Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Благовест Сендов

Секретари: Ралица Агайн и Несрин Узун

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Уважаеми народни представители, продължаваме с т. 11 от дневния ред, а именно:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ.
Искам да припомня, че времето за разисквания не е изчерпано. Ще помоля след малко да получа колко време остава за всяка от парламентарните групи. Имам имената на депутатите, които са се изказали вчера, така че продължаваме с разискванията.
Националното движение Симеон Втори е изразходвало 1 мин., ОДС – 25 мин., Коалиция за България - 13 мин., ДПС – 6 мин.
Имате думата.
Господин Янаки Стоилов. Заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Дискусията за промените в Закона за подпомагане на земеделските производители според мен приключва един период от съществуването на земеделието и на аграрната политика в България. Отличителните черти на тази политика, започната и наложена от президента Желев, от Съюза на демократичните сили и неговото управление, са няколко: ликвидация на производствени организации, раздробяване на земята, унищожаване на животни, разграбване на техника, разрушаване на стопански сгради и други съоръжения, липса на сериозно съдействие от страна на държавата за развитие на земеделието.
Вместо да преодолее натрупаните в предишните години проблеми в организацията на земеделското производство тези действия задълбочиха кризата в българското земеделие. Последиците от провежданата политика са, общо взето известни и в българското общество, и в парламента. Така направените промени върнаха земеделието в България не с години, а с цяла епоха назад. И за да няма, надявам се, спорове по констатациите, искам да приведа само два факта.
Добивът на зърно, който в България през 80-те години средно беше около 9 млн. т, сега е много по-нисък и в настоящата кампания за прибиране на зърното ние се радваме на очакваните добиви от 3,5-4 млн. т.
В България в момента се водят преговори за определяне на нашите квоти с оглед на бъдещото членство в Европейския съюз и като достижение се сочи числото 70 хил. т, а в България редица години се произвеждаха над 150 хил. т тютюн.
Казвам всичкото това не само заради политическата полемика, а за да се осъзнае какъв тежък период на възстановяване на българското земеделие предстои. Мисля, че днес е добър сигнал, че по същество всяка от политическите сили се представя в дискусията със свой законопроект. И дано това да е сигнал не само за общо осъзнаване на проблемите, но и за някаква степен на обединяване на усилията за преодоляване на тежкото състояние.
Нашият законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители е подготвен и внесен в съответствие с предизборните ни ангажименти още на 1 октомври миналата година. Убеден съм, че той даде тласък и на дейността на Народното събрание, и на правителството, за да представи свой вариант и за да внесе необходимите промени в нормативната уредба на тези отношения. Въпреки това закъснението е факт и виждаме по напрежението днес, конфликтите, които възникват на редица места в страната, и недостатъчно активната държавна намеса, дори в рамките на сега действащия закон.
Общото между всички законопроекти е, че те поставят въпроса за ценовата политика, за засилване на ролята на фонд “Земеделие” и за увеличаване на средствата, с които той трябва да оперира.
В нашия законопроект се предлага въвеждането на защитни цени. Нека те да бъдат интервенционни, както предлага правителството и мнозинство, въпреки че на практика за дълги години напред ролята на държавата ще бъде при днешните условия именно да поддържа някаква защитна цена, а не толкова да потиска цените, които формират земеделските производители.

Във връзка с предложения механизъм за по-активна политика по цените искам да отбележа, че още в началото на следващата сесия не само трябва да бъде приет окончателно този закон, но и да се приемат тези решения от правителството, които следват от закона, да бъдат намерени необходимите средства и да бъдат реално задействани тези механизми. Опасявам се, че всички тези действия едва ли ще бъдат извършени до започването на есенната селскостопанска кампания. Но именно заради това лятото не може да бъде време за прекъсване в дейността на Министерството на земеделието и горите и на цялото правителство.
Във връзка с предвидената възможност Фонд "Земеделие" да отпуска експортни субсидии на износителите на непреработени и преработени земеделски продукти възниква въпросът какъв ще бъде този ред, какви ще са условията, тъй като според мен трябва да съществува зависимост между цените, на които се изкупува продукцията от производителите, и тези, на които тя се изнася. При липса на такова изискване стимулирани отново ще се окажат едрите търговци, които и в момента печелят не зле, а тези средства няма да отидат точно там, където са най-необходими, и каквото е очакването – в масовите производители. Затова тези практики, които са заимствани от опита на Европейския съюз, трябва да бъдат добре съобразени с българските условия. Не трябва да се копират, а да бъдат съвместими и да отговорят на най-острите проблеми днес в българското земеделие.
В нашия законопроект ние предлагаме средствата, които се отделят във Фонд "Земеделие", да бъдат не по-малко от половин процент от брутния вътрешен продукт за съответната година. Може да се каже, че това е амбициозна задача. Но искам да припомня, че такова изискване вече съществуваше за определен период в България в средата на 90-те години, когато се приемаше предишният закон и то общо взето беше изпълнявано.
Според разчетите на Министерството на земеделието и горите за следващата година от вътрешни източници, от средства по програма "САПАРД" като съвкупност се твърди, че ще бъдат привлечени около 500 млн. лв. за кредитиране и субсидиране на българското земеделие. Това е някъде около 0,2 на сто от брутния вътрешен продукт. И дано поне като стартова позиция след приемането на закона такива средства да бъдат осигурени с тенденция те да се увеличават през следващите години и да достигнат около 1 млрд. лв. Ние всички сме съгласни и твърдим, че земеделието е един от отрасловите приоритети на българската икономика, но трябва да бъде напълно ясно, че ако не бъдат вложени средства, и то значителни по размер, за възстановяване и развитие на земеделското производство, този отрасъл не само няма да може да изпълни това свое предназначение, но и да постигне конкурентоспособност и да осигури прилични доходи на заетите в него.
Предлагам също така да се помисли дали задачите, които решава обсъжданият сега законопроект, не могат да бъдат решени. Става дума за два други много остри проблема, които спъват българското земеделие – огромният брой на пустеещите земи, които сега са около една трета от всички земеделски земи – рекордна величина за цялата история на България, и другият въпрос са трудностите, които изпитват земеделските производители за купуване на земеделска техника и оборудване. Затова може да се предвиди възможност Фонд "Земеделие" при определени условия да покрива и лихвите по кредитите за закупуване на определена техника, която има най-широко предназначение. Да се предвидят възможности за тези земеделски производители, които разработват пустеещи земи, също да получават финансиране, което може да продължава тяхната дейност.
Споделям направеното предложение средствата от Фонд "Земеделие" да се използват за стимулиране на развитието в селските и планинските райони и да се обвърже дейността на земеделското производство с преработвателната дейност.
Призовавам днес да бъдат подкрепени всички внесени законопроекти, тъй като някои от разрешенията в тях са съвпадащи, други са взаимно допълващи се, а различията могат да бъдат преодолени при изготвянето на обобщен законопроект и окончателното му гласуване.
Смятам, че днешното приемане на тези изменения, без да промени в най-близка перспектива положението на земеделските производители, ще бъде поне сериозен сигнал за усилията на българските държавни институции да променят налаганата политика в земеделието през годините на прехода, да съдействат за съживяване на земеделското производство и за превръщането на българското земеделие в един от водещите отрасли на нашата икономика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Продължаваме разискванията.
За реплика има думата господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Уважаеми господин Стоилов, загриженият тон и абсолютно неверните неща, които Вие говорите, са намерили много пряко изражение в предложения от Вас законопроект. И за да стане абсолютно ясно, че Вие наистина нищо не разбирате от темата, по която говорите, аз че прочета най-съдържателната част от Вашия законопроект, където пише, това е чл. 3в, ал. 1: "Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и горите и министъра на икономиката определят условията за търговия – и забележете – и за преработка на земеделска продукция". Как Вие считате, че министрите на икономиката и земеделието ще определят условията за търговия и особено пък за преработка на земеделската продукция? Въобще как си представяте това да се случи? Те ще дават рецепти как да се прави брашно, как да се прави хляб? Въобще, какво ще правят? И какво имате Вие предвид? Защото оттук надолу текстът Ви е абсолютно несъдържателен, тъй като той казва, че "се определя и регулира режимът на внос, износ на преработена, непреработена земеделска продукция, национални баланси…", неща, които първо се правят, но не от тези двама министри и са по реда на съвсем различен закон.
Аз мисля, че самият текст на закона доказва, че въобще не сте наясно за какво става дума. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
За втора реплика има думата господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоилов! На БСП му е много удобно да приписва съсипването и разграбването на нашето селско стопанство…
ОБЩА РЕПЛИКА ОТ КБ: Е-е-е…
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не на себе си, да забравяте доклада на Петър Младенов, който съвсем точно отрази положението в нашето селско стопанство през 1989 година… (Шум и реплики от ÊÁ.) Но ако се интересувате, аз мога да ви предоставя един много интересен документ, с който разполагам – списък на цялата селскостопанска техника в Плевенска област, в която бях народен представител два мандата, цялата селскостопанска техника – на МТС-та и ТКЗС-та е продадена до 31 август 1991 г. Това е близо три месеца преди да започне управлението на СДС.

Така че, ако някой е виновен тогава нашето селско стопанство да рухне, това е именно безумната политика на БКП, на която Вие и тогава бяхте член и която доведе дотам нашето селско стопанство.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Кой беше министър на земеделието тогава?
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Сега вече това отдавна е изживяно. Върната е земята, производство има и ние сме много по-добре, отколкото тогава с всички тези ваши машинации, които тогава правехте за сметка на хората и на народа. Благодаря ви. (Реплики от КБ, ръкопляскания от ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Не виждам желаещи за трета реплика.
Господин Стоилов, имате право на дуплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Аз приведох само малка част от фактите, които съществуват и които са известни. В репликите, които се отправиха от дясната страна, се съдържаха повече квалификации… (Реплики от ПСОДС.) Вие ще имате правото да говорите на моето място, когато достигнете това равнище на българското земеделие, което е имало в България. (Ръкопляскания от КБ, реплики от ПСОДС.) Тоест, може би след няколко десетилетия, ако все още сте в дееспособна политическа възраст. (Смях и ръкопляскания от КБ.)
По отношение на репликата на господин Николов за това, че трябва да се определят условията на търговия, даже и на преработка. Нима има съмнения, че задължение на правителството е да определя условията и квотите на експорта, на износа. Това не го ли разбрахте? И когато постоянно връщате нещата към 1996 г., това беше един от проблемите, които тогава възникнаха. Така че нека да не привеждаме някакви аргументи, които според мен са несъстоятелни.
Даже за преработка. Нали тази продукция, не само която се произвежда, а която се преработва, в крайна сметка трябва да отговаря на някакви санитарни хигиенни изисквания. Това се отнася и за вноса, и за преработката. Защото българският производител трябва да бъде защитен, да знае какво консумира и на какви изисквания отговаря.
В стратегията, която сега е внесло правителството, всъщност се предвиждат определени действия в тази насока. Друг е въпросът с какви нормативни средства това може да се осъществи.
По отношение на казаното от господин Соколов, може би, господин Соколов, вашите представители в онова, да го нарека преходно правителство, които бяха излъчени в земеделието, са се подготвили за ликвидацията, която вие нормативно оповестихте, че ще извършите, ако получите политическото доверие.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС, от място): Кои са тези преходни?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Мисля, че министърът се казваше Борис Спиров, който не принадлежеше към нас.
Освен това, тъй като давате примери с определени региони, не зная точно какво е станало в Плевенско, но ще ви дам примера с най-голямата база за земеделска техника в Ловешка област, в Угърчин, която имаше толкова техника, че бяха необходими 10 години да се доразграби, най-накрая се изсякоха и дърветата, които бяха посадени там.
Аз зная, че Вие реагирате чувствително, защото бяхте съветник на президента Желев, може би не по аграрните въпроси, но сигурно част от този модел на раздробяване на земята е споделян от Вас и провеждан от него. И аз смятам, че е много по-добре ние да констатираме проблемите. И аз го направих не само и не толкова, за да опресня паметта на българските граждани, а, за да се установи какви са последиците и те да се преодолеят. И мисля, че предложенията, които се правят днес, в някаква степен са стъпка в тази посока. Няма да се забрави това, което направихте, но се опитайте да извършите нещо, с което да го коригирате. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има думата за изказване господин Китов.
Искам да припомня, че от редовното време на ОДС остава 1 минута, но приемам, че искате удължаване с една трета.
Заповядайте, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние и вчера, и днес се опитваме да прехвърляме на една или друга политическа сила вина за едно или друго. Истината е, че всеки един от нас носи своята отговорност за състоянието на българското земеделие. Носи, защото всяка една от политическите сили винаги като приоритет е извеждала развитието на земеделието, но за такъв национален приоритет никога българските политици не са имали. Защото развитието на земеделието, уважаеми колеги, е и въпросът за пазарите, въпросът е дори, ако щете, за нелегалния внос през митниците, който убива българското земеделие. И в крайна сметка ние се сещаме за това състояние, когато, както се казва, ножът опре до кокала.
Разбира се, единственото много ценно в днешния дебат е, че всички вече ясно разбират, че българското земеделие няма да може да стане без субсидии. От друга страна, уважаеми колеги, аз си задавам въпроса тези промени, които са пред нас, ще решат ли проблемите. Няма да ги решат. И всяка една от политическите сили, внесла съответния законопроект, си дава сметка, че няма да може да реши проблемите. Няма да може да си реши проблемите, защото за някои от предложенията времето е изтекло, за други времето още не е дошло и освен това, дори да се развиват някои от предложенията без да се обмислят, без да се направят последователно, без да се обвържат с ясната финансова политика на управляващото днес правителство, те ще останат само записани на книга.
В крайна сметка оставам с впечатлението, че тук ние ще се упражняваме в нашите словесни дебати, но пак за сметка на хората, които безспорно в момента са в едно изключително тежко състояние.
И пак ви казвам, аз не бих искал днес от тази трибуна да търся вината. Аз по-скоро призовавам да се постигне един национален приоритет за развитието на българското земеделие, който национален приоритет да бъде траен за всяко едно управляващо мнозинство и за всяко едно правителство, да се спре с непрекъснатите взирания в миналото кой какво е направил, какво е било през 1992 г., какво е било през 1995-1996 г., след това и сега. Нека този дебат да ни накара да се съгласим, че има необходимост от един национален приоритет за развитие на българското земеделие. И този национален приоритет трябва да бъде подкрепен с ясни условия и с един цялостен закон, който да не бъде направен за съответна ситуация, защото в момента ние се опитваме да решим една конкретна ситуация, ако щете с някои от проектите да решим един проблем на псевдосвръхпроизводство. Няма да стане по този начин.
Аз съм убеден, че всяка една от политическите сили има достатъчно много добри специалисти и тези добри специалисти наистина да се постараят да направят нещо не на коляно, защото трябва да е ясно на всички, че една голяма част от предложенията днес са направени на коляно, не са съвсем добре обмислени и едва ли, дори да се обединят, да се направи един закон, ще се постигнат истинските резултати, които искаме. Защото прави са и тези, които казват, че в условията на пазарна икономика безспорно е, че субсидирането на земеделието трябва да бъде в рамките на това, което най-общо е позволено в такава икономика. Трябва да се види какво трябва да бъде взаимоотношението между хранително-вкусовата промишленост и земеделието. Не може това да не се обвърже с възможностите за нашия експорт, за пазарите, които има. И в крайна сметка аз призовавам от тази трибуна правителството, което може да направи в момента, да направи всичко възможно да спре този нелегален внос на плодове, зеленчуци и цитруси, които убиват нашите производители. Това е, което бих искал да кажа.
Аз съм убеден, че ако останем само с това, което днес сме сложили на масата, то няма да бъде достатъчно и няма да задоволи целите, които са необходими за българските земеделски производители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Китов.
Има думата за изказване господин Абаджиев. Искам да обърна внимание, че на ПСОДС остават 6 минути.

ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Бях провокиран да се изкажа от господин Стоилов. Винаги ми е било много интересно как Българската социалистическа партия с огромно самочувствие коментира селското стопанство в България – партията, която ще празнува 110-годишнина…
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): 111!
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: 111-годишнина, добре, и която след 1956 г., прилагайки съветския модел на коопериране, без да отчита, че там никога не е имало частна собственост върху земята, създавайки АПК-тата, на практика унищожи българското селско стопанство. (Реплики от КБ.)
Забравяте, че пак по официални данни преди 1989 г. България постоянно е внасяла продукти като леща, чесън, боб, картофи и царевица от чужбина. (Силно недоволство и ръкопляскания от КБ.) Да! По време на правителството на СДС такива продукти не са внасяни, господин Стоилов. (Силен смях от КБ.)
Опитът ви и емоциите ви всичко да оправдавате със СДС, стига до параноя, господин Божинов, която и в момента Вие проявявате. Тази параноя по никакъв начин няма да подпомогне нашите земеделски производители. Наистина трябва да се опитате да вдигнете погледа си по-напред. Не да ме гледате така и да се кръстите, въпреки че сте безбожни (смях от КБ), а наистина да гледате напред. Благодаря ви.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): То бива, бива, ама чак толкова…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
За реплика – господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Господин Абаджиев, Вашето изказване доказа наистина защо СДС обърка българското земеделие. То в главата всичко ви е каша, честно да Ви кажа. (Оживление.) Поне, когато говорите с аргументи, правете си сметка колко се произвеждаше преди 1989 г. в онова лошо време, в оня съветски модел и колко се произвежда сега. (Шум и реплики.) Сега говорите за свръхпроизводство, а знаете ли, че производството на домати е с 10 пъти по-ниско от 1989 г.? Сега се хвалим с 4 млн. тона зърно, а тогава се произвеждаха от 9 до 10 млн. тона зърно. (Оживление.) За какво говорим? Погледнете коалиционните си партньори. За разлика от Вас, те осъзнават грешката си. И не за друго, а защото са често до избирателите и защото на техния гръб също започна да тегне тази политика, която вие водехте през 1991 - 1992 г.
Едно трябва да ви стане ясно: сега говорим за субсидии и аз ще спра с политическия тон, за да Ви кажа, че благодарение на разкъсаното земеделие, затова, че се произвежда на малки парчета земя в момента, ефективността от производството е много ниска. Това ще доведе до много по-високи субсидии и до много повече пари от държавата, ако няма уедряване на обработката на земята.
Същото е и с животновъдството, уважаеми господин Абаджиев, и за това състояние вина носите основно ви, защото си спомням и приказките на президента Желев, който беше от вашата политическа сила, и на Иван Костов. Спомням си неговите приказки от 1999 г., когато казваше: “Да, аз ще субсидирам животновъдството, ако обаче имаме ферми, които не са с по-малко от 36 крави.” Защо тогава вкарахме ликвидационните съвети и разбихме българското животновъдство? Лично мене ме викаха да си взема една четвърт теле като член-кооператор?! Казвам ви го най-сериозно. Дотам бяхте я докарали, господа.
Затова ви моля вместо да се опитвате да прехвърляте вината на някой друг, да обвинявате – мислете за бъдещето, мислете обаче и за миналото, за вината, която вие като политическа сила носите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Господин Абаджиев, имате право на дуплика.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин Мутафчиев, Вие с Вашето изказване пък доказахте, че наистина комплексът ви от СДС е изключително тежък и е абсолютно прозрачно, че чрез политизирането на темата днес се опитвате да отклоните дискусията от истинските проблеми. Това е вашият опит, забравяйки елементарни неща, включително и че ликвидационните съвети се създадоха по силата на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, който беше приет от вашето мнозинство. Забравяте елементарни неща. (Реплики на недоволство от КБ.)
Защо не кажете след като е имало толкова свръхпроизводство преди 1989 г., защо се внасяха тези продукти? Вашите сравнения, господин Мутафчиев, са от рода на сравненията, че през 1980 г. е имало асфалт, а през 1930 г. не е имало асфалт; през 1980 г. е имало москвичи, а през 1912 г. не е имало москвичи. През 1980 г. обаче в другите страни, които са се развили по друг път, земеделието е било много по-различно.
Ако не спрете да политизирате въпроса, вие никога няма да стигнете до истинската дискусия. Никога няма да можете да погледнете в очите избирателите, за които говорите. (Оживление.) Недейте да отклонявате темата, а наистина дискусията да започне по същество. Вглеждането в миналото никога няма да ви помогне, а това, за съжаление, е стил на вашата вече 111-годишна партия. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Думата за изказване има господин Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Няколкото законопроекта, които са внесени, показват отношението на всички политически сили към българското земеделие. Същевременно аз и вчера споменах, че когато разглеждаме този въпрос, ние имаме най-напред много важна националноотговорна задача – това българско земеделие към 2005 – 2006 г. да бъде готово да работи в рамките на Европейския съюз; това българско земеделие да бъде защитено именно като пазарен механизъм и да съществува в тази среда.
По тези спорове, които се развихрят тук, свързани с миналото, искам да кажа само две думи във връзка с употребявания термин “12 години държавата се била оттеглила”. Това е лъжа, защото до 1997 г. нямаше Закон за подпомагане на земеделския производител. Най-много обръщам вниманието както на колегите от БСП, така и на колегите от ДПС, защото и в двата случая те са били мандатоносители и по две години нищо не са направили по този въпрос. Не искам днес да говорите, че 12 години нищо не е правено. Единственият период, в който нещо е направено, е именно от 1997 до 2001 г. с този Закон за подпомагане на земеделския производител. Той трябва да се развива и във времето и съгласно изискванията, които имат вече както земеделските производители, така и нашето присъединяване към Европейския съюз.
Няма повече да говоря за политика и искам да кажа няколко думи: този закон в момента не пречи на българското правителство да подпомогне българския земеделски производител. Има друг закон – за съхранение на зърното, където е записано, че Агенцията по съхранение на зърното изпълнява ролята на интервенционна агенция: чрез държавния запас може веднага да се тръгне и да се раздвижи пазарът с 200 хил. тона зърно. Веднага! Но няма кой да го направи. Защо няма кой да го направи? Кой носи политическата отговорност?
Защо бяха намалени субсидиите, които се дават за съхранение на зърно от фонд “Земеделие” към публичните складове и бяха отрязани зърнохранилищата? Защо? За да стои зърното на площадките. Защо ги намалихте? Три години се плащаше от 2 до 2,50 лв. и вие сега ги намалихте на 1,50 лв. Каква е тая мижава субсидия? Каква е тая помощ на държавата?
И плюс това се оплаквате, че никой не е искал да ви помогне. Инструментите са в момента в ръцете на правителството, на министъра на земеделието и никакви оправдания от типа, че законът бил лош, че държавата не работела… Как можа така четири години да няма проблеми по този въпрос? Как така? И изведнъж вие идвате и казвате: ние не можем, защото законите ни са криви. Няма криви закони! Има криво правителство! Ето за това става дума.
И в тази връзка искам да добавя нещо – колеги, тези закони могат да се разработят и да се стъпи на тази идея, но трябва доста текстове да бъдат видоизменени. Това е смесица от европейски опит и американски опит. Това е смесица между пазарни механизми и социалистически механизми. И идеята като интервационна агенция е добра, но така разписани текстовете не могат да работят, така че усилията, които ще бъдат насочени на Комисията по земеделието и горите, на правителството, са именно за текстове, които да бъдат работещи.
И в заключение отново ще кажа няколко думи, свързани отново с това кой какво е правил в този период.
Интервационните съвети… През 1993 г. бяха променени при мандатоносителя ДПС. Текстовете бяха направени заедно с вас. В тези текстове беше записано, че кметовете по места назначаваха ликвидационните съвети. Кметовете! Две трети от кметовете бяха ваши кметове тогава. Така че недейте да се опитвате да се скриете като щраусите. Нали? (Шум и реплики в залата.)
Поемете си отговорността! Поемете си отговорността и за Закона за защита на земеделския производител, който направихте. На базата на този закон вие доведохте фалита на българското земеделие. Вашата двамата министри – на първия му забравих името, а вторият е Шиваров, който чуе за тях се хваща за главата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Христов, все пак времето Ви изтече!
МОНЬО ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Все пак ние ще подкрепим тези закони, защото мислим за българското земеделие, а не като вас, да сме популисти! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
За реплика думата има господин Арсо Манов.
АРСО МАНОВ (ДПС): Уважаеми господин Христов, аз няма да викам като Вас.
Аз не съм специалист по селско стопанство, но Вие два пъти споменахте ДПС като виновник за проблемите на селското стопанство.
Уважаеми господин Христов, когато вие правихте реформите в селското стопанство аз бях страничен наблюдател. Ще ви кажа моето искрено мнение по този въпрос. Това, което вие направихте със селското стопанство може да се определи като национално предателство.
Аз ще използвам една метафора – вие сте построили една къща, която е боядисана в червено. С вашите реформи вие решихте, че цветът на къщата не ви харесва. И просто разрушихте къщата, а не сменихте цвета на къщата. Това направихте със селското стопанство. Поколенията ще ви съдят за това, което направихте със селското стопанство.
Така наречената поземлена реформа, направена от псевдоикономисти, в момента е разделила българския народ на измамени и измамници. Идете и вижте какво става със земята на българския селянин! Идете и вижте!
Дванадесет години този народ се чуди кой му създаде и сътвори тези закони – закони, които направиха една част измамници и крадци на земя, а друга част – измамени.
На нас ни омръзна наистина да слушаме от тази трибуна какво е станало през последните 12 години. Тези, които днес управляват, нямат никакво отношение към целия батак в селското стопанство. Тези, които управляват в момента, трябва да сърбат попарата, която са създали други политически сили. Това е истината за нашето селско стопанство. Още много години ще минат, за да можем да оправим целия този батак, който съществува в българското село. Ето това е истината!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Манов.
Това беше реплика.
Желаещи за втора реплика не виждам.
Господин Христов, вероятно няма да се въздържите… Заповядайте.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колега, аз казах, че ДПС между 1992 и 1993 г. … 30 декември 1992 г. правителството на Беров, мандатоносител – ДПС, до 1 септември 1994 г. – мандатоносител, ДПС. Председател на Комисията по земеделие е Хасан Али. Поправки в законодателството, извършени в този период от време, водеща комисия с председател Хасан Али. Това са фактите. Това са фактите! Закон няма. Всяка година наесен, през месеците септември – октомври ДПС заедно с БСП приемаха един закон за есенната сеитба на зеленчуците, краставиците, картофите и тютюна, защото нямаше Закон за тютюна и т.н. И тогава, когато беше свършила сеитбата, те раздаваха по някой лев на българското земеделие. Ето това беше между 1993 и 1994 г. Ето за това говоря аз. За този период от време, господине!
Така че всеки си носи кръста. Сега вие ще носите кръста. Носите го, обаче имайте предвид, че нещата не вървят добре. Балонът се надува, надува, обаче към есента ще започне да се пука, така че помислете добре върху тези думи. Дванадесет години просто трябва да ги разделим по етапите на отговорността : тези две години – ваши, тези две години – на БСП, тези четири години – на ОДС, и т.н. Недейте да казвате и да смесвате всичко и, хоп, 12 години и за всичко сме виновни през тези 12 години ние. Няма да стане!
Все пак сред българския народ има и нормални хора, които ги разбират тези неща. Не сме нито пионерчета, нито чавдарчета! Минаха тези години. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
За изказване думата има проф. Кръстьо Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние започнахме този дебат по европейски, сега го караме по български и по всяка вероятност ще завършим по сценарий – семейство Зрънкови. Това е моето впечатление от дискусията от вчера и днес.
Започнахме по европейски, защото това е един от редките случаи, в които комисията е постигнала съгласие да гледаме паралелно четири законопроекта и да търсим доброто у тях, за да се създаде един работещ законопроект, в крайна сметка – закон.
Минахме на българска вълна, защото част от депутатите, някои специалисти по земеделието, други изобщо не помирисали земеделие, решиха да изясняват сметки за това какво е ставало през последните 12 години. Само се това не топли никого и няма да предизвика никакъв добър политически ефект, политическа подкрепа, изборна подкрепа, заради приказките, които се изприказваха тук. Няма да се получи!
Това е състоянието на българското земеделие днес и това е ситуацията в страната!
Показател е кой протестира днес в България. Вчера, тези седмици, тези месеци! Това вече не са толкова индустриалните работници, не са и служителите от държавния сектор. Това са хората от земеделието, считани за едни от най-спокойните и консервативните в обществено отношение, и това са хората от услугите. И протестите се правят, защото за някои от тях ножът е стигнал до кокала.
Затова аз ви призовавам да се върнем на европейския терен и да видим вършат ли работа предложените законопроекти и какво може да се подобри в тях между първо и второ четене.
Ще започна с това, което ме съмнява. Законопроектите, особено този на правителството, този, предложен от група депутати от Коалиция за България още миналата година, ще кажа и за проекта на ОДС, вършат работа в редица отношения, но ми се струва, че те не са съобразени с конкретната конфигурация на производителите в българското земеделие днес. Кои са те? Това не са семейните фермери, както мечтаеха умерените либерали през 1990-1991 г., че българското земеделие ще бъде земеделие на семейното фермерство. Провали се тази теза. Това са преди всичко арендаторите – едри и средни, и това са кооперациите.
Аз мисля, че преди да се изработят конкретните текстове и прав е Моньо Христов, който каза, че няма достатъчно работещи текстове, трябва с арендаторите и представителите на добрите във финансово отношение кооперации да се прегледат, консултират и поправят текстовете, за да се види дали работят или не.

Второ, струва ми се, че Законът за подпомагане на селскостопанските производители не е съобразен с конкретните достижения и шансовете на България да завоюва определени квоти на европейския пазар. Кого ще подпомагаме? Кои са вътрешните приоритети в рамките на генералния приоритет за земеделието? Мисля, че и от мотивите, и от решенията, които се предлагат от вносителите, това не е съвсем ясно.
Ще дам два примера – квотите за тютюна и квотите за производството на цвекло. Имах шанса да участвам в серия от разговори заради проблеми в моя избирателен район по квотите за производство на цвекло. Мъглата е пълна! Не се знае колко и защо трябва да искаме – 250 хил. т или 2500 тона. Какво ще стане през следващите 5-6 години? Каква ще бъде базата в Европа? Какво ще ни признаят – достигнатите равнища от 1989-1990 г. или това, което имаме в момента, в състояние на криза? Тъй като готвим закон, който трябва да уреди трайните отношения, аз мисля, че вносителите или групата, която ще обединява отделните проекти, трябва да се замисли по тези въпроси.
Не съм съгласен с мнението на онези депутати, в това число и от моята парламентарна група, които смятат, че законът е за следващите години или че сме закъснели фатално, така че дайте да отложим сега нещата и да не ги решаваме на парче. Вярно е, че сме закъснели. Вината тук се носи главно от управляващото мнозинство и правителството. Този закон трябваше да влезе през януари, февруари. Не Законът за хазарта, не караницата за Спортния тотализатор, а този закон беше безспорен приоритет и трябваше да го приемем преди 4-5 месеца. Но ако ние през първата или втората седмица на септември приемем закона на второ четене (защото аз призовавам да приключим и да го приемем на първо четене), ще дадем шанс на селскостопанските производители да си направят бизнес-плана за следващата и следващите години. Апелирам за такова конструктивно отношение.
В заключение, по един наглед частен въпрос, аз бях изненадан приятно от проекта на ОДС, който предлага хранително-вкусовата промишленост да се върне под шапката или под административното управление на Министерството на земеделието и горите. Късно прозрение! Много късно! След като се изпродаде почти всичко и след като сринахме преработвателната промишленост, правим една стъпка, която можеше да стане преди години. Но тогава критерият беше кой е по-силен от министрите, кой по-добре може да продава и коя партия да контролира хранително-вкусовата промишленост. Сега не остана нищо за продаване. Започва да се развива нов частен сектор в преработвателната промишленост. Той ще бъде силен след 5-6 години. Аз ще гласувам с две ръце за това правилно, но закъсняло решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
Заповядайте, господин Моллов.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, колеги, аз не само като вносител на един от законопроектите, но и като председател на Комисията по земеделието и горите много внимателно следях дискусията, която се разгоря тук. Мисля, че тя твърде много се политизира. Считам, че тя не помага в никакъв случай на нашия български земеделец, било той по-едър или по-дребен. Това, от което има нужда земеделието в България днес, е нашият общ консенсус по този проблем, че трябва да намерим нови, съвременни европейски механизми, които все още не са въведени със сега действащия Закон за подпомагане на земеделските производители, да ги въведем като наша практика и да се опитаме да придвижим нашето земеделие малко към Европа.
Смятам, че този законопроект е може би най-важният за земеделието и както тук се разбра – заедно със Закона за ползването на земеделските земи. Считам, че ако този законопроект стане закон благодарение на това, че имаме разбиране, че това е приоритетна материя, която трябва да се уреди, това ще бъде изключително полезно за земеделието и аз ще се опитам да обоснова защо.
НДСВ няма никаква политическа история в това отношение, за което се говореше досега и аз в никакъв случай не бих искал сега внесеният законопроект или четирите законопроекта да се свързват със сегашните проблеми, които се установяват на пазара. Не е възможно държавата да администрира пазара. Това трябва да се знае от всички. Това беше причината, когато януари гледахме в Комисията по земеделието и горите варианта на законопроекта от колегите от БСП, да кажем, че той има механизми, които са антипазарни, че не можем да го приемем, но не можем и да го отхвърлим, защото считаме, че идеята, заложена в този законопроект, е полезна. Тя трябва да се използва като полезна цел, но механизмите са по-различни. Затова тогава приехме тактиката в комисията – да възложим на Министерския съвет да разработи нов законопроект, който да е обвързан с цялостната политика, с една стратегия за финансово подпомагане. Това направихме и това решение беше изпълнено.
Да, може би е закъсняло малко във времето, но и сега има Закон за подпомагане на земеделските производители, който може да се ползва. Тези отношения, които днес се наблюдават на пазара, не са резултат от политиката на това правителство, а от политиката, която се водеше през последните години. Те са резултат от това, че митниците се превърнаха в един разграден двор и създадоха условия за безконтролен внос на земеделска продукция.
Мерките, които взема сега правителството, са в посока на затягане на този внос. Усилията, които се правят, са в посока на прилагане на мита, обвързани с пазарната цена, както е в Европа. Това, което искаме да направим с този законопроект, е всъщност да поставим правна рамка, с която да облечем възможността министерството да разработи конкретните механизми, такива, каквито са в Европейския съюз, за да може ефективно да подпомага земеделските производители, така че това, което се случва това лято, да не се повтаря другото лято.
Едва ли е възможно, както се прокрадна тук, този закон да уреди всички възможни механизми. Още повече, че земеделието е динамичен сектор, независимо че по принцип се счита, че там най-бавно се развиват процесите. То е динамичен сектор, защото се влияе от международния пазар, защото българското земеделие само с българския пазар няма никакъв шанс. Това трябва добре да се знае от всички. Защото земеделието е тясно свързано и с преработвателния сектор, както имах възможност да посоча вчера и както беше посочено тук също от колеги. Изключително важно е да създадем възможност за експортно насочване на нашата земеделска продукция, било на сурова земеделска продукция или преработена. Това е шансът българското земеделие да излезе от кризата, в която се намира в момента. Никакъв законопроект, ако не урежда тази възможност, няма да даде някакъв особен ефект върху развитието на земеделието.
В този смисъл е и законопроектът, предложен от правителството, който всъщност променя някои от инструментите, които се използват, променя философията на подпомагане, въвеждайки експортни субсидии, въвеждайки текущо субсидиране и т.н.
Естествено е, че този законопроект няма да има никаква стойност, ако той не се обвърже с финансовата рамка, ако не бъде подкрепен от съответния финансов ресурс, който да даде възможност тези механизми, които ще се прилагат, действително да бъдат ефективни. И в този смисъл е изключително важно да се знае, че този законопроект е базиран на една стратегия, която също е приета от Министерския съвет и е внесена като законопроект. Тя също ще бъде предложена за решение на Народното събрание.
И аз ви призовавам, колеги, да заровим томахавката на политическото противопоставяне, когато говорим за земеделието, и да се насочим към нашето общо желание, което аз много се радвам, че всички изразиха, а именно да направим така, че да помогнем на българското земеделие.
Искам обаче да се знае, че нашата политика е насочена към подпомагане на ефективно земеделие, на земеделие, което произвежда качествена продукция. Утопия е да мислим, че държавата ще има финансов ресурс да подпомага всички земеделци, независимо от това какво произвеждат. Затова финансовото подпомагане задължително трябва да се обвърже с качеството на продукцията, както е по цял свят. Това е и промяната в аграрната политика, която ще бъде наложена в Европейския съюз. Утопия е да се мисли, че в бъдеще държавата ще има ресурс да подпомага количеството произведена продукция. Държавата ще може да подпомага главно качеството, безопасността на продукцията – това, което се иска на европейския пазар. България все още има историческия шанс да преустрои своето земеделие на тази база, тоест да стимулира онова производство, което създава качествени и безопасни хранителни продукти. Защото България има уникалната ситуация да има относително чиста в екологично отношение продукция, има уникалния шанс да има големи традиции. И каквито и трудности да има в това отношение, мисля, че правителството трябва да насочи усилията си главно натам.
В този смисъл предлаганият законопроект, всъщност четирите варианта, в крайна сметка могат да се обединят в един общ законопроект, използвайки всички положителни страни на всеки от законопроектите, защото във всички тях има много полезни неща. Трябва да се намери просто общата платформа, може би да се доразвият някои механизми, но твърдя, че ние трябва да се обединим около приемането на тези четири законопроекта, за да дадем възможност час по-скоро правителството, в случай че го гласуваме и на второ четене, да има тези механизми, с които ефективно да подпомага земеделието в България.
В този смисъл, колеги, аз ви призовавам да гласуваме, като забравим за политическите си пристрастия, защото това е най-доброто, което в момента можем да свършим за нашите земеделци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Моллов.
Господин Мутафчиев, заповядайте за реплика.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Моллов! Когато ние говорихме за състоянието, в което се намира българското земеделие и причините, поради които е достигнало до това състояние, не го правихме чисто и просто заради някакво си политическо противопоставяне между едните и другите. Напротив, за да ни стане ясно къде допуснахме грешки и какви грешки повече не бива да допускаме. Това беше причината, че се върнахме в миналото. Лично моите мотиви бяха такива.
Що се касае до действията на сегашното правителство, причината е тази, че от самото начало, когато започнахте да управлявате страната, не се даде ясен знак за една коренно различна политика, която да може да разреши тези проблеми. Да, със Закона за кооперациите, с този закон, независимо че е закъснял, наистина трудно ще решите с магическа пръчка в момента проблемите на българските земеделски стопани. Това е ясно.
Но ми се струва, че се продължава и с една не много вярна теза, а това е тезата, че трябва да се субсидират само качествените продукти, тоест да възприемем един изцяло европейски модел. Аз съм съгласен с това, но не бива, господин Моллов, да забравяме, че базата, на която е стъпило българското земеделие, е коренно различна от базата в европейските страни. Така че на нас ни трябват други механизми – най-напред да достигнем това ниво на производство в Европейския съюз и оттогава нататък да започнем да субсидираме, както в европейските страни. С вас често сме говорили на тази тема и аз съм напълно съгласен, че ние трябва да направим всичко възможно, най-вече вие, като управляваща политическа сила, да защитим едни много по-високи квоти в Европейския съюз на българското селско стопанство. Надявам се, че това ще стане с една разумна, последователна и аналитична политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Господин Моллов, имате думата за дуплика.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Ще бъда съвсем кратък, защото мисля, че нямаме противоречия на експeртно ниво, противоречието е по-скоро заради спорта.
Но, колеги, не бива да забравяме, че в момента, в който България влезе в Европейския съюз, българският земеделец ще бъде поставен на равни конкурентни начала с европейския си конкурент. Ако ние сега не започнем да подпомагаме в посока на ефективно земеделие, просто в момента, в който влезем в Европейския съюз, ще трябва да забравим нашето земеделие. Това е тезата, която развих. А това, че този преход не трябва да стане веднага, за това съм съгласен. Наистина трябва да се извървят стъпки, да се създадат условия за превръщане на земеделието в ефективно. И мисля, че в това отношение не само правителството, а и комисията има ясно разбиране, че става дума за няколко законопроекта, не само за този, а за един пакет от законопроекти, които в крайна сметка водят в тази посока. И тук е Законът за кооперациите, който предстои да се гледа, тук е и Законът за земята, който предстои да се гледа, и други законопроекти, които предстои да бъдат внесени. Знам, че се изготвят от Министерския съвет.
Аз препоръчвам на всички колеги в залата да подкрепим и четирите проекта, защото – пак повтарям – това наистина е най-доброто, което можем да направим в момента, за да ускорим процеса на движение на парламентарната процедура на подготовка на един общ законопроект за второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Моллов.
За изказване има думата господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това, което ще кажа, не се отнася пряко до тези четири законопроекта. Аз приемам, че и четирите трябва да минат на първо четене. Въпросът наистина е политически само дотолкова, доколкото засяга общодържавни интереси и междупартийните боричкания наистина нямат място при обсъждане на тази проблематика.
Хубаво е, макар и със закъснение, да се подпомагат селскостопанските производители. По-добре късно, отколкото никога. Истината е обаче, че част от тях, които са носещи в българското земеделие, сигурно няма да могат да просъществуват до Нова година. Вие знаете, че българските кооперации имат много сериозни задължения, в това число и към държавата, които, доколкото ми е известно, в национален план достигат до 50 млн. лв. Агенцията за държавни вземания се е нагърбила с тази задача, с голяма амбиция и безпардонност се опитва да събере тези пари от земеделските кооперации. В Бургаска област, например, задълженията, които имат тези сто и няколко кооперации, са около 5 млн. лв. Темповете и начинът, по който работи Агенцията за държавни вземания, за да събере тези несъбираеми вземания, са доста ускорени, ако можем сравнително да отнесем начина, по който се събират вземанията, към други стопански субекти. На практика обаче се оказва, че ако тя продава, както досега продава имуществото на земеделските кооперации, няма да събере 5 млн., а в най-добрия случай ще събере някъде около 300-400 хил. лв. Същевременно обаче ще нанесе такива поражения на кооперациите, че те няма да могат да продължат своята дейност. Това не би било толкова фатално, ако имаше други субекти в областта на земеделието, които биха могли да поемат тази работа. С големи усилия успяхме да отложим някои търгове за разпродажба за края на есента, но така или иначе времето за провеждането на тези търгове ще настъпи съвсем скоро. И за да прибере държавата 300-400 хил. от тези 5 млн., тя ще се лиши от приходи в средносрочен или краткосрочен план в рамките на 7 до 10 млн. лв.
Ето защо аз бих искал да призова и Комисията по земеделие да разгледа предложенията, които са направени в това число и от парламентарната група на Коалиция за България, които ще ограничат тези разпродажби на Агенцията по държавни вземания да не засягат имуществото на кооперациите и тяхната производствена техника, а да се отнасят само до вземания от реколтата. В противен случай, както и да подпомагаме земеделските производители, ние винаги ще се окажем в положението на губещи като държава. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пантелеев.
Други желаещи? Няма.
Пристъпваме към гласуване на предложените законопроекти на първо.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители № 154-01-57, внесен от Петър Василев Мутафчиев, Янаки Боянов Стоилов и Васил Тодоров Калинов.
Моля, гласувайте.
Гласували 187 народни представители: за 144, против 37, въздържали се 6.
Законопроектът е приет.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители № 154-01-68, внесен от Пламен Неделчев Моллов.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 204 народни представители: за 182, против няма, въздържали се 22.
Приема се.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители № 202-01-44, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте: гласували 201 народни представители: за 178, против 2, въздържали се 21.
Законопроектът е приема.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители № 254-01-69, внесен от Венцислав Василев Върбанов, Моньо Христов Христов и Георги Костов Станилов.
Моля, гласувайте.
Гласували 187 народни представители: за 146, против 22, въздържали се 19.
Законопроектът е приет.
И четирите законопроекта са приети на първо четене. С това дадохме пример как трябва да се приемат законопроекти.

Уважаеми народни представители, преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ.
Давам думата на председателя на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред господин Владимир Дончев да представи доклада на комисията по законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесения законопроект на своето заседание на 24 юли 2002 г. В заседанието взе участие министърът на вътрешните работи господин Георги Петканов.
Предлаганите изменения и допълнения на Закона за Министерството на вътрешните работи целят, от една страна, постигане на съответствие и синхронизация с вече приетите от Народното събрание Закон за защита на личните данни, Закон за защита на класифицираната информация, Закон за убежището и бежанците, както и изпълнение на ангажиментите, съдържащи се в Националния план за действие за приемане на Шенгенското законодателство, одобрен с Решение № 805 на Министерския съвет от 2001 г.
От друга страна, предложените изменения и допълнения са продиктувани от необходимостта от извършването на промени в статута на личния състав на Министерството на вътрешните работи, от прецизиране на задачите и дейностите от отделните структурни звена, от създаването на нормативна основа за регламентиране на различните видове разрешителни режими, управлявани и контролирани от МВР.
На проведеното заседание бяха изказани мнения, че е необходимо по-нататъшно прецизиране на режима, уреждащ статута на личния състав на министерството с оглед преодоляване на съществуващите несъответствия със Закона за държавния служител. Застъпено бе и становището, че са налице и някои противоречия с разпоредбите на закона за защита на личните данни, касаещи обработването на лични данни. С цел преодоляването им ще бъдат направени съответните предложения между първо и второ гласуване.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред се обедини около становището, че е необходимо разработването на изцяло нов и модерен закон, който да регулира обществените отношения, свързани с вътрешната сигурност и обществения ред, и подлагането му на обществен дебат.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред приема за основателни мотивите на вносителя и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи № 202-01-37, внесен от Министерския съвет на 27 юни 2002 г.
Становището на комисията е прието на 24 юли 2002 г. с 16 гласа “за”, без “против” и 4 гласа “въздържали се”.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Дончев.
Давам думата на министър Петканов да представи законопроекта от името на вносителя.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям на вашето внимание законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи. Искам да Ви информирам, че паралелно с измененията и допълненията, които предлагаме по действащия закон, ние сме започнали подготовка по изработването, вероятно в края на годината или началото на следващата година, на изцяло нов Закон за Министерството на вътрешните работи. При това положение с основание се поставя въпросът, след като се изготви изцяло нов закон, кое налага към настоящия момент в действащия закон да се правят такива изменения и допълнения. Причините са основно в три направления.
Първо, налагат се спешни промени в действащия Закон за Министерството на вътрешните работи, с оглед на приетите наскоро Закон за защита на личните данни, Закон за защита на класифицираната информация, Закон за убежището и бежанците и други нормативни актове, което ни задължава да направим спешни промени в Закона за Министерството на вътрешните работи.
На второ място, необходимо е да се съобразим с ангажиментите, които сме поели и които се съдържат в Националния план за действие за приемане на Шенгенското законодателство.
И най-накрая, действието на Закона за МВР досега показа известни недостатъци, непълноти и противоречия, които се налага да бъдат отстранени в спешен порядък.
Искам да подчертая пред вас, че всички или почти всички промени, които предлагаме в Закона за МВР ще влязат в изцяло новия Закон за МВР, така че основно бих казал, че с приемането на тези промени всъщност започваме и приемането на бъдещия нов Закон за МВР.
Ако ми позволите, две думи по отношение технологията на изработване на законопроекта. Смея да твърдя, че този законопроект е дело на всички служители в системата на МВР и това е така, доколкото:
Първо, от всички национални и регионални служби на Министерството на вътрешните работи бяха получени различни предложения за изменения и допълнения в действащия закон. Те бяха стотици, да не кажа хиляди на брой. Работната група, която подготвяше законопроекта, обсъди внимателно всяко едно от тези предложения и тези, които бяха рационални, са включени в законопроекта. След като той беше изготвен като такъв отново беше разпратен до националните и териториалните служби на МВР и вече по самия законопроект ние получихме различни бележки, които също са намерили отражение в законопроекта.
В законопроекта се съдържат множество и различни изменения и допълнения. Аз ще посоча само по-важните от тях, които имат принципно значение.
На първо място, в законопроекта е предвидено създаването на т.нар. “Национална точка за контакт” за целите на международното полицейско сътрудничество, осъществявано от нашето министерство и съответните служби от други страни. Всички те настояват, такова е изискването на Европейския съюз, когато се осъществяват полицейски контакти това да става чрез един център, наречен “Национална точка за контакт”.
На второ място, има цяла поредица от промени, които са свързани със статута на личния състав в системата на МВР. Към настоящия момент в тази система работят три категории лица: военизирани – офицери и сержанти; граждански лица – държавни служители, и граждански лица, които работят по трудово правоотношение. Практиката обаче показа, че по отношение на първите две категории – военизираните и държавните служители, режимът, статутът на тези служители трябва да бъде приблизително еднакъв. И с предлаганите промени в законопроекта се цели именно сближаване на статута между тези две категории служители.
Следващата група промени са свързани с различни корекции във функционалната компетентност на структурните звена в системата на МВР. Искам да подчертая, че този процес не е доведен докрай. Това ще бъде направено с новия Закон за МВР, но на настоящия етап сме направили по-важните промени в тази насока, например функционалната компетентност на Национална служба “Борба с организираната престъпност”.
На трето място, значителни промени в закона или по-точно допълнение, нови моменти в законопроекта са въпросите, свързани с полицейската регистрация. Това е един изключително важен въпрос, който засяга правата и задълженията на широк кръг от граждани. До настоящия момент този въпрос беше уреден във вътрешни актове на МВР. Ние считаме, че се касае за първична нормативна уредба от изключително важно значение за гражданите и тя следва да бъде уредена в закон.
На следващо място, съществени моменти в законопроекта са текстовете, които се отнасят до установяването на забрани за използването на различни полицейски атрибути – дрехи, палки, лампи, белезници и т.н. Практиката показа, че една голяма част от престъпленията и най-вече грабежите, магистралните грабежи, които се извършват, се извършват от т.нар. мними полицаи – лица, които ползват полицейски атрибути. Поради което в законопроекта сме установили различни забранителни текстове в тази връзка и едновременно с това сме направили предложение в Наказателния кодекс за носене на наказателна отговорност по отношение на тази категория лица.
Важен момент също така в законопроекта е установяването на законова възможност за осъществяване на частна пожарна дейност. И към настоящия момент, без да има законово основание за това на много места в страната вече са създадени такива частни пожарни. Ние считаме, че няма пречка такава дейност да бъде извършвана от частни лица, от търговски дружества. Но за целта е необходимо в закона да бъдат уредени условията и редът, при които ще става това, - по подобие на частната охранителна дейност.
Това са по-важните принципни въпроси, които са намерили отражение в законопроекта. И едновременно с това редица непълноти, противоречия, които се съдържат в действащия закон, са отстранени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, министър Петканов.
Уважаеми народни представители, откривам дебатите по този законопроект. Всяка парламентарна група разполага с 30 мин. пленарно време.
Заповядайте, господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, колеги, господин министър! Предложеният проект за изменение на Закона за МВР има амбициозната задача да приведе в съответствие действащите сега закони с европейските стандарти във важните направления, а именно: сближаване на статута на офицерите и сержантите и държавните служители, граждански лица в структурите на МВР, да се унифицира законът със Закона за личните данни и Закона за класифицираната информация. Това са целите, както ги представи господин министърът, който си е поставил този закон. Но като цяло предложените промени не решават важни въпроси на провеждане на нормативната основа в дейността на МВР в съответствие с действащите препоръчителни норми на Европейския съюз, а именно: децентрализация на полицията, демилитаризация на полицейските служби; разширяване обхвата на гражданския контрол над полицията – тук изобщо не е застъпен гражданският контрол, а напротив, точно обратното; правото на социална защита на служителите на МВР и техните семейства; премахване на необосновани ограничения в осъществяване на граждански и политически свободи на полицейските служители. В същото време се утвърждават паралелно съществуване на военна и гражданска служба в МВР.
Според мен се увеличават неправомерно и в ущърб на правата на човека правомощията на министъра на вътрешните работи. Разрешителният режим от министъра е въведен при много от процедурите по този Закон за достъпа до личните данни, при уволнения, не е допустимо също достъпът до информационните фондове да се урежда с акт на вътрешния министър. Неправомерно се отказва и правото на съдебна защита на служителите на МВР при наказания и уволнения, както предвижда Законът за държавния служител, към който се стремим да унифицираме.
Проектът не третира въпроса с подсъдността на държавните служители в структурите на МВР. Знаете, че едно от изискванията на Европейския съюз е точно да няма специални съдилища, независимо дали става въпрос за служители на МВР или не. Проектът не гарантира необходимата социална и правна защита на служителите на полицията и техните семейства при осъществяване на специфичните дейности с повишени рискове в духа на препоръчителните норми на европейските организации.
Най-уязвимото място във всички приемани досега законопроекти, имащи отношение към правата на гражданите, е отсъствието на съдебни процедури за обжалване от страна на гражданите и действията на полицията, армията, правоохранителните органи, в резултат на което българската държава много често губи дела в Страсбург. Това е факт. Даже от няколко дни имаме ново заведено дело и то сигурно ще бъде спечелено.
Конкретните ми бележки по предложените текстове на законопроекта са следните.
В чл. 9, ал. 2 се предвижда създаването на структура, наречена “Национално звено за контакт”. Организацията, структурата и дейността на Националното звено се уреждат от министъра на вътрешните работи. Първо, Законът за администрацията използва термина “звено”, като общоструктурните подразделения на държавната администрация, по-конкретно администрацията, включително и администрацията на МВР, организирана в дирекции, отдели и сектори.
В чл. 4 от Закона за администрацията не става ясно какъв е характерът на това звено. Второ, противоречи на законовата разпоредба, че министърът определя организацията и структурата в дейността на това звено.
Според чл. 11 от Закона за администрацията функциите на дирекциите и главните дирекции се определят с устройствения правилник, а устройствените правилници, колеги, се приемат от Министерския съвет. По-правилно в случая, според мен, би било, ако подразделението се определя в Закона за МВР, на неговото систематично място в глава четиринадесета “Обща администрация”. Със законовото определяне на функциите на звеното ще се предотврати възможността за някакъв произвол при определяне на неговата организационна дейност, когато залегне в глава “Обща администрация”.
Неясни са промените в раздел Vl “Управление на учебни заведения и научноизследователски институти”. От тях може само да се подразбере, че престава да съществуват средните сержантски училища. Те се трансформират в центрове за специализация и професионална подготовка и стават част от системата на Академията на МВР. В проекта обаче няма законово определение какъв е статутът на центровете за специализация и професионална подготовка. Не е ясно какъв вид документи ще получават завършилите тези центрове.
Новата редакция на чл. 66 от Закона за МВР е отстъпление от сега действащия член в Закона за МВР. Първо, отпаднал е текстът, съгласно който данните от полицейската регистрация могат да се предоставят само на съдебни органи по конкретно дело. Второ, предвижда се редът на полицейската регистрация да се определя от министъра на вътрешните работи. За кой ли път! Принципът в европейската защита на правата на човека е такава, че въпросите се уреждат не с актове на министъра, а със законова норма. В законопроекта не е ясно каква е законовата норма при този закон.
По-нататък, в предложения нов чл. 181а е предвидена само административна процедура - заличаване на полицейската регистрация.
Предложението за допълнение към чл. 69 не е удачно формулирано. Това дава възможност за действия по идентификация – снемане на пръстови отпечатъци, фотографиране, ДНК-проби и т.н. не само за незаконно пребиваващи чужденци, не само за тях, но и за чужденци, които са по Закона за бежанците, който е приет от това Народно събрание.
Най-много незаконосъобразие и несъвместими с европейските стандарти в областта на правата на човека съдържат предложенията в текстове, свързани със събирането и обработването на информация за граждани и организации.
Първо, разширява се възможността за съществуването на множество информационни банки с данни за гражданите и с предложението във всяка една от структурните звена на чл. 9 на Закона за МВР. Тоест, националните и териториални служби, дирекциите и специализираната обща администрация, учебни заведения, научноизследователски и приложни институти, служба за борба с организираната престъпност имат възможност да събират и лични данни. Това е в противоречие със Закона за личните данни.
Не се съдържат гаранции за правата на човека и противоречията в разпоредбите на чл. 178, ал. 1, която в сегашната редакция, от една страна, забранява събирането на информация за гражданите по расов, етнически произход, политически и религиозни философски убеждения, както и относно здравето и социалния им живот, а, от друга страна, се допуска събирането на такива данни, ако това е необходимо за целите на даденото разследване. Предложената проектонорма не дава отговор на въпроса кое разрешава събирането на такива данни и какви са съдебните гаранции, ако за дадено лице са събирани неправомерно такива данни, за тяхното искане и унищожаване.
Предложената нова ал. 4 на чл. 182 е типичен пример за замяна на законоустановено право на всеки гражданин да се запознае с личните данни, събирани за него и без негово знание. С административна процедура и отсъствие на съдебни гаранции в случай, че органите на МВР откажат напълно или частично предоставяне на такива данни. Такова важно право на всеки гражданин е поставено в зависимост от издаването правото на съдебна защита на накърнени права, както отбелязах по-горе.
Измененията в чл. 213, 215, 218 и 223 изобилстват с думите “по ред, определен от министъра на вътрешните работи”, въпреки че тази материя, подчертавам, въпреки че тази материя е уредена вече в други закони, приети от българския парламент. Става въпрос за трудови правоотношения и обезщетения.
В този смисъл много по-ограничена е разпоредбата на предложения вече нов чл. 223, ал. 5 за подпомагане на семействата на държавните служители, загинали при изпълнение на служебни задължения с чл. 19 по Закона за държавния служител. В предложението е поставено условие за подпомагане на семейства, ако са изпаднали в тежко материално положение, докато член 19 от Закона за държавния служител изисква обезщетяване на служителя и семейството му за вреди по повод изпълнението на държавната служба, в т.ч. и пенсии за неговите деца и съпруга.
Не отговарят на Закона за държавния служител и проекторазпоредбите за налагане на наказания и уволнения на служителите. Процедурата по дисциплинарни наказания по Закона за държавния служител включва както създаването на дисциплинарен съвет – чл. 95 и чл. 96 от Закона за държавния служител, така и съдебна процедура срещу незаконни наказания и уволнения. В изменението на закона не е предвидена такава процедура, която е съществен пропуск и не приравнява държавните служители в МВР с тези на останалите министерства и ведомства. Аз не мога да се съглася, че държавните служители в МВР са нещо междинно. Или са държавни служители, или не са.
И според мен най-сериозните разминавания в законопроекта са в чл. 80а, колеги, който гласи:
“(1) Физическите и юридическите лица са длъжни при поискване от полицейските органи да им предоставят за временно ползване превозни или съобщителни средства, когато това е необходимо за изпълнение на неотложни служебни задачи.
(2) В случаите по ал. 1, когато е последвала повреда или погиване на съобщителното или превозното средство се дължи обезщетение, съобразно гражданските закони”.
Тоест, знаете в момента колко грабежи са ставали и стават по магистралите и пътищата на България. Знаете, примерно, че София се намира на 2 часа път от границата. В момента, в който на вас ви бъде отнето моторното превозно средство с фиктивни полицаи, след 2 часа то просто няма да бъде в България, а ще бъде извън пределите на страната. Тоест, по този начин вие сами разбирате какво ще се случи тогава, как ще се облагодетелстват тези, които се занимават с кражби на моторни превозни средства от чл. 80а, приет от българското Народно събрание, от българския парламент, ако вие гласувате такъв текст.
И най-накрая, според мен, най-абсурдният текст. На нас ни се отнема правото на парламентарен контрол – чл. 85, ал. 1. По сега действащия закон: “Парламентарният контрол върху автоматизираните информационни фондове се осъществява от постоянна комисия на Народното събрание.” Заличен.
Новото предложение: “Контролът по защита на физическите лица при обработването на лични данни, при осъществяването на достъп до тези данни се упражнява от Комисията по защита на личните данни при условия и по ред, определени със закон.”
Не мога да се съглася и не мога да подкрепя такъв законопроект, който иска да отнеме конституционното право на Народното събрание да контролира работата и функциите на Министерството на вътрешните работи. Ето защо, така както в комисията, така и в залата аз лично няма да подкрепя този законопроект, защото той действително е един междинен законопроект и аз бих посъветвал министъра да се концентрира в правеното на изцяло нов законопроект, защото това вече е 15-та поправка за 5 години.
Да, аз знам, че той ще каже, че този законопроект, който е приет през 1997 г., не е бил добър. Да, действително, този законопроект имаше проблеми. Но той беше първата стъпка към въвеждането на граждански структури в системата на МВР. Нека да направим и втората стъпка и това да стане с един изцяло нов законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Бакалов.
Имате думата, уважаеми народни представители. Има ли желаещи?
Заповядайте, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! На нашето внимание е представен един законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи. Аз ще си позволя няколко общи и няколко конкретни бележки.
Първо, когато се променя или допълва един действащ закон, добре е да се засягат само тези текстове, които наистина са показали, че се нуждаят от усъвършенстване, че не са ефикасни, че трудно се прилагат в практиката.
Не е добре, поне по мое разбиране, да се правят промени в един действащ закон, когато това не е необходимо.
В настоящия законопроект на много места виждаме чисто редакционни промени, които едва ли са необходими. А пък и всеки практикуващ юрист знае колко е неприятно, когато много текстове в един действащ закон бъдат подложени на промяна. Защото във всяка промяна обикновено се търси нещо съществено, а не само някаква редакционна поправка.
И с оглед на това на мен ми се струва, че вносителят малко се е поувлякъл наистина. Примерно казано, в редица случаи същият текст, който в действащия закон е в една алинея, да го раздели на две алинеи, на други места текстове, които са в две алинеи, да се обединят в една. Едва ли това е необходимо и едва ли това е прагматично действие.
На второ място, на мен ми се струва, че тогава, когато се внася законопроект за изменение и допълнение на действащ закон, наистина трябва той да подобрява действащия закон. В редица случаи лично аз смятам, че това не е така. Например, когато става дума за един раздел, примерно глава осма “Национална служба за борба с организираната престъпност”. В действащия закон са изброени задачите, които изпълнява Националната служба за борба с организираната престъпност – НСБОП. В законопроекта има пренареждане на тези задачи. Само че аз не смятам, че това пренареждане е по-добро от сега действащия закон. Аз не мога да приема, че в момент, в който употребата на наркотици, наркотрафикът наистина се превръща в една много голяма опасност за цялото ни общество, с увеличаване на броя на лицата, които използват наркотици, с увеличаване на трафика през нас – това, което е характерно изобщо за целия трафик на наркотици, а България все още е на един от основните пътища на наркотиците, от едно много по-предно място да се сложи като 12-та точка, т.е. 12-та по ред задача на НСБОП – “борбата с незаконен трафик, производство и търговия с наркотични вещества и суровини за тяхното производство”.
Знаете, че много се засилват престъпленията и борбата срещу тях с незаконен трафик на хора, извеждане на хора от страната или вкарване в страната.
Отново тук виждаме чак 13-та точка, сега поставена, а е била 4-та – “незаконен трафик на хора и търговия с жени и деца за целите на сексуалната експлоатация”.
Много назад също са престъпленията против митническия режим.
Просто има едно пренареждане, на което, аз за себе си признавам, че не мога да разбера основанията. Мотивите, да. Дали наистина сега вече се смята, че някои от тези престъпления имат по-малка обществена опасност и затова са минали по-назад? Нещо, което според мен не е така. И дори не смятам, че вносителят и господин министърът на вътрешните работи мисли, че всичките тези престъпления вече са станали с по-малка значимост и трябва да минат назад.
Знаем колко се говори и трябва да се действа за борба срещу корупцията. Ами, т. 10 е “Корупцията в държавната и местната администрация”.
Има редица положения, при които също могат да се направят конкретни бележки. Да кажем, предвижда се създаване на нов чл. 80а:
“Чл. 80а. Физическите и юридическите лица са длъжни при поискване от полицейските органи да им предоставят за временно ползване превозни и съобщителни средства, когато това е необходимо за изпълнение на неотложни служебни задачи”.
Това беше едно положение, което повдигна доста възражения в комисията. Това е едно положение, което съществува в много страни и се използва. Наистина, когато служител на МВР има нужда от едно превозно средство или неговото се повреди, да може да вземе чуждо превозно средство и собственикът на това превозно средство да е длъжен да му го предостави.

Но не мога да се съглася с ал. 2: "В случаите по ал. 1, когато е последвала повреда или погиване на съобщителното или превозното средство, се дължи обезщетение съгласно гражданските закони." Какво значи това? Че собственикът на повреденото или погиналото превозно средство, ако тръгне по общия ред на гражданските закони, ще съди МВР? Да тръгнат спорове колко е стойността на това превозно средство? Това означава едно такова лице, което е услужило на органите на МВР, предоставило си е собственото превозно средство, да изпадне наистина в едно тежко положение, да чака изход от един спорен съдебен процес.
По отношение отнемането на парламентарния контрол в изменението на чл. 185 също смятам, че това е трудно да бъде прието. Има Закон за защита на личните данни. Вие ще видите, че с този закон, може би наистина при второто четене ще трябва доста да се помисли, се предвиждат вече по законодателен път доста отклонения от Закона за защита на личните данни. Дават се едни немалки допълнителни правомощия на МВР. Казано е: "В информационните фондове на МВР могат да се обработват лични данни. При обработката на лични данни, свързани с дейностите по защита на националната сигурност, опазването на обществения ред и противодействието на престъпността, органите на МВР не искат съгласието на физическите лица…, не го информират." Това е една дейност, която е необходима. Но всичките тези законодателни решения трябва да бъдат съгласувани със Закона за защита на личните данни, защото в противен случай ще се окаже, че ведомството, което по силата на функциите, които изпълнява и на възможностите, които има, включително и техническия ресурс, има най-голяма възможност да се докосва до личните данни на хората, ще бъде поставено в един режим извън онзи закон. Това до голяма степен обезсмисля основния закон! И дори ако това в много случаи се налага да става, една гаранция, че няма да се злоупотребява с това, е именно парламентарният контрол.
Аз дори бих казал, че може спокойно да се помисли текстът на чл. 185 в предлаганата редакция дали не противоречи на Конституцията? Защото според мен не може със закон да се ограничава правото за парламентарен контрол, което е едно основно конституционно залегнало правомощие на Народното събрание. (Неразбираеми реплики на народния представител Иво Атанасов.)
Господин Иво Атанасов може би не е съгласен или е съгласен с мен, не мога оттук да го чуя. Но ще имате възможност да вземете отношение.
Има и редица случаи, при които наистина повече или по-малко ние трябва да видим доколко някои от предлаганите промени или допълнения се налагат. Доколко е необходимо едно наистина доста голямо отдалечаване, не става дума за офицерите и сержантите, а за служителите от системата на МВР, от статута на държавния служител. Има редица направления, където това е необходимо. С това трябва да сме съгласни. Същевременно обаче, ако ние наистина създаваме тук един режим на държавен служител, който не е статутът на държавния служител по Закона за държавния служител, а един изцяло нов статут на служител и то пак наречен държавен служител в МВР, но по статут, по правомощия, по функции, по задължения дали е необходимо този статут да се различава толкова съществено от другия?
Аз смятам, че този законопроект, който очевидно е замислен да подобри работата на МВР, да подобри действащия закон, в редица случаи не постига тази цел.
И лично аз ще се въздържа при гласуването. Същевременно, ще използвам възможността между първо и второ четене на тези текстове, които според мен трябва да бъдат променени, да сторя това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Има още четири минути до 11,00 ч. Това е възможност за още едно изказване преди почивката.
Заповядайте, господин Рафайлов.
НАСКО РАФАЙЛОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Четирите минути ще бъдат достатъчни, за да направя някои бележки по цялата дискусия, която се води по закона, с оглед на целите, които са поставени с тези промени.
Да, ние днес гледаме промени на един архаичен закон, който е лишен от всякаква логика, в това число и юридическа. Гледаме един закон, на който основен белег е неговият анахронизъм. И по тези съображения аз нямам някакви особени обструкции на изнесеното и остро разкритикуваните поправки в закона от колегите – народни представители от ОДС. Но ми се струва, че те допуснаха един уклон в изложенията си към конкретизация, която е присъща на второ четене.
Очевидно е, че това, което те изнесоха, е крайно недостатъчно като критика на този закон. И ние ще бъдем свидетели, живот и здраве, някъде към месец януари-февруари, на един закон, дали той ще бъде закон за Министерството на вътрешните работи или закон за вътрешните работи на държавата, или ще бъдат няколко закона, които уреждат дейността на тези служби не като служби, а като закони за тази дейност, това предполага достатъчно технологично време, за да може да се случи нещо хубаво. И ние да се сдобием с един законодател, от който произтичат права и задължения на тези служби, които съответстват на работата им към Европейския съюз, където ние сме се устремили по всякакъв начин.
В този смисъл искам да подкрепя изразеното становище, че е необходимо този закон да се постави в далеч-далеч по-големи рамки на критика и да се изпълни със съдържанието на времето, в което живеем, от една страна, а от друга страна, нека да не слагаме прът в колелата на нещо, което, макар и палиативно, е много необходимо, за да може Министерството на вътрешните работи да функционира. Характерът на тези промени се изразява основно в това, че ние трябва да синхронизираме дейността на този закон в съответствие с изискванията на законите, които ние вече приехме дотук. Мисля, че това не подлежи на съмнение.
В този смисъл самият аз, колегите ми от НДСВ, колегите - коалиционни партньори, а призовавам и така наречена опозиция, да направят така необходимия компромис, да видят тази неотложна необходимост и да присъединят гласа си към нас в подкрепа на промените на закона. Благодаря много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Рафайлов.
Уважаеми народни представители, часът е 11,00.
Тридесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме дебатите по проекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи.
Имате думата, господин Юруков.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! От името на Парламентарната група на Коалиция за България заявяваме, че основната философия на предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за МВР ще бъде подкрепен от нас, народните представители.
Този законопроект бележи няколко отличителни факта, които е необходимо да бъдат приети като промени, свързани, първо, със синхронизирането на Закона за защита на личните данни, Закона за защита на класифицираната информация, уреждане статута на работещите в системата на Министерството на вътрешните работи, регистрацията, извършена от органите на Министерството на вътрешните работи, забраната за носене на отличителни знаци на МВР, необходимостта, уредена в чл. 80а от законопроекта за ползване на лични превозни средства и други такива на физически лица при необходимост при изпълнение задълженията и отговорностите на служителите на МВР. Също така необходимостта от изграждане на националното звено за контакт като предпоставка за продължаване борбата и усилията на българското правителство, на българската държава с международната престъпност, която, за жалост, все още се реализира на територията на Република България.
Ние споделяме необходимостта от тези промени като в същото време сме с ясното съзнание, че мнозинството и правителството трябва да изразят своята философия за нов закон, който, както и в комисията, споделено и от министъра на вътрешните работи, споделено и от много народни представители, беше изразена необходимостта дали ще бъде един закон, който урежда тези обществени отношения – Закон за обществения ред, Закон за сигурността или други, но като цяло това е необходимост. И смятаме, че в следващия парламентарен сезон мнозинството ще представи така необходимия проект в Народното събрание.
Аз няма да се спирам на отделните текстове. Някои от тях бяха детайлно разгледани и в комисията, преждеговорившите колеги също се спряха на отделни текстове, но искам да спра вниманието ви на разпоредбата на чл. 181, ал. 7: “Личните данни от информационните фондове могат да се предоставят само на органите за защита на националната сигурност и обществения ред, както и на органите на съдебната власт за нуждите на конкретно посочено наказателно дело.”
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, дали в думите “само на органите” се изключва възможността – това, което казаха и другите колеги народни представители – се изключва възможността за парламентарен контрол, което, и по мое мнение, ще противоречи на Конституцията. И ще помоля министър Петканов, ако е възможно, да поясни тази разпоредба на чл. 181 дали лишава от възможност Народното събрание да осъществява парламентарен контрол.
Що се отнася до безпокойството по текста на чл. 80а за възможността служители на Министерството на вътрешните работи да поиска при необходимост лични моторни превозни средства, съобщителни и т.н., аз мисля, че няма опасност за злоупотреба, тъй като има подобен текст и в Наказателния кодекс, който вменява в отговорност задълженията на физически лица да оказват съдействие на органите на властта при предотвратяване или извършване на престъпление.
Все с оглед на тези съображения и изказаното становище като цяло за философията на законопроекта, още веднъж заявявам, че ние ще подкрепим този законопроект на първо четене и си запазваме правото по отделните текстове на второ четене да изразим и конкретно становище. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Юруков.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър на вътрешните работи, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да изразя становището на Парламентарната група на Движението за права и свободи – ние ще подкрепим предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за МВР на първо четене, тъй като оценяваме големия брой положителни промени, които се съдържат в него и които целят подобряване нормативната уредба, свързана с Министерството на вътрешните работи, подобряване на неговата организационна структура, привеждането на статута на служителите в Министерството на вътрешните работи в съответствие със Закона за държавния служител, уеднаквяване на режимите, които съществуват в момента между военизираните служители – офицери и сержанти, от една страна, и от друга страна, гражданските лица. Също така подкрепяме привеждането на Закона за МВР в съответствие с наскоро приетия от това Народно събрание Закон за защита на личните данни, където ясно и категорично се изисква да се изгради ясен механизъм за защита на личните данни при тяхната обработка от страна на всички администратори на лични данни.
Но точно тук специално искам да подчертая и да отговоря на някои критики, които бяха отправени от колеги народни представители за това, че се нарушават разпоредбите на Закона за защита на личните данни или пък се нарушава конституционното право на Народното събрание за парламентарен контрол.
Първо, искам да ви посоча, че специално в Закона за защита на личните данни чл. 1, ал. 4 изрично посочва, че в специални закони може да се уредят обработването и достъпа до лични данни за целите на отбраната, националната сигурност и обществения ред, както и за функционирането на органите на изпълнителната и съдебната власт при прилагането на наказателното право. Така че още при подготовката и приемането на общия закон или по-точно специалния Закон за защита на личните данни изрично е посочено и такава беше идеята още при подготовката на проекта на този закон, че в специални закони ще се предвиди специален режим за защита на личните данни в тези сфери, които са посочени изрично в ал. 4, като, разбира се, основните принципи, залегнали и в Директивата на Европейския съюз за защита на личните данни и Конвенция № 108 на Съвета на Европа за защита при автоматизирана обработка на лични данни, няма да бъдат нарушени от тези закони. И другото условие, изричното условие, което беше посочено и което беше изисквано от страна на международните експерти и най-вече експертите на Интерпол, които осъществиха многобройни мисии в България точно при подготовката и приемането, изработването на Закон за защита на личните данни, беше, че цялостният контрол по спазването на законодателството, гарантиране правата на гражданите при обработката на лични данни, трябва да се осъществява от един независим държавен орган, какъвто е Комисията за защита на личните данни.
Именно поради тази причина напълно в съответствие с тези принципи, залегнали в Закона за защита на личните данни, и в настоящия законопроект е въведена разпоредбата на § 51, който изменя чл. 185 и който гласи, че контролът в защита на физическите лица при обработване на личните данни се упражнява от Комисията за защита на личните данни. Няма никакво нарушаване на Закона за защита на личните данни. Напротив, именно тази разпоредба е в съответствие и в духа на Закона за защита на личните данни.
Искам само да направя една бележка преди да приключа своето изказване. Аз също изказвам лично известни резерви относно § 14 от закона, а именно създаването на чл. 80а, с който се дава право на полицейските органи да изискват от физическите и юридически лица да им предоставят за временно ползване притежавани от тях превозни или съобщителни средства. Мисля, че тази разпоредба следва добре да се прецени. Тук бяха изказани вече опасения за това, че и сега много се злоупотребява с използването на полицейски атрибути. Знаем за използването на фалшиви полицейски палки, униформи и т.н.
Движението за права и свободи изказва своята категорична тревога от зачестилите и с неприемливо висок брой магистрални нападения, на които стават жертва най-вече чуждестранни граждани и които нанасят тежък удар върху имиджа на България в международен план, които водят аналогично до логичната последица огромен брой потенциални туристи – най-вече турски гастарбайтери, живеещи и работещи в Западна Европа, да заобикалят България. Те ползват по-дълги, заобиколни пътища, като по този начин държавата губи от транзитни такси и всякакви други разходи, които иначе тези туристи биха направили в България и биха донесли свежи пари във валута за нашата икономика.
Знам, че в Министерството на вътрешните работи са провеждани специални работни срещи по този въпрос. Затова още веднъж обръщаме специално внимание на Министерството на вътрешните работи да се създаде някакъв работещ механизъм за предотвратяване на тези посегателства. Би могло, например, да се предвиди част от транзитните такси и таксите, които се взимат на влизане в територията на Република България от чужденци с моторни превозни средства, целево да се превеждат за създаването на някои специални формирования на Министерството на вътрешните работи, които да охраняват именно тези транзитни пътища и най-вече отсечката Калотина – Капитан Андреево, за да може наистина да се подобри състоянието, свързано с магистралната престъпност, и да се намали броят на тези престъпления.
Още един път заявявам, че Движението за права и свободи ще подкрепи на първо четене законопроекта и се надяваме при второто четене да можем да внесем съответни корекции в законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на господин Четин Казак.
Думата има господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Както в комисията, така и тук аз ще подкрепя измененията, които са предложени от Министерството на вътрешните работи относно закона. Тревожи ме един факт, който бегло беше споменат от колегата Бакалов. Какво имам предвид? Надявам се относно моите опасения да има някакви изменения в тази насока при второто четене.
Става въпрос за § 45 – чл. 178. Радващо е, че се въвежда една ал. 1, която гласи: “Забранява се събирането на информация за гражданите единствено по расов или етнически произход, за политически, религиозни и философски убеждения, членство в политически партии, в организации, сдружения с религиозни, философски, политически или синдикални цели, както и относно здравето или сексуалния им живот”. Това е радостно, това е хубаво.
Но какви опасения имам аз и как би се тълкувало след това продължението на тази алинея? Предложението гласи: “Събирането на данни на тази основа е допустимо само, ако това е абсолютно необходимо за целите на дадено разследване”. Аз мисля, че това изречение противоречи на Конституцията и на всички наши ратификации относно правата на гражданите. Надявам се по време на второто четене това да се има предвид. Ще направя нужното предложение, за да отпадне това изречение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на господин Юсеин.
Господин министър, желаете ли да се изкажете?
Има възможност да говорите най-малко 10 минути, но Вашата цел е законът да бъде приет с овации. (Смее се.)
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Именно, защото искам да бъде приет, макар и без овации, ако ми позволите, да добавя две думи на базата на това, което чух.
Действително в закона се предлагат такива промени, които са неотложни, които целят подобряването на закона и аз съм дълбоко убеден, че това е направено.
Второ, както господин Бакалов, така и господин Соколов се спряха на чл. 80а – установената възможност органите на полицията да използват автомобили и евентуално и други технически средства, когато има форсмажорни, спешни обстоятелства. Не виждам опасения, каквито те изразиха. Става дума, уважаеми народни представители, за случаи, при които има бедствия, аварии, пожари. Моля ви да обърнете внимание само на един красноречив пример, за да разберете има ли нужда от този текст – “Индиго”. Тогава, когато се налагаше да бъдат извозвани десетки деца, а са пристигнали една или две линейки, мисля, че в такива случаи даже без да има подобно задължение, гражданите трябва да реагират по този начин. Но за всеки случай, нека да има и законово задължение.
Искам да ви уверя, че полицията не злоупотребява и досега не е злоупотребявала по този начин. Нека не смесваме дейността на полицията с магистралните бандити, които се представят за полицаи. Става дума за такива форсмажорни обстоятелства.
Поставя се въпросът за обезщетението. Господин Бакалов, ако един човек със своята кола е допринесъл да бъдат спасени два човешки живота на две деца, надали най-важното нещо, което би го вълнувало, е обезщетението, което би трябвало да получи.


По чл. 185 – за парламентарния контрол. Въпроса поставиха двамата депутати отдясно и господин Юруков – отляво. Никой не отнема възможността за парламентарен контрол. Моля ви внимателно да прочетете текста.
Старият текст гласи, че парламентарният контрол върху автоматизираните информационни фондове се осъществява от постоянната комисия на Народното събрание и се сочи коя и как. Вие добре знаете, че възможността за осъществяване на парламентарен контрол се урежда в Конституцията, в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а не в други закони и подзаконови актове. Следователно, дали го е имало досега този текст или не, парламентарен контрол ще се осъществява и може да се осъществява. Така ще бъде и за в бъдеще.
С оглед Закона за защита класифицираната информация, в чл. 185 е посочен този специализиран орган, който е създаден със закона и това не означава, че се преустановява възможността за парламентарен контрол. Моля ви да обърнете внимание на този факт.
По две-три от бележките се направи несполучлив опит, повтарям – несполучлив опит, като се твърдеше, че промените, които се предлагат, противоречат на Закона за защита на личните данни и на Закона за защита на класифицираната информация. Това не отговаря на истината.
Твърдя пред вас, че 100 процента текстовете на предлагания законопроект са съобразени с тези два закона. И ако някой твърди противното, моля ви да посочи на кой текст от съответния закон противоречи.
Оттук нататък – учудих се, че господин Соколов отдели толкова много време на един технически въпрос. Останах изненадан. Става дума за задачите, които се дават на НСБОП. Те са 10-15 на брой. Няма пренареждане, както твърди господин Соколов, а има вмъкване на нови правомощия. И ако систематическото им място не е най-подходящото, то може да бъде променено. Но без съмнение тук става дума за един технически въпрос, който не заслужава такова внимание.
В изказването на господин Бакалов бяха посочени 3-4 неща, върху които с по две изречения искам да взема думата.
Най-напред той твърди, че законопроектът не отговаря на европейските изисквания за децентрализация на полицията. Такова нещо просто няма.
Първо, такова изискване няма.
Второ, уважаеми господин Бакалов, в четири пети от европейските страни, ако не и повече, полицията, МВР е централизирано. Моля Ви това да го знаете оттук нататък! И за никаква децентрализация не може да става дума.
Ако сте запознат с полицейските структури в Европа, трябва да знаете, че навсякъде има централизация. Ако с българката полиция сте запознат, трябва да знаете, че тя следва немския модел, където има изцяло централизация.
Говорихте за военните съдилища. Не можах много да разбера каква е тезата Ви, но с две думи – изискването за децентрализация на полицията налага полицейските служители при извършени престъпления да бъдат подсъдни на гражданските, а не на военните съдилища. Ние сме направили такова предложение в Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Там му е мястото за подсъдността в процесуалния закон, а не в устройствения закон за МВР.
Говорихте за разрешителните. Да, ние следваме една линия за ограничаване, за намаляване на безброй многото разрешителни, които въобще съществуват и в частност и в МВР, но има една категория дейност, която не може да бъде осъществявана при условията на регистрационния режим. Разрешителни трябва да се издават и това се отнася и за частната охранителна дейност, за лица, които ще разполагат с оръжие, това се отнася и за частната пожарна дейност. И кой според вас би трябвало да издава това разрешение – шефът на ХЕИ-то, на "Аптечно управление" ли или Министерството на вътрешните работи?
Що се касае до правата на човека – обжалването на актове на министър и т. н., доколкото можах да схвана Вашето изказване, аз ще Ви посоча само един пример. (Неразбираеми реплики на Йордан Бакалов от място.)
Не, не го знаете! Става дума за действащата от миналия понеделник инструкция, с която се дава достъп до архивите на МВР, до личните данни, събирани за лицата или до техните досиета. За първи път, уважаеми господин Бакалов, в тази инструкция е записано, че отказът на министъра на вътрешните работи да даде такъв достъп до архивите подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. За съжаление, народните представители нямат право на реплика след изказването на министър.
Думата има господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Отново в Закона за МВР не се застъпва тази част, в която да се види ролята на местната власт. И отляво, и от дясно говорим за засилване ролята на местното самоуправление, но в момента по съществуващия закон имаме право хората, които участват в местното самоуправление, го знаят много добре, така наречения случай "Общинска полиция", като от съответната община се изисква да изплаща разходите, а цялото методическо ръководство е от страна на регионалната дирекция.
Тук също се говори от настоящото правителство и е инициатива и на СДС, за избираемост на областните управители, на областните съвети.
Моят въпрос е, и като реплика към господин министъра – ще се създадат ли правомощия на лицата, които ще бъдат избрани, а ние трябва да подготвим закона, а не отново да го преработваме, за правомощия също на областните управители и областните съвети?
Господин Петканов спомена, че ние копираме немския модел на силен централизъм. Аз съм съгласен с немския модел, но немският е в страна, където "Алисен орнунг" и живеят немци, където, като се каже на германеца нещо, той го изпълнява.
Какво се получава? При съответния кмет, тук има много мои колеги, отвиват и се оплакват от дискотеки, от нарушаване на обществения ред. Вдигаш телефона, обаждаш се в РДВР и те ти казват: имаме недокомплектованост, липса на бензин, това нямаме, онова нямаме. В края на краищата местната власт не може да упражни своите правомощия. Така ли е, господин Илиевски? И при тебе са идвали, и при Муса са ходили, и при кой ли не ходят…
Аз разбирам, че сега на господин Петканов много повече му се слушат важните обяснения на господин Гиньо Ганев, но това е една страхотна язва в нашето общество и нека да не декларираме само там, където имаме удобен случай и да говорим за децентрализация и усилване ролята на местната власт, а същевременно да правим всичко възможно за такава централизация. В България имаме две електорални личности – президент и кмет, които де факто след страхотната кампания, която се развихри на тези избори, тези лица стават известни на почти всички в региона си и на централно ниво, а в края на краищата те нямат никакви правомощия.


При една електорална личност настроенията към нея са много големи, защото има правомощия, тъй като в края на краищата се избира. А ние правим така, че всеки служител да може да саботира работата на местното самоуправление. Знам, че най-малко е виновен сегашният министър на вътрешните работи. Сигурно е много трудно да се обхване тази необятна и тъмна империя, наречена МВР, защото много малко неща излизат на светло. Докато министърът научи какво става в МВР, то правителството вземе, че падне. Така че долу има едно постоянно котило, което дърпа конците в това МВР, подготвя всичко и го дава на министъра, на заместник-министрите, те се подписват на разни документи и без да обиждам някого, едва ли разбират за какво става дума.
Моята идея е: нека регионалните дирекции и регионалните служби “Полиция” да се замислят за даване на правомощия на местната власт.
Господин Петканов, държавата, която е първа в света, която е лидер, има “Каунти полис”, “Сити полис”, “Метрополитен полис”, “Федерал полис”. За съжаление, ние сме като Германия – някъде по средата. Нека да копираме опита на първите в света, защото една еклектична държава от 235 националности, където единият е от Виетнам, другият – от България, третият – от Англия и т.н., с различен манталитет, единствено тази държава се държи в яката хватка на полицията. Винаги съм го казвал – няма по-полицейска държава от Съединените щати. В момента, в който нарушиш закона, тя те хваща отвсякъде. Много е свободна, но само да не нарушиш закона.
Нека на нашата местна власт да дадем правомощия. Със закона на второ четене местната власт наистина да стане местна власт, а не само да тръбим навсякъде, че ние сме за местната власт, а всъщност това да остава само една пропаганда за хората и нищо повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Кирчев.
Искате да направите реплика на господин Кирчев?! Заповядайте, господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Господин министър, от Вашето изказване останах с впечатление, че Вие изобщо не познавате Декларацията за полицията. Ето я! (Показва декларацията на министър Петканов.) Не познавате и Резолюция § 690 на Съвета на Европа…
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Бакалов, какво ще кажете във връзка с изказването на господин Кирчев? (Приятно оживление в залата.)
ЙОРДАН БАКАЛОВ: От изказването на министъра на вътрешните работи се видя, че той не познава Международния кодекс за поведението на държавни длъжностни лица.
Член 80а… Вие дадохте много зловещ пример, господин министър. Много добре знаете, че българските граждани съдействаха за превозването на децата до болницата, както всеки от тази зала ще съдейства. Но Вие да задължавате – просто не можете. Това е голямата разлика.
Другата манипулация – чл. 185. Вие даже не познавате, че това е допълнение от Закона за защита на личните данни, а не от Закона за класифицираната информация. И защо трябва да отпадат алинеи 1, 2 и 3? Да, това право ни е дадено по Конституцията и ние ще си го отстояваме.
Между другото, Вие точка след точка отричахте постоянно предходната. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Кирчев се отказва от дуплика. (Приятно оживление в залата.)
Има ли други желаещи да се изкажат? Няма.
Преминаваме към първо гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за вътрешните работи.
Моля, гласувайте.
Гласували 202 народни представители: за 155, против 16, въздържали се 31.
Законопроектът е приет на първо четене.


Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ПРЕГОВОРИ И ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ГАРАНЦИОННО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ ПО ЗАЕМНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ “ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ” ЕАД И ЕВРОПЕЙСКАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОЕКТ “РЕХАБИЛИТАЦИЯ И МОДЕРНИЗАЦИЯ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ” ЕАД”.
Моля да бъде представен докладът на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ:
“Комисия по енергетика
Комисия по бюджет и финанси

ДОКЛАД
по проект за решение за даване на съгласие за провеждане
на преговори и за сключване на Гаранционно споразумение
между Република България и Европейската банка за
възстановяване и развитие по Заемното споразумение между
“Топлофикация – София” ЕАД и Европейската банка за
възстановяване и развитие за финансиране на проект
“Рехабилитация и модернизация на “Топлофикация –
София” ЕАД”, внесен от Министерския съвет

На съвместно заседание, проведено на 31 юли 2002 г., Комисията по енергетика и Комисията по бюджет и финанси разгледаха проект за решение за даване на съгласие за провеждане на преговори и за сключване на гаранционно споразумение между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие по Заемното споразумение между “Топлофикация – София” ЕАД и Европейската банка за възстановяване и развитие за финансиране на проект “Рехабилитация и модернизация на “Топлофикация – София” ЕАД”.
На заседанието присъстваха: Милко Ковачев – министър на енергетиката и енергийните ресурси, Ангел Минев и Илко Йоцев – заместник-министри на енергетиката и енергийните ресурси, Красимир Катев – заместник-министър на финансите, Стефан Софиянски – кмет на Столичната община, Иван Гечев – заместник-кмет на Столичната община, Валентин Димитров – изпълнителен директор на “Топлофикация – София” ЕАД, Иванка Диловска – директор на дирекция в Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, Любка Георгиева – началник-отдел в Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, Лъчезар Стефанов – директор на дирекция “Външни финанси” в Министерството на финансите, Лилия Маутнер – началник-отдел “Експлоатация на инженерната инфраструктура” в Столичната община, специалисти от Столичната община и “Топлофикация – София” ЕАД.
В изпълнение на Стратегията за развитие на централизираното топлоснабдяване за периода 2002-2005 г., “Топлофикация – София” ЕАД е включила като приоритетен проект в инвестиционната си програма рехабилитация и модернизация на топлопреносната мрежа и на абонатните станции.
Настоящото Гаранционно споразумение като част от проекта визира заем в размер на 30 млн. евро, отпуснат от Европейската банка.
Предвижда се реализацията на проекта да започне през 2002 г. и да завърши окончателно през 2005 г.
Общата стойност на разходите възлиза на 120,6 млн. евро.
Финансирането на проекта ще се осигури със заемни средства, собствени средства и безвъзмездна помощ от Международния фонд за подпомагане извеждането от експлоатация на АЕЦ "Козлодуй". От своя страна “Топлофикация – София” ЕАД ще финансира със собствени средства подготовката на тръжната документация, всички проектни и част от монтажните работи, както и всички местни данъци, мита и такси, свързани с доставките на оборудването.
Източници на финансиране: заем от Европейската банка за възстановяване и развитие – 30 млн. евро; заем от Световната банка – 26 млн. евро; грант от Международния фонд за извеждане от експлоатация на АЕЦ "Козлодуй" – 30 млн. евро; грант от Програма ФАР за техническа помощ – 1,6 млн. евро; съфинансиране от “Топлофикация – София” ЕАД – 33 млн. евро.
Условията по заема за Европейската банка за възстановяване и развитие, са следните: срок на кредита – 15 години, до 2016 г.; период на усвояване – 4 години; гратисен период – 5 години; период на погасяване – 10 години; лихвен процент - годишен либор плюс 1 процент; наказателна лихва при просрочване на плащане – годишен либор плюс 3 процента.
Рехабилитацията на мрежата ще се реализира чрез: замяна на 60 км топлопреносна мрежа; замяна на термоизолация; замяна на компенсатори и вентили; инсталиране на нови помпи с регулиращи обороти в централите.
Рехабилитацията на абонатните станции се състои в замяна на около 7 хил. стари абонатни станции.
Положителните резултати от реализирането на проекта са:
- положителен фискален ефект за държавния бюджет – намаляване на субсидиите от държавата и подготовка за приватизация;
- икономически изгоди за “Топлофикация - София” – намаляване разхода на гориво, електроенергия и експлоатационните разходи;
- икономически ползи за битовите потребители – намаляване количеството на потребената топлинна енергия за отопление на отделните домакинства и създаване на предпоставки за включване на нови потребители към централизираното топлоснабдяване;
- институционална промяна – въвеждане на частния сектор под формата на управленски договор, което е разплащателно условие на Европейската банка за възстановяване и развитие;
- енергийна ефективност – налице са технически предпоставки битовите консуматори да управляват и намаляват потреблението си при запазване на комфорта;
- околна среда – предвид високото ниво на очакваните спестявания на въглероден двуокис е налице възможност за осигуряване на средства от Прототипния въглероден фонд.
В хода на обсъждането господин Румен Овчаров направи предложение, което да се добави към доклада по проекта за решение, със следния текст:
“Използването на средствата от международния фонд за извеждане от експлоатация на АЕЦ “Козлодуй” ще започне след приключване на преговорите с Европейския съюз по глава “Енергетика”.
След обширна дискусия, на която се зададоха много въпроси и бяха изяснени допълнителни условия и подробности по проекта, се проведе гласуване, което приключи със следните резултати:
1. По предложението на народния представител Румен Овчаров:
Комисия по енергетика: “за” – 3 народни представители, “против” – 9 народни представители, “въздържали се” – 2 народни представители.
Комисия по бюджет и финанси: “против” – 13 народни представители, без “за” и “въздържали се”.
2. При гласуване на окончателния текст на доклада:
Комисия по енергетика: “за” – 13 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Комисия по бюджет и финанси: “за” – 13 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по енергетика и Комисията по бюджет и финанси предлагат на Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 от Конституцията на Република България да даде съгласие Министерският съвет да проведе преговорите и да сключи Гаранционното споразумение между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие по Заемното споразумение между “Топлофикация – София” ЕАД и Европейската банка за възстановяване и развитие за финансиране на проект “Рехабилитация и модернизация на “Топлофикация – София” ЕАД в размер на 30 млн. евро.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Близнаков, заповядайте, имате думата за процедура.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател! Уважаеми колеги, правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати господин Илко Йоцов, заместник-министър на енергетиката и енергийните ресурси и госпожа Иванка Диловска, директор на дирекция в същото министерство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате направеното процедурно предложение.
Гласували 120 народни представители: за 107, против 1, въздържали се 12.
Предложението се приема.
Моля да поканите господата в залата.
Преминаваме към обсъждане на решението.
Господин Божинов, заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Близо десет години в тази зала се установи практика, или по-скоро беше наложена практика, понеже страната е зле и е в безпаричие, има ли възможност да се водят преговори, дава ли някой на България кредит, това винаги да се смята за добре дошло и на парламента му се предлагаше, за да не кажа налагаше, да гласува, без да се замисля какви са условията и колко рационално ще се използват средствата. Има парадоксални случаи в досегашната ни практика по неизгодност на взетите заеми и нерационалност на изразходване на средствата. Не е нужно да се припомня историята с така наречения кредит за образованието, кредит за здравеопазването, където повече от една трета от сумите отиваха за консултанти и псевдоконсултанти, за обучение и програми. Тежестите се прехвърляха на българския данъкоплатец, средствата се консумираха веднага от донорите и от техните партньори, а българският народ с непосилни средства поемаше и ще поема тези заеми.
София и софийските дела също са един образец на живот на заем от бъдещето. Ако някой някога анализира какво ще връща след години България и София, също ще трябва да преосмисли колко добър е бил кметът и управата на София.
Но този заем е по-различен и който не е разбрал, трябва да му бъде казано и потретено, че за гаранция на заема се включва един грант от 30 млн. – едни пари, които според мен нямаме право в този момент да изразходваме и да се разпореждаме с тях. Това са пари от онзи трудно гласуван тук, в тази зала, заем, или по-скоро не заем, а така наречен безвъзмезден фонд, който ни се дава за сметка на затварянето на първите реактори на АЕЦ “Козлодуй”, а в документите на този заем виждам, че не се уточнява даже, че става дума за първите блокове, а се пише случайно, фриволно или недотам случайно, че става дума за затваряне на АЕЦ “Козлодуй”.
При новосъздалата се ситуация на преговори на българската страна по главата “Енергетика” и борбата, която трябва да водим за съдбата на “Козлодуй”, аз мисля, че е грях и престъпление да престъпим към консумирането на този безвъзмезден фонд, докато не изчерпим всички възможности за едно справедливо и обективно, почиващо на научна оценка за сигурността на нашите реактори, тяхно бъдеще, който днес пристъпва към консумирането на тези средства, и то не по предназначение, защото знаете, че това е безвъзмезден фонд не само срещу ангажимента да бъдат затворени, но и за мероприятията по затварянето на реактор. Така че не може лековато и безобидно да ни се четат мотивите на това проекторешение.
Аз решително се противопоставям и ще гласувам “против” не толкова за мероприятието, идеята за саниране на електропреносната система, икономиите и всичките добродетели и добруване, които ни се обещават с провеждането на това мероприятие. Аз ще гласувам “против”, защото този грант от 30 млн. не е никакъв грант. Грант е, когато е безвъзмездно, когато няма ангажименти. А тук са поети ангажименти, които не можем да понесем. И който не може да гарантира, че сме способни да ги понесем, няма право да ни предлага да харчим тези пари.

Аз мисля, че специалистите и достойните хора ще говорят след мен много по-конкретно, но това е позицията ми и аз лично няма да подкрепя това предложение, което ни се прави. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи да се изкажат? Господин Овчаров, имате думата.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми дами и господа народни представители! Тъй като съм сигурен, че не много от вас са си направили труда да прочетат точно за какво става дума, пък и в предоставените ни материали то не става ясно, аз съвсем накратко ще се опитам да обрисувам проекта, за който след малко ще трябва да гласуваме.
Първо, трябва да е ясно, че проектът е губещ. И е губещ по една елементарна причина – неговата икономическа ефективност не може да бъде доказана. И именно поради тази причина този проект до момента не е финансиран нито от Световната банка, на която е предлаган още в началото на 90-те години, нито от Европейската банка за възстановяване и развитие, нито от който и да било частен инвеститор. Измислени са и гаранциите по този проект. Не е реалистичен и финансовият модел, с който той е обоснован. Той е обоснован със събираемост 80%. Тя в момента е по-малко от 80%. Вчера си говорихме в Комисията, но така и не стана ясно колко е. Господин Софиянски твърди, че тя е 77%. Оттук нататък ни предстоят три пъти увеличение на цените на електроенергията с по 10%. Не е необходимо да си много умен, за да разбереш, че повишаването на тези цени няма да доведе до увеличаване на събираемостта. Какво се предвижда като гаранция и какво се приема от Министерството на финансите като гаранция? Продажбите на електроенергия от “Топлофикация” – София, към Националната електропреносна компания. Вчера господин Софиянски каза, че тези продажби били в размер 56 млн. годишно. Аз, разбира се, му прощавам това, че той просто заблуди комисията, тъй като те са в рамките на 44 млн. максимум до момента и никога не са били 56 млн. Но това, както се казва, са дребни неща. Въпросът е как ще бъде произвеждана тази електроенергия, ако ние допуснем, че както е по стратегията, след 2004 г. бъде приватизиран “Булгаргаз”. Кой ще бъде този частен собственик на природен газ, който ще раздава на “Топлофикация” - София, безплатно природно гориво? Защото в момента за миналата година задълженията на "Топлофикация” - София към “Булгаргаз” са 114 млн. И те няма откъде да бъдат покрити. Тоест финансовата гаранция, за която господин Катев вчера говори, е абсолютно измислена и имагинерна. Тя е била такава и преди една седмица, когато Комисията по енергетика е отхвърлила проекта като икономически необоснован. Нищо не се промени за тази една седмица.
Защо изведнъж този проект стана икономически обоснован и е възможно да бъде реализиран икономически? Причината е една и тя е много простичка: 30-те милиона гранд или безвъзмездна помощ, ако искате да ви го кажа на български, които се предоставят от Международния фонд за извеждане от експлоатация на АЕЦ “Козлодуй”. Ето тези 30 млн., този безвъзмезден гранд правят проекта що-годе икономически обоснован. Въпросът е обаче дали ние имаме право да направим това нещо точно сега. Преди четири месеца, през месец март, ние тук ратифицирахме Споразумението за създаването на този безвъзмезден фонд за извеждане от експлоатация на АЕЦ “Козлодуй”. Оставям настрана, че става дума за извеждане от експлоатация на цялата АЕЦ “Козлодуй”. И точно така е записано в споразумението, което ние днес ратифицираме с вас. Ако искате, мога да ви прочета: “… необходимо за спирането на Козлодуйската атомна електроцентрала, както и на мерки в енергийния сектор, произтичащи от решението на Република България да затвори и спре от експлоатация блокове 1 до 4 на АЕЦ “Козлодуй” във възможно най-кратки срокове”.
Ето тези текстове ние ще потвърдим.
Оставям настрана въпроса дали тези средства не са необходими на самата атомна електроцентрала, ако ние решим действително да я извеждаме от експлоатация, дали тези 200 млн., които в момента съществуват във фондовете на АЕЦ “Козлодуй”, ще стигнат за това. Тези средства са достатъчни само за първия етап, за момента, в който централата ще бъде спряна, но не и за цялостното извеждане на централата от експлоатация.
Аз мога да приема, че господин Софиянски, след като седем години не си мръдна пръста и не направи нищо за Столичната топлофикация, в последната година от мандата си иска да започне с нещо, за да хвърли прах в очите на хората и да каже, че той прави нещо за тях. Това е, което той иска да направи. Защото за мен в момента това бързане е абсолютно необосновано. Аз не си представям, че експертите в Европейската банка за възстановяване и развитие стоят и чакат през месец август да отиде някой да започне преговори с тях. Аз не си представям, че след един месец, когато ще се върнем тук с Вас, преговорите ще бъдат завършени и ние ще трябва да ратифицираме споразумението, защото то трябва да бъде ратифицирано, примерно, в средата на месец септември, през останалите 15 или 20 дни до началото на отоплителния сезон някой ще успее да направи нещо в Столичната топлофикация. Но господин Софиянски може да си позволи да будалка когото си иска. Ние също можем да се правим, че сме избудалкани. Само че нали разбирате, че с това, което днес ще ратифицираме, ние ще покажем, че вече цяла година будалкаме и целия български народ. Будалкаме го с това, че се опитваме да преговаряме за по-достойни условия за извеждане от експлоатация на Първи до Четвърти блок в АЕЦ “Козлодуй”. Защото сега ще се окаже, че ние будалкаме всички български експерти, които си свършиха работата в Козлодуй, които доказаха, че нашата атомна централа е безопасна. И сега ние с вас ще направим явно това, което до момента подозирахме – че изпуснатите фрази на министър-председателя не са случайни, че изпуснатите фрази на министър Кунева не са случайни, че изпуснатите фрази на министър Паси за пазарлъци не са случайни. Просто вие, уважаеми дами и господа, не сте и имали намерение да се борите и да защитавате атомната електроенергетика на България. Вие сте се отказали още преди да започнете преговорите. И сега с това разрешение ние правим тайното явно и то става явно за всички. Можете да продължите да го правите. Аз тук от тази трибуна преди три години се помолих на народните представители преди да гласуват, да помислят. Помолих им се, защото ставаше дума за утвърждаването на енергийната стратегия на България, онази малоумна енергийна стратегия на Иван Шиляшки и на Иван Костов. Малоумна енергийна стратегия, в която за пръв път България записа срокове за извеждане от експлоатация на Първи до Четвърти блок на АЕЦ “Козлодуй” и благодарение на която няколко месеца по-късно същите Иван Костов и Иван Шиляшки бяха принудени да подпишат още по-лоши срокове. Сега пак ви се моля! Преди четири месеца ратифицирахме споразумението, нищо не налага в момента да започнем да харчим парите от това споразумение. Нищо не налага в момента да бързаме. Нищо не налага в момента да предрешаваме преговорите с Европейската комисия и с останалите страни от Европейския съюз по възможностите за спасяването на Трети и Четвърти и впоследствие – на Първи и Втори блок. Всичко това отива на кино, извинете ме за израза, ако започнем да харчим тези пари.
И накрая, още нещо, за което сме говорили тук и друг път. Това че не чувате опозицията, е общо взето практика в този парламент. Така правеше и Иван Костов, аз съм го казвал от тази трибуна. Напоследък започнахте да не слушате и коалиционния си партньор, което е вече опасно. Третият факт, който става явен през последните дни, е, че не се съобразявате и с мнението на останалите държавни институции в България. Аз ще ви припомня, че президентът на републиката ясно и категорично изрази мнението си точно по този въпрос – средствата от този фонд да не се употребяват, да не се използват преди да е изяснена ситуацията с Първи до Четвърти блок. Вие отново не се съобразявате с това мнение. А ви припомням, че в крайна сметка договорът трябва да бъде ратифициран и след като бъде ратифициран, той трябва да бъде подписан от президента за публикуване. И искам да ви попипам какво ще стане, ако президентът отстои последователната си до момента позиция и в средата на месец септември този договор бъде върнат отново тук? Тогава ще лъсне изцяло безсмислието и глупостта на това наше решение сега в момента.
И затова аз най-чистосърдечно се обръщам към вас като хора, като българи: помислете какво правим! Заради един грант за 29 млн. долара през 1993 г. ни закачиха на кукичката и продължават да ни разнасят с условието за спиране на Първи до Четвърти блок. Сега с един друг грант, с едно абсолютно ненавременно използване на този грант преждевременно - става дума за три месеца, а не за повече – ние обричаме на пълен провал каквито и да било разговори. Разбирате ли как ще се отнася към нас всеки един политик на Запад, който разбере, че ние вече харчим парите, които са ни отпуснати за ликвидацията от Първи до Четвърти блок. Какво ще ни кажат, когато тръгнем да преговаряме с тях? Ето го господин Илчев. Какво ще му кажат на него? – “Хайде, стига, бе, вие сами сте започнали да си харчите парите, а пък ни приказвате, че искате да си спасявате реакторите. Занимайте се с демагогията си вътре в България, нас тук не ни занимавайте с вашите глупости”.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Той мисли, че само той мисли за Козлодуй. (Обръща се към народния представител Веселин Близнаков.)
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз не знам, господин Искров, Вие за какво мислите. Може би мислите от време на време и за “Козлодуй”, и за България, но сега в момента вземаме едно дребно решение. Едно решение, което аз, както вече казах, може би ще реши проблем на някой, но то ще вкара България в една изключително тежка ситуация.
Днес на карта е поставен националният интерес, колкото и да не ви се иска да повярвате в това. Тези решения така стават - стъпка по стъпка, крачка по крачка и като се обърнеш си с двата крака в батака.
Затова още веднъж ви моля: преди да гласувате, помислете! Вариант е това, което съм предложил в комисията – да запишем, че средствата ще се изразходват след като се приключат преговорите по Глава четиринадесета “Енергетика”. Не виждам какво страшно има в това. Друг вариант е да се споразумеем джентълменски, че няма да използваме тези средства. Но аз на джентълменски споразумения напоследък не вярвам, защото прекалено много започнахте да ни заблуждавате. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Заповядайте за реплика, господин Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Благодаря, господин Овчаров, че спрегнахте името ми в рамките на една проблематика, за която никога не съм твърдял, че принадлежа по смисъла на моята квалифицираност, познания и така нататък.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Нали водите външните преговори на България, как да не принадлежите?
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Спомням си дебата тук за АЕЦ “Козлодуй”. Тогава аз пак репликирах не Вас, а господин Стоилов, след което съжалих, тъй като господин Пантелеев ми поясни, че всеки може да прави такива изказвания, каквито иска. И това е точно така. Но тогава очакванията ми бяха, че господин Стоилов, като един много висококвалифициран юрист ще се придържа към рамките на легитимист и анализ, интерпретация, ще ни каже нещо, което уплътнява знанията на всички нас от юридическа гледна точка. А днес очакването ми беше, че Вие ще направите нещо подобно в рамките на тясната професионална енергетично ориентирана тема.
Репликата ми е против подхода, който употребихте, а именно подход, който се свежда до подхвърлянето на фрази, които поставят под съмнение цялостния стил на работа на кабинета и особено на външнополитическия екип.
Никога не сме блафирали. Аз лично съм говорил за Белене по време на всички мои задгранични командировки и на всички мои срещи тук, в тази сграда, със сенатори, конгресмени, депутати от най-различни европейски държави. Този начин е известен като начало или подготовка за лобиране. Той не е блъфиране. Когато премиерът в свои речи е засягал темата “Белене”, когато депутати от нашата парламентарна група са засягали темата “Белене”, те ни най-малко не са блъфирали и нямаме намерение впрочем да блъфираме, дори и това да се оказва трудно осъществимо, колкото днес е. С днешна дата темата “АЕЦ “Белене” е изключително проблематична тема. Ние няма да се откажем да говорим по този въпрос, но не приемаме квалификацията, че блъфираме. Опитваме се да лобираме в тази посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Не виждам желаещи за втора реплика.
Заповядайте за дуплика, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Господин Илчев, няма нищо лошо, лобирайте за “Белене”. Лобирайте, но ние в момента тук говорим за “Козлодуй”. Говорим за това, което ще изпуснем, за питомното, което ще изпуснем от ръцете си, а пък дивото ние после можем много дълго да го гоним. И когато казах за това, че политическите среди в България трябва да си свършат работата, очевидно, че е така. На техническо равнище, на експертно равнище, българските експерти отново си свършиха работата. За съжаление обаче отново българските политици не си вършат работата, тъй както някога българските войници са си вършили работата по бойните полета. И после се е оказвало, че българските политици вече са ги предали. Ето, за това говоря аз в момента. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Овчаров.
За изказване – господин Веселин Близнаков.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз бих искал да кажа няколко думи във връзка с проекта, който дискутираме. Темата за проекта за решение за даване на съгласие за провеждане на преговори за сключване на Гаранционно споразумение във връзка с “Топлофикация - София”, беше разгледана в Комисията по енергетика два пъти. Първият път заседанието протече с дискусия и с въпроси. И тъй като имаше неща, които не бяха уточнени, а членовете на комисията се нуждаеха от това уточнение, ние отложихме заседанието и вчера проведохме съвместно заседание на Комисията по енергетиката и Комисията по бюджет и финанси, така както е разпределен от председателя на парламента. В продължение на около два часа, с участието на представители на Министерството на енергетиката, на Министерството на финансите, на Столичната община и на “Топлофикация - София”, бяха зададени много въпроси и беше отговорено изключително изчерпателно на всички тях, включително и на въпросите, зададени от господин Овчаров. И аз не виждам защо след като е отговорено изчерпателно на поставени въпроси, отново да се държим в залата като че ли нищо не е говорено по въпроса. Ние трябва да имаме памет поне от 24 часа, трябва да имаме уважение поне към себе си, защото не е достатъчно да политиканстваме и да забравяме какво е говорено в комисията.
По отношение на този проект искам само да кажа, че две топлофикации досега не са получили нищо и не са модернизирани или рехабилитирани – става въпрос за “Топлофикация - София”, и Перник. И съвсем естествено е, след като “Топлофикация - София”, осигурява топлинна енергия на софийското население, на най-голямата част от консуматорите на топлинна енергия в България, съвсем естествено е ние точно сега, през този сезон, да се опитаме да помогнем на “Топлофикация - София”, да се извършат съответните модернизационни и рехабилитационни мероприятия. Ако изпуснем сезона отново ще настъпи една зима, в която отново ще губим енергия при доставката, отново ще работят неефективно абонатни станции, отново хората ще плащат за неконсумирана енергия. Българският народ, гражданите на София ще плащат.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): И през септември ще се реализира проектът?
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Така че това, което разглеждаме в момента, е много навременно и много необходимо.
Освен това ние с господин Искров като председатели на комисии и нашите колеги-народни представители, членове на комисиите поискахме допълнителни информации и гаранции за това, че “Топлофикация - София”, ще си изпълнява задълженията, след като получи финансови помощи. И получихме такива гаранции – получи ги и Министерството на финансите, получи ги и Министерството на енергетиката.
Аз бих искал да кажа, когато говорим за АЕЦ "Козлодуй", че никой никога от НДСВ, включително и от правителството на Република България, не е говорил за закриване на атомната централа "Козлодуй". Груба манипулация е да се говори, че НДСВ иска да закрива АЕЦ "Козлодуй". Защото много пъти сме казвали какво е направило управляващото парламентарно мнозинство и правителството на Република България. Аз твърдя, че е националноотговорно правителство именно за АЕЦ "Козлодуй".
ОГНЯН САПАРЕВ (КБ, от място): За идиоти ли ни мислите? Само преди един месец гласувахме тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много Ви моля, не от място! Господин Сапарев, ще имате възможност, няма да Ви откажа думата.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Става дума, че се отстоява запазването и функционирането на блокове трети и четвърти за по-дълъг срок, така както те отговарят на своите технически изисквания и модернизациите, които са извършени при тях. Това се върши и в момента на различни нива от представители на правителството и на парламентарното мнозинство.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Къде го пише това?
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: И никой никога, нито пък най-малко аз искам да твърдя, че ние зачеркваме блокове от трети до шести на АЕЦ "Козлодуй". Такова нещо няма. И не трябва да се свързва по този начин въпросът, който разглеждаме в момента, с този въпрос, който се опитва лявата опозиция да политизира.
Правителството на Република България и управляващото мнозинство се отнасят напълно отговорно към този проблем. Защото няма нужда да напомняме, на всички е ясно, включително и на лявата опозиция, че АЕЦ "Козлодуй" е в основата на нашата енергетика. Това беше показано и в Енергийната стратегия, която наскоро приехме.
Поставя се обаче един въпрос, който ангажира президентската институция, президента.
Господин Овчаров, президентът Първанов е президент на всички българи. Той е и мой президент. И аз мисля, че не е никак удачно да използвате неговото име и неговиÿ пост какво щял да направи или какво няма да направи. Той е президент и ще направи това, което прецени. Но никак не е удачно, когато разсъждаваме за един толкова важен, социалнозначим, бих казал, и политически въпрос за модернизация и рехабилитация на топлофикация "София", да намесваме президента. Дайте да си говорим тук като колеги, каквото искате говорете, но дайте да не намесваме президента. Дайте да пазим името на президентската институция. Какво значи да го вкарваме в едни дебати с теснопартийни интереси? Какво значи това? Уважавайте го. Вие стояхте също зад него, когато беше президентската кампания.
Аз искам да заявя от името на управляващото парламентарно мнозинство – от НДСВ и от ДПС, че ние ще подкрепим това решение, този доклад, представен от двете комисии - Комисията по енергетиката и Комисията по бюджет и финанси, затова защото обществото и гражданите на София се нуждаят от това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Близнаков.
За реплика думата има господин Кирилов.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин Близнаков, рядко съм чувал толкова разфокусирана и, бих казал, неубедителна реч в този парламент. Съжалявам, че Ви го казвам. За всяка от тезите, които изразихте, човек може да се хване за главата.
Първо, какво е било в комисията, много съжалявам, но ние сме в пленарна зала и всеки един от нас, бил там или не бил, има право на мнение. Но не е там въпросът.
Забъркването на президента всъщност стана от вас политически. Ставаше дума за нещо, което е изключително логично – за философията и позициите при водене на преговорите, където наистина трябва да сме всички единни. Вие знаете и казвате, че никога не сте подкрепяли. Вие знаете, спомнете си дебата, когато ратифицирахме споразумението с Европейската банка, какво говорихме – че поддаваме, тоест, ние дърпаме чергата пред хората, които трябва наистина да преговарят за сроковете за закриване.
Искате ли да ви дам конкретен пример? В много по-неизгодна позиция, а и тогава стана дума, една Литва успя да договори срокове, при това на чернобилските реактори, с 4-5 години по-изгодни. Второто закриване при тях се очертава да бъде през 2012 г. Значи, ние не можем да говорим по принцип закриване или не, всяка една централа някога се закрива.
Но какво правим ние с нашите реални интереси в тази област? И защо сега, мисля господин Овчаров доста добре успя да разясни нещата, точно когато следващите два месеца ще бъдат за нас решаващи, ако щете, даже и с една година нещо да се отложи, или като условие за трети и четвърти. Така или иначе тази рехабилитация няма да стане. Късно е. Тази зима нищо няма да попречи, дайте да поразмислим съвсем отговорно, а не да политизираме.
Аз самият съм против това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
За втора реплика думата има господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Признавам, уважаеми господин председател, че съм в известно недоумение. След като председателят на специализираната комисия на българския парламент казва, че никой не е казал, че става дума за средства от предвидените за затварянето на централа. Вижте какво пише: "Република България да затвори и спре от експлоатация блокове 1 - 4 на АЕЦ "Козлодуй" във възможно най-кратки срокове." За да не го вадя от контекста и за да облекча колегите, които не са чели този дебел материал, но ще гласуват, ще прочета текста със заглавие:
"Споразумение за предоставяне на субсидия
Ïреамбюл
Като взеха предвид, че в съответствие с Правилника на Международния фонд за подпомагане спирането на АЕЦ "Козлодуй" и Рамковото споразумение между Банката и Република България от 15 юни 2001 г., Банката приема да администрира субсидията, предоставена от вносителите във Фонда за финансиране и ко-финансиране, посредством субсидии, на подготовката и реализацията на избрани проекти за оказване на техническа помощ и придобиване, монтаж и пуск в експлоатация на оборудването, забележете, необходимо за спирането на Козлодуйската атомна централа"… - а председателят на нашата комисия казва, че не е чул – "… както и на мерки в енергийния сектор, произтичащи от решението на Република България да затвори и спре от експлоатация Блокове 1 – 4 на Козлодуйската АЕЦ във възможно най-кратки срокове."
Или аз не мога да чета, или председателят на комисията не е чул нещо! Но тук трябва да е ясно как се решава съдбата на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
За трета реплика думата има господин Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз няма да коментирам тук късопаметието, политиканстването и другите квалификации, които господин Близнаков като един културен и възпитан народен представител си позволи да направи в тази зала.
Няма също така да коментирам и изключително компетентните му мнения от това, че за 2 месеца Столичната “Топлофикация” едва ли не ще стане суперефективна. Това си остава на неговата съвест.
Но не мога да не коментирам приказките му по отношение на президента и вкарването на президента в една ситуация, в която той нито е бил, нито пък ще бъде.
Да, господин Близнаков, аз съм стоял зад президента. И аз съм правил всичко възможно, за да бъде избран. За да бъде избран като президент на всички българи. Вие стояхте тогава на друга позиция и гласувахте за друг президент. Но ще Ви припомня, че президентът на България е единствената институция, която се ангажира с точна и последователна позиция по отношение на българската ядрена енергетика. Той, за разлика от всички вас, единствен се ангажира със специално становище до Комисията на Европейския съюз и защити това свое становище. И сега, когато разговаряме на тази тема, не вкарвайте президента в тази история. Президентът има последователна позиция и той сам ще намери начин да реши какво и как да направи. Той не зависи от вас, така както не зависи и от нас. Но това, че той постъпва националноотговорно, като истински президент на България, това според мен трябва да ви кара поне малко от малко да се учите от това, което той прави, и да се опитате поне малко от малко да бъдете и вие националноотговорни. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Господин Близнаков, имате възможност за 3 минути да вземете отношение по отправените към Вас реплики. Заповядайте.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Кирилов! Вие колко рядко сте слушали речи и логични обяснения, това си е Ваш житейски опит. Но, разбира се, човек винаги възприема това, което му допада по-безрезервно. Аз не съм направил своето изказване, за да Ви се харесам. По никакъв начин!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Не на него, на други!
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Но бих искал да кажа, че когато говорим за този проект нашето желание е да се съсредоточим върху този проект. Защото тук се спомена защо трябва да започнем тази година. Ами, проектът е 2002-2005 г. Загубите от неефективното използване на енергията в “Топлофикация” – София, са огромни. Ясно е, че колкото повече закъсняваме, ако изпуснем и този сезон, загубите ще бъдат плащани пак от всички нас, не от някой друг. И затова на въпроса защо трябва сега да започнем, ами, защото сега е сезонът да започнем. Дори малко късно започваме.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Сезонът свършва.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: И затова ми се струва, че действително е най-добре да не се занимаваме тук и да дискутираме президента. Аз впрочем го казах, господин Овчаров, защото Вие го споменахте. Иначе аз никога нямаше да спомена това.
Да се съсредоточим върху съществото на проблема и да го решим – така, както смятаме, че е най-добре.
Аз изразих мнението на Националното движение “Симеон Втори”, изразил съм го като председател на комисията след вота на членовете на комисията и в доклада, че този проект трябва да бъде подкрепен. Това е всичко.
А по отношение на блоковете на АЕЦ “Козлодуй” мисля, че всички в страната имаме консенсус, всички, не само политиците, от всички парламентарно представени, извънпарламентарни политически сили, но и специалистите, и журналистите, че трябва да се направи всичко възможно да бъдат съхранявани тези блокове, колкото е възможно по-дълго да се експлоатират и точно това правим.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Е как всичко възможно?!
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Ясно е, че си мислите, че ако вие бяхте на власт, щяхте да го правите по-добре. Ами, всеки си мисли това, когато не е на власт. Всеки си го мисли. Въпросът е, че ние сме убедени, че правим това, което трябва да правим.
И още веднъж ви моля, когато говорим за такива социално значими проекти, дайте да не ги политизираме излишно, а да гледаме нещата по същество. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Близнаков.
Има думата господин Радослав Илиевски. Заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): И след това е народът.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Явно дебатът по този доста щекотлив въпрос се разгоря в една плоскост, която ни прехвърли извън границите на България, която ни прехвърли към енергийната стратегия на България, волю или неволю порочно тълкувана и порочно управлявана в момента.
Но аз искам да разгледаме проблема в една друга плоскост. Стана практика в българския парламент, това е вече трети пореден път, ние едва ли не да се превръщаме в придатък на Столичния общински съвет, едва ли не да провеждаме политиката на Столична община, на столичния кмет, и то, забележете, в няколкото оставащи месеци до местните избори.
Та нима София е България? Питам аз. Давахме гаранции за метрото, давахме гаранции за ромските жилища, сега – за “Топлофикация”. А нима нямат същите потребности община Пловдив, община Плевен, община Варна и т.н. – големите общини, които се гърчат от финансов недостиг и дефицит?
И аз съжалявам, че господин Близнаков в голяма част от своето изказване говореше като съветник от Столична община, а не като народен представител в българския парламент.
Аз ви предлагам нещо друго. Освен че няма да подкрепим това, аз лично няма да го подкрепя, призовавам всички, които защитават своите избирателни райони и общините в тях, нека да разсъдят в друга плоскост, защото населението на България също има нужда от такива гаранции. И ако ние ще диференцираме нещата, то дайте да го правим след като има закон за столицата. В момента всички общини в държавата са равни – и по Конституция, и по правомощия. В момента, господин Искров, когато даваме такива гаранции, ние не подменяме ли държавния бюджет? Не даваме ли допълнителни субсидии от държавата към една община, извън рамката на този бюджет? Даваме!
Тази практика за мен е порочна, тя крие много други подводни камъни, утре пак ще си посипваме главата с пепел и ще казваме: ами, тук излезе извън контрол, ами, тук се направиха неоправдани разходи, ами, тук се завъртяха големите далавери и сделки.
Уважаеми народни представители, призовавам ви всеки трезво, отговорно, отчитайки интересите и проблемите на своя избирателен район, интересите на държавата, да подходи при сегашното гласуване. Благодаря ви. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Илиевски.
За реплика ли? Заповядайте.
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Илиевски! Много хубаво популистко изказване, обаче направете справка в документацията. Абонатите на “Топлофикация” от София и мощността на “Топлофикация” – София са 80 процента от общото топлоснабдяване на Република България.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Другите ще студуват по-лошо.
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ: Така. Но 20 процента са останалите.
Така че, решавайки кардинално въпроса за София, ние решаваме като първи най-големият въпрос, който е възникнал – за топлофициране на най-голямата компактна маса население в страната. Това са 80 процента. Тук ще видим всички плюсове и всички минуси, ако има такива, и оттам нататък този процес ще бъде мултиплициран и в другите топлоелектрически централи.
Ако сте погледнали финансовите резултати за първите 2 години, намалението, което държавата ще дава за субсидиране, е около 17 млн. евро, което не са малко средства. Тоест, от друга страна, държавата ще започне да намалява субсидията към ТЕЦ.
Искам обаче да ви кажа следното. Какво представлява преносната мрежа на “Топлофикация” – София? Тя е изградена, меко казано, неграмотно. Няма никакви съоръжения, нито за катодна, нито за анодна защита на тези тръбопроводи, погледнете техните PPR-книги. Аз си направих този труд и погледнах. Започват крупните промишлени аварии. Ако този ТЕЦ със своите отклонения и с мощност почти на един ядрен блок на АЕЦ “Козлодуй”, ако излезе един магистрален тръбопровод от строя, давате ли си сметка какво ще се случи? На мен ми е напълно ясно какво става. Но ние нямаме в случая голям избор, защото нито електропреносната мрежа ще издържи, нито блоковете, които са изградени без комини, могат да поемат отопление на твърдо гориво.
Така че сме имали всичко това предвид, когато сме разглеждали този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пейчев.
За втора реплика има думата господин Икров. (Реплики от блока на КБ.)
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Социализмът е във вашите глави, не в моята глава!
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз ще взема отношение в рамките на изказването си по всички безпринципни твърдения, които бяха изказани преди малко от господин Овчаров и от останалите. (Ропот и реплики от блока на КБ.)
Човек като слуша, ще каже, че не са били на комисия вчера!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Нали това е реплика към господин Илиевски?!
ИВАН ИСКРОВ: Господин председател, зная много добре правилника, ако обичате!
Господин Илиевски, тъй като не сте член нито на Комисията по бюджет и финанси, нито на Комисията по енергетика, искам да ви кажа, тъй като се обърнахте към мен и попитахте за бюджетната субсидия. Искам да ви кажа, че именно в реализация на проекта и това беше много ясно демонстрирано вчера от всички ваши представители и от двете комисии, никой от тях не гласува “против”, господин Илиевски. Беше обяснено, че в рамките на три години необходимата субсидия в “Топлофикация” - София е 83 млн. лв. Осемдесет и три милиона, а не 8,3 млн. лв.! Благодарение на проекта от 2005 г. спира субсидията. И това го има предвид и финансовият министър. Това е благодарение на този проект. Няма да има субсидия на “Топлофикация” - София. По този начин Ви отговарям на зададените към мен във Вашето изказване въпроси.
Моля Ви и за друго нещо. Ние не сме придатък на Столична община. Моля Ви, недейте да конфронтирате общините. Помогнато е по други начини по времето, когато един друг Ваш заместник-председател беше министър на енергетиката, по аналогичен начин бяха пренасочени пари от друг заем за подпомагане на други 7 топлофикации, господин Илиевски. Не знам от кой град сте, но вероятно и във Вашия град е помогнато по този начин. В никакъв случай недейте да конфронтирате Народно събрание със Столична община. А господин Пенчев ясно отговори, че това касае не софиянци, а 800 или 900 хил. българи, касае всички нас като политици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Искров.
Моля господин Илиевски да вземе отношение по двете реплики, които му бяха отправени.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Пейчев, аз не съм против социалната политика, но има привкус това решение, което трябва да вземем. Всяка една община има нужда от това, включително и Столична община. Аргументът, с който излизате Вие, е верен. Но имайте предвид, че само 20 на сто от населението на България се ползва именно от такива топлофикационни услуги. И Вие казвате, че от тези 20 процента 80 на сто са в София. Така е, прав сте. Но аз питам какво ще правим с другото население на България?
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Какво предлагаш, кажи!
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Какво предлагам е друга тема, тя не е въпрос на репликата. Ние обсъждаме енергийна стратегия на държавата, обсъждаме други социални мерки и закони.
А що се отнася до това, господин Искров, Вие сте прав. Аз не искам да конфронтирам общините на България със Столична община. Но ние отдавна надаваме вой – и отляво, и отдясно, нека да има закон за столицата. И там да се регламентират правилата на играта. А не столицата непрекъснато като някой октопод да смуче големите ресурси на държавата и общините да бедстват. Аз не знам Столична община да е имала дефицит? Всеки може да бъде кмет на Столична община при такъв лукс и при такъв финансов комфорт, който му се осигурява. Но трудно човек може да бъде кмет на коя да е друга община в България, независимо от нейния мащаб.
Идват местни избори. Не адресирам това към тези местни избори. Но ви казвам, уважаеми колеги народни представители, мислете рационално и прагматично. И защо бързаме, ние взимаме решение в август на първо четене, което сигурно октомври ще се приема на второ четене? Каква реконструкция на “Топлофикация” -София ще правим през зимните месеци? Или надуваме балон на някой друг, който тепърва трябва да си прави политически имидж за тези местни избори? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Илиевски.
Заповядайте за изказване, господин Далакчиев.
ЛЮЦКАН ДАЛАКЧИЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, аз ще взема отношение по въпроса, за разлика от преждеговорившите, чисто технически. Имайте предвид следното. 1974 г., когато се полагаха основите на половината от съществуващата сега топлофикационна мрежа в Република България, разчетите бяха направени така, че основна база за проектирането и изграждането на тази топлофикационна мрежа бяха цените на горивата. Вие много добре знаете колко струваше тогава един тон основно гориво. На тази база и бързайки по ред причини, и то политически, стана ясно след години, че де факто топлопреносната мрежа на “Топлофикация” - София е такава, която в момента дава една предпоставка за топлинни загуби по трасето при топлопренасянето на единица топлинен еквивалент от порядъка на 18 до 20 на сто.
Вчера на съвместното заседание на Комисията по енергетика и Комисията по бюджет и финанси с председатели господин Близнаков и господин Искров присъстваше и министърът на енергетиката господин Милко Ковачев. Той точно и ясно каза в момента какви са загубите на “Топлофикация” – София. Всички тези загуби, предвид условията на неравномерен температурен градиент се отразяват в бюджета, в семейния бюджет на всяко едно семейство, което ползва услугите на тази топлофикация.
Предвид всичко това искам просто за сравнение да ви кажа, че по всички документи, по всички науки, по всички научни изследвания, за да бъде една топлофикация енергийно ефективна, а това се отнася не само до “Топлофикация” – София, а се отнася за всички енергийни предприятия, би трябвало топлинните загуби да бъдат между 5 и 6 на сто. Оттук вие си правете сметка като народни представители. Предвид на факта, че в момента в Германия топлинните загуби са между 3 и 4 процента, България по-богата ли е като държава от Германия? И необходимо ли е да плащат всички тези хора, които ние по един или друг начин представляваме, тези загуби, които са допуснати по един или друг повод във времето, казах ви на каква база.
Оттук нататък всичко това са технически сметки. И по принцип това, което се слага като начало, би било необходимо не само за “Топлофикация” - София, в която нищо не е инвестирано в близките години, но същото се отнася и за топлофикацията в Перник, а оттам нататък, ако решим по принцип да имаме някаква енергийно-ефективна топлофикационна мрежа за страната, оттам нататък да имаме едно енергийно-ефективно стопанство, това ще се отнася за всички действащи предприятия в бъдеще. Защото до момента загубите, които де факто се отчитат ежечасно, не отговарят на икономическото състояние нито на отделните предприятия, нито на семейните бюджети. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Далакчиев.
Заповядайте за изказване, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да се обърна към моите колеги, бивши кметове, които с болка говорят за ощетяване на техните общини, защото знам, че всеки, който е бил кмет, той жали града си и знам, че има едно известно вътрешно озлоблението в гражданите, че едва ли не всичко хубаво се случва в София, а провинцията е оставена на самоспасяване. Нека обаче да се дръпнем настрана от емоциите. И вчера на комисията говорихме помежду си твърде откровено, говорихме с господин Овчаров, който е несъмнено един експерт в областта на топлоенергетиката и енергийните проблеми по принцип, можем ли да си кажем открито имат ли възможност българските общини за инвестиционни процеси в своите общини за инфраструктура? Един лев не може да се отдели в момента. Знаем много добре, че по Закона за бюджета почти изцяло бюджетите на общините отиват почти изцяло за изпълнение на социални функции. Капиталното строителство е почти нулево. Дайте да видим реалитета.
Вчера специалистът от “Топлофикация” каза, че загубите били 16%. За нищо на света не може да ме накара да повярвам, че са 16 на сто. Може да говори така пред голяма аудитория, но вътрешно в себе си той знае, че те са 50 на сто. Българската топлофикационна инфраструктура е свършила. Ние го знаем. Съжалявам господин министъра, че е министър на такава енергийна система, която е свършила от всякъде. Ние, ако не вземем заеми, както правят по цял свят, за да си подобрим инфраструктурата и, образно казано, да не си сменим автомобила, след като ни дават заеми, да караме автомобил, който гори 4 литра нафта, а да си поддържаме старата ладичка, която гори вече 20 литра в градско каране, образно казано, защото ако не вкараме тези инвестиции, ще натоварим софиянци, господин Илиевски. И по логиката на местните кметове, естествено София ще си намери начин да разтовари София, както става с градския транспорт. Тоест пак Плевен, Варна и тез-онез ще платят за тази работа. Говоря от тези емоционални локални качества, които ние имаме като граждани на малките градове. Но ние не трябва да мислим тесногръдо. Ние трябва на всяка цена да подкрепим този заем, защото, пак-казвам, за инфраструктурни проекти, а всяка една велика икономическа сила, която идва да инвестира, ние се стремим да дойдат големите инвеститори, не случайните офшорки, той търси инфраструктура, той търси шосейната мрежа, комуникациите, топлофикациите, банковата система, сигурността, гаранциите и тогава идва и инвестира. Не трябва да заставаме срещу инвестициите, които идват в областта на инфраструктурата. На гола поляна никой не идва да инвестира. Никой! Всеки иска да има готова инфраструктура.
Защо, след като ние видяхме вчера в комисията, че за 2003 г. 52 млн. субсидии ще са необходими на Софийската топлофикация, за да издържат софиянци, и се доказа, че в 2005 г., след съответните инвестиции, няма да е нужно да има субсидиране на София, да не е 2005 – 2006 г.? Да кажем 2006 г . Да си знаем, че във всички разчети, господин Овчаров, и Вие като бяхте шеф на енергетиката, всеки шеф дава една приемлива картина, за да се гласува. Но дайте да видим реалитета. Дайте да видим, че с този заем ние правим една услуга не само на София. Да не мислим за провинции и голям град. Ние подобряване българската инфраструктура. Защото, като българските топлопреносни мрежи, господин министърът е специалист и тук има много хора, които се занимават с топлопреносни мрежи, всички знаят, че те са средновековни. Никъде по света няма такива топлопреносни мрежи, оплексани с азбестово-циментови замазки, с мрежести покрития, изпокъртени, неподдържани и така нататък. Модерните технологии са съвсем различни. И, ако ние наистина по някакво чисто политическо упорство и разделение по цветове, емоционално, кой е кандидат за кмет, кой не е кандидат, на кой ще правим политически услуги, доникъде няма да я докараме. Слушах преди малко дебатите за селското стопанство – пак същата работа. Трябва да помислим наистина държавнически, ако искаме да тръгнем напред. Хората ни дават пари, ние сега чудим по български как ако можем да си попречим, за да не стане една работа.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ, от място): На каква цена ги дават?
ХРИСТО КИРЧЕВ: Цената, господин Илиевски, да не се хващаме в диалог, много ясно е казана в таблиците. Ако хората, които я дават тук, че ще има 83 млн. субсидии само за няколко години те ще изчезнат, тоест тя ще стане рентабилна топлофикация и всички ние тук, независимо че вашата партия поддържа социалния механизъм, съгласен съм, необходимо е за възрастното население, но съгласете се, че ние наистина ще накараме хората да плащат за страхотни загуби, както караме да ги плащат във водоснабдяването. Да не би във водоснабдяването цената Х е тази, която консумира човекът. Знаете, че плащаме двойно повече заради загубите и старите комуникации. За това дали заемът ще бъде за “Топлофикация”, дали за “Водоснабдяване”, лошото е, че много често гласуваме друг род заеми, на които не се вижда дирята и то с доста голямо единодушие, а тогава, когато ще стане нещо хубаво за България, започваме да вадим мотивите. Ние, скъпи колеги, трябва да подновяваме инфраструктурата на България. Ние говорим за Европа. Хайде да не повдигаме този въпрос. Знаем къде е Европа, какво има Европа. Извинявайте, но вие казвате: приемете Айше да живее във вашия дом, защото искаме да се обединим. Но всеки казва: защо Айше ще дойде в моя дом? Аз искам да дойде Ханс, че той е оправен, подреден. Ние трябва да видим реалитета на нещата, искаме ли наистина да ходим в Европа, или само си говорим от парламентарната трибуна, че искаме да ходим в Европа. Ама всеки иска като те приемат в Европа да изглеждащ малко европеец. Когато дойдат и ти погледнат градовете с една инфраструктура с дупките, където ще си загуби шенкелния болт още на първото кръстовище, и казват: “Какво ще ги правим ние тия в Европа?” Хората ни помагат, дайте да протегнем ръка.
Аз вчера казах на господин Катев: този заем изгоден ли е? Вие знаете ли че банки предлагат различни условия, различни договори. И знаете много добре, че на кешовия пазар по света банките са пълни с пари и предлагат. И българските банки са пълни с пари, но понеже ние имаме спестовни каси, нямаме инвестиционни банки, те не желаят да вършат тази работа. Да са живи и здрави, но поне като ни предлагат от международните финансови институции, нека да не проявяваме типичното си балканско упорство: дайте всички да направим една работа да не стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Не виждам желаещи за реплика.
Има думата за изказване господин Янаки Стоилов.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господин министър, господа народни представители! Правейки връзка с последното изказване, искам да изразя съгласие, че е добре да изглеждаме като европейци, но още по-важно е да живеем близко до европейските стандарти и да развиваме икономика, която да покрива тези изисквания.
Сигурно моето изказване няма да задоволи господин Илчев, тъй като аз няма да се впускам в опит за юридически анализ на проекта за решението, което предстои да бъде поставено на гласуване. И ще кажа защо според мен тесноспециализирания дебат по отделните параметри на такива проекти е изчерпан.
В едно неделно предаване по радиото чух министъра по европейските въпроси пак във връзка с темата за АЕЦ “Козлодуй” да казва, че вероятно са важни техническите аргументи, мненията на специалистите, но трябва вече да е ясно на българското общество, че това е един политически проблем и той трябва да бъде обсъждан от политиците.
След като ние самите се пренасяме от професионалната територия към територията на обществено-политическия дебат, а в този обществено-политически дебат някой не иска да използва цялата сила на професионалните аргументи, ние трябва пък да кажем кои са другите неблагоприятни отражения от поставянето ни в подобна схема. И аз ще свържа двата въпроса – за дейността на топлофикационните дружества и за средствата, които са предвидени по Фонда за извеждане от експлоатация на АЕЦ “Козлодуй”.
И тук не става дума за никакво противопоставяне на интересите на отделните общини. Мисля, че аз много добре мога да го почувствам, защото живея предимно в София, а представлявам хората от Ловешкия регион. В момента съм народен представител оттам. Бил съм народен представител от София и в никакъв случай не бих поставил под съмнение необходимостта от модернизация на Столичната “Топлофикация”. Въпросът е обаче с какви средства и дали наистина този проект, който се предвижда, в национален план може да бъде обоснован като икономически изгоден.
През 2000 г. с решение на Министерския съвет се постановява при съставяне на проекта на бюджет за 2001 г. от 1 юли 2001 г. да не се предвиждат разходи за субсидии от централния републикански бюджет за производствената дейност на следните еднолични акционерни дружества с държавно участие: “Топлофикация” – Ямбол, “Топлофикация” – Правец, “Топлофикация” – Ловеч.
И днес хората от този ловешки квартал “Здравец”, който е единственият топлофициран, питат как без тази субсидия ще могат да плащат цените на топлоенергията. Добре е, че поне за там се проявява интерес от чужда компания и аз се надявам, че със съдействието на Министерството на енергетиката тази процедура ще бъде ускорена. Давам я за пример, използвайки темата за приватизацията да покажа, че ние понякога трябва да правим приватизацията много по-бързо, за да постигнем икономически и социални резултати, а в други случаи много по-внимателно – да не давам отрицателните примери за това, което пък в по-едри мащаби става днес.
И другият проблем, който пак опира до относително балансираното развитие на общините и регионите. Колко вече проекта одобри българският парламент, с които той гарантира определени инвестиционни проекти на Столичната община и колко от вас могат да посочат примери, в които българският парламент е заставал зад инвестиционни проекти на другите общини?
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): А колко са внесени?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз мисля, че те не са и внесени, защото предварително знаят какви са шансовете им да получат разрешение. Но ако това е някакъв ангажимент, нека поне и тази страница да бъде отворена, защото едно е, примерно, да се създават държавни гаранции и държавни средства за развитие на Столичното метро, което наистина е един инфраструктурен проект, докато все пак Столичната “Топлофикация” се ползва само от столичните граждани, а не от тези, които идват – всички български граждани, в столицата.
И пак казвам, никой от нас не трябва да поставя под съмнение необходимостта от подобряване на топлопреносната мрежа и като намаляване на загубите, и като екологични показатели. Но тук става дума за тези 30 млн. евро, които са записани още на стр. 2 като свършващото звено в този финансов проект, а именно грант от Фонда за извеждане от експлоатация на АЕЦ “Козлодуй”.
Същият текст се съдържа и на стр. 52 в самия преамбюл на споразумението, за което някои депутати от мнозинството ни убеждаваха, че въобще не се предвижда закриване на централата, а най-малкото в нейния капацитет от 1 до 4 блок точно това е записано и това отслабва позициите на българската страна. И когато ни се казва: защо хората дават пари, а ние трябва да ги откажем, аз ви питам – кое е по-изгодно: ние да модернизираме защитата на 1 и 2 блок на АЕЦ “Козлодуй”, не говоря за 3 и 4, тъй като според мен там даже няма технически аргументи България да отстъпва от позициите си, да произвеждаме, ако не в най-близките години, то в перспектива, електроенергия от тези блокове и да дадем, ако трябва от тези пари на “Топлофикация” – София, 30 или 40 млн., или да губим по 300-400 или 500 млн. на година от непроизведена и непродадена електроенергия, за да вземем уж някаква помощ от 30 млн. евро? Кажете, вие сте икономисти, финансисти, има ли логика в такъв проект?
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Няма такъв проект!
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Е, как да няма такъв проект? Ние точно него обсъждаме и преди малко ни убеждавахте да гласуваме за него.
Защото модернизацията на тези два реактора ще струва 70, 80 млн., които мисля, че не е проблем за българската държава да намери в перспективата на близките години и ако искате тогава да осигурим и повече средства за Столичната “Топлофикация”.
В обратен случай наистина България предварително отстъпва позиции и всеки човек насреща ще ни каже: след като вие сте изразили веднъж някаква обща политическа воля при други условия, да не се връщам назад пак в годините, за предсрочно извеждане на тези реактори, след като сте приели такова финансиране и сега започвате да усвоявате тези средства, с това вие допълнително потвърждавате вашето съгласие от всички последствия, които ще настъпят.
И може би е случайна връзката от последното посещение на министър-председателя в Европа, не знам защо в случая е окачествявано като успешно, дано да има някакви аргументи, които в бъдеще да излязат за това, но след него се оказва, че България преустановява активните действия за защита на 1 и 2 блок на АЕЦ “Козлодуй”.
И ето сега споразумението, което в общия мащаб на проблемите за централата и за нейното действие се появява като тема за Столичната “Топлофикация”.
Аз мисля, че ще ме разберат не само повечето български граждани, но и гражданите на София, ако им се каже: по-добре е да продължи действието на Атомната електроцентрала в Козлодуй, да се потърсят от друго място тези 30 млн. лв., които да осигури българската страна като някаква гаранция за отпускане на останалите средства, които са предвидени и в следващите години да бъде осъществен и такъв проект. И смятам, че това е държавническия подход, а не поставянето на въпросите поотделно и опита те да бъдат решавани без нужната перспектива.
Затова аз ви призовавам, ако действаме отговорно, да не подкрепим този проект за решение, поне в сегашния му вид, освен ако Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, правителството не предложат някаква заместваща схема за тези средства, така че той да може да бъде осъществен без резерви и противопоставяне от всички нас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
За реплика думата има господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Искам да направя тази реплика към господин Стоилов, понеже той ни убеждаваше, че софиянци трябва да повярват колко много ще загубят от това, ако не се модернизират ядрените реактори 1 и 2 и естествено какви големи загуби на тези енергоблокове и какви загуби ще причиним на републиканската енергийна система, на цените и т.н.
Тук е уважаемият господин министър. Вчера аз видях една таблица, която беше представена към заема и господин Овчаров я знае много добре, в която се казва, че инвестициите за подобряване на топлофикационната мрежа в София бяха около 120 млн. евро. Отделно 215 млн. евро трябва да платят софиянци, ако не се подобри енергийната система, да ги извадят от джобовете си, за да заплатят за отопление с електрическа енергия.
Плюс това много добре знаят общинарите, които са депутати тук, в Народното събрание, какво значи натоварването на една енергийна система. (Шум и реплики в залата.)
Нека да се слушаме, господин Овчаров, защото Вие сте експерт и сте другата страна.
Мисълта ми е, че ако един панелен блок, който в момента е топлофициран и му се спре захранването, средно, вие знаете всеки апартамент употребява за отопление от 2 до 4-5 киловата. В един вход имаме 20-30 апартамента. За всеки 2-3 блока ще трябва да се вдигат нови трафопостове. Смятайте колко хиляди трафопоста на София ще бъдат необходими, за да се захранят тези блокове с електрическа енергия, за да могат да се отопляват, защото едно е да поддържаш няколко консуматора от 60-100 вата, а друго е една мощна топлоенергийна система, енергопотребителна система.
И другото, което е, че в същата таблица беше показано, че за отопление с газ софиянци трябва да платят 415 млн. евро. Къде са 120, къде са 415?! Нека уважаемите народни представители да си направят преценка и предполагам, че господин Ковачев ще разясни този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кирчев. Това беше реплика. Не виждам желаещи за втора реплика.
Господин Стоилов, заповядайте, имате възможност за 3 минути да вземете отношение.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Кирчев, аз не виждам коя от моите тези оборихте във Вашето изказване.
Никой не спори по общата сума на този проект и средствата, които са необходими по него – 120 млн. евро.
Аз говорих за това, че смятам за крайно неуместно и от икономическа, и косвено от социална гледна точка в тези 120 млн. да бъдат включени 30 млн. екю от Фонда за извеждане от експлоатация на АЕЦ "Козлодуй".
Освен това аз ви питам през месец август, след като ние дадем съгласие за провеждане на преговори за сключване на това гаранционно споразумение, европейската ли банка работи и нейният персонал, какви действия практически ще бъдат предприети, за да използвате това време и да се ускори реализацията на проекта по модернизацията на столичната топлофикация? Аз смятам, че много по-добре е българското правителство в този един месец да намери начин как да осигури тези 30 млн. и да внесе проекта за споразумение в рамките на общата му сума, така че той да бъде добър и за модернизация на столичната топлофикация и да не отслабва допълнително и без това трудните ни позиции за защитата на атомната централа "Козлодуй" в пълния й капацитет. За това става дума и се надявам, че вече всички са го разбрали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Господин Алеко Кюркчиев беше заявил желание за изказване.
Заповядайте, господин Кюркчиев. Ако придадете финален характер на Вашето изказване, ще е добре.
АЛЕКО КЮРКЧИЕВ (НДСВ): Господин председател, господин министър, уважаеми колеги. Води се един дебат, който по своята същност е заложен някъде далеч, далеч в историята на България. А това са 70-те години, когато правителството на Българската комунистическа партия въведе тази система на отопление на най-големия град в България - столицата София.
Системата е уникална по своята същност. Тя създава максимално удобство на гражданите и в същото време е максимално неефективна. Но нека да не забравяме старите кинопрегледи, където се казваше, че над София вече не димят комини, че София е един модерен, социалистически град.
И сега изведнъж някак си искаме да я заровим тази система, която е ваш плод и ние всички я ползваме до ден-днешен. И с удоволствие я ползваме.
Нека да си помислим и за другия факт - така или иначе една пета от населението на България живее в столицата. Òîâà ñà âå÷å íàä ìèëèîí è ïîëîâèíà õîðà. Êàê íÿêîé ìîæå äà ñè ïðåäñòàâè, ÷å òàçè ñèñòåìà íà îòîïëåíèå ìîæå äà áúäå ïî íÿêàêúâ íà÷èí ïðîìåíåíà, ñëåä êàòî òÿ 25 ãîäèíè âå÷å ñåäè ïî óëèöèòå íà Ñîôèÿ? Ðàçáèðà ñå, ÷å å íååôåêòèâíà. Ðàçáèðà ñå, ÷å åäèíñòâåíî ÷ðåç òîçè çàåì òÿ ìîæå äà ñå ìîäåðíèçèðà. È àêî някой си прави някакви илюзии, че чрез топлофикация от друг род на база на електричество, газификация и т. н. София ще бъде по някакъв начин задоволена, той жестоко се лъже.
Нека да не връщаме колелото на историята назад. Нека да си припомним старите кинопрегледи от началото на 70-те години. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кюркчиев.
Господин Иван Искров заяви желание за изказване. Заповядайте.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Каквото имаше да каже комисията, тя го каза в своето становище, което прочетохме преди час и нещо тук. За нещастие изгубихме дълго време, но бяха поставени доста и важни въпроси, и доста въпроси от чисто популистки характер единствено от лявата част на залата. Затова аз си мисля, че сме длъжни тук да отговорим на тези въпроси. И ще говоря тук като народен представител не само от Софийски, 24 район, а и като представител, господин Стоилов, на целия български народ, тъй като Вие сте конституционалист и знаете, че не сте само от Ловеч представител, а сте представител на целия български народ.
Няма да говоря и като адвокат на господин Софиянски. Това, което се опитва господин Илиевски и някой друг тук да ни внуши, че, видите ли, ние сме правели някаква адвокатура на Столична голяма община. Но така или иначе, и с това искам да започна, в крайна сметка този дебат е чисто политически и заради това много добре намекна господин Радослав Илиевски. Буквално каза: "имиджа на друг за следващите местни избори сме правили тук". Ами, горе-долу аз вече се досещам, като знам и кой е водещ по този дебат, кой ще е вашият кандидат за следващите избори. Може би това ще бъде господин Овчаров… (Шум и реплики в залата.)
Ако това е в основата на този дебат, а очевидно това е в основата на този дебат, значи тогава няма смисъл въобще да се спирам на техническите параметри на договора. Разбира се, ще помоля господин Милко Ковачев и неговият заместник да вземат отношение по този въпрос.
Това, което обаче ми направи изключително неприятно впечатление и на мен, както и на господин Близнаков , е: уважаеми колеги отляво, не само вие сте представители на целия български народ, президентът е представител на целия български народ. Не ни плашете с президента!
Аз също забелязах и се подразних. Президентът е и мой президент, независимо от коя партия произхожда! А вие ни плашите няколко пъти вече. Заплашихте ни, че щял да върне Закона за приватизацията. Заплашихте ни, че щял да промени, ако не приемем вашия проект за петте лева на квадратен метър – там за патентните търговци… Сега предполага господин Овчаров какво щяло да се случи, ако президентът бил върнал ратификацията, която ще бъде последваща. Ами, това не е ваша работа вие да предполагате! Президентът пряко се избира от народа, пряко си носи отговорностите, пряко се отчита пред народа! Откъде накъде ние ще правим сметка какво ще каже президентът?!
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): И в това ви е проблемът, че не правите сметка!
ИВАН ИСКРОВ: И второто нещо, което направи от изказването много неприятно впечатление. Чете господин Божинов – един изключително уважаван от мен парламентарист, чете приложенията към договора, който съпътства това разрешение, както дяволът Евангелието.
Господин Божинов – не го виждам тук, в залата, надявам се да му предадете или да гледа отвън, но това е преамбюл. Преамбюлът на това споразумение между Европейската банка и "Топлофикация" – ще направя по едно копие за всичките отляво, за да го имате, ако го нямате, казва – документите, на които се базира това споразумение, които вече са приети. И там се цитира, че в споразумение между Банката и Република България от 15 юли 2001 г. се коментират тези реактори.
По-надолу се казва, че се коментират други документи. Не възникват нови правни основания, за да говорим, че, видите ли, с тази ратификация се предрешавали неща.
Много моля господин министърът да вземе отношение по този въпрос, тъй като забелязвам, уважаеми колеги от цялата зала – от средата и отдясно, напоследък се забелязва едно гонене от страна на колегите отляво – гонене по влака, тичат да хванат влака и да излезе едва ли не, че те са инициативата за спасяването на АЕЦ "Козлодуй", че те са националноотговорната политическа сила, която пазела "Козлодуй". Нищо не бил правил премиерът, нищо не бил правил външният министър, нищо не правил енергийният министър. Ама, не е така!
Това, че вие правите семинарчета, това, че организирате различни форми на протест или се солидаризирате вероятно с тях, това не значи, че ние сме по-малко отговорни!
Ами, вие значи не следите и местния, и националния печат, господин Овчаров! Не е имало по-добро посещение във Франция на български енергиен министър, включително и за периода 1994-1997 година, ако е имало въобще такова посещение, отколкото е посещението на господин Ковачев във Франция. Вероятно в Москва – да.
Не е имало по-успешно посещение, ако искате ще го извикаме на депутатско питане или в двете комисии да обясни какво е постигнал. Прекрасни резултати има! Моля ви, недейте да вадите от текста тук дискутираните проблеми.
Говори господин Стоилов, че "Топлофикация" и софиянци не били България. Съгласен съм, господин Стоилов. Че трябвало, и това е много интересно от устата на един социалист да се чуе, не трябвало да гледаме Европа само по другите показатели, но и как там живеели хората. Ами, това правим, господин Стоилов.
В резултат на тази инвестиция в размер на 120 милиона, в т.ч. и тези 30 милиона, за които говорим, и 33 милиона, господин Илиевски, от самата “Топлофикация”, се създават между 800 и 1200 работни места. Така че нещата не са откъснати. Вие не можете да създавате национален доход и работни места с инфлация, или с вашия известен проф. Ангелов – с раздуване на бюджетния дефицит. Единствено по пътя на инвестициите можете да създавате тези работни места, тази торта – ако можем да я наречем така, и да създавате по-добър поминък на българския народ.
Проектът бил губещ – говори господин Овчаров. Измислени били гаранциите. Нереалистична била заложената норма на събираемост. Не беше толкова категоричен вчера на заседанието на двете комисии. Получи достатъчно добри отговори. Не виждам защо тук в отсъствието на министъра, който беше основен докладчик вчера, на финансовото министерство, на кмета Софиянски, който много добре защити този проект с достатъчно на брой данни, не виждам защо тук пред народните представители, които не са от тези две комисии и не познават в детайли проекта, да се твърди, хайде да не казвам тежка дума, да се твърдят лъжи.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): За това бих могъл да те осъдя.
ИВАН ИСКРОВ: Става въпрос за много сериозни гаранции. Уважаеми дами и господа, не виждам по-добра гаранция по този проект. Затова той беше обработван 34 дни. Това е една от тежките ратификации. Може би толкова тежка, колкото беше предишната по АЕЦ “Козлодуй”. Тридесет и четири дни допълнително по 6 точки изисквахме информация, допълнителни анализи. Всичко това е раздадено на депутатите. Не виждам по-добра гаранция от приходите на “Топлофикация – София” от Националната електрическа компания. Ако вие твърдите, че Националната електрическа компания е ненадежден платец на електроенергията, която ще бъде с договор за особен залог, вписана в полза на финансовото министерство, на българския данъкоплатец, аз тогава не знам тези 8-10 години с какво сме се занимавали освен с банково дело?! Това е едно от най-добрите обезпечения – вземания от безупречен платец, какъвто е Националната електрическа компания. Може би ще поискате магазини? Това е скъпо и много по-неудобно обезпечение.
На второ място, уважаеми колеги, за да знаете, че господин Овчаров не беше прав (той наистина е добър експерт, но избира как да говори – в някой момент като експерт, в друг момент – като политик), ще кажа, че има допълнително обезпечение по тази гаранция. Има последващ проект за модернизация на самите енергогенериращи мощности – където се произвежда токът, топлата вода и парата. Може да не съм прав с терминологията. Има такъв проект, който ще бъде със западни инвеститори в размер на повече от 150 млн. долара, който също ще донесе работни места и доходи, господин Стоилов.
И за да няма проблеми – освен особения залог на вземанията от НЕК в размер на 56 млн. годишно, което прави над 750 млн. за тези 15 години, всъщност ще бъде вписан и особен залог върху участието на Столичната община и на “Топлофикация” в този проект.
Няма да вземам отношение по обвиненията, че видите ли, сме предрешавали проблемите с АЕЦ “Козлодуй”, тъй като тук е потомствен специалист по тези въпроси и настоящ министър на енергетиката. Уважаеми колеги, много ви моля да се отнесем с необходимото разбиране към проблема, да сме наясно, че много сме се забавили с този проект (от 1996 г. се работи по него) и да подкрепим даването на разрешение за воденето на преговорите.
Някой беше казал, вероятно господин Овчаров в качеството си на политик, а не на експерт, че видите ли, нямало да се бърза. Точно на негов въпрос вчера беше обяснено от представители на “Топлофикация”, на Столичната община и на Министерството на енергетиката, че чакат с нетърпение и от 8 или от 10 (може да се провери в протоколите) започва копаенето в София. Чакат само да видят увереност, че българският парламент застава зад тази гаранция и започват незабавно. Така че не е вярно, че отложим ли ратификацията, видите ли, правителството можело да намери по-добра гаранция, по-добър текст и нямало да забавим проекта. Напротив. София се нуждае от тази инвестиция, България се нуждае от тази инвестиция. “Булгаргаз” се нуждае именно от тази инвестиция, тъй като 20 процента от продажбите на “Булгаргаз” са именно за “Топлофикация – София”. Ако вие ми вземете 20 процента от пазара или този пазар стане неплатежоспособен за мен, представете си какво ще стане с моето финансово състояние. Затова твърдя, че този проект е от изгода и за “Булгаргаз”. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от блока на НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
Вашето изказване просто предполага реплика.
Заповядайте, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Господин Искров и господин Близнаков днес са явно много емоционални. Не знам каква е причината. Основната същност на техните изказвания са квалификациите. Господин Искров даже стигна дотам да обвинява народни представители, че говорят лъжи.
С Вас, господин Искров, ще вземем стенограмата от моето изказване, ще проверим къде съм излъгал и после Вие ще излезете тук от тази трибуна да ми се извините, или Вие, господин председател, ще накажете народния представител Искров по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Защото ние не сме дошли тук да се надлъгваме.
Господин Искров още не е разбрал, че тук не става дума за ратификация. Ратификацията ще бъде след постигането на споразумение с Банката, господин Искров. Като банкер би трябвало поне това да знаете. Сега даваме разрешение за водене на преговори. И си позволявате, без даже да сте разбрали за какво става дума, да се изправите тук и да ми правите забележки, да ме обвинявате, че лъжа! Нека да запазим поне коректния тон на приказките си. Не съм казал, че министърът на енергетиката не е направил нищо и че има двусмислени изказвания. Тук излъгахте Вие! Говорих за министър-председателя, министър Кунева и министър Паси. Проверете стенограмата. Не съм говорил за министър Ковачев. Той е един от малкото хора, които поемат отговорност, но за съжаление се мъчи под натиска на такива като Вас и се чуди какво да прави.
Що се отнася до евтинката инсинуация за кандидат-кметската кампания, господин Искров, моят интерес като депутат от София или като евентуален кандидат-кмет е точно обратният. Аз трябва да ръкопляскам тук на този проект и да викам: “Ето, ние подкрепяме спасяването на софиянци”. Но съм сигурен, че нищо няма да спасим, както нищо не спасихме за последните седем години. Сега вие ставате клакьор на Стефан Софиянски. В момента му правите предизборна кампания. Ще ви напомня, че вчера на заседанието на комисията ние не гласувахме "против” точно по тази причина, защото такъв проект е необходим на София. Не гласувахме “против” и по още една причина – защото този проект в по-голямата си част ще се реализира от друг кмет и друг кметски екип, който ще бъде много по-компетентен от този, който е в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Овчаров.
Има ли втора реплика?
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Благодаря за високоуважителното и надявам се искрено отношение към мен. То е взаимно. Но онова, което казах, беше по повод изказването на господин Близнаков – че не е чул за връзка между безвъзмездния фонд за закриването на реакторите в АЕЦ и този проект. Затова бях принуден, след като той не е чул, да го призова да чете и му показах какво да чете. И прочетох точно този преамбюл, в който действително, господин Искров, се цитират документи и вече поети ангажименти на България. Но ставайки страна с този нов договор, ние препотвърждаваме тези свои ангажименти и намаляваме възможностите, които имаме днес, да преговаряме за друга, по-добра съдба на нашата централа. Това е сърцевината на нашата позиция.
Реализирайте проекта. Водете преговори, но не слизайте до тези 30 милиона в структурата на гаранциите по този кредит, които са от безвъзмездния фонд, с което съкращавате възможността на правителството и на министъра да лавират, да преговарят. Това е същността на нашата позиция. Който не я е разбрал, както господин Кюркчиев, който се сърди на миналото, ако можете днес да направите нещо, направете 30 милиона., включете ги в тази структура, реализирайте нещо, а стига сте се оправдавали с миналото, когато сте консумирали в същото време това минало. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Трета реплика? Не виждам.
Заповядайте, господин Искров. Дуплика. Разполагате с 3 минути.

ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Овчаров, аз също си водя и мой си протокол от Вашите изказвания дотук. Вие казахте: "Българското правителство се отказва от преговори за АЕЦ "Козлодуй" още преди да ги е започнало". Какво е това, ако не лъжа? Но понеже сме колеги и понеже още три години ще се срещаме по тези коридори, аз съм готов, и го казвам от тази трибуна, ако съм ви обидил, извинявайте! Не съм имал това предвид.
Уважаеми господин Божинов, не разчитаме, не ние, а "Топлофикация" и Министерството на енергетиката и енергийните ресурси не разчитат на тези 30 млн. Но тези 30 млн. от фонда "Козлодуй" правят банкируем проекта, правят го по-добър, по-изгоден. В противен случай условията по кредитите биха били много по-тежки. Вие започнахте Вашето изказване – с голяма част от него съм съгласен - дали винаги трябвало да взимаме заеми и дали сега трябва да вземем този заем. Аз смятам, че трябва да вземем този заем. Не знам някой друг да е договорил по-добри условия. Вижте за какво става въпрос: 15-годишен срок на кредита, 4 години период на усвояване, гратисен период от 5 години, лихвеният процент – либор плюс един процент. В момента навънка българската държава, не "Топлофикация", българската държава с нейния подобрен кредитен рейтинг може да вземе заем при либор плюс 2,8 на сто. Това е изключително изгоден заем. Но ако ние не използваме тези 30 млн. от фонд "Козлодуй", той би отишъл на много по-неизгодни условия и тогава бихте били прави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
За процедурен въпрос има думата господин Близнаков.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори правя процедурно предложение за удължаване на работното време с два часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има ли възражения срещу това процедурно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте процедурното предложение за удължаване на работното време с два часа.
Ãëàñóâàëè 169 íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè: çà 125, ïðîòèâ 40, âúçäúðæàëè ñå 4 .
Приема се удължаване на работното време.
За процедурен въпрос има думата господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю! На основание чл. 42, ал. 2 от нашия правилник и по-точно т. 4 предлагаме отлагане на разискванията по тази точка и да преминем към следващата точка от нашия дневен ред.
Накратко аргументите. Първо, становището на двете комисии, този доклад, беше раздадено днес сутринта. Не са изминали 24 часа, както нашият правилник изисква. Плюс това въпросът, който се поставя, е от изключителна важност. Господин Искров говори тук за преамбюла и закриването на АЕЦ "Козлодуй". Бих му простил, защото той не е юрист, но преамбюлът е част от договора. И не само преамбюлът, господин Искров. Вижте мотивите на самото решение, което ни давате. Там също говорите за закриване на АЕЦ "Козлодуй". Ето вашия доклад, вашия подпис, подписа на господин Близнаков, не знам дали той се е подписал, там също на стр. 2 се говори за закриване на АЕЦ "Козлодуй". Следователно с всички документи, не само с този доклад, народните представители трябва да имат възможност да се запознаят, тъй като тук се поставя въпросът не за "Топлофикация – София", а практически за закриването на АЕЦ "Козлодуй". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Корнезов.
Има ли противно процедурно предложение?
Заповядайте, господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Корнезов! Освен правилници, закони и наредби светът се гради на джентълменски споразумения, на мъжка дума, както се казва. Преди, господин Корнезов, да започнем да четем нашето становище, взехме колегиалното мнение и на вашата парламентарна група в лицето на господин Румен Овчаров, и на господин Кирчев и господин Веселин Черкезов, които са отговорни по този проблем от страна на ОДС, имат ли нещо против поради забавянето да гледаме сега това решение. И аз не чух някой да има нещо против. Това, че е депозирано в 17,52 ч., ако ви интересува, така е. Затова имахме извънредни комисии. Тъй като в противен случай би трябвало да работим и в събота.
Затова правя обратното процедурно предложение – да не се подкрепи отлагането на даването на съгласие.
А що се касае до преамбюла, той дава основанията, господин Корнезов. И в него именно на база на упоменаването на това споразумение от миналата година Европейската банка казва: вижте, аз съм мениджър на фонда и като такъв, и като кредитор по следващия проект съм съгласен да менажирам 30 млн. в полза на този проект. Това се има предвид от гледна точка на мениджмънта на фонда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
Уважаеми народни представители, преди да подложа на гласуване процедурното предложение на господин Корнезов, позволявам си да обърна внимание, че той без да иска заблуди пленарната зала. Такова изискване за 24 часа от представянето на доклада в деловодството не се изисква. Това изискване е само по отношение на законопроектите. А това не е законопроект, а е проекта за решение. Такова изискване към него няма.
Така или иначе обаче аз подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Любен Корнезов по чл. 46 – това, на което аз се позовах, а Вие по чл. 42, ал. 2, т. 4, за отлагане на разискванията.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Ãëàñóâàëè 196 íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè: çà 48, ïðîòèâ 147, âúçäúðæàë ñå 1.
Предложението не се приема.
Продължаваме дебатите.
Сега давам думата на министъра на енергетиката господин Милко Ковачев.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Слушах с интерес тази част от дебата, на която имах възможност да присъствам. Аз бих искал да внеса свежест в историческата памет и в някои от нещата, свързани с това дали държавата се грижи за всичките си граждани равноправно и равномерно.
Още през 1996 г., когато господин Овчаров беше министър, аз си спомням много добре, че беше взето решение за пренасочване, поради лошо усвояване на водния заем, към дейности за подобряване на ефективността на топлофикационните дружества в страната, като се започна с 21 топлофикационни дружества, които действително са собственост на държавата, но обслужват граждани в цяла България.
Именно със средствата от този воден заем, с който бяха закупени и инсталирани средства за измерване, бяха закупени и инсталирани, макар и много бавно, абонатни станции, беше подобрена частично ефективността на топлофикационните дружества в цяла България.
Същевременно днес трябва да сте наясно, че практически от потребителите на централно отопление, които са 20 процента от населението на страната и които ползват субсидии на 100 процента от българските данъкоплатци, от тази част, които се възползват от системата за централно отопление, 80 процента от потребителите се намират в София. Тук не става въпрос дали това е столичният град, тук става въпрос, както беше споменато в някои от изказванията, за една пета от населението на България и става въпрос за поредната стъпка към действително повишаване на ефективността на тези енергийни системи, които и от гледна точка на потребителите, и от гледна точка на външнотърговския баланс на страната тежат на страната.
Каква е ползата и защо държавата все пак се намесва в дейността на едно топлофикационно дружество, което формално е общинска собственост? Ползата е именно за потребителите, ползата е именно за тези граждани на Република България, които живеят в столицата. Проектът сам по себе си ще подобри ефективността при крайно потребление, ще намали потреблението на газ от самата топлофикация, с което ще подобри както сметките на крайните потребители, така и ще позволи да се облекчи в известна степен външнотърговският баланс поради по-малки количества газ, използвани от този голям потребител на газ, както беше споменато, около 20 процента от потреблението на газ в страната.
Дали това ще попречи или ще помогне на бъдещите планове на развитието на дружеството “Булгаргаз”? Мога еднозначно да кажа, че това единствено ще помогне. Ще помогне, защото, първо, днешните дългове, които се акумулират от години неправилна политика, акумулират се от топлофикационните дружества към “Булгаргаз” , са плод на недостатъчните субсидии, които са плащани години наред на тези топлофикационни дружества. По този начин първо ще се подобри платежоспособността на един голям краен потребител и няма да се застрашава финансовата стабилност на едно много солидно и много структуроопределящо дружество, каквото е “Булгаргаз”.
В този смисъл мога да заключа, че интересите на общините в цяла България в този подсектор са защитени равнопоставено.
Ще допълня още нещо. Ако ние не започнем реализацията на този проект за София, единствената в момента община, която практически не е получила такава помощ от държавата, ще остане “Топлофикация” – Перник, която се намира в един много тежък район, в един район малокултурен, с изключително висока безработица, с изключително тежко икономическо състояние. Защо обвързвам двете неща? Защото, както сте видели, този проект е свързан с едно допълнително финансиране от Световната банка и това допълнително финансиране се разпростира и върху “Топлофикация” – Перник, което означава поддръжка и на местния въгледобив там, и развитие на заетост на място, и, разбира се, подобряване на екологичните характеристики на един от районите с най-тежко екологично състояние.
Дали има значение кога ще бъде гласуван този заем? Мога да ви уверя, че паралелно с подготовката на самите споразумения, разбира се, ние настоявахме изключително много дружествата да се подготвят за реализацията му, за да може неговото вземане да се реализира преди отоплителния сезон през тази година и действително крайните потребители да разберат каква е ролята, какво е значението и какъв е резултатът от тези инвестиции. Иначе да вземем просто инвестиции, които да бъдат записани в разходната част на бюджета, няма смисъл. Трябва да ги реализираме и тези, за които те са предназначени, да усетят резултата.
Споменаха се доста големи цифри по отношение на това дали може всъщност държавата да намери част от финансирането от други средства. На всички вас, когато сте гласували Закона за държавния бюджет, ви е било известно, че там са определени средства за субсидиране на топлофикационните дружества и пропорционално на техния пазарен дял най-големите средства отиват към София. Това са възможностите на държавата към момента и за да можем да позволим държавният бюджет полека-лека да не субсидира само 20 процента от населението на България със средствата на 100 процента от населението на България, ние трябва да направим инвестиции. За съжаление забавянето на тези инвестиции ни кара и следващата година да субсидираме някои от топлофикационните дружества и съответно да не можем да ги подготвим за приватизация, както споменахте, господин Стоилов, като на всеки един инвеститор естествено най-голямото му притеснение е, ако не е регламентиран добре пазарът на тази продукция, с която той ще се заеме като нов собственик.
Един от страничните въпроси към обсъждания днес въпрос е това доколко и дали със залагането на 30 млн. от Козлодуйския фонд ще се промени по някакъв начин досега съществуващото статукво и дали ще утежни преговорния процес по глава “Енергетика” и в частност по АЕЦ "Козлодуй". Тук също се налага да припомня на всички вас, че този проект е залегнал в споразумението с Европейската банка за възстановяване и развитие от 1993 г., подписано от българското правителство. Впоследствие в гаранционното споразумение по модернизацията на блокове 5-и и 6-и, гласувано от предходното Народното събрание, вие всички сте гласували определени дати за някои от блоковете в АЕЦ "Козлодуй", а именно за 1-ви и 2-ри блок. Вие сте фиксирали тези дати в края на тази година. Съжалявам, че трябва всеки път да го повтарям, но това е закон, който аз като министър трябва да спазвам.
След това, има още нещо. Предходното правителство е гласувало и подписало финансов меморандум през 2000 г. за трансфер от Европейската комисия към Козлодуйския фонд за подпомагане извеждането от експлоатация и 30 млн. са трансферирани. Тоест българската държава така или иначе тях вече ги е взела още през 2000 г. и те стоят във фонда. Но българската държава е подписала с Европейската комисия, че ги взема и комисията ги е превела във фонда.
Нека да припомня също така, че стоте милиона компенсация, условно казано компенсация, които днес се намират в Козлодуйския фонд, управляван от Европейската банка за възстановяване и развитие, са вече преведени в него със съгласието на правителството на Република България, тоест средствата формално се водят вече на българска сметка и те са свързани с този закон, който е гласуван от предходното Народно събрание, а именно Закона за затваряне на 1-ви и 2-ри блок. Съвсем друг е въпросът за 3-и и 4-и блок, където средствата не са договорени, където има индикативни средства и където процесът не е завършил.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Но тук пише 3-и и 4-и блок.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Наистина по моему четете като дявола Евангелието…
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Така пише!
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Съвсем друг е смисълът, но, както и да е, не искам да влизам в един следващ коментар.
В заключение искам да кажа, че днес, давайки мандат за преговори, не считам, че се променят досега последователно, три години поред гласувани от предходното Народно събрание, от правителствата на Република България документи и че все пак с реализацията на този проект вие ще подпомогнете една пета от българското население, като в никакъв случай то не е защото това е населението на столицата, а защото, след като е реализирано по цяла България от 1996 г. насам, сега е дошло времето да се реализира и за най-голямото топлофикационно дружество. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Иска ми се да вярвам, че няма повече желаещи за изказвания. Изглежда наистина е така. Това ми дава основание да пристъпя към гласуване, но преди това виждам желание за процедурен въпрос.
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
На основание чл. 54 от нашия правилник от името на Парламентарната група на Коалиция за България правим предложение на основание чл. 53, ал. 2, т. 3 гласуването да бъде поименно.
Въпросът е изключително важен и нека всеки един народен представител се изправи и пред собствената си съвест, и пред съвестта на всички тези, които са го изпратили тук. Става въпрос не за “Топлофикация – София”, никой няма против тя да се модернизира, а става въпрос, че с това решение почти се предрешава съдбата на ядрената ни енергетика.
И още едно изречение, господин председателю. Не съм искал да подведа Народното събрание с предното си процедурно предложение, ни най-малко Вас. Но чл. 66 от нашия правилник има предвид законопроектите. Но по аналогия винаги сме прилагали този срок от 24 часа и за другите актове на Народното събрание, когато са били гласувани тук.
И така: поименно гласуване. Нека всеки от нас пред съвестта си дали ще предпочете “Топлофикация – София” или ядрената ни енергетика. Защото без ядрена енергетика няма да има и “Топлофикация – София”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Има процедурно предложение за поименно гласуване.
Има ли противно процедурно предложение? Не виждам.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за поименно гласуване на тази точка от дневния ред.
Гласували 196 народни представители: за 48, против 134, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Уважаеми народни представители, преди да пристъпя към гласуване – струва ми се, че вече няма начин да не го направя – искам да помоля председателят на Комисията по бюджет и финанси господин Иван Искров да ни представи проекта за решение в пленарната зала.
Заповядайте, за да представите проекта за решение за протокола.
Искам да попитам господин Овчаров: Вие държите да гласуваме отделно Вашето предложение като втори абзац?
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Стига да се приеме решението, тогава има смисъл от втори абзац.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
“РЕШЕНИЕ
за даване на съгласие за провеждане на преговори и за
сключване на Гаранционно споразумение между Република
България и Европейската банка за възстановяване и развитие
по Заемното споразумение между “Топлофикация – София”
ЕАД и Европейската банка за възстановяване и развитие за
финансиране на проект “Рехабилитация и модернизация
на “Топлофикация – София” ЕАД”

Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 от Конституцията на Република България
Р Е Ш И :
Дава съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи от името на Република България Гаранционно споразумение между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие по Заемното споразумение между “Топлофикация – София” ЕАД и Европейската банка за възстановяване и развитие за финансиране на проект “Рехабилитация и модернизация на “Топлофикация – София” ЕАД” в размер до 30 млн. евро.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
Заповядайте за процедурен въпрос, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! От името на Парламентарната група на Коалиция за България правя процедурно предложение да извършим поименна проверка на кворума, тъй като в залата има 93 човека, а 192 карти гласуваха гласуването да не е поименно.
Ето защо правя формалното предложение да направим поименна проверка и след това да гласуваме това съдбоносно за България решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, да бъде извършена поименна проверка чрез парламентарните секретари. (Народният представител Четин Казак започва да говори от трибуната.)
Уважаеми господин Казак, на какво основание сте на трибуната, все пак, за да се ориентирам? (Смях и весело оживление в залата.) Аз поне не си спомням да съм Ви давал думата. Прощавайте много! Все пак има искане за поименна проверка.
Поименна проверка чрез парламентарните секретари. Когато те са готови, ще представят резултата от проверката на ръководството на Събранието, за да можем да подложим проекторешението на гласуване.
РЕПЛИКИ: Къде са парламентарните секретари?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз питам: къде са парламентарните секретари?
Например ОДС има парламентарен секретар. Националното движение Симеон Втори има ли? – Има. Има парламентарни секретари. Коалиция за България има ли? Защо от Коалиция за България ги няма парламентарните секретари? Предлагате преброяване, а вие не сте готови за едно такова нещо. Как да го изпълним, кажете, господин Корнезов.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Ние поискахме поименна проверка, а не проверка чрез парламентарните секретари. (Парламентарните секретари правят поименна проверка на парламентарните групи по списък.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, моля да заемете местата си. Обявявам, че толкова голям кворум, горе-долу, имаше само при откриването на Народното събрание. Имам имената на всички, които присъстват в залата, по парламентарни групи, с което силно се надявам, че Коалиция за България е удовлетворена.
В залата присъстват 159 народни представители.
Подлагам на гласуване проекта за решение, така както беше представен от председателя на Комисията по бюджет и финанси.
Моля, гласувайте със собствените си карти, уважаеми народни представители.
Анулирайте гласуването, ако обичате! (Шум и реплики в залата.) 171 човека нямаше в залата, а има 159, освен ако междувременно са влезли още 12 души. (Шум и реплики в залата.)
Съвършено правилно. Обявявам резултата.
Гласували 171 народни представители: за 131, против 31, въздържали се 9.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Нали анулирахте гласуването?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Междувременно може да са влезли още народни представители. Всяка минута ли ще проверяваме?
За отрицателен вот има думата господин Александър Паунов.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ): Уважаеми господин председателю, гласувах “против”, защото с днешната процедура, с това гласуване, започва харченето на парите, които бяха определени за закриването на АЕЦ “Козлодуй”. Вие връзвате ръцете на правителството и на всички, които са против спирането на блоковете на АЕЦ “Козлодуй”.
Второ. В София не живеят 20 процента. Дълги години съм работил в Столичния съвет, живеят 15 процента от населението. Освен това, 80 процента от тези 15 процента са 12 процента. Голяма част от бедните хора са затворили своите радиатори, а Вие в момента, с това решение субсидирате най-богатите. Вчера това го каза и кметът Софиянски – че най-богатите хора могат да си плащат парното. А с днешните си решения Вие помагате на богатите, а не на бедните. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Паунов.
Това беше отрицателен глас.
Заповядайте, господин Сапарев за втори отрицателен вот.
ОГНЯН САПАРЕВ (КБ): Уважаеми господин председател!
Уважаемо мнозинство, в момента вие забихте още ей такъв един пирон в ковчега на АЕЦ “Козлодуй”, затова аз не мога да не ви посветя един стих от Ботев. Става въпрос за финала на стихотворението в механата. Стихът е:
“А вие, вие сте идиоти”. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Сапарев.
Не виждам желаещи за трети отрицателен вот, затова мога да си позволя вече да уважа предложението на народния представител Румен Овчаров за втория абзац, който той представи в парламентарна зала.
Моля, гласувайте неговото предложение.
Гласували 178 народни представители: за 41, против 125, въздържали се 12.
Това предложение не се приема.

С това сложихме точка на тази горна точка от дневния ред, за да преминем към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ФИНАНСОВ ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА И НАЦИОНАЛНАТА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОЕКТ “РЕХАБИЛИТАЦИЯ В ЕЛЕКТРОЕНЕРГЕТИКАТА – ЕНЕРГИЯ 2”, с вносител Министерският съвет.
Искам да помоля председателят на Комисията по бюджет и финанси да представи доклада на комисията.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Докато е тук господин Сапарев, да ме чуе – ако ме нарече още веднъж, че съм идиот, ще му разкажа не анекдот, а за защитата на докторантурата на проф. Сапарев преди няколко години във ВАК. Това ще го направя по-нататък.
Съвместен доклад на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по енергетиката.
“ДОКЛАД
по проект за решение за даване на съгласие за сключване на финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и Националната електрическа компания ЕАД за финансиране на проект “Рехабилитация в електроенергетиката – Енергия 2” № 202-03-45, внесен от Министерския съвет
на 23 юли 2002 г.

На 31 юли 2002 г. Комисията по бюджет и финанси и Комисията по енергетиката на съвместно заседание разгледаха внесения от Министерския съвет проект за решение на Народното събрание за даване на съгласие за сключване на финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и Националната електрическа компания ЕАД за заем в размер до 60 млн. евро за финансиране на проект “Рехабилитация в електроенергетиката - Енергия 2”. На заседанието присъстваха господин Милко Ковачев – министър на енергетиката, господин Ангел Минев – заместник-министър на енергетиката, господин Илко Йоцев – заместник-министър на енергетиката и господин Лъчезар Стефанов - директор на дирекция “Външни финанси” на Министерството на финансите.
От името на правителството мотивите по проекторешението представи господин Ангел Минев. В инвестиционната програма на Националната електрическа компания ЕАД като приоритетен проект е включен проекта за рехабилитация и модернизация на преносната мрежа. Целта на проекта е да се подпомогне развитието на пазарна основа на българския електроенергиен сектор в частта “Електропринос”, както и подготовката на страната за присъединяване към Европейския съюз, съответно за свързване на електроенергийната система на България към Обединените европейски електроенергийни системи.
Проектът ще укрепи електроенергийната система на България, регионалните диспечерски центрове и комуникационната система, и ще подпомогне нормалното функциониране и обособяване на Националната компания за пренос.
Общата стойност на разходите по проект “Енергия 2” възлиза на около 153 млн. евро, които се разпределят по източници на финансиране както следва:
1. Заем от Европейската банка за възстановяване и развитие в размер до 41,1 млн. евро за разходи в чужда валута.
2. Заем от Европейската инвестиционна банка в размер до 60 млн. евро за разходи в чужда валута.
3. Собствени средства на Националната електрическа компания ЕАД в размер до 52 млн. евро за разходи в местна валута.
Заемите изискват държавна гаранция. Европейската банка за възстановяване и развитие отпуска дългосрочен заем в размер на 41,1 млн. евро за финансиране на част от проекта “Енергия 2”. Гаранционното споразумение е ратифицирано от Народното събрание на 25 април 2002 г.
С Решение № 715 на Министерския съвет от 2001 г. за одобряване на списък на проектите, които ще се финансират с външни заеми с държавна гаранция през 2002 г., е одобрен заемът за Националната електрическа компания ЕАД от Европейската инвестиционна банка в размер на 60 млн. евро за съфинансирането на проекта. Заемът от Европейската инвестиционна банка се отпуска на правителството на Република България с краен бенефициент Националната електрическа компания и гарант правителството на Република България. Заемът се отпуска с 5-годишен гратисен период и период на погасяване от 15 години след изтичането на гратисния период. Лихвеният процент е променлив – тримесечен EURIBOR + 0,25 процента или фиксиран - пазарни + 0,25 процента и наказателна лихва при просрочие на плащане - променлива лихва с тримесечен EURIBOR + 2,25 или фиксирана лихва - пазарни нива + 2,25 процента.
Всички просрочени по-горе условия и представеният проект на финансовия договор от Европейската инвестиционна банка Люксембург са предварителни и ще се уточнят окончателно по време на предстоящите преговори. В разработения от НЕК ЕАД бизнес план за развитието на компанията в дългосрочна перспектива се предвижда да бъдат постигнати основни финансови цели.
При приетите изходни предпоставки получените резултати за прогнозния период показват следното:
- коефициентът на самофинансиране на инвестициите ще се движи между 47 и 193 процента, като изискванията на банките-кредиторки за този показател е минимум 30 процента;
- коефициентът на обслужване на дълга ще е между 1,53 и 5,89 при изискване от банките 1,3;
- коефициентът на общата ликвидност ще е между 1,65 при 4,12 при изисквания от страна на банките най-малко 1,2;
- периодът на събиране на вземанията се очаква да бъде между 60 и 31 дни, което отговаря на изискванията на банките периодът на събиране на взиманията да е по-малък от 60 дни.
Анализът на чувствителността при различни сценарии на либерализация на пазара на електрическа енергия показва, че дори при най-тежкия сценарий НЕК ЕАД ще е в състояние да поддържа добро финансово състояние и да обслужва задълженията си.
По проекта за решение се проведе дискусия, по време на която се направиха изказвания и се задаваха въпроси за установяване на необходимостта от реализиране на предлагания обект, неговияг размер, условията на ползване на заема и др. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати.
Комисия по бюджет и финанси: “за” – 11 народни представители, без “против и въздържали се”.
Комисия по енергетика: “за” – 12 народни представители, без “против и въздържали се”.


Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси и Комисията по енергетика предлагат на Народното събрание да приеме следното
РЕШЕНИЕ
за даване на съгласие за сключване на финансов договор
между Република България и Европейската инвестиционна
банка и Националната електрическа компания ЕАД за
финансиране на проект “Рехабилитация в
електроенергетиката - Енергия 2”

Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 от Конституцията на Република България
Р Е Ш И :
Дава съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и Националната електрическа компания ЕАД за заем в размер до 60 млн. евро за финансиране на проект “Рехабилитация в електроенергетиката - Енергия 2”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров. Благодаря и на Вас, господин Близнаков, задочно.
Уважаеми народни представители, имате думата по това проекторешение.
Има ли желаещи за изказвания или направо да пристъпим към гласуване? Няма.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване проекта за решение за даване на съгласие и за сключване на финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка и Националната електрическа компания ЕАД за финансиране на проект “Рехабилитация в електроенергетиката - Енергия 2”.
Моля, гласувайте.
Гласували 172 народни представители: за 168, против няма, въздържали се 4.
Приема се.
Благодаря ви.

Преминаваме към следващата точка от нашия дневен ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ, вносители – Благовест Сендов и група народни представители, Владимир Дончев и група народни представители.
Искам да поканя председателя на Комисията по икономическата политика господин Валери Димитров да представи становището на комисията по двата законопроекта за приватизация и следприватизационен контрол. Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:
“СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 254-01-63 от 17.07.2002 г.
за изменение и допълнение на Закона за приватизация и
следприватизационен контрол, внесен от Благовест Сендов
и група народни представители, и по законопроект
№ 254-01-71 от 26.07.2002 г. за изменение и
допълнение на Закона за приватизация и
следприватизационен контрол, внесен от
Владимир Дончев и група народни представители

На редовно заседание, проведено на 31 юли 2002 г., с участието на представители на вносителите и представители на Министерството на икономиката, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от Благовест Христов Сендов и група народни представители, и законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от Владимир Михайлов Дончев и група народни представители.
Внасянето и на двата законопроекта е израз на разбирането на народните представители за важността и стратегическото значение на Пловдивския панаир, който е национална ценност. В своята 120-годишна история той се е превърнал в най-важното средище на Балканския полуостров за срещи на бизнеса от Европа и целия свят.
Развитието и приватизацията на “Международен панаир – Пловдив” – АД, трябва да се извърши на основата на цялостна стратегия, съобразена с европейската и световна практика в тази област и общественото мнение, която да запази функциите на панаира.
След проведената дискусия Комисията по икономическата политика единодушно предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от Благовест Христов Сендов и група народни представители, и законопроект за изменение и допълнение на същия закон, внесен от Владимир Михайлов Дончев и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Искам да помоля от името на вносителите, господин Благовест Сендов отсъства, но има и група народни представители – господин Георги Пирински, Атанас Папаризов, Петър Мутафчиев, Огнян Сапарев. Виждам, че господин Петър Мутафчиев е на разположение, господин Сапарев също. Така че, господин Мутафчиев, имате думата.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Днес ние разглеждаме един много важен закон, касаещ Пловдивския международен панаир – един от знаците на гр. Пловдив, един голям знак за българската индустрия, за българската търговия, съществуващ от 120 години. Пловдивският панаир, който през тези 120 години до този момент е показвал постиженията на българската индустрия. Пловдивският панаир през тези 120 години е бил средище на българския бизнес и на неговите партньори от цял свят.
Разбира се, като всичко останало в нашата страна, като всички търговски дружества и той изпитва своите проблеми, проблемите на прехода и на кризата, в която се намира цялата ни страна.
Но предложението, което направихме в закона, за включване в списъка по чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, цели да постави панаира в този забранителен списък до момента, в който българското правителство ще успее да изготви една цялостна стратегия за развитието на Пловдивския панаир.
Чрез включването на Пловдивския панаир в списъка по чл. 3, ал. 1, същевременно чрез изработването на стратегията, ние целим да се изработи и структурата на капитала на Пловдивския панаир.
Тук често се говори за приватизация. За приватизация можем да говорим, ако все пак чрез стратегията кажем: до каква степен капиталът ще остане държавен, каква степен от капитала ще бъде прехвърлен на Пловдивската община или ще бъде закупена от Пловдивската община? Ще участват ли в капитала на Пловдивския международен панаир Стопанската камара и търговско-промишлените палати? Включително трябва ли и ще има ли частен капитал в Пловдивския международен панаир?

Аз се надявам, имайки предвид и законопроекта, който беше внесен от парламентарното мнозинство, че в скоро време правителството ще предостави подобна стратегия, че с тази стратегия ще бъде запознато българското общество и обществеността в Пловдив, ще има възможност да се изслушат различните позиции, така че да приемем най-добрия вариант за развитие на тази важна структура в българската икономика и търговия.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз се надявам, че ще подкрепим единодушно и двата законопроекта както на първо, така и на второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Господин Дончев, моля да представите втория законопроект.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Както забелязахте, разликата между двата законопроекта е съвсем малка. Тя обаче е съществена.
Малко преди да внесем нашето предложение за изменения в Закона за приватизация, ние бяхме свидетели на един тежък политически натиск особено в град Пловдив, като политически сили с различни цветове се опитаха да използват този случай за извличане на политически дивиденти. Нашето отношение към Пловдивския панаир и към приватизацията на Пловдивския панаир е сериозно и отговорно. И то няма нищо общо с това, което се случваше в близкото минало, когато Пловдивският панаир беше превърнат в една партийна касичка, а нашите политически опоненти, някои от нашите политически опоненти започнаха приватизацията на парче на Пловдивския панаир.
Много добре знаете за какво говоря. Говоря за скандалната приватизация на Палата № 5 на Пловдивския панаир, изключително скандално и действително продажба на парче, господин Бакалов.
Така или иначе, в момента, в който ние подходихме към този въпрос, имахме действащ закон, според който нямаше никаква правна възможност след приватизацията на части от панаира, на части от капитала на панаира, на фондовата борса, да се появи кешов купувач и да поиска да бъде открита процедура за приватизация на останалата част от панаира. Естествено, ние знаем, че Пловдивският панаир не е обикновено търговско дружество. Той има много специфичен характер. Пловдивският панаир има право на глас в Световната организация на панаирите, а такова право на глас от 250 члена имат само 25. Естествено е при това положение, че приватизацията на панаира трябва да бъде обект на специфична стратегия, където да бъдат отчетени всички положителни и отрицателни страни въобще в тази приватизация, да бъде решен въпросът за миноритарния дял, който евентуално би могъл да бъде търгуван, да бъде решен въпросът за запазването на държавния дял в панаира.
Немаловажен е и въпросът, който се повдига, за участието и на Пловдивската община в панаира. Това не е въпрос, който ние отхвърляме. Естествено, трябва да бъдат намерени съответните правно-технически способи това да бъде направено.
Именно това ни мотивира да внесем това предложение, като ние доразвихме проекта, който беше внесен от акад. Сендов. И внасяме един нов елемент, а именно – приватизацията на панаира да може да стане само след изготвяне на една цялостна стратегия и за развитието, и за приватизацията му.
Моля да подкрепите този законопроект, като изразяваме становище и за подкрепа на законопроекта на акад. Сендов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
За изказване има думата господин Васил Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние ще подкрепим и двата законопроекта.
Искам да кажа, че ОДС са категорично “против” настоящата формула, предложената формула от управляващите за приватизация на Пловдивския панаир, по-точно във втората част, която предвижда приватизация на 49 на сто с компенсаторни записи. Ние сме за приватизацията на панаира, но по съвсем друг принцип, по принципа, който съществува в целия цивилизован свят. Първото условие на този принцип е държавно участие на панаира. Така е в Париж, в Москва, в Познан и в Бърно.
Вторият основен принцип е надзорът върху инфраструктурата и територията на панаирите да се отдава на общините. Има закон в Италия от 1999 г., който предвижда точно това, че общините държат инфраструктурата на панаира.
Третият основен принцип е оперативният бизнес да се осъществява от частни инвеститори.
Идваме до четвъртия основен принцип. Частният инвеститор обаче е панаирът-майка, по-големият панаир, който ще доведе инвеститорите. Ако разчитаме при тази наша икономика Пловдивският панаир да върви сам, това е невъзможно. Трябва да има един панаир, който да го дърпа, един голям западен панаир, който да го дърпа.
И това са основните принципи, на които трябва да залегне една реална бъдеща приватизация на Пловдивския панаир. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Паница.
Има думата господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Най-сетне дебатът, който групата пловдивски народни представители водиха на територията на град Пловдив за съдбата на Пловдивския панаир, влезе в парламента, не защото той е Пловдивски, а защото той е една от институциите, която характеризира България. Той още преди 120 години, когато е създаден, е създаден като държавен панаир. Излишно е да повтарям всичко това, което вие знаете, за неговите стойности и функции, за това, което той е призван да направи. Той е една от институциите, призвана да съдейства за развитието на икономиката.
Не мога да не изкажа своето задоволство, че в крайна сметка най-сетне и НДСВ има становище по въпроса, което, в крайна сметка, до голяма степен повтаря и становището, което ние изказахме. Защото преди да се говори за приватизация на Пловдивския панаир, а никой от нас не е по принцип против приватизацията, беше наистина необходимо да се изгради една стратегия, която да отчете както някои недостатъци в работата на Пловдивския панаир, да отчете дали той върши онази дейност, за която е създаден, дали я върши с най-висок коефициент на полезно действие, да се видят нуждите му, защото безспорно, за да се развива една такава институция е необходимо да има и съответните парични средства, които да му помогнат да се развие така, че да отговаря на световните изисквания.
Колеги, съгласете се, че да се продава панаир на фондова борса, а не с купувач, който разбира от тази дейност, който е свързан и се интересува от тази дейност, е просто наистина да се ликвидира Пловдивският панаир. Оттам насетне ние не говорим по принцип за един или друг вид приватизация, защото, в крайна сметка, стратегията е тази, която ще каже какво е бъдещето и какво трябва да бъде бъдещето на Пловдивския панаир, за да изпълни своите функции.
И тук аз мисля, че колегите Сендов и Мутафчиев имат своето основание да искат той да влезе в този списък, за да сме сигурни, че преди да обсъдим стратегията нищо няма да му се случи. Защото пловдивската общественост е притеснена.
От друга страна, не можем да не кажем, че от световния опит, който ние проверихме, в голяма степен тези панаири са държавна собственост, съсобственост на съответната община, съсобственост на търговско-индустриалната камара, и, разбира се, защо не и на чужди инвеститори с определен миноритарен дял, които наистина се интересуват от тези проблеми.
За да не прескачаме етапите, аз мисля, че правителството наистина е задължено в хубавия смисъл на думата да развие своята стратегия относно бъдещето, мястото и ролята на един български международен панаир, който, повярвайте ми, е може би един от символите, като герба и химна, на Република България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Китов.
Господин Пенчев, заповядайте за изказване.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не съм от Пловдивската листа, но всички знаете, че всеки народен представител представлява целия народ и интересите на страната.
Аз съм доволен от този консенсус, който звучи както в тази зала днес, така прозвуча и вчера на заседанието на Икономическата комисия. Защото действително се разгоряха много политически страсти около приватизацията на Пловдивския панаир, искам да започна с това, че никога управляващото мнозинство не е имало намерение да приватизира панаира тайно, под масата, набързо, каквито обвинения се чуха.
Става дума за един пропуск не на мнозинството, пропуск на всички нас, защото, когато се изготвяше този списък-приложение към закона на тези предприятия, чиято приватизация се отлага, никой от нас – нито от мнозинството, нито от мнозинството, нито отдясно, нито отляво – не се сети да предложи в този списък да влезе Пловдивският панаир, което безспорно е пропуск.
Изключването на Пловдивския панаир от това постановление за 49 процента продажба чрез компенсаторни записи фактически фиксира вниманието и на мнозинството, и на опозицията върху този проблем. И аз искам да ви кажа, като става дума за консенсус, че с господин Папаризов, с господин Валери Димитров ние обсъдихме как точно да се уреди приватизацията на Пловдивския панаир преди още господин Сендов да внесе законопроекта за включването му в списъка.
Искам също да ви кажа, че ние изцяло сме съгласни с идеята на господин Сендов, че точно това е начинът да отложим приватизацията на Пловдивския панаир, но тази идея е доразвита от господин Дончев и група народни представители, защото не е достатъчно да кажем, че включваме в отлагателния списък Пловдивския панаир. Защото, както го включваме, така може утре парламентът да го изключи, по същия начин. Затова ние казахме: не, нека да задължим правителството да изготви една стратегия. Защото вие знаете, че съгласно чл. 3, ал. 7 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол Министерският свет може да внесе в Народното събрание за одобрение стратегия за приватизация на отделни отрасли или на отделни предприятия. Ние в случая с Пловдивския панаир искаме не да може, а задължително да внесе тази стратегия. Тази стратегия да бъде тук предмет на обсъждане. Аз няма да обсъждам сега каква би трябвало да бъде тази стратегия, защото не му е тук времето и мястото. Тази стратегия да може да бъде обсъдена както от народното представителство, така и от цялата общественост. И тогава вече ние, ако се обединим около нея, да кажем: да, ще изключим Пловдивския панаир от списъка, защото той трябва да бъде приватизиран, ако не изцяло, поне отчасти, това е така, това е правилното. Но да бъде разумно приватизиран, така че да може да се развива и в бъдеще като един преуспяващ панаир.
Именно затова аз, като отново подчертавам, че съм много доволен от този консенсус, който съществува около този важен проблем, заявявам, че ще подкрепя и двата законопроекта и призовавам народните представители да ги подкрепят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пенчев.
Има ли други изказвания по този законопроект? Няма.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол № 254-01-63 с вносител Благовест Сендов и група народни представители.
Ãëàñóâàëè 147 íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè: çà 144, ïðîòèâ íÿìà, âúçäúðæàëè ñå 3.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол с вносител Владимир Дончев и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Ãëàñóâàëè 143 íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè: çà 137, ïðîòèâ няма, âúçäúðæàëè ñå 6.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Дурмишев, още няма становище на комисията по Закона за просветата. Това е основанието да преминем към следващата точка от дневния ред.
Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЛОВА И ОПАЗВАНЕ НА ДИВЕЧА.
Господин Моллов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Бяхме стигнали до § 41.
Той беше отложен с едно по-ранно гласуване и понеже се отнася за текста на другите български юридически лица, предлагам да ги гласуваме заедно с след това, както приехме по-рано, като сега продължа с § 42 и 43 на вносителя, тъй като няма предложения по тях.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 42 и 43, които гласят:
“§ 42. В чл. 68 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 числото “2000” се заменя с “1500”.
2. В ал. 2 числото “10 000” се заменя с “5000”.
§ 43. В чл. 70, ал. 2 и 3 се изменят така:
“(2) Забранява се повреждането или унищожаването на сватбовища и токовищата.
(3) През брачния сезон на благородния елен и глухара в района на трайно установените места за размножаване се преустановяват горскостопански, строителни, ремонтни и други работи, нарушаващи спокойствието на дивеча.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по § 42 и 43 няма.
Гласуваме ги ан блок.
Гласували 92 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 2.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 44 на вносителя има предложение от народните представители Моллов и Муса.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на § 44:
“§ 44. В чл. 71 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Разселването на дивеч, съгласно условията на програмата по чл. 41, ал. 2, междудържавните дивечовъдни станции, дивечовъдните участъци, стопанисвани от държавните лесничейства и базите за интензивно стопанисване на дивеча, не е търговска сделка”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви. Изказвания по § 44 на вносителя? Няма.
Гласуваме § 44 в редакцията на комисията.
Гласували 98 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 5.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 45 има предложение от народния представител Панайот Ляков, което гласи:
“В § 45, в чл. 72 се добавя изречение второ: “Отстреляният дивеч, предназначен за продажба, се придружава от ветеринарно-медицински сертификат и документ за произход, като едрият дивеч е маркиран”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има направено предложение от народните представители Васил Паница и Веселин Черкезов, което е подкрепено от комисията; и предложение от народните представители Васил Калинов, Пламен Моллов и Расим Муса, което също е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 45:
“§ 45. Член 72 се изменя така:
“Чл. 72. Търговията с дивеч и дивечови продукти се извършва при условия и по ред, определени с правилника за прилагането на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по този параграф? Няма.
Гласуваме предложението на господин Ляков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 15, против 98, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 45 в редакцията на комисията.
Гласували 101 народни представители: за 98, против 1, въздържали се 2.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 46 има направени предложения от народните представители Васил Паница, Веселин Черкезов и Васил Калинов, които са подкрепени от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 46:
“§ 46. В чл. 73 се създава ал. 5:
“(5) Дейностите по обработка на ловни трофеи се организират при условия и по ред, определени с правилника за прилагането на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по този параграф няма.
Гласуваме § 46 в редакцията на комисията.
Гласували 102 народни представители: за 100, против 1, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 47 има направени предложения от народните представители Васил Паница и Веселин Черкезов, и от Васил Калинов, които са оттеглени.
Има предложение от народните представители Пламен Моллов и Расим Муса, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага § 47 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по този параграф няма.
Гласуваме отпадането на § 47, подкрепено от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 2.
Параграф 47 отпада.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 48 има направено предложение от народните представители Васил Паница и Веселин Черкезов, което е подкрепено от комисията, и предложение от народния представител Васил Калинов, което също е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 48, който става § 47:
“§ 47. Член 77 се изменя така:
“Чл. 7. Началникът на Националното управление по горите категоризира базите за ловен туризъм при условия и по ред, определени с Правилника за прилагането на закона.”
Комисията предлага да се създаде § 48а, който става § 48:
“§ 48. Член 79 се изменя така:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2 със следното съдържание:
“(2) Обезщетения за щети, нанесени от кафявата мечка и корморана се заплащат от Министерството на околната среда и водите.”
Има направено предложение по този параграф от народния представител Стоян Кушлев, което беше оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Моллов.
За изказване по този параграф, господин Кушлев, заповядайте.
СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, действително аз оттеглих моето предложение и държа на това. Сега заявявам в залата, че го оттеглям, но искам да обсъдим един проблем, който възниква във връзка с този текст. Необходимо е да видим какво следва да се направи в бъдеще.
Със Закона за биологичното разнообразие – в преходните разпоредби ние извадихме мечката и корморана от обектите, които са предмет на лов. Тоест мечката и корморанът са извън предметния обсег на този закон.
Има традиция у нас щетите от мечката да се обезщетяват и досега това се извършваше от държавните лесничейства. След като тяхната юрисдикция с отпадането им като обект на лов се закрива, необходимо е обезщетяването на щетите да се поеме от онази държавна институция, която организира опазването им като защитен вид.
Но тук се поставя проблемът къде е систематичното място на този текст. Безспорно то е в Закона за биологичното разнообразие, но тъй като, ако ние в момента направим предложение за отпадането на този текст, няма да има за известно време до промяната в Закона за биологичното разнообразие текст, който да урежда тази материя, аз предлагам да остане. Вече сме разговаряли с ръководството и експерти на Министерството на околната среда и водите. Те поеха ангажимента да поемат в бъдеще щетите, които мечката нанася на селското стопанство и специално на пчелините и на земеделския добитък и това ще стане през следващата парламентарна сесия. Затова засега не правя предложение за отпадането на този текст, но следва да имаме предвид, че систематичното място на този текст е в друг закон. Текстът ще отиде там и тогава ще бъде отменен от Закона за лова. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други изказвания по този параграф? Няма.
Гласуваме § 48, който става § 47 и § 48а, който става § 48 ан блок.
Ãëàñóâàëè 110 íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè: çà 105, ïðîòèâ няма, âúçäúðæàëè ñå 5.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 49 комисията подкрепя текста на вносителя, който гласи:
"§ 49. Член 82 се изменя така:
"Чл. 82. Щетите, нанесени от дивеча, се установяват от комисия, назначена със заповед на директора на Държавното лесничейство или Държавната дивечовъдна станция при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона."
По § 50 има предложение от народния представител Панайот Ляков, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 50:
"§ 50. В чл. 84 се създават ал. 3 и 4:
"(3) Който ловува без да носи ловен билет, се наказва с глоба 50 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание.
(4) Когато броят на ловците при групов лов е по-голям от разрешения, ръководителят на лова се наказва с глоба от 50 до 300 лв."
По § 51 комисията подкрепя текста на вносителя, който гласи:
"§ 51. Член 85 се изменя така:
"Чл. 85. Който взема, пренася, превозва или укрива намерен жив, ранен или убит дивеч или разпознаваеми части от него без писмено разрешително за ловуване, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв."
По § 52 комисията подкрепя текста на вносителя, който гласи:
"§ 52. В чл. 86 се създава ал. 3:
"(3) Който убие при подборно ловуване или като ловен водач позволи отстрела на едър дивеч, различен от вписания в разрешителното за ловуване, се наказва с глоба от 50 до 400 лв."
По § 53 комисията подкрепя текста на вносителя:
"§ 53. Член 88 се изменя така:
"Чл. 88. Който събира и взема яйца от птици – обект на лов, без писмено разрешително за ловуване, събира и присвоява дивечови рога в нарушение на чл. 63, се наказва с глоба от 50 до 100 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание."
По § 54 комисията също подкрепя текста на вносителя:
"§ 54. Член 89 се изменя така:
"Чл. 89. (1) Когато нарушение по чл. 84, ал. 1 и 2, чл. 85 и чл. 86, ал. 1 и 2 е извършено повторно в двегодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, глобата е в двоен размер.
(2) Когато нарушението по чл. 86, ал. 3 е извършено повторно в двегодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, глобата е в троен размер."
Ïî § 55 ñúùî å ïîäêðåïåí òåêñòúò íà âíîñèòåëÿ:
"§ 55. Член 91 се изменя така:
"Чл. 91. Който не изпълни разпореждания на длъжностните лица по охраната на дивеча, дадени в кръга на правомощията им по чл. 67, ал. 4, т. 4-12, се наказва с глоба от 50 до 200 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Моллов.
Изказвания по параграфи от 49 до 55 включително има ли? Няма. Гласуваме ги ан блок. Те са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Ãëàñóâàëè 98 íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè: çà 95, ïðîòèâ íÿìà, âúçäúðæàëè ñå 3.
Òåêñòîâåòå ñà ïðèåòè.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 56 е направено предложение от народния представител Стоян Кушлев, което не е подкрепено от комисията. То е следното:
"В чл. 94 да се създаде нова ал. 3 със следното съдържание:
"(3) Ловец, извършил нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1, 4, 6 и чл. 46, т. 1 от Закона за биоразнообразието, се лишава от право на лов за срок от 3 до 5 години."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Кушлев, заповядайте да аргументирате предложението си.
СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Основанието да направя това предложение се базира на следното: Законът за биологичното разнообразие защитава защитените видове и той установява наказателните разпоредби, когато е унищожен или застрашен някой от защитените видове. Но в него са предвидени административните наказания – глоби. Ако унищожаването или повреждането се извърши от ловец, този човек следва да получи и допълнителното наказание – лишаване от правото на лов, защото убиването на една мечка или убиването на един царски орел, които са защитени видове, е по-голямо нарушение и с по-голяма обществена опасност, отколкото убиването на един заек или една сърна, които са общо разпространени, тогава, когато това е станало в нарушение на закона.
Не може в Закона за биологичното разнообразие да се предвиди и допълнителното наказание лишаване от правото на лов, защото правото на лов и условията, при които то ще бъде отнето, ще се решат именно с този закон. Няма нищо смущаващо, че ние предвиждаме текст, който заедно, съвкупно с глобата, която ще му бъде наложена като административно наказание по Закона за биологичното разнообразие, ще лиши лицето, когато е ловец, и от правото на лов, защото е извършено много сериозно нарушение.


Мисля, че в известен смисъл не съм бил разбран от комисията. Наложи се да изляза тогава, когато е бил обсъждан този текст и не можах да го защитя. Става въпрос за създаване възможност на наказващия орган наред с административното наказание, когато е унищожен защитен вид, да наложи и допълнителното наказание “лишаване от право на лов”, ако лицето е ловец. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има думата заместник-министър Плугчиева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, използвам възможността от името на вносителя да подкрепя предложението на проф. Кушлев и да направя разяснението, че в нашия първоначален текст липсва това предложение поради прости процедурни причини – тогава Законът за биологичното разнообразие беше в работа и не беше готов, за да можем да стъпим на съответните текстове, които да цитираме в нашия проект, който сме подготвили.
Затова отправям молба към вас – считаме, че това предложение е изключително състоятелно и има съответния дисциплиниращ ефект. Призовавам ви да подкрепите предложението на проф. Кушлев за наказанието “лишаване от право на лов за срок от 3 до 5 години”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Моллов, моля да вземете отношение.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Аргументите на проф. Кушлев, подкрепени от заместник-министър Плугчиева, са основателни. Това наистина има дисциплиниращ ефект.
Съображението на комисията обаче е чисто правно-техническо. То се свежда до това, че с един закон не можем да внасяме съответни разпоредби, които се регламентират в друг закон. Практически той още не е публикуван в “Държавен вестник”. Считам, че предложението не е резонно, въпреки че от чисто техническа гледна точка има основание. Нямаме обаче правна възможност с този закон да забраняваме нещо в други закони. Комисията държи на своето становище, че не подкрепя текста на господин Кушлев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви за становището, господин Моллов.
Гласуваме предложението на господин Кушлев, което не е подкрепено от комисията. Господин Моллов мотивира своите аргументи за това.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 55, против 61, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 56 – текста на вносителя, подкрепен от комисията.
СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ, от място): Искам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Анулирам това гласуване.
Има искане за прегласуване на предложението на господин Кушлев.
СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ): Предлагам да прегласуваме текста, тъй като в нашето законодателство ще остане много сериозна празнота. Лица, които са извършили сериозни нарушения, ще получат по-леко наказание от лица, които са извършили по-леки нарушения.
Второ, ще се наложи да променяме друг закон – Закона за биологичното разнообразие, ако в момента не подкрепим този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това е доста странна правна техника. Такава не съм срещала досега.
Прегласуваме предложението на господин Кушлев.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Според таблото излиза, че сега предложението се приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Разбрахте ли какво гласуваме в момента? Подобно нещо е невъзможно правно-технически да гласуваме. Това е правен нонсенс в момента. Гласуваме наказателни санкции в един закон, които се отнасят за нарушение на друг закон.
Второ, Законът за биологичното разнообразие не е факт в правната действителност. Би могъл да стане утре, а би могъл и да не стане. Ако гласуваме по този начин, може и да не стане. Гласувайки това, то просто е една правна безсмислица.
Моля Ви, госпожо Гроздилова, направете предложение от името на Парламентарната група на НДСВ за прегласуване. Мисля, че не се разбра какво гласуваме в момента.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): От името на Парламентарната група на НДСВ предлагам прегласуване на предложението на господин Кушлев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Нека не приемаме такива текстове. Предложението може да е разумно, но защо не е направено в Закона за биологичното разнообразие?
Прегласуваме предложението на господин Кушлев.
СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ, от място): Аз оспорвам правото Ви да прегласувате, след като веднъж е прегласувано.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Съветвам проф. Кушлев да оттегли предложението си, защото в момента гласувахме едно правно безумие – да гласуваме забрана за друг закон, който фактически в момента не съществува в правния мир. Освен това с този закон – да гласуваме за друг закон. В този смисъл е предложено прегласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля Ви, господин Кушлев, Вие сте един уважаван юрист. Моля, заемете разумното поведение в този случай.
Анулираме и това гласуване.
Моля, господин Кушлев, елате на микрофона. Заемете разумното като юрист поведение в момента.
СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, когато аз направих това предложение, Законът за биологичното разнообразие беше приет точно от това народно представителство. Само не беше публикуван в “Държавен вестник”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Сега сме изправени пред друга правна действителност.
СТОЯН КУШЛЕВ: Не мога да бъда обвинен в недобросъвестност. Имаме и други случаи, когато се позоваваме на закон, приет от Народното събрание, но все още не е публикуван в “Държавен вестник”. Тоест не мога да бъда упрекван в недобросъвестност, след като е имало приет закон от народното представителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Разбира се, ние не Ви упрекваме в недобросъвестност. Просто вече сме в друга правна действителност от вчера. Затова Ви моля.
СТОЯН КУШЛЕВ: След като президентът наложи вето, възникна нова правна действителност.
Оттеглям предложението си. Но бях прав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Аз съм убедена, че сте прав в предложението си като съдържание, по същество.
Моля, гласуваме § 56 в редакцията на вносителя, подкрепена от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 89, против 21, въздържали се 4.
Текстът се приема.

ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 57 има предложение от народните представители Пламен Моллов и Расим Муса, което беше оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57:
“§ 57. В чл. 96 ал. 3 се изменя така:
“(3) Не подлежат на обжалване наказателни постановления, с които е наложена глоба до 100 лв., включително е постановено отнемане в полза на държавата на вещи, чиято стойност е до 1000 лв., или обезщетението за причинени щети е на същата стойност.”
По § 58 има направено предложение от народния представител Панайот Ляков, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция за § 58:
“§ 58. Създава се чл. 96а:
“Чл. 96а. При убиване или отравяне на дивеч вследствие ползване на токсични препарати нарушителите се наказват с глоба от 500 до 1500 лв., но не по-малко от стойността на причинената вреда.”
За § 59 комисията предлага следната редакция:
“§ 59. В § 1 от Допълнителната разпоредба се създават т. 17-19:
“17. “База за интензивно стопанисване на дивеча” е заградена територия, устроена в ловностопанско отношение за полусвободно отглеждане на дивеч при численост над допустимия запас на местообитанието съобразно бонитета.
18. “Рибовъдно стопанство” е изкуствен воден обект, изграден съобразно изискванията за интензивно отглеждане на различните видове риба.
19. “Породни групи” са обособени групи от кучета от една и съща порода с еднакви екстериорни показатели.”
По § 60 е направено предложение от народните представители Моллов и Муса, което комисията подкрепя.
Комисията предлага следната редакция на § 60:
“§ 60. В Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 3 ал. 3 се отменя.
2. Параграф 6 се изменя така:
“§ 6. Финансирането на дейностите по управлението, опазването и охраната на дивеча на държавните дивечовъдни станции, както и на държавните лесничейства за дивечовъдните участъци, в които стопанисват дивеча, се осъществява чрез бюджета на Министерството на земеделието и горите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Моллов.
Има ли изказвания по тези параграфи? Няма.
Моля, гласувайте параграфи от 57 до 60 включително.
Гласували 133 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 2.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Комисията подкрепя предложението на вносителя за създаване на Преходни и заключителни разпоредби.
По § 61 има направено предложение от народните представители Моллов и Муса, което е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Стоян Кушлев, което не е подкрепено от комисията:
“Параграф 5а от Преходните и заключителни разпоредби да се заличи.”
Комисията предлага следната редакция на § 61:
“§ 61. Ловните дружини и сдружения по чл. 29 и чл. 30, ал. 1 привеждат структурите си в съответствие с изискванията на този закон в срок от 9 месеца от влизането му в сила.”
Има направено предложение от народните представители Моллов и Муса, което е подкрепено от комисията и комисията предлага да се създаде § 61а, който става § 62:
“§ 62. Договорите за стопанисване на дивеча, сключени до влизането на този закон в сила, с изключение на договорите по чл. 36, ал. 2, имат действие до края на ловен сезон 2001-2002 г. Договорите за стопанисване на дивеча след ловен сезон 2002-2003 г. се сключват при спазване разпоредбите на този закон.”
По § 62 на вносителя има направено предложение от народните представители Пламен Моллов и Расим Муса, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 62, който става § 63:
“§ 63. Навсякъде в закона думите “ръководителя/т на Национално управление по горите” се заменят съответно с “началника/ът на Национално управление по горите”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Моллов.
Заповядайте, господин Кушлев.
СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Параграф 61 в този му вид сега за мен е изгубил всякакъв смисъл. Той беше предложен, ако в чл. 29 като условие за създаването на ловните сдружения ние бяхме приели текста “от една или няколко общини”. При това положение около 70 сдружения в страната не отговаряха на условията, които предвиждаше чл. 29, и с тази преходна разпоредба ние ги задължавахме те да се поставят в съответствие със закона, тоест да бъдат заличени като юридически лица чрез сливане или вливане в друго юридическо лице. Ние променихме чл. 29 на вносителя, т.е. това условие вече не съществува. Сега е казано “от един или няколко ловностопански района”. Така че този текст в момента губи всякакъв смисъл. Той щеше да има значение, за да признае юридическата правосубектност на всички в момента съществуващи до влизането на закона в сила ловни сдружения. Но сега няма сдружение, което да бъде в разрез с условията на чл. 29. Това е ситуацията.
Аз оттеглям своето предложение, но този текст в момента губи своя смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Вие оттегляте предложението си, благодаря.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ПСОДС): Аз подкрепям това предложение, но се намесвам, тъй като никъде в Преходните и заключителни разпоредби – може би и аз съм пропуснал – не виждам текстове, които задължително трябва да присъстват.
Първият текст, който трябва да присъства, гласи следното:
“Този закон отменя Закона за лова и опазване на дивеча, обнародван в ДВ, бр. 78 от 2000 г., изм., бр. 26 от 2001 г.”
Този текст отсъства от Преходните и заключителни разпоредби, а задължително трябва да присъства. Може би в бързината сме го пропуснали.
Вторият текст, който трябва да присъства в Преходните и заключителните разпоредби, тъй като голяма част от закона препраща към правилника за приложение на закона, трябва да гласи така: “Министерският съвет приема правилник за прилагането на закона в шестмесечен срок от влизането му в сила.”
Този текст също го няма. Кога ще влезе в сила този правилник за приложение на закона? Така че, предлагам ви тези два текста да се включат където комисията намери за подходящо, но без тях този закон не може да бъде приет в Преходните и заключителните разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Прав сте, имате известно основание, но става доста сложно в момента. Освен това Вие подкрепяте предложението на господин Кушлев, което ще подложа на гласуване – това е ясно. Но текстовете, които предлагате да се създадат…
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Аз ще си позволя да не се съглася с предложението на проф. Кушлев, въпреки моето уважение към него, защото в чл. 29 ние дефинираме нови условия за създаването на дружинки, а именно в ал. 3 примерно ограничението за минимум 20 ловци в една дружинка, тоест не можем априори да считаме, че този текст е загубил смисъл, напротив, дружинки, които в момента са под 20 души, трябва да се приведат в съответствие с изискванията на този закон. Тоест дори само това формално отношение налага предложения от комисията текст да остане. Но понеже сега господин Паница внесе нов нюанс в този текст, аз в момента нямам готовност. Тук ми се подсказва, че не е възможно да стане, но все пак предлагам да отложим този параграф, за да изчистим правния казус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване отлагане на гласуването на § 61 и 62.
Гласували 124 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 2.
Параграфите са отложени.
Параграф 63, господин Моллов.

ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 63 има предложение от народния представител Панайот Ляков – в § 63, т. 2б, т. 44, ал. 1, чл. 95 от Закона за горите числото “30” да се замени с числото “50”.
Комисията не подкрепя предложението и подкрепя текста на вносителя за § 63, който става § 64 със следното съдържание:
“§ 63. В Закона за горите (Обн. ДВ., бр. 125 от 1997 г.; изм. и доп. бр. 79 и 133 от 1998 г., бр. 26 от 1999 г. и бр. 29 и 78 от 2000 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 93, т. 24 се изменя така:
“24. Вноски по чл. 53, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча.”
2. В чл. 95, ал. 1 се правят следните изменения:
а) точка 11 се отменя;
б) точка 44 се изменя така:
“44. допълнително материално стимулиране в размер 30 на сто от постъпилите в бюджета на Националното управление по горите суми от влезли в сила наказателни постановления по ред, определен от началника на Националното управление по горите;”
в) точки 45 и 46 се отменят;
г) точка 47 се изменя така:
“47. обезщетения за нанесени щети от дивеча в ловностопанските райони на държавните дивечовъдни станции, дивечовъдните участъци и бази за интензивно развъждане на дивеча, стопанисвани от държавните лесничейства.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по този параграф? Няма.
Моля, гласувайте предложението на господин Ляков по § 63, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 24, против 95, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 63 на вносителя, подкрепен от комисията, който става § 64.
Гласували 119 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 3.
Параграфът е приет.
Съобщения:
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 1 август от 16,00 часа в зала 238.
Комисията по околната среда и водите, Комисията по земеделието и горите, Комисията по здравеопазването, Комисията по местното самоуправление и регионалната политика ще проведат заседание на 1 август в зала “Изток” от 17,00 ч.
Съобщения за парламентарния контрол за 2 август, петък:
Заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Костадин Паскалев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов.
Министърът на образованието и науката Владимир Атанасов ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Димитър Камбуров и Иван Иванов и Димитър Абаджиев и Димитър Йорданов и на две питания от народните представители Росица Тоткова, Елиана Масева и Тошо Пейков и Марина Василева.
Министърът на културата Божидар Абрашев ще отговори на питане от народния представител Иво Атанасов.
Министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Михаил Миков и Евдокия Манева.
Министърът на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев ще отговори на три питания от народните представители Благой Димитров, Йордан Димов и Росица Тоткова и Елиана Масева.
Министърът на отбраната Николай Свинаров ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Любен Петров и Любен Петков.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 16,02 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:

Камелия Касабова

Благовест Сендов


Секретари:

Ралица Агайн

Несрин Узун