Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Асен Агов

Секретари: Силвия Нейчева и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, днес е първо число на м. юли, което предопределя подреждането на дневния ред по ал. 7 на чл. 40 и по принципа на ротацията той е, както следва: Парламентарната група на Движението за права и свободи, Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, Парламентарната група на Новото време, на Народен съюз, на Националното движение Симеон Втори, на Коалиция за България и на Обединените демократични сили.
Съобразно това са постъпили предложения и както следва, това ще бъде дневният ред днес: второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца, продължение.
От Парламентарната група на СДС няма постъпило предложение.
От Парламентарната група на Новото време е предложено второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа.
Предложението от Парламентарната група на Народен съюз е проект за решение за създаване на временна анкетна комисия за проверка на Споразумението за експортна кредитна линия за инвестиционен проект между Република България и Банка Австрия Кредитанщалдт.
След това е предложението на НДСВ: второ четене на законопроекта за здравето и на Коалиция за България – законопроект за временна забрана за разпореждане с недвижимите имоти и движими вещи, одържавени със Закона за обявяване за държавна собственост на имотите на семействата на бившите царе.
От Парламентарната група на ОДС няма постъпило предложение.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, започваме с първата точка за днес, а именно:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЕМЕЙНИТЕ ПОМОЩИ ЗА ДЕЦА.
На второ четене са приети заглавието, § 1 – нов, и параграфи от 1 до 4 и § 4а, включително. Предстои да се докладва § 5 по номерацията на вносителя.
Искам да поканя господин Хасан Адемов да заповяда на трибуната, за да започнем работата по този законопроект.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
По § 5 има предложение на народните представители Росица Тоткова, Васил Маринчев и Теодора Константинова.
Предложението е оттеглено в хода на дискусията.
Има предложение на народните представители Гадар Хачикян и Валери Цеков.
Комисията подкрепя предложението, като го инкорпорира в чл. 5а.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5а, но предлага той да отпадне, защото е инкорпориран в чл. 5а от § 4а. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този параграф не виждам желаещи за изказване. Виждам само разбунени духове.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 130 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 6 има предложение на народните представители Росица Тоткова, Васил Маринчев и Теодора Константинова:
1. В чл. 7, ал. 1 изразът "навършване на 18 г." се заменя с "до завършване на средното образование, но не повече от 20-годишна възраст".
2. В т. 2 изразът "от 7 г. до навършване на 18 г." се заменя с "до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст".
3. Създава се нова ал. 5:
"(5) При условията и на ал. 1, точки 1, 2 и 3 размерът на месечната помощ за дете с един родител се завишава с 50 на сто."
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и 2. Комисията не подкрепя предложението по т. 3.
Предложение на народните представители Гадар Хачикян и Валери Цеков.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 6:
"§ 6. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) думите "навършване на 18 г." се заменят с "до завършване на средното образование, но не повече от 20-годишна възраст";
б) в т. 2 думите "от 7 г. до навършване на 18 г." се заменят с "до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст".
2. Създава се нова ал. 3:
"(3) Месечната помощ по ал. 2 се изплаща и след 18-годишна възраст до завършване на средно образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, ако настанените продължават да живеят в семейството."
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
4. Създава се ал. 5:
"(5) При условията на ал. 1, точки 1 и 3, ал. 2 и ал. 3, след навършване на 18-годишна възраст месечните помощи се изплащат, ако лицето продължава да учи и редовно посещава училище до завършване на средно образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст."
5. Досегашната ал. 4 става ал. 6 и в нея думите "ал. 3" се заменят с "ал. 4".” (Силен шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Искам да помоля да се създаде работна обстановка. Много ви моля, уважаеми народни представители! Бихте ли заели местата си, за да можем по-спокойно да работим?
Имате думата по този параграф.
Има ли желаещи?
Заповядайте, госпожо Масларова, имате думата.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, разбира се, че ние ще подкрепим този параграф. Искам да направя само едно уточнение за колегите, които все пак не са в материята. Тук става въпрос и е коректно, че в комисията се постигна консенсус относно това – да се сложи ограничение на възрастта, до която ще се изплащат семейните помощи за деца тогава, когато децата са в 12-и или 13-и клас – но не повече от 20 години.
Нашето предложение беше за ученици до 12-и и 13-и клас без да сме фиксирали определена възраст, но коректно беше, че в комисията се прие предложението, което беше направено – да бъде фиксирана възрастта на не повече от 20 години. Тоест, просто да се има предвид, че тук става въпрос не за някакво разширяване безпринципно, а за предоставяне на едни семейни помощи за момичетата и момчетата, които редовно завършват своето средно образование, но в никакъв случай не повече и след навършване на 20-годишната им възраст.
Да, говорим за средното образование. Семейните помощи за деца там ще се дават и там е предвидено от страна на комисията това. Мисля, че това е целесъобразно и справедливо, тъй като до този момент без тези промени те бяха ощетени и не се получаваха семейни помощи за деца, а се получаваше понякога, имаше такива случаи, когато се ощетяваше и друго дете в семейството или други деца в семейството, поради изключването на редовно учащите се до завършване на средното си образование.
Така че аз призовавам да подкрепите без притеснение този текст. Благодаря.







ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря и аз.
Госпожо Тоткова, заповядайте.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз искам да обърна внимание на всички вас върху едно решение, което сме предложили заедно с моите колеги, а именно месечната помощ за дете или детските добавки, когато детето се отглежда в семейство с един родител, да се повишат с 50%.
Защо ние смятаме, че това е справедливо решение? Защото в рамките на ресурса, с който разполага нашата държава и след като характерът на тези средства, които се дават на семействата, е именно социално подпомагане, смятаме, че ресурсът трябва да бъде насочен в тези семейства, в които има най-голяма бедност. Безспорно е, и това го показват всички изследвания, че децата, които са отглеждат в семейства с един родител, са подложени именно на най-големи ограничения и лишения.
Смятам, че нашата държава разполага с този ресурс и за да докажа това, искам да кажа, че такива помощи за деца в България се дават на 850 000 деца от 1 550 000 деца. Тоест, всички тези твърдения, че разходите са се повишили два пъти, защото семейните добавки са се повишили два пъти, не отговарят на истината, защото броят на децата е намалял два пъти.
Аз смятам, че точно при насочването на ресурса на държавата трябва да се отчита именно стремежът на всички нас – аз съм убедена, че това е така, друг е въпросът какво ще се получи като резултат – трябва да бъде насочен именно към тези семейства, в които децата са обречени на най-голяма бедност.
Затова се обръщам към вас с много настоятелна молба да помислите преди да гласувате нашето предложение, което е в чл. 7, да се създаде нова ал. 5, според която при условията на ал. 1, т. 1, 2 и 3 размерът на месечната помощ за дете с един родител се завишава с 50%.
Разчитам на вашето чувство за справедливост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
За реплика, заповядайте, госпожо Драганова.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Госпожо Тоткова, аз адмирирам това, което Вие казахте и Ви подкрепих, че наистина е хубаво да дадем такава помощ на деца с един родител. Доста голяма полемика имаше в Комисията по труда и социалната политика точно по този въпрос, защото е много трудно да се дефинира понятието "семейство с един родител" или "дете с един родител". Тъй като ние не можахме да го дефинираме и по този начин може и да се спекулира, знаете, че голяма част от децата през последната година са родени в семейства, които живеят на семейни начала, но нямат брак, това също е предпоставка за спекулация.
Какво означава дете, отглеждано от един родител? Това не можахме да дефинираме и затова не приехме този текст точно по тази причина. Това Вие не го обяснихте.
Ако имате конкретно предложение, което няма да доведе до спекулации, аз също съм готова да Ви подкрепя. Защото наистина семейството, което е с един родител и отглежда дете, най-трудно се справя. Но няма дефиниция за това понятие и затова ние не го приехме в комисията, ако Вие си спомняте. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Драганова.
Това беше реплика. Не виждам желаещи за втора.
Госпожо Тоткова, ще се възползвате ли от правото на дуплика?
Заповядайте.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Драганова, Вие казахте, че е много трудно да се намери дефиниция на израза, който ние сме използвали – “дете с един родител”. Сигурно е така. Само че аз смятам, че не е невъзможно да се намери такава дефиниция. Всъщност не, че не можахме да намерим определението, около което всички да се обединим, а Вие просто не искахте да намерим такова определение. Защото такова определение може да бъде включено в Допълнителните разпоредби и по този начин да се приложи чл. 7 във варианта, в който ние сме го предложили.
Така че аз още тогава Ви предупредих, тъй като дискусията приключи бързо, много бързо, нехарактерно за Комисията по труда и социалната политика, че не трябва да се опираме на този факт, заради това, че има различно разбиране у различни хора, за да можем да отхвърлим това предложение.
Аз мисля, че сега е моментът ние да направим тази стъпка, а не просто да говорим само, че подкрепяме. Какво подкрепяме? След като гласувате "против", аз не мога да разбера как подкрепяте. Тоест, ние трябва да намерим решението, след като признаваме, че има такъв проблем. Има такъв проблем. Всички го знаят. На всички им е ясно това, за което става дума.
Когато говорим за семейство, безспорно има много въпросителни, но те не са само в този текст. Защото навсякъде в закона се говори за семейни помощи, навсякъде се говори за семейство. А какво е семейство точно е определено в Семейния кодекс. Така че не се говори за домакинство. Този въпрос съществува и при получаването и определянето изобщо на размера на семейните добавки, а не само за тези деца, които се отглеждат от един родител, тоест, които не се отглеждат, а са с един родител. Аз мисля, че това още повече ни доближава до точното разбиране на това, за което говорим.
Така че много Ви моля, нека да не се опираме на формални аргументи, а просто наистина да направим това, което ние можем да направим. Защото отново ще повторя, че с този закон бяха лишени половината от децата от семейни добавки. А непрекъснато говорим, че те са се повишили два пъти. Вярно е, че са се повишили два пъти. Но в същото време още толкова деца не получават. Тоест, държавата има този ресурс, с който може да покрие тези разходи. Тук не става въпрос за някакви големи суми. Изобщо не става дума. Става дума, че ако сегашният размер е 18 лв., той да се повиши с 9,00 лв. Колко деца са такива в България?
Така че смятам, че въпросът може да бъде решен и отново казвам, че е справедливо да бъде решен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз рискувам да повторя някои от думите, казани от колежката Росица Тоткова. Но се учудвам все пак на госпожа Драганова, че поставя въпроса, че не може да се намери точно определение на "дете с един родител". Какво по-ясно от това? В удостоверението за раждане на детето пише кои са му родителите. Когато то е с един родител, а допълнително настъпи промяна в семейството – майката се омъжи – веднага се появява и тази промяна.
Така че, когато детето е с един родител, то е с един родител и няма какво да търсим кой знае какво специално определение. Дори не смятам, че в този закон в Допълнителните разпоредби би трябвало да дадем обяснение на понятието "дете с един родител". В Семейния кодекс е казано какво е семейство и това може да се установи. Не смятам, че децата с един родител са чак толкова много, за да не може държавата да си позволи да подпомогне майките, които са в по-трудно положение от случаите, когато имат и съпруг до себе си.
Така че и аз настоявам да гласуваме това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Михайлова, заповядайте.
МИЛЕНА МИХАЙЛОВА-ЯНАКИЕВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, госпожо Тоткова! Позволете ми да не се съглася с Вас относно това, че нямало определение на понятието “семейство с един родител”, както и определение на понятието “домакинство”. Това не е така и Вие много добре го знаете.
Предложението, което Вие правите, има две измерения. Едното касае подпомагане на непълно семейство и второто касае повишаване на доходите. Нека да ги разгледаме в двата им аспекта, така както бяха разгледани в комисията и искам да кажа, че не бяха претупани.
Първо, непълното семейство има много варианти. Като тръгнем от варианта, в който майката не е в брачни отношения, минем през развода и стигнем до семейство, в което имаме починал родител. Във всички тези случаи има доход за детето, който се изразява в наследствена пенсия или в съответната присъдена от съда издръжка. Друг е въпросът какви са взаимоотношенията между родителите и как се получават тези доходи.
Вторият елемент на това, което Вие предлагате, е увеличаване на доходите на семейството с 9 лв. Казвате, че семействата с един родител са най-бедни. Не ни го доказахте в комисията и аз бих го оспорила.
Въпросът е, че категорията “деца с един родител” е много трудно да бъде отдиференцирана, така щото да не ощетим едните и да дадем на другите 9 лв. Простичко казано, ако приемем Вашето предложение, ще стане една кавга, защото всеки ще доказва колко семейството му е непълно. Един ще доказва това, че той е разведен, обаче съпругът редовно не си изплаща присъдената от съда издръжка. Друг ще ни доказва, че пенсията не му достига.
Ако приемем подоходния елемент за допълване на доходите, който е основен и който регламентира начина, по който се подпомага едно семейство, и ако приемем добавките в Закона за семейните помощи, както сега са предложени, нещата ще се решат много просто и много ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Господин Маринчев, заповядайте за реплика.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Госпожо Михайлова, учудвам се на Вашите заключения, никъде не е паднал подоходният тест. Тоест, ако едно дете се отглежда от единия родител и получава издръжка от втория родител или пенсия, или каквото и да е, и стигне до онази бариера, над която не би трябвало да получава такава помощ, такъв е и моят внук, той не я получава. Но когато се отглежда само от майката или дори от бащата, защото има и такива случаи, защо когато е под подоходния тест да не може да получи това увеличение от 9 лв. за едно дете? Какво решават 9-е лева за едно дете? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Маринчев.
Госпожо Тоткова, заповядайте за втора реплика.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Михайлова! Три години не са никак кратък период, но за тези три години ние успяхме да ви убедим, че бременните неосигурени жени трябва да бъдат подкрепяни от държавата, когато отговарят на определения подоходен тест. Три години ни бяха необходими, за да ви убедим, че трябва да се подпомагат децата, които започват училище, и децата-ученици, когато семействата им отговарят на определен подоходен тест.
Искам да ви кажа, че хората нямат търпение. Те нямат толкова време, за да ви чакат още три години, за да приемете и това, което ние ви предлагаме днес. Ако вие се бяхте запознали с всички изследвания, които имахме в тази област, щяхте наистина да повярвате, ако не на мен, на госпожа Драганова, защото тя твърди същото, че семействата с един родител са в най-бедстващо положение. И още нещо ще добавя, че най-често в тези семейства единият родител е жена. По принцип това е безспорно, но това не е най-важното. Никъде не пише, че става въпрос само за жените, но това са фактите. Подчертавам го специално, защото такива са изводите и тъй като подоходният тест е приет, няма какво да чакаме, ако го приемем, но той е приет. Така че, това означава, че в рамките на тези 200 лв. доход на член от семейството просто трябва да се предвиди една възможност.
Знам, че с тези 9 лв. децата няма да заживеят по-добре, но също така знам, че това е нещо, което ние бихме могли да направим, именно като справедливо решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Не виждам желаещи за трета реплика.
Госпожо Михайлова, заповядайте, имате право на дуплика.
МИЛЕНА МИХАЙЛОВА-ЯНАКИЕВА (НДСВ): Уважаема колежке Тоткова, дайте да не се връщаме назад, защото разговорът ще стане наистина много сериозен. Тогава ще си спомним кое правителство приключи тъй-наречения Указ за насърчаване на раждаемостта, кой ликвидира “Социални грижи” и създаде социалното подпомагане и вкара всичките социални грижи и всичките социални услуги и т.н. само единствено и под сферата на социалното подпомагане. Само искам да ви подсетя, че в предходното правителство бях началник-управление, тоест настоящ директор в Дирекция “Социални услуги”. Много добре знам цялата история на нещата и най-малкото вие сте хората, които трябва да ни убеждавате, че, видите ли, трябва да повишим семейните помощи за деца и най-малкото, че ние не се грижим за семействата.
Само че господин Маринчев попита нещо много хубаво: какво решаваме с 9 лв.? Това питам.
Първо, какво решаваме с 9 лв.? Второ, какви са реалните механизми да ги дадем тези 9 лв.? Това поставям под въпрос! Какви са реалните механизми?
Истината е, че България е единствената европейска страна от бившия социалистически лагер, където съществува понятието “самотна майка”. И многократно неправителствени и чужди организации, а и представители на други правителства са ме питали колко самотна трябва да е една майка, за да получава… Да, ние имаме такава графа “самотни майки”, в която считаме, че това е едно непълно семейство. Да, тези жени наистина получават допълнителни обезщетения. Беше време, в което една самотна майка получаваше двойните детски. И такова време имаше. И масово не се сключваха граждански бракове, особено от малцинствените групи, именно заради тези двойни семейни детски. Тогава бяха по 8 лв., а имаше време, когато бяха и други. Няма да коментирам сумите.
Истината е, че в момента не може да се направи точно разграничение на семействата с един родител и технически това е неизпълнимо. Това е истината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Ако няма други желаещи за изказване, преминаваме към гласуване.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народните представители Росица Тоткова, Васил Маринчев и Теодора Константинова в т. 2, която не се подкрепя от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 44, против 69, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване окончателния текст в редакция на комисията.
Гласували 123 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 7 има предложение на народните представители Росица Тоткова, Васил Маринчев и Теодора Константинова: в чл. 8, ал. 1 изразът “до една година” се заменя с “до две години”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Гадар Хачикян и Валери Цеков, което комисията подкрепя.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 7:
“§ 7. В чл. 8 се създават алинеи 4, 5, 6 и 7:
“(4) Когато майката (осиновителката) е осигурена за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица, но не получава обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете поради това, че няма необходимия осигурителен стаж по чл. 48а и чл. 52а от Кодекса за социалното осигуряване, тя има право на месечна помощ за отглеждане на дете при условията и по реда на този закон за времето до придобиване на необходимия осигурителен стаж.
(5) Когато майката (осиновителката) придобие право на обезщетение по чл. 48а и чл. 52а от Кодекса за социалното осигуряване преди изтичането на съответния календарен месец, помощта по ал. 4 за този месец се изплаща в размер, определен пропорционално на броя на дните от началото на месеца до датата на придобиване на необходимия осигурителен стаж.
(6) При условията на ал. 1-5 месечната помощ за отглеждане на дете се изплаща и на семействата на роднини, близки и приемни семейства за деца, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, независимо от дохода на семейството.
(7) Помощта по ал. 6 се изплаща при условие, че никой от членовете на семейството, при което е настанено детето, не получава обезщетение по реда на чл. 53, ал. 3 от Кодекса за социалното осигуряване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по този текст?
Заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Гласуването на нашето предложение по чл. 8, ал. 1 всъщност вече е безсмислено, тъй като не беше възприето това предложение, което има пряка връзка с промените в чл. 2. Затова искам само отново да отбележа, че ние се отнасяме твърде – как да се изразя най-деликатно, - твърде предпазливо към отглеждането на децата в България, а в същото време много гръмко всички твърдим, че децата са богатството на България. И аз отново ще ви кажа, че това са решения, които съм убедена, че ще станат решения на парламента в бъдеще. И съм сигурна, че ако не в този парламент, в следващия парламент това ще се случи. Защото ако искаме да решим всички проблеми, които се натрупват не само в областта на подпомагането, а изобщо всички проблеми, които се натрупват и които преди всичко рефлектират най-вече в осигурителната система, ние ще трябва да се погрижим за това България да има деца, в България да се раждат деца, в България родителите да могат да отглеждат децата си и така да даваме бъдеще на нацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване окончателния текст на § 7, както е предложен от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Има предложение на народните представители Гадар Хачикян и Валери Цеков: в чл. 9, ал. 5 след думите “по чл. 7” се добавя “и чл. 8”.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение за създаване на § 7а на народните представители Росица Тоткова, Васил Маринчев и Теодора Константинова, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение и на народния представител Валери Цеков, което комисията също подкрепя.
Предложение на комисията за окончателен текст на новия § 7а:
“§ 7а. Създава се чл. 10а:
“Чл. 10а. (1) На семействата, чиито деца са записани в първи клас на държавно или общинско училище, се отпуска еднократна целева помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година.
(2) Помощта по ал. 1 се отпуска при условие, че доходът на член от семейството е по-нисък или равен на дохода по чл. 4.

(3) Целевите помощи за учениците могат да се отпускат и в натура по преценка на дирекциите “Социално подпомагане” със съдействието на училищните ръководства.
(4) При условията на алинеи 1-3 еднократната целева помощ се изплаща и на семействата на роднини и близки и приемни семейства за деца, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, независимо от дохода на семейството.
(5) Размерът на еднократната целева помощ се определя ежегодно с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика за съответната година.
(6) Помощта се възстановява, ако детето не постъпи в училище.”
По § 8 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 8. В чл. 12 се създава т. 4:
“4. три месеца – за еднократната помощ при бременност, считано от определения термин за раждане.”
По § 9 има предложение на народните представители Росица Тоткова, Васил Маринчев и Теодора Константинова. Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложението на народните представители Гадар Хачикян и Валери Цеков също е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за окончателен текст по § 9:
“§ 9. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения:
1. Точка 1 се изменя така:
“1. Семейството включва съпрузите, ненавършилите пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст (родени, припознати, осиновени, доведени, заварени, с изключение на сключилите брак).”
2. В т. 2 думите “18-годишна възраст” се заменят със “завършване на средно образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания. Няма желаещи.
Моля, гласувайте окончателните текстове, предложени от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 10 има предложение на народните представители Росица Тоткова, Васил Маринчев и Теодора Константинова – в § 10 на Закона за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца след думата “образование” се добавя “на не повече от 20-годишна възраст”.
Комисията не подкрепя предложението, тъй като това е инкорпорирано в други текстове.
Има предложение на народните представители Гадар Хачикян и Валери Цеков § 10 да отпадне. Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията:
Параграф 10 отпада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на комисията § 10 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Параграф 10 отпада.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя това наименование.
По § 11 има предложение на народния представител Валери Цеков.
Комисията подкрепя предложението.
Предложението на народните представители Гадар Хачикян и Валери Цеков също е подкрепено от комисията по принцип.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 11:
“§ 11. В Кодекса за социалното осигуряване се правят следните изменения и допълнения:
1. Член 48 се изменя така:

“Право на обезщетение при бременност и раждане

Чл. 48а. Осигуреното лице има право на обезщетение за бременност и раждане, ако има осигурителен стаж 4 месеца като осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица през периода от 12 календарни месеца, предхождащи месеца, от който започва отпускът за бременност и раждане.”
2. Член 52а се изменя така:

“Право на обезщетение при отглеждане на малко дете

Чл. 52а. Осигуреното лице има право на обезщетение за отглеждане на малко дете, ако има осигурителен стаж 4 месеца като осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица през периода от 12 календарни месеца, предхождащи месеца, от който започва отпускът за отглеждане на малко дете.”
3. В чл. 53 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
“(3) Обезщетението по ал. 1 се изплаща и на лицата, които ползват отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, настанено по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето.”
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите “по алинеи 1 и 2” се заменят с “по алинеи 1, 2 и 3”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Изказвания? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване § 11 от Преходните и заключителни разпоредби.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Параграф 11 се приема.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 12 има предложение от народните представители Росица Тоткова, Васил Маринчев и Теодора Константинова - § 12 да се заличи.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 12:
“§ 12. В § 87 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване ал. 2 се изменя така:
“(2) За времето от 1 януари 2000 г. до 31 декември 2004 г. за осигурителен стаж се зачитат периодите на временна неработоспособност и бременност и раждане, през които е получавано парично обезщетение, върху което са дължими или внесени осигурителни вноски по ал. 1, както и времето на отпуск за бременност и раждане, през което не се получава парично обезщетение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Тоткова, ще защитите ли предложението си?
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС, от място): Оттегляме предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Ако няма други желаещи за изказвания, предлагам да гласуваме § 12 така, както е представен в окончателния си текст от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Параграф 12 се приема.
Има предложение на комисията за създаване на § 13. Моля да го докладвате, д-р Адемов.



ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, искам да направя процедурно предложение – да се върнем към гласувания вече § 8, по който искаме да направим една редакционна бележка, която сме изпуснали. Моля ви да се върнем към § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Има ли противно процедурно предложение? Не виждам.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Адемов да се върнем на § 8, където да бъде извършена редакционна поправка.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Приема се процедурното предложение.
Връщаме се на § 8. Заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаеми господин председател, това е въпрос, който беше обсъждан в комисията, има съгласие по него, той е в интерес на хората и ще облекчи самата администрация.
Ние предлагаме в чл. 12, който всъщност урежда вземанията по този закон, и сроковете, в които те се погасяват, да се създаде нова т. 5 със следното съдържание:
“5. три месеца – за еднократната целева помощ за семейства, чиито деца са записани в І клас, считано от датата на записването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Това урежда въпроса за какъв срок могат да ползват, така ли?
РОСИЦА ТОТКОВА: Да, в 3-месечен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Това окончателният вариант ли е? Искам да го погледнете още веднъж, за да сме сигурни, че се урежда въпросът.
РОСИЦА ТОТКОВА: Господин председателю, още веднъж искам да прочета тази т. 5 на чл. 12:
“5. три месеца – за еднократната целева помощ за ученици, записани в І клас, считано от датата на записването”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Убедени ли сте, че това е окончателният вариант на текста?
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, т. 5 гласи:
“5. три месеца – за еднократната целева помощ за ученици, записани в І клас, считано от датата на записването”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Това е окончателният текст.
Моля, гласувайте тази редакционна поправка в § 8.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Приема се редакционната поправка.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Има предложение на комисията за създаване на нов § 13:
“§ 13. Параграфи 5, 7, 11 и 12 от този закон влизат в сила от 1 юли 2004 г., а § 7а влиза в сила от 1 януари 2005 г.”
Господин председателю, бързам да Ви заявя, че вместо “§ 5” трябва да се чете “§ 4а”, защото е техническа грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Тоест, текстът става: “Параграфи 4а, 7, 11 и 12…”
Има ли други мнения по този параграф, различни от доклада на комисията? Не виждам.
Моля, гласувайте новосъздадения § 13.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Параграф 13 е приет, а с това и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Искам да благодаря на вносителите на законопроектите, да благодаря на всички колеги от Комисията по труда и социалната политика, на експертите към комисията за успешното приключване в срок на този законопроект. Благодаря. (Частични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря.
За процедура думата има господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
От името на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори правя предложение за поименна проверка с оглед на това, че законът, който предстои да гледаме, е важен. Той трябва да бъде гледан в достатъчно присъствие на народни представители в залата, защото има важни текстове, които касаят бъдещето на страната, политическото устройство, взимането на решения и т.н.
Моля за поименна проверка.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря.
Ще направим поименна проверка. Това ще помогне да посрещнем в по-пълен състав и делегацията на арменския парламент, която ще дойде в 10,15 ч., надявам се.

Адриана Георгиева Брънчева - отсъства
Алеко Константинов Кюркчиев - тук
Александър Великов Маринов - тук
Александър Димитров Паунов - отсъства
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - тук
Александър Христов Филипов - отсъства
Алекси Иванов Алексиев - тук
Алиосман Ибраимов Имамов - тук
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - тук
Ангел Вълчев Тюркеджиев - òóê
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - отсъства
Анели Гинчева Чобанова - òóê
Анелия Йорданова Мингова - òóê
Анелия Христова Атанасова - отсъства
Антонина Бончева Бонева - îòñúñòâà
Антония Стефанова Първанова - îòñúñòâà
Асен Димитров Гагаузов - òóê
Асен Йорданов Агов - тук
Асен Любенов Дурмишев - отсъства
Атанас Атанасов Папаризов - тук
Атанас Димитров Щерев - òóê
Атанас Крумов Додов - òóê
Атанас Петров Василев - отсъства
Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - òóê
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Благой Николаев Димитров - òóê
Бойко Илиев Рашков - òóê
Бойко Кирилов Радоев - îòñúñòâà
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борислав Бориславов Цеков - отсъства
Борислав Георгиев Владимиров - òóê
Борислав Георгиев Спасов - отсъства
Борислав Димитров Китов - тук
Борислав Любенов Великов - отсъства
Борислав Николов Ралчев - тук
Борислав Славчев Борисов - тук
Ботьо Илиев Ботев - тук
Валентин Илиев Василев - îòñúñòâà
Валентин Николов Милтенов - отсъства
Валери Георгиев Димитров - òóê
Валери Димитров Цеков - тук
Ваня Крумова Цветкова - òóê
Васил Богданов Василев - тук
Васил Димитров Паница - òóê
Васил Тодоров Калинов - îòñúñòâà
Васил Христов Маринчев - òóê
Величко Стойчев Клингов - òóê
Венко Митков Александров - òóê
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Весела Атанасова Драганова - тук
Весела Николаева Лечева - îòñúñòâà
Весела Николова Караиванова-Начева - тук
Веселин Борисов Черкезов - îòñúñòâà
Веселин Витанов Близнаков - òóê
Владимир Иванов Димитров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - òóê
Владимир Стоянов Джаферов - отсъства
Владислав Борисов Костов - отсъства
Гадар Агоп Хачикян - тук
Георги Владимиров Юруков - òóê
Георги Георгиев Пирински - òóê
Георги Костов Станилов - отсъства
Георги Любенов Хубенов - òóê
Георги Стефанов Панев - отсъства
Георги Тодоров Божинов - îòñúñòâà
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Гиньо Гочев Ганев - òóê
Господин Христов Чонков - òóê
Даниел Василев Вълчев - отсъства
Даниела Владимирова Никифорова - òóê
Даринка Христова Станчева - отсъства
Джевдет Ибрям Чакъров - òóê
Диляна Николова Грозданова - отсъства
Димитър Енчев Камбуров - тук
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Стефанов - тук
Димитър Илиев Димитров - тук
Димитър Кателийчев Пейчев - отсъства
Димитър Лазаров Игнатов - òóê
Димитър Милков Ламбовски - îòñúñòâà
Димитър Николов Димитров - òóê
Димитър Станимиров Дойчинов - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - тук
Димитър Цвятков Йорданов - òóê
Димчо Анастасов Димчев - òóê
Донка Стефанова Дончева - тук
Евгени Захариев Кирилов - тук
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Стефанов Бакърджиев - îòñúñòâà
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евдокия Иванова Манева - òóê
Екатерина Иванова Михайлова - òóê
Елиана Стоименова Масева - îòñúñòâà
Елка Панчова Анастасова - òóê
Емел Етем Тошкова - îòñúñòâà
Емил Илиев Кошлуков - тук
Емилия Радкова Масларова - тук
Енчо Вълков Малев - тук
Златка Димитрова Бобева - îòñúñòâà
Иван Георгиев Иванов - òóê
Иван Йорданов Костов - тук
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Павлов Павлов - отсъства
Иван Тодоров Козовски - тук
Иво Първанов Атанасов - тук
Илчо Георгиев Дуганов - тук
Ирена Иванова Маринова-Варадинова - тук
Ирина Георгиева Бокова - тук
Исмет Яшаров Саралийски - отсъства
Йордан Ангелов Нихризов - тук
Йордан Георгиев Соколов - отсъства
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Николов Памуков - тук
Йордан Стоянов Димов - тук
Камелия Методиева Касабова - тук
Камен Стоянов Влахов - отсъства
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кемал Еюп Адил - отсъства
Кина Симеонова Андреева - отсъства
Кирил Станимиров Милчев - тук
Клара Петкова Петрова - тук
Коста Георгиев Костов - тук
Коста Димитров Цонев - тук
Кръстанка Атанасова Шаклиян - отсъства


Сега ми позволете да прекъсна проверката, за да приветствам скъпите ни гости. Това е делегацията на парламента на Армения, водена от нейния председател господин Артур Багдасарян. (Ръкопляскания. Депутатите стават прави)
Имахме редица срещи в парламента с нашите колеги парламентаристи от Армения, както нашите арменски гости имаха и срещи с представители на правителството и на президента. Разговорите, които имахме, показаха общо желание за заздравяване и разширяване на връзките между нашите две страни, особено бяха подчертани възможностите за сътрудничество в развитието на транспортните връзки, а също и на културните връзки предвид обстоятелството, че в България живее едно силно представено в обществото арменско малцинство.
Убедени сме, уважаеми госпожи и господа, че посещението на Негово Превъзходителство господин Артур Багдасарян ще открие нови перспективи в сътрудничеството между нашите страни, включително и в международната област. Това са наши близки приятели и се надяваме да имаме още много контакти по парламентарен път. Благодаря ви за това, че ни посетихте.
Продължавам с поименната проверка.

Кръстьо Илиев Петков - отсъства
Лиляна Калинова Кръстева - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - тук
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Йорданов Петров - тук
Любомир Пенчев Пантелеев - отсъства
Людмил Славчев Симеонов - тук
Лютви Ахмед Местан - тук
Люцкан Илиев Далакчиев - тук
Маргарита Василева Кънева - тук
Мариана Йонкова Костадинова - тук
Марианна Борисова Асенова - отсъства
Марина Борисова Дикова - отсъства
Марина Пенчева Василева - тук
Марио Иванов Тагарински - тук
Мариус Цаков Цаков - тук
Мария Вердова Гигова - отсъства
Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук
Мария Иванова Спасова-Стоянова - тук
Милена Иванова Милотинова-Колева - тук
Милена Костова Паунова - тук
Милена Христова Михайлова-Янакиева - тук
Мима Петрова Ненкова-Запрянова - отсъства
Мирослав Петров Севлиевски - тук
Михаил Райков Миков - тук
Михаил Рашков Михайлов - отсъства
Младен Петров Червеняков - тук
Моньо Христов Христов - тук
Муравей Георгиев Радев - отсъства
Мустафа Зинал Хасан - тук
Надежда Николова Михайлова - тук
Надка Радева Пангарова - тук
Наим Иляз Наим - тук
Наско Христов Рафайлов - отсъства
Недялко Иванов Калъчев - отсъства
Несрин Мустафа Узун - тук
Никола Богданов Николов - отсъства
Никола Джипов Николов - тук
Николай Георгиев Камов - тук
Николай Евтимов Младенов - отсъства
Николай Петров Бучков - тук
Николай Симеонов Николов - отсъства
Николай Цветанов Чуканов - тук
Нина Стефанова Чилова - отсъства
Нина Христова Радева - отсъства
Нонка Дечева Матова - тук
Огнян Стефанов Герджиков - тук
Огнян Стефанов Сапарев - тук
Осман Ахмед Октай - тук
Панайот Борисов Ляков - тук
Пенка Иванова Пенева - тук
Петко Димитров Ганчев - тук
Петър Василев Мутафчиев - тук
Петър Владимиров Димитров - тук
Петър Иванов Агов - тук
Петър Стоилов Жотев - тук
Петя Велкова Божикова - отсъства
Пламен Димитров Кенаров - тук
Пламен Неделчев Моллов - тук
Радослав Георгиев Илиевски - отсъства
Радослав Николов Коев - тук
Ралица Ненчева Агайн - тук
Рамадан Байрам Аталай - тук
Расим Муса Сеидахмет - тук
Ремзи Дурмуш Осман - тук
Росица Георгиева Тоткова - тук
Румен Йорданов Петков - тук
Румен Стоянов Овчаров - тук
Румяна Денева Георгиева - тук
Румяна Цанкова Станоева - тук
Рупен Оханес Крикорян - тук
Светлин Илиев Белчилов - тук
Светослав Иванов Спасов - отсъства
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Сийка Недялкова Димовска - тук
Силвия Петрова Нейчева - тук
Снежана Великова Гроздилова - тук
Снежина Венциславова Чипева - отсъства
Стамен Христов Стаменов - тук
Станимир Янков Илчев - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Атанасов Минков - отсъства
Стефан Ламбов Данаилов - тук
Стефан Николаев Мазнев - тук
Стилиян Иванов Гроздев - тук
Стойко Илиев Танков - отсъства
Стойчо Тодоров Кацаров - тук
Стоян Илиев Кушлев - тук
Татяна Дончева Тотева - отсъства
Татяна Стоянова Калканова - тук
Теодора Владимирова Литрова - отсъства
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - отсъства
Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - тук
Тодор Костов Бояджиев - тук
Тодор Найденов Костурски - тук
Тома Янков Томов - отсъства
Тошо Костадинов Пейков - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христина Георгиева Петрова - отсъства
Христо Атанасов Механдов - тук
Христо Ганчев Марков - тук
Христо Йорданов Кирчев - тук
Христо Любенов Георгиев - тук
Хюсеин Ниязи Чауш - тук
Цветан Петров Ценков - тук
Цонко Киров Киров - тук
Четин Хюсеин Казак - тук
Юлияна Дончева Петкова - тук
Юнал Саид Лютфи - тук
Юнал Тасим Тасим - тук
Явор Тодоров Милушев - тук
Янаки Боянов Стоилов - тук

В залата присъстват 159 души, имаме кворум.
Господин Цеков, заповядайте.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): От името на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори искам 30 мин. почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Нека да бъдат 40 мин.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Веднага се съгласявам – 40 мин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Давам 40 мин. почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни.): Възобновявам заседанието.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, предстои:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДОПИТВАНЕ ДО НАРОДА.
Искам да поканя председателя на Комисията по въпросите на гражданското общество господин Кошлуков да представи законопроекта с двата доклада – основен и допълнителен. Заповядайте, господин Кошлуков.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, позволете ми да ви представя:

“ДОКЛАД
на Комисията по въпросите на
гражданското общество

ОТНОСНО:Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за допитване до народа

Параграф 2. Чл. 4 се изменя така:
“Чл. 4. (1) Националните референдуми са решаващи и консултативни.
(2) Чрез решаващия референдум гражданите на Република България непосредствено решават въпроси, които се отнасят до:
1. пълното или частично действие на закон или решение на Народното събрание;
2. други въпроси от компетентността на законодателната власт, освен ако те не се отнасят до организацията и дейността на Народното събрание или според естеството им не могат да се решават чрез референдум;
3. решение на централната изпълнителна власт.
(3) Чрез консултативния референдум гражданите на Република България дават отговор на въпроси:
1. за изменение и допълнение на Конституцията;
2. от компетентността на Великото Народно събрание;
3. на държавния бюджет и данъчното облагане.
(4) Органът, в чиято компетентност са въпросите, предмет на референдума, при необходимост издава актове и предприема действия, съобразно приетото с референдум решение.”
Има предложение от народните представители Пламен Кенаров, Димитър Стефанов, Никола Николов, Сийка Димовска, Надка Пангарова, Стела Банкова и Иван Козовски - § 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Васил Маринчев – в § 2, чл. 4, ал. 4 след думата “референдум” да се добави “по ал. 2”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Милена Паунова, Татяна Калканова, Даниел Вълчев и Ирена Варадинова:
В § 2 чл. 4 се изменя така:
“Чл. 4. (1) Чрез национален референдум гражданите на Република България се произнасят по основни въпроси, които са от компетентността на Народното събрание.
(2) Националните референдуми са решаващи и консултативни.
(3) Чрез решаващ референдум гражданите на Република България непосредствено решават въпроси по ал. 1.
(4) Чрез консултативен референдум гражданите на Република България дават препоръчителен отговор на въпроси:
1. за изменение и допълнение на Конституцията;
2. от компетентността на Великото Народно събрание;
3. на държавния бюджет и данъчното облагане”.”
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Има предложение от народния представител Елка Анастасова.
В § 2 чл. 4 се изменя така:
“Чл. 4. Чрез национален референдум гражданите на Република България непосредствено решават основни въпроси, които са от компетентността на Народното събрание, на Великото Народно събрание или на Министерския съвет и се отнасят до:
1. пълното или частично действие на закон или решение на Народното събрание;
2. други въпроси от компетентността на законодателната или изпълнителната власт, в т.ч. решения на Министерския съвет;
3. изменение или допълнение на Конституцията;
4. държавния бюджет и данъчното облагане.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за § 2:
“§ 2. Чл. 4 се изменя така:
“Чл. 4. (1) Националните референдуми са решаващи и консултативни.
(2) Чрез решаващия референдум гражданите на Република България непосредствено решават въпроси, които се отнасят до:
1. пълното или частично действие на закон или решение на Народното събрание;
2. други въпроси от компетентността на законодателната власт, освен ако не се отнася до организацията и дейността на Народното събрание или според естеството им не могат да се решават чрез референдум.
(3) Чрез консултативния референдум гражданите на Република България дават отговор на въпроси:
1. за изменение и допълнение на Конституцията;
2. от компетентността на Великото Народно събрание;
3. на държавния бюджет и данъчното облагане.
(4) Органът, в чиято компетентност са въпросите, предмет на референдума, при необходимост издава актове и предприема действия, съобразно приетото с референдум решение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Но преди това Вие не представихте заглавието на законопроекта и § 1, господин Кошлуков, или пропуснахте? Трябва да вървят успоредно основният и допълнителният доклади.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Простете невежеството, господин председател, нали в края на третата година тази комисия внася за първи път законопроект за утвърждаване и ще Ви помоля за снизхождение! (Оживление.)
Заглавието на законопроекта е “Закон за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа”.
“§ 1. В чл. 3 текстът след думата “утвърждаване” се заличава.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Сега ще проведем дискусията по наименованието на закона и първите два параграфа.
Имате думата.
Господин Янаки Стоилов открива дебата по второ четене на този законопроект. Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Аз подкрепям предложеното изменение в заглавието и § 1.
Моите бележки са по § 2, който повдига редица въпроси. Най-важният от тях може да бъде забелязан при сравнението между основния и допълнителния доклади. За мен без ясни мотиви Комисията по въпросите на гражданското общество направи този допълнителен доклад, който ревизира приетите вече предложения за второ четене, но така или иначе те са факт.
Обръщам внимание на разликата, която съществува и която според мен е една от важните във въпросите, които предстои да решим.
В § 2, чл. 4, ал. 2 на обобщения законопроект и съответно на първоначалния доклад се съдържа предложението в кръга на въпросите, които се подлагат на референдум, да попадат и решения на централната изпълнителна власт. Тоест става въпрос преди всичко за решения на правителството. Тази възможност е отпаднала.

Тук искам да ви дам някои разяснения, защото може би не за всички народни представители те са известни. Практиката в страните, които провеждат референдуми, е различна. Много от тях допускат референдуми само по въпроси, които са в компетенциите на парламентите. В други страни обаче се допуска възможност за отлагане на референдум и на решения на други органи, каквито са преди всичко изпълнителните органи на правителствата на страните. И ще ви дам примери за какво става дума.
В някои страни с утвърдени демократични традиции има възможност да бъдат подложени на референдум всички решения, които, например, опират до разходи над определена стойност – 5 или 10 млн. Защото това са въпроси, които засягат същината на политиката. И по такива въпроси, независимо дали те се решават от парламента или от правителството, би следвало да има възможност гражданите да се произнасят.
Аз няма да се връщам към примери, които са добре познати и в последните седмици, но мога да кажа даже, например, за строителството на една болница, за която правителството решава да тегли кредит над 40 млн. евро, нима това не е въпрос, по който, ако има достатъчно обществен интерес, не трябва да се проведе референдум?
Затова смятам, че демократичният контрол изисква във всеки случай, когато държавните институции решат или достатъчно голям брой граждани поискат това, този въпрос да може да бъде решаван. Някой ще каже, че може да се злоупотреби и да се иска подлагане на референдум на решение на правителството по всякакви въпроси. Не, господа, защото това трябва да бъде подкрепено от половин милион или повече български граждани. Следователно, ако този въпрос не представлява интерес за един значителен процент от гражданите или за държавните институции, той няма да може по силата на тези изисквания да се превърне в предмет на разискване, което да доведе до референдум. Затова аз ви призовавам да се подкрепи предложението в първоначалния му вариант, като останалите текстове, които предлага комисията, също могат да бъдат подкрепени. Аз не искам да отнемам допълнително време, за да обосновавам тяхната целесъобразност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има думата госпожа Анелия Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, моето изказване също е по § 2 в една друга част от предложението на комисията, което председателят на комисията прочете. Става дума също за ал. 2 на чл. 4, но по-конкретно за нейната т. 1. Тя гласи:
“(2) Чрез решаващ референдум граждани на Република България непосредствено решават въпроси, които се отнасят до:
1. пълното или частично действие на закон или решение на Народното събрание;”
Уважаеми колеги, за мен този текст не може да влезе като действащ текст в Закона за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа. Това променя цялата система на начина, по който влизат в сила нормативните актове, които приемат законодателни органи. Това означава, че чрез референдум ще трябва да се санкционира действието на един нормативен акт. Това е т.нар. референдум вето. Но това означава всеки един нормативен акт, който ние приемаме, да е възможно да подлежи на референдум, т.е. неограничено време след приемането му той да не е влязъл в сила. Това най-малкото изисква промяна в други нормативни актове, включително и в Закона за нормативните актове – нещо, което не е било логиката нито на вносителите на законопроекта, нито на членовете на Комисията по въпросите на гражданското общество, а смятам, че това не е идеята и на залата сега, когато ние дебатираме по текстовете.
Тоест, за мен най-изчистеният вариант, тъй като няма друга точка, би било редакция на този текст и ал. 2 да има следното съдържание:
“(2) Чрез решаващ референдум гражданите на Република България непосредствено решават въпроси, които са от компетентността на Народното събрание, освен ако те засягат организацията и дейността на Народното събрание или според естеството им не могат да се решават чрез референдум.”
Това е моето конкретно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Всъщност във Вашето предложение се съдържат две неща. Първото е отпадане на т. 1 от проекта. И ако това бъде прието от залата, тогава вече чисто редакционно ще бъде по начина, по който Вие го представихте в залата. Така ли да разбирам?
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Така е. Формално предложението ми е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Първо трябва да се гласува отпадането на т. 1 и ако това бъде прието редакцията ще бъде така, както я предложихте, което е нормалното.
Заповядайте за реплика, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо Мингова, моята реплика е по-скоро въпрос по повод на Вашето предложение, защото редакцията, която предлагате, според мен включва и тази възможност, която се съдържа в т . 1, тъй като решаването на един въпрос относно действието на закона е въпрос от компетентността на Народното събрание. И тогава се питам каква е практическата разлика? Тоест, ако се крие нещо друго зад това предложение, то трябва да стане ясно.
Относно т. 1 сте права, като казвате, че това би бил референдум вето. Наистина в български условия тази фигура ще е по-сложна, защото в някои страни, в които се прилага този референдум вето, има един срок вокацио легис, т.е. срок, в който законът не е влязъл в сила и в този срок всеки, който отговаря на условията, може да поиска блокирането на този закон. Но в българските условия, след като това не е предвидено като конституционно условие за влизане на закона в сила, възможността е гражданите, след като този закон действа, да поискат със своето произнасяне той да не се прилага. Не е казано да се отменя, защото самата отмяна на закона е правомощие на Народното събрание, но става дума за реалното действие на закона изцяло и в негова част. И тук вече възникват въпроси какво би станало след произнасянето на гражданите по такъв въпрос. Съдържа се алинея, в която се казва, че органът, от чиято компетентност са въпросите, урежда последиците. Следователно, при едно такова решение, би трябвало парламентът да приеме съответните промени.
Моят въпрос, върху който пак обръщам внимание, е какъв е смисълът на тази промяна, защото дори и да се приеме Вашата редакция, референдум, който е предвиден изрично в т. 1, ще бъде възможен, според мен, и при новата редакция, когато съответният брой граждани поискат даден закон да не действа в определена негова част. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли втора реплика? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, госпожо Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Аз мисля, че точно там е разликата, господин Стоилов. Защото така, както е предложена формулировката на т. 1, по силата на този закон, ако ние бихме я приели и подкрепили, това ще означава възможност да няма неяснота при приемането на конкретния закон дали той е влязъл в сила. Ако се създава по силата на конкретна изрична законова разпоредба възможността за отлагане на действието чрез референдум, това би създало проблем за влизането в сила на закона.
Иначе Вие сте прав, че може, когато се приема конкретният закон, ние да предвидим влизането му в сила чрез референдум. Но това ще бъде направено за конкретния закон, с конкретна негова преходна разпоредба. Аз не отричам това.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Въпросът е законодателно има ли пречка да поиска този референдум?
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Разбира се, че според мен има пречка. Аз точно това смятам, че трябва да бъде предотвратено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Съжалявам, че нямам възможност да взема думата по същество.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, господин Пирински.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председателю, благодаря Ви.
По-скоро като въпрос и то във връзка с това Ваше гласно изразено съжаление, че не можете да се изкажете по същество – струва ми се, че въпросът, който се дискутира: какво е съотношението между референдуми и компетентности на Народното събрание и влизане в сила на едни или други закони, е възможно най-сериозната категория въпроси. Аз малко се смущавам да гласуваме текст на базата на редакция, предложена в момента.
Ако гледаме текста на Конституцията, където е уредено правото на гражданите да участват в избори, да упражняват правото си на глас – чл. 42, ал. 1 – там се говори, че навършилите 18 години, с изключение на онези под запрещение и т.н., имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа. В ал. 2 се казва, че организацията и редът за произвеждане на избори и референдуми се определят със закон. Поне за мен този текст звучи като хипотеза на създателя на Конституцията, че референдумът, безспорно като волеизявление на гражданите с особено значение и затова се урежда в Конституцията, но той сякаш има в един или друг смисъл смисъла на тази втора категория референдуми, които сега се уреждат в предлагания член, с не тази решаваща функция. Може би аз не разбирам достатъчно добре материята, по никой начин не искам да защитавам категорично едно или друго гледище.
Струва ми се, че, тръгвайки по пътя да търсим решение на това как се съотнасят правомощията Народно събрание – референдум или тежестта на тези актове, трябва много внимателно да се замислим. В края на краищата чл. 84, т. 5 предвижда, че Народното събрание приема решение за произвеждане на национален референдум. Не трябва ли да се търси взаимовръзката референдум – закон и т.н., на базата на онова, което госпожа Мингова изтъкваше, че, отивайки към референдум, се отива с отворени очи, че даденият закон и друг акт на парламента се предвижда да бъде въведен в действие или не с референдум по някакъв начин. Тъй като иначе приемането на закони от Народното събрание под постоянната сянка, че някой може да реши да предизвика референдум, който изведнъж да доведе до отмяната на този закон, би създало според мен, господин председателю, една пълна условност на цялата законодателна дейност на парламента. Нещо, което според мен е и крайно нежелателно, и недопустимо. Би трябвало много внимателно да обмислим този момент.
Аз бих призовал може би да се обърнете и към Ваши заместници, които да дойдат да Ви помогнат отляво, отдясно, за да можете и Вие да се изказвате, много бих ценил Вашето мнение, но най-малкото да се обсъди този въпрос по възможно най-сериозния начин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Дали има други желаещи народни представители? Не виждам други желаещи, което ме кара да премина към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване това, което изглежда безспорно – заглавието на законопроекта и § 1, както са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 173 народни представители: за 171, против 1, въздържал се 1.
Приема се.
Сега преминаваме към малко по-сложната част – именно § 2.
По § 2 има направени няколко предложения, които не са подкрепени от комисията.
Първото от тях е на народните представители Пламен Кенаров, Димитър Стефанов, Никола Николов, Сийка Димовска, Надка Пангарова, Стела Банкова, Иван Козовски за отпадането на § 2.
Моля, гласувайте това тяхно предложение.
Гласували 188 народни представители: за 5, против 160, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Какво има, госпожо?
МАРИАНА КОСТАДИНОВА (НДСВ, от място): Има изказвания по § 2, ал. 3, т. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, госпожо Костадинова. Нека да внесем яснота, за да не направим нещо от прибързаност. Заповядайте.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Аз се извинявам, но понеже докладите наистина са два и пропуснах. В § 2, ал. 3, т. 3 виждам един текст, който дава възможност да се правят консултативни референдуми за държавния бюджет и данъчно облагане. Бих желала всички мои колеги да помислят дали трябва да допуснем това като народни представители. Безспорно е, че това е една материя, която засяга всички ни. Да се коментира държавният бюджет и данъчното облагане още повече – това е любимата тема на всички нас. Аз смятам, че това е една тема, която колкото и да ни е любима, тя е много специфична и в крайна сметка дори формира политики. Мисля, че не бихме могли да дадем такава възможност, още повече, че времето, през което се направи референдумът, може да е крайно недостатъчно или безкрайно закъсняло по темата. Затова аз предлагам в § 2, ал. 3 т. 3 да отпадне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Реплика – господин Пирински. С леко изнасилване на процедурата допускам това допълнително обсъждане, понеже е много важно.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Според мен Вие основателно давате предимство на същината пред процедурата. Бих желал да бъда чут. Аз не оспорвам по същество Вашите съмнения дали е уместно въпросите на държавния бюджет и данъчното облагане да бъдат просто така предоставени на възможността за референдум.
Моята реплика е във връзка с по-общия въпрос – същината, как се стига до референдум. Аз отново поставям въпроса, че може би Народното събрание ще реши по даден данъчен или бюджетен въпрос и да поиска референдум. Чувам възражението, че едно мнозинство в Народното събрание никога няма да реши да има референдум, а ще предпочете да прокара през събранието със силата на мнозинството онова, което е решило. Аз не смятам, че е така, първо. Когато има достатъчно отговорно поставен въпрос, може да се намери съгласие в поне три четвърти от парламента. Пак повтарям, господин председателю, че хипотезата, която е заложена в целия § 2, че референдумът е процедура, която по всяко време може да отмени всеки закон, в условията на нашето общество на този етап от развитието на демократичния процес, способността на гражданите сами да изграждат свои становища или пък да бъдат подлагани на едни или други масирани влияния, би създало, залагайки този механизъм, една фактическа смяна на политическата система според мен със знак минус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Втора реплика – господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, аз съжалявам, че се възобнови дискусията, но се налага да реагирам, защото виждам, че стремежът е още в началото този законопроект почти напълно да се обезкости. Какво значи да отпадне възможността дори за консултативен референдум по въпроси на данъчната и бюджетната политика?
Ще ви дам отново един пример – наскоро в Швейцария се проведе един референдум, на който хората отказаха да им намалят данъците! (Оживление в залата.)
Ами, ние щяхме да ставаме Швейцария на Балканите. В това няма нещо лошо и то в областта на пряката демокрация. Освен това, когато се казва, че нашият народ не е дозрял мисля, че той никога няма да получи тази възможност, ако не се намеси пряко в решаването на съществените въпроси. Освен това, забележете, референдумът е консултативен.
Аз, за разлика от господин Пирински, не съм толкова наивен, защото и двамата имаме доста дълъг политически опит, а той – още повече, за да не се ръководя от практиката, а от едни такива прости очаквания. Кое мнозинство ще се съгласи само да предизвика такъв референдум? Може би някога ще има такова мнозинство, но законите се правят, както са го казали още американските създатели, с оглед и на лошите нрави на хората, не само на идеалните хора. Следователно, ние правим закони за една реална действителност, а не закони за някакви идеални политици или идеални хора.
Затова недейте отнема възможността на гражданите да се приобщават към всички важни въпроси на политиката. И сега дори по програмите на Европейския съюз има изискване да се правят някакви, да ги нарека, квази допитвания в местното население за разпределянето на средствата от общините. Вие по този начин лишавате и общините, и държавата да привличат гражданите да обсъждат какъв да бъде промила за таксата за битови отпадъци, дали едни данъци да се намаляват, а други да се увеличават и до какви последици това ще доведе. Така че аз категорично възразявам на отпадането на тази разпоредба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
За трета, последна реплика на изказването на госпожа Костадинова думата има господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Господин председател, нали казваме, че парламентарното управление е управление на общественото мнение? Ние искаме да изключим по този начин изобщо консултативния референдум. Ами, това е едно допитване с чисто консултативна функция, само че някои не го разбират така. Предпочитат да платят на социологични агенции да им дадат резултати, каквито обичат като партии или като личности. Това трябва да се запази – народът трябва пряко да се произнесе поне като мнение, а ако не с правото директно да решава по всички въпроси и най-вече по тези, за които тук става дума. Другото е ехо от някаква администрация, на която или сме служили, или имаме намерение да служим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Ганев.
Госпожо Костадинова, имате думата за дуплика.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз направих своето предложение и мисля, че накратко го мотивирах.
Друг е въпросът, че тук определено не бих се съгласила с господин Янаки Стоилов, който употребява думи, които аз въобще не съм употребила. “Дозрял” е Ваша дума, господин Стоилов. И аз не знам откъде Вие я имате във Вашия речник. Тя в моя не съществува.
Аз уважавам мнението на нашите избиратели и конкретно НДСВ винаги е показвало подобни съобразявания с мнението не само на нашите избиратели, а на всички политически сили.
Аз нямам нищо против да се направи подобен консултативен референдум, но лично аз се притеснявам как точно ще бъде формулиран въпросът точно за държавния бюджет. Това е една обширна материя, господин Стоилов. Това е почти като правната материя, с която Вие се занимавате. Това е моето притеснение, за което аз бях тук и е добре да го споделя.
Друг е въпросът, че Вие имате съвсем различно мнение, а що се отнася до мнозинството, нямам нищо против след време дори и БСП да си формулира и да се съгласи на подобни консултативни референдуми. Този закон ние в момента не го приемаме за НДСВ. Ние го приемаме общо за нашата държава, за нашия народ.
Просто смятам, че за един, дори консултативен референдум, не могат да се формулират точно въпроси, които да обхванат и да бъдат така ясни, за да може да се вземе мнението на нашите сънародници, на нашите съграждани конкретно за държавния бюджет.
За данъчното облагане съм склонна, обаче за държавния бюджет аз искам един въпрос да ми формулирате, с който можем да направим консултативен референдум. Имате възможност да ми го кажете, господин Стоилов. Благодаря ви. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много ви моля, недейте от място! (Шум и реплики в залата.)
Много ви моля, недейте да говорите от място!
Госпожа Екатерина Михайлова има думата.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Наистина, с това, че има два доклада става известно объркване и забавяне като реакция от страна на народните представители по определени текстове.
Аз вземам думата точно тази т. 3 на ал. 3 – първо, за да подкрепя идеята да отпадне за държавния бюджет и данъчното облагане да се провежда референдум, защото нека да си спомним, че в Конституцията пише, че Закона за държавния бюджет може да се внася единствено и само от правителството. Дори народните представители нямаме това правомощие, тъй като бюджетът е особен вид закон и той показва политиката на едно правителство. В крайна сметка, когато провеждаме избори и основата на парламентарната демокрация стъпва на това да има едно парламентарно мнозинство, което да има правителството, да излъчи правителство и то да може да формира политика. А какво повече от политика е бюджетът и данъците? Смятам, че останалото – поддържането на тезата да се прави референдум по въпроси за данъци и бюджет, е чист популизъм и трябва да се каже ясно.
Аз обаче освен подкрепа на това да отпадне т. 3 от тази ал. 3 на чл. 4 правя предложение да се появи нов текст на нейно място и той да е по въпросите на външната политика. Не бива по въпросите за външната политика да се провежда референдум, който да обвързва институциите в страната. Ако се провежда такова нещо то трябва да има само консултативен характер. Референдумът в тази посока може да е само консултативен.
Ето, в момента се дискутира темата дали да провеждаме референдум за членството си в Европейския съюз. Когато Обединените демократични сили и Демократи за силна България и БСДП вчера заявихме, че желаем да се проведе референдум сред българските граждани за членство в Европейския съюз, ние го направихме именно с идеята, че референдумът в тази посока може да бъде само консултативен. Не бива по въпроси от външната политика да има възможността, въобще да може да се презюмира, че може да се направи референдум, който да е задължителен. Това е изключително опасно за държавата, ако бъде допуснато, така че моето предложение е на мястото на т. 3, ако отпадне текстът, да се замени с “по въпросите на външната политика”. Ако не се приеме, това да бъде добавка.
Предложението ми е “по външната политика”, ако отпадне – така, а ако не – добавка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Преди да Ви дам думата за реплика да кажа, че само едно нещо ме притеснява – тази добавка много трудно може да мине под знака за редакционна поправка, което би трябвало да означава, че трябва да вземем решение как да се формулира гласуването. (Шум и реплики в залата.)
Това е единственото ми притеснение. Трябва твърде много да изнасилим правилника, но ако залата е съгласна това да подлежи на гласуване, ще го направим.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Залата е над всичко!
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, ако ми позволите ще взема отношение по процедурния въпрос преди да направя репликата си.
Според мен Вие не би трябвало да допускате да гласуваме това предложение. Ако става дума залата да решава, тя според мен може да преодолее такъв проблем само ако има консенсус. Консенсус аз показвам, че няма и затова Вие смятам, че трябва да приложите правилника такъв, какъвто е, защото на второ четене се допускат само редакционни предложения. Никой не твърди, че това е редакционно предложение.

Освен това, ако ние предлагаме по въпросите на външната политика референдумите да бъдат само консултативни, дайте въобще да махнем референдумите. Защото много от ваæíèте въпроси за България са именно от външнополитически характер. Или най-малкото препоръчвам на госпожа Михайлова да промени името на наскоро учредената партия от "Демократи за силна България" на "Демократи за слаби граждани".
Мисля, че страхът от собствените граждани – избиратели, не трябва да се превръща в легитимация на нито една политическа сила. Или, ако тогава се твърди, че референдумът е ненужен, нека това да се каже открито.
Господин председател, тъй като госпожа Костадинова направи едно предложение, ще Ви помоля после при гласуването в ал. 3, т. 3 отпадането на двете части да се гласува поотделно – на държавния бюджет и данъчното облагане, тъй като аргументите не са напълно тъждествени за включването или изключването на тези два въпроса. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Нека да завършим репликите.
Заповядайте за втора реплика, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател! Госпожо Михайлова, аз също бих изразил резерва по отношение на това, че външнополитически въпроси могат да са обект само на консултативен референдум. Защото в случая, по такива въпроси ми се струва, че е правомерно да се очаква, че гражданите могат да формират достатъчно отговорно, достатъчно сериозно мнение на база на представени съображения "за" и "против", за да изразят мнение, което да е последната дума, последната инстанция, да не подлежи на преразглеждане.
Вече по-общо, господин председателю, нека да се обединим около разбирането, че този закон е нужен и че той трябва да бъде гласуван от Народното събрание, даже в случай, че това не може да стане до края на работното време днес.
Едновременно с това да се обединим около разбирането, че поставянето на въпроси относно това как се съотнасят формите на пряката и представителната демокрация, такива въпроси не могат да бъдат изхвърляни априори като опити за обезкостяване на закона, като едва ли не прояви на недоверие в гражданската способност на хората да решават. Не в това е въпросът. Съгласете се, че и всеки данъчен, всеки бюджетен въпрос е свързан с цяла процедура по неговото разработване, приемане, решаване, действие и трябва да сме много наясно какво точно искаме гражданите да решават.
Защото, ако ние твърдим, че във всеки един момент всеки гражданин или референдумът може да се произнесе по всеки такъв въпрос, се обезсмисля цялата процедура на парламентарния процес, на изпълнителната власт и т.н.
Ето защо, господин председател, аз пак Ви предлагам да намерите подходящата процедура да не се спъне приемането на закона. Той да бъде обект на отговорна дискусия. Но едновременно с това по никакъв начин да не го приемаме слепешката на базата на голословни твърдения, че искаме да го обезкостяваме и не знам какво.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
За трета, последна реплика към изказването на госпожа Михайлова, има думата господин Гиньо Ганев.
Заповядайте, господин Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Аз се притеснявам за съдбата на този закон, ако първият параграф ще прилича на другите.
Госпожо Михайлова, проведоха се повече от десет референдума за влизането на дадената държава в Европейския съюз. Аз не знам някъде този референдум да е бил консултативен. Той има санкциониращ характер, решаващ. Другото ще бъде любопитство да видим как мислели хората за нещо, което сме решили. Това е несериозно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Михайлова, ще се възползвате ли от правото на дуплика? Не.
Има един процедурен въпрос от господин Нихризов.
Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин председателю, Вие казахте, че има много голямо затруднение да се прокара това предложение на госпожа Михайлова като редакционна поправка. От страна на колегите от БСП беше изказано подобно становище.
Но има решение, при което може да се спази правилникът и предложеното от госпожа Михайлова да стане факт. Това е, ако отложим този текст, той бъде върнат в комисията и разгледан нормално, по нормалния ред. Защото ми прави впечатление, че тук се работи по някаква стахановска схема, нещо като по въпроса: ще вкараме ли дадени текстове или няма да ги вкараме по най-бързия начин, независимо какво ще гласят те.
Така че, в моята процедура вмъквам известен елемент на изказване, защото, когато се говори за данъчни закони и бюджет и те се вкарват като референдум, а аз чух от колегите от БСП, че не само че няма да бъде прието отпадането на тази точка, но референдумът трябва да стане решаващ, ние залагаме доста бомби със закъснител в името на популизма, който се развива от определени хора в тази зала.
Затова аз моля предвид трудностите, които се получиха в този параграф, да отложим тази точка, ако не бъде прието предложението на госпожа Михайлова да бъде редакционна поправка. По този начин да видим още веднъж текста по същността му, а не да приемаме, както в един закон, определени текстове с ръкопляскания, а след това да срещаме бурни манифестации от тези, които уж го одобряваха 110 процента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Кое точно да влезе в комисията, господин Нихризов?
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Да отложим само текста, който се отнася до § 2, чл. 4, ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Алинея 3 да бъде върната в комисията.
За противно процедурно предложение, вероятно, има думата господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател!
Правя противно процедурно предложение.
Прекалено дълго се забавихме по отношение приемането на обобщения доклад по законопроектите за допитване до народа. Едно отлагане и връщане на текста на § 2 в комисията не се знае колко дълго във времето може да отложи окончателното приемане на този важен закон, макар и изменителен.
Що се отнася обаче до предложението на госпожа Екатерина Михайлова, ние в ДПС подкрепяме това предложение.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Процедурно това е недопустимо!
ЛЮТВИ МЕСТАН: Именно предвид репликата от място, че е процедурно недопустимо, нека Народното събрание, пленарната зала да се обедини около значимостта на този законопроект и да се постави над формалните ограничения с ясното съзнание, че бива да изработим, макар и в движение, възможно най-правилните и най-точните текстове, за да бъде работещ този законопроект.
Какво ни притеснява, уважаеми колеги, че се предлага поне като възможност за консултативен референдум да има допитване до народа по въпросите от външната политика? След като това не присъства в Раздел "Решаващи референдуми", защо да не направим тази малка крачка? Не разбирам съображенията, че никъде не са се провели консултативни референдуми и навсякъде са били решаващи. Да, с едно малко уточнение. Този императив е заложен в конституциите на тези десет страни, които последно се присъединиха към Европейския съюз. Но в българската Конституция няма такъв императив и въпреки всичко е актуален въпросът да направим едно допитване до народа, макар че този референдум за членство в Европейския съюз да се е състоял отдавна и не е трудно да се предвиди крайният резултат. Но въпреки всичко това ще бъде един акт на обединена воля на българския народ по реализиране на може би най-важния външно-политически приоритет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Йордан Нихризов за отлагане на ал. 3 и връщането в комисията за доработване на този текст.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 185 народни представители: за 53, против 128, въздържали се 4.
Това предложение не се приема.
Искам да изразя моето отношение по въпроса, за това дали мога да си позволя да включва и външната политика по предложение на госпожа Михайлова. Това бих могъл да го направя само ако има съгласие на всички народни представители, но стана ясно, че такова няма, то беше афиширано. Така че това гласуване аз няма да мога да го направя. Единствено чрез връщане в комисията може нещо да се доработва, иначе, ако няма абсолютно съгласие, не бих могъл да си позволя.
Господин Никола Николов, заповядайте за реплика.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПГСДС): Уважаеми господин председателю, ще се опитам да Ви помогна да решиме този проблем. Ако отпадне т. 1 на ал. 2, след като има такова процедурно предложение, а именно да се произнасят чрез решаващ референдум за пълно или частично действие на закон или решение на Народното събрание. Очевидно външната политика е онази, по която ще искаме да има референдуми, е свързана с решение на Народното събрание, Вие бихте могли да допуснете предложението на госпожа Михайлова да се приеме, защото е отпаднала т. 1 на ал. 2. Така, че бихте могли да допуснете едно такова предложение. След като се гласува и отпадне, тогава бихте могли наистина да допуснете тази част да влезе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви! Малко ми е трудно да го направя.
Господин Цеков, заповядайте за процедура.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (ПГНВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Моята процедура е свързана с възникналата ситуация. Смятам, че е напълно допустимо да се гласуват направените от госпожа Костадинова и госпожа Екатерина Михайлова предложения. Има практика на Конституционния съд, не е пред мен да я цитирам като номер и дата на решението на Конституционния съд, но изрично е постановено, че когато пленарната зала вземе с гласуване едно решение по конкретен въпрос от процедурата, това е решение ад хок и то деругира съответния текст от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Не искам да се впускам в един каталог от примери, когато правилникът наистина е бил, образно казано, изнасилван и разпъван на кръст, по ред други причини. В случая не сме в такава ситуация, напълно е възможно да гласуваме и, господин председателю, не може да се говори за никакъв консенсус, защото какво мисли и решава залата се изразява по един-единствен легитимен начин, чрез гласуване. Всичко останало са лични впечатления, съображения и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цеков.
Господин Кирчев, заповядайте за изказване.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Просто съм изумен, че тук на трибуната застанаха и говориха хора, които винаги са ни поучавали в конституционализъм, винаги сме вземали поуки от човека “парламент” Гиньо Ганев, от Янаки Стоилов, уважавани юристи. Изведнъж, разбирам, че след като правихме опит да станем 16-а република на Съветския съюз, сега правим опит да станем Швейцария. Вярно е, господин Стоилов, че в едно силно гражданско общество като Швейцария, където техният гроснационален продукт на глава от населението е 20 пъти, колкото е българският. Наистина проблемите на Швейцария са за това как да наименуват някоя улица в тези 38 кантона. Аз съм бил в Лозана. Наблюдавал съм шест часа как се карат в общинския съвет на Лозана как да наименуват някаква си улица като Рио или не знам как си там.
Но в България нещата са по друг начин, уважаеми колеги, вие го знаете много добре. Чудя се, след като ние си имаме Конституция, държавно устройство, Народно събрание, навсякъде тръбим, че сме парламентарна република, имаме си пътя, по който трябва да се предлагат бюджети, данъци, такси и т.н., изведнъж, уважаваните мои колеги, предлагат да се върнем в атинянската агора, да съберем населението, да се увикаме едно хубаво, за да имало демокрация и да направим гражданското общество.
Или ще се уважаваме като държава, като държавност за това, което сме гласували, за това, за което хората са ни избрали, за това, че сме искали по тази Конституция, която мисля, че тогава я предложи БСП и беше гласувана в тяхна полза, за държавното устройство, изведнъж сега го променяме - искаме да направим допитване до народа консултативно иска ли еди какви си данъци и такси.
Господин професоре, би ли ми отговорил, как ще гласува народът? Не ще данъци и такси! Той иска някой да му дава, той да взема и да вика “Долу!”, до момента докато всички паднат долу. Тоест да минаваме на един такъв опростенчески механизъм и да казваме искаме ли да правим гражданско общество? Искаме, разбира се! Гражданско общество, приятели, се прави от богати хора. Човек, когато 90 на сто мисли за насъщния си, и създадохме един свръхбогат червен елит и изключително много бедни хора, кажете ми, какво гражданско общество ще имаме и кой ще е този Хасан от Видин, да си гласува собствените данъци и такси, консултативно, както предлагат вносителите.
Нали заради това си има бюджетна комисия, има си правителство, прави проектобюджет, прави закони към този проектобюджет, минават през Народното събрание, което мисля, че е демократично избрано от населението, и така върви процесът на управление на държавата. Слисан съм, че тук дискутираме такива елементарни държавни проблеми, държавно устройство и то от уважавани от мен юристи, които винаги съм слушал: как трябва да пазим Конституцията, как трябва да пазим държавността. Всички тези юристи излизат и ни предлагат гръцкия тип демокрация. Благодаря много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Стоилов, за реплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Кирчев, ако беше въпрос само на лично засягане, нямаше да отговоря, но спорът е за същността на демокрацията. И аз искам да Ви цитирам чл. 1, ал. 2 от Конституцията, за да Ви покажа, че това, за което спорим, и това, което отстоявам, е свръхконституционно. Защото тази Конституция казва, че цялата държавна власт произтича от народа. А тук чухме все предложения, според които произтича, но после някак си се присвоява и никаква част не остава в тези, от които произтича. И второто изречение: “Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция”. Никой от нас не си прави илюзия, че ние можем да преминем само към режим на пряка демокрация. Никой не предлага такова нещо. Затова по някои от най-деликатните въпроси самите ние сме предложили да се провеждат такива консултативни допитвания, давайки си сметка, че всички елементи трябва да бъдат вътрешно съгласувани, балансирани в крайното решение, когато става дума именно за въпросите на данъчната политика.
Освен това, доколкото съм въобще политик, аз се смятам за национален политик. И недейте на мен да приписвате, че искам да закарам България на едно или друго място. Едно е ние да участваме в съюзи, в които се чувстваме достойни членове и това е свързано с перспективите на страната, но пак подчертавам, не искам да копираме ничий чужд опит. Аз тук цитирах други хора, за да ги мотивирам, но забелязах, че не им е повлияло, за да окажат своята подкрепа.
А ако говорите за Швейцария, давам го за пример, не който да копираме, а който е поучителен. Защото, когато говорим за образци, все пак трябва да се ръководим от тези, които са по-напред, а не по-назад от нас. И самите швейцарци са казали, не че Швейцария е направила референдума, а референдумът е направил Швейцария. Така че недейте да бъдете защитник на тези 10% богати, независимо от техния цвят, защото мисля, че те се интересуват само от този цвят, който прави по-голямо тяхното богатство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
За втора реплика има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Господин председателю, аз не обичам многото реплики, но това, което се каза от господин Кирчев, е много драстично. Не само, че е писано в чл. 1 на Конституцията, но двата начина са равнопоставени от конституционна гледна точка – управление от представителните органи и управление от народа. Това пряко управление от народа нито веднъж не се е състояло. И най-после това е един закон, който да даде възможност това да бъде окуражено като хипотеза, да стои в правния свят. Но такива практически политици, които са били по разни постове и знаели как става в ежедневието, моля ви да не пренасяте този дух, чисто еснафски и бакалски, в залата на парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Господин Пирински, заповядайте за трета реплика.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Уважаеми господин Кирчев, репликата ми е по отношение на това, което казахте за характера на Конституцията, че е пристрастна към една част от обществото. Това не е така. Тя беше приета с над три четвърти от гласовете във Великото Народно събрание и е един добър баланс.
Но смятам, че Вие основателно привлякохте вниманието към същината на въпроса от конституционна гледна точка. И в тази връзка, господин председателю, основателно е да погледнем какво наистина пише в чл. 1 на нашата Конституция и да го четем точно.
Господин председателю, обръщам се към Вас и към уважаемите конституционалисти. Дали можем да сложим знак за равенство между понятията “власт” и “управление”? Тъй като в цитирания чл. 1, ал. 2 се казва, че цялата държавна власт произтича от народа и се осъществява от него непосредствено и чрез органите. А в ал. 1 е казано, че България е република с парламентарно управление. Очевидно е, че властта като овластяване е предмет преди всичко на волеизявлението на всеки гражданин, който овластява пряко избрани от него органи, преди всичко Народното събрание, и оттам нататък тези органи упражняват властта от негово име и, упражнявайки тази власт, те фактически конструират и реализират управлението на държавата – това, което е текущата управленска дейност.
И тук съвсем не става дума за мухлясали политици, които са се въртели по канцелариите и не си дават сметка за същината на нещата, тъй като господин Ганев обикновено е на друго равнище на разсъждения и не би трябвало да слиза на този общо взето несериозен план. Става въпрос наистина за много трезвата преценка между това как реализираме основното конституционно положение за власт, където народът пряко упражнява своите права, и едно ефективно управление на държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Господин Кирчев, заповядайте, имате право на дуплика.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз съм изумен от казаното от господин Гиньо Ганев. Съжалявам, че дългото му въртене в парламента наистина го е откъснало от държавността и може би му е останало само да ни върти каламбури. Хубаво е човек да мине през изпълнителната власт, нямам нищо против и виждам, че България трудно се управлява. И както съм в опозиция, виждам, че ако всяко управляващо мнозинство реши да мине към популизъм и да прави референдум за данъчните закони и за бюджета, ние просто ще сринем държавата. Хубаво нещо са референдумите. Хубаво е да станем Швейцария. Хубаво е да спорим по 6 часа за имената на улиците. Но в това дередже, в което сме, приятели, да си позволяваме да правим тази може би хубава дейност “Фиеле шпрехен – арбайт нихт”, съжалявам много, господин Ганев, но предпочитам да съм минал долу и да знам какво говоря горе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Заповядайте, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Много бих искал някой да разясни що е то консултативен референдум. Ако ще правим допитване само за да проучим общественото мнение, с което да не се съобразяваме, е едната страна на въпроса. От друга страна, ал. 4 ясно казва, че органът, в чиято компетентност са въпросите, предприема действия съобразно приетите решения. Извинете, но за мен терминът “консултативен” си е горе-долу задължително, както излиза. Но това е едната страна на въпроса.
Второто, което бих искал да кажа, е, че ние също считаме, че държавният бюджет и данъчните закони не би следвало да бъдат обект на референдум. Най-малкото и заради това, че сме във валутен борд. Вярно, че няма да бъдем винаги, но, от друга страна, това касае и Европейския съюз. Възможно е с един референдум да се минират процеси, които утре ще засягат целия Европейския съюз.
В тази връзка обаче аз си позволявам да се обърна към колегите от БСП, особено към тези, които бяха в Тридесет и седмото Народно събрание, когато тяхното мнозинство прие този закон. В чл. 5 много ясно те са казали, че не може да има референдум по отношение на държавния бюджет и данъчното облагане. Извинете, но само преди няколко години сте били на едно мнение, сега поне станете и кажете ясно, че сте си сменили мнението.
Освен това аз искам да задам и един въпрос към комисията, който, простете ми, за мен има нонсенс. Алинея 2 казва, че чрез решаващия референдум, господин председател, се решават въпроси, които се отнасят или според естеството им не могат да бъдат решени чрез референдум. Значи тези въпроси, които не могат да бъдат решавани с референдум, ще се решават с решаващ референдум. Аз не знам, може би тук има някакъв проблем, но според мен излиза, че въпроси, които според естеството си не могат да се решават с референдум, ще се решават с решаващ референдум. Възможно е и аз да не разбирам нещо, но смятам, че трябва да отпадне т. 3 на ал. 3.
От друга страна, въпреки че поддържам предложението на госпожа Михайлова, аз напълно споделям и това, което каза господин председателят. Или сме парламентаристи и спазваме нашия правилник, или не сме. Не може с мнозинство да се решават въпроси, които веднъж сме решили като правилник. Затова, ако не се върне, а ние приехме, че няма да се върне, аз мисля, господин председател, че не е редно в името на парламентаризма Вие да подлагате тази точка отново на гласуване и да нарушавате правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Китов.
За реплика има думата господин Борислав Цеков.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (ПГНВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Китов! Моята реплика към Вас е в частта относно отлагането на текста. Да, за да бъдем истински парламентаристи, трябва да сме последователни, най-малкото, в това, което правим. Преди два часа и нещо именно тук в залата имаше подобен прецедент, когато по § 8 от Закона за семейните помощи беше приета изцяло нова т. 2, формулирана тук в залата, предложена от госпожа Тоткова – текст, който не съществуваше в доклада на комисията, но пленарната зала реши, че е целесъобразно той да бъде включен в приемания закон.
Така че не мога да се съглася с твърдението, че предложенията на госпожа Костадинова и на госпожа Екатерина Михайлова не могат да бъдат приети от залата днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Още римляните са казали: “Абузус нон толит узум” – нарушението не премахва правилото.
Господин Китов, заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНВ): Моята дуплика е много кратка. Госпожа Костадинова прави предложение за отпадане – тя има право. Става въпрос за друго. Аз по принцип абсолютно го споделям. Но трябва да спазваме правилника, ако искаме да бъдем последователни, а не да се позоваваме на нашите нарушения. За това става въпрос. Аз говоря по принцип.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Китов.
Господин Маринчев, имате думата.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател. Аз имам предложение по този параграф, което не е прието. И бях склонен да го оттегля, но след изказването на господин Китов мисля, че то има място и затова искам да го обоснова.
Действително в ал. 4 се казва, че органът при необходимост издава акт да се предприемат действия съобразно приетото с референдум решение. Моето предложение беше след думата “референдум” да се добави “по ал. 2”, т.е. решаващият референдум, и тогава действително органът, който е засегнат, трябва да има задължението да вземе това решение. В противен случай, както е сега текстът, ще излезе, че консултативният референдум ще се превърне в един вид решаващ референдум.
Така че аз поддържам предложението си – след думата “референдум” да се добави “по ал. 2”, т.е. отнасяйки се за решаващия референдум. И тогава действително органите ще бъдат задължени да вземат съответните решения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: За реплика – госпожа Мингова. Заповядайте.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Уважаеми колеги, вероятно не се разбира смисълът на ал. 4. Но във всички случаи, когато се отговаря на поставения с един референдум въпрос, независимо дали той е консултативен или решаващ, а въпросът трябва да бъде такъв, че да се отговори или с “да” или с “не”, това в никакъв случай не може да осъществи действието на така изразеното мнение на избирателите чрез референдума. Във всички случаи то трябва да бъде последвано от акт на този орган, в чиято компетентност е въпросът, по който хората са се произнесли с референдум. И ако това е необходимо при решаващите референдуми, то на още по-голямо основание е необходимо при консултативните, но, разбира се, в случай че Народното събрание, в чиято компетентност са тези въпроси, прецени, че следва да се съобрази с резултата от консултативния референдум.
Така че аз не виждам опасения в тези съображения, които изложи господин Маринчев. И решаващите референдуми по необходимост също трябва да бъдат последвани от конкретни актове – дали това ще е разработване на законопроект в насоката на резултата от референдума или ще залегне в решение на Народното събрание, във всички случаи такъв акт трябва да последва. Но при консултативния референдум, ако ние го изключим, добавяйки в ал. 4 само препращане по ал. 2, то тогава не става ясно изобщо какво ще последва от един консултативен референдум. Ако Народното събрание реши, че в своята дейност трябва да се съобрази с неговите резултати, не трябва ли да предприеме актове или действия? Още повече трябва!
Така че, господин Маринчев, аз Ви предлагам да помислите и да си оттеглите предложението. В никакъв случай не е тази идеята, която вероятно Вие тълкувате.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС, от място): Оттеглям го.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Господин председател, мога ли да направя едно процедурно предложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Тъй като няма втора реплика, можете да направите процедурното си предложение.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми колеги, ако ние се придържаме към предложението на комисията за чл. 4, което изключва актовете на изпълнителната власт, тъй като вероятно ще се гласува по този въпрос, господин Стоилов се изказа по него, и ако се приеме, че те се изключват от компетенциите на предмета на референдума, то ал. 4 не трябва да звучи “органът, в чиято компетентност са въпросите”, защото това е единствено Народното събрание, а не някакъв друг орган. При тази хипотеза предмет на референдум ще бъдат единствено актове на Народното събрание. Така че в зависимост от предходното гласуване ал. 4 трябва да бъде прогласувана във вариант, който гласи: “Народното събрание при необходимост издава актове и предприема действия съобразно приетото с референдум решение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това е по-точно и чисто редакционно звучи по-прецизно.
Господин Нихризов, заповядайте.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние поставихме един въпрос и по него имаше доста дебати. Получи се някакъв парадокс: хората, които желаеха да се приеме предложението на госпожа Михайлова и считаха, че то е разумно, по същество го блокираха с процедурата, че не можело да бъде вкарано за гласуване, тъй като нарушаваме правилника. В това отношение смятам, че са прави тези, които казват, че трябва да има консенсус. И тъй като по въпроса за разликата в консенсуса се различаваме само с колегите от БСП, то аз моля след патетичното изказване на господин Ганев, който защити действително необходимостта от референдум, необходимостта българският народ да се изкаже по важни въпроси, да се съгласи, че именно сега е моментът за това да проведем точно такъв консултативен референдум по външната политика. Става въпрос за нашето приемане в Европейския съюз. Защото това е една такава възможност.
Господин Ганев каза, че много е държал в Конституцията, която е създавана, да има възможност да си каже думата народът. Вие, господин Ганев, сте един от бащите на тази Конституция, вследствие на което сега създавате начин хората да се произнесат по същество по един твърде важен въпрос.
Искам да кажа няколко думи и по едно друго направление. Уважаеми дами и господа, напълно подкрепям предложението на госпожа Мариана Костадинова за отпадане на сегашния текст на т. 3. Не е редно само водени от уж добри намерения, да направим така, както направиха някои комшии, които вследствие на законодателството си в продължение на повече от година нямаха държавен глава. И се наложи след това да си сменят демократичното законодателство, за да могат да решат един твърде важен въпрос за своята държавност.
Така че, що се отнася до провеждане на референдуми по въпроса за бюджета, по въпроса за данъчното облагане, то не само е въпрос, свързан с нашата Конституция, но и въпрос твърде отговорен за това ще запазим ли една държавност или ще се поддадем на възможността да ни ръкопляскат днес, а утре да се обърнат срещу нас и да попитат: какво направихте на практика?
Много често от тази трибуна са се произнасяли слова, на които се е ръкопляскало, но най-важното свършено в тази зала е тогава, когато е действал разумът. Аз смятам, че ние трябва да играем не за да се появим на еди-коя си страница на еди-коя си медия, а преди всичко да направим законодателство, което да е основано на нормите, довеждащи до по-добро състояние на нацията и на всеки отделен гражданин в България. В случая е вярно, че са необходими тези норми по отношение на референдума, защото българският народ трябва да си каже думата. Но нека го вложим така като норма, че неговият глас действително да се чуе и мнението му да бъде отчетено, а не да влезем в безкрайна процедура, за да се харесаме с неработещи текстове или с текстове, които могат да доведат до крайно лоши последствия.
Във връзка с това още веднъж апелирам към тези, които подкрепиха по същество предложението на госпожа Михайлова, нека да направят и следващата крачка и да си кажат думата, така както се получава в пленарна зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
За процедурно предложение думата има господин Кошлуков.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Уважаеми господин председател, тъй като се чуха ясно тезите, предлагам да преминем към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурно предложение да се преустанови дебатът по този параграф и да се премине към гласуване.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 142 народни представители: за 128, против 1, въздържали се 13.
Предложението се приема. Преустановяваме дебата по този параграф.
Преминаваме към гласуване.
Има предложение от народния представител Елка Анастасова, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 172 народни представители: за 2, против 124, въздържали се 46.
Предложението се отхвърля.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Анелия Мингова за отпадането на т. 1 от ал. 2. След това ще видим как ще прозвучи редакционно, ако залата подкрепи предложението за отпадането на т. 1 от ал. 2.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Мингова.
Гласували 180 народни представители: за 157, против 15, въздържали се 8.
Предложението се приема.
Госпожо Мингова, бихте ли представили редакционно текста, който залата евентуално да подкрепи.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Предлагам ал. 2 да гласи така:
“(2) Чрез решаващия референдум гражданите на Република България се произнасят по въпроси, които се отнасят до компетентността на законодателната власт, освен ако те засягат организацията и дейността на Народното събрание или според естеството им не могат да се решават чрез референдум.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря. Тази формулировка на мен много ми харесва.
Има ли някакви притеснения по нея? Не виждам.
Моля, гласувайте направената редакционна корекция.
Гласували 167 народни представители: за 166, против 1, въздържали се няма.
Тази редакция е приета.
Сега преминавам към гласуването на направеното предложение за т. 3 на ал. 3, като тук се съобразявам с предложението на господин Янаки Стоилов да се гласуват поотделно двете хипотези.
Следователно, подлагам на гласуване предложението да отпаднат думите от т. 3 “държавния бюджет”.
Моля, гласувайте предложението да отпадне “държавния бюджет”.
Гласували 167 народни представители: за 157, против 2, въздържали се 8.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте предложението да отпаднат думите “данъчното облагане”.
Гласували 169 народни представители: за 155, против 6, въздържали се 8.
Предложението се приема, което значи, че т. 3 отпада като цяло.
За голямо съжаление не мога да си позволя да гласувам добавката за външната политика. (Реплики от залата.) Не, няма го този консенсус, освен ако от лявата страна на залата се съгласят. Няма такова съгласие. Не мога да си го позволя.
За процедурен въпрос думата има господин Кошлуков.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Господин председател, моля да отложим тази ал. 3 в момента. Аз ще свикам извънредно комисията и ще вземем решение. Да отложим само тази ал. 3, за да не се отхвърля предложението на госпожа Михайлова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Предлагате по неприетата част да се произнесе комисията.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: За обратно предложение думата има господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, аз съм против. Опасявам се, че след отлагането това предложение наистина може да се приеме, а то би означавало, че българските граждани ще се отстранят от вземането на едни от най-важните въпроси – външнополитическите. Аз ви питам: как вие ще накарате хората да отидат да гласуват на един такъв референдум, казвайки им: ние ще отчетем вашето мнение, но в крайна сметка може би няма да се съобразим с него? Как ще ги накарате, като те половината при това положение не е сигурно, че ще отидат да гласуват? И ви казаха: в коя европейска страна такива въпроси се решават просто чрез някаква консултация?
Обръщам внимание, господин Кошлуков, с тази Ваша позиция Вие показвате, че не сте искрен защитник на пряката демокрация. Това е една игра на политика между различните разклонения на формацията, от която произлизате. Защото искрените привърженици на пряката демокрация не могат да казват, че тя ще бъде злоупотреба само в определени случаи, когато това е удобно за политиците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурно предложение и обратно процедурно предложение.
Процедурното предложение е за отлагане специално на този въпрос, за да може водещата комисия да се произнесе, след което ще влезе в пленарна зала.
Моля, гласувайте предложението, направено от господин Емил Кошлуков.
Гласували 185 народни представители: за 149, против 35, въздържал се 1.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Предложението, което направи господин Кошлуков, беше крайно неясно: да се отложи – прозвуча нещо като “т. 3” – този въпрос и т.н.
Господин председателю, съвършено ясно е, че въпросите от външнополитически характер трябва да са предмет на решаващ референдум. Така както сега е редактиран текстът на члена, който ще приемем, очевидно включва тези въпроси като едни от въпросите, по които се произнася Народното събрание.
Ето защо предлагам да се прегласува предложението на господин Кошлуков, то да бъде отхвърлено и да гласуваме текста, както е предложен.
Моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Пирински.
Отново подлагам на гласуване предложението на господин Емил Кошлуков.
Гласували 190 народни представители: за 140, против 46, въздържали се 4.
Това предложение се приема.
Окончателното решаване на гласуването на текста ще стане след като комисията излезе с предложението за външната политика, подложи се на гласуване в пленарната зала и след това целият § 4 се гласува изцяло.
Преминаваме към гласуване на направената редакционна корекция на госпожа Мингова, която тя ви представи преди малко, по ал. 4.
Моля, гласувайте.
Гласували 170 народни представители: за 170, против и въздържали се няма.
Приема се.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Севлиевски.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (ПГНВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С оглед работата по законопроекта предлагам да удължим работното време с не повече от два часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Правилно ли съм разбрал – до приключването на законопроекта? Повече от два часа не можем и да искаме.
Има процедурно предложение за удължаване на работното време до приключването на тази точка от дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 170 народни представители: за 29, против 113, въздържали се 28.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Вие водите мъдро и добре заседанието и дано да го водите и ефикасно и бързо, защото 15 години нямаме закон, дай Боже, сега да имаме, което поне ще уважи инициативата.
“§ 3. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точки 1, 2 и 3 се отменят.
2. Точки 4 и 5 стават точки 1 и 2.
3. Създава се нова т. 3:
“3. въпроси от компетенциите на Народното събрание по чл. 84, т. 4-15 включително от Конституцията на Република България;”
4. Точка 6 се отменя.”
Предложение на народния представител Янаки Стоилов:
В § 3 т. 3 се изменя така:
“3. Въпроси от компетенциите на Народното събрание по чл. 84, т. 4-8 и 12-14 от Конституцията на Република България.”
Комисията не приема предложението.
Има предложение от народните представители Милена Паунова, Татяна Калканова, Даниел Вълчев и Ирена Варадинова, които комисията подкрепя по принцип.
Предложение от Елка Анастасова:
“Параграф 3 се изменя така:
“§ 3. Чл. 5. (1) Произвеждането на национален референдум е задължително, когато се решават въпроси за:
1. членството на Република България в международни организации или вземането на решения, когато това е свързано с националния суверенитет или касае пряко националните интереси;
2. регионалното или областно деление на страната.
(2) Произвеждането на национален референдум е задължително, когато е поискано от не по-малко от 500 хил. български граждани с избирателни права и не противоречи на чл. 6 от този закон.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за § 3:
“§ 3. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точки 1, 2 и 3 се отменят.
2. Досегашните точки 4 и 5 стават т. 1 и 2.
3. Създават се нови точки 3 и 4:
“3. въпроси от компетенциите на Народното събрание по чл. 84, т.4-15 включително от Конституцията на Република България;
4. въпроси за установяване вида и размера на наказанията;”
4. Досегашната т. 6 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Този закон има три ключови въпроса. Единият от тях, който беше разискван, беше за това какъв да бъде по принцип кръгът на въпросите, които могат да се решават с референдум. Тази тема продължава и в § 3. По отношение на правомощията на Народното събрание има още един важен въпрос: как да се предизвиква референдума с участието на граждани. Изразявам разочарованието си, че по чл. 4 приетите изменения почти не направиха крачка напред от съществуващото положение. Искам да предупредя, че може би ще приемем един доста нов като редакция закон, но по същество закон, който може да се окаже твърде близо до сега променяния. Това трябва да го знаят и адресатите на закона, и тези, които се интересуват от неговото съдържание по различни причини.
За какво става дума в моето предложение по § 3? Забележете, че комисията, възприемайки едно от предложенията, е извадила много от правомощията на Народното събрание от кръга на възможните допитвания. Искам да обърна внимание, че в предишния параграф сме казали, че не могат да се подлагат на референдум въпроси, които според естеството им не могат да се решават чрез такъв. Ясно е, че има въпроси, не искам да губя време тук да ги соча за пример, по които референдумът не е възможен или е крайно неуместен. Но в чл. 84, където са изброени правомощията на Народното събрание, предлагам на референдум да могат да бъдат подлагани и въпросите, които се съдържат в точки 9, 10 и 11, ще ви ги цитирам: “9. Народното събрание дава съгласие за сключване на договори за държавни заеми”.
Защо по един такъв въпрос, който може да бъде за стотици милиони левове, ще откажете възможността да се произнасят българските граждани? Бих искал да чуя едно възражение. Този въпрос по-маловажен ли е от някои други въпроси, които потенциално ще могат да бъдат обсъждани или решавани?

Вторият проблем е за решаване на въпросите за обявяване на война и сключване на мир. Естествено е, че поради характера си първата хипотеза едва ли ще може да бъде решавана чрез референдум, тъй като обикновено това са въпроси, по които реакцията е по спешност, но в някои случаи може да е напълно реално да се обсъжда въпросът за сключване на мир. Нека да не забравяме, че ние живеем в един свят, където военните конфликти не са конвенционални, не са винаги от такова естество, където те са познати и се водят на територията на страните. Но това все пак е една хипотеза, аз бих искал по-скоро тя да не ни се случва и затова не искам да фокусирам вниманието ви върху нея.
И т. 11 – една практическа хипотеза, “разрешава изпращането и използването на български въоръжени сили извън страната, както и пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея”.
Нали добре знаете, че в последно време тези въпроси бяха предмет на оживен дебат? И трябва ли да се позволи на който и да било държавник – президент, министър-председател, правителство или народните представители по съвкупност, да изключват от произнасянето по него българските граждани? Ако това е някакъв въпрос със суперважност, защо да не могат българските граждани да одобрят или да отхвърлят едно такова взето решение?
Ето, тези въпроси според мен са един реален тест, дали когато говорим за референдум разбираме споделено участие на гражданите и на техните представители във властта, или ще сме готови да поставим на референдум само въпроси в повечето случаи от второстепенна значимост. Това е един тест и аз го поставям във връзка със смущаващото решение по предишния параграф въпросите на външната политика да бъдат предмет евентуално само на консултативно допитване, което виждам, че се подкрепяше от мнозинството народни представители от повечето парламентарни групи.
Затова настоявам тези предложения да бъдат приети и се надявам народните представители, които искат, да могат да кажат, че предоставят на гражданите реална възможност да се произнасят точно по въпроси, които по своето естество могат да бъдат решавани със “за” или “против”, но засягат съществени аспекти на вътрешната и външната политика, да бъдат решавани с референдум, ако, разбира се, те се смятат за значими и необходимият брой граждани пожелае това или пък държавните институции се обърнат към тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Ако няма реплика към изказването на господин Стоилов, има думата госпожа Мариана Костадинова.
Заповядайте, госпожо Костадинова.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Моето предложение е в § 3, чл. 5, т. 1, да останат точки 1 и 2, тъй като в основния закон за допитване до народа чл. 5 казва: “чрез национален референдум да могат да се решават:…”, и т. 3 е: “въпроси на държавния бюджет и данъчното облагане”.
Затова моето предложение е в § 3, чл. 5, т. 1 да останат само точки 1 и 2. Третата точка да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Господин Илчев, имате думата.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Предлагам след т. 4 в същата алинея да има т. 5, която да гласи:
“5. въпроси, свързани с отбраната и сигурността.”
И аргументацията ми ще бъде кратка. Това е единственият сектор – отбраната и сигурността, където принципът за контрол не съвпада 100 процента с принципа за контрол в другите сектори, тъй като той би влязъл в конфликт с принципа на субординацията и единоначалието.
Второ, принципът за прозрачност не съвпада 100% с принципа за прозрачност във всички останали сектори на обществения живот, защото би нарушил принципа на секретност и конфиденциалност.
При отсъствието на възможност тези два фундаментални принципа да се прилагат изобщо, няма как те да станат част от мотивацията и организацията за провеждане на референдум и затова съм дълбоко убеден, че предмет на референдуми не бива да бъдат въпроси, свързани с отбраната и сигурността.
Има и трети аргумент. На референдуми обикновено се подлагат въпроси с по-краткотрайно зараждане и действие. Докато в областта на отбраната и сигурността трудно може да се говори за несвързани пряко теми. Там обикновено имаме работа с процеси по изграждане на отбраната и сигурността, които траят с десетилетия. Прост пример – модернизацията на Българските въоръжени сили – процес, който ще ни отнеме 15 години. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Илчев, но съзнавате ли, че ме изправяте пред същия труден проблем? Същият труден проблем, който мога да реша, само ако залата без изключение е благосклонна. И затова поглеждам пак към лявата страна.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Може ли, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Може, разбира се. Аз затова се обръщам по този начин, за да се ориентирам как да процедирам.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Ако ставаше дума за тези военнотехнически аспекти, до голяма степен мотивите на господин Илчев имат основание. Но ние тук правим предложения с оглед на правомощията на Народното събрание. Защото въпросите на отбраната и сигурността имат и политически измерения, а не само тези, за които той говори. И цялата логика на текста е, че там се прави позоваване на определени правомощия на Народното събрание. Няма такова правомощие в областта на отбраната и сигурността.
И затова смятам, че неговото предложение, освен че оставя открити теми какво би могло и не би могло да се подложи на референдум, ако то се приеме, няма как да се впише в този начин, по който е изписан обсъжданият § 3. Затова според мен, господин председател, няма как да се впише това предложение.
Но аз бих искал да чуя нещо друго в дупликата на господин Илчев. Ако той от името на мнозинството декларира подкрепа за предложенията, които съм направил, тогава аз съм склонен да се обсъжда представената от него идея. Защото за мен е важно гражданите да се произнасят по същината на военните и политическите решения, а не по въпросите на превъоръжаването, предислоцирането или военнотехническите аспекти на организацията на отбраната.
Така че според мен с това предложение се прави опит още един сектор от управлението и държавната власт да бъде изключен от темата за референдумите. И затова аз не го споделям. Но казвам, ако господин Илчев подкрепя моите предложения, тогава бих сметнал, че той наистина иска да внесе някаква яснота. В противен случай смятам, че тези предложения са още един начин да се стеснят възможностите за провеждане на референдум по едни много важни проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Стоилов.
Ако няма втора реплика, има думата за дуплика господин Илчев. Заповядайте.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Господин Стоилов, аз много пъти съм правил опити и съм се опитвал, доколко съм успявал, не знам, майсторски да ги завоалирам, но в случая не правя опит. Аз апелирам най-еднозначно да изкараме, да извадим от обхвата на референдумите – било то решаващи, било консултативни, въпросите на отбраната и сигурността.
Една държавност може да бъде в критично състояние, да бъде поставена на изпитание съдбата на държавата, и докато фаталният край не е настъпил, последният сектор, светая светих на държавата е секторът на отбраната и сигурността. И той функционира благодарение на принципа на вертикалност, субординираност, секретност и непоклатимост, дори в условията на суспендирани конституции, на опити за преврати и контрапреврати, и дори в състояние на откъсната територия от държавното тяло. Ние говорим за най-специфичното във функционирането на организираното общество, тоест на държавата. И тук просто не може да има спор, ако разбираме естеството на този сектор.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Добре, не подкрепяте моето предложение. Това кажете!
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Ние можем да направим референдум седем военни бази ли да има на нашата територия или осем. Разбира се, че въпросът не е нито частен, нито икономически, нито регионален. Той е въпрос на отбраната и сигурността в нейната цялост. Няма какво да се референтира в областта.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Въпросът дали да има бази е политически, а не военнотехнически. Дали да ги има?
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Не, не съм съгласен и затова Ви направих тази реплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Да бяхте го предложили в комисията тогава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря, господин председател.
Първо, по т. 1 на § 3. Обръщам се към господин Кошлуков и към другите вносители. Става дума за следното. Предлага се да отпаднат следните текстове от действащия чл. 5, който сега гласи:
"Чрез национален референдум не могат да се решават:
1. въпроси за допълнение и изменение на Конституцията;
2. въпроси от компетенциите на Великото Народно събрание;
3. въпроси на държавния бюджет и облагането."
Господин Кошлуков, вижте какво се получава – в предходния параграф, където се третира въпросът за консултативния референдум, се казва, че гражданите дават отговор на въпросите за измененията на Конституцията и за компетентността на Великото Народно събрание. Тоест, разбира се, че това е консултативен референдум. Следователно, за мен е съвършено основателно да останат точки 1, 2 и 3 в чл. 5, където да става съвършено ясно, че тези въпроси не могат да се решават чрез референдум. Няма никакво противоречие. Да е ясно, че това, което се предвижда като консултация, не е решение. И затова точки 1, 2 и 3 ... (Реплика от народния представител Борислав Ралчев.) Да, обаче отпадат точки 1, 2 и 3, аз предлагам да се запазят.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Има логика.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Запазват се точките, където става ясно, че не могат да се решават с референдум. Казано е, че има консултативен, който е с консултативно значение – да, но чл. 5 казва, че "не се решават". Въпросът е достатъчно сериозен, за да няма двусмислие, което да създаде законодателят. Според мен от всяка гледна точка е нужно да останат точки 1, 2 и 3.
По-нататък, господин председател, в т. 4 от предлагания § 3 се предвижда т. 6 от действащия закон да отпадне. А т. 6 казва: "други въпроси, за решаването на които със закон е предвиден специален ред". Не би ли следвало, господин Илчев и другите, да се помисли да остане т. 6 на действащия закон, която изключва от референдум въпроси, по които със закон е предвиден специален ред. Това биха могли да бъдат законите на отбраната и сигурността. Но според мен, господин Илчев, Вашето смущение за отбраната и сигурността се адресира с текста, който предложи госпожа Мингова още в шапката на чл. 4, където се казва: "въпроси, чието естество не подлежи на референдум". Струва ми се, че това е смисълът на Вашата редакция.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Кой ще реши?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Аз поне така разбрах текста, който Вие предлагате. Може би не съм разбрал добре. Според мен хипотезата в него беше, че има един кръг въпроси, които по своето естество не са въпроси, които се решават чрез референдум.
Тук искам да е ясно, че трябва да има въпроси и на отбраната, и на сигурността, както каза и господин Стоилов, които трябва да бъдат подложени на референдум. Те са от политическата страна. Но според мен това би трябвало да го решава Народното събрание или пък по тази технология, която е предвидена тук – с тези 100 хиляди, 200 хиляди, 500 хиляди подписа да може да се стигне и до референдум по тези въпроси пряко волята на мнозинството в парламента. Но след една много утежнена процедура.
При всички случаи, господин председателю, не е логично да останат точки 4 и 5, където се казва, че не се решават чрез референдум въпроси от компетентността на съдебните органи и на Конституционния съд, а да падне от сега действащия чл. 5 т. 1, 2 и 3, където се говори за Конституцията, за Народното събрание и за бюджета.
Бих се обърнал към господин Кошлуков да подкрепи отпадането на т. 1 от сега предложения § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Има ли реплики?
Заповядайте, госпожо Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Пирински, това недоразумение, което Вие основателно поставяте като въпрос, е продиктувано от това, че действащият Закон за референдумите и чл. 5 използват термина "не могат да се решават", изхождайки от това, че в действащия закон референдумите са само решаващи. Всъщност ние, когато току-що приехме, че те биха могли да бъдат и консултативни, това не е отразено в доклада на комисията в редакция на чл. 5. За мен обаче остава въпросът дали ако оставим текста на чл. 5 и използваме общия термин "не могат да се решават", ще обхванем действително само решаващите референдуми, дали ще бъде достатъчно ясно, че ние искаме всъщност да изключим определени въпроси изобщо от обсега на тези, които са предмет на референдум, какъвто е смисълът на чл. 5.
И в този смисъл, ако ми позволите, тъй като това действително би било редакционно и няма да промени смисъла на разпоредбата, да променим текста на § 4: "Не могат да бъдат предмет на национален референдум:" и оттам да следват въпросите така, както са по доклада. Или да ми помогнете за точната редакция. Но действително смисълът е, че не могат да бъдат предмет на референдум, да избегнем глагола "решават", но да обхванем това, което не може да бъде в обсега нито на решаващия, нито на консултативния референдум. И тогава е логично да отпаднат точки 1 и 2, защото те са в обсега на референдумите, макар и консултативни. Това е идеята на комисията. Затова, според мен, общата формулировка трябва да претърпи промяна, а не да запазим сега действащия текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Аз лично споделям това, което казахте.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Господин председател, исках да обърна внимание и за нещо друго.
Доколкото слушах изявлението на господин Илчев, то беше свързано с това, че въпросите за отбраната и сигурността поради своя характер би трябвало да бъдат изключени от обсега на референдумите. Но това означава от дейността на Народното събрание в законодателния й аспект. Тоест такива закони, които се отнасят до тези въпроси, не могат да бъдат подлагани на референдум, а не само вземането на решения, които засягат отбраната или сигурността. И ако е такава идеята на господин Илчев…
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Такава е.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Ако е такава, то означава, че такава формулировка трябва да бъде подложена на гласуване именно в чл. 5. Не можем да използваме единствено общата формулировка с оглед естеството, защото този, който ще прецени естеството на въпросите и начина, по който това ще стане, би предизвикал съмнения, а идеята е да посочим в този чл. 5, който е с изключително съдържание, съдържание на изключителност, конкретните хипотези, в които да не е допустим референдумът.
В този смисъл смятам, че само препращането като тълкуване към предишната формулировка, няма да ни отговори на въпроса каква е идеята по отношение на тези два спектъра на законодателната власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова. Нещата не стават много по-ясни.
Това беше една пространна реплика. Ако няма друга, заповядайте за дуплика, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо Мингова, молбата ми е действително заедно да разсъждаваме. Стъпвайки на Вашето разбиране, че думата "решават" в досегашния закон има един смисъл, а в новия – друг, моят въпрос е следният: какво означава тогава оставането на т. 4 и 5: "чрез национален референдум не могат да се решават въпроси от компетенциите на съдебните органи и от компетенциите на Конституционния съд". Означава ли това, че те не могат да бъдат предмет на решаващ референдум или не могат да бъдат предмет и на консултативен референдум? Какъв е поначало смисълът на чл. 5, ако разсъждаваме в контекста на новия чл. 4? Трябва да има уеднаквяване на понятията. Защото, дори да оставите точки 4 и 5 в този контекст, в който се използва досега "да се решават" означава, че тези въпроси изцяло са изключени от каквито и да е референдуми.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Защото чл. 4 говори вече само за Народното събрание.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, но чл. 5 говори за съдебните органи и Конституционния съд.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Те са по дефиниция изключени.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Е, добре, по дефиниция изключени, но дали това е правомерно? Коя е дефиницията?

Разсъждавайки в смисъл на Вашия апел за редакция, аз първоначално мислех, че би могло да се каже, че чрез национален референдум не могат да се решават по реда на чл. 4, ал. 2 следните въпроси; т.е., да стане ясно, че говорим за решаващия референдум, което означава, че всичките тези въпроси могат да се решават по реда на консултативния референдум, включително въпроси на съдебната власт и Конституционния съд. Аз не съм юрист и не мога да се ангажирам чак с такова предложение.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Идеята е една и съща.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Идеята е една и съща, но, господин председателю, тук вече се обръщам към Вас – в хода на четенето на този законопроект Вие създадохте един прецедент по предходния параграф, подлагайки на гласуване предложението на господин Кошлуков за отлагането на § 4. Не виждам как ще отклоните едно предложение да бъде отложено гласуването и по § 3, за да не бъде импровизация това, което правим сега. По същия ред господин Кошлуков да се ангажира да представи на пленарната зала достатъчно отработени текстове и по сегашния чл. 5.
Така че правя процедурното предложение за отлагане на гласуването по § 3 и доработване в комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има процедурно предложение за отлагане и връщане в комисията, както разбирам.
Противно процедурно предложение – единствено това може да направите в момента.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Противно процедурно предложение – първо, аз не виждам никаква драма по тези точки. Както е разписан, текстът е доста ясен. Всички референдуми решават тези въпроси, просто въвеждаме консултативни и решаващи, които са задължителни по едните, а по другите не. Затова сме казали – те отпадат, защото – да, могат да се решават, но решенията не са задължителни. Ако се направи текстова редакция, няма никакъв проблем, но това е смисълът.
Предложението на господин Илчев да бъдат изключени въпроси от сигурността и отбраната според мен не променя чак толкова много обхвата, но ако залата е решила това, нека единствено и само това чисто ново предложение като точка да остане за комисията. Всичко останало в параграфа до момента може да бъде разгледано и гласувано от залата. Иначе смисълът, уважаеми господин председател, на днешния дебат почва да изчезва съвсем. Два текста разгледахме и двата искаме да ги отложим. Има едно ново предложение, като на госпожа Михайлова, което ще го разгледаме. Но да спираме целия параграф е безсмислено. Моля ви, да свършим разглеждането. Предложението на господин Илчев се ангажирам да го поставя пред комисията още днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Пирински за отлагането на § 3 и връщането за доработване в комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 164 народни представители: за 72, против 83, въздържали се 9.
Господин Пирински, имате възможност да поискате прегласуване, защото има шансове да успеете.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Надявам се наистина залата да не реагира така просто…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Първосигнално.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: … по инерция. Аргументите на господин Кошлуков не бяха достатъчно убедителни, колеги. Вие сами видяхте, че в хода на дискусията по този текст не друг, а госпожа Мингова – председателят на Комисията по правни въпроси - маркира наличието на една сериозна неяснота. Аз не разбирам защо това се счита за малко основание текстът да бъде направен както трябва и да бъде гласуван. Не виждам по-сериозно основание от това един такъв въпрос да бъде написан както трябва. Моля ви да прегласуваме да се върне текстът и да го гласуваме като сериозно работещ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Пирински.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Пирински за отлагането на § 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 179 народни представители: за 80, против 89, въздържали се 10.
Не се приема това предложение, така че ще гласуваме още днес § 3.
Искам да дам думата на госпожа Елка Анастасова, която е заявила изказване по този параграф.
Заповядайте, госпожо Анастасова.
ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, не е изненада, че моите предложения не се подкрепят от комисията. Струва ми се, че са твърде демократични, а явно и ние тук все още не сме узрели за чак толкова демокрация. В този смисъл мога да разбера, че комисията не очаква от обществото ни да е по-демократизирано от нас. Отрицанието на поредното предложение, което внасям, а именно ще си позволя да го прочета, за да изясним за всички вас за какво става дума:
“Произвеждането на национален референдум да бъде задължително, когато се решават въпроси за:
1. членството на Република България в международни организации или вземането на решения, когато това е свързано с националния суверенитет или касае пряко националните интереси;
2. регионалното или областното деление на страната;
3. произвеждането на национален референдум е задължително, когато е поискано от не по-малко от 500 хил. български граждани с избирателни права и не противоречи на чл. 6 от този закон.”
(Реплика от залата.)
Не е следващият параграф, вие сте го приели в следващия параграф. То е тук, това е едно от моите предложения, което всъщност влиза в следващия член - § 7, чл. 7 – там вече е прието в ал. 2. Само че аз съм го предложила тук, защото става дума за задължителните референдуми. Нали така? Така че според мен отказът да разрешим на българското общество, на народа да участва в управлението на подобни въпроси, какъвто е членството на Републиката в международни организации или вземане на решения, свързани с тях, или регионалното и областното деление на страната – въпроси, които пряко касаят всеки български гражданин, изразява някакъв необясним за мен страх. Защо отказваме да допуснем обществото до решаването на подобни въпроси?
Според мен референдумът следва да бъде изведен до някакво съгласие, до постигане на обществен консенсус и това е най-значимата и сериозна форма на управление, на участие на гражданското общество в управлението, когато се решават въпроси, касаещи собствената му съдба, когато се отнасят до съдбата на собствената му държава. Нека не го лишаваме от подобно участие.
Аз мисля, че българите не са толкова незрели, а всеки референдум се предполага да се предшества от достатъчно сериозна разяснителна кампания. Така че те ще бъдат достатъчно наясно, когато участват в решаването на такива въпроси. Ние бихме могли само да получим една по-сериозна база за по-нататъшните си действия, а народът да се чувства наистина суверен, достатъчно силен при участие в управлението на тази държава.
Нима когато са ни избирали, българите са знаели какво правят, а когато участват по подобен начин пряко в решаването на подобни въпроси, не могат да знаят какво правят? Нима се страхуваме, че можем да се разминем със собствените си сънародници по тези въпроси, че няма да ни подкрепят? Ако е така, би било много жалко.
В крайна сметка нека да си отговорим, когато разглеждаме целия този закон, искаме ли гражданско общество наистина или не искаме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
Дали има други желаещи народни представители по този параграф? Не виждам.
Уважаеми народни представители, преминавам към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов, което той аргументира, но не е прието от комисията.
Моля, гласувайте неговото предложение.
Гласували 172 народни представители: за 36, против 127, въздържали се 9.
Предложението не се приема.

Преминавам към следващото предложение на народния представител Елка Анастасова, което също не е прието от комисията.
Моля, гласувайте нейното предложение.
Гласували 172 народни представители: за 44, против 116, въздържали се 12.
Предложението на госпожа Анастасова не се приема.
Преди да гласуваме текстовата редакция, нека по същество да гласуваме, след това ще направим редакционните промени.
Има предложение за отпадане от т. 1 на чл. 5 “и 3”. Това е предложението на госпожа Мариана Костадинова.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 171 народни представители: за 151, против 15, въздържали се 5.
Приема се.
Преминавам към следващото предложение – също за отпадане.
Това е на народния представител Георги Пирински за отпадането на т. 4. (Реплики.)
Оттегляте го, благодаря.
Уважаеми народни представители, за да си позволя да поставя на гласуване предложението на народния представител Станимир Илчев, трябва да разбера дали залата има възражение или няма възражение.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Нека да си гледат текстовете първо в комисията! (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Следователно, пак няма консенсус. Така ли да разбирам? Няма консенсус!
Сега редакционната корекция от госпожа Мингова, за да знаем какво точно гласуваме по този параграф.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Става дума за общия текст на чл. 5. Засега той гласи: “Чрез национален референдум не могат да се решават:”. Аз предлагам това да се замени със следното: “Предмет на национален референдум не могат да бъдат”, слагаме двете точки и започват точките така, както са.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председател, това означава, че предмет на национален референдум не могат да бъдат, съгласно сегашните предложения, въпроси от компетенциите на съдебните органи и на Конституционния съд.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Това е и действащият текст! (Реплики.)
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, това е действащият текст, но моят въпрос е по силата на какво те не биха могли да бъдат предмет, да речем, на консултативен референдум? Защо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Защото изрично сме ги изключили още в началото.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това за мен е крайно неубедително, господин председател, защото има достатъчно общи текстове в § 2, чл. 4, който говори за въпроси от общ характер на държавното управление и т.н. Аз не виждам на какво основание фактически цели клонове на държавната власт се изваждат от предмета на референдумите.
Съгласете се, че това е съвършено непонятно. Когато вие казвате, че въпроси, предмет на дейността на Народното събрание, на изпълнителната власт е съвсем резонно да бъдат подложени на върховенството на прекия вот на гражданите. Казвате, че цял един клон от трите власти априори не може да бъде предмет на допитване. Обяснете ми каква е логиката на това нещо? Как така?
Аз съм абсолютно против това разбиране на чл. 5. Ще гласувам против тази редакция, но ми се струва, че и тя не снема въпроса за подлагането на референдум на въпроси от компетентността на Велико Народно събрание, за промяна на Конституцията и т.н., така че за мен тази редакция просто е незащитима.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Дали има други желаещи да се изкажат по предложената редакция на този текст? Не виждам.
Затова аз ще подложа на гласуване текста, който беше предложен от госпожа Анелия Мингова.
Моля, гласувайте.
Гласували 173 народни представители: за 157, против 7, въздържали се 9.
Редакцията се приема.
При това положение, господин Пирински, да гласуваме ли Вашето предложение за отпадане на т. 4? (Реплики.)
Имате такова предложение. Оттегляте ли го или да го подлагам на гласуване, зависи от Вас? Кажете, за да знам какво да правя.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Вижте какво излиза, уважаеми колеги, след гласувания текст.
Казва се, че предмет на национален референдум не могат да бъдат – и това, което сега фигурира – други въпроси, за решаването на които със закон е предвиден специален ред.
Аз питам онези, които защитават принципа на пряката демокрация и т.н., какво казвате с този текст, че предмет не може да бъде всеки въпрос, в който със закон е предвиден друг ред? Всички тук, така да се каже, разпалени речи в полза на референдумите увисват, ако това остане така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: В крайна сметка ще подложа на гласуване Вашето предложение, както разбирам? Добре.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, наглед предложението на госпожа Мингова беше редакционно и то като редакционно не предизвика възражение, но в това редакционно предложение би трябвало да знаем какво става със сегашната т. 6 – тя отпада или остава? (Реплики.)
Защото, ако т. 6 отпада, няма проблем да обсъждаме въпросите на съдебната власт, тъй като сигурно никой не предлага да правим някакви допитвания по решенията, които вземат съдилищата. Това се е правело в древността, но все пак след установяване на разделението на властите тези въпроси няма как да бъдат решавани по този начин, тъй като те не се отнасят до въпросите, които са по принцип от естеството на законодателната, а до някъде и на изпълнителната власт. Но аз искам да знам с т. 6 какво става, за да мога… (Шум и реплики в залата.)
Защото би трябвало, господин председател, т. 6 да отпадне в старата или в новата редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, тя ще отпадне. Пише: досегашната т. 6 се отменя.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Значи, няма проблем тогава. Защото, наистина, ако т. 6 остане, то тогава всеки закон може всъщност да обезсмисли Закона за референдума, тъй като ще се окаже, че той предвижда нещо друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Никакво съмнение! Но това предложение на господин Пирински съм длъжен да го подложа на гласуване.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не, аз мисля, че той не поддържа за т. 6. Неговите въпроси бяха от гледна точка на Конституционен съд и съдебна власт.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Аз предлагам да отпадне.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Точно така, той иска да отпадне, но тя е включена и в предложението на комисията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: При това положение, след като гласувахме всичко, което може да се гласува, остава вече да се гласува целият § 3.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Ако отложим текста за външната политика, трябва да го прегласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Аз не възразявам. Ако се прави предложение заради отбраната и сигурността, както и за външната политика – да влезе в комисията и после да се гласува, моля, направете го ясно.
Господин Кошлуков, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Господин председател, правя такова предложение. До момента са гласувани всички точки. Моля Ви в момента да отложим това гласуване и да разгледаме допълнението на Станимир Илчев в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Подлагам на гласуване предложението за отбраната и сигурността да влезе в комисията. Така да се получи симетрия с външната политика.
Моля, гласувайте.
Гласували 167 народни представители: за 153, против 12, въздържали се 2.
Приема се това предложение.
Когато влезе и това предложение, ще бъде гласуван и целият параграф.
Затова преминаваме към следващия параграф - § 7.
За процедурно предложение има думата Георги Пирински. Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председател, аз все пак предлагам при дооглеждането на този параграф в комисията отново да се прецени въпросът и за т. 4, тоест т. 6 от действащия закон. И отново юристите между себе си да преценят доколко са правомерни разсъжденията, че съдебната власт и Конституционният съд са извън сферата на волеизявления на избирателите и на гражданите.
В края на краищата ние не говорим за решение на съда, говорим за конструкция на съдебната власт. Няма никакво основание да се изваждат тези въпроси от предмета на…
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Доколкото са законодателни – могат да бъдат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Господин Кошлуков ще покани всички заинтересовани. Така че ще можете да си кажете думата преди окончателното гласуване.
Господин Кошлуков, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Отиваме на § 4, господин председател.
Има предложение от народния представител Васил Маринчев:
“В § 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2, ал. 1, т. 1 думите “една пета” се заменят с “една четвърт”.
2. В т. 3 се правят следните изменения:
а) точка 4 да отпадне;
б) в т. 5 думите “100 хил. избиратели” се заменят с “5% от избирателите в страната”.
3. В т. 6 думите “200 хил. избиратели” се заменят с “10% от избирателите в страната”.”
Комисията не подкрепя предложението.
По принцип комисията е подкрепила предложението на Паунова, Калканова, Вълчев и Варадинова:
“В § 4, т. 3 т. 5 се изменя така:
“5. не по-малко от 100 хил. избиратели, а за провеждане на национален референдум за изменение и допълнение на Конституцията – не по-малко от 200 хил. избиратели”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Маринчев, имате думата. Разполагате с 5 минути.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Господин председател, разбирам, че след като сутринта ме прекъснахте, сега ми давате една минута повече. Благодаря.
Колеги, в моето предложение има два момента. Единият момент е, че по принцип броят на лицата, които ще вземат решение за това да се свика и да се прави предложение за свикване на национален референдум да се определя в някои случаи като процент от броя на избирателите, което означава, че с промяна на броя на избирателите се променя и този праг.
Вторият момент е по отношение на едно повдигане на прага, което се получава в сравнение с досегашния закон. Изхождам от това, че е по-добре по-голям брой хора да имат отношение.
Но нека да се спра поотделно.
По принцип чл. 6 гласи:
“Чл. 6. Предложение до Народното събрание за произвеждане на национален референдум могат да правят:
1. не по-малко от една четвърт от общия брой на народните представители…”
Колеги, спомнете си, че и по нашия правилник имаме много по-маловажни предложения, които правим с 20% от народните представители, каквото е и сега предложението – с 20%, а тук се касае за свикване на национален референдум.
Затова аз правя предложението това да бъде една четвърт, който ще означава 58 човека.
По т. 2 от моето предложение, тоест по т. 4 по новата номерация, която гласи, че “Право да иска свикване на такъв референдум имат една пета от общинските съвети в страната”.
Отново според мен това не е нормален праг. Една пета от общинските съвети като брой могат да се окажат общини, които са даже под прага на населението за един град. Такива са над 30 общини. Една пета от 264 общини са 52-53 общински съвета.
Смятам, че това е много нисък праг и затова предлагам той да отпадне и общинските съвети въобще да могат да предлагат.
Що се отнася до т. 5 и 6 от предложението на вносителя, тоест не по-малко от 100 хил. избиратели да имат право да искат свикване на национален референдум за решението по въпроса – т. 4 от чл. 4, няма да се спирам на него, вече го дъвкахме достатъчно.
И последващия, когато става въпрос за промени в Конституцията, аз предлагам праговете да скочат от 100 хиляди на 5% от избирателите, което означава грубо около триста и няколко хиляди.
В следващата точка, т. 6, която смятам за особено важна, предлагам прагът да нарасне на 10%, което означава около 670-700 избиратели.
Мисля, че това са по-нормалните предложения, по-голям брой хора да могат да вземат отношение и да направят такова предложение.
Апелирам да приемете моето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Маринчев.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Точка шеста – “не по-малко от 200 хиляди избиратели за произвеждане на национален референдум”… Предлагам вместо “национален” да запишем “консултативен”, за да бъде в унисон с ал. 3 на чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Предлагате тези 200 хиляди да бъдат не за национален, а за консултативен референдум. Той е такъв. Нали така? За да е ясно? Добре.
Има ли други напрежения по този текст?
За реплика ли искате думата? Заповядайте.
Господин Маринчев, имате думата.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Аз мисля, че няма смисъл да говорим за консултативен референдум, тъй като говорим въобще за референдум. Вярно е, че тук става въпрос за Конституцията. Ако кажем “консултативен референдум”, това се разбира за всички референдуми да са консултативни. Мисля, че няма да бъде коректно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: За дуплика има думата господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Тъй като след “референдум” върви текстът “за изменение и допълнение на Конституцията”, тоест, ние говорим за определен предмет на този референдум. А той е уреден в ал. 3, че е консултативен за изменение и допълнение на Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И да не се каже, той пак си е консултативен. Поначало за изменение и допълнение на Конституцията си е консултативен. Така че той не би могъл да бъде друг. Трябва да е ясно, че е национален, а не общински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин председателю, ясно е. Но така след текста “референдум за изменение и допълнение” създава впечатлението, че с този референдум се решава изменението и допълнението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре, благодаря Ви. Залата чу Вашите съображения.
Ако няма други желаещи, преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народния представител Васил Маринчев, което той обоснова преди малко.
Моля, гласувайте неговото предложение.
Гласували 173 народни представители: за 147, против 19, въздържали се 7.
Предложението на господин Маринчев се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Пирински - точка 6 да се добави преди "национален консултативен" и да стане "консултативен национален".
Моля, гласувайте неговото предложение.
Гласували 156 народни представители: за 24, против 121, въздържали се 11.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване текста на § 4 в останалата част.
Моля, гласувайте § 4 според комисията.
Гласували 156 народни представители: за 155, против 1, въздържали се няма.
Приехме един важен текст. С това направихме решителни стъпки по пътя към допитването до народа.
Уважаеми народни представители, ще ви направя две съобщения:
Комисията по транспорт и телекомуникации ще проведе редовно заседание на 1 юли, от 14,30 ч. в зала 130 на пл. "Ал. Батенберг".
Комисията по икономическата политика ще заседава извънредно от 15,30 ч. в зала "Изток".
Заповядайте утре пак в пленарната зала. Парламентарният контрол е много дълъг: разискване по питането на народните представители Ирина Бокова, Евгени Кирилов и Атанас Папаризов към министъра по европейските въпроси Меглена Кунева. Следват актуални въпроси и питания към министър Славчо Богоев. Вторият министър, който ще отговаря, е министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова, след това министърът на държавната администрация Димитър Калчев, следва министърът на енергетиката Милко Ковачев, министърът на младежта и спорта Васил Иванов, след това министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски, след това министърът на транспорта и съобщенията Николай Василев и нататък едва ли има смисъл, защото просто дотам няма да стигнем.
Благодаря ви.
Следващото заседание е утре от 9,00 ч.
Заповядайте в пленарната зала. (Звъни.)


(Закрито в 14,04 ч.)


Председател:

Огнян Герджиков


Заместник-председател:

Асен Агов

Секретари:

Силвия Нейчева


Веселин Черкезов