Председателствал: председателят Огнян Герджиков

Секретари: Сийка Димовска и Николай Младенов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Искам да ви пожелая приятна и ползотворна работна седмица. Дано да бъде успешна.
Предлагам на вашето внимание проектопрограмата за работата на Народното събрание за периода 31 октомври - 2 ноември 2001 г.
1. Законопроект за ратифициране на Факултативния протокол към Конвенцията за правата на детето относно участието на децата във въоръжен конфликт и на Факултативния протокол към Конвенцията за правата на детето относно търговията с деца, детска проституция и детска порнография. Вносител - Министерският съвет.
2. Проект за решение за промени в съставите на постоянни комисии.
3. Второ четене на законопроекта за международните договори на Република България.
4. Второ четене на законопроекта за счетоводството.
5. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията.
6. Второ четене на законопроекта за изменение на Наказателния кодекс.
7. Първо четене на законопроекта за защита на личните данни.
8. Второ четене на законопроекта за независимия финансов одит.
9. Парламентарен контрол, който ще включи разисквания по питането на народните представители Атанас Папаризов и Георги Пирински към министъра на финансите Милен Велчев относно сключването на ново споразумение с Международния валутен фонд и отговори на актуални въпроси и питания.
Междувременно съм длъжен да уведомя уважаемото народно представителство, че има направени още предложения за дневен ред.
Има предложение от Петър Мутафчиев, народен представител от Парламентарната група на Коалиция за България, в което се казва, че на основание чл. 40, ал. 3 от нашия правилник се предлага като точка от дневния ред за седмицата 31 октомври - 2 ноември да бъде включено обсъждане на управленската програма на правителството на Република България.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, такава точка от дневния ред аз не бих могъл да подложа на гласуване, тъй като тази програма на правителството на Република България е била представена през миналата седмица, в петък, било е поискано допълнително обсъждане, което е било подложено на гласуване и по силата на правилото нон бис ин идем, не може да се гласува два пъти за едно и също нещо, не може отново да се поставя този въпрос.
За процедура, заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Господин председателю, от Вас зависи до каква степен ще се утвърдят традициите и то демократичните традиции в българското Народно събрание. В петъчното заседание господин Даниел Вълчев подмами Народното събрание като каза, че никога не са обсъждани програмите на български правителства. Това не е вярно. Аз ще Ви представя справка от протоколите на Народното събрание, от които се вижда, че и в Тридесет и шестото, и в Тридесет и седмото, и в Тридесет и осмото, и във Великото Народно събрание на два пъти е дебатирано по програмите на правителствата.
Господин председателю, от Вас зависи и до каква степен ще се издигне авторитетът на българския парламент. Не може програмата да се дебатира с нашите партньори в Европейския съюз, с финансовите институции, които финансират държавния ни бюджет, а с българския парламент да не се води никакъв дебат, да няма диалог с опозицията. Ще ви дам само един пример. Историята показва, че който управляващ не води диалог с опозицията, след време започва да си говори сам. Примерът е Съюзът на демократичните сили, Канебалия 2001 г. Погледнете ги добре. Вие сте с едни и същи идеи, с една и съща идеология. Делят ви само колчетата на Абаджиев. Докажете, че за разлика от тях вие сте народни представители на Република България.
И ви моля да допуснете гласуване на тази точка в дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
Трудно мога да приема това за процедурно предложение. Просто има предложение за такава точка от дневния ред, така че Вие не казвате нищо повече.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Предлагам да спазите чл. 40!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми госпожи и господа, мисля, че бях достатъчно ясен, че след като липсва конституционно задължение или задължение, което да произтича от действащ закон в България, ние да искаме такова обсъждане на дейността и след като е била представена програмата и всяка парламентарна група е имала възможност да вземе отношение по нея, и след като вече е гласувано през миналата седмица, че повече обсъждане не може да има на тази програма, не виждам защо трябва да губим парламентарно време за излишни препирни в залата по въпроси, които не придвижват напред това, което трябва да правим.
Следва предложение, подписано от господин Димитър Абаджиев, заместник-председател на Парламентарната група на ОДС. Той предлага на основание чл. 40, ал. 3 от правилника в дневния ред на Народното събрание за седмицата да бъде включено обсъждане на дейността на правителството на Република България за периода на първите сто дни от неговото избиране.
Едно подобно обсъждане на дейността на правителството за периода на първите сто дни не намира никаква опора в закона, тъй като никъде не са фиксирани никакви сто дни. Би могло всеки ден, било на кръгла или некръгла дата да се иска обсъждане на някаква дейност. И едва ли бихме могли да задължим правителството. Ако искаме да упражняваме контрол върху правителството, има си ден за парламентарен контрол, има си процедура, която ще се спази. Но ние не бихме могли да вземем такова решение, затова не бих могъл да поставя на гласуване предложението на господин Абаджиев да задължим правителството да дава такъв отчет. Отчет правителството дава съгласно чл. 84 само по въпроси, свързани с бюджета. Предишната ни Конституция задължаваше нещо повече и по-различно. Но ние сме с Конституцията от 1991 г.
Що се отнася до последното предложение, на Коалиция за България, което е на основание ал. 7 на чл. 40, то ще бъде включено в дневния ред, защото следва по силата на самия правилник - утрешният ден като първо число от месеца. Така че утре точката ще бъде включена в дневния ред на Народното събрание.
Затова, уважаеми госпожи и господа, подлагам на гласуване програмата за работа на Народното събрание за периода 31 октомври - 2 ноември.
Моля, гласувайте.
Гласували 209 народни представители: за 123, против 42, въздържали се 44.
Предложението за дневен ред е прието.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ФАКУЛТАТИВНИЯ ПРОТОКОЛ КЪМ КОНВЕНЦИЯТА ЗА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО.
Има думата председателят на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта да изнесе становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Представям на вашето внимание

"Д О К Л А Д
на Комисията по въпросите на децата, младежта
и спорта относно законопроект № 102-02-19 за
ратифициране на Факултативния протокол към
Конвенцията за правата на детето относно участието на
деца във въоръжен конфликт и на Факултативния
протокол към Конвенцията за правата на детето относно
търговията с деца, детска проституция и детска
порнография, внесен от Министерския съвет на
16 октомври 2001 г.

На свое заседание, проведено на 25 октомври 2001 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа проект на Закона за ратифициране на Факултативния протокол към Конвенцията за правата на детето относно участието на деца във въоръжен конфликт и на Факултативния протокол към Конвенцията за правата на детето относно търговията с деца, детска проституция и детска порнография.
Бяха представени и обсъдени основните разпоредби на Факултативния протокол към Конвенцията за правата на детето и на Факултативния протокол към Конвенцията за правата на детето относно търговията с деца, детска проституция и детска порнография, с мотивите към проекта на закона за ратифициране.
В чл. 1 на Конвенцията за правата на детето дефиницията "дете" означава всяко човешко същество на възраст под 18 години.
Разтревожени от нарастващия брой въоръжени конфликти, които оказват дълготрайни последици върху децата, осъждайки поставянето на деца в преки нападения на цели, отбелязвайки наказателната отговорност за използването на деца под 15-годишна възраст за активно участие във въоръжени действия в международни и немеждународни въоръжени конфликти. Страните по този Факултативен протокол към Конвенцията относно участието на деца във въоръжени конфликти се задължават да предприемат всички необходими мерки, да гарантират, че техните въоръжени сили няма по никакъв повод да използват деца, недостигнали 18-годишна възраст във въоръжени действия. В българското законодателство чл. 97, ал. 1 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България е предвидено, че на наборна военна служба подлежат "мъже, които са навършили 18 години", с което е спазена разпоредбата на чл. 3 от Факултативния протокол и чл. 38, ал. 3 от Конвенцията за правата на детето.
Загрижени от нарастващото разпространение на детската порнография и детската проституция, както и търговията с деца, отчитайки, че Конвенцията за правата на детето признава правото на всяко дете да бъде защитено от експлоатация, страните по протокола се задължават да забранят с всички законови разпоредби все по-разпространяващата се търговия с деца, детска проституция и порнография. В българското законодателство липсва изрична разпоредба, която да забранява търговията с деца, детска проституция и детска порнография. Факултативният протокол изисква изброените в чл. 3, ал. 1 от същия действия и дейности да се инкриминират от наказателното законодателство - Наказателния кодекс. В действащия Наказателен кодекс не са визирани като престъпления действията "внасяне, изнасяне, притежаване на детска порнография" по смисъла на Протокола, също така липсва конкретизиране на обектите на престъплението "детска порнография".
Комисията се обедини около становището за усъвършенстването на Наказателния кодекс за по-пълно хармонизиране с Протокола относно търговията с деца, детска проституция и порнография, както и необходимостта от създаване на програми за предотвратяване на нарушенията по Протокола.
Едновременно с това е необходимо усъвършенстване на някои от текстовете на Закона за закрила на детето в хармонизацията с Протокола.
В приетия Закон за закрила на детето в чл. 11, ал. 3 е формулирано, че всяко дете има право на закрила срещу нарушаване на неговото използване за проституция и разпространяване на порнографски материали, но няма категоричен текст за носене на наказателна отговорност от лица, извършващи подобни деяния с деца.
Самият Протокол изисква ратифициране на Хагската конвенция за защита на децата и сътрудничество по отношение на международните осиновявания, която все още не е ратифицирана от Република България.
След приключването на разискванията и проведеното гласуване с 10 гласа "за", 0 - "против" и 0 - "въздържали се", Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта прие следното решение:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 6 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Факултативния протокол към Конвенцията за правата на детето относно участието на деца във въоръжен конфликт и на Факултативния протокол към Конвенцията за правата на детето относно търговията с деца, детска проституция и детска порнография."
Това е становището на комисията, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Праматарски.
Има доклад и на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Има думата председателят господин Лъчезар Тошев да ни запознае със становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Уважаеми господин председателю, почитаеми дами и господа народни представители! Докладът на Комисията по правата на човека и вероизповеданията е следният:
"На своето редовно заседание, проведено на 25 октомври 2001 г., Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа законопроекта за ратифициране на Факултативния протокол към Конвенцията за правата на детето относно участието на деца във въоръжен конфликт и на Факултативния протокол към Конвенцията за правата на детето относно търговията с деца, детска проституция и детска порнография № 102-02-19 от 16 октомври 2001 г., внесен от Министерския съвет.
От името на вносителите законопроектът беше представен от госпожа Христина Христова - заместник-министър на труда и социалната политика.
Като приема мотивите на вносителя, комисията реши:
Препоръчва на Народното събрание да приеме законопроекта за ратифициране на Факултативния протокол към Конвенцията за правата на детето относно участието на деца във въоръжен конфликт и на Факултативния протокол към Конвенцията за правата на детето относно търговията с деца, детска проституция и детска порнография, внесен от Министерския съвет.
Докладът единодушно е приет с 10 гласа "за"."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Тошев.
По отношение на същия законопроект има доклад и от Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Има думата господин Илчев да ни запознае със становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Докладът на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност гласи следното:
"На 25 октомври 2001 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проект за закон за ратифициране на Факултативния протокол към Конвенцията за правата на детето относно участието на деца във въоръжен конфликт и на Факултативния протокол към Конвенцията за правата на детето относно търговията с деца, детска проституция и детска порнография и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 6 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон:
1. Факултативният протокол към Конвенцията за правата на детето относно участието на деца във въоръжен конфликт, открит за подписване на 5 юни 2000 г. със следната декларация по чл. 3, ал. 2:
"Република България декларира, че на задължителна наборна военна служба подлежат всички мъже-български граждани, навършили 18 години.
Доброволно на кадрова военна служба се приемат български граждани, положили клетва и отслужили наборна служба или след отслужване на две трети от законоустановения срок за наборна служба.
Обучението във военните училища на лицата, ненавършили пълнолетие, се извършва след сключване на договор за обучение, който се подписва от тях със съгласието на техните родители или попечители. При навършване на пълнолетие се сключва договор за кадрова военна служба с обучаващите се."
2. Факултативният протокол към Конвенцията за правата на детето относно търговията с деца, детска проституция и детска порнография, открит за подписване на 5 юни 2000 г.
Становището беше прието с консенсус на 25 октомври 2001 г."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Илчев.
Чухте доклада на водещата и на останалите комисии по законопроекта.
Има ли становища, съображения? Не виждам.
Подлагам на гласуване на първо четене законопроекта за ратифициране на Факултативния протокол към Конвенцията за правата на детето.
Моля, гласувайте!
Гласували 171 народни представители: за 171, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Очаквам процедурно предложение.
Господин Праматарски, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание законопроектът за ратифициране на Факултативния протокол към Конвенцията за правата на детето да бъде гласуван на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Праматарски.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение да бъде гласуван законопроектът на второ четене.
Моля, гласувайте!
Гласували 164 народни представители: за 164, против и въздържали се няма.
Приема се процедурното предложение.
Сега преминаваме към второ четене на законопроекта.
Заповядайте, господин Праматарски.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: "Закон за ратифициране на Факултативния протокол към Конвенцията за правата на детето относно участието на деца във въоръжен конфликт и на Факултативния протокол към Конвенцията за правата на детето относно търговията с деца, детска проституция и детска порнография."
Това е заглавието на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля, гласувайте заглавието на второ четене.
Гласували 167 народни представители: за 167, против и въздържали се няма.
Заглавието на закона се приема.
Господин Праматарски, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:
"Чл. 1. Ратифицира Факултативния протокол към Конвенцията за правата на детето относно участието на деца във въоръжен конфликт, открит за подписване на 5 юни 2000 г. със следната декларация по чл. 3, ал. 2:
"Република България декларира, че на задължителна наборна военна служба подлежат всички мъже - български граждани, навършили 18 години. Доброволно на кадрова военна служба се приемат български граждани, положили клетва и отслужили наборна служба или след отслужване на две трети от законоустановения срок за наборна служба.
Обучението във военните училища на лицата, ненавършили пълнолетие, се извършва след сключване на договор за обучение, който се подписва от тях със съгласието на техните родители или попечители. При навършване на пълнолетие се сключва договор за кадрова военна служба с обучаващите се."
Това е текстът на чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля, гласувайте чл. 1 от законопроекта.
Гласували 164 народни представители: за 164, против и въздържали се няма.
Член 1 се приема.
Господин Праматарски, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:
"Чл. 2. Ратифицира Факултативния протокол към Конвенцията за правата на детето относно търговията с деца, детска проституция и детска порнография, открит за подписване на 5 юни 2000 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По чл. 2 има ли желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 2.
Гласували 160 народни представители: за 160, против и въздържали се няма.
Член 2 се приема.
Минаваме към Заключителната разпоредба.
Господин Праматарски, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ:
"Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Чухте параграф единствен на Заключителната разпоредба.
Подлагам на гласуване тази Заключителна разпоредба.
Моля, гласувайте!
Гласували 161 народни представители: за 161, против и въздържали се няма.
С това Законът за ратифициране на Факултативния протокол към Конвенцията за правата на детето е приет и на второ четене.
С това приключихме тази първа точка от дневния ред.
Преди да премина към точка втора от дневния ред на нашата програма ми позволете да ви представя постъпилите законопроекти и проекти за решения от 24.10. до 30.10.2001 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Вносител е Димитър Милков Ламбовски. Водеща е Комисията по икономическата политика. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Проект за решение във връзка с разисквания по питането на народните представители Атанас Папаризов и Георги Пирински към министъра на финансите относно сключване на ново споразумение с Международния валутен фонд. Вносители са Румен Стоянов Овчаров и група народни представители.
Законопроект за ратифициране на Международната конвенция за борба с бомбения тероризъм. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Разпределен е на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Проект за решение за попълване броя на членовете на Временната анкетна комисия за проучване дейността на Държавен фонд "Земеделие". Вносител е Димитър Иванов Абаджиев.
Проект за решение за попълване състава на Комисията по икономическата политика. Вносител е Пламен Панайотов.
Проект за решение за попълване състава на Комисията по земеделието и горите. Вносител е Пламен Панайотов.
Проект за решение за промени в състава на Комисията по труда и социалната политика. Вносител е Пламен Панайотов.
Проект за решение за попълване състава на Комисията по европейска интеграция. Вносител е Пламен Панайотов.
Проект за решение за попълване състава на Комисията по транспорт и телекомуникации. Вносител е също господин Пламен Панайотов.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред по нашата програма:
ПРЕКТИ ЗА РЕШЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В СЪСТАВИТЕ НА ПОСТОЯНИТЕ КОМИСИИ.
На основание на чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 75, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание господин Пламен Панайотов внася проект за решение за избиране на господин Люцкан Илиев Далакчиев за член на Комисията по транспорт и телекомуникации.
Текстът на проекторешението е:
"Избира господин Люцкан Илиев Далакчиев за член на Комисията по транспорт и телекомуникации."
Моля, господин Далакчиев да се представи пред народните представители само с няколко думи преди да подложа на гласуване неговата кандидатура за член на Комисията по транспорт и телекомуникации. Заповядайте.
ЛЮЦКАН ДАЛАКЧИЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Роден съм през 1949 г. в Пазарджик. Средното си образование съм завършил в Първа политехническа гимназия - град Пазарджик. През 1974 г. съм завършил специалност "Ядрена енергетика" в института, който в момента се нарича Технически университет, бившия ВМИ - София.
През 26-годишната си практика съм се занимавал със специалността си. От 1991 г. съм ръководител на частна фирма, която се занимава с пълен инженеринг в областта на енергетиката в Република България. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Далакчиев.
Предполагам, че нямате въпроси към него.
Така че подлагам на гласуване проекторешението за избирането на господин Люцкан Илиев Далакчиев за член на Комисията по транспорт и телекомуникации.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 144, против 1, въздържали се 5.
Приема се господин Люцкан Далакчиев за член на Комисията по транспорт и телекомуникации.
Следващото предложение за проекторешение е:
"Избира госпожа Антония Стефанова Първанова за член на Комисията по европейска интеграция".
Тъй като госпожа Първанова е в командировка, бих помолил доц. Щерев с няколко думи само да представи госпожа Антония Първанова преди да подложа на гласуване нейната кандидатура.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Доктор Първанова е известна сред лекарите в нашата парламентарна група със своята проевропейска ориентация, с нейния опит и стаж, с набиране на професионален опит във Великобритания и аз смятам, че с нейните контакти тя ще бъде полезна в тази комисия. Предлагам ви наистина да гласуваме за нея. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, доц. Щерев.
Подлагам на гласуване проекторешението за избиране на госпожа Антония Стефанова Първанова за член на Комисията по европейска интеграция.
Моля, гласувайте.
Гласували 147 народни представители: за 142, против 1, въздържали се 4.
Решението е прието.
Следващият проект за решение е за промени в състава на Комисията по труда и социалната политика. Предложението е да бъде освободена госпожа Антония Стефанова Първанова като член на Комисията по труда и социалната политика и да бъде избран господин Асен Любенов Дурмишев за член на Комисията по труда и социалната политика.
Ще помоля проф. д-р Асен Дурмишев с няколко думи само да се представи преди да подложа на гласуване проекторешението.
АСЕН ДУРМИШЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Роден съм пред 1938 г. Завършил съм медицина през 1965 г. Специалист съм по кожни и венерически болести. Бил съм директор на Института по дерматология и венерология при Медицинска академия, завеждащ Катедра по дерматология и венерология при Медицинския университет. Това е, което има в моята биография. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, Благодаря Ви, господин Дурмишев.
Уважаеми госпожи и господа, подлагам на гласуване цялото проекторешение в двете му точки - освобождаване на госпожа Антония Първанова като член на Комисията по труда и социалната политика, и избирането на господин Асен Дурмишев като член на същата комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 157 народни представители: за 156, против 1, въздържали се няма.
Решението се приема.
Преминаваме към следващия проект за решение:
"Избира Цонко Киров Киров за член на Комисията по земеделието и горите."
Господин Киров, заповядайте с няколко думи само да се представите пред пленарната зала.
ЦОНКО КИРОВ (НДСВ): Колеги, казвам се Цонко Киров от 16. многомандатен район - Пловдив град. По образование съм авиационен инженер. С проблемите, с които ще се занимаваме в комисията, съм запознат от председателя на комисията. Смятам, че мога да се включа активно в дейността й и ще го направя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, Благодаря Ви, господин Киров.
Подлагам на гласуване кандидатурата на господин Цонко Киров за член на Комисията по земеделието и горите.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 140, против 1, въздържали се 2.
Решението се приема.

И преминаваме към последното предложение за попълване на състав на постоянна комисия.
Това е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБОР НА ГОСПОЖА СНЕЖИНА ВЕНЦИСЛАВОВА ЧИПЕВА ЗА ЧЛЕН НА КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА.
Искам да помоля госпожа Снежина Чипева да се представи само с няколко думи пред Народното събрание, преди да подложа на гласуване нейната кандидатура.
Заповядайте, госпожо Чипева.
СНЕЖИНА ЧИПЕВА (НДСВ): Член съм на Комисията по правни въпроси. Касае се за влизане във втора комисия. Аз бях от допълнително влезлите депутати. За нас е проблем влизането в комисие с оглед лимитирането на местата.
Юрист съм по образование. Завършила съм и "Международни икономически отношения". Това се наложи във връзка с характера на работата, която съм изпълнявала. Работила съм като юрисконсулт и главен юрисконсулт последователно в СО "Международен автомобилен транспорт", "Химкомплект-инженеринг" и "Химимпорт". По времето, когато работех в "Международен автомобилен транспорт" там имаше 4000 автомобила и кораби по Дунава, ро-ро кораби. През "Химимпорт" преминаваше половината от брутния вътрешен продукт на страната по времето, когато работех там. Впоследствие бях адвокат. И затова смятам, че мога в някаква степен да бъда полезна и в Комисията по икономически въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Чипева.
Моля, гласувайте проекторешението за избор на госпожа Снежина Венциславова Чипева за член на Комисията по икономическа политика.
Гласували 161 народни представители: за 153, против 2, въздържали се 6.
Решението се приема.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ДОГОВОРИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, приет на първо четене на 3 октомври 2001 г.
За процедура има думата господин Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Законопроектът за международните договори беше приет с изключително единодушие и взаимно разбиране в Комисията по правни въпроси. Затова аз го посочих като пример за начин, по който трябва да разглеждаме сериозните договори и законопроекти, които се внасят в това Народно събрание.
Това ме кара да си позволя да ви предложа да гласуваме законопроекта глава по глава, което отговаря на нашия правилник, като се чете само текста, съгласуван в комисията, тъй като по него се получи пълно единодушие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Лучников, за направеното процедурно предложение. То очевидно ще облекчи работата на Народното събрание.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение от господин Лучников да се гласува глава по глава.
Гласували 139 народни представители: за 124, против 10, въздържали се 5.
Предложението на господин Лучников се приема.
Заповядайте, госпожо Мингова, да представите доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете ми най-напред да ви представя заглавието: "Закон за международните договори на Република България".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Комисията подкрепя заглавието.
Моля, гласувайте заглавието на закона.
Гласували 141 народни представители: за 137, против 4, въздържали се няма.
Заглавието на законопроекта се приема.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Глава първа се състои от два текста. Заглавието на глава първа е "Общи разпоредби", което е подкрепено от комисията.
"Чл. 1. Този закон определя реда за подготовка и сключване на международни договори от Република България, както и реда за изпълнение, изменение, спиране на действието, прекратяване, съхраняване и регистриране на международните договори, по които Република България е страна."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 1.
"Чл. 2. (1) Законът се прилага за всеки двустранен или многостранен договор, сключен в писмена форма между Република България и други държави или международни организации, независимо от това дали договорът се съдържа в един или в няколко свързани помежду си документа.
(2) Разпоредбите на този закон се прилагат съответно и към договорите на Република България с чуждестранни лица, в които тя участва като публично-правен субект, когато тези договори подлежат на ратифициране от Народното събрание, съгласно чл. 85, ал. 1 от Конституцията на Република България."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
На вашето внимание е глава първа със заглавието "Общи разпоредби" и членове 1 и 2. По тях не виждам желаещи за изказване.
Затова, моля, гласувайте глава първа - заглавието и членове 1 и 2.
Гласували 150 народни представители: за 150, против и въздържали се няма.
Глава първа се приема. Благодаря.
По глава втора, заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Глава втора съдържа текстове от чл. 3 до чл. 8 включително и е озаглавена: "Подготовка за сключване на международни договори."
Комисията е подкрепила заглавието на глава втора.
"Чл. 3. Проектите на международни договори се изготвят от съответния министър или ръководител на ведомство след обстойно проучване и в съответствие с Конституцията, законодателството и международните задължения на Република България."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 3.
"Чл. 4. (1) Заедно с проекта по чл. 3 се изготвя проект на доклад до Министерския съвет, в който се обосновава необходимостта от сключване на договори, посочват се очакваните резултати и финансови последици от неговото прилагане, съответствието на разпоредбите му с Конституцията, законодателството и международните задължения на Република България, както и с правото на Европейския съюз.
(2) В случай, че изпълнението на договора е свързано с приемане на нормативни актове или с изменения и допълнения на законодателството на страната, в проекта на доклад се посочват съответните законови и подзаконови мерки, които следва да бъдат предприети, както и държавните органи, от чиято компетентност е тяхната подготовка.
(3) Когато проектът на международен договор съдържа разпоредби, които изискват изменения в Конституцията на Република България в проекта на доклад се обосновават необходимостта от участие на Република България в договора и съответно необходимостта от тези изменения, като се мотивират конкретните предложения за извършването им. Международният договор се сключва след приемането на тези изменения."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 4.
"Чл. 5. (1) Проектът на международен договор и проектът на доклад до Министерския съвет се съгласуват с министъра на външните работи, както и с другите министри и ръководителите на заинтересуваните ведомства, включително по въпроса за измененията, които следва да се извършват в законодателството на страната, уреждащо материята от тяхна компетентност, във връзка с прилагането на договора.
(2) Когато при съгласуването по реда на ал. 1 се установи, че в проекта на международен договор има разпоредби, които противоречат на законодателството на Република България в доклада изрично се посочват съответните нормативни актове и разпоредби, както и предложенията на министъра на правосъдието и на другите министри и ръководителите на заинтересуваните ведомства за отстраняването на тези противоречия, ако това се налага."
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага едно редакционно уточнение - в края на току-що прочетената ал. 2 на чл. 5 думите "ако това се налага" да отпаднат.
Съображението е, че във всички хипотези се налага както становище от съответните ведомства, така и конкретните изменения, за които става дума в ал. 2. Това са едни паразитни думи, които нямат място в окончателния текст на закона.
"Чл. 6. (1) Проектът на международен договор се внася с доклад и проект на решение в Министерския съвет за одобрение. Към доклада се прилагат писмените становища на другите министри и ръководителите на заинтересуваните ведомства, като се посочва кои от техните препоръки не са приети и основанията за това.
(2) В случаите, когато вносителят предлага временно прилагане на международен договор, това изрично се посочва в проекта на решение на Министерския съвет, като се спазват условията, предвидени в чл. 24, ал. 3 и 4."
По този текст е постъпило предложение на народния представител Светослав Лучников. Той предлага ал. 2 на чл. 6 да отпадне и предлага нов текст на ал. 2, който гласи:
"(2) Когато за сключването на договора е необходимо съгласието или разрешението на Народното събрание, съответно на Великото Народно събрание, то също се прилага към доклада."
Комисията подкрепя по принцип предложението на народния представител Светослав Лучников.
Комисията предлага чл. 6 със следната подобрена редакция:
"Чл. 6. (1) Проектът на международен договор се внася с доклад и проект на решение в Министерския съвет за одобряване. Към доклада се прилагат писмените становища на другите министри и ръководителите на заинтересуваните ведомства, като се посочва кои от техните препоръки не са приети и основанията за това.
(2) Когато за сключването на договора е необходимо съгласие на Народното събрание по чл. 84, т. 9 от Конституцията или разрешение на Великото Народно събрание по чл. 158, т. 2 от Конституцията, то също се прилага към доклада."
"Чл. 7. (1) Разпоредбите на чл. 3 - 6 се прилагат и когато като основа за водене на преговори се предлага проект на международен договор, изготвен от друга държава или от международна организация. В този случай вносителят представя освен оригиналния текст на чужд език и превод на проекта на български език.
(2) Разпоредбите на чл. 4 - 6 се прилагат съответно и при подготовката за присъединяване на Република България към многостранен международен договор, като вносителят представя освен оригиналния текст на чужд език и превод на договора на български език. Когато при необходимост Република България формулира резерви или декларации към многостранен договор, вносителят ги обосновава в проекта на доклада и ги включва в проекта на решение на Министерския съвет.
(3) Разпоредбите на чл. 3 - 6 се прилагат съответно и при изготвяне на проект на споразумение за изменение на международен договор, както и при предложение за прекратяване на договор, за спиране на неговото действие и за излизане от многостранен договор, по който Република България е страна."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 7.
"Чл. 8. (1) Министерският съвет одобрява с решение проекта на международен договор или проекта за изменение на международен договор, по който Република България е страна, като основа за водене на преговори и определя ръководителя на делегацията за провеждането на преговорите и за подписването на договора.
(2) В решението си по ал. 1 Министерският съвет в случаите по чл. 4, ал. 2 и 3 възлага на компетентните министри и ръководители на ведомства подготовката на необходимите мерки и определя сроковете за изпълнението им.
(3) В решението си по ал. 1 Министерският съвет задължително се произнася относно предложението по чл. 6, ал. 2.
(4) Министерският съвет одобрява с решение предложенията по чл. 7, ал. 2 и 3."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Имате думата по текстовете на глава втора от законопроекта.
Не виждам желаещи.
Преди да подложа на гласуване глава втора, ще трябва да подложа на гласуване отделните случаи, които са по-особени и няма съвпадение между предложения текст от вносителя и становището на комисията.
Първо ще подложа на гласуване чл. 5, ал. 2, където становището на комисията е, че се подкрепя текста на вносителя, но се предлага в края на ал. 2 думите "ако това се налага" да отпаднат. Госпожа Мингова посочи основанието, че това са едни паразитни думи, които не дават нищо ново на теста. Затова предлага отпадане.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на думите "ако това се налага" от ал. 2 на чл. 5.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 149, против няма, въздържал се 1.
Предложението на комисията се приема.
Следващото предложение на господин Светослав Лучников, което е прието по принцип и следва подобрена редакция на чл. 6.
Господин Лучников, поддържате ли Вашето предложение.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (ОДС, от място): Не, подкрепям предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване чл. 6 с подобрената редакция в двете алинеи така, както е предложен от комисията.
Моля, гласувайте чл. 6.
Гласували 149 народни представители: за 147, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Подлагам на гласуване глава втора от законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 151 народни представители: за 150, против няма, въздържал се 1.
Глава втора се приема.
Госпожо Мингова, заповядайте - глава трета.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря ви.
"Глава трета - "Сключване на международни договори".
Комисията подкрепя заглавието.
Глава трета съдържа текстове от чл. 9 до чл. 22 включително със следното съдържание:
"Чл. 9. (1) Международни договори се сключват:
1. от президента на Република България - по предложение на Министерския съвет в зависимост от значението и предмета на договора или съобразно съгласуваното между страните равнище на държавните органи, които ще подпишат договора;
2. от Министерския съвет - съобразно материята, до която се отнасят договорът и неговите разпоредби.
(2) В случаите, когато международен договор попада в кръга на самостоятелната компетентност на определен министър или ръководител на ведомство, той сключва договора със съответния орган на друга държава въз основа на решение на Министерския съвет."
По чл. 9 е постъпило предложение от народния представител Светослав Лучников за добавяне на ал. 3 със следното съдържание:
"(3) В решението на Министерския съвет за приемане на проектодоговора се посочва изрично от кого той трябва да бъде подписан."
Комисията подкрепя предложението на народния представител Светослав Лучников.
Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 9:
"Чл. 9. (1) Международни договори се сключват:
1. от президента на Република България - след съгласуване с Министерския съвет в зависимост от значението и предмета на договора или съобразно съгласуваното между страните равнище на държавните органи, които ще подпишат договора;"
Редакционното уточнение е именно в тази т. 1. Първоначалното предложение беше "по предложение на Министерския съвет". Комисията се обедини, че има основание едновременното волеизявление на президента на Републиката и Министерския съвет, поради което предлага текстът да е "след съгласуване с Министерския съвет".
"2. от Министерския съвет - съобразно материята, до която се отнасят договорът и неговите разпоредби.
(2) В случаите, когато международен договор попада в кръга на самостоятелната компетентност на определен министър или ръководител на ведомство, той сключва договора със съответния орган на друга държава въз основа на решение на Министерския съвет.
(3) В решението на Министерския съвет за приемане на проектодоговора се посочва изрично от кого той трябва да бъде подписан."
"Чл. 10. (1) Министърът на външните работи връчва одобрения проект на другата страна и съгласува времето и мястото на преговорите.
(2) За договорите по чл. 9, ал. 2 действията, предвидени в ал. 1, се извършват от съответния министър или ръководител на ведомство."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 10.
"Чл. 11. (1) Проектът на международен договор или проектът за изменение на международен договор, по който Република България е страна, одобрен от Министерския съвет, служи за основа на преговорите.
(2) Когато в хода на преговорите се наложи съществено отклонение от проекта по ал. 1, парафирането и подписването на договора се извършват след одобряване от Министерския съвет."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 11.
"Чл. 12. Двустранният международен договор се съставя в два еднообразни екземпляра, всеки от които на български език и на езика на другата страна. Договорът може да бъде съставен и на трети език или само на трети език. Всеки от екземплярите има силата на оригинал."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 12.
"Чл. 13. (1) Пълномощни за водене на преговори за подписване на международни договори се издават от министъра на външните работи въз основа на решение на Министерския съвет.
(2) Президентът на Републиката, министър-председателят и министърът на външните работи сключват международни договори без да е необходимо да представят пълномощно."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 13.
"Чл. 14. Съгласието на Република България за обвързване с международни договори се изразява чрез ратифициране или чрез утвърждаване, приемане, присъединяване, подписване без последваща ратификация или утвърждаване, както и чрез размяна на документите, съставляващи договора."
Комисията подкрепя текста на вносителя и по чл. 14.
"Чл. 15. (1) Когато международният договор подлежи на ратифициране, съгласно Конституцията на Република България, Министерският съвет предлага на Народното събрание да ратифицира договора със закон.
(2) Когато Конституцията не изисква международният договор да бъде ратифициран, Министерският съвет го утвърждава с решение.
(3) Международен договор, чиито разпоредби изискват изменения в Конституцията на Република България, може да бъде ратифициран само след приемане на съответните изменения в Конституцията или при условие, че се формулират необходимите резерви по съответните текстове на договора."
Предложение на народния представител Светослав Лучников:
В чл. 15, ал. 3 думата "ратифицирам" да се замени с "подписвам", а в края на изречението точката да се замени със запетая и текстът след това да продължи: "които противоречат на Конституцията".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 15, като предлага ал. 3 да отпадне изцяло.
"Чл. 16. Когато многостранен международен договор предвижда възможност за присъединяване или приемане, обвързването на Република България с този договор се извършва чрез ратифициране или утвърждаване по реда на чл. 15."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 16.
"Чл. 17. Когато международен договор предвижда обвързването да се изрази чрез подписване или присъединяване без последващо ратифициране или утвърждаване, съгласието за това се дава от Министерския съвет и се включва в решението за одобряване на договора."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 17.
"Чл. 18. Когато обвързването с международен договор се осъществява чрез размяна на документи, съставляващи договора, размяната се извършва от министъра на външните работи въз основа на решение на Министерския съвет."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 18.
"Чл. 19. (1) Резерви и декларации по разпоредби на многостранен международен договор се формулират при подписване, ратифициране, утвърждаване, приемане или при присъединяване.
(2) Текстът на резервите и декларациите по ал. 1 се одобрява от държавния орган, изразил съгласие за обвързване на Република България с договора.
(3) Възражения срещу резерви или декларации, направени от други страни по договора, както и оттегляне на резерви и декларации се подготвят и приемат по реда на този закон и се заявяват от министъра на външните работи."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 19.
"Чл. 20. Министърът на външните работи изготвя ратификационните документи и документите за утвърждаване, приемане или присъединяване въз основа на Закона за ратифициране или акта за утвърждаване на Министерския съвет и ги връчва на другата страна или на депозитаря на договора."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 20.
"Чл. 21. Министърът на външните работи уведомява другата договаряща се страна или депозитаря на договора за ратифицирането, утвърждаването, приемането или присъединяването и извършва размяната или депозирането на съответните документи. За размяната на ратификационните документи се изготвя протокол."
От първото изречение изразът "договаряща се" да отпадне думата "се". Текстът става:
"Чл. 21. Министърът на външните работи уведомява другата договаряща страна или депозитаря на договора за ратифицирането, утвърждаването, приемането или присъединяването и извършва размяната или депозирането на съответните документи. За размяната на ратификационните документи се изготвя протокол."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 21.
"Чл. 22. (1) При установяването на явни грешки в текста на международен договор, по който Република България е страна, министърът на външните работи прави постъпки по дипломатически път, за да получи съгласието на другата или другите страни за нейното поправяне.
(2) В случаите, когато договорът е вече обнародван, поправката в него се обнародва в "Държавен вестник" след получаване на съгласието по ал. 1. Поправката влиза в сила от деня на обнародването й."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Уважаеми госпожи и господа, разполагате с възможности да се изявите по глава трета - "Сключване на международни договори", в текстовете от чл. 9 до чл. 22 включително.
Има думата господин Корнезов. Заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател, че ни давате възможност да се изявим. Но все пак да не минава така скучно този много важен закон. Няма да кажа нещо ново, просто ще искам да допълня аргументацията, която беше изложена от госпожа Мингова във връзка със становището на Комисията по правни въпроси.
Първо, по чл. 9, т. 1. Председателят на комисията каза, че предложението на комисията е редакционно. То не е редакционно, за мен то е по същество. Защото вносителят предлага по чл. 9, т. 1, че международните договори могат да бъдат сключвани от президента, обърнете внимание, по предложение на Министерския съвет. Това е на вносителя.
За мен това предложение, което, разбира се, беше обсъждано в Комисията по правни въпроси, е противоконституционно. Защото държавният глава, по силата на чл. 92, ал. 1 от Конституцията, представлява държавата в международните отношения въз основа на чл. 98, т. 3. Той има конституционно право да сключва такива международни договори. И това негово конституционно право не може да бъде ограничавано - само ако има предложения от Министерския съвет. Следователно, няма ли предложения, държавният глава не може да сключва такива договори.
И в тази връзка предложението на комисията не е редакционно, а е съществено и мисля, че е точно - че международните договори могат да бъдат сключвани от президента на Република България след съгласуване с Министерския съвет.
Мисля, че тази редакция, която намерихме общо, е точна. И аз приканвам, разбира се, народните представители да гласуват за предложението на комисията.
По ал. 3. Бих искал да се спра на нея или поне да остане това в протокола. Това е във връзка с предложението на господин Лучников, че в решението на Министерския съвет за приемане на проектодоговора се посочва изрично от кого този договор трябва да бъде подписан.
Аз разбирам идеята, споделям я. Друг е въпросът дали това е най-прецизната редакция. Тъй като в чл. 9 се казва, че президентът на републиката може да сключва договор, Министерският съвет може да сключва съответния договор, а в ал. 2 се посочва, че и всеки един министър, респективно ръководител на ведомство също може в областта на своята компетенция да сключва такива международни договори.
Международните договори, колеги, обикновено се сключват чрез подписване от съответните упълномощени лица. Подписват се. Но международните договори се сключват не само чрез подписване, а и чрез размяна на ноти. Тоест, нямаме подписване в този смисъл, който ние разбираме - полагане на подпис. Такива международни договори България е сключвала и в предишния парламент чрез размяна на ноти, такива договори е сключвала, доколкото поне от пресата ни е известно, пак чрез размяна на ноти, свързани с операцията "Безкрайна справедливост", ако точно го казвам, във връзка с тероризма и събитията около Афганистан. Така че няма винаги подписване на един международен договор.
И затова, струва ми се, по-правилна и по-прецизна ще бъде редакцията на ал. 3 - "В решението на Министерския съвет за приемане на проектодоговор се посочва изрично от кого той трябва да бъде сключен", тъй като имаме различни форми на сключване на договор.
Що се отнася до чл. 15, ал. 3. Напълно споделям становището на Комисията по правни въпроси, че тази ал. 3 трябва да отпадне изцяло, защото тя е противоконституционна. Казвам вносителят какво ни предлага. Защото в края на краищата и това ще трябва да се гласува от народните представители.
Предлага ни се: "Международният договор, чиито разпоредби изискват изменение в Конституцията на Република България - обърнете внимание, изменение в Конституцията! - може да бъде ратифициран, след като се приемат съответните проекти.". Ами, най-напред един международен договор се сключва, с подписване или без подписване, с размяна на ноти или под някаква друга форма и след това се ратифицира. Ако остане този текст, това означава, че един международен договор правителството или президентът може да го сключи, макар и този договор да противоречи на Конституцията.
Текстът на чл. 85, ал. 3 на Конституцията е изричен - "Сключването на международните договори, които изискват изменението на Конституцията, трябва да бъде предшествано от приемането на тези изменения". Тоест, преди да се сключи договорът, трябва да се промени Конституцията.
Мисля, че правната техника за отпадане на ал. 3 е точна, тъй като конституционният текст има и пряко приложение. Не е необходимо той да бъде възпроизвеждан в Закона за международните договори.
Предлагам в заключение това, което предлага Комисията по правни въпроси, да бъде подкрепено от пленарната зала в тези няколко пункта, а не това, което ни предлага вносителят на законопроекта.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
По разискваните текстове на глава трета - относно сключването на международните договори, има ли други предложения? Не виждам.
Уважаеми госпожи и господа, подлагам на гласуване първо чл. 9, който е с подобрена редакция от комисията, която подобрена редакция включва и предложението на господин Светослав Лучников за нова ал. 3.
Така че предлагам чл. 9 в трите алинеи в подобрената редакция, защото се комулира и предложението на господин Светослав Лучников.
Моля, гласувайте чл. 9 в редакцията на комисията.
Гласували 160 народни представители: за 160, против и въздържали се няма.
Приема се.
Следващият спорен пункт е по чл. 15, ал. 3. Има предложение на господин Светослав Лучников, което не се подкрепя от комисията.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (ОДС, от място): Приемам текста на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Лучников приема текста на комисията, което означава, че се отказва от своето предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 15, като предлага ал. 3 да отпадне.
Сега гласуваме предложението на комисията за отпадане на ал. 3 на чл. 15.
Моля, гласувайте.
Гласували 151 народни представители: за 151, против и въздържали се няма.
Приема се.
Ако правилно се ориентирам, не виждам други деликатни ситуации, което ми дава основание да подложа на гласуване ан блок текстовете на глава трета - "Сключване на международните договори", заедно със заглавието така, както са представени.
Моля, гласувайте.
Гласували 151 народни представители: за 151, против и въздържали се няма.
Приема се глава трета.
Заповядайте, госпожо Мингова, да докладвате глава четвърта.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Глава четвърта, озаглавена "Влизане в сила, обнародване и действие на международните договори".
Заглавието се подкрепя от членовете на комисията.
"Чл. 23. След подписването му, с изключение на случаите по чл. 17, международният договор се внася в Министерския съвет с доклад от съответния министър, съгласувано с министъра на външните работи, с другите министри и с ръководителите на заинтересуваните ведомства."
Комисията подкрепи текста на вносителя по чл. 23.
"Чл. 24. (1) Международният договор влиза в сила за Република България при условията и по реда, предвидени в него или допълнително уговорени между страните.
(2) Международен договор по чл. 9, ал. 2 може да влезе в сила от датата на подписването му без последващо утвърждаване, като това изрично се посочва в решението на Министерския съвет за одобряване на проекта на договора.
(3) Международен договор може да бъде временно прилаган от подписването до влизането му в сила за Република България, когато това се предвижда от самия договор или е уговорено между страните по друг начин.
(4) Договор, подлежащ на ратифициране от Народното събрание със закон, може да бъде временно прилаган по изключение и само по отношение на разпоредбите, които не са основание за ратифицирането му.
(5) В случай, че след изтичането на едногодишен срок на временно прилагане международният договор не е влязъл в сила, вносителят прави предложение пред Министерския съвет относно действията за влизане в сила на договора."
По този текст са постъпили предложения на народния представител Светослав Лучников:
Първо. В ал. 1 на чл. 24 да се прибави следното ново изречение:
"Договорите, подлежащи на ратификация от Народното събрание, влизат в сила след обнародването в "Държавен вестник" на Закона за ратифицирането им."
Комисията не подкрепи това предложение за добавяне на ново изречение в ал. 1 по съображение, че Законът за ратификация на международния договор не определя момента на влизане в сила на самия международен договор и това уточняване в текста на ал. 1 не внася нищо повече от това, което вече е казано по отношение влизането в сила на международните договори, а що се отнася до въпроса за ратификацията, то самата Конституция предпоставя необходимостта от ратифицирането му като условие за влизане в сила.
Другото предложение на народния представител Лучников е в ал. 2, в края точката да се замени със запетая и след нея да се добави "ако не подлежи на ратификация от Народното събрание".
Комисията по принцип подкрепи това предложение, като внесе редакционно уточнение в текста на ал. 2.
И последното предложение по чл. 24 на народния представител господин Лучников визира отпадането на ал. 3, 4 и 5 на чл. 24, което комисията подкрепи. Съображението, както за предложението, така и за подкрепата на комисията, е, че в тези три алинеи се визира една възможност, която е противоконституционна, за временно прилагане, преди да са влезли в сила, на сключените международни договори.

Комисията предлага следната подобрена редакция на чл. 24:
"Чл. 24. (1) Международният договор влиза в сила за Република България при условията и по реда, предвидени в него или допълнително уговорени между страните.
(2) Международен договор по чл. 9, ал. 2, който не подлежи на ратификация от Народното събрание, може да влезе в сила от датата на подписването му без последващо утвърждаване, като това изрично се посочва в решението на Министерския съвет за одобряване на проекта на договора.
Чл. 25 (1) Международният договор се обнародва в "Държавен вестник" в 15-дневен срок от датата на влизането му в сила за Република България. Обнародването се подготвя от министъра или ръководителя на ведомството, който е вносител на предложението за участие на Република България в съответния договор.
(2) Органът, който дава съгласие за обвързване на Република България с международен договор, може в акта за обвързване да разпореди договорът да не бъде обнародван.
(3) Когато международен договор е обнародван, изменението, прекратяването или спирането на действието на договора подлежат на обнародване по реда на ал. 1."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 25.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по глава четвърта "Влизане в сила, обнародване и действие на международните договори"? Не виждам желаещи да вземат отношение, което предполага да минем към гласуване.
Това, което ще подложа първо на гласуване, са предложенията на господин Светослав Лучников.
Първото му предложение е в ал. 1 на чл. 24 да се прибави ново изречение, което беше прочетено от госпожа Мингова. Искам да обърна внимание, че това предложение за ново изречение не се подкрепя от комисията.
Господин Лучников, заповядайте.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Срещу моето предложение се направи съществено възражение, с което аз се съобразявам, а именно, че може в договора да бъде предвидено той да влезе в сила известно време след ратификацията му. И ако се приеме моят текст, тогава тази възможност ще бъде изключена.
Тогава аз направих едно уточняващо предложение, което спасява и двете положения - опасността, че може да се приеме един договор да влезе в сила преди да бъде ратифициран и възможността да се отложи влизането му в сила след ратификацията. Затова аз държа да се постави на гласуване моето предложение, както направих и пред комисията, със следната редакционна поправка.
"В ал. 1 да се прибави ново изречение:
"Договорите, подлежащи на ратификация от Народното събрание, не могат да влязат в сила преди обнародването в "Държавен вестник" на закона за ратифицирането им."
По този начин се решават и двата въпроса и се изключва възможността един договор да влезе в сила преди ратифицирането му, което би било противоконституционно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Лучников, който всъщност внесе една редакционна поправка, която изяснява по-добре смисъла на това, което той предлага.
Заповядайте, госпожо Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Уважаеми колеги, аз смятам, че това изречение не е нужно, както беше редакционно уточнено от господин Лучников, защото то с нищо не внася някакъв нов ангажимент или не създава някакво ново задължение. То има някакво предпазващо въздействие, но не е нужно, защото самата Конституция, която има пряко действие, изрично се произнася по този въпрос. И няма никакво съмнение, че преди да бъде ратифициран, ако има такава нужда, и преди да бъде обнародван един международен договор не може да има действие.
Така че е излишно текстът на закона да бъде натрупван с подобни уточняващи изречения, които не внасят някакви нови ангажименти, в смисъл права и задължения, на тези, които ще спазват и прилагат закона. В този смисъл аз се придържам към предложението на комисията, което изложих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Господин Корнезов, имате думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател! Подкрепям становището на госпожа Мингова. Разбирам опасенията на господин Лучников, но за мен в закон не е целесъобразно да възпроизвеждаме практически една конституционна идея. Член 85 от Конституцията е изричен - един международен договор нито може да влезе в сила, нито може да функционира преди да бъде ратифициран от парламента. Само след като е ратифициран от парламента, тогава може да бъде част от нашето право, респективно да обвързва нашата държава. Така че този текст за мен е излишен.
Защо още повече е излишен? Тъй като и в комисията единодушно приехме отпадането на алинеи 3, 4 и 5. Опасността беше заложена там, защото вносителят ни предлага, че един международен договор може да бъде временно прилаган, доколко временно, никой не знае - година, две, три, пет, без да бъде ратифициран от парламента. Това вече е противоконституционно. И със самото отпадане на алинеи 3, 4 и 5, което съм убеден, че ще бъде подкрепено и от народните представители в пленарната зала, тази опасност за заобикаляне на Конституцията, респективно пряко нарушаване на конституционните текстове, е избегната.
А що се отнася до текста, който господин Лучников ни е предложил в писмена форма, става въпрос за следното. Искам да ориентирам колегите, които не са в материята на международното право. Един международен договор се сключва, след това, когато подлежи на ратификация, трябва да бъде предложен на парламента и парламентът със закон, както сме го правили и досега, със закон го ратифицира. Значи имаме един закон от парламента и един договор. Законът като закон си влиза по правилата на нормативните актове. Член 5, ал. 5 казва - три дена след обнародването, ако не е казано нещо друго, законът влиза в сила. Значи конституционната норма е ясна. Друг е въпросът кога ще влезе в сила и как ще функционира самият международен договор. Там може да се каже, че ще функционира или действието му ще бъде след година, две, или след размяна на съответни документи и т.н.
Така че трябва да правим разлика между влизане на закона за ратификация в сила и действието на самия международен договор. Мисля, че с редакцията, която ни се предлага от Комисията по правни въпроси, тези проблеми са удачно разрешени, а не така, както са предложени от вносителя на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Има ли други желаещи да вземат становище по текстовете на глава четвърта от законопроекта? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на господин Светослав Лучников за ново изречение в ал. 1 на чл. 24 в новата редакция, която той направи от трибуната преди малко.
Моля, гласувайте!
Гласували 135 народни представители: за 28, против 103, въздържали се 4.
Предложението не се приема.


Следващото предложение на народния представител Светослав Лучников е в края на ал. 2 на чл. 24 точката да се замени със запетая и след нея да се добави: "ако не подлежи на ратификация от Народното събрание".
Господин Лучников, поддържате ли това предложение?
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (ОДС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля, гласувайте направеното предложение от господин Светослав Лучников в края на ал. 2 точката да се замени със запетая и след нея да се добави: "ако не подлежи на ратификация от Народното събрание".
Гласували 135 народни представители: за 25, против 103, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
По същество то е инкорпорирано, погледнато строго, в подобрената редакция на чл. 24.
Подлагам на гласуване чл. 24 с двете алинеи в подобрената редакция от комисията.
Гласували 139 народни представители: за 125, против 2, въздържали се 12.
Член 24 е приет.
Остана да гласуваме ан блок текстовете на глава четвърта от законопроекта заедно със заглавието: "Влизане в сила, обнародване и действие на международните договори".
Моля, гласувайте глава четвърта.
Гласували 135 народни представители: за 130, против 2, въздържали се 3.
Глава четвърта е приета.
Госпожо Мингова, имате думата за глава пета.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, следващата глава пета е озаглавена: "Изпълнение на международните договори".
Заглавието на глава пета се подкрепя от комисията.
"Чл. 26. (1) Задълженията, произтичащи от действащ международен договор, по който Република България е страна, се изпълняват добросъвестно, независимо от това кой компетентен държавен орган е дал съгласието за обвързване.
(2) Държавен орган не може да се позовава на разпоредби на вътрешното право като основание за неизпълнение на международен договор, по който Република България е страна.
(3) Действието във вътрешния правов ред на разпоредбите на международен договор се определя в зависимост от характера на тези разпоредби, пряко приложими или не, и от йерархическото място на акта за обвързване във вътрешния правов ред съобразно Конституцията и законите на страната."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 26.
"Чл. 27. Когато за изпълнението на задълженията на Република България по международен договор е необходимо да се приемат закони или други нормативни актове или да се внесат изменения в действащото законодателство, Министерският съвет осигурява в надлежен срок подготовката и внасянето в Народното събрание на съответните законопроекти или изготвянето и приемането на съответните подзаконови актове."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 27.
"Чл. 28. (1) Контролът по изпълнението на международните договори на Република България се осъществява от Министерския съвет.
(2) Министрите, в чиято компетентност е прилагането на международния договор, съобразно неговия предмет и разпоредби, отговарят за изпълнението на произтичащите от договора задължения за Република България.
(3) Министърът на външните работи следи за изпълнението на международните договори на Република България и информира Министерския съвет за случаи на неизпълнение, когато такива са му известни, като може да предложи мерки за отстраняването им."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 28.
Последният член, 29, от тази глава гласи:
"Чл. 29. Разпоредбите на чл. 26-28 се прилагат съответно и към решения на международна организация или на неин орган, които имат задължителна сила за Република България по силата на международен договор."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Тази глава изглежда доста безпроблемна.
Има ли становища по нея? Не виждам.
Подлагам на гласуване глава пета със заглавие: "Изпълнение на международните договори" и текстовете от чл. 26 до 29 включително.
Гласували 142 народни представители: за 140, против 2, въздържали се няма.
Глава пета е приета.
Преминаваме към глава шеста.
Госпожо Мингова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви.
Колеги, заглавието на глава шеста гласи: "Съхраняване, регистрация на международните договори и депозитарни функции".
Комисията подкрепя заглавието на глава шеста.
"Чл. 30. (1) Оригиналите на международните договори с участието на Република България, включително двустранни и многостранни договори, по които няма определен депозитар, както и заверени преписи от многостранни договори се съхраняват в Министерството на външните работи.
(2) Оригиналите на международните договори по ал. 1 се предават за съхраняване веднага след тяхното подписване заедно с придружаващите ги документи, както и с всички последващи документи за тяхното изменение, допълнение, прекратяване или спиране на действието им."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 30.
"Чл. 31. Министърът на външните работи извършва действията по регистриране на международните договори на Република България в Организацията на обединените нации и в други междуправителствени организации, съобразно поетите от Република България задължения."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 31.
Последният член, 32, от тази глава гласи:
"Чл. 32. Когато Република България е депозитар по многостранен международен договор, тези функции се изпълняват от министъра на външните работи."
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 32.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
По глава шеста има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Подлагам на гласуване глава шеста заедно със заглавието: "Съхраняване, регистрация на международните договори и депозитарни функции".
Гласували 143 народни представители: за 141, против 2, въздържали се няма.
Глава шеста се приема.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, оттук нататък в текста на законопроекта има Допълнителни и Преходни и заключителни разпоредби.
Ще ви прочета Допълнителната разпоредба.
"Допълнителна разпоредба
§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Чуждестранно лице" е:
а) юридическо лице със седалище извън територията на Република България;
б) дружество, което не е юридическо лице и е регистрирано в чужбина.
2. "Ведомство" е държавна институция, създадена със закон или с постановление на Министерския съвет, чийто ръководител е оправомощен да сключва международни договори."
Комисията подкрепи текста на вносителя по § 1 относно Допълнителната разпоредба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
По Допълнителната разпоредба - § 1 не виждам желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване Допълнителната разпоредба - § 1 от законопроекта.
Моля, гласувайте!
Гласували 137 народни представители: за 137, против и въздържали се няма.
Допълнителната разпоредба - § 1, се приема.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Колеги, следващите параграфи от 2 до 6 визират Преходните и заключителните разпоредби със следното съдържание:
"§ 2. Международните договори, ратифицирани, влезли в сила за Република България и обнародвани преди влизането в сила на действащата Конституция, имат правното действие на международните договори по чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България."
Комисията подкрепи текста на вносителя по § 2.
"§ 3. (1) Заварените международни договори, ратифицирани, влезли в сила за Република България, но необнародвани, се считат за част от вътрешното право на страната от датата на влизане в сила на действащата Конституция на Република България. Те имат правното действие на международните договори по чл. 5, ал. 4 от Конституцията от датата на обнародването им.
(2) Договорите по ал. 1 се обнародват в "Държавен вестник" от компетентните министри, по списък, одобрен от Министерския съвет, в срок една година от датата на влизането в сила на този закон."
Колеги, комисията предлага текстът на § 3 да отпадне изцяло.
При дискусиите в комисията съображението за това беше, че в този § 3 се предлага правна сила и се признават за част от вътрешното право международни договори, които не са били обнародвани при влизане в сила на Конституцията.
Съгласно чл. 5, ал. 4 те не могат да бъдат част от вътрешното ни право. Следователно, този § 3 противоречи на конституционната разпоредба.
Затова комисията предлага той да отпадне изцяло.
"§ 4. Министерският съвет осигурява обнародването в "Държавен вестник" на действащите необнародвани международни договори, утвърдени по съществуващия правов ред при влизането им в сила, в срок една година от датата на влизането в сила на този закон."
По § 4 беше постъпило предложение от народния представител Светослав Лучников. В него думите "в срок от една година" да се заменят с "в срок от три месеца".
Комисията подкрепи по принцип това предложение, като предложи текстът на § 4, който да стане § 3, да има следното съдържание:
"§ 4. Министерският съвет осигурява обнародването в "Държавен вестник" на действащите необнародвани международни договори, утвърдени по съществуващия правов ред при влизането им в сила, в шестмесечен срок от влизането в сила на този закон."
Предложението на комисията удължава срока, предложен от господин Лучников, и скъсява срока, предложен от вносителя, с преценка, че това е достатъчно технологично време за предприемане на действията по обнародването.
"§ 5. Указ № 1496 за участие на Народна република България в международни договори, (обн. "Държавен вестник", бр. 62 от 1975 г.) се отменя."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 5, който става § 4.
Последният - § 6 - на вносителя гласи:
"§ 6. В чл. 5 от Закона за "Държавен вестник" (обн. "Държавен вестник", бр. 89 от 1995 г., попр. бр. 92 от 1995 г., изм. и доп. бр. 123 от 1997 г., бр. 56 от 1999 г. и бр. 1 от 2000 г.) ал. 1 се изменя така:
"(1) Международните договори, подлежащи на обнародване, се представят и обнародват в "Държавен вестник" в 15-дневен срок от датата на влизането им в сила по отношение на Република България."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 6, който става § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
По Преходните и заключителните разпоредби имате думата. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване по следния ред:
Първо, предлагам предложението на комисията § 3 от Преходните и заключителните разпоредби да отпадне.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 3.
Гласували 156 народни представители: за 156, против и въздържали се няма.
Приема се предложението на комисията за отпадане на § 3, което води и до преномериране на следващите параграфи.
Следващото предложение е на господин Светослав Лучников, което предложение всъщност по принцип е прието, но все пак с една корекция, тъй като той предлага изразът "една година" да бъде заменен със "срок от три месеца", а комисията взема компромисното решение - предложението да бъде с шестмесечен срок от влизането в сила.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (ОДС, от място): Приемам предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Лучников. Така ме облекчавате.
Затова подлагам на гласуване подобрената редакция на § 4, който става § 3, предложен от комисията.
Моля, гласувайте предложения от комисията параграф.
Гласували 146 народни представители: за 143, против 3, въздържали се няма.
Приема се.
Сега подлагам на гласуване параграфи от 2 до 5 след преномерацията от Преходните и заключителните разпоредби.
Моля, гласувайте!
Гласували 137 народни представители: за 134, против 3, въздържали се няма.
Народното събрание приема Преходните и заключителните разпоредби, с което Законът за международните договори на Република България е приет на второ четене.
Още един закон приехме.
Преди да дам почивка искам да направя едно кратко съобщение.
Поканвате се в почивката, която сега ще дам, на откриването на самостоятелна изложба - живопис - на младия художник Георги Петров в Клуба на народните представители, където ще има и коктейл.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)



(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Продължаваме заседанието. След като приехме успешно Закона за международните договори на Република България на вашето внимание е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО, приет на първо четене на 3 октомври т.г.
Искам да поканя господин Иван Искров като председател на Комисията по бюджет и финанси да представи законопроекта.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, искам да направя едно процедурно предложение - в залата да бъде допуснат проф.д-р Стоян Дурин - член на работната група по Закона за счетоводството и Закона за независимия финансов одит.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има направено процедурно предложение в залата да бъде поканен проф. Стоян Дурин. Моля да гласувате направеното процедурно предложение.
Гласували 136 народни представители: за 136, против и въздържали се няма.
Приема се.
Моля, поканете господин Стоян Дурин в залата.
Господин Искров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Преди да започна с четене на конкретните текстове по Закона за счетоводството искам да изкажа изключителното си задоволство от работата на всички колеги от Комисията по бюджет и финанси по тези фундаментални закони, както, мисля, моят заместник господин Радев, ги определи - той сравни Закона за счетоводството и Закона за независимия финансов одит със значението на Търговския закон за националната икономика.
Колеги, благодаря на всички членове на комисията за успешната работа. Казвам това, за да споделя с вас, че почти с консенсус приехме тези два закона.
Заглавието на закона е: "Закон за счетоводството".
Предлагам заглавието и "Глава първа - Общи разпоредби" да се гласуват наведнъж, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: На вашето внимание е заглавието на закона - "Закон за счетоводството", заедно с "Глава първа - Общи разпоредби".
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, предлагам да чета предложенията, постъпили по всеки един член, и там, където имаме текст на комисията като окончателен, да чета единствено него, за да спестя време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Там, където има предложения, които не са приети от комисията, те трябва да бъдат гласувани отделно.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Да, точно така.
Благодаря Ви, господин председател.
По чл. 1 от законопроекта за счетоводството са постъпили няколко предложения:
Предложение на народните представители Иван Искров, Румяна Георгиева, Валентин Церовски и Димитър Стефанов:
В чл. 1, ал. 1, т. 1 думите "организацията, методологията и методиката по изграждането и функционирането на" се заменят с "изисквания към всеобхватността и достоверността на".
Комисията подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народните представители Георги Пирински и Георги Анастасов със следния текст:
В чл. 1 след думата "предприятия" се добавя: "по смисъла на този закон са:".
Комисията не подкрепя предложението.
Предлагам подкрепен от комисията окончателен текст на чл. 1, а именно:
"Чл. 1. (1) Този закон урежда:
1. изискванията към всеобхватността и достоверността на счетоводните системи (счетоводствата) в предприятията;
2. съдържанието, съставянето и публичността на годишните финансови отчети на предприятията;
3. изискванията към лицата, които съставят годишния финансов отчет.
(2) Предприятия са: търговците по смисъла на Търговския закон; юридическите лица, които не са търговци; бюджетните предприятия, неперсонифицираните дружества и чуждестранните лица, осъществяващи стопанска дейност на територията на страната чрез място на стопанска дейност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По представения чл. 1, включително с предложението на народните представители Георги Пирински и Георги Анастасов, има ли становища?
Да, заповядайте.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, мотивите за предложението - да се добавят думите "по смисъла на този закон са", са, че по други данъчни закони, а и не само данъчни, които уреждат финансово-икономическата дейност на предприятията, по друг начин се тълкува понятието "предприятия". Именно затова, за по-голяма яснота е заложено да се тълкува какво означава понятието "предприятие" по смисъла на този закон. Ако погледнете другите закони, ще видите, че има други тълкувания за "предприятия". Просто това е една техническа подробност, която с господин Пирински смятаме, че не трябва да бъде пропусната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Георги Анастасов.
Бих искал да обърна само внимание, че в ал. 2 на чл. 1 е посочено кои са предприятия, макар че строго систематично погледнато това би трябвало да бъде в Допълнителните разпоредби на закона. И от тази гледна точка юридически не звучи съвсем перфектно, без това да е някакъв нетърпим пропуск. В крайна сметка определението за това какво е предприятие се съдържа и от тази гледна точка адресатът на закона не би се затруднил да знае по отношение на кого може и трябва да се прилага той.
Така или иначе, продължаваме. Ако има други желаещи да вземат отношение конкретно по този текст? Не виждам.
Ще подложа на гласуване първо направеното от народните представители Георги Пирински и Георги Анастасов предложение което беше обосновано от господин Анастасов. Подлагам на гласуване тяхното предложение за добавка.
Моля, гласувайте.
Гласували 162 народни представители: за 57, против 103, въздържали се 2.
Направеното предложение не се приема.
Подлагам на гласуване окончателния текст на чл. 1, така както беше представен от господин Искров.
Моля, гласувайте текста на чл. 1.
Гласували 150 народни представители: за 150, против и въздържали се няма.
Приема се. Благодаря.
Заповядайте, по чл. 2.

ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: "Чл. 2. Предприятията осъществяват счетоводното записване на стопанските операции в хронологичен ред, съответстващ на извършването им."
Постъпило е предложение от народните представители Пирински и Анастасов със следния текст - чл. 2 се изменя така:
"Чл. 2. Предприятията осъществяват счетоводното записване на стопанските операции в хронологичен ред по датата на издаване на документа, удостоверяващ извършването им."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По чл. 2, заповядайте, господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Оттегляме предложението и остава само предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Анастасов. Така ни облекчавате.
По чл. 2 не виждам други желаещи за изказване.
Моля, гласувайте чл. 2 така, както е подкрепен от комисията.
Гласували 151 народни представители: за 151, против и въздържали се няма.
Член 2 се приема единодушно.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По чл. 3 е постъпило предложение от народните представители Искров, Георгиева, Церовски и Стефанов със следния текст: в чл. 3, ал. 1 в началото думата "Счетоводните" се заменя с "Първичните счетоводни", а в изречение второ думите "Счетоводните документи" се заменят с "Те".
Комисията подкрепя предложението.
Чета текста на изменената ал. 1 на чл. 3 и ал. 2 така, както е предложена от вносителите на законопроекта:
"Чл. 3. (1) Първичните счетоводни документи в предприятията се съставят на български език с арабски цифри и в левове. Те могат да се съставят на съответния чужд език в левове и в чуждестранна валута в случаите на сделки, договорени в чуждестранна валута с чуждестранни контрагенти.
(2) Счетоводните документи, които постъпват в предприятието на чужд език, се придружават с превод на български език на съдържанието на отразените в тях стопански операции."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По чл. 3?
Аз имам само една езикова бележка - сделките не "договорени", а "уговорени в чуждестранна валута". Това е коректният юридически термин. Това е чисто редакционна поправка, затова няма да я подлагаме на гласуване.
По чл. 3 не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване чл. 3 в първата алинея така, както е с предложението на комисията и ал. 2 така, както е предложена от комисията и представена от господин Искров.
Моля, гласувайте чл. 3.
Гласували 143 народни представители: за 143, против и въздържали се няма.
Член 3 се приема.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По чл. 4 са постъпили две предложения, които ще изчета.
Предложение на народните представители Искров, Георгиева, Церовски и Стефанов:
В чл. 4:
1. Създава се нова ал. 1.
"(1) Счетоводството се осъществява и финансовите отчети се съставят в съответствие с изискванията на този закон при съобразяването със следните основни счетоводни предположения:
1. текущо начисляване - приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят;
2. действащо предприятие - приема се, че предприятието е действащо и ще остане такова в предвидимо бъдеще; предприятието няма нито намерение, нито необходимост да ликвидира или значително да намали обема на своята дейност - в противен случай при изготвянето на финансовите отчети следва да се приложи ликвидационна или друга подобна счетоводна база."
2. Досегашната ал. 1 става ал. 2, като т. 4 се заличава, а т. 5 става т. 4.
3. В ал. 2, която става ал. 3, думите "съгласно законите" се заменят със "съгласно действащото законодателство".
4. Досегашната ал. 3 отпада.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение по същия член на народните представители Пирински и Анастасов: в чл. 4 думата "законите" се заменя с "настоящия закон".
Комисията не подкрепя предложението.
Чета окончателния текст на чл. 4.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ, от място): Оттеглям предложението.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Господин Анастасов оттегля предложението.
"(1) Счетоводството се осъществява и финансовите отчети се съставят в съответствие с изискванията на този закон при съобразяването със следните основни счетоводни принципи:
1. текущо начисляване - приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят;
2. действащо предприятие - приема се, че предприятието е действащо и ще остане такова в предвидимо бъдеще; предприятието няма нито намерение, нито необходимост да ликвидира или значително намали обема на своята дейност - в противен случай при изготвянето на финансовите отчети следва да се приложи ликвидационна или друга подобна счетоводна база.
(2) Счетоводството се осъществява при спазване на следните принципи:
1. предпазливост - оценяване и отчитане на предполагаемите рискове и очакваните евентуални загуби при счетоводното третиране на стопанските операции с цел получаване на действителен финансов резултат;
2. съпоставимост между приходите и разходите - разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност, да се отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от тях, а приходите да се отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване;
3. предимство на съдържанието пред формата - сделките и събитията се отразяват счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според правната (договорната) им форма;
4. запазване при възможност на счетоводната политика от предходния отчетен период - постигане съпоставимост на счетоводните данни и показатели през различните отчетни периоди.

(3) Предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това е текстът на чл. 4.
Предложението на народните представители Георги Пирински и Георги Анастасов е оттеглено.
Имате думата по текста на чл. 4, както беше представен от господин Искров.
Ако няма други желаещи, аз искам да предложа една редакционна промяна - в ал. 2, финала на т. 3 "а не формално според правната (договорната) им форма". Достатъчно е "правната", защото "договорната" е частен случай на правната форма. Не ни дава нищо повече като пояснение, само затруднява. Така че предлагам "(договорната)" да отпадне като ненужно пояснение.
Ако го приема за редакционна поправка, няма да го подлагам на гласуване.
Има ли други изказвания по текста? Не виждам.
Подлагам на вашето внимание текста на чл. 4 така, както е предложен в окончателния вариант.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 140, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По чл. 5 са постъпили две предложения.
Предложение на народните представители Искров, Георгиева, Церовски и Стефанов, което комисията подкрепя.
И предложение на народните представители Пирински и Анастасов, което е оттеглено по време на заседанието на комисията.
Ще прочета окончателния текст на чл. 5:
"Чл. 5. (1) Текущото счетоводно отчитане се организира по реда, определен в този закон и утвърден от ръководството на предприятието индивидуален сметкоплан.
(2) Бюджетните предприятия прилагат сметкоплан и счетоводни стандарти, утвърдени от министъра на финансите, които се обнародват в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да се изкажат по чл. 5? Не виждам.
Подлагам на гласуване окончателния текст на чл. 5, както беше представен от господин Искров.
Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: за 134, против 3, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Ще прочета чл. 6, който комисията предлага да отпадне.
"Чл. 6. (1) Създава се Национален съвет по счетоводство като юридическо лице на самостоятелна издръжка, със седалище гр. София.
(2) Националният съвет по счетоводство:
1. разработва проекти за изменение и допълнение на Закона за счетоводството и ги предлага за утвърждаване от съответните органи на законодателната и изпълнителната власт;
2. изразява становище по нормативни актове, свързани с нормативната база за счетоводството;
3. създава публичен регистър и Единна национална система за събиране и публикуване на годишни финансови отчети, подлежащи на независим одит по чл. 40 от този закон;
4. организира издаването на специализирано издание за публикуване на нормативни актове и заверени годишни финансови отчети по реда на този закон.
(3) Националният съвет по счетоводство се състои от председател, секретар и 22-ма членове.
(4) Председател на Националния съвет по счетоводство е дипломиран експерт-счетоводител, утвърден от Управителния съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители. Секретарят е представител на Министерството на финансите, определен от министъра на финансите. Членове на Националния съвет по счетоводство са: 5-има представители на Института на дипломираните експерт-счетоводители, определени от Управителния съвет на Института; 3-има представители на висшите икономически училища, определени от ректорите им; 2-ма представители на професионалните организации на счетоводителите, определени от ръководните им органи; 3-има представители на частния сектор, определени от Българската търговско-промишлена палата и от Българската стопанска камара; 2-ма представители на Министерството на финансите, определени от министъра на финансите; по един представител на Националния статистически институт, на Държавния надзор върху банковата дейност, застрахователната дейност и осигурителната дейност, Сметната палата, Комисията по ценните книжа и фондовите борси и Българска фондова борса, определени съответно от председателя на Националния статистически институт, от председателя на Сметната палата и от управителните органи на останалите представители.
(5) Националният съвет по счетоводство определя своя структура, щат и бюджет.
(6) Бюджетът на съвета се формира от собствени приходи и вноски на представителите по ал. 4, на база брой на представляващите ги членове."
Предложение на народните представители Иван Искров, Румяна Георгиева, Валентин Церовски, Димитър Стефанов - чл. 6 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Беше постъпило предложение и от народните представители Георги Пирински и Георги Анастасов, което касаеше редакция на чл. 6, ако той беше останал. И по време на заседанието на комисията предложението беше оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
Имате ли становище по чл. 6? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Иван Искров, Румяна Георгиева, Валентин Церовски и Димитър Стефанов чл. 6 да отпадне.
Комисията подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте предложението чл. 6 да отпадне.
Гласували 148 народни представители: за 146, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Искров, по глава втора.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: "Глава втора - "Счетоводни документи и форма на счетоводството".
Комисията подкрепя заглавието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Подлагам на гласуване заглавието на глава втора "Счетоводни документи и форма на счетоводството".
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
Заглавието се приема.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: "Чл. 7. (1) Счетоводният документ е хартиен или технически носител на счетоводна информация, класифициран като първичен, вторичен и регистър:
1. първичният документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция;
2. вторичният документ е носител на преобразувана (обобщена или диференцирана) информация, получена от първичните счетоводни документи;
3. регистърът е носител на хронологично систематизирана информация за стопански операции от първични и/или вторични счетоводни документи.
(2) Счетоводният документ може да е електронен документ, когато са спазени изискванията на този закон и на Закона за електронния документ и електронния подпис."
Комисията подкрепя текста на вносителя като чл. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Имате ли становища или възражения по предложения чл. 7, който става чл. 6? Не виждам.
Подлагам на гласуване подкрепения текст на чл. 7, който става чл. 6.
Моля, гласувайте.
Гласували 145 народни представители: за 145, против и въздържали се няма.
Приема се.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По чл. 8 са постъпили две предложения.
Има предложение от народните представители Искров, Георгиева, Церовски и Стефанов. Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Георги Анастасов, което комисията подкрепя по принцип.
Поради това преминавам към окончателния текст на чл. 8, който става чл. 7:
"Чл. 7. (1) Първичен счетоводен документ, адресиран до други предприятия или физически лица съдържа:
1. наименование и номер на документа, дата на съставяне и място;
2. наименование и адрес на предприятията - издател и получател на документа;
3. номер по националния данъчен регистър и БУЛСТАТ на издателя и получателя на документа, а за получатели-физически лица, се изписва единния граждански номер на лицето;
4. основание, предмет, натурално (при необходимост) и стойностно изражение на стопанската операция;
5. съставител и получател - име и фамилия;
6. подписи на лицата, отговорни за осъществяването на стопанската операция.
(2) Първичният счетоводен документ, който засяга само дейността на предприятието, съдържа реквизити:
1. наименованието и номера на документа, място и дата на съставянето му;
2. наименование и адрес на предприятието;
3. собствено и фамилно име на съставителя на документа;
4. основание, предмет, натурално (при необходимост) и стойностно изражение на стопанската операция;
5. подписи на лицата, отговорни за осъществяването и оформянето на стопанската операция."
Обръщам внимание, колеги, че в ал. 3 има поправка:
"(3) За отчитането на определени стопански операции, активи и пасиви на бюджетните предприятия, министърът на финансите утвърждава условия и ред на документиране, форма и реквизити на счетоводните документи, които да са задължителни за прилагане."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Дали народният представител Георги Анастасов поддържа своята редакция на ал. 1, след като принцип предложението е прието, за да го подложа самостоятелно на гласуване или ще се съгласите с новата редакция на комисията?
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Съгласен съм, защото тя е само техническа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Анастасов.
Имате думата, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, господин Герджиков. Току-що госпожа Баросова ми направи една забележка, че в ал. 1 казваме: "Първичен счетоводен документ... съдържа:", а в ал. 2 започваме с "Първичният счетоводен документ..." и завършваме със "съдържа реквизити:". Предлагам "реквизити" да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Няма да подлагам на гласуване редакционната поправка, само ще я отразим, че в ал. 2 отпада думата "реквизити".
Обръщам внимание с оглед на отразяването в стенографските протоколи, че ал. 3 беше внесена с поправка в пленарната зала и се казва: "министърът на финансите утвърждава условия и ред на документиране", отпада "и начин".
Подлагам на гласуване окончателния текст на чл. 8, който става чл. 7.
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: за 139, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към следващия чл. 9.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По чл. 9 е постъпило предложение от народните представители Искров, Георгиева, Церовски и Стефанов - в чл. 9 думите "с идентификационни шифри или" да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9, като чл. 8 със следната редакция:
"Чл. 8. При съставяне на първичните счетоводни документи чрез технически средства подписите по чл. 7, ал. 2, т. 5 могат да се заменят с идентификационни шифри или с електронни подписи по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Веднага искам да попитам дали Вашето предложение, заедно с това на народните представители Румяна Георгиева, Валентин Церовски и Димитър Стефанов за отпадане на думите "с идентификационни шифри или" да отпадне? Поддържате ли го?
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Оттегляте го, добре.
По предложения чл. 9, който става чл. 8, по окончателната редакция, имате ли становище? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от комисията за чл. 9, който става чл. 8.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 133, против и въздържали се няма.
Приема се.
Продължаваме нататък. Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По чл. 10 е постъпило предложение от народните представители Искров, Георгиева, Церовски и Стефанов, което комисията подкрепя.
Предлагам окончателен текст на чл. 10, който става чл. 9:
"Чл. 9. (1) При изграждането и поддържането на счетоводната система предприятията осигуряват:
1. всеобхватно хронологично регистриране на счетоводните операции;
2. систематични счетоводни регистри за обобщаване на счетоводната информация, които се откриват в началото на отчетния период и се приключват в неговия край;
3. синтетични и аналитични счетоводни регистри, както и равенство и връзка между тях;
4. междинно и годишно приключване на счетоводните регистри, съставяне на оборотна ведомост;
5. изменения в извършените счетоводни записвания чрез съставяне на коригиращи счетоводни статии;
6. прилагане на индивидуален сметкоплан.
(2) Когато при осъществяване на счетоводството се използва счетоводен софтуер, той трябва да е на български език, разработен при спазване на изискванията на този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
Не виждам желаещи да се изкажат по предложения текст.
Подлагам на гласуване окончателния текст на чл. 10, който става чл. 9.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 135, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Господин Искров, заповядайте.


ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ:
"Чл. 11. Поправки и добавки в първичните счетоводни документи не се разрешават. Погрешно съставени първични счетоводни документи се анулират и се съставят нови."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11 като чл. 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли бележки по чл. 11, който става чл. 10? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте текста на чл. 11.
Гласували 125 народни представители: за 124, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ:
"Чл. 12. (1) Лицата, които са съставили и подписали счетоводните документи и техническите информационни носители, носят отговорност за достоверността на информацията в тях.
(2) Лицата, които са разпоредили извършването на стопанските операции, носят отговорност за тяхната законосъобразност и целесъобразност."
Постъпило е предложение от народните представители Иван Искров, Румяна Георгиева, Валентин Церовски и Димитър Стефанов:
По чл. 12:
1. Вариант I - чл. 12 да отпадне.
2. Вариант II - да отпадне само ал. 2.
Предложение на комисията:
В чл. 12, който става чл. 11, ал. 2 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли бележки по чл. 12? Предложителите поддържат ли първия вариант - целият чл. 12 да отпадне?
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Оттеглено е предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Искров, ще изразите ли становището на предложителите или да го подлагам на гласуване?
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Ние оттегляме предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля, гласувайте втория вариант, който се възприема от комисията. Според него чл. 12 става чл. 11 с текста на ал. 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 137, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ:
"Чл. 13. Формата на счетоводството се утвърждава от ръководителя на предприятието. Тя следва да осигурява синхронизирано осъществяване на хронологичното и систематичното (аналитично и синтетично) счетоводно отчитане."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13 като чл. 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли изказвания по предложения текст? Не виждам.
Моля, гласувайте подкрепения текст, като чл. 13 става чл. 12.
Гласували 134 народни представители: за 134, против и въздържали се няма. Приема се.
Преминаваме към глава трета.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: "Глава трета - Активи, собствен капитал, пасиви, приходи и разходи".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля, гласувайте заглавието на глава трета.
Гласували 134 народни представители: за 134, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По чл. 14 е постъпило предложение от народния представител Георги Пирински.
Комисията подкрепя предложението.
Чета окончателния текст на чл. 14, който става чл. 13:
"Чл. 13. (1) Активите, собственият капитал, пасивите, приходите и разходите се оценяват и записват при тяхното придобиване или възникване по историческата им цена или друга цена, в съответствие с приложимите счетоводни стандарти.
(2) Историческа цена е цената на придобиване, себестойността или справедливата цена.
(3) Последващи оценки на активите и пасивите се извършват в съответствие с приложимите счетоводни стандарти."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По представения текст на чл. 14. Отново ми прави впечатление, изглежда хронична слабост на закона е, един текст, който трябва да бъде в Допълнителните разпоредби на нормативния акт, вкаран е като алинея в съдържанието на акта.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Ако позволите, господин председател, това все пак е историческата цена, ако имате предвид, което е основен термин в съвременното счетоводство. Ето защо държим да бъде така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Всичко е хубаво, но има Закон за нормативните актове, който е добре да съобразяваме.
Има ли желаещи да се изкажат по окончателния текст на чл. 14, който става чл. 13? Не виждам.
Моля, гласувайте предложения окончателен вариант на текста.
Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ:
"Чл. 15. (1) Активите са дълготрайни (дългосрочни), когато очакваната от тях икономическа изгода се черпи през повече от дванадесетмесечен период, и краткотрайни (краткосрочни), когато очакваната от тях икономическа изгода се черпи еднократно или в рамките на дванадесет месеца.
(2) Дълготрайните активи са: материални, нематериални, финансови и репутация.
(3) Краткотрайните активи са: материални запаси, краткосрочни вземания, финансови и парични средства."
По чл. 15 има предложение на народния представител Георги Анастасов:
В чл. 15, ал. 1 след думите "от дванадесетмесечен период" се добавя "и стойност на придобиване по-голяма от две минимални работни заплати към датата на придобиване".
Комисията не подкрепя това предложение. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15 като чл. 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате думата по предложения член.
Заповядайте, господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Мотивите са преди всичко професионални. И това касае хората, които се занимават със счетоводство.
Когато предлагаме такава стойност, поне да е над две минимални работни заплати, в случая както сега е 100 лв., дълготрайните активи да бъдат над 200 лв., тогава вече имаме някаква гама за сериозно отношение към счетоводството.
Не мога да си представя как счетоводителите ще трябва всяка химикалка, всеки молив, всеки кламер да го осчетоводяват. Ето, това е мотивът, който прилагам, и в него няма нищо политическо. Това е чисто и просто една строго професионална норма, която трябва да съществува в счетоводството като граница за признаване на активите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Анастасов.
Аз имам един въпрос към господин Искров. В чл. 15, ал. 2, където се казва кои са дълготрайните активи, накрая се сочи "репутация". Бихте ли ми изтълкували съдържанието на използвания от Вас термин "репутация"?
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Тук е професорът по тези въпроси, може би ще трябва да излезе и да даде дефиниция. Но под "репутация", уважаеми господин председател и колеги, в никакъв случай не се има предвид наложилият се термин "репутация" за лица, например.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Дурин, бихте ли обосновали защо включвате в дълготрайните активи "репутация"?
СТОЯН ДУРИН: Благодаря Ви, господин председател. Нека да отговоря на два въпроса, ако е възможно.
Репутацията се появява тогава, когато съществува бизнес- комбинация и то бизнес-комбинация, която става при покупка на предприятие и то, купеното предприятие, престава да съществува. Появява се или е възможно да се появи една разлика между цената на придобиване, разходите, включително и разходите по придобиването, и справедливата стойност на придобитите активи и пасиви. Тази репутация не може да не бъде записана в счетоводния баланс, тъй като тя съществува и ще се проявява.
Даже трябва да кажем, че репутацията бива положителна и отрицателна. Положителна е тази репутация, която надвишава, сумата, която надвишава цената, която ние сме платили над справедливата стойност. И тя се посочва с положителен знак в актива на баланса.
Що се отнася до отрицателната репутация, тя е точно обратното - има по-голяма стойност по пазарни, по справедливи цени на придобитите активи и пасиви от това, което ние сме платили. Тя ще се посочи в баланса с отрицателен знак така, както това е предвидено в 22 международен счетоводен стандарт.
Това бих могъл да ви кажа за репутацията. Трябва да остане, иначе тя ще увисне, няма място къде да бъде в баланса.
Освен това, предвижда се репутацията да бъде амортизирана - и положителна, и отрицателна, в продължителен срок, който не може да надвишава десет години. Но зависи от преценката на предприятието, от използването на тези активи и от предназначението, за което това предприятие се придобива и ще бъде използвано.
Ако ми разрешите, господин председателю, да кажа нещо по предложението за тези две минимални заплати, за оценките на дълготрайните материални активи като една минимална цена.
Вижте, в досегашния закон най-напред съществуваше тази постановка за две минимални заплати. След това с един закон - аз не си спомням кой беше той - се каза, че не може да има неабсолютни цифри и затова беше записана сумата 150 лв. в Закона за счетоводството
Ние чрез този Закон за счетоводството отиваме към прилагане на международните счетоводни стандарти, където тези неща ги няма и не може да има определена сума.
Разбира се, прав е народният представител, че счетоводителят няма как, трябва да има някаква мярна единица, някаква мярка. Но това е въпрос на счетоводна политика. Предприятието трябва да приеме своята счетоводна политика и в счетоводната политика трябва да запише, ако желае, разбира се, някаква такава граница.
Разбирам, че кламерите ние ги използваме много дълго време, но едва ли някой счетоводител ще си позволи да представи кламерите в групата на дълготрайните материални активи. Така че аз бих посъветвал народните представители да не записват някаква граница, което ще даде възможност на предприятията сами да определят тази граница, ако те преценят това за уместно в своята дейност в предприятието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дурин.
Аз бих си позволил да препоръчам точно терминът "репутация" да бъде включен в Допълнителните разпоредби на закона, за да може да се изясни неговото съдържание, тъй като това е един термин, който се доближава донякъде до термина, използван в Търговския закон в чл. 15 - фактически отношения, съответстващо на френското "ашаландаж" или на "гуи ту ю" в английското право. И за да няма смесване на понятията, нека "репутация" все пак да бъде обяснено като термин, използван в закона, който не съществува в другите нормативни актове на действащото ни право. Това е моята молба. Докато се стигне дотам, надявам се това да го направите.
Още по чл. 15 - да, заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, господин председател, и на проф. Дурин.
Искам само да кажа по отношение на дефиницията на "репутация", тъй като има опасност и по-нататък да стигнем до такъв казус. Има много термини, които като правило би трябвало да бъдат пояснени в националните счетоводни стандарти. Такива има, там са обяснени тия неща и те са дори депозирани вече при министъра на финансите и чакат този закон, които пък вече ще дефинират много от понятията. Така че, ако прецените Вие като един уважаван юрист, че трябва да бъде това нещо...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това е моето мнение. Използването на този термин в закона налага в Допълнителните разпоредби да има текст, който да го обяснява.
Господин Анастасов иска да вземе отношение по текста на чл. 15, вероятно провокиран от проф. Дурин по ал. 1.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Не, ние нямаме съществени различия с проф. Дурин. Става въпрос за следното. Професор Дурин е прав като казва, че трябва ръководителят на предприятието да определя някаква граница. Но ние в този закон в момента не залагаме такава граница и такъв лимит, тоест, няма такъв текст. Това означава, че ние сега трябва да създадем нов текст, който изрично да казва, че ръководителят на предприятието определя кои са дълготрайните активи.
Ерго, не бих губил времето на народните представители, ако нямаше чл. 24, който сега ще стане чл. 21 и който, ако не се изпълни, за инвентаризацията на тези дълготрайни активи, носи сериозни финансови санкции. Аз не мога да си представя, че на две години ще правим инвентаризация на химикалките и кламерите. Затова съм съгласен, евентуално ако се съгласите, тук редакционно да добавим още едно изречение, че ръководителят на предприятието определя долната граница за активите - кои са долготрайни активи. Иначе всяко друго решение поставя в много неизгодно положение счетоводителите, които достатъчно много си вадят очите над цифрите, за да получат една цифра накрая. Това е най-неблагодарната професия може би. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Анастасов.
Господин Искров, заповядайте, искате да вземете отношение.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Искам да взема отношение по направеното предложение от господин Анастасов, тъй като вероятно Вие трябва да го подложите на гласуване.
Аз също като проф. Дурин не подкрепям предложението, направено от господин Анастасов, че химикалките и кламерите, видите ли, за да не се осчетоводяват като дълготрайни активи, трябва изрично да се приеме неговото предложение, направено по надлежния ред пред Комисията по бюджет и финанси, тъй като те и в момента, господин Анастасов, не са дълготраен материален актив. Химикалките и кламерите са материални запаси или канцеларски материали. А в съответствие с международните счетоводни стандарти имайте предвид, че този закон е все пак доста по-либерален. Спомняте си, че ние говорехме дали този закон да бъде от 5 члена или от 12 члена, или да бъде този, който е в момента пред народното представителство.
Така че не можем да опишем всичко, тъй като ще противоречи на принципа, който сме възприели вече в нашите дискусии.
Що се касае до това каква политика следва предприятието, това и досега действащият закон, а и по новите счетоводни стандарти ръководството трябва да го декларира като приложение, така наречените дисклоужърс, към които вървим, и там трябва да оповести своята счетоводна политика.
Така че, споделяйки мнението на проф. Дурин, аз искам още веднъж да кажа, че комисията не подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Въпросът е доколко можем да разискваме по сега направеното предложение на господин Анастасов, което не е направено между първо и второ четене, но все пак представлява алтернатива на неговото предложение. От тази гледна точка бихме могли да счетем, че то има редакционен характер, просто друг подход за постигане на същия ефект.
Дали в такъв случай Вие оттегляте писменото си предложение, което сте направил по ал. 1, за да мога да подложа на гласуване сегашната редакция, която аз ще прочета, а Вие ще кажете дали сте съгласен с нея?
"Ръководителят на предприятието определя долната граница на стойността на дълготрайните материални активи."
Ще има ли безпределната свобода ръководителят на предприятието да го прави? А ако каже, че долната граница е 1 млн.?
Чакам още становища.
Заповядайте, господин Церовски.
ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ (НДСВ): Чисто редакционно, доколкото си спомням, терминът е "материални дълготрайни активи", а не "дълготрайни материални активи".
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ, от място): Само "дълготрайни активи".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре, ще бъде само "дълготрайни активи", стига да стигнем дотам.
Много ви моля, нека да подходим разумно към този текст, защото е твърде важен.
Господин Дурин, заповядайте.
СТОЯН ДУРИН: Благодаря Ви, господин председател! Колеги, ако прецените, винаги може да се сложи долна граница, няма проблеми. Но мен ми се струва, че още в началото на ал. 1 е казано кои са дълготрайни активи, тоест това са активи, от които се очаква да се получава икономическа изгода за по-дълъг период от време.
Аз поддържам моето предложение. Преди малко казах, че трябва да оставим този текст свободен, да не определяме минимална или максимална граница. Да остане предприятието да си решава този въпрос, защото от 2003 г., ако вие приемете този текст малко по-нататък, ние ще прилагаме международните счетоводни стандарти, където за стойностни граници не се говори.
Затова ще моля, ако е възможно, да се мъчим още от по-рано да подпомагаме този преход към прилагането на международните счетоводни стандарти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дурин.
Има ли други желаещи да вземат отношение по спорния текст?
Господин Анастасов, предполагам, че държите на новата редакция - "Ръководителят на предприятието определя долната граница на стойността на дълготрайните активи"?
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Анастасов, което току-що прочетох.
Моля, гласувайте!
Гласували 140 народни представители: за 17, против 117, въздържали се 6.
Предложението на народния представител Георги Анастасов не се приема.
Поставям на гласуване текста на чл. 15, който става чл. 14.
Моля, гласувайте!
Гласували 142 народни представители: за 134, против няма, въздържали се 8.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, по чл. 16 и чл. 17 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя, като съответно ги преномерира в членове 15 и 16.
"Чл. 16. (1) Предприятията начисляват амортизации на амортизируемите дълготрайни активи в съответствие с приложимите счетоводни стандарти.
(2) Амортизациите се начисляват от месеца, следващ месеца на придобиването на дълготрайния актив или въвеждането му в употреба.
(3) Амортизациите в бюджетните предприятия се начисляват по решение на Министерския съвет.
Чл. 17. Материалните запаси при тяхното потребление се оценяват в съответствие с приложимите счетоводни стандарти."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Аз имам един въпрос. Необходимо ли е в ал. 1 да се казва, че "се начисляват амортизации на амортизируемите дълготрайни активи"? Първо, това е дума, която човек ще си изкълчи езика, докато я каже, а и дали всъщност дава нещо на текста?
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Има и активи, които са дълготрайни активи, но са неамортизируеми. Типичен пример е земята, господин председател. И ние държим текстът да остане така, както е предложен от вносителите.
Определени произведения на изкуството също са неамортизируеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Очевидно е, че след като не са амортизируеми, не трябва да се начисляват амортизации. Получава се едно излишно представяне на нещо, което се разбира от само себе си. Може да се прави нещо, да се начисляват амортизации само на тези активи, които подлежат на амортизация. Аз поне така си представям нещата. Все пак има хора по-силни в тази материя, нека те да кажат.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Има амортизируеми и неамортизируеми активи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре, но на тези, които не са амортизируеми, очевидно, че не им се начисляват амортизации.
Проф. Дурин, заповядайте.
СТОЯН ДУРИН: Господин председателю, аз започвам да се замислям върху това, което Вие казахте. Трябва да намерим начин обаче да кажем, че хем всички дълготрайни активи се амортизират, хем има някои, върху които не се начисляват амортизации. И затова може би, ако прецените, текстът да стане: "Предприятията начисляват амортизации на дълготрайните активи, които се амортизират" или нещо от този род, но пък ще има повторение. В нашия практически живот това е придобило такава гражданственост, че аз досега почти не съм се замислял, че се получава нещо, което не е съвсем в ред, че неамортизируемото не се амортизира. Но трябва да има една граница, едно разграничение, за да се знае, че някои от активите не са амортизируеми. Разбира се, земята, която има ограничен срок на ползване там, където има полезни изкопаеми или кариери, тя ще се амортизира. Затова сме направили това разграничение. Ако трябва да се промени, да се промени, но във всички случаи трябва да има разграничителна линия, която да определя, че върху някои дълготрайни активи не се начисляват амортизации. При нас, в счетоводството, досега не е имало проблем по този въпрос.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Аз трудно мога да се съглася, че трябва да стои това обяснение, че тези, които са амортизируеми, на тях трябва да се начисляват амортизации. Ами, разбира се, че се начисляват на тези, които са амортизируеми. Защо трябва да се казва по този начин.
Господин Радев, много бих държал Вие да вземете отношение по въпроса, защото все пак това е специфична материя и хората, които са навътре в нея, не са толкова много.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател. Аз смятам, че текстът трябва да остане така, както е предложен, по простата причина, че може да има някои активи, които са амортизируеми, но в един определен момент Народното събрание да вземе решение за данъчни цели да не се амортизират и обратно. Така че това разделение трябва да съществува и не е достатъчно нещо да е амортизируемо, за да може да се самоподразбира, че трябва да има амортизации. Ще има, ако законът го възстанови.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: За реплика, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Радев, ако прецени Народното събрание да не се начисляват амортизации, те веднага ще минат просто в другата категория.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС, от място): Законово.
МИХАИЛ МИКОВ: Законът дава дефиниция, че има амортизируеми, за които следва да се начисляват, и е логично и такива, които са неамортизируеми. Прехвърлянето на едни или други с някакво решение не променя тия две категории. И оттам следващото логическо съждение, че няма смисъл да повтаряме, че при неамортизируемите не се начислява. Дали те по естеството си са вещи, които теоретично счетоводството и икономиката се амортизират или не, това няма никакво значение. Въпросът е какъв е законодателният режим, който им възлагаме. А иначе несчетоводител, неикономист човек, ако прочете това нещо, просто ще ни гледат с едно око на съмнение за нашето логическо мислене.
В този смисъл, подкрепям редакционната бележка. Тя не е от някакво свръхважно естество. Да приемем така закона и да караме нататък.
Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Всички имат амортизация, но на някои е нулева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има думата господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Нещо зациклихме, уважаеми господин председател.
Аз дълбоко ценя лингвистичните познания на нашия председател и, както казах и при обсъждане на чл. 220, ал. 3, познанията на господин Миков в областта на банките и финансите, но искам пак да предложа това, което каза и господин Радев по чл. 16, тъй като този термин има гражданственост, вече се е утвърдил между счетоводителите.
Предлагаме чл. 16 и 17 да бъдат гласувани така, както са обсъдени от комисията и предложени за второ четене като чл. 15 и 16. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Понеже все пак се оформи една дискусия, един спор по това дали е необходимо да съществува това пояснение, че става дума за амортизируеми дълготрайни активи, аз ще го подложа на гласуване като го счета не само за редакционна поправка, а поправка по същество.
Подлагам на гласуване предложението в ал. 1 да отпадне думата "амортизируемите".
Гласували 145 народни представители: за 53, против 87, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване целия текст на чл. 16, така както е предложен и подкрепен от комисията.
Гласували 158 народни представители: за 131, против 3, въздържали се 24.
Член 16, който става чл. 15, е приет.
Член 17, който трябва да се преномерира на чл. 16, беше представен. По него нямаше становище.
Подлагам на гласуване чл. 17, който става чл. 16.
Гласували 152 народни представители: за 146, против 3, въздържали се 3.
Приема се.
Продължаваме с чл. 18.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ:
"Чл. 18. Безвъзмездно получените активи се отчитат като финансирания, ако в закон не е предвидено друго."
По чл. 18 е постъпило предложение от народните представители Искров, Георгиева, Церовски и Стефанов - чл. 18 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По чл. 18 има ли становище?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Ние подкрепяме предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на чл. 18.
Гласували 152 народни представители: за 144, против няма, въздържали се 8.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По чл. 19 е постъпило предложение от народните представители Искров, Георгиева, Церовски и Стефанов, което комисията подкрепя.
Чета окончателния текст на чл. 19, който става чл. 17:
"Чл. 17. (1) Разходите се отчитат като разходи за дейността по икономически елементи (материали, външни услуги, амортизации, възнаграждения, осигуровки и др.), финансови разходи, извънредни разходи и разходи за данъци от печалбата. Предприятията могат да прилагат и друга класификация на разходите, когато това е предвидено в приложим счетоводен стандарт.
(2) Като разходи се отчитат начислените провизии, когато това е предвидено в нормативен акт.
(3) Финансовите разходи са: разходите за лихви; отрицателните разлики от операции с финансови инвестиции и инструменти; отрицателните разлики от промяна на валутни курсове; другите разходи по финансови операции.
(4) Извънредни разходи са разходите, които са възникнали случайно или са породени от събития извън обичайната дейност и не се очаква да възникват отново в близко бъдеще.
(5) Разходите, извършени от предприятието през текущия отчетен период, които са свързани с получаване на приходи или изгоди през следващ отчетен период, се отчитат като разходи за бъдещи периоди."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Всъщност като че ли целият текст е доста технологичен. Аз нямам амбицията сега, на второ четене, да направя нещо кой знае какво съществено по него. Единствено в рамките на редакционно предложение предлагам да отпадне това, което е в скобите:
"Разходите се отчитат като разходи за дейността по икономически елементи, финансови разходи, извънредни разходи и разходи за данъци от печалбата".
Ако това, разбира се, са изчерпателните категории, които авторите на проекта са имали предвид.
Обезсмисля се изброяването: "материали, външни услуги, амортизации, възнаграждения, осигуровки..." с това "други". Или се изброяват изчерпателно, за да се знае, че в закона те са изброени изчерпателно, или не се прави такъв описателен опит нещо да се изброи и други, които някой се сети или които попаднат по линия на счетоводните стандарти.
И другото, което е казано в ал. 2: "като разходи се отчитат начислените провизии, когато това е предвидено в нормативен акт".
Разбира се, така поне аз си мисля, като гражданин, защото говорим за гражданственост, ясно е, че ще се отчитат начислените провизии, ако е предвидено в нормативен акт. Даже ви предлагам и ал. 2 да отпадне в рамките на редакционните поправки. Начислените провизии попадат в ал. 1.
Авторите на законопроекта е трябвало или да направят опит според възможностите да очертаят изчерпателно списъка на изброяваните категории, или да не правят опит частично да ги изброят и накрая поради несигурност в пълнотата да добавят "и други". Тоест това не дава нищо добро за текста на закона.
В този смисъл пак повтарям редакционните си предложения. Даже се чудя как тук се изброява нещо в скобите, други са изброени извън скобите. Нека първото изречение да бъде: "Разходите се отчитат като разходи за дейността по икономически елементи."
А вече от теорията на счетоводството, от тяхната практика, от счетоводните стандарти всичките тези категории ще се появят и ще изплуват. Ще се пишат и методически указания, както го правят и досега, ще има писма на Министерство на финансите, защото изброяването е непълно, за съжаление. Ако можеше да е пълно, аз бих подкрепил идеята да се изброи в закона пълно.
Още повече вижте какво е второто изречение: "Предприятията могат да прилагат и друга класификация на разходите, когато това е предвидено в приложим счетоводен стандарт". Ами, за какво ги изброяваме, като могат и в друга на база на счетоводен стандарт?
Поне малко тук, в движение, да се опитаме да изчистим тези текстове. И ал. 2 да отпадне със същите аргументи - когато това е предвидено с нормативен акт.
Ако имаме амбиция всичко да напишем в закона, да няма счетоводни стандарти. За всички е ясно, че това е невъзможно. Щом има счетоводни стандарти, доколкото имам бегли познания, те се приемат от Министерския съвет с акта постановление, който е нормативен акт.
Не знам дали бях ясен за редакционните предложения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Аз ще ги подложа на гласуване, разбира се, защото те са важни, могат и да изменят евентуално смисъла, а не трябва да правим такива грешки.
Да, заповядайте, господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, колеги! Аз също имам редакционно предложение.
Първо, подкрепям първото предложение на колегата Миков да отпадне описателното изброяване, плюс това непълно, в скобите, защото то не носи нищо като съдържание.
Не съм съгласен, че трябва да отпаднат финансовите разходи, извънредни разходи и т.н., така както са описани, защото това не може да стане.
Не съм съгласен и с неговото предложение да отпадне ал. 2 и искам да направя предложение по ал. 4. В тази алинея се казва:
"Извънредни разходи са разходите, които са възникнали случайно или са породени от събития, извън обичайната дейност...".
Нищо не носи и следващата част от това изречение: "и не се очаква да възникнат отново в близко бъдеще".
Това е нонсенс. Ако те са случайни, не може да има очакване за тях. Или най-малкото трябва да отчитаме честота на случайни събития и въобще една теория на вероятностите, която очевидно не е работа на счетоводителите, и това би било доста спорен текст, ако се прилага добросъвестно. Така че предлагам да отпадне тази втора част на ал. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, благодаря Ви, господин Николов.
Господин Миков, заповядайте за реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Репликата ми е към господин Николов по отношение на ал. 2.
Така въобще казано "нормативен акт" е като тръгнем от Конституцията и стигнем някъде. Ако искате, да приемем да е казано в закон. Ако не ви харесва в закон, да е в постановление на Министерския съвет. Може би тук проф. Дурин да вземе отношение по този въпрос - каква е обичайната практика, какво се налага да се приеме. Защото така "нормативен акт" - може и в закон, може и в постановление.
Според мен досега практиката е била за тези провизии, това според мен е едно специално счетоводство - банковото, кооперациите не съм чул да начисляват провизии, пък може и да начисляват. Тоест едно такова решение да се прави в закон. Ако то се прави в закон, е съвсем ясно, че няма смисъл от "нормативен акт." Ако практиката е да се решава отчитането за разходи на начислените провизии с постановление на Министерския съвет, да приемем нормативен акт. Ако няма такава практика, нека се приеме в закон.
Защото аз си задавам ред следващи въпроси, свързани с данъчното облагане и със спестяване на разходи за данъци на доста сериозни субекти. А оттам възниква следващият въпрос: данъците се определят със закон по Конституция, само че някои икономически елементи, като се приемат за разходи, излизат извън данъчното облагане. Малко така да внесете яснота.
Иначе просто става една...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре, благодаря Ви, господин Миков.
Заповядайте.
КОСТА КОСТОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми народни представители, смятам, че този спор ще завърши така, както завърши и предишния - за амортизируемите дълготрайни активи. Защото счетоводството е нещо точно, нещо консервативно и не търпи волни тълкувания. Не може да не се изброят тези статии, защото "други" е нещо, което животът не може да обхване. То за всяко предприятие е нещо различно. Така че добре е казано, нека да гласуваме това, което ни предлагат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Костов.
Реплика на Господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми господин Костов, аз не чух никакъв аргумент по същество, освен аргумента на броя гласове, както приключи предишното гласуване.
Аз бих искал и с удоволствие ще приема всякаква теза в тази зала, която мотивира приемането на текста в този вид. Но по същество Вие не дадохте никакъв аргумент, за да разбиете моите съмнения относно този текст.
И само нещо искам да Ви кажа. В края на краищата всеки закон се пише освен за хората, които са тясно профилирани, за всички. Така че да разсъждаваме от гледна точка на това: при нас в счетоводството това е така и вие много, много не питайте, защото не разбирате тия работи или в медицината е така и вие не питайте, защото не разбирате, не е сериозен аргумент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Господин Анастасов, заповядайте.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Аз ще отговоря професионално на господин Костов. Счетоводството е наниз от хубави припеви. След като не можем да изброим наистина конкретиката, достатъчен е текстът, в който е казано: "Разходи за дейността по икономически елементи". Това вече се решава в счетоводните стандарти, които ще бъдат прилагани от предприятието.
И аз бих се позовал на думите на господин Искров, който преди малко докладваше за аргумента за общност, за по-общо представяне. Няма смисъл да даваме примери в един закон. Това е единственият мотив, който ме кара наистина да се съглася текстът в скобите и самите скоби да отпаднат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Анастасов.
Има думата господин Стоян Дурин, член наа комисията по изработката на Закона за счетоводството, за да внесе допълнителна яснота по въпроса, надявам се.
СТОЯН ДУРИН: Благодаря Ви, господин председателю! Имайте предвид, че въпросът за разходите е един много голям въпрос. Даже аз считам, че едно предприятие се състои преди всичко от съвкупност от разходи. И ако ние намерим някакъв начин да ги подредим, ще бъде добре.
През 1991 г. с приемането на Закона за счетоводството разходите по икономически елементи бяха структурирани точно така, както и сега. Няма никаква разлика. Създаде се един порядък на отчитане на тези разходи по икономически елементи. Ако вие прецените, че ще го махнете, редът може да бъде, че "Разходите се отчитат съгласно счетоводните стандарти". И това може да стане.
Но имайте предвид, че въпросът се касае до групиране на тези разходи. Аз като човек, който има някакви свои виждания, мога да подредя разходите по икономически елементи като разходи за материали и външни услуги - един икономически елемент. Друг може да ги подреди по друг начин. И от гледна точка на тази главна систематика, която е необходима и за национално равнище и е свързана с националните сметки, поне досега няма оплаквания.
Аз съм съгласен с мотива, че щом запишем "други", значи нищо не сме казали дотук. Съгласен съм, но така бих пледирал за тези неща, освен ако вие прецените, че трябва да има записано, че "Това се решава със счетоводните стандарти".
Що се касае до второто изречение на ал. 1, имайте предвид, че стандартът, подреждането на разходите по икономически елементи като разходи за материали, за външни услуги, за амортизация и т.н. в предприятията от стопанската сфера, от производствената дейност точно би паснало. Но когато въпросът се касае до едно застрахователно предприятие, до един пенсионен фонд или до друго предприятие, от друга дейност, то това подреждане вече малко не съвпада. Тогава на преден план излизат финансовите разходи, които биха били по-значими от гледна точка на отразяването, а разходите по икономически елементи биха били по-второстепенни от гледна точка на степен на важност.
И затова, ако запишете, че разходите няма ги подреждаме по никакъв начин, то може да си остане така, както е предвидено в счетоводните стандарти.
Засега аз бих помолил така да остане още 1-2 или повече години, докато започнем напълно да прилагаме международните счетоводни стандарти и тогава този проблем сам по себе си ще отпадне.
Що се касае до ал. 2, тъй като в този закон, в този член се говори за разходите, за обхвата на разходите, на нас ни се иска да запишем, ако не се приеме нормативен акт, да се запише: "когато е предвидено в закон" - нещо от този род. Но понеже касае въпроса до разходи. Иначе ще стане така, че разходите ще бъдат записани в 3-4 закона и малко трудно ще можем да ги обхванем и да ги определим за тези неща.
Вярно е, че извънредните разходи, за които споменавате, но така е в нашата система и така е по международните счетоводни стандарти. Трябва да ви кажа, че един от първите записи като извънредни разходи се предлагаше да бъде само разходите, свързани със стихийни бедствия, и разходи, когато има принудително отнемане на активи, тоест кражба, което по-рядко се случва. Това - едно.
Второ, бих желал да ви информирам, че колегията в света чрез международните счетоводни стандарти дели разходите за стихийни бедствия на две части. Едната част са тези разходи, които можем да ги отчетем като извънредни разходи. Но казват, че в България градушки има през май и юни. И всяко погиване на селскостопанските култури през този период не е извънреден разход, а това е обичаен разход поради климатични условия, природно и друго разположение на нашата страна. А извънреден разход ще бъде, ако, примерно, днес падне градушката и ние не сме обрали гроздето. Това е случаен разход, който ще бъде извънреден. Няма да се повтори и не се очаква да се повтори.
Или сте осъдили някого и той забравил и сега се сетил да ви върне парите или да платите вие. Ето за такива разходи става дума. И така се описват нашите неща в стандартите. Макар че от гледна точка на практиката ние побългарихме това понятие и там записахме много разходи, които са си чисто разходи от гледна точка на пряко зависещи от управлението - и отписване на активи, и липса на активи, и вписвани вземания и т.н. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дурин. Доста зациклихме на този текст.
Господин Искров, заповядайте да направите предложение.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, единствените корекции, които аз като председател на комисията и вносител на законопроекта бих приел, е, че тук забелязах една грешчица в ал. 1: "Разходи за данъци от печалбата". Може би е по-правилно да бъде "Данъци за разходи върху печалбата".
Тук ще си позволя да не се съглася включително с многоуважавания от мен професор Дурин, който се съгласи с думичката "други". Думичката "други", господин Миков, в случая няма смисъл на сборно понятие, тоест тук тя не се използва в смисъла на "и други", "и т.н." "И други", ако отворите Националния сметкоплан, ще видите, все пак аз идвам от тази сфера, че има "и други разходи" в смисъла, в който е записано и тук. И се казва: разходи за материали, разходи за външни услуги, разходи за амортизации, разходи за заплати, разходи за социални осигуровки и други разходи. Така че тук, поправете ме, професор Дурин, ако греша, но тук няма сборен смисъл. Така че мисля, че отговарям на този въпрос.
Въпросът с начислените провизии е много болен въпрос и ние в нашата комисия вероятно като влязат данъчните закони, ще спорим по тези неща. По този член имаше дискусия в комисията и решихме да остане, тъй като знаете, че разходи за провизии се начисляват не само от банките, но и от две-три години всички предприятия, господин Миков, имат разходи за провизии, включително предприятията, които са производствени и търговски. Има специален стандарт за тези разходи. Като вече за данъчни цели данъчните инспектори казват: "Признаваме ви еди-каква си част от провизиите".
По ал. 4 вероятно е прав от граматична гледна точка господин Николов. Но това, което каза и господин Дурин, то е съобразено с приложимите международни счетоводни стандарти, тъй като ако очакваш да възникне някакъв разход в обозримото бъдеще, той вече не е извънреден разход, той трябва да отиде в тези спорни разходи, за които говори господин Миков и да го класифицираш някъде, тъй като той не е неочакван.
Така че, ако позволите, колеги, предлагам текстът на чл. 19, който става чл. 17, да бъде гласуван така, както е предложен от Комисията по бюджет и финанси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Искров.
За процедурна реплика има думата господин Миков.

МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Искров, нямам и най-малкото съмнение, че счетоводството е сложна наука и сигурно вътре в самото счетоводство има спорове за теоретични решения, за практически решения, но тук сме в Народното събрание, където трябва да приемаме закони, които да са ясни и разбираеми за всички граждани и еднакво приложими. Всъщност, никакъв аргумент не е това, че нещо, което е в счетоводните стандарти така, които се приемат с постановление на Министерския съвет, то трябва и тук да бъде записано така. Това, по въпроса за думата "други".
Напротив, тук ние записваме нещо и аз затова неслучайно в моето изказване преди малко предложих ясно да кажем, че всички тези неща, в които вие се опитвате да ме убедите, че трябва да останат в закона, си отиват на равнище счетоводни стандарти, изясняваме си за какъв нормативен акт става въпрос - закон ли искаме ние, защото това е волята на законодателя - или за постановление на Министерския съвет говорим - както кажете вие, практиците, специалистите. И оттук насетне законът придобива един ясен контур, който като се чете от хората да е ясно разбираем или най-малкото се изчистват от него тези излишни думи, които вместо да го направят ясен, утре водят до проблеми при тълкуването - правят го неясен, с усложнено и противоречиво тълкуване.
В този смисъл процедурното ми предложение е, ако разбира се вие се съгласите, да отложим гласуването. Явно, днес този закон трудно ще го приемете. Нека да отложим гласуването по този текст, нека да се съберете след заседанието една група, да видите стенограмата, да се опитате да намерите формула, защото аз не знам по света това дали е така, формула, която да е ясна и за несчетоводители.
Защото, има още един момент - всеки, занимавайки се със собствената си професия, професионално се натоварва и се изкривява. И ние, юристите, сме така, не сте само вие, счетоводителите. И намерете такава формула в закона, с която хем да кажете всичко, което сте казали, хем тя да звучи достатъчно разбираемо и за обикновен човек. Хайде, дори да не е човек със средно образование, да е човек с висше образование, но да се разбира, да звучи ясно, стегнато, стройно и утре да приемем този текст.
Процедурата ми беше да отложим гласуването по този текст и комисията да ни предложи един отредактиран вариант, който премахва тези вътрешни противоречия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Ще подложа на гласуване Вашето предложение.
Господин Николов, заповядайте. А след това ще подложа на гласуване направеното процедурно предложение.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Искров! Истината е, че аз казах, че правя редакционно предложение, защото правилникът ме задължава и ми дава възможност на второ четене да правя само редакционни предложения. Истината е, че моето предложение никак не е редакционно, но пък аз не знаех какво ще решите вие в комисията, тъй като този текст, който Вие четете, го няма в предложението на вносителя.
Тогава аз бих предложил да се гласува предложението на вносителя, така че имам възможност да защитавам и по същество моето предложение по ал. 4.
Аз твърдя, че ал. 4 така предложена, в тази редакция на комисията, е нонсенс. Значи, не може в закон да запишем, особено когато този закон касае счетоводното отчитане на разходи, особено пък извънредни разходи, да запишем: "и не се очаква да възникват отново в близко бъдеще". Просто, какво значи "очаква"? Ако са възникнали неочаквано? И става дума за случайни събития.
Повярвайте, този текст дава много голяма възможност да се оспорват и актове на данъчната администрация.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Как точно?
НИКОЛА НИКОЛОВ: Ами, възникват две едни и същи събития в рамките на близкото бъдеще, както сте го казали Вие. Значи, възниква спор, първо, дали са очаквани тези събития и после, какво е това "близко бъдеще" - три дни, три секунди или пет години?
Това, според мен, е една много голяма възможност тук да се оспорват данъчни актове, когато имаме начислени такива извънредни разходи. Доста по-чист и доста по-реален е текстът без да се включва тази втора част на изречението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Михаил Миков за отлагане разискванията по чл. 19 от законопроекта.
Моля, гласувайте предложението на господин Миков.
Гласували 145 народни представители: за 41, против 102, въздържали се 2.
Това означава, че предложението не се приема и, следователно, ще подложа на гласуване и текста със съответните корекции, които бяха направени като предложения.
Първо, има две предложения по отношение на ал. 1 на чл. 19. Едното е за това, в първото изречение да се стигне до скобата, тоест ал. 1 да гласи:
"(1) Разходите се отчитат като разходи за дейността по икономически елементи".
Това е предложението на господин Михаил Миков в тази му част.
Моля, гласувайте направеното предложение от господин Михаил Миков.
Гласували 161 народни представители: за 30, против 125, въздържали се 6.
Не се приема.
Второто предложение е първоначалното предложение на господин Михаил Миков. Той все пак го разшири, но то беше подкрепено от господин Никола Николов - да отпаднат думите само в скобите, поясненията: "материали, външни услуги, амортизации, възнаграждения, осигуровки и др.".
Моля, гласувайте предложението за отпадане на текста в скобите на ал. 1.
Гласували 151 народни представители: за 34, против 113, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Преминавам към следващото предложение по ал. 2, което е направено от господин Михаил Миков - да отпаднат думите след запетаята: "когато това е предвидено в нормативен акт".
Моля, гласувайте предложението на господин Миков.
Гласували 145 народни представители: за 21, против 123, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване на последното предложение, по което съм длъжен да кажа моето мнение - абсолютно споделям мнението на господин Николов. Това е наистина нонсенс, но така или иначе това е воля на Народното събрание дали да приеме или да не приеме това становище. Става дума за ал. 4, финалът: "и не се очаква да възникват отново в близко бъдеще".
Моля, гласувайте да отпадне финала на ал. 4.
Гласували 151 народни представители: за 73, против 72, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Има процедурно предложение.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, трябва сами да разбирате. Още един път апелирам - тези закони ще се четат от хора извън тази зала. Нашият спор ще остане в залата, но утре такива текстове ще бъдат коментирани и Народното събрание събрание няма да печели авторитет от това.
Моля ви, след всичките изложени аргументи, нека подкрепим направеното предложение за отпадането на тази финална част от ал. 4, като с това ще дадем един стремеж към перфектност в това, което изработваме като текстове.
Моля да подложите на прегласуване текста, уважаеми господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Аз съм длъжен да поставя текста на прегласуване. Прегласуваме направеното предложение... (Шум и реплики в залата.)
Добре, господин Искров, имате противно мнение, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, на всички е ясно - Михаил Миков има тези текстове, с моите уважения към него, от близо месец. На всички е ясно, че иска тук да губим време. Да, а след това ще излезете с декларация от името на парламентарната група, че в залата си губим времето!... (Шум и реплики отляво.)
Така че предлагам това нещо да не се подлага на прегласуване... (Шум и реплики на недоволство от блока на КБ.)
Предлагам да не се прегласува току-що гласуваното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля! (Шум и реплики в залата.)
Моля ви! Подлагам на прегласуване... (Народният представител Михаил Миков напуска залата.)
Господин Миков, загубихте един глас - своя си.
Подлагам на прегласуване направеното предложение за отпадане от ал. 4 на последните думи: "и не се очаква да възникват отново в близко бъдеще".
Моля, гласувайте.
Гласували 159 народни представители: за 73, против 85, въздържал се 1.
Направеното предложение не се приема.
Сега подлагам на гласуване целия текст на чл. 19, който става чл. 17.
Моля, гласувайте предложения текст.
И, редакционно: "върху печалбата", а не "от печалбата". Нали отразихте това? Това е чисто редакционна поправка и затова не го подложих на гласуване.
В процедура на гласуване сме.
Гласували 143 народни представители: за 121, против 15, въздържали се 7.
Текстът се приема.
Заповядайте, господин Искров, чл. 20 Ви очаква.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По чл. 20 също е постъпило предложение от народните представители Искров, Георгиева, Церовски и Стефанов и тъй като то частично се подкрепя от комисията, ще си позволя да прочета предложението:
"В чл. 20:
1. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Извънредни приходи са приходите, които са възникнали случайно или са резултат от събития, извън обичайната дейност и не се очаква да възникнат отново в близко бъдеще."
2. Създава се ал. 5:
"(5) Приходи на предприятието, получени през отчетния период, които са свързани с извършването на разходи през следващи отчетни периоди, се отчитат като приходи за бъдещи периоди."
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не подкрепя предложението по т. 2.
Окончателен текст на чл. 20, който става чл. 18 и който е подкрепен от комисията:
"Чл. 18. (1) Приходите се отчитат като приходи от дейността (от продажби на продукция, стоки, услуги, от финансирания и приходи от други продажби), финансови приходи и извънредни приходи. Предприятията могат да прилагат и друга класификация на приходите, когато това е предвидено в приложим счетоводен стандарт.
(2) Финансовите приходи са: приходите от лихви и от дялови участия; положителните разлики от операции с финансови инвестиции и инструменти; положителните разлики от промяна на валутни курсове; другите приходи от финансови операции.
(3) Извънредни приходи са приходите, които са възникнали случайно или са резултат от събития, извън обичайната дейност и не се очаква да възникнат отново в близко бъдеще.
(4) Приходите, получени от предприятието през отчетния период за дългосрочно и краткосрочно финансиране, които са свързани с извършването на разходи през следващи отчетни периоди, се отчитат като финансирания."
Уважаеми господин председател, оттегляме нашето предложение, направено по т. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Оттеглянето на предложението по т. 2 облекчава нещата.
Имате думата, уважаеми госпожи и господа, по чл. 20.
Не виждам желаещи и понеже е оттеглено направеното предложение, затова ще подложа на гласуване окончателния текст на чл. 20, който става чл. 18.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 134, против 4, въздържали се 5.
Текстът се приема.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: "Чл. 21. Активите, пасивите и собственият капитал се посочват в баланса по балансови стойности."
Предложение на народните представители Искров, Георгиева, Церовски и Стефанов:
Член 21 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има предложение чл. 21 да отпадне.
Има ли становища? Не виждам.
Подлагам на гласуване подкрепеното от комисията предложение за отпадане на чл. 21.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 125, против 4, въздържали се 3.
Предложението се приема.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: "Чл. 22. Пасивите са краткосрочни - със срок на погасяване до 12 месеца след датата на баланса, и дългосрочни - всички останали".
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 22, който става чл. 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По чл. 22 има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на чл. 22, който става чл. 19, и който е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 133, против 4, въздържали се няма.
Текстът се приема.
И, стигаме до последния текст на глава трета.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: "Чл. 23. (1) Собственият капитал включва основния капитал, резервите и финансовия резултат, неразпределената печалба и непокритата загуба от минали години.
(2) Като основен се отчита капиталът, определен при учредяването на предприятието и регистриран в съда, когато за това има изискване по закон.
(3) Като резерви се отчитат собствените средства, формирани съгласно действащото законодателство, както и по решение на органите на управление на предприятието.
(4) Финансовият резултат е печалбата или загубата от текущата година".
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23, който става чл. 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Искров.
Има ли становища по предложения текст? Няма.
Искам да обърна внимание, че в ал. 2 има съвършено излишен завършек: "когато за това има изискване по закон". Ами, то не може да се регистрира никакъв капитал от съда, ако няма изискване по закон. Изобщо, в регистъра не може да влезе нищо, което не е предвидено в закона. Това е абсолютно излишно. (Шум и реплики в залата.)
Съдът няма право да регистрира нищо, което законът не е предвидил за регистриране.
Апелирам за това, да се направи малка поправка, защото твърде излишни неща ще останат в закона и това няма да ни прави чест.
Текстът си остава без проблем, само отпада "когато за това има изискване по закон", защото това е просто един паразит, нещо излишно. Няма да има регистриране в съда, ако няма изискване по закона.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, Вие сте водещ в търговското право, така че ние с проф. Дурин се съгласяваме с Вашата редакция и подкрепяме предложението: "когато за това има изискване по закон" да отпадне, а след "съда" да се сложи точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Позволявам си да поставя на гласуване отпадането на финала на ал. 2, така както направих предложението.
Моля, гласувайте!
Гласували 141 народни представители: за 126, против 11, въздържали се 4.
Направеното предложение се приема.
Сега подлагам на гласуване целия текст на чл. 23, който става чл. 20.
Моля, гласувайте!
Гласували 138 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 6.
Приема се.
По този начин стигнахме до глава четвърта: "Инвентаризация".
Часът е 13,59 ч. - имам точно време, за да ви представя съобщенията:
Комисия по въпросите на гражданското общество ще има заседание на 1 ноември, четвъртък, от 17,00 ч. в зала 130.
Комисията по транспорта и комуникациите ще проведе заседание на 1 ноември, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 456 на пл. "Княз Ал. Батенберг".
Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството ще проведе редовно заседание днес, 31 октомври, от 15,00 ч. в зала 142 на пл. "Княз Ал. Батенберг".
Комисията по труда и социалната политика ще има заседание на 1 ноември, четвъртък, в зала 134 от 15,00 ч.
Комисията по жалбите и петициите на гражданите ще проведе редовно заседание на 1 ноември, четвъртък, от 15,00 ч. на пл. "Княз Ал. Батенберг" в зала 356.
Комисията по икономическата политика ще проведе заседание на 31 октомври, сряда, от 14,30 ч. в зала "Запад".
Редовно заседание ще има Комисията по европейска интеграция в сряда от 15,00 ч. в зала 134 на пл. "Княз Ал. Батенберг".
Комисията по образованието и науката ще има заседание на 31 октомври, сряда, от 15,00 ч.
Комисията по правни въпроси ще заседава на 31 октомври, сряда, в зала 356 от 14,30 ч.
Часът е 14,00 ч.!
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков



Секретари:
Сийка Димовска

Николай Младенов