Председателствали: председателят Борислав Великов и заместник-председателите Камелия Касабова, Любен Корнезов и Юнал Лютфи
Секретари: Гадар Хачикян и Несрин Узун

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Най-напред бих искал да честитя рождения ден на патриарха на българския парламентаризъм Гиньо Ганев и на колегата Ботьо Ботев, като му пожелавам да стигне не само тази възраст, а и заслугите на господин Ганев.
По програмата за днес.
Най-напред по чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са постъпили предложения.
От Парламентарната група на Обединените демократични сили – проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия за установяване на законосъобразността и проучване на целесъобразността на сключените договори и планираните проекти за модернизацията на Въоръжените сили на Република България. Вносители Иван Костов и група народни представители.
На второ място, от Парламентарната група на Движението за права и свободи е постъпило предложение за първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие. Вносител е Ремзи Осман.
От парламентарните групи на Съюза на демократичните сили, на Новото време, на Народен съюз и на Национално движение Симеон Втори няма постъпили предложения.
От Парламентарната група на Коалиция за България – предложение за второ четене на законопроекта за военноинвалидите и военнопострадалите.
Това е, което влиза, така да се каже, по право.
Освен това има постъпило предложение от Национално движение Симеон Втори за пет точки за днешната програма:
1. Проект за решение за изменение на Решение на Народното събрание за привеждане на Акта за създаване на Военна академия “Георги Стойков Раковски” в съответствие със Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование.
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
3. Второ четене на Законопроекта за насърчаване на инвестициите в малки и средни предприятия – продължение.
4. Повторно гласуване на оспорените текстове от Закона за политическите партии, приет от Народното събрание на 18.12.2004 г. и върнат с Указ № 376 на президента на републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България.
5. Ново обсъждане на Закона за изменение на Закона за водите, приет от Народното събрание на 29.09.2004 г. и върнат с Указ № 314 на президента на републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България.
Нека да гласуваме този проект за програма от пет точки.
Моля, колеги, гласувайте.
Гласували 162 народни представители: за 137, против 14, въздържали се 11.
Програмата се приема.
Освен това, уважаеми колеги, постъпили са предложения по ал. 3 на чл. 40 от нашия правилник.
От народния представител Йордан Соколов – да се включи като точка в дневния ред за днес Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, с вх. № 454-01-112.
Моля, гласувайте това предложение на народния представител Йордан Соколов.
Гласували 148 народни представители: за 41, против 70, въздържали се 37.
Предложението не се приема.
Следващото по време предложение е на народния представител Елиана Масева – за включване като точка на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защитените територии.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 141 народни представители: за 71, против 56, въздържали се 14.
Това предложение се приема.
Процедурно предложение, госпожа Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Правя предложение за прегласуване, тъй като с колегите отзад просто не следихме какво става.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаеми колеги, има предложение за прегласуване.
Моля да прегласуваме предложението за включване като точка от дневния ред на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защитените територии, внесено от Елиана Масева.
Моля, гласувайте.
Гласували 187 народни представители: за 92, против 82, въздържали се 13.
Предложението не се приема.

Следващото предложение е на народния представител Евгени Чачев за включване като точка в дневния ред на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 161 народни представители: за 73, против 81, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Иван Николаев Иванов, но тъй като по него не е изтекъл 15-дневният срок за даване на становище от комисиите, днес няма да го подлагам на гласуване.
Има предложение от народния представител Росица Тоткова за включване като точка в дневния ред на Законопроект за военноинвалидите и военнопострадалите. Тъй като той е предложен и от Парламентарната група на Коалиция за България и на практика вече е влязъл в програмата за днес, няма да го подлагам на гласуване.
Следващото предложение е също на народния представител Росица Тоткова. Тя предлага в дневния ред за седмицата като точка да бъде включен Законопроект за Инспекцията по труда.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 161 народни представители: за 60, против 89, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Имаме едно приятно задължение – с решение на Централната избирателна комисия на основание чл. 115, ал. 2 от Закона за избиране на народни представители Централната избирателна комисия реши:
“Обявява за избран за народен представител във 2. Многомандатен избирателен район – Бургас Димитър Василев Калоянов от коалиция Национално движение Симеон Втори.”
В момента бих помолил квесторите да поканят господин Димитър Калоянов, който да се закълне пред нас.
Заповядайте. Повтаряйте след мен. (Всички народни представители стават.)
ДИМИТЪР КАЛОЯНОВ (НДСВ): “Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се.” (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви.
Честито, господин Калоянов. Ще Ви помоля да попълните клетвения лист. Моля после да заемете своето място в нашите редици.
Централната избирателна комисия е взела решение също на основание чл. 115, ал. 2 от Закона за избиране на народни представители, че избира като народен представител в 5. Многомандатен избирателен район – Видин Соня Славчева Асенова от коалиция Национално движение Симеон Втори.
Постъпило е обаче заявление от Соня Славчева Асенова до председателя на Народното събрание, в което се казва: “Моля на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България пълномощията ми като народен представител да бъдат предсрочно прекратени”.
Във връзка с това предлагам проект за решение, което да гласуваме в момента – “Решение за прекратяване пълномощията на народен представител”.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Тя трябва да се закълне и тогава да я освободим! (Шум и реплики в ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Дирекция “Законодателна дейност и европейско право” трябва да уточни това нещо. Ще го отложим за следващ момент, докато го изясним. Има логика в това, което казват колегите, ще го изясним правно-юридически. (Шум и реплики.)
Колеги, по този въпрос ще има яснота допълнително.
Ще ви информирам какви законопроекти и проекторешения са постъпили за периода 21-25 февруари 2005 г.:
Постъпил е проект за Решение за попълване състава на Комисията по земеделието и горите. Вносител е Лютви Местан.
Постъпил е проект за Решение за попълване състава на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство също с вносител Лютви Местан.
От Борислав Китов и колеги е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Водеща е Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Подпомагащи са Комисията по правни въпроси и Комисията по въпросите на гражданското общество.
Постъпил е проект за решение от Иван Николаев Иванов и група народни представители за промяна състава на Временната анкетна комисия, която да изясни целесъобразността на Решение от заседание на Министерския съвет, проведено на 16.12.2004 г., съгласно Протокол № 48, т. 11, за предоставяне на концесия на републикански път “Калотина – Софийски околовръстен път (северна дъга) – Оризово – Стара Загора – Нова Загора – Ямбол – Карнобат – Бургас”, изключителна държавна собственост.
Постъпил е Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Азербайджанската република за насърчаване и взаимна защита на инвестициите. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Постъпил е Законопроект на Министерския съвет за ратифициране на Споразумението за дарение между Министерството на здравеопазването на Република България и Министерството на здравеопазването и социалната солидарност на Република Гърция. Водеща е Комисията по здравеопазването. Подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Постъпил е Законопроект на Министерския съвет за ратифициране на Спогодбата между Република България и Великото херцогство Люксембург за социално осигуряване. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
От Министерския съвет е постъпил Законопроект за ратифициране на Протокола за привилегиите и имунитетите на Парламентарната асамблея на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ПАЧИС). Водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
От Министерския съвет е постъпил Законопроект за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (България – проект “Дунав мост” – транш ІІ) и на Договора за заем и финансиране между Република България и Кредитанщалт фюр Видерауфбау – Франкфурт на Майн. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Подпомагащи са Комисията по транспорт и телекомуникации и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Има проект за Решение за създаване на Временна анкетна комисия за проверка дейността на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” и разследване злоупотребите с течни горива в Държавния резерв на Република България от Васил Василев и група народни представители.
Постъпил е проект за Решение за създаване на Временна анкетна комисия за установяване на законосъобразността и проучване на целесъобразността на сключените договори и планираните проекти за модернизацията на Въоръжените сили на Република България от Иван Костов и група народни представители. Това решение е включено в днешния дневен ред.
Има Законопроект на Министерския съвет за изменение и допълнение на Закона за горите. Водеща е Комисията по земеделието и горите. Подпомагащи са Комисията по икономическата политика и Комисията по европейска интеграция.
Последният 13-ти постъпил законопроект към момента е на Юлияна Дончева и група народни представители за изменение и допълнение на Закона за енергетиката и енергийната ефективност. Този законопроект е разпределен на Комисията по енергетика.
Това са постъпилите предложения.

Ако няма някакви процедури или други съображения, преминаваме към първа точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТТА И ПРОУЧВАНЕ НА ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТТА НА СКЛЮЧЕНИТЕ ДОГОВОРИ И ПЛАНИРАНИТЕ ПРОЕКТИ ЗА МОДЕРНИЗАЦИЯТА НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, вх. № 554-02-27 от 1 март 2005 г. Вносител – Иван Костов и група народни представители.
Дали някой от вносителите би желал да го представи?
Господин Абаджиев, заповядайте.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям внесения от Демократи за силна България проект за Решение за създаване на Временна анкетна комисия за установяване на законосъобразността и проучване на целесъобразността на сключените договори и планираните проекти за модернизацията на Въоръжените сили на Република България. Мотивите ни, за да внесем този проект за решение, са изложени – позволете ми съвсем накратко да ги изложа и пред вас:
Предложената от правителството Стратегия за сигурност на Република България беше върната, както всички знаем, за доработване от Консултативния съвет за национална сигурност при президента на републиката на 15 февруари 2005 г. Въз основа на тази стратегия трябва да се изготви Военна доктрина и План за организационно изграждане и модернизация на Въоръжените сили. При отсъствието на тези документи сключването на договори за доставки от Министерството на отбраната е незаконно, тъй като Народното събрание не се е произнесло по тях и не могат да бъдат поемани финансови задължения за страната. Целесъобразността на договорите също е неустановена, тъй като няма яснота какви ще бъдат стратегическите цели на България и какви действия са необходими за постигането им.
Известно е, че беше направен такъв опит в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност да се приеме планът за организационно изграждане и модернизация, без да има ясна стратегия за това какво предстои в Българската армия. Всъщност основните сделки, които са с висок корупционен потенциал, според нас са следните: покупка на учебно-тренировъчните самолети "Пилатос", покупка на автомобили "Даймлер-Крайслер" за Българската армия, покупка на вертолети "Еврокоптер", закупуването на фрегата, възстановяване и модернизация на вертолети Ми-17 и Ми-24 и модернизация на самолетите МиГ-29. Трябва да е ясно, че по този начин, ако тези сделки бъдат сключени без плана, който трябва да се приеме, без ясна стратегия, българският данъкоплатец през следващите 10-15 години ще носи бремето на около 5,6 млрд. лв. и отговорност за това ще носи не само сегашното мнозинство и не само сегашното правителство, но и българското Народно събрание. След като онези министри, които носят пряка отговорност за това, което се случва, за опитите за сключване на съмнителни сделки от това мнозинство, не бяха отстранени от тандема Сакскобугготски и Доган, а това са министрите, които са в сектора за сигурност – и Петканов, и Свинаров, Народното събрание е органът, който в парламентарната република може да спре онова, което те се гласят да направят.
Затова ние предлагаме да се приеме тази комисия, тя да проучи всички онези сделки, които са подготвени оттук нататък и да ги спре, защото те са без ясна стратегия, без визия, не са свързани с визията за развитието на Българската армия, а са свързани само с визията за реализиране на конкретни, и то много големи комисионни. Затова Народното събрание според нас носи отговорност и трябва да приеме комисията, която да преустанови този начин на разпределяне на ресурсите за модернизация на Българската армия. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Абаджиев.
Просто за спазване на реда ще отбележа, че Вие не сте се подписал като вносител, поради което, разбира се, времето, което беше много кратко, ще бъде отчетено от времето на парламентарната група за изказвания, а не от времето за вносителя. Нищо повече.
Имате думата, колеги, по проекта за решение. Откривам разискванията. Има ли желаещи?
Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, дайте ми съвет: аз съм вносител – мога ли да се изкажа от името на вносителя и да нарушим реда? Първо да се е изказал онзи, който не е вносител, аз да съм вносител. Възможно ли е това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Нека да не формализираме.
Заповядайте, изкажете се спокойно.
АСЕН АГОВ: Добре, ще го приема като отказ да ми направите тази отстъпка, господин председателю.
Сега искам да се обърна към Народното събрание, към народните представители с много настойчива молба да подкрепят предложението за тази временна анкетна комисия. Защото става въпрос за 5 млрд. 650 млн. лв., които българските данъкоплатци трябва да платят за закупуването на техника за Въоръжените сили, за оборудване за Въоръжените сили, които нито българските данъкоплатци знаят, нито народните представители знаят защо са необходими на тези Въоръжени сили. Веднага искам да заявя, че Демократи за силна България са за смислена дългосрочна модернизация и организационно и структурно укрепване на Въоръжените сили така, че България да може да изпълнява своите ангажименти като съюзник в Атлантическия алианс, но това не се прави по този начин - без прозрачност. Става въпрос за 5 млрд. 650 млн. лв. – това не са лев, не са два. Без прозрачност, без подготовка на общественото мнение, без да е ясно защо в крайна сметка ние тук ще дадем съгласие тези пари да бъдат похарчени.
В името на справедливостта трябва да посоча, че веднъж комисията постави всичките тези въпроси в писмо на председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност до министъра на отбраната. Това стана на 1 декември миналата година. Министърът на отбраната отговори, ето го отговора на министъра на отбраната – четири страници, в които няма нито един убедителен аргумент защо трябва да бъдат похарчени тези 5 млрд. 650 млн. лв. Сметнете вие колко означава това за всеки български данъкоплатец. Нито един аргумент.
В това писмо се казва, че е решено от правителството с Протокол № 20 от 27 май на миналата година да се похарчат тези пари. Впрочем това не е нещо ново, правителството си взема такива решения и този парламент някак си не дискутира този порив за харчене от страна на правителството. По-нататък в този отговор министърът на отбраната не посочва ясно източниците за финансиране. Как вижда българският парламент да се похарчат 5 млрд. 650 млн. лв. без примерно да бъдат сключени заеми с държавни гаранции, които трябва да бъдат ратифицирани от този парламент? Как става това? Няма отговор в писмото на министъра на отбраната.
От тази гледна точка аз мисля, че временната анкетна комисия, която предлага Демократи за силна България, трябва да заработи незабавно. Не да отрицава, а да проучи всички законосъобразности и целесъобразности на намеренията да бъдат похарчени тези пари на българските данъкоплатци, тези пари на всички нас.
Тази временна анкетна комисия трябва да види това, за което говорихме вече няколко пъти в тази зала, говорихме и на Консултативния съвет за национална сигурност и да се види как така без Стратегия за сигурност на Република България, в която да планира заплахите, политиката и действията, които трябва да бъдат предприети, за да се предотвратят тези заплахи и тези рискове, която не е приета и не съществува на практика в пространството, се взема това решение.
Министърът на отбраната се позовава в това свое писмо на Стратегическия преглед на отбраната, но Стратегическият преглед на отбраната, уважаеми народни представители, е приет само за сведение от българския парламент. Само за сведение! Той няма никаква законност, няма законни качества, за да може да се позовава правителството и министърът на него за харченето на тези пари.
На второ място – пак говорихме неколкократно в тази зала за това – Стратегията за сигурност поражда, уважаеми народни представители, необходимостта да бъде създадена Военна доктрина. Военната доктрина е необходима за едно – за да може да определи как българските въоръжени сили ще се държат, какво ще бъде поведението им в упражняването на политиката на действие за предотвратяване на рисковете, заплахите и при евентуални конфликти. Тези въоръжени сили имат нужда от съответната организация, модернизация, оръжие, техника и т.н. Това е несъмнено, но тази военна доктрина не съществува в правното пространство. Няма я. Няма стратегия, няма военна доктрина, уважаеми народни представители.
След като я няма, не може да има и План за модернизация и организационно изграждане на българските въоръжени сили. Ще добавя още нещо – ще добавя това, че секторът за сигурност при днешните предизвикателства, при днешните заплахи не съдържа като инструмент за политиката на обществото, на държавата само въоръжените сили. При днешните заплахи виждаме това как се случва при всички наши съюзници. Започва да се изгражда интегриран сектор за сигурност, в който се включват и специалните служби, включват се и жандармерията, и силите на полицията, на Министерството на вътрешните работи. Нито дума не съществува по този въпрос.
И аз казвам: предлагате ние да похарчим 5 млрд. 650 млн. лв. тук в следващите десет години, а никой не ни предлага ясен план, концепция, виждане, мисъл дори за това колко трябва да бъде похарчено за полицията, за специалните служби, за жандармерията, за да могат да отговорят, да откликнат на тези действия, на тези заплахи. Никой! Няма го това нещо!
И аз питам: така ли ще работим, на парче – малко за Въоръжените сили, защото има решение и т. 20 от 27 май без да има решение за Министерството на вътрешните работи, без да има решение за специалните служби, без да има законодателство за уреждане на всичките тези въпроси, без да има изобщо мисъл за изграждане на интегриран сектор за сигурност на България, и без да има идея за това как да има интегриран бюджет в сектора за сигурност. Това не значи да има общ бюджет на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи, да има, разбира се, отделни бюджети, но да бъдат разчетени абсолютно всички необходимости, всички нужди на българското общество, за да се чувства то сигурно и защитено.
Ето за това ние смятаме, че тази временна анкетна комисия трябва да се създаде, за да проучи наистина всички тези валенции, които съществуват при обсъждането на такъв огромен, тежък разход от българското общество.
Ние ще продължим да настояваме тези въпроси да бъдат извадени на светло. Демократи за силна България са за това българските граждани да се чувстват сигурни, но не да се чувстват измамени, когато им се вземат средства, а сигурност не се гарантира, защото виждате каква е общата картина на сигурността в България. И ако ми кажете, че България е готова да участва заедно със съюзниците в предотвратяване на новите заплахи и рискове в конфронтацията с тези заплахи и рискове, аз по никакъв начин няма да се съглася.
Ето затова, уважаеми народни представители, моят призив е да подкрепите нашето предложение за създаването на такава комисия.
Колегата Абаджиев вече говори за няколкото проекта. Аз искам да обърна внимание само на един от тях – модернизацията на МиГ-29, която се провали. Която се провали, уважаеми народни представители! Българските данъкоплатци платиха за този провал. Това има своите обяснения – някой в ръководството на Министерството на отбраната взел комисионна, друг не съобразил, че руската фирма, произвеждаща МиГ, не може да направи модернизация на един самолет като МиГ-29, за да бъде той оперативно съвместим с авиацията на нашите съюзници. Най-накрая се стигна до едно извинително отношение от страна на Министерството на отбраната, което може да се сумира в следния неблагоприятен и, бих казал, дори малко невъзпитан избор: ами, бяхме неопитни, не знаехме как да го направим. Само че българските данъкоплатци плащат за това! Плащат и то скъпо! Плащат в размер на десетки милиони левове и аз питам: след като не бяхме опитни и след като не знаехме, че това може да се случи по такъв начин, как днес да вярваме на това Министерство на отбраната, че може да свърши цялата тази работа, без отново да ни поднесе утре същите такива абсолютно детски, простете за израза, извинения за своята некомпетентност?
Ето затова ние смятаме, че трябва да помогнем на Министерството на отбраната чрез създаването на една такава временна анкетна комисия. И тя да посочи точка по точка и да реши целесъобразни ли са тези сделки, законосъобразни ли са тези сделки, нужни ли са на войската, какви са целите на войската – кой определя тези цели – НАТО ли ги определя, както някой се опитва да ни подмами, или ние казваме на НАТО, че сме готови да изпълняваме тези цели. (Реплики.)
Нали – лесно е да се прехвърля, господин Петров, на НАТО вината за това? Ние сами си определяме целите и ги казваме на НАТО. И тогава НАТО казва: о, ние, разбира се, че сме съгласни да имате хеликоптери, защото хеликоптерите са най-скъпото нещо и ти трябват двеста души, за да разположиш в чужбина хеликоптерите. И тогава ни се поднася като свършен факт, че НАТО бил съгласен с това нещо. Не е така!
Ето тези неща трябва да бъдат проучени. Тези неща трябва да бъдат посочени и най-накрая да се излезе с едно ясно решение, а това решение се заключава в едно – да бъдат замразени, спрени тези сделки за модернизацията въз основа на изводите на комисията, докато не бъде приета Стратегията за сигурност и последващите Военна доктрина и План за организационно изграждане и модернизация на българските въоръжени сили и включително Стратегия за вътрешна сигурност, План за модернизация на полицията, жандармерията и т.н.
Така, уважаеми народни представители, ние ще можем да се отнесем отговорно към тези 5 млрд. 650 млн. лв., които искате да прехвърлим върху гърба на българските данъкоплатци! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Агов.
Разбира се, като вносител Вашето време, поне 10 мин. от него ще бъдат не за сметка на времето на групата, както Вие сам споменахте. Така е правилно, съгласен съм.
АСЕН АГОВ (ОДС, от място): Благодаря Ви, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря и аз.
Колеги, има ли други желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, Парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепи внесеното предложение за анкетна комисия. Нещо повече, ние се присъединяваме към призива за ограничаване на действията на правителството, в частност на Министерството на отбраната, на възможностите да сключва сделки, особено в сектора за сигурност, особено свързаните с отбраната и въоръжените сили, доколкото те представляват едно огромно натоварване, факт за години напред.
Отварям една скоба, за да дам само един пример, който за съжаление стана известен не от Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, а от медиите, че плащанията по сделката за новите хеликоптери “Еврокоптер”, транспортни хеликоптери ще продължи 19 години, след 2012 г., след поредица от договорености за гратисен период с държавни гаранции чрез кредити от други страни.
Някой ще каже – нищо лошо. Разбира се, че няма нищо лошо и аз веднага подчертавам, че парламентарната група на Коалиция за България няма никакви възражения срещу необходимостта паралелно с реформата в армията да върви модернизацията на армията и на Въоръжените сили. Паралелно с отговора на въпросите: какви са потребностите на националната отбрана, какви са изискванията на нашите партньори, какви са ангажиментите ни по отношение на колективната отбрана, на операциите, на подкрепата на операциите, свързани с международния мир и сигурност, трябва да върви изграждането на нови способности. А нови способности освен с нова организационна структура, с нови изисквания и ново качество на частите и съединенията на Българската армия на Въоръжените сили трябва да върви паралелно със закупуването на нова техника и въоръжение.
Когато казвам, че няма нищо лошо, това обаче се предхожда от едно изискване – изискването да има яснота в Народното събрание по отношение на бюджета, по отношение на целите, по отношение на източниците на финансиране, по отношение на сроковете и по отношение на тръжните процедури.
Аз ще припомня на уважаемите народни представители, че още от средата на миналата година Българската социалистическа партия и Парламентарната група на Коалиция за България настояват за дългосрочна програма, приета от Народното събрание, по отношение на сделките за модернизация и превъоръжаване на Българската армия. Настояване, което не беше прието, което беше отклонено в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, от управляващите. Програма, която да заложи целите, сроковете и изискванията. Ще припомня, че след скандала за ремонта и възстановяването на хеликоптерите Ми-17 и Ми-24, свързани с британската фирма “ВАЕ sistems”, тогава когато ние не бяхме против възможностите, които предоставяше британската фирма, а срещу начина, по който беше организирана тръжната процедура, ние поискахме промяна в Закона за обществените поръчки и в регистъра, тоест минимално количество информация, което да позволява парламентарен и граждански контрол върху всичко онова, което се осъществява в сферата на модернизацията и превъоръжаването. И това беше отклонено.
Аз ще подчертая, че има поне четири аргумента, които подкрепят искането за анкетна комисия. Посочих вече, първо, дългосрочната програма. Второ, за съжаление трябва да подчертая – дезангажирането на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Казвам го с огромно съжаление и в името на коректността колегата Агов трябва да признае, че отговорът на министъра на отбраната беше в резултат на внесено предложение от Парламентарната група на Коалиция за България за изслушване на министъра на отбраната. След формалното раздаване на писмения отговор на практика комисията провали по-нататъшното заседание, като по този начин не позволи осъществяването на реален диалог, дискусия и изясняване на степента на реализация на сделките.
Аз съм напълно съгласен, че провалът на сделката за ремонта и модернизацията на МиГ-29 беше един скандал, за който многократно бяха внасяни от една или друга парламентарна група искания за изслушване в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Сделката за ремонта и модернизацията на хеликоптерите е отново пред провал. Един път провалена заради некомпетентна и безотговорна тръжна процедура, непрозрачна процедура, сега отново е пред провал и то с поредния скандал – заради отсъствието на каквато и да е яснота, има ли избраната фирма договор за сертифициране на извършваните от нея ремонтни, възстановителни и модернизационни дейности. Едната страна е цената, другата страна е доколко тя отговаря на съответните изисквания, дали са предвидени изисквания да има подобен документ? Ние разбираме, че има такива изисквания. Ние разбираме, че има представено някакво писмо. Въпросът е – истинско ли е това писмо? Аз задавам този въпрос и се надявам, че някой от Министерството на отбраната, ако не – от управляващите, ще отговори на този въпрос.
Третият аргумент – бягството от парламентарния контрол. Извинявайте, дами и господа народни представители, четири или пет месеца министърът на отбраната не можем да го видим в пленарната зала, за да отговори на зададените въпроси. Смята ли някой, че това е нормално? Очевидно, не! Тогава защо не получаваме отговорите, които са в парламентарния контрол? Аз си имам своя отговор, въпросът е да чуем отговора на министъра на отбраната. Аз подозирам, че той има силно смущение от онова, което трябва да каже пред пленарната зала. И това е според мен основната причина.
И четвъртият аргумент, стана дума за стратегията, ще посоча, че поредица от заседания на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност ние не можем да разгледаме плана за организационното изграждане и за модернизацията на Въоръжените сили до 2015 г. И за мен проблемът не е в организационното изграждане, а в онова, че трябва да бъде представена ясно програма за модернизацията. И нежеланието и неспособността на Министерството на отбраната да даде задоволителни и аргументирани отговори в тази част на плана, според мен е основният аргумент за провала на разглеждането и на приемането.
Задавам следващия въпрос: можем ли да гледаме сделки, тогава когато дори и този план не е факт, а всъщност той би следвало освен стратегията, освен военната доктрина, да бъде третият документ, който да бъде основата на тези сделки.
Всичко това, уважаеми дами и господа народни представители, са част от основанията да подкрепим предложението за анкетна комисия. Аз призовавам народните представители, независимо от своята принадлежност към парламентарни групи, да подкрепят това предложение, защото то е в интерес на армията, на Въоръжените сили, на минималното количество отговорност, което трябва да бъде проявено в този момент, и най-вече от гледна точка на изискванията на националната сигурност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Найденов.
Има ли други колеги, които желаят да вземат отношение?
Господин Петров, заповядайте.
ЛЮБЕН ПЕТРОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, за мен това, което става днес, не е никаква изненада. Вероятно изненадани са някои, които не са очаквали, че можем да стигнем до такъв хаос в изграждането на системата ни за сигурност, в системата ни за отбрана.
Още в началото на този парламент ние приехме изменения във военната доктрина, след това се приеха изменения в Закона за отбраната и Въоръжените сили. Аз не подкрепих нито единия, нито другия документ, затова защото аз виждах, че това не води към укрепване на отбранителната способност на Въоръжените сили и на България като цяло, а води към нейното разхищение. И четири години съм свидетел на това разхищение. Сега и аз се учудвам – как може да стигне дотам нахалството, когато на Министерството на отбраната е гласуван бюджет от 833 млн. лв., в т.ч. и 90 млн. лв. за капиталови вложения, като не всички са за превъоръжаване, но част от тях са и за това. Но всичките тези 90 млн. лв. не са тези, които вносителите тук цитират – 5 милиарда и отгоре. Вероятно те имат по-точна информация, аз не разполагам с информация, нито съм в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, за да съм в течение на тези неща, но това са много големи суми.

“От кой бюджет ще се вземат те?” – основателно питат вносителите. От кое перо на държавния бюджет ще се вземат тези средства? Ами то не става така – първо, и второ – напълно споделям тревогата, че не се върви по установената логика на изграждането на системата за сигурност. Българската армия се нуждае от превъоръжаване, разбира се, още повече, че България е член на Северноатлантическия договор. Ние отдавна говорим за оперативна съвместимост на Въоръжените сили на Република България с армиите на страните от НАТО. И ако искаме действително да бъдем истински съюзник, ние трябва да имаме готовност да получим тази оперативна съвместимост на Въоръжените сили. Тя включва и приемането на въоръжение на образци техника – военна и специална, каквато имат армиите от страните на НАТО. Но това става преди всичко с ясна стратегия за изграждане на Въоръжените ни сили, която да включва и една дългосрочна програма, а не на парче: днес се появил един кандидат и предлага вертолети – дай, ще ги купим, утре се появил някой произвел самолети, предлага ги – дай, ще ги купим. Така се получава на практика в нашата Българска армия днес. От Българската армия излиза от строя една фрегата, снемат я от въоръжение, но се предлага на Българската армия и се купува. И какво осъвременяване на Българската армия, каква модернизация на Българската армия се прави със снети от въоръжение бойна техника и въоръжения от съюзническите армии?! Или самолети! Произвел някой някъде някакви самолети, които далеч не отговарят даже на изискванията на техническите характеристики на това, което притежава в момента Българската армия, и се купуват. Това не е нормално и не води към повишаване степента на модернизация на Българската армия.
Къде е тук стратегията? Къде е планът за организационното изграждане на Българската армия по родове, по видове войски? Аз искам да видя кои са приоритетите в модернизацията на Българската армия. Кой вид Въоръжени сили е водещ? Сухопътните войски ли са, Военновъздушните сили ли са, Военноморскте сили ли са? На кои да се даде приоритет?! Ако са Сухопътните войски, кои родове войски от тях трябва да бъдат също приоритетни – дали механизираните подразделения, дали танковите, дали инженерно-сапьорните? Ако ВВС са приоритетни за Българската армия, то в тях също има родове войски. Кои от тях са приоритетните?
И така, определяйки приоритетите във времето, от 12-15 години се изгражда една дългосрочна целева програма, която се приема от парламента и се осигурява ежегодно за закупуване на съответните образци въоръжение и техника. Но това не е предложено и сега се прави на парче.
Аз напълно споделям мотивите на вносителите и подкрепям предложението за изграждане на такава комисия, която да изиска всичките тези становища, позиции и виждания на Министерството на отбраната. Това е дълъг процес, който изисква много разбиране, воля и средства и който не може да се реши за такъв кратък период от време. Ние сме република с парламентарно управление и парламентът е този, който трябва да приеме това решение, парламентът да контролира изпълнението му и осигуряването на средствата за неговото реализиране.
Аз ще подкрепя предложението на вносителите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Петров.
Има ли реплики?
Господин Найденов, възразявате нещо срещу това, което е казал господин Петров? Заповядайте за реплика.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин Петров, моята реплика е по отношение на факта, че Вие говорите за 5 млрд. и 650 млн. лв., които са споменати в писмения отговор на министъра на отбраната, но пропускаме да кажем, всъщност Вие пропускате, че само 4 от проектите, които са посочени като приоритетни за купуването на новите транспортни хеликоптери, ремонта и възстановяването на хеликоптерите “Ми-17” и “Ми-24”, закупуването на нови транспортни самолети, проектирането и изграждането на многоцелева корвета, са проекти на стойност над 2 млрд. и 200 млн. лв., т.е. те са близо половината от средствата, които са предвидени за 34 проекта. Ние разбрахме, че има решение на Министерския съвет за 11 приоритетни проекта, които бяха осигурени на книга – финансов план за 1,5 млрд. лв. Сега разбираме, че има 4 от тези 11 или 34 проекта на стойност над 2 млрд. и 200 млн. лв. и никъде няма отговор на въпроса каква е схемата на финансиране. Има посочени 6 начина, които министър Свинаров счита, че са възможни за осигуряване на финансите. Това, че са възможни според него все още не означава, че те са реалистични или че са факт. Те се посочват само като опции.
В такъв случай стои големият въпрос – след като са заложени 90 млн. лв. капитални средства в бюджета на Министерството на отбраната, след като има някакво нарастване като бюджетна прогноза на тези средства, които обаче се движат все в рамките на 2,6% от брутния вътрешен продукт, как ще бъдат осигурени средствата, в т.ч. и по този малък кръг от проекти на стойност над 2 млрд. и 200 млн. лв.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Найденов.
Има ли друга реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Петров.
ЛЮБЕН ПЕТРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател!
Уважаеми господин Найденов, аз Ви благодаря за репликата, която ми правите, обаче аз не се спирам на конкретните неща, защото считам, че това ще бъде предмет на проверка от комисията, която днес трябва да приемем, да изградим, и която трябва да извърши пълна проверка на всичките тези съмнителни сделки, съмнителни проекти и т.н.
Считам, че тревогата на вносителите на това предложение, както и на останалите народни представители, е основателна. Тук се крият много лични икономически интереси, а това не може да бъде за сметка на националния интерес – изграждането на Въоръжените сили, които са гръбнак на отбранителната способност на Република България – така е записано и в Закона за отбраната и Въоръжените сили, чл. 73. Аз не влизам в детайлите. Това ще изясни комисията. Но действително сигналите, които се подават, са много тревожни и всичко това ще легне на гърба на българския данъкоплатец. Не се съмнявайте! Няма откъде да се вземат средствата.
Първо, това не е изискване на НАТО – “Направете това, вземете тези самолети, вземете тези корвети, вземете онези вертолети и т.н.”. Това са лични интереси на служители в тази област.
Аз не искам да коментирам повече, не искам да разкривам нищо повече, тъй като това трябва да установи комисията. Нека тук не предрешаваме какво ще установи тя и какво трябва да се направи.
Но аз държа да се приемат съответните документи, стратегии, изменения във Военната доктрина, създаването на план за организационното изграждане на армията – в последователността, в която говори и господин Агов. Аз също разкрих някои от тези изисквания на тези документи, тъй като става въпрос за държавна политика, а не за лична политика на някой си, та макар той да е и министър, макар да е и по-високостоящ от него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Петров.
За изказване – заповядайте, господин Киров.

ЦОНКО КИРОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Първо, искам да изразя своята убеденост, че парламентарната трибуна трябва да се използва за защита на съдържателни тези с доводи не от типа “в София се носят слухове” с цел запомняне на определени абревиатури и да се дават доводи, които да отговарят на истината, а не да се премълчава цялата истина.
Когато разглеждаме темата за модернизацията и когато ни се дава проект за решение за Временна анкетна комисия за планирането проектите и модернизацията на Въоръжените сили на Република България, трябва всички да сме си направили много добре сметката и анализа във времето, че от включването на България в “Партньорство за мир”, последващото действие по плана за действие за членство в НАТО и след самото ни приемане в алианса, всички усилия в съвместните ни дейности с партньорите бяха насочени към по-нататъшното изграждане на Въоръжените сили и тяхната оперативна съвместимост с новите ни партньори. Смятам, че ние трябва да защитаваме нашите тези с конкретни факти, а не само със слухове. И когато тук, от тази трибуна, се казва, че няма национален документ, по който да се работи, трябва всички да си припомним, че дългосрочната визия за изграждането на Въоръжените сили е приета от Народното събрание още през август месец 2003 г. И именно в нея беше записано, че трябва да бъде съставен и представен на Народното събрание за запознаване Планът за организационно изграждане на Въоръжените сили до 2015 г. Това е истината, а не това, което беше тиражирано няколко пъти.
На основата на документ, приет от Народното събрание като дългосрочна визия, се създаде този план и неговото разглеждане и запознаването с него беше провалено в комисията по чисто процедурни начини. Затова смятам, че изграждането на такава комисия, приемането на такава анкетна комисия определено цели забавянето на модернизацията в Българската армия, забавянето на процеса по по-нататъшното изграждане на българските Въоръжени сили в съответствие с новопоетите цели и задачи и по-нататъшното по-пълно адаптиране и изпълнение на задачите като активен член на алианса.
Когато говорим – тук се получи много интересна симбиоза при подкрепата от двете страни – когато говорим за разпределението на средствата, също трябва да използваме истинските числа. За първи път в последните години се отделиха толкова висок процент и като процент, и като абсолютна стойност средства за изграждане на Въоръжените сили и за капиталови разходи. Мога само да посоча, че за 2003 и 2004 г. това са 143 милиона и 195 милиона, което съответно възлиза на 15-20% от бюджета, отделен за Министерството на отбраната, който процент не е достиган до момента. Последователната политика на това правителство, което изгради визията за развитие, което изгради последователна теза и дейности по модернизацията на Въоръжените сили, по по-бързото адаптиране и изпълняване на задачите, които ние поемаме и с участието си в международни мисии, смятам, че не бива да бъде затруднено изпълнението на тези цели в оставащия период. Ние не трябва да затрудняваме сами своето изпълнение на задачите с цел по-висока сигурност. Всички трябва да знаем, че отбраната е елемент от сигурността – това беше повторено, но не бива да я разглеждаме и само в посока забавяне на този процес. Аз не разбирам целите. Защо трябва да забавим превъоръжаването, защо трябва да забавим адаптирането и изпълнението на целите и задачите, които ние сме поели като партньор, само с една-единствена цел – просто да се чуе името на един или друг предизборно, а с това да забавим едно успешно развитие, едно успешно изпълнение. И аз бих посочил, че процедурата по всички сделки, които бяха визирани тук, беше подготвена и приета на професионално ниво. Имаше професионална експертиза, по която няма никакви съмнения и оспорвания – говоря за участието на Министерството на отбраната и Генералния щаб. Говоря, че самата процедура при приемането на документите, тяхното разглеждане и оценяване беше правено също без каквито и да е съмнения в нарушаване на прозрачността и незаконността. Това от никого не беше посочено с факти, а само със слухове. И в момента ние искаме да създадем анкетна комисия, защото нямаме друг начин да спрем развитието и превъоръжаването на Въоръжените сили. Това, още един път казвам, че е недопустимо и не би трябвало никой в тази зала да подкрепи създаването на една такава комисия, която определено ще навреди на българската държава. Сигурността е един елемент, който е свързан не само с отбраната, но и с икономическото развитие и просперитет. Сигурността създава условия и възможности за привличането на по-големи и по-сериозни инвеститори. Нарушаването на тази сигурност и опитите за спирането на развитие определено ще забавят това по-нататъшно и по-бързо изграждане на българската държава.
Затова смятам, че опитът да бъде нарушен ритъмът, да бъдат разглеждани само сегашни прозрачни сделки, без да си спомняме сделките с беловете, без да вадим реални аргументи и факти, определено ще навреди за изграждането на отбранителните способности на българската държава и не бива да бъде подкрепен. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За реплика – господин Агов.
АСЕН АГОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Господин Киров, аз се чудя с каква убеденост заставате тук да защитавате една незащитима теза. Вие казвате следните числа: 143 и 195 милиона. Правилно Ви цитирам, нали, защото това са числа от бюджета? Е, как се стига за 15 години до 5 милиарда и половина? Как? Откъде се вземат тези 5 милиарда и половина? Умножете 143 и 195 по 10 – взимам по-голямото число – и ще видите, че за 10 години това са 2 милиарда. За 15 години добавете още 1 милиард, стават 3 милиарда. Къде са останалите 2 милиарда 650 милиона? Това значи, че сте готови да сключвате заеми с държавни гаранции, за да осъществявате сделки, които в никакъв случай не са целесъобразни или поне нямат доказана целесъобразност. Ето къде е логиката на нещата. Не можете да защитавате теза, в която искате да купувате неща, без да имате пари. И като нямате пари, да ги искате от българските граждани! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Агов.
За втора реплика – господин Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Киров, говорите за забавяне. Всъщност би следвало да кажете, че в рамките на тези четири години бяха реализирани или са на път да се реализират само два от тези проекти – доставката на автомобилната техника и закупуването на новите транспортни хеликоптери. Така че по никакъв начин нямате основание да твърдите, че евентуално създаване на анкетната комисия би забавило сключването на сделки или реализацията на проектите за модернизация.

Второ, разбира се, че сумите за които Вие говорите, са далече от постигането на съответствие или най-малкото означава едно дългосрочно натоварване неясно как поемано от бюджета и българските данъкоплатци за голям период от време. Но какво друго да прави Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, ако не и чрез бюджета и яснотата да контролира Министерството на отбраната – нещо, което по никакъв начин не се случва в тази комисия, в този парламент с това Министерство на отбраната.
И трето, извинявайте, говорите за цели. Разбира се, че никой не спори по това, че е необходимо да бъдат реализирани целите за членството ни в НАТО и съответно постигане на оперативна съвместимост, но кой прецени, че трябва да бъдат закупени 18 хеликоптера? Кой прецени, че по всякакъв начин трябва да бъде бавена сделката за ремонта на българските транспортни и бойни хеликоптери и кой прецени, че трябва да бъдат точно 18? Кой прецени, че в момента не е необходимо повече доставка на транспортни самолети? Аз имам своя отговор. И кой изостави ремонта и модернизацията на бойните самолети? Така че, когато се говори за цели, трябва да бъде ясно кой определя, кой защитава и къде внася яснота за тези цели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Найденов.
Трета реплика – господин Петров, заповядайте.
ЛЮБЕН ПЕТРОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Киров, Вие грешно сте ме разбрали и мен, и тези, които преди мен се изказаха, но най-малко аз мога да бъда упрекван за забавянето на модернизацията на Българската армия. Поне аз си мисля, че Вие ще ми повярвате, че искрено подкрепям процеса на укрепването на Българската армия, в т.ч. нейното функционално изграждане, преструктуриране и превъоръжаване, за да имаме една съвременна, модерна Българска армия. Но аз казах преди малко, че това, което се прави е хаос. Трябва да имаме една сериозна, строга, стройна организация, един план за превъоръжаването на армията – да се види и да се сумира колко ще струва превъоръжаването за един период от 10-12-15 години и по години да се разчлени и планира кои родове, кои видове войски - с какви образци въоръжение и техника, иначе ако ние го направим за 10-12 години всичко това, няма да постигнем нищо освен, че това, което ще купим, ще бъде морално остаряло на десетата година и отново трябва да правим модернизация на въоръжените сили. Така не се прави в съвременния свят, в съвременните армии.
Вие не сте ме разбрали – аз приветствам процеса за превъоръжаването и сега с тази анкетна комисия ни най-малко не се цели да се забави този процес, а да се вкара в едни рамки, да се контролира, да се управлява и да се върви ускорено. Само така може да стане. Иначе Вие можете ли сега да ми назовете колко средства ще бъдат необходими за превъоръжаването на Българската армия днес? Имате ли разчет? Какво трябва да се закупи, какво трябва да се модернизира от наличното и т.н.? Няма го това. Е, не може на парче да се върви. И недейте така елементарно, когато се поставят въпросите сериозно и отговорно, защото казах, че това е държавна политика, касае цялата държава, касае огромни средства – не може да парче, хаотично…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля Ви, господин Петров.
ЛЮБЕН ПЕТРОВ: … кой каквото му скимне да си купува. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин Киров.
ЦОНКО КИРОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Наистина много хубава защита на тезата на ДСБ на ген. Любен Петров. Вие ме питахте – с каква убеденост? – С много голяма убеденост заставам на тази парламентарна трибуна и именно защото съм убеден (реплика от народния представител Иван Костов), че трябва Българските въоръжени сили да получат заслуженото и това забавяне, което е в последните години, да бъде преодоляно. Средствата, които сега се предвиждат и изчисляват за осъществяване на тези проекти определено отчитат и бъдещото развитие на българската държава и икономика на базата на една сигурна среда.
Господа, ние правим една стабилна основа за бъдещо икономическо развитие на държавата и това икономическо развитие ще осигури средствата и правилното договаряне и разходване. И правилното разпределение на бюджета през последните три години доказва начина за изпълнението на тези цели и задачи.
Това, което каза господин Ангел Найденов за проектите: да, господин Найденов, започнати са два проекта, но те не са изпълнени за четири години. Още един път искам да повторя фактите. През м. август 2003 г. беше приета дългосрочната визия за изграждането на Въоръжените сили на Република България. През 2004 г. беше взето решението на Министерския съвет за 11-те проекта. Така че говорим за едно ускорено развитие и ускорено изпълнение на поетите цели и задачи и при това по решение на парламента на българската държава, а не самоцел от един или друг взето лично решение.
Това е, което може да се отговори. То включва и въпроса, който зададе господин Любен Петров. Смятам, че го разбрах абсолютно правилно и наистина опитът да се забави тази анкетна комисия е истински опит да се забрави превъоръжаването на българската държава и да се забави по-нататъшната и бърза модернизация на Българските въоръжени сили – въпрос, по който има пълно съгласие на приетата дългосрочна визия, пълно съгласие в Министерство на отбраната и професионалните среди, имайки предвид военните и Генералния щаб.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Киров.
Господин Божинов, заповядайте за изказване.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми колеги народни представители, не партия, доколкото разбирам, а група народни представители с различна партийна принадлежност предлагат създаването на временна анкетна комисия за проучване целесъобразността на сключените договори и планираните проекти за модернизация на Въоръжените сили на Република България.
Правомерно ли е парламентът да се занимава с такъв въпрос, да търси създаването на такава комисия и да се интересува от правомерността на тези действия? Моят отговор категорично е “да”. Защо? Защото българският парламент разгледа т.нар. “Стратегически преглед за отбраната”, разгледа на закрито свое заседание доклад за резултатите от стратегическия преглед на отбраната и въз основа на това се формира дългосрочната визия за развитие на Въоръжените сили. Заседанието беше закрито.
Мисля, че няма да издам особено голяма тайна, ако ви припомня, че гласуването на доклада за резултатите от стратегическия преглед беше приет при едно условие – спомняте ли си условието, при което се прие визията за нашата стратегия за отбраната? Ще ви го припомня. Едно от трите условия...
ИВАН КОСТОВ (ОДС, от място): Няма стратегия.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: … докладът, който беше приет. (Реплика на народния представител Иван Костов.)
Точно така, там беше записано, че така ще се развиват нещата с отбраната на България, при условие, че няма достатъчно пари за оптималното решение, необходимо за отбраната от стратегическа гледна точка на България. И сега някой си позволява да каже, че е намерил оптималното решение за изразходването на 5 млрд. лв. Прави са специалистите, които оспорват основанията на това твърдение. Аз тогава гласувах категорично “против” и обясних от тази трибуна защо.

Според мен е абсолютно невярно, че България няма пари и не може да си позволи да отдели пари за реализирането на най-добрия вариант на своята отбранителна способност. Тогава тук присъстваше министърът на отбраната и влязохме в спор с него. Казах му, че, освен че е министър на отбраната, той е заместник-председател на управляващата България партия и ако бях на негово място, бих предложил политика, която да осигури необходимите за превъоръжаването на България средства. Къде е източникът? Източникът се намира в средите на сега действащата и съществуваща Българска армия. България имаше друга по численост и материално-техническа база армия. Тази материално-техническа база е изградена с парите на българските данъкоплатци. Това са полигоните, които вече не са нужни; това са стотиците поделения в центровете на най-големите български градове, които вече не са нужни; това е материално-техническата база за военнотехническата подготовка на младежта, която вече не се ползва.
Моята идея беше и изходът е в това – онова, което обществото е отделило за отбраната и при новата стратегия няма да бъде необходимо, на пазарен принцип да се продаде. Тогава тези 5 милиарда и другите, които са необходими, няма да бъдат проблем. Но тук въпросът вече не е технически, не е военен, а въпросът е политически: има ли в България управляваща група от хора и партии, които да дефинират и реализират политика, която да управлява оптимално наличния ресурс за определени цели, които са български, или ресурсът ще се пилее за далавери?
Уважаеми колеги, вие насочвате да гледаме бъдещи договори, а защо не погледнем миналите договори? Как бяха продадени базите на морето, как се продават терените в центровете на окръжните градове, какво предстои да се направи с терените на бившата Танкова бригада, които вървят по 100 евро квадратния метър?
Ако някой седне и направи сметката, петте милиарда, генерал Петров, ще бъдат налице. Въпросът е: има ли способни политици, които да бъдат държавници на България? Могат ли да носят отговорност за това, което принадлежи на България, да бъде управлявано за целите на България? Ние се съмняваме в способността на днешните дейци на политическата и държавническата арена на България. Затова гласуваме за тази комисия, за да ни покажат тези 15 колеги, които ще изберем, дали е вярно нашето твърдение, дали са основателни нашите съмнения. А че има възможност за други решения, в това няма никакво съмнение.
Аз ще подкрепя тази комисия. Смятам, че и по този въпрос, както и по редица други, България се нуждае от друга политика, от друго управление и друг кръг хора, способни да носят отговорности за действията и решенията си, а не само да намират временната и лична изгода от онова, което управляват от името на народа, но най-често за себе си. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Божинов.
Други желаещи за изказване има ли?
Господин Спасов, заповядайте.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Аз реших да взема думата за изказване, защото бях впечатлен като юрист от нещо, свързано с чл. 8 от нашата Конституция. Член 8 от нашата Конституция казва, че в България има разделение на властите - между изпълнителната, законодателната и съдебната власт.
Аз искам да се обърна към вносителите на това предложение да се замислят дали с ред свои действия ние не се опитваме да превърнем парламента в един Конвент. Ако има подозрения за някакви незаконосъобразни престъпни действия, има прокуратура, има и съд, които трябва да преценят дали е бил нарушен законът, кой закон е бил нарушен и какво трябва да се предприеме спрямо нарушителите. Ако някой от народните представители има желание да извършва тази дейност, той би могъл да стане прокурор, има си процедура пред Висшия съдебен съвет. Аз лично отказвам да бъда част от тази задача, защото тук съм дошъл с друга задача.
Вчера станахме свидетели на това, което казаха, и то с основание, от групата на БСП – господин Камов: че ние бавно работим в сферата на модернизацията на образованието, бавно работим в областта на компютризацията и това става само защото се занимаваме с неприсъщи за нас неща.
Когато направих справка по това, което каза господин Божинов, че предложението е подкрепено от различни парламентарни групи, аз констатирах, че групата на БСП действително не е подкрепила и не е подписала това предложение. Поправете ме, ако греша. Аз имам логично обяснение за това нещо, защото противното би означавало, че групата на БСП е непоследователна. Основание за това ми дава експресната стенограма от 3 февруари 2005 г., когато народният представител, когото всички уважаваме, Асен Гагаузов каза, цитирам: "Продължава практиката в нашето Народно събрание да изземваме функции на изпълнителната власт и същевременно да се сърдим тогава, когато пренебрегват нас като върховна законодателна власт. Правим всевъзможни комисии, които за съжаление си остават само с това, че се превръщат в една говорилня. Удължете я с един месец, ако трябва я удължете с два месеца, но този проблем няма да се мръдне и на йота", край на цитата.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): За коя комисия става въпрос?
МИНЧО СПАСОВ: Въпросът е принципен. Аз затова съм уверен, че създаването на още една комисия и дебатите по нея ще бъдат нещо, което ще служи на някакви цели, за които аз мога само да гадая, тъй като не разбирам от въоръжени сили и отбрана. Ако разбирах от въоръжени сили и отбрана, може би щях да си помисля, че автори на това предложение са хора, които искат да ревизират единствената сделка, за която аз поне чух от медиите – това е сделката за Еврокоптер, доколкото си спомням. От медиите също разбрах, че комисията от експерти, които са били очевидно по-разбиращи от мен, са гласували 15 на 0. Вие предлагате ние да интервенираме в работата на изпълнителната власт, в работата на тази комисия и да дадем преценка за целесъобразността на нейното решение. Това за мен е абсурд. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За реплика думата има господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Спасов, моля Ви внимателно да прецените доколко е издържана тезата Ви, че не искате да участвате в обсъждането на такава комисия, че смятате, че това е далеч извън компетентностите и задълженията на парламента. Обърнете внимание на чл. 62 от Конституцията. Той ясно постановява, че Народното събрание осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол. Съгласен сте дотук?
Член 73 от същата Конституция казва, че организацията и дейността на Народното събрание се осъществява въз основа на правилник. Гледаме по-нататък в правилника – чл. 77, ал. 1: “Народните представители отправят до министър-председателя и министрите актуални въпроси от текущ характер, които представляват обществен интерес и са в техния ресор на управление”.
Народният представител Ангел Найденов заяви от тази трибуна, че пет месеца министърът на отбраната отказва да се яви и да отговори точно на такива въпроси. Забелязах, че когато господин Найденов постави този въпрос, председателят на Народното събрание, който председателстваше събранието преди госпожа Касабова, си отбеляза този факт, записа си го.
Не може да има никакво съмнение, господин Спасов, че въпросите, за които става дума, са не просто от текущ интерес, а са от първостепенен държавен дългосрочен интерес. И именно по такива въпроси правилникът е постановил, че могат да се създават и анкетни комисии – чл. 94 от правилника: “Народното събрание или избраните от него комисии могат да извършват проучвания, анкети и изслушвания по въпроси, засягащи държавни или обществени интереси”.
Ако Вие не разбирате, че тази комисия е от пряката компетентност на парламента, трябва да си зададете въпроса дали осъзнавате мястото си и какво правите тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин Пирински, за указанията и цитатите.
Аз също искам да Ви направя един цитат. Той е от чл. 57, ал. 2 на същата Конституция, който постулира, че не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява правата или законни интереси на други. (Смях в КБ и оживление в залата.)
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Не сме в тази рубрика!
МИНЧО СПАСОВ: Искам да ви кажа, че действията, които се опитвате да прокарате, по всякакъв начин се стремят да блокират действията на изпълнителната власт.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Това е за правата на гражданите, не право на упражняване!
МИНЧО СПАСОВ: Това е Ваше право, но нека да го признаете, признайте си го и го обявете официално!
Не оспорвам правото на Народното събрание да осъществява контролна дейност, моля да ме извините. Пределно ясно осъзнавам, че нашата работа действително е да бъдем един коректив, ако констатираме някакви злоупотреби, но отричам нашата възможност да сложим поантата в нашата дейност на едно прокурорско поведение, като по този начин игнорираме от една страна съдебната власт, а от друга страна игнорираме своята първа изначална законодателна задача!
РЕПЛИКА ОТ ОДС: Слаба теза!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Спасов.
Заповядайте за изказване, господин Младенов.
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, позволете ми да ви честитя Баба Марта, да ви пожелая много здраве през тази година и да отбележа с неудовлетворение, че дори и настъпването на пролетта не може да доведе министъра на отбраната в Народното събрание, когато се дискутира изключително важен въпрос, свързан с неговата политика.
Поставеното на дебат днес искане за създаване на анкетна комисия е изключително резонно и то трябва да бъде подкрепено от тази зала, което, разбира се, се съмнявам, че ще имате смелостта да направите, защото, ако го направите, ще излязат на преден план много от далаверите, които държат вашето мнозинство заедно и го издържат в общи линии за изборите.
Няма да направите това и затова искам да направя предложение, след като вие – от управляващото мнозинство, днес ще отхвърлите искането за създаване на временна анкетна комисия. Това предложение е отправено към председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Предложението е в най-кратки срокове да свикаме извънредно заседание на тази комисия, на която да бъдат обсъдени всички съмнения и сигнали, които са постъпили относно корупцията в сделките с превъоръжаването на Българската армия, Комисията да бъде информира за политиката, която правителството следва, финансирането, което осигурява, и всички релевантни въпроси, които неведнъж са поставяни и от тази трибуна и в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Но за да не оставате с впечатление, че желанието на политическите сили да се създаде такава анкетна комисия е празни приказки, бих искал да обърна внимание на народното представителство върху няколко факта. Първият факт е, че още през м. февруари Комисията по външна политика, отбрана и сигурност беше сезирана със сигнали за нарушения, които могат да бъдат тълкувани и като корупция в сделки в отбранителния сектор, свързани с превъоръжаването на Българската армия. Говоря конкретно за инициативата на правителството да модернизира хеликоптерите Ми-17 и Ми-24. Нашата комисия беше сезирана, че условията, които са поставени в търга, не са спазени от фирмата, която е избрана за основен контрактор по този договор. Всички политически сили в парламента получиха този много подробен сигнал, информирахме се внимателно, анализирахме го подробно. За какво става въпрос?
В търга, който е обявен за модернизация на хеликоптерите Ми-17 и Ми-24, изрично е записано като условие за участие в търга, че контракторът трябва да представи протокол, договор или работна програма, която да е обвързана със сертификацията на крайната модернизация от “Рособоронекспорт”, в крайна сметка руската фирма ОКВ “Мил”, която е производител на тези хеликоптери.
Съмненията, които съществуват в българското общество по отношение на тази сделка, са в две посоки и в голяма степен те са известни и в медиите.
На първо място това е, че избраният контрактор няма такъв договор за сертифициране на крайния продукт, което означава, че ако тази модернизация бъде извършена от тях, тя ще бъде фалшива модернизация, няма да бъде сертифицирана и фактически ще бъде в противоречие с не един български закон или международен стандарт.
Второто съмнение, което съществува, е, че ако евентуално тази компания е предоставила някаква форма на писмо, то това писмо е фалшиво.
Направих си труда през края на миналия месец да отправя писмо във връзка със сигнала, който получиха всички политически сили в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, до съответната Руска федерална служба за военнотехническо сътрудничество с много конкретно питане: “Предоставили ли сте такова писмо и съществува ли договор между избрания от българското правителство контрактор и “Рособоронекспорт” за сертифициране на крайната модернизация на хеликоптерите?”.
За мое голямо учудване, защото аз все пак се надявах, че сигналът ще се окаже неверен, това щеше да бъде в крайна сметка в интерес на България, на 24 февруари получих официално писмо, което ще предоставя на всички вас, на българските медии, на който желае да го види, от Федералната служба за военнотехническо сътрудничество, което казва, че “Няма абсолютно никаква форма на договорни отношения с избраната израелска фирма “Ел Бит”, няма никакви подписани съглашения за сътрудничество в модернизацията на този вид хеликоптери и съответно не може да се ангажира със сертификацията на крайния продукт”.
Ето го писмото. Съжалявам, че никой от Комисията по външна политика, отбрана и сигурност и от хората, които днес вдигат толкова шум в пленарната зала, не си направиха труда да проверяват пощата си по-често, да реагират на сигналите, които са получили, да проверяват информацията, с която разполагат. Това е доказателство как българското правителство, Министерството на отбраната и министър Свинаров в нарушение на собствените си процедури, задали в собствените си, подписани от тях тръжни документи, постигат сделки с фирми, които не са в интерес на България, не са в интерес на модернизацията на българските Въоръжени сили, най-малкото защото, ако се стигне до сключване на договор с тази фирма “Ел Бит” тя ще бъде задължена да сертифицира в крайна сметка извършената от нея модернизация с руски производител на хеликоптерите. Това обаче ще изисква допълнителни средства, които не са записани никъде в момента. И след някой и друг месец в следващото Народно събрание ще се окаже, че българската държава ще трябва да плати поне още 50 млн. евро, за да може да се довърши един проект, започнат в момента.
Това илюстрира няколко неща. Илюстрира как Министерството на отбраната работи на парче, как няма абсолютно ясна стратегия за модернизацията на българските Въоръжени сили, илюстрира високия корупционен потенциал на тези сделки и най-вече, илюстрира нуждата от това българското Народно събрание да се ангажира пряко с контрола върху извършването на тези сделки. Това Народно събрание трябва да бъде запознато от правителството, първо, със стратегията, която то следва; второ, с финансовите ресурси, които са осигурени; трето, на какъв етап са конкретните договорености; и четвърто, в крайна сметка от целия този параметър на договори, за които толкова много се говори, кои са приоритетните договори, кои са основните приоритетни неща, които трябва да свършим с оглед на задълженията, които българските Въоръжени сили имат по гарантиране на националната сигурност на България, по участието ни в операции на НАТО, по участието ни в други операции зад граница. Това е нормалната практика във всяка една държава – когато имаш ограничен брой ресурси и много задачи, да си приоритизираш задачите и да видиш кое трябва да свършиш на първо място.
И за да свалиш съмнението от себе си, че използваш тези сделки, както и много други договори и много други обществени поръчки в България, за които също в момента съществуват съмнения, че ще бъдат използвани от управляващите за финансиране на тяхната предизборна кампания, за да се избегнат тези спекулации, които са не само във вреда на една политическа сила, а са във вреда на цялата държава, има нужда от прозрачност и парламентарен контрол. Тази прозрачност и този парламентарен контрол могат да бъдат осигурени от анкетна комисия, могат да бъдат осигурени от Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, най-малкото могат да бъдат осигурени, ако министърът на отбраната или поне неговите заместници имат смелостта да дойдат в тази зала и когато се дискутират теми, свързани с тяхната политика, да участват в дебатите и да отговарят на въпросите.
Защото се надявам, че няма народен представител в тази зала, който да иска България да попадне, да сключи договори, да влезе в схеми, които, първо, да уронят нейния международен авторитет, граден с толкова много усилия през годините; второ, да я поставят в ситуация, при която тя да не може да завърши тези проекти, защото няма достатъчно осигурено финансиране; и трето, да поставят страната ни под съмнения за корупция, която на толкова високо ниво е изключително опасна и за опасността от която вече сигнализира Европейският съюз в редовния си доклад от миналата година.
Именно за това видяхте как с един конкретен пример, с един конкретен търг се оказа, че правителството нарушава собствените си процедури, вкарва България в неизгоден за нея договор, в зависимост, която може да се окаже изключително скъпа в бъдеще – това е само по отношение на един конкретен договор, представете си колко още подобни сигнали съществуват в българското общество, в българските медии и колко съмнения съществуват! На тези съмнения и сигнали трябва да има отговор, отговор, който да се даде от Народното събрание. Ако това Народно събрание откаже днес, ако това мнозинство откаже днес да създаде анкетна комисия по случая, откаже да проведе специално изслушване на министъра на отбраната в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, ако правителството откаже да отговори на редица въпроси, които са поставени в този сектор към него, то това, уважаеми дами и господа, означава, че всички, които гласуват “против” създаването на комисията днес, всички, които не искат изслушване на министъра в пленарната зала и в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, ще бъдат съучастници във въвличането на България в международни скандали, в поставянето й в тежка икономическа зависимост от неизгодни за нея договори и в крайна сметка – в уронването на престижа на нашата държава.
Затова призовавам всички, когато взимат своето решение днес и дават гласа си, да го направят, отчитайки отговорността, която имат не само към тези, които са ги изпратили тук, и интересите, които представляват в тази зала, а истинската мисия на всеки един народен представител – да представлява интересите на българския народ, да защитава интересите на България и да не прави нищо, което уврежда авторитета и достойнството на българската държава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за изказване, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Мисля, че позициите се изясниха. И аз смятам, че вносителите на предложението за създаване на посочената анкетна комисия имат основания.
До голяма степен моето изказване беше провокирано от начина, по който се оспорваше необходимостта от избирането на такава комисия. Интересно е, че дори човек-юрист в тази зала може да се позове на текст от главата за правата и свободите на гражданите в България и да каже, че ако Народното събрание създаде комисия, която да проучи действията на изпълнителната власт в тази област, то това трябва да се квалифицира като злоупотреба с право.
Аз се надявам, че уважаемият народен представител Спасов не твърди, че сключването на такива сделки е някакво лично право на министрите, от което те могат да извличат изгода, без да бъдат контролирани от парламента, защото неговото изказване създава точно това впечатление. Нали разбирате нелепостта, когато говорим за отношенията между парламента и правителството, да четем някакви текстове от главата за правата на гражданите.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Разбираме.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Другата основна теза и основен проблем е в каква насока ние ще усъвършенстваме въоръжението на Българската армия. Тук господин Киров употреби думата “превъоръжаване” и “необходимост от превъоръжаване”. В състояние ли е България да извърши цялостно превъоръжаване на армията? И необходимо ли е това в момента с оглед на условията, в които се намираме, и нейните икономически възможности? Смятам, че ние трябва да се ориентираме предимно към модернизация и осъвременяване на българското въоръжение, защото думата “превъоръжаване” означава ние да подменим цялото налично въоръжение в кратки срокове и не се наемам да кажа колко ще струва това. Но то ще струва не десетки, а стотици милиарди левове, защото по разчети, правени от специалистите преди повече от 10 години, по тогавашни цени, се оказва, че цялостната модернизация на Българската армия ще изисква не 4-5, а около 40 млрд. лева.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Долара!

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, затова ние трябва наистина да видим кое е най-необходимото и смята ли се за превъоръжаване внасянето на военна техника втора употреба, а понякога и военна техника, която вече не съответства на най-добрите съвременни стандарти. Аз съм съгласен, че има основание да се търсят и нови въоръжения, но те би трябвало да бъдат преди всичко в системата за защита, ако ние можем да осигурим такива оръжия, които да имат отбранителен характер и които да бъдат на въоръжение в противовъздушната отбрана на страната, защото днес вече има такива съвременни образци – както в НАТО, така и извън НАТО. В областта на събирането на информация, защото най-голямата сила днес идва от способността своевременно да се събере информация, която може да даде възможност и на по-малките, и по-слабо въоръжените да реагират адекватно и да предотвратят заплахите.
Иначе възникват редица въпроси: защо се забавят договорите за модернизация на българските самолети, а се сключват други сделки за закупуване на техника също за летателни нужди, които обаче в много случаи са оспорими. Вероятно нововнесените самолети са полезни за чисто тренировъчни цели, но те по своите военнотактически качества не отговарят дори на съществуващите в момента, които са с учебно-бойно предназначение. Внасяните са само учебни и приличат в някои отношения повече на самолети от селскостопанската авиация, отколкото на тези, които могат да водят наистина военни действия – ние ги видяхме заедно с господин Киров.
Ето това са сериозни въпроси, които възникват, и аз като представител на лява партия няма как да не питам: приоритет ли са тези несъществуващи над 5 млрд. лв., които се обещават и предвиждат, и за сметка на кои социални разходи ние ще ги изразходваме? Защото днес, когато говорим в каква област трябва да бъдат преимуществено съсредоточени средства, вие отивате и с голяма охота обяснявате как ще бъдат подобрени социалните разходи, но всъщност най-големите разходи предвиждате в областта на въоръжението. И то без да е извършено това, за което говориха много – за необходимата стратегия, доктрина, която да обоснове тези разходи. Така че аз съм против днес да се сключват договори под формата на обещания, от тези договори вероятно да произтичат и други действия, които не можем да установим, а някой друг след време да плаща сметката. Освен това аз не смятам, че става дума за забавяне, ако е нещо, което се налага, защото тази комисия е със срок на действие един месец и мисля, че тя може да не даде необходимата информация, която вече да ангажира действията на Министерството на отбраната - неговото ръководство.
Казва се, че тук няма специалисти – ние правим проверка не по чисто военнотактически и технически данни, а се опитваме да преценим законосъобразността и доколко са целесъобразни тези действия. В тях могат да бъдат привлечени специалисти от Генералния щаб, защото когато се избират министри или висши ръководители в изпълнителната власт, като основно тяхно предимство се сочи това, че те обикновено нищо не разбират от това, което ще управляват. Когато парламентът трябва да упражнява контрол, липсата на специализирана компетентност винаги се изтъква като недостатък. Нали тук имаме и хора от Комисията по национална сигурност, тя може да привлече тези специалисти и това е именно гражданският контрол.
Възникват редица други въпроси: защо на висши български военни, които дават своето компетентно становище по въпросите за модернизацията на Българската армия и сключването на такива договори, се отказва, без да се сочат публично мотиви – достъп до класифицирана информация? Това са сериозни въпроси, които навеждат на мисълта, че тук се крият големи интереси и България съвсем не трябва да бъде превръщана в търговски терен за доставки на всякакво въоръжение, което да бъде плащано от българските граждани.
Ето затова е необходима комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Коалиция за България има само 30 секунди.
Господин Спасов, заповядайте за реплика.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Стоилов, и аз Ви благодаря за цитата от Глава втора от Конституцията, но искам да Ви напомня, че там се говори не само за основни права, но и за основни задължения на гражданите. Това, че аз се позовах на забраната за злоупотреба с право, която е един общоправен принцип, който е залегнал и в нашата Конституция, трябва да ви говори, че този принцип важи и за народните представители. Очевидно ние много говорим тук за самолети и хеликоптери и затова трябва да слезем малко на земята. Това че ние сме народни представители не означава, че не сме граждани и не означава, че не трябва да спазваме тази Конституция. Ако някои от хората в тази зала ги е хванала височинната болест, аз лично не съм от тях и продължавам да се чувствам гражданин на тази държава, за който важат правилата на тази Конституция. Смятам да не злоупотребявам с правата си, смятам да спазвам чл. 57, ал. 2 от Конституцията. Ако някои от колегите се чувстват заразени от тази височинна болест, ще моля да си го кажат и да вземат мерки може би за себе си, но ние трябва все пак да мислим, че сме едни граждани на тази република – трябва да четем и чл. 67 от Конституцията, който задължава народния представител да спазва Конституцията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Киров, заповядайте за втора реплика.
ЦОНКО КИРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин Стоилов, неколкократно се позовавах на дългосрочната визия за развитие на войските и силите до 2015 г. и именно там става въпрос за модернизация и превъоръжаване, като основният уклон върви към превъоръжаване. Смятам, че точно тази посока е по-правилната, именно така се развива и последващото решение на Народното събрание, и коментарите по приемането на единадесетте проекта. Ремонтът и модернизацията създават другото неудобство, при което имаме поддръжка на много разнородна техника и затова преориентацията към модернизация, към превъоръжаване е правилното решение, което беше взето от това Народно събрание и то трябва да се спазва. Именно то се изпълнява чрез тези проекти. Сега водим и преговори за покупка на нова техника за българските Въоръжени сили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Имате 3 минути за дуплика, господин Стоилов.
ЯТАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Спасов, надявам се разбирате, че институтът на злоупотребата с право е преди всичко институт на гражданското право. Разбира се, той може да бъде прилаган по отношение на правата, които се ползват в лично качество, но не бихме могли да говорим за злоупотреба с право, когато става дума за упражняване на правомощия от държавни органи. Сигурно е много трудно да се пренесе тази конструкция. И пак казвам – няма никаква злоупотреба с право. Единствено може да има прекрачване на правомощията на една институция, но ние не сме в тази хипотеза и даже това не си позволявате Вие да го твърдите, защото ние сме в условията на парламентарен контрол. Вече какви са формите и докъде може да стигне този парламентарен контрол подлежи на уточняване с оглед на съдържанието на изследвания проблем. Но когато става дума за такива огромни средства мисля, че е необходимо да се избере посочената комисия.
Няма да се позовавам на практиката на други страни, включително на тези комисии, които формира Камарата на представителите или сенатските комисии в Съединените американски щати. Там това е една много активна роля във взаимодействието на властите и в осъществяването на този контрол, така че в условията на парламентарно управление ние имаме още повече аргументи за контрол върху действията на изпълнителната власт.
По отношение на това, което каза господин Киров за съотношението между модернизация и превъоръжаване – казвате, че има рискове да се окомплектова армията с твърде разнородна техника. Ами, в момента става точно това – със сключването на всякакви договори без да има хомогенност и понякога необходимата съвместимост.
Българската военна техника досега не беше разнородна. Въпросът е в процеса на нейното обновяване и на закупуването на нова да има наистина някаква логика, ако щете дори да се отчитат балансите между европейските и американските позиции в организацията, в която ние членуваме, и това винаги да бъде правено с оглед на най-високите критерии за качество при поносими цени, но сега става именно точно това – да се купува всякаква техника и от всякакви източници.
Аз се надявам, че ще се намерят хора от мнозинството, които ще подкрепят създаването на тази комисия. Никой от вас не упреквам в отстояването на лични интереси, но ако вие не подкрепите тази комисия ще създадете впечатление, че сте помощен фон на някои, които биха могли да прокарват свои интереси и времето е твърде вероятно да покаже това. Затова аз смятам, че достойнството на народните представители изисква те да осъществят съвсем добронамерен контрол, а нека в тази комисия вие да отстоите своите позиции с аргументите, които имате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тридесет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (звъни): Уважаеми колеги, продължаваме заседанието.
Позволете ми преди да продължим с разискванията да приветствам в пленарната зала делегацията на Комисията по финанси към Сената на парламента на Италия, водена от председателя – сенатор Рикардо Педици, гостуващи в страната ни по покана на Комисията по бюджет и финанси. (Всички народни представители стават и с ръкопляскания поздравяват гостите.)
Колеги, просто за информация ще съобщя оставащото време: НДСВ – 26 минути; Коалиция за България – 30 секунди; ОДС – 33 минути; СДС – 28 минути. Останалите парламентарни групи, включително и Независими, не са ползвали от своето време.
Продължаваме разискванията.
Господин Костов, заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще взема отношение защо трябва да има анкетна комисия на Народното събрание, което да се занимае с темата, която беше предложена от Парламентарната група на Демократи за силна България. И ще участвам в дебата, тъй като беше опонирано на предложението, което ние правим, че по същество Народното събрание е взело решение, приемайки дългосрочна визия като четвърта част от Стратегическия преглед по отбраната. И по този начин, първо, е информирано за тези договори и сделки. Второ, то се е съгласило с нещо, което Народното събрание трябваше да счита, че е план за организационно преструктуриране и модернизация на армията.
Аз мисля, че едва ли господин Цонко Киров, който твърдеше това нещо, е толкова некомпетентен да твърди такива неща. Защото нека да погледнем как се информира и как участва Народното събрание във вземането на тези решения. Как е редно да бъде, а как е направено досега - нека всички да преценим. Първо, Народното събрание изслушва, дебатира и приема Стратегия за сигурност на страната - един изключително сериозен документ. Стратегия за сигурност в Народното събрание е приета преди да се случат три важни събития.
Първо, сега действащата стратегия е приета, преди да се приеме даже Планът за организационно преструктуриране и съкращаване на Българската армия. Тя е от времето на преди реформата.
Второ, тази стратегия, която сега действа, е приета по времето, когато България не беше член на колективна система за отбрана, и трябваше да държи сметка за това обстоятелство. Едно е да правиш Стратегия за отбрана и за сигурност, когато не си част от една колективна система, съвсем друго е, когато си част. Ние вече сме член на Организацията на Северноатлантическия договор и има определени промени в самата Стратегия за сигурност на страната. От една страна, има ангажименти, от друга страна, има въпроси, които се решават по друг начин – не така, както се решаваха преди.
И трето, тази стратегия, която действа досега, е приета преди да започне войната с тероризма, в която дава принос и България, преди 11 септември, преди удара върху Търговския център. Оттогава всички страни, обръщам внимание на войната с тероризма, оттогава всички страни преоцениха рисковете и заплахите. Всички страни преоцениха рисковете и заплахите пред своята сигурност. България не е извършила тази преоценка. Затова е необходимо да има стратегически документ. Защото този документ, първо – подрежда рисковете и заплахите, след това подрежда ресурсите на страната, след това отчита другите обстоятелства, в рамките на които се постига и се неутрализират рисковете и се постига сигурност за България, и едва тогава прави следващите стъпки. Ние нямаме този стратегически документ. Нямаме го актуализиран, нямаме го към днешна дата, нямаме го в този смисъл, в който говорих.
Това, уважаемо мнозинство, е изключително сериозна слабост на всяко разсъждаване в тази зала и в Министерския съвет, по който и да е от въпросите за сигурността на страната. Много рискови стават всякакви изказвания без да има такъв документ. Защо? Ще се опитам да го кажа разбираемо. Защото в Стратегията за сигурност, съобразно рисковете и заплахите, целият сектор на сигурността на страната, който не е само военен, поема определени ангажименти. Дават му се определени ресурси и на базата на тези ресурси, които държавата му дава – дава му ги Народното събрание, целият сектор посреща определени задачи. Секторът за сигурност – военен и невоенен в Република България, не е натоварен с тези задачи. Това имаме ние към днешна дата. В този смисъл – не са изяснени нито задачите на Въоръжените сили, нито задачите на невоенния сектор за сигурност.
Това, че не са изяснени задачите на Въоръжените сили личи от обстоятелството, че у нас все още действа Военната доктрина от същия период, откакто е приета и Стратегията за сигурност. Военна доктрина, която не е съобразена пак с тези посочени обстоятелства. В този смисъл Въоръжените сили и Българската армия не са получили своите конкретни задължения към страната от страна на правителството и от страна на Народното събрание. Не е завършил процесът на поставяне на тези задачи. Няма актуализирана военна стратегия Република България в момента, защото няма Стратегия за сигурност. Това е основният проблем.
Въпреки това обаче ние имаме договори, имаме сключени сделки, имаме договори, които в момента се работят - за закупуване на техника, за модернизация, за превъоръжаване. Как става това, ако трябва да бъдем коректни към ролята на Народното събрание? Планът за организационно изграждане и модернизация на Въоръжените сили би трябвало да се приеме едва след като се приеме този документ, наречен Военна стратегия или Военна доктрина, след като се актуализира, разбира се. Едва тогава всяка сделка, всяко усилие, което прави Министерството на отбраната, получава своята целесъобразност, защото се подрежда в общата визия, която има държавата за защита на своята сигурност.

Ние тези документи ги нямаме. Ето защо каквато и да е сделка, в момента не може да бъде доказано, че е целесъобразна, защото не са изработени тези виждания. Кой трябва да изработи тези неща? Разбира се, правителството трябва да ги изработи, и разбира се, с участието на Народното събрание. Защо това са документи на Народното събрание? Изглежда и това трябва да бъде обяснено на мнозинството, защото четири години хората от мнозинството са си прекарали тук времето, без да вникнат в някои основни задължения на Народното събрание. Когато казваме, че тези договори и сделки са непрозрачни и със съмнения, ние казваме следното нещо. Даже ние не казваме, че Народното събрание не е одобрило нито една сделка на правителството по превъоръжаване и доставка на техника, което е факт. С нито една от сделките не сме се занимавали. Ние казваме нещо друго – че Народното събрание не е участвало в обсъждането на документи, които да уреждат тази изключително сложна и важна материя, че то не е информирано за тези намерения на правителството. Никой от нас тук не знае защо е целесъобразно да се купи едно или друго нещо. Никой не знае целесъобразно ли е да се купят самолети, кораби и т.н. Никой не е чул аргументи. Това е факт. Всъщност тези сделки, тези доставки се правят зад гърба на Народното събрание в смисъл, че Народното събрание не се е произнесло по основните документи. То не е казало дали това са целесъобразни неща. А Народното събрание трябва да каже дали това са целесъобразни неща, не някой друг.
Тук има много сериозно и продължаващо неразбиране от страна на мнозинството – защо Народното събрание казва дали са целесъобразни. Защото то ги прави законосъобразни като усилия. Как става това? Тук беше обяснено, това става след като Народното събрание гласува средства, за да бъдат заплатени тези доставки и тези договори. Народното събрание се произнася окончателно по парите, които разходва държавата за това въоръжение. Ние виждаме как пред очите ни финансовите задължения на държавата се натрупват така опасно – тук много народни представители обърнаха внимание на това – че засягат бъдещи управления, бъдещи правителства в един период от 10-15 години нататък. Всички ние виждаме, че този бюджет даже не е 90 млн. лв. – ген. Петров добре каза, че от тези 90 млн. лв. значителна част отиват за ремонти на казарми, за други технически неща, за основни ремонти и пр., които не могат да се опишат като доставка на техника и въоръжение – че парите са много по-малко. Но и това не знаем, защото то не е гледано и не е отговорено на тези въпроси.
С тези много по-малко пари се стоварват задължения за следващите 10-15 години, които по размери – ако това са 5,6 млрд. лв., както е обяснил министърът на отбраната – са колкото военния бюджет в момента. Как ще бъдат покривани за 10-15 години тези задължения от 5,6 млрд. лв.? Как ще се стовари това нещо и как процентът, отделян за отбраната, ще остане 2,5 - 2,6%? Това нещо няма как да стане.
Ето защо е необходимо Народното събрание да участва, първо, в приемането на тези документи, а след това, когато е информирано и гласува бюджета на страната, да каже: “Да, това е законосъобразна сделка. Да, законосъобразно е да се вземе на лизинг, защото по този начин се задължава държавата”. Държавата ще плаща дълги години в бъдеще. Народното събрание може да задължи българската държава за дълъг период от време. Едно правителство няма право да задължава следващото правителство. Защото това се случва сега!
Намерен е начин сегашното правителство в края на мандата си да задължи бъдещите правителства – може би не едно, а четири правителства, да изплащат неговите нецелесъобразни може би договори за доставка на въоръжение. Ето, това се получава! Което и да е българско правителство няма право да направи това!
Заради това въпросът е и на законосъобразност, и на прозрачност, и на целесъобразност. На нито един от тези въпроси мнозинството не може да даде отговор. Ние чухме много нелепи изказвания от страна на двамата защитили тезата говорители от мнозинството. А става въпрос за изключително сериозни неща! Става въпрос за отбранителни ресурси на страната.
За да илюстрирам темата, ще посоча следното нещо. Нуждите на невоенния сектор за модернизация са много по-малки, отколкото на военния. Това ще го каже всеки, който разбира от въоръжение и техника. Невоенният сектор обаче при една актуализирана съвременна стратегия за сигурност ще бъде натоварен с допълнителни отговорности. Ако се противопоставяме на тероризма като реална заплаха, този, който се противопоставя, най-вече са специалните служби, специалните невоенни сили на страната, а не армията, защото армията не се бори с терористи. И да не дава Господ Българската армия да се бори с терористи на наша територия. Това би било истински кошмар.
Една справка. Само 300 млн. лв. или малко повече са необходими за цялостно модернизиране и снабдяване с техника на Противопожарната охрана. Ако някъде става удар, ако се взривява нещо, първо идва Противопожарната охрана. Нейните нужди са много по-малки. Защо тя не получава това, което й е нужно? И ще може ли да го получи, ако вие имате такава програма за въоръжаване, където 5,6 млрд. лв., целия ресурс на държавата са го блокирали в доставка на военна техника?! Тук беше казано “корвета”. Ами тя е снета от въоръжение. Има и други такива тежки въоръжения, които струват примерно колкото една електронна система за наблюдение на границата! А за нас ако рисковете са такива, каквито дефинират другите страни, изправени пред съвременните рискови заплахи, ние трябва това нещо да го отчетем в тази стратегия. Получават се две вреди с едни и същи преговори за модернизация. От една страна се задължават следващите правителства за следващите 10-15 години, а от друга страна се възпрепятства модернизирането и превъоръжаването на невоенния сектор за сигурност. Много тежка вреда се нанася върху сигурността на страната.
Защо не може да бъде отчетена тази вреда? Защото го няма стратегическият документ, няма я Стратегията за сигурност. Ако я имаше и там бяха изброени рисковете, всичко това щеше да се види. Тъй като този документ го няма, не може нищо да се види. Заради това могат да бъдат направени и такива сделки. Това не е редно.
Заради това е необходимо Народното събрание да поеме своите конституционни задължения. То трябва да се информира, то трябва да се произнесе дали се нарушават естествените процедури в управление на най-чувствителния сектор на държавата, там, където всички носим най-големи отговорности.
Много се боя, че днешното мнозинство въобще не осъзнава пред какви отговорности е изправено. То е нечувствително към своите задължения в сферата на сигурността на страната. Ако това е нивото, което заявиха тези двама изказващи се преди мен, ако това е нивото на цялото мнозинство, Боже опази! Това е наистина трагедия!
Аз се надявам, че тук ще стане някой и смислено ще отговори на тези много сериозни неща, които говорим ние, от опозицията. Някой трябва да стане и разумно да обясни – дали министърът ще дойде или който и да било, но някой трябва да вземе отношение. Защото ние виждаме как се нанася вреда на България в последните месеци на управлението на НДСВ и ДПС. Повярвайте ми, България не заслужава такова нещо. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на ОДС.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря на господин Костов. Дали изказването възбуди някаква реплика?
Господин Пирински, за изказване ли? Вие имате 30 секунди. За процедура? Заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Възразявам срещу това, че преди почивката аз поисках думата, председателстващият Юнал Лютфи обяви изказването ми и след това даде почивка. Той беше длъжен поне да Ви информира, че аз съм поискал думата и да ми дадете думата в началото на заседанието след почивката. Вие би трябвало да бъдете информиран как е приключило заседанието.
Но поставям процедурния въпрос преди всичко от гледна точка, господин председателю, на необходимостта Вие лично да осигурите спазването на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, така както повелява и Конституцията, в частта упражняването на парламентарния контрол. В момента в сградата на Народното събрание се намира министърът на отбраната господин Свинаров. Както Вие сам отбелязахте, когато водехте първата част на сутрешното заседание, той в продължение на пет месеца отказва да отговаря по тези въпроси, които сега се дискутират. Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание възлага лично на Вас като председател задължението при постъпването на актуален въпрос да информирате съответния министър, в 7-дневен срок той да отговори, ако не може да отговори, да поиска отсрочка от 7 дни. Оправданията са претовареност на работата на Народното събрание по парламентарния контрол, но все пак председателят е длъжен да прецени и онези въпроси, които са особено актуални, особено важни, да бъдат насрочвани с предимство. Тук чухме абсурдния аргумент от представители на мнозинството, че предложението, господин председателю, за създаване на такава комисия след пет месеца мълчание е едва ли не злоупотреба с граждански права! Вие как преценявате подобна позиция? Тя според мен говори за някакво пълно неразбиране за какво става дума в Народното събрание.
И сега преминавам към 30-те секунди. Господин председател, въпросът не е само има ли ги парите, дали има програма. Всяка държава, която модернизира своите въоръжени сили, се стреми да използва тези поръчки, за да развие собственото си производство, да развие развойния си потенциал. Вие добре знаете, че науката има най-сериозни и най-върхови постижения преди всичко в отбранителните дейности. Никаква защита не може да има на подхода, който това правителство и това мнозинство има към тези колосални по своята сума и значение доставки. И Вие като човек, който сте достатъчно отговорен, достатъчно знаещ, достатъчно информиран, би трябвало пръв да сте длъжен да осигурите изясняването на тези въпроси с инструментариума на Народното събрание и постигане на обща позиция на страната. За съжаление днес този въпрос попадна в отношенията опозиция – мнозинство и гласуването можем да предположим какво ще бъде, въпреки че имам чувството, господин председателю, че господин Младенов изплаши мнозинството и него го няма в залата. Защото той подчерта, че който не подкрепи тази комисия, поема много тежка отговорност. И аз така си обяснявам отсъствието на цялата група на ДПС и на голямото мнозинство от НДСВ. Вие преценявайте как ще продължите това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Пирински. Може би това, че сте имали много малко време, не е позволило на господин Лютфи да Ви даде възможност да развиете изказване. Но така или иначе, сега имахте възможност да го направите, с което окончателно се изчерпа вашето време.
Има ли други мнения и желания за изказвания? Заповядайте, господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз ще се изкажа може би по по-различен начин от досега говорилите, защото считам, че сделките за превъоръжаването и модернизацията на армията имат огромно значение за българската икономика. Те не са свързани само с бюджета на страната, по същество това са сложни сделки, в които значим коефициент при оценката на офертите има така наречената офсетна схема. Тази офсетна схема дава възможност на българската икономика да възроди част от своя потенциал в отделни сфери, но най-вече в отбранителната промишленост, в корабостроенето, в машиностроенето – все области, в които през последните години нямаше достатъчно инвестиции. Затова, като излагам пред вас тази своя теза, трябва да дадем отговор има ли потенциал българската икономика да се възползва от модернизацията на Българската армия, по какъв начин трябва да стане това, за да може тези договори да се отразят въобще върху икономиката на страната. А без да имаме ясна стратегия за договорите за модернизация, без да имаме национално съгласие по този въпрос, аз не виждам как можем да реализираме тези огромни проекти, които предстоят през следващите години. Още повече, че плащанията по тези проекти и сроковете за изпълнение далеч надхвърлят мандата на това правителство и на това мнозинство. Те отиват и през следващия мандат, а изпълнението им – може би през следващите два мандата.
Поради тази причина аз лично съм убеден, че е полезно приемането на предложението, което е направено от нашите колеги от ОДС, за една анкетна комисия. Разбира се, много важно е тази анкетна комисия да си постави съответните цели. Затова аз искам със своето изказване да предпоставя част от целите, които трябва да реализира тази комисия.
Трябва да имаме яснота по процедурите, по които се възлага тази модернизация – един път. Втори път, да е ясна тежестта при реализирането на тези проекти върху офсетните схеми и върху схемите за финансиране. Очевидно е, че или трябва да се дават държавни гаранции – нещо, което не е възможно за българския бюджет да го направи отсега, нито пък можем да задължим следващите мнозинства в Народното събрание, които ще приемат следващите бюджети, с такива държавни гаранции, или трябва да дадем тежест в конкурсите на онези, които ще намерят подкрепа в своите правителства. Става дума фирмите, които ще ги изпълняват, да намерят подкрепа в своите правителства и така ще получаваме едно финансиране на модернизацията на Българската армия, което е привлечено от самите изпълнители на проектите. Разбирам, че това е доста специфичен проблем за договорите, които очакваме да получим, но според мен е изключително важен. Погледът, който аз имам от досега проведените конкурси, е, че финансирането и дългосрочността на изплащане на съответните проекти не е най-тежката част от оценката на предложенията, а би следвало да бъде. Би следвало да можем да напаснем във времето издължаването от страна на България на тези проекти. Ако те се провеждат по начина, по който досега се провеждат, ако оценката на проектите изцяло е в ръцете на хора очевидно специалисти във въоръжението или на юристи, които следят чисто формалната страна, има много голяма опасност България да не може или да се въздържи да реализира тези единадесет приоритетни проекта или четирите от тях, за които става дума, защото трябва да напрегнем своите военни бюджети в следващите години повече, отколкото българската икономика и българската държава може да понесе.

По този начин, ако ние нямаме ясна схема тези проекти да се изплащат с възможностите на бюджетите, отсега мога да кажа, че ако продължим да работим по същия начин, няма да се подпише нито един от договорите за модернизация или ще се подпишат онези, които не са толкова важни за Българската армия, а са на по-ниска стойност. Затова смятам, че ние като Народно събрание трябва да постигнем съгласие и един от начините да го постигнем е да приемем тази комисия. Мнозинството, като иска може да наложи в тази комисия също да има мнозинство, но във всеки случай Народното събрание да верифицира действията на Министерството на отбраната по превъоръжаването и модернизацията на Българската армия.
Аз съм убеден, че това е правилният подход, защото и колегите от мнозинството в следващите три месеца ще се сблъскат с много тежки проблеми при подписването на тези договори, а и ще предпоставим тежки проблеми за следващите управляващи, ако възприемем сегашната философия на реализиране на тези търгове. Обръщам ви внимание, че там няма никакво съгласуване, никаква финансова схема как България ще връща тези пари. Засега се предпочитат много по-евтините проекти, които обаче са много по-напрегнати финансово, като изплащане на сумите, които ще трябва да покрият разходите по модернизацията, докато един друг подход би могъл да даде възможност за балансирано разплащане на разходите, и, от друга страна, за реализиране на най-качествените проекти.
Така че, това е една специфична област, в която не всички сме специалисти. Вярвам, че една комисия би могла да намери много повече аргументи. Една комисия много по-дълбоко би могла да разгледа този проблем и искам да внеса своя принос в нейната работа, като ви предложа непременно да успеем да направим финансова рамка на всички тези приоритетни проекти за модернизацията и превъоръжаването на Българската армия, защото от това зависи какви конкурси, какви търгове провеждаме и от това с какви суми натоварваме българската икономика да изплаща в следващите години. Защото очевидно е, че членството в НАТО е нещо много положително, но също така е очевидно, че е и доста скъпо и всички ние наистина трябва да положим усилия за успешно превъоръжаване и модернизация на Българската армия.
Затова ви призовавам тук да не гласуваме политически и да се обединим около една теза, че тази комисия би могла да бъде много полезна при реализацията на проектите и мнозинството, като иска да защити евентуалните неблагоприятни за него решения, ако въобще такива има с мнозинство в комисията - да го направи, просто като си гласува мнозинство в тази комисия, но да приемем логиката, че Народното събрание задължително трябва да участва в този процес, и то с аргумента, че ние натоварваме в следващите, сигурно около 20 години, българските военни бюджети с една много голяма тежест и тя трябва да бъде разпределена равномерно в годините и да се даде приоритет на онези проекти, които привличат финансови ресурси. Обръщам още веднъж внимание, че офсетните схеми са изключително важни за българската икономика. Да предположим, че те са 60%, това са 3 милиарда инвестиции. Доколкото знам в много проекти офсетните схеми са и над 100%, което означава, че наистина в българската икономика ще влязат свежи ресурси, каквато е и целта на тези офсетни схеми.
Така че, колеги, обръщам се към вас, тук не става дума за дребно политическо заяждане или политиканстване, а става дума отговорно да се отнесем към интересите на страната в една изключително важна сфера. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Николов.
Има ли други желаещи народни представители да вземат думата? Не виждам.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
МАРИЯ СТОЯНОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам отношение по днешния проект, внесен от Демократи за силна България, защото смятам, че е във ваши ръце решението да бъде избегнат поредният скандал, този път в отбраната, който е свързан очевидно със законосъобразността на сключените договори и планираните средства за модернизация на Въоръжените сили на Република България.
Досега вашият глас, уважаеми колеги, не е вземан предвид и създалата се ситуация ви задължава да се произнесете в подкрепа на проекта за комисия. Не позволявайте да ви заобиколят и да подписват многомилиардни договори, защото вие носите отговорност и аз ви призовавам да я понесете.
Демократи за силна България е за модернизацията на армията и техническото й обновление за постигане на целите на отбраната, но ние сме силно обезпокоени от стила и средствата, с които се реализират. Да не забравяме, че сме най-бедната държава-членка в Алианса със 700 млн. евро бюджет и по-малко от 8 милиона население и същевременно имаме амбицията да поддържаме способности за пълноценно изпълнение на задачи в целия спектър от военни операции по въздух, суша и вода. Затова отговорност на всички е България да предлага реално и постижимо ниво на амбиции, отговорност на всички е да се спре припряното подписване на многомилиардни договори, които избягват контрола на Народното събрание и обществото.
В сектора по отбраната почти всички обществени поръчки са с гриф "секретно" и това означава, че са вън от граждански и парламентарен контрол.
Философията на гражданския контрол се корени в осъзнатата необходимост от точни отбранителни способности, от тяхното управление и финансиране с обществени ресурси.
На 25 февруари Стратегията за национална сигурност беше отхвърлена от Консултативния съвет по национална сигурност, свикан от президента. Следователно в разрез със законите е и опитът на управляващото мнозинство да приеме плана за организационното изграждане и модернизация на Въоръжените сили. Но този план не може да се приеме преди стратегията да е факт. Друг е въпросът защо в края на мандата на това мнозинство се предлага стратегия, след като визираните в нея срокове са за бъдещите 5-10 години.
Миналата година ние приехме Стратегически преглед на отбраната, който също трябваше да бъде приет, след като се приеме стратегията. Сега вие, като мнозинство, се опитвате да впрегнете каруцата пред коня, предлагайки ни този несполучлив документ – така наречената "Стратегия", която вече всички са съгласни, че трябва да се преработи, а не доработи и за което ние, представителите от Демократи за силна България в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, сме сигнализирали отдавна. За да предотвратим тези злоупотреби, ние предприехме конкретни действия срещу армейските процедури и стартиралите преговори по новите сделки. Вече изпратихме отворено писмо до президента и върховен главнокомандващ, в което го предупредихме за опасностите и щетите, произтичащи от правителствената политика за сигурност. Предложихме на президента да свика Консултативния съвет по национална сигурност, на който да се дискутира темата "Организационни и структурни промени, модернизация и финансово осигуряване на Въоръжените сили".
Днес внасяме проект за незабавното прекратяване на всякакви преговори по сделки за модернизацията на Въоръжените сили до приемането на Стратегията за сигурност, а след нея и на План за организационно изграждане и модернизация на Въоръжените сили. Внасяме този проект за решение за създаването на Временна анкетна комисия и установяване на законосъобразността и проучване на целесъобразността на сключените договори и планирани проекти за модернизация на Въоръжените сили на Република България.
Опитите на правителството да задължи финансово всеки българин при изплащането на близо 5,6 млрд. лв. без санкцията и без знанието на парламента са престъпни. Липсват военнополитически и военнотехнически основания за приоритетната реализация точно на тези проекти. Известно е, че Планът за организационно изграждане и модернизация би следвало да се приеме, след като се одобри стратегията, а след нея и военната стратегия, които да определят приоритетите и финансирането на отбраната. Това е наложително, защото старата стратегия и военна доктрина бяха създадени преди да започнат реформите в Българската армия и не отчитат, че България е влязла в колективната система за отбрана НАТО и рисковете при сигурността на България са различни от тези, преди началото на войната с тероризма.
Трябва да е ясно каква част от целите на Република България, като член на НАТО, се изпълняват от модернизационната програма на правителството и кои са нуждите на сигурността и отбраната на страната, посрещнати при следните реализирани подготвени договори.
Ние от Демократи за силна България сме за модернизацията в армията, но не по този непрозрачен и съмнителен път, по който успявате да я реализирате.
Обществена тайна е, че зад крупните сделки в Министерството на отбраната прозират корупционни интереси. Логично е да се случи така при тази непрозрачна среда, в която се сключват сделките. За да не съм голословна накратко ще ви припомня за някои от скандалите.
При сключването на договорите за учебно-тренировъчните самолети “Пилатус” в края на 2004 г. подозрително бързо, без предварително да е планирано като разход във военния бюджет и без конкретно публично решение на Министерския съвет, бяха купени 6 луксозни машини модел “РС-9М” и един луксозен “РС-12” за 33 млн. евро и то без каквато и да е компенсаторна офсет-програма. Можем само да предполагаме за какви комисионни става дума, след като реалната стойност на самолетите, без тази на запасните части, обучението, центровете за поддръжка и т.н., по експертни оценки е 11 млн. евро. Цифрата е завишена почти три пъти, защото цената на един тренировъчен “Пилатус” е към 1,5 млн. евро, а на луксозния – към 2,5 млн. евро. Отговорете си сами на въпроса каква е съдбата на разликата от близо 20 млн. евро и в чии джобове е потънала. Спомнете си също за главния мениджър на Министерството на отбраната Август Мичев, който беше отстранен и за когото усилено се говореше, че е лобирал за друга фирма. Сега тази длъжност “главен мениджър” я няма вече в Министерството на отбраната, но тогава тя беше необходима.
Пред обществото по време на този скандал беше заявено, че бъдещата комисия по този случай ще изясни виновните. До днес ние не знаем кои са виновните.
Втори случай. Цялостната подмяна на автомобилния парк на Българската армия от фирмата “Даймлер Крайслер” министерството реализира без конкурс и реши да се закупят хиляди машини, обявени първоначално за 2,5 млн. лв., само че днес цената на този контракт е близо 1 млрд. лв.
За 18 нови вертолети от фирмата “Еврокоптер”. Отново непрозрачна сделка за покупка на 12 хеликоптера “Кугар” за Военновъздушните сили и 6 хеликоптера “Пантер” за Военновъздушните сили от европейската компания “Еврокоптер”. Цената на контракта е 358 млн. евро, въпреки че министър Свинаров се притеснява да я назове, като се позовава на търговска тайна. В конкурса се състезаваха европейското подразделение на световната фирма “ЕАДС” и американската “Сикорски”.
Четвърти случай – за кораб клас “Фрегата” – от мен лично зададен въпрос още през ноември, но до ден днешен няма отговор от министър Свинаров.
Кораб клас “Фрегата” е закупен за около 47 млн. лв., при това реално я няма в програмата на армията. Многоцелевата 20-годишна “Фрегата” се купува на старо от Белгия, като за нейната модернизация са необходими още 35 млн. евро. По договор с Алианса флотът ни трябва да се сведе до брегова охрана на морската ни граница. Военноморските експерти от Алианса не са могли да си отговорят какво ще прави в морето тази “Фрегата”, тъй като около нея трябва да има и други кораби, с които България не разполага. Значи ли това, че имате намерения да купувате още бойни кораби и да строите многоцелеви корвети? В изявление министърът каза, че се очаква покупката на втора корвета на старо от Белгия.
Пети случай – за възстановяване и модернизация на вертолети “Ми-17” и “Ми-24” и за модернизацията на “Миг-29”. Скандалът, който се разрази, когато преговорите между представителите на руската РСК “Миг” и министър Свинаров попаднаха в задънена улица, тогава се стигна до едно решение, че ще се искат държавни гаранции и преподписване на Договора за ремонт на по-малко на брой изтребители. За целта в Министерството на отбраната са предвидени между 100-150 млн. лв. От Москва вече обявиха, че искат 20 млн. евро, за да издадат сертификат за ремонта на вертолетите. Конкурсът за ремонта и модернизацията им беше спечелен от консорциум между израелската “Елбит системс” и американската “Локхийд мартин” на цена от 57 млн. евро.
И така продължаваме списъка – за нови транспортни самолети в периода 2004-2007 г.; за кораби от клас “Корвета” 4 бр. за 700 млн. евро; за нови многоцелеви бойни самолети. Трябва да бъде купена една ескадрила до 20 многоцелеви изтребители, оборудвани с електроника и въоръжение до 2010 г.
Елементарната сметка на тези случаи показва, че сумата от 1,5 млрд. лв. за проектите ви вече многократно е надхвърлена и достигна 5,6 млрд. лв. От министъра на отбраната свикнахме да чуваме думите след всяка сделка, че тя е най-изгодната и е с най-ниската цена, и просто той се опитва да ни внушава да му имаме доверие, понеже не можем да сравним постигнатата цена с останалите цени. Иначе схемата на конкурса, за който говори господин Киров, е много проста – заявяваш, че искаш да играеш и специална комисия, в която участва служба “Сигурност ВКР ВП” дава препоръка, но колко и кои фирми се допускат до участие не е ясно. Критериите ги няма никъде, но или печелиш, или губиш, но ако губиш, нямаш право да питаш защо си загубил. Никой не разбира колко компании са заявили участие и колко са останали накрая на конкурса. Най-странното е, че не става дума за секретна продукция. Всяко от тези производства е на показ в Интернет, могат да се прочетат подробно цените на всеки детайл. Министър Свинаров се ползва от пълен комфорт при покупките. Само той и неколцина посветени знаят какво търсят да купят и с колко средства разполагат.
На 30 септември президентът на Американската търговска камара Кенет Левковиц обвини Министерството на отбраната в корупция. Някои американски компании се оплакват, казва той, че въпреки добрата риторика, че сме добре дошли, е имало случаи на корупция и американските фирми в България са били дистанцирани от проектите. По неговите думи корупцията в България е намаляла от тотална към преобладаваща, което е стъпка в правилната посока, но все още остава един огромен проблем пред бизнеса.
В края на миналата година Дания обеща да даде на България една подводница, но после датчаните разбрали, че нямаме нужда от такова оръжие. Подводницата е нападателно оръжие и желанието на военните да притежават такова оръжие не е свързано с новите задачи на нашия флот, а със спомена от Варшавския договор, когато сме разузнавали и планирали широкомащабни бойни действия срещу флота на НАТО в Черно море. Сега няма противник в Черно море, срещу който да действаме с подводница.
В последните доклади на Европейската комисия и в Годишния доклад за правата на човека на Държавния департамент отново критикуват мнозинството за корупцията, корупцията на високите нива.
Именно затова ние от Демократи за силна България очакваме създадената комисия, подкрепена от вас, да даде отговор на въпроса изградени ли са и функционират ли приоритетните системи за управление на армията, за противовъздушната отбрана и за наблюдение на морските и сухопътни граници, кой е одобрил финансовите разходи по договорите и е натоварил бюджета на страната. Обществото трябва да получи отговор дали изразходването на средствата за съмнителна модернизация няма да попречи да бъде финансирана пълната професионализация на Българската армия, дали няма да попречи и дори направи невъзможно модернизирането на силите за вътрешния ред и сигурност, на които една адекватна стратегия за сигурност би трябвало да отреди много важна роля.
Уважаеми колеги, призовавам ви да подкрепите проекта и да защитите достойнството си на народни представители, изпратени от хората да защитават техните и на децата им интереси. Благодаря ви.

ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÁÎÐÈÑËÀÂ ÂÅËÈÊÎÂ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Има ли други желаещи за изказване?
Уважаеми колеги народни представители, преди да подложа на гласуване проекта за решение, ще го прочета.
"Проект
РЕШЕНИЕ
за създаване на Временна анкетна комисия
за установяване на законосъобразността и проучване
целесъобразността на сключените договори и
планираните проекти за модернизацията на
Въоръжените сили на Република България


Народното събрание на основание на чл. 79, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
1. Създава Временна анкетна комисия за установяване на законосъобразността и проучване на целесъобразността на сключените договори и планираните проекти за модернизацията на Въоръжените сили на Република България.
2. Комисията се състои от 15 народни представители – по двама от всяка парламентарна група, и един независим народен представител.
3. Избира председател, заместник-председатели и членове.
4. Срокът на действие на комисията е един месец."
При положение, че има съгласие за формиране на такава временна комисия, след това ще преминем по точки 2 и 3 вече по-конкретно.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване проекта за решение, както беше прочетен от мен.
Моля, гласувайте.
Гласували 221 народни представители: за 107, против 105, въздържали се 9.
Към този момент този проект не се приема.
Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ (ОДС): Господин председателю, оставям настрана обстоятелството, че очевидно се гласува с чужди карти, защото няма 209 души в залата, но резултатът е близък.
Обръщам се отново към народните представители от мнозинството. В интерес на българското общество и българските данъкоплатци е тази временна анкетна комисия да създаде условията за реалистична и добра модернизация на българските Въоръжени сили. Ето от тази гледна точка отговорността е на всеки един от нас.
Апелът ми е да преминем към прегласуване, господин председателю, с оглед на това всеки да може да поеме лично своята отговорност за тези 5,6 млрд. лв. на българските данъкоплатци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Агов.
Колеги, подлагам на прегласуване, със собствените карти, проекта за решение.
Моля, гласувайте.
Гласували 223 народни представители: за 111, против 104, въздържали се 8.
Решението не се приема.
С това тази точка се изчерпва.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ № 554-01-1, внесен от народния представител Ремзи Осман.
Заповядайте, госпожо Дикова, да прочетете становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Благодаря Ви, господин председател.

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство относно Законопроект за
изменение и допълнение на Закона за регионалното
развитие № 554-01-1, внесен от Ремзи Осман


Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство на свое редовно заседание, проведено на 16 февруари 2005 г., обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, внесен от народния представител Ремзи Осман.
Законопроектът беше представен от господин Ремзи Осман.
Чрез предлаганите изменения и допълнения, както и прецизирането на показателите и най-вече на техните прагови стойности, се цели разширяването на териториалния обхват на районите за целенасочено въздействие и увеличаване на броя на общините, които ще попаднат в тях – общини, които се намират в неблагоприятно социално-икономическо положение, имат неблагоприятна демографска инфраструктура и са на много ниска степен на инфраструктурно развитие.
Количеството на финансовия ресурс, осигурен за обезпечаването на провеждането на тази регионална политика, не бива да бъде лимитиращ както за териториалния обхват на районите за целенасочено въздействие, така и за общините, попадащи в тях, като се има предвид обстоятелството, че спечелването на проекти се осъществява в една конкурентна среда при пълна обективност и прозрачност, гарантирани от действащия Закон за регионалното развитие.
В хода на дискусията всички народни представители подкрепиха законопроекта. Членовете на комисията считат, че предложението за регламентиране на показателите за определяне на районите за целенасочено въздействие в закона е целесъобразно и ще създаде една по-стабилна основа за провеждане на регионалната политика.
Народните представители считат, че в законопроекта могат да бъдат направени и някои други промени между двете гласувания.
В резултат на разискванията Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство с 13 гласа "за", без "против" и "въздържали се" реши да предложи на Народното събрание Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, внесен от Ремзи Осман, да бъде приет на първо гласуване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вносителят на законопроекта господин Осман има думата да представи законопроекта.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Благодаря Ви, господин председател.
Ще изчета мотивите към законопроекта.
През последните години, уважаеми колеги, регионалната политика се утвърди като въпрос от първостепенна обществена значимост. Това е съвсем логично и закономерно, тъй като в регионалното развитие на страната изкристализират всички обществени проблеми и противоречия.
В същото време успешното регионално развитие и удачно подбраният модел за това развитие без съмнение ще са основният фактор за успешното решаване на проблемите от икономически и социален характер в цялата страна.
Регионалното развитие от своя страна се характеризира с голяма динамика, изискваща и налагаща вземането на адекватни управленски решения.
Приетият през 2004 г. Закон за регионалното развитие е важна крачка и е етап към разработването и прилагането в практиката на успешен модел за регионалното развитие на страната. Главната цел на провежданата регионална политика е създаване на предпоставки за минимализиране на междурегионалните различия и създаването на условия за ускорена стопанска активизация на територията на цялата страна. Най-голямо значение за постигане на целите на закона имат районите за целенасочено въздействие, които са основният инструментариум за провеждане на регионалната политика в нашата страна. Така е във всички европейски държави.
Формираните в течение на десетилетия регионални диспропорции у нас са твърде изразителни и тяхното минимизиране е въпрос от първостепенно значение при провеждането на цялостната регионална политика на страната в контекста на евроинтеграционния процес. Това налага от една страна да бъдат оптимизирани показателите за определяне на териториалния обхват на районите за целенасочено въздействие, регламентиране на този етап в наредба на Министерския съвет, и, от друга страна, регламентирането им на законово равнище.

Чрез предлаганите изменения и допълнения, както и прецизирането на показателите и най-вече на техните прагови стойности се създават предпоставки за обективно определяне на териториалния обхват на отделните видове райони за целенасочено въздействие и за включване в тях на общини, които се намират в неблагоприятно социално-икономическо положение, имат неблагоприятна демографска структура и са на много ниска степен на инфраструктурното си развитие. Всички държави-членки на Европейския съюз провеждат целенасочена, последователна и ефективна регионална политика по отношение на онези части от своите територии, които се намират в неблагоприятно положение от гледна точка на икономическото развитие, или територии, намиращи се в процес на индустриално преструктуриране. Относителният дял на териториите, попадащи в обхвата на такъв тип целенасочено въздействие в Европейския съюз, е различен. Средно за Европейския съюз този показател е приблизително 45%. За отделните държави той варира в по-широки граници. За държави като Финландия, Швеция и Швейцария тази преференциална регионална политика обхваща средно 50% от техните територии, Австрия – приблизително 75%. За Германия, Франция и Испания той е приблизително колкото е средният процент за Европейския съюз, а в страни като Великобритания, Белгия и Холандия тези територии за целенасочено въздействие достигат 30%. За страни, които са се присъединили на по-късен етап като Гърция и Португалия, около 100% от националните им територии са обект на преференциална регионална политика.
Количеството на финансовия ресурс, осигурен за обезпечаването на провеждането на тази регионална политика, не бива да бъде лимитиращ както за териториалния обхват на районите за целенасочено въздействие, така и за общините, попадащи в тях, като се има предвид обстоятелството, че спечелването на проектите се осъществява в една конкурентна среда при пълна обективност и прозрачност, гарантирани от действащия Закон за регионалното развитие. Това са мотивите, господин председател. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Осман.
Откривам дискусията по този законопроект, който е на първо четене.
Заповядайте, госпожо Дикова.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, за никого не е тайна, че след като миналата година приехме новия Закон за регионалното развитие, районите за целенасочено въздействие се превърнаха в основната единица, върху която трябва да се реализират всички мерки, които предвиждат програмите и плановете за регионално развитие с оглед устойчивото и балансирано развитие на регионите и голямата цел – в крайна сметка неравномерността, с която се движат различните райони за планиране, да бъде в един момент приключена, да се намерят тези средства и тези начини, чрез които да се постигне едно равномерно развитие на районите.
Какво се цели с предложения от господин Осман Закон за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие? Критериите, които определят различните райони за целенасочено въздействие, да бъдат предмет на законово уреждане, а не на подзаконово нормативно уреждане, както беше до този момент.
Една такава идея винаги ще има и защитници, ще има и хора, които се противопоставят, ще има и опоненти. И това е нормално, защото опонентите ще кажат, че, от една страна, това би трябвало да бъде предмет на подзаконово нормативно уреждане, тъй като оперативно-изпълнителната власт трябва да може да реагира във всеки различен, конкретен случай и с оглед различните програми и мерки, които се предвиждат в тях, да може да променя критериите.
От друга страна обаче, защитниците на тази инициатива – критериите да бъдат предмет на законово уреждане, имат един много сериозен аргумент. И този сериозен аргумент е устойчивост и стабилност на критериите, тъй като, когато са предмет на законово нормативно уреждане, промяната във всеки един от критериите ще бъде подложена на сериозен дебат не само в пленарната зала, но и в самото общество, защото в крайна сметка това касае не само общините като някаква административна единица, а и живота на хората, които живеят в тях.
На второ място, ако тези критерии залегнат в закона, ще има една яснота и прозрачност за критериите, въз основа на които всяка община ще бъде включена в един или друг район за целенасочено въздействие. Казвам това неслучайно, тъй като съгласно приетия миналата година Закон за регионалното развитие една община може да бъде включена в няколко района за целенасочено въздействие, тоест да се ползва от различни мерки, предвидени за различните райони за целенасочено въздействие, ако отговаря на тези критерии. Това ще бъде от изключителна полза, тъй като критериите няма да бъдат предмет на субективна промяна без да има едни сериозни обществени дебати, когато такива се налагат.
На трето място, ако критериите бъдат включени в Закона за регионалното развитие, ще е необходима сериозна аргументация на тези, които предприемат инициатива за тяхната промяна, независимо дали това ще бъде Министерският съвет или народни представители, тоест тази стабилност, тази предсказуемост и тази устойчивост ще помогнат действително за едно сериозно, обективно и пълноценно изработване на общинските планове за регионално развитие, както и за областните стратегии за регионално развитие.
И на последно четвърто място, но категорично не на последно по важност място, със законовото уреждане на критериите за определяне на районите за целенасочено въздействие ще гарантираме една информираност на всички заинтересовани страни, които участват в процеса на формиране на регионалната политика за промените и за причините, които налагат евентуална промяна в критериите, което разбира се ще доведе до евентуално включване или изключване на определени общини от един район за целенасочено въздействие.
Това са моите аргументи, които ме карат да подкрепя законопроекта на първо четене. И ви моля и вие да сторите същото.
Изрично искам да кажа, че между първо и второ четене критериите, които са предложени от вносителя на законопроекта господин Осман, ще бъдат съгласувани както с Министерство на регионалното развитие и благоустройството, така и с Националния статистически институт, за да бъдат съобразени с изискванията на Евростат. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за процедура, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин председателю.
От името на Парламентарната група на ДПС искаме 30 минути почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Неочакван ход, но след като е поискана почивка, обявявам почивка до 13,15 ч. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Имате думата за изказвания по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие.
Господин Ремзи Осман иска думата.
Заповядайте.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Знаете, че регионалната политика е една от най-важните съставни части от цялостната политика на една страна. Тя е много важен фактор и за стопанската активизация на територията на цялата страна. Във всички страни от Европейския съюз регионалната политика е един от основните приоритети на техните правителства, тъй като чрез нея се мултиплицират и стигат до хората всички позитиви или негативи на цялостната държавна политика.
У нас важна стъпка в усъвършенстването на подходите при провеждането на регионалната политика е приетият през м. февруари 2004 г. нов Закон за регионалното развитие. Регионалното развитие на страната е много динамичен процес, налагащ вземането на бързи и адекватни управленски решения. Много важен елемент от нея е извършването на законодателни промени, целящи нейното подобряване и по-бързото постигане на поставените цели: намаляване на регионалните различия в страната, създаване на условия за растеж на заетостта и доходите на населението, развитие на трансграничното сътрудничество и създаване на условия за постигане на балансирано социално-икономическо развитие в Република България. Чрез предлагания законопроект се цели именно това по-бързо постигане на тези резултати.
Внесените от мен промени засягат закона само в частта му за определяне на показателите за обособяване на районите за целенасочено въздействие. Надявам се и вие споделяте, че това е въпрос от първостепенно значение, тъй като районите за целенасочено въздействие представляват основния инструментариум за провеждане на регионалната политика. Смея да заявя, че от правилния или неправилния подход ще последва резултат, който може да влияе в бъдеще да не се обезлюдяват цели райони от страната или след 20 години населението на страната да се съсредоточи в няколко града. Такива примери със съседни държави, като Гърция, са много показателни. Днес 11-милионна Гърция общо взето е съсредоточена в 3 или 4 града.
Предлаганите промени за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие целят първото, т.е. увеличаване броя на общините, които да попаднат в един или друг район за целенасочено въздействие и оттам увеличаване на относителния дял от територията на страната ни, която да бъде обект на провеждане на специална политика от страна на централната власт. За постигането на тази цел предвиждаме определянето на показателите за обособяване на районите за целенасочено въздействие да стават в самия закон, а не както сега – с наредба. По този начин ще се избегне макар и най-малкият елемент на субективизъм в кой район една община да попадне.
Чрез законопроекта правим и прецизиране на показателите с цел да може те най-точно да характеризират социално-икономическото състояние и тенденциите в развитието на даден район за въздействие. Различията при подбора на показателите за отделните райони за въздействие целят именно това. Ако за една развита в социално-икономическо отношение община показател като отстояване от автомагистрала, ж.п. линия или път от първи клас е много важен показател и е неотменна част от характеристиката на техническата инфраструктура, то за една община, която е със слаби социално-икономически показатели, със слабо развита инфраструктура в самата община или има неизградена инфраструктура между населените места – не би донесъл никакви бонуси, напротив – резултатът ще бъде обратен.
На по-разбираем език, уважаеми колеги, можем да кажем, че минаването на един път от първи клас, между областите, през една община в същия момент, когато в тази община не е изградена вътрешната инфраструктура между населените места – пътища, водоснабдяване, не може да бъде основание за отпадане от район за въздействие или да е отнесен в друг район за въздействие, да не е отнесен в изостанал район за въздействие.
Чрез предлагания законопроект прецизираме показателите за определяне на районите за целенасочено въздействие, така че те в максимална степен да характеризират както равнището на социално-икономическото и инфраструктурно състояние на общината, така и да разкриват тенденциите в тяхното перспективно развитие. При някои от показателите, уважаеми дами и господа народни представители, сме възприели такива прагови стойности, че те да позволяват по-голям брой общини да попаднат в съответните райони за въздействие от страна на централната власт.
В настоящия момент със сегашните показатели доста общини не попадат в нито един район на въздействие. Ако вие подкрепите промените, този проблем може би донякъде ще бъде разрешим, защото все пак около 15-20 общини не е възможно да не попаднат в нито един район за целенасочено въздействие. Докато днес някъде около 20% от общините не попадат в нито един район за целенасочено въздействие.
В определенията на отделните райони за целенасочено въздействие сме направили някои редакционни корекции, които да позволят по-ясна и точна характеристика на отделните райони. При районите за икономически растеж чрез предложените показатели се създава възможност в тази типологична група да попаднат по-голям брой общини, включително и нетрадиционно възприемани като такива – с по-малък демографски потенциал, но динамично развиващи се в последните години от прехода и с наличие на всякакви предпоставки за успешно развитие в перспектива. Като цяло в тази група биха попаднали най-малък брой общини в страната, но това е съвсем логично и закономерно. По-голям брой показатели при тях ще позволи обективното им отграничаване от всички останали райони за въздействие. В перспектива тези райони би следвало да се превърнат в най-важните и значими части от територията на цялата страна, на научноиновационни дейности и ускорен социално-икономически растеж. По такъв начин се очертава те да се превърнат в своеобразни локомотиви, които да движат цялата национална икономика в посока към растеж.
Броят на общините, влизащи в този вид райони за целенасочено въздействие, в перспектива би следвало да нарастват, тъй като и други общини ще покрият възприетите прагови стойности. Съвсем нормално е след един определен период от време община, която е попаднала със своите показатели в индустриален упадък или изостанал граничен, след известно време да попадне със своето положително развитие в район за целенасочено въздействие като икономически растеж.
При районите в индустриален упадък ще попаднат общини, в които е извършено преструктуриране или тече такова на структуроопределящи предприятия от общинската икономика, в резултат на което се наблюдават някои негативни явления и тенденции в социално-икономическото им състояние и развитие като: високо ниво на безработица и изразена тенденция към нейното увеличаване; ниско ниво на работната заплата и доходите на населението, засилени трудови миграции от техните територии, водещи до тяхното бързо обезлюдяване.
В тази типологична група биха попаднали както традиционно възприеманите като индустриални общини, при които е в ход преструктуриране на техните икономики, така и някои общини, уважаеми колеги, които на пръв поглед не бихме отнесли към тази категория. Това не бива да бъде смущаващо, като се има предвид обстоятелството, че до началото на 90-те години на миналия век дори в съществуващи тогава земеделски структури в определени райони на страната много висок дял от общата стопанска продукция се формираше от чисто индустриални дейности – промишлени предприятия, изнесени от големите заводи в цялата страна. Поради това проблемите в тези общини са сходни с тези в чисто промишлените общини. Техните формални показатели за социално-икономическо развитие са близки. По тази причина подходите за провеждането на регионалната политика следва да са идентични. Броят на общините в този вид райони за целенасочено въздействие би бил значителен. Предприетите мерки при провежданата по отношение на тях регионална политика трябва да бъдат преди всичко своевременни, тъй като все още разполагат със значителен демографски, инфраструктурен и кадрови потенциал. Каквото и да било отлагане на мерките на въздействие във времето би намалило желания положителен ефект от тази политика.

Уважаеми колеги, другите три района за целенасочено въздействие – "изостанал селски", "изостанал граничен" и "изостанал планински", най-общо бихме мигли да характеризираме като слабо развити райони в страната. Те имат сходни социално-икономически и инфраструктурни характеристики. Отликите между тях са преди всичко по отношение на природния фундамент и географската характеристика на териториите, функционалните особености и структурата на общинските икономики. Техните социално-икономически, демографски, инфраструктурни показатели са близки, поради което възприетите им прагови стойности са едни и същи. Това от своя страна съдейства за това една и съща община да бъде едновременно отнесена към повече от един район за целенасочено въздействие. Това не бива да ни притеснява, тъй като такава е обективната картина в страната, а това е регламентирано и в самия Закон за регионалното развитие.
Дами и господа народни представители, бих искал да акцентирам върху два основни момента при тези три района за целенасочено въздействие.
Първият е по отношение на възприетите инфраструктурни показатели, които се отнасят çà относителния дял на населените места, а не от населението. Считам, че това е по-правилният подход, тъй като поради продължителното господство на модела "център – периферия" в регионалното развитие на страната много често, дори бих казал, че това е по-скоро правило, общинският център, със своите по-благоприятни показатели деформира цялостната картина на територията на общината за сметка на населените места, разположени в периферните части от територията й.
Ще дам един пример, който дадох и преди малко – ако през една община преминава автомагистрала или първокласен път и една голяма част от населението живее в две населени места покрай главния път, който е първи клас или е автомагистрала и не се вземе като критерий броят на населените места, тази община няма да попадне в категориите на "изостанал селски", "изостанал граничен" или "изостанал планински" регион, а ще бъде отнесена към райони с икономически растеж или район с индустриален упадък. Може изобщо да не попадне в нито един от видовете райони за въздействие. А когато се взима като база броят на населените места, въпреки че в тази община преминава първокласен път, може да има много населени места, които да получават питейна вода под стандартите на средното равнище за страната...
Вторият момент е свързан с омекотяване на праговите стойности в определението за "изостанал планински район". За това ни дават основание следните обстоятелства.
Фаворизирането на географския фундамент на територията не би бил в полза на голям брой български общини. Занижаване на праговите стойности за планински територии би позволило към тези райони да бъдат отнесени и по-голям брой общини от южната част на Северозападна България, района на Предбалкана, Източна Стара планина, Страджа-Сакар и Източните Родопи, чиито територии са реално планински, разчленеността на релефа е голяма и социално-икономическите условия са сходни с териториите с над 600 м надморска височина. Поради тези особености и себестойността на изграждащата се инфраструктура е приблизително еднаква. Тук следва да имаме предвид и обстоятелството, че критериите за определяне на планински територии са строго специфични за отделните държави.
Чуват се някои приказки в публичното пространство, че имало общоприет критерий за целия Европейски съюз. Това не е вярно, не отговаря на истината.
Колеги, в заключение бих искал да отбележа, че разширяването на териториалния обхват на районите за целенасочено въздействие е въпрос от много важно значение с оглед на евроинтеграционния процес и постигането на инфраструктурна и социално-икономическа кохезия между България и държавите от Европейския съюз.
Всички държави-членки на Европейския съюз, провеждат целенасочена, последователна и ефективна регионална политика по отношение на онези части от своите територии, които се намират в неблагоприятно положение от гледна точка на географското си положение, природни характеристики, по-ниска степен на социално-икономическо развитие или територии, намиращи се в процес на индустриално преструктуриране.
Относителният дял на териториите, попадащи в обхвата на такъв вид целенасочено въздействие, е различен в европейските държави. Средно за Европейския съюз този показател е приблизително 45 процента. За отделните държави той варира в по-широки граници. В държави, като Финландия, Швеция, Швейцария, тази преференциална регионална политика обхваща приблизително 50 процента от териториите на тези страни. За Австрия той е някъде към 75 процента. За Германия, Франция, Испания той е приблизително, колкото е средният процент в Европейския съюз. В страни, като Великобритания, Белгия, Холандия тези територии достигат до 30 процента. Показателен е примерът, уважаеми колеги, за Гърция и Португалия, които имат опит, но са се присъединили към съюза по-късно от основните страни в Европейския съюз. При тях почти 100 процента от териториите им попадат в райони за целенасочено въздействие, от което, разбира се, всички териториални общности, всички общини в Португалия и Гърция са спечелили.
Количеството на финансовия ресурс, осигурен за обезпечаването на провеждането на тази регионална политика, не бива да бъде лимитиращ фактор както за териториалния обхват на районите за целенасочено въздействие, така и за броя на общините, попадащи в тях, като се има предвид обстоятелството, че спечелването на тези проекти се осъществява в една конкурентна среда, при пълна обективност и прозрачност.
Аз се надявам, уважаеми колеги, че ще подкрепите законопроекта, защото така се подобрява самият Закон за регионално развитие. Преди малко аз ви дадох примера с Португалия и Гърция. Надали примерите от Великобритания и Германия са много подходящи за нас, но Гърция и Португалия са извървели един път, който е много сходен на нашия.
Умолявам ви да подкрепите законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Осман.
Има ли други желаещи за изказване? Няма желаещи.
Уважаеми дами и господа народни представители, моля да заемете местата си в залата. Предстои гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Следващата точка от дневния ред по предложенията, постъпили сутринта по чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ВОЕННОИНВАЛИДИТЕ И ВОЕННОПОСТРАДАЛИТЕ.
Моля, господин Адемов, да докладвате законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Ще ви представя доклад на Комисията по труда и социалната политика относно второ гласуване на общ Законопроект за военноинвалидите и военнопострадалите № 453-08-6/18.02.2004 г.
Уважаема госпожо председател, на проведени заседания Комисията по труда и социалната политика разгледа общ Законопроект за военноинвалидите и военнопострадалите № 453-08-6/18.02.2004 г., постъпилите писмени предложения на народни представители и направените предложения по време на заседанията.
Комисията предлага на Народното събрание следния проект на “Закон за военноинвалидите и военнопострадалите”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименование на закона.
“Глава първа – Общи положения”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименование на Глава първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на законопроекта и Глава първа, подкрепени от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По чл. 1 има предложение на народния представител Весела Драганова.
Комисията подкрепя предложението.
Предложението на народния представител Любен Петров също е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 1:
“Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани със статута на военноинвалидите, военнопострадалите и на техните национално представителни организации.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по чл. 1? Няма желаещи.
Моля да гласуваме чл. 1 в редакция на комисията.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По чл. 2 има предложение на народните представители Любен Петров, Емилия Масларова, Кръстьо Петков и Димитър Димитров.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на народния представител Весела Драганова, също подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 2:
“Чл. 2. (1) Държавата полага особени грижи за военноинвалидите и военнопострадалите, като им осигурява съответни условия за интегриране в обществения живот.
(2) Държавата субсидира дейностите на национално представителните организации на военноинвалидите и на военнопострадалите със средства от държавния бюджет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по чл. 2? Също няма желаещи.
Моля да гласуваме чл. 2 – редакция на комисията за окончателен текст.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По чл. 3 има предложение на народния представител Весела Драганова.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 3:
“Чл. 3. (1) Военноинвалиди са българските граждани с трайно намалена работоспособност в резултат на заболяване или злополука, при или по повод на изпълнение на кадрова или наборна служба в мирно или във военно време, в мобилизационния и постоянния резерв, и освидетелствани по законоустановения ред.
(2) Правата на лицата по ал. 1 се определят в зависимост от степента на загубата на тяхната работоспособност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по чл. 3 от закона? Няма желаещи.
Моля да гласуваме чл. 3 в редакция на комисията.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По чл. 4 има направено предложение от народния представител Димитър Димитров.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 4:
“Чл. 4. Военнопострадали са:
1. преживелият съпруг (съпруга), децата и родителите на българските граждани, загинали при или по повод на изпълнение в мирно или във военно време на кадрова или наборна служба, служба в мобилизационния или постоянния резерв;
2. преживелият съпруг (съпруга) и децата на починалите военноинвалиди, а ако няма такива – родителите;
3. съпругът (съпругата) и децата на военноинвалидите, а ако няма такива – родителите;
4. преживелият съпруг (съпруга), децата и родителите на българските граждани, загинали при или по повод отбраната на страната.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по чл. 4? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на комисията за чл. 4.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По чл. 5 има предложение на народния представител Весела Драганова:
“Член 5 да отпадне. Следващите членове да се преномерират.”
Комисията подкрепя предложението.
“Чл. 5. Национално представените организации на военноинвалидите и военнопострадалите се намират под патронажа на президента на Републиката и върховен главнокомандващ Въоръжените сили.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по това предложение за отпадане на чл. 5? Няма желаещи.
Моля да гласуваме отпадането на чл. 5, по предложение на комисията.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Текстът отпада.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение на Комисията по труда и социалната политика за създаване на нов чл. 5а:
“Чл. 5а. (1) Военноинвалидите и военнопострадалите могат свободно да се сдружават в организации, които да ги представляват и да защитават техните интереси.
(2) Организациите на военноинвалидите и на военнопострадалите могат по тяхно искане да бъдат признати за национално представителни. Редът, условията и критериите за признаването на организациите на военноинвалидите и на военнопострадалите за национално представителни се определят с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната и министъра на труда и социалната политика.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по чл. 5а? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на комисията за редакция на чл. 5а.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По чл. 6 има предложение на народния представител Весела Драганова:
“Член 6 да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6:
“Чл. 6. Национално представителните организации на военноинвалидите и на военнопострадалите участват чрез свои представители във всички национални воински тържества.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по чл. 6? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Драганова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 30, против 47, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на вносителя за редакция на чл. 6, подкрепен от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Има предложение на народния представител Николай Чуканов за създаването на нов чл. 6а със следното съдържание:
“Чл. 6а. (1) Националните организации на военноинвалидите и военнопострадалите определят свои представители в администрацията на Министерството на отбраната.
(2) Същите формират административен сектор “Военноинвалиди и военнопострадали”, който координира държавната политика по реализацията на настоящия закон.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за създаване на нов чл. 6а:
“Чл. 6а. Националнопредставителните организации на военноинвалидите и на военнопострадалите определят свой представител, който като служител на Министерството на отбраната координира връзките на министерството с тези организации.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по чл. 6а?
Заповядайте, госпожо Михайлова.
МИЛЕНА МИХАЙЛОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми колега Адемов, искам да попитам: в този текст на чл. 6а се предвижда представителят на тези организации да работи като служител в Министерството на отбраната, или Министерството на отбраната назначава служител, който да координира дейностите?
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС, от място): Прочетете го! То си пише!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Адемов, можете да вземете отношение.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Ако трябва да отговоря, то и сега, към този момент, представителят на организацията на военноинвалидите и военнопострадалите работи към Министерството на отбраната. Занимава се точно с тази функция, която е изписана в текста на чл. 6а.
Предложението на господин Чуканов предполага създаването на административен сектор, който е в противоречие със структурата и с организацията на дейността в Министерството на отбраната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания по този текст? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Чуканов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 5, против 80, въздържали се 1.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на комисията за редакция на чл. 6а.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: “Глава втора – Консултативен съвет по въпросите на военноинвалидите и военнопострадалите”.
Комисията подкрепя наименованието на Глава втора.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7:
“Чл. 7. Към Министерския съвет се създава Консултативен съвет по въпросите на военноинвалидите и военнопострадалите.”
По чл. 8 няма направени предложения.
Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 8:
“Чл. 8. (1) Консултативният съвет се състои от председател, заместник-председател и членове – по 1 представител от Министерството на отбраната, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, Министерството на здравеопазването, Министерството на транспорта и съобщенията, Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса, Националното сдружение на общините в Република България и по 3 представители на националнопредставителните организации на военноинвалидите и на военнопострадалите.
(2) Председател на Консултативния съвет е министърът на отбраната, а заместник-председател – един от представителите на националнопредставителните организации на военноинвалидите и на военнопострадалите.
(3) За организирането, разпределението и провеждането на своята работа Консултативният съвет приема вътрешни правила.
(4) Дейността на съвета се подпомага от администрацията на Министерството на отбраната.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Глава втора и текста на чл. 7 и 8, подкрепени от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Съобщение на Временната анкетна комисия за изясняване целесъобразността на решение на Министерския съвет за предоставяне на концесия за републикански път “Калотина – Софийски околовръстен път”: комисията ще проведе заседание на 2 март, сряда, от 15,00 ч. в зала 248.
Комисията по европейска интеграция ще проведе заседание днес, сряда, от 15,00 ч. в зала 134 с дневен ред: “Изслушване на министъра на външните работи Соломон Паси относно изпълнението на Комуникационната стратегия за подготовката на членството на Република България в Европейския съюз”.
Следващото пленарно заседание е следващата сряда от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,59 ч.)


Председател:
Борислав Великов


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Любен Корнезов

Юнал Лютфи


Секретари:
Гадар Хачикян

Несрин Узун