Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Благовест Сендов.
Секретари: Гергана Грънчарова и Иво Цанев.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Позволете ми в самото начало на заседанието да поздравя най-сърдечно от мое, а надявам се и от ваше, име заместник-председателя на Тридесет и деветото Народно събрание господин Асен Агов, който точно на днешния ден се е родил. Нека да бъде жив, да бъде здрав, да бъде щастлив и успешен. (Ръкопляскания.)
Позволете ми също така да поздравя всички именници в тази зала, защото днес е един голям християнски празник "Архангел Михаил" и всички, които празнуват на днешния ден - Рангеловци, Ангеловци, Михаили - да бъдат живи и здрави, да носят с чест своите имена.
Преди да преминем към деловата част от нашата работа позволете ми да ви съобщя, че 10 минути преди почивката в тази зала ще се състои официално връчване на манифест за ХХI век от представители на български детски и младежки парламент. Церемонията ще трае някъде около 10 минути, една церемония, която се прави във всички парламенти от деца от 175 страни. Тук ще влязат представители от българския детски парламент - 6 души, един кратък сценарий, който ще бъде непосредствено преди почивката. Затова ви моля да имате предвид този допълнителен сценарий към днешния дневен ред.
Освен това ще си позволя да предложа на вашето внимание известна промяна в реда на точките според приетия дневен ред, като на първо място предлагам да бъде това, което фигурира като точка девета от програмата за седмицата, а именно законопроект за ратифициране на Договора за фискално и платежно агентство между Република България и Чейз Манхатън Банк - Лондон, и Чейз Манхатън Банк - Люксембург, и т.н., много е дълго, да не го чета цялото, имате го, след което с ваше съгласие ще можем да поставим на първо четене законопроекта за приватизацията и следприватизационния контрол, давайки си чудесна сметка, че Правилника за организацията и дейността на Народното събрание изисква да бъде разпространен поне 24 часа по-рано докладът. Но министър Василев, който е тук, заминава след три часа и няма да бъде до края на следващата седмица. Сами разбирате колко е необходимо той да бъде тук и да участва в дебата на първо четене на един такъв важен законопроект.
Затова бих се радвал, ако залата подкрепи едно такова предложение - да можем днес да гледаме на първо четене този законопроект за приватизацията и следприватизационния контрол.
Искам да поставя на гласуване направеното от мен предложение за разместване на дневния ред, а именно първо да се разглежда ратификационния законопроект, а след това да се разглежда законопроектът за приватизацията и следприватизационния контрол, след което ще продължим по дневния ред.
Господин Корнезов, заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател! Трябва да ни е ясно, че нарушаваме чл. 66 от нашия правилник и това нека да бъде изключение с всичките ни уважения към вицепремиера, който трябва да пътува в чужбина и надявам се - да защитава българските интереси.
Затова нашата парламентарна група ще подкрепи това меко нарушение в интерес на нашата работа. Благодаря ви. Но нека това да бъде изключение, господин председателю, моля Ви! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов, за разбирането. Действително вие правите един много добър, коректен жест в интерес, надявам се, на всички нас. Аз сърдечно ви благодаря за това разбиране, което проявихте. Защото наистина правилникът повелява друго и трябва наистина една добра политическа воля, за да можем да направим това, което аз предложих.
Затова моля, гласувайте направеното от мен предложение.
Гласували 176 народни представители: за 161, против 14, въздържал се 1.
Предложението се приема. Благодаря ви.

Затова започваме със:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ФИСКАЛНО И ПЛАТЕЖНО АГЕНТСТВО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЧЕЙЗ МАНХАТЪН БАНК - ЛОНДОН, И ЧЕЙЗ МАНХАТЪН БАНК - ЛЮКСЕМБУРГ, С. А. И НА ДОГОВОРА ЗА ПОДПИСКА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЧЕЙЗ МАНХАТЪН ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЛИМИТИД, МОРГАН СТЕНЛИ И КО. ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЛИМИТИД И ДР.
Моля председателят на водещата комисия - Комисията по бюджет и финанси - господин Иван Искров да представи доклада на водещата комисия по този законопроект.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Преди всичко искам да направя процедурно предложение, уважаеми колеги, в пленарна зала да бъде допусната госпожа Нина Ставрева, директор на Дирекция "Държавни, гарантирани от държавата дългове", при Министерство на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурно предложение госпожа Нина Ставрева да бъде допусната в залата по повод първия законопроект.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 149 народни представители: за 142, против 7, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Поканете госпожа Ставрева в залата. Заповядайте, госпожо Ставрева.
За процедурен въпрос има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател! Разбира се, аз гласувах против, не защото имам нещо против госпожа Ставрева, но смятам, че такъв важен въпрос трябва да се разглежда поне в присъствието на министъра на финансите или неговия заместник.
На мен ми е малко неприятно да чета от "Ройтерс", че вече е започнала мисията за представяне и може би господин Катев вече е в Атина, както пише в "Ройтерс". Но все пак редно е първо българският парламент да решава този важен въпрос преди правителството да започва, приемайки автоматично нашето съгласие да осъществява представянето на своя проект.
Това е първият проект в България, който е свързан с издаване на еврооблигации, една емисия, никак немаловажна - от 255 млн. - и беше редно все пак, защото за възможностите на страната това е един доста крупен заем по същество, тук да има представител на ръководството на Министерството на финансите.
Аз предполагам, че съобщението в "Ройтерс" е вярно, тук се цитира заместник-министърът Катев - вече започва представянето на документа по света, това не знам дали е добра практика за нашия парламент.
Аз вчера помолих господин Катев поне да прати материала на агенция ФИЧ, където се прави оценка на България. Той ми заяви, че е преведен по вестниците. Обеща да го получим. Няма го. Има нов рейтинг за България, анализ на "Стандарт енд пуърс" има от м. юни от другата агенция, която се занимава с оценките на страната, на "Мудис". Това са неща, които въобще не достигат до парламента. Все пак аз мисля, че ние сме хора достатъчно образовани и трябва да взимаме образовани решения, а не просто формално да гласуваме тук.
Затова е добре да дойдат отговорните представители и може би е добре тези материали, които са свързани с такива важни въпроси, с оценката на три международни институции за кредитния рейтинг на България, да бъдат достъпни и за членовете на българския парламент.
Благодаря Ви, господин председател.
Още веднъж Ви моля да призовете или министъра на финансите, или неговият заместник и все пак да се обърнете с молба към Министерството на финансите да предоставя поне на Комисията по бюджет и финанси и на заинтересованите народни представители тези важни документи, свързани с оценката на икономическото положение в страната, на икономическата политика, както това беше традиционно в предишния парламент. Аз пак бях опозиция, но получавах тези материали от съответните мисии. Днес не знам какво се е променило.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Господин Искров, заповядайте.

ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Винаги съм се учудвал как българинът в такива моменти като вчерашния и днешния може така, с лека ръка, да поставя под съмнение успехите на държавата с такива изказвания като на господин Папаризов, който лично от мен беше запознат вчера с господин Катев, и много добре знае, че му е пламнала главата, готвеше се за Роуд-шоуто, което той имаше предвид, в Атина, във Франкфурт и Лондон.
Госпожа Нина Ставрева е директор точно в тази дирекция, която се занимава с дълговете, а тук е вицепремиерът на Републиката, господин Папаризов, който е ресорен за финансовата система и на когото аз благодаря, че дойде по-рано, за да вземе участие точно по въпросите за ратификацията на дълга.
Уважаеми господин председател, министърът на финансите не може да бъде призован в момента, тъй като отива да защитава интересите на страната и пътува вече за Лондон - точно по тези въпроси. И не виждам защо трябва да правим от мухата слон и вместо в момента да отчетем положителното, което беше обявено по всички световни агенции - и по "Ройтерс", и по "Бумбърг", и по другите, сега да се ловим за дребни неща.
Аз лично съм се ангажирал, уважаеми дами и господа, всяка парламентарна група, включително и господин Папаризов, това е с вчерашна дата, да получават най-важните неща, които изтичат от световните информационни агенции и касаят страната, не само по отношение на кредитния рейтинг.
Що се касае до казаното за другите агенции, господин Папаризов, няма нов рейтинг от "Мудис" и от "Фи чип".
"Фи чип" няма да даде нов кредитен рейтинг, те ще изчакат. Доволни са, бяха през месец септември тук, ако не се лъжа, имаха срещи на най-висше ниво и с бизнессреди, и с правителството, и с Министерство на финансите и са с положителни нагласи, но изчакват сключването на споразумението с Международния валутен фонд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
Така или иначе, има направено процедурно предложение от господин Папаризов - да бъде поканен или министърът на финансите, или негов заместник. Има съображения против, изказани от господин Иван Искров, който посочи, че ресорният вицепремиер е тук, а освен това и директорът на съответната дирекция, която отговаря точно по тези проблеми.
Но така или иначе, аз подлагам направеното от господин Папаризов предложение да бъде поканен министър Велчев или негов заместник.
Моля, гласувайте.
Гласували 170 народни представители: за 69, против 99, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Така че можем да продължим по същество по работата.
Заповядайте, господин Искров, да представите Вашия доклад.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
"Д О К Л А Д
по законопроект № 102-02-23 от 5 ноември 2001 г.
за ратифициране на Договора за фискално и платежно
агентство между Република България и
Чейз Манхатън Банк - Лондон, и Чейз Манхатън Банк - Люксембург, С.А. и на Договора за подписка
между Република България и Чейз Манхатън Интернешънъл Лимитид, Морган Стенли и Ко. Интернешънъл Лимитид и др., внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 6 ноември 2001 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за ратифициране на Договора за фискално и платежно агентство между Република България и Чейз Манхатън Банк - Лондон, и Чейз Манхатън Банк - Люксембург, С.А. и на Договора за подписка между Република България и Чейз Манхатън Интернешънъл Лимитид, Морган Стенли и Ко. Интернешънъл Лимитид и други, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на финансите Красимир Катев, който представи законопроекта, и управителят на Българската народна банка господин Светослав Гаврийски.
Договорите предвиждат Република България да емитира облигации на международните капиталови пазари при следните параметри:
- размер до 250 млн. евро;
- срок до падежа - от 3 до 5,5 г.;
- лихвен процент - от 7 до 8,5 на сто.
Заместник министър Катев изтъкна следните мотиви за емитирането:
- изключително благоприятните условия в момента, а именно рекордно ниски лихви в Евро-зоната;
- силен инвеститорски интерес към българските облигации;
- прилив на капитали към Източна Европа и кандидат-членките на Европейския съюз и други;
- възможност за трайно установяване на международните капиталови пазари с цел улеснен достъп в бъдеще и намаляване зависимостта от официалните кредитори - Международния валутен фонд и Световната банка;
- създаване на Бенчмарк (ориентири относно рисковата премия) и подобряване на условията за финансиране на български компании на външните капиталови пазари.
И не на последно място по важност: България е една от малкото страни, която не е емитирала еврооблигации до момента.
За мениджъри по емисията са избрани "Джей Пи Морган" и "Морган Стенли Дин Уитър".
"Морган Стенли Дин Уитър и Ко" е класирана като № 1 за емитиране на дълг на развиващите се страни и е с най-голям пазарен дял - 13 на сто, според официални данни за 2000 г. През тази година запазва водещото си място и за последните месеци издава еврооблигации на Румъния, Турция, Словакия, Египет и др.
"Морган Стенли Дин Уитър и Ко" е водеща банка в анализите на България и други източноевропейски пазари.
"Джей Пи Морган" е № 1 за 2001 г. по брой на сделките с облигации на развиващите се страни и е водеща банка в изследването и анализа на развиващите се пазари.
Горепосочените банки са предложили най-изгодни условия, а именно:
- минимални комисионни;
- най-ниска лихва по обслужването (лихвата по емисията).
След проведените разисквания се проведе гласуване, на което с 8 гласа "за" и 1 глас "въздържал се" законопроектът беше подкрепен.
Въз основа на проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България да приеме със закон Договора за фискално и платежно агентство между Република България и Чейз Манхатън Банк - Лондон, Чейз Манхатън Банк - Люксембург, С.А. и Договора за подписка между Република България и Чейз Манхатън Интернешънъл Лимитид, Морган Стенли и Ко. Интернешънъл Лимитид, подписани на 1 ноември 2001 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
Има доклад и на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Искам да помоля председателя на комисията господин Станимир Илчев да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
"Д О К Л А Д
относно законопроект № 102-02-23 за ратифициране
на Договора за фискално и платежно агентство
между Република България и Чейз Манхатън Банк - Лондон и Чейз Манхатън Банк - Люксембург, С.А. и на Договора за подписка между Република България и Чейз Манхатън Интернешънъл Лимитид, Морган Стенли и Ко. Интернешънъл Лимитид и др., внесен от Министерския съвет на
5 ноември 2001 г.

На извънредно заседание, проведено на 7 ноември 2001 г., с участието на заместник-министъра на финансите, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Договора за фискално платежно агентство между Република България и Чейз Манхатън Банк - Лондон, и Чейз Манхатън Банк - Люксембург С.А. и на Договора за подписка между Република България и Чейз Манхатън Интернешънъл Лимитид, Морган Стенли и Ко. Интернешънъл Лимитид и др. и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора за фискално и платежно агентство между Република България и Чейз Манхатън Банк - Лондон, и Чейз Манхатън Банк - Люксембург, С.А. и Договора за подписка между Република България и Чейз Манхатън Интернешънъл Лимитид, Морган Стенли и Ко. Интернешънъл Лимитид и др., подписан на 1 ноември 2001 г.
Становището беше прието с 10 гласа "за" и 1 "въздържал се". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Илчев.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, имате думата по внесения законопроект.
Заповядайте, господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Кой пише по пресата, че правителството не работи активно? Аз се чудя защо журналистите така хулят правителството, че не е активно. Напротив, 3 месеца ние си мислехме, някои си мислеха, че това правителство не работи активно. Не е вярно! Три месеца се готви един обемист договор, с който България ще задлъжнее с нови 250 млн. евро.
По принцип издаването на еврооблигации не е лошо. Това, че ще се направи една отметка и това, че ще се даде възможност по-късно освен Столичната община и други, по-големи български фирми да опитат шанса си на капиталовите пазари, да направят емисия, е добре.
Защо обаче министърът и неговите помощници в момента шетат из Европа? Защо толкова спешно се притиска парламентът? На 6-и този месец е заседавала Комисията по бюджет и финанси и министърът вече е предположил, че мнозинството ще му осигури ратификация. Защо се подценява ролята на парламента? Може пък парламентът да каже "не" на този договор!
Преди една седмица тук министърът на финансите Велчев под аплодисментите на мнозинството обясняваше колко по-добър е този договор от един друг договор, който е бил сключван с неговата фирма "Мерил Линч" с предишния министър на финансите. Само че той манипулираше информацията и аз твърдя, че условията по този договор трябва да се подобрят.
На първо място, между 7 и 8 на сто лихва, ако този договор беше сключен преди този договор преди няколко години - да, но сега, когато лихвените равнища по цял свят падат, тези условия вече не са добри. Федералната резервна система вече 10-и път сваля лихвените равнища и от ден те са 2 на сто. Аз, разбира се, не твърдя, че някъде по света може да се постигне емисия на ценни книжа в порядъка 3 или 4. Централната банка на Европа няколко пъти през тази година сваля лихвените равнища. Какви са лихвените равнища в целия свят, когато наближава рецесия? Много по-ниски от това, което се постига.
На всичкото отгоре тогава, когато е бил сключван договорът с предишния финансов министър, България беше с много по-лош кредитен рейтинг. Сега кредитният рейтинг вече е по-добър и има тенденция, както преди малко чухме от господин Искров, той да се повиши. Затова аз не считам, че тези условия защитават интересите на страната. Държа в протокола да се отбележи, че съм против задлъжняването на България с нови 250 млн. евро. И това е вторият момент, който искам да отбележа. Вместо да преговаря, вместо правителството да се научи да преговоря с Международния валутен фонд, да защити интересите на страната и да получи средства, които да позволят да се извърши подкрепа на платежния баланс, т.е. да може да се посрещне плащането, което предстои и заради което всъщност се издава този дълг от 250 млн. евро, правителството побърза да сключи един договор, който е при много по-висока цена. Цената обаче ще плаща нашето поколение.
Аз държа отново да кажа, че съм против обвързването на България с договори. На всичкото отгоре тук арбитражната клауза е такава, че ни праща в САЩ - на стр. 47, където пише "юрисдикция" има едно изречение от десетина реда. Нищо общо с българското законодателство. Това е текст, който изцяло е написан от англосаксонскоговорящи юристи и приети от българското правителство текстове.
Защо арбитражът да не бъде в Европа? Защо да не се постигне това? Какъв е опитът на което и да било правителство или на който и да било юрист да защитава интересите на България в САЩ? Никакъв? Не е имало такива случаи.
И последно. Това, че финансовият министър шета в момента означава, че тези облигации ще бъдат изкупени преди всичко от чуждестранни агенции - международни инвестиционни банки, където са работили господин Велчев и министър Николай Василев, но едва ли ще бъдат изкупени в масови мащаби от български финансови институции. В момента има огромен свободен ресурс. Всички знаем, че банките изнасят свободните парични средства на България в чужбина. В момента има пенсионни фондове, които могат да използват своя ресурс, и това не се постига.
Не одобрявам тази прибързаност и няма да подкрепя ратификацията на този договор. Благодаря. (Ръкопляскания в СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Жотев.
Господин Папаризов, заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Аз нормално говоря от тази трибуна, когато знам какво искам да кажа. И не е нужно господин Искров да се опитва по този начин да омаловажава моето предложение. Аз много се радвам, че вече познавам заместник-министъра на финансите, но това не ми даде никаква информация, нито тази, която беше обещана. Аз оставам все така неинформиран и заобиколен, както и вчерашния ден, както и днешния ден.
Едно споразумение от този тип има една най-важна характеристика - доходността на еврооблигациите. Това е темата, която засегна и господин Жотев.
Защо аз съм сериозно притеснен за това споразумение? Защото първата информация получих не от заместник-министър Катев или от господин Искров, а от "Ройтерс". И тъй като го няма нито министърът, нито заместникът му, аз ще прочета съответния текст.
Започва мисия за представяне на еврооблигациите в сряда, т.е. вчера, в Атина, продължавайки в Милано и Франкфурт в четвъртък и нейният край е в Лондон в петък. Господин Катев каза, че той вижда издаването на купона да бъде с доходност между 7,5 и 8,5 процента. Доходността може, може би, а може и да не, да забави издаването на еврооблигациите, ако условията на пазара вдигнат доходността над 8,5 процента - господин Вълчев каза във вторник.
Аз отварям споразумението и искам да разбера все пак какво е договорило правителството. Екземплярът, с който аз разполагам, този най-важен параметър, ако отворите раздадения ни текст на стр. 8, е в квадратни скоби. 8,5 процента са в квадратни скоби. В цялата международна практика, когато се поставят квадратни скоби, значи, че това не е окончателен, не е съгласуван текст. Кой е съгласуваният текст на споразумението, който ние ратифицираме? Аз държа да видя окончателния текст. Иначе не мога да участвам в такава дискусия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Други желаещи да вземат отношение по разисквания законопроект има ли?
Господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Пред нас е един законопроект, който е твърде необикновен и същевременно особено важен.
Според мен начинът, по който днес обсъждаме този законопроект в пленарната зала, не отговаря нито на особения характер на законопроекта, нито на неговата важност. Какво имам предвид?
Както стана ясно на заседанието на Комисията по бюджет и финанси онзи ден, за първи път от 90 години - подчертавам пак - от 90 години, България като държава излиза на международния кредитен пазар с предложение за емитиране на държавни облигации на една наистина доста сериозна сума, както каза господин Папаризов.
Всички разбираме, че една такава стъпка има изключително значение и за платежния баланс на страната, за икономиката на страната, за положението на страната в света.
Същевременно, господин председател, още в началото на днешното заседание бяха поставени, според мен, съвършено основателни въпроси по какъв начин ние третираме днес тук това споразумение.
И тук обръщението ми е към господин Искров - не бива да се злоупотребява с готовността за конструктивна работа, защото обяснението, че е дадена някаква информация или контакт в кулоарите или даже в един или друг по-официален разговор, по никой начин не отменя необходимостта тук, в пленарната зала, да присъстват достатъчно отговорни членове на кабинета. Не подценявам нито един експерт, но отговорността на експерта е една, отговорността на министъра е съвършено друга. И просто не може да има заменяемост. Длъжен е министърът да бъде тук! Защо? Ами, защото въпросите, които бяха поставени и от господин Жотев, и от господин Папаризов, искат най-сериозен отговор именно от правителството, което е осъществявало договарянето на този заем и от никой друг! И, защото, без ратификацията от парламента не могат да се предприемат каквито и да било стъпки по изпълнението на този договор.
По същество, господин председател. Въпросите, които постави господин Жотев - първо, според мен, съвършено некоректно беше, господин Жотев, че на заседанието на Комисията по бюджет и финанси онзи ден, във вторник, не присъстваше нито един представител на Парламентарната група на ОДС - нито господин Муравей Радев, нито който и да е от неговите колеги. И аз си задавам въпроса: считате ли Вие за коректно днес тук, в пленарната зала, по такъв начин да поставяте въпросите, свързани с това споразумение, след като вашата парламентарна група не беше любезна да участва на заседанието на Комисията по бюджет и финанси и да зададе тези въпроси на заместник-министъра, който беше на заседанието.
Пак по същество - Вие атакувахте равнището на лихвата, сравнявайки тези параметри, които се показват като лихвени равнища по това споразумение с лихвите, обявени от Федералния резерв на Щатите и от Европейската банка. Вие сам разбирате много добре, че Вие правите сравнение между несравними величини. Вие много добре разбирате, че тези лихви - на Федералния резерв и на Европейската банка са лихви, по които те отпускат заеми на първокласни кредитополучатели, на други национални банки, на най-реномираните търговски банки и оттам нататък започва премията за риска, който носи един или друг кредитополучател.
И Вие трябва да сте съвършено наясно, че и начинът, по който се дискутира това споразумение в пленарната зала днес, ще се отрази върху величината на тази премия, която ще се иска от представителите на България, когато те преговарят за този заем! (Ръкопляскания от мнозинството.)
Нямайте съмнение в това! Този дебат се следи и той се отразява в цената, която ще се плаща! И всеки, който застане тук, трябва да си дава много ясно сметка за това!
Дали е висока или не лихвата. Господин Папаризов постави въпроса, че този параметър е в квадратни скоби. Ние получихме известни обяснения от заместник-министър Катев в Комисията по бюджет и финанси за вида лихва - плаваща или фиксирана, която се има предвид, за съотношението между либор и премията над либора и по какъв начин е преценявана допустимостта на едно или друго равнище и по какъв начин ще бъде фиксиран окончателният размер на лихвения процент в резултат и на тези срещи, които ще има делегацията на България с евентуалните кредитори и навярно това е причината параметърът да е в квадратни скоби.
Дали е висока или не, дали това е начинът, по който трябва да бъде определена, е въпрос на строго професионална преценка. До известна степен беше навлезнато в този въпрос по време на заседанието на Комисията по бюджет и финанси, но аз лично не считам, че въпросът е изчерпан.
Тук, господин председател, възниква въпросът за момента за внасяне на това споразумение за ратифициране, тъй като има основание гледната точка на господин Папаризов, че когато ни се предлага текст за ратифициране, той трябва да е без квадратни скоби. Парламентът трябва да е наясно точно каква цена се предвижда за този договор.
В заключение, господин председател, в Комисията по бюджет и финанси аз гласувах "въздържал се" по две причини - първата е, че не считам, че трябва да се отхвърли този законопроект, защото принципните аргументи за излизане в този момент с предложения за заем на европазара, според мен, са основателни. И те бяха споделени и от председателя на Народната банка на заседанието на Комисията по бюджет и финанси. Отбелязва се известен ръст на валутните резерви на страната, отбелязва се ръст във фискалната сметка на правителството в Народната банка, има всички изгледи за сключване на ново споразумение с Международния валутен фонд, т.е. България в момента не е притисната от непременната необходимост да сключи такъв еврозаем. И навярно, от гледна точка на тактиката на преговорите, това е моментът, когато да се направи предложение едновременно с това достатъчно сериозно да се търгува по условията.
И аз вярвам, че делегацията на България има достатъчно компетентност да търгува добре. И същевременно, аз не мога да подкрепя споразумението с чиста съвест, просто защото то е работено от правителството без информация за парламента, от Министерството на финансите. Внася се с много високо темпо. Очевидно е, че не е възможно да се вникне в неговите детайли, както следва. Ето защо аз не мога да се ангажирам лично с одобрение на нещо, което познавам само в най-общи параметри.
Поради това, господин председател, Вие ще процедирате по-нататък както намерите за добре, ще го поставите навярно на гласуване. Нека всеки да гласува така, както той преценява, по съвест, но отправям апел да не се политизират въпроси от този род особено в пленарната зала. Става дума за пари, за милиони, които директно удрят върху данъкоплатеца! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
За реплика думата има господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Моята реплика е към господин Пирински. Без да споменава името ми, той цитира част от моето изказване. Аз искам да уточня, че не си представям и го казах ясно, че не може да се постигнат такива лихвени равнища, каквито са лихвите за институции, които са с 3 "А"-та в своята абревиатура, тоест - първокласни институции. Аз не пледирам да се постигнат такива равнища. Може би не бях достатъчно ясен, господин Пирински, но аз направих препратката към лихвените равнища, които България получава най-редовно - вече десет години - от Международния валутен фонд и Световната банка. Световната банка, разбира се, пари за такова нещо не дава, но подкрепа за платежния баланс осигурява Международният валутен фонд. Опитах се ясно да обясня, че правителството трябва да свърши работата си докрай, да защити изгодни икономически условия за България и същевременно да сключи поредното споразумение с Международния валутен фонд. Кредитите от Международния валутен фонд са с по-ниска лихва, отколкото лихвите, които ще плати България, ако ратифицира този договор.
Господин Пирински, имам достатъчно познания по въпроса, за който говоря, иначе не бих си позволил да засегна тази тема.
И втората ми реплика към Вас. Вие казахте, че от начина, по който се води дебатът тук, в парламента, зависи едва ли не какви ще бъдат финансовите условия, каква ще бъде лихвата. Аз ще кажа, че точно ако се води дебат по същество, със загриженост при какви условия се сключват едни или други договори, точно тогава външният свят ще се научи да уважава България. Ако парламентът с лека ръка, просто така ратифицира, без да спазва необходимото време, за да се запознаят тези, които имат отношение по въпроса, с финансовите условия, то тогава и при следващата отметка, за която се каза, пак ще притиснат България. Фирми с добра репутация по света, те от това се хранят, пак ще изтръгнат прекалено добри условия за себе си и недостатъчно справедливи условия за България. Лихвите в момента по целия свят са ниски, защото икономиката на основните държави, на най-големите държави върви към рецесия или поне е със забавени темпове. България също е част от световната икономика и няма нищо чудно в това. Репликата ми изяснява този въпрос и аз държа отново да подчертая - условията по този проектодоговор не са добри за България.
И в заключение ще кажа, господин Пирински, да, ние сега лесно ще ратифицираме този договор, само че този дълг ще плащат внучетата на Вашата тъща. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Жотев.
За втора реплика - господин Папаризов, заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа! Моята реплика е към господин Пирински като заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси, защото именно той представи дискусията в тази комисия, а не становището, което прочете господин Искров.
Слушайки господин Пирински и проведената дискусия, аз си задавам въпроса защо ние се намираме в етап на ратифициране на едно споразумение, което и според Конституцията сега трябваше да влезе по един съвсем друг начин в парламента и нямаше да породи тази дискусия. Ние трябваше да имаме точка от дневния ред: даване на съгласие за сключване на споразумение за платежно агентство между Република България и Чейз Манхатън Банк. Конституцията предвижда тази процедура и тогава тези 8,5 процента можеха да бъдат в квадратки скобки.
Аз питам господин Пирински дали в комисията е обсъждан този въпрос и защо в крайна сметка е избрана процедура, която прескача един конституционен етап? И ако ние бяхме в първия конституционен етап, нямаше да има това съмнение и нямаше да има може би тази дискусия, която провеждаме в момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
За трета реплика, последно възможна - господин Никола Николов. Заповядайте!
НИКОЛА НИКОЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Пирински! Във Вашето изказване Вие засегнахте възможността да се увеличи рисковата премия, когато има неподходящо поведение от народни представители от тази трибуна и в това уверихте господин Жотев.
Аз задавам въпроса, Вие като сте гласували "въздържал се" в комисията, Вашето изказване тук намалява ли или увеличава рисковата премия? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Има думата господин Пирински за дуплика. Заповядайте!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Да, господин Жотев, Вие не бяхте достатъчно ясен, че говорите за кредитополучател с тройно "А" като рейтинг. Вие създадохте в залата впечатление, че сравнявате с тези лихвени равнища, които са сега на пазара именно за кредитополучателите с 3 "А".
Второ, Вие все още не отговаряте на въпроса защо критиките на Вашата парламентарна група не прозвучаха в Комисията по бюджет и финанси и защо ги изнасяте в пленарна зала. Защо нито един от вашите депутати не беше на заседанието на комисията? Защо не беше господин Муравей Радев, който е преговарял по също такова споразумение като министър на финансите? Ако не друг, именно той трябваше да е там и той трябваше да каже тези условия дали струват и т.н.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС, от място): Сега ще ги кажа.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Сега? Разбира се, сигурно! В пленарната зала, защото Вие именно предпочитате политизацията в пленарна зала пред професионалната дискусия в парламента! (Оживление в блока на КБ.)
Господин Папаризов, този въпрос, който Вие поставихте, беше поставен в Комисията по бюджет и финанси от мен. И аз поставих на господин Искров точно този въпрос - защо не е мината процедурата по предварителното одобряване на условията и последващо ратифициране. Той даде известни обяснения, които не ми позволиха да гласувам "за", а се "въздържах".
И на въпроса на господин Николов. Господин Николов, аз не си правя никакви илюзии, че ако този законопроект беше гласуван без аз да се изкажа, всички тези въпроси, които сега възникват, няма да бъдат изнесени в коментарите в печата в следващите 1-2-5-10 дни и то във възможно най-произволни тълкувания. Ето защо аз се надявам, съзнавах, че едно такова изказване може да бъде атакувано от такава гледна точка, каквато Вие изразявате, но след като тези въпроси съществуват обективно, аз предпочитам те да бъдат поставени тук, колкото се може по-отговорно и спокойно, за да е ясно все пак, че са на дневния ред и на вниманието на народните представители и те ще гласуват с отворени очи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Господин Искров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще се постарая да дам отговор на някои от поставените въпроси като председател на Комисията по бюджет и финанси.
На господин Жотев няма да отговарям по обясними причини. Прочетох в един вестник, че не желае успех на правителството, а пък и няма къде да е учил по тези въпроси, за да ни критикува тук.
Господин Папаризов, понеже критиката Ви е много конструктивна, ще Ви обясня, че идеята на тези скоби е такава. Между другото, е преговаряно с юридическата фирма, наета от предишното правителство, и в това няма нищо лошо, защото фирмата е добра, базирана в Лондон. Тези скобки подсказват и означават, че това е подписка. И благодарение на тези Роуд шоус, които в момента вървят и в петък ще бъдат заключителните в Лондон, ще се очертае най-добрата доходност. И ние дълбоко се надяваме, че след вчерашната информация за вдигане на дългосрочния рейтинг от "Стендърд енд Пурс" ще бъдем в долните граници. Вероятно скобите 8,5 ще бъде сведена без скоби близо до 7. Надявам се, че съм могъл да отговоря на Вашите изисквания.
Много благодаря на господин Пирински за конструктивната критика и за това, което беше казано. Действително този спор тук в тази зала се следи от много агенции. И трябва да си мерим приказките.
Не виждам други забележки. Може би в края ще взема отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Реплика към господин Искров - заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря и на господин Искров за ясното обяснение, но то само потвърждава моето разбиране, че цялата двусмисленост на дискусията щеше да се избегне и много по-добре щеше да бъде за вносителите да спазват предвидената от Конституцията процедура - ние днес да дадем съгласие за сключването на това споразумение и в момента, когато се очертае доходността, да го ратифицираме. Такива прецеденти имаше както и при уреждането на въпроса с външния дълг, ние постъпихме по този начин и дадохме възможност на делегацията да договаря определени параметри, когато все още се водеха преговори за реалните лихвени проценти тогава по брейди-книжата. Това е нормална практика и е за всички подобни споразумения, които в крайна сметка се договарят на два етапа - дават се принципното съгласие, правителството има подкрепата на парламента да води тези разговори и накрая той идва тук, казва как е свършила тази мисия четири дни, какво е постигнато и тогава ние ратифицираме споразумението. Вие не ми отговорихте на този въпрос - защо е избрана процедура, която създава у нас впечатление, че парламентът в някаква степен се пренебрегва и не се следват нормалните правила за това. Аз мисля, че само това щеше да бъде изгодно за правителството и да подкрепи неговите усилия с подкрепата на всички парламентарни групи. Сега се създава едно впечатление за нещо недоизказано, за нещо прибързано, което не е добре за самото правителство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Папаризов.
Ще вземете ли отношение, господин Искров? Не.
Давам думата на вицепремиера и министър на икономиката господин Николай Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател, че ми дадохте думата в качеството ми на министър на икономиката.
Уважаеми дами и господа народни представители, позволете ми и аз да взема отношение по този въпрос, по който се чувствам компетентен и съм готов да поема отговорност пред вас, народните представители в отсъствието на министъра на финансите и заместник-министъра на финансите.
Уважаеми господин Жотев, нашето правителство не за три месеца организира тази еврооблигация, а за един месец. Заместник-министърът на финансите Красимир Катев работи по този въпрос от октомври. Един месец е достатъчен на добри специалисти. Вашето правителство за 48 месеца не можа да свърши тази работа. (Ръкопляскания от мнозинството.) Вие сте прав, че издаването на тази еврооблигация ще отвори широко вратите на много български корпоративни фирми - някои от тях частни, на корпоративни организации, други от тях частни - да излязат на българските и на международните капиталови пазари. Тази тема, разбира се, беше изцяло чужда за вашето правителство. Вие не развихте нито българските капиталови пазари, нито българските фирми излязоха на международните капиталови пазари. И в крайна сметка, когато ние наследихме властта от вас, България изобщо не беше на световната и на европейската бизнес-карта.
Защо спешно се вкарва това решение в парламента? Защото, уважаеми дами и господа, моментът е изключително безпрецедентно благоприятен. И през предишните четири години имаше големи цикли на световните пазари. Валутните курсове скачаха нагоре-надолу. Същото правеха и лихвените проценти. Разбира се, предишното правителство, поради липсата на компетентност и поради липсата на каквото и да било активно управление на вътрешния и на външния дълг, само наблюдаваше като статичен играч тази ситуация, вследствие на което България загуби или по-точно пропусна да спечели почти 2 млрд. евро. Два милиарда евро, уважаеми дами и господа, са над 15 процента от брутния вътрешен продукт. А откъде идват те? Когато поне 10 инвестиционни банки, уважаеми господин Жотев, обясняваха на вашето правителство почти ежемесечно през последните четири години какво означава активно управление на външния дълг, никой не искаше да ги чуе. Имаше момент, в който 1 евро беше 1,17 или 1,18 долара. Имаше моменти, в които 1 евро беше едва 83 цента. В един момент американската валута повиши своята стойност с 40 процента в сравнение с еврото и с българския лев. Но, разбира се, никой не разбираше за какво става дума, никой не следеше това нещо. България беше задлъжняла към външния свят с 5 млрд. долара в брейди-облигации. В същото време по-голямата част от активите на България и на Централната банка бяха деноминирани в евро или в лева. Ако някой разбираше от управление на външния дълг, вероятно нямаше да загубим тези 2 млрд. евро. Същото се отнася и до скачането на лихвените проценти нагоре и надолу. Те се променяха много пъти за последните четири години. Кога вие направихте емисии на ценни книжа? Кога изкупихте обратно външен дълг? С други думи, какво правихте четири години, господин Жотев?
Наистина при сегашната ситуация аз лично очаквам лихвата по тези еврооблигации да бъде около 7 процента, малко над 7 процента. Вчера, както знаете, една от най-авторитетните кредитни агенции "Стендърт енд Пурс" повиши кредитния рейтинг на България след първите сто дни на новото правителство. Завиждате ли ми, господин Жотев? (Ръкопляскания от мнозинството.) Сега да не би случайно да кажете, че това е заслуга на Вашето правителство? Това е заслуга на новото правителство вследствие на многократните срещи с всички кредитни агенции, многократните срещи с представители на Международния валутен фонд и Световната банка и на повишеното доверие към Република България.
Много пъти казвате: новото правителство да се научи да преговаря с Международния валутен фонд. Господин Жотев, с огромно нетърпение очаквам дебата по бъдещото споразумение с Международния валутен фонд, когато от общите приказки на Вашите бивши министри да се научи по-добре да преговаря с Международния валутен фонд, постигне по-добри условия за България и по-добре да защитава интересите за България. Тогава ние ще Ви питаме какво Вие мислите по това споразумение, каква е Вашата икономическа политика и визия? И Вие тогава ще защитавате по-високо нашия бюджетен дефицит, по-нисък дефицит или какво друго? С други думи, свърши времето на общите приказки, господин Жотев! (Ръкопляскания от мнозинството.)
Абсолютно сте прав, че Международният валутен фонд и Световната банка дават по-добри условия на финансиране на всички правителства. Да, така е, само че те ги дават, защото тяхната роля в света е доста по-различна и условията, които те изискват от всяка една страна, също са много по-различни. Ако вие не ни бяхте завещали толкова огромен дефицит по текущата сметка на платежния баланс, може би нямаше нужда сега ние да вземаме пари от Международния валутен фонд и да емитираме еврооблигации. Ако вие бяхте управлявали по-добре външния дълг на България в последните четири години, може би той щеше значително да намалее. Ако приватизацията, която вие изцяло спряхте, беше донесла по-големи приватизационни приходи и беше напълнила фискалния резерв на правителството, може би тогава и плащанията по външния дълг щяха да бъдат много по-ниски и сега също нямаше да се налага да емитираме нов външен дълг.
Вашето изречение за задлъжняването и за внуците на тъщата на съответния народен представител са чиста проба демагогия. Това би било така, ако правителството безотговорно вземе този дълг и след това го прахоса. Само че това няма да стане при нашето правителство, господин Жотев. При нашето правителство тези пари ще отидат директно за попълване на резервите на страната и евентуално за някои финансови операции, които във вашето правителство нямаше нито един компетентен специалист да разбере. Може би Вие щяхте да намерите по-добри времена да изкупите част от външния дълг, когато цените бяха много, много ниски. В същото време би трябвало да можете да разберете, че може би и сега цените са изгодни. Аз между другото признавам, че като министър на икономиката не съм информиран какво прави Министерство на финансите не знам дали изкупува обратно външния дълг, не искам да знам, това не е моя работа. Но дори да го изкупува сега на тези цени, Вие бихте могли много лесно да сметнете, че когато се освободят обезпеченията от американски ценни книжа, чиято цена се е повишила значително вследствие точно на спада на лихвените проценти, което Вие споменахте, ще се окаже, че дори и сега България да изкупува външния дълг пак е по-изгодно, отколкото ако това бяхте направили вие преди години. Вие и това не направихте.
Другият въпрос, който Вие повдигнахте - защо чужденци ще изкупят по-голямата част от тази емисия? Знаете ли, не се знае кой ще изкупи тази емисия. Ако български банки желаят и дадат по-конкурентни оферти, те могат да я изкупят цялата. Друг е въпросът защо демагогстваме така, изгодно ли е за нас - за българската държава - българските банки да изкупят тази емисия? Защо български банки с национален ресурс да финансират международни инструменти? Това на практика означава изтичане на валутата от страната. Вместо да привлечем валута от чужди инвеститори, ние ще изразходваме нашите пари за тази цел.

Двеста и петдесет милиона евро са приблизително половин милиард лева. Ами, господин Жотев, ако ние източим половин милиард лева от националната финансова система, с колко ще скочат националните лихвени проценти? От 4,5 вероятно на 7%. Откъде да ги вземем тези половин милиард лева? Вие имате ли ги?
Що се отнася до условията, както вече се спомена в залата, става дума за подписка, най-конкурентната цена ще се постигне през следващите няколко дни. И аз съм в Лондон днес след обед. Утре цялата група се концентрира в Лондон след бърза обиколка из Европа и съм убеден, че след изключително благоприятната среда точно през тази седмица - никой не знае какво ще се случи през следващата седмица - и след вчерашната голяма новина от Standard & Poor's цената ще бъде най-добрата, която България би могла да постигне в който и да е момент от 1990 г. насам.
Защо България преговаря с тези две инвестиционни банки, а не с други инвестиционни банки? Джей Пи Морган, Чейз Манхатън и Морган Стенли са най-добрите, № 1 и 2 в тази област. Това е най-важният фактор.
Вторият изключително важен фактор е, че те предоставиха изключително изгодни условия, както министър Велчев ви спомена преди една седмица. Три пъти по-малко разходи в сравнение с договорите на предното компетентно правителство и почти два пъти по-ниска комисиона в сравнение с преговорите на предното компетентно правителство.
Що се отнася до морала на новите министри, това е почти чиста случайност, това в никакъв случай не е било цел, но се оказва, уважаеми дами и господа, че това са двете единствени големи инвестиционни банки, двете единствени, примерно, от 15 големи инвестиционни банки, в които нито един член на сегашното правителство - нито министър, нито заместник-министър, нито шеф или зам.-шеф на държавна агенция - не е работил. Това е чиста случайност. Но аз съм изключително впечатлен от решението на господин Велчев да не продължи договора с предния му работодател Мерил Линч. Той е имал пълното право да го направи, ако е желаел, но точно с цел да няма никакво съмнение в чистите намерения на правителството те са предпочели друга банка. Разбира се, имало е тайни, подчертавам, непублични дискусии с 10-12 големи инвестиционни банки, но, разбира се, самите цифри по тези условия показват колко изключително добри са те. Те на практика са една добра услуга към подобряваща се България.
По въпроса дали братът на финансовия министър щял да спечели от тази сделка. Уважаеми дами и господа, от десетки хиляди служители на Морган Стенли вероятно трима са знаели за това нещо и те са в диаметрално противоположния ъгъл в цялата банка от брата на Милен Велчев. Ако вие направите един списък на всички фирми, инвестиционни банки, търговски банки, консултантски компании, мултинационални компании и т.н., в които членовете на сегашното правителство, заместник-министрите, техните съпруги и техните приятели са работили, списъкът може би ще бъде на няколко страници.
Уважаеми дами и господа! Уверявам ви, че, познавайки своите колеги много добре, министър Велчев и заместник-министър Красимир Катев, това са може би най-добрите българи в света в тази област. Сравнете ги с бившите министри и с членовете на бившето правителство и ще видите разликата. Операциите, които те правят в момента, старото правителство никога нямаше да разбере. Ако те можеха да ги разберат, то в България нямаше да има толкова бездарно или по-скоро никакво управление на външния дълг за последните четири години. Благодаря ви. (Бурни, продължителни ръкопляскания от НДСВ, ДПС, КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Василев. (Ръкоплясканията продължават. Възгласи: "Браво!".)
Чаках залата да се успокои, за да дам думата на господин Муравей Радев.
Заповядайте, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Най-напред искам да се обърна към уважаемия от мен господин Пирински. Ако той иска да се изживява в ролята на наставник, нека да прави това към своите съпартийци и от тях да търси действие или бездействие.
Колкото до това, че в Комисията по бюджет и финанси се е обсъждал този много важен въпрос в отсъствието на някои народни представители, държа наистина да поясня, че той бе вкаран извънредно инцидентно, без да бъде оповестено предварително. И може би това е едно от нещата, които ни притесняват днес в тази зала, изказвайки определени съмнения.
Сега много кратко ще се спра на неуместната самонадеяност на вицепремиера господин Василев. (Смях в блока на НДСВ.) Да, абсолютно неуместна. Точно тези, които се радват, най-малко разбират от това, което той каза. Аз се опитвам с няколко думи само да поясня.
Господин Василев, тези хипотетични 2 млрд. евро, за които говорите от няколко месеца, са един много голям балон. Това, което Вие непрекъснато се опитвате да внушите, че майсторите, дошли от Лондон, ще покажат на чираците в България как се управлява външен дълг, аз само едно нещо ще Ви кажа по този въпрос. Когато Вие или някой от вашето правителство успее да намали външния дълг на България с 1 млрд. долара, при редукция 16 цента и половина, тогава аз ще ви поздравя. Дотогава не приемам такива квалификации като тези, които преди малко направихте. Опитайте се да постигнете подобно нещо и тогава ще говорим.
Аз не бих приел майсторството на управлението на външния дълг при изкупуването на брейди облигации на цена около 80 цента. Това е много голяма вреда на България към настоящия момент. И никой от вас не може да защити достатъчно добре при една експертна дискусия този въпрос, за да имате тук това, според мен, наистина абсолютно излишно самочувствие. (Реплика от НДСВ.)
А, инвестиционните банки смятали така! Разбира се, че ще смятат, защото те са най-заинтересованите от това, което казвате вие. Но нашата Централна банка и нашите експерти в Министерството на финансите в най-добрия случай изчисляваха нулев ефект. Така че забравете ги тези 2 млрд. или ги докажете най-после.
Кредитен рейтинг - бил повишен. Браво за това! Чудесно е това! Аз се гордея като българин, че кредитният рейтинг на България е повишен. (Ръкопляскания в НДСВ.) Но и тук малко неприсъщи заслуги се опитахте да си припишете, защото този кредитен рейтинг е отражение на ситуацията на икономиката в България през последната година, в която точно тази агенция анализира състоянието на страната.
Така че и тук твърде прибързвате с ония хвалебствия, които, пак казвам, доста непремерено от трибуната проявихте днес. Не бива, според мен, да бързате с тези неща по този начин, така евтино да търсите някакъв ефект, който съвсем не е ваша заслуга.
Колкото за Международния валутен фонд, тук вече наистина преиграхте. Тук наистина минахте чертата на поносимото, защото точно ние поискахме дебат по конкретните му параметри в тази зала. И вашето правителство избяга от този дебат. Аз чудесно знам защо, вероятно и вие го знаете.
Сега да се върна на този законопроект. Наистина е много важен, наистина това е много сериозна работа и аз умолявам народните представители много добре да мислят какво ще правят оттук нататък. Нека да се освободят от този евтин популизъм, от това непремерено самохвалство. Няма място в България за него днес. Когато става дума за нов външен държавен дълг, няма място за един или друг популизъм. Има нужда от отговорност, от национална отговорност към това, което правим.
Всички ние знаем колко много тежи този воденичен камък, който ни беше нахлузен от бившите комунисти. Всички ние знаем колко тежко се справяме с предизвикателствата на икономиката, плащайки всяка година по над 1 млрд. долара навън. Всички ние знаем, че трябва да имаме изключително повишено внимание, когато увеличаваме този външен държавен дълг.
Необходимо ли е това? Ами, трябва да ви кажа, че от тези семпли мотиви от половин страничка изобщо не става ясно. Не става ясна нуждата. Може да има такава, ама нека да бъде доказана. Там, в мотивите да бъде доказана.

На мен не ми стана ясно нищо от тези мотиви. Отново питам: трябва ли в този момент, точно сега такава емисия на България? Може да трябва, но никой не е доказал това. Дайте, регламентирайте, кажете: действително поради такива и такива обстоятелства и такива предвиждания на нас ни трябват толкова пари еди-кога си. Докажете го и ще го приема. Но днес не виждам този законопроект.
После, точно кога трябва да стане - сега или малко по-нататък? При тези или при други условия? Това отсъства като аргументи. Знаете ли, че до 2006 г. плащанията по външния държавен дълг са почти 1 млрд. долара, малко под 1 млрд. долара? След това значително намаляват в годините до 2024 г. Някой направи ли аритметика в този календар на плащанията как ще се насложи този нов краткосрочен дълг? Ще бъде ли възможно икономиката на България да обслужва през следващите 4-5 години това увеличено външно бреме? Възможно е да може, но някой трябва да го докаже. И когато вносителят прави такова предложение, той е длъжен да го докаже, а ние като народни представители да използваме главите си по предназначение и да гласуваме "за" или "против". Това отсъства от днешния материал, който ни е раздаден. Няма ги аргументите. Няма ги сметките. Няма го календарът. Има един изключително съмнителен, абсолютно съмнителен начин да се прибързва - ако може утре, ако може вчера да беше станало. Ето това смущава.
После, съгласувано ли е това с международните финансови институции, с Международния валутен фонд? Искам да бъда разбран правилно - не, че сме длъжни да го правим, не, че Международният валутен фонд е едва ли не висшестояща организация на България. Нямам това предвид. Но Международният валутен фонд ни дава кредити. Той ни поставя определени условия. И когато той ни дава кредити, за него съвсем не е без значение в същото време България колко пари, откъде другаде и при какви условия ги получава. Ако правителството не е разбрало това до този момент, вероятно ще има следващ много студен душ след първия, който се изсипа по досегашните преговори. От това не става ясно. От семплото ви изложение в мотивите изобщо не става ясно какво е отношението на тези световни финансови институции към тази много важна за България крачка.
Абсолютно прав е господин Папаризов. Аз искам да задам така въпроса: известно ли е на вносителя какво точно прави Народното събрание? Той ратифицира такива договори. Да, вярно е. Но той ратифицира тези договори при съвсем конкретни условия. Няма от - до. Това, което сега ни се сервира, е рамков договор. А един такъв рамков договор е точно онова събитие, което ние трябва да разгледаме само като даване на съгласие за провеждане на преговори и нищо друго. Това е по Конституция. Разбирате ли, че ако не направим това, в един утрешен момент днешното решение може да бъде атакувано пред Конституционния съд? Това ясно ли е на вносителя? Това не са детски игри. Тук става дума за такъв огромен ресурс, който България ще получи отвън. И така, някак си прибързано, урбулешката, днес да дойде, утре да мине, да вземем парите. Да видим, че можем да ги вземем. А утре, ако Конституционният съд го събори? Помисли ли вносителят? А вие като мнозинство, което се готвите да го подкрепите, помислихте ли за тази възможност, за резила, който след това България ще носи? (Реплики от НДСВ.) Искате да спра да говоря ли, господине? Искате да не ме слушате ли? Искате да слушате само премиера си ли? Това е важно за България, господине! Опитайте се да разберете какво искам да Ви кажа. Това ще Ви бъде полезно във всички случаи. Точно на Вас, да.
И така, аз съм убеден, че най-напред ние тук трябва действително да минем през една процедура на даване на съгласие за водене на преговори. Не казвам дали сделката е добра или лоша, казвам, че е опасно за съдбата на един такъв договор.
А сега да кажа нещо по същество. Срок на падежа от 3 до 5,5 години. Надявам се, добре си давате сметка, че толкова краткосрочен заем до този момент България не е получавала. И не става ясно какви са мотивите точно сега за един такъв тригодишен заем да прибързваме, да претупваме процедурите и на всяка цена да го осъществим.
Лихвата - до 8,5 на сто. Била чудесна. Вярно, при равни други условия преди известно време тя щеше да е чудесна за петгодишни облигации, но за тригодишни едва ли бих могъл да кажа същото. В никакъв случай дори не бих казал днес това. После, това ли е доходността, това ли ще бъдат разходите на бюджета - 8,5? Казва ли някой самата цена на емисията? Ами ако тя е под 100? Бюджетът ще има ли допълнителни разходи освен тези 8,5? Не знам. Не става ясно от това, което сте написали. Ще има ли отстъпка? Колко ще е тя? Обикновено има. Значи това не е процентът, за който говорим. Значи тогава цената ще бъде под 100. Но не може да искате от Народното събрание съгласие по толкова важни неща, без да дадете информация по тези изключително важни параметри.
И накрая искам да кажа, че има абсолютна непрозрачност на процеса на определяне на външния агент. Тук чувам приказки от един или друг народен представител или министър, че това са най-добрите. За тях те може да бъдат най-добрите. За други могат да бъдат най-добрите други. Но само и единствено на това "вервайте ми" не можете да искате от нас съгласие. Няма прозрачност, разбирате ли. Възможно е да бъдат най-добрите, аз не споря, но не мога да повярвам в това, че господин Василев го казва и аз на базата на неговото казване ще кажа: да, бе, те са най-добрите и ще гласувам. Защото тук липсва нещо важно, липсва прозрачният процес на обявяване на конкурс, на събиране на достатъчно много инвестиционни банки, на надскачане помежду им по тези или онези параметри. И когато при условията на такъв конкурс се постигнат едни или други показатели, наистина можем да знаем, че няма "вервайте ми", това е най-доброто. В противен случай това, което казвате сега, в никакъв случай не подкрепя твърдението ви, че това е най-изгодният избор. Още повече, че една от тези банки скандално се забърка с името на министъра на финансите. Не искам да коментирам днес този въпрос, отправил съм писмено питане до министъра на финансите и очаквам точен и коректен резултат по отношение именно на тази банка - на нейната дейност и на участието й при изкупуването, според мен, на това изключително неизгодно за България действие, изкупуване по 79-80 цента на брейди облигации. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Радев.
Господин Местан, заповядайте за процедурен въпрос.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа! С Ваше позволение, господин председател, ще Ви помоля все пак съгласно чл. 45, ал. 1 от правилника да определите времето за изказване на парламентарните групи, с което въобще не искам да кажа, че някоя парламентарна група е просрочила времето си за изказване, защото то не може да бъде по-малко от 30 минути. Но предвид факта, че дневният ред на Народното събрание е достатъчно натоварен и се очаква да бъде натоварен и през следващите седмици до Коледа, мисля, че е редно с оглед създаването на една по-добра организация на работа в пленарната зала да определите времето, за да могат и парламентарните групи да се ориентират колко време им остава за изказвания. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
Аз се ръководя от текста на чл. 45, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, където е казано, че не може да бъде по-малко времето от 30 мин. на всяка парламентарна група. И понеже не съм определил нещо различно, се придържам към това, което е посочено в нормата на ал. 1. Във връзка с това ще кажа, че най-много време досега е изразходвала Парламентарната група на ОДС - 22 мин. Следователно те разполагат с още 8 мин., другите парламентарни групи разполагат с повече време.
Има думата господин Осман Октай по процедурен въпрос.
ОСМАН ОКТАЙ (ДПС): Уважаеми господин председател! Повече от десет години присъствам в тази парламентарна зала като народен представител. За разлика от много мои колеги, с уважение, които за първи път влязоха преди четири месеца.
Прави впечатление, че след избора всяко мнозинство по време на своето управление постоянно си измива ръцете с предшестващото управление. Това е петият Министерски съвет, чиято дейност наблюдавам през тези 11 г. На българския избирател му писна да слуша всеки да се оправдава с предишния. Така се оправдаваше Филип Димитров с Лукановото и Попово управление, след това Беров - с Филипдимитровото управление, така Жан Виденов и т.н., и т.н.
Затова правя следното процедурно предложение, за да бъдем на ниво като народни представители, за да не губим времето на хората, защото те дават оценката от избори на избори. И те дадоха оценка на предишното управление. Затова правя следното процедурно предложение: нека правителството или ръководството на парламента да направят предложение една седмица тук да се затворим и да дискутираме всичко, каквото имаме да кажем за предишното управление, и да сложим точка. Защото четири години ще се оправдаваме, без да кажем какво правим, и след четири години току-виж пак сме се оказали в ситуация както преди 11 г.
Правя това процедурно предложение, защото от 11 г. се оправдаваме, а хората са зле. Този мандат ще си отиде, ще дойде друг и пак ще започнем отначало. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Октай. Но сам разбирате, че трудно мога да подложа на гласуване подобно процедурно предложение - да се затворим една седмица и да си дискутираме по тези въпроси. Така че го възприемам по-скоро като политическо изказване.
Продължаваме по законопроекта за ратификация на споразумението.
Господин Соколов, заповядайте.
• ЙОРДАН СОКОЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще засегна само правната страна на представения законопроект. Защото тук на нашето внимание беше поставен един въпрос и от господин Папаризов, и от господин Радев, който не може да не ни разтревожи.
• Всъщност какво ни е представено сега за ратификация? Аз се радвам, че в залата присъства господин вицепремиерът, макар че той не е юрист. Това, което се иска от нас днес да ратифицираме, е в нарушение на нашата Конституцията. Защото съвсем ясен е текстът на чл. 84, т. 9. Ако наистина тепърва ще се разисква по този договор, тепърва ще се правят усилия и дано те да са успешни, както тук дори господин Василев спомена - лихвеният процент да не бъде 8,5 на сто, както е посочено в скобите, а 7 процента или някакъв друг по-благоприятен за България процент, това означава, че на нас трябваше да ни бъде представено за ратификация или по-скоро решение за даване на съгласие правителството да води преговори по тези два договора. И след като тези преговори завършат, след като съдържанието на тези договори е окончателно, те биха могли да бъдат подписани и отново Народното събрание да ратифицира вече техния окончателен текст. Вън от съмнение е, че сега на нашето внимание е представена една материя, при която България получава един външен заем от или до 250 млн. евро при съответни условия и че за този заем отговаря Република България или българското правителство. Ето го текста на Конституцията, чл. 84, т. 9: Народното събрание дава съгласие за сключване на договори за държавни заеми. И в чл. 85, вече след това: Народното събрание ратифицира и денонсира със закон международните договори, които съдържат финансови задължения за държавата. Вносителят ни е представил за ратификация един некомпетентно изготвен законопроект. И аз се учудвам как на своето заседание водещата Комисия по бюджет и финанси не е констатирала това.
• Не само че аз не мога да подкрепя този законопроект, но смятам, че само на това основание ще бъде грешка Народното събрание да ратифицира този законопроект, който съдържа член единствен: Ратифицира Договор за фискално и платежно агентство между Република България и т.н. Република България е страна. Най-многото, което днес можем да направим, е Народното събрание в кръга на своите конституционни правомощия да даде съгласие българското правителство да проведе преговори, да сключи тези два договора, които са предмет на този законопроект, да пожелаем успех на правителството да проведе успешни преговори, да сключи договорите наистина при едни благоприятни за България условия и след това да внесе тук законопроект, с който да ратифицираме сключените договори. Иначе наистина рискуваме, ако се ратифицира този законопроект, да приемем един категорично противоконституционен акт. Благодаря.
• ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
• Господин Никола Николов има думата.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин вицепремиер, колеги! Аз лично бях провокиран да се изкажа от твърде политическото изказване на господин вицепремиера, от който аз очаквах да говори за положителния ефект върху българската икономика, където очевидно той има качества и сила да говори за това. За съжаление, обаче той говори за наследството от миналото правителство, за неумелото управление на външния дълг. Затова се чувствам задължен да започна своето изказване като припомня няколко ясни цифри, които и той знае, а би следвало да ги знаят и всички депутати в залата.
Първо. Правителството на Иван Костов остави състоянието на външния дълг с всички уредени задължения. Няма претенции към нас. Нещо много съществено, което вие разбирате какво означава.
След това, беше редуциран и изплатен дългът към Германската демократична република и то с редукция 3:1 - 1 млрд. 200 млн. преводни рубли бяха изплатени с 410 милиона.
След това, бяха изкупени брейди-облигации под 75 цента за долар и то 200 млн. долара. И може би най-голямото постижение, което беше казано и от министър Радев, беше уреден дългът към Международната банка за икономическо сътрудничество с една много значима редукция - 1 млрд. долара, където редукцията беше 16 цента за долар. Тези неща не трябва да се пропускат, защото иначе излиза, че нищо не е свършено до тоя момент, и оттук нататък България започва да съществува. Нещо, което очевидно не е вярно, а и не е справедливо такова отношение към хора, които наистина имат постижение. Ние вярваме, че Вие също ще постигнете добри резултати в управлението си, но нека да ги видим. По-малко да вярваме на приказки, повече на дела.
Провокиран бях и от това, че Вие не подчертахте положителния ефект от предлаганото емитиране на еврооблигации. Аз се надявах, че Вие ще говорите за това, че наистина българската икономика, и съм убеден в това, че тази емисия на еврооблигации ще изиграе изключително важна роля за българската икономика и особено за развитие на капиталовия пазар. Безспорна е необходимостта и е подчертавана от нас затова, че и държавата трябва да излезе на пазара, така че наистина да може да бъде стимулиран българският капиталов пазар. Безспорна е необходимостта обаче от това при емисията да се подходи по по-различен начин.
Аз споря, че технологията, по която Вие го правите, не е най-уместната. Безспорно моментът е много добър, вероятно най-добрият момент - нисък либор, насочване на инвестиционния интерес от Южна Америка към нашия регион. Но в същото време аз не приемам обяснението, че трябва да емитирате без доказателство за толкова голяма сума еврооблигации. Каква е логиката да емитирате еврооблигации за 250 млн.? Никой не защитава тази цифра. Откъде идва тя? Необходимост от подкрепа на платежния баланс? - Да, но ако срокът е кратък на тези еврооблигации, това натоварва с допълнителен дълг и то неразсрочен, защото ще бъде за 3 години, плащанията по външния дълг, което създава определен проблем при сегашната ситуация и при сегашния дефицит по текущата сметка. Според мен това е голям проблем.
Вие не подчертахте и заобикаляте това, че българската икономика също има нужда от високодоходни инструменти, особено институционалните инвеститори.
Аз считам, че пенсионните фондове, които са в тежка ситуация заради това, че имат ограничения в своя портфейл, в момента нямат достатъчно доходни инструменти, в които да инвестират. Защо Вие не направихте например, и аз предлагам и считам, че ролята ни на конструктивна опозиция ни отрежда точно тая позиция - да ви кажем какво ние бихме направили и кое считаме, че е по-правилно.
Аз лично считам, че, първо, трябваше да се опитате да запишете заявки от български финансови инвеститори. Трябваше да се опитате да запишете заявки от българските пенсионни фондове. Защото сега те ще бъдат принудени да купуват същите книжа на вторичен пазар. И след като наберете тия заявки, тогава да определите какъв да бъде размерът на цялата емисия и остатъкът да пуснете на европейски пазари. Според мен това е и смисълът за подкрепа на българския капиталов пазар.
Лично аз считам, че точно тази технология би била полезна и наистина би изиграла роля за развитието на българския капиталов пазар и за българската икономика. Другото е трупане на държавен дълг и финансиране на дефицита, което според мен е на твърде висока цена, ако сравняваме с възможностите на получим официално финансиране от международните финансови институции. Така че като говорим по тая тема аз очаквах да говорим конструктивно, положително и то за ефекта върху българската икономика, а не да си припомняме предизборни лозунги. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Господин Севлиевски, заповядайте.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Искам отново да започна с поздравления за цяла България с повишаване на българския кредитен рейтинг. Разбира се, това е постижение на всички правителства в България до този момент и това е постижение на настоящото правителство, което доказа, че е в състояние да създаде условия за икономически растеж в България.
Всички знаят, че кредитните агенции повишават или намаляват рейтинга на база перспективите при една държава, а не толкова на база нейното минало нито в икономиката, нито в политиката. Аз искам да помоля всички колеги днес да се отнесат с изключително голяма сериозност към дискутираната тема.
Тук бяха казани много истини и бяха направени и относително подвеждащи изказвания. Емитирането на еврооблигации е един от начините, в който различните държави са в състояние да наберат финансиране. Да, разбира се, има и други начини за набиране на финансиране. Всички знаят, че Японската инвестиционна банка дава кредити за индустриални проекти в България на 2,5 на сто, но "Джей Бик" има лимит за България и България не може да вземе само от една банка или само от една държава, или само от един тип пазар и не може да вземе всичките суми, които са необходими за българската икономика. Аз много ви моля да не водим повече излишни спекулации на тази тема и да манипулираме обществото.
Също така днешният закон вероятно се случва за пръв път. Това е подписка. Процедурата е много проста. От днес екипът на Министерството на финансите е в почти всички финансови центрове в Европа, както ще бъде и в Америка, където ще се тестват намеренията и готовността на потенциалните инвеститори да запишат тази подписка. След като те изразят предварителната си готовност да запишат, ще се премине към финализиране на условията и на окончателното записване. Така че няма нищо странно, че се подхожда по този начин в българския парламент. Това, най-общо, ако го върнем при българските условия, за да бъде по-разбираемо, това все едно е проектопроспектът за издаване на емисия облигации или акции на една компания, на една българска фирма.
Комисията по ценни книжа в България не може да одобри проспекта, да го финализира преди да се знае какъв ще бъде окончателният размер на емисията. Българското правителство е заявило намерение да запише или да набере 250 млн. евро. Представете си, пък че има и по-голямо търсене или пък че търсенето не е достатъчно. Така че в следващите дни тези параметри ще бъдат уточнени.
Да, на всички е ясно, че настоящият момент вероятно е изключително изгоден за България. Аз пък не приемам твърденията, че това е голяма изненада, че България ще издаде еврооблигации. За еврооблигации в България се говори в правителството на господин Софиянски, в правителството на господин Костов. През последните четири години в България се говори само за еврооблигации. Международните финансови пазари чакаха момента най-после някой да има куража наистина да напише ето този закон и да излезе и да тръгне да маркетира България. Аз не искам по никакъв начин да коментирам професионализма на предишното, по-предишното и на всички правителства, както и на настоящото, но истината е, че днес има възможност България да излезе на европазарите и да се опита да реализира тази емисия.
Моля ви отново да погледнем с отговорност и с оптимизъм на това предложение, което е направено днес, и да го подкрепим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Севлиевски.
За процедура думата има господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз съм благодарен човек, както и критичен, и ви благодаря за конструктивната критика, а и на господин Николов, който говори тук за момента и за ефекта от емисията.
Аз се опитах одеве да отговоря на господин Папаризов по отношение на процедурата на подписката. В този смисъл говори и господин Соколов. Направихме консултация с колегите и тъй като, както обясни господин Севлиевски, видът на емисията е малко по-различно от всичко, което ни е известно досега. Тук нямаме преоформени стари дългове чрез издаване на брейди облигации, преки заеми от кредитор.
Поради тази причина, уважаеми господин председател, ние сме подготвили едно решение, което да върви успоредно със закона за ратификация. Ако позволите, бих могъл да го прочета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, разбира се.
ИВАН ИСКРОВ:
"РЕШЕНИЕ
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 24, ал. 2 и чл. 75, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Министерският съвет да представи в Народното събрание информация относно окончателните параметри, постигнати в резултат на подписката по емисия на български еврооблигации в размер до 250 млн. евро по Договор за фискално платежно агентство между Република България и Чейз Манхатън Банк - Лондон, и Чейз Манхатън Банк - Люксембург С. А., и на Договора за подписка между Република България и Чейз Манхатън Интернешънъл Лимитид, Морган Стенли и Ко. Интернешънъл Лимитид."
Решението е подписано от народните представители Искров, Папаризов, Пирински, Севлиевски и Манов. Може и друг да се присъедини, ако желае.
Ще прочета мотивите за протокола, които бяха много добре обяснени от господин Севлиевски.
"Доколкото в резултат на подписката по емитиране на български еврооблигации окончателните резултати ще бъдат постигнати едва с приключване на подписката, необходимо е Министерският съвет да представи в Народното събрание информация относно окончателните параметри на Договора за фискално и платежно агентство."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
Очевидно е, че трябва да се вземе отношение по предложеното проекторешение.
Думата има господин Соколов за реплика.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз разбирам желанието наистина да намерим решение на един нелек проблем, но ми се струва, че това, което ни се предлага, не е решение. Конституцията ясно сочи двата акта, които Народното събрание има правомощието да вземе при договор от този характер: дава съгласие за водене на преговори и когато преговорите завършат, когато се подпише договор въз основа на това предварително дадено съгласие, се ратифицира самият договор. Това сега е някаква странна форма на решение - правителството да информира. И какво като информира? Ще има ли нов акт на Народното събрание? С какво ще приключи тази процедура, в която сега се предлага да влезем?
Отделно от всичко, ние не можем да разглеждаме едно решение сега, внесено тук, без да е точка от дневния ред, без да е минало през водеща комисия, без да е било обсъдено.
Така че дано не вървим по този път една очевидно допусната грешка ние да се мъчим да я поправим с други грешни наши стъпки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, очевидно е, че този въпрос не можем да го приключим в съвсем скоро време, а часът е почти 11,00, затова ви предлагам следното разрешение: за да можем да изпълним това наше задължение, за което ви информирах в самото начало, представителите на този български детски младежки парламент са на балкона, да им дадем възможност, като поканим шестима от учениците да влязат в залата, за което ще гласуваме, а след това ще дам почивка от 15 минути, след която ще продължим нашата работа по същество.
Моля, гласувайте предложението да бъдат поканени в залата представителите на българския детски младежки парламент.
Гласували 175 народни представители: за 175, против и въздържали се няма.
Приема се.
Моля да поканите представителите на българския детски младежки парламент в залата. (Ръкопляскания.)
Давам думата за кратко приветствие-обръщение на представител на българския детски младежки парламент.

АННА ЯРЪМБОЙКОВА, гр. Кърджали, езикова гимназия "Христо Ботев", председател на Младежки клуб на УНИЦЕФ, от името на Българския детски младежки парламент:

"О Б Р Ъ Щ Е Н И Е

Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, дами и господа, майки и бащи! Ние сме представители на младите хора в България. В тази зала, редом с вас, са деца и младежи от цяла България, от различни неформални групи за обмен на идеи, за здраве, творчество и спорт.
Ние сме млади и гледаме бъдещето, вземайки поука от миналото. Не ни третирайте като хора, неспособни да мислят самостоятелно, защото децата и младежите могат и искат да поемат своите отговорности.
Нашите идеи и решения, дори когато ви изглеждат твърде смели и нестандартни, ще ви бъдат полезни. Ние най-добре познаваме проблемите и желанията на връстниците ни.
Припомняме ви, че според чл. 13 от Конвенцията за защита правата на детето, ратифицирана от вашите предшественици през 1991 г., децата имат право да изразяват свободно мнението си и то да се взема под внимание по въпроси, които ги касаят.
Днес ние връчваме Младежки манифест за ХХI век, приет от младите граждани на 175 страни, събрани на Световния детски парламент в Париж.
Българското Народно събрание е едно от първите в Европа, което приема това послание на нашите надежди. Вярваме, че ще отделите дължимото внимание на този документ сред важните ви държавни дела. Той съдържа нашите тревоги за настоящето, очаквания от бъдещето и мечти за един по-добър и по-разумен свят. Независимо дали искаме, ние ще наследим родината си такава, каквато вие ни я оставите. Ако един политик сгреши, той заплаща това с кариерата си. Но ако много политици сгрешат, за това плащаме ние с образованието, със здравето, с живота си.
Ние, младите хора, сме готови да поемем нашата отговорност за всички промени, наравно с вас - възрастните.
Благодарим за вниманието. (Депутатите стават прави, ръкопляскат.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Скъпи деца от цяла България, скъпи представители на Български детски парламент, скъпи млади приятели и наши помощници! В този забележителен Младежки манифест за ХХI век, който вие внасяте в Народното събрание на Република България, е сериозна ваша заявка за участие в създаването на истинско гражданско общество у нас. Вашият глас е онази камбана, която буди душите и умовете на народа ни, която кара всеки не само да гледа, а и да вижда, не само да умува, а и да действа.
Явно, време е и ние, възрастните, да направим крачка напред в разбирането си за вас, за ролята, която трябва да ви се отреди в нашето съвременно общество.
Ваше е върховното право да искате мирен и по-добър живот, по-големи възможности за обучение и развитие, по-широки хоризонти, повече грижи за опазване на природните и културни богатства, повече толерантност във взаимоотношенията помежду ни, повече доброта и човечност.
Новото хилядолетие изисква компетентни специалисти в многобройните области на живота. Но също така изисква държавници, годни да вземат разумните управленски решения, и парламентаристи, създаващи законите на съвременното правово демократично общество. Защото това е ключът към света на благоденствие, почтеност и справедливост.
Скъпи наши приятели, ние добре съзнаваме, че ще бъдем добри родители и политици, само ако вие, днешните деца, след време ни надминете по пътя на изграждане на демократична и цивилизована, просперираща България. (Ръкопляскания. Младежите предават Манифеста на председателя на Народното събрание господин Герджиков.)
Благодаря ви.
На добър час във вашето хуманно дело!

Петнадесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Искам да помоля пленарната зала за разбиране, поради това че се налага уточняване на подхода при разискването на този проблем, свързан с ратификацията на законопроекта, за който стана дума преди почивката. Има идея, така както предложи господин Йордан Соколов, да се внесе проекторешение по т. 9 на чл. 84 за даване съгласие за сключване на договори за държавни заеми, което би било съобразено с Конституцията. Затова ще се наложи тази точка от дневния ред да я оставим известно време, докато се изготви проекторешението, като междувременно искам да благодаря за разбирането, което беше проявено от всички парламентарни групи при преодоляването на този проблем и това всъщност е една чудесна демонстрация действително за конструктивност на опозицията и е чудесно, ако можем по този начин да продължим да работим.
А сега бихме могли да преминем към първо четене на законопроекта за приватизацията и следприватизационния контрол. Единственото лошо е, че министърът на икономиката господин Николай Василев вече е на път за летището, защото заминава. Но така или иначе смятам, че ние можем да започнем дебатите по този законопроект.
КЕМАЛ ЕЮП (ДПС, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, заповядайте, господин Еюп. Процедурно предложение ли?
КЕМАЛ ЕЮП (ДПС): Да, господин председател. Аз уважавам Вашето предложение, аз съм на същото мнение, но ми се струва, че по правилник това процедурно предложение за отлагане трябва да се гласува от народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Ще се съобразя с Вашето процедурно предложение и ще подложа на гласуване разместването на тези точки.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 146 народни представители: за 141, против няма, въздържали се 5.
Приема се. Благодаря ви.
Можем да преминем към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ.
Водеща е Комисията по икономическата политика и затова искам да поканя председателят на Комисията по икономическата политика да представи становището. Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 102-01-9 от 31.10.2001 г. за
приватизация и следприватизационен контрол,
внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 7 ноември 2001 г. с участието на министъра на икономиката, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за приватизация и следприватизационен контрол. Законопроектът отменя Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Той създава усъвършенствана уредба на процеса на приватизация, което се налага от необходимостта от ускорено осъществяване и успешното финализиране на този процес. Новият правен режим на приватизацията се характеризира с максимална бързина и публичност.
Законопроектът отчита натрупания до момента опит и отстранява отчетените пропуски и недостатъци, създават се условия за привличане на утвърдени чуждестранни инвеститори, което способства за устойчивото икономическо развитие на страната и за подобряване на конкурентоспособността на приватизираните дружества.
С влизане в сила на закона всички държавни и общински търговски дружества влизат в процедура по приватизация, с изключение на дружествата, включени в списък, приет от Народното събрание - за търговските дружества с над 50 на сто държавно участие, и от общинските съвети - за търговските дружества с над 50 на сто общинско участие. Тази промяна цели незабавно стартиране на приватизацията на всички държавни и общински дружества.
Законопроектът цели съсредоточаване на дейността по приватизацията на дружествата с държавно участие в един специализиран орган - Агенцията за приватизация, чиято структура се привежда в съответствие с новите й по-широки функции.
Друго достойнство на законопроекта е, че той създава условия за публичност и ефективност на приватизационния процес. Средствата за постигане на тази цел са следните: приватизиращите органи се задължават да оповестяват всички дружества, които са в процедура по приватизация; създават се публични регистри на сключените приватизационни сделки и свързаните с тях решения на органите за приватизация; оповестява се начинът, по който приватизационните органи прилагат закона, и основанията за промяна на тяхната практика.
Законопроектът въвежда принципа за равно участие на всички субекти в процеса на приватизация, като премахва всички съществуващи до момента преференции.
Положителна страна на новия режим е, че се отдава предпочитание на плащането с пари пред плащането с непарични платежни средства.
Създава се нов орган - Агенция за следприватизационен контрол. По този начин контролните функции във връзка с приватизацията се концентрират в орган, независим от този, който извършва приватизационните сделки. Закрива се Центърът за масова приватизация, чрез което се постига съсредоточаване на всички функции по приватизация в един орган и се съкращава държавната администрация.
Премахва се методът на преговори с потенциални купувачи, което ще доведе до по-голяма прозрачност и яснота при прилагане на приватизационните процедури.
В дискусията народните представители направиха забележки относно предложените в законопроекта цели. Беше изказано опасение, че концентрирането на приватизационните сделки единствено в Агенцията за приватизация ще доведе до забавяне на приватизационния процес и ще затрудни управлението на държавното участие. Критикувано бе ограничаването на правомощията на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация, както и отделянето на контролните правомощия в лицето на самостоятелен държавен орган - Агенцията за следприватизационен контрол. Обсъден беше въпросът за формите на участие на работниците и мениджърите в приватизацията.
Бяха направени предложения за запазване на приватизационния метод "преговори с потенциални купувачи", за необходимостта от прецизиране на съотношението между концесионния и приватизационния режим, за конкретизиране на възможностите за използване на различните платежни инструменти в приватизационните сделки, за създаването на оптимална система за разпределение на приходите от приватизацията, за актуализиране на списъка по чл. 3, ал. 1, както и за изменение на някои от Преходните и заключителните правила.
След направите разисквания и в резултат на проведеното гласуване - 8 "за" и 5 "въздържали се", Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от Министерския съвет, като срокът за предложения между първо и второ четене да бъде удължен със 7 дни."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Определям време за разисквания за всяка от парламентарните групи по 30 минути, разбира се с възможност за увеличение още по 10 минути.
Получих списъците със желаещите за изказвания от страна на Обединените демократични сили и от страна на Парламентарната група на Коалиция за България. Ако другите групи имат готовност...
Господин Петко Ганчев, заповядайте.

ПЕТЪР ГЕНЧЕВ (НДСВ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Аз излизам да говоря по принцип за този Закон за приватизация и следприватизационен контрол, като първо ще споделя огромната необходимост от такъв закон, която се чувстваше през всичките тези години, когато течеше процесът на приватизация и се получиха резултатите, които имаме и днес налице в българската икономика.
Този закон има за предмет точно приватизационния процес. Той очертава структурата как да бъде осъществяван законово този процес. Той посочва субектите, които ще осъществяват този процес и също така които ще осъществяват контрола по него. Посочени са съответните разпоредби и санкции при нарушаване на тези правила. Всичко това ме кара категорично да заявя, че ще подкрепя този закон на първо четене.
Но в мен възникват някои въпроси, които искам да споделя публично с вас и да ги отправя към председателя на Комисията по икономическата политика - доц. Валери Димитров.
След внимателно запознаване с текста аз не видях никъде отчитане на един момент от осъществената и осъществяваща се много анемично т.нар. "масова приватизация", при която огромната част от българския народ беше измамен със закупуване на бонове и получаване на дялове от държавни предприятия, които след това бяха източени от съответните приватизационни фондове. Те ги ликвидираха по същество и си направиха паралелни частни структури. Този въпрос, за съжаление, липсва в предмета на закона, а той засяга огромната част от българския народ.
Вторият въпрос, който логически се налага - не е ли по-добре този, който осъществява приватизацията, субектът, Агенцията за приватизация, която задава правилата и принципите на този процес, да бъде и този, който ще контролира изпълнението на тези правила и последици от прилагането на клаузите в договорите, които се сключват със съответните покупатели, нови субекти на съответната приватизирана държавна собственост.
Аз мисля, че има какво да се помисли в логиката на упълномощаването на тази агенция с правата да изисква онова, което е заложила в предварителните норми, да бъде спазено от тези, които са получили това право - да получат този вид собственост при определени условия. Иначе става така, че един извършва тази дейност, а съвършено друг при други обстоятелства ще бъде натоварен да проверява клаузите на договорите и да търси последиците, които са получени в последна сметка и в повечето случаи - неблагоприятни.
Завършвам със своите въпроси. Мисля, че в периода до второ четене това трябва да бъде обмислено и аргументирано, ако остане така, в този вид, или би могло да се промени в една по-рационална и по-ефективна структура. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ганчев.
Господин Никола Николов има думата.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, колеги! Аз ще започна своето изказване със задоволството си, че вносителите на законопроекта се вслушаха в предложенията, които бяха направени по време на двата дебата по този законопроект по инициатива на Комисията по икономическата политика. Законопроектът е много подобрен в сравнение с първия вариант, който обсъждахме.
Разбира се, ще кажа и своите забележки, защото считам, че има какво още да бъде направено по законопроекта, така че той да се превърне в Закон за приватизация и следприватизационен контрол, който точно отговаря на логиката, която беше изложена от заместник министър-председателя Николай Василев в Комисията по икономическата политика, а и в логиката на новата политика, която правителството възнамерява да води и която в значителна степен и аз лично споделям.
Първо, на мен лично ми прави впечатление отказът от орган за държавно участие, каквато идея беше лансирана и каквато идея, според мен, би била реализуема и много успешна, за да могат да бъдат преструктурирани и подготвени за приватизация оставащите за приватизация 1780 предприятия, между които такива в технически фалит, в несъстоятелност, а и такива, които са монополисти в областта на обществените услуги с изключително значение за конкурентоспособността на българската икономика и за качеството на живота в страната. Просто тази много различна маса от предприятия, които остават да се приватизират, изисква един много по-сериозен подход към приватизацията оттук нататък. Затова аз считам, че орган за държавно управление на държавното участие в икономиката е необходим. Някъде в този закон са разписани правилата, но не съществува този орган. Това е първата ми забележка.
Втората ми забележка е, че целта на законопроекта, посочена в чл. 2, ал. 1 и ал. 2, а именно: "да създава условия за прозрачна, бърза и икономически ефективна приватизация, както и чрез приватизацията да се постигне привличане на инвеститори, които могат да осигурят икономическия растеж и конкурентоспособност на приватизираните предприятия" е доста пожелателно записана, тъй като нямаме легално определение. И когато няма легално определение на тези характеристики и на процеса, и на качеството на инвеститорите, които искаме да привличаме, то става ясно, че за конкретните цели на самата приватизация за всяка една сделка тези цели и оценката на инвеститора ще се определят субективно и конкретно.
Според мен от изключителна важност за обществения интерес е да се знае кой по какъв начин и на основата на какви приоритети и интереси реализира политиката в областта на приватизацията, как дефинира и защитава конкретните цели и интереси на обществото в този сложен процес, който определя доверието или недоверието в едно правителство. Според мен трябва специално да отбележим промяната във функциите на Надзорния съвет. Моето изказване практически ще бъде посветено на това.
Според мен всички параметри и условия на приватизационните договори по същество, които пряко засягат интересите на обществото, ще се правят при абсолютен субективизъм и усмотрение на изпълнителния директор на Агенцията за приватизация така, както е записано в закона, или чрез някакви скрити за обществото механизми на съгласуване между министрите и другите органи на изпълнителната власт. Между другото това прозвуча вчера и в изказването на заместник министър-председателя в Комисията по икономическата политика.
Същевременно изпълнителният директор на агенцията не е едноличен орган на изпълнителната власт, например, каквито са министрите и той не подлежи на парламентарен контрол. Този парламентарен контрол в сегашния закон е уреден чрез функциите на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация. Според мен е налице явен дисбаланс между мащаба, значението и трайните последствия от субективните преценки на едно единствено длъжностно лице - изпълнителният директор, и отговорностите и механизмите за контрол на неговите решения.

На практика проектозаконът създава условия за непрозрачен и с неясни отговорности, неефективен от гледна точка на обществените отговорности и интереси приватизационен процес. Това са силни думи, но аз ще се опитам да ги защитя, защото смятам, че с много малки промени този законопроект може да защити декларираната политика и декларираните намерения на мнозинството.
Първият ми аргумент е, че в законопроекта не се предвижда разработване на стратегии за приватизация - такива, каквито по задължение министерствата и Министерския съвет разработват в сегашния закон. Те се обсъждат в Народното събрание и чрез контрола на Надзорния съвет се съблюдава дали съответния приватизиращ орган приватизира според тези стратегии, които вече са обсъдени и приети от Народното събрание. Това е много важно, особено при приватизацията на естествените монополи, които предстои да се приватизират и които предоставят обществени услуги, гарантират качеството на живота и гарантират конкурентността на българската икономика. Тези открити за обществено обсъждане стратегии, приети от Народното събрание, ще гарантират на обществото един прозрачен процес на приватизация, прозрачен процес и на политиката, която ще се провежда в тази област. Стратегиите обикновено посочват основните цели, очакваните последствия и ефекти за икономиката на страната и за отделните граждани и необратимото преминаване от държавна към частна собственост. Стратегиите също така ясно адресират и политическата отговорност за последствията от приватизацията, проведена, съгласно очертаните в тях принципи.
Според мен приемането на такива стратегии създава възможността и има значението на специален закон за приватизацията на съответния монопол, например БТК. Тук аз искам да споделя и опита от предишния парламент. Например сделката за БТК, представляваща много сложна сделка, не беше проблем толкова изготвянето и подготовката на самата сделка, колкото поемането на политическата отговорност от съответния орган, който трябва да я подпише. Аз смятам, че и сегашното мнозинството, и правителството ще се сблъскат със същия проблем, ако в закона не са предвидени възможности за приемане на такива стратегии за приватизация, които да гарантират и да адресират политическата отговорност, когато се приватизират толкова важни обекти от българската икономика. Затова аз настоявам надзорния съвет да запази своите функции, особено функцията си за предприватизационен контрол. Защото тази функция на предприватизационен контрол гарантира подготовката на сделката по начин, по който след това тя да бъде сключена с обществено одобрение, тоест да няма подозренията, които се появяват обикновено в подготовката на сделката, че някои от инвеститорите има предимство. Тази функция на надзорния съвет изцяло липсва в закона.
Има още един притеснителен текст, който беше много силно похвален от председателя на комисията, но който аз смятам, че създава определени проблеми. Те са в чл. 6, ал. 4, който гласи: "Органите за приватизация огласяват начина, по който прилагат закона и основанията за промяна на своята практика". Какво се вижда от този текст? Първо, че проектозаконът дава свобода на органа по приватизация, респективно на нейния изпълнителен директор, защото няма други органи за приватизация в закона, да прилага закона по някакви свои усмотрения и начин. И второ, че тези органи могат произволно, по собствено усмотрение да променят начините, по които прилагат закона и то при едно-единствено условие, да огласят тези начини. Разбирате, че това или е нонсенс, или е една воля, записана наистина по съвсем несправедлив и неясен начин.
Аз имам забележки и по възможността бързо да се приватизира чрез този закон.
Чрез чл. 27 се спират всички разпоредителни сделки в момента на обявяване за приватизация, което по силата на закона е момента на приемане на този закон. Спирането на всички разпоредителни сделки, освен забавяне на стопанския оборот, ще забави и много категорично ще възпрепятства преструктурирането и подготовката за приватизацията на предприятията, които остава да бъдат приватизирани. Разбира се има една ал. 2, която практически отменя този текст и казва, че това ще стане най-късно в двуседмичен срок след възлагане изготвянето на анализ за правното състояние. Тоест тук има един много силен субективизъм - две седмици, след като се реши, че ще възлага правния анализ, ще влезе в сила, и то след взето решение - спирането на разпоредителните сделки. Според мен толкова неясно и толкова субективно определяне на възможностите за преструктурирането на предприятията е недопустимо и ще създаде много сериозни проблеми.
Искам да обърна внимание пак за пълния субективизъм и при единствените преференции, които допуска този закон. Член 32 в закона, който дава възможност за разсрочено плащане за пет години при сключване на договор за управлението една година и при продажба чрез публично оповестен конкурс, както е записан, практически представлява закон в закона и е наистина закон за преференции, от които могат да се възползват, разбира се за определени предприятия, неговите настоящи директори. Според мен толкова неясно записан текст за преференции и когато това са единствените преференции в закона, създава много голяма възможност за подозрения, че непазарните механизми са тези, които действат при определянето на съответния купувач, а не някакви други. Затова, като правя тези забележки напълно добронамерено, аз смятам, че законът е необходим, особено ако той ускори приватизацията, гарантира прозрачност на процеса при продажба на монополите, които предоставят обществени услуги. И при декларация, че това ще стане между първо и второ четене, аз бих го подкрепил. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
От името на Парламентарната група на Коалиция за България има думата господин Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Действително този закон беше подложен на много сериозно предварително обсъждане по инициатива на Икономическата комисия и на заместник-председателя на Министерския съвет господин Николай Василев. И то даде възможност много от въпросите, които първоначално възникваха с проекта за закон, да бъдат изяснени. Но, за съжаление, остават още твърде много въпроси и затова на мен ми се струва, че по-добрият подход щеше да бъде, както и първоначално беше заявило Националното движение "Симеон Втори" в своята платформа - да се измени действащия сега закон, а не да се приема нов закон. Приемането на нов закон означава, че трябва много по-подробно отсега да се регулират всички случаи, които ще възникнат във връзка с това, че ще бъде прекратено действието на предишния закон и ще започне да действа изцяло нов закон. Има редица такива въпроси, които не са много точно регламентирани и във вчерашната 6-часова дискусия на Комисията по икономическа политика някои от тези въпроси бяха засегнати. Дано действително да има възможност те да бъдат конкретизирани между първото и второто четене. И затова срокът, който предлага Икономическата комисия за предложения от две седмици действително е минимално възможния срок за един такъв доста сложен закон.
Основният проблем, който възниква в закона е във връзка с това, че Национално движение Симеон Втори не изпълни своя ангажимент да създаде Агенция за държавното участие. Изхождайки от такава агенция, в закона се предлага приватизацията оттук нататък да продължи само от един орган. За съжаление обаче се получава така, че различните министерства и ведомства, а не една подобна агенция, продължават да носят отговорност за държавните предприятия, докато започнат процедурите в рамките на агенцията.
Законът, като изхожда от политическия ангажимент на Движението, в чл. 3 постановява, че държавното участие в капитала на всички търговски дружества се обявява за приватизация от момента на влизането в сила на този закон, с изключение на приложения списък. Това по мое дълбоко убеждение ще създаде хаос, а няма да ускори приватизацията.
И не са достатъчни клаузите на чл. 27, който по същество отлага действието на чл. 3. Казва, че забраните за разпореждане с имущество, за предоставяне на кредити, започват да важат не от датата на влизане в сила на закона, а от датата на вземане на решение на Агенцията за приватизация. Именно в тази ал. 2 на чл. 27 се съдържа една възможност за нееднакво тълкуване и за нееднакво прилагане на закона от страна на агенцията, защото момента, от който агенцията може да реши да бъдат приложени условията на ал. 1, тоест да се забранят всякакви разпоредителни сделки, фактически се намира някъде между датата на влизане на закона в сила и две седмици след възлагане на изготвянето на анализ за правното състояние. Аз мисля, че такава дискреция във възможността агенцията да взима решения и да прилага закона е доста опасна.
Именно това е основният източник поначало на корупция, на потенциална корупция - наличието на клаузи, които могат да се прилагат от администрацията не еднозначно. И сега, в новия закон да се въведе една такава клауза, която може да се прилага по усмотрение на агенцията, може да създаде условия за недобросъвестни действия на отделни чиновници, защото вие добре знаете, че от момента, когато се забранят разпоредителните сделки, една лавина от искания за разрешение ще отиде при ръководителя на агенцията. Той, естествено, и 24 часа на ден да работи, няма да може да ги разглежда по същество. Това ще бъдат отделните служители на агенцията. Оттук нататък съответното предприятие остава изцяло във властта на един или друг служител на агенцията. И ние фактически трябва да се надяваме, че той ще бъде във всички случаи, на 100 процента добросъвестен.
Когато това решение се вземе днес, а приватизацията се осъществи след година и половина, защото е много сложно да се извършва правния анализ, ние рискуваме да поставим редица от тези предприятия просто в една много сложна обстановка, където по същество ще бъде блокирана тяхната дейност. И аз настоявам пред вносителите да изменят конструкцията на закона, да се върнат към една нормална практика, решенията за приватизация да се вземат тогава, когато в агенцията са извършени определени подготвителни действия, когато има готовност да се възложи правния анализ и от този момент нататък да текат забраните за разпореждане с имуществото. Защото една такава обща формулировка, според мен крие дълбока опасност да създаде проблем за функционирането на икономиката.
Ние дълго обсъждахме въпроса с вицепремиера и защо това е така. Той ни обещаваше, че по дефиниция всички държавни предприятия работят зле, щом са държавни и затова те трябва да станат много бързо частни. Аз въобще не споделям такава философия, защото не може дори при всички наши усилия този закон да се приложи в някакъв период от време, да се извърши изцяло приватизацията на държавните активи, тъй като и сега, според Конституцията и действащи други закони - за концесиите, много въпроси, свързани с публичните услуги, просто има редица активи на държавата, може би една трета, които изобщо не подлежат на приватизация. В този смисъл подобна концепция на закона, че приватизацията може да бъде еднократен акт оттук нататък, поради политическата воля за това е изцяло неприемлива и създава доста сериозни проблеми пред осъществяването на целите на закона.
Затова аз настоявам много внимателно да бъдат разгледани между първо и второ четене всички тези разбирания за приватизацията и нейното осъществяване, които са заложени в чл. 3, ал. 1, чл. 27, ал. 1 и чл. 27, ал. 2.
Вторият въпрос, който искам да засегна е действително за ролята на надзорния съвет. Не е възможно да има такъв надзорен съвет, избран от парламента и той да взема решения само по целесъобразност. Редно е да се запази възможността надзорния съвет да взема решения като разгледа всички параметри на сделката още повече, че има един чл. 2 на закона, който много колеги отхвърляха, и който беше наречен, че това е все едно член за международното положение, за важността на международното положение. Но, този чл. 2 казва, че с приватизацията се създават условия за привличането на инвеститори, които могат да осигурят икономически растеж и конкурентоспособност на приватизираните дружества. В този смисъл на закона някой все пак трябва да проверява дали се прилага в съответните сделки или става дума за сделки с инвеститори, които имат за цел източването на предприятията. Тоест, след като има този чл. 2, който е една обща цел на закона, очевидно е, че надзорния съвет трябва да прилага закона и като се съобразява с чл. 2. Интересно как ще става това, когато той взема решения само по законосъобразност, дотолкова доколкото това не е една императивна, това е една пожелателна, но ангажираща всички участници в процеса норма - нормата на чл. 2.
Много е важно надзорният съвет да бъде и орган по отношение на втората агенция, която се създава - Агенцията за следприватизационен контрол. В хода на дискусията господин Николай Василев даде съгласие за това и аз се надявам, че това ще бъде направено и при разглеждането на закона за второ четене.
В закона има редица текстове, които следва да бъдат уточнени - чл. 32, който спомена господин Николов бе представен във вчерашната дискусия по начин, приемлив, че става дума за възлагане на управление на предприятия, които последователно вече могат да бъдат приватизирани от управляващия, това предприятие, а не така е записан чл. 32. Според чл. 32 в една процедура по приватизация чрез конкурс вече клаузите могат да бъдат - управление и разсрочено плащане, тоест така, както е записан текстът действително, това по-скоро прилича на практиката на досегашните РМД-та, където сегашното ръководство на предприятията може да има определени привилегии, отколкото на това, което министърът заяви пред Комисията по икономическата политика, така че аз предложих стенограмата от вчерашното заседание да бъде раздадена на участниците в Комисията по икономическата политика, тъй като тя в голяма степен съдържа идеи много по-различни от предложените текстове.
Жалко е това, че Комисията по правни въпроси не разгледа този закон така, както Вие сте й го разпоредили, господин председател. Мисля, че нашата дискусия ще загуби много от това, че ние нямаме становище на Комисията по правни въпроси, както Вие сте разпределили този закон, и на тази комисия. Текстовете, които са пред нас имат нужда от много внимателен юридически анализ, за да може, когато се прави един нов закон, той да не се пише по начин, по който ще създаде двусмисленост, възможност за много съдебни процедури и аз ви призовавам да намерите тази форма, която правилникът ви позволява, за да изискате от комисията тя да вземе отношение. Може би това означава, аз не искам да съм неконструктивен, но дискусията да се проведе на два етапа, например. Може да започне днес, а окончателното решение да се вземе в пленарната зала, след като има становище и на Комисията по правни въпроси.
Разбира се, че в закона има много добри намерения, които обаче могат да бъдат опорочени от неточни текстове. Затова, споделяйки общите идеи, които имаха вносителите, желанието им за прозрачна приватизация, аз бих подкрепил закона, ако не бяха тези много двузначни и двусмислени текстове. И, за съжаление, ако гласуването е днес, преди тези въпроси да бъдат в по-еднозначен начин изяснени, аз ще гласувам "въздържал се". Но действително настоявам, господин председател, по такива важни закони да спазваме тези решения и тези препоръки, които Вие самият като председател отправяте към нас и към съответните комисии на парламента. Може би въпросите, които възникват и ще възникнат в дискусията, щяха да бъдат преодолени в едно обсъждане не само на икономическите аспекти на закона, но и на неговите правни аспекти от компетентната комисия. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов. И особено Ви благодаря за препоръката за особено осторожния юридически поглед, който трябва да се хвърли на закона. Абсолютно съм съгласен с Вас.
Затова аз ще се обърна с молба към председателя на Комисията по правни въпроси, щото да могат да вземат отношение по този законопроект, който е изключително важен. И, разбира се, за сведение ще Ви кажа, че той ще бъде също така адресиран и до Консултативния съвет по законодателството, който също може да бъде полезен в юридическото изчистване на текстовете.
А сега давам думата на господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да изразя моята подкрепа за предложения законопроект, защото със Закона за приватизацията се гарантира действително прозрачност на този процес, успешно финализиране, а също така ясно е, че това ще допринесе за определеното устойчиво икономическо развитие на страната.
Ние разглеждаме наистина в този закон равнопоставеност на всички субекти и никакви преференции. Има обаче в областта на здравеопазването определени специфики, които Комисията по здравеопазване, за да може да отчете и да разбере по-добре, организира кръгла маса по проблемите на този закон. На тази кръгла маса бяха призовани представители на Министерството на финансите, Министерството на икономиката, а също така и всички политически сили, представени в парламента, да изразят своето становище за тази специфика на лечебните заведения в Закона за приватизация.
Аз мисля, че се оформи едно становище, че в никакъв случай за определени лечебни заведения не може да се подхожда по общия ред, защото говорим специално за диагностично-консултативните центрове (ДКЦ) или бившите поликлиники. Ако тръгнем по общия ред, който предписва законът, има опасност в определени населени места при определени обстоятелства гражданите да останат без ДКЦ или без поликлиники. А това е недопустимо, това е безотговорно и в никакъв случай не може да се допусне.
Значи, от една страна това са търговски дружества, това са търговски субекти, ще бъдат приватизирани тези субекти, а от друга страна ние заявяваме, че в никакъв случай те не могат да фалират, не могат да бъдат обявени в ликвидация и т.н. Това предпоставя специалната позиция по този въпрос и аз днес Ви предложих, уважаеми господин председател, възражението на Комисията по здравеопазване за това, че законопроектът не е разпределен на Комисията по здравеопазване и Ви моля да направите това, за да можем във времето между първо и второ четене да направим съответните предложения за промяна в Закона за приватизация.
Ние ще се опитаме също така да направим справка, която ще представим на уважаемите народни представители, за това как стоят нещата в държавите с нови демокрации в Западна Европа по отношение на точно този тип лечебни заведения. Става въпрос за лечебните заведения за доболничната помощ. И ще се опитаме да представим по един ясен начин нещата - че не става въпрос само да се спазва смисълът на Закона за приватизация, а става въпрос да се отстоят интересите на гражданите въобще в здравеопазването и специално да се запазят възможностите за доболничната помощ във всички региони на страната. Именно затова Ви умолявам преди всичко да разпределите този законопроект на Комисията по здравеопазването, след което ще имаме възможност да дадем нашите конкретни предложения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Щерев.
Това желание, което изказахте, влиза в протокола. Надявам се, че проф. Герджиков ще вземе предвид това нещо да разпредели този законопроект.
Давам думата на господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вчера наистина имаше някъде около 6 часа дебат в Комисията по икономическа политика, имаше различни мнения и становища. Там участвахме в разглеждането на този законопроект и онези, които сме съставили, бяхме участници и в правенето на предишния закон.
Колеги, ще започна с думите, че ние от Движението за права и свободи, като разгледахме законопроекта, излизаме с мнение, че ние ще подкрепим този законопроект на първо четене.
На първо четене нашето становище е, че този закон е крайно необходим и не поддържаме мнението, че би било по-добре да се остави старият закон и да се направят съответно промени в стария закон. Изхождаме от мисълта, че всяко нещо, което е правено наново, би трябвало и е по-добро от предишното.
Новият закон за нас е много по-добър от стария закон. Като погледнем целите, които се постигат с новия законопроект, който ни предлагат от Министерския съвет, наистина най-после ще има едно подобряване на качеството на приватизационния процес.
Колеги, през последните вече близо 10 години, а особено през последните 4 години, се отчиташе едно количество, отчиташе се пред Народното събрание, че се води една бърза приватизация. Като количество се отчиташе наистина една голяма бройка, а липсваше качеството на приватизационния процес. А от последния дебат в Комисията по икономическа политика се установи, че освен че е нямало качество, не е било добре представено пред нас и количеството на приватизацията.
Имам предвид още нещо - че освен подобряването на качеството на приватизационния процес, в един от членовете на закона се казва, че ще привличаме утвърдени чуждестранни инвеститори. Наистина, колеги, през последните години аз мога да ви кажа, че в по-голямата си част и особено в големите приватизационни сделки в нашата страна са участвали само инвестиционни спекуланти. Повтарям, инвестиционни спекуланти, защото ние през последната година видяхме пред нас по какъв начин се сгромоляса сделката с "Балкан".
Изкушавам се да кажа, че инвестиционните спекуланти в днешния ден и в нашето управление все още живеят добре. И се опасявам, че в по-голямата си част онези сделки, които бяха сключени от предишното правителство, в един миг ще се сгромолясат. Ако подкомисията към Икономическата комисия заработи добре, пред нас могат да излязат наяве някои сделки, при които поради липса все още на следприватизационен контрол, държавата дотира частните инвеститори или собственици. Мога да ви дам пример с "Кремиковци".
Затова аз казвам, че този закон е по-добър от предишния поради простата причина, че законът ограничава възможностите на инвестиционните спекуланти да влязат в състезание заедно с онези големи инвеститори, които ще дойдат да инвестират в нашата страна. Радвам се, че ще пресечем пътя на онези инвеститори, пред които бяха поставени РМД-тата. На нас ни е ясно, че ще започнем приватизацията в сферата на енергетиката, на телекомуникациите и там, както и в другите сделки досега, ние изразяваме нашето становище, че РМД-тата бяха един начин на подаряване на определени предприятия на близки на управляващите партийни другари.
Разбира се, господин Папаризов е прав, когато говорим за чл. 32 от предлагания законопроект - за даване на управление на мениджърските дружества. Колеги, не трябва да забравяме обаче, че повече в тези сделки няма да се дават преференции, които се даваха на работническо-мениджърските дружества. Аз и вчера казах, и сега повтарям, че мениджърското управление на онези предприятия, към които в определени отрасли работят само заради запазване на работните места, в социалната сфера, ние тези предприятия би трябвало да запазим именно с мениджърското управление. Колеги от БСП даже в предишното Народно събрание имаха изказвания, в които казваха, че РМД-тата се създават за онези предприятия, където няма инвестиционен интерес, където няма приток на капитали, а в тежки отрасли би трябвало да се запазят тези предприятия. Именно мениджърските управления ще поемат тези предприятия, за да могат да се запазят съответните работни места.
Още нещо положително в закона е, че след като влезе този закон, вече ще имаме едно устойчиво икономическо развитие. Но също така съм против в закона да остане чл. 2, защото впоследствие всеки един - добронамерен или злонамерен, може да отиде в съда и органите, които приватизират, не виждам по какъв начин могат да се оправдаят, че са осигурили икономически растеж с приватизирането на съответното предприятие.
Колеги, има и определени неща, по които между първо и второ четене ще направим предложения. Едно от тях е, че преди да отговорим на въпроса как ще се приватизира, би трябвало да отговорим на това кой ще приватизира. От закона е видно, че повече няма да приватизира Желязков, няма да приватизира повече СДС, ще приватизира Агенцията за приватизация. А за да приватизира Агенцията за приватизация, според нас трябва да има изпълнителен съвет към тази агенция. При всички случаи иначе ще дойдем на смисъла на стария закон, ще заменим Желязков с Апостолов. Една от основните цели на този законопроект е да премахнем философията на стария закон, която беше корупционна. Старият закон беше създаден, за да може да обслужва определени интереси на управляващите. И съм напълно убеден, че този закон, който ни се предлага, с малки промени, за които ще направим предложения между първо и второ четене, ще изчисти корупционния елемент, който опозицията може да прозира.
Приветствам създаването на Агенцията за следприватизационен контрол и не виждам защо БСП и Движението за права и свободи да не подкрепим създаването на тази агенция, защото в предишното Народно събрание БСП имат около 51 пъти искания от тази трибуна да се създаде следприватизационен контрол, а ние - някъде около 19 пъти.
Приветствам това, че във връзка със следприватизационния контрол според този законопроект има изпълнителен съвет от 3 души - 1 директор и 2 заместник-изпълнителни директори, където решенията ще се взимат с мнозинство. Колеги, по стария закон, ако сега искаме някаква справка от Агенцията за приватизация, ще видите, че след като са сключени сделките, и то големи сделки, още на следващата седмица са започвали преговори и има много анекси. Но в нито един анекс вие няма да видите, ако евентуално купувачът на предприятието, на приватизирания обект, е спечелил затова, че е дал в програмата си инвестиции за 300 млн., а в следващия анекс те да искат да направят инвестиции 600 млн. Точно обратното, винаги има намаление на инвестициите или в краен случай отлагане на инвестициите за крайните години, където не се знае дали държавата, както и досега, няма да абдикира от определените си проценти, чрез които има участие в приватизираните предприятия и да се откаже и от контрола на тези предприятия.
Ще направим още едно предложение и то е свързано с Надзорния съвет. Колеги, за да докажем пред обществото, че приватизационният процес ще бъде прозрачен, приватизационният процес ще бъде бърз, е включен чл. 3 - че всичко, което ще се продава в България, всички тези 1780 фирми ще се сложат веднага на масата, като с тези 1780 фирми в един определен период от време разпоредител би трябвало да бъде само Агенцията за приватизация, всъщност господин Апостолов пак. Наистина има ал. 2 към чл. 27, която казва, че Агенцията за приватизация ще вземе решение две седмици след като е възложен правният анализ. Все пак имаме един период от време, в което аз силно се съмнявам дали може Агенцията за приватизация да контролира и да дава онези правилни решения, които са необходими примерно за получаване на оборотни средства, кредити, за да може да функционира предприятието преди да бъде приватизирано.
Апелирам към Министерството на икономиката много бързо да се подготвят и поднормативните актове, с които трябва да докажем по какъв начин ще се управляват тези предприятия в този междинен период.
И още нещо, колеги. Дълго се борихме в тази зала да накараме хората да повярват, че приватизацията е необходима. Много време мина, за да убедим бившите управляващи, че приватизацията трябва да бъде прозрачна. Не можахме да ги убедим, че управляващите преди губеха доверие в обществото, защото приватизацията не се контролираше. И тя не се контролира през целия процес на приватизиране, от началото, по времена подготовката на договорите, по време на сключване на договорите и защото, както ви казах, тогава имаше методи за преговаряне чрез потенциални купувачи и се поемаха определени ангажименти за инвестиции, за запазване на работни места и нямаше следприватизационен контрол. Тогава възникна идеята, тъй като в България все още Народното събрание е това, което може да възстанови или да загуби доверието в обществото и да контролира изпълнителната власт, ние в предишния парламент достигнахме до извода, че надзорният съвет трябва да дава задължителни указания през целия процес на приватизацията. Ако и сега не се спрем на същия този начин надзорният съвет да взема решения, да може да спира или да продължава процеса на приватизацията, да го контролира, смятам, че ще загубим много бързо доверието в обществото, което съм убеден, че нито от вас, управляващите, не го желаете.
Разбира се, мога да приведа и много други аргументи и факти, но смятам, че доверието, с което спечелихме изборите, е основното и не би трябвало чрез един приет Закон за приватизацията да поставим началото на загубата на доверие.
Положително е и закриването на Центъра за масова приватизация. Положително е също така въвеждането на методите на приватизация чрез публичен търг, публичен конкурс.
Приключвайки, искам да ви уверя, колеги, че Законът за приватизацията е може би толкова важен, колкото Законът за държавния бюджет. И ви моля, нека този път и опозицията да погледне конструктивно и да подкрепи заедно с нас на първо четене Закона за приватизацията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата народният представител Светослав Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Аз приветствам внесения законопроект за приватизация и следприватизационен контрол, защото той представлява една решителна крачка, може би първата крачка, която се прави в страната към преминаване на истинска пазарна приватизация. Защото досегашните опити повече или по-малко бяха обременени с администриране на процеса на приватизацията. Тоест, с антипазарни средства се целеше да се постигнат пазарни резултати, което беше нонсенс и което доведе до такива недоразумения като работническо-мениджърските начини на приватизация и свързването на приватизацията с някакви други цели, които нямаха нищо общо с икономическата идея за раздържавяването. Аз даже смятам, че в това отношение и този закон още робува на някои от старите схващания за по-голям административен контрол на процеса на раздържавяване, който наистина може само да спре нейния ход.
Идеята, която е заложена в чл. 3, че всъщност всички държавни предприятия се обявяват за приватизация с влизането в сила на този закон, е здрава, правилна и трябва да се проведе последователно във всички по-нататъшни разпореждания на закона.
Аз няма да се спирам на конкретни положения, понеже не му е времето сега, сега ние разглеждаме законопроекта на първо гласуване, тоест разглеждаме го в неговата принципна страна. В това отношение искам да се спра обаче на два момента. Първият е този, по който вече обърна внимание господин Папаризов - това, че този законопроект не беше представен за разглеждане в Комисията по правни въпроси. За това има, разбира се, причина. Преди няколко дена той не беше представен изобщо за разглеждане и нямаше кога да бъде представен на вниманието на Комисията по правни въпроси, но така или иначе в това отношение съществува една голяма празнота. Още повече, че в закона може би една трета от постановленията и то важни, значителни постановления, са от юридически характер. И трябва да ви кажа, че в текста, който ни се предлага, има някои направо недоразумения. Например предлага се всички средства от приватизацията на еднолични акционерни дружества с държавно участие да се отнесат по специален фонд. Ако са акционерни дружества, то имуществото е тяхно. И то е тяхно не само защото искат те да го имат, а защото то е обезпечение на техните кредитори. Вие сега взимате това имущество и го прехвърляте в една специална сметка в бюджета. А кредиторите какво да правят? Има и други недоразумения. Например, казва се, че акциите се прехвърлят в момента на прехвърлянето на джирото, независимо дали са вписани в книгата на акционерите или не. Ами обезпечихте ли автентична дата на това джиро? Какво ще стане, ако всеки си напише джиро и каже, че е бил пълноправен собственик, понеже имам джиро, а това не е датирано или е датирано с неустановена дата?
Прехвърлянето на собствеността става без нотариален акт. Добре, без нотариален акт, но подлежи ли на вписване? Защото ние знаем, че вещните права не могат да се прехвърлят, без да бъде извършено съответно вписване.
Имам и много други такива забележки, на които ще обърна внимание при второто разглеждане на законопроекта. Но аз искам да направя едно предложение, господин председателю - при второто разглеждане на този законопроект той да бъде разгледан едновременно от двете комисии - от икономическата и от правната, именно поради масата правни въпроси, които той поставя. Тогава именно ние ще имаме една гаранция, че наистина ще представим на пленарната зала за разглеждане един обмислен и сериозен законопроект.
Смятам, че това не представлява никаква трудност, още повече то се подкрепя от факта, че Комисията по правни въпроси нема възможност да разгледа законопроекта преди представянето му за първо гласуване.
И накрая искам да се спра върху един много важен въпрос - от материалноправен, от икономически, от социален характер. Този закон косвено се намесва и решава проблема за обезщетяване на собственици на одържавени имоти - един болен проблем за нашето общество. Защото ние разделихме отчуждените и одържавени собственици на две категории: такива, които получиха реално възстановяване на своята собственост и останаха много доволни, и такива, на които имуществата бяха разрушени, преобразувани или превърнати в публична собственост, или по някакъв друг начин не могат да бъдат върнати и те останаха онеправдани. Комшията имал отчуждена къща, къщата се запазва и той си я получил обратно, а другият, имал къща, която е разрушена, станала площад или улица, и той не получава нищо или получава компесаторни записи. Именно думата ми тук е за компесаторните записи.
Този закон по косвен начин, аз не мога да кажа дали добросъвестно ще ограничава, но поставя в по-особена светлина използването на компесаторните записи. Той казва, че с тях може да се участва във всички видове приватизационни сделки, но ако това е предвидено в решението за приватизацията, взето от Министерския съвет. Никакви ограничения, никакви изисквания. Министерският съвет може да реши да включи в приватизацията като платежни средства с компесаторни записи 5 предприятия, може 50 предприятия, може 500 предприятия; може да реши да се изплати с тях една десета, една двадесета, една петдесета, една стотна или половина, или изцяло. Тези неща, които засягат основни материални права на гражданите, трябва да бъдат огледани и решени внимателно.
Имайки предвид, че задължението на държавата да обезщети своите граждани, които бяха лишени от своята собственост по един начин, който се признава не само за юридически несправедлив, а и за икономически неефикасен, защото, ако той беше ефикасен икономически, ние нямаше защо сега да разискваме проблема за приватизацията. Фактът, че ние пристъпваме към приватизация, значи сме се убедили, че държавният начин на стопанисване е неправилен, не е ефективен и затова сме минали именно към приватизация. И затова ние сме длъжни, като сме рекли "а" в обезщетението на собственици, което според мен значи между другото и възстановяване на гръбнака на средната класа в България, за която всички толкова много се грижим на думи, то ние сме длъжни да възстановим тук справедливостта. Пак ви казвам, сега се получава така, че този, който е имал щастието отчужденият му имот да не бъде унищожен или преобразуван, си го е получил изцяло, а този, чийто имот е бил преобразуван, получава никому непотребни хартишки. Това е една несправедливост, която ние сме длъжни да оправим.
Аз трябва да ви заявя, и това е публично известно, че съм защитавал такива кауза и съм се борил за нейното осъществяване и срещу правителството, което беше подкрепяно от мнозинството и от политическата сила, към която аз принадлежа. Но аз въпреки това се борих за тази кауза срещу моето правителство, така да се каже.
Аз ви моля да не поемате този негатив от дейността на досегашното правителство и наистина да дадете възможност на хората да получат, ако не пълно, то е невъзможно, но едно наистина справедливо обезщетение. По този начин именно вие ще докажете, че сте една политическа сила, която уважава частната собственост и зачита правата на гражданите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Лучников.
За процедура думата има господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на ръководството на Парламентарната група на НДСВ правя искане за удължаване на работното време с два часа на основание чл. 35, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Против това предложение има ли някой?
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Възразявам срещу това предложение, защото то ще внесе допълнително напрежение и хаос в работата на парламента. Има насрочени комисии. Крайно време е управляващото мнозинство да си подготви някаква програма, която да следва, а не постоянно да действа ад хок според ситуацията за приемането на един или друг закон.
Аз съм против това предложение, защото, когато комисиите не заседават следобед или ако заседават по-късно, разберете, че има парламентарен цикъл - минава комисия, комисията приема доклад, има 24 часа, трябва да влезе в залата. В момента ние обсъждаме Закона за приватизацията в нарушение на правилника. Мълчим си по този въпрос само да върви работата. Снощи заседанието свърши в 18,00 ч. Довечера срокът изтича в 18,00 ч. и трябваше утре да се гледа този закон. Разберете, че не може да се разсъждава на парче. Съберете се и си направете схема. Тясното място е пленарната зала. Потърсете хора, които са били в парламента, и си намерете адекватни решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има процедурно предложение работният ден да се удължи с два часа.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 113, против 30, въздържали се 6.
Предложението се приема. Работният ден продължава до 16,00 часа.
Има думата народният представител Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! И днешното включване на въпроса за Закона за приватизацията показва, че днешното управление се бави там, където трябва да действа енергично, и понякога прибързва в решаването на въпроси, които изискват много по-внимателен и обстоен анализ.
Иронията на историята е в това, че тя често се повтаря с обратен знак. Темата за приватизацията е едно от най-ярките доказателства. Поне в обществата на държавния социализъм дълго време се смяташе, че колкото по-голям е делът на държавната собственост, толкова по-напред те са отишли в своето развитие. Днес тази огледална философия отново се прилага и в нея се влага почти същия безкритичен патос със заявлението, че колкото по-малко участва държавата в икономиката, толкова повече това е източник на икономически растеж и даже на просперитет.
Затова аз смятам, че този закон, който все пак определя преди всичко начина на извършване на приватизацията, е повод да бъдат задавани и други два въпроса, които го предшестват: защо и докъде тази приватизация може да даде резултатите, които са посочени и в чл. 2 на сега обсъждания нов закон.
За съжаление, политиката на правителството и на управляващото мнозинство продължава да следва тази, бих я нарекъл, априорна и безкритична философия, без да обяснява на българското общество как приватизацията като един от методите за действие при пазарни условия конкретно води към резултатите, които очаква обществото. И никой не ни предложи равносметка на досегашната приватизация и това едва ли се дължи само на заетостта и отсъствието на министъра на икономиката. Каква е тази равносметка? Само няколко най-общи щриха.
На границата между 80-те и 90-те години в България има материални активи, които и по най-занижени оценки надхвърлят 100 млрд. лв. Сега, след толкова години на действия в икономическата област, на редица продажби, на операции по външния дълг, този дълг продължава да стои почти на същото равнище, на което той беше в началото на прехода - около 10 млрд. долара.
Какви са постъпленията от досегашната приватизация? И по най-оптимистичните оценки те не надхвърлят 1,5 млрд. - 2 млрд. лв. за всички години, в които се прилага действащият Закон за приватизацията. И възниква въпросът: дали забавянето на приватизацията или нейното качество са причината за лошото състояние на българската икономика? Според мен - и двете.
Само че от това положение ние няма да можем да излезем, повтаряйки до втръсване, че държавата е лош стопанин, защото практиката през последните години доказа преди всичко, че държавата, българската държава в лицето на повечето хора, които я управляваха, беше лош управленец. А когато една държава се управлява зле, тя не може да има нито добра икономика, нито просперираща социална сфера, нито ускорено развитие.
Искам да ви припомня констатацията на един от най-изявените съвременни мислители, още повече, произлизащ от средите на либерализма, който търси основните причини за днешното състояние на много от обществата в Източна Европа, към които безусловно принадлежи и българското, че шоковата приватизация и корумпираната бюрокрация са едни от главните причини за упадъка на тези общества.
В същото време аз искам да призная тези качества, които има предлаганият законопроект, между които са по-доброто разграничаване на функциите между органите за приватизация и следприватизационен контрол, по-голямата публичност, ограничаването на плащанията с непарични средства.
В този закон обаче не проличава наличието на някаква структурна политика, която това правителство ще провежда и как то ще реализира своите приоритети в тези пет отрасъла, за които казва, че българската икономика ще постигне най-бързи резултати, на които се залага за по-нататъшното развитие.
Затова аз искам да обърна внимание на своите възражения по обсъждания законопроект - само тези от тях, които са наистина от принципен характер.
Аз не споделям философията, заложена в чл. 3, която може да бъде характеризирана с принципа "Всичко на масата за продан". Съчетанието между чл. 3 и чл. 27 обрича на една пасивност сегашните търговски дружества с преобладаващо държавно участие, които просто трябва да чакат новия си собственик, в който процес вероятно няма да бъде спряна въпреки идеята, която се съдържа в чл. 27, тяхната декапитализация и намаляването на пазарните им възможности.
Пита се защо, след като досега българското общество получаваше най-големи приходи от такива отрасли като енергетиката с изцяло държавно участие, туризма - с участие и частно, и държавно, няма да могат да работят в една по-сложна среда, където това съотношение да бъде балансирано и да постъпват приходи.
За мен е странно, че на приватизацията се гледа като на някаква поредна кампания, защото в мотивите на законопроекта е казано, че тя е обусловена от необходимостта от ускорено осъществяване на процес на приватизация и - забележете - успешното му финализиране. Всеки сериозен икономист знае, че приватизацията е един метод, който се използва постоянно в икономиките със смесена собственост. И е възможно както държавата да продава, така също тя да придобива при определени условия дялове и акции в търговски дружества.
Опасявам се, че след приложението на този закон, при сравнението с други страни от Западна Европа България ще се окаже с една доста по-малко ефективна и примитивна структура на собствеността. Основание за това ми дават и най-отговорни заявления, които показват противоречивостта на днешната политика, която едва ли ще постигне - поне в тяхната пълнота - обявените социални ценности.
При краткото представяне на програмата за управление в парламента министър-председателят заяви, че те са за нова индустриална политика със стимулираща роля на държавата. Напълно споделям и подкрепям тази констатация. Но само малко по-късно в същото изказване се заявява, че те са за по-малко държава в икономиката.
Трудно ми е да видя как ще се съчетаят тези два в голяма степен изключващи се подхода към решаването на икономическите и социалните проблеми на България.
Другото възражение е свързано пак с чл. 3, ал. 2, и аз искам да привлека вашето внимание на него. Забележете съдържанието на тази разпоредба: "Общинското участие в капитала на търговски дружества се обявява за приватизация с обнародване в "Държавен вестник" на списък, приет от съответния общински съвет в срок до 2 месеца от влизане на този закон в сила". Означава ли това, че вие ще принудите общините да се освободят от цялата собственост, която притежават в търговски дружества, че те не могат да развиват определени икономически и социални дейности? Ако се прилага същият подход, както при държавната собственост, с изключение на тези списъци, които ще действат и за двете - аз мисля, че тази разпоредба даже е в остро противоречие с принципите на Конституцията, тъй като вие не можете да лишите общините да провеждат относително самостоятелна икономическа и социална политика.
Ако има някакъв друг смисъл в тази разпоредба, нека той да бъде съобщен. Защото преди изборите аз не съм чул управляващите да са обещавали, че ще лишат общините от тяхната собственост и възможността те да развиват икономическа дейност.
Интересно е също така, че към общините се предявяват много повече условия как те да разполагат със средствата, които придобиват от приватизацията, за разлика от държавата, към която тези изисквания са сведени само до две основни.
Следващото ми възражение е, че след като се предвижда в политиката на управлението пълна приватизация на банковия сектор, значителна приватизация на здравни заведения, би следвало в тези специфични области да съществуват отделни раздели, които да отчетат проблемите в приватизацията и в управлението на такива отрасли. Напротив. Те изцяло са приравнени до универсалния режим, който ще предизвика най-вероятно допълнителни проблеми. Въпреки че следприватизационният контрол не се отнася само към обсъждания и действащия закон, щеше да бъде по-добре, ако се предвидят и допълнителни или по-скоро специални основания за условията и реда, при които може да се реагира на вече сключени приватизационни сделки, в които са нарушени договорите.
Вярно е, че за това съществуват и сега възможности, но да не забравяме, и тук някой постави въпроса за последиците от масовата приватизация на редица предприятия. Когато обсъждаме проблемите на приватизацията, ние би трябвало да поставяме въпроса за това как ще бъдат защитени интересите на дребните акционери, които в момента нямат никаква възможност не само да защитят правата си, но дори и да получат информация за състоянието на търговските дружества.
Не споделям изцяло отмяната на преференциите. Това, че тези преференции бяха в значителна степен опорочени от предишното правителство, не означава, че те нямат своите основания. И мисля, че това ще бъде подкрепено и от много от работещите хора, и от синдикалните организации.
Като последно възражение искам да изразя резерви към, за мен, големите разходи, които трябва да покриват самата приватизационна дейност в размер на 10 процента от общите постъпления.
В заключение искам да се запитаме какви ще бъдат последиците от прилагането на този закон в съчетание със съпътстващата го икономическа политика. Той създава очаквания за по-големи инвестиции и дано те да се оправдаят. В действията на правителството има някои положителни симптоми да очакваме развитие на този процес.
Дали прилагането на закона ще доведе до технологична модернизация на българската икономика? Силно се съмнявам, а и той не показва, че ще съдейства за значително намаляване на безработицата. Напротив, както сочи практиката от последните години, този процес ще продължава с повишаване на цените на редица услуги за населението. Ще поставя във все по-голяма зависимост икономиката на страната и, което може би е обобщаващото и най-тревожно, няма да спре движението на България към периферията на съвременния свят.
Затова аз намирам достатъчно основания да гласувам "против" този законопроект и призовавам и други депутати, надявам се депутатите от левицата особено, да не подкрепят този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли желаещи за реплики? Няма.
Давам думата на народния представител Йордан Нихризов.
На Коалиция за България остават 12 мин., на ОДС - 18.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За съжаление, не присъстват представители на вносителя по разглеждането на този законопроект, може би защото вчера министър Василев заяви, че и една запетайка да не се промени в този законопроект, текстът ще работи. Моите съмнения са именно в тази насока, защото в момента аз виждам противоречие между добрите идеи и тяхната реализация, за която и вчера на комисията казах, че имат елементи на курсова работа. И, за да не бъда голословен, веднага тръгвам с прословутия чл. 2, който има полулозунгов характер. Вчера в комисията дори го нарекох: "Да живее международното положение". Неговото място е най-вече сред мотивите, но колеги от мнозинството се опитаха да ме опровергаят, като казаха, че ал. 1 била по-важна от ал. 2. Продължавам да твърдя, че след като не е направено нищо по отношение на записаното в чл. 2 в по-нататъшния текст, той трябва да се оттегли сред мотивите. Оттам нататък другите колизии, които настъпват между желанието и действителността - от чл. 3 към чл. 27.
Изглежда идеята на вносителите е била, че при нас в приватизационния процес има опашка от инвеститори. Да, но уви, не е така. И със забраната за разпоредителни функции по чл. 27 можем да получим обратния ефект - блокиране на икономиката. Защото вчера господин Василев не отговори на един от много важните въпроси: а какво ще стане с предприятие, което е качено на масата, но пък никой не иска да го купи? И резултатът, който той съобщи, мен ме навежда на много тъжни мисли. Той каза: ликвидация и затваряне на това предприятие. А ще трябва ли да затворим тези над 1000 предприятия, за които точно в определен момент в икономиката не можем да намерим инвеститор?
Следващата колизия между желанието и реалността са прословутите изменения на Агенцията за приватизация и Надзорния съвет. Агенцията за приватизация става на някакво макроминистерство, което, докато се структурира и заработи, аз ви гарантирам поне шест месеца забавяне на процеса за приватизация и тогава днешните 50 млн. ще ни изглеждат като твърде голяма сума.
Следващият момент е колизията по отношение на прозрачност и намаляване броя на хората, които определят позициите по сключването на сделката. Именно това нещо довежда до по-малка прозрачност, отколкото имаме в настоящия закон. Това е демонстрация на разликата между добрите намерения и лошата страна на разработката. А оттук нататък и до някои моменти, които ги няма в закона.
Моето изказване почти ще покрива и становището на Конфедерацията на независимите синдикати в България, но в това няма нищо страшно. Например отпадат всички елементи за преференциални работнически акции. Защо отпадат? Защото министър Василев каза, че понеже работниците нямали интерес и нямало да дойде нищо добро за тях от тези текстове.
Уважаеми дами и господа от мнозинството, като социалдемократ, като представител на Българската социалдемократическа партия ви съветвам за следното: дайте възможности на народа, дайте възможности на хората, а не ги режете, защото някой можел по един или друг начин да ги излъже в тези възможности. Защо не сложите примерно всички спирачки пред вдигане на капитала с апортни вноски, които извършват някои приватизатори, а отрязвате възможността за участие на хората в тези работнически акции, което представлява реституция на техния труд.
Отпадат и всички елементи, които бяхме вкарали в предния закон, като в § 6 относно защита на работническите взимания при извършването на приватизацията. И най-страшният елемент, който в момента е свързан с отпадането - отпадат всички запазени акции по отношение на реституционни претенции. Отпада и ал. 2 на чл. 2 на Закона за обезщетяване собствениците с одържавени имоти. Защо тези, които имат право по ал. 1, са по-добре отколкото тези по ал. 2? Ами защото има случайността, че там е цитиран текст от стария закон - чл. 17, и те, естествено, попадат под тези текстове, които трябва да отпаднат в новия закон.
А въпросът: какво ще правим с всички онези висящи дела и спорове, които има по реституционните закони и реституционните претенции? Ами ако съдът реши да овъзмезди тези хора реално, какво ще направим, когато изведнъж това предприятие се е оказало приватизирано? Може би тези хора за пореден път ще пият студена вода. Само че те са наши избиратели и ние не можем да представяме едни в по-добри условия, просто защото по някакъв начин са изпреварили времето или са имали късмет в съдебната система. Тук много внимателно трябва да помислите и дали няма да възникнат спорове с инвеститори, които ще бъдат подложени в едно неприятно състояние.
Следващият момент - по отпадането. Да, вярно отпадат техники, РМД-та, отпадат преговори с потенциални купувачи.
Две думи за РМД-то - най-обруганата конструкция в приватизацията. Общо взето, хората получиха отрицателни емоции по отношение на работническо-мениджърските дружества, защото фактически при тях реализацията не отговаряше на принципите и на желанията, както ще се получи и в този закон. Обаче, махайки тази възможност, какво ще правим с всички предприятия, които не искат да бъдат приватизирани от някого? Ще кажете: тези хора да си направят дружество по Търговския закон. Ами защо да го правят, когато няма никакви преференции? Ами какво ще правим с онези лечебни заведения, които попадат в същата категория и които имат интерес именно от такъв вид организация? Може би ще накараме лекарите отнякъде да си намерят пари, когато ги задължим точно да извършват съответната лечебна дейност.

И тук прословутият чл. 32. Извинявайте, но в комисията, където беше министър Василев, имаше поне 7 мнения и прочита на прословутия чл. 32. Ако този текст, който довежда вече до мениджърска, да не кажа до директорска приватизация, не бъде конкретизиран, то аз мога да ви заявя, че той ще се трактува за в бъдеще много по-зле, отколкото работническо-мениджърската приватизация. И когато говорим за премахване на далаверизацията, то ние вместо да я премахнем, ще я увеличим двойно.
В заключение искам да кажа следното: на вчерашното заседание аз се въздържах от гласуване по отношение подкрепа на законопроекта. Защо се въздържах? Защото, първо, видях, че трактовката на господин Василев по отношение на текстовете в закона се разминава с действителността. Защото имах съмнения, че поправките между първо и второ четене ще доведат действително до оправяне на текстовете и тяхната яснота и реализация. Въздържах се обаче и заради друго. Защото се ликвидират интереси на обикновените хора, а аз като социалдемократ съм насочен именно в тази посока и не мога да възприема логиката да се дават по-големи възможности на евентуални очаквани инвеститори за сметка на рязане на възможностите и интересите на българския народ, на нашите избиратели.
В този смисъл продължавам да бъда с тези съмнения и днес. И призовавам мнозинството много внимателно да помисли по начина, по който е оформен този законопроект - разликата между идеите, които той трябва да осъществи и практическата му реализация.
Господин Николай Василев заяви: "Гледали са го много отговорни хора, той може да бъде приет като текст". Аз питам: кой ще носи утре политическата отговорност? Кой ще носи отговорността за това, че приватизационният процес може да блокира, докато намерим новите форми и методи и тръгнем към поредното изменение и допълнение в настоящия текст, ако той бъде приет по начина, който съществува в момента?
Затова запазвам своите съмнения и смятам да ги изразя и с начина на гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Искам да обърна внимание, че ОДС са изразходвали до момента 32 мин., очевидно са ползвали вече и допълнителните 10, Коалиция за България е ползвала 28 мин., ДПС - 18, НДСВ - 8.
Господин Кръстьо Петков има готовност. Заповядайте.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, добре е, че преди края на финансовата година и началото на новата финансова година гледаме проект на този закон и е добре, че гледаме проект за отделен закон, а не поправки в сегашния. Това е поради обстоятелството, че българската икономика навлиза във втората фаза на приватизацията и са необходими сериозни нови решения за следприватизационен контрол и за вторична приватизация.
Аз нямам никакви резерви по новите решения, които предлагат вносителите за отпадане на потенциалните купувачи като вариант за водене на сделка, за премахване на привилегиите на РМД, за закриване на институцията на т.нар. масова приватизация и т.н.
На тези положителни страни на закона няма да се спирам. Но тъй като предстои гласуване, бих искал да кажа какво липсва в този закон, за да бъде той действително закон на втората фаза, когато ще се постави ударението върху качеството на приватизацията и възможността чрез нея да се преструктурира икономиката и собствеността на пазарни принципи.
Смятам, уважаеми колеги и вносители, че уредбата на дейността на Агенцията за следприватизационен контрол е непълна. Засега говорим само за контрол, а какво ще стане с онези предприятия, където ще има оспорване и разваляне на сделките? Ще има ли агенцията и такива функции, докато се отиде към нова приватизация? Има опит в други страни по този въпрос.
Смятам, колеги, и подкрепям мнението на говорившите преди мен, както и становището на синдикатите, че не най-добрият начин след тезата "Всичко е за продан", да кажем: "Всичко е на тезгяха".
Философията на господин Божков беше: "Всичко е за продан, но обектите са на рафтовете", и достъпът до рафтовете е такъв, че няма видимост, няма прозрачност. Сега се казва: "Всичко е за продан, ето ги предприятията", но преди това трябва да се извърши определена подготвителна работа и смятам, че тук синдикатите са прави да поискат корекции в тази техника.
Специално искам да се спра на много оспорвания чл. 32 и да го свържа с РМД-тата.
Независимо че идвам от лявата страна на залата, от Коалиция за България, аз съм за това да се въведе вместо доминиращата форма РМД мениджърското изкупуване. Между другото това е по-модерна форма за приватизация, която е доказала своята успешност, но при няколко условия.
Първото условие, не съм сигурен дали това да се отнася за средните предприятия. Може би за малките предприятия и обособените части. Но не съм сигурен.
Второто условие е да се даде възможност на работниците да правят свои кооперации, да се прилага схемата ЕСОП за малки предприятия и обособени части, за малки цехове, където никой не ги иска, да се приложи тази техника.
Третото условие е част от остатъчните дялове на държавата да се прехвърлят на общините. Общините са по-добър собственик от държавата и са го доказали. И тогава с част от собствеността НДСВ ще може да провежда и социална политика на пазарна основа.
Що се отнася до РМД-тата и възражението на синдикатите, аз съм един от инициаторите и авторите на оня закон, господин Нихризов, който вие коригирахте и от работническо-мениджърски направихте партийно-мениджърски. Защото се внесоха две корекции, съгласно които по-малко от 50% от персонала може да участва, и съгласно които хора, които са работили по-малко от година, също могат да участват, поради което се стигна до тази уродлива форма на българска основа. Какво лошо има в това? Да не би да участва директорът и неговият екип в приватизацията да е по-лош вариант от това да участва партийният секретар и регионалният координационен съвет?
Имам и още едно предложение, господин Димитров. Ползвайте тази уникална възможност част от отчисленията, макар и 5%, ги насочете към специален фонд за компенсиране на вземанията на работниците от приватизираните предприятия. Не допускайте да се повтаря и умножава случаят на "Стомана" - Перник. Сега е времето да се вземе такова решение.
И в заключение, съжалявам, че господин Лучников си тръгна, ние с него сме водили няколко пъти разговори по този въпрос, аз съм за това да има справедлива реституция. Но нека да бъдем последователни докрай. Освен реституцията на имотите на физическите лица, защо не се запише и аз предлагам това да стане, да се реституират имотите на юридическите лица от типа на кооперации, университети, социални фондове, които са били насилствено национализирани. Тогава вече ще се изпълни тази социална функция, за която говори господин Лучников. Сега му е времето, в този закон, да има още един раздел, наред с държавната и общинската собственост и за тази собственост, която навремето е създадена и сега се ползва абсолютно неправомерно от други лица. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
Господин Пенчев, заповядайте.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председателю! Уважаеми дами и господа народни представители! Аз бих искал да взема отношение към предлагания днес на първо четене законопроект. Основното впечатление, което ми направиха всички изказвания или поне с малки изключения, това е, че и хора от опозицията, и хора от мнозинството, и от опозиционния партньор, всички бяха на мнение, че този проектозакон е едно положително явление в нашия правен мир. Имаше, действително, и предложения да се гласува "против". Мисля, че това бяха предложенията на господин Стоилов и господин Нихризов. Но така или иначе общото мнение е, че този закон е навременен и би трябвало да бъде подкрепен.
За мен основното в този закон е, че се открива производство за приватизация на всички предприятия. Наистина имаше гласове и против, и за това. Но за мен това е най-необходимото, защото е крайно време вече да приключим с тази приватизация. Става дума за съображението, че като се изкарат на пазара 100 обекта наведнъж може да падне цената. Ами, ние 10 години ги продаваме и досега цената не е паднала. Колко повече трябва да чакаме, за да падне?
Втори момент в законопроекта, това е равнопоставеност на всички приватизиращи субекти. Крайно време вече е да няма привилегии. Ако ще имаме пазар, то това трябва да бъде пазар. На пазара няма привилегии. Имаш пари - купуваш, нямаш - не купуваш. Така трябва да бъде и сега, защото това е в интерес на всички нас.
Искам веднага да отворя една скоба и да кажа за прословутите РМД-та. Не, аз не смятам, че е социално справедливо да има РМД-та. Аз ще ви дам пример с една приватизация в Севлиево - "Видима идеал". Чувал съм да се говори, че в Севлиево българите ходят с визи. Толкова добре живеят севлиевци. Няма безработица. Там няма РМД, там има една американска фирма, която приватизира, но приватизира, за да развива производството. И всички работници са добре, и всички хора са добре. И няма безработица. Един човек няма в Севлиево, който да е безработен. Ето ви пример, в който продаваме добре, на добри инвеститори и как няма нужда от преференции, няма нужда да подаряваме предприятието, белким някой се съгласи да ги развива.
Бих искал също така да се спра на някои от основните критики, които бяха отправени към законопроекта. По повод на прословутия чл. 27 - кой се разпорежда и кога се открива производството. Производството се открива със закона. Това е най-важното. И това не е лозунг. Това е така, защото няма да има необходимост за всяко едно предприятие от отделно решение. Друг е въпросът, че когато няма никакъв заявен интерес към това предприятие, то тогава агенцията няма да се нагърбва с тази задача да дава съгласие предприятието да се разпорежда с активите си. Тогава с тази задача ще се нагърби пак принципалът. Това в чл. 27 е разграничено много добре в ал. 2 и е казано точно кога агенцията поема задължението да дава разрешение за разпоредителни сделки. И това е обяснимо. Когато агенцията вече е възложила правния анализ, тя казва: Това предприятие има тези активи, те струват ориентировъчно толкова. И оттук нататък агенцията трябва да знае какво се продава, за да не се окаже, че ние продаваме нещо, пък то вече го няма, т.е. е продадено на части. Така че чл. 27 според мен решава всичките тези проблеми, които бяха поставени тук.
Да, би могло да има някаква агенция или министерство за управление на държавните дялове. Би могло да има, но през 1990 г. Сега вече е късно. Сега ако ние сложим всички държавни дялове в Агенцията за приватизация, ще направим от нея един мегаорган, който няма да може да си върши работата. Защото в наименованието на Агенцията за приватизация е казано, че нейните функции са да продава, да приватизира. А принципалът, отделното министерство има и други функции - да сменя управители, да сменя управителни съвети, да увеличава капитала - изобщо всички тези правомощия, които има общото събрание на едно дружество. При това положение не бихме могли тези несвойствени за агенцията функции да й ги възложим отново, заедно със задължението да продаде всичко. Ами, това би било съвсем нецелесъобразно вече на този етап. На по-ранен етап, може би - да. Но на този етап - не.
В новия закон се концентрира приватизацията в ръцете на агенцията, и според мен това е правилно. Досега знаете, че много министерства приватизираха, може би бяха 10 или 12, не мога да кажа съвсем точно колко. Правилно е един орган да се занимава с приватизацията.
И искам да кажа по повод на процедурното искане на доц. Щерев проектозаконът да бъде разпределен и в Комисията по здравеопазване, тъй като се засяга въпросът за приватизацията на лечебни заведения, че на същото основание този законопроект би могъл да бъде разпределен на всички комисии. Кината досега се приватизираха от Министерство на културата. Значи, трябва да го разпределим за мнение и на Комисията по културата. Смятам, че този подход не е сериозен и ако ние действаме по този начин, този закон никога няма да види бял свят. Това не е целта. Вярно е, че въпросът с лечебните заведения е малко по-особен и по-деликатен. Но моето лично мнение е, че ако позволим привилегии на един субект, то трябва да позволим привилегии на всички субекти. Или няма да има привилегии, или ще има пак привилегии и старото положение, когато не вървеше нищо.
Бих искал да кажа няколко думи за чл. 32. Очевидно новата му редакция е много неудачна и аз сега поемам ангажимент лично към себе си на второ четене да предложа нова редакция. В чл. 32 не ставаше дума нито за РМД, нито пък, още по-малко, за мениджърски дружества. Член 32, доколкото разбирам, е имал съвсем друга идея. Имал е идея за едни големи, огромни предприятия, които няма кой да купи. Например, беше даден пример с ДЗИ, който в момента няма кой да купи. Но ако има чуждестранен инвеститор или потенциален купувач, който е съгласен евентуално да направи опция да закупи това предприятие, това дружество, но при положение че му се даде възможност да го менажира до известна степен, да го управлява, да го изкара на печалба, за да види какво може да вземе, за да се ориентира той самият. Едно такова управление на дружеството евентуално с опции за изкупуването е от полза и за държавата, защото когато това предприятие е извадено на тезгяха, но няма кой да го купи, то трябва да се разбере изобщо какво става с това предприятие? Тук се опитвам да отговоря на господин Нихризов. Има няколко варианта. Това предприятие е държавно. Държавата го обявява за продан, но никой не го иска, защото това предприятие не печели, то е губещо. Какъв е изходът? Изходът е или държавата да продължава да го управлява, тоест да го субсидира, за да може то да съществува, или да направи това, което би направила с едно частно предприятие - ликвидация или несъстоятелност. Когато едно предприятие има повече разходи, отколкото приходи и очевидно никой не иска да го купи и изходът е или държавна субсидия, или казваме: стоп, стига субсидии. Дайте да продадем предприятията и да видим какво тази държава ще получи от тях.
Така че считам, че щом няма приватизация, има следващи два метода. Ако предприятието е печелившо - да, няма лошо държавата да го управлява и за в бъдеще да събира печалбите. Но такива предприятия едва ли са останали много, държавни, печеливши.
Също така бих искал да вземе отношение по въпроса кой ще сключва тези анекси към договорите, когато става въпрос за изпълнение на поети с договора за приватизация ангажименти. В комисията вчера имаше опасения, че се получава нон сенс, че не може едно лице да подпише договора, пък друго лице да го анексира, тоест да го предоговаря. Тук не става дума по моему за разлика в субектите, а става дума за държавата. Държавата продава. В един етап държавата възлага на изпълнителния директор на Агенцията за приватизация, която е държавна агенция, да сключва договори за приватизация. Във втория случай държавата овластява директора на Агенцията за следприватизационен контрол да анексира вече сключения договор. Точно това е идеята на новия закон, защото досега практиката показва, най-вече при преговори с потенциални купувачи, че се поемат едни нереални ангажименти от купувача с едва ли не уговорката или увереност, че няма да бъдат спазени. След това условията ще бъдат предоговорени и тези ангажименти няма да се спазят. И така, като се изгонят истинските инвеститори, мнимият инвеститор, мнимият купувач купува предприятието. Точно в този случай дори не може да има съмнение за такава отговорност, защото едно лице подписва договора за приватизация и пред него се поемат условията и ангажиментите след купуване на предприятието, а друго лице, друг орган вече решава дали би могъл да анексира, да предоговори тези условия дали наистина са налице някакви форсмажорни обстоятелства или причини. И тук е мястото да кажа, че поначало тенденцията при много от сключваните договори е да се избягват всякакви такива ангажименти, в 90% от случаите да няма следприватизационни ангажименти. Ако може да се плати на търг, да се плати веднага. На тази агенция основното задължение ще бъде да предоговоря вече сключените хиляди договори, тъй като тази възможност не може да бъде изключена с новия закон със задна сила.
Не съм съгласен с господин Лучников по въпроса за двата подхода в реституцията. Да, ние сме свидетели, че едни хора, притежавали една сграда в София станаха милионери, други хора, притежавали десет сгради в София, са бедни, на границата на мизерията, защото тези сгради вече ги няма и те имат само някакви хартийки. Аз също съм съгласен, че трябва да се направи всичко възможно срещу тези компесаторни бонове да се получат евентуално най-атрактивните дялове от държавните предприятия. И съм убеден, че ще намери в бъдещото приложение на закона такава формула за възможно най-справедливо обезщетение на тези реституирани собственици.
В заключение искам да кажа, че за мен този законопроект отговаря на изискванията, които бяха поставени пред него в нашата програма, на концепцията, залегнала в нашите виждания за приватизацията, за нейното максимално бързо и ефективно завършване. И затова аз лично ще гласувам за този законопроект и призовавам всички колеги да гласуват за него. А който гласува "против", той очевидно гласува за сега съществуващия несъвършен закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Уважаеми госпожи и господа, преди да дам думата на господин Несрин Узун, който е заявил свое желание за изказване, искам да ви обърна внимание, че гласуването на този законопроект ще бъде вероятно около 14,00 ч. Искам да ви обърна внимание на това, за да могат председателите на парламентарните групи да осигурят възможно присъствие в залата, за да можем да проведем едно легитимно гласуване.
Има думата господин Несрин Узун, след което ще продължим нататък.
НЕСРИН УЗУН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз ще бъда съвсем кратък. Позволете ми и аз от свое име да поздравя и приветствам усилията на изпълнителната власт и най-вече на Министерството на икономиката и икономическия екип за изготвянето на един съвършено нов закон, който цели по своята същност една ефективна, една прозрачна и една възможно най-бърза приватизация. Разбира се, този законопроект има и някои недостатъци, без да конкретизирам. Съгласен съм и с господин Папаризов, който, за съжаление го няма, по отношение на надзорния съвет и правомощията и функциите на надзорния съвет. Но не мога да се съглася, че две седмици са възможно най-краткият срок между двете четения. Напротив, две седмици са достатъчно дълъг период, в който всяко добронамерено и конструктивно предложение може да намери място в този закон, може да бъде разгледан и да бъде приет.
Съгласен съм, че е изключително опасно да съсредоточим цялата власт на Агенцията за приватизация в изпълнителния директор. Защото, съгласете се, става въпрос за вземане за изключително важни решения, които по своята същност предполагат и са свързани с поемане на изключително важна отговорност. Но не мога да се съглася и с твърдението, че трябваше да бъдат направени съответните корекции в стария законопроект. Защото, меко казано, той доказа своята неефективност. В този смисъл приветствам усилията на изпълнителната власт и нашата парламентарна група ще подкрепи законопроекта на първо четене. Нещо повече, поздравявам екипа, защото за мен новият законопроект е по-скоро демонстрация на волята, на решимостта на изпълнителната власт да се отърси от всичко, което е доказало своята неефективност, което е създало необходимите условия, необходимия климат за корупция, за злоупотреби и т.н.
И в заключение, колеги, приканвам ви да подкрепим законопроекта. Разбира се, че с условието да се отстранят всички недостатъци между първо и второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Узун.
Има думата господин Иван Иванов. ОДС разполага с 8 минути.
ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това е един изключително важен законопроект. Според мен дебатът дали е необходим нов или промени в сега съществуващия законопроект не е толкова важен. По-важно е, че наистина има архаични текстове в сега действащото законодателство, което урежда тази материя и те трябва да бъдат премахнати или променени. Но за положителните страни в проектозакона няма да се спирам сега, тъй като много колеги изтъкнаха тези положителни елементи. Разбира се, ние ще ги подкрепим.
Мен ме притесняват повече проблемите, които могат да възникнат към настоящия етап. Какво ме притеснява?
На първо място, текстовете в закона не са съобразени с динамиката в световната икономика, от една страна, и от друга страна, не са съобразени със съвременните реалности в нашата икономика, в началото на ХХl век. Един закон трябва максимално да пасва на различните икономически субекти в нашата страна, които подлежат на приватизация. Как с една мярка ще се приватизират различните дружества и в областта на енергетиката, и топлофикационните дружества, и лечебните заведения, и "Булгартабак"? Да ви кажа честно аз не мога да си отговоря на този въпрос.
На следващо място, този законопроект не отговаря на един много важен въпрос - следва ли държавата да запазва някакъв дял или златна акция в стратегическите компании в нашата икономика? Този законопроект не дава отговор на този въпрос.
На следващо място, с влизането на този закон в сила се изваждат на тезгяха абсолютно всички търговски дружества с изключение на списъка - приложение, което е към този закон. И това се прави в момент, когато световната икономика е на ръба на икономическата рецесия, когато инвеститорите се снишават, когато инвеститорите изчакват да премине бурята, предлагането многократно превишава търсенето на такива предприятия. Това не мога да го квалифицирам по друг начин, освен, първо, като самоцел. Ние не бива да превръщаме приватизацията в самоцел, от една страна. И от друга страна, това означава, че ние ще продаваме това, което е останало, на безценица. И вие трябва да го кажете ясно - в тези влошени икономически условия ние продаваме дълготрайните активи на страната на безценица.
Искам да кажа няколко думи и за метода за потенциални купувачи, за преговорите с потенциални купувачи. Вместо да предлагаме ясни и гъвкави правила за привличане на чуждестранни инвеститори, ние ги ограничаваме. Точно това правим с премахването на този метод. Като казваме на инвеститорите: "Ето, виждате ли, това са правилата, вие сте длъжни да се съобразявате с тях.". Как, след като има такова ограничено търсене, ограничен финансов ресурс, при това положение как ще акумулираме икономически растеж? Аз не мога да си отговоря на този въпрос.
В условията на икономическа рецесия страните разширяват формите за привличане на инвеститори, а не ги затварят. Има още един съществен факт - световната икономика е икономика на купувача. Тоест, купувачите диктуват икономическите условия. Следователно, законът трябва да бъде обърнат към купувачите.
И в заключение аз бих искал да кажа, че ще се въздържа на този етап поради горните съображения, които изказах, и поради противоречията, които има в различните текстове на законопроекта, които се надявам, че ще бъдат изчистени на второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има думата господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Защо ние не можем да подкрепим този законопроект? Защото смятаме, че не трябваше да има нов законопроект. Обективният прочит на текстовете показва, че не повече от 20-30 процента са наистина нови неща, другите текстове така, както бяха номерирани и прилагани дълго време в практиката, можеха да бъдат поправени със закон за изменение и допълнение, но решението е решение и да видим какво се е получило. В късото време, което ми остава, ще се опитам да коментирам.
Кои бяха големите проблеми, които свързваха приватизацията с далавера, работническо-мениджърските дружества с разбойническо-ментарджийски, както ги нарече един наш колега от предишното Народно събрание?
Въпросът за метода - уважаеми вносители, съжалявам, че го няма министъра, обективната справка ще ви покаже, че в Министерството на земеделието за миналата година 90-95 на сто от сделките са извършени в конкурс с РМД. И пак далаверата се получи. Сега фонд "Земеделие" и други такива комисии ще се ровят в тази сфера - земеделието.
Вторият въпрос - свързан с приходите от приватизацията и тяхното разпределение. Концептуален и принципен въпрос, той е изменен през 1997-1998 г. от днешната дясна опозиция. След премахване на онези отчисления за социално осигуряване, за здравно осигуряване, за фонд "Тютюн", за фонд "Земеделие", чийто смисъл единствено беше този, да не отива всичкото, което идва от приватизацията, само за пълнене на бюджетния дефицит и по този начин зад нас не остава нищо като собственост, а и в перспектива не се строи нищо. Нека си отговорим за 10 години дали със средства от приватизирани предприятия е построена поне една тоалетна, за да се каже: ето, тази тоалетна стои, остава, за да може тези, които идват след нас, да има и те нещо да приватизират. Няма такъв случай! И тази философска концепция я няма в този закон. Продължава се онова, което стана през 1997-1998 г. То всъщност е и част от философията: "Приватизация на всяка цена!".
Следващият въпрос е свързан със списъка и аз ще се спра на него, защото на него се обърна по-малко внимание. Лично аз бих препоръчал списъкът да се приема с решение на Народното събрание, за да има една флексибилност в него. Може да се наложи нещо да се добави, може да се наложи нещо да се извади, защото аз и вчера на министъра в комисията му казах - тук има дружества, чиито обособени части отдавна са продадени. Нека той да си направи справка и да види какво има в този забранителен списък. Има дружества, които са подадени от министерствата ей така, за отчитане.
И другият парадокс - на вниманието на лекарите и въобще за приватизацията в здравеопазването. Какво е направено в този списък? Окръжните болници, аз говоря със старите понятия, е забранено да се продават, но поне във всеки бивш окръг има по една-две районни болници. Те ще се приватизират.
Обръщам се и към спортистите - защо в забранителния списък на този етап не са включени големите национални спортни съоръжения? Който отиде до игрище "Юнак" - ледената пързалка, ще види каква чудна дискотека е станала. Ами, стадион "Васил Левски" може да стане една прекрасна дискотека. Да не говорим за "Белмекен" - базата, или зала "Универсиада", която зимно време е един прекрасен базар. (Реплики.)
Няма решение за спортните имоти! Господин Дончев, направете си справка дали те са дружества или не са. Такава ми е молбата, преди да ме репликирате. Да, ще Ви помоля за това.
Следващият въпрос - отговаря ли този закон на въпроса за ясното изчистване на отношенията между изпълнителни органи на Агенцията за приватизация и Надзорен съвет? Не. Това беше възел от спорове, от междуинституционални отношения, не от 1997 г. досега. То беше и през 1994 - 1996 г. И винаги! И винаги Надзорният съвет създаваше проблеми на изпълнителните органи. И винаги изпълнителните органи трябваше да преодоляват Надзорния съвет, за да се спестяват после скандалите. Практиката показва, че когато действаха в синхрон, по-късно гръмваха големи приватизационни скандали.
Тук виждам другата цел - да се свият възможностите на надзорния орган да влияе върху действията на изпълнителния орган. Нещо друго, решава ли се с този закон въпросът за анексите - една друга част от приватизационната далавера на последните четири години. Не, напротив. Анексите се превръщат в допълнителни споразумения, което всъщност е българската дума, и се прехвърлят към един друг орган.
Няма решения на тези въпроси, които интересуваха обществото. Няма решение и на онези въпроси, които преждеговоривши колеги коментираха, че този закон и тази приватизация, извършвана по него, няма да доведе до повече работни места, до печеливши частни дружества, от които държавата да събира данъци, а не да облага отделните граждани, че няма да има субективно третиране на отделните икономически агенти и субекти. Пак ще го има.
Ето, това са съвсем накратко, в рамките на тези 6 мин., които ни бяха останали, аргументите, поради които ние не можем да подкрепим законопроекта на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Миков. Блестящо се справихте с времето - точно 6 мин.
За процедурен въпрос, заповядайте, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Преди малко научавам, че Комисията по транспорт и телекомуникации ще заседава от 14,30 ч. по един изключително важен въпрос - проект за решение за даване на съгласие за сключване на Японския заем във връзка с изграждането на Софийското метро.
Сутринта станахме свидетели на процедурни и технологични неуредици за неудобство на всички нас. Тук беше и вицепремиерът.
Господин председател, настоявам да отмените заседанието на комисията и вероятно да се назначи заседанието на комисията от 16,30 ч. или пък да прекратим това заседание, както прецените. Благодаря ви. (Реплики.)
Не е отложено заседанието. От заместник-председателя на Комисията по транспорт и телекомуникации научавам, че заседанието е от 14,30 ч. Не е възможно, не е допустимо да работим в такъв режим!
Правя процедурно предложение всички комисии, които са обявили заседание от 14,00 ч. или от 14,30 ч. нататък, да бъдат отменени и вероятно да насрочат заседанията си някъде след 16,00 ч. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров. Някои комисии се съобразиха с това и направиха съответното насрочване, но не всички са успели.
Аз просто призовавам всички председатели на комисии да отсрочат заседанията на своите комисии. Едва ли в пленарната зала трябва да вземаме решение за това нещо. Просто, това е едно обръщение към всички от тях да направят необходимото, щото след завършване на пленарния ден да проведат своите заседания.
Благодаря Ви, господин Димитров.
Има още малко време за ОДС, включително и за НДСВ. Имаше заявка за изказване от господин Венко Александров.
Заповядайте, господин Александров.
ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ (НДСВ): Господин председател, колеги! Няма да отнема повече от 30 секунди. Обръщам се към господин Пенчев, който каза, че било прекален разкош ако този законопроект мине и през Комисията по здравеопазването.
Господин Пенчев, ако това не стане, поканете членовете на Комисията по здравеопазването да присъстват. Защото в противен случай ще стане както в предишния парламент - ще направите от всички нас, докторите, еднолични търговци. Недейте прави това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Александров.
Господин Жотев, заповядайте.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В този законопроект има няколко добри неща, които би трябвало да се подкрепят - на първо място, прозрачност, чрез създаването на публичния регистър, който по принцип беше подкрепен от предишното Народно събрание и получи обществена подкрепа; второ, въвеждат се по-силни пазарни методи чрез отпадането на т. нар. Център за масова приватизация, който направи повече разочарования, отколкото изгоди и някакви приходи за хората, които повярваха преди няколко години и участваха в масовата приватизация.
Същевременно обаче има сериозно разминаване между идеи и тяхната реализация в конкретни членове и алинеи.
Според мен трябва да отпадне чл. 2, ал. 2, в която има лозунг, че се цели и привличането на инвеститори, които осигуряват икономически растеж и конкурентна способност. Или трябва да се разпише механизъм, по който се извършва тази оценка, или това трябва да отпадне и да отиде в мотивите на вносителя.
Второ. Имам дълбоко съмнение доколко е целесъобразно всички предприятия, както някой път се казва, тук да бъдат поставени на тезгяха. Стига сме използвали тази ужасна дума. Ние продаваме държавна собственост, за която са се трудили нашите родители и техните родители. (Частични ръкопляскания в Коалиция за България.)
Не бива да се записва текст, с който всичко отива за продажба. Защото, първо, технически тепърва ще започнат да се пишат меморандуми, тепърва ще се прави правен анализ и т.н. Трябва да се намери начин да се каже, че ще се продава по-ускорено. Но тази идея не е реализирана. И се надявам някак си вносителят, с помощта на парламента, да намери текста, с който се изпълнява тази идея. В противен случай икономическата рецесия в почти целия свят ще направи така, че ние наистина ще получим много малко постъпления от приватизацията.
На трето място. Не е добре уредено взаимоотношението между изпълнителния директор на Агенцията за приватизация и Надзорния съвет. И по този въпрос аз не чух някой, който тук се изказа, да подкрепя идеята, която е заложена в този законопроект. Не само по законосъобразност трябва да се произнася Надзорният съвет, напротив, той трябва да се произнася по целесъобразност.
Имам предложение, тъй като, ако се приеме този законопроект, ще се отмени Законът за приватизацията. Искам да припомня, че в заключителната част на Закона за приватизацията е записано, че продажбата на банките не попада в разпоредбите на Закона за приватизацията.
Предлагам, господин Димитров, да приемете моето предложение. И тук, в този нов законопроект, да бъде ясно записано, че банките в България не се продават по реда на този закон. Тази приватизация се извършва от Банковата консолидационна компания, която по същество е частно дружество, колкото и на някого да му се стори абсурдно това.
Накрая се присъединявам към д-р Щерев, доколкото си спомням, да има едно по-особено виждане върху начина, по който се приватизират някои от здравните заведения. Има опасност, ако те попаднат под разпоредбите на този законопроект, много бързо районните поликлиники да станат дискотеки, след, примерно, 3 или 5 години, тогава когато отпадне забранителният срок. Примерно, купувачите да нямат право да променят предмета на дейност. Тогава всъщност народът не знае как ще прости на този законотворец, който е допуснал тази грешка.
Приватизацията не зависи само от добрите намерения на продавача, тя зависи най-вече от това, което купувачът иска да направи. Нека да не афишираме бързината, скоростта на тази приватизация. Скоростта на приватизацията, всъщност на всяка покупко-продажба, зависи от съотношението между купувача и продавача. Когато кажем, че искаме да продаваме много бързо, това поставя в по-неизгодни условия продавачите.
Ето защо накрая аз предлагам там, където се пише "инвеститори", на няколко места в текста, да бъде казано просто и ясно "купувачи" - "купувачи на акции". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Жотев.
С това изтече времето за ОДС.
Има думата господин Валери Димитров. Заповядайте.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. Бяха изказани много становища, бяха направени много критики към законопроекта. Едва ли аз мога да засегна всичко, което беше казано от колегите. Ще се огранича с едно съвсем кратко изказване, което се отнася главно до самата философия и до основните положения на законопроекта.
Първо, законопроектът категорично е необходим. Сегашният закон е несъвършен, меко казано, и като идеология, и като правна техника. Обърнете внимание само, например, на неговите Допълнителни разпоредби и на Преходните и заключителните му разпоредби. Там има правила, които въобще не са за преходни и заключителни, нито за допълнителни разпоредби. Но това е, да речем, чисто правно-технически проблем.
Въпросът е, че сегашният законопроект, и аз искам да обърна внимание на това, е изключително лош от гледна точка на едно принципно положение. Това е закон, който дава огромна власт в ръцете на приватизиращите органи. Това е закон, както аз бих казал, за произвола на приватизиращата администрация. И наистина е така.
Бяха направени много бележки, че, видите ли, с този закон се давало възможност за субективизъм, за произволни решения и т.н. Погледнете сегашния закон и ще видите, че в него няма никакви ограничители за произвола на администрацията. Той съзнателно е програмиран да бъде такъв. Нещо повече, самите наредби, които са написани за прилагането на този закон, възпроизвеждат абсолютно същия модел. Значи принципът е, че приватизиращият орган може да прави каквото си иска, дори без да се мотивира. Има изрични текстове например в наредбите по закона.
В този смисъл субективизмът и неограничената дискреция е заложена просто в сега действащия закон. А новият закон просто се опитва да я ограничи, опитва се да я ограничи до допустими размери. Защото винаги в края на краищата един орган, който има изпълнителни функции, който е част от изпълнителната власт, една администрация винаги има някаква дискреция, т.нар. от юристите оперативна самостоятелност. Тя може да бъде по-широка или по-тясна, но тя трябва да бъде първо поставена в разумни рамки и, второ, да бъде упражнявана по един прозрачен и разумен начин. И ние това сме се опитали да направим.
И от тази гледна точка изобщо не приемам критиките на чл. 2, ал. 2 за това, че целите на закона са излишни. Аз мисля, че ясното формулиране на целите на закона само улеснява правоприлагането му.
Много моля депутати тук, с доста по-голяма практика от мен, би трябвало да знаят този елементарен принцип, когато се създава един закон и какъв е смисълът на целите на закона. Нека се обърнат към Закона за нормативните актове, да видят какво пише там за целта на закона.
По-нататък. Начина, по който се прилага законът, приватизиращите органи трябва да дефинират ясно, да го декларират публично и да го следват. Това е начин да се ограничи тяхната дискреция. С други думи, идеята е, че този закон цели да извади наяве държавната приватизационна политика, която се осъществява чрез определени органи.
Досега за тази държавна приватизационна политика, това, което каза само господин Николов, бяха тези стратегии. Обаче моето лично мнение е, че стратегиите, приемани от парламента, се провалиха.
По-нататък. Не съм видял... примерно, разбира се, много е спорен въпросът за съотношенията между правомощията на Надзорния съвет и на изпълнителните органи. Но аз бих казал, че досега контролът на Надзорния съвет върху приватизационните процедури и приватизационните сделки се е провалил тотално.
Искам да попитам кога Надзорният съвет е предотвратил някаква далавера? Не си спомням да има такова решение просто. И не си спомням наистина да е дадена много добра оценка на правомощията на Надзорния съвет в този му вид, в който са заложени в сегашния закон. Те наистина заслужават сериозно преобмисляне.


Може да обмислим съотношението на правомощията между изпълнителен директор и надзорен съвет. Може, може би наистина е разумно да въведем изпълнителен съвет, както е по сега действащия закон, реално да го въведем и в новия закон. Но проблемът е, че сега действащата схема не работи, категорично не работи добре.
И още нещо. Сегашният лош закон, пак повтарям, програмира произвола на приватизиращата администрация, обаче беше доказано, че може да бъде прилаган и по добър начин. Искам да попитам дали някой е чул за този период от време, когато беше назначен новият надзорен съвет и новият изпълнителен съвет, за някаква приватизационна далавера? Досега приватизацията е била текущ и непрекъснат скандал. Изведнъж този скандал като че ли позатихна, което говори, че един лош закон може да бъде прилаган сравнително добре, ако наистина има качествени хора. И аз настина смятам, че хората, които в момента са в изпълнителния и в надзорния съвет, са качествени и добронамерени хора. Но това, разбира се, не е гаранция, защото ние не правим закон, разчитайки на определени личности, ние залагаме просто модел за развитие на определени институции, залагаме правила с трайно действие.
Така че от тази гледна точка мисля, че новият закон далеч, далеч превъзхожда сега действащия закон.
Разбира се, тук бяха направени много, бих казал, идеологически възражения по принцип срещу приватизацията изобщо - трябва ли да има такава приватизация. Едва ли може да се спираме тук и да навлизаме в такива спорове. Така или иначе целта на закона е ясна. Бързата приватизация - това е идеологията на управляващото мнозинство, това е идеологията и на сегашното правителство. Ако тази идеология се провали в практиката, ще дойде друго мнозинство, с друга идеология, да видим то какво ще направи.
Бих искал да посоча тук за многократно изтъкваните критики на чл. 27, във връзка със забраните за разпореждане с активи, както и след това за разрешенията, които ще дава Агенцията за приватизация, че те залагали субективизъм и т.н. Да, това по принцип е така, те залагат една дискреция. Проблемът е как ще се упражнява тази дискреция. Както казах, законът се опитва да я ограничи в разумни граници.
Относно чл. 32. Искам само да обърна внимание, че той не е нов член. Погледнете в чл. 34 от сега действащия закон. Там има няколко приватизационни техники. Част от тези техники в по-стеснен вид е запазена и тук. Просто е запазена като възможност и с оглед на това, което каза господин Пенчев, да се даде една възможност, когато не може да стане приватизацията, това да бъде начин за преодоляването на проблема.
Така че искам да обърна внимание, че понякога се критикува твърде много, но не се отчита, че всъщност голяма част от разпоредбите на този закон възпроизвеждат утвърдени разрешения на сегашния закон. В сега действащия закон има малко добри неща. Това, което е доброто, сме сметнали, че може да бъде запазено.
С това смятам да приключа своето изложение. Призовавам колегите да подкрепят този закон, тъй като аз лично смятам, че това е един добър закон и един добър старт на нов подход в приватизацията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Силно се надявам да няма повече желаещи да вземат отношение, още повече, че ОДС и Коалиция за България процедурно не е възможно да го направят.
Това ми дава възможност да поставя на гласуване на първо четене законопроекта за приватизация и следприватизационен контрол.
Моля, уважаеми госпожи и господа, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 212 народни представители: за 125, против 63, въздържали се 24.
Законопроектът е приет на първо четене.
Процедурен въпрос ли? Заповядайте, господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Тук се каза, че комисията е взела решение срокът за допълнителните бележки по този закон да бъде удължен с една седмица. Смятам, че това нещо трябва да го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Точно така.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ: Освен това, аз направих предложение законът за второ гласуване да се разгледа на съвместно заседание на Комисията по икономическа политика и Комисията по правни въпроси, тъй като по него има извънредно много правни намерения, които, да ме простят колегите от Комисията по икономическа политика, подлежат на много сериозно обсъждане. Аз моля или Вие да вземете инициатива по чл. 28 от правилника и да насрочите съвместното разглеждане, или да го гласуваме сега заедно със законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Лучников.
Уважаеми госпожи и господа! Гласуваме процедурното предложение срокът за допълнителните бележки между първо и второ четене да бъде не една седмица, а две седмици.
Моля, гласувайте.
Гласували 200 народни представители: за 165, против 35, въздържали се няма.
Приема се.
Призовавам - това, което предложи господин Лучников - за съвместно заседание между двете комисии, съвместно с Комисията по правни въпроси.
Обявявам 20 минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители, възобновявам заседанието.
След като приехме Закона за приватизацията и следприватизационния контрол се връщаме отново на първия законопроект, с който започнахме днешния си работен ден, а именно законопроекта за ратифициране на Договора за фискално и платежно агентство между Република България и Чейз Манхатън Банк - Лондон, и Чейз Манхатън Банк - Люксембург, С.А. и на Договора за подписка между Република България и Чейз Манхатън Интернешънъл Лимитид, Морган Стенли и Ко. Интернешънъл Лимитид и други. Отлагането на гласуването на този законопроект се наложи поради това, че сме изправени пред един уникален юридико-икономически казус, пред какъвто казус българският парламент не е бил изправен от 90 години. Това наложи допълнителни консултации на няколко пъти, за да стигнем до едно решение, което ще ви предложим за гласуване и обосновката на което решение предоставям на председателя на Комисията по правни въпроси госпожа Анелия Мингова.
Заповядайте, госпожо Мингова, да представите пред уважаемите народни представители проблема.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, казусът, пред който бяхме изправени, беше следният: нужно ли е преди да ратифицираме предложените два договора, да вземем решение, с което да дадем съгласие за тяхното сключване - нещо, което очевидно, ако би трябвало да направим, означава, че не можем да извършим ратификацията на тези два договора.
Позволявам си да ви предложа едно тълкуване, както обясни господин председателят, до което стигнахме след обсъждане, с което да защитя тезата, че не е необходимо днес преди ратификацията ние да вземем решение, с което да изпълним т. 9 на чл. 84 от Конституцията, а именно да дадем съгласие за сключване на тези договори. Съгласието, което ал. 9 на чл. 84 от Конституцията се изисква, се отнася, на първо място, до сключване на договори за държавни заеми.
Уважаеми колеги, първият аргумент е този, че предложените два договора по своето правно естество не представляват договори за сключване на държавен заем. Това са договор за фискално и платежно агентство и договор за подписка, които имат специфичен предмет на правно регулиране и които при изпълнението си биха могли да доведат до сключването на договор за заем.
По-важен обаче ми се струва следващият, вторият аргумент, подкрепящ тезата, че такова решение за даване на съгласие не е нужно, а именно, дори да предположим, че би следвало предварително Народното събрание да оторизира Министерския съвет за водене на преговори и сключване на подобни договори, то позволете ми да се позова на един законов текст, а именно § 13 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2001 г. Според този текст, който е текст в закон и с такава сила, Министерският съвет може - обърнете внимание, - без да се изисква в този закон даване на съгласие от Народното събрание да емитира облигации на външните капиталови пазари в размер до валутната равностойност на 500 млн. лв.
Двата договора, които са ни предложени за ратификация днес, визират правомощия, които Министерският съвет може да изпълни на основание § 13 от Закона за държавния бюджет за 2001 г., без да е необходимо друг акт, а именно акт на съгласие от Народното събрание за тези действия. Всъщност, приемайки този текст на § 13, предното Народно събрание в качеството си на законодателен орган е дало предварително съгласие за сключването на подобни договори и сега ние сме изправени пред наличие на такова съгласие, защото по силата на един правен принцип пер аргументум а форциори (на по-силното основание) в законов текст парламентът е дал такова съгласие за подобни действия за сключването и на такива договори от Министерския съвет. Не е нужно да се взема решение, което е акт с по-малка сила от акта на закон в конкретния случай.
В този смисъл искам да ви убедя, че такова съгласие в момента не е нужно въз основа на изложените аргументи, поради което ви приканвам да пристъпим - защото това е въпрос на една обща политическа воля, която в този момент трябва да изразим - към ратифицирането на предложените два договора от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Уважаеми госпожи и господа, заповядайте, имате думата.
Има думата господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, аз мисля, че вторият аргумент, който току-що беше изложен от госпожа Мингова, не важи, защото се отнася за бюджет 2001. Законът за държавния бюджет важи до края на тази година, докато предлаганите от вас споразумения ще се прехвърлят през 2002 г., когато ще действа вече друг закон - Законът за държавния бюджет за 2002 г. Остава да прецените дали първият аргумент, който изложи госпожа Мингова, е достатъчен. Но според мен той не е. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Ляков.
За реплика има думата господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря, господин председател. Аз смятам, че господин Ляков не е прав, защото, ако тази процедура се развие тази година, 2001 г., то няма да влезем в 2002 г., всичко това ще стане сега. Но не само това е проблемът. Проблемът е, че, според мен поне, този текст от държавния бюджет не дава тази сила на парламента днес да сметне, че е дал разрешение - това е проблемът, истинският проблем. Защото бланкетният текст в Закона за бюджета за тази година дава възможност Министерството на финансите и правителството да разчита на такъв заем, но в никакъв случай не е получил съгласие от парламента, защото в този закон, в този параграф няма никакви параметри. Не може правителството да смята, че парламентът му е дал разрешение въобще. Ами то може да отиде да сключи договор с ужасяващи за България последици по логиката на това, че е записан такъв текст.
Този текст единствено дава възможност на правителството да смята, че е възможно да ползва такъв ресурс, но не означава, че не трябва да се мине по парламентарната процедура, установена от Конституцията. Това е големият проблем на днешния спор. И аз трудно виждам тук изход от тази ситуация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
За втора реплика - господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин Ляков, не сте прав, защото и при приемането на Закона за бюджет 2001 г., записвайки този § 13, съвършено ясно е било, че изпълнението на този параграф ще прескочи 2001 г. И това е била хипотезата на законодателя. Това е била хипотезата на правителството, внасящо този законопроект. Така че нямате никакво основание да оспорвате тази страна на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
За трета реплика не виждам желаещи. Ако правилно се ориентирам, не виждам и желание за дуплика.
Има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Безспорно случаят, пред който е изправен целият парламент и всеки един от нас, не е лек за решаване. Той е безпрецедентен случай. Досега не е имало такива видове договори, не са поставяни толкова, бих казал, и тежки конституционни проблеми. Може би част от косите ми са побелели в тази зала, включително и при сътворяването на Конституцията.
Моето разбиране е, че няма нарушение на чл. 84, т. 9, както беше подчертано преди малко тук, защото идеята на конституционния законодател е, когато се сключват договори за заем, когато държавата получава заем, изрично е казано: държавни заеми. Хипотезата на тези два договора - те не са заеми - те стоят може би доста близко, имат елементи на договора за заем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И то само вторият. Първият - не.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, първият няма. Но при всички случаи това не са типични договори за заеми. Не бива и не трябва конституционният текст да се тълкува разширително.
Следователно, от тази гледна точка, убеден съм, няма нарушение на Конституцията при сключването на този договор, тъй като той не е бил сключен с предварително решение на парламента.
Вторият аргумент, който беше изтъкнат тук, е свързан със Закона за държавния бюджет. Той е закон, приет от парламента, задължителен за всички нас. И там, в § 13, както вече беше посочено изрично, не с решение, а с един по-висш акт е казано, че правителството може да сключва договори, даже за заем в рамките на тези 500 млн. Тук се касае за по-малка сума, включително не се касае и за заем.
Затова мисля, че няма конституционна пречка ние да приемем този закон за ратифициране на тези договори и призовавам всички народни представители да гласуват "за" ратификацията. Нека поне днес в този момент да не бъдем толкова политици, а преди всичко да бъдем държавници и да мислим за интересите на майката родина - България. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Има думата господин Пламен Панайотов.
ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам да прекратим дебата и да преминем към гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има предложение за прекратяване на дебата.
Моля, който е съгласен с направеното предложение за прекратяване на дебата, да гласува.
Гласували 173 народни представители: за 151, против 5, въздържали се 17.
Предложението се приема.
Уважаеми дами и господа, позволявам си да подложа на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Договора за фискално и платежно агентство между Република България и Чеиз Манхатън Банк, Лондон, и Чейз Манхатън Банк, Люксембург, С.А. и на Договора за подписка между Република България и Чейз Манхатън Интернешънъл Лимитид, Монган Стенли и Ко. Интернешънъл Лимитид и други.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 193 народни представители: за 152, против 3, въздържали се 38.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедурно предложение има думата господин Иван Искров.

ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Преди всичко искам да благодаря на всеки един от вас, тъй като след тези бурни дискусии стигнахме до разбиране на проблема. Наистина това е един договор за поемателство, не е типичен за заем. Благодаря ви много.
Искам да направя процедурното предложение на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание законопроектът за ратифициране на споменатия вече договор да бъде гласуван на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Искров.
Има предложение за преминаване към второ четене на законопроекта. Не виждам противно становище.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение. Моля, гласувайте!
Гласували 187 народни представители: за 151, против 11, въздържали се 25.
Процедурното предложение се приема.
Господин Искров, заповядайте да докладвате.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ:
"ЗАКОН
за ратифициране на Договора за фискално и платежно
агентство между Република България и Чейз Манхатън
Банк, Лондон, и Чейз Манхатън Банк, Люксембург, С.А.
и на Договора за подписка между Република България и
Чейз Манхатън Интернешънъл Лимитид, Морган Стенли и Ко. Интернешънъл Лимитид и други

Член единствен. Ратифицира Договора за фискално и платежно агентство между Република България и Чейз Манхатън Банк, Лондон, и Чейз Манхатън Банк, Люксембург, С.А. и Договора за подписка между Република България и Чейз Манхатън Интернешънъл Лимитид, Морган Стенли и Ко. Интернешънъл Лимитид за емитиране на облигации на Република България на стойност до 250 млн. евро, подписани на 1 ноември 2001 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Чухте член единствен с добавката, която беше направена от председателя на Комисията по бюджет и финанси.
Подлагам на гласуване законопроекта на второто четене. Моля, гласувайте!
Гласували 185 народни представители: за 147, против 12, въздържали се 26.
Законът е приет.
В 15,53 ч. ви поздравявам с ратифицирането на тези два договора! (Ръкопляскания.)
Съобщения:
На 8 септември в зала 356 от 16,30 ч. ще се проведе редовно заседание на Комисията по правни въпроси.
Комисията по икономическата политика ще проведе съвместно заседание с Комисията по бюджет и финанси днес, 8 ноември, от 16,30 ч. в зала 248.
Комисията по външна политика, отбрана и сигурност ще проведе редовно заседание на 8 ноември от 16,00 ч. в зала 238.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание днес, 8 ноември, в зала 134 от 16,30 ч.
Комисията по околната среда и водите ще проведе заседание днес от 16,30 ч. в зала 130.
Комисията по транспорт и телекомуникации ще проведе извънредно заседание на 9 ноември, петък, от 14,00 ч. в зала "Запад". С готовност заседанието да се пренасрочи за по-късен час.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведе заседание на 14 ноември, сряда, от 16,30 ч. в залата 232.
Комисията по правата на човека ще проведе заседание днес от 16,30 ч. в зала 456.
Господин Дончев ще направи едно съобщение.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми колеги, моля всички председатели на постоянните комисии в Народното събрание утре да се съберем в зала "Запад" през първата почивка на нашето пленарно заседание за обсъждане на график за работа на комисиите с оглед удълженото време на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Следващото заседание на парламента е утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 15,56 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председател:
Благовест Сендов


Секретари:
Иво Цанев

Гергана Грънчарова