Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Любен Корнезов
Секретари: Силвия Нейчева и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам днешното заседание.
Уважаеми народни представители, днес, 1 октомври, освен че е световният Ден на музиката, днес, 1 октомври, стартира Четвъртата национална кампания за борба срещу рака на гърдата у жената. Нека морално да подкрепим всички български жени – наши майки, сестри, съпруги, дъщери.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, искам да ви направя едно съобщение. Сметната палата е предоставила Доклада за резултатите от одита на изпълнението на дейността на органите на изпълнителната власт срещу разпространението, зависимостта, злоупотребата и незаконния трафик на наркотични вещества за периода 1 януари 2002 г. – 31 декември 2003 г. Докладът е изготвен въз основа на решение на Сметната палата, взето с протокол от 16 септември 2004 г. Той е постъпил в Народното събрание на 30 септември 2004 г. и се намира в библиотеката на Народното събрание.
Уважаеми народни представители, днес като първи ден от месеца е в сила ал. 7 на чл. 40 - предложения могат да се правят, както следва: ПГНВ, ПГНС, НДСВ, КБ, ПГОДС, ДПС и ПГСДС.
Постъпило е писмо от заместник-председателя на Парламентарната група на Новото време господин Борислав Цеков, в което се казва, че: “На основание чл. 40, ал. 7 от нашия правилник ПГНВ предлага да бъде включено като точка от законодателната програма на първото редовно пленарно заседание за м. октомври второ четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа”. Всъщност това е продължение на второто четене.
В писмото по-нататък се казва, че: “Във връзка със съвпадението на датата 1 октомври с петъчното заседание за парламентарен контрол изразяваме следните съображения, които молим да бъдат взети предвид. На 29 септември, сряда, беше приета седмична програма за работата на Народното събрание. Извън тази седмична програма с предхождащо решение ад хок от 24 септември 2004 г. Народното събрание е определило заседанието в петък – 1 октомври, да бъде посветено не на законодателна дейност, а изцяло на парламентарен контрол. При наличието на такова ад хок решение, което дерогира установената в чл. 88, ал. 1 продължителност на заседанието за парламентарен контрол – последните три часа всеки петък, се налага за първо редовно пленарно заседание на Народното събрание за м. октомври по смисъла на чл. 40, ал. 7 да се смята първото редовно заседание със законодателна дейност от следващата пленарна седмица, т.е. на 6 октомври. Ето защо предлагаме парламентарните групи да използват правото си по чл. 40, ал. 7 на 6 октомври, сряда. Смятаме това предложение за уместно и с оглед на натрупания обем от актуални въпроси и питания и необходимостта от пълноценно протичане на парламентарния контрол в петък, съгласно цитираното решение на Народното събрание.”
Този казус беше предмет на разискване и обсъждане в Председателския съвет в сряда. Председателският съвет се обедини около следното решение. На днешния ден да се предложи на Народното събрание да измени своето решение за целодневен петъчен парламентарен контрол, за да може първата част от заседанието да бъде посветено на законодателна дейност и по ал. 7 да бъдат разгледани постъпилите предложения. След това от 11,00 ч. да бъде редовният парламентарен контрол.
Понеже това е първото предложение, формирано на Председателски съвет, съм длъжен да поставя най-напред него на гласуване в пленарната зала, т.е. днес времето до 10,30 ч. да бъде посветено на законодателна дейност и по ал. 7, т. 4 да бъде включен Законопроектът за допитване до народа.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 183 народни представители: за 91, против 79, въздържали се 13.
За един глас това процедурно предложение не се приема. (Шум и реплики.)
Има ли предложения за прегласуване?
Заповядайте, господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моля да прегласуваме това предложение, тъй като оставам с впечатление, че някои от колегите не се ориентираха добре. Става дума за решение, което беше взето на Председателския съвет в тази сряда, когато, както знаете, винаги се състои Председателски съвет. Там беше възприето такова решение от всички парламентарни групи.
Така че моля Ви, господин председателю, нека още един път да го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля, уважаеми народни представители, гласувайте повторно това процедурно предложение, което произтича от Председателския съвет.
Гласували 196 народни представители: за 94, против 95, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте следващото предложение, направено от Борислав Цеков, което прочетох току-що – 6 октомври да се счита за 1 октомври. (Шум и реплики.)
Гласували 175 народни представители: за 59, против 93, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Севлиевски, разбирам, че ще искате прегласуване.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (ПГНВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз Ви моля да подложите на прегласуване последното предложение на колегата Цеков, което с други думи казва: ако опозицията има по правилник право да предлага един ден закони, то това не бива да е в петъчния ден – днес, когато преди това е взето решение, че целият ден ще бъде за парламентарен контрол. Ако искаме наистина опозицията да има възможност въобще да предлага закони, нека Народното събрание да направи това в сряда, когато ще бъде първият истински работен ден на парламента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте отново предложението на народния представител Борислав Цеков.
Гласували 173 народни представители: за 86, против 59, въздържали се 28.
Предложението не се приема.
В резултат на това днес целият ден ще бъде посветен на парламентарен контрол, а 6 октомври си е 6 октомври.

Уважаеми народни представители, преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода от 24 септември до 30 септември.
Постъпило е питане от народните представители Мария Гигова, Борислав Китов и Христо Марков към Николай Василев - заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията, относно появилите се съобщения в медиите за продажба на стадион “Раковски” – София. Следва да се отговори в пленарното заседание на 8 октомври.
Постъпило е питане от народния представител Димитър Дойчинов към Христина Христова - министър на труда и социалната политика, относно различията в нивото на заплащане на труда и социалното осигуряване в Република България и политиката за преодоляване на тези различия. Следва да се отговори в пленарното заседание на 8 октомври.
Постъпило е питане от народните представители Емилия Масларова и Кръстьо Петков към Милен Велчев - министър на финансите, относно изразходването на т.нар. излишъци в бюджета. Следва да се отговори в пленарното заседание на 8 октомври.

Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Тошев към Долорес Арсенова – министър на околната среда и водите, относно обявяване на защитена местност в поречието на р. Тунджа. Следва да се отговори писмено до 11 октомври.
Постъпило е питане от народния представител Росица Тоткова към Милко Ковачев – министър на енергетиката и енергийните ресурси, относно изнесена информация за използване на служебното положение за лично облагодетелстване на служители на “Електроразпределение” ЕАД и Министерството на енергетиката и енергийните ресурси. Следва да се отговори в пленарното заседание на 8 октомври.
Постъпило е питане от народния представител Ангел Найденов към Лидия Шулева – заместник министър-председател и министър на икономиката, относно “Хасково-БТ”-АД. Следва да се отговори в пленарното заседание на 8 октомври.
Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Тошев към Игор Дамянов – министър на образованието и науката, относно необходимостта за включване в учебните програми по българска литература в средните училища на произведения, дискриминирани по времето на комунистическия режим. Следва да се отговори писмено до 11 октомври.
Постъпило е питане от народния представител Евгени Чачев към Валентин Церовски – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно състоянието по изграждане на контролно-пропускателния пункт Маказа и пътищата Подкова – Маказа и Маказа – Нимпфея. Следва да се отговори в пленарното заседание на 8 октомври.
Постъпило е питане от народния представител Евгени Чачев към Славчо Богоев – министър на здравеопазването, относно състоянието на Националния център по радиобиология и радиационна защита. Следва да се отговори в пленарното заседание на 8 октомври.
Писмени отговори:
Постъпил е писмен отговор на актуален въпрос от народния представител Лъчезар Тошев от министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски.
Писмен отговор на Лъчезар Тошев от министъра на отбраната Николай Свинаров.
Писмен отговор от министъра на отбраната Николай Свинаров до господин Лъчезар Тошев.
Писмен отговор до народния представител Лъчезар Тошев от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме.
Писмен отговор от министър Мехмед Дикме на актуален въпрос от народния представител Стойко Танков.
Министърът на правосъдието Антон Станков дава писмен отговор на актуален въпрос от народните представители Люцкан Далакчиев, Милена Милотинова и Кирил Милчев.
Писмен отговор от министъра на финансите Милен Велчев на актуален въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов.
Писмен отговор от министъра на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев на актуален въпрос от народния представител Теодора Константинова.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, преминаваме към отговорите на актуални въпроси и питания.
Васил Иванов – министър на младежта и спорта, ще отговори на актуален въпрос от народния представител Мария Спасова Стоянова относно получаване на подаръци с висока стойност – лек автомобил “Ягуар”.
Искам да поканя народния представител госпожа Стоянова да развие своя актуален въпрос в рамките на 3 минути.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
МАРИЯ СТОЯНОВА (ПГОДС): Господин председател, господин Иванов, уважаеми колеги! Дойде му времето да получа отговор на моя въпрос.
Попитах господин Иванов, защото за пореден път обществото беше скандализирано, след като в медиите беше отразено, че Вие, господин министър, сте получили подарък с висока стойност – лек автомобил “Ягуар” от председателя на Българския олимпийски комитет Иван Славков. Моят въпрос към Вас беше каква е цената на този “Ягуар” и с какво Вие ощетихте обществото в действията си като министър? Какви са Вашите бизнес отношения - между министерството и Българския олимпийски комитет? И, разбира се, вече звучи доста нестандартно да питам какво стана с предизборните обещания и така наречения нов морал?
Това, което исках също да Ви попитам, е свързано и с липсата на нормативна база по отношение на получаването на подаръци с особено висока стойност. В нормалните общества, в демократичните държави в Европа и в Северна Америка има регламент, в който ясно е казано, че служители на най-висше ниво, дори президентът, получават подаръци в размер между 150 и 250 евро. Над тази стойност подаръците се предават в Министерство на финансите. Като, забележете, тези подаръци нямат отношение към направена услуга или сделка със съмнителен характер. За съжаление договорът, който Вие сте сключили с Олимпийския комитет, е договор с 10-годишна давност и Вие предоставяте “Спортпалас” срещу 3900 лв. месечен наем. Очевидно, че този подарък може би не отговаря дори на стойността на сделката, но Вие го приехте и не се посвенихте да го заявите и в медиите.
Аз от своя страна съм дълбоко възмутена от циничното отношение, което Вие имате към българското общество, защото дори споменаването на марката “Ягуар” е твърде цинично в състоянието, в което се намира обществото ни днес. И аз смятам, че моралното е този подарък да не бъде приет и той да бъде върнат. И най-малкото, което Вие трябва да направите, е да се извините, защото за оставка и дума не може да става, макар че в Европа един банкер само заради това, че беше приел да преспи в скъп хотел, подаде своята оставка.
Господин министър, аз съм възмутена. Гражданите, които ни звъняха и които ни изпращаха сигнали, също са възмутени. Очевидно Вие не сте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Господин министър, заповядайте да отговорите на актуалния въпрос на народния представител Мария Стоянова.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ИВАНОВ: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, госпожо Стоянова! Явно сте дълбоко заблудени от това, което сте прочели, въпреки че наистина такава информация излезе. Ако сте прочели, в деня, в който Вие подадохте това питане, сутринта излезе едно опровержение лично от мое име във вестника. Мога отговорно да заявя, че аз не съм получавал такъв подарък, а става въпрос за кола “Ягуар”, която е предоставена не от Олимпийския комитет, а от Футболния съюз на Министерството на младежта и спорта и тя е за представителни нужди. Колата е около 10-12-годишна. В момента е в сервиза, за да може да се ремонтира и наистина да се ползва от министерството, което досега за две години и половина не е похарчило нито една стотинка за коли, а работи точно по този принцип, когато взема от други ведомства.
Бизнес отношения между Министерство на младежта и спорта и Олимпийския комитет не може да има, защото и министерството, и Олимпийският комитет нямат право на търговска дейност. Така че не може да става въпрос за бизнес.
Когато говорим за “Спортпалас”, това е решение на Управителния съвет на Национална спортна база. И тези 3900 лв., които казвате като наем, те са наем за периода, когато в “Спортпалас” върви ремонт. След това са минали оценители. Има друг наем, който е определен след завършване на ремонта на “Спортпалас”. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Стоянова, имате право на реплика в рамките на 2 минути.

МАРИЯ СТОЯНОВА (ПГОДС): Господин министър, не съм доволна от този отговор. Българският народ е казал много ясно – "не е луд този, който яде зелника, луд е този, който му го дава". Сакскобургготски Ви даде този зелник, като промени закона, за да станете министър. Очевидно Вие не го заслужавате, защото стана практика да отричате имате ли висше образование, нямате ли; следвате ли в университет, не следвате ли; получили ли сте "Ягуар"-а, не сте ли го получили. Може би сега в този Ваш отговор се крие и едно съжаление, че не е личен подарък. Лично Вашето пресаташе във вестника беше дало това съобщение, че Вие получавате този подарък, след това Вие в друг вестник потвърдихте, че това Ви е вторият "Ягуар".
Така че аз и останалите колеги не сме доволни от този отговор и смятам, че институциите, които са оторизирани да вземат отношение, трябва да се самосезират и да проверят Вашата дейност като министър в министерството по отношение на тези договори и сделки, които са не само тази, но и много други и които са обект на внимание и на други мои колеги. За съжаление, за нито един от тези отговори Вие не давате състоятелен отговор и аз разбирам защо – това е липса на какъвто и да е морал, липса на какъвто и да е ценз и това, че Вие там сте министър, не означава, че си вършите работата.
Контактите Ви със Славков са засегнати в един мой друг въпрос, когато Вие лично го предложихте за получаване на орден "Стара планина" за особено високи заслуги. Народът знае какви са заслугите на Иван Славков и дали той заслужава днес да има този орден – не само днес, и тогава, когато Вие го предложихте. Тези Ваши контакти не носят нищо добро за авторитета на нашата страна, дори като представител на България в Атина Вие отново скандализирахте българското общество с интервю по телевизията, пряко предаване, в което заявихте, че ще лобирате за това скандалът около Славков да бъде предотвратен. За съжаление, той не беше предотвратен и тепърва ще видим какво ще се случи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова. Това беше малко встрани от темата на актуалния въпрос.
Господин министър, ще се възползвате ли от правото на дуплика в рамките на две минути?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ИВАНОВ: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, госпожа Стоянова! Аз съжалявам, че Вие като народен представител не знаете законите в държавата – че за да си министър, не трябва да имаш висше образование. Нищо не е променено в този закон. Това е отделен въпрос, може би като прочетете законите, ще разберете.
Оттук натам дали аз ще защитавам Иван Славков или държавата България е отделен въпрос. Защото ние наистина искаме да имаме една чиста държава и да няма скандали в нея. Това какво ще реши Международният олимпийски комитет, вече е проблем на Олимпийския комитет. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Николай Василев, заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията, ще отговори на питане от народния представител Петър Димитров относно изпълнение на договора за доставка на технологично оборудване за новия Център на управление на въздушното движение в София.
Моля, господин Димитров, развийте Вашето питане в рамките на пет минути пленарно време.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, колеги! Въпросът ми е от 21 януари, но аз не мисля, че е изтекла неговата актуалност.
Господин министър, въпросът засяга изграждането на система за управление в ръководство въздушно движение – София. Би могъл да се представи безкрайно сложен и там казусът действително е усложнен. Аз мисля да опростя нещата и да ги сведа до това, от което се интересуват хората.
За съжаление, от тази история лъха на корупция, лъха на национално унижение и, естествено, на загуби за България. Бедна България иска да има модерна система за управление на въздушното движение и да има модерен тренажор. Чест и слава на всяка държава, която в нашето икономическо състояние може да си го позволи! Провежда се търг с международно участие, в който, естествено, няма български участници – участват такива фирми като “Локхийд Мартин” от САЩ, “Рейтион” от Канада, “Еърсис” от Франция, "Аления Маркони Системс" от Италия. Всички други участници в търга предлагат системата да се изгради за 24 месеца. Единственият участник, който предлага системата да се изгради за 39 месеца, е "Аления Маркони Системс", която и печели търга. Разбира се, другите участници искат една реална цена от около 40 млн. евро. "Аления Маркони Системс" стартира с много привлекателната цена от 17 млн. евро. След това при печеленето на търга цената става 26 млн. 490 хил. евро, а при подписването на договора цената става 29 млн. 557 хил. Малко по-късно ще спомена, че към днешна дата цената вече гони цената на конкурентите, но това е проблем, по който господин министърът очевидно ще внесе яснота.
Какви са сроковете, които "Аления" се ангажира да изпълни и да внедри системата? Те са повече от оптимистични. През ноември 2001 г. трябва да е внесен симулатор. Февруари 2002 г. симулаторът трябва да е приет, август 2002 г. да е готова системата за управление на въздушното движение, април 2003 г. – приемане на място на системата, април 2003 г. Ноември 2003 г. – автоматизирана координация със съседни страни. Тоест, финалът би трябвало да бъде сложен през ноември 2003 г. Вече започва октомври, няма работеща система, няма работещ симулатор.
Интересното е, че след идването на власт на сегашното управление тръгва серия от изменения на договора. Има четири подписани анекса. Благодарение на тези анекси договорът вече не е същият. Естествено "Аления" може да претендира, че след като има изменения, това, което прави сега, е нещо друго и тя затова е закъсняла.
Интересно е и приемането на системата. През лятото на 2003 г. се правят заводски изпитания в Италия. Първият тест е пълен провал. Втори тест се прави по-късно и тогава се приемат в Италия. На 27 ноември 2003 г. се прави тест на място в България, системата блокира и спира. На 19 декември 2003 г. господин Николай Василев отстрани четирима висши служители на РВД, като ги обвини по националните медии в саботаж и четиримата бяха уволнени. След това бяха възстановени, вероятно господин Василев ще обясни какво се е случило. Февруари 2004 г. се прави втори тест на място, системата е приета. Имаше много фанфари, имаше пресконференция. Господин Василев обясни какъв огромен успех за България е това и как ще станем регионален център за управление на въздушното движение. Сега, предполагам, ще обясни как сме станали регионален център и как е внедрена системата.
В тази връзка задавам три въпроса:
1. Защо договорът между РВД и "Аления Маркони Системс" не е изпълнен и кой е отговорен за това закъснение?
2. Какъв е размерът на загубите за българската страна от закъснението?
3. Какви са неустойките, които "Аления Маркони Системс" дължи по този договор за закъснението и дали тези неустойки са поискани от "Аления"? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин министър, искам да Ви помоля да отговорите на питането от народния представител Петър Димитров. Ще Ви помоля да се ограничите в рамките до десет минути.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! В никакъв случай не твърдя, че всичко, което казвате, не е вярно. Напротив, много от нещата, от фактите, които Вие изложихте, са напълно правилни и Вашите оценки донякъде са справедливи.
Най-напред считам, че няма нищо лошо в това, че България се модернизира и иска да има съвременен център за управление на въздушното движение, който да е един от най-модерните в Европа и не само в Европа. Това не го казвам на шега. Лично съм посетил други центрове за управление на въздушното движение в много по-напреднали държави и наистина считам, че това е една област, в която България, освен че има изключително висококвалифицирани, признати в Европа специалисти, освен това в момента вече има и много добра технология. Центърът за управление на въздушното движение не само е една от най-модерните сгради в София, а освен това, особено след като приключи настоящият проект за модернизация, за въвеждане на новото оборудване и на новите софтуерни продукти, ще бъде един от най-добре работещите в цяла Европа. Наистина Вие сте прав, че за проекта има известно закъснение. Споменахте много дати, една от които беше април 2003 г. Тук, разбира се, няма смисъл да уточнявам, че съм министър на транспорта от юли 2003 г., но така или иначе с много усилия целият екип изведе проекта от почти задънена улица по различни причини.

Ще ви спомена няколко неща като обща информация за този проект. В изпълнение на Програмата за модернизация на Националната система за управление на въздушното движение, на 31 юли 2000 г. държавното предприятие “РВД” е сключило договор за доставка на технологично оборудване с италианската фирма “Аления Маркони Системс” – което Вие сам казахте. Съгласно договора се предвижда доставка на комплексна автоматизирана система за управление на полетите и радиолакационен симулатор за обучение на оперативния персонал. Европейският опит при изпълнението на проекти от подобен мащаб показва, че те винаги или почти винаги са свързани със значителни закъснения в изпълнението от страна на доставчика. Това наистина е жалко, но причината вероятно не е случайна. Става дума за доставка на изключително комплексни и сложни системи от най-висша трудност. Да се създаде център, който да управлява хиляди самолети едновременно – нещо толкова отговорно и важно, включително и по отношение на националната сигурност, явно е сложна задача. Това се дължи и на специфичните изисквания на всяка страна, които трябва да бъдат отчетени и интегрирани в основния продукт на производителя. Като примери за такива закъснения могат да бъдат посочени проектите, свързани с изграждането на нови центрове за управление на въздушното пространство в много големи европейски страни – например в Ланген – Германия, Малмьо – Швеция, в Лондон – Великобритания, в Будапеща и Букурещ – те са в нашия регион, където проектите бяха реализирани със закъснение от 2, 3, а понякога и много повече години. И ние ще имаме закъснение. Възможно е и ние се стараем то да бъде едно от най-малките в Европа.
За изпълнение на задълженията си по сключения с фирмата “Аления Маркони Системс” договор, в РВД са предприети всички необходими действия. Назначен е проектен екип от квалифицирани оперативни и технически специалисти от предприятието, които са подпомагани от консултантски екипи на Евроконтрол – това е европейската организация в Брюксел, и великобританската консултантска фирма “Вектор мениджмънт лимитид”. До края на юли 2001 г. в резултат на усилията на техническите екипи на РВД и фирма “Аления Маркони Системс” са приключени работите по дизайна на системата в съответствие с тогавашния график.
Първата доставка по договора – това е за радиолокационния симулатор, не е осъществена в договорения срок през м. ноември 2001 г. във връзка с направеното през септември 2001 г. изменение на договора с цел модернизиране на доставения хардуер. Общоизвестно е, че в тази област всяка година на пазара излизат нови продукти със значително подобрени технически характеристики, тоест понякога системата започва да става морално остаряла, преди още да е инсталирана. Срокът е удължен с три месеца.
Тук ще пропуснем многото детайли, които Вие сам знаете и които прочетохте преди малко. Наистина следват няколко изменения на договора. Нека да стигнем до януари 2003 г., когато е взето решение за преминаване към частично приемане на доставеното оборудване. Този подход предвижда приемане и въвеждане в експлоатация на подсистеми и хардуер, доставени от подизпълнители на фирма “Аления Маркони Системс”. Прилагането на този подход дава възможност на РВД да пусне Единния център за управление на въздушното движение в експлоатация на 17 април 2003 г. В периода до юли 2003 г., тоест преди промените в кабинета, са проведени редица срещи между представителите на РВД и фирмата “Аления Маркони Системс” и разменена значителна кореспонденция. В тези разговори напредък не е постигнат поради настояването на италианската страна за промяна на цената и сроковете на изпълнение на договора, преди те изобщо да продължат изпълнението на този договор.
Уважаеми господин Димитров, след като поех поста министър на транспорта и съобщенията, незабавно се запознах със съществуващите проблеми и предприех активни действия за тяхното разрешаване. С изненада и огорчение констатирах, че съществуват големи аналогии или паралели в неизпълнението на този договор и другия договор – за изграждане на летище София с друга строителна компания. Каквото може да се каже за единия договор и за неговото забавяне, същото може да се каже и за другия договор. Не случайно напоследък споделям, че едно от нещата, които съм научил в това министерство, е, че има представители на индустрии, които се занимават основно с удължаване на срокове и с настояване за повече финансови средства. Като принципал на РВД, като представител на българската държава, моята задача обаче е точно обратната – ако обичат изпълнителите да си изпълняват задълженията в срок и да не искат незаслужено повече пари от държавата.
На 27 ноември миналата година започна приемането на място на системата за управление на въздушното движение и на 18 декември 2003 г. завърши първият етап – приемане на функционалните тестове. Тестовете за приемане на място на първия етап приключиха в крайна сметка успешно на 27 февруари тази година. Вие сте прав, че те не приключиха без сътресения, без грешки и сривове. В началото на тази година при мен дойдоха едновременно представители на Управителния съвет на РВД, на Контролния съвет на РВД, както и ресорният заместник-министър и докладваха, че има проблеми с хора от персонала, които не само че не помагат – това е тяхната задача, да приключат успешно тестовете, а има данни, че саботират тези тестове. Тук много дълго може да се спори от експерти до каква степен са саботирали или не са саботирали и каква е тяхната мотивация. За мен не е важно дали тези четирима души ще работят в един или друг отдел на РВД. За мен е важно тази модернизация да приключи, защото тя е от изключително висока степен на национален интерес.
Защо е важно за България този проект да приключи? В момента е трудно да дам окончателна дата. Ние настояваме това да става по-бързо. Ако то не стане, държавата ще си събере неустойки. Ние предпочитаме не неустойките, а системата да заработи по-бързо. Предполагам, че това ще бъде през 2005 г.
Реална възможност за пускане на новата система в експлоатация през следващата година ще бъде силен аргумент и ще подкрепи съществено позицията на нашата страна при преговорите за обединяването на въздушното пространство на страните от нашия регион и създаване на регионален център за управление на въздушното движение. Убеден съм, че и вие като български граждани ще се радвате, ако успеем да се преборим за някаква по-значима регионална позиция.
Какви са загубите на РВД от забавянето на проекта? Въпросът за размера на тези загуби е комплексен и определянето на загубите включва редица елементи. Според мен закъснението означава допълнителни разходи, много повече пропуснати ползи от навременното реализиране. В договора е предвиден механизъм за тяхното компенсиране чрез начисляване на неустойки за закъснение. Трудно ми е в момента да кажа колко биха могли да бъдат тези неустойки. Според нашите експерти те сигурно ще надхвърлят 3 млн. евро, а може и повече – в зависимост от това кога този проект ще се реализира до края. Възможно е, както се получава обикновено в България, или нашата страна, или другата страна да се явят в крайна сметка на арбитраж за по-точното определяне на подобни неустойки. Вероятно двете страни ще имат претенции една към друга, което е по-скоро общо правило в България, отколкото изключение.
В заключение, отново бих искал да ви уверя, че като принципал на това държавно предприятие правя всичко възможно модернизацията да приключи доколкото е възможно в срок, със защита на националния интерес и във финансовата рамка, която предварително е предвидена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Димитров, имате възможност за два уточняващи въпроса в рамките на две минути. Заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин министър, извели сте проекта от задънена улица. Как сте го извели?! В момента системата, която февруари уж беше приета, стои със 148 забележки. За известно време я ползваха като тренажор, а сега стои и нищо не се прави. Направен е опит тренажорът да бъде приет буквално преди дни, но и там е пълен провал. Какво чакаме? Как е изведено това нещо от състоянието?
Говорите за неустойките – че ще поискаме неустойки. Експертите сметнаха, че ако неустойките са определени, без да се отчита ограничението в договора, дотук “Аления Маркони Системс” дължи около 16 млн. евро неустойки. Само че в договора е сложено ограничение – неустойките не могат да бъдат повече от 20% от договора. Абсурд! Той ако не свърши изобщо работа, ние ще му вземем 20% неустойка! Значи по-добре е да не я върши и да получи останалите 80%. Това е абсурден договор! Така не бива да се работи!
В тази връзка аз задавам и конкретните въпроси:
Вие чрез договаряне през август и септември миналата година договорили ли сте и платили ли сте допълнително 1 млн. 140 хил. евро на “Аления Маркони Системс”? Да или не? Защото в пресата излязоха официални съобщения, че тези пари са платени. Не само че не става въпрос да им искаме неустойки, а ние им даваме още пари. Можем да им даваме пари, ако нашето задание е калпаво – тогава трябва да накажем автора на заданието, или да искаме пари, ако фирмата “Аления Маркони Системс” е калпава. Но нито едното, нито другото се прави. Не знам да сте потърсили някаква отговорност.
Втори уточняващ въпрос. Според Вас София ще става регионален център. На кой регион? На базата на какво политическо решение? С кого сте се договорили? Атина се е договорила със Скопие и Тирана. Вие с кого сте преговаряли? Как ще направим това нещо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Василев, заповядайте да отговорите на уточняващите въпроси на народния представител Петър Димитров. Ще Ви помоля да се ограничите в рамките на пет минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, най-напред, Вие сте напълно прав, че в договора, който е сключен много преди настоящият кабинет да започне своята работа, е предвиден таван за неустойките – 20% от целия договор. Дали това е правилно и нормално, въпросът е дискусионен. Също така ми се струва ненормално някой да има договор примерно за 30 милиона, а изведнъж да трябва да плати неустойки за 100 милиона, но това е сложен въпрос. Неустойките ще бъдат изчислени към края на изпълнението на този договор. Наш приоритет е най-напред модернизацията да приключи, проектът да бъде успешен и София наистина да бъде един от най-модерните центрове в цяла Европа, и то не само в Европа. Оттам нататък ние ще си събираме неустойките. Ако трябва, ще ходим на арбитраж, за да защитаваме интересите на РВД. Същото ще прави и изпълнителят. В крайна сметка, ако има такъв арбитраж след години или след месеци, нека той да прецени кой е прав. Ние считаме, че прави сме ние.
На втория Ви въпрос, уважаеми господин Димитров – дали има плащане за над 1 млн. евро, да Ви призная, не аз като принципал съм обсъждал такова плащане. По памет смятам, че има подобно плащане, оторизирано от Управителния съвет. В момента не съм подготвен да ви кажа за какъв вид оборудване или софтуер става дума. Със сигурност мога да твърдя едно – че не е за нещо, което е в рамките на този договор, а вероятно е купено или допълнително оборудване, или допълнителен софтуер. Както вече ви казах, техниката и технологиите в тази област се развиват толкова бързо, че още докато се инсталира едно оборудване, то вече наполовина е морално остаряло.
Ще ви дам един пример. Както казахте, договорът е отпреди 2000 г., а знаете какво става с цената и мощността на компютрите, които са произведени примерно преди четири години.
Последният Ви въпрос е изключително важен и аз го приемам напълно сериозно – дали София ще бъде регионален център. Уважаеми господин Димитров, Вие сте видял, че ние правим всичко възможно София да получи възможно най-голямата роля в региона по отношение управлението на въздушното движение. Това не е процес – еднократен акт, който да може да бъде свършен от един министър. Това е дългосрочна държавна политика, която ще трябва да се продължи от няколко последователни правителства.
Това, което сме направили в момента, е в две насоки. Първо, максимални усилия, за да бъде завършен модернизационният проект успешно, колкото се може по-скоро и в нормални финансови параметри; и второ – сериозно политическо лобиране на всички нива в Европа. Например през септември прекарах около три часа и половина с най-висшето ръководство на Евроконтрол в Брюксел. Всичко, което имахме да си кажем, сме си го казали. Ръководството на РВД и през последната седмица е било в съседни държави, за да обсъжда подобни теми. Заедно с Вас бяхме в Италия, където обсъждахме на ниво вицепремиери и министри на транспорта същото. Разговарял съм лично с повече от десет министри на транспорта от цяла Европа, може би дори петнадесет. Тази тема е важна и по отношение на това, че през тази година българският министър на транспорта беше избран за вицепрезидент на Европейската конференция на министрите на транспорта и след две години на ротационен принцип ние ще имаме председателство. Така че включително до ниво министър-председател, всичко възможно, което можем да правим в региона и в европейски мащаб, за да повишим ролята на София, го правим. Оттук нататък въпросът е на успешна дипломация, на регионално договаряне и на позицията на нашите съседни държави.
Преди няколко години, доста преди наше време, имаше известна договореност между Гърция, Македония и Албания. Това не означава, че те вече са направили някакъв регион. Те просто са разговаряли. През последната година ние сме разговаряли повече. Считам, че ако някой има реален шанс в бъдещия регион – да го наречем Югоизточна Европа, да има най-сериозна централна роля, то това е София. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Василев.
Господин Димитров, заповядайте да изразите отношението си към отговора на министъра.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин министър, дано слушателите са разбрали какъв е отговорът на въпросите. Аз попитах какви са загубите. По най-груби изчисления цената ще скочи над 40 млн. евро при стартова цена 26 млн. евро. Тоест разбирате колко още ще ни струва това удоволствие. И месеците вместо 24 ще са поне 40. Това е оптимистична, а не песимистична прогноза. Да не говорим за неустойките. Аз споменах, че до днес не са поискани 6 милиона, че са могли да бъдат поискани 16 милиона, но те вече няма как да бъдат поискани. Така че загубите за България са както във време, както в качество, така и в пари.
Господин министър, много се надявам, че отстоявате българските интереси. Меко казано, бях изненадан, когато един български министър се изправи и обвини висшето ръководство на РВД в саботаж. Не обвинихте “Аления Маркони Системс”, не обвинихте изпълнителите. Вие обвинихте българи в саботаж, с което ги унижихте. Това не се доказа и след това ги възстановихте на работа. И това го прави български министър! Разбирате ли това?! Така е.
За преговорите, за които Вие твърдите, че не знаете – за допълнителното плащане, какво прави там представител на “Бритиш еър спейс”, който е един от собствениците на “Аления Маркони Системс”? Отново английската връзка! Преговорите са при Вас и договорките са при Вас, в министерството. Там е постигнато съгласието, там е направено плащането. Това не говори за лобиране от Ваша страна за български интереси.
Завършвам, но много се надявам, че Вие сте български министър и отстоявате българските интереси! (Ръкопляскания от блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Актуален въпрос към министър Василев е отправил народният представител Стойко Танков относно право на ползване на репационни цени с намаление за отиване и връщане, валидни за пътуване с бърз влак по определени маршрути.
Господин Танков, имате думата.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Този въпрос бе зададен преди пет месеца. Повод бяха сигналите на редица граждани от общините Карнобат, Айтос и други малки градове, които не ползваха намаление на цените на билетите по българските държавни железници, когато си вземат билет за отиване и връщане. Към времето на задаване на този въпрос – месец май, в сила беше Таблица 2а на Централното управление на Българските държавни железници, с която се определят цените на билетите с намаление за отиване и връщане, валидни за бърз влак по определени маршрути, които включваха 40 основни направления, предимно включващи областните центрове.
Не е ясен критерият, по който са определени тези маршрути и хората обективно си задаваха въпроса защо в тази таблица е включен маршрут Горна Оряховица – Димитровград – Горна Оряховица, а няма релации например Карнобат – София – Карнобат или Айтос – Пловдив – Айтос, от което следва изводът за неравнопоставеност на гражданите от по-малките градове, ползващи услугите на железопътния транспорт.
С Ваша заповед от 29 юни 2004 г. бяха извършени някои положителни промени в това направление. С новата тарифа на пътническите превози се въведе 10-процентно намаление за всички направления за всички гари, когато се купува билет за отиване и връщане, и се запазиха досегашните привилегировани маршрути, като бяха увеличени от 40 на 54, които ползват 20-процентно намаление на цените на билетите, когато се ползват в две направления. Отново неясен е критерият, по който е извършено това.
Затова моят въпрос, така както беше зададен, е загубил до известна степен своята актуалност, но сега възникват други проблеми - как са определени тези релационни цени на билетите по маршрутите за отиване и връщане, и какви ще бъдат действията на Вашето министерство вече в новите условия, за да могат всички граждани да ползват тази привилегия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Танков.
Министър Василев, заповядайте да отговорите на актуалния въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Танков! Бих искал да Ви благодаря за този въпрос, който ми предоставя възможност да дискутираме част от проблемите като цяло на пътническия железопътен транспорт.
През последните години в резултат на либерализацията на транспортния пазар се засилиха социалните функции на железопътния транспорт. Това предопределя един от основните му стратегически приоритети през следващите години да бъде изпълнението на задълженията за извършване на обществени превозни услуги. Този приоритет е мотивиран от същността му като обществен транспорт, осигуряващ свободното придвижване на хора по територията на цялата страна, при достъпни цени, съобразени с покупателната способност на българските граждани.
В изпълнението на тези функции важно място заема провежданата тарифна и ценова политика в областта на пътническите железопътни превози. Тя е насочена към възстановяване и по възможност подобряване позициите на Българските държавни железници на транспортния пазар в България в остра конкуренция с автомобилния транспорт. Ще Ви припомня, че през тази година издадохме, в съответствие с нашата нова политика, и първия частен железопътен лиценз – засега само за товарни превози, но се надявам някой ден това да се случи и с пътническите железопътни превози.
Тарифата за пътническите превози на БДЖ е единна, в смисъл, че за едни и същи категории влакове, за едни и същи разстояния – цените са еднакви. От друга страна, още в началото на 90-те години, започна пазарно преструктуриране на тарифата, като се въведе гъвкава или променлива тарифна ставка – релационни цени по най-натоварените маршрути, където конкуренцията на автомобилния транспорт е най-голяма. Има календарни цени за най-натоварените влакове в определени дни на седмицата, увеличени цени на издаваните билети във влаковете, ако не са закупени преди това на жп гарата, железопътни карти за пътуване с намаление на различни категории пътници.
Уважаеми господин Танков, както сам казахте, т.нар. релационни цени представляват намаление, а не някакво увеличение на цените. Има ясни критерии и те са в точно съответствие с търговската политика на Българските държавни железници. Така наречените релационни цени се прилагат, когато става дума за отиване и връщане, основно между по-големите градове на страната, като намалението там е 20%. Например за релацията София – Варна цената на билета за отиване и връщане с бърз влак при редовна тарифа е 25 лв., а релационната цена е 20 лв., това е с 20% намаление. За сравнение цената на автобусния транспорт в една посока варира около 18,50 лв. Сходна е ситуацията с релацията София – Бургас.
През последните 10 години броят на релациите, по които се прилагат тези цени, е нараснал почти два пъти. Проучванията показват, че увеличението на броя на пътниците по тези релации компенсира предоставените намаления. Има и други намаления и маршрути. Не е рентабилно обаче такива релационни цени да се прилагат за слабо натоварени направления. В такъв случай просто става дума за намаляване на цената, без нито един допълнителен пътник по тези направления. Подобни искания постъпват не за пръв път, но разширяването на броя на тези направления ще доведе до намалени приходи и увеличени загуби за Българските държавни железници.
През 2003 г. с железопътен транспорт са превозени над 35 млн. пътника и са реализирани над 2,5 млрд. пътникокилометри, от които почти 55% са за превози на социално слаби групи от населението, това са главно възрастни граждани и учащи се.
Във всички европейски страни железопътните превози са губещи и се компенсират и субсидират от държавата. Тук, уважаеми господин Танков, ще си позволя да отворя една скоба, ако продължават сегашните успешни реформи в железниците, напълно е възможно до две години БДЖ да излезе на печалба. Зная, че това сега ви изглежда невъзможно, но също така преди година изглеждаше невъзможно “България ер” да излезе на печалба, Български морски флот и Българско речно плаване, също да излязат на печалба.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Защо да сме толкова изненадани? Това е нормалното състояние.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Това е факт към днешна дата. През тази година подписахме нов договор между Българските държавни железници и държавата, в пълно съответствие с европейското законодателство. Железниците получават държавна подкрепа за извършване на губещи превози и компенсация за предоставяне на права на някои категории пътници за безплатни и намалени цени.
Държавният бюджет обаче все още не е в състояние напълно да покрие загубите за извършване на задължението за обществени услуги. Ако нашите загуби или по-скоро пропуснати приходи от продажбата на билети с намаление, както казах за възрастни хора или за учащи се, са 95 млн. лв., то субсидията, която получават железниците от държавния бюджет е в порядъка на 60-70 млн. лв. Ако ние получавахме от държавния бюджет справедлива компенсация за това, че продаваме билети с намаление, вече щяхме да бъдем на печалба през 2004 г.
Процесът на развитие на тарифите ще продължи след въвежданеòî на пътническа информационна билетоиздаваща и резервационна система, която ще предостави възможности за по-пълно адаптиране към потребностите на клиентите. Новата тарифа е въведена едновременно с новия летен график за движение на влаковете към края на м. юни т.г., с което се надяваме при съществуващите възможности да се задоволят по-пълно изискванията на пътниците по територията на цялата страна. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Василев.
Господин Танков, имате право на реплика. Заповядайте.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители!
Аз съм удовлетворен, че докато отлежаваше моето питане, в продължение на пет месеца, наистина бяха извършени определени положителни промени и беше въведено 10% намаление на цените на билетите на всички гари. Учуден съм обаче защо Вие не споменахте за това, тъй като и там изминалите два месеца показват някои съществени неудачи - срокът за валидността на билета за отиване и връщане, примерно до 100 км е 24 часа, до 300 км е три дни, а над 300 км е 30 дни. Опитът показва, че така определените намаления до 100 и до 300 км са практически неприложими, затова по мнение на гражданите много по-правилно е срокът на валидността до 100 км да бъде поне пет дни, а до 300 км да бъде увеличен на 20 дни, тъй като над 300 км е 30 дни.
Мисля, че таблица 2а, която определя 20% намаление на цените на билетите предимно в окръжните центрове и в момента включва 54 маршрута, много по-правилно е, изхождайки от европейските стандарти и за да се стимулира ползването на железопътния транспорт, да се въведе за всички гари в страната, тъй като имате много сериозна конкуренция от автомобилния транспорт, който отнема пътниците. Затова не е ефективен жп-транспорта. Мисля, че една такава мярка, колкото и драстична да изглежда, и според Вашите думи, че ще търпи загуби, би стимулирала изключително много ползването на железопътния транспорт.
Мисля, че с Вашия отговор показвате, че отново ценовата политика в ползването на жп транспорта, въпреки тези положителни промени, се нуждае от една сериозна корекция. Мисля, че ако се отчетат промените, които бяха настъпили през последните няколко месеца, Вие може да коригирате изцяло Вашата ценова политика.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате право на дуплика, министър Василев, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Танков! Аз съм склонен да приема Вашите коментари и препоръки и отново да Ви уверя, че БДЖ има гъвкава и бързо адаптираща се търговска и ценова политика, като ние винаги търсим правилния баланс между броя пътници и получените приходи в железниците.
Един от факторите за увеличаване на приходите, който аз засега не съм споменал в отговор, са нашите акции "кондуктор", както ние ги наричаме. Оказа се, че преди година огромен брой пътници, понякога над половината от пътниците в определени влакове, пътуват без билет. И акциите, които сме организирали за засилване на кондукторския контрол и присъствие, доведоха до значително увеличение на приходите.
Това е една от няколкото причини, поради които към дата 15 септември, последните ми данни са от 15 септември, т.е. отпреди броени дни, ние нямахме нито един лев просрочени заплати и задължения към 33-те хиляди служители на системата на българските железници. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Актуален въпрос към министър Василев са отправили народните представители Георги Божинов и Петър Мутафчиев относно преструктурирането на железопътната инфраструктура и мястото на ПЕПЖИ – Враца.
Господин Божинов, имате думата, заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Предприятието за поддържане и експлоатация на железопътната инфраструктура или за кратко - ПЕПЖИ – Враца – тук ще трябва да коригирам своя въпрос, който съм писал, че е едно – сега трябва да кажа – беше едно от най-големите в системата на Националната компания "Железопътна инфраструктура". В недалечно минало той експлоатира и поддържа 584 км железопътна линия, разположена в областите Враца, Монтана, Видин, Плевен и Ловеч. От тях електрифицирани са 405 км железен път с 29 бр. жп гари и 28 бр. жп спирки, 318 бр. коловози с обща дължина 167 км. Инженерно-техническите съоръжения в обобщен план са били 90 бр. стоманени и масивни мостове, 4 бр. тунели и 117 жп прелези.
Поддържането на желязната линия и съоръженията в експлоатационно състояние, гарантиращо сигурността на влаковото движение, се извършва в железопътни участъци със седалища в гарите по втора жп линия – Мездра – Роман и Червен бряг, а по седма жп линия – Враца – Монтана – Лом – Димово и Видин.
Във връзка с преструктурирането на националната компания и с решение на управителния съвет на компанията от края на 2003 г. ПЕПЖИ – Враца е закрито и дейността му е прехвърлена съответно към ПЕПЖИ – Плевен, отсечката Струпец – Червен бряг и основно към Софийското предприятие-2, като там е предадена цялата седма жп линия Мездра – Видин с отклонението Бойчиновци – Берковица, Брусарци – Лом и Видин – Кошава.
Експертите смятат, господин министър, че вариантът: част от железния път от втора жп линия София – Варна от ПЕПЖИ – Враца да се прехвърли на плевенското предприятие и цялата жп мрежа по седма линия от Мездра до Видин и разклоненията Бойчиновци – Берковица и Брусарци – Лом да премине към Софийското предприятие, не е добър.
По-удобно би било ПЕПЖИ – Враца да се възстанови, като се увеличи районът му по втора жп линия София – Варна до жп гара Ясен и жп гара Бов. Такава конфигурация на предприятието ще позволи по-близък и оперативен контрол и управление на процесите в железопътния транспорт. Това решение ще има и несъмнено положителни социални ефекти.
Уважаеми господин министър, нашият актуален въпрос към Вас е: каква е Вашата оценка за преструктурирането на Националната компания "Железопътна инфраструктура" и имате ли готовност за търсене на по-добри и оптимални решения, като това например, да бъде възстановено ПЕПЖИ – Враца? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Божинов.
Заповядайте за отговор, господин Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Божинов, уважаеми господин Мутафчиев! Приемам вашия въпрос положително и пожелавам на всеки бъдещ министър на транспорта и съобщенията най-трудните въпроси, на които отговаря, да са свързани с това защо са намалени едни или други административни разходи в Националната компания "Железопътна инфраструктура" и в "Български държавни железници", а не например по-сложни и неприятни въпроси, като защо няма платени заплати, защо са направени сериозни компромиси, които да водят до рискове с безопасността или сигурността на транспорта в България, защо железниците примерно имат увеличени загуби и по този начин са обречени на продължаваща разруха и фалит?
Трайната тенденция на намаляване обема на влаковата работа в железопътната мрежа не е от днес. Тя продължава постъпателно между 1989 г. и 2002 г.
Всъщност 2003 г. и 2004 г. са вторият случай след един малък промеждутък в средата на 90-те години, когато в железниците се наблюдава ръст, както на превозените пътници, така и на превозените товари. И това е положителна тенденция, върху която трябва да стъпим в бъдещото си развитие.
С решение на Управителния съвет на Националната компания "Железопътна инфраструктура" от 1 януари 2004 г. се закри не само ПЕПЖИ – Враца, а се закриха и шест поделения на инфраструктурната компания в различни части на страната. Аз бих могъл поименно да ги изброя, горе-долу пропорционално във всички части на страната, като се обединиха енерготехническите, енерго-електротехническите и енерго-секциите в София, Пловдив и Горна Оряховица. Дейността и персоналът на закритите шест поделения на НКЖИ се поеха от останалите осем, което според нас е по-правилно.
През 1997 г. например жп-секция - Враца е била в състав 433 души и е обхващала района от гара Зверино до гара Мездра по втора жп линия и също от гара Мездра до гара Видин по седма жп линия. От 1 юни 1998 г. към нея преминава част от района на закритата жп-секция Червен бряг, явно тогава броят на секциите е бил още по-голям и числеността на състава се увеличава до 804 души. С преминаване на персонала по управление на движението към железопътната инфраструктура от 1 юли 2002 г. ПЕПЖИ – Враца увеличава числеността си към края на 2003 г. и персоналът е 1025 души. През тази година се закрива и 727 души преминават към ПЕПЖИ – София-2 и 259 души към ПЕПЖИ – Плевен, като в крайна сметка административният персонал е намален с 30 души.
Бих искал да ви уверя, обаче, че намаляването на персонала не нарушава организацията и безопасността на влаковата работа и поддържането и ремонта на железопътната инфраструктура.
Поддържането на контактната мрежа и телекомуникациите са съсредоточени в София още преди създаването на ПЕПЖИ – Враца. Не е целесъобразно дейността на това поделение да се изразява само в поддържане на железен път.
Управлението на влаковата работа винаги е било съсредоточено в диспечерските центрове в София и Горна Оряховица. Общо в район ПЕПЖИ – Враца се движат 86 бр. влакове, в т.ч. 56 пътнически и 30 товарни влака.
С влизането в сила на новото лятно разписание на влаковете общият брой влакове се намалява на 76, от които 48 пътнически и 28 товарни.
Целта на структурната реформа е финансовото оздравяване на компанията, оптимизиране на персонала, изграждане на по-добри управленчески връзки и разпределение на функциите на съответните нива. Постигнати са следните резултати: създадени са условия за централизирано управление и ръководство на маневрената и влаковата работа. Подобрява се организацията по поддържане и експлоатацията на железопътната инфраструктура, подобрено е използването и управлението на финансовите и човешките ресурси.
В резултат на извършената структурна реформа се икономисват около 1 млн. лв. разходи годишно, които ще бъдат вложени в текущото поддържане на железопътната инфраструктура, за която средствата винаги са хронично недостатъчни.
Считам, че възстановяването на някои закрити регионални структури не е необходимо. Преструктурирането е извършено успешно и всички допълнителни промени ще се отразят негативно на дейността на Национална компания "Железопътна инфраструктура".

В заключение, уважаеми господин Божинов и господин Мутафчиев, убеден съм, че вместо раздуване на нова администрация за нас е много по-важно да концентрираме своите усилия върху реконструкцията на железните пътища, върху инвестиции за безопасност и сигурност на пътниците и върху увеличаване на комфорта и подобряване качеството на услугите за българските граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря на министър Василев.
Господин Божинов, заповядайте да отправите реплика към господин министъра.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин министър, ще кажа само едно изречение по същество, а другото време ще използвам за нещо друго. То е, че намаляването на един или повече компоненти от разходите не означава автоматично оптималност на решението. Критерият за оптималност е комплексен и вместо концентрация в София търсенето на решение по посока на оптималност можеше да стане и в по-естествения център Враца.
Но понеже Вие отправихте пожелание към бъдещите министри, в оставащата минута и десет секунди и аз ще Ви направя едно пожелание. Един министър от това правителство, като му сменили поста, след известно време се срещнал с половината от администрацията на неговото министерство. За голяма изненада на неговите служители той им казал да се грижат за цветята и много редовно да ги поливат. Още по-изненадани останали служителите, когато министърът им казала, че три месеца да отсъстват, той не би забелязал тяхното отсъствие. Тогава един сигурно достолепен и много възрастен служител, предстои му пенсиониране, нали знаете какво отговорил на министъра? Спомняте си: че и той да отсъства три месеца, те също няма да забележат неговото отсъствие.
Изводът, който правя, е, че цветята и трудовите хора, които ползват жп транспорта, забелязват и им личи отсъствието на грижи за тях. Но и тяхното отсъствие е забележимо, за разлика от тези, които не забелязват отсъствието им или е незабележимо присъствието ми.
Аз Ви желая да бъдете един забележим за българския транспорт и съобщения министър, но с малко по-различни от досегашните действия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Божинов.
Министър Василев, заповядайте, имате право на дуплика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Нали не се засягате, господин министър, казах го добронамерено.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДЕСДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Божинов! Да Ви призная, малко съм затруднен да преценя какво да Ви отговоря, защото нямам представа какво искахте да кажете с това, което съм казал на своите служители. Между другото, аз често се срещам с голяма част от своите служители и много неща съм им казвал. Да, признавам си, казах им да се грижат по-добре за цветята си, защото считам, че качеството на едно работно място, личната професионална удовлетвореност на хората, които работят в държавната администрация и прекарват там голяма част от своя активен живот, до голяма степен зависят и от условията, в които те работят. Бих искал да Ви поканя на гости във ведомството още веднъж.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Ще приема.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Можем да се разходим с Вас и сигурно ще видим няколко неща, някои от които са, че в министерството се работи, има ред, по-чисто е отпреди, всички служители имат модерни компютри, вероятно закупени през последната една година, и достъп до Интернет.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Ние говорим за влакове и самолети!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Що се отнася до това с какво се забелязват министрите на транспорта, трябва да Ви кажа, че Вие самият знаете, че транспортът е един много специфичен отрасъл и е по-добре за него да не се говори, защото там се случват понякога и много неприятни неща. Слава Богу, в България вследствие на много мерки и усилия на десетки хиляди служители в нашия отрасъл изненади от рода на такива като в съседни държави няма. Дано да няма и в бъдеще.
Що се отнася до това с какво се занимава министерството и какви са постигнатите резултати, бих могъл много да говоря, но ще ви прочета само няколко цифри, които съм убеден, че вие ще разберете.
През първите шест месеца на 2003 г., уважаеми дами и господа, десетината най-важни, национално известни дружества в системата на Министерството на транспорта и съобщенията имаха кумулативна печалба от 60 млн. лв. Същите тези дружества за първите шест месеца на тази година с новото ръководство имат обща печалба от 173 510 000 лв. – увеличението е приблизително тройно. Ще ви дам само няколко примера. Авиокомпания “България Еър” към средата на миналата година е имала загуба над 3 милиона лева. Ще ви припомня, че към края на м. август т.г. печалбата й наближава 5 милиона лева. Това е една от малкото печеливши авиокомпании в Европа. По отношение на Български морски флот разликата е над 60 млн. лв. Параходство “Българско речно плаване” също излезе от загуба на печалба. В железниците вследствие на много тежки усилия и на много непопулярни мерки загубата е намаляла с една трета. И аз считам, че спокойствието, усещането за модернизация, което преобладава в нашия сектор, както и платените заплати към 15 септември т.г. на железничарите за първи път от доста, години са постижения, които не могат да бъдат отречени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Василев.
Актуален въпрос към министър Василев е отправил народният представител Петър Мутафчиев относно влизането в сила на ново жп разписание.
Имате думата, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, господин министър, дами и господа народни представители! Вие казахте, госпожо председател, че актуалният ми въпрос е за новото жп разписание. За съжаление обаче минаха три месеца откакто е въведено това жп разписание и аз, независимо че дадох ден след като влезе в сила въпроса си, не получих отговор. Честно казано, днес мислех да оттегля въпроса, тъй като мина много време, вероятно някои недостатъци – някои, малко от многото – са отстранени, но слушайки отговора Ви, господин министър, на въпроса на народния представител Стойко Танков и това, което преди малко казахте на господин Божинов, разбрах, че съм постъпил правилно, като не съм си оттеглил въпроса. Защото Вие нищо не сте разбрали от сериозните проблеми, които стоят пред Български държавни железници.
На 27 юни 2004 г. се въвежда ново разписание. Говори се, че основната цел е да създадем по-добри условия за пътниците, а същевременно на 25 юни ръководството на “БДЖ” ЕАД, по-точно експертите и заместникът на генералния директор, който се занимава с това, пуска изменение на разписанието на 83 влака – на 25 юни, ден преди влизането му. Какво означава това? Това означава, че самото ръководство на железниците не е знаело ясно и категорично, че това е правилният подход.
Говорим, че е направено в интерес на пътниците и привличане на повече пътници, а необвръзката между отделните направления в железниците е тотална. Влаковете в направление Варна-София нямат връзка Мездра-Видин. И Вие много добре знаете, че имаше няколко дни оплаквания и от народни представители, и от кметове. Нямаше начин, по който пътниците с експресния влак да се прехвърлят по направление Видин-Враца. И това е резултат от многото труд от страна на министерството, за да бъдат решени проблемите на БДЖ.
Говореше се, че с това разписание ще се съкрати времето за пътуване с експресните влакове. Стана ли това? Не стана, господин министър! И ще Ви обясня защо не стана, независимо че възлова гара като Карнобат беше лишена от експресни влакове. Не стана! Ако Вие пътувате с експресния влак “Слънчев бряг”, ще видите, че когато пристигне в Пловдив, пристига със закъснение. През м. юни аз лично пътувах три пъти и трите пъти влакът закъсня с по 10 минути. Господин министър, пътувайте по-често с влак!
Говореше се, че това ще реши финансовите въпроси на железниците. Аз искам да Ви питам: продължавайки да съкращавате влакове, защото над 80 влака бяха съкратени, смятате ли, че като съкращавате приходи, по този начин ще има по-добър финансов резултат? Може би ще съкратите част от загубите, но в никакъв случай няма да привлечете повече хора.
А що се отнася до подвижния състав, имам още един въпрос, ще говорим надълго и нашироко за това какъв комфорт предлагат Българските държавни железници.
Затова аз се чудя и моят актуален въпрос към Вас в края на краищата е: каква е целта на тези направени промени в разписанието на влаковете през м. юни, господин министър?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Мутафчиев.
Имате думата за отговор, министър Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мутафчиев! Убеден съм, че Вие добре разбирате ситуацията и добре знаете отговора на всички поставени от Вас въпроси. Ясно е, че ако искаме изобщо в България да има железници, защото товарите и пътниците, които те превозват днес, не са тези цифри, които бяха валидни за 80-те години, трябва да се случат няколко неща.
Първото, което трябва да се случи, е тези железници да не фалират. Защото, ако фалират, тогава няма значение какъв е броят на влаковете, какъв е броят на пътниците и за колко минути пътуват.
Второто нещо, което е изключително важно и дори може да е по-важно от първото, е в железниците да има сериозни инвестиции и приоритет № 1 да бъдат безопасността и сигурността. Стига ни само едно събитие от това в съседни на нас държави или в някои от големите европейски и световни държави за последните няколко години или няколко седмици, и тогава не знам какво ще се случи с авторитета на нашите железници и колко пътници ще искат да се качват на тях. Факт е, че вследствие на героичните, ежедневни и ежеминутни усилия на 33 хил. наши служители, такива събития в България засега няма.
Другото нещо, което трябва да се случи със железниците, е не да има железници заради самите железници, тоест да има примерно 100 влака на ден в някаква посока, където никой не пътува, а да има влакове предимно там, където хората пътуват. Също така е важно, господин Мутафчиев, експресният влак, ако изобщо се нарича експресен, да не спира във всяка община и във всяко малко градче и в някое село, защото тогава можем да го наречем пътнически. И тогава кой ще иска да се качи на този експресен влак, който реално е пътнически? Разбира се, списъкът е много по-дълъг и това, което Вие виждате, е, че ние с реформите, които сме започнали или сме продължили, сме постигнали много конкретни резултати. Аз ще Ви дам няколко примера.
Наистина, някак си популярно звучи въпросът: защо спират влака от еди-кой си град, примерно до София? И наистина повечето граждани, сигурно и аз, като обикновен гражданин, бих подписал една такава подписка – наистина, защо ни спират влака.
Знаете ли какво се оказва? Че, ако наистина попитате тези хора вие знаете ли колко влака на ден минават през тази гара и колко според вас трябва да минават, ще получите много интересни отговори. Мога да Ви спомена имената на някои села, които сигурно повечето от нас няма да знаят в коя част на България се намират. И да попитаме: колко влака според вас трябва да минават през тях? Аз направих този експеримент, включително с народни представители от всички парламентарни групи, направих го с представители на медиите и с обикновени граждани. И трябва да Ви кажа, че получих много интересни резултати. Като споменах името на едно село, от което попитах колко влака трябва да има на ден, те казаха: “Поне три”, примерно. И когато всъщност им казах, че броят на влаковете от това село до София се намалява на ден от 13 на 12, те бяха поразени – всъщност, че това село има с 12 влака на ден връзка със София.
Ще Ви дам някои конкретни примери. Гара Карнобат, която безспорно е една много централна гара, дори и след тези намаления, има 43 влака дневно. Това според Вас малко ли е или много? Може ли някой сериозно да твърди, че с 43 влака на ден Карнобат е отрязан от света по някакъв начин, както Вие всъщност говорихте тогава пред медиите.
Казвате, че не е намалено времето за пътуване до определени гари. Това не е така. Времепътуването на експресните влакове е намалено средно със 17,8 минути, като най-големите намаления са за експрес “Слънчев бряг” по направлението София – Пловдив – Бургас - с 27 минути, това е за експресен влак; или Варна – Горна Оряховица – София - с 33 минути.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): А колко пъти закъсняват?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Времепътуването на бързите влакове е намалено средно с 13,5 минути, като най-голямото намаление всъщност е с ерелацията, която Вие преди малко споменахте. По направлението София – Видин намалението е с 59 минути, тоест с един час; Видин – София - с 38 минути; Русе – Подкова - с 38 минути и т.н.
Вследствие на тези мерки ние сме постигнали следния резултат. Само за шест месеца на 2004 г. намаляваме загубите си с още 5 млн. лв. Нито едно населено място не остава без железопътен транспорт или връзка. Освен това, за подобряване обслужването на клиентите на железниците по направленията на отменените влакове, са назначени допълнително пътнически влакове. Тоест населението пак продължава да се обслужва. Също така персоналът, вследствие на тези промени, не се намалява. Разбира се, има вътрешни промени като например част от персонала се прехвърля към кондукторски задължения, вследствие на което, както Ви казах, са повишени нашите приходи.
Разбира се, вероятно Вие ще кажете, че е по-добре експресът да спира на всяка една гара, където може. Само че резултатът е, че всяко едно спиране ни коства средно десет минути и също така 12 166 лв. годишно. Имаше също така една гара, където минаваха между шест и осем влака дневно, а броят на пътниците, които спират на тази гара дневно, е половин на ден.
Това са реалностите, господин Мутафчиев, и съм убеден, че ако Вие се запознаете с тези факти, ако направите този анализ и ако сте на моето място, бихте направил точно същото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Василев.
Заповядайте, господин Мутафчиев, имате право на реплика.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин министър, аз не се учудвам, че ми отговорихте така на този въпрос, който Ви зададох конкретно – какви са основните причини, поради които точно по този начин беше направено разписанието? Не съм учуден, че Вие не споменахте, че наистина това разписание създаде сериозни проблеми, включително на пътуващите извън София работници в столичния град. Че не споменахте за множеството писма, които не са събрани, защо в определено село не спира еди-кой си бърз влак, а за това, че в един момент пътници, клиенти на Българските държавни железници, не можеха да ползват услуга, която не им харесваше много, но беше все пак удобна за тях и даваха определени приходи на Българските държавни железници.
Това, което посочихте, че железницата не бива да фалира, че трябва да поддържаме един качествен железопътен транспорт, тук спорове няма. Големият проблем е, господин министър, че правителството, вашето министерство и лично Вие, заблудени от някакви розови мечти, не правите нищо, за да се решат тези проблеми, включително и с това разписание. Не можеш да намаляваш влаковете, за да кажеш, че ще съкратиш загубите само с 5 милиона примерно. Да, ама ти съкращаваш персонал; да, но по този начин ти съкращаваш пътникопоток, който отива към другия транспорт, който се развива добре, защото явно има по-малко намеса от страна на управляващите – автомобилния транспорт. За това става дума. И когато ние говорим за новото разписание, за грешките, които са допуснати, нашата цел, господин министър, е да се разберат тези грешки, за да е по-добре за Българските държавни железници. Защото е лесно да кажем, че БДЖ няма да фалира, когато няма влакове, когато са затворени всички линии. Тогава няма да има и катастрофи, господин министър, както казахте, и всички ще бъдем спокойни. Но вероятно няма да има и проблеми, които министърът ще трябва да решава. Това е най-добрият вариант за цяла България, но, за съжаление, няма да имаме железопътен транспорт. И колкото и на някой да не му се иска, трябва и на Вас да Ви стане ясно, че държавата има конкретни ангажименти и трябва да поеме ангажиментите си към железопътния транспорт.
На следващия въпрос ще говорим и по този ангажимент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате право на дуплика, господин министър, или преминаваме към следващия актуален въпрос, който господин Мутафчиев е отправил към Вас, - за аварията на експресен влак “Чайка” в района на гара Карлово.
Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, вероятно и този въпрос ще Ви се стори неоснователен, тъй като и това, което се опитахте да кажете пред медиите, е, че е нещо, което e възможно да стане, че е станало и, слава Богу, че няма по-сериозни последствия. Но, за да Ви задам този въпрос, аз имам сериозните си опасения именно за политиката, която се води в “Българските държавни железници” от страна на самата държава, за ангажиментите, които тя има по подпомагане на железопътния транспорт в нейната инфраструктура и, разбира се, в превозвача, тоест създаването на ясна програма за обновяване на подвижния състав в “Български държавни железници”. Ще Ви задам въпроса накратко.
На 28 юни 2004 г. експресен влак “Чайка”, пътуващ от София за Бургас, при излизане от гара Карлово вторият вагон от композицията дерайлира. Благодарение само на ниската скорост, с която се е движил влакът, господин министър, не се е стигнало до сериозни последствия за пътниците, за клиентите на Българските държавни железници.
Създадена е доста проблематична ситуация по какъв начин ще бъдат извозени пътниците. Да, намесило се е тогава ръководството на “БДЖ” ЕАД и пътниците са извозени с автобуси, но този факт още веднъж показва, че има проблеми, които, независимо че катастрофите не са толкова често, на тях не се обръща внимание от страна на значимите фактори в железопътния ни транспорт.
Затова моят актуален въпрос към Вас е: какви са причините, господин министър, за станалата авария и смятате ли, че състоянието на железопътния път, подвижният състав, гарантират сигурността на пътниците и работещите в “Български държавни железници” ЕАД?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Мутафчиев.
Имате думата за отговор, министър Василев.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мутафчиев! На конкретния Ви въпрос. На 26 юни 2004 г. в 18,23 ч. между гарите Карлово и Ботев е дерайлирал с една колоос вторият вагон от състава на влак 3501, който се е движил по маршрута София – Карлово – Бургас. Най-вероятната причина за дерайлирането на този влак е изпаднал елемент от кардана на локомотива и попаднал между релсите и дясното колело на втора колоос от първата талига на вагона. При разследването се разглеждат и други възможни причини – състоянието на железния път, режима на возене на влака, оценката на скоростите.
Поради влошените параметри на железния път и тяговия подвижен състав времепътуването на този влак е увеличено с 30 мин., тъй като средната максимално допустима скорост по железен път от 94 км/ч. през тази година е намалена на 86,3 км/ч. Средната проектна скорост по главните жп линии е 103 км/ч., а от влошеното състояние на инфраструктурата тази скорост е паднала до 80 км/ч. Това е направено, за да се гарантира, доколкото е възможно, безопасността на превозите при тези по-ниски качествени параметри на превозната услуга.
Използвайки този случай, бих искал да припомня нещо, което всички добре знаем, че в България не от днес има хронична липса на инвестиции в железопътния отрасъл. Последните вагони, влакове или локомотиви в България, уважаеми дами и господа, са купени през 1986 г.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Точно така.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Това не означава, че всичките са купени през 1986 г., а те са купени сигурно между 1956 и 1986 г. Това е истината.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Когато имаше пари и имаше държава.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: През тази година, познавайки тази ситуация, ще ви припомня, че ние емитирахме първата от държавно дружество корпоративна облигация в историята на страната на стойност 30 млн. евро. С тези близо 60 млн. лв. сме дали поръчки за всички български вагоноремонтни заводи за следващите една-две години. В момента по график се ремонтират 3620 товарни вагона. За пръв път има такъв мащабен ремонт на товарни вагони в България.
За 2004 г., вследствие на настояване от страна на Министерството на транспорта и съобщенията и на сериозната подкрепа от Комисията по транспорт и телекомуникации в Народното събрание, която получихме, от всички парламентарни групи, подчертавам, държавните инвестиции чрез капиталов трансфер за железопътната инфраструктура са увеличени от 18,3 млн. лв. за миналата година на 40 млн. лв. за тази година, а за следващата година в проектобюджета са предвидени 41,5 млн. лв. Достатъчни ли са те? Със сигурност не са достатъчни. Според мен и 3 млрд. лв. не са достатъчни. Но все пак са над два пъти повече от средствата за миналата година. Това е необходимо, тъй като в железопътната мрежа има над 600 постоянни и временни намаления на скоростта, а за главните линии са 131 между гарите.
В края на 2003 г. от ръководството на министерството и на железниците беше представена ясна концепция за реформи на железниците с 50 основни мерки за оздравяване и модернизация на железопътния транспорт. Тази стратегия се изпълнява и има вече някои положителни резултати. Не бих искал отново да се връщам на темата за заплатите, затова, че те всички към 15 септември бяха платени.
Основен приоритет в работата на железопътните работници и служители е сигурността на превозите, тоест опазването на живота и здравето на пътниците, както и целостта на товарите. За изпълнението на тази основна задача се прилагат редица мерки – например, привеждане на скоростите за движение на влаковете в съответствие с параметрите на железния път, измерване и следене на температурата на релсите при достигане на критични точки, ограничаване на скоростите на влаковете допълнително до 60 км/ч., за да не се допусне дерайлиране поради деформация на железния път. Също така повишаване на взискателността към изпълнителските и ръководни кадри за недопускане на нарушения на технологичната дисциплина.
В заключение, уважаеми господин Мутафчиев, не съм съгласен, че държавата не прави нищо за подобряване бъдещето на железниците. Считам, че инвестиционни проекти от мащаба на този в Пловдив – Свиленград в размер на приблизително 360 млн. евро, тази практика трябва да продължи. Затова считам, че следващите две правителства за следващите 5-10 години трябва да изпълнят и други подобни проекти по всички големи магистрални железопътни линии в България. Също така, от една страна, целта е не само да се изискват повече пари от държавния бюджет, но и да се подобри вътрешното финансово състояние на двете железопътни дружества, за да може не само с държавни субсидии, но и със собствени средства те да инвестират повече в модернизация, в сигурност и безопасност. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Василев.
Право на реплика имате, господин Мутафчиев, заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин министър, не мога да се съглася, че държавата прави това, което трябва и което може в този момент, за да подпомага железопътния транспорт в страната.
В момента какво става? Имаме ли въздушен транспорт? Да, имаме няколко частни малки превозвача. Къде отиде националният превозвач? Няма го. Какво става с летищата? Проблеми. Никой не инвестира, даваме ги на концесия.
Второ, имаме ли воден транспорт?
РЕПЛИКА ОТ ОДС: Имаме подводен.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Има подводен, както казва колегата. Какво стана с пристанищата? Нали щяхме да правим национална компания? Къде е тази национална компания? Срокът й изтича и май не е регистрирана. Значи и там не правим нищо. Правихме някакви промени – прехвърляхме корабостроителници на БРП-та и т.н., дадохме 30% с компесаторки. Остана един железопътен транспорт. Автотранспортът върви добре, защото Европейският съюз дава за магистралите, а пък иначе е либерализиран и е 100% частен. Единственото, което е, че министерството събира такси, лицензии и т.н. Ами железопътният транспорт? Той остава сериозен ангажимент на държавата.
За какво говорим? От 18 станали 20 или 50 млн. Господин министър, 50 млн. не решават проблема. Защо не казахте какъв беше резултатът от оздравителната програма и как се изпълни за възстановяване на железопътния път? Имаше ли проблеми там или нямаше? Ще Ви задам отделен въпрос на тази тема.
Защо не казахте защо се провалиха няколко търга за доставка на подвижен състав? Вие бяхте решили, че трябва да вървите с бързи и експресни влакове, които за един час да стигат до Бургас. Какво стана? Вие сам казвате в момента, че имате такива ограничения, които Ви бавят с минути по железопътния път. За какви експреси ми говорите? Това Ваше твърдение опровергава предишното Ви на актуалния ми въпрос, че по този начин се намалявало времето за пътуване до Бургас. Вие не спирате на гарите, за да може да решите проблемите, които имате по железопътния път с ограничения. За какво става дума? Статутът на железничаря, дава ли им се заплати. Ами Вие сте им изплатили това, което им се дължи, господин министър.
Аз искам да Ви кажа, че от 1986 г. досега статутът на железничаря, социалният, падна десет пъти в йерархията, в мястото на отделните професии. Железничарите това го знаят. Като казвате от тази трибуна, че сте им изплатили това, което им дължите и то минималното, няма да ги впечатлите в никакъв случай.
Господин министър, приключвам с едно изречение. Вие казахте на господин Божинов: елате да видите, че във всички управления на железниците има модерни компютри, модерно се управлява, има цветя. Но въпросът е кога клиентът на БДЖ ще види това, а не само администрацията, която е пряко подчинена на Вас? Не забравяйте едно, за да бъде конкурентно БДЖ, необходима е държавна подкрепа и разбиране, господин министър, от страна на Министерството на транспорта и съобщенията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Мутафчиев, моля Ви да се съобразявате с времето. Цяла минута говорихте повече.
Имате право на дуплика, министър Василев. Заповядайте.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мутафчиев! Считам, че бяхте съзнателно несправедлив в своите оценки, защото имате много повече информация за дейността на министерството и за данните в българската транспортна система.
Ще използвам Вашите примери, за да Ви покажа, че не сте прав.
Да Ви питам ли кой е виновен за фалита на авиокомпания “Балкан”? Знаете, че това не сме ние.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): И ние не сме.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Кой е виновен?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Какво се случи със сегашното правителство? Създадохме нов национален превозвач, който се нарича “България Еър”. По мое време увеличих броя на неговите самолети от 4 на 8. От губеща компания тя се превърна в една от силно печелившите европейски компании по показателя възвръщаемост на капитала, през тази година удвоихме броя на пилотите и стюардесите. Това го пожелавам на всички европейски авиокомпании.
По отношение на летищата – от днес, уважаеми господин Мутафчиев, 1 октомври, бъдещите кандидати за концесиониране на летището ще могат да закупят конкурсната документация, вече 40 минути откакто могат да направят това, от 10,00 ч., в сградата на Министерството на транспорта и съобщенията.
По отношение на това, дали правим нещо за българската авиация, ще ви информирам, че за последната една година, вследствие на нашата нова политика, се е утроил броят на произведените в западни страни самолети в България – от 6 приблизително на 18. Считам, че в най-скоро време те ще станат над 20. Защо това не стана по-рано, искам да попитам господин Мутафчиев?
По отношение на нашата по-гъвкава политика – вследствие на по-високите цени на горивото реагирахме веднага и намалихме летищните такси, с което помогнахме, частично, разбира се, на българските чартърни авиокомпании.
Питате за Национална компания “Пристанища” – разбира се, както ще изпълним закона, в края на тази година тя ще бъде създадена.
По отношение на БМФ – не зная какво искате да кажете за варненската корабостроителница. Отново не ние я фалирахме, но ние я възродихме, уважаеми господин Мутафчиев. Заповядайте да я видите. Там работят близо 1000 души. През миналата година беше пуснат на вода новият красив български кораб “Българка”, в края на тази година и началото на следващата ще бъде пуснат на вода и другият нов български кораб “Трапезица”.
В БМФ, уважаеми господин Мутафчиев, имаше увеличение на заплатите през тази година, което стана възможно вследствие на ликвидиране на загубата от миналата година, която само за първите шест месеца е била 32 млн. лв., а към момента е с печалба над 30 млн. лв. за тази година.
По отношение на българското речно плаване ситуацията е същата, само че, разбира се, с по-малки числа. Същото може да се каже и за системата на българските пощи и БТК. В никакъв случай не считам, че можете да заблудите някого, че за последната една година транспортът в България е вървял надолу, а не нагоре. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Василев.
Питане към министъра са отправили народните представители Стойчо Кацаров и Благой Димитров относно политиката на правителството по отношение на ръководството за въздушно движение.
Заповядайте, господин Кацаров, да развиете своето питане към министър Василев.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, нашето питане с колегата Благой Димитров е свързано с политиката и стратегията на правителството за развитие на въздушното движение, не само на “Ръководство въздушно движение”, а и изобщо за стратегията на правителството за развитие на въздушния транспорт в България. Ще започна от това, че има стратегия за развитие, но тя не се изпълнява през последните три години. Никой в момента не знае какво стана с така известния проект “Джустиниано”, който за България беше приоритет в един момент. Но вече като че ли всички знаем какво става с прословутия договор с “Аления Маркони Системс” и необходимостта от доставяне на оборудване за “Ръководство въздушно движение”.
Много интересни неща се случват около този договор и това оборудване и не всички бяха казани. Договорът трябваше да бъде завършен, оборудването доставено и системата да работи на 7 октомври 2003 г. Известно е, че това нещо и до този момент не се е случило.
Много интересно нещо се е случило през м. декември 2001 г., когато вашето правителство решава да промени договора с анекс, като го раздели на фази. Разделя договора на фази и започва изпълнението му по фази. Малко по-късно, през 2003 г., въпреки че нищо от споменатия договор не е изпълнено, вие се съгласявате, господин министър, вместо да поискате неустойки за неизпълнение на договора на фирма “Аления Маркони Системс”, се съгласявате да заплатите на фирмата 1 млн. 140 хил. евро допълнителни плащания по договора, въпреки че нищо от договореното не е свършено. Не е важно дали сте подведени или не, важно е, че с този ангажимент сте осигурили на фирма “Аления Маркони Системс” на първо място измъкване от неустойките за милиони евро и на второ място сте се съгласили да платите втори път за нещо, което е било заложено в договора.
На 27 февруари 2004 г., когато, подчертавам, договорът е трябвало отдавна да бъде изпълнен и оборудването доставено, “Ръководство въздушно движение” приема първата фаза на този проект и, забележете, я приема със 150 забележки към работата й. Не знам как може да се приеме система със 150 забележки по нейната работа.
Оттам нататък следват нови предложения за разсрочвания, последното от които е за м. октомври 2003 г., за допълнителни плащания от страна на българската държава и така нататък. Нищо не е направено – нито тренажорът, нито системата работят, няма яснота какво прави българското правителство и какво прави РВД по този въпрос. Но това е само една от страните на нашето питане с господин Благой Димитров.
В същината на нашия въпрос към Вас, господин министър, е, какво става с “България Еър”? Вие имате още няколко месеца мандат, който след това ще приключи и със сигурност няма да сте министър на транспорта и съобщенията. Въпросът е какво ще оставите в наследство и какво направихте през тези години, когато управляваше вашето правителство. Ние сме изправени пред безпрецедентен случай в нашата история. България е в опасност не само да стане без свое РВД и участие в РВД, но и да остане без въздушен транспорт.
Сигурен съм, че знаете за програмата на Европейския съюз “Свободно небе”, знаете за изискванията на “Евроконтрол” за сертификацията на различните РВД в различните страни. Сигурен съм, че знаете, че в сегашното състояние българското РВД не отговаря и не може да получи такъв сертификат. През 2007 г. когато България стане пълноправен член на Европейския съюз, нашата страна няма да участва в РВД. Въздушното движение над България ще се контролира от други места. Не зная дали това ще бъде от Гърция или Румъния, защото се оказва, че и Румъния е готова, притежава система за управление на въздушния трафик, а ние не притежаваме. Никакви действия от страна на правителството в тази посока!
Искам да подчертая в заключение още нещо. Това не се отнася само за РВД, това се отнася за въздушния транспорт, защото след влизането ни в Европейския съюз по програмата “Свободно небе” в нашата страна ще могат да се осъществяват включително и вътрешни полети от чужди авиокомпании.
Питането ни към Вас, господин министър, е: каква е стратегията, какви са действията на правителството, за да се предпазим от всички тези неудачи, които чукат на вратата ни?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Кацаров.
Господин министър, имате думата за отговор на питането.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кацаров, уважаеми господин Димитров!
Господин Кацаров, най-напред категорично не съм съгласен с Вашите общи констатации за това, че има някаква криза в българския въздушен транспорт. Как може това да го кажете в може би най-добрата година за българския въздушен транспорт? Какво му е по-лошото на въздушния транспорт тази година в сравнение с преди две години? Нищо не му е по-лошо! Преди две години нямахме национална авиокомпания, а сега, както ви казах, не само че има, не само че има по-голям брой самолети и по-голям брой пилоти и стюардеси, много по-голям брой пътници, но има и една значителна, изненадваща за всички нас печалба през първите осем месеца. През тази година и големите български летища счупиха всички рекорди по брой на пътници, като все по-рано и по-рано през годината празнуваме едномилионния пътник в тези летища.
Само ръстът на пътниците в летище Бургас ще бъде над 30% за цялата година, може и повече, а ръстът на пътниците в летище София – над 20%. Както ви казах, за една година има утрояване, дори повече от утрояване на броя на западно произведените самолети в България. Как стана така, че има голяма криза във въздушния транспорт, уважаеми господин Кацаров, а всъщност всички авиокомпании си взимат по-нови и по-модерни западни самолети. Защо го правят?
В никакъв случай не приемам и констатацията, която донякъде според мен е и неуважение към хилядите изключително добре и висококвалифицирани служители във въздушния транспорт, като служителите на Ръководство въздушно движение, на авиокомпаниите, на летищата, затова че нашата авиация в момента не се развивала добре и не отговаряла на европейските изисквания.
Специално по отношение на РВД ние със сигурност сме една от петте държави в Европа, която технологично е най-напред. Да, Румъния също е една от тези държави, но ние считаме, че не изоставаме, а ще изпреварим Румъния през следващите години. И нито една от другите държави в Югоизточна Европа, включително Италия и Гърция - страни отдавна членки в Европейския съюз, не могат да се мерят с нашето РВД.
Тук съм си подготвил много дълъг отговор, който ще пропусна, уважаеми господин Кацаров, защото това са технически неща, а Вие имате достатъчно информация за РВД.
Ще ви кажа няколко думи за проекта “Джустиняно”. Ръководството на министерството провежда последователна, разумна и твърда, бих казал, международна политика в тази област.
Преди година се запознах с тогавашния вариант на проекта “Джустиняно”, представен ни от Италия, който предвижда в Югоизточна Европа да има два регионални центъра едновременно, с равен статут. Това са центровете в Бриндизи, който между другото не може да се сравнява по технически показатели с този в София, и София.
Този вариант до известна степен отговаря на българския интерес, и ако е такъв, аз тогава, през м. март в Италия обявих, че ние го подкрепяме. След това обаче, през м. юли т.г., при нас беше представен от италиански специалисти друг проект “Джустиняно”, който няма нищо общо с предишния и който казва, че единствено Бриндизи ще ръководи въздушното пространство над цяла Югоизточна Европа. И аз ви гарантирам, че вероятно нито една от държавите в региона няма да го приеме. Моето министерство също отговори писмено през лятото, че този проект е неприемлив и ние предлагаме неговото преработване.
Уважаеми господин Кацаров, в тази насока в бъдеще виждам три варианта на действие.
Първи вариант. Ако ще има проект “Джустиняно”, той трябва задължително да поставя София наравно с Бриндизи в региона. Това за нас е приемлив вариант и би довел до увеличаване, а не до намаляване на нашите приходи годишно.
Втори вариант, ако това не се случи, ние ще продължим да имаме ползотворно сътрудничество с другите страни от региона. Мога да ги изброя, те са над десет, приблизително между Кишинев и Тирана, между Истанбул и Белград, в този диапазон, и смятаме, че в тази конфигурация София също така би могла да играе една от водещите роли, което отново да доведе не до намаляване, а до увеличаване на нашите приходи годишно.
Какъв вариант ще се избере в крайна сметка ще зависи и от решението на Евроконтрол в Брюксел, където ние стоим добре и където ще се взема решение не днес, не тази година, а вероятно през следващите 5, а може би и 10 години.
В заключение ще използвам възможността, уважаеми дами и господа народни представители, от тази трибуна да благодаря за усилията и да поздравя с успехите всички служители на българската авиация, които наистина през тази година са постигнали много, и можем да бъдем по-спокойни за тяхното бъдеще, отколкото преди две години. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Василев.
Господин Димитров, Вие ли ще зададете уточняващи въпроси към министъра? Заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Преди да благодарите на ръководството на РВД мисля, че трябва да потърсите отговорност на някои хора от това ръководство. И ще Ви кажа какво имам предвид.
Не стана ясно на обществеността защо Вашият предшественик беше освободен. На нас обаче ни е известно и ни е ясно за топлите връзки между Пламен Петров и сегашния финансов министър Милен Велчев. Вижте какви любопитни факти има около РВД и хора от борда на директорите от това време, които в момента също управляват РВД!
От 27 септември 2002 г. е издаден данъчен ревизионен акт № 284 от Министерство на финансите на стойност 58 млн. 11 хил. лв. Интересно защо бордът на директорите взима решение, говоря за тогавашния състав на борда, да не се търси решение на въпроса по съдебен ред. Не знам по чие разпореждане е било направено, което мен лично много ме изненада. Значи от РВД изтичат 58 млн. и РВД не си ги търси по съдебен ред!
Отивам по-нататък. В края на 2001 г. същият състав на борда купува от Български държавни железници недовършен строеж на почивна база в курорта “Св. Константин и Елена” на стойност 11 млн. лв. Значи дотук станаха 69 млн. 11 хил. лв. Мога да ви кажа, че този недовършен строеж е на едно свлачище и около него се развиват също много любопитни работи. Нищо не е бутнато по строежа, парите са налети, а в същото време една и съща банка – ДЗИ банк, банката на господин Кюлев, обслужва парите на РВД.
Моите въпроси към Вас са: какво смятате да предприемете, господин министър, към хора от ръководството на РВД, които са допуснали тези грешки? Ами, аз бих казал тук и по-тежки думи във връзка с това, че РВД фактически се декапитализира. Защото ние имаме намерение наистина да търсим сметка на тези хора по начини, които ще намерим. Има възможност за анкетни комисии, Комисия за борба с корупцията и пр. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров. Моля, съобразявайте се с времето.
Министър Василев, имате думата да отговорите на уточняващите въпроси.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Кажете и за Краус нещо!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров, уважаеми господин Кацаров! Бих искал да кажа няколко неща.
Едното от тях е, че никога не съм казвал, че РВД няма да си търси неустойките по договора с “Аления Маркони”. От опита ни с други подобни договори подозирам, че при всички случаи изпълнителите предпочитат да се обърнат към арбитраж. Тук няма да коментирам дали са прави или не, смятам, че ние сме прави, но е възможно, в никакъв случай не е гарантирано, но е възможно да стигнем до арбитраж и там ще защитаваме своите интереси с всички възможни средства.
По отношение на данъчния ревизионен акт от 2002 г. ще Ви призная, че не съм запознат с детайлите. Наистина ще трябва да получа повече информация, но подозирам, че става дума за данъчен ревизионен акт за стар период, вероятно от 90-те години. Между другото такива данъчно ревизионни актове се получиха в много наши дружества с дата от 90-те години – и в железниците, и в БМФ, които ни създадоха сериозни трудности. Например с неочаквани данъчно ревизионни актове от БДЖ тази година бяха изтеглени, или може би трябва да кажа изсмукани, още 15 млн. лв., и въпреки това ние успяваме да свържем двата края. Ако имахте още 15 млн. лв., щяхме да бъдем много по-напред с финансовото състояние. Предполагам, че това е ситуацията и с РВД.
По отношение на строежа на “Св. Константин и Елена”, по памет от този период смятам, че това беше транзакция между железниците и РВД. Дали е правилна или не, дълго можем да говорим, но така или иначе с тези пари БДЖ успя към тогавашна дата да си плати част от просрочените заплати. Може би от гледна точка на целесъобразност това да е било и едно сравнително разумно решение в системата на транспорта като цяло.
Това мога да ви кажа към този момент. Наистина, обобщавайки ситуацията с модернизационния проект, проблеми и с него има, както и с други проекти, но ние правим максималното те да бъдат решавани във възможните срокове и с разумните финансови параметри. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Василев.
Господин Димитров, имате право да изразите своето отношение към отговора на министъра. Заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, ревизионният акт е от 2002 г., а не от 90-те години. А това, за което Ви казвам, тази покупко-продажба е от декември 2001 г. – по време на вашия кабинет. Тоест не става дума за минали времена.
Във връзка с това, което и господин Кацаров разви като въпрос. Нас ни безпокои фактът, че с това изпълнително управленско тяло на РВД то може да не се сертифицира. И тогава какво става? Ако не се сертифицира Ръководство на въздушното движение, ние просто излизаме от системата на евротрафика.
И още нещо по-важно. След 2007 г. започва свободното движение на капитали, на хора и мога да ви кажа, че има сериозна опасност практически да влязат чужди компании. Аз не споделям този оптимизъм и ще бъда доволен, ако наистина в оперативен порядък в тези 9 или 10 месеца, които остават на кабинета и на Вас като министър на транспорта, наистина потърсите отговорност на тези хора.
Още веднъж казвам, че ако не сме доволни от едно вътрешно разследване, впрочем имаме забележки към вътрешноведомствения контрол на РВД, забелязвам едно селективно отношение към отделните контрагенти, имаме много сериозна информация, ние ще предприемем съответните драстични мерки за взимане на някакви по-сериозни решения. Но аз се надявам, че Вие наистина ще вземете отношение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров. Сега ще обявя 30-минутна почивка, след което ще продължим с питането на народния представител Евгени Чачев към министър Василев. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с парламентарния контрол.
Питане от народния представител Евгени Чачев относно хода на изграждането на новия терминал и пистата на летище София и съобразяването им с новите изисквания за сигурност след атентатите от 11 септември 2001 г.
Заповядайте, господин Чачев, да развиете своето питане към министър Василев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин вицепремиер! Строителната одисея на един от най-големите и бих казал най-важен инфраструктурен обект – вратата на България – летище София, който е осигурен с финансиране от Европейския съюз и от международните финансови институции още от правителството на Иван Костов, все повече заприличва на фарс, на един театър на абсурда. Преди един месец, когато за пореден път строителството на обекта беше спряно и възникнаха редица въпроси относно неговото съобразяване с новите изисквания за сигурност след 11 септември 2001 г., много се колебаех, уважаеми господин вицепремиер, за днешното питане. Защото това питане е четвърто за мен за по-малко от една година. Защото от предишните ми питания стана пределно ясно, че правителството Сакскобургготски не си дава сметка, че този фарс рефлектира върху имиджа на държавността в България и върху утрешния ни ден, за който толкова много ни се иска да бъде свързан с обединена Европа.
Ще си позволя да цитирам един от водещите български специалисти, доц. Йонко Пеев от Университета по архитектура, строителството и геодезия, който казва, че: “Летище София е нагледен пример за най-слаб и некомпетентно упражняван контрол от страна на държавата върху национален обект в нашата съвременна строителна история”.
И доколкото полемиката продължава, кога на по-висок, кога на по-нисък глас, съседни нам държави, започнали да изграждат и модернизират столичните, и дори не само столичните си летища, вече забравиха кога са ги пуснали в експлоатация. В същото време българската общественост непрекъснато е изненадвана от нови и нови строителни фарсове, преплетени с различни интереси и лобита, официални и алтернативни пресконференции, които не само че не стимулират окончателното завършване на летище София, а по-скоро го компрометират. В това безвъзвратно загубено за България време въздушният трафик вече започна да ни заобикаля и няма да е изненада, ако ни измъкнат под носа едно от най-печелившите пера в националната транспортна икономика.
Затова и моето питане към Вас, уважаеми господин вицепремиер, е следното. Защо допуснахте спиране строителството на летището в най-подходящия за това сезон? И след изнесеното в средствата за информация за несъобразяване на оборудването на летището с новите изисквания за сигурност, ще потвърдите ли, че след въвеждането му в експлоатация летище София отговаря на тези нови изисквания? Отговаря ли на Директива 23-20 от 2002 г. на Европейския съюз? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чачев.
Министър Василев, имате думата за отговор на питането.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Аз се радвам, че наистина за една година ме питате четвърти път по тази тема. Това за мен е добра, всъщност единствената възможност да дам информация от парламентарната трибуна за напредъка на строежа на новия терминал на летище София.
Но всъщност съм малко учуден, защото Вие сте добре информиран човек и Вашите констатации са неправилни.
Не мога да се съглася с констатации като това, че строителството е фарс и театър на абсурда. Ще Ви помоля да уточните какво имате предвид.
Имаше ли преди месец закъснение на строителството, извинявайте, спиране на строителството? Да, имаше. Поредно ли беше то? Не, това беше първо спиране след започването на строителството преди една година. Колко дълго продължи това спиране, уважаеми господин Чачев? Продължи 24 часа. Да, имаше спиране преди един месец и то продължи 24 часа. Нарушен ли е новият график до 31 август следващата година? Не, не е нарушен.
Вчера имах дълга среща с изпълнителя “Щрабак”, където нашата и моята позиция остава твърда, много ясна и проста. Аз отново им зададох следните въпроси: ще спазите ли срока от 31 август 2005 г.? Техният отговор е: “Безспорно да”.
Другият ми въпрос е: продължава ли в момента строителството на терминала? Те казват: “Продължава”. Знаете ли, че за всеки ден закъснение ще плащате неустойки в размер на 100 хил. евро в полза на държавата? Отговорът е: “Разбира се, че знаем”. Ще се стремите ли да намирате начини да изстискате повече пари от държавата? Отговорът е ясен, господин Чачев и няма нужда някой да е министър на транспорта, за да го знае. Както казах, едно от нещата, които към научил от кратния си опит като министър на транспорта, е, че представителите на определени индустрии в България, а и по цял свят, са в безкрайни спорове с всички свои възложители, независимо дали са от правителството или от частния сектор. На тях никога не им достига времето и винаги искат повече пари. Да, те са в този бизнес, нека си искат повече пари. Но аз съм от обратната страна. Единственото което съм казал, е, че в никакъв случай нямам намерение да преговарям за нови срокове. В никакъв случай няма да приема никакви необосновани причини за завишаване на парите. Разбира се, ако по препоръка на инженера и строителния надзор има обосновани причини за увеличаване на средствата, то тогава бихме могли да разгледаме тези причини.
Защо се получи спирането за един ден, уважаеми господин Чачев? Вие добре знаете защо! Не по някаква причина за грешка или липса на контрол, липса на добросъвестност от страна на министерството или правителството, в никакъв случай не по тази причина, а по една-единствена причина – повишиха се цените на някои суровини, например на стоманата, цимента, вероятно и на други строителни материали. Вероятно са се получили някои усложнения. Нищо чудно да има и повишени работни заплати. Всичко това може и да е вярно, господин Чачев, може и да не е вярно, но това не е мой проблем. И това мен изобщо не ме интересува. Дали цената на стоманата е паднала или се е повишила – това е проблем на нашия изпълнител. Той оттам нататък може да си сключва каквито договори желае със своите подизпълнители, а ако те не могат да свършат работата, да се намерят други подизпълнители. Мен ме интересува едно просто нещо – на 31 август 2005 г. министърът на транспорта с ножица в ръка да разреже лентата на новия терминал. За всеки ден закъснение ще има неустойка от 100 хил. евро… (Реплика от ПГОДС.)
Точно така, има абсолютно паралели между договорите на “Маркони” и този за летище София. И двата ги заварих неработещи, и двата ги заварих около точката на замръзване, в момента и двата проекта вървят. Нищо повече от това не мога да ви кажа.

Разбира се, аз съм подготвил много технически детайли по отношение строежа на летище София. Убеден съм, господин Чачев, че Вие сте много добре запознат с всички тези детайли.
Вие зададохте и още един много важен въпрос – как се изпълняват изискванията за сигурност? Въпросът Ви е напълно уместен и аз ще Ви дам кратък отговор, а писмено мога да Ви предоставя много повече материали.
Безспорно технологиите по света се променят и това не важи само за този бранш, а и за всички останали браншове. Само ако си помислим колко се променят компютрите за всеки 12 месеца, същото важи и за останалите технологии. Ясно е, че съществуват най-нови и още по-нови технологии, примерно от 2004 г., и ако ние платим десет пъти повече за най-модерните рентгени и скенери, със сигурност ще намерим по-добри. Това е същото ако си купим един много по-скъп и луксозен автомобил вместо един много по-евтин автомобил, той със сигурност ще е по-добър, особено ако е произведен през последната година. Друг е въпросът дали това е целесъобразно за летище София, което все пак не е най-голямото в Европа и в света. Това е едно по-малко летище от другите летища. Ние сме избрали такива системи за сигурност, които са приети в международен мащаб. Доколкото разбирам от нашия основен изпълнител “Щрабак” избран е един от най-големите производители в света на такава техника. Той – доколкото получавам информация, отговаря на всички изисквания. И също така получавам информация, че същият вид рентгени, скенери и така нататък, се инсталират в момента на летищата във Варшава и във Виена. Ако това е така, аз съм длъжен да проверя дали е спазена процедурата, дали са спазени законите, дали е спазен нашият договор с “Щрабак”. И тъй като получавам положителен отговор на всички тези въпроси, нямам какво повече да добавя по този въпрос.
Разбира се, бих могъл да се спра и на много други детайли, но в заключение ще Ви кажа каква е моята позиция, която не е променена нито на сантиметър от м. юли 2003 г. Пак ще ви я кажа, защото тя е точно 3-4 изречения.
Първо, това, което мен ме интересува, е летището да бъде построено в срок – 31 август 2005 г. И никакви причини от рода на лоши метеорологични условия, мека почва и т.н., мен конкретно не ме интересуват.
Второто изречение е, че за всеки ден неустойка държавата ще си събере 100 хил. евро на ден и аз ще си гоня тази неустойка до край.
И трето, няма да приема никакви необосновани причини за завишаване на цената, тъй като аз съм от страната на държавата и защитавам държавния интерес. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Василев.
Господин Чачев, имате думата да отправите своите допълнителни въпроси към министъра.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, определено не съм доволен от отговора Ви. Вие само не споменахте увеличението на цената на петрола, която скочи над 50 долара за барел, в причините, които се изтъкват. И за мен е цинизъм да се твърди от тази трибуна, че спирането на строителството и било само един ден, след като в продължение на две седмици обществеността беше запозната със скандалите, които станаха по изграждането на летището.
Но вие нищо не казахте, че един голям процент от новата настилка на пътеките за рулиране и перона на летище София са дефектни и по тях остават вдлъбнатини при преминаването на големи самолети. Това са показали две независими експертизи на лаборатории в Австрия и Холандия. Не казахте нищо за сигурността на летището. Не само за сигурността на оборудването, имам предвид не оборудването за сигурността на летището, а самата сигурност на строителните конструкции. Не казахте нищо защо е променена пожарозащитата на стоманените конструкции. Това води до силно намаляване сигурността на пътниците и ще рефлектира върху категоризацията на летището след неговото въвеждане в експлоатация, тъй като тези стандарти след септември 2001 г. са променени.
Не казахте нищо, господин Василев, за промяната в дренажната система с така наречените френски дренажи, за която специалистите твърдят, че ако дойде 100-годишната вълна, не дай си Боже, ще отнесе пистата. За каква сигурност говорим?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Въпросите, господин Чачев, че времето вече изтича.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Аз бях по-кратък при представянето на въпроса.
“Щрабак” отговаря: имаме си договор с държавата и го изпълняваме. Но този договор, господин вицепремиер, е от м. август 2001 г. Оттогава са и спецификациите на системите за сигурност. Направихте ли Вие нужното всичко това да бъде актуализирано в съответствие с Регулация 23-20 на Европейския съюз от 2002 г.? За втори път Ви задавам този въпрос.
Защо бе одобрена неизвестната и без опит португалска фирма “Ефасак” за производство на багажните системи, след като тя не изпълнява изискванията на документацията и не е производител на такива багажни системи? Защо бяха одобрени скенерите на американската фирма “L3 Комуникейшън”? Моделите, заложени в офертата на тази фирма, са одобрени от Вас, но те са остарели, господин Василев. И кой ще плати за подмяната на тези съоръжения след две години, ако действително на 31 август ...
Аз сега си давам сметка защо е определена датата 31 август 2005 г. – защото тогава друг ще бъде министър, господин Василев. (Оживление.) И аз съм убеден, че тази дата няма да бъде изпълнена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Чачев, говорихте два пъти повече от определеното време.
Господин министър, заповядайте, да отговорите на допълнителните въпроси.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Бих искал да Ви кажа няколко неща. Най-напред, моите уважения към доц. Йонко Пеев, нямам честта да го познавам лично, но често чета неговите анализи по медиите. Ако той твърди, че от всички обекти, които са построени от този тип, това е обектът с най-слаб контрол, ще му кажа, че е абсолютно прав. Той е прав и в обратното, че това е обектът с най-силен контрол, тъй като това е първият такъв обект. Ние нямаме друг такъв обект от този мащаб, построен по този начин – с европейски инвестиционни средства по международните договори FIDIC. Нямаме друг такъв проект. Ако България е построила примерно 30 летища преди времето на нашето правителство, за да съберем този опит, да кажете, че това е най-лошото. Не, това е просто първото летище. Дай Боже да има много повече в бъдеще.
Казвате, че има дефекти по настилката. Да, Вие сте прав. Вчера на срещата с “Щрабак” те ме увериха, че анализите показват, че дефектите не са толкова големи, че те са отстраними. Но пак ще Ви кажа, уважаеми господин Чачев – дали има дефекти в междинните етапи мен изобщо не ме интересува. Както и ако си строите къща, ако някой е сложил тухлата накриво, и Вас не Ви интересува. Защото Вие му казвате: оправете я в срок и за ваша сметка и те ще я оправят в срок и за тяхна сметка. Ние не сме виновни за това, че има дефекти по пистата. Моите ангажименти като български министър са да си платя сметките в срок и аз го правя. Ангажиментът на “Щрабак” е да имам летище, което покрива качествените параметри в срок и се надявам те да го изпълнят.
Що се отнася до категоризацията на летището, бих искал да Ви информирам за нещо, което вероятно не знаете, макар че аз май Ви го казах и предния път, че още през есента на 2003 г. се свързах с Американската агенция за търговия и развитие, която стартира проект, който до 2005 г. ще повиши категоризацията на летището по отношение на сигурността и оттогава, ако има търговски интерес от български или американски авиокомпании, ние най-после ще имаме възможност отново да летим с директен полет до Северна Америка. В момента сме една от малкото държави в Европа, които нямат такава възможност, защото не отговарят на международните норми. Само че това не е от мое време, господин Чачев. Аз се опитвам това да го променя.
Вие казвате, че имало две седмици скандали покрай спирането. Както Ви казах, имаше спиране за 24 часа, което няма да се отрази върху крайния срок на строежа на терминала. А що се отнася до скандалите, мога да Ви кажа, че министерството ми не се поддаде на безпрецедентния лобистки корпоративен натиск от всякакви видове доставчици, изпълнители, подизпълнители и други, които искаха ако може министерството да увеличи бюджета за този проект с още 100 млн. Те щяха да бъдат много доволни и щяха да пишат изключително позитивни статии в подкрепа на министерството. Само че тогава Вие, господин Чачев, щяхте да ми зададете много логичен въпрос от тази трибуна: как така, министър Василев, се съгласявате с лека ръка да увеличите този бюджет с парите на българските данъкоплатци? И аз Ви отговарям, господин Чачев, че моята задача № 1 е да има летище, построено в срок. Задача № 2 е то да бъде качествено построено. И задача № 3 – държавата да не плаща излишно повече пари, защото това не е в национален интерес.

Вие зададохте един последен въпрос: дали е направено нужното България да има това летище? Аз мога да Ви кажа – отговорът се намира на 500 м източно от старото летище. Отидете да видите – преди една година нямаше нито една тухла, а сега половината терминал е построен.
Що се отнася до датата 31 август, трябва да Ви кажа – тук съм сигурен, че знаете, че не сте прав. Всеки министър на мое място би дал всичко възможно датата на откриване на терминала да е на 31 май, само че това можеше да стане, ако примерно нашите разговори с “Щрабак” бяха започнати не през м. август, а примерно през м. януари 2003 г. Така че с удоволствие пожелавам на следващия министър на транспорта, който и да е той, да открие успешно терминала на 31 август 2005 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Василев.
Господин Чачев, заповядайте да изразите своето отношение към отговора на министъра.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! Аз съм изумен от отговора Ви, тъй като строителството не е самоцел, не е самоцел. Не мога да се съглася с Вас, че ние трябва да строим едно летище, което няма да отговаря на новите изисквания за сигурност. Аз искам Вие да поемете от тази трибуна обезателството да поискате една независима експертиза от Европейската комисия по проекта на летище София за това дали той отговаря във всичките му аспекти на изискванията за сигурност. Тъй като Вие може да прережете лентата, и аз съм убеден, че ще направите това през м. юни 2005 г., но летището няма да служи на никого, тъй като няма да отговаря на новите съвременни изисквания. По този ли начин ние ще влезем в Европейския съюз, уважаеми господин Василев? Почтеността и щедростта на политика се изразява именно в големите инвестиционни обекти. За съжаление, правителството Сакскобургготски нито е почтено, нито е щедро към българския народ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чачев.
Питане към министър Василев са отправили народните представители Стойчо Кацаров и Иван Иванов относно изискванията за работа с електронните документи в Министерството на транспорта и съобщенията.
Заповядайте, господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър Василев, пред мен е копие от интернет-страницата на Министерство на транспорта и съобщенията, в която Вие подробно сте изброили изискванията за работа с електронни документи за хората, които желаят да работят по този начин с Министерство на транспорта и съобщенията. Първото изискване, което сте записали, към потребителите на тази електронна услуга е документите да бъдат във формат Microsoft Word, версия ХP. Подчертавам, Microsoft Word. Тоест, ако аз като потребител желая да се ползвам от услугата да работя с електронни документи с вашето министерство, задължително трябва да съм абонат на Microsoft и на никого друг. Оттук следват много въпроси.
Първият въпрос, господин министър, който може да бъде изведен от това, е: не налагате ли по този начин монополно положение на пазара на софтуерни продукти и на операционни системи като държавен орган, поставяйки изискване към всички български граждани да ползват този софтуерен продукт?
Вторият въпрос: ще се съгласите ли с мен, че, ако искаме икономиката да се развива или който и да било сектор от тази икономика, най-добрият начин е да създадем условия за конкуренция на различните продукти. Аз не знам как да охарактеризирам подобен подход. Вие трябва да ползвате само този продукт – защо трябва да ползваме само този продукт? Защото Министерството на транспорта и съобщенията не познава други продукти? Не знае как се работи с тях? Или някой в Министерството на транспорта и съобщенията взема комисионни за това нещо от фирмата Microsoft? Ето така поставям въпроса. Защото не мога да си представя, че Вие не сте чували, че освен Microsoft, има софтуер, който се произвежда и от други компании. Това не е единствената, в никакъв случай не е единствената.
Защо, господин министър, ще ме принудите мен, българския гражданин – всички говорим от тази трибуна колко са бедни българите, с колко малко средства разполагат - защо ще ме принудите да плащам за този продукт? Първо да платя 100 долара наем за три години, за да ползвам операционната система на Microsoft и след това да платя още 400 долара наем, подчертавам – наем за три години, защото това е новата политика на компанията, за да ползвам техния офис пакет. Защото Вие изисквате и офис пакета да имам. Тоест, на три години аз да плащам по 500 долара, за да мога да работя с електронни документи с Вашето министерство.
Отправям тези въпроси към Вас, защото това, което правите, е не само пълно безобразие, то е в нарушение на стратегията на правителството за развитие на информационните технологии, а Вие отговаряте в това правителство за развитието на тези технологии. Аз се питам как отговаряте за тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кацаров.
Господин министър, заповядайте да отговорите на питането на народните представители Стойчо Кацаров и Иван Николаев Иванов. Ще Ви помоля да се ограничите в рамките на 10 минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кацаров и уважаеми господин Иванов! Господин Кацаров, аз не твърдя, че Вие сте изцяло неправ във философията на това, което искате да кажете. Напротив, сега ще Ви кажа, че до известна степен сте прав, като насока и като бъдеща политика. Не съм съгласен, че сте прав обаче с фактологията по отношение на моето министерство. Нека да Ви обясня каква е ситуацията в моето министерство. Днес е 1 октомври.
В нашето министерство сме горди, че от цялата държавна администрация, в много кратък срок, ние сме първото ведомство в държавната администрация, което осигури приемането на електронни документи, подписани с електронен подпис. С този акт министерството изпълни успешно Постановление № 153 на Министерския съвет от 5 юли т.г. за определяне на органите по чл. 41, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис. Едновременно със стартиране на процедурата по регистрацията на доставчиците на удостоверителни услуги от Комисията за регулиране на съобщенията, в министерството беше съставен цялостен план за работа с електронни документи, подписани с електронен подпис. Причините за разработката на детайлен план, последователно разположен във времето, бяха следните:
Първо, липса на достатъчен опит в държавната администрация при експлоатацията на електронен подпис. Ясно е, че когато нещо се прави за пръв път, то все пак е нещо съвсем ново. Няма достатъчно натрупан опит за работа с електронни документи в повечето страни– членки от Европейския съюз, макар че цяла Европа се развива много бързо в тази насока. Необходимо е също така и технологично време за обучение на IT-специалистите в министерството, а между другото и в другите части на страната.
Нашият план включва следните етапи: най-напред със срок 30 март 2004 г., това е изпълнено, да се внедри експериментално електронният подпис в някои административни структури на министерството. Както ви казах, това е изпълнено в срок.
Второ, да се изпълнят подготвителни дейности по приемането на документи, подписани с електронен подпис. Срокът беше 1 септември 2004 г. – това беше изпълнено и аз наистина на 1 септември 2004 г. за пръв път в собствения си опит изпратих документ с електронен подпис до кабинета на министър-председателя, който беше получен.
Третият етап – разработка и внедряване на нови електронни услуги, базиране на електронен подпис и разширяване броя на форматите на документите, които министерството може да обработва. Срокът за изпълнение е 31 март 2005 г. Тоест, това не е след толкова много време.
По време на първия етап беше извършено следното: експериментално е изграден тестови сървър за издаване на сертификати. Сертифицирани са 30 служители от Министерство на транспорта и съобщенията и 10 служители от други ведомства за експериментален обмен на документи, подписани с електронен подпис. Изпълнена е работна схема за съхранение на информацията за държателите на електронния подпис. Обучени са специалисти по информационни технологии в министерството за инсталиране и поддръжка на софтуера и хардуера.
Вторият етап. За успешната реализация на етапа бяха извършени следните дейности: по организационната готовност – снабдяване със сертификати за електронен подпис, обучение на служителите за работа с електронно подписани документи, създаване на шаблони за работа с електронно подписани документи.
По технологичната готовност. Доработка на действащата система за документооборот, избор на стандарти в областта на използването на информационните технологии за административно обслужване с цел да се осигури време на служителите да добият рутина при приемане на електронни документи, беше пуснат в експлоатация опростен базов вариант на системата, който засега – Вие сте прав – работи само с формата Microsoft Word ХP, като най-използван формат в държавната администрация. Не е причина в моето ведомство това да е било винаги така.

Предстои разширение на системата, което ще позволи работа и с други формати. Въпросът опира до технически възможности.
Господин Кацаров, сега бих искал да Ви насоча към етап 3, в който ще се разшири обхватът на системата, като се допусне работа със софтуерни приложения, базирани на свободен код – това, което Вие питате – и отговарящи на одобрените стандарти от Европейския институт по стандартизация в телекомуникациите, в срок края на годината – 31 декември 2004 г., т.е. въпросът опира до преходен период от няколко месеца, до чисто технически възможности. Напълно е възможно – по никакъв начин не е невъзможно – при изпълнението на проекти от програмата “И-България”, която в момента министерството реализира успешно, до края на годината да бъдат оборудвани приблизително 50 училища със средно 10-11 чисто нови модерни компютъра с възможност за свързване до високоскоростен Интернет, с няколко десетки телецентрове в цялата страна, особено в по-малките общини, както и всички държавни университети с общо до 2000 компютъра по тази програма. Това е преди новите 10 млн. лв., които ще бъдат отпуснати за компютризация. Напълно е възможно на много от тези места да се допусне работа със софтуерни приложения, базирани на свободен код.
Министерството на транспорта и съобщенията се надява, че успешната реализация на проекта ще допринесе за изграждане на системата за електронен обмен на данни в държавната администрация. Това е решаваща стъпка в процеса на изпълнение на приетата от Министерския съвет Стратегия за електронното правителство и ще ускори внедряването на базовите електронни услуги, включени в европейския план за развитие на информационното общество “Europe 2005”.
Уважаеми господин Кацаров, в заключение ще Ви потвърдя, че през миналата седмица се появиха статистически данни, според които България е на 87 място в света по компютризация. Това се отнася до университети, училища, до домовете на българските граждани, до държавната администрация и т.н. Това в никакъв случай не може да ни радва. Затова съм си поставил като важна цел, важен приоритет в Министерството на транспорта и съобщенията да има значителен напредък по отношение на компютризацията на училища, университети, на т.нар. телецентрове за публичен достъп до компютри и възможност за връзка с Интернет в сградите на “Български пощи” и считам, че до лятото на 2005 г. във всяка българска област и община в тази посока ще се наблюдава значителен напредък. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
Господин Кацаров, имате възможност да зададете два уточняващи въпроса в рамките на две минути.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, аз не знам дали Вие ще изпълните тази програма в месеците, в които казвате, и не зная каква е тази програма. Пред мен е Вашият сайт.
Казвате, че започвате оттук, а след това сте щели да въведете други програми продукти. Питам се защо не започнахте с програмните продукти с отворен код, пък след това да въведете тези на Майкрософт? И си задавам този въпрос не защото те са в голямата си част безплатни и са на много по-ниска цена, а защото ако бяхте въвели използването на отворени файлови формати и софтуер с отворен код, то този сайт щеше да е достъпен за всички, включително и за Майкрософт. Обратното не е възможно. Обратното принуждава всички нас да ползваме продуктите на Майкрософт. Вие говорите за развитие на информационни технологии, но те няма да се развият, когато купуваме непрекъснато готов частен софтуер. Информационните технологии ще се развият в България тогава, когато тя стане производител на софтуер. Това няма как да стане. Ние се превърнахме в най-големия инвеститор в американската икономика. Закупихте миналата година софтуер за 14 млн. долара. Затова във вашето министерство има само софтуер на Майкрософт – защото вие само това правите. Сега ще закупите отново софтуер за училища, за телецентрове и отново ще ги закупите от Майкрософт. Защо ги закупувате? Защото ви дават комисионни!
Искам да Ви обърна внимание и на още едно нещо. Това ще бъде следващият ми уточняващ въпрос. Първото изискване е да имате софтуер Майкрософт. Второто изискване е файлът, в който се съдържат документи, да не е заразен с вируси. Моля Ви се, Вие познавате ли такава операционна система, която ползва компютрите на Майкрософт и да не е заразена с вируси?! Елате да видите какво става в Народното събрание – един компютър не работи като хората! Всичките са с вируси! Никакви антивирусни програми не помагат. Ще Ви заведа в моя кабинет, за да видите как работи компютърът. Това са уточняващите ми въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Кацаров.
Господин министър, заповядайте да отговорите на уточняващите въпроси в рамките на пет минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕАДТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кацаров, няма тема, по която да спорим с Вас. Единствено трябва да уточня, че не съм участвал във вземането на решение какъв конкретно софтуер да бъде използван.
Бих искал да Ви дам друг пример. Не знам дали ще бъде удачен паралелът. Някой ден, когато бъдем страна-членка в Европейския съюз, ще има много официални езици и всички документи в крайна сметка трябва да бъдат превеждани на всички тези езици. Сигурен съм, че всички наши закони и т.н. е напълно полезно да бъдат преведени, включително и на естонски. Няма лошо, но е нормално в такъв момент първо да бъдат преведени на английски, а след това ще мислим примерно и за естонски.
В конкретния случай мога да кажа, че все пак моето министерство въведе електронния подпис. Можете да попитате други ведомства защо те не са били по-бързи от нас. Ние в един много кратък срок ще дадем възможност на ползватели на различни видове информационни системи да могат да изпращат на министерството електронни документи. По никакъв начин ние не вземаме страна в тази дискусия. Не сме участник в този дебат. Ние правим това, което е технически възможно. Най-напред сме въвели възможности с използването на една операционна система и само след три месеца ще позволим използването и на друга операционна система. По всяка вероятност, когато ще използваме всички информационни системи, повечето други ведомства в България изобщо няма да са започнали да въвеждат електронен подпис. Така че аз искам да поздравя моите служители за това, че те изпълниха тази програма в срок и нашето министерство е първото ведомство, което използва електронен подпис.
Що се отнася до Програмата за компютризация на българските училища, на българското общество, убеден съм, че Вие като отговорен народен представител на Република България ще подкрепяте тази програма, тъй като тя ще даде възможност на стотици хиляди български ученици, млади хора и всички български граждани в най-затънтените общини на страната да имат по-свободен, по-лесен достъп до информационни технологии, за да могат младите хора – бъдещето на нашата страна, да бъдат по-добре образовани, по-конкурентноспособни на конкурентния пазар на труда, който ги очаква в обединена Европа. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господи Кацаров, имате възможност да изразите Вашето отношение към отговора на вицепремиера и министър на транспорта и съобщенията господин Николай Василев. Имате две минути.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПГОДС): Благодаря.
Доволен съм от част от отговора. Доволен съм от това, че министърът на транспорта и съобщенията, който отговаря в правителството за развитието на информационните технологии – както днес научих, не е участвал във вземането на решение за закупуване на софтуер. Питам се кой тогава е взел това решение?! Господин министър, Вие вероятно знаете, че и електронният портал на правителството беше изграден и доскоро позволяваше единствено ползване само ако притежаваш продуктите на Майкрософт.
Не съм доволен от отсрочките, които давате, и ще Ви кажа защо. Оставам с впечатлението, че или не разбирате проблема или някой Ви подвежда, или се опитвате нас да заблуждавате. Подчертах предишния път, а ще го подчертая и още веднъж – ако Вие бяхте разработили работата с електронни документи във Вашето министерство да бъде на базата на отворен файлов формат, не е нужно да разработвате нищо повече. Отвореният файлов формат е достъпен за всички операционни системи. Оттам трябваше да се тръгне. Няма никакъв отговор въпросът защо взимате един частен софтуер и затваряте потреблението на българския пазар до неговите продукти, до продуктите на определена компания. На това нещо няма разумен отговор. В случая не може и да става дума за оптимизъм.
Критиката, която Ви отправям, е съвсем градивна, приятелски Ви критикувам - не е хубаво това, което правите. Правите ни заложници на една частна компания с всичките рискове от това нещо. Нямате право да го правите като министър, още повече като човек, който отговаря за развитието на технологиите, защото това не развива технологиите, а ги спира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кацаров.
Последният актуален въпрос към министър Николай Василев е от народния представител Петър Мутафчиев относно бъдещето на Централна гара - София.
Господин Мутафчиев, заповядайте да развиете Вашия актуален въпрос към министър Николай Василев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! На 17 септември на тържествата по случай 30-годишнината от построяването на новата Централна гара в София, пред журналисти Вие сте изявили становището, че сградата на гарата не е функционална и не отговаря на изискванията на ХХІ век за железопътна гара, като не изключвате вариант не само ремонт, но и събаряне на сградата и построяване на нова.
Не е мое мнение, а е мнение на експертите, че в София има две сгради, които могат да се похвалят като най-функционални от архитектурна гледна точка, и това са именно Централната гара и Съдебната палата. Учудвам се, че може подобни твърдения да направи един български министър. Само искам да Ви припомня, че сградата за времето си, когато беше построена, е една от най-модерните гари не само на Балканския полуостров. Тя беше снабдена, господин министър, с една сравнително модерна система за информация, с всички услуги необходими за пътниците в приемната сграда, с достатъчно места за пътуващите пътници по държавните железници. Към гарата съществуваха няколко паркинга за паркиране на колите, модерна стоянка за такситата, включително подлез, който свързваше градския транспорт с железопътната ни гара. Каси, разположени на няколко нива, за закупуване на билети от пътниците, включително банкови офиси. Учудва ме, че може да се каже, че такава сграда вече не отговаря на изискванията.
Друг е въпросът, че явно от неразбирателството между министерството, държавата и общината се допусна голяма част от територията, която обслужваше гарата да бъде унищожена - говоря за паркингите и стоянките, и да се превърне в пазар, който не е необходим на гарата като такава. Сега ако решим да спрем на гарата и да пътуваме донякъде, няма къде да си оставим колата. Преди, господин министър, не беше така, но затова мисля, че има вина не само Софийската община и лично кметът Софиянски, а и Вие, и предишният министър, тъй като не се противопоставихте на тази щуротия, която се направи на площада пред Централната гара.
Затова моят актуален въпрос, господин министър, е, кои са причините и кое Ви мотивира да изразите публично позиция за събаряне на сградата на Централна гара в София? Смятате ли, че това е големият проблем на железопътния ни транспорт, който трябва спешно да бъде решен от Министерството на транспорта?
И в заключение, надявам се, господин министър, че не височината на гарата е единственият мотив за това, че искате да я съборите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Господин министър, заповядайте да отговорите на актуалния въпрос на народния представител Петър Мутафчиев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мутафчиев! Най-напред, за да бъдем абсолютно точни, бих искал дума по дума точно да цитирам това, което съм казал на 17 септември. Защото от Вашите думи, евентуално ако някой не е слушал моите, ще излезе, че аз на 17 септември съм казал, че утре събаряме сградата. Предлагам с Вас да отидем на гарата и да видим, че тя все още си е там. (Шум и реплики в залата.) Слушайте моите думи.
В речта си там казах следното: констатирахме, че най-старата входна врата на столицата е изиграла добра роля за столицата и за България, но с оглед на съвременните изисквания на ХХІ век преценихме, че тя може и трябва да бъде модернизирана. Възложих на директора на Националната компания “Железопътна инфраструктура” да разработи няколко проекта за цялостен ремонт, ще повторя – цялостен ремонт, на Централна гара – София, включително на коловозите и на подземията.
Според финансовите разчети на Националната компания “Железопътна инфраструктура” за цялостен ремонт на гарата ще бъдат необходими около 15 млн. лв. Към настоящия момент частичните финансови разчети са точно пред мен.
Обсъждат се и по-радикални варианти за построяване на ново приемно здание на гарата, като всичко е въпрос на финансови разчети и на техническа целесъобразност във връзка с нуждите на железниците. До края на годината се очаква да имаме окончателно решение и план за действие. Затварям кавичките, уважаеми господин Мутафчиев.
Вие казахте на уважаемите народни представители, че Централната гара е една от най-хубавите, най-добрите и функционални сгради в София. Вие вероятно в друг етап можехте да ме попитате защо е необходимо на София да строи ново летище? Какво му е лошото на сегашното летище, което когато е построено, сигурно е било едно от най-добрите на Балканите? Всичко ли ни е наред – и на държавата, и на София, и на авиацията, че сега трябва да харчим 100 млн. евро или 200 млн. евро заедно с пистата за ново летище? Абсолютно същите аргументи щяхте да кажете по темата за летището.
Сигурно ще кажете, че нямаше нужда и от нова Централна автогара, близо до гарата в София, защото е по-добре да имаме старите, кални и разбити асфалтови площадки, които не зная дали се казваха автогара или просто бяха едно място в София, където освен всичко друго имаше и автобуси. Същата работа е с гарата.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Не е същата!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Преди да се конкретизирам специално към гарата, Вие питате - това ли е най-големият проблем на железниците, та сега сме стигнали до Централна гара – София? Ще Ви кажа – не е най-големият проблем. Всъщност това не е голям проблем, Централна гара и сега си работи, друг е въпросът, че хората не са особено доволни от нея, но към това ще се върна след малко.
Тук бих могъл да Ви кажа, че има много по-големи проблеми в железниците. Например аз имах голям проблем преди един месец. Министерството на финансите, изпълнявайки някои разпоредби, изтегли 15 млн. лв. от железниците, вследствие на стари, със задна дата данъчни ревизионни актове и т.н., но ние успяхме да платим всички заплати към 15 септември. Това не е лесна операция, уважаеми господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): За гарата питам, за гарата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Ремонтираме в момента 3620 вагона, намаляваме разходите и увеличаваме приходите, включително и с непопулярни мерки, на които тук отговарях днес на пет въпроса за железниците. Продължаваме да се борим за по-справедлив за железниците договор за обществена услуга, с който държавната субсидия да отговаря на разходите или по-скоро на загубите, които Българските държавни железници претърпяват, заради намалените тарифи за възрастни хора и за учащи се.
През тази година имаме мащабна програма общо на 9 млн. лв. за цялостен ремонт и реконструкция на жп гара Русе, която от всички големи градове беше в най-тежко състояние. За разлика от Централна гара – София тя е опасна за живота и здравето на всички пътници, защото може да се събори върху тях по всяко време и затова тя не работи. И защо сега да не можем да стигнем до ситуация, в която някой ден да говорим за ремонт на Централна гара – София, какво лошо има в това?
Уважаеми господин Мутафчиев, не зная кога за последен път сте направил пълен оглед на Централна гара – София. Аз обаче съм го направил и съм видял много хубави неща, много здрава функционална конструкция, както казвате, включително съм стигнал да видя и плъховете, които са в помещенията за храна. И до там съм стигнал да ги видя.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Дай да бутнем гарата, за да убием плъховете!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Възложих на Националния център за изследване на общественото мнение да направи едно проучване през м. септември 2004 г. по отношение на обществените нагласи спрямо използването на Централна гара – София.

Изследването не е национално представително, тъй като става дума все пак за гара в един определен град. Изследването е сред софиянци, тоест гражданите на града, сред заминаващите-пристигащите, и сред работещите на Централна гара София. И се оказва, уважаеми господин Мутафчиев, че само 2% от питаните считат, че всичко й е наред на Централна гара и няма нужда от никакъв ремонт. Явно Вие, уважаеми господин Мутафчиев, сте един от тези 2%. Деветдесет и осем процента от хората смятат, че гарата не е достатъчно модерна, не е достатъчно чиста и т.н. и предлагат, наистина в по-голямата част, повече от половината хора смятат, че е по-добре да се направи някакъв частичен ремонт, защото е по-евтин, а това е важен аргумент и по-малко хора смятат, но все пак има такива хора и те не са малко, че може да се обсъди и евентуално построяването на нова сграда, но с уговорката, ако това е икономически по-изгодно. Аз не съм казал такова нещо, че ще правим, но Ви казвам, че такъв вариант има. Защото, ако примерно аз направя един ремонт за 300 млн. лв., Вие ще ме питате по същия начин, уважаеми господин Мутафчиев, не можахте ли да построите една нова гара, примерно 20 млн. лв., ами правите ремонт за 300 млн. лв.? Вие знаете как стават тези неща в държави като България.
Бих искал да Ви кажа някои неща. Предимствата на гарата, Вие вероятно си ги знаете. Аз ще Ви кажа някои от недостатъците на тази гара, защото лично съм се убедил в тях.
Най-напред вътрешната архитектура и разпределение на площите не позволява ефективното им използване за търговски и рекламни площи. Затова и приходите ни от наеми са толкова малко. Огромната чакалня е много по-голяма от тази зала, в която се намираме в момента и никога не може да бъде отоплявана. Тя е и много по-дълга, поне четири пъти по-дълга.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Навремето можеше.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Разпределението на подходите и площите за ползване от пътниците не дават възможност за осигуряване на тяхната безопасност. (Председателят Огнян Герджиков дава сигнал за просрочване на времето.)
Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Няма да прочета целия списък, само ще Ви кажа следното. Щом всичкото е наред на Централна гара София, искам да Ви попитам нашето правителство ли спря ескалаторите? Ами, те 10-15 години не работят. Това, което аз разбирам, е, че тъй като всичко й е наред на Централна гара София, ако аз случайно намеря пари да пусна тези ескалатори с 15-годишно ръждясване, и ако Вие сте следващият министър на транспорта, Вие ще ги спрете. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Мутафчиев, имате право на реплика в рамките на две минути. Заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Господин министър, цинизмът Ви надхвърли всички граници на днешния контрол и аз ще Ви кажа нещо.
Първо, аз никога не съм твърдял, че всичко в Централна гара е идеално. Но Вие от тази трибуна да ни говорите, че приходите ви са по-малко в Централна гара при ситуация, че сте допуснали паркинги да се превърнат в търговска част. Ами че, господин министър, тя когато е предвиждана гарата със заведенията, с магазините, с цялата си търговска част, тя е предвижда за тези пътници, които ще обслужва, и които не са си повишили толкова много през последните, примерно, 15 години, за които говорите. Разбира се, че е необходим основен ремонт - не само на ескалаторите, на много други неща. Но заради плъховете да съборим гарата, това е смешно. И ако това Ви е принципът на Вас в политиката, то в скоро време – добре, че не сте кмет на София, ще намерите във всеки блок хлебарка и ще искате да съборите цяла София, тъй като има хлебарки. (Оживление в залата.) Но нека бъдем малко по-сериозни.
Ако Вие мислехте за функционалността на гарата, вие нямаше да допуснете това, което се случи на площада пред гарата - първо, за да облекчите пътуващите в железницата, и второ, ще направите една нормална схема на всички допълнителни услуги, които трябва да се правят, защото не това, което в момента предлага гарата, е най-необходимото за пътниците, така че и да печелите добре, ще ги дадете на концесия, за да извършите ремонтите и да не харчите толкова много пари.
Аз ще Ви кажа едно, че за разлика от Вас, ние това сме го заложили в нашата програма, без значение кой ще бъде министър и кога ще бъде министър, господин Василев. Но ще Ви кажа и нещо друго, не сравнявайте ситуацията на летището с тази на гарата. Не сравнявайте нещата. Нещата са несравними. Ние имаме една перфектна гара и никога не сме казали, че на София не е необходимо ново летище. Необходимо е, но не летище, от което ще се изтеглят държавни пари за сметка на този или онзи министър, или заместник-министър, или определени фирми, господин Василев. Това е проблемът.
И затова днес аз Ви питах, какви са Вашите намерения спрямо ремонтите на Централна гара? Недопустимо е да се говори, че ще се строи ново приемно помещение. Ако Вие това смятате да го правите, гарантирам Ви, че не само аз, не само левицата, но цялата опозиция отново ще се съмнява, че се касае за разпределение на средства сред властимащите. Благодаря ви. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мутафчиев! Цитирам Вашето предпоследно изречение, че София има една перфектна гара. Щом е така, уважаеми господин Мутафчиев, значи Вие сте сред тези 2% от анкетираните (реплика от народния представител Петър Мутафчиев, от място), включително работещите в самата гара, които смятат, че на самата гара всичко й е наред. Аз обаче съм един от другите 98% от хората, които живеят в гр. София или пътувате през Централна гара и затова смятам, че гарата се нуждае от ремонт. Между другото от Вас очаквам да подготвите следващия си въпрос. В бъдеще ще чуете от мен, че много неща на българските гранични контролно-пропускателни пунктове, на всичките ни гранични контролно-пропускателни пунктов – на Калотина, и на Капитан Андреево, и на Кулата много неща не са перфектни, и много неща не са наред. Подгответе си следващия въпрос, в който да кажете, че ГКПП-тата са перфектни и няма нужда като чувате думата “булдозери” да питате, всичко ли ни е наред на нашата държава, че трябва да инвестираме, примерно 2 млн. лв. за модернизация на ГКПП-тата.
И аз ще Ви кажа, господин Мутафчиев – между нашето правителство и някои по-предни или по-по-предни правителства има една фундаментална разлика, че ние се опитваме да модернизираме държавата и ще го направим, въпреки носталгията на някои хора като Вас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: С това въпросите и питанията към министър Николай Василев са изчерпани.
От името на Парламентарната група на ОДС давам думата на народния представител Димитър Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми госпожи и господа! Позволете ми да ви представя Декларация на парламентарната група на ОДС – Демократи за силна България – БСДП.
Безпокойството и несигурността на обществото от преместването на българския батальон в Ирак не бяха разсеяни вчера след слушанията в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност в Народното събрание. Те потвърдиха неспособността на президента на републиката, министър-председателя и министъра на отбраната да носят политическа отговорност и да вземат решение в критична обстановка. Още на 2 септември т.г., както бе потвърдено и вчера, българските власти са уведомени, че предислокацията се планира. Президент, премиер и министър на отбраната, обаче, не предприемат нищо, вместо да проявят инициатива и да изяснят проблема.
Неувереността и липсата на ориентация от страна на българските институции поставиха България в положението на съюзник, когото пренебрегват. Създаденият вакуум породи спекулации, прибързани реакции на президента и министъра на отбраната, медийни интерпретации и като резултат тревога, както у нашите войници, така и у техните близки. Тя се засили от отказа на министъра на отбраната да представи в Народното събрание военно-политическата експертиза, подготвена от българските компетентни органи, въз основа на която е взето решението за преместване.
Президентът на републиката все още не е заявил дали подкрепя правителственото решение за преместване на контингента. Остава открит въпросът защо той заяви миналия месец, че е против такова действие? Какви доводи са накарали върховния главнокомандващ да промени набързо позицията си, ако той действително стои зад правителственото решение?
Безотговорното отношение на управляващите от НДСВ и ДПС към съдбата и сигурността на българите намери вчера пореден израз. Те отхвърлиха лекомислено и без аргументи предложението на Демократи за силна България да се изготви специален доклад за действията на българските власти по кризата с жестоко убитите заложници в Ирак.
Ние от Демократи за силна България подновяваме своето искане от 29 юли 2004 г.: правителството да внесе в Народното събрание проект за концепция за цялостно участие на България в мироопазващи мисии с международен мандат, който отчита отговорно възможностите на българския сектор за сигурност, българските интереси, сигурността на нашите граждани, ефикасността на нашия принос и съюзническите ни задължения. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания отдясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към актуалните въпроси към министър Мехмед Дикме.
Първо, актуален въпрос ще зададе народният представител Радослав Илиевски.
Господин Илиевски, заповядайте.

РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Република България има подходящи условия за развитието на говедовъдството. Производството на говеждо и телешко месо представлява 7,5% от общата животинска продукция и 3% от общата селскостопанска продукция. Към референтната в преговорния процес с Европейския съюз 1999 г. имаме регистрирани 681 661 бр. едър рогат добитък, в т.ч. 629 482 млечни крави и добив на говеждо месо – 64 980 т. Имаме регистрирани дребен рогат добитък от порядъка на 3 млн. 595 хил. 170 бр., в т.ч. над 1 млн. кози. Добивът на месо от дребния рогат добитък е 58 хил. т.
При преговорите българската страна е заявила желание да получи права за премиране от Европейския съюз, както следва: за едрия рогат добитък – бикове, крави, юници – 150 хил. бр.; телетата са 140 хил. бр.; за дребния рогат добитък това са 4 млн.бр. овце и 400 хил. бр. кози.
В крайна сметка, въпреки усилията на преговарящия екип на Вас, господин министър, след затварянето на Глава "Земеделие" до 2007 г. ние трябва да имаме 16 хил. и 19 бр. месодайни крави. Към настоящия момент, за сведение, чистопородните месодайни крави са около 350 бр.
При дребния рогат добитък нещата стоят диаметрално противоположно. Постигнат е много нисък таван за премиране от 2 млн. 58 хил. 483 бр. овце и кози за премиране. Сега у нас само козите са над 900 хиляди. Не коментирам овцете, които са милион и нещо. На практика още през 2007 г. около 500 хил. кози и над милион и половина овце трябва да отпаднат от мерките, които Европейският съюз ще даде като субсидия в сектора. И имайте предвид, че това не са само животни за месо. Тук никой не селекционира за месо и за мляко дребния рогат добитък, макар че в преговорния процес тези неща не са диференцирани.
При тази най-обща картина се създава една доста тежка за разрешаване ситуация в отрасъл "Животновъдство" с предпоставки за сериозни социално-икономически трусове в българското село.
Актуалният въпрос е: какви мерки ще предприеме правителството за достигане на квотата в месодайното говедовъдство, като само за внос на крави през този период са необходими над 22 млн. 500 хил. евро, и за безтрусовото регулиране броят на животните в сектор "Овче и козе месо". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Давам думата на Мехмед Дикме – министър на земеделието и горите, за да отговори на актуалния въпрос на народния представител Радослав Илиевски.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Илиевски! Действително този въпрос е изключително сериозен и актуален. Държа да подчертая, че цифрите, които Вие посочихте във Вашето изказване, са приблизително точни, но в никакъв случай това не ограничава България да произвежда по-голямо количество месо и животни от тези видове, които Вие посочихте и сте написали във въпроса си. Това бяха базовите параметри за изчисляване на финансовата рамка, но за тях няма точно определена квота. Тоест, на базата на методологията, която е приета от Европейската комисия в преговорния процес с десетте, се приложи за България и Румъния референтен период през последните три години и на базата на този референтен период са определени тези цифри. Но те не са поставени като ограничителен таван и България може да произвежда и повече.
Изключително сериозен е въпросът в месодайното говедовъдство с оглед на това, че България в настоящия момент не може да задоволи със собствено производство необходимостта от суровина в месопреработвателния сектор. Именно във връзка с това министерството има ясна, последователна и целенасочена политика в тази област. Неслучайно цифрата, която Вие казахте – 17 млн. 799 хил. крави, които са от общо 358 хил. 178 бр. млечни крави в графата "Други", които са защитени, са именно животни, които попадат в броя на животните от месодайно направление. Към момента в България има 4 хил. 850 бр. чистопородни крави от месодайни породи и висококръвни кръстоски. Останалите животни са първо поколение на базата именно на политиката, която ние водим. Именно в тази връзка фонд "Земеделие" ежегодно осигурява субсидии за закупуване на елитни месодайни животни и семенна течност за изкуствено осеменяване.
За да приключа отговора на първата част на Вашия въпрос, ще Ви кажа, че предоставената ни квота е защитена в резултат на пълен анализ и прогноза за развитието на месодайното говедовъдство и през следващите години е реално изпълнима. Нещо повече – защитените параметри са с определен процент по-високи от реалното състояние с оглед на перспективата за развитие през следващите години.
По отношение втората част за сектор "Овче и козе месо" искам да Ви уведомя, че съгласно договореното с Европейския съюз премия ще получат всички налични овце и кози майки. Тоест, трябва да има разграничение между тези видове. По данни на агростатистиката те са общо 1 млн. 998 хил. 527 бр. Защитената стойност тук отново е с 3% по-висока, отколкото е реалното състояние в страната с оглед на развитието на сектора.
И в сектор "Овцевъдство и козевъдство" министерството има една целенасочена и устойчива политика за развитие на отрасъла -осигурява субсидии както за внос на елитни овце от специализирани и месодайни породи от Република Франция, така и за увеличаване на производството в страната. Държа да подчертая, че с последния договор, който е подписан с френското правителство в България, вече е в ход внасянето на нова порода "Мутон шавроле", която е изключително месодайна и която се надявам, че ще се развива в страната.
Трябва да си кажем, господин Илиевски, че държавата не е полагала необходимите грижи и необходимите усилия именно в областта на месодайното направление. Надявам се до 2007 г. с последователната политика на правителството, която водим, да стабилизираме сектора и до голяма степен България да може да задоволява при говедовъдството с месодайно направление със собствено производство своята месопреработвателна индустрия, а при овцевъдството с оглед на изключително големия потенциал за износ на агнета от страната наистина да има едно увеличение на производството на овче месо в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Илиевски, имате право на реплика.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Господин министър, аз много Ви благодаря за честната позиция, която заемате. И действително това е реалната картина на местното говедовъдство в България. Зная, че Вие сте сторонник на залагането в бюджета на държавата на допълнителни средства, с които да може да се направи този внос, за който говорихте. Но апелът ми е отправен не толкова към Вас, защото Вие вече сте изразили Вашата активна позиция по проблема, по-скоро към управляващото мнозинство, което формира новия бюджет на държавата в следващите години – 2005 и 2006 г. Тези средства наистина да бъдат предвидени, тъй като всичко друго ще остане на книга и ние на практика ще се окажем едни аутсайдери в производството именно на такъв жизненоважен продукт.
Искам да задам един допълнителен въпрос. Никъде в преговорния процес и в онова, което е договорено, не видях да са искани пари от Европейския съюз за окрупняване на нашите стада, особено на кравите и на овцете. Ние сме с най-раздробеното от всички страни-членки на Европейския съюз, в това число и присъединяващите се, говедовъдство и овцевъдство, както и за неговата предислокация според критериите на Европейския съюз. Това допълнително ще прави, ако го оставим на този хал в момента, отрасъла неконкурентоспособен. Ние знаем, че нашето говедовъдство е 2-3 крави в стопанство, стадата на овцете също не са многобройни. Всичко това наистина изисква много по-големи разходи, много по-ниска ефективност и оттам идва инеконкурентоспособността.
Акцентът на правителството може би трябва да бъде и в тази посока – да се търсят допълнителни средства, за да може да се окрупни и да се приведат в критериите на Европейския съюз съответните -въдства за едър и дребен рогат добитък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика. Заповядайте.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Илиевски, действително както съществува проблемът със земята, с нейната разпокъсаност, така и този с дребните стопанства с по 1-2 животни е изключително сериозен в България. По-нататък, когато ще отговарям на следващия въпрос, ще видите, че около 80-85% при млечното говедовъдство животните са в стопанства с по 1-2 до 3 крави. И това ще представлява изключително сериозна трудност и проблем при усвояване на млечните квоти на субсидиите.
От друга страна, в България все още няма ясна и точна дефиниция на това що е ферма и що е фермерство. Имаме европейската дефиниция, но ясната, точната, с точните критерии, на базата на които фермата и фермерът ще получават подпомагане след 2007 г., все още я няма. В момента специалисти на министерството работят именно в тази посока, за да бъдат уточнени дефинициите, защото при влизането в Европейския съюз една част от животновъдството ще получава директни плащания, а друга част ще попаднат в графата на полупазарните стопанства. И въпросът е кои ферми ще попаднат в групата на полупазарните стопанства – онези, които ще получават по 1000 евро годишно, и онези, които с брой животни – дали било 10, 15 и т.н., ще получават подпомагане.
Разбира се, че ще работим в тази насока не само за окрупняване на фермите, но и за допълнително стимулиране окрупняването на самите ферми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Отново актуален въпрос от народния представител Радослав Илиевски към министър Мехмед Дикме, този път за млечното говедовъдство.
Заповядайте, господин Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! България е традиционен производител на мляко и млечни продукти и има добри традиции в млечното животновъдство. Млечният сектор е важна част от икономиката на страната, а в последните години се превърна в основен поминък на значителна част от селските домакинства в държавата. Към 2000-та референтна година броят на млечните крави е около 420 хиляди и е добито мляко около 1 млн. 380 хил. тона. В преговорния процес България е заявила желание да й бъде предоставена годишна квота за производство на сурово краве мляко от 2 100 000 тона, разпределена, както следва: доставка за преработвателните предприятия – 1 680 000 тона, и за директна продажба – 420 хил. тона. Но постигнатото споразумение е с повече от два пъти по-ниска квота от това, което е заявено. Договореното е 979 хил. 979 тона, като в това число е и млякото за изхранване на животните.
Само за тази година се очаква да се добие около 1 млн. 500 хил. тона мляко, при средна млечност 3700 литра на крава годишно. Млечност, която води до повишаване себестойността на литър продукт, води до декапитализация на самия производител и до неконкурентоспособност. За да сме равностойни партньори на европазара до 2009 г. трябва да достигнем годишен млеконадой от крава около 4900 литра, а до 2016 г. – около 6300 литра. Това означава, че в България до 2009 г. трябва да останат около 200 хил. млечни крави, а до 2016 г. – около 150 хил.
Драстичното намаляване на поголовието в сектора, почти наполовина на млечните крави само за 3-4 години, неминуемо ще създаде сериозни социални и икономически проблеми в бита на много български домакинства.
Моят актуален въпрос е: какви мерки ще предприеме правителството за запазване поголовието в сектора и най-вече за предотвратяване на заложения социален трус в българското село след приемането ни в Евросъюза? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Мехмед Дикме, за да отговори на актуалния въпрос на народния представител Радослав Илиевски.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Илиевски! Големият проблем в нашето говедовъдство не е в квотата, която България е получила. Големите проблеми в млечното говедовъдство са два и се състоят в следното:
Първо, голямата разпокъсаност на фермите, в смисъл, че в голям брой ферми се отглеждат малко животни. Това е първият основен проблем.
Вторият основен проблем е, че произвежданото мляко, именно с оглед на това, че се отглежда в малки ферми, не отговаря на качествените изисквания и на ветеринарно-санитарните изисквания на Европейския съюз. Това са двата проблема.
По отношение на квотата. Изобщо в никакъв случай не можем да кажем, че защитената квота е недостатъчна за България. Действително България е поискала почти два пъти по-голяма квота и това е вярно, но още веднъж повтарям, че квотата е изчислена на базата на методология, която е приета за всички страни-членки и кандидат-членки на Европейския съюз и която се прилага и за България в преговорния процес. Тоест не може да бъде направено едно допълнително изключение извън общо приетите правила, които са приложени за десетте при присъединяването им.
Без да се впускам в подробности смятам, че квотата от 979 хил. тона – говорим за млечната квота, която е защитена за България, при общо производство, което е защитено около 1 300 000 тона, е в рамките на нормалното. В никакъв случай това не ограничава производството и консумацията в самите ферми. Разбира се това, че животните са с по една, две до три крави във ферма, ще създаде проблем при създаването, първо, на млечния борд и при разпределението на млечната квота.
Дали България ще усвои млечната квота? Това е големият въпрос, на който трябва да си отговорим оттук нататък и какво трябва да направим, за да можем да защитим тази квота.
Ще си позволя да цитирам няколко цифри по отношение последователността на политиката на министерството за млечното говедовъдство. В началото на мандата бяха заделени общо около 1 млн. 800 хил. лева за подпомагане на млечното говедовъдство – говоря за 2001 г., като тези средства не отиваха в производителите, а отиваха в асоциациите. Днес вече тези средства тази година са над 8 милиона лева и отиват пряко в производителите. Това е един ясен израз на политиката и отношението на правителството за развитие на млечното говедовъдство.
Без да казвам някаква голяма цифра, ще си позволя да кажа, че ежегодно увеличаваме общото количество на подпомагане на количеството мляко в страната, като тази година ще надхвърлим 100 хил. тона и може би ще достигнем до 120 хил. тона подпомагане от държавата.
Като направим едно сравнение, че в момента държавата подпомага за период от девет месеца, без да ограничава никой, включително и по качествени критерии, за девет месеца около 120 хил. тона мисля, че квотата за една година от близо 1 млн. тона е напълно достатъчна. Но, пак повтарям, големият проблем се състои в това да накараме тези стопанства да се окрупнят, да подобрят своето производство, да участват в разпределението на млечната квота, за да може България да усвоява цялата млечна квота от близо 1 млн. тона като производство.
Аз се надявам, след като парламента прие в началото на годината Закона за животновъдството, който задължава до края на тази година изграждането на млечен борд в страната, тези процеси наистина да претърпят едно много сериозно развитие – процесите на регистрация на самите производители и процесите на окрупняване на фермите.
Трябва да е ясно едно, че хората с една, две или три крави няма да могат да участват при разпределението на млечната квота с оглед на това, че те няма да могат да отговарят на критериите за качество на Европейския съюз.
На въпроса какво ще правим тогава с тези стопанства, ще отговоря, че тези стопанства имат възможност в 5-годишен период да получават по 1000 евро годишно премия, попадайки в графата на така наречените полупазарни стопанства. Но това ще бъде само едно временно явление, което ще им даде възможност да преструктурират своите стопанства така, че да отговарят оттук нататък на условията и на критериите на Европейския съюз. Тригодишният преходен период, който е защитен за България за млекопроизводителите, колкото е дълъг, толкова е и кратък, ако фермерите още отсега не започнат да полагат необходимите усилия, за да модернизират своите ферми, за да може млякото да отговаря на изискванията на Европейския съюз.
Това са основните проблеми, които трябва да решим до 2007 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Илиевски, имате право на реплика.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин министър, аз съм напълно съгласен с Вас, че това, което се предприема, е факт. Вярно е, че необходимото условие да се въведе определен порядък, регулиране и насърчаване на отрасъла е стартирането на млечния борд, но то не е достатъчно условие.
Аз ще започна отзад напред. Това, което Вие казахте, е много вярно. Вярно е, че отсега на производителите на мляко, на селските стопани трябва да им се даде алтернатива, за да преструктурират своя, макар и малък, бизнес в сектора. Не бива да се чака този гратисен период на субсидирането на Европейския съюз за полупазарните стопанства. Той може да бъде само един финален, бих казал, акорд в това преструктуриране, а не началото на преструктурирането. И мисля, че точно тук е мястото на министерството и на правителството като цяло да даде модела, който да бъде ресурсно обезпечен за преструктурирането на сектора. Защото, пак повтарям, трусът, който се очаква в българското село след приемането ни в Европейския съюз, ще бъде огромен, ако ние отсега с вас заедно не започнем да работим в тази посока и не търсим рационални, отчитащи националните особености, подходи и действия за стабилизиране на сектора и даване алтернатива на всички онези домакинства, живеещи на село, препитаващи се и оцеляващи от днешното говедовъдство, да имат достоен начин на живот, а не утре да бъдат поставени пред свършен факт и да се чудят с какво да нахранят децата си.
Аз зная Вашите усилия в тази посока. Вие сте човек, който е минал по всички тези пътеки и всеки ден се среща с проблема в сектора, така че се надявам да дадете зелен семафор на вашите специалисти и на всички онези, които чертаят бъдещето на България и на сектора “Животновъдство”, в частност млечно, да намерим подходящото решение и най-вече ресурсно да го обезпечим с бюджетите за 2005 и 2006 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Мазнев има думата за процедура.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Четири часа парламентарен контрол, а са минали едва 12 питания и актуални въпроса. В списъка има близо 50, ако не са и над 50, затова, уважаеми господин председател, моля да подложите на гласуване следващия петък парламентарният контрол също да бъде от 9,00 ч. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля квесторите да поканят народните представители, които са в сградата на Народното събрание, да заповядат в залата, тъй като предстои гласуване.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Стефан Мазнев следващия петък отново от 9,00 до 14,00 ч. да има парламентарен контрол.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 67, против 75, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Преминаваме към следващия актуален въпрос, който е зададен от народните представители Мирослав Севлиевски и Борислав Цеков, но те не са в залата. Получих съобщение от тях с молба да се отложи днешното разглеждане на техния актуален въпрос евентуално за следващата седмица.
Следва актуален въпрос от народния представител Панайот Ляков отново към министър Мехмед Дикме.
Заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Моят въпрос е от м. юли, когато от информация, получена от служители от държавно лесничейство “Чехльово”, от граждани на Велинград, които дойдоха в моята приемна, а също и от кратки съобщения в пресата чух за една идея, която не знам дали е била оформена като управленско решение, че едно от най-старите лесничейства в България, това в Чехльово, община Велинград, създадено през 1870 г., предстои да бъде закрито като се влее в държавната дивечовъдна станция на същата територия. Имаше много аргументи против това решение или идея, свързани най-вече с това, че големи площи от висококачествени гори, информацията ми е за 10 000 хектара, ще влязат в една структура, която има съвсем други функции – държавната дивечовъдна станция, и контролът върху дърводобива няма да бъде толкова строг, ще има повече нарушения, още повече в тази територия влизат и бракониери от област Благоевград.
Също така тревогата беше и за съдбата на около 130 души, които работят в лесничейството – някои на щат, други свързани с помощни дейности.
Всичко това ме накара да задам този актуален въпрос. Затова Ви питам от името на всички тези хора, които се обърнаха към мен, дали предстои закриване на държавно лесничейство “Чехльово”, вливането му в държавната дивечовъдна станция или това е била една идея, която няма да бъде осъществена? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Мехмед Дикме, за да отговори на този актуален въпрос.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ляков! Този въпрос още през м. юни не беше необходимо да го задавате, просто трябваше да позвъните по телефона и щях да Ви го обясня. Но след като сте го задали и държите от парламентарната трибуна да се разисква, ще Ви отговоря съвсем накратко. Няма закриване на държавно лесничейство “Чехльово”, няма такава политика, не се предвижда закриването му и в скоро време няма да стане. Няма решение, така че служителите и хората, които работят там, трябва да бъдат напълно спокойни, няма да има закриване.
Вие разширихте въпроса, а за мен темата за горите е изключително актуална и интересна. По отношение на това, че контролът ще бъде занижен, ако една част от дърводобива премине в държавното дивечовъдно стопанство – по това съм готов да дискутирам много сериозно, господин Ляков, без да влагам популизъм и политика, а с цифри, а който иска може да ги оспорва.
Когато наследих министерството държавните дивечовъдни стопанства бяха пред фалит. Днес са стабилни на базата на политиката и възможността по чл. 62, която им беше дадена по Търговския закон. Няма нито едно стопанство, което да има някакви проблеми. Нещо повече – стопанствата се развиват добре, инвестира се в развитието на дивеча, започваме да връщаме чуждестранните ловни туристи и това е добре за България, мисля, че това е политиката по отношение на контрола.
Уважаеми господин Ляков, когато приех министерството, при едни и същи параметри на дърводобива, ще цитирам по памет – приходите в системата на горите бяха около 60-64 милиона, със завишаването на контрола днес приходите надхвърлят 100 млн. лв. Ако това не е завишен контрол, здраве му кажете на всичко останало. Ако днес имаме пари да плащаме заплати, защото от три месеца заплатите не бяха платени, като поехме управлението, да купуваме коли, работни дрехи, да имат средства за бензин, за контрол и т.н., това е благодарение на политиката. Ако България трябва да продължава да се слави като страна, в която има развити дивечовъдни стопанства и трябва да привличаме международни ловни туристи, то трябва да инвестираме. А за да инвестираме, трябва да дадем възможност на тези стопанства да извършват и допълнителна дейност, за да могат да реинвестират своята печалба, в което не виждам нищо лошо.
Още веднъж се връщам към началото и същината на въпроса – служителите трябва да бъдат спокойни – няма такова нещо за закриване на “Чехльово”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на реплика, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря Ви, господин министър, че такова решение не е взето. Мисля, че това е много правилно. Разбира се, не искам да влизаме с Вас в спор за това какво трябва да се прави в една държавна дивечовъдна станция и едно лесничейство. Знаете много добре, че функциите на тези структури са съвсем различни. Разбира се, аз също съм за развитие на ловния туризъм. Знам, че България има големи възможности, които все още не са оползотворени напълно и е хубаво, че тази дейност се развива, има повече приходи, които продължават да се реинвестират. Но в тази цялостна реформа на дърводобива и специално контролът върху него ролята на държавните лесничейства трябва да бъде много ясно очертана. Дано не се осъществи тази идея, която беше поднесена за държавната горска компания, която, разбрах, е спряна и няма да бъде реализирана докрай. Все пак, когато се посяга на едни такива структури, които отговарят особено за елитни гори, каквито са в моя регион – Велинградската община, знаете, че там има вековни гори, които са изключително ценни, много внимателно трябва да се преценява, ако се правят някакви структурни промени, това лесничейство върху каква територия ще упражнява контрол, за да бъде той по-ефикасен. Само това имах предвид, а не изобщо за функциите и дейността на лесничействата и на дивечовъдните станции. Още един път Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Ляков, абсолютно съм съгласен с Вас за значимостта на този проблем за хората, които живеят в този регион. Неслучайно миналата седмица с министъра на вътрешните работи открихме първите пунктове за видеоконтрол върху превоза, движението на дървесината, именно за да спрем контрабандата и така нататък. Една голяма част от населението в този район се препитава с дърводобив, дървопреработка и така нататък. Нашите усилия в тази посока ще продължават, така както са били от началото на мандата, защото дават своите положителни резултати.
Всеки човек има право да изразява свое собствено мнение и позиция. Продължавам да твърдя, че изграждането на национална горска компания или модел от този тип би било и ще бъде полезно за българската държава по отношение на стопанисване и управление на българската държавна гора. В развити горски страни като Австрия моделът е този, да не говоря за някоя част на Германия и така нататък. Реално дивечовъдните станции са един минимодел на компания в момента в държавата. Видяхме как от губещи станаха печеливши, които могат да реинвестират. Но, разбира се, това е въпрос на политическо виждане. В крайна сметка България е парламентарна република и парламентът определя и одобрява дали политиката, която е предложена от един министър, е правилна или неправилна.
Убеден съм, че българските политици, ако не са узрели сега, в най-скоро време ще узреят, че е необходима сериозна реформа в горите. Спомняте си много добре, когато преди три години бях обвиняван за това, че предложих забрана за износ на опожарена дървесина. Тогава България гореше – по 700 – 800 000 декара гори изгаряха годишно. Днес благодарение на предприетите мерки сме ги свели под 10 000 декара.
Нека политиците да приемат разумните предложения на висшата държавна администрация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: С това актуалните въпроси се изчерпиха. Позволете ми да благодаря на министър Мехмед Дикме за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към питания и въпроси към министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски.
Първият актуален въпрос, който е на народния представител Емилия Масларова, няма да бъде зададен тук. Тя е поискала писмен отговор.
Преминаваме към т. 2 – питане от народните представители Екатерина Михайлова и Росица Тоткова към министър Церовски.
Заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! С Постановление на Министерския съвет № 185 от 28.07.2004 г. на Министерския съвет са предоставени 12 млн. лв.за изграждане на малки обекти с регионално значение. Във връзка с това с госпожа Михайлова отправяме към Вас следното питане: какъв е редът за кандидатстване и какви са правилата за финансиране на малки обекти с регионално значение?
Задаваме Ви този въпрос, защото искаме да знаем дали правите разлика между бюджет на Република България и бюджет на една партия, та била тя и НДСВ? Дали знаете, че парите на българските данъкоплатци, с които се пълни бюджетът и които са всъщност резултат на излишъка в държавния бюджет, трябва да се изразходват в интерес на обществото и от името на обществото? Дали знаете, че чл. 1 от Конституцията на Република България вече го няма? Защото действията, които Вие предприемате в това време – от юни досега, показват, че всъщност за НДСВ действа чл. 1 от Конституцията на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ама от старата Конституция!
РОСИЦА ТОТКОВА: На Живковската Конституция.
Ето факти.
“До областните координатори на НДСВ.
Уважаеми дами и господа, във връзка с изпълнение на решение на Политическия съвет на НДСВ от 21 май 2004 г. моля в срок до 20 юни заедно с народните представители и областните координатори да представите на областните управители на НДСВ и на вниманието на Политическия съвет на НДСВ предложение за реализиране на малки проекти във вашите общини и населени места съгласно приложените материали.
Подписал Николай Свинаров - заместник-председател на НДСВ.”
Искам да кажа, че от този процес на реализиране на малки обекти са изолирани всички граждани на Република България с изключение на една много малка част, която принадлежи на жълтата партия. Изолирани са кметовете на всички населени места в България, защото в условията, които са предвидени за участие в тези проекти, е записано, че могат да участват неправителствени организации, фирми, инициативни групи от представители на различни общности.
Един народен представител, заедно с координатора на НДСВ в дадена област, заедно с областния управител, правят инициативна група и предлагат проект, който се състои от 14 реда. Ето това е инициативната група, обаче това нещо струва 4200 лв. А за всички струва точно 12 млн. лв. Това е, уважаеми господин министър, груба злоупотреба с властта, която ви е дадена от българските граждани, която трябва да упражнявате в името на българските граждани, а не в името на една или друга политическа сила.
Питаме Ви, за да разберем защо нарушавате законите на Република България? Защо след като постановлението на Министерския съвет влиза в сила от 6 август, всъщност Политическият съвет на НДСВ, областните управители от НДСВ, координаторите на НДСВ, депутатите, останали все още в НДСВ, започват да внасят такива проекти?
И аз искам да Ви кажа, уважаеми господин министър, че разполагам с всички материали, които потвърждават казаното от мен. Всичко това, което казвам, е истина, подкрепена с документи и материали, които излизат в т.ч. и от вашата партия.
Искам да Ви попитам, уважаеми господин министър, защо дори на ДПС Вие забранявате да се включва в изграждането на такива проекти? Защо там, където има областни управители от ДПС, всички тези материали и документи минават през заместник-областните управители, които са представители на НДСВ във властта?
Питам Ви, уважаеми господин министър, защото сега Ви задаваме този въпрос от трибуната на Народното събрание, но мисля, че той трябва да бъде задаван от други органи. Моля да отговорите на поставените от мен въпроси, така както хората очакват – да отговорите с истина и с факти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Валентин Церовски.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми госпожо Михайлова и госпожо Тоткова! Чудя се въобще да прочета ли това, което е подготвено, или да ви отговоря по-елементарничко.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПГОДС, от място): От сърце.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: От сърце, точно така.
Разбирам, че политическата сила, която представлявате, след хиляди медийни хватки да представи за успешно управлението на премиера си предаде властта с над 800 млн. лв. дупка, бюджетен дефицит.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС, от място): Вярваш ли си?
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Не само си вярвам, но участвах в групите, които се мъчиха да установят какви са реалните щети, които вашето управление е нанесло на тази държава.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПГОДС, от място): Симеон каза, че е висока летва.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Висока летва, да. Много висока летва и сега се чудим как да излезем от блатото, в което бяхте натикали държавата. (Реплики от ПГ на ОДС.)
Това, което искате да чуете като отговор от мен, е НДСВ, след като управлява държавата и успява вече поредна година да изпълнява бюджета по такъв начин, че да има, както се изразявате вие, излишъци или преизпълнения, защо и по каква причина не би могло и няма право да реализира регионална политика, която има една елементарна основна цел – намаляване на различията между центъра и периферията.
Вие ми задавате въпрос, с който упреквате управляващото мнозинство и правителството защо се е постарало от излишъка да достигнат средства и до онези малки периферни населени места, и то изключително ограничени средства, защото на всички е ясно, особено на управляващите местни органи за самоуправление на тези малки населени места, че когато има бюджетен излишък, обърнете внимание, това много рядко се е случвало в предходните управления, защо ние сме се помъчили оскъдните средства, спускани към местните органи за самоуправление и по-големите общини, да достигнат до по-малките.
Вие искате да кажете, че изградените с тези оскъдни средства независимо какви обекти за благоустрояването на тези малки населени места, да вземем за пример тротоари или чешми, или ако искате някои реставрирани храмове, се ползват от едни или други, от привърженици на една или друга политическа сила. Да не би да се ползват само от симпатизантите на НДСВ?
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС, от място): Това нещо трябва да се провери.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Ами, проверете го! Нали сте опозиция, проверявайте го! Проверявайте го! Ние ще продължим такава политика излишъците да стигат колкото се може по-надолу, колкото се може по-близко до обикновения гражданин. За разлика от вашето управление, където ресурсите стигаха до определени кръгове на подставени фирми, лица и т.н. Това е!

Разликата между нашето и вашето управление, господа, е простичка. Вие преговаряхте с международните финансови институции, за да ви отпускат кредити, с които товарехте българското общество, за да запълвате бюджетния си дефицит, ние преговаряме с тях за минимална работна заплата – как да разходваме излишъците. Това е разликата, тя е много елементарна. Вие харчехте парите, правехте първи копки и разкривахте определени обекти, ние се мъчим да инвестираме излишъците и как да приключим хаотично разпръснатите от вас обекти, разкривани поради една или друга предизборна причина. Това е разликата между нашето и вашето управление.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ПГОДС, от място): Идват избори!
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: И хората, които с удоволствие подмятат от залата, всички тези хора не трябва да забравят, че документацията ви стои в нашето министерство, документацията на опитите какво и как сте правили. Тази документация я има. И там, където са нарушени законите, тя върви по етапния ред.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС, от място): И каква е тя?
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Тя върви по етапния ред.
А вие ако смятате, че ние нарушаваме законите, разпределяйки излишъците от бюджета на база политическо решение с цел те да достигнат тази периферия… Ако вие смятате, че това е престъпление, сезирайте компетентните органи.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС, от място): Каква периферия, става дума за апартамент в центъра на София!
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Нямате никакъв проблем.
Освен това, уважаеми дами и господа, трябва да ви кажа, че ние имаме намерение още веднъж да реализираме подобен проект.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС, от място): А?!
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: А може би, ако имаме възможност, и още веднъж да го направим.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПГОДС, от място): И още веднъж, още веднъж!
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: И нямаме никакво притеснение от това, защото, обикаляйки страната, аз виждам, че тези проекти имат огромна обществена подкрепа. Те срещат такава подкрепа. И защо не. Явно това удря в десятката. На вас явно не ви е удобно, когато управляващите имат добре прицелени, добре премерени политически ходове. Но това е политическата игра, това е политиката.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС, от място): Да си правите, каквото знаете!
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Спечелили сме изборите, управляваме, имаме излишъци в бюджета, инвестираме ги там, където смятаме, че е политически целесъобразно. Ако нарушаваме закона, ще отговаряме при съответните компетентни органи.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС, от място): Като му дойде времето!
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Това е.
Както искате, така го казвайте, но без да му дойде времето, нищо не става.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Росица Тоткова, ако желае, за два уточняващи въпроса.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Ако не беше тъжно, щеше да е много смешно, защото това, което Вие говорите от трибуната на Народното събрание, е един опит да скриете зад думи, дори свързани безсмислено, нещо, което правите в нарушение на всички закони, които има в Република България.
Но още по-лошо и още по-тъжно е, че Вие наричате регионалната политика политическа игра. Може би за Вас това е един театър, в който на една чешмичка ще поставим един депутат да стои, докато хората пият вода, за да могат накрая да го видят, че има такъв депутат от жълтата парламентарна група.
РЕПЛИКА ОТ ПГОДС: И да го снимат.
РОСИЦА ТОТКОВА: Може би до едно фонтанче, което се прави в друга община, ще застане друг депутат, а още по-добре, министър, за да видят хората, че той в края на краищата е направил нещо. Има много голяма разлика между управлението на Обединените демократични сили и управлението на Симеон Сакскобургготски. И разликата е в това, че ние водоснабдявахме българските населени места, а вие правите чешмички! Това е огромната разлика!
В община Сатовча ние изградихме пречиствателна станция за питейна вода, свързахме 9 населени места, а за три години вие не можахте да свържете и една махала с тази пречиствателна станция, за да могат хората да пият чиста вода.
Но вероятно ще направите една чешмичка. Е, вероятно точно там няма да направите, защото там населението е от мюсюлманско вероизповедание.
Моят допълнителен въпрос към Вас, господин министър, е следният: Вие като министър на регионалното развитие и благоустройството и Вашето министерство одобрявало ли е проекти преди 6 август, когато е взето решението на Министерския съвет за изразходването на тези 12 млн. лв., с които Вие правите регионална политика – с една трохичка от 1 млрд. излишък, събран от българските граждани, Вие да правите регионална политика. Интересува ме Вие одобрявали ли сте такива проекти преди 6 август?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля да отговорите на допълнителния въпрос, зададен от народния представител Росица Тоткова.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Уважаема госпожо Тоткова! Ние следваме стриктно, точно и ясно поетите ангажименти в предизборната си програма и цялото управление на кабинета Сакскобургготски има една-единствена цел – благополучието на българските граждани.
РЕПЛИКА ОТ КБ: И най-вече на самия Гражданин!
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИР ЦЕРОВСКИ: Благополучието на българските граждани и нищо друго! И това е една малка частица от тази предизборна програма, която, пак казвам, ако зависи само от мен, с удоволствие бих мултиплицирал десетки пъти. Ще го направя с удоволствие. Естествено, регионалната политика не се гради на преразпределение на излишъци. И Вие го знаете много добре. Въпросът за водоснабдяването е една много дълбока и дълга тема. В момента за нея допълнително от тези излишъци са отделени 15 млн. лв. Ние ще приключим 14 конкретни проекта до края на годината, много по-значими от този, за който Вие споменахте, че сте реализирали за целия период от време.
Това, което искам да Ви кажа накрая, е много елементарно и се отнася до принципните различия на управление между кабинета Сакскобургготски и кабинета Костов. Те са в следното. Ние съумяхме да вървим по пътя на реалната модернизация на държавата. Ние съумяхме да направим такава икономическа структура в управлението на тази държава, че поредни години наистина да можем да инвестираме в инфраструктурата, вследствие на преразпределение на излишъците в бюджета за съответната година. И това не е предизборна кампания, както са Вашите думи.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС, от място): Отговори на въпроса, който ти зададохме.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Въпросът е точен, ясен и елементарен. Има процедури, има отговорности, възложени чрез съответните документи. Тези отговорности в никакъв случай не са само на Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Бюджетът е пред Министерския съвет и областните управители. Министерството е разработило само процедурите. Друг е въпросът за междуведомствените комисии и т.н., които са оценявали съответните проекти.
И не мога да разбера защо някой мисли, че има нещо лошо в това някоя политическа сила да обсъжда предварително и особено управляващата политическа сила да обсъжда предварително намеренията си и предварително да инструктира своите партийни структури за тези намерения. Не мога да разбера какво лошо има в това. Аз разбирам, че не ви е удобно НДСВ да се изгради като сериозна политическа сила с възможности да отговаря на всички ваши манипулации и на места. Няма как, трябва да преглътнете хапчето, че ние съществуваме.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС, от място): Член първи, член първи!
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Ние съществуваме.
Вижте сега, за Конституцията няма какво да приказваме. Вие избягахте навремето, не подписахте новата Конституция. Аз съм бил там и съм я подписал. Сигурен съм, че когато сме се борили да падне член първи, половината от вас са били някъде зад пердетата. (Шум и реплики от ПГОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата, ако желае, разбира се, на народната представителка Росица Тоткова, за да изрази своето становище относно отговорите на министър Церовски.

РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Церовски, аз Ви благодаря само за едно - тъй като Вие не ми отговорихте на нито един въпрос, това може да се смята за мълчаливо съгласие с всички аргументи, които бяха изложени тук пред всички български граждани за това, че НДСВ злоупотребява с държавните пари. Това не са пари на НДСВ. С вашите пари вие си купувате офиси, карате се кой по-чист, кой по-мръсен, кой кого водил и т.н. Това е друга тема. Мен тази тема не ме интересува. Мен ме интересува как се изразходват средствата, които са събрани от българските данъкоплатци. Това е важният въпрос. И Вие отговорихте на всички, че от борец срещу чл. 1 на българската Конституция сега възстановихте чл. 1 на българската Конституция.
Господин Церовски, ето: “Регионалното министерство одобри 31 проекта”. Това е качено на сайта на страницата на Министерския съвет и е с дата 27.07.2004 г. – преди да бъде решено от Министерския съвет, че изобщо ще се изразходват тези средства, Вие вече сте ги раздали. Не сте информирали, а сте ги раздали. И сте ги раздавали по 4, по 5, по 10 хиляди на депутат. Това е. И тези депутати, наричащи себе си пчелички, които работели по малко, работят всъщност за един голям, голям търтей, който събира парите от хората и ги изразходва по този начин. Това е всъщност истината. За каква реална модернизация говорите? Каква реална модернизация, като Министерският съвет се е преместил в централата на НДСВ. Това ли е Европейският съюз, това ли е европейска демокрация? Това ли са либералите в Европа? Това само може да го направи едно управление такова, каквото е вашето. Но тъй като говорихме за периферии и център, на периферии да давате чешмички, макар и по партийна линия, на центъра давате Мусала, давате стотици хиляди декари, давате апартаменти, давате Ягуари, давате заплати 1000 лева на ден. И от кого? Пак от тези хора, които за три години са получили една чешмичка. Аз мисля, че много горчива ще им бъде водата от тези чешички. (Ръкопляскания от ПГОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към следващото питане от народните представители Йордан Соколов и Благой Димитров.
Имате думата, господин Димитров, за Вашето питане отново към господин Церовски.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Ако тръгнете по алеите на Морската градина във Варна и особено в така наречената трета част на Морската градина, която е градена още от колонии и от първите варненски кметове, ще забележите, че на терени публична държавна собственост, се градят частни имоти. Едни много стабилни къщи, вили и пр., което практически ощетява гражданите, не само варненци, а и гражданите на България, гостите на Варна. Върху терени, които трябва да бъдат достояние на всички граждани незнайно по какъв начин, Вие трябва да дадете обяснение, се градят частни имоти.
Още по-лошо – тръгнете по плажа от третата част на Морската градина към центъра на града. Там аз виждам, включително и в курортните комплекси, как буквално на пясъка, където има изключителна държавна собственост, никнат големи хотели за милиони евро. И аз се питам, господин министър, по какъв начин тези хора са получили необходимите документи за такива строежи? Как те са получили акт 15, акт 16 и по какъв начин реагира министерството? Вие не може да не знаете за тези обекти. Аз съм сигурен, че сте в течение, тъй като по време на Вашите PR-акции, поне няколко пъти аз съм свидетел, че посещавате гр. Варна, вероятно и Бургас, там проблемът е същият и говорите за пари по отношение на свлачища, пътища, които в момента са в окаяно положение. Казвам РR-акции, защото обикновено го правите преди избори. Имам предвид последните местни избори.
Във връзка с това, че чл. 18 по един категоричен начин е казал какво е изключителна държавна собственост, аз се питам как може един концесионер, който е получил някаква част от плажната ивица, на тази концесионирана територия да си построява хотел и държавата да бездейства? Ами, господин министър, то няма държава! Няма държава и хората, гражданите казват: ето, може там някой да строи, вероятно държавата не се намесва, вероятно хора от Министерския съвет са мотивирани да не се намесват. Аз чакам отговор.
Възниква въпросът по какъв начин българската държава ще си вземе обратно тези територии, ако допуснем, че тези хотели, тези къщи, особено на изключителна държавна собственост, започнат да се разрушават? Аз питам кой ще финансира разрушаването?
Във връзка с това, господин Церовски, въпросът ми към Вас е по какъв начин смятате да върнете тази отнета територия на българските граждани – изключителна държавна собственост и публична държавна собственост в морските градини на гр. Варна и на гр. Бургас и да защитите интересите на държавата и интересите на всички граждани? Благодаря ви.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС, от място): Той изобщо не смята да я връща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Церовски.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин Соколов, господин Димитров! Що отговаря на въпроса Ви така, както е зададен писмено до мен, а не на общите Ви импровизации.
По отношение на въпроса, свързан със строителството на хотел “Азалия” в “Св. св. Константин и Елена” и строежа в Морската градина на гр. Варна Ви уведомявам:
За строежа на хотелски комплекс “Азалия” е издадено разрешение за строеж № 2 от 15.01.2004 г. от главния архитект на община Варна на основание одобрени на 14.01.2004 г. инвестиционни проекти. Горецитираното разрешение за строеж е издадено името на “Св. св. Константин и Елена” АД, представлявано от Желю Иванов Душев и Таня Петкова Парушева, които са представители в качеството си на собственици на имот с нотариален акт № 120, том ІІІ, регистриран под № 3300, дело № 195 от 2003 г. Понастоящем собственик на имота, съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 33, том І, регистриран под № 380, дело № 30 от 2004 г. е “Янтар” ЕООД, представлявано от Николай Николов Александров.
Хотелски комплекс “Азалия” е приет с протокол образец № 16 от 07.07.2004 г. на Държавна приемателна комисия, назначена със заповед № 19-259 от 06.07.2004 г. на началника на ДНСК. От началника на ДНСК е издадено разрешение за ползване № 12251 от 08.07.2004 г. на строеж хотелски комплекс “Азалия”.
Относно издадените разрешения за строеж в Морската градина на гр. Варна разрешения за строеж на територията на приморски плаж гр. Варна от 1999 г. се издават само от главния архитект на община Варна. Районните архитекти нямат правомощия за издаване и разширяване на строежите. Информацията, която получихме по официален път от община Варна е, че за периода 2001 г. – м. септември 2004 г. няма издадени разрешения за строеж за приморски парк върху терени публична държавна собственост и това е подписано от главния архитект на община Варна.
Това е информацията, която служебно съм получил във връзка с Вашето запитване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Допълнителни въпроси?
Давам думата на народния представител Йордан Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПГОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! След като няма издадени разрешения за строителство, а има строителство, очевидно това е незаконно строителство. ДНСК е към Вашето министерство. Защо тя е бездействала, когато пред очите и на нея, и на Вас, щом Вие толкова обикаляте страната, и на тези чиновници, се извършва това незаконно строителство. Вие трябва да сте наясно, че върху крайбрежна плажна ивица никой не може да има нотариален акт, защото освен държавата никой друг не може да бъде собственик. Така е по силата на чл. 18 от Конституцията, която има пряко действие, и аз като юрист мога да ви кажа, че по силата на чл. 92 от Закона за собствеността, има и решение на Конституционния съд, собственикът на земята, а това е държавата, става собственик и на всичко изградено върху нея. Особено, когато става дума за изключителна държавна собственост.
Затова моите конкретни въпроси са:
Първо, ще разпоредите ли на ДНСК да си влезе във функциите по отношение на всички незаконни строежи?
Второ, Вие ще разпоредите ли на съответните областни управители да актуват като държавна собственост изградените сгради, включително хотел “Азалия” и да издадат заповед за изземване на тези обекти от държавата по облекчения ред, предвиден в Закона за държавната собственост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Церовски, за да отговори на допълнителните два въпроса всъщност, зададени от народния представител Йордан Соколов.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, явно нещо не можем да се разберем. Ако става въпрос за функционирането на ДНСК, то за функционирането й не е нужно да се издават допълнителни заповеди, за да си върши работата. Функционира реално и значително по-добре, отколкото е функционирала преди. Но в един следващ въпрос ще развием и тази тема, ще я разгледаме.
По въпроса за хотел “Азалия”. Вие твърдите, че е изграден на терени, публична държавна собственост?
ЕЛИАНА МАСЕВА (ПГОДС, от място): Изключителна държавна.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Изключителна държавна. Искате да кажете – на плажа. Просто не е истина това. Това е отговорът ми.
По въпроса за строежите в морската градина – Варна. Ето го писмото, ето го – точно и ясно. Може би се заблуждавате, там има някакви реституирани имоти. Ако на тези реституирани имоти някой строи, това е съвсем друг разговор. С удоволствие бих отговорил, но изчистете въпросите си. Или не Ви е ясно какво питате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Соколов, Вие ли ще изразите отношението си към отговорите на министър Церовски?
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, не на нас, на Вас нищо не Ви е ясно или съзнателно се правите, че не Ви е ясно. Ние имаме конкретно питане за конкретни обекти в градската градина във Варна. Вие се явявате пред Народното събрание, за да кажете – може би има реституирано нещо там и може би някой е строил и не сте видели, че там го има. Какво ми показвате?
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Показвам Ви какво пишете, как ме питате.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ето, прочетете го – градската градина във Варна има ли я? Нали го прочетохте преди?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви, моля Ви!
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Какво означава, че ДНСК функционирала по-добре, отколкото при нас? След като пред очите й, на нея и Вашите изникват маса незаконни строежи и тя бездейства, Вие нямало защо да й нареждате да действа. Много Ви е удобно това, защото това са Ваши съмишленици, които си позволяват да извършват това незаконно строителство. Няма защо тук сега да се правим, че не разбирате за какво става дума или да ни сочите нашия актуален въпрос и нашето питане, където изрично фигурира хотел “Азалия” и градската градина във Варна. Вдигате рамене, не знаете какво значи градската градина във Варна? Ще Ви обясним може би някога.
Не може да сме доволни, отговорете ми – смятате ли да актувате тези имоти като държавни, след като те са изключителна държавна собственост. Защото ние ще сигнализираме и прокуратурата, и Комисията за борба с корупцията към Народното събрание, защото във вашето министерство и под Ваше ръководство може би в това министерство корупцията е най-голяма. Вие носите лична отговорност, защото знаете всичко това и си затваряте очите и ушите и идвате тук, за да се правите, че не знаете и не разбирате за какво е нашето питане. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Остават 9 мин. до 14,00 ч.
Останаха два актуални въпроса към министър Церовски, за да бъдат изчерпани. Ако има съгласие, разбира се, в залата, бихме могли с тези два въпроса, макар и леко може би над 14,00 ч., да приключим.
Така, ако има, разбира се, съгласие – актуален въпрос от народния представител Васил Маринчев.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (НДСВ, от място): Трябва да се гласува, как ще продължим след 14,00 ч.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имаме още време до 14,00 ч. Правили сме го – ако има съгласие.
Заповядайте, господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Ако госпожа Цветкова държи, аз мога да се откажа от днешния си въпрос, за да имам достатъчното време. Защото до 14,00 ч. остават по-малко от 10 мин. дори. Практиката показа, че на въпросите се отговаря до 10 и повече минути.
Така че аз предлагам, господин председател, да прецените дали да не отложим тези два въпроса за следващия път, за да се получи пълен отговор. Защото въпросът за дейността на ДНСК, за която трябва да говорим, според господин министъра всичко е ясно. При това положение нищо няма да стане ясно. ДНСК работи прекрасно – аз твърдя, че не работи. Така че предлагам да прецените – ще има ли заседание или няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: След като няма съгласие в залата, виждам, че залата е полупразна, не можем да преминем и към процедурно гласуване за удължаване на работното време. Междупрочем, докато уточним, останаха 6 мин. само до 14,00 ч., недостатъчни за развиването на въпросите.
Поради тази причина закривам днешното заседание.
Следващото заседание, както ви е известно, дами и господа, сряда – 9,00 часа. (Звъни.)

(Закрито в 13,54 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Любен Корнезов

Секретари:
Силвия Нейчева

Веселин Черкезов