Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Асен Агов и Благовест Сендов
Секретари: Величко Клингов и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Искам да пожелая една успешна и ползотворна пленарна седмица.
Уважаеми народни представители, на вашето внимание е проектът за програмата за работата на Народното събрание за 2-4 април 2003 г.
Първо са включени предложенията по чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, които не подлежат на гласуване. Само ще ги представя.
От Парламентарната група на Движението за права и свободи:
Второ четене на законопроекта за омбудсмана.
От Парламентарната група на Национален идеал за единство:
Проект за Решение за прекратяване на процедурата за приватизация на БТК - ЕАД. Вносител е Никола Николов.
Точно тук аз бих се радвал, ако от Парламентарната група на Национален идеал за единство ми помогнат да разгадая казуса, който ми се представи, струва ми се, принос в парламентарната практика. Преди няколко дена се получи такъв проект за решение. Аз го разпределих в съответната постоянна комисия. Обаче вчера се получи същия такъв проект със същия диспозитив, само че с известно разместване в мотивите на две изречения, без да е оттеглено първото проекторешение.
Сега аз не знам какво да правя. Кое всъщност ще разглеждаме – първото или второто? Защо едното не е оттеглено?
Много ви моля да обясните какво искате да кажете с два проекта за решения, които са едни и същи?
Третото предложение е от Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори:
Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за митниците.
Накрая и предложението от Парламентарния съюз на Обединените демократични сили:
Първо четене на законопроекта за Избирателен кодекс.
Следват предложенията по чл. 40, ал. 3:
1. Проект за решение за определяне на наименование на висше училище.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Швейцарската конфедерация и Република Австрия относно създаването и функционирането на Международния център за развитие на миграционната политика от 1 юни 1993 г., изм. и доп. със споразуменията между Швейцарската конфедерация, Република Австрия и Република Унгария от 27 март 1996 г. и от 26 април 1996 г.
3. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето.
4. Първо четене на законопроекта за регионалното развитие.
5. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.
6. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за митниците.
7. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България.
8. Второ четене на законопроекта за дружествата със специална инвестиционна цел.
9. Второ четене на законопроекта за омбудсмана.
10. Парламентарен контрол.
Уважаеми народни представители, моля ви да гласувате за тези точки от дневния ред по ал. 3 на чл. 40, които ви представих.
Гласували 163 народни представители: за 145, против няма, въздържали се 18.
Дневният ред е приет.
След това има още две предложения по ал. 3 на чл. 40.
Първото произхожда от заместник-председателя на Парламентарния съюз на ОДС господин Димитър Абаджиев. В него се казва, че: “На основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се внася предложение за включване като точка от дневния ред на Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.”
На предишни заседания искането за този законопроект е мотивирано.
Ще си позволя направо да подложа на гласуване това предложение.
Моля, гласувайте направеното предложение за точка в дневния ред.
Гласували 173 народни представители: за 65, против 93, въздържали се 15.
Това предложение не се приема.
Следващото предложение по ал. 3 на чл. 40 произхожда от господин Любен Корнезов. Предлага се в програмата на Народното събрание за 2-4 април 2003 г. да бъде включен като точка от дневния ред законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти. Вносители са Любен Корнезов и Михаил Миков.
Това предложение също е обосновавано, така че ще си позволя да го подложа веднага на гласуване.
Моля, гласувайте за включването на тази точка в дневния ред.
Гласували 194 народни представители: за 51, против 137, въздържали се 6.
Това предложение не се приема.
Постъпили законопроекти и проекторешения:
Проект за решение за определяне наименование на висше училище. Вносител е Алеко Кюркчиев и група народни представители. Водеща е Комисията по образованието и науката.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правните въпроси. Подпомагащи са Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съхранение и търговия със зърно. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по земеделието и горите. Подпомагащи са Комисията по икономическата политика и Комисията по европейска интеграция.
Проект за решение за разрешаване изпращането на контингент от Българската армия за участие в учението на НАТО Партньорство за мир "КООПЕРАТИВ БЕСТ ЕФОРТ 2003” на територията на Република България. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за използване на свободния софтуер в администрацията. Вносители са народният представител Иван Иванов и народният представител Ñòîé÷î Êàöàðîâ. Водеща е Комисията по правните въпроси. Подпомагаща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Проект за решение за освобождаване и избиране на генерален директор на Българската телеграфна агенция. Вносител е народният представител Атанас Щерев. Комисия по медиите.
Проект за решение за възлагане на Министерския съвет на Република България за извършване на актуализация на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г. Вносител е народният представител Пламен Кенаров и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Проект за решение по годишния доклад на Комисията по жалбите и петициите на гражданите. Вносител е Любен Корнезов.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Подпомагаща е Комисията по енергетика.
Проект за решение за прекратяване на процедурата за приватизация на БТК – ЕАД. Вносител е Никола Богданов Николов.

Уважаеми народни представители, започваме с първата точка от приетия дневен ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОМБУДСМАНА, продължение.
Но второ четене са приети членове 5, 7 и 8 по номерацията на комисията.
Предстои докладване на Глава втора от стр. 10 на доклада.
Искам да поканя господин Кирил Милчев да докладва. Заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Стигнахме до Глава втора от законопроекта за омбудсмана: “Конституиране”.
Предложение на народните представители Екатерина Михайлова и Димитър Абаджиев: наименованието на Глава втора да се измени така: “Избор и мандат”.
Комисията не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, представете предложенията за наименованията на Глава втора, които не са приети.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: Има предложение на народните представители Екатерина Михайлова и Димитър Абаджиев наименованието на Глава втора да се измени така: “Избор и мандат”.
Комисията не приема предложението.
Има предложение на народния представител Александър Арабаджиев наименованието на Глава втора да се измени: “Избор, условия и мандат на омбудсмана”.
Комисията не приема предложението.
Комисията предлага Глава втора да добие следното наименование: “Глава втора – Заемане на длъжност. Правно положение”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по наименованието на Глава втора. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Екатерина Михайлова и Димитър Абаджиев за наименованието на главата, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 33, против 81, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на господин Арабаджиев за наименованието на Глава втора, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 9, против 81, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за наименованието на Глава втора.
Гласували 98 народни представители: за 88, против 5, въздържали се 5.
Предложението се приема.

ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: По чл. 5 е постъпило предложение на народните представители Лютви Местан, Йордан Памуков и Мустафа Зинал – чл. 5 да се преименува в чл. 6. Последното изречение на чл. 5 да се премести на систематичното място в чл. 9 “Клетва” по предложената нова номерация. Текстът на чл. 5 да се състои от две алинеи, като ал. 1 се състои от сегашния текст на чл. 5, а ал. 2 от текста на чл. 6.
Комисията не приема предложението.
Комисията предлага чл. 6 да се преномерира в чл. 10 със следната редакция:
“Чл. 10. Омбудсманът и заместник-омбудсманът се избират от Народното събрание за срок от 5 години и могат да бъдат преизбирани на същата длъжност само още един мандат.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Милчев.
Има ли изказвания по чл. 5?
Заповядайте, господин Кошлуков.
ЕМИЛ КОШЛУКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз мисля, че е добре да променим този текст в закона, защото ние избираме омбудсман и както сме го разписали – това е едноличен орган, не бива да избираме тук неговите заместници. Дали ще бъдат един или двама – това ще го определим по-нататък, но да даваме еднакви пълномощия в тази институция и на заместника – за мен е неприемливо. Мисля, че юристите ще подкрепят това предложение. Ние гласуваме закон за омбудсмана, а не закон за омбудсмана и неговия заместник.
Така че предлагам текстът да остане в първоначалната редакция и по-нататък, където се конституира институцията и неговата администрация може да бъде разписан текстът за заместник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дали не е по-добре Вашето предложение, господин Кошлуков, както е редакцията на предложението на комисията – “омбудсманът и заместник-омбудсманът” да отпадне. Защото текстът на вносителя и текстът на комисията доста се различават. Има едно второ изречение, в което е казано, че той изпълнява задълженията си до встъпване в длъжност на новоизбрания омбудсман. Коя от двете редакции да остане – на вносителя или коригираната редакция на комисията?
ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Ако ми позволите, от формулировката на чл. 5 трябва да отпадне “заместник-омбудсманът” и текстът да се отнася единствено до националния омбудсман, както следва по предложената от комисията номерация на чл. 10, ал. 1:
“Чл. 10. (1) Омбудсманът се избира от Народното събрание за срок от 5 години и може да бъде преизбиран на същата длъжност само за още един мандат.
(2) Омбудсманът има двама заместници, които осъществяват надзор върху централната, държавна и местна администрация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, господин Кошлуков! Ние в чл. 5 вече решихме, че ще имаме един заместник омбудсман. Сега предлагате ал. 2, в която да бъдат двама. Имаме вече решение за един заместник-омбудсман. Аз не мога да се съглася с Вашата постановка дали заместник-омбудсманите да се избират от Народното събрание. Зная, че ние избираме членовете и ръководствата на различните агенции в Народното събрание, а сега заместника на омбудсмана да не го избираме? Това за мен е… Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Юсеин.
Има ли други реплики? Няма.
Имате думата за дуплика, господин Кошлуков.
ЕМИЛ КОШЛУКОВ (НДСВ): Уважаемият колега правилно подсказа, че това вече е направено. Въпреки това аз смятам, че може би двама заместника е по-добре.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Ние така предлагахме, но не се прие.
ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Що се отнася до избора за омбудсман и заместник-омбудсман, ние не избираме президент и вицепрезидент в това Народно събрание, ние изграждаме институция омбудсман и това е Закон за омбудсмана, не за омбудсмана и неговите заместници, не за президента и вицепрезидента. Може би оттам се подвеждате. Ако са необходими някакви правомощия, някакъв имунитет, някакви качества да черпят тези заместници, те ги черпят именно в дейността си като заместници на едноличния централен надпартиен орган, наддържавен и т.н. – омбудсман. Затова Народното събрание не бива да се занимава с разглеждането на заместниците на омбудсмана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За изказване – господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, колеги! Проблемът, според мен, е следният. Омбудсманът е един едноличен орган. Той така е утвърден по начало от по-миналия век, от ХIХ в., когато се е появил за първи път в Швеция. Така е утвърден – като едноличен орган. Това не е колегиален орган. Да, ние избираме заместници и членове на агенции, защото агенциите поначало са колегиални органи. Но вие знаете, че ние избираме министри, но не избираме заместник-министри. Заместник-министрите ги избира друг, предлага ги премиерът. И ги избира Министерският съвет. Защото органът е омбудсманът. Той може да има заместници, може да има кабинет, той безспорно ще има чиновници и кабинет, защото не би могъл да работи, ако е сам. Той ще има голям административен потенциал. Но не ми звучи изобщо омбудсманът да има заместници, които да ги избира Народното събрание. Излиза, че омбудсманът е колегиален орган.
Затова аз също подкрепям предложението на господин Кошлуков – дали ще има заместници или няма да има, но да не ги избира Народното събрание. Не може те да имат същия източник на правомощия, както и омбудсманът. Той ги приравнява по някакъв начин. Затова аз предлагам наистина да отпадне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подкрепяте редакцията, която господин Кошлуков предложи.
Благодаря, господин Пенчев.
Заповядайте за реплика.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Освен изтъкнатите от колегите аргументи аз бих искал да споделя и нещо друго, което разисквахме в комисията. Избирайки от Народното събрание заместник статутът, правомощията между омбудсмана и неговите заместници така се изравняват, че ние залагаме тук един риск те да не могат да работят заедно. Може да няма конфликт, но ние не би трябвало да залагаме да има такава възможност. Така че аз също подкрепям предложението на господин Кошлуков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Има ли други реплики и изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на текста.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народните представители Местан, Памуков и Зинал, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 14, против 82, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението, направено от господин Кошлуков за редакция на чл. 10, подкрепено в залата от господин Пенчев.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 102, против 5, въздържали се 8.
Предложението се приема.
Член 10 е приет в тази редакция.

ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
По отношение на чл. 6 има предложение на народните представители Лютви Местан, Йордан Памуков и Мустафа Зинал:
Член 6 да стане ал. 2 на чл. 5 и думите “високи морални качества” да се заменят с думите “високи нравствени добродетели”.
Комисията не приема предложението.
Има предложение на народния представител Панайот Ляков:
В чл. 6 след думата “образование” да се добави “навършил 40 години, но не по-възрастен от 65 години”.
Комисията не приема предложението.
Има предложение на народния представител Александър Арабаджиев:
Член 6 да добие следната редакция:
“Чл. 6. За омбудсман се избира български гражданин, който няма друго гражданство, има най-малко 15 години юридически стаж и притежава високи професионални и нравствени качества”.
Комисията не приема предложението.
Има предложение на народния представител Любен Корнезов:
Член 6 да добие следната редакция:
“Чл. 6. За омбудсман се избира български гражданин, който няма друго гражданство, има най-малко 15 години юридически стаж и притежава високи професионални и нравствени качества”.
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител Ахмед Юсеин:
Член 6 да добие следната редакция:
“Чл. 6. За обществен защитник се избира български гражданин, навършил 40 години, но не по-възрастен от 60 години, с висше образование, с високи морални качества и привързаност към идеите на хуманизма и демокрацията”.
Комисията не приема предложението.
Становище на комисията:
Комисията предлага чл. 6 да се преномерира в чл. 11 със следната редакция… Предвид взетото решение…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, трябва автоматично да отпадне, защото вече сме гласували друга редакция на чл. 10.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: Комисията предлага чл. 6 да бъде със следната редакция:
“За омбудсман се избира български гражданин с висше образование, който отговаря на условията за избор на народен представител, притежава високи морални качества и не е осъждан за престъпление от общ характер, независимо че е реабилитиран”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Милчев.
За изказване - заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ако беше приет Законът за предотвратяване на дискриминацията, аз нямаше да направя това предложение и бих отправил един призив към управляващото мнозинство да не бавят приемането на този закон, който се очаква от цялото гражданско общество. Тъй като предложения от мен текст е всъщност дискриминация по възраст, аз оттеглям това предложение, тъй като уважавам принципите, които са заложени в Закона за предотвратяване на дискриминацията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ляков.
Заповядайте, господин Юсеин, имате думата за изказване.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Тъй като моето предложение не се възприема, аз съм съгласен със становището на комисията, но тук възниква един проблем – нека колегите-юристи да си кажат мнението – по последните думи “независимо, че са реабилитирани”. Ако човекът е осъден за това, че е вършил така наречената противодържавна дейност преди 1989 г. и след това е реабилитиран, значи ли това, че този човек няма да бъде избран? Такъв ми е въпросът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Юсеин.
Моля да се намесят специалистите по наказателно право.
Има ли други изказвания?
Господин Корнезов, имате думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Забравих да сложа картата, но ще бъда кратък.
Поддържам това, което господин Юсеин тук предложи, макар и неюрист – реабилитацията заличава последиците от осъждането. Разбира се, едно осъждане, макар и реабилитирано, ще бъде вписано в, примерно, характеристиката му, но Народното събрание ще преценява, така че би следвало да отпадне – “независимо, че е реабилитиран”. Мисля, че това е разумният текст.
Що се отнася до това, което аз съм предложил, просто ви го казвам от опита си, който имам не само като председател на комисия, но и като човек, който се е въртял из съдебните зали. Разберете, този така наречен омбудсман – при него ще пристигат жалби от различен характер и ще трябва да се дават отговори. В 95 процента от случаите се изискват юридически познания, за да отговориш въз основа на кой член, кой текст и т.н. Даже и да го упътиш или да му кажеш, че не е прав, но се изискват, разберете ме, юридически познания. Не подценявам другите специалности.
Затова ви казвам като се обръщам към вас – омбудсманът трябва да бъде един опитен юрист със стаж и затова предложението ми е да бъде: “български гражданин, който няма друго гражданство, с най-малко 15 години юридически стаж”. Разберете, това просто е необходимо за изпълнение на неговите функции!
А 15 години това означава, че той ще бъде поне на 40 години. Следователно, той ще има един житейски опит. Тук не е въпрос, господин Ляков, до дискриминация. И за президента, пък и за други длъжности, пък и за народните представители се изисква определена възраст, защото животът също учи.
Предлагам разумно да погледнем на въпроса, защото в противен случай знаете ли какво може да се получи? Може един прекрасен човек с високи морални качества, даже с авторитет в обществото, да бъде избран за омбудсман. Но, нали това е работата му и всеки ден той ще трябва да отговаря? Следователно, неговите подчинени ще знаят повече от него и винаги могат да го подведат.
Затова, госпожо председател, поддържам текста. Текстът на господин Арабаджиев е практически същият – да отпадне “независимо, че е реабилитиран”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Значи, за компилация между текста на комисията и Вашето, защото иначе…, “се избира български гражданин, който има най-малко 15 години юридически стаж”…
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тук не става въпрос за реабилитация. Ако не се приеме моето предложение – другото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Разбирам.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Ганев, имате думата.
ГИНЬО ГАНЕВ (ÊÁ): Уважаема госпожо председател, аз съм един юрист, който рязко възразява срещу идеята омбудсманът непременно да бъде с юридическо образование. Нека апаратът му да бъде снабден с юристи, които да му дават съвети. И без това прекалихме с това подчертаване на правото като някакъв извънреден фактор, който има своето голямо значение, включително и в българския парламент, което не е вярно.
Текстът на комисията, струва ми се, е най-разумният, с тази корекция – да падне в края “независимо, че са реабилитирани”. Струва ми се, че не трябва да се подчиняваме на тяснопрофесионални схващания на голямата морална идея за омбудсмана. Той трябва да бъде гражданин с респект, с много опит, но не непременно с еди-какъв си стаж, и то – юридически.
Ние стигнахме до едно много различно тълкуване и на качествата на конституционния съдия, но това е друга тема. Направихме ги едва ли не юридически учреждения. Това просто не е вярно.
Подкрепям и моля народните представители да се присъединят към идеята на комисията, която много разумно и всестранно разгледа този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ганев.
Има думата за реплика господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ÊÁ): Многоуважаеми господин Ганев, Вие представяте ли си това лице, избрано от Народното събрание, тъй нареченият омбудсман, като дойде един гражданин при него и го пита нещо или си постави проблема, какво ще отговори той? Че не знае? Че не може да отговори?
Както е необходимо лекарят да бъде лекар в болницата, както за инженера са необходими специални знания, когато конструира, така и тази работа трябва да се върши от този, който я разбира, който е учил. Има колеги от Комисията по жалбите и петициите на гражданите, които практически са омбудсман. Те са прекрасни колеги. Във всяка наша приемна трябва да има юрист. Това просто е необходимо. Разберете го. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Корнезов.
За втора реплика има думата господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, възползвам се от правото си на реплика, за да прехвърля топката в залата и да ми отговорите поне вие или поне някои от вас, които са юристи, на следните мои разсъждения:
Значи за омбудсман се избира български гражданин с висше образование, който отговаря на избора за народен представител. Дотук – добре. След това започваме да си гласуваме сами съмнението, че нямаме високи морални качества. Така излиза – “притежаващ високи морални качества и не е осъждан за престъпления”. Значи някои от нас са избрани за народни представители, като са осъдени за престъпления. Този текст някак си не върви.
Моля, уважаема госпожо председател, да отложим този текст, да се разгледа в комисията, но някакъв вариант трябва да се измисли, защото вътре в текста има много големи противоречия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: В репликата на господин Юсеин се съдържаше процедурно предложение.
Има думата за дуплика господин Ганев, а след това ще гласуваме процедурното предложение на господин Юсеин.
ГИНЬО ГАНЕВ (ÊÁ): Много думи могат да се кажат в защита на това, че трябва да бъде добър гражданин, не непременно юрист. Колко юристи шестват днес по полетата на България?! Всички ли са годни, щом са юристи, всички ли имат високи качества да се противопоставят, да търсят справедливост и прочие. Това е много тясно разбиране за ролята на омбудсмана и надценяване на правото. За десети път го казвам тук.
Господин Ахмед Юсеин е прав в друго – да има високи морални качества. Ние, част от народните представители, живяхме в едно тъжно време. Имаше характеристики, в които непременно накрая трябваше да се каже “морално и криминално запазен”. Сякаш това не е естествено качество на човека, а другото е обратно!
Съгласен съм да го отложим за малко или отсега да махнем тези “високи морални качества” и текстът да стане чист, както го изисква сериозната законодателна уредба.
Госпожо председател, ако се смята, че е необходима малка консултация, просто за чистотата на текста като редакция, бих се присъединил към процедурното предложение на господин Юсеин – да отложим за кратко гласуването на този текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ганев.
Давам думата за обратно процедурно предложение на господин Милчев.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, правя обратно процедурно предложение, защото този въпрос много дълго беше разискван в комисията и няма логика да бъде връщан отново там.
Освен това, ако парламентарният нарцисизъм казва, че всички народни председатели са априори с висок морал, това вече е нещо, което не мога да приема. Не смятам, че има нещо нередно в един законов текст, който визира институцията “омбудсман”, да бъде записано, че той трябва да има високи морални качества. Естествено, че това е най-висшето, което можем да искаме от него по отношение на морала. Тази точка за морала я има и в другите предложения.
Правя предложение да отпадне текстът “независимо, че са реабилитирани”. Не мога да се съглася, че избирайки такава институция, която ще се занимава директно с правата на човека, трябва да я снижим до равнището на адвокатска кантора. Смятам, че текстът на комисията е добър и го поддържам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Милчев.
Има процедурно предложение от господин Юсеин и от господин Ганев – да се отложи гласуването на този текст по чл. 6 на вносителя. Господин Милчев направи противно процедурно предложение.
Моля, гласувайте предложението на господин Юсеин и на господин Ганев.
Гласували 118 народни представители: за 63, против 53, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Продължаваме по чл. 7.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
По чл. 7 има предложение на народните представители Лютви Местан, Йордан Памуков и Мустафа Зинал:
“Член 7 да се наименова “Процедура по избора”.
Алинея 3 да добие следната редакция:
“(3) Избран е кандидатът, получил мнозинство от гласовете на народните представители. Ако при първото гласуване не се постигне мнозинство, се насрочва второ гласуване, в което участват само кандидатите от първите две места в предишния тур. Избран е кандидатът, получил повече гласове.”
Комисията не приема предложението.
Предложение на народните представители Татяна Калканова, Юлияна Дончева и Светослав Спасов:
“В чл. 7, ал. 1 изразът “народните представители” да се замени с “най-малко една пета от народните представители”.”
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител Александър Арабаджиев:
“В чл. 7, ал. 1 след думите “могат да правят” да се добавят думите “президентът, председателят на Конституционния съд,”.”
Комисията не приема предложението.
Предложение на народните представители Екатерина Михайлова и Димитър Абаджиев:
“Член 7, ал. 1 да се измени така:
“Чл. 7. (1) Предложение за избор на граждански защитник могат да правят президентът, председателят на Конституционния съд и Висшият съдебен съвет.”
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител Панайот Ляков:
“В чл. 7, ал. 1 след думата “групи” да се добави “президентът, председателят на Конституционния съд, както и 20 хил. пълнолетни български граждани.”
В ал. 2 след думата “гласуване” да се добави “и обикновено мнозинство”.
В ал. 3 след думата “гласуване” да се добави ново изречение: “За избран се смята кандидатът, който е събрал най-много гласове при второто гласуване.”
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител Любен Корнезов:
“В чл. 7, ал. 1 след думите “могат да правят” да се добавят думите “президентът, Висшият съдебен съвет”.
Да се добави нова ал. 3 със следното съдържание:
“(3) Избран е този кандидат, който е получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители.”
Алинея 3 да стане ал. 4, в която да се добави последно изречение: “Избран е този кандидат, който е получил по-голям брой гласове.”
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител Ахмед Юсеин:
“В чл. 7, ал. 3 да добие следната редакция:
“(3) За избран се счита кандидат, който събере мнозинство от две трети от гласовете на народните представители.”
Комисията не приема предложението.
Становище на комисията:
Комисията предлага чл. 7 да се преномерира в чл. 12 със следната редакция:
“Чл. 12. (1) Предложение за избор на омбудсман могат да правят народните представители и парламентарните групи.
(2) Народното събрание избира омбудсман с тайно гласуване. Избран е кандидатът, получил мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители.
(3) В случай, че при първото гласуване никой от кандидатите не е получил необходимото мнозинство, произвежда се второ гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове. При второто гласуване за избран се смята кандидатът, който е получил гласовете на повече от половината от присъстващите народни представители."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Милчев.
Имате думата за изказвания по този текст с толкова много предложения по него.
Заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Предложенията ми по ал. 2 и 3 са за по-голяма яснота и категоричност, тоест да се знае, че когато Народното събрание избира омбудсман с тайно гласуване, това става с обикновено мнозинство, и особено за ал. 3 да бъде ясно, че при втория тур, когато при първия няма кандидат, който е спечелил с обикновено мнозинство, за избран се смята кандидатът, който е събрал най-много гласове при второто гласуване. Иначе може да се влезе в една безкрайна процедура на избор на омбудсман, ако и при второто гласуване няма кандидат, който е спечелил избора с обикновено мнозинство. Това е съвсем реална възможност и процедурата влиза в едно зацикляне, което според мен е ненужно.
Бих обърнал по-сериозно внимание на първото ми предложение, което ще променя. Нека да отпадне възможността президентът и председателят на Конституционния съд да предлагат кандидати за омбудсман, но ви моля да запазите възможността на българските граждани да правят такова предложение.
Невинаги можем да смятаме, че представители на парламентарните групи и народните представители ще направят най-добрите предложения. Аз съм посочил 20 хил. пълнолетни български граждани, тоест достатъчен брой избиратели, обединени около една личност, която е авторитетна, всепризната, има необходимите морални качества, отговаря на изискванията на закона и т.н. Нека да дадем възможност на българските граждани да могат да правят такова предложение. Това е един механизъм на пряката демокрация, който според мен не трябва да бъде изключван, защото в крайна сметка омбудсманът е защитник на правата и свободите на тези хора.
Според мен, ако се даде възможност само на народните представители и на парламентарните групи да правят предложения за кандидатури за омбудсман, ние ще затворим прекалено кръга на лицата, тъй като вие знаете, че по принцип политическите партии се движат общо взето в затворен кръг и избират определен брой лица, които по някаква причина, даже емоционално или идеологически, или просто по симпатия, са свързани с тях. Те рядко излизат от този кръг и рядко могат да направят решителната крачка да изберат действително един представител на гражданското общество. С тази възможност мисля, че може самото гражданско общество да излъчи достойни кандидатури. Нека те да се срещнат с партийните кандидатури и тогава народните представители да преценят коя от тях е по-достойна.
Когато обсъждахме закона, аз ви казах, че изключително значение ще има за тази институция дали ще се утвърди в обществото от първия омбудсман в България. Той просто ще покаже дали тази институция е част от цялостната демократизация, дали ще защитава правата и свободите. Изборът на първи омбудсман според мен е ключов и нека да направим този избор по възможност максимално демократичен и да го отворим към гражданското общество. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ляков.
Заповядайте за изказване, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. Позволете ми да продължа мисълта на господин Ляков. Той е прав, че много зависи от първия омбудсман как ще тръгне, как ще се утвърди, дали хората и обществото ще имат доверие към него. Но аз съм убеден, че ние вървим чрез този законопроект още по законодателен път да сринем омбудсмана преди да се е родил.
В края на краищата ние живеем тук, в България днес, в това Народно събрание. Хубаво или лошо, това е Народното събрание. Пък и в следващото пак ще има парламентарни групи, пак ще има партии. Нали е така? Така е.
И сега какво казваме? Казваме, че Народното събрание ще го избира по предложение на парламентарни групи. Но парламентарната група е партия. Нали е така – политическа сила е? Или коалиция, което е същото. Е, кого ще предложи тази парламентарна група? Разбира се, политически доверено свое лице. Кой ще го избира? Народното събрание. Ама това Народно събрание има мнозинство. Мнозинството също е политическо.
Значи политически орган ще предлага омбудсмана, политическо мнозинство или политически партии ще го избират. Е, как да не е политизиран този орган, колкото и да искате да го пишете тук, че бил деполизитиран и т.н.!
Разбира се, ние ще го сринем и от тази гледна точка, особено при българските ни нрави. Следователно, за да избегнем това, аз виждам идеята на господин Юсеин да има едно квалифицирано мнозинство, обаче тук проблемът е конституционен, поне да разширим и да дадем възможности на по-широк кръг лица извън парламента да предлагат кандидатурите за омбудсмана. Все пак това е нещо. И предложенията, които и аз съм направил, те бяха в друга насока, сринаха целия закон – тези, които го правиха, но и другите предложения, дайте да разширим, - защо да не е президентът, все пак една по-неутрална кандидатура, защо да не е председател на Конституционния съд, също една по-неутрална институция с авторитет. Разбира се, парламентът ще реши. Но друго е да кажеш "не" на една кандидатура с име, изхождайки от една институция или орган с авторитет. Ще сгрешим – отново ви казвам, - приемайки този текст. Досега сме приели седем текста, седем погрешни текста. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Корнезов.
За реплика има думата господин Милчев.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: Уважаеми господин Корнезов, тук ясно е написано, че предложения за избор на омбудсман могат да правят народни представители и парламентарните групи. Вие казахте, че това може да правят само парламентарните групи. Не е така и всеки народен представител, който има самочувствието, че е избран в този парламент може би с елемент на мажоритарност, ако я усеща, знае, че има зад гърба си около 20 хиляди избиратели, от чието име може да направи предложение. Но да се превръща Народното събрание при избора на омбудсман в това, което наблюдаваме, че става със СЕМ във връзка с новия Закон за медиите, там по същия начин граждански квоти ще предлагат избора на СЕМ, но ще ги предлагат чрез народни представители… И тук не ми се вижда смислено президентът или Конституционният съд чрез народни представители да предлагат кандидатури за омбудсман.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ от място): Защо "чрез"?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли друга реплика на господин Корнезов? Няма.
За изказване има думата господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Корнезов, не исках да Ви правя реплика, но и президентът е предложен от една политическа сила. И нашите президенти също не са деполитизирани.
Относно моето предложение. Уважаеми колеги, тъй като омбудсманът и да иска, и да не иска при него ще идват жалби за работата на общинските администрации, за работата на държавните институции, за работата на отделни министерства и ние, както има вече такава традиция в България, идва ли едно мнозинство на власт, започва подред да подменя състава на агенции, на БТА, на радиото и телевизията, така ще стане предполагам и с омбудсмана. Затова моето предложение е продиктувано само от тази моя загриженост. Имайки предвид, че омбудсманът трябва да се отчете пред Народното събрание и, отчитайки се пред това мнозинство, което ще бъде в бъдеще, няма да изнася много лицеприятни неща за дейността на мнозинството, мнозинството ще иска много бързо да се освободи от него. От тази гледна точка съм направил предложението изборът и освобождаването да бъдат с 2/3 от гласовете на народните представители. Разбира се, залата ще реши дали моето предложение е добро или не. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Юсеин.
Заповадяйте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз не мога да се съглася с предложения, които отиват в посока да се разшири кръгът на имащите право да правят предложения за омбудсман. Това, което каза господин Ахмед Юсеин, е точно така. Така или иначе общо взето всички институции в България пряко или косвено произлизат от Народното събрание, което е върховният орган на страната. Затова сме парламентарна република. И всички по този начин имат някаква партийна основа – и президент, знаете, че и Висшият съдебен съвет има парламентарна квота, знаете, че и Конституционният съд, който е най-авторитетният орган в страната, също има парламентарна квота, кандидатурите се издигат от политическите сили и т.н. Така че според мен няма нищо неестествено в това предложенията за омбудсман да излизат от Народното събрание, от народните представители.
Колегата Юсеин е прав, че би било добре на омбудсмана, един път избран, да се осигури максимална степен на независимост и оттам на авторитет, за да може той наистина обективно да изпълнява своите правомощия. Само че аз се страхувам, че една такава разпоредба би довела до блокиране на процеса на избор, а и процеса на освобождаване след това на този омбудсман, разбира се, най-вече процесът на избор, което е по-важно. Ако ние запишем, че омбудсманът се избира с мнозинство от 2/3, това означава, че създаваме възможност да се блокира изборът, тъй като може да не се намери нито една кандидатура, която да събере толкова голямо мнозинство. И все пак трябва да има някакъв краен стадий, в който да се приключи с този избор чрез някакво мнозинство.
Затова аз предлагам да подкрепим предложението на комисията, като може да се уточни, че кандидатите се избират с мнозинство повече от половината не от присъстващите, а от гласувалите народни представители, разбира се, като се имат предвид всички изисквания по Конституция и по правилник за кворума. Но мнозинството трябва да бъде в крайна сметка от гласувалите, а не от присъстващите, за да няма спорове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Значи Вашето предложение е в алинеи 2 и 3 да стане "повече от половината от гласувалите народни представители". Благодаря Ви, господин Казак.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме предложението на господата Местан, Памуков и Зинал, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 6, против 81, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народните представители Калканова, Дончева и Светослав Спасов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 4, против 71, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народния представител Арабаджиев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 8, против 91, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народните представители Михайлова и Абаджиев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 21, против 85, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на господин Ляков…
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС, от място): Моля да се гласува първото предложение отделно, а другите две – заедно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме предложението на господин Ляков в ал. 1 – предложения да имат право да правят 20 000 пълнолетни български граждани.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 102 народни представители: за 26, против 76, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на господин Ляков по ал. 2 и 3 от текста.
Гласували 102 народни представители: за 22, против 74, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на господин Корнезов по този текст, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 14, против 82, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на господин Юсеин, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 13, против 74, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Преди да гласуваме предложението на комисията за редакция на чл. 12, ще подложа на гласуване предложението, направено от господин Казак в залата, в редакцията на комисията думата “присъстващи” да се замени с “гласували”, което наистина е много коректно предложение.
Моля, гласувайте това предложение – в ал. 2 и 3 думата “присъстващи” да се замени с “гласували”.
Гласували 96 народни представители: за 84, против 3, въздържали се 9.
Предложението се приема.
Гласуваме предложението на комисията за редакция на чл. 7, който става чл. 12, с току-що гласуваното изменение в залата.
Гласували 96 народни представители: за 77, против 1, въздържали се 18.
Текстът се приема.
Моля, господин Милчев, да докладвате текстовете на чл. 13, 14 и 15, както са предложени от комисията.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 13 със следното съдържание:
"Заместник-омбудсманът се избира едновременно и в една листа с омбудсмана при условията и по реда за избиране на омбудсман."
Комисията предлага да се създаде нов чл. 14 със следното съдържание:
"Омбудсманът и заместник-омбудсманът встъпват в длъжност след полагане на следната клетва пред Народното събрание:" – цитирам клетвата – "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и да защитавам правата на човека и основните свободи, като изпълнявам добросъвестно и безпристрастно правомощията си."
Комисията предлага да се създаде чл. 15 със следното съдържание:
"Изборът за нов омбудсман и заместник-омбудсман се произвежда не по-късно от два месеца преди изтичането на мандата. Омбудсманът и заместник-омбудсманът продължават да изпълняват задълженията си до встъпване в длъжност на новоизбраните омбудсман и заместник-омбудсман."
Това са трите текста. Предвид на факта, че вече беше гласувано, че заместник-омбудсманът няма да се избира от Народното събрание, така че текстът засяга само омбудсмана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Отпада "заместник-омбудсмана" от текстовете.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ от място): В такъв случай трябва да отпадне чл. 13.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: Член 13 е целият, който засяга заместник-омбудсмана. Може би трябва да гласуваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Този текст трябва да отпадне.
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Правя процедурно предложение. В предния чл. 11 отпадна, че заместник-омбудсманът се избира от Народното събрание. Явно, чл. 13 има предвид старата редакция и затова трябва да се отложи неговото разглеждане, защото въпросът стои. Добре, заместник-омбудсман ще има – така се прие в чл. 5. Няма да го избира Народното събрание. Ами кой орган, по какъв ред, какви са условията, трябва ли да притежава някакви качества, примерно висше образование и т. н., и т.н.?
Затова моля да се отложи гласуването на чл. 13 и в комисията да се изясни този въпрос със статута на заместник-омбудсмана и тогава да се премине към обсъждане и гласуване, иначе ще направим грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за отлагане на чл. 13, тъй като действително статутът на заместник-омбудсмана на този етап не е изяснен в закона.
Гласували 103 народни представители: за 87, против 1, въздържали се 15.
Отлагаме гласуването на чл. 13.
Членове 14 и 15 бяха представени със съответната редакция, където отпада заместник-омбудсман.
Имате думата за изказвания по тях. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване чл. 14 и 15 в редакцията, предложена от комисията, като в текстовете отпадат думите "и заместник-омбудсманът".
Гласували 99 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 20.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: По отношение на чл. 8 има предложение от народния представител Ахмед Юсеин – ал. 2 от чл. 8 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Предложение на народните представители Лютви Местан, Йордан Памуков и Мустафа Зинал – чл. 8 да се преименува "Несъвместимост".
По принцип се прие да отпаднат всички наименования.
Комисията не приема предложението.
Предложение на народните представители Екатерина Михайлова и Димитър Абаджиев – в ал. 2 думата "само" да се замени с "освен".
Комисията не приема предложението.
Комисията предлага чл. 8 да се преномерира в чл. 16 със следната редакция:
"Чл. 16. Длъжността на омбудсмана е несъвместима с друга държавна длъжност, длъжност по управление в търговско дружество или юридическо лице с нестопанска цел, както и с членство в политическа партия или синдикална организация. Омбудсманът не може да извършва търговска дейност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ìèë÷åâ.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, може би повечето от вас нямат текста на това, което гласуваме, но искам да ви разясня за какво става въпрос. Значи, ние избираме омбудсман и казваме, че няма право да върши търговска дейност, друга държавна длъжност, но му разрешаваме да бъде преподавател. Ние какво избираме? Толкова го окастрихме, че избираме само омбудсман за пред света. Така излиза. Няма да има заместници, ще има един заместник, разрешаваме му да върши преподавателска дейност и остава само да добавим, че може да бъде и в борда на директорите. Абсолютно не съм съгласен с този текст. Щом е избран този омбудсман, той кога ще работи? През нощта трябва да преподава, през деня да работи.
Господин Корнезов, Вие като председател на Комисията по жалбите и петициите на гражданите със 17 народни представители, можете ли да смогнете в момента с жалбите и петициите, които идват във вашата комисия? Е, как ще смогне този човек, като същевременно и ще преподава? Така излиза, че ще изберем с едно обикновено мнозинство един омбудсман за пред света и му даваме и някаква друга службичка – да отиде да преподава. Аз не съм съгласен с този вариант. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това е текст, който е в текста на вносителя, а не се съдържа в текста на комисията, макар че се подразбира, като не се забранява.
АХМЕД ЮСЕИН: Извинявам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Алинея 2 от текста на вносителя допуска тази възможност за преподавателска дейност, но в окончателната редакция на комисията за чл. 16 този текст го няма.
Господин Милчев, моля Ви да вземете отношение.

ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: Благодаря, госпожо председател! Философията на чл. 16 беше съвсем ясна. Тук е написано какво е несъвместимо да изпълнява омбудсманът. Длъжността на омбудсмана е несъвместима с друга държавна длъжност, с длъжност по управление в търговско дружество или юридическо лице с нестопанска цел, членство в политическа партия или синдикална организация. Не може да извършва търговска дейност. Това е един огромен спектър от дейности, а това, че все пак му се позволява да бъде преподавател, не значи, че трябва да отиде на щат някъде другаде, за да бъде преподавател. Някога може да му се случи да отиде във Франция и там да изнесе лекция. Какво ще каже там: в България са ми забранили да преподавам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други желаещи има ли?
За репликата има думата господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Уважаеми колеги, господин Милчев! Аз се извинявам много за това мое изказване преди малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма нужда да се извинявате.
АХМЕД ЮСЕИН: Комисията казва: “не приема предложението”. Добре. Щом не приема предложението, то трябва да бъде записано в чл. 16, ал. 1 или 2. Или пишете: “комисията приема по принцип предложението”. Горе не ми приемате предложението, а долу този текст в ал. 2 го няма.
Аз съм съгласен сега с този текст, който сте предложили, но някакво недоразумение има тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Значи пишем, че комисията приема предложението и с това се ликвидира въпросът.
За дуплика думата има господин Милчев.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: Господин Юсеин, комисията не приема Вашето предложение и това става ясно от чл. 19, ал. 3, където е записано, че омбудсманът може да получава друго възнаграждение само за преподавателска дейност или публикации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Юсеин, при това положение Вие оттегляте своето предложение, тъй като се разбра, че по принцип е прието предложението.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Не е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Юсеин казва, че е прието.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че тук в момента става леко недоразумение, което трябва да се изясни.
Колегата Ахмед Юсеин действително предлага ал. 2 да отпадне. В ал. 2 е записано, че омбудсманът може да получава друго възнаграждение само за преподавателска дейност и публикации. Действително тази ал. 2 липсва в окончателния вариант, но това не означава, господин Юсеин, че омбудсманът няма право да получава възнаграждение от преподавателска дейност и публикации. Напротив, точно това означава. В сегашния запис на чл. 16 сред изброените несъвместимости с длъжността омбудсман не фигурира това, че омбудсманът няма право да получава възнаграждение от преподавателска дейност. Така че действително Вашето предложение не е прието от комисията.
Сега трябва да се прецени доколко е уместно омбудсманът да получава някакви други възнаграждения, каквито и да са те, тъй като в сегашния запис на чл. 16 например не е записано, че той не може да получава други възнаграждения. По този запис омбудсманът може да получава дори възнаграждения по трудово правоотношение. Така е, защото не е изключено изрично. По гражданско правоотношение също може да получава, включително и за преподавателска дейност.
Така че този текст според мен не е изчистен напълно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи има ли?
Господин Юсеин, държите ли да гласуваме Вашето предложение?
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Не.
За процедура думата има господин Памуков.
ЙОРДАН ПАМУКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Тъй като текстът не е изчистен, предлагам процедурно да бъде отложено гласуването до изчистването му. Има неща, които не са приемливи, не са ясни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Памуков прави предложение за отлагане на чл. 8, който става чл. 16.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 81, против 21, въздържал се 1.
Текстът се отлага.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: Има предложение от народните представители Лютви Местан, Йордан Памуков и Мустафа Зинал да се създаде нов чл. 9 с наименование: “Клетва” и съдържанието на чл. 15 със следната редакция:
“Чл. 9. (1) Срокът на правомощието на омбудсмана започва да тече от датата на полагане на клетва пред Народното събрание и продължава до встъпването в длъжност на новия омбудсман.
(2) Избраният за омбудсман полага следната клетва: “Кълна се в името на народа да спазвам Конституцията и законите на страната и да защитавам правата и свободите на гражданите, като изпълнявам добросъвестно и безпристрастно правомощията на омбудсман!”
Комисията не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По този член, господин Памуков, поддържате ли предложението?
ЙОРДАН ПАМУКОВ (НДСВ, от място): Да.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Нали в чл. 14 гласувахме клетвата. Как два пъти ще гласуваме?
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: Точно така направихме.
Аз мисля, че още предишния път, когато започна да се гледа този закон, казах, въпреки че се стигна до един обобщен проект, който беше приет от всички, че тримата вносители отново си вкараха всякакви предложения, така че той се изпъстри отново с нелогични текстове.
ЙОРДАН ПАМУКОВ (НДСВ, от място): Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре, предложението се оттегля.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: Има предложение от народните представители Лютви Местан, Йордан Памуков и Мустафа Зинал чл. 9 да се преномерира в чл. 10 и наименова “Предсрочно прекратяване на правомощията”.
В ал. 2 думите “всеки народен представител” да се заменят с “народните представители”.
Втората част на ал. 2 да се обособи в ал. 3.
Комисията не приема предложението.
Има предложение на народните представители Татяна Калканова, Юлияна Дончева и Светослав Спасов в чл. 9, ал. 1 т. 2 да добие следната редакция:
“2. фактическа невъзможност да изпълнява правомощията си, установена от специален състав на Върховния касационен съд.”
В чл. 9, ал. 1 да се създаде нова т. 3 със следното съдържание: “установяване на нарушения по чл. 19, ал. 2.”
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител Ахмед Юсеин:
В чл. 9, ал. 1 да се създаде нова т. 3 със следното съдържание:
“3. поради явна небрежност при осъществяване професионалните си права и задължения.”
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител Александър Арабаджиев:
В чл. 9, ал. 1 да се създаде нова т. 4 със следната редакция:
“4. отзоваване при несправяне със задълженията му;”
Останалите точки да се преномерират.
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител Панайот Ляков:
В чл. 9, ал. 2 след думата “представител” да се добави “и/или лицата, които имат право да правят предложение за избор”.
Да се създаде нова ал. 3 със следното съдържание:
“(3) Решението за предсрочно прекратяване на мандата на омбудсмана се взема с обикновено мнозинство след изслушване на омбудсмана.”
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител Любен Корнезов:
В чл. 9, ал. 1 да се добави нова т. 6 със следното съдържание:
“6. несправяне със задълженията си и при нарушаване Конституцията и законите на страната или общоприетите морални правила за поведение в обществото.”
В чл. 2, ал. 2 след “т. 2” да се добави числото “6”.
Комисията не приема предложението.
Становище на комисията.
Комисията предлага чл. 9 да се преномерира в чл. 17 със следната редакция:
“Чл. 17. (1) Правомощията на омбудсмана се прекратяват предсрочно…”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: И на заместник-омбудсмана?
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: Да, господин председател, но нали по принцип приехме и гласувахме, че “заместник-омбудсмана” отпада?
Добре, ще го изчитам така, както е в доклада:
“Чл. 17. (1) Правомощията на омбудсмана и заместник-омбудсмана се прекратяват предсрочно от Народното събрание при:
1. установяване на несъвместимост или неизбираемост;
2. фактическа невъзможност да изпълнява правомощията си повече от шест месеца;
3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание “лишаване от свобода”;
4. оставка;
5. смърт.
(2) Решението за предсрочно прекратяване на правомощията на омбудсмана или на заместник-омбудсмана по ал. 1, т. 1 и 2 се приема от Народното събрание по искане най-малко на 1/5 от народните представители, а основанията по ал. 1, точки 3, 4 и 5 се обявяват от председателя на Народното събрание пред Народното събрание.
(3) Омбудсманът и заместник-омбудсманът имат право да бъдат изслушвани от Народното събрание в случаите по ал. 1, точки 1, 2 и 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате думата по този член.
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Добре, пада “заместник-омбудсмана”. Така е гласувано, но дали трябваше да отпадне? Така сме го изградили и не знаем какво ще стане по-нататък?…
Добре, засега отпада.
По предложението на комисията:
“Правомощията на омбудсмана се прекратяват при:
1. …
2. …
3. с влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание “лишаване от свобода”;”
Ами, ако е осъден на друго и то за умишлено престъпление, но не на”лишаване от свобода”? Примерно, поправителен труд или задължително заселване? Има и други видове наказания в Наказателния кодекс. Може ли този човек – омбудсманът, да остане с една присъда за извършено престъпление, осъден от съд, когато той е омбудсман? Разбирате ли? Даже той може да е извършил престъпление и във връзка с дейността си като омбудсман. И да остане и ние да не можем да прекратим предсрочно пълномощията му?!
Въобще т. 3 трябва да бъде: “с влязла в сила присъда”. Или поне да е за умишлено престъпление, защото по непредпазливост всеки може да сгреши, примерно когато шофира.
Виждам, че и други колеги, както и аз, са направили предложение да се даде възможност на Народното събрание за една преценка за предсрочно прекратяване правомощията на омбудсмана, примерно при несправяне със задълженията му. При очевидно несправяне. Може този омбудсман с месеци да не ходи на работа или с месеци, с години да не отговаря на жалби и петиции на гражданите. Тогава имаме явно несправяне. Междупрочем, сега имаме проблеми в тази насока със съдебната система.
Освен това съм предложил: “при нарушаване на Конституцията и законите на страната или общоприетите морални правила за поведение в обществото”. Имал съм предвид следното. Разбира се, когато ние го избираме тук, той може би действително ще притежава високи нравствени качества и т.н. Но никой не знае какво ще стане след това. Не дай си, Боже, да започне да злоупотребява с алкохол или да стане наркоман. Така е, можем ли да го държим на този пост?
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Пълно е с такива съдии и прокурори в България.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, не може, следователно трябва да намерим юридически начин тук да се запише възможност за едно прекратяване. Върви пиян и залян, извинявайте за неакадемичния израз, но е така, а ние да кажем: “Не можем, няма да го пипаме!”. Трябва да се освободим от такъв човек. Той бие по престижа на институцията. Дано да не се налага, но трябва това да се регламентира в закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
За реплика има думата господин Милчев.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: Господин Корнезов е прав. Може би наистина т. 3 трябва да стане: “с влизане в сила на присъда”, да не се уточнява точно каква е, с наложено наказание “лишаване от свобода”.
Но някои от доводите всъщност бяха дълго обсъждани в комисията. И затова се прие много фино да се прецизират всички условия при освобождаване на омбудсмана, защото нали ние искаме да изберем омбудсман, който да е независим, да не влагаме субективизъм при неговото махане? Така че в това направление исках да насоча вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз напълно подкрепям това, което каза колегата Корнезов. Специално т. 3 трябва да се прередактира, като придобие следния вид: “влизане в сила на присъда за умишлено престъпление”.
Напълно съм съгласен с това – да се добави една нова т. 6 или точка с по-предишна номерация, за да не е след “смърт”, например след т. 3, нова т. 4, като другите се преномерират. В нея да се приеме предложението на господин Корнезов, което той е направил за нова т. 6.
Смятам, че доводите са напълно правилни. Така записани точките, ние бетонираме тази личност, правим още един нов имунитет, срещу който толкова още отсега се борим. Дори сега предстои да се подпише една съвместна декларация между политическите сили за реформа в съдебната власт. И една от точките в нея е да се реформира и този статут, този имунитет, който понякога създава толкова проблеми специално в съдебната власт.
Аз специално съм виждал много представители на тази власт – и прокурори, и съдии, които се явяват в нетрезво състояние. Това в никакъв случай не говори добре за техния авторитет, но точно поради такива законови ограничения за възможността на тях да им се търси някаква отговорност, те продължават да изпълняват своите правомощия. Според мен това нищо не допринася за авторитета на съдебната власт.
Специално за омбудсмана смятам, че трябва да се добави една такава възможност. Ние не бива да бетонираме омбудсмана и след това да се чудим как да извиваме ръцете на закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Милчев.

ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: Бих искал да се съсредоточим много върху един факт. От една страна, казваме, че омбудсманът трябва е независим, да изразява силата на своята институция, че в неговото избиране – ще бъде избиран от парламентарни групи, от парламента, има партийни фактори. От друга страна, ако вкараме един текст, че той нарушава общоприетите морални форми на поведение, какво значи – ако дъвче дъвка на обществено място, тук се събира парламентът и казва: ти нарушаваш общоприетите норми, махаме те, защото не ни отърваш за нещо друго, да кажем имаш гражданска доблест, бориш се както трябва с всички тези неща. Текстът трябва да е много прецизиран, за да бетонираме омбудсмана, за да дадем независимостта на институцията, която ще го издигне на ранга на всички останали омбудсмани в европейските страни. Не трябва омбудсманът да се чувства застрашен във всеки момент, че може оставката му да бъде поискана от 1/5 народни представители поради някакви неустановени общоприети морални правила за поведение в обществото. Ако пък той нарушава Конституцията и законите на страната, има си процедура за това. Ние, народните представители, ли ще се съберем и да кажем, че той нарушава законите на страната?
Аз не съм против да се прецизира текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За дуплика - господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Милчев! Аз съм напълно съгласен, че ние трябва максимално да създадем предпоставки тази институция да има независимостта и да се ползва с авторитета на отговорността, която му е поверена. Но, от друга страна, така записано наистина ние бетонираме тази длъжност – един път избран, този човек може да бъде отзован единствено само ако си подаде оставката, или ако не дай Боже, почине. Иначе другите три състава са напълно имагинерни, според мен.
Смятам, че така записано, господин Корнезов спомена, че този текст е развит и в Конституцията. Така записан този текст: ако той нарушава Конституцията и законите на страната, има явно неморално поведение и не отговаря на общоприетите народни норми, не смятам, че примерът, който давате е удачен като възможност за това Народното събрание да го вземе под внимание. Все пак има някаква граница, която обществото така или иначе е възприело и смятам, че един такъв текст по никакъв начин няма да застраши независимостта на омбудсмана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Юсеин, имате думата.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, излизам на трибуната, за да си оттегля предложението с мотива, че в предишните членове и алинеи беше прието омбудсманът да бъде избран с обикновено мнозинство от Народното събрание. Така че това мое предложение винаги ще дава повод в Народното събрание да има излишни дебати за небрежност и т.н. Обаче, тъй като приехме, че омбудсманът трябва да има високи морални качества, за да го контролира Народното събрание дали той има тези качества и от време на време да има дебати. В това, което предлага господин Корнезов, има логика, но аз бих се съгласил, ако той е съгласен на следния текст: “несправяне със задълженията си по този закон.” Защото при това гласуване, когато този омбудсман е избран с обикновено мнозинство, ще бъде добре за опозицията, когато изнася доклада, а за мнозинството, което е на власт, няма да бъде добре и лицеприятно. И от време на време може би ще има дебати относно оставката на омбудсмана. Но в този текст, както е предложено в чл. 9, никъде няма връзка между моралните качества, които той трябва да притежава и как могат да бъдат прекратени правомощията му, когато няма засегнато нищо от моралните му качества.
Освен това чл. 9, ал. 1, т. 2 се казва: “фактическа невъзможност да изпълнява правомощията си повече от 90 дни”. Той може да е получил някакъв инсулт, инфаркт и т.н., да е в болница. Трябва ли в такъв случай да го освободим? Получават се неща, на които не можем да дадем отговор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи?
За реплика - господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз разбирам идеята на господин Юсеин – несправяне със задълженията по този закон, но, вижте, животът е толкова многообразен – тази институция на народния защитник няма преки правомощия, няма права. Омбудсманът трябва да влияе чрез своето поведение и авторитета на името си, държанието си в обществото, въобще личността му – нали е така, това е идеята, това е философията. Той може да бъде даже много добър професионалист, да си спазва всички задължения по този закон. Но представете си, че 3-4 пъти го хващат да бракониерства и го пишат из пресата. Или 3-4 пъти го карат да кара пиян колата. Той не върши престъпление, това са административни нарушения. Не дай Боже с някакви други скандали с някакви снимки и т.н. Да, това не е нарушение по този закон, но, разберете, îáùåñòâåíî íåòúðïèìî å това лице да продължи да изпълнява тези задължения. То просто ще бъде сринато и морално, и човешки в неизпълнение на своите задължения. Затова, според мен, трябва да има една по-обтегаема форма. Защото все пак Народното събрание ще прецени дали да го отзове или не.
Тук господин Милчев каза: дъвчел дъвка. Аз пък не мога да си представя кой ще внесе предложение за предсрочното освобождаване на омбудсмана, защото дъвчел дъвка. А и Народното събрание да гласува за това. Разбирате ли, трябва да бъде много ясно, това ще стане и публично. Не е въпросът за обвинение, въпросът е до рухване моралните устои и влияние на тази институция.
В този смисъл направих репликата към господин Юсеин. Неспазването на задълженията не само по този закон. Това е нещо по-широко. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли дуплика?
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Юсеин оттгегля предложението си.

Преминаваме към гласуване на другите предложения – най-напред предложението на Лютви Местан, Йордан Памуков и Мустафа Зинал.
Моля да гласувате.
Гласували 98 народни представители: за 11, против 64, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате предложението на народните представители Татяна Калканова, Юлияна Дончева и Светослав Спасов.
Гласували 101 народни представители: за 13, против 70, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате предложението на народния представител Панайот Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Гласуваме предложението на народния представител Любен Корнезов.
Моля да гласувате.
Гласували 103 народни представители: за 48, против 44, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
За процедура заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Правя процедурното предложение за прегласуване на текста.
Аз останах с впечатление поне от изказващите се тук народни представители, че поддържат моето предложение.
Абстрахирайте се, че съм го направил аз. Разберете! (Весело оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз даже им казах да го подкрепят, но пак не стана…
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Значи тук да бъде: “Правомощията на омбудсмана се прекратяват предсрочно от Народното събрание” – изброяват се точките, които са записани и се прибавя още една точка, систематичното място, вероятно е т. 4:
“4. несправяне със задълженията си и при нарушаване на Конституцията и законите на страната или общоприетите морални правила за поведение в обществото;”.
Затова правя процедурното предложение за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Прегласуваме този текст и той да влезе в общия текст на становището на комисията.
Моля да гласувате.
Гласували 119 народни представители: за 103, против 13, въздържали се 3.
Предложението се приема. (Оживление.)
Преминаваме към гласуване на текста на комисията с приетото вече допълнение на господин Корнезов. Преди това обаче трябва да коригираме някои неща, които бяха предложени.
По т. 3 имаше предложение: “влизане в сила на присъда за умишлено престъпление”.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ:
“3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание за умишлено престъпление;”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Можем ли това нещо да го приемем като редакционна поправка? (Реплики.)
Имаше предложение: “влязла в сила присъда за умишлено престъпление”.
С тези поправки, моля да гласувате текста на този член.
Гласували 103 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 3.
Този член е приет.
Обявявам 30 мин. почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
Давам думата на председателя на Парламентарния съюз на Обединените демократични сили госпожа Надежда Михайлова от името на парламентарна група.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Правителството на Симеон Сакскобургготски дойде с обещание за бърза, безпристрастна, компетентна и прозрачна приватизация, която щеше да се извърши до края на 2001 г. Днес обаче приватизация няма. Вместо да е бърза, приватизацията се проточва с месеци или изобщо не се случва. Вместо да е безпристрастна, тя е користна. Вместо да е компетентна, тя е противозаконна и антиконституционна. Вместо да е прозрачна, приватизацията се превръща в задкулисна интрига. Управляващото мнозинство на НДСВ и ДПС излъга българското общество и въвлече в лъжата си народното представителство.
С краха на раздържавяването на “Булгартабак холдинг” катастрофира икономическата политика на правителството на Симеон Сакскобургготски. Още през май 2002 г. Обединените демократични сили предупредиха, че при замисляната порочна приватизация на тютюневия холдинг сделка може да има само в резултат на безпринципни политически пазарлъци, а не като следствие от избор на стратегически инвеститор. На 29 октомври 2002 г. Върховният административен съд обяви процедурата за незаконосъобразна и декласира “Табако кепитъл партнърс”. Отговорът последва след няколко месеца. НДСВ и ДПС приеха скандалните противоконституционни поправки в Закона за приватизацията. Целта беше ясна – правителството да избяга от отговорност, като превърне в съучастник Народното събрание. На 30 октомври 2002 г. Обединените демократични сили посочиха вицепремиера Николай Василев като персонален виновник за провала на приватизацията на “Булгартабак”. Тогава попитахме премиера Симеон Сакскобургготски: “Докога ще прикривате неграмотността на икономическия екип и кой ще поеме отговорността за провала?”. Министър-председателят тогава не пожела да отговори.
Спирането на сделката с политическо решение е признание, че е съществувал скандален сценарий за грабежа на “Булгартабак”. От голямата лъжа е ясно едно, и то е кой загуби. Загуби България заради компрометирането на приватизационния процес. Загуби тютюневият отрасъл, защото не беше преструктуриран. Загуби и Дойче банк, защото беше излъгана и подведена.
Обединените демократични сили призовават управляващото мнозинство да изиска от министър-председателя оставката на вицепремиера Николай Василев. Ако правителството не се раздели със своя провален министър на икономиката, то лидерите на НДСВ и ДПС – господин Симеон Сакскобургготски и господин Ахмед Доган, ще признаят, че са съучастници в опита за грабеж. Днес за цяла България стана ясно, че те носят най-тежката вина за провала на икономическата политика и за компрометирането на приватизационния процес. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на ПСОДС.)
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Да каже нещо за гаража.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Давам думата на господин Станимир Илчев, вероятно от името на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Ще говоря от името на двете парламентарни групи – на НДСВ и ДПС, господин председател.

“Д Е К Л А Р А Ц И Я
на парламентарните групи на НДСВ и ДПС

Предстои вземането на решение от Министерския съвет за прекратяване на процедурата по приватизацията на “Булгартабак”. Това действие произтича от препоръката, която парламентарното мнозинство на НДСВ и ДПС отправи към правителството. Тази сделка можеше и да се осъществи, ако бяха приети императивните условия, поставени от българския парламент в рамките на утвърдената от него Стратегия за приватизацията на тютюневия холдинг, които впоследствие бяха заложени като неотменими конкурсни условия.
В изпълнение на стратегията и на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, правителството прояви последователност в отстояването на тези условия, защото те съответстваха на българския национален интерес и на сигурността на държавата. В последната фаза на преговорите определеният купувач се опита да подмени част от задължителните условия на конкурса. Това направи невъзможно сключването на сделката и най-правилното решение беше прекратяването на процедурата.
Правителството и управляващото мнозинство следва да бъдат подкрепени, а не безпринципно атакувани за това, че защитиха националния интерес и принципите за ясна, прозрачна и ефективна приватизация – все принципи, декларирани още в началото на нашия мандат, които не ни позволяват да я осъществяваме на всяка цена. Това не означава отказ от приватизация. Тъкмо обратното. Приватизацията е и ще продължава да бъде неотменим икономически приоритет на правителството и управляващото мнозинство.
Прекратяването на една процедура от съображения за защита на националния интерес е за предпочитане пред начините, по които се осъществи приватизацията на “Балкан”, на “Кремиковци”, на “Химко” и на РМД-тата от предишното правителство. (Шум в блока на ПСОДС.) Наша цел си остава привличането на стратегически инвеститори, които ще развиват българската икономика, превръщайки я в конкурентоспособна на европейския пазар, а не приватизация, която да пълни лични и партийни каси.
В заключение, въпреки сложната природа на тази сделка, поради което предишни правителства или не се осмеляваха, или се проваляха в опитите си да я осъществят…
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Нали ви казахме да спрете приватизацията, ние ще я направим.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: … ние заявяваме ясна политическа воля да продължим приватизацията на “Булгартабак” и настояваме правителството незабавно да обяви нова процедура с условия, които отново ще гарантират развитието на отрасъла и българския национален интерес.” (Ръкопляскания от блока на НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Това беше декларация от името на НДСВ и ДПС.
Не виждам други желаещи от другите парламентарни групи, което ми дава основание да се върнем към Закона за омбудсмана.
Искам да поканя господин Кирил Милчев да продължи с второто четене на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: Има предложение на народните представители Екатерина Михайлова и Димитър Абаджиев – да се създаде нов чл. 9а със следното съдържание:
“Чл. 9а. (1) Гражданският защитник може да бъде освободен предсрочно поради несправяне със задълженията му по предложение на някои от органите или лицата, които имат право да правят предложение за избор.
(2) Решението за отзоваване се взема с обикновено мнозинство еднократно, с тайно гласуване след изслушване на гражданския защитник. Времето за изслушване не може да бъде ограничавано.”
Комисията не приема предложението.
Има предложение на народния представител Александър Арабаджиев – да се създаде нов чл. 9а със следното съдържание:
“Чл. 9а. (1) Омбудсманът може да бъде отзован поради несправяне със задълженията му по предложение на някои от органите или лицата, които имат право да правят предложение за избор.
(2) Решението за отзоваване се взема с тайно гласуване след изслушване на омбудсмана (гражданския защитник).”
Комисията не приема предложението.
Има предложение на народния представител Александър Арабаджиев – да се създаде нов чл. 9б със следното съдържание:
“Чл. 9б. При осъществяване на функциите си омбудсманът се подчинява само на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна, и се ръководи от личната си съвест и морал.”
Комисията приема по принцип предложението и го отнася към систематичното му място.
Има предложение на народния представител Александър Арабаджиев да се създаде нов чл. 9в със следното съдържание:
“Чл. 9в. В своята дейност омбудсманът се ръководи от следните принципи:
а) оценка по вътрешно убеждение дали институциите, осъществяващи публична власт, и органите и лицата, които предоставят обществени услуги, работят в съответствие с изискванията за справедливо и добро управление;
б) определяне на мерките за въздействие в съответствие с принципите на правовата държава и справедливостта;
в) партийно-политическа и институционална независимост.”
Комисията не приема предложението.
И последно предложение на народния представител Александър Арабаджиев – да се създаде нов чл. 9г със следното съдържание:
“Чл. 9г. Омбудсманът се ползва с имунитета на народен представител.”
Комисията не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Милчев.
По предложенията за нов чл. 9а – след като не виждам пледоарии в тяхна защита, подлагам ги на гласуване по реда на постъпването им.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Екатерина Михайлова и Димитър Абаджиев да се създаде нов чл. 9а с две алинеи.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 8, против 75, въздържали се 10.
Предложението за нов чл. 9а не се приема.
Предложение на народния представител Александър Арабаджив да се създаде нов чл. 9а с две алинеи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Арабаджиев.
Гласували 96 народни представители: за 19, против 74, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Александър Арабаджиев да се създаде нов чл. 9б с една-единствена алинея.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 11, против 68, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Александър Арабаджиев да се създаде нов чл. 9в с три подточки – “а”, “б” и “в”.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 31, против 75, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Има предложение за нов чл. 9г на същия народен представител – господин Александър Арабаджиев.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 32, против 67, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Господин Корнезов, заповядайте за процедура.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Правя процедурно предложение за прегласуване, тъй като нямам друга възможност. Господин Арабаджиев го няма днес в залата, мисля, че е командировка извън страната.
Един важен въпрос без разисквания го отхвърляме. Господин Арабаджиев предлага, а и в редица законопроекти, които бяха обобщени, се даваше един статут на омбудсмана. Защото, ако омбудсманът иска да си върши действително работата, той ще влиза в конфликт с централни органи, с органи на полицията, с министри, с органи на властта, за да защити гражданина. Разбирате ли?
Предложението е омбудсманът да има имунитет, тоест да не може да бъде задържан. Български нрави, балкански нрави има тук. Обикновеният полицай по една или друга причина може да хване омбудсмана и да го вкара в ареста, където да стои 24 часа или 48 часа. Това, разбира се, ще стане публично достояние още веднага. Той ще бъде злепоставен – може би и несправедливо – поради своята дейност.
Така че не е елементарен въпросът за статута на омбудсмана и евентуално за неговия имунитет. Разбира се, неговият имунитет трябва да не бъде абсолютен, защото той може да извърши престъпление и Народното събрание трябва да му свали имунитета, той да бъде съден, когато извърши престъпление. Но не може всеки един да го хване и да го тикне в ареста и там да стои. Разбирате ли? В това е проблемът. Защото някога може да се наложи да се конфронтира и с прокуратурата, ако примерно се нарушават правата на гражданина. И прокурорът – хоп, ще го тикне в ареста с едно постановление.
Затова предлагам чл. 9г да бъде прегласуван. Или нека да го прескочим и да погледнем, да пообмислим този проблем със статута, респективно с имунитета на омбудсмана - проблемът за имунитета въобще е един голям проблем, както за народни представители, така и за магистрати и т.н. - а не с лека ръка да кажем: давайте, всички сме равни. Равни, равни, то е така, ама когато вършиш една дейност, трябва да си гарантиран, че ще можеш да я свършиш. Иначе омбудсманът ще стои и няма да си създава никакви главоболия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря, господин Корнезов. Ще подложа на прегласуване новия чл. 9г, който, разбира се, при неприемането на останалите членове не може да остане чл. 9г, а трябва да бъде чл. 9а, след като тук сме отхвърлили всички останали букви на новия чл. 9.
Подлагам на прегласуване текста на чл. 9г.
Гласували 95 народни представители: за 74, против 16, въздържали се 5.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: По чл. 10 има предложение на народните представители Лютви Местан, Йордан Памуков и Мустафа Зинал:
"Член 10 да се преномерира в чл. 11 и наименова "Избор на нов омбудсман".
Комисията не приема предложението.
Комисията предлага чл. 10 да се преномерира в чл. 18 със следната редакция:
"Чл. 18. (1) В случаите на предсрочно прекратяване на мандата на омбудсмана нов омбудсман се избира в срок от един месец от влизането в сила на решението за прекратяване по чл. 17, ал. 1, точки 1 или 2 или от обявяването по чл. 17, ал. 1, точки 3, 4 или 5.
(2) В случаите на предсрочно прекратяване правомощията на омбудсмана, заместник-омбудсманът встъпва в неговата длъжност до избирането на нов омбудсман."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Милчев.
Първо подлагам на гласуване предложението на народните представители Лютви Местан, Йордан Памуков и Мустафа Зинал.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 26, против 40, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Господин Корнезов, заповядайте за процедура.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Преценете, господин председателю, дали да има прегласуване или не, но в чл. 17, който приехме преди почивката, приехме и една нова точка, тоест беше прието моето предложение за още едно основание за предсрочно прекратяване на пълномощията на омбудсмана. Разбира се, това би трябвало да намери отражение в чл. 18 – в края на изречението да се добави "или 6" и текстът да стане: "по чл. 17, ал. 1, точки 3, 4, 5 или 6".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Това е редакционно предложение, така че ще го подложа на гласуване, както току-що го прочете господин Корнезов.
Моля, гласувайте чл. 18 с двете му алинеи и допълнението, направено от господин Корнезов.
Гласували 94 народни представители: за 84, против 10, въздържали се няма.
Член 18 се приема.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: По чл. 11 има предложение на народните представители Лютви Местан, Йордан Памуков и Мустафа Зинал:
Текстът на чл. 11, респективно ал. 5 на чл. 12, да се премести в Глава седма със заглавие "Финансиране".
Комисията не приема предложението.
Има предложение на народните представители Екатерина Михайлова и Димитър Абаджиев ал. 2 на чл. 11 да се измени така:
"(2) Дейността на гражданския защитник и неговата администрация се финансира от държавния бюджет. Гражданският защитник е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити. Не се допуска финансиране на гражданския защитник от анонимни източници."
В ал. 3 думите "за дейността си" да отпаднат.
Комисията приема по принцип предложението и го отнася към систематичното му място.
Предложение на народния представител Александър Арабаджиев:
Алинея 2 и ал. 3 на чл. 11 да отпаднат.
Комисията приема предложението.
Предложение на народния представител Любен Корнезов:
Алинея 2 и ал. 3 на чл. 11 да отпаднат.
Комисията приема предложението.
Комисията предлага чл. 11 да се преномерира в чл. 19 със следната редакция:
"Чл. 19. (1) Омбудсманът получава месечно възнаграждение, равно на три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, съобразно данни на Националния статистически институт.
(2) Възнаграждението на заместник-омбудсмана е 80 на сто от възнаграждението на омбудсмана.
(3) Омбудсманът и заместник-омбудсманът могат да получават друго възнаграждение само за преподавателска дейност или публикации."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Господин Корнезов, ще защитите ли предложението си? Заповядайте.

ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (ÊÁ): Благодаря Ви, господин председателю. Няма да защитя предложението си. Всъщност то е прието, но текстът е завъртян с друго съдържание.
Искам да обърна внимание на ал. 3, тя е практически важна. Господин Юсеин постави този въпрос, но в по-предните текстове. Проблемът касае възнаграждението на омбудсмана. Какво възнаграждение може да има омбудсманът, освен това, което получава като омбудсман? Може ли да получава други възнаграждения? Текстът, който ни се предлага, казва, че освен заплатата, която получава като омбудсман, може да получава възнаграждения за преподавателска дейност и публикации. Колеги, може да не са само публикации. Ами ако е художник и рисува картини, може ли да ги продава? Да! Може да е изпълнител, да е музикант. Може ли да изпълнява? Може. Това не е публикация. Но защо ще ограничаваме само до пуликация?
Аз предлагам друг текст. За мен омбудсманът трябва да получава само възнаграждението си като омбудсман. Това е трудовото му правоотношение. Но той може да влиза в гражданско правоотношение, като публикува книги от областта на науката, литературата или други произведения на изкуството. Ние не можем да го ограничим човека пет години да не твори. И да не иска, ако той действително е творец, ще твори. Затова е може би по-добре да кажем, че омбудсманът и заместник-омбудсманът не могат да получават друго възнаграждение по трудово правоотношение. Това значи, че не можеш да имаш друг трудов договор. Мисля, че това е най-разумното. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Господин Корнезов, без да влизам в дебат, ако ми разрешите тази забележка от председателското място, тези разсъждения ме карат да си мисля, че ако омбудсманът иска да музицира и прави това в нашия квартален ресторант, го прави също зависим.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Кой е кварталният Ви ресторант, господин Агов?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Нека да си изберем един, назовете който искате. Просто се замислям дали това е публикация на музика или изпълнение на музика. Позволете ми това волно разсъждение от председателското място.
Господин Дончев, заповядайте за процедура.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (ÍÄÑÂ): Прощавайте, господин председател, че се намесвам в този интересен разговор.
Уважаеми колеги, уважаеми господин председател! Аз съм озадачен, че при разглеждането на този изключително важен закон, който предизвика толкова голям обществен интерес, именно сред преставителите на опозоцията има само по пет – шест души в залата. За мен това е изключително учудващо. Както и отсъствието, с което блести новата парламентарна група НИЕ, която най-много държеше за присъствие в залата. Както виждаме, няма нито един неин представител. Аз смятам, че ние трябва да дадем възможност и на тази парламентарна група да участва в разискванията по закона, поради което правя искане за поименна проверка.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÀÑÅÍ ÀÃÎÂ: Áëàãîäàðÿ Âè, ãîñïîäèí Äîí÷åâ. ×åñòíî êàçàíî, îñâîáîæäàâàòå ìå îò ÷àñò îò ïðèòåñíåíèÿòà ìè äà èçâúðøâàì ãëàñóâàíèÿ ñ 80 ÷îâåêà. Îò äðóãà ñòðàíà, èñêàì äà îòáåëåæà, ÷å, ïîãëåäíàòî â ñúîòíîøåíèå íà ãðóïè, îáùî âçåòî îòñúñòâèåòî â çàëàòà å ïîâñåìåñòíî. Òàêà ÷å ùå íàïðàâÿ ïîèìåííà ïðîâåðêà. (Ïðåäñåäàòåëÿò Àñåí Àãîâ ïðàâè ïîèìåííà ïðîâåðêà íà êâîðóìà.)
В залата присъстват 156 народни представители.
Продължаваме нашата работа.
Подлагам на гласуване, първо, предложението на народните представители Лютви Местан, Йордан Памуков и Мустафа Зинал, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 9, против 85, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Предложението на народните представители Екатерина Михайлова и Димитър Абаджиев е подкрепено по принцип от комисията и го отнася към систематичното му място.
Предложението на народния представител Александър Арабаджиев е подкрепено от комисията.
Комисията приема и предложението на народния представител Любен Корнезов.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за чл. 11, който става чл. 19, като тук се добавя редакацията, направена от господин Корнезов. Господин Корнезов я формулира и аз няма да я повтарям. Редакцията е записана от докладчика, тоест íå могат да получават друго възнаграждение по трудово правоотношение.
При това положение подлагам на гласуване чл. 11, който става чл. 19, с направената редакционна поправка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласували 99 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: Има предложение от народните представители Лютви Местан, Йордан Памуков и Мустафа Зинал – да се обособи нова Глава трета с наименование "Структура" и да се създаде нов чл. 12 със заглавие "Надведомственост" и следното съдържание:
"Чл. 12. Обмудсманът е централен надведомствен държавен орган с обща компетентност."
Комисията не приема това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по предложението за създаване на нов чл. 12? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за създаване на нов чл. 12, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 6, против 72, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: По отношение на чл. 12 има едно предложение от народния представител Любен Корнезов – чл. 12 да отпадне.
Комисията се взря много внимателно и анализира отвсякъде направеното предложение и го приема.
Има предложение от народните представители Екатерина Михайлова и Димитър Абаджиев – чл. 12, ал. 1 да се измени така:
"Чл. 12. (1) Гражданският защитник има трима заместници, на които може да възлага изпълнението на функциите си и които го…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Извинете, господин Милчев, но преди да докладвате до края, сега забелязвам, че тук отново с тези текстове се урежда статутът на заместниците. При положение, че ние отложихме един текст, който първоначално ще даде генерално неговата позиция, а след това да се разписват функциите ми се струва, че е много удачно тук да бъде отложено това. Какво да приемем? Това е един текст, който е списан по стария вариант, който вече сме гласували.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: Комисията предлага чл. 12 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, но е много възможно на негово място да трябва да се създаде нов член, който да разпише статута. Мисля, че е по-добре да отложим гласуването на чл. 12 и той да бъде изпълнен с ново съдържание.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: Добре. Резонно е наистина, тъй като се взе решение да остане за уточняване за заместниците, да отложим гласуването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Отлагаме гласуването на чл. 12, тъй като е в логическа връзка с отложеното гласуване на предходен член.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за отлагане гласуването на чл. 12.
Гласували 100 народни представители: за 96, против 3, въздържал се 1.
Процедурното предложение се приема.
Моля, докладвайте чл. 13.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: Има предложение от народните представители Любен Корнезов; Екатерина Михайлова и Димитър Абаджиев чл. 13 да отпадне.
Комисията приема предложението.
Има предложение на народния представител Панайот Ляков в чл. 13 думата “секретар” да се замени със “Секретариат”.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Ляков го оттегля.
ÄÎÊËÀÄ×ÈÊ ÊÈÐÈË ÌÈË×ÅÂ: Èìà ïðåäëîæåíèå íà íàðîäíèòå ïðåäñòàâèòåëè Ëþòâè Ìåñòàí, Éîðäàí Ïàìóêîâ è Ìóñòàôà Çèíàë ÷ë. 13 äà ñå ïðåíîìåðèðà â ÷ë. 14 ñ íàèìåíîâàíèå “Ñåêðåòàð”. Ñëåä äóìèòå “þðèäè÷åñêèòå ëèöà” äà ñå äîáàâÿò äóìèòå “è ãðàæäàíèòå”.
Êîìèñèÿòà íå ïðèåìà ïðåäëîæåíèåòî.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÊÀÌÅËÈß ÊÀÑÀÁÎÂÀ: Èçêàçâàíèÿ ïî ÷ë. 13 èìà ëè? Íÿìà.
Ìîëÿ, ãëàñóâàéòå ïðåäëîæåíèåòî çà îòïàäàíå íà ÷ë. 13, êîåòî ñå ïîäêðåïÿ îò êîìèñèÿòà.
Ãëàñóâàëè 89 íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè: çà 88, ïðîòèâ 1, âúçäúðæàëè ñå íÿìà.
Òåêñòúò îòïàäà.
ÄÎÊËÀÄ×ÈÊ ÊÈÐÈË ÌÈË×ÅÂ: Èìà ïðåäëîæåíèå íà íàðîäíèÿ ïðåäñòàâèòåë Ëþáåí Êîðíåçîâ ÷ë. 14 äà îòïàäíå.
Êîìèñèÿòà ïðèåìà ïðåäëîæåíèåòî.
Èìà ïðåäëîæåíèå íà íàðîäíèòå ïðåäñòàâèòåëè Ëþòâè Ìåñòàí, Éîðäàí Ïàìóêîâ è Ìóñòàôà Çèíàë ÷ë. 14 äà ñå ïðåíîìåðèðà â ÷ë. 15 ñ íàèìåíîâàíèå “Ñúòðóäíèöè”.
Òåêñòúò íà ÷ë. 14 äà ñå îáîñîáè â àë. 1 è äà ñå ñúçäàäå íîâà àë. 2 ñúñ ñëåäíîòî ñúäúðæàíèå: “Áðîÿò è äëúæíîñòèòå íà ñúòðóäíèöèòå ñå îïðåäåëÿò â Ïðàâèëíèêà çà îðãàíèçàöèÿòà è äåéíîñòòà íà èíñòèòóöèÿòà îìáóäñìàí.”
Êîìèñèÿòà íå ïðèåìà ïðåäëîæåíèåòî.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÊÀÌÅËÈß ÊÀÑÀÁÎÂÀ: Èçêàçâàíèÿ ïî ÷ë. 14 èìà ëè? Íÿìà.
Ìîëÿ, ãëàñóâàéòå ïðåäëîæåíèåòî çà îòïàäàíå íà ÷ë. 14, êîåòî å ïîäêðåïåíî îò êîìèñèÿòà.
Ãëàñóâàëè 77 íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè: çà 77, ïðîòèâ è âúçäúðæàëè ñå íÿìà.
Òåêñòúò îòïàäà.
ÄÎÊËÀÄ×ÈÊ ÊÈÐÈË ÌÈË×ÅÂ: Èìà ïðåäëîæåíèå íà íàðîäíèòå ïðåäñòàâèòåëè Òàòÿíà Êàëêàíîâà, Þëèÿíà Äîí÷åâà è Ñâåòîñëàâ Ñïàñîâ ÷ë. 15, àë. 1 äà äîáèå ñëåäíàòà ðåäàêöèÿ: “Ïðè âñòúïâàíå â äëúæíîñò îìáóäñìàíúò è íåãîâèòå çàìåñòíèöè ïîëàãàò ïðåä Íàðîäíîòî ñúáðàíèå êëåòâà: “Çàêëåâàì ñå â èìåòî íà Ðåïóáëèêà Áúëãàðèÿ äà ñïàçâàì Êîíñòèòóöèÿòà è çàêîíèòå íà ñòðàíàòà è âúâ âñè÷êèòå ñè äåéñòâèÿ äà ñå ðúêîâîäÿ îò èíòåðåñèòå íà íàðîäà. Çàêëåõ ñå!”
Êîìèñèÿòà íå ïðèåìà ïðåäëîæåíèåòî.
Èìà ïðåäëîæåíèå íà íàðîäíèÿ ïðåäñòàâèòåë Ïàíàéîò Ëÿêîâ…
ÏÀÍÀÉÎÒ ËßÊΠ(ÏÑÎÄÑ, îò ìÿñòî): Îòòåãëÿì ãî.
ÄÎÊËÀÄ×ÈÊ ÊÈÐÈË ÌÈË×ÅÂ: Ãîñïîäèí Ëÿêîâ îòòåãëÿ ïðåäëîæåíèåòî ñè.
Êîìèñèÿòà ïðåäëàãà ÷ë. 15 äà îòïàäíå.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÊÀÌÅËÈß ÊÀÑÀÁÎÂÀ: Èçêàçâàíèÿ ïî ÷ë. 15 èìà ëè? Íÿìà.
Ìîëÿ, ãëàñóâàéòå ïðåäëîæåíèåòî íà êîìèñèÿòà çà îòïàäàíå íà ÷ë. 15.
Ãëàñóâàëè 81 íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè: çà 73, ïðîòèâ 8, âúçäúðæàëè ñå íÿìà.
Òåêñòúò îòïàäà.
ÄÎÊËÀÄ×ÈÊ ÊÈÐÈË ÌÈË×ÅÂ: Èìà ïðåäëîæåíèå íà íàðîäíèòå ïðåäñòàâèòåëè Òàòÿíà Êàëêàíîâà, Þëèÿíà Äîí÷åâà è Ñâåòîñëàâ Ñïàñîâ â ÷ë. 16 ñëåä äóìàòà “ñòàíîâèùà” äà ñå äîáàâè “âúâ âðúçêà ñ äåéíîñòòà ìó”.
Êîìèñèÿòà íå ïðèåìà ïðåäëîæåíèåòî.
Èìà ïðåäëîæåíèå íà íàðîäíèÿ ïðåäñòàâèòåë Àëåêñàíäúð Àðàáàäæèåâ ÷ë. 16 äà îòïàäíå.
Êîìèñèÿòà ïðèåìà ïðåäëîæåíèåòî.
Èìà ïðåäëîæåíèå íà íàðîäíèòå ïðåäñòàâèòåëè Ëþòâè Ìåñòàí, Éîðäàí Ïàìóêîâ è Ìóñòàôà Çèíàë ÷ë. 16 äà ñå ïðåìåñòè íà ñèñòåìàòè÷íîòî ìó ìÿñòî â ãëàâà “Îò÷åòíîñò è îòãîâîðíîñò”.
Êîìèñèÿòà íå ïðèåìà ïðåäëîæåíèåòî.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÊÀÌÅËÈß ÊÀÑÀÁÎÂÀ: Èçêàçâàíèÿ ïî ÷ë. 16 èìà ëè? Íÿìà.
Ìîëÿ, ãëàñóâàéòå ïðåäëîæåíèåòî íà êîìèñèÿòà çà îòïàäàíå íà ÷ë. 16.
Ãëàñóâàëè 69 íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè, çà 68, ïðîòèâ 1, âúçäúðæàëè ñå íÿìà.
Òåêñòúò îòïàäà.
ÄÎÊËÀÄ×ÈÊ ÊÈÐÈË ÌÈË×ÅÂ: Èìà ïðåäëîæåíèå íà íàðîäíèÿ ïðåäñòàâèòåë Àõìåä Þñåèí äà ñå ñúçäàäå íîâ ÷ë. 17 ñúñ ñëåäíîòî ñúäúðæàíèå:
“×ë. 17. Ñåäàëèùåòî íà öåíòðàëíèÿ îáùåñòâåí çàùèòíèê ñå íàìèðà â ãðàä Ñîôèÿ.”
Èìà è ïðåäëîæåíèå çà ñúçäàâàíå íà íîâ ÷ë. 18:
“Чл. 18. (1) Общински съвети могат да избират местни обществени защитници по общини с решение на общинския съвет.
(2) Çà îáùèíñêè îáùåñòâåí çàùèòíèê ñå èçáèðà ãðàæäàíèí íà îáùèíàòà ñ âèñîêè ïðîôåñèîíàëíè, íðàâñòâåíè è ìîðàëíè êà÷åñòâà.
(3) Èçáîð íà îáùèíñêè îáùåñòâåí çàùèòíèê:
1. ïðåäëîæåíèåòî çà îáùèíñêè çàñòúïíèê ñå ïðàâè îò îáùèíñêè ñúâåòíèê èëè ãðóïà îáùèíñêè ñúâåòíèöè;
2. çà èçáðàí ñå ñ÷èòà êàíäèäàò, ïîëó÷èë äâå òðåòè îò ãëàñîâåòå íà îáùèíñêèòå ñúâåòíèöè;
3. îáùèíñêè çàñòúïíèöè ñå èçáèðàò çà ñðîê îò 5 ãîäèíè;
4. èçáðàíèÿò îáùèíñêè çàñòúïíèê ïîëàãà êëåòâà íà çàñåäàíèå íà îáùèíñêè ñúâåò ïî òåêñò, äàäåí â ÷ë. 15, àë. 1 îò íàñòîÿùèÿ çàêîí.
(4) Îáùèíñêèÿò îáùåñòâåí çàùèòíèê ïîëó÷àâà âúçíàãðàæäåíèå, ðàâíî íà 80 íà ñòî îò âúçíàãðàæäåíèåòî íà êìåòà íà îáùèíàòà.
(5) Ðàçõîäèòå âúâ âðúçêà ñ äåéíîñòòà íà îáùèíñêèÿ îáùåñòâåí çàùèòíèê ñå îïðåäåëÿò îò îáùèíñêèÿ áþäæåò.
(6) Îáùèíñêèÿò îáùåñòâåí çàùèòíèê èìà ïðàâî:
1. äà èçèñêâà èíôîðìàöèÿ îò îðãàíèòå íà äúðæàâíàòà è îáùèíñêà âëàñò íà òåðèòîðèÿòà íà îáùèíàòà îòíîñíî íåéíèòå äåéñòâèÿ, çàñÿãàùè ïðàâàòà íà ãðàæäàíèòå;
2. ðàçãëåæäà îïëàêâàíèÿ è ñèãíàëè ñðåùó îðãàíè è ëèöà íà òåðèòîðèÿòà íà îáùèíàòà, îñúùåñòâÿâàùè ïóáëè÷íà âëàñò, êîèòî íàêúðíÿâàò ïðàâàòà è ñâîáîäèòå íà ãðàæäàíèòå;
3. îáùèíñêèÿò îáùåñòâåí çàùèòíèê èìà êîìïåòåíöèèòå ïî ÷ë.17, ал. 1, 2 и 3, освен по ал. 1, т. 5 и ал. 3, т. 4 от този закон.
(7) Общинският обществен защитник ежегодно изнася доклад за своята дейност пред общинския съвет, съдържащ информация по чл. 17, ал. 3, т. 4 от настоящия закон.
(8) По искане на общинския съвет или по своя инициатива изготвя доклад по отделни случаи на територията на общината.
(9) Правомощията на общинския обществен защитник се прекратяват и се освобождава от длъжност на сесия на общинския съвет по искане на общински съветник или група съветници по смисъла на чл. 9, ал. 1 от този закон.”
Комисията не приема предложението.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÊÀÌÅËÈß ÊÀÑÀÁÎÂÀ: Çàïîâÿäàéòå, ãîñïîäèí Þñåèí, äà ìîòèâèðàòå ñâîåòî ïðåäëîæåíèå.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, моята мотивировка относно предложението ми за чл. 17. Разгледах западноевропейското законодателство относно омбудсманите и техните закони в страните, където има такъв орган. Навсякъде е посочено къде е седалището на този орган. Затова идеята ми беше такава за чл. 17.
Що се отнася за чл. 18, вижте какво противоречие се получава сега. Сега действащите местни омбудсмани, както ги приехме, имаме в три-четири града в страната – в София, в Копривщица, в Севлиево, ако ги поканим тук или в комисията, те ще кажат дали ги устройва това, което сме приели в чл. 9, алинеи 1, 2 и 3 или това цялостно разписание, което е дадено в чл. 18. Защото в чл. 9, който приехме, този омбудсман въобще не става ясно какви са правомощията му, кога ще се отчита, как ще бъде избран, с колко гласа, каква ще му бъде заплатата, за колко време ще бъде избран. Няма отговор на тези въпроси.
Сега поради финансови и икономически проблеми приемаме такъв Закон за омбудсмана, който е бих казал малко по-редуциран. Но в бъдеще предполагам, че общинските съвети ще могат, и аз в своето предложение казвам “могат”, не казвам задължително да изберат. Щом бюджетът на общината разрешава да се избере такъв орган на територията на дадена община, следователно общинските съветници могат да направят предложение и да приемат такъв действащ орган.
Освен това не е даден отговор на следния въпрос. Този действащ орган на територията на общината какво ще контролира? Само общинските структури или държавните структури? Имаме “Електроснабдяване”, пощи и т.н. Когато имаме жалби в местния омбудсман от граждани относно дейността на подведомствените на отделните министерства служби на територията на общината това, което сме гласували, местният омбудсман може да каже: “Това не е моя работа. Това е работа на централния омбудсман.”
Това разписание, което съм написал, може и да има недостатъци. Може би трябваше да бъде прието при гласуването на чл. 9, ал. 1, 2, 3 и т.н. и да има други алинеи.
Не знам защо тогава комисията е счела за необходимо да бъде отхвърлено това предложение и то да не бъде прието.
Сега не знам в момента по какви правила и по каква логика и кой ще оправдае възнаграждението на общинските, местни омбудсмани, които получават някакво възнаграждение. Те сигурно получават това, което им гласуват съветниците от общинския съвет. Но ако ние регламентираме, че ще бъде 70 или 80 на сто от заплатата на кмета на общината, то тогава този омбудсман няма да зависи нито от съветниците, нито от местния кмет на общината. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Юсеин.
Заповядайте за реплика, господин Милчев.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: Господин Юсеин, Вие сте прав, дали сте много добри указания за работата на местните омбудсмани. Те може би ще бъдат използвани там, където местните общински съвети решат да имат местен омбудсман. Но ние гласувахме, ако си спомняте, този чл. 9, решаващ въпроса за това общинският съвет да избира местен омбудсман, да отпадне от нашия закон. Нашият закон да се занимае само с институцията на централния омбудсман. Да не се месим, а да дадем възможност на общините, където искат, да има местни омбудсмани по процедура, която си избере местният общински съвет. Аз се надявам, че много от тях ще използват тази процедура, която Вие им предлагате.
Но ние вече гласувахме да няма местен омбудсман.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Ако това противоречи на приетите досега текстове, то не подлежи на гласуване.
За дуплика има думата господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз просто вече не знам кое остана, кое отпадна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: И аз.
АХМЕД ЮСЕН: Уважаема госпожо председател, аз искам да направя дуплика на господин Милчев.
Господин Милчев, кметовете на общините всяка година се одитират от Сметната палата. Как тези хора ще оправдаят тези
средства за заплата на сътрудници на местния омбудсман, когато в централния закон, в главния закон за омбудсмана в страната нищо въобще не касае тези хора? Дадена община, местните общински съветници самоцелно са решили или по някаква програма да си изберат местен омбудсман?!
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: Ами, гласувахме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За изказване има думата господин Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Това е не толкова изказване, уважаема госпожо председател. Ние ограничихме философията на този законопроект до централния омбудсман. Всичкото това, господин Юсеин, са спомени от друга философия на друг закон. Тук операта, която се свири, е различна. Не трябва да се приема това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Аз чудесно разбирам това, но доколкото, ако то въобще противоречи на същността, не подлежи на гласуване. Защото ако сме гласували текстове, които изключват тази възможност, то е безсмислено да се гласува. И аз мисля точно така да постъпя.
Моля, докладвайте следващата глава трета.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
“Глава трета – Правомощия”.
Предложение на народния представител Панайот Ляков: глава трета да придобие следното наименование: “Правомощие и независимост”.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Оттегляте, благодаря.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: Има предложение на народните представители Лютви Местан, Йордан Памуков и Мустафа Зинал: глава трета да се преномерира в глава четвърта.
Комисията не приема предложението.
Становище на комисията. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава трета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Милчев.
Има ли изказвания по наименованието на глава трета от законопроекта? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на Лютви Местан и група народни представители, което не е подкрепено от комисията, за преномериране на главата.
Гласували 70 народни представители: за 5, против 59, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на вносителя за наименованието на глава трета, подкрепено от комисията.
Гласували 72 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 4.
Наименованието се приема.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: По чл. 17 има предложение на народния представител Любен Корнезов: в чл. 17, ал. 1, т. 1 след думата "жалби” да се добавят думите “петиции и предложения”, а думата “сигнали” да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Александър Арабаджиев: в чл. 17, ал. 1, т. 2 накрая да се добавят думите: “за отстраняване на последиците от накърняването на определени права и свободи, както и за отстраняване на причините, довели до това”.
Член 17, ал. 1, т. 4 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Татяна Калканова, Юлияна Дончева и Светослав Спасов чл. 17, ал. 1, т. 1 да добие следната редакция:
“1. приема и разглежда жалби и сигнали на гражданите и на лица без гражданство за нарушени от публичните власти права и свободи”.
Член 17, ал. 1, т. 5 да отпадне.
Член 17, ал. 3, т. 1 да придобие следната редакция:
“1. Омбудсманът е длъжен да се произнесе с мотивирано становище по дадената жалба или сигнал в едномесечен срок и да съобщи становището в тридневен срок от постановяването му на жалбоподателя и на лицето, подало сигнала.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Панайот Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС, от място): Ще оттегля някои от предложенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, оттегляте някои от тях.

ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: Предложение на народния представител Ахмед Юсеин – в чл. 17, ал. 1, т. 1 след израза "държавната администрация" да се добави "Въоръжените сили".
Към ал. 3 да се добави нова т. 6 със следното съдържание:
"6. по искане на президента на Република България и министър-председателя или по своя инициатива да изготвя доклади по отделни случаи."
Точка 6 да стане т. 7.
Комисията не приема предложението.
Предложение на народните представители Екатерина Михайлова и Димитър Абаджиев – чл. 17 да остане с единствена алинея, сегашната ал. 1, като:
а) точка 1 се измени така:
"1. разглежда жалби и сигнали срещу действията и бездействията на централната администрация, администрацията на съдебната власт, органите на местно самоуправление и лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги, които накърняват правата и свободите на физическите лица и правата на юридическите лица или не създават необходимите условия за зачитането на тези права и свободи;"
б) точка 2 да се измени така:
"2. отправя предложения и препоръки до органите и лицата по т. 1 за преустановяване на накърняването на правата, за възстановяване на причинените щети;"
в) в т. 4 да се добави "и за създаване на условия за безпрепятствено и ефикасно осъществяване на правата и свободите;".
Член 17, ал. 2 да се отдели в нов чл. 17а, в който да отпадне думата "права".
Член 17, ал. 3 да се отдели в нов чл. 17б, в който да отпадне думата "задължения" и:
а) точка 1 да се промени така:
“1. да отговори в едномесечен срок дали приема за разглеждане постъпилата жалба или сигнал, без да е необходимо да мотивира отговора си;"
б) в т. 2 да отпаднат думите "органите на";
в) точка 3 да отпадне.
Да се създаде нов чл. 17в, който да уреди съдържанието на годишния доклад:
"Чл. 17в. (1) Годишният доклад на гражданския защитник съдържа:
1. информация за разрешените случаи;
2. информация за случаите, в които намесата му е останала без резултат и причините за това;
3. обща информация за подадените оплаквания и сигнали, по които проверките не са приключили;
4. информация за направените предложения и препоръки, както и за това дали същите са взети предвид;
5. информация за дейността на местните граждански посредници;
6. мнение за степента на зачитане на правата и свободите на гражданите и правата на юридическите лица и неформалните организации;
7. отчет на разходите;
8. резюме.
(2) Пълният текст на доклада остава в административната служба на гражданския защитник на разположение на всички, които се интересуват.
(3) Резюме от годишния доклад се обнародва в "Държавен вестник", заедно с решението на Народното събрание по доклада."
Да се създаде нов чл. 17г със следното съдържание:
"Чл. 17г. Гражданският защитник издава бюлетин за своята дейност.".
Комисията приема по принцип предложението за разделяне на чл. 17.
Предложение на народните представители Лютви Местан, Йордан Памуков и Мустафа Зинал – чл. 17 да се преномерира в чл. 16.
В ал. 1, т. 1 думите "на обществени услуги" се заменят с думите "на дейност в обществен интерес".
В ал. 1, т. 2 думите "отправя предложения и препоръки" се заменят с думите "права и предложения".
В ал. 1 т. 3 да придобие следната редакция:
"3. присъства на заседанията на органите на публичната власт, от чиито актове, действия и бездействия са настъпили неправомерни правни последици."
В ал. 1, т. 4 думата "препоръки" да отпадне.
В ал. 1 т. 5 да отпадне.
Да се създадат нови точки 5, 6, 7, 8, 9,10, 11, 12 и 13 на ал. 1, както следва:
"5. предлага извънсъдебен изход по възникналите спорове;
6. организира и провежда срещи за постигане на споразумение между страните по случая;
7. посредничи между институциите за постигане на съгласие в дейността им;
8. предлага мерки по отстраняване на причините и условията, довели до възникването на неправомерните правни последици;
9. изпраща сигнали до органите на публичната власт, относно нарушения на установения ред на държавно управление;
10. предлага спирането на неправомерни посегателства върху правата и свободите на гражданите, организациите на гражданите и юридическите лица;
11. предлага налагането на мерки на правна принуда в случаи на установени нарушения;
12. встъпва като заинтересована институция в производствата пред Конституционния съд;
13. представя пред средствата за масово осведомяване данни за нарушаване на правата и свободите на гражданите, организациите на гражданите и юридическите лица."
Алинея 2 и ал. 3 да отпаднат.
Да се създаде нова ал. 2 със следното съдържание:
"(2) Омбудсманът упражнява своите правомощия служебно или по жалби и сигнали на граждани, организации и граждани или юридически лица."
Да се създаде нов чл. 17 с наименование "Бюлетин" и следното съдържание:
"17. Омбудсманът издава и бюлетин за резултатите от дейността си на всеки три месеца. Бюлетинът се изпраща безплатно на органите на публичната власт и организациите на гражданите."
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител Любен Корнезов – да се създаде нов чл. 17а със следното съдържание:
"Чл. 17а. (1) Актовете на омбудсмана нямат задължителен характер.
(2) Актовете, мненията и становищата на омбудсмана не подлежат на съдебен и административен контрол."
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител Александър Арабаджиев – да се създаде чл. 17а със следното съдържание:
"Чл. 17а.Омбудсманът може да действа по своя инициатива, когато констатира, че не се създават необходимите условия за защита на правата и свободите на гражданите и юридическите лица."
Комисията приема по принцип предложението с редакция.
Предложение на народния представител Панайот Ляков – да се създаде нов чл. 17а със следното съдържание:
"Чл. 17а. При дейността си омбудсманът се подчинява само на Конституцията, законите, международните договори и споразумения, по които Република България е страна и се ръководи само от своята съвест, морал и принципи на:
1. оценка по вътрешно убеждение дали органите и лицата, осъществяващи публична власт или функция, работят в съответствие с изискванията за справедливо и добро управление;
2. определяне на мерките за въздействие в съответствие с принципите на правовата държава и справедливостта;
3. партийно-политическа и институционална независимост."
Комисията не приема предложението.
Становище на комисията: комисията предлага текстът на чл. 17 да се инкорпорира в членове 20, 21, 22, 23 и 24 със следната редакция:
"Чл. 20. (1) Омбудсманът:
1. приема и разглежда жалби и сигнали за нарушения на права и свободи от държавните и общинските органи и техните администрации, както и от лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги;
2. прави проверки по постъпилите жалби и сигнали;
3. отговаря писмено на лицето, което го е сезирало, в едномесечен срок. Ако случаят изисква по-обстойна проверка, този срок е три месеца;
4. отправя предложения и препоръки за възстановяване на нарушените права и свободи пред съответните органи, техните администрации и лицата по т. 1;
5. прави предложения и препоръки за отстраняване на причините и условията, които създават предпоставки за нарушения на правата и свободите;
6. уведомява органите по чл. 150 от Конституцията, за да бъде сезиран Конституционният съд, ако се прецени, че се налага тълкуване на Конституцията или обявяване на противоконституционност на закона;
7. уведомява органите на прокуратурата, когато има данни за извършено престъпление от общ характер.

(2) Омбудсманът действа и по своя инициатива, когато констатира, че не се създават необходимите условия за защита на правата и свободите на гражданите.
(3) Омбудсманът може да възлага на заместник-омбудсмана някои от своите правомощия.
Чл. 21. (1) Омбудсманът има право:
1. на достъп до органите, техните администрации и лицата по чл. 2, ал. 1, включително и да присъства при обсъждане и вземане на решения от тях;
2. да иска и получава навременна, точна и пълна информация от органите, техните администрации и лицата по чл. 2, ал. 1;
3. да изразява публично мнение и становища, включително в средствата за масово осведомяване.
(2) Омбудсманът няма право да огласява обстоятелства, станали му известни при изпълнение на неговите функции, които са държавна, служебна или търговска тайна или са от личен характер.
Чл. 22. Омбудсманът поддържа публичен регистър на постъпилите писмени и устни жалби и сигнали и тяхното движение.
Чл. 23. (1) Омбудсманът внася до 31 март всяка година ежегоден доклад за своята дейност в Народното събрание.
(2) Докладът съдържа информация за:
1. постъпилите жалби и сигнали, по които проверките са приключили;
2. случаите, когато намесата му е имала резултат;
3. случаите, когато намесата му е останала без резултат и причините за това;
4. направените предложения и препоръки, както и дали са били взети предвид;
5. зачитането на правата на човека и основните свободи и ефективността на действащото законодателство в тази област;
6. отчет на разходите;
7 резюме.
(3) Докладът по ал. 1 е публичен.
(4) По искане на Народното събрание или по своя инициатива омбудсманът изготвя доклади по отделни случаи от неговата практика.
Чл. 24. Омбудсманът издава годишен бюлетин за своята дейност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Милчев.
Заповядайте, господин Ляков, имате думата.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, от предложенията по чл. 17, които сега вече стават членове от 20 до 24, затова ще ги насочвам към новите членове, оставям от всички мои предложения само две. Смятам, че са важни, особено първото.
От описаните функции в чл. 21 няма една от най-важните функции на омбудсмана, а това е функцията му на посредник. В редица случаи омбудсманът, когато е установил някакви нарушения на права или свободи ще играе ролята на посредник между администрацията и съответното лице, и ще се опита да преодолее конфликта така, че да не се стига до негово развитие, изостряне и т.н. Това е една от основните функции, според мен, на омбудсмана и би трябвало да бъде записана. Затова аз съм я дефинирал така: “посредничи между административните органи и засегнатите лица за преодоляване на допуснатите нарушения и примирява позициите им”, като систематичното й място ще бъде между т. 4 и т. 5.
Значи, все едно записваме нова т. 5 и точките в ал. 1 се увеличават от 1 до 8. Това е едното предложение.
И второто предложение е за допълване на вече новия чл. 23, ал. 4, където е казано: “По искане на Народното събрание или по своя инициатива омбудсманът изготвя доклади по отделни случаи от неговата практика”. И тук е хубаво да се знае за какви случаи става дума, за да няма произволен избор на случаи, по едни или други съображения. Според мен такива случаи могат да бъдат само тогава, когато има особено тежки случаи на нарушаване и незачитане на правата на човека и основните свободи, драстични случаи на незачитане. Те трябва да бъдат огласени от омбудсмана и да бъдат предмет на отделен доклад, просто за да служат като пример и да се знае, че еди-къде си, еди-коя си администрация драстично е нарушила човешки права и свободи. Защото така написан текстът има много произволно тълкуване и много широка рамка, в която омбудсманът може да си подбира по какво да прави доклади извън годишния доклад и по какво – не.
Оттеглям предложението си за чл. 17а, т.е. остават само две предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания по чл. 17? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на господин Корнезов, което е направено по чл. 17, ал. 1 и не е подкрепено от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 26, против 55, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението по този текст на Александър Арабаджиев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 24, против 52, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението по този текст на Татяна Калканова, Юлияна Дончева и Светослав Спасов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 14, против 47, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Господин Ляков, поотделно ли да подложа на гласуване Вашите предложения? Добре.
Гласуваме предложението на господин Ляков по чл. 17, ал. 1, т. 3 – да се прибави редакцията, а именно възможността на омбудсмана да осъществява посреднически функции.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 90 народни представители: за 66, против 23, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Гласуваме предложението на господин Ляков по чл. 17, ал. 3, т. 5, която ще добие много систематично място в редакцията: “за особено тежки случаи на нарушаване и незачитане на правата на човека и основните свободи”. Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 19, против 65, въздържали се няма.
Предложението не се приема.


Гласуваме предложението на господин Юсеин, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 35, против 52, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на Лютви Местан, Памуков и Зинал, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 10, против 68, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на господин Корнезов за нов чл. 17а, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 23, против 54, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Господин Ляков, предложението за чл. 17а го оттегляте, нали? Добре.
Гласуваме предложението на комисията за чл. 17, който става чл. 20, 21, 22, 23 и 24 с редакцията, представена от господин Милчев в залата.
Моля да имате предвид приетия текст на господин Ляков, който да намери място в тази редакция.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 84, против 8, въздържали се 3.
Членовете са приети.
Господин Милчев, моля да представите чл. 18.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: По чл. 18 има предложение на народните представители Екатерина Михайлова и Димитър Абаджиев – в чл. 18, ал. 1 думите “правораздавателната дейност на съда и дейността на прокуратурата и следствието” да се заменят с “осъществяването на съдебната власт от съда, прокуратурата и следствието”.
Комисията не приема предложението.
Становището на комисията е чл. 18 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по чл. 18? Няма.
Гласуваме отпадането на чл. 18 по предложение на комисията.
Гласували 72 народни представители: за 51, против 12, въздържали се 9.
Член 18 отпада.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: Народният представител Александър Арабаджиев има предложение за създаването на нов чл. 18а със следното съдържание:
“Чл. 18а. Омбудсманът не разглежда жалби по въпроси, които са предмет на висящи съдебни (и/или административни) процедури.”
Комисията не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по това предложение на господин Арабаджиев? Няма.
Гласуваме предложението за нов чл. 18а, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 68 народни представители: за 3, против 62, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: По чл. 19. Има предложение на народните представители Екатерина Михайлова и Димитър Абаджиев – чл. 19 ал. 2 да отпадне.
Комисията приема предложението.
Има предложение на народните представители Татяна Калканова, Юлияна Дончева и Светослав Спасов – в чл. 19 да се създаде нова ал. 2 със следното съдържание:
“(2) Разгласяването на обстоятелствата по предходната алинея е основание да се иска предсрочното освобождаване на омбудсмана.
Алинея 2 да се преномерира в ал. 3.”
Комисията не приема предложението.
Становище на комисията: комисията приема по принцип ал. 1 на вносителя и я отнася към систематичното й място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по чл. 19? Няма.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Михайлова и господин Абаджиев, което е подкрепено от комисията – за отпадане на ал. 2 от чл. 19.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 68, против 9, въздържали се 3.
Алинея 2 от текста на вносителя отпада.
Има предложение на Татяна Калканова и група народни представители за нова ал. 2, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 74 народни представители: за 6, против 61, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Няма да гласуваме сега ал. 1, защото систематичното й място е по-нататък в законопроекта.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: Има предложение за създаването на нова Глава пета със заглавие “Производство пред омбудсмана”.
Комисията не приема предложението, което е направено от народните представители Лютви Местан, Йордан Памуков и Мустафа Зинал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 65 народни представители: за 4, против 56, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
По Глава четвърта.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: “Глава четвърта – Подаване на жалби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Глава четвърта, като предлага да се добави “и сигнали”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по наименованието на Глава четвърта? Няма.
Гласуваме предложението на комисията за наименование на Глава четвърта.
Гласували 73 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 2.
Наименованието на Глава четвърта е прието.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: По чл. 20 има предложение на народните представители Татяна Калканова, Юлияна Дончева и Светослав Спасов:
В чл. 20 да отпадне думата “пълнолетни”.
Комисията приема предложението.
Предложение на народния представител Панайот Ляков:
В чл. 20 след думата “убеждение” да се добави “както и юридически лица”.
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител Любен Корнезов:
В чл. 20 след думите “религиозни убеждения” да се добавят думите “когато правата им са нарушени на територията на Република България”.
Комисията не приема предложението.
Предложение на народните представители Лютви Местан, Йордан Памуков и Мустафа Зинал:
Член 20 да се преномерира в чл. 18 с наименование “жалби и сигнали”.
Текстът на чл. 20 да се обособи в ал. 1, като думата “пълнолетно” отпадне.
Да се създаде нова ал. 2 със следното съдържание:
“(2) Жалби и сигнали пред омбудсмана могат да подават всички организации на граждани и юридически лица.”
Комисията не приема предложението.
Предложение на народните представители Екатерина Михайлова и Димитър Абаджиев:
Член 20 да добие следната редакция:
“Чл. 20. Всички български и чужди граждани и лица без гражданство и всички юридически лица, независимо от тяхната националност, могат да се обръщат към гражданския защитник с жалби и сигнали.”
Комисията не приема предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 20 да се преномерира в чл. 25, като съюзът “и” се замени с “или”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Ляков, заповядайте, имате думата.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
В много от публичните обсъждания, които бяха правени върху внесените законопроекти, това беше един от основните дебати - дали да имат възможност да сезират омбудсмана и да се обръщат към него само граждани или такава възможност да имат и юридически лица. Имаше много остра реакция от страна на неправителствените организации. Вие знаете, че по новия закон те са юридически лица с нестопанска цел. Със сегашната формулировка на този текст вие ги лишавате от възможността да използват едно средство за защита на техните права, а много често те са жертва на административен произвол, не само гражданите.
Затова аз мисля, че трябва да дадем възможност поне на юридическите лица с нестопанска цел да могат да се обръщат към омбудсмана. Да дадем възможност на гражданския сектор да получи един защитник, един посредник при конфликтите, които гражданският сектор има с администрацията. Този конфликт е много тежък, защото знаете, че държавата, оттегляйки се и предоставяйки голяма част от своята дейност и услугите, които извършва, на гражданския сектор, това не се харесва на администрацията. Тя ревниво пази своята власт. Тя не дава възможност на гражданския сектор да укрепне и да поеме тези дейности и тези услуги. И много често, влизайки в конфликт, тези юридически лица с нестопанска цел, неправителствените организации, са ощетени. Затова аз мисля, че е добре в Закона за омбудсмана да има текст за тях и да получат един съюзник в лицето на омбудсмана.
Моето предложение е да направим едно разделение – тези юридически лица, които са търговски дружества, ще търсят интересите си по съдебен път. Те имат много повече възможности и знаят как да се оправят с администрацията, но гражданският сектор още е много крехък, още няма сили и аз мисля, че трябва да му дадем възможност да се защити и чрез институцията омбудсман. Затова предложението ми е да има една промяна – “юридически лица с нестопанска цел”, и те да могат да се обръщат към омбудсмана.
Призовавам колегите да подкрепят не моето предложение, да подкрепят гражданското общество. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ляков.
Господин Милчев, имате думата за реплика.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: Уважаеми господин Ляков, идеята и смисълът на тази институция омбудсман е преди всичко да защитава индивидуалните членове, да защитава правата и свободите на човека. Не можем изведнъж да променим философията и да превърнем омбудсмана в защитник на гражданския сектор, още повече, че гражданският сектор, неправителствените организации с юридическа цел, за които Вие се застъпвате, работят по други схеми, по определени европейски фондове, които им помагат, по определени организации с техните имена в други страни. Ето защо ние се съсредоточихме точно върху това изискване омбудсманът да не е защитник на всичко, да е защитник на правата на човека, правата на индивидуалната личност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За дуплика има думата господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Милчев, с изказването си всъщност Вие не опровергахте моята теза, защото гражданското общество прави точно това, то затова е възникнало да защитава правата и свободите на индивидите, на отделните личности, на гражданите. Аз ви казвам, че юридическите лица с нестопанска цел в момента имат сериозни проблеми с администрацията поради това, че администрацията брани своята власт, тя не дава тази власт да се пренесе върху неправителствените организации. Има конфликти и те са повсеместни, те са навсякъде.

Тези неправителствени организации всъщност не бранят някакви свои интереси, те със своята дейност защитават точно правата и свободите на гражданите. Те само това правят, те нищо друго не правят, само че съществуват под някаква юридическа форма. И затова смятам, че точно на тях трябва да се даде тази възможност. Приемете ги като обединения на граждани, обединения, които по своите направления защитават в отделни области правата и свободите. Не смятам, че трябва да има специално разделение между индивидите и тези граждански обединения. Те работят за едно и също. Те всъщност са едно и също. И не ги лишавайте от тази възможност да се обърнат към омбудсмана.
Аз ви казвам, че администрацията не обича гражданския сектор. Не го обича, защото той отнема властта – тази власт, която всъщност след време изцяло ще принадлежи на гражданското общество и държавата ще има съвсем други функции. Болезнен процес, може след време да отменим този текст, когато достатъчно се развие демокрацията в България и гражданското общество вече стане толкова силно, че да няма нужда от такива защитни механизми. Но аз ви казвам, че сега, в момента този сектор има нужда от подкрепа и нека да му я дадем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ляков.
За изказване – господин Пенчев, заповядайте.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз ще си позволя да застъпя по-различно становище от това на господин Ляков.
Ние в момента правим нов закон и въвеждаме една нова фигура – на омбудсмана – фигура, която досега не е съществувала в България. Доколкото знам, имаше постигнат консенсус този орган поне в началото, когато ще видим как ще заработи, да се занимава само с жалби на граждани, на физически лица.
Аз не мога да приема като юрист обяснението, че едва ли не тези юридически лица с нестопанска цел, работещи в обществена полза, са сбор от група лица. Не, те са отделен правен субект, те са юридическо лице. И ако ние тръгнем в посока да разрешаваме на юридическите лица да сезират омбудсмана и да търсят защита на своите нарушени права, тогава неминуемо си задаваме следния въпрос: защо само с нестопанска цел, защо не и търговските дружества?
Господин Ляков казва: администрацията издевателства над тези неправителствени организации. Ама администрацията издевателства и над търговски дружества! Дайте тогава да ги сложим и тях!
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС, от място): Аз така съм го предложил.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Но на мен ми се струва, че още е рано. Нека да заработи институцията на омбудсмана. Той ще има достатъчно много, много работа с правата на гражданите. Нека да не разширяваме толкова много неговите правомощия, защото просто няма да може да се справи. Нека да видим как ще работи. Може утре, дето се казва, след известно време да променим закона. Знаем, че нито един закон не е вечен и не е непроменяем. Още повече, че този закон очевидно има доста големи недостатъци, както господин Корнезов изтъкна неведнъж и аз съм съгласен с него. Просто няма процедурна възможност да мине на трето четене и затова трябва сега в залата някак си да го приемем.
Без да изключвам идеята на господин Ляков, без да казвам, че тя е неправилна по принцип, изначално неправилна, ми се струва, че в момента може би трябва да се обединим около текста на комисията – само физически лица да могат да сезират омбудсмана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пенчев.
Тази дискусия е и безсмислена, защото ми обърнаха внимание сега, че в чл. 2, ал. 1 ние сме заложили съвсем други рамки на закона, а именно, че омбудсманът защитава гражданите срещу нарушаването на техните права. Просто ние вече сме приели, че е орган, който защитава само гражданите, а не и юридически лица, независимо в какво измерение. Така че просто дискусията е безпредметна в момента.
Има ли други изказвания? Няма.
Гласуваме предложенията по чл. 20.
Ще подложа на гласуване предложението на господин Ляков, макар че приетият чл. 2 го изключва, но за чистота на протокола, за да няма недоразумения. Предложението на господин Ляков, което не е подкрепено от комисията, е да се добави “както и юридически лица с нестопанска цел”.
Гласували 96 народни представители: за 17, против 77, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на господин Корнезов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 13, против 67, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на господин Местан и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 79 народни представители: за 2, против 73, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народните представители Михайлова и Абаджиев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 11, против 77, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: По чл. 20 предложението на комисията, заедно с предложението на народните представители Татяна Калканова, Юлияна Дончева и Светослав Спасов, прието от комисията, звучи така:
“Чл. 20. Жалби и сигнали пред омбудсмана могат да подават физически лица, без разлика на гражданство, пол, политическа принадлежност или религиозни убеждения”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, да, ясно, редакцията на комисията за чл. 20.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
Следва чл. 21, който се е разпрострял на около десетина страници с предложения. Така че, господин Милчев, започнете да ги представяте донякъде, докъдето стигнем.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
По отношение на чл. 21 има няколко предложения:
Предложение на народните представители Татяна Калканова, Юлияна Дончева и Светослав Спасов – в чл. 21, ал. 1 да добие следната редакция:
“Чл. 21. (1) Жалбите и сигналите могат да бъдат писмени или устни, предадени по пощата, лично или по електронна поща.”
Комисията не приема това предложение.

Има предложение от народния представител Любен Корнезов – в чл. 21, ал. 1 думите “предадени по пощата, лично, по телефон или друго традиционно средство за съобщение” да отпаднат.
Алинея 2 да добие следното съдържание:
“(2) Жалбите трябва да съдържат:
1. името и местоживеенето на жалбоподателя;
2. описание на нарушението;
3. институцията, органа и лицето, което ги е нарушило.”
Да се създаде нова ал. 5 със следното съдържание:
“(5) Подаването на жалби пред омбудсмана е безплатно.”
Комисията не приема предложението.
Има предложение на народните представители Екатерина Михайлова и Димитър Абаджиев – в чл. 21, ал. 4 да отпадне думата “кратък”.
Комисията приема предложението.
Предложение от народните представители Лютви Местан, Йордан Памуков и Мустафа Зинал – чл. 21 да се преномерира в чл. 19 с наименование “Форма на жалбите и сигналите”.
В ал. 2, изречение първо да се добавят думите “както и очаквания резултат”.
Алинея 4 да стане ал. 3.
Алинея 3 да стане чл. 20 с наименование “Давност”.
Алинея 5 да стане ал. 1 на нов чл. 24 с наименование “Задължение за разглеждане” и думата “препоръки” да отпадне.
Да се създаде нова ал. 2 със следната редакция:
“(2) Органите на публичната власт са длъжни да уведомят омбудсмана за предприетите мерки по изводите, представени в годишния доклад или в докладите по отделните случаи.
(3) Обществените средства за масово осведомяване са длъжни да отразяват становищата на омбудсмана по негово искане.”
Алинея 6 да стане нов чл. 25 с наименование “Такси” и следната редакция:
“Чл. 25. Производството пред омбудсмана е освободено от такси.”
Комисията не приема това предложение.
Предложение от народните представители Лютви Местан, Йордан Памуков и Мустафа Зинал – да се създаде нов чл. 21 с наименование “Публичен регистър” и следното сдържание:
“Чл. 21. Получените жалби и сигнали се вписват в публичен регистър. В регистъра се отбелязват предприетите по случая мерки и резултата от производството пред омбудсмана.”
Комисията приема по принцип предложението.
Предложение от народните представители Лютви Местан, Йордан Памуков и Мустафа Зинал – да се създаде нов чл. 22 с наименование “Становище” и следното съдържание:
“Чл. 22. Когато намери, че жалбата или сигнала са основателни, омбудсманът се произнася с мотивирано становище, което се съобщава на гражданите в тридневен срок.”
Да се създаде нов чл. 23 с наименование “Отказ” и следното съдържание:
“Чл. 23. (1) Омбудсманът отхвърля необоснованите жалби с мотивирано становище, което се съобщава на гражданите в тридневен срок.
(2) Не са предмет на разглеждане от омбудсмана и могат да бъдат охвърлени без мотивирано становище жалбите относно актовете на Народното събрание, действията на народните представители, на президента на републиката и на Конституционния съд.”
Комисията не приема предложението.
Предложение от народните представители Лютви Местан, Йордан Памуков и Мустафа Зинал – да се създаде нова глава шеста с наименование “Отчетност и отговорност”.
Точка 4 на ал. 3 на чл. 17 да се трансформира в чл. 26 с наименование “Доклад” и следната редакция:
“Чл. 26. (1) Омбудсманът се отчита за дейността си като представя пред Народното събрание доклад. Докладът съдържа данни относно нарушенията на правата на гражданите, организациите на гражданите и юридическите лица, органите на властта, които са извършили нарушенията и предложенията за усъвършенстване на дейността им.
(2) Докладът се отнася до дейността на омбудсмана за една календарна година и се внася в Народното събрание до 1 февруари на следващата година.
(3) Приетият доклад се обнародва в “Държавен вестник”.
(4) По искане на народните представители омбудсманът представя доклад и по отделните случаи.”
Да се създаде нов чл. 27 с наименование “Отговорност” и следното съдържание:
“Чл. 27. (1) Омбудсманът не може да бъде наказателно преследван, издирван, арестуван, задържан или съден във връзка със становищата или действията, които предприема в изпълнение на своите правомощия.
(2) Омбудсманът няма право да разпространява данни за гражданите, организациите на гражданите и юридическите лица, получени в производството пред него.
(3) Омбудсманът носи отговорност пред Народното събрание за своята дейност и за поведението си в обществото.”
Комисията не приема това предложение.
Предложение от народния представител Александър Арабаджиев – да се създаде нов чл. 21а със следното съдържение:
“Чл. 21а. Жалбите и сигналите до омбудсмана могат да бъдат отправяни в срок от една година (шест месеца) от нарушението.”
Комисията не приема предложението.
Предложение от народния представител Любен Корнезов – да се създаде нов чл. 21а със следното съдържание:
“Чл. 21а. (1) Гражданите могат да сигнализират омбудсмана в срок от една година от нарушаване на техните права и свободи.
(2) Когато е сезиран за нарушение, извършено преди повече от една година, омбудсманът прекратява преписката на това основание, за което уведомява гражданина.
(3) Омбудсманът не разглежда анонимни оплаквания.”
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител Любен Корнезов:
“Чл. 21б. (1) Гражданинът може повторно да сезира омбудсмана само ако представи нови доказателства за нарушаване на неговите права и свободи.
(2) Ако в новите доказателства се съдържат достатъчно данни за нарушаване правата и свободите на гражданина, омбудсманът може да предприеме действия в рамките на своята компетентност извън срока по предходния член.”
Комисията не приема това предложение.
Комисията предлага чл. 21 да се инкорпорира в членове 26, 27, 28 и 29 със следната редакция:
“Чл. 26. (1) Жалбите и сигналите могат да бъдат писмени или устни, подадени лично, по пощата или по друго традиционно средство за съобщения.
(2) Жалбата трябва да съдържа името и постоянния адрес на жалбоподателя, описание на нарушението, органа, администрацията или лицето, срещу които се подава жалбата. Към жалбата могат да бъдат приложени и писмени доказателства.
(3) Анонимни жалби и сигнали, както и такива за нарушения, извършени преди повече от две години, не се разглеждат.
(4) Ако жалбата е устна, се съставя протокол, в който се съдържа информацията, изискуема по ал. 2.
Чл. 27. Подаването на жалби пред омбудсмана е безплатно.
Чл. 28. Получените жалби и сигнали се вписват в регистъра по чл. 22. В регистъра се отбелязват и предприетите по всеки конкретен случай мерки и резултата от тях.
Чл. 29. Органите и лицата по чл. 2, ал. 1, до които се отнасят становищата, предложенията и препоръките на омбудсмана, са длъжни да ги разгледат в 14-дневен срок и да уведомят омбудсмана за предприетите от тях мерки.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Милчев.
Това е чл. 21 с множеството предложения, направени по него.
Тъй като няма да имаме време да ги дискутираме и гласуваме днес, ще прекратим пленарното заседание.
Ще направя няколко съобщения:
Комисията по местно самоуправление ще проведе заседание днес, 2 април, от 15,00 ч. в зала 238.
Комисията по правни въпроси ще проведе заседание на 2 и 3 април в зала 356 от 14,30 ч.
Комисията по здравеопазване ще проведе заседание на 2 април от 15,00 ч. в зала 142.
Комисията по околната среда и водите ще проведе заседание на 3 април от 15,00 ч. в зала 142.
Комисията по въпросите на гражданското общество ще проведе заседание на 3 април от 16,00 ч. в зала 456.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 3 април от 15,00 ч. в зала 134.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,59 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Асен Агов

Благовест Сендов


Секретари:
Величко Клингов

Весела Лечева