Председателствали: председателят Борислав Великов и заместник-председателите Камелия Касабова и Асен Агов

Секретари: Силвия Нейчева и Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (звъни): Откривам днешното заседание.
Програмата за работата днес е под знака на ал. 7 на чл. 40. Програмата във връзка с тази алинея е раздадена. След като се свързах с председателите и заместник-председателите на всички парламентарни групи, аз си позволявам да предложа на вашето внимание по чл. 40, ал. 5 една извънредна точка – Законопроект за ратифициране на Конвенцията за престъпления в кибернетичното пространство, която сме минали на първо четене преди време. Поради не съвсем изяснени причини второто четене е увиснало, но на министър Станков му предстои другата седмица да бъде на важен форум, където е добре за нашата страна да е ратифицирала Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство, поради което ви моля за вашето съгласие чрез гласуване тази точка да бъде включена най-напред в днешната програма.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 128 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 7.
Предложението се приема.
Давам думата на Пламен Моллов за процедура.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Правя процедурно предложение за удължаване на срока за предложенията по Закона за ветеринарномедицинската дейност с една седмица във връзка с това, че има някои предложения, които се очакват, а още не са направени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Колеги, има процедурно предложение за удължаване на срока с една седмица за подаване на предложения между първо и второ четене по Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Моля да гласуваме това процедурно предложение.
Гласували 134 народни представители: за 133, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.

Преминаваме към извънредната точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ В КИБЕРНЕТИЧНОТО ПРОСТРАНСТВО.
Моля проф. Мингова да прочете много краткия доклад на комисията.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, представям ви доклада на Комисията по правни въпроси относно второто четене на Законопроекта за ратифициране на Конвенцията за престъпления в кибернетичното пространство:
“ЗАКОН
за ратифициране на Конвенцията за престъпления в
кибернетичното пространство
Член единствен. Ратифицира Конвенцията за престъпления в кибернетичното пространство, подписана на 23.11.2001 г. в Будапеща, със следната резерва:
В съответствие с чл. 14, ал. 3 Република България си запазва правото да прилага мерките, предвидени в чл. 20 от Конвенцията, само по отношение на тежките престъпления, така както те са определени в българския Наказателен кодекс.”
Комисията подкрепя наименованието и единствения член на законопроекта и предлага да го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Колеги, имате думата по заглавието и текста на единствения член за ратификация на тази конвенция.
Има ли някакви съображения? Не виждам.
Моля колегите, които са съгласни да подкрепим названието и текста на единствения член на Закона за ратифициране на Конвенцията за престъпления в кибернетичното пространство, да гласуват.
Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма.
Тази точка е приключена.
Едно съобщение: на 31 март 2005 г. е постъпил и раздаден в пленарната зала обобщен проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, изготвен на основание чл. 68, ал. 2 от нашия правилник. Народните представители могат да внасят предложения за второ четене по този проект.

Преминаваме към първа точка от днешния дневен ред по ал. 7 – по предложение на Парламентарната група на Движението за права и свободи:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ, внесен от народния представител Ремзи Осман под № 554-01-1, който е приет на първо четене.
Моля председателя на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство господин Ремзи Осман да започне второто четене.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
“ДОКЛАД
на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство във връзка със
Законопроект № 554-01-1 за изменение и допълнение
на Закона за регионалното развитие”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
“§ 1. В чл. 7 се правят следните изменения:
1. Алинея 5 се изменя така:
“(5) Териториалният обхват на видовете райони за целенасочено въздействие по ал. 4, т. 1-5 се определя, като се отчитат равнището и динамиката на икономическото развитие, структурата на икономиката, заетостта и безработицата, степента на изграденост на техническата инфраструктура, демографската, социалната и селищната структура, географското положение и наличния потенциал за постигане на целите за развитие на съответния вид район.”
2. В ал. 6 думите “в съответствие с критериите и показателите по ал. 5” се заменят с “по данни на Националния статистически институт”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Осман.
Има ли някакви мнения по заглавието и текста на § 1? Не виждам.
Моля да гласуваме заглавието на законопроекта и текста на § 1, както е предложен от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Приемат се.


ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
"§ 2. Преди Глава трета се създават чл. 7а и чл. 7б:
"Чл. 7а. (1) В териториалния обхват на район за икономически растеж се включват общини с развита икономика, транспортна, техническа и социална инфраструктура и отговарящи поотделно на две трети от следните показатели:
1. нетни приходи от продажби на един жител над 120 на сто от средната стойност за страната за последните три години;
2. средногодишен темп на нетните приходи от продажби на един жител над средната стойност за страната за последните три години;
3. равнище на средната работна заплата, по-високо от средната стойност за страната за последните три години;
4. средногодишен темп на нарастване на средната работна заплата, по-висок от средната стойност за страната за последните три години;
5. средно равнище на безработицата, по-ниско от 105 на сто от средната стойност за страната за последните три години;
6. средногодишен темп на безработицата, по-нисък от 105 на сто от средната стойност за страната за последните три години;
7. коефициент на възрастова зависимост, по-нисък от 110 на сто от средната стойност за страната за последните три години;
8. средногодишен темп на увеличаване на броя на населението, по-висок от средния за страната за последните три години;
9. повече от 50 на сто от населението попада в зона с развита транспортна инфраструктура, отстояща до 30 км от автомагистрала, път от І клас, железопътна гара, гражданско летище или пристанище за обществен транспорт.
(2) В териториалния обхват на район в индустриален упадък се включват общини, в които е извършено или се извършва преструктуриране на индустриални структуроопределящи предприятия, довело или водещо до спад на производството, увеличаване на безработицата, ниско равнище на доходите и обезлюдяване и отговарящи поотделно на две трети от следните показатели:
1. дял на индустриалната заетост повече от 115 на сто от средния дял за страната за последните три години;
2. средногодишен темп на безработицата по-висок от 105 на сто от средната стойност за страната за последните три години;
3. средногодишен темп на нетните приходи от продажби на предприятията, по-висок от средния темп за страната за последните три години;
4. равнище на средната работна заплата по-ниско от средната стойност за страната за последните три години;
5. средногодишен темп на нарастване на средната работна заплата, по-нисък от средната стойност за страната за последните три години;
6. средногодишен темп на намаляване на броя на населението, по-висок от средния за страната за последните три години.
(3) В териториалния обхват на изостанал граничен район се включват общини, в които част от административната граница на поне една от тях съвпада с част от държавната граница и отговарящи поотделно на две трети от показателите по ал. 6.
(4) В териториалния обхват на изостанал селски район се включват общини, в които над 20 на сто от трудоспособното население е заето в селското и горското стопанство и отговарящи поотделно на две трети от показателите по ал. 6.
(5) В териториалния обхват на изостанал планински район се включват общини, територията на всяка от които е със средна надморска височина над 500 м или под 500 м, но със средна за територията дълбочина на разчленение на релефа над 150 м разлика между най-ниската и най-високата точка на един квадратен километър, със средна за територията гъстота на разчленение на релефа над 1,5 км на квадратен километър и среден наклон на релефа над 7 градуса и отговарящи поотделно на две трети от показателите по ал. 6.
(6) При определяне на териториалния обхват на изостанал граничен, изостанал селски и изостанал планински район се отчитат следните показатели:
1. нетни приходи от продажби на един жител под 70 на сто от средната стойност за страната за последните три години;
2. равнище на средната работна заплата, по-ниско от средната стойност за страната за последните три години;
3. средно равнище на безработица над 110 на сто от средната стойност за страната за последните три години;
4. коефициент на възрастова зависимост над 120 на сто от средната стойност за страната за последните три години;
5. гъстота на населението под 70 души на един квадратен километър;
6. над 25 на сто от населените места нямат изградена пътна връзка с асфалтово покритие помежду им или с общинския център;
7. над 30 на сто от населените места са без изградена канализационна мрежа;
8. над 30 на сто от населените места ползват питейна вода с отклонение от качеството, прието като стандарт за страната или имат режим във водоснабдяването за последните три години.
Чл. 7б. (1) При настъпили промени в стойностите на показателите за общините, отчетени в годишните доклади за изпълнението на регионалните планове за развитие, но не по–рано от три години от влизането им в сила, се допускат промени в териториалния обхват на районите за целенасочено въздействие чрез:
1. изключване на една или повече общини при достигането на стойности извън определените прагове на показателите по съответните критерии;
2. включване на една или повече нови общини, отговарящи на определените прагове на показателите по съответните критерии.
(2) Промените в териториалния обхват на районите за целенасочено въздействие се извършват чрез промени в регионалните планове за развитие."
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÁÎÐÈÑËÀÂ ÂÅËÈÊÎÂ: Благодаря, господин Осман.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Господин председател, правя процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството госпожа Петя Гегова.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÁÎÐÈÑËÀÂ ÂÅËÈÊÎÂ: Подлагам на гласуване процедурното предложение в залата да бъде допусната заместник-министър Петя Гегова.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Моля квесторите да поканят заместник-министър Гегова в залата.
Колеги, този § 2 е централният в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, така че имате думата за мнения и становища по показателите, които са включени за различните райони и които са приети с консенсус от комисията.
Госпожо Дикова, заповядайте.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да обърна внимание върху ал. 5 на § 2. Тук става въпрос за териториалния обхват на изостаналите планински райони. Когато приемахме Закона за регионалното развитие, се водеше един много разгорещен дебат каква точно трябва да бъде надморската височина, разчленеността на релефа, за да могат най-точно и най-коректно да бъдат определени изостаналите планински райони и тогава се прие от комисията, че те трябва да бъдат на 600 м надморска височина и над 200 м разчленение на релефа.
Поставям неслучайно пред пленарна зала това различие, защото смятам, че изостаналите планински райони са районите, в които най-сериозен ресурс трябва да бъде заделен за тяхното устойчиво развитие и достигането на тези райони, които се намират в по-благоприятни географски зони.

Струва ми се, че когато увеличим чрез промяна на показателите броя на изостаналите планински райони, то тогава ресурсът, с който разполагаме за изработване на мерки за въздействие върху тези райони, е един и същ и чрез неговото разпръсване няма да можем да концентрираме там този ресурс, където действително той е най-необходим, така че да постигнем максимално добрия ефект за тези действително изостанали селища и общини, които се намират на трудно достъпни места, където инфраструктурата до тях не е добре изградена, които имат действително нужда от по-добри комуникации и по-добра водоснабдителна и канализационна мрежа.
Това мое изказване е продиктувано единствено от тази загриженост, че при кандидатстването на общините с проекти, тъй като вече с изменението на тези показатели ще може по-голям брой общини да кандидатстват за финансиране чрез мерките за изостаналите планински райони, няма да има съвсем обективни критерии, по които този ресурс да бъде насочен точно към тези общини, които имат най-сериозна нужда от него.
Струва ми се, че на първо време е необходимо специално за изостаналите планински райони този ресурс да бъде концентриран в по-малък брой райони за целенасочено въздействие, но той да бъде по-сериозен, така че да се постигне необходимият ефект на въздействие от мерките, които се предприемат. Това е една моя загриженост, която аз споделих и в комисията, когато разглеждахме закона на второ четене. Искам отново пред вас да споделя, пак повтарям само по една причина, защото финансовият ресурс е един и същ и когато се разпределя между по-голям брой общини, действително се притеснявам, че няма да може да се постигне този ефект върху тези изостанали райони, който целим.
Затова би било добре да се чуят и други мнения, за да преценим това ли са най-добрите, най-обективните критерии относно изостаналите планински райони. Предложението ми е да си остане текстът, който бяхме приели, за 600 м и над 200 м за разчленение на релефа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря много.
За реплика думата господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСДСБ): Госпожо Дикова, когато обсъждахме в комисията на второ четене промяната на тези показатели, действително си говорихме, че отиваме към занижение, т.е. към възможност повече общини да попаднат в обхвата на някои от районите. И ако на други места аз можех да се съмнявам, че сме прави, в този случай мисля, че сме прави, че заложихме това, което е предложено от вносителя – 500 м.
Какво имам предвид? Южните Родопи, Странджа-Сакар, ниските планини, където са типично планински и изостанали селища, ако ние вдигнем на 600 м, много от тези селища на практика няма да могат да се включат. Съгласен съм, че във високите планини – Пирин и Рила, който е Ваш район, е може би по-добре да бъде 600 м, да има по-малко съперници. Ами Странджа-Сакар? Онзи ден в комисията се даде пример с Малко Търново, типично планинско градче и ако е 600 м, то няма да може да влезе. Беше казано, че неговата надморска височина е 504 м.
Така че аз мисля, че специално с този показател не рискуваме нищо, ако той остане във вида, в който е предложен от вносителя – 500 м. Вярно е, че има втора опция – разчленение на релефа, но имаме ниски планини, нека не изпускаме селищата в тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
За дуплика думата има госпожа Дикова.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Уважаеми колеги, господин Маринчев! Моето изказване не беше мотивирано от това, че действително има високи планини в района, който аз представлявам, а беше мотивирано от категоричната ми убеденост, че действително на първо място трябва да се предприемат сериозни мерки и насочване на сериозен финансов ресурс към тези общини, които имат най-голяма нужда от него. Да, действително има средновисоки планини, в които селищата се нуждаят също от такъв ресурс, но нека да решим първо основния проблем, за да преминем към следващите за решаване, а не да се опитваме да решим всички наведнъж и в крайна сметка да не решим нищо.
Това са причините, поради които аз отстояваме критериите, които бяха включени при приемането на предишния закон, като надморска височина и разчлененост на релефа да си останат такива, каквито бяха. По-страшното е друго – ако разпръснем този ресурс на много места и ефектът от усвояването му бъде нулев. Така че ние ще приемем разпоредба, която казва, че на всеки три години могат да се променят тези показатели и няма нищо лошо, ако решим проблемите в най-изостаналите планински райони, които имат най-сериозна нужда от този ресурс, да променим критериите.
Затова предлагам средната надморска височина вместо “над 500 м” да бъде “над 600 м” и разчленеността на релефа вместо “над 150 м” да стане “над 200 м”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Дикова.
За изказване думата има господин Осман.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми колеги, не е вярно това, което казва госпожа Дикова, не отговаря на истината. Ако се приеме това, което казва госпожа Дикова, означава, че държавата се оттегля от Странджа-Сакар, от западната граница, от Стара планина, Източните Родопи и много голяма част от другите региони.
Така че, госпожо Дикова, дали ще бъдат 600 м или 500 м зависи от целта, която си поставя законът. Целта е това, което Гърция и Португалия са направили, когато са се присъединили към Европейския съюз – 100% от общините при тях попадат в някакъв район за целенасочено въздействие. Между другото комисията го прие с пълен консенсус, въпреки че имаше разисквания, но ако се приеме Вашето виждане, означава, че целият регион на Странджа-Сакар, Източните Родопи, западната граница и една част от Стара планина няма да попаднат в район за целенасочено въздействие. Тоест държавата ще бъде майка за едни общини, а за други ще бъде мащеха.
Целта на държавата трябва да бъде това, което Гърция и Португалия са направили, пак повтарям – 100% от техните общини. Тук не става въпрос за разпределяне на баницата. Този закон е насочен към бъдещето, трябва да се организира това цялостно планиране. Не отговаря на истината това, че сега, виждате ли, ние трябва да се съсредоточим само в определени региони. Добре, как тогава да изберем, когато са 600 м? Да видим кои са тези общини? Върховете на Рила и Пирин и върха на Родопите – Смолянско. Това ли е планинският регион на България? Това не е вярно. Защото, въпреки че е 500 м, има селища с такова разчленение на релефа, че даже е по-трудно, отколкото в общини, които се намират по високите места в Стара планина.
Колеги, умолявам ви, това е най-важният текст в законопроекта, умолявам ви, ще допуснем много голяма грешка. Ние Америка няма да откриваме. Да вземем примера на Гърция и Португалия, когато са се присъединявали към Европейския съюз, че са разширили броя, максимално повече общини да попаднат в районите за целенасочено въздействие. Ако бъдат приети 600 м надморска височина, десетки български общини няма да попаднат в нито един район за целенасочено въздействие да бъде обект на централната власт като политика.
Умолявам ви да подкрепите текста на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Думата има госпожа Дикова.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Осман! Наистина най-лесно е да отворим широко фунията, да включим 50 и повече процента от общините в изостаналите планински райони за целенасочено въздействие и да си тръгнем щастливи и доволни оттук. Тогава всеки депутат естествено ще бъде удовлетворен от това, че може би от неговия район няколко общини ще попаднат в такъв район за целенасочено въздействие. Аз питам: какво от това? Ние можем ли да осигурим такъв ресурс, с който да можем да определим всички необходими мерки, да обезпечим тяхното финансиране, за да постигнем ефект във всички райони?
Да, прав сте, действително и в по-ниските планини, и в по-ниските надморски височини в тези населени места трябва да има възможност за финансиране и за кандидатстване по различните мерки. Но нека да се опитаме да решим първо най-сериозните проблеми на най-високите населени места, които са най-отдалечени, и след това да преминем към другите, които са по-близо и до пътни връзки, по-лесен е достъпът до тях и хората не живеят в такива условия, в които живеят на най-отдалечените места.

Аз пак казвам, ако можехме да осигурим адекватни ресурси на броя на изостаналите планински райони, така че да решим всички проблеми – да, чудесно би било, обаче ние не можем! Тези ресурси са конкретно определени и аз се притеснявам, че с парите, с които се разполага за тези райони и са предвидени за инвестиране в следващите години, няма да постигнем наистина ефекта, който целим. Това са ми аргументите и смятам, че трябва да имаме една по-ясна визия за това кое, кога и как да правим, отколкото да пуснем всички общини наведнъж и да се опитваме да разделим действително тези ресурси на парче.
Това са причините, поради които аз отстоявам да останат критериите, като числените критерии, които сме определили при приемането на Закона за регионалното развитие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Дикова.
Дуплика – господин Осман, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Госпожо Дикова, Вие много добре знаете, че не става въпрос само за разпределение. Това, на което аз се чудя, е, че като баничкари разправяме, че се разпределя баницата за богати и бедни общини, което не е вярно! Това е закон, който е насочен към бъдещето и не са всички общини. Много добре знаете, че става въпрос за някъде около 100 общини, не са всички общини, което не отговаря на истината, и Вие, госпожо Дикова, изолирате цели региони в страната! Аз не мога да разбера Вашата амбиция защо е – тук не става въпрос само за пари. Нашият парламент няма да има и един лев. Тук става въпрос за ангажимент на държавата, на централната власт към тези райони. Защото не е вярно, че общините, които са с надморска височина, са били на по-високо равнище, ако примерно разликата при 100 м, при тях нещата са били по-добре. Точно обратното!
През 60-те години държавата е допуснала едно обезлюдяване на Странджа-Сакар и на други региони в страната. Ако ние не възприемем този подход за сваляне на тези критерии, тоест да се възприеме критерият, както е в законопроекта, след 20 години ще станем като някои други държави България да се съсредоточи само в 4-5 града. Аз не искам след 20 години да бъда свидетел само на 4-5 града. Трябва да има едно балансиране. Държавата трябва да има ангажимент, да поеме своя ангажимент за всички региони в страната.
Какво страшно има, аз ви дадох примера с Гърция и Португалия, които са възприели подхода максимално и повече общини да влязат в тези райони за целенасочено въздействие. Тук не става въпрос и за пари. Аз не мога да разбера, защо е тази реакция? Наистина не мога да си обясня!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Господин Маринчев, заповядайте за изказване.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз отново, както казах и в репликата си, стоя зад това, че е по-добре да слезем в границата до 500 м. Няма да повтарям мотивите за Странджа-Сакар и т.н. Ще добавя само още няколко неща.
Първо, по време на заседание на комисията представителят на статистиката ни каза, че падайки до границата от 600 на 500 м, ще се увеличи и броят на селищата, които ще могат да кандидатстват – 14, ако не ме лъже паметта. Тоест, ние не отваряме кой знае колко, но 14, все пак, не са малко.
В същото време никой не казва и никъде няма такова правило, че тези пари се изсипват в тези райони - така просто ги наливаме там. Общините и районите ще кандидатстват със своите проекти и като си защитят проекта, тогава ще получат тези пари. Така че въобще не може да се опасяваме от това, че прекалено много разширяваме нуждите, прекалено много общини, прекалено много ще се разпръснат ресурси. Ресурсите ще бъдат концентрирани дотолкова, доколкото има читави проекти. Няма го онова социалистическо планиране, когато на всички по малко, защото е изостанал планински район.
Така че аз не споделям това, което каза колежката Дикова. Поддържам предложението на вносителя. И още един чисто формален довод, за това, че не трябва да прегласуваме това предложение. Промяната в залата от “500 м” на “600 м” не е недопустима по нашия правилник. Това не е редакционна поправка. Това е поправка по същество. Това изменя целия показател, така че аз предлагам, господин председател, да не го допускате до гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Маринчев.
За реплика – заповядайте, госпожо Дикова.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Уважаеми господин Маринчев, колеги! Съжалявам, че точно Вие – един от хората, които най-добре разбират тази материя и един от колегите, който най-много уважавам като човек с обективно мнение по всички въпроси, които нашата комисия разглежда, се опитвате да избягате по едни толкова важни дебати чрез едно такова формално предложение. Когато имаме консенсус и когато се обединим в една теза и друг път сме допускали, още повече, че този текст го има в закона, макар и не на същото място, на което сега е предложен, аз имам формалното основание да искам отпадането на ал. 5 и да се възстанови текстът от закона, който го има в Преходните и заключителните разпоредби.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Не е вярно това нещо.
МАРИНА ДИКОВА: Така че, пак казвам – не са важни тук формалните доводи – дали трябва или не трябва да се разглежда в пленарната зала. Става въпрос за това дали е необходимо да се променят критериите и дали трябва да лишим хората, които имат най-голяма нужда от тези ресурси и от тези мерки за сметка на други, за финансирането на местата, в които живеят, може да се извърши след три години. Ето за това става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Има ли друга реплика?
Заповядайте, господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСДСБ): Значи, ако процедурното предложение е да отпадне този текст – това е едно. Такова предложение аз не чух. Имаше предложение да се промени числото от “600” на “500”, т.е. “500” на “600”.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ, от място): Защото смятам, че тази редакция е по-добра.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: Тогава Вашето предложение трябваше да бъде – да отпадне ал. 5. Тогава трябва да последва предложение в § 3, да отпадне точката, която съответства на тази точка – вече не я помня, но мога да кажа коя е – за “изостанал планински”, т. 9 – да отпадне.
Но пак искам да кажа, ако толкова държим на 600 м, разликата между 500 и 600 м е в 14 селища. И няма нищо опасно в това, че повече общини ще имат право да кандидатстват. Ще получат онези, които си заслужат да получат. А не просто защото са над 500 и над 600 м и не можем да не се грижим за такива райони като Странджа-Сакар, ниските Родопи. Долу съвсем южно във Вашия избирателен район около планината Беласица, сигурно има такива селища - тях ще ги лишим въобще да кандидатстват. Аз не съм съгласен! Благодаря. (Реплика на народният представител Марина Дикова)
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Целта Ви е да провалите законопроекта! Това целите!
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Не е така. Не е така.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Целта Ви е да отпаднат Източните Родопи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Колеги, спокойно – нека всички доводи бъдат изяснени.
Господин Жотев, заповядайте.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Обсъждаме важен въпрос, който ще засегне в бъдеще разпределението на много средства след момента, в който станем, дай Боже, членове на Европейския съюз. Ако има дебати и те продължават толкова дълго, според мен, си заслужава да се помисли. Аз изцяло подкрепям доводите на председателя на комисията, в неговите думи беше логиката, и то не само от гледна точка на това, че очакваме в бъдеще да получим сериозна финансова подкрепа за подобряване на тежкото положение в много райони на нашата страна. Според мен дебатите трябва да се водят дори в обратна посока – от 500 м надморска височина да се слезе по-надолу. Странджа – най-високата част на Странджа е в Турция. Странджа е ниска планина – тя е далеч под 500 м надморска височина. А има ли някой тук от присъстващите колеги, който да не знае, че този регион на България се нуждае от сериозни инжекции, сериозна подкрепа? Много пари бяха изсипани по времето на предишните 45 години, преди промените през 1989 г. и много малко се направи, защото наистина там проблемите са много сериозни. Обезлюдяване по южната ни граница, лоши почвено-климатични условия, обективни затруднения за развитие на високопродуктивно земеделие и т., и т.н. Дайте да мислим!

Аз, при моето уважение, госпожо Дикова, взимам думата, защото се опасявам, че Вие, като народен представител от НДСВ, бихте могли да повлияете на Вашите колеги, които, като най-многобройна парламентарна група, биха могли, не дай си Боже, подкрепяйки Вашето предложение, да насочат нашите решения в неправилна посока.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ, от място): А Вие как мислехте преди една година?
ПЕТЪР ЖОТЕВ: Господин председател, никога не съм си позволявал да реплекирам госпожата от мястото си. Аз мога да ползвам думите, мога да се изказвам.
Не е въпросът да се търси отговорност коя политическа сила преди четири години как е управлявала и какво е търсила. Аз съм народен представител, госпожо Дикова, моята съвест ми диктува да кажа тези думи днес. Не само, защото съм народен представител от 2. Бургаски избирателен район. Не! И да не бях народен представител, ако по някакъв начин Ви бях консултант, щях да Ви кажа същото. Защото този регион, а и не само този, защото към Странджа трябва да прибавим и Сакар със същия проблем. Тази надморска височина не устройва хората.
Но тук е изцяло прав председателят на комисията, прав е и господин Маринчев. Вслушайте се в думите им. Не може, както при социализма на парче, просто понеже примерно е над 500 или 600 м надморска височина, да дадем пари. Няма да се дадат пари и Европейският съюз няма да даде пари, освен ако няма качествен проект, за който да заслужава да бъдат похарчени парите на европейските данъкоплатци, за да може в България по-бързо да престанат да генерират проблеми за Европа. Това е смисълът на тези големи помощи, които ние получаваме. Не знаем как да ги използваме, а сега Вие всъщност предлагате нещо, което според мен ще затрудни използването на тези средства.
Тук не става въпрос за лобиране в някакви местни региони, а става въпрос за нещо, което ще помогне на общините в много лошо икономическо и социално състояние да си решат проблемите. Затова нека да водим този дебат в такава посока, която ще бъде от полза за българското общество. Благодаря ви.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÁÎÐÈÑËÀÂ ÂÅËÈÊÎÂ: Благодаря Ви, господин Жотев.
Има ли желаещи за реплики? Не виждам.
Заповядайте за изказване, госпожо Цветкова.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз разбирам мотивите на госпожа Дикова, но пък от друга гледна точка районите, на които държавата е най-задължена, това са планинските райони. Нашият регион е преди всичко планински и той е изцяло опустял. Ние трябва да дадем шанс на повече населени места да се възползват от този ресурс на държавата, пък след това ще се види къде и кои проекти ще са най-ефективни за прилагане за развитието на тези региони.
Аз категорично подкрепям тезата за увеличаване на надморската височина и по този начин да се даде шанс на повече български общини, в които да може да се използва този ресурс. Най-изостаналата част от България са планинските райони. Казвам го още веднъж.
В моя район има населени места, които са кипели от хора и живот, сега има по един-двама възрастни хора, които са на доизживяване. Така че България не е само София и големите градове, България е цялата територия на България и ние трябва да се погрижим за тези райони.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÁÎÐÈÑËÀÂ ÂÅËÈÊÎÂ: Заповядайте за реплика, господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСДСБ): Уважаема госпожо Цветкова, уважаема госпожо Дикова, преди малко забравих да засвидетелствам и аз моето уважение към вас. Винаги сме работили добре.
Госпожо Цветкова, с това, което казахте, Вие самата си противоречите. Вдигайки границата на 600 м, няма да ги увеличим, а ще ги намалим. Прозвуча ми като това, което каза колегата от Новото време: "А, бе, тия, които вече са умрели и няма по един-двама души, какво ще се грижим за тях". Горе-долу Вашето така звучи. Значи онези долу, в Странджа-Сакар, няма да ги бръснем за нищо.
Аз в заседанието на комисията, не зная дали Вие бяхте, дадох пример с моя град. Типично изостанал планински град. Няма да влезе.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Това е грешка на езика.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: Грешка от тая трибуна не може да се прави.
Но все пак само това, че ще увеличим броя на общините – 14 общини, по данни на статистиката. Но парите няма да се изсипят така, на куп: давайте за тая община, за оная община. Парите ще се изсипват за проекти. И най-добрата община, като няма читав проект, няма да получи нищо. И да бъркаме София и големите градове… Един път постигнахте своето да отделите София като самостоятелен район. Благодаря.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÁÎÐÈÑËÀÂ ÂÅËÈÊÎÂ: Заповядайте за дуплика, госпожо Цветкова.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (НДСВ): Господин Маринчев, извинявам се, но това беше просто една грешка. Аз исках да кажа, че трябва да се намали надморската височина, защото цялото ми изказване беше в контекста на това да има по-голям обхват на общини, за да може повече общини да се възползват от тоя ресурс.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСДСБ, от място): Пак си противоречите. Вие за 500 или за 600 метра сте?
ВАНЯ ЦВЕТКОВА: Казвам 500. Сбърках, приемете го като грешка. Но цялото ми изказване беше в подкрепа на това да бъдат 500 метра, а не 600.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСДСБ, от място): Тогава нямаше да правя реплика. Но трябва да има възможност за конкуренция между общините.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА: Аз също потвърждавам тезата, че след това най-добрите проекти ще бъдат класирани, за да може там, където е най-необходимо, да бъде насочен този ресурс. Но трябва да има възможност за конкуренция между тези общини, между по-голям брой общини. Благодаря.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÁÎÐÈÑËÀÂ ÂÅËÈÊÎÂ: За изказване има думата господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Един от основните проблеми, пред които е изправена България по пътя й към Европейския съюз, е въпросът със съществуващите диспропорции в развитието на регионите. Има определени региони, които изостават в социално-икономическо отношение. Неслучайно преодоляването на тези диспропорции е едно предизвикателство, което стои не само пред страната, но този проблем стои с цялата си острота и пред самия Европейски съюз, който неслучайно е дефинирал решаването му като основен свой приоритет.
В този смисъл, струва ми се, заслужава си да се опитаме да вникнем в общата философия на измененията и допълненията в Закона за регионалното развитие, които се предлагат от колегата Ремзи Осман. Мисля, че най-важното в този закон е да се увеличи броят на общините, които биха отговорили на определени формални критерии, наложени от самия Европейски съюз, да се увеличи броят на общините, които биха имали достъп до фондовете на Европейския съюз, естествено на проектен принцип.
Затова ще кажа, че подкрепям тези изказвания, които застъпиха тезата, че би било грешка да си представим една сума пари, целево заделена за планинските и полупланинските райони от брутния вътрешен продукт на България, било по силата на Закона за бюджета или с друг акт на Министерския съвет, и вече колкото е по-голям броят на общините, толкова по-малко съответно пари ще се полагат на всяка една отделна община. Ако това е целта на закона, вероятно ще намерим някакви основания и в изказванията, които се чуха "против". Но не това е целта на закона.
Целта на закона, както каза вносителят, е с проекция в бъдещето, защото големите средства, които биха могли да решат проблемите на изостаналите райони в България, ние ги очакваме не само от бюджета на страната, но и от фондовете на Европейския съюз.
И другото, което си струва да се подчертае тук, е, че е необходимо да се направи елементарно усилие да се види профилът на тези 14 общини, които в резултат на изменението на закона биха попаднали в числото на общините, които биха били обект на целенасочено въздействие. Ще се види, че няма нито една община, която да се радва на кой знае какво добро състояние на своята инфраструктура и по другите обективни социално-икономически показатели. Така че с пълна убеденост бих призовал пленарната зала да подкрепи този параграф и консенсусът от Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството да се пренесе и в пленарната зала.
Уважаеми колеги, благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
Заповядайте за реплика, госпожо Дикова.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Колеги, уважаеми господин Местан! Ще ми позволите да не се съглася с Вас по основните цели на този закон, а те са създаване на условия за балансирано и устойчиво развитие на районите, за намаляване на междурегионалните и вътрешнорегионалните различия и осигуряване на концентрация на ресурса за постигане на тези цели. Именно заради тази концентрация и заради това, че става въпрос за изостанали планински райони, които имат най-голяма нужда от подкрепа както по линия на държавния бюджет, така и по линия на предприсъединителните фондове, а след това, дай Боже, и по европейските фондове, искам този дебат. В крайна сметка трябва да бъдем сигурни, че ресурсът, за който общините ще се преборят на базата на своите показатели и проекти, ще отиде там, където му е мястото, а не там, където някои чиновници решат. Това е причината, поради която продължавам да твърдя, че на първо време изискванията трябва да бъдат малко по-сериозни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря. Не виждам други желаещи за реплика.
Заповядайте, господин Местан, за дуплика.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Дикова, уважаеми колеги! Чрез дупликата си ще повторя основното съображение, което изтъкнах и при изказването си по този параграф. Но има още нещо, което си струва да се каже.
Сега разбирам защо нашите партньори от Европейския съюз все по-често поставят въпроса доколко самите ние вътре в страната сме готови и като административен капацитет, ако щете и като законодателство, за усвояването на средствата, на които разчитаме от Европейския съюз. Именно защото вече сме се отказали от принципа “разпределение на калпак”, именно защото общините ще се борят на проектен принцип за тези средства, защо с формални ограничения в закона да намалим броя на общините, които по този показател биха могли да се кандидатират за средства? Нека да бъдат повече общините, които имат реална нужда от средства, за да се изравнят в социално-икономическо, ако щете в инфраструктурно отношение с по-развитите региони, а най-добрите проекти да получат съответното финансиране. Мисля, че ако проумеем това, ще подкрепим и параграфа така, както е предложен от вносителя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
Заповядайте, господин Маринов.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да изразя позицията си по текста на този параграф и да изразя категоричната си подкрепа, както го подкрепих и в комисията, така както и мнозинството от членовете на комисията го подкрепи.
Искам в тази връзка да споделя моя опит като работил и живял в такъв район по време на действието на министерски постановления № 22 и № 31, които бяха насочени точно в тези райони и чиято цел беше възраждането на икономиката, задържането на населението в тези интензивно обезлюдяващи се географски райони на страната. Искам да изразя моето заключение от практиката, която имах по това време, че тези постановления във вида си, както бяха създадени, не изиграха своята роля да възродят икономиката в тези изостанали райони, тъй като философията им беше съвсем различна от настоящия Закон за регионалното развитие и конкретно философията, влагана в предлагания текст от вносителя. Тогава даването беше на глава от населението, а не отчитайки характерните особености на самия географски район, на самото населено място, върху които трябваше да бъде приложено целенасочено въздействие. Именно даването на глава от населението не изигра своите функции, защото тогава се даваше увеличение върху плащанията до 55%, пълно освобождаване от данъци, плащане на битовите разходи, но на хората, на населението. И те, забележете, продължаваха да мигрират и да обезлюдяват тези райони, защото реално по този начин не се създаваше икономика в тези райони. С философията в Закона за регионалното развитие целта е точно обратната – целенасочено въздействие върху географски райони, върху населени места, а не върху бройки население и в частност този параграф следва тази философия и я потвърждава. Затова подкрепям този текст, който разширява възможността за обхващане на по-голям брой населени места за целенасочено въздействие, като тук не говорим за наливане на средства от страна на държавата, а даване, както беше изразено и от колегите преди мен, на възможност на тези общини да ползват средства по европейските фондове чрез защита на проекти, които ще представят. А изискванията при защита на тези проекти от страна на Европейската комисия са изключително високи. Ако те не отговарят на тях, няма да бъдат одобрени и няма да могат да се ползват средства за насочване в тези райони за целенасочено въздействие за реализацията на такива проекти. В никакъв случай не бива да ограничаваме възможността. Това е възможност, а не даване чрез закон, даване на възможност да се преборят общините сами, да осигурят необходимите им средства за развитието на икономиката по места.
Затова категорично подкрепям този текст и призовавам всички колеги да го подкрепят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Маринов.
Има ли желаещи за реплики? Не виждам.
Заповядайте, господин Узун.

НЕСРИН УЗУН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, взимам думата с ясното съзнание, че като че ли повечето от аргументите вече бяха чути от тази трибуна, но бях провокиран и от изказването на колеги народни представители, които в своите мотиви застъпиха и един район, попадащ в моя избирателен район, а именно Странджа-Сакар.
Предварително искам да кажа, че подкрепям напълно текста на вносителя, не само защото става въпрос за Странджа-Сакар, която попада в моя избирателен район, а става въпрос и за други общини по склоновете на Източна Стара планина. И не само защото става въпрос за тези райони, а защото чрез този проект съм убеден, че бихме дали възможност на повече общини да се включат в надпреварата за усвояване както на републиканските фондове, така и от бъдещите финанси и финансови възможности, които ще ни предостави членството в Европейския съюз.
Така че аз също изразявам своята пълна подкрепа за това и призовавам залата да подкрепи текста на вносителя във вида, в който е внесен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Узун.
Има ли други желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Действително всички вече сме наясно, че с новите принципи, които ще дойдат при влизането ни в Европейския съюз, тежестта на финансиране на общините и регионите ще се измести от централизираното бюджетно финансиране към проектното бюджетиране, което ще стане възможно след извървяване на пътя през подготовка на проект, формулиране на целите по него, задачите, които ще се решават с проекта, залагане на средствата, анализ на силните и слабите страни и след одобряването на този проект ще се пристъпва към отпускането на средствата по него.
Предлаганата промяна – за мен това, което разглеждаме днес, е по-скоро допълване на закона – също смятам за позитивна. В концепцията на Европейския съюз за подпомагане на изостаналите региони постоянно настъпват промени, постоянно се вземат нови решения или, както беше казал един представител на Европейската комисия: “Да бъдеш в Европейския съюз е все едно да стреляш по движеща се мишена”. Но така или иначе изискванията за изпълнение на определени параметри на подпомаганите региони ще останат.
Затова промяната, която правим днес тук, и се надявам, че всички ще я подкрепим, е насочена да създадем условия общините и регионите да проявят своята активност и да привлекат допълнителни средства както от европейските, така и от националните фондове. Не бива прекалено да слагаме поантата и ударението върху европейското финансиране, защото все повече и нашето собствено законодателство ще минава на такъв проектен принцип. Знаете, че в Европейския съюз и вътрешните средства се разпределят на подобен принцип, приоритетно, така че това ще бъде една добра стъпка за промяна и на нашите вътрешни правила, по които разпределяме средствата за финансиране на общините и регионите.
Затова аз също изразявам своята подкрепа за промяната и искам да препоръчам всички да я подкрепим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Спасов.
Има ли някакви други мнения? Заместник-министър Гегова желае да внесе яснота. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЯ ГЕГОВА: Благодаря, господин председател.
Аз искам да обърна внимание на няколко момента преди да пристъпите към гласуване на конкретните текстове в Закона за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие. Основната промяна е насочена към привеждането на тези норми, които в момента съществуват в Наредбата за определяне на обхвата на районите за целенасочено въздействие, в закона.
Разбира се мотивите заслужават подкрепа, тъй като се предполага, че ще се създаде една по-голяма стабилност и обективност на тези норми. Но в същото време всички ние сме свидетели на доста бързата промяна, която се провежда във всички направления на нашия социален и икономически живот. Именно затова беше и целта наредбата да регламентира обхвата на районите за целенасочено въздействие, за да има възможност при най-малката промяна по най-бърз и обективен начин да се отразява тази промяна и съответно именно в тези райони, в които има най-голяма необходимост, да се насочват и финансови ресурси.
Освен това предлаганите промени създават възможност за разширяване обхвата на тези райони. Позволете ми да ви обърна внимание, че още в чл. 5 на Закона за регионалното развитие се говори за един от основните принципи, а именно концентрация на ресурсите. По този начин смятаме, че ако обърнем внимание на един обособен район, като концентрираме нашите ресурси, ще имаме някаква промяна в неговото социалноикономическо развитие. Опасенията са, че ако се разшири обхватът именно този принцип ще бъде нарушен и оттам нататък много по-бавно ще може да се осъществи желаната от нас промяна.
На следващо място, политиката, която може да се провежда в районите за целенасочено въздействие, е политика, която националното правителство допълнително провежда. Тоест всички общини в страната 100% имат възможност да кандидатстват със свои качествени проекти по структурните фондове за в бъдеще, а сега – по предприсъединителните фондове, докато районите за целенасочено въздействие изискват допълнителен национален ресурс, който е в рамките на Закона за държавния бюджет за всяка календарна година.
Тоест тук не става въпрос за даване на възможност на повече общини да имат достъп до средствата от Европейския съюз, напротив, ние трябва да осигурим наши допълнителни национални средства, с които да въздействаме върху тези райони. Затова считахме, че една допълнителна промяна ще бъде много удачна. За съжаление тя не беше разгледана в комисията. Може би това е и наш пропуск - от страна на изпълнителната власт, но именно чл. 30 и 31 казват, че “районите за целенасочено въздействие могат да бъдат подпомагани”. В този текст може да се вложи различно тълкувание. Нашето предложение беше да гарантираме именно такъв национален инструмент, национален ресурс, с който действително да можем да провеждаме една политика в районите за целенасочено въздействие.

Разширявайки обхвата на тези райони отново искам да подчертая, че това не води до едно гарантирано финансиране на общините, които попадат в районите за целенасочено въздействие, били те планински, селски, изостанали или гранични. Напротив, за нас е много по-важно именно в този момент да подготвим качествени проекти, които от своя страна могат да бъдат осигурени единствено с подготовката на добри специалисти, които, имайки нужните знания и умения, да могат да подготвят точно такива проекти, които отговарят, първо, на необходимостите на целите, които си поставя всеки от районите за целенасочено въздействие и не на последно място, които отговарят на изискванията за финансиране както от национален ресурс, така и по фондовете на Европейския съюз.
Именно в този период на всички нас предполагам е известно, че има точно определени срокове за подготовка на плановете на стратегическите документи. Министерството на регионалното развитие и благоустройството непрекъснато е сезирано от представители на местните власти на областните управители, че в момента те изпитват доста голямо затруднение при съставяне на техните областни стратегии за развитие и общинските планове за развитие. И, разбира се, плановете за развитие на районите за целенасочено въздействие именно защото имайки предвид тази промяна, те изпитват затруднение да определят обхвата на районите за целенасочено въздействие.
Аз действително се опасявам, че една от датите, които сме си поставили, изтече вчера, именно за областните стратегии. Тя вече действително е пропусната, но дано все пак общините да успеят да съставят своите общински планове за развитие. Но те задължително трябва да разполагат с точните критерии, с точните прагове, така че да могат да се определят към коя от категориите райони попадат – планински, селски и т.н. И разбира се това, което още един път искам да подчертая, надявам се поне в следващ период да срещнем подкрепа именно, за да можем да определим действителен национален инструмент, с който да въздействаме в районите за целенасочено въздействие. Предполагам, че ще вземете предвид всичко това, когато гласувате за предложените промени в Закона за регионалното развитие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Гегова.
Има ли други изказвания или да преминем към гласуване?
Смятам най-напред да подложа на гласуване направеното устно предложение за поправка на госпожа Дикова.
Заповядайте за процедура, господин Осман.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Ако ние подложим на гласуване предложенията на госпожа Дикова целият законопроект се проваля. Процедурно това наистина не е възможно, защото една част са посочени в наредбата, ние сме приели вече § 1, той не може да се подложи на гласуване. Аз не исках да взема отношение, защото тя все пак е заместник-председател на комисията, но процедурно аз не виждам как може това нещо да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Процедурно смятам, че имаме прецеденти в залата, когато са гласувани подобни предложения. Аз само бих помолил колежката Дикова, която обаче в момента не е в залата…
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Като я няма в залата, няма да подлагате предложението й на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Тогава без нейното съгласие ще подложа на гласуване само смяната на “500” с “600 м”. Като, ако това не се приеме…
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Няма такова предложение. Тя може да направи само предложение за отпадане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Господин председател, правя процедура по водене на заседанието. Вие нямате право да подлагате на гласуване предложение по същество. Смяната на числата 500 и 600 е предложение по същество и Вие по правилника не можете да правите подобни предложения. Моля Ви, вървете към гласуването, което е предложено от комисията и е обсъждано в комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Аз пак ще припомня, че в тази зала е имало подобно гласуване. (Реплики в залата.)
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Да, много пъти е нарушаван правилникът. Вярно е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Действително е малко спорен въпросът дали е по същество или е редакционно.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Не е редакционно, господин председател. Казвам Ви го съвсем сериозно. Не е редакционно. Не можете да го подложите на гласуване. (Реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Няма да спорим, искам само да припомня на уважаемите колеги, че наскоро имахме промяна на подобни числа, които също бяха по същество, не с 20%, както в случая се предлага, а с пъти. В тази зала.
Заповядайте, господин Осман.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господи председател, заявявам най-отговорно, че това не е редакционно предложение. Първо, чисто процедурно да, правили сме го – вместо “500” се предлага “600”. Но се променя целия смисъл на законопроекта. След като бъде поставено на гласуване от ваша страна аз просто трябва да кажа: оттегляме се оттук, няма смисъл от следващи текстове. Казвам Ви, че Вие не можете да подложите на гласуване механично направеното предложение вместо “500” да бъде “600”. Мисля, че ще допуснете голяма грешка, защото тя може да предложи за отпадане на числото “500”, но това променя целия смисъл на законопроекта.
Не е коректно от нейна страна. В комисията текстът беше приет с пълен консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Господин Владимиров, желаете ли да вземете отношение?
Нека да си изясним нещата. Имате думата.
БОРИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, имам едно според мен, конструктивно предложение, тъй като има опасност, ако гласуваме този текст при създалото се напрежение, той да не бъде подкрепен и тогава наистина законопроектът ще бъде бламиран. Всъщност планинските райони ще останат без критерии, които да бъдат определени в закона. Затова предложението ми е залата да се съгласи да гласуваме дали да бъде “500” или “600”. Всъщност залата ще реши къде е границата. Предполагам, че след това няма да има проблем да се гласува коректно ал. 5.
А ако влезем в хипотезата, при която не се приема ал. 5, тогава?
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Тогава всеки ще си носи отговорността за гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Заповядайте, д-р Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, поначало нямах намерение да взимам думата, но съм провокиран от всичко това, което се случва тук. Искам да взема думата по отношение на това дали е по същество това предложение, което беше направено – да бъде подменена тази цифра с друга цифра в текста на законопроекта, който се предлага. Вярно е, че е имало такива гласувания в пленарна зала и всички много добре ги помним, но това се е случвало при едно изрично и много важно обстоятелство, а именно, че е имало пълен консенсус от страна на всички народни представители, от страна на всички политически сили в тази пленарна зала. В случая явно такова няма. Така че по същество аз смятам, че едно такова предложение не е уместно да бъде възприето.
И друго – текстът, който е предложен от страна на вносителя от мнозинството изказвания, които се направиха, е видно, че се подкрепя от по-голямата част от народните представители в пленарната зала и по принцип дава възможност за една равнопоставеност и дава възможност за регионите, които са в по-изостанало положение, можем да посочим редица такива региони, да могат да участват много по-равнопоставено за усвояване на средства, както вече беше визирано, и от републиканския бюджет, и от еврофондовете. Смятам, че това е коректен текст, който трябва да бъде подкрепен и призовавам народните представители да сторим това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, д-р Чакъров.
Колеги, струва ми се, че действително няма съгласие да се възприеме, че смяната на цифрата “5” с “6” в ал. 5 би представлявало просто редакционна поправка, поради което уважавам мнението на повечето изказващи се да не подлагам на гласуване устното предложение за поправка на колежката Дикова.
Ако няма някакви други мнения, предлагам да гласуваме § 2, както беше представен от председателя на комисията Ремзи Осман и както всъщност е предложението на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 172 народни представители: за 172, против и въздържали се няма.
Приема се с пълно единодушие, колеги. (Оживление.)
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, § 3 е кратък:
“§ 3. В § 1 от Допълнителните разпоредби точки 5, 6, 7, 8 и 9 се отменят.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Има ли някакви становища по този параграф? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на § 3, както е по вносителя и подкрепен от комисията.
Гласували 138 народни представители: за 138, против и въздържали се няма.
Този текст също е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: “§ 4. В § 2 от Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 2, 3, 4 и 5 се отменят.
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Приетите Национален план за регионално развитие, областните и общинските планове за развитие запазват действието си до приемане на стратегическите планови и програмни документи по този закон.”
Комисията предлага § 4 да отпадне.
Аз се съгласих със своите колеги, въпреки че преди малко заместник-министърът каза, че някои от сроковете са изтекли. Все пак това допълнително стимулира някои хора, като видят, че сроковете са изтекли, да направят нещо.
Предлагам да се подкрепи предложението на комисията за отпадане на § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Председателят на комисията предлага § 4 на комисията да отпадне.
Заповядайте, господин Чачев, може би ще внесете яснота.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПСДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Осман! Не някои срокове, а всички срокове са изтекли. И някои от тях са изтекли преди една година, а някои срокове, и от повече време. Затова аз предлагам текстът на вносителя да остане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Ето едно интересно предложение, но то е възможно по нашия правилник. Въпросът е какво ще решат колегите от пленарната зала.
Има ли други мнения?
Заповядайте за реплика, господин Владимиров.
БОРИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (НДСВ): Благодаря, господин председателю. Аз искам да кажа само, че подкрепям предложението на комисията § 4 да отпадне. Всъщност ние решихме това в комисията след дебати.
Наистина по закона сроковете са изтекли – така, както каза господин Чачев. Но това бяха изключително къси срокове, в които трябваше да бъде направена доста голяма работа. Нямаше как да бъде събрана информация от всички общини, за да се направят всички областни и регионални планове. Затова мисля, че е абсолютно коректно § 4 да отпадне и призовавам залата да гласува за това, както всъщност и той бе оттеглен от председателя на комисията като вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Владимиров.
Господин Чачев, заповядайте за дуплика.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПСДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Владимиров! Това твърдение е абсурдно, тъй като този закон сме го приели ние и законът не се изпълнява от правителството. И сега, ако отпадне § 4, на практика ние нямаме нито Национален план за регионално развитие, нито регионални, нито общински планове. Въз основа на кои ще се взимат решения до тяхното приемане?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви.
Очевидно господин Чачев е един от експертите в залата.
Може би госпожа Гегова ще внесе яснота.
Има думата заместник-министър Петя Гегова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЯ ГЕГОВА: Благодаря, господин председател. Аз си спомням дебатите в Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство по-рано през тази седмица.
Ако все пак се вслушаме в предложението на комисията, то е този § 4 да бъде оттеглен от вносителя по няколко съображения.
Националният план за регионално развитие като документ не действа. Така че запазвайки го като наименование, това по никакъв начин не улеснява нашата работа.
Освен това в самия Закон за регионалното развитие, който в момента е действащ, се въвеждат други планови и стратегически документи със съвсем други наименования. Затова, ако остане примерно понятието “областен план за развитие”, не се знае какво съдържание ще се вложи именно в този текст и в този нормативен документ. От тази гледна точка мога да ви уверя, че общините и областните управители правят всичко възможно, за да изпълнят разпоредбите на този закон. Той не се изпълнява единствено от правителството. По този закон трябва да работят всички страни най-вече в лицето на общините и областните управители. Разбира се, да работят и държавните институции, които съставят плановете на национално ниво.
Общините и областните управители вършат всичко възможно, така че да съставят своите планови и стратегически документи и да подготвят качествени проекти, които после да влязат в Националния план за развитие, такъв какъвто го има като понятие и документ и какъвто ние имаме като ангажимент да съставим до края на годината с качествени проекти, които могат да защитят нашите стратегически цели със съответния финансов ресурс – от национално съфинансиране и от средства от Европейския съюз.
Действително се надявам, че ще подкрепите предложението на комисията този § 4 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Господин Осман, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми колеги, ще прочета много накратко действащия текст в закона за ал. 2:
“(2) Националният план за регионално развитие се привежда в съответствие с изискванията на член еди-кой си, в тримесечен срок от обнародването, а областните планове – в шестмесечен срок от обнародването на закона в “Държавен вестник”.”
Законът е публикуван в “Държавен вестник”, бр. 14 от 20 февруари 2004 г.
Наистина, аз първоначално предложих отпадането на тези текстове, но възприех това, което каза преди малко и заместник-министърът, да остане в действащия закон.
Друг е въпросът и господин Чачев е прав, че не се спазват сроковете. Затова ние решихме в комисията, господин Чачев, да поканим Министерството на финансите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството на едно от следващите заседания на комисията да кажат защо се е получило така. Защото не е нормално едни срокове в закона да не бъдат спазени. Ако има финансови проблеми, да кажат, за какви пари става въпрос. Ако става въпрос за 500 хил. или за 1 млн. лв., общините и областите да бъдат подпомогнати за подготовка на проектите, на плановете. Не е сериозно, ако държавата не може да осигури този ресурс от 1 млн. лв.
Колеги, които се интересувате от тази материя, в скоро време ще видите там, където се обявяват заседанията на комисиите, че двете министерства ще бъдат поканени по тази тема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Осман.
Колеги, има ли някакви други мнения? Няма.
Колеги, моля да гласуваме предложението на комисията § 4 да отпадне.
Гласували 133 народни представители: за 108, против 22, въздържали се 3.
Параграф 4 отпада, а с това е приет и целият закон на второ четене.
Благодаря на всички колеги в залата, особено на взелите участие в изясняването на материята.
Има едно съобщение:
Проф. Венко Александров кани всички нас на изложбата на художника Никола Николов, която ще се открие след малко в Клуба на народния представител.
Обявявам половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (звъни): Продължаваме нашата работа.
Господин Цеков, заповядайте за процедура.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата, за да направя едно процедурно предложение, свързано с желанието на нашата парламентарна група за извънредно пленарно заседание във вторник – 5 април, от 14,00 до 19,00 ч.
На основание чл. 35, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам това заседание да има следния дневен ред:
1. Второ четене на Законопроекта за общинския дълг, внесен от Министерския съвет.
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети, внесен от Министерския съвет.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, внесен от Министерския съвет.
4. Първо четене на Законопроекта за задълженията към Международния фонд за обезщетения при щети, причинени от замърсяване с нефт, внесен от Министерския съвет.
5. Законопроект за ратифициране на Споразумението за удължаване срока на действие на Рамковото споразумение за прилагането на компенсационен механизъм за изплащането на дълга към Минералбанк посредством конвертирането му с участие на инвеститори в приватизацията на българските държавни предприятия, внесен от Министерския съвет.
6. Проект за решение за приемане Стратегията за националната сигурност на Република България, внесен от Министерския съвет.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване предложението за извънредно заседание във вторник от 14,00 ч. с дневния ред, който прочете господин Цеков.
Гласували 144 народни представители: За 110, против 25, въздържали се 9.
Предложението се приема.
От името на парламентарна група думата има господин Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! В изпълнение на Дългосрочната програма за модернизация на пътната инфраструктура правителството на Република България предприе решителни действия за преодоляване на натрупаното изоставане през последните 15 години. (Реплики от залата.) Петнадесет години. В резултат на това изоставане състоянието на републиканската пътна мрежа беше сериозно влошено, стана опасно за безопасността на движението, а част от транзитните транспортни потоци заобиколиха страната ни. България е пред прага на присъединяването й към Европейския съюз, а транспортната мрежа предстои да стане част от обединената общоевропейска транспортна мрежа. Това наложи да се предприемат спешни мерки и ефективни действия, като се използват всички механизми за финансиране – от европейските фондове, бюджета на страната, частни капитали по схемата на публично частното партньорство и заеми от международните финансови институции.
Разработената дългосрочна програма цели изграждане на трансевропейската транспортна мрежа, преминаваща през България, по европейски стандарти. Програмата включва изграждането на автомагистралите “Марица”, “Хемус”, “Струма”, Видин-София-Черно море и други. Като първи стъпки в изпълнението на тази програма е изграждането на автомагистрала “Люлин” с безвъзмездни средства по програма ИСПА в размер на 148 млн. евро и инвестиции по линията на публично частното партньорство в размер на 720 млн. евро за изграждане, рехабилитация и модернизация на автомагистрала Калотина-Северна дъга-София-Бургас.
За първи път България ще разполага с магистрала, свързваща западната с източната граница на България от Калотина до Бургас. За първи път международен частен капитал се ангажира със строителството на крупен инфраструктурен проект на стойност над 700 млн. евро в България и то капитал с напълно ясен произход и точни срокове за изпълнение.
Строителството на километър магистрален път няма да надвишава 2,7 млн. евро при средна цена за строителството на подобни проекти в евро зоната – между 5 и 12 млн. евро (смях от залата), съгласно не тефтерчето на компетентните български експерти, а съгласно официалните данни на Европейската комисия. Преките икономически ползи за държавата от реализацията на проекта се изразяват в над 3 млрд. евро от концесионно възнаграждение, над 700 млн. евро от данъци, над 3 млрд. евро от внесен ДДС, разкриване на над 1000 броя нови работни места с постоянна заетост. Общата печалба на двете държавни дружества, участващи в Българо-португалския консорциум ще бъде над 950 млн. евро. Вашата възбуда е обяснима, тъй като автомагистралата ще способства допълнително за развитие и на други сектори на българската икономика – на първо място туризма. Лаиците в тази област знаят, че 1 долар, инвестиран в магистрала, генерира 2 долара в съседните бизнеси.
Интересите на България в концесионния договор за автомагистрала “Тракия” са защитени. Правителството на Република България зае отговорно национална позиция по отношение на ефективността от изграждането на този републикански път, за разлика от онези политически сили, които използват този инфраструктурен проект за политически предизборен шум. Безотговорно е поведението на противопоставяне срещу необходимостта от бързи и ефективни действия за модернизация и изграждане на пътната инфраструктура.
Автомагистралите “Люлин”, “Тракия”, “Марица”, “Хемус” са били част от програмата за управление на всички предходни правителства, но нито едно от тях дори не започна реализацията на тези публични инфраструктурни проекти. Само сегашното правителство има волята и започна реализацията на мащабни инфраструктурни проекти по пътищата. Може би затова опозицията нервничеше през цялото време на преговорите и все още не се отказва необосновано да критикува проект, толкова важен за съвременна България. Благодаря. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Илчев.
Госпожа Теодора Константинова има думата от името на парламентарна група.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ПСДСБ): Благодаря, господин председател.
Една реплика към господин Станимир Илчев. (Шум и реплики от НДСВ.) Позволете ми да кажа едно изречение, моля ви се, достатъчно се нарушава Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание.
Ако беше толкова добра тази сделка, нямаше да има нужда от рекламата на господин Станимир Илчев. Това целият български народ го знае.
Декларация на Парламентарния съюз на Демократи за силна България относно отказа от създаване на важни държавни институции и отлагането на назначения.
Управлението Сакскобургготски – Доган нарушава законите на страната и отлага създаването на важни държавни институции и назначения.
1. Една година след законно установения срок не е назначен състав на Комисията за защита срещу дискриминацията.
2. Шест месеца след изтичане на мандата не са избрани председател и членове на Сметната палата.
3. Една година след законно установения срок не е избран омбудсман.
4. Една година след изтичане на мандата не е избран нов или удължен мандатът на сегашния управител на НОИ.
5. Две години след изготвяне на стратегията за радио- и телевизионна дейност тя не е приета.
6. Трета година няма тарифа за лицензионните такси на СЕМ, което блокира фонда “Радио” и “Телевизия” на БНР и БНТ.
7. В нарушение на закона двама членове и заместник-председателят на Комисията за регулиране на съобщенията продължават своята дейност при изтекъл мандат и не са избрани нови членове.
8. В нарушение на закона не е избран заместник-председател на “Застрахователен надзор” в Комисията за финансов надзор.
9. Година и половина не е конституирана комисия за борба с трафика на хора.
10. В десетки български посолства има драстично просрочване на мандати на посланици. Безкрайните пазарлъци между президента и правителството и вътре в управляващото мнозинство пречат за решаването на всички тези въпроси. Котерийни битки между икономически лобита, партийни и лични интереси блокират дейността на Народното събрание и правителството, всяват хаос и затрудняват гражданите и фирмите.
Причина за всичко това са сделките между Сакскобургготски, Доган и БСП заради бъдещото им общо управление. (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.)
Демократи за силна България настояват в кратък срок Народното събрание, правителството и президента да изпълнят възложените им от законите на страната задължения. Изразяваме готовност да участваме в необходимите консултации за това. Благодаря. (Ръкопляскания от ПСДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Константинова.
От името на парламентарна група има думата господин Иво Атанасов.
Заповядайте.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми господин министър-председателю, уважаеми дами и господа! Изслушахме, и то без да нервничим, с разбираема усмивка първоаприлското изявление на председателя на Парламентарната група на НДСВ господин Станимир Илчев. (Ръкопляскания от КБ.) Използвам повода, за да поздравя управляващата партия по случай днешния й светъл празник. (Ръкопляскания от КБ.)
Вчера мнозинството, в лицето на новия стар либерален алианс, а именно НДСВ – ДПС – Новото време отхвърли предложението да се удължи срокът на Парламентарната комисия, която се занимава с целесъобразността на отдаването на магистрала “Тракия” на концесия. С този акт управляващите направиха Народното събрание пряк съучастник на българското правителство по сключването на най-неизгодната и определено престъпна сделка през последните 15 години. Отпаднаха всякакви съмнения, че зад нея стои лично премиерът господин Сакскобургготски. Трябва да е ясно, че през следващите десетилетия от джоба на българите ще бъдат източени милиарди левове, господин Илчев, в полза на лични, корпоративни и чужди интереси.
Правителството се крие зад парламента, за да не даде отговор на въпроси, които силно тревожат обществото, а именно: защо магистралата трябва да бъде отдадена на концесия без търг или без конкурс? Въпрос, на който до ден-днешен няма отговор. Кои са критериите за избиране на португалско-българския консорциум за бъдещ концесионер на магистрала “Тракия”? Също няма отговор.
Защо точно 2 млн. 700 хил. евро струва строителството на магистралата на километър, и то в равнинните участъци, а в Португалия строителството е максимум 1 млн. 500 хил. евро, господин Илчев? Кое в България е по-скъпо, отколкото в Португалия – дали чакълът, дали баластрата, дали асфалтът, дали битумът, дали металът за мантинелите и пътните знаци, дали работната ръка, та португалците трябва да строят в България два пъти по-скъпо, отколкото в собствената си страна?
Защо българският бюджет ще компенсира със 168 млн. евро през първите седем години евентуалния нисък трафик по магистралата? Защо българските граждани ще плащат тол-такса от 24 лв. за разстоянието от София до Бургас, което е близо 20 на сто от минималната работна заплата и половината от разхода на гориво за автомобила по този маршрут, след като в Европа тази такса е около 5% от минималната работна заплата? Защо автобусите и камионите до 12 т ще плащат близо 40 лв. такса, за да пропътуват от София до Пловдив?
Ясно е, че за да има платена магистрала от която и да е точка на България до която и да е друга точка, трябва да има и алтернативен път, който да е безплатен. Има ли обаче българската страна готовност за пълна рехабилитация на алтернативния път, с какви пари и кога той ще бъде ремонтиран? Как изобщо българските граждани с ниски доходи ще пътуват или това не е проблем, който интересува българското правителство? Защо отново нашите сънародници трябва да плащат такса за вече построените от българската държава магистрални участъци, след като веднъж са платени по време на изграждането им и втори път чрез винетките, които бяха въведени тази година? Защо народните представители от Анкетната комисия не бяха информирани нито за параметрите на сделката, нито за конкретните действия, предприети от преговарящите, нито за съответствието на договореностите с националните интереси и с интересите на българските граждани?
Правителството не дава отговор на тези въпроси по една-единствена причина: защото ще стане ясно кой има интерес от подобни сделки. Това са кръговете, да ги наречем с тази благопристойна дума, около министър-председателя и неговите прислужни министри.
Парламентарната група на Коалиция за България категорично настоява правителството незабавно да прекрати договарянето и сключването на големи приватизационни и концесионни сделки в последните дни от своето управление. Досегашният опит показва, че приватизацията на БТК, договорените параметри за сделката за приватизация на “Булгартабак холдинг”, концесионирането на магистрала “Тракия”, бързането и ненавременната процедура за отдаването на летищата в Бургас и Варна струват и ще струват стотици милиони евро на българските данъкоплатци.
Парламентарната група на Коалиция за България настоява Народното събрание да приеме решение относно целесъобразността на концесионната сделка, след като изслуша министър-председателя и министър Церовски за параметрите на сделката.
Тези дни някои социолози писаха, че 60% от българските граждани били съгласни да има магистрала от София до Бургас, независимо каква ще бъде цената.
Уважаеми български граждани, ако и доколкото тези данни са верни (шум и реплики от НДСВ), искам да ви уверя, че магистрала до Бургас ще има при което и да е правителство. Големият въпрос е: каква е цената на тази магистрала. Неслучайно магистрала “Тракия” стига до Бургас. Тя стига до Бургас, защото цената, по която сегашното правителство ще построи тази магистрала, ще излезе по-солена от водите на Черно море. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Господин Димитров, заповядайте за процедура.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, господа министри, господин председателю! За трети път излизам да правя процедурно предложение във връзка с това, че министър Церовски на актуален въпрос, зададен преди три седмици, не се явява да отговори. Искам да използвам възможността, че премиерът е тук и да подчертая, че преди две години в предизборната кампания по местните избори бяха налети 7 млн. евро в пътя между Варна и Златни пясъци. Преди една година министър Церовски пое отговорност и заяви, че тези пари не са налети напразно. Сега, уважаеми колеги, господин председателю, в момента пътят между Варна и Златни пясъци е затворен.

Тези 7 млн. евро на българските данъкоплатци отидоха за предизборна кампания на Национално движение Симеон Втори. Тези 7 млн. евро практически отидоха в морето и в момента пред очите ни се изсипват там.
Господин председател, направете всичко възможно да не се нарушава правилникът и министър Церовски да дойде и да отговори на въпроса какви мерки смята да предприеме за това свлачище. Намираме се пред новия туристически сезон. Хората са притеснени, че сезонът се проваля. Над 150-200 семейства не могат да влязат в жилищата си, в имотите си. Направете всичко възможно да не се нарушава Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, министър Церовски да се яви и варненци да чуят ще бъде ли провален новият туристически сезон или не. От това зависи поминъкът на много хора във Варна. Благодаря. (Шум и реплики в залата.)
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Това безспорно е важен въпрос и на него ще бъде отговорено, както е по нашия правилник.
Госпожа Банкова има думата по процедурен въпрос.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Аз вземам думата за процедура, за да изразя тревогата от обстоятелството, че се налага по парламентарния контрол да чакаме 5-6 месеца, за да получим отговори по изключително важни проблеми.
Аз имам въпрос към министъра на здравеопазването, в който питам защо става така, че се отказва животоспасяваща медицинска помощ на български граждани. В този въпрос аз питам защо повече от шест месеца над 200 хил. раково болни българи нямат лекарства и понеже няколко месеца се бави отговорът на този мой въпрос… (Шум и реплики в залата.)
Процедура е! Настоявам, уважаеми господин председател, така да организираме нашата дейност в парламентарния контрол, щото в рамките на този мандат да могат да се получат отговорите на нашите въпроси.
След като веднъж отидох с раково болни при министъра на здравеопазването, за да получа отговор, той избяга. Вчера ходихме пак с раково болни в Министерството на здравеопазването по изричното указание на Вашия министър на здравеопазването, господин премиер! Ние, заедно с болните от рак българските граждани не бяхме допуснати в министерството.
Умолявам още веднъж председателя на Народното събрание да направи такава организация, че ние да можем да получим отговори на нашите въпроси в рамките на този парламент.
Нека да обърна внимание, че въпросите, които ние задаваме, са въпроси на хората, които са ни изпратили тук, така че ние сме длъжни да ги зададем, а вие сте длъжни да направите така, че да получим отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Разбира се, всички въпроси, зададени от народните представители са важни за хората. На тях ще бъде отговорено, госпожо Банкова.

Има ли някакви други процедурни предложения? Не виждам. Можем да преминем тогава към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Най-напред да ви уведомя за новопостъпилите питания в периода от 25 март до 31 март т.г.
Постъпило е питане от народния представител Евгени Чачев към министър Валентин Церовски относно подписаните анекси към договорите за изграждане на автомагистрала “Тракия”. Следва да се отговори на пленарното заседание на 8 април т.г.
Постъпило е питане от народните представители Тодор Бояджиев и Андрей Пантев към министър Христина Христова относно предложение за обявяване на 26 март за Ден на Тракия като официален празник на Република България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 8 април.
Постъпило е питане от народния представител Благой Димитров към министър Николай Василев относно безопасността на полетите над Република България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 8 април.
Постъпило е питане от народния представител Благой Димитров към министър Николай Василев относно политиката на Министерството на транспорта и съобщенията по управлението на външнотърговските дружества. Следва да се отговори също в пленарното заседание на 8 април.
Има писмени отговори за колегите:
Евдокия Манева - на актуален въпрос към министър Долорес Арсенова. Тя е получила писмени отговори на свои актуални въпроси от министър Нихат Кабил и от министър Церовски.
Писмен отговор от министъра на икономиката Милко Ковачев на питане от народния представител Йордан Бакалов. Той получава още един писмен отговор от същия министър.
Писмен отговор от министър-председателя на Република България Симеон Сакскобургготски на актуален въпрос от народния представител Лъчезар Тошев. Същият колега има писмен отговор на свой актуален въпрос от министър Долорес Арсенова.
Народните представители Стойчо Кацаров и Елиана Масева са получили писмен отговор на своя актуален въпрос към министър Георги Петканов.
Народният представител Стойчо Кацаров има писмен отговор на питане към министъра на здравеопазването господин Славчо Богоев.
Писмен отговор от министъра на енергетиката и енергийните ресурси Мирослав Севлиевски на актуален въпрос от народния представител Панайот Ляков.
Министърът на образованието и науката Игор Дамянов е отговорил на два актуални въпроса от народния представител Евгения Живкова.
Писмен отговор от министъра на външните работи Соломон Паси на актуален въпрос от народния представител Ирина Бокова.
Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Нихат Кабил на актуален въпрос на народния представител Борислав Китов.
Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Нихат Кабил на актален въпрос от народните представители Борислав Китов и Пламен Кенаров.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев на питане от народния представител Михаил Миков.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев на питане от народните представители Васил Калинов и Михаил Миков.
Писмен отговор от министъра на образованието и науката Игор Дамянов на питане от народния представител Христо Марков.
За процедура имате думата, господин Мазнев.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател!
На 11 март т.г. Върховният административен съд в петчленен състав окончателно отмени решението на Държавната комисия по енергийно регулиране за увеличаване на цените на електроенергията за битови нужди, обаче от комисията постъпват сигнали, че нямат намерение да изпълнят това решение. Ето защо аз на 30 март т.г. зададох въпрос към министър-председателя за това какви мерки ще предприеме той за изпълнение на това решение. Съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за енергетиката членовете на тази комисия се назначават от министър-председателя. Ето защо Ви моля, господин председател, наистина да разпоредите министър-председателят да ми отговори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Мазнев.
Има ли други процедурни въпроси или предложения? Не виждам.
Преминаваме към първия актуален въпрос за днес. Той е от народния представител Петър Мутафчиев към министър-председателя на Република България Симеон Сакскобургготски относно развитието на ВМЗ – Сопот.
Заповядайте, господин Мутафчиев, за да развиете своя актуален въпрос.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, Вазовските машиностроителни заводи са структуроопределящи не само за икономиката на Сопотска община, на Карловска община, но и за Пловдивска област и за цялата страна.
За съжаление, в последните 15 години нито едно правителство не разработи стратегия за развитие на военната ни промишленост и по-точно за Вазовските машиностроителни заводи. Напротив, приемаха се какви не частични програми за това как от военно производство трябва да се премине към гражданско производство без да си даваме ясно сметка могат ли тези заводи да устоят на голямата конкуренция на пазара, включително и европейския.

Сега България вече е член на НАТО. Нашата армия трябва да се преоборудва и виждаме, че непрекъснато влизаме в подобни спорове и скандали под действията на военното ни министерство. Сега е шансът, когато българското правителство, може да реализира на пазара на НАТО и продукцията на нашите военни предприятия.
За съжаление неколкократно, уважаеми господин министър-председател, задавах въпроси, три въпроса по-точно, в това Народно събрание към министрите на икономиката – най-напред на Николай Василев, след това на госпожа Шулева. И за съжаление не получихме ясен отговор на това какво възнамерява да прави правителството във военната ни промишленост и каква програма е разработило за развитието на Вазовските машиностроителни заводи?
С народните представители от Коалиция за България в 17. Многомандатен избирателен район – господин Гиньо Ганев, госпожа Донка Дончева и преди това проф. Борислав Борисов, поехме на два пъти инициативата да направим среща в Сопот на всички народни представители от 17. Многомандатен избирателен район, заедно с министрите на икономиката, на отбраната и синдикатите, разбира се, тъй като всички работници членуват и в КНСБ, и в “Подкрепа” към ВМЗ - Сопот, за да поговорим за бъдещето на ВМЗ. За съжаление неколкократно ни беше отказвано от страна на тези две министерства.
На честванията по случай една година от обявяването на град Сопот и с. Анево за община Вие лично обещахте пред обществеността, че ще ангажирате вашите експерти и министри да разработят стратегия за приватизацията на ВМЗ. До този момент обаче обществеността в града не е информирана за намеренията на правителството. Не са информирани и работещите във ВМЗ.
Моят актуален въпрос към Вас, господин министър-председател, е: възложихте ли на министрите да разработят гореспоменатата стратегия и какви са намеренията на правителството за бъдещото развитие на ВМЗ – Сопот? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Мутафчиев.
Господин министър-председател, имате думата да отговорите в рамките на пет минути.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Мутафчиев! Бих искал преди всичко да подчертая, че Вашият въпрос е наистина важен и през последните години правителството предприе редица мерки, насочени към стабилизиране на финансово-икономическото състояние на ВМЗ – Сопот.
След моето посещение в Сопот през септември м.г. възложих на министъра на икономиката да разработи анализ, на базата на който да се определи стратегията за приватизация. В настоящия момент Министерството на икономиката, заедно с експерти на самия Вазовски машиностроителен завод, са подготвили проект на стратегия, който да бъде предложен на отделните министерства за съгласуване. След като окончателният проект бъде приет от правителството, той, разбира се, ще бъде предоставен за одобрение на Народното събрание.
Съгласно Закона за приватизация и следприватизационен контрол ВМЗ ще бъде приватизиран чрез публично оповестен конкурс. Считаме, че осъществяването на приватизацията на ВМЗ чрез продажбата на 100% от неговия капитал е за предпочитане. Подготвеният план за приватизация на ВМЗ предвижда двустепенен публично оповестен конкурс, като до участие в процедурата ще бъдат допуснати само стратегически инвеститори. Като изрично изискване е записано също, че бъдещият собственик трябва, подчертавам, трябва да запази предмета на дейност на ВМЗ и редовно да изплаща и обслужва всички задължения, включително и тези, възникнали преди датата на прехвърляне на акциите. Едно от важните условия в стратегията за приватизация е недопускане на ликвидация и обявяване на дружеството в несъстоятелност.
През периода до окончателното изготвяне на Стратегията за приватизация на Вазовските машиностроителни заводи в Министерството на икономиката бе подготвена краткосрочна бизнеспрограма на дружеството за периода 2003-2005 г. Основната цел на програмата е постигане на финансово-икономическа стабилност, съизмерима с икономическите условия и показатели на водещите фирми в оръжейното производство. На нейна база вече са предприети и конкретни мерки за облекчаване на трудностите на предприятието, а именно: през 2003-2004 г. и настоящата година са разсрочвани задължения на ВМЗ в размер на 10 млн. лева. С разрешение на Министерския съвет в края на миналата година, малко след посещението ми в Сопот, бе утвърден и погасителен план със срок на изплащане - 10 години, и бе извършена редукция на задълженията с 20 млн. лева.
В резултат на положените усилия за осигуряване на поръчки и натоварване на мощностите на ВМЗ се стигна до споразумение с Държавния департамент на Съединените щати за износ на специална продукция. Отварям една скоба – точно преди два дни, когато се срещнах със заместник-държавния секретар Зелик от Съединените американски щати, му припомних тази много важна за нас точка.
От всички горепосочени мерки се очаква ВМЗ да завърши финансовата 2004 г. със счетоводна печалба. Очаква се и през тази година да бъдат сключени договори за износ на по-голям обем специална продукция. Не мога да не отбележа, че мерките, които се предприемат, имат и съществен социален ефект. Така например към 31 януари т.г. равнището на безработица в Сопот е било 6,9 на сто.
Бъдещето на Вазовските машиностроителни заводи е неразделно свързано, както всички знаем, с бъдещето на военнопромишления комплекс на България. Също така сте в течение, че нашето правителство е първото, което разработи стратегическа програма, свързвайки националния военнопромишлен комплекс с модернизацията на Българската армия, като армия – част от НАТО. Ще добавя, че правителството прави всичко възможно да осигури военнопромишления ни комплекс и с поръчки, свързани с държавите от Северноатлантическия пакт.
В резултат на изпълнението на програмите по тази стратегия бе поставено началото на модернизация на изделията за постигане на оперативна съвместимост на въоръжение с техника със страните на НАТО. Първите обнадеждаващи резултати от съвместни проекти и производства с новите ни партньори от НАТО са вече факт. С основание българските фирми ще претендират за по-широко коопериране в рамките на комитетите на НАТО, програмите на Европейския съюз и по линия на двустранното ни сътрудничество. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Мутафчиев, имате възможност за реплика в рамките на две минути.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър-председател, аз все пак от Вашия отговор научих две конкретни неща – това, че ще се върви към 100-процента приватизация на ВМЗ – Сопот, и че ще търси стратегически инвеститор за приватизацията.
Вие сте прав, господин министър-председател, че безработицата в Сопот е малка благодарение на това, че все още ВМЗ успява да запази една малка част от пазарите си. Но ако се допусне грешка при тази приватизация, безработицата няма да остане 6%, а ще стане 60%. Така че вашата отговорност като правителство, независимо че наближава краят на мандата, е много голяма.
Затова искам да кажа още няколко неща. Сега чух, че има Стратегия за преоборудване на военната ни промишленост, тоест за готовност на военната промишленост да преоборудва нашата армия. Но нека не забравяме, че нашата армия е 40-хилядна, а това е една малка част от пазара на продукцията, която произвежда военнопромишленият ни комплекс. Именно затова, когато се говори за стратегически инвеститор, трябва да се търси инвеститор, който не само ще запази досегашните пазари на ВМЗ, но и ще наложи пазари вътре в НАТО. Това ще бъде бъдещето, което ще гарантира запазването на Вазовските машиностроителни заводи и една сериозна заетост на работната сила там.
Господин министър-председател, Вие във Вашата програма преди четири години казахте, че хората са богатството на България. В Сопот и в тези заводи работят специалисти, които са високо квалифицирани. Направете всичко възможно – надявам се, че ще съдействате за това още сега, преди да е приета Стратегията за приватизация в Министерския съвет – да се направи обсъждане заедно с народните представители на територията на Сопот, хората да знаят ясно какво е тяхното бъдеще и че и следващото правителство ще гарантира запазването и развитието на Вазовските машиностроителни заводи. Благодаря.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Забрави да кажеш името на инвеститора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Мутафчиев.
Господин министър-председател, имате възможност евентуално за дуплика. Отказвате се.
Преминаваме към следващия актуален въпрос към министъра на правосъдието Антон Станков от народните представители Петър Жотев и Йордан Нихризов относно смяна на синдика на “Балканкар холдинг”. Заповядайте, господин Нихризов, да развиете въпроса в рамките на 3 минути.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Станков, нашият въпрос беше зададен на 10 декември – тогава, когато работниците от “Балканкар” отстояваха правата за работа, за труд и изплащане на своите възнаграждения. За съжаление днес, на 1 април, с известна тъга трябва да констатирам неговата непреходна актуалност, тъй като проблемите след решението, което взе в последния си работен ден госпожа Шулева, не намаляха, а се умножиха, и днес работниците могат да се веселят, но евентуално като посетители на увеселителния парк на мястото на каростроенето.
А сега по същество за онова, което искахме да знаем от Вас. На 13 октомври Вие присъствахте на заседанието на Комисията по икономическата политика и поехте задължението да решите част от правните въпроси, свързани с несъстоятелността на “Балканкар холдинг” и прекратяване на каростроенето в България. Ние получихме информация след срещата със Стачния комитет, че на 16 ноември те са изпратили до Вас писмо с мотиви за смяна на синдика на “Балканкар холдинг”, който същевременно е и председател на Съвета на директорите на “Балканкар “6 септември” АД по причина, че същият води до предумишлен фалит дружеството.
Освен това, уважаеми господин министър, на заседанието на Комисията по икономическата политика Вие поехте също ангажимент да поставите въпроса пред Висшия съдебен съвет за това, че делото за несъстоятелността на “Балканкар холдинг” АД се придвижва много бавно. Имайте предвид, че това е в рамките на две години, когато не се е състояло заседание.
Във връзка с това, уважаеми господин министър, Ви питаме: какви действия възнамерявате да предприемете с постъпилите сигнали за дейността на синдика на “Балканкар холдинг” АД по време на заседанието на Комисията по икономическата политика и сигналите от страна на синдикатите на работниците от “Балканкар “6 септември” АД? Какво извършихте по отношение на обещанието Ви да поставите проблемите, свързани с мудното решаване на делото по несъстоятелността на “Балканкар холдинг” АД пред Висшия съдебен съвет?
По този начин, господин министър, господин министър-председателю, ние изпълняваме своето задължение към работниците и към Стачния комитет, но оставаме с тревога за съдбата на каростроенето в България, което ще бъде ликвидирано със съвместните действия и на хора от това управление. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Заповядайте, министър Станков. Имате думата.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господа Жотев и Нихризов, в отговор на поставения от вас актуален въпрос ви уведомявам, че разпоредих извършване на подробна проверка по реда и условията на чл. 35б от Закона за съдебната власт във връзка с чл. 655, ал. 3 от Търговския закон, от която установих следното:
С решение от 23 септември 2002 г. по търговско дело 107 от 1997 г. по описа на Софийски градски съд, съдът обявява неплатежоспособността на “Балканкар холдинг” ЕАД, определя началната й дата на 15 май 1996 г., открива производство по несъстоятелност по отношение на дружеството, обявява го в несъстоятелност на основание чл. 630, ал. 2 във връзка с чл. 711, ал. 1, т. 1 от Търговския закон, назначава за временен синдик на “Балканкар холдинг” ЕАД Бояна Караиванова, свиква първо събрание на кредиторите на 13 ноември 2002 г. Длъжникът чрез изпълнителния директор Тома Траянов е обжалвал решението за откриване на производството по несъстоятелност.
С разпореждане от 12 декември 2002 г. съдът е разпоредил връщане на въззивната жалба по съображение, че след обявяване на длъжника в несъстоятелност правомощията на органите му на управление се прекратяват. На това основание договорът за възлагане на управлението на Тома Траянов също е прекратен, а освен това в Търговския регистър по партидата на длъжника е вписано представителството му от синдика Караиванова.
Срещу разпореждането от 12 декември 2002 г. длъжникът е депозирал частна жалба. С резолюция от 28 декември 2002 г. частната жалба е оставена без движение с указание да се подпише от представителя на длъжника. На 21 март 2003 г. е разпоредено изпращане на делото по частната жалба на Софийския апелативен съд по компетентност.
С определение на 10 април 2003 г. на Софийския апелативен съд разпореждането на съда по несъстоятелността от 12 декември 2002 г. за връщане на въззивната жалба на “Балканкар холдинг” ЕАД от 3 октомври 2002 г. е отменено и делото е върнато на Софийския градски съд за продължаване на процесуалните действия по него.
С оглед забавеното изпращане на въззивната жалба в Софийския апелативен съд по компетентност, пълномощните на “Балканкар холдинг” ЕАД са подали жалба за бавност, по която с определение от 22 май 2003 г. председателят на съда е констатирал необосновано забавяне и е дал задължителни указания да бъде придвижена въззивната жалба от 3 октомври 2002 г. до Софийския апелативен съд за разглеждането й.
Междувременно Тома Траянов подава молба, с която оттегля въззивната жалба. На 14 май 2003 г. съдът с разпореждане в закрито заседание връща въззивната жалба на “Балканкар холдинг” ЕАД. Срещу връщането на въззивната жалба е депозирана частна жалба от Ангел Александров – изпълнителен директор на “Балканкар холдинг” ЕАД. Съдът е оставил частната жалба без движение, като е указал на лицето да представи доказателства, че е вписано в Търговския регистър по партидата на дружеството.
С молба от 5 юни 2003 г. Ангел Александров, като изпълнителен директор на дружеството, уточнява, че към момента не може да представи удостоверение за вписването си в търговския регистър, тъй като същото е забавено в хода на регистърното производство.
По фирмено дело № 310 от 1989 г. е постановен отказ да бъде вписан Ангел Александров като изпълнителен директор на "Балканкар холдинг" ЕАД. Отказът е обжалван пред Софийски апелативен съд. След постановяване на решение, същото е обжалвано и делото е изпратено на Върховния касационен съд.
С Решение № 734 от 24 ноември 2004 г., състав на Върховния касационен съд отменя решението на Софийския апелативен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда. След връщането на делото в Софийския апелативен съд е образувано гражданско дело № 2148 от 2004 г. По делото е постановено решение, с което е отменен отказът на състав на Софийски градски съд, за вписване на новите членове на органите за управление на дружеството и е постановено вписване на нов състав на Съвета на директорите и изпълнителен директор Ангел Александров. Това решение не подлежи на обжалване.
Временният синдик Караиванова е поискала от съда по несъстоятелността да й разреши да участва в общите събрания на дъщерните дружества в системата на холдинга и да се включи в състава на съветите на директорите на тези дружества. Съдът е разрешил с резолюция от 26 септември 2002 г. От представения пред първото събрание на кредиторите доклад на временния синдик е видно, че той участва в общи събрания на акционерите на дъщерните дружества "Балканкар - 6-ти септември" АД, "Балканкар -Георги Костов" АД, "Балканкар - Заря" АД, "Балканкар – Дунав" АД и "Балканкар – Плевен" АД. С правото по акциите на "Балканкар холдинг" АД временният синдик е гласувал на събранията и е избран за член íà Ñúâåòà на директорите на "Балканкар – Заря" АД и "Балканкар – 6-ти септември" АД.
На 20 ноември 2002 г. Караиванова е уведомила съда, че "Балканкар – Заря" АД и "Балканкар – 6-ти септември" АД са извършили прихващане на вземанията си към холдинга със свои задължения, поради което вече не са кредитори на "Балканкар холдинг" АД.
На 28 март 2003 г. синдикът Караиванова с декларация е уведомила съда по несъстоятелността, че е член на Съвета на директорите на "Балканкар – 6-ти септември" АД, "Балканкар – Заря" АД, "Балканкар – Мизия" АД и "Балканкар – ЗПДЕА – Г. Костов" АД, "Балканкар – Еста" - Естония, "Балканкар – Рос" - Русия.
Предвид горното не се установяват нарушения по образуването и движението на делото до приключване на фазата по произнасяне по молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Делото се е придвижило в рамките на установените стандарти. Причините за забавяне на делото във фазата по обжалване на решение по чл. 630, ал. 2 от Търговския закон са от процесуално естество. От една страна, въззивната жалба е оттеглена от Тома Траянов, който към момента на оттеглянето е бил вписан в търговския регистър като изпълнителен директор на "Балканкар холдинг" АД, от друга страна, Ангел Александров, който обжалвал връщането на въззивната жалба, не е могъл да установи процесуалното си качество на представител на длъжника, тъй като не е бил вписан в търговския регистър по партидата на дружеството. След решаването на спора с влязло в сила решение относно вписването на Ангел Александров като изпълнителен директор, са налице съответните възможности жалбите да бъдат придвижени за разглеждането им от компетентната по-горна инстанция. Потвърждава се оплакването, че Бояна Караиванова изпълнява едновременно длъжността синдик на "Балканкар холдинг" АД и член на Съвета на директорите на дъщерни дружества. С това синдикът встъпва в отношение на мандат за осъществяване на управлението на дъщерни дружества на длъжника.
В заключение бих искал да отбележа, че към настоящия момент не са налице предпоставки по чл. 655, ал. 3 от Търговския закон за упражняване правомощието на министъра на правосъдието да изключва лица от списъка на синдиците. Това е така, защото посоченото правомощие може да бъде упражнено само в случай, че лицето допусне конкретни нарушения на задълженията си по конкретно производство. Дали заемането на длъжности по управление и контрол в дъщерните дружества на длъжника е несъвместимо с качеството "синдик" е въпрос на преценка дали едно лице може да бъде назначено в конкретно производство по несъстоятелност. Търговският закон предоставя правото да се извършва подобна преценка само от съда по несъстоятелността. Заинтересованите кредитори и длъжникът могат да сезират съда с искане синдикът да бъде освободен, поради наличие на пречката по чл. 655, ал. 2, т. 5 от Търговския закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Станков, за изчерпателния отговор, но два пъти просрочихте необходимото време. Моля Ви в бъдеще да се съобразявате с това.
Господин Жотев, Вие ще се възползвате от правото на реплика – заповядайте.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Бих искал да направя реплика към Вас, господин министър - много време изразходвахте във Вашия отговор за неща, които така или иначе не интересуват работниците и служителите на "Балканкар – 6-ти септември". Нас двамата с господин Нихризов също не ни интересува тази част от Вашия отговор. Ние искахме конкретен отговор от Вас дали, първо, сте съдействали и сте упражнили своето влияние върху Висшия съдебен съвет да ускори процедурата по несъстоятелността и най-вече – по отношение на сигналите за дейността на синдик на "Балканкар - 6-ти септември".
Какъв е проблемът? Струва ми се, че не сте го разбрали, господин министър, за голямо съжаление. Единственият начин да се спаси "6-ти септември" е съвместната продажба на акциите, които държи в ръцете си синдичката, заедно с акциите, които държавата директно притежава в "6-ти септември". Единственият начин! И на заседанието на Комисията по икономическата политика, на което Вие лично присъствахте, стана ясно и никой не възрази, че това е пътят да има каростроене в София, та и в България. Това трябваше да направите! Естествено процедурни нарушения – тя, тази синдичка, отговаря на изискванията на закона, затова тя е и в списъка на синдиците, проблемът е, че само чрез съвместните действия на синдичката, заедно с представителя на Министерството на икономиката в Борда на директорите на "6-ти септември", съвместната продажба - било на борсата, било на инвеститори, които заявят желание да купят тези акции, може да се получи онзи контролен пакет, който да даде възможност "6-ти септември" да продължи да работи като предприятие, което произвежда кари в България. Това искаха работниците и стачният комитет, които говориха на заседанието в Комисията по икономическата политика. Това искахме от Вас. Искаше ни се да видим такива действия. Естествено е, че Вашите служители са направили пълна проверка как са се точили делата през годините от 2002 г. досега. Само че това не решава проблема и ние не можем да бъдем доволни. Аз съм убеден, че в момента ни слушат хората и тръпнат дали ще запазят работните си места или по-скоро ще ги загубят! И най-вероятно най-накрая ще стане това, което загатна колегата Нихризов (председателят Камелия Касабова дава сигнал за изтичане на времето) – подготвено е, без Ваше директно участие, разбира се, превръщането на каростроенето в София в едно бъдещо увеселително заведение. Знаете какво ще остане? Ще останат едни влакчета, направени от електрокари и мотокари, които ще разхождат евентуално посетителите върху територията, където в миналото беше гордост на нашето машиностроене в България. Това, което се е случило от Вашето правителство, е закриването на каростроенето в България. За голямо съжаление, не мога да бъда доволен от Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Жотев. И Вие, по подобие на министъра, увеличихте чувствително времето, но заради равнопоставно третиране не Ви направих забележка.
Имате право на дуплика, господин Станков. Заповядайте.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Господин Жотев, аз подробно обясних, че съм спазил закона и затова съм извършил такава подробна проверка. Не бих си позволил да упражнявам влияние, защото това нещо се нарича по друг начин, но не и спазване на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Станков.
Преминаваме към парламентарния контрол на министъра на икономиката Милко Ковачев. Отправено е питане от народния представител Панайот Ляков относно създаването на бизнес инкубатори в България
Заповядайте, господин Ляков.

ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, уважаеми колеги! Задавам този въпрос, защото имаше един проект – “Инвестиране на бизнес инкубатори в райони в индустриален упадък”, който беше част от Програмата ФАР “Икономическо и социално сближаване”. Този проект, поради нарушения при процедурите и установяване корупционна практика в Министерството на икономиката, по изрично настояване на господин Димитрис Куркулас – ръководител на делегацията на Европейската комисия в София, беше спрян, беше преустановено финансирането. Затова е интересно да разберем дали проектът отново е в действие, дали продължава инвестирането му в бизнес инкубатори в такива райони в индустриален упадък, дали в България има създадени бизнес инкубатори, колко са те, работят ли? И конкретно, понеже единият от тези бизнес инкубатори по този проект трябваше да бъде изграден в община Пазарджик, а това живо ме интересува, тъй като аз съм народен представител от Пазарджишки избирателен район и Пазарджик е родната ми община, формулирам въпроса така:
Продължава ли инвестирането в бизнес инкубатори в общини в индустриален упадък? Колко бизнес инкубатори са създадени и работят в България и колко в Пазарджишка област? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ляков.
Господин Ковачев, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ляков, въпросът Ви е от 5 ноември 2004 г. Радвам се, че най-накрая му е дошло времето да се отговори.
Идеята за изграждане на бизнес инкубатори в България е заложена не само по Програма ФАР, но и в различни други програми – в Програмата за развитие на ООН, Българската асоциация на Агенцията за регионално развитие и бизнес центрове “Барда” също работи в тази посока. Министерството на икономиката няма пряко участие в техните проекти.
Към момента Министерството на икономиката участва в изпълнението на проект по Програма ФАР “Инвестиране в бизнес инкубатори в райони в индустриален упадък”. Изпълнителна агенция по този проект е Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Само ще припомня, че този проект стартира 2001 г. с финансиране от 3 млн. 750 хил. евро по Програма ФАР, от които 750 хил. евро е национално съфинансиране. Срокът за договориране е изтекъл в края на 2003 г., изпълнението на дейностите по проекта за разплащане ще продължи до края на м. ноември 2005 г.
Крайната цел е да се създадат такива бизнес инкубатори в два от районите – Северозападен и Южен централен – планови райони в България. Първоначално общините от посочените райони са подали своите предложения за изграждане. Назначена е комисия за оценка.
Ще се концентрирам върху това какво е състоянието към момента. Процедурата за избор на изпълнители за извършване на строително-ремонтните дейности е завършила неуспешно за пет от шестте бизнес инкубатора, тъй като подадените оферти са надхвърлили максимално допустимата цена. Договорът за строителство в рамките на проекта е сключен само за бизнес инкубатор във Враца. Неговата стойност е 120 хил. евро. За останалите 5 инкубатора е проведена процедура по реда на Закона за обществените поръчки и на 31 декември 2003 г. са сключени договори с кандидати, определени за изпълнители. Възложител по договорите е Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както споменах, и до края на м. май 2005 г. трябва да се завърши работата по всички бизнес инкубатори.
Тъй като в рамките на проекта не се сключиха договори за управление на бизнес инкубатори и за доставка на оборудване, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на икономиката са постигнали договорености с “Барда” и Програмата за развитие на ООН, конкретно център “Джобс” в гр. Монтана да поемат управление на бизнес инкубаторите и да осигурят необходимото минимално оборудване.
В съответствие с правилата на Програма ФАР са проведени и следните съпътстващи процедури:
Първо, избор на фирма, която да осъществява строителен надзор на шестте бизнес инкубатора. Избрана е фирма “Пътстрой инженеринг” като е сключен договор на стойност 60 хил. евро.
Второ, процедурата за избор на техническа помощ за обучение на управленски екипи в шестте бизнес инкубатора и анализ на дейностите им. В тази връзка е сключен договор на стойност 200 хил. евро с консултантската организация “Глобъл партнерс”. Консултантите ще обучават назначените управленски екипи на бизнес инкубаторите веднага след приключване на строително-ремонтните дейности.
Третата процедура е за избор на техническа помощ за надзор върху строителните работи, доставка на оборудване и въвеждането му в експлоатация. Сключен е договор с компанията “Каръл Бро” за 200 хил. евро. Срокът на договора е изтекъл през м. март 2004 г. и окончателният доклад на изпълнителя е одобрен от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на икономиката. Срокът за изпълнение на проекта по Програма ФАР с всички заложени по него дейности е м. ноември 2005 г. Очаква се до тази дата шестте бизнес инкубатора да са окончателно завършени и да работят ефективно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Ковачев.
Господин Ляков, имате право на два уточняващи въпроса.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСДСБ): Правейки рекапитулация на казаното от Вас, установявам, че в България в момента не работи нито един бизнес инкубатор, че за четири години вие не успяхте да пуснете в действие нито едно такова средище, което е мощен стимулатор за развитие на частния бизнес.
По същия начин ми отговори и вашият колега Николай Василев – нито един високотехнологичен център не е пуснат в действие, въпреки че и едната област, даже можем да разглеждаме бизнес инкубаторите като част от тези центрове, и създаването на високотехнологични центрове, и създаването на бизнесинкубатори, въпреки че бяха обявени като приоритети във вашата предизборна програма, не бяха защитени. И по същия начин, както казах на него, ще кажа и на Вас: това говори само за едно – че вашето правителство страда от управленска импотентност. Защото не можеш да казваш, че управляваш ефективно една държава, когато не защитаваш основни приоритети в своята програма и когато тези приоритети са свързани с конкурентоспособността на българската икономика, която пък е приоритет над приоритетите. Най-важното условие е България да влезе достойно и да бъде истински пълноправен член на Европейския съюз.
Аз не вменявам това във Ваша вина, защото Вие сте съвсем отскоро министър на икономиката. Това е оценка за дейността на вашите предшественици, на цялото министерство на икономиката и, разбира се, на вашето правителство. Но е печално да констатираме след четири години едно правителство с изключително големи претенции, че ще бъде на равнището на високите европейски стандарти, да не може да пусне в действие един бизнес инкубатор, при това с осигурено финансиране по Програма ФАР. Това е провал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има питане към господин Ковачев от народните представители Евгени Чачев и Иван Николаев Иванов относно българските нефтени концесии в Либия.
Господин Чачев, заповядайте да отправите своето питане към министъра.

ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПСДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! С Решение № 245 от 25 декември в далечната 1979 г. министерството одобрява споразумение между България и Либия за проучване и добив на нефт и газ в две концесии: HÑ 100 в Гадамес и HÑ 101 в Морзук с обща площ 25 хил. кв. км за срок от 25 години. За периода 1980 до 1987 г. на територията на двете концесии са открити общо 20 нефтени и 5 газови находища с 98 залежа. Извлекаемите залежи от суров петрол варират от 110 до 300 млн. барела в различните проучвания, проведени в годините. На пръв поглед това количество не е голямо, като се има предвид, че само 15% от него става собственост на българската държава. Но като имаме предвид цената на нефта в момента – над 50 долара на барел, се получава една колосална сума между 825 милиона и 2 млрд. 354 млн. долара. Като прибавим към това и че добивът на природен газ от двете концесии може да мине 275 млн. куб. м на ден, а потреблението на България знаете, че е малко над 4 млрд. куб. м, ще се окаже, че за 16 дни добив на природен газ в Либия България може да осигури своето годишно потребление.
Моето питане е зададено много отдавна и то е: през м. март 2005 г. изтича срокът на нефтената концесия в Либия, на практика той вече изтече. В тази връзка е и моето питане: каква е стратегията и какви са действията, предприети от българското правителство за запазване на националните интереси, свързани с нефтените ни концесии в Либия? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чачев.
Господин Иванов, имате думата да отправите своето питане, тъй като отговорът на министъра ще бъде един.
Идентични са въпросите, господин Чачев, затова и господин Иванов ще си отправи питането, а министърът ще отговори и на двама ви.
ИВАН ИВАНОВ (ПСДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Преди година и половина отправих подобно питане към тогавашния министър на икономиката госпожа Лидия Шулева относно съдбата на българските концесии в Либия. Отговорът тогава звучеше прекалено оптимистичен и след малко ще прочета част от него. Сега обаче – на 1 април 2005 г., нещата стоят не само тревожно, но са и трудни за решаване.
На 15 март 1980 г. след решението на тогавашното либийско правителство влиза в сила споразумението за съвместно проучване и добив на нефт ЕПСА между българската и либийската страни. За него вече говори господин Чачев, аз ще спомена само четирите основни параметъра.
Първият, който ни засяга особено болезнено в момента, е, че неговият срок е 25 години, тоест, до 15 март 2005 г.
Второ, че разпределението на открития нефт, беше казано от господин Чачев, е в съотношение 85% за либийската страна и 15% за българската страна.
Трето, че проучванията са за сметка на българската страна.
Четвърто, че разходите по разработката на находищата след окончателния етап се разпределят поравно между българската и либийската страни.
Наистина до 1987 г. проучвателният етап завършва. Какво беше сторено впоследствие, включително до днешна дата? От 1987 г. досега неколкократно беше сменяна шапката на българската нефтена компания, която беше създадена въз основа на споразумението ЕПСА. Отначало това беше “Булгаргеомин”, съвсем скоро – буквално година по-късно, то беше поето от Комитета по геология – “Геоком” ЕООД, а от 1998г. от “Проучване и добив на нефт и газ” ЕАД – Плевен, за да стигне до последното решение през 2002 г. отново дружеството да бъде върнато към “Булгаргеомин” ЕАД. Това последно решение го оценявам като безумие, защото “Булгаргеомин” през 2002 г. беше практически изцяло декапитализирано, а и нямаше управленски потенциал, за да реши проблемите на българската нефтена компания.
Сега, забележете, всички тези промени, господин министър, бяха правени в София от българското правителство и по никакъв начин не бяха финализирани пред съответните либийски власти, поради което българската нефтена компания по официалните регистри в Либия продължава да бъде филиал на Комитета по геология.
Какво ми отговори госпожа Шулева през м. ноември 2003 г.? Цитирам я директно: “Ще се уточнят с либийската страна сроковете за внасяне и разглеждане на окончателния вариант на технико-икономическия доклад за откритията в нефтените находища 100 и 101. Ще бъдат разглеждани възможностите за постигане на реални икономически обосновани възможности – повтаря се – за българската страна да организира, финансира и осъществи дейностите по разработка на откритите нефтени находища”. Оттогава, господин министър, изминаха година и половина. Зная, че сте поели този пост – министър на икономиката, преди месец – месец и половина. Реално обаче за година и половина нищо не беше постигнато. Може би са направени постъпки и някакви усилия, но нищо не беше постигнато.
На 15 март изтече срокът на концесията, на 30 март изтече и 15-дневният срок, който беше даден от либийската страна като удължение за окончателно приключване на концесионния проблем. Шансовете за решаване на проблема Вие вероятно ще ги отбележите в отговора, те обаче са минимални.
Ето защо и като отчитам огромния обществен интерес към решаването на този проблем, по който има изключително големи вложения от българска страна, отправям към Вас следното питане: какви мерки предприе Министерството на икономиката в изпълнение на заявените от министър Шулева действия? Какви са последствията за България от изтичането на срока на споразумението ЕПСА? Какви мерки ще предприемете, за да защитите българските интереси по този важен за страната ни въпрос? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Министър Ковачев, заповядайте да отговорите на двамата народни представители с един отговор в рамките на десет минути.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев, уважаеми господин Иванов! Докато изслушвах внимателно развитието на вашите въпроси, преглеждах множество отговори, които са подготвени по въпроса, но мисля, че няма да се придържам към това, което ми е написано.
Бих искал единствено да кажа, че считам, че съм предприел като министър на икономиката единствената адекватна в момента стъпка с цялата 25-годишна история на този въпрос и тя е да поискам официално срещи на правителствено ниво с либийските власти. Това, което мога днес и тук, от трибуната на Народното събрание, да заявя, е, че имаме отговор и в най-скоро време очаквам да мога да посетя Либия и да обсъдя с официалните либийски власти целия кръг от въпроси, които вие поставяте.
И все пак, за да не остане впечатление в обществеността в България от някои от твърденията във вашите въпроси, трябва да кажа, че проучвателният етап е завършил през 1987г. само формално, но, както е ясно, през тези 25 години българската страна, българските правителства не са защитили това, което е било необходимо, а именно приемане от либийската страна на план за развитие на тези концесии и това, за съжаление, не се е случило не само след отговора на госпожа Шулева, но и не се е случило през тези всичките 25 години.
Второ, не знам откъде е вашата информация и защо се тиражира и от трибуната на Народното събрание, че либийската страна е дала 15-дневно удължаване между 15 и 30 март. Да, и аз четох такива заявления в пресата, но такова официално заявление не е постъпило по никакъв път.

И трето, все пак в този тип споразумение и в международната практика действително има срокове. И такъв е срокът на валидност на договора. Но същевременно има и клаузи за приключване на такива споразумения и тези клаузи не се изчерпват единствено и само със срока.
С това мисля, че независимо че може да ви се стори неудовлетворителен или непълен този отговор, бих предпочел на този етап да отговоря по този начин. Разбира се, готов съм да информирам българската общественост след посещението си в Либия за проведените разговори и възможности за решаване на въпроса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Ковачев.
Знаете, че съгласно процедурата сега и двамата народни представители могат да зададат уточняващи въпроси.
Господин Чачев, заповядайте да отправите своите уточняващи въпроси.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПСДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! На 26 октомври м.г. приключи конкурсът за избор на стратегически инвеститор за правата на българския нефт и газ в Либия. По информация на медиите предложенията на кандидатите са внесени в правителството и то ще има последната дума при решението за българските права върху либийските нефтени и газови полета.
Според изявление пред Дарик радио на заместник-министъра на икономиката, когато министър беше госпожа Шулева, господин Валентин Първанов, кандидатите в този конкурс са били 15 на брой. Според него са необходими около 350-400 млн. долара, за да започне добивът на нефт и газ в Либия. Известно е, че досега България е вложила над 400 млн. долара в годините, за да стане това реалност.
В тази връзка са и моите доуточняващи въпроси към Вас.
Защо този конкурс за избор на стратегически инвеститор беше крит от българската общественост? Защо, след като срокът 26 октомври е минал много отдавна, няма никаква информация по този въпрос, включително и във Вашия отговор преди малко на моето питане.
Не тръгва ли българската нефтена концесия по пътя на магистрала “Тракия”? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА:Благодаря.
Министър Ковачев, искате ли думата? Заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Не мисля, че е имало конкурс. Не знам какво е било заявлението, което цитирате, и няма и да го коментирам, но действително са търсени партньорства.
Същевременно е ясно, че от това време до момента има произнасяне на българския съд, има вътрешни съдебни спорове в България по отношение на правата върху това споразумение за съвместно проучване и производство, защото също така бихме могли да заблудим българската общественост, когато използваме макар и популярната, и по-лесна дума “концесия”, но тук не става въпрос за концесия. Вие знаете това много добре. Търсени са партньорства, именно за да могат да се развият по-нататък възможностите, които договорът представлява, но до момента не е постигнато споразумение с либийската страна, за да се каже, че тези усилия са били успешни.
Именно затова считам, че единствено официалната обмяна на мнения с либийската страна на официално правителствено ниво е единственият път, за да потърсим и защитим правата на българската държава по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Иванов, Вие имате право на два уточняващи въпроса към министър Ковачев. Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ПСДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Както Вие казахте в края на своя отговор, може би няма да бъдем удовлетворени от отговора. Да, защото той дава неясна перспектива за едни бъдещи разговори, чиито резултат не може да се предвиди и които при всички положения са след срока на концесията.
Тъй като по този начин у мен останаха много въпроси, аз ще ги поставя, а Вие изберете тези, на които желаете да отговорите.
На първо място, Вие казахте, че всъщност само формално е извършен проучвателният етап, той е завършен, но не може да започне дейността по разработване и експлоатация на находището, защото няма технико-икономически анализ в продължение на десетилетия.
Господин министър, Вие не можете да не си давате сметка, че когато има срок на един договор, респективно на концесия, последните четири години са много по-решаващи от всички предишни. И когато няколко пъти са представени такива проекти и са връщани с определени препоръки, би трябвало отново да се счита, че би било крайно време в продължение на последните четири години “Булгаргеомин” да представи анализ, който да бъде одобрен от либийската страна.
Другият ми въпрос, считам, че Вие в определена степен дори малко го засегнахте сега, когато отговаряхте на допълнителния въпрос на господин Чачев: чия собственост е българската нефтена компания и “Геокомсервиз”, Либия след решението на Върховния касационен съд от 2 февруари 2005 г.? И ако Вие водите преговори там, ще представлявате ли интересите на 100-процентовото дружество “Булгаргеомин” като собственик на българската нефтена компания или то вече ще е собственост, както Вие вече знаете, на “Химимпорт”, реално на ТИМ?
И накрая, защо през 2003 г., когато беше пуснато дружеството “Проучване и добив на нефт и газ”, Плевен на пазара на Фондовата борса, още тогава не беше направено от Министерството на икономиката необходимото, за да се изясни неговият статут. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Министър Ковачев, имате думата за отговор. Искате ли да се възползвате от това право?
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Чачев, заповядайте да изразите своето отношение към отговора на министъра.

ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПСДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Госпожо председател, Вие поставихте господин Ковачев в крайно неудобно положение да отговаря на два въпроса, по които само наименованието е едно и също. Те имат коренно различно съдържание. И неслучайно министър Ковачев не отговори на господин Иванов.
Целият отговор на днешния въпрос, който се поставя за нефтената концесия на България в Либия, в последните години е обвит в тайнство. Аз неслучайно Ви цитирах, господин Ковачев, изявлението на заместник-министър Първанов за 15-те участници в приключилия конкурс за избор на стратегически инвеститори.
Преди време в медиите изтече съобщение за срещата на българския министър-председател с шефа милиардер от Саудитска Арабия Хасан Шакир на 13 октомври на неговата яхта, която беше акустирала на Варненското пристанище. И от това, което съобщи правителственият говорител, една от темите по време на тези разговори била именно и българската нефтена концесия в Либия. Ако няма прозрачност по един такъв изключително важен за България проблем, неминуемо ще се стигне до това, което цари в момента в българската общественост и аз го казах в началото – концесията на автомагистрала "Тракия". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Чачев.
Не съм имала никакво намерение да поставям министъра в неудобно положение. Той сам е предпочел да отговори с един отговор на двете питания.
Заповядайте и Вие, господин Иванов, да изразите отношението си.
ИВАН ИВАНОВ (ПСДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, обстоятелството, че Вие не ми отговорихте на допълнителните въпроси, засилва у мен безпокойството, бих казал, че то прераства в тревога, че действително има неща, които трудно биха били решими и това Вие определено съзнавате.
Едновременно с това, предвид това, че този въпрос засяга по определен начин българската държава като цяло, аз все пак ще кажа какво губим ние, ако въпросът не бъде решен. На етап проучване са вложени 169 млн. долара първите седем години. Двадесет и два милиона долара са вложени за оборудване. Господин Чачев каза, че находищата се оценяват общо на 4 млрд. долара, от които българската държава в рамките на 15% би могла да получи 600 млн. долара. Ако въпросът не бъде решен, ние не само ще загубим евентуално тези 600 млн. долара, които можем да спечелим, но ще загубим и вложените около 200 млн. долара. Не искам също да говоря за това, че близо 200-300 специалисти българи могат да намерят една добре платена работа, ако ние продължаваме да държим концесията върху тези находища и пристъпим към етапа на експлоатация.
Смятам, господин министър, че макар въпросът да не е решен от десетилетия, в последните четири години, особено след оптимистичния отговор на госпожа Шулева, Вашите двама предшественици – господин Николай Василев и, повтарям, особено госпожа Шулева - носят много сериозна отговорност и неизпълнени ангажименти.
Не по-малка отговорност носи ръководството на "Булгаргеомин" през последните четири години, чийто изпълнителен директор е господин Първанов. Защото той не само нищо не направи, за да представи един адекватен технико-икономически анализ, който да бъде приет, но работниците на "Булгаргеомин" продължават да чакат да им бъдат изплатени 2 млн. 800 хил. долара. В същото време това ръководство на "Булгаргеомин" за четири години не можа да сключи нито един договор, за да увеличи постъпленията, нито да получи вземанията, които има от либийската страна. Би трябвало безстопанствеността или липсата на носене на отговорност да бъде наказана в страната. Това има и възпитателно значение, освен че отговаря на интересите на държавата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов. Министърът искаше да Ви отговори под формата на дуплика, но няма право.
Следващото питане към министър Ковачев е отправено от народния представител Димитър Дойчинов относно съдбата на фирмите от Пернишка област, влизащи в състава на "Балканкар холдинг".
След това е питането на госпожа Румяна Георгиева, Ралица Агайн, Величко Клингов.
Заповядайте, господин Дойчинов, да отправите своето питане към министър Ковачев.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа петнадесет народни представители, които уважавате парламентарния контрол! Абсурдна е ситуацията, абсурдна е политиката, която за такъв тежък проблем, какъвто безспорно е съдбата на "Балканкар холдинг" цели шест месеца се чуди какво да отговори. Ето това е доказателство, че парламентарният контрол закъснява поне с четиристотин месеца. Не питам само аз, питат всички недоволни, пита цяла България каква е съдбата на каростроенето в България. Големият въпрос е каква е стратегията за развитие на каростроенето? Неотговореният въпрос е защо един мощен отрасъл, една промишлена гордост, поставена на колене?
За пълна управленческа безпомощност говори фактът, че трима министри пред три основни парламентарни комисии на Тридесет и деветото Народно събрание не казаха нищо или по-скоро казаха едно нищо за изход от тежката криза. Уважих всички справедливи социални протести на работниците от "Балканкар холдинг" и "Балканкар – "6 септември" – АД, внесях техни искания в Народното събрание. До ден-днешен съдбата на "Балканкар холдинг" е в тежък юридически капан. И това преди малко го потвърди вашият колега министърът на правосъдието. Но много по-страшен е икономическият капан, в който се намира българското каростроене. Държавата не иска да отпуши каростроенето, държавата не иска да разплете Гордиевия възел, наречен "Балканкар холдинг", защото някой вече е сложил ръка върху тази апетитна баница. Затова днес българското каростроене е символ не на националната гордост, а на националното ни унижение и на националното ограбване.

Вторият аспект на моето питане e съдбата на пернишките фирми, влизащи в състава на “Балканкар холдинг”. Става дума за “Балканкар ЗФИ” АД – град Брезник, чийто предмет на дейност е производството на фрикционни изделия и гарнитури за карна и автомобилна техника, за подемни и подемно-транспортни машини, селскостопански машини, трамваи, тролеи и други. Предприятието е 67% на държавата чрез Министерство на икономиката и 33% - на “Балканкар холдинг” ЕАД, в несъстоятелност. От няколко години численият състав на работещите е редуциран от 450 на 38 души. Натрупаните задължения на предприятието, поне миналата година, надвишаваха три пъти балансовата му стойност. Повече от 15 години не е финансирана развойна дейност.
От страна на мажоритарния собственик “Балканкар холдинг” не са предприети действия за преструктуриране на производството във връзка с рязкото понижаване на каростроенето в България. Опитите предприятието да бъде приватизирано и по този начин да постъпят свежи финансови ресурси за възстановяване и актуализация на производството по потребностите на пазара се блокират от безсмислени съдебни дела между Министерство на икономиката и “Балканкар холдинг”, в несъстоятелност, за дялово разпределение на капитала, който и по тази причина е с преобладаващо съдържание дял - задължение.
Възможен изход е скорошна приватизация на предприятието. Интерес към закупуването му съществува от няколко чужди и български фирми със сродна дейност, но той може да бъде загубен в лабиринта на бюрокрацията и неоправданото забавяне, във въртенето в кръг.
Второто предприятие е “Балканкар Ерма” АД, град Трън. Предприятието е действащо и е собственост 67% на Министерство на икономиката и 33% на “Балканкар холдинг”. В момента численият състав на предприятието наброява 102 души. Капиталът на “Балканкар Ерма” е 421 хил. лева. До момента не е проявяван инвенститорски интерес. Задълженията на предприятието са предимно към държавно обществено осигуряване, за заплати и т.н. Според мениджърския екип на предприятието е възможна и необходима оздравителна програма. За целта е необходимо постъпване на налични пари и материали за производство.
Все пак, уважаеми господин министър, какъв е изходът от създалата се ситуация, защото мисля, че става дума не за “небрано лозе”, а вероятно за “обран бостан”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Дойчинов.
Министър Ковачев, имате думата за отговор на отправеното питане.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Дойчинов! Бъдещето на “Балканкар холдинг” ЕАД и дъщерните му дружества не може да се реши само от позицията на политическа добронамереност. Въпросът има своите законови параметри и до голяма степен към момента зависи от решението на съдебните инстанции.
През 2001 г. Министерството на икономиката е предприело мерки за финансово стабилизиране на холдинга и дъщерните му дружества. Дадени са разрешения за продажба на неоперативни активи на дружеството от холдинга, завършена е иновационна дейност по нови фамилии мото- и електрокари и нови агрегати. Година по-късно, по предложение на Министерство на икономиката, е взето Решение № 66 от 25 март 2002 г., което е осигурило от държавния бюджет 4 млн. 219 хил. лв. за закупуване на акции от държавата във връзка с увеличаване капитала на дъщерните дружества от системата на “Балканкар холдинг”.
За “Балканкар Ерма” – град Трън, “Балканкар” – Брезник, за които питате, също е предоставен свеж паричен ресурс. С решение на общите събрания на съдружниците тези дружества са преобразувани от дружества с ограничена отговорност в акционерни дружества и капиталът им значително е увеличен. “Балканкар Ерма” – град Трън е усвоил 189 хил. и 409 лева, а дружеството в Брезник – 115 хил. и 40 лева. На двете предприятия е дадена възможност да ползват тези суми за оборотни средства и погасяване на част от задълженията си.
За съжаление, положителният ефект от тези мерки е бил краткосрочен, тъй като с Решение на Софийски градски съд от 23 септември 2002 г. “Балканкар холдинг” ЕАД е обявено в несъстоятелност. Ще ви припомня само, че решението постановява прекратяване дейността на холдинга и на правомощията на неговите органи, обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството, лишаване на длъжника от право да управлява и да се разпорежда с имущество, включено в масата по несъстоятелността, осребряване и разпределение на същото.
С определение от 21 април 2003 г. Софийски градски съд се е произнесъл по списъка на одобрените от синдика вземания, срещу които не са направени възражения. Съдът е одобрил и списъка на одобрените от синдика вземания, срещу които има възражения, като е направил някои изменения.
Със същото определение е отхвърлена молба на Агенцията за приватизация за спиране на производството по несъстоятелност на холдинга, за да бъде осъществена приватизационна сделка. Под формата на обезпечителна мярка съдът е спрял процедурата по приватизация и на част от дъщерните дружества на холдинга, в които е увеличен капиталът. Сами разбирате, че с прекратяване дейността на “Балканкар холдинг” се нарушават вътрешните връзки в системата, провалени са изгодни търговски договори и са замразени иновационните разработки.
Всичко това е довело до рязко влошаване на дейността и финансово-икономическото състояние на дружествата в състава на холдинга. За съжаление, дружествата “Балканкар Ерма” – град Трън и “Балканкар ЗФИ” - Брезник също са се оказали в затруднено положение. Те са втори ешелони за производство на кари и дейността им е пряко обвързана с дейността на монтажните заводи. Поради това, че са тясноспециализирани, двете дружества нямат достатъчно поръчки и не им достигат оборотни средства.
Някои цифри: финансовият резултат на “Балканкар ЗФИ” – град Брезник за 9-месечието 2004 г. е загуба в размер на 148 хил. лева. Дружеството няма дългосрочни задължения. Краткосрочните му задължения обаче са 1 млн. 358 хил. лева, и то просрочени. Повече от 15 години в предприятието не е финансирана развойна дейност, което го прави неконкурентно на пазара. По тази причина производството е сведено до минимум и работещите са едва 34 души.
“Балканкар Ерма” – град Трън също е в лошо финансово-икономическо състояние. Финансовият резултат за 9-месечието на 2004 г. е загуба в размер на 25 хил. лева. “Балканкар Ерма” – град Трън има краткосрочни задължения в размер на 1 млн. 181 хил. лева, персоналът е 104 души, има текущи поръчки, но изпълнението им е затруднено от недостига на оборотни средства.
Допълнителни трудности създават и висящите още от 2002 г. съдебни производства, образувани по предявени от синдика на холдинга искове срещу увеличението на капитала на двете дружества, което стопира процеса им на приватизация.
Сами разбирате, уважаеми господин Дойчинов, че на практика възможностите на Министерство на икономиката за предприемане на ефективни мерки за оцеляване на двете дружества са минимални. Ето защо за нас е от изключителна важност всички съдебни дела във връзка с обявяването на “Балканкар холдинг” в несъстоятелност и увеличаване на капитала в някои от дъщерните му дружества да приключат във възможно най-кратък срок, както имахте възможност да чуете и в отговора на министъра на правосъдието господин Станков. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря, господин министре.
Имате възможност да зададете допълнителните си въпроси, господин Дойчинов.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Наистина чухме една ужасяваща картина, която навява само безнадеждност. Сроковете, които ще бъдат наложени като темпо от българското правосъдие, вероятно ще доунищожат и последните надежди на тези две предприятия, като цяло на “Балканкар холдинг”.
Затова ми се ще да задам такъв въпрос: какъв е относителният дял на производство и износ на продукция от цялата система на “Балканкар холдинг” към днешна дата, какво стана с новия инвестиционен климат, какво стана с руския пазар, за който един Ваш предшественик твърдеше, че има шанс да бъде възстановен?

На второ място основният ми въпрос е такъв: потърсена ли е от някого до момента съдебна отговорност за сегашното състояние на "Балканкар холдинг", защото то наистина е отчайващо? Има ли, освен тези процедури за смяна на ръководството, поне за едно от действащите лица от екипите, потърсена ли е съдебна отговорност? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Дойчинов! Не мисля, че това, което заключихте, е плод на работата на това правителство, защото загубата на пазари на "Балканкар" е факт отдавна. Не мисля, че загубата на руския пазар се е случила по време на това правителство. Мисля, че това е факт отдавна. И не звучат добре твърдения, които са на базата на конкретно състояние на едно предприятие.
Несъмнено България беше горда със своето каростроене през 80-те години. След това то започна да запада, вие сигурно добре знаете за това нещо. Но, за да не се връщам назад, това, което бих искал да ви кажа, е, че в осмия централизиран публичен търг държавното участие в седемте дружества от системата на "Балканкар" е включено и в този смисъл ние очакваме, че с приватизацията на държавния дял, частната инициатива е единственият възможен път, за да може да се излезе от действително много тежкото състояние на холдинга и на отделните му поделения. Същевременно много добре разбирате, че в крайна сметка Вие задавате въпрос към изпълнителната власт, а основната част от проблемите в момента са в ръцете на съдебната власт. Благодаря ви. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Имате възможност да реагирате, господин Дойчинов.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): В края на мандата мисля, че всяко едно оправдание с предни състояния звучи повече от несериозно. Мисля, че не сега е моментът да казваме какво е станало преди 10, преди 20 или 30 години. Отговорността се носи в рамките на мандата.
Мисля, че по темата "Балканкар холдинг" нищо не направиха министрите Николай Василев и Лидия Шулева. Министърът на правосъдието преди един час ни информира за съдебната статистика по темата. Лично към Вас се обръщам, господин министър. Мисля, че след като не спасихте Минната дирекция, нито Минния музей в Перник, след като имахме възможност да бъдем свидетели в Перник на една фалшива приватизация на мини "Перник", как да повярваме в спасението на "Балканкар холдинг"? На практика и съдбата на дъщерните му фирми в Брезник и в Трън обричат живота и икономиката в тези две общини на Пернишка област в една безкрайна, глуха икономика, една безнадеждна икономика, от която мисля, че едва ли скоро хората могат да се надяват на поминък, да се надяват, че могат да възвърнат живота и надеждите си и в крайна сметка за пореден път остава последната надежда – да стягат куфарите за чужбина.
Мисля, че в рамките на мандата съдбата на "Балканкар холдинг" и неговите поделения по същество беше предрешена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря.
С това приключи питането на народния представител Димитър Дойчинов и процедурата по него.
Преминаваме към питане от народните представители Румяна Георгиева, Ралица Агайн и Величко Клингов.
Заповядайте, госпожо Георгиева.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (НВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър. Нашият въпрос е свързан с ефективността от провежданата политика на Министерството на икономиката за намаляване на външнотърговския дефицит и повишаване конкурентоспособността на българските фирми.
Както знаете, задаваме въпроса по предварителни данни, тъй като той все пак е от първия месец на 2005 г., а данните на Националния статистически институт за 2004 г. се очакват. Вие сега ще кажете доколко тези данни са реални, но се очакваше външнотърговският дефицит да е с размер над 5 млрд. лв. и 25% над отчетеното през 2003 г. Това показва, че въпреки прокламациите от страна на правителството, външнотърговското ни салдо ежегодно се влошава.
Тази тенденция не може да не предизвика сериозни притеснения от страна на Новото време, както и, разбира се, тревога сред българския бизнес.
Представителите на Международния валутен фонд нееднократно поставят този проблем пред българското правителство относно опасностите от влошаване на макроикономическата среда. До този момент мерките, които се прилагат в противодействие на нарастващия външнотърговски дефицит, се основават предимно в посока на ограничаване на кредитирането. Тези мерки обаче неминуемо водят до негативни последици, тъй като ще ограничат не само потребителското кредитиране, но и предоставяне на инвестиционни кредити и по този начин ще допринесат за забавяне растежа в икономиката и допълнително изоставане на износа.
Вашите действия за уведомяване на бизнеса относно европейските изисквания, свързани със сертифицирането и прилагането на добрата производствена практика изостават, като се вземе под внимание, че Глава 16 беше една от първите, затворени от това правителство, а едва през 2004 г. се обяви началото на кампания за осведомяване на българския бизнес за европейските изисквания.
Във връзка с това е и нашето питане за ефективността от провежданата политика на Министерството на икономиката за намаляване на външнотърговския дефицит и за това много моля да отговорите: анализирани ли са тенденциите на формиране на външнотърговския дефицит за периода 2001-2004 г.; има ли държавна стратегия за преодоляване на нарастването на отрицателното външнотърговско салдо; изготвя ли се систематизиран средносрочен и професионален анализ и съответстващ национален план за поощряване на износа и развитието на икономиката; изготвя ли се периодично оценка на конкурентоспособността на българските фирми; има ли действаща система за фирмено и национално управление на външноикономическите отношения на България?
Благодаря Ви, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Георгиева и госпожице Агайн. Всъщност и господин Клингов е сред задаващите въпроси, но Вие не го споменахте. (Реплики.)
Преди да започна отговора на въпроса Ви, ще кажа, че днес Националният статистически институт обяви резултатите за 2004 г., мисля, че знаете. Ръстът на брутния вътрешен продукт всъщност достигна до едно рекордно ниво в сравнение с всичките 15 години на прехода. Ръстът за 2004 г. е 5,6% в реално изражение. Това е нещо, което се надявам, че радва всички в България – и политическите сили, и икономическите субекти, а не може да не ни радва като цяло. Това е факт от последователно водена политика, включително в последните четири години.
По отношение на конкретния Ваш въпрос – повишаване на конкурентоспособността на българските фирми, ще кажа, че това е основен приоритет на икономическата политика на нашето правителство, правителството на Либералния алианс.
Мерките, които предприемаме и резултатите от тях се отчитат не само от нашите компании, но и от авторитетни международни институции. Излишно е да напомням оценката на Европейската комисия, че българската икономика е способна в средносрочен план да се справи с конкурентния натиск на европейските пазари, или класацията за конкурентоспособността на глобалната икономика на Световния икономически форум в Давос, според която през миналата година българската икономика се изкачва с пет позиции нагоре, а родните компании – със седем позиции.
Подобни са изводите и на българските неправителствени институти. Само преди време Центърът за икономическо развитие предостави доклада си за 2004 г., в който независими икономисти оценяват подобрение на бизнес средата и отделните фактори, свързани с конкурентоспособността.
Какво показва анализът на външнотърговското ни салдо през последните три години и каква е връзката между изпреварващия внос и конкурентоспособността на нашите фирми? За периода 2001-2004 г. отрицателното търговско салдо на страната наистина се увеличава. Причината за това обаче не е в слабия износ и ниската конкурентоспособност на българските стоки, а точно обратното – в съживяване на икономиката, което предопределя нарастващия внос на инвестиционни стоки и на суровини и материали, с цел нейното модернизиране. Числата са следните: износът на страната през разглеждания период нараства с 40% - от 5,7 млрд. евро през 2001 г. до почти 8 млрд. евро през 2004 г. И това стана въпреки слабия растеж в страните от Европейския съюз. Само през 2003 г. българският износ за Европейския съюз нарасна с 11,6 на сто. През 2004 г. ръстът на износа е с 19,9%. Движещ фактор за растежа на износа са привлечените инвестиции и повишаване на конкурентоспособността на българските стоки.
През същия тригодишен период вносът нараства с 43% - от 7,5 млрд. евро през 2001 г. до 10,7 млрд. евро през 2004 г. Ръстът на вноса през 2004 г. е съотносим с този на износа – 20,8%. Както вече споменах значителният ръст на вноса през периода се дължи на ускорения внос на инвестиционни стоки и на суровини и материали. Това, отново подчертавам, говори, и фактически днес Националният статистически институт го потвърждава с растежа на икономиката за 2004 г., говори за оживление и развитие – растеж на икономиката като цяло. Няма да коментирам причините за увеличения внос на потребителските стоки. Знаете, че не може да има търсене, ако няма достатъчно доходи в населението.
В същото време се наблюдава и още една важна тенденция – през изминалата година преките чуждестранни инвестиции в икономиката ни покриват 134,8% от дефицита по текущата сметка при 113,5 за 2003 г. Едва ли има някой в тази зала, който да оспори, че тяхното навлизане у нас ще доведе до повишаване на конкурентоспособността на българските фирми и респективно на българския експорт. Или, ако трябва да обобщя, намаляването на търговския дефицит в средносрочен период трябва да стане не чрез ограничаване на вноса, а чрез увеличаване на износа от страната. Още повече, че през тази година се очаква световната икономика и в частност – страните от Европейския съюз, да ускорят темповете си на растеж, което ще доведе до повишено външно търсене на стоки. Прогнозите са търговското салдо за периода 2005-2007 г. да бъде в рамките на 13-14% от брутния вътрешен продукт.
Каква e политиката конкретно за насърчаване на българския бизнес и за разясняване на поетите ангажименти? Мисля, че въпросът и твърденията в него са доста остарели, защото много широко се коментира, непрекъснато се провеждат срещи, има редица издания – електронни или на хартия, и мисля че усещането в бизнеса вече не е такова, каквото се съдържа във Вашия въпрос.
На 10 март м.г. Съветът за икономически растеж взе решение да разработи Национална експортна стратегия 2004-2010 г. Работната група с представители на бизнес организациите подготвиха тази стратегия и в нея има два основни приоритета: конкурентно присъствие на съществуващите и нови пазари, и разнообразяване на структурата на износа с по-висока наша добавена стойност. За тази цел ще се работи в три направления: висококонкурентни български стоки и услуги, намалени експортни разходи и свободен достъп до международни пазари. Тази стратегия е изготвена, има и програма с конкретни задачи за тази и следващата година и през юни 2006 г. ще се анализира тяхното конкретно изпълнение, и ще се изготви Програма 2007-2010 г.
До края на тази година Агенцията за икономически анализи и прогнози към Министерството на финансите завършва поредната итерация на Националния план за икономическо развитие за периода 2007-2013 г. И в тази връзка Министерството на икономиката разработи Оперативна програма “Насърчаване на конкурентоспособността на българската икономика”.
Що се отнася до конкретните мерки, предприети в подкрепа на износителите:
Първо, увеличение на възможностите за експортно застраховане. Знаете, че застрахователният капацитет на БАЕЗ през тази година бе увеличен 10 пъти.
Второ, подкрепа на българските фирми за участие в международни изложения и панаири чрез пряко финансиране на това участие от бюджета на Министерството на икономиката.
Трето, въвеждане на публично частно партньорство при изпращане на търговски представители в страни, където има потенциал за разгръщане на българския бизнес. И наскоро първите четирима, предложени от бизнеса и одобрени от министерството търговски представители, бяха представени на обществеността и поемат своите задължения.
И само няколко думи по отношение на анализите. В рамките на Министерството на икономиката се изготвят професионални анализи за състоянието и тенденциите във външната търговия на България. Разработва се годишен анализ, а измененията на обемите, динамиката и структурата се проследяват в рамките на месечния бюлетин за макроикономическите показатели, който се публикува на Интернет-страницата. Месечно се обновява информацията за двустранните търговски отношения – обем, динамика, структура, нормативна база и споразумения. Освен това, съгласно Закона за малките и средни предприятия Министерството на икономиката подготвя годишни доклади за малките и средни предприятия, които включват обстойни анализи за състоянието и тенденциите за развитие на малкия и среден бизнес, включително експортната им ориентираност. Всички тези материали са публично ориентирани и са на разположение, разбира се, информират и българския бизнес като цяло.
И накратко по последната част на въпроса Ви. Съответните звена в Министерството на икономиката не са нищо друго, освен действаща система за национално управление на външноикономическите отношения. По отношение на фирмите едва ли може да съществува такава система, защото те са обединени в браншови структури. И все пак в рамките на Съвета за икономически растеж бизнесът поставя своите въпроси и взема съответните съвместни управленски решения. Считам тази форма за изключително ефективна и препоръчвам да продължи да действа, тъй като в Съвета за икономически растеж бяха коментирани, в течение на тези четири години, редица от най-важните стратегии, политики и съответните нормативни актове.
И в крайна сметка, отново да ви върна към днешната информация: ръстът на брутния вътрешен продукт през 2004 г. спрямо предходната е 5,6% - най-високият ръст от 15 години насам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря, господин министър.
Госпожо Георгиева, имате възможност да зададете своите уточняващи въпроси.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (НВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, предполагам, че се съобразявате с това, че днес все пак е 1 април и не влагате някаква ирония в това, което отчетохте днес.
Мисля, че въпросът беше за външнотърговския дефицит. Вие говорите за ръст – това е много хубаво за икономическия растеж. Кажете в сравнение с 2001 г. до 2004 г. как е нараствал този външнотърговски дефицит? И искам да кажете към днешна дата какво е отчел Националният статистически институт?
И нещо друго, това, което говорите, наистина е доста общо, защото по обобщения показател - потенциал за конкурентоспособен растеж през 2004 г., България е на 59-о място, т.е. на последно или на едно от предпоследните в сравнение с развитите и средноразвитите страни.

След нас са главно около 40 слаборазвити страни. Тази тенденция се запазва и дори се влошава през последните четири години. Това показва и потвърждава силната изостаналост на България по показател “конкурентоспособност на българската икономика”. Наистина има икономически растеж – Вие казвате “Да, вносът на инвестиционни стоки е много повече”. Много добре, само че на това трябва да съответства някакъв реален износ.
Затова Ви попитах: има ли дългосрочна стратегия за ускорено повишаване на конкурентоспособността на Министерството на икономиката, приета от правителството, и ако има такава – бихте ли посочили стратегията за държавното подпомагане на бизнеса с инструментите на икономическата политика? Но конкретно, защото това иска да чуе бизнесът. Другото ние можем да прочетем и в сайтовете, и да се отчетем. Виждате ли какви са проблемите? Посочете проблемите и как трябва да излезем от тях, и конкретно за външнотърговския дефицит. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Господин министре, отговорете, ако обичате, на тези уточняващи въпроси.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Георгиева, дори и на 1 април моето уважение и сериозност пред Народното събрание са неотменни. В този смисъл това, което съм казал, не е първоаприлско, а са факти.
Второ, мисля, че в отговора си дадох отговор на допълнителните Ви въпроси. Има стратегия и данните са публични. Между другото мнението на бизнеса се разминава със заявеното от Вас мнение, че те не са информирани. Плюс това не знам какъв е източникът на тези данни, че сме на последно място. Ако го цитирате, ще бъде по-ясно.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (НВ, от място): Европейският съюз!
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Какво означава “Европейският съюз”?! Ако можете да ми кажете конкретен източник, защото такива материали и такива данни Европейският съюз не е издавал.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (НВ, от място): Сега ще ви дам материалите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Имате възможност, госпожо Георгиева, да вземете отношение.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (НВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, хубаво е когато се говори конкретно. Вие не казахте колко е външнотърговският дефицит. Аз не чух. Вие посочихте ръста и не посочихте конкретните мерки, които трябва да се предприемат от страна на българската държава за подпомагане на бизнеса. Общополитическите изказвания не греят никой от нас. Да, ние сме в тристранния алианс, но добре е да си направим изводи какво не сме направили и какво предстои да се прави. Мисля, че общите фрази не топлят никого, а най-малко бизнеса. Вие тук трябваше да отговорите и колко от бизнеса е готов да влезе в Европейския съюз, колко фирми ще фалират, ако не са подготвени конкурентоспособно държавата да провежда нормална икономическа политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Георгиева.
Както бях осведомен от господин Асен Агов, с това сме изчерпали тази процедура.
Следващият актуален въпрос е от народния представител Димитър Дойчинов относно кадрови проблеми в “Стомана” АД – Перник.
Заповядайте, господин Дойчинов, да развиете Вашия актуален въпрос в рамките на 3 минути.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Управлението не е оправдания, управлението не е констатации. Управлява се с управленчески опит и с многовариантни проекти. Управлява се с достойно име. Управлява се добре, когато на управлението се гледа като на изкуство, а не като на процес на приватизация, разбирана като един безкраен празник.
Срещу сегашната управляваща фигура на Спас Христов в “Стомана” АД има системно недоволство, има протести и сигнали от две синдикални организации – КНСБ и “Промяна”, включително и от техните централи. Има недоволство от специалисти и работници, има сигнали за фалшиво бракуване на имущество в особено големи размери. Има сигнали за неизплатени задължения, има съмнения за начина на отдаване под наем на Двореца на металурга на едноличен търговец. Това управление се ползва меко казано с медиен дискомфорт. Нещо повече, лошо е общественото мнение срещу него. Водят се съдебни дела. Вероятно става дума за професионализма в управлението. Вероятно става дума за морала като най-висша ценност, особено когато става дума за управляващи. Вероятно става въпрос за държавна кадрова политика. Вероятно става дума за потребност от защита на националните интереси. В заключение, когато има кадрови грешки, те се коригират. Това също е управление. Другото е демагогия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Дойчинов.
Господин министър, имате възможност в рамките на пет минути да отговорите на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Дойчинов, съжалявам, че днес отговарям все на въпроси, които са задавани в последните 3-4 месеца.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ, от място): Но трябва да отговорите!
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Трябва да отговоря, разбира се. Затова съм тук. Аз не съм тук, за да не отговоря.
В момента има открити съдебни процедури, както Вие сам споменахте, свързани както с действията на изпълнителния директор, така и със стартиралото производство по несъстоятелност на предприятието. В този смисъл решението ми по отношение на състава на директорите на “Стомана” АД и на изпълнителния му директор ще бъде в зависимост от решението на Пернишкия окръжен съд, молбата на Агенцията за държавни вземания и на Софийския апелативен съд по обжалваната от директора на дружеството осъдителна присъда спрямо него. Защото принципът е: “Никой не е виновен до доказване на противното”. Аз трябва да се съобразя с него.
Иначе съм съгласен с емоционалните оценки, които се дават от различни партньори в този процес. Аз лично съм разговарял с някои от икономическите и социалните партньори. Сам разбирате, че нямам нито законови, нито морални основания да се произнасям по въпроса за виновност или невиновност на когото и да било. Това е в правомощията единствено на съда. Моля да разберете моя отговор в този смисъл.
Благодаря за това, че повдигате въпроса на моето внимание. Ще взема адекватните мерки в момента на доказване на виновност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Дойчинов, имате възможност за реплика в рамките на две минути.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Аз мисля, че разговаряме за проблем, който е в началото на всяка тема за кадровата политика. Едва ли всяко кадрово решение трябва да бъде обвързано с решение на съответната съдебна инстанция. Би било пълен логически и политически абсурд, ако процедираме така, ако търсим подкрепата на съда и тогава да решаваме кадровите въпроси. Мисля, че това е изчакване, бих го нарекъл хитруване, което не помага за оздравяване на процесите в българската икономика. Една сериозна държавна политика и един министър би трябвало да се отнесат много по-сурово и по-сериозно към всички видове сигнали, защото ако става дума за партньори, синдикатите са партньори на властта, а не на депутатите. От тази гледна точка изключвам всякакви емоционални реакции. Става дума за едно наистина кадрово решение, което Вие като министър трябва да вземете. Мисля, че настроенията са такива, че Вие ще прецените дали Ви е полезен или не. Ако искате, включително можете и да го наградите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Дойчинов.
Господин министър, ако желаете дуплика, имате възможност да я направите. Отказвате се.
Последният въпрос към Вас днес е от народния представител Петър Жотев относно неизплатени работни заплати и осигуровките на работниците от “Балканкар – “6 септември” АД.
Господин Жотев, заповядайте да развиете своя актуален въпрос.

ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСДСБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! От много време, повече от година, в завод “6-ти септември”, който е част от системата на “Балканкар холдинг” има сериозно социално напрежение. Имаше заседание на Комисията по икономическата политика на Народното събрание, където бяха поканени всички заинтересовани страни. Правителството се представляваше от бившата министърка на икономиката Шулева. Поемаха се ангажименти. Но най-важното, господин министър, стана ясно, че за да има някакъв шанс каростроенето в “6-ти септември” и в цялата система на “Балканкар холдинг” е чрез координирани действия с акциите, които са на разположение на държавата, в “6-ти септември” те бяха 43% пряко представлявани от държавата, от Министерството на икономиката; 6% в други лица и останалите – мажоритарния дял, се управляваха от синдика.
В последния си ден госпожа Шулева направи странна постъпка от икономическа гледна точка. Без да изчака решението на съда, при което има шанс държавата да увеличи своя капитал, тя е внесла съответните парични средства и тези 43% от акциите бяха продадени на фондовата борса. Техен собственик е чуждестранен инвеститор, който няма нищо общо с машиностроенето, с индустрията. Той може би в неофициални разговори вече е заявил, че ще изгражда хипермаркет. Това поне твърдят работниците, които са останали в “6-ти септември”.
При това положение, когато зададох моя въпрос, преди около месец, господин министър, неизплатените заплати и осигуровките бяха 2 млн. 700 хил. лв. – просрочени заплати и осигуровки. Към днешна дата те са около 3 млн. 300 хил. лв.
Когато акциите се продават на фондовата борса естествено не могат да бъдат поставени никакви изисквания към купувача им и с право. Затова казвам, че единственият шанс беше – съгласуваните действия между синдик и държавата в лицето на Министерството на икономиката.
Вие, господин министър, пряко нямате отношение към действията на госпожа Шулева, макар че сте член на кабинета и сигурно сте участвал и във взимането на едни или други решения по този въпрос. Днес обаче пред Вас най-малкото стои въпросът за неизплатените запати.
Освен това все пак от името на Министерството на икономиката трябва да обясните какъв беше икономическият смисъл на тази разделна продажба? Защо акциите отидоха на фондовата борса? Защо не се водиха преговори с потенциален стратегически инвеститор, който да поеме ангажименти към задълженията на предприятието към кредиторите и най-вече - към работниците, за да се даде шанс за каростроенето в България. Сега със сигурност каростроенето в България ще бъде ликвидирано. Това се дължи на действията на правителството на Република България начело с премиер Сакскобургготски.
Съжалявам, че на Вас трябва да задам този въпрос, но като министър на икономиката Вие дължите отговор на хората от Завод “6-ти септември”, които в момента са пред телевизорите и очакват да разберат от Вас какво е станало, защо е това странно действие на Министерство на икономиката при продажбата, кога, как ще им бъдат изплатени заплатите? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Жотев.
Господин министър, имате думата за отговор в рамките на пет минути.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Жотев! Няма да чета отговора, който ми е подготвен. Проведохме среща между другото със социалните партньори и с хората, след като Вашият въпрос беше вече зададен. Действително търсим пътища за решаване и сме поели ангажимент, че заплатите на хората ще бъдат изплатени до края на м. април.
По отношение действията за продажбата на дялове, действително в известна степен те са усложнили състоянието на “Балканкар - 6-ти септември”.
По отношение на бъдещето на каростроенето мисля, че днес вече имах възможност да отговоря частично. Не мисля, че българското каростроене е загинало с продажбата на тези акции, тоест загинало е доста по-рано за съжаление, защото то беше една от гордостите на българската икономика. Поне така е било в моите представи в по-ранни години. Днес то няма пазари, не е технологично обновено. Надявам се, че ще има части от този холдинг, които ще намерят своята пазарна реализация, но специално за “Балканкар – 6-ти септември”, както споменах, предстои продажба на държавните дялове на осми публичен търг. По въпроса за заплатите на служещите, на работещите в “Балканкар – 6-ти септември” сме поели ангажимент като Министерство на икономиката, включително аз участвах в срещата, да го решим до края на м. април т.г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Жотев, заповядайте за реплика в рамките на две минути.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСДСБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господа министри! След около две седмици, господин министър, ще бъде делото на което има шанс държавата да се окаже собственик на нови акции в резултат на едно непризнато преди решение на съда за увеличаване на капитала.
Вие казахте, че наистина при продажбата на фондовата борса се е усложнило положението на Завод “6-ти септември”. Вие го признавате това нещо. Лично към Вас не отправям упрек, но аз твърдо заявявам, че по вина на правителството на НДСВ и на премиера Сакскобургготски е съсипан Завод “6-ти септември”, защото само за 2 млн. лв. новият собственик на 43% от акциите ще получи един страхотен подарък. Само земята в София, знаете къде се намира Завод “6-ти септември”, е поне 20 млн. евро. Там ще се строи хипермаркет. Не знам за какви шансове за каростроенето говорите, господин Ковачев, на това място ще се движат електрокари и мотокари само, ако някой от новите собственици просто желае като екзотична гледка между магазините, а ще остане и много свободна територия, където сигурно ще никнат много други неща. Този щедър подарък в ущърб на българската държава, на всички данъкоплатци и най-вече на работниците, които губят шанса си да останат в системата на машиностроенето в България, тежи изцяло на правителството на Симеон Сакскобургготски. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Жотев.
Господин министър, ако желаете имате думата за дуплика. Не. С това, актуалните въпроси и питанията към Вас се изчерпват. Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Пристъпваме към серията от питания и актуални въпроси към Николай Свинаров – министър на отбраната.
Първото питане е на народния представител Стела Банкова относно модернизацията на Българската армия в съответствие с изискванията и стандартите на НАТО.
Госпожо Банкова, заповядайте да развиете Вашето питане в рамките до пет минути.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър Свинаров, за да прикрие редица криминални сделки Министерският съвет издава Постановление № 232, с което се разрешава на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи да разпродават, забележете без търг и конкурс - отново без търг и конкурс, своето имущество. Това е грубо противоречие със Закона за държавната собственост, чийто чл. 44 е категоричен, че продажбите не могат да стават без търг. Става дума за хиляди декари в Горна баня, Сливница, огромни имоти край морето, почивни станции, полигони, казарми. Имоти, които всъщност струват милиарди левове.
Например фирмата “Воинтех” продаде тайно без търг 26 дка терен край морето, известен като морски клуб “Кюленово” на скандално ниската цена от 85 хил. лв. Друга сделка на същата фирма – четириетажна сграда в идеалния център на Стара Загора е продадена на цената на тристаен апартамент! Окръжната прокуратура в Стара Загора твърди, че държавата в случая е ощетена с над 1 млн. лв. Кой присвои тези пари, господин министър?
И така, Вие създадохте за един човек – Август Мичев, чийто адвокат и консултант сте били, длъжността “главен мениджър” на Министерството на отбраната и го натоварихте да отговаря за сделки за стотици милиони долари. Защо Вие, господин министър, назначихте на толкова отговорен пост човек, който, както твърди военният прокурор Николай Тончев, цитирам: “е осъден на една година и половина условно, заради това, че се е възползвал от официални документи с невярно съдържание”.
Шефът на Американската търговска камара твърди, че американски фирми се оплакват от многобройни случаи на корупция в оглавяването от Вас Министерство на отбраната.
Господин министър, пред медиите Вие признавате, цитирам: “Често се налага средствата, необходими за операциите зад граница, да се вземат от бюджета на Министерството на отбраната за модернизация”. Добре знаете, господин министър, че се взима не само от военния бюджет, а най-вече от здравеопазването, социалната сфера, образованието, заплатите и пенсиите.
Господин министър, Вие твърдите, че трябва да вземаме заеми за превъоръжаване. В същото време вашето правителство унищожи ракетите “СС 23”, “Скът” и “Прог”, които струваха над 5 млрд. долара на българските данъкоплатци.

Специалистите твърдят, че това беше най-модерното и мощно отбранително оръжие на България. Едновременно с това вие правите опити да купувате оръжие за милиарди левове и то в рамките на оставащите няколко месеца на това правителство. Защо е това бързане?
Господин министър, над 800 български военни сега действат в чужбина. По брой на военнослужещи, изпратени зад граница, сме на едно от първите места в НАТО, признават от Генералния щаб. С приемането на България в НАТО поехме определени задължения за преструктуриране и модернизация на армията ни. В много страни от бившия социалистически лагер, сега членки на НАТО, се оказва обаче, че сумата за превъоръжаване е изключително тежка за държавните им бюджети. Това е особено валидно за България, която изпитва сериозни икономически трудности.
В края на 2004 г. външният ни дълг е над 16 млрд. 500 млн. долара. Загубите от двете сделки на министър Милен Велчев с външния дълг на България възлизат на над 1 млрд. 100 млн. долара. Разходите на България за участието ни в иракската война възлизат на над 500 млн. лв. България е най-бедната страна сред членките на НАТО. България е най-бедната държава и сред кандидатките за членство в Европейския съюз.
В този смисъл, господин министър, Ви питам: в какъв срок предвиждате да се осъществи модернизацията на Българската армия в съответствие с изискванията и стандартите на НАТО? Колко средства ще са необходими за това и откъде ще бъдат взети те? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Банкова.
Господин министър, имате думата за отговор, който е желателно да не трае по-дълго от 10 минути.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Банкова, въпросът Ви има своя отговор пред мен и аз ще Ви отговоря достатъчно подробно, като ще ми позволите да не се спирам на аргументите, които нямаха нищо общо със зададения от Вас въпрос
Благодаря за Вашата загриженост за евентуалното отрицателно влияние, което разходите за отбрана и в частност за модернизация на въоръжените сили на Република България биха могли да имат върху икономическото и социалното развитие на страната. Балансът между средствата, необходими за гарантиране на националната сигурност и финансовите възможности, е сложен, както и Вие самата отбелязвате, и за по-богати и напреднали държави. Действително към момента технологичното равнище на въоръжените сили на Република България, от една страна, и поставените и приети от България мисии и задачи, от друга страна, включително и тези, произтичащи от членството ни в НАТО, налагат сериозен финансов ангажимент на държавата. Реформата на отбранителната система е един от ключовите елементи на новата политика на сигурност на Република България. Спокойно бихме могли да кажем, че в България има консенсус по основните въпроси, които определят рамките на модернизацията на Българската армия и основните финансови параметри на тази модернизация. Както знаете, разходите за отбрана са определени на 2.6% от брутния вътрешен продукт и тези рамки ще останат през следващите няколко години.
Към момента на встъпване на настоящото правителство в длъжност цялостната модернизация беше в началния си стадий. От друга страна, България получи историческият шанс да бъде поканена и приета за член на НАТО по време на мандата на това правителство. Първият факт налагаше предприемането на мерки за ускоряването на цялостната модернизация на Въоръжените сили, а вторият факт – приоритетно изграждане на тези необходими оперативни способности, гарантиращи успешното участие на наши сили и средства в операции на Алианса и необходимото ниво на оперативна съвместимост.
В съответствие с постигнатите през 2003 г. договорености България следва да подготви и предостави за участие в съвместни операции на Алианса определени сили и средства. Периода за подготовка на тези сили и средства е до 2010 г. Направените в Министерството на отбраната разчети показват, че за тази цел ще са необходими малко над 1 млрд. лв. Тези средства са залегнали в основните финансови разчети на Министерството на отбраната за периода до 2010 г. и са съобразени с макрорамката, която Министерството на финансите предвижда за този период. Средствата ще бъдат използвани не само за придобиване на нова и модернизация на съществуваща техника, но и за провеждане на необходимото обучение на личния състав за овладяването на тази техника, както и за изграждането на инфраструктурата, свързана с поддръжката и използването й.
В допълнение към тези ангажименти правителството, със свое решение от м. май миналата година, одобри за изпълнение 11 приоритетни инвестиционни проекта за модернизация на Въоръжените сили и финансирането им в размер на 1,5 млрд. лв. Тези проекти са свързани, от една страна, с изпълнение на задачите, произтичащи от приетите от България цели на Въоръжените сили на НАТО, а от друга страна, целят да поставят основата на технологично обновление на тази част от Въоръжените сили, която няма да бъде пряко ангажирана в съвместни операции извън територията на страната.
Въпреки модернизацията на Въоръжените сили, която се оценява от всички като сложен процес, трудно бихме могли да си представим някакъв еднократен или краткотраен акт, с който това би могло да бъде извършено. В приетия стратегически преглед на отбраната и визията за периода до 2015 г. са посочени основните дейности по привеждане на военнотехническото ниво на Българската армия в съответствие с новите й мисии и задачи. Финансовите параметри на този процес се уточняват и ще бъдат представени в Народното събрание до края на м. октомври, съгласно т. 4 от решение на Народното събрание от 21 юли 2004 г. по този въпрос.
Възможните източници на финансиране включват, на първо място, частта от бюджета, предвидена за капиталови инвестиции. Техният относителен дял ще нараства през следващите години.
Други възможни източници на средства за модернизация са от приватизацията на някои от търговските дружества в Министерството на отбраната, от отилизация на излишно въоръжение, техника и инфраструктура, от помощи от други правителства, както и от програмата на НАТО за инвестиции в областта на сигурността.
Стратегията за модернизация, която ние прилагаме, предвижда търсене на оптимално съотношение на оперативни възможности и цена на средствата и в този смисъл ще търсим възможности част от необходимите системи, въоръжение и техника да бъдат придобити от страните от НАТО и Европейския съюз като дарение или на символична политическа цена.
При всички положения държа да отбележа, че наличието на финансови средства е необходимо, но недостатъчно условие за успешното провеждане на модернизацията на Въоръжените сили. Затова в Министерството на отбраната е създадена необходимата организация, гарантираща ефективното и прозрачно усвояване на средства.
В тази организация са предвидени достатъчно механизми за взаимодействие с други министерства и ведомства, така че да се създадат максимално добри условия за положително въздействие на процеса на модернизация върху икономиката на страната чрез прилагането на компенсаторни офсетни споразумения.
В заключение бих искал да отбележа, че в Министерството на отбраната и Генералния щаб на Българската армия се отчитат реалностите на икономическата ситуация, в която се намира страната и се прави възможното за ограничаване на разходите и ефективно и ефикасно оползотворяване на наличните ресурси.
Бих искал също така да отбележа, че оптимистичните оценки и прогнози за икономическото развитие на България, които правят редица международни организации, включително МВФ, рейтингови агенции, банкови институции и други дават основание да се надяваме, че процесът на стабилизация и растеж ще бъде траен и ще позволи финансирането на реално необходимите разходи за модернизация на Въоръжените сили на Република България.
Искам да ви уверя, че както до настоящия момент Министерството на отбраната не е потърсило допълнителни средства, българският парламент не е ангажиран с това за нуждите на Министерството на отбраната, в това число и за целите на модернизация да бъдат сключвани заеми, гарантирани от българската държава, надявам се, че процесът за модернизация може да приключи и без допълнително финансиране в рамките на разпределение на средствата и отсрочване на плащанията от капиталовите разходи на бюджета на Министерството на отбраната до 2015 г. По този начин са направени разчетите, одобрени от Министерския съвет. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, министър Свинаров.
Госпожо Банкова, имате възможност да зададете до два уточняващи въпроса в рамките на две минути общо.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, да се надяваме, че оптимистичните Ви прогнози ще се сбъднат, но отново искам да повторя, за да слезем на земята, че България е най-бедната европейска държава, че България е най-бедната държава, членка на НАТО. Според разкрития на българската преса съществуват 11 крупни военноикономически проекти, свързани с превъоръжаването на натовските стандарти. Те ще струват най-малко 10 млрд. долара. За сравнение военният бюджет за тази година е около 830 млн. лв.
Отново питам: откъде ще бъдат взети средства за превъоръжаване? След като те липсват в държавната хазна, явно ще бъдат взети от заеми. От кои лондонски банки ще бъдат взети, кои брокери ще бъдат посредници и при каква лихва, господин министър?
А има и нещо друго. Според шефа на Генералния щаб ген. Никола Колев средствата от приватизацията на военни обекти “потъват”. Къде потъват, господин министър, питам аз? В джобовете на някои министри, в пясъците на Ирак, или в сметките на някои лондонски брокери? Тезата за потъването е на ген. Никола Колев.
Като говорим за Лондон, не мога да пропусна серия от въпроси, свързани с дейността на скандалната фирма “Вайс системс”, поставени от английските парламентаристи. Един от тези въпроси е: присъствал е синът на премиера, познат още като принц Кирил, на срещи в британското Министерство на отбраната, при които е обсъждано участието на споменатата фирма в процедурата по модернизацията на българските хеликоптери. Английският депутат Кил Фол смята, че в преговорите са участвали хора, които “не би трябвало да са там”.
Господин Свинаров, бил ли е господин Кирил Кобургготски на тези срещи и в качеството си на какъв? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Банкова.
Господин министър, заповядайте за отговор на уточняващите въпроси. Имате на разположение до пет минути.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Банкова, заявявал съм и друг път от трибуната, че не мога да коментирам несключени сделки в Министерството на отбраната, нито срещи, на които и самият аз не съм присъствал. Трудно ми е да Ви кажа кои са присъствали на тези срещи. Факт е обаче, че с тази фирма Министерството на отбраната няма сключен договор, предполагам, че това е достатъчно известен факт.
Що се отнася до финансирането и заемите, искам още веднъж да подчертая за всички, които слушат моето изявление и Вашите думи, че няма как да бъде взет заем без решение на българския парламент и това е добре известно на всички депутати, а и няма как в този заем да не се сочи банката и проектодоговорът, в това число и с лихвите. Така че българският народ ще научи за такива заеми от парламента, за лихвите също, а не от мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Банкова, имате възможност да изразите отношение към отговора в рамките на две минути.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, известно ми е, че тази сделка не стана, за съжаление далаверата с магистрала “Тракия” стана.
Господин министър, на 29 октомври 2004 г., в деня на погребението на предпоследната българска жертва в иракската война – Владимир Пашов, Вие заявихте: “При посещението ми в Ирак изпитвам гордост, че Въоръжените сили са направили действително много за България”.
Господин министър, гордеете ли се с изречената от Вас на 16 октомври прогноза, че България може да остане в Ирак и 10 години? Гордеете ли се със 120 хил. убити цивилни иракски граждани? Гордеете ли се със зверствата, извършени в иракските затвори? Гордеете ли се с хладнокръвните убийства на невъоръжени пленници? Гордеете ли се, че само през последната година по официални данни на иракското Здравно министерство 140 хил. иракчани са заболели от рак вследствие на обеднения уран, използван от американската армия?
Вие, господин министър, заедно с господин Кобургготски, господата Милен Велчев и Соломон Паси, обещахте, че, включвайки се във войната, България ще си получи иракския дълг, ще участваме във възстановяването на Ирак.
Господин министър, какво всъщност спечелихме от войната дотук? България досега е дала над 500 млн. лв. за войната в Ирак, а в същото време няма пари за лекарства, няма пари за обеднелите български болници и вече шести месец няма животоспасяващи лекарства за над 200 хил. болни от рак българи, повтарям, 200 хил. болни от рак българи са осъдени от българската държава на смърт! България е най-бедната страна в Европа!
Завършвам с моя риторичен въпрос: гордеете ли се с всичко това, господин министър от правителството на господин Кобургготски?
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Може ли да взема думата за реплика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Не, не може.
Разбира се, може би искате да подскажете, че отношението към отговора не беше съвсем свързано с модернизацията на Българската армия. Така или иначе това е право на народната представителка да изрази своето отношение.
Така или иначе към това питане процедурата е изчерпана.
Преминаваме към актуалния въпрос от народния представител Атанас Папаризов относно упълномощаване на Агенцията за приватизация да извърши необходимите действия по подготовка за продажба на дялове от осем еднолични дружества от “Терем”.
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър!
Моят въпрос към Вас беше зададен преди шест месеца, в началото на октомври, и междувременно процедурата, за която задавах въпроса, се провали, но все пак проблемите на “Терем” ЕАД остават, затова продължавам да поставям въпроса за това ще се извършва ли приватизация на дружествата на “Терем” ЕАД, които по същество, на основата на чл. 262 от Търговския закон, бяха отделени от “Терем” ЕАД и ще се извършва ли тази приватизация с правни средства, които заобикалят Закона за приватизация и по същество целят приватизиране на дружество, което е в момента в забранителния списък?
Разбира се, удовлетворен съм от това, че тази процедура, заобикаляща закона, не можа да стигне до своя край, но за съжаление несигурността, в която бяха поставени предприятията на “Терем” доведе дотам, че повечето от тях са в лошо финансово положение и очевидно е много трудно тези предприятия да създават една дългосрочна програма, която да не разчита само на ремонтен фонд от страна на министерството, ако не е ясна тяхната съдба за бъдещите месеци и години.
Затова с днешна дата бих искал да попитам: ако възнамерявате да продължите процеса на приватизация в рамките на “Терем” ЕАД не считате ли за нужно да внесете една стратегия за приватизация в парламента, която да бъде одобрена от парламента, съответно процедурата да бъде извършена по един публичен начин, защото методът, избран досега – упълномощаване на Агенцията за приватизация от името на ръководството на “Терем” ЕАД, очевидно не дава и за наши и чужди инвеститори достатъчно гаранции, че българската държава във Ваше лице и в крайна сметка в лицето на Министерския съвет и на една стратегия, приета от парламента, стои достатъчно здраво зад подобна приватизация. Очевидно, ако става дума за стратегия, тя ще трябва да постави въпросите как българската държава се ангажира с бъдещето на тези предприятия, как Министерството на отбраната вижда предприятията от “Терем” ЕАД в програмата за превъоръжаване на Българската армия? Това са неща, които не могат да станат ясни само с упълномощаване на Агенцията за приватизация от изпълнителния директор на “Терем” ЕАД.
Затова, господин министър, Ви моля, така както бяхте приели една програма за преструктуриране, да обявите считате ли за необходимо по една прозрачна процедура, одобрена от парламента, да продължи приватизацията на “Терем” ЕАД и неговите дружества? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Папаризов.
Господин Свинаров, имате възможност да отговорите в рамките на 5 мин. на зададения въпрос.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Папаризов, липсата на писмен отговор пред мен не е от неуважение. Действително, минаха повече от шест месеца и ситуацията е съвсем различна.
Аз, за разлика от Вас, не се радвам, че се провали процедурата за приватизация на “Терем”. Финансовото състояние на “Терем” след консултации със синдикати и работещи в предприятията ни доведе до необходимостта да извършим подобна приватизация. В процеса на маркетингово проучване 9 фирми заявиха желание за участие в тази приватизация. Искам да направя едно уточнение по Вашия въпрос.
Като министър на отбраната смятам, че е възможно да има законосъобразна и прозрачна приватизация, без тя да се основава на стратегия, приета от българския парламент.
В системата, която ние избрахме за приватизация, аз не виждам нищо незаконно и нищо непрозрачно. Всеки български депутат и всеки един български гражданин във всеки един момент можеше да получава информация по сделката.
За съжаление обаче деветте фирми, които маркетинговото проучване посочи като вероятни купувачи, се оказаха само вероятни, а не реални купувачи. По тази причина сделката беше провалена.
В момента в Надзорния съвет на “Терем” се обсъжда новият подход за раздържавяване на дружеството. Аз очаквам доклад, в който да ми бъде предложено да бъде приватизирано дружеството по клонове, а не ан блок, както беше в първоначалния вариант. Въпрос на ефективност и целесъобразност, въпрос също и на икономическа необходимост е да преценим дали по доклада, който ще дойде до мен, е необходимо да се изготви стратегия, която да бъде приета от българския парламент.
Не мога да отговоря към днешна дата на този въпрос. Своето решение по него не съм взел.
Приемам обаче за изключително важно да има яснота около бъдещето на военноремонтните заводи. Тази яснота за тяхното бъдеще според мен обаче не се основава на критерия за собственост. Тя се основава на критерия натовареност с поръчки и икономическа ефективност. Ето защо по всички проекти за модернизация се сключват офсетни споразумения за натоварване на български предприятия, в т.ч. и на пряк офсет в рамките на натоварване на военноремонтните заводи, в рамките на компенсаторните офсетни споразумения.
Надявам се, че този механизъм заедно с някои конкретни процедури ще дадат възможност на една значителна част от клоновете на “Терем” да бъдат икономически ефективни, независимо от формата на собственост.
Понеже предполагам, че Вашето питане се основава и на регионален интерес като депутат от Търговишкия регион и понеже дружеството на клона на “Терем” в Търговище е един от сериозните проблеми за цялото дружество, ще се опитам да Ви отговоря, без да имам основание да Ви успокоявам, че проблемът с клона на “Терем” в Търговище стои и е много сериозен. Към настоящия момент по нито една от процедурите няма конкретизация на офсетни предложения за завода на “Терем” в Търговище. Това за мен създава изключително сериозно напрежение, защото в завода освен работещи висококвалифицирани специалисти има и техника, която още не е за отписване, технологични линии, които не са за отписване.
Надявам се, че ще намерим възможности да натоварим поне частично тези линии. В момента ситуацията там, както Ви е добре известно, е изключително тревожна. Впрочем, тя е такава през последните години.
Продължавам да твърдя, както и друг път съм го правил от тази висока трибуна, че по никакъв начин бъдещето на клона на “Терем” в Търговище не може да се обвързва само с поръчки от Министерството на отбраната. Промените на вида на въоръжение и техника, на целите системи на въоръжение, на цялостната концепция за развитие на Въоръжените сили на България, като че ли без да изключва тази възможност, я прави малко вероятна. Така че нов мениджърски екип, независимо от формата на собственост на “Терем”, Търговище трябва да намери решение за неговото ефективно използване и встрани от военните поръчки или поръчките в рамките на Министерството на отбраната. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Папаризов, заповядайте за реплика, ако желаете, в рамките на 2 минути.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Вашият отговор само допълнително ме убеди, че “Терем” не би могъл да се приватизира без една ясна стратегия, обвързана с плановете за превъоръжаване на страната, защото както и Вие казахте, разбира се, че тези предприятия не могат да разчитат само на поръчките от страна на министерството, но без такива поръчки в бъдеще те не биха могли да представляват интерес за който и да било инвеститор.
Благодаря Ви за отговора във връзка с “Терем”, Търговище, но Ви уверявам, че това не е проблем само на мениджмънта. Вече трети мениджър се сменя, откакто Ви задавам въпроси, но той не може да реши проблемите на това предприятие, без то да бъде поставено съответно в рамките на една ясна стратегия за превъоръжаване.
Смятам, че проблемът с “Терем” ЕАД е проблем, който трябва да бъде обсъден и от българския парламент. И това е единственият начин да се постигне тази прозрачност и увереност на бъдещите инвеститори, защото предприятия, създадени специално за Министерството на отбраната, няма как да станат изведнъж ефективни без по-нататъшната връзка с нуждите на това министерство. И очевидно тази връзка може да бъде изяснена само в рамките на една стратегия, зад която ще застане и министерството, а и парламентът, за да може действително тази приватизация, за която Вие говорите, да стане реална.
Действително формата на собственост не е най-важната. Много по-важното е тези предприятия да бъдат ефективно обвързани с плановете на българската държава, защото както казахте, там работят добри специалисти, но има и огромно количество техника, която въобще не е амортизирана и може дълго да бъде използвана, в която са вложени парите на българските данъкоплатци. Ако става дума за “Терем”, Търговище, това е едно предприятие, което по техниката, технологиите и възможностите, с които разполага, спокойно може да бъде поставено сред водещите машиностроителни предприятия в България.
Надявам се, че докладът до Вас ще бъде изготвен и Вие ще може да оповестите и пред нас в парламента своето отговорно решение за една бъдеща прозрачна процедура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Желаете ли дуплика? Не, благодаря.
Уважаеми колеги, има възможност, ако не възразявате, да завършим с още едно питане с малко удължение на времето, тъй като знаете, че има доста актуални въпроси и питания.
Господин Паунов, заповядайте, да развиете Вашето питане. То е съвместно заедно с господин Румен Петков.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, изглежда днес сте обречен да отговаряте на въпроси отпреди шест месеца.
Изключително трудни са тези въпроси, защото нашият въпрос с господин Петков е от м. октомври миналата година. Доста неща се случиха покрай сделката за ремонт и възстановяване на хеликоптерите, но независимо че изминаха шест месеца, аз все пак ще отправя нашето питане с господин Румен Петков относно извършването на възстановяването на вертолетите “Ми-17” “Ми-24” и “Ми-14” в състава на Военновъздушните и Военноморските сили на Българската армия.
Уважаеми господин министър, анализирайки състоянието на вертолетния парк, опита от експлоатацията и ремонта на вертолетите, натрупания опит, реално извършената дейност по модернизацията на летателните апарати, е съвсем логично възстановяването на летателната годност и модернизацията на вертолетите да бъдат извършени от “Терем” ЕАД. Министерството на отбраната трябва да възложи по Закона за обществените поръчки на “Терем” ЕАД да извърши възстановяване и модернизация на хеликоптерите “Ми-17”, “Ми-14” и “Ми-24” от състава на Военновъздушните сили и Военноморските сили в състава на Българската армия като ръководител и основен изпълнител на проекта.
Защо точно "ТЕРЕМ" ЕАД? "ТЕРЕМ" ЕАД е фирма на Министерството на отбраната. Отговаря на всички необходими изисквания относно класифицираната информация. Първо и основно изискване на проекта е установяване на изправността чрез ремонта на пленера, двигатели, редуктори, основни системи и оборудване на вертолетите. "ТЕРЕМ - Летец" ЕАД е извършил над 80 броя капитално възстановителни ремонти на вертолетите от Военновъздушните сили на Българската армия, като след 1988 г. всички ремонти и дейности по възстановяване на ресурса на вертолетите, без двигатели и главен редуктор се изпълняват в България. Към настоящия момент се извършва усвояване на ремонта на двигателите и главния редуктор в "ТЕРЕМ" ЕАД, клон Пловдив.
"ТЕРЕМ - Летец" ЕООД е в състояние да извърши възстановяване на летателната годност, капитално възстановителните ремонти на вертолетите Ми-17, Ми-14 и Ми-24, намиращи се на въоръжение в българските Военновъздушни сили, Военновъздушни сили, Военноморски сили и Жандармерия. Капитално възстановителният ремонт на пленера и оборудването на вертолети се изпълнява в "ТЕРЕМ - Летец" ЕООД по оригинална технология на производителя с необходимите стендове, приспособления, инструментална екипировка. Заводът произвежда и над пет хиляди номенклатурни резервни части. "ТЕРЕМ - Летец" ЕООД е в състояние да извърши модернизацията на радиоелектроника и авиационното оборудване съгласно изискванията и стандартите на НАТО на вертолетите Ми-17, Ми-14 и Ми-24 в кооперация с партньор в областта на разработилите техническите решения, инженеринга, доставката, интегриране на авиационната електроника.
"ТЕРЕМ - Летец" притежава специалисти, които отлично познават вертолетите и могат да предложат, съгласувано с Министерството на отбраната и Военновъздушни сили, оптималния вариант на модернизация. "ТЕРЕМ" ЕАД притежава лизинг за външнотърговска дейност, което му осигурява възможност за доставка на резервни части и комплектоващи изделия.
Възлагайки на "ТЕРЕМ" ЕАД проекта за възстановяване и модернизация на вертолетния парк ще се даде тласък за развитието на българската икономика, на българските военно-ремонтни предприятия, ще се повиши квалификацията и жизненият стандарт на работещите в тях и на техните семейства. В България ще остане и ще влезе в оборот значителната сума между 30 и 50 млн. лв.
Независимо от гореспоменатите преимущества компания "ТЕРЕМ" ЕАД и нейната дъщерна фирма "ТЕРЕМ - Летец" ЕООД, които са еднолична собственост на Министерството на отбраната с принципал министърът на отбраната на Република България, не се допускат до участие в международната процедура за набиране на оферти и водене на преговори.
Господин министър, питането ми към Вас е следното: какви са причините, поради които не се допуска компанията на Министерството на отбраната "ТЕРЕМ" ЕАД и дъщерната фирма "ТЕРЕМ - Летец" ЕООД да участва в международната процедура за набиране на оферти и водене на преговори за възстановяване вертолетите Ми-17, Ми-24 и Ми-14 от състава на Военновъздушни сили и Военноморските сили на Българската армия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Паунов.
Господин министър, имате думата за отговор на питането.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Паунов, искам да започна с това, че цялата фактология, данни и позиции, застъпени в аргументите към Вашия въпрос, сто процента отговарят на истината и фактическото състояние. Процедура обаче се прави по възлагане, възлагането се прави от Военновъздушни сили и Генералния щаб на Българската армия. Идеята на процедурата беше в една обща процедура да се направи и възстановяване на летателна годност, и модернизация за постигане на оперативна съвместимост с армиите на държавите-членки на Алианса. В целите на тази процедура се включваше необходимостта от сертификат на Алианса за съвместимост и сертификат на конструктора за летателна годност и приложимост на модернизацията. Това наложи да изискаме фирмите – участници в процедурата, да отговарят на тези условия. Само така можеше да бъде изпълнено възлагането, което Военновъздушни сили и Генералния щаб на Българската армия по тази процедура бяха направили.
Действително има новоо развитие в последните шест месеца. Аз ще се опитам да кажа как стоят нещата днешния ден.
За съжаление, ние не намерихме фирма, която да отговаря на всички изисквания и която да може да изпълни процедурата според нашите изисквания. Достатъчно публично са коментирани отношенията, които в рамките на процедурата се създадоха с конструктора "Мила барона" и с "Роса барона експорт" като търговски представител, които практически не искаха да участват в процедурата, а искаха да я изпълняват като основни изпълнители. Те обаче нямат натовския сертификат. Цялостната ситуация подробно е обсъдена, заедно с председателя на комисията и с Военновъздушни сили и Генералния щаб, доведе до една докладна от председателя на комисията, на която докладна аз казах "да". Докладната беше от две точки - да се извърши възстановяване на летателната годност, според технологичните възможности в заводите на "ТЕРЕМ". Има се предвид и заводът в Пловдив, и завод "Летец", за който Вие споменахте подробно, да се направи минимална модернизация в рамките на опознаването чужд или свой, за да могат да бъдат използвани тези вертолети, за което не се налага натовски сертификат. Всичко това да се възложи от министъра на отбраната на "ТЕРЕМ" да го свърши по предложение на председателя на комисията и по становище на Военновъздушни сили. И едновременно с това в т. 2 на предложената докладна, за която вече казах, че аз резолирах с "да", беше предложено да се помисли за системата национално сертифициране на подобни възстановителни ремонти и ремонти по модернизация на летателна техника.
Второто е един много сериозен въпрос в целия свят. Много трудно се достига до ниво на национален сертификат, което да бъде достатъчно адекватно и да гарантира сигурността на експлоатация при полет. Работи се много усилено по този механизъм. Аз очаквам, че през следващия месец ще имаме развитие и конкретно договаряне с "ТЕРЕМ" по процедурата, както се надявам и през следващите няколко месеца – това не е въпрос на дни или на седмици – да се достигне и до национално решение за изграждане система за национално сертифициране, за да намалим тази зависимост, която в подобни процедури имаме от етичната международна практика в този вид бизнес, да имаме възможността да сертифицираме адекватно, националноотговорно, без това да ни струва неприятности и да не отговаря на критерии, които неминуемо са поставени в една подобна процедура.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Това се отнася за цялата икономика.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Вероятно, но аз отговарям конкретно. Изключително важен въпрос е и това е въпрос, който стои в моя случай в контекста на общия въпрос за лицензиите, които ние трябва да възобновим като получавани от руска страна. Един въпрос, на който няма да отговарям в момента, още повече, че той е в прерогативите на министъра на икономиката. Един от въпросите, които в най-скоро време трябва да намерят своето решение.
В заключение, позволете ми, господин Паунов, и на Вас, и на господин Петков да благодаря за подробната аргументация, която ми дава възможност и за кратък отговор. Надявам се, че процедурата ще бъде изпълнена в скоро време в рамките, които посочих в настоящото си изложение. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Паунов, имате възможност за уточняващи въпроси.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ): Господин министър, "ТЕРЕМ - Летец" ЕАД ще извършва само ремонт на двигателите и на главния редуктор и ще възстановява само летателния ресурс или ще модернизира и бойното въоръжение, съгласно изискванията на НАТО, за да изпълнява своето бойно предназначение, а не само да служи за полети. От друга страна, на второ място, на 15 март има информация, че бяха извършени изпитания на модернизирания вертолет Ми-24 по проекта "Сова". Сигурно сте информиран по този въпрос, където е подобрен не само летателният ресурс, но радиоелектрониката, навигацията и бойното въоръжение. Този модернизиран вертолет е получил сертификат от Руското конструкторско бюро, което проектира тези вертолети. Въпросът ми е следният: ще се модернизират ли останалите 24 стари вертолета по новия проект "Сова", или ще се възстановява само летателният ресурс на вертолетите, без да се подобряват бойните качества, което означава, че тези вертолети могат само да летят, без да изпълняват бойното си предназначение като страна, която вече е членка на НАТО?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Паунов.
Господин министър, виждам, че сте готов за отговор.
Заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Паунов, цялата процедура ще се изпълнява в двата завода, които посочих, Вие пак говорите за "Летец". Но в момента комисията, заедно с началника на Генералния щаб във Военновъздушни сили прави конкретен оглед на технологичните възможности, за да предложи коя от процедурите да се извършва в "Летец" и коя в Пловдив. Става дума за възстановяване не само на летателната годност, но за пълното възстановяване, в т.ч. и на бойните възможности.

Нека да бъдем коректни и да уточним, че за бойни възможности – говорим само за вертолетите Ми-24, които са бойните вертолети. Да, те ще бъдат адекватно възстановени в бойни възможности и модернизирани съобразно изискванията, за които търсим точно механизма – този национален сертификат, за който говоря.
Що се отнася до контекста на питането Ви за проекта “Сова”, нямам предложение този проект да бъде одобрен. Нека да напомним, че тук не става въпрос за одобрение на технологията по модернизация от конструктора, а за одобряване на конкретната бройка, която е възстановена и модернизирана. Така че проблемът няма да се реши с оглед сертифицирането. Ако ние приемем проекта “Сова”, отново влизаме в този кръг на разговори, който се опитваме да избегнем с механизма на национално сертифициране. Надявам се, че достатъчно ясно го обясних. Сертифицирана е конкретно модернизираната и възстановена бройка от вертолети Ми-24, а не технологията, по която се извършва процедурата. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Паунов, ако желаете да изразите отношение към отговора, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ): Аз благодаря, господин министър. Смятам, че този сериозен въпрос с хеликоптерите в нашите Военновъздушни сили действително в най-скоро време ще бъде разрешен. Знам, че е трудно да се получи сертификат и от руска страна, конструкторско бюро, което създава тези хеликоптери. От друга страна, и от натовска страна, но смятам, че те могат да бъдат използвани само като се намери вариантът за съвместяване. Предполагам, че това, което и Вие предлагате за национално сертифициране, ще бъде решено в най-скоро време, за да могат нашите Военновъздушни сили, вече България като член на НАТО, да изпълняват своето предназначение. Убеден съм в това и смятам, че Вие ще положите всички усилия да се реши този въпрос по-скоро. Благодаря Ви за информацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Паунов.
Благодаря, господин министър.
Благодаря на всички колеги, които са в залата.
Желая на всички ползотворна работа по регионите – някои от колегите вече са тръгнали по тях очевидно - в края на седмицата и понеделник.
Напомням, че и този вторник ще имаме извънредно пленарно заседание, както последните вторници, от 14,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,13 ч.)

Председател:
Борислав Великов

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Асен Агов

Секретари:
Силвия Нейчева

Георги Анастасов