Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Светослав Спасов и Георги Анастасов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам последното заседание за тази сесия. (Ръкопляскания.)
По този повод искам да ви кажа, че ви каня всички в почивката на чаша шампанско, за да отбележим успешния завършек на тази сесия!
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Но почивката няма да е в стандартното време…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Почивката ще бъде малко нестандартна, тъй като днес Председателският съвет взехме решение и предлагаме на вашето внимание след като приключим деловата част преди парламентарния контрол, тогава да направим почивката. И след това да започне парламентарният контрол, което предполага, че ще има известно изместване във времето на началото на парламентарния контрол. Дневният ред ще продължи, докато се изчерпи контролът.
Уважаеми народни представители, на основание на чл. 40, ал. 5 от нашия правилник ви предлагам известни промени в дневния ред на заседанието, които са очаквани. Залата е подготвена от предишните дни за тях.
1. Обсъждане и гласуване по чл. 71, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на оспорените от Президента на Републиката текстове от Закона за биологичното разнообразие.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Преходното правителство на Афганистан относно безвъзмездно предоставяне на въоръжение, бойни припаси и свързочно имущество.
3. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизацията и следприватизационния контрол.
4. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, продължение.
5. Проект за решение за приемане на доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през 2001 г.
6. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за търговското мореплаване.
7. Парламентарен контрол.
При добра организация, смятам, че ще можем да приключим успешно дневния ред.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
Ãëàñóâàëè 208 íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè: çà 186, ïðîòèâ 6, âúçäúðæàëè ñå 16.
Дневният ред е приет. Благодаря ви.
Уважаеми народни представители, имам да направя две съобщения:
На заседание на общото събрание на Парламентарната група на Коалиция за България, проведено на 30 юли 2002 г., господин Георги Тодоров Божинов бе избран за заместник-председател на Парламентарната група на Коалиция за България. Нека да му честитим този избор и да му пожелаем успешна работа! (Ръкопляскания.)
Има и едно съобщение от Комисията по земеделието и горите, която ще проведе извънредно заседание днес, 2 август, петък, през почивката в зала "Изток". Те искат да се лишат от чашата шампанско, което съм подготвил за всички вас! (Оживление.)

Започваме с точка първа от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ ПО ЧЛ. 71, АЛ. 6 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА ОСПОРЕНИТЕ ОТ ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ТЕКСТОВЕ ОТ ЗАКОНА ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Чакъров, моля Ви да представите доклада на Комисията по околната среда и водите по оспорените текстове от Закона за биологичното разнообразие.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на госпожа Фатме Илияз – заместник-министър на околната среда и водите, господин Щерю Ножаров – старши експерт в Министерството на околната среда и водите, и господин Михаил Михайлов – главен експерт в същото министерство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Ãëàñóâàëè 163 íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè: çà 153, ïðîòèâ 4, âúçäúðæàëè ñå 6.
Ïðîöåäóðíîòî ïðåäëîæåíèå å ïðèåòî.
Моля да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители!
Предлагам на вниманието ви

"Д О К Л А Д
на Комисията по околната среда и водите
относно Указ № 265 от 23 юли 2002 г.
на Президента на Република България
за връщане за ново обсъждане на
Закона за биологичното разнообразие, приет от
Народното събрание на 10 юли 2002 г. и гласуван
в Народното събрание на 31 юли 2002 г.,
второ гласуване по чл. 73, ал. 6 от Правилника
за организацията и дейността на Народното събрание

З А К О Н
за биологичното разнообразие

Чл. 31. (1) Плановете и програмите по чл. 30, ал. 1 и инвестиционните предложения, които не са непосредствено свързани с управлението на защитените зони или не са необходими за това, но които поотделно или във взаимодействие с други планове и проекти могат да окажат значително отрицателно въздействие върху защитените зони, се оценяват за съвместимостта им с определените цели в заповедите по чл. 12, ал. 1. За плановете и програмите се извършва екологична оценка, а за инвестиционните предложения, включени в приложения № 1 и 2 на Закона за опазване на околната среда - оценка за въздействието върху околната среда, по реда на същия закон.
(2) За инвестиционните предложения, извън случаите по ал. 1, може да се извършва оценка на въздействие върху околната среда по ред, определен с наредба на Министерския съвет."
Комисията подкрепя текста на чл. 31 така, както е гласуван от Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чакъров.
Имате думата за изказвания по чл. 31 от закона. Няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте чл. 31, подкрепен от комисията.
Ãëàñóâàëè 189 íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè: çà 182, ïðîòèâ няма, âúçäúðæàëè ñå 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: "Чл. 32. Положително становище по екологичната оценка за планове и програми и положително решение по оценка за въздействие върху околната среда за инвестиционни предложения се издават по реда на Закона за опазване на околната среда, само когато се установи, че защитената зона няма да бъде значително увредена."
Комисията подкрепя текста на чл. 32 така, както е гласуван от Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по чл. 32. Няма изказвания.
Моля, гласувайте чл. 32, подкрепен от комисията.
Ãëàñóâàëè 186 íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè: çà 156, ïðîòèâ 12, âúçäúðæàëè ñå 18.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: “Чл. 33. (1) Изключение от разпоредбата на чл. 32 се допуска само по причини от първостепенен обществен интерес и когато не е налице друго алтернативно решение.
(2) Ако съответната защитена зона включва приоритетен тип природно местообитание и/или местообитание на приоритетен вид, то за осъществяване на изключението по ал. 1 могат да бъдат валидни само съображения във връзка с човешкото здраве, обществената сигурност или благоприятни въздействия върху околната среда.”
Комисията подкрепя чл. 33 така, както е гласуван от Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, имате думата за изказвания по чл. 33.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Има ли различия между приетите текстове и това, което четете?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Няма.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Тогава какво правим?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Така се обезсмисля цялата процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Няма желаещи за изказване.
Подлагам го на гласуване.
Гласували 176 народни представители: за 149, против 11, въздържали се 16.
Текстът е приет.
Член 34, господин Чакъров.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: “Чл. 34. (1) В случаите по чл. 33 Министерството на околната среда и водите взема компенсиращи мерки за осигуряване на целостта на Националната екологична мрежа, независимо от фазата на реализация на плана или проекта.
(2) Мерките по ал. 1 се състоят в опазване или възстановяване на същия тип природно местообитание или местообитание на същия растителен или животински вид:
1. на друго място в увредената защитена зона;
2. в разширение на същата или разширение на друга защитена зона;
3. в нова защитена зона.
(3) Разходите по осъществяване на мерките по ал. 1 се поемат от инвеститора на плана или проекта.”
Комисията подкрепя текста на чл. 34 така, както е гласуван от Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по чл. 34? Няма.
Подлагам го на гласуване, подкрепен от комисията.
Гласували 187 народни представители: за 153, против 11, въздържали се 23.
Текстът е приет.
Моля ви, § 9.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: “§ 9. Този закон отменя Закона за защита на природата (обн., ДВ, бр. 47 от 1967 г., изм., бр. 3 от 1977 г., бр. 39 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г ., бр. 26 от 1988 г ., бр. 86 от 1991 г., бр. 85 от 1997 г., бр. 11 и 133 от 1998 г. и бр. 29 от 2000 г.).”
Комисията подкрепя текста на § 9 така, както е гласуван от Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по § 9? Няма.
Подлагам го на гласуване, подкрепен от комисията.
Гласували 177 народни представители: за 152, против 9, въздържали се 16.
Текстът е приет.
И § 11.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: “§ 11. В Закона за защитените територии (обн., ДВ, бр. 133 от 1998 г.; изм., бр. 98 от 1999 г., бр. 28, 48 и 78 от 2000 г., бр. 23 от 2002 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1, т. 5 думите “над 25 на сто” се заличават;
б) в ал. 4 накрая се добавя “и положително решение на Националния съвет по биологичното разнообразие”.
2. В чл. 38 се правят следните допълнения:
а) в ал. 3 след думата “взема” се добавя “с обикновено мнозинство”;
б) създават се ал. 4 и 5:
“(4) Членове на комисията, които не са съгласни с взето решение за приемане на предложението и са подписали протокола с особено мнение, го мотивират писмено в 3-дневен срок. Особените мнения се прилагат към протокола.
(5) В случаите по ал. 4 министърът на околната среда и водите взема окончателно решение за обявяване на защитената територия или за отхвърляне на предложението.”
3. В чл. 39, ал. 1 думите “съгласно предложението на комисията по чл. 38” се заменят с “при положителни решения по чл. 38, ал. 3 и 5”.
4. В чл. 42 се създава ал. 6:
“(6) Със заповед по ал. 5 и без спазване на процедурите по ал. 1 може да се актуализира площта на защитената територия, когато корекцията произтича от по-точни замервания и не е свързана с промяна на определените граници на защитената територия.”
5. В чл. 67 се създава ал. 3:
“(3) Охраната на отделни резервати и поддържани резервати, извън границите на националните паркове, може да се предоставя от министъра на околната среда и водите на други органи на изпълнителната власт или на общини.”
6. В чл. 74 се правят следните изменения:
а) в ал. 1 т. 1 и 4 се отменят;
б) в ал. 3 думите “утвърден от Министерския съвет” се заменят с “определен от министъра на околната среда и водите”.
7. Член 75 се отменя.
8. В чл. 79, ал. 3 след думата “лесничейства” се добавя “и дирекциите на природни паркове”.
9. Член 86 се отменя.
10. В Приложение № 1 четвъртата колона от таблицата и текстът след таблицата се заличават.
11. В Приложение № 2 четвъртата колона от таблицата се заличава.”
По § 11 има предложение на народните представители Лъчезар Тошев, Евдокия Манева и Иван Иванов.
1. В § 11, т. 4 се изменя така:
“4. В чл. 42 се създава ал. 6:
“(6) Когато в резултат на измервания възникне необходимост от уточняване площта на защитената територия – изключителна държавна собственост, без да се променят нейните граници, Министерският съвет внася законопроект за изменение на този закон, без да се спазват процедурите по ал. 1.
За териториите, които не са изключителна държавна собственост, уточненията се извършват със заповед по ал. 5 без спазване на процедурите по ал. 1.”
2. В § 11, т. 10 и т. 11 отпадат.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепа текста на § 11, както е гласуван от Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чакъров.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, с това предложение мисля, че казусът, за който спорим, се изчиства напълно. Ние приемаме с това предложение да се облекчи максимално процедурата, но въпросът е в това може ли със заповед на министъра да се измени закон, независимо че законът му е делегирал това право? Това е казусът и аз бих искал юристите от НДСВ също да вземат думата, а не да мълчат и да гледат надолу, защото аз смятам, че не може…
ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ (НДСВ, от място): Може.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Това е антиконституционно. Със заповед на министъра не може да се изменя законът. Законодателната инициатива принадлежи само на Народното събрание и Народното събрание не може да я прехвърля върху изпълнителната власт. Това е конституционен въпрос. Благодаря. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Тошев.
Думата има господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Разбира се, нашето мнение не може да се промени за два дни, тъй като е съвсем ясно от всички разисквания, които водихме и онзи ден, че тук става дума за даване на една възможност при ясно очертани граници, при привързани граници към Държавната геодезична мрежа, за разлика от преди, когато се е използвал планиметърът за определяне на площите, а днес се използват, примерно, числени методи, за едно уточняване на тези площи без никаква промяна на границата.
Това, което междувременно мога да добавя като човек на една точна наука, е едно сравнение, за да стане още по-понятно на колегите: ние можем да оприличим това, което преди се е правило, на измерване на някакво кюлче с кантар, а понастоящем ние даваме възможност същото това кюлче да се измери с аналитична електронна везна. Това е. Благодаря. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Манева, заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз ви призовавам внимателно да прочетете текста, който ние ви предлагаме. В текста съвсем ясно прецизираме процедурата за изключителната държавна собственост. Във всички останали случаи ние приемаме текста на вносителя такъв, какъвто е и това личи от второто изречение. В първото изречение обаче ние казваме, че в случаите, когато се уточнява площта в резултат на по-прецизни измервания - не използваме термина актуализиране, защото актуализирам означава промяна във връзка с желанието да осъвременя нещо – при уточняването ние спазваме процедурата, която се изисква от чл. 18 на Конституцията изключителната държавна собственост ясно да се определя със закон. И единственият, който може да направи това, е Народното събрание.
Не съществува в момента така наречената екологична мрежа с всички нейни параметри. Няма никакви гаранции, че тези територии, техните граници и площта не могат да се изменят, включително с умисъл и някакво желание, продиктувано включително от икономически интереси.
За съжаление обаче в комисията, както чухте от доклада, за пореден път призивите за конструктивност и консенсус останаха празно заклинание. За съжаление, аз забелязвам някаква изключителна враждебност към българската държавност. Сигурно много патетично звучи този израз, но това е точно така, защото ние се опитваме да дадем един ясен текст, който облекчава администрацията. Приемаме, че в тези случаи няма да се прилагат процедурите на обществено обсъждане и се касае за една облекчена процедура за подготовка на акта, който ще приеме Народното събрание. За съжаление, това наше желание да защитим малкото територии, които са осигурени и гарантирани с волята на Народното събрание, в момента, ако вие не подкрепите нашия текст, тези територии са заплашени. За съжаление, мисля, че ако не подкрепите този текст, юристите на Националното движение ще имат повод да се срамуват. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За реплика – господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ) Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Положението е абсолютно ясно. Очевидно нашите колеги Тошев, Манева и Иванов съвсем ясно са доловили логиката на предлаганата от нас ал. 6. Те също смятат, че трябва да има опростяване на процедурата и предлагат някакъв техен текст. Но ние вече сме предложили един, който очевидно е по-добър. Защо да го променяме? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Думата има господин Пейчев.
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо министър, дами и господа народни представители! Аз мисля, че вече е очевадно за всички какво се случва в залата. В последния възможен срок беше върнат Законът за биологичното разнообразие не само с § 11, а с още около 10 – 11 забележки, които в края на краищата президентът вкара в отлагателното вето и мисля, че той беше подведен. (Оживление.)
Да, да, така е, господин Атанасов, не се смейте. Дори и на комисия, попитайте колегата, който стои до Вас, всички останали членове без забележка, без промяна и в момента в зала бяха гласувани така, както са предложени от комисията и от вносителя. В Народното събрание виждате, че нямаше никакви дебати дори и днес. На това не може да противоречите.
Остана един § 11, в който някой се опитва да вмени възможност за виновност на министъра, но аз мисля, че чл. 282 от Наказателния кодекс държи това нещо под внимание. Ако някой си позволи да промени границите, то тогава ще бъде поставен под ударите на закона. Така че, много се извинявам, недейте да държите упорито на нещо, което виждате, че не е право. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за дуплика, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин Великов, уважаеми господин Пейчев! Мисля, че нещата не са толкова очевидни, колкото изглеждат. Очевидно е упорството на вашата група.
На никого не вменяваме никакво чувство за виновност или не се опитваме да правим нещо извън закона. Просто охраняваме процедурите такива, каквито се изискват от Конституцията и закона.
И аз мисля, че наистина трябва малко по-внимателно да се прочете текстът. Нещата са продиктувани от опита ни и желанието наистина законите в България да се прилагат и държавността да се защитава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За изказване думата има господин Ганчев.
ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Госпожо председател, госпожо министър, госпожи и господа народни представители! Ще бъда съвсем кратък.
Когато се упрекват вносителите на този текст – на § 11 и съответно точки 4, 10 и 11, че посягат на българската държавност, трябва да се държи сметка за това, че тези принципи на защитените територии са защитени с куп критерии и изисквания за ненамеса в тези територии, и за ненарушаване на границите, за непроменяне на площта. А площта е състояща се като обективен предмет. Става въпрос за едно техническо действие – уточняване на тази площ с по-съвършени технически средства. И затова аз се учудвам на тази упоритост и това неразбиране, откъсване от контекста на целия закон и на всички принципи на защита на биологичното разнообразие и обвинения в упоритост и неоценяване на възможностите за някакви други решения.
Аз призовавам колегите да подкрепят текста на закона така, както ние сме го подкрепили в комисията и да прекратим с тази безплодна процедура на дискусии. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За изказване думата има господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители!
Аз искам да ви призова да не гласуваме на инат този път и да не гласуваме от гледна точка на понятното честолюбие за всеки човек.
Мисля, и съм убеден, че в предварително внесения текст няма умисъл, който да цели да се извлече изгода от министъра. Не мога да го помисля това нещо, затова не приемам едната част от аргументите, но казах в комисията – щом стигнахме дотук – закон, вето, гласуване и направихме един текст, който бих нарекъл по-висока летва за неприкосновеност върху това, което всички искаме да го обявим за такова и защо да не направим този компромис сега и да подкрепим този текст? Това ще остане в историята, че е текстът на колегите от СДС, но аз не се притеснявам да кажа, че този текст горе-долу се роди в сложния дебат, който имахме по време на цялата тази процедура. Ами, дайте да го подкрепим и да покажем на обществото, че можем да мислим, можем да си отстъпваме и можем да постигаме с консенсус едни по-добри и по-работещи решения.
Нека да дадем този знак в последния ден и да подкрепим предложението на колегите от ОДС.
Пак казвам, без никой да се засяга, че му е счупен хатъра, че неговият текст не е минал или че министърът е имал зла умисъл. Ако това го направим, ще бъде добър сигнал в обществото. Благодаря ви. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Божинов.
За изказване думата има господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър! Текстът, който се предлага от вносителите, за мен от правна гледна точка е абсолютно неиздържан. Какво означава да се разкъсва площта на защитената територия от нейните граници? Ами, една площ винаги има граници, има конкретни граници. Може ли да се промени площта без да се засягат границите? (Реплики: “Може! Може!”.)
Ами, как да може? Може, ама друг път може! (Весело оживление в залата.)
Министърът на околната среда и водите е юрист и поне на нея трябва да й е ясно какво означава площ. Ако се има предвид площта само като квадратура, да кажем да се направи по-точно измерване, смята се, че площта на една защитена територия в конкретните граници е била, примерно казано, 10 хил. дка, а при едно по-точно измерване се оказва в тези граници, че не е 10 хил., а е 9 хил. 900 или 10 хил. и нещо… (Реплики.)
Ама, не говорим за това! Какво значи да се актуализира площта?
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Това е пояснено в подчиненото изречение!
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тогава е безсмислено. Тогава е безсмислено – винаги може да се актуализира една площ без да има нужда от закон, защото така, както изглежда вие го разбирате, става дума просто за грешно измерване. (Реплики.)
Така, както е казано – не се актуализира площта. Тогава дайте да го кажем, че се актуализира размерът на площта, защото площта си има определен размер. Той може да бъде променян. Площта, щом е в конкретни граници, не може да се промени. Дайте така да го кажем тогава: актуализира се размерът на площта.
А иначе, наистина се остава с впечатление, че формално границите остават същите, а площта се променя – нещо, което от юридическа гледна точка не може да стане, защото никоя площ не съществува без определени граници. Тя е площ в конкретните граници. И какво има да се актуализира тази площ? То е ясно, щом ние знаем границите, всичко, което е затворено в тези граници, това е площта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За процедурно предложение думата има господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Дискусията започна да се повтаря. В момента слушаме аргументи, които вече бяха чути и изговорени и тъй като сме на второ четене правя процедурното предложение да прекратим дебатите и да преминем към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте, направеното процедурно предложение за прекратяване на разискванията по § 11.
Гласували 197 народни представители: за 127, против 58, въздържали се 12.
Процедурното предложение е прието.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народните представители Тошев, Манева и Иванов за редакция на § 11, т. 4, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 212 народни представители: за 88, против 121, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на § 11, подкрепен от комисията.
Гласували 207 народни представители: за 123, против 74, въздържали се 10. (Ръкопляскания.)
Думата има за отрицателен вот господин Миков. (Шум и реплики в залата.)
Има още едно гласуване и тогава – обяснение на отрицателен вот, господин Миков.
Подлагам на гласуване целия законопроект за биологичното разнообразие. Така се изисква, за да може да се изпрати на президента целият текст. (Шум и реплики на неодобрение от КБ.)
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Но, това е по препоръка от Дирекция “Законодателна дейност и европейско право”. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Отлагам гласуването.
За обяснение на отрицателен вот думата има господин Михаил Миков.

МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, уважаемо народно представителство, за пореден път станахме свидетели на една недостойна процедура за заобикаляне на Конституцията и нейното грубо нарушаване. С начина, по който днес заобиколихте конституционната процедура – преодоляване на вето, вие от мнозинството доказвате, че Конституцията не е особена ценност за управляващото мнозинство.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ, от място): Това са особено силни думи.
МИХАИЛ МИКОВ: Това не може да се прикрие зад спора за мерки и теглилки или терминологичните спорове по чуждици в българския език. Очевидно е, че всички онези съмнения за частни интереси, уважаема госпожо министър, за търговия с българската природа, които бяха споделени при обсъжданията на този закон тук, се потвърждават и с тази процедура по заобикаляне на Конституцията.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ, от място): Безобразие.
МИХАИЛ МИКОВ: Оттук насетне, след като ние гласувахме “против”, пътят на този закон минава единствено през Конституционния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Давам думата за обяснение на отрицателен вот на госпожа Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз гласувах “против”, в подкрепа на ветото на президента, не само защото съм убедена, че по този начин наистина Народното събрание, което трябва да бъде стожер на законността в България, се опитва да заобиколи Конституцията и както се видя днес, го направи успешно, а защото исках да чуя становището на министъра на околната среда и водите по този въпрос.
Преди два дни поставих въпроса за присъствието на министъра на околната среда и водите при разглеждането на въпроса. След като сме стигнали дотук, че трябва президентът да налага вето, което както знаете не е ежедневна процедура, заместник-министърът си позволи да излъже в пленарната зала, че министърът е на Консултативен съвет.
Днес аз имам два въпроса. Защо министърът на околната среда не е бил на Консултативен съвет и след като не е бил, защо не е бил в Народното събрание? И защо, уважаеми колеги, и днес министърът на околната среда и водите не иска да каже и една дума по този закон?! Това означава, че не може да каже ли? Това ли означава? Или че не иска да каже?! И в двата случая това поведение е недостойно. (Шум и реплики на неодобрение в блока на НДСВ.)
Недостойно за вас, защото вие, уважаеми колеги, сте ги избирали тези министри и вие сте тези, които трябва да осъществявате най-големия контрол върху тях! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други изказвания? Няма.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРЕХОДНОТО ПРАВИТЕЛСТВО НА АФГАНИСТАН ОТНОСНО БЕЗВЪЗМЕЗДНО ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ВЪОРЪЖЕНИЕ, БОЙНИ ПРИПАСИ И СВЪРЗОЧНО ИМУЩЕСТВО.
Господин Илчев, имате думата да представите доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ:
“ДОКЛАД
относно законопроект № 202-02-31 за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Преходното правителство на Афганистан относно безвъзмездно предоставяне на въоръжение, бойни припаси и свързочно имущество, внесен от Министерския съвет на 1.08.2002 г.

На 1 август 2002 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Преходното правителство на Афганистан относно безвъзмездно предоставяне на въоръжение, бойни припаси и свързочно имущество и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и Преходното правителство на Афганистан относно безвъзмездно предоставяне на въоръжение, бойни припаси и свързочно имущество, подписано на 30 юли 2002 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Илчев.
Имате думата за изказвания по законопроекта. Има ли желаещи за изказване? Няма.
Започнахме с кворум 206 човека. Моля не напускайте залата, защото за да можем да свършим работата си днес, ни трябват 103 гласа. В противен случай ще прекратим заседанието и ще направим извънредно заседание утре, в събота. Моля квесторите да поканят народните представители в залата.
Поставям на първо гласуване законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 85, против 17, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Давам думата за процедурно предложение на господин Илчев.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Госпожо председател, моля Ви да пристъпим и към второ гласуване на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме това процедурно предложение.
Гласували 138 народни представители: за 124, против 9, въздържали се 5.
Процедурното предложение е прието.
Господин Илчев, моля да представите съдържанието на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ:
“ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между
правителството на Република България и
преходното правителство на Афганистан относно
безвъзмездно предоставяне на въоръжение, бойни
припаси и свързочно имущество

Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и преходното правителство на Афганистан относно безвъзмездно предоставяне на въоръжение, бойни припаси и свързочно имущество, подписано на 30 юли 2002 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли съображения по текста на законопроекта? Няма.
Подлагам на второ гласуване законопроекта за ратифициране.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 120, против 12, въздържали се няма.
Законът е приет.

Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯТА И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОННИЯ КОНТРОЛ.
Господин Пейчев, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПЕЙЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
“Консолидиран проект
на Закон за изменение и допълнение на
Закона за приватизацията и следприватизационния контрол

Параграф единствен. В приложение към чл. 3, ал. 1 - “Списък на търговските дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала и обособени части от тях” към “IХ. Министерство на икономиката” се добавя т. 7 – “Международен панаир – Пловдив” АД, Пловдив, до приемане на стратегия за развитието и приватизацията му.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по текста на законопроекта? Няма.
Подлагам законопроекта на гласуване на второ четене.
Гласували 122 народни представители: за 114, против 4, въздържали се 4.
Законът за изменение и допълнение на Закона за приватизацията и следприватизационния контрол е приет на второ гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛОВА И ОПАЗВАНЕ НА ДИВЕЧА – продължение.
Господин Моллов, заповядайте да продължите с докладването на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател!
По § 64 има направени предложения от народните представители Владислав Костов, Стоян Кушлев, Пламен Моллов и Ресим Муса, които са подкрепени от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 64, който става § 65:
“§ 65. Държавните предприятия по чл. 9, ал. 1 са правоприемници на съответните дивечовъдни станции, съществували до влизането на този закон в сила, и поемат активите и пасивите им по баланса към 1 януари 2002 г.”
Комисията предлага да се създаде § 64а, който става § 66:
“§ 66. Трудовите правоотношения с работниците и служителите от държавните дивечовъдни станции се уреждат по реда на чл. 123 от Кодекса на труда.”
Комисията предлага да се създаде § 64б, който става § 67:
“§ 67. Държавните предприятия по чл. 9, ал. 1 не подлежат на приватизация по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.”
Комисията предлага да се създаде § 64в, който става § 68:
“§ 68. (1) Ловностопанските райони на създадените с актове на Министерския съвет ловни стопанства “Воден – Ири Хисар” и “Искър” се обособяват като дивечовъдни участъци по реда на чл. 10 и без да са налице условията на чл. 7, алинеи 4 и 6.

По ал. 2 във връзка с гласуваните преди това параграфи настъпва редакционна промяна:
"(2) Стопанисването на дивеча от участъците по ал. 1 се предоставя от Националното управление по горите на Министерския съвет.
(3) В участъците по ал. 1 могат да се извършват дейности по:
1. запазване и обогатяване на видовото разнообразие на дивеча;
2. изграждане на ловностопански съоръжения и провеждане на биотехнически мероприятия;
3. възпроизводство, разселване, опазване и охрана на дивеча;
4. аклиматизация и реаклиматизация на дивеча;
5. подобряване на екстериорните и трофейните качества на дивеча;
6. ползване на дивеча, дивечовите продукти и провеждане на организиран ловен туризъм;
7. ползване на горите от държавния горски фонд за съхраняване качествата на биотипите и подобряване на местообитанията;
8. опазване на горите и земите в горския фонд;
9. охрана на горите и земите от горския фонд и горите, създадени върху поземлен фонд.
(4) Министеркият съвет назначава ловни надзиратели с правата по чл. 67, ал. 6, в обектите по ал. 1."
Комисията предлага да се създаде § 64г, който става § 69:
"§ 69. (1) Ловните стопанства "Студен кладенец" и "Еледжик" към Националното сдружение "Съюз на ловците и риболовците в България" се обособяват като дивечовъдни участъци по реда на чл. 10 и без да са налице условията на чл. 7, алинеи 4 и 6.
(2) Стопанисването на дивеча в участъците по ал. 1 се предоставя от Националното управление по горите на лицата, стопанисвали дивеча в съответните площи до 30 септември 2000 г. или на техните правоприемници чрез пряко договаряне срещу заплащане на вноска по чл. 53.
(3) Договорите по ал. 2 се сключват за срок от 5 до 13 години в зависимост от основния вид дивеч в ловностопанския район."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Моллов.
Имате думата за изказвания по тези параграфи.
Заповядайте, господин Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Виждам една позитивна промяна от първоначалния текст, който разглеждахме в Комисията по земеделието и горите, но все пак трябва да има още една добавка според мен. Преди три дни всички вие гласувахте, че ловностопанските участъци не трябва да се отдават на юридически лица. Все пак малко хора в залата знаят какво е дивечовъден участък и какво е дивечовъдна станция. Искам с няколко думи да го изясня, тъй като тук се дава статут на "Воден - Ири Хисар" и "Искър" на дивечовъдни участъци.
Дивечовъдните станции са 36 на брой в България, а дивечовъдните участъци са 110. Ако мога фигуративно да се изразя, дивечовъдните станции са проспериращите предприятия в Министерството на земеделието и горите, а дивечовъдните участъци – западащите, където Министерството на земеделието и горите, респективно Националното управление по горите няма финансов ресурс да ги поддържа. От дивечовъдните станции бисерите са три – тези, които са фиксирани в § 68. Това са "Воден – Ири Хисар" и "Искър". Те са създадени преди около 33 години, като имат предшестваща история и преди Втората световна война. Оттам излизат 8 трофея, които са далеч над това, за което Международната ловна организация дава златен медал. В света има 35 капитални трофея, които са далеч над 250 точки, които са далеч над златния медал, от които 15 са от България – 8 са от "Ири Хисар", 1 е от "Искър". Така че тук е заложен генетичен фонд, който е световно богатство, не само българско.
С предложението, което се направи от комисията и с тази корекция, която виждам в момента, се поправя една несправедливост, но аз искам да добавя още нещо и правя предложение текстът на § 68 да гласи така:
"§ 68. Ловностопанските райони на създадени с актове на Министерския съвет ловни стопанства "Воден – Ири Хисар" и "Искър" се обособяват като дивечовъдни станции и се стопанисват от Министерския съвет без право на отдаване на други физически и юридически лица." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Паница.
Госпожо Банкова, заповядайте.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ловностопанските райони на създадените с актове на Министерския съвет ловни стопанства "Воден – Ири Хисар" и "Искър" аз предлагам да се обособят като държавни дивечовъдни станции. Мотивите за моето предложение са следните. Това са две еталонни дивечоразвъдни територии, както подчерта и колегата Паница, в които има все още ненакърнено дивечово богатство в естествени екологични условия. Те трябва да бъдат станции, за да служат като депо, откъдето за в бъдеще да се развъжда и разселва дивеч в страната поради обездивечаването на нашите територии. "Воден – Ири Хисар" е обявен от експертите на Световния съвет по лова и опазване на дивеча за най-доброто ловно стопанство в Европа, това не бива да се забравя. През миналия ловен сезон отчита приходи от 400 хил. лв. за площ от 16 хил. хектара. Една малка съпоставка: госпожа Плугчиева сочи общи приходи от всички площи, които искаха да отдават под аренда, за 600 хил. лв.
Ловно стопанство "Искър" е с площ около 4 хил. хектара, но по отношение на стратегическото положение на язовир "Искър" като основен източник на питейна вода за над 1 млн. българи има уникалната задача от национално значение – охрана, стопанисване и възпроизводство на естествената екосреда на този водосборен басейн. Двете ловни територии, бъдещи държавни дивечовъдни станции, със сравнително добрите си запаси от едър дивеч най-рационално ще се ползват за улавяне и разселване на дивеч, обучение на кадри, международен и екотуризъм, както и за издигане на националния ни престиж чрез посрещане на официални гости на държавата, каквито функции успешно са изпълнявали тези станции и досега. С включването на тези две еталонни ловни територии към групата на държавните дивечовъдни станции ще се доближим до необходимите за страната ни 9 процента от ловната й площ, която е минималната площ, гарантираща опазването на видовото разнообразие и съхраняване на дивечовия генофонд. Така ще се спомогне да се поддържат популациите в дивата природа на определено ниво, съобразено с разумните икономически и културни потребности на нашата страна. А България е подписала Бернската конвенция, която ни задължава да запазим дивата природа и местообитания по начин, който утвърждава запазването на биоразнообразието в нашата страна. Горепосочените две добре поддържани ловни територии - "Воден – Ири Хисар" и "Искър", са дали основание на правителсвото ни през 1991 г. да подпише тази Бернска конвенция.
Не трябва да се пропуска и фактът, че те са стабилно оградени с висока 2,5 м телена ограда, бетонирана в основата, както и че разполагат с комфортни, добре поддържани резиденции, квалифициран персонал с опит и са добре печелещи структури. Оттук идват апетитите към тях. В миналото "Воден" ежегодно имаше приходи по над 800 хил. марки, а през последните години заедно с "Искър" приходите бяха около 600 хил. марки. Или само те двете даваха приходи толкова, колкото се искаше от концесионерите по предложението на вносителите чрез допълнението и изменението.
Моето предложение е да останат станции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Всъщност Вие подкрепяте предложението за редакция, което господин Паница направи, само го мотивирате допълнително. Няма ново предложение.
За становище – господин Моллов
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Смятам, че направеното от господин Паница предложение е съвсем издържано. То подобрява текста на този параграф.
Ако ми позволите, да прочета как звучи сега, защото трябва да се коригира и Приложение № 2 към варианта.
Текстът на § 68 става следният:
“§ 68. (1) Ловностопанските райони на създадените с актове на Министерския съвет ловни стопанства “Воден - Ири Хисар” и “Искър” се обособяват като държавни дивечовъдни станции и се стопанисват от Министерския съвет без право на отдаване на други физически и юридически лица.”
Алинея 3, която прочетох по-рано, става ал. 2, а ал. 4 става ал. 3. Алинея 2 отпада.
В Приложение № 2 накрая трябва да се добавят тези две стопанства под т. 38 и 39.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дали не е по-редно специално за приложението тогава да гласуваме?
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Систематично го казвам, за да се има предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
За протокола – само едно изречение: Парламентарната група на Движението за права и свободи също ще подкрепи предложението на господин Паница.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Госпожо председател, господин председател на комисията, след като приемаме този текст на ал. 1 автоматически ал. 3 не може да стане, тъй като надолу се говори пак за участъци. В ал. 4 пък се говори, че тези лица имат право да назначават надзиратели, тоест в ал. 3 и 4 става дума за правомощията на онези лица, които вече няма да са там. Така че не можем да приемем ал. 3 и 4 в този вид. Трябва да бъдат в друг вид и текстът трябва да се доработи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Христов.
Заповядайте, господин Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ПСОДС): Извинявам се, госпожо председател, колеги, като вмъкнем само едно изречение към текста, който прочете господин Моллов, и ще отпадне целия предишен текст.
Там, където пише, че се обособяват като държавни дивечовъдни станции, и продължава: “по чл. 8 и 9”. Там е фиксиран целият статут на държавните дивечовъдни станции. Нататък целият текст отпада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, за уточнението господин Паница.
Господин Моллов, моля да прочетете още веднъж окончателната редакция за протокола.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Окончателната редакция е:
“§ 68. Ловностопанските райони на създадените с актове на Министерския съвет ловни стопанства “Воден - Ири Хисар” и “Искър” се обособяват като държавни дивечовъдни станции по чл. 8 и 9 и се стопанисват от Министерския съвет без право на отдаване на други физически и юридически лица.”
Алинеи 2, 3 и 4 от предложения вариант отпадат.
В § 68 остава само текстът, който прочетох.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други изказвания по този параграф? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Паница, подкрепено от госпожа Банкова, господин Моллов и господин Местан, за нова редакция на § 68.
Гласували 156 народни представители: за 156, против и въздържали се няма.
Параграф 68 е приет.
Има ли желаещи за изказване по останалите параграфи – 66, 67 и 69? Няма.
Подлагам на гласуване § 66, 67 и 69 ан блок.
Гласували 135 народни представители: за 132, против 3, въздържали се няма.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По следващият 65 – от текста на вносителя на законопроекта, има направено предложение от народните представители Васил Паница и Веселин Черкезов, което не е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следния текст на § 65, който става § 70:
“§ 70. В приложението към чл. 5, ал. 2, т. 1 и ал. 5 се правят следните изменения:
1. Думата “приложение” се заменя с “приложение № 1”.
2. В “l. Бозайници”, буква “а” т. 6 се отменя.
3. В “ll. Птици”, буква “б” т. 23 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по § 65 – на вносителя, който става § 70? Няма.
Подлагам на гласуване предложението, направено по този параграф от господин Паница и господин Черкезов, което не е подкрепено.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ПСОДС, от място): Ние го оттегляме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Няма да гласуваме това предложение.
Подлагам на гласуване § 65, така както беше представен от председателя на комисията.
Гласували 132 народни представители: за 129, против 3, въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Комисията предлага следното съдържание на Приложение № 2 към чл. 9, ал. 1:
“Приложение № 2

С П И С Ъ К
на държавните дивечовъдни станции

1. Русалка – Априлци
2. Росица – местността “Лъгът”
3. Чепино – местността “Чехльово”, община Велинград
4. Чекерица – местността “Чекерица”, с. Стряма
5. Черни Лом – Попово
6. Арамлиец – с. Огняново, община Елин Пелин
7. Борово – местността “Вълча поляна”, община Батак
8. Извора – Девин
9. Беглика – местността “Беглика”, община Батак
10. Женда – Кърджали
11. Шерба – с. Горен чифлик
12. Ропотамо – местността “Аркутино”, област Бургас
13. Витошко-Студена – с. Кладница
14. Кормисош – Лъки
15. Паламара – с. Венец, област Шумен
16. Осогово – Кюстендил
17. Миджур – Белоградчик
18. Мазалат – с. Горно Сахране
19. Сеслав – Кубрат
20. Дикчан – с. Сатовча, област Благоевград
21. Витиня – местността “Витиня”, област София
22. Разлог – гр. Разлог
23. Дунав – Русе
24. Тервел - Тервел

25. Каракуз – Дулово
25. Балчик – Балчик
27. Родопи – местността “Снежана”
28. Широка поляна – местността “Широка поляна”
29. Несебър – Несебър
30. Тополовград – Тополовград
31. Преслав – Преслав
32. Тунджа – Ямбол
33. Котел – Котел
34. Болярка – Велико Търново
35. Ракитово – град Ракитово
36. Граматиково – град Граматиково
37. Алабак – град Велинград
38. Воден - Ири Хисар
39. Искър”

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по този параграф няма.
Моля, гласувайте Приложение 2 така, както беше прочетено в залата.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Приложение 2 е прието.
Моля § 6, който беше отложен.
ДОКЛАДИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Всъщност отложихме гласуването на ал. 6 на § 6, която гласи:
“(6) Срещу държавните дивечовъдви станции не може да се открива производство по несъстоятелност.”
Справката с Правния отдел показа, че тази точка е издържана в правно отношение, има такива прецеденти, затова предлагам да гласуваме този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по § 6, гласуването на който беше отложено, има ли? Няма.
Моля, гласувайте § 6.
Едно уточнение за протокола, гласуваме ал. 6 на § 6, защото останалите алинеи са гласувани в предишни заседания.
Гласували 129 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 3.
Параграфът е приет.
Параграф 28, който не е гласуван.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 28 има предложения от народните представители Васил Калинов, Владислав Костов, Пламен Моллов и Расим Муса, които са подкрепени от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 28, който става § 26. Аз ще го прочета така, както се налагат някои редакционни промени във връзка с гласуваните вече текстове в залата.
“§ 26. Член 36 се изменя така:
“Чл. 36. (1) Държавните лесничейства стопанисват дивеча в определени със заповед на началника на Националното управление по горите дивечовъдни участъци по чл. 10 и обособени бази за интензивно стопанисване на дивеча в района им на дейност.”
Алинея 2 отпада.
Алинея 3 става ал. 2 със следния текст:
“(2) Държавните лесничейства предоставят стопанисването на дивеча чрез пряко договаряне на ловните сдружения по чл. 30, ал. 4 в ловностопанските райони и обособени бази за интензивно стопанисване на дивеча, извън тези по ал. 1 и чл. 35.”
Алинея 4 става ал. 3 със следната редакция:
“(3) Условията и редът за пряко договаряне за стопанисване на дивеча се уреждат с правилника за прилагане на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този текст има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте предложения текст, подкрепен от комисията.
Гласували 134 народни представители: за 134, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 29 има предложение от народния представител Панайот Ляков, което не е подкрепено от комисията, но във връзка с гласуваните текстове на практика ние трябва да го подкрепим сега.
Комисията предлага следната редакция на § 29, който става § 27:
“§ 27. В чл. 41, ал. 2 и 3 се изменят така:
“(2) Разселването на дивеч се извършва за опресняване на кръвта, задивечаване, поддържане на биоразнообразие и ловуване по ежегодна програма, утвърдена от началника на Националното управление по горите, при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона. Разселването и ползването се осъществяват под контрола на държавните лесничейства, държавните дивечовъдни станции и ловните сдружения по чл. 30 и чл. 31.
(3) За отстрела на разселения дивеч за ловуване се утвърждава допълнителен план за ползване, като лицата, които го стопанисват, не заплащат вноска за ползването му.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. По този параграф не виждам желаещи за изказване.
Моля, гласувайте § 29, който става § 27 в редакцията на комисията.
Гласували 143 народни представители: за 143, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 41 има предложение от народния представител Панайот Ляков, което не е подкрепено от комисията, в смисъл: “В § 41, в чл. 67, ал. 2 да отпадте изразът “31”.”
Има предложение от народните представители Пламен Моллов и Расим Муса, което е подкрепено от комисията.
Тук също настъпва много малка редакционна поправка във връзка с гласувания по-рано текст на § 26. Аз ще насоча вниманието ви, когато стигна дотам.
Комисията предлага следната редакция на § 41:
“§ 41. В чл. 67 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
“(1) Опазването и охраната на дивеча във всички ловностопански райони се извършват от държавните лесничейства и дивечовъдните станции. Непосредствената охрана се осъществява от ловни стражари.
(2) Ловните сдружения по чл. 30 и 31 (тук отпада текстът “и български юридически лица”) могат да организират охрана на предоставения за стопанисване дивеч в определените им ловностопански райони. Непосредствената охрана се осъществява от ловни надзиратели.”
2. В ал. 4 се правят следните изменения и допълнения:
а) точки 6 и 7 се изменят така:
“6. спират за проверка превозни средства в поверените им охранителни участъци, използвайки стоп-палка и зелена сигнална лампа за моторните превозни средства със специален режим на движение по образец, утвърден от министъра на земеделието и горите и министъра на вътрешните работи;
7. съставят актове за констатирани нарушения по този закон;”
б) създават се точки 13, 14 и 15:
“13. залавят и отвеждат нарушителите с неустановена самоличност в най-близкото поделение на Министерството на вътрешните работи;
14. регулират числеността на хищниците, подивелите и скитащи кучета и котки;
15. охраняват защитените животински видове и следят за спазването на режимите на защитените територии.”
3. Създава се ал. 6:
“(6) Ловните надзиратели в поверените им ловностопански райони имат правата на ловните стражари, с изключение на тези по ал. 4, т. 4 и 13, като имат право да проверяват всички документи за лов и риболов, както и да спират за проверка превозни средства в поверените им охранителни участъци, използвайки стоп-палката по ал. 4, т. 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По този § 41, има ли желаещи? Не виждам такива.
Първо ще подложа на гласуване предложението на народния представител Панайот Ляков, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 142 народни представители: за 23, против 118, въздържал се 1.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване § 41 в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 143 народни представители: за 131, против 4, въздържали се 8.
Приема се. Благодаря ви.
Остават още два параграфа – 61 и 62.
Заповядайте, господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Отлагането на тези параграфи възникна с предложение на народния представител Васил Паница. По другите предложения бяха водени дискусии и гласувания.
Ако ми позволите, ще прочета редакцията на тези два параграфа, която е предложена от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Комисията предлага следната редакция на § 61:
“§ 61. Ловните дружини и сдружения по чл. 29 и чл. 30, ал. 1 привеждат структурата си в съответствие с изискванията на този закон в срок от 9 месеца от влизането му в сила.”
Комисията предлага да се създаде § 61а, който става 62.
“§ 62. Договорите за стопанисване на дивеча, сключени до влизане в сила на този закон, с изключение на договорите по чл. 36, ал. 2, имат действие до края на ловен сезон 2002-2003. Договорите за стопанисване на дивеча след ловен сезон 2002-2003 г. се сключват при спазване на разпоредбите на този закон.”
Комисията предлага следната редакция на § 62, който става 63.
“§ 63. Навсякъде в закона думите “ръководителят”, “ръководителят на Националното управление по горите” се заменят съответно с “началника”, “началникът на Националното управление по горите”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Моллов.
Има ли желаещи да се изкажат по тези заключителни параграфи? Не виждам такива.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте параграфи 61, 62, 63 ан блок, така както са предложени от комисията. Моля, гласувайте сега!
Гласували 135 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 3.
Параграфът се приема.
Благодаря Ви, господин Моллов. Май не остана нищо?
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Ако ми позволите, в края на гледането на този законопроект да благодаря на всички народни представители, които взеха активно участие в подготовката на този законопроект, и да честитя новия Закон за лова и опазване на дивеча на всички ловци във и извън залата! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Моллов. Благодаря и на пленарната зала.

С това приключихме с тази точка от дневния ред, за да преминем към следващата точка.
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАДА ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ ПРЕЗ 2001 Г.
Искам да помоля председателя на комисията господин Станимир Илчев да представи доклада, становището на комисията. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър, позволете ми да ви запозная със
“СТАНОВИЩЕ
относно проект за решение № 202-03-33 за приемане на
Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените
Въоръжените сили през 2001 г., внесен от Министерски съвет
на 3 юли 2002 г.

На редовно заседание, проведено на 11 юли 2002 г. с участието на министъра на отбраната на Република България господин Николай Свинаров, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проект за решение за приемане на доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през 2001 г.
На основание чл. 32, буква “а” от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България Министерският съвет представя в Народното събрание Доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през 2001 г., в който се разглеждат политиката на правителството на Република България в областта на отбраната, изпълнението на програмите на Министерството на отбраната и постигнатото в реформата на Въоръжените сили през 2001 г., като резултат от ефективното използване на отбранителните ресурси, определени със Закона за държавния бюджет.
Представянето и обсъждането на годишен Доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили е израз на утвърждаващата се тенденция към повишаване на прозрачността и демократичния контрол в сферата на отбраната и Въоръжените сили, в превръщането на отбранителната политика на правителството в предмет на демократичен политически и обществен дебат.
В доклада се анализират предизвикателствата на военностратегическата среда през 2001 г., прави се обстоен, реалистичен преглед на политиката в областта на отбраната и изграждането на Въоръжените сили, разглеждат се разходите за отбрана през 2001 г., оценява се изпълнението на основните програми на Министерството на отбраната с акцент върху следните по-важни моменти:
1. Българската армия е в състояние да се справя с новите предизвикателства и придържайки се към своите традиционни задачи, доказва на практика способността си да се адаптира към променящите се изисквания в областта на сигурността.
2. Потвърждава се ролята на Въоръжените сили като фактор за интеграцията на Република България в европейските и евроатлантическите структури за сигурност. Правителството възприе принципите на водената политика в областта на отбраната и сигурността и стратегическата цел – членство в НАТО и Европейския съюз; определи приоритетите на отбранителната си политика (завършване на организационното изграждане и модернизация на Въоръжените сили, усъвършенстване на гражданско-военния модел за управление на отбраната и изпълнението на Плана на действие за членство в НАТО); прие решения за актуализиране на плана за организационно изграждане на Въоръжените сили до 2004 г. и за снемане от въоръжение и унищожаване на ракетните комплекси от типа СС-23, “Скъд” и “Р-65”; предложи и Народното събрание прие изменение във Военната доктрина и в Закона за отбраната и Въоръжените сили. Своевременно се предприеха необходимите политически действия по присъединяването на страната ни към антитерористичната коалиция, по логистичната подкрепа на силите на САЩ, участващи в операцията “Трайна свобода”, по подготовката и изпращането на контингент от Българската армия за участие в международните сили в Афганистан, както и по разширяването на участието ни в силите на НАТО в Босна и Херцеговина и в Косово.
3. Усилията за успешно провеждане на реформата в отбраната и Въоръжените сили са съсредоточени върху изграждането на малки по състав, но ефективни и мобилни въоръжени сили, способни да гарантират националната сигурност и да изпълняват мисии по поддържането на мира. Отчeтено е, че мероприятията, предвидени в годишната Национална програма по Плана за действие за членство в НАТО и в Индивидуалната програма за партньорство са изпълнени. През 2001 г. промените в нормативната база, правната рамка на отбраната и Въоръжените сили са насочени към синхронизиране на нормативните актове и системата за отбранително планиране с тези на въоръжените сили на алианса, оптимизиране количеството и пропорциите на личния състав, преструктуриране на военното образование и усъвършенстване функционирането на администрацията на Министерството на отбраната чрез изграждане на негов интегриран модел.
4. На основата на реалистичен Преглед на силите и актуализацията на План 2004 се създават необходимите условия за ускоряване на военната реформа, за интегриране на страната в политическите и военните структури на НАТО и за постигане на по-голяма степен на оперативна съвместимост на Българската армия с въоръжените сили на страните от НАТО. Този процес ще продължи и през 2002 г., чрез осъществяването на постоянен контрол на изпълнението на плановете за реформа и вземане на допълнителни мерки за по-бързото освобождаване от излишното и от морално остарялото въоръжение, техника и инфраструктура, значително ускоряване на професионализацията, преди всичко на силите за незабавно реагиране и силите за развръщане, по-нататъшно усъвършенстване на структурите на резервните сили.


Икономическата основа за ускоряването на военната реформа са утвърдените от Народното събрание разходи за отбрана, които заедно с допълнително отпуснатите от правителството целеви средства за изпълнение на съгласуваните цели за партньорство с НАТО съставляват 3,1 на сто от брутния вътрешен продукт.
5. В резултат от активната и успешна дейност на Министерството на отбраната през 2001 г. са изпълнени и постигнати целите за програмно разпределение на ресурсите за отбрана и ефективен контрол за тяхното използване. България разполага с модерна система за планиране на отбраната, съвместима с тази на страните-членки на НАТО, базирана на интегриран, гъвкав и прозрачен процес на планиране, с ясно разпределени задачи и отговорности, обвързващи ефективността на разходите за отбрана с придобиването на конкретни отбранителни възможности и военни способности.
В условията на пазарната икономика е необходимо да се актуализират военновременните потребности на Въоръжените сили и да се отразят в плановете на министерствата, да се осъществи преструктуриране и освобождаване от наднормативните количествени запаси, да се извършат съответните законодателни промени, регламентиращи отношенията между държавата и стопанските субекти, свързани с основанията за възлагане на военновременни задачи.
Комисията по външна политика, отбрана и сигурност предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 32, буква “а” от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България да приеме следното

Р Е Ш Е Н И Е:

Приема доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през 2001 г.
Становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност беше прието на 11 юли 2002 г. с консенсус.” Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Уважаеми народни представители, заповядайте за изказване.
Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Започвам изказването си с известно удовлетворение от факта, че е разработен и представен за обсъждане в пленарната зала доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили. Очевидно е, че това е начинът да се постигне както възможната за конкретната тема и случай степен на прозрачност, така и да се отговори на обществения интерес относно вложените средства и постигнатите резултати в сферата на отбраната и военната сигурност на страната.
Отдавна съществува убеждението, че тази практика трябва да се утвърждава. Това едва ли е необходимо да се аргументира. За съжаление, въпреки задължителните за Министерския съвет текстове и в Концепцията за национална сигурност, и в Закона за отбраната и Въоръжените сили, до този момент имаме само един годишен доклад за състоянието на националната сигурност за 1999 г. и един доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили, който стигна само до комисията, тогава по национална сигурност, в миналото Народно събрание, също за 1999 г., но който беше разглеждан през месец ноември 2000 г.
Искам да подчертая, че аз и моите колеги в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност подкрепихме становището на комисията, което междупрочем е много изчерпателно, с посочване на необходимите посоки, в които Министерството на отбраната трябва да предприеме съответни действия. Подкрепихме и предложението за приемане на доклада, защото считаме, че като първи доклад, който стига до обсъждане в пленарната зала, едно подобно действие трябва да бъде насърчено от парламентарната комисия.
Второ, защото считаме, че в известна степен нашата подкрепа беше израз на оценката, която даваме за постиженията на външната политика и в частност за напредъка, който беше отбелязан през втората половина на миналата година по отношение на членството в НАТО, напредък чрез максимално доближаване до уеднаквени критерии и общи стандарти, чрез действия, често пъти болезнени, трябва да признаем, но реални, а не чрез пози и гола риторика.
И най-после, защото този доклад, заедно с доклада на началника на Генералния щаб, който също беше разглеждан в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, представляват един сериозен опит за анализ и оценка на отбранителния потенциал през призмата на ключови параметри за състоянието на бойната готовност, за боеготовността на Българската армия, за постигнатата като цяло оперативна съвместимост.
Тези аргументи обаче не са достатъчни за една цялостна позитивна позиция на Парламентарната група на Коалиция за България. И ние няма да подкрепим решението за приемането на доклада. Въпреки напълно неангажиращото звучене на предложението за решение: “Приема доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили”, ние считаме, че с тази наша позиция на неподкрепа изразяваме отношение не толкова към доклада, колкото нашата оценка за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през миналата година. Това е състояние, което определено не считаме, че е било на нивото на изискванията, задачите и целите пред отбранителната политика и българските Въоръжени сили, в това число по отношение на надеждност, възможности, ефективност, ниво на боеспособност и бойна готовност.
Тук отварям една скоба, за да кажа, че самият факт според проучване, че повече от 50 на сто от кадровите военнослужещи изразяват съмнение в способността на армията да защити националната сигурност, т.е. да изпълни своя обществен ангажимент и своето обществено призвание, е красноречив показател, недоверие, изразявано не от политици или от граждани, а от кадрови военнослужещи, които са и субект, и обект на реформата в Българската армия.
Ще отбележа, че докладът е за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през 2001 г., т.е. годината, в която имаме смяна на политическото ръководство, естествено не само в сферата на отбраната. Периодът на управление, искам да подчертая това, на Съюза на демократичните сили, по никакъв начин не може да бъде позитивно оценен по отношение на отбраната и на Въоръжените сили. Не е необходимо да си припомняме всички оценки и позиции за състоянието на отбраната, които сме изразявали през този период от време, скандалите, свързани с цивилното ръководство на Министерството на отбраната, поредицата безотговорно и дори смехотворно звучащи намерения. Само ще припомня, че освен преобладаващото в обществото негативно мнение, достатъчно сериозна критика по конкретни параметри беше изразявана и от нашите партньори от НАТО.
Второ, считам, че самият доклад е пределно неперсонифициран, безкритичен и в известна степен разочароващ, доклад, чрез който не може да бъде защитена претенцията за анализ на отбраната и на Въоръжените сили. Достатъчно е да се сравнят разделите “Политика в областта на отбраната и Въоръжените сили” и “Основни приоритети на отбранителната политика и изграждането на Въоръжените сили” с раздела за основните изводи. Оставям настрана факта, че изводите в много голяма степен не кореспондират не само със съдържанието на тези раздели, но и на прегледа за изпълнението на основните програми. Важното в случая е, че не може да се определи коя е отправната точка или точки, коя е основата за анализ и оценки. Преобладаващата част от съдържанието може да се отнесе към всяка една година и може би ще бъде вярно.
Още по-голямо недоумение буди съдържанието на раздела, наречен "Предизвикателства на военностратегическата среда към отбраната на страната към 2001 г.". Не че не е вярно онова, което е записано в този раздел, но едва ли с подобна любителска и достатъчно популярна информация може да се счита, че се анализират предизвикателствата, рисковете, заплахите, камо ли пък на този твърде несериозен фон да се предпоставят и формулират трайни решения за военната сигурност на страната. Междупрочем никъде в доклада аз не срещнах понятието "военна сигурност" и се питам дали това е израз на някаква своеобразна модерност в схващанията по отношение на националната сигурност и на компонентите на националната сигурност.
Прави впечатление, че никъде в доклада не се споменава и нищо за развитието на военнополитическите отношения с Европейския съюз. Не като двустранно сътрудничество или като международна дейност с отделните страни – членки, а от гледна точка на европейската система за сигурност и отбрана. Дори, ако щете, и от гледна точка на принципите на главата "Обща външна политика и политика на сигурност".
На следващо място ще отбележа няколко други неща.
Отчитат се средно 60 летателни часа и 10 до 12 дни на море. Вероятно става дума за силите на незабавно действие. Или за тях определено има малко по-висок норматив. Но така или иначе всичко това е далеч под нормите, които са стандарти на страните – членки на НАТО, тоест около 160 летателни часа и 80 до 100 дни на море.
Втори факт – материалният план на Българската армия е изпълнен на 70 процента. Резервни части за автомобилната и бронетанкова техника – 67 процента, доставките на въоръжение и боеприпаси – на 14 процента. За Военновъздушните сили този процент е съответно 66, за Военноморските сили - най-висок – 80 процента.
Няма да коментирам данните сами по себе си. Въпросът опира до изходните данни – от какъв процент изправна или съответно неизправна бойна техника се тръгва и до какво ниво сме стигнали през 2001 г.? Само при тази яснота може да се коментира състоянието на бойната готовност и боеспособността, защото сами по себе си процентите не ни дават особено познание за нивото на бойната готовност и боеспособност. И това до известна степен влиза в противоречие с извода в раздела за основните изводи за надеждността, високата боеспособност и военна готовност, като не е ясно кой е критерият.
Трети факт – ученията през миналата година. Техният брой може и да е достатъчен, може и да не е. Въпросът преди всичко опира до процента на включения в тях личен състав, до сравнение между заложените цели и постигнатите резултати, до оценка на придобитите умения и на тренираност в резултат на участието във военните учения. Ако към тези количествени показатели добавя и факта, че от 11 съгласувани цели за партньорство с НАТО за миналата година са изпълнени 6 се вижда, че и по количествени характеристики нямаме основание за подкрепа на доклада за 2001 г.
За да бъда по-кратък, само ще маркирам някои от другите основания да не подкрепяме доклада.
Първо, по програма "Управление на военната инфраструктура". Няма и помен от фантастичните суми и големите очаквания за собствени приходи при освобождаване и разпореждане с имоти и военно имущество. А от друга страна десетки са примерите за неефективност, за занижени цени или буквално за безстопанственост – носилки с алуминиеви дръжки за по 1 лв. или за по 4 лв., за стотинки разпродавано военно имущество. Ние се чудим след това откъде да намерим ресурса, който ни е необходим и за осъществяване и на реформата, и за по-доброто финансово осигуряване на Българската армия.
Програма "Научна и изследователска дейност". Ако с това, което е посочено с параграфи от 193 до 195 наистина се изчерпва цялата дейност в областта на военната наука, аз не виждам какво повече да коментирам. Съдържанието на този раздел е красноречива илюстрация на съзнателно смачканите и унищожени научен потенциал и академична среда.
Програма "Планиране на гражданските ресурси в интерес на отбраната". Една недвусмислена характеристика на незавидното състояние. Тоест, нито можем да бъдем убедени, че се поддържа достатъчно висок военноикономически потенциал, нито че Въоръжените сили и националното стопанство са всестранно осигурени в случай на криза или на военен конфликт. През 2001 г. не е направено нищо, което да промени тази незавидна картина.
Специално внимание ще отделя на програмата, наречена "Повишаване качеството на живот на военнослужещите и военните служители" и то преди всичко на социалната адаптация, мотивация и квалификация или квалификационните курсове, които се провеждат. Не е въпросът в тези около 260 лв., които са изразходвани за преминалите през подобни квалификационни курсове. Ясно е, че това е крайно недостатъчно. Допускам, че авторите са осъзнали пълната безидейност и отсъствието на позитивни резултати при осъществяването на адаптационните програми. И това е причината за видимата лаконичност на изложението в доклада. Трябва обаче да се осъзнае, че ако няма сериозна промяна в подхода, в дейността и като цяло в системата, напрежението и негативизмът ще растат. Имам предвид сред освобождаваните военнослужещи. Парите, независимо от техния източник, ще потъват в нечии джобове и конкретни резултати, освен статистика, няма да има. Отговорността за освобождаването или за освободените от Въоръжените сили военнослужещи и военни служители ще се прехвърля между различните институции, но това така или иначе няма да реши проблемите на хората.
В заключение, Парламентарната група на Коалиция за България не счита, че в резултат на водената политика през 2001 г. състоянието на отбраната и Въоръжените сили е било в съответствие с изискванията и разбирането за необходимия ни отбранителен потенциал, необходимата ни отбранителна политика и поддържането на реални боеспособност и бойна готовност на Българската армия не като самоцел, а като част от гаранциите за националната сигурност. Ето защо ние няма да подкрепим предложението за решение за приемане доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през 2001 г.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Найденов.
Има ли други желаещи да вземат отношение по представения доклад?
Заповядайте, господин Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Още в началото искам да кажа, че критицизмът на моя колега господин Найденов, от една страна, е обоснован, а от друга страна аз го намирам за предозиран. И той ще се съгласи, защото сам каза, че докладът отразява състоянието на отбраната и на Въоръжените сили през период, през година, в която са се сменяли две правителства. И то точно â ñðåäàòà íà ãîäèíàòà.
Този доклад в някаква степен може да бъде разтоварен от прекалените очаквания към него, първо, защото той не е анализ, той е именно доклад. При това доклад за състоянието на отбраната, доклад, изграден не само според критериите, инструментариума и похватите на цивилното и военното ръководство, но и според по-специфичната нагласа на Въоръжените сили, където, щом формата е доклад, просто казано се докладва, констатира се, описват се, изброяват се, инвентаризират се процеси, резултати и състояния, които могат да бъдат единствено обективно измерими. От тази гледна точка ние не можем да очакваме от документ, който има задачата да ни докладва, в същото време и в пълнота да проанализира процеси, които имат по-голямо времетраене от една година.
В това отношение мисля, че ако предявим претенции към доклада като към един изчерпателен анализ, включително и на съотношението между военна сигурност и национална сигурност и една много задълбочена интерпретация на компонентата регионална сигурност, реалности след 11 септември, то тогава трябва да си поставим за задача да имаме анализ, който може би наистина започва от 2001 г., но обхваща минимум още две години.
Колкото до малкото часове на море, малкото часове на льот, малките възможности за много ефективно пълноценно обучение – една висока степен на натренираност, ние всички знаем, че това са проблеми, които не са възникнали дори и през 2001 г., дори и по време на управлението на СДС, дори и от началото на управлението на НДСВ. Това са проблемите, които, за съжаление, с ескалиращо темпо съпровождаха целия период на прехода, през който секторът на отбраната претърпя влиянието на обществената среда, участието или безучастието на политиците и изконсумира всичко онова, което и страната консумираше като липсващи или намаляващи ресурси.
В Комисията по външна политика, отбрана и сигурност сигурно няма да се намери нито един човек, който да не апелира за повишаване на часовете, през които нашите пилоти, военни моряци, артилеристи и танкисти да могат да тренират, така че да бъдат равнопоставени на своите колеги от всяка една друга армия. Но такъв е бил наследеният ресурс през 2001 г., такъв е бил бюджетът, такива са били възможностите и в рамките на тези възможности са били разположени тези програми. Докладът безупречно констатира впрочем точно това положение на нещата.
Докладът не манипулира тези цифри и едно от достойнствата на доклада е, че той казва на съвременното българско общество колко часа тренират на ден, месечно и годишно военните пилоти, военните моряци и другите специалности. Този доклад бие една камбана пред всички, които ще планират сега военния бюджет за 2003 г., апелира към такава гъвкавост на военните ръководители, които в рамките на един леко повишен, но все още недостатъчен ресурс, да успеят да постигнат ниво на боеспособност и да го превърнат в критична ситуация в степен на боеготовност. Но този доклад в това отношение е абсолютно честен и коректен доклад.
На трето място, имаше фраза, която аз не чух напълно добре и се извинявам, ако се получи някакво несъответствие между казано и разбрано. Струва ми се, колегата Найденов каза, че през 2001 г. не е направено нищо – по-скоро той визираше научноизследователския сектор или нещо такова.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Гражданските ресурси.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Аз обаче взимам повод само от думата “нищо” и искам да кажа, че в ранната есен на 2001 г., а това е период, който вече е застъпен в доклада, нещото, което направи комисията по инициатива и с куража на мнозинството в комисията, беше да направи една истинска, болезнена и крайно полезна дисекция на критично върнатия от Брюксел преглед на структурите на силите. Естествено, там имаше и неизбежни опити за политизация, но това, което комисията наистина направи за първи път, беше да хване един доклад, изготвен от предишното военно и цивилно ръководство на Министерството и да зададе всички възможни въпроси, произтичащи от критичната оценка на този доклад.
Вие си спомняте, че тогава ние не си спестихме нищо и сме били прави, защото седмица след това започнахме да работим върху актуализацията на Военната доктрина, върху новата редакция на Закона за обраната и Въоръжените сили и върху актуализацията на “План 2004”.
И аз между другото също имам критична бележка към доклада. Това, което е голям успех за есента на 2001 г., не е отбелязано и не е добре подчертано, защото това беше една малка революция в ноу-хау-то за продължаване на реформата. Защото, когато предишният началник на Генералния щаб безпомощно ни заяви, че такава е Военната доктрина и цифрите за военновременния резерв са фиксирани там, ние го успокоихме, че скоро ще я променим – и го направихме. Когато той изброи всички положения в Закона за отбраната и Въоръжените сили, недовършената реформа във военнообразователната сфера и проблемите с бюджета, ние го успокоихме и му казахме, че през 2002 г. ще има допълнителна субсидия - и тя се получи. 76 млн. лв., от които 32 млн. лв. са получени от армията, а министър Велчев вчера е потвърдил, че останалите 44 млн. лв. ще бъдат дадени. И това се крие зад тази скромна цифра 3,1 на сто от брутния вътрешен продукт, което представлява нашият военен бюджет.
Затова, господин министър, в подобни доклади тези неща, които са добри, полезни, сполучливи и положителни, трябва да се подчертават много силно. Иначе представители на опозицията с лекота ще ги подминават и ще наблягат на факти, които са в полза на представата, че състоянието на отбраната е катастрофално. То не е отлично, но то не е катастрофално. Аз обиколих няколко от основните военни бази. Вярно е, че не такъв личен състав участва в ученията сега, както по времето на “Щит 82” или “Родопи 87”. И аз съм участвал в операции с 65 000 военнослужещи и 1000 танка, с десант на морския бряг и огромно количество артилерия. (Неразбираема реплика от народния представител Иво Атанасов.)
Сега, първо, това не е необходимо, господин Атанасов. Второ, то е невъзможно.
Въпросът е какво демонстрира личният състав, който участва в тези учения. И това, което видях преди две седмици на Црънча от страна на специалните сили, беше перфектно. Това, което видях същия ден на Корен, изпълнено от Втора лекопехотна Тунджанска механизирана бригада, беше перфектно. Те дадоха отлични показатели в огневата си подготовка, чудесен маньовър и страшно взаимодействие с вертолетите и реактивната артилерия.
Тук цифрата, както се е смятало и през 1910 г., не би трябвало да се абсолютизира, а качеството, защото впрочем няма друга обществена система или подсистема, чийто продукт да може да бъде измерен в реални условия, както при армията. Качеството на армейския продукт може да се измери, прощавайте, само в условията на реална война. От тази гледна точка ние можем да спорим до безкрайност какво е състоянието на боеспособността на въоръжените ни сили като цяло, но не бива да имаме съмнения, че по-голямата част от подразделенията имат тази степен на боеспособност и отговарят на изискванията за боеготовност.
ЛЮБЕН ПЕТРОВ (КБ, от място): Колко голяма част.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Нарастваща част. Това ще бъде отразено в следващия доклад, господин Петров, и Вие тогава ще бъдете по-щастлив, отколкото сте днес. Аз съм сигурен и мога да се обзаложа. Абсолютно. (Оживление.)
Аз лично апелирам непрекъснато и мисля, че министър Свинаров вече ме подкрепя, както и началникът на Генералния щаб, че частите, които се връщат от мисии в чужбина, не бива да се разформироват. Те трябва да останат такива, каквито са били подготвени, сглобявани, изпълнили мисията и тогава ние ще имаме в много повече от бригадите и в корпусите сертифицирани подразделения - модерни, преструктурирани и екипирани. Ако видите и как е направена новата униформа по дизайн, качество и изпълнение, ще се убедите, че се хвърлят много усилия за преекипирането на българските войници, сержанти и офицери.
Съгласен съм, разбира се, че научноизследователските звена, което подчерта господин Найденов, биха могли, но това не е станало някога, да бъдат съхранени в една по-друга кондиция, в един по-друг формат, в едно по-друго взаимодействие, така че да отговарят ефективно и това да бъде и по-евтино на нуждите за модернизация на Въоръжените сили. Но както се казва, това е положението. Такова е било то през 2000 и 2001 г. и е започнало да се подобрява очевидно през 2002 г.
Няколкото неща, които могат като извод да се направят при внимателен прочит на този доклад са, че – първо, всъщност ние отново изграждаме нашите Въоръжени сили. И това, че в кадрово отношение има голяма приемственост и това, че много от тях остават там, където са били от 1945 г. досега, съвсем не означава, че се правят малки, козметични и незабележими промени в рамките на един едва ли не неуправляем процес. На английски се казва “ри билдинг” – “построяване отново”. Няма да сгрешим и няма да изпаднем в еуфория, ако кажем, че ние отново изграждаме Въоръжените си сили по два начина – с наличното, възможното и достъпното и, второ – с това, което сега планираме, това, което сега осигуряваме и това, към което сега се стремим.
Догодина, защото аз съм сигурен че оттук нататък тези доклади ще станат абсолютно редовен документ, който Министерството на отбраната и Генералният щаб ще изработват в по-ранни срокове и ще предоставят на нашето внимание не през юли и началото на август, а още през април-май, ние ще видим една радикално подобрена картина, така че аз апелирам докладът да се подкрепи и да се приеме най-малкото, защото това би било подкрепа за един процес, който е започнал и който се нуждае от нашата подкрепа. Една обструкция на доклада ще бъде в най-лекия смисъл липса на оптимизъм за довършване на реформата във Въоръжените сили. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
За реплика думата има господин Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Илчев, Вие сте известен като човек, който има висока степен на чуваемост и не е простимо тогава, когато добросъвестно записахте онова, което казвам, да не искате да изтълкувате точно онова, което съм казал или пък да се позовавате точно на онова, което съм имал предвид.
Аз съм съгласен, че няма яснота, няма нормативен текст, който да регламентира съдържанието на доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили така, както няма и изричен текст или закон, който да регламентира съдържанието на Годишния доклад за състоянието на националната сигурност. Това не означава, че Докладът за състоянието на отбраната и Въоръжените сили трябва да бъде просто преглед на програми или отчет.
Аз поставих именно въпроса коя е основата, коя е отправната точка за анализа на състоянието и на отбраната, и на Въоръжените сили. Имаме Концепция за национална сигурност, Военна доктрина с ясни текстове, Закон за отбраната и Въоръжените сили, съгласувана Програма за действие за членство на България в НАТО, съгласувани цели. Очевидно това е рамката или това е основата, на която трябва да се стъпи при анализа.
Подчертах, ние по отношение на доклада направихме своето в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, но въпросът не опира само до доклада. Въпросът е до състоянието на отбраната и на Въоръжените сили – нещо, към което не можем да имаме позитивно отношение за 2001 г.
Нормативите – аз съм съгласен, че те не са проблем само на 2001 г. Междупрочем, предполагам, че господин министърът знае как наричат себе си летците – “приятели на авиацията”. Не тези, които са в Силите за незабавно действие, а по отношение на останалите военнослужещи в състава на Военновъздушните сили. Проблемът беше, че през целия този период от време бюджетът и по принцип военната реформа – осигуряването като ресурси, беше остатъчна величина, не като съпоставка между потребности и между възможности, а като остатъчна величина след задоволяване на останалите бюджетни сфери – нещо, което ми се струва, че е проблем.
Моята гледна точка обаче по отношение на извода за степента на боеспособност и боеготовност. Аз не възразявам, може и да е така. Въпросът е да се стъпи на ясна основа, да разберем кой е критерият, от колко тръгваме.
Приключвам.
Въпросът за обхвата във военните учения, пак казвам, е по отношение на процент. Дали е 10, дали е 15, дали е 50 - разбира се, че това има значение за оценката на тренираността и на придобитите умения за Българската армия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Найденов.
Разбирам пристрастието Ви, затова Ви позволих все пак и над времето да останете, макар и малко.
Дали ще вземете отношение, господин Илчев, по репликата на народния представител Найденов? Имате право. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Само две думи.
Ние се движим в един малко парадоксален кръг, защото с господин Найденов нямаме фундаментални разногласия. Имаме степени на критичност, степени на очакване и в тези степени имаме несъответствие. Нямаме фундаментални различия.
Аз продължавам да твърдя, че нашите Въоръжени сили сега, преди известно време, получиха шанса да започнат да се преизграждат, коригирайки много неща, прибавяйки много неща и освобождавайки се от излишни, ненужни и опасни въздействия.
Аз съм много тъжен за това, което казахте за летците. И не мога да си представя някои неща.
Тези дни започнах да изпадам в опасни съмнения. Предпазвам се от параноични съмнения, но започнах да си мисля, покрай тази толкова гореща тема за ракетите, че те са били практически прикритие на нечии непълноценни съвести през тези години. Някой е казал, че докато ги имаме можем да си позволим да съсипем авиацията. Нашето правителство сега започна да ремонтира за първи път 20 самолета “МИГ-29” – ударната мощ на изтребителната авиация. Как обаче се е оказало, че 5-10-15 самолета са излизали един по един от строя, остарявали, летците са се разтренирали, следователно някой е мислил, че ни пазят ракетите и само те? Много интересен начин на мислене!
Как някой е приемал 900 курсанти, когато е знаел, че на границата на 2003 г. ще има 600 места? И сега им казват, че политиците са виновни, задето ги изхвърлят на улицата.
И в този доклад, ако се чете внимателно, става ясно, че прословутата система “PPBS” щом като се въвежда, това е много хубаво. Тя няма да допусне такъв авантюризъм оттук нататък. Оттук нататък няма да приемем в училищата, в новите факултети 1000 момчета и след 5 години да им кажем – 300 от вас могат да си ходят, довиждане!
И затова апелирам докладът да се прочете много внимателно. Там има информация и между редовете.
Ако съм направил някаква спекулация по твойте думи, извинявай.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Господин министър, заповядайте за изказване.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на вносителя съвсем кратки бележки ще направя.
Най-напред да благодаря на господин Илчев за адекватната и компетентна защита на доклада, която той възпроизведе както в своето изказване, така и в дупликата си.
Още повече благодаря и на господин Найденов не само защото той демонстрира чудесното познаване на доклада, а защото говорейки, отговори на повечето въпроси, на които трябва да отговарям аз.
На първо място той отговори на въпроса защо досега само веднъж е внасян такъв доклад.
Господин Найденов, искам да Ви уверя, че Вашето изказване в още по-голяма степен ме мотивира през следващата година ние отново да внесем доклад за отбраната и то още по-рано.
Благодаря Ви, защото коментирайки този доклад, не само тук, но и в комисията, Вие поставихте няколко сериозна въпроса, на които знаете отговорите. Вие, например, казахте, че материалният план е изпълнен 70 процента, знаейки много добре, че това е най-високият процент на изпълнение на материалния план през последните 10 години. Последното, разбира се, трябваше да кажа аз.
Искам да Ви уверя, че за 2002 г. материалният план ще бъде изпълнен над 85 процента.
Наред с това искам да Ви благодаря и за друго – за инфраструктурата в областта на отбраната. Вие чудесно знаете, че от тази трибуна аз съм отговарял на въпроси, които се отнасяха до следното: господин министър, давайте инфраструктура на кметове; господин министър, давайте инфраструктура на областни управители; господин министър, давайте инфраструктура на социални домове… Давах я, господин Найденов. Вие го знаете чудесно. Затова приходите не са се увеличили в степента, в която сте очаквали, защото тези давания, за които говоря не са свързани с приходи на министерството, а по правило са безвъзмездни, така че да отправяте упрек, че ние от инфраструктура не сме си увеличили приходите при отговор на Ваши искания да предоставям безвъзмездно имоти, ми се струва малко некоректно.
И ако разрешите, малко за ученията. 2001 година беше годината през последните десет години, в която Българската армия участва не само в най-много учения, но и с най-голяма численост. Забравяме за момент международните учения. Нека да ви напомня, че в учението “Есен 2001”, за което вие бяхте поканени да присъствате на някои от полигоните в България, участва над 18 процента от личния състав на Българската армия. Мисля, че при това положение не можем да говорим за липса на участие в учения.
Наред с изложеното, аз очаквам господин Найденов по основната тема в неговото изказване, зад която изцяло заставам, да направи още по-аргументирано и задълбочено изказване по време на обсъждането на Закона за държавния бюджет за 2003 г. Отсега ще Ви бъда благодарен, господин Найденов, за това.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Тогава ще се замисля.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Нека да напомня на народните представители как е внесен материалът при тях. Господин Найденов, на Вас никой не Ви предлага да одобрите състоянието на отбраната и никой не Ви предлага да одобрите доклада, който е внесен. Знаете нормативното основание за този доклад. Ето защо се обръщам към всички народни представители, въпреки заявеното от Вас становище, че Вие няма да подкрепите проекта за решение. Аз Ви моля, приемете този доклад, защото неприемайки го, Вие просто демонстрирате нежеланието си да се занимавате с проблемите на отбраната. Приемете доклада, господин Найденов. Това е текстът. Приемането означава, че Вие сте го прочели, познавате го и проблемът е важен за Вас. Никой не иска одобрение от Вас, защото ако се иска одобрение от мен, и аз няма да дам одобрение. Като министър на отбраната аз също знам, че може да се направи много повече във всички области, за които говорихте, и за всички останали, за които Вие не говорихте.
Искам още веднъж да призова всички народни представители да подкрепят доклада. Наясно съм, че е представен един конкретен материал, който може да не е изчерпателен, който може и да не Ви харесва, но той е искрен и отразява състоянието на отбраната в Република България. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Силно се надявам, че няма повече желаещи за изказване, още повече, ще напомня, че м. август вече тече.
Затова, уважаеми народни представители, позволете ми да премина към гласуване на проекта за Решение за приемане на Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през 2001 г.
Искате да направите изказване ли, господин Петров? Силно се надявах, че можехте да го направите и по-рано. Заповядайте.
ЛЮБЕН ПЕТРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители, докладът за състоянието на отбраната и Въоръжените сили, който обсъждаме, е внесен преди един месец – на 3 юли. Днес сме 2 август. По това, че той три пъти влиза в програмата ни и не бе намерено време да бъде обсъден, говори за отношение към една изключително чувствителна и важна област - областта на отбраната. Фактът, че залата е празна, показва, че интересът на народните представители към тази изключително важна област е красноречив. Съжалявам, че казвам тази тъжна констатация, но трябва да я кажа.
Свидетели сме, че се утвърждава една европейска практика, заложена в Закона за отбраната и Въоръжените сили – ежегодно Министерският съвет да внася доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили в Народното събрание. Такъв беше внесен и през 2000 г. Само че тази практика трябва да се внедрява така, както е и европейският опит – докладът трябва да отразява реалното състояние и да подтиква към съответни решения.
В това, което ни е предложено, за много голямо съжаление аз не виждам какво се предлага. Тук стана една малка дискусия – да се приеме или да не се приеме, прочитането и приемането било факт, че е прочетен. Достатъчно ли е народното представителство да го прочете?! Какво се предлага по-нататък? Това не е видно от доклада.
Отчитаме състоянието на отбраната и Въоръжените сили за 2001 г., а днес сме август 2002 г. Такива доклади европейската практика обсъжда в края на съответната година или началото на следващата, за да може да промени това състояние.
Какво правим ние сега? Внесен е доклад за 2001 г. Донякъде Министерският съвет има някакво оправдание, но дотолкова, доколкото в средата на миналата година встъпи в изпълнение на функциите си и оценява по същество това, което е свършил. А ако отчита състоянието на предшествениците си, това е отделен въпрос. Но тук не се разделят така нещата и аз не мога така да ги приема.
Уважаеми колеги, искам да отбележа, че съгласно чл. 3 на Закона за отбраната и Въоръжените сили, който регламентира дейностите на отбраната и на институциите, които имат отношение към тях, е записано, че отбраната е не само важна част от националната сигурност и представлява система от дейности за поддържане на Въоръжените сили, икономиката, населението и територията на страната, в готовност за действия в условия на кризи и във време на война. В този доклад обаче тези дейности не личат, не се виждат. Акцентирано е изключително върху Въоръжените сили. Разкрита е една от целите, но не цялостното състояние на отбраната. Къде е икономиката? Къде е Министерството на финансите? Къде е Министерството на вътрешните работи с неговите ангажименти по отношение на отбраната? Къде е Министерството на транспорта и съобщенията по отношение към отбраната? Къде е отбранителната промишленост? Вие намерихте ли нещо в този доклад, за да оценим състоянието на отбраната? Целта на отбраната е защита и запазване на независимостта, суверенитета и териториалната цялост на страната, създаването на вътрешно- и външнополитически условия за гарантиране на националната сигурност, защита на населението от природни бедствия, катастрофи, опасни замърсявания в страната и чужбина, а не това, което става днес в Стара Загора. И ние не можем да дадем обяснение, да обясним на хората за тази цел ли сме, защото това е елемент на отбраната и на защита на населението? Какво правим? Как са разкрити тези цели?
Член 4 от Закона за отбраната и Въоръжените сили е задължителен за всички, които имат отношение към отбраната– изпълнителната власт, законодателната власт, местните органи и останалите институции. Дейностите, свързани с отбраната на страната, се осъществяват в съответствие с Конституцията и законите. Строго са фиксирани основните дейности на отбраната, които включват планиране на отбраната, разработване на стратегически, оперативни, мобилизационни, мирновременни и военновременни планове, разработване на научно-технически програми и планове, изграждане и поддържане на система за управление на страната и Въоръжените сили за работа във военно време и кризи, изграждане, подготовка и всестранно осигуряване на Въоръжените сили и поддържането им в бойна и мобилизационна готовност, подготовка и поддържане на националното стопанство в готовност за работа във време на война, оперативна подготовка на територията на страната, подготовка на населението за действие при извънредни обстоятелства, във време на война и т.н.
Няма да чета всички тези дейности. Нямам такава цел. Но ако те се разкрият в един такъв доклад на изпълнителната власт, то ние ще оценим какво е състоянието и отношението към всички тези изключително важни за страната дейности, и по-главно – чл. 9 на Конституцията. Това обаче за мое голямо съжаление не е намерило място в този доклад.
Има изключително голямо подценяване на тази дейност. Разкрита е в този доклад само една цел – търсене и подобряване на международните условия. Тук перфектно нямам претенции, не оспорвам нищо, направено е немалко, но аз се питам вярно ли е, че Министерството на отбраната има огромна отговорност по отбраната? Затова то се казва и на отбраната. Но както видяхме, тук не може да се ограничи отношението към отбраната само върху една институция, върху едно ведомство. Останалите ги няма. И аз не знам дали въобще има разбиране в Министерския съвет, щом като това се представя по този начин и тук се оспорва състоянието на Въоръжените сили?
Тук се казва, че ние отново ще изграждаме Въоръжените сили. Уважаеми господин Илчев, ние имахме Въоръжени сили, имахме армия. Вие всички знаете много добре каква беше армията. Не казвам, че тя не трябваше да се трансформира, да се реформира, ние сме радетели на този процес. Но вие да казвате, че сега я изграждаме! Защо я изграждаме? Вие наследихте нещо, кажете какво е състоянието му. Правилно тук се зададе въпросът от какво започваме нататък, докъде сме стигнали и какво ще правим. Всички дейности тук са подчинени единствено на присъединяването ни към НАТО и ролята на Въоръжените сили като фактор на интеграция.
Това ли е основното конституционно задължение на Въоръжените сили? Ако е това, да, аз няма да коментирам. Но дайте да променим тогава и чл. 9 на Конституцията, ако е така. Защото Въоръжените сили имат съвършено други функции, които са определени в Конституцията и в Закона за отбраната.
Аз много съжалявам, времето ми напредва, вече два пъти ме предупредиха, но не мога да приема един такъв доклад. Вижте, правилно се подчертава тук, че подготовката на войските е под всякаква критика. И Вие, уважаеми господин министър, го знаете много добре. Знаете го това състояние. Искайте от Народното събрание мерки, за да променят това състояние – или законодателно, или със Закона за бюджета. Какво трябва да направи Народното събрание, за да промени това състояние?
Този доклад, четейки го от първата до последната страница, уважаеми колеги, у мен възниква една огромна тревога за осъществяването на отбраната и състоянието на Въоръжените сили. Не може летателната подготовка на летателния състав да бъде от порядъка 1-5-10 часа на годината, а на тези, които са включени в силите за бързо реагиране – 60-70 часа. Ако ние ще се приобщаваме към евроатлантическите структури, и ако това е критерият, а аз считам, че това ще бъде следено и оценявано доколко ние го покриваме и доколко не го покриваме, за да се реализира една или друга цел, която всички ние преследваме… Средната летателна подготовка на страните от Западна Европа и на страните – членки на НАТО е от порядъка на 180-200 часа. Какво е нашето състояние? Защо тук не се казва, да се аргументира защо е така, на какво се дължи това.
И нещо много тревожно казахте, господин Илчев, че наличието на ракетите предполагало и снемането от въоръжение на съвременните ни самолети, ограничило тяхното поддържане и т.н. Кажете кой е изповядвал такава философия. Нека да си поеме своята отговорност, ако е така. Защото аз мисля, че всички тези компоненти са били еднакво оценявани и поддържани в съответствие с реалните възможности на страната в нужната степен на готовност, за да отликнат те изцяло на задачите, които се поставят пред структурите за отбрана.
В т. 18 се казва: “Основните параметри на бойната готовност на Въоръжените сили са осигурили достатъчно, в необходимата степен бойната и мобилизационната готовност и оперативната съвместимост с Въоръжените сили на страните – членки на НАТО”. Извинете ме, но това не може да бъде вярно. На фона на разкритието на състоянието на техниката, на въоръжението, на финансовото осигуряване. Аз няма да се спирам повече на подробностите, на детайлите, които са основни параметри на бойната готовност на Въоръжените сили, но не може да се провежда учебен процес само с демонстрации. Там, където сте били, господин Илчев, Вие сте видяли много хубаво, но това стана вече метод на подготовка на армията – показни и демонстративни учения за държавници и за политици. И това вече се прави години наред. И аз мисля, че министърът на отбраната в това отношение вече е прозрял, че на тази порочна практика на подготовка на Въоръжените сили трябва да се сложи край и вярвам, че той ще я преустанови. Дълбоко вярвам! Господин министре, не ме разочаровайте в това отношение! Можете да разчитате на подкрепа, на всякаква помощ в това отношение. Но дайте да спрем с тази порочна практика. Ние разучаваме войските, не ги обучаваме.
Искам да обърна внимание на още един момент. Дисциплината е изключително важен фактор на бойната готовност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изтече парламентарното време на вашата група.
ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Приключвам. Но тук нищо не се казва за тази дисциплина. В т. 203 е казано, че в армията са регистрирани, няма да ги назовавам, защото ми е неудобно да ги назовавам, колко престъпления. От тях неразкрити са 70. Как е възможно – питам се, чудя се – в такава система да остават неразкрити престъпления? Не мога да си представя. И по-нататък, няма никакъв анализ на тази престъпност – кои са по категории тези извършители на престъпленията. Сочат се около… Няма да назовавам отново цифрата, защото е страшна, тя дискредитира Въоръжените ни сили. Но тук не се обръща внимание.
Ако е така, господин министре, пак не виждам тук мерки в това отношение, поради което съжалявам, времето ми изтече, аз се солидаризирам със становището на Парламентарната група на Коалиция за България. Не може да се приеме този доклад. Той нищо не разкрива, не доказва и не подтиква към съответни решения за промяна на това състояние. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Петров.
Има ли други изказвания? Няма.
Моля да гласуваме Решение за приемане Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през 2001 г.
Гласували 164 народни представители: за 127, против 13, въздържали се 24.
Решението е прието.
Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТЪРГОВСКОТО МОРЕПЛАВАНЕ.
Господин Мирчев, имате думата.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Госпожо председател, правя процедурно предложение в залата да бъде допусната госпожа Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта и съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Найденов има думата да направи допълващо предложение.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател. Аз се учудвам, че господин председателят на комисията прави предложение само за заместник-министъра на транспорта и съобщенията. Обсъждаме основния закон, нормативен акт на корабоплаването – Кодекса на търговското мореплаване. И аз се учудвам, че тук няма да присъства ръководителката на Изпълнителната агенция "Морска администрация".
Предлагам да бъде направено необходимото и паралелно с присъствието на госпожа Мартинова да присъства и ръководителката на Изпълнителната агенция "Морска администрация".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Към същото процедурно предложение има да добави още едно предложение господин Благой Димитров. Заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател. Аз подкрепям предложението на господин Найденов младата дама, която оглавява морската администрация, да бъде поканена. Но при всички положения в процедурата, уважаема госпожо председател и уважаеми колеги, трябва да бъде включено изискването в Народното събрание да бъде поканен и министърът на транспорта и съобщенията, уважаваният господин Пламен Петров.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Той е в отпуск.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Няма отпуск, когато се гледа такъв фундаментален документ – изменение и допълнение на Кодекса на търговското мореплаване. Така че предлагам ви да бъде поканен и министърът на транспорта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви. Ще направя необходимото да бъдат поканени двете лица, макар че министър Пламен Петров е в отпуск.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Мирчев в залата да бъде поканена госпожа Красимира Мартинова – заместник министър на транспорта.
Моля, гласувайте.
Ãëàñóâàëè 128 íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè: çà 126, ïðîòèâ няма, âúçäúðæàëè ñå 2.
Процедурното предложение е прието.
Господин Ангел Найденов и господин Благой Димитров предложиха да бъде поканена и допусната в залата изпълнителната директорка на Агенция "Морска администрация".
Моля, гласувайте това предложение.
Ãëàñóâàëè 123 íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëè: çà 114, ïðîòèâ 7, âúçäúðæàëè ñå 2.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте с доклада на комисията, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Може би на финала на тази сесия, когато е времето за море, започваме и разглеждането на Кодекса на търговското мореплаване.

"Д О К Л А Д
на Комисията по транспорт и телекомуникации
относно законопроект за изменение и допълнение на
Кодекса на търговското мореплаване № 202-01-31,
внесен от Министерския съвет на 5 юни 2002 г.

На четири свои заседания, проведени в гр. Русе на 24 юни 2002 г., в гр. София на 11 юни 2002 г., в гр. Варна на 16 юни 2002 г. и на 17 юни 2002 г. в гр. Бургас, Комисията по транспорт и телекомуникации разгледа и обсъди съвместно с водещи експерти в областта на морския и речен транспорт законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското мореплаване № 202-01-31, внесен от Министерския съвет.
На публичното обсъждане на законопроекта, проведено в гр. Русе, присъстваха господин Румен Януаров – областен управител на област Русе, господин Георги Георгиев директор на Изпълнителна агенция "Проучване и поддържане на р. Дунав", господин Любен Ботев – председател на Комисията по речно плаване, и специалисти в областта на речния транспорт.
На проведеното публично обсъждане в гр. Варна присъстваха кап. Гено Генов – изпълнителен директор на "Параходство Български морски флот" ЕАД, господин Данаил Папазов – изпълнителен директор на "Пристанище Варна" ЕАД, кап. Адриян Евтимов – директор на дирекция "Морска администрация" – гр. Варна, проф. Иван Лазаров и други изявени специалисти в областта на морския транспорт.
На заседанието, проведено в гр. Бургас, присъства господин Иван Витанов – областен управител на област Бургас, и много експерти в областта на морското право.
От името на вносителя на всики проведени публични дискусии присъства госпожа Красимира Мартинова – заместник министър на транспорта и съобщенията, и експерти от Изпълнителната агенция "Морска администрация" към Министерството на транспорта и съобщенията, участвали в работната група по изготвянето на законопроекта.
Госпожа Мартинова обясни необходимостта от налагащите се промени в Кодекса на търговското мореплаване с поетите ангажименти на правителството на Република България към Европейския съюз. Правният режим на търговското корабоплаване в страната е уреден в Кодекса на търговското мореплаване - по отношение на морския транспорт, и в Указа на търговското корабоплаване – по отношение на речния транспорт.
Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на търговското мореплаване обединява двете материи и те получават единна осъвременена правна уредба, съобразена с действащото международно и европейско законодателство в тази област. Предлаганите промени в КТМ са продиктувани от изискванията на Конвенцията за международни правила за предотвратяване на сблъскванията по море от 1972 г., Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г. и Протокола към нея от 1978 г., Международната конвенция за безопасността на човешкия живот на море от 1974 г. и Протокола от 1978 г., Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците от 1978 г. и измененията й от 1995 г., Конвенцията относно минималните норми за търговските кораби от 1976 г.
В предложения законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското мореплаване са приети и Директиви 96/98 за корабното оборудване, 98/18 за правилата за безопасност и стандартите на пътническите кораби, 94/58 и 2001/19 относно минималните изисквания към образованието на морските лица, базирани на минималните стандарти на Конвенцията на международната морска организация, Директива 94/57 относно общите изисквания и норми за проверяващите и контролиращи организации и за съответните мерки от страна на морските власти, 96/40 за установяване на общ модел на идентификационните карти на инспекторите, осъществяващи държавен пристанищен контрол, Директива 95/21 за държавния пристанищен контрол и други, както и регламенти от прехвърлянето на кораби от един регистър в друг, Директива 2978/94 за въвеждане на Резолюция А. 747(18) за измерване на танкове за сегрегиран баласт на танкери, Директива 2090/98 относно регистъра на риболовните кораби на Европейската общност, Директива 2847/93 относно системата за контрол към общата рибарска политика и други.


Принципно са възприети формулировките на чл. 48 от Договора за създаване на Европейската общност по отношение на свободното движение на работници по отношение на условията на наемане на работа, възнаграждението и други условия на труд чрез премахване на всякаква дискриминация, основана на националност, като се премахва изискването членовете на екипажа на български кораб да са български граждани. Тази разпоредба не се прилага единствено по отношение на капитана и главния механик на кораба, плаващ под българско знаме. Предлаганите промени в КТМ са основно в няколко насоки:
- Засилване на мерките за безопасност на корабоплаването и опазване на околната среда, осъществяващи се чрез засилване на контрола върху корабите, екипажите и корабопритежателите.
- Засилва се контролът за спазване на изискванията за безопасност, който се извършва от Морската администрация, като администрация на знамето в областта на държавния пристанищен контрол и контрола на крайбрежната държава по отношение на корабите и екипажите.
- Предвижда се свидетелствата за безопасност да се издават от Морската администрация в съответствие с международните договори, по които Република България е страна.
- Изискванията към професионалната подготовка и умения на екипажа са приведени в пълна степен с международните разпоредби.
- Въвеждат се задължения за корабопритежателя по отношение на медицинското обслужване на кораба.
- Въвеждат се задължения за корабите, плаващи под българско знаме в Северно море и в Английския канал, да ползват услугите на упълномощени пилоти, с цел обезпечаване сигурността на корабоплаването.
С измененията и допълненията на Кодекса ще се регулира както морското, така и речното корабоплаване. Актуализира се Глава втора “Кораби”, която урежда националността и режимът на регистрация на корабите. Отделя се специално внимание на регистрацията на корабите като инструмент за осигуряване на безопасност и лоялна конкуренция. Въвежда се единен регистър и се определят условията за вписване в корабния регистър и администрирането на самия регистър. Проектът урежда договора за “Беърбоут чартър” в пълно съответствие с международното и европейското право. Чрез новата правна регламентация се създава по-голяма свобода на българските физически и юридически лица за осъществяване на търговските им взаимоотношения. Допълва се и Глава Седемнадесет, регламентираща правомощията на Изпълнителна агенция “Морска администрация”. Улеснява се процедурата по продажба на извадено потънало имущество, като се прецизира изпълнението на обезпечителната заповед при задържане на кораб. Въвеждат се административно-наказателни разпоредби, които да конкретизират отговорността и гарантират изпълнението на изискванията към корабоплаването, установени в Кодекса. Тъй като Кодексът на търговското мореплаване е приет през 1970 г., чрез законопроекта се актуализира терминологията и се прецизират отделни формулировки от правна гледна точка.
В хода на дискусиите бяха зададени много въпроси и направени много предложения с цел усъвършенстване на законопроекта. Изразени бяха несъгласие с обединяването на правните материи, уреждащи морския и речния транспорт. Подчертано бе, че при изготвянето на законопроекта е било необходимо участието на по-широк кръг водещи специалисти в областта на морския и речния транспорт. Изразени бяха и становища относно отпадане на някои неработещи текстове и несъгласие с регламентирането на пристанищните услуги, които трябва да са предмет на уредба на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Зададени бяха въпроси за отношението на Република България към конвенциите, към които не се е присъединила. Отбелязано беше, че липсва регламент за изваждане на потънали предмети с историческа стойност. Направени бяха много предложения за нови редакции на текстове в проекта и беше заявено, че ще бъдат внесени предложения в писмена форма между първото и второто гласуване на законопроекта. Едновременно с това беше изразено всеобщо задоволство от провежданите публични обсъждания, организирани от Комисията по транспорт и телекомуникации в центровете на морския и речен транспорт. Участниците в дискусиите отбелязаха, че провеждането на заседанията на комисията и срещите й с хората, пряко ангажирани в морския бизнес и прилагащи закона, е изключително полезно.
На поставените въпроси отговори госпожа Мартинова. Налагащото се съвместно регулиране на материята по море и река е въпрос на правна техника и на уеднаквяване на регулирането на двата вида транспорт. Досега правната регламентация на морския транспорт е уредена на ниво Кодекс, а речния – на ниво подзаконови нормативни актове. Между двата вида транспорт има много сходства и се цели извличане на общото при запазване на спецификата. По отношение на конвенциите, по които Република България не е страна, беше заявено, че Министерството на транспорта и съобщенията считат за свой приоритет нашата страна в най-близко време да се присъедини към по-голям брой конвенции в областта на морското право. Изтъкнато бе, че е целесъобразно да се подобрят текстове, отразяващи измененията на Йорк-Анверските правила. Относно липсата на регламент за изваждане на потънали предмети с историческа стойност бе подчертано, че това е предмет на уредба на друг нормативен акт – именно Законът за паметниците на културата и музеите.
След проведените дискусии и направените предложения, както и заявеното желание от страна на ръководството на комисията да разгледа и обсъди получените становища и предложения между първо и второ гласуване на законопроекта, Комисията по транспорт и телекомуникации с 12 гласа “за”, 5 гласа “въздържали се” и 2 гласа “против”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за търговско мореплаване № 202-01-31, внесен от Министерския съвет на 5 юни 2002 г.”
В същото време искам да съобщя, че всички експерти, които участваха на срещите в Русе, Варна и Бургас изпратиха своите писмени становища и комисията ще ги разглежда между първо и второ гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Има думата господин Йордан Памуков да ни запознае със становището на Комисията по европейска интеграция.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ПАМУКОВ:
“СТАНОВИЩЕ
относно законопроект за изменение и допълнение на
Кодекса на търговското мореплаване, № 202-01-31,
внесен от Министерския съвет на 5 юни 2002 г.

На свое редовно заседание, проведено на 3 юли 2002 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на търговското мореплаване, внесен от Министерския съвет.
От страна на вносителя законопроектът бе представен от госпожа Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта и съобщенията, и госпожа Зинаида Велева – директор на Дирекция “Европейска интеграция и отношения с международните финансови институции”.
Предлаганият законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското мореплаване се отнася към откритата преговорна Глава девета “Транспортна политика” и съгласно Националната програма за приемане на достиженията на правото на Европейския съюз следва да бъде приет от Народното събрание до 30 септември 2002 г.
Законопроектът обединява правната уредба на търговското корабоплаване, като включва освен уредбата на морското корабоплаване и норми относно корабоплаването по вътрешни водни пътища. Той цели постигането на по-нататъшна хармонизация на българското законодателство в областта на търговското корабоплаване с европейското право.
В рамките на Общата транспортна политика на Европейската общност, морският транспорт има особен статут. Съгласно чл. 84 от Договора на Европейския съюз, той е изключен от нейния обхват, като е предоставена възможност на Съвета, действайки с квалифицирано мнозинство, да приема подходящи разпоредби. Това вторично регулиране на материята, касаеща морския транспорт се намира в непосредствена връзка с многобройните международни конвенции, тъй като страните-членки на Европейския съюз са същевременно и страни по конвенциите.
България е страна, но и прилага всички основни международни конвенции в областта на морския транспорт. Съгласно чл. 57 от Европейското споразумение за асоцииране между европейските общности и техните страни-членки, от една страна, и Република България – от друга, страната ни е поела задължението да прилага, по отношение на международния морски транспорт, принципите на неограничен достъп до пазара и транспортирането на търговска основа.
Действащият Кодекс на търговското мореплаване установява свобода на международното корабоплаване и свобода на предоставяне на услуги в областта на морския транспорт. Единственото изключение се отнася до каботажа.
Настоящият законопроект въвежда изискванията на Регламент № 3577/92 на Европейския съюз относно морския каботаж, които съгласно Преговорната позиция на Република България по Глава девета “Транспортна политика” ще влязат в сила към момента на присъединяване на България към Европейския съюз. От този момент се предвижда да влезе в сила и разпоредбата на чл. 76 от законопроекта, който въвежда изискванията на Регламент на Съвета 4058/86 на Европейския съюз, относно съгласуваните действия за опазване на свободния достъп до превоз на товари в презокеанската търговия. От датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз се предвижда да влезе в сила и промяната на чл. 88, § 71 от законопроекта, който въвежда принципа на свободно движение на работници в областта на търговското корабоплаване, като се премахва всякаква дискриминация, основана на националност по отношение на условията за наемане на работа, възнаграждението и другите условия на труд. Този принцип се съдържа в чл. 48 и според тълкуването на Европейския съд е напълно приложим към морския транспорт, който макар и изключен от обхвата на разпоредбите относно транспорта, е обект на общите правила на Договора.
Въведени са изискванията на Директива на Съвета 95/21 на Европейския съюз относно държавния пристанищен контрол, на Директива 96/40 на Европейския съюз, установяваща общ модел за документите за самоличност на инспекторите, осъществяващи държавния пристанищен контрол, както и на Директивата на Съвета 94/57 относно общите правила и стандарти за организациите за контрол и проверка и за съответните дейности на морската администрация.
Законопроектът е в съответствие с основните изисквания на Регламент 2098/98 на Европейския съюз относно регистъра на риболовните кораби, както и с Регламент на Съвета 2847/93, установяващ система за контрол, прилагана към общата рибарска политика.
Законопроектът е в пълно съответствие с Директива на Съвета 79/115 относно корабоводенето от дълбоководни морски лоцмани в Северно Море и Ламанша. Частично са въведени разпоредбите на Директива на Съвета 92/29 относно минималните изисквания за безопасни и здравословни условия на труд и за подобно медицинско обслужване на плавателните съдове, както и на Директива на Съвета 93/103 на Европейския съюз относно минималните изисквания за безопасност по време на работа на риболовни кораби.
За постигането на пълно съответствие с посочените директиви е предвидено издаването на съответни наредби. С приемането на съответни подзаконови нормативни актове се предвижда да бъде постигнато пълно съответствие и с изискванията на Директива на Съвета 93/75 относно минималните изисквания към плавателните съдове, пренасящи опасни или замърсяващи товари, Директива на Съвета 98/41 относно регистрирането на лицата, плаващи на борда на пътнически кораби и Регламент на съвета 613/91 относно промяната на регистъра на корабите в Общността, както и с Директива на Европейския парламент и Съвета 2000/59 за приемане и обработка на корабни отпадъци в пристанищата.
Според § 17 чл. 21 се изменя така:
"Спрямо договора за превоз на пътници и багаж се прилагат разпоредбите на международните договори, по които Република България е страна, а при липса на разпоредби – уговореното между страните по договора за превоз. Ако няма и уговорка, се прилага законът на мястото на регистрация на превозвача."
Във връзка с § 149 от законопроекта със създаването на новия чл. 362 се въвеждат изискванията на Директива на Съвета 95/21 относно държавния пристанищен контрол.
Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи се обедини около становището, че предложеният законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското мореплаване е съобразен с достиженията на правото на Европейската общност в тази област. Чрез него се възприемат значителна част от разпоредбите на посочените европейски актове, чието пълно транспониране в българското законодателство е предвидено да бъде постигнато с приемане на предвидените в законопроекта подзаконови нормативни актове.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското мореплаване № 202-01-31."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Памуков.
Преминаваме към дискусия по законопроекта на първо четене.
Имате думата, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател!
Пристъпваме към обсъждане, макар и някак си не в много благоприятен момент, на един изключително важен и за мореплаването, и като цяло за корабоплаването въпрос, свързан с предлагания законопроект за изменение и допълнение.
Всъщност трябва да подчертая, че повечето от промените в областта на търговското корабоплаване през последните години винаги са предизвиквали оживени дискусии както в професионалните среди, така и в средите на специалистите по морско право. За съжаление дискусиите, доколкото имам впечатление, се провеждаха като следствие на вече одобрени промени, а не като част от процеса на преценка, съгласуване и професионален подбор на използваните понятия и термини в предлаганите законопроекти. Не прави изключение, Междупрочем, и Кодексът на търговското мореплаване, поне досега и доколкото е имало предложения за неговите изменения. Да отбележа за колегите, че това е осмото изменение, което се предлага в кодекса, от приемането през 1970 г.
Искам веднага да отбележа, че прави добро впечатление инициативата на Комисията по транспорт и телекомуникации за обсъжданията в Русе, Варна и Бургас. Друг е въпросът, че на практика сериозни дискусии не се получиха или не са се получили, доколкото и предварителната разгласа, и самите предложения като напечетан текст не са били своевременно предоставени.
Уважаеми колеги, бързам да съобщя, че Парламентарната група на Коалиция за България, въпреки сериозното колебание, което има по отношение на законопроекта, няма да подкрепи тези предложения. Няма да ги подкрепи, въпреки и приемливост на част от предложенията. Всъщност, въпреки значителния си обем, законопроектът за изменение и допълнение не е съвсем пълен и не прави промяна и необходимата актуализация в редица текстове на Кодекса на търговското мореплаване, особено при сравнение с действащи вече международни конвенции.
Аз съм съгласен в известна степен с мотивите на вносителя. Искам да отбележа, че предлаганите изменения и допълнения действително покриват един немалък спектър от мерки за безопасност на корабоплаването, нови правни отношения, какъвто е разделът за Беърбоут чартьор, каквито са измененията по отношение на договорите за превоз на товари и багаж, спектър от дефинирани административни правомощия и взаимоотношения и, разбира се, актуализацията на административнонаказателните разпоредби.
Специално подчертавам, въпреки забележката, която изразих, съобразяването и възприемането на редица формулировки и разпоредби с конвенции, директиви, стандарти в областта на корабоплаването, на превоза на товари и пътници и особено на условията на труд на корабите и екипажа. Разбира се, с това, което е посочено в мотивите на вносителя, далеч не се изчерпват влезлите в сила конвенции, директиви и правила.
Посочвам обаче точно тези аргументи, защото освен хармонизиране на законодателството, освен уеднаквяване на изискванията и на политиката по контрол върху чуждестранните кораби, примерно в пристанищата на Република България или върху безопасността на корабоплаването в наши води, е очевидно, че в резултат на въвежданите изменения и допълнения и българските корабособственици ще трябва да предприемат съответни стъпки за съобразяване с условията, а това е ясно, че е една твърде деликатна тема. Известно е, че българските кораби попадат в черния списък по Парижкия меморандум относно безопасността на корабоплаването и по различни причини немалко български кораби са задържани или арестувани. Например, ако не бъркам, за миналата година те са 16, за тази година, до този момент са 5. Съвсем наскоро беше задържан български кораб в Швеция заради разликата в заплащането на корабните екипажи.
Сред близо 100-те кораба на Български морски флот има немалко близо до възрастта, след която корабите не се допускат в европейските пристанища според международните правила. Така че проблемът освен осъвременяване на текстове, изисква и реални действия и усилия от страна на държавата за осъвременяване на корабния парк. Именно в тази връзка трябва да се открои отговорността на държавата за отсъствието на дългосрочна стратегия за развитие на водния транспорт и аз се безпокоя, че Параходство "Български морски флот" може да последва незавидната съдба на националния авиопревозвач в лицето на БГА "Балкан".
Но състоянието на параходството в частност и като цяло на морската индустрия очевидно е тема на друга дискусия, която за съжаление липсва в Народното събрание.
Аз имам сериозни резерви - и това се споделя от много от представителите на професионалните среди - по включване на речното корабоплаване като обект на регулиране в кодекса по начина, по който това е направено в предлагания законопроект за изменение и допълнение. Очевидно има и други правни техники или друг начин, по който кодефицирането може да бъде осъществено, но този начин, с механичната замяна на "морско" и отпадането на определението "морско" в текстовете очевидно не е най-добрият.
Логиката вероятно е, че става дума за различни елементи на водния транспорт, но всъщност става дума за регулиране от различни международни организации, различни конвенции, правила и изисквания. Например по отношение на международноправния режим за речното корабоплаване – Рейнската система, Дунавската конвенция. Тук отварям една скоба, за да кажа, че самото понятие "вътрешни водни пътища" за България очевидно е несъстоятелно. Вътрешни водни пътища за Европейския съюз – да, но какъв е вътрешният воден път на България, освен река Дунав? Това е също друга тема, свързана с измененията на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанища. Разбира се, затваряйки скобата, трябва да кажа, че при корабоплаването по море и река има различни условия на осъществяване на дейности, различни са и опасностите и предизвикателствата, на които трябва да отговарят, в това число и чрез правното регулиране.
За България не са неизвестни комбинираните превози море – река, не са непознати системите или технологиите за тяхното осъществяване – ро-ро, ЛАШ, Сий-бий и т.н.
Но това не са достатъчно убедителни аргументи за създаване íà åäèíåí êîäåêñ.
Разбира се, има и текстове, които засягат превозите по море или придвижването по море на корабите от речното корабоплаване, но това също е друга материя. Аз лично продължавам да считам, че по-добрият начин е обособяването в различни нормативни актове или най-малкото, ако за това има воля на мнозинството, в различни раздели на Кодекса на корабоплаването, въпреки, пак казвам, известната неприемливост.
Колкото и формално да звучи, дори Изпълнителната агенция се нарича "Морско корабоплаване".
Що се отнася до агенцията в законопроекта за изменение и допълнение, намирам, че е позитивна стъпка посочването на нейните функции и правомощия в кодекса, въпреки че това съдържа риска от чести промени при структурни и функционални изменения, например в министерството или в самата агенция.
Същевременно, освен устройствения правилник на Министерския съвет за дейността, организацията и т.н., всички въпроси, свързани с изпълнителната агенция се предвиждат толкова много други допълнителни наредби, че кодексът вероятно гони рекорда на Закона за движение по пътищата.
Друг нюанс е концентрирането на власт и на правомощия, което без надеждни механизми за контрол често води до злоупотреби и корупция, нещо, на което сме се нагледали и от което сме препатили. Другата крайност, естествено, е хаосът и липсата на правила и всякакви импровизации. От тази гледна точка аз лично оценявам позитивно текста на новия чл. 88а, регламентиращ правото на изпълнителната агенция да осъществява проверка на учебните заведения, предоставящи обучения по морски и речни специалности, в това число и да не издава свидетелства за правоспособност при несъответствие. Вярно е, че квалификацията и образованието на морските и речните специалисти са едни от малкото конвертируеми неща, но също така е вярно, че въпреки търсенето много лесно и бързо може да девалвират качеството и реализацията при, грубо казано, измислените учебни заведения и форми на обучение, на които също сме се нагледали.
Няма да пропусна да спомена факта, че процентът за държавната поръчка и за държавния прием в отскоро занимаващото се с това висше учебно заведение е парадоксален. Казвам това, ако не е променено, по-висок, отколкото е например за държавната поръчка във Висшето военноморско училище, без съответната база, без съответните условия за обучение и преподаватели, да не говорим за традиции и качество на образователния процес.
Опасения предизвиква възможността в чл. 88, ал. 3 екипажът на българските кораби да се окомплектова от правоспособни чуждестранни лица при разрешение на министъра на транспорта и при условия и ред, определени от него. Аз не говоря за ал. 2, където се дава възможност на чуждестранни морски лица, граждани на страни – членки на Европейския съюз. За тях все още сякаш е малко вероятно да се наемат като екипажи или специалисти на българските кораби. Говоря за морски лица, граждани на трети държави. При безработицата у нас е ясно до какво може да доведе тази възможност при отсъствие на прецизна регламентация и строг контрол. Следователно, преди да има яснота по изискванията и реда за издаване на разрешение от министъра на транспорта и съобщенията, не може да се очаква доверие в аванс по този текст.
Могат да се посочат и редица проблеми, които се нуждаят от актуализиране или по-пълно отразяване в кодекса, но които са пренебрегнати. Например в раздела за обща авария има изчерпателно описване на отделните случаи, които за морските специалисти са, най-меко казано, квалифицирани в три отделни случая. Не вярвам да се има това предвид по отношение на подробното разписване на случаите на обща авария с промените в чл. 79 за разследване на произшествия, още повече, че никъде не става ясно какво точно произшествие се има предвид и къде е дефинирано това понятие.
Подобна потребност от яснота има и в текстовете за спасяване и отделно – за търсене и спасяване, в съответствие с изискванията на Конвенцията за търсене и спасяване, за изваждане на потънало имущество и разграничението от погинало имущество.
Струва ми се, че ако представителите на Министерството на транспорта и съобщенията бяха се вслушали в съветите на професионалните среди и специалистите по морско право, щяха предварително да изчистят и недоразуменията, и да изчистят празнотите в кодекса. Има и предложения, които с корекции, и то съвсем леки на второ четене, биха станали приемливи. Но затова е необходимо да се проявява готовност и за обсъждане, и за възприемане на мнения и предложения и от професионални среди, и, разбира се, от опозицията в комисиите и по-скоро в Комисията по транспорт и телекомуникации.
В заключение, искам да подчертая, че въпреки известни достойнства, въпреки колебанията, които аз лично имам по отношение на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за търговското мореплаване, въпреки приемливостта на част от предложенията, Парламентарната група на Коалиция за България ще се въздържи и няма да подкрепи законопроекта на първо четене. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Найденов.
Заповядайте, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, искам да започна с това, че срещата и разглеждането на Кодекса за търговското мореплаване във Варна, на която среща аз присъствах, а за другите две срещи имам само информация как са протекли – в Русе и в Бургас, и бих споменал, че професионалната гилдия много остро реагира на промените в Кодекса за търговското мореплаване, които се предлагат от Министерския съвет. Би трябвало това да покаже на вносителите, че трябва да имат готовност за определени промени в направление, което професионалните общности подсказват и споделят.
Искам да кажа, че бяха изразени мнения, включително от хабилитирани лица по морско право, хора с дългогодишен стаж, капитани далечно плаване, хора със стаж може би над 15-20 години, хора с опит, хора, които включително познават и морското право в европейските държави.
Основният аргумент, който беше изложен на срещата във Варна, на която присъства и заместник-министър Мартинова, беше, че това трябва да ускори затварянето на глава “Транспорт”, мисля, че това е девета глава. Това спъвало приключването на разглеждането и едва ли не спъвало общия процес на обзор на хармонизацията.
В същото време искам да споделя какво всъщност се предлага на народното представителство. Предлага се в този кодекс да бъдат обединени правилата по море и по река. Това е основното, което се предлага от вносителите, от Министерския съвет, с две думи. Но какво показват проучванията – и нашите, и това, което казват специалистите? Оказва се, че в Англия и Франция такова обединение на законодателствата няма. Тоест, този аргумент на вносителите може да не бъде уважен. Нещо повече, преди няколко дни излезе една много неприятна информация. Франция е включила в един негативен списък нашия национален превозвач – Български морски флот, Параходството, с много негативна оценка. Наказателните, негативните точки, които събира Българският морски флот, примерно, превишават 4-5 пъти минимално допустимите наказателни точки в рейтинга, в класацията. Това е нещото, което според мен е негативно в хармонизацията, и, примерно, при гледането на глава “Транспорт”.
Аз дълбоко се съмнявам дали това обединяване на материята корабоплаване по море и корабоплаване по река в един кодекс, на фона на острата реакция на гилдията, ще допринесе за благоприятно въздействие върху процеса на хармонизация.
И още веднъж споменавам – при Англия и при Франция двете неща са разделени. Когато говорим за Англия, като че ли в Европейския съюз няма по-морска държава от Великобритания. И никой не може да оспори това. Ето защо този довод някак си увисва.
Говорим за кодекс. Кодексът е нормативен документ, който предполага да има един широк обзор и да се минимизира, доколкото може, подзаконовата уредба. Кодексът има тази разлика по отношение на закона. Тук аз виждам, че вие по никакъв начин не минимизирате подзаконовата уредба. Навсякъде има препратки за министъра на транспорта, за изпълнителната агенция, в наредби и пр., и пр. подзаконови неща, за които на практика възниква въпросът защо това е кодекс, защо не е закон? Кодексът в този смисъл би трябвало да бъде един обемист акт, който да включва, доколкото се може в пълнота, всички възможни нюанси на материята. А напротив, вие предлагате обединение на проблемите на корабоплаването по море и корабоплаването по река, което още повече затруднява изпълнението на тази задача.
Аз си мисля, че трябва да бъде даден отговор на този въпрос.
Даже се учудвам от упорството на Министерството на транспорта и съобщенията, независимо от реакцията на професионалните организации, на гилдията, това нещо да бъде силово наложено.
И аз ще ви кажа точно в тази връзка, уважаеми дами и господа, че ние няма да подкрепим на първо четене предлагания от Министерския съвет, от вносителите, Кодекс за търговското корабоплаване.
Тук беше казано преди малко от господин Найденов. Забележете, вие предлагате промяна на името на кодекса в § 1, още в началото. От “Кодекс на търговското мореплаване” в “Кодекс на търговското корабоплаване”, от КТМ на КТК, но оставяте морската администрация. Това е много изненадващо. Тази морска администрация ще администрира и реката, и морето?! Но така или иначе, остава наименованието “Морска администрация”. Променяте името на закона, това е устройствен закон, а не променяте името на изпълнителната агенция. Но това го споменавам само от формална гледна точка.
Тук беше споменато преди малко, че не е уточнено понятието “потънало” и “погинало”. Има текстове, които предлагате, в пряка връзка, например § 138 във връзка с чл. 333а. Това може да създаде проблеми по отношение на застраховането, което е изключително важно, по отношение на загубите от овъзмездяване, проблемите при унищожаването на имуществото и пр., и пр. неща. Това беше отбелязано и от колегата Найденов. Аз искам само да дам няколко щрихи за това колко е важно разграничаването на двете понятия – “погинало” от “потънало”. По-точно, една класификация на потъналото – дали е погинало или непогинало.

Не е засегната материята по отношение на поддръжката на съоръженията на фарватера. Аз в момента се сещам, като говорим за вътрешни морски пътища, единствено за канала езеро – море, във Варна. В Бургас като че ли няма такъв вътрешен морски път. И някакви малки язовири, които, доколкото са вътрешни морски пътища, в тях има плавателни съдове, вероятно малки кораби и лодки. Въобще тези, “вътрешни морски пътища” не влизат в обсега на този кодекс.
Вероятно вие схващате вътрешни морски пътища в бъдеще, че, примерно, река Дунав ще бъде за България вътрешен морски път, след като България стане член на Европейския съюз във връзка с общите движения на стоки и капитали. Вие развихте това нещо, госпожо Мартинова. Но в момента изключително претенциозно звучи определението “вътрешни морски пътища” за България. Още веднъж казвам, освен канала езеро – море във Варна, аз не се сещам за друг. Ако Вие се сещате, кажете кой е вътрешен морски път в България? Ние нямаме плавателни реки - нито Янтра, нито Марица, нито Искър. Тоест, нямаме вътрешни морски пътища, свързани с корабоплаване, свързано с икономиката на страната. В този смисъл. За река Дунав наистина има Дунавска конвенция, там правилата на речното плаване на практика са утвърдени от дунавските държави. И във връзка с това е забележката на професионалната гилдия. Рамките на международното морско право, от една страна, на опазването на човешкия живот на море, конвенциите, свързани с това, са много, много по-различни от същите мерки на река. И обединяването в момента в един кодекс на нормите на морското право и на речното право, е някаква еклектична смес. И аз още веднъж казвам, че не мога да разбера защо е това упорство за това обединение. Хайде, ако искате да са в общ кодекс, нека да има два раздела – раздел “Море” и раздел “Река”. И то пак трябва да бъде със сериозната уговорка, че става дума само за река Дунав, която на практика е международен морски път, а не е вътрешен морски път.
Беше казано, че не са защитени археологичните ценности под водата по нашето Черноморие. Няма текст, който да защитава тези изключително важни неща. Имам предвид, че има археологични ценности и хора, занимаващи се с тракология, обикновено навлизат в Южното Черноморие. Тоест няма никакъв регламент в момента да се осъществява подводна дейност по нашето Черноморие. Сега сме лято, идват туристи, може антични предмети на изкуството, археологични предмети да бъдат изнасяни. Но то е по друг ред. В този кодекс няма заложени мерки, механизми за една такава защита. Защото това са национални ценности.
Вътре нямате заложени текстове, и то императивно заложени текстове за екологична защита. Ето, например, аз се сещам, че за специализираните морски съдове нямате сондажни платформи. С колегата във Варна говорихме, наистина споменавате добив на морски ресурси, но, примерно, никъде в кодекса не е казано какво става при добив на желязо-манганови конкреции или добив на газ, на нефт. Става дума за сондажна платформа. Тя се буксира, съответно има проблеми – както екологични, така и технологични проблеми. Тези неща не са отразени. Какво ще стане, например, ако стане някакъв много сериозен проблем с едно такова съоръжение във връзка с добив в териториалните води на Република България. Какво става? Има в момента правен вакуум. Казвам ви, никъде в кодекса няма определението за сондажни платформи.
Правят ми впечатление, макар че това нещо не беше казано на срещата, нещата, които предлагате по административно-наказателните разпоредби. Колеги, ще ви помоля да се съсредоточите. Вижте какво предвиждат вносителите. Член 39 казва: “Който наруши или не поиска вписване на промяна на обстоятелството по чл. 38 в предвидените срокове, се наказва с глоба от 50 до 500 лв.” Става дума за кораби. Тук има едни суми от 100 до 10 000 лв. Не виждам по-голяма сума от 10 000 лв. Искам да ви кажа, направете една справка по отношение на наказателните разпоредби в съседна Румъния да видите там за какво става дума. Специализираните служби там санкционират по някакъв начин наш плавателен съд и няма такива глоби – от 50 до 500 лв. Аз ще ви помоля, ние ще направим предложение, тези наказателни разпоредби да се завишат. Наистина има за употреба на алкохол, но като че ли и това е много мека форма, много мека разпоредба, защото става дума за товари на много голяма стойност, става дума за кораби, които могат да водят. Един пасажер може да води хиляди пътници. Има и други такива разпоредби. Според мене или тази Глава осемнадесет не е прецизирана, или не мога да преценя защо давате в чл. 376 от 200 до 1000 лв. и прочие неща. Ето, вижте какво се казва, уважаеми колеги в чл. 377, само за да акцентирам на този много важен момент: “Капитан на кораб, който не декларира превозването или не спазва правилата за превоз на опасни товари или на други товари, чието деклариране е задължително, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв.” Петстотин долара. Той не декларира, примерно, че носи отровни товари, преминава през България и има възможност даже някъде да ги пусне и ние го глобяваме капитана с 500 долара. Просто нямам коментар!
Когато говорим за обединяването на морето с реката, искам да спомена дефиницията на мореходност. Това е т. 12 в Допълнителните разпоредби. “Мореходност” е годност на кораба да плава безопасно в определен географски район” и прочие. Искам да спомена, уважаема госпожо Мартинова, че има и понятие “маневреност на кораба”. Много сериозно е разграничението. Казвам ви го като човек, който е работил в институт, не съм се занимавал с такава материя, но съм имал колеги, които са се занимавали в Института по хидро- и аеродинамика с подобни проблеми. Когато се говори за мореходност на кораба се имат предвид основно кораби, които плуват на дълбоки води при вълнение. И това определя мореходността. При речните кораби основно можем да говорим за маневреност на кораба или на плавателния съд. Даже аз виждам, че във вашите Допълнителни разпоредби няма “плавателен съд”, което е едно по-общо родово понятие по отношение на кораб.
Споменавам само това във връзка с идеята ви за обединяването и упорството ви в дебатите с професионалистите, за обединяването на море с река.
Има още доста неща да се кажат, но, тъй като времето напредна, искам да спра дотук, като кажа, че не беше най-подходящият момент кодексът да влезе сега. Влиза като последна точка на 2 август, малко преди лятната ваканция, според мен, с оглед на това, тъй като вие видяхте реакцията на морската общественост, тихо и по-спокойно да мине дебатът. Ние обаче няма да подкрепим кодекса на първо четене. И ще видим на второ четене каква ще бъде вашата готовност да приемете нашите предложения.
И аз ви уверявам, че колкото и да е тихо в момента в залата и има малко народни представители, реакцията във Варна и в Русе ще бъде сериозна. Включително аз допускам, че ще има и медийна реакция от гилдиите – Българска морска камара, с която съм сондирал мнение, споменах капитаните и прочие.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, завършвайки искам да призова вносителите да не проявяват упорство между двете четения. Ако отидем на един кодекс, да направим едно разграничение на море от река - това е някакво компромисно решение. Аз ви го подсказах на срещата във Варна – не усетих да има нагласа, независимо, че може да има и други интереси. При такова упорство предполагам, че има някакви други интереси, без да коментирам какви. Различни неща се говорят в гилдията, включително за финансови интереси.
Нека да гледаме интересите на страната. Вие се усмихвате, но ще ви кажа: може ли да отговорите, госпожо Мартинова по кодекса – да кажете името на човека, който е правил експертиза или който е подготвил кодекса и каква сума е получил? Имате ли Вие някакви родствени отношения с този човек? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата, господин Минков.
СТЕФАН МИНКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Твърде големи пледоарии изслушахме за морячеството, което не се нуждае от толкова много приказки. Трябва да ви кажа съвсем спокойно в това напреднало време, че с чиста съвест може да гласувате за промените в Кодекса за търговското мореплаване, защото българските кораби са плавали досега, ще плават и за в бъдеще.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): И без кодекс.
СТЕФАН МИНКОВ: Защото, както чухте, кодексът не е нищо друго, освен отражение на онези международни спогодби, договори, двустранни съглашения и меморандуми, които ние сме подписали и подкрепили. Във връзка с това, ако прочетете заключителната фаза на мотивите, ще разберете за какво става дума. Тук става дума, че предлаганите изменения са насочени изцяло към утвърждаване на принципите на безопасност на корабоплаването, опазване на околната среда чрез ефективен контрол, осигуряване на свободен достъп и лоялна конкуренция. Това са амбициите, които са имали вносителите на изменението на кодекса.
Исках да свърша дотук, но се чувствам задължен с няколко думи да кажа онова, което в рамките на 30 минути тук се пледираше от тази трибуна. Малко са законите, които така широко са обсъждани. Малко са измененията, които така широко са обсъждани сред браншовата общественост. Този закон, както казаха и преждеговорившите, е обсъждан на всички нива на браншовите организации във Варна, Русе и Бургас. Затова аз не мога да приема, че обсъждането е ставало формално.
Колкото до заложените текстове в кодекса, те в голяма степен отговарят на онова, което ние сме приели и условията, при които плават българските кораби. Аз трябва да кажа, че инструкциите към нашите капитани – смея да се причисля към тях, инструкциите, които получаваме, винаги са в дух на измененията в настъпилата документация и директиви, главно насочени към опазване на околната среда и безопасност в корабоплаването. Това са основните неща. Ако прочетете внимателно предложенията за изменение, ще видите, че стремежът на вносителите е бил да се отговори до голяма степен на тези динамични изменения, които се получават и в MARPOL, и в Конвенцията за сигурността.
Условията на труд и черният списък са неща, с които се спекулира. Вярно е, че беше направено твърде много за БМФ в тези десетина години, за да бъде сринато. Но трябва да ви кажа, че една организация, която работи в пазарни условия, откакто съществува, издържа. Вярно е, че миналата година МБФ беше с трагични резултати. Вярно е това – цифрите говорят, че за първото шестмесечие БМФ има различни резултати – десетки пъти по-голяма печалба.
Колкото до хабилитираните лица, твърде много хабилитирани лица – професори и други, се опитват да се намесват в правилата, в законите на морето. Аз искам да помоля онези, които са добронамерени и които не го правят от стремеж и желание към спор, а които имат добронамерени предложения и такива, които могат да бъдат приложени, нека да бъдат така добри и да ги направят. Но на всички тези обсъждания не се получи нито едно конкретно предложение, нито един текст, който да бъде: по член еди-кой предлагам нов текст и т.н. Всичко беше разговори по принцип, както тук и уважаваният колега ни говори за мореходност и т.н. Но това е тема, която аз мисля, че не касае кодекса. Мореходност има и в корабоплаването по река. По същия начин се изпитват корабите във вашия институт за мореходност. Има и маневреност, разбира се.
Искам да завърша с репликата на един уважаван покоен мой преподавател в Морското училище, който казваше: “Ние, корабостроителите, не сме в състояние да конструираме такъв кораб и да го построим, който вие, корабоводителите, да не можете да потопите...”. Аз съм сигурен, че по този закон ще има много опоненти, но ви уверявам с оглед на късото време, с което разполагам, че по-правилното, по-вярното е да подкрепим този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Минков.
Заповядайте, госпожа Чобанова.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ще се постарая да говоря кратко, но бих искала да внеса някои ясноти по така изказалите се преди мен колеги.
Бих искала да кажа, че всъщност това, което ни е поднесено като материал за дебати от страна на Министерството на транспорта и съобщенията, е една съвсем навременна, даже бих казала вече позакъсняла реакция, тъй като това трябваше да стане преди доста повече години и беше предмет на разискване може би и разглеждане от по-предишни правителства, но за съжаление това досега не е станало, така че това като моя преценка е запълване на една празнота.
Както знаят специалистите, Указът за търговското корабоплаване, който уреждаше взаимоотношенията на плаване по река Дунав най-вече, е една нормативна база, която по своя характер е твърде стара. Тя е в рамките на 1956 г. Кодексът за търговското корабоплаване датира от 1972-1973 г., така че вече има някои взимоотношения в търговското корабоплаване, които се нуждаеха от преуреждане в духа на европейските и международните стандарти. Затова аз приветствам това, което ни е поднесено, както приветствам и усилията на госпожа Мартинова и нейния екип, които така самоотвержено работиха и защитаваха в разстояние на месец и половина пред нас и пред обществеността на градовете Русе, Бургас и Варна своето творение. Мисля, че достойно го защитиха.
Бих искала да кажа, и като специалист в тази област смятам, че наистина би могло да се направи една такава компилация между двете материи – за река и море, при положение, че те уреждат търговските взаимоотношения, тъй като в областта на търговското корабоплаване и по река, и по море има твърде много допирни точки в областта на общата авария, в областта на правилата за безопасност и спасяване по река и по море.
Що се отнася обаче до спецификата на корабоплаването и спецификата на режима на движение по река и по море, аз съм съгласна със забележките на колегите както в регионите, в които присъствахме, така и с тук присъстващите колеги, че наистина има съществени различия, които подлежат вече на по-нататъшно разглеждане, но мисля, че това може спокойно да стане между първото и второто четене и като обмислим добре материята и преценим, може би ще се съгласим, че може да се обособят две отделни глави – едната за море и другата за река.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Това значи две глави от закона да пишем отново…
АНЕЛИ ЧОБАНОВА: Това, господин Корнезов, вече е предмет на по-нататъшна работа. Аз съм се обещала на това Народно събрание и мисля, че съм тук, за да мога да защитя тази си идейност.
И, по-нататък, продължавайки бих искала да отговаря на преждеговорившия колега, че всъщност Агенция “Морска администрация”, която преди се наричаше Държавна инспекция по корабоплаване и преди съществуваше и регулираше отношенията, както по река, така и по море, а съществува и сега, така че няма нищо ново, което да е вложено в поднесената ни материя, освен, че вече са преуредени някои от нейните функции.
Аз мисля, че Комисията по транспорт и телекомуникации досега е доказала, че е отворена за всякакви предложения, за всякакви дискусии. Смятам, че и в този случай ние ще докажем това, което сме правили, както и досега, така и занапред.
При мен лично постъпиха доста предложения от моя регион – Русенския, които са съвсем конкретни, по определени текстове, по определени членове и аз се ангажирам, след като се запозная аз, а след това и вас в Комисията по транспорт и телекомуникации между първо и второ четене, да ги предоставя за разглеждане и дискусия.
И тъй като, завършвайки смятам, че наистина духът на това, което разглеждаме, е твърде рационален ви призовавам да гласувате за философията на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заместник-министър Мартинова има думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предполагам за вас ще бъде обяснимо защо първите 30 секунди ще отделя най-напред на пикантната част на коментара, направен от господин Благой Димитров, за да кажа следното – работната група, която изработи законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на търговското мореплаване се състои от 12 души. Това са експерти от Дирекция “Правна” на Министерството на транспорта и съобщенията, експерти от Изпълнителна агенция “Морска администрация” и Лазар Бъчваров – бивш главен юрисконсулт - 25 години, на Министерството на транспорта и съобщенията.
Очевидно визирате брат ми, който е юрист по образование с многобройни публикации на тема “Морско право”. Потвърждавам, че той не е работил по този законопроект. Потвърждавам обаче и следното, че не виждам нищо лошо някой да положи труд и да допринесе със знания, с квалификация, с образованието си в един сложен, конфликтен, тежък законопроект.
Сега по същество – първата тема, която искам да коментирам, е и най-спорната тема – защо материята е обединена в един общ правен акт?
Уважаеми колеги – имам предвид колеги като експерти, като специалисти като се надявам, че така ще подходите към проблема.
Уважаеми дами и господа народни представители! На първо място е необходимо да постигнем правна симетрия в регулирането на правната материя, която урежда речния транспорт и която урежда морския транспорт.
Каква е ситуацията в момента? Имаме регулиране на морските въпроси на ниво кодекс и регулиране на речните въпроси с Указ за търговско корабоплаване и множество подзаконови актове. Недопустимо е, уважаеми дами и господа, това да продължава занапред с такова различие в нивото на правната уредба.
Значението на речния транспорт е точно толкова голямо, колкото е и на морския транспорт. Разликата е единствено в това, че морският транспорт извършва по-голям обем превози и има по-голям размер на приходите в икономиката на страната, но като значение и двата вида транспорт, особено за регионите в страната, разположени по р. Дунав и по Черно море е абсолютно еднакво.
Освен това много пъти експертите се безпокоят от обединяването на правната материя. Питам се обаче каква пречка има всички нормативни изисквания, свързани с воденето на регистрите на корабите, свързани с изискванията за безопасност, каква пречка има те да бъдат обединени в един общ правен акт, което не означава, че материята се отнася еднозначно? Просто става дума за обединяване в един нормативен акт, но не за уеднаквяване на материята там, където тя е различна. Считам, че това е въпрос на правна техника и това по най-бързия начин би могло да отговори на едни други, много важни изисквания. Това са изискванията за въвеждането на изискванията на Европейския съюз. Това е най-бързият начин, а не да правим тепърва един нов нормативен акт, който да касае само река.
Освен това, не е възможно технически да обединим всички изисквания на директивите и да ги включим закона, като по този начин елиминираме необходимостта да има подзаконови актове. Неизбежно е да заделяме място и текстове, които да дават правомощия на съответни органи – Министерски съвет или министър на транспорта и съобщенията, да регулира подзаконовата уредба и по този начин да осигури цялостно въвеждане на директивите и изискванията на Европейския съюз.
Ще дам още няколко примера, които показват, че е възможно смесването на правната материя там, където тя е обща.
Ако вземем за пример европейските директиви, ние ще видим, че има директиви, които се отнасят за железопътен, автомобилен транспорт и транспорт по вътрешни водни пътища, тоест не вида транспорт трябва да е разграничителния критерий, а това дали общи теми, които са предмет на регулиране.
Освен всичко ще кажа и още аргументи – от 1953 г. до 1970 г. в България е в сила Указът за търговското мореплаване, който се отнася и за река, и за море, тоест не става дума за прецедент, уважаеми дами и господа. Едва през 1970 г. е приет Кодексът на търговското мореплаване, който отменя указа в частта му за морските превози.
Освен всичко това искам да спомена и няколко коментарни думи по отношение на изказванията, свързани с терминологията “вътрешни водни пътища”, доколко тя е приемлива или не.
Вярно е, че р. Дунав се явява нашата северна граница и в буквалното възприемане може би няма да е точно, защото тя не пресича територията на страната, обаче, уважаеми господа, моля да обърнете внимание – нима вътрешните води, които са част от морските пространства на Република България са във вътрешността на страната? Значи, не това е критерият и поради това ние считаме, че трябва да се елиминират съображения от такъв терминологичен характер.
По отношение на мореходност и маневреност моля да се има предвид, че мореходността се отнася и за речните кораби. Маневреността е съвсем различно нещо. Това е термин, който не трябва да се уеднаквява и да се казва, че мореходност е само за плаването на корабите по море, а пък маневреност е за плаването на корабите по река. Не са еднозначни термините.
Също така не са еднозначни термините, които бяха предложени да се уточнят – “погинало” и “потънало имущество”. Терминът “потънало имущество” е по-широк и той включва и погиналото имущество, но не всяко потънало имущество е погинало. Значи, има имущества от различен вид и характер, което означава, че ние говорим тук за “потънало имущество”, тъй като се има предвид контекстът на изваждането на това имущество. Когато става въпрос за търговския характер на имуществото, доколко трябва това да рефлектира към застрахователни или други отговорности, тогава може да се говори за “погинало имущество”. Следователно, в контекста на въпроса на разглеждането му откъм експлоатация на вида транспорт, правилно употребявано е понятието “потънало имущество” и това е така и в досегашния текст на кодекса.
Накрая, за да завърша, ще дам още един пример, при който има смесване на материята. Йорк-Канверските правила, в тяхната редакция от 1994 г., са включили правило “Б”, което се отнася за общо морско предприятие, а то дейностите, свързани с общите морски начинания са приложими и при речни кораби.
Това, уважаеми дами и господа, мисля, че на този етап е достатъчно, за да ви убеди, че няма никаква юридическа пречка там, където регулирането е общо, да намери място в един общ нормативен акт, без това обаче да означава, че различията няма да бъдат отразени по подходящия начин. Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания? Няма.
Давам думата за процедурно предложение на господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми колеги, процедурното ми предложение е свързано с удължаване на работното време, за да бъде изчерпан парламентарният контрол. То е в смисъл да удължим работното време до 16,00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване това процедурно предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 3.
Процедурното предложение се приема.
Поставям на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на търговското мореплаване с вносител Министерският съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 181 народни представители: за 115, против 23, въздържали се 43.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Обявявам 30 мин. почивка, след която ще продължим с парламентарния контрол.
През тази почивка председателят на Народното събрание кани всички народни представители на чаша шампанско по случай приключването на сесията. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Откривам втората част на нашето пленарно заседание.
Преди да пристъпим към парламентарния контрол, позволете ми да ви информирам за новопостъпилите питания в периода 26 юли – 1 август 2002 г.
Питане от народния представител Теодора Константинова Гайдова към министър Георги Петканов, министър на вътрешните работи, относно важността да бъде признат трудът на военнонаемните инспектори от КОС като труд първа категория при пенсиониране. Следва да се отговори писмено до 11 септември 2002 г.
Постъпило е питане от народната представителка Росица Тоткова към Георги Петканов, министър на вътрешните работи, относно предприемането на действия от МВР за недопускане на правене на самоуправство между така наречените два синода на Българската православна църква и предприетите действия от МВР за разкриване на подбудителите и извършителите на убийството на отец Стефан Камберов. Следва да се отговори в пленарното заседание на 13 септември 2002 г.
Постъпило е питане от народния представител Йордан Иванов Бакалов към Лидия Шулева, заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика, относно изграждането на специализиран дом за деца с увреждания в град Пловдив. Следва да се отговори в пленарното заседание на 13 септември 2002 г.
Постъпило е питане от народния представител Йордан Бакалов към Лидия Шулева, заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика, относно изпълнението на Закона за семейните помощи за деца и Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите. Следва да се отговори в пленарното заседание на 13 септември 2002 г.
Постъпило е питане от народния представител Йордан Соколов към Костадин Паскалев, заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството, относно актуване като общинска собственост на микроязовири, бивша собственост на ТКЗС. Следва да се отговори в пленарното заседание на 13 септември 2002 г.
Писмени отговори за връчване:
- от заместник министър-председателя и министър на икономиката Николай Василев на актуален въпрос от народните представители Атанас Папаризов и Георги Пирински;
- от министъра на образованието и науката Владимир Атанасов на актуален въпрос от народния представител Панайот Ляков;
- от министъра на образованието и науката Владимир Атанасов на питане от народния представител Сергей Станишев;
- от министъра на правосъдието Антон Станков на актуален въпрос от народния представител Румен Петков;
- от заместник министър-председателя и министър на икономиката Николай Василев на актуален въпрос от народния представител Георги Пирински;
- от заместник министър-председателя и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева на актуален въпрос от народните представители Ирина Бокова и Весела Лечева;
- от заместник министър-председателя и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов.

Преминаваме към същинския:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
От името на парламентарна група има думата господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ):

“Д Е К Л А Р А Ц И Я
на Парламентарната група на Коалиция за България

Уважаеми дами и господа, днес е последният ден на парламентарната сесия. Работата на Народното събрание през тази сесия едва ли ще остави трайно впечатление в съзнанието на българските граждани. Това не означава, че не бяха приети закони и решения, които ще сложат отпечатък в обществения, икономическия и политически живот на България. Знакът обаче невинаги ще бъде положителен и това е ясно още сега, преди да сме се сблъскали с практическите резултати и последствия от законодателната дейност на Тридесет и деветото Народно събрание и наложената воля на парламентарното мнозинство.
В същото време се затвърждава убеждението, че правителството е лишено от способността да приема решения и предприема изпреварващи действия, с които да регулира процесите и да предотвратява конфликтите. Обикновено се гасят пожари и се разгарят нови. Конфликтите в обществото не намаляват. Зърнопроизводителите протестират, защото се нуждаят от помощ днес. Зеленчукопроизводителите и млекопроизводителите протестират и питат защо правителството не помисли за тях вчера, преди нелоялната конкуренция да ги унищожи. Разтревожената старозагорска общественост протестира и пита: защо не помислихте за всичко, преди да предприемете каквото и да е по унищожаване на ракетите СС-23? Тези въпроси вълнуват и цяла България.
България се вълнува и от вчерашното решение за изразходване на средства от Фонда за закриване на АЕЦ “Козлодуй” – решение, което в този момент буди недоумение и основателна тревога.
Постоянни са конфликтите в областта на приватизацията, образованието и здравеопазването. Системата на българската култура вече няма сили да съобщи своите проблеми.
Декларацията, която съм натоварен да направя, се отнася преди всичко и конкретно до възстановяване работата на Варненската корабостроителница. На изборите преди повече от година НДСВ обеща да спаси Варненската корабостроителница и българското корабостроене. Още в първите дни на управлението на НДСВ беше обявено, че възстановяването на Варненската корабостроителница е приоритет № 1 на правителството. Една година по-късно бившата Варненска корабостроителница е сведена до производствено подразделение на Параходство “Български морски флот”, което ще се използва за кораборемонт от частни фирми.

Корабостроителите не приемат като сериозни обещанията, че до края на годината в това подразделение ще бъдат назначени 266 човека. Днес можем да кажем, че правителството на НДСВ измами очакванията на работниците, влоши финансовите параметри на параходството, заплаши корабостроенето на България. Работниците едва ли ще получат работните си заплати в размер на повече от 10 млн. лв., след като държавата първо прибра 30 млн. лв., а Централната кооперативна банка – 5,5 млн. лв.
Водени от разбирането, че България е и ще остане морска държава, че Варна не бива да става българският Гданск на протестите, че корабостроенето е стратегически отрасъл за българската икономика, наука, образование и отбрана, че това е трудоемък и наукоемък отрасъл, който се е развивал в България над един век и сега осигурява поминъка на хиляди български граждани, като напомня, че България и българската държава похарчиха от държавния бюджет стотици милиони левове при приватизацията на десетки предприятия, Коалиция за България обявява своите искания към управляващото мнозинство за възстановяване работата на Варненската корабостроителница, а с нея и за спасяване на целия корабостроителен отрасъл.
За възстановяването на Варненската корабостроителница ние предлагаме:
1. С решение на Министерския съвет да се възстанови юридическата самостоятелност на Варненската корабостроителница като държавно акционерно дружество. Дружеството да се възстанови чрез изваждане на материалните активи от параходство “Български морски флот” и допълване на капитала с първични средства около 20 млн. лв. от резерва за структурна реформа в бюджета за 2002 г. или от дивидентите на държавата в Банковата консолидационна компания.
2. Министърът на финансите да предложи конкретно решение за дълга на параходство “Български морски флот” по заплащане активите на корабостроителницата. Един от възможните варианти е дългът да се погаси от Българската консолидационна компания и се преоформи като собственост на Банковата консолидационна компания в корабостроителницата. Така новата корабостроителница ще стартира без дългове.
3. Управлението на новата корабостроителница да се възложи чрез конкурс на български или международни екипи.
4. Към приватизацията на корабостроителницата да се премине след нейното повторно стартиране и осигуряване на нормален цикъл на работа.”
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Как?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Така както посочихме.
“5. С решение на Народното събрание да се създаде държавен гаранционен фонд, а такива примери вече има в Република Хърватия, Полската република и други страни, който да гарантира кредитите за корабостроенето. Фондът да акумулира средства на базата на заплащане от корабостроителницата за ползването на гаранции.
2 автуст 200 г., Коалиция за България.”
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Божинов.
По процедурен въпрос има думата госпожа Анастасова.
ЕЛКА АНАСТАСОВА (независима): Уважаеми господин председател, преди десет дни внесохме чрез председателя на Народното събрание до министър-председателя актуален въпрос ще поиска ли правителството на Република България предоговаряне с Европейската комисия относно закриването на енергоблоковете на АЕЦ “Козлодуй” с оглед новите обстоятелства, изнесени от проф. Андре Майсьо и решението в Люксембург. Вчера разбрах със съжаление, че на въпроса не е даден ход, въпреки нашето възражение в отговор на писмо на председателя, че трябва да го насочим към конкретен министър. Преговорите с Евросъюза относно съдбата на АЕЦ се отнасят до общата политика на правителството и предполагат възможност то да излезе с ясна позиция в лицето на министър-председателя и да защити централата, особено предвид достатъчно сериозната информация, която напоследък излезе в публичното пространство, на първо място, че Международната агенция по атомна енергия в края на юни оцени безопасността на 3 и 4 блок. Буквално преди дни първоинстанционният съд на Европейските общности в Люксембург потвърди, че няма официално решение на Европейския съюз за затваряне на централата. В страните-членки оценката на надеждността на атомните централи е поверена на национални регулаторни органи и не подлежи на санкции от Евросъюза. Беше осъществена застраховка “Гражданска отговорност за ядрена вреда на АЕЦ “Козлодуй” при 80 процента от размера на поетия риск за презастрахователите от Великобритания, Германия и Швейцария. Проф. Андре Майсьо обяви, че България ще загуби 1 млрд. евро годишно, ако затвори АЕЦ “Козлодуй”. Техническата обстановка …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това не е процедурен въпрос. Процедурният Ви въпрос беше формулиран в първата част на Вашето изказване.
ЕЛКА АНАСТАСОВА: Бих искала да получа отговор все пак от председателя защо въпросът не беше предаден въпреки чл. 78, ал. 2 на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, според който той незабавно е длъжен да уведоми министър-председателя за постъпилите въпроси и за деня и часа на заседанието, на което той трябва да отговори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това е ясно формулиран процедурен въпрос. Благодаря Ви. Ще предам Вашия процедурен въпрос и ще настоявам председателят да изпълни своите задължения в съответствие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Продължаваме нашата работа.
Актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов относно реституцията на имот в границите на архитектурен резерват, отправен към заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството господин Костадин Паскалев.
Господин Атанасов, имате думата.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Паскалев! Моят въпрос засяга в немалка степен лидера на СДС, засяга Надежда Михайлова, която според мен е сред онези, заради които днес се живее зле. И не само защото като министър подписа България да закрие малките реактори на атомната си централа в Козлодуй, но и защото е свързана с онези кръгове, които на безценица придобиха най-апетитните хапки на България. Още през 1997 г., само месеци след блокадите и барикадите, съпругът на госпожа Михайлова приватизира огромния гараж на ЦК на БКП с всичките коли и техника вътре. Това бе ярко доказателство за целта на барикадите и блокадите. На някои бивши управници обаче нагушването на построеното от предишната власт им се вижда малко и вече посягат към онова ценно, което е останало още от Римско време.
През 1999 г. областният управител на София реституира един имот на майката на госпожа Михайлова и още неколцина наследници в границите на архитектурен резерват. Става дума за Антична и Средновековна София. Според мен реституцията е в нарушение на закона, защото е в границите на такъв резерват и защото в имота има минерална вода, а архитектурните резервати и подземните богатства са изключителна държавна собственост. Въпреки това реституцията е извършена.
Тази година кметът на столицата Стефан Софиянски решава, че Софийската община трябва да си върне този имот и предлага на майката на госпожа Михайлова и другите наследници този имот да бъдат откупен. И адвокатът на фамилията е поискал 1 млн. 200 хил. лв. за този имот.
Това е въпрос, поставен даже от господин Евгений Бакърджиев. Друг е въпросът защо Бакърджиев го поставя чак сега, но го поставя. Позволявам си да го поставя и аз, защото той е много показателен за морала на онези, които ни управляваха вчера и които имат очи да искат да ни управляват и утре.
Впрочем, господин вицепремиер, аз не бих се учудил, ако се окаже, че навремето, когато имотът е бил отчужден, собствениците са били обезщетени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Има думата за отговор на актуалния въпрос господин Костадин Паскалев – заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Атанасов, уважаеми дами и господа! Като бивш кмет и настоящ министър, както казвате, отговарящ за благоустройството, ще посоча, че относно изложения от Вас случай имам компетентност единствено на основание чл. 66, ал. 1 и 2 от Закона за държавната собственост, тоест да извършвам общо ръководство относно управлението и разпореждането с недвижими имоти държавна собственост, както и да упражнявам контрол за законосъобразно упражняване на предоставените права върху държавните недвижими имоти. Ето защо поради липса на специална компетентност в повереното ми министерство нямаше данни относно извършената реституция със заповед от 17 декември 1999 г. на бившия областен управител господин Маринчев.
За краткото време, с което разполагах, поисках от областната администрация наличната при тях документация. На базата на предоставените ми документи, които очевидно понастоящем не изчерпват пълното съдържание на всички осъществени във времето преписки, ще представя на вашето внимание следните факти и обстоятелства.
На 26 февруари 1998 г. наследниците на Николина Георгиева Цанева, а именно: Цветан Георгиев Цанев, Николина Йорданова Захариева, Николина Любенова Ефремова, Георги Любомиров Цанев подават заявление до областния управител да бъдат обезщетени по Закона за обезщетяване собствениците на одържавените имоти за парцел с площ 418,2 м2 на ул. “Екзарх Йосиф” № 24.
Веднага изрично ще посоча, че по преписката няма данни коя от наследниците има или няма роднинска връзка с дълбоко уважаваната от мен госпожа Надежда Михайлова. Така че ще оставя без коментар и анализ такова едно обстоятелство.
В това заявление самите наследници отбелязват, че в момента в парцела е отведена водата от минерален извор и че върху част от него са открити останки от римска стена, като извършеното строителство и промените не позволяват реалното връщане на имота. По тази причина те желаели да бъдат обезщетени чрез замяната с друг равностоен имот или с други средства.
Към тази преписка е била приложена заповед от 20 януари 1993 г. към кмета проф. Янчулев за отказ да се отпише имотът от актовите книги, т.е. да се реституира, с аргумента, че не са налице изискванията на закона, тъй като имотът не съществува реално, върху него е изграден каптаж със софийска минерална баня и са разкрити археологически разкопки – паметник на културата.
Наследниците-реституенти са приложили към коментираното заявление и декларация, че срещу одържавения им имот не са получили парично или имотно обезщетение. Към преписката обаче се намира Удостоверение № IV АБ 25-37 от 5 август 1955 г. на Софийския градски народен съвет, от което е видно, че е било определено парично обезщетение за всички отчуждени имоти на тази наследодателка в размер на 10 млн. 559 хил. 100 лв., част от което е приспаднато за данъци и за погасяване на ипотечни кредити по заеми към Българската народна банка. Поради липса на други доказателства не мога категорично да заявя пред вас дали тази декларация е с вярно или невярно съдържание.
След подаване на коментираното заявление реституентите очевидно са преценили, че предпочитат реално възстановяване на собствеността, поради което на 18 юни 1998 г. са депозирали до областния управител изложение, в което твърдят промяна на обстоятелствата – цитирам: “Чешмите били изгубили своето предназначение.” Това изявление породило лавинообразна активна административна кореспонденция, при която един и същи въпрос се поставя по няколко пъти на едни и същ орган. Очевидно, докато се получи верният отговор.
Такъв е случаят с писмата на областния управител до главния архитект на София, чийто първи отговор от 17 юни 1998 г. е категоричен в смисъл, че не съществува възможност за възстановяване на собствеността в реални граници. Два дни след това главният архитект изпраща писмо в същия смисъл и до наследниците-реституенти като изрично аргументира невъзможността с обстоятелството, че имотът попада върху каптажа на Софийската минерална баня и върху археологически разкопки – кръгла кула и крепостна стена на историко-архитектурния резерват “Сердика – Средец”.
Две седмици след това обаче с писмо от 10 август 1998 г. главният архитект, очевидно притеснен, заявява на областния управител, че решението да се деактува или не конкретен имот не следва да бъде само на база на становището на Управление “Архитектура и градоустройство”. В това писмо се предлага да се потърсят становища на компетентните министерства, като предлага да се потърсят становища от Министерството на околната среда и водите.
По въпроса за съществуването на строителни книжа на каптажните съоръжения – сондаж, резервоар и помпена станция, изграждани със средствата на общината, становище е взел и началникът на Управление “Отбранително-мобилизационна подготовка” при Столична община, който също не разполага с такива документи, но смята, че имотът не подлежи на реституция, защото представлява термоминерален извор с общонационално значение и е подготвен за използване от населението в кризисни ситуации. Оттук нататък разполагаме само с две становища – от Министерството на околната среда и водите, отново. Едното, очевидно неправилно, с оглед за искане на реституция, а другото – допускащо някаква възможност за възстановяване на собствеността.
Първото становище, с дата 20 септември 1998 г., е на заместник-министъра на околната среда и водите проф. Емил Маринов и в него след подробна аргументация се стига до заключението, че деактуването на имота не е целесъобразно, защото около извора със статут на национално значение, и представляващ изключителна държавна собственост, следва да има охранителна зона, която също трябва да бъде държавна собственост. И че, дори понастоящем, малкото свободно място около водоизточника изключително затруднява неговото ползване и гарантиране на микробиологичната чистота.
Второто становище, изпратено 2 месеца след първото и подписано вече от министър Евдокия Манева на базата на абсолютно същите аргументи, без да съдържа категоричен извод, оказва на Столична община и на областния управител, че следва да спазват всички законови нормативни разпоредби при, забележете, “всякаква промяна на собствеността, предназначението и ползването на въпросния имот”. След това областният управител на град София господин Маринчев е издал заповедта за деактуване на имота.
Деактувани са всъщност 418,2 м2 върху 986 идеални части от дворното място, като цялото дворно място е 986 м2. Ако данните Ви за активни понастоящем преговори за изкупуване от Столична община на имота са достоверни, предполагам, че правната рамка на планираната сделка е прекратяване на собствеността чрез изкупуване от общината на дела на съсобственика.
Господин Атанасов, позволете ми да не Ви отговарям конкретно на въпроса дали е бил спазен законът при реституцията на посочения имот, защото уважавам правната култура на народните представители като законодатели и смятам, че всеки един от тях може сам да направи своя анализ на изложената фактическа и правна обстановка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Паскалев.
Имате право на 2 минути за реплика, господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа! Уважаеми господин вицепремиер, благодаря Ви за отговора. Ако Станислав Стратиев беше между живите щеше да види повторната премиера на своята пиеса “Римска баня”.
След като Надежда Михайлова не защити майка си, а каза, че този случай си е неин проблем, очевидно работата не е чиста. За мен е ясно, че имотът някога, навремето е бил не само отчужден, но и обезщетен с тези 10 млн., за които говорите. И сега за него се искат отново 1 млн. 200 хил. лв. Не мога да си представя как щяха да реагират и медии, и общественост, ако такава жажда за имоти беше проявил през последните години някой от лидерите на БСП, независимо дали е Сергей Станишев, Георги Първанов или Жан Виденов.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Или от НДСВ.
ИВО АТАНАСОВ: Или от НДСВ.
Този проблем обаче трудно намира достъп до медиите. Аз се сблъсквам с един защитен чадър, когато трябва да кажеш и най-дребната критика към лидера на СДС, - просто не се пуска. Не знам дали и сега този факт ще бъде отбелязан със значението, което той има, защото става дума не просто за един политик. Става дума за онзи, който се смята за новото лице на СДС и който се е заел да проветрява синята къща. Можем да си представим какво проветряване ще има и какви са другите в синьото ръководство, след като този, който стои на вентилатора, има подобно отношение към имотите и към собствеността.
Аз се гордея, че съм народен представител, но вече се срамувам, че съм депутат, защото покрай такива случаи и аз отнасям ругатните на хората като минавам по улиците, тъй като казват: “Всички сте такива!”. И затова зададох този въпрос, защото искам да се разгранича от подобни политици. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Преминаваме към питане от народните представители Росица Тоткова и Елиана Масева относно условията, на които трябва да отговаря основното училище, за да бъде преобразувано в средно общообразователно училище. Следва да отговори министърът на образованието и науката господин Владимир Атанасов.
Заповядайте, госпожо Тоткова, за да развиете Вашия въпрос.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! От началото на годината във всяко училище, във всяко населено място, във всеки общински съвети се води една изключително тревожна дискусия за това до какво ще доведат организационно-методическите мерки, както Вие ги наричате, за преструктуриране на училищната мрежа. С други думи, води се дискусия за това кое училище ще оцелее, кое село е обречено на изчезване, защото ще затворят училището, къде ще понесат страданията на лошото време и на грижите децата и майките. Ние, българите, сме консервативни хора и сме традиционалисти, според мен, иска ме си нашето училище, в нашето населено място, искаме нашите деца да пеят песни на 24 май, в първия учебен ден, на 8 март, ако щете. Искаме да бъдем по-близо до децата си и това е съвсем естествено. И колкото е по-малко населеното място, толкова тези чувства са по-силни. Вярно е, че децата в България намаляват, вярно е, че има случаи, в които и при най-добре желание не можем да вземем позитивно решение.
В Народното събрание многократно е поставян въпросът за оцеляването на редица училища, най-вече в малки населени места, без популизъм, с истинска загриженост от нас, народните представители, като представители на българските граждани, на българския народ. За да се приеме една такава стъпка на закриване на училище от населението, е необходимо много търпение, но и много обяснения с много аргументи. Има обаче едно условие, което можем да наречем необходимо условие в този процес, а това е правилата да важат за всички, да няма по-силни и по-слаби лобисти, да се отнасяме към всяко училище с еднаква загриженост, независимо от това къде се намира то. Защото това е справедливостта, защото това е почтеност и по този начин можем да достигнем до почтеност във всичко.
Вярно е, трудно се отстоява на натиска на депутати, на партии, на коалиционни партньори, натиск все в посока и с аргументи за запазване на едно или друго училище. Но ако не се изпълни необходимото условие – законът да бъде равен за всички, с еднаква сила да се отнася за всички, няма защо да поставяме и достатъчните условия, а именно: броя на децата в паралелка, броя на децата в слети паралелки, колко паралелки трябва да има в едно училище и т.н. Да приемаме закони, да пишете наредби, да пращате писма, да пишете резолюции "За сведение, контрол и изпълнение", или, както Вие сам казвате: оптимизирането на бюджетните разходи в отрасъл "Образование" може да се осъществи чрез усъвършенстване и специално наблягам на думата "спазване на нормативната уредба", е може по-лесно. По-трудното се оказва за това как ние трябва да спазваме и законите, и наредбите, и собствените си разпореждания. Защото трябва да ги спазват всички – и директорите на училищата, и кметовете, и общинските съвети, трябва да ги спазват и директорите на инспекторатите по образование, трябва да ги спазват и директорите на дирекции в Министерството на образованието и науката, трябва да ги спазват и заместник министрите, и най-вече трябва да ги спазва министърът.
Уважаеми господин министър, с много сериозни основания, защото разполагам с всички документи за такива случаи, Ви питам: на какви условия трябва да отговаря едно основно училище, за да бъде преобразувано в средно общообразовтелно училище? В какви случаи и при какви условия се допускат изключения, ако това е възможно?
Очаквам от Вас почтен отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаема госпожо Масева, уважаема госпожо Тоткова, с известно нетърпение изслушах съчинението, което ни предложихте, за административното устройство на системата на народното образование. И за разлика от Вашето писмо, което е от три реда, ако не броим уважителното обръщение към господин министъра, аз ще Ви отговоря с малко повече аргументи.
По повод Вашето питане, постъпило в Министерството на образованието и науката, отговарям следното.
Нормативните актове, които уреждат съществуването, откриването, преобразуването и закриването на училища, детски градини, обслужващи звена, като юридически лица, са Законът за народната просвета и правилника за неговото прилагане. Съгласно чл. 10, ал. 5 от закона държавните детски градини, държавните и общински училища и обслужващите звена се откриват, преобразуват и закриват със заповед на министъра на образованието и науката. Общинските училища и обслужващи звена се откриват, преобразуват и закриват със заповед на министъра на образованието и науката по предложение на общинския съвет. Много бих искал да подчертая последното изречение "с решение на общинския съвет".
Във Вашето писмо се поставя въпросът за преобразуване от основно училище по чл. 26, ал. 1, т. 3 от Закона за народната просвета, тоест от първи до осми клас включително, в средно общообразователно училище по чл. 26, ал. 1, т. 6 от Закона за народната просвета от първи до дванадесети клас включително. Процедурата за преобразуване на държавните и общински училища е подробно регламентирана в чл. 12 и следващите от правилника за прилагане на Закона за народната просвета. Съгласно този член държавните училища се откриват, преобразуват и закриват със заповед на министъра на образованието и науката по мотивирано предложение на финансиращия орган и становище на инспектората по образование на Министерството на образованието и науката. Преобразуването на общинските училища се извършва със заповед на министъра по мотивирано предложение на кмета на общината след решение на общинския съвет и становище на инспектората по образование на Министерството на образованието и науката.
Госпожо Тоткова, много разчитам да сте чули тези думи. Разпоредбата на чл. 12 от правилника за приложение на закона установява изискванията, на които трябва да отговаря предложението за преобразуване, а именно: мотиви за необходимостта, наименование и адрес, вид на училището, съгласно чл. 26 от Закона за народната просвета, степен на образование, форми на обучение – профили и професии, сведения за броя на учениците, които ще се обучават в училището, или сведения за възможностите за пренасочването им в зависимост от предложението за преобразуване, Санитарно-разрешителна и хигиенноепидемиологична инспекция, документ за противопожарна опасност, сведения за материално-техническо и кадрово, финансово осигуряване и дейност на училището, акт за собственост, предложение за съхранение на задължителната документация.
Предложенията по чл. 12, ал. 1 и 2 от Правилника за приложение на Закона за народната просвета се правят не по-късно от 31 март на съответната календарна година. Законодателят е поставил този ограничителен срок с оглед особеностите на учебния процес и необходимостта от яснота по съществуването на училищата и обслужващите звена преди започване на съответната нова учебна година. Изключение от този срок се допуска за предложения за преобразуване и закриване само в случаите, когато броят на учениците в паралелките или групите на обслужващите звена е под нормативно определения минимум.
Уважаема госпожо Масева, уважаема госпожо Тоткова, това е моят отговор. Ако имате допълнителни питания, надявам се не в размера на ново съчинение, аз съм готов да отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Тоткова, имате думата за реплика.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър!
Вие си позволявате да се обръщате към мен, като че ли аз съм Вашият ученик! Аз не допускам по този начин да говорите с мен като народен представител! Дали аз правя съчинение или не, това е мой въпрос. Аз искам от Вас Вие да отговаряте дали спазвате законите в страната! Вие ме запознахте с процедурата, която трябва да се спази, и аз сега Ви питам: на 1 април Общинският съвет в гр. Якоруда взема решение за преобразуване на основното училище в средно общообразователно училище. На 21 май, когато това решение вече е съществувало, е утвърден план-приема на Средно професионално-техническо училище по машиностроене "Петко Рачов Славейков" в гр. Якоруда с една общообразователна паралелка. На 10 юни Вие преобразувате основното училище "Св. Св. Кирил и Методий" в средно общообразователно училище. Вашият подчинен прехвърля тази паралелка, която е в СПТУ по машинопис в средното общообразователно училище, за да може изобщо да има и такава паралелка, иначе как ще се казва така?! Какво предизвика тази промяна?
На този въпрос искам да ми отговорите: как Вие спазвате собствените правила, за които има задължение към всички, до които се отнася, в това число и до общинските съвети, да бъдат спазвани, когато точно в тези документи е записано – в т. 26, че средно общообразователно училище от 1 до 12 клас може да съществува при минимум три паралелки в началния етап, минимум три паралелки в прогимназиалния етап, минимум четири паралелки в гимназиална степен! Как така ние ще убеждаваме хората, че са нужни тези непопулярни мерки, за да закриваме училищата, как Вие се подписахте под закриване на училището в Горна Брезница, без дори да го видите, без дори вашият подчинен да отиде там…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожа Тоткова, времето Ви мина!
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): … и в същото време Вие се подписвате под друга заповед, с която вероятно се цели закриването на още едно училище!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Тоткова, с 30 сек. просрочихте времето! Формулирайте Вашите два уточняващи въпроса.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Моят уточняващ въпрос към министъра е: кога той ще спази закона, искам да ми кажете, да ми отговорите на мен и на всички хора в България, а не само в Якоруда, кога Вие ще спазвате закона и кога…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, времето Ви изтече.
Господин министър, имате ли желание да отговорите на уточняващия въпрос? Да. Имате право да отговорите на уточняващите въпроси в рамките на 5 мин.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Âúïðåêè îãðîìíîòî ìè æåëàíèå, ãîñïîæà Òîòêîâà íå å ìîÿ ó÷åíè÷êà, à å íàðîäåí ïðåäñòàâèòåë è àç декларирам пред вас своето уважение към нея.
Същевременно съм учуден и се боя, че няма да мога да отговоря на питане, което третира проблематика извън формулираната в нейния въпрос от три изречения.
Госпожо Тоткова, искам да Ви кажа, че министърът на образованието и науката, който и да е той, трябва да спазва закона. Ако този закон не съвпада с интересите, които имате, това е проблем, който не се отнася към министъра на образованието и науката.
В община Якоруда функционира СПТУ по машиностроене. До този момент в училището се осъществява обучение на ученици в една непрофилирана общообразователна паралелка след завършено основно образование. Съгласно статута на СПТУ по машиностроене липсва законово основание за издаване на дипломи за завършено средно общо образование. Предвид съществуването на основно училище в гр. Якоруда с добра материална база и кадрово осигуряване, в това число и правоспособни учители по чужди езици, е направено предложение от общинския съвет на гр. Якоруда основното училище да бъде преобразувано в средно общообразователно училище. По този начин се удовлетворяват желанията на родителите децата им да се обучават в гимназиален етап на легитимно, в смисъл училище, което може да издава легитимни документи за завършено образование, средно общообразователно училище.
Що се отнася до разликата в датите, върху която Вие проявихте известно неразбиране, очевидно е било необходимо решението да бъде обнародвано в "Държавен вестник", поради това възниква и съответното разминаване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Тоткова, имате възможност в рамките на две минути да изразите Вашето становище по репликата на министъра на Вашите уточняващи въпроси.
Заповядайте.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър!
Моят въпрос беше много кратък, но за сметка на това пък много ясен, за да Ви затрудни да ми дадете ясен отговор, защото Вие ми говорихте за процедури и не ми казахте нито на мен, нито на българските граждани за това, какви са условията, за да може да бъде преобразувано едно общообразователно училище в средно общообразователно училище.
За заседанието на Общинския съвет няма да говоря, защото там има други въпроси, които обаче не са свързани с вашето министерство, тъй като в гласуването от 7 гласа "за" 4 човека нямат право да участват в гласуването по силата на чл. 37 от Закона за местното самоуправление. Но искам да Ви кажа, уважаеми господин министър, че дори и днес, с това, с което ми отговорихте, ми показвате още веднъж, след случая в Горна Брезница, че изобщо не познавате българските училища! Идете в гр. Якоруда и вижте сградата и оборудването на СПТУ по машиностроене и вижте сградата на основното училище! Аз искам в Якоруда да има средно училище, в което децата да учат, защото хората там са бедни, безработните са много и нямат много възможности. Тази възможност, която беше създадена от Министерството на образованието и науката на нашата република, съществува отдавна и тази форма се беше утвърдила. В мен имам едно писмо, което е подписано от министър Тодоров, от 1994 г. В него се изразява именно тази загриженост да се даде алтернатива на обучението на децата в Якоруда. Аз Ви помолих за почтен отговор и тъй като Вие не ми отговорихте почтено, сега ще кажа пред всички.
Преди да Ви задам въпроса, аз много почтено Ви казах всичките тези условия, всичките тези въпроси, които са свързани с училището. Вие ми отговорихте…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Тоткова, злоупотребявате с моята толерантност! Времето изтече!
РОСИЦА ТОТКОВА: Това беше Вашият отговор. Можете да го отречете, но за съжаление… (Росица Тоткова продължава да говори при изключен микрофон.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Тоткова, много Ви благодаря.
Нямате право, съгласно правилника, на реплика на питане.
Преминаваме към следващото питане от народния представител Тошо Пейков и народните представители Тошо Пейков и Марина Василева относно ремонт на общинската сграда, в която е настанен Техникумът по търговия и ресторантьорство в гр. Враца, въпрос към министъра на образованието и науката.
Кой ще развие въпроса?
Заповядайте, госпожо Василева, ако обичате, в рамките на 5 мин.
МАРИНА ВАСИЛЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин министър, Техникумът по търговия и ресторантьорство в гр. Враца с въвеждане на новите учебни планове за 2004 . ще увеличи паралелките с ученици от 24 на 31. Техникумът е държавно училище, а децата са настанени в общинска сграда и се обучават в приземния, първия и втория етаж в 18 класни стаи, 5 кабинета и 4 работилници. Сградата е отдалечена на 4 км от града и двусменното обучение, особено през зимните месеци, когато транспортът е нередовен, е неблагоприятно за учениците.
Нашият въпрос е: гледайки далновидно на проекта, още през 2001 г. директорът на училището е поискал, а Общинският съвет във Враца му е предоставил, за стопанисване и ползване следващ етаж в сградата. За ремонт на незаетия четвърти етаж от обитаваната от техникума общинска сграда директорът е поискал от дирекция "Инвестиционна политика" към вашето министерство и му е обещано, че средства ще бъдат осигурени за 2002 г. Такива обаче не са преведени и не са предоставени.


Защо, уважаеми господин министър, не преразгледате докладните записки на директорката инж. Танева и не предоставите за работа по ремонта през летните месеци необходимите за започване на новата учебна година средства? Това са 580 деца, постъпили в техникума с голямо желание и при голяма конкуренция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Атанасов, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Василева, уважаеми господин Пейков! Моят отговор ще бъде кратък.
Вашият въпрос е продиктуван от една необходимост, която е декларирана от директорката на Техникума по хотелиерство и ресторантьорство още преди година. Установи се, че днес, след като постановлението на Министерския съвет вече е факт, този въпрос ще бъде решен.
И така, уважаема госпожо Василева, господин Пейков, Министерство на образованието и науката финансира около 700 държавни професионални и специални училища. Материалната база е остаряла, ежегодното намаляване на средствата за капиталови разходи в сферата на образованието прави нейното поддържане почти невъзможно и пречи на нормалния учебен процес. Това се отнася за много голяма част от училищата в България.
През последните години не се предприема ново строителство и се замразяват недовършени постройки. Отчитайки критичното състояние на материалната база на училищата, Министерство на образованието и науката предприема мерки за осигуряване на допълнителни средства за ремонт. В резултат на тези усилия с постановление на Министерския съвет № 158 от 23 юли бяха отпуснати средства за 160 държавни и 180 общински училища. Предвидените средства не са достатъчни за решаване на всички проблеми. Много от училищата останаха извън тези списъци, дори и такива с предписание от ХЕИ. Независимо от това за Техникума по търговия и ресторантьорство гр. Враца в постановлението са предвидени 11 хил. 600 лв. за извеждане на инсталация за парно отопление в предоставения четвърти етаж и други ремонтни работи. Надяваме се, че с тази стъпка техникумът ще има възможност за перспективна и успешна работа с всички ученици. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Пейков, заповядайте. Имате право на два допълнителни, уточняващи въпроса.
ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Вие сигурно сте разбрали, че в едно добро училище добри учители учат на добър занаят близо 600 деца и те имат нужда да бъдат разширени, защото за разлика от други места, от други училища, Техникумът по търговия и ресторантьорство във Враца увеличава своите паралелки и това е радостно за всички нас, докато на много други места паралелки и цели училища се закриват.
Моля Ви, господин министър, като народни представители от Враца да направите всичко възможно, дори ако това е възможно, да осигурите ресурс, така че да бъде ремонтиран четвъртият етаж на общинската сграда, като прехвърлите капитални средства за ремонт от закрити училища на други места, където такъв ремонт в 2002 г. не се налага, за да могат тези добри деца наистина да започнат новата година на едно добро и удобно за занимания в този добър занаят място.
Благодаря Ви, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Пейков.
Господин министър, заповядайте, имате право на отговор на уточняващите въпроси.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Поемам гаранции, господин Пейков, госпожо Василева, от името на Министерство на образованието и науката, че всички, съобразени със закона възможности за субсидиране на тези училища, в които учат добри деца и по добри професии, ще бъдат използвани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Пейков, желаете ли думата? Не.
Преминаваме към въпроси към министъра на културата господин Божидар Абрашев.
Питане от народния представител Иво Атанасов относно действията на господин Евгений Михайлов като председател на Съвета на директорите и изпълнителен директор на “Бояна филм” ЕАД.
Заповядайте, господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър! На 17 май т.г. в отговор на мой актуален въпрос относно смените в Съвета на директорите на “Бояна филм” ЕАД Вие поискахте документи за това, че някой от членовете на Съвета имат фирми, и то действащи, със същия или със сходен предмет на дейност.
Веднага Ви предоставих декларация от господата Евгений Михайлов, Радослав Спасов и Златин Радев, че не извършват от свое или от чуждо име търговски сделки, представляващи дейности, сходни с дейността на дружеството, както и удостоверения от Националната информационна система за фирмена информация “Делфи” , че същите имат действащи фирми.
Оттогава изминаха два месеца и имам достатъчно основание да Ви попитам какви мерки предприехте, след като установихте, че тримата са попълнили декларации с невярно съдържание?
На 18 май т.г., един ден след моя актуален въпрос, господин Евгений Михайлов с писмо на “Бояна филм” ЕАД до Вас, до председателя на Народното събрание господин Герджиков и до лидерите на всички парламентарни групи се опитва вместо Вас да отговори на поставените въпроси.
Така например той Ви напомня, на Вас като министър, и на другите адресати на писмото, че регистрираният предмет на дейност на “Бояна филм” ЕАД не включва продуцентска дейност. Сякаш е забравил едно свое писмо от 2 август 2001 г. до всички парламентарни групи относно спирането на предаването “Киноцентърът представя: Понеделник 8 Ѕ,” в което подчертава, че в продължение на три години “Бояна филм” ЕАД продуцира това предаване. Нима дружеството е правило това в нарушение на закона?
Към питането си прилагам продуцентска регистрация № 1193 в Националния филмов център. Не е ли това регистрация на “Бояна филм” ЕАД като продуцент? Господин Михайлов не е ли вписан като представител тъкмо на продуцента “Бояна филм” ЕАД?
След като според него “Бояна филм” ЕАД няма право да е продуцент, законен ли е договорът, сключен от “Бояна филм” ЕАД като копродуцент и Златин Радев като продуцент за създаване на филма “Отрепките”?
Господин Михайлов е подписал незаконно договора, защото според собственото му напомняне “Бояна филм” ЕАД няма регистрация като продуцент, а господин Радев също го е подписал незаконно, защото преди това е подписал декларация, че няма да упражнява такава дейност, докато е член на Съвета на директорите.
Обяснения като това колко способен автор е Златин Радев и колко са лоши за него условията в незаконния договор, нямат отношение към същността на въпроса. Никой не подлага на съмнение таланта на Златин Радев. Само че тук обсъждаме доколко е законна дейността му като едноличен търговец. Никой не би пречил на господин Радев да прави филмите си, но не и взимайки пет години заплата като незаконен член на Съвета на директорите на “Бояна филм” ЕАД. Точно този договор, а последните години има десетки такива, показва защо толкова старателно се избягва в описаното писмо обстоятелството, че господин Михайлов е и председател на Съвета на директорите. Знаейки каква декларация е подписал господин Радев, господин Михайлов би трябвало да забрани на изпълнителния директор, пак господин Михайлов, да сключва договор в нарушение на закона.
Учудващо е твърдението в писмото на господин Михайлов, че той е сключил договор за разпространение на филма си “Сезона на канарчетата” в САЩ, цитирам: “В рамките на правомощията си и по решение на Съвета на директорите на “Бояна филм” ЕАД”. Както сте се уверили от договора за ползване, който приложих към питането, господин Евгени Михайлов е сключил договора, цитирам: “лично за себе си”. Физическото лице Евгений Михайлов и фирмата на бившата му съпруга, юридическото лице ЕТ “М & продакшънс” сключват на 2 юни 1999 г. договор за разпространение и показ на филми, на които господин Михайлов е режисьор. Този договор е пряко доказателство за нарушаване от господин Михайлов на подписаната декларация, че не упражнява търговска дейност. Странно е, че господин Михайлов се е обявил за собственик на филмите, изброени в договора, макар те да са произведени изцяло от държавни средства. Според договора, господин Михайлов като собственик ще предоставя изходните материали за посочените филми. Тези материали обаче са собственост на “Бояна филм” ЕАД. И ако господин Михайлов ги притежава като физическо лице, как ги е придобил? С какъв договор го е направил и платил ли е това на “Бояна филм”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, господин Атанасов, приключвайте с въпросите си.
ИВО АТАНАСОВ: И нататък, и така нататък. Аз съм описал много подробно действията, които ме смущават в работата на господин Евгений Михайлов.
Въпросът ми е какво още е необходимо, за да упражните правомощията си и да го освободите като председател на Съвета на директорите на “Бояна филм” ЕАД?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Господин министър, имате думата да отговорите на актуалното питане.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов!
В отговор на Вашето писмо ще вървя по точките, по които Вие сте ме запитал. Аз Ви благодаря, че този път въпросът Ви абсолютно отговаря на записаното. И аз съм длъжен да му отговоря.
Първо, по повод представяне на декларация с невярно съдържание, както казвате, от страна на Евгений Михайлов, Радослав Спасов и Златин Радев. При назначаването им за членове на Съвета на директорите на “Бояна филм” Михайлов, Радев и Спасов са представили декларация по смисъла на чл. 234 от Търговския закон. Видно от устава на дружеството и Съдебно решение № 1 от 7 февруари/1995 г. за вписване на “Бояна филм” ЕАД в Търговския регистър при СГС предметът на дейност не включва извършването на продуцентска дейност, следователно не се установява закононарушение.
Съгласно Съдебно решение № 16/18 май 2002 г. дружеството се представлява от изпълнителния директор Евгений Михайлов. В съдебно решение за регистрация на дружеството и последващо го съдебно решение от 18 май 2002 г. не се посочва, че господин Михайлов е председател на Съвета на директорите на “Бояна филм” ЕАД. Определянето на един или друг член на Съвета на директорите за председател на този колективен орган се извършва по решение на съвета съгласно чл. 17, ал. 4 от устава на дружеството.
Членовете на Съвета на директорите имат еднакви права и задължения, независимо от вътрешното разпределение на функциите между тях.
Независимо от това, като взех предвид представените от Вас документи и твърдението Ви за извършване на закононарушение от страна на управителния орган на дружеството, с писмо № 11 – 0052 от 18 май 2002 г. сезирах Главна прокуратура на Република България с копие до председателя на Народното събрание господин Герджиков и до Вас лично.
Второ, по повод сключването на договор за отдаване под наем на кафе-ресторант в бюфета на Киноцентъра, Вие ми задавате писмено този въпрос. Решението за сключването на този договор е решение на един колективен орган, какъвто е Съветът на директорите на едно самостоятелно юридическо лице, наречено “Бояна филм” ЕАД. Това решение е взето при състезателни начала и след обсъждане предложенията на други двама кандидати. Българското законодателство не съдържа разпоредба, по силата на която…
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Това брат му го печели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви, не прекъсвайте господин министъра, господин Божинов. Ако обичате!
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: …по силата на която сключването на договори, на наемни договори с роднини да е въздигнато в престъпление. Като колективен орган на управление Съветът на директорите носи отговорност по функции по смисъла на чл. 240 от Търговския закон за своите действия и решения.
Трето, по повод извършена ревизия на дружеството. С допълнително заключение по ревизионен акт, мога да ви кажа номера му, главният финансов експерт Теменужка Петкова установява, че не са констатирани финансови нарушения. С Постановление от 14 март 2001 г. Софийска градска прокуратура отказва да образува предварително производство.
Четвърто, във връзка със споделянето на наложилите се морални норми, съгласно питането Ви като министър на културата искам да Ви информирам, че съгласно действащото българско законодателство върховният орган, разследващ и установяващ извършени закононарушения, е Главна прокуратура. Главна прокуратура, а не аз! Независимо от извършените досега проверки от Софийската градска прокуратура и заключението на финансовите органи във Вашето ново питане отново се съдържат твърдения за извършени закононарушения от управителния орган на “Бояна филм” ЕАД, поради което, за да се избегнат всякакви съмнения относно дейността на господин Евгений Михайлов като изпълнителен директор на дружеството, още веднъж съм сезирал Главна прокуратура.
Пето, относно конкурентната дейност на членове на Съвета на директорите на “Бояна филм” ЕАД. При учредяването на “Бояна филм” през 1995 г. регистрационният предмет на дейност е комплексни услуги при производство на фирми и други аудио- визуални произведения, отдаване под наем на павилиони и натурни площи, офиси и обслужващи помещения, операторска, осветителска и звукозаписна техника, обработване на светлочувствителни материали и всякакъв вид носители на изображение и звук, както и дейности, включени в номенклатурата на технико-технологичните и производствено-организационните възможности на дружеството.
И така, в регистрирания предмет на дейност на “Бояна филм” ЕАД отсъства продуцентската дейност, от което е видно, че няма конкурентна дейност спрямо регистрираните след 1991 г . фирми на Евгений Михайлов, Златин Радев и Радослав Спасов. И съответно, няма нарушение на чл. 24, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 2 от същия член на Правилника за упражняване на правата на собственост на държавата в предприятията. Независимо от това, Евгений Михайлов, Златин Радев и Радослав Спасов и новоназначеният член на съвета Николай Волев са подписали декларации, че няма да извършват конкурентна на “Бояна филм” ЕАД дейност. Фирмата на Евгений Михайлов “Сити вижън” не е извършвала дейност от 1994 г. В същото време в Националния филмов център на Министерството на културата съществуват регистрационни режими за фирмите, които биха желали да упражняват продуцентска дейност. И така регистрираните фирми да кандидатстват за държавна субсидия за филмопроизводство.” “Бояна филм” е регистрирана като продуцент, но това също не противоречи нито на Търговския закон, нито на Закона за авторското право и сродните му права.
Съгласно чл. 62, ал. 3 от Закона за авторското право и сродните му права “продуцент” е “физическо или юридическо лице, което организира създаването на произведението и осигурява финансирането му.” “Бояна филм” предоставя услуги за създаване и регистриране на филмови продукции и чрез значителни финансови отстъпки от предлаганите услуги подпомага през последните години реализирането на 12 български игрални филма, като по този начин се явява техен продуцент. Без това участие на “Бояна филм” излъчването на тези филми би било просто технически и практически невъзможно. Нито господин Златин Русев, нито Радослав Спасов предлагат този вид услуги и не могат …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви да привършвате, да формулирате Вашата мисъл накрая, ако обичате.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Имам още много текст. Това се отнася до конкуренцията. Никоя продуцентска фирма, включително и изброените, не предполага такава конкурентност.
За прословутото кафе, дадено на брата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, 10-те минути изтекоха. Мога да Ви дам още 2 минути.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Накрая, господин Атанасов, бих желал да завърша своя обстоятелствен отговор, а той е наложен от Вашия обстоятелствен въпрос, с една молба: моля Ви, когато имате сигнали или съмнения за някакви нарушения, в сферата, за която отговаря Министерство на културата, не се притеснявайте да се обръщате незабавно към мен или към моите заместници, за да можете своевременно да получите пълноценна и изчерпателна информация. Така ще спестим много парламентарно време. А колкото до морала, защото и там зачекнахте нещата, няма нов и стар морал, има един-единствен морал, който аз смятам, че съм спазил, като не съм предприел нищо, което да е незаконно по отношение на “Бояна филм”, без да го защитавам.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата за два уточняващи въпроса, господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин министър, мога да Ви задам много въпроси на база дейността, която се извършва в “Бояна филм” ЕАД, но тъй като говорите за това кафене, което господин Михайлов е отдал на брат си, ясно е, че той е внесъл дълговете на фирмата на брат си, но едва след като е констатирано закононарушението. Защото резултатът от ревизиите е ясен. Означава, че има дължима сума. Тя е констатирана от ревизията през 2000 г., а внасянето й в касата на “Бояна филм” става едва през 2001 г. Но аз Ви питам защо не е проведен търг за отдаване под наем на ресторанта и на кафенето? Разговори е едно, а търг, както го изисква законът, е съвсем друго.
След това за филма “Сезонът на канарчетата”. Ето един ревизионен акт от 1992 г. на Министерство на културата, в който се казва, че поради протакане и инфлация за 1992 г. бюджетът на филма е увеличен с 2 млн. лв. или става 6 млн. 700 хил. лв. Ето един анекс към договора от 21 декември 1992 г., в който се казва, че ако срокът 30 март 1993 г. не бъде спазен, режисьорът отговаря за всички допълнителни разходи. На 26 февруари 1993 г. директорът на продукцията на филма Димитър Гологанов пише до директора на Студия за игрални филми “Бояна”, че производственият срок няма да бъде спазен. По-нататък се казва, че срокът е просрочен и че това влече след себе си допълнителни разходи. Това е едно писмо от директора на студията.
Изобщо, аз искам да Ви попитам за това, че господин Евгений Михайлов не е спазил срока за производство на филма и дължи пари на Студия за игрални филми за просрочването, дали тези пари са прибрани? Той просрочва филма, произвежда го след 1993 г. и след това се позовава на една промяна в Закона за авторското право, въз основа на която се представя за продуцент. Той не само, че не е продуцент, той има да дава пари на държавата. А може би ги е върнал. И аз това Ви питам – дали сумите, които се полагат за просрочените срокове за производство на филма, са платени от господин Михайлов или не са?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Господин министър, разполагате с 5 минути да дадете отговор на уточняващите въпроси на народния представител Иво Атанасов.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Този въпрос за сумите и ние сме го задавали на господин Михайлов, защото считахме, че той дължи определени суми. Неговият отговор е, че има разминаване в закона и неяснота дали той е длъжен да плати съответните наеми. Това е причината да се забави. Оттук нататък всъщност дали дължи суми, а ако дължи той трябва да ги даде, е в ръцете на Министерство на финансите, което ние сме сезирали.
По отношение на стола и кафето на “Бояна филм”, аз бях приготвил този отговор, прекъснаха ме, защото минах времето.
От документи става ясно, че още преди завършването на ревизията, а ние предизвикахме вече няколко ревизии, още преди завършването на ревизията на 12.09.2000 г. дължимите суми по закъснели плащания са внесени в касата на “Бояна филм” с приходни касови ордери. За да не ви губя времето, имам тук цифрите, които Вие бихте могли да проверите.
Твърдението, че тези суми са внесени чак през 2001 г., не отговаря на истината и с това фактически аз Ви отговарям и на този втори въпрос.
И още един път, най-добре е онова, което не Ви е ясно, да го уточняваме заедно. Няма абсолютно нищо смешно. Задавате въпрос, отговарям, но не всичко, което Вие задавате, има време да се отговори, а то е страшно много. Около “Бояна филм” има големи проблеми, страхотни проблеми. Наистина то е нещо много трудно.
Накрая искам да Ви кажа, че на 25-и внесох в Министерския съвет предложение и то се прие за приватизацията на “Бояна филм”. Следователно, от известен момент нататък не бих казал, че Министерство на културата не се интересува, но няма да бъде изцяло наша. Оттук Агенцията за приватизация ще си каже думата.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Атанасов, имате възможност в рамките на 2 минути да изразите отношение към отговора на министъра на културата господин Абрашев.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми господин министър, аз се учудвам на Вашата нерешителност. Ще го кажа още веднъж, така че да можете да ме разберете. Има два типа документи. В единия случай господин Михайлов се подписва под текст, че “Бояна филм” не е продуцент. В другия случай той се подписва под текст, че “Бояна филм” е продуцент. Това прави в единия случай, за да може да покаже, че неговата фирма няма дейност, конкурентна на “Бояна филм”. А в другия случай, когато казва, че “Бояна филм” е продуцент, го прави, за да може да сключи продуцентски или копродуцентски договори. Не може два противоположни случая да бъдат законосъобразни. Или в единия, или в другия случай законът се нарушава. Аз смятам, че Вие имате всички възможности да вземете решението. Не главният прокурор е министър на културата. Министърът на културата се казва проф. Божидар Абрашев. И аз се учудвам защо няма никакво действие от Ваша страна. И сега на този човек ще му дадете и да приватизира този обект.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Не.
ИВО АТАНАСОВ: Е, как не? Кой ще го приватизира?
И аз се учудвам на Вашето предложение - когато имам някакви документи да Ви ги нося. Извинете, Вие сте принципал на едно дружество със 100 процента държавно участие. Тези документи трябва да бъдат във Вашата каса, а не аз да Ви ги подавам на час по лъжичка. Вие сте министърът, аз съм депутатът, който Ви контролира. И не мога да разбера кога този човек казва истината, вече не зная, и кога Вие казвате истината. Не може в два противоположни случая господин Евгений Михайлов да е прав и да спазва закона. Аз на този човек не мога вече да му повярвам и за онази прословута танкова касета, с която беше свален един президент, защото той даже в едно и също писмо – в това писмо, което е изпратил на 18 май до Вас и до мен, и до шефовете на парламентарни групи, се подписва под два противоположни текста. Не Ви ли е ясно, че има нещо крайно нередно и Вие трябва да упражните правата си на принципал и да вземете съответното решение? Иначе Вашето присъствие в Министерството на културата няма никакво оправдание, съжалявам, че го казвам.
Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
С това приключи процедурата на питане към министъра на културата господин Абрашев.
Преминаваме към отговори на министъра на околната среда и водите госпожа Долорес Арсенова. Най-напред тя ще отговори на актуален въпрос от народния представител Михаил Миков относно разпределяне на квотите за износ на хайвер.
Заповядайте, господин Миков, да развиете Вашия актуален въпрос.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, господин министър! Позволявам си да задам този въпрос, след като имахме и преди това разговори с госпожа министъра. Става въпрос за изпълнение на Конвенцията по международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора, ратифицирана още от Великото Народно събрание. В крайна сметка в България има две предприятия, две фирми, по-популярно казано, които са лицензирани по твърде сложната процедура на CITES – така се нарича организацията, която контролира търговията и производството с хайвер. Тези две фирми очакват разпределение на квотите. Какво става?
На 19 март 2002 г. Вие пускате една заповед, която на 4 април същата година Вие отменяте. Оттогава до началото на месец юли министерството не прави нищо по въпроса за разпределяне на квотите за износ.
Вие добре знаете, че двете предприятия са закупили хайвера. Става въпрос за изкупуване на продукт, който има определени срокове на годност и продукт, от който зависи прехраната на стотици рибари от Дунава.
В същото време и до момента аз не знам тези квоти да са разпределени. Най-големият проблем, който възниква и е свързан с моя въпрос, е за целия този завихрящ се скандал, който компрометира България в участието и на този твърде деликатен пазар. И без това Вие знаете, че квотата ни е намалена и в момента тя е около 1700 кг. Била е някъде около 2200 кг. България търпи определени щети и в крайна сметка от забавянето в случая – не знам поради какви причини и аз искам да чуя от Вас и причините, поради които и сега, след като сме прекрачили вече в месец август, все още не е разпределена тази квота между тези, които имат право да я използват - България търпи едни много сериозни щети.
Моля Ви във Вашия отговор да коментирате и разликите между двете заповеди, защото се наблюдават разлики в едната заповед от пролетта, от месец март и другата – сега, които по определен начин като че ли индикират задаване на параметри за участие в конкурса, които могат да облагодетелстват една или друга фирма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Госпожо Арсенова, заповядайте, за да дадете отговор на актуалния въпрос на народния представител Михаил Миков.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Миков, кои са причините за забавяне на разпределението на квотите за износ на хайвер?
В съответствие с Конвенцията по международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора – CITES, ратифицирана от България, и Закона за защита на природата, Министерството на околната среда и водите е отговорното ведомство за опазване на есетровите риби. В изпълнение на това задължение на държавата Министерството на околната среда и водите ежегодно разпределя определената от Секретариата на Конвенцията квота за Република България за износ на хайвер от есетрови риби. В посочените нормативни актове няма установени срокове за провеждане на тази процедура. Няма установени срокове за провеждането на тази процедура! Още повече тя може да стартира едва след определянето на размера на националните квоти от Секретариата на CITES и уведомяване на всяка една от страните по Конвенцията.
На 27 декември 2001 г. след съгласуване със страните от Черноморския басейн, Министерството на околната среда и водите направи предложение до Секретариата на CITES за размера на квотата за 2002 г. На 6 март 2002 г. бяхме уведомени от Секретариата на CITES, че преди официалното оповестяване на размера на квотата, могат да бъдат ползвани данните от електронната страница на Конвенцията. Тези данни бяха разпространени в сайта през месец март.
Своевременно предприехме действия и, както Вие отбелязахте в своя въпрос, на 19 март 2002 г. като министър на околната среда и водите в рамките на своята компетентност издадох заповед за разпределение на квотите. Тази заповед обаче беше обжалвана от фирма “Белуга” АД – Видин, на 25 март същата година.
Върховният административен съд веднага с определение от 2 април 2002 г. спря допуснатото предварително изпълнение на квотата. Междувременно се получи информация от Секретариата на Конвенцията относно регистрираните - нотифицирани за България цехове за преработка на хайвер. С оглед отразяване на обстоятелства във връзка с изискванията на Конференцията на страните-членки на Конвенцията CITES и прецизиране на заповедта, я отмених.
На 2 юли 2002 г. издадох нова заповед за реда и условията за разпределение на квотата за износ на хайвер. Тази заповед, за съжаление, също беше обжалвана от фирма “Белуга” АД. Това търговско дружество не е подавало документи за участие в конкурса за разпределение на квотата и няма доказан правен интерес от обжалването. Върховният административен съд с определение от 15 юли 2002 г. отново постанови спиране на предварителното изпълнение на тази заповед. Подчертавам, че такова предварително изпълнение в тази заповед не е допускано. С тези свои действия фирма “Белуга” АД и Върховният административен съд възпрепятстваха реализирането на поетото от Република България международно задължение чрез спиране на процедурата по разпределението на квотата за износ на хайвер за 2002 г. Като министър на околната среда и водите и с оглед на това, че Република България е правова държава, съм длъжна да се съобразя с определението на Върховния административен съд.
По отношение на втората част от Вашия въпрос: какви действия сте предприели и ще предприемете оттук насетне за осигуряване на българския износ?
В качеството си на министър на околната среда и водите съм предприела всички необходими мерки съгласно действащото българско законодателство и международното законодателство за осигуряване износа на хайвер от есетрови риби за 2002 г., а именно:
Първо, депозирахме във Върховния административен съд частна жалба против съдебното определение за спиране на предварителното изпълнение на заповедта и за провеждане на конкурса, тъй като такова предварително изпълнение в същата заповед не е допускано.
Второ, депозирахме във Върховния административен съд молби за прекратяване на висящите дела. Фирма “Белуга” АД – Видин, няма доказан правен интерес и жалбите на дружеството са процесуално недопустими.
Трето, с оглед бърза и ефективна защита интересите на държавата депозирахме пред Върховния административен съд искания за по-бързо насрочване на заседанията по висящите производства.
На 31 юли 2002 г. получихме информация, че фирма “Белуга” АД – Видин, е депозирала заявления за пълен изричен отказ от предявените срещу Министерството на околната среда и водите три броя жалби срещу заповедите за разпределение на квотата за износ на хайвер за 2002 г. Върховният административен съд е постановил определение от 31 юли 2002 г. по административно дело № 4538/02 за прекратяване на това съдебно производство поради отказ от подадената жалба и писменото й оттегляне от страна на жалбоподателя.
Въз основа на останалите два депозирани отказа от жалбите на “Белуга” АД – Видин, предстои произнасяне на Върховния административен съд за прекратяване на съответните съдебни производства. След постановяването на актовете от съда, Министерството на околната среда и водите незабавно ще предприеме действия за реализиране износа на хайвер.
Министерството на околната среда и водите, уважаеми господин Миков и уважаеми дами и господа народни представители, в сферата на своята компетентност освен спазването на поетите от страна на българската държава ангажименти във връзка с Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора CITES, осигури националния размер на квотата за износ на черен хайвер за 2002 г. и създаде реални условия за защита интересите на риболовците, преработвателите, търговците и износителите на хайвер, участващи в този подотрасъл на националната икономика. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Арсенова.
Бих се радвал, ако можехте да сте така точна във времето, както народният представител Михаил Миков. Просрочихте.
Сега господин Миков ще Ви покаже как се вмества във времето за реплика, на която той има право.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, искам да уведомя уважаваната госпожа министър и народните представители, че Румъния вече си е изпълнила квотата.
Уважаема госпожо министър, има нещо, което силно ме смущава. Това, че министерството вече е задвижило нещата в съда, е добре. Интересен е фактът, че за някои от делата във Върховния административен съд не е имало присъствие на представител на министерството. Поне такава е моята информация. Това може там да се провери.
Още по-парадоксален е въпросът, че всеки (както Вие твърдите), който няма правен интерес, защото няма сложното лицензиране по CITES, може да блокира и да провали износа и хляба на стотици хора, само защото министерството не действа решително и се прикрива зад едни квазиюридикообразни процедури. Такова шиканьозно атакуване е имало и в предишни мандати. Ето, тук е госпожа Манева. Тогава е преценено и решено, че след като няма международен лиценз, това дружество или предприятие няма право да изнася. Не изнася и край! Квотата се разпределя. Това е прост и ясен казус. Какво означава това? Че утре аз ще обжалвам, въпреки че нямам нищо общо с това (както примерно всеки народен представител, всеки гражданин). В същото време Вие твърдите – няма правен интерес.
Аз се страхувам, че и промените в заповедите, които Вие не коментирахте, крият стремеж към протежиране на фирмата “Белуга”, която тепърва, дай Боже, да стане третият, а да се появят и още износители. Лично аз преди известно време Ви предложих да пуснете частично квотата, да изнесат тези, които имат лиценз, и да остане към края на годината да разпределят.
Моля Ви категорично: да разпределите в най-къс срок, защото щетите, които ще бъдат нанесени на производителите и на България, са изключително големи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Госпожо Арсенова, имате възможност в рамките на 2 минути да вземете отношение по репликата на народния представител Михаил Миков. Заповядайте.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Миков, радвам се, че този въпрос беше поставен тъкмо навреме и че в него беше рамкирано убеждението (сигурно то почива на достатъчно данни и доказателства), че Румъния вече е реализирала квотата си. Сигурно е така. Румъния направи много други неща, които ние не сме успели да ги направим както сега, така и преди години.
Относно присъствието на наши юристи на делата. Може би ако се заинтересувате по-задълбочено, ще разберете, че това не е така.
Относно това кой може и кой не може да обжалва. Нито Министерството на околната среда и водите, нито някой от тук присъстващите юристи, нито пък е моя работа да преценявам кой има право и кой няма право да обжалва. Обжалва ли са, Върховният административен съд е преценил, че това е редно, че е в рамките на българското законодателство и се е произнесъл със съответните актове.
Относно квотата – кога и как е била разпределяна и в какви срокове от време. Искам да споделя най-отговорно и ангажирано, че квотата за 2001 г. беше реализирана през месец март на настоящата година. Сега сме 2 август 2002 г. Ако започнем да правим паралел и съпоставки, може би ще изпаднем в дълбоки подробности, които няма да бъдат в интерес на онова, което може би искате да инвокирате в публичното пространство посредством тази трибуна.
Относно квазиюридически казуси. Не е моя работа да коментирам дали е така или не. Върховният административен съд е постановил своето определение и аз съм длъжна да го спазвам: първо – като български гражданин; второ – като министър на околната среда и водите в това ми качество.
Относно протежиране на фирмата “Белуга”. Аз съм убедена, че ще дойде момент, в който Вие като доблестен български гражданин от същата тази трибуна ще отчетете други факти и обстоятелства.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Кажете ги.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: По отношение на квотите. Да, ще разпределим квотите в най-скоро време. И ако ме попитате пак, аз с гордост ще заявя, че за първи път в България квотите се разпределят преди да сме навлезнали в следващата година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Арсенова.
Радвам се, че успяхте да се вместите в необходимото време.
Преминаваме към следващия актуален въпрос от народния представител Евдокия Манева относно строителството на бензиностанции в близост до детски градини и училища и намаляването на зелените площи в градовете.
Заповядайте, госпожо Манева, да развиете Вашия актуален въпрос. Разполагате с 3 минути пленарно време.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър, наскоро медиите за пореден път отразяваха проблем, към който обществеността проявява изключителна чувствителност – строителството на бензиностанции в жилищни райони и особено когато става дума за строителство в близост до детски градини и училища. Последният случай се отнасяше за бензиностанция, която се строи между 47 училище в София, детска градина и стадион “Раковски” – едно абсурдно съчетание, даже ако съществуваше хипотетично безопасна херметично изолирана бензиностанция.
Днес няма да коментирам всички нарушения, съпътстващи това строителство. Ще отбележа само, че то се осъществява едновременно с поредното унищожаване на зелена площ. Софиянци знаят, че зелените площи в доскоро зелената столица стават все по-оскъдни.
Ще отбележа също, че това строителство – бензиностанция в близост до училище и детска градина, не е единствен случай в столицата. Многобройни са примерите и в други градове.
Не е нужно да привеждаме и примери за многобройните случаи на намаляване на зелените площи.
Същественият проблем е пълната безпомощност на населението в своето негодуване при една процедура, която създава възможност такива случаи да бъдат узаконявани. Очевидно става дума за съществен проблем, свързан с опазване здравето и живота преди всичко на деца в резултат на замърсяване на околната среда в областта на въздуха, за шум, за повишен риск. Това се отнася за различни населени места в страната.
Тъй като Министерството на околната среда и водите осъществява държавната политика и надведомствения контрол по опазване на околната среда, Ви питам: какви мерки предприема министерството с оглед строителството на бензиностанции в близост до училища и детски градини да бъде ограничено, да се ограничи и намаляването на зелените площи в градовете? Подчертавам, че става дума за съществени обществени отношения, за опазване здравето на децата при недопускане замърсяване на околната среда. Подчертавам, че става дума за повсеместно безразличие на местната власт към този проблем и доминиране на груби икономически интереси, без никакви морални задръжки. В такива случаи моята убеденост, а и очакването на обществото е за намеса на компетентния държавен орган. Именно по тази причина Ви задавам този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Госпожо министър, заповядайте да отговорите на актуалния въпрос на госпожа Манева. Много Ви моля – 5 минути.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева, във връзка със строителството на различни обекти на територията на страната, в това число и на бензиностанции, Министерството на околната среда и водите предприема съответни действия в рамките на своите компетенции, определени със законите на страната. Предвид правомощията на Министерството на околната среда и водите и на регионалните инспекции по околната среда и водите, съгласно законовите изисквания и изискванията на нормативната уредба, предприемането на действия от наша страна за съжаление е ограничено.
По отношение на бензиностанциите министерството, съответно регионалните инспекции, могат да се намесват активно само в случаите на задължителна оценка на въздействие върху околната среда или при засягане на защитени територии при проекти за бензиностанции с повече от 12 извода за зареждане. Когато се извършва задължителна оценка на въздействието върху околната среда, на основание чл. 20, ал. 1, т. 1 от Закона за опазване на околната среда, във връзка с т. 26.14 от Приложението към същия закон, решението по ОВОС се взема по законосъобразност въз основа на документация, изготвена от независими регистрирани експерти и регламентирана процедура, включваща и обществено обсъждане.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда експертите по ОВОС дават заключение, ръководейки се от изискванията на чл. 2 от този закон и действащите в страната норми и стандарти за допустимо замърсяване на околната среда. Във всички останали случаи при проекти на бензиностанции с по-малко от 12 извода за зареждане се прилагат изискванията на Наредба № 1 от 1997 г., за преценяване на влиянието върху околната среда за проекти, обекти и дейности, неподлежащи на задължителна ОВОС. Органът по прилагането на тази наредба са общините, както Вие подчертахте, в качеството им на компетентен орган по околна среда на територията на съответната община.
Освен това, съгласно чл. 4, ал. 3 от Наредба № 7 от 1992 г. на министъра на здравеопазването за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда, разполагането на обекти в жилищни зони се съгласува с регионалните хигиенно-епидемиологични инспекции след решение на Експертния съвет по предварителния санитарен контрол на ХЕИ.
Съобразено с компетенциите си и българското законодателство от страна на Министерството на околната среда и водите и неговите поделения се предприемат следните действия при строителството на бензиностанции:
Първо, за проекти, подлежащи задължително на ОВОС съответната РИОСВ издава решение по ОВОС като се допуска изграждането на бензиностанцията при спазени изисквания на нормативната уредба по околната среда. В зависимост от това дали при строителството ще бъдат засегнати зелени площи или отсечени дървета и в зависимост от препоръките на експертите по ОВОС и резултатите от обществените обсъждания има не малко случаи, при които с решение по ОВОС се изисква максимално запазване на съществуващата растителност, както и компенсационно залесяване по проект, съгласуван със съответната община и регионални инспекции.
Съответните хигиенно-епидемиологични инспекции се уведомяват винаги за процедурите по ОВОС като техни представители участват и в работата на експертните екологични съвети към РИОСВ. На заседания на такива съвети представители на ХЕИ изразяват становища, включително и по отношение на прилагането на Наредба № 7, която цитирах.
РИОСВ периодично извършват контрол върху утвърдените със заповед на кмета на съответната община решения за проектите, неподлежащи задължително на ОВОС. В случай на засягане на защитени територии или природни забележителности, строителство се допуска само, ако е в съответствие с режима на дейности, установени със Закона за защитените територии, със заповеди за обявяване на тези територии, планове за управление, устройствени и технически планове и проекти, независимо от изискванията по други закони.
И понеже Вие ме питате, аз Ви отговарям – на поставения от вас проблем за намаляване на зелените площи в населените места е извън компетенциите на Министерството на околната среда и водите и неговите поделения, за съжаление, тъй като зелените площи за обществено ползване са собственост на общините по Закона за местното самоуправление и администрацията. Право на общинския съвет е да приема решения за придобиване, стопанисване и разпореждане със своето си общинско имущество. Според същия закон местното самоуправление в общината се изразява в правото на гражданите или на избрани от тях органи в рамките на предоставената им компетентност да решават въпроси, свързани и с благоустройството, и в това число паркове, градини, озеленяване, опазване на околната среда и с рационално използване на природните ресурси с общинско значение от същия закон – цитат.
Устройството на озеленените територии в населените места се определя с общи и подробни устройствени планове, които се приемат от съответния общински съвет. В компетенциите на общинските органи е да разрешават разполагането на обекти в обществените и озеленените площи, съобразено с действащата нормативна уредба.
Съгласно новия Закон за опазване на околната среда, приет наскоро от Народното събрание изцяло като задължение на кметовете е организирането, контрола, опазването и разширяването на зелените системи в населените места и в крайселищните територии. Въпреки че проблемите със зелените площи са извън компетенциите на Министерството на околната среда и водите, то ведомството проведе конкурси за чиста околна среда като от Националния фонд за опазване на околната среда на общините се отпуснаха средства за почистване и озеленяване на населените места. Освен това с указателно писмо на Министерството на околната среда и водите всички РИОСВ се задължават да издават предписания до общините в районите на техния контрол, с които се изискват проектите и молбите за изсичане на повече от пет дървета в границите на поземления фонд да бъдат съгласувани със съответната РИОСВ. И всичко това се спазва, повярвайте, много стриктно.
В заключение искам да подчертая, уважаема госпожо Манева, че в качеството си на национален компетентен орган по околна среда, съответното министерство разбира и приема отговорността за цялостния превантивен, текущ и последващ контрол върху компонентите и факторите на околната среда. Бих желала обаче да Ви обърна специално внимание на перспективите за децентрализиране на управлението на околната среда и делегиране на повече права и съответно задължения на органите на местната власт и областните управители. Това е философията и на новия Закон за опазване на околната среда, който наскоро, пак подчертавам, че беше одобрен от вас, уважаеми дами и господа народни представители, и чрез който ние със сигурност ще прилагаме по-ефективно политиката по околна среда в Република България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Арсенова.
Госпожо Манева, заповядайте. Имате право на реплика.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Уважаема госпожо министър, информацията, която изнесохте и, предполагам, допускате, че познавам, за процедурите за разрешаване строителството на бензиностанция, аз приемам като оправдание за безразличие.
Аз не Ви питам как се разрешава строителството на бензиностанции в момента. То е известно и очевидно то създава проблеми.
Аз Ви информирам за един обществен проблем, на който Вие сте длъжна да реагирате като министър, който отговаря за държавната политика, включително и в тази област. И аз Ви питам какво предприемате, за да ограничавате тези нарушения. Във Вас, във Вашите ръце е инициативата. Има различни методи. Точно това е моят въпрос и аз не разбирам защо трябваше да ми преразказвате нормативната база след като тя, именно нормативната база, създава проблемите, съществуващи в момента не само в София, но и в много други градове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Госпожо министър, заповядайте.
Много Ви моля, не повече от две минути е възможността да отговорите.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Вече съм поне малко успокоена, че все пак не съм единствената, която надсрочвам времето.
Уважаема госпожо Манева, понеже Вие ме питате и аз затова Ви отговарям.
Преразказвам Ви част от нормативната уредба, защото като че ли създавате впечатление, че не я познавате добре, или пък не искате да я познавате.
Приятно впечатление ми направи обаче, че подчертахте факта относно повсеместното безразличие на местната власт, а аз нееднократно съм се обръщала към тях при многото срещи и разговори на различни места в нашата страна, където съм наблягала върху това наше взаимодействие, което крайно време е да стане добро и на много места е добро, с което се гордея.
Относно конкретния повод по отношение на Вашия въпрос, който Ви провокира да застанете на тази висока трибуна и да ме питате и аз затова съм дошла – да отговоря, а именно казуса – стадион “Раковски” и бензиностанцията, която там ще се изгражда или не, искам да Ви кажа, че аз проведох няколко срещи с представителите на обществеността, които живеят наблизо до това място. Всичко, което е съобразено с рамките на българското законодателство, което ни дава като правомощия, беше предприето веднага. Освен това направихме и не малко срещи и разговори с представители на Столичната община, благодарение на което моите данни са, че тази бензиностанция няма да бъде изградена и към момента е преустановено нейното изграждане.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Даже и днес работиха там камионите!
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: На много места в страната, когато има такива сигнали вземаме съответни навременни и компетентни мерки.
В крайна сметка всичките тези хора, с които работя сте работили и Вие. Искате да кажете може би, че някога това, което е трябвало да бъде спазвано, не е спазвано? Аз съм категорична, че това не е така и съм категорична, че това няма да бъде и за в бъдеще така!
Освен което си позволих, след като Вие ме попитахте, да се обърна с едно писмо до Столичния общински съвет, вземайки Вашия положителен пример на добро взаимодействие и лично с господин Антон Николов и получих същия любезен отговор, където той ми казва, че благодарение на нашия сигнал, те са готови да създадат заедно с Министерството на околната среда и водите работна група, в която да се преразгледат всички случаи на даване на разрешения досега на бензиностанции, газостанции, “Шел” и други такива, които искат да инвестират в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
С това приключихме процедурата по актуалния въпрос от народния представител Евдокия Манева.
Преминаваме към питане от народния представител Благой Димитров към министъра на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев относно цената на отоплителната енергия.
Заповядайте, господин Димитров, за да развиете Вашето питане. Знаете, че разполагате с пет минути.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, след малко ще ви предам една жалба от живущите в град Варна, квартал “Трошево”, в блокове 79, 80, 81, 82 и 83, които поставят изключително сериозния проблем около вдигането на цената на отоплителната енергия във връзка с приетото от Министерския съвет Постановление № 67 от 29 март 2002 г. Хората с простички примери са изчислили, че средно цената на парното във връзка с това постановление се вдига с 55,8 на сто. Аз ще Ви предам тяхната жалба заедно с писмото на “Топлофикация – Варна”.
С въпросното постановление, уважаеми господин министър, Вие сте предложили на Министерския съвет да приеме горна граница на продажната цена за топлинна енергия за битови нужди на основание § 14, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за енергетиката и енергийната ефективност, който Ви дава такава възможност. На практика обаче въпросното постановление значително ощетява домакинствата. Нещо повече, според една справка с текстове, които аз ще цитирам след малко, противоречи на Закона за енергетиката и енергийната ефективност. Вече споменах, че с над 50 на сто ефективно се вдига цената на парното в цялата страна. Това вълнува всъщност населението във всички големи градове в страната, където има топлофикация.
Какво точно имам предвид? В чл. 112а от Закона за енергетиката и енергийната ефективност се разграничава консумацията на гореща вода от енергията за отопление. Не напразно споменавам това, защото във въпросните блокове хората получават само топлинна енергия без гореща вода. В чл. 112б, ал. 1 на закона се определя топлинната енергия за отопление на сградата през отоплителния период като разлика между енергията за горещо водоснабдяване и енергията за отопление – забележете, само през отоплителния период – във връзка с писмото, което е изпратено от “Топлофикация – Варна” и във връзка с въпросното Постановление № 67.
В чл. 112в, ал. 2 се регламентира, че количеството топлинна енергия се разпределя между потребителите пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по решение – подчертавам – на общото събрание на етажната собственост, тъй като съгласно закона етажна собственост са отоплителните тела в общите помещения. Самият механизъм на разпределение се определя в чл. 112в, ал. 3 – въз основа на инсталираната мощност, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.
Какво обаче, господин министър, Вие сте предложили на Министерския съвет? Вие сте предложили двукомпонентна продажна цена, като първият компонент определя 0,045 лв. на кубически метър за пълен отопляем обем, с втори компонент, определящ цена от 34,05 за мегават/часа. С други думи, с първия компонент се прилага чл. 112в, ал. 3 не като преразпределителен механизъм – а това предполага волята на законодателя, - а като допълнителна цена, която домакинствата трябва да плащат и то цяла година. Примерно в момента съгласно действащото постановление хората плащат през месец август, без да потребяват топлинна енергия. Не е спазено изискването за решение на общото събрание.
С други думи, Постановление № 67 на Министерския съвет въвежда една наказателна такса за домакинствата, независимо от това дали те ползват енергия или не, независимо от това дали сезонът е отоплителен или не. Това поставя, господин министър, домакинствата, които нямат инфраструктура за ползване на гореща вода, в изключително тежко положение, което противоречи на чл. 112б, ал. 1.
От друга страна, нарушено е изискването на чл. 112в, ал. 2, свързано с решението на общото събрание на етажната собственост. Постановление № 67 на практика въвежда такса за инфраструктура, която е собственост на домакинствата на основание чл. 113 от закона.
Уважаеми господин министър, във връзка с изложените мотиви в моето питане, моите конкретни въпроси към Вас са:
1. Смятате ли, че съгласно Постановление № 67 на Министерския съвет от 29 март 2002 г. е законно да се задължават домакинствата да плащат първата компонента целогодишно, след като отоплителният сезон е 4 или 5 месеца в годината?
2. Защо с Постановление № 67 на Министерския съвет не е въведен механизъм, отчитащ факта, че има домакинства, които не получават горещо водоснабдяване а ползват само отопление, какъвто е случаят със споменатите блокове във Варна?
3. Смятате ли, че Постановление № 67 на Министерския съвет регулира цената на топлинната енергия, след като елементарните изчисления, които правят хората, показват завишаване на общата сума с над 50 на сто? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин министър, да дадете отговор на питането на господин Благой Димитров. Разполагате с 10 минути пленарно време, но не е задължително да го използвате цялото.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, бих искал първо да Ви благодаря за въпроса, тъй като вниманието върху процеса на ценообразуването в енергетиката е изключително важен въпрос в общественото пространство. Очевидно е, че обществото не познава този процес в детайли и в тази връзка ние сме длъжни и трябва да продължим да разясняваме механизмите и същността на определянето на цените.
Съгласен съм, че § 14 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за енергетиката и енергийната ефективност дава възможност Министерският съвет да определя горна граница на цената на топлинната енергия с цел тази цена да е поносима за населението и в същото време да не ощетява топлопреносните предприятия. Не мога да се съглася обаче с твърдението Ви, че приетата с Постановление на Министерския съвет № 67 двукомпонентна цена на топлинната енергия ощетява домакинствата и противоречи на Закона за енергетиката.
Двукомпонентната цена, приета с цитираното постановление, се състои от цена за енергия 34,5 лв. за мегават/час и цена за мощност 4,05 лв. за кубически метър. От 1 юли тя е 37,45 лв. средно за мегават/часа и цена за мощност 5 стотинки за кубичен метър. Тя е значително по-ниска от съответните цени, определени от Държавната комисия по енергийно регулиране за субсидираните топлофикационни дружества, което е в съответствие със Закона за енергетиката, а не в противоречие с него, както твърдите вие.
Тезата ви за ощетяване на потребителите би била валидна, ако цените, определени от Министерския съвет, бяха равни или по-високи от определените от Държавната комисия за енергийно регулиране цени на базата на контролирани разходи на дружествата и минимална възвръщаемост. Тъй като случаят очевидно не е такъв, аз не считам, че Министерският съвет е ощетил потребителите на субсидираните топлофикации.
В подкрепа на това ще Ви кажа, че утвърдената двукомпонентна цена за “Топлофикация – Плевен”, например, е 7,4 стотинки на кубически метър цена за мощност и 54,12 лв. цена за енергия.
Определената с постановление на Министерския съвет цена е значително по-ниска, така че, господин Димитров, не считаме, че по този начин се ощетяват потребителите. Не знам на какви проучвания се основават изчисленията, но доколкото разбрах, това е на базата на жалбата и, както казахте Вие, на прости изчисления на потребители, че това води до покачване на цените на топлинната енергия с над 50 на сто. С удоволствие ще приема тази жалба, разбира се, ще разгледам и конкретния случай с указаните от Вас блокове.
Нашите изчисления, направени на базата на осреднен разход на топлинна енергия по отчетни данни за 2001 г., тоест базирани на фактическото състояние на нещата, показват, че в рамките на годината годишните сметки на домакинствата за топлинна енергия се запазват същите. Разбира се, индивидуалните сметки варират в зависимост от количеството потребена енергия, като вероятно има единични случаи на потребители, чиито сметки ще нараснат в зависимост от техните навици на потребители. Но това едва ли е основата на направеното от Вас обобщение.
Нещо повече, прилагането на двукомпонентна цена и заплащането на цена за мощност през летните месеци ще доведе до по-ниски сметки през настоящия отоплителен сезон, като месечните разходи на едно домакинство при равни други условия ще се променят в границите на няколко лева в сравнение с миналия отоплителен сезон, независимо от направеното 10-процентно увеличение на цените от 1 юли тази година.
Да се върнем към конкретните Ви въпроси.
Питате ме дали смятам, че съгласно Постановление № 67 от 29 март 2002 г. е законно потребителите да плащат компонентите за мощност целогодишно, след като отоплителният сезон е 5 месеца в годината. Законът за енергетиката и енергийната ефективност разрешава определяне на цени с повече от една компонента в съответствие със структурата на разходите. Двукомпонентната цена е утвърдена и от Министерския съвет с Наредба за образуване и прилагане на цените на топлинната енергия. Приетият подход цената за мощност да се плаща целогодишно е не само нормативно, но и икономически обосновано. Потребителите резервират определена производствена мощност за отопление на жилищата си и за битово горещо водоснабдяване целогодишно, за целия период на експлоатация на отоплителната инсталация в сградата. На базата на тази резервирана мощност топлофикационните дружества извършват ремонти и инвестиции, закупуват гориво и т.н., тоест извършват цялата си дейност, тъй като топлофикационните дружества правят голяма част от разходите си по поддръжка и ремонти през лятото, за да могат през отоплителния сезон да доставят сигурна услуга на своите абонати. Възприетият подход осигурява по-равномерно разпределение на финансовите потоци на тези дружества и съответно им предоставя възможност по-гъвкаво да реализират ремонтните си програми. Това е насочено и към качеството на предоставената услуга за потребителя.
Смятам също, че тази структура на цените има и своята социална логика предвид изтъкнатото по-равномерно разпределение на задължението на потребителите в рамките на цялата година, а не концентрирано в петте зимни месеца.
По втория въпрос – защо с Постановление № 67 не е въведен механизъм, отчитащ факта, че има домакинства, които не ползват горещо водоснабдяване, а само отопление, трябва да уточня следното. Законът за енергетиката и енергийната ефективност дава право на Министерския съвет да определя горната граница на продажната цена. Това е и единствената функция на Министерския съвет, свързана с ценовото регулиране по този въпрос. И това е преходна функция до преустановяване на субсидирането на топлофикациите, което ще стане през 2005 г. Министерският съвет няма законово право да утвърждава правила за прилагане на цените, това е роля на Държавната комисия за енергийно регулиране. Въпреки това Министерството на енергетиката и енергийните ресурси като принципал е препоръчало на директорите на топлофикационните дружества при спиране на горещото водоснабдяване през летните месеци да не се изисква плащане цена за мощност от своите потребители като компенсация за това, че са преустановили тази услуга по своя инициатива. В случаите когато по технологични причини топлофикациите не предоставят услуга горещо водоснабдяване, се връщаме към това, което обясних по-рано – големият обем ремонтни разходи се извършва именно през летния сезон.
Топлофикациите целогодишно правят разходи, за да осигурят качествена и непрекъсната услуга на потребителите си през цялата година.
На третия въпрос Ви отговорих в началото, но сега мога да кажа и някои цифри за сравнение. Въпреки увеличението на цените на топлинната енергия от 1 юли 2002 г. и като се вземе предвид определената според Закона за държавния бюджет субсидия за 2002 г., субсидираните топлофикации се очаква да завършат годината на загуба. Ако искаме да нулираме този отрицателен финансов резултат, тоест да не ощетяваме топлофикациите за сметка на потребителите, както Вие се тревожите, то тогава Министерският съвет би следвало да определи цена за топлоенергия за населението 91,83 лв. за мгвтч. за периода от 1 юли до края на 2002 г. Толкова струва услугата според регулаторната комисия, определяща цените в енергетиката. Разбирате, че тези цифри са далеч над действащите в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Димитров, имате възможност за два допълнителни въпроса.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, Вие твърдите, че тази първа компонента покрива разходите на топлофикационните предприятия за летния период, когато те осъществяват ремонтни работи. Значи Вие искате да кажете, че сумата на единица квтч топлинна енергия не отразява себестойността и съответно печалбата, така както е по пазарната логика. Това не ми стана ясно, тъй като, съгласете се, че през м. август да плащаш за топлинна енергия, това означава да продаваш хладилници на Северния полюс. Друго сравнение не мога да направя. Август месец не получавам топлина, а плащам за топлинна енергия. Искам да Ви кажа, че в България цялото население се възмущава от това нещо.
Моите допълнителни въпроси към Вас са: Вие знаете ли, че има четири жалби във Върховния административен съд във връзка с Постановление № 67 на Министерския съвет? И аз се ангажирам от името на тези 300 граждани също да подам жалба за сваляне на Постановление № 67 на Министерския съвет. Уверявам Ви, че това ще облекчи голяма част от българското население, особено в топлофицираните градове и особено хората, които не получават топла вода.
Имайте предвид, господин министър, че тези сметки, които аз след малко ще Ви дам във връзка със сигнала, отразяват обективно реалността. По-добре е да има еднокомпонентна цена, твърдят хората, Вие да я повишите и да се каже ясно на населението, че цената е повишена, отколкото да твърдите, че има намаление на цената, а ефективно чрез двукомпонентната формула да вдигате с 50,8 процента цената.
Допълнителният ми въпрос към Вас е знаете ли за това, че във Върховния административен съд е атакувано Постановление № 67 на Министерския съвет, така както впрочем беше свалена от Върховния административен съд и цената на тока? Какво ще предприемете, защото за съм убеден, че Върховният административен съд ще реагира адекватно на това, че взимате през август месец пари за топлина, какво смятате да предприемете, за да облекчите българските домакинства, които ползват топлинна енергия? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Запознат съм и отдавна се работи по анализ на прилагането на наредбата. Не мога да се съглася с Вас, че ние твърдим, че намаляваме цената, а всъщност я увеличаваме, аз такова нещо не съм казвал, не знам откъде го разбрахте, нито пък мога да се съглася с Вашите твърдения, че в страната цените на топлинната енергия са вдигнати с 50 процента, както прозвуча от тази трибуна. Това е, меко казано, невярно. Разбира се, анализират се всички отделни случаи, защото прилагането в зависимост от конкретните условия и конкретните инсталации е задължение на дружествата. Случая във Варна сме го анализирали и ще предприемем мерките, които са необходими.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, господин Димитров, да изразите отношението си към отговора на Вашето питане от министър Милко Ковачев.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Не само че не съм доволен от отговора Ви, напротив, Вие потвърждавате моите опасения, че както цената на електричеството, така и на топлинната енергия ще продължи да се качва. Дано да не съм лош пророк, но ще видите какво може да се получи през месеците декември, януари и февруари, когато има много ниски температури и тежка зима. Имайте предвид, че в момента имаме информация, особено там, където има жилищни блокове с пенсионери, че хората поголовно изключват парното си отопление. Това ще бъде пряк удар върху топлофикационните предприятия. Ако Постановление № 67 не бъде отменено от Върховния административен съд, дано да нямате неприятности и пред Министерството на енергетиката да дойдат тълпи от хора, които не могат да си плащат парното. Спомените ме връщат към зимата на 1996/1997 г. Дано да не съм лош пророк! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Уважаеми народни представители, приключи тази процедура.
Остават още 4,5 мин. до 16,00 ч., а по програмата на парламентарния контрол има още две питания. Много бих искал вашето съгласие да спрем времето. Понеже липсва кворум, не можем да спрем световното време, но сме достатъчно, да можем да спрем времето в пленарната зала, за да можем все пак да приключим с процедурата.
Давам думата на народния представител Йордан Димов да развие питането си към министър Ковачев относно изпълнението на изменените параграфи 68 и 69 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност.
Заповядайте, господин Димов.
ЙОРДАН ДИМОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин министър, моят въпрос също е свързан с топлофикацията и си позволявам това питане, защото в последните няколко години особена социална острота придобиха проблемите с топлофикацията на населението в Република България. Един от основните въпроси, който засяга икономическите интереси на стотици хиляди абонати, произтича от приетото изменение на § 68 и § 69 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност, който гласи: "До 30 септември 2002 г. заварените към момента на влизането в сила на този закон потребители на топлинна енергия сгради - етажна собственост, са длъжни да комплектуват имотите си със средства за отчитане на дялово потребление. Потребителите, които не спазят този срок, се считат за закононарушители, за които законът предвижда следните санкции:
- глоба от 100 до 500 лв. съгласно чл. 104, ал. 4 от административните и наказателни разпоредби към Закона за енергетиката и енергийната ефективност;
- топлинната енергия на същите потребители ще се изчислява пропорционално на отопляемия обем на имота със специфичен разход на сградата, завишен с 10 на сто, съобразно чл. 69, ал. 15;
- за неосигурен достъп за отчитане на уредите се прилага екстраполирания отчет, завишен с 10 на сто."
Само след два месеца законът на посочените параграфи влиза в сила и по наша информация потребителите на топлинна енергия в голямата си част не са готови за изпълнение на този закон по редица причини, като основна е финансовата несъстоятелност на населението. В момента над 40 хил. потребители са подсъдими за неплатени сметки за отопление.
Текстът на § 68 и предвидените санкции, според мен, грубо нарушават правата на гражданите, защитени от Закона за защита на потребителите и правилата за търговия, и противоречат на принципите на пазарната икономика. Ще изложа съвсем накратко само няколко аргумента.
Единият е финансов. Цената на комплект разпределител и термостатен вентил за радиатор е около 45 до 65 лв. в зависимост от вида на разпределителя – дали е пароизпарителен или елктронен. Така за едно средно жилище с четири радиатора сумата е някъде от 180 до 260 лв.
Освен, че над 40 хил. потребители, както казах, в момента се търсят за неплатени сметки за отопление, над 30 процента от потребителите в София, поради финансови затруднения през отоплителния период, са с напълно или частично изключено парно. Тези потребители няма да бъдат включени в системата "Топлинно счетоводство" и ще трябва да понесат предвидените санкции по закона. По тази причина стотици сгради - етажна собственост, няма да могат да изпълнят главното условие 90 процента от собствениците на отопляем обем в сградата да са си инсталирали средства за отчитане на дяловото разпределение.
Разбира се, има и договорно-правни аргументи. Единият от тях е отказ на търговеца, извършващ дяловото разпределение по системата "Топлинно счетоводство", да предостави исканата от потребителите методика за превръщането на показанията на монтираните разпределители в жилището потребителски единици, които определят сметката за отопление на потребителя под претекст, че е фирмена тайна. Тоест, търговецът оставя изпълнението на основното си задължение единствено да зависи от неговата воля, което е пример за неравноправна клауза съгласно глава пета, чл. 35, ал. 2 от Закона за защита на потребителите и правилата за търговия. Тоест, множество задължения за потребителя и малко права. Парични санкции за потребителя при неосигурен достъп в жилището, без да се уточнява какво означава "неосигурен достъп". Отсъствие на клауза в договора, с която търговецът се задължава да дава точна информация за направените отчети за сметката за отопление както общо за сградата - етажна собственост, така и за отделните потребители.
Съществуват и редица технически причини, по-скоро аргументи. Икономическият ефект за потребителите от прилагането на системата "Топлинно счетоводство" в сградата - етажна собственост, с технически остаряла абонатна станция е нищожен. Той не компенсира направените инвестиции за закупуването на уредите за дялово разпределение. Очевидно е, че системата "Топлинно счетоводство" на сегашния етап съдържа множество непримеливи финансови и юридически условия за потребителите.
В тази връзка, уважаеми господин министър, моето питане към Вас е следното: как Министерството на енергетиката и енергийните ресурси и Министерският съвет ще съвместят задължителното изпълнение на Закона за енергетиката и енергийната ефективност и социалната и правна защита на потребителите, които не са във финансова възможност да изпълнят този закон като добросъвестни граждани на Република България и да решат един от най-важните си социални проблеми пред наближаващия зимен период?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димов.
Господин министър, заповядайте да дадете отговор на питането на народния представител Йордан Димов. Знаете с колко време разполагате.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Димов, според приетия през юли 1999 г. Закон за енергетиката и енергийната ефективност § 69, ал. 3 до 1 януари 2001 г., повтарям 2001 г., заварените към момента на влизането на този закон в сила потребители на топлинна енергия бяха длъжни да комплектоват отоплителните тела в жилищата си с разпределители на разхода за отопление и термостатични вентили. Въвеждането на системата за дялово разпределение на разходите, по-популярно като "Топлинно счетоводство", e наложено от необходимостта потребителите на топлинна енергия да регулират индивидуалното си потребление, да могат да го отчитат и да плащат толкова топлина, колкото реално са ползвали. Проектирането и техническото изпълнение на вътрешните отоплителни инсталации в преобладаващия случай не позволява поапартаментно измерване на ползваната топлинна енергия. Това възложи възприемането на система за разпределение на ползваната между отделните потребители в сградата топлинна енергия, която е най-справедлива и техническа приложима.
Всички знаем, че потребителите не можаха да спазят посочения в Закона за енергетиката от 1999 г. срок. Същевременно бяха отчетени първите положителни резултати за големи групи потребители и с измененията и допълненията на Закона за енергетиката и енергийната ефективност, влезли в сила от 14 декември 2001 г., срокът за въвеждане на системата за дялово разпределение се измени съответно от 1 януари 2001 г. на 30 септември 2002 г., тоест срокът се удължи с година и 9 месеца.
Защо са предвидени санкции и какво представляват те? В Министерството на енергетиката и енергийните ресурси непрекъснато се обработва информация, постъпила от потребители, които срещат затруднения да въведат топлинно счетоводство поради спънки, създадени от невъзможността общото събрание на етажната собственост да стигне до единодушие. Посочената от Вас глоба от 100 до 500 лв., съгласно чл. 164, ал. 4 е съпоставима с най-високата цена, зависи от броя на отоплителните тела, която би платило едно домакинство за комплектоване на отоплителните тела в имота си с уреди за дялово разпределение.
В случаите, когато решението на един, двама или повече потребители в сграда - етажна собственост, пречи на останалите потребители да осъществят решението на общото събрание на етажната собственост, би следвало тези един или двама да бъдат санкционирани. Разпоредбата на § 69, ал. 15 от Преходните и заключителни разпоредби не може да се счита за санкция. Разпоредбата е свързана с разпределението на топлинна енергия между потребителите в една сграда - етажна собственост, с въведена система за топлинно счетоводство и урежда по какъв начин да се определи количеството топлинна енергия, което ще се заплаща от онзи потребител, който е отказал да бъде част от системата за дялово разпределение.
Определеното по този начин количество топлинна енергия се изважда от общото количество топлина, отчетено по общия топломер в абонатната станция. Останалото количество енергия се разпределя между другите потребители по методиката за дялово разпределение.


Завишението се основава на презумпцията, че посоченият потребител ползва енергия, без да регулира потреблението си при пълна мощност на отоплителните тела в имота си. Извършването на разпределението на топлинната енергия и подаването на информация за подготовка на сметките на потребителите към топлофикационните дружества е технологично свързано с определени периоди от време. Достъпът до уредите и периодите за отчитане се уреждат с договори, които се сключват между потребителите и търговците, извършващи дялово разпределение, тоест, това е пожелание на самите потребители. В случаите, когато потребителят не осигури достъп за отчитане на показанията на разпределителите, монтирани на отоплителните тела, се прилага разпоредбата на § 69, ал. 15.
В Министерството на енергетиката и енергийните ресурси многократно е обсъждан въпросът за по-гъвкава система за заплащане на уредите в домакинства с ниски доходи, включително с фирмите за топлинно счетоводство и ръководствата на топлофикационните дружества. Оценен е фактът, че част от потребителите с ниски доходи ще имат известни финансови затруднения да заплащат уредите. За тях бе разработена социална програма и бяха осигурени средства за подпомагане за окомплектоване с уреди поне на едно отоплително тяло за отоплителен сезон 2000-2001 г. Тази програма обаче не е дала очаквания ефект за стимулиране на масовото навлизане на системата в този период от време. Трудностите дойдоха от условието индивидуалното подпомагане да е свързано с колективно решение на общото събрание на собствениците на сградната етажна собственост за въвеждане на системата за дялово разпределение. И практически за този период само малка част от потребителите са се възползвали от тези възможности, които са им били дадени. Именно затова се наложи в измененията на закона да бъде даден краен срок и да бъдат предвидени санкции, за да може в крайна сметка всички да имат равни права като потребители на топлинна енергия. Самите фирми за топлинно счетоводство предлагат разсрочено плащане на необходимите уреди за въвеждане на системата на 12-месечни вноски. Анализите показват, че максимум за два отоплителни сезона инвестицията на потребителя се изплаща чрез намаление на сметките, резултат от индивидуалното регулиране на потреблението. Мога да ви кажа, че преди три години за една година ми се изплати инвестицията.
За различните топлофикационни дружества темпото на въвеждане на системата е различно и към момента е в границите на 40 до 95 на сто. Едва ли потребителите в градове като Шумен, Перник, Бургас, където системата е въведена за над 90 на сто от абонатните станции, са по-богати от потребителите в София и Пловдив, при които този процент е над 40. Това, което обикновено не се разбира, е, че ако оставим процеса на въвеждане на топлинно счетоводство само на топлофикационните дружества, те ща са последните, които биха въвели тази система. По очевидни причини възможността потребителите да регулират сами разходите си и количеството топлина, което ползват, обикновено води до намаляване и на подаваната топлинна енергия от топлофикационните дружества, от което самите дружества не са особено заинтересовани. Тази мярка е насочена изцяло към потребителите. За съжаление за пореден път се налага да се опитваме по административен начин да предизвикаме у потребителите действия, които са единствено в тяхна полза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Димов, заповядайте за два уточняващи въпроса.
ЙОРДАН ДИМОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, ще си позволя само един уточняващ въпрос в следния смисъл. При тази социално-икономическа обстановка, в която се намира Република България в момента и нейните граждани, не смятате ли, че е целесъобразно още веднъж да се потърси, освен разсрочено плащане, някаква възможност за удължаване на този срок? Защото моята информация е, че в наближаващия зимен период ще имаме много, и вие като управляващи, и правителство, разбира се, сериозни проблеми по отношение на отоплението на гражданите и събирането на сметките. Това ми е въпросът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димов.
Господин министър, заповядайте да дадете отговор на уточняващия въпрос от народния представител Йордан Димов.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Димов! Разбира се, че за нас е особено важно да успеем не чрез санкциите в закона, а чрез убеждения и в крайна сметка чрез подпомагане на тези, които са в затруднено положение, да успеем да изпълним това нещо, което считаме, че е от полза на потребителите и на бъдещето на тези системи, които имат своите предимства. Именно затова Министерството на енергетиката и енергийните ресурси води много интензивни разговори с Европейската банка за възстановяване и развитие, за да може да се осигурят известни средства за подпомагане на тези потребители, които се намират в затруднено положение, и това да не пречи за изпълнението на законовия срок в указаните от закона времеви интервали, като същевременно не пречи и на тези блокове да могат да вземат решение на общото събрание и в крайна сметка да се включат към цялостната система, което ще бъде от полза както за едните, така и за другите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Има още едно питане от народните представители Росица Тоткова и Елиана Масева относно правата на управителите на търговски дружества с принципал Министерството на енергетиката и енергийните ресурси.
Заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз държа в ръцете си, господин министър, един документ, който е наистина уникален, който можеш да четеш само с негодувание, който документ показва суетата на един работодател в стремежа си да сее страх у своите подчинени, за да може да си осигури безприкословно подчинение и безропотно мълчание.
Този документ е озаглавен “Декларация”. В него има 17 точки, които започват с: “Декларирам с подписа си пред работодателя, че…” и така 17 пъти. Всеки работещ в дружеството на енергоразпределение на вашето министерство в Благоевград декларира 17 пъти пред работодателя, който е господин Евтим Кирилов Евтимов, с което той иска хората да се закълнат пред него, че ще спазват това, което им е вменил законът – първа, втора и трета точка, а именно: стриктно да си изпълняват служебните задължения, да се отнасят добросъвестно и т.н. По-нататък обаче този господин началник Евтим Кирилов Евтимов задължава хората да се подписват под текст, който гласи:
“Декларирам с подписа си пред работодателя, че към настоящия момент (съм) не съм бременна. (Представям следните документи от компетентните медицински органи), от които да е видно това обстоятелство;
- Декларирам с подписа си, че (съм) не съм майка на дете до 3 години (отново са нужни документи);
- Декларирам с подписа си, че съм (не съм) съпруга на лице, което отбива редовната си военна служба;
- Декларирам с подписа си, че боледувам (не боледувам) от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването;
- Декларирам с подписа си, че към настоящия момент страдам или не страдам от следните болести, определени в Наредба № 5;
- Декларирам с подписа си, че към настоящия момент съм/ не съм член на синдикално ръководство (всичките нива ги е изброил и трябва да му се представи документ);
- Декларирам с подписа си, че към настоящия момент съм/не съм член на синдикална организация (трябва да каже точно в коя и да представи документ, с който да удостовери точно това);
- Декларирам с подписа си, че съм/не съм общински съветник по смисъла на чл. 35 от Закона за местното самоуправление;
- Декларирам с подписа си, че ако се промени моето образование… (да не го чета, че е много дълго) незабавно и на секундата ще информирам моя работодател;
- Декларирам, че ако настъпи промяна във всеки един от тези случаи, ще информирам работодателя.”
И накрая завършва “Известно ми е, че за декларирани от мен неверни данни нося отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс”.
Уважаеми господин министър, едно лице, което Вие направихте управител на дружество, срещу което има следствено дело, за което Вие казвате, че било част от живота, си позволява да заплашва с лишаване от свобода до три години своите служители, ако те не му отговорят точно на въпроса! Аз искам да прочета чл. 313 от Наказателния кодекс, който казва, че: “Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация, която по силата на закон, указание, указ или постановление на Министерския съвет се дава пред орган на властта за удостоверяване на истината на някои обстоятелства, се наказва с лишаване от свобода до три години”. Този господин си присвоява права, които не му ги дава българското законодателство, отнема права, които са дадени на хората и на всичко отгоре смята себе си за орган на властта! Именно затова, уважаеми господин министър, аз искам да Ви задам такъв въпрос: какви права имат управителите на търговски дружества да събират лични данни от работещите в тези дружества? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Господин министър, имате възможност да отговорите на това питане, защото на мен ми идва да отговоря.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Тоткова, госпожо Масева!
Бих искал първо да кажа, че аз не съм назначавал това лице, Вие го знаете нали, извинявайте, знаете ли го? Миналия път вече говорихме. Той е ръководител на клон и го назначава съответно изпълнителният директор, който е ръководител на предприятието. Същевременно, разбира се, ще отговоря на Вашия въпрос по повод на постъпилата информация от работещите в “Електроразпределение” София област ЕАД клон Благоевград за задълженията им да декларират лични данни и ги уведомявам, че съгласно чл. 7 от сключения договор за възлагане на управлението на клона, управителят има право да сключва, изменя и прекратява трудови договори на работници и служители в клона, съгласно Кодекса на труда и нормативни актове по неговото прилагане, тоест той е работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда. Именно в чл. 238, 329, 333 на Кодекса на труда са описани всички тези неща, които Вие прочетохте и аз се запознах с интерес с тази странна управленска практика, която поне засега не познавам в дълбочина, ще ме извините. Но юристите на министерството са намерили, че практически всички тези членове са изведени от Кодекса на труда в указаните членове, или от Закона за местното самоуправление и местната администрация – чл. 35 или от постановките на колективния трудов договор, сключени в съответствие с чл. 329, ал. 1 от Кодекса на труда.
В този смисъл много от нещата, които са представени в тази декларация са извадка от законови текстове. Същевременно самият въпрос ще бъде допълнително разглеждан от ръководството на търговското дружество и очаквам от тях предложения по отношение на поведението на ръководителя на клона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Тоткова, имате две възможности: или да зададете уточняващи въпроси, или да изразите отношението си към отговора на министър Милко Ковачев.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Използвам всички възможности, които ми давате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ще ги използвате всичките – заповядайте, имате възможност за уточняващи въпроси.
РОСИЦА ТОТКОВА: Уважаеми господин министър, аз Ви благодаря за това, че накрая все пак събрахте кураж да кажете нещо, което очакват всички от Вас. Аз се отнесох към този въпрос изключително сериозно и искам да Ви кажа следното: в целия Кодекс на труда има едно място, където е включена думата “декларация”. Това е декларация, която е свързана с постъпването за първи път на работа при ползване на отпуска. Във всички наредби, свързани с прилагането на Кодекса на труда има единствено на едно място декларация, това е когато майката иска да ползва допълнителния отпуск от 2 дни, ако детето й е на съответната възраст. Освен тези разпоредби има и Закон за защита на личните данни, който ние приехме съвсем наскоро. Той регламентира точно кога, как и кой може да събира лични данни за хората, какво значи това лични данни, в какви случаи се събират, какви санкции носят лицата, които събират такива лични данни. Ние се натъкваме на едно грубо нарушение на този закон. Няма да цитирам членове. На всичко отгоре, не стига че нарушава всички наредби, закони, нарушава Конституцията на страната, този човек си позволява да нарушава и всеобщата декларация за правата на човека!
Аз ще ви прочета: “Всички хора са равни пред закона и имат право, без каквато и да е дискриминация на еднаква закрила от закона”. Законът е еднакъв за всички! Ние трябва да спазваме именно тези закони, които са насочени в интереса и правото на човека! И на всичко отгоре този човек смята, че законите важат за всички останали, но не и за него! Защото в Кодекса на труда, уважаеми господин министър, има един текст, който гласи следното: “Работодателят е длъжен да пази достойнството на работника или служителя по време на изпълнение на работатата му по трудовото му правоотношение. Той не само че не пази достойнствата на своите служители, а точно обратното – уронва достойнството на всеки един от тях, като ги кара да правят неща, които са в противоречие на закона, уронва достойнството и престижа на институцията, която представлява и на министерството. Свършвам и няма да се възползвам от другите минути.
Затова, уважаеми господин министър, аз искам Вие да се ангажирате пред Народното събрание с това, че ще вземете мерки, които да бъдат адекватни на това, което този началник е направил! Тоест, първо, да не бъде повече началник и второ, да понесе и лично санкциите, а не институцията, защото за всеки случай се предвижда от 1000 до 3000 лв. санкции по Закона за защита на личните данни. Така че, уважаеми господин министър, очаквам от Вас да поемете такъв ангажимент. Намерете човек, изберете човек, който да бъде достоен да изпълнява такъв пост и да бъде достоен да има подчинени, които да го приветстват сутрин с “Добре дошъл!”, когато отиват на работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Тоткова.
Ще Ви благодаря, ако ми дадете екземпляр от тази декларация, обичам да събирам юридически абсурди.
Заповядайте, господин министър. Имате възможност, ако искате, за заключителни думи. Благодаря ви.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря, господин председател!
Уважаема госпожо Тоткова, госпожо Масева, аз като няма да влизам в дискусия от тази трибуна, бих искал да Ви попитам, какво беше уважението към труда на хората, когато господин Шиляшки поддържаше на месечни договори в продължение на две години всички служители на Агенцията по енергетика, която в даден момент беше Комитет по енергетика? Къде беше уважението към всички, при това държавни служители, лоялни към професията си, лоялни към работата си и къде бяхте Вие госпожо Тоткова тогава, да повдигнете този въпрос пред Народното събрание?
А иначе, благодаря Ви за съветите. Имам юридически съветници, имам достойнство и съм достатъчно решителен, за да взема необходимите мерки. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин министър.
С това приключихме с процедурата.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): Искам да кажа, че някои служители подписват договор за 15 дни на управител на мина …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Нали заявихте, че няма да ползвате повече, защото обединихте в едно …
Уважаеми народни представители, искам да ви благодаря, особено на вас, които сте в залата, които имахте стоицизма да издържите днешния тежък и последен за тази парламентарна сесия ден, да ви пожелая добре да си почините и през есента още по-ползотворно да работим.
Преди да ударя звънеца за последен път през тази сесия, искам да кажа, че следващото пленарно заседание е в сряда… 4 септември тази година!
Приятна почивка! (Звъни.)

(Закрито в 16,26 ч.)



Председател:

Огнян Герджиков


Заместник-председатели:

Камелия Касабова

Юнал Лютфи

Секретари:

Светослав Спасов

Георги Анастасов