Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Благовест Сендов.
Секретари: Величко Клингов и Несрин Узун

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието!
Уважаеми народни представители, постъпило е предложение от името на Парламентарната група на Коалиция за България за включване в програмата на Народното събрание за днес като точка от дневния ред законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане. Съгласно нашия правилник - чл. 40, ал. 7, тази точка се включва в дневния ред.
Искам да помоля вносителите на законопроекта да го представят. Това ще бъде първа точка от дневния ред, след което ще продължим със Закона за приватизацията и следприватизационния контрол.

Първа точка за днес е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОЦИАЛНОТО ПОДПОМОГАНЕ
Имате думата, госпожо Масларова. Вие сте от вносителите.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
На вашето внимание представяме Закон за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане.
Давам си ясна сметка, че този закон не е гледан в Комисията по труда и социална политика. Досега действащият Закон за социално подпомагане в една голяма степен създаваше твърде много затруднения, особено що се касае до дейностите на общините и разбира се поемането на тяхната отговорност в областта на социалното подпомагане.
Действащият Закон за социално подпомагане беше приет от предишното Народно събрание и аз смятам, че той в голяма степен създаде една нормативна уредба, чрез която се създаваше една централизирана институция и централизирано управление на службите за социално подпомагане, докато финансирането и реализирането на самите дейности в областта на социалното подпомагане се дезагрегираха и се прехвърлиха отговорностите - една част от отговорностите поемаше държавата, останалата част от отговорностите се предоставяше на общините. Или, ако мога образно да се изразя, един назначаваше кадрите, т.е. Министерството на труда и социалната политика и съответно ресорния заместник-министър, по негово решение.
Аз смея да твърдя, че в онзи период, след който излезе този закон, в системата на "Социални грижи" бяха уволнени около 5 хил. души. Подчертавам и държа да го знаете, защото не съм много убедена как ще гласувате днес, след като не сте взели решение колективно и по групи, и законопроектът не е минал през водещата комисия, но бяха освободени кадри, които са изграждани с години, кадри, които така или иначе бяха неудобни по някакъв начин.
За съжаление, моето дълбоко убеждение, а и на моите колеги от Коалиция за България е, че е крайно време да престанем да кадруваме, а да ценим хората с квалификация, опит, знания и авторитет в дадена област и аз твърдя, че системата на "Социални грижи" действително в продължение на доста дълги години се преобразуваше. Създаде се един доста добър екип и за цялата страна без значение от политически пристрастия, защото за да бъдеш в системата на "Социални грижи" трябва освен да си компетентен, да имаш и сърце, да те боли за това, което работиш, не да изпълняваш определени поръчки. И именно за това в нашия законопроект един от мотивите, едно желание е да дадем малко по-различна структура.
Предлагаме и е естествено, че Министерството на труда и социалната политика ще определя политиката в областта на социалните грижи. Естествено, че Министерството на труда и социалната политика ще носи отговорност до това, което касае кардиналните проблеми и основните документи, но не е възможно кмета и общината да отговарят за работата на "Социални грижи", а някой да назначава отгоре хората, които ще изпълняват. Тоест, да налага административно хората, които ще изпълняват тази дейност.
Законопроекта в голяма степен, аз държа да бъда достатъчно мотивирана и достатъчно коректна пред вас, давам си сметка, че той в много голяма степен ще затрудни висшата държавна администрация. Но в много голяма степен и за да не кажа в още по-голяма степен, ще създаде комфорт и възможност - комфорт е силната дума, но ще даде възможност да се работи по места много по-спокойно.
Вчера ние имахме среща с над 150 кметове и председатели на общински съвети, които също споделят проблемите, що се касае в областта на социалното подпомагане и социалните грижи.
В законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане имаме едно предложение, с което се стремим в по-голяма степен да разширим гражданското участие на основните потенциални и реални клиенти на системата, както и на професионално-съсловните и образователните организации, които следва да защитават професионализма, морално-етичните норми на поведение и интересите на социалните работници.
Мисля си, че не е съвсем без значение пред вас да споделя и това, че когато беше приет действащият сега закон, той в голяма степен не беше одобрен от Българската асоциация на социалните работници, на Асоциацията на училищата за социални работници и другите неправителствени организации, защото сами разбирате, че част от неправителствените организации, които бяха много активни до преди една година, сега, мисля си, че вече са забравили за какво става реч и не са чак толкова активни. А в системата на "Социални грижи" и на социалното подпомагане, ние с вас сме длъжни да подготвим едно законодателство, в което широко да отворим вратите за структурите на гражданското общество, които имат невероятен потенциал и коректно, почтено да работят и да подпомагат тази система. Още повече, при положение, че в момента, поне официалните данни на статистиката сочат, че около 2 млн. 700 хил. души в България или при 7,5 млн. - България, това е една трета, се намират на грижите на "Социални грижи".
Ето ви един шанс с подобрение на закона, с нашите предложения за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане, да дадем възможност и на неправителствените организации много по-интензивно да се включат, както и хората, които имат възможности, за да подпомогнат както възрастните, така и семействата със затруднено положение, така и цели съсловия, и цели региони, в които има висока безработица, която надхвърля 50% - и на 4 души в едно семейство, работи един от работоспособните, да се подпомогнат в максимална степен.
В общи линии нещата не са свързани, господин председател, със средства. Подчертавам го, защото оттук насетне Коалиция за България ще ви представя законопроекти само с финансови разчети за разлика от всички досега представени и от тази гледна точка аз мисля, че законопроектът на първо четене трябва да бъде приет и ви предлагам, апелирам ви да го приемете, като между другото, между първо и второ четене ще разчитаме и на колегите от всички парламентарни групи и действително да помогнем както на национално равнище, така и на регионално равнище, на общинско равнище, както на регионалните служби, на областните управители, да усъвършенстваме системата на социалното подпомагане и съответната нормативна уредба. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Чухме становището на вносителя, но за да можем да разгледаме законопроекта на първо гласуване трябва да се изслушат и докладите, да се изслуша доклада поне на водещата комисия. За съжаление констатирам, че водещата комисия не е представила доклад.
Искам да обърна внимание на водещата комисия, а това е Комисията по труда и социалната политика, госпожа Масларова е заметник-председател на тази комисия, така че би било добре в скоро време да може да се излезе с такова становище, за да можем да продължим разглеждането на този въпрос, така че сега просто има процесуална пречка да можем да продължим разискването след като не сме изслушали този доклад.
Имате думата, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Вярно е, че водещата комисия трябва да изрази своето становище в пленарна зала, но комисията трябва да вземе своето становище в тримесечен срок. След като този срок е изтекъл, независимо дали има становище на водеща или друга комисия, или няма, няма абсолютно никаква пречка този законопроект и който и друг да е, да бъде разгледан и гласуван в пленарна зала. Това е утвърдена практика от миналите парламенти - изтекъл ли е срокът, пречка няма, за да се постави на разискване в пленарна зала. Това е абсолютно безспорно!
Господин председател, разбирам деликатното положение, в което и Вие сте изправен. Добре, нека да отложим сега разискването, правя това процедурно предложение, в 14-дневен срок, до 2 седмици комисията да го разгледа и след това да го продължим. По този начин Ви помагам да излезете от неудобното положение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви и аз, господин Корнезов.
Има процедурно предложение за отлагане на разискването по внесения законопроект, направено от господин Корнезов.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): В 14-дневен срок да се разгледа от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: В 14-дневен срок, да - така, както господин Корнезов предложи.
Има ли противно процедурно предложение?
Ако няма, подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от господин Любен Корнезов за отлагане на разискванията с 14 дни.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 130, против 4, въздържали се 9.
Приема се направеното процедурно предложение.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред, а именно:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ - продължение.
Искам да поканя председателя на Комисията по икономическата политика господин Валери Димитров да заеме своето място, за да можем да започнем с тази точка от дневния ред.
Ще помоля все пак от ръководството на Националното движение да помогнат, щото да бъде намерен господин Валери Димитров, тъй като той е председател на водещата комисия и без него трудно бихме могли да започнем да работим по същество. Той вероятно е очаквал, че с първа точка от дневния ред ще се занимаваме до 10,30 ч.
Ако господин Тасим - заместник-председател на Комисията по икономическата политика, би се чувствал в състояние да започне докладването по законопроекта...
Господин Тасим, заповядайте.
Преди да започнем по същество, искам да припомня, че беше отложен чл. 17 след разисквания и беше докладван чл. 18. Проведени са разисквания, но така и не се стигна до гласуване. Дали вчера Комисията по икономическата политика успя да се събере, за да се стигне до някакво разбирателство по тези текстове, или продължаваме нататък, където нещата са по-безспорни?
Междувременно влезе господин Валери Димитров. Вече може ръководството на комисията да се разбере помежду си.
Господин Димитров, обърнах внимание, че са отложени чл. 17 и чл. 18 след разисквания, не са гласувани. Дали вчера Комисията по икономическата политика е успяла да изчисти тези проблеми или продължаваме нататък, а след това да се спрем на тях?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Не, уважаеми господин председател, уважаеми колеги, не сме поемали ангажимент да преработваме текста в никакъв случай. Аз заявих своето становище по този текст и становището на Комисията по икономическата политика. Просто се отложиха дебатите по този текст, но никой не е поемал ангажимент да го преработи, за да бъде той удобен на неговите критици.
Така че аз мисля, че трябва да продължим с дебатите, с предложенията по този текст и накрая да преминем към неговото гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: След разяснението, направено от председателя на комисията, стигнахме до чл. 17 по номерацията на вносителя, по който бяха проведени разискванията. Затова сега преминаваме към гласуване на текста.
Подлагам на гласуване първо тези предложения на народни представители, които не са инкорпорирани във финалната редакция, направена от комисията. Затова поставям на гласуване първо предложението на народния представител Йордан Нихризов по чл. 17, ал.1. Разполагате с материала. Вчера бяха проведени дискусиите.
Заповядайте, господин Тасим.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! Втора седмица вече се занимаваме със законопроекта за приватизация и следприватизационен контрол. С това темпо, както каза госпожа Дончева, всички наши предприятия ще се декапитализират и ще стигнем наистина до 95 процента, което тя много неправилно цитира.
Затова, за да се измъкнем от тази ситуация по чл. 17, свързан с чл. 16, аз предлагам следната редакция:
"Министерският съвет одобрява Устройствен правилник на Агенцията за приватизация, приет от Надзорния съвет."
По този начин спорът дали трябва да бъде приет устройствен правилник от надзорния съвет, излъчен от нас, се изчиства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това предложение, струва ми се, е по чл. 18 по номерацията на вносителя. Нали така?
ЮНАЛ ТАСИМ: На чл. 17, както пренареждаме в момента.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Дискусията вече е обща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, дискусията е обща. Значи, дискутирате текста "Министерският съвет приема устройствен правилник". Вашето предложение е: "одобрява устройствен правилник, приет от надзорния съвет".
ЮНАЛ ТАСИМ: За да може да изчистим члена, който е дебатиран половин час вчера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Както и вчера ние споменахме, това предложение на господин Тасим, което той сега възобновява, би могло фактически, ако го приемем, да ни даде възможност след това да обсъдим внимателно в комисията предишния член, който отложихме, без да предрешаваме неговото разглеждане. Защото, ако тук приемем "одобрява", там може да стигнем до нормалното състояние, че не приема план, а приема правилник, който се одобрява, и въобще да намерим текст, какъвто преценим. Така че, ако тук приемем "одобрява", това ще бъде коректно и няма да предрешаваме съдържанието на члена, който отложихме.
В този смисъл, ако това е и вашето разбиране и ще дадете възможност след това да поработим по този член - сега чл. 16, бивш чл. 17 - ние бихме могли да го подкрепим, защото дава възможност да се намери решение. Но все пак би било полезно да чуем вашето разбиране за ситуацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов. Това го възприемам като реплика, защото по същество Вие имахте изказване вчера по тези текстове.
Други желаещи? Едва ли се налага дуплика в случая, освен ако господин Тасим не смята нещо различно.
Други желаещи има ли, защото дискусията още не е приключила, както разбирам от воденето на заседанието? Има ли други желаещи или да започнем гласуването на текстовете? Не виждам други желаещи.

Започваме с гласуването.
Първо гласуваме предложението на народния представител Йордан Нихризов по чл. 17, ал. 1, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 36, против 90, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Както всички си спомняте, вчера ние отложихме чл. 17, който става чл. 16, и преминахме към чл. 18, който става чл. 17. Сега ние обсъждаме него и именно за чл. 18, който ще стане чл. 17, е предложението на господин Тасим. Ние не сме прегласували вчерашното си решение да отложим разискванията по чл. 17, който ще стане чл. 16, и би било редно гласуванията по него да станат тогава, когато пленарната зала, а не само председателят на комисията, е готова с предложения по въпроса. Иначе какъв смисъл има нашето вчерашно решение?
Ние трябва да пререшим въпроса за отлагането на чл. 17, който става чл. 16, и тогава да започнем гласуването. Нашата логика беше: преминахме към следващия член, госпожа Дончева изрази мнение, че по същество ние ще предрешим дискусията по чл. 17, който става чл. 16. Единственият начин да не я предрешим е по чл. 18 да приемем предложението на господин Тасим. Ако това направи залата, след това следобед или на някакъв по-късен етап ние ще имаме възможност от Икономическата комисия да ви дадем това предложение, за което залата вчера настояваше. Ако ние не можем да направим ново предложение, това ще докладва председателят на комисията. Но е редно комисията да изпълни вчерашното решение на залата. Аз мисля, че по този въпрос не може да има съмнение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Има думата господин Валери Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Трябва да направя едно кратко пояснение. Ние не сме отлагали гласуването, за да може чл. 17 да бъде преразглеждан в Икономическата комисия. Това не е вярно. Просто ние отложихме дебатите по този текст до днес и днес трябва да приемем този текст във връзка с чл. 18, тъй като се оказа - такова беше предложението и на господин Узун, - че чл. 18 и чл. 17 са тясно свързани. И предложението на господин Тасим изчиства един проблем във връзка с чл. 17. След като го приемем, ние можем да се върнем на чл. 17 и да го гласуваме, а не да го отлагаме, за да бъде разглеждан в комисията. Той няма да бъде разглеждан в комисията, тъй като комисията има ясна позиция по този въпрос. Няма да преразглеждаме позицията си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Димитров.
Струва ми се, че след това разяснение е ясно. Защото вчера действително направихме отлагане, но не за 10 или 15 дни или след като комисията отново го разгледа, такъв ангажимент въобще не е поеман от комисията, а беше отложено само от вчерашния ден. И съвсем нормално е в следващия пленарен ден отложеният въпрос да бъде поставен на разискване и да бъде гласуван.
Така че няма никаква пречка ние да продължим гласуването.
Подлагам на гласуване следващото предложение по чл. 17 на вносителя, което е на господин Атанас Папаризов - по чл. 17, ал. 1, т. 5.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 129 народни представители: за 43, против 62, въздържали се 24.
Не се приема предложението.
Следващото предложение е предложението на народния представител Михаил Миков - по чл. 17 на вносителя.
Моля, гласувайте предложението.
Моля, анулирайте гласуването. Ще се гласува отначало. Сещате се защо е това.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков.
Гласували 123 народни представители: за 35, против 61, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Изпуснал съм още едно предложение - на народния представител Алекси Алексиев, което не сме гласували. То не е оттеглено. Аз останах с погрешно впечатление.
Така че продължаваме с предложения, които не са приети от комисията.
Първото от тях е предложението на народния представител Алекси Алексиев, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 130 народни представители: за 45, против 67, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Сега искам да помоля господин Никола Николов, който вчера направи едно предложение, в момента не разполагам с него и затова ще Ви моля, господин Николов, да ме извините, че ще трябва да го направите втори път.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам едно решение на спора, който се разрази вчера, а именно от т. 5 на ал. 1 на чл. 16 да извадим думите "относно тяхната законосъобразност" и да ги включим в т. 9. Тогава се разрешава и спора, за който говорихме, че ...
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Пак ще отиде в Конституционния съд.
НИКОЛА НИКОЛОВ: Конституционният съд, затова си е Конституционен съд.
По този начин отпада презумпцията на ал. 2, че в случай, че Надзорният съвет не се произнесе по законосъобразност, то е казано: "сделката се счита за законосъобразна". Очевидно, това не е възможно.
Заради това аз мисля, че изваждайки думите "относно тяхната законосъобразност" и записвайки като т. 9: "одобрява приватизационните сделки относно тяхната законосъобразност", решаваме проблема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Това беше предложението на господин Николов.
Господин Валери Димитров иска да вземе отношение по това предложение, тъй като е твърде важно и възлово.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Преди всичко бих искал да посоча, че съобразно предложението на господин Тасим по чл. 18, то означава и в сегашния чл. 17, ал. 1, т. 3 да бъде не "утвърждава проект", а "приема проекта на Устройствен правилник", просто за да има единство в терминологията в двата текста. Така ще се промени чл. 17 съобразно предложението на господин Тасим, ако го приемем.
Но другото, на което искам да обърна внимание. В ал. 2 на чл. 17, който става чл. 16, се казва, че в случай, че Надзорният съвет не се произнесе по приватизационната сделка в съответния срок се приема, че е налице одобрение. Не че сделката е законосъобразна. Никой не казва това. Четете текста! Счита се, че е налице просто одобрение. Нищо повече. Това нищо не означава, освен че Надзорният съвет се е произнесъл.
И аз продължавам да твърдя, че е пълна глупост да се говори, че това легитимирало сделката и я правело вече законосъобразна и неатакуема и т.н. Това означава само едно: че Надзорният съвет е упражнил своите правомощия. Как? - Това е отделен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има думата господин Папаризов за едно процедурно предложение.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Вие преди около 5 мин. отхвърлихте еднолично предложението, което гласувахме вчера - да се отложи гласуването по този текст, за да има възможност да се доуточни. Нормално това щеше да стане в Комисията по икономическата политика. Сега уточняването продължава тук, от трибуната на пленарната зала, не с участието на всички народни представители, а едни могат да уточняват, други - да не уточняват.
Моля Ви, да не вървим в тази процедурна неразбория. Или да гласуваме така, както всичко е записано, тъй като Вие, така да се каже, пререшихте еднолично това, което реши залата, или действително нека да имаме възможност да уточним текста в съществуващите помощни органи на парламента - ако не се разчита на тях, създайте някаква група от двама-трима души - за да може в крайна сметка да се намери най-добрият текст. Той не може хем да се гласува, хем да се променя, хем да се обсъжда. Разбира се, че е добре да се приема, но разбира се, че не може да се приема проект на правилник, а се приема правилник. Извинявайте! Това обаче трябва да го обсъдим и сигурно до това ще стигнем - че се приема правилник и после се одобрява, както предлага господин Тасим. Но нека да имаме възможност да обсъдим това спокойно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Аз се опитвам да създавам условия за спокойно обсъждане.
Има думата заместник министър-председателят господин Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вчера, поради заседание на Министерския съвет, не успях да присъствам на тази толкова важна дискусия. Затова ми позволете с няколко изречения да се произнеса по съдържанието на този чл. 17, който става чл. 16.
За вносителя, за изпълнителната власт, от изключително значение, е както вече сте разбрали, Надзорният съвет на Агенцията за приватизация да не може да се произнася по целесъобразността на сделките. Това не означава, уважаеми колеги, че ние не можем да работим добре с Надзорния съвет. Напротив, аз изключително уважавам колегите, всички колеги от Надзорния съвет на Агенцията за приватизация. С тях сме в отлични отношения и работим много добре. Смятам, че те са компетентни, отговорни хора, които си вършат съвестно работата и ще продължават така.
В същото време не забравяйте, че ние имаме около 1600 сделки, които трябва да приключим в обозримото бъдеще. Пак ще ви напомня: за 12 години демократичен преход в страната в момента сме на 53% приключила приватизация и останалите 47, които са останали, някои от тях са фирми в лошо финансово състояние. Други можеха да бъдат много по-добри, ако бяха приватизирани по-рано.
Уважаеми колеги, ако Надзорният съвет се произнася по целесъобразността на всяка една от тези сделки, прави сериозни дебати и превръща в политически въпрос всяка една от тези сделки, ние няма да ги приключим не до края на мандата на това правителство, ами до края на това десетилетие. Аз съм присъствал веднъж на едно разискване на Надзорния съвет по една тема, която на мен ми заприлича много на един малък парламент. В продължение на няколко часа се разискваше една тема, за която аз не бих отделил не повече от няколко минути. Ако вие искате Надзорният съвет от 7 депутати - пак ви казвам, че уважавам колегите изключително много - да се произнасят по целесъобразността на 1600 сделки, това е все едно вие да сложите на всеки един министър 7 депутата, които да се произнасят по целесъобразността на всяко едно негово ежедневно решение. И тъй като ние вземаме десетки управленски решения на ден -подписваме десетки документи, ако ние трябва да имаме Надзорен съвет над нашата глава, това означава, че на ден ще можем да приемаме по три решения. Това, първо - скоростта на приватизацията е изключително важна за България.
Другите ми аргументи са следните. Погледнете какво е станало в миналото и какво е правил Надзорният съвет. Той е правел следните неща. Бил е подложен на сериозен лобистки натиск, имало е сериозна корупционна среда и на практика той или е спирал сделките, или е превръщал в огромен политически въпрос одобрението на всяка една сделка. Ние се борим точно срещу това. Ние искаме да опростим процеса, да го ускорим, да го деполитизираме и да го дедалаверизираме.
Затова молбата ми към вас е: гласувайте този текст, както е внесен от вносителя.
Другата тема - в ал. 2, за 15-дневния срок.
Уважаеми колеги, представяте ли си след толкова многогодишни мъки да намерим купувач за Българска телекомуникационна компания и да сключим приватизационна сделка и Надзорният съвет примерно в 3 или в 6-месечен срок да не одобри тази сделка. Затова в закона ние приемаме един модерен принцип, това е принципът на мълчаливото съгласие. Тоест, ако няма нещо, срещу което Надзорният съвет да може да възрази и да спре сделката - някаква законова, корупционна или друга причина, тогава би трябвало сделката автоматично да бъде одобрена. Иначе ние се превръщаме в заложници на един орган, който може 6 месеца да блокира всяка една приватизационна сделка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Василев.
Имате думата, господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин министър! Аз подкрепям така наречения мълчалив отказ. Тоест, Надзорният съвет трябва да бъде притиснат от нас, депутатите, да работи по-оперативно. Няма нищо лошо, ако възприемем този текст. Това е наистина динамично решение, което е полезно за бързината на приватизацията и ще подкрепя такъв текст.
Същевременно категорично съм против думите на министър Василев по отношение правата на Надзорния съвет да се произнася по целесъобразност, за някои сделки обаче. Той казва: "Пред нас стоят още 1600 сделки. И ако Надзорният съвет си губи времето по всяка една от тях, ще ни трябват още 12 години преход". Но идеята е Надзорният съвет да не се занимава с всички сделки, да не одобрява всяка една от тях, да не се произнася по целесъобразност. Затова бяха и някои от предложенията. Надзорният съвет примерно да одобрява сделките над 3 млн. лв. Можем да обсъдим друга цифра, така че в полезрението на Надзорния съвет да попаднат общественозначимите сделки. Нека всички 1500 сделки или 1000 сделки, или каквато цифра устройва министърът, да останат, да се одобряват само от изпълнителната власт. Но тези сделки, които интересуват обществото, трябва да се контролират по някакъв начин от обществото, защото страда прозрачността.
Не може да се говори, че ще има прозрачност на приватизацията, ако само изпълнителната власт приватизира най-големите предприятия в България или предприятия, които не са големи по активи, но представляват значим обществен интерес. Ние ще настояваме Надзорният съвет да се произнася по целесъобразност за най-значимите сделки. А НДСВ и неговото правителство просто трябва да кажат, че желаят да узурпират всички сделки, ако не възприеме този подход.
Досега, господин Василев, във всички правителства, след като е започнала приватизацията в България, е имало случаи, когато Надзорният съвет е спирал сделки, и вчера го казах, които не са водени добре, които наистина са създавали условия за корупция. Трябва Надзорният съвет, чрез представителство на политици, да се вглежда в някои общественозначими сделки и толкова. Ако вие сте против това, просто трябва да признаете, че вие говорите на думи колко уважавате Надзорния съвет, колко добре работите с тях, това са вашите дежурни приказки, но същевременно те, ако обичат, да се произнасят само по законосъобразност. За общественозначимите сделки обществото иска чрез своите политици в парламента да вижда какво правите вие от правителството на Република България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Жотев.
Господин Валери Димитров има думата за реплика.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Държа да обърна внимание, че след като спорът така се заби в тази посока - законосъобразност или целесъобразност, като че ли никой не обръща от вас внимание, господа, които сте яростни защитници на тезата за целесъобразността, че ние сме дали на Надзорния съвет едно много важно правомощие: "да проверява съответствието на тези сделки с одобрените стратегии за приватизация". Това е нещо много важно. Това също е целесъобразност, ако нямате нищо против.
Но искам да обърна внимание, когато говорите за политически контрол, господа отляво и отдясно, мога ли да ви попитам аз, уважаеми господа: колко пъти Надзорният съвет на Агенцията за приватизация през годините, когато ваши правителства управляваха, е дал публичен отчет пред парламента за това как той е осъществил контролната си дейност, какви сделки е спрял и какво е направил? В нито един закон не съм видял правомощие Надзорният съвет да се отчита пред парламента. Нито в Комисията по икономическата политика Надзорният съвет е давал отчет за дейността си, нито пред парламента. Извинявайте, но вашият орган за политически контрол, така както бяхте направили неговия дизайн, просто не е орган за никакъв политически контрол, а си беше чист орган за политическо лобиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: За дуплика думата има господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин министър! Аз съм присъствал на няколко заседания на Надзорния съвет, на които той се е отчитал.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Тук, в парламента, публично?
ПЕТЪР ЖОТЕВ: Хубава е идеята, господин Димитров, затова е и моята дуплика. Ще бъде много по-прозрачно оттук нататък, ако Надзорният съвет има функции да се произнася по целесъобразност за най-големите общественозначими сделки и същевременно му вменим като задължение да се отчита пред парламента. Тогава и Вие ще бъдете доволен, и цялото общество ще бъде доволно. Това е добра идея. Нека Надзорният съвет да се отчита пред парламента, да се отчита където и да било, в това число и пред медиите, ако искате. Но Надзорният съвет, пак повтарям и винаги ще твърдя, че приватизацията на най-големите предприятия в България трябва да бъде пред погледа на цялото общество. И тъй като то не може да се вглежда във всяка една от големите сделки, то е избрало нас -240 депутати. Не може изпълнителната власт изцяло да узурпира приватизационния процес. Така не е било в нито една държава. Така не е било в нито една от годините, които досега са изтекли от започването на приватизацията.
Пак ще кажа: няма най-прозрачна процедура. Има прозрачна процедура или няма прозрачна процедура. С предложението Надзорният съвет да има правото да се произнася по целесъобразност на най-важните сделки се увеличава прозрачността. Просто има прозрачност. Другото е само твърдение пред обществото и медиите, че НДСВ е за прозрачност и за нов морал, но всъщност прави точно обратното. На практика с тези наши твърдения ние искаме да ви помогнем, да помогнем и на българското общество да приключи процеса на приватизация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Жотев.
Вицепремиерът Николай Василев има думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Жотев! Напълно приемам Вашите аргументи в следната посока, че българското общество трябва да е запознато със съдбата на най-големите и най-важните структуроопределящи приватизационни сделки. Но това и сега е така. Това е духът на новия закон. Надзорният съвет наблюдава всяка една от тези големи сделки. Да вземем за пример БТК - една от най-големите. Той я наблюдава от самото начало, той я наблюдава в продължение на много месеци. Той примерно в продължение на три часа обсъжда договора с Дойче банк - нашия консултант. Много пъти, предполагам, че е чел документи, процедури, договори, ще наблюдава дали се спазва процедурата от самото начало до самия край. Този процес ще протече почти цяла година, след което, ако има съмнения за корупция, ако има нарушени процедури, нарушени наредби, ако не е спазена стратегията, ако нещо не е спазено по закона и по процедурите, той, разбира се, ще се произнесе.
Единственото нещо, по което ние не искаме той да може да се произнася, уважаеми господин Жотев, е накрая. Вие знаете, че вашето правителство четири години не успя да продаде БТК. Ние ще се опитаме за по-малко от 12 месеца да я продадем. Вие представяте ли си ние да намерим най-добрия купувач на света, с най-добрата сделка и след това, просто ей-така, защото на Надзорния съвет не му харесват черните очи на купувача, да каже: всичко е законно, всичко е прекрасно, но ние няма да одобрим тази сделка. Ако може да ми дадете един разумен аргумент защо трябва да даваме възможност на 7 члена на Надзорния съвет да могат да правят това, трябва да ви кажа, че аз не виждам никакъв такъв аргумент.
Освен това, честно казано, не съм съгласен с вашата качествена характеристика за това как върви нашата приватизация. Моментът не е най-подходящият да я категоризираме. Гарантирам ви едно: при нас приватизацията върви няколко пъти по-бързо и много по-прозрачно, без никакви съмнения за корупция. При нас няма "Господин 10 процента" и приватизацията е много по-добра, отколкото беше преди. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
Повече дебати по тези текстове няма да има.
Преминаваме към гласуване.
Първо трябва да гласуваме предложението, направено от народния представител Никола Николов, за отпадане от т.5 на текста "относно тяхната законосъобразност" и преминаване в т. 9.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Никола Николов.
Гласували 156 народни представители: за 64, против 85, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Господин Валери Димитров има думата за уточнение.

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Само искам да обърна внимание на чл. 17, че в т. 5 има допусната грешка. Текстът трябва да гласи:
"Одобрява приватизационните сделки над стойността, посочена в Устройствения правилник на Агенцията за приватизация, сключени чрез публично оповестен конкурс или публичен търг относно тяхната законосъобразност и за съответствието им с одобрените от Народното събрание стратегии по чл. 3, ал. 7;"
Думите "както и тези по реда на чл. 32," и думата "включително" трябва да отпаднат. Това е просто техническа грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Аз моля да ме извините и Вие, и председателят на комисията, и господин министърът. След като два дни обсъждаме един текст и точно преди гласуването се установява, че имало грешка и се чете съвсем друг текст, аз Ви моля този текст да се раздаде преди да се гласува. Бъдете добър да го напечатате. След пет минути ни го раздайте. Нека продължим нататък и след това ще го гласуваме.
Ако искате, си го гласувайте. Но така да ни четете текстове, по които има обострени и професионални, и политически дебати, меко казано, не е добре за Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители! Подлагам на гласуване текста на чл. 17, който става чл. 16, предложен от Комисията по икономическата политика с тази техническа корекция - отпадането на чл. 32.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Член 32 не може да отпадне, защото ние сме на чл. 16!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много Ви моля, дебатите приключиха. Текстът беше прочетен само преди една минута. Едва ли се налага втори път да се чете.
Моля, гласувайте чл. 17 така, както е предложен от комисията.
Гласували 142 народни представители: за 79, против 45, въздържали се 18.
Член 17 се приема.
Благодаря ви.
Следва чл. 18, по който имаше проведена дискусия и имаше предложение на господин Тасим - Министерският съвет вместо "приема" - "одобрява Устройствен правилник на Агенцията за приватизация, приет от Надзорния съвет".
Нали това беше предложението Ви, господин Тасим?
Първо ще подложа на гласуване този текст така, както е предложен от господин Тасим.
Моля, гласувайте направеното предложение по чл. 18.
Гласували 136 народни представители: за 118, против 2, въздържали се 16.
Приема се.
Благодаря ви.
С това чл. 18 е приет.
Преминаваме към глава трета "Агенция за следприватизационен контрол".
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Глава трета "Агенция за следприватизационен контрол".
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя за заглавие на главата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По заглавието на глава трета има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Моля, гласувайте заглавието на глава трета.
Давам 15 мин. почивка, за да се събере кворум в залата. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
Процедурен въпрос. Заповядайте, господин Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Това не е процедурен въпрос, а съгласно чл. 42, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е възражение срещу начина, по който Вие ръководите заседанието. Какво имам предвид? Преди тази почивка, която Вие дадохте, всъщност изтъкнахте като мотив за почивката това, че в залата няма необходимия кворум. Основание за такова Ваше твърдение беше резултатът от гласуването, в който се показа, че са гласували 119 души. Само че резултатът от едно гласуване не е проверка на кворум и не може да бъде основание за прекратяване на заседанието, по простата причина, че не всеки от присъстващите в залата народни представители участва в гласуването. Това е пределно ясно, това се знае и вече десета година няма такъв случай, няма такъв прецедент на прекъсване на заседание и даване на почивка по този повод.
Това, което Вие можете да направите съгласно правилника, за да прекъснете заседанието и дадете почивка, е да проверите кворума, което изрично е показано как се прави и кога в чл. 39.
Така че ви моля, господин председателю, предполагам, че вече сте овладели в известна степен правилника, но когато става въпрос за парите на данъкоплатците 15 минути излишно протакане на парламентарното време, а вчера два пъти по 20 минути - 40 минути, едва ли ще изглежда оправдано в техните очи. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Панев.
Аз констатирах преди почивката, че няма кворум и затова я дадох.
Сега подлагам на гласуване заглавието на глава трета - "Агенция за следприватизационен контрол". Моля, гласувайте само със собствените карти.
Гласували 139 народни представители: за 136, против 1, въздържали се 2.
Приема се. Благодаря ви.
Господин Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 19 има предложение от народния представител Юнал Тасим, което е оттеглено. Има предложение от народния представител Михаил Миков: в чл. 19, ал. 3 да отпадне.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Има предложение на народните представители Рамадан Аталай, Несрин Узун, Юнал Тасим, Арсо Манов и Хюсеин Чауш, което е прието по принцип.
Идентично предложение има и народния представител Алекси Алексиев, което също е прието от Комисията по икономическата политика.
И има предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 19, който става чл. 18 със следното съдържание:
"Чл. 18. (1) Създава се Агенция за следприватизационен контрол като администрация към Министерския съвет за осъществяване на следприватизационен контрол за приватизацията на държавното участие в капитала на търговски дружества и на обособени части от имуществото на търговски дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала.
(2) Агенцията за следприватизационен контрол е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.
(3) Бюджетната издръжка на Агенцията за следприватизационен контрол е отделена от приходите и разходите, свързани със следприватизационния контрол.
(4) Органи за управление на Агенцията за следприватизационен контрол са:
1. Надзорен съвет;
2. Изпълнителен съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По чл. 19 по номерацията на вносителя има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Имам питане към народните представители Рамадан Аталай, Несрин Узун, Юнал Тасим, Арсо Манов и Хюсеин Чауш дали ги удовлетворява начинът, по който е възприето тяхното предложение.
НЕСРИН УЗУН (ДПС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да.
Същия въпрос имам към народния представител Алекси Алексиев, за да знам дали да ги подлагам на гласуване, защото те са възприети по принцип. Не виждам възражения в това отношение.
Следователно ще подложа на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков ал. 3 на чл. 19 да отпадне. Това предложение не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков.
Гласували 139 народни представители: за 39, против 98, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията по икономическа политика за чл. 19, който става чл. 18.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 136 народни представители: за 102, против 16, въздържали се 18.
Текстът е приет.
Обяснение на отрицателен вот иска господин Папаризов. Заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Гласувах против този текст, тъй като след като пленарната зала не прие предложението на господин Миков и в момента е отделена бюджетната издръжка на агенцията от приходите и разходите за следприватизационен контрол, и тъй като няма собствен постоянен източник за този следприватизационен контрол, на мен не ми е ясно на основание на какви приходи и на какви разходи ще се извършва той. Тази агенция е доста различна от другата. Пет процента от приватизацията отиват в приходите на другата агенция и там такъв текст би имал смисъл. Тук обаче така приетият текст според мен поставя под съмнение въобще източниците за разходите на дейността по следприватизационен контрол. И затова гласувах против този текст. Надявам се да се намери някакво практическо решение от изпълнителната власт, въпреки текста, който ние приехме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Не виждам желаещи за обяснение на други отрицателни вотове. Затова преминавам към следващия текст - чл. 20 по номерацията на вносителя.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение от народния представител Михаил Миков - в чл. 20 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Агенцията за следприватизационен контрол осъществява дейността по чл. 1, ал. 3."
2. В ал. 2:
а) Точка 4 се изменя така:
"4. извършва проверки и изисква информация относно изпълнението на поети с приватизационни договори задължения;"
б) Точка 5 да отпадне.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Има предложение от народния представител Валери Димитров, като една част от него е оттеглена, а втората част е да се създаде т. 6:
"6. дава съгласие и одобрение от името на продавача, в случаите когато това е предвидено в приватизационните договори."
Комисията по икономическата политика приема предложението.
Предложение на народния представител Даниел Вълчев - в чл. 20 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 се създава нова т. 1:
"1. представлява продавача по сключените приватизационни договори;"
2. Досегашната т. 2 се заличава и другите точки се преномерират.
3. Създава се нова ал.3:
"(3) Агенцията за следприватизационен контрол може да сключва допълнителни споразумения към приватизационните договори само след предварително съгласие на министъра, в чиито правомощия е провеждането на държавната политика в областта, за която се отнася споразумението."
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Предложение на народните представители Никола Николов, Иван Иванов и Петър Жотев: в чл. 20, ал. 2, т. 2 да отпадне.
Комисията по икономическата политика приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 20, който става чл. 19 със следното съдържание:
"Чл. 19. (1) Агенцията за следприватизационен контрол осъществява следприватизационен контрол по договори за приватизация, сключени от оправомощени държавни органи.
(2) При осъществяване на функциите си по ал. 1 Агенцията за следприватизационен контрол:
1. осъществява действия по предявяване и събиране на предвидените в договорите неустойки в случаите на неизпълнение;
2. контролира плащанията по приватизационни договори в случаите на разсрочено плащане на покупната цена;
3. изисква информация в случаите на постъпили сигнали за неизпълнение на приватизационните договори;
4. извършва проверки относно изпълнението на поетите с приватизационни договори задължения в приватизираните обекти;
5. дава съгласие и одобрения от името на продавача в случаите, когато това е предвидено в приватизационните договори."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Имате думата по чл. 20.
Заповядайте, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин председател! Аз искам да подкрепя предложението, направено от народния представител Михаил Миков за промени в ал. 4, т. 2, която гласи, че "изисква информация, става дума за Агенцията за следприватизационен контрол, в случаите на постъпили сигнали за неизпълнение на приватизационните договори". Този текст е съвършено неясен. Първо, от кого изисква информация агенцията и защо непременно и само когато има постъпили сигнали? Тя би могла и да се самосезира и по всякакви други поводи да извърши и да поиска такава информация.
Ето защо считам, че текстът на т. 4, който предлага господин Миков: "извършва проверки и изисква информация относно изпълнението на поетите приватизационни договорни задължения" е много по-ясен и чист и не разбирам защо комисията го е отхвърлила. Ще помоля за разяснения по този въпрос преди да гласуваме предложението на господин Миков, тъй като иначе се стига до автоматично отхвърляне на текстове, което не е добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пантелеев.
Господин Папаризов, заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател! Освен че подкрепям предложението на господин Миков, в мен буди много сериозно съмнение добавеният текст по предложение на господин Валери Димитров към текста на вносителя: "дава съгласие и одобрения от името на продавача в случаите, когато това е предвидено в приватизационните договори".
Това е един много елегантен начин да се създаде възможност това, срещу което възразява мнозинството, а именно анексите към приватизационните договори. С този текст, който е допълнен по предложение на народен представител, по същество се обезсмисля един от другите ангажименти, които пое мнозинството.
Така че призовавам колегата Димитров да оттегли това свое предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
За реплика, заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Едно кратко разяснение по въпроса, който повдигна господин Папаризов. Става въпрос за следното. Често приватизационните договори предвиждат съгласие и одобрение, които дава продавачът за извършването на определени разпоредителни действия. И това се предвижда в първоначалния договор. С други думи, продавачът упражнява някакъв контрол. Този контрол трябва да бъде възложен на някой орган, който да го осъществява. Тук не става дума за предоговаряне или анексиране. Тук става дума за права, за упражняване на права, предвидени в договора. Така че това по никакъв начин не засяга темата за предоговаряне на веднъж сключени приватизационни договори.
Предложението на господин Миков всъщност е прието по принцип. То е чисто редакционно, но те са разделени в т. 3 и т. 4, както и по текста на вносителя. Той ги е обединил в една разпоредба. Сметнато е, че от редакционна гледна точка е по-удачно двете правомощия да бъдат разделени, а не да бъдат събрани в една разпоредба. Това е смисълът и затова комисията е отхвърлила предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте за дуплика, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател! Така, както е записан текстът в т. 5: "дава съгласие и одобрение от името на продавача в случаите, когато това е предвидено в приватизационни договори", става дума именно за такива задължения, които купувачът е приел и не изпълнява, а не само за това, за което говори господин Димитров. Очевидно този текст ще бъде използван като вратичка за анекси към приватизационните договори.
Затова аз го моля той да оттегли своя текст, защото се създава доста широка врата за заобикаляне на закона и на намерението на вносителя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Аз не разбрах...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Единствено във формата на реплика можете да кажете нещо срещу изказването на господин Димитров. Друга процедурна възможност няма по този текст.
Заповядайте за реплика. Имате 2 минути на разположение.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Господин Димитров, Вие не ми отговорихте на въпроса. Тук става дума за нещо друго. Вие оставяте сега възможността на комисията да поиска информация само когато има надлежно постъпил сигнал, който трябва да е констатиран. Това, което Ви предлага Михаил Миков, дава едни по-широки пълномощия на комисията. И аз Ви моля още един път настоятелно да гласуваме точно този текст.
Те така или иначе ще правят регулярни проверки. Какви са тези ограничения при постъпил сигнал? Какво означава постъпил сигнал? Бихте ли ми обяснили? Тоест, сигнал, регистриран в писмен вид? Значи, когато той има съмнения, не би могъл да поиска проверка? Каква агенция тогава е тази Агенция за следприватизационен контрол? По какъв ред ще постъпват? Според мен това е едно излишно ограничение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Пантелеев.
Господин Димитров желае да вземе отношение по отправения въпрос.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Текстът е формулиран по този начин с оглед да не се обременяват прекомерно дружеството с искания за информация, което обективно означава натоварване на определени служители с това нещо за неизпълнение на приватизационни договори. С други думи, за да няма безпорядъчно и непрекъснато изискване на информация от съответните дружества, затова е сложен в случаите на постъпили сигнали.
Освен това те осъществяват регулярни проверки за изпълнението на поетите с приватизационни договори задължения в приватизираните обекти. Това са проверките на място, а другото е, когато се изисква писмена информация.
Но, господин Пантелеев, ако Вие настоявате да отпадне за случаите на постъпили сигнали, аз съм съгласен, не е фатално, може да бъде така. Но се създава опасност администрацията да иска твърде често такава писмена информация и да затруднява дружеството.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Става дума за разумни хора, които знаят какво вършат.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Добре. Тогава нека да отпаднат. Нали Вашето предложение е да отпаднат в случаите на постъпили сигнали? Тогава нека да редактираме текста в този дух. В т. 3 да отпадне "изисква информация за неизпълнение на приватизационни договори".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте за процедурен въпрос, господин Папаризов. Използвате всички възможности на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател, но процедурният ми въпрос е свързан с обсъждането и на предложението на народния представител Даниел Вълчев. Той не е в залата, но в случай, че господин Димитров не оттегли своята втора точка, очевидно предлаганата от него ал. 3 става много актуална: "Агенцията за следприватизационен контрол може да сключва допълнителни споразумения към приватизационните договори само след предварително съгласие на министъра, в чиито правомощия е провеждането на държавната политика в областта, за която се отнася споразумението".
Чрез тази процедура аз моля господин Вълчев, ако е в състояние, да обоснове своето предложение и действително да го допълним към този текст, тъй като все пак ще има някакъв контрол над агенцията, след като приемем допълнението, направено от господин Димитров.
Предлагам специално да се гласува т. 5 от ал. 2 отделно и предложението на господин Вълчев за ал. 3 също да се гласува поотделно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Малко злоупотребихте, господин Папаризов. Това не е точно процедура, това е изказване по същество.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Може ли министърът да взема отношение по този въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Разбира се, ако министърът поиска, винаги може да вземе думата, аз няма да го спра, но не мога и да го задължа. Така че, господин министър, ако бихте могли да вземете отношение по разисквания въпрос?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Папаризов! Това е една, както си спомняте, от нашите дълги дискусии в Комисията по икономическата политика на Народното събрание. Това е една от най-трудните теми от този закон, по която, честно казано, заварената ситуация не ни дава възможност да приемем никакво добро решение.
След дълги месеци анализ и разсъждения по тази тема никой не можа да намери никаква формула - подчертавам никаква формула - дори половин формула, която да показва, в кои случаи да има предоговаряне на вече сключени приватизационни договори, примерно, през последните четири години, в кои случаи да не се допуска такова предоговаряне. Ако някой, уважаеми дами и господа, през следващите минути или дни може да намери подобна формула, аз ще бъда изключително благодарен и много приятно изненадан, но ние такава формула не можем да намерим. Точно заради това в моите очи има две единствени решения - или да кажем, че отпадат всички следприватизационни задължения, което би било изключително обществено неприемливо, защото това означава да се откажем от стотици милиони потенциални инвестиции, които са обещани и които в голямата си част все пак се правят, както и да загубим десетки хиляди работни места, които се защитават от тези приватизационни договори. И другият край на спектъра е да кажем, че няма да има никакво предоговаряне на приватизационните договори, кой каквото обещал - това да е обещал. Примерно, идва една голяма чуждестранна телекомуникационна компания и купува БТК. И тя затова печели конкурса, защото е обещала, примерно, 400 млн. инвестиции или някаква друга сума. Е, добре, ние ли сме по-големи специалисти на телекомуникационния пазар, или световните комуникационни компании? Ако светът толкова се срине, телекомуникационният пазар рухне, това, честно казано, си е техен проблем. Другият конкурент, който е обещал 150 млн. и ги е заявил, ако ние преразгледаме на първия от 400 на 50 млн., защото се бил променил пазарът, той ще каже: "Аз бях готов да направя, дори при този пазар 150, даже и повече щях да направя".
Тоест, ако някой колега ми помогне в тази много тежка ситуация и каже къде да теглим чертата, от която нагоре разрешаваме да се предоговарят договорите, тоест да се намаляват задълженията по работни места и инвестиции, а от чертата в другата посока да не разрешаваме, аз наистина ще бъда много учуден. Така че след много дълги дискусии, включително и с Вас, господин Папаризов, решението на вносителя е, че е по-добре, по-малкото зло е да няма никакви преразглеждания, отколкото да има дискреция на агенцията, дори на министъра. Това означава, че при мен идва, примерно, Агенцията за следприватизационен контрол и ме пита: "Господин министър, тук разрешавате ли или не?". Трябва да ви кажа, че аз нямам отговор на този въпрос. Аз нямам никакъв критерий, според който да реша. Затова приемам единствено двата края на спектъра - или всички задължения се опрощават с този закон, или нищо не се опрощава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Жотев, заповядайте, имате думата.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин министър! Аз смятам, че е много опасно да приемаме една от двете крайности по отношение на така наречената дискреция - дали може и кой трябва да решава всъщност могат ли да се правят промени в един договор за приватизация.
Ние сме приватизирали хиляди предприятия. И хиляди чакат да бъдат приватизирани. Много е опасно, ако изведнъж от този момент се забранят всякакви анекси към договорите. Теоретично изглежда много добре. "Да си си правил сметката всъщност," - казва министърът. Той самият усеща, че това не е много добре, защото животът е друг. И най-голямата световна компания не може да предвиди какво ще се случи на 11 септември. Просто не може. Но авиокомпании се сринаха - "Суисеър" фалира, още някои се обединиха и в момента са на кантара, както се казва. Просто животът е толкова многообразен, че ние ще направим огромна грешка, ако не дадем възможност на някакъв орган да вземе решение за анексирането. Разбира се, има много лоша практика, има стотици случаи, когато, примерно, не е трябвало да се прави анекс, или е трябвало, но за това ще си поеме риска този, който управлява. Как иначе?
Спомням си, че преди години, по времето, когато бях министър, дойде също една такава голяма компания, утвърдена, най-добронамерено бяха поели някакъв ангажимент в областта на рудодобива. Пазарът се е променил. Всеки 4-5 години цената, примерно, на цимента, който се произвежда, варира, цената на природния газ зависи от изменението на курса на долара, от състоянието на световните пазари и т.н. Това е животът - реален, сложен. Вярно е, че никой не може да го предвиди, ама някой ще поеме отговорност - дали ще е Агенцията за приватизация, дали за следприватизационен контрол, ръководството, дали ще е министърът, няма никакво значение. Но ние да отрежем в този момент и да обсъждаме: или на всички ще разрешаваме да се правят анекси, или на никой - това е опасно, това е просто ужасно. Тогава всъщност по-добре да не приватизираме.
Аз смятам, че този въпрос е много сложен и начинът, по който върви обсъждането, ме плаши. Аз смятам, че вносителят трябва да направи предложение, с което да даде възможност да се анексират някои от договорите с всички рискове за това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Жотев.
Заповядайте за реплика, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Жотев! Получава се една абсурдна ситуация, че въпреки че министърът заявява, че няма да има анекси, с т. 5, която се предлага от господин Димитров, могат да се скрият всякакви анекси: "дава съгласие и одобрения" - одобрения на какво, освен на анекси? - "от името на продавача в случаите, когато това е предвиден в приватизационните договори". Но, когато е предвидено, примерно, да имам 100 работници, аз мога да получа одобрение да имам 50. Разбира се, че чрез този текст може да се заобиколи идеята на министър Василев.
Много по-коректен е текстът на Даниел Вълчев. Той казва, че ако ще има промяна, тя става не само от агенцията, но и със съгласие на министъра, в чиито правомощия е провеждането на държавната политика. И реално погледнато, предлаганата от Даниел Вълчев ал. 3, е много по-ясна, по-прозрачна и по-коректна от тази т. 5, която е допълнена към текста на вносителя. Това е текст, който Вие не сте предлагали, господин Василев. И аз съм точно против тази т. 5, предложена в комисията от господин Димитров, защото за мен тя дава възможност, без той да го иска, да се заобиколи законът. При най-добрите негови намерения това да се отнася само за някои от случаите, в живота това може да се използва за заобикаляне на закона като цяло. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Папаризов.
Заповядайте за втора реплика, господин Димитров.


ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Господин Жотев, Вие наистина поставяте един много сериозен въпрос и аз не мисля, че тук решението е просто, както каза и господин Василев. Ако балансираме всички "за" и "против", ще видим, че има сериозни аргументи за едното и другото решение, и сериозни аргументи против едното и другото решение.
Какво се оказа? Ако дадем пълна свобода на един орган, на една администрация да предоговаря задълженията, вие знаете какво означава приватизацията: много купувачи са поемали повече задължения, отколкото въобще са възнамерявали да изпълнят. От самото начало са ги поемали като неизпълними с надеждата да ги предоговорят. Аз лично се опасявам, както и господин Василев и много други хора, че тази агенция ще бъде затрупана с такива предложения, ще се оказва огромен натиск. Това създава една много сериозна корупционна среда. Представете си на какъв натиск ще бъдат подложени чиновниците в Агенцията за следприватизационен контрол. Така че тук наистина създаваме сериозен проблем. От друга страна забраната също не е идеално решение, също не е много добро решение, но ние сме се опитали да направим някакъв баланс. Ако може да се намери решение, което наистина да позволи известна свобода на договаряне при ясни критерии и условия - добре, но проблемът е, че ние не можахме да формулираме никакви критерии и ясно да ги определим. И като че ли никой не може да направи това.
Предложението на господин Вълчев се отнася до функцията на агенцията да предоговаря.
Сега искам да обърна внимание, че в новия чл. 32, ал. 5 има изрична забрана, че не се допуска предоговаряне на поети с приватизационните договори задължения. За никаква неяснота не може да става дума. Позицията в този закон е съвсем ясна във варианта, който ви е раздаден. Категорично е забранено всякакво предоговаряне, така че предлаганата от мен т. 6 няма нищо общо с това. Тя не влиза в обсега на тази забрана и аз поясних за какво става дума. Тя не може да се използва за заобикаляне, тъй като предоговарянето е забранено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли трета реплика? Няма.
Господин Жотев, имате думата за дуплика, за да се възползвате от правото да вземете отношение по отправените към Вас две реплики.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин министър! Репликата, която господин Папаризов направи, е вероятно да използва процедурата и да каже, че подкрепя предложението на господин Даниел Вълчев. Аз също предлагам да се обединим тъкмо към това предложение. Затова моята дуплика е: в една и съща посока мислим, господин Папаризов, и това е опасността, която в момента разглеждаме - да станем по-католици от папата.
Господин Димитров, наистина си давам сметка за това, че и двете предложения имат и плюсове, и минуси, но начинът, по който той обоснова плюсовете и минусите на двете възможности, той ги нюансира по такъв начин, че всъщност излиза, че ако няма възможност да се сключат анекси, все пак е по-доброто. Нищо подобно! Това е възможно най-лошото решение.
Ще дам друг пример. Една чуждестранна компания обоснова в Министерството на икономиката преди година - година и половина, че в момента има ново технологично решение и не са необходими 10 млн. щатски долара, както е обещано в приватизационния договор, за да се постигнат дори по-добри резултати по отношение извличането на определени полезни компоненти. Но ние казваме така: "Не, ти си обещал 10 млн. щатски долара. Внеси си тази технология - тя е морално остаряла, защото така си обещал... Да си си правил сметката..." Това вече толкова се отдалечава от реалния живот, че ние в момента разваляме неща, които са просто неприемливи от реалния живот.
Има рискове и в момента хората, които се занимават със следприватизационен контрол - и преди, и сега, и винаги - ще бъдат подложени на натиск. Естествено е, че в процеса на приватизация се засягат интереси. Винаги ще има конфликт на интереси. Междупрочем, много трудно се намираха - сигурно и сега е така - специалисти, които желаят да работят в следприватизационния контрол, защото, освен че трябва да си отличен професионалист, освен че трябва да прегледаш хиляди фактури, с които се доказва инвестицията, а пък купувачът много често хитрува, освен всичко, просто трябва да устоиш на този натиск. Да, ще се устоява на този натиск и министърът трябва да води това хоро.
Моето предложение е да дадем възможност на който и да било орган - нека да решим това, но непременно да има възможност за сключване на анекси по ясни критерии, както каза господин Димитров. Да, разбира се, по ясни критерии, така че, когато дойде купувачът и обясни пред приватизиращия орган или пред Агенцията за следприватизационен контрол, че са настъпили съществени изменения, тогава просто ръководството да седне заедно с експертите и да се вземе решението. Това е трудно, но в противен случай наистина по-добре е да не се приватизира България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Жотев.
Преди да прекъснем разглеждането на този законопроект поради това, че вече е 11,01 ч. и ще започне парламентарният контрол, господин Василев, моля Ви за по-стегнато изказване.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин министър!
Уважаеми господин Жотев, съгласен съм с всяка дума от това, което казахте и в моя отговор не търсете никаква политика, а чисто експертна дискусия, съзнавайки, че има проблем, как да решим този проблем: дали да разрешим предоговарянето на договори или не. Проблемът е заложен в миналото и Вие знаете това, господин Жотев.
Вижте какво правим ние сега с този закон. Ние казваме, че при публичен търг, а повечето сделки ще бъдат именно такива и най-добрият пример е хотелът на "Слънчев бряг", и тогава няма да има никакви следприватизационни задължения. Нас като продавач не ни интересува дали ще има 500 или 5000 работника в този хотел, дали ще се направят 500 или 500 000 долара инвестиции. Това си е чист проблем на купувача. Тук целият този проблем отпада изцяло.
Там, където обаче има конкурс, например Българската телекомуникационна компания, ние няма да разрешим никакво предоговаряне на задълженията. Съжаляваме. Ако голямата телекомуникационна компания, която ще купи БТК, обещае половин милиард инвестиции, моля, нека да си направи сметката предварително и след това да ги изпълни. Ако тя реши да купи вместо големи станции малки станции, защото са се променили технологиите, ако трябва да купи друго оборудване, друга техника - въпросът е да си изпълни обема на инвестициите. Те много добре знаят какъв е пазарът и би трябвало по-добре от нас да си направят тази сметка. Нищо лошо няма да обещаят нула инвестиции, ако те смятат, че това е правилно от пазарна гледна точка. Могат да обещаят нула и след това няма кой за какво да ги преследва.
От миналото обаче нашият проблем е огромен, защото вие, уважаеми колеги, много добре си спомняте как беше правена приватизацията в миналото. Съответният купувач, който е подготвен, подава оферта, която предварително е програмирана да спечели. Те дават огромни обещания за неизпълними инвестиции и за неизпълними работни места, знаейки много добре, че след това ще дойдат да ги предоговарят.
И ето Вие казвате и сте абсолютно прав, господин Жотев - аз не смятам, че Вие сте виновен за този проблем, просто виновно е времето, което е съществувало през последните няколко години. Идва купувачът и казва: "Ето, господа, има обективни критерии, пазарът се е променил и аз не съм в състояние да изпълня своята инвестиция." Всъщност има ли купувач, който да дойде и да каже: "Вижте какво, аз предлагам вие да ми разсрочите тази инвестиция или да я намалите, но няма обективни критерии, тоест не че пазарът се е променил, не че е имало промяна на обстоятелствата. Просто аз искам, но знам предварително, че вие няма да ме одобрите..." Тъй като в агенцията ще дойдат пет хиляди такива сделки за следващата една година, аз ви казвам: няма никакво решение на този въпрос.
И аз ви моля, ако случайно се стигне дотам предложението на господин Вълчев да се приеме - моля ви, не намесвайте министрите в тази каша. Аз не бих искал да участвам, тъй като нямам никакво решение на този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
Уважаеми дами и господа, часът е 11,04 ч., затова се налага отлагане на дебата и гласуването на чл. 20 от законопроекта за приватизацията и следприватизационния контрол, за да преминем към

ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ
Преди да премина към парламентарния контрол, ще дам думата на народния представител Асен Агов, тъй като той има едно предложение.
Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Днес, 1 февруари 2002 г., се навършват 57 години от злодейското избиване на българските регенти, царски съветници, министри и народни представители от Двадесет и петото Народно събрание.
Аз ви моля, господин председател, да почетем с едноминутно мълчание паметта на тези големи синове на България!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Агов.
Едноминутно мълчание! (Всички стават прави, едноминутно мълчание.)
Благодаря ви.
Уважаеми народни представители, ще ви посоча новопостъпилите питания в периода от 25 януари т.г. до 31 януари.
Постъпило е питане от народния представител Радослав Георгиев Илиевски към Милен Велчев - министър на финансите, относно създадени предпоставки за прекратяване дейността на дружества за заетост и структурно развитие. Следва да се отговори на пленарното заседание на 8 февруари т.г.
По днешния парламентарен контрол, първа точка, това е питане от народния представител Асен Йорданов Агов относно мотивите за назначаването на господин Димитър Колев за областен управител на Пернишка област, госпожа Ширин Местан - за председател на Държавната агенция за закрила на детето, и господин Георги Петров - за председател на Държавната комисия по хазарта.
Питането е отправено към министър-председателя на Република България господин Симеон Сакскобургготски.
Искам да поканя господин Асен Агов да развие своето питане в рамките на 5 минути.
Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Признавам си, че заставам с известно неудобство на тази трибуна, защото темата на питането ми буди огорчение и срам в обществото ни.
Назначаването от видни представители на властта на роднини, съпруги и съпрузи на висши държавни длъжности винаги е предизвиквало такава реакция. За жалост този порок не отмина и нашето управление. Обществото ни наказа за това на изборите през юни, 2001 г. Именно затова то сега е така чувствително към тази тема.
Вие, господин министър-председател, отговорихте на очакванията на хората с обръщението си на 6 април м.г., когато заявихте: "Винаги съм държал и ще държа на оценяването на хората по тяхната компетентност, а не на раздаване на постове по роднински връзки и партийна принадлежност".
Формално погледнато, днес няма да стане дума за роднински връзки или партийна принадлежност, но ще стане дума за съпружески връзки.
Надявам се, господин министър-председател, двамата с Вас да имаме достатъчно чувство за хумор, за да отминем факта, че с новото време съпругът на народната представителка Весела Драганова се издигна от хорист до солист на Народната опера и аз, господин министър-председател, му пожелавам неговият талант да избуи за 800 дни дотолкова, че да стане главен солист! (Весело оживление в залата.)
Друг съпруг - на народната представителка от Пловдив, госпожа Нина Радева, беше назначен за изпълнителен директор на Пловдивския панаир. Демократичната общественост в Града на тепетата помни добре господин Радев като първи секретар на Градския комитет на Комсомола до 1988 г. Това обаче, господин министър-председател, е от компетенцията на седящия до Вас вицепремиер Николай Василев.
Но през последните 5 месеца, с решения на Министерския съвет, подписани от Вас, бяха назначени на отговорни държавни длъжности: господин Димитър Колев - за областен управител на Пернишка област, госпожа Ширин Местан - за председател на Държавната агенция за закрила на детето, и господин Георги Петров - за председател на Държавната комисия по хазарта.
Възбудили широк публичен интерес, тези назначения, господин министър-председател, са в областта на основните въпроси от Вашата дейност, тъй като сме съгласни, струва ми се, че изграждането на надеждна, независима и професионална администрация е дългосрочен и първостепенен приоритет на българското общество, с оглед и на перспективното ни членство в Европейския съюз.
Широкият публичен интерес към назначаването беше предизвикан от обстоятелството, че и тримата нови висши държавни служители са в брачни връзки с народни представители от управляващото мнозинство. Това поставя подписаните от Вас решения на Министерския съвет за тях под общ знаменател. Съжалявам, но е така. Като се създава впечатлението за обща политика на правителството.
И затова моето питане, господин министър-председател, е следното: какви бяха държавническите, управленските и професионалните мотиви на правителството и лично на Вас, за да извършите тези назначения? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Агов.
Давам думата на министър-председателя господин Сакскобургготски да даде отговор на отправеното питане от народния представител Асен Агов.
Господин премиер, разполагате с 10 минути.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми госпожи и господа депутати! Преди всичко, господин Агов, искам да Ви благодаря за проявената инициатива, че почетохте паметта на много българи, които загинаха и които не ще забравим!
Но, да преминем към настоящето и да гледаме към бъдещето за доброто на всички сънародници!
Моята позиция по въпроса, който ми зададохте с хумор, който, откровено трябва да Ви призная, ми допада, е кристално ясна - откровен противник съм на безпринципните назначения, на назначенията по роднинска и приятелска линия.
За голямо съжаление близката българска политическа история дава фрапиращи примери за приятелски и роднински кръгове. Днес, когато говорим за нов морал, ясно е, че назначението на Димитър Колев, Ширин Местан и Георги Петров са извършени не заради семейното им положение, а въпреки и независимо от него.
Дискриминация и привилегии на база на раса, пол, етническа принадлежност, религия, политически убеждения и лично положение, днес не са практика в нито една от световните демокрации нито в Европа, както ми подчертахте, основаваща се на върховенството на закона. Затова не само при тези, но и при всички останали назначения съм бил ръководен от личната ангажираност към принципите, които споделя нашето управление.
Уважаеми господин Агов, благодаря Ви за конструктивната критика. Благодаря Ви за това, че насочвате вниманието както на народните избраници, така и на цялото българско общество върху качествата на тези лица. Това ще бъде още един стимул за тях професионално и отговорно да изпълняват задълженията си, като поставят обществения интерес на първо място.
Искам да използвам възможността, която Вие ми предоставихте, за да изразя от трибуната на Народното събрание на Република България твърдата си решимост за безкомпромисно отношение към всеки недъг в администрацията и да Ви уверя, че като има такъв, то той незабавно ще бъде отстранен. Това е наистина моята политическа отговорност, която поемам.
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин премиер.
Господин Агов, имате възможност за два уточняващи въпроса. Ще се възползвате от това право. Заповядайте.
АСЕН АГОВ (ОДС): Още една причина да не вярваме на вестниците, господин председател. И дължа едно извинение на госпожа Драганова, защото, признавам си, аз се позовах на вестник и там пишеше въпросната фраза за нейния съпруг. Моля да ме извини госпожа Драганова за допуснатата неточност. Във всички случаи обаче трябва да се замислим наистина колко искрено е онова, което се пише толкова често за всички нас.
Господин министър-председател, аз няма да Ви задавам два въпроса, но във всички случаи искам да кажа, че не оспорвам качествата на господин Димитър Колев. Моят дългогодишен приятел Явор Милушев съвсем скоро ми каза, че той чудесно си вършел работата и хората са доволни от него. Но той и съпругата му Милена Милотинова - народен представител от НДСВ и председател на Комисията по медиите, трябва да преценят дали на всяка цена трябва да споделят толкова важна държавническа отговорност в рамките на едно семейство. Струва ми се, че това е тяхна преценка, не на нас двамата тук.
Освен това, не познавам госпожа Ширин Местан, но съм сигурен, че и тя ще се старае най-малкото заради именития си съпруг, чието красноречие се е издигало не веднъж именно в критика на подобни явления.
Искам да отбележа, обаче, че познавам господин Георги Петров - съпруг на народната представителка от НДСВ госпожа Христина Петрова. И трябва да призная, господин министър-председателю, че познавам и неговия никога неутолен глад за знания. (Смях от опозицията, единични ръкопляскания.) Това, че той храни такъв глад за знания, пролича и от първото му интервю, след като беше назначен за председател на Държавната комисия по хазарта. Забележете, след като беше назначен, тогава той каза, че е готов да усвои Закона за хазарта. (Смях в залата.)
Просто разбирам всичко това, но не знам защо този Закон за хазарта влезе като един от основните законодателни приоритети на това Народно събрание.
Моят уточняващ въпрос, господин министър-председател, е: бяха ли Ви известни тези съпружески връзки, когато извършвахте назначенията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Агов.
Господин премиер, имате възможност в рамките на пет минути да отговорите на уточняващия въпрос от народния представител Асен Агов. Заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКС-КОБУРГГОТСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Агов, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще се огранича само до това да кажа, да повторя, по-скоро, че съм бил в течение, тъй като казах, че ще се заангажирам с тези теми, че професионалната страна е, която ме води, и също чувството за честност. Мисля, че по-нормално или желателно е да се даде една възможност на всеки един от изброените личности и лица да докажат, че нашият избор не е бил толкова погрешен. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
С това се изчерпа процедурата по питането на народния представител Асен Агов.
Заповядайте, господин Агов, прощавайте, Вие искате да вземете отношение към отговора.
АСЕН АГОВ (ОДС): Честно казано, смутен съм от Вашия отговор на уточняващия въпрос. Защото, съгласете се с мен, аз не виждам съответствие между изявлението Ви на 6-ти и това, което ми казвате днес. Аз разбирам, че трябва да се даде шанс на всеки в тази страна, но има една изключителна чувствителност, господин министър-председателю, към този въпрос. И в този случай аз Ви предлагам абсолютно безвъзмездно своята помощ, защото хората говорят за всичко това.
Знаете, че България е малка страна и общо взето всичко се знае в тази страна. В тази страна, моята страна, в която всички знаят всичко и за мен, и за повечето мои колеги тук, се говорят най-различни неща. Говори се, например, че Морган Стенли обслужвал облигационния заем от 500 млн., защото братът на Милен Велчев работел там или защото съпругата на заместник-министъра Катев също работи там. Говорят се най-различни неща. Включва се името и на Вашия син в цялата тази галиматия.
Аз в случая Ви предлагам своята безвъзмездна помощ, защото Вие трябва да имате силата да опровергавате всичко това. Ако в тази страна трябва да има ред и най-накрая да спрат да ни изправят пред такива ситуации, в които аз трябва да се извинявам на госпожа Драганова, Вие трябва да имате силата, господин министър-председател, именно недопускайки такива съпружески, роднински и прочие назначения, да опровергавате цялата тази мълва и мъгла, в която всички ние витаем. Благодаря ви. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Агов.
Преминаваме към актуалния въпрос от народния представител Стефан Николаев Мазнев относно закриването на Трети и Четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй".
Господин Мазнев, заповядайте да развиете Вашия актуален въпрос. Разполагате с три минути.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин премиер! На 16 юни 1993 г. бе подписано заробващо и унизително споразумение от тогавашното правителство на Република България, съгласно което, забележете, до 31 декември 1997 г. Република България се задължи да изведе от експлоатация първите четири блока на АЕЦ "Козлодуй", срещу което трябваше да получи мизерните 24 млн. екю.
През ноември 1997 г., още в началото на своя мандат правителството на господин Костов поиска ревизия на това споразумение и поведе сериозна битка за спасяване на четирите блока до изтичане на техния икономически обоснован срок на експлоатация.
На тази основа през месец септември 1998 г. бе разработена дългосрочна енергийна стратегия, съгласно която се предвиждаше блокове Първи и Втори да бъдат изведени от експлоатация през 2005 г., а блокове Трети и Четвърти - след 2010 г.
На 4 ноември 1999 г. Народното събрание, като отчете поетите ангажименти от Република България, даде мандат на Министерския съвет да проведе преговори и да договори с Европейския съюз компенсации за преките и непреки загуби, които ще понесе българската страна за по-ранното извеждане от експлоатация на Първи и Втори блок, вследствие на което за Трети и Четвърти блок правителството пое ангажимент само за допълнителни преговори през 2002 г., без твърд ангажимент за извеждането им от експлоатация. Така битката от правителството на господин Костов бе спечелена, Европейската комисия се съгласи с българските аргументи и въпреки тежкото наследство от правителството на Беров България запази атомната си енергетика и първите четири блока бяха спасени и работят до днес.
Само месец след това Република България бе поканена официално от Европейския съюз да започне преговори за присъединяване, което бе заслужено признание за това, че кабинетът на Костов работеше като равностоен партньор с европейските институции, при твърдо и решително отстояване на националния интерес.
На този фон на 22 януари т.г. Вие, господин премиер, направихте изявление, че България ще се съобрази с условията по закриване на Трети и Четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй" до 2006 г. и то без външен натиск и без да има решение на правителството и на Народното събрание.
Уважаеми господин премиер, моят актуален въпрос към Вас е: какви са обстоятелствата, причините и кои са мотивите Ви, без Република България да е поемала ангажимент и при отсъствие на външна официална покана, Вие да проявите изненадваща самоинициатива за предсрочно закриване на Трети и Четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй"? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мазнев.
Господин премиер, заповядайте, имате възможност да отговорите на актуалния въпрос. Разполагате с пет минути.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мазнев! Рамките на сътрудничество между Европейския съюз и България по отношение на АЕЦ "Козлодуй" се основават на подписаното на 29 ноември 1999 г. Споразумение между България и Европейската комисия. С това става възможно вземането на решение от Европейския съвет в Хелзинки през декември същата година да започнат преговорите за присъединяване на България.
През последните 10 години обаче са подписани няколко споразумения, свързани с работата на АЕЦ "Козлодуй". На 16 юни 1993 г. е подписано Споразумение между Европейската банка за възстановяване и развитие и правителството на Република България. То предвижда да бъдат изведени от експлоатация четирите малки блока на АЕЦ "Козлодуй" съответно през 1997 и 1998 г. при гарантиране на доставките и осигуряване на електроенергийния баланс на страната.
Разработената през 1998 г. Национална стратегия по енергетика и енергийна ефективност предвижда извеждането от експлоатация на блокове 1 и 2 да започне след завършване на модернизацията на блокове 5 и 6, което се очаква да приключи през 2004 г. Стратегията определи още, че блокове 3 и 4 ще бъдат спрени след 2008 и 2010 г., като бъде изпълнена обширна програма за осигуряване на тяхната безопасна и финансово ефективна експлоатация. Тази стратегия е приета от Народното събрание и е даден мандат на правителството на господин Костов за преговори.
На 29 ноември 1999 г. правителството на Република България подписва Споразумението с Европейската комисия. За разлика от предвижданията на енергийната стратегия в него е уточнено, че окончателното спиране на блокове 1 и 2 ще стане през 2003 г. В същия документ е предвидено, че през 2002 г. България ще актуализира своята енергийна стратегия, ще отчете и други фактори и ще вземе решение за окончателното спиране на блокове 3 и 4 на АЕЦ "Козлодуй" през 2008 и 2010 г.
Разбирането на Европейската комисия е тези срокове да са най-късно през 2006 г. Тази позиция на Европейската комисия се подчертава винаги на различни форуми. Лично аз съм я чувал неведнъж, в това число и на седмото заседание на Комитета за асоцииране на 4 ноември миналата година, както и в различни документи на комисията, касаещи ядрената безопасност в страните-кандидати.
На 29 май 2000 г. е подписано Кредитно споразумение за заем на стойност от 212 млн. 500 хил. евро за модернизация на 5 и 6 блокове и Гаранционно споразумение по него. Страни по това споразумение, както знаете, са Европейската общност по атомна енергия, от една страна, и атомната електроцентрала и Националната електрическа компания, от друга. И двата документа предвиждат пълно и окончателно спиране на 1 и 2 блок преди 2003 г. и договаряне през 2002 г. с Европейската комисия спирането на 3 и 4 блок на основата на датите от споразумението от ноември 1999 г. Предходното Тридесет и осмо Народно събрание е ратифицирало Гаранционното споразумение в края на 2000 г., както знаят господата депутати, които са участвали.
Уважаеми господин Мазнев, от края на 1999 г. до средата на 2001 г. за година и половина предишното правителство и Народното събрание са се ангажирали с четири документа, затвърждаващи едно и също статукво: спиране на 1 и 2 блок на АЕЦ "Козлодуй" до края на 2002 г., през 2002 г. България да проведе консултации и да реши кога преди 2008 и 2010 г. да затвори 3 и 4 блок. Както е известно, Европейският съюз настоява това да стане дори преди 2006 г.
Разбираемо е другите страни и в частност съседни нам - Гърция, Турция и Румъния, да проявяват интерес към нашата икономическа и външна политика, както и ние към тяхната.
Аз нямам мотиви да назовавам дати и затова може би ще се върна към изказването на господин Агов върху това, което четем, понеже, въпреки че паметта ми вече не е толкова добра, но имам впечатлението, че отговорих на въпроса, който ми зададоха извън пресконференцията след срещата ми с премиера Симитис, че България ще се опита да спази това, което се изисква и ще положи всички усилия. Но не помня да съм подчертал годината. Датите още не са назовани.
Българското правителство няма да вземе прибързано решение. В това можете всички да бъдете убедени. Ние сме за националноотговорно решение за ролята и мястото на атомната електроцентрала "Козлодуй", която между другото много ме впечатли по време на посещението ми миналия понеделник, и в енергетиката, и икономиката както на България, така и на цяла Европа, ще си заеме своето място. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин премиер.
Господин Мазнев, имате право на реплика. Разполагате с 2 минути. Заповядайте.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин премиер, във Вашия отговор Вие почти повторихте това, което аз изложих в моя въпрос. И още веднъж Вие потвърдихте, че за 3 и 4 блок няма поет твърд ангажимент за извеждане от експлоатация. През 2002 г. предстоят някакви договорености за конкретната дата. Но и Вие самият казахте, че за 3 и 4 блок няма конкретна дата за извеждане.
В този смисъл единственото ново, което аз чух от Вас, е, че когато Вие сте споменавали дата преди 2006 г., това е било под външен натиск от Румъния и Гърция. Така казахте във Вашия отговор.
В допълнение само искам да кажа, че през юни 2002 г. предстои да бъде проведена мисия на Международната агенция по атомна енергетика за оценка на статуса и безопасността на 3 и 4 блок. В тази връзка през месец март тази година ръководството на централата ще депозира доклад за изпълнението на всички проведени мерки по препоръките на Международната агенция по атомна енергетика. За съжаление, с това Ваше изявление Вие обезсмислихте труда и усилията на тези хора и предрешавате преговорите негативно за България. Това е нашето голямо опасение.
Освен това, на самия журналистически въпрос дали 2006 г. е срокът за закриване на 3 и 4 блок, Вие отговаряте, цитирам: "Натам вървят усилията и колкото и да ни струва, ще спазим определените от Европейския съюз срокове." Вие казвате: "колкото и да ни струва". И аз питам: ако това струва вместо износ внос на електроенергия, ако това струва един сериозен удар върху нашата национална икономика, ако това струва социалния мир, това не са ли все сериозни и важни неща?
Ето защо ние смятаме, че Вашето изявление е сериозен удар върху националните интереси на България и ще отслаби позициите на Република България като енергиен център в Югоизточна Европа и на Балканите въобще. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мазнев.
Господин премиер, имате възможност да вземете отношение по направената реплика.
Заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКС-КОБУРГГОТСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, господин Мазнев! Само ще се огранича да Ви кажа, че ще положим всички усилия през тази година да получим желания консенсус с участие на всички, защото това е безкрайно важна тема. Мога да Ви гарантирам, че последното нещо, което бих предприел или направил, е каквото и да било, което да е във вреда на нашето общество, на работни места и въобще на България. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин премиер.
С това приключихме с актуалния въпрос от народния представител Стефан Мазнев.
Преминаваме към трета точка от парламентарния контрол, която до голяма степен се покрива с предходната. Това е питане от народния представител Янаки Боянов Стоилов относно позицията на Министерския съвет за срока на действие на 1 до 4 блок на АЕЦ "Козлодуй".
Заповядайте, господин Стоилов, да развиете Вашето питане. Знаете, че разполагате с 5 мин.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господин министър-председател! Наистина, моето питане е продължение на темата, която вече разискваме, но аз ще се опитам да я развия и да погледнем по-мащабно на този проблем.
Поводът за моето питане е Вашето изявление след разговорите с министър-председателя на Република Гърция за предсрочно спиране на реактори на Атомната електроцентрала "Козлодуй". Не искам да се впускам в коментари и уточнения на Вашите думи, защото смятам, че тази дискусия отслабва българската позиция в защита на нашата атомна енергетика. Отправям към Вас този въпрос не за да навлизаме в територията на специалистите, а защото той се отнася до основни области на правителствената политика и на българските национални интереси.
Днес АЕЦ "Козлодуй" произвежда над 40 процента, а през зимните месеци - до 60 процента, от електроенергията на страната. Няма друго предприятие и отрасъл у нас, които да дават по-голям доход. България засега е енергиен лидер в района и изнася електроенергия за съседни страни. Преждевременното извеждане от експлоатация на 1 до 4 блок на централата значително ще намали производството на електроенергия, ще увеличи нейните цени с около два пъти и така ще утежни още повече изтънелия и заради вашата данъчна политика бюджет на българските граждани. Затова българското правителство трябва да отстои националния интерес като защити АЕЦ "Козлодуй".
Знам, че това е много трудно, защото предишни правителства са декларирали намерения, които са неблагоприятни за България, и те вече бяха посочени. Ако трябва да проследим цялата история, нека тя да бъде отбелязана от самото й начало, когато на границата на 90-те години, за съжаление, десницата разгърна една антиядрена кампания по отношение на строящата се тогава централа в Белене и подготви една неблагоприятна среда, в която европейските органи трябваше да се произнасят по съдбата на нашата ядрена енергетика.
Ето и Вие цитирахте вече последните споразумения - съвместния меморандум, подписан през м. ноември 1999 г. от Иван Костов като министър-председател на Република България и от Гюнтер Ферхойген, комисар по разширяването на Европейския съюз.
Само искам да подчертая, че затварянето на реактори 1 и 2 на АЕЦ "Козлодуй" се предвижда да стане преди 2003 г. и по-нататък, че България ще вземе решение, съгласувано с комисията и като отчита споразумението за ядрена безопасност и други фактори относно датите за окончателно затваряне на реакторите 3 и 4, които ще предхождат понастоящем предвидените дати за затваряне през 2008 и 2010 г., респективно. И мисля, че тук е твърде дребнава дискусията дали това ще стане в 2006, 2007 г., което не може да реши стратегическите проблеми на страната. Действително, че становището на комисията е за затваряне през 2006 г. И, забележете, срещу всички тези тежки икономически последствия, които ще претърпи България, в същия меморандум се предвижда ние да получим безвъзмездна помощ в периода 2000- 2006 г. от 200 млн. евро в рамките на Програмата ФАР.
Напомням, че България вече е вложила над 250 млн. долара за модернизиране и реконструкция на тези реактори и че само за година от спирането на реакторите ще губим стотици милиони от непроизведена и непродадена електроенергия. Досега не са установени технически и технологични причини, които налагат спирането на реакторите преди изтичане на проектния им срок, а той е много по-дълъг от всички дати, които до момента тук бяха цитирани. Ядрените централи поначало са най-рискови от гледна точка на последиците при тежки аварии, но те произвеждат най-екологичната електроенергия. Защото ако ние си позволим да намалим ядрените мощности, тогава България е много вероятно да се окаже в противоречие с други международни договорености, по които тя е страна, за намаляване на вредните емисии, изхвърляни в атмосферата. Това също трябва да се има предвид, защото мисля, че ние трябва да отстоим и тези аргументи за съществуване и развитие на ядрената енергетика.
Всички проведени експертизи и контролът върху АЕЦ дават положителни оценки за нея. Нека да се направи още една проверка от Международната агенция по атомна енергия, която, да се надяваме, ще потвърди предишните оценки. Следователно, нямаме никакви основания да се отказваме от ядрената енергетика или да намаляваме нейния капацитет в България, а трябва да се повишава неотклонно нейната безопасност. При тези условия нашето общество очаква българските държавни институции, без в момента да делим историята по този въпрос, да се обединят и преди всичко правителството да отстои националните интереси в енергийния сектор.
Затова е моето питане: каква промяна в енергийната стратегия на страната ще предложи Министерският съвет, с оглед на позицията, която България ще поддържа за срока не на затваряне, искам да преформулираме темата - за срока на действие на четирите реактора на АЕЦ "Козлодуй"? Очаквам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Господин премиер, заповядайте. Имате възможност да отговорите на питането в рамките на 10 мин.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКС-КОБУРГГОТСКИ: Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Стоилов! Преди всичко нека да стане ясно, че България трябва да вземе решения за АЕЦ "Козлодуй" до края на тази година. България трябва внимателно да анализира, както казах преди, всички положителни и отрицателни последици, да прецени съображенията на експертите и едва след това българското правителство ще изрази позицията си и ще вземе решение.
Европейският съюз придава голямо значение на постигането на високо ниво на ядрена безопасност в страните-кандидатки, в това число и България, в контекста на разширяването. Европейската комисия обвързва пряко въпросите си ядрената безопасност, включително и затварянето на блокове в АЕЦ "Козлодуй", с провеждането на преговорите за присъединяване, като тези проблеми ще се разглеждат в рамките на конференцията по присъединяването. При всички случаи трябва да бъдат отчетени и вътрешните, и външни фактори.
Вътрешните фактори са: нуждата на българската икономика от енергиен ресурс, в частност от енергийния ресурс, осигуряван от "Козлодуй"; енергийният баланс на България в средносрочен и дългосрочен план; влиянието върху цените на електроенергията; социалният аспект и нагласата в обществото.
Международните фактори са следните: политиката на присъединяване към Европейския съюз и НАТО, като основен външнополитически приоритет; поетите вече международни ангажименти, в това число и споразумението от 29 ноември 1999 г.; поетите ангажименти, свързани с безопасността и експлоатацията на ядрената електроцентрала.
При подготовката на българската позиция ключова роля ще има разработваната в момента енергийна стратегия. Концепцията за нея вече е готова и предстои разглеждането й на заседание на Министерския съвет. Самата стратегия ще бъде готова до средата на месец март т.г. Тя ще е основата, върху която ще бъде изградена позицията на Република България за консултациите с Европейската комисия. Затова трябва да се намери баланс между националния интерес и поетите вече международни ангажименти.
При всички случаи трябва да отчетем също влиянието върху цените на електроенергията и със социалния аспект. От една страна, не бива да се спира работата по увеличаване на конкурентоспособността на българската енергетика, а от друга страна, трябва да е ясно кои са приемливите цени за вътрешния пазар както за промишлеността, така и за битово потребление.
България е страната с най-нисък брутен вътрешен продукт на глава от населението от страните-кандидатки. Същевременно потреблението на енергия за производство на единица брутен вътрешен продукт за България е по-високо от всички останали страни-членки и кандидатки. Това се отразява негативно върху конкурентоспособността на страната въобще.
Правителството е решено да не допусне българската икономика да бъде затруднена от внос на скъпа електроенергия, както подчертахте, господин Стоилов. В момента има възможност да се реализират външнотърговски сделки за износ на електроенергия и тези сделки ще подобрят външнотърговския баланс на страната. Политиката на правителството спрямо блокове от първи до четвърти на атомната електроцентрала се определя и от международните договорености. България е страна по Конвенцията за ядрена безопасност и изпълнява стриктно ангажиментите си в това отношение. Конвенцията е ратифицирана от Народното събрание и е част от вътрешното ни законодателство. Съгласно изискванията на тази конвенция през последните три години България е представила два доклада, както знаете, в които е отразено състоянието на ядрената безопасност на АЕЦ "Козлодуй". От 1990 г. АЕЦ е отворена за международни мисии за проверка на безопасността. Лично видях списъка на многото мисии, които вече са ни посещавали, а предстоят и други.
При посещението ми в Козлодуй на 28 януари т .г. ръководството на централата изнесе данни, че за последните десет години от посочените 60 проблема напълно са решени 58. Подчертавам, 58 от 60, а останалите два са в процес на решаване.
Новото по-високо ниво на проектна безопасност на блоковете на АЕЦ "Козлодуй" трябва да се отчете, когато вземем решение за бъдещето на блокове от първи до четвърти. Излишно е да повтарям, че в сраната, а да се надявам и сред политиците, трябва да има широк политически и обществен консенсус по отношение на атомната електроцентрала, който да бъде отчитан във вътрешен и международен план. Стратегическото разрешаване на проблема на централата в Козлодуй е основна националноотговорна задача за правителството. Резултатите от планираната мисия на Международната агенция за атомна енергия за оценка на проектното ниво на безопасност през втората половина на месец юни т.г. ще дадат международно признание на постигнатите резултати в нашата централа. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин премиер.
Господин Стоилов, заповядайте да зададете уточняващи въпроси.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин министър-председател, искам да подчертая това, което казахте, че въпросът трябва да бъде още веднъж проучен експертно и смятам, че това е голямата сила на България. Защото наистина, ако въпросът бъде поставен и решаван от специалистите, то тогава нашите шансове за постигане на много по-благоприятно решение от тези, които в момента се очертават, са високи.
А за вече почти формирания обществен консенсус в българското общество смятам, че ние не можем да имаме колебания, въпросът е политиците и държавниците да отстоят това обществено съгласие пред Европейския съюз. Защото, продължавам и нещо, което споменахте, икономическото и технологичното изоставане и бедността на България, за съжаление, вече са реалност. Ние имаме много малко сектори в икономиката, които могат да ни дадат някаква жизнена перспектива като развита нация. Един от начините да се превъзмогне това състояние е запазване и развитие точно на ядрената енергетика. Затова трябва да се преодолеят отрицателните настроения в Европейската комисия. Тук мисля, че трябва да използваме и заявеното на последната среща в Лаакен, тъй като беше казано, че на България ще се окаже съдействие. Но ние трябва да искаме съдействие не под форма на компенсации, а съдействие за развитие на нашия капацитет. Противното би означавало, вместо да търсим заетост на хората, да ги успокояваме с някакви социални помощи.
Затова първият ми уточняващ въпрос е: ще иска ли правителството предоговаряне на заявените срокове за преждевременно затваряне на реакторите? Това е тежката реалност, пред която сме изправени. Затова аз искам да чуя Вашето мнение, дори и да не е конкретизирано в срокове, но дали такава воля съществува в кабинета, който ръководите.
И втория ми уточняващ въпрос е за развитието на ядрените мощности в България. Нека само да отбележа, че Румъния, Чехия и други страни, включително от Източна Европа, развиват своята ядрена енергетика, въпреки съпротивата на някои държави от Европейския съюз. И затова аз питам: ще съдейства ли правителството за развитие на българската ядрена енергетика, като привлече собствени и чужди инвестиции за изграждане на нови ядрени мощности, включително за завършване на атомната електроцентрала в Белене? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Господин министър-председател, заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
Благодаря Ви, господин Стоилов, за Вашата загриженост. Естествено, че ще положим всички усилия, ще се консултираме с необходимите експерти, както много правилно казахте, че това са вече теми за експерти. Правителството, както може да си представите, ще положи всички усилия, за да постигнем най-доброто решение за нашите интереси. Ще разчитаме и на вашата помощ, подкрепа и съвети. Мисля, че през предстоящите месеци с желанието на всички, не само в тази зала, пак се връщам към консенсуса, общественото мнение, обществото ще осъзнаят, че усилията на политическата класа и на изпълнителната власт са едни и същи, за да се подобри и жизненото равнище, и да продължим с експлоатацията по възможност за по-дълго време на такъв един технологически гигант, с който всяка страна може да се гордее. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин премиер.
Господин Стоилов, имате възможност да изразите Вашето отношение към представените отговори.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Благодаря Ви! Аз сега ще се въздържа да изразя отношение, тъй като моето отношение ще се оформи с оглед резултатите, които ще постигне правителството. Този въпрос остава открит и за парламента, и за изпълнителната власт.
Когато Вие бяхте на посещение в Атомната централа в Козлодуй, буквално с едно докосване увеличихте мощността на един от реакторите с няколко мегавата. Моят призив е да не допуснете с един Ваш подпис да бъдат зачеркнати няколко от българските ядрени реактора. Защото повечето от нас са свидетели на тежкия погром, който беше извършен през последното десетилетие върху българското земеделие, върху българската оръжейна индустрия и други твърде печеливши отрасли на националната икономика.
Аз искам също така да Ви призова към известно преосмисляне на правителствената политика за членство в Европейския съюз не по отношение на целта, а това да се сложат на предно място социално-икономическите критерии. Защото, за съжаление, по тези критерии България продължава да бъде твърде отдалечена от Европейския съюз и последните сигнали, които получаваме, също не са обнадеждаващи. Ние можем да отваряме и да затваряме много преговорни глави, но този процес няма да бъде придвижен значително, без именно да развиваме нашата икономическа способност и да повишаваме стандарта на живот.
Аз се опасявам, че зад политическите мотиви, които няма защо да крием, които действат и в Европейската комисия, и в отделни европейски страни, се крият големи икономически интереси. Нека ние да не допуснем от енергийна държава да се превърнем в икономическо джудже и то в началото на ХХI век.
Затова аз очаквам да защитите българските национални интереси лично. А ако това е Вашата цел и воля, то смятам, че целият парламент ще окаже подкрепа на правителството. Защото искам да разберете, че когато много хора Ви дадоха подкрепа на последните парламентарни избори, те Ви избраха не толкова, защото идвате от Европа, а защото очакваха да защитавате много по-добре българските интереси пред Европа. Ако това не стане, то тогава този Ваш акт не би намерил обяснение. Защото искам да Ви уверя, че в България има достатъчно много политици и държавници, които са отстъпвали и са готови да отстъпят от българските национални интереси.
Затова, ако позицията на правителството не е такава, която да защити националните интереси, тогава обществото ще има своето право да поиска само да се произнесе по тази дилема със своя вот за защита и развитие на българската ядрена енергетика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов. (Ръкопляскания.)
С това се изчерпа процедурата по питането на господин Стоилов към министър-председателя.
Благодаря Ви, господин министър-председателю.
Преминаваме към актуален въпрос от народния представител Татяна Дончева относно издаването на буквар и читанка за първи клас.
Въпросът е към министъра на образованието и науката господин Владимир Атанасов.
Заповядайте, госпожо Дончева, да развиете своя актуален въпрос.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Вероятно ви е направило странно впечатление, че аз, която имам относително друга специалност, проявявам специален интерес към българското образование. Но особено след инцидента в дискотека "Индиго" си дадох сметка, че българската държава може да започне да просперира, когато въпросът на образованието и просветата стане основен. В противен случай ние просто ще се занимаваме само с палиативи.
Шумът в пленарната зала в момента ми дава право да се съмнявам, че голямата част от колегите ми мислят като мен. Но аз мисля, че българското Възраждане неслучайно е свързано с един голям духовен подем в края на ХIХ век, когато голямата част от българската общественост прави свой основен въпрос образованието.
Въпросът с новия буквар и читанка започва да се дискутира активно от лятото на 2000 г., когато излиза програмата и започват работа 30-ина колектива. Вие сте министър от лятото на миналата година. Някъде към края на годината се зачу в образователните среди, че се каните да смените програмата, след като вече е работено повече от година за направа на нов буквар и читанка по вече обявената програма. Това се оказва потвърдено от брой 110 на "Държавен вестник", където е обнародвано изменение на чл. 11, ал. 2 и срокът от 10 до 25 януари за подаване на материалите по конкурса е променен на 25-28 февруари за проекти за учебници за първи клас.
Преди няколко дни, по-точно в средата на миналата седмица, вестник "АзБуки" отпечата учебната програма по български език и литература за първи клас, където кратичко е обяснено защо се налага промяна на тази програма, която иначе е публикувана в брой на същия вестник от 17 до 23 януари 2001 г.
Няма да се занимавам с въпроса може ли учебник да се направи за един месец, защото въпросът има освен всичко друго и комерсиално значение, твърде съществено днес, защото предстои плащане на този учебник по Закона за обществените поръчки. Или става дума отново за един предопределен конкурс, чиито резултати и истински участници вече са известни, а другите ще участват за парлама?
Аз, колкото и да съм лаик, се съмнявам, че за един месец може да се направи буквар и читанка, но въпреки всичко може би бихте могли да ни кажете, не преразказвайки учебната програма, публикувана в "АзБуки", която аз държа, какви са изискванията на министерството Ви към новия буквар и читанка в контекста на спора за стихотворението "Аз съм българче" и как е организирано тяхното издаване, така че наистина да се осъществи народополезната цел?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Господин министър, имате думата в рамките на 5 минути да отговорите на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Дончева, уважаеми дами и господа народни представители! Признавам, че контекстът на въпроса твърде много се разшири, но аз искам да припомня нещо, което имах честта да кажа от тази трибуна преди известно време. Самият факт, че хора, които определят себе си като лаици в тази област, се интересуват от нея, за мен е изключително позитивен, защото образованието е една от сферите, която може да създаде условия за един позитивен обществен консенсус.
Изискванията към издателствата при подготовка на учебници са описани в Наредба за учебници и учебни помагала. Те се отнасят до учебника като произведение, което подпомага усвояването на знания и придобиването на умения, определени в задължителните образователни изисквания и учебни програми.
Конкретно изискванията към авторите на буквар и читанка за първи клас са следните.
Съгласно чл. 102 от Правилника за приложение на Закона за народната просвета учебната програма определя структурата и обема на учебното съдържание. В изпълнение на тази разпоредба изискванията, които трябва да следват авторите на буквар и читанка за първи клас при разработването на учебно съдържание в тях, са регламентирани от учебната програма по български език и литература за първи клас. Чрез буквара трябва да се реализират заложените в учебната програма по български език и литература за първи клас цели, а именно: овладяване на четенето и писането като необходима предпоставка за езиково и литературно обучение, формирането на умение за правилно и изразително четене, за грамотно и четливо писане, овладяването на начални знания за строежа на езика и езиковите единици, за някои правоговорни, правописни, пунктоационни и граматически норми, за формирането на начални умения за звуков анализ, моделиране и класифициране в периода на ограмотяване.
Искам да обърна внимание, че реформата, която се провежда в образованието, е немислима без утвърждаване на една адекватна програма за първи клас, която би позволила във всички програми за втори, трети, четвърти, пети, шести и седми клас да бъдат заложени онези акценти от държавните образователни изисквания, които имат своята валидност във времето. Това наложи промяната на учебната програма, която, смея да кажа, е не толкова съдържателна, а по-скоро козметична.
С цел избягването на възможността за фриволно подреждане на звуковете и буквите в различни проекти за буквари, което би довело до проблеми в ограмотяването на първокласниците в различни училища и в различни райони на страната, както и до пропускане на някои звукове във фонемната система на българския книжовен език, учебната програма регламентира реда за изучаване на звуковете и буквите. Той се обуславя не само от фреквентността им в потока на речта, но и от техните акустични, артикулационни характеристики.
Също така се обуславя от корелативните противопоставяния на широки и тесни гласни, от корелацията звучност - беззвучност на съгласните звукове в българския език, от степента на подготвеност на децата за училище и познаването на буквите и гласните, както и на някои от съгласните звукове. Корелацията твърдо с меко се проявява в подбора на лексикалния материал при изучаването на съответния звук в буквара.
Началните предпоставки за изучаване на художествената образност се изграждат също така чрез четенето на кратки по обем и достъпни като съдържание художествени текстове, включително и текста на популярното Вазово стихотворение "Аз съм българче", което, предполагам, ще бъде поместено изцяло, заедно с неговия отсъстващ обикновено първи куплет.
Освен това искам да посоча, че в буквара се съдържат кратки фолклорни литературни произведения, на които учениците правят също така кратък коментар. За разлика от предназначението на текстовете в буквара - да се открие новият звук и неговата буква, и да се овладеят четенето и писането преди всичко, чрез текстовете на фолклорни и литературни произведения в читанката се цели формиране на начални умения за възприемане и осмисляне с помощта на учителя на кратки, достъпни литературни произведения от класици на българската литература за деца.
Наред с литературните произведения, съдействащи за изграждането, това вече е цитат, "на ясно съзнание за национална идентичност", доколкото българският език и литература са едни от най-важните средства, чрез които тази национална идентичност се е създала, утвърдила и продължава да се утвърждава, в читанката би следвало да се включат и литературни произведения на класици в литературата за деца по света, както и съвременни автори и заглавия. Авторските колективи правят подбор на литературните произведения, отличаващи се с високи художествени достойнства, достъпни като съдържание и отговарящи на равнището на психофизическото развитие на първокласниците, произведения с разнообразна тематика, съобразени с празниците в националния, природния и църковния цикъл на българина, с изконните му ценности както и със задачите на литературното обучение в първи клас, с детското светоусещане, с потребностите и интересите на детето.
В практически план първокласниците се запознават с литературни произведения от различни жанрове. Това са приказка, разказ, стихотворение, гатанка, пословица. Наред с авторски текстове в читанката са включени и фолклорни приказки, гатанки и пословици.
Искам да посоча, че новата програма не предлага съществено разместване на материала, върху който, както сама посочихте, се работи от лятото на 2000 г. В този смисъл аз съгласувах своята позиция с Асоциацията на българските издатели и след тяхното одобрение подписах нова програма по български език и литература за първи клас, която би била една предпоставка за изграждането на знания и умения във всички останали класове на средното училище. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Госпожо Дончева, имате думата да изразите отношението си към отговора на министъра.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин министре, моят въпрос нямаше и продължава да няма педагогически контекст, а само обществен и държавнически. Зарадвах се да чуя в пространното Ви изложение думи като "възпитаване на ясно съзнание за национална идентичност", "съобразяване с традицията и ценностите на българина" и няколко други такива изречения, вкарани между другото.
Когато отначало възникна проблемът с "Аз съм българче", Вие го смръчкахте, което доста ни учуди, като обяснихте, че е хубаво българчето да каже "Аз съм европейче". След това успяхте да вземете успешно завоя, но това не личи от документите, които сте приели, защото в учебната програма, публикувана във в. "Аз Буки" няма абсолютно нищо, от което човек може да направи извод, че Вие се каните да формирате в първокласниците ясно съзнание за национална идентичност, съобразяване с традиции и ценности на българина.
Ето го вестникът, има педагози в залата, ако искат могат да го изчетат ред по ред. От това аз си правя простия извод, че след като Вие нямате това нещо в изискванията на програмата, не можете да отстраните от конкурса или да класирате по-назад нито един от проектите за учебници под предлог, че той не съдържа "Аз съм българче" или каквото и да било друго.
Нито в Наредба № 5, нито в измененията й, нито в тази програма за първи глас, можете да задължите някой по някакъв начин да вкара "Аз съм българче" или каквото и да било произведение на български класик. Това е въпросът, който мен ме интересува, защото искам да знам какво искате Вие като министър на образованието да формирате у българските деца.
Ако това, което потвърдихте тук, в залата, е вярно, намерете начин в най-спешен порядък да го отразите в изискванията си, за да можете и пред кандидатстващите със свои учебници Ваши колеги да го поставите.
Въпросът с издаването не е въпрос само на издателите, той е въпрос на авторите. Ясно е за всички, че за един месец не може да се направи буквар и читанка. Но тъй като това е въпрос с продължение, аз спирам само до "Аз съм българче".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин министър, желаете ли да вземете отношение към изказаното мнение?
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Допусках, че в пленарната зала на българския парламент ще се повдигне въпросът за "Аз съм българче", което се оказа начало и последна точка на българската национална идентичност.
Смея да уверя уважаемите народни представители и лично Вас, госпожо Дончева, че съм дълбоко и категорично убеден, че това прекрасно Вазово стихотворение ще продължи да краси читанките на децата.
В същото време съм Ви благодарен за високата оценка, която ми дадохте, за начина, по който се взимат завоите, но тук завои няма. Нека когато говорим за национална идентичност, когато издигаме нашите национални и литературни светини, да не забравяме, че ние сме част от Европа, били сме исторически такава част и в момента принадлежим към Европа. Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Давам думата на народната представителка Татяна Дончева да зададе следващия си актуален въпрос относно издаването и съдържанието на някои учебници. Заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин министре, в контекста на предния въпрос и в рамките на времето за следващия Ви казвам, че съкращавайки специалистите по чуждоезиково обучение, което сте направили в министерството, сте докарали до ситуация един човек с френска гимназия и испанска филология да отговаря за всички западни езици и методиката на тяхното преподаване, ние много много няма да се присъединим към Европа.
А щом сте такъв фен на "Аз съм българче" и на всичко българско и родно, моля Ви по съответния административен начин да включите тези изисквания в образователните програми - било чрез набор от задължителни автори, било чрез набор от задължителни произведения.
Въпросът с издаването на учебниците вече лично Ви касае. Той говори и за, според мен, прагматичен и бизнес усет.
Процедурата по издаване на учебници била почти приключила през лятото на миналата година, когато господин Владимир Атанасов става министър. Но той преди това е и кандидат за одобряване на четири учебника в рамките на авторски колективи. Процедурата била почти приключена, обаче не бил написан протокола. Тогава министър Атанасов просто отменил цялата процедура и в много спешен порядък прокарал изменения на Наредба № 5. Познайте в какъв смисъл!
Най-същественото й изменение са изискванията, които се поставят към учебниците. Тъй като общо-взето неговите учебници не били одобрени заради графичен дизайн, той почти премахнал изискването за графичен дизайн, като от 9 точки по старата наредба оставил 2. Разбира се, има и една промяна в процедурата, но аз не бих желала да заемам цялото време на актуалния въпрос с тази пикантна подробност.
Както можете да се сетите, одобряването започнало наново. Бил одобрен значително по-широк кръг от учебници, между които и четирите учебника, в които автор е господин министърът. Те са за седми, осми, десети и единадесети клас.
В тази връзка аз му зададох актуалния въпрос за издаването на тези учебници. Колко общо взето учебника са му поръчани за единадесети клас по литература? Колко учебника е одобрило министерството за единадесети клас? За да добият нашите слушатели и зрители - онези, дето ще се явяват на матура, на кандидат-студентски изпит или ще приключват средното си образование, представа с колко учебника ще трябва да се справят и колко от тях са поръчани от училищата.
А също така за Вашите учебници, господин министре, на които Вие сте автор, в какъв тираж бяха отпечатани и каква е коричната им цена? И ако бихте могли да ми тълкувате, не смятате ли, че сте нарушили мъничко чл. 14 на наредбата, в която се изисква членовете на комисията да не могат да бъдат лица, които са в йерархична връзка на ръководство и контрол с авторите на произведението? Защото Вие все пак назначавате тази комисия, която ще одобрява учебниците, Вие сте автор на учебника, пък и междувременно - министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Всички ние сме слуги на народа и поради това отговаряме на широк обществен интерес. При нас са постъпили два листа с две различни питания. Сега в момента госпожа Дончева ни ангажира с второто от тях.
Госпожо Дончева, оставам с впечатлението, че един от принципите, на които се подчинява Вашето изказване, е упоритото повтаряне на определени внушени чрез вестниците, които виждам, че внимателно четете, обществени тайни.
Искам да повторя, въпреки че имах удоволствието да го кажа и при един друг актуален въпрос, да повторя още веднъж, че министърът на образованието не си е позволявал да променя оценката на комисията по Наредба № 5 с встъпването си в длъжност. Той обаче предложи една нова методика, която да направи невъзможно чрез оценките за графически дизайн, дадени от комисия, в която участваха 18 нерегистрирани и неразписани в никакви заповеди на министерството лица, да бъдат отстранявани учебници от процедурата.
Във всеки случай искам да повторя още веднъж, че няма закон, който да забранява на министъра, както между другото и на народни представители, да бъде автор на литературни или на други печатни произведения. За да добиете яснота по въпроса, който ви интересува, искам да посоча, че Министерството на образованието и науката през 2001 г. е одобрило пет учебника по литература за 11 клас, както следва: на издателство "Просвета" - за задължителна и профилирана подготовка; на издателска къща "Анубис" - за задължителна и профилирана подготовка; на издателска къща "Кръгозор" - за задължителна и профилирана подготовка; на издателство "Сиела Софт" - за задължителна и профилирана подготовка, както и на издателствата "Прозорец", "Труд" и "Просвета" - за задължителна подготовка. Това са и петте валидни в момента учебници.
Разбира се, Вие много добре знаете, че на следващата част от въпроса Ви аз няма да имам възможност да отговоря, тъй като ще трябва да наруша търговска тайна, а нямам изричното разрешение на издателства като "Просвета", "Анубис", "Сиела", "Прозорец", "Труд" и "Просвета" да отговарям на подобен въпрос. Разполагам обаче с изричното искане на издателство "Кръгозор" да не разпространявам такава търговска тайна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Имате думата, госпожо Дончева, за да изразите отношението си към отговора на господин министъра.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин министър, благодаря Ви за отговора. Той даде възможност на нашите зрители и слушатели, както и на пленарната зала, да направят следните заключения. Първо, в качеството си на министър сте изменили наредбата в свой интерес, вероятно и в интерес и на други лица, но и във Ваш личен интерес.
Второ, спрямо комисията Вие се намирате в йерархична зависимост. И Наредба № 5 Ви забранява, ако това е така, да бъдат одобрявани Ваши учебници. Щом издателство "Кръгозор", на което Вие си поръчвате учебниците, счита, че е търговска тайна да ни каже броя на екземплярите, които са издадени, аз искам да Ви кажа само няколко числа. Горе-долу 15-20 на сто от коричната цена на учебника се получава от колектива като хонорар. Тиражите са около 10-20 хил., уточнихме ги. Направете си простата сметка с елементарна "Елка".
Що се отнася до детайлите на въпроса, това ще бъде тема на следващи актуални въпроси и питания, докато се разберем има ли връзка между инциденти като този в "Индиго" и това, което става в организацията на образованието.
Но аз искам накрая да поразсмея нашите зрители, слушатели и пленарната зала с един цитат от одобрените учебници, за да добиете Вие представа защо се появяват кандидатстудентски бисери. Теми за писмена работа: "Джобът и поясът на бай Ганьо - поглед отвътре и поглед отвън." (Оживление и смях.)
Яворов: "Еротизмът в лириката на Яворов е конвулсия на езика, пробягваща по различни форми на любовна опитност, за да постигне различни проекции и фантазии на любимата. Смъртта при Яворов е често образ на безтелесното, безплътното, чиста абстракция, метафизичен проблем. И обратно: също толкова често в еротическото си писмо той е поет на инферналните фантазии."
Ботев: "Ботевата поезия е резервоар на националната поетическа памет; тя съдържа в себе си ядро от смисли и образност, към които българската литература ще се връща като към предначалие."
"Смъртта у Ботев е обсесия, чиято проявеност не би могла да се сведе само до характерен девиз, словесна емблема на времето: "Хляб или свинец!", "На смърт да вървим!" или "Свобода или смърт юнашка!", както и не би могла да се обясни само като психологически комплекс".
"Метафората е риторична фигура, която нагъва езика и докосва крайностите му. В поезията на Ботев тя е лингвистична парадигма, която психологизира телесното, интелектуализира емоцията, придава сетивност на душевни състояния. Във всички тези метафори на разложената цялостност, докосната в своите противоположности, се оголва едно страдание, тъй интензивно, че би могло да бъде приютено единствено в смъртта. Фигурите на разложената телесност у Ботев са всъщност метафори на смъртта". И т.н. Това учат вашите деца, драги зрители, слушатели и народни представители.
Затова, натъквайки се на тези факти, считайки себе си за лаик и припомняйки си онези светли Вазови думи, с които някои някога тръгнаха в училището, считам, че крайно време е Народното събрание сериозно да се заеме с проблемите на българското образование. Образователната комисия в парламента да спре да бъде просто N-ската комисия на парламента. И да не си въобразяваме, че тъй като проблемите на образованието не са събаряли никакво правителство, те са маловажни и дребни! (Ръкопляскания от блока на СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Почитаема госпожо Дончева, разрешете ми да се присъединя към вашето весело настроение, но ще си позволя да не забравям, че се намирам не пред микрофоните на радиостанция или на телевизионен канал, а пред микрофоните на Народното събрание на Република Българиоя.
Уви, уви, трябва да кажа, че Вашият прочит на литературата е бил доста диагонален. И аз много се надявам да не четете и други текстове по същия начин.
В същото време бих искал да обърна внимание върху това, че съгласно принципите на образованието всеки би могъл да си направи труда да прочете един учебник, но не всеки би могъл да коментира онова, което е написано в него, особено от позицията на лаик, която имахте добрината двукратно да подчертаете.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Това е по Ваш етикет, господин министър!
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Разрешете ми да изразя една лоша прогноза, която е свързана с това, че след като от тази трибуна могат по този начин да се четат литературни и други съчинения, аз не се съмнявам, че ще има и български кандидатстуденти, които ще пълнят своите тетрадки с бисери с за увеселение за народните представители. Благодаря ви.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Но това е учебник!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Това е учебник, господин министър, а не литературно съчинение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Госпожо Дончева, и аз имам някакво отношение към образованието и ме сърби езика да кажа нещо, но ще се въздържа. Дотук процедурата завърши.
Преминаваме към следващия актуален въпрос от народния представител Георги Панев относно дисциплинарните уволнения на началници на регионални инспекторати към Министерството на образованието и науката.
Имате думата, господин Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, господа министри, уважаеми господин Атанасов и уважаеми господин министър! В централната информационна емисия на Българската национална телевизия "По света и у нас" от 28 януари т.г., както и във всички централни ежедневници от 29 януари т.г., бе изнесена информацията, че са уволнени дисциплинарно 7 началника на регионални инспекторати, а други 4 са освободени от длъжност по друг ред. Това са началниците на инспекторатите в Благоевград, Враца, Кърджали, София област, Хасково и Ловеч, както и тези във Велико Търново, Перник, София град и Добрич. Заповедите за уволнение на някои от тях са били връчени в противоречие със закона в домовете им и при съпровод на полиция. Петима от уволнените са завели дела срещу Министерството на образованието и науката.
Господин министър, 28-те началници на инспекторати представляват министъра в съответната област, имам предвид от териториалното разпределение, имат големи пълномощия по Закона за народната просвета и в този смисъл принадлежат към висшия управленчески ешелон на министерството. Ето защо, меко казано, буди недоумение отстраняването на 40 процента от техния състав и навежда на мисълта за уволнения, продиктувани от политически мотиви. Още повече, че всеки началник инспекторат е назначен като такъв с конкурс, проведен от комисия в широк състав, включително и външни на Министерството на образованието и науката лица.
Гореизложеното ми дава основание да Ви запитам за начина и мотивите за тези драстични и стъписващи по мащаба си уволнения, навеждащи на мисълта за политическа чистка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Панев.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Панев! Благодаря Ви за този въпрос и за тона на този въпрос. Разбира се, основна част от информацията, която ние набираме, идва от различни медии, от различни електронни и печатни медии. Вие сте имали възможност да гледате едно предаване "По света и у нас", вероятно сте получили и допълнителна информация. Разрешете ми се, уважаеми дами и господа народни представители, да ви запозная с действителните факти.
За периода септември 2001 - януари 2002 г. на територията на страната са извършени следните проверки. Цялостна проверка на дейността на инспекторатите е извършена в 10 инспектората. Тематични проверки са извършени в инспекторатите в Добрич, Пловдив, София град и Габрово. В Стара Загора и Хасково са извършени финансови проверки. Всички проверки са извършени, благодарение на над 800-те жалби и сигнали, дошли от цялата страна до нас. Беше наложително да се направят такива проверки не поради някакви политически, а по-скоро поради професионални причини.
За периода от 1991 до 2001 г. в Министерството на образованието и науката са направени точно три такива проверки. Дейността на инспекторатите в много от случаите е излязла извън контрола и ми се струва, че много от техните началници съзнателно или не са превишавали своите права. Част от нарушенията, установени при извършените цялостни проверки са следните:
- нарушения при провеждане на конкурса за заемане на длъжността директор държавно или общинско училище;
- нарушения на Закона за държавния служител чрез издаване на заповеди за възлагане на допълнителни служебни занимания;
- нарушения при осъществяване на правомощия на работодател във връзка с възникване, изменение и прекратяване на трудови правоотношения по Кодекса на труда;
- нарушения на Закона за общообразователния минимум, учебния план и образователната степен при утвърждаване на училищните учебни планове и утвърждаването на сведения за организиране дейността на училищата списък образец 1;
- нарушения на Закона за държавния архивен фонд и Правилника за неговото прилагане при водене и съхранение на документацията на инспектората;
- нарушения на разпоредбите за приоритет и целесъобразност на финансовите разходи, съгласно Закона за държавния бюджет на Република България;
- нарушения на Закона за предложенията, сигналите, жалбите и молбите;
- нарушения на разпоредбата на Правилника за прилагане на Закона за народната просвета;
- нарушения на Закона за административното производство;
- финансови и административни нарушения при изпълнение задълженията, съгласно Правилника за устройство и дейността на инспекторатите по образование. Тук имам предвид липсата на взаимодействие от страна на инспектората с териториалните органи на изпълнителната власт, органите на местното самоуправление, териториалните органи на синдикатите, неправителствени организации и други, липса на системна и ефективна контролна дейност;
- и най-сетне нарушения при изпълнение на Наредбата за командировките в страната.
Във връзка с констатираните нарушения бяха предприети следните мерки.
За инспекторатите в Благоевград, Враца, Кърджали, Ловеч, София-област, Хасково и Смолян са изготвени констативни протоколи и доклади с предложение за образуване на дисциплинарни дела при Дисциплинарния съвет на Министерството на образованието и науката. На съответните началници е наложено дисциплинарно наказание уволнение.
За инспекторатите в градовете Варна, Пазарджик, Стара Загора и Ямбол са изготвени констативни протоколи и доклади с предложение за образуване на дисциплинарно дело при Дисциплинарния съвет на Министерството на образованието и науката. Процедурата по изясняване на конкретните обстоятелства е в ход.
С началниците на инспекторати по образование на базата на други основания са прекратени другите правоотношения в следните случаи. Вие цитирате тук четири инспектората. Искам да Ви кажа, че във Велико Търново правоотношението е прекратено по чл. 68, поради пенсиониране. В Добрич бившият началник е освободен поради обективна невъзможност да изпълнява задълженията си, поради прости факт, че е попълнил документи с невярно съдържание като собственик на частна фирма. В Инспектората по образование в гр. Перник не е извършено политическо уволнение. Там съдът е възстановил на работа уволнен началник на основание на свое решение. В София-град бившият началник е освободен не по друга причина, а поради изтичане срока по Закона за държавния служител.
Процедурата за връчване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, съгласно чл. 97, ал. 2 и 3 от Закона за държавния служител, е следната. Заповедта може да бъде връчена лично срещу подпис на държавния служител, като се отбелязва датата на връчване. При невъзможност заповедта да бъде връчена лично на държавния служител, дисциплинарно наказващият орган му я изпраща с препоръчано писмо и обратна разписка.
По отношение на етапите връчване на писмо, покана за писмени обяснения и заповед за налагане на дисциплинарно наказание следва да се отбележи, че Законът за държавния служител не съдържа изрична разпоредба същите да бъдат връчени по време на законно установения отпуск, включително и по време на отпуск поради нетрудоспособност. Разпоредбата на чл. 93, ал. 3 от същия закон установява правило относно сроковете се налагане на дисциплинарни наказания, които не текат, когато държавният служител е в законно установен отпуск, но не представляват забранителна разпоредба за изпращане на писмо-покана за писмени обяснения и налагане на наказания в този период.
И накрая, чл. 97 от същия закон не визира мястото, а единствено механизма на довеждане на заповедта до знанието на държавния служител. Не съществуват формално юридически пречки заповедта да бъде връчена срещу подпис на държавния служител и в неговия дом при спазване на конституционно установения принцип на неприкосновеност на жилището. Заповедта за дисциплинарно наказание може да бъде връчена както в делнични, така и в празнични дни.
Обективните затруднения въпросните лица да бъдат открити от Министерството на образованието и науката ни принудиха да се обърнем за съдействие към органите на МВР при връчване на разпорежданията за искане на писмени обяснения, даващи им възможност да се защитят. Всички дисциплинарни уволнения са наложени при спазване на установената в Закона за държавния служител процедура. Във връзка с констатираните при проверките многобройни нарушения са образувани дисциплинарни дела за всеки конкретен случай.
Преди налагане на наказанието са разгледани и подробно обсъдени обясненията на държавните служители. Наказанията са наложени въз основа на писмени становища на Дисциплинарния съвет на Министерството на образованието и науката за всеки конкретен случай, който е разгледал и е изяснил всички факти и обстоятелства по констатираните при проверките нарушения, както и представените от началниците на инспекторати доказателства.
Наказанието е определено съобразно задълженията на чл. 91, ал. 1 от Закона за държавния служител. Критерии тук са - и с това бих искал да приключа - тежестта на нарушението и настъпилите последици, степента на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, цялостното служебно поведение на държавния служител. За определяне вида на наказанието е взето предвид и обстоятелството, че констатираните нарушения са многобройни, а повечето от тях са извършвани системно.
Господин Панев, действително 28-те началници на инспекторати имат големи правомощия и представляват висшия управленски ешелон на министерството. Но как следва да се преценява дейността на тези висши служители в светлината на изложените по-горе факти? За периода 1 януари 2001 г. - до 30 юни 2001 г. от различни инспекторати в страната са освободени 60 служители и на техни места са назначени 64. При това без конкурс, без управленски и организационен опит, но благонадеждни по отношение на управлението на държавната администрация в този период. Това без притеснение бих могъл да нарека политическа поръчка. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Панев, имате възможност да изразите отношението си към отговора.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, господин Атанасов! Имам основания да не вярвам на част от това, което беше изложено от министъра, бих казал на по-голямата част. И ще се мотивирам веднага.
Господин министърът започна своето изложение с констатацията, че народните представители набират информация от медиите. Очевидно господин министърът не е запознат с механизмите на парламентарния контрол и с конкретната работа на народните представители. Да, това е първият етап. И аз набрах тази първа информация от медиите.
И за да бъда точен и за да бъда колкото мога обективен, защото всички сме хора, аз Ви посетих във вторник тази седмица във връзка с предполагаемия въпрос. И Ви помолих да ми предоставите заповедите за уволнение заедно с техните мотиви. Вие отначало категорично отказахте. Когато Ви припомних някои текстове от Конституцията и от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Вие разбрахте, че това е Ваше конституционно задължение и ми обещахте, че до края на седмицата ще имам тези заповеди.
Но аз ги нямам, Вие не сте ми ги изпратили. Вие не изпълнихте едно свое конституционно задължение, защото именно от първоизвора, именно от мотивите на тези заповеди би могла да се направи една обективна и сравнително точна преценка.
Ето защо аз повтарям, че нямам основание да вярвам на по-голямата част от вашите твърдения и смея да мисля, че 40 на сто уволнени от висшия ешелон на министерството - вероятно до 50 на сто, не може да бъде продиктувано само от професионални мотиви. И аз даже се питам дали Вие разбирате или в състояние ли сте да разберете, че такъв драстичен акт в крайна сметка може да доведе до много сериозна дестабилизация на цялата система. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Панев.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Господин Панев, разрешете ми да Ви помоля като преподавател, когато бихте искали да поучавате един министър какво поведение да има спрямо Вас, да четете внимателно текстовете от Конституцията, защото аз не можах да прочета, че съм длъжен да Ви отговарям писмено на устно искане.
Тъй като съм поел ангажимент и смятам, че това е въпрос на джентълменска дума, Вие бихте могли да получите информация до края на седмицата, която, струва ми се, все още не е приключила, при изричното съгласие на уволнените служители. В противен случай аз нарушавам Закона за достъпа до информация и по този повод мога да изразя също съжалението си.
Нека да обърнем внимание върху една от Вашите реплики. Вие казахте, че по този начин системата щяла сериозно да смути своята работа. Нищо подобно. Във всички случаи на мястото на уволнените началници или тези, които се намират в дисциплинарно производство, са назначени служители от същия инспекторат, доказали своите експертни и управленски качества.
Какво обаче става с началниците, които са загубили своите места, спечелени по силата на един конкурс, проведен в началото на 2000 г.? Всички те боледуват и аз съм много сериозно притеснен от това състояние. Боледува господин Васил Василев от Благоевград, който от 73 дни има неизлечимо страдание. Боледува господин Никола Иванов от Пазарджик, който е в отпуск по тази причина от 80 дни. Боледува Румяна Цолова от Инспектората в София - област, която от 77 дни е в отпуск. Най-тежка обаче е болестта на госпожа Лена Николова, която продължава вече 102 дни. (Оживление.)
Няма никакво съмнение, че съществува регистър на заболяванията, пък някои от тях допускат известна агресивност в поведението, каквото госпожа Николова е проявила в последните дни. Затова също бих могъл да Ви информирам, разбира се, ако изпратите до мен писмено своето искане по надлежния ред. Благодаря. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин министър.
Завършихме с актуалните въпроси към министър Владимир Атанасов.
Преминаваме по-нататък. Искам да ви съобщя, че по искане на народния представител Михаил Миков се отлага отговорът от страна на министър Дикме на негов актуален въпрос.
Затова преминаваме към актуален въпрос, зададен от народния представител Младен Петров Червеняков, към заместник министър-председателя Николай Василев относно актуалното състояние и приватизацията на "Челопеч" ЕАД, с. Челопеч, област Софийски.
Заповядайте, господин Червеняков.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Основанията да задам актуалния въпрос относно състоянието и приватизацията на "Челопеч" ЕАД са най-малко три. На първо място стоят държавните интереси и на фона на това, което чухме днес в залата, относно състоянието на българската енергетика, на българското селско стопанство, на българската промишленост, безспорно стои въпросът каква е съдбата на най-голямото находище на медно-златна руда в Европа - предприятие, което до 1989 г. даваше 2,5 т злато годишно, предприятие, което осигуряваше 50 на сто от златния резерв на страната, предприятието, чиито запаси се оценяват на около 50 млн. тона, от които 160 т злато, 700 т сребро и 50 хил. т мед.
Очевидно е, че една държава и нейните най-важни органи - Народно събрание и правителство, не могат да бъдат безучастни към съдбата на такова находище за открит добив на медно-златна руда на територията на страната ни.
Втората група основания се свързват с екологичните проблеми. За съжаление, наред с тези безспорно ценни метали и други като паладий, платина, германий, селен и телур, които се добиват в рудник "Челопеч", в рудата присъства и вредното съдържание на арсен. По данни, с които разполагам, миналата година в рудничната вода е получена концентрация от 0,01 на литър арсен, което е с 50 пъти повече от допустимите норми. Искам да посоча, че тази вода се излива в реките Тополница и Марица и може да постави изключително сериозни екологични проблеми както пред нашата страна, така и свързани със задължения, които сме поели в международно отношение. Тази бомба със закъснител може да избухне всеки един момент.
И на трето място, са проблемите, свързани с приватизационната политика на българската държава. Известно е, че при възникването на проблема за сключването или търсенето на стратегически инвеститор за "Челопеч" ЕАД интерес проявяват над 15 крупни фирми с известност, с легенда, с известно досие в миннодобивната промишленост. За сметка на това е възприет като потенциален партньор "Наван Майнинг", който при първоначалното сключване на джойнт вентчър с "Челопеч" ЕАД образуват Българо-ирландската обогатителна компания или "БИМАК" ЕАД като "Наван" държи 68 процента, а дружеството "Челопеч" ЕАД останалите 32 процента. Задължението е да се инвестират 21 млн. 25 хил. щатски долара, от които нито един лев не е инвестиран. Не е внедрена и съответната експлоатационна инсталация.
Моите два въпроса към Вас са - изпълнява ли си "Наван рисорсис" инвестиционните задължения по приватизационния договор?
Второ, каква е печалбата на приватизираната фирма? Какви концесионни такси и какви данъци са платили на българската държава? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Червеняков.
Заповядайте, господин заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Червеняков!
Благодаря Ви за Вашия актуален въпрос. Вие сте прав, че това е едно ключово дружество в този отрасъл в Република България.
Във връзка с поставените от Вас въпроси бих искал да Ви уведомя следното.
Най-напред, относно процедурата за приватизация. Ще пропусна между другото някои технически номера, за да бъде отговорът ми по-строен.
Със заповед от 25 февруари 1998 г. на министъра на промишлеността и решения от 27 май 1998 г. и от 15 юни 1998 г. Агенцията за приватизация открива процедура по приватизация и упълномощава тогавашния министър на промишлеността да подготви и да сключи приватизационна сделка за "Челопеч" ЕАД, Софийска област.
След този проведен конкурс, съгласно договора от 22 април 1998 г. е възложено разработването на анализ на правното състояние, приватизационна оценка и информационен меморандум на "Челопеч" ЕАД на колектив от лицензирани оценители с ръководител господин Радев със срок на изпълнение 11 май 1998 г. Ефективната дата на оценката е 31 март 1998 г. и дата на оценителския доклад - юли 1998 г.
На 22 август 1998 г. са разгледани и приети с протокол от комисията за разглеждане и приемане на възложените договори от Министерството на промишлеността представените разработки. Съгласно сключения договор с Министерството на промишлеността и възприетия стандарт, оценителският екип приема следните методи за оценка: чиста стойност на активите, ликвидационна стойност на активите и капитализиране на чистите парични потоци. Имам данните за оценката по всеки един от тези показатели, като в крайна сметка се определя от комисията базова пазарна цена на дружеството в размер на 11,7 млн. лв. или в доларов еквивалент по тогавашния курс - малко повече от 6,5 млн. щат. долара.
Методът на продажба е бил конкурс. Критериите и тегловите коефициенти за класиране на предложенията за участие в конкурса на купувачите са следните: цената е с тегло 70 процента...
РЕПЛИКА ОТЛЯВО: Това не е ли смешно? Само златото, което имате там на склад струва повече!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля ви, без провиквания!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Позволете ми да направя кратък коментар. Може би така изглежда. Нали знаете, че не ние с Вас сме правили тази сделка?
Имало е конкурс, имало е, както казахте доста предложения... (Шум и реплики в залата.)
Да, продължаваме.
Цената е била със 70 процента тегло, инвестициите - 20 процента, а задълженията са 10 процента тегло.
Със заповед от 28 август 1998 г. на министъра на промишлеността е обявена продажбата до 80 процента от акциите в регистрирания капитал на "Челопеч". Чрез конкурси са определени приоритетните и общи конкурсни условия.
С решение на Министерския съвет дружеството е включено в списъка на дружествата от така наречената целева приватизация. Всички последващи действия на Министерството на промишлеността като упълномощен орган по чл. 3 при продажбата на обявения пакет акции са съобразени с разпоредбите на чл. 2, ал. 10, т.е. основанието за включване в цитирания списък, т.е. за целева приватизация.
След това има жалба - на 2 октомври 1998 г., от "Зимед" АД, София, което е РМД, до Върховния административен съд срещу заповедта на министъра за продажба и по-конкретно, за включване на дружеството в този списък за целева приватизация. Като индивидуален административен акт е образувано административно дело от 1998 г. На свое заседание след това Върховният административен съд на 30 декември 1998 г. отменя определението си от 16 декември 1998 г. за даване ход на делото за разглеждане на жалбата и прекратява производството по делото.
След това със заповед на министъра на промишлеността са отменени старите заповеди и в крайна сметка се пристъпва към приоритетните и общи конкурсни условия по приватизационната сделка.
Към 8 октомври 1998 г., който е крайният срок за закупуване на информационна документация и подаване на предложения за участие в конкурса са закупени 4 броя конкурсни документации от следните фирми: "Екотекст Консулт", дружество с ограничена отговорност от град София, "Метал Ко" ООД, град София, "Наван Бългериен Майнинг", Амстердам, Холандия и "Зимед" АД, град София, но в крайна сметка в определения срок е постъпила само една оферта - от дружеството "Наван Бългериен Майнинг", Амстердам, Холандия.
След прекратяване на делото от Върховния административен съд и полученото в министерството определение на съда, конкурсната комисия, утвърдена със заповед на министъра на промишлеността от 27 август 1998 г., отваря постъпилата оферта и на основание Наредбата за конкурсите, комисията изисква допълнение на представената оферта за доуточняване на конкретните компоненти в конкурсното предложение и т .н.
След получени допълнения към представената оферта, съответно на 9 април и 30 април 1999 г., комисията с доклад от 5 май същата година внася предложение за избор на купувач. И т.н. - министърът на промишлеността утвърждава за купувач на 75 процента от акциите същото дружество - "Наван Бългериен Майнинг", регистрирано в Амстердам, Холандия. След това купувачът е поканен за провеждане на преговори.
Договорът за закупуване на 75 процента от акциите в регистрирания капитал е сключен на 8 юни 1999 г. в сградата на Министерството на промишлеността. Началната цена на Министерството на промишлеността е била малко по-малка от 5 млн. долара. Цената на сделката на 75 процента от акциите в крайна сметка е малко над 5 млн. долара, т.е. 5 млн. 50 хил. и 1 долар и те са платени по следния начин - 20 процента в 3-дневен срок от датата на подписване на договора, има депозит от малко по-малко от половин милион долара. Останалите 80 процента, което е над 4 млн. долара - в 30-дневен срок от подписването на договора. Така цената изцяло е изплатена с парични средства.
Втора тема, относно фактите, свързани с предоставената концесия за подземни богатства - златно и медно-пиритни руди от находището.
Концесията за находище - село Челопеч, е предоставена на "Челопеч" ЕАД за срок от 30 години. Сключеният на 19 май 1999 г. концесионен договор между министъра на промишлеността и "Челопеч" ЕАД е влязъл в сила на 27 юли 1999 г., след като са прехвърлени 75 процента от акциите на "Наван Бългериен Майнинг".
Съгласно условията по тази концесия за първите 5 години, т.е. до 2003 г., концесионерът е задължен да извърши инвестиции, обезпечаващи ефективното разработване и усвояване запасите на находище "Челопеч" в дълбочина. По сключения концесионен договор между министъра на промишлеността и държавното дружество "Челопеч" размерът на тези средства за първия 5-годишен период - до края на следващата година, е бил 37 млн. 136 хил. щат. долара. След това, в резултат на направени от приватизираното дружество предложения пред Министерството на икономиката, придружени със съответните програми и проекти с Допълнително споразумение към концесионния договор на 19 септември 2000 г. размерът на минималните инвестиции е определен - значи, само за периода от 1999 г. до 2001 г., е определен на 8 млн. 302 хил. 857 щат. долара.
С въпросното Допълнително споразумение концесионерът е задължен да разработи и представи в края на миналата - 2001 г., за съгласуване от концедента и от компетентните държавни органи по опазване на околната среда и земните недра така наречения цялостен работен проект за експлоатация на находището за срока на концесионния договор, в който следва да се определят обема, техническите изисквания и параметри, сроковете и размера на необходимите инвестиции по концесията, в това число за периода до края на 2003 г.
Към настоящия момент представеният от "Наван", Челопеч цялостен работен проект предстои да бъде разгледан от съответните специализирани звена в Министерството на икономиката и Министерството на околната среда и водите.
По третата тема - относно изпълнението на договора за приватизационната продажба. Съгласно договора, купувачът е задължен да погаси в срок от 60 дни, считано от датата на прехвърляне на собствеността върху продаваните акции, всички дългосрочни и краткосрочни задължения на дружеството, натрупани до 30 април 1999 г., в случай, че самото дружество не ги погаси само. Съгласно отчета, който е предоставен, тези задължения са изпълнени.
Съгласно друга точка от договора, купувачът "Наван Бългериен Майнинг" е задължен през 2000 г. да направи инвестиции в размер на 6 млн. 811 хил. долара. Извършената проверка показва, че са извършени малко повече инвестиции, в повече само с 440 долара. Тоест, този показател е изпълнен.
Изпълнени са и останалите задължения по приватизационния договор - запазване на съществуващия предмет на дейност, поддържане на средносписъчния състав на персонала в дружеството - между другото 653 души в сравнение с договорените само 263 души, т.е., с 390 повече - непрехвърляне на акции и т.н.
Към настоящия момент Министерството на икономиката не разполага с данни относно изпълнението на задълженията по приватизационния договор за миналата година, която току-що приключи. Очакваме този отчет да бъде предоставен в нашето министерство до 15 април т.г., когато ще получим пълната информация.
По последната тема - относно печалбата на приватизираното дружество и платените данъци, разполагам с годишните счетоводни отчети. За 2000 г. е отчетена счетоводна печалба от 186 хил. лв., а за 2000 г. са начислени данък върху печалбата от 65 хил. лв. и други данъци - в размер на 29 хил. лв. В скоро време, в края на тази зима очакваме резултатите за 2001 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Червеняков, имате думата, ако желаете да изразите отношението си към отговора.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, не мога да бъда доволен от отговора, защото същите тези чиновници, които са подготвили и договора за джоинт венчър, и приватизационния договор, са Ви написали отговора. Не ми е ясно как едно предприятие може да плати данък за една година 65 хил. лв., като само чистата печалба по договора с канадската фирма "Норанда" за износ на цени по-ниски от тези, които са международно признати, е 6 млн. долара годишно. Не ми е ясно по какъв начин може да говорим за изпълнение на приватизационни задължения, след като само вчера са освободени 95 служители от фирмата. Вярно е, че в рудника са оставени хората, които извършват тежката работа - българските работници, но тези, които са в централното управление, са изцяло ирландски персонал, без съответните работни визи, които получават заплатите си в чужбина и нищо не влиза в българската държава.
Как може ние да приемем за нормален факта, че една такава фирма като "Челопеч" ЕАД може да плаща 65 хил. лв. данък печалба годишно?
Експлоатацията на рудника е безобразна. Използват се само онези части от рудата, които са богати на мед и на злато. Това, което се изнася в чужбина ежемесечно, надхвърля някъде около 7 млн. долара годишно по данни на работещите в предприятието. Как е достигнала тази приватизационна цена от 5 млн. 51 хил. щатски долара, като само вноската на "Челопеч" ЕАД в "Бимак" се оценява някъде около 12 млн. щатски долара?
Изобщо, нарушенията по този договор са не едно и две. Но големият проблем, който според мен стои, е каква ще бъде приватизационната политика на българското правителство. Известно е, че от инвеститорите има два вида - едните са акули, другите са риби, които водят акулите. "Наван" е именно от тези дребни риби, които идват в България. Големият проблем е така ли ще продължава тази приватизационна политика. Ние ще привлечем ли стратегически инвеститори в страната, които са готови да инвестират и в тези инсталации, които са абсолютно необходими за преработка на арсена, или ще се задоволяваме с такива фирми, които само ще изнасят националното богатство извън границите на страната?
В крайна сметка вие знаете, че "Наван" са листвани на Лондонската стокова борса, може би сте проверили и данните, но само за месец декември акциите паднаха със 70%. В момента се търгуват по 26 пенита една акция.
Очевидно е, че този тип инвеститори не са необходими за нашата страна. Време е да намерим реален инвеститор за това национално богатство, с което ние разполагаме, и да поставим въпроса къде са всичките нарушения. Защото искам да кажа, че само при сключването на джоинт венчъра консултант по сделката е кооперация "Консулт", чийто зам.-председател тогава е бившият строителен министър Евгений Чачев, а за експерт е привлечен министър Александър Божков.
За допълнение искам да посоча само, че министър Жотев дава една концесия по... Оставям настрана недостатъците на Закона за подземните богатства, който изчислява концесионната такса на базата на бъдещите добиви, в разрез с всякакви международни критерии. И, в крайна сметка, големият проблем, който за мен стои, е дали ние ще позволим същата тази фирма да вземе златното находище и в Крумовград. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Червеняков.
Господин заместник министър-председател, желаете ли реплика? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Червеняков, аз съм убеден не само от Вашето изказване, че Вие добре познавате проблемите около тази сделка. Между другото, тя не е единствена и аз съм длъжен да се съглася с Вас, че в много подобни сделки, всъщност се оказа, че в повечето приватизационни сделки в България след приватизацията има сериозни проблеми. И, честно казано, проблемите не са в двора на инвеститорите, те са в нашия двор. Има малко приказки там за лудия и за баницата.
Един от проблемите, които описахте, е това, което ние наричаме "трансферно ценообразуване". Тоест, златото и медта може да струват повече, но те се изнасят на такива цени, които са изгодни на съответния инвеститор, срещу което засега държавата не е успяла активно да се пребори. Трябва да Ви кажа, че повечето са фирмите, където има такива проблеми, отколкото тези, където няма такива проблеми. И Вие сте абсолютно прав - данъците, които плащат голяма част от инвеститорите в България, са практически недостатъчни.
Има решение на тези проблеми. Те трябва да се търсят последователно от едно последователно и модерно правителство, в рамките на много закони, на цялостното законодателство.
Дали ще се наложи постепенно, година след година да се усъвършенстват данъчните закони и да се търси най-добрият световен опит; дали е необходим отделен закон за трансферното ценообразуване? Необходимо е да се подобри като цяло климатът за корпоративно управление. Когато много от тези дружества са публични, тогава ще може тяхната дейност да бъде много по-прозрачна. И факт е, че държавата, дори и в дружествата, където има миноритарни дялове, не успява да защити подобаващо своя интерес. В тази посока аз Ви обещавам, че ние работим в момента и ще работим и в бъдеще.
Вие повдигнахте и някои други въпроси, които са абсолютно резонни - дали цената на приватизационната сделка е била достатъчно висока или не. И трябва да Ви кажа, че няма правилен отговор на този въпрос. Може би на всички ни се струва, че цената е била ниска. Жалко, че не са се явили примерно всичките 15 стратегически инвеститори. (Неясна реплика на господин Младен Червеняков.) Само че са ги поизгонили, както става обикновено - това имате предвид.
Друг лош късмет, така да се каже, на инвеститора и на България, на чиято територия се намират тези руди, е, че през последните години по различни причини на световните пазари цените на всички метали, за които говорим, са спаднали до безпрецедентно трудни нива. И всъщност проблемите са не само в "Наван", но и в много други компании в медната промишленост и в други цветни метали. Така че в световен мащаб тази промишленост в момента, този отрасъл не е в голям подем. Но аз поемам пред вас ангажимент, че лично ще следя развитието в тази сделка, в тази фирма и в бъдеще ще имам възможност да ви информирам повече за изпълнението на инвестиционните ангажименти, за продажбите и за печалбите на това дружество. И дано с общи усилия да се справим с този и с други проблеми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин заместник министър-председател. С това завършихме с актуалните въпроси към Вас. Благодаря Ви за участието.
Преминаваме към питания и актуални въпроси към министър Божидар Финков - министър на здравеопазването.
Най-напред давам думата за питане от народните представители Кръстьо Петков, Емилия Масларова и Янаки Стоилов.
Господин Петков, заповядайте.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Нашето питане е по една от най-актуалните теми, свързани с пазара на лекарствата и скока на техните цени през последния месец.
Господин министър, всички знаем, че този проблем беше предизвикан от въвеждането на данък добавена стойност върху българските лекарства. Всички знаем и сме участници в неколкомесечна дискусия трябваше или не трябваше да се въвежда данък добавена стойност и, ако трябва, по какъв начин, с каква ставка и за какъв период. Сега това е история. Решението е взето и както вчера казаха на срещата представителите на браншовите съюзи на търговците и фармацевтите, страницата е затворена.
Да видим какви са резултатите. С въвеждането на 20 процентна ставка ДДС върху българските лекарства стана ясно, че експертите от Вашето ведомство и данъчните специалисти не са си свършили както трябва работата. В комисиите и в пленарната зала нас ни уверяваха, че повишението на цените за крайния потребител няма да бъде повече от 6 до 9 на сто. Оказа се, че работата е далеч по-сложна. Първо, след въвеждането на данъка става ясно, че цените на лекарствата, които ползват вносни материали, могат да бъдат държани в рамките на повишение от 8 9 на сто, но това означава около 15-процентна загуба за търговците.
Второ, стана ясно, че цените на българските лекарства, които се продават в аптеките, нерегистрирани по ДДС, са около 20 на сто, а тези, които са регистрирани - 17,5 на сто, което е два пъти повече от предвиденото.
Става ясно и затова няма смисъл да се прави някакво проучване, че търговците, които се занимават с продажба на лекарства, търпят загуби, търпят загуби и производителите. "Балканфарма" миналата година е имал 20 млн. марки печалба, през януари - това беше информация, дадена вчера от браншовите съюзи - загубата е по-голяма от годишната им печалба за миналата година.
На редица места се създадоха смущения в снабдяването на аптеките и лечебните заведения с лекарства. Има неяснота и за това кой и как ще плаща и ще компенсира повишените цени.
Затова нашето питане заедно с госпожа Емилия Масларова и Янаки Стоилов е: какво е фактическото отражение на въведения ДДС сега, месец и два дена по-късно, върху цените за крайния потребител, особено за най-търсените групи лекарства? Кой и как ще компенсира очевидната разлика между първоначалните прогнози за повишаване на цените с 9 на сто и реалният им скок с над 18 на сто? Кой ще уреди или ще компенсира загубите на търговците на лекарства, след като ние живеем и работим вече в пазарна икономика, макар и възникваща, когато някой, да не се вреди, той трябва да плаща? Как ще се осъществява, има ли ред, процедура за осъществяване на диалога между ръководеното от Вас министерство, респективно правителството и браншовите съюзи на търговците и фармацевтите, или разговорите с тях ще стават ад хок, ще се обещава едно, например гратисни периоди, преразглеждане на постановления, а след това, ден-два по-късно, се пристъпва към друго решение? Когато има диалог, се иска процедура.
И в крайна сметка, кой ще поеме политическата отговорност за допуснатото сериозно сътресение на пазара от Вашия екип? Аз бих казал, че този въпрос би трябвало да се отправи и към правителството като цяло. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
Господин министър, имате думата да отговорите на зададените въпроси.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Масларова, господин Петков, господин Стоилов! Въпросът, който повдигате, е актуален. Тече информация, която често е противоречива и внася твърде много смут сред участниците на фармацевтичния пазар, включително и пациентите.
Бих искал да се опитам да изложа пред Вас фактите и да обясня ситуацията в момента в известния хронологичен ред. Парламентът гласува отмяна на точки 1-ва, 2-ра и 3-та от чл. 41 от Закона за данъка върху добавената стойност, което по същество въвежда данък добавена стойност върху всички търговски сделки с лекарствени продукти българско производство. Изменението на Закона за данъка върху добавената стойност не залага гратисен период за заварените към 1.01.2002 г. регистрирани пределни цени на разрешените за употреба лекарствени продукти у нас. Понятието "пределна цена" представлява максимално допустимата за продажба на лекарствения продукт на дребно, тоест в аптеките, на медикамента и не може да бъде превишаван. Процесът на формиране и регистриране на пределна цена е прозрачен по своята същност, тъй като елементите на пределната цена - заявената от производителя, надценките на търговец на едро и търговец на дребно, се обявяват със заповед на министъра на здравеопазването, публикуват се в "Държавен вестник" и периодично се издава каталог, който е на разположение на фармацевтите и гражданите.
Увеличението на българските лекарствени продукти е по-високо от вносните, тъй като те не се облагаха с данък добавена стойност при формиране на тяхната производствена цена. Всички пределни цени бяха автоматично преизчислени и обявени в уеб страницата на Министерството на здравеопазването. Постановление № 130 от 2000 г. беше прието като временна мярка, която да регламентира нови пределни цени при условията на облагаеми с данък върху добавената стойност доставки на лекарски продукти и да ограничи свободното ценообразуване в аптеките. Поведението на част от участниците на фармацевтичния пазар, които начисляват некоректно увеличение, рефлектираше тогава във формирането на некоректна крайна пределна цена и доведе до създаване на напрежение и отказ на някои фирми да продават лекарства.
С оглед на гореизложеното се взе решение за въвеждане на съкратена процедура за регистрация на пределните цени на българските производители. С Постановление на Министерския съвет № 3 от 13.01.2002 г. беше въведено изменение за местните производители, а именно да подават заявление за промяна на заявените цени, като следва да отчетат правото на данъчен кредит за тях, тоест да заявят нови цени на произвежданите от тях и разрешени за употреба лекарствени продукти. На практика увеличението следва да е до 20 на сто, което е максималната данъчна ставка, върху вече регистрираната производствена цена, ако дотогава производителят не е начислявал ДДС при производството.
Когато производителят желае увеличение на пределната цена на даден лекарствен продукт повече от 20 на сто, се следва общият ред и срок за регистрация на пределната цена.
Изменението на Наредбата за пределните цени на разрешените за употреба лекарствени продукти определя процедурата за заявените цени на лекарствените продукти от внос да се пререгистрират, като заявената цена се намалява с начисления при вноса данък добавена стойност. Заявената цена от производителя става база за изчисление на всички търговски надценки по веригата, към които се начислява ДДС. По този начин Наредбата за пределните цени на лекарствените продукти в частта за образуване на цените бе приведена в съответствие със Закона за данък върху добавената стойност. Производителите, търговците на едно и търговците на дребно са длъжни да спазват правилата и редът на наредбата.

В изпълнение на Постановление № 3 от 13.01.2002 г. на Министерския съвет Междуведомствената комисия по лекарствата към Министерския съвет приключи в срок пререгистрацията на всички пределни цени на разрешените за употреба лекарствени продукти у нас в съответствие с данъка върху добавената стойност, изчислен съгласно методиката на Министерството на финансите. Подадени са 27 заявления от 27 български фирми-производителки за 755 лекарствени продукта, които представляват половината от произвежданите у нас лекарствени продукти. За преобладаващата част от тях в цените се допуска увеличение от 12 до 20 процента.
При анализ на пазара е видно, че през последните години свободните продажби са средно 35 процента от фармацевтичния пазар в България. Делът на българските продукти от този пазар е около 45 процента, например за 2000 г., или около 160 млн. лв. Ако се приеме предложението за въвеждане на ДДС като факт, а то вече е, пациентите, като крайни потребители, ще бъдат натоварени допълнително с около 6 млн. лв. Аз и друг път съм давал една подобна сметка, че 8 млн. българи ще поемат 6 млн. лв., което прави около 0,75 лв. на човек на година. Ако приемем, че 50 процента от гражданите употребяват медикаменти, това прави 1,50 лв. на година. Ако приемем, че основният потребител на медикаменти, това са 10 процента от гражданите - деца и възрастни, оболени граждани, това прави 7,5 лв. на година или по-малко от 1 лв. на месец. Това е нетният ефект от въвеждането на ДДС върху крайния потребител - пациента, който купува от аптеката. Търговските надценки на търговците на едро и на аптеките с Постановление № 3 бяха запазени. За търговците на едро - до 12 процента печалба, за аптеките - до 33.
Чуждестранни медикаменти. При тях беше извършена служебна пререгистрация на 3725 продукта, от които 90 процента остават с непроменени пределни цени, а 10 процента са увеличени до 1,6 процента по служебен ред.
С оглед недопускане създаването на нов изкуствен дефицит, което е един предизвикан ефект на пазара през последните два месеца, свързан с производството и снабдяването с лекарства и лекарствени продукти, който може да доведе до благополучие за живота и здравето на населението, се обсъжда иницииране на промени в действащото законодателство, а именно в Закона за защита на потребителя и правилата за търговия, както и в Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина. Тези промени ще са насочени към регламентация за санкционирането на лица, които извършват нарушения от горния порядък. Така например в сега действащия Закон за защита на потребителя и правилата за търговия, както и в Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина не е предвидена възможност за констатиране от страна на административен орган на нарушения, извършени от производител или търговец, който умишлено укрива лекарства и лекарствени продукти, с което застрашава живота и здравето на населението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Петков, имате възможност да зададете два допълнителни въпроса.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, при цялото ми уважение към Вас аз съм крайно недоволен от отговорите, които дадохте, и бих искал да Ви приземя. Да погледнем грешната българска земя, на която функционира квазипазар, а не пазар.
Това, което са Ви разчели в Министерството на финансите и Вашите експерти, е теоретична схема, която няма реално покритие и няма да може да има реално покритие в близките месеци, да не кажа години. Затова моите два уточняващи въпроса са от позицията не на теоретичните разчети, а какво ще правим оттук насетне всички ние, защото хората казват: "Вие в парламента приехте тия закони". Аз не съм гласувал за тия поправки. Какво ще правите Вие?
Първо. Доколкото си спомням, в бюджета бяха заложени 7 млн. лв. за Националната здравноосигурителна каса, увеличени за компенсиране на повишената ставка. Те няма да стигнат и на една трета от това, което се изисква. Освен това допълнително бяха намалени субсидиите за лекарствата от 170 на 131 млн. лв. Откъде ще намерите тия 25-30 млн. лв., които не достигат, за да се тушира ефекта?
Второ. Не възнамерявате ли през тази година вместо да засилвате административния контрол и да плашите сивата икономика, - а тя не се плаши, поне трудно можеш да я изплашиш - с дисциплиниращи мерки да въведете системата на фиксираните цени, както е навсякъде по света, където има функционираща пазарна икономика? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин министър, имате думата да отговорите на допълнителните въпроси.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Петков! Уточняващите Ви въпроси са съвсем уместни и ще ми дадат възможност да посоча още данни по така поставените от мен и от Вас проблеми.
В изложението си аз коментирах ефекта върху въвеждането на ДДС върху крайния потребител - гражданин, който пазарува от аптеката. Данните, които Ви посочих, са засечени от три източника: Изпълнителната агенция по лекарствата, Дирекция "Лекарствена политика" към министерството и Министерството на икономиката. Има разминаване от около 10 процента и аз мисля, че при това положение тия данни трябва да бъдат приети. Това е търновъра на българските медикаменти в България и аз седя зад така предоставените ви данни, на чието основание е направен този анализ. Бих ги повтарял винаги, що се отнася до това, което е било в последните две години на пазара.
От друга страна има още потребители на лекарства. Защо не ги посочих? Защото при тях се предвижда пълна или частична компенсация на загубите. В бюджета на Здравната каса са предвидени 7 млн. лв. за компенсация на ДДС, когато идеята беше, че няма да надхвърли 9-10 процента. Аз бих отворил една скоба и бих си позволил да повторя една моя стара прогноза, че реалното увеличение на медикаментите на пазара, включително и за нуждите на Здравноосигурителната каса, в нейната реимбурсна листа няма да надвиши 10 процента, защото има и пазарни механизми, има и много тежка преса върху позициите на българските производители от страна на други медикаменти, които са внос. Но да не коментираме пазара. Той така или иначе е нещо, което е в сферата на хипотезите.
Миналата година Здравната осигурителна каса имаше 210 млн. лв. изпълнение за лекарства при друг план. Тази година са предвидени действително 131 млн. лв., като изпълнението може би също ще бъде по-високо. Това са нуждите на хората. Резерви има навсякъде и аз съм дълбоко убеден, че ръководството на Касата със съдействието на Министерството на финансите ще съумее да коригира тоя дефицит в интерес на здравето на гражданите.
По отношение на медикаментите, които са обект на закупуване от страна на министерството по централни доставки, са предвидени 13 млн. лв. Разчетите са, че това трябва да са някъде около 18 млн. лв. В § 34 - може би греша, цитирам по памет - от Закона за бюджета е предвидена възможност за корекция, която може да бъде направена след втората половина на годината при положение, че се достигне една по-висока събираемост на данъците.
Административен контрол върху търговията с животоспасяващи, животоподдържащи лекарства има в абсолютно всички държави. Тези, за които направихме справка, в стария Закон за защита на потребителя до 1993 г. има такава клауза. В новия - тя е пропусната.
Въпросът за фиксираните цени беше обсъждан и продължава да се обсъжда. Въвеждането на фиксирани цени изисква доста широка подготовка. През тази година ще бъде обсъдена широко тази възможност. Фиксирани цени обаче няма в цял свят, а само в няколко европейски държави. Първата, която ги въвежда и следва до днес, е Германия - на всяка опаковка е щампована цената.
Ако бих могъл още нещо да уточня, с удоволствие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Петков, имате възможност да изразите отношението си към дадените отговори.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми министър, колеги! С това питане не приключва казусът ДДС върху лекарствата. Затова с удоволствие бих се срещнал, само че би трябвало да са двама министри - този, които инициира, и този, който консумира казуса, след месец, за да видим кой е прав, не за теоретичен спор, а да видим какво е станало на гърба на българските пациенти и за сметка на фармацевтите и търговците. Искам да ви кажа, че най-вероятно аз ще бъда прав. Но ние сме в различни позиции - мен трудно ще ме санкционират, най-много да ме освиркат навън, докато вашето министерство и Вие лично, които знаете, че те били изненадани от един прибързан и неогледан отвсякъде ход, може да имате и по-различна съдба. Да се надявам, че няма да е така. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Петков.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Петков, лоша поличба казахте, дано не се сбъдне. Чукам на дърво.
В първоначалното си експозе неслучайно обърнах внимание върху нетния ефект от ДДС върху лекарствата. Позволете да го повторя пак. За 10 на сто от населението, което е, бих казал, 99 на сто от потребителите на медикаменти, от които една част са български, това са големи, възрастни хора, хроници, както и малки деца, ще се падне средно по 7,5 лв. на година нетна тежест с въвеждането на ДДС върху лекарствата, което е под 1 лв. на месец. Не изключвам в определени случаи отделни граждани да бъдат натоварени с по-голямо заплащане.
След един месец аз ще ви докладвам, ако пак ме попитате, резултата от първото проучване върху пазара на медикаменти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Последният актуален въпрос за днес е от народния представител Георги Божинов относно направените разходи по заема от Световната банка за реформата в здравната система, тяхната целесъобразност и постигнатите резултати.
Имате думата, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Искам в самото начало на моя въпрос да Ви уверя, че Вашето достойно поведение и смелост да кажете истината по този въпрос ме насърчи да Ви го задам с надеждата, че от тази трибуна ще се чуят истини, от които ние се нуждаем, за да вървим напред, в по-добра посока и с по-голяма ефективност за българския народ.
Моят актуален въпрос се отнася за така наречения втори голям заем с обща стойност на проекта 86 млн. 930 хил. долара. Договорът със Световната банка за заема беше ратифициран от Тридесет и осмото Народно събрание, а проектът стартира на 23 юни 2000 г. Още тогава възникнаха остри спорове и възражения. Държа да подчертая, че тогава Парламентарната група на Демократичната левица изрази остър протест по повод на сключването на този заем, както и на така наречения социален заем и заема за образованието, при който 20 млн. долара, които ще плаща българският народ, отиваха да ни съветват как да правим учебни програми и планове, когато текат покривите на българските училища и не могат да пътуват децата до учебните заведения, а ние имаме специалисти, които могат да съветват много повече страни в света. Но тогава вносителят - Министерският съвет, не намери разумно обяснение за наложената структура на заема, за огромните суми, предвидени за консултации, технически услуги и обучение, което дублира в голяма степен обучението, правено вече у нас по линия на ФАР и други програми. Единствено натрапчиво повтаряната теза беше, че заемът е отпуснат при тези условия и договорът трябва да се ратифицира.
Сега прави впечатление, че повечето договори по заема са сключени и по-голямата част от средствата са разпределени през лятото на миналата година, малко преди смяната на властта. Най-сладкият пай - консултантските услуги, е усвоен предимно, за да не кажа изцяло, от чужди фирми и вече са платени 6 млн. 816 хил. 556 евро, като така отпуснатата сума за финансиране на страната въобще не е останала в България.
В спрени тръжни процедури са замразени 16 млн. 795 хил. евро. Блокираните суми за неподписани договори по вече проведени търгове са на обща стойност 11 млн. 494 хил. евро. Забравя се изпълнението и на консултантските услуги. Но заемът се плаща от българските данъкоплатци и поради това те са в правото си да се интересуват за какво всъщност отиват средствата.
Уважаеми господин министър, моят актуален въпрос към Вас се състои в следното: каква е Вашата преценка за функционалността и целесъобразността на досега направените разходи и сключените договори по заема? Какви консултантски договори са сключени и с кого? Ще бъде прелюбопитно да научим имената на десетките австралийски фирми, сключили по три договора, да ни съветват за милиони долари за неща, които можем да направим в България? Има ли сключени договори с различни консултанти и еднакъв предмет? Оправдани ли са разходите, направени за мениджмънта на Здравната осигурителна каса? Въз основа на анализа, който Вие безспорно правите, как ще използвате останалите средства и каква позиция ще отстоявате в предстоящите преговори със Световната банка, за които научих, че Вие сериозно се готвите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Божинов.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Божинов. Проектът за реформа в здравеопазването, финансиран от Световната банка, е обект на изключително внимание от страна на Министерството на здравеопазването. Общата оценка на новото ръководство за проекта е положителна, но същевременно се преценява, че заложените в него дейности не отговарят напълно на приоритетите на здравната реформа. Това налага тяхното оптимизиране с цел по-ефикасно изразходване на средствата по заема от Световната банка и по-голям акцент върху реформата в болничния сектор, който е актуален днес.
Със Световната банка е постигнат диалог в резултат на регулярни дискусии и уеднаквяване на позициите на двете институции по ключови параметри на проекта. Такива разговори бяха водени в средата на август, в средата на септември, няколко пъти през декември, както и в момента текат.
Структурата на проекта наложи прецизен анализ от страна на Министерството на здравеопазването. Като дискотабилни позиции бяха разгледани предвидените и направените разходи за консултантски услуги и за информационната система на Националната здравноосигурителна каса. Австралийската фирма "Хелт Иншугарс камишън", която има три спечелени поръчки на обща стойност 1 млн. 700 хил. щатски долара за консултации по здравноосигурителни операции, динамично моделиране и заплащане на лекарствата от Здравната каса, отчита извършени дейности за приблизително 2 млн. 770 хил. долара.
Неясен и също фактът, че срещу 164 хил. щатски долара на "Орит софт адвайзърс" от тази страна също е сключила на 31 януари 2001 г. договор за консултации по управление на проекта.
С абсолютно същия предмет е и контрактът с фирмата от САЩ "Сертекс груп"...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Със същия предмет?
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Да.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Благодаря.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: ...за който са разходвани 258 хил. щатски долара от заема от Световната банка. Това наложи искане от страна на новото ръководство на Министерството на здравеопазването за предсрочна ревизия - одит от страна на Световната банка на всички досегашни разходи по проекта, за което срещнахме пълното разбиране и пълното съдействие на институцията. В момента одитът тече.
По наше настояване Световната банка временно замрази търговете за доставка на хардуер за Изчислителен център на Националната здравноосигурителна каса, районните здравноосигурителни каси и за закупуването на около 3 хил. компютъра за общопрактикуващите лекари и специалисти в ДКЦ.
В актуалното състояние на проекта неясно са формулирани също така и разчетните отношения между Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса. В момента се работи и се постигна споразумение за изграждане на нова система на отчетност, съобразена със законите на счетоводството в България. Работи се и по система за отчетност между двете ведомства в смисъла на уеднаквяване на нормативните актове за поръчки и изпълнения.
Анализът на проекта наложи преоценка на разходите, като в етапните преговори с банката се договарят:
1. Значително увеличение частта от проекта, обезпечаваща преструктурирането на болничния сектор за сметка на консултантски услуги.
2. Увеличаването на инвестиционната програма за лечебните заведения в болничния сектор да бъде поне два пъти.
3. Оптимизиране и редуциране на консултантските разходи, предвидени за средства за обучение.
Представителите на Световната банка проявиха и проявяват пълно разбиране към позицията на министерството. След приключването на провеждащия се надзор на мисия на банката тя ще изложи своята оценка на досега извършените дейности по проекта и ще даде своите препоръки по неговото оптимизиране.
Мога да ви прочета един списък на консултантски услуги и изпълнението по тях.
- Българска фирма - консултантска фирма, провеждаща периодичен одит на проекта: сума по договора - 132 хил. 500 евро; изпълнение досега - 14 на сто, това е платено; усвоена сума - 18 хил. 400; остатък - 114 хил. 100 евро.
- Консултант към звеното по управление на проекта - американска фирма: по договор - 270 хил. 263 евро, досега са усвоени 48 на сто или 130 хил. 640 евро; остатък - 139 хил. 622 евро.
- Канадска фирма - консултант към звеното за управление на проекти по доставки на стоки и услуги: стойност на договора - 172 хил. 542; усвоени - 17 на сто, или 30 хил.; остатък - 57 хил. 336 евро.
- Гръцка фирма - консултант за изготвяне на стратегия за заетост в здравния сектор: по договор - 324 хил. 940; изпълнение - 14 на сто досега; усвоени - 45 хил. евро; остатък - 279 хил. 940.
- Консултантска група към Първа инвестиционна банка - България - консултант по инвестиционната програма: договор - 401 хил. 300; усвояване - 10 на сто; усвоена сума - 40 хил. 130; остатък - 361 хил. 170 евро.
- Испанска фирма - консултант по изготвяне на учебна програма за болнично управление и финансово управление на проекта: договор - 148 хил. 115; изпълнение - 80 на сто или усвоени 118 хил. 495.
- Британски съвет, Великобритания - консултант по изготвяне на учебна програма за управление на лекарска практика и здравна промоция: договор - 614 хил. 280; усвоени - сто на сто; остатък - няма.
- Немска фирма - консултант по медийно обезпечаване на реформата в болничния сектор: договор - 399 хил. 499; усвоени - 33 на сто или 130 хил.; остатък - 269 хил. 499 евро.
- МАГ Адвъртайзинг, България - консултант по медийно обезпечаване на реформата в болничния сектор: договор - 831 хил. 776; усвояване досега - 8 на сто или 65 хил. евро; остатък - 766 хил. 776 евро.
- Българска фирма - консултант по обучение на журналисти: договор - 92 хил. евро, усвоени без остатък.
- Българска фирма - правен консултант: договор - 16 хил. 197; усвоени - 31 на сто; остатък - 11 хил.
- Българска фирма - консултант по проучване на общественото мнение, мониториране и оценка: договор - 109 хил. 747; усвояване - 0 на сто; цялата сума е на разположение.
Общо консултантските договори по втория проект са за сума 3,5 млн. евро. От тях са усвоени 1,2 млн. евро и 2,2 млн. евро приблизително не са усвоени и ще бъдат пренасочени в здравния сектор.
Шестнадесет милиона евро и 20 млн. евро, за които ви споменах, касаят пряко доставки към касата, за които не съм компетентен да отговоря в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Божинов, имате достатъчно материал.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин министър! Тук моите колеги ми подсказаха и аз ще го кажа от трибуната. Аз Ви благодаря за отговора, но трябваше да го кажете на по-висок глас, по-ясно и по-високо, за да го чуят тези хора, които са дошли отвън, защо се налага да им се вдигат данъците и с техните пари да се покриват действията на продажни български, така наречени, държавници.
Аз ще го кажа открито. Тези договори ми приличат на циничен брак между - ще го кажа - опитни, за да не кажа алчни чиновници отвън и продажни български държавници за сметка на българския народ. Това са тези заеми. (Ръкопляскания.)
Ще разгледаме образователния заем, за да видите 22 млн. долара как са отишли за пътувания, за командировки, за да ни съветват как да правим буквара за първи клас.
Няма да станат така българските дела.

И ще кажа последно, като слушам петъчния контрол, отговорите и онова, което зная, си мисля, че когато тук се кълнат министри и заявяват, че във всичките си действия ще се ръководят от интересите на народа, има нещо много цинично. Не са интересите на народа в основата на мотивацията и управлението на действията на българските държавници и управници. И затова халът ни е такъв и време за промяна е дошло, дано да е вашето време. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Желаете ли, господин министър, да кажете нещо? Заповядайте.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Божинов! Много добре казахте някои работи може би от политическа гледна точка, но всъщност изпълнението на договорите по естество, по отношение на тяхната целесъобразност и по отношение на тяхното съдържание ние сега, в момента, не можем да коментираме, тъй като голяма част от тях ние суспендирахме още в начална фаза със същите съмнения, които имате и Вие. Но все пак някои от договорите, които посочих, те са от тези 12 договора, са изпълнени много коректно и по тях има даден отчет, който показва, че те са осигурили надеждно някакъв етап от проекта.
Така че това, което казахте, важи може би за преобладаващата част, но има такива, които са коректни и коректно изпълнени. Това исках само да добавя.
В момента банката прави одит, ние правим проучване и нека при разделянето на проекта между касата и министерството всеки да поеме оттук нататък отговорността да коментира съдържанието на договорите и качеството на изпълнението. Това може би до един месец ще стане. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
С това парламентарният контрол завърши.


Съобщения:
Комисията по околната среда и водите ще проведе заседание на 7 февруари, четвъртък, от 15,30 ч. в зала 142.
Заседанието на Комисията по културата ще се проведе на 5 февруари т.г., вторник, от 14,00 ч. в зала 130 в сградата на Народното събрание на пл. "Батенберг".
Комисията по здравеопазването ще проведе заседание на 6 февруари т.г., сряда, от 15,00 ч. в сградата на пл. "Батенберг", зала 130.
Комисията по транспорт и телекомуникации ще проведе редовно заседание на 7 февруари, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 130 в сградата на пл. "Батенберг".
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 6 февруари, сряда, от 15,00 ч.
Следващото заседание на Народното събрание е на 6 февруари, сряда, от 9,00 ч.

Закривам заседанието. (Звъни.)



(Закрито в 13,48 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председател:
Благовест Сендов

Секретари:
Величко Клингов

Несрин Узун