Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Силвия Нейчева и Несрин Узун

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, на вашето внимание е програмата за работата на парламента за седмицата, като първите две точки са по ал. 7 на чл. 40 от нашия правилник. Според ротационния принцип първата е на Парламентарната група на Коалиция за България, а това е проект за решение по доклада на Временната анкетна комисия за проверка на Споразумението за експортна кредитна линия за инвестиционен проект между Република България и Банка Австрия Кредитанщалт и Договора за проектиране, построяване и оборудване на нова педиатрична университетска болница между Република България и фирма “Вамед Инженеринг” – Виена, Австрия.
Следва първото четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, внесен от Парламентарната група на ОДС.
След това са предложенията по ал. 3 на чл. 40, а именно:
1. Проект за решение за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия за разследване измамите с ДДС.
2. Второ четене на Законопроекта за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.
3. Повторно гласуване на оспорените текстове от Закона за политическите партии, приет от Народното събрание на 18.12.2004 г. и върнат с Указ № 376 на президента на Република България по чл. 101 от Конституцията на Република България.
4. Законопроект за ратифициране на Основното споразумение за сътрудничество между правителството на Република България и Детския фонд на Организацията на обединените нации.
5. Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол към Конвенцията срещу употребата на допинг на Съвета на Европа.
6. Законопроект за ратифициране на Протокола от 1992 г. за изменение на Международната конвенция за създаване на Международен фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт, 1971 г.
7. Първо четене на Законопроекта за защита на потребителите.
8. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина.
9. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
10. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси.
11. Второ четене на Законопроекта за генетично-модифицираните организми.
12. Проект за решение за одобряване на Стратегията за приватизация на Параходство “Българско речно плаване” АД – Русе.
13. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
14. Второ четене на Законопроекта за защита срещу домашното насилие.
15. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Националния дарителски фонд “13 века България”.
16. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за сдружения за напояване.
17. Ново обсъждане на Закона за изменение на Закона за водите, приет от Народното събрание на 29.09.2004 г. и върнат с Указ № 314 на президента на Република България по чл. 101 от Конституцията на Република България.
18. Парламентарен контрол.
Уважаеми народни представители, моля ви да гласувате този дневен ред.
Гласували 187 народни представители: за 174, против 4, въздържали се 9.
Този дневен ред се приема.
Следва серия от предложения по ал. 3 на чл. 40:
Първото предложение е на народния представител Йордан Нихризов, който предлага да се включи Законопроектът за инспекцията по труда с вносител Росица Тоткова. Това предложение многократно е било предлагано и обосновавано.
Моля, гласувайте това предложение на господин Нихризов.
Гласували 180 народни представители: за 86, против 75, въздържали се 19.
Не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Елиана Масева, която предлага да се включи като точка в дневния ред Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защитените територии.
Уважаеми народни представители, моля ви да гласувате това предложение.
Гласували 179 народни представители: за 88, против 33, въздържали се 58.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Теодора Константинова, която предлага да се включи в дневния ред Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 190 народни представители: за 86, против 67, въздържали се 37.
Това предложение не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Валентин Василев, който предлага в дневния ред да се включи Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 184 народни представители: за 56, против 71, въздържали се 57.
Това предложение не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Никола Джипов Николов, който предлага в дневния ред да се включи първото четене на Законопроекта за браншовите организации. Законопроектите са два – на народните представители Никола Джипов Николов и Панайот Ляков и на господин Валери Димитров и група народни представители.
Моля, гласувайте предложението на господин Никола Николов.
Гласували 183 народни представители: за 63, против 74, въздържали се 46.
Не се приема.
И последното предложение по ал. 3 на чл. 40 е с вносители Юнал Лютфи, Лютви Местан, Касим Дал, Емел Етем, Расим Муса, Юнал Тасим, Мустафа Зинал и т.н., да не изброявам всички, защото са 30, които предлагат в седмичната програма да бъде включено изслушване на заместник министър-председателя и министър на икономиката Лидия Шулева относно съдържанието на проекта за Меморандум за разбирателство между “Булгартабак” АД и “Бритиш Американ Табако”.
Те предлагат това да бъде на закрито заседание.
Първо, предлагам да гласуваме предложението за изслушване.
Моля, гласувайте.
Гласували 212 народни представители: за 204, против няма, въздържали се 8.
Предложението се приема и то се включва в дневния ред.
Господин Казак, заповядайте.

ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря на всички парламентарни групи, че подкрепиха предложението, подписано от 30 народни представители, за включване в седмичната програма на точката за изслушване на вицепремиера и министър на икономиката Лидия Шулева относно Меморандума за разбирателство между АД и “Бритиш американ табако” и “Булгартабак холдинг”.
Както чухте всички, предложението е това изслушване да стане на закрито заседание. Също така сме помолили председателя на Народното събрание да се разпореди текстът на този Меморандум да бъде предоставен на разположение на народните представители в деловодството – “Секретна секция”, съгласно установения ред, за да се даде възможност на народните представители да се запознаят с него.
Предлагам тази точка от седмичната програма да бъде т. 1 на утрешното заседание на Народното събрание.
Моля да поставите на гласуване това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има предложение приетата точка да бъде първа точка от утрешния ден.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 214 народни представители: за 156, против 1, въздържали се 57.
Предложението е прието.
Утре т. 1 е тази, за която стана дума, като тогава пленарната зала ще реши дали да бъде закрито заседанието.
Постъпили законопроекти и проекторешения за периода от 26 януари до 1 февруари:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи с вносител Пламен Моллов и група народни представители. Водеща е Комисията по земеделието и горите. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси, и на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Проект за решение за приемане на процедурни правила за изслушване… Нещо, което няма смисъл да чета, защото е минало отдавна.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители с вносител Даниел Вълчев и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по въпросите на гражданското общество.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране с вносител Лъчезар Тошев. Водеща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Разпределен е и на Комисията по образованието и науката.
Давам думата за процедурно предложение на госпожа Камелия Касабова.
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес изтича срокът за писмените предложения за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. Покрай тези напрегнати пленарни дни, които имахме, има много малко предложения, затова правя процедурно предложение срокът да бъде удължен с още два дни – до петък включително, до края на деня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има направено предложение за удължаване на срока до петък включително.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 169 народни представители: за 169, против и въздържали се няма.
Приема се.
Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Уважаеми колеги, имам процедурно предложение срокът за предложения по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията да бъде удължен с още пет дни, т.е. да изтече в понеделник от 18,00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има направено предложение за още едно удължаване на срок.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 157 народни представители: за 157, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Няколко съобщения.
Първо от народния представител Стоян Кушлев, който на основание чл. 72 от нашия правилник оттегля внесения от него Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националния център за аграрни науки.
Още едно съобщение: постъпил е и се раздава обобщен проект на Закона за научните степени и звания, изготвен на основание чл. 68, ал. 2 от нашия правилник. Това съобщение се прави с оглед на срока за писмени предложения.

Уважаеми народни представители, ако няма въпроси, по ал. 7 на чл. 40 започваме нашия дневен ред с точка първа:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ПО ДОКЛАДА НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕРКА НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ЕКСПОРТНА КРЕДИТНА ЛИНИЯ ЗА ИНВЕСТИЦИОНЕН ПРОЕКТ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И БАНКА АВСТРИЯ КРЕДИТАНЩАЛТ И ДОГОВОРА ЗА ПРОЕКТИРАНЕ, ПОСТРОЯВАНЕ И ОБОРУДВАНЕ НА НОВА ПЕДИАТРИЧНА УНИВЕРСИТЕТСКА БОЛНИЦА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ФИРМА “ВАМЕД ИНЖЕНЕРИНГ” – ВИЕНА, АВСТРИЯ.
Искам да припомня, че докладът на комисията беше представен, отложени са дебатите, което означава, че сега всъщност трябва да открием разискванията по този доклад, като има, разбира се, проект за решение, който беше представен в пленарната зала.
Уважаеми народни представители, откривам разискванията.
Давам думата на госпожа Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги! Както чухте, на основание чл. 40, ал. 7 Парламентарната група на Коалиция за България представя на вашето внимание проекта за решение, който предложи в резултат на своя доклад анкетната комисия по т.нар. “педиатрична болница”.
Вие си спомняте, че докладът беше раздаден на всички ни през последното тримесечие на 2004 г. Той беше достатъчно обстоен, достатъчно аргументиран и обоснован, на базата на което беше изготвен и съответният проект за решение, който е подписан от 11 члена в комисията, като двама от тях са с особено мнение.
Ще ми позволите, господин председателю, все пак да припомня на уважаемите колеги в Народното събрание за какво става реч.

Става реч, че с Решение от 21 юли 2004 г. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията създаде временна комисия, за да провери Споразумението за експортна кредитна линия за инвестиционен проект между Република България и австрийската Банка Аустрия Кредитàнщалт и Договора за проектиране, построяване и оборудване на педиатрична болница в България от виенската фирма "Вамед Инженеринг".
Създадената комисия беше въз основа на изказани съмнения от страна на специалисти в тази област, че кредитът, който се взима, и това, което ще бъде построено, е на твърде високи стойности и че не отговаря на необходимите изисквания, които се поставят в областта на здравеопазването.
Тъй като предполагам, че не сте гледали скоро доклада, си позволявам да кажа, че временната анкетна комисия е поискала становище от всички институции, като се започне от водещите специалисти в педиатрията в България, водещите специалисти в областта на здравеопазването, Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите, Министерството на икономиката, Министерския съвет с оглед да се предостави и стенограмата от взетото решение за тази кредитна линия.
Комисията също е предложила и на строителната фирма да присъства, за да може да даде своите аргументи за намеренията си в тази насока, на базата на които са направени разчети.
Искам да споделя с вас също, че работата на временната комисия беше твърде много затруднена от няколко неща, които са споменати в доклада. Споменато е, че министърът на финансите Милен Велчев не е отговорил на едно от изпратените му писма, мотивирайки се, че не е могъл да го намери в деловодството на Министерството на финансите. Госпожа Лидия Шулева до края на срока на действието на временната комисия не е предоставила протоколи от заседанието на Съвета за икономически реформи, на които са били обсъждани инвестиционните проекти за миналата година в страната и т.н., и т.н. Няма да се спирам на всички тези дами и господа от страна на правителството, които в една или друга степен не са подпомогнали активно дейността на комисията.
Официално предоставените документи са 24 на брой, допълнителни документи - още 19, и в своя доклад пространно комисията излага фактическата страна на въпроса, касаеща стойностните параметри на тази педиатрична болница, като в голяма степен стойността на един квадратен метър, на легло в тази педиатрична болница надхвърля значително, да не кажа с пъти, стойността на аналогични болници в Европа и в света, оборудвани по този начин.
Предоставени са също и данни относно строителните работи и споразумението, което е било сключено, както, разбира се, и известни параметри в инженерно-строителната и структурната дейност, в които се вижда, че една голяма част от негативите биха се поели от българската държава, ако те се случат. Включително и няколко милиона евро, свързани с допълнителни изисквания от страната, с която ние се договаряме.
В резултат на своя задълбочен анализ и работа комисията, която е направила над петнадесет заседания, излиза с проект за решение и аз ще си позволя да ви го прочета, за да ви напомня за какво става реч.
За да бъде по-кратко, направо ще мина към решението.
"Комисията предлага на Народното събрание да реши:
1. Приема Доклада на Временната анкетна комисия за проверка на Споразумението за експортно кредитна линия за инвестиционен проект между Република България и Банка Аустрия Кредитанщалт и Договора за проектиране, построяване и оборудване на нова педиатрична университетска болница между Република България и фирма "Вамед Инженеринг" - Виена, Австрия.
2. Народното събрание предлага на Министерския съвет на основание чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да оттегли Законопроекта за ратифициране на Споразумението за експортна кредитна линия за инвестиционен проект между Република България и Банка Аустрия Кредитанщалт № 402-02-35, внесен от Министерския съвет на 5 май 2004 г., и Законопроекта за ратифициране на Договора за проектиране, построяване и оборудване на нова педиатрична университетска болница между Република България и фирма "Вамед Инженеринг" – Виена, Австрия, № 402-02-34, внесен от Министерския съвет на 5 май 2004 г."
Моля народното представителство да внимава особено много на т. 3:
"3. Докладът на Временната комисия за проверка на Споразумението за експортна кредитна линия за инвестиционен проект между Република България и Банка Аустрия Кредитанщалт и Договора за проектиране, построяване и оборудване на нова педиатрична университетска болница между Република България и фирма "Вамед Инженеринг" – Виена, Австрия, да се предостави на главния прокурор на Република България за предприемане на действия съобразно правомощията му."
Искрено се надявам, че дебатът, който тогава не беше позволено да бъде проведен, ще се проведе днес и ще направим всичко възможно проектът за решение във връзка с една нецелесъобразна за българската държава, за българските граждани, за българската икономика сделка да не бъде допуснато да бъде финализирана. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Дебатът всъщност започна.
Госпожо Константинова, заповядайте, имате думата.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ОДС): Благодаря, господин председател.
Апелирам към всички колеги да се съсредоточат върху дебата днес, защото той е много важен, дебат, който за пореден път ще покаже какво е отношението както на правителството, така и на управляващото мнозинство към институциите, към междуинституционалните отношения, към законите и Конституцията в нашата страна.
Искам да кажа, че това е не по-маловажно от дебата, който беше проведен вчера, и тъй като това, ако се реши и се приеме, поради факта, че беше включено в бюджета незаконосъобразно и неконституционносъобразно, 42 млн. евро дълг ще легне върху плещите на българския данъкоплатец и на българския избирател. Мисля, че това трябва да бъде много добре осъзнато, анализирано и обмислено от хората, които стоят тук – някои от които си четат вестници, други си мислят може би какво ще правят довечера, а трети изобщо отсъстват.
Много Ви моля, не ми размятайте ръка. Елате и говорете оттук, ако имате какво да кажете.
В хода на работата на анкетната комисия възникнаха редица въпроси, които останаха без отговор не само тогава, но и до този момент.
Идеята за изграждане на нова педиатрична болница е възникнала през 2002 г. и никой не можа да ни каже чия е тя. Най-вероятно ще може да ни отговори уважаемият доц. Щерев, може би е възникнала ин витро, може би има само бащи, тъй като на първото представяне на този проект в "Хилтън" са присъствали един малък кръг от хора, министри от нашето правителство и премиерът Симеон Сакскобургготски. Въпреки всичко обаче нито един от министрите, които бяха поканени да отговарят пред анкетната комисия, не можа да ни каже чия е идеята. Много интересно е това, че тази идея не е била предшествана от анализ на детското здравеопазване, наличните ресурси в болничната педиатрична помощ и нуждите й за в бъдеще. Много интересно е това, че не е взето под внимание и не са поканени да дебатират идеята много известни наши специалисти по педиатрия – нито настоящият консултант, нито миналите консултанти. Един специалист като проф. Пилософ, ползващ се с огромен авторитет и много познания по тази материя, бившият национален консултант проф. Бобев и други не са взели участие в изготвянето на проекта, нито е била потърсена тяхната помощ, становище, мнение.
Проектът не включва всички структури, необходими за модерна детска болница по европейски модел, тоест тя да бъде поливалентна, с всички направления в педиатрията: детска хирургия, детска неврология, нефрология, онкохематология, детска урология и т.н.
Учудване буди липсата на отделение за детска хирургия, онкохематология и травматология, където според докладите, които получихме, и статистиките, които са направени, смъртността е най- висока сред децата.
При разглеждането на законопроектите за ратификация на Споразумението за експортна кредитна линия за инвестиционен проект между Република България и Банка Аустрия Кредитанщалт и договора за проектиране, в Народното събрание е представен неподписан проект, поради което не може да се установи кой е неговият автор, кой е възложил изготвянето на този проект и след като е възложено да бъде направена експертиза от ООД “АДА” е видно, че проектът е типов и не отговаря на изискванията на българското законодателство. Моят въпрос е как и защо Министерският съвет е приел такъв проект, който не отговаря на българското законодателство по отношение на строителството в нашата страна?
Много от експертните изводи са следните: че сградата е лошо ситуирана, структурирането ще създаде затруднения при функционирането на отделните й звена. Според архитектурния проект разгърнатата застроена площ на обекта възлиза на 11 хил. 807 кв. м, а според параметрите на предоставения за ратификация проект в Народното събрание са посочени 60 хил. кв. м. Задавам въпрос: това грешка ли е? Опит за заблуждение ли е? Умишлена грешка ли е и какво цели тя?
В бюджета на проекта за изграждане на новата педиатрична болница има нещо много интересно, което би било добре да бъде чуто от икономистите и архитектите, които присъстват тук. Предвидени са несъразмерно големи суми за проектиране и управление на проекта в размер на 7 млн. 259 хил. евро. Отнесени към строителната стойност, това е близо 40%. Забележете, за сравнение цените на всички фази на инвестиционното проектиране по Наредба № 1 на Камарата на архитектите в България са в размер на 3,5 до 10%. А са отбелязани, искани са 40%. За такъв вид строителство е необходимо да се отделят 5,5%, за управление на инвестиционен проект, надзор и инвеститорски контрол се полагат още приблизително 2% и сумата възлиза общо на 7,5%, като при тези обстоятелства, спазвайки закона и наредбите в нашата страна, би трябвало да се отделят само 1 млн. 960 хил. евро за проектиране и управление на проекта, а не посочените 7 млн. 259 хил. евро.
Отново потъпкване на законите, отново заблуждение както на Народното събрание, така и на нашите избиратели, поредната лъжа, поредният опит за кражба на правителството и на министрите, които са водили преговорите, които са се подписали и които са се съгласили всичко това да фигурира в проекта и в проектобюджета.
Не става ясно как е определена крайната цена на проекта, тъй като той не съдържа информация за обема на строителните работи, предвидените материали, оборудване, обзавеждане, както и параметрите на информационната система. Поради описателния характер на спецификациите за оборудване не е ясно дали исканата сума от 11 млн. 956 хил. евро е реалистична. Не е изпълнен Законът за обществените поръчки – чл. 3. С оглед стойността на строителството, доставките и услугите прилагането на Закона за обществените поръчки по отношение на тези дейности е задължително. Няма издадена виза за проектиране. До момента не е ясно и на кое строително петно ще се строи болницата. В експертизата на “АДА” ООД от 11 април 2004 г. е подчертано, че проектът на “Вамед инженеринг” не отговаря на изискванията на българското законодателство в областта на строителството. Защо се нарушават законите от министрите, от Министерския съвет, от премиера Сакскобургготски, от управляващото мнозинство, което без да мисли, без да е чело, без да е направило анализ, гласува в бюджета включения проект в разрез със закона и Конституцията?
В списъка от 16 юли 2003 г. на проектите, които ще се финансират с държавни заеми, този проект не е фигурирал. Въпреки това обаче в проекта за Бюджет 2004 г. е включен и проектът за болницата, без да е бил одобряван от Министерския съвет и от Съвета за структурна политика при Министерския съвет. По този начин органите на изпълнителната власт са подвели Народното събрание при приемането на бюджета и за 2004 г. Член 84, т. 9 от Конституцията изисква съгласие на Народното събрание за сключване на договорите за държавни заеми. С решение Народното събрание трябва да даде своето съгласие за сключване на договорите за държавни заеми и мандат на Министерския съвет да сключи договора. Тези изисквания на закона и на Конституцията не са спазени. Въпреки това с Протокол № 7 от 19 февруари 2004 г. Министерският съвет е одобрил проекта на споразумение като основа за водене на преговори и упълномощава министъра на здравеопазването господин Славчо Богоев и министъра на финансите Милен Велчев да водят преговорите и подпишат това споразумение от името на Република България при условие за последваща ратификация и е одобрил проекта на договора за проектиране и оборудване на нова университетска болница.
Много интересно е, че от стенографския запис и протокол не може да се разбере как е гласувано. Ясно е единствено, че министър-председателят Симеон Сакскобургготски е казал “подкрепям”. Не са отбелязани никакви други гласове, никакво гласуване. Съгласието е минало само с това, защото само един-единствен човек е казал “подкрепям”. Няма нищо друго в стенографския протокол.
Като венец на всичко стигаме и до следния факт. В договора е записано, че ако същият не влезе в сила до 30 юни 2004 г., то стойността му започва да се увеличава с по 0,4% месечно до ефективната дата на договор, но не повече от 5% от стойността на договора. Затова законопроектът за ратификация беше внесен толкова късно в Народното събрание, без да е предоставен проектът и с дълбокото убеждение, че притиснати от няколкото дни до 30 юни народните избраници ще гласуват “за” под зоркия поглед на зеления маркер, разбира се. Все пак се оказа, че има почтени народни представители, които продължават да смятат, че тегобата на едни 42 млн. евро и лихвите, които бихме плащали, не са от полза за нашите избиратели и за хората, които са ни гласували доверие и които ни слушат, когато няма забрана за това в електронните медии или пишат за нас, когато това не е под забрана в другите медии.
По силата на една клауза в договора Банка Аустрия Кредитанщалт може да иска обезщетение за вреди от това неизпълнение на началото на договора, тъй като споразумението е подчинено на австрийския закон, според който може да се окаже, че същото не е влязло в сила.
Аз няма да продължавам, защото ще има и други колеги, които ще се изкажат по работата на нашата комисия. Но искам да ви кажа, че това, което се случва, и това, което вие гласувахте в бюджета, е поредната безотговорност на управляващото мнозинство, на правителството и поредното доказателство за това, че това правителство е вредно за нашата страна, поредното доказателство за това, че това правителство е безотговорно и то не бива да продължава да води нашия народ назад. Защото за тези три години и седем месеца България можеше да бъде много, много по-напред. Благодаря ви. (Ръкопляскания от СДС и ОДС.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Константинова.
Госпожо Масларова, заповядайте за процедурен въпрос.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Аз правя едно процедурно предложение. Става въпрос за една немалка сума, става въпрос за една изключително важна сделка, става въпрос за един скандал, който ескалира в последните дни и на бял свят излизат неща, които не би трябвало да ги крием от гражданите на България.
Затова аз правя процедурно предложение от името на Парламентарната група на Коалиция за България този дебат, това разискване, тази точка от дневния ред да се предава по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Има процедурно предложение за пряко предаване на разискванията по тази точка от дневния ред.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 185 народни представители: за 93, против 68, въздържали се 24.
Това означава, ако правилно смятам, че предложението се приема.
Има процедурно предложение за прегласуване.
Заповядайте, господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
Моля за процедура за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, моля гласувайте отново направеното процедурно предложение за пряко предаване на разискванията по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Гласували 200 народни представители: за 102, против 74, въздържали се 24.
Приема се. (Ръкопляскания.)
Моля, включете камерите на Българската национална телевизия и микрофоните на Българското национално радио за пряко излъчване на разискванията по тази точка от дневния ред.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Пламен Кенаров, заповядайте.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (НС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Явно е, че в днешния пленарен ден ни е предоставена възможност да разговаряме по проблема за детското здравеопазване по искане на Коалиция за България на базата на анкетната комисия, която за първи път в българския парламент беше на паритетен принцип.
Днес обаче ние сме свидетели, че министрите, които са отговорни за тази дейност, за предизвикания дебат и анкетна комисия в България, отново липсват и техните столове стоят празни, хората, които предизвикаха този дебат, хората, които създадоха безпрецедентен случай в българската история – да се гаврят с българското здравеопазване. И всичко това е резултат на доклада, всичко това се вижда от изнесените факти в този доклад – по безпрецедентен път да се крадат пари от българското детско здравеопазване!
Уважаеми колеги, нашата комисия нямаше никакви пристрастия в политически аспект, тъй като тя беше паритетна и се даваше възможност дори на неучастващите от НДСВ, неизлъчили свои представители, да присъстват по време на заседанията. Всички протоколи им се предоставяха, така че тя беше една открита комисия. Истината е, че само малка част от електронните медии публикуваха резултатите, тъй като на тях не им беше спусната информационна завеса.
Споменавайки всички тези факти, мисля, че те говорят за особената ситуация в политическия живот в България особено през последната година и половина.
Но аз ще започна с въпросите на детското здравеопазване, тъй като те са изключително важни за всяко едно българско семейство и във връзка с декларираните принципи за депопулация на българската нация и демографската криза, в която се намира България.
Беше заявено ясно от повечето политически сили, включително и от НДСВ, че човекът стои в центъра на вниманието на политиката на Национално движение Симеон Втори. В рамките на тези три години и половина обаче ние виждаме също, че човекът е ясен и че той се намира в НДСВ и че човекът не е по принцип гражданинът на Република България.
В България имаме 28 детски отделения, които се намират в 28 областни болници, имаме и около 32 специализирани детски заведения, които се нуждаят от специална финансова помощ, за да може българското детско здравеопазване да бъде на европейски норми. Средно между 500 хил. лв. и 1 млн. лв. са необходими на всяко едно от тези детски отделения, за да може българската държава да се представи пред Европейския съюз с истинско детско здравеопазване, отговарящо на критериите, на моралните ценности, на европейската ценностна система за здравеопазване. В България имаме само в София около 50% използваемост в момента на детските легла, защото има свръхразкрити болнични детски легла. По данни на нашите национални консултанти, по данни на статистиката на заболеваемостта и болничната използваемост на леглата се вижда, че сега съществуващият фонд от детски легла в София надхвърля около един път нуждите на детското здравеопазване в София.
Успоредно с това имаме рязко влошаване на заболеваемостта в цялата страна и недостатъчно квалифицирана медицинска помощ по отношение на детското здравеопазване, по отношение на профилактичните програми, по отношение промоцията на здравето на нашите деца, а не когато се разболеят.
Успоредно с липсата на какъвто и да е анализ на детското здравеопазване в Република България, на състоянието на детското здравеопазване в столицата, на ненаправени анализи за бъдещо устойчиво развитие на тази част от здравеопазването, незнайно от кого не можахме като комисия да разберем кой е инициаторът на строителството на нова детска болница! Всички национални консултанти, всички специалисти по детско здравеопазване в София са на мнение, че ако трябва да се прави детска болница, то тя трябва да бъде многофункционална. Какво разбираме под "многофункционалност", колеги? В нея да има: вътрешно отделение, кардиологично отделение за децата, да има гастроентерологично отделение, да има неврологично отделение, да има онкологично отделение и заедно с това, забележете, да има детска неврохирургия, да има детска ортопедия, да има трансплантационен детски център, да има детска коремна хирургия. В момента те са разпокъсани. Коремната хирургия се намира в "Пирогов", детската ортопедия се намира в Горна баня, детската неврохирургия се намира в Александровската болница. Успоредно с това има два блока, построени за педиатрични детски комплексни болници. Едната се намира на територията на Александровска болница, другата се намира в Горна баня.
Ни в клин, ни в ръкав ни се предлага да се построи една нова, наречена Университетска детска болница в София, само с шест отделения, забележете, като малка хотелска част, само с вътрешни отделения. Никакви хирургии, никаква тежка артилерия, тоест операционните, реанимациите – скъпите неща в една държава, и там, където е високата смъртност на децата ни.
Забележете, сегашната Детска университетска клиника е със шест отделения: гастроетерология, пулмология, кардиология, която има 0,6% смъртност, ще бъде новата детска болница, обаче в модерна сграда, при положение, че смъртността е някъде около 12-13% в останалите сектори на детското здравеопазване. И с това се казва: да, виждате ли, ние ще подобрим детската смъртност и ще помогнем на българските деца.
Успоредно с това един от мотивите е: ще се подобри инфраструктурата. Забележете, нашите деца от България, примерно от Пловдив, от регионите в Североизточна България, в Северозападна България ще пътуват до тази болница, защото по този начин щели да получат по-добра, по квалифицирана медицинска помощ, а те се нуждаят от медицинска помощ на място, не да пристигат в такава детска болница.
За разлика от европейския модел, който децентрализира специализираната детска помощ по места, ние отново превръщаме системата на детското здравеопазване в свръхцентрализация, но само на теория. Защото в тази болница няма да могат да се обслужват хирургично децата ни. Дори една трансплантация на бъбрек няма да може да се направи в тази болница.
Аз се надявах, когато слушах големите приказки, че в тази болница ще има наистина съсредоточена последна дума авангардна апаратура. Оказа се, че най-скъпото нещо в тази болница, уважаеми колеги, ще бъде един спираловиден скенер. Дори ангеографът, с който трябва да изследва съдовите заболявания на децата, с това да визуализираме, да покажем образно нарушенията в съдовете на мозъка, в съдовете на сърцето, във вътрешните органи – и това няма да го има, което го има в една обикновена болница. А тя струва 42 млн. 700 хил. евро. Това прави около 90 млн. лв. българска пара.
Успоредно с това, колеги, ще бъдат освободени всички строителни работи, машини и съоръжения, министърът каза, че пясъкът няма да бъде освободен, от данък добавена стойност. Наложихме ДДС върху лекарствата, а върху строителните материали поради това, че имаме чужд контрагент, и тухлите включително може би ще бъдат “Итонг”, може би бетонът ще бъде различен, ще го освободим от ДДС. Или желязото ще бъде различно, то няма да бъде от “Кремиковци”, ще го освободим от ДДС. Върху 90 млн. лв. 20%, освободено от ДДС, са още 20 млн. лв. щети на българската държава, на българския бюджет, на българския данъкоплатец. Изстискани пари от потта, от труда и от кръвта на българина.
Защо се прави това? Дали наистина идеята е детското здравеопазване в България да бъде стабилно? Дали наистина идеята е децата в България да са нещо като приоритет или зад цялата тази теза има далавера? Мен вече никой не може да ме убеди като народен представител, че зад тезата детска болница не стои кражба, груба кражба, която се извършва пред лицето на целия български народ, включително и пред вас, уважаеми колеги народни представители.
Ще ви дам една малка подробност, за която не се говори толкова много в медиите, която не се обсъжда толкова много публично. Аз мисля, че тази трибуна е мястото, откъдето ние можем да кажем на целия български народ какво всъщност е гласено.
Идеята наистина е възникнала 2002 г., без да знаем от кого е дошла. Вероятно е тръгнала от Виена, както ни беше казано. Идеята в България да има детска болница тръгва от Виена, а не от София. Ставало е дума за две болници. Поради това, че ние вече сме член на НАТО, трябва да имаме инфекциозна болница. Във връзка с някои заплахи от тероризъм и опасностите, които съществуват във връзка с новите условия, България трябва да има изключително добре подготвена инфекциозна болница. Но успоредно с това тя трябва да има и наистина добра детска болница. Стартирайки идеята във Виена е за две болници. Едната е със 150 легла – детска болница, другата е с 300 легла – инфекциозна болница. При представянето на проекта обаче през 2002 г. изведнъж първата, голямата болница с 300 легла, е изчезнала от този проект. Тя не съществува, колеги. Има само една болница от 150 легла. Другата се е изпарила. Само че в т. 2 на проекта за такъв договор е записано, че на втория етап вероятно за два пъти повече пари “Вамед Инженеринг” ще ни построи и инфекциозна болница. Поради което една година по-късно при представянето на двата законопроекта в нашия парламент е описано, че наистина такава болница ще искат да строят, но договарянето на кредитната линия, което вероятно ще бъде по-голямо, ще бъде в по-късен етап. Така че, уважаеми колеги, ние ще построим един скъп хотел, без да решим проблемите на детското здравеопазване, замазвайки очите на българския народ, за първи път демагогствайки в историята ни с детското здравеопазване и с децата на България и на по-късен етап ще построим втора болница, вероятно за два пъти повече пари.
Истината е, че в този проект, както е оформен той, в сроковете няма да може да бъде построена дори тази болница и неустойките, които се прехвърлят върху българската държава, ще доведат до изкопаването на една голяма яма и вероятно вдигането на някакви основи. Аз не вярвам в осъществяването на такъв проект, уважаеми колеги, като човек, който в последните 15 години е работил само в управление на здравеопазването. Вие, ако имате смелостта, подкрепете го.
Затова ви моля, подкрепете идеята, която внесохме в проектите за решения по отношение на тази болница, ако наистина имаме националноотговорно мислене по отношение на нашите деца. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за процедура, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз бих искала да попитам когато българският парламент, висшият орган в страната, в парламентарната Република България вземе едно решение, кой се подчинява на това решение и кой не се подчинява? Само преди десетина минути ние гласувахме точно този дебат, свързан с ощетяването на българските граждани, на българската държава с 46 млн. евро, да бъде предаван по Националната телевизия и по Националното радио. Само че Националната телевизия предава нещо друго. То сигурно е много важно, аз не поставям под съмнение важността на различните програмни схеми на Националната телевизия, но смятам, че Вашето задължение е да направите справка и отново да разберем ще се излъчва ли този дебат по Националната телевизия и Националното радио или ще излъчваме инициативите на българския премиер на базата на дебата вчера, свързан с взаимодействието и толерантността, екипността и разбирателството между институциите в Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ще направя справка, госпожо Масларова, защо точно в момента не се излъчва. Взето е решение и би трябвало дебатът да се излъчва.
Заповядайте за втора процедура, госпожо Георгиева.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (НВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, правя процедура да бъдат поканени в залата министър Милен Велчев, заместник министър-председателят Шулева, господин Славчо Богоев. И ще се аргументирам защо. Ако прочетете какво е записано на стр. 3 в доклада, няма защо ние само да се запознаваме, те също трябва да отговорят на въпросите, на които не са отговорили на комисията.
Първо, господин Милен Велчев не е отговорил на изпратените писма, като се е мотивирал, че впоследствие не е могъл да ги намери в Деловодството на Министерството на финансите.
Министър Шулева до края на срока на действие на комисията не е предоставила протоколите от заседание на Съвета за икономическа реформа във връзка с обсъжданите инвестиционни проекти.
И господин Славчо Богоев изобщо не е уважил тази комисия.
Смятам, че те трябва да дойдат тук и да отговорят на всички тези въпроси, които бяха задавани и от страна на господин Кенаров, и на въпросите, които е констатирала комисията. Много моля, госпожо председател, да бъдат поканени ресорните министри. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Георгиева.
Моля, обадете се на министрите. Моля да бъдат поканени министрите Велчев, Шулева и Богоев да отговарят на поставените въпроси, а предаването по телевизията току-що е започнало.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС, от място): Защо сега? Някой е виновен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не мога да Ви кажа, ще проверя това.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС, от място): Как така не можете? Намерете виновните!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: В момента, докато водя ли, господин Радев, да намеря виновните?
Господин Паница, заповядайте за процедурно предложение.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Госпожа Георгиева се изрази – “да бъдат поканени”. Моето предложение е въпросните министри да бъдат задължени да дойдат тук, начело с министър-председателя, за да може министър-председателят да разбере за какво е казал: “приема се еднолично”.
Моето предложение е да бъдат задължени да присъстват тук на този дебат, начело с министър-председателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Процедурно предложение пленарна зала да задължи министър-председателя и тримата министри да дойдат в залата. (Реплики от ОДС.)
Моля да гласуваме това процедурно предложение.
Гласували 153 народни представители: за 95, против 53, въздържали се 5.
Процедурното предложение се приема.
Моля да предадете за това решение на пленарната зала.
Още една процедура – заповядайте, господин Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам процедурно половин час почивка, докато дойдат посочените лица, тъй като в това време – в този половин час вероятно ще има много сериозни изказвания, които те трябва да чуят, и въпроси, които са зададени към тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Обявявам 15-минутна почивка. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Заседанието продължава.
Министър Богоев е в сградата на Народното събрание и всеки момент ще дойде, министър Велчев пътува насам, министър Шулева и министър-председателят са в Народния театър на откриването на Ромската конференция и при първа възможност ще дойдат.
Имате думата за изказвания.
Господин Паница, заповядайте за изказване.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, това, което беше поднесено на народното представителство като проект за детска болница, като цяло характеризирам като един пладнешки грабеж – пладнешки грабеж от българския данъкоплатец, защото тези 42 млн. евро без ДДС, трябва да бъдат връщани от българския данъкоплатец. Лошото е, че някои хора още не осъзнават за какво става дума и гласуват машинално.
Този проект никога не е бил консултиран с националните консултанти по педиатрия – преди 2002 г. от проф. Драган Бобев, а след 2002 г. от проф. Яко Пилософ, т.е. хората, които най-много разбират от педиатрия в тази страна не са давали мнение за този проект. Оттук започват съмненията – защо имаше терапевтични отделения в този проект и няма, да речем, онкологично отделение? (Шум и реплики в залата.)
Защо няма хирургично отделение? Знаете ли защо? Защото това е един типов проект и нищо повече! Един типов проект, който струва прекалено скъпо. На всичкото отгоре той не отговаря на българското законодателство – няма строително петно, няма виза за проектиране, обаче има финансиране.
“Съвсем случайно” в документите е визирано, че разгънатата застроена площ ще бъде 60 000 кв. м. Оказа се обаче, че тази разгъната застроена площ е 11 807 кв. м. Много малка разлика!? Пак, за да се оправдае тази невероятна сума – сума-грабеж, пак повтарям.
Когато във Временната анкетна комисия попитахме министър Велчев, а е жалко, че го няма тук: “Министър Велчев, нямаше ли по-изгоден заем? Нямаше ли начин да се намери банка, която да даде по-изгоден заем?”. Отговорът беше много наивен и смешен. Той каза: “Да, сигурно има няколко банки, но нямаше време!”. Доста наивно за хора, които разбират какво значи държавно гарантиран заем и как се отпуска той от всяка банка – почти моментално.
Странни са сумите, които са заложени в този проект – 7 млн. 259 хил. евро, забележете, което е около 40% от общата сума за проектиране и управление, когато нормално тази сума за подобни строежи е от 3 до 10%.
Една друга скандална цифра, забележете, за 150 легла - информационната система за 150 обикновени терапевтични легла е 4 млн. 600 хил. евро, което прави близо над 9 млн. лв. За цялата Национална здравноосигурителна каса сумата за информационната система беше 7 млн. лв. Забележете – за една цяла Каса в държавата България информационната система е 7 млн. лв., а за 150 легла – над 9 млн. лв.! Това наричаме грабеж!
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Господин Паница, искайте да го предават по телевизията! Отново не се излъчва по телевизията!
ВАСИЛ ПАНИЦА: Чувам, че отново няма предаване по телевизията. Това показва, че вчерашният дебат няма никаква стойност. Това показва, че потъпкването на парламентаризма продължава и никой не си е взел поука от това, което говорихме вчера.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Министър-председателят е по-важен от парламента! Него да го предават по сателита! (Шум и реплики в залата.)
ВАСИЛ ПАНИЦА: И накрая искам да ви кажа, че едно реанимационно легло в Европейския съюз, изградено по супер модерни проекти, като е вложено всичко, каквото е необходимо, струва между 40 и 68 хил. евро, максимум 68 хил. евро! Тук не се говори за реанимационни легла. Става дума за обикновени терапевтични легла, всяко от които струва 333 хил. евро! Фантастична, колосална сума! Това пак наричаме грабеж, който хората трябва да плащат.
Искам да призова народните представители да отхвърлят този проект, който ще натовари излишно българският данъкоплатец, а освен това искам да ви призова за малко повече достойнство, когато решите какво да гласувате. Така ще измием срама и от Народното събрание! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Паница.
Имате думата за процедурно предложение, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Госпожо председател, свикнахме с това, че този парламент е на дъното на обществения рейтинг и самите ние сме виновни за това състояние на българския парламент. Никакво уважение – отникъде! Презрение дори!
Не може един Министерски съвет, който вчера и оня ден, и миналата седмица, се подиграваше с парламентаризма, днес да продължава това Народно събрание да го прави на маймуна. И вие, както и председателят, да се държите неангажиращо.
В този момент, независимо от днешното решение преди 15-20 мин., и по двете телевизии – и Националната, и сателитният канал, отново се предават речите на Симеон Сакскобургготски, а не това, което реши парламентът. Това парламент ли е, питам аз? Кой ще уважава такъв парламент?
Госпожо председател, аз Ви моля, настоявам, да намерите виновното лице в този парламент или извън него, което за сетен път ни кара да вярваме, че това не е парламент, а нещо, което няма право да съществува повече. И Ви моля, да намерите виновните лица, да откриете кой е причината за това поредно унижение на българския парламент и да потърсим най-сурово наказание. А до момента на включването на Националната телевизия и Националното радио да прекратите това заседание и то да започне тогава, когато министрите, които беше гласувано да се явят, не да бъдат поканени – да бъдат задължени да се явят тук, и да дадат отговор на тези въпроси. Защото тук става въпрос, госпожо председател, за една гигантска далавера и тя ще бъде доказана от хората, които ще говорят. Но тази далавера мнозинството се опита да я прикрие с това, че гласува да няма публично предаване на тези дебати.
И сега имам чувството, че и ръководството на Народното събрание, ако не направи това, което предложих преди малко, ще бъде съучастник към допълнителното доопозоряване на българския парламент. Моля ви, пак казвам, искам да гласуваме прекратяване на заседанието, докато министрите дойдат тук и отговорят на нашите въпроси, и докато Националната телевизия и Националното радио не започнат директно предаване от парламента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: В момента има директно предаване от парламента, господин Радев. Току-що ми казаха.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (встрани от микрофоните): Преди 3 мин. нямаше.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Възможно е на моменти да го прекъсват. Дадено е изрично указание пряко да се излъчва, а защо някой не го прави – ще проверя. Но в момента заседанието се излъчва.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (встрани от микрофоните): Ще спрем заседанието, докато дойдат министрите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Значи Вие, ако искате прекъсване е едно, ако искате прекратяване, означава днес повече да нямаме пленарен ден. Правим процедурно уточнение.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (встрани от микрофоните): Прекъсване. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказване.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС, от място): Аз имам процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Нали това решение, направено от вашата парламентарна група, да бъдат задължени министрите, беше гласувано. (Шум и реплики в залата.) Поканила съм ги. Не мога да ги доведа с НСБОП. Задължила съм ги, казаха, че ще дойдат. На път е министър Велчев. Къде е господин Богоев? Разбрах, че е в пленарната зала.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Госпожо председател, аз предложих да прекъснете заседанието, а не да давате думата за изказване. Това е моето оригинално предложение. Вие не можете да се отклоните от него, най-много можете да го подложите на гласуване – нямате друг ход. Не може да давате думата след такова процедурно предложение. Аз искам прекъсване, докато министрите дойдат тук, застанат пред нас, погледнат в очите това мнозинство, което накараха да гласува позора им. Защото те, смятам, че се опозориха, съгласявайки се на това да се искат толкова много пари – половината, от които ще бъдат откраднати. И те това го знаят чудесно, но се съгласиха. Защото аз ще им задам въпроса: това съгласие каква цена има? Но те трябва да бъдат тук, затова искам да прекратите заседанието, докато министрите не дойдат.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Вие изказване ли правите?
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Това да не е Аврамов дом? Вие се изказвате без карта. То петъкът мина. Сега ще почнем да си говорим без карта. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Постъпи процедурно предложение от господин Радев. На основание чл. 42, ал. 2 той иска отлагане на заседанието, не прекратяване.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Не, не!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: А какво иска?
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Той не е поискал нищо, защото картата му я нямаше.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Нямаше карта, не уточни какво иска. Да уточни процедурата си въз основа на чл. 42, ал. 2 от правилника. (Шум и реплики в залата.) Моля ви, вземете правилника и се позовете на един от възможните текстове на правилника.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Ето я картата. Сега има карта вече.
Госпожо председател, с две думи пояснявам, за да няма неразбирателство. Моето процедурно предложение, оригиналното, е да спрем заседанието, да прекъснем това заседание, до момента, в който министрите, които трябва да дадат отговор на въпросите на народните представители, се явят тук и отговорят. За това става дума и нищо повече. Разбира се, че може господин Илчев да прави насрещни предложения колкото иска, но не се отклонявайте от моето оригинално предложение.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): То не може да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Обратно процедурно предложение – господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! По искане на група народни представители започна обсъждане на кредита от Австрийската банка за построяване на детска болница.
По искане на група народни представители се включиха камерите на Националната телевизия и Националното радио. Започна дебатът, изложи се докладът на комисията, продължават дебатите. Господин Славчо Богоев е тук.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС, от място): Къде е?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Всеки момент ще влезе в пленарната зала.
На второ място, той е отговорен за тези въпроси, които поставя комисията. И ако вие наистина искате да се води дебат за построяването на детска болница в България, дайте да продължим този дебат. Ако искате да се прави някакъв цирк тук, с викането на този или онзи министър, с викове, с крясъци и с разни никакво основание имащи искания, то тогава кажете да правим точно това. Ако ще правим дебата, да го продължим и да го правим професионално, като вземем всички аргументи от страна на това, което е намерила комисията, и съобразно …
Правя обратното процедурно предложение да продължим дебата по доклада на комисията за кредита от Австрийската банка. Благодаря.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ОДС, от място): Няма го изписано там. Все едно не е казал нищо. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля за тишина в залата.
Има процедурно предложение от господин Муравей Радев. Той го конкретизира втори път, правейки предложението, че става въпрос за прекратяване на заседанието.
Господин Радев, моля Ви, повече няма да Ви дам думата. Някой друг, ако иска да направи процедурно предложение? Имаме правилник и този правилник изрично изброява хипотезите, които представляват процедурно предложение по водене на заседанията. Вземете чл. 42, ал. 2 от правилника и някой от вашата парламентарна група да се позове на някои от възможните хипотези, предвидени там.
Господин Кацаров, заповядайте.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, в правилника наистина пише така, но в Конституцията пише друго. Пише, че министър-председателят и министрите са длъжни да се явят в Народното събрание, когато бъдат повикани.
В момента Народното събрание, ако продължи тази дискусия, може би ще бъде в синхрон със своя правилник, но ще бъде в нарушение на Конституцията. Затова трябва да бъде спряно заседанието на Народното събрание, докато не се изпълни решението – тук да се явят и да участват в дискусията министър-председателят и министрите, за което ние вече гласувахме.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Продължаваме дискусията. “Спиране на заседанието” – такова понятие нито Конституцията, нито правилникът познават.
ВЛАДИМИР ДОНЧEВ (НДСВ, от място): Искам да направя противно процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Тук няма процедура, за да има противно процедурно предложение.
Имате думата за изказвания по тази точка от дневния ред.
Заповядайте, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! За пореден път ставаме свидетели, че решението на върховния орган – Народното събрание на Република България, не важи за кабинета. Аз мисля, че този дебат е важен и въпросите, които ще бъдат зададени, ще продължат да бъдат задавани впоследствие от българския народ на кабинета.
За какво става дума, уважаеми колеги? И нека предварително да кажем, че България наистина има нужда от една национална детска болница, има нужда от една национална стратегия по отношение на детската заболеваемост и детската смъртност. Защото показателите на този етап не са такива, каквито всички ние искаме да видим.
Но когато се пристъпва към подобно нещо, то става след широко обсъждане със специалистите, които се занимават с този проблем, става с един много точен анализ на проблемите – преди всичко на детското здравеопазване, на детската смъртност, на онези неща, които определят лошите показатели в този момент по този въпрос.
Имало ли е подобно нещо, колеги? Подобно нещо не е имало. Не става ясно въпреки доста упорития труд на анкетната комисия как се зародила тази идея. Казвам “не става ясно”, защото ако някой внимателно прочете протоколите от заседанията и дискусиите – както с министър Финков, така и с министър Богоев, ще види, че има противоречия по този въпрос, защото единият твърди, че няма решение на политическия кабинет, а другият казва, че има подобно решение.
Така или иначе решение, което да постави генералния въпрос има ли нужда, от каква нужда, в какво време, как това ще бъде постигнато – няма. Не е ясно, уважаеми колеги, къде се заражда това решение. Не е ясно, забележете, как се появява и фирмата, спечелила търга - “Вамед Инженеринг”. Дали тя се появява по принцип, защото някой е казал, че би могло това да се случи, или някой е довел тази фирма, за да я срещне с представители на Министерството на здравеопазването?
Така или иначе в тези разговори на “Вамед Инженеринг” се поставя задачата да покажат какво биха могли да направят. Няколко месеца по-късно в хотел “Хилтън” се промоцира един проект, който е типов проект на болници, строени от тази фирма по света, които обаче не са вследствие на поставено задание и категорично не отговарят на необходимостта от национална детска болница в България. Тук беше казано, да не повтарям, една болница единствено и само с шест вътрешни отделения.
Тогава тази промоция е станала в присъствието както на министър-председателя, така и на няколко министри, така и на няколко експерти. Там се е говорело, че проектът предвижда на втори етап изграждането на втора болница – инфекциозна. Този проект, по-скоро макет, не е бил придружен в онзи момент с нужните документи, придружаващи всеки проект, който ще започва да се строи. А и няма как да бъде възможно те да бъдат представени, уважаеми колеги, защото и досега не е поискана виза за строителство, не е поискано разрешение за строителство, не е определена застроителната плътност на обекта.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Това ли ти пречи?!
БОРИСЛАВ КИТОВ: Не е ясно къде и как ще се строи. Не е възможно да бъде направен един истински проект, който да отговаря на българското законодателство, без тези механизми да бъдат налице. Никой не може да подготвя проект за собствена къща, без да знае къде ще я построи.
Оттам насетне “Вамед Инженеринг” посочва един кредитор, който може да осигури средствата, но забележете, уважаеми колеги, те посочват и обема на средствата. Някой от вас, уважаеми колеги, би ли строил нещо, без предварително да има проект, без да знае за каква цена ще го строи? А за да се калкулира и да се определи, ако щете с относителна точност, цената на едно строителство, трябва да има много детайлни прецизни документи, които да показват какви количества материали ще бъдат включени, за да може оттам да се определи и цената. Такова нещо няма.
Разбира се, възниква въпросът можело ли е да се обяви търг за търсене на по-добър кредитор. На този въпрос министър Велчев отговаря положително – “Да, има доста банки, които биха дали по-изгодни условия, но би отнело повече време”. Да, защото никоя банка не би отпуснала пари, без да има ясни проекти, без всичко да е съвсем ясно.
Уважаеми колеги, аз задавам въпроса: кое налага да се бърза, кое налага да не се търсят по-изгодни условия по този въпрос? Оттам насетне се получава нещо парадоксално, което за пореден път показва, че институциите в България не действат в синхрон. Съгласно Конституцията и българското законодателство, за да се започне един преговор за заем, който изисква държавна гаранция, Народното събрание трябва да даде съгласие. Бихте ли дали вие, колеги, съгласие, ако не бъде представено какво ще се прави, защо ще се прави, къде ще се прави, как ще се прави и горе-долу колко ще струва?!
Нещо повече. Когато този проект е в проучвателна фаза и минава през комисията, която обсъжда дали може да се отпусне държавен заем, той не получава одобрение, защото не отговаря на условията, които се изискват от наредбата, или ако не напълно, поне до голяма степен не отговаря. И изведнъж той след това влиза в бюджета на държавата, без да е ясно как. Разбирате ли?! Не става ясно как влиза, след като съветът не го е одобрил.
Колеги, започват се преговори с фирмата строител и кредитор - Банка Аустрия Кредитанщалт. Знаете ли, няма обаче назначена комисия, която да води преговорите. Няма паметни бележки, които да показват как са се водили преговорите и кое е наложило съгласие или не. Не е ясно кой е изготвил един български договор, подписан от нашето правителство.

Отговорите по този въпрос са, видите ли, ами, различни служители. На всеки етап различни служители. И се получава един крайно неизгоден договор за България, колеги, в който дори да бъде спряно строителството по вина на изпълнителя, българската държава плаща. Получава се един договор, с който “Вамед Инженеринг” може да вкарва пясък и чакъл от чужбина и то да бъде освободено от ДДС. Да, има такива клаузи.
И в крайна сметка започваме да говорим за последните неща.
Какви са цените? Уважаеми колеги, едва ли има български народен представител с минимални разбирания по този въпрос, който да не знае, че в днешните условия, ако щеш най-доброто строителство, включително да купиш и земята, няма да надвишава 500-600 евро на кв. м – говоря ви тук за каренски мрамор и за най-луксозно строителство. Не да купиш, а да го строиш, колко ти излиза – искам правилно да разберете. Недейте гледайте пазарната цена. Става въпрос за строителство.
Господин Милчев, 2000 евро да си го построиш ти излиза, а не колко ще го продадеш.
И когато става въпрос за проектиране и управление на един проект – има международни, български и световни норми. И в най-скъпите норми, за най-тежките обекти – тежки, когато се говори при лоши, при трудни условия, проектирането и управлението на един проект не надвишава около 10%. Средно българските норми са около 7%. Тук се искат 17%, колеги.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ОДС, от място): Четиридесет процента.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Говорим 17% за управление. Четиридесет процента е само от самото строителство, то включва управлението, включва и доставката на апаратури и останалите неща.
Говорим за една информационна система, която не е ноу-хау, защото ноу-хау ти дава поръчка. В самия договор се казва, че кредиторът ще осигури информационна система, която ще бъде адаптирана, забележете, от подизпълнител българин. Но дори това да е така, дори да вземем най-скъпите цени, едва ли цената на информационната система може да надвишава повече от милион евро. И това е доказано в доклада. Но, забележете, поне това да оставаше при нас. На третата година ние ще трябва да го върнем на този, който ни го е доставил.
Всичко това за пореден път доказва тезата, че се иска да се направи една сделка, която не е прозрачна, която не е обсъдена. Опитва се да бъде заблуден българският парламент. И в крайна сметка ще натовари българската държава и българските данъкоплатци с една доста тежка сума. Сума, която би могла да свърши работа за построяване на две болници.
И аз питам: една малка част от тези пари можеха ли да бъдат дадени, за да подобрят състоянието на детското здравеопазване в България, които определено щяха да помогнат за намаляване на детската заболеваемост и смъртност?
Ето, уважаеми колеги, с един съвсем спокоен и добронамерен тон ви казвам, че това е една неизгодна сделка за България. Една сделка, която е направена в противоречие с правилата, в противоречие на законите и българската Конституция, и за пореден път показва, че институциите в България не работят в синхрон, в полза на българското общество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Китов, Вие сте председател на тази временна анкетна комисия. Вие чудесно знаете съдържанието, чудесно знаете историята на това заболяване, на тази гигантска измама, на тази откровена кражба пред очите на целия български народ, прикривана и опитващо се мнозинство, което прави някакви нещастни опити да прикрие тази гигантска измама и кражба пред очите на целия български народ.
Аз ви задавам въпроса така: знаейки цялата тази история, след като в Комисията по здравеопазване този проект, влизайки най-напред, бе отхвърлен, след това бе прехвърлен в Комисията по бюджет и финанси, когато самите народни представители от мнозинството се възмутиха при тази откровена кражба и казаха, че няма да го подкрепят, как така на второто заседание единодушно те гласуваха “за”? Коя е онази сила, която можа да промени тяхното дълбоко убеждение, че тук има нещо много нередно?
На заседанието на Бюджетната комисия аз зададох въпроса на стоящият тук министър знае ли той колко е терена, на който ще се строи, знае ли колко е петното на тази болница, знае ли колко е разгънатата застроена площ на тази нова, гигантска болница за тези много пари? Оказа се, че не знае. Накрая се оказа, че няма проект, но има огромна цена без проект. Всичко това вие, във вашата комисия, го знаете. Коя е оная сила, която накара тоя министър освен морално да поеме един изключително тежък, може би и наказателен ангажимент? Коя е оная сила, която накара един финансов министър да приеме явно, явно противоестествен проект - проект, който не може да бъде защитен отникъде нито икономически, нито финансово, нито, ако щете, от медицинска гледна точка? Коя е онази сила, господин Китов, която можа да пречупи волята на тези хора, да ги направи послушни и да ги накара да гласуват за този проект? И днес народните представители от мнозинството, аз влизам в тяхното неудобство да защитават онова, което знаят, че не трябва да бъде защитавано и ви питам: има ли някой човек от тази комисия, задълбочено запознат с цялата история, който може с чиста съвест да каже от тази трибуна кой е виновен за този позор на българския парламент?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Времето Ви изтече, господин Радев. Моля, съобразявайте се със звуковите сигнали и с времето.
Господин Китов, заповядайте за дуплика.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин Радев, аз Ви благодаря за въпроса и бих искал само малко да го допълня. Със същата сила накрая председателят на Народното събрание проф. Герджиков три седмици, след като го беше разпределил на Комисията по здравеопазването, като водеща комисия, го оттегли в противоречие също с нашия правилник. Но тази е силата, която накара едни много съвестни хора, които всеки ден си идват в Народното събрание, да не влязат в петък. Това е политическото ръководство на НДСВ и лично на министър-председателя Симеон Сакскобургготски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за изказване, господин министър Богоев.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Приоритетите на стратегията за преструктуриране на болничната помощ е рационализиране и модернизиране на болничната помощ и повишаване на нейната ефективност. Министерството на здравеопазването реши да започне реалната реализация на стратегията от детското здравеопазване. Затова предложихме инвестиционния проект – преструктуриране на Специализирана болница за активно лечение на детски болести в София и изграждане на нова педиатрична университетска болница. Предвижда се новата педиатрична университетска болница в София да бъде образцов център за цяла България. Тя ще бъде проектирана в съответствие с най-новите международни стандарти с оглед осигуряването на специализирани услуги при лечението на детските заболявания.
Целта на проекта е оптимизиране на медицинските услуги и подобряване качеството на болничната помощ. Ще се увеличат възможностите на лечебното заведение да отговори адекватно на нарастващите и изменящи се нужди на детското население от вторична и третична болнична помощ. Без съмнение така ще се повиши качеството на живота на децата. Възникващите здравни нужди налагат да се намери начин за снабдяване на болничните заведения с по-добро оборудване, да се изградят необходимите нови заведения, за да се предостави качествена болнична помощ за децата. За никого не е тайна, че годините на прехода нанесоха най-силния си удар срещу децата на България. У нас детската смъртност е на най-високо ниво в сравнение не само с развитите западноевропейски страни, а и със страните, преживели прехода, от Централна и Източна Европа.
Общият анализ на резултатите за развитието на населението и демографските процеси показва, че страната ни се намира в тежък демографски преход. Той се характеризира с изключително ниска раждаемост на населението и продължаващо поддържане на сравнително високо равнище на обща и детска смъртност. Вярвам, че ще се съгласите с мен, че построяването на уникална за страната ни детска болница е първата крачка в решаването на този проблем. Предимствата на едно ново строителство са очевидни. Те следва да бъдат разгледани по отношение на съвременните технологии. Сега се използват нови строителни материали, отговарящи на световните изисквания и стандарти. Това допринася до качество на обитаване на средата, както и до енергоспестяваща ефективност. От друга страна, вие знаете, че съществуващата университетска болница за активно лечение на детски болести е в изключително лошо състояние в момента. Всичките й сгради са много стари. Някои са строени през 1930 г. и оттогава, за съжаление, не са били поддържани редовно. Освен това, стандартът, качеството на по-голямата част от медицинското и немедицинско оборудване на болницата също е много остаряло и трябва да се подмени изцяло. Невъзможно е да се преоборудва болнична сграда на приемлива цена, а и резултатите не могат изобщо да бъдат сравнявани с изискванията на най-модерните болници по света. Това е заключението от експертизата на българо-австрийската група.
Във връзка с медицинското и немедицинско оборудване следва да се отбележи, че то не подлежи на никаква модернизация или обновление, следователно то трябва да се замести с изцяло ново оборудване. Сегашното състояние на сградния фонд не позволява монтирането и работата на ново и модерно медицинско оборудване. Нововъзникващите здравни нужди и трагичното състояние на болничните заведения и оборудване налагат българското правителство да намери начини за снабдяване на болниците с по-добро оборудване в съответствие с европейските стандарти. За да бъдем в състояние да предоставим качествена болнична помощ на пациентите, е наложително в някои случаи да се изградят нови заведения.
Новата педиатрична болница е инвестиция, която ще подобри качеството на предоставяните здравни грижи за децата и условията на труд на медицинския персонал в столицата. Там се намира университетската болница, в която е и Катедрата по педиатрия на Медицинския университет. В тази болница са съсредоточени най-много републикански консултанти от различни сфери на педиатрията. Къде другаде, ако не там, се реализира диагностика и лечение на високоспециализирано ниво. То не може да бъде предоставено в необходимата степен в нито една друга педиатрична болница в страната. Именно поради това тази болница е референтна и е от републиканско значение.
Всичко казано дотук – демографските проблеми на страната, в частност нивото на детската смъртност, лошото състояние на сегашната педиатрична болница в София и предимствата на един нов, съвременно оборудван университетски център ни мотивираха да предложим проекта.
Уважаеми дами и господа народни представители, построяването на педиатрична болница е неоценим подарък за нашите деца. Реализирането на проекта е реално доказателство за спазването на духа на Конвенцията за правата на детето. Това е уникална възможност да започнем да живеем и мислим като европейци и да надскочим балканския си манталитет. Ще ми се да мисля, че това е само първата крачка, която ще направим, за да доближим нашето здравеопазване до високите технологии на Европа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Богоев.
Господин Щерев има думата за изказване. Заповядайте.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз съм сигурен, че ще се съгласите с мен, че Тридесет и деветото Народно събрание ще бъде запомнено с построеното, създаденото от НДСВ и от ДПС… (смях и реплики от ОДС) и със създадените анкетни комисии от опозицията. Нямат брой анкетните комисии, които бяха създадени от опозицията по време на това Народно събрание. (Реплики от опозицията.)
Нека се върнем към темата, а именно построяването на детската болница. В доклада на анкетната комисия се говори за това, че нямало дебат, нямало обсъждане за това дали трябва да има детска болница или не. Направете си труда да прочетете Доклада от 2003-2004 г. на Министерството на здравеопазването за състоянието на здравните индикатори за населението у нас. Направете си труда да го прочетете и тогава ще видите има ли нужда от детска болница, има ли нужда от болници въобще, има ли нужда от някакво преструктуриране на здравеопазването.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ОДС, от място): Недей спекулира.
АТАНАС ЩЕРЕВ: На второ място, бяха представени какви ли не за пред обществеността несъстоятелни аргументи за това, че не трябва да има построяване на детска болница. Специалистите, виждате ли, били против построяването на детска болница. Професор Драган Бобев обаче казва: "Налага се построяването на педиатрична болница, заради съвременното лечение на децата ни". Старата педиатрия е тоталитарен паметник, чиято издръжка е като наливане на пари в дупка. Това не се споменава от анкетната комисия. Не се споменава и мнението на националния консултант по педиатрия доц. Пилософ, който казва, че реализацията на проекта ще е неоценим подарък за българските деца.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ОДС, от място): Къде го казва това нещо?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Говори се, че има стари сгради, виждате ли, които са построени на груб строеж и те не се правят на модерна педиатрия, ами сега ще се строи нова болница. Не се говори за това, че техническата експертиза показва, че тези тоталитарни паметници трябва да се съборят. Те са проектирани, строени преди 30 години и не отговарят на никакви съвременни изисквания, за да станат съвременна педиатрична болница. Абсолютно е невъзможно това да се прави на модерна болница.
Говори се за болничния фонд. Държавните болници в София действително са много с леглата, които имат, но влезте в която и да е от държавните болници, включително и в педиатричната болница, и вижте какви са условията там. Отговарят ли тези болници на съвременни изисквания, на европейски изисквания? Трябва ли да се наливат пари в ремонти на тези болници или трябва да се построят наистина нови заведения, които засега построените са само частни здравни заведения? Държавата не е построила нито една болница в последните 15 години. (Реплики от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля за тишина в залата!
АТАНАС ЩЕРЕВ: Говори се за това, че тази болница от 150 легла била много малка. Дайте да строим и за детска хирургия, и за детска ендокринология, и за еди-какво си. Няма да строим такива паметници на културата в кавички, паметници по хиляда легла. Когато се видя, че този аргумент е смешен, че тази болница е малка, току-що господин Радев каза: "Такава гигантска болница ще строим". (Реплики от ОДС.) Аз не мога да разбера малка ли е, гигантска ли е болницата, която ще се строи!
Уважаеми дами и господа, болницата, която ще се строи, е на 6 хиляди квадратни метра и разгъната застроена площ малко по-малко от 12 хиляди квадратни метра. Това е истината – със 150 легла, с модерно оборудване и с модерни технологии.
Що се отнася до цената. Това е най-голямата измислица, която можеше да бъде казана, като се правят най-различни сравнения за това, виждате ли, колко струвал квадратен метър построена площ. Тук става въпрос за проектиране, построяване и оборудване. Зависи с какво се оборудва тази болница.

И накрая именно поради всички тези аргументи – не било по обществените поръчки. Това е по силата на международен договор! Ако четете Закона за обществените поръчки ще видите, че по чл. 6 законът не се прилага при предвидени международни споразумения, които се възлагат по определена в тях процедура. За какви нарушения ми говорите – че не било по Закона за обществените поръчки?! Точно заради всички тези и други аргументи НДСВ не участва в тази анкетна комисия за построяването на детската болница. Неслучайно отказахме участие.
Построяването на тази болница беше заложено както в Бюджет 2004, така и в Бюджет 2005 и има съответния идеен проект.
Всеки, които има малко понятие от строителство, малко, не кой знае колко…
РЕПЛИКА ОТ ОДС: А ти имаш ли?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Смятам, че имам, защото съм построил поне една болница! Най-напред се започва с идеен проект. Трябва да кажете целта, която искате и си поставяте, след това започвате да търсите финансиране. Никой, дами и господа, не започва да прави проектиране с всичките подпроектни задания, когато не е осигурил финансиране. Това е просто от глупаво по-глупаво. Има елементарна логика: имате идеен проект, излагате идеята и тогава търсите финансиране. Когато дойде финансирането, в зависимост от финансирането, което сте осигурили, започвате: първо – проектиране, второ – проектиране по специалности, трето – започва построяването, четвърто – строителния надзор, пето – оборудването, след това – обучението на персонала. За да имаме финансиране, трябва да имаме сключено такова споразумение. Как иначе да се направи предварително проектирането? Има идеен проект. Точно затова, имайки предвид всички тези недомислици, си мисля, че опозицията всъщност иска да спре проекта, иска да няма построена детска болница, и, второ, да няма 80 млн. лв. инвестиции в здравеопазването! Това е истинската цел.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ОДС, от място): Това не е инвестиция!
АТАНАС ЩЕРЕВ: Истинската цел е тази – да няма 80 милиона инвестиции в здравеопазването и да няма детска болница. Защото ще се запомни, че тази детска болница е построена от правителството на НДСВ и ДПС! (Ръкопляскания в ОДС и НДСВ, викове “У-у-у” от ОДС.)
Защото тази болница ще бъде построена за здравето и в интерес на стотиците хиляди български деца, които се нуждаят от модерно лечение.
Именно затова трябва да се спре строителството на такава детска болница.
Затова предлагам към доклада към решението, което е предложено, да се приеме първа точка, като се прибави: “Приема за сведение доклада на временната анкетна комисия…” и т.н.
Второ, втора точка да се отхвърли – “Народното събрание предлага на Министерския съвет да оттегли законопроекта” и т.н. Тази точка да се премахне от проекторешението. (Шум в ОДС.)
И трета точка – “Докладът на Временната комисия да отиде в прокуратурата за предприемане на действия съобразно пълномощията” да се приеме.
Това предлагам, защото не е истинската цел да отиде в прокуратурата, а знаете предварително, че няма нарушение. Целта е да спрете строителството на болницата.
Защото, аз ако мислех, че има далавера в цялата тази работа…
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ОДС, от място): Щеше да се включиш!
АТАНАС ЩЕРЕВ: …щях да изчакам започването на строителството на болницата и тогава да предам на прокуратурата всички, които са направили нарушения! (Оживление в залата.)
Вашата логика, разбира се, е обратната. Логиката е да се спре строителството на болницата независимо дали има или няма нарушения.
Затова, тъй като няма да можем да разследваме, мисля, че ще се съгласите с мен, дали има нарушения или не, нека докладът на временната анкетна комисия да бъде представен на прокуратурата. Нека прокуратурата да вземе отношение по този въпрос, но нека да продължим да работим така, както трябва и така, както ни повелява статусът на народни представители – за благото на българския народ и българските деца! Нека да има детска болница в България! Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми доц. Щерев, всяко нещо, построено в Република България, е дело на българските граждани, които със своите данъци дават своя дял да се построи едно или друго нещо в България, а не да се лепят лъскави табелки на името на една или друга фаворизирала себе си политическа сила.
Много страшно е, бих казала, че е цинично зад необходимостта от модерно здравно осигуряване и лечение на най-свидното на всеки български гражданин – децата му, да се дебатира и да се прокарват корпоративни интереси на Национално движение Симеон Втори. Убедена съм, че в тази зала няма нито един човек, който да е срещу построяването на модерна, съвременна, дори скъпоструваща здравна институция, в която да се лекуват българските деца – тук, у нас, в България, с българските специалисти, а не в чужбина. Но от доклада на временната комисия, уважаеми доц. Щерев, недвусмислено личи, че тук става реч не за грижа за децата, а за пладнешки грабеж и кражба, за грубо потъпкване на българското законодателство и за взимане на едни такива пари, на които им се вика “комисионни”, за да обогатите определено съсловие и определена върхушка в управляващото мнозинство.
Това не е интересът на българските граждани! Ние всички вкупом ще гласуваме за такова строителство, но когато то отговаря на съвременните изисквания, а не да ми говорите, че имало съвременни материали и те щели да струват по-скъпо и да ми казвате, че ние не знаем колко струва един квадратен метър. Че къде по света в квадратния метър не се включва проектирането, строителството и всичко останало?
Тук става въпрос зад една изключително благородна и хуманна дейност да се крие едно престъпление на НДСВ! (Единични ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за втора реплика, господин Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колежки и колеги! Използвам възможността да кажа най-мекото, което е възможно, ама най-мекото – и министърът, и Щерев лъжат! А твърдото ще го кажа като се изказвам.
Министърът лъже, защото много добре знае, че никакви проекти не са имали в министерството, когато той е бил заместник-министър, а Финков е бил министър, когато изведнъж в това министерство е минал представител на фирмата “Вамед Инженеринг”, погледнал, че пише Министерство на здравеопазването, влязъл вътре и предложил проекта. Това децата в предучилищна възраст няма да го повярват като приказка на добрата фея в лицето на австрийската фирма “Вамед Инженеринг”, респективно на нейния съдружник Банка Австрия.
Второ, не дойдохте в комисията, доц. Щерев, защото този проект е таен. Той е лично по поръчка на министър-председателя. След почивката ще Ви обясня откъде тръгва цялата работа, но Вие не сте вътре в нещата, затова не вземахте отношение – защото Ви е страх да не би да настъпите интереса на вашия шеф. Затова вие и Новото време избягахте от тази комисия. Защо не дойдохте в комисията – там да изложите тези мощни аргументи, а тук сега вземате отношение? Защо? Просто защото Ви е страх и просто защото въпреки всичко, понеже Вие сте строил болница, дълбоко в душата си знаете, че това е ментарджилък, че тук има голяма далавера, защото иначе на Вас не може да Ви се вярва на клетвената декларация, че за Вашата болница, която също е много хубава, сте вземал само 1 милион кредит. Останалите откъде са?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за трета реплика, госпожо Константинова.

ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Щерев, с неудобство, но все пак трябва да Ви кажа, че Вие подменихте темата и спекулирате с дадената Ви дума. Вие извършихте спекулация с това, че голяма част от народните представители, присъстващи тук, не знаят истината за това, тъй като не са чели, абсолютно съм сигурна, поне две трети от доклада на анкетната комисия. Извършихте спекулация с това, че ни обвинихте, че ние не искаме да се построи детска болница. Това е лъжа! Аз го казвам смело: това е лъжа!
Ние искаме и знаем, че трябва да има модерна детска болница, но тя не трябва да бъде само една. И тази модерна детска болница, която трябва да се строи, никога не сме казали, че трябва да бъде с хиляда легла. Или че някой от нас бил казал, че е малка, а друг – голяма. Тази модерна детска болница би струвала три пъти по-малко и това е доказано от хора, които са експерти, и би струвала 14 млн. евро, а не 42 млн. 800 хил. Това е също лъжа!
Можеше да се построи една болница с остатъка до 42 милиона, да се модернизират и оборудват всички отделения, които в момента има в България, и да се направи съответната квалификация на хората, които работят там.
Не смятам, че е в интерес на българския народ и на българските граждани да връщат тези 42 млн. евро – те и поколенията след тях. Това е една безумна спекулация, безумна безотговорност от страна на тези, които са водили преговорите, и не са пожелали дори да видят дали има друга банка, която да даде на по-добри, преференциални лихви този заем.
Ние не искаме заем, който да обременява българския народ. Ние искаме да има модерни болници, в интерес на децата и без да говорим с такъв апломб, защото се предава по телевизията, към хората и към тези, които ни гледат, искаме да бъде построена една нормална болница, да не се спекулира и да не се краде от парите на хората.
Мисля, че след като няма виза за проектиране, след като няма дори строително петно, законите се нарушават и по много други параграфи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате право на дуплика, господин Щерев. Заповядайте.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Масларова! Вярно е, всичко е на народа. Обаче е вярно също, че едни правителства рушат и разграждат, а други строят. Това също е вярно. Нашето правителство строи. Какво да направим сега? Строят се повече неща, отколкото се разграждат. Други правителства има – разграждат. Това е истината! А който краде, прокуратурата ще го доказва. Няма да го доказваме ние.
Искам да кажа на д-р Игнатов: какъв таен проект, като искаме ратификация от Народното събрание, пред всички граждани на Република България? За какъв таен проект говорите, д-р Игнатов?
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ОДС, от място): Ще обясня.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Ще ми обясните, добре.
А що се отнася до болницата, която аз съм построил, публично съм казал откъде съм взел всички средства.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ОДС, от място): Откъде?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Госпожо председател, ще ми дадете ли повече от три минути, защото трябва да разкажа откъде съм взел пари?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля Ви, господин Щерев, не губете време.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Друг път, добре.
Говори се също така, че не били знаели народните представители за какво става въпрос. Ами, точно за това е дебатът сега: да чуят и да видят. И да решат по съвест за какво става въпрос и след това да гласуват.
Какъв смисъл има, д-р Константинова, да ви кажа, че голяма част от констатациите във вашия доклад са лъжа? Никакъв смисъл няма да се обвиняваме взаимно в лъжи. Нека прокуратурата, съгласно т. 3 от Решението да доказва дали има нарушения, дали има кражби, дали има далавери. Аз искам само едно нещо: нека да има нова детска болница! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Вие бяхте свидетели, че аз се върнах на тази трибуна и мога да говоря единствено и благодарение, бих казал, способността и гения на българските лекари. Ние имаме изключителни лекари и специалисти. И затова аз слушам с особен интерес, когато лекарите говорят дори и в качеството си на политици. Слушах изказването и на Кенаров, на когото има за какво лично да съм благодарен за това, което казах преди малко, слушах изказването на Константинова, на Китов, на Игнатов и на другите колеги.
Аз съм притеснен от това, че някои от тях изказаха съмнение, че дори и да бъдат отделени тези средства, ще бъдат постигнати целите, които преследваме. Аз лично мисля, че няма сериозен човек, който да повярва, че едните – добрите, искат да дадат и да построят, а другите – лошите, им е свидно и не искат да отделят от българските пари няколко десетки милиона за здравето на българските деца. Това са думи, които са адресирани към наивници, каквито в България няма.
Въпросът е друг. Въпросът тук е как се управлява България. Или по-конкретно казано, как управлението на България постига с парите на България целите на България. Това е политическият въпрос. Това е държавническо управленският аспект на темата, която разглеждаме, и всякакви други залитания в тяснопрофесионални становища не могат да подменят този голям въпрос. Това сродява днешната дискусия с другите стари теми – как отдаваме ресурсите на България на концесия и постигаме ли стратегическите цели на България? Как приватизираме богатството на България? Способни ли сме да заложим преследването на целите на България?
Това е общото и с днешната тема, която отново ни противопостави. Защо ни противопостави? Прав е д-р Щерев, че най-напред трябва да бъде поставена целта. Това е вярно. Обаче за съжаление през последните години в България преди да бъде дефинирана целта се предпочита мероприятието, от което могат да се изкарат добри пари за определени хора. Òози белег на управлението на България в преходния период го бележи с нисък коефициент на общественополезно действие и затова, вместо да настигаме другите страни, ние продължаваме да изоставаме.
Министърът казва, че целта е образцов център. Аз, без да съм специалист, дотолкова доколкото разбирам от управление, бих дефинирал друга цел на това общественозначимо мероприятие.
На какво сме свидетели? Свидетели сме, че можем да отделим 5 милиона за фонд за детско здравеопазване. Свидетели сме на президентската инициатива, която впрегна солидарността на стотици хиляди българи, за да съберат 1 млн. 400 хил. лв. Свидетели сме на това, че всички сме готови да дадем още 40 милиона допълнително за детска болница. И какво? Ще имаме нова образцова болница?

Моите консултации с гениални български лекари, чиито имена няма да спомена...
МАРИАНА КОСТАДИНОВА (НДСВ, от място): Защо?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Искате имената – това са и Гайдарски, и Спасов, и други, които са богатство за България. И те, и други специалисти казват, че сега е моментът не да направим още една болница, един фонд и една инициатива на президента, сега е моментът да дадем толкова български пари и да направим един европейски университетски център за лечение на деца. Защото когато на мен ми се налагаше да пътувам за чужбина, аз се отказах, защото е страшно скъпо да имаш придружител, да му намериш хотел, да платиш и т.н. И затова от инициативата на президента могат да се лекуват 10 деца, от фонда, който рекламирахте, може да се лекуват няколко десетки деца, но българските деца, които се нуждаят, са стотици и хиляди. Тези специалисти, които ползваме за консултанти, гениалните български лекари, които са тук и в България, с парите, които ние трябва да им дадем, могат да изградят център, в който да се квалифицират и обучават български специалисти и тук да идват да се лекуват децата на света, а не да изпращаме десетина от болните български деца и хладнокръвно да игнорираме другите. Но това е друго управленско решение. Това е друга философия. Това иска друг кръг на обсъждане и отговорност. Ето защо темата, която обсъждаме, трябва да започне от целта.
Дали някой се е сетил, че понеже може да ни даде пари и имаме нужда, трябва да реализираме този проект, за да получи той неговото, а България каквото остане, или ние трябва да решаваме своите дела с нашата отговорност и с нашата компетентност? Аз смятам, че е сбъркана постановката. Предложен ни е проект, подхвърлена ни е идея, дадени са ни пари за нещо, което ни е нужно, но не по схемата, която е по кройката на българския проблем и на българското решение. Затова предлагам да изоставим всичките си преднамерено формирани позиции и да дадем мандат на управлението на страната да прецени може ли да се съединят всички отделни дребни ручейчета, които не дават желания резултат, в едно голямо, грандиозно, ново дело за българското детско здравеопазване. Без да правим сметка кой колко ще вземе от комисионите, за тухлите, за варта, за ДДС и за всички други неща, за които говорихте. Нека покажем, че можем да вземаме оптимални решения, нека покажем, че с парите на България можем да постигаме целите на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Божинов.
Имате думата за реплика, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Божинов, на практика става въпрос точно за такъв проект, за какъвто говорите. За това, за което говорите. Защото не е необходимо когато се прави един център за лечение, за обучение на специалисти, той да бъде от 1500 легла. Става въпрос точно за това нещо – да има един център, как ще се нарече той е отделен въпрос, където да могат да се обучават български специалисти и да се лекуват българските деца тук, с модерните методи и с модерната апаратура, а не някъде другаде, вън от страната. Нека да го направим.
Ако правилно съм Ви разбрал, Вие подкрепяте проекта на Министерския съвет. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за втора реплика, госпожо Константинова.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ОДС): Трябва да имаме наистина център за квалификация и за модерно лечение на децата. В този център обаче би трябвало да има различните видове отделения, може да не са всички, които основно ще помогнат на децата в този аспект, който води до най-голяма смъртност, травматизъм и т.н. Но в същото време трябва този център да бъде построен така, че едно легло да не струва 288 хил. евро, както излиза по разчетите на този проект и този заем, а да излиза така, както в цяла Европа – най-скъпите легла излизат до 40 хил. евро, с най-скъпата апаратура, която няма да има в тази болница, тъй като няма съответните отделения, които изискват най-скъпата апаратура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Кенаров, заповядайте.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (НС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Божинов, първо, благодаря за топлите думи, които казахте към мен и към някои от моите колеги, които чисто професионално са работили. Много Ви благодаря. Вие поставихте въпроса от национална, от държавническа гледна точка, за което също Ви благодаря.
Господин Щерев, Вие като Пилат Понтийски също се опитвате да изкривите думите дори и на господин Божинов. Той каза “университетски и национален център, в който нашите деца да не ходят да се лекуват в чужбина”. С отделението, което предлагате и защитавате Вие, включително и министърът, пулмологично отделение, не ходят нашите деца в чужбина. Гастроентерологично отделение – не ходят нашите деца по чужбина. Интензивно отделение – със самолет ли ще ги водим? Ще има интензивно отделение. Кардиологично отделение – нашите деца се оперират тук. Освен това това не е и хирургично отделение, което ще ги изпраща, господин Щерев. Децата не отиват заради онкологични заболявания, както е при Драган Бобев...
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ, от място): Прави реплика на господин Божинов, не на мен.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ: Да, тъй като господин Божинов заяви проблеми, а Вие ги изкривихте, господин Щерев. Пилат Понтийски в българския парламент 2000 години не ни е необходим. Питахме ви колко струва вашата болница.
Извинявайте, господин Божинов, че понякога човек може да повиши тон, но когато наистина става дума за националния интерес на българските деца, а не на децата на господин Щерев, на българските деца, става дума за нещо по-сериозно. И не трябва по този начин с насмешка и демагогия да се отнасяте. Какво да кажем за децата в регионите, където има турски граждани? Какво да кажем в някои други региони. Ще пътуват до тази болница, а кой ще ги изпраща в чужбина?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кенаров.
Господин Божинов, имате право на дуплика, макар че, доколкото се ориентирах, последната реплика не беше насочена към Вас.
Заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, от трите реплики разбирам, че моето изказване е провокирало размисли от колегите, които се изказаха след мен. Искам да отклоня впечатлението, което се е създало у господин Щерев, че моето изказване е в подкрепа точно на този проект. Моето изказване искаше да посочи, че за да имаме висока ефективност, трябва да дефинираме целите си ясно, прозрачно и искрено, а да не обслужваме групи от хора, които покрай и заради интересите на страната са си направили добра сметка какво ще получат за себе си. Това е бедата. Нея трябва да преодолеем. И промяната в управлението на страната трябва да бъде белязана с тази своя характерна нова особеност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Откривам втората част от нашето пленарно заседание. Дискусията продължава.
Заповядайте, д-р Додов, имате думата.
АТАНАС ДОДОВ (НДСВ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В близо 2-часовия дебат във връзка с изграждането на новата педиатрична болница се чуха различни мнения и становища и нито едно против необходимостта от изграждането на такава болница. В България поне от две десетилетия не е изграждано специализирано лечебно заведение за лечение на деца. Има необходимост, потребно е. Не само за тези 150 деца, които ще бъдат лекувани там, но и за бъдещо обучение на студенти, за бъдещо обучение на специализанти, бъдеща следдипломна квалификация на специализантите и специалистите по педиатрия. Наложително, крайно необходимо.
Най-общо становища, които бяха изразени: необходимост от такава болница има, смущаваща е цената, за която ще бъде изградена такава болница. Откровено казано, и на мен ми се вижда скъпо: 42 млн. евро не е ни най-малко нито за европейска, нито за която и да е развита държава от света. Четиридесет и два милиона евро за болница е нещо голямо, крупно, но в сравнение с това, което ще се придобие, може би си заслужава да помислим дали е скъпо или не. В аргументите и фактите, които бяха изказани, на няколко пъти беше упомената цифрата 300-320 хил. евро за най-скъпо струващото легло за специализирана помощ в травматология, неврохирургия, реанимация и т.н. Не всички легла, които ще бъдат в тази болница, са от най-скъпо платените, но цената, за която е проектодоговорът, е 280 хил. евро, което е с 10% по-евтино от това, което досега е изграждано.
Бих казал, че гаранция за изпълнението на този договор е името на Банка Австрия. Знаете - име, не бих казал което да е оспоримо в банковия свят, оттам идва кредитът. Австрийската строителна фирма, която ще изгражда тази болница, е строила няколко в Европа. Построила е най-добрата детска болница в Австрия. Така че не виждам нищо нередно или нищо съмнително, ако тази строителна фирма построи тази болница. Освен това гаранцията “до ключ” и след ратификация от Народното събрание не е ни най-малък ангажимент и бих казал, че е гаранция за завършване докрай строежа на тази болница.
Ще се върна пак на първия въпрос, който повдигнах за цената на болницата. Естествено цената е европейска, стандартът е европейски, изискванията към построяването и оборудването на болницата са европейски. Сега става източване на средства чрез пари за ремонти – между 16 и 17 млн. лв. дава Министерството на здравеопазването за ремонтите на болниците. Ако бъде сключен този договор, от бюджета на Република България ще бъдат харчени 18-19 млн. лв. Не е без значение, че тази болница ще функционира през това време, докато се възстановява заемът. Бих казал: на вниманието на народните представители, на тяхната съвест и намерение трябва да се постави не тази сума – 42 милиона, а тази сума, която е от 16 милиона, която Министерството на здравеопазването, повтарям, всяка година дава за ремонти; в сравнение – ако дава 19 милиона годишно и имаме чисто нова педиатрична болница, която ще функционира през този период. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Додов.
Уважаеми народни представители, позволете ми от ваше име и от мое име да приветствам гостите от Република Македония, по-точно от македонския парламент, които в момента са гости на нашето пленарно заседание. (Народните представители стават и с ръкопляскания посрещат гостите, които са на балкона.) Благодаря ви.
Продължаваме нашата работа.
За реплика има думата народният представител Христо Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Додов! От сутринта слушам тези дебати и не мога да разбера защо всеки излиза тук и говори за целесъобразност за създаване на такава клиника. Разбира се, всички знаем отчайващото състояние на българските болници и естествено строежът на една болница е от голямо значение, особено за подрастващото поколение. Педиатрията е изключително важна за здравето на нацията.
Тук става въпрос, че в дневния ред се иска да се гласува едно решение за целесъобразни действия на министър-председателя и на правителството. Как този кредит е бил взет, как се е стигнало до него, защо продължаваме тези дебати “за” или “против” тази болница, колко е полезна и колко безполезна, колко щяло да струва едно легло и т.н.? Това са последствия. Тук мисля, че работа на парламента е не да дава експертни оценки, а да следи за законосъобразни или незаконосъобразни действия на министър-председателя и правителството. Затова става дума. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Додов, имате думата за дуплика. Заповядайте.
АТАНАС ДОДОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Кирчев, той, кредитът, не е факт. Кредитът е проект. След няколко месеца, ако Народното събрание ратифицира договора, вследствие на този договор ще бъде отпуснат този кредит от Банка Австрия. Такъв кредит в момента не съществува.
Другото, което искам да кажа, но не знам дали е във връзка с въпроса, който е насочен към кредитирането – няма никаква потайност или нещо скрито в тези намерения да бъде построена тази болница.
В края на 2001 г. и в Министерството на здравеопазването, и в Министерския съвет ставаше въпрос точно за тази болница. Тя е вследствие на стратегията и плана, които са изготвени от вашето правителство и са подписани от господин Жотев.
Вторият аргумент, който бих искал да кажа в подкрепа на тезата си, че през 2003 г. тук, в Народното събрание се говореше за тази педиатрична болница. Сега за трети път се говори. Втори път в Народното събрание за нея се спомена във връзка с бюджета на Република България за 2005 г. Трети път се говори сега, в този дебат за проекторешенията на анкетната комисия. Няма нищо потайно, нищо дискретно, нищо скрито, според мен. Решението е прието с протокол на Министерския съвет и още веднъж повтарям, че се говореше за нея един път през 2001 г., през 2003 г. тук, в Народното събрание във връзка с бюджета на Република България и през 2004 г. пак с бюджета на Република България.
Кредитът ще бъде някога факт, може би, но след законното конституционно ратифициране на договора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата за изказване народният представител Кръстьо Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, има риск да подменим темата на днешния дебат. Въпросът, който беше повдигнат от нашата комисия преди няколко месеца и, слава Богу, дойде до предложение за решение за създаване на специална анкетна комисия, не засяга това дали да се строи или не педиатрична болница и изобщо не оспорва необходимостта в България лечебните заведения да бъдат модернизирани, включително със строителството на нови такива.
Доктор Додов, Вие или сте много добър човек, или сте много наивен и някой Ви заблуждава, че виждате ли, тук има организирана съпротива срещу тези, които искат да се направи педиатрична болница.
Въпросът е другаäе – въпросът е за сметка на кого, с чии пари и дали ще има нова възможност да се краде от държавния бюджет? За това става дума. И въпросът е дали парламентът има право да упражни функцията си на контрол и да проследи един особен проект, който от самото начало буди съмнения.
Да, нека да се строи болница, но проектът да струва под 2 млн. лв. като проектантска работа, а не четири пъти повече. И това е доказано от експерти и то не случайни, че става зад гърба на парламента. Когато дойде време да се приеме схемата за кредитиране, да се одобрява тя, тогава вече ще бъде късно да се върнат нещата назад.
Второ, нека да се строи болница, но няколко пъти тук, колеги, и в Комисията по здравеопазване се дадоха примери колко струва едно легло и как може да бъде направена в София педиатрична болница, без да се харчат толкова много пари.
И третият въпрос, който трябва да изчистим, защото идват избори – трябва да паднат всички съмнения, че пряко или косвено приближени хора на управляващите до върха са свързани финансово с този проект.
Да, знам, че е неприятно. Неприятно е да те питат и когато те питат, ти самият се чудиш къде да отидеш – да станеш от стола, да излезеш навън, да стоиш тук, да се червиш и т.н., но това е парламент! Това е същността на питането!
И накрая на моето изказване нещо, което ми се струва, че трябва да се вземе предвид сега, за да не си създадем работа след няколко месеца, ако още работи този парламент в сегашния си състав.
Проектът за ратификация на този заем няма да мине. В залата той няма да мине и вие го знаете много добре. Ако мине, ще бъде върнат от президента, защото знам, че той няма да направи такъв компромис. И го доказа няколко пъти. Дайте да не си създаваме допълнителна и излишна работа – заради шепа хора ние тук да се срамим, че произвеждаме некачествени закони или закони, които преследват открито корпоративни и лобистки цели. Ето това е същността на спора днес – когато няма пари за лекарства, за болници и т.н., да се задели една немалка част от това, което държавата може да похарчи, за да обслужи нечии интереси.
Аз подкрепям предложението. Деветдесет процента от депутатите няма защо да се страхуват. Това вас не ви засяга. Вие не бъркате в кацата с мед. Дайте да подкрепим решението и нещата да се изяснят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за реплика господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми проф. Петков! (Шум и реплики в залата.)
Професор Петков, извинявайте, но искам да Ви направя една реплика.
Вие току-що казахте, че е необходима такава болница и че можем да включим към Вашето изказване и това на господин Божинов. Вие, разбира се, се разграничавате от това, че тук е възможно да има корупция, възможно е да има съответни незаконни действия и т.н. Добре, нека да ги разделим на две тези неща. Нека да вървим към една ратификация и на тази ратификация нека да разпишем тогава и параметрите на по-нататъшното финансиране, защото ние говорим тук за един заем от 42 млн. евро, а как ще бъде използван този заем? Дали ще бъде използван в проценти – в един или друг процент за проектиране, за оборудване? Оборудването може да струва 10 млн. евро, може да струва 20 млн. евро. По този начин на квадратен метър болницата ще излезе по съвсем различен начин. Това са друг тип въпроси. Това са въпроси на ратификацията.
Аз съм съгласен с Вас. Съгласен съм и с това, което говори президентът, че ние трябва да окрупняваме проблемите и да ги решаваме стратегически, наистина. И, ако ще правим един център, то това решение за вземане на един заем и построяване на такава болница е правилно, но от друга страна, ако има проблеми за корупция, то има прокуратура, има съд.
Второ, ако трябва да си дойдем до точните параметри на построяването на болницата, то има ратификация и на основата на тази ратификация ще обсъждаме съответните средства, които ще се дават по пера. Не можете да ме обвините, че съм заинтересован. Напротив, аз съм заинтересован да се строят по-малко болници, но както виждате, националният интерес, според мен, изисква да се построи тази болница.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето за реплика изтече. Благодаря Ви.
За втора реплика заповядайте, д-р Кенаров.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (НС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми проф. Петков, и Вие, както и господин Божинов, се изказахте по принцип от необходимостта от нова стратегия и нова форма на управление на детското здравеопазване и в това няма съмнение.
Ратификацията обаче на двата проектозакона, които са внесени в Народното събрание и на базата на които има анкетна комисия, ще доведе до узаконяване на грабеж. Тогава прокуратурата няма нужда да се занимава изобщо с този проблем, защото българското Народно събрание е ратифицирало два закона. Това значи ратификация.
Господин Щерев, Вие говорите в отговор на това, което каза и проф. Петков, че сте съгласни да го дадете на прокуратурата. Ами, ние вече сме го дали, господин Щерев! Няма нужда от това решение вече. То е решено, то е изпратено през м. декември в прокуратурата.

Господин Петков, ако наистина днес имаме ратификация или одобряване на промененото решение на българската анкетна комисия на този парламент, това означава, че Министерският съвет трябва да оттегли двата законопроекта, което ги прави вече обект на работа на българската правна система и на българската прокуратура. Ако обаче това не бъде прието, това означава, че независимо, че сме информирали българската прокуратура, ратификациите, минавайки в Народното събрание, ставайки реални закони, тогава никаква прокуратура не може да се произнася дори и да има грабеж. Защото българското Народно събрание е узаконило този грабеж. Това е принципната теза.
А това, че трябва да има създадена структура за българските болници, за българското детско здравеопазване, това е морално- етичният проблем на всички народни представители. Но тази теза, формирана зад тезата на двата законопроекта – единият по отношение на кредитната линия, вторият по отношение на договора за оборудване, построяване и проектиране на тази болница, това са две коренно различни тези. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин Додов се отказва от трета реплика.
Господин Петков, заповядайте, имате думата за дуплика.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Доцент Щерев, аз лично Вас в този случай не Ви обвинявам, даже не Ви и подозирам. Знаете че сме имали спор по други теми и други разходи, и въпреки всички различия си запазихме отношенията.
Моят въпрос е различен и съвсем друг, и затова не мога да кажа “да” и да апелирам да се вземе такова решение. Защо в бюджета се прилагат двойни критерии и двойни стандарти? За едно нещо може да се правят разходи, а за друго не може да се правят разходи. В случая няма как да апелирате ние да подкрепим да направим тази крачка. Ние искаме с решение на парламента да алармираме прокуратурата, а не група депутати, защото от опит знаем, че в Главна прокуратура, преди да започнат разследване по дадено дело, се питат кой стои зад гърба им. Аз бих искал парламентът да стои зад гърба им в този случай. Може да се окаже, че не сме били прави.
Що се отнася до ратификацията, има две препятствия, които трябва да минете – Конституционният съд и второ, обсъждането тук и евентуално президентско вето. Така че случаят с тази болница, както случаят с “Булгартабак”, ще върви напред и ще се дискутира в тази зала, защото трябва да се знае, че има български парламент. За съжаление, при случая с “Булгартабак” се реагира в 11,55 ч. Сега се реагира доста по-късно и можем да избегнем заедно една грешка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата за изказване народният представител Стойчо Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Съвсем накратко. Уважаеми колеги, стига популизъм. Спорна е дори и целесъобразността на такъв проект. Много е спорна. Защо в София, а не в Пловдив или във Варна, или в Русе, или в Бургас? Това е първият елементарен въпрос.
Втори въпрос: кой проблем на детското здравеопазване решаваме, като направим болница със 150 легла, при 200 хил. пролежавания на деца в годината? - Питам аз. И на кои деца точно ще решим проблема? Или ще решим проблема на децата на тези, които могат да си платят, за да влезе тяхното дете в тази болница, или децата на тези, които заемат някаква административна или властова позиция, за да могат да се доберат до нея? С 80 млн. лв. могат да бъдат направени, ремонтирани, реновирани и оборудвани всички детски отделения в страната. Ето защо аз оспорвам и целесъобразността на този проект.
По-важно в случая обаче е другото, за което ние сме се събрали и обсъждаме днес. Че това е един пладнешки грабеж! Това е проблемът! Това е един пладнешки грабеж! Предлага ни се да финансираме изграждането на болница на стойност четири пъти по-висока от обичайната, забележете, не в България, а в Европа - четири пъти по-висока. Информационната система на тази болница струва толкова, колкото струва информационната система на цялата Национална здравноосигурителна каса. Само за управление на този проект са предвидени 7 млн. евро. Това е пладнешки грабеж! Това е същото каквото беше “Краун ейджънтс”. Това е същото, каквото беше сделката с външния дълг! И най-гадното в цялата тази работа е цинизмът, с който се подхожда, защото се предлага за детска болница – за здравето на дечицата. С идеята, че всеки за това нещо, би си затворил очите. Няма да си затворим очите! Няма да си затворим очите и няма да позволим някой да си напълни гушите на гърба на българския парламент и в името, забележете, в името на здравето на дечицата, което изобщо не отговаря на истината. Ето това нещо ние няма да го позволим – нито сега, нито утре, ако решите да вкарате тази ратификация.
Защото, когато запитах министъра на финансите в комисията: “Господин министър, има ли виза за проектиране?” “Няма виза за проектиране.” Следователно няма проект. “Господин министър, какво ще финансирате вие, като няма проект?” “Ами аз ще финансирам, това което построят.” И още нещо попитахме: “Кой доведе тази фирма при вас? Вие не сте обявявали конкурс. Как така една чуждестранна фирма влезе при нашия министър на финансите, влезе при нашия министър-председател и излезе оттам с готов, подписан договор, че даже и с банка с държавна гаранция? Как стават тези неща?” Никой до този момент не желае да отговори.
Аз ще ви кажа отговора, който между другото беше публикуван и в пресата. Той е много прост. Един от съдружниците в австрийската фирма-строител “Вамед Инженеринг” е роднина на министър-председателя Сакскобургготски – господин Паул Черани. Това е истината, затова няма да позволим този проект да мине. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики? Няма.
Има думата за изказване госпожа Ваня Цветкова.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Това е поредният политически дебат, иницииран от обединената опозиция от ляво и от дясно. Този дебат наистина е важен, но е важна целта. Както се разбира от вашите изказвания, целта ви е да провалите тази инвестиционна инициатива, която е в полза на детското здравеопазване.
Аз се изказвам, макар че ще се повторя с някои от колегите, тъй като би трябвало да чуете и мнението на един човек, който се е занимавал само със строителство и проектиране, защото тук се тълкуват неща, които съвсем не стоят така. Вие, с вашето поведение, пресичате всякаква инициатива, защото се страхувате от резултата, от построяването на такава болница. Защото иначе беше по-просто да изчакате ратификацията, тогава можеше да има пак един подобен дебат.
И така, поредният стъкмен доклад е със следните твърдения: “Проектът не отговаря на обхвата и съдържанието на изискванията за инвестиционен проект”. Разбира се, дами и господа, това не е инвестиционен проект, тъй като той ще бъде предмет на подписването на договора, който предстоеше да бъде подписан. Защото това е само едно частично проектно решение. Това е предпроектно проучване, върху което би стъпило това инвестиционно намерение.
“Нямало отредено строително петно”. Това е последваща стъпка след ратификацията, господа. Даже в новия Закон за устройство на територията, тук има членове от тази комисия, знаете че вече не се изисква виза за проектиране, за да почне едно проектиране.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ОДС, от място): Петно се изисква, бе другарко!
ВАНЯ ЦВЕТКОВА: Господине, Вие можете да се изказвате по темата “здравеопазване”, но тук където не сте компетентен, не е редно да взимате думата да ме апострофирате.
Натрапчиво се внушава, че техническата грешка относно цифрата 60 хил. кв. м е умишлено. Че кой би допуснал, че това би могло да бъде една болница с 2000 кв. м застроена площ и 10 етажа. Критиката, че представеният проект е типов и не отговаря на изискванията на българското законодателство, не знам дали е упрек към европейското или е защита на нашето, което за съжаление все още има много пропуски. Има нормативни документи от противопожарните и хигиенните норми, които са от 80-те години и са пречка за много инвеститори да вложат инвестициите си в България.
Що се отнася до загрижеността на тази анкетна комисия за използване на довършените сгради на Педиатричния институт, това са стари проекти, проектирани при други норми и правила и тяхното преработване по новите норми на противоземетръсния правилник изисква съвсем нови проекти и изключително скъпи мероприятия, които трябва да се реализират за укрепването на тези сгради. Още повече, че трябва да бъде преправена и функцията на тези сгради. Това би струвало много по-скъпо, отколкото да се започне един нов строеж. Това е наливане на пари в пясък. Освен това промяната на функцията изисква и сериозни промени в същата.
Странна е тази загриженост на опозицията отдясно за ефективно използване на вече построеното, след като по време на тяхното управление се опустошиха толкова много неща, нарязаха се на скрап готови за въвеждане в експлоатация мощности от стратегически предприятия. Или мислите, че това е забравено? Мисля, че хората не са забравили това.
Позволявате си да питате за състоянието на детското здравеопазване.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ОДС, от място): Позволяваме си, да!
ВАНЯ ЦВЕТКОВА: Господа, то е такова, каквото го наследихме от вас. И всеки опит да се промени нещо в посока на доброто, на по-доброто, винаги е подкрепено с някаква анкетна комисия и стопиране на каквито и да било позитивни действия от страна на правителството.
Лесно се руши, уважаеми дами и господа, трудно се строи и се създава, особено когато всячески и непрекъснато се пречи. А вие това го упражнявате вече месеци наред. Бих казала, че злото и негативното поведение нямат умора. Това говори за елементарното ви политическо поведение, след като сте решили, че това трябва да е част от предизборната ви кампания. Жалкото е обаче, че с това си поведение вие обричате на мизерия още години детското здравеопазване. Това ли е политиката в интерес на нацията и децата?! Това ли е политическият популизъм от най-грозен тип? Вие предпочитате конфронтация даже когато става дума за нашите деца. (Шум в блока на ОДС.) Надявам се техните родители да са го разбрали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Цветкова.
Има думата за реплика господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо Цветкова, освен тази политико–предизборна реч, която прочетохте от някакви листченца тук, от тази трибуна, Вие избегнахте отговорите на двата най-важни и съществени въпроси, които са в основата, в сърцевината на този пладнешки обир. Сега ще ги формулирам безкрайно ясно и точно и моля да ми отговорите на тези два въпроса.
Защо тази банка – Австрия Кредитанщалт? Защо тя? Тук е финансовият министър. Надявам се, ако е честен, ще каже, че има много банки, които ще дадат много по-добри условия. Едната от тях е инструмент на Европейския съюз, създаден за такива цели. Нарича се ... Да кажа ли как се нарича? Вие я знаете, господин министър, нали прекрасно я знаете? Ако ей сега някой, който трябва, се обади на Европейската инвестиционна банка, ще договори много по-добри условия от тези. Това – първо. На този въпрос ми отговорете!
Второ, защо тази фирма, а не някоя друга, която да бъде предмет на някакъв конкурс? Да има някакъв избор! Защо тя? Защото тази банка е посочила тази фирма. Такова обяснение чух от управляващите. Това е безумие! Това е пълно безумие! Европейската инвестиционна банка ще ви направи един прозрачен европейски конкурс за изпълнител и ще го направи по всички правила на Европейския съюз. Защо не това, а правите онова, срещу което ние сега възразяваме?! Ето, на това ми отговорете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За втора реплика има думата народният представител Михаил Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Госпожо Цветкова, в голяма част от изказването си Вие се държахте като чиновник от Министерството на здравеопазването, който отговаря по инвестиционния контрол. Държахте тук една експертна реч, която няма нищо общо със сърцевината на дебата – има ли необходимост от тази болница, къде да бъде тя и част ли е от стратегията на Министерството на здравеопазването. Аз не чух министърът да каже тук къде се намира тази болница в стратегията на министерството, което е най-важното. Защото не може да се води дебат за необходимост от една болница, да се излиза с някакви параметри, когато виждаме, че от четири години Министерството на здравеопазването няма никаква здравна стратегия, особено в областта на детското здравеопазване. И изведнъж говорим за 150 легла, за необходимост и т.н. Говори се за кредити и за банки. Най-важното нещо е къде е вашата стратегия в здравеопазването. От 4 години здравеопазването се движи абсолютно на автопилот, ден за ден се взимат решения, проблемите със Здравната каса възникват един след друг, има проблем с клиничните пътеки, с приватизацията. Какво става с приватизацията в здравеопазването? Не е мръднала! И в един момент ще правим болница. Абсолютно никаква мисъл за това къде го виждате здравеопазването в тези четири години. Ясно е, че има далавера, ясно е, че някой иска да вземе някакви пари. Но Вие сте министър, Вие трябва да носите отговорността и да кажете: “Там ще бъде българското здравеопазване”, а не да се държите като мениджър и да защитавате някакви проектчета с някакви пари, целта на което е ясна – кражба върху българските пари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за трета реплика народният представител Асен Гагаузов.
АСЕН ГАГАУЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Госпожо Цветкова, няма да Ви питам за целесъобразността, защото ние с Вас не сме лекари и съм сигурен, че каквото и да се строи в здравеопазването, все ще е от полза. Ние говорим за инвестиционни намерения. Знаете как започва един инвестиционен проект. Трябва да се направи съответното задание, примерно: “На нас ни трябва болница от 250 легла. Моля, обявяваме международен конкурс – какъвто искате, такъв го обявете – да се направи проект, като предварително се знае къде ще бъде тази болница”. Прави се проектът, прави се конкурс, оценява се най-добрият проект, прави се искане за финансиране на този обект по най-благоприятния начин.
Моля да ми обясните – дали поне едно от тези условия е спазено? Как се получава така, че някой идва и казва “Аз ще ви направя една много хубава болница, ще ви я финансирам, ще ви намеря изпълнител, а вие ще трябва да ми платите толкова и толкова”. Ами ако дойде друг, и каже, че ще направи по-хубава болница за по-малко пари, с български изпълнител, та и тук да останат малко от парите, които данъкоплатецът ще плати за тази болница?! Отговорете ми на този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, ясни въпроси.
Заповядайте, госпожо Цветкова. Имате думата за дуплика.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (НДСВ): Господин Радев, на Вашия въпрос аз няма да отговарям, защото тук е министърът на финансите. Вярвам, че той ще отговори мотивирано.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС, от място): Няма да отговориш, защото не можеш!
ВАНЯ ЦВЕТКОВА: Да, това са неща, по които не смятам, че съм особено силна. Моето изказване беше в посока на документите, които са подкрепени в този проект относно самия проект, твърденията за липса на “виза проектиране” и други неща. Така че министърът на финансите, той затова е поканен тук – ще Ви даде мотивиран отговор, ако смята за необходимо.
Господин Михайлов, аз не се държа като чиновник, а като техническо лице, което се е занимавало само с проектиране, строителство и контрол на строителството. (Реплики и силен шум в блока на ОДС.)
А това, че Вие твърдите и непрекъснато се говори само за далавери, това са показателни приказки. Всеки говори, мисли си и обвинява другия в онова, в което е насочено неговото собствено мислене. (Силен шум в блока на ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата министърът на финансите. Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Искам да взема кратко отношение по репликата на господин Радев. Не съм съвсем съгласен с тезата, която разви господин Радев. Наистина Европейската инвестиционна банка финансира редица проекти в България на много добра финансова стойност на лихва около либор. Но процедурите за одобряване на такива кредити в Европейската инвестиционна банка, първо, имат определени условия, на които не всеки проект може да отговори. Например аз не лично не съм чувал Европейската инвестиционна банка да финансира строителство на болница. Второ, процедурите за одобряване на съответните кредитни линии както в Европейската инвестиционна банка, така и в Европейската банка за възстановяване и развитие протичат доста продължително, което би забавило значително работата по проекта.
При това положение ние преценихме, че цената на финансирането, предлагана от Банка Австрия, която към момента на договаряне беше доста по-изгодна от цената на финансирането, което България би могла да получи на свободния капиталов пазар, е много по-изгодна и е достатъчно добра, за да пристъпим към въвличането на Банка Австрия в този проект. Най-вече с цел да ускорим неговата реализация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата за изказване народният представител Димитър Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Безспорно този въпрос има две страни. Едната е чисто експертната, другата е политическа. Тук днес чухме изключително много доводи върху експертната част на нещата. И сякаш народните представители са глухи и слепи и не искат да разберат простата работа, че болницата струва много скъпо. Това е цялата работа – че за тези 42 млн. евро могат да се построят три болници. Другото просто е лъжа и измама, което го казват министър Богоев и сега излезлият министър, заедно с министър-председателя. Това е!
Причината е проста и ясна и аз ще ви я илюстрирам с един пример, който ние с господин Костов направихме и като експеримент, за да покажем как трябва да бъдат преструктурирани българските болници, с Клиниката по неврология в болницата “Царица Йоана”. Цялостният проект за преструктурирането, за преоборудването с нова техника и ремонта на цялата клиника ще струва 2 млн. евро – с 12 тежки реанимационни легла за реанимация на инсултите, за лечението на изключително тежки болести и много важни за българските граждани, които боледуват, със стотици лаборатории вътре. И всичко това струва 65 хил. 500 евро на легло! Къде е сумата от 330 хил. евро, която ни се предлага тук? Вие против това ли сте?
Цялостната спекулация беше изразена в изказването на Щерев. Той понеже е майстор на спекулациите, веднага обърна дебата от тема “защо е толкова скъпо” във “вие не искате болница”. Не, ние искаме болница. И понеже сега се предава по радиото и телевизията, искам да кажа истината: от самото начало всички хора, които участваха в тази временна комисия, а и преди това в дебата, казахме: “Да! Болница – да, но не с тези пари!” Това беше тезата. Всичко друго са измишльотини и политически въртележки, които се правят тук.
Сега обаче въпросът за мен е по-интересен от политическа гледна точка – как именно и защо тази фирма “Вамед Инженеринг” случайно така леко влезе в България? Ама тя не влиза случайно, уважаеми колежки и колеги, тя влиза по друг план. Аз затова исках тук да е министър-председателят, за да го попитам ясно и категорично: през февруари 2000 г. в Рим, когато една финансова групировка е подкрепила министър-председателя в идеята му да стане министър-председател на България през 2001 г., той поел ли е икономически ангажименти към тях или не е поел? Той ги е поел! И болницата по този начин с тези пари е част от тези ангажименти. Същият номер беше изигран с едни прости апаратчета за кръвна захар, произведени в Италия, произведени от фирма, която няма производство, а ги поръчва в Южна Корея и след това през австрийския Червен кръст са дарение на българската каса. Вследствие на тази проста манипулация и този хубав подарък касата беше източена с 10 млн. лева. Говори ли ви това, че тук има стратегия и тактика за този начин на ощетяване – по-финия, не тази груба кражба, която правят и досега някои политически сили. Тук е измислено филигранно как точно да се източи. Тук е сложен един хубав розов чадър: вижте, българското здравеопазване е в страшна трагедия, българските деца умират, вие не искате да строим болница! Ето това е гадното в тази теза. Гадното е, че се спекулира именно с българските деца и че се крадат по този начин българските деца.
От друга страна, искам да кажа следното нещо. Може да ме псува колкото иска главният прокурор, може да ме псуват всички останали, но фактът, че аз съм прав, го доказвам и днес. Два месеца, след като ние сме предупредили главния прокурор, няма защо Щерев сега да се сеща да дадем сделката на главния прокурор, той не беше през декември тук. Няма никакъв отговор по движението на това предложение на народните представители, никаква информация няма! За какво говорим тогава? Ето това е покритието, затова прокуратурата се занимава с политически чадър над кого? – Над тези, които в момента имат властта!
И от тази гледна точка мен ме е срам! Само за това нещо, само за тази болница, не за “Булгартабак”, не за тази магистрала, а само за тази болница и за спекулацията с българските деца това правителство трябва да падне и да има вот на недоверие. Да не говорим за другите причини! Благодаря. (Ръкопляскания в ОДС и СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
За реплика – народният представител Атанас Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми д-р Игнатов, Вие сте наистина силен по обвиненията, напомняте ми на обвинител от така наречения “Народен съд”.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Ти пък кога си бил пред Народния съд?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Силни обвинения, включително и към прокуратурата, включително и към народните представители.
Аз искам да ви задам един прост въпрос: защо вие пресмятате 42 млн. евро на легло? Ами дайте да ги пресмятаме на шкафче или на колело от болницата, или на линейка да го пресмятаме. Има прост начин за пресмятане, те се пресмятат на квадратен метър. И на квадратен метър излиза, че за 3 хил. евро на квадратен метър се прави една болница. (Шум и реплики в ОДС.)
Веднага бих задал въпроса с какво е оборудвана болницата и като ми кажете с какво е оборудвана, независимо дали е със 150 или с 200 легла, сметката веднага ще излезе или пък няма да излезе. Зависи много от много неща. Обаче, както ви каза госпожа Цветкова, най-напред има идеен проект, след това има финансиране, след финансирането ще има проектиране, проектиране по специалности, технология, технологичен проект и т.н. Но това са факти, които вас не ви интересуват, вие искате просто да няма болница! В този дебат аз се убеждавам действително в това – нищо друго не ви интересува, просто да няма болница и точка. Защо? Не мога да разбера! Не мога да разбера този инат! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За дуплика, заповядайте, господин Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз не приемам изобщо репликата на господин Щерев за сериозна. Той пак се връща на нещата, че, да, в една къща можеш да сложиш телевизор, който струва 200 лв., и можеш да сложиш телевизор, който струва 5 хил. лв. Ама е описано, колеги, в това, което е дадено като проект и което ние сме гледали и в комисията, и във временната анкетна комисия е описано колко етажа, колко лаборатории, какво ще има, какво е оборудването. Това е написано вътре. Значи няма оттук нататък да се иска идейно да подкрепим.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Това е идеен проект.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ: То е идеен проект, повече от това не може да влезе в тази болница, защото тя има шест терапевтични отделения. Какво ще ги направите тези деца? Ще ги обградите с каква апаратура и техника? С колко? Написано е с колко трябва. И това не струва 42 милиона.
И понеже аз ви казвам, вътрешното ми чувство именно за справедливост към тази система на здравеопазването, в която тук 15 години сме положили – слагам много хора в тази категория – действително сме положили усилия нещо да направим и не се получава нищо, една от причините да не се получи нищо е тенденцията към кражби. Петнадесет години от тази система се краде! Казвам го това тук съвсем отговорно. Краде се и то много. Върхът на сладоледа обаче е това сега, защото тук се краде за сметка на бъдещето, краде се за сметка на това, което ще се плаща с години наред от външния дълг. Нов начин е измислен, нова стратегия е измислена на кражбата, на далаверата.
Нека да дойде това правителство, да отиде да си поправи проекта и да каже: 15 млн. евро искаме за детска болница. Има ли някой народен представител, който да каже “не”? Не вярвам да има!
Затова искаме да се върне проектът, не да се върне изобщо и да няма болница, а да дойдат, да кажат реалната цена и да ги подкрепим, независимо, че са ни политически противници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за изказване народният представител Янаки Стоилов.


ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Не е изненадващо, че тази седмица се занимаваме предимно с контрол върху действията на изпълнителната власт, дори значително повече отколкото със законодателната програма. То обаче е обяснимо и доказва как набираното напрежение в течение на няколко месеца, когато по различни причини се ограничава и избягва парламентарният контрол, напластява множество сериозни въпроси, по които днес, вчера и в следващите дни ще се наложи да се реагира, да се анализира информацията, с която разполагаме. Вече по същество се казаха голяма част от аргументите и аз не искам да ги повтарям, а само да добавя някои щрихи.
Тук имаше въпрос от господин Щерев защо е избрано да се прави калкулация за цената по критерия цена на легло. Защото, в болницата основното място, където се разполагат болните, са леглата и оборудването, заедно с всички други неща, които са необходими за тяхното лечение. И това е един критерий, който не е измислен оттук. Това са някакви съпоставими показатели, които дават поне приблизителна ориентация. И стана дума, както и да се спори, че цените по този проект са между 4 и 6 пъти по-големи отколкото за същото качество на оборудването на най-добрите клиники в европейски страни. И този въпрос остана висящ, без той да може да бъде отклонен.
Аз ще ви кажа даже, че цената е и по-висока, защото никъде в тези проекти за ратификация, които са внесени от правителството, в цената не е калкулирана цената на земята, върху която ще се построи обектът. А този обект се намира в центъра на София и вие сами можете да сметнете каква е цената, ако държавата трябва да прехвърли и собствеността за изграждането на болницата.
Освен това се предвижда, също като идеен проект, тази нова педиатрична клиника да бъде изградена върху мястото на старата Инфекциозна болница. Тоест, да бъде премахнато едно лечебно заведение, което съществува десетки години, и на негово място да се изгради друго. Тук вече дори и господин Игнатов схвана, че вие сте овладели една по-добра техника на облагодетелстване отколкото предишното правителство. Защото то остана в много случаи със сделката с “Балкан”, която доведе до ликвидацията на компанията, с приватизацията на редица предприятия, които кретат или дори бяха закрити.
Не, днешното правителство наистина има някакъв съзидателен елемент, защото то е разбрало, че е много по-добре да се облагодетелстваш от построеното и вложеното, отколкото да съсипеш съществуващото. И този модел за първи път в България беше успешно приложен от кмета Софиянски и затова той дълги години се радваше в част от не толкова посветената публика на голямо одобрение. Тъй като този модел започна да действа в София, сега виждаме, че той успешно действа в редица сектори на правителството.
И в този смисъл днес, ако анализираме в по-широк контекст проблема с педиатричната клиника, той не е много по-различен от това, което стана с продажбата, да речем, на БТК. Защото видяхме, че и тази продажба е станала на пет пъти по-ниска цена, отколкото дори цената на миноритарния пакет, който се получи на борсата. Защото това не е много по-различно от идеята на един министър да разруши съществуващата сграда на Централна гара и на нейно място да построи нова. Или пък една идея, която за щастие не достигна до парламента, когато едни хора от управлението се готвеха да ликвидират един голям спортен комплекс и на негово място да построят също в една хубава част на София голям бизнес-център. Примерите могат да бъдат продължени.
Така че ние днес и неслучайно в края на мандата вече имаме възможност да обобщим общо взето схемата, по която ни се предлагат решения. Да, аз приветствам и дано следващото управление да направи другата стъпка, че то наистина да се заеме повече със съзидание, защото не искам да пренебрегна нищо, което е изградено, което е направено и което може да се ползва. Но следващото управление да не прави съзидание по начин, по който то извлича много по-големи облаги от това, което извличат потребителите на услугите, за които са предназначени. Защото тук някои пропагандатори на приватизацията ни казваха: ние трябва да приватизираме, за да има конкурентна среда, за да се създадат по-добри услуги. Е, какво се създава в момента? Цената на тока ще продължи да се увеличава след приватизацията на енергоразпределителните дружества, повечето от цените на услугите на БТК ще продължат да се увеличават. Тоест, хората ще си плащат и за приватизацията, а в сделката за “Булгартабак” имаше и една клауза, в която България пък трябва да си плати и затова, че продава.
Ето, това са много сериозни въпроси, които няма как лековато да бъдат подминати. Мисля, че много сложна е задачата пред следващия парламент, защото аз не съм голям оптимист, тъй като, независимо от парламентарната конфигурация, в следващото Народно събрание се очертава да влязат още повече хора, свързани с различни икономически, корпоративни интереси. И тези схеми, на които днес се натъкваме, могат да бъдат дори увеличени, дори със съгласието, а не със съпротивата на голяма част от народните представители.
Казвам това сега, защото ние не трябва да правим равносметката сега, в залеза на Тридесет и деветото Народно събрание, а в навечерието на Четиридесетото, ако наистина някой иска да управлява по друг начин България, така че това да е в интерес на повечето нейни граждани.
Затова аз мисля, че днес народните представители имат пълното основание да призоват правителството да оттегли внесените законопроекти, тъй като те са едновременно финансово необосновани и нецелесъобразни от гледна точка на постигане на декларираната цел. По нея може да се води дискусия дали това е най-подходящото медицинско заведение, дали в тези мащаби. Нека тази дискусия да продължи.
При всички случаи обаче българското здравеопазване се нуждае от инвестиции, нуждае се от една много по-голяма загриженост и от оползотворяването на тези средства от неговите пациенти, а не от тези, които се стремят под афиша на здравеопазването да лансират едни или други проекти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Заповядайте за реплика, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Янаки Стоилов, аз смятам, че във Вашето изказване се прокрадна една теза, която е изключително опасна за развитието на България. Затова, защото в резултат на всичко това, което казахте, аз си мисля, че най-добре е да няма приватизация, а да има национализация. Това като че ли е най-добре. Затова, защото това, което споменахте за халите, за софийските хали…
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Точно за халите не споменах, но после ще го добавя.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Не, извинявайте, точно.
Но точно това ние наблюдавахме редица години как в продължение на 6-7 години там се разхождаха плъхове и просяци. Изведнъж халите се дадоха действително на един инвеститор. Как се даде, оттам нататък аз не споря за това нещо. Има си органи, които да решат съответния начин. Но нещо в София наистина се направи, нещо се съгради.
Имайте предвид, че всяко нещо, което се съгражда в България, е свързано със скандали. Не е ли това един начин да се прогонят всякакви инвеститори от България? Не е ли това един начин да се запази статуквото? Не е ли това един начин да се наложи ролята на държавата и, виждате ли, добрата държава, която ще защити интересите на хората. Затова, защото всеки инвеститор, всеки човек, който направи нещо, всеки човек, който е съхранил нещо, направил, развил и натрупал някакви средства, той е изедник. Той е някакъв лош човек. Тоя човек, който трябва да бъде заклеймен на всяка цена.

Не ви ли се вижда опасно, господин Стоилов, днес, в 2005 г., да проповядваме такива тези? Тогава, когато искаме да създадем пазарна икономика и конкурентност на българската нация и икономика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Додов.

АТАНАС ДОДОВ (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Стоилов, не съм съгласен с аналогията, която правите, за това правителство и предходни правителства кой по какъв начин прави някои сделки. Това, което казахте за спортните имоти, е инвестиционно намерение на чуждестранна фирма, да не й казвам името. Всяка фирма, която идва, харесва нещо и може да си направи инвестиционни намерения. Правителството не може да забрани на някоя фирма да има такива намерения. Но през 1996 г. си спомням, че вашето правителство, без инвестиционни намерения, хариза ТОТО-то на гръцка фирма и съдът го спря. От 1996 г. досега минаха осем години и благодарение на ТОТО-то има все още български спорт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: За трета реплика думата има господин Божинов. Силно се надявам, че това ще е реплика към изказването на господин Янаки Стоилов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Нима се съмнявате, господин председател?
Господин Стоилов, Вие пределно ясно и аргументирано обосновахте етапите и формите, по които се граби България. Вие дефинирахте грабеж чрез строителство, но репликите, които Ви бяха направени, показаха, че не сте разбрани. Аз искам да Ви кажа, че схемата не беше изчерпателна, тъй като в едно заседание тя не може да бъде изчерпателна, защото има грабеж и чрез предварително подбран инвеститор. Току-що на телефона ми се обадиха български инвеститори – Българските пенсионни фондове…
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА (НДСВ, от място): Току-що?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Да, току-що, слушат ни и ни претеглят. Те питат: "Може ли при тези условия и ние да участваме, да се състезаваме с този гениален чужд инвеститор? Ще дадем по-добри показатели в нашите оферти на българската държава. Дайте ни възможност да участваме".
Господни Стоилов, значи се краде и чрез подбора на инвеститора. Така беше и с "Булгартабак", защото да го сведат до модела, до който искаха да го купят, му отнеха пазарите, интелектуалната собственост, отнеха лицензиите на фабриките, затвориха ги, за да го нагодят такъв, какъвто искаше да го купи един-единствен купувач. Това е трагедията на България. Тоест, искам да Ви репликирам, че работата е по-широка, по-дълбока и по-сериозна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Божинов. Това трудно може да се приеме по съдържание като реплика, но по форма го докарахте.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Приемам последното допълнение. Аз не съм претендирал за изчерпателност, тъй като нито времето, нито цялата информация ми позволяват да направя това.
По въпроса, който повдигна господин Додов. Това е един основателен въпрос и искам да ви кажа, че тогава от средите на БСП имаше много остри реакции по тези схеми. Но тъй като днес вие сте в управлението, аз искам да предпазя всички от това по някакъв начин да се повторят проблемите с ТОТО-то и да не вземете да подарите спортните имоти на някой от тези, които в момента са техни наематели. Така че въпросът продължава да бъде актуален вече десет години.
По репликата на господин Щерев. Господин Щерев, аз си давам ясна сметка, че ние живеем в условията на капитализъм, а основният закон на капитализма е извличане на печалба. По това нали няма спор? Така че всеки, който инвестира, трябва да търси и определена изгода, тоест печалба за себе си. Въпросът обаче е тази печалба да се съчетае по някакъв начин с един по-широк интерес, който ние би трябвало да отстояваме. Аз не съм привърженик на капитализма, но това не значи да не се съобразявам с условията, в които живеем и ще продължаваме поне още неопределено време да живеем. (Реплики от народния представител Атанас Щерев.) Дори авторът на книгата "За края на историята" ревизира възгледите си, така че недейте да оставате единствен на тази точка.
Вие казвате, че има опасност да се преустанови процесът на приватизация. Искам да Ви припомня, че някъде преди пролетта на 2001 г., когато част от днешните министри, сигурен съм, че това бяха думи на господин Велчев и един друг популярен икономист на НДСВ – Владимир Каролев, които тогава още, дали в качеството си на великденци или някакви бъдещи претенденти за властта, отправиха апел към правителството на СДС да преустанови разпоредителните действия, за да не предрешава с тези свои действия това, което трябва да направят следващите управляващи. Така че този техен призив…
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Тогава нямаше парламент.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Как да нямаше парламент? Те отправиха този призив преди още да знаят, че ще бъдат министри и че ще бъдат вписани в кандидатските листи. Мисля, че днес ситуацията не е по-различна и няма защо, както чувам днес един депутат от СДС да казва: ние ще критикуваме правителството за това, че прави приватизация. Въпросът е какъв е ефектът от тези разпоредителни сделки и могат ли те по-нататък да бъдат ревизирани от гледна точка на последиците, до които водят?
Аз затова смятам, че в тези последни месеци трябва най-малкото да има една значителна откритост и парламентът наистина да апелира да не се вземат решения, които в много случаи създават впечатление за търсене на изгода, а не за постигане на декларираните цели на управлението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
За изказване думата има господин Алеко Кюркчиев.
АЛЕКО КЮРКЧИЕВ (НДСВ): Господин председател, уважаеми колеги! Изслушах внимателно целия дебат за тази прословута болница и от всичко това, което чух, мисля, че всички вие ще се съгласите, че две неща са ясни.
Първо, трябва ли да се построи детска болница? Мисля, че всички са на мнението, че България има нужда от модерна детска болница. Не вярвам, че някой от народните представители ще стане и ще каже, че България няма нужда от модерна детска болница.
Второто нещо, което стана ясно, е: скъпа ли е болницата? Да, много е скъпа. Дали парите ще бъдат откраднати или не, това е друг въпрос. Вероятно може да се допусне такава презумпция. Когато хората се изказват от тази трибуна, хубаво е да знаят точно какво говорят. Защото има договор и в този договор има клаузи и опозицията този път не е прочела добре договора, за съжаление. (Реплики от залата.) Да, мисля, защото договорът е пред мен и вътре ясно е записано. Това го казвам на всички депутати в тази зала.
Има проект за построяване на болница до 42 млн. евро. Вътре има клауза, която гласи следното: ако след калкулация се окаже, че цената е по-ниска, ще се заплати за реално извършените разходи. Значи болницата може да струва 15 милиона и в крайна сметка ще бъдат заплатени не 42 милиона, а 15 милиона. (Шум и реплики от ОДС.) Правителството има право да използва кредита до 42 милиона, но може да построи болница и за 15 милиона (шум и реплики в залата), може и за 20 милиона да построи болница. Това е. Защо сте сигурни, че правителството ще построи болница за 42 млн. евро, след като може да я построи за 15 милиона с договора, който стои пред вас?
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (КБ, от място): Тогава защо се иска кредит?
АЛЕКО КЮРКЧИЕВ: Кредитът се отпуска, защото едно строителство винаги може да бъде подсигурено с по-висок кредит. Но колко ще се усвои от кредита не е казано. Това е записано в договора.
Аз мисля, че обвиненията тук наистина са много голословни. Ако е въпрос да се върнем назад в историята, ще разберем и нещо друго – че правителството на СДС, или сега частта ДСБ, която е някаква част от СДС, когато управляваше и когато господин Радев беше министър на финансите, също можеха да построят детска болница, ама не построиха. Имаха тази възможност, можеха да намерят евтини кредити и да построят не една, ами две болници за 42 млн. евро, ама не направиха това нещо.
РЕПЛИКИ ОТ ОДС: А вие какво построихте?
АЛЕКО КЮРКЧИЕВ: Нужда от детска болница имаше и по време на тяхното управление.
И всеки, който работи в сферата на здравеопазването, знае, че състоянието на детските болници е трагично и поне една детска читава болница трябва да има в тази страна. Защото навремето от тази трибуна Мими Виткова казваше, че Чирков харчи парите на хората и прави някаква абсурдна клиника и болница в България, той беше най-лошият и най-големият крадец. Сега тази болница е факт и всички се лекувате в нея. Винаги, когато човек иска да направи нещо хубаво, ще се намерят хора, които да кажат, че то не е добро.
Но в случая, прочетете добре договора, колеги, и вижте точно какво пише вътре: правителството може да я построи за 42 милиона и ще си понесе последствията сред избирателите (оживление в ОДС), но може да я построи и за 20 милиона. И това не може да го отречете, че е възможно! Затова бъдете коректни, защото, в противен случай, ако ви слушаме и се върнем 10 години по-назад, нито щеше да има “Света Екатерина”, нито сега ще има детска болница, нито въобще ще има направено нещо модерно в здравеопазването на страната.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС, от място): И чешмички!
АЛЕКО КЮРКЧИЕВ: Винаги е имало някой, който слиза от тази трибуна и казва: това няма да стане, това не може да стане, това не може да бъде така!
А що се касае за цената, колеги, тя наистина за България изглежда фантастично – 287 хил. евро на едно легло е наистина страхотна цена за България. Но, помислете си, че средната цена в Европа е 330 хил. евро на легло и това трябва да го знаете! Модерните болници, в които Вие, д-р Кацаров, не сте стъпвал никога, струват толкова. В Америка цената на едно легло е 624 хил. долара. Това е! Това е цената на едно легло.
КИНА АНДРЕЕВА (ОДС, от място): На частните клиники!
ВАСИЛ ПАНИЦА (ОДС, от място): Лъжеш!
АЛЕКО КЮРКЧИЕВ: Затова, колеги, мисля, че трябва да бъдем коректни – че вървим не към Азия, накъдето ни тикате с вашите демодирани разсъждения, вървим към Европа и трябва да осигурим наистина адекватно здравеопазване. Иначе винаги някой някого ще обвинява в корупция, в кражби и в далавери. Ако вървим по този принцип, в България никога нищо няма да бъде построено от нито едно правителство. Даже и вие утре да дойдете на власт, ще ви обвиним в същото, и пак ще направим анкетна комисия, и пак нищо няма да бъде направено! Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Кюркчиев.
Заповядайте за реплика, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми колеги, уважаеми колега Кюркчиев! Добре е, когато човек се включва ад хок в целодневния дебат, да е попрочел нещичко и да не говори общи приказки. Никъде в договора не пише, че болницата ще струва по-малко, но в договора в т. 5.4 има клауза, че може да струва повече. Записано е, че може да струва не по-малко, а повече. Ще Ви цитирам, че в писмо, което комисията е изпратила и е попитала господин финансовия министър по тази точка, господин Велчев с Писмо № 01-00-244 от 20 октомври 2004 г. отговаря, че това увеличение следва да е за сметка на утрешния бюджет на Министерството на здравеопазването.
С други думи, д-р Кюркчиев, в целия договор се коментира увеличение, а не намаление, като конкретната сума за увеличение в размер на 2 млн. 135 хил. евро е за сметка на българската държава. Така че много Ви моля, не четете неща, които сте прочели даже по диагонал, не сте ги видели както трябва, както дяволът Евангелието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Заповядайте, господин Кенаров.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (НС): Благодаря Ви, господин председателю.
Доктор Кюркчиев, имате огромно желание да не се гласува решението на временната анкетна комисия, а да се ратифицират двата проектозакона, не само договорът за болницата. Трябва да бъдем ясни, когато се изказваме от тази трибуна, да сме прочели всички материали, да познаваме международното право и да сме направили консултации с международни правници, а такива екипи имаше на разположение на нашата временна анкетна комисия, да познавате добре ситуацията. В последния ден, в който имаше право да заседава временната анкетна комисия, Министерският съвет се събра и като допълнителна 30-а точка включи промяна на решенията си по проекта на Закон за кредитна линия с Банка Австрия Кредитанщалт и промяна в проекта на Закон за построяване и оборудване на нова педиатрична болница с ново постановление на Министерския съвет, което влезе на следващия ден в българския парламент. И вие цитирахте последната част, че с две десети от процента на либора на лихвата правителството е договорило нови условия с Банка Австрия Кредитанщалт. В същия този проект правителството удължава с шест месеца срока, защото неустойките към българската страна на базата на подписания договор вървяха от м. септември. Това са двете точки, които са променени.
Ако четете добре договора, в него има неустойки само за българската страна във всяко отношение, но няма нито една неустойка, ако дори “Вамед Инженеринг”, получавайки 15 милиона авансово, нищо не построи в България, тъй като ще ги хванем за цървулите, ако си заминат, по австрийското законодателство. Така е записано в договора. Четете много добре договора!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Кюркчиев.
АЛЕКО КЮРКЧИЕВ (НДСВ): Господин председател, госпожо Масларова! Това, което Ви прочетоха е от анекса към договора, вземете и си го прочетете, ясно е написано, няма какво да говорим.
Колко ще излиза чистото строителство на болницата – това ще бъде в проектите, които ще бъдат направени. Може да излезе 10 милиона, може да излезе и 5 милиона. (Шум в ОДС и СДС.)
За колко ще бъде докарана технология вътре е също доста разтегливо понятие. Може да вкараш оборудване за 20 милиона, за 30 милиона или за 300 милиона. Всичко може да бъде. Но така или иначе тази точка от анекса към договора, която е ново допълнение, дава възможност на правителството да направи такава болница, която е на реална цена. И ако то е добронамерено, няма да похарчи всичките милион и четиридесет и два, ако смята, че това, с което е построило болницата и я е оборудвало, е достатъчно, за да има ниво на медицинско обслужване в нея за децата.
Затова все пак трябва да се отчете, че правителството е добронамерено. Ако винаги тръгваме с презумпцията, че ще открадне парите, то в България, пак казвам, никое правителство няма да построи абсолютно нищо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, времето по днешния дебат доста бързо върви, просто неусетно. Явно, че днес не говорим на един и същи език, много трудно се разбираме, за съжаление.
С оглед да можем да довършим точката от дневния ред, която започнахме, правя процедурно предложение от името на Парламентарната група на Коалиция за България да гласуваме удължаване на работното време до приключване на точката. Ако я включим в рамките на нормалното работно време, няма да има нужда, но тъй като има още изказвания, моля Ви до приключване на точката от дневния ред да гласуваме удължаване на работното време. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, има процедурно предложение за удължаване на работното време до приключване на тази точка от дневния ред. Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 188 народни представители: за 108, против 64, въздържали се 16.
Процедурното предложение се приема – удължаваме работното време до приключване на дебата и приемане на решението.
Господин Георги Пирински има думата за изказване.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, днес мислех да не се изказвам, но, откровено казано, ме подтикна да поискам думата изказването на доктор Кюркчиев. Защото той постави въпроса така: ако вървим по този начин, по който работим – с анкетни комисии и т.н., никога нищо няма да бъде построено в България.
Доктор Кюркчиев, уважаеми колеги! Успешна сделка за строеж на болница, успешна сделка за приватизация на “Булгартабак” и т.н. е възможна, само и единствено ако бъдат спазени законите на страната. Повтарям, задължително условие за такъв успех е да бъдат изцяло спазени законите, започвайки от Конституцията.
И ние говорим за това днес тук – че пред нас имаме доклад на анкетна комисия, която в продължение на половин година, така както сме й поръчали, е проверила две спогодби. Едната спогодба е за проектиране и строителство на болница, другата е за финансов заем, който държавата да гарантира.
Проверката, която е направена и е отразена в този доклад, е много сериозна. Петнадесет пъти е заседавала тази комисия. Имаме десетина страници изброени документи, които е проверила.
Какви са констатациите?
Първо, че е нарушена Конституцията, т. 9 на чл. 84, защото няма решение на Народното събрание, което се изисква по Конституция, да се проведат преговори за сключване на тази кредитна линия. Ние говорим с вас за решение за увеличаване на държавния дълг - публичния, правителствения държавен дълг с 42 млн. 700 хил. евро, колкото е външната част на финансирането за проекта. Поемането на такъв дълг задължително изисква разрешение на Народното събрание.
Както става ясно от доклада, който всеки от вас е чел и трябва да е чел, се получава следното: неизвестно как възниква идеята да се сключи такъв договор. Не е известно кой е водил преговорите за сключването на кредитната спогодба. Тук пише черно на бяло, че министърът на финансите не е могъл да каже кой е екипът, водил преговорите, не е могъл да каже къде е документацията за тези преговори, не е могъл да покаже паметна записка на един тур от тези преговори.
По-нататък, в този доклад пише, че проектът е включен в Приложение № 7 на Закона за държавния бюджет за 2004 г. без да има решение на Министерския съвет. Същият този министър на финансите в средата на 2003 г. внася в Министерския съвет предложение кои проекти да бъдат включени като такива за поемане на държавна гаранция и там фигурира само един – “Марица-изток”. Изведнъж наред с “Марица-изток” в Закона за бюджета за миналата година се оказва и този проект. Никой не може да даде обяснение как е включен той. Вие разбирате, че това не е формален акт на едно писмо или дори на едно решение на Министерския съвет. За да се направи такова предложение трябва да бъдат извършени всички тези преценки, за които тук цяла сутрин се говори: това ли е най-изгодният кредит? Спазен ли е Законът за обществените поръчки? Както пише тук, той е нарушен. Тезата, че този проект върви по международен договор не издържа също поради маса аргументи, посочени в доклада. Не може да се приложи този закон към този договор, защото проектът не е обработен като проект, попадащ под международен договор. Нарушен е Законът за международните договори. Нарушен е Законът за държавния дълг.
Това е поредният и особено убедителен довод да се иска вот на недоверие на правителството. С пълната убеденост, че час по-скорошното приемане на този вот спира нанасянето на щети за десетки милиони евро на държавата, спекулирайки с благородния аргумент за детското здравеопазване. Част по-скоро – вот на недоверие! (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Има думата господин Иван Георгиев Иванов.
На НДСВ остават 4 минути, Коалиция за България няма време, ОДС няма време, ДПС разполага с достатъчно време, СДС има 36 минути, Народен съюз – 7 минути, Новото време – 38 минути, независимите не са използвали времето си.
ИВАН ИВАНОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, това, което направи комисията, наистина заслужава уважение. Но въпреки че имахме много сериозни проблеми като членове на Временната анкетна комисия, защото много материали, които се изискаха от някои министри, не бяха предоставени навреме, а някои изобщо не бяха предоставени, като от министъра на финансите, от министъра на здравеопазването, от вицепремиера Шулева, дори и председателят на Комисията по бюджет и финанси госпожа Радева не беше така любезна да предостави необходимите материали, които бяха изискани от Временната анкетна комисия, въпреки това, въпреки неучастието на народните представители от НДСВ и от Новото време, комисията си свърши работата по един великолепен начин. Тя проведе множество заседания, работи много часове и като резултат от тази работа е докладът, който е пред вас.
Слушайки много внимателно дебатите, които се провеждат днес, оставам с впечатление, че за съжаление някои народни представители от НДСВ изобщо не са прочели доклада, изобщо не знаят за какво става въпрос.
Уважаеми колеги, това наистина е най-жалкото. Това е жалко! Защото става въпрос за 80 млн. лв., които са на българските данъкоплатци. Те не са нито на господин Щерев, нито на който и да е от НДСВ. Те са на българските данъкоплатци! За съжаление и господин Щерев, и други народни представители от НДСВ се опитаха да изместят същността на дебата. Разбира се, че има нужда от подобряване на качеството на българското здравеопазване, в това число и на детското здравеопазване, за подобряване на профилактиката и т.н. Но има и нещо друго: министрите не отговориха на нито един от поставените въпроси, които бяха зададени от различни колеги. И защо най-безцеремонно се избяга от конкурсното начало? Защо нямаше състезание нито при избор на фирма-изпълнител, нито при избор на банка-кредитор? Няма такова нещо! Отговор на този въпрос не беше даден.
В нашата страна има стотици хиляди квадратни метра незавършено строителство, в т.ч. и на здравни обекти. Във всеки един областен център има такъв обект и вие много добре го знаете. Не се даде отговор на въпроса защо точно в София, защо не някъде на друго място, където има такова несвършено строителство. Не се даде отговор и на този въпрос – защо изобщо не се е искало мнението на водещи педиатри в нашата страна при изработването на идейния проект? Никой не ги е търсил. Кой по-добре от тях знае как трябва да изглежда една педиатрична болница? Изобщо въпроси, на които ние не получихме никакъв отговор.
Същността, уважаеми колеги, на целия проблем е там, че за 288 хил. евро на легло, то да се облепи със злато няма да струва толкова. Това е истината. С диаманти и със злато да го облепите няма да струва толкова. Става въпрос наистина за една огромна далавера.
И другият въпрос, който също беше поставен и също не получи отговор – защо толкова бързате? Защото ви свършва мандата ли? Няма значение, че ви свършва, колеги. Имайте предвид, че след изтичане на вашия мандат животът в България продължава. И наистина колкото по-скоро се иска вот на недоверие на това правителство, толкова по-добре за България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, д-р Стаменов.
СТАМЕН СТАМЕНОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, почти към края сме на дебата. Всички, които тук се изказаха, като че ли казваха едно и също: ние искаме болница, ние не сме против болницата. Обаче в действителност така ли е? Аз съм с друго убеждение.
Вижте, тук всички застават и декларират едно, а мисленето, мотивите им са съвсем други, съвсем различни.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ОДС, от място): Да не се краде.
СТАМЕН СТАМЕНОВ: Да не се краде, но за това ще говоря малко по-късно.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ОДС, от място): Сега, сега.
СТАМЕН СТАМЕНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, ще ви припомня нещо, особено на господата отляво. Когато се строеше НДК аз всяка сутрин и вечер пътувах с тролей за работа и се връщах. Аз всяка сутрин и вечер слушах ропота и недоволството на хората, и псувните на хората към тогавашното правителство, и псувните към генералния секретар на БКП. Днес можете ли вие или някой да си представи България или София без НДК? Не.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Там нямаше никакви злоупотреби.
СТАМЕН СТАМЕНОВ: Сега за кражбата. Аз нямам чувството, че се краде. Обаче тук застават колеги народни представители, които вероятно имат много богат опит в това. И те подозират същото. И затова аз съм спокоен, колеги. Обаче вие не сте спокойни и вас ви притеснява, че някой друг ще свърши това, което можехте вие или нещо от този род.
Обаче, уважаеми дами и господа народни представители, аз ще ви кажа: вярно е, един колега каза, че с тези пари можеха да се направят още четири болници. Не четири, можеше още десет. Ако трябва да купуваме кола на МВР и казват “Москвич” и “Мерцедес”…
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Не това е проблемът.
СТАМЕН СТАМЕНОВ: Не, проблемът е в това каква болница ще се направи. (Реплики от КБ и ОДС.) И вместо ”Мерцедес” може да се купят 20 “Москвич”-а.
Обаче искам да кажа на всички вас, колеги, едно. Вие казвате, че не сте, обаче сте. Вие, които 10-15 години рушихте, ще ви кажа нещо, но не го отправям нито в дясно, нито в ляво. Ще ви кажа какво е казал зографът Захарий в седмия си час на отец Лаврентий. Казал е: “Лаврентийе, проклет да бъде този, който е дръзнал да руши там, където трябва да се съзижда”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми д-р Стаменов, още веднъж напомням, че задачата на временната комисия не беше да доказва целесъобразност, а нарушение на законите България. Защото напоследък стана така, че излязоха наяве толкова незаконосъобразни действия на правителството, че имаме чувството, че живеем в някое лично кралство. Защото целта на парламента, д-р Стаменов, е да следи законността, а не да изпадаме в разни реминисценции какъв бил Тодор Живков, как било едно време, никой не пъшкал, не охкал и т.н. Това време го няма. Демокрацията се крепи на законност. И тук беше много добре показано, че не са извършени никакви конкурси, нарушен е Законът за обществените поръчки, на държавни договори, за държавен дълг и т.н. И моля ви повече да не чуваме от тази трибуна мотиви “за” и “против” болница, за популизъм и т.н. Този парламент в момента разглежда незаконосъобразни действия на правителството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Това беше реплика.
Има ли втора реплика?
Доктор Стаменов, имате ли потребност от дуплика? Не. Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, приключваме ли дебата? Приключваме го.
Преминаваме към гласуване.
Има думата за предложение господин Валери Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Моята дума е да направя предложение в т. 1 от проекта за решение на комисията след думата “приема” да се добави “за сведение Доклада на Временната анкетна комисия”. (Смях от опозицията.) Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Кражбата не може да се приема за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ако обичате, не се обаждайте от място.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (НС, от място): Обратно процедурно предложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това е редакция, не процедурно предложение.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ, от място): Аз имам предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не можете, защото Вие имате изказване по същество.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ, от място): Аз съм го направил по време на изказването. Ако трябва пак да го кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Дайте ми го написано.
Нямате думата, господин Кенаров.
Имате думата, госпожо Мингова.

АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Господин председател, господин Щерев направи това предложение за отпадане на т. 2 от проекта за решение, но тъй като Вие искате това да бъде потвърдено във формално направено изказване, аз правя предложение за отпадане на т. 2 от проекта за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ясно. Всичко вече ми е ясно.
Уважаеми народни представители, преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване направеното предложение от господин Валери Цеков точка първа от доклада да бъде: “Приема за сведение доклада...”. Думите “за сведение” да бъдат включени между “приема” и “доклада”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 219 народни представители: за 116, против 103, въздържали се няма.
Приема се.
Имате думата за предложения за прегласуване, господин Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ОДС): Господин председател, моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване направеното предложение от господин Валери Цеков за т. 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 218 народни представители: за 113, против 104, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване отпадането на втора точка от проекта за решение.
Моля, гласувайте отпадането на т. 2.
Гласували 218 народни представители: за 111, против 86, въздържали се 21.
Приема се т. 2 да отпадне.
Заповядайте за предложения за прегласуване, господин Кенаров.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (НС): Господин председателю, в т. 2 всъщност остана предложението на временната анкетна комисия – да бъдат върнати двата законопроекта на Министерския съвет и да бъдат реално представени на Народното събрание във вид, целесъобразен за българската държава. Ако това не стане и т. 2 отпадне, съмнявам се, че по-нататък във връзка с нарушение на конституционните норми и някои други проблеми, свързани с нарушение на законите, самото правителство и хората, подписали двата законопроекта и двата договора, ще бъдат в състояние да обясняват след този парламент своята позиция пред независимата съдебна власт. Говоря го съвсем сериозно.
Моля, уважаеми колеги, да не отпада т. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Всъщност предложението Ви е за прегласуване.
Моля уважаемите народни представители да запазят спокойствие и да гласуват отново предложението, направено от господин Щерев и от госпожа Анелия Мингова за отпадането на т. 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 225 народни представители: за 117, против 106, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване цялото решение с извършените корекции.
Моля, гласувайте.
Гласували 213 народни представители: за 210, против 3, въздържали се няма.
Решението се приема.
С това приключихме с тази точка от дневния ред.
Предлагам, уважаеми народни представители, да не преминаваме към следващата точка.
Пожелавам ви успешен следобед.
Следващото заседание ще бъде утре от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,50 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Юнал Лютфи

Секретари:
Силвия Нейчева

Несрин Узун