Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Благовест Сендов и Юнал Лютфи
Секретари: Ралица Агайн и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Искам в самото начало, уважаеми народни представители, да ви направя едно съобщение, свързано с поклонението, което ще бъде от 10,00 до 12,00 ч. в зала “Св. София”, а от 12 ч. е опелото в църквата “Св. София”.
Затова, уважаеми народни представители, аз предлагам да работим до 11,00 ч., както обикновено работим. Предлагам почивката да бъде час и половина – до 12,30 ч., за да могат тези, които желаят, да могат да отидат и на поклонението в зала “Св. София”, и на опелото в църквата “Св. София”.
Уважаеми народни представители, на основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде включен в дневния ред проект за решение за удължаване срока на действие на Временната проучвателна комисия по религиозните въпроси. Вчера в пленарна зала беше раздадено проекторешението.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 158 народни представители: за 139, против 15, въздържали се 4.
Тази точка се включва в дневния ред за работата на Народното събрание.
За процедурен въпрос думата има господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Във връзка с удължената почивка, която е предвидена в днешното пленарно заседание, както и с оглед на дебатите, които се развиха на вчерашното заседание, аз правя процедурно предложение за удължаване на пленарното заседание с два часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурно предложение за удължаване на работното време с два часа. Има ли противно процедурно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте това предложение за удължаване на работното време с два часа.
Гласували 161 народни представители: за 109, против 38, въздържали се 14.
Предложението се приема. Работното време се удължава с два часа.
Господин Джевдет Чакъров има думата също за процедурно предложение.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за удължаване на срока за предложенията по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите, внесен от Министерския съвет на 28 май и приет на 21 октомври на първо четене, до три седмици. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По това процедурно предложение за удължаване на срока има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 160 народни представители: за 147, против 4, въздържали се 9.
Приема се.
Искам да поканя господин Кирил Милчев да представи проекта за решение за удължаване на срока на работата на Временната проучвателна комисия по религиозните въпроси. Аз обаче не виждам господин Кирил Милчев в залата, затова този въпрос ще го оставим след почивката с надеждата той да се появи междувременно, като председател на тази временна комисия.

Уважаеми народни представители, продължаваме работата с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ – продължение.
Господин Щерев, заповядайте. Стигнахме до § 25 включително.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: “§ 26. В чл. 46 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата “съдържанието” се заменя с “изискванията към изпълнителите”.
2. В ал. 2 след думите “отговаря на” се добавя “националните медицински стандарти и”, а текстът след думите “медицинска практика” се заличава.”
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 26 има ли желаещи?
Заповядайте, господин Кацаров.

СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, каква е идеята на предлаганата промяна в § 26? Това е още един текст, чиято цел е да бъдат изхвърлени съсловните организации от здравната реформа, от организацията и управлението на здравеопазването. Това е идеята на т. 1, където се заменя думата “съдържанието” с “изискванията към изпълнителите”. Това означава, че съдържанието ще бъде определено от някои друг. Този някой друг е министърът на здравеопазването, това е идеята на вносителя. Съдържанието на пакета медицински услуги, който ще бъде изпълняван, няма да се определя както досега от Националния рамков договор и в резултат на договаряне на съсловните организации, и Националната здравноосигурителна каса. Това съдържание ще се определя еднолично от министъра на здравеопазването. Националният рамков договор ще съдържа само изискванията към изпълнителите – колко души да приемат на ден. Това е идеята на т. 1 в § 26.
Същата идея можем да видим и в т. 2. Ще прочета сега действащия текст на ал. 2 в чл. 46, а именно: “Качеството на оказваната медицинска помощ, заплащана от НЗОК, трябва да отговаря на правилата за добра медицинска практика, които се приемат от съсловните организации на лекарите и стоматолозите, и от НЗОК, и се утвърждават от министъра на здравеопазването.” Това е по сега действащия текст. Вносителят предлага частта от изречението “които се приемат от съсловните организации на лекарите, стоматолозите и НЗОК” да отпадне, без да указва кой ще определя правилата за добра медицинска практика, но става съвсем ясно, че това няма да става от съсловните организации, както беше досега. Такава междупрочем е и практиката в цял свят. Това е една от основните задачи на съсловните организации – да определят правилата за добра медицинска практика. И двете поправки в § 26 сочат само това – изолиране и елиминиране на съсловните организации от процесите в здравеопазването. Събрано с новия състав на Събранието на представителите, където половината от хората ще бъдат определени от правителството, с това, че ако въпреки всичко не бъде подписан рамков договор, министърът ще определи общи условия, това съвсем ясно показва намеренията на управляващите по отношение на така предложения законопроект, а именно изолиране и елиминиране на съсловните организации от договорните процеси, лишаване на съсловните организации от права и отговорности по отношение на добра медицинска практика, по отношение на рамково договаряне и договаряне на условията за работа в системата на здравеопазването, и в крайна сметка слагане на ръка на НЗОК, респективно и на парите, които са в бюджета и в преходния остатък на НЗОК. Това е една от необходимите стъпки, за да бъде извършено в пълна степен одържавяване на НЗОК.
Господин председател, правя предложение т. 1 и т. 2 да отпаднат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да отпадне текстът на § 26?
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Да отпадне, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, д-р Кацаров.
Има ли други желаещи за изказване? Не виждам такива.
Подлагам на гласуване първо предложението на д-р Кацаров за отпадане на § 26.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 140 народни представители: за 40, против 100, въздържали се няма.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване § 26 така, както е предложен от комисията.
Моля, гласувайте този параграф.
Гласували 122 народни представители: за 96, против 25, въздържал се 1.
Параграф 26 е приет.
Заповядайте, господин Щерев.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Господин председател, има предложение от народните представители Кръстьо Петков и Емилия Масларова за създаване на нов параграф:
“В чл. 54, ал. 3 в края на текста на алинеята се добавя “и от министъра на финансите”.
Комисията не приема предложението.
Между другото това предложение не е по текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това би бил § 26а, макар да не е изписано.
Имате думата по предложението на народните представители Кръстьо Петков и Емилия Масларова.
Има ли желаещи за изказване? Не виждам такива. Затова подлагам на гласуване това предложение, което, както стана ясно, не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 112 народни представители: за 3, против 106, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Щерев.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, по § 27 след предложенията на вносителя има предложение на Алеко Кюркчиев, което е прието от комисията. Има предложение на Борислав Китов и група народни представители, което ще прочета, тъй като се приема само по принцип по отношение на т. 2 и 3.
Предложението на Борислав Китов и група народни представители е:
“1. В § 27, ал. 7, т. 2 след думите “РЗОК” се слага точка.
2. В § 27, ал. 7, т. 3 отпада и се създава нова т. 3:
“3. допълнителни изисквания за аптеки, търговци на едро и производители на лекарства извън предвидените в Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина”.
3. В § 27, ал. 7 се създава нова т. 5:
“5. ограничение в обема и разпределение на извършваните дейности между лечебните заведения”.”
Комисията приема по принцип предложението по отношение на т. 2 и 3.
Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за § 27:
“§ 27. В чл. 55 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) точка 1 се изменя така:
“1. условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договорите с тях;”;
б) точка 7 се изменя така:
“7. списъците с лекарства и консумативи и цените, до които НЗОК напълно или частично ги заплаща; условията за предписването и получаването на лекарствата и консумативите, с изключение на лекарствата, съдържащи наркотична или упойваща съставка;”
2. Алинея 3 се изменя така:
“(3) В случай, че при договарянето в срок до 1 декември на текущата календарна година не се постигне съгласие по съдържанието на Националния рамков договор, страните определят по двама представители, които заедно с министъра на здравеопазването образуват Арбитражен съвет.”
3. Създават се нови ал. 4, 5 и 6:
“(4) Арбитражният съвет взима решения по спорните текстове.
Решените от Арбитражния съвет текстове имат действие до определяне на нови такива от страните при условията на чл. 54.
(5) Арбитражният съвет взема решенията по ал. 4 в срок до 31 декември с обикновено мнозинство от членовете си.
(6) В случай, че в срока по ал. 5 страните не определят представители или не се вземе решение от Арбитражния съвет, министърът на здравеопазването определя “Общи условия за здравно осигуряване”, които имат действие до момента на подписването на нов Национален рамков договор от страните при условията на чл. 54. Същите се обнародват в “Държавен вестник”.”
4. Досегашната ал. 4 става ал. 7 и в нея накрая се поставя запетая и се добавя "както и при промяна в наредбата по чл. 45, ал. 2".
5. Досегашните алинеи 5 и 6 стават съответно алинеи 8 и 9.
6. Досегашната ал. 7 става ал. 10 и се изменя така:
"(10) Националният рамков договор не може да установява изисквания за:
1. минимален брой на регистрираните здравноосигурени лица от изпълнител на първична извънболнична помощ;
2. условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурения на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК за:
а) първична извънболнична помощ – в рамките на общината по постоянен или настоящ адрес;
б) специализирана извънболнична и болнична помощ – в рамките на съответната област;
в) високоспециализирана болнична помощ - в цялата страна.
3. извършване на високоспециализирани медицински дейности извън основния пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК от изпълнителите на специализирана извънболнична помощ;
4. допълнителни изисквания за аптеки, търговци на едро и производители на лекарства извън предвидените в Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина;
5. за максимален брой извършвани дейности и разпределение на квоти за изпълнителите на такива дейности в специализираната извънболнична и в болничната помощ;
6. ограничение в обема и разпределение на извършваните дейности между лечебните заведения." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, д-р Щерев.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, госпожо Константинова.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В § 27, чл. 55, алинеи 3, 4, 5 и 6, в които се визират случаите, в които "ако до 1 декември на текущата година не се постигне съгласие по съдържанието на Националния рамков договор, се образува арбитражен съвет, който взима решения по спорните текстове в срок до 31 декември с обикновено мнозинство, а в случай, че не се вземе решение, министърът определя общите условия за здравно осигуряване до подписване на нов Национален рамков договор", според мен нарушават принципите на Закона за здравното осигуряване и дава възможност за недопустимо вмешателство на държавата при изработването на Националния рамков договор.
Обръщам се към вносителите да разяснят смисъла и съдържанието на думите "общите условия за здравно осигуряване". И да обяснят защо е необходимо това, когато има достатъчно добър текст в сега действащия закон, според който, ако не се постигне споразумение за съдържанието на Националния рамков договор, то продължава да действа старият от предходната година до сключването на нов рамков договор.
Моето предложение е в § 27, чл. 55, алинеи 3, 4, 5 и 6 да отпаднат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Константинова.
Господин Китов, заповядайте. Бих Ви помолил, господин Китов, да изясните Вашето отношение към приетите по принцип точки 2 и 3, за да знам как да подлагам на гласуване текстовете.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, най-напред аз ще се опитам да поставя на изпитание Вашата собствена съвест.
Предложенията за новите алинеи, за които преди малко стана въпрос, а именно 3, 4, 5 и 6, уважаеми господин председател, са в две нарушения на нашия правилник. Първо, те бяха внесени в нарушение на чл. 70 не в срока, по който могат да бъдат внасяни предложения, за което ние Ви сезирахме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: За ал. 3, 4, 5 и 6 ли става дума?
БОРИСЛАВ КИТОВ: Да.
Второто, по което са в нарушение, господин председател, те са в нарушение и на чл. 71, ал. 2, защото категорично променят принципите и обхвата на приетия вече на първо четене законопроект.
Така че аз лично считам, че ако Вие като председател на Народното събрание уважавате Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което Ви избра, трябва да вземете необходимите мерки и да не допуснете гласуването на тези алинеи.
Що се отнася до приетите по принцип предложения, аз си ги приемам с модификацията на комисията. И можете спокойно да не ги поставяте на гласуване.
Аз обаче бих искал да обърна внимание и на едно друго разминаване, което се получава в законопроекта. Вярно е, че вчера, завчера и миналия път, когато гледахме законопроекта по § 3, господин председател, ние приехме, че правото на избор е валидно за цялата територия на страната и не може да бъде ограничавано по географски и/или административни основания. Вярно е, че в комисията се договорихме и е сложен срок на действие, че това ще бъде валидно от 1 януари 2004 г. И в това няма нищо лошо, така трябва да бъде, за да може информационната система на Касата да се подготви. Но в такъв случай в ал. 10, т. 2 би следвало да се направи същото – ограниченията на правото на избор в Преходните и заключителните разпоредби да са валидни до същата дата, а именно 1 януари 2004г., от която вече свободата на избор не може да търпи никакви ограничения. Това е, ако искаме да сме точни.
В противен случай, макар и със закъсненията от 1 януари 2004 г., ние вкарваме ограничителни текстове на правото на избор на пациента, което ще противоречи с приетия вече текст на законопроекта.
Ето защо аз смятам, че това несъответствие в Преходните и заключителните разпоредби трябва да бъде преодоляно, срокът на това ограничение също да бъде включен и валиден не "от", а "до 1 януари 2004 г.".
Позволете ми накрая да кажа и няколко думи за текстовете, за които, въпреки че считам, че има нарушения и не трябва да се гласуват, защо мисля, че просто не бива да влизат за дебат. Принципът на здравното осигуряване, уважаеми господин председател и уважаеми колеги, основният му принцип е договарянето между изпълнителите на медицинска помощ и Касата. Ако този принцип бъде нарушен, ние нарушаваме един от основните стълбове на здравното осигуряване в нашата страна. Друг е въпросът, че Вие като специалист – юрист, бихте могли да кажете дали този арбитражен съвет може да има по един договор своята тежест, административният съд или други такива категории. Но въпросът е, че се прави така, че фактически се обезсмисля самото договаряне и това категорично елиминира преди всичко изпълнителите на медицинска помощ. И наистина, не е редно да бъде допуснато, защото това срива устоите на здравното осигуряване в България.
И на пръв поглед дори за тези, които не са специалисти, трябва ясно да се разбере, че когато се подронват устоите, пилоните на нещо добро, което е постигнато, това ще даде тежко отражение, уважаеми дами и господа, утре върху здравето на българския народ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Китов.
Заповядайте, господин Адемов.

ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, аз искам да взема отношение по текстовете на алинеи 4, 5 и 6. Очевидно презумпцията тук е да не се допусне хипотезата, при която да не се сключи Национален рамков договор. Начинът обаче, по който се решава тази хипотеза, според мен не е от най-удачните и затова аз предлагам алинеи 4, 5 и 6 да отпаднат. Защото абсурдно е в условията, в които се говори за здравно осигуряване, министърът на здравеопазването при определени условия да определя общи условия за здравно осигуряване. Не може министърът да подмени националното рамково договаряне по никакъв начин, според мен. Затова предлагам алинеи 4, 5 и 6 да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Господин Щерев, заповядайте. Много Ви моля да изясните точно този въпрос, който повдигна д-р Китов, за мен е много важно.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, аз ще започна отзад напред по отношение на § 10. Националният рамков договор не може да установява изисквания за районирането. Искам да отговоря на господин Китов, че в § 98 е описано именно докога действат тези разпоредби. Така че всичко това е съобразено с крайните параграфи на закона и не се налагат някакви изменения в § 10. От друга страна, искам да се съглася с преждеговорившите и с д-р Адемов и да кажа какви са основанията първоначално да се включи този текст за арбитража.
Вие знаете, че в Закона за здравното осигуряване има един текст, който гласи, че ако не се сключи Рамковият договор, остава старият рамков договор. Създадоха се няколко напрежения при сключване на рамков договор. При първия рамков договор имаше абсолютно силен политически натиск за сключването му. Без този политически натиск нямаше да стане сключването на Рамковия договор. При втория Рамков договор стоматолозите отказаха сключване на Рамков договор. Това са естествени процеси, защото става въпрос за две спорещи страни, които спорят за пари, за дейности, за начин на изпълнение и т.н. Сега се оказа, че един анекс към Рамковия договор не може да бъде сключен отново поради недостиг или някакви противоречия между спорещите страни. Тази ситуация винаги ще възниква тогава, когато се намаляват парите за Здравната каса по една или друга причина. С идеята за бюджета за следващата година и годините до 2005 г., имаше първоначална идея, това беше само идея за обсъждане, от страна на Министерството на финансите за относително намаляване. То не е намаляване на парите, но не е увеличаване, тъй като расте брутният вътрешен продукт, относителният дял на парите за здравеопазване ставаха по-малко. Относителният дял, а не самите пари за здравеопазване. При това положение обаче в Здравната каса естествено щяха да се харчат по Рамковия договор по-малко пари. Оттам веднага възникваше съмнението, че определена категория лекари няма да искат и няма да подпишат Рамковия договор.
Рамковият договор, както се обосноваха наши експерти, това е договор по законите за договорите и задълженията на лицата, обаче това е договор в обществена полза. И има ситуации, когато, ако не се подпише такъв договор в обществена полза, това става изключително трудна ситуация и то за всички в страната. Оттам ние помислихме и предложихме както на опозицията, д-р Игнатов предложи сам да се дадат текстове, да обмислим тези текстове, обаче, разбира се, това беше само хвърлена идея, без да има сериозно намерение за това нещо – да се обсъждат текстове за този арбитраж.
От Лекарския съюз преговаряхме също по какъв начин да стане този арбитраж и в крайна сметка се спряхме на тези текстове. Ситуацията обаче се промени преди всичко с дълбокото разбиране на процесите в здравеопазването от страна на Министерството на здравеопазването за следващата година парите за здравеопазване нарастват с около 140 млн. лв. Това е безпрецедентен случай в новата ни история. Това прави изключено да не се подпише Рамковият договор.
И на второ място аз искам да кажа, че ние, вносителите, след съответни преговори, имаме едно джентълменско споразумение с Българския лекарски съюз, които настояват тези текстове да отпаднат. И след като и д-р Адемов настоява за това нещо, аз от името на вносителите правя следното предложение: да отпаднат от предложенията на комисията т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5, като:
"2. в ал. 3 след израза "Държавен вестник" се добавя "от Управителния съвет на НЗОК"."
3. В ал. 4 накрая се поставя запетая и се добавя "както и при промяна в наредбата по чл. 45, ал. 2.
4. Алинея 7 се изменя така:
"(7) Националният рамков договор не може да установява изисквания…".
При това положение с отпадането на тези точки, които изброих – точки 2, 3, 4 и 5 – и с новото номериране на точките отпада целият текст за арбитражния съвет. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Щерев, много Ви моля, Вие не ми дадохте отговор на въпроса, който поисках в самото начало – дали точки 2 и 3, които въвеждат ал. 3, 4, 5 и 6, са направени своевременно или в нарушение на правилника между първо и второ четене. Това е въпрос, който е преюдициален и той трябва да бъде изяснен. Това е първият въпрос, който Ви моля да изясните.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Преди всичко всички текстове, които са вкарани за разглеждане в комисията, са вкарани според Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и на комисиите и са гласувани на съответните заседания на комисиите. Аз не мога да вкарам, каквито и да е текстове, да ги предложа и да ги манипулирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
За реплика има думата господин Китов, за да стане ясно. Ако има противоречие, което трябва да бъде изяснено, ако се наложи, ще се отложи този текст, но трябва да е ясно дали правилника ще го спазваме или не.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, тук най-откровено ние Ви сезирахме преди известно време. Тези текстове бяха влезли малко преди да завършим закона на второ четене. Тези текстове, както виждате, нямат конкретен вносител.
Второ, направете справка с чл. 71, ал. 2, за да видите първоначалното предложение на вносителите, за да видите, че тези членове качествено променят обхвата и принципите на вече внесения законопроект. Няма какво да гласуваме да отпаднат. Те не би следвало да бъдат разглеждани.
Моята реплика, господин Щерев, към Вас е за анекса. За какъв арбитраж говорите за анекса, когато анексът не стана, защото министърът не го подписа? Той ли след това ще прави арбитраж? Човекът, който провали анекса, след това ще го арбитрира? И сигурно ще го реши по друг начин. Ето един пример как не бива да има арбитраж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Китов.
За втора реплика – д-р Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колежки и колеги, уважаеми доц. Щерев!
Господин председател, не е нужно тук да доказвам аз или моите колеги от ОДС, че е нарушен Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание в комисията. Самият сигнал, който ние Ви пратихме, трябваше да Ви накара да направите справка по стенограмите и тогава няма да има никакъв спор в залата. А Вие пратихте какво? – Един отговор-писмо, което е подписано от някаква си секретарка и давате обясненията на този, от който ние се жалим. Ако това не си е чист социализъм, аз просто нищо друго не знам. Така беше едно време – жалиш се от директора, отива при министъра и министърът го връща при директора. Вашият жест е същият. Затова сега се питате правилникът спазен ли е или е нарушен, защото Вие не вникнахте по същество в писмото, което ние Ви изпратихме. Това не е единственият случай за нарушаване на правилника. По-нататък ще видите още много други предложения, които са направени изобщо извън всякакви правила за работа в комисиите на Народното събрание.
Мъглявите обяснения обаче на доц. Щерев – мъглявите обяснения – за политически натиск на първия Рамков договор са само неговият жив популизъм. Той просто е цар на популизма. Когато нямаш рамков договор и нямаш клаузата, която те задължава, ако не се сключи Рамковият договор, да остане старият договор с индексацията за годината, безспорни са нашите усилия, които бяха положени, лично моите усилия, които бяха положени да се сключи първият Рамков договор, защото се прави първата реформа в България. Сега Щерев го изкривява, че имало политически натиск. Ами, ние, като сме приели като управляваща тогава сила да започнем, имали сме смелостта да започнем здравната реформа за първи път в България, какво иска Щерев да направим? – Да останем със скръстени ръце и да чакаме някой там да си сключи Рамковият договор? Безспорно, че ще положим всички усилия. И той това нарича политически натиск.
Вторият факт, който искам да отбележа: вижте логиката на разсъжденията. Понеже ние не знаем колко ще бъде бюджетът и се говореше, че бюджетът ще бъде 3,8 на сто от брутния вътрешен продукт, който представлява равен номинал на тази година, ние се гарантирахме и прегарантирахме с този арбитражен съд. И понеже сега парите станаха повече, ние се отказваме. Правим някакъв си заден ход. Е, това принципи ли са? Това принципно поведение ли е да се въвеждат текстове, които искат някакъв арбитражен съвет? Аз рязко въставам срещу тази работа, защото нито по същество, нито по процедура тук имаме една правилна парламентарна техника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, д-р Игнатов.
За трета реплика – д-р Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Щерев! Съвсем очевидно е, че правилникът е нарушен. Погледнете текста на вносителя, който е приет на първо четене. Погледнете писмените предложения, които са направени и отразени в доклада. Там няма такива текстове. Е, добре, аз задавам един елементарен практически въпрос: как да направя предложение за второ четене върху текст, който не съм виждал, който го няма, който се появява в комисията буквално една седмица преди да влезе в залата на Народното събрание?
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Това го разбрахме.
СТОЙЧО КАЦАРОВ: И второ, уважаеми господин председателю, аз не можах да разбера. В изказването си господин Щерев направи някакви предложения и не мога да разбера ние комисия ли сме или пленарна зала. Той направи някакви предложения, някакви нови текстове – едни да отпаднат, една алинея да стане така, това да се добави там, това да се извади там… Добре, как да дискутираме? Дайте поне да ги видим написани. Какво документираме сега? Той преди малко направи тези предложения. Категорично възразявам срещу този начин на работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, д-р Кацаров.
Д-р Щерев, заповядайте за дуплика.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм много доволен, че при обсъждането на Закона за здравното осигуряване вие виждате каква е атмосферата в Комисията по здравеопазване, където двама или трима души на всеки текст, който се предложи в комисията, независимо от това по какъв начин се предлага, стават и опонират. Няма случай в комисия, където някои от предложенията да не са верни, някои от предложенията да не са добри. В Комисията по здравеопазването обаче всички предложения, които се направят, се атакуват до едно 100%. И вие успявате да видите този маниер на работа и тук.
Аз искам да ви кажа например, че първото предложение за арбитраж и за изхвърляне на рамковия договор е направено от Димитър Игнатов в миналото Народно събрание. Нека той да стане и да каже, че това не е така, защото аз имам копие на този документ. Той пръв е предложил като председател на Българския лекарски съюз да се изхвърли рамковият договор и да се замени със своего рода арбитраж.
И сега, вижте нахалството да се атакува този текст, който урежда по някакъв начин рамковия договор. Разбирам, че това не е най-доброто решение, но ние трябва по някакъв начин да уредим този въпрос. И това ще бъде занапред задача пред законодателя именно, защото има несъвършенства в закона. Договорното начало трябва да се запази, разбира се, но има неща, които не могат да се уредят под този текст на закона.
Ние оттегляме по описаните от мен съображения и това, че в този момент не се налага арбитражът да се налага като текст от закона. Но от друга страна, аз съм дълбоко убеден, че дискусиите по този въпрос ще продължат, защото би трябвало да се намери по-рационално решение на въпроса за крайната фаза на рамковия договор.
Като поддържам направените предложения от името на вносителите, аз ви благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, д-р Щерев.
Д-р Игнатов, заповядайте за изказване.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колежки и колеги! Когато от трибуната на парламента звучат меко казано неистини и то груби неистини, това е лошо за парламента и за човека, който изрича неистините. Затова нека да видим документа, в който аз съм искал арбитражен съд в миналото Народно събрание. Това просто са фантазиите и фантасмагориите на господин Щерев, който беше човекът, застанал на първия рамков договор и популистки извикал от залата: аз искам 25 лева на преглед; вие сте договорили 8 лева, 5 лева, аз искам 25 лева… Сега, днес, когато е от другата страна на барикадата, той казва: какви са тия цени? Ето тук е политическият цинизъм, но аз няма да говоря за него, защото той вече се вижда от всички страни и всички хора.
Аз искам да ви кажа за същността на Националния рамков договор. Договарянето е нещо, което е израз на пазарната същност на реформата в здравеопазването. На пазарната същност! Тук не става въпрос за налагане на становището на една от двете страни. Договорът е измислен именно, за да се сключи, а не както твърдите вие, да не се сключи и затова търсите под вола теле.
Защо не се сключи анексът към рамковия договор? Кой е виновен за това, че не се сключи този анекс, когато в закона пише, че има право на такъв анекс? Кой не можа да направи финансовите разчети тази година, че касата е вътре с парите? Кой? Управляващото мнозинство в лицето на своя министър. Той седна на масата на преговорите и прие предложението на съсловните организации за анекс. Излезе по телевизията и по радиото и каза, че това е от огромна полза както за изпълнителите, така особено за народа, за пациентите, които ще получат повече благини… Като се говори обаче за Управителния съвет на касата, че ще трябва да стане актуализация на бюджета на касата, което преведено на прост език означава, че ще трябва да има актуализация на бюджета на здравеопазването, което значи, че е тежка политическа грешка!
И когато всички осъзнаха със закъснение този политически факт, тогава всички върнаха и дадоха на задна скорост. Първи започна заместник-министър Ананиев, който не подписа в самия ден на обявеното официално подписване. Той тогава не подписа, а оттам последва неподписването и от още един член на Управителния съвет и накрая и от министъра.
Следователно, ако ние ще говорим тук задълбочено и ще изследваме причините защо не се подписват анекси и национални рамкови договори, това е едно. Ако обаче ще си играем на поправка на политически грешки, които правят отделни изпълнители чрез Народното събрание, това е друга тема.
Националният рамков договор е договор между две страни, които са равнопоставени. Равнопоставени страни! Те не могат да оказват натиск една върху друга. Това е смисълът на този договор. Те не могат да оказват този натиск. Тук ние трябва да се преборим било чрез законовите текстове, които действат сега и тяхното точно изпълнение или чрез нови законови текстове, едната страна да няма монопол – нито изпълнителите, нито Националната здравноосигурителна каса. Това е същността на този договор, защото системата, която се изгражда на фондовото здравеопазване, преди всичко е система на баланса. Тя не е системата на двама противници, застанали един срещу друг с шпагите и кой когото прободе; единият да гледа да излъже другия, а другият да гледа да излъже партньора си. Това не е такава система и трябва да научим нашите хора, когато водят преговорите за Националния рамков договор. Това трябва да изискваме от тях и като контролна функция на Народното събрание, и като законодатели да подобряваме законодателството.

Затова аз казах в комисията: “Да, дайте да видим как да намерим онзи модел, онзи фактор, който да положи всички усилия по законов път те да бъдат принудени да сключат рамковия договор, а не да налагаме административната санкция в лицето на министъра, която де факто обезсмисля преговорите.” И това е много опасно за цялата система, уважаеми колежки и колеги, защото (повтарям го за втори път) изпълнителите, които усещат, че системата се клати, разклащат и своята дейност чрез помътненото си съзнание, което не знае на кой Господ да служи – дали на собствените си интереси, дали на интересите на пациентите, дали на съсловната организация или на интересите на Касата. Ето това не е добре за здравната реформа в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, д-р Игнатов.
Заповядайте за реплика, господин Додов.
АТАНАС ДОДОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Доктор Игнатов, не вярвам на нито една дума от това, което казвате. Не знам какъв документ има доц. Щерев, но в предишното Народно събрание първия път, когато се сключваше Националният рамков договор и нямаше желание да бъде подписан, Вие лично го унизихте и предлагахте Националната здравноосигурителна каса да сключва индивидуални договори. Имам запис от Комисията по здравеопазването. Не съм сигурен дали е внесено в Народното събрание.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Точно същото имам предвид.
АТАНАС ДОДОВ: Доктор Игнатов, Вие лично предложихте унижаване на сключването на Национален рамков договор чрез индивидуални договори с изпълнителите на медицинска и стоматологична помощ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Додов.
Втора реплика – господин Щерев.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, точно това имах предвид – премахване на рамковия договор (това бе предложението на д-р Игнатов в миналия парламент) и сключване на индивидуални договори. Ще покажа този документ, това предложение на д-р Игнатов за анулиране на рамковия договор, което е направил той тогава, когато е бил председател на Българския лекарски съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, д-р Щерев.
За трета реплика има думата д-р Калъчев.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НДСВ): Уважаеми колеги, господин председател, аз ще бъда много кратък.
Искам да напомня, че при всички спорове относно това какво да се прави с Националния рамков договор – изложените доводи и едната, и другата страна са поддържали нееднократно в зависимост от това кой в момента носи политическата отговорност. Съответният представител – отговорник, шеф на комисията и т.н., поддържат тезата за по-сигурна или по-слаба намеса на държавата. Фактът е този. Мога да ви кажа, че действията на д-р Игнатов в предишното Народно събрание релираха към друго – да пазим реформата като реформа, а интересите на лекарите бяха поставени на друго ниво. Сега е обратното – изведнъж интересите на лекарите са много важни, а реформата не е важна. Каква е истината? Каква е опасността? В условията на една динамично провеждаща се реформа и промяна на параметрите на финансиране от година в година, в условията на това, че няма натрупан достатъчно добър опит и съсловна култура за сключване на договори, действително съществува опасността да не се сключва договор по чисто котерийни причини. Това е смисълът на предложените текстове.
От дискусията се вижда, че ние най-вероятно ще трябва да делегираме голяма част от отговорността за здравеопазването в България на Касата, защото, не забравяйте, че Касата придобива все по-голям дял от контрола върху дейността, от здравната политика, която се провежда. Всичко това ще влезе в ръцете на една фактически неправителствена организация, каквато се явява Лекарският съюз, и Националната здравноосигурителна каса, която е отделена от държавата. Аз нямам нищо против това нещо. Нека да го направим така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, д-р Калъчев.
Заповядайте за дуплика, д-р Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колежки и колеги, аз няма да отговарям по същество на този спор, защото пак повтарям – всичко е в аналите на Народното събрание. Стенограмите могат да се проверят.
Доктор Додов, ами Вие не сте чели нищо. Вие дойдохте неподготвен във властта. Сега сте още по-неподготвен. Да, имало е обсъждане за индивидуални трудови договори на Касата с изпълнителите, защото (става въпрос за фазата) ако не се подпише първият, какво става по-нататък с реформата?! Можете ли да ми отговорите на този въпрос? Не можете! Защото сте некомпетентен! Защото когато трябваше да се подпише първият рамков договор, тези хора вече бяха напуснали поликлиниките. Те бяха вече на свободна професия. Естествено е, че ще сключат индивидуални договори с Касата. Това е положението, д-р Додов! Вие не четете и както казах, не си пишете домашните след обяд.
Второ, д-р Калъчев, не виждате ли как не можете да изразите неясната си философия с две прости думи?! Какво искате да постигнете с тези текстове? Вие искате да постигнете силово поведение на държавата. Колеги, аз нямам нищо против. Аз уважавам политическата воля на моите партньори в парламента. Аз съм толерантен човек по своята същност. Уважавам тази политическа воля, която заявява БСП. Те са за одържавяване на здравеопазването открай време. Аз не мога да кажа: “Да, критикувам!” Вътрешно се съпротивлявам, но не мога да не уважавам идеята на тези хора, ако съм демократ. А вие защо не кажете каква е вашата идея? Какво искате да направите?
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Искаме Касата да работи.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ: Има една реформа. Сключили сме три или четири рамкови договора. Те работят, колкото и на вас да не ви се иска, колкото и да има гласове, че не са добри. Безспорно са прави, защото няма идеална работа в света. Те обаче работят и са въведени в живота. А вие какво искате? Кажете го точно и ясно и тогава ние ще кажем: “Да, добре, ние сме с вас или не сме с вас”. Нямате ясна философия. Това личи от начина, по който е изготвен законът, от начина, по който той се поднася в залата, защото вие не знаете какво искате да постигнете. Вие искате властта изобщо, а трябва да кажете конкретно как ще я постигнете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, д-р Игнатов.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, д-р Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, дебатът поначало по тези текстове е по-скоро дебат върху политиката, която се предлага, а не по самите текстове. Честно казано, общо взето тези текстове не променят нищо. Идеята за одържавяване произтича от друго – от тъй наречения основен пакет и от това, че на практика Националният рамков договор е абсолютно формален акт. Със или без него съсловните организации и Касата няма какво да договарят, защото на практика Националният рамков договор ще се определя с основния пакет от министъра на здравеопазването. Като ние определим бюджета на Националната здравноосигурителна каса, а основният пакет е определил дейностите, много елементарно е като разделиш парите на дейностите да получиш и единичната цена. Дали ще пишете “арбитраж” или не, в случая не е толкова важно. Не това е основата на одържавяването на Касата. Но това е показателно за начина, по който се провежда политиката от управляващото мнозинство, за това, че някаква група депутати са решили да правят нещо, но те самите не са наясно какво е това, което искат да направят, не са го съгласували, нямат подкрепата на съсловните организации, нямат подкрепата на ръководството на Касата, нямат подкрепата на министерството и блъскат, убеждават другите, налагат го в комисията, след това се опитват да го наложат и в пленарната зала. И в един момент им хрумва, че то може и без това, защо сега да се караме, я дай да го оттеглим, а пък в залата ще направим други предложения, ще вкараме трети, четвърти текстове, ще завъртим нещата. И става една каша, а Народното събрание си губи времето. После председателят на нашата комисия се сърди, че депутатите възразявали или оспорвали предложени текстове. Че нали това ни е работата? Нали затова сме тук – да провеждаме такъв дебат, да спорим. Винаги някой ще спечели. Ще гласуваме и ще се види кой е прав и кой крив. Не можете да се сърдите за това, че ние предлагаме алтернативи, за това, че оспорваме внесени предложения. Още повече, че в случая имаме абсолютното право да оспорваме начина, по който са внесени, както и смисъла на направените предложения. Това е големият проблем.

Освен всичко друго голяма част от текстовете, които ни се предлагат, са юридически неиздържани. Сега ще помоля председателя на нашето Народно събрание, когото изключително уважавам като професионалист-юрист, да бъде арбитър. Ще ви обърна вниманието на още един такъв проблем извън всичко, което коментирахме досега, но пак по този параграф.
Погледнете § 27, т. 1, б), т. 7: “списъците с лекарства и консумативи и цените, до които НЗОК напълно или частично ги заплаща”. Това означава, че Националният рамков договор ги съдържа. Това е смисълът – съдържа списъците с лекарства и консумативи и цените, до които НЗОК напълно или частично ги заплаща. А сега ви обръщам внимание на вече гласувани от нас текстове. В § 16 какво гласувахме? Аз и вчера ви обърнах внимание, ама никой не иска да слуша. В § 16 гласувахме, че с бюджета на Националната здравноосигурителна каса се изплащат лекарства за домашно лечение и медицински изделия. Но не сме писали консумативи. Това са две различни неща. Значи в бюджета сме предвидили да се плащат лекарства и медицински изделия. А сега казваме, че ще се плащат лекарства и консумативи. Това са различни неща изключващи се едно от друго.
Обърнете внимание на § 25, също вече приет от нас. В него се казва кои са дейностите, които се плащат от задължителното здравно осигуряване. Там ви обърнах внимание, че вече ще плащаме и предписването на лекарства (но това е друга тема), и отпускането на разрешени за употреба лекарства. Няма нито консумативи, нито медицински изделия. Значи веднъж казваме, че в бюджета на Касата ще има пари за медицински изделия и лекарства, втори път казваме, че по Националния рамков договор ще се плащат само лекарства, трети път сега в нашия § 27 говорим за лекарства и консумативи. Това са три текста, касаещи една и съща материя, с три различни съдържания. И утре тези хора ще седнат да договарят. Върху кой текст да договарят? Ще имат ли право да договарят консумативи, ще имат ли право да договарят медицински изделия или няма да имат право да договарят нито едно от двете? За лекарствата е очевидно, защото лекарствата се съдържат и в трите текста. Но пак казвам – консумативи и медицински изделия са две различни неща. Ето защо аз предлагам текстът “консумативи” в т. 7 да отпадне. Също се присъединявам към предложенията за отпадане на т. 2, 3 и 4. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има думата за реплика д-р Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, този, който следи дебата, може да види, че при изказванията на господин Кацаров над 50% от думите, които изрича, са откровени лъжи и инсинуации. Аз не мога с никакъв друг термин да определя тези неща. И това е непрекъснато в работата на комисията. Непрекъснато се позовава на някакви уж членове, точки и аргументи и в края на краищата става въпрос за явни лъжи и инсинуации и нищо общо с действителността.
Когато говорим за консумативи и медицински изделия, искам да кажа, че има предложен Закон за медицинските изделия, който още не е приет. Когато го обсъждахме, пак господин Стойчо Кацаров ставаше и говореше какви ли не небивалици срещу този законопроект. Както и да е, мина на първо четене. Надявам се, че законопроектът за медицинските изделия ще стане факт, защото е един изключително добър законопроект.
Що се отнася до списъците с лекарства, консумативи и цените, до които НЗОК напълно или частично ги заплаща, ако проследите текстовете в самия закон и поправките, които се правят, ще видите, че в това има абсолютна логика. В желанието да спрем тази безсмислена дискусия и пръскане на невероятна енергия от страна на двама или трима души в залата, които се мъчат по всячески начин да забавят приемането на този закон (разбира се, че това е тяхно право, нека да продължат в този дух), аз вчера се опитах да убедя д-р Първанова, която направи съответната забележка – в т. 10 (за предписването и отпускането на разрешени за употреба лекарства) да се добави и “медицински изделия”, срещу което пак щеше да има фойерверки от думи, реплики, дуплики и т.н. Защото основното нещо е да се дебатира тук и да се спре приемането на този закон.
Уважаеми дами и господа, ние искаме да вървим напред, защото това е един изключително важен закон за българското здравеопазване. Надявам се, че с вашите усилия това ще стане факт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, д-р Щерев.
Има ли втора реплика? Не виждам.
Д-р Кацаров, имате възможност да отговорите на репликата.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Едва ли има какво да отговоря на подобни празни приказки, декларации, изявления и намерения да се върви напред. Само не стана ясно къде е това напред. Поне на мен не ми стана ясно.
Аз посочих конкретни текстове от параграфи, които пленарната зала прие вчера. Казах и продължавам да твърдя, че има противоречия. Господин Щерев, въпреки че приказвахте всичките тези приказки по мой адрес, Вие сам казахте, че има такова противоречие. Вие сте го забелязали с д-р Първанова. Аз вчера ви го казах от трибуната. Проверете в стенограмата. Казах ви, че двата текста си противоречат. Единият съдържа “медицински изделия”, а другият не съдържа. Единият изключва другия. Сега се появява трети термин “консумативи”. Това са съвсем различни неща. Нямат нищо общо със законопроекта за медицинските изделия. Ама нямат нищо общо! Нямам нищо против срещу този законопроект. Ще му дойде времето, ще влезе в Народното събрание. А Народното събрание може да го приеме, може и да не го приеме. Не виждам това какъв аргумент е и какво общо има с днес разглеждания законопроект. Дадох ви съвсем конкретни възражения по този текст. Казах ви, че противоречат един на друг. Не казвам, че не трябва да има такива неща. Безспорно има и консумативи, и медицински изделия. Това са две различни неща. Казвам ви, ако не знаете. Те трябва да бъдат плащани от някой. Някога са били плащани от Министерството на здравеопазването. Този, който трябва да поеме тези разходи, вероятно е Националната здравноосигурителна каса, ако следваме идеята, че тя трябва да стане основният платец на услуги в здравеопазването.
Въпросът е, че по този начин не се прави закон. Спорът тук изобщо не е медицински. Аз го поставям като юридически проблем. Затова подканих и председателят да обърне внимание, че гласуваме неща, които утре хората ще се чудят как да изпълняват. Дали да плащат консумативи, след като сме определили, че с бюджета на Касата консумативи не може да се плащат? Дали да предписват медицински изделия, след като сме определили, че не могат да бъдат предписвани медицински изделия, а само лекарства и т.н.? Това са ред проблеми, които ще създадем с приемането на такива текстове. А едва ли това е основната цел на законодателството. Разбирам, че сте си навили на пръста, искате да го направите. Нямам нищо против, направете го, но не ни се сърдете на нас, че си изпълняваме задълженията като народни представители, за това, че ставаме и представяме наши възражения, представяме наши предложения. Мисля, че това ни е работата. Напротив, според мен е неправилно това, което вие правите, че мълчите и отказвате да участвате в дебата. Това не е само защото желаете да стане по-бързо. Това е защото не можете да защитите позицията, колеги. Това е истинският проблем. Вие не можете да защитите позицията. Защото тук има съвкупност от най-различни интереси, които се защитават. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, д-р Кацаров.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Уважаеми народни представители, преди да подложа на гласуване, дължа малко разяснения за начина, по който ще подложа на гласуване този текст.
Първо, искам да обърна внимание, че възражението, което направи д-р Щерев за това, че не са постъпили в срок предложения, ние не сме изправени в тази хипотеза, а сме изправени в хипотезата предложения на водещата комисия (ал. 2 на чл. 71 от нашия правилник), защото водещата комисия винаги може да прави предложения и да формулира текст, който да предложи в пленарната зала за гласуване. Така че това ми дава основание да гласувам тези алинеи, за които стана дума.

На следващо място, искам да обърна внимание, че това, което д-р Щерев предлага – отпадането на алинеи 4, 5 и 6 и с нови редакции, аз не мога да допусна за гласуване в пленарната зала, защото това вече наистина би било в нарушение на правилника. Мога единствено да подложа на гласуване предложенията на народните представители госпожа Константинова и д-р Адемов за отпадането на съответните алинеи. Понеже има съвпадане в предложението на д-р Адемов и госпожа Константинова по ал. 4, 5 и 6, които се създават с т. 3, те ще бъдат гласувани ан блок, а предложението на госпожа Константинова за отпадането на ал. 3, което е въведено с т. 2, ще бъде гласувано самостоятелно, тъй като там няма съвпадение. Отделно, разбира се, ще гласуваме и предложението на д-р Кацаров за отпадане от т. 1 “а” и “б”, където става дума за т. 7, думите “и консумативи”.
Заповядайте, д-р Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, моята процедура е към Вас, защото аз много ясно казах, че дори и да се приеме хипотезата, че това е на водещата комисия, то влиза в противоречие с чл. 71, ал. 2. Защото тези предложения противоречат на принципите на обхвата на приетия на първо четене законопроект, справка какво е било предложението на вносителите на първо четене. Много ви моля да се съобразите с това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, д-р Китов, аз направих усилия да се съобразя и не констатирах такова различие във философията. Затова ще го подложа на гласуване.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС, от място): Въпрос на съвест!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И не само.
Заповядайте, д-р Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колежки и колеги! Господен председателю, обръщам се към Вас с една молба. Нашата група в момента е на поклонението на господин Лучников. Много Ви моля да дадете почивка на Народното събрание по съображения, че по-силно от смъртта няма. (Шум и реплики.) В момента ние сме 5 човека. Цялата наша група е там. Аз пак казвам, че по-силен аргумент от смъртта няма. Вие можете да останете да гласувате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Д-р Игнатов, предложение за почивка извън регламентираното може да се направи само от председател и заместник-председател на парламентарна група. Не знам Вие да имате такова качество.
А именно с оглед на Вашия аргумент, че от смъртта по-силно няма, затова почивката ще бъде не половин час, както е по правилника, а час и половина. Именно по тези съображения, които Вие изтъкнахте току-що.
Заповядайте, д-р Първанова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предполагам, че настъпи объркване в текстовете, които не би трябвало да се гласуват или пък все пак ще бъдат подложени на гласуване. Затова аз искам да се върна към т. 7 и това са списъците с лекарства и консумативи. Искам да внеса уточнение за това, че в сега действащия Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина съществуват понятията “лекарства и медицински изделия”. Тъй като с новопредложения закон ние изваждаме медицинските изделия от този закон, но той още не е минал, прекъснахме неговото разглеждане, това означава, че медицинските изделия трябва да минат с нов закон, в който въобще не се говори за консумативи. Но този закон пък въобще не е минал в парламента. Въпреки всичко, ако смятате, че е целесъобразно, можем вместо думата “консумативи” да напишем “медицински изделия”, предвид на това, че и без друго този закон подлежи на разглеждане. Така е и по директиви на Европейския съюз. Това разглеждане на закона мина през Комисията по европейска интеграция.
По същия начин и в § 25 поради пропуск в т. 10 би трябвало да се добави “употреба на лекарства и медицински изделия”, тъй като – пак казвам – терминът “консумативи” не фигурира по-нататък в нашето законодателство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, д-р Първанова, но не ми помогнахте. Просто това са предложения, които аз не мога да подложа на гласуване.
Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението на народния представител госпожа Константинова за отпадане на т. 2, с която се въвежда ал. 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 27, против 103, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители госпожа Константинова и д-р Адемов, което по принцип е подкрепено и от д-р Щерев, за отпадането на т. 3, с която се създават новите алинеи 4, 5 и 6.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 124 народни представители: за 123, против няма, въздържал се 1.
Това предложение се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Стойчо Кацаров за отпадане от т. 1, буква “б”, където се визира т. 7, на думите “и консумативи”.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 22, против 95, въздържали се 6.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на д-р Кацаров за отпадане на т. 4.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 126 народни представители: за 19, против 104, въздържали се 3.
Не се приема това предложение.
Сега подлагам на гласуване текста на § 27, което остана от него, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 99, против 14, въздържал се 1.
Параграф 27 е приет.

ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: По § 28 комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“§ 28. Член 56 се изменя така:
1. Досегашният текст става ал. 1 и се изменя така:
“(1) Изпълнителите на медицинска помощ могат да изписват на задължително осигурените лица за частично или напълно заплащане от НЗОК лекарствата, посочени в списъците по чл. 55, ал. 2, т. 7.”
2. Създава се ал. 2 със следното съдържание:
“(2) Предписването и получаването на лекарства за частично или напълно заплащане от НЗОК извън списъците по чл. 55, ал. 2, т. 7 от изпълнител на медицинска помощ се извършва след писмена обосновка на необходимостта. Заплащането на тези лекарства става с разрешение на директора на съответната РЗОК.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По § 28? Не виждам желаещи да вземат отношение.
Подлагам на гласуване § 28 в редакцията, предложена от комисията.
Моля, гласувайте § 28.
Гласували за 105 народни представители: за 104, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: “§ 29. Член 57 се отменя.”
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
По § 29 има ли някой желание да се изкаже? Няма.
Моля, гласувайте § 29 така, както предложи председателят на комисията.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Параграф 29 е приет. Член 57 се отменя.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: “§ 30. В чл. 59 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 5 със следното съдържание:
“(5) Директорът на РЗОК не може да откаже сключване на договор с изпълнител, отговарящ на изискванията на закона и НРД, включително и при запълване на здравната карта.”
2. Досегашната ал. 5 става ал. 6.
3. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея се създава изречение трето:
“В случай на отмяна на отказа от съда изпълнителят може да предяви иск за пропуснати ползи за периода на необоснования отказ за сключване на договор.”
4. Създават се ал. 8 и 9:
“(8) НЗОК, РЗОК и служителите им не могат да изискват от изпълнителите представяне на документи, както и да поставят условия, недоговорени в НРД.
(9) НЗОК и РЗОК са длъжни да информират изпълнителите за всички промени, произтичащи от решения на ръководните им органи или от промени в НРД, както и да дават необходимите указания за прилагането им. Редът, условията и сроковете за предоставяне на информация се урежда в НРД и в договорите с изпълнителите.”
Комисията приема текста на вносителя за § 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за изказвания? Доктор Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам още веднъж да коментираме текста на новата ал. 5 на чл. 59 в § 30. Там е казано, че директорът на РЗОК не може да откаже сключване на договор с изпълнител, отговарящ на изискванията на закона и НРД, включително и при запълване на здравната карта. На пръв поглед аз разбирам аргументите на вносителите, но ви моля още веднъж да обмислим този текст, защото тук става въпрос за налагане на политика на предлагането, а не на политика на търсенето, което е в контекста на пазарното мислене. Като имаме предвид факта, че сключването на договор означава договор между две страни, т.е. купувачът в лицето на Националната здравноосигурителна каса и продавачът, изпълнителите на медицинска помощ, не можеш според мен да задължиш купувача да купува всичко, което се предлага. Според мен това е политиката тип “Семашко”, ако бяха тук колегите от Коалиция за България, вероятно щяха да бъдат против това, защото те нямат нищо против тази система. Но тук става въпрос за пазарни механизми, при които не можеш според мен да задължиш купувачът да купува каквато и да е стока. В този смисъл аз предлагам още веднъж да се обмисли тази ал. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Заповядайте, доц. Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми д-р Адемов, ако трябва да дискутираме това, то не е нарушаване на пазарните механизми. Ако погледнете ал. 5, сега директорът на РЗОК може да откаже сключване на договор с изпълнител, който отговаря на изискванията на закона и на НРД. Парите, които са вложени в Касата, са определена сума, те са Х. Дали ще бъдат разпределени на 2000 души изпълнители или на 3000 души изпълнители, това в никакъв случай не е нарушение на пазарните механизми. Става въпрос наистина да има пазарни механизми за разпределение на парите. Става въпрос РЗОК да не администрира, а РЗОК да може да сключи договор с който и да е изпълнител, за да може да се спази именно пазарният механизъм. И в никакъв случай не се разпорежда за това нещо. То е все едно, ако се запази досегашният механизъм, РЗОК съгласно определени критерии да сключва договори, това означава все едно в един магазин да се продава само на определени клиенти. Само тези клиенти имат право да купуват и никой друг няма право да купува. В края на краищата става въпрос за съвсем друг механизъм, става въпрос за уреден основен пакет.
Второ, имаме бюджет, определени пари. Оттам нататък кой ще бъде изпълнителят и колко души ще бъдат изпълнителите, това е един свободен пазар, ако те отговарят на условията и на НРД. Приемате ли тази логика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин Адемов, имате думата за дуплика.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Аз разбирам за какво говорим, господин Щерев. Многократно сме спорили на тази тема. Но понеже Вие споменахте думата “пазар”, за да разбере неспециализираната публика за какво става въпрос може би, искам да приведа следния пример. Не може да отидете на пазара и да накарате купувача да купи всички домати, които отговарят на изискванията. Това е абсурдно. Купувачът е този, който трябва да подбере от стоката, която отговаря на определените изисквания, на определеното качество, това, което трябва да закупи. Не можеш да задължиш купувача да купува всичко, което отговаря на изискванията. Това е моята логика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Думата има д-р Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От изложените две становища аз лично смятам, че нещата са някъде по средата. За какво става въпрос? Аз също смятам, че не трябва да има ограничение на базата на броя на изпълнителите и тук съм съгласен с д-р Щерев, още повече, че ние намалихме вече възможността да има праг на пациента. При това положение колкото са повече, толкова по-добре.
Възниква обаче една друга хипотеза, колеги, и не е ясно в новата ал. 5 дали това се касае за хора, които са само на свободна практика, или за хора, които работят и в лечебни заведения. Защото, ако искаме да имаме равнопоставеност, би следвало това да се касае само за хората, които са на свободна практика, и когато отговарят на условията на закона и на Националния рамков договор, да не може да им се откаже, защото в крайна сметка всички трябва да имат равен старт. Ако някой иска да се запише като общопрактикуващ или като специалист на свободна практика, отговаря на условията, не трябва да има ограничение.
Друг е въпросът обаче при запълнена здравна карта, уважаеми колеги. По-нататък има текстове, които казват, че ако е запълнена здравната карта, човек, който работи в болнично заведение, може да сключи договори само ако не е запълнена картата, защото той вече не е еднаква конкуренция.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Параграф 31 урежда точно това.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Така, д-р Щерев, но ние оттегляме този параграф, както е и предложението на комисията. Тук трябва да бъде записано, че става въпрос за еднакви условия, а именно само на хора, които са на частна практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
За реплика думата има господин Калъчев.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НДСВ): Уважаеми колеги, изложеното от доц. Китов е така и аз съм съгласен с него. В текста даваме следната регулация и казваме: всички, които отговарят на закона и на изискванията на Националния рамков договор, тоест, ние поставяме възможността Касата и Лекарския съюз чрез договарянето на условията за сключване на договор да определят правилата и да кажат: ето, това са условията, това са хората, които влизат в системата на договаряне. Тоест, предоставяме възможността не тук, в пленарната зала да се определят условията, а да дадем само общата рамка и да кажем какво не може противодоговорно да извършва регионален директор на Каса.
Аз бих искал да отбележа, че д-р Адемов е прав за политиката на пазара и за купуване и продаване, но има едно много голямо “но” – Касата се явява по определението на Комисията за защита на конкуренцията монополен играч със 100 на сто монопол, предоставен със закон. При това положение тя е длъжна да спазва редица антимонополни ограничения и поведението на добър търговец - не мога да цитирам точно, има ги публикувани в годишния справочник – решенията на Комисията за защита на конкуренцията. Ситуацията, в която хипотетично би изпаднала Касата с много предлагане, не е така, защото тя не е купувачът, а тя само заплаща в полза на трети лица. Реално потребител на услугата е пациентът, за който Касата заплаща. Касата не купува услуги, а Касата заплаща закупените от друг услуги.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Касата договаря със съсловните организации.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ: Тя договаря условията, договаря цените, но тя само заплаща след купуването на тези услуги. Така че аз смятам, че текстът е относително добре уреждащ ситуацията, в която е по-опасно да допуснем възможността регионални директори на каси да ограничават конкуренцията на базата запълнена здравна карта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За втора реплика думата има господин Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми доц. Китов!
Искам да изкажа едно становище, което безспорно лежи на факта, че някои от регионалните директори се превърнаха в определени дерибеи, налагайки тези правила, и това тревожи колегията, тревожи и парламентаристите и те предлагат начин за ограничаване на тези свръхправомощия, които са получили по някакъв начин или сами са си извоювали със статута си. Въпросът обаче е съвсем друг. Аз не искам да изкривявам нещата, да полагам като принципи това, че някой си административно е нарушил правилата на играта. Той трябва да си носи отговорността и трябва да намерим такъв механизъм да накажем такъв дерибей, каквито съществуват и в момента.
Въпросът за изборността не е точно както на елементарния пазар. Когато Касата плаща услугите, когато сме възложили задачите на Касата, тя не е един елементарен плащач, тя не е банка, която не се интересува от нищо друго, а се интересува само да плати по определени правила. Ако ние говорим за принципи на българското здравеопазване, преди всичко трябва да легнем на принципа за качество. Мога да ви кажа, че през миналата година по време на работата по Националния рамков договор има заложени клаузи именно за подобряване на качеството, което изисква Касата да не сключва договори с партньори, които формално са изрядни, обаче нямат качество на дейността си. Защо да премахнем възможността Касата да определя качеството? Че Касата какво защитава с качество? Парите ли защитава или пациентите защитава? Или да допуснем всички, които формално отговарят на тази рамка, обаче не дават нужното качество, Касата защо ще плаща тогава? Кой е потърпевшият? Трябва да се признае на Касата това, че тя плаща за качество. Това не се харесва на някои изпълнители, които са лошокачествени изпълнители, и те реагираха с неподписването на Националния рамков договор. Този проблем е много сложен и много деликатен, но преди всичко искам да кажа, че качеството е в основата на сделката. Качеството, а не само простото раздаване на парите, защото ти си изпълнител.
Намаляването на бройката, което ние допуснахме преди това, е изминал етап – да няма минимален праг. Във втория рамков договор ние направихме да няма минимален праг. Какъв е ефектът? Човек със 100 души влиза в системата. За кого е този ефект? За него ли е добре със 100 души записани граждани или за пациентите, които явно не го избират, защото той не е квалифициран?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За дуплика думата има д-р Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Колеги, аз не можах да разбера репликите ви. По принцип аз съм съгласен с текстовете на закона. Много ясно казах, че законът трябва да е по-ясен и по-пълен, и по-дефинитивен от Националния рамков договор. При развитието на нещата и при запазване на стария чл. 62 става ясно това, което казах, и тогава напълно вече в закона и в Националния рамков договор нещата и критериите могат да се определят.
Що се отнася до репликата на д-р Игнатов, моята дуплика към Вас, уважаеми д-р Игнатов, е, че става въпрос за сключване на договор. Оттам нататък за заплащането сте абсолютно прав, че заплащането ще става на база качество. Ако обаче има системни нарушения на съответния изпълнител, аз мисля, че ще има клаузи в Националния рамков договор, на които ако не отговаря, Касата няма да може да сключи договор с такъв калпав, прощавайте за израза, изпълнител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, д-р Ценков, за изказване.
ЦВЕТАН ЦЕНКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, параграфите 30 и 31 бих ги обединил, защото са много важни от практическа гледна точка. Този дебат го водим непрекъснато, а в последната година и половина, в която съм заместник-председател на Комисията по здравеопазване, проблемите, които най-общо бих нарекъл администриране на власт, са абсолютно ежемесечни. Какво имам предвид? В Република България горе-долу от 4 човека във всеки регион зависи подписването на договорите. Това са директорът на РЗОК, директорът на районния център по здравеопазване, шефът на болницата и шефът на Лекарския съюз. Настоявам да остане текстът, който гласи, че директорът на РЗОК не може да откаже сключването на договор на изпълнител, който отговаря на изискванията. Пред закона всички български лекари по съответните специалности са равни. Не виждам логиката в това на един кардиолог или акушер-гинеколог да му дадеш право да подпише договор с касата, а на друг да не му дадеш това право, след като той има съответната диплома.
Къде е проблемът? Ако районните здравни каси и Националната здравноосигурителна каса разпишат другите условия и контролните им органи започнат стриктно да ги спазват – дали отговарят на хигиенно-епидемиологичните условия, при които работят съответните специалисти, дали имат нужната апаратура, за която са разписали съответна декларация пред районните центрове при подписването на договорите си, ще има редица критерии, които тези изпълнители би могло да бъдат принудени да спазват. Защото практиката показва нещо съвсем друго. Пак се връщам на въпроса за администрирането на властта. Затова настоявам този текст да остане.
Ще настоявам и § 31 да отпадне, поне във втората си част, защото знаете, че националната здравна карта много пъти сме я дискутирали в комисията. И знаете, че аз лично питах доц. Василев какво значи това. Това е допустимият минимум специалисти, които да защитят националното здраве на българския гражданин. Това значи, а не, че няма да дадем право на доктор Х или У да работи. Затова ви призовавам този текст да остане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, д-р Ценков.
Заповядайте за изказване, д-р Първанова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като в този закон за пръв път в чл. 59 се появява понятието "здравна карта" - това е понятие от Закона за лечебните заведения, и след това фигурира отново в чл. 62, считам, че до този момент наличието на изисквания за сключване на договори по здравна карта създаваше изключително много затруднения, тъй като това даваше възможност на директорите на РЗОК да отхвърлят сключването на договори с определени специалисти под предлог, че здравната карта е запълнена. Тъй като това действително противоречи, както каза и д-р Адемов, на пазарните принципи, считам, че с отпадането на чл. 62 е редно текстът на ал. 5 да приключи с: “отговарящ на изискванията на закона и на НРД”. И да отпадне текстът: “включително и при запълване на здравната карта”, тъй като тази здравна карта няма никакъв смисъл и се изпразва от съдържание. Така че всеки, който отговаря на рамковия договор, равнопоставено ще има право да сключи договор с касата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за реплика д-р Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Както казах, аз също съм за това ал. 5 да я има.
Но, уважаема д-р Първанова, Вие в момента пак правите една промяна по същество. Променяте принципа и обхвата. Националната здравна карта не можем да я махнем. Първо, няма текстове, в които чл. 62 да отпада! Такива текстове няма! Затова мисля, че така предложеният от комисията текст е един добър текст, с разясненията, които бяха дадени, и мисля, че спокойно може да бъде подкрепен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, д-р Китов.
Не виждам други желаещи за изказване. От всички изказали се народни представители по § 30 за чл. 59 има направено едно конкретно предложение от д-р Първанова, а именно, след думите “на закона и Националния рамков договор”, думите “включително и при запълване на здравната карта” да отпаднат.
Моля, гласувайте предложението на д-р Първанова. (Шум в залата.) При второ четене могат да се правят предложения за отпадане.
Гласували 112 народни представители: за няма, против 112, въздържали се няма.
Предложението на д-р Първанова не се приема.
Подлагам на гласуване § 30, така както е предложен от вносителя и подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 2.
Параграф 30 е приет на второ четене.
Продължаваме с § 31.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, чл. 62 се изменя така:
“§ 31. ”Чл. 62. Директорът на РЗОК може да сключи договор за оказване на извънболнична помощ с лечебни заведения, в които работят лекари и стоматолози, работещи в болница, само при условие, че на същата територия здравната карта по съответните специалности не е запълнена от изпълнители, които работят изцяло на извънболнична практика”. ”
Предложението бе оттеглено от вносителя в хода на дискусията.
Комисията предлага § 31 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли различни становища по въпроса?
Заповядайте, д-р Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Вчера имахме дебат по този казус – дали могат да бъдат оттеглени текстове, след като са преминали на първо гласуване в Народното събрание. Тогава госпожа Касабова председателстваше заседанието и се съгласи с тезата, че след като е минал на първо гласуване, съгласно нашия правилник той не може да бъде оттеглен. Може да отпадне с гласуване при второто гласуване. Така пише в правилника - че това нещо може да стане само с решение на Народното събрание.
Преди да изложа съображенията си за § 31, искам да използвам излизането си и да Ви помоля, господин председателю, да призовете колегите ни да влязат в залата на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това го правя постоянно.
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Четиридесет и няколко души има в залата, а приемаме изключително важни неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Напълно сте прав. Моля квесторите за пореден път да подканят народните представители да заемат своите места.
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Това е най-малкото в нарушение на правилника, ако искате да го погледнем от тази страна. Ваше задължение е да следите спазването на този правилник. Приемаме текста с четиридесет и няколко души.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Напълно сте прав, но по-важно е лекарите да бъдат в залата. Това е много важно. Заповядайте.

СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Не знам дали има такъв текст в правилника за лекарите, не знам! Както и да е.
По отношение на § 31, моето предложение е този параграф да не отпада, а да остане. И сега ще изложа аргументите си за това.
Ние много говорим тук за НЗОК, за управителните й органи, за общото й събрание. Но като че ли пропускаме най-важното, че промените в този законопроект и голямата им цел, изобщо целта на това законодателство е здравето на населението, здравето на всеки един български граждани. И аз искам да разгледам хипотезата на § 31 точно от тази гледна точка, защото принципът, на който беше заложена здравната реформа, е подобряване качеството на предлаганите здравни услуги да бъде извършено на базата на създаване на свободна конкуренция между изпълнителите на медицинска помощ. Приемаме, че тази свободна конкуренция е най-силният стимул за подобряване качеството на предлаганите здравни услуги. Затова мисля, че текстът, който вносителят предложи и който сега разбирам, че не желае да приемем, е по-добър от досега съществуващия текст на чл. 62. Досега съществуващият текст на чл. 62 дава възможност на лекарите, които работят в болница, да откриват и да работят в лечебни заведения за извънболнична помощ. И това, уважаеми колеги, води до изкривяване на правилата на свободната конкуренция при предлагането на медицински услуги. Вярвам, че ще се съгласите с мен, не е едно и също да бъдеш лекар в ДКЦ, само в ДКЦ, или да бъдеш лекар едновременно в болница и в ДКЦ. Съвсем видни са предимствата на един лекар, който едновременно работи и в болница, и в ДКЦ най-малкото заради това, че може, когато си пожелае, да хоспитализира който и да било пациент, защото работи и на двете места. Това поставя в по-неизгодни условия от гледна точка на конкуренцията лекарите, които работят само в ДКЦ.
Затова считам, че така предложеният текст, който ограничава възможността на лекарите, работещи в болниците, да работят и в извънболничната помощ, е по-добър от сега действащия текст, който имаше един значително по-общ характер и на практика позволяваше това да се случва. Това като резултат довежда дотам особено в големите градове и не само в тях, да се получи на практика така, че всяка една болница разкрива към себе си диагностично-консултативен център, който е в много по-добри конкурентни условия от едно ДКЦ, което няма зад гърба си болница и от лекарите, които работят в едно ДКЦ. Получава се така, че на практика се извращава заложеният смисъл на реформите. Ние тръгнахме, един от принципите на тези реформи беше да разделим болничната от доболничната помощ. Това беше с цел да подобрим икономическата ефективност и да сложим ударението върху доболничната помощ. Сега, използвайки тази обща фраза на досега действащия текст на чл. 62, се получи така, че на практика се върнаха старите взаимоотношения, т.нар. обединени болници – болница и поликлиника. Само че сега те са МБАЛ с ДКЦ. Всичко това води до изкривяване на основни принципи на здравната реформа.
Затова аз пледирам пред вас този текст, който вносителят е предложил, който за мен е по-добър и по-стриктен и ще създаде по-добри условия за конкуренция, този текст да бъде приет. Да бъде изменен досега действащият текст на чл. 62, който очевидно не свърши работата, за която беше предназначен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
Има предложение на комисията § 31 да отпадне. (Неразбираема реплика от място на народния представител Антония Първанова.)
Много Ви моля, д-р Първанова.
Д-р Кацаров прави конкретно предложение § 31 да остане.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Между другото, вносителят го е оттеглил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Оттеглянето става само на първо четене съгласно чл. 72 от ПОДНС. Уважаеми колеги, чл. 72 от нашия правилник гласи: “Вносителят на законопроекта може да го оттегли до започване на първото гласуване, а след това само с решение на Народното събрание.”.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Това не е законопроект, а само текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Нищо, това касае и отделните текстове.
Моля да спазваме правилника.
Моля, гласувайте направеното предложение от д-р Кацаров § 31 да остане така, както е внесен от вносителя. Искам да напомня, че комисията предлага § 31 да отпадне.
Гласували 121 народни представители: за 31, против 86, въздържали се 4.
Предложението на д-р Кацаров за оставане на § 31 не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията § 31 да отпадне.
Гласували 113 народни представители: за 99, против 11, въздържали се 3.
Предложението на комисията за отпадане на § 31 е прието.
Уважаеми колеги, както ви информира председателят на Народното събрание господин Огнян Герджиков почивката ще бъде от 11 до 12,30 ч. и ще даде възможност на народните представители да отдадем своята почит пред паметта на народния представител Светослав Лучников.
Обявявам почивка до 12,30 ч. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Моля, господин Щерев, да докладвате § 32.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаема госпожо председател, по чл. 32 на вносителя има предложение на Борислав Китов и група народни представители, което е прието от комисията.
Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за § 32:
"§ 32. В чл. 64 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се алинеи 2 и 3:
"(2) Всеки осигурен има право при поискване да получи от съответната РЗОК необходимата информация за изпълнителите на медицинска помощ и аптеките, сключили договори с РЗОК в съответния регион, съдържаща следните данни:
1. за извънболнична помощ – име, вид на лечебното заведение, адрес, управителни органи, лекари и стоматолози, работещи в него, техните специалности, служебни телефони, извършвани високоспециализирани медицински дейности по НРД;
2. за болнична помощ – име, вид на болницата, адрес, управителни органи, телефони, отделения, акредитационна оценка, извършвани медицински дейности по НРД;
3. за аптеки – име, адрес, управител, телефони, работно време, отпускани групи лекарства, съгласно индивидуалния договор с НЗОК.
(3) Информацията по ал. 2 е публична и се поддържа, разпространява и предоставя по ред, определен в Правилника за устройството и дейността на НЗОК."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по този параграф?
Заповядайте, господин Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Повод за моето изказване са разговорите, които имах напоследък с редица директори на районни здравноосигурителни каси, по-голямата част, за сведение на управляващите, назначени през последната година и половина. Те са наистина обезпокоени как биха могли да изпълнят новосъздадената ал. 2. Забележете какво има право всеки пациент, всяко здравно осигурявано лице да получи във всеки момент, цитирам за тези, които не са чели закона: име и вид на лечебното заведение, адрес, управителни органи, лекари и стоматолози, специалности, служебни телефони, извършвани високоспециализирани дейности по Националния рамков договор, след това болници, управителни органи, телефони, отделения, акредитационни оценки, извършвани медицински дейности по НРД; за аптеките: име и адрес, управител, телефони, работно време.
Хората наистина задават логичния въпрос: ако 7 млн. осигурени поискат тази информация, как ще им я осигурим?
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Седем милиона няма да я поискат.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Дори и половината да е, една трета да са, една четвърт да са, практически не може да стане това нещо.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): В една РЗОК няма 7 млн.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Една голяма част от времето, ангажирано в работата на Касата, трябва да мине само с този проблем. Докато, ако остане само ал. 3, която достатъчно добре може да визира и двете алинеи допълнително с една малка корекция в редакцията, която ще ви предложа, тя ще реши проблема.
Предлагам ал. 2 да отпадне, ал. 3 да добие една компилативна форма между двете:
"Информацията за изпълнителите на медицинска помощ и аптеките, сключили договор с РЗОК, е публична…" и продължава, както е текстът на ал. 3.
В един правилник за устройството на НЗОК, който сам той ще си направи, а не ние да му го оформяме съответно с помощта на директорите на касите по региони, много по-добре може да се визира този проблем. Директорите на касите казват съвсем основателно: ние можем да изнесем тази искана информация на едно информационно табло, което да съдържа всичко и всеки пациент, всяко здравно осигурено лице да има право да погледне тази информация. Защо трябва на всеки поотделно при поискване да се дава, когато можем да я изложим? И именно с тази промяна на ал. 3, която да стане ал. 2, мисля, че този проблем се решава. Така че предложението е логично и мисля, че би било правилно да го приемем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз първо искам да декларирам, че смятам, че трябва да имат право осигурените лица на подобна информация и подобен достъп. Разбира се, присъединявам се към опасенията, изказани от д-р Паница, и ми се струваше, че може би щеше да бъде по-добре, ако в ал. 2 беше записано, че всеки осигурен има право при поискване да получи достъп до информацията и оттам нататък всичко останало така, както си е дадено. При поискване, да получи достъп. Един път изложена, той може да отиде и да си я види. В противен случай става ясно, че той получава сам за себе си на писмен носител тази информация. Защото това също ще натовари немалко разноски за отпечатване, за принтиране на тези неща. Може би наистина би следвало да се помисли как информацията, веднъж изложена, разбира се, не би могло и не е редно да бъде отвън, но при поискване съответният човек да получи достъп до тази информация и да види това, което му е необходимо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За процедурно предложение – господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вземам думата, за да напомня на всички колеги текста на чл. 71 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, според който при второто гласуване се обсъждат само предложения на народни представители, постъпили по реда на чл. 70, както и предложения на водещата комисия, включени в доклада й, както и са допустими съответните редакционни поправки. Смятам за напълно неуместно и моля и председателстващият да приложи правилника в това отношение тогава, когато няма противно предложение, постъпило по съответния ред против един приет текст, да не се разгаря дебат по този въпрос, а да вървим по текстовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За какво искате думата, господин Паница?
ВАСИЛ ПАНИЦА (ПСОДС, от място): За реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не можете да имате реплика на процедурно предложение.
Има ли други изказвания?
Имате думата, д-р Щерев.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаема госпожо председател, след направените от господин Китов предложения текстът би могъл да стане: "Всеки осигурен има право при поискване да получи достъп от съответната РЗОК за необходимата информация" и т. н. При това положение текстът не се променя. Приемаме едно такова предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това са предложенията на господин Китов. А предложението на господин Паница за отпадане?
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме предложението на господин Паница за отпадане на ал. 2 от § 32 и за съответната редакционна промяна на ал. 3, направени в залата преди малко.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 17, против 87, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на господин Китов за нова редакция на ал. 2, което беше подкрепено от господин Щерев в залата.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Гласуваме § 32 в редакцията на комисията с току-що гласуваната в залата поправка.
Гласували 99 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 3.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Госпожо председател, по § 33, освен предложението на вносителя, комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
"§ 33. В чл. 66 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) НЗОК предоставя на изпълнителите на медицинска помощ необходимия софтуер за осъществяване на тяхната дейност, касаеща обмена на данни и документация, изисквана от НРД."
3. Създава се ал. 3:
"(3) Данните и документацията по ал. 2 могат да се представят от изпълнителите на РЗОК и само на електронен или магнитен носител в съгласуван с НЗОК формат."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по § 33? Няма.
Гласуваме § 33 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 3.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: По § 34 освен текста на вносителя има предложение от Борислав Китов и група народни представители: “В § 34, ал. 7 да отпадне”.
Комисията не приема предложението.
Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“§ 34. В чл. 68 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, т. 3 думите “професионален и финансов контрол” се заменят с “контрол по изпълнението на договорите”.
2. Създава се нова ал. 3 със следното съдържание:
“(3) НЗОК не може да изисква в първичните медицински документи, достъп до които имат осигурени и трети лица, други данни за лекарите и стоматолозите, освен име, специалност, адрес, телефон на практиката, личен професионален код и регистрационен номер на лечебното заведение”.
3. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.
4. Създават се ал. 6 и 7:
“(6) Органите на управление и служителите на НЗОК и РЗОК нямат право да дават професионална оценка и да коментират дейността на изпълнителите на медицинска помощ, както и пряко или косвено да отправят препоръки и насочват пациенти към определени изпълнители.
(7) НЗОК и РЗОК са длъжни да предоставят исканата от Министерството на здравеопазването информация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Китов, заповядайте за изказване по този параграф.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Безспорно е, че Министерството на здравеопазването трябва да получава информация. Тук никой не допуска обратното. Въпросът обаче е, че ние поставяме текстове, които създават невъзможност на служителите на Касата да дават и да разпространяват определена информация, касаеща личните данни на граждани, техните заболявания и други подобни.
В последната алинея, която ние предлагаме да отпадне, тази информация Националната здравноосигурителна каса е длъжна да предоставя на Министерството на здравеопазването и по-нататък вече няма никакви текстове в нито един от законите, които да задължават служителите на министерството тази информация да остане конфиденциална. Безспорно съществуват и изисквания за класифицирана информация, но в никакъв случай тези данни не се покриват с някои от данните, които биха могли да бъдат предоставени. Това е единственият мотив, поради който ние предлагаме да отпадне посочената алинея, защото всичко останало министерството може само да си изиска или поне да се сложат текстове, които подобно на служителите на Касата, да ги задължават да пазят конфиденциалността на данните за пациентите. Това е нашето предложение. В никакъв случай – пак повтарям - никой не си прави илюзия, че Министерството на здравеопазването не трябва да получава нужната информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на господин Китов за отпадане на ал. 7, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 15, против 97, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 34 във варианта, изложен от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 98, против 2, въздържали се 2.
Параграфът е приет.
Моля, докладвайте § 35 – 38 наведнъж.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: “§ 35. В чл. 70 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Цялостният финансов контрол на НЗОК се осъществява по реда на Закона за държавния вътрешен финансов контрол”.
Комисията приема текста на вносителя.
“§ 36. В чл. 72, ал. 1 изразът “по здравното” се заменя с “по задължителното здравно”.
Комисията приема текста на вносителя.
По § 37 се приема по принцип текстът на вносителя и комисията предлага окончателна редакция:
“§ 37. В чл. 73 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) В т. 2 накрая се добавя “регламентирани в НРД”.
б) Точка 3 се изменя така:
“3. да извършва контрол по законосъобразността на финансовата дейност на изпълнителите на медицинска и стоматологична помощ по договорите им с РЗОК;”
в) В т. 4 накрая се добавя “свързани с финансови нарушения”.
2. Създава се ал. 4:
“(4) По отношение регламентацията на дейностите на финансовите контрольори, констатирането на нарушения, оспорването на констатациите, арбитражните комисии и налагането на санкции се прилагат аналогично процедурите по чл. 74, ал. 2, 3 и 4, чл. 75 и чл. 76, по които работят лекарите-контрольори”.
“§ 38. В Глава трета, наименованието на Раздел І се изменя така:
“Раздел І
Общи положения”.
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези параграфи? Няма.
Гласуваме от § 35 до § 38 ан блок.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: По § 39 освен предложението на вносителя има предложение на народните представители Кръстьо Петков и Емилия Масларова:
“Член 81 се променя, както следва:
“Чл. 81. Доброволното здравно осигуряване предоставя на осигурените лица медицински и други услуги извън обхвата на задължителното здравно осигуряване”.
Комисията не приема предложението.
Комисията приема текста на вносителя за § 39.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по този параграф? Няма.
Гласуваме предложението на народните представители Петков и Масларова, неподкрепено от комисията. Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 10, против 99, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 39 на вносителя.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: По § 40 има предложение на вносителя, освен това и предложение на народния представител Елка Анастасова.
“В чл. 82 се създава ал. 4:
“(4) Набраните суми от доброволно внесени осигурителни вноски подлежат на наследяване”.
Комисията не приема предложението.
Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“§ 40. Член 82 се изменя така:
“Чл. 82. (1) Доброволното здравно осигуряване е дейност по поемане на рискове, свързани с финансовото обезпечаване на определени здравни услуги и стоки, осъществявана от лицензирани по този закон здравноосигурителни дружества срещу заплащане на здравноосигурителни премии, въз основа на здравноосигурителни договори.
(2) Чрез доброволното здравно осигуряване се обезпечава предоставянето на здравни услуги и стоки извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Чрез доброволното здравно осигуряване може да се обезпечават и здравни услуги и стоки, които са в обхвата на задължителното здравно осигуряване.
(3) Доброволното здравно осигуряване се осъществява при спазване на принципа на доброволност на осигуряването.
(4) Не се счита за доброволно здравно осигуряване:
1. дейността на застрахователите по покриване на рискове, свързани с живота, здравето или телесната цялост на застрахованите лица по застраховките по Приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от Закона за застраховането, с изключение на покриването като основни на рисковете по “Постоянна здравна застраховка” от Раздел І и по застраховка “Заболяване” от Раздел ІІ на същото Приложение № 1;
2. дейността на изпълнители на извънболнична медицинска помощ по договори с физически и юридически лица за извършване на медицински услуги, когато те са с определен вид, обем и цени”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по този параграф няма.
Гласуваме предложението на госпожа Анастасова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 13, против 85, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 40 с текста на вносителя.
Гласували 96 народни представители: за 91, против 4, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Моля, докладвайте § 41 и § 42.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: “§ 41. Член 83 се изменя така:
“Чл. 83. (1) Дейност по доброволно здравно осигуряване може да осъществява акционерно дружество, регистрирано с предмет на дейност само доброволно здравно осигуряване.
(2) В дейността по доброволно здравно осигуряване се включва и управление на активите на здравноосигурителното дружество.
(3) Здравноосигурителните дружества могат да извършват по договор с чуждестранни застрахователни и осигурителни дружества, срещу заплащане и без поемане на собствен финансов риск, дейности по медицинското обслужване на застраховани или осигурени от тях чужди граждани на територията на Република България.
(4) За осъществяване на дейност по доброволно здравно осигуряване и за вписване в Търговския регистър е необходимо акционерното дружество по ал. 1 да получи лицензия при условията и по реда на този закон.”
Комисията приема текста на вносителя.
“§ 42. Член 84 се изменя така:
“Чл. 84. (1) Здравноосигурителните договори са писмени договори, сключени между здравноосигурителни дружества, лицензирани по този закон, и физически или юридически лица.
(2) Страна по договора е самоосигуряващото се лице, ако внася здравноосигурителна премия за своя сметка.
(3) Страна по договора са работодатели, членове на семейства и други осигуряващи, които осигуряват за своя сметка физически лица. В този случай осигуряващите са длъжни да разяснят на осигурените лица правата и задълженията им по договора, изпълнителите на медицинска помощ, условията и реда за получаване на здравните услуги и стоки.
(4) Страна по договора са едновременно осигуряващите и осигурените лица, когато внасят съвместно части от здравноосигурителната премия.
(5) По отношение на здравноосигурителните договори се прилагат съответно разпоредбите на Търговския закон за търговските сделки и на Закона за застраховането, доколкото в този закон не е предвидено друго.”
Комисията приема текста на вносителя за § 42.
“§ 43. Член 85 се изменя така:
“Чл. 85. (1) Дейността по предоставянето на здравни услуги се извършва от изпълнители на медицинска помощ.
(2) Видът, цените, условията и редът за извършване на здравните услуги по ал. 1 се определят в договори между изпълнителите на медицинска помощ и здравноосигурителните дружества.
(3) Доброволното здравно осигуряване с възстановяване на разходи може да се извършва без сключване на договори по ал. 2.”
Предложение на народните представители Кръстьо Петков и Емилия Масларова:
“Член 85 се променя, както следва:
Създава се нова ал. 3 със следното съдържание:
“(3) Търговските дружества, които не са лицензирани по този закон, не могат да извършват доброволно здравно осигуряване под никаква форма.”
Комисията не приема предложението.
Комисията приема текста на вносителя за § 43.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези текстове?
Господин Китов, заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Всъщност, аз ще си позволя да поправя една малка неточност. Тя не толкова, че отхвърля предложението на колегите, но го има в ал. 4 на чл. 83, така че може да се каже, че това по принцип е инкорпорирано в по-горните текстове. Това е, за което комисията счита просто, че не му е тук мястото, иначе не, че е против това предложение на колегите.
Аз бих искал само да кажа, че мен малко ме притеснява ал. 3 на чл. 85.
В ал. 2 ясно е казано какво трябва да съдържат договорите и след това изведнъж се допуска, не, че не е възможно да се допусне хипотезата, че здравно осигуряване може да има и без сключване на договор с възстановяване на разходите, но тук не е ли редно ние да се замислим в какъв размер ще бъдат възстановявани разходите, особено ако няма ясно разписани в закона и в договора. Едно е 100-процентното възстановяване на разходите, което съществува, примерно, в клауза – при представяне на документите, се възстановява на 100 процента. Тук оставяме една вратичка, която под “възстановяване” може да се разбере, че е частично. Това няма да е най-доброто особено за прохождането на нашето доброволно здравно осигуряване. Това е единствената ми мисъл – дали не може да има малко по-голяма яснота в какъв размер да бъде възстановяването на тези средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Тоест, какво е конкретното Ви предложение, господин Китов?
БОРИСЛАВ КИТОВ: Там е цялата работа, госпожо председател, че аз поставям този въпрос, без да мога да дам конкретен текст, защото и аз не мога да си отговоря на това. Аз ще помоля някои специалисти тук в застраховането просто да кажат своето мнение по този въпрос, който исках да повдигна и да представя на вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря ви.
Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме § 41 и § 42 ан блок, на вносителя.
Гласували 101 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 4.
Параграфите са приети.
Предложението на госпожа Масларова и господин Петков по § 43, което не е подкрепено от комисията – моля, гласувайте!
Гласували 104 народни представители: за 1, против 100, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 43 на вносителя.
Гласували 105 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 6.
Параграфът е приет.
Моля да представите следващите параграфи, господин Щерев.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Госпожо председател,
“§ 44. Член 86 се изменя така:
“Чл. 86. Държавният надзор върху дейността по доброволно здравно осигуряване се осъществява от Агенцията за застрахователен надзор, наричана по-нататък “Агенцията”.
Комисията приема текста на вносителя за § 44.
“§ 45. След чл. 86 се създава Раздел II:
“Раздел II. Дейност по доброволното здравно осигуряване”.
Комисията приема текста на вносителя.
“§ 46. Член 87 се изменя така:
“Чл. 87. (1) Доброволното здравно осигуряване може да се извършва чрез възстановяване на разходи или чрез абонаментно обслужване.
(2) Доброволното здравно осигуряване чрез възстановяване на разходи е форма, при която здравноосигурителното дружество възстановява разходите за здравно обслужване на осигурените лица при настъпване на предвидените в здравноосигурителните договори случаи. Разходите могат да се възстановяват на изпълнителите на медицинска помощ за предоставените или на осигурените лица за заплатените здравни услуги и стоки.
(3) Доброволното здравно осигуряване чрез абонаментно обслужване е форма, при която здравноосигурителното дружество, при настъпване на предвидените в здравноосигурителните договори случаи, осигурява предоставянето на определени здравни услуги и стоки на осигурените лица от определени изпълнители на медицинска помощ, с които здравноосигурителното дружество е сключило договор.”
Комисията приема текста на вносителя за § 46.

“§ 47. Чл. 88 се изменя така:
“Чл. 88. (1) Дейността по доброволното здравно осигуряване се осъществява чрез предлагане, сключване и изпълнение на здравноосигурителни договори.
(2) Здравноосигурителният договор задължително съдържа:
1. име, адрес, номер по БУЛСТАТ и данъчен номер на страните по договора; единен граждански номер, ако страната е самоосигуряващо се лице; данни за съдебната регистрация, номера и датата на издаване на лицензията на здравноосигурителното дружество;
2. здравноосигурителните пакети, включени в договора, вида, обхвата и условията за предоставяне на здравните услуги и стоки;
3. размера, сроковете и начина на заплащане на здравноосигурителната премия;
4. общите условия на здравноосигурителните пакети, включени в договора.
(3) При предлагане и сключване на здравноосигурителни договори здравноосигурителните дружества са длъжни да спазват принципа на доброволността и добросъвестно да разясняват условията, правата и задълженията по здравноосигурителния договор, с оглед защита интересите на осигурените лица.
(4) Здравноосигурителните дружества са длъжни да пазят в тайна информацията, свързана със сключените здравноосигурителни договори, както и информацията, свързана с личните данни и здравословното състояние на осигурените лица. Разкриването на такава информация може да стане само със съгласието на осигуреното лице, както и в случаите, изрично предвидени със закон.”
Комисията приема текста на вносителя за § 47.
По § 48. Освен текста на вносителя, има предложение на Алеко Кюркчиев и група народни представители, което комисията приема.
Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за § 48:
“§ 48. Член 89 се изменя така:
“Чл. 89. Здравноосигурителните дружества могат да притежават акции и дялове в лечебни заведения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Колеги, моето предложение е свързано с това, което преди малко казах. В § 46 пак не става ясно какво е възстановяването на разходите. Затова аз правя редакционни предложения на две места.
В ал. 2 на чл. 87 след израза “Доброволното здравно осигуряване чрез възстановяване на разходи е форма, при която здравноосигурителното дружество възстановява” би следвало да се добави “частично или изцяло”. Така става ясно, че в зависимост от договора се дават и двете възможности.
Второто изречение “Разходите могат да се възстановят на изпълнителите на медицинска помощ…” да стане “разходите могат да се възстановят както на изпълнителите на медицинска помощ за предоставените, така и на осигурените лица за заплатените здравни услуги и стоки”. Защото в противен случай излиза, че се заплаща или на едните, или на другите. А може да възникне ситуация, в която да се заплатят разходите на потребителите, да се заплатят разходите и на изпълнителите, което по този начин ще допълни и ще даде възможност това да съществува в договорите.
В здравноосигурителния договор има доста неща, които са много добри, но няма точка, няма клауза, в която да се казва как ще бъдат възстановени тези разходи, за които преди малко говорих. Не е ли редно в здравноосигурителния договор и особено в доброволното здравно осигуряване чрез възстановяване на разходи да има точка, в която да е ясно в каква степен – изцяло или частично, да бъдат заплащани разходите, които са направили изпълнителите и съответно потребителите на медицинска дейност.
Това са моите предложения. В чл. 88 да има т. 5, в която е размерът на възстановяване на разходите, направили изпълнителите и потребителите на медицинска помощ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Церовски.
ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ (НДСВ): Аз искам само да допълня господин Китов.
Въпросът с размера на разходите, които се възстановяват, и сроковете за възстановяване на разходите, са предмет на общите условия. Там се описва много подробно цялата технология. Затова не им е мястото в самия договор, който е нещо като полица. Към полицата, към този договор общите условия са неразделна част от договора по принцип. Така че нямате никакви проблеми с текста според мен.
А предложението Ви по предишния член го подкрепям напълно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Церовски.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаема госпожо председател, вносителите подкрепят предложението на господин Китов, като в § 46 чл. 87, ал. 2, след израза “здравноосигурителното дружество възстановява” се добавя “частично или изцяло”.
В същата ал. 2 последното изречение да има следния вид: “Разходите могат да се възстановяват както на изпълнителите, така и на осигурените за предоставените…”, като се премахва изразът “изпълнителите на медицинска помощ”. Това предложение се приема.
Що се отнася до следващото предложение за нова ал. 5 в чл. 88…
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Китов.
Сега ще гласуваме тези предложения, за да можем след това ан блок да гласуваме текстовете.
Моля да гласувате предложението на господин Китов – в чл. 87 ал. 2 да добие редакцията, която беше предложена в залата.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Моля да гласуваме параграфи от 45 до 48 на вносителя ан блок, с току-що гласуваната в зала редакция на § 46.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: По § 49 комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за § 49:
“§ 49. Член 90 се изменя така:
“Чл. 90. (1) Собствените средства на здравноосигурителното дружество, намалени с нематериалните активи, трябва да бъдат най-малко равни на границата на платежоспособност.
(2) Гаранционният капитал съставлява една трета от границата на платежоспособност, но не може да бъде по-малък от 400 хил. лв.
(3) Общият размер на дълготрайните материални и нематериални активи, необходими за осъществяване на дейността на здравноосигурителното дружество, не могат да надвишават 75 на сто от собствения капитал, намален с невнесения основен капитал”.
Предложение на комисията за създаване на § 49а.
“§ 49а. Създава се нов чл. 90а:
“Чл. 90а. Министерският съвет издава наредба, с която се определят:
1. елементите, които се включват при изчисляване на размера на собствените средства;
2. границата на платежоспособност и методите, по които тя се изчислява.”
Комисията приема предложението.
Предложение на комисията за създаване на нов § 49б.
“§ 49б. Създава се нов чл. 90б:
“Чл. 90б. (1) При нарушение на чл. 90, ал. 1, здравноосигурителното дружество по нареждане на агенцията представя план за достигане на границата на платежоспособност.
(2) Когато собствените средства, намалени с нематериалните активи, спаднат под установения гаранционен капитал, здравноосигурителното дружество представя за одобряване на агенцията краткосрочен план за допълнително набиране на собствени средства.
(3) В случаите на ал. 2 агенцията определя срок за набиране на собствени средства до установения размер на гаранционния капитал.”
Комисията приема предложението.


Предложение на комисията за създаване на нов § 49в:
“§ 49в. Създава се нов чл. 90в:
“Чл. 90в. (1) Здравноосигурителното дружество е длъжно да създаде общи и здравноосигурителни резерви.
(2) Общите резерви се състоят от:
1. резервен фонд по чл. 246 от Търговския закон;
2. други фондове и резерви, ако е предвидено в Устава на здравноосигурителното дружество.
(3) Здравноосигурителните резерви се състоят от:
1. запасен фонд;
2. резерви за предстоящи плащания;
3. пренос-премиен резерв;
4. други резерви, одобрени от агенцията.
(4) Министерският съвет одобрява наредба за реда и методиката за образуване на здравноосигурителни резерви. Здравноосигурителното дружество поддържа здравноосигурителни резерви съгласно наредбата по изречение първо в размер, съответстващ на задълженията по здравноосигурителните договори.”
Комисията приема предложението.
Предложение на комисията за създаване на нов § 49г.
“§ 49г. Създава се нов чл. 90г:
“Чл. 90г. (1) Когато здравноосигурителното дружество е изчислило границата на платежоспособност, собствените средства и/или здравноосигурителните резерви в нарушение на наредбите по чл. 90а или чл. 90в, ал. 4, за целите на здравноосигурителния надзор агенцията преизчислява размерите им съгласно наредбите.
(2) Когато границата на платежоспособност и/или размерът на собствените средства, преизчислени по реда на ал. 1, не съответстват на чл. 90, ал. 1 и 2, се прилагат мерките по чл. 90б.
(3) Когато здравноосигурителните резерви са недостатъчни за изпълнение на задълженията по здравноосигурителните договори, агенцията предписва те да се коригират. При неизпълнение на предписанието агенцията прилага принудителни административни мерки по чл. 99м.”
Комисията приема предложението.
Предложение на комисията за създаване на нов § 49д.
“§ 49д. Създава се нов чл. 90д:
“Чл. 90д. (1) Здравноосигурителното дружество е длъжно да инвестира здравноосигурителните резерви в следните активи и при посочените съотношения:
1. държавни ценни книжа, издадени и гарантирани от Република България – без ограничения;
2. необременени с тежести недвижими имоти – до 10 на сто от размера на здравноосигурителните резерви;
3. облигации, издадени и гарантирани от общините – до 5 на сто от размера на здравноосигурителните резерви;
4. акции и облигации, издадени от търговски дружества и приети за търговия на фондова борса – до 30 на сто от размера на здравноосигурителните резерви, но не повече от 10 на сто от акциите и облигациите на едно дружество;
5. банкови депозити – до 50 на сто от размера на здравноосигурителните резерви, но не повече от 25 на сто от размера им в една банка;
6. ипотечни облигации, издадени по Закона за ипотечните облигации – до 25 на сто от размера на здравноосигурителните резерви, но не повече от 15 на сто от ипотечните облигации, издадени от една банка.
(2) Активите по ал. 1 не могат да се залагат, да се ипотекират и да се обременяват с други тежести.
(3) Относителният дял на инвестициите по ал. 1 трябва да осигурява сигурност, доходност и съответна за здравноосигурителните договори ликвидност.”
Комисията приема предложението.
Предложение на комисията за създаване на нов § 49е.
“§ 49е. Създава се нов чл. 90е:
“Чл. 90е. (1) Собствените средства могат да се инвестират в дялове и акции на други търговски дружества. Здравноосигурителното дружество е длъжно да уведоми агенцията в 7-дневен срок от извършването на инвестицията, когато размерът на инвестицията в едно търговско дружество:
1. надвишава 10 на сто от капитала на дружеството, или
2. надвишава 30 хил. лв.
(2) Когато здравноосигурителното дружество инвестира собствените си средства в дялове и акции на друго търговско дружество и размерът на инвестицията надвишава 10 на сто от размера на собствените му средства, то уведомява агенцията.
(3) Здравноосигурително дружество не може да участва като неограничено отговорен съдружник в събирателни дружества, командитни дружества и командитни дружества с акции.”
Комисията приема предложението.
Предложение на комисията за създаване на нов § 49ж.
“§ 49ж. Създава се нов чл. 90ж:
“Чл. 90ж. Здравноосигурителното дружество може да инвестира здравноосигурителни резерви и собствени средства в чужбина с разрешение на министъра на финансите четири години след получаване на лицензията.”
Комисията приема предложението.
Предложение на комисията за създаване на нов § 49з.
“§ 49з. Създава се нов чл. 90з:
“Чл. 90з. Здравноосигурителните резерви по чл. 90в, ал. 3 се включват в присъщите разходи на здравноосигурителното дружество.”
Комисията приема предложението.
Предложение на комисията за създаване на нов § 49и.
“§ 49и. Създава се нов чл. 90и:
“Чл. 90и. (1) Годишният финансов отчет на здравноосигурителното дружество се заверява от регистрирани одитори.
(2) Заедно с доклада за заверка на годишния финансов отчет на здравноосигурителното дружество регистрираните одитори представят и разширен одиторски доклад в агенцията до 30 април следващата година.
(3) Разширеният одиторски доклад се изготвя по образец, утвърден от агенцията.
(4) Лицата по ал. 1 уведомяват незабавно агенцията за всички обстоятелства, които могат да застрашат дейността на здравноосигурителното дружество.”
Комисията приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по тези параграфи?
Заповядайте, господин Церовски.
ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ (НДСВ): Госпожо председател, притеснява ме управлението на собствените активи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: И мен също.
ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Принципът е не уведомителен, а разрешителен, след като се надхвърли определена граница. И агенцията трябва да разрешава над 10 процента, ако толкова сте определили да бъде границата, а не да уведомява. Според мен е правилно в ал. 2 на чл. 90е да не бъде “уведомява агенцията”, а да бъде “да получава разрешението на агенцията за инвестиране над 10 процента”. Свързано е с граница на платежоспособност, с ликвидност на дружеството. Представете си, ако започнат да купуват най-различни дълготрайни материални активи, а не могат да се разплатят с клиентите си при настъпили събития.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Значи вместо да уведоми, да иска разрешение.
Има ли други изказвания? Господин Щерев, ще вземете ли отношение по този въпрос, който е много сериозен? Господин Искров, и Вие?
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Госпожо председател, аз приемам по принцип твърденията на господин Церовски, но както ще видите в по-следващи текстове, агенцията изцяло контролира и следи работата на тези дружества.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това са различни неща.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: В един момент агенцията може да реши да прекрати дейността и има толкова много основания за това. Но ако господин Церовски държи на това предложение, той е експерт в тази област, ние сме принудени да се съгласим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не сте принудени, тук става въпрос за основен принцип.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Искам да кажа, че това е логиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Искров, заповядайте.

ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз подкрепям казаното от господин Церовски, но като цяло правя процедурно предложение да вървим по-бързо по закона. Самата материя по осъществяване на надзор върху финансови посредници, в т.ч. и на допълнително здравно осигуряване, е изключително, ако мога така да кажа, тънка материя. Днес в Комисията по бюджет и финанси ще гледаме на второ четене, надявам се много скоро и през залата да мине на второ четене Законът за Специализираната комисия за надзор върху финансовите пазари. Така че на един по-късен етап бихме могли вече да помислим по-специализирано по тези въпроси и да ги синхронизираме доколкото е възможно с материята, която регулира в момента застрахователни, пенсионни дружества, инвестиционни и банков надзор.
Така че към момента нека не правим големи, драстични предложения по текстовете на Комисията по здравеопазване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Щерев, правя редакционно предложение в § 49д, т. 6. Точка 6 казва: “Ипотечни облигации, издадени по Закона за ипотечните облигации…”. Те просто не могат да бъдат издавани по друг закон, а така формулирано, излиза, че биха могли да бъдат издавани ипотечни облигации и по някакъв друг закон, което не е възможно. Затова предлагам тази част от изречението – “издадени по Закона за ипотечните облигации” – да отпадне.
След това в ал. 2 се казва: “Активите по ал. 1 не могат да се залагат…”. Всички тези активи по ал. 1 са различни видове ценни книги. Да, не могат да се залагат, но да се ипотекират е абсурд, защото се ипотекират недвижими имоти, а не ценни книги.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Съгласен съм. Може да отпадне “да се ипотекират” и да стане: “… не могат да се залагат и да се обременяват с други тежести”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: А какво означава да се инвестират здравноосигурителни резерви и собствени средства? Да се инвестират и резерви, и средства? Има ли икономисти в залата, които биха могли да обяснят какво означава да се инвестират резерви? Става въпрос за § 49ж.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Това значи собствени средства, защото ако нямаме този текст, едно здравноосигурително дружество, което е създадено, може да тръгне да инвестира всичко, което е собствени средства, в чужбина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Икономическата логика е ясна, въпросът е, че не е формулирано както трябва.
Господин Искров, един въпрос към Вас. Ние приехме Закон за финансовия одит. В него се въведе нов термин за одитор, бихте ли ми казали кой беше той?
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Има регистрирани одитори и одитори.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаема госпожо председател, аз предлагам на колегите да гласуват текста на вносителя. Тези текстове са съгласувани многократно с Националния осигурителен институт, с юридически експерти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Аз не мога да се съглася да гласувам текст, тъй като трябва да си върна дипломата в Юридическия факултет, ако се гласува този текст така! Предложих редакционни промени, които държа да бъдат гласувани.
Подлагам на гласуване направените от мен редакционни промени, знам, че не мога да го правя в това си качество тук, в § 49д, т. 6 и ал. 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 2.
Гласуваме предложението на господин Церовски в § 49е, ал. 2.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Това е: “10 на сто от размера на собствените средства изисква разрешение от агенцията”. Така завършва изречението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 96 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Гласували 96 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Гласуваме параграфи 49 до 49и ан блок.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Предложение на народните представители Кръстьо Петков и Емилия Масларова за създаване на нов параграф:
“Създава се нов чл. 90а:
“Чл. 90а. Приходите на дружествата за доброволно здравно осигуряване не се облагат с данък по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за Данъка върху добавената стойност.”
Комисията не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по това предложение? Няма.
Моля да гласувате предложението на народните представители Кръстьо Петков и Емилия Масларова.
Държа да бъде ясно: аз ръководя заседанието, но не гласувам.
Гласували 98 народни представители: за 4, против 94, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Господин председател, раздел II на § 50 става раздел III и заглавието му се изменя така: “Раздел III - Здравноосигурителни дружества и лицензиране”.
Комисията приема текста на вносителя за § 50.
“§ 51. Член 91 се изменя така:
“Чл. 91. Здравноосигурителните дружества са акционерни дружества, лицензирани по този закон, които се учредяват, извършват дейността си и се прекратяват по реда на Търговския закон, доколкото в този закон не е предвидено друго.”
Комисията приема текста на вносителя.

"§ 52. Член 92 се изменя така:
"Чл. 92. (1) Търговското наименование на здравноосигурително дружество задължително съдържа поотделно или в комбинация думите "здравен" и "осигуряване" или техни производни.
(2) Само дружество, лицензирано за осъществяване на дейност по доброволно здравно осигуряване, може да ползва в своето наименование, в описанието на своите дейности или при рекламиране в комбинация думите "здравен" и "осигуряване" или техни производни."
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По параграфи от 50 до 52 има ли бележки?
Заповядайте, господин Калъчев.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НДСВ): Господин председател, колеги! Една редакционна добавка, ако ми позволите. В чл. 92, ал. 2, където казваме, че само дружество, лицензирано за осъществяване на дейност по доброволно здравно осигуряване може да използва наименованието "здравно" и "осигуряване" или техни производни, ще ви помоля да допуснете да добавим накрая "с изключение на НЗОК.” Защото тогава лишаваме Националната здравноосигурителна каса от възможността да се нарича така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ:Не чух точно какво е предложението Ви.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ: Предлагам накрая на изречението да се постави запетая и чисто редакционно да добавим "с изключение на НЗОК".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения по това редакционно предложение? Няма.
Моля, гласувайте параграфи от 50 до 52 включително с това редакционно предложение.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: По § 53 има предложение от народния представител Алеко Кюркчиев в ал. 1 числото "500 хил. лв." да се замени с "250 хил. лв.".
Комисията не приема предложението.
Има предложение от народния представител Кръстьо Петков и Емилия Масларова:
В § 53 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 числото "2 млн. лв." се заменя с "1 млн. лв.".
2. В ал. 2 думата "изцяло" се заменя със "70 на сто". Думите "в Българска народна банка" да отпаднат.
3. Създава се нова ал. 3 със следното съдържание:
"(3) Регистрираните в съда акционерни дружества, но неполучили лицензия за доброволно здравно осигуряване, прекратяват своята дейност."
Комисията не приема предложението.
Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 53:
"§ 53. Член 93 се изменя така:
"Чл. 93. (1) Минималният размер на капитала на здравноосигурително дружество при подаване на заявление за лицензия е 500 хил. лв. До 3 години след получаване на лицензия дружеството трябва да увеличи капитала си на минимум 2 млн. лв.
(2) Вноските в капитала на здравноосигурително дружество могат да бъдат само парични.
(3) Към момента на подаване на заявлението за издаване на лицензия за извършване на дейност по доброволно здравно осигуряване, както и към момента на вписване в търговския регистър на увеличението на капитала по ал. 1, капиталът на дружеството, съответно стойността на новите акции, трябва да бъдат изцяло внесени в българска или чуждестранна банка, получила разрешение от Българската народна банка за извършване на банкова дейност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По този параграф има ли желаещи за изказване?
Господин Кюркчиев, поддържате ли предложението си?
АЛЕКО КЮРКЧИЕВ (НДСВ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Кюркчиев оттегля предложението си.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Кръстьо Петков и Емилия Масларова.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за няма, против 95, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на § 53, предложен от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 6.
Параграф 53 е приет.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: "§ 54. Член 94 се изменя така:
"Чл.94. (1) Местно или чуждестранно физическо или юридическо лице, което придобива самостоятелно или заедно със свързани лица 10 и повече на сто от акциите на здравноосигурително дружество, е длъжно да уведоми в двуседмичен срок от придобиването им агенцията с декларация по образец.
(2) Не може да бъде акционер в здравноосигурително дружество, пряко или чрез свързани лица, лице, което упражнява или е съдружник или акционер в друго дружество, упражняващо охранителна или сходна с нея дейност, по смисъла на § 1, точки 1 и 2 от Закона за застраховането."
Комисията приема текста на вносителя.
"§ 55. Член 95 се изменя така:
"Чл. 95. (1) Образецът на декларацията по чл. 94, ал. 1 се утвърждава със заповед на директора на агенцията.
(2) Към декларацията по ал. 1 се прилагат:
1. данни за заявителя – име, ЕГН, местожителство и адрес – за физическите лица; фирма, правноорганизационна форма, седалище, фирмено дело, адрес на управление, код по БУЛСТАТ и данъчен номер – за юридическите лица;
2. декларация за произхода на средствата за придобиването на акциите по образец, утвърден със заповед на директора на агенцията;
3. декларация по чл. 94, ал. 2 по образец, утвърден със заповед на директора на агенцията;
4. удостоверение от данъчната служба по постоянен адрес за местно физическо лице и по място на регистрация – за юридическо лице, за установени и изплатени данъчни задължения за 3-годишен период преди подаване на декларацията;
5. удостоверение от кредитора, че е съгласен заемните средства да се използват за придобиване на акциите, когато акциите са придобити със заемни средства;
6. декларация за свързани лица по смисъла на § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за застраховането.
(3) В случай, че заявител по ал. 1 е чуждестранно лице, данните и документите по ал. 2 се предоставят във форма и със съдържание, съответни на националното законодателство на заявителя."
Комисията приема текста на вносителя.
"§ 56. Член 96 се изменя така:
"Чл. 96. (1) В случай, че данните в декларацията по чл. 95, ал. 1 и/или в документите по чл. 95, ал. 2 и 3 са неточни или непълни, директорът на агенцията изисква отстраняване на непълнотите или неточностите в двуседмичен срок.
(2) Ако документите по ал. 1 не са подадени или нередностите в тях не са отстранени в срока по ал. 1, директорът на агенцията налага санкциите по този закон.
(3) В случаите по ал. 2 и при основателно съмнение за неверност на декларираните обстоятелства и на документите, директорът на агенцията сезира компетентните държавни органи и евентуално кредитора по чл. 95, ал. 2, т. 5."
Комисията приема текста на вносителя.
Има текст на вносителя по § 57, който комисията по принцип приема и предлага следната окончателна редакция:
“§ 57. Член 97 се изменя така:
“Чл. 97. (1) Членовете на управителните или контролните органи на здравноосигурителното дружество могат да бъдат физически или юридически лица.
(2) Член на надзорен съвет, член на управителен съвет или на съвет на директорите може да бъде лице, което:
1. има висше образование;
2. не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;
3. не е било член на управителни или контролни органиq или неограничено отговорни съдружници на търговско дружество, или кооперация, прекратени поради несъстоятелност, ако е останал неудовлетворен кредитор, или се намират в производство за обявяване в несъстоятелност;
4. не е било член на управителни или контролни органи на търговски банки, които са били обявени в несъстоятелност или се намират в производство за обявяване на несъстоятелност;
5. не е лишено от правото да заема материалноотговорна длъжност;
6. не е съпруг или роднина до трета степен, включително по права или съребрена линия или по сватовство с друг член на управителен или контролен орган на същото здравноосигурително дружество;
7. не е член на управителен или контролен орган на друго дружество със същия предмет на дейност;
8. не е физическо лице или член на управителни и контролни органи на юридическите лица, включени в списъка по Закона за информация относно необслужвани кредити;
9. не е извършвало и не извършва охранителна или сходна на нея дейност;
10. не е било и не е съдружник или акционер, както и член на управителен или контролен орган на търговско дружество, упражняващо охранителна или сходна на нея дейност.
(3) Председател на надзорен съвет, председател на управителен съвет или на съвет на директорите може да бъде лице с висше образование, което отговаря на условията на ал. 2 и има местожителство или разрешение за продължително пребиваване в страната.
(4) Изпълнителен директор и лице, което е овластено да осъществява правомощия по чл. 235 от Търговския закон, може да бъде лице, което отговаря на изискванията на ал. 3 и притежава професионален опит в здравното осигуряване.
(5) Актюер може да бъде лице, което отговаря на изискванията по ал. 3, има изискващата се за актюер специалност и/или квалификация и притежава професионален опит в здравното осигуряване.
(6) Членовете – юридически лица, трябва да отговарят на изискванията на ал. 2, т. 3, т. 4, т. 7, т. 8, т. 9 и 10.
(7) Лицата, които представляват юридическото лице в управителните органи на здравноосигурителното дружество, трябва да отговарят на условията на ал. 2, съответно ал. 3 или ал. 4.
(8) Притежаването на необходимия професионален опит в здравното осигуряване се доказва с документи, удостоверяващи наличието на не по-малко от две години стаж в управлението на здравеопазването, в здравното осигуряване, застраховането, пенсионното осигуряване или на ръководна или експертна длъжност в държавното управление и надзор на тези дейности”.”
“§ 58. Член 98 се изменя така:
“Чл. 98. Лицензия за доброволно здравно осигуряване се издава от Агенцията за застрахователен надзор”.”
Комисията приема текста на вносителя.
“§ 59. Член 99 се изменя така:
“Чл. 99. (1) За издаване на лицензия се подава заявление до агенцията, в което се посочват фирмата, седалището и адреса за кореспонденция на заявителя, и към което се прилагат:
1. устав;
2. списък на акционерите, съдържащ име, ЕГН, местожителство и адрес – за физическите лица; фирма, правоорганизационна форма, седалище, фирмено дело, адрес на управление и код по БУЛСТАТ – за юридическите лица; размера на участието и декларации по чл. 94, ал. 1 от лицата, притежаващи 10 на сто и повече от капитала на дружеството;
3. прогноза за дейността на здравноосигурителното дружество за първите три години, която съдържа приходи от премии, разходи за заплащане на здравни услуги и стоки, разходи за извършването на дейността, размер на средствата по специални фондове и резерви;
4. програма за инвестиране на временно свободните парични средства за първите три години;
5. описание на здравноосигурителните пакети, които дружеството ще предлага, общите условия и тарифите към тях;
6. образци на здравноосигурителните договори;
7. документи, установяващи изискванията на чл. 97 за органите на управление и актюера;
8. писмено доказателство за внесен капитал по чл. 93.
(2) При непълнота, неточност или противоречие със законовите изисквания на представените документи, до един месец след приемането им, агенцията изисква от здравноосигурителното дружество отстраняване на нередностите в едномесечен срок. Агенцията може да поиска становище от министъра на здравеопазването по съдържанието и изпълнимостта на предлаганите от кандидата за лицензия здравноосигурителни пакети.
(3) Агенцията издава или отказва издаване на лицензията в двумесечен срок след подаването на заявлението. Този срок не тече за периода по ал. 2 от изискването за отстраняване на нередностите до получаването на допълнителните документи”.”
Комисията приема текста на вносителя.
“§ 60. Създава се чл. 99а:
“Чл. 99а. Издаването на лицензия може да бъде отказано, ако:
1. учредяването и органите за управление на дружеството не отговарят на изискванията на закона;
2. заявлението за получаване на лицензия и документите по чл. 99, ал. 1 са неверни или неточни и непълни, и нередностите в тях не са отстранени в срока по чл. 99, ал. 2;
3. програмата и прогнозата не съответстват за изпълнение на изискванията на чл. 90;
4. общите условия на договорите и тарифите към тях явно не покриват здравноосигурителния риск, което се доказва от агенцията с актюерни разчети;
5. предлаганите здравноосигурителни пакети са в противоречие с и/или не покриват минималните изисквания на медицинските стандарти, и/или правилата за добрата медицинска практика”.”
Комисията приема текста на вносителя за § 60.
По § 61 освен текста на вносителя има предложение на Алеко Кюркчиев и група народни представители, което комисията приема.
Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за § 61:
“§ 61. Създава се чл. 99б:
“Чл. 99б. (1) Издадената лицензия на здравноосигурително дружество може да бъде отнета, когато здравноосигурителното дружество:
1. нарушава условия, въз основа на които е издадена лицензията или се констатира, че документите, въз основа на които е издадена, са неверни;
2. неправомерно отказва плащане, плаща частично или със закъснение безспорни изискуеми задължения по здравноосигурителни договори;
3. не извършва дейност в продължение на една година от издаването на лицензията;
4. осъществява друга, неразрешена от този закон дейност;
5. не е спазена доброволността на осигуряването;
6. не представи изискваните по закон годишни периодични отчети в определените в този закон срокове;
7. не представи финансов план за оздравяване или краткосрочен план за допълнително набиране на собствени средства, или представеният план не бъде изпълнен в определения срок;
8. изпадне в състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608 или свръхзадълженост по смисъла на чл. 742, ал. 1 от Търговския закон;
9. се прекрати и се открие производство по ликвидация;
10. не изпълни в тримесечен срок предписания на агенцията за отстраняване на други нарушения на закона;
11. не изпълни изискванията на чл. 93, ал. 1 за увеличаване на капитала.
(2) Актовете на Агенцията за застрахователен надзор, свързани с отказ за издаване и отнемане на лицензия, откази за одобряване на здравноосигурителни пакети, изисквания на допълнителни документи и поставяне на допълнителни изисквания, трябва да бъдат подробно мотивирани в официално писмено становище, в което се посочват основанията за акта”.”
“§ 62. Създава се чл. 99в:
“Чл. 99в. (1) След отнемане на лицензията здравноосигурителното дружество не може да сключва нови осигурителни договори, да продължава срока на съществуващите и да променя условията по вече сключените.
(2) Отнемането на лицензията не освобождава здравноосигурителното дружество от задълженията му по сключените договори.
(3) С отнемането на лицензията агенцията назначава квестор, който упражнява надзор върху дейността на здравноосигурителното дружество до назначаване на ликвидатор или синдик, под контрола на агенцията.
(4) След влизане в сила на решението за отнемане на лицензията, здравноосигурителното дружество се прекратява и се открива производство за ликвидация по искане на агенцията с решение на окръжния съд по регистрацията на здравноосигурителното дружество”.”
Комисията приема текста на вносителя.
“§ 63. Създава се чл. 99г:
“Чл. 99г. (1) Отказът за издаването или отнемането на лицензия подлежи на обжалване пред Върховния административен съд по реда на Закона за административното производство в 14-дневен срок от съобщаването, като обжалването не спира изпълнението им.
(2) Решението за отнемане на лицензия за извършване на здравноосигурителна дейност на основанията по чл. 99б, т. 8, 9 и 11 не подлежи на обжалване”.”
Комисията приема текста на вносителя.

“§ 64. Създава се чл. 99д:
“Чл. 99д. (1) Предлагане на нови здравноосигурителни пакети се извършва след разрешение от агенцията въз основа на искане на здравноосигурителното дружество, съдържащо описание на пакетите, общите условия и тарифите към тях.
(2) Промени в одобрени здравноосигурителни пакети се извършват след одобрение от агенцията въз основа на искане на здравноосигурителното дружество, съдържащо промените в пакетите, общите условия или тарифите към тях.
(3) Агенцията издава разрешение по ал. 1 в едномесечен, а одобрение по ал. 2 в двуседмичен срок от получаване на искането на здравноосигурителното дружество. Агенцията може да поиска становище от министъра на здравеопазването по съдържанието и изпълнимостта на предлаганите от кандидата за лицензия здравноосигурителни пакети.
(4) Агенцията може да откаже издаване на разрешение или одобрение, когато:
1. общите условия на договорите и тарифите към тях явно не покриват здравноосигурителния риск, което се доказва от агенцията с актюерни разчети;
2. предлаганите здравноосигурителни пакети са в противоречие с и/или не покриват минималните изисквания на медицинските стандарти и/или правилата на добрата медицинска практика.”
Комисията приема текста на вносителя за § 64.
“§ 65. След чл. 99д се създава раздел IV: “Раздел IV -Преобразуване, прекратяване, ликвидация и несъстоятелност на здравноосигурителни дружества”.
Комисията приема текста на вносителя за § 65.
“§ 66. Създава се чл. 99е:
“Чл. 99е. Преобразуването, прекратяването, ликвидацията и обявяването в несъстоятелност на здравноосигурителните дружества се извършват по реда на Търговския закон, доколкото в този закон не е предвидено друго.”
Комисията приема текста на вносителя за § 66.
По § 67 комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за параграфа:
“§ 67. Създава се чл. 99ж:
“Чл. 99ж. Преобразуването чрез сливане, вливане, разделяне или отделяне на здравноосигурителните дружества се извършва с разрешение на агенцията, издадено при условията и по реда на глава осма от Закона за застраховането.”
По § 68. Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за параграфа:
“§ 68. Създава се чл. 99з:
“Чл. 99з. (1) Прекратяване на здравноосигурително дружество се извършва само с разрешение на агенцията, независимо какво е основанието на прекратяването.
(2) Освен в общите случаи по Търговския закон, прекратяване на здравноосигурително дружество се извършва и по решение на агенцията при отнемане на лицензията за извършване на доброволно здравно осигуряване.
(3) В случаите по ал. 1 здравноосигурителното дружество в 7-дневен срок от възникване на основанието уведомява агенцията и представя за одобряване план за ликвидация, в който задължително се предвижда прехвърляне на съществуващите здравноосигурителни договори и предложения за ликвидатор. Агенцията се произнася в 30-дневен срок от уведомлението. Последващите изменения в плана за ликвидация, промяната на срока на ликвидация, както и предложенията за смяна на ликвидатора се одобряват по същия ред.
(4) При прекратяване на здравноосигурително дружество производството по ликвидация се провежда по реда на глава девета от Закона за застраховането.”
§ 69. Създава се чл. 99и:
“Чл. 99и. Производство по несъстоятелност на здравноосигурително дружество се открива само по искане на агенцията при неплатежоспособност на здравноосигурителното дружество. За определяне случаите на неплатежоспособност, както и за неуредените в този закон отношения, свързани с несъстоятелност на здравноосигурително дружество, се прилагат съответно разпоредбите на глава единадесета от Закона за застраховането.”
Комисията приема текста на вносителя за § 69.
“§ 70. След чл. 99и се създава раздел V: “Раздел V -Надзор и контрол”.
Комисията приема текста на вносителя за § 70.
По § 71 освен текста на вносителя има и предложение на Алеко Кюркчиев и група народни представители:
В ал. 2 се създават нови точки 15 и 16:
“15. издава разрешение за прехвърляне на предприятие на здравноосигурително дружество;
16. задължава здравноосигурителното дружество да увеличи капитала си при изтичане на срока по чл. 93, ал. 1.”
Комисията приема по принцип предложението по отношение на т. 15 и не приема предложението за създаване на т. 16.
Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за § 71:
“§ 71. Създава се чл. 99й:
“Чл. 99й. (1) Агенцията осъществява общ надзор за законосъобразност и контрол върху дейността на здравноосигурителните дружества.
(2) Агенцията:
1. издава, отказва издаване или отнема лицензия за извършване на дейност по доброволно здравно осигуряване;
2. дава разрешение за нови здравноосигурителни пакети, общи условия и тарифи към тях и одобрява промени в разрешените;
3. разрешава сливане, вливане, отделяне или разделяне на здравноосигурителни дружества;
4. води регистър на издадените лицензии за извършване на дейност по доброволно здравно осигуряване;
5. разрешава откриването на клон на българско здравноосигурително дружество в чужбина;
6. приема декларациите и документите по чл. 95, проверява редовността им и при нужда сезира органите по чл. 96, ал. 3;
7. определя съотношението между дълготрайни материални активи и парични средства на капитала с цел гарантиране плащанията по договорите с осигурените лица и изпълнителите на медицинска помощ;
8. налага мерки за оздравяване на финансовото състояние на здравноосигурително дружество;
9. прави искане за откриване на производство по ликвидация или несъстоятеност на здравноосигурително дружество;
10. контролира спазването на доброволността при извършване на доброволно здравно осигуряване;
11. предписва на здравноосигурителните дружества отстраняване на нарушенията по този закон, подзаконовите актове по неговото прилагане и общите условия за доброволно здравно осигуряване;
12. налага санкции в случаите и по реда, предвидени в закон;
13. издава указания и заповеди по този закон и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, както и други актове, предвидени в закон и свързани с упражняване правомощията на агенцията по отношение на доброволното здравно осигуряване;
14. взема решения по други въпроси, свързани с упражняването на надзор и контрол върху дейността на здравноосигурителните дружества;
15. издава разрешение за прехвърляне на предприятие на здравноосигурително дружество или здравноосигурителни договори.
(3) Документите, необходими за издаване на разрешения и одобрения, както и за упражняване на другите правомощия на агенцията по ал. 2, се определят в Правилника за устройството и дейността на агенцията или със заповед на нейния директор, с изключение на документите, определени в този закон.
(4) Съдържанието и редът за водене на регистъра по ал. 2, т. 4 се уреждат в Правилника за устройството и дейността на агенцията.
(5) При осъществяване на правомощията по ал. 2 длъжностните лица от агенцията имат правата по чл. 22а от Закона за застраховането.
(6) Индивидуалните административни актове на агенцията подлежат на обжалване относно тяхната законосъобразност по реда на Закона за административното производство пред Върховния административен съд, като обжалването не спира изпълнението им.”
АЛЕКО КЮРКЧИЕВ (НДСВ, от място): Оттеглям предложението ни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
По тези параграфи от 54 до 71 включително има ли изказвания?
Заповядайте, господин Церовски.
ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ (НДСВ): Господин председател, аз имам предложение по § 57 за чл. 97, ал. 4 и ал. 5. Предлагам в края на изречението думите “професионален опит в здравното осигуряване” да бъдат заменени с “в сферата на застраховането и осигуряването”.
И в ал. 5 да стане същата промяна – на мястото на “здравното осигуряване” да дойде текстът “в сферата на застраховането и осигуряването”.

Аргументацията е проста – няма да намерите кадри за изпълнителни директори. Досега няма функциониращи такива компании. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Можем ли да приемем, че това е редакционна бележка?
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, да гласувате параграфи от 54 до 71 включително с тази редакционна бележка.
Гласували 92 народни представители: за 88, против 3, въздържал се 1.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Господин председател, по § 72 освен предложението на вносителя има предложение на Алеко Кюркчиев и група народни представители, което комисията приема по принцип.
Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за § 72:
“§ 72. Създава се чл. 99к:
“Чл. 99к (1) За издаването на лицензии, разрешения, одобрения и други документи, както и за упражняването на надзора по този закон, агенцията събира такси, определени с тарифа, приета от Министерския съвет.
(2) Средствата, набрани от отчисления в размер на 25 на сто от събраните от агенцията такси по този закон, се начисляват и разходват само за развитие на материалната база, за повишаване на квалификацията, за допълнително материално стимулиране и за участие в международни прояви на служителите на агенцията по ред, определен със заповед на министъра на финансите.”
“§ 73. Създава се чл. 99л:
“Чл. 99л (1) Здравноосигурителните дружества изготвят и представят в агенцията годишни отчети, както следва:
1. годишен финансов отчет, изготвен съгласно изискванията на Закона за счетоводството – до 31 март на годината, следваща отчетната година;
2. годишни справки, доклади и приложения с формати и съдържания, утвърдени от агенцията – до 30 април на годината, следваща отчетната година;
3. годишен актюерски доклад по образец, утвърден от агенцията, до 30 април на годината, следваща отчетната година.
(2) Годишният актюерски доклад се изготвя и подписва от актюер, предложен от здравноосигурителното дружество и одобрен от агенцията.”
Комисията приема текста на вносителя.
По § 74 комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“§ 74. Създава се чл. 99м:
“Чл. 99м. (1) При извършване на общия надзор и контрол върху дейността по доброволното здравно осигуряване се прилагат принудителни административни мерки по чл. 22б, ал. 1, ал. 2, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 11 от Закона за застраховането.
(2) За служителите на агенцията и за здравноосигурителните дружества се прилагат съответно чл. 23 и чл. 24 от Закона за застраховането.”
“§ 75. Заглавието на Глава четвърта се изменя така:
“Глава четвърта
СПЕЦИАЛИЗИРАН МЕДИЦИНСКИ НАДЗОР”.
Комисията приема текста на вносителя за § 75.
“§ 76. Член 100 се изменя така:
“Чл. 100. (1) Министърът на здравеопазването осъществява специализиран медицински надзор върху качеството на извършваните здравни дейности и услуги и достъпа до медицинска помощ, свързани с осъществяването на задължителното и доброволното здравно осигуряване.
(2) Осигуряването на дейността по ал. 1 се осъществява от Дирекция “Специализиран медицински надзор” в Министерство на здравеопазването.”
Комисията приема текста на вносителя.
“§ 77. Член 101 се изменя така:
“Чл. 101. Дирекция “Специализиран медицински надзор:
1. следи за осигуряване спазването на медицинските стандарти и правилата за добра медицинска практика в договорите на РЗОК и дружествата за доброволно здравно осигуряване с изпълнители на медицинска помощ;
2. следи за осигуряване достъпа на здравноосигурените лица до качествена извънболнична и болнична медицинска и стоматологична помощ;
3. предоставя на Агенцията за застрахователен надзор информация, получена при упражняване на правомощията си по този закон за физически и юридически лица, лечебни и здравни заведения, които извършват дейност по доброволно здравно осигуряване без лицензия;
4. изготвя в едноседмичен срок по искане от Агенцията за застрахователен надзор становище от министъра на здравеопазването по съдържанието и изпълнимостта на здравноосигурителните пакети, предлагани от здравноосигурителните дружества;
5. изготвя годишен доклад до министъра на здравеопазването за състоянието и цялостната дейност по здравното осигуряване.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 77.
По § 78 текстът на вносителя се приема по принцип и комисията предлага следната окончателна редакция:
“§ 78. Член 102 се изменя така:
“Чл. 102. (1) За изпълнение на правомощията си по този закон, Дирекция “Специализиран медицински надзор” има право да изисква и проверява договори между:
1. РЗОК и изпълнители на медицинска помощ;
2. здравноосигурителни дружества и изпълнители на медицинска помощ;
3. изпълнители на медицинска помощ и физически или юридически лица за предоставяне на медицинска помощ, извън тези по т. 1 и т. 2.
(2) НЗОК и дружествата за доброволно здравно осигуряване са длъжни да представят в Дирекция “Специализиран медицински надзор, шестмесечна справка до края на месеца, следващ изтичането на отчетното шестмесечие. Справката се съставя по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и съдържа данни за броя на обслужените лица, вида и обема на предоставените услуги по договори с РЗОК и дружества за доброволно здравно осигуряване.
(3) Здравноосигурителните дружества предоставят на Дирекция “Специализиран медицински надзор” списък на изпълнителите на медицинска помощ, с които има сключени договори, както и информация, необходима за здравната статистика и наблюдение на здравния статус на населението във формат и със съдържание, определени със заповед на министъра на здравеопазването.
(4) Достъп до персонализирана информация по ал. 2 и 3 имат само служителите от дирекцията, като в този вид тя може да се използва само от тях за осъществяване на контролните им функции по този закон. Информацията се обработва и използва за целите на здравната статистика.
(5) Служителите от Дирекция “Специализиран медицински надзор” имат право да осъществяват проверки на място в НЗОК, РЗОК, здравноосигурителните дружества и изпълнителите на медицинска помощ, както и да изискват и получават необходимите документи и информация, свързани с изпълнение на правомощията им по този закон.
(6) НЗОК, РЗОК, здравноосигурителните дружества и изпълнителите на медицинска помощ са длъжни да оказват съдействие и да предоставят на служителите на Дирекция “Специализиран медицински надзор” исканите от тях документи, сведения, справки и други носители на информация, свързани с изпълнение на правомощията им по този закон.
(7) Служителите на Дирекция “Специализиран медицински надзор” са длъжни да пазят в тайна информацията, станала им известна при упражняване на правомощията по този закон. Разкриването на такава информация може да стане само със съгласието на лицата, които са я предоставили, както и в случаите, изрично предвидени със закон.”
“§ 79. В чл. 104 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 числото “500” се заменя с “1000”, а числото “1000” с “2000”.
2. В ал. 2 числото “2000” се заменят с “от 2000 до 4000”.
3. Създава се ал. 3:
“(3) Самоосигуряващо се лице, което не плаща дължимите осигурителни вноски за срок, по-голям от три месеца, се наказва с глоба от 50 до 100 лв., а за повторно нарушение – с глоба от 100 до 300 лв.”
Комисията приема текста на вносителя.
“§80. В чл. 105 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “и на НЗОК” се заличават.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Наказателните постановления се издават от управителя или от ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.”
Комисията приема текста на вносителя.
“§ 81. В чл. 106 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови ал. 1 и 2:
“(1) Директор на РЗОК, който неправомерно откаже да сключи договор с изпълнител на медицинска помощ и отказът е отменен по реда на чл. 59, ал. 6 и ал. 7 се наказва с глоба от 300 до 500 лв., а за повторно нарушение – от 600 до 1000 лв.
(2) Длъжностно лице на НЗОК или РЗОК, което наруши разпоредбите на чл. 59, се наказва с глоба от 100 до 300 лв., а за повторно нарушение – от 200 до 600 лв.”
2. Досегашната ал. 1 става ал. 3 и в нея текстът след думите “случаите по” се заменя с “ал. 1 и 2, чл. 103, чл. 104 и глава трета от закона, се налага глоба от 100 до 500 лв., а за повторно нарушение – от 200 до 1000 лв.”.
3. Досегашната ал. 2 става ал. 4 и в нея след думите “ал. 1” се поставя запетая и се добавя “2 и 3”, а думите “Управление “Специализиран здравноосигурителен надзор” се заменят с “Дирекция “Специализиран медицински надзор”.”
Комисията приема текста на вносителя.
“§ 82. Създава се чл. 106а:
“Чл. 106а. (1) Длъжностно лице от Агенцията за застрахователен надзор или от Дирекция “Специлизиран медицински надзор”, което в нарушение на закона разгласи информация, станала му известна при упражняване на правомощията му по този закон, или не издаде в срок актовете, предвидени в този закон, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а за повторно нарушение глобата е от 1000 до 2000 лв.
(2) Нарушенията по ал. 1 се установяват с актове на служители от Инспектората на Министерството на финансите, съответно на Министерството на здравеопазването, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите, съответно от министъра на здравеопазването.”
Комисията приема текста на вносителя за § 82.
По § 83 комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за § 83:
“§ 83. Създава се чл. 106б:
“Чл. 106б. (1) Членове на управителни органи на лечебно заведение, което извършва по договор медицинско обслужване, което представлява доброволно здравно осигуряване по смисъла на този закон, се наказват с глоба от 100 до 200 лв. за лечебни заведения по чл. 8, ал. 1, т. 1, буква “а” и т. 2, буква “а” от Закона за лечебните заведения, от 200 до 500 лв. – за членове на управителни органи на лечебни заведения за извънболнична помощ – и от 500 до 1500 лв. – за членове на управителни органи на лечебни заведения за болнична помощ. За повторно нарушение глобата е съответно от 200 до 400 лв., от 500 до 1000 лв. и от 1000 до 3000 лв.
(2) Членове на управителни органи на други юридически лица, извън случаите по ал. 1, извършващи дейност, която представлява доброволно здравно осигуряване по смисъла на този закон, се наказват с глоба от 5000 до 10 000 лв. за членовете на управителните органи или физическите лица, представляващи юридическо лице в управителните органи. За повторно нарушение глобата е съответно от 5000 до 10 000 лв. и от 10 000 до 20 000 лв.
(3) Длъжностно лице на работодател или здравноосигурително дружество, което изнесе данни по договор за доброволно здравно осигуряване в нарушение на чл. 88, ал. 4, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а за повторно нарушение глобата е от 1000 до 2000 лв.
(4) Лице, което е длъжно да подаде декларация по чл. 95 и не подаде декларацията в срок или подаде невярна такава, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв., а за повторно нарушение глобата е от 2000 до 4000 лв.
(5) Здравноосигурително дружество, което извършва здравно осигуряване в нарушение на издадената лицензия по чл. 98 или на разрешението по чл. 99д, ал. 1, или в нарушение на чл. 82, ал. 3, се наказва с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв. За повторно нарушение имуществената санкция е от 10 000 до 15 000 лв.
(6) Здравноосигурително дружество, което наруши разпоредбите на чл. 90в, ал. 1 или ал. 4, чл. 90д, чл. 90е или чл. 90ж, се наказва с имуществена санкция от 2500 до 10 000 лв. За повторно нарушение имуществената санкция е от 5000 до 15 000 лв.
(7) Здравноосигурително дружество, което не уведоми агенцията за откриване на производство по ликвидация в случаите по чл. 99з, ал. 1 или не изпълни задълженията си по чл. 99з, ал. 3, се наказва с имуществена санкция от 1000 до 5000 лв.
(8) За нарушение на разпоредбите на Глава трета от този закон или на нормативните актове по прилагането му извън случаите по чл. 106а и ал. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7, виновното лице се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. за физическо лице или имуществена санкция от 1000 до 2500 лв. за юридическо лице. За повторно нарушение глобата е от 1000 до 2000 лв., а имуществената санкция 2000 до 5000 лв.
(9) Нарушенията по ал. 1 – 8 се установяват с актове на длъжностни лица на Агенцията за застрахователен надзор, оправомощени за това от директора на агенцията, а наказателните постановления се издават от директора на Агенцията за застрахователен надзор.”
По следващия § 84 освен текста на вносителя има предложение на народните представители Кръстьо Петков и Емилия Масларова, което е прието по принцип.
Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за § 84:
“§ 84. В чл. 108 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 в края на изречението се поставя запетая и се добавя изразът “а ако глобата е на служител от НЗОК или РЗОК – в приход на републиканския бюджет”.
2. Създава се ал. 3:
“(3) До 25 на сто от събраните суми от глоби и санкции, постъпващи в приход на НЗОК, могат да се разходват за стимулиране на длъжностните лица, осъществяващи контролни функции в НЗОК и РЗОК.”
“§ 85. Член 111 се изменя така:
“Чл. 111. (1) Средствата, заплатени от НЗОК за лечение на заболявания, предизвикани от умишлено увреждане на собственото здраве, на здравето на други лица при умишлено престъпление, както и за увреждане на здравето на трети лица, извършено в състояние на алкохолно опиянение или употреба на наркотични или упойващи вещества, се възстановяват на НЗОК от причинителя, заедно със законната лихва и разходите по възстановяването.
(2) В случаите по ал. 1 директорът на РЗОК изпраща на причинителя сметка с покана за доброволно плащане. Ако извършителят не извърши плащането в едномесечен срок, РЗОК има право на принудително изпълнение по реда на Гражданско-процесуалния кодекс.”
Комисията приема текста на вносителя за § 85.
По § 86 комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“§ 86. Параграф 1 от Допълнителна разпоредба се променя така:
“§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Високоспециализирана медицинска дейност” е дейност, която изисква специални медицински умения и оборудване, необходими за разрешаване на сложни диагностични и лечебни случаи.
2. “Основен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК” са определени по вид и обхват дейности, по отделни специалности, дейности за лечение на определени заболявания или на група заболявания, които са достъпни за всички здравноосигурени лица в обем, при условия и по ред, определени в Националния рамков договор.
3. “Здравна дейност” е всяка дейност, насочена към опазване, поддържане и възстановяване на здравето.
4. “Здравноосигурителен пакет” е група от регламентирани по вид и обхват здравни услуги и стоки, които се покриват изцяло или частично от здравноосигурителните дружества при условия и по ред, регламентирани в здравноосигурителните договори.
5. “Здравноосигурителна вноска” е сумата, която физическо или юридическо лице внася за задължително здравно осигуряване, образувана като процент върху осигурителния доход, определени в този закон.
6. “Здравноосигурителна премия” е сумата, която физическо или юридическо лице заплаща по договор на дружество за доброволно здравно осигуряване.
7. “Лице в производство за предоставяне на статут на бежанец” е чужд гражданин или лице без гражданство, поискало статут на бежанец в Република България до приключване на производството с влязло в сила решение по молбата му.
8. “Личен професионален код” е идентифициращо средство, относно данни за изпълнителя на медицинска помощ, състоящо се от цифри и знаци.
9. “Медицинска помощ” представлява система от диагностични, лечебни, рехабилитационни и профилактични дейности, осигурявани от медицински специалисти.
10. “Обем на медицинска помощ” е количеството медицински дейности, услуги и стоки, до които осигурените лица имат достъп при определени условия, регламентирани в Националния рамков договор и в договорите за доброволно здравно осигуряване.
11. “Обхват на медицинска помощ” са извършваните от изпълнителите конкретни видове профилактични, диагностични, лечебни, рехабилитационни дейности и услуги и видовете предоставяни здравни стоки, които се покриват напълно или частично от НЗОК или дружествата за доброволно здравно осигуряване.
12. “Общи условия по здравноосигурителните пакети и договори” са стандартни условия, регламентиращи правата и задълженията на страните, условията, реда и сроковете за заплащане на здравноосигурителните вноски и премии, условията и реда за ползване на здравноосигурителни услуги и получаване на здравноосигурителните стоки, условията, реда и сроковете на покриването на разходите по тях, както и други условия по договорите.

13. “Осигурено лице” е физическо лице, осигурено при условията и по реда на този закон.
14. “Осигурител” е Националната здравноосигурителна каса или дружество за доброволно здравно осигуряване.
15. “Осигуряващ” е физическо или юридическо лице, което плаща изцяло или частично здравноосигурителна вноска или премия на трето лице.
16. “Повторно” е административно нарушение, извършено в едногодишен срок след влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е било наложено наказание за същото нарушение.
17. “Предприятие” са всички юридически лица, еднолични търговци и неперсонифицирани дружества, които извършват търговска дейност.
18. “Самоосигуряващо се лице” е физическо лице, което плаща изцяло здравноосигурителна вноска или премия за себе си.
19. “Тарифи по здравноосигурителни пакети и договори” е размерът на здравноосигурителните вноски и премии за един или няколко здравноосигурителни пакета, диференциран според броя на пакетите, броя на осигурените лица по договора, възрастта, здравословното състояние на осигурените лица и други фактори.
20. “Членове на семейството” са съпруг, съпруга, деца до 18-годишна възраст, а ако продължават образованието си – до 26-годишна възраст, а ако са недееспособни или трайно нетрудоспособни – независимо от възрастта.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: От § 71 до § 86 има ли желаещи за изказване?
Доктор Паница, имате думата.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Имам само една редакционна поправка към т. 16 – “Повторно е административно нарушение…”. Думата “повторно” е излишна. Трябва да се редактира по подходящия начин – “Повторно нарушение е такова…” или “Повторно административно нарушение е такова, извършено в едногодишен срок…” и т.н. Защото само думата “повторно” и да определяш след това, нищо не значи. Предлагам текст: “Повторно” административно нарушение е такова, извършено в едногодишен срок…” и текстът продължава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: И текстът продължава.
Има ли възражения по това редакционно предложение? Няма.
Ако няма други бележки, моля да гласувате съдържанието на параграфи от 71 до 86, включително.
Гласували 96 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 5.
Параграфите са приети.
Преминаваме към Преходни и заключителни разпоредби.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Господин председател, благодаря.
“Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията приема текста на вносителя.
По § 87 има предложение на Алеко Кюркчиев и група народни представители, което комисията приема по принцип.
Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за § 87:
“§ 87. (1) В срок от 15 дни от влизането в сила на този закон, Министерският съвет, представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, Националното сдружение на общините и представителните организации за защита правата на пациентите определят своите представители в Събранието на представителите на Националната здравноосигурителна каса.
(2) В срок от 10 дни след изтичане на срока по ал. 1 се провежда първото заседание на Събранието на представителите за избор на нови Управителен и Контролен съвет. Събранието се свиква от Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса.
(3) В срок от 15 дни от провеждането на първото събрание на представителите, същото приема по предложение на Управителния съвет правила за провеждане на конкурс за директор на Националната здравноосигурителна каса, а Управителният съвет обявява конкурса.
(4) В срок от един месец от избора на директор на Националната здравноосигурителна каса, Управителният съвет определя изисквания за заемане на длъжността, правила за провеждане на конкурси и обявява конкурси за директори на РЗОК.
(5) Организациите по ал. 1, които не са определили своите представители в Събранието на представителите в съответствие с изискванията и по реда на този закон, придобиват право за участие в него след определянето им. Събранието е легитимно и без тяхно участие, при спазване изискванията на чл. 11.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
По § 87 има ли бележки?
Доктор Китов, заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Аз разбирам желанието максимално бързо да приемем законопроекта, но изказвам определено съмнение, че тези кратки срокове, които и в последния момент бяха променени, ще дадат възможност наистина да бъде свършена работата така, както на всички ни се иска.
Втората бележка, която е по-скоро редакционна, уважаеми господин председател, е по ал. 2, където във второто изречение се казва, че събранието се свиква от Управителния съвет на НЗОК, би следвало да се пише, че това е старият Съвет на НЗОК, защото именно в тази алинея се избира новият Управителен съвет. И просто, за да не стане някакво объркване, трябва да се запише или в крайна сметка може и да го няма, за да се знае, че е по закона или от министъра се свиква, но нека да стане ясно кой го свиква. Би следвало да се запише, че то се свиква от стария Управителен съвет на НЗОК.
И не на последно място, искам да кажа нещо, което и в предишния дебат го казах, но императивът на ал. 4, в която се задължава Управителният съвет да обяви конкурси за директори на РЗОК не е нищо повече от това, което казах, а именно – узаконяване на политическата чистка в Касата.
Колеги, искам тук съвсем добронамерено да подчертая, че Касата е малко по-различна институция.
Първо, за нея няма достатъчно подготвени хора, които да познават нещата, които да са натрупали опита. Има реална вероятност при една тотална смяна на шефовете на РЗОК работата да се затрудни.
Казвам го това не, защото мога да променя вашето становище, но да е ясно на колегите, които ще подкрепят тези тестове, че утре със своята подкрепа те ще носят отговорността за евентуалното влошаване работата на Касата. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
По редакционната бележка, съгласен ли е докладчикът? Не. (Шум и реплики в залата.)
При положение, д-р Китов, че това предложение не е внесено предварително писмено, аз не мога да го подложа на гласуване.
Моля да гласувате § 87 така, както е предложен от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 87, против 8, въздържали се 3.
Параграф 87 е приет.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: По § 88 има предложение на народния представител Елка Анастасова:
“§ 88. За прилагането на чл. 34, ал. 3 и ал. 4; чл. 35, т. 4 и чл. 82, ал. 4, Министерският съвет приема наредба по предложение на НОИ и НЗОК.”
Комисията не приема предложението.
Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за § 88:
“§ 88. В срок от 2 месеца от влизането в сила на този закон, Министерският съвет приема и изменя подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Госпожо Анастасова, желаете ли думата? Заповядайте.
ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Това предложение е свързано с направените предишни предложения. Тъй като те бяха отхвърлени от комисията, нормално е и това да бъде отхвърлено, тъй като в комисията стана ясно, че предложението за наследяване на здравните осигуровки не може да бъде прието, защото бил нарушен принципът на солидарността и те били по-близо до застраховките, отколкото до осигуровките.
Аз не се изненадвам от това решение на комисията, макар че мисля, че въпросът беше спорен и можеше повече да се помисли върху това – дали осигуровка е равна на застраховка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Държите ли да гласуваме предложението Ви?
ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим, от място): Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате текста на § 88 така, както е представен от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 2.
Параграф 88 е приет.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Господин председател, по § 89 комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“§ 89. В срок от един месец от влизането в сила на този закон, министърът на здравеопазването издава наредбите по чл. 45, алинеи 2 и 3 и другите подзаконови нормативни актове и измененията в тях, свързани с прилагането на закона”.
По § 90 комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“§ 90. В срок от един месец от влизането в сила на този закон, Министерството на здравеопазването и Държавната агенция за осигурителен надзор предават на Агенцията за застрахователен надзор водените при тях регистри и досиета на дружествата по § 95 и § 96”.
По § 91 има предложение на вносителя, както и предложение на Алеко Кюркчиев и група народни представители, което е прието от комисията.
Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за § 91:
“§ 91. В срок от три месеца от влизането в сила на този закон, Агенцията за застрахователен надзор приема и изменя вътрешните актове, свързани с неговото прилагане”.
По § 92 освен текста на вносителя има и предложение на Алеко Кюркчиев и група народни представители, което беше оттеглено от вносителя в хода на дискусията.
“§ 93. Националният рамков договор за 2003 г. се приема в съответствие с разпоредбите на този закон.”
Комисията приема текста на вносителя за § 93.
“§ 94. В срок до 31 декември 2002 г. НЗОК привежда правилниците си и другите вътрешноведомствени актове в съответствие с разпоредбите на този закон.”
Комисията приема текста на вносителя за § 94.
По § 95 освен предложението на вносителя, има и предложение на Алеко Кюркчиев и група народни представители, което е прието от комисията.
Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за § 95:
“§ 95. (1) Подадените заявления за лицензиране на дружества за доброволно здравно осигуряване до влизането в сила на този закон, по които няма издадена лицензия или отказ за издаване на лицензия за извършване на доброволно здравно осигуряване от Държавната агенция за осигурителен надзор, се разглеждат от Агенцията за застрахователен надзор при условията и по реда на този закон.
(2) За получаване на лицензия по този закон дружествата по ал. 1 са длъжни да приведат организацията и дейността си в съответствие с неговите изисквания”.
По § 96 комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за § 96:
“§ 96. (1) Издадените от Държавната агенция за осигурителен надзор до влизането в сила на този закон лицензии за извършване на доброволно здравно осигуряване за отделни пакети от дейности запазват действието си като дружествата, които са ги получили, са длъжни да приведат организацията и дейността си в съответствие с изискванията на закона в срок от 9 месеца от влизането на закона в сила.
(2) В срока по ал. 1 лицензираните здравноосигурителни дружества представят в Агенцията за застрахователен надзор документите и информацията, изисквани за издаване на лицензия по този закон”.
За § 97 комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“§ 97. (1) Физически и юридически лица, извършващи дейност по доброволно здравно осигуряване без да са получили лицензия за такава, независимо дали това е изрично посочено в предмета им на дейност, са длъжни в срок от 6 месеца от влизане в сила на този закон да приведат учредителните и устройствените си актове, както и дейността си в съответствие с изискванията на този закон и да подадат заявления за лицензиране.
(2) Лицата по ал. 1, които не са подали заявление за лицензиране в срока по ал. 1 или на които е отказана лицензия, нямат право да извършват доброволно здравно осигуряване”.
За § 98 комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“§ 98. (1) Параграф 3, т. 2 и § 33, т. 2 влизат в сила от 1 януари 2004 г. До влизането в сила на § 33, т. 2, НЗОК може да изисква в първичните медицински документи по чл. 68, ал. 3 да се съдържа и ЕГН на лекарите и стоматолозите.
(2) Параграф 27, т. 6 относно т. 2, букви “а”, “б” и “в” се прилагат до 1 януари 2004 г.”
Има предложение на Алеко Кюркчиев и група народни представители за нов § 99.
Комисията приема по принцип предложението и предлага следната окончателна редакция за § 99:
“§ 99. В Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина се правят следните допълнения:
1. В чл. 10 се създава ал. 2:
“(2) Министерският съвет определя с наредба позитивен лекарствен списък в Република България, критериите, условията и правилата за включване на лекарствени продукти в него”.
2. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създава т. 47:
“47. “позитивен лекарствен списък” е списък с лекарства, изготвен по фармакологични групи, със съответните международни непатентни наименования (INN), с разрешените им за употреба дозови форми, които задоволяват здравните потребности на населението и се подбират съобразно доказателства за качество, ефективност, безопасност и фармако-икономически показатели”.
Има предложение на комисията за създаване на нов § 100:
“§ 100. В чл. 22, ал. 1 от Закона за застраховането се създава т. 20:
“20. осъществява правомощията, предвидени в Закона за здравното осигуряване”.
Има предложение на комисията за създаване на нов § 101:
“§ 101. В Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2002 г. в чл. 1, ал. 2, т. 3 се изменя така:
“3. резерв за непредвидени и неотложни разходи – 30 млн. лв.”
Комисията приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За Преходните и заключителни разпоредби от § 87 до § 101, моля да гласувате като гласувате отпадането на § 92.
Гласували 107 народни представители: за 99, против 4, въздържали се 4.
Тези параграфи са приети, а с това окончателно е приет и Законът за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. (Ръкопляскания.)
За процедура, имате думата.


ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Уважаеми колеги, в предиобедното заседание гласувахме § 27 от този законопроект, като госпожа Гайдова беше предложила да отпадне т. 2, с която се променя ал. 3. Тогава ние отхвърлихме нейното предложение, но приехме следващото предложение, което отхвърли алинеите, регулиращи дейността на Арбитражния съд. Самият Арбитражен съд като такъв се запази в законопроекта, вече закон.
Предложението ми е да прегласуваме § 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? Не виждам.
Моля да гласувате да отпадне т. 2 от § 27.
Гласували 100 народни представители: за 92, против 3, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Щерев.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете ми да благодаря на всички, които са в залата, за приемането на промените в Закона за здравното осигуряване, да благодаря на колегите, които участваха в написването на този закон. Да благодаря на колегите от Комисията по здравеопазване за разбирането, с което беше дискутиран този закон. Благодаря специално за неоценимата подкрепа на UCED по експертното написване на текстовете за доброволното здравно осигуряване, да благодаря на сътрудниците на комисията д-р Димитър Петров и госпожа Дарина Зиновиева и да благодаря на всички депутати от Парламентарната група на ДПС и НДСВ за положените усилия този закон да бъде приет. Благодаря отново. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Доктор Адемов, заповядайте за процедура.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател! Правя процедурно предложение срокът за внасяне на предложения за второ четене по Закона за социалното подпомагане да бъде удължен с една седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други предложения? Няма.
Моля да гласувате.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Предложението е прието – срокът е удължен.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ СРОКА НА ДЕЙСТВИЕ НА ВРЕМЕННАТА ПРОУЧВАТЕЛНА КОМИСИЯ ПО РЕЛИГИОЗНИТЕ ВЪПРОСИ.
Моля, господин Милчев, да прочетете предложението за решение.
КИРИЛ МИЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми колеги!

“Проект!

Р Е Ш Е Н И Е
за удължаване срока на действие на Временната
проучвателна комисия по религиозните въпроси

Народното събрание на основание чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Решение на Народното събрание за създаване на Временна проучвателна комисия по религиозните въпроси (обн., ДВ, бр. 33 от 2002 г.) и Решение на Народното събрание за удължаване срока на действие на Временната проучвателна комисия по религиозните въпроси (обн., ДВ, бр. 62 от 2002 г.)

Р Е Ш И:

Удължава до 30 ноември 2002 г. срокът на действие на Временната проучвателна комисия по религиозните въпроси.”
Мотивите за това удължаване са, за да може да бъде направен необходимият доклад, който след един месец да се гледа в залата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Уважаеми колеги, тъй като този срок се удължава вече за трети път, аз смятам, че комисията и в този срок няма да се оправи. Затова моето предложение е да удължим срока до края на мандата на Народното събрание, белким комисията успее да се справи в този срок. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други бележки? Няма.
Моля да гласувате решението, което беше предложено.
Гласували 109 народни представители: за 101, против 7, въздържал се 1.
Решението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЛАГАНЕ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА.
Господин Муравей Радев, заповядайте.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател! Моята процедура се свежда до следното. Разбирам, че днес преди малко е бил внесен в Народното събрание бюджетът на Република България за следващата година. Този документ бе обсъждан на различни места от различни групи хора, държавни институции, недържавни институции, но не и от народните представители от опозицията. Ние не познаваме неговото съдържание. В момента медиите имат много обоснован интерес към него. И за да бъде коментиран той от представителите на опозицията, моето процедурно предложение е, господин председател, той незабавно да бъде представен в базата за размножаване и най-късно утре сутринта да бъде предложен на вниманието на народните представители и от опозицията, които не са го виждали за разлика от останалите парламентарни групи в този парламент.
Лично аз изразявам моите поздравления към екипа на Министерството на финансите, който за пореден път, вече пета или шеста година поред, успява да предаде бюджета в Народното събрание в законоустановения срок – два месеца преди настъпването на календарната година.
Така че моето процедурно предложение е утре сутринта всички народни представители да разполагат с автентичен текст на бюджета за следващата година.
И второ, господин председател, моля да не допуснем по такъв важен въпрос като данъчните закони в залата да има 40-50 човека. Направете необходимото поне 120 души да бъдат в тази зала, за да могат да участват в дебатите по едни от най-важните законопроекти всяка една календарна година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
Нареждам да бъде размножен бюджетът и да бъде разпределен, както изисква Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание.
Заповядайте, господин Искров, за процедура.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не разбрах защо беше това процедурно предложение, тъй като вече от час председателят на Народното събрание проф. Герджиков е разпоредил да започне отпечатването на бюджета и да бъде раздаден още утре. А искам да дам едно пояснение, че никога досега преди да се внесе в Народното събрание и преди да е приет бюджетът от Министерския съвет той не е раздаван било на управляващата партия, било на опозицията. Така че няма нищо ново и просто не разбирам притесненията на господин Радев. Утре ще ги имате на банките си, господин Радев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Искров, това не беше процедура. Всичко беше казано съвсем точно и ясно, нямаше нужда от възражение. Свръхчувствителността не е добър показател за младите хора. (Оживление, смях.) Преминаваме към доклада на Комисията то бюджет и финанси.
Господин Искров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, господин председател. И свръхпопулизмът невинаги е добър показател – това, което се демонстрира и отляво, и отдясно.
Правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат заместник-министърът на финансите господин Гати ел Джебури.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Противно предложение има ли? Няма.
Моля да гласувате това процедурно предложение.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Господин Джебури да заповяда в залата.
Господин Искров, имате думата.

ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ:
"Д О К Л А Д
по законопроекти за изменение и
допълнение на Закона за облагане доходите на
физическите лица № 202-01-69 от
17 октомври 2002 г., внесен от
Министерския съвет, № 254-01-92 от
16 октомври 2002 г., внесен от народния представител
Муравей Радев и група народни представители,
и № 254-01-95 от 21 октомври 2002 г.,
внесен от народния представител Георги Пирински

На заседание, проведено на 22 октомври 2002 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица, внесен от Министерския съвет, народния представител Муравей Радев и група народни представители и народния представител Георги Пирински. На заседанието присъстваха министърът на финансите Милен Велчев и заместник-министърът на финанси Гати ел Джебури, Симеон Милев, председател на Института на дипломираните експерт-счетоводители, и други.
Законопроектът на Министерския съвет беше представен от министъра на финансите, а законопроектите на народните представители – от вносителите народния представител Муравей Радев и народния представител Георги Пирински.
Основните промени, които предвиждат законопроектите, са следните.
I. По законопроекта на Министерския съвет.
1. Предлага се намаляване на данъчната тежест чрез промяна в данъчната скала за различните подоходни групи.
2. Предлага се физически лица, които получават доходи само от трудови правоотношения и извършват дарения, да могат да намаляват с до 10 процента облагаемия си доход.
3. Променя се размерът на патентния данък за някои дейности, като платени паркинги, козметични услуги, авторемонтни услуги.
4. Отменя се разпоредбата на чл. 33, ал. 5 относно критерия брутна площ при определяне на патентния данък.
5. Отпадат от облагане с патент строителните и строително-ремонтните услуги, хотели с над 20 стаи, заведения за развлечения с над 100 места, обекти с над 100 кв. м нетна търговска площ за търговия на дребно, като преминават на регистрация по Закона за корпоративното подоходно облагане.
6. От критериите за облагане с патентен данък се изключва регистрацията по Закона за данък върху добавената стойност.
7. Отменя се чл. 21, ал. 2, даваща право на избор при облагането на нотариусите и лицата, осъществяващи частна медицинска практика.
II. По законопроекта на народния представител Муравей Радев и група народни представители.
Предлага се:
1. Да се въведат необлагаеми суми за непълнолетните деца, с които да се намалява облагаемият доход месечно и годишно.
2. Да се даде право на избор при облагането на лицата, упражняващи дейностите по чл. 31, ал. 1, т. 7, различните видове услуги.
3. Да се намалят размерите на патентния данък за гр. София за дейностите по чл. 31, ал. 1, т. 7, а в случаите на поправка и ремонт да се заплаща 50 процента от размера на данъка.
4. Да се намалят размерите на данъчните ставки в таблиците по чл. 35 и чл. 38 за облагане с данък общ доход.
III. По законопроекта на народния представител Георги Пирински.
Предлага се:
1. Да се въведат необлагаеми суми за закупуване на учебници и пособия за непълнолетни деца до 18-годишна възраст.
2. Да се въведат нови размери на данъчни ставки по таблиците към чл. 35 и чл. 38 за облагане с данък общ доход.
3. Патентният данък да се заплаща от датата на ефективно упражняване на дейността, а при преустановяването й надвнесените суми да се възстановяват.
При обсъждане на законопроектите членовете на комисията поставиха следните въпроси относно:
1. Целесъобразността от отмяната на чл. 21, ал. 2, даваща право на избор при данъчното облагане на нотариусите и лицата, осъществяващи частна медицинска практика.
2. Ще се осигурят ли приходи от корпоративен данък, които да компенсират намаленията в постъпленията от патентен данък за дейностите, които се изключват от патентно облагане.
3. Доколко е целесъобразно коригирането на размера на патентния данък съобразно инфлацията или най-много с 25 процента спрямо този от 2001 г.
4. Намаляване размера на авансовия данък от 20 на 15 процента.
5. Намаляване в по-голям размер на данъчните ставки в таблиците по чл. 35 и чл. 38 от законопроекта на Министерския съвет.
На поставените въпроси по законопроектите отговори дадоха представителите на Министерството на финансите и народните представители Муравей Радев и Георги Пирински.
При проведената дискусия законопроектите на народния представител Муравей Радев и група народни представители и на народния представител Георги Пирински не получиха подкрепа.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати.
1. По законопроекта на Министерския съвет: “за” – 9 народни представители, без “против”, “въздържали се” – 2.
2. По законопроекта на народния представител Муравей Радев и група народни представители: “за” – 1 народен представител, без “против”, “въздържали се” – 10.
3. По законопроекта на народния представител Георги Пирински: “за” – 3 народни представители, “против” – 1 народен представител, “въздържали се” – 7 народни представители.
Въз основа на гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица, внесен от Министерския съвет, и да отхвърли законопроектите за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица, внесени съответно от народния представител Муравей Радев и група народни представители и народния представител Георги Пирински.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Искров.
Кой ще представи становището на Комисията по икономическата политика по законопроектите за изменение и допълнение на Закона за облагане на доходите на физическите лица?
Господин Пирински, заповядайте за процедура.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Процедурният ми въпрос е по чл. 67, ал. 3 от нашия правилник, която гласи: “На първо гласуване законопроектът се разглежда, след като Народното събрание изслуша докладите на водещата комисия, становището на вносителя в рамките на 10 мин. и доклади на други комисии, на които той е бил разпределен, ако такива са постъпили.” Тоест, господин председателю, аз предлагам процедурно сега да дадете думата на вносителя, както повелява този текст.


Повдигам въпроса не по формално процедурни причини, пристъпваме към дискусия на пет законопроекта по петте основни закона, които облагат гражданите и фирмите. В залата е министърът на финансите, който заедно с господин Ал Джибури представи законопроектите в Комисията по бюджет и финанси. Той току-що е внесъл и законопроекта за държавния бюджет за следващата година и може би иска да сподели и с нас задоволството си от това, че е спазил срока, и още веднъж да изразим и нашата признателност за упоритата работа на Министерството на финансите и по някакъв начин да даде старт на дискусията по петте законопроекта, като актуализира и конкретизира онези предложения, които се съдържат в законопроектите на правителството, и до известна степен да вземе отношение по дискусията в Комисията по бюджет и финанси.
Така че и формално, и процедурно, и по същество бих Ви предложил сега да дадете думата на министъра, който да представи този законопроект, и ако прецени, да направи малко по-широко изложение. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви. В случая, господин Пирински, аз не съм тръгнал да нарушавам правилника, тъй като съгласно нашия правилник са постъпили три законопроекта, така че аз мога да дам думата на вносителите на един от двата, тъй като при първо четене дебатът е по трите законопроекта.
От името на вносителя – законопроектът на Министерския съвет, давам думата на министъра на финансите.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми дами и господа!
Господин председател, разрешете ми да поздравя всички с поредното повишаване на кредитния рейтинг на България и моето съжаление, че поради пътуване в чужбина не успях да бъдем заедно и да отпразнуваме заедно, но съм сигурен, че до края на годината ще имаме много други поводи за почерпване с шампанско.
По конкретния въпрос, господин председател, ако ми разрешите, ще кажа две думи за данъчната политика, предлагана с тези пет законопроекта като цяло, преди да преминем към мотивите към Закона за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица.
С предлаганите данъчни промени Министерският съвет си е поставил за цел да продължи политиката, която започна през миналата година, а именно постепенно намаляване на данъчното бреме, особено намаляване на тежестта на преките данъци и, макар и не в такава степен, по-леко увеличаване на тежестта на косвените данъци както с цел компенсация на загубените приходи от прякото данъчно облагане, така и в изпълнение на ангажиментите, които сме поели в процеса за европейска интеграция. Целите на данъчните промени са напълно ясни. На първо място, това е подобряване на бизнессредата, създаване на по-добри стимули за инвестиционна активност и трудова активност сред физическите и юридическите лица в България и по-прозрачно и по-справедливо данъчно облагане, постигане на равнопоставеност между облагаемите лица.
Сега конкретно по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за облагане на данъците на физическите лица. Предлаганите изменения и допълнения могат да се обособят в две групи. Първата група обхваща прецизиране и опростяване на редакцията на разпоредбите на закона с цел оптимално администриране на данъка, а другата група е насочена към намаляване на данъчната тежест с цел увеличаване на потреблението. В частност скалата за облагане на доходите на физическите лица е съобразена с ръста на инфлацията и на доходите, като отчита и размера на съотношението на осигурителните вноски работник – работодател. Предлага се промяна в данъчната скала по посока на намаляване на данъчната тежест за всички подоходни групи, като най-голямо намаление е предвидено за нискодоходните групи.
Друга промяна поставя за цел постигане на равнопоставеност при законовото третиране на дарители, като се спазват същите условия относно размера на дарението, ограничения кръг получатели и всички условия, валидни за свободните професии. С оглед на това физическите лица, които получават доходи единствено от трудови правоотношения и извършват дарения, да могат да намаляват с 10 на сто облагаемия си доход след приспадане на вноските за пенсионни, здравни и други осигуровки.
В областта на патентния данък целим постигане на по-тясна обвързаност на потенциалния реализиран доход на упражняващите патентни дейности и самия размер на данъка. Предлага се отмяната на разпоредбата на чл. 33, ал. 5, засягаща отчитането на критерия “брутна площ” при определяне на данъка за определени видове дейности. Това ще доведе до реално намаление в размера на патентния данък.
С цел постигане на равнопоставеност на данъчните субекти се предлага нотариусите и лицата, осъществяващи частна медицинска практика, да се облагат като другите свободни професии без възможност за осъществяване на право на избор.
Предложено е националните и държавни награди на дейци на културата да се включват в необлагаемите доходи, тоест да не се облагат с данък.
И най-накрая да спомена и предложените редакционни промени, свързани с въвеждането на легални определения в закона. Това засяга и Законът за българските документи за самоличност, според които физическите лица досега удостоверяваха при приемането на годишните данъчни декларации своя адрес по местоживеене с личния си паспорт, и други редакционни промени, които поставят за цел привеждане на данъчните закони в синхрон с действащото законодателство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Думата има господин Радев – вносител на един от трите законопроекта.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател! Аз ще започна с едно несъгласие към това, което току-що чухме от господин Велчев по отношение на така наречената данъчна политика и нейното постоянно снижаване, което е заложено в програмата на правителството. Няма намаляване на данъчната тежест, нямаше и миналата година, няма и тази година. Това много ясно личи от предложения пакет от Министерския съвет. Такова нещо няма. Или ако има, то е толкова пренебрежимо малко, че вземете данъка върху общия доход, за който след малко ще говорим, от 1 до 2 лева е разликата в намаление на различните етажи в скалата. Това при 200 лв. месечен доход представлява 0,5 до 1 на сто. Като го съпоставим с очакваната инфлация и мижавото нарастване на работната заплата следващата година, сами ще се убедите, че тук фактически няма нищо.
От друга страна, като погледнем останалите завишени размери на патентните данъци, за които същият министър миналата година, тоест, в началото на тази пое ангажимента да бъдат преразгледани и намалени следващата, тоест сега, тази година, и като видим, че там няма нищо подобно, си даваме сметка, че отново ще бъдат изправени пред много тежка ситуация точно дребните търговци, точно дребния семеен бизнес и ще увеличат сивата икономика. Това е повече от ясно за всеки един, който се занимава с тази материя.
Какво да кажем за данъка върху печалбата? Там се стъпи на извоюваните от предишното правителство позиции, на рязкото намаляване на две крачки с по 5-процентни пунктове от 25 на 20 и сега действащата година от 20 на 15%. Правителството спря дотам! С извоювани преди това от други успехи. Къде е намалението на социалните тежести? Някой говори ли за това намаление? Та това е най-големият бич на бизнеса!
Скоро ще говорим в тази зала и за бюджета. Чух едно интересно определение “бюджет на икономическия растеж”. Къде е този растеж, къде са тези данъчни закони? Аз специално не мога да го видя никъде. Ако някой може да го види, нека да го мотивира, но аз не го виждам. Точно обратното – виждам увеличаване в сектора на сивата икономика, причинен именно от тази данъчна политика, ако изобщо това е политика.
Така че широко прокламираната данъчна революция, с която днешните управляващи преди около година и половина дойдоха на власт, се отложи за миналата година, отлага се за тази година и не се знае дали въобще някога ще се състои.
А сега конкретно по законопроекта, който ние като вносители предлагаме. Онова, което предлагаме, като нов закон, има няколко интересни момента.
Най-важен, най-сериозен, бих казал, онзи, който се отличава от всички досегашни законопроекти от 10 години насам, е реалният опит да се направи една сериозна действена крачка по пътя на семейното подоходно облагане. Много важна крачка, абсолютно бързо и лесно приложима. Може да бъде приложена тутакси, не е необходима някаква промяна в действаща или бъдеща нормативна база, не е необходима някаква специална техника или технология, не е необходимо специално ограмотяване нито на данъкоплатеца, нито на данъчните органи. Защо? Защото толкова просто и лесно приложимо е нашето предложение. Става дума за облекчаване чрез намаляване на данъка на данъкоплатеца, който е родител на дете – едно, две, три или повече от три непълнолетни деца и плаща данък по смисъла на този закон. Ние предлагаме да се увеличи необлагаемият минимум за едно дете с 20 лева, за две деца с 45 лева, за три и повече деца със 75 лева.
Знаете, че необлагаемият доход е 110 лева. Никакви други таблици и сметки не е нужно да се правят, защото примера, който ще ви дам е толкова ясен, че всеки, който веднъж е попълвал данъчна декларация, може да се справи при една стандартно приета таблица за облагане на общия доход, каквато така или иначе ние с вас ще приемем тези дни.
Ето ви я таблицата: данъкоплатецът при месечен доход от 300 лева, съответно годишният по 12 месеца, има едно непълнолетно дете, може лесно да докаже неговото наличие, за едно дете се полага увеличаване на необлагаемия доход с 20 лева; от 300 лева, което е месечният доход, изважда аритметически 20 лева и в таблицата работи с величината 280 лева. И никакви други промени! Ако са две деца, съответно величината е 45 лева, вадим от 300 лева 45 лева и работим с таблицата с разликата. Същото е за три, и, забележете, за повече от три деца (сумата е една и съща). Никакви причини няма, за да бъде отхвърлено това предложение, нито организационни, нито финансови. Не е вярно, че това ощетява бюджета със 120 млн. лева, както спомена господин Ал Джебури в Комисията по бюджет и финанси. Мисля си, че той по някакъв ориентир го е казал, не е предмет на изчисления, защото внимателното разглеждане на възможната ситуация в България, днес, при наличие на непълнолетни деца и на данъкоплатци, говори за това, че евентуалното намаление на приходната част в бюджета няма да надхвърли 10 млн. лева. Това в съпоставимост с приходната част на бюджета, на консолидирания бюджет, който е от порядъка на 12-13 млрд. лева, 10 млн. лева е сума, която Финансовото министерство не бива изобщо да поставя на въпрос.
Така че няма да приемем за разумни никакви доводи от мнозинството за отхвърляне на едно такова предложение, така, както направи Бюджетната комисия преди една седмица.
По-нататък правим много, според нас, целесъобразни промени в таблицата за облагане на общия доход. Даваме една много по-добре аранжирана таблица. Близка е до таблицата, която предлага Министерският съвет. Има много общи неща, но има и някои разлики. Тъй като ще трябва много време да обяснявам и няма да се побера в 10-те минути, които са ми дадени за предложението, това ще го направим по-късно при защита на самия законопроект от представителите на ОДС. Но по-нататък предлагаме да се намалят авансовите вноски при хонорарите от 20 на 15%. Това е много логично, след като минималната ставка е вече 15% и по предложение на правителството, и по наше предложение, надявам се скоро това да стане факт. При 15% ставка да искаш 20% авансова вноска означава едно нещо: на много хора, след като изтече годината, данъчната администрация да възстановява средства, което е тормоз и за едните, и за другите, и кредитира държавата от най-бедните слоеве. Това пък е неприемливо. И затова би трябвало тази ставка да бъде 15%.
В областта на патентния данък предлагаме да се даде една алтернативна възможност на лицата, които работят по него, при тяхно желание да се регистрират по действащото законодателство. Има случаи, когато за тях това е по-изгодно и ние не би трябвало нормативно да ги ограничаваме само така или само онака. Те ще решат как им е по-удобно. Разбира се, при определени възможности за контрол през течение на годината.
Предлагаме корекция в размерите на патентния данък, тъй като си спомняте дискусията от миналата година, не искам отново да я повтарям. Ние се базираме на матрицата от 2001 г. с едно завишение от 25%, което погасява изцяло натрупаната инфлация и което е много по-справедливо от рязкото завишение на патентния данък миналата година. Патентният данък не пълни бюджета! Той обаче може да съсипе онзи едва прохождащ бизнес, най-вече семейния, или пък, ако не го съсипе, ще го накара зорлем да отиде в сивата икономика. Това не е полезно, уверявам ви, нито за управляващите, нито за бюджета, нито за България като цяло. Така че ви моля да приемете подобно предложение.
При някои занаятчийски дейности, като дърводелски, шивашки, тапицерски, строителни и други подобни, тогава, когато се извършва само поправка и ремонт, а не се създава ново изделие, предлагаме да се намали наполовина вноската за патента. Предлагаме да падне увеличеният данък 5 лева на квадратен метър, предлагаме патентният данък да се определя независимо от броя на работните места, което беше едно от новъведенията миналата година, защото при по-голям брой работни места, естествено, оборотите ще бъдат повече и автоматически търговецът ще излезе от границата, под която може да упражнява патентна дейност, и ще се регистрира по другия ред.
Въвеждаме по-обосновани размери на патентния данък за лицата, които извършват обучение на водачи на моторни превозни средства, мотоциклети и някои други, тъй като сега наистина са много необосновано завишени.
И, разбира се, накрая предлагаме корекция на патентния данък за посреднически услуги при покупка, продажба, замяна на недвижими имоти – нещо, което в момента е повече от ясно, че като размер е непоносимо за тези лица, които упражняват такава дейност. Голяма част от нашите предложения са съгласувани и са продукт на нашите съвместни срещи със съответните отраслови и браншови камари на занаятчиите, и на хората, които упражняват патента. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Радев.
Сега има думата господин Георги Пирински като вносител на третия законопроект. Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Аз ще се постарая да представя законопроекта, който съм внесъл, като си запазвам правото в хода на дебатите да взема отношение по законопроектите, внесени от Министерския съвет и от господин Радев и група народни представители.
Законопроектът, който предлагам на вниманието на колегите народни представители, на пленарната зала, е съвсем кратък. Той е от пет съдържателни параграфа и както коректно е отбелязано в доклада на Комисията по бюджет и финанси, който беше изнесен от господин Искров, става дума за три предложения, господин председателю.

Първото е да се въведат необлагаеми суми, които да не се облагат от доходите на облагаемите физически лица, когато тези суми са за издръжката на деца до 18-години – ученици. Това е с цел закупуване на учебници и други учебни пособия и изплащане издръжката на един ученик. При въвеждането на такива текстове в чл. 19 и чл. 14 съответно би трябвало да се коригират таблиците, скалите в чл. 35 и 38. Това е второто предложение.
И на трето място, предлагам две изменения в режима за облагане с патентен данък – не в ставките и в зоните, а именно данъкът да се заплаща от датата на ефективно започване на дейността на патентно облаганото лице, а не от момента на подаване на декларацията, че има намерение да упражнява такава дейност. И при предсрочно преустановяване на определена дейност в два специфични случая – при прекъсване на наемен договор за помещение, където се упражнява такава дейност, и при решение на специализиран държавен орган, който закрива дейността, внесеният патентен данък, частта, която е за периода, когато няма да се упражнява тази дейност, да се възстановява.
Господин председателю, в продължение на онези разсъждения, които прозвучаха и от господин Радев, същественият въпрос, който предлагам да обсъдим и който съм предложил в законопроекта, е възможността да се въведат облекчения за облагането на физически лица, които издържат ученици. Конкретно предложението, което съм направил, е годишният размер на такова облекчение, тоест на такава необлагаема сума от доходите за един ученик да бъде 300 лв., за двама ученика да става 600 лв. и за трима – 900 лв. Предложението ми е данъчно задълженото лице да докаже, че е родител на детето с акта за раждане, че то е ученик – със служебна бележка от учебното заведение, и че е член на домакинството на облаганото лице, като това то декларира с писмена декларация.
Какви са възраженията, господин председателю, които, разбира се, че веднага звучат от страна на правителството и на Министерството на финансите? Освен за възможността за злоупотреба с подобна привилегия, поначало изместването на облаганите групи граждани, изместването на основата, когато в нея се влагат такива необлагаеми суми, както изтъкна това и господин ал Джебури по време на дискусията, и на второ място, чисто бюджетните импликации от такова изместване, които той съвсем на първа преценка без някакви специални изчисления оцени от порядъка на 100-120 млн. лв. Това наистина е сума, която по никакъв начин не би могла да се счита за нещо, което един бюджет може лесно да асимилира или да даде такава привилегия.
Но, господин председателю, аз си позволявам да настоявам на своето предложение по три основни причини.
Първата причина е, че образованието е проблем над проблемите на днешното българско общество. И той не е моментен проблем, а дългосрочен проблем. Няма да обосновавам защо. Всички в тази пленарна зала и извън нея великолепно са наясно какво е значението на образованието.
На второ място, господин председателю, това правителство според мен е много сериозен длъжник именно по отношение на децата в начална и средна училищна възраст. Това се отнася до състоянието със създаването и търговията с учебници, и във връзка с онова съвършено произволно, макар и произтичащо от договорки със Световната банка, изменение на минималния брой ученици в паралелка, което беше въведено с една наредба без никакъв дебат в средата на годината, което постави много и много семейства в отдалечени селища пред необходимостта да изпращат децата си на училище на разстояние десетки километри, при неизяснени условия, без да се знае кой ще поеме тези разходи.
И на трето място, господин председателю, считам, че една такава мярка, една такава стъпка, която правителството би предприело, би била една много сериозна крачка към преодоляване на дълбокото недоверие на данъкоплатеца към фиска и към неговото правителство, при положение че правителството заяви, че е готово на такава наистина много осезаема стъпка, облекчаваща данъчното бреме на най-нуждаещите се категории. Тук отварям скоба, че аз предложих в Комисията по бюджет и финанси и на господин ал Джебури и заявих, че тази технология, която предлагам, не е от любов да се включа в един моден дебат как да въведем елементи на семейното подоходно облагане, а е стремеж да се намерят облекчения за най-засегнатите категории граждани с минималните доходи. И не фетишизирам тази технология. За тази цел могат да се приложат и други бюджетни технологии. Но пак казвам, при положение че правителството излезе с подобна наистина сериозна мярка за облекчаване на най-засегнатите от кризата категории доходи, то може оттам нататък да апелира за далеч по-коректно издължаване на данъци и с далеч по-голяма морална сила да наказва онези, които отбягват дължимото данъчно облагане.
Господин председателю, що се отнася до предложените промени в ставките за данъчно облагане, аз съм си позволил да направя следното. Взимам скалата, която правителството предлага по техния законопроект, с която да се измени сега действащата скала. Иначе в изказванията, що се отнася до този законопроект по принцип, представители от нашата парламентарна група, пък и аз, ще застъпим нашето виждане за това колко трябва да е облагането на най-високите категории и как да се структурира то. Но в случая взимам предложеното от правителството като категоризиране на групите и, ако щете, при почти същите процентни ставки на облагане. Но съм предложил намаление с 1 до 2 пункта, защото, както спомена и господин Радев, при сега действащото законодателство от догодина се предвижда съотношението на удръжките за осигурителни вноски да се промени – от сега действащите 75:25 да стане 70:30.
Бързам да кажа, че съзнавам предложението на мнозинството и на правителството да запази 75:25. Но това все още не е закон. Законът днес е все още 70:30.
При 70:30, господин председателю, с тези ставки, които сега са по скалата на правителството, се получава намаляване на разполагаемия доход през 2003 г . спрямо сега разполагаемия доход с от 2 до към 10 лв. за високите данъчни категории.
Аз, господин председателю, съм си позволил да отида на нестандартния ход за лявата опозиция. Предлагам с един процентен пункт намаляване на най-високите облагаеми доходи – от 29:28, за да се получи и за тези хора макар с лев-два-три повишаване реално разполагаемите доходи. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Доктор Кюркчиев, моля да си седнете на мястото, ако обичате.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Така че, господин председателю, аз очаквах, че господин министърът в своето изложение ще вземе отношение по тези елементи в предлаганите от мен и от господин Радев съществени облекчения за семействата с едно или повече деца, че ще даде някаква индикация дали са си направили труда да направят известни, макар и предварителни изчисления, какви са бюджетните импликации. И най-малкото да заяви оттук, че ще бъде променено съотношението от 75:25 на 70:30. (Народните представители Иван Искров и Муравей Радев разговарят оживено в залата.)
Господин председателю, в момента върви…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви, господин Радев, много Ви моля!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В момента върви, макар и извън микрофона, разговор. Много Ви моля, обърнете внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Много Ви моля, много Ви моля!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин председателят на Комисията по бюджет и финанси е леко афектиран!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Продължавайте, ако обичате.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Завършвам, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не, Вие имате право, ако надвишите времето, да минете автоматично към използване времето на парламентарната Ви група.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не, не. Леко превишавам времето на вносителя с неговите мотиви. Не черпя от времето на нашата група.
Молбата ми е за допълнителни разяснения от вносителите. И, разбира се, си запазвам правото на изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ако те считат за необходимо.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Нищо повече от молба не мога да отправя, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Пирински, много Ви благодаря.
Моля за тишина.
Сега съгласно правилника следва да бъде представено становището на съпътстващата комисия – Комисията по икономическата политика.
Заповядайте, господин Узун.

ДОКЛАДЧИК НЕСРИН УЗУН: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги!
“На извънредно заседание, проведено на 25 октомври с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физически лица, внесен от Министерския съвет.
Представеният законопроект е насочен към създаване на уредба, която да подобри бизнес климата в страната и икономическия растеж. Законопроектът намалява данъчната тежест като въвежда скала за облагане доходите на физически лица, която е съобразена с ръста на инфлацията, ръста на доходите и разпределението на осигурителни вноски между работниците и работодателите. Усъвършенства се режимът на облагане в случай на дарения, като се постига равнопоставеност при данъчното третиране на дарението. Патентният данък се променя като се постига по-тясна обвързаност на потенциалния реализиран доход с размера на патентния данък. Въвеждат се ясни и точни критерии при облагане с патентен данък. С цел постигане равнопоставеност на данъчните субекти се предвижда нотариусите и лицата, осъществяващи частна медицинска практика, да се облагат като другите свободни професии. Предлага се разширяване обхвата на облагаемите доходи като се включват обезщетенията, изплащани по чл. 139 от Закона за съдебната власт. Националните и държавните награди на дейци на културата се освобождават от данък. Усъвършенства се и администрирането на данъка. При обсъждането на законопроекта беше поставен въпросът за съотношението между патентния данък, корпоративния данък и данъка върху добавената стойност. Проведе се дискусия за приложното поле на патентния данък. Беше обсъден и въпросът за връзката между прага на бедността и необлагаемия минимум, както и за необходимостта от повишаване на контрола при събиране на данъка.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика единодушно предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физически лица, внесен от Министерския съвет.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Узун.
Имате думата за процедурен въпрос, господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Очевидно гледаме едни от най-важните закони – петте изменения на данъчното законодателство. Затова, сега е 15,45 ч. и тъй като току-що бяха представени законите от страна на вносителите - от Комисията по бюджет и финанси и от Комисията по икономическата политика, правя процедурно предложение да отложим дебата за утре. Тоест сега да прекратим и утре да продължим с дебата по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Както знаете, тази сутрин беше гласувано да работим до 16,00 ч.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за прекратяване на днешното пленарно заседание 15 мин. по-рано и утре да започнем с общия дебат на първо четене по трите законопроекта.
Моля да гласувате.
Гласували 117 народни представители: за 102, против 14, въздържал се 1.
Процедурното предложение за прекратяване на днешните дебати е прието.
Уважаеми колеги, утре, 1 ноември, парламентарният контрол е, както следва:
Министърът на културата Божидар Абрашев ще отговори на питане от народния представител Кина Андреева.
Министърът на държавната администрация Димитър Калчев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Румяна Георгиева.
Министърът по европейските въпроси Меглена Кунева ще отговори на две питания от народните представители Николай Младенов и Димитър Абаджиев; Елка Анастасова и Владимир Димитров.
Министърът на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Стефан Мазнев и на две питания от народните представители Стефан Мазнев и Лъчезар Тошев.
Заместник министър-председателят и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Панайот Ляков; Любен Петров и Кръстьо Петков; Емилия Масларова и Петър Мутафчиев; и Стойчо Кацаров.
Министърът на отбраната Николай Свинаров ще отговори на актуален въпрос на народния представител Васил Калинов.
Министърът на вътрешните работи Георги Петканов ще отговори на две питания от народните представители Васил Паница и Борислав Китов; и Петър Димитров.
Министърът на финансите Милен Велчев ще отговори на актуален въпрос от народните представители Васил Калинов и Асен Гагаузов.
С това приключваме днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 15,47 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Благовест Сендов

Юнал Лютфи

Секретари:
Ралица Агайн

Весела Лечева