Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Благовест Сендов
Секретари: Гергана Грънчарова и Наим Наим


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, съгласно решението на Народното събрание от последния пленарен ден, днес ще се проведе извънредно заседание със следния дневен ред:
1. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица с вносители Йордан Нихризов, Муравей Радев и група народни представители; Георги Анастасов и група народни представители.
2. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси с вносители Муравей Радев и група народни представители и Диляна Грозданова.
3. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения с вносители Атанас Щерев, Министерския съвет и Атанас Щерев и група народни представители.
4. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, приет на първо четене на 23 януари 2002 г.
Това е, което стои пред нас, като дневен ред за днешното извънредно заседание.

Уважаеми народни представители, започваме с точка първа от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЛАГАНЕ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА - продължение.
Днес ще продължим дебатите по тези законопроекти. На НДСВ са останали 15 минути, на ОДС - 25, на Коалиция за България - 14 минути и ДПС не си е изразходвало времето по дебата по тези законопроекти.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз моля за извинение, че поради обективни причини в качеството си на вносител вземам отношение в средата на дебата. Имайки предвид стенограмата, която е от петъчния дебат, едва ли мога да прибавя много допълнителни аргументи към това, което са изложили пред вас моите колеги от Обединените демократични сили във връзка с внесените законопроекти за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица. Но все пак, имайки предвид изложените аргументи, този законопроект, който аз от името на Националната занаятчийска и предприемаческа камара внасям в парламента, разработен от експерти на Българската социалдемократическа партия, трябва да прибавя нещо важно.
Този законопроект предхожда дебатите и протестите, които се проведоха в нашето общество. По този начин той на практика доказва, че по никакъв начин опозицията не се е стремяла да извлече дивиденти от едно справедливо недоволство на хората, които се занимават с дребен бизнес, от това, че напълно несправедливо патентният данък се увеличава многократно. Този законопроект се базира на две основни неща, които са казани в нашето законодателство.
На първо място, понятието "патентен данък" в истинското си наименование представлява окончателен годишен (патентен) данък. Следователно всякакви прибавки на допълнителни тегоби от рода на облагане на квадратен метър площ, от рода на облагане на работно място, фактически представляват една допълнителна данъчна тежест, която няма нищо общо с определението "окончателен годишен (патентен) данък".
Второто нещо, на което се обуславя този законопроект, е фактът, че, когато законопроектът се внесе от мнозинството през миналата година на миналата сесия за корекции на Закона за облагане доходите на физическите лица, в мотивите беше точно и ясно записано: корекцията на патентния данък ще се извърши с размера на натрупаната инфлация в периода 1998-2000 г.
На практика ние виждаме увеличение, което не е в рамките на 20 или дори 40 на сто, а е в рамките на 200, дори над 300 на сто. Всичко това е направено по една схема, която управляващото мнозинство казва, че е негова политика. Но аз не мога да възприема, че след като управляващото мнозинство казва, че е негова политика, вината за това то да предизвика протести сред хората, занимаващи се с дребен бизнес, да се стовари върху целия парламент. Защото аз не мога да възприема ключарят, който живее до нас, да ме пита: защо вие там в парламента искате да ни закриете, искате да затворите моя дюкян, от който аз си изкарвам хляба?
Тогава, ако това е решение и политика на мнозинството, то го кажете и го гласувайте ясно с пълното съзнание, че понасяте отговорността за това по какъв начин се отнасяме със средния и дребен бизнес. Защото обещанията за кредити, обещанията за облекчения в предизборната обстановка бяха твърде широки. Сега виждаме, че така наречените "нисколихвени и безлихвени кредити" са толкова, колкото дава една взаимоспомагателна каса на месец.
Докъде ще се стигне по тази методика на облекчения на средния и дребен бизнес? Като прибавим и данъчната тежест, която фактически е стоварена върху този бизнес с новите изменения, то може отделни производства, отделни услуги или да преминат в черната икономика, или изобщо да затворят врати. По този начин не спомагаме никак за намаляване на безработицата, което беше предизборно обещание, нито пък спомагаме за това в България да се роди широко дискутираната средна класа, за която сте говорили и на петъчното заседание.
Оттук искам да премина до двата най-важни момента в закона. Нищо ново не е включено в този законопроект за изменение и допълнение от онова, което беше предложено между първо и второ четене на законопроекта, който внесе правителството, от страна на Обединени демократични сили. Просто са събрани всички предложения, които бяха подминати с лека ръка и дори с насмешка. Добре е, че в момента някои от представителите на мнозинството се усещат, че този подход не е градивен и искат в бъдеще той да бъде решен по друг начин. Само че аз задавам въпроса: защо в бъдеще? Когато има възможност и сега, когато обещанията, които давахте пред протестиращите, включая и господин председателя, бяха за реални възможности за разглеждане на техните проблеми днес и сега.
Искам да обърна внимание на мнозинството, че ако патентният данък е една правителствена политика, то двойното данъчно облагане, за което говорих по отношение на допълнителния данък за един квадратен метър площ, петте лева, по отношение на допълнителните разкрити работни места, могат да бъдат коригирани и то без това да се отрази сериозно на бюджета.
На финала трябва да ви кажа следното. Дори фактът, че тези законопроекти, които днес са внесени и се разглеждат, се представят сега, са сигнал пред мнозинството в утрешния ден, когато правите политиката за бюджета за следващата година, да не отворите отново книгата и да кажете простичко, както бяхте казали предния път: а сега прибавяме инфлацията и за следващата година. Защото тогава народното недоволство няма да бъде стимулирано от опозицията, а стимулирано именно от тези, които правят такива предложения с пълното самочувствие, че са единствените, които разбират от икономика в страната. Икономиката обаче на тази страна зависи от доста фактори. И аз моля мнозинството да обърне внимание поне върху тези елементи в законопроектите - моя и на моите колеги, които рязко се разминават със становището, че може да има един патентен данък, облекчения за бизнеса, а не основа за градеж на допълнителни данъчни тегоби.
На тази основа предлагам на вашето внимание законопроекта, който внесохме на 25 януари тази година и който смятаме, че може да бъде разгледан и оценен по достойнство, защото този законопроект отговаря на исканията на хората в България, на исканията на нашите избиратели. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Имате думата по разискваните законопроекти.
Заповядайте, господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз ви поздравявам за това, че вие изпълнихте ангажимента си да внесете трите законопроекта в срок в пленарна зала, само че силно съм изненадан от нежеланието на мнозинството и неговите партньори да участват в тази дискусия. Още повече, че се поемаха определени ангажименти, които не виждаме изпълнени. И затова ще говоря по законопроекта, който сме внесли ние - от Обединените демократични сили, макар че това, което ще кажа, се отнася и за трите законопроекта, включително и за този на нашия колега от БСП.
Първо, законопроектът, който ние сме внесли, отговаря, и го декларирам 100%, на заявената политика и позиция от мнозинството когато се променяше Законът за облагане на доходите на физическите лица, а именно да се коригира патентният данък само и единствено с инфлацията и това по никакъв начин да не застрашава фискалната стабилност на страната. Затова и нашият законопроект точно това прави - коригира ставките по патентния данък с инфлацията, натрупана в годините, в които не е променян съответният закон, или 19,8%, ние сме го закръгли на 20%.
След това, ние връщаме старата база такава, каквато тя беше в предишния закон - за патентните ставки, защото считаме, че по този начин са изчислени приходите в държавната хазна от този данък. По този начин не застрашаваме фискалната стабилност - такава, каквато тя е изчислена и защитена чрез фискалната политика, която води правителството. Сиреч точно отговаряме на онази политика, която беше заявена от мнозинството при приемането на Закона за облагане на доходите на физическите лица.
Какви са нашите промени и защо считаме, че са несправедливи приетите от мнозинството в края на миналата година промени в закона?
Първо, промени се базата за облагане на този данък. От райониране на големите градове се премина към единна база за големите градове, при което включително крайните квартали на София са приравнени към центъра на София и се плаща един и същи патентен данък за предоставените услуги в крайните и в централната част на градовете. Според нас - много несправедливо, поради простата причина, че не е възможно да имаш същия тип клиенти, не е възможно да имаш същите доходи, когато предоставяш обществените услуги или произвеждаш съответните стоки и ги реализираш в квартали, в които очевидно покупателната способност не е същата, каквато е в центъра на града. Нито пък качеството на предоставените услуги, а оттук и цената им, отговаря на тези, които се предоставят в центъра на съответния град.
Ние считаме, че това е несправедливо и предлагаме да се запази базата, каквато е била. Предлагаме увеличението на патентните данъци да стане с 20%, защото се вижда, че натрупаната инфлация е точно толкова - 20%. Считаме, че точно по този начин пък са изчислени и приходите в бюджета или оттук можем да си направим извода, че няма да настъпи никаква промяна във фиска, в предвидените за постъпления от този данък средства.
Смятаме, че не е справедливо и това, което се случи, когато имаше протести на занаятчиите, а именно да се създават надежди в тях точно в периода, в който те се регистрират за патентен данък.
Искам да напомня каква е процедурата. Първо се регистрираш, след това плащаш данъка, а именно в този период, в който те протестираха, беше срокът за подаване на данъчните декларации. Те бяха заблудени - съзнателно или не, аз не знам, но във всеки случай отговорността е на мнозинството, затова че създаде надежди, че може да бъдат променени ставките по патентния данък. Вие ги нарекохте малки промени, но така или иначе хората повярваха на това обещание, подадоха си декларациите и сега са в невъзможност да платят патентния данък, който се плаща по-късно.
Аз лично смятам, че се направи една доста груба спекулация от министъра на финансите, който сравняваше данъка на занаятчиите с данъка по трудово-правни взаимоотношения. Сиреч, създаваше се чувството, че занаятчиите, хората със свободни професии, хората, които са на патентен данък, плащат несправедливо малко данъци на държавата, сравнени с тези, които плащат данък върху своите заплати. Считам, че тази спекулация е изключително несправедлива и неотговаряща на разбирането, което поне се демонстрира, за насърчаване на предприемчивите хора в страната, поради простата причина, че занаятчията е поел всички рискове на това да прави бизнес, да предоставя услуги или да произвежда стоки. Той не е на трудово-правни отношения и се грижи сам за себе си. Сиреч този човек трябва да бъде насърчен, именно този предприемач трябва да бъде насърчен.
Натрупването на тези две спекулации и грешките, които са направени в патентния данък, абсолютно, според мен, незаслужено сега създават проблем именно на хората, които желаят да плащат патентен данък, на хората, които желаят да са чисти в отношенията си с държавата, и, колеги, аз ви призовавам да подкрепите, или поне онази част от вас, която счита, че тези доводи са достатъчно ясни и защитими, да подкрепите и трите законопроекта, защото в тях не е предвиден и няма да се получи и най-малкият риск за финансовата стабилност в страната, няма да има никакъв риск за събираемостта на този данък. Обратното, вие ще дадете възможност на всички ония, които честно досега са си плащали данъците, да продължат да го правят, разбира се, със завишения размер на инфлацията, което аз считам за справедливо. В същото време вие ще изправите онова лъжливо очакване, което създадохте в предприемачите - да си подадат декларациите и сега да бъдат в невъзможност да платят своя патентен данък.

Искам да обърна внимание върху други две нововъведения, които прие мнозинството, а именно заплащане на 5 лв. на брутна площ, която се използва от занаятчиите. Според мен това съвсем категорично е ляво или, ако щете, социалистическо мислене, по простата причина, че вместо да насърчаваме собствеността в страната, ние я санкционираме. Санкционираме онзи предприемач, който е инвестирал, санкционираме онзи предприемач, който по силата на своето занятие има нужда от по-голяма площ, за да предоставя по-качествена услуга. И това според мен е много несправедливо.
Искам да обърна внимание и върху другата много сериозна грешка, допусната според мен в този закон, а именно за всяко работно място да се плаща пълен размер на патентния данък. Вие си спомняте, че това беше режимът, когато се прие патентният данък. След това този режим беше коригиран, като се намали на 25 на сто. Видяхме, че има добри резултати за заетостта, защото занаятчиите практически предпочитаха да платят тези 25 на сто от патентния данък, но да обявят своите работници. Това създава проблеми пред занаятчиите, които обучават, които имат калфи и чираци, за които е изключително важно да обучават хората при тях, за да могат те да предоставят качествена услуга. Сиреч, по този начин ние правим извода, че защитаваме качеството на предоставената услуга. По този начин защитаваме качеството на пазара и създаваме условия на българския потребител да му се предлагат качествени услуги, когато те се произвеждат от предприемачи, които плащат патентния данък.
Мисля, че ако вие се замислите върху доводите, които изказаха и моите колеги и които аз сега просто обобщавам, би следвало да подкрепите нашите законопроекти, като не се притеснявате, че с тях ние създаваме опасност пред събираемостта на този данък. Обратно, аз твърдя, че ако приемете нашите законопроекти, ще имате повече постъпления в хазната и повече честни данъкоплатци в страната, което е изключително важно според мен при сегашната ситуация. Само така ние можем да насърчим инициативните, а само те са онези, които движат обществото напред.
Още един път се обръщам към вас с молба да подкрепите законопроектите ни. Благодаря за това, че изслушахте това, което исках да ви кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Николов.
Обединените демократични сили досега са изразходвали 35 минути, като изключих изказването на господин Нихризов като вносител, така че неговото време не се брои.
Имате думата по разискваните законопроекти.
Има ли желаещи да вземат отношение по тях? Не виждам.
Моля квесторите да поканят народните представители да влязат в пленарната зала, тъй като предстои важно гласуване на три законопроекта, които ще бъдат гласувани по реда на тяхното постъпване.
Първи ще бъде гласуван законопроектът от народния представител Йордан Нихризов, внесен на 25 януари 2002 г.
След това ще бъде гласуван законопроектът на народния представител Муравей Радев и група народни представители, внесен на 31 януари 2002 г.
Накрая ще бъде гласуван законопроектът, внесен от народния представител Георги Анастасов и група народни представители от 22 февруари 2002 г.
Моля, гласувайте законопроектите.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Моля, изчакайте още малко време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ще изчакаме още малко.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Комисията по бюджет и финанси не подкрепя законопроектите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Предполагам, че това е било обявено в петък от Вас като председател на Комисията по бюджет и финанси.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте законопроекта за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица, внесен от народния представител Йордан Нихризов.
Гласували 168 народни представители: за 68, против 91, въздържали се 9.
Законопроектът не се приема.
Моля, гласувайте законопроекта за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица, внесен от народния представител Муравей Радев и група народни представители.
Гласували 180 народни представители: за 76, против 102, въздържали се 2.
Законопроектът не се приема.
Моля, гласувайте законопроекта, внесен от народния представител Георги Анастасов и група народни представители.
Гласували 173 народни представители: за 79, против 87, въздържали се 7.
Законопроектът не се приема.
И трите законопроекта не бяха приети на първо четене.
Не виждам да има желаещи за изказване за отрицателен вот.
Приключихме с точка първа от дневния ред.

Преминаваме към следващата точка от седмичната програма:
ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ.
Водеща комисия е Комисията по бюджет и финанси.
Искам да поканя председателя на комисията да представи доклада. Заповядайте, господин Искров.

ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
"ДОКЛАД
по законопроекти за изменение и допълнение на Закона за
местните данъци и такси - № 254-01-13 от 31.01.2002 г.,
внесен от народния представител Муравей Радев и
група народни представители, и № 254-01-17 от 08.02.2002 г.,
внесен от народния представител Диляна Грозданова
На заседание, проведено на 7 март 2002 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, като на заседанието присъстваха заместник-министърът на финансите Гати ал Джебури и експерти от същото министерство.
По предложените законопроекти се проведе обширна дискусия. Много от народните представители изказаха съображения, че внесените законопроекти са в противоречие с чл. 36, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет и на основание на който е недопустимо да се правят промени през данъчната година, в която са разчетени приходите, което ще доведе до влошаване на вече приетите общински бюджети.
Затова в преобладаващата част от народните представители се оформи становището сега да се предложи на Народното събрание да не се разглеждат и приемат внесените законопроекти. Това да стане при следващото разглеждане на данъчното законодателство, при което да се обсъди изменението на метода на определяне на таксата за битови отпадъци, а също така и други принципи на облагане, но след детайлен анализ на бюджетния ефект, както и готовността за администриране на следващи данъчни години.
След приключване на дискусиите се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати:
1. По законопроекта, внесен от народния представител Муравей Радев и група народни представители - "за" - 4, "против" - 9 и "въздържал се" - 1.
2. По законопроекта, внесен от народния представител Диляна Грозданова - "за" - няма, "против" - 7, "въздържали се" - 6.
Въз основа на гореизложеното, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да не приема законопроектите за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси № 254-01-13 от 31.01.2002 г., внесен от народния представител Муравей Радев и група народни представители, и № 254-01-17 от 08.02.2002 г., внесен от народния представител Диляна Грозданова."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
Има и доклад на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Искам да поканя председателя, господин Ремзи Осман да докладва, но не го виждам.
ОБАЖДАТ СЕ: Днес има среща на Националното сдружение на общините.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Кирчев, Вие ще бъдете така любезен да представите становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО КИРЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
относно законопроект за изменение и допълнение на Закона
за местните данъци и такси № 254-01-13, внесен от
Муравей Радев и група народни представители,
и законопроект за изменение и допълнение на Закона
за местните данъци и такси № 254-01-17, внесен от
народния представител Диляна Грозданова
На свое редовно заседание, проведено на 27 март 2002 г., Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство обсъди законопроект № 254-01-13 за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесен от Муравей Радев и група народни представители, и законопроект № 254-01-17, внесен от народния представител Диляна Грозданова.
На заседанието присъстваха господин Стоян Марков - директор на Дирекция "Данъчна политика" в Министерството на финансите, и госпожа Офелия Йорданова - експерт по Закона за местните данъци и такси в Министерството на финансите.
С проектозакона, внесен от Муравей Радев и група народни представители, се предлага да се намали данъчната ставка от 1,5 на хиляда на 1,0 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимите имоти, както и да се въведе текст, който обвързва годишния размер на таксата за битови отпадъци с процента на прогнозната инфлация за съответната година.
В проектозакона, внесен от народния представител Диляна Грозданова, се предвижда съвсем нов подход за определяне размера на таксата за битови отпадъци - конкретна сума в зависимост от броя на членовете на домакинството, както и прецизиране на определени текстове в действащия закон.
От мотивите на вносителите не става ясно дали предложенията за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси са резултат от сериозни анализи на съществуващите проблеми или те са израз на загриженост за намаляване на данъчната тежест на населението. Разгледани в такъв аспект, предлаганите изменения не са лишени от основание. Спорен е обаче моментът за времето на влизане в действие на посочените промени в нормативната уредба.
Съгласно чл. 2, ал. 3 и 4 от закона за устройството на държавния бюджет, промени на данъците във всички елементи на данъчната уредба след влизане в сила на годишния Закон за държавния бюджет не следва да влизат в сила по-рано от изменение на действащия или влизането в сила на Закона за държавния бюджет за следващата бюджетна година. Освен това ал. 5 от същата норма повелява разпоредбите на закони, които предвиждат увеличаване на разходите или намаляване на приходите, след като е приет годишният Закон за държавния бюджет, да влизат в сила не по-рано от изменението му или влизането в сила на Закона за държавния бюджет за следващата година. Анализът на посочените разпоредби води до извода, че всяко изменение на Закона за местните данъци и такси би могло да влезе в сила най-рано от 1 януари 2003 г., тоест с бюджет 2003. Всяко друго решение налага автоматично актуализация на държавния бюджет за 2002 г., което в настоящия момент не е целесъобразно.
Комисията отчита сериозната необходимост от оптимизиране на цялостната нормативна уредба в областта на местните данъци и такси, включително и на материята, третирана в разглежданите проектозакони. Това обаче следва да стане в резултат на цялостна преработка на законодателството, свързано с местните финанси, финансовата децентрализация, както и при изработване на нормативната база на бюджет 2003. В конкретния случай освен цитираните по-горе текстове от Закона за устройството на държавния бюджет, не могат да бъдат нарушени и общите принципи на правото, които не допускат материално-правните данъчни закони да имат обратна сила.
Имайки предвид гореизложеното, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство по отношение на законопроект № 254-01-13, внесен от Муравей Радев и група народни представители, с 2 гласа "за", 13 "против" и без "въздържали се" и с 2 гласа "за", 10 "против" и 3 "въздържали се" по отношение на законопроект № 254-01-17, внесен от народния представител Диляна Грозданова, реши да предложи на Народното събрание двата законопроекта да не бъдат приети на първо гласуване.
Председател на комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство: (п) Ремзи Осман." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Уважаеми народни представители, имате думата за разисквания по внесените законопроекти.
Преди това бих искал да поканя вносителите на законопроектите, така както и нашият правилник изисква.
Господин Радев, заповядайте, имате думата като вносител на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. Вашият законопроект е пръв по време.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Нашият законопроект е много кратък. Той съдържа само няколко изречения и неговата цел е да отстрани едно недоразумение. Аз си мисля, че това недоразумение беше допуснато съвсем умишлено още миналата година от мнозинството. Казвам "умишлено" неслучайно, защото тогава, когато този закон се гледаше на първо четене, много ясно, на чист български език, предупредихме управляващото мнозинство какво ще се получи тогава, когато с 60% се увеличи данък "Сгради", по твърденията тогава на вносителите, вързаната за него друга тежест - такса, която вече се превръща в данък, защото това, което виждаме вече е почти данъчна тежест, а не е такса - достигна едни фантастични размери, които са невъзможни за плащане от голяма част от българското население. И то това стана просто автоматично. Когато предупреждавахме, че ще се стигне до този ефект, някои, разбирайки за какво става дума, казаха: да, бе, но там, по общините хората са разумни, знаят, че това ще се случи и ще вземат мерки общинските съвети, понеже в техни ръце е възможността да намаляват тази сума, да стигнат до някои оптимални размери.
Ето, че това, което казахме тогава, се случи 1:1, 2:1, 5:1, ако щете, защото не 60 процента е средното увеличение на данъка "Сгради", което е базата за изчисление на таксата "Смет". Средно за страната може да е 60, но в големите градове е 200, а на някои места 300 процента увеличение. При това самата такса "Смет" сама за себе си е няколкократно по-голяма от данъка върху сградите като сума, като тежест. Това е очевиден факт от няколко години и всички вие го знаете, защото всички вие ги плащате тези данъци всяка една година.
И, когато предупредихме, че този ефект неминеумо ще се случи по инерция, вие не вервахте. Сега вервате, но какво от това?! Казвате - законът бил такъв, че не може насред текущата година да се променя! (Шум и реплики от мнозинството.)
Как да не е вярно? Разбира се, че може да се променя нещо, което умишлено е сбъркано. Нали казахме тогава - Сметната палата щяла да проверява дали са точни сметките. И какво от това, че ще проверява Сметната палата? Какво от това, че ще проверява една година по-късно! Когато одерете кожите на хората, какво от това?
Казахме още тогава и сега пак повтаряме - има възможност този пропуск, ако въобще можем да приемем, че това е пропуск, да бъде отстранен сравнително бързо и ефикасно.
Няколко неща могат да се направят - едното е да не даваме възможност на общините за това много сериозно увеличение, което се допусна с данък "Сгради" и да се намали от 1,5 на 1000 на 1 на 1000 - в чл. 22 на сега действащия закон, което означава едно ограничаване на възможността за увеличение на данъка върху сгради, което е естествената база, основа, на която се изчислява таксата "Смет".
И второто, много важно предложение, което решава изцяло този въпрос е връщане към естеството на този налог. Естеството е "такса". Таксата е нещо, което служи да покрие извършени вече разходи. Чии разходи? Разходите на общината, на общинските власти, свързани с покриването на тези дейности по сметосъбирането, сметоизвозването и унищожаването на тези битови отпадъци. Това е нещо, което може да се изчисли за всяко едно населено място с голяма точност за цялата година напред.
В последните години, ако това е било такса, сега аз казвам, че от такса го превръщаме в данък, който подпомага общинските бюджети е в ущърб на данъкоплатеца и то много сериозен ущърб - ако ние искаме това да бъде такса, то трябва да се върнем към методиката на нейното изчисляване като калкулация на определени разходи, свързани точно с тези дейности на общината. И ако допуснем, че в последните няколко години това е било изчислявано по този начин, ние вече имаме базата - миналата година, по-миналата година и т.н. Ако тази година възприемем някакъв процент на прогнозна инфлация, която виждаме, че е вече като отчет е далеч от прогнозата, бихме могли да завишим двойно тази прогнозна инфлация - 8 процента, 10 процента да я направим. А ако щете, 20 процента да я направим, което няма да стигнем, надявам се, но да не позволяваме увеличение на таксата "Смет" от миналата година за тази година с повече от тези 10 или 20 процента. Ами тя сега се увеличава поне три пъти!
Това са величини, които не може да не ви направят впечатление и ние се обръщаме към вас не само да вникнете задълбочено в този проблем, не само да видите, че той създава национален проблем.
Аз пак казвам, това е недоразумение, според мен. За голяма част от народните представители и тогава, може би и сега, не е толкова ясен механизмът за изчисляването и кое след кое идва и какво точно ще се постигне, но надявам се сега да сте разбрали вече - и от справедливите протести на хората. Че това е поправимо, е повече от ясно. Че няма нарушаване на закона е два пъти повече от ясно. Че трябва да го направим, че няма как да го оставим в този му вид, надявам се никой от вас не възразява. И затова ви предлагам да приемете този законопроект, който е свързан с едно много по-почтено облагане на населението, свързано с разходи, които общината прави за сметосъбиране и сметоизвозване.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
Искам да поканя вносителят на втория законопроект - госпожа Диляна Грозданова в това й качество - на вносител на законопроекта, да представи законопроекта пред парламентарната зала.
Заповядайте, госпожо Грозданова, имате думата.
ДИЛЯНА ГРОЗДАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Каква е целта на внесения законопроект от мен? Той, разбира се, е подготвен от експерти, а не от мен. Аз не претендирам, че разбирам от всичко, но целта е подобно на законопроекта, който защити господин Муравей Радев, по-справедливо да се обложат с данъци и такси гражданите на държавата като се има предвид, че такса "Смет" е такса за услуга, не е данък по силата на това, което ние разбираме под данък.
Досега съществуващият Закон за местните данъци и такси третираше такса "Смет" по-конкретно като данък, свързваше данък "Смет" с данъчната оценка върху сградата. По този начин не се вземаше предвид колко смет се произвежда от едно семейство, а свързваше сумата, която трябваше да плати съответното семейство, съответния гражданин с площта и данъчната оценка на сградата, която обитава и която има. Може би има няколко сгради.

Тъй като се смята, че е по-справедливо таксата за една услуга да бъде обвързана с обема на услугата, която ще бъде ползвана, затова се предлага тази промяна, включена в този законопроект.
Според мен другото основно качество на предлагания законопроект е, че общините ще имат възможност предварително да уведомяват общинските съвети, а те от своя страна, гласувайки бюджета, да уведомяват гражданите колко ще трябва да платят за следващата година, тъй като в момента това не е ясно. Данъчната оценка на сградите се променя. Никой не знае за следващата година каква ще бъде данъчната оценка на жилището му. В този случай таксата се обвързва с броя на хората, които живеят в дадено жилище.
Що се отнася до обществените сгради, тежестта пада върху тях - те да платят повече от таксата за смет, отколкото гражданите. Те ще плащат на брой съдове за сметосъбиране или брой контейнери. Тъй като една административна сграда във всички случаи произвежда повече смет отколкото едно обикновено семейство, то тежестта, която трябва да падне върху населението, ще се премести от гражданите върху администрацията. Административните сгради всъщност ще плащат по-висока такса смет.
Това са основанията да бъде внесен този законопроект. Искам да подчертая, че внесеният законопроект не променя гласувания бюджет за тази година. Смятам, че това е съществен плюс. Той се отнася до бюджета за следващата година. Общините, общинските съвети, ще трябва да имат предвид промяната на облагането, когато гласуват бюджета си за следващата година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Грозданова.
Господин Пейчев, заповядайте. Надявам се за изказване, а не за реплика.
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател. Ще бъде за реплика, тъй като не смятам да говоря повече от 3 мин.
Господин Радев, наистина общото увеличение е около 60 процента и Вие самият признавате това. Но каква е разликата? В един голям град доскоро нямаше сметища. Само за Пловдив, София, Варна и Бургас започнаха да се изграждат такива сметища. Те не са просто място, където се изсипва отпадъкът. Там трябва да бъде изградена инфраструктура. Какво представлява това сметище? То е терен с инфраструктура: довеждащи пътища, ремонтни работилници, кантари, които да претеглят влизащия отпадък, за да получим информация какво влиза и как влиза, котловани, които отдолу имат глинени екрани, а отгоре - полиетиленови екрани (накрая върху тях се извършва рекултивация), почистване на улиците, не на последно място - извозване на отпадъка от населените места. Едно такова сметище се намира на не по-малко от 10-15 км, а в някои случаи до 30 км от населените места. Можем ли да го сравним с едно село, в което отпадъкът се изсипва на 10-20 м в една клисура, която после се опръстява, естествено се затревява и въпросът приключва. Не можем да ги сравним. Това са допълнителни разходи и те са присъщи за всеки един европейски град, ако щете, и за градовете в третите страни. Тоест разходите, които един човек има в града за сметосъбиране, са по-големи. Не говоря само за количеството отпадък, защото и количеството е много по-голямо. Бабите хвърлят отпадъци в печката и ги изгарят, докато в градовете много малко са семействата, които са на твърдо гориво.
Не искам да политизирам въпроса, но кметовете, които управляват, не са нашите кметове, за да защитаваме назначени от НДСВ кметове. Нито пък се месим с политиката на общинските съвети. Те могат да определят процента, да намалят този процент, господин Радев, в промилите, които се гласуват. Този въпрос не се разглежда достатъчно задълбочено.
Да погледнем един град като Пловдив, за да разберете, че имаме загриженост за това, господин Радев, тъй като и Вие сте избран от Пловдив. В момента Министерството на околната среда и водите отпуска 5 млн. 460 хил. лв. за изграждането на 9, 10 и 11 котлован. Тоест ние не искаме да вземем пари от гражданите. Напротив, държавата дава допълнително средство за изграждане на котловани, за да могат те да бъдат изолирани, тъй като се намират близо до р. Марица, за да няма инфилтрация и замърсяване на подпочвените води. Ние не търсим под вола теле, но искаме по някакъв начин да помогнем на тези градове, на тези кметове и тези общински съвети, че да получат адекватна възможност и да покрият част от разходите си, които допълнително правят за сметосъбиране и обработка на сметта. Това искаме да направим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пейчев.
Имате думата за реплика, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Господин Пейчев, аз въобще не се съмнявам във Вашите добри намерения. Не става дума за това. Разбира се, че някъде може да има много големи разходи за сметосъбиране, извозване и т.н. Разбира се, че може да няма създадени депа, че тепърва трябва да се строят, но от това, което казахте Вие, личи, че има пълно неразбиране на механизма на тази такса смет. Тя е сбор от разходи, калкулация. Нищо не пречи на съответната община да направи тази калкулация и тези 100 единици разходи, които са събрали, да ги разпредели на някаква база, в случая на данък "Сгради". Едното разделено на другото, и се получава.
Аз не оспорвам това. Аз настоявам така да стане, а не да се вземе сегашният механизъм, който е константна величина. И едното, и другото е константна величина (става въпрос за миналата година). Данък "Сгради" се увеличава и това става база, но много по-голяма. На тази база се умножава със стария процент и на някои места се получават десетократно повече пари, отколкото миналата година. Аз говоря за недоразумение, дори казвам съзнателно недоразумение.
Върнете го това, което предлагате. Това е моето предложение. Нека всяка община да си направи калкулация, включително това, за което Вие говорите. Събира тези 100 единици, дели ги на базата данък "Сгради", която има това населено място (това е известно колко е) и се получава. Това е същината на този законопроект. За това става дума. Толкова е просто! Това, което твърдите Вие, е: даваме им възможност да имат повече пари, че да се грижат. Чудесно, но тогава стана данък. Ако го направим данък, кажете. Тогава няма да е такса. Вземаме го от понятието "такса", слагаме го в раздела "данъци". Тук вече можем да си беседваме какъв да бъде този данък. Не е нужно да има друга база и толкоз. В момента то е такса. Ако искаме да остане такса, правим това, което казах сега. Ако искаме да стане данък, правим това, което Вие казахте преди малко. Няма трето положение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
Има ли други желаещи да вземат отношение по двата законопроекта, предмет на обсъждането?
Заповядайте, господин Искров. Очаквах Вашето излизане.

ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Първо ще взема отношение по законопроекта, разработен от Съюза на свободните демократи и внесен от колежката Грозданова. Има доста рационални предложения в него. Това, което направи Комисията по бюджет и финанси, е да се почерпи от този опит. Тя каза някои неща, но с две думи - променя се данъчната основа, върху която се начислява данъкът. Знаете, че сега това е данъчната оценка. Свободните демократи предлагаха това да бъде данъчната основа от гледна точка на брой живущи, в зависимост от това колко човека живеят в жилището, толкова пъти по 30 лв. да се плаща, както и брой на имотите - по 30 лв. за всеки имот, както и за нежилищните имоти - да бъдат обвързани с разгърнатата площ на имота, по 5 лв. за всеки квадратен метър. И всичко друго, което беше казала госпожа Грозданова. Това нещо е изпратено на Министерство на финансите и при разработването на данъчната политика за 2003-а, 2004-а, 2005 г. ще се има предвид, тъй като не само това са възможните решения за по-справедливо облагане с местни данъци и такси и с определяне на такса за битови отпадъци, наричана тук такса "Смет".
По съвсем друг начин обаче седи законопроектът, внесен от господин Муравей Радев и група народни представители от ОДС. Тук имаме коренно противоположни мнения като начин, като философия на мислене. Не става въпрос за недомислие. Господин Радев обича да използва силни думи от тази трибуна - "недомислие", "смешна ситуация" и т.н. Става въпрос, казвам още веднъж, за различна философия.
Обръщам внимание, че още през октомври и ноември, когато се гледаше Законът за местните данъци и такси в Комисията по бюджет и финанси - това бяха предложения, внесени, мисля, пак от него и от госпожа Екатерина Михайлова - само едно от тях беше прието, което имаше логика и затова беше подкрепено. Това беше предложението за подлежаща на проверка от Сметната палата - резюмирам, колеги - на план-сметката за разходите за сметопочистване. Имаше логика да подейства малко сплашващо, ако щете, кметовете да имат възможност да защитят тези разходи, които калкулират. Но другите предложения и тогава бяха такива и ние не ги подкрепихме и сега пак не ги подкрепяме, абстрахирайки се от ограниченията на Закона за бюджета, поради философски различия.
Искам да кажа на господин Радев, че за разлика от предишното правителство, настоящото правителство и управляващото мнозинство ясно е декларирало в предизборната кампания в документите и в програмата за управление децентрализация на пълномощията.
Не виждам госпожа Нина Радева, но мисля, че днес в Министерството на регионалното развитие за пореден път заседава комисия, която търси решение не само по тези въпроси, но по принцип за децентрализация на правомощията. Това е един от принципите, ако щете - тук Димитър Абаджиев може да изнесе лекция на тази тема за правомощията, които препоръчва Европейската народна партия - тоест, нещо, което може да се направи от малките човеци, от малките органи, от местните органи, да не се прехвърля нагоре към централните структури. Това е един от принципите, ако щете, господин Радев. А Вие предлагате чисто социалистически подход отпреди 20 години - всичко да се решава централно, от Народното събрание или от някакъв министър.
Тоест, ние не подкрепяме слагане на таван върху такса смет, таксата за битови отпадъци, тъй като считаме, че това противоречи философски на нашите разбирания за местното самоуправление и за функциите на държавата като цяло и на парламента. В крайна сметка, казали сме го, сега го казваме отново много ясно: органите на местното самоуправление пряко се избират от народа, както господин Радев, Искров и всичките тук, и трябва да си носят своя кръст. Трябва да отговорят на очакванията на населението, което ги е избрало, независимо от народопсихологията, за която говореше господин Кирчев в Комисията по бюджет и финанси, народопсихологията на кметовете и на местните общински съветници. Нека да си носят кръста.
Неслучайно в медиите аз лансирах тезата и тя беше вярна, че Националното движение Симеон Втори няма един кмет и един общински съветник поради това, че е ново движение. Да бъдат така добри кметовете на двете основни опозиционни сили и общинските съвети да преразгледат своите такси "Смет", което за щастие стана. Господин Дъбов сподели информация за голяма част от общинските съвети на Коалиция за България и на техните съставни членове - партии, че на много места са намалили такса "Смет". Видяхме, че това стана и в София, където доминация има ОДС. Немного отдавна беше намален промилът, на който се събираше - от 4, мисля, на 3 промила.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): БСП го е предложило. Трябваше да кажеш, че БСП го е предложило.
ИВАН ИСКРОВ: Добре, БСП го е предложило.
Това е по отношение на таксата "Смет" - по чисто философски причини. Тук не се опираме дори на чл. 36, ал. 1 от Закона за устройство на държавния бюджет. Противоречи на нашата логика.
В законопроекта от ОДС предлагат данък "Сгради" да бъде намален от 1,5 на 1 промил. Също не се приема, тъй като това е най-ниският данък в Европа. Навсякъде в Европа е в проценти, тук е 1,5 промила, тъй като в България жизненият стандарт и доходите на хората са много по-ниски. Не е вярно, че има 300 процента увеличение. Нека да каже господин Радев в кои градове има 300 процента увеличение на данъка върху недвижимите имоти. Няма такива случаи. Неслучайно на водещия преговорите и срещите господин Церовски - дадох пример с неговата баба от неговото село, има намаление на данък "Сгради".
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: В кое село?
ИВАН ИСКРОВ: Той каза предишния път в кое село, не мога да ви кажа сега. Има намаление - от 2,80 на 2,50 е паднал данъкът. Спомням си го.
Така че това също не е вярно.
И искам да завърша, колеги, с това, че в крайна сметка от проблема, че съвпадна плащането на такса "Смет", данък "Сгради" с тежките зимни условия особено през м. декември, което намери отражение в медиите, тъй като знаете, че те са барометърът на общественото мнение, съвпадайки със завишените плащания на отопление и на електричество, една част от опозицията се опита да извлече евтини политически дивиденти и да дестабилизира местните финанси.
Аз тук съм извадил едно изказване от в. "Монитор" на един много уважаван от мен бивш член на Комисията по бюджет и финанси, когото лично познавам, настоящ кмет на Плевен - господин Зеленогорски, който в началото на март 2002 г., господин Радев, каза следното: "Почти с една трета са по-малко постъпленията в бюджета на Плевен". Цитирам, да не чета всичко, и завършва господин Зеленогорски, че освен това жителите на града били демотивирани да плащат данък-сгради и такса смет след предизвиканите дискусии в национален мащаб по промените в данъчната политика по думите на кмета. За жалост, тогава господин Зеленогорски беше много прав. Всякакви призиви за неплащане или за преразглеждане на ставки и други в рамките на бюджетната година е призив да се отива срещу бюджета на страната.
Затова пледирам да не подкрепяме, казах вече поради каква причина, законопроекта на госпожа Грозданова и на Обединените демократични сили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
Господин Николов - реплика. Заповядайте.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин Искров! От това, което казахте, аз разбирам Вашите мотиви, Вие така си защитавахте и законопроекта. Само че не можах да разбера примера, който дадохте. Как така се получава, след като се увеличава данъчната основа, да плащаш по-малко данък? Това не и е ясно и ако може да го обясните по-подробно на народните представители. Церовски ли, не знам кой - Вие го цитирахте тук от трибуната. Кажете ми как става така, че при увеличаване на данъчната основа плащате по-малко данък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Николов. Това беше реплика.
Втора реплика - заповядайте, госпожа Евдокия Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин Искров, ако е истина това, което твърдите за местното самоуправление и за желанието ви да делегирате повече права на местната власт, няма абсолютно никакви пречки в момента да се приеме предложението на госпожа Грозданова, защото тя предлага един изключително важен момент, многократно поставян от общините, да създадете възможност такса смет да се изчислява и на човек. Единственото препятствие, което съществува в момента, е програмата, която използва Министерството на финансите за изчисляване на такса смет и за процедурата на събирането, обвързана с данъчната оценка. Няма абсолютно никакви други пречки. Приемете закона такъв, какъвто се предлага, аз възразявам срещу ограничението отгоре с някаква сума, тъй като такса смет трябва да покрива разходите, свързани със сметосъбирането и експлоатацията на сметищата, но приемете закона такъв, какъвто е и нека Министерството на финансите до края на годината да измени програмите си. Ако вие отлагате до следващата бюджетна година, отново нищо няма да се случи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
За трета реплика има думата господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател. Господин Искров, сигурно е така, много трудности, много проблеми има. Вие сте прав, че зимата беше тежка, че има проблеми, доста лековато управление и ред други неща. Вие не бива да забравяте, господин Искров, че България е държава в преход. И докато се намира в преход, ще има много повече проблеми от държавите, които са излезли от този преход. И това трябва ежедневно да бъде в съзнанието ви.
Само че тогава, когато очевидно става дума за пропуск, аз продължавам да мисля, че е по-честно да съм сигурен, че става дума за пропуск, а не за умисъл. Защото това, което стана, ако е грешка, бих го приел по някакъв начин. Независимо от предложенията не сте вервали, че това, което казваме, ще стане, но то станало.
Но това, че не искате да го поправите дори с елементарна възможност, която ви се дава, означава само едно: точно обратното на това, за което Вие казвате, за отговорност и политика. Тук не става дума за политика дори. Тук става дума чисто и просто за един инат. Казали сте така и толкова. Но че било сбъркано, че някой си говори, това въобще не ни интересува. Така че, ако се освободите от този инат на всяка цена, това би било добре най-много за управляващото мнозинство и за българския парламент, който в крайна сметка носи отговорността за вашите действия като цяло, и за българския народ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Радев.
Господин Искров, имате възможност, ако искате, разбира се, за 3 минути да вземете отношение по отправените Ви реплики.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): На господин Николов ще помоля господин Церовски да предостави данъчното известие, тъй като не става въпрос, господин Николов, за увеличаване на данъчната основа, както казахте, а за актуализиране с някои нови елементи. Вероятно оттам идва тази разлика в селото на Церовски.
Госпожо Манева, да, вероятно е по-справедливо предложението на госпожа Грозданова, но все пак знаете, че става въпрос и за възможности на данъчната администрация да администрира, да менажира един данък. Вие дори споменахте като една от основните причини софтуерът. Не можете да очаквате, че ако днес приемем този закон, още повече, че голяма част от гражданството вече си е платило местните данъци и такси поради това, че ползваше отстъпка от 5 процента до онзи ден, изведнъж всичко да цъфне. Това означава просто да създадем изключителен хаос в данъчната администрация.
Още повече, обръщам внимание, предстои един изключително нов и труден за администриране данък, пак по този закон, данъкът върху пътните превозни средства. Знаете, че се работи много напрегнато и от софтуеристи, и от методолози в тази област, дай Боже, всичко да мине добре. Така че не можем да поставяме допълнителни рискове пред данъчната администрация. Тя е администрация на страната, не е администрация на НДСВ или на ДПС.
Господин Радев, не мога да се съглася с Вас, не става въпрос за инат. Тук става въпрос за коренно различна философия, философия на децентрализация и прехвърляне на правомощия към местната администрация. Прочетете си ценностите, които са ви препоръчани от Европейската народна партия и ще видите, че за това става въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
Други желаещи да вземат отношение по дискутираните законопроекти?
Заповядайте, госпожо Грозданова.
ДИЛЯНА ГРОЗДАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Една кратка реплика. В представения законопроект има предложен механизъм, по който надвнесените суми тази година следващата година да бъдат приспаднати на хората, които са внесли повече от дължимата такса смет. Така че това не представлява някаква трудност за следващата година и заради това, че една част от хората вече са си платили такса смет. Просто те ще бъдат възмездени с по-малка сума, която ще платят следващата година, ако тази са внесли повече.
Другото нещо, което искам да изтъкна, е, че по този начин се дава повече свобода на местната власт, т.е. разширява се местното самоуправление, което мисля, че е целта на демокрацията. Всеки общински съвет според своите нужди ще определи тавана, може да определи на човек 1 лв. за такса смет, съобразно това колко разход трябва да направи за събирането на таксата.
Призовавам ви да гласувате за този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Грозданова, но това не беше реплика в истинския смисъл на думата.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че е изключително важно да създадем чрез Закона за местните данъци и такси възможност такса смет да се изчислява на човек. Такава е практиката в целия свят. Навсякъде такса смет се изчислява или съобразно количеството на образуваната смет, или съобразно броя на живеещите в съответния имот. Има процедури, по които това лесно може да се проследи. Много рядко има обвръзка на такса смет с данъчна оценка. Това по същество превръща такса смет в някаква форма на данък. Още повече, ако проследите политиката, която се води във връзка с намаляване на количеството на отпадъците, ще видите, че механизмът за обвързване на таксата с броя на хората и с количеството е много по-ефективен и е база за една разумна и ефективна политика на местната власт.
Създаването на тези две възможности, от една страна, дава възможност на местните лидери, на кмета да прецени за неговата община кой е по-разумният метод, освен това дава възможност да се внедряват мерки за намаляване на количеството смет. Това е проблем, който стои не от вчера и който многократно е бил поставян. И ако ние продължаваме да отлагаме решаването на този проблем, и следващата година няма да му бъде намерено решение.
Аз мисля, че няма никакви пречки в момента принципно да се приеме присъствието на възможност за изчисляване на такса смет на база броя на хората и да се даде време за внедряването му. Това не означава, че още днес, още този месец законът ще влезе в сила или този текст ще влезе в сила такъв, какъвто е и ще създаде някакъв хаос при събирането на такса смет или някакви затруднения на данъчните. Това не е вярно. Знаете, че има възможности да се даде срок за подготовка за реализацията на тези текстове и за следващата година да имаме готовност, а ако това е факт до полугодието, да имаме една нормална процедура и да дадем свобода на кметовете да избират подхода при изчисляването на такса смет.
Затова аз смятам, че наистина е разумно да приемем този закон, а между първо и второ четене могат да се направи съответно прецизиране на текстовете, така че ако имаме някакви опасения, че ще има затруднения или сложни моменти във финансите на общините, те да бъдат избегнати. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Отново гледаме един законопроект, който дава възможност да се изправи сгрешена вече политика. Защо сгрешена? Отново, както и в предишния законопроект за облагане доходите на физически лица, ние виждаме една политика на наказване на собствеността. Тук отново се дава възможност под формата на такса "Смет" да бъдат санкционирани онези, които имат собственост. И ако си мислите, че това са малко хора, това не е истина. Дванадесет милиона единици имота бяха регистрирани през 1999 г., което означава, че такса "Смет" засяга, освен всички предприемачи, и почти всички жители в страната. Подходът такса "Смет" да се плаща на основата на увеличена данъчна основа, както сега стана с приемането в края на миналата година на промените в закона, според мен още един път води до пролетаризиране на обществото, сиреч на отказ от собственост. Защото, ако се спори дали 4 или 5 промила или 3,5 промила е много или малко за населението, то безспорно в общините, в които има проблеми, особено с изграждане на нови сметища, които се изграждат чрез събиране на такса "Смет", промилите за предприемачите, промилите за предприятията са 10 - 12 - 13. В моя избирателен регион в община Разград Общинският съвет е взел решение за такса "Смет" 13 промила.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Няма такъв случай. Най-големият е 6.
НИКОЛА НИКОЛОВ: 13 промила е в община Разград, подчертавам. 13 промила е 1,3 на сто. 1,3 на сто съизмерими с амортизационните отчисления на сградата, за която плащаш такса "Смет". Според мен този подход наистина е социалистически и би следвало вие или да си признаете, че давате възможност за подобни решения, сиреч, наказвате обществото за това, че има собственост, или да намерим решение, а такова решение има и в двата законопроекта, които са предложени от нашата колежка Грозданова и от Муравей Радев.
Аз искам да обърна внимание и върху още една грешка, за да не се обясняваме и по-късно в пленарна зала, за факта, че в Закона за местните данъци и такси не сложихме горна граница на такси, които се плащат - нещо, което аз твърдя, че е противоконституционно. Но за да не бъдем обвинявани, че пречим на работата на правителството, не сме имали инициативата досега да направим подписка, но в този закон Бюджетната комисия прие, а и по-късно мнозинството в пленарна зала, да няма горна граница за такса "Кучета". Представяте ли си какви възможности ние предвиждаме за онези общински съвети, в които например ще има мнозинство за това да се реши, че такса "Кучета" ще бъде 1000 лв. на куче. Това е най-неподходящият пример, защото не се приеха горни граници на таксите за продажба на алкохол и цигари в различните видове категоризирани заведения.
Аз лично смятам, че този подход на наказване на собственика в страната е много вреден, много неуспешен и в края на краищата ще създаде много големи проблеми пред икономическата активност в следващите години в страната. Затова наистина приемете, че сте сбъркали и подкрепете законопроектите, които са внесени. Ако не приемете, че сте сбъркали и продължавате да затвърждавате тази порочна практика, очевидно или не разбирате за какво става дума, или държите на ината си и на това, че само вие и единствено вие сте прави. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Господин Петър Жотев има думата.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще взема отношение по начина, по който се изчислява такса "Смет". Най-справедливият начин е да се оценява колко смет всяко едно домакинство произвежда, грубо казано, колко смет всяка фирма, която се намира в един гараж и продава кафе, изхвърля в кофите за боклук и така нататък. Това е най-справедливият начин. Ако има такъв механизъм, по който работи сега Министерството на финансите, аз бих подкрепил идеята този въпрос да се отложи с няколко месеца, когато се разработват следващите промени в данъчните закони. Но само в този случай.
Аз не съм убеден, че България е достигнала този момент, когато ще може прецизно да изчислява колко смет се генерира от всяко семейство, от всяко домакинство, от всяка община и така нататък. Това няма да стане скоро според мен.
По-малко справедлив от този критерий, но по-справедлив в сравнение с изчисляването на база собственост, това безспорно е броят на жителите, които се намират в едно домакинство. Безспорно е.
Този пример, който господин Искров даде, е по-скоро изключение. Преобладаващата практика, която се видя при плащането на данъците, е, че расте много сумата, която плащат повечето домакинства в страната. Може да има изключения, но преобладава това, че хората са недоволни от драстичното увеличение на разходите, с които техните бюджети се натоварват за плащане на данък "Сгради" и такса "Смет". И най-несправедливият начин, който сме възприели, това е да изчисляваме таксата "Смет" въз основа на това колко жилища имаме, колко сме богати.
Аз, господин Искров, не съм сигурен, че НДСВ може наистина да има такава лява ориентация.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Ляво е предложението на Муравей Радев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ: Не е вярно. Не е вярно. Защо? Защото общините също, и местното самоуправление също е в процес на изграждане. Защото в отделните общини може да има страхотни деформации и има такива деформации, за което господин Николов току-що ви даде пример. Защото държавата е в преход и много по-незрели са самите общини.
Аз смятам, че ако през октомври, когато започнем да обсъждаме промените в данъчните закони, тогава започнем да водим дебата "за" и "против" базата за изчисляване на такса "Смет", тогава нищо няма да направим и през 2003 г. Може да приемем в двата закона, които се предлагат сега, един преходен период, през който Министерството на финансите ще готви своя софтуер, ще готви своите служители, защото министърът на финансите преди няколко месеца каза, че идеята е хубава за изчисляване на такса "Смет" на база на броя на хората в домакинствата, но не сме готови, данъчните служители не могат да го направят. Парламентът трябва да пресира Министерството на финансите, за да може то да се подготви наистина да възприеме този нов подход. Ако може да възприеме първия подход, при който таксата "Смет" зависи от боклуците, които всяко домакинство създава, добре.
Аз предлагам сега да приемем и двата законопроекта и да дадем възможност да се работи по тях преди тяхното обсъждане на второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Жотев.
Заповядайте, господин Искров, за реплика.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Кратка реплика към господин Жотев. Благодаря му, първо, за конструктивния подход и предложения.
Господин Жотев, все пак казвате, че най-справедливо било всеки да си има кантарче пред къщата и кметът да слага ключалка и да се изчислява кой колко смет изхвърля, което очевидно е неосъществимо. Казвате: дайте да подкрепим по-справедливия проект на госпожа Грозданова за брой и живущи. Да, по-справедливо е. Казвам ви защо не можем да го подкрепим - тъй като ще вкараме в хаос нашата администрация.
Има обаче и други методики, господин Жотев. Има предложение, например, да бъде изчислявана таксата за битовите отпадъци на по-точна база, например на кубиците, прощавайте, може да не съм точен, изразходвана вода. Защото се предполага, че колкото повече вода се харчи, значи повече боклуци правиш в домакинството.
Така че сигурно има още поне пет метода, освен предложените от госпожа Грозданова. Давам го като пример, не съм специалист, господин Радев. Има винаги повече идеи от една. Трябва да сме луди, за да не се съгласим.
И още веднъж казвам: недоволен, казвате, бил народът от увеличение на данък сгради. Няма драстично увеличение на данък сгради! Всеки един от вас нека да стане и да каже колко му е данъкът. Моят данък в един от скъпите квартали, не знам защо, защото няма една здрава улица в "Белите брези", например, всичко е само мърсотия и дупки, но данък сгради е 40 лева. Таксата обаче, която определя общинският съвет, казвам още веднъж, в който няма един представител на НДСВ, такса смет е 200 лева. Така че тук не става въпрос за драстично увеличение на данъка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Това беше реплика. Ако няма втора реплика, господин Жотев, имате възможността да вземете отношение по репликата.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Искров! Не мога да се съглася с доводите, които изложихте във Вашата реплика към моето изказване. Няма да хвърлим в хаос данъчната администрация, защото може да вземем едно добро решение, с което подкрепяме двата законопроекта. Между първо и второ четене създаваме един общ документ, гласуваме го и в Преходните и заключителни разпоредби даваме възможност на данъчната администрация, предоставяме й такъв срок, какъвто експертите ще ни подскажат, и през това време Министерството на финансите, данъчните служби се готвят, да за възприемат новия подход. Няма хаос! Хората са си платили за тази година, те са настроили своите бюджети и дори да не са платили, няма да е справедливо да се променя базата, философията на плащане на такса смет. Това няма да се направи за 2002 г., но ще дадем възможност да приемем един по-добър подход, който всъщност тук, в залата, повечето изказвания подкрепят, а именно подхода, който е на база брой членове на едно домакинство.
Съмнявам се в идеята, която изразявате, че трябвало да се мисли примерно за това, че критерий може да бъде количеството изразходвана вода като база за определяне на такса смет. Това, извинявайте, но е чиста глупост. Представете си едно младо семейство, което има три малки деца: лее се вода вкъщи, перат се пелени, чистят се и т.н. И някой, който има някакъв гараж, бълва боклуци от кафенето си, та хората не могат да го търпят. Това не е добър критерий.
Няма нужда да изискваме и да дебатираме критерии, които сега се уточняват по света. Критерият "брой на хората, които живеят в едно домакинство", е един масово използван критерий. И затова няма нищо страшно, ако сега приемем на първо четене и двата законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Жотев.
Заповядайте, господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да ви кажа наистина, че вашият законопроект предизвика смут и паника и превърна общинските съвети в страната в корпуси за бързо реагиране, за да могат адекватно да изчислят тази такса, която трябва да се плаща от населението.
Специално Столичният общински съвет беше поканил народните представители от НДСВ, както и от другите политически сили, на дискусия на една от сесиите на Общинския съвет, но за съжаление никой от НДСВ не успя да дойде. Бяха представители на Демократичната левица и на ОДС. Там категорично и ясно беше казано, че Столичният общински съвет, който все пак представлява 1/7 от населението на България, е против този закон.
Сега имате възможност, представени са две алтернативи - законопроекта на господин Радев и на госпожа Грозданова, възползвайте се от случая и направете корекции в този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Има ли други желаещи да вземат отношение по двата законопроекта? Не виждам.
Искам да помоля и ръководствата на парламентарните групи, и квесторите да съдействат щото в залата да влязат народните представители, за да мога да поставя на гласуване тези два законопроекта.
Уважаеми народни представители, първо ще подложа на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесен от господин Муравей Радев и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 162 народни представители: за 50, против 105, въздържали се 7.
Законопроектът не се приема.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесен от народния представител Диляна Грозданова.
Моля, гласувайте.
Гласували 168 народни представители: за 65, против 95, въздържали се 8.
Законопроектът не се приема.
С това приключихме с тази точка от дневния ред.

Можем да преминем към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ.
За процедурен въпрос има думата господин Васил Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето процедурно предложение е да не започва разглеждане на законопроекта без присъствието на министъра на здравеопазването и директора на НЗОК.
Причините, мотивите за това процедурно предложение са следните. Това е писмо от Министерство на здравеопазването. Това пък е писмо от Националната здравноосигурителна каса. В двете писма в около 25 пункта се изразяват допълнения, възражения до категорично отхвърляне и несъгласие с предложения законопроект на доц. Щерев и групата народни представители.
При това положение считам, че е абсолютно нелогично без присъствието на министъра на здравеопазването или пък на директора на Здравната осигурителна каса да се обсъжда законопроектът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Паница.
За противно процедурно предложение има думата господин Атанас Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз предлагам да се обсъди законопроектът на първо четене със следните мотиви.
Първо, единият законопроект е внесен от Министерския съвет. По другия законопроект имам заключения на Комисията по здравеопазване, на министъра на здравеопазването, където те подкрепят по принцип законопроекта и имат възражение по три точки. Това, което показва д-р Паница, е във връзка с предшестващи обсъждания на законопроекта. Прилагам ви становища на министъра, където Министерството на здравеопазването подкрепя законопроекта, внесен от група народни представители. (Подава материалите на председателя господин Огнян Герджиков.)
Затова моля да продължим обсъждането по внесените два законопроекта.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Едното не изключва другото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, ще се възползвам от правото си сега да дам 30-минутна почивка, за да може междувременно да бъде поканен министърът на здравеопазването или негов заместник, за да присъства в пленарната зала.
Обявявам почивка от 30 минути. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
Продължаваме с първото четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.
Заповядайте за процедурен въпрос, д-р Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председателю.
Възразявам срещу нарушаването на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Съгласно нашия правилник, трите законопроекта не могат да бъдат разгледани в едно заседание.
Ще прочета текста на чл. 68, ал. 1: "Постоянните комисии обсъждат едновременно всички законопроекти, уреждащи една и съща материя, внесени в Народното събрание до деня, в който водещата комисия започва обсъждането". Повтарям: внесени до деня, в който водещата комисия започва обсъждането. "Тези законопроекти се обсъждат едновременно от Народното събрание и то ги гласува поотделно."
Първият законопроект, който е предложен, е разглеждан в комисията на 2 август 2001 г. Вторият законопроект - на Министерския съвет - е внесен на 9 януари и е разглеждан за първи път в комисията на 16 януари 2002 г. Третият законопроект е внесен на 7 февруари, т.е. почти месец след първото разглеждане на втория законопроект. Съгласно нашия правилник трите законопроекта не могат да бъдат разглеждани в едно заседание.
Господин председателю, моля да упражните правото и задължението, което Ви дава чл. 8, ал. 1, т. 9: "Председателят осигурява и следи за спазването на този правилник" и да разпоредите трите законопроекта да бъдат гледани поотделно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Господин Щерев, имам нужда от разяснение, за да стане ясно.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да разясня, че първо, не става въпрос за три законопроекта, а за два законопроекта. На второ място, тези законопроекти са приети от Комисията по здравеопазването на едно и също заседание, като са гласувани поотделно и са приети от комисията съгласно правилника.
По време на заседанията на комисията няколко депутати от Съюза на демократичните сили по неразбираеми за мен причини се стараят непрекъснато да саботират приемането на някакъв нов законопроект. Това е необяснимо за мен, защото по Закона за лечебните заведения всички тези изменения, които ние правим, са искания изключително на лекари от страната, за да може да се поправи Законът за лечебните заведения, защото Законът за лечебните заведения е в крещящо несъответствие с други законови актове. За мен е необяснима тази реакция, която продължава и досега - ту го няма министърът, ту сега е нарушен правилникът...
Правилникът не е нарушен. Става въпрос за два законопроекта - законопроекта, който е внесен от Министерския съвет и е гласуван с доклад от комисията, който аз вече прочетох, и законопроект от група народни представители, който на същото заседание на комисията е гласуван със съответния доклад. И единият, и другият законопроект са приети на едно и също заседание на комисията, съгласно правилника. Внесени са по установения ред и аз Ви моля да продължим разглеждането им на първо четене в пленарната зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, д-р Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние не възразяваме на гледането на законите. Те могат да се гледат и днес, и утре, разбира се, в две точки.
Ние възразяваме, господин председател, на факта, че в правилника много ясно е казано, че те не се внасят заедно, ако са гласувани заедно, а ако двата законопроекта са постъпили преди започването на обсъждането във водещата комисия, което е явно нарушение и нищо не пречи законът на д-р Щерев и колегите да влезе за разглеждане на следващото заседание. Ние настояваме да се спазва правилникът и в никакъв случай не приемам квалификации, че някои се мъчат да бойкотират нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, д-р Китов.
Имам въпрос към д-р Щерев дали към деня, в който водещата комисия е започнала обсъждането, вторият законопроект е бил вече внесен или е бил внесен след това? Това е единственият въпрос, който ми е необходим, за да знам дали правилникът ще бъде нарушен, ако гледаме и двата законопроекта или трябва да ги гледаме поотделно, каквото е искането.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Единият законопроект е внесен на 9 януари 2002 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Кога е започнало обсъждането във водещата комисия във Вашата комисия?
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС, от място): На 16 януари, господин председателю.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Вторият законопроект е внесен на 6 февруари 2002 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Кога е започнало обсъждането на първия законопроект?
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС, от място): На 16 януари. Има стенограма.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Ние започнахме обсъждането на първия законопроект, след което се внесе вторият законопроект. (Реплики от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: В такъв случай можем да разглеждаме само първия законопроект, който е внесен от Министерския съвет.
Господин Щерев, моля заповядайте, за да представите доклада на комисията и то в частта по първия законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, внесен от Министерския съвет.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, аз четох вече този доклад. Ако трябва, мога да го прочета отново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не, ако сте го чели. Тук имам стенограма - докладът е представен, благодаря Ви.
В такъв случай от името на вносителя ще помоля министър Финков да представи законопроекта, който е внесен от Министерския съвет.
Заповядайте, господин Финков. Имате думата, след което ще започнат дебатите по този законопроект.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Със законопроекта се предвижда промяната в чл. 6 от Закона за лечебните заведения, с което се създава възможност министърът на здравеопазването да утвърждава с наредби задължителни медицински стандарти. Утвърждаването на медицински стандарти е насочено към повишаване качеството и ефективността на медицинската помощ, защита на правата на пациента и на Морално-етичния кодекс на работещите в сферата на здравеопазването.
С предложените промени в чл. 8, ал. 2 от Закона за лечебните заведения се прецизира сега действащата разпоредба, съгласно която в медицински, стоматологичен, медико-стоматологичен и диагностично-консултативен център могат да се откриват до 10 легла за краткосрочно наблюдение и лечение на пациенти. Така формулираният текст - краткосрочно наблюдение и лечение - не е точен и създава затруднение при прилагането на разпоредбата. С промените в чл. 8 се регламентира, че откритите легла в тези лечебни заведения са за наблюдение в рамките на 48 часа.
Предвижда се създаване на нов вид лечебно заведение - диализен център. В диализния център един или няколко лекари с призната специалност и с помощта на други специалисти ще осъществяват диагностика, лечение, рехабилитация и наблюдение на болни с хронична бъбречна недостатъчност.
Регламентира се статутът на университетските болници, както и отношенията, свързани с провежданото от тях обучение на студенти и придобиване на образователно-квалификационна степен "бакалавър по здравни грижи" и "магистър по медицина, стоматология и фармация".
Алинея 3 от новия чл. 23 предвижда условията и редът за провеждане на обучение в университетските болници, както и самото обучение да се финансира и урежда с договор между лечебното заведение и съответното висше медицинско училище.
Предвиждат се промени в статута на лекарите и стоматолозите - преподаватели, които работят в университетските болници. Като членове на научно-преподавателския състав на съответната клиника, преподавателите в лечебните заведения ще се избират по Закона за висшето образование. Трудовите договори на тези лица ще се сключват и прекратяват от изпълнителния директор, съответно от управителя на университетската болница, след съгласуване с висшето училище.
С изменението на чл. 86 от Закона за лечебните заведения се предвижда на акредитация да подлежат и други нови, неупоменати досега в предния закон, видове лечебни заведения. Съставя се възможност за провеждане на доброволна акредитация. Целта на всичките тези промени е да осигури съответствие на дейността на лечебните заведения с изискванията за своевременност, достатъчност и високо качество на медицинските услуги. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Уважаеми народни представители, имате думата по представения законопроект за лечебните заведения.
Господин Китов, заповядайте, имате думата.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър!
Аз трябва ясно да заявя, че с този законопроект се попълват празноти на Закона за лечебните заведения, които ясно животът показва, че има нужда да бъдат запълнени.
Аз ще си позволя да посоча редица текстове, които дават, които прецизират закона и наистина отговарят на житейската необходимост.
На първо място, това е уточняването на понятието "застрашаващи живота" не в зависимост от тяхното местоживеене, което дава възможност на всички болни, които имат подобно нещо да не им бъде отказвана помощ на база на бюрократични различия в района на местоживеене и това мисля, че е едно предимство на новия законопроект.
Много е важно допълнението също, колеги, че в крайна сметка, ако проведено лечение в доболнично заведение налага впоследствие хоспитализация, това лечебно заведение да организира хоспитализацията, за да не се получава междинно безвремие между напускането на това доболнично заведение до момента на хоспитализацията и мисля, че това също е нещо много добро.
Да не говорим, че едно от условията на закона е ясният разпис на университетските болници, на статута на преподавателите и уреждат някои спорни проблеми, които възникнаха в живота и сега са много по-добре разписани. Мисля, че това е едно категорично предимство.
Аз мисля, че съвсем правилно е и прецизирането на краткосрочното наблюдение и лечение в доболничните заведения на 48 часа. Тук безспорно екипът на министерството е имал предвид наблюдение във връзка с някои изследвания, а не толкова лечение, въпреки че не се изключва и възможността за т.нар. "еднодневна хирургия", както е познато в света, но без ясния разпис на времето, за което това можеше да става, се извършваха някои спекулации от някои доболнични заведения, така че мисля също, че това е едно предимство на новия закон.
Съвсем правилно е и разписът разпределението на лечебните заведения да става в зависимост от здравната карта, но като се отчитат и потребностите на населението. На пръв поглед това е много дребна поправка, но, колеги, трябва да изтъкна, че това държи сметка именно за определени райони, в които има демографски срив, което наистина дава възможност за един диференциален подход, така че да могат да бъдат задоволени потребностите на населението в по-планински или полупланински райони, а не само да се ръководим от здравната карта, което някой път влиза в чисто бюрократични процедури.
Аз мисля, че акредитацията да се извършва на три години, отколкото на пет, е също един добър подход, въпреки че тук ще си позволя да направя една забележка, че акредитацията би следвало да бъде една постоянна процедура, господин министър. Защото акредитацията трябва да стане и от административен акт да се превърне в една акредитация, която да бъде търсена от лечебните заведения, така както е по света, за да може непрекъснато да потвърждава пред населението, че самото болнично лечебно заведение е в крак с времето.
Мисля, че в цяло законът е много добър и аз също ще го подкрепя с едно голямо удоволствие. Аз ще си позволя, обаче, да дам и няколко забележки. Безспорно, че стандартът за качеството на медицинските дейности е много важно нещо, но в никакъв случай не бива да се изваждат и правилата за добра медицинска практика. Тези правила имат морално значение и би следвало да се допълни с вашето допълнение - аз не възразявам - но да си остане текста и от стария закон за добра медицинска практика.
Според някои закони, които вече приехме, а именно Закона за приватизацията, аз мисля, че § 8 е излишен, господин министър, защото в крайна сметка, след като в момента със Закона за приватизацията не се разрешава приватизация на лечебни заведения, няма смисъл да се прави и списък на лечебните заведения, които не подлежат на приватизация. Да не говорим, че собственик на тези заведения е държавата във Ваше лице и собственик е този, който определя, който решава дали да се продават или да не се продават, така че вече § 8 е излишен, защото той е влязъл в закона, когато още се обсъждаше дали да има приватизация на лечебни заведения или не.
Аз и в комисията изказах моите опасения, че в никакъв случай не бива да се допълва към "бакалавър" за средния медицински персонал да се добавя "по здравен мениджмънт" и още веднъж, уважаеми колеги, ще дам моето основание за това. Особено това важи за старшите сестри. Старшата сестра на което и да е отделение безспорно е много важно да има и квалификацията по здравен мениджмънт, но преди всичко е важно тя да бъде добър специалист в областта на отделението, на клиниката, на катедрата, в които тя ще бъде старша сестра. Има реална опасност, ако сложим това изискване, редица специализирани клиники да не могат да си намират старши сестри от съответната специалност, което ще създаде процедура, защото различни клиники имат различни спецификация и старшата сестра е като старшина на ротата там, така да се каже, и безспорно от голямо значение е да познава дейността на клиниката. Ако това не фигурира в закона, то не пречи при обявяването на конкурсите определени лечебни заведения да поставят за определени клиники подобно изискване, така както те преценят, така че по този начин даваме една по-голяма възможност, защото аз ще ви дам още един пример, колеги. Когато в Закона за лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина, когато поставихме, че и на болничните аптеки трябва да бъде магистър-фармацевт се оказа, че много болнични заведения не могат да намерят магистър-фармацевт, за да открият и легитимните си вътре болнични аптеки.
Може би най-спорен е въпросът за това дали диализните центрове да бъдат отделени като самостоятелни лечебни заведения. Всъщност, спорен е въпросът, който се дебатираше, ако това стане, дали трябва да се занимават само с хронична бъбречна недостатъчност или остра бъбречна недостатъчност, които са, с извинение, за по-широката аудитория на уважаемото Народно събрание, са доста по-различна гама и ми се струва, че също би следвало да бъде прецизирано.
Ако в крайна сметка уважаемото Народно събрание реши, че деализните центрове бъдат отделени като самостоятелни лечебни заведения в доболничната помощ, възниква въпросът какво ще се случи с деализните центрове, които засега са към определени лечебни заведения в болничната помощ? Какво ще стане, ако те на базата на закона поискат да се отделят като самостоятелни?
Аз отново възразявам, аз и в комисията възразих, да бъде записано много ясно в закона, че те задължително трябва да сключат договор и да се издържат от Националната здравноосигурителна каса. Възможно е да се включи такава пътека. Никой няма да възрази те да получават също средства от Националната здравноосигурителна каса. Знаете, колеги, че те досега изцяло се дотират от държавата и ми се струва, че отделянето на самостоятелни, дори и новосформирани диализни центрове, които веднага да бъдат закачени към държавния бюджет или към Националната здравноосигурителна каса поражда известни предположения, известни съмнения, най-малкото защото са само няколко фирмите, които снабдяват с апарати и с консумативи диализните центрове.

Не възразявам обаче срещу опитите на министерството да разшири възможността за увеличение на диализните центрове, така че да бъдат по-близо до потребителите на това животоподдържащо средство.
Възниква още един въпрос. Защо само диализните центрове да бъдат самостоятелни? Нима не може едно рентгеново отделение също да се отдели като самостоятелно? Ето защо когато в закона ясно е разписано, че задължително те трябва да се финансират и да сключват договор с Националната здравноосигурителна каса, това поражда най-малко преференциално отношение към диализните центрове.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА НДСВ: Те са екстремни.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Някой каза екстремни. Възможно е и така да бъде. Има плюсове и минуси. На второ четене ние ще внесем нашите предложения и ще ги обсъдим.
Като цяло поддържам този закон, защото мисля, че това е крачка напред, че това е закон, който допълва празноти в сегашното законодателство, развива го и се доближава до пациентите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Китов.
Реплики? Не виждам. Кой друг желае да вземе отношение по законопроекта? Не виждам. Ще подложа законопроекта на гласуване.
Моля, гласувайте законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, внесен от Министерския съвет.
Гласували 145 народни представители: за 145, против няма, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ.
Има думата господин Валери Димитров да докладва.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
"ДОКЛАД
по законопроект № 154-01-37/31.08.2001 г. за изменение и
допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от
Евгения Живкова и Михаил Миков
по законопроект № 154-01-69/25.10.2001 г. за изменение и
допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от
Димитър Ламбовски
и по законопроект № 102-01-46/28.12.2001 г. за изменение и
допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от
Министерския съвет
На заседанията, проведени на 27 и 28 март 2002 г., с участието на представители на вносителите, Комисията по икономическата политика обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, постъпилите писмени предложения на народни представители, както и предложенията, направени по време на дискусията.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да обсъди следния
ЗАКОН
за изменение и допълнение на
Закона за обществените поръчки
Комисията по икономическата политика подкрепя наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По наименованието на закона няма бележки.
Моля да го гласувате.
Гласували 131 народни представители: за 124, против 3, въздържали се 4.
Заглавието на законопроекта е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Искам да припомня на уважаемите колеги, че бяха внесени три законопроекта. На тяхна основа беше изработен един общ съвместен законопроект, който сега като цяло обсъждаме тук.
По § 1 Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя със следното съдържание:
"В чл. 1 след думата "определя" се добавя думата "принципите"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате § 1 със забележката, че вносителите са трима. Това е предложението, което е съгласувано след обединението на трите законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 5.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 2 има предложение на народните представители Валери Димитров, Константин Пенчев и Ралица Агайн за създаване на нов § 2, който е подкрепен от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика - създава се нов § 2:
"§ 2. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и т. 4 отпада.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Този закон има за цел и защита на потребителите на обществени услуги."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по предложения текст? Не виждам.
Моля да го гласувате.
Гласували 128 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 5.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 2 от текста на вносителя, който трябва да стане § 3, има предложение от народния представител Панайот Ляков:
В § 2, чл. 3, ал. 1, т. 3 се правят следните допълнения:
1. В буква "п", накрая, след "точка и запетая" се добавя "защита на правата на гражданите".
2. В буква "р" след думата "озеленяване" се добавя "очистване и защита на околната среда".
3. В буква "с" след думата "преквалификацията" се добавя "професионална рехабилитация".
4. Създава се нова буква "у":
"у) социални услуги;"
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Има предложение на народните представители Валери Димитров, Константин Пенчев и Ралица Агайн, което е оттеглено.
Има предложение на народния представител Борислав Великов:
В § 2 се създава т. 4:
"4. В буква "р" след думата "благоустройствени" се добавя "и стопански".
Комисията не приема предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 3 със следното съдържание:
"§ 3. В чл. 3, ал. 1, т. 3 се правят следните изменения:
1. Буква "б" се изменя така:
"б) дейности, свързани с въвеждането на строежите в експлоатация, в т.ч. технически контрол на проектирането и строителен надзор;".
2. Буква "ж" се изменя така:
"ж) проектиране, внедряване и поддържане на хардуер и разработване, внедряване и поддържане на софтуер;".
3. Буква "л" се изменя така:
"л) проектиране, включително изработване на проекти на устройствени схеми и планове, на предпроектни проучвания и инвестиционни проекти, на топографски карти, на геодезически планове и мрежи, на кадастралната карта на страната и на специализирани кадастрални карти, регистри и информационни системи;"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Ляков, заповядайте да защитите своето предложение.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, предложенията, които съм направил в този член, са свързани с възможността за участие на юридически лица с нестопанска цел в изпълнението на обществени поръчки. За съжаление, комисията изобщо не е допуснала тази възможност, включително и по-нататък в един от следващите членове, за които аз ще взема думата, като в текста не е допуснал да се включи като изпълнител на обществена поръчка и юридическо лице с нестопанска цел.
Аз няма подробно да аргументирам какво разбирам под, примерно, "социални услуги", защото в предложенията, които е направил Емил Кошлуков, много ясно е описано какви възможности дава специално в социалните услуги възможността те да се изпълняват от юридически лица с нестопанска цел. Но разбирам, че комисията не е приела това подробно изброяване, защото като цяло структурата на закона е такава, че не допуска подробно изброяване на всички тези букви от съответния член. Вероятно това ще бъде възможно при една следваща преработка на закона, което според мен неминуемо ще се наложи поради изискванията на съответните директиви на Европейския съюз.
Аз ще оставя все пак, няма да си оттегля предложенията, защото ако те се приемат, това все пак ще даде възможност специално на общините, когато има възможности и възлагат такива обществени услуги специално в социалната сфера. Защото това изместване на тежестта от структури, които сега изцяло са държавни и общински, е неизбежно. Все повече юридически лица с нестопанска цел ще извършват тези услуги. И аз имах предвид, нека да се даде възможност просто да съществува като текст, защото иначе, ако те трябва в момента да направят такава обществена поръчка, значи тя задължително ще опре до всичко друго, но не и до юридическо лице с нестопанска цел. А знаете, че това е един сектор, който много бурно се развива, има възможност да се включи в този оборот на средства, да започне да изпълнява обществени поръчки и по някакъв начин да се самофинансира.
Така че това е философията на моите предложения, но решението е ваше. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Ляков.
Господин Борислав Великов, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател. Аз искам само да поясня на колегите какво съм имал предвид при това предложение. Просто съм искал да подпомогна някои по-големи възложители. Да кажем, една голяма болница - Александровската, която в някои случаи е изпитвала затруднения за обявяването на търгове или за възлагане на обществени поръчки по някои видове дейности. Беше цитирано в един разговор, преди още да стана народен представител, че когато те имат примерно услугата изпиране на бельо в големи обеми, поставят при обявяването на търг тази дейност под "битови отпадъци", което ми се струваше, че не е съвсем правилно. Поради това продължавам да си мисля, че ако след думата "благоустройствени" се добави "и стопански", това би облекчило именно в подобни случаи възложителите по-точно да насочват своите дейности. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаване към гласуване на предложенията, които са отхвърлени. Искам да обърна внимание, че тези предложения не се конкурират с основния текст и ако бъдат приети, ще трябва да бъдат внесени в основния текст. Така ли е, господин Димитров?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Точно така е, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на народния представител Панайот Ляков.
Гласували 136 народни представители: за 29, против 98, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате предложението на народния представител Борислав Великов.
Гласували 136 народни представители: за 29, против 86, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате предложения текст от председателя на комисията.
Гласували 129 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 7.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, по следващия текст имам процедурно предложение - това е § 3 от текста на вносителя, който трябва да стане § 4. Предлагам да се отложи гласуването по този текст, тъй като тук има спорове, които изискват уточняване на позиции. Затова предлагам § 3 да бъде отложен и да преминем към следващия параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения по това процедурно предложение? Не виждам.
Моля да гласувате предложението за отлагане на разискванията по § 3 по номерацията на вносителя.
Гласували 126 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 6.
Параграф 3 е отложен.
Преминаваме към § 4. Няма нужда да ги преномерираме, защото това ще стане технически по-нататък.

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 4 на вносителя има предложение на народния представител Панайот Ляков:
"В § 4, ал. 2, т. 2 след думата "закон" се добавя "юридическо лице с нестопанска цел"."
Комисията по икономическата политика не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Валери Димитров, Константин Пенчев и Ралица Агайн, което е подкрепено във втората му част от комисията, а по т. 1 предложението е оттеглено.
Има предложение на народния представител Борислав Великов, което е оттеглено.
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 4, който става § 5:
"§ 5. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 предлогът "по" се заменя с "на" и след запетаята се добавя "което е регистрирано като търговец по Търговския закон или по националното си законодателство".
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Кандидат за изпълнител на договор за обществена поръчка може да бъде и юридическо лице, осъществяващо научноизследователска и/или стопанска дейност по силата на закон, както и всяко физическо лице, упражняващо свободна професия."
3. Създава се ал. 3:
"(3) Възложителят може да предвиди в решението за откриване на процедурата изискване за създаване на търговско дружество по Търговския закон, когато кандидатът, определен за изпълнител, е обединение на физически и/или юридически лица. В тези случай новосъздаденото дружество е обвързано от предложението, подадено от обединението."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Ляков го няма.
Други желаещи да вземат отношение по текста? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на господин Ляков.
Гласували 130 народни представители: за 14, против 103, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате основния текст, предложен от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 108, против 6, въздържали се 12.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 5 на вносителя има предложение на народния представител Любен Корнезов:
"В § 5, чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. В ал. 1 се създават точки 5 и 6:
"5. свързани със сигурността и охраната на местата за лишаване от свобода и следствените арести, както и при обекти по чл. 3 от закона във връзка с осъществяваната производствено-стопанска дейност в местата за лишаване от свобода;
6. между Министерството на правосъдието и поделенията му в случаите, когато възложителят се явява едновременно и изпълнител в рамките на едно юридическо лице, както и между местата за лишаване от свобода и следствените арести."
3. Създава се ал. 2:
"(2) Възложителите на обществени поръчки не прилагат разпоредбите на този закон, когато изпълнители на обектите по чл. 3 са Главна дирекция "Главно управление на местата за лишаване от свобода" и местата за лишаване от свобода."
Комисията по икономическата политика не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Валери Димитров, Константин Пенчев и Ралица Агайн, което е подкрепено от комисията.
Има предложение от народните представители Никола Николов и Иван Иванов, което е подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 5, който става § 6:
"§ 6. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 се създава ново изречение второ:
"Условията и редът за възлагане на тези обществени поръчки се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи и министъра на отбраната."
2. Точка 4 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Корнезов, желаете ли да защитите предложението си? Заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю! Става дума, за да го наречем, прословутия чл. 6 от Закона за обществените поръчки, касаещ отбраната и сигурността на страната, във връзка с един друг договор, който още четем из пресата. С други думи, Законът за обществените поръчки и сега не се прилага при определени случаи и те са изброени в четири точки - освен сигурността и отбраната, международни договори или когато изпълнителят се явява и възложител по смисъла на чл. 4.
В предложението, което съм направил, не само аз съм убеден, но искам да ви припомня, че от тази трибуна преди около 20 дни представител и на Министерството на правосъдието също поддържаше това, само че по повод Закона за изпълнение на наказанията.
Става въпрос за следното, колеги, става въпрос за затворите, тоест за местата за лишаване от свобода, където в момента има около 10 хил. лица, които изтърпяват наказанията си в различни затвори на страната. Преди години всички те работеха. В края на краищата произвеждаха и не тежаха така на бюджета. Сега за съжаление поради икономическата ситуация и ред други причини работят около 15 до 20 на сто от тях и то по-скоро охранителна дейност, не толкова производителна. А в местата за лишаване от свобода, които са към Министерството на правосъдието, има промишлени мощности. Защо тези хора да не работят? Първо, това е така наречената трудова терапия, с превъзпитателна цел и освен това се облекчава бюджетът. Вместо бюджетът да превежда толкова средства за изхранването им и поддържането на тези места, могат тези лица, които изтърпяват това наказание, чрез труда си да бъдат полезни и за обществото, и за прехраната си, ако щете. Следователно, трябва да им дадем такава възможност. И това е по пътя на разширяване обхвата на чл. 6 от Закона за обществените поръчки.
Ето какво ви предлагам: Министерството на правосъдието и поделенията му в случаите, когато възложителят се явява едновременно и изпълнител, в рамките на едно юридическо лице, както и между местата за лишаване от свобода и следствените арести, които също са към Министерството на правосъдието, да не се прилага Законът за обществените поръчки. Комисията по жалбите и петициите на гражданите посети Софийския затвор и там хората ни казаха, че трябва да работят по Закона за обществените поръчки, даже когато имат свободна ръка и могат да го направят с техни средства, с лицата, които изтърпяват наказанието, обаче законът ги принуждава да плащат много по-големи суми за неща, които - пак повтарям - могат да бъдат и са извършвани досега от изтърпяващите наказанието лишаване от свобода. Според мен това е крайно неразумно, неполезно за обществото като цяло, тежи на държавния бюджет. И бих могъл да ви припомня, че която този проблем се разглеждаше нашироко в тази комисия, която споменах, това становище беше подкрепено единодушно. Всъщност аз изпълнявам и ангажимента, който приех в тази комисия, да направя съответното предложение. Всички специалисти, включително Министерството на правосъдието, застават зад този текст. Ако не ми вярвате, просто завъртете телефона до Министерството на правосъдието и ще видите, че не говоря празни приказки.
Затова, независимо че Комисията по икономическата политика е отхвърлила това предложение, моля то да бъде прието. Тук няма никаква политика в лошия политически смисъл на думата, тук има държавническа политика, която трябва да проведем и чрез този закон. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на господин Корнезов.
Други желаещи да вземат отношение по този въпрос има ли? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на господин Корнезов, което беше блестящо защитено.
Гласували 131 народни представители: за 39, против 84, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Господин Корнезов, имате думата за процедура.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Правя процедурно предложение за прегласуване. (Реплика от народния представител Мария Гигова.)
Госпожо Гигова, най-вероятно ще бъде същото, напълно ясно ми е.
Този въпрос, който аз поставям тук, е бил поставен, доколкото ми е известно, и в Министерския съвет. Той не е бил възприет. Но, доколкото ми е известно, становището на Министерството на правосъдието, което е и специализираният орган, е поддържало това, което тук говоря. Аз не съм говорител на министъра на правосъдието, но съм отговарял за тази система повече от две години и мисля, че познавам проблемите. Когато го обсъждахме в нашата комисия, всички бяхме единодушни. Когато бяхме в местата за лишаване от свобода и се срещнахме с ръководството на Главното управление, всички бяхме единодушни, че това е разумно решение. И се питам: защо, когато влезем в тази зала, почваме да си сменяме становищата, а не си останем преди всичко хора? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Подлагам на прегласуване предложението на господин Корнезов.
Моля, гласувайте.
Искам да ви съобщя, че анулирам гласуването на проф. Огнян Герджиков, тъй като без да искам натиснах неговата карта, защото не беше извадена и гласувах "за". При обявяването на резултата ще премахна 1 глас "за", който е погрешно даден.
Гласували 145 народни представители: за 39, против 95, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате окончателния текст, предложен от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 117, против 3, въздържали се 4.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 6 от текста на вносителя има предложение от народния представител Борислав Великов, което е прието в първата му част, а предложението във втората му част е оттеглено от народния представител.
Има предложение от народния представител Александър Филипов:
В § 6, чл. 7, ал. 1:
1. В т. 1 числото "600" се заменя с "800".
2. В т. 2 числото "50" се заменя със "100".
3. В т. 3 числото "30" се заменя с "50".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 6, който става § 7:
"§ 7. В чл. 7 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думите "договорът за" се заличават, а думата "обществена" се заменя с "обществената".
2. Алинея 4 се изменя така:
"(4) Условията и редът за възлагане на обществени поръчки под праговете, определени в чл. 7, се определят с наредба, приета от Министерския съвет, като се спазват принципите и целите на закона."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Папаризов иска да вземе отношение. Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Аз мисля, че обсъждаме един от най-важните текстове на законопроекта. По принцип на всички етапи аз съм поддържал предложението да бъде вдигнат прагът за обществените поръчки по този законопроект, така че бих подкрепил предложението на господин Филипов. Но ви предлагам това, което предложих и в Комисията по икономическата политика, да помислим дали не трябва да се включи един нов чл. 6а, в който да направим, така да се каже, разграничение между обществените поръчки, които се изпълняват от български и чуждестранни фирми, и тези, които се изпълняват само от български фирми.
Вие знаете, че имаше сериозен дебат относно новите предложения, които внесе Министерският съвет за преференции за българските фирми. Те не бяха формулирани удачно. Защото да се дадат преференции 10 на сто за български фирми, това непременно нямаше да подобри ефективността на поръчките, а може би щеше да вдигне цената. От друга страна, тези 10 на сто щяха да бъдат атакувани от всички наши партньори и не само в Европейския съюз, но и тези, с които сме водили преговори за присъединяване към Световната търговска организация.

Много по-правилно би било да включим текст, с който да се казва, че чуждестранните фирми се третират равнопоставено с българските над един праг, който е значително по-висок от този, предвиден по закона. И аз предлагах в комисията да изберем тези задължителни прагове, които съществуват в Европейския съюз. Например съгласно Директива 9337 за строителни работи прагът е 5 млн. евро или по същество 10 млн. лв., за доставки на стоки прагът е 200 хил. евро или 400 хил. лв. Сега с една по-късна директива този праг дори е завишен. За доставки на услуги прагът също е 200 хил. евро или 400 хил. лв. По-нататък за някои услуги в далекосъобщенията прагът е вдигнат до 600 хил. евро или 1 млн. 200 хил. лв. А за строителни работи прагът е потвърден от 10 млн. лв. или 5 млн. евро, като за другите услуги прагът е повишен до 400 хил. евро или това означава 800 хил. лв.
Аз предлагах в комисията да се гласува такъв текст от името на комисията, защото това е единственият начин той да попадне в пленарната зала, тоест да има един нов член, който да казва, че над тези прагове, за които споменах - 10 млн. за строителни работи, 800 хил. лв. за услуги, 400 хил. лв. за стоки, се осигурява равнопоставено третиране на български и чуждестранни фирми, а също така и се предоставя информация за тези обществени поръчки на страните, с които България е поела взаимни международни ангажименти в тази област.
ГЛАС ОТ НДСВ: Под тези прагове какво става?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Под тези прагове действа законът, така както е записан тук, и се дава възможност Министерският съвет или този, който възлага поръчките, да поставя някои специфични изисквания за български фирми. И тъй като това, което е казано в чл. 5, ал. 1 в момента, е, че "кандидат за изпълнител по договор за обществена поръчка може да бъде всяко българско и чуждестранно физическо или юридическо лице, както и техни обединения", тук не непременно е записан принципът на равнопоставеност, който се подразбира, само за тези случаи обаче, където България е поела такива международни ангажименти. България в момента ще поеме такива към Европейския съюз над праговете, за които ви споменах, а когато стане член на Споразумението по държавните поръчки в рамките на Световната търговска организация, самата тя ще заяви за кои прагове ще прилага това споразумение и по какъв начин ще прилага споразумението. Там тя може да изключи и редица услуги от обсега на това, за което е готова да прилага Доброволното споразумение за държавни доставки.
Искам да кажа, че това е единственото споразумение в Световната търговска организация, което е доброволно, защото е прието, че то се прави с пари на данъкоплатците. Знаете, в Щатите съществува така нареченият "бай америкън ект" и американците се ангажират да не го прилагат за определени случаи, над определени суми, за определени доставчици. Защо ние, така да се каже, да отидем по-далеч от тези задължения, които бихме поели по Споразумението за държавните доставки и по-далеч от тези задължения, които съществуват за страните-членки на Европейския съюз?
Процедурно, ако вие приемете тези мои аргументи, ние бихме могли да отложим и този текст, за да може той да бъде обсъден отново в комисията и да бъде прието предложение на комисията по този въпрос, ако, разбира се, подкрепите едно такова разбиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Първо има процедурно предложение да се отложи. Ако ще го отложим...
Има ли процедурно предложение?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ, от място): Предлагам в края на дискусията по този текст, преди гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съгласен съм, обаче ние след това пак ще трябва да се върнем и да обсъждаме този текст, ако го отложим и предложим нов текст.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Господин председател, би било по-полезно да го отложим, само ако в залата има готовност за такъв подход, в края на дискусията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре, ще изслушаме репликите тогава.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Да отложим гласуването, а не дискусията, която в крайна сметка ще покаже дали това е един подход, който пленарната зала би възприела или не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре. Преминаваме към реплики.
Господин Николов, заповядайте.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, господин Папаризов! Правя Ви реплика за начина, по който защитавате наистина последователната си позиция да се вдигнат праговете на обществените поръчки. Вашето предложение няма нищо общо с преференциите, защото така или иначе, даже и да са много високи праговете за равно или неравно третиране на чужди и български фирми, ще има такъв текст, който Вие знаете отлично, по-добре може би от повечето от нашите колеги, че такъв текст е неприемлив за този закон, още повече, че многократно беше подчертавано, че е специален обект на Европейската комисия. Това е за предложението Ви за праговете, под които може да има преференции.
А колкото до праговете, това е наистина въпрос на целесъобразност. По никакъв начин не можем да приемем праговете на Европейския съюз, защото обемите на икономиките в Европейския съюз и обществените поръчки очевидно са такива, че това са правилните прагове, избрани от съответните правителства. В България, ако се приеме Вашето предложение, ще останат около 250 обществени поръчки. А 10 хиляди обществени поръчки, които са по сегашните прагове на закона, практически ще вървят по една наредба на Министерския съвет или без да се съблюдава този закон, което, според мен, в този етап и в страна, в която има валутен борд, е абсолютно неприемливо.
Така че аз предлагам нито да се отлага това гласуване, нито да се приеме Вашето предложение за европейските прагове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Друга реплика? Не виждам.
Господин Папаризов, заповядайте за дуплика.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето предложение е насочено към това да се намери една приемлива, а не неприемлива форма, да се даде възможност на българските фирми да участват в по-малките обществени поръчки. Прагът, избран в България по този закон, е изключително нисък и с подобен Закон за обществените поръчки ние решаваме вътрешни проблеми на страната, решаваме въпроси за мястото на администрацията, за нейната роля при обществените поръчки и, забележете, при разпределението им, а не при подбора на това кое да бъде предмет на обществена поръчка. Тоест ние въобще не се занимаваме с това дали да изберем да строим конкретен път или тунел под Шипка. Това не е обществена поръчка. Както си реши някой, това става. После ние само гледаме да формализираме една може би неефективна поръчка, но това е въпрос на разбиране, на преференциите, които даваме на администрацията и ще продължим да ги даваме още години наред.
Защо обаче покрай това, че искаме да дадем в ръцете на администрацията допълнителни възможности за нейната сила и да оправдаем нейното съществуване, лишаваме и българските фирми от възможността да имат някакво предимство в тези поръчки под праговете, приети от Европейския съюз? Аз това не мога да разбера и затова правя това междинно предложение. Но ако то не се подкрепя, разбира се, от залата, няма да има смисъл да го дискутираме на този етап. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Други желаещи за изказване по обсъждания параграф има ли? Не виждам.
Първо, гласувайте предложението на народния представител Александър Филипов, което не се приема от Комисията по икономическата политика.
Гласували 127 народни представители: за 10, против 111, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на Комисията по икономическата политика за § 6, който става § 7.
Гласували 126 народни представители: за 113, против 6, въздържали се 7.
Параграфът се приема.
За обяснение на отрицателен вот - заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър! Въпросът как да се възлагат обществените поръчки не е количествен, а е качествен - за тяхната прозрачност и яснота. И когато ние приемаме едни правила за възлагането в по-голям обем е твърде лоша атестация да решаваме, че под определен праг уредбата ще бъде на друго равнище. Би трябвало да има еднаква уредба независимо от размера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Миков. Това беше обяснение на отрицателен вот. Не виждам други подобни желаещи.
Господин Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 7 по текста на вносителя Комисията по икономическата политика подкрепя текста, който става § 8 със следното съдържание:
"§ 8. В чл. 8, ал. 1 т. 5 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този отменителен параграф има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте § 7 така, както е подкрепен от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 125, против 1, въздържали се 2.
Параграфът е приет.
Господин Димитров, заповядайте.
Искам обаче да обърна внимание, че тук има едно приложение, което не подлежи на изчитане. Трябва да се прочете само основният законов текст без приложението.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение на народния представител Емил Кошлуков за създаване на нов § 8:
"§ 8. В глава първа се създава раздел VI:
"Раздел VI
Възлагане на обществени поръчки на юридически лица
с нестопанска цел

Чл. 8а. Този раздел има за цел повишаването на ефективността при използването на бюджетните средства чрез:
1. установяване на прозрачност при кандидатстването на юридически лица с нестопанска цел за изпълнение на обществени поръчки;
2. осигуряване на условия за конкуренция между юридически лица с нестопанска цел;
3. насърчаване на социалното предприемачество.
Чл. 8б. (1) Обекти на обществените поръчки с изпълнители юридически лица с нестопанска цел са дейности в сферите, посочени в Приложение № 1.
(2) Възложители на обществени поръчки по чл. 8б са:
1. държавните и общински органи, които се разпореждат със средства от държавния бюджет и от извънбюджетни сметки;
2. юридически лица с нестопанска цел, когато се разпореждат със средства от държавния бюджет.
(3) Изпълнителят по договор за обществена поръчка по този раздел е регистриран като юридическо лице с нестопанска цел в обществена или частна полза.
(4) Юридическите лица с нестопанска цел кандидатстват за обществени поръчки, съответстващи на основния им предмет на дейност, които към датата на обявяване на процедурата по възлагане имат единична или годишна стойност над 2000 лв."
Тук в Приложение № 1 са обхванати широк кръг услуги, които няма да чета.
Комисията по икономическата политика не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Имате думата, уважаеми господа народни представители.
Има ли желаещи да вземат отношение? Самият вносител не виждам да проявява интерес към обсъждането на предложението в залата.
Щом няма желаещи, моля, гласувайте предложението на народния представител Емил Кошлуков, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 2, против 114, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Заповядайте по § 8, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател. По § 8 от текста на вносителя има предложение на народния представител Панайот Ляков - в § 8 т. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Валери Димитров, Константин Пенчев и Ралица Агайн, което е подкрепено от комисията по т. 2 и т. 3, а по т. 1 е оттеглено от народните представители.
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 8, който става § 9 със следното съдържание:
"§ 9. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "31 януари" се заменят с "1 март".
2. В ал. 2 след думата "съдържа" се добавя "описание на предмета на".
3. Създава се нова ал. 4:
"(4) Стоковите борси предоставят на министъра на държавната администрация информация за подадените заявки".
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така:
"(5) Възложителят има право да открива и процедури за възлагане на обществени поръчки, които не са включени в информацията по ал. 1."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители.
Заповядайте, господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Вземам думата, за да защитя предложението на моя колега Панайот Ляков. И понеже приемаме закон за изменение и допълнение и не пред всички колеги е целият текст на закона, аз ще обясня за какво става дума тук.
Член 10 касае възлагането на обществени поръчки, за които се информират от "Държавен вестник" всички, които желаят да участват в тяхното изпълнение, тъй като тук е записано императивно, че "всеки, който планира обществена поръчка на стойност, равна или надвишаваща 1 млн. лв.", значи става дума само за онези обществени поръчки, които са над 1 млн. лв., "да има задължението да ги обяви в "Държавен вестник"." Едно изключение се допускаше в ал. 4, че възложителят има право да открива такива процедури, но най-рано един месец, след като допълнително ги е обявил в "Държавен вестник". Сиреч, допускаше се възможността да обявиш, че имаш такава поръчка, нищо, че не си го направил от 1 януари, и след това възлагаш обществената поръчка един месец по-късно.
Сега какво правим ние? Първо, заменяме 31 януари с 1 март. Тук е ясно, че става дума за една промяна, която да облекчи възложителите на обществени поръчки, за да имат те достатъчно време да публикуват тези, които са над 1 млн. лв., тъй като вие знаете, че общинските бюджети се приемат в периода около 1 март. Даже аз тук съм склонен да запишем и друга дата, например 31 март, защото тогава по силата на закона всички общински бюджети трябва да са приети.
По-късно обаче в ал. 4 цялата тази регулация просто е отменена. Ние казваме, че възложителят има право да открива и процедури за възлагане на обществени поръчки, които не са включени в информацията по ал. 1. Сиреч, всичко, което сме написали досега в алинеи 1, 2 и 3 на чл. 10, го отменяме с ал. 4.
Искам да ви обърна внимание, че тази ал. 4 противоречи и на чл. 9 от закона - предишния текст, където е казано, че обществените поръчки се възлагат по процедура, предвидена в този закон, в съответствие със следните принципи: и първият принцип е гарантиране на публичност на процедурата и прозрачност.
Безспорно текстът, който записваме в ал. 4, предполага, че няма да има никаква прозрачност, тъй като напълно освобождаваме онези, които възлагат обществени поръчки над 1 млн. лв., да ги възлагат без да ги публикуват в "Държавен вестник". И аз ви моля да обърнете внимание. Дребна подробност, но много съществена, касае очевидно само големите обществени поръчки и предлагам да приемем текста на нашия колега Панайот Ляков. Този текст създава извънредна процедура, но все пак прозрачна процедура, тъй като списъкът ще бъде обявяван един месец преди реализирането.
Колеги, аз наистина се надявам, че ще подкрепите това предложение на моя колега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз смятам, че това предложение, макар че комисията не го подкрепи при дебатите по време на нейното заседание, наистина има сериозна аргументация и може да се приеме. По-разумно е, по-рационално е и аз предлагам да подкрепим това предложение на господин Николов. В този смисъл и текстът ще бъде променен съответно. Мисля, че и господин Калчев също подкрепя това предложение от позицията на вносителя, така че ще ви моля да го подкрепим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Димитров. Това е добър знак за чуваемост в пленарната зала.
Има ли други желаещи да вземат отношение по текста? Няма.
Подлагам най-напред на гласуване предложението на народния представител Панайот Ляков, подкрепено от господин Никола Николов и от председателя на Комисията по икономическата политика господин Валери Димитров - за отпадането на т. 3 от § 8.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 126, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Сега остава да гласуваме предложението на Комисията по икономическата политика, коригирано с това изменение.
Моля, гласувайте предложението на комисията по същия този параграф с корекцията, която вече гласувахме.
Гласували 131 народни представители: за 131, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно, благодаря ви.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 9 от текста на вносителя има предложение от народния представител Панайот Ляков за неговото отпадане.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Борислав Великов:
"§ 9 се изменя така:
"§ 9. Член 11 се изменя така:
"Чл. 11. (1) Министерският съвет създава Държавна комисия по обществените поръчки.
(2) Възложителите са длъжни да изпращат цялата информация, свързана с възлагането на обществени поръчки, на Държавната комисия по обществените поръчки.
(3) Държавната комисия по обществените поръчки поддържа Регистър за обществени поръчки. Регистърът е публичен и се публикува в "Държавен вестник" и Интернет."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 9, който става § 10:
"§ 10. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата "създава" се добавя "и поддържа".
2. В ал. 2 думите "до администрацията на Министерския съвет" се заличават."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господа, имате думата.
Господин Великов, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. Искам накратко да изясня подбудите за това предложение.
Имах предвид, че ако се създаде Държавна комисия по обществените поръчки като някакъв орган, който да контролира изпълнението на този закон, че това е една институция, един по-колегиален орган, където има по-малко субективизъм, по-голяма прозрачност. Струваше ми се, че това е един по-независим орган от една държавна агенция и както един от колегите каза преди време: не станаха ли много тези агенции...
Междувременно обаче министърът възприе една друга линия. За съжаление, той си тръгна точно сега, а може би можеше да даде повече разяснения на всички по този въпрос. Надявам се да стане ясно от следващите заседания или негови изяви, защото трябва да призная наистина, че даже и при това предложение да има държавна комисия в този аспект, който аз бях предложил, не се решаване един основен въпрос, а именно кой да решава споровете, които възникват при такива обществени поръчки. Така че може би в бъдеще истината е някъде в посока на комисия, подобна на Комисията за защита на конкуренцията. И по този въпрос също министър Калчев сигурно можеше да вземе отношение, но за съжаление вероятно е бил възпрепятстван и излезе.
Виждаме, че има известно връщане назад и за съжаление може би няма да можем да спазим едно изискване на евроинтеграционните комисии за по-голяма независимост на един подобен орган, но в крайна сметка аз се надявам, че това е едно временно положение и че някъде може би до година време ние ще приемем някакво изменение, където комисията или някой друг орган ще бъде под контрол за обществените поръчки и ще има един по-независим статут. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Великов.
Господин Николов, заповядайте.
НИКОЛА НИКОЛОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Искам думата, за да подкрепя предложението на Министерския съвет - такова, каквото е направено в този законопроект, респективно да разсъждаваме върху предложението на нашия колега Великов.
С § 9 фактически се конструира органът, който ще бъде орган за изпълнение на този закон. Подходът на Министерския съвет беше да предложи Държавна агенция по обществените поръчки. Само че този подход се сблъсква с проблем, който рано или късно се появява пред нас като хора, които приемат законите, защото в Европейските директиви ясно е записано, че трябва да бъде така нареченият относително независим орган. Този независим орган ние по силата на ангажиментите, които ще приемем при обсъждането и при затварянето на глава "Свободно движение на стоки и капитали" означава, че в рамките от 6 до 12 месеца най-късно от тоя момент ние ще приемем нов закон с нова уредба на този орган. Този орган ще трябва да бъде независим орган.
Моето разсъждение е кое е по-лесно да се превърне и каква администрация трябва да развием, така че максимално лесно да преминем към новата структура, която ще изисква новият закон по силата на хармонизацията на българското законодателство?

Според мен най-близо до истината е предложението на господин Великов, защото създавайки една държавна Комисия по обществените поръчки само трябва да променим нейното ръководство, сиреч то да не се назначава от Министерския съвет, а от Народното събрание и органът ще бъде готов - такива, каквито са изискванията на Европейската комисия, според мен.
По-отдалечено от това изискване на Европейската комисия е предложението на Министерския съвет, което предлага това да бъде Държавна агенция по обществени поръчки и най-отдалечено е предложението, което направи министър Калчев в Комисията по икономическата политика, която го възприе.
Според мен там ние попаднахме в един доста омагьосан кръг, а именно - министър Калчев казва: аз ще имам администрация по силата на проект, който проект е с английска фирма-консултант, и която го препоръча това, а в същото време пред консултантите се твърди: трябва да има администрация Министерството на държавната администрация, защото това министерство ще бъде орган по Закона за обществените поръчки.
Аз предлагам този текст да го отложим - и това ми е процедурното предложение, до ясно становище на Министерския съвет, тъй като законопроектът, колеги от мнозинството, обръщам внимание, е внесен от Министерския съвет. Право на министър-председателя е да решава каква ще бъде структурата на Министерския съвет. Изведнъж един от членовете на Министерския съвет предлага нещо много различно от това, което е предложил самият Министерски съвет. Аз не знам дали това става със санкция или без санкция на Министерски съвет и Комисията по икономическата политика пререшава предложението, което е отправено от министър-председателя.
Предлагам ви да отложим този текст, ако тук не може да ни се даде ясен отговор каква е волята на министър-председателя, който по силата на Конституцията предлага структурата на Министерския съвет. Иначе, би било много несериозно да гласуваме нещо, което не е волята на самия Министерски съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
За реплика има думата господин Димитров като не забравям, че има съчетание на едно процедурно предложение, което аз съм длъжен да подложа на гласуване.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Колеги, тук се натъкваме на един от най-сериозните въпроси, свързани с този законопроект. Аз искам да поясня обаче следното.
За съжаление, господин Калчев си тръгна, но той ясно и категорично заяви в Комисията по икономическата политика, че това е позиция на правителството. Това е позиция на правителството, включително и на министър-председателя - правомощията по администриране на целия този режим, доколкото в законопроекта са предоставени на председателя на предвидената да се създаде Държавна агенция по обществени поръчки, да останат всъщност при министъра на държавната администрация, както е досега, при сега действащия режим.
Искам да обърна внимание, че в тези правомощия няма нищо принципно ново. На председателя на агенцията всъщност в сравнение с правомощията на министъра е дадено едно право да дава задължителни предписания за отстраняване на нарушенията. Всички други правомощия практически ги има и в сега действащия текст на закона. С други думи, проблемът за независимостта на тази агенция, колеги, се поставя в Европейския съюз и въобще проблемът за независимостта на определена институция се поставя с оглед на обстоятелството, че в много страни тези институции са натоварени и с функции, свързани със спорове по обществени поръчки. И тогава наистина се поставя много рязко въпроса за независимостта. Тук обаче имаме типични административни правомощия, които не изискват такава силна степен на отдалеченост от централната изпълнителна власт, т.е. не поставят така рязко въпроса за независимостта.
Искам да обърна внимание, че този закон все още не решава радикално проблема, законопроектът не решава радикално проблема за оспорването на актовете по обществените поръчки. В момента те се оспорват пред административните съдилища и тук предстои хармонизация с европейското законодателство, което обаче е въпрос на един следващ етап, така че аз предлагам да подкрепим позицията на вносителя така както е изразена от министъра на държавната администрация на заседание на Комисията по икономическата политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Димитров.
Това беше една реплика, в която се съдържаше всъщност контрапроцедурното предложение... (Оживление в залата.)
Заповядайте, господин Николов. Твърде усложнена стана хипотезата - на едновременни процедурни предложения с реплика и дуплика...
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, опираме в края на краищата до гласуване на текст в пленарна зала, предложен от един от членовете на Министерския съвет. Ако тук няма ясно знание за волята на Министерския съвет, изразена даже от този член на Министерския съвет, който беше в Комисията по икономическата политика, аз не виждам как колегите ще гласуват. Аз не виждам логиката в това да ги поставите на такова изпитание да гласуват за нещо, което се твърди, че било казано някъде и то само от един член на Министерския съвет.
Повярвайте ми, това е твърде сериозен въпрос и аз не разбирам и защо излезе господин Калчев точно в този момент. Надявам се да няма някакво "случайно съвпадение", но логиката е такава - нека да чуем волята тук, в пленарна зала, на Министерския съвет, иначе с отговорността се натоварва господин Димитров, самата Комисия по икономическата политика, която по думите на един от членовете на Министерския съвет е предложил такова решение на Народното събрание.
Според мен това е недопустим прецедент!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване процедурното предложение, направено от народния представител Никола Николов за отлагане на гласуването на този текст.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Николов.
Гласували 123 народни представители: за 30, против 89, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване по същество.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народния представител Панайот Ляков за отпадането на § 9 като комисията не подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте предложението на народния представител господин Ляков.
Гласували 123 народни представители: за 12, против 105, въздържали се 6.
Не се приема.
На второ място съм длъжен да подложа на гласуване предложението на народния представител Борислав Великов, което също не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте предложението на господин Великов.
Гласували 123 народни представители: за 33, против 76, въздържали се 14.
Не се приема.
На трето място съм длъжен да подложа на гласуване предложението на Комисията по икономическата политика, след което ще бъде основното предложение... (Шум и реплики в залата, народния представител Никола Николов иска думата за процедура.)
В момента сме в процес на гласуване.
Ние гласуваме цяла поредица от предложения, така че ми е трудно по средата да го прекъсна.
Заповядайте, господин Николов. Това е от добрите ми чувства към Вас.

НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Господин председателю, аз искам да облекча гласуването на мнозинството, тъй като пред него член на Министерския съвет заяви легалната воля на правителството. Каква е тя? Такава, каквато е в закона, внесен в Народното събрание, или такава, каквато беше изразена пред Комисията по икономическата политика от един негов член? Моля Ви, намерете начин, по който да поканите вицепремиер или министър Калчев да бъдат тук и да го кажат на колегите от мнозинството, за да могат те да гласуват както повелява тяхната съвест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това, което чух от председателя на комисията, е заявлението, което е направил господин Калчев. Нямам основание да не вярвам на председателя на Комисията по икономическата политика. Така че, уважаеми народни представители, нека да проведем гласуването, както си върви по реда.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията по икономическата политика за § 9.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 125 народни представители: за 108, против 10, въздържали се 7.
При това положение основното предложение, което се гласува последно - на Министерския съвет, не може да бъде подложено на гласуване, тъй като е приет текстът, предложен от Комисията по икономическата политика.
Преминаваме към следващия параграф.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 10 от текста на вносителя. По този параграф няма предложения. Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, като § 10 става § 11 със следното съдържание:
"§ 11. В чл. 12 ал. 2 се изменя така:
"(2) Решенията на възложителя, за които той е длъжен да уведоми кандидатите, се връчват лично срещу подпис или се изпращат с препоръчано писмо с обратна разписка, или по факс, или по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис. Изпращането по факса се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По този параграф, по който както се разбира няма други предложения и комисията го подкрепя, не виждам желаещи.
Уважаеми народни представители, моля гласувайте този параграф, както се предлага и подкрепя от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 4.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Параграф 18 от текста на вносителя. По този параграф има предложение на народния представител Панайот Ляков, което се приема от комисията.
Има и предложение на народните представители Евгения Живкова и Михаил Миков - в § 11, чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
"1. В чл. 1 се създава изречение второ:
"Обществените поръчки по чл. 3, ал. 1, т. 2, буква "а" могат да се възлагат чрез договаряне на стоковите борси, когато стоките са утвърдени за търговия на борсата от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата."
2. Алинея 5 се изменя така:
"(5) Преминаването от един в друг вид процедура е допустимо само, когато първоначално обявената процедура е завършила, без да се сключи договор и няма подадена жалба от участник в процедурата."
3. Създава се ал. 6:
"(6) В случаите, в които е била обявена процедура по възлагане на обществена поръчка и тя не е завършила с възлагане, то обявилият процедурата я прекратява и обявява нова от същия вид."
Комисията по икономическата политика подкрепя по принцип предложенията по т. 1 и т. 2 и не приема предложението по т. 3.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Параграф 11 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля, имате думата по § 11.
Всъщност предложението на комисията е предложението на господин Панайот Ляков. Нека да сме точни във формулировките, за да се знае кой какво е предложил и какво е прието.
Освен това, както разбирам, има предложения от народните представители Евгения Живкова и Михаил Миков, като част от тях са възприети, но са на друго систематично място.
Госпожо Живкова, заповядайте.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Според мен тук нещо не е ясно. Предложението на комисията е чл. 13, ал. 5 да се отмени. По-нататък пише, че комисията приема нашите предложения. Ако се отмени ал. 5, тогава къде ги приема комисията?
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА НДСВ: Някъде са втъкани на друго място. Нека докладчикът да каже къде са втъкани.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Ами да каже. Защото според мен преминаването от един вид процедура в друга е допустимо само когато първоначално обявената процедура е завършила, без да се сключи договор. Такъв е в момента съществуващият текст в закона. Ние предлагаме да бъде добавено "и няма подадена жалба от участник в процедурата", тъй като в много случаи възложителите пренебрегват това, че има подадени жалби, заобикалят закона и възлагат преминаване от един вид процедура в друга. Затова предлагаме текстът да остане както е и да се добави: "и няма подадена жалба от участник в процедурата", за да може да бъде гарантирано, че няма да бъде заобиколен законът. Ако господин Димитров ни каже къде този текст остава на друго място..., но ако не е уточнено, да го отложим за по-късно.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Намерено е място в процедурата по договаряне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Живкова.
Проблемът стана ясен. Ще търсим решението му тук, в пленарна зала.
Господин Димитров, хубаво е след това да изясните въпроса, за да се знае кое е прието и къде е прието.
Господин Николов, заповядайте.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Второто предложение на нашите колеги Живкова и Миков е възприето, защото процедурата не може да завърши, ако има подадена жалба от участник в процедурата. Затова е безсмислено да остане "и няма подадена жалба от участник в процедурата" и се превръща в текста, който сега съществува в ал. 5, което е и предложението на Панайот Ляков, възприето от комисията. Само за това става дума. Това предложение не беше прието.
В същото време искам да се възползвам от това, че съм на трибуната, за да подкрепя предложението за създаване на нова ал. 6, а именно невъзможността да се преминава от процедура в процедура, когато е прекратена един вид процедура и се обявява нова процедура. Тук е най-прекият път, по който се заобикаляше Законът за обществените поръчки. Подробно аргументирах това в Комисията по икономическата политика. Това предложение не дава възможност да се заобикаля Законът за обществените поръчки по начина, по който досега се прави, а именно обявяване на една открита процедура, не спечелва този, който се харесва на възложителя, възложителят решава да премине в друг вид процедура и този друг вид процедура (защото няма много видове процедури) е договаряне.
Аз обърнах внимание на мнозинството, че в Бялата книга, публикувана в Интернет, вие, колеги, сте описали десет такива случая - поне бяха десет до преди един месец - на заобикаляне на Закона за обществените поръчки. И сега не възприемате този текст, който е предложен от нашите колеги, само за да няма в следващата Бяла книга такива описания.
Значи, или има една-единствена логика, която изповядвате, или в този случай мерите с два различни аршина, или имате два различни стандарта. Повярвайте ми, това е изключително важен и полезен текст и ви предлагам да приемем създаването на тази нова ал. 6, която е предложена от нашите колеги. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Николов.
Заповядайте, госпожо Живкова, за реплика.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА (КБ): Уважаеми колеги! Аз пак искам да се върна на т. 5 и пак ще прочета как е съществуващият текст в момента.
"5. Преминаването от един вид процедура е допустимо, само когато първоначално обявената процедура е завършила, без да се сключи договор."
Така завършва т. 5.
Според мен не е безсмислено добавянето "и няма подадена жалба от участник в процедурата", тъй като, както казах, в много случаи възложителите правят именно това, тъй като не е съвсем точно изяснено в закона, че ако има подадена жалба от участник в процедурата, нямат право да възлагат преминаване от една процедура в друга. Затова, ако го има и на това място още един път посочено, възложителите ще се съобразяват със закона. Много често се случва възложителите да заобикалят закона именно поради това. Затова предлагам да приемете нашето предложение така, както е дадено в т. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Живкова.
Господин Димитров, заповядайте, имате възможност да внесете яснота, надявам се.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Първо, наистина искам да обърна внимание, че малко трудно се борави с тоя законопроект, тъй като той е изменителен, препраща към действащия закон и понякога наистина текстовете трудно се намират. Но това, за което говорихме, госпожо Живкова, - става дума, че Вашите текстове по принцип са възприети, тъй като те са включени в предложенията на вносителя по чл. 16, т. 8 и 9. Моля Ви да ги погледнете. Така че там по принцип наистина Вашите предложения са възприети.
Що се отнася до "когато е обект на обществена поръчка", става въпрос за доставка на стоки и търгуване на стокови борси и прекратяване на открита или ограничена процедура.
Тук обаче искам да обърна внимание на текста на ал. 6. Вие предлагате в ал. 6: в случаите, когато е обявена процедура по възлагане и тя не е завършила с възлагане, то обявилият процедурата я прекратява и обявява нова от същия вид. Само че това може да се повтаря до безкрай, особено при неявяване на кандидати за изпълнение на поръчката. Тогава тук се създава донякъде един омагьосан кръг - трябва наново и наново да се възлага все открита процедура.
Обърнете внимание, че донякъде между ал. 6 и ал. 5 на вашето предложение, тоест, т. 2 и 3 има известно противоречие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте, господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Аз, разбира се, ползвам технологията на Народното събрание да направя реплика на господин Димитров, за да може да изясня това, което казах в изказването си, по-сериозно.
В предлаганата нова ал. 6 наистина става дума за това да не може да се възлага друг тип процедура чрез прекратяване на текущата процедура. Нали за това става дума тук? Защото, какво е обяснението, че един тип процедура не е завършил с възлагане? Очевидно техническите условия са били такива, че никой не е могъл да отговаря на тия технически условия. Каква е логиката, че вие, като възлагате при същите технически изисквания, при новата процедура на договаряне ще намерите инвеститор? Очевидно, че ще се сговорите за по-висока цена и за нищо друго не може да става дума, ако става дума за доставка на стоки или на услуги.
Заради това аз мисля, че този текст е много справедлив и той затваря една възможност за заобикаляне на закона, която, признавам си, аз съм виждал често в предишния закон. Имаше такава слабост в закона.
Затова, колеги, аз мисля, че трябва да се приеме създаването на тази нова ал. 6. Ако трябва, още един път да дам ясен пример: аз възлагам обществена поръчка, не намирам кой да я изпълни или този, който се е явил, не ми харесва, прекратявам процедурата, след това обявявам процедура на договаряне, разбира се, че се договарям с тоя, който ми харесва. Тази технология просто се използваше досега, имаше такава възможност според закона.
Затова ви призовавам да гласуваме за създаването на тази ал. 6. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Още една реплика - господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Димитров, не е възприето предложението на колегите по т. 2, ал. 5 да бъде изменена така - "и няма подадена жалба от участник в процедурата". Вие цитирахте само текста, който е възприет във връзка с възможностите да се използва стоковата борса при възлагането на обществени поръчки. Това единствено е възприето в § 13 или в чл. 16.
Все пак аз предлагам да възприемем това допълнение към сегашната ал. 5 "и няма подадена жалба от участник в процедурата", защото може би правно това да няма смисъл, но от гледна точка на фактическото състояние на нещата в България има смисъл. Очевидно не всички, които прилагат Закона за обществените поръчки, познават в такава добра степен правото и много често отсъствието на този текст ги кара да пристъпят към преминаване към друга процедура, дори когато има подадени жалби от участник в процедурата или не изчакват срока за подаване на жалби.
Така че аз ви моля да погледнете фактическата практика и да се съгласите да бъде прието това допълнение. Не винаги текстовете могат да бъдат само формално и юридически коректни. Редно е да се съобразяват и с практиката в живота. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Господин Димитров, ще вземете ли отношение към тези реплики?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Не, моята позиция е като позицията на комисията - неприемането на ал. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Изяснете точно, за да сме съвсем коректни.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Нека да Ви поясня. Комисията подкрепя предложенията на Евгения Живкова и Михаил Миков по т. 1 и 2 на тяхното предложение, тъй като аз поясних, че те са включени по принцип. (Реплики в блока на КБ.) Точно за това става дума, че те са включени в чл. 16, т. 8 и 9. По принцип са приети, разбира се, не съвсем във вида, в който се предлагат от вносителите. Но става дума, че комисията не приема предложението за създаване на нова ал. 6 със съдържанието, което беше подкрепяно и от господин Николов. И аз казах за какво става въпрос и защо не се подкрепя.
Предложението по т. 1 и 2 по принцип е подкрепено.
РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА КБ: Не е.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Е, как да не е ?! Вижте текста!
И не подкрепяме по ал. 6 - така, без жалба, тъй като преминаването от един в друг вид процедура поначало е уредено в закона.
А за жалбата - това, разбира се, без тази жалба, която е от участник в процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: За процедурно предложение има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател! Аз предлагам да обмислим още малко този текст, да го отложим за утре сутринта, тъй като изглежда не се разбираме добре. Става дума да отложим § 11 и да го гласуваме утре сутринта, защото изглежда има някакво недоразбиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурно предложение от господин Папаризов, което, както виждам, се възприема положително от председателя на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да, нека да се преосмислят нещата, госпожа Живкова и господин Миков да доогледат внимателно текстовете на закона, за да видим дали са съгласни, че текстовете са приети по принцип.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за отлагане на § 11.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 116, против 8, въздържали се няма.
Приема се, § 11 се отлага.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 12 има предложение на народния представител Панайот Ляков за неговото отпадане.
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя, който гласи:
"§ 12. В чл. 15 т. 3 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, ако следваме логиката на Комисията по икономическата политика, която прие предложението на Панайот Ляков, а именно в чл. 13 ал. 5 да се отмени, която казва, че преминаването от един вид в друг - текстът, по който досега говорихме, то няма логика да не се приеме в чл. 15 т. 3 да отпадне, каквото е предложението на Министерския съвет, респективно предложението на Панайот Ляков да отпадне § 12. Защото там е казано, че "възложителят взема решение за провеждане на ограничена процедура за възлагане на обществена поръчка, когато:" и са изброени два случая, които са напълно обективни - специфичен характер на поръчката, която може да бъде осъществена от ограничен кръг изпълнители или поръчката е технически сложна и в процеса на изпълнение е необходимо последователното решаване на техническите и технологични условия.
Тук предложението е: откритата процедура е била прекратена или приключила, без да е подписван договор.
Моето предложение е да се приеме предложението на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов, красива изненада.
НИКОЛА НИКОЛОВ: Това отговаря на логиката на досега защитаваните от мен предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Има ли други желаещи да вземат отношение по този параграф? Не виждам.
Тъй като все пак предложението на народния представител Панайот Ляков стои, то не е оттеглено, затова ще го подложа на гласуване първо него.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Панайот Ляков.
Гласували 121 народни представители: за 13, против 101, въздържали се 7.
Не се приема предложението.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя, подкрепено от комисията, подкрепено и от господин Никола Николов.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 10.
Приема се.
Уважаеми народни представители, имам едно съображение, което искам да споделя с вас. Следващият параграф 13 съдържа твърде много предложения на народни представители и той е един очевидно тежък параграф. Времето е напреднало доста, кворумът е твърде рехав. Нека такъв сериозен проблем, какъвто стои пред нас, да не го решаваме в последните минути на пленарния ден, след като остават 15 мин. до 19,00 ч. Затова ми позволете с ваше съгласие да ударя звънеца.
Преди това искам да ви кажа, че следващото пленарно заседание е утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. Приятна почивка. (Звъни.)

(Закрито в 18,45 ч.)



Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председател:
Благовест Сендов

Секретари:
Гергана Грънчарова

Наим Наим