Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Асен Агов и Юнал Лютфи

Секретари: Силвия Нейчева и Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, днес като първо число на месеца има предложение за дневен ред по чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, като предложенията на парламентарните групи за дневния ред са подредени по следния начин: Национално движение Симеон Втори, Коалиция за България, Обединени демократични сили, Движение за права и свободи, Съюз на демократичните сили, Народен съюз и Новото време.
Предложенията са постъпили, както следва: от Национално движение Симеон Втори като т. 1 – първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, внесени от Министерския съвет, от Юлияна Дончева и група народни представители и Даниел Вълчев и група народни представители.
Следва предложението на Коалиция за България. Това, което тя беше подготвила за днес е законопроект за здравното осигуряване, който обсъждахме вчера.
Следва Парламентарната група на Обединените демократични сили, където предложението е за Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация.
Движението за права и свободи предлага за включване първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост.
Другите парламентарни групи не са упражнили правото си по ал. 7 на чл. 40.
Искам да обърна внимание, че извън тези точки, които влизат по право в нашия дневен ред, има няколко решения, които задължително трябва да вземем днес, тъй като са свързани със срокове. Едно от тях е проектът за решение във връзка с Великденската ваканция на парламента, защото ако не стигнем дотам, просто няма да има Великденска ваканция. (Оживление.)
Има и още няколко ратификация, също свързани със срокове.

Уважаеми народни представители, ако няма предварителни въпроси, искам да помоля председателя на Комисията по правни въпроси госпожа Анелия Мингова да представи доклада на комисията по точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Представям ви:

"ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси

На свои редовни заседания, проведени на 18 и 25 март, Комисията по правни въпроси разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, внесени от Министерския съвет, от Юлияна Дончева и група народни представители и от Даниел Вълчев и група народни представители.
На заседанията присъства и госпожа Петя Гегова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, която представи основните моменти, застъпени в законопроекта, внесен от Министерския съвет.
На първо място се предвиждат текстове, съгласно които имотите – изключителна държавна собственост, и имотите – публична държавна собственост, не могат да бъдат обявявани за имоти – частна държавна собственост.
На второ място се разширяват способите, чрез които държавата придобива собственост извън страната.
На следващо място, с цел стимулиране на бизнеса, се удължава срокът за отдаване под наем на имоти – частна държавна собственост.
На следващо място се предлагат съществени промени относно разпореждането с вещи – частна държавна собственост. Разширява се обхватът на дейностите за разпореждане с имоти, като дарения, ликвидиране на съсобственост, както и условия за апортиране в капитала на търговските дружества на имоти – частна държавна собственост. Наред с това се въвежда тръжното и конкурсното начало, като изрично се посочват случаите, в които не се провежда търг или конкурс. Прецизират се и разпоредбите, които се отнасят до правомощията на Министерския съвет, на министерствата, ръководителите на ведомствата, когато те се разпореждат с имоти – частна държавна собственост. Предлага се да се регламентират и случаите, при които се предлагат имоти – държавна собственост, за нуждите на политически партии и синдикални организации, както е предвидено според Кодекса на труда, и се допълват тези разпоредби. Изрично се въвежда изискването да се съставят актове за държавна собственост, които да се вписват в службите по вписванията. Уеднаквяват се понятия и термини, които се използват и в други закони, както Закона за собствеността.
Народният представител Борислав Цеков като съвносител на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, внесен от Юлияна Дончева и група народни представители, представи основните положения в този законопроект.
На първо място се предлага продажбата на държавни жилища да се извършва на база оценка на пазарната цена на имота от независим оценител, както и да се въведе забрана за придобиване на държавно жилище чрез изплащане на цената – изцяло или частично, от компенсаторни инструменти. С оглед статута на независимите оценители понастоящем в това отношение съществува определена празнота.
По-нататък в законопроекта се предлага въвеждане на забрана за придобиване на държавни жилища от лица, заемащи висши постове в политическите кабинети. Изчерпателно са изброени длъжностите, обхванати от тази забрана, като се започне от членовете на Министерския съвет, заместник-министрите, председателите на агенции и се стигне на последно място до директорите на дирекции в администрацията на Министерския съвет. Предлага се, с оглед гарантиране интересите на дългогодишните държавни служители, тези, за които това е професионално поприще, да се въведе като ново условие допълнение на условията, на които трябва да отговарят кандидатите за закупуване на държавно жилище, което е установено понастоящем в правилника за прилагане на закона, т.е. да има изискване за определен стаж в съответната администрация.
В Преходните и заключителните разпоредби на този законопроект се предлага в 6-месечен срок от влизането на поправките в сила придобилите подобни жилища, заемащи длъжности, изброени по-горе, да доплатят жилището до действителната му пазарна цена, ако то е било купено на ниска цена. Същевременно придобилите държавни жилища с компенсаторни инструменти да ги изплатят с парични средства.
В заключение господин Цеков заяви, че като вносители са с ясното съзнание, че обратната сила на тези разпоредби е дискусионен въпрос.
Народният представител Даниел Вълчев представи внесения от него законопроект. С този законопроект се предлага да няма специален ред за прехвърляне на жилища, ателиета и гаражи, а да се върви по общия ред на чл. 44, т.е. всички тези разпореждания да стават след провеждането на търг, като началната тръжна цена не може да бъде по-ниска от данъчната оценка на имота. Предлага се не оценка по пазарната стойност, а данъчната оценка като най-обективна. Държавният служител трябва да бъде стимулиран чрез даване на възможност, докато е на тази служба, да живее при разумен, с оглед на неговата заплата, наем, но без това да води до възможност за закупуване на съответното жилище.
По така представените законопроекти се изказаха народните представители Янаки Стоилов, Йордан Соколов, Даниел Вълчев, Борислав Цеков, Елиана Масева и Анелия Мингова.
По законопроекта, внесен от Министерския съвет, бяха поставени следните въпроси: промяна в основната терминология за названието на вещите, основата на която е определена в Закона за собствеността, като се въвеждат термините "имоти" и "вещи". По този начин съществуват две понятия в законодателството за вещите – едно общо, съдържащо се в Закона за собствеността, и класическо, още от времето на римското право, и друго, което въвеждат законите за държавната и общинската собственост.
Проблемът, който се поставя в § 11 – за заличената разлика между собственик и ползвател на имота. Разпоредбата на чл. 27, ал. 2 дава възможност държавата да се разпорежда с имоти – частна собственост, чрез апортиране на имоти и вещи в капитала на търговски дружества. Това действие като разпоредително, а не действие на управление, следва да се предвиди при по-сложен ред и условия, които да позволяват на собственика определен контрол върху тези имущества.
По отношение на продажбата на имоти – частна собственост, която се извършва чрез търг или конкурс, условията трябва да бъдат описани в закона, а само редът да бъде определен чрез правилника за неговото приложение.
Изказвания имаше и по § 14, ал. 2, който предвижда по изключение имоти – публична държавна собственост, както и част от тях, да могат да се отдават под наем. Не особено приемлива е разпоредбата в законопроекта, с която се предвижда сроковете за отдаване под наем да бъдат до 10 години. Изказани бяха резерви по отношение регламентацията на материята, свързана с актовете на държавна собственост. Предвидени са излишно регистри, подрегистри и картотеки в един-единствен екземпляр. По този начин се създава излишна регламентация, свързана с актовете за държавна собственост, която по никакъв начин не подобрява качеството на предложения законопроект.
Критики предизвика и разпоредбата на § 17 относно чл. 20 на закона, свързан с предоставянето на имоти – частна държавна собственост, за нуждите на политически партии и за нуждите на синдикални организации.
По § 12 от законопроекта се предлага да се запази досегашният текст на чл. 15 от Закона за държавната собственост и общините да не бъдат изключвани от кръга на органите и ведомствата, на които органи на централната власт могат да предоставят безвъзмездно за управление имоти – държавна собственост. Това беше заложено в изказването на господин Иван Аспарухов – член на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в България. Той настоява и за отмяна на чл. 79 от Закона за държавната собственост, тъй като се него се създава изключителна преференциалност на държавната собственост. Оспорва се предложението областните управители да отменят актовете за общинска собственост, т.е. това е административен ред за защита при неправилно актуване на имоти. За общините не е предвиден такъв ред, следователно и за държавата не би следвало да се регламентира такъв административен ред, съгласно изказването на господин Аспарухов.



Законопроектът, внесен от Юлияна Дончева и група народни представители, беше по принцип подкрепен, като бяха изведени някои проблеми, свързани с разпоредбите на членове 43 и 44, които се явяват общи за разпореждане с недвижими имоти, частна държавна собственост.
Изключването на възможността да се използват компенсаторните инструменти при закупуване на недвижими имоти частна държавна собственост според изказалите се народни представители е неприемливо, а това ограничение трябва да се отнася само до жилища и ателиета, дадени под наем на държавни служители.
В Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта относно правоотношенията, които вече са прекратени, не би могло да се придава обратна сила, тъй като това е проблем за конституционносъобразност и може да бъде повдигнат пред Конституционния съд.
След проведеното гласуване комисията реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроектите, както следва:
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 402-01-3, внесен от Министерския съвет, беше подкрепен с 10 гласа “за”, 2 гласа “против” и 0 - “въздържал се”.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 454-01-12, внесен съответно от Юлияна Дончева Петкова и група народни представители, беше подкрепен с 10 гласа “за”, 0 гласа “против” и 0 - “въздържал се”.
Законопроектът на господин Даниел Вълчев, под № 454-01-21, беше подкрепен с 10 гласа “за”, 0 гласа “против” и 2 - “въздържал се”.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Искам да поканя господин Ремзи Осман да представи становището на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство по тези законопроекти.
Заповядайте, господин Осман.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

“СТАНОВИЩЕ
относно законопроект за изменение и допълнение
на Закона за държавната собственост, внесен от
Министерския съвет

Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство на свое редовно заседание, проведено на 11 февруари 2004 г., обсъди внесения от Министерския съвет проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост. На заседанието присъстваха представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, които представиха законопроекта от името на вносителя.
В хода на дискусията народните представители се обединиха около необходимостта от прецизиране на разпоредби на закона, предложени от вносителя. Същевременно част от предложените разпоредби, както и отделни текстове на действащия закон, се нуждаят от допълнително преосмисляне между двете гласувания. Необходимо е по-ясно да се регламентира кръгът на имотите публична държавна собственост, критериите за трансформиране на характера на собствеността и компетенциите на отделните органи в тази област. Целесъобразно е да бъде определен органът, чиято компетентност е предоставянето на държавни имоти за управление от общините, тъй като с предлаганите промени съществуваща досега правна възможност за това се премахва неоправдано, а тя намира приложение в практиката. Необходимо е да се синхронизират разпоредбите, свързани с предоставяне на имоти, публична държавна собственост под наем.
С предложения проект се създава противоречие в тази област. От една страна, съществува забрана, чието нарушаване е основание за отнемане на имота, а, от друга страна, е допуснато изключение, което предоставя такава възможност. Разпоредбите, свързани с предоставянето на имоти на политическите партии и синдикалните организации, следва да се синхронизират с разпоредбите на Закона за политическите партии и Кодекса на труда, тъй като във варианта, в който са предложени, влизат в противоречие с тях. На законово равнище следва да се доразвият и разпоредбите, свързани с условията и реда за предоставяне под наем и особено за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, като се регламентира неговият обхват и правомощията на отделните държавни органи.
Целесъобразно е на законово равнище да се доразвият разпоредбите, свързани с придобиването, управлението и разпореждането с имоти, собственост на българската държава извън страната, като ясно се регламентират правомощията на съответните органи. На настоящия етап тази материя е предмет на регламентация в Правилника за прилагане на закона.
От допълнително прецизиране се нуждаят и разпоредбите, свързани с актуването на имотите, държавна собственост и вписването на актовете. Целесъобразно е да бъдат създадени отделни образци за актовете на различните видове имоти, собственост на държавата, изключителна публична частна, както и за имотите, свързани с класифицираната информация и имотите извън страната. В тази връзка следва да се прецизират разпоредбите за воденето на регистрите и вписването на актовете, с изключение на тези, свързани с класифицираната информация и на имотите извън страната. Необходимо е да се преосмисли разпоредбата на чл. 79 от закона. В досегашния й вид тя създава прецедент, като допуска отмяната на акт за общинска собственост по административен ред. Това създава неравнопоставеност на документите за собственост на общините с останалите такива, които могат да бъдат оспорвани само по съдебен ред.
В резултат на разискванията Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство с 8 гласа “за”, 0 гласа “против” и 4 гласа “въздържал се” реши да предложи на Народното събрание внесеният от Министерския съвет проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост да бъде приет на първо гласуване.”
Господин председателю, другият законопроект беше разгледан на отделно заседание.

“СТАНОВИЩЕ
относно законопроект за изменение и допълнение
на Закона за държавната собственост, внесен от
Юлияна Дончева и група народни представители

Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство проведе редовно заседание на 25 февруари 2004 г. Законопроектът беше представен от господин Борислав Цеков.
Предлаганите промени са продиктувани от последните случаи на закупуване на ведомствени жилища на цени, значително по-ниски от действителните пазарни цени, предизвикали оправдана обществена реакция. Предлага се продажбата на държавни жилища да се извършва по действителни пазарни цени, като се въвежда забрана за заплащане с компенсаторни инструменти и се определя кръг от лица от висшите етажи на властта, които не могат да придобиват държавни жилища. Въвежда се изискването служители да могат да кандидатстват за закупуване на държавно жилище при наличието на поне три години трудов стаж в съответната администрация. Предлага се механизъм за доплащане от лицата, придобили жилища под пазарната им стойност, респективно – възможност за разваляне на сделките при неизпълнение на това задължение.
В хода на дискусията народните представители се обединиха около необходимостта от въвеждане на допълнителни изисквания за придобиване на имоти - държавна собственост и ограничаване на възможностите определени лица да се възползват от служебното си положение.
В резултат на разискванията Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство с 8 гласа “за”, 0 гласа “против” и 1 глас “въздържал се” реши да предложи на Народното събрание законопроектът за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Осман.
Искам да помоля вносителите да представят своите законопроекти. В момента не виждам представител на Министерския съвет, но той ще дойде малко по-късно, както разбирам. Затова искам да се обърна към вносителя на следващия законопроект, внесен от Юлияна Дончева и група народни представители. Самата госпожа Дончева не я виждам в залата, но виждам групата народни представители, които са приподписали този законопроект.
Господин Цеков, заповядайте да представите Вашия законопроект.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (ПГНВ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, предлаганият от нас законопроект за промени в Закона за държавната собственост цели да осъвремени и уточни, прецизира някои разпоредби в действащия Закон за държавната собственост, свързани с разпореждането с държавни имоти – частна собственост, с акцент върху продажбата на държавни жилища, ателиета и гаражи.
Предлага се, на първо място, продажбата, съответно замяната на държавни жилища, ателиета и гаражи да се извършва на базата на оценка на пазарната стойност. Оценка, която да бъде извършена от независим оценител. Доколкото съществува определено празнота в нормативната уредба относно статута, процедурите за оспорване на оценките и т.н., колеги от Икономическата комисия внесоха и доколкото знам се обсъжда, в т.ч. и в рамките на една по-широка експертна и обществена дискусия, законопроект за независимите оценители, който би дал наистина една допълнителна яснота относно статута и процедурите за оспорване на подобни оценки.
На второ място, законопроектът предлага да се забрани използването на компенсаторни инструменти за заплащане изцяло или частично при такива сделки.

По-нататък в законопроекта се предлага да бъдат лишени от възможността да придобиват подобни имоти лицата, заемащи висши държавни длъжности, които са изброени в изчерпателен списък. Той може да бъде както съкращаван, така и разширяван – въпрос на дискусия. В него са включени – както е предложено – членовете на Министерския съвет, заместник-министри, ръководители на държавни и изпълнителни агенции, членове на политически кабинети, директори на дирекции в администрацията на Министерския съвет, областни управители, главните секретари на парламента, на президента и на Министерския съвет като висши конституционни органи и т.н.
С оглед гарантиране на интересите на дългогодишните държавни служители и служителите по трудови правоотношения в изпълнителната власт, се предвижда в допълнение към сега установените условия в Правилника за приложение на Закона за държавната собственост да се предвиди още едно условие на законово ниво – право да закупуват държавно жилище да имат служителите с поне 3-годишен стаж в съответната администрация. Становището на Консултативния съвет по законодателството – изказвайки подкрепа за такъв подход – е да се увеличи изискуемия стаж, нещо, което е напълно възможно и разумно. Ние бихме подкрепили подобни предложения. По този начин според нас, въвеждайки такъв стаж като условие, се възпрепятства възможността за закупуване на държавно жилище от служители, които обикновено са назначени по конюнктурни и много често по политически причини, тъй наречените прелетни птици в администрацията, които за година, година и половина – две работят в една администрация, но за разлика от дългогодишните служители успяват да се облагодетелстват с държавни жилища.
Наред с това в Преходните разпоредби на законопроекта е направен опит да се даде някакво правно разрешение на тъй наречения жилищен скандал, който беше и продължава да е обект на изострено обществено внимание. Като вносители сме с ясното съзнание, че всяко придаване на обратна сила на подобни разпоредби, макар и по принцип допустимо, е твърде спорно от юридическа гледна точка. Дори днешният парламент е имал законодателни прецеденти, когато подобен казус – закон с обратна сила, е развалял вече сключени договори, отменяно е вече придобито право на ползване. Конкретен такъв случай беше с частните водни сдружения.
Конкретно се предлага в 6-месечен срок от влизането на тези промени в сила лицата, заемащи висши държавни длъжности, които са придобили държавно жилище след 5 юли 2001 г., тоест от датата на конституиране на това Народно събрание и на това парламентарно мнозинство, на цени по-ниски от пазарните, да доплатят жилището по действителната му пазарна цена. Наред с това за случаите, при които за закупуването са използвани компенсаторни инструменти, се предлага те да бъдат възстановени на купувача, а той да доплати до действителната пазарна цена с парични средства, като по ред, определен от Министерския съвет, при неспазване на този шестмесечен срок жилището следва да бъде върнато на съответното ведомство, а на купувача възстановена първоначално заплатената цена. С оглед да се избегнат евентуални опити за заобикаляне на закона се предлага в рамките на този 6-месечен срок жилищата да не могат да бъдат прехвърляни на други лица.
Смятаме, че както в този, така и в другия законопроект, внесен от колегата Даниел Вълчев и група народни представители, има достатъчно разпоредби, а и Консултативният съвет по законодателството определя като разумни и правно издържани редица от разпоредбите от внесения от нас законопроект, които биха могли да се включат в обединения законопроект, така че правната уредба в тази сфера да се осъвремени и да се създадат определени механизми, които да препятстват злоупотреби или поне съмненията за такива, пораждащи се при разпоредбата с имоти – частна държавна собственост.
Подкрепяйки възможния подход, включен в проекта на колегата Вълчев – такива имоти да подлежат винаги на продажба с търг, ние държим изключително на това, което е включено в нашия законопроект – висшите длъжностни лица да бъдат изключени от кръга лица, имащи възможност да участват в подобни търгове за придобиване на имоти частна държавна собственост, докато заемат висшата държавна длъжност. Кръгът на тези длъжности може да бъде дискутиран и определен съвсем изчерпателно.
Имаме конкретни становища и по другите законопроекти, но тях ще ги изразим в хода на самата дискусия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цеков.
Бих искал да поканя господин Даниел Вълчев като предводител на групата народни представители, автори на следващия законопроект. Заповядайте, господин Вълчев.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, бих искал да кажа няколко думи във връзка със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, който заедно с още 10 колеги сме внесли. Известни са идеите в този законопроект. Те не се различават съществено от това, което господин Цеков току-що изложи. Най-общо казано идеята е една практика, която от определена гледна точка може да се приеме за осъдителна – да бъде прекратена и да бъдат премахнати законовите основания за тази практика.
Това, което предлагаме, е следното.
В момента, както е добре известно, в чл. 44 от Закона за държавната собственост съществува изискване всички недвижими имоти – частна държавна собственост, да бъдат продавани на търг. В чл. 47 и следващите съществува изключение, като съответно за жилища, ателиета, гаражи, при положение, че в тях има настанени наематели, както и в някои други случаи, има възможност тази процедура да бъде без търг, тоест това да става със заповед на областния управител или в някои случаи с малко по-утежнена процедура. Нашата идея е съвсем проста. Ние изхождаме от разбирането, че тези жилища, ателиета и гаражи – частна държавна собственост, са предоставени или на ведомствата, за да задоволяват техни нужди, тоест хората, които идват от страната да работят в едно централно ведомство, би трябвало да бъдат настанявани под наем, а не да им бъде давана възможност да купуват тези жилища.
На второ място, ако едно ведомство или съответният областен управител разполагат с такива жилища, ателиета и гаражи в по-голямо количество, които надхвърлят нуждите, тогава няма пречка те да бъдат продавани, но в този случай това трябва да става само на търг. Защо? Ние считаме, че не е редно един държавен служител, при цялото уважение към труда на държавните служители, да има преференции било в цената, било в процедурата, които да му дават приоритет пред да речем един учител или медицинска сестра, или няма значение коя бюджетно зависима професия е, пък и по отношение на всеки друг български гражданин. Резюмирано казано, нашето предложение е – няма да влизам в конкретиката на текстовете – е следното: по принцип да се възприеме разбирането, че тези жилища, ателиета и гаражи служат за отдаване под наем, за да могат държавните служители докато са такива, да вършат своята работа при спокойни битови условия, а ако има нужда и желание да бъдат продавани такива обекти, то това трябва да става само на търг. Нашето предложение е първоначалната тръжна цена да не бъде по-ниска от данъчната оценка на имота. Считаме, че това е справедливо разрешение. Предварително благодаря на онези, които биха го подкрепили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Вълчев.
Давам думата по процедурен въпрос на госпожа Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, моля да бъде допусната в залата госпожа Петя Гегова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, която да представи законопроекта, внесен от Министерския съвет.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря. Има предложение за допускане в залата на заместник-министър госпожа Петя Гегова.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 89 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 4.
Процедурното предложение се приема.
Заповядайте, госпожо Гегова, направо искам да Ви поканя на трибуната да представите законопроекта на Министерския съвет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЯ ГЕГОВА: Благодаря Ви, господин председател! Дами и господа народни представители! Позволете ми най-напред да започна с това, че двата законопроекта – за държавната и за общинската собственост – бяха разработвани в съответствие с концепцията за финансова децентрализация и програмата за нейната реализация, която беше приета през м. февруари 2002 г. Доста дълъг период отне работата по двата законопроекта с участието на максимален брой заинтересовани страни – представители на местните власти, на областните управители, на държавата, на съдии по вписванията. Стараехме се да отразим всички гледни точки, така че предложенията да бъдат практически насочени.
Основните предложения, които се правят със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, са в няколко насоки.
На първо място, разширяват се способите за придобиване на собственост от държавата върху имоти извън или в страната.
На следващо място, предложението е да се увеличи периодът, за който могат да се отдават под наем имоти частна държавна собственост. Към този момент минималният срок е три години, а предложението в законопроекта е той да бъде минимум пет години с възможност да бъде удължаван до десет години. Целта на тази промяна е да се създаде една по-голяма сигурност за наемателя и предпоставки за повишаване на размера на вложените инвестиции.
На следващо място, предлагат се съществени промени в Глава четвърта относно разпореждането с имоти – държавна собственост.
На следващо място се прецизират всички правомощия на Министерския съвет, на министрите, на ръководителите на ведомства и областните управители във всеки от отделните случаи.
На следващо място се предлагат разпоредби, които да регламентират и да доразвият други постановки в други закони, когато се предоставят имоти за нуждите на политически партии и на синдикалните организации.
С измененията се допълват разпоредбите, които са свързани със съставянето на актове за държавна собственост, като вече има изрично задължение всеки акт за държавна собственост да бъде вписан от съдиите по вписванията, така че той да е известен и на трети лица. С това броят на актовете, които се съставят, се увеличава от 3 на 4. Разбира се, уеднаквяват се и понятия и термини, които се използват и в други закони като в Закона за собствеността, Закона за администрацията и други закони.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър.
Уважаеми народни представители, откривам дебата по тези законопроекти за държавната собственост.
Имате думата. Има ли желаещи?
Има думата господин Йордан Соколов.
Заповядайте, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На нашето внимание са представени няколко законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост. Те третират наистина една важна материя. Лично аз съжалявам, че такива важни законопроекти влязоха по реда на чл. 40, ал. 7, нещо, което като че ли заварва неподгогвени голяма част от народните представители.
Има един законопроект, внесен от Министерския съвет, който предвижда едни цялостни изменения и допълнения в Закона за държавната собственост, като се започне от дефинициите на редица понятия, въвежда се една нова класификация, вече да не се говори за недвижими имоти или за движими и недвижими вещи, а когато се каже имот, винаги да се разбира недвижим имот, а когато се каже вещ, да се разбира движима вещ. Лично аз смятам, че това предложение може да бъде подкрепено.
Има редица други предложения, на които няма да се спирам, които могат да бъдат подкрепени.
Същевремнно в законопроекта на Министерския съвет има няколко положения, които лично от моя страна повдигат възражения.
След като в законопроекта се казва кои обекти са публична държавна собственост – това са, на първо място, обектите изключителна държавна собственост така, както гласи и Конституцията – но след това се казва, че публична държавна собственост са обекти, които задоволяват нужди на централни ведомства, на обществото и т.н.
Аз не мога да се съглася с § 14, т. 2: Алинея 2 на чл. 16 се изменя така:
“(2) По изключение имоти публична държавна собственост, както и части от тях, могат да се отдават под наем или да се ползват съвместно по договор с трети лица.”
На мен това ми се струва едно абсурдно изключение от режима на публичната държавна собственост. Ако един имот е публична държавна собственост, ако той е предназначен по дефиниция да задоволява публичните държавни нужди, той не може да бъде отдаван под наем.
Ако ние търсим някакво изключение, единствената концесия, която аз бих направил, е да може да бъде отдаван под наем на обект, който също има право да ползва публична държавна собственост. Да кажем, едно министерство има повече сгради, няма нужда от една от тях. Да може да я отдаде на друго министерство, което има нужда от тази сграда. Но едно министерство да отдава своята, а всъщност това не е негова, публична държавна собственост под наем на всекиго, на едно частно лице, на едно частно юридическо лице, на мен ми се струва абсурдно. Наистина се отваря врата за едно много опасно заобикаляне на целия изграден и конституционно даже утвърден режим на публичната държавна собственост.
Тук използвам случая да говоря общо и за тези договори за съвместно ползване. Досегашната практика почти във всички случаи беше, че този вид договори се използват за заобикаляне на закона. Вместо да се сключи договор за наем и то при едни условия – както ще видим, и тук се предлага, но и досега правният режим беше такъв – чрез търг се сключва договор за съвместна дейност. Наемодателят вместо да каже, че отдава под наем, сключва договор с един, който де факто е наемател. Той дава имота, наемателят развива в този имот дейност и плаща нещо, което не се нарича с истинското име, че това е наем, а под някаква друга форма. Аз не виждам, особено с публична държавна собственост, каква съвместна дейност пак с неограничен кръг лица, включително с граждани, включително, да ги нарека, частни юридически лица, без държавно участие могат да бъдат сключени от ведомства, които ползват публична държавна собственост.
Един въпрос, който е решен за мен положително в законопроекта на народния представител Даниел Вълчев и група народни представители, е, когато се извършва разпореждане с държавни имоти, това да става само при условията на търг, разбира се, по пазарна цена. Добавката “конкурс” пак крие риска да се създаде корупционна среда и да се заобикаля законът. Какво означава аз да продам един държавен имот, при който държавата престава да бъде собственик, собственик става едно друго лице при условията на конкурс? Това не е да назначим на длъжност един държавен служител, не е действие, което в много други случаи е хубаво да бъде съпроводено с конкурс. Но ние знаем, че при конкурса този, който извършва действието като собственик, той определя условията и винаги могат да бъдат определени такива условия, при които всъщност отново ще стигнем до заобикаляне на закона. Ще дам един пример, който може да звучи малко пресилено: областният управител продава еди-кой си апартамент на човек, който е на 30 години, има такова и такова образование, работи еди-къде си. Аз смятам, че когато държавата се освобождава от правото си на собственост и го прехвърля другиму, не може това да става при условие на конкурс.
Последната забележка по този законопроект е относно срокът за отдаване под наем на имоти частна държавна собственост, който според предложението не може да бъде повече от 10 години. Промяната всъщност не е, че не може да бъде по-дълъг от 10 години, защото и досега не можеше да бъде по-дълъг от 10 години. Досега можеше да бъде до 3 години. Лично аз смятам, че удължаването на този срок не може да бъде споделено. Ние живеем в много активно време на преход, на икономически промени и обвързването на държавата с един наемен договор за такъв дълъг срок на мен ми се струва, че не е в полза на държавата, по-скоро е от естество да увреди държавните интереси. Нека да се сключи за този по-кратък срок, който е и досега. Ако 3 години, какъвто е срокът от десетки години, на някой се вижда кратък срок, да стане 5 години, но 10 години за отдаване под наем е изключително дълъг срок.
По законопроекта, внесен от госпожа Юлияна Дончева и група народни представители също има хубави положения, които ние бихме подкрепили. Очевидно този законопроект, както и законопроектът на господин Даниел Вълчев и група народни представители, е посветен по-скоро да предотврати в бъдеще възможностите за тези скандали, които възникнаха във връзка с продажбата на държавни жилища на висши длъжностни лица. Лично аз споделям особено положенията в законопроекта на господин Даниел Вълчев, но и в този законопроект определени категории висши длъжностни лица, докато заемат тази длъжност, да не могат да се възползват от това обстоятелство, за да придобиват държавна собственост.
Вижте, ние вече наистина живеем в условията на пазарна икономика. Вече не е трудно да се намерят дори жилища на свободен наем. Напротив, често пъти има по-голямо предлагане, отколкото търсене. И големият въпрос тук е, когато дадено ведомство назначи свой служител, който идва от провинцията, не притежава жилище в София, трябва ли да му осигурява и жилище. Ако трябва да му осигурява, нека ведомствата да разполагат с т.нар. оборотен фонд, но той да си бъде оборотен фонд и докато даденото лице е служител или работник, да ползва това жилище като наемател. Ако дадени жилища не са нужни на съответното ведомство или на държавата, като техен основен собственик - това е вече положението в законопроекта на господин Даниел Вълчев, - те да се дават по общия ред на търг. Тогава вече всички български граждани ще имат еднакви права. Всеки ще може да отиде и да купи но ще го получи този, който предложи най-голяма цена, а не да изхождаме от другите положения.
Интересни положения в законопроекта на госпожа Юлияна Дончева и група народни представители от чисто правна гледна точка са тези, които предвиждат обратна сила на тези скандални сделки, които станаха с министри и висши държавни служители. Моето лично мнение като юрист е, че обратна сила на сделки, които са приключили, т.е. на правоотношения, които не са висящи, дори със закон не може да се предава. Този въпрос се постави в Комисия по правни въпроси. И дори ако Народното събрание го гласува, се разчита на това, че от морална гледна точка тези норми са добри, дори да са правно неиздържани, и че едва ли някой ще поеме риска да ги атакува пред Конституционния съд.
Но те поставят въпроси, които в някаква степен могат да бъдат уредени по друг начин. По сега действащото законодателство имаше базисни и пазарни цени. Оказа се, че при редица от тези сделки лице, което няма право да купи по базисни цени, защото притежава, тогава изобщо не може да купи, не отговаря на други условия – на площта, която купува или заменя или се освободило след определен срок от собствено жилище, те изобщо не могат да купят по базисни цени. На това основание те трябва да доплатят.
Съгласен съм занапред продажбите да стават наистина само по пазарни цени, защото това вече е гаранция, че никой не може и няма да се облагодетелства за сметка на едни или други положения в неговия личен или служебен статус.
Ето защо аз смятам, че и трите законопроекта могат да бъдат подкрепени. Разбира се, ще има доста работа в Комисия по правни въпроси след това, когато се изготвя общият законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Соколов.
За изказване има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Моето внимание ще бъде съсредоточено върху законопроекта на правителството, тъй като той предлага най-много изменения, и само в края ще засегна въпроса с продажбата на държавни жилища.
Първо искам да отбележа, че в правителствения законопроект има няколко предложения, които смятам, че могат да бъдат споделени, например това за имотите, които са изключителна държавната собственост и имотите публична държавна собственост да не могат да бъдат обявявани за имоти частна държавна собственост и да се даде допълнителна защита на публичната държавна собственост.

В същото време законопроектът предлага редица силно дискусионни и някои от тях според мен и неприемливи предложения. Към дискусионните мога да отбележа съществуващата практика, която е нормативно отразена и в законопроекта – за апортирането на имоти и вещи в капитала на търговски дружества. Аз не се обявявам срещу тази практика, защото тя е една от възможностите за развитие на стопанска дейност с участието и на държавата, и на общините, но трябва да си даваме ясна сметка, че на практика апортирането на такива имоти, особено когато те са недвижими имоти на голяма стойност, е по-скоро разпоредително действие, а не действие на обикновено управление. Има множество примери, които могат да бъдат дадени и с държавни имоти, и с общински имоти, особено в София, как в капитала на търговски дружества държавата или общините внасят най-често недвижима собственост. Те обаче имат такова участие в тези дружества, че по-нататък губят възможността да решават въпросите със запазването на собствеността, която се предоставя, особено когато се променя съотношението в капитала на тези търговски дружества. Следователно тази възможност трябва да се запази, но като първо се предвидят усложнен ред и условия, при които държавата да може да предоставя такова имущество в търговски дружества, и, на второ място, да се предвидят евентуално условия за разпореждането с държавното имущество, включено в капитала на тези търговски дружества.
Трети проблем, който за мен е изцяло неприемлив, са промените, които се отнасят до взаимодействието между държавата и общините в областта на държавната собственост. Предвиждат се две промени, които според мен са странни, и вносителят нищо не каза за мотивите, които са го накарали да ги предложи. Едната от тях отменя досегашната нормативна и фактическа възможност държавата да предоставя на общините безвъзмездно за управление имоти, които са държавна собственост. В много случаи общините изпълняват дейности, които не са само общински, с такива имоти. Но ако се настоява тази промяна да бъде направена, тя трябва да се съпроводи и с обратната – общините да имат възможност да изгонят държавата от общинските имоти, които тя ползва. Мога да ви дам редица примери. Например, в сградите на общините се помещават държавните данъчни служби и дори общините често набират допълнителни отрицателни настроения от гражданите, тъй като те не са много наясно къде е границата между държавните и общинските дейности. Аз смятам, че между държавата и общините трябва да съществуват партньорски отношения и да се допуска възможност, а това става с решение на собственика, той да предоставя своя собственост, когато става дума за изпълнение на публични функции, било то държавни или местни.
И другото, което се променя – дадената възможност на областните управители да отменят актове на кметовете, с които се актуват имоти като общинска собственост. Това са имуществени спорове и ако има възражения от страна на общините към областните управители или на областните управители към действия на местните власти, тези спорове би трябвало да се решават по съдебен ред. Затова независимо че някои от държавните органи могат да се смятат като йерархично по-високопоставени те не са в субординация, когато става дума за държавни и местни власти и в такива случаи, пак повтарям, споровете трябва да се решават по независим път от съдебната власт.
Следващото ми възражение е за промяната в терминологията, която оттук нататък, ако се приеме този закон, ще въведе различни понятия - общите понятия, които се съдържат и остават да действат в Закона за собствеността, и тези понятия, имоти и вещи, вече отнесени – първите само към недвижимите, а вторите към движимите вещи, по смисъла на Закона за държавната и общинската собственост. Аз не виждам защо се прави това усложняване и в някаква степен объркване в нормативната, в юридическата терминология. Ако вносителите са имали толкова голямо самочувствие, би трябвало да предложат съответна промяна и в Допълнителните разпоредби в Закона за собствеността. Но според мен няма причина да се променят тези утвърдили се класически категории, не само за да не се затруднява преподаването на тези, които трябва да научат каква е разликата между движими и недвижими вещи, но за да се уеднакви практиката, която е достатъчно ясна в това отношение.
И последният въпрос е за продажбата на държавни жилища. Лично аз споделям повече законопроекта, който беше първоначално внесен, който дава възможност на държавните служители да закупуват жилища от държавния жилищен фонд, като се предвиди, че това не може да става на цена, по-ниска от пазарната или данъчната. Другото предложение, което предлага господин Вълчев, то, разбира се, изглежда най-чисто, ми се струва, че предполага твърде либерален режим. Този режим означава, че оттук нататък държавните служители няма да могат да придобиват държавни жилища. Ние трябва да обмислим внимателно дали в статуса на държавния служител не трябва да се запази възможността при определени условия той да има възможност да придобие в собственост държавно жилище. Държавната служба е кариерна служба и не е важно само дали лицето ще има къде да бъде настанено под наем, а ако то смята да посвети своята кариера на държавната служба, мисля, че трябва да има и някои допълнителни възможности, една от които е възможността да закупи държавно жилище. Така че тези инциденти, които се повтарят през последните години, опасявам се да не ни доведат до другата крайност. Наистина тук правилно се каза, че днес в пазарните условия има широки възможности за придобиване на жилище. Като обекти – да, но въпросът е, че изваждането на жилищата на търг във всички случаи ще повиши тяхната цена и почти винаги ще изключи държавния служител, тъй като, ако държавният служител няма нерегламентирани доходи, той не може да се конкурира в повечето случаи на тези търгове за придобиване на такава собственост.
Затова може би трябва да се намери сполучливият баланс в решението. Споделям да се изключат лицата, които заемат политически и ръководни длъжности, тъй като те са тези, които се разпореждат със собствеността и те са именно преходните лица в управлението. Но по отношение на държавните служители със съответните ограничения и контрол, мисля, че трябва да не се изключва споменатата възможност.
В заключение, с оглед на мотивите, които изтъкнах и в Правната комисия, и сега в дискусията, мога да заявя, че Парламентарната група на Коалиция за България няма да подкрепи законопроекта на правителството, ще подкрепи законопроекта на госпожа Дончева и групата народни представители, вероятно ще се въздържи по другия законопроект, за който също отбелязах някои съображения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Стоилов.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по тези законопроекти?
Господин Осман, заповядайте.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Няма да повтарям положителните страни на законопроекта, който е внесен от Министерския съвет, те се съдържат в мотивите и бяха изложени от заместник-министъра. Но все пак има някои неща, които мен лично ме притесняват и бяха повдигнати и в нашата парламентарна група.
На първо място, това е въпросът с разпоредбите, които дефинират обхвата на държавната собственост и способите за нейното придобиване. Струва ми се, че в това отношение има известно отстъпление от качеството на досега съществуващите разпоредби и предлаганата промяна на § 3 не е достатъчно аргументирана.

По отношение на публичната собственост ми се струва, че има смесване на част от хипотезите по § 2. Няма законово определени критерии, овластяващи Министерският съвет да извършва трансформация на характера на собствеността от публична в частна и обратно. Безспорно е, че не само Министерският съвет, но и никой орган не би могъл да трансформира характера на обектите изключителна държавна собственост. Това обаче трябва да се отнася и за имотите публична държавна собственост, обявени за такива със закон, освен ако самият закон изрично, при определени хипотези, не допуска това.
Уважаеми колеги, преди малко от Янаки Стоилов беше изрично подчертан един проблем, който според мен трябва да се обединим и да изчистим за второ четене.
От името на Парламентарната група аз също заявявам, че за нас един такъв текст в Закона за държавната собственост е неприемлив. Става въпрос за възможността досега общините да ползват сгради, собственост на държавата. А с промените, които се предлагат, общините се изключват от тази възможност – да им се предоставят за управление имоти държавна собственост.
В същия момент господин Соколов в своето изказване много правилно изтъкна едни проблеми, за които държавата, даже и с конкурс, дава възможност на определени лица да бъде предоставяна държавна собственост.
На много места в страната – тук са колегите от Комисията по местно самоуправление и регионална политика и съм убеден, че те са запознати – включително и самите общински сгради, основната сграда на една община, особено в планинските общини, са държавна собственост. Има няколко общини, които мога да изброя, но се опасявам, че няма да мога да изброя всички общини в страната, които ползват като основна сграда на общината на кметството държавна собственост. Иначе ще останат на улицата. Те са навсякъде в страната. Да погледнете и в Трънско, и в Стара планина, и в Родопите. Какво ще остане за тия общини?
Тоест, въпросът ми е към заместник-министъра на регионалното развитие. Ние го поставихме и по време на заседание на нашата комисия, като подпомагаща този законопроект, защо е предложен един такъв текст. Струва ми се, че за второ четене, уважаеми колеги, това може да се изчисти.
В разпоредбите, регламентиращи предоставянията под наем, се съдържат вътрешни противоречия, а същевременно липсват законово определени условия кога един държавен имот може да бъде отдаден под наем.
В противоречие със Закона за политическите партии са и предложените промени за предоставяне под наем на имоти за нуждите на политически партии.
Мисля, че в противоречие с Кодекса на труда са разпоредбите за предоставяне на имоти на синдикалните организации, а тяхното място изрично е в частта за предоставянето на безвъзмездно право на ползване.
От прецизиране се нуждаят и отделни разпоредби, свързани с актуването на държавните имоти. Считам за целесъобразно утвърждаването на отделни образци на актове за имотите, изключителна публична и частна държавна собственост; за имотите, свързани с класифицираната информация, представляваща държавна тайна или за сигурността и отбраната на страната, както и за имотите, които се намират извън страната.
В тази връзка е необходимо ясно регламентиране на органите, издаващи отделните актове, броя на екземплярите, вида и съдържанието на отделните регистри за тях.
Мисля, че е необходимо и синхронизиране на процеса с разпоредбите на Закона за кадастъра и имотния регистър.
От преждеговорившите беше засегнат въпросът за възможността предоставяне на областния управител да отменя актове за общинска собственост. Мисля, че и този въпрос трябва да бъде изчистен за второ четене, тъй като по този начин наистина се създава неравнопоставеност на актовете, с които се удостоверяват отделните видове собственост.
Смятам също за нецелесъобразно и същевременно неточно дефиниране на понятията "крайбрежна плажна ивица" и "морски плаж" в този закон.
По отношение на законопроектите, внесени от народния представител Юлияна Дончева и група народни представители и Даниел Вълчев и група народни представители.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, въпросът действително е сериозен и аз искрено се надявам, че ще намерим консенсус за целесъобразно решение. Безспорно е, че трябва да бъдат създадени ясни и законово регламентирани условия за обособяване на държавен ведомствен жилищен фонд, ако се обединим в тази необходимост, с единни критерии за настаняване под наем, възложени за изпълнение на съответния орган. Ако допуснем продажба, то трябва и следва да става при законово регламентиране, а не с акт на Министерския съвет условие, ограничаване на кръга от лицата, които да се ползват от това право.
Тук безспорно следва да се съобразим и с принципа, заложен в Закона за задълженията и договорите, че лицата се ползват от правата си, за да задоволят своите интереси, но те не могат да упражняват тези права в противоречие с интересите на обществото.
Трябва да имаме предвид и разпоредбите на чл. 185 от Закона за задълженията и договорите, че не могат да бъдат купувачи, даже и на публична продан, нито пряко, нито чрез подставено лице лицата, които по закон или по назначение от властта управляват или пазят чужди имущества, относно същите тия имущества, както и длъжностни лица относно имотите, които по служба им е възложено да продават.
В заключение, уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ние ще подкрепим законопроектите за първо четене с ясното съзнание, че поставените въпроси, които са няколко в проекта, който е внесен от правителството, че за второ четене ще получим подкрепата на колегите общините да имат възможността да ползват държавна собственост и по други въпроси, които бяха поставени от името на парламентарната група. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Осман.
Има ли други желаещи да вземат отношение по тези законопроекти?
Заповядайте, господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Може би моето изказване ще бъде малко объркано, защото за мен беше неочаквано, че днес влезе този законопроект. С този закон съм работил много години, но всичко онова, което си бях готвил, остана в стаята ми в другата сграда и сега се наложи да готвя изказването си в движение.
Ще се постарая да засегна неща, които и господин Соколов, и господин Осман на практика не засегнаха, както и да споделя моето виждане по някои проблеми, засегнати от тях.
Може би ще започна с проблемите за актове за държавна собственост, който въпрос се третира само в законопроекта на правителството. Може би ще прозвучи малко еретично това, което искам да кажа, но не виждам защо трябва да се запази, а в случая даже не се разширява, броят на актовете за държавна собственост, които се съставят като оригинал. Досега бяха три, сега и четвърти екземпляр - в общия случай. Изхождайки от това, че единият екземпляр се предоставя вече на Службата по вписвания. Това е едно старо задължение, което сега се въвежда. Но аз поставям под въпрос и като проблем за дискусия дали трябва да има четири оригинала? Моята практика като човек, работил с тези актове за държавна собственост, показва, че в много случаи във връзка с нанасяните промени в оригиналите от областния управител и от министъра, понякога се оказва, че в различни лица има различни като съдържание актове за държавна собственост. Затова поставям и за дебат възможността да има един оригинал от съответното длъжностно лице, което има право да съставя този акт, а на останалите институции и органи да се предоставят заверени копия, та дори и да имат някакъв срок на валидност на тази заверка, с оглед именно да се избегне това в пространството да съществува повече от един акт със силата на оригинал за един и същи обект.
В тази връзка си мисля, че може би трябва да се помисли и за различни образци на актовете за държавна собственост, като споделям това те да бъдат различни за изключителната държавна собственост, за публичната и за частната държавна собственост, като, разбира се, отново може би правото трябва да бъде предоставено на министъра на регионалното развитие и благоустройството, който да утвърди тези образци.
Що се отнася до проблемите с продажбите на имоти, аз по принцип и в комисията засегнах това становище, че съм за това държавни имоти да се продават на търг. Тук може би е едно изключение за държавните жилища на отделните ведомства.
Искам да бъда разбран правилно. Аз не съм за това тези жилища да се продават при еднакви специални преференциални условия. Но в своята практика към се убедил, че държавата още не е кой-знае какъв стопанин на такива имоти. На нея й струва доста скъпо поддръжката на тези жилища. Според мен, може би час по-скоро тя да се отърве от тези жилища с една уговорка. Според мен, всяко ведомство трябва да има в своите ръце някакъв жилищен фонд, може би както го каза господин Соколов – тип оборотен фонд, в който да настанява свои служители, които са особено ценни и които нямат жилища в София, та дори и да бъде за временно. Да кажем, един министър, станал министър и постоянното му местожителство е в провинцията, поне на първо време той трябва да бъде устроен някъде, където се намира неговото министерство, и, да речем, може би да бъде по-гъвкаво - примерно за определен срок.
Но поставям въпроса за онези жилища, в които вече живеят държавни служители. Може би е правилна идеята да се продават след като държавният служител, а може би и не само държавният служител, а работещият в едно държавно ведомство, защото могат да бъдат и не само държавни служители, да е придобил някакъв стаж. Може би да не е три години, може да са пет. Аз веднага мога да посоча случаи от последните скандали с продажби на жилища, когато хора с по-малко от две години, по-малко от три години придобиха такива жилища. Но идеята ми е, че според мен може да има жилища в държавните ведомства. Да има такива, които да бъдат оборотни и да няма право да се продават, както каза господин Соколов, и другите, от които може би тези ведомства да се отърват и тогава служителите да имат право да ги изкупуват, но може би да има един долен праг, а не сегашната базисна цена, която беше направо смешна. Като праг, аз бих предложил данъчната оценка. Защото, когато се говори за пазарна оценка и когато се говори за независими оценители, аз мога да посоча хиляди случаи, когато тези независими оценители са извършвали такава оценка, която да е угодна на едната или на другата страна. Пазарната оценка е тази, на която реално можеш да продадеш нещо на пазара. А когато го определя някой, без да е минало през търг, това не е пазарна оценка. Тоест, ако се запази правото за продажба на жилища на служители на държавни ведомства, то нека като долна граница да служи данъчната оценка. В много случаи тя действително се доближава до пазарната оценка.
Що се отнася до ограничението за правото за покупка на такива имоти във връзка със стажа, аз по принцип подкрепям такава идея, но може би три години е малък срок, може би трябва да бъде пет години.
Що се отнася до ограниченията в длъжностите, които имат право да закупуват имоти, ако това право остане, може би си заслужава да се разшири. Аз веднага ще дам един пример - защо областният управител да не може да купува, а пък заместник-областният управител да може да купува? Той на практика е заместник-министър. Защо и те да не бъдат изравнени? Тоест, този списък подлежи на дебат и на известна корекция.
Връщам се на това, което засегна и господин Соколов за предоставянето под наем на имоти публична държавна собственост. Аз винаги съм бил против това публична държавна собственост да се предоставя, макар че там пише: “по изключение, ако се запазят основните предназначения”. Много често са ми давани примери: ама там едно парче или един ресторант, който е в сградата на една държавна администрация, защо да не бъде отдаден под наем, защото държавната организация няма да направи ресторант и т.н.? Ако тя няма нужда от тези площи, а в много случаи тези държавни ведомства изпитват недостиг на площи, защо трябва да отдава нещо под наем? Общо взето начините за сключване на тези договори, конкурси и т.н. са много непрозрачни. Аз съм против и смятам, че трябва да има много строги ограничения или, ако се допуска, то да се каже точно в кои случаи, а не, както сега и по-рано имаше текст: “по изключение”, което е много мъгляво.
Прави ми впечатление един друг проблем – че има възможност за преотстъпване на ползването от едно на друго ведомство. С този въпрос аз не бих се съгласил, защото, ако едно ведомство преотстъпва на своя структура от София в провинцията, това е понятно, това си е негова структура. Но ако едно министерство отстъпва част от своята сграда на друго министерство, според мен този въпрос трябва да се регулира от Министерския съвет и да минава оттам.
Отивам и на проблема за предоставяне за безвъзмездно ползване на държавни имоти на общините. Аз съм категорично за това. Изтъкнаха се доводи от господин Осман, а пък и от господин Стоилов, че в много случаи общините са настанени в държавни сгради, а има много места, където в общинската сграда стои данъчната служба, а тя си е парекселанс държавна структура.
В държавата има много случаи, когато има излишни имоти, които биха могли да бъдат предоставени на общините за задоволяване на техните нужди. Аз съм за това нещо да се запази.
Искам да повторя, че аз винаги съм бил поддръжник, когато има разпореждане с държавни имоти, това да бъде чрез търг. Това да бъде основното принципно правило.
В тази връзка, в закона се предвижда продажба на земя на лица, които притежават сграда в държавната земя. Аз съм за това, когато тази сграда е построена при пълното спазване на закона с отстъпено право на строеж и т.н. Но аз съм имал случаи, когато е имало претенции към мен за продажба на земя за сграда, която, най-меко казано, е незаконно строителство. А сегашният текст като че ли изключва тази възможност. По това също трябва да се помисли.
Накрая нещо, което на мен, като бивш областен управител, ми е пречело в работата и понякога съм се ядосвал, че го има, но сега пък като че ли не съм съгласен с тази постановка - член 88 от Закона за държавната собственост, който дава право на областния управител за заповед на областния управител да се изземват имоти, които се държат неправомерно. Досега тази заповед можеше веднага да бъде обжалвана в съда и съдът, имаше право да спира с определение изпълнението на тази заповед. Сега фактически пада това ограничение. На практика съдът няма да се меси в този предварителен стадий и областният управител ще може днес да издаде заповед утре да се отнеме жилището на лице, а след това ще се окаже, че то е неправомерно. Но съдебната процедура по самото деяние – извършване на изпълнението, ще трае много дълго и лицето ще пострада. Тук също има по какво да се помисли.
Като заключение, аз по принцип ще подкрепя – казвам личното си мнение – и трите законопроекта с надеждата, че ще може да се намери вариант за общ проект, който да бъде вече значително подобрен за второто четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Маринчев.
Заповядайте, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми дами и господа, ще кажа само няколко думи по един от законопроектите, които са предмет на дискусията в днешното заседание, а именно законопроектът, който е внесен от госпожа Юлияна Дончева и група народни представители. По принцип подкрепям основните цели на законопроекта, свързани с ограничаване на възможностите на висши държавни служители да закупуват жилища, но има един текст в законопроекта, който го прави законопроект, носещ несправедливост. Става въпрос за § 1, в който се предлага да се създадат нови алинеи 2 и 3 на чл. 43, и по-скоро ал. 2, с която се предлага да не се допуска заплащане на цената на имоти – частна държавна собственост, които да се продават по действителни пазарни цени, изцяло или частично с компесаторни инструменти.
Миналата седмица в Народното събрание проведохме среща с представителите на сдружението на собствениците на компесаторни инструменти. Тук искам отново да напомня, че става въпрос за наследниците на онези собственици, които са били собственици преди всичко на фабрики, т.е. индустриалните собственици на България преди 1944 г., чиито наследници са едни от най-ощетените и по отношение на които беше проявена най-голямата несправедливост, тъй като тези фабрики в по-голямата си част не съществуват. Става въпрос за около 300-400 хил. души, които чакат обезщетение на обща стойност около 1 милиард лева. Както те самите се изразиха, една голяма част от тях са подкрепили сегашните управляващи с надеждата, че ще получат справедливост и за съжаление са останали излъгани. Приемането на такива ограничителни текстове в различни законопроекти постоянно обезценяват компесаторните инструменти, чрез които те единствено могат да получат някаква справедливост.
Именно поради това аз считам, че този текст трябва да бъде оттеглен. Ако не бъде направено изрично заявление, че се оттегля този текст, всъщност се обезсмислят целите на целия законопроект, който е внесен.
Парламентарната група на Обединените демократични сили не може да го подкрепи. Нека наистина да покажем, че сме готови да дадем справедливост на наследниците на тези собственици. От сегашното правителство беше обещано, че ще се даде възможност за такива големи предприятия, като БТК, като “Булгартабак”, да се участва именно чрез компесаторни инструменти, за да могат те да получат истинската пазарна стойност. Всъщност именно ограничаването на приложното поле на компесаторните инструменти води до обезценяването им и до злоупотребата вече с тази ниска стойност на компесаторните инструменти именно в такива случаи, каквито бяха случаите за закупуване на държавни жилища. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Заповядайте за реплика, господин Клингов.
ВЕЛИЧКО КЛИНГОВ (ПГНВ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин Абаджиев, има много логика в това, което казвате. Единственото, което ние сме искали да направим, е да пресечем практиката висши държавни чиновници да си купуват от борсата компесаторки и с тях да си купуват апартаменти. Така или иначе чухме Вашите аргументи и Вашите забележки и сме готови между първо и второ четене този въпрос да бъде разискван и да бъдат предложени текстове, които да го регламентират.
На мен ми се струва, като правим тези предложения, че крайното разрешаване на търговията с компесаторни инструменти за закупуване на жилища като че ли не е много удачна. Можем да мислим в посока първособствениците на такива компесаторни инструменти, ако са държавни служители или наематели на такива апартаменти, евентуално да имат право да ги купят. Но така или иначе в момента това е само един параграф от законопроекта. Аз мисля, че можем да го подкрепим и между първо и второ четене да мислим как да разрешим този проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Божинов, за реплика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаеми колега Абаджиев, Вие говорите за справедливост. Това е добре. Но аз мисля, че е късно да постигнем справедливост в пълен размер. Защо? Защото тези хора, за които говорите, и този проблем, на който ние се противопоставяхме в предишните народни събрания, наистина са ощетени. Те са ощетени, първо, защото не това, а предишното правителство не взе решение. Ако вие, когато бяхте на власт, емитирахте за 1 милиард компесаторни инструменти и бяхте отделили активи за 1 милиард, и бяхте решили само с компесаторните инструменти да се придобият тези активи, тогава щеше да бъде компенсация едно към едно, за която пледирате днес. Но това не стана. Защото не се реализира една друга идея и тя беше наред с компесирането за одържавени имоти да бъде реституиран и трудът на българския народ – и на учителя, и на лекаря, които не получиха, т.е. нещата така сме ги задълбочили в несправедливостта в България, че едва ли с тази малка поправка ще можем да я компенсираме докрай.
Затова нека да намерим онова решение, което ще бъде приемливо за обществото, да не го дразним поне – да могат да купуват висшите държавни чиновници, които се добиват до това право, а не онези, които са получили компесаторните записи и никога няма да получат правото да закупят ведомствени апартаменти с тях. Тоест става дума за една много ограничена справедливост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Божинов.
За дуплика думата има господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател!
По отношение на казаното от господин Божинов няма да взема отношение, защото то не ме изненадва. Неговата партия има последователна позиция в това отношение – още тогава, когато приемахме закона миналото Народно събрание. Защото тя е наследница на партията, вследствие на която се получи тази несправедливост и която е отговорна за национализирането на имотите на наследодателите на същите тези хора.
По отношение на това, което каза господин Клингов, аз съм удовлетворен. Ако наистина има такава воля, между първо и второ четене да вземем най-доброто решение, защото тези хора останаха в една огромна несправедливост с тази ниска стойност на компесаторните инструменти. По време на нашето управление също сме водили много дискусии и сме имали критики дори и към това, което тогава беше направено, но така или иначе, тогава беше приет законът, беше дадена възможност те да получат все пак компенсация. Ние всички сме отговорни за това тези компесаторни инструменти да имат по-висока стойност, за да могат те да си получат това, което им се дължи.
Защото аз ще дам пример. Не всеки от притежателите на компесаторни инструменти може да стане министър-председател и да си превърне публичната държавна собственост в частна, така както направи сегашният министър-председател с царска Бистрица. По отношение на публичната държавна собственост, каквато беше царска Бистрица, той можеше да получи компесаторни записи. С решение на Народното събрание тя беше трансформирана в частна и той я получи реално. Не всеки може да направи това.
Затова, дайте да направим възможното между първо и второ четене. Аз съм съгласен, че по отношение на държавните жилища трябва да се наложи забрана, но тази забрана да не важи въобще за публичната частна собственост и това да доведе до още по-голямо понижение на стойността на компесатоните инструменти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Абаджиев.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Пред нас има три законопроекта, на които целта им е да създаде някакъв справедлив ред при закупуването на държавни жилища от държавни служители, а също така и от хора, които са на избираеми длъжности – заместник-министри и министри. Стремежът е ясен, че не бива в никакъв случай да се допускат каквито и да е привилегии. Погледнато на пръв поглед – търси се някаква справедливост. Няма начин как да не подкрепиш една такава воля на вносителите за по-справедливо закупуване и за прозрачност при закупуване на държавно имущество от частни лица, най-вече когато те работят в държавните администрации.
Аз се учудвам защо нито един от тези три закона не помисли за една друга справедливост, за която народният представител Любен Корнезов пледираше дълго време в пленарната зала на 39-ото Народно събрание?
Става дума за това защо никой не помисли, че българската държава на база на Закона за реституцията ощети една друга част от хора, които бяха принудени да напуснат жилищата си и да се настанят на квартири и за това получиха компенсаторни записи по така прословутия “Закон за запетайката”? Защо в нито един от тези закони не се поставя задача на държавната власт и на всички областни управители да се направи регистър и да се види тези хора, които са бездомни в момента и държат компенсаторните си записи и не им трябват за нищо друго, уважаеми господа – трябват им, за да си купят малко жилище, да живеят и да имат покрив? Ако това беше предвидено, тогава бих приел, че наистина волята на вносителите е да се постигне някаква сериозна справедливост в България при продажба на държавните жилища.
Сега оставам с впечатлението, че Министерският съвет, от една страна, се опитва да оправдае действията си и да каже: видите ли, допуснахме грешка, но ще я поправим, а от друга страна, подета от сериозна демагогия колко сме по-добри ние като част от мнозинството от страна на новото време и волята на ръководството, изразена от господин Вълчев и група народни представители, че и самото мнозинство може да натисне своето правителство да не допуска повече такива грешки.
Надявам се, че на второ четене ще приемете решение, с което ще решите несправедливостта спрямо тези хора, а те не са малко. Нека да се видят колко са държавните жилища, които са свободни и нека първо на тях да дадем възможност да имат покрив над главата си. В противен случай ще излезе, че отново мислим за нашите си хора, които назначихме в държавната администрация и които избираме за министри и заместник-министри.
По принцип възнамерявам да подкрепя единия от законите, вероятно мнозинството ще приеме и трите. Ще направим конкретни предложения за това.
Но искам да спомена и още нещо, защото виждам, че в закона на господин Вълчев не се забранява, независимо че се иска да става с конкурс, да се закупуват апартаменти с компенсаторни записи. Колкото и да се играе на търг, ще стане същото като с предприятията – цената е много ниска, ще вземеш пак апартамент на много ниска стойност. Разбира се, трябва да се излезе от ситуацията с тези компенсаторни записи.
Нека господин Абаджиев не ни уверява в невинността в СДС, напротив, СДС е виновно за това, че настъпи пълен хаос – не за друго, а защото издадохме компенсаторни бонове заедно с компенсаторните записи, пренаситихме пазара, падна цената и сега се чудим по какъв начин собствениците на имоти, които са национализирани и на земята, която не беше върната ще ги обезщетим на 100%. Изцяло подкрепям господин Божинов в неговите виждания.
Така че, уважаеми дами и господа, надявам се, че ще докарате волята си за справедливост докрай и когато приемате закона на второ четене в текста ще приемете и справедливи клаузи, които ще касаят пряко хората, на които в момента са отнети жилищата и са раздадени компенсаторни записи, така че с тях на 100-процентната им стойност да могат да закупят жилище. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Заповядайте за реплика, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Мутафчиев! Първо, тези хора с прословутата запетайка имат компенсаторни документи! Затова поддържаме да могат и с тях да бъдат закупувани влючително и жилища. Но настояваме мнозинството и управляващите да изпълнят своите предизборни обещания. На няколко пъти беше заявено, че от атрактивни предприятия, които предстои да бъдат продавани – БТК, “Булгартабак” и др., които не са все още приватизирани, ще бъдат отделени проценти за собствениците на компенсаторни документи. Това не става! БТК се продаде, без да бъде изпълнено това обещание.
При това положение смятаме, че поне когато ще се продава държавна собственост трябва да се даде възможност на собствениците на компенсаторни документи да участват с тях. А това, че СДС било виновно при бившето управление – това не е вярно. Създадохме тези компенсаторни документи, започна с тях едно изкупуване… Вярно е, че пазарът е ограничен, вярно е, че общините и тогава се противопоставяха, макар че имаше законово предложение, че и те трябва да продават срещу компенсаторни документи, но не го правеха. Много ведомства също гледаха да се позоват на несъществуващи положения в закона, за да не позволят това. Затова във втория законопроект, който се предлага от госпожа Юлияна Дончева, ще настояваме да се коригира това положение. Компенсаторните документи трябва да дават възможност на всеки свой собственик да излезе на пазара, а собствениците на компенсаторни документи, които са по реда на тази прословута запетайка, не могат да бъдат отделна категория. Те са си собственици на компенсаторни документи като всички останали. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Мисля, че отидохме твърде далеч от основния законопроект в един наш отдавнашен спор, но не мога да не кажа по този повод, че общините бяха задължени със закон да предоставят свои обекти, закупени с инструменти, издадени по държавен дълг и това е една друга голяма несправедливост.
Второ, ако толкова сме загрижени за подбиването на цената на компенсаторните инструменти, трябва да признаем, че самият закон когато беше приеман и го оспорихме още тогава, създаде възможност за субективизъм и за издаване на такива платежни инструменти без никакво основание. Това са истинските конкуренти, които подбиват цената на компенсаторните инструменти на днешния пазар. Но това е една друга дискусия, която ако я водим сега, ще подменим тезата на вносителите, която си заслужава да я подкрепим и в този смисъл за последен път вземам думата по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Заповядайте за трета реплика, господин Маринчев.

ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Мутафчиев, аз също съм на мнение, че компенсаторните записи и за онези без запетайката и за онези със запетайката са едни и същи платежен инструмент и трябва да намерят еднакво приложение. (Неразбираема реплика от народния представител Георги Божинов.)
Какво ще извадим, господин Божинов – Вие си кажете мнението. Аз не мога да правя разлика между тях. Но понеже се опитвате да ме репликирате, бих казал, че няма неправомерно издадени компенсаторни записи. Ако някъде е допусната грешка, тя е била случайна, но не е било преднамерено за еди-кои си да се издават, а за други – не. Издавал съм заповеди и за хора със запетайката на същия принцип за оценка на имота.
Що се отнася до задължението на общините да подават компенсаторни записи – говоря за жилищни, защото това е предложението, нямаше такова задължение, а беше предоставено право на общините да продават.
И смятам, че дължим на хората, които имат право да притежават компенсаторни записи, да ги използват. Друг е въпросът дали някой ще предложи когато закупува жилище да са собствени, т.е., незакупени. Но в същото време компенсаторните инструменти излязоха на борсата, значи не можем да правим и тази разлика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Маринчев.
Заповядайте за дуплика, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Прав е господин Божинов, че отидохме твърде надалеч, но държа да отговоря и на господин Маринчев, и на господин Соколов по отношение на компенсаторните записи и политиката, която се водеше.
Господин Маринчев, господин Соколов! Съюзът на демократичните сили издаде прекалено много компенсаторни записи и бонове, което уби техния пазар.
Спомняте си, когато за земеделските земи имаше държавна земя. Вместо да се върне от нея оставащият корекционен коефициент на собствениците на земеделска земя, поземлените комисии, които обработиха вашите хора, раздаваха компенсаторни бонове и с тях се излезе на пазара на компенсаторните инструменти. Затова цената е ниска – защото насреща нямаш какво да купиш, а бяха издадени страшно много. Над 1 млрд. издадохте само от земеделските земи – това го знае и Муравей Радев.
Искам да ви отговоря само с две думи: бяха издавани при завишени оценки на имотите много повече компенсаторни записи за градските имоти и за предприятията. Това го знаете. За пример ще дам Враца, където областният управител сам си ги издаде, господин Божинов неведнъж е говорил за това, също го знаете. Също и за Пловдив. Господин Радев, надявам се, също имате информация за това.
Но да се върнем по-близко, да ви кажа за какво настоявам.
Има хора, които са накарани да освободят жилищата си по Закона за запетайката. Загубили са тази собственост, нямат друго жилище и в момента са на квартира. По пазарна оценка са получили компенсаторни записи. Ако един апартамент струва 20 хил., те са получили компенсаторни записи за 20 хил. Ако отидат на пазара с тези записи не могат да си купят жилище, включително и много по-малко от това, което е. Затова е необходимо за хора, които нямат жилище и са засегнати от този закон, когато има свободни държавни жилища за приемането на тези поправки да решим, че имат право на предимство с компенсаторните си записи да си закупят жилище при едно единствено условие – когато нямат такова или техните деца или когато са едно семейство. Това може юристите да го изпипат така добре, че да има някаква справедливост. Мисля, че за това ще се съгласи и десницата, а не само левицата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Заповядайте за изказване, господин Клингов.
ВЕЛИЧКО КЛИНГОВ (ПГНВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, ще направя едно съвсем кратко изказване.
Много голяма стана темата за държавната и общинската собственост. Валят обвинения отляво и отдясно, че много били издадените записи. Отдясно с основание казват наляво: много е било национализирано, нищо не сте казвали по този въпрос. Всички говорят за Закона за запетайката и как трябва да бъдат обезщетени собствениците на компенсаторни записи.
Господин Мутафчиев, ако искахте да решите Закона за запетайката, сте могли да го решите. Може да го вкарате като парламентарна група дори и като първа точка всеки месец.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Ние я вкарваме!
ВЕЛИЧКО КЛИНГОВ: Не сте я вкарвали! Вкарвали сте го в седмичната програма.
Ако искате, можете да направите предложения между първо и второ четене включително и по този въпрос. Но да се критикуват основните принципи на закона, които се стремят да създадат някакъв що-годе ред, за да се престане с това кой както дойде на власт да си назначава чиновници, които пък да си купуват апартаменти, специално говоря за единия закон, и да говорите, че Новото време се правели на добри и някои се правели на лоши…
Това мислим и това внасяме. Ако смятате, че не е редно, не го подкрепяйте и обяснете на хората, че не е редно министрите да си купуват жилища.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря, господин Клингов.
Заповядайте за реплика, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Господин Клингов, учуден съм от емоцията, която изразихте като вносител на трибуната. Смятам, че парламентът е мястото, където всеки един може да изрази своето мнение “за”, “против” и съответно критични забележки към всеки един законопроект. Това е демокрацията, това е демократичното, затова сме и парламентарна република! Когато една управляваща сила започне да не търпи критиката на опозицията и да я заплашва, че, виждате ли, нямате право да казвате друго мнение, това води до нещо, което ни напомня за близкото минало. Надявам се, че Новото време не гони такива стремежи в този момент.
Ще направим своите предложения точно по въпроса за запетайката и критиката ни към вас беше тази – че не виждаме пълнота в логиката. Когато се говори за справедливост при разпределението на тези държавни и апартаменти и продажба, когато има свободни, не може да пренебрегнеш едни хора, към които държавата е задължена, а да вървиш към някаква логика – дай да попречим на тези или на онези.
Ще подкрепя Вашия законопроект по принцип, но искам да знаете, че не е пълен, не е изцяло справедлив, че стоейки само в тази си част показва едно – виждате ли, ние като че ли сме насочени малко към демагогията, да кажем, че защитаваме интересите и да сложим бариера на управляващото мнозинство.
Това бяха моите притеснения, с най-добри чувства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Тези чувства вероятно включват и определението за близкото минало до 1989 г., нали, господин Мутафчиев?
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Това е Вашето тълкувание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Така го разбрах аз.
Тогава нямаше опозиция, струва ми се, в този парламент.
Репликата беше на изказването на господин Клингов.
Господин Клингов, не искате дуплика – давате ми знак.
В такъв случай, господин Жотев, имате думата за изказване.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще подкрепя два от законопроектите. Ще се въздържа по отношение на законопроекта на правителството, защото в него не стана ясно защо правителството продължава да държи на този съществуващ принцип държавни служители, висши служители, министри, заместник-министри, председатели на агенции и т.н. да имат възможност да купуват без търг държавна собственост. Логиката е, според мен, да се осигурява жилище в определени случаи и то временно, при неотложни нужди – някой служител или министър да вземе държавно жилище за известно време, да плаща наем за него. Изобщо не мога да подкрепя държавно жилище да се продава без тръжна процедура. В това просто няма никаква логика. Има логика определени ведомства и министерства да имат определен оборотен жилищен фонд, в който ще се настаняват служители и министри. Но да се закупува държавна собственост без тръжна процедура за мен е абсолютно нелогично. От тази гледна точка правителственият законопроект търпи критика. Нормално е да има такъв оборотен фонд, нормално е обаче също така когато има излишен оборотен фонд и излишни държавни жилища съответното министерство да се освобождава от тях, но как да става това? Защо трябва да има каквито и да било привилегии за един държавен служител, пък бил той и с прилагателното “ценен”?
Първо, когато става въпрос колко години трябва да има като трудов стаж – дали три години или пет, веднага ще поставя въпроса защо не 10 или 20 години, защо трябва да има субективен елемент, когато се прави тази преценка?

Според мен, ако държавният служител, и изобщо някакъв служител, има каквато и да било привилегия по отношение на закупуването, това означава, че на практика към заплатата си в момента на назначаването този служител ще си мисли, че ще има възможност да се ползва и от закупуване на някакъв държавен имот под пазарната цена. Аз това не го възприемам. Смятам, че какъвто и да е имот, държавна собственост, трябва да се продава в условията на пазарна конкуренция. Вярно е, че определен служител може да няма достатъчно средства да си купи жилище, както се каза преди известно време от колега, ако разчита на своята заплата. Ами, няма да си купи просто!
Същевременно държавата с ясни правила няма да му позволи да злоупотребява и да получава рушвети. Този, който няма пари да си купи жилище, не трябва да разчита на това, че ще стане държавен служител и ще получи жилище под пазарните цени. Просто ще живее под наем. Това е справедливостта. След като няма наследство, след като няма достатъчно доходи, защо държавата ще му дава възможност да купува имот под пазарната цена? В условията на конкуренцията всеки купува и продава това, което е по силите му.
И затова се въздържам по отношение на правителствения законопроект. Има добри идеи в законопроекта, който е внесен от депутати от Парламентарната група “Ново време”, но и в него също има неща за подобряване. И след като вече чухме, господин председател, че един от вносителите на този законопроект има желание да работи между първо и второ четене по отношение на това как да се реши проблемът за прилагане на механизма на компенсаторните инструменти, смятам, че дискусията в тази част – за и против компенсаторни инструменти, в контекста на днешното обсъждане е излишна, дори ми намирисва на политически изказвания повече от допустимото от страна на някои народни представители от Парламентарната група на БСП.
И затова при тази воля, която е налице, смятам, че ще се направи необходимата корекция, така че да има един добър законопроект, който да обсъждаме на второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Жотев.
Реплики, изказвания няма, следователно аз ще подкрепя нетърпението на господин Данаилов и ще преминем към гласуване.
Искам само да приканя народните представители да участват по-активно в гласуването, тъй като става въпрос за три важни законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, или преведено това означава дали чиновниците могат да си купуват евтино апартаменти или не. За това става дума.
Има три законопроекта и гласуването на народните представители ще бъде отношение по този въпрос.
Още един път приканвам народните представители да влязат в залата и да изразят отношение към този законопроект. Моля и квесторите да поканят народните представители.
Ще подложа трите законопроекта на гласуване по реда на постъпването им.
На първо място, това е законопроектът на Министерския съвет.
Моля, гласувайте законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, внесен от Министерския съвет.
Гласували 172 народни представители: за 110, против 34, въздържали се 28.
Законопроектът е приет.
Подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, внесен от госпожа Юлияна Дончева и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 157 народни представители: за 147, против 1, въздържали се 9.
Законопроектът се приема.
И третият законопроект е внесен от господин Даниел Вълчев и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 157 народни представители: за 107, против 5, въздържали се 45.
И този законопроект се приема.
Тридесет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ (звъни): Продължаваме заседанието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ.
Той е внесен по предложение на председателя на Парламентарната група на Обединените демократични сили госпожа Екатерина Михайлова и на основание чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Малко история по този законопроект. Той е раздаден на 19 юни 2002 г. Негови вносители са Йордан Бакалов, Иво Цанев и Николай Чуканов. Господин Иво Цанев вече не е народен представител.
Законопроектът е включен в дневния ред веднъж на 5 февруари 2003 г., но разискванията са отложени заради това, че не е представен доклад от водещата комисия. И сега няма доклад от водещата комисия, но съгласно правилника, той може да бъде гледан направо в пленарната зала.
Не виждам господин Бакалов, затова ще помоля господин Чуканов да докладва законопроекта.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПГОДС, от място): Няма го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Той беше преди секунди в залата.
Тогава ще преминем направо към изказвания.
Определям, съгласно правилника, по 30 мин. за парламентарна група плюс удължението.
Имате думата за изказвания по този законопроект.
Заповядайте, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Парламентарната група на Обединените демократични сили вкара по реда на чл. 40, ал. 7 от нашия правилник този законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, който е внесен в Деловодството на Народното събрание, както вече беше споменато, още през м. юни 2002 г. Той не е разглеждан от водещата Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, но по нашия правилник това не е пречка да бъде разгледан в пленарна зала, защото предвиденият в правилника двумесечен срок е изтекъл.
Ние считаме, че този законопроект трябва да бъде разгледан и повече не може да бъде бавен. И това е пряка последица от това радостно събитие, което стана преди няколко дни – приемането на България в НАТО. Той има пряко отношение към нашите задължения именно във връзка с пълноправното членство на България в НАТО, с достъпа до класифицираната информация на нашите съюзници от Алианса, един достъп, който се регламентира в Закона за защита на класифицираната информация.
Всъщност материята, която той разисква, е един кратък законопроект от девет параграфа. Същественото и аз ще спра вашето внимание на това е, че в тези текстове в Закона за защита на класифицираната информация, които визират състава на ръководния орган – Комисията по защита на информацията, както и служителите по сигурността, съобразно терминологията на закона - нямаше никакви изисквания, освен изисквания, които са свързани с тяхната професионална подготовка.
В § 1 на законопроекта се предвижда:
“§ 1. Не могат да бъдат членове на ДИКСИ лица, които са били щатни служители или нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност или на бившото Разузнавателно управление на Генералния щаб.”
Следващите параграфи вече визират служителите по ал. 1 – това са така наречените служители по сигурността, които имат пряко отношение към това кои лица ще имат достъп до класифицираната информация, включително и класифицираната информация на Алианса. И те извършват една проверка дали да бъде даден допуск до тази българска класифицирана информация, както и до чуждестранната класифицирана информация за определени лица.
Знаете, че беше отменен от настоящото Народно събрание Законът за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившото Разузнавателно управление на Генералния щаб. Тази материя в момента не е уредена. Ние считаме, че е недопустимо бивши сътрудници и служители – щатни или нещатни на бившата Държавна сигурност и на бившото Разузнавателно управление на Генералния щаб, да бъдат между хората, които ще правят преценка останалите граждани дали отговарят на условията да имат достъп до класифицираната информация на Република България, както и до класифицираната информация на НАТО.
Всъщност това е съдържанието на тези няколко параграфа. Наистина, не можем да допуснем и не бива да допуснем такива лица да бъдат членове на Държавната комисия за защита на класифицираната информация, както и да бъдат назначавани за служители по сигурността, чието основно, да не кажа единствено задължение се изразява в това да опазват класифицираната информация – българската и чуждестранната, предимно на НАТО или на други страни, с които имаме двустранни споразумения и договори, както и това да са хората, които подобно на дейността си, която са вършили в миналото, по време на комунистическия държавен строй, сега те да дават преценка кое лице отговаря и има качества да има достъп до тази класифицирана информация. На тези длъжности трябва да бъдат назначавани и трябва да бъдат заемани от чисти хора, хора, които не са свързани, не са зависими от бившите служби на Държавна сигурност и на Разузнавателното управление на Генералния щаб.
И в една втора поредица от няколко текста се засяга вече самата класифицирана информация. Предвижда се един по-прецизен начин на унищожаване на документи, които съставляват класифицирана информация. Просто се доразвиват досегашните текстове на закона. И има една забрана за унищожаването на оригинални документи или на единственото запазено копие – екземпляр, съдържащ защитена или ограничена за публичен достъп информация.
Затова ние ще ви молим именно с оглед на сегашното, различно положение, в което се намира Република България след приемането й за пълноправен член на НАТО, да подкрепите този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Соколов.
Имате думата за изказвания. Не виждам други желаещи.
Заповядайте, господин Илчев, за процедура.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Господин председател, според добрата и устойчива напоследък традиция в навечерието на гласувания обикновено правим поименна проверка. Аз Ви моля да извършите поименна проверка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Ще извърша поименна проверка. Дайте ми списъците.

Адриана Георгиева Брънчева - тук
Алеко Константинов Кюркчиев - отсъства
Александър Великов Маринов - тук
Александър Димитров Паунов - тук
Александър Манолов Праматарски - тук
Александър Стоянов Арабаджиев - отсъства
Александър Христов Филипов - отсъства
Алекси Иванов Алексиев - тук
Алиосман Ибраимов Имамов - тук
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - тук
Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - тук
Анели Гинчева Чобанова - тук
Анелия Йорданова Мингова - тук
Анелия Христова Атанасова - отсъства
Антонина Бончева Бонева - отсъства
Антония Стефанова Първанова - отсъства
Асен Димитров Гагаузов - тук
Асен Йорданов Агов - тук
Асен Любенов Дурмишев - тук
Атанас Атанасов Папаризов - тук
Атанас Димитров Щерев - тук
Атанас Крумов Додов - тук
Атанас Петров Василев - тук
Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Благой Николаев Димитров - тук
Бойко Илиев Рашков - отсъства
Бойко Кирилов Радоев - отсъства
Бойко Стефанов Великов - тук
Борислав Бориславов Цеков - тук
Борислав Георгиев Владимиров - отсъства
Борислав Георгиев Спасов - отсъства
Борислав Димитров Китов - тук
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Михайлов Борисов - отсъства
Борислав Николов Ралчев - тук
Борислав Славчев Борисов - тук
Ботьо Илиев Ботев - тук
Валентин Илиев Василев - тук
Валентин Николов Милтенов - тук
Валери Георгиев Димитров - тук
Валери Димитров Цеков - отсъства
Ваня Крумова Цветкова - тук
Васил Богданов Василев - тук
Васил Димитров Паница - отсъства
Васил Тодоров Калинов - отсъства
Васил Христов Маринчев - тук
Величко Стойчев Клингов - тук
Венко Митков Александров - тук
Венцислав Василев Върбанов - тук
Весела Атанасова Драганова - отсъства
Весела Николаева Лечева - тук
Веселин Борисов Черкезов - отсъства
Веселин Витанов Близнаков - тук
Владимир Иванов Димитров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - тук
Владимир Стоянов Джаферов - тук
Владислав Борисов Костов - тук
Гадар Агоп Хачикян - тук
Георги Владимиров Юруков - тук
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Костов Станилов - тук
Георги Любенов Хубенов - тук
Георги Стефанов Панев - тук
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Чавдаров Анастасов - тук
Гергана Христова Грънчарова - тук
Гиньо Гочев Ганев - тук
Господин Христов Чонков - отсъства
Даниел Василев Вълчев - тук
Даниела Владимирова Никифорова - отсъства
Даринка Христова Станчева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Диляна Николова Грозданова - отсъства
Димитър Енчев Камбуров - отсъства
Димитър Иванов Абаджиев - тук
Димитър Иванов Стефанов - отсъства
Димитър Илиев Димитров - тук
Димитър Кателийчев Пейчев - отсъства
Димитър Лазаров Игнатов - тук
Димитър Милков Ламбовски - отсъства
Димитър Николов Димитров - отсъства
Димитър Станимиров Дойчинов - тук
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Цвятков Йорданов - отсъства
Димчо Анастасов Димчев - тук
Евгени Захариев Кирилов - тук
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Стефанов Бакърджиев - отсъства
Евгения Тодорова Живкова - отсъства

Евдокия Иванова Манева - тук
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Елиана Стоименова Масева - тук
Елка Панчова Анастасова - тук
Емел Етем Тошкова - отсъства
Емил Илиев Кошлуков - отсъства
Емилия Радкова Масларова - тук
Енчо Вълков Малев - отсъства
Златка Димитрова Бобева - отсъства
Иван Георгиев Иванов - отсъства
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Павлов Павлов - отсъства
Иван Тодоров Козовски - отсъства
Иво Първанов Атанасов - тук
Илчо Георгиев Дуганов - отсъства
Ирена Иванова Маринова-Варадинова - отсъства
Ирина Георгиева Бокова - тук
Исмет Яшаров Саралийски - тук
Йордан Ангелов Нихризов - тук
Йордан Георгиев Соколов - тук
Йордан Иванов Бакалов - отсъства
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Николов Памуков - тук
Йордан Стоянов Димов - тук
Камелия Методиева Касабова - тук
Камен Стоянов Влахов - тук
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кемал Еюп Адил - тук
Кина Симеонова Андреева - тук
Кирил Станимиров Милчев - тук
Клара Петкова Петрова - тук
Коста Георгиев Костов - тук
Коста Димитров Цонев - тук
Кръстанка Атанасова Шаклиян - тук
Кръстьо Илиев Петков - тук
Лиляна Калинова Кръстева - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - отсъства
Любен Андонов Корнезов - отсъства
Любен Йорданов Петров - тук
Любомир Пенчев Пантелеев - тук
Людмил Славчев Симеонов - тук
Лютви Ахмед Местан - тук
Люцкан Илиев Далакчиев - тук
Маргарита Василева Кънева - тук
Мариана Йонкова Костадинова - тук
Марианна Борисова Асенова - отсъства
Марина Борисова Дикова - тук
Марина Пенчева Василева - тук
Марио Иванов Тагарински - тук
Мариус Цаков Цаков - тук
Мария Вердова Гигова - тук
Мария Иванова Ангелиева-Колева - отсъства
Мария Иванова Спасова-Стоянова - отсъства
Милена Иванова Милотинова-Колева - тук
Милена Костова Паунова - отсъства
Мима Петрова Ненкова-Запрянова - тук
Мирослав Петров Севлиевски - тук
Михаил Райков Миков - тук
Михаил Рашков Михайлов - отсъства
Младен Петров Червеняков - отсъства
Моньо Христов Христов - тук
Муравей Георгиев Радев - тук
Мустафа Зинал Хасан - отсъства
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Радева Пангарова - тук
Наим Иляз Наим - отсъства
Наско Христов Рафайлов - тук
Недялко Иванов Калъчев - отсъства
Несрин Мустафа Узун - тук
Никола Богданов Николов - отсъства
Никола Джипов Николов - отсъства
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Евтимов Младенов - отсъства
Николай Петров Бучков - тук
Николай Симеонов Николов - тук
Николай Цветанов Чуканов - тук
Нина Стефанова Чилова - тук
Нина Христова Радева - тук
Нонка Дечева Матова - тук
Огнян Стефанов Герджиков - отсъства
Огнян Стефанов Сапарев - тук
Осман Ахмед Октай - отсъства
Панайот Борисов Ляков - тук
Пенка Иванова Пенева - тук
Петко Димитров Ганчев - тук
Петър Василев Мутафчиев - тук
Петър Владимиров Димитров - тук
Петър Иванов Агов - отсъства
Петър Стоилов Жотев - тук
Петя Велкова Божикова - отсъства
Пламен Димитров Кенаров - тук
Пламен Неделчев Моллов - тук
Радослав Георгиев Илиевски - тук
Радослав Николов Коев - отсъства
Ралица Ненчева Агайн - тук
Рамадан Байрам Аталай - тук
Расим Муса Сеидахмет - отсъства
Ремзи Дурмуш Осман - тук
Росица Георгиева Тоткова - тук
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Стоянов Овчаров - тук
Румяна Денева Георгиева - тук
Румяна Цанкова Станоева - тук
Рупен Оханес Крикорян - тук
Светлин Илиев Белчилов - тук
Светослав Иванов Спасов - тук
Сергей Дмитриевич Станишев - тук
Сийка Недялкова Димовска - тук
Силвия Петрова Нейчева - тук
Снежана Великова Гроздилова - тук
Снежина Венциславова Чипева - тук
Стамен Христов Стаменов - тук

Станимир Янков Илчев - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Атанасов Минков - тук
Стефан Ламбов Данаилов - тук
Стефан Николаев Мазнев - тук
Стилиян Иванов Гроздев - тук
Стойко Илиев Танков - отсъства
Стойчо Тодоров Кацаров - тук
Стоян Илиев Кушлев - тук
Татяна Дончева Тотева - тук
Татяна Стоянова Калканова - тук
Теодора Владимирова Литрова - тук
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - отсъства
Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - тук
Тодор Костов Бояджиев - тук
Тодор Найденов Костурски - отсъства
Тома Янков Томов - тук
Тошо Костадинов Пейков - тук
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христина Георгиева Петрова - тук
Христо Атанасов Механдов - отсъства
Христо Ганчев Марков - отсъства
Христо Йорданов Кирчев - отсъства
Христо Любенов Георгиев - тук
Хюсеин Ниязи Чауш - тук
Цветан Петров Ценков - отсъства
Цонко Киров Киров - тук
Четин Хюсеин Казак - тук
Юлияна Дончева Петкова - тук
Юнал Саид Лютфи - тук
Юнал Тасим Тасим - тук
Явор Тодоров Милушев - тук
Янаки Боянов Стоилов - тук

Имаме кворум и то солиден кворум имаме. Много солиден кворум. Далеч над Вашето число, господин Кенаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Колко солиден е? Може ли да ни кажете?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: От 193 народни представители 126 са тук. Ако искате, мога да ги преброя докрай.
Удовлетворява ли Ви този отговор, господин Овчаров?
Има думата за процедура господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Процедурното ми предложение е за отлагане разглеждането на законопроекта, тъй като той не е минал през комисията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Изтекли са сроковете, така че той може да се гледа в пленарната зала съгласно правилника. Отсъстват вносителите, които би трябвало да си защитят законопроекта.
За противно процедурно предложение давам думата на господин Абаджиев.
Заповядайте, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател. Последните дни и седмици тук бяха приети гръмки декларации за присъединяването на България към НАТО. По време на дебата за ратификацията също имаше гръмки слова от всички части на залата. Днес, когато трябва да гласуваме един законопроект, който реално показва дали тези, които изричаха същите тези гръмки слова, искат България да поеме своите ангажименти, виждаме колко е силно тяхното желание и колко е искрен ентусиазмът им.
Една от препоръките на резолюциите на Сената на Съединените американски щати беше свързана именно с това да се вземат допълнителни мерки за ограничаване на бившите сътрудници на тайните служби на комунистическите страни до информацията на НАТО - това е предложението на този законопроект - както и да се предадат на държавния архив документите преди 1991 г.
Дайте да видим кой има реална воля да направи това и кой се страхува от това да бъдат разкрити тези архиви, кой наистина иска да изпълним ангажиментите си към НАТО и да престанем с гръмки и празни декларации, а да покажем волята си именно при такива гласувания.
Кой е виновен, че законопроектът не е внесен в комисията? Процедурното предложение прави именно председателят на тази комисия, която не си е свършила работата.
Правя процедурно предложение, обратно на направеното от господин Дончев. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за отлагане разглеждането на този законопроект.
Гласували 181 народни представители: за 129, против 50, въздържали се 2.
Предложението се приема и се отлага разглеждането на законопроекта.
Има думата народният представител Панайот Ляков.

ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател. Това гласуване много ясно показа кой е истински привърженик на ценностите на Северноатлантическия пакт и кой от конюнктурни съображения гръмко прокламираше, че е за НАТО. Аз не мога да разбера вие осъзнавате ли, че утре България ще влезе тържествено в този съюз на ценности, а вие не искате да направите една елементарна стъпка и да ограничите достъпа на хора, които цял живот са се борили срещу този съюз, да им позволите те да останат вътре и да разполагат със съществена информация, която може да помогне тези ценности да бъдат пазени.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Ти срещу кого се бориш?!
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Позицията на БСП ми е ясна. Тяхната пъпна връв с КДС, с Държавна сигурност никога няма да бъде скъсана, те винаги ще бъдат заложници и пленници на Държавна сигурност. Винаги! (Ръкопляскания от ПГОДС.) Обаче вие, които имате претенции за европейци, за либерална партия, за участие в Либералния съюз, вие с вашето гласуване показахте, че по нищо не се различавате от тях. Парадокс е, че шефът на Националната разузнавателна служба в България още няма достъп. Какво показва това? Показва, че вие върнахте Държавна сигурност и я възродихте. Срам и позор за вас! (Ръкопляскания от ПГОДС.)
Предлагам още един път в отчаян опит все пак вие да осъзнаете цялото смехотворно ваше положение пред утрешния тържествен ден. Затова предлагам да прегласуваме процедурното предложение и да приемем този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря.
Моля да прегласуваме процедурното предложение на господин Владимир Дончев да се отложи гласуването по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация.
Гласували 185 народни представители: за 123, против 60, въздържали се 2.
С това се отлага гласуването по този законопроект.

Преминаваме към дневния ред в естествения му ход:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ВЕЛИКДЕНСКАТА ВАКАНЦИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Искам да кажа, че ако има още една проверка на кворума, рискуваме да не можем да гласуваме този проект.
Проектът е внесен от господин Станимир Илчев.
Заповядайте, господин Илчев.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 75, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасям проект за решение във връзка с Великденската ваканция на Народното събрание за 2004 г.
“Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 33, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши:
Великденската ваканция на Народното събрание за 2004 г. е от 5 до 14 април 2004 г. включително.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Имате думата за изказване по този проект за решение. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 145 народни представители: за 137, против 1, въздържали се 7.
Решението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ РЕПУБИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА УНГАРИЯ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ПРИЯТЕЛСТВО, СЪТРУДНИЧЕСТВО И ВЗАИМНА ПОМОЩ МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И УНГАРСКАТА НАРОДНА РЕПУБЛИКА.
Моля председателят на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност господин Венко Александров да докладва становището на комисията по този законопроект.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, господин председател.

“Д О К Л А Д
относно Законопроект № 402-02-11 за ратифициране на
Споразумението между Република България и Република
Унгария за прекратяване на Договора за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ между Народна Република България и Унгарската народна република, внесен от Министерския съвет
на 1 март 2004 г.

На редовно заседание, проведено на 18 март 2004 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Република Унгария за прекратяване на Договора за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ между Народна Република България и Унгарската народна република.
Комисията отчита основателността на аргументите на вносителя, че подписаният на 10.07.1969 г. в София Договор за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ между Народна Република България и Унгарската народна република изяло е загубил своята роля и значение и е неприложим при съвременните международни отношения.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 2 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между Република България и Република Унгария за прекратяване на Договора за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ между Народна Република България и Унгарската народна република, сключено на 4.12.2003 г. чрез размяна на ноти.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господи Александров.
Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Александров, заповядайте за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Господин председател, правя процедурно предложение законопроектът да бъде разгледан на второ четене в това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Александров законопроектът да бъде гласуван на второ четене в това заседание.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Моля, докладвайте на второ четене законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ:
“ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между
Република България и Република Унгария за прекратяване на
Договора за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ между Народна република България и Унгарската народна република

Член единствен. Ратифицира сключеното на 4 декември 2003 г. чрез размяна на ноти Споразумение между Република България и Република Унгария за прекратяване на договора за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ между Народна република България и Унгарската народна република, подписан на 10 юли 1969 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Александров.
Подлагам на гласуване заглавието и член единствен на закона.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Законът за ратификацията на споразумението между България и Унгария е приет.
Моля господин Ремзи Осман да ме извини, но съм пропуснал по ал. 7 тяхното предложение. Затова ще се върна към предложението по ал. 7, то е за включване като т. 2 в дневния ред първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост. Вносители са Министерският съвет; Мирослав Севлиевски и група народни представители; Величко Клингов, господин Чонков и Клара Петрова.
Това са три законопроекта, които са внесени.

Преминаваме към тази точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ.
Моля председателят на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство господин Ремзи Осман да докладва становището на комисията по този законопроект.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, внесен от Мирослав Севлиевски и група народни представители, и законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, внесен от Министерския съвет, и законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, внесен от Величко Клингов и група народни представители

На заседание на комисията, проведено на 25 февруари 2004 г., комисията обсъди законопроекти за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост.
На заседанието присъстваха госпожа Петя Гегова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, госпожа Гинка Чавдарова – изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България, господин Иван Аспарухов – кмет на община Мездра и член на Управителния съвет на Националното сдружение на общините.
Законопроектът, внесен от Министерския съвет, беше представен от госпожа Петя Гегова. Необходимостта от изменение и допълнение на някои текстове в закона се налага и от досегашната практика по прилагането му и нуждата от правно-техническо и редакционно прецизиране на разпоредби, които са недостатъчно пълни и ясни. Предвижда се увеличаване на срока за отдаване под наем до десет години на имоти частна общинска собственост и до пет години за имоти публична общинска собственост. Това ще създаде по-голяма сигурност за наемателя и предпоставка за повишаване размера на вложените инвестиции. Предлага се промяна в процедурата за принудително отчуждаване на имоти частна собственост за общински нужди, като тя се уеднаквява с процедурата по Закона за държавната собственост. Целта на тези промени е да се ускорят съществено процедурите по отчуждаването.
Съществени изменения и допълнения се предлагат в Глава четвърта по разпореждането с имоти частна общинска собственост. Въвеждат се разпоредби по придобиването на имоти от общината. Разширява се обхватът на дейностите по разпореждане с имотите – с дарения, ликвидиране на собственост, както и апортиране в капитала на търговски дружества. Предлага се прегрупиране на общинския жилищен фонд в две категории жилища – за настаняване под наем и резервни жилища, вместо досегашните четири.
Предлага се всички актове за общинска собственост, съставени по реда на закона, независимо от датата на съставянето им да се вписват от съдията по вписванията.
Предлага се отменяне на правилника за прилагане на Закона за общинската собственост. В сегашния си вид той преповтаря текстове от закона и препраща към наредби на общинските съвети. Всички специфични условия ще се регламентират от общинските съвети в съответствие с общозадължителните условия на закона.
Законопроектът, внесен от Мирослав Севлиевски и група народни представители, беше представен от госпожа Марина Дикова. Целта на вносителите е да се постигне реален граждански контрол. Основният мотив е, че материята, уреждаща въпросите за предоставяне на общински концесии, се налага да бъде допълнена с норми, които да поставят бариери срещу злоупотребите при стопанисването и управлението на общинската собственост. Основните параметри на вече сключените концесионни договори следва да се довеждат до знанието на обществеността чрез публикуването им в 20-дневен срок от включването на официалната електронна страница на общината и в поне един местен вестник.
В отговор на необходимостта от текущ граждански контрол в законопроекта се предвижда да се създаде публичен Общински концесионен регистър, в който да се вписват данни за всички обекти и дейности, за които е предвидено да се отдават на концесия. Основното изискване е самото вписване да става своевременно, то е регистърът постоянно да се поддържа в актуално състояние.
В хода на дискусията народните представители се обединиха около необходимостта от приемане на предложените промени. Същевременно бяха направени предложения за прецизиране на отделни разпоредби както по внесените законопроекти, така и по отношение на някои разпоредби от действащия закон, които ще бъдат взети предвид при оформянето на текстовете за второ гласуване.”
В резултат на разискванията с 8 гласа “за”, 0 гласа “против” и 0 гласа “въздържал се” комисията реши да предложи на Народното събрание и двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост да бъдат приети на първо гласуване.
Има отделно становище по законопроекта на господин Клингов и група народни представители. Заседанието беше на 10 март. Законопроектът беше представен от народния представител господин Чонков.
Предлаганият законопроект има за цел да осигури достъп на гражданите до изчерпателна и надеждна информация за обектите, които са общинска собственост и как те се управляват и стопанисват. Основният мотив на вносителите е, че материята, уреждаща въпросите за общинската собственост, се налага да бъде допълнена с норми, които да поставят бариери срещу евентуални злоупотреби и да осигурят граждански контрол при стопанисването и управлението на общинската собственост.
Проектът предвижда да се създадат публични регистри на всички видове общинска собственост, от които гражданите свободно да могат да получават информацията за това колко ефективно се управлява тази собственост и в чия полза се управлява.
Аналогични регистри се предвиждат и за общинските предприятия и търговските дружества с общинско участие. Допълнителен механизъм за контрол е ежегодният отчет на кмета на общината пред общинския съвет за състоянието на общинската собственост и резултатите от нейното управление по видове и категории обекти.
В хода на дискусията голяма част от народните представители изразиха становището, че в действащото законодателство са уредени въпросите, свързани с воденето на регистри, и е гарантиран достъпът до тях. Създаването на нови регистри би довело до допълнително затруднение на общинската администрация и увеличаване на бюрокрацията.
Народните представители се обединиха около мнението, че предложените промени следва да бъдат принципно подкрепени, като вместо двете четения е необходимо да се прецизират текстовете, като се намери оптималният вариант за броя, вида на регистрите, съдържанието на информацията в тях, процедурите за достъп до информация.
В резултат на разискванията Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство с 8 гласа “за”, 3 гласа “против” и 2 гласа “въздържали се” реши да предложи на Народното събрание законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост да бъде приет на първо гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Осман.
Моля госпожа Мингова – председател на Комисията по правните въпроси, да представи становището на комисията по предложените законопроекти.

ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря, господин председател!
Колеги, представям ви доклада на комисията по два от разглежданите законопроекта – законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, внесен от Министерския съвет, и този, внесен от Величко Клингов, Господин Чонков и Клара Петрова.
“На редовно заседание, проведено на 25 март 2004 г., Комисията по правни въпроси разгледа тези законопроекти.
Госпожа Миглена Пенева от Министерството на регионалното развитие и благоустройството представи законопроекта от името на вносителя - Министерския съвет.
Промените предвиждат увеличаване на срока за отдаване под наем на имоти частна общинска собственост. Идеята е да се създаде по-голяма сигурност за наематели и предпоставки за повишаване размера на вложените инвестиции.
На следващо място се предлага промяна в процедурата за принудително отчуждаване на имоти частна собственост за общински нужди. Така се уеднаквява процедурата с тази по Закона за държавната собственост.
На трето място, съществени изменения и допълнения се предлагат в Глава IV по разпореждането с имоти частна общинска собственост. Въвеждат се разпоредби по придобиването на имоти от общината. Разширява се обхватът на дейности по разпореждане с имотите, чрез дарение и ликвидиране на съсобственост.
Въвежда се наред с тръжното и конкурсното начало при разпореждане с имоти и се уточняват случаите, при които не се провежда търг или конкурс.
Прецизират се и други разпоредби, отнасящи се до правомощията на общинския съвет и кмета при извършване на различни сделки с имоти, собственост на общината.
За по-голяма прецизност се предлага прегрупиране на общинския жилищен фонд в две категории: жилища за настаняване под наем и резервни жилища, вместо досегашните четири категории.
Предлага се и отмяна на Правилника за прилагане на Закона за общинската собственост, като се предвижда всички специфични условия да се регламентират от общинските съвети в наредби.
Разпоредбите, регламентиращи предоставянето на имоти общинска собственост за нуждите на общинските ръководства на политическите партии и синдикалните организации, се прецизират и допълват, като се отнасят само за парламентарно представените политически партии и за представителните организации на синдикатите, съобразно критериите и изискванията на чл. 34 от Кодекса на труда.
На последно място, в този законопроект се предлагат всички актове за общинска собственост, съставени по реда на закона, независимо от датата на съставянето им, да се вписват от съдията по вписванията.
Народният представител Борислав Цеков представи законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, внесен от народните представители Клингов, Чонков и Клара Петрова. Целта на законопроекта е да разшири прозрачността в управлението на общинската собственост, като се предлага създаването на публични регистри за всички видове общинска собственост, където гражданите да могат свободно да откриват информацията за това кой и доколко ефективно и по какъв начин управлява тази собственост. Предлага се въвеждането и на аналогични регистри за общинските предприятия и търговските дружества с общинско участие.
Като един допълнителен механизъм за контрол и разширяване на прозрачността се въвежда и ежегодният доклад на кмета на общината относно управлението и приходите от общинската собственост, който се предвижда да бъде подложен на публично обсъждане и приемане от общинския съвет.
По законопроекта на Министерския съвет се изказаха народните представители Стоян Кушлев и Йордан Соколов.
Народният представител Соколов направи забележка относно продажбите или отдаването под наем да стават само чрез търг и да отпадне възможността това да става и чрез конкурс. Относно дългите срокове по сключване на договори за наем, които не са в полза на общините-наемодатели поради бързите промени в икономическата конюнктура и в гражданския оборот.
Вторият проблем, който постави, е относно възможността общински имоти да бъдат придобивани с компенсаторни инструменти.
По законопроекта, внесен от Министерския съвет, се изказа и господин Иван Аспарухов – член на Управителния съвет на Националното сдружение на общините. Той направи предложение да отпадне възможността да се придобива общинска собственост с компенсаторни записи. Второ, незастроените поземлени имоти частна държавна собственост да преминат в собственост на общините.
След проведеното гласуване комисията реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване: законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост № 402-01-4, внесен от Министерския съвет, който беше подкрепен с 10 гласа “за”, 2 гласа “против” и без “въздържали се”; и другият законопроект, внесен от Величко Клингов, Господин Чонков и Клара Петрова, № 454-01-13, който беше подкрепен единодушно от членовете на комисията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: За процедура думата има госпожа Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Уважаеми колеги, правя процедурно предложение да бъде допусната в залата заместник-министърът по регионалното развитие и благоустройството Петя Гегова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има предложение госпожа Гегова да бъде в пленарната зала. Днес вече гласувахме това предложение, но това е по-друга точка от дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Поканете госпожа Гегова в пленарната зала.
Остава законопроектите да бъдат представени от вносителите.
Първият законопроект е от господин Мирослав Севлиевски и група народни представители.
Вторият законопроект е внесен от народните представители Величко Клингов, Господин Чонков и Клара Петрова.
Господин Клингов ще представи и двата законопроекта.
ВЕЛИЧКО КЛИНГОВ (ПГНВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Съвсем накратко ще се опитам да представя двата законопроекта.
Най-напред искам да благодаря на Комисията по регионалното развитие и благоустройството и на Комисия по правни въпроси за подкрепата на тези законопроекти на първо четене в тези комисии.
Това, което сме се опитали да направим и в двата законопроекта, е да се опитаме да защитим обществения интерес по единствения според нас възможен начин, а това е по-голяма прозрачност и осигуряване на по-широк достъп на гражданите до резултатите от действията на органите, които ги управляват. Поради тази причина и в двата законопроекта сме предвидили следното.
В първия основните параметри на концесионните договори е да се свеждат до знанието на обществеността чрез публикуването в сайта на общината и поне в един местен вестник, като вътре трябва да има размера на концесионното възнаграждение, правата и задълженията на страните, гарантите и контрола върху изпълнението, вида и размера на отговорността при неизпълнение, както и основанията за предсрочно прекратяване на концесията. В тази връзка се създава общински концесионен регистър, в който всички обекти и дейности, които се отдават на концесия, се записват.
По втория законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост сме предвидили да се създадат четири регистъра: на търговските дружества с общинско участие, на обектите, които са публична общинска собственост, на недвижимите имоти частна общинска собственост, на общинските жилища и регистър на горите и земеделските земи.
Считаме, че с тези предложения се създава по-голяма публичност и обществен контрол върху дейностите на общинските администрации. Още повече, че във втория законопроект, който сме внесли с колегите Чонков и Клара Петрова, е предвидено до 31 март всяка година кметът на общината да съставя и предоставя на съвета ежегоден отчет за състоянието на общинската собственост и резултатите от нейното управление.

Искам веднага да кажа, че ние знаем, че тези законопроекти не са идеални, знаем как са протекли дискусиите във водещата комисия и сме готови да се съобразим с всички конкретни и разумни предложения, така че тези законопроекти да бъдат подобрени и наистина да постигнат целта, за която са създадени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Клингов.
Всеки момент очакваме в пленарната зала да влезе заместник-министър Петя Гегова. Затова с оглед на рационализиране на работата предлагам дебатът по тези законопроекти да започне, след което законопроектът на Министерския съвет ще бъде представен от госпожа Гегова.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Има ли интерес към общинската собственост или няма?
Заповядайте, господин Маринчев. Знам, че имате отношение по тези въпроси.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз действително имам отношение към тези закони, тъй като последните десет години от живота ми преминаха главно и само с тези два закона – за общинската и за държавната собственост. И затова не съм удовлетворен от факта, че и двата бяха внесени набързо, и както аз, така и други колеги сигурно не успяха да вземат участие, тъй като може би материалите за техните изказвания бяха в другата сграда или някъде на друго място. Много изненадващо беше и двата законопроекта да влязат така набързо днес, без да бъдат включени в предварителния дневен ред. Хайде, за държавната собственост е малко по-друго, но за общинската собственост беше съвсем изненадващо.
В общи линии Законът за общинската собственост, внесен от Министерския съвет, не е подчинен на някакви съвсем нови принципи или някаква съвсем нова идея за изграждане на този закон. Той по-скоро, бих казал, е закон, който внася някои уточнения, някои редакции на текстове, без да има нещо съществено.
За него важат болшинството от думите, казани тази сутрин по Закона за държавната собственост, пак по проекта на Министерския съвет, и там имат отношение продажбите на имоти, стопанисване на имоти и т.н. Аз не бих искал да се спирам на него, по принцип го подкрепям, но, пак казвам, не е въпрос на някаква нова идеология, на нови принципи. Много текстове от закона се нуждаеха от някакви допълнителни уточнения и подобряване.
Не мога обаче да приема другите два законопроекта. Ще започна най-напред със законопроекта за общинската собственост, внесен от колегите Клингов, Чонков и Петкова, направих подробно изказване и в комисията. И с другия законопроект, но с този особено, като че ли се цели просто, не знам каква по-мека дума да използвам, но да се внесе популизъм.
С предлаганата служба "Общинска собственост", първо, точно такава служба няма, има отдели "Общинска собственост", така че колегите би трябвало поне да знаят наименованията, да се води регистър на търговските дружества с общинско участие, на общинските предприятия. Може би има смесване на понятия "общински търговски дружества" и "общински предприятия", или пък, ако действително е направена разлика, то трябва да е ясно, че такива общински предприятия на практика останаха много малко. Те са по-скоро изключение, отколкото общо правило.
И ако за тях може би, не съм уверен, но може да се прави някакъв регистър, който се обявява публично, то защо трябва да се прави специален регистър за търговски и дружества с общинско участие, когато това е съвсем достъпна информация към съответните съдилища. Това го има и в "Апис", и в "Делфи"-системата, и е нещо, което е съвсем достъпно, и всеки гражданин, който желае, би могъл да се информира. А да се натоварват отделно общинските администрации с поддържане на такъв регистър и да го обявяват публично, за мен е излишно и именно затова казвам, че е излишен популизъм.
Що се отнася до предложението за регистрите на общинските имоти, отново не виждам смисъл. В актовете за общинска собственост има реквизит, по който един обект може да бъде разпознат дали е жилище, дали е административна сграда, дали е гора, дали е земя. И стига да се водят останалите спомагателни регистри в общината, които са предвидени по Закона за общинската собственост и с правилника за приложението му, то такъв специализиран регистър вече става излишен. Да не говорим пък за жилищата.
Отново може би е въпрос гражданите да знаят псевдо кои са жилищата. Ама, те си ги знаят тези жилища. В малките общини това не е проблем, а в големите общини един такъв регистър няма да помогне никак. Още повече там, където фондът е остарял. Може би в друга посока трябва да се мисли – как общината да стопанисва тези жилища, тези имоти общо, в частност и жилища, отколкото да водим един регистър, който няма да ни даде нищо.
Що се отнася до последното предложение, че всяка календарна година кметът на общината съставя и предоставя на общинския съвет отчет как се използва общинската собственост, ами, това е правомощие на общинския съвет. Той може да иска не всяка година до 31 март, а всяко тримесечие. И да казваме, че това става един път годишно, нека да не се бъркаме в правомощията на общинския съвет.
Може би малко по-иначе стои въпросът със следващия законопроект, който в § 1 въвежда задължението на кмета да публикува в местен вестник и на Интернет-страницата договорения размер на концесионното възнаграждение и т.н., атрибутите на концесионния договор, може би аз лично повече бих намерил оправдание да има такъв текст, за да се знае общината какви концесионни договори сключва. Но това също не е информация, която е недостъпна. Отделно може би трябва да се прецизира дали пък някои от тези данни, които са записани в законопроекта, не са предмет на Закона за класифицираната информация.
И вече следващото предложение – за регистъра, е свързано с първия член.
Пак повтарям, че намирам за излишни тези законопроекти и не мога да ги подкрепя, но ще подкрепя законопроекта за общинската собственост, внесен от Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Маринчев.
Има ли други желаещи да се изкажат?
Господин Клингов, заповядайте за реплика.
ВЕЛИЧКО КЛИНГОВ (ПГНВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Маринчев! Аз не искам по някакъв начин да оспорвам Вашия опит, който имате в управлението, в участието в общинските дейности, в местното самоуправление и т.н.
Категорично обаче не мога да се съглася с твърдението, че законите са по-скоро направени от популизъм. Това, което сме искали да направим, много ясно и точно е казано в мотивите към законопроектите. Ние искаме гражданинът да знае какво прави неговият кмет и да го намира на едно-единствено място. Няма нужда да ходи в съда и т.н. Нищо не му коства на кмета да направи регистри за всичките тези дейности.
Съгласен съм, примерно, че пет регистъра за конкретните собствености може и да са много. Добре, нека да са, примерно, два. По този въпрос нямаме възражения, ако така би било по-добре. Но да се твърди, че гражданите си знаят къде какво има, с това категорично не мога да се съглася. Внасяйки този законопроект, имах повод да говоря с много кметове, които казаха: вкарваш ни в голяма драма. Дори ние, новите кметове след тези избори, не знаем къде какво имаме, къде водим дела, къде, кой и какво управлява.
Смея да твърдя, макар и нескромно, че едно от най-големите предимства на законопроекта за общинската собственост е именно задължението кметът да прави този доклад до 31 март. Вярно е, че общинският съвет може да иска това от кмета, но също така е вярно, че както може да иска, така може и да не иска. Не е тайна, че в по-голямата част от общините кметът и общинският съвет, да ме извинят всички от органите за местно самоуправление, си вървят ръка за ръка четири години и никой не знае кой пие и кой плаща. Затова ние ще задължим кметът да си вкара доклада, а нека общинският съвет в присъствието дори и на граждани да се произнесе дали е доволен от това как кметът управлява общинската собственост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Клингов.
Господин Маринчев, заповядайте за дуплика.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Благодаря.
Господин Клингов, тук не става въпрос колко да бъдат тези регистри. Става въпрос, че това е излишно да се прави, защото го има. Информацията, регистрите, актът за общинска собственост, които се съхраняват в отделите за общинска собственост, са достъпни, те са публична информация. Всеки гражданин, който поиска да види акта за общинска собственост, може веднага да го види. И не е необходимо да се прави отделен регистър. Такива спомагателни регистри по смисъла на закона има, тоест има задължение да бъдат изграждани. Ако някой кмет не е изградил тези регистри, това си е негов проблем. И да се прави отделно регистър? Аз ще кажа, че ако вземете един отделен район на София и този регистър, който го има като регистър по смисъла на закона, и кметът трябва да го обяви на публично място, половината му сграда няма да стигне, за да бъде обявен този регистър. Това го има, затова съм против. Нещо, което го има регламентирано, но само в по-друг вид, вие искате да го вмените в задължение на кметовете да го обявят в малко по-друг вид.
Освен това кмет, който каже, че не си знае собствеността, какъв кмет е той тогава? Ако такъв кмет дойде да разговаря с мен, аз ще му кажа: “Ти не си никакъв кмет, щом не си знаеш имотите, колкото и да ти е голяма общината.” Аз и сега мога да изброя във “Възраждане” кои обекти по мое време бяха общинска собственост. Мога да ги кажа наизуст.
Що се отнася до задължението на кмета да представя доклад пред общинския съвет и че те работят в колаборация, в съдружие. Те ще го правят и тогава, нищо че има задължение. Нека общинският съвет да ръководи общината и той да държи сметка на кмета какво прави и как се разпорежда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Маринчев.
Има думата господин Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз очаквах да има по-голям интерес от народните представители, но се наложи Законът за общинската собственост да влезе извънредно в дневния ред.
По законопроекта, внесен от Министерския съвет, колеги, един от принципните въпроси е свързан с предложението за отпадане на Правилника за прилагането на закона. Лично аз намирам предложението за целесъобразно. Напоследък практиката в законодателството е ориентирана към предоставяне на по-голяма свобода на органите за местно самоуправление да регулират въз основа на общите разпоредби на закона чрез приемани от тях наредби и специфични особености, свързани с прилагането им в съответната община, тъй като всеки регион подхожда по различен начин към общинската собственост. Най-добре си знаят самите общински съвети и кметовете. В тази връзка обаче е необходимо отделни разпоредби на закона да бъдат детайлизирани и същевременно да се прецизират случаите, в които дадени въпроси ще бъдат регламентирани с наредбата по чл. 8 и кои в други наредби на общинския съвет. В предложения законопроект тези въпроси не са достатъчно прецизирани. Някои въпроси се предлага да бъдат уредени с наредбата по чл. 8. По-целесъобразно е те да бъдат предмет на една отделна наредба, а някои други – обратно. Вместо в отделни наредби на общинския съвет те трябва да намерят систематическо място в наредбата по чл. 8.
От по-добра систематика и редакция се нуждаят според мен разпоредбите, регламентиращи обхвата на общинската собственост, особено в частта публична собственост и свързаните с това въпроси за промяна в характера на собствеността от публична в частна и обратно. Трябва по категоричен начин да се запише, че обекти, които са обявени със закон за публична общинска собственост, не могат да се трансформират в частна с решение на общинския съвет, ако подобна възможност не е предвидена при определени от закона условия.
В законопроекта се предлага уеднаквяване на процедурите за отчуждителното производство с тези по Закона за държавната собственост. Това според мен също е целесъобразно. Същевременно обаче липсва необходимият синхрон с разпоредбите на специализираното ни законодателство, предвиждащи отчуждаване на имоти – частна собственост, за общински нужди. Не бива да се изключват възможности за удовлетворяване на нуждите чрез други способи, които фигурират в специалните закони, в това число и правото на първи купувач, учредяване в полза на общината на ограничени вещни права и замени, но те следва да бъдат изведени преди самата учредителна процедура. И едва при невъзможност при някои от тези способи да се удовлетворят нуждите на общината, тогава да се пристъпи към откриване на отчуждително производство. Според мен така ще бъде спазен принципът, залегнал в закона, за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин.
От прецизиране се нуждаят и разпоредбите, свързани с разпореждания с имоти – общинска собственост. Те предвиждат във всички случаи да има решение на общинския съвет и само след търг или конкурс. Това на практика е едно отстъпление от съществуващите разпоредби на закона, определени с наредбата на общинския съвет, действията да се извършват от кмета на общината. Въвеждането на изискването за търг или конкурс във всички случаи пък влиза в противоречие с определени норми от специализираното законодателство.
Мисля, че от допълнително осмисляне се нуждае и ограничението безвъзмездното ограничаване на вещни права да е само в полза на юридически лица на бюджетна издръжка. По същество това означава само за държавни структури.
Считам също за целесъобразно да се помисли и за създаването на отделни образци на актовете и регистрите за публична и частна общинска собственост, като се прецизират и досегашните реквизити на акта за общинска собственост, като същевременно се осигури и синхронизация с разпоредбите на Закона за кадастъра и имотния регистър.
По законопроекта, внесен от Мирослав Севлиевски и група народни представители. Този законопроект предвижда създаването на общински концесионен регистър и е насочен към осигуряването на информираност и прозрачност по отношение на концесионната дейност. Според мен предложението е целесъобразно и следва да бъде подкрепено. Все пак, колеги, считам, че бихме могли да прецизираме текстовете, като обвържем данните, включени в регистъра, и неговото съдържание, с Националния концесионен регистър, към който общините задължително подават необходимата информация за сключените концесионни договори съгласно разпоредбите на Правилника за прилагане на Закона за концесиите.
Няколко изречения и по другия закон, внесен от господин Величко Клингов, Господин Чонков и Клара Петрова. Както вече стана ясно и от становищата на комисиите, заложената в законопроекта идея е за повече публичност и информираност на гражданите в процесите на управление, разпореждане и състояние на общинската собственост,. Тази идея следва да бъде подкрепена. Но и в становището на комисията изтъкнахме, че в същото време не би следвало да дублираме информация в общините, която би могла да се получи от съществуващите и днес регистри както в окръжните съдилища, така и в регистрите, които се водят в самите общини. В тази връзка считам, че трябва много внимателно да определим броя и вида на регистрите и особено съдържанието на информацията, която се съдържа в тях.
В заключение, уважаеми колеги, Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи и трите законопроекта, като се надяваме, че до второ четене ще подготвим един общ законопроект и ще бъдат изчистени всички неуредени въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Осман.
За реплика има думата господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Осман! Аз искам да Ви направя реплика не в истинския смисъл на думата, а за да провокирам Вашето становище.
Днес ни бяха раздадени материали с още един законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост. И понеже Вие в своето изказване засегнахте учредяването на право на строеж и т.н., в новото предложение се предвижда освен на бюджетна организация и на църковни настоятелства за строеж на храмове. Аз лично бих подкрепил такова нещо.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Нека да го раздадат.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: Явно това днес няма да се обсъжда. Но бих искал да чуя и Вашето мнение като човек, който доста време се е занимавал със законите за общинска собственост и местното самоуправление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, но нека все пак не преминаваме върху други бъдещи точки от дневния ред.
Господин Осман, предполагам, че няма да се възползвате от правото си на дуплика? Благодаря.

Има ли други желаещи да вземат отношение по тези законопроекти? Няма.
Натискам копчето “повикване за гласуване”, като ще подложа на гласуване само два от законопроектите, тъй като третият не е представен от вносителя – Министерския съвет.
Моля всички народни представители да влязат в пленарната зала! Предстои гласуване на законопроекти.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, № 354-01-120, внесен от Мирослав Севлиевски и група народни представители. Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 149 народни представители: за 131, против 16, въздържали се 2.
Този законопроект се приема.
Подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, внесен от Величко Клингов, Господин Чонков и Клара Петрова. Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 143 народни представители: за 113, против 21, въздържали се 9.
И този законопроект е приет.
За съжаление, уважаеми народни представители, не мога да подложа на гласуване законопроекта, внесен от Министерския съвет, тъй като той не е представен от вносителя.
Процедурен въпрос – заповядайте, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз напълно споделям вашите виждания, но все пак от името на парламентарната група внесохме точка в дневния ред и за трите законопроекта. Вярно, не е много добре в залата да не присъства вносителят, но това не бива да бъде пречка. Може би като председател на Народното събрание трябва да направите сериозна забележка на Министерския съвет, но да не е пречка днес да гласуваме законопроекта.
Предлагам да се гласува и законопроектът на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Осман.
Има процедурно предложение да се подложи на гласуване законопроектът на Министерския съвет. Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 138 народни представители: за 101, против 27, въздържали се 10, между които и аз, но се подчинявам на волята на пленарната зала.
Поставям на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, внесен от Министерския съвет. Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 116, против 4, въздържали се 6.
И този законопроект се приема.
Преди процедурното предложение ми позволете да направя едно съобщение: Във връзка с решение на Парламентарната група на НДСВ за промени в ръководството на парламентарната група, информация пристига от председателя Станимир Илчев, че новите заместник-председатели на Парламентарната група на НДСВ са народните представители, както следва: Мариана Костадинова, Татяна Калканова, Борислав Великов и Ваня Цветкова. Те са вписани вече в специалния регистър на Народното събрание. Да им пожелаем успех в работата!
Процедурно предложение от господин Борислав Великов. Заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Предвид някои важни срокове, които са свързани с днешния ден и със сравнително малкото парламентарно време, което ни остава днес, предлагам едно разместване на точките в дневния ред. Предлагам преди следващата пета точка, която би трябвало да разглеждаме, да разгледаме т. 6, т. 10 след това и т. 12, тъй като това са важни ратификации, които бихме могли да смогнем да направим. Става дума за:
6. Проект за решение за разрешаване изпращането на кораби от Българската армия в Средиземно море за участие в учението на НАТО “ПАСЕКС”. Вносител – Министерският съвет.
10. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за предоставяне на отпусната безвъзмездна помощ за подготовка на проект “Български фонд за енергийна ефективност”. Вносител – Министерският съвет.
12. Законопроект за ратифициране на Европейската конвенция за кинематографската копродукция. Тези три неща. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 135 народни представители: за 126, против 9, въздържали се няма.
Разместването на точките в приетата програма на парламента за настоящата седмица е прието.

Започваме с:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ИЗПРАЩАНЕТО НА КОРАБИ ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ В СРЕДИЗЕМНО МОРЕ ЗА УЧАСТИЕ В УЧЕНИЕТО НА НАТО “ПАСЕКС”.
Има думата господин Александров – председател на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин председател.
Правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат контраадмирал Люцканов – началник на Военноморските сили на Българската армия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Моля, поканете контраадмирал Владимир Люцканов да заеме определеното за него място в пленарната зала.
Господин Александров, моля да представите становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател!
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност
относно проект за Решение № 402-03-10 за разрешаване
изпращането на кораби от Българската армия в
Средиземно море за участие в учението на НАТО
“ПАСЕКС”, внесен от Министерския съвет на
26 март 2004 г.

На 30 март 2004 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проект за решение за изпращането на кораби от Българската армия в Средиземно море за участие в учението на НАТО "ПАСЕКС”. Участието на кораби от състава на Военноморските сили на Република България в многонационални морски операции налага екипажите да притежават добра практическа подготовка и да владеят стандартните оперативни процедури на НАТО. Във връзка с това Командването на Обединените въоръжени сили на НАТО в Южна Европа (AFSOUTH) планира от 23 април до 26 май 2004 г. в източната част на Средиземно море да се проведе учението “ПАСЕКС”, в което да вземат участие формирование от постоянните Военноморски сили на НАТО в Атлантика (SFNL), фрегата “Смели” и военен транспорт “Атия”.
Учението ще се ръководи от Командването на Военноморските сили на НАТО в Южна Европа (NAVSOUTH) и има за цел подобряване на взаимодействието при използване процедурите на НАТО за тактическо маневриране, контрол на корабоплаването, зареждане на море, противовъздушна и противокорабна отбрана. Допълнително ще бъдат отработени елементи от Програмата за оценка и анализ на резултатите на Концепцията за оперативните способности (ОСС Assessment & Feedback Programme), по която екипът на НАТО ще извърши оценка на фрегатата “Смели” по време на учението “Кооператив партнер 2004”, което ще се проведе през юни 2004 г. в България.
Като отчита, че участието ще допринесе за повишаване на практическата подготовка на екипажите за действия в състава на многонационални формирования при провеждането на различни видове морски операции и оперативна съвместимост с НАТО, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България да приеме следното

РЕШЕНИЕ :
Разрешава изпращането на фрегата “Смели” с щатното си въоръжение и екипаж 115 души и на военен транспорт “Атия” с щатното си въоръжение и екипаж 34 души за времето от 23 април до 26 май 2004 г. в Средиземно море за участие в учението на НАТО “ПАСЕКС”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Господин Александров, моля да прочетете проекта за решение на парламента.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ:

“РЕШЕНИЕ
за разрешаване изпращането на кораби от
Българската армия в Средиземно море за участие в
учението на НАТО “ПАСЕКС”

Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
РЕШИ:
Разрешава изпращането на фрегата “Смели” с щатното си въоръжение и екипаж 115 души и на военен транспорт “Атия” с щатното си въоръжение и екипаж 34 души за времето от 23 април до 26 май 2004 г. в Средиземно море за участие в учението на НАТО “ПАСЕКС”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по текста на проекторешението? Няма.
Моля, гласувайте самото решение.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Решението е прието.

След разместването на точките в дневния ред преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ОТПУСНАТА БЕЗВЪЗМЕЗДНА ПОМОЩ ЗА ПОДГОТОВКА НА ПРОЕКТ “БЪЛГАРСКИ ФОНД ЗА ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ”.
Има становище на Комисията по бюджет и финанси, както и доклад на водещата Комисия по енергетика.
Заповядайте за процедура, господин Близнаков.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря, господин председател.
Правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат господин Таско Ерменков – изпълнителен директор на Агенцията за енергийна ефективност към Министерството на енергетиката и енергийните ресурси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Господин Ерменков да заповяда в пленарната зала.
Господин Близнаков, заповядайте да представите доклада на Комисията по енергетика.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря Ви, господин председател!

“ДОКЛАД
на Комисията по енергетика
относно законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за предоставяне на отпусната безвъзмездна помощ за подготовка на проект “Български фонд за енергийна ефективност”, № 402-02-10, внесен от Министерския съвет на 16.02.2004 г.

На свое редовно заседание, проведено на 17 март 2004 г., Комисията по енергетика обсъди законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за предоставяне на отпусната безвъзмездна помощ за подготовка на проект “Български фонд за енергийна ефективност”.
На заседанието присъстваха: господин Илко Йоцев, заместник-министър на енергетиката и енергийните ресурси, госпожа Мирела Анастасова, директор на дирекция в Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, господин Таско Ерменков, изпълнителен директор на Агенцията за енергийна ефективност към Министерството на енергетиката и енергийните ресурси.
Проектът беше представен от господин Таско Ерменков.
С решение на Тридесет и деветото Народно събрание от 17 юли 2002 г. беше одобрена Енергийната стратегия на Република България, която предвижда създаване на условия и механизми за повишаване на енергийната ефективност в производството и потреблението. В изпълнение на стратегията в Глава IV от Закона за енергийната ефективност, приет от Народното събрание на 18 февруари 2004 г., се предвижда създаването на Фонд “Енергийна ефективност”.
Фондът е един от механизмите за подкрепа и финансиране на проекти по енергийна ефективност, както и управление на финансови средства, предоставени за инвестиционни проекти за развитие на енергийната ефективност, съобразно приоритетите, заложени в средносрочните и дългосрочните програми по енергийна ефективност, приети от Министерския съвет.
Подписаното на 10 декември 2003 г. Споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за предоставяне на отпусната безвъзмездна помощ за проект “Български фонд за енергийна ефективност” в размер на 300 хил. щ.д. има за цел да обезпечи подготовката и проучванията във връзка със създаването на Фонд “Енергийна ефективност”. Освен отпуснатата от Международната банка за възстановяване и развитие безвъзмездна помощ в подписаното Споразумение се предвижда и съфинансиране от страна на държавния бюджет на Република България в размер на 50 хил. щ.д.
След проведеното гласуване с 9 гласа “за”, 0 гласа “против” и нула “въздържали” се Комисията по енергетика

РЕШИ:

1. Одобрява законопроекта за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за предоставяне на отпусната безвъзмездна помощ за подготовка на проект “Български фонд за енергийна ефективност”.
2. Предлага на Народното събрание да ратифицира споразумението по т. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Следва становище на Комисията по бюджет и финанси.
Има думата народният представител Нина Радева да представи становището.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете ми да ви представя

“ДОКЛАД
по законопроект № 402-02-10 за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за предоставяне на отпусната
безвъзмездна помощ за подготовка на проект “Български фонд
за енергийна ефективност”, внесен от Министерския съвет
на 16 февруари 2004 г.

Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 10 декември 2003 г., предвижда отпускане на безвъзмездна помощ за проект “Български фонд за енергийна ефективност” в размер на 300 хил. щ.д. и има за цел обезпечаване подготовката и проучванията във връзка със създаването на Фонд “Енергийна ефективност”.
Освен отпуснатата безвъзмездна помощ в споразумението се предвижда и съфинансиране от страна на Република България и държавния бюджет в размер на 50 хил. щ.д.
След като се запознаха с законопроекта народните представители от Комисията по бюджет и финанси го подкрепиха единодушно.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за предоставяне на отпусната безвъзмездна помощ за подготовка на проект “Български фонд за енергийна ефективност”, подписано на 10 декември 2003 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин Венко Александров ще представи доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Заповядайте, проф. Александров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, господин председател!
“ДОКЛАД
относно законопроект № 402-02-10 за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната
банка за възстановяване и развитие за предоставяне на отпусната
безвъзмездна помощ за подготовка на проект “Български фонд за
енергийна ефективност”, внесен от Министерския съвет на
16 февруари 2004 г.

На редовно заседание, проведено на 4 март 2004 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за предоставяне на отпусната безвъзмездна помощ за подготовка на проект “Български фонд за енергийна ефективност”.
В заседанието на комисията участваха: заместник-министърът на енергетиката и енергийните ресурси господин Ангел Минев, господин Таско Ерменков – изпълнителен директор на Агенцията за енергийна ефективност и госпожа Мирела Анастасова – директор на дирекция “Правна” на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси.
Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за предоставяне на отпусната безвъзмездна помощ за подготовка на проект “Български фонд за енергийна ефективност” в размер на 300 хил. щ.д. има за цел да обезпечи подготовката и проучванията във връзка със създаването на Фонд “Енергийна ефективност”, предвидено в Закона за енергийната ефективност. Освен отпуснатата от Международната банка за възстановяване и развитие за предоставяне на отпусната безвъзмездна помощ в подписаното споразумение се предвижда и съфинансиране от страна на Република България и държавния бюджет в размер на 50 хил. щ.д.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното


СТАНОВИЩЕ:

Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за предоставяне на отпусната безвъзмездна помощ за подготовка на проект “Български фонд за енергийна ефективност”, подписано на 10 декември 2004 г. в София.
Становището беше прието с консенсус.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Иска ли някой думата, уважаеми народни представители?
Не виждам също желание у председателя на Агенцията по енергийна ефективност да се изкаже.
Господин Близнаков, моля да прочетете текста на законопроекта за първо четене.

ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ:

“З А К О Н
за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и
развитие за предоставяне на отпусната безвъзмездна помощ
за подготовка на проект “Български фонд за енергийна
ефективност”

Член единствен. Ратифицира Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за предоставяне на отпусната безвъзмездна помощ за подготовка на проект “Български фонд за енергийна ефективност”, подписано на 10 декември 2003 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви. Чухте законопроекта с член единствен за ратифициране на Споразумението. Няма желаещи да вземат отношение.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за ратифициране на Споразумението.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
За процедурен въпрос – заповядайте, господин Близнаков.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Господин председател, имам процедурно предложение законопроектът да бъде гласуван и на второ четене днес.
ПРЕДСЕДТАЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Имате думата, господин Близнаков, да представите законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря, господин председател.

“З А К О Н
за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за предоставяне на отпусната безвъзмездна помощ за подготовка на проект “Български фонд за енергийна ефективност”

Член единствен. Ратифицира Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за предоставяне на отпусната безвъзмездна помощ за подготовка на проект “Български фонд за енергийна ефективност”, подписано на 10 декември 2003 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Не виждам.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Законът за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за предоставяне на отпусната безвъзмездна помощ за подготовка на проект “Български фонд за енергийна ефективност” е приет.

Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИКАЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА КИНЕМАТОГРАФСКАТА КОПРОДУКЦИЯ.
Заповядайте, господин Данаилов, да представите становището на Комисията по културата.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ:

“Д О К Л А Д
за първо гласуване
относно Законопроект за ратификация на Европейската конвенция за кинематографската копродукция № 402-02-06,
внесен от Министерския съвет на 26 март 2004 г.

На свое заседание, проведено на 30 март 2004 г. Комисията по културата се запозна и обсъди предложения законопроект за ратификация на Европейската конвенция за кинематографската копродукция.
В работата на комисията участва заместник-министърът на културата Анда Палиева и директорът на “Правна дирекция” на министерството Полка Александрова. При обсъждането бяха представени писмени становища по предмета на заседанието от Изпълнителната агенция “Национален филмов център” и Съюза на българските филмови дейци.
Още през м. юни 2003 г. Министерският съвет на Република България одобри Европейската конвенция за кинематографската копродукция от 2 октомври 1992 г. и ние като Комисия по културата в Народното събрание взехме предвид нейните изисквания, които влязоха като съдържание в Закона за филмовата индустрия. Република България е ратифицирала със Закон и Европейската културна конвенция на 14 август 1991 г.
Целите на Европейската конвенция за кинематографската копродукция са в съзвучие с цялостната политика на страната ни и в частност в областта на европейското кинематографско сътрудничество.
Дефинициите, определени в конвенцията, дословно намериха място и в българския Закон за филмовата индустрия, приет от нас през м. ноември 2003 г. Ратифицирането на Европейската конвенция за кинематографската копродукция ще позволи прилагането на българския закон в пълния му обем, където в чл. 28, ал. 1, т. 3 е регламентирано държавното подпомагане на копродукциите в областта на филмопроизводството у нас. България ще бъде извадена от положението на нерегламентираност по отношение на европейските норми, в което се намира сега, ще се стабилизира участието ни в европейските аудиовизуални програми още през първата половина на 2004 г., а ние знаем колко жизнено необходимо е това за българското филмово производство.
През последните десет години България е била страна в около 40 продукции с пратньори от Франция, Германия, Турция, Гърция, Македония, Холандия, Унгария, Белгия, Италия и др. При ограниченото финансиране на културата у нас все по-трайно се налага тенденцията за продуциране на филми в сътрудничество с други държави. Българският Закон за филмовата продукция напълно отговаря на режима за копродукция съгласно установената в конвенцията процедура за даване на разрешение за предоставяне на такъв по реда на чл. 9. Изпълнителната дирекция “Национален филмов център” към Министерството на културата, създадена на основание българския Закон за филмовата индустрия, има адекватна структура и ресурс за изпълнение на изискванията, поставени в Европейската конвенция за кинематографската копродукция.
Като взе предвид изложеното в доклада, на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България и чл. 67 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по култура с 13 гласа “за”, нула “против” и нула “въздържал се” прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Европейската конвенция за кинематографската копродукция, № 402-02-16, внесен от Министерския съвет на 26 март 2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Данаилов.
Има становище на Комисията по европейска интеграция.
Господин Памуков, заповядайте да представите становището.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ПАМУКОВ: Уважаеми господин председателю, колеги!

“С Т А Н О В И Щ Е
относно проект на Закон за ратифициране на Европейската
конвенция за кинематографска копродукция, № 402-02-16,
внесен от Министерския съвет на 26 март 2004 г.


На свое редовно заседание, проведено на 31 март 2004 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроект за ратифициране на Европейската конвенция за кинематографска копродукция с вносител Министерския съвет. На заседанието присъстваха госпожа Анда Палиева, заместник-министър на културата, госпожа Полка Александрова, директор на дирекция “Структурна реформа и правно-нормативна дейност” в Министерството на културата, и госпожа Донка Нейкова, началник на отдел “Правно-нормативна дейност” в Министерството на културата.
Проектът бе представен от госпожа Палиева.
Първо. Европейската конвенция за кинематографската копродукция има за цел да насърчи общите усилия на европейските държави за увеличаване на филмовото производство в Европа и определянето на правила, адаптирани към всички многостранни европейски кинематографски копродукции. Конвенцията се прилага за копродукции, включващи най-малко трима копродуценти, учредени в три различни страни по конвенцията. Според конвенцията кинематографските творби, осъществявани в копродукция, се ползват с пълно право от предимствата, предоставени на националните филми, което създава предпоставки за достъп на националните механизми за подкрепа и работа в останалите европейски държави, страни по конвенцията. Националните интереси на отделните държави са защитени с предвиждането на възможност, когато държавата участва миноритарно в копродукцията, по-малко от 20 на сто, и няма изгода от допускане на останалите копродукценти до националните си механизми за подпомагане на кинопроизводството, тя да вземе мерки за ограничаване или премахване на достъпа до тях. Като компетентен орган, отговарящ за кинематографските копродукции в страната, е посочен Националният филмов център, който провежда държавната културна политика в областта на киното.
Второ. Европейската конвенция за кинематографската копродукция е открита за подпис от държавите-членки на Съвета на Европа и от други държави, страни по Европейската културна конвенция, която е ратифицирана от България на 14 август 1991 г. Конвенцията е в сила от 1 април 1994 г. Към настоящия момент тя е ратифицирана от 31 държави, сред които са всички държави-членки на Европейския съюз, с изключение на Белгия.
Конвенцията не е част от acquis communautaire. В преговорите по Глава ХХ “Политика в областта на културата и аудиовизията” не са поемани ангажименти за подписването и ратификацията й от България. Въпреки това присъединяването към конвенцията би могло да се отчете като предпоставка за по-ефективно участие на България в европейски програми и фондове, като “Евроимаж”, “Медия плюс” и “Югоизточно европейската филмова мрежа”, които дават възможности за допълнително финансиране на филмовата индустрия в случаите на участие в копродукция.
Ратифицирането на разглежданата конвенция би заменило двустранните споразумения с европейските държави, действащи към настоящия момент, и би улеснило участието в европейски копродукции.
Трето. В заключение следва да се отбележи, че ратифицирането на Европейската конвенция за кинематографската копродукция би допринесло за пълноправно и пълноценно участие на България в европейското кинематографско сътрудничество, увеличаване на филмопроизводството в Европа и сближаване на културните политики в тази област между държавите-членки на Европейския съюз, поради което следва да бъде подкрепено от Комисията по европейска интеграция.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Европейската конвенция за кинематографската копродукция, № 402-02-06, внесен от Министерския съвет на 26 март 2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Памуков.
Има доклад и на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Господин Александров, заповядайте, да представите становището на оглавяваната от Вас комисия.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, господин председател.


“Д О К Л А Д
относно Законопроект № 402-02-16 за ратифициране на Европейската конвенция за кинематографската копродукция,
внесен от Министерския съвет на 26 март 2004 г.


На 30 март 2004 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроекта за ратифициране на Европейската конвенция за кинематографската копродукция.
Като приема за основателни мотивите на правителството, комисията предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Европейската конвенция за кинематографската копродукция от 2 октомври 1992 г., подписана на 9 септември 2003 г. в Страсбург.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Александров.
Чухме становищата на водещата комисия и две съпътстващи комисии относно законопроекта за ратификация на Европейската конвенция за кинематографската копродукция.
Има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Господин Данаилов, заповядайте да прочетете законопроекта за първо четене.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ:


“З А К О Н
за ратификация на Европейската конвенция за кинематографската копродукция


Член единствен. Ратифицира Европейската конвенция за кинематографската копродукция от 2 октомври 1992 г., подписана на 9 септември 2003 г. в гр. Страсбург.”
ПРЕДСЕДТАЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за ратификация на Европейската конвенция за кинематографската копродукция.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.

Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура – заповядайте, господин Данаилов.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Господин председателю, тъй като не са направени предложения за изменение и допълнение към законопроекта за ратификация на Европейската конвенция за кинематографската копродукция, внесен от Министерския съвет, предлагам по изключение, на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да го гласуваме и на второ четене още на това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение законопроектът да бъде гласуван на второ четене на настоящото пленарно заседание.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.

ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ:


“З А К О Н
за ратифициране на Европейската конвенция за кинематографската копродукция


Член единствен. Ратифицира Европейската конвенция за кинематографската копродукция от 2 октомври 1992 г., подписана на 9 септември 2003 г. в гр. Страсбург.”

ПРЕДСЕДТАЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Данаилов.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.
За процедура има думата господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, ние, мюсюлманите от Парламентарната група на ДПС, в последното заседание, в последния миг ви желаем весело прекарване на Великденските празници! Да сте ни живи и здрави! (Ръкопляскания.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Закривам заседанието. (Звъни.)



(Закрито в 13,59 ч.)




Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:

Асен Агов

Юнал Лютфи


Секретари:
Силвия Нейчева

Георги Анастасов