ от структурите на Европейския съюз в размер на 56 млн. евро, смятам, че този въпрос не може да мине без дебат в залата и не можем да не изкажем одобрение на това споразумение тук, в българския парламент.
Ще споделя още един факт с вас, народните представители. Не само сключените споразумения от изпълнителната власт по програмата САПАРД са обект на особено внимание в Комисията по земеделието и горите, но и тяхното изпълнение, даже и проектите за подготвените споразумения, които се сключват всяка година. Има един непрекъснат контакт между изпълнителната власт в лицето на Министерството на земеделието и горите, ръководството на програмата САПАРД и комисията. Постоянно в този контакт се уточнява изпълнението на поетите от наша страна задължения и реализацията на проектите, одобрени по програмата. Бих казал, че нашата страна беше една от първите. Това се отчете на международно съвещание във Варшава – по изпълнение на проекти по програмата САПАРД измежду 12-те страни-членки на Европейския съюз. Тя в голяма степен запазва тези позиции и сега.
Споразумението, което днес вие със своя вот ще ратифицирате, беше разгледано като очакване, като проект на заседание на комисията. Много се радвам, че мога да споделя с вас, че очакванията, които ни бяха обещани, тоест основните параметри, които бяха разгледани в Комисията по земеделието и горите, днес вече са реален факт. Сключеното Годишно споразумение между правителството на Република България в лицето на Министерството на земеделието и горите и международната структура към Европейския съюз напълно отговаря на тези очаквания, които бяха докладвани на заседанието на комисията.
Тук има и нови моменти – продължаването на срока на получаването на тези средства не само за тази година, но и за минали години. Всички вече се приравняват към 2006 г. Откриват се и нови линии. По тези проблеми няма да говоря.
Бих искал да се обърна към всички вас. Тъй като сключеното споразумение и неговата ратификация напълно ще отговарят на интересите на нашата страна в областта на земеделието - получаване на безвъзмездни суми за развитието на селските райони, които са едни от най-важните проблеми за приключване на преговорите по Глава “Земеделие”, обръщам се с призив към вас – единодушно, както е било и в други случаи, когато изразяваме народните интереси, да подкрепим ратификацията, защото отговаря на нашата мисия с народния вот, който сме получили. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кушлев.
Има ли други желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Годишното финансово споразумение за 2003 г. между Комисията на европейските общности от името на Европейската общност и Република България по програмата САПАРД.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 140 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Искров, заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, господин председател.
Правя процедурно предложение: на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание законопроектът за ратификация на Годишното финансово споразумение за 2003 г. да бъде подложен на второ гласуване в сегашното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, моля гласувайте това процедурно предложение за преминаване към второ четене на законопроекта.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Приема се.
Господин Искров, моля да представите закона за второ четене.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ:
“ЗАКОН
за ратифициране на Годишното финансово споразумение за 2003 г. между Комисията на европейските общности от името на Европейската общност и Република България по Програмата САПАРД (Специална присъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България)

Член единствен. Ратифицира Годишното финансово споразумение за 2003 г. между Комисията на европейските общности от името на Европейската общност и Република България по Програмата САПАРД (Специална присъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България), подписано на 23 юли 2003 г.”




ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
Има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте на второ четене този законопроект, както беше представен от господин Искров.
Гласували 138 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът за ратификация е приет и на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Господин председател! Позволете ми да благодаря на всички народни представители за подкрепата на колегите от Бюджетната комисия през тази сесия, да им пожелая добре да си починат през лятото и да дойдат отморени за тежката есенна сесия, когато ще се гледат данъчните закони и бюджетите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Искров.
Уважаеми дами и господа народни представители! Ще се радвам, ако проявите известно снизхождение, тъй като в самото начало на пленарното заседание направих предложение по ал. 5 на чл. 40 за току-що преминалата точка от дневния ред за ратификация. Но от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред има голямо желание за включване на още една точка по ал. 5 на чл. 40 – още една ратификация за сътрудничеството с полицейската служба Европол. И ако ми позволите, да предложа на вашето внимание, да проявите това снизхождение и да гласувате за включване като точка в дневния ред и на тази ратификация.
Моля, гласувайте
Гласували 117 народни представители: за 108, против 5, въздържали се 4.
Приема се. Благодаря ви.


Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ПОЛИЦЕЙСКА СЛУЖБА (ЕВРОПОЛ).
Искам да поканя председателя на Комисията по вътрешната сигурност и обществен ред да представи доклада на комисията по този законопроект за ратификация.
Заповядайте, господин Дончев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
"Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесения законопроект на своето заседание на 30 юли 2003 г.
В заседанието взеха участие представители на Министерството на вътрешните работи.
Сключването на Споразумение между България и Европейската полицейска служба е в изпълнение на поетите ангажименти от страна на България по пътя й към пълноправно членство в Европейския съюз и е заложено като ангажимент в общата позиция за преговори по Глава 24 "Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи" и в Националния план за действие за приемане на Шенгенското законодателство.
Още повече, една от основните стъпки в краткосрочен аспект, посочена в Пътната карта за България за присъединяването й към Европейския съюз, е именно изпълнението на стратегията за борба с престъпността, като се обърне специално внимание на различните форми на трансгранична и организирана престъпност и на практическото сътрудничество между правоприлагащите органи.
Ратифицирането на споразумението ще допринесе за засилване на сътрудничеството между страните-членки на Европейския съюз, действащи чрез Европол, и България в борбата срещу международната престъпност в такива области, като нелегалния трафик на наркотици, трафик на хора, пране на пари и т.н.
По силата на споразумението се предвижда възможност за обмен на стратегическа и оперативна информация, включително лични данни, изготвянето на анализи, мерки за подобряване на координацията и оказване на техническа помощ. По силата на споразумението се установява пряко сътрудничество с Европол, като е уреден статутът и задачите на офицерите за връзка. Предвидени са конкретни разпоредби за осигуряване адекватно ниво на защита на обменяната информация между Република България и Европол.
Комисията по вътрешната сигурност и обществен ред приема за основателни мотивите на вносителя и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Република България и Европейската полицейска служба (ЕВРОПОЛ), № 302-02-46, внесен от Министерския съвет на 21 юли 2003 г.
Становището на комисията е прието на 30 юли 2003 г. с консенсус."
Благодаря Ви, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата председателят на Комисията по европейска интеграция Даниел Вълчев да представи становището на комисията. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разрешете ми да ви запозная със становището на Комисията по европейска интеграция относно законопроекта за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Република България и Европейската полицейска служба (ЕВРОПОЛ) с вносител Министерския съвет.
"На свое редовно заседание, проведено на 30 юли 2003 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроекта, който беше представен от господин Бойко Коцев – заместник-министър на вътрешните работи.
Споразумението за сътрудничество между Република България и Европейската полицейска служба (ЕВРОПОЛ) има за цел да засили сътрудничеството между страните-членки на Европейския съюз, действащи чрез Европол, от една страна, и Република България, от друга страна, в борбата срещу тежките форми на международна престъпност най-вече чрез обмен на стратегическа и оперативна информация и редовни контакти между Европол и Република България на всички подходящи нива.
Основните форми на престъпна дейност, по отношение на които ще се осъществява сътрудничеството, са нелегален трафик на наркотици, престъпления, свързани с ядрени и радиоактивни вещества, нелегална контрабанда на емигранти, търговия с хора, фалшифициране на пари и средства за разплащане и незаконни дейности, свързани с изпиране на пари.
Задълженията, произтичащи от споразумението за българската държава ще бъдат осъществявани от Министерството на вътрешните работи чрез съответните национални служби на ведомството. За нуждите на координиране на сътрудничеството и подпомагане на контактите Република България се съгласява да изпрати в Европол свой официален представител.
Сключването на споразумението е заложено като ангажимент в Националния план за действие и приемане на Шенгенското законодателство и в позицията, както спомена и господин Дончев, за преговори по Глава 24 "Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи".
Следва да се отбележи, че в Пътната карта за България за присъединяването й към Европейския съюз се препоръчва в краткосрочен план при прилагането на стратегията за борба с престъпността да бъде отделено специално внимание на различните форми на трансгранична престъпност. Подписването на споразумение за сътрудничество между България и Европол ще създаде предпоставки за успешното реализиране на тези цели.
В заключение се налага изводът, че подписването на Споразумението за сътрудничество между Република България и Европол представлява успешен етап от подготовката на България за пълноправно членство в Европейския съюз.
С оглед на гореизложеното, Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Република България и Европейската полицейска служба с вносител Министерския съвет." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата проф. Венко Александров – председател на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
"ДОКЛАД
относно Законопроект № 302-02-46 за
ратифициране на Споразумението за сътрудничество
между Република България и Европейската полицейска
служба, внесен от Министерския съвет на
21 юли 2003 г.

На редовно заседание, проведено на 24 юли 2003 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проект на Закон за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Република България и Европейската полицейска служба (ЕВРОПОЛ).
Сключването на това споразумение е част от Националния план за действие за приемане на Шенгенското законодателство и на общата позиция за преговори по Глава 24 "Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи", която България се стреми да затвори до есента на тази година. То представлява успешен етап от подготовката на България за пълноправно членство в Европейския съюз. Споразумението е свързано с борбата срещу организираната международна престъпност и ще улесни трансграничното разследване на престъпленията. То е важен инструмент за осъществяване на стратегията за борба с престъпността.
Разходите по изпълнение на Споразумението са за сметка на бюджета на МВР за съответните години.
Комисията по външна политика, отбрана и сигурност приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2, 5 и 6 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за сътрудничество между Република България и Европейската полицейска служба (ЕВРОПОЛ)."

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение по законопроекта? Не виждам.
Моля да гласувате законопроекта на първо четене.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедурно предложение има думата господин Дончев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Уважаеми господин председателю, процедурното ми предложение е законопроектът да бъде разгледан на две четения на настоящото заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли противно мнение? Няма.
Моля да гласувате процедурното предложение.
Гласували 94 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля, господин Дончев, да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря, господин председател.

“ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Република България и Европейската полицейска служба Европол
Член единствен. Ратифицира Споразумението за сътрудничество между Република България и Европейската полицейска служба Европол, подписано на 17 юни 2003 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има ли желаещи да вземат отношение към законопроекта на второ четене? Няма.
Моля да го гласувате.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА – продължение.
Вчера стигнахме до чл. 10.
Господин Мирчев, моля да докладвате законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател. По чл. 10 има предложение на народните представители Валери Димитров и Нина Чилова, което комисията подкрепя.
Предложение на народния представител Благой Димитров: в чл. 10, ал. 2 накрая се добавят думите “и задължително съдържа видовете дейности и услуги и сроковете за тяхната либерализация”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Йордан Мирчев, което комисията подкрепя.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 10, който става чл. 7:
“Чл. 7. (1) Министерският съвет определя държавната политика в далекосъобщенията като приема секторна политика и я обнародва в “Държавен вестник”.
(2) Секторната политика съдържа стратегията, принципите и етапите на развитие в далекосъобщенията.
(3) Секторната политика се актуализира периодично.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Народният представител Благой Димитров отсъства.
Моля да гласувате предложението, направено от народния представител Благой Димитров, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 26, против 67, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате съдържанието на новия чл. 7, представено от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 80, против 5, въздържали се 6.
Член 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 11 има предложение на народния представител Йордан Мирчев, което се подкрепя от комисията.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 11, който става чл. 8:
“Чл. 8. (1) Министерският съвет приема държавна политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър и я обнародва в “Държавен вестник”.
(2) Министерският съвет приема Национален план за разпределение на радиочестотния спектър на радиочестоти и радиочестотни ленти за граждански нужди, за нуждите на националната сигурност и отбраната, както и за съвместно ползване между тях и го обнародва в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли бележки? Не виждам.
Моля да гласувате съдържанието на новия чл. 8, представен от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 5.
Член 8 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: “Раздел ІІ – Съвет по националния радиочестотен спектър”.
Комисията подкрепя заглавието на вносителя за Раздел ІІ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте заглавието на Раздел ІІ.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 12 има предложение на народните представители Валери Димитров и Нина Чилова, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Иван Иванов – в края на чл. 12, ал. 1 се добавят думите “и на поне едно юридическо лице с нестопанска цел с дейност в обществена полза”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Благой Димитров – в чл. 12, ал. 1 след думите “Министерството на вътрешните работи” се поставя запетая, думите “и на” се заличават, а накрая на текста се добавя “и Съветът за електронни медии”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Йордан Мирчев, подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на чл. 12, който става чл. 9:
“Чл. 9. (1) Съветът по националния радиочестотен спектър към Министерския съвет, наричан по-нататък “съвета”, изготвя и след обществено обсъждане предлага за приемане от Министерския съвет на държавната политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър и осъществява провеждането й.
(2) В съвета участват като членове представители на Министерството на финансите, Министерството на икономиката, Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Комисията за регулиране на съобщенията, Националната служба за охрана и Националната разузнавателна служба.
(3) Председател на съвета е министърът на транспорта и съобщенията или оправомощено от него лице. Държавните органи и служби по ал. 2 определят своите представители и осигуряват участието им в работата на съвета.
(4) Министерският съвет приема правилник за дейността на съвета по предложение на неговия председател.
(5) Административното обслужване на съвета се извършва от администрацията на Министерството на транспорта и съобщенията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Димитров, заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, моето предложение е свързано с присъствието на един независим регулаторен орган, какъвто е Съветът по електронни медии в Съвета по националния радиочестотен спектър. Логиката ми е свързана с това, че Съветът за електронни медии на практика осъществява лицензирането на един доста широк спектър от оператори, които осъществяват своята дейност чрез излъчване, тоест чрез наземно разпространение на радио- и телевизионни програми. От вчера продължавам да не чувам аргументи и аз ще помоля наистина да се чуят в залата аргументи за отхвърлянето на нашите предложения. В частност, защо в момента се отхвърля предложението Съветът за електронни медии или негов представител да участва в този междуведомствен орган.
Съветът по националния радиочестотен спектър по същество, тъй като не всички са запознати със закона и със смисъла на този текст, осъществява отделяне на радиочестотния спектър за граждански нужди. Междуведомствен е, защото този ограничен ресурс се използва от различни ведомства за различни нужди. И като орган, който наистина осъществява лицензирането на основата на излъчване на наземно радиоразпространение на телевизионни и радиопрограми, не виждам смисъл от това да не се приеме предложението. А ако има някакъв мотив, добре е този мотив да се чуе. Още повече, вчера подчертах, днес отново искам да спомена, че липсва координация между четири основни документа – Закона за далекосъобщенията, Закона за телевизия и радио, Секторната политика в областта на далекосъобщенията и неприетата Стратегия за радио- и телевизионна дейност, изработена от Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията. Тоест Комисията за регулиране на съобщенията работи в обвързана компетентност със Съвета за електронни медии.
Отново желанието ми е да чуя аргумента, с който се отхвърля моето предложение. Аз не виждам логика защо да няма представител на Съвета за електронни медии. Още повече, по Закона за телевизия и радио този орган е натоварен да изработва така наречената стратегия за радио- и телевизионна дейност. Не виждам логика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Иван Иванов има думата.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! За разлика от моя колега Благой Димитров, който пледира за включването на един конкретен орган в Съвета по националния радиочестотен спектър, касае се за Съвета за електронни медии, аз имам едно предложение, което има по-общ характер. Ако разгледате внимателно представения ни състав на Съвета по националния радиочестотен спектър, ще видите, че в него се предлага включването на представители на пет министерства – финансите, икономиката, транспорта и съобщенията, отбраната и вътрешните работи, както и на Комисията за регулиране на съобщенията. След дискусията в комисията към тези министерства бяха добавени и две силови ведомства – Националната служба за охрана и Националната разузнавателна служба. Всички те са представители на централната изпълнителна власт в Република България. Моето предложение беше към тези органи, които са представени в съвета, да бъде включено и едно лице с нестопанска цел, което осъществява дейност в обществена полза, повтарям, в обществена полза, за да не се счита, че чрез него ще бъдат защитавани определени корпоративни интереси. Включването на едно такова лице е съвсем нормална практика в Европейския съюз, защото чрез него се защитават интересите на гражданското общество, на гилдията, която работи в съответната област, и се представя другата гледна точка – гледната точка на обществото. И аз съм много доволен, че експертизата, която ние получихме под формата на становище от Европейската комисия, съдържа изричен текст в това отношение. Ще си позволя да ви прочета само извадката, която засяга този текст: “По отношение на чл. 12, ал. 1, България би могла да обмисли възможността за по-открити процедури за планирането и разпределението на радиочестотния спектър, при които да бъдат представени заинтересовани страни извън държавните институции.” Както виждате, в крайна сметка у нас все още се счита, че не може никой от гражданското общество да дава акъл на хората, които по закона и поради това, че са представители на министерства и на други централни ведомства, трябва да решават тези проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Иванов.
Има ли други желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Поставям на гласуване предложението на господин Иван Иванов, което току-що беше защитено.
Гласували 91 народни представители: за 17, против 74, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Благой Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 22, против 74, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване текста на чл. 9, предложен от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 82, против 9, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 13 е постъпило предложение от народните представители Валери Димитров и Нина Чилова.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 по принцип, подкрепя предложението по т. 3, което се съдържа в чл. 8, ал. 2, и не подкрепя предложението по т. 2 – “в ал. 2 думите “може да се актуализира всяка година или на по-кратки периоди” да се заменят с “може да се осъвременява”.
Предложение от народния представител Иван Иванов, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Благой Димитров – в чл. 13, ал. 6 след думите “държавни органи” се добавят “и обществени далекосъобщителни оператори”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Йордан Мирчев, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народните представители Валери Димитров и Нина Чилова, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага чл. 13, който става чл. 10, да придобие следната подобрена редакция:
“Чл. 10. (1) Съветът изготвя Национален план за разпределение на радиочестотния спектър на радиочестоти и радиочестотни ленти за граждански нужди, за нуждите на националната сигурност и отбраната, както и за съвместно ползване между тях.
(2) Заинтересованите държавни органи съгласуват помежду си конкретното разпределение на радиочестотите и радиочестотните ленти, предвидени за съвместно ползване за граждански нужди, за нуждите на националната сигурност и отбраната. При непостигане на съгласие въпросът се отнася до съвета, който предлага на Министерския съвет да приеме решение.
(3) Съветът разглежда въпроси, свързани с електромагнитната съвместимост, и при несъгласие между заинтересованите държавни органи предлага на Министерския съвет да приеме решение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Госпожо Чилова, поддържате ли предложението си по т. 2 с господин Димитров?
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте, господин Димитров, за да защитите своето предложение.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, моето предложение е свързано с това, когато Съветът за националния радиочестотен спектър организира и участва в разработването на преразпределение на радиочестотния ресурс с цел осигуряване необходимости за нови технологии и услуги, да може да участват и обществени далекосъобщителни оператори.
Искам да ви обърна внимание какво приехме във вече гласувания чл. 3. Един от принципите е обществено обсъждане. В чл. 3 ние приехме обществено обсъждане, като фундаментален принцип, ако искате и свързано с европейската рамка. Сега отново не мога да разбера защо, без никакви аргументи, се отхвърля едно такова предложение.
Уважаеми колеги, искам да обясня един от проблемите за големите телекомуникационни компании по света. Това е проблемът по отношение на съответни нови технологии; реализирането на технологиите на пазара и съответно законодателното уреждане на целия този процес. Искам да ви кажа, че в това отношение законодателството изключително изостава, ако искате и подзаконовите норми, тъй като секторът е изключително динамичен.
Какво лошо има участници на пазара, обществени далекосъобщителни оператори, да участват в този процес на дебатите по преразпределението на радиочестотния спектър, да се чуе тяхното мнение? В момента ние имаме сериозен законодателен дефицит по отношение лицензирането на цифрови технологии в областта на телевизията и радиото. В момента просто няма такива заложени текстове и принципи в Закона за радиото и телевизията. Сега, в момента, се отхвърля това предложение, че обществените далекосъобщителни оператори не могат да участват в организирането и разработването на стратегия. А стратегията представлява едно намерение в дългосрочен план.
Още веднъж умолявам господин Мирчев да стане и да обясни, ако наистина той си е писал текстовете, които предлага, защо отхвърляте възможността обществени далекосъобщителни оператори да участват в изработването на стратегия. Нищо конкретно. Или ако тук има представители на комисията, на Министерството на транспорта да дадат едно смислено обяснение, господин председател. Подканвам вносителите и тези членове на комисията, които са отхвърлили предложението, да кажат защо обществените далекосъобщителни оператори да не участват в дебата по изработването на стратегията, още веднъж казвам, по отношение на усвояване на нови технологии. Кажете каква е логиката ви. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Димитров.
Има ли други желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Взимам отношение по повод на предложението на господин Димитров. Считам, че действително е напълно уместно обществените и далекосъобщителни оператори да бъдат включени в текста на предложения ни член. Защо? Ако се върнем по-назад в предшестващия чл. 9 - беше отхвърлено участието на юридическо лице с нестопанска цел с дейност в обществена полза – това, което не беше прието, независимо от препоръката на Европейската комисия, то считам, че поне в случая в чл. 10, ал. 2, когато се говори за заинтересованите държавни органи, може да се добави и "обществените далекосъобщителни оператори". Защото няма никакво съмнение, че дори и техните предложения да не бъдат приети, би било напълно уместно по определен начин да участват в разпределението на радиочестотния спектър.
Използвам случая да изразя известно несъгласие с ал. 3. В нея е предвидено, че съветът разглежда въпроси, които са свързани с електромагнитната съвместимост "и при несъгласие между заинтересованите държавни органи предлага на Министерския съвет да приеме решение."
Първо, въпросите, свързани с електромагнитната съвместимост, считам, че в доста голяма степен са несвойствени за съвета.
На второ място, ако се касае действително до произнасяне с решение от страна на Министерския съвет на възникнали проблеми, то това може да бъде само на едно от нивата, а то е когато се ползват тези честоти за нуждите на националната сигурност и отбраната. Но ви питам: ако за граждански нужди при ползване на радиочестотния спектър са възникнали проблеми с електромагнитната съвместимост, трябва ли във всеки такъв случай и при непостигнато съгласие да се взема решение от страна на Министерския съвет? Това, според мен, е една абсолютно ненужна процедура в този си вид. Смятам, че специално за граждански нужди по този въпрос би трябвало да се произнесе Комисията за регулиране на съобщенията. Заявявам го единствено като становище, защото знам, че при второ четене не бих могъл да предложа заместващ текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли други желаещи?
Господин Димитров очаква отговор на въпросите, които е задал, от председателя на комисията.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, нека да действаме малко по-делово.
На 42 заседания на Комисията по транспорт и телекомуникации Вие, господин Димитров, непрекъснато получавахте отговори на тези въпроси. Ако се нуждаете от допълнителна квалификация – от септември започва учебната година. Ще Ви осигуря място за…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте за реплика, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Мирчев! Вместо да ми осигурявате място за обучение в заведението, където работите, постарайте се сам да си пишете текстовете.
Ако сам си пишете текстовете, ще можете да дадете отговори на въпросите, които задаваме. Къде, освен в пленарната зала, където окончателно на второ четене се гласуват текстовете, могат да бъдат поставени въпросите? Цялото народно представителство дава вота си за всеки конкретен текст по такъв важен закон по затворена глава от европейския преговорен процес, а Вие отказвате на практика дебат! Виждам, че хората от министерството мълчат, наблюдават безмълвно, а Вие като председател на комисията не давате отговор на въпросите, които задаваме – на смислени въпроси. Ние не получавахме смислени отговори и в комисията. Затова и тук задаваме въпросите. Тези въпроси трябва да получат отговор в пленарната зала, за да може народното представителство наистина да се ориентира по какъв начин да даде вота си.
Така че не ми препоръчвайте в какво заведение да отида… Не можах да разбера по какъв начин, да ме запишете, или…, не знам и къде сте ангажиран, в кое заведение, но Ви препоръчвам, разбирам, че сте хабилитиран специалист, сам си пишете текстовете и давайте отговор на поставените въпроси като председател на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Димитров.
Искате ли дуплика, господин Мирчев? Не искате.
Уважаеми народни представители, понеже не виждам други желаещи, започвам с гласуването.
Първо подлагам на гласуване предложението на народния представител Благой Димитров, което, както виждам, не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте неговото предложение!
Гласували 113 народни представители: за 24, против 79, въздържали се 10.
Това предложение не се приема.
Тук виждам едно прието предложение, което ми е много странно, защото навсякъде в законопроекта правилната дума "заинтересувани" се заменя с погрешната дума "заинтересовани". Не знам защо така е направено, но това е нещо, което ще се коригира чисто граматически и едва ли трябва да се обсъжда.
Подлагам на гласуване текста на комисията по чл. 13.
Моля, гласувайте чл. 13 в редакцията на комисията.
Гласували 122 народни представители: за 86, против 36, въздържали се няма.
Текстът на чл. 13 се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 14 има предложение на народните представители Валери Димитров и Нина Чилова.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 по принцип и по т. 2.
Има предложение на народния представител Иван Иванов в чл. 14, ал. 1, думите "техните интереси и сигурност" да се заменят с "националните интереси и международната сигурност".
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Благой Димитров, което комисията подкрепя.
Има предложение на народния представител Йордан Мирчев, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага чл. 14, който става чл. 11, да придобие следното съдържание:
"Чл. 11. (1) Съветът след съгласуване със заинтересованите държавни органи разрешава ползването на конкретни радиочестоти и радиочестотни ленти от радиосъоръжения с техните технически параметри, срока и мястото за ползване на територията на Република България от чужди държави на основата на взаимност, както и международни организации, когато това произтича от поетите от Република България международни задължения.
(2) В случаите по ал. 1 искане за ползване на радиочестоти и радиочестотни ленти от чужди държави и международни организации се подават чрез съответното посолство или представителство до съвета, който се произнася по искането в срок не по-дълъг от един месец.
(3) В случаите по ал. 1, когато е предвидено издаването на лицензия по реда на този закон, съветът уведомява Комисията за регулиране на съобщенията, която:
1. издава съответната лицензия;
2. събира определените такси, освен ако в международен акт е предвидено друго."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Имате думата по чл. 14.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложението, което бях направил, и за което е записано, че комисията не го подкрепя, е по внесения от Министерския съвет текст на чл. 14, ал. 1, който звучеше наистина прекалено абсурдно. Поради това аз ще си позволя да прочета основната му част:
“Съветът по Националния радиочестотен спектър след съгласуване със заинтересуваните държавни органи разрешава ползването на радиосъоръжения с конкретни радиочестоти и радиочестотни ленти с техните технически параметри, срока и мястото за ползването им на територията на Република България от чужди държави и международни организации, когато това се налага за защита на техните интереси и сигурност…” – това наистина е един абсурден текст. Поради това при хипотезата, че този текст ще бъде разглеждан и приеман, аз поисках да бъдат заменени думите “техните интереси и сигурност”, защото не би могъл българският народен представител да гласува този текст в защита на интереса на чужди държави. Предлагам да бъдат заменени тези думи със “защита на националните интереси – интересите на България – и международната сигурност”.
Но тъй като след дискусията в комисията изобщо отпадна тази част от текста, то и моето предложение няма смисъл да бъде гласувано. Заради това аз го оттеглям, не защото то не е прието, а защото текстът на вносителя в тази си част беше изтеглен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли други желаещи да вземат отношение по текста на чл. 14? Не виждам.
Господин Иванов оттегли предложението си.
Моля, гласувайте текста в редакцията на комисията.
Гласували 119 народни представители: за 104, против 9, въздържали се 6.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, моля да представя чл. 15 и 16 ан блок, защото по тях няма неприети предложения.
“Раздел III – Министър на транспорта и съобщенията”.
Комисията подкрепя заглавието на вносителя за Раздел III.
По чл. 15 има предложение на народния представител Йордан Мирчев, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15, който става чл. 12:
“Чл. 12. Министърът на транспорта и съобщенията провежда държавната политика в далекосъобщенията въз основа на този закон, на секторната политика и на държавната политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър.”
По чл. 16 има предложение на народния представител Йордан Мирчев, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага неговото предложение да стане ал. 2 на чл. 16, който става чл. 13.
Комисията предлага чл. 16, който става чл. 13, да придобие следното съдържание:
“Чл. 13. (1) Министърът на транспорта и съобщенията изготвя и представя за приемане от Министерския съвет секторната политика в областта на далекосъобщенията.
(2) Министърът на транспорта и съобщенията публикува съобщение в национален ежедневник и на страницата на Министерството на транспорта и съобщенията в Интернет за изготвения проект по ал. 1, в което посочва мястото, откъдето заинтересованите лица могат да го получат, и срок, не по-малък от 30 дни, в който могат да представят писмени становища.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По тези два текста има ли желаещи? Няма.
Моля, гласувайте членове 15 и 16 ан блок заедно със заглавието на Раздел III така, както са подкрепени от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 88, против 14, въздържал се 1.
Приемат се.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 17 има предложение на народния представител Петър Мутафчиев.
В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 т. 2 да отпадне.
2. В ал. 2 след думите “в което посочва” се добавя “съдържанието на предложените актове”, поставя се запетая и текстът до края се запазва, като числото “14” се заменя с “60”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Валери Димитров и Нина Чилова.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, букви “г” и “д”, по буква “е” се подкрепя по принцип, по букви “а”, “б”, “в” и “ж” се оттегли, а по т. 2 не се подкрепя.
Точка 2 гласи:
“2. В ал. 2 срокът да стане едномесечен.”
Има предложение от народния представител Иван Иванов – в чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
Комисията не подкрепя предложението по т. 1, а то е:
“1. В ал. 1 т. 2 да отпадне.”
Другото предложение е оттеглено.
Има предложение от народния представител Благой Димитров.
Комисията не подкрепя предложението по т. 1, букви “а” и “в”, по буква “б” се подкрепя в частта “със задължението за поверителност”, а по точки 2 и 3 не се подкрепя.
Изчитам неподкрепените предложения:
“1. В ал. 1:
а) в т. 1 накрая се добавят думите “съобразена с държавната политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър, секторната политика в областта на далекосъобщенията и стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване;
в) в т. 3 думите “взема мерки за осигуряване” се заменят с “осигурява мерки за гарантиране”.
2. В ал. 2 числото “14” се заменя с “30”.
3. Създава се нова ал. 3:
“(3) Далекосъобщителните търговски дружества, в които министърът на транспорта и съобщенията упражнява правата на държавата като едноличен собственик, акционер или съдружник са обект на регулацията, осъществявана от Комисията за регулиране на съобщенията и Съвета за електронни медии.”
Предложението на народния представител Йордан Мирчев е подкрепено от комисията.
Комисията предлага чл. 17, който става чл. 14, да придобие следната подобрена редакция:
“Чл. 14. (1) Министърът на транспорта и съобщенията:
1. издава предвидените в закона подзаконови нормативни актове, съобразно своята компетентност;
2. съхранява, със задължението за поверителност, образци на криптографски ключове в случай на използването им от далекосъобщителни оператори при условия и по ред, определени в наредба, приета от Министерския съвет;
3. взема мерки за осигуряване на свободата и тайната на далекосъобщенията;
4. представлява Република България в международните организации в областта на далекосъобщенията;
5. участва в работата на международните организации по стандартизация и в техническите комитети по стандартизация, имащи отношение към далекосъобщенията;
6. издава свидетелства за правоспособност на радиооператорите от въздушната подвижна радиослужба, въздушната подвижна спътникова радиослужба; Световната морска система за бедствия и безопасност на Морската подвижна радиослужба и морската подвижна спътникова радиослужба, на радиооператори на радиостанции на плавателни съдове по вътрешни водни пътища;
7. осъществява международна регистрация на радиочестоти и радиочестотни ленти, както и на радиосъоръженията, които ги използват;
8. осъществява международно координиране на радиочестоти и радиочестотни ленти, както и на радиосъоръженията, които ги използват за нуждите на националната сигурност и отбрана и за радиослужбите въздушна подвижна, въздушна подвижна – спътникова, въздушна радионавигация, въздушна радионавигация - спътникова, морска подвижна, морска подвижна – спътникова, морска радионавигация и морска радионавигация – спътникова;
9. определя длъжностно лице за водене на регистри за издадените свидетелства по т. 6, които са публични.
(2) Министърът на транспорта и съобщенията преди издаване на подзаконовите нормативни актове, предвидени в този закон, публикува съобщение в национален ежедневник и на страницата на Министерството на транспорта и съобщенията в Интернет за изготвените проекти, в което посочва мястото и страницата в Интернет, откъдето заинтересованите лица могат да ги получат, и срок не по-малък от 14 дни, в който могат да представят писмени становища по тях. Министърът на транспорта и съобщенията проучва становищата и ги приема или писмено мотивира решението си за неприемането им.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Имате думата за изказвания.
Господин Димитров, заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! По това, което е отхвърлено от комисията, искам да започна точка по точка, разбира се, и в контекста на това, което е прието от комисията като окончателен текст.
Вижте какъв абсурд е приела комисията: “Издава предвидените от закона подзаконови нормативни актове, съобразени със своята компетентност”.
Господин Мирчев, чл. 14 определя компетентността на министъра по смисъла на този закон. Ето тези девет точки, определят компетентността на министъра по смисъла на този закон. И вие казвате в окончателния си текст, като отхвърлите моето предложение, “съобразно своята компетентност”.
И знаете ли какво отхвърляте? Вижте какво ви предлагам – подзаконовите актове, които министърът може да издава, да са съобразени с държавната политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър. Има такъв документ, предвиден в закона. Да са съобразени със секторната политика, която се приема от Министерския съвет, и Стратегията за развитие на радиотелевизионна дейност, която се приема от Народното събрание. Тоест, вие отхвърляте предложение, свързано с решение на Министерския съвет, с решение на Народното събрание и добавяте - не знам защо - според мен напълно излишно “свързани с неговата компетентност”. Ами тези точки тук определят компетентността на министъра. Чакам отговор защо отхвърляте моето предложение? Обяснете ми смислено защо.
По-нататък, отхвърляте ми предложение, съобразено с европейските изисквания за защита на данните. Вижте какво, уважаеми колеги, предлагат вносителите – министърът на транспорта и съобщенията да съхранява криптографски знаци, криптографски елементи на частни компании. Това е търговска тайна. И аз искам да задължим министъра на транспорта и съобщенията да поема отговорност, ако изтича такъв вид информация. И колегите не приемат моето предложение.
Нещо повече, в експертизата на Еврокомисията има изрично записани изисквания по този въпрос. “Съобразени с европейските изисквания за защита на данните” – и колегите ми отхвърлят това предложение. Не само че отхвърлят забележката във връзка с експертизата, негативната експертиза на Еврокомисията, а отхвърлят смислени предложения и не дават отговор в зала. И тук господин Мирчев казва, че имало дебати в комисията. Аз не зная как да възприема едно такова поведение. Значи Вие отхвърляте, като изрично поехте ангажимент всички 13 забележки от негативната експертиза на Еврокомисията, да бъдат отразени, да бъдат проектирани в законопроекта. Вие в момента на практика заблуждавате Еврокомисията или нейните експерти и не си изпълнявате задълженията и ангажиментите, които поехте тогава, когато гласувахме закона на първо четене. Това е изключително некоректно.
Минавам нататък. Аз предлагам далекосъобщителните търговски дружества, в които министърът на транспорта и съобщенията упражнява правата на принципал, да бъдат обект на обща регулация, осъществявана от КРС и от СЕМ. Това впрочем също е заложено като изискване от експертите на Еврокомисията, от тази експертиза, която споменах преди малко. Отново тези неща не се приемат и не получаваме отговор защо. Нещо повече – комисар, член на Комисията за регулиране на съобщенията, изрично подчерта на заседание на Комисията по транспорт и телекомуникации, че ние не приемаме новата европейска рамка. Спомена го, аз не искам да цитирам точно кой член на Комисията за регулиране на съобщенията.
Завършвайки, Комисията за регулиране на съобщенията е обект на закона. “МобилТел” е обект на закона. Искам тук да уведомя народното представителство, че непрекъснато имаше представители на “МобилТел”, включително техни текстове минаваха през народни представители. Искам да попитам господин Мирчев защо например “Глобул” нямаше техни представители. Също един мобилен оператор на пазара. Защо, господин Мирчев, обяснете ми, не поканихте представители на “Глобул”, а само на “МобилТел”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли реплики към господин Димитров?
Господин Мирчев за реплика.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
На досегашните 42 заседания на Комисията по транспорт и телекомуникации винаги присъстваше представител на Комисията по европейска интеграция. За съжаление, някои от членовете на комисията не присъстваха и сега се поставят въпроси. Присъстваха всички, които имат отношение по този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика – господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Използвам правото си на дуплика, госпожо председател.
Господин Мирчев, аз Ви попитах ясно защо непрекъснато бившият заместник-министър на транспорта и съобщенията в раздела “Далекосъобщения” Николай Николов, който в момента е шеф на “МобилТел”, непрекъснато присъстваше на заседания на комисията и лобираше за този частен оператор? И Ви питам: “Защо нямаше представител на фирмата “Глобул”, който също е голям мобилен оператор?
Защо нямаше представители на “Орбител”, които вече са лицензирани като фиксиран далекосъобщителен оператор?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Имаше.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Колко пъти е имало? Дайте отчет пред Народното събрание.
И защо народни представители от мнозинството – като стигнем до текстовете ще ви ги кажа – открито представяха текстове, “лобирайки”, защото това за мен не е лобиране, само за “МобилТел”.
И конкретно ще Ви помоля да отговорите защо отхвърляте изискванията на експертизата на Еврокомисията по тези текстове? Защо не искате да натоварите министъра на транспорта и съобщенията със задълженията той да носи отговорност, даже бих казал наказателна отговорност, ако не се изпълняват европейските норми за съхраняване на информацията, която представлява търговска тайна.
Не мога да схвана защо не подкрепяте тези неща, защо сте ги отхвърлили и защо по този начин текат дебатите? Виждам, че това, което ставаше в комисията, ще се пренесе и в залата. Това е изключително важен законопроект. И тук вече навлизаме в същината на законопроекта, влизат окончателно текстове като закони и Вие не давате отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Има ли изказвания по този текст?
Господин Иванов, заповядайте, имате предложение по чл. 17.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз имам предложение по т. 2 на ал. 1 и моето предложение е за нейното отпадане.
Ако погледнем текста на вносителя в неговия първоначален вид, министърът на транспорта и съобщенията съхранява образци на криптографски ключове и материали в случаи на използването им от далекосъобщителни оператори при условия и по ред, определи в наредба на Министерския съвет. Аз питам: защо министърът на транспорта и съобщенията трябва да съхранява образци на криптографските ключове? По същество това е елемент на търговската тайна. Защо министърът трябва да ги съхранява? И при какви именно условия?
Този въпрос беше зададен и от експерта на Европейската комисия по същия начин – каква е необходимостта българският министър на транспорта и съобщенията да съхранява образците от криптографски ключове? Ако е само съхраняване, пита се защо? Съхраняват се и самите далекосъобщителни оператори. Това не е ли едно старо време, в което е така: трябва все пак при нас да имаме един образец, че да направим това, което е необходимо, в необходимия момент.

Впоследствие в окончателния текст, който комисията гласува, беше добавено “със задължение за поверителност”. Преди всичко би трябвало да има допълнителна разпоредба по смисъла на този закон да се знае какво означава поверителност. Ако ключовете остават само на съхранение, отново възниква въпросът защо трябва да бъдат съхранявани. Въпрос, на който не се получи отговор. Ако при определени условия тези изисквания или задължения за поверителност бъдат нарушени, кои са тези условия? За мене т. 2 на ал. 1 на чл. 14 е действително излишен текст, защото по такъв начин той действително представлява пряка намеса в елементи, свързани с търговската дейност на далекосъобщителните оператори. Отговорът за полезността, още повече за необходимостта от това съхраняване на образците, така и не се получи в комисията.
Затова ви приканвам да гласувате за отпадането на т. 2 на ал. 1 на чл. 17, който става чл. 14. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
МАРИЯ СТОЯНОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Провокирана бях от изказването на председателя на комисията господин Мирчев, че на заседанията на комисията по приемане на текстовете на законопроекта е присъствал представител на Комисията по евроинтеграция. Аз съм наистина любопитна кой е този представител и каква е неговата компетентност по тези текстове, тъй като си спомням, че от Парламентарната група на ОДС аз участвах в работна комисия, приемайки текстовете на законопроекта в Комисията по евроинтеграцията и беше използвано моето отсъствие, за да бъде гласувано становището на комисията по законопроекта. Но независимо от това, становището на Комисията по евроинтеграция беше около 6 стр. забележки и препоръки за промяна на текстове, съобразно изискванията на Европейския съюз, които, за съжаление, в голяма степен не са отразени в новия законопроект.
Днес по Националното радио чух, че днес вие и ние, колегите народни представители, ще приемем Закона за далекосъобщенията и съм удивена, защото втората част от този законопроект е все още в работна група в Комисията по далекосъобщенията. Защо подаваме на обществеността такава грешна информация? Защото тази информация се приема от посланиците, които ще изпратят своите доклади до своите страни и там отново ще изпъкне едно заблуждаване от страна на парламента. Това е наистина възмутително за този, който е подал тази информация на Националното радио, защото е очевидно, че това не може да се случи. Очевидно е, че се бърза, за да се прокарат текстове, които обслужват определени интереси в мнозинството. И ако някой се надява, че това ще остане незабелязано от Европейския съюз, който наблюдава главата “Далекосъобщения” специално, аз се удивлявам, че все още има такова спокойствие в председателя и членовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Реплика на госпожа Стоянова има ли? Няма.
Изказвания по чл. 17 има ли? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Най-напред за процедурно предложение има думата господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да поканим министъра на транспорта и съобщенията на гледането на този законопроект. Нещата така, както вървят – тук има някакви чиновници от Министерство на транспорта на някакви нива. Даже в момента няма присъствие на ниво заместник-министър, което е недопустимо.
Вчера имахме среща с министъра на транспорта и съобщенията и той ни увери, че на приемането на всеки законопроект, излязъл от Министерството на транспорта и съобщенията, ще присъства или той, или ресорен заместник-министър.
Правя процедурното предложение да поканим министъра или съответния ресорен заместник-министър, а не безмълвно представителите на министерството да инкасират някакво пасивно присъствие. Виждам даже имаше и комисари – те напуснаха заседанието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Димитров, знаете, че присъствието на министъра е задължително при първото четене на законопроекта. (Шум и реплики.)
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Димитров! Ако говорим за безобразие – Вие употребихте току-що тази дума, крайно некоректно и непочтено е народен представител да нарича висококвалифицирани и отговорни представители и директори чиновници. Аз мисля, че Вие трябва да излезете тук и да се извините пред тях, защото те участваха толкова активно в подготовката на този законопроект, за да стане действително закон и аз съм убеден, че това е закон. Мисля, че постъпихте абсолютно безобразно Вие, наричайки ги чиновници. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Казах ви, че не можем да задължим министъра на второ четене. За първо четене правилникът ни предвижда, че вносителят трябва да бъде тук, министърът или негов заместник трябва да бъдат. И ако го няма, Народното събрание може да гласува призоваването. На второ четене подобен прецедент досега не сме правили.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте предложението на господин Мутафчиев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 9, против 88, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Предложението на Валери Димитров и Нина Чилова се оттегля в частта, в която не е подкрепено.
Предложението на господин Иванов по т. 1 не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 17, против 97, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на господин Димитров в частта, която не е подкрепена от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 7, против 94, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Гласуваме чл. 17, който става чл. 14 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 89, против 6, въздържали се 6.
Текстът е приет.
За процедурно предложение – господин Абаджиев.

ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, приемат се важни текстове, когато в залата има не повече от 50 души, затова от името на Парламентарния съюз на Обединените демократични сили Ви моля да извършите проверка на кворума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да получа списъка за поименна проверка по искане на Обединените демократични сили. (Започва проверка на кворума в залата.)
Прекратявам поименната проверка. В залата има 120 души, даже са повече от 120. (Шум и реплики от ПСОДС.)
Искате да броя до 11,00 ч. ли, господин Соколов? Очевидно е, че залата е пълна. Струва Ви се, че не е пълна, така ли?
(Поименната проверка продължава.)
Няма да си позволя да губя повече парламентарно време, заради некоректните искания. Очевидно е, че в залата има кворум.
Моля, докладвайте следващия текст по законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Ще предложа на вашето внимание членове 18, 19 и 20 ан блок:
По чл. 18 има предложение на народните представители Валери Димитров и Нина Чилова.
Комисията подкрепя предложението, а по т. 4 то е оттеглено.
Има предложение на Йордан Мирчев, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на чл. 18, който става чл. 15:
“Чл. 15. Министърът на транспорта и съобщенията изпълнява дейности, свързани с:
1. развитие на далекосъобщенията, информационните и комуникационните технологии;
2. изграждане и развитие на информационното общество;
3. евроинтеграцията”.
“Раздел IV. Агенция “Развитие на съобщенията и на информационните и комуникационните технологии.”
Комисията подкрепа заглавието на вносителя за Раздел IV.
По чл. 19 комисията подкрепя предложението на Валери Димитров и Нина Чилова и предлага чл. 19, който става чл. 16, да придобие следната редакция:
“Чл. 16. (1) Дейностите по подпомагане развитието на далекосъобщителната и пощенската инфраструктура и на информационните и комуникационните технологии се осъществяват от министъра на транспорта и съобщенията чрез агенция “Развитие на съобщенията и на информационните и комуникационните технологии”, наричана по-нататък “агенцията”.
(2) Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.
(3) Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на агенцията се определят с устройствен правилник, който се приема от Министерския съвет.”
По чл. 20 има предложение от народните представители Йордан Мирчев и Лютви Местан.
Комисията подкрепя предложението за отпадане на т. 4, а за т. 3 и т. 5 – се оттегли.
Има предложение от народния представител Петър Мутафчиев.
Комисията подкрепя предложението за отпадане на т. 4, за т. 3 и т. 5 – се оттегля.
Има предложение от народния представител Люцкан Далъкчиев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 20, който става чл. 17, да придобие следната редакция:
“Чл. 17. Средствата за подпомагане развитието на далекосъобщителната и пощенската инфраструктура и на информационните и комуникационните технологии постъпват по бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията и се набират от:
1. 25 на сто от първоначалните лицензионни такси, когато лицензията за далекосъобщителна дейност е получена след провеждане на търг;
2. 25 на сто от допълнителните еднократни такси за предоставяне на допълнителен радиочестотен спектър;
3. 35 на сто от годишните такси за ползване на радиочестотен спектър;
4. 25 на сто от годишните такси за ползване на позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения;
5. 45 на сто от лицензионните такси и таксите за регистрация за извършване на пощенски услуги;
6. средства за съфинансиране на проекти за развитие на съобщенията, информационните и комуникационните технологии;
7. дарения;
8. лихви;
9. други постъпления.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Мирчев.
Имате думата за изказвания по тези текстове – членове 18 и 19. Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Раздел IV, чл. 19 и чл. 20 ан блок.
Гласували 125 народни представители: за 102, против 7, въздържали се 16.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 21 има предложение на народния представител Благой Димитров:
В чл. 21 се правят следните изменения:
1. Създава се нова ал. 2 със следното съдържание:
“(2) Разходите по ал. 1 се осъществяват, както следва:
1. разходите по т. 8 се осъществяват от приходите по т. 1, т. 2 и т. 6 от чл. 20;
2. разходите по т. 1-7 се осъществяват от приходите по т. 3, 4, 5, 7, 8, 9 и 10 от чл. 20.”
2. Алинеи 2 и 3 стават съответно алинеи 3 и 4.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 21, който става чл. 18:
“Чл. 18. (1) Средствата по чл. 17 се разходват за:
1. проекти и дейности, определени в плановете за регионално развитие в областта на далекосъобщенията, пощенските услуги, информационните и комуникационните технологии;
2. далекосъобщителни и пощенски проекти и конференции, семинари, проекти и други прояви и дейности в областта на съобщенията, информационните и комуникационните технологии;
3. проекти, свързани с управлението, националната сигурност и отбраната на страната в областта на далекосъобщенията;
4. научни проекти, изследвания и маркетингови дейности за целите на далекосъобщенията, пощенските услуги, информационните и комуникационните технологии;
5. освобождаване на радиочестотен спектър за граждански нужди;
6. подпомагане на проекти и дейности в областта на информационните и комуникационните технологии за целите на образованието и професионалното обучение;
7. дейности, свързани организацията и реализирането на далекосъобщителни и пощенски проекти и проекти в областта на информационните и комуникационните технологии;
8. издръжка на администрацията на агенцията.
(2) Разходването на средствата за дейностите по ал. 1, т. 1, 2, 4, 6 и 7 се извършва при спазване на принципите за състезателност, прозрачност и равнопоставеност.
(3) Агенцията изготвя годишен отчет за разходването на средствата по ал. 1, който се публикува до 31 март в Информационния бюлетин и на страниците на Министерството на транспорта и съобщенията в Интернет.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Заповядайте, господин Димитров. Имате предложение, което не е подкрепено от комисията.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, в момента на нашето внимание са текстове, по отношение на които в експертизата на Европейската комисия има на практика най-сериозни обструкции.
Какъв е принципът за разходване на средства, събрани от лицензионни такси? Те могат да бъдат разходвани – в експертизата изрично е записано – единствено за административните разходи на регулаторния орган и за нищо друго. Операторите и хората, заети в сектора, трябва да знаят, че на практика парите, които те са дали за лицензионни такси, чрез тези текстове отиват чрез Министерството на транспорта и съобщенията за администрацията, а не за административното обслужване на операторите, не в регулаторния орган. Имаше дебати в комисията и независимо, че имаше поети ангажименти, още веднъж подчертавам, експертизата да бъде отразена в окончателните текстове на закона, да бъде проектирана по отношение на нейните забележки, колегите не възприемат явно този принцип.
Отново не получаваме отговор защо. Защо, уважаеми господин Мирчев, уважаеми колеги, лицензионните такси отиват в Министерството на транспорта и съобщенията, независимо, че в европейската рамка е отразено, че това не бива и не може да става?! Получих отговор от представители на Комисията за регулиране на съобщенията, че ние не приемаме нова европейска рамка. Това беше отговорът! Сега в момента хората от мнозинството идват и казват: “Да не губим време, да се приема набързо законът”. Кого лъжем в момента – българското общество или нашите партньори в Европейския съюз?! Не мога да разбера какви са мотивите. Не виждам реални шансове до четири месеца този закон да тръгне, защото има над 20 подзаконови акта, които не е възможно Министерството на транспорта и съобщенията да приеме след окончателното приемане на закона. Вероятно министър Кунева ще отчете, че всичко е наред по отношение на сектор “Далекосъобщения”. А то не е наред! В момента навлизаме в грубо противоречие с европейската рамка.
Призовавам колегите от опозицията и от мнозинството да не подкрепят тези текстове. Текстовете, които предлагам, са до някаква степен компромис. Това обаче категорично се отхвърля. На практика средствата на лицензиантите отиват за издръжка на администрацията в Министерството на транспорта и съобщенията чрез така наречената агенция “Развитие на съобщенията и на информационните и комуникационните технологии”. Това на практика става.
В същото време господин Мирчев непрекъснато пледира, че нямало пари за инфраструктурните обекти в страната. Ето тук с лека ръка даваме определени средства, разхищаваме ги за администрация, а после пледираме, че примерно трябва да се концесионира какво ли не. И после обвиняват в мнителност опозицията. Това става на практика!
Аз призовавам – не подкрепяйте този текст. Той е свързан и с текста, който гласувахме преди малко. Аз не подкрепих чл. 20, защото това е в грубо противоречие с категоричното изискване на Европейската комисия и на нейната експертиза – парите да отиват само за обслужване на административните цели на регулаторния орган.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Ти не говориш по твоето предложение, а говориш въобще.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други желаещи за изказване? Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Всъщност в тази Глава втора от Закона за далекосъобщенията ние разглеждаме правомощията на министъра на транспорта и съобщенията, а в момента и на агенцията “Развитие на съобщенията и на информационните и телекомуникационни технологии”. В този смисъл считам, че повече от необходимо е председателят на тази агенция господин Кузов да бъде поканен и да каже своето мнение по отношение на текстовете, които ще определят оттук нататък развитието на тази агенция. Ако малко преди това поисках думата за процедурно предложение, то беше, че именно, както каза господин Димитров, снощи на срещата с новия министър на транспорта и съобщенията господин Николай Василев той обеща, че на всеки закон, който се гласува в пленарната зала, както на първо, така и на второ гласуване, ще присъства или той лично, или ресорен заместник-министър.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Хайде поне ти говори по същество!
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Законът за далекосъобщенията е устройствен закон, при който присъствието поне на заместник-министъра, ресорен по съобщенията, би трябвало да бъде осигурено в залата, още повече че чл. 36, ал. 2 ни дава именно тези правомощия – лица, които не са народни представители или министри, могат да бъдат поканени и призовани да присъстват в залата. Особено по отношение на Глава втора.
Минавайки към предложението, направено от господин Благой Димитров, което аз поддържам, искам да заявя, че така изброените 8 възможности за разходване средствата на агенцията до голяма степен позволяват средствата да бъдат изразходвани за дейности, които не допринасят директно за развитието на далекосъобщенията и телекомуникациите у нас. В стария закон, който беше променен миналата година, това беше фонд “Национална съобщителна система” със строго разписана програма, която беше почти изцяло програма за инвестиции в съобщителната система на Република България. През 2002 г. беше направена промяна, която въведе тази агенция. Когато беше разискван въпросът за изразходване средствата на агенцията, в комисията поисках, както е предвидено в чл. 20, ал. 3 на действащия в момента закон, да се покаже годишният публичен отчет за изразходването на средствата, такъв отчет не беше представен. Направих си труда преди няколко дни да вляза в стаята на агенцията. Няма такъв отчет, който да е направен за 2002 г. Тоест ние отново гласуваме текстове и макар че в залата се оспорват позициите за изразходването на средствата на агенцията, те ще бъдат приети, но по същество по никакъв начин чрез реален отчет не може да се види с какво агенцията е допринесла действително за развитието на телекомуникациите и на съответните далекосъобщителни технологии.
Ето защо считам, че рестриктивните поправки, които предлага господин Благой Димитров към чл. 21, имат дисциплиниращ ефект, за да се намалят възможностите за разходване на средствата и освен това те да бъдат обвързани с осъществяването на определени дейности. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли други желаещи за изказване по чл. 21? Няма.
Моля да гласуваме предложението на господин Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 22, против 76, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Гласуваме чл. 21 в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 80, против 12, въздържали се 7.
Текстът е приет.
Обявявам 30 мин. почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Продължаваме заседанието.
Както вече знаете, вчера в пленарното заседание беше предложено да стане разместване на точките в приетия дневен ред за работата на Народното събрание.

Ето защо днес ще се върнем към отложения вчера законопроект по точка шеста:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНТРОЛ НАД ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА, ОГНЕСТРЕЛНИТЕ ОРЪЖИЯ И БОЕПРИПАСИТЕ.
Има думата председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред господин Владимир Дончев.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Преди това имам едно процедурно предложение – в залата да бъде допуснат заместник-министърът на вътрешните работи господин Румен Стоилов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 102 народни представители: за 98, против 4, въздържали се няма.
Моля заместник-министърът на вътрешните работи да заеме своето място в пленарната зала.
Заповядайте, господин Дончев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, внесен от Министерския съвет на 30 май 2003 г., е приет на първо гласуване от Народното събрание на 16 юли 2003 г. В срока по чл. 70, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са постъпили писмени предложения от трима народни представители. На основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред обсъди предложения законопроект на заседание, проведено на 30 юли 2003 г.
В предлагания законопроект са отразени и предложенията на народните представители, направени на заседанията на комисията, които са приети в хода на дебатите.
След проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание следния закон. Ще изчета неговото заглавие: "Закон за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите".
Становището на комисията е, че приема наименованието на закона, предложено от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте наименованието на закона – "Закон за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите".
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Наименованието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Има предложение от народния представител Нонка Матова:
"В чл. 5, ал. 3, т. 4, след думите "автоматично оръжие" се добавя изразът "като за културни цели, филмови и телевизионни продукции, театрални спектакли и други културни прояви се обезопасява със специално приспособление, непозволяващо изхвърляне на боен припас, а за колекционерски цели", след което текстът продължава."
Комисията не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Матова, заповядайте, това е Ваше предложение.
НОНКА МАТОВА (НДСВ): Уважаеми колеги! Става дума за изключително важна част от материята, която има за цел да отговори на потребностите на социалната практика, както и да спомогне за по-бързото хармонизиране на българското законодателство в тази специфична сфера на обществените отношения.
Аз правя едно предложение за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, който визира чл. 5, ал. 3, т. 4, касаеща оръжията за културни цели, използвани за филмови и телевизионни продукции, театрални спектакли, колекциониране и други културни прояви, които са всички видове пистолети, револвери, гладкоцевни, нарезни пушки и автоматично оръжие. Точка 4 визира, че те трябва да са обезопасени от нежелателен достъп и сработване по предназначение съгласно Правилника за прилагане на закона.
В Правилника за прилагане на закона, чл. 55, ал. 2, т. 1 се изяснява по какъв начин се изпълнява това обезопасяване откъм сработване по предназначение, а именно: "В патронника на оръжието се монтира чрез набиване плътна метална вложка от цветен метал с диаметър, гарантиращ неподвижността й." Това означава, че няма да бъде позволявано вкарване включително и на халосен патрон в патронника на оръжието. Няма да има изхвърляне на огън, няма да има изхвърляне на гилзи, няма да има реалистичност при заснемане на филмови продукции. Да не говорим за театрални, културни и други спектакли.
"При монтажа на вложката основата й стои на 10 мм от задния срез на цевта. Дъното на получения отвор се залива с червен восък и се поставя печатът на съответния контролен орган, водещ на отчет оръжието. Номерът на печата се посочва в протокола, който се съставя за извършеното обезопасяване."
Смисълът на чл. 55, ал. 2, т. 1 от Правилника за приложение на закона е, че в България се ликвидира реалистичността при изпълнение на занятия с употреба на огнестрелно оръжие за филмовата индустрия, както и за културни, телевизионни продукции, театрални спектакли и други прояви.











Предлагам в чл. 5, ал. 3, т. 4 след думите “автоматично оръжие” да се добави изразът “като за културни цели, филмови и телевизионни продукции, театрални спектакли и други културни прояви се обезопасява със специално приспособление, непозволяващо изхвърляне на боен припас, а за колекционерски цели и т.н.”. Нататък текстът си продължава.
Благодаря за вниманието, разчитам на вашата подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За реплика има думата господин Цонев.
КОСТА ЦОНЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Понеже аз съм патил в това отношение в киното, знам какви проблеми съществуват. Навремето ние нямахме такива обезопасителни средства и стреляхме с автомати с истински бойни патрони. Това беше много опасно. Аз си спомням за един филм – “Командирът на отряда”, с оператор, Бог да го прости, Димо Коларов, куршумите свистяха на 20 см от главата му. Въпреки това ние успяхме да направим този филм. Но нещата не могат да продължават така. След време се реши пушките да бъдат с халосни патрони, но те също са опасни. Имаше един неприятен случай с нашия колега, Бог да го прости, Георги Георгиев – Гец. Знаете, че и в световното кино има невероятни случаи, даже Брантън Ли е убит с такъв патрон.
Аз поддържам предложението на госпожа Нонка Матова, че оръжията, които се употребяват в телевизията и киното, трябва да бъдат обезопасени. Те и в момента са обезопасени. Мога да ви кажа, че има такива устройства, които се слагат отпред на цевта, които позволяват да има автоматична стрелба. Ако го няма това устройство, газовете не могат да се връщат обратно и не може да се възпроизведе автоматична стрелба. Благодарение на тези устройства аз смятам, че нещата и в киното, и в телевизията ще тръгнат както трябва и няма да има опасност за хората, които боравят с оръжие.
Подкрепям предложението на госпожа Нонка Матова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Дончев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Искам да внеса малка яснота във връзка със становището на комисията. Виждате, че в доклада пише, че комисията не приема предложението.Това е така, защото комисията не го отхвърля по същество, а просто не го е разглеждала. Комисията не разгледа това предложение не защото то е лошо, неподходящо и несъвместимо с духа на закона, а защото по процедура комисията нямаше възможност въобще да разглежда това предложение. Искам да внеса тази яснота, защото някой може да заключи, че едва ли не ние сме против това по принцип разумно предложение.
Предложението е направено между първо и второ четене, но вие знаете, че законопроектът на Министерството на вътрешните работи, както беше внесен и гласуван от нас почти единодушно на първо четене, касае само няколко конкретни предложения. Вие знаете за случая и напрежението, което съществува с ловците, свързаните текстове със задължението за психоизпит за тях. И всъщност предложението, което беше направено от Министерството на вътрешните работи, е в тази връзка за спешна промяна на закона.
В случая обаче предложенията, които бяха направени от уважавания от мен народен представител Нонка Матова, всъщност излизат извън обхвата на приетия на първо гласуване законопроект и според чл. 71, ал. 2 те не се обсъждат и гласуват. Поради тази причина почти единодушното становище на комисията беше, че те не могат да бъдат разглеждани чисто процедурно на този етап и беше препоръчано на техния вносител да бъдат внесени в съответната форма, като предложение за промяна на закона, така че да могат да бъдат надлежно гласувани.
С това искам да разсея евентуални съмнения, че комисията се противопоставя на едни разумни текстове. Просто комисията почти единодушно, само госпожа Матова се въздържа, гласува, че ние не можем да разглеждаме чисто процедурно тези текстове сега. По принцип сме готови да ги разглеждаме по съответния ред, когато бъдат внесени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това е много важно разяснение, уважаеми народни представители. Правилникът е пред мен. Действително предложението на народния представител Нонка Матова излиза от предмета на законопроекта, който обсъждаме сега на второ четене. Народният представител Владимир Дончев съвсем коректно обясни кои са параметрите и предметът на изменение, които карат народните представители да бързаме с приемането на второ четене. Аз се присъединявам към това.
Уважаема госпожо Матова, наистина тези промени са важни, за да се усъвършенства основният Закон за контрол над взривните вещества и затова също Ви предлагам да направите Вашето предложение по надлежния от правилника ред по време на есенната сесия. Аз не мога дори да подложа на дискусия и на гласуване Вашето предложение. Чухте много добре, че председателят на комисията каза, че Вашето предложение е изключително разумно и ще намери място в едно по-нататък във времето обсъждане на промени на закона.
За реплика има думата госпожа Матова.
НОНКА МАТОВА (НДСВ): Уважаеми колеги, предложенията, едно от които току-що бе изчетено в пленарната зала, съм направила по необходимия надлежен ред. В комисиите съществува определен режим, по който действително правилникът понякога се пренебрегва при разглеждане на допълнителни изключително важни за обществения ред и спокойствие предложения. Едно такова току-що прочетох и защитих пред вас, тъй като то касае спокойствието на голяма част от нашето общество, а именно кинодейците, театралните дейци, културните дейци, които боравят в определени случаи с тази материя и с тази материална част. В момента ние ги подлагаме на един съвсем естествен риск те да нарушат действащия Закон за контрол върху огнестрелните оръжия и боеприпасите и правилника за неговото приложение, който преди малко прочетох.
В тази връзка, тъй като съм направила предложенията си по надлежния ред, аз ви моля да подложим текста на гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Нямам правно основание, госпожо Матова.
Заповядайте, госпожо Дончева.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председателстващ, аз моля да се придържате стриктно към правилника. Вчера комисията е приела, че няма да се подлагат на гласуване тези предложения, защото са извън обхвата на законопроекта, приет на първо четене. Вярно е, че в някои случаи правилникът се нарушава, но в случая нищо не налага такова нарушение.
Колкото за успокоение на театралните и културни дейци и на колегата Коста Цонев аз ще си позволя, в рамките на тази процедура, да му прочета досегашната ал. 3, т. 4 на чл. 5 от закона, която гласи следното, и мисля, че напълно успокоява театралните, кино и пр. дейци:
“4. оръжията за културни цели, използвани за филмови и телевизионни продукции, театрални спектакли, колекциониране и други културни прояви са всички видове пистолети, револвери, гладкоцевни и нарезни пушки и автоматично оръжие, обезопасени от нежелателен достъп и сработване по предназначение, съгласно Правилника за прилагане на закона.”
Законът не може да изписва всякакви детайли нито за боеприпаси, нито за малки боеприпаси, нито за големи. Има си неща, които се уреждат в закон и неща, които се уреждат с други нормативни актове, наречени подзаконови.
Колеги от мнозинството, аз моля да имате доверие на господин Дончев – председател на комисията, че наистина не сме направили нещо лошо като желаем да спазим правилника, да уредим положението на ловците преди ловния сезон и, разбира се, на кино- и театралните дейци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожа Дончева всъщност потвърждава нашата теза.
Продължаваме нататък.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, по § 1 има предложение от народните представители Йордан Соколов и Васил Паница, което е прието по принцип, както по принцип е приет и текстът на вносителя.
Комисията предлага следната редакция:
“§ 1. В чл. 12 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) точка 1 се изменя така:
“1. са осъждани за умишлено престъпление от общ характер или срещу тях е започнало наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер;”;
б) в т. 3 след думата “заболяване” текстът до края се заличава;
в) точки 4, 5 и 6 се изменят така:
“4. през последните три години принудително са настанявани в лечебни заведения по чл. 59 и следващите от Закона за народното здраве или са лекувани за употреба на наркотични вещества;
5. през последните три години два или повече пъти са настанявани в заведение за отрезвяване по чл. 82, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи;
6. през последните три години три или повече пъти са нарушавали обществения ред, за което са им налагани административни наказания.”
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Обстоятелствата по ал. 1, т. 4, 5 и 6 се установяват по служебен път от директора на Национална служба “Полиция”, от упълномощено от него длъжностно лице или от началника на районното полицейско управление по постоянния адрес на лицата.”
3. Алинеи 3 и 4 се отменят.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване новата редакция на § 1, както беше докладвана от председателя на комисията господин Владимир Дончев.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Новата редакция на § 1 е приета.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ:
“§ 2. В чл. 13, т. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Думата “съдружник” се заличава, а след думата “управителния” се добавя “или надзорния”.
2. Буква “а” се изменя така:
“а) е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или срещу което е започнало наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер;”
3. Букви “в”, “г” и “д” се изменят така:
“в) през последните три години принудително е настанявано в лечебно заведение по чл. 59 и следващите от Закона за народното здраве;
г) през последните три години два или повече пъти е настанявано в заведение за отрезвяване по чл. 82, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи;
д) през последните три години три или повече пъти има констатирани нарушения на обществения ред вследствие на употреба на алкохол, установени с наказателно постановление, или наложени административни наказания по Указа за борба със дребното хулиганство."
Има постъпило предложение от Йордан Соколов и Васил Паница - § 2, в чл. 13, т. 3, буква “д” след думата “ред” отпадат думите “вследствие на употреба на алкохол”.
Комисията приема текста на вносителя и предложението на народните представители за § 2, като предлага в т. 3 буква “д” да придобие следната редакция:
“д) през последните три години три или повече пъти е нарушавало обществения ред, за което са му налагани административни наказания."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване новата редакция на § 2 с корекцията, която се прави от народните представители Йордан Соколов и Васил Паница, по § 2, т. 3, буква “д”.
Гласували 131 народни представители: за 129, против 2, въздържали се няма.
Подобрената редакция на § 2 е приета.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ:
“§ 3. В чл. 14 ал. 6 се отменя.”
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли народни представители, които желаят думата? Няма.
Подлагам на гласуване § 3.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ:
“§ 4. В чл. 15б, ал. 1, т. 3 след думата “барове” се добавя “за времето от 22,00 до 06,00 ч.”
Комисията приема текста на вносителя.
Господин председател, бих искал да взема думата за кратко изказване.
Колеги, искам да внеса яснота по този текст. Това е текстът, който предвиждаше забрана за лица, носещи огнестрелно оръжие, да пребивават в съответните питейни заведения и барове. В случая, по предложение на Министерството на вътрешните работи, тази забрана е конкретизирана с един конкретен час “от 22,00 до 06,00 ч.” сутринта, именно защото и статистиката, и практиката на МВР показват, че това са най-рисковите часове, в които, естествено в такива заведения, където се консумира алкохол, има най-голяма опасност да бъде употребено това оръжие.
Заедно с това практиката също показва, че не може да бъде въведена абсолютната забрана за носене на оръжие в заведения, където по принцип се сервира алкохол, защото това може да е свързано с крайпътно заведение, хранене и т.н. Тоест тази прецизност, която беше въведена в текста, дава възможност за едно действително спазване на закона и по този начин органите на реда ще имат възможност да контролират в тези часове достъпа на лицата до тези заведения и със съответните наредби това да бъде контролирано и в заведенията, съответните каси за оръжие, контрол, проверки. Това дава възможност действително законът да бъде приложен, поради което ние подкрепихме този текст.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Има ли други изказвания? Няма.
Моля, гласувайте § 4 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Параграф 6 от Преходните и заключителните разпоредби се изменя така:
“§ 6. Изискванията и редът, по които се осъществяват дейностите с взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси, както и контролът върху тях, се определят от министъра на вътрешните работи – за Министерството на вътрешните работи, и от министъра на отбраната – за Въоръжените сили на Република България.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 5 да отпадне.
Господин председател, ако може да ми дадете думата за изказване по този текст?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Мотивите на комисията да не приеме текста на вносителя са следните. По този текст беше направена сериозна дискусия в комисията и всички се обединихме около тезата, че всъщност с този текст се създава един двойствен режим за контрол върху боравенето и дейностите с взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси, тъй като разделянето на режима и уреждането му чрез съответните наредби от министъра на вътрешните работи и министъра на отбраната създава един правен вакуум, така че други служби, които налагат техните служители да боравят с оръжие и взривни вещества, остават извън приложното поле на закона. Това са различните специални служби, специалната куриерска служба, Гражданска защита, чиито служители също боравят с оръжие.
При това положение, ако се приемеше този текст, става така, че уредбата за Министерството на вътрешните работи ще се урежда от министъра на вътрешните работи, уредбата за Министерството на отбраната се урежда от министъра на отбраната, а за всички останали служби – от Министерския съвет. Ние смятаме, че трябва да има унификация, трябва да има ред в боравенето с оръжията, смятаме, че това е в интерес на обществото. И този ред трябва да бъде създаден само и единствено от Министерския съвет, каквато е и досегашната правна уредба, към която ние се придържаме. Поради което комисията не възприе предложението на вносителя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Матова, заповядайте.
НОНКА МАТОВА (НДСВ): Уважаеми колеги, действително във вчерашния ден в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред се разгоря горещ дебат, в който включително влязоха в сила и специални познания по тази материя и които аз бих искала да доведа до вашето знание в този момент. Защото считам, че ние би следвало да подкрепим предложението на Министерския съвет. Поради уясняване в Закона за Министерството на вътрешните работи кои разпоредби относно личния състав на Министерството на вътрешните работи се прилагат за офицерите и сержантите и кои служби са под юрисдикцията на министъра на вътрешните работи. Подобни разпоредби има и в Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, касаещи осъществяването на отбраната на Република България, в които влизат Въоръжените сили, държавните органи, специализираните служби, органите по местното самоуправление и местната администрация, организациите и т.н.
В Допълнителните разпоредби, § 1, от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България е уяснено, че специализирани служби са Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана, от което би следвало да се разбира, че тези служби са под юрисдикцията на министъра на отбраната в определена степен и аспект.
Текстът на § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за Министерството на вътрешните работи е много по-ясен. В него е цитирано, че разпоредбите относно личния състав на Министерството на вътрешните работи се прилагат и за офицерите и сержантите от главна дирекция “Главно управление на местата за лишаване от свобода” на Министерството на правосъдието, от структурата по чл. 11 от Закона за пощенските услуги и за офицерите и сержантите от Националната следствена служба. Това означава, че изискванията и редът по който се осъществяват дейностите с взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси, както и контролът върху тях на някои от министерствата, за които току-що споменах и които са уточнени в § 5, минава под юрисдикцията на Министерството на вътрешните работи и под контрола на министъра на вътрешните работи. Докато останалите, в които влизат и специализираните служби, а именно Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана, визирани в § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България. Така че, аз считам, че материята е ясна, логична и с прехвърлянето й в Министерския съвет ще се затруднят действията и контролът с оръжия и боеприпаси на лицата, упражняващи ги в двете системи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Всъщност аз не разбрах, Вие подкрепяте ли отпадането на § 5, който дискутираме в момента?
НОНКА МАТОВА: Аз подкрепям предложението на Министерския съвет и току-що обосновах къде са визирани службите и под чия юрисдикция са и логичността в предложението на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, госпожо Матова.
Има ли други желаещи да вземат думата? Господин Соколов, заповядайте.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз подкрепям становището на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред за отпадане на този параграф и запазване на досегашния режим. В дебатите в комисията беше посочено, не може един режим по отношение на взривните вещества, боеприпасите и оръжията да се регламентира със закон и след това по отношение на отделни ведомства режимът да се регламентира от един отделен министър. Това дори би противоречало на Закона за нормативните актове. Следващият по степен нормативен акт след закон е акт на Министерския съвет. Той може да предвиди различен режим,ако има специфика в използването на всички тези неща в едното и в другото ведомство, и в трето ведомства, ако възникне необходимост, там също да бъде регламентирано използването на боеприпасите, взривните вещества и оръжията.
Затова сегашната уредба от всяка гледна точка е по-подходяща. Министерският съвет с един следващ в класацията на нормативните актове подзаконов нормативен акт да внесе уредбата, след като цялостната уредба е уредена със закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За реплика – госпожа Матова.

НОНКА МАТОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В чл. 1, ал. 2 на същия този закон, който разглеждаме и който е действащ в момента – Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, пише, че: "Този закон не се прилага за Министерството на вътрешните работи и за Въоръжените сили на Република България". Остава съвсем логично да се запитаме: а кой закон се прилага за Министерството на вътрешните работи и за Въоръжените сили на Република България? Излиза, че няма такъв.
И ето, сега ние сме пред дилемата: да подкрепим ли предложението на Министерския съвет, което се опитва да запълни тази празнина, или да го оставим по същия начин?
Така че подкрепям предложението на Министерския съвет и ви моля и вие да се солидаризирате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте за втора реплика на господин Соколов, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Господин Соколов, надявам се да дадете подходящ отговор на това, за което се прави опит напълно да се обърка залата. Параграфът, за който става дума, няма никаква връзка с члена, който колежката Матова цитира! Тъй като никой от стоящите в залата няма оригинала на закона в досегашния му вид, това наистина е трудно за ориентиране.
Но да се прави опит да се подвежда народното представителство или да се демонстрира тотално неразбиране на нещо, смятам за несериозно. Народното събрание даде достатъчно възможности да бъде атакувано като орган от несъстоятелни хора, за да продължим да правим смели експерименти от лична амбиция. Надявам се, господин Соколов, ако правите дуплика, все пак да дадете възможност на тези, които гледат извън залата да разберат, че тук има сериозни хора, които, като приемат някакви нормативни актове, все пак ги и четат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин Соколов, заповядайте за дуплика.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Матова! Нещата са много прости: режимът на използване на боеприпаси, взривни вещества и оръжия в системата на Министерството на отбраната, не на Въоръжените сили, така както е предложението на вносителя, и в системата на МВР да бъде регламентиран с подзаконов нормативен акт.
Въпросът е кой да издаде този нормативен акт? Дали това да са двамата ведомствени министри, а ако става дума и за друго ведомство – трети или четвърти ведомствен министър, и в тази система да има някакво разнообразие от правни режими, или това да стане с акт на Министерския съвет? Комисията по вътрешната сигурност и обществен ред прие, че това трябва да стане с акт на Министерския съвет, както става и досега и с това не е имало никакви проблеми.
Не знам дали ще стане по ясно, ако кажа, че всъщност предложението на вносителя е дори влошен текст на сегашния. Защото сегашният говори за Въоръжените сили и наистина във Въоръжените сили може да влизат двете ведомства на Националната служба за охрана и Националната разузнавателна служба. Но те не влизат в Министерството на отбраната, както е новият текст! Тоест, излиза, че тези две служби ще останат извън всякакъв правен режим! Това би било едно абсурдно положение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ще си позволя да ви прочета § 6 от досегашния закон, понеже госпожа Дончева каза, че никой от народните представители не разполага с текста:
"§ 6. В Министерството на вътрешните работи и във Въоръжените сили на Република България осъществяването на дейности, свързани с взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите и контролът над тях се извършват при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет."
Ясно и точно! Господин Соколов искаше точно това да ви каже. Ето защо комисията всъщност реално предлага новият текст, който сега се предлага в изменението и допълнението на закона, да отпадне. Мисля, че вече всичко е ясно.
Подлагам на гласуване предложението на комисията § 5 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за108, против няма, въздържали се 4.
Предложението за отпадане на § 5 е прието.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Последният и най-важен текст:
"§ 6. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
Комисията приема текста на вносителя, като мотивите ни са всъщност вълненията на известна част от обществото относно това изменение на закона и заедно с това и предстоящият ловен сезон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване последния § 6 от Заключителната разпоредба.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Законът за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите е приет.

Уважаеми народни представители, преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ.
Има доклад на Комисията по образованието и науката и на Комисията по европейска интеграция.
Имате думата народният представител Снежана Гроздилова, която ще представи становището на Комисията по образованието и науката.
ДОКЛАДЧИК СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Най-напред ми позволете за направя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на заместник-министър Юлиян Наков и сътрудника на министъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Моля представителят на Министерството на образованието и науката да заповяда в пленарната зала.


ДОКЛАДЧИК СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Благодаря.
“ДОКЛАД
на Комисията по образованието и науката
относно Законопроект за насърчаване на научните
изследвания № 302-01-34, внесен от Министерския съвет
на 30 юни 2003 г.
На две свои редовни заседания, проведени на 9 юли и 23 юли 2003 г. Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за насърчаване на научните изследвания № 302-01-34, внесен от Министерския съвет на 30 юни 2003 г. На заседанията на комисията присъстваха министърът на образованието и науката доц. Игор Дамянов и заместник-министърът на образованието и науката д-р Атанас Герджиков, както и представители на Българската академия на науките, Националния център за аграрни науки, Съюза на учените в България, ръководители и членове на синдикални организации, журналисти.
Законопроектът за насърчаване на научните изследвания отговаря на необходимостта за утвърждаване на науката като фактор за обществено-икономическия напредък на България и за нейното пълноценно интегриране в европейското научно пространство. Законопроектът има за цел да регламентира принципите и механизмите за осъществяване на държавната политика за насърчаване на научните изследвания и особено на стратегическите изследвания, за създаване на условия на младите учени да градят своята научна кариера в България. Утвърждава се европейският принцип на проектно и програмно финансиране на научните изследвания, без да се изключва институционалното финансиране.
Законопроектът съдържа следните основни групи проблеми:
В първата група се регламентира формирането на национална политика в областта на научните изследвания. Тя се провежда от министъра на образованието и науката в съответствие с Националната стратегия за научни изследвания, приемана от Министерския съвет. В тази своя дейност министърът се подпомага от Национален съвет за научни изследвания, който е консултативен орган и е с мандат от пет години. Съветът участва в разработването на Националната стратегия за научни изследвания, дава становище по докладите на научните организации и висшите училища за научноизследователската им дейност, за участието на Република България в международното научно сътрудничество.
Във втората група се регламентира структурата и управлението на фонд “Научни изследвания” като юридическо лице и второстепенен разпоредител с бюджетните кредити. Органи за управление на фонда са Изпълнителният съвет с мандат от 4 години, председателят на Изпълнителния съвет и управителят. Изпълнителният съвет приема програма за насърчаване на научните изследвания по специализирани или стратегически направления в съответствие с Националната стратегия за научни изследвания, дава мнение по бюджета на фонда, определя състава на постоянните научно-експертни комисии, обявява конкурсите и одобрява научните проекти, които ще се подпомагат от фонда.
В третата група се регламентира финансирането на научните изследвания от фонд “Научни изследвания”. Той ще подкрепя проекти и дейности за насърчаване на научните изследвания, съобразени с Националния план за икономическо развитие, с национални предприсъединителни и присъединителни програми за срадносрочен период, с ратифицирани рамкови програми с определени приоритети на Европейския съюз. Въведен е принципът на проектно-програмното финансиране като са изброени и критериите за оценка на кандидатстващите в конкурсите проекти.
В проведените дебати народни представители изразиха мнение, че редица регламентации, свързани със структурата и управлението на фонд “Научни изследвания”, са характерни за подзаконови актове. Основната препоръка е за допълване на Глава пета “Насърчаване на научните изследвания”. В нея следва да се предвидят механизми за непряко преференциално финансиране както за насърчаване на научните изследвания, така и за реализация на техните резултати. В този смисъл са и становищата на Българската академия на науките, Съвета на ректорите, Съюза на учените в България и Националния център за аграрни науки.
След проведената дискусия членовете на Комисията по образованието и науката взеха следното решение:
С 11 гласа “за”, 2 гласа “против” и 2 гласа “въздържали се” Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за насърчаване на научните изследвания № 302-01-34, внесен от Министерския съвет на 30 юни 2003 г.”
Асен Дурмишев – председател на Комисията по образованието и науката.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли представител на ръководството на Комисията по европейска интеграция или член на комисията?
Заповядайте, господин Памуков.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ПАМУКОВ: Благодаря, господин председателю.
“СТАНОВИЩЕ
относно проект на Закон за насърчаване на научните
изследвания № 302-01-34, внесен от Министерския съвет
на 30 юни 2003 г.
На свое редовно заседание, проведено на 30 юли 2003 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроект за насърчаване на научните изследвания с вносител Министерския съвет.
Законопроектът бе представен от господин Игор Дамянов – министър на образованието и науката.
Предложеният законопроект за насърчаване на научните изследвания попада в обхвата на преговорна Глава № 17 “Наука и изследвания”, предварително затворена на 14 юни 2000 г.
Европейското законодателство в областта на науката и изследванията включва разпоредбите на дял 18 от Договора на Европейската общност, посочващи политиката на общността в тази сфера. Съдържанието на вторичното европейско законодателство се свежда до решения на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз относно рамкови програми на общността в областта на изследванията, технологичното развитие и технологичните демонстрационни инициативи, други програми за научни изследвания и технологично развитие, споразумения с трети страни в тази сфера.
Второ, предвид спецификата на европейското законодателство в областта на науката и изследванията, то не изисква транспониране в националното право. Възникването му се свежда до участие на Република България в рамковите програми на общността.
На 1 септември 1999 г. Република България беше асоциирана в Пета рамкова програма на общността, 1998 – 2002 г., за изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности и на Европейската общност за атомна енергия, за изследвания и обучение.
На 29 ноември 2002 г. е подписан Меморандум за разбирателство между Европейската общност и Република България за асоциирането й в Шеста рамкова програма на общността за изследвания, технологично развитие и демострационни дейности, допринасяща за създаването на европейската научноизследователска зона и за иновации и в Шеста рамкова програма на Европейския съюз за атомна енергия, за ядрени изследвания и дейности за обучение, 2002 – 2006 г.
Меморандумът е ратифициран от Народното събрание на 7 февруари 2003 г. Във връзка с участието на България в рамковите програми на Европейската общност законопроектът съдържа специални разпоредби. Член 5, ал. 3 отдава предимство при международното сътрудничество на включването в общоевропейското изследователско пространство и в рамковите програми на общността. Член 27, ал. 1 предвижда подкрепа от страна на фонда за научни изследвания на проекти и дейности, съобразени с ратифицирани рамкови програми с определени приоритети на Европейския съюз.

Макар и законопроектът да не въвежда пряко изисквания на acquis, законовото регламентиране на обществените отношения, свързани със стимулирането на научните изследвания, би допринесло за създаване на условия за провеждане на държавната политика в тази област в съответствие с общностните стандарти, както и за ефективното участие на България в програмите на Общността.
В Редовния доклад за напредъка на България за 2002 г. се отбелязва, че липсва ефективен орган за формиране на политика в този сектор, липсва цялостна стратегия за научните изследвания и технологичното развитие, а съответните законодателни мерки, сред които и Закон за насърчаване на научните изследвания, се бави дълго време. В Пътната карта за България също така е посочено, че държавата трябва да насочи усилията си към укрепването на свързаните с научните изследвания инфраструктура и административен капацитет, за да увеличи полезността от участието си в посочените рамкови програми на Общността.
Приемането на законопроект за насърчаване на научните изследвания бе заложено в Националната програма за приемане достиженията на правото на Европейските общности. В позицията на Република България за участие в Шеста рамкова програма, също приемането на Закон за насърчаване на научните изследвания е посочено като едно от условията за ефективно участие в програмата.
Предложеният законопроект за насърчаване на научните изследвания урежда общите принципи и механизми за провеждане на държавната политика за насърчаване на научните изследвания и в Република България, предвиждат условия за усъвършенстване на организацията за финансиране на научните изследвания от държавата и се създава институционална структура за формиране и провеждане на държавната политика в тази област на научните изследвания.
Трето, в заключение може да бъде направен изводът, че оценка за съответствие с acquis communautaire не може да бъде направена, тъй като предложеният законопроект не въвежда изисквания на европейското законодателство. В съответствие с принципи на субсидиарността мерките за насърчаване на научните изследвания са от компетентност на държавите-членки. Въпреки това, приемането на законопроект за насърчаване на научните изследвания би допринесло за подобряване на условията за финансирането им и за успешното участие на Република България в общностните програми в сферата на науката и технологичното развитие.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за насърчаване на научните изследвания № 302-01-34, внесен от Министерския съвет на 30 юни 2003 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Памуков.
Представителите на вносителя ще кажат ли няколко думи, или ще вземете отношение по време на дискусията? По време на дискусията, добре.
Откривам дискусията по първо четене на законопроекта.
Има думата проф. Ганчев.
ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, при тази твърде рехава аудитория в Народното събрание ние започваме дискусията по един от фундаменталните закони, който трябва да реши как да бъде стимулирана науката и научните изследвания, за да изиграят те своята роля в технологичното модернизиране на българското общество. Факт е и от констатациите, които са направени от Комисията по европейска интеграция, че този закон твърде дълго се бави. Той не беше подготвен своевременно. През всичките тези години ние наблюдаваме едно неуредено законодателство в областта на науката и научните изследвания, както за научните степени и звания, така също и други проблеми на нашата наука.
Това означава, че независимо от прокламираните намерения на нашето правителство да изведе като приоритети науката и образованието, като ключови фактори за модернизирането на България в една технологична глобална епоха – нещо, което е доказано като успех от напредналите държави – засега все още не са поставени в тази роля на приоритети на нашата политика. Това се вижда не само от неуреденото законодателство, това се вижда и от онези мизерни субсидии, които се отделят от бюджета за тези сфери, за тези сектори.
Аз искам да говоря за Закона за насърчаване на научните изследвания като първи такъв опит рамково да се очертаят проблемите, които стоят в тази сфера, да се очертаят основните направления и в този смисъл той е успешен, защото очертава структурата на проблематиката, на материята, която трябва да бъде разрешена нормативно в този закон. Показва различните институции и органи, които трябва да бъдат отговорни за провеждането на тази политика, формулира необходимостта от изграждането на един национален консултативен съвет по научни изследвания, показва също така критериите, по които ще бъдат стимулирани различните научни изследвания. Аз мисля, че независимо от българската дума "насърчаване", широка гражданственост има понятието "стимулиране", а не "насърчаване". Но, както и да е, това е било любимо желание на екипа на Министерството на образованието и науката и те са го въплътили в този термин.
Показана е също така и ролята на един важен орган, какъвто е Националният фонд за научни изследвания и неговата структура – изпълнителен съвет, директори и т.н. Показана е също така ролята на различните научни организации и университетите в решаването на тази проблематика. Всичко това е факт и той трябва да бъде положително оценен.
От друга страна обаче, по време на обсъжданията аз имах редица критични бележки и резерви към този законопроект. Това са преди всичко нерешените въпроси за научния продукт; интелектуалният продукт, който ще бъде постигнат от тези научни изследвания като завършващ етап от този процес. Това са всички онези възможности, за приложна и технологична дейност, за разработване на технологии. Известно е, че науката – и фундаменталната, и приложната наука – има стойност, само когато работи за обществото, а не е самоцелна като област на някакво любопитство, на определена секта или каста, занимаващи се с някакви мизерни подаяния учени. Това е дейност, която във все по-голяма дейност работи. Отдавна стана банална фразата, че науката е производителна сила. И това се потвърждава от всички развити общества. В този закон, за съжаление, този момент липсва. Липсва връзката наука – технологии. И аз мисля, след като имахме съображенията на Българската академия на науките, на Софийския университет, на Съвета на ректорите, на Съюза на учените, в които изказваха едни или други съображения от недостатъците на този закон, но все пак го подкрепяха като първа стъпка в това направление, мисля, че между първо и второ четене вносителите бих желал да бъдат така добри да приемат всички онези предложения, които ще допълнят недостигащите елементи и звена в този закон.




Също така има нещо, което трябва да бъде уредено, както става в някои други закони. Тук бих посочил, например, работата на Министерството на околната среда и водите, където много от законите са стиковани със законите от други сфери на дейности, където решаването на тези проблеми става с присъствието на представители на Министерството на икономиката, Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, на Министерството на транспорта и съобщенията и т.н. За съжаление, в Министерството на образованието и науката не е имало такова стиковане с другите сектори, за да може да се видят възможностите от използването на науката, на научния продукт.
Става дума за това кой днес има интерес от научни изследвания. Засега, както се вижда от публичното пространство и нашата аудитория, интересът е много малък, много слаб. Известни български учени изнасят своите открития, интелектуален продукт и патенти в други страни и получават съответните възнаграждения и признание. Те трябва да работят за националната икономика. Това трябва да стане със стимулирането както на производствената сфера – със съответни данъци, облекчения и преференции, така също и на бизнеса, който да отделя средства за тази дейност, за да може той да се чувства съпричастен към този процес, който е от особена важност за обществото.
Известно е, че американската наука, която е от най-високо субсидираните и с най-високи технологични приложения и ефекти, в голяма степен е субсидирана и от частни фондове и различни частни структури. Има създадени мощни фондове на частни лица, които се занимават с научни изследвания. Не искам да се спирам на някои от тях.
Става въпрос това законодателство да бъде стиковано, да бъде свързано с всички останали закони и да се даде възможност на бизнеса, на икономиката като цяло да се обърне към националната наука и да й задава поръчки, за да може тя съответно да отговаря на тези поръчки.
В заключение искам да кажа още няколко думи за т.нар. предприсъединителни фондове. В този национален фонд за научни изследвания става дума главно за средства от предприсъединителните фондове и от бюджета, т.е. това е една много стеснена, както вече казах, сфера на адресиране на очакванията на средства. Но даже и от тези предприсъединителни фондове може да се помисли дали са достатъчни онези, които се предоставят на науката и са адресирани цялостно към научни изследвания и дали не би могло да се търси взаимодействието при получаване на средства и от другите фондове, които са свързани със земеделието, с регионалното развитие, енергетиката и т.н.? Тоест, там също работи наука и решенията, които се прилагат там, са научни решения и те трябва да бъдат субсидирани по съответния начин, без да се чака само на този клон, само на този сектор, където е изписано доста невидимо понятието наука и научни изследвания.
Аз искам да завърша своето изказване с призива да приемем този законопроект на първо четене като заедно с това се надявам, че при второто четене той ще бъде обогатен с редица идеи и положения, които да го направят ефективен в по-висока степен, за да отговори на тези проблеми, на тези задачи, с които той се нагърбва да решава в предстоящия период. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, проф. Ганчев.
Има думата народният представител Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи Закона за научните изследвания, защото необходимостта от приемането на специален закон за стимулиране на научните изследвания се обуславя не толкова от интегративните критерии, за които ставаше въпрос в становището на Комисията по европейска интеграция, а по-скоро се обуславя от технологичното състояние на Република България.
В този смисъл, независимо от положителния запис в предишния доклад на Европейската комисия за напредъка на България, че България е страна с действаща пазарна икономика, не бива да забравяме и следващото изречение в този запис, че на нас ни предстои да покрием и критерия конкурентоспособност в средносрочен план. Аз мисля, че реализирането на тази идея минава преди всичко през технологичното обновление на българските производствени линии, защото без това ние няма да бъдем в състояние да произвеждаме стоки, които да бъдат конкурентоспособни на европейския пазар.
Чувствам се морално и политически ангажиран да подкрепя няколко много важни акцента в изказването на проф. Ганчев, че тези високи цели не са по силите само на този Закон за научните изследвания, че сериозни изменения трябва да настъпят и в редица други закони и аз мисля, че тук трябва по-конкретно да търсим пряката връзка между Закона за научните изследвания и един друг закон, който вече много дълго чака – вече 13 години чака да му дойде редът в тази пленарна зала, а това е Законът за научните степени и научните звания. Наука се прави от учени. В момента разполагаме с един архаичен закон, който не способства научното израстване най-вече на младите хора и не създава стимули те да се изкушат с тази специфична сфера на реализация, каквато е науката. В този смисъл положителна крачка е, разбира се, създаването чрез този закон на специален фонд за научни изследвания, но вероятно трябва да се вслушаме в препоръката, която се чу от предишния оратор, че средствата, които ще постъпват в този фонд по необходимост, трябва да бъдат от повече източници с оглед наистина той да може да изпълнява функциите си да стимулира научните изследвания.
Може би проблем на проблемите е това, че днес България произвежда сериозен научен продукт, но той, за съжаление, не обслужва България. Българският научен продукт не обслужва българския бизнес и българското производство. Вероятно между първо и второ четене ще се направят предложения, които да направят по-тясна връзката между науката и бизнеса, така щото и финансирането на научните изследвания вече да се ориентира от финансиране на структури към финансиране на конкретно приложими проекти.
С тези анонси аз мисля да финализирам изказването си. Парламентарната група на Движението за права и свободи като цяло подкрепя духа и философията на законопроекта и ще даде своя принос между първо и второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Местан.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата? Заповядайте, господин Ляков.

ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, ако трябва да направим една характеристика на това какво липсва в момента в българската държава по отношение на науката и за някои от проблемите, които бяха засегнати в изказванията на говорилите преди мен колеги мога да кажа, че според мен все още в тази област продължава да властва един модел на социалистическата държава, който е свързан както с качеството на научния продукт, така и с качеството на хората, които го създават, с механизмите на финансиране и т.н.
Когато се дават примери за Съединените американски щати е много ясно, че моделът на САЩ не може да се прилага в България, защото, господин Ганчев, всички големи американски корпорации си имат собствени изследователски звена и отделят огромни средства – огромни средства! – за научноизследователска дейност. Защото, зад всеки продукт, който ти създава стратегическо пазарно предимство, стоят години научни изследвания, и то фундаментални изследвания. Тук не говорим за това ограничено схващане за науката като практически приложима сила, каквито лозунги имаше по времето на социализма. Защото, за да извадиш една нова технология, независимо от това в каква област, да извадиш едно лекарство, да извадиш една машина, ти трябва действително да направиш някакво фундаментално откритие, да го защитиш с патент и след това да си осигуриш поне 10 години пазарно предимство и да си върнеш парите, които си вложил.
Действително, в университетите има и сериозна намеса на държавата за изследователска дейност, има смесено финансиране и т.н.. Но ако в България трябва да говорим за това с какво може да се помогне и с какво държавата трябва да се ангажира, поради липсата на такива с огромни финансови възможности фирми, то според мен ориентацията категорично трябва да бъде по отношение на фундаменталната наука. Защото българският бизнес, копирайки, кооперирайки се, правейки съвместни дружества, вземайки западния опит, така или иначе започва да осъзнава необходимостта да инвестира в научноизследователска дейност, да назначава в своите щатни разписания хора, които имат иновационно мислене, които се занимават със създаването на нови продукти, но този бизнес няма потенциала да финансира във фундаментални научни изследвания.
Ако говорим изцяло за българската икономика и за нейната конкурентноспособност, тя ще бъде създадена пак на основата на такива открития. И тук държавата трябва да се намеси. Това говори за нова политика по отношение на науката, за стратегия за развитието на науката в България, каквато в момента липсва. Интересно защо бяха създадени много други стратегии и смятайки, че те са по-важни, докато, според мен, едва ли има по-важно от това, тъй като всичко в нашия живот в крайна сметка опира и е свързано с науката. Всичко, което ние консумираме като потребители, всичко, което се предлага на пазара от икономиката, в основата му стои нечий ум, нечия идея, която се е превърнала в пазарен продукт.
Задължението на българската държава според мен е много целенасочено – да създаде такава стратегия, да инвестира според възможностите си средства във фундаменталните научни изследвания, в институтите на Българската академия на науките, където действително има научен потенциал, който все още не е избягал и не работи за чужди държави и чужди компании.
Между другото, аз не намирам нищо лошо в това, защото това е световна тенденция. Знаете, че купуването на мозъци е процес, който не може да бъде спрян, нито овладян, но все пак според мен има млади хора с големи заложби, които продължават да работят в България и чиито идеи, според мен, могат да създадат тези конкурентни предимства и на българската наука, и на българската икономика.
Това, за съжаление, го няма в този закон. Аз споделям мнението, че това само с един закон не може да бъде решено, но е важно хората, които отговарят за науката – това е естествено на първо място Министерството на образованието и науката, вероятно и нашият научен елит, би трябвало чрез хората, които осъзнават важността на развитието на българската наука да направят така, че държавата много ускорено, много силно, много насочено да инвестира средства в българската наука. Няма друг начин за създаване на конкурентност, няма друг начин за развитие на конкурентна пазарна икономика освен този. Оттам тръгва всичко! Само там се създава истинската конкурентност, а не да се копират образци, и след като онези фирми, които вече предлагат своята продукция на българския пазар, много отдавна има следващи поколения, които си пазят в сейфовете и които в момента, в който се изчерпят предимствата им, веднага ще ги пуснат на пазара. Ти трябва да ги биеш там – в сейфовете! Трябва там да създадеш неща, които те нямат.
Аз смятам, че българската научно-техническа мисъл има потенциал за това. България има склонност, българските творци – ги наричам аз, творци в науката и техниката имат изобретателска активност, имат нагласа към това да създават нови идеи и затова българската държава трябва да им помогне и да инвестира във фундаменталната наука.
Затова аз бих предложил в този закон да се направят много съществени промени и той да бъде ориентиран към такава подкрепа на българската наука.
Иначе ще си говорим, ще правим някакви неща, които обаче няма да имат този ефект, който очаквам. Ако това нещо се приеме аз бих препоръчал на Министерството на образованието и науката да стане инициатор и да представи една стратегия за развитие на българската наука като познава добре потенциала, който има в отделните институции, в Българската академия на науките и да я представи за одобрение от Народното събрание. На нейна база трябва да намерим възможности да финансираме всички онези хора, които ще работят в България, ще работят за нейното превръщане в една модерно развиваща се европейска, защо не и световна сила, в икономиката и в техниката. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
За процедурно предложение думата има господин Константин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моля за днес за последен път през тази сесия на основание чл. 35 от нашия правилник да удължим работното време с два часа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има предложение за удължаване на работното време с максималните два часа.
Има ли противно предложение? Няма.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за удължаване с два часа на работния ден.
Гласували 102 народни представители: за 95, против 6, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Продължаваме с първото четене на законопроекта за насърчаване на научните изследвания.
Има ли други желаещи за изказване?
Доцент Великов, заповядайте, имате думата.


БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Аз също съм от онези колеги, които смятам да са мнозинство в залата и които ще подкрепят този законопроект. Смятам, че той е навременен. Някои от колегите споменаха, че това е само една първа стъпка. Те са прави. Тук има неща, които би трябвало да се развият в посока, както спомена и проф. Ганчев, развитие на технологиите, защото научните изследвания и технологиите са тясно свързани. Друг колега спомена във връзка с разработването на нови лекарства за огромните научноизследователски звена, които съществуват към големите фирми - те са “рисърч енд дивелъпмънт”. Ако смятаме, че насърчаваме повече изследванията, очевидно развитието, и то технологичното развитие, също би трябвало да намери по-силен акцент, вероятно между първо и второ четене.
Трябва да се присъединя и към колегата Ляков, който спомена, че стратегията е нещо необходимо. Вярно, то е залегнало и в настоящия законопроект – в срок от шест месеца да се приеме такава стратегия за научни изследвания. Ако тази стратегия беше вече готова, щеше да бъде по-лесно и при подготовката на законопроекта. От друга страна, самото му предлагане от вносителя, макар този законопроект да не е пряко свързан с хармонизирането на европейското законодателство, той е важен с оглед на мястото на научните изследвания в страната.
Мисля, че названието “насърчаване на научните изследвания” е по-добро отколкото “стимулиране”, независимо от уважението ми към проф. Ганчев, който беше склонен да подкрепи по-скоро чуждицата в този смисъл.
Имам въпрос: дали вносителите са се съобразили с подготвения Закон за държавния бюджет за следващата година и дали всичко е уточнено с Министерството на финансите? Спомням си каква битка водехме в Комисията по околната среда и водите за фонда за опазване на околната среда. Там бе намерен начин да се запази под някаква форма, но дали всичко това е уточнено? Съществуваха известни съображения от това министерство. Да не би да приемем нещо, което да не е уточнено. Вероятно вносителят би могъл да отговори накратко.
Друг момент е финансирането на фонд “Научни изследвания”.
Вероятно доц. Щерев ще вземе думата. Както тук е оформено, не се подчертава възможността с по-специални преференции, вероятно от бизнеса, да се получат допълнителни средства за финансиране. Съществуват фирми, които няма да си развият собствени научно-развойни звена, но финансирайки фонда, ще могат да получават по-съвършен продукт от съществуващите научни структури.
В заключение – да подкрепим тази важна стъпка в насърчаването на научните изследвания в България.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, доц. Великов.
Има думата доц. Щерев. Заповядайте. Нормално е закон за научните изследвания да предизвика вниманието на хабилитирания състав.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да се спра на два аспекта на законопроекта, който напълно подкрепям. Това е необходим законопроект, който би изиграл голяма роля в икономическия живот, а защо не и изобщо в живота на страната, ако обаче се направят някакви допълнения в него.
Ще се спра на два момента, които вече бяха засегнати от колегите, които говориха преди това.
Ако говорим за фундаменталната наука и за финансирането й, ясно е, че България е в такава ситуация, че не може да финансира фундаментална наука. От друга страна съм съгласен с господин Ляков, че това е функция на държавата и само на държавата.
Около 1950 г. светът се разделя на две големи части. Едната част са т.нар. социалистически страни, които смятат, че владеят методологията на науката и благодарение на марксизма-ленинизма, дарвинизма, мичуринизма и т.н. могат по-нататък да влияят на процесите в света. Другата страна залага на фундаменталните науки. Дават се огромни средства в областта на химията, биологията, физиката, молекулярната биология – изключително в Съединените щати и Япония и виждате резултата 50 години по-късно: крах на едната система и бурен възход на другата система. Това са две икономически системи, не толкова идеологически.
Следва изводът, че страна, нация, държава, която иска да просперира, трябва да заложи на определени приоритети. Тези приоритети от страна на държавата са фундаменталните науки и високите технологии. Това се говореше още по време на социализма. Говореше се в миналото правителство на СДС. Говори се и сега. Но каква е истината? Истината е, че от 97,5 млн. лв. за 2001 г. общи разходи за наука те нараснаха на 119 млн. лв. за 2002 г. Предвижданията са да станат 123,6 млн. лв. за 2006 година. Можем ли да наречем тогава приоритет тази област – науката?! Не можем да я наречем. Не можем да говорим, че държавата ще вложи във фундаменталните науки този бюджет. Този закон трябва да бъде обвързан със Закона за бюджета. Ако искаме, трябва всички политически сили да се съгласят с това нещо и да подкрепят един Закон за бюджета, който трябва да подкрепи създаването на такъв законопроект.
Ще кажа и друго. Вярно е, че социалистическите принципи на науката шестват спокойно в нашата страна. Веднага ще ви дам пример – БАН с 8346 щатни бройки, с приходи 12,8 млн. лв. за 2002 г., има разходи 71 млн. лв. Веднага трябва да кажем при тези щатни бройки къде е продукцията на това научно звено с огромен потенциал? Ето за това трябва да говорим, и то с икономическите измерения – какво ще последва за страната и за нашата нация, ако наистина имаме за приоритет науката и държавата задели повече средства, отколкото са планирани.
Вторият въпрос, на който искам да спра вашето внимание, е необходимостта в този законопроект да бъдат направени съответните промени за данъчни облекчения за частните, за приложните науки. Всичко, което не е направено като данъчна преференция, в никакъв случай не може да бъде работещо. Беше даден примерът за Съединените щати. Там всичко, което дариш, се отнема от данъците. Разбира се, че на един бизнесмен решението идва веднага – да остави нещо за учебно заведение или за наука с вписано неговото име или безименно да го даде в бюджета като данъчна стойност. Извинете, но това там е много лесен избор, докато тук какво означава един гол призив “Дайте да дадем!”. Ще дадем тогава, когато има икономическа принуда или икономическа изгода от това. Ако искаме да подпомогнем приложната наука, това трябва да бъде обвързано основно с данъчните закони и данъчните преференции. Всичко друго са празни думи, всичко друго е само фразеология и нищо останало.
Очаквам при второто четене на законопроекта да има съществени изменения в тези две посоки. В първата съм умерен оптимист, защото разбирам положението на държавата, но когато говорим за приоритет, държавата трябва да се ангажира с развитието на наука. Във втората област, която засегнах – за частните науки, ще трябва да има преференции за спонсорите или дарителите, защото всичко друго е само думи! Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Щерев.
Други желаещи има ли?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Преди малко си направих труда и изброих в залата 24 депутати, тоест точно 10 процента от броя на народните представители. И в един такъв момент просто си спомних за думите на Иван Вазов – патриархът на българската литература, който в едно свое слово пред българските ученици заявява, че науката е светилото на един народ.
Много жалко, че обсъждайки този закон, който е изключително важен за развитието на светилото на българския народ, толкова малко депутати се оказват в залата, за да участват …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: В момента са 44.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Вероятно. Аз затова казах, че преди малко, господин председателю, ги преброих.
И действително, науката има изключително значение за всеки народ и за всяка държава преди всичко, защото това е една абсолютно необходима потребност за всяка цивилизована страна. От друга страна, науката се явява и най-мощното средство за развитие на интелектуалния потенциал на една нация. И на трето място, тя е всъщност едно силно средство за развитието на икономиката, на стопанския живот като цяло и оттам -–повишаване благоденствието на нацията.
На тази база би звучало наистина еретично да се каже, че Законът за насърчаване на научните изследвания, който ни е предложен, няма да бъде подкрепен от всички в залата.
Аз все пак ще заявя, че не подкрепих закона в комисията, няма да го подкрепя и в пленарната зала. Няма да го подкрепя не защото не съм убеден в необходимостта от такъв закон, а по причина, че така хубаво формулираното наименование на закона не съответства на неговото съдържание.
Ако вие прочетете закона внимателно, ще установите, че преди всичко законът урежда статута, целите, задачите и финансирането на фонд “Научни изследвания”. Но тази материя може да бъде само една или две глави в един истински Закон за насърчаване на научните изследвания. Защото за мен в един такъв закон това, което трябва да бъде съществено и да бъде центърът на закона, е националната политика за научни изследвания. Такава политика аз не виждам отразена в този закон. А тя трябва да бъде в закона, защото в чл. 23 от Конституцията е записано, че държавата подпомага развитието на науката. И именно материализирането в законодателна рамка на този текст от Конституцията трябва да бъде обектът на този закон.
Погледнете това, което всъщност е записано. В чл. 7, ал. 3 се казва: “Държавата разработва и провежда националната политика”. Чудесно! За националната политика точно казах. Но аз ви питам: може ли по този начин да се вземе текстът от Конституцията? Ако Конституцията като основен нормативен акт на държавата има основанието да формулира какви са задълженията на държавата като съвкупност от институции, в закона трябва да се разпише съвсем ясно кои са тези институции, които разработват националната политика, и кои са тези, които я провеждат. Защото малко по-нататък, в чл. 8 отново в едно неопределено състояние се говори, че министърът на образованието и науката провежда националната политика в съответствие с националната стратегия за научни изследвания. Но в целия закон никъде не личи кой разработва тази национална стратегия, която да бъде в съответствие с националната политика.
По-нататък се говори за един спомагателен орган – Национален съвет за научни изследвания. И там се казва, че съветът участва в разработването. Но би трябвало да се каже кой е отговорен за разработването, а не кой единствено участва, защото могат да участват и много други.
Всичко това показва, че в тази си основополагаща част законът има крайно фрагментарен характер. И дори когато се говори за национална стратегия, се казва “Национална стратегия за научни изследвания”. А ако се обърнем към Европейския съюз, Европейският съюз със своите огромни ресурси е стигнал до европейска стратегия за изграждане на европейско пространство за изследвания и технологии – това, което беше застъпено от някои от колегите, които се изказаха.
Не можем да откъснем технологиите и да се каже: там ще се създаде друг закон от Министерството на икономиката. Навсякъде научните изследвания и технологията са обект на общо третиране.
Тогава, след като заявявам какво липсва, бих казал как според мен би трябвало да изглежда този закон и защо няма да го подкрепя.
На първо място, този закон трябва да формулира целта на националната политика за насърчаване на научните изследвания. А тази цел безспорно е една: България да стане равноправен участник на обединеното европейско научноизследователско пространство. Тоест, да бъде абсолютно равноправно като приоритет на разглеждане, отчитайки естествено националните особености в някои отделни области; като начин на въвеждане на научния продукт; като, бих казал, дори начин на финансиране и на стимулиране. За да се постигне тази цел, според мен трябва да бъдат реализирани три предпоставки. Тези предпоставки всъщност са отдавна заложени в развитието на научните изследвания в страната.
Аз със съжаление все пак ще отбележа, че една от големите, бих казал, негативни страни през 50-годишния период на социалистическо управление в България беше откъсването на висшето образование от науката, независимо какво се говореше. Но това е не само мое становище. Това във всички европейски документи се отбелязва като един голям недостатък. По такъв начин беше разкъсана традицията, беше разкъсана приемствеността.
Нужно ли е да ви кажа, че с отделянето на науката от висшето образование до голяма степен се създаде предпоставка за спиране за определени периоди на развитие на определени области в науката? Например генетиката, кибернетиката – аз съм ги изброил тук. До голяма степен също беше забавено развитието на биологията, квантовата химия и редица други области. Всичко това доведе до изолация в определена степен на българската научна общност. За никого не е тайна, че научните контакти и участие на българските изследователи и учени бяха крайно ограничени и се минаваше по специален път, изключая само някои от най-големите, бих казал, учени. Останалите реално бяха лишени от общуване в европейското научно пространство.
На второ място, трябва все пак да се отбележи, че практиката, която междупрочем тук се прокламира в този закон, но тя не съществува като мисли и манталитет във финансирането на научните дейности, отдавна вече приета и единствена в Европейския съюз, е проектното финансиране. Но проектното финансиране изисква силно развитие на технологиите и на финансиране по начин, за да създава условие за обективност и прозрачност – нещо също така несъществуващо у нас. Макар и декларирано, то действително не съществува. Все още всичко зависи от мнението на един или двама, най-често на председателя на някаква научна комисия или група, която се произнася.
И на трето място. Това, което също е наследено и не можем да излезем от него, е изключително затвореният характер на някои области на българската наука. Ние трябва все пак да признаем, че единственият начин да се постигнат научни резултати, които да са признати и които да получат внедряване не само в страната, е чрез тяхното публикуване в европейските и световни научни списания.
Ако трябва да говорим за някакво подпомагане специално в тази част, то трябва да бъдат подпомогнати, включително финансово, българските учени, за да могат да дадат публичност на своя научен продукт. Публикуването в годишници, в местни издания, юбилейни сборници и т.н. не носи нищо съществено на автора, освен може би бройка за хабилитация или за научна степен. Защото истинското признание, утвърдено в целия свят, са именно научните списания, където публикациите имат стойност. И когато ние говорим, че влизаме в европейското научно пространство, забелязахме още в Петата рамкова програма, а сега и в Шестата, че се приемат тези проекти, чиито автори са хора, които имат публикации в тези списания, които са имена и по този начин са признати.
На базата на тези три предпоставки, за чието решаване ние трябва да намерим начин, вече ще можем да говорим за средство за реализация. Средството за реализация за мен представлява именно създаването на Национална стратегия за насърчаване на научните изследвания. В тази стратегия ще изброя това, което е най-важно да залегне по моя преценка.
Преди всичко трябва да бъдат формулирани българските национални и научни приоритети, безспорно съгласувани преди всичко с тези на Европейския съюз, да се даде ясна оценка на съществуващия научен потенциал, защото без такъв потенциал няма начин да се осъществи развитието на тези приоритети. Да се даде оценка на материалната база и оттам темповете на развитие и необходимите средства за тяхното развитие.
За издигане на висшето образование на нивото на научноизследователската дейност, това, което съществува – хабилитирани преподаватели в българското висше образование, за да съберат малко повече като заплащане, преподават в 4-5 филиала, изнесени центрове и други легитимни и нелегитимни структури, не допринася за развитие нито на висшето образование, нито на научните изследвания. Това просто е една практика, която е антилогика за развитието на научните изследвания у нас.
В тази национална стратегия трябва да се разработи система за оценка на резултатите от научните изследвания с ясни принципи. В закона наистина има изброени няколко текста с пожелателен характер, но принципите трябва да бъдат разработени по начин, който да позволи съвсем ясно да бъдат оценявани както проектите, така и след това резултатите от научните изследвания.
И нещо, което за мен е много важно, размерът на държавната субсидия за висшите училища, които по Закона за висшето образование винаги е фиксиран като процент, тези средства, които се дават, трябва да бъдат обвързани с резултатите от научните изследвания в тези висши училища и в тези научни организации – нещо, за което и доц. Щерев преди малко даде пример, от който пролича как се дават много повече средства, а реализираният научен продукт е твърде малък.
След всичко това трябва, естествено, да се постави ясно въпросът за финансирането, което ще осигури приоритетно развитие на научните изследвания. Въпросът за финансирането в предложения ни законопроект не излиза по никакъв начин от рамката, по която и досега беше финансиран фонд "Научни изследвания", който съществуваше допреди няколко години. Тоест, нищо ново не се внася. За мен преди всичко при финансирането трябва да се потърсят начини да бъдат стимулирани проекти, които предвиждат реализация на научен продукт в малките и средни предприятия – нещо изключително важно за страна като България. Второ, проекти, в които да участват млади учени – изследователи, а може би и целият екип да бъде съставен от такива млади изследователи, защото иначе те наистина ще потърсят реализация в чужбина.
Трябва да се потърсят и други нетрадиционни начини за финансиране, каквато е например практиката в някои страни - по една стотинка от всеки литър течно гориво да бъде отделян за научни изследвания в страната. Защо например в един Тунис, където съм бил преподавател и видях, че съществува това, в тази страна, която тогава наричахме третия свят, може да се отделя по един сантим, съответстващ на една стотинка, за научни изследвания, а в България това да не може да се направи? Ако ние говорим, че научните изследвания са наш приоритет, трябва да го направим. Иначе ние ще останем на сегашното положение, а сегашното положение е, че научните изследвания в България се финансират с 0,17 на сто от брутния вътрешен продукт на страната при средно финансиране в страните кандидат-членки на Европейския съюз 0,5 на сто – три пъти повече, при средно финансиране на страните от Европейския съюз с 1,5 на сто, което означава девет пъти повече, и при финансиране в Съединените щати и Япония с между 2 и 3 на сто от брутния вътрешен продукт. И, ако ние видим финансирането, много добре ще разберем къде сме в стълбицата на принос за развитие на европейската и на световната наука.
Разбира се, аз бих могъл да кажа и други мои възражения спрямо текстовете на закона, но основното, уважаеми колеги, е, че по начина, по който ни е предоставен законът, той урежда само една част, при това за мен не най-съществената, от проблемите, свързани с насърчаването на научните изследвания в България. Поради тази причина аз не мога да го подкрепя. Считам, че промените са толкова големи, че дори правилникът на Народното събрание не ни позволява между първо и второ четене да ги въведем. Те би трябвало да обхванат повече от 50 на сто от текстовете на закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Уважаеми дами и господа народни представители, обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
Продължаваме със законопроекта за насърчаване на научните изследвания.
Има ли още желаещи да вземат отношение по този законопроект? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на първо гласуване законопроекта за насърчаване на научните изследвания с вносител Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 157 народни представители: за 117, против 35, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедурен въпрос – заповядайте, госпожо Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, предлагам срокът за предложения между първо и второ гласуване на законопроекта да бъде три седмици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Общо три седмици, което означава продължение с две седмици.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 148 народни представители: за 139, против 5, въздържали се 4.
Предложението се приема.

Преминаваме към предпоследната точка от дневния ред за днес и за сесията:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА КРЪВТА, КРЪВОДАРЯВАНЕТО И КРЪВОПРЕЛИВАНЕТО.
Искам да поканя председателя на Комисията по здравеопазване господин Щерев да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, позволете ми преди да ви представя доклада на Комисията по здравеопазване по законопроекта за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането да направя процедурно предложение да бъде допуснат в залата заместник-министърът на здравеопазването д-р Салчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 118 народни представители: за 112, против 4, въздържали се 2.
Моля, поканете д-р Салчев в пленарната зала.
Господин Щерев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: “На свое редовно заседание на 9 юли 2003 г. Комисията по здравеопазване разгледа законопроекта за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането, внесен от Министерския съвет на 6 юни 2003 г.
В обсъждането взеха участие доц. Финков – министър на здравеопазването, д-р Борислав Борисов – директор на Изпълнителната агенция по лекарствата, представители на Националния център по хематология и трансфузология.
Законопроектът беше представен от неговия вносител. С проекта на Закон за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането се предвижда отменяне на Закона за кръводаряване и кръвопреливане, който е приет през 1994 г. Чрез него се постига синхронизиране с действащото в страната законодателство в областта на здравеопазването и с изискванията на Директива 2001/83, допълнена с Директива 2002/98 на Европейския парламент и на Съвета за стандартите за качество и безопасност при вземането, изследването, преработването, съхраняването и разпределянето на човешка кръв и кръвни съставки.
За пръв път в българското законодателство се предвижда създаването на медицински стандарт по трансфузионна хематология, с който ще се въведат строги правила за работа в трансфузионната система. Императивно се забраняват сделки с кръв или кръвни съставки или техният износ. Основният принцип за доброволност и безвъзмездност при даряването на кръв е запазен и усъвършенстван в синхрон с новите социално-икономически условия в страната. Законопроектът разглежда по съвременен начин промоцията на кръводаряването, като в нейното извършване са включени органи на централната и местната власт, неправителствени организации и средства за масово осведомяване.
По време на дискусията народните представители подкрепиха консенсусно духа на законопроекта за безвъзмездност на кръводаряването.
Принципът на доброволното информирано съгласие е предвиден и в случаите на преливане на диагностицирани и преработени кръв или кръвни съставки. На пациента се предоставя информация за причините за преливане на кръв или кръвни съставки, възможните нежелани реакции, алтернативи на това лечение и рисковете, произтичащи от него.
Въвежда се система за трансфузионен надзор с оглед гарантиране качеството и безопасността на кръвта и кръвните съставки. Предвижда се незабавно предоставяне на информация в Изпълнителната агенция по лекарствата за всяка нежелана реакция или възникнал инцидент, свързан с даряване, диагностициране, преработване, съхраняване и употреба на кръв и кръвни съставки.
Регламентира се проследяването на кръвта и кръвните съставки от донора до реципиента и обратно чрез система за регистриране и анализ на информацията и за контрол по осигуряване на качество и безопасност на кръвта и кръвните съставки. Предвижда се незабавно предоставяне на информация в Изпълнителната агенция по лекарствата за всяка нежелана реакция или възникнал инцидент, свързан с даряване, диагностициране, преработване, съхраняване и употреба на кръв и кръвни съставки.
Контролът върху качеството и безопасността на кръвта ще се осъществява от Изпълнителната агенция по лекарствата. В Националния център по хематология и трансфузиология се създава регистър за обработка и анализ на информацията от всички центрове и отделения за трансфузионна хематология.
От членове на комисията бе изразено мнение относно необходимостта от изясняване до каква степен Изпълнителната агенция по лекарствата има капацитет да изпълни функциите и задълженията, които й се вменяват чрез този законопроект по отношение контрола на качеството и безопасността на кръвта по смисъла на акредитацията и пострегистрационния надзор.
Народните представители изказаха становища, че е необходимо също така да бъдат конкретизирани функциите на комисиите за контрол, които се създават в лечебните заведения, както и да се отдели повече внимание на употребата на кръвта и кръвните съставки. Дискутиран бе въпросът относно взаимоотношенията между лечебните заведения и центровете по хемотрансфузология във връзка с възникващите финансови разходи. Направено бе предложение за включване на автохемотрансфузията като обект на този закон като метод, който реално се прилага в клиничната практика.
Членовете на комисията се обединиха около становището, че тези въпроси ще бъдат конкретизирани при разглеждането на второ четене на законопроекта и че чрез своите шест глави той в значителна степен регламентира процесите, свързани с осигуряване качеството и безопасността при вземането, изследването, преработването, съхраняването и разпределянето на човешка кръв и кръвни съставки.
След проведената дискусия и последващо гласуване с 13 гласа “за”, без “против” и 1 глас “въздържал се” Комисията по здравеопазване взе следното решение:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроект за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането, внесен от Министерския съвет на 6 юни 2003 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, доц. Щерев.
Има доклад на Комисията по европейска интеграция, но не виждам председателя на комисията господин Вълчев.
Моля, госпожо Стоянова, да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ СТОЯНОВА:

“СТАНОВИЩЕ
относно проект на Закон за кръвта, кръводаряването и
кръвопреливането, № 302-01-30, внесен от Министерския
съвет на 6 юни 2003 г.

На свое редовно заседание, проведено на 2 юли 2003 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът беше представен от страна на вносителя от господин Любомир Куманов – заместник-министър на здравеопазването.
I. Материята, регулирана с настоящия законопроект попада в обхвата на Раздел ХIII “Обществено здраве” от Договора за Европейската общност. Съобразно разпоредбите на този раздел действията на Европейската общност в областта на общественото здраве допълват националните политики, като Общността насърчава сътрудничеството между държавите-членки и в случай на необходимост подкрепя техните действия. Съгласно чл. 152, ал. 4, буква “а” от Договора за Европейската общност Съветът може да приема мерки, установяващи високи стандарти за качество и сигурност на органи и субстанции от човешки произход, без тези мерки да представляват пречка държавите-членки да запазят или да въведат по-стриктни предпазни мерки. На това основание е приета въвежданата с предложения законопроект Директива 2002/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 2003 г. за установяване на стандарти за качество и безопасност при събиране, диагностика, преработка, съхранение и разпространение на човешка кръв и кръвни съставки. Цитираната директива изменя и допълва в частта относно медицинските продукти, произлизащи от човешка кръв и плазма Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и Съвета, кодифицираща общностното право относно лекарствените продукти в хуманната медицина.
Законопроектът е съобразен с основните принципи на кръводаряването и кръвопреливането, залегнали в Директива 2002/98/ЕО като доброволност и безвъзмездност на кръводаряването, самозадоволяване на страната с кръв и кръвни съставки, защита на здравето на донорите и реципиентите. В съответствие с разпоредбите на посочената директива законопроектът предвижда акредитиране на лечебните заведения, които извършват дейности по вземане, диагностика, преработка и съхранение на кръв и кръвни съставки. Акредитацията се извършва от Изпълнителната агенция по лекарствата по реда, предвиден в Закона за лечебните заведения. Въведени са изискванията на цитираната директива във връзка с предоставяне на и изискване от донорите на информация, свързана с кръводаряването, провеждане на предварителен медицински преглед на донора и документиране на извършваната дейност. В съответствие с Директива 2002/98 законопроектът предвижда създаването на система за трансфузионен надзор, състояща се в проследяване на кръвта и кръвните съставки от донора до реципиента и обратно чрез система за регистриране и анализ на информацията и за контрол на качеството и безопасността на кръвта и кръвните съставки. Контролът за спазване изискванията на този закон е възложен на Изпълнителната агенция по лекарствата.
Законопроектът създава правно основание за приемането на подзаконова нормативна уредба, с която изискванията на Директива 2002/98 ще бъдат детайлно въведени.
II. С цел предприемане на подходящи мерки за подобряване сигурността на кръвопреливането, чл. 15 от Директива 2002/98/ЕС изисква създаване на система за уведомяване относно всеки сериозен инцидент, възникнал при вземане, диагностика, преработка, съхранение и разпределяне на кръв и кръвни съставки, който може да окаже влияние върху качеството и безопасността им, както и относно всяка нежелана реакция, настъпила по време на или след преливането на кръв. В съответствие с изискванията на посочената разпоредба чл. 40, ал. 1, т. 2 от законопроекта предвижда правомощия на Изпълнителната агенция за лекарствата да води специален регистър на инцидентите и нежеланите реакции, свързани с вземането и употребата на кръв и кръвни съставки. Член 42, ал. 1 от законопроекта обаче, вменява уведомяването за такива инциденти и реакции в задължение само на лицата, които извършват преливане на кръв и кръвни съставки. В тази връзка би следвало разпоредбата на чл. 42, ал. 1 да се прецизира, като се създаде такова задължение за уведомяване и по отношение на останалите дейности като вземане, диагностициране, преработка и съхранение на кръв и кръвни съставки.
Във връзка със системата за уведомяване следва да бъде посочено също така, че дефинициите за “инцидент” и “нежелана реакция”, предвидени в т. 3 и т. 6 на Допълнителната разпоредба на законопроекта не въвеждат точно съответните понятия на Директива 2002/98. Комисията по европейска интеграция препоръчва привеждането им в съответствие с дефинициите, съдържащи се в чл. 3, буква “g” и буква “h” на посочената директива.
ІІІ. След проведеното обсъждане Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи прие становище, че проектът на Закон за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането съответства на изискванията на acquis communautaire в тази област.
Въз основа на изложеното Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането, № 302-01-30, внесен от Министерския съвет, като препоръчва на водещата комисия да вземе предвид направените с настоящото становище бележки при обсъждането на законопроекта между първо и второ гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Бих искал да помоля представителя на вносителите - д-р Салчев, да представи накратко законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТКО САЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! С проекта на Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането се предвижда отмяна на Закона за кръводаряване и кръвопреливане, който е приет през 1994 г.
Предложението за отмяна на сега действащия закон е продиктувано от следните основни съображения:
Първо. В периода 1998-2001 г. в страната са реконструирани и модернизирани според европейските стандарти в трансфузионната хематология пет нови трансфузионни центъра. Това са Националният център по хематология и трансфузиология – София, и четири районни центъра в Пловдив, Варна, Плевен и Стара Загора. Центровете имат ясно определени права и задължения при осъществяване на дейностите по трансфузиология с оглед гарантиране качеството и безопасността на кръвта и кръвните съставки, прилагани в лечебния процес.
Втората необходимост от този законопроект е синхронизиране на сега действащото в страната законодателство в областта на здравеопазването. Действащият в момента Закон за кръводаряването и кръвопреливането в определени части не съответства на приетия през 1999 г. Закон за лечебните заведения.
Трето, изискванията за спазване на Директива 2001/83 и допълнена с Директива 2002/98 (публикувана в Официалния журнал на Европейския съюз) и на Съвета за стандартите за качество и безопасност при вземането, изследването, преработването, съхраняването и разпределянето на човешка кръв и кръвни съставки.
С проекта на закона се регламентират дейностите по трансфузионна хематология на всички нива от вземането и преработката на кръвта до нейното приложение. За първи път в българското законодателство се предвижда създаване на медицински стандарт по трансфузионна хематология, с който ще се въведат строги правила за работа в тази система. Императивно се забраняват сделки с кръв или кръвни съставки, както и техният износ. Конкретно се посочват случаите, когато е възможно да се извърши внос или износ или да се вземат кръв или кръвни съставки срещу заплащане по реда на този закон.
Основният принцип за доброволност и безвъзмездност при даряването на кръв е запазен и усъвършенстван в синхрон с новите социално-икономически условия в страната.
Законопроектът разглежда по съвременен начин промоцията на кръводаряването, като в нейното извършване са включени всички органи на централната и местната власт, неправителствени организации и средствата за масово осведомяване и се използват механизмите на гражданското общество.
Въведен е принципът на доброволното информирано съгласие при даряване на кръв и кръвни съставки, като на дарителите се предоставя информация на достъпен и разбираем език относно необходимостта от даряването, физиологичните промени, които ще настъпят след този процес в организма, достъпът до резултатите от извършените преди даряването медицински прегледи и лабораторни изследвания.

В този законопроект са регламентирани и взаимоотношенията между лечебните заведения, които извършват вземане, диагностициране и преработка на кръв и кръвни съставки, както и лечебните заведения, които ги ползват. Предвиден е механизъм за планиране и осигуряване с диагностицирането и преработването на кръвта и кръвните съставки.
Със законопроекта за пръв път в българското законодателство се въвежда системата за трансфузионен надзор с оглед гарантиране на качеството и безопасността на кръвта и кръвните съставки, предвижда се и незабавно предоставяне на информация в Изпълнителната агенция по лекарствата за всяка нежелана реакция или възникнал инцидент, свързани с даряването, диагностицирането, преработването, съхраняването и употребата на кръвта и кръвните съставки.
Структурата на законопроекта е в 6 глави с Допълнителни и Заключителни разпоредби, в които глави са обединени всички поставени до момента въпроси. И във връзка с това вносителят смята, че законопроектът за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането синхронизира законодателството ни в областта на трансфузионната хематология с европейското законодателство.” Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта.
Заповядайте, д-р Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колежки и колеги, този път наистина в Комисията по здравеопазване имаше единодушие и консенсусно настроение за приемането на този закон, който е навременно представен, даже със закъснение е представен, защото вие всички си спомняте СПИН-скандала по време на управлението на БСП и на моята уважавана колежка д-р Мими Витков, която де факто изтърпя да понесе цялата вина за този скандал именно поради грешната технология на изследването, съхраняването на кръвта и кръвни продукти и начинът на тяхното приготвяне.
Този закон тук отчасти отваря вратата и създава един контролен механизъм, който вероятно ще намали възможността от заразяването на тази кръв и преливането на кръв и кръвни продукти, заразени, вие знаете, най-често с хепатит и със СПИН. Така че от тази гледна точка законът е навременен и точен.
Безспорно има неща, които са чисто технически, аз няма да се спирам, чисто професионални, те не интересуват залата.
Искам обаче да кажа нещо по отношение на духа на закона. В чл. 10 е казано: “Даряването е хуманен и доброволен акт на милосърдие и човешка солидарност, при който от дарителя безвъзмездно се взема кръв или кръвни съставки”.
Това е, уважаеми колеги, духът на закона – безвъзмездно. Значи оттук нататък между първо и второ четене ние трябва така да направим, за да дадем още допълнителна подкрепа на този чл. 10, за да можем да кажем на целия български народ, че кръводаряването е един доброволен, хуманен акт, който трябва да стане израз именно на съпричастността на хората един към друг или на тяхната солидарност.
От друга страна обаче, искам да кажа и нещо друго. В чл. 14, т. 2 пише:
“Вземащият кръв или кръвни съставки ги етикира, подготвя, обозначава сателитната кръвна проба и комплектова документация, съдържаща попълнени форми за:…“, и на първо място, “информирано съгласие…”
Искам да се върна и още веднъж да благодаря на всички народни представители, понеже днес е последният работен ден, за онзиденшната преценка в Закона за трансплантацията, в който ние гласувахме модерното и човешкото отношение към този въпрос – за информираното съгласие. И още веднъж да подчертая действително двойната норма и двойният аршин на министъра на здравеопазването, който в единия закон предлага информираното несъгласие за трансплантацията, защото му е изгоден от друга гледна точка – на тъканите, а тук, когато се касае за кръвта, категорично отива на другото становище – за информираното съгласие.
Тук, уважаеми колеги, отново трябва да подкрепим това информирано съгласие, с което ще подкрепим още веднъж и гласуваното в Закона за трансплантацията. Така че действително модерното на този закон се базира и на факта, че се иска такова информирано съгласие.
В общи линии мисля, че между първо и второ четене могат да се направят допълнения. Не ми харесва един факт обаче, който аз не одобрявам като процедура на подготвянето на закона. Значи законът се внася от министъра на здравеопазването, а хора, които са участвали в комисията, като директора на Центъра по хемотрансфузиология, дават отделно становище след това. Ами, министърът му е принципал. Същото се отнася и за Агенцията за лекарствените средства. Той дава отделно становище в комисията, в което изтъква редица несъвършенства на проекта, който те са правили. Е, не може ли да се уеднаквят становищата, защото ние като законотворци се излагаме? Не може ли тези становища да се уеднаквят предварително, след като те работят под една и съща егида? И да се излезе пред Комисията по здравеопазване и пред обществото с единна позиция по един действително много важен закон.
Това е една малка забележка към технологията на правенето на законите, по която знаете, че съм доста чувствителен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи?
Заповядайте за реплика, д-р Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми д-р Игнатов, с най-доброто чувство, което имам към Вас, не може да се прави паралел между донорство и кръвопреливане. Безспорно е, че когато се взима кръв или се прелива, то става от жив човек. И няма начин да не се иска неговото съгласие. Така че нещата абсолютно не могат да се сравняват и казвам това, защото не е паралелът, за който Вие говорите.
Друг е въпросът, че уважавам тезата, която беше защитена, въпреки че лично аз стоя на другата теза, но в случая не може да става сравнение. При всички случаи от жив човек искаме неговото съгласие и не е необходимо предварително да бъде дадено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Дуплика – д-р Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми доц. Китов! Аз ще бъда съвсем кратък, колеги, защото и аз също като вас съм нетърпелив да приключим по-бързо работния си ден.
Доцент Китов, ние ще спорим на Слънчев бряг. Там може би ще сложим точката или новото начало на този спор.
Но в крайна сметка искам да ви кажа едно: аз изповядвам това хората да даряват и да ги питаме желаят ли да дарят – дали е точно кръв, кръвта е част от човешкото тяло. Дали е от жив човек, дали приживе ще кажеш: искам да си даря бъбреците, въпросът е да попитаме хората: искате ли да дарявате? И тогава те ще отговарят положително. А когато ние казваме: не искате ли, инстинктът е като на малкото дете – то винаги казва: “Не!”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Госпожо Масларова, имате думата.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми колеги, днес на нашето внимание е представен един законопроект, който едва ли когато сме здрави, когато сме жизнени, когато нямаме проблеми, е законопроект, който може ни впечатли или да ни развълнува сериозно. Но аз предварително искам да кажа, че ще призова моите колеги от Парламентарната група на Коалиция за България да подкрепят законопроекта, защото в него се решават едни обществени отношения, които са изключително важни. Аз казвам обществени отношения, защото кръводаряването като воля, неслучайно се нарича кръводаряване и след това кръвопреливане, е една изключително деликатна материя, и няма да влизам отново в спора за информираното и неинформираното съгласие, за управлението на БСП или за грешките на СДС, просто ще кажа, че в този закон е постъпено изключително коректно, задълбочено и той действително в голяма степен съдейства за решаване на този проблем в нашата медицинска практика.
Всички ние, когато сме имали свои близки в болница, знаем, че трябва да отиде някой да дари кръв, за да му се прелее, защото все пак това е доста деликатен момент. Аз лично съм била кръводарителка и много пъти съм давала кръв, навремето се даваше много и не се търсеха някакви ползи.
И аз много бих искала действително обществото ни да разбере не само чрез приемането на закона, не само чрез уреждането на тези отношения, на начина на планирането на кръвта и кръвните съставки, но изключително е важен въпросът за надзора, защото това е нещо, което би могло да ни предпази от твърде сериозни последствия след кръвопреливането. Изключително важно е, разбира се, да има консенсус по тези въпроси и обществото, така както много сериозно миналата и тази седмица беше запознавано с проблемите на трансплантацията и трябваше да разбере ползите, необходимостта от извършването на тези здравни действия, по същия начин то отново да бъде стимулирано към една такава дейност, свързана с доброволността, но и с необходимостта от кръводаряване в Република България, а разбира се, оттам нататък и от кръвопреливане.


Мисля си, че между първо и второ четене има доста детайли, които биха могли да се отстранят. Но това не е сериозен проблем, това не са кардинални проблеми. Това не променя философията и виждането на закона, още повече, че той коригира някои несъвършенства, свързани със Закона за лечебните заведения.
Освен това законопроектът е в съответствие с европейските стандарти и ми се струва, че тук спокойно на първо четене бихме могли да подкрепим без притеснение внесения законопроект за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането.
Аз апелирам към моите колеги да подкрепят законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
Моля, гласувайте законопроекта за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането на първо четете.
Гласували 143 народни представители: за 142, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Д-р Щерев, заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам срокът за предложения между първо и второ четене да бъде удължен с една седмица или общо да има време две седмици след ваканцията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли друго мнение по този въпрос? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВАТА И АПТЕКИТЕ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА.
Заповядайте, д-р Щерев, да прочетете доклада на водещата комисия.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете ми да ви представя:

“ДОКЛАД
на Комисията по здравеопазване по законопроект за изменение
и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната
медицина, внесен от народния представител Валери Цеков на
30 май 2003 г.

На свое редовно заседание, проведено на 2 юли 2003 г., Комисията по здравеопазване разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, внесен от Валери Цеков.
В заседанието взеха участие: доц. д-р Божидар Финков – министър на здравеопазването, д-р Борислав Борисов – директор на Изпълнителната агенция по лекарствата, д-р Димитър Петров – директор на Националната здравноосигурителна каса.
На вниманието на народните представители бяха предоставени становища на Министерството на здравеопазването, Изпълнителната агенция по лекарствата, Националната здравноосигурителна каса.
Законопроектът беше представен от неговия вносител – д-р Валери Цеков. Необходимостта от внасянето на този законопроект бе обоснована със сериозния проблем в практиката на лечебните заведения – диспансери без стационар. Съгласно сега действащата нормативна уредба, диспансерите, към които няма разкрити стационарни отделения, нямат право да разкриват аптеки за задоволяване на собствени нужди. Тези диспансери и в частност онкологичните и психични диспансери без стационар в същото време са ангажирани с диспансеризацията и осигуряването на безплатно лечение с медикаменти по “централна доставка” от Министерството на здравеопазването на онкологично и психично болните на амбулаторно лечение. Тъй като не разполагат със собствени аптеки тези лечебни заведения са принудени да сключват договори с други лечебни заведения със собствени аптеки, чрез които да реализират функциите си по снабдяването на диспансеризираните пациенти с медикаменти. Това изключително много затруднява процедурата по набавянето на нужните медикаменти на показаните пациенти, особено като се има предвид, че това са пациенти с онкологични или психични заболявания в увредено общо състояние. Затруднен е и контролът върху движението на тези лекарствени средства от едно лечебно заведение през друго до пациента, а това са основно лекарствени средства с висока токсичност, скъпо струващи химиотерапевтични, хормонални, наркотични и психотропни вещества, които са на специален режим на съхранение и употреба.
В хода на дискусията народните представители единодушно се обединиха около становището, че такава законодателна промяна е абсолютно необходима. Подкрепени бяха мотивите, че чрез разкриването на аптеки за задоволяване на собствени нужди към диспансерите без стационар, преди всичко ще се облекчи достъпът на хронично болните и техните близки до полагащото им се лечение, както и ще се осигури по-добър контрол върху движението на тези медикаменти.
След дискусия с 14 гласа “за”, “против” и “въздържал се” няма Комисията по здравеопазването взе следното
РЕШЕНИЕ:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина № 354-01-39, внесен от Валери Цеков на 30 май 2003 г.”
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта.
Д-р Китов, заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това е една абсолютно нужна и малко позакъсняла поправка на закона, която реално узаконява и регламентира една дейност, която ще бъде преди всичко в услуга на гражданите. Както беше казано и в доклада на комисията, липсата на аптеки в диспансерите води в голяма степен до разкарване и усложняване на процедурата за гражданите, заради което се налага болни хора да губят време и средства. Ето защо аз смятам, че е абсолютно необходимо тази поправка да бъде приета. Това е един пропуск на стария закон.
Може само да се съжалява, че когато гледахме преди известно време Закона за аптеките, поради известни процедурни грешки, казано най-меко, тази поправка не можа да се направи и сега трябва да губим време на народното представителство с нещо, което е закъсняло.
Аз използвам повода, първо, за да ви помоля категорично да подкрепите този законопроект. Даже смятам, че днес той може да бъде приет на първо и второ четене.
Второ, искам да се извиня, че в известна степен досега забавяхме и затруднихме дейността на диспансерите.
Аз призовавам всички колеги да подкрепят този законопроект, който ще подобри работата на диспансерите и най-вече ще даде възможност да бъдат обслужени с много по-голяма лекота българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи за изказване? Не виждам.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 128 народни представители: за 127, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
По процедурен въпрос има думата господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, както разбрахте, това е един законопроект, който решава въпрос, отдавна назрял, но оставен висящ от нашето общество. Той се отразява преди всичко и създава проблеми в снабдяването с лекарства на онази група от нашите сънародници, които имат едни от най-тежките заболявания – това са онкологичните заболявания и хроничните психични заболявания.
Аз много моля, тъй като по всичко личи, че законопроектът се радва на консенсус в залата, той да бъде подложен и на второ четене, с което да приключим проблемите по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли противоположно предложение? Няма.
Моля да гласувате процедурното предложение.
Гласували 125 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 3.
Предложението се приема.
За процедура – господин Щерев.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете ми с тази процедура да ви пожелая приятна почивка през ваканцията и да благодаря за приетия закон за трансплантацията, за законопроекта за кръвта на първо четене и за законопроекта на господин Валери Цеков. Благодаря на бившия министър на здравеопазването и на неговия екип за участието им в работата по тези законопроекти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да прочетете законопроекта за второ четене.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ:
“ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за лекарствата
и аптеките в хуманната медицина
§ 1. В Глава седма, чл. 68, ал. 2 след думите “болнична помощ” се добавя “и диспансерите за онкологични или психични заболявания”.
§ 2. В Глава седма, чл. 74 ал. 2 се изменя така:
“(2) Аптеки на лечебните заведения по чл. 68, ал. 2 се откриват и закриват по искане на лицето, представляващо заведението.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение по текстовете? Няма
Моля да гласувате законопроекта на второ четене.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет и на второ четене.
За процедура – господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете ми в съответствие с чл. 42, ал. 2, т. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да направя процедурно предложение за прекратяване на заседанието и ми позволете да го мотивирам.
В рамките на два дни при една твърде напрегната дейност, пленарната зала на Народното събрание разгледа – струва ми се, че не се лъжа с допълнително внесените – 18 точки от дневния ред. В близо 15 ч. днес, в последния ден предстои да се разгледа Законът за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Един закон, който безспорно заслужава пълноценното участие в разискванията на пленарната зала. Аз не бих желал и не смятам за най-уместно един час преди закриване на сесията да предложа процедура за проверка на кворума, защото може би тази процедура ще предизвика закриването на днешното заседание.
Предлагам, тъй като ще има сериозни изказвания и дебати по Закона за висшето образование, това ще бъде отзвук на дебатите в образователните институции – Софийския университет и други университети – да прекратим днес заседанието, защото дори и във времето разликата между 31 юли и 3 септември, когато може в сряда да се разгледа този закон на първо четене, е реално само три дни, което категорично не мога да приема, че е крайно необходимо днес, в последните минути на сесията, да разглеждаме този важен законопроект. Още повече, че струва ми се има твърде много хора, които ще вземат отношение по този законопроект.
И така, господин председател, повтарям, моето процедурно предложение е съгласно чл. 42, ал. 2, т. 1 – да завършим работата на сесията на Народното събрание сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, чухте процедурното предложение на народния представител Иван Иванов.
Има ли противоположно процедурно предложение?
Заповядайте, госпожо Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Колеги, този законопроект за промени в Закона за висшето образование беше започнат да се разглежда преди две седмици, бяха прочетени становищата на комисията, беше чуто и мнението на вносителя. Така че, господин председателю, аз съм убедена, че времето, с което разполагаме, след като удължихме заседанието днес, е абсолютно достатъчно да приключим работата си по този проектозакон. (Реплики от ПСОДС)
Предлагам да продължим разглеждането на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Времето може би наистина ще стигне. Въпросът е дали има достатъчно хора, които са готови да участват пълноценно в този дебат.
Искам да помоля да се събере ресурсът на Народното събрание, за да мога да подложа на гласуване процедурното предложение на народния представител Иван Иванов. Затова нека в пленарната зала да влязат наличните народни представители.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване процедурното предложение на народния представител Иван Иванов за отлагане разглеждането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
Само за този законопроект ли става дума или за прекратяване на цялото заседание?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС, от място): Аз предложих прекратяване на заседанието, но ще се съглася и с отлагане разглеждането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Предложението е да не се гледа законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, моля гласувайте това предложение, което направи народният представител Иван Иванов – да не се гледа сега този законопроект.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 169 народни представители: за 112, против 54, въздържали се 3.
Това предложение на народния представител Иван Иванов е подкрепено от пленарната зала, което означава, че оставяме разглеждането на този законопроект за м. септември.
Сега, уважаеми народни представители, предлагам на вашето внимание следния казус. До 16 часа остават 1 час и 5 мин. Пред нас е последният законопроект, включен в дневния ред – законопроект за управление на отпадъците. Като гледам как изглежда този законопроект, съм абсолютно убеден, че той не може да мине за един час. Има ли смисъл да започне неговото разглеждане при положение, че той няма да може да бъде завършен? (Оживление.)
Уважаеми народни представители, искам да разбера и вашето мнение.
За процедура – господин Щерев. Заповядайте, направете Вашето процедурно предложение.

АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за прекратяване на заседанието. Благодаря. (Единични ръкопляскания)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Това предложение исках да направя и аз, макар че по не ми отиваше.
Има ли противно предложение?
Заповядайте, доц. Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Господин председател, извинявайте, но аз правя противното процедурно предложение, тъй като Законът за отпадъците явно не може да бъде разгледан за един час, но този закон е пряко свързан с окончателното приключване на преговорния процес по предстоящото присъединяване в областта на околната среда и би било добър знак, ако ние започнем неговото разглеждане днес. Благодаря ви. (Шум и реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много ви моля! Има процедурно предложение за прекратяване на заседанието и противно процедурно предложение поне да започне разглеждането на закона, както разбрах от господин Великов.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Щерев.
Гласували 168 народни представители: за 100, против 66, въздържали се 2.
Предложението се приема.
За прегласуване – господин Пейчев.
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз правя предложение за прегласуване. Нека колегите да обърнат внимание, че това е един евроинтеграционен закон, който комисията гледа на около 12 извънредни заседания. Съжалявам докторите – ако нещо се е объркало в главата ви с вашите закони, но искам да ви кажа, че в екологията нещата са много по-важни, отколкото вашите, които влизат от 2004 г. Така че ние работихме извънредно много дълго време, господин Щерев, и не Ви прави чест да правите такива предложения.
Предлагам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пейчев.
Уважаеми народни представители, подлагам отново на гласуване - и това може би ще бъде последното гласуване за сесията, предложението на народния представител Атанас Щерев за преустановяване на заседанието.
Моля, гласувайте!
Гласували 187 народни представители: за 98, против 86, въздържали се 3.
Уважаеми народни представители, това ми дава основание да ви кажа, че за тази сесия приключихме с пленарните заседания.
Искам да пожелая на всички ползотворна почивка!
Следващото пленарно заседание е на 3 септември от 9,00 ч. (Ръкопляскания)
Закривам заседанието. (Звъни)

(Закрито в 15,00 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Благовест Сендов

Юнал Лютфи

Секретари:
Величко Клингов

Наим Наим