Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Любен Корнезов и Юнал Лютфи
Секретари: Силвия Нейчева и Наим Наим

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам днешното заседание.
Искам да направя едно съобщение в началото.
Сметната палата е представила доклад за резултатите от осъществените одити за заверки на годишните финансови отчети на бюджетните организации за 2003 г. Докладът е изготвен на основание чл. 46, ал. 1, т. 3 от Закона за Сметната палата. Постъпил е в Народното събрание на 1 септември.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, ако няма предварителни въпроси, съгласно приетия вчера дневен ред предстои разглеждане на:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕКСПОРТНОТО ЗАСТРАХОВАНЕ.
Има думата председателят на Комисията по икономическата политика господин Валери Димитров да представи становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:

“СТАНОВИЩЕ
по Законопроект № 402-01-28 от 28 юни 2004 г. за изменение и
допълнение на Закона за експортното застраховане с вносител
Министерският съвет

Íà çàñåäàíèåòî, проведено на 14 юли 2004 г. с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане. Представеният законопроект усъвършенства действащата нормативна уредба за застраховане на експортни кредити за сметка на държавата и създава условия за увеличаване на застрахователния капацитет на Българската агенция за експортно застраховане (“БАЕЗ” АД).
Предлаганите промени ще позволят да се реализира подкрепата на държавата по отношение на експорта. Със законопроект се предвижда въвеждане на коефициент, като застрахователният капацитет на “БАЕЗ” АД няма да е ограничен до размера на средствата от бюджета, а ще представлява общ размер на средства, който не може да надвишава сумата на предвидения размер на средствата от бюджета, увеличена с коефициент, одобрен от Министерския съвет. Посочената схема е заимствана от уредбата на Чехия и Полша. Законопроектът изменя функциите на Междуведомствения съвет по експортно застраховане, като позволява по-голяма оперативност на “БАЕЗ” АД, без да ограничава контрола на държавата.
В законопроекта се въвежда изменение на дефинициите за пазарни и непазарни рискове, който съответства на съобщение на Европейската комисия до държавите-членки на Европейския съюз за изменение на комюникето съгласно чл. 93, ал. 1 от Договора за създаване на Европейската общност по приложение на членове 92 и 93 от Договора за застраховане на краткосрочни експортни кредити. Следва се основният принцип, уреден в съобщението на Европейската комисия, държавата да подкрепя застраховането срещу непазарни рискове, а при пазарни рискове да се намесва по изключение.
В дискусията по законопроекта бяха поставени въпросите за определенията на пазарни и непазарни рискове.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика единодушно предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане с вносител Министерският съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има становище на Комисията по европейска интеграция.
Има думата господин Кемал Еюп.
ДОКЛАДЧИК КЕМАЛ ЕЮП:

“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейска интеграция относно
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за
експортното застраховане № 402-01-28, внесен от
Министерския съвет на 28 юни 2004 г.

На свое редовно заседание, проведено на 21 юли 2004 г. Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане № 402-01-28. На заседанието присъстваха представители на Министерството на икономиката: господин Валентин Първанов - заместник-министър, госпожа Камелия Стоянова – директор на дирекция “Нормативно-правна”, представител на Агенцията за експортно застраховане: госпожа Златка Белинова – директор на дирекция “Правно обезпечаване и ликвидност на щети”.
Предложените промени в Закона за експортното застраховане целят усъвършенстване на действащата нормативна уредба за застраховане на експортни кредити и нейното хармонизиране с правото на Европейския съюз. Разглежданата материя попада в обхвата на преговорна Глава двадесет и шеста “Външни отношения”, предварително закрита за преговори на 20 ноември 2000 г. В правото на Европейския съюз отношение към предмета на регулиране на Закона за експортното застраховане имат Директива 98/29/ЕС за хармонизиране на основните разпоредби за застраховането на краткосрочни и средносрочни експортни кредити и съобщение на Европейската комисия 97/С281/03 до държавите-членки, прието в съответствие с чл. 93, ал. 1 от Договора за Европейската общност във връзка с приложението на чл. 92 и чл. 93 от Договора към застраховането на краткосрочни експортни кредити. Съобщението е изменено през 2001 г., като се въвеждат нови дефиниции за пазарен риск и непазарен риск. Съгласно цитираното съобщение на Европейската комисия 2001/С217/02 новите дефиниции се прилагат от 1 януари 2002 г. до края на 2004 г., когато, ако комисията прецени, може да промени определенията. Дефиницията за пазарен риск има значение за случаите на експортно застраховане, които отделните държави-членки могат да подпомагат. Като правило това е застраховането срещу непазарни рискове, а при пазарните – само като изключение – т. 4.4. на съобщение 97/С281/03. Пазарни рискове според съобщението на комисията са краткосрочните до две години, търговски и политически рискове по договор за износ с длъжник частно-правен или публично-правен субект от някои от следните държави: страните-членки на Европейския съюз, Австралия, Канада, Исландия, Япония, Нова Зенландия, Норвегия, Швейцария и САЩ. Групата на държавите, считани за страни с пазарен риск, подлежи на периодично преразглеждане и е възможно да се правят изменения.
Предлаганите с проекта за ЗИД на чл. 4 и чл. 5 от Закона за експортното застраховане имат за цел въвеждане на определенията за пазарен и непазарен риск в българското законодателство. Тези изменения са в съответствие с acquis communautaire. В същото време определението на политически рискове в чл. 6 на ЗИД е по-широко по смисъл от значението, което се има предвид в съобщението на Европейската комисия 2001/С217/02. В съобщението на комисията т. 2.5 разграничава политическите рискове и катастрофичните рискове. Последните са примерно изброени като войни, революции, природни катастрофи, атомни аварии. Те не попадат в категорията на пазарните рискове, независимо дали засягат длъжници, установени в страни с пазарен риск или не. Това следва от граматическото тълкувание на измененията през 2001 г. – т. 2.5 на Съобщението на комисията. Всички други рискове – катастрофични, търговски, политически рискове от държави, невключени в предложението, които не са определени като пазарни, се считат за непазарни. В действащата редакция на чл. 6 от ЗЕС са изброени т.нар. нетърговски рискове, включително политически и рискове от катастрофи като войни и природни бедствия.
Със законопроекта се предлага заменянето на думата “нетърговски” с “политически” в членове 6 и 8. Така той не провежда разграничение между политически рискове и катастрофични рискове и по този начин по принцип не допуска (аргумент от § 2 и 3 от ЗИД) застраховането за сметка на държавата за период до две години на рискове като война, природни бедствия и други подобни, като засяга длъжник от държава-членка на ЕС или от Австралия, Канада, Исландия, Япония, Нова Зенландия, Норвегия, Швейцария и САЩ.

Доколкото целта на съобщението на Европейската комисия е да не се допусне нарушаване на конкуренцията на застрахователния пазар в резултат на държавна намеса, предлаганата уредба в Закона за изменение и допълнение не противоречи на acquis communautaire, тъй като е по-рестиктивна по отношение на държавната интервенция. Водещата комисия обаче може да прецени доколко това е целесъобразно и да въведе или не в закона разграничението между политически и катастрофични рискове.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи предлага на Народното събрание да разгледа и приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане под № 402-01-28, като препоръчва на водещата комисия да вземе предвид направените бележки при обсъждането на законопроекта между първо и второ гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Еюп.
Искам да поканя вицепремиера и министър на икономиката госпожа Лидия Шулева да представи законопроекта от името на вносителя.
Заповядайте, госпожо Шулева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Експортното застраховане е основен инструмент за насърчаване на износа и един от лостовете за укрепване на жизнеспособността на българската икономика.
Българските стоки и услуги имат своето място на европейските пазари. И колкото повече от тях защитават това място, отговаряйки на високите международни стандарти, толкова повече български фирми ще укрепват и разширяват дейността си на основата на добрите световни практики.
За успешното развитие на нашата икономика е особено важно Законът за експортното застраховане да бъде работещ и гъвкав механизъм – механизъм, който позволява българските износители да бъдат подпомагани реално и ефективно. Именно това е целта на предлаганите изменения, които правителството одобри и днес предлага на вашето внимание.
Как се развива експортното застраховане, гарантирано от държавата?
Данните за периода от приемането на закона и създаването на българска Агенция за експортно застраховане показват, че средствата в републиканския бюджет, които държавата отделя за експортно застраховане, непрекъснато намаляват. През 1999 г. и 2000 г. те са били по 30 млн., през 2000 г. и 2002 г. – по 10 млн., и през 2003 г. – едва 7 млн. За тази година са предвидени 10 млн. и това е причината износът, подкрепен от държавата, да не може да достигне 0,1% от общия експорт на страната.
За сравнение ще посоча други страни от Източна Европа. В Полша за 2003 г. застрахованият износ е 2,5%, в Чехия – около 5,7%, в Словакия – 17%, което е в пъти повече, отколкото у нас.
Неуспорим факт е, че през последните години износът на българските стоки и услуги прогресивно нараства. Според последните данни на БНБ през първата половина на тази година износът се е увеличил с 11,1% и е достигнал 3,6 млрд. евро. Въпреки темповете на нарастване на износа те изостават от темповете на увеличение на вноса. Ето защо правителството предприема редица мерки, които ще се отразят позитивно върху състоянието на текущата сметка и платежния баланс на страната. Сред тях са мерки за повишаване на конкурентноспособността на българските фирми, за насърчаване на инвестиционната дейност, за внедряване на иновации и нови технологии в производството. И тук съществено място заема и експортното застраховане, което е пряк инструмент за подпомагане на износа.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, за да бъде постигнат значим ръст на български износ са необходими минимум две неща: съвременна и гъвкава правна рамка и финансов ресурс за насърчаване и подпомагане на фирмите-износители. Това е и целта на предложените промени в Закона за експортното застраховане. Основните изменения в закона, които предлагаме, са няколко.
Първо, предвижда се да бъде въведен коефициент, т.нар. мултипликатор, за застрахователния капацитет на Българската агенция за експортното застраховане. Така възможностите за застраховане няма да бъдат ограничени до размера на средствата от републиканския бюджет, каквато е досегашната практика. Агенцията ще може да застрахова износ в размер, равен на сумата от републиканския бюджет, увеличена с посочения коефициент. Коефициентът за застрахователния капацитет на агенцията за всяка следваща година ще се формира по ред и методика, одобрени от правителството.
Второ, усъвършенстват се функциите на Междуведомствения съвет по експортно застраховане, което ще позволи по-голяма оперативност на агенцията, без да се ограничава контролът на застрахователната дейност, който се осъществява от Междуведомствения съвет.
Трето, в началните разпоредби на законопроекта са изброени експортните рискове, за които се извършва застраховане по реда на закона. По ясен и прозрачен начин се посочват основните видове рискове, за които Българската агенция за експортното застраховане извършва застраховки, което ще улесни производителите и износителите, които искат да се възползват от дадените възможности.
Четвърто, за да бъде хармонизирано българското законодателство с това на Европейския съюз се въвежда промяна на дефинициите за пазарни и непазарни рискове. В страните на Европейския съюз тези основни дефиниции се прилагат от 1 януари 2002 г. Това е и причината да бъдат направени промените.
Накратко, това са промените, които предлагаме в Закона за експортното застраховане. Какво ще постигнем с тях?
От една страна, ще създадем възможност да се увеличи застрахователният капацитет на агенцията или, казано с други думи, значително ще се увеличи обемът на износа, който ще може да се застрахова за сметка на държавата.
От друга страна, ще се оптимизира самата дейност за гарантиране и подпомагане на износа на българските фирми.
Всичко това ще позволи държавата да подкрепи по-голям обем от българския износ, ще подпомогне за развитие на експортния потенциал на страната и ще повиши конкурентоспособността на българските стоки и услуги на международните пазари. Това без съмнение ще повлияе положително и върху цялата българска икономика. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
Откривам дискусията по този законопроект. Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Василев.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, дами и господа народни представители! Съюзът на демократичните сили ще подкрепи промените в този законопроект, тъй като се дават наистина повече възможности на Агенцията за експортното застраховане и това е един правилен път.
Но, уважаема госпожо министър, това не може да реши проблемите на българския износ. Вие сама казахте, че държавата отделя все по-малко пари, за да гарантира експортното застраховане и аз Ви призовавам да включите при разглеждането на тазгодишния бюджет по-голяма сума, ние ще имаме също своите предложения, защото това са смешни суми на фона на износа, който прави България. Процентно това се оказва, че са най-малките суми от страните, към които се опитваме да се присъединим. Това, първо.
Второ, търговският дефицит наистина заема застрашителни размери и само застраховането няма да помогне. На мен ми се струва, че държавата трябва да актуализира и да изготви нова Програма за насърчаване на износа, която дори и да включва национална реклама на българските стоки – така, както се прави в туризма. Много страни, които имаха проблеми с търговския дефицит, подпомогнаха и направиха фондове и кампании за рекламиране на собствените си стоки.
И накрая, износът ще бъде толкова по-голям, колкото успеем да засилим и да модернизираме българската икономика. Така че, подкрепяйки тези промени, ние трябва да си даваме ясна сметка, че те много малко ще повлияят върху увеличаването на износа. Аз не съм съгласен, че значително ще повлияят, затова призовавам във всички икономически закони, които ще приемаме до края на годината, включително и бюджета, да направим така, че да насърчим износа на български стоки. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Господин Папаризов, заповядайте, имате думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Проектозаконът, разбира се, е една стъпка или полустъпка към решаването на един много сериозен проблем – липсата на подкрепа за българските износители и липсата на достатъчно мерки да се създадат възможности за сериозни, дългосрочни договори при износа, каквито, за съжаление, повечето малки фирми, които сега търгуват на външните пазари, нямат.
Защо казвам обаче, че е полустъпка? Разбира се, идеята да се повиши коефициентът, да се усъвършенства работата на агенцията е положителна и може да се подкрепи. Но тя не дава отговор на проблема, който Вие, госпожо министър, поставихте, че от година на година средствата за експортно застраховане в държавния бюджет намаляват. Действително за нас ще бъде особено важно да чуем Вашето предложение за тазгодишния държавен бюджет и може би да намерим такава форма, където необходимостта средствата да бъдат увеличавани да се свърже по някакъв начин с динамиката на българския износ. Ако Вие подкрепите такава идея, бихме могли да включим подобна идея в законопроекта, за да може реално българският износ, който е един съществен елемент от формирането на националния доход, да има по-ясно и по-твърдо дефинирано място сред приоритетите на държавния бюджет.
Освен това за мен буди недоумение чл. 9, защото ако го четем във връзка с новосъздадения чл. 13а, който казва, че въпреки коефициента и въпреки създадените нови възможности държавата гарантира изплащането на застрахователни обезщетения за дейността по чл. 3 до размера на предвидените в държавния бюджет средства по реда на чл. 9. А в чл. 9 се казва, че това са средствата за съответната година и недостигът, който може да се получи за сметка на коефициента, който ще се прилага, трябва да се покрива за сметка на бюджета на Министерството на икономиката. Доколкото аз познавам бюджета на Министерството на икономиката, там такива свободни ресурси няма. Не ми е ясно как това на практика може да се приложи. В този смисъл смятам, че преди второ четене трябва да се потърсят действителни възможности да направим този закон работещ и да включим формулировки, които действително да гарантират приоритета на износа и на външната търговия при формирането на държавния бюджет.
Това, което бе отбелязано от Комисията по европейска интеграция, че в някаква степен при новите определения се ограничават най-рисковите кредити, може би именно е било Ваша цел, когато сте обсъждали въпроса за въвеждането на по-високия коефициент. Но дали това би било най-доброто решение? – Би било добре да се обсъди при второ четене. Тук, разбира се, ще са полезни и тези експерти, които са анализирали проблема в рамките на Комисията по европейска интеграция.
В заключение, разбира се, не можем да бъдем против усъвършенстването на закона, но по наше мнение би следвало да се извърши една много по-сериозна работа преди второ четене, за да стане законът действен.
За да го подкрепим, ние бихме искали да чуем Вашето уверение, че в дискусията за държавния бюджет за тази година действително интересите на българските износители ще бъдат достойно представени. В този смисъл Ви моля да ни съобщите какви са вашите планове като министерство за отстояване на тази позиция при формирането на държавния бюджет за 2005 г.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата?
Заповядайте, господин Пирински, имате думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин председател, госпожо министър, уважаеми дами и господа! Струва ми се основателно решението т. 1 от програмата на новата сесия на Народното събрание, към която пристъпваме, да започне с обсъждането на този законопроект – Законопроекта за изменение и допълнение на Закона на експортното застраховане. Причината е тази, за която стана дума и в изказването на госпожа Шулева и за която спомена и господин Василев – ние сме изправени пред една изключително остра ситуация в баланса на външната търговия – дефицитът по него все повече се увеличава, вносът расте значително по-бързо от износа. Това води до нарастващ дефицит по текущата платежна сметка и както виждаме, това веднага става основният фактор, ограничаващ бюджетната политика на държавата, тъй като и миналата, а очевидно и тази година се налага силово Министерството на финансите и правителството да се стреми към нулев дефицит и дори към известен актив по бюджетното салдо, за да може да компенсира негативните ефекти от тези дефицити по текущата сметка на платежния баланс. Иначе всички разбираме, че по силата на правилата на валутния борд такива нарастващи дефицити биха довели до дестабилизация на цялата парична, валутна система на икономиката.
Едновременно с това виждаме и това, за което спомена госпожа Шулева, че в България процентът на държавна подкрепа за износа е пренебрежимо малък. Както каза госпожа министърът, той е 0,1% от реализирания износ.
Ето защо този законопроект, който разглеждаме в момента, би трябвало да ни даде възможност достатъчно обективно и спокойно да видим какви са главните проблеми пред българския износител и до каква степен системата на експортно застраховане спомага за преодоляването на тези проблеми. Това е тема достатъчно голяма и широка, далеч извън този законопроект. Разбирам, господин председател, че времето на този парламент е твърде ограничено. Не искам да правя пространни изказвания, но ще се огранича до налагащите се промени според мен в предложения закон за изменение на действащия закон, за да можем наистина да започнем малко по-добре да подпомагаме българския износител.
Първият въпрос е този, за който говориха и господата Василев и Папаризов. Госпожо министър, ние не можем да приемем просто така, че бюджетът от година на година дава все по-малко пари за експортното застраховане. Вие сама казахте, че от 30 млн. годишен ресурс, заделян преди 6 – 7 години, той спадна на 7 млн. през 2003 г., ако не се лъжа, и за тази година е 10 млн. Вие знаете, госпожо министър, че съгласно законовите задължения на междуведомствения съвет, на който Вие сте председател, бяхте изготвили предложение в тазгодишния бюджет да бъде включен ресурс от 60 млн. лв. и Министерството на финансите в крайна сметка, в последния вариант, одобрен и от парламента, утвърди 10 млн. лв.
Тук въпросът опира до основната функция на междуведомствения съвет, а тя е достатъчно аргументирано, достатъчно задълбочено да обоснове колко са необходимите средства, не просто така, защото повече пари са по-добре, а защото междуведомственият съвет на базата на актуализираната стратегия за подкрепа на външната търговия е преценил, че Агенцията по експортно застраховане може ефективно с 60 млн. лв. да подпомогне възлови външнотърговски цели за страната, за подкрепа на производители – износители на приоритетни пазари, които тя е убедена, че има зад себе си партньори – фирми, които могат да реализират такъв износ.
Тук е първият принципен проблем, госпожо председател, който се отбелязва и във втория целеви одит на Сметната палата за дейността на агенцията през 2003 г. Както знаете, това е вторият одит след онзи за 2002 г., където основна част от критиката е именно по отношение работата на Междуведомствения съвет. Струваше ми се, че е редно във Вашето изложение да започнете с някакъв коментар за констатациите за неизпълнените препоръки, които се съдържат в първия одит и които констатира във втория одит Сметната палата. Ето ги: първата е, че не е попълнен съставът на Междуведомствения съвет с представител на БНБ. В сегашния вариант на промени се предлага да отпадне от Междуведомствения съвет излъчването на представител на БНБ – предвижда се да бъде представител на Комисията по финансов надзор. Струва ми се, че това не е целесъобразно, защото Българска народна банка обезателно трябва да има поглед върху дейността на този съвет, и то не само поглед, а да помага именно за формулирането на актуализирана стратегия и на политика за експортното застраховане, която отчита интересите и на банковия сектор.
Втората неизпълнена препоръка – Междуведомственият съвет не е изготвил предложение за размер на средствата за изплащане на застрахователни обезщетения по сключени застрахователни договори за сметка на държавата за включване в проекта на Закона за държавен бюджет за 2003 г. Това е констатация от първата одитна проверка. Стана ясно, че, допълнително правейки своите проучвания, Сметната палата е установила факта, за който стана дума, че предложението за 2004 г. е уважено на 1/6.
Третата констатация е, че Междуведомственият съвет не е подготвил и не е представил в Министерския съвет отчет за дейността на агенцията за 2002 г., така както го изисква Законът за експортното застраховане и така нататък. Не искам да отегчавам залата, има още поне 4-5 твърде съществени констатации.
Така че първият въпрос, който трябва да коригираме в сега представения законопроект, госпожо министър, според мен е по-ясно да бъдат записани задълженията на Междуведомствения съвет и за изготвяне на искания по бюджета за съответната календарна година, и за разработката на тази експортна стратегия, за която става дума, но в много общи формулировки и в основния закон, и в сега променяния закон – закона за промени в действащия закон, като стана ясно, че тази стратегия би трябвало да бъде според мен основен инструмент на програмното бюджетиране, за което говори правителството достатъчно много, и която стратегия да се представя заедно с проектозакона за държавния бюджет на Народното събрание, защото пак повтарям – говорим не просто за пореден проблем, а за определящ фактор за целевото бюджетно салдо, което държавата си поставя като цяло.
Вторият въпрос, господин председателю, или кръг въпроси е свързан наистина с определянето на непазарните рискове, които са предмет на експортното застраховане. Както се казва и в мотивите на този законопроект, промените се предлагат във връзка с комуникации или съобщения на Европейската комисия до страните-членки за актуализиране на дефинициите за непазарен, съответно пазарен риск. Спомена госпожа министърът, че последното съобщение от 2002 г. в становището на Комисията по евроинтеграция се говори, че тези дефиниции ще важат до края на тази 2004 г., така че можем да очакваме допълнителни промени.
Въпросът е следният: както отбелязва Комисията по евроинтеграция, във варианта, който ни се предлага, се предлага една дефиниция, която е по-ограничителна от дефиницията, която се съдържа в самото съобщение на Еврокомисията, тъй като при нас в действащия чл. 6 досега наричаните нетърговски, оттук нататък политически рискове обхващат и събития екстремни от политически характер, и природни и други катастрофически събития, които в дефиницията на Европейския съюз поначало влизат в обхвата на нетърговски рискове, подлежащ на непазарни рискове, подлежащ на застраховане. Така че предлагам да въведем все пак адекватно по-широкото европейско дефиниране.
Има още един аспект, госпожо министър, не знам дали сте обърнала внимание на дефиницията, който се засяга в предложението от 2001 г. Извинявам се, че се връщам към тях, но през м. ноември 2001 г. отново един от първите законопроекти, които Вашето правителство предложи за промяна, беше по експортното застраховане и там пак в мнението на Комисията по евроинтеграция се предлагаше ясно да бъде дефиниран и кръгът производствени рискове – не само търговските рискове, но и производствените рискове, свързани с износа, разбира се. В общите текстове на закона се говори, че той е предназначен да застрахова и търговски, и производствени рискове, но няма я дефиницията що е производствен риск. В мнението тогава на Комисията, което си припомних сега, даже цитирам буквално текста от съответния документ на Европейския съюз, където се дава ясно определение какви именно производствени рискове е уместно да бъдат включени в обхвата на застраховане в контекста на експортното застраховане. Предлагам да се върнем и на този текст.
Третият кръг въпроси е за самото функциониране на Агенцията по застраховане. Тук, госпожо министър, и уважаеми колеги, според мен има сериозен проблем. В какво се заключава той? И от анализа на Сметната палата личи, че на практика Българската агенция за експортно застраховане далеч по-активно функционира като чисто търговско застрахователно дружество, отколкото като специализирана агенция за държавна помощ при застраховането на експортни рискове.
Числата, които се съдържат във втория одит на Сметната палата, са следните:
За 2002 г. са сключени 24 договора за сметка на държавата – застрахователни, с общ лимит 8 659 хил. лв.
В същото време са сключени 88 договора за сметка на самата агенция с общ лимит 12 219 хил. лв.
За 2003 г. числата са още по-впечатляващи:
Четиридесет и един договора за сметка на държавата с общ лимит 5 131 хил. лв., т.е. по-малко, отколкото 2002 г. и същевременно 108 договора за сметка на самата агенция с общ лимит 18 418 хил. лв.
Съвършено ясно е, че така както е построена работата на агенцията, така както са формирани стимулите за функциониране на нейното ръководство, тя на практика вижда своя интерес преди всичко да функционира като още едно застрахователно дружество на пазара. Това, съгласете се, госпожо министър, е точно обратното на нейната мисия по закон. Няма никакъв смисъл да има още едно застрахователно дружество, което конкурира другите на пазара, при това от позиция неравнопоставена, а с всички привилегии на специализирано дружество с почти изключително държавно участие. Явно тук има дълбоко сбъркани неща по отношение самата постройка на работата на дружеството по отношение на правилници, на икономически стимули и санкции и т.н. Необходимо е според мен именно Вие, и като министър на икономиката, отговарящ и за търговията, и като председател на Междуведомствения съвет, много сериозно да разгледате начина, по който работи Българската агенция за експортно застраховане.
Фактически, господин председателю, с дискусията по този законопроект нашето Народно събрание започва дискусията по държавния бюджет за 2005 г. Не бих искал да сведа въпроса до това колко ще даде бюджета за експортното застраховане, защото според мен тази дейност е една от дейностите, където наистина може да се търси едно партньорство между държавата и частния сектор, заинтересован от подобно застраховане.

Уважаеми колеги, ето защо може би една от насоките за развитие на дейността е този Междуведомствен съвет да бъде публично-частен. В него да има не само представители на министерства и други държавни органи, а представители и на бизнеса. Той да се стреми действително да генерира политика и да предлага застрахователни продукти, които могат да генерират необходимия ресурс от бюджета и от частния сектор и далеч по-ефективно да подпомогнат българските износители.
Считам, че само това, което сега се предлага като повишаване на ресурса с коефициента, който Министерският съвет ще определя, твърде палиативно ще реши въпроса.
Доколкото вчера господин Станимир Илчев ни предложи – господин Илчев, доколкото разбрах, ако мога да Ви откъсна за миг от текста, който четете… не мога. Господин Илчев, апелирам към Вашето персонално внимание в тази част от изказването ми, тъй като се надявам на Вашата подкрепа на предложението ми като ръководител на най-голямата парламентарна група в този парламент. Господин Илчев, ако искаме да доставим резултат, а не да правим заявки, ще бъде необходимо работата по този законопроект да не изпадне в клишето “еди кой си предлага нещо, ерго то не следва да бъде подкрепено”, апелът ми към Вас е да подходим по същество и да доставим нещо значимо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Пирински, за пространното изказване.
Заповядайте, госпожо вицепремиер и министър на икономиката. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да благодаря на народните представители, които представиха своите виждания по законопроекта на неговото първо четене и да кажа, че в голяма степен казаното го считам за отразено в закона. Защо смятам така? Защото предложенията за изменение на закона променят философията, която досега е била залегнала в Закона за експортното застраховане. Досега основният акцент в този закон беше директно заделяни средства от държавата за подпомагане на експортното застраховане. Едно е рамката, тоест таванът и средствата, в които се извършва експортното застраховане, съвсем друго са обезщетенията, които агенцията плаща, когато настъпи застрахования риск. Това са две различни неща. Слагането на знак за равенство между тях довеждаше до това, че години наред трябваше да бъдат отделяни значителни средства от държавния бюджет, без те да бъдат необходими за ефективно използване. Ето защо експертите, които работиха доста време по този законопроект, прецениха, че е необходимо да се смени философията на закона и да се въведат основните правила при застраховането, а именно въвеждането на този мултипликатор, защото той отразява степента на рисковете, които се приемат при едно застраховане. Каква е идеята? Идеята е, че със средства, отделени от държавния бюджет, например в размер на 10 млн. лв., прилагайки този мултипликатор, може да бъде извършена застраховка за 100 млн. лв., т.е. десет пъти да се увеличи размерът на застрахования износ, което действително значително ще промени картината в България. Всички направени анализи показват, че сумата, необходима за плащане на евентуални компенсации, няма да надмине сумата, заложена в държавния бюджет. Тук става въпрос за ефективно използване на пари от държавния бюджет, а не просто заделяне на средства, които да стоят блокирани и да не бъдат използвани през цялата година.
Променяйки философията на закона, ние от една страна разширяваме значително – минимум 10 пъти – обхвата на експортното застраховане, с което гарантираме интереса на българския износител, а от друга страна не се налага да се заделят средства от държавния бюджет, които да стоят блокирани и да не могат да бъдат използвани за други цели. Затова лично смятам, че това е едно от най-големите достойнства на закона и се надявам той да бъде подкрепен.
Що се касае до поставения въпрос за проблемите в търговския баланс, правителството предприема редица мерки, за които ще бъдете уведомени и запознати както вие като народни представители, когато те бъдат напълно готови, така, разбира се, бизнесът и обществото, тъй като това са въпроси, които вълнуват както правителството, така икономическия екип, така и целия бизнес.
Искам да ви уверя, че са предприети редица мерки. Това е една от мерките. Разбира се, тя не е панацея за решаване на въпроса изцяло. Една мярка не може да реши сама по себе си всички проблеми, които съществуват, но както вече беше казано, това е стъпка в правилна посока. Това е едно от нещата, които ще стимулират българския износ. Правителството съвместно с бизнеса работи по подготовката на нова стратегия за насърчаване на износа. В ход са и някои програми, за които, както казах, ще бъдете уведомени, когато бъдат напълно изготвени.
С две думи искам да се спра на последната бележка, която направи господин Пирински по отношение дейността на БАЕЗ. Господин Пирински, действително това не е въпрос на решение на самото дружество, а въпрос на сегашното устройство на закона. Защото БАЕЗ може да застрахова само до този таван, който е определен от закона и нито стотинка повече. Също така тя може да използва резервите, които има, за застраховка по общия ред. С промяната на закона ние искаме да разширим функциите на Българската агенция за експортно застраховане в посока на застраховане на такъв износ, който се гарантира от държавата. Промяната на закона цели точно това. Те не правят нищо различно от това, което до момента законът им е повелявал. Мисля, че с промяната на закона ще постигнем точно тази цел.
Като ви благодаря още веднъж за вниманието и за изказаните мнения, надявам се, че ще имаме възможност по време на второто четене в комисията и при обсъждането на законопроекта по същество да обсъдим и обмислим всички направени конструктивни предложения, които аз съм готова да приема и да обсъждаме в рамките на подготовката на окончателния проект на закона. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо заместник министър-председател.
Давам думата на господин Пирински за процедура.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председателю, процедурното ми предложение е да дадем две седмици между двете четения. Надявам се, че господин Димитров ще подкрепи това предложение, както и госпожа министърът, за да можем действително да осигурим текстове на закона, които да реализират променената философия, за която госпожа Шулева говори. Замисълът е добър – аз пак повтарям, не го поставям под въпрос – но имам сериозни безпокойства, че начинът, по който се работи, ще го остави нереализиран. Така че ако сте съгласни и ако има такова настроение в Комисията по икономическата политика, да осигурим своевременното приемане на закона и този двуседмичен срок да не стане причина за неговото отпадане от дневния ред в пленарната зала по-нататък – господин председателю, тук и ръководството на парламента може да помогне – нека да имаме две седмици, в които сериозно да се постараем да изпишем текстовете, които би трябвало да осигурят реално функциониране на философията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Давам думата на проф. Димитров за противно процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз не мога да се съглася с това предложение, тъй като смятам, че законопроектът е твърде важен и бързото приемане на тези промени е от интерес на българските износители. Това, което може да се направи за една седмица, смятам, че е напълно достатъчно. Едва ли удължаването с още една седмица ще доведе до кой знае какви конструктивни предложения. Моето предложение е за нормалния срок – една седмица.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Не възразявам. Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Пирински оттегля предложението си. Следователно няма да има гласуване на процедурно предложение.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат думата и да се включат в дискусията на първо четене на закона? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане с вносител Министерският съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: за 147, против няма, въздържали се 8.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преминаваме към точка втора от нашата програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА КОЛЕЖА ПО БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ И ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ – СОФИЯ В СПЕЦИАЛИЗИРАНО ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ ПО БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ И ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ СЪС СЕДАЛИЩЕ СОФИЯ.
Вносител е Министерският съвет.
Тук ли е председателят на Комисията по образование и наука проф. Дурмишев? Не го виждам.
Има ли членове на ръководството на Комисията по образованието и науката? Заместник-председатели има ли? Не виждам.
Професор Ганчев, заповядайте да представите становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЕТКО ГАНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"ДОКЛАД

Относно проект за решение за преобразуване на Колежа по библиотекознание и информационни технологии – София в специализирано висше училище по библиотекознание и информационни технологии със седалище София, внесен от Министерски съвет на 13 юли 2004 г.
На свое редовно заседание, проведено на 21 юли 2004 г., Комисията по образованието и науката разгледа Проект за решение за преобразуване на Колежа по библиотекознание и информационни технологии - София в специализирано висше училище по библиотекознание и информационни технология със седалище София, № 402-03-28, внесен от Министерски съвет на 13 юли 2004 г. На заседанието присъстваха представители на Министерството на образованието и науката, доц. Стоян Денчев - ректор на Висшия колеж по библиотекознание и информационни технологии, журналисти.
Проектът за решение за преобразуване на Колежа по библиотекознание и информационни технологии - София в специализирано висше училище по библиотекознание и информационни технология със седалище София е на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование във връзка с изискванията на чл. 15, ал. 1 и 2 и чл. 17, ал. 4 от Закона за висшето образование.
Колежът по библиотекознание и информационни технологии е правоприемник на Полувисшия институт по библиотечно дело, създаден с Постановление на Министерския съвет от 18 септември 1950 г. С решение на Тридесет и осмото Народно събрание институтът става самостоятелно висше училище с наименование "Колеж по библиотечно дело". Висшето училище е преименувано с Решение от 3 април 2003 г. на Тридесет и деветото Народно събрание в Колеж по библиотекознание и информационни технологии.
Целта на висшето училище е да се утвърждава като водеща образователна институция в областта на библиотечните и информационните технологии чрез провеждане на качествено обучение и научно-изследователска дейност, съобразно изискванията на Болонския процес и на Националната стратегия за развитие на информационното общество в Република България.
Обучението на студенти в бакалавърска степен ще е от професионалното направление "Обществени комуникации и информационни науки" с основни специалности: "Библиотекознание и библиография", "Информационни технологии", "Информационно брокерство", "Книгознание и книгоразпространение" и "Информационни фондове на културно-историческото наследство". Предстои процедура за програмна акредитация на съответните специалности, като специалността "Информационно брокерство" вече е получила положителна оценка.
Висшето училище разполага със съвременна и модерна материална база за обучение на образователно-квалификационната степен "бакалавър".
В структурата на висшето училище има факултет по "Библиология, информационни системи и обществени комуникации" и Департамент по общообразователни дисциплини и компютърни знания. Обслужващи звена са: Център за продължаващо обучение и Библиотечно-информационен център.
Предвижда се през учебната 2004/2005 г. обучението да се провежда от 92 преподаватели, от които 54 са на трудов договор и 38 хонорувани, с обявени 10 конкурси в “Държавен вестник”. Хабилитираните преподаватели са 33. Очакваният прием на студенти за следващите 5 години в редовна форма на обучение е 1527, а в задочна – 750.
Висшето училище провежда активно сътрудничество с български и чуждестранни колежи, университети и научни организации. Научната дейност е свързана със спецификата на обучението и със сключените договори за международно сътрудничество.
Проектът за преобразуване на Колежа по библиотекознание и информационни технологии – гр. София в специализирано висше училище по библиотекознание и информационни технологии е получил положителна оценка от Националната агенция за оценяване и акредитация – Протокол № 17 от 20 май 2004 г., със срок от четири години, считан от Решението на Народното събрание и в който срок да се поиска институционална акредитация.
След проведената дискусия, членовете на Комисията с 16 гласа "за", "против" и "въздържали се" няма, взеха следното

РЕШЕНИЕ:

Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да подкрепи Проект за решение за преобразуване на Колежа по библиотекознание и информационни технологии – София в специализирано висше училище по библиотекознание и информационни технологии със седалище София, № 402-03-28, внесен от Министерски съвет на 13 юли 2004 г."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, професор Ганчев.
Чухте, уважаеми народни представители, становището на Комисията по образованието и науката за мотивите за проекта за решение, с който ще се преобразува Колежа по библиотекознание и информационни технологии, София. Откривам дискусията по проекта за решение.
Има ли народни представители, желаещи да вземат думата по проекта за решение? Не виждам.
Закривам дискусията по проекта за решение и преминаваме към гласуване.
Проф. Ганчев, бихте ли прочели проекта за решение?
ДОКЛАДЧИК ПЕТКО ГАНЧЕВ:

"РЕШЕНИЕ

за преобразуване на Колежа по библиотекознание и информационни технологии - София в специализирано висше
училище по библиотекознание и информационни технологии
със седалище град София

Народното събрание на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование

РЕШИ:

Преобразува Колежа по библиотекознание и информационни технологии - София в специализирано висше училище по библиотекознание и информационни технологии със седалище София.
Решението е прието от Тридесет и деветото Народно събрание на 2 септември 2004 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви. Моля да гласуваме проекта за решение.
Гласували 114 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 4.
Решението е прието.

Преминаваме към точка трета от нашата програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРОМЯНА В НАИМЕНОВАНИЕТО НА АКАДЕМИЯТА ЗА МУЗИКАЛНО И ТАНЦОВО ИЗКУСТВО В АКАДЕМИЯ ЗА МУЗИКАЛНО, ТАНЦОВО И ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО – ГРАД ПЛОВДИВ.
Вносител е Министерският съвет.
Професор Камбуров, заповядайте да представите становището на Комисията по науката и образованието.

ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР КАМБУРОВ:
“ДОКЛАД
относно проект за решение за промяна в наименованието на
Академията за музикално и танцово изкуство в
Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив,
№ 402-03-4, внесен от Министерския съвет на 17.02.2004 г.

На свое редовно заседание, проведено на 21 юли 2004 г., Комисията по образованието и науката разгледа проект за решение за промяна в наименованието на Академията за музикално и танцово изкуство в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив, № 402-03-4, внесен от Министерския съвет на 17.02.2004 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на образованието и науката, проф. Анастас Славчев – ректор на Академията за музикално и танцово изкуство, журналисти. Проектът за решение за промяна в наименованието на Академията за музикално и танцово изкуство в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдов, внесен от Министерския съвет на 17.02.2004 г., е в съответствие с чл. 9, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 16, ал. 1 и т. 1 от Закона за висшето образование. Академията за музикално и танцово изкуство е приемник на Висшия музикално-педагогически институт. С решение на Народното събрание от 21.07.1995 г. Висшият музикално-педагогически институт е преобразуван в Академия за музикално и танцово изкуство. Академията има два факултета – по музикална педагогика и музикален фолклор и хореография, както и департамент по езикова и специализирана подготовка. Академичният състав е от 194 души, от които щатни са 96, в т.ч. 50 хабилитирани преподаватели. Академията разполага с много добра материална база, необходима за обучение на студентите по съответните специалности. Висшето училище има положителна институционална и програмна акредитация. В академията от 1995 г. се обучават студенти по специалности от професионалните направления “Педагогика на обучението по изобразително изкуство” и “Изобразително изкуство”, бакалавърска и магистърска програма.
Предложената промяна в наименованието ще отрази по-точно спецификата на висшето училище и ще подпомогне процеса на легализация в чужбина на издаваните документи за образование и квалификация.
След проведената дискусия членовете на комисията с 14 гласа “за”, без “против” и “въздържали се” взеха следното решение:
Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да подкрепи проект за решение за промяна в наименованието на Академията за музикално и танцово изкуство в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив, № 402-03-4, внесен от Министерския съвет на 17.02.2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, проф. Камбуров.
Господин Ганев, заповядайте, имате думата.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
За да изключа всякакви съмнения по този конкретен случай, аз казвам, че ще подкрепя идеята за допълване на наименованието на тази академия, като се прибави и “изобразително изкуство”. Но вън от наименованието става дума за нещо по-голямо. Даваме ли си сметка колко университета и висши училища създаваме всеки ден? Аз помня този избухнал процес още от Великото Народно събрание и мисля, че по някакъв начин един национален разум трябва да го премери, да има някакви критерии, да се установят някакви пропорции. Така че аз говоря само по този повод, но имам предвид всички тези четири точки в дневния ред. След малко ще дойде университет по транспорт, след това ще бъде пък медицински университет вместо Висшия медицински институт в Плевен и т.н.
Господин председателю, трябва да има очевидно някакъв център, който да внася един разум в цялата тази материя. Иначе всеки народен представител е от някъде – или е избран отнякъде, или пък роден някъде – и той иска неговото родно място или неговият избирателен район непременно да получи славата на университетски град. Това добре ли е? Бяха времена, когато всеки от 28-те окръга искаше да има опера. Проявиха желание освен опера да имат отделно и оперета. И това ли е разумно? Не знам, ако тук някой се въздържи да гласува срещу едно от тези предложения, ще бъде обвинен именно в липса на локален патриотизъм или, ако щете, още по-прагматично, на такъв избирателен патриотизъм. Това е битов проблем за народните представители и аз не мога да го подкрепя.
Искам да се чуе тази дума, защото ето сега в Пловдив, да, имало такъв отдел за изобразително изкуство, защо трябва да влезе в наименованието? Искате да приличаме на онези магазини “Млеко, месо, риба”, за да видиш в заглавието какво точно се продава вътре? Това са смешни работи! Българската идея иска друг анализ на тази проблематика. Ами като дойдем сега до това Транспортно училище “Тодор Каблешков” за машинисти и т.н., и то ли трябва да става висш университет?
И питам се, господин председателю, когато нашата комисия чете тук такива дълги становища, не винаги с много ясен глас, като този на моя приятел Петко Ганчев – не се разбра какво точно иска да ни каже – какво правим ние като един център, наречен български парламент? Аз се притеснявам от този начин, по който ние подкрепяме всякакво предложение, откъдето и да идва то.
Не искам да се връщам към лоши примери или пък към много добри. За да станеше навремето Американският университет в Благоевград, узаконихме Бургаския университет. Когато се узакони Бургаският университет, ама Варна не можело да не бъде точно университет. И понеже пък една част от нас, които сме тук, са и преподаватели, те се превръщат в пътуващи проповедници – в един университет днес, в другия утре. Получават вероятно хонорари, не им се сърдя, може би раздават знания, но не се сродяват с едно учебно заведение, както би трябвало да бъде. Поне един свещеник има своята енория и се грижи за нея. Тези наши преподаватели имат енории в цяла България.
Исках да кажа това, за да бъда чист пред съвестта си. Благодаря. (Ръкопляскания в Коалиция за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Ганев за Вашите съдържателни мисли.
Има думата за изказване народният представител Станимир Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Искам с няколко думи да обясня колко съвпадат моите гледни точки, моите виждания с тези, които сподели с нас господин Ганев, и че в края на краищата и аз ще подкрепя предложението.
Но защо изпитваме ние тази вътрешна колизия, защо в продължение на дълги години хората, които се занимават с образование, които се интересуват от висшето образование или които поне следят макар и бегло този процес, не могат да излязат от рамките на една дилема, увенчана отгоре с един голям въпросителен знак? Аз също като вас съм си задавал подобни въпроси. Отказал съм се от лесните отговори, защото те не помагат. И така лека-полека останаха няколко въпроса, които сами по себе си са по-важни от възможните отговори.
Първият въпрос: можеше ли по някакъв начин академичната област, академичното съсловие, тези групи, които населяват академичните сгради, сами да си създадат някакво ново самочувствие по друг път? Очевидно в началото на 90-те години не е могло и те са тръгнали по пътя на формалната добавка на самочувствие към онова, което е портрет на тяхното съсловие и на тяхната професия. Допуснато е веднъж, не е могло да се спре и не е могло да се регулира. Оттук нататък вече става много трудно не само да се води полемика, но и да се дава отказ на всяка следваща аспирация. Вие сам изтъкнахте, че групи преподаватели от реномираните учебни заведения или най-малко от София и Пловдив пътуват непрекъснато из страната. Ако обърнем тази реалност обратно, всъщност трябва да се съгласим, че отпада аргумента за неравнопоставеност. Ако един професор е мой професор в София и е мой професор в Пазарджик, очевидно аз имам право да се сравнявам с моя колега студент от София и от Пловдив, нищо че съм от Пазарджик. Ние сме продукт, ние сме духовни синове на един и същи професор. Четем неговите книги, слушаме неговото слово, той ни изпитва. Ето как една анормалност се превръща в нормалност и как един пропуск става закономерност.
Искам да кажа, че в един момент ситуацията е стигнала дотам никой повече да няма претенция да отказва. Зад цялата тази картина се крие естествено една криворазбрана българска представа за равнище, за престиж и за качество. В Съединените щати например все още има едно висше учебно заведение за кадри за флота. То се нарича училище – скул. Създадено е преди 116 години и 116 години е скул и никой не се е изкушил да поиска да е поне колеж или институт, камо ли университет или академия. То създава кадри, които само с дипломата от този скул са стигали до адмирали и вицеадмирали; до главни инженери на големи флотски корабостроителници, на големи флотски единици; писали са книги, по които са учили, както разбрах, дори и в Англия – една страна с колосални традиции в тази област, и си остава скул за 116 години. У нас е нетърпимо някой да остане училище, пък било то и висше. То е непоносимо. Не може в съседния град да има университет плюс институт, който е на път да стане университет, а в собствения ти град да е училище.
Ние първо трябва да признаем, че това е част от нашата душевност, сработване на един компенсаторен механизъм, който е бил потискан дълго време, включително и преди Освобождението на България. Тоест, от една страна, се гордеем с килийните училища, от друга страна се срамуваме от училищата. Не искаме те да са институти и колежи, ако има възможност – академии и университети.
Какво следва от цялата тази работа? Следва спокойно да възнаградим с гръмките имена академии и университети всички, които пожелаят това и след това следва да ожесточим съответните текстове в съответните закони и преди всичко статута и след това начина, по който упражнява този статут структурата, която се занимава с оценяване и акредитация, и там да бъде строго записано, но и строго изпълнявано, че който няма необходимия брой уседнали, а не пътуващи преподаватели, рехабилитирани лица, който няма необходимия брой реални, а не написани на схемата компоненти, сиреч библиотека, общежитие, стол, гараж, фитнес център и т.н., този, който няма обратна връзка с пазара и не може да докаже, че 60 или 70 процента от неговите кадри са с дипломи, са постъпили на работа, този, който не може да формира бюджета си в рамките поне на 30% чрез набиране на средства, а не чрез събиране на такси и очакване на бюджет, то той загубва статута си на академия, университет или дори училище. Пак в западния свят една статистика казва, че годишно се регистрират и откриват около 600 висши учебни заведения, но също така годишно се закриват или преобразуват, или сливат с по-силни заведения други 400. От една страна – традиция и устойчивост, от друга страна - динамика, която дава възможност за естествен подбор, който е задължителен не само между индивидите и групите в обществото, но и между институциите.
Затова аз бих подкрепил, дори ако има още една група, но според мен учебните заведения от този калибър се изчерпаха, да ги направим повсеместно и дори да подканим тези, които са още някак си скромни университети, и те да станат академии. Трябва да стигнем до границата на абсурда, а не просто да го идентифицираме. Ние идентифицираме абсурда. Дайте да го тласнем до неговата граница, до критичния ръб. Дайте да направим 48 академии по нещо и след това обаче да ги оставим, първо, да живеят и, второ, да се борят за живота помежду си и с реалностите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Заповядайте, господин Станилов.
ГЕОРГИ СТАНИЛОВ (ПГНС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз ще подкрепя това предложение и следващото не затова, защото съм убеден, че така трябва да бъде, а просто защото искам да бъда чист пред съвестта си за всички онези, които досега легитимирахме, и ще ми е трудно да обясня защо така избирателно постъпваме към едно или друго. Но дълбоко в мен остава убеждението, че не във всички висши учебни заведения, които легитимираме, всичко е наред, всичко е перфектно.
Всички ние добре знаем, особено членовете на Комисията по образованието и науката, че има проблеми и с материалната база, че има проблеми с финансирането, че има проблеми с хабилитираните преподаватели. Някой трябва да сложи край на това безумие. Очевидно Тридесет и деветото Народно събрание няма тази политическа воля. Висшите учебни заведения в България са вече над 100. Това е безумие!
Аз искам да коментирам пред вас само две цифри. Тази година вузовете предложиха 48 хил. места за прием, а тръгнаха 60 хил. първокласници. Аз се опасявам, че само след две години приемът, който ще се предлага във вузовете, ще бъде по-голям от набора, който тръгва на училище. Това е една много сериозна тема на един много задълбочен дебат и може би той трябва да започне първо в Комисията по образованието и науката, и след това да бъде пренесен и в пленарната зала, но наистина си заслужава, колеги, едно много сериозно разискване върху темата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Станилов.
Има думата проф. Георги Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, няма да се поддам на изкушението да стъпя на доста благодатен терен от разсъждения относно психологията на българина, местния патриотизъм, състоянието на образованието по света, всякакви сравнителни характеристики и пр. Тема, наистина благодатна и по нея може да се говори дълго и интересно.
Взимам думата, за да обясня как всъщност стоят нещата, затова че проблемът е до болка познат. Този проблем имаше далеч по-големи размери, бих казал в хиперболизиран мащаб преди 4, 5, 6 години. Спомням си, че тогава господин Ганев намери точната дума за преподавателите, пътуващи от едно място на друго. Той ги нарече пилигрини. Това беше Ваше определение, господин Ганев. Именно този проблем беше наша основна грижа в миналия мандат на парламента, грижа на Комисията по образованието и науката. Именно затова бяха приети тези рестрикции в Закона за висшето образование, които са в сила и днес и които, казвам, конюнктурно са в разрез с академичната автономия, а именно за брой на преподаватели във факултет и т.н., и т.н., основен трудов договор и пр.
Радвам се, че академичната общност, най-вече в лицето на Съвета на ректорите като едно представително тяло, възприема тези рестрикции. Тоест, бих казал, най-мислещата част от нашата научно-преподавателска общност разбира необходимостта от това, че този проблем с огромния, ще кажа, че наистина е огромен - много голям брой висши училища в България, е сериозен проблем.
И така, от една страна, имаме рестрикциите, които са в съзвучие със средните норми по света, за това как трябва да бъде структурирано едно висше училище. Ние сме си сторили труда да направим изчерпателни консултации по този въпрос. Това – от една страна.
От друга страна, имаме Агенцията за акредитация, която прилага изискванията на закона в случай, когато трябва да се открие ново висше училище – относно брой преподаватели, материална база, брой специалности, факултети и т.н., и т.н.
Следователно, когато в пленарната зала ние се изправим пред необходимостта да гласуваме “за” или “против” дадено решение за откриване на висше училище, ние трябва да имаме предвид, че преди да стигне в пленарната зала това предложение е минало през Агенцията за акредитация и формално отговаря на всички белези на едно съвременно висше училище, на всички характеристики. Така че ние формално трудно, бих казал, невъзможно е да не подкрепим едно решение, говоря и за в комисията, не само в пленарна зала, освен ако по време на дискусията и по време на пътя от внасянето на предложението до пленарната зала или до заседание на комисията не възникнат нови факти и обстоятелства, които са в разрез с изискванията на закона. Такива случаи е имало и такива решения са били отхвърляни.
Така че в момента ситуацията е такава, каквато я обрисувам. Проблемът е известен, мерки са взети, доколкото законът позволява, има и контролен орган, който санкционира. Само че това далеч не означава, че проблемът ще бъде решен днес докрай и само по този начин. Истинското решение на проблема, което за моя радост виждам, че вече си пробива път и сред академичните среди, и в Министерството на образованието и науката, е ежегоден, максимално публично оповестен рейтинг на висшите училища, рейтинг, който най-вече трябва да се базира на обратната връзка - брой студенти, завършили през дадена година, и реализацията на тези студенти. Това е нещо много сложно, но това се прави по принцип. В развития свят се прави. Това е едното.
Второ, с развитието на икономиката в близките години и занапред по естествен начин ще се очертаят тези висши училища, чиито кадри, чиито завършили студенти удовлетворяват изискванията на работодателите. В крайна сметка, по мое убеждение това е естественият механизъм – рейтингът, пазарните условия, конкуренцията и реализацията на нашите студенти, разбира се, но и навън, в чужбина, не само в България. Иначе от формална гледна точка заявявам пред всички народни представители проблемът практически е решен.
Това е, което исках да ви кажа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Георгиев.
ХРИСТО ГЕОРГИЕВ (НДСВ): Уважаеми колеги, не мога да остана безучастен, тъй като след като завърших консерватория, положих няколко изпита, за да завърша и Пловдивския университет сега. Много искам да споделя някои ваши мисли, но в същия момент след малко ще помислим и за Транспортния университет и за ПЖИ. Животът ни показа много, много други интересни неща.
Българската държавна консерватория произвежда много високоподготвени и културни кадри в една област на световното и национално музикално развитие, а в същия момент Пловдивският университет подготвя едни висши кадри и хора, на които главната цел е запазване на българското, нашето национално. Да не давам някакви бройки, но съм убеден, че в света в момента има поне 50 музиканти, създадени в Пловдив, които са живи дипломати на българската култура и изкуство. Така че ние не можем някакъв университет, институтче да го подценяваме. И сега с новото му име трябва да изкажем една голяма благодарност към този голям преподавателски колектив, който подготвя тези кадри. Там се запазва чистото българско изкуство в по-академичен и научен вид. Животът се променя съществено. Ще дойде момент, когато трябва да се сложи край на тези звания на нашите висши учебни заведения. Животът се променя, трябва и ние да се променяме с него. Когато дойде този момент да се променят имената, ще дойде моментът да се променят и да си дойдат на мястото.
Искам да се върна правилно или неправилно към следното. Помислете какви кадри създаваше АОНСУ. На кого бяха известни тези кадри? На кого вършеха работа?
РЕПЛИКИ ОТ ОДС: На цялата нация вършеха работа.
ХРИСТО ГЕОРГИЕВ: Да, прощавайте.
Какво беше ПЖИ? Понеже съм работил и основно познавам нещата, ще ви кажа, че в ПЖИ вземаш момчето, обличаш го, храниш го четири години, става спирач и му даваш висше образование. А след малко ще стане въпрос за един технически ВУЗ, който ще създава инженери в областта на транспорта – въздушен ли, ж.п. ли, подземен ли и т.н. Значи това са едни крайно необходими кадри на държавата, а не носители на някакви звания.
Аз искам да се обърна към всички да подкрепим решението на комисията и да подкрепим стремежите на преподавателския и студентския колектив да растат в областта на изкуството и културата. Да ги подкрепим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Милушев.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ако продължаваме да водим дискусията, разсъждавайки върху организацията на учебните заведения, ние само ще се пързаляме покрай мантинелата и няма въобще да стигнем до същността на въпроса.
Аз ще подкрепя този проект за решение по една единствена много важна причина. Не съм народен представител от Пловдив, но като човек, който десетки години се занимава с култура, аз виждам в този проект една сериозна възможност за разширяване на периметъра на българското културно влияние. Ако разлистим историята на Европа, която е люлка на университетското универсално вселенско образование, хуманитарно образование, ще видим, че тези европейски университети са и изходните точки, от които се създават академиите за специализирано образование.
В Пловдив повече от 70-80 години съществува собствена пловдивска, така наречена, Школа за изобразително изкуство. Там са творили най-големите майстори, давали основните тенденции в българската култура и българското изобразително изкуство.
Някак си неестествено беше те да водят извън възможностите за възпитание не само на художествени качества в младите творци, но за продължаване на традицията на тази школа и нейното внедряване, ако мога така да се изразя, в общата картина на българската духовност. Затова е напълно естествено към думите “Академия за музикално и танцово изкуство” да се прибавят тези думи “и за изобразително изкуство”, което значително ще разшири параметъра на академичното образование. Нашата цел в случая е не да говорим за структурата на тази академия, а да разберем необходимостта от обогатяване на всички възможности за влияние, за развитие на българската култура и духовност.
Именно по тази причина ще подкрепя предложението за проекта за решение и ви призовавам да направите същото. Благодаря. (Единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Милушев.
Закривам дискусията.
Уважаеми народни представители, преминаваме към гласуване на проекта за решение.
Има думата господин Камбуров.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
“Р Е Ш Е Н И Е
за промяна в наименованието на Академията за музикално
и танцово изкуство в Академия за музикално, танцово и
изобразително изкуство – Пловдив

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 9, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за висшето образование

Р Е Ш И:

Преименува Академията за музикално и танцово изкуство в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив. Решението е прието от 39-ото Народно събрание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, проф. Камбуров.
Моля, гласувайте това проекторешение.
Гласували 132 народни представители: за 131, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ВИСШИЯ МЕДИЦИНСКИ ИНСТИТУТ – ПЛЕВЕН В МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ СЪС СЕДАЛИЩЕ ГР. ПЛЕВЕН. Вносител е Министерският съвет.
Заповядайте, проф. Камбуров.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР КАМБУРОВ:

"Д О К Л А Д
относно проект за решение за преименуване на Висшия медицински институт – Плевен в Медицински университет със седалище град Плевен, № 402-03-20, внесен от Министерския съвет на 2 юни 2004 г.

На свое редовно заседание, проведено на 21 юли 2004 г. Комисията по образование и наука разгледа проект за решение за преобразуване на Висшия медицински институт – Плевен в Медицински университет със седалище гр. Плевен № 402-03-20, внесен от Министерския съвет на 2 юни 2004 г. На заседанието присъстваха представители на Министерството на образованието и науката, проф. Григор Горчев – ректор на Висшия медицински институт гр. Плевен, журналисти.
Проектът за решение за преобразуване на Висшия медицински институт – Плевен в Медицински университет със седалище гр. Плевен е в съответствие с чл. 9, ал. 1, т. 1 и чл. 17, ал. 3 от Закона за висшето образование. Висшият медицински институт – Плевен е приемник на разкрития през 1973 г. Медицински факултет в състава на Медицинска академия – София.
От 1 януари 1979 г. Медицинският факултет със седалище гр. Плевен се реорганизира и преименува във Висш медицински институт. В института се провежда обучение по две основни специалности: медицина и здравни грижи за придобиване на образователно-квалификационна степен “магистър” с професионална квалификация лекар на образователно-квалификационна степен “магистър по здравен мениджмънт”, на образователно-квалификационна степен “бакалавър” с професионална квалификация ръководител на здравни грижи и преподавател по практика в медицинските колежи. Във Висшия медицински институт – Плевен се провежда обучение и за придобиване на образователна и научна степен доктор в научните направления биология, химия и медицина. В клиничните бази на Многопрофилната болница за активно лечение и в учебните практики в извънболничната помощ се провежда клинично обучение на студенти и докторанти, както и следдипломно обучение на лекари и специализанти. Структурата на института включва два факултета и три колежа. С Постановление на Министерския съвет № 114 от 2 юни 2004 г. са открити Факултет по медицина и по обществено здраве. В трите колежа към института, ситуирани в Плевен, Русе и Велико Търново, се придобива образователно-квалификационна степен "специалист".
Научната дейност е насочена към фундаментални и приложни изследвания в областта на медицината. Институтът поддържа международни контакти и участва в програми на Европейския съюз – “Еразмус”, “Сократ” и “Леонардо да Винчи”. Сключени са договори за студентска и преподавателска мобилност с чуждестранни висши училища. Съвместно с Брюкселския свободен университет и Рейнския университет в Бон се разработва учебна програма: “Модул по патобиохимия" и "Биохимия на храненето”. Академичният състав включва 326 преподаватели, от които 62 са хабилитирани, от тях само 4 професори.
Във ВМИ – Плевен до момента са дипломирани 4020 български лекари, 421 чуждестранни лекари, 232 бакалаври по здравни грижи, 38 магистри по здравни грижи, медицински сестри, фелдшери и медицински лаборанти.
Националната агенция за оценяване и акредитация с протокол № 28 от 25 септември 2003 г. дава положителна оценка на проекта за преобразуване на Висшия медицински институт – Плевен в Медицински университет със срок от четири години, считано от решението на Народното събрание, в който срок висшето училище да поиска институционална акредитация.
След проведената дискусия членовете на комисията с 18 гласа “за”, без “против” и “въздържали се” взеха следното

Р Е Ш Е Н И Е:

Комисията по образование и наука предлага на Народното събрание да подкрепи проекта за решение за преобразуване на Висшия медицински институт – Плевен в Медицински университет със седалище гр. Плевен, № 402-03-20, внесен от Министерския съвет на 2 юни 2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, проф. Камбуров.
Откривам дискусията по проекта за решение.
Бихте ли прочели проекта за решение, проф. Камбуров?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР КАМБУРОВ:

“РЕШЕНИЕ
за преобразуване на Висшия медицински институт – Плевен, в
Медицински университет със седалище Плевен

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование
РЕШИ:

Преобразува Висшият медицински институт – Плевен, в Медицински университет със седалище – Плевен.
Решението е прието от Тридесет и деветото Народно събрание.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, проф. Камбуров.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 127 народни представители: за 118, против 1, въздържали се 8.
Решението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРИЕМАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ВИСШЕТО ТРАНСПОРТНО УЧИЛИЩЕ “ТОДОР КАБЛЕШКОВ” – СОФИЯ, В УНИВЕРСИТЕТ ПО ТРАНСПОРТ “ТОДОР КАБЛЕШКОВ” СЪС СЕДАЛИЩЕ СОФИЯ, вносител - Министерският съвет.
Заповядайте, господин Камбуров, да представите становището на Комисията по образованието и науката.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР КАМБУРОВ:
“Проект
РЕШЕНИЕ
за преобразуване на Висшето транспортно училище
“Тодор Каблешков” – София, в Университет по транспорт “Тодор Каблешков” със седалище София,
№ 402-03-5, внесен от Министерския съвет на
01.03.2004 г.

На свое редовно заседание, проведено на 5 май 2004 г., Комисията по образованието и науката разгледа проект за решение за преобразуване на Висшето транспортно училище “Тодор Каблешков” – София, в Университет по транспорт “Тодор Каблешков”.
На заседанието присъстваха проф. Камен Велев – заместник-министър на образованието и науката, доц. Ненчо Ненов – ректор на Висшето транспортно училище “Тодор Каблешков”, и доц. Веселин Василев – заместник-ректор на Висшето транспортно училище.
Проектът за решение за преобразуване на Висшето транспортно училище “Тодор Каблешков” – София, в Университет по транспорт “Тодор Каблешков” със седалище София, е на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 от Закона за висшето образование, съгласно изискванията на чл. 15, ал. 1 и 2, чл. 16 и чл. 17, ал. 3 от Закона за висшето образование.
Висшето транспортно училище “Тодор Каблешков” е наследник на 80-годишните традиции в транспортното образование в България. Тридесет и осмото Народно събрание със Закона за преобразуване на Строителни войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия преименува Висшето военно-транспортно училище във Висше транспортно училище “Тодор Каблешков”.
През 2001 г. Висшето транспортно училище “Тодор Каблешков” получи институционална акредитация като Висше специализирано училище по чл. 17, ал. 4 от Закона за висшето образование, с оценка “добра” за срок от пет години.
В представения проект за преобразуване на висшето училище се посочва, че Висшето транспортно училище “Тодор Каблешков” провежда обучение в една основна област на висшето образование – технически науки, и отговаря на изискванията на чл. 17, ал. 2, т. 2 – 8 от Закона за висшето образование. То провежда обучение на студенти в образователно-квалификационните степени “бакалавър”, “магистър” и “специалист”, както и по образователната и научна степен “доктор” в рамките на два факултета и един колеж. Във Висшето транспортно училище се обучават 1305 студенти в редовна и задочна форма и 30 докторанти.
На площ от 160 декара е разположена материалната база, която се състои от пет учебни корпуса, ректорат, библиотека, две общежития, студентски стол и обслужващи звена.
Учебният процес се провежда от 164 преподаватели на основен трудов договор, от които 13 професори, 55 доценти, 76 главни асистенти, 11 старши асистенти, 6 асистенти и 3 старши преподаватели. От тях 87 са със степента “доктор” и “доктор на науките”. Средната възраст на преподавателите на основен трудов договор е 49 години, като на хабилитираните преподаватели е 57 години.
Висшето транспортно училище провежда научна дейност, свързана със спецификата на висшето училище, със сключените договори с български и чуждестранни университети и с международните научни проекти по програмите “Леонардо да Винчи”, “Коперникус” и “Темпус”.
Проектът за преобразуване на Висшето транспортно училище “Тодор Каблешков” в Университет по транспорт “Тодор Каблешков” е получил положителна оценка от Националната агенция по оценка и акредитация, Протокол № 34 от 6 ноември 2003 г., с определен 3-годишен срок, в който Висшето училище следва да поиска откриването на процедура за институционална акредитация.
Акредитационният съвет на Националната агенция препоръчва на Висшето транспортно училище “Тодор Каблешков” да подмлади академичния си състав, да модернизира материалната база и годишния прием да бъде общо 280 студенти в съответните образователно-квалификационни степени.
След проведената дискусия членовете на комисията с 12 гласа “за”, “против” няма и 1 глас “въздържал се”, взеха следното
Р Е Ш Е Н И Е:

Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да подкрепи проект за Решение за преобразуване на Висшето транспортно училище “Тодор Каблешков” – София, в Университет по транспорт “Тодор Каблешков” със седалище София, № 402-03-5, внесен от Министерския съвет на 1 март 2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, проф. Камбуров.
Откривам дискусията по проекта за решение.
Има думата председателят на Народното събрание проф. Герджиков.
Заповядайте, господин Герджиков.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители, искам съвсем категорично и ясно да заявя, че аз ще гласувам против този проект за решение, за да не се срамувам цял живот, че съм съучастник във вулгаризацията на нашето висше образование. След като няма никакво съмнение и това е потвърдено от Аредитационната комисия, че това е едно висше специализирано училище, това го чухме и от доклада на комисията, изведнъж това специализирано училище много му се иска да се кръсти университет. А това е “контрадикцио ин адйекто” – вътрешно противоречие. Едно специализирано училище не може да бъде университет, както един триъгълник не може да бъде кръгъл и желязото никога не може да бъде дървено. Това може да покаже, че ние сме една комплексарска нация, защото искаме всичките си висши училища да ги кръстим университети. Къде му е универсумът на това транспортно училище? “Универсум” значи всичките основни науки да са вътре. Кои основни науки са вътре? Единствено инженерните науки, свързани с транспорта. И аз имам чувството, че по тази линия ние утре, както сме тръгнали, можем да искаме да открием и университет по пчеларство или по бубарство.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПГНС, от място): Може, може. В Стара Загора.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Нека да не продължаваме тази зловредна традиция от предишните парламенти и да сложим край на всички тези, които искат да се кръщават университети, за да не влезем в Книгата на Гинес, ако още не сме влезли, по тази точка. Аз не знам дали в света някъде има транспортен университет. Просто ако ми покажете един случай, където и ще да е по света, тогава само ще се въздържа, няма да съм против. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Проф. Камбуров, за изказване. Заповядайте, имате думата.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Искам да заявя, че при гласуването на това решение на комисията не съм присъствал. Така че то е взето в състав, от който съм отсъствал.
Безспорно аз няма да подкрепя създаването на университет в обсега на Висшето транспортно училище “Тодор Каблешков”, защото споделям всичко казано преди мен от проф. Герджиков и моята представа какво значи универсум.
Аз съм абсолютно сигурен, поддържайки становището на господин Илчев, че ние отиваме от един хаос към един ред в бъдеще. И този хаос го наблюдаваме вече 4 – 5 години в България по отношение на понятието “университет”, по отношение на понятието “академия” и т.н.
Аз съм сигурен, че около 2010 г., когато в България броят на студентите ще бъде около 39-40 000 души, а не както сега – 193 000 души, и не както бяха преди пет години – 243 000, ще настъпи коренна промяна и всичко ще отиде на мястото си. Тогава всички тези 42 университета в България ще се оптимизират и у нас ще останат не повече от 10 университета, за да изпълнят и предназначението си, и наименованието си.
Само ще добавя пред народните представители, че държави с население като България - Австрия и Швейцария, имат, първата – 7 университета, втората – 8 университета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, проф. Камбуров.
Доктор Кенаров, имате думата.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители! Искам да взема отношение по направеното предложение за превръщане на едно висше училище в университет.
Изглежда, нито една от политическите сили в последното Народно събрание, в което всички ние участваме – Тридесет и деветото Народно събрание, не успя да събере политически кураж и сила, за да спрем тази порочна тенденция в България – всяка една специалност или всяко едно висше училище да наричаме университет.
Много добре знаем, затваряйки главите за присъединяването към Европейския съюз, че там има правила, в които е описано какво представлява един университет – универсалното още от древна Гърция – от богословието до науката за Космоса или до ядрената физика. А ние превърнахме в последните 10-15 години много висши училища и тесни специалности в България в университети, които се кичат със званието университет, но без да притежават необходимия минимум от академични и научни изисквания, свързани с универсалното и университетското.
Ако бъдем откровени, трябва да кажем, че в България има две или три висши училища, които могат да носят званието университет. Това е първото, нашата Алма-матер; второ, имаме университет във Велико Търново; трето, в Пловдив. И с това като че ли се изчерпват възможностите в България други висши училища да се наричат университети. С разпадането на Медицинска академия се роди Медицинският университет. Виждаме, че редица висши институти отпреди 10 ноември се превърнаха в академии. Една след друга никнат академии в България!
И ние тук, в Народното събрание, като че ли започваме да натискаме копчето, искайки да удовлетворим едно или друго желание на един или друг народен представител, на един или друг регион. Това е пагубно за нашата държава.
Аз ви призовавам, уважаеми колеги, да не гласуваме превръщането на едно висше училище в университет, тъй като то ще бъде срам и за самите нас, независимо от желанието на локална група или, да кажем, от решението на Комисията по образование. Всички виждаме, че и самият член на Комисията по образованието, който не е присъствал на това заседание, също има критично отношение. Виждате също и становището на по-голямата част от изказалите се, които дават предложение по този въпрос.
Моля ви, гласувайте против създаването на нови университети, защото не само книгата на Гинес ще ни бъде тясна, уважаеми господин председателю. Ние ще се срамуваме от самите себе си от това, което вършим. Благодаря ви, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, доктор Кенаров.
Има думата господин Мирчев. Заповядайте.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. Нямах намерения да се изказвам и да ви агитирам, че трябва да подкрепите преобразуването на едно 75-годишно транспортно училище в университет, а в транспортен университет.
Ако някой тук е в състояние да ми посочи висше училище с по-добра материална база, моля да го заяви. Но аз заявявам, че по-добра материална база в областта на транспорта няма, като изключим подготовката на някои кадри във въздушния транспорт в Техническия университет.
А това, че някои други желаят да превърнат транспортно училище във факултет, в някаква катедра към тях, за да придобият материалната база, а отделен въпрос.
Обръщам се и към проф. Герджиков. Вие използвахте едно понятие – универсум, което употребихте и за Висшето транспортно училище. Еднакви критерии ли употребяваме за всички училища, които преобразувахме в академии, университети, за Софийския или други университети?! Изведнъж от този момент извеждаме, че трябва по друг начин да се погледне на реформата на висшето образование.
Доктор Кенаров, Медицинският университет отговаря ли на тези изисквания? Има ли там цялата база за обучение? Има ли такава база за академиите, за които преди малко гласувахме? Много е обидно, когато се прилагат различни критерии! Досега всичко вървеше по мед и масло, изведнъж в днешния ден решаваме, че трябва да сложим край на това нещо!
Гласувайте по съвест, колеги. Аз мисля, че много безпринципно и некоректно постъпваме при обсъждането на този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, проф. Мирчев.
За реплика има думата д-р Кенаров.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Проф. Мирчев, понеже ме цитирахте, е нормално да направя реплика. Попитахте ме дали Медицинският университет в София има качествата да бъде университет. Мога да Ви кажа не. От тази трибуна Ви казвам не. Не е университет, не е универсално. Медицинският университет има 5 факултета, като тези 5 факултета не обхващат научното знание, за да бъде университет, ако спазваме европейските норми и критерии.
Почти нямаме университет в България, с изключение на Софийския университет, който тази година разкри Медицински факултет, който да бъде универсален, ако трябва да си кажем истината!
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Или поне една научна област.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ: Но е в една научна област, в рамките на медицина, стоматология и обществено здравеопазване.
Истината е, уважаеми колеги, че все отнякъде трябва да започнем да спираме раждането на университети и университетчета.
Дай Боже, това няма да бъде в това Народно събрание, защото аз не виждам тук политическа воля нито у управляващи, нито у опозицията да стартираме процес, за да имаме нормални два или три университета в България, но дай, Боже, в бъдещото Народно събрание да се вслушат в това, което сме правили ние, и да възстановят справедливостта, да има нормална университетска структура и да има висши училища. Но ние тук това няма да го възприемем. Нека поне направим това Висше транспортно училище…
Вие, проф. Мирчев, казахте, че Висшето транспортно училище има страхотна материална база, но не материалната база прави университетското и университета. Трябва да има човешки научен потенциал, който създава наука и образова българските граждани. Дай Боже, то да има рейтинг, и от чужбина непрекъснато да идват младите хора, децата на България да идват и се обучават тук, у нас, а не да бягат навън. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към гласуване.
Професор Камбуров, бихте ли прочели проекта за решение?
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР КАМБУРОВ:
"РЕШЕНИЕ
за преобразуване на Висшето транспортно
училище "Тодор Каблещков" - София в Университет
по транспорт "Тодор Каблешков" със седалище София

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование

РЕШИ:

Преобразува Висшето транспортно училище "Тодор Каблешков" - София в Университет по транспорт "Тодор Каблешков" със седалище София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, професор Камбуров.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 71, против 23, въздържали се 50.
Решението не се приема.
Тридесет минути почивка. (Звъни.)






(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Продължаваме заседанието на парламента.
Процедура предполагам, заповядайте.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
В предиобедното заседание поисках прегласуване на решението за висшето транспортно училище, така че моля решението да бъде прегласувано със следните мотиви:
В рейтинга, който беше обявен преди откриването на приема на студентите, сред всички висши училища в България и университети висшето транспортно училище беше класирано на второ място. Мисля, че трябва да бъдем принципни и да имаме еднакви критерии към всички решения, които се приемат тук – в Народното събрание. Няма да изброявам повече. Моля за прегласуване на решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Член 58, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание гласи, цитирам:
“(2) Когато процедурата по гласуването или резултатът от него бъдат оспорени веднага след приключването му, тогава председателят разпорежда то да бъде повторено.”
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ, от място): Поискано беше.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преди почивката не е поискано прегласуване. Председателят на събранието удари звънеца и беше приключено предиобедното заседание. Сега не се оспорва нито резултатът, нито процедурата по гласуването, следователно аз не мога да повторя гласуването отпреди почивката. (Шум и реплики.)

Преминаваме към точка шеста:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ.
(Шум и реплики.)
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ, от място): Аз поисках думата и в това време председателят удари камбаната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Второ четене на Законопроекта за интеграция на хората с увреждания -–председателят на комисията, моля. (Шум и реплики.)
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ, от място): Цялата зала видя как поисках прегласуване. Само Вие тук не видяхте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вижте чл. 58, ал. 2 от правилника.
Друга процедура ли? Процедура, но не същата. Аз се произнесох по нея.
Заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Моята процедура, господин председателю, е относно воденето на заседанието. Ние не сме приключили с тази точка. Имаше процедурно предложение, беше дадена почивка. Почивката не е знак, че е приключена тази точка. Така че преди да сме преминали към другата, всеки един народен представител, господин председателю, има право да направи процедурно предложение по гласуването.
Кажете ми къде пише в правилника, че след като е дадена почивка, не може да се дава отново процедура за прегласуване? Така че много ви моля, спазете правилника на Народното събрание и уважете процедурата на господин Мирчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преди почвиката не е поискана процедура за прегласуване.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ, от място): Поискана е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към т. 6 – второ четене на законопроекта.
Председателят на комисията – моля, докладвайте следващия текст.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Каква процедура?
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Господин председател, аз вдигнах ръка и поисках прегласуване, в това време Вие прекъснахте заседанието. Разглеждането на точката в дневния ред може да продължи и след почивката, защото ние не сме преминали към следващата точка от дневния ред. Една грешка на председателството не може да бъде в противоречие с искането на голямата част от присъстващите в пленарна зала. Аз не виждам къде е нашата грешка. Поисках процедура, Вие не ми я дадохте или Вашият колега, който председателства, закрихте заседанието. Аз искам сега след почивката. Моля, процедура за прегласуване. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Точка шеста – председателят на комисията д-р Адемов, докладвайте следващия текст.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
По чл. 46 има предложение на народния представител Димитър Димитров, което е подкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Анели Чобанова:
“В текста на чл. 46, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В израза “Закона за защита на детето” думата “защита” се заменя със “закрила”.
2. След израза “месечна добавка” изразът се променя на “в размер на 70 на сто от минималната работна заплата”, а изразът “определен по реда на Закона за социалното подпомагане” отпада.”
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не подкрепя предложението по т. 2.
Предложение на народния представител Емилия Масларова:
“В чл. 46, ал. 1:
1. Изразът “гарантираният минимален доход” се заменя с “минималната работна заплата”.
2. След думите “до 18-годишна възраст” се добавя “и докато учат”.”
Комисията не подкрепя предложението по т. 1.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2.
Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 46:
“Чл. 46. (1) Право на месечна добавка в размер 70 на сто от гарантирания минимален доход, определен по реда на Закона за социално подпомагане, за деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и докато учат имат:
1. родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания;
2. семейства на роднини или близки и приемни семейства, при които са настанени деца с трайни увреждания по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
(2) Правоимащите по ал. 1 получават месечната добавка по постоянния си адрес от дирекциите “Социално подпомагане” на Агенцията за социално подпомагане.
(3) Ако децата са настанени на пълна държавна или общинска издръжка в лечебни заведения, както и в специализирани институции за срок по-дълъг от един месец, правоимащите не получават месечна добавка по ал. 1 за периода на престоя им в тях.
(4) Правото на месечна добавка по ал. 1 се погасява в срок три години, считано от края на месеца, за който се отнася.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа.
Давам думата на народния представител Анели Чобанова.
Заповядайте, госпожо Чобанова.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Бих искала да взема отношение по текста на чл. 46, ал. 1, където съм направила предложение “гарантираният минимален доход” да се замени с “минималната работна заплата”. Защо? Защото тук става въпрос, уважаеми колеги, за деца. Деца, които са бъдещето на нашата държава. Както знаете, по Конституция държавата закриля майчинството и родителството. Така че гарантираният минимален доход понастоящем е 40 лв. Това е крайно недостатъчно и този текст, така поднесен, влиза в не колизия, но дава възможност на хората, които искат да отглеждат дете с увреждане в собственото си семейство, да бъдат принудени по финансови причини да изоставят децата си, защото ние по силата на Закона за закрила на детето дадохме възможност приемните семейства да получават при отглеждане на подобно дете или друго дете многократно по-голямо финансово възнаграждение от държавата за отглеждане на такова дете. Видите ли къде се получава противоречието? Собственото семейство, което иска да отгледа собственото си дете, за съжаление дете с увреждане, няма възможността да отгледа това дете, защото е финансово притеснено. Приемното семейство е насърчавано да отглежда такива деца, защото е финансово насърчено. Ето защо тук искам да ви кажа, че този текст според моите скромни разбирания е крайно дискриминационен и несправедлив спрямо семействата, които имат деца с увреждания. Затова поддържам своето предложение и бих ви помолила горещо залата да го подкрепи – вместо текста “гарантиран минимален доход” да бъде “от минималната работна заплата”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Други народни представители?
Под формата на реплика или изказване искате?
За реплика – имате думата, д-р Адемов.


ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин председател.
Използвам процедурната възможност за реплика, за да внеса известно разяснение по този проблем. Очевидно е желанието на колежката Анели Чобанова този размер да бъде завишен до 70% от минималната работна заплата. Както ви е известно, минималната работна заплата е величина, която се променя. Има изискване на Международния валутен фонд и на други финансови институции – всички плащания да бъдат обвързани с минималната работна заплата. Тъй като увеличаването на минималната работна заплата би довело до автоматично увеличаване на други плащания, това ни дава възможност да се променя размерът на минималната работна заплата. Това беше основанието на Комисията по труда и социалната политика да не приеме това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За дуплика давам думата на народния представител Анели Чобанова.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ): Аз разбирам този аргумент, но бих искала да противопоставя на този аргумент практиката в целия Европейски съюз. Там насърчаването е точно по посока отглеждането на децата в естествената им среда, а не в приемни семейства. Предвид това аз продължавам да искам да направим поне това изключение за децата на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз също искам да защитя тезата, която преди малко беше застъпена от моята колежка, тъй като и аз съм направила аналогично предложение – добавките, които се дават на родители, отглеждащи деца с увреждания, да не бъдат в размер 70 на сто от гарантирания минимален доход, а в размер 70% от минималната работна заплата.
Най-напред искам да кажа на д-р Адемов, че България излиза от Международния валутен фонд, а не влиза в Международния валутен фонд. И престанете вече от сутрин до вечер да се плашим с този Международен валутен фонд! Ние защитаваме нашите позиции и аз мисля, че ако имаме достатъчно мъдри, аргументирани и логични обяснения, можем да защитим…
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: И кое е мъдрото – "Дайте да дадем"?!
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Господин Адемов, след това можете да ми направите реплика.
Второ, както беше казано току-що, уважаеми колеги, гарантираният минимален доход е процент от границата на бедността. Той е около 60-65% от границата на бедността, от линията на бедността. Преди ваканцията имаше голямо обсъждане заедно с Министерството на труда и социалната политика, със Световната банка, с международни институции, където се гледаше обвръзката на тези плащания с минималната работна заплата, границата на бедността, гарантирания минимален доход. Всичко, което беше коментирано там и документите, които излезнаха, говорят за тенденция към повишаване на минималната работна заплата, която действително да дава минимални възможности за възпроизводство на работната сила. Ако то е вярно, то тогава ние нямаме никакво основание да се притесняваме, че искаме това точно за семействата, които отглеждат собствените си деца с увреждания в собствените си домове, а не ги дават да се отглеждат от държавата, където то едва ли струва по-евтино и едва ли децата се отглеждат по-добре, отколкото в семейната среда. Това е нещо, което мисля, че всички ние много добре разбираме.
Какво представлява 70% от гарантирания минимален доход в момента? – 28 лв. Ние сега с вас ще узаконим 28 лв. като добавка за семейство, в което има дете с увреждане. Все пак ние сме хора, които разбираме от цени и пазар. Какво представляват 28 лв.? Знаете колко е минималната работна заплата в момента. Тук става въпрос за близо три пъти по-висока добавка за хората с увреждания. Опитах се в максимална степен да се доближа до реалните резултати и до това какво би струвало, ако приемем тези добавки да са процент от минималната работна заплата. Това значи в повече приблизително по-малко от 8 млн. лв. Това са нашите разчети. Плюс-минус може да има някаква грешка.
Уважаеми колеги, тук става въпрос за пари за деца с увреждания. Какво са 28 лв. за едно дете, за което вие като родител може би ще искате да го учи логопед, за да може то да се научи да говори, вие ще искате да му правят масажи, за да му раздвижат краченце или ръчичка, вие ще искате да ходи на специално училище и ще давате пари за това обучение?! Това е, което ние искаме да узаконим сега. Разбира се, че дори и цяла минимална работна заплата да дадем, убедена съм, че и това няма да стигне. В едно такова семейство доходите не са чак толкова големи, като се има предвид, че родителите са ангажирани с отглеждането на това дете и не могат пълноценно да получават работна заплата, каквато би могъл да получи човек, когато пълноценно, без притеснения и такива ангажименти към детето си може да върши своята работа.
Определено считам, че това предложение е разумно. Имайки предвид огромните икономии, които е направил бюджетът до този момент – чухме Милен Велчев, който каза колко много има в повече в приходната част – не виждам никакъв проблем, та дори и 10 млн. лв. да са, българският парламент за следващата година да реши на семействата, които отглеждат деца с увреждания, да им се дава допълнителна добавка 70% от минималната работна заплата. Горещо ви моля да вникнете в проблема и да подкрепите това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи да вземат отношение?
Давам думата на народния представител Росица Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! За да излезе Законът за интеграция на хората с увреждания или да направи опит да излезе от рамката на декларираните добри пожелания, сега имаме възможност да направим нещо, което нито ще затрудни държавата, нито ще внесе някакви сътресения в Закона за бюджета, а само ще даде възможност на народните представители да имат чувството, че са изпълнили своето задължение по отношение на децата с трайни увреждания. В семействата, които имат деца с трайни увреждания, най-малкото единият родител не може да работи, за да може детето да се отглежда, както се казва модерно – в общността. Още повече, че в новата социална политика на мнозинството живеенето в общността е изведено като приоритет. Ето една възможност, с която можем да осигурим отглеждането на децата с трайни увреждания в общността.
Защо е много важно да подкрепим добавката вместо от гарантирания минимален доход да бъде от минималната работна заплаща? Защото гарантираният минимален доход не е променян от 2001 г. От 2001 г. гарантираният минимален доход в България е 40 лв. Това е истината. В това, че някой ни говори, че е бил диференциран и увеличен, има малка доза истина. Цялата истина е, че гарантираният минимален доход не е променян от 2001 г. По сега действащия Закон за рехабилитация и социална интеграция на инвалидите тези семейства получават по 28 лв. Хайде сега да направим сравнение с инфлацията. Тези пари са били малко и тогава. Всички знаем, че е така, но инфлацията през този период от време е 21,56%, т.е. с една четвърт от тези средства вече са загубени за годините от 2001 г. насам.
Сега аргументът, че Международният валутен фонд казва на България да дава на децата 28 лв., а не 84 лв., е абсолютно несъстоятелен. Няма такъв фонд, та даже и международен, та даже и валутен, който да казва на една държава как да определи размера.
Уважаеми господин Адемов, това може да бъде поправено дори и сега, за да се разтоварите от тази отговорност пред Международния валутен фонд, която аз не виждам, като се запише, че този размер се определя със Закона за бюджета или може да се търси друга такава форма. Става въпрос за един изключително сериозен въпрос. Тук не става въпрос за някакво раздаване, за някаква характеризирана лява, дясна или не знам каква си политика. Става въпрос за човешка социална политика.
Защото от 28 лева, господин Адемов, през 2001 г., като разделим 28 на 4, сега тези хора все едно получават по 21 лева. Тоест, това сте направили вие за тези години по време на управлението и това е безспорно. И да го залагаме отново по този начин за следващата година, когато отново ще се обезценяват с още 5-6%, просто смятам, че е по-добре да отпадне, отколкото да се отнасяме толкова цинично към хората.
Ами, това е цинизъм! Още повече, че добавката за деца с увреждания беше възприето да бъде двойна. И сега добавката за деца е по-голяма, отколкото подкрепата на семейството за отглеждане на деца с увреждания, пак ще повторя, с тежки увреждания.
Затова много моля, уважаеми колеги, да се присъедините именно към това човешко лице на социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Адемов, заповядайте за реплика.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Тоткова! Много Ви моля да не разделяте народните представители на такива, които са цинични и такива, които са изключително загрижени за децата в България. Убеден съм, че няма такива народни представители, които да не са загрижени, още повече, когато става въпрос за деца с трайни увреждания.
Тук проблемът не е дали тези пари, които в момента се гласуват, са достатъчни или не са достатъчни. Тук големият проблем е, че това са пари на всички български данъкоплатци. И ако ние си позволим тези пари да ги раздаваме по един или друг начин, по начин, по който прецени, т.нар. “нецинична” част от народните представители, аз съм против това. Искам волята на Народното събрание да бъде изразена във всеобща воля да помогнем, не само на хората с увреждания, не само на децата с увреждания, а да помислим за уреждане на всички проблеми. Защото не съм съгласен с това да има народни представители, които да излизат на преден план и да защитават тезата - ние сме най-загрижени за децата в България. А другите не са ли загрижени? Само вие ли сте най-загрижените за хората с увреждания? Не можете да измислите аргументи, с които да ни докажете, че всички останали не са загрижени. Само че при балансирания подход трябва всички ние – заедно, тук в тази зала да се обединим и да защитаваме, не само хората с увреждания, не само и единствено тях, а всички останали.
Сега идват данъчни, идват бюджетни закони, аз съм убеден, че вие ще излезете тук и ще кажете - защо увеличавате парите за социално подпомагане, защо увеличавате парите за социална политика изобщо? Защото ги залагаме в законите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Масларова, заповядайте за реплика.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Тоткова, Вие не сте права, че някои са цинични и незагрижени, а други сме по-загрижени. От това, което каза господин Адемов разбирам, че той също е загрижен и съм повече от сигурна, че ще подкрепи тази идея. Още повече, че той току-що каза, че това са пари на всички български данъкоплатци. Разбира се, само че когато става въпрос за деца, и то за деца с увреждания, всички български данъкоплатци са солидарни. Има вече няколко предложения, а и при мен са дошли около 10-12 писма и то, забележете, от български данъкоплатци с най-ниските доходи, които казват - стига сме събирали по телевизията пари за трансплантации и тежки операции на дечица. Ние сме съгласни от нашата минимална заплата да даваме по 1 лв. Пет милиона българи месечно по 1 лв. да дадат, ще има пари за децата, които се нуждаят.
Сигурна съм, че за българския бюджет в този му вариант, в който ние сега го виждаме, че има високи темпове на икономическо развитие, че страната се стабилизира, че има излишък в бюджета, няма да бъде проблем да бъдат гласувани 10 млн. лв. за децата с увреждания, като се подкрепи предложението, това да бъде процент от минималната работна заплата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Друга реплика има ли? Няма.
Госпожо Тоткова, имате право на дуплика.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги!
Аз съжалявам, че някой се разпознава в графата “цинични народни представители”. Аз не съм употребила такъв израз. Казах, че текстът е циничен. И той е точно такъв, защото когато има инфлация и всички други доходи казвате, че се защитават от инфлацията, това е един от параметрите, който също най-малко трябва да бъде защитен от инфлацията.
Но аз ви казах, вие ме опровергайте, че това не е така. Това е така! Тези пари са си толкова, колкото са били и 2001 г.
Второ, много е важно парите на българските данъкоплатци да се разпределят справедливо. Не виждам никаква справедливост в това - НДСВ да си прави малки демонстрационни проекти за 12 млн. лв. Имам всички документи, подписани от Николай Свинаров, към кой да се адресират – НДСВ, господин Адемов. Правят се малки демонстрационни проекти. Аз не знам обаче какво демонстрират. Безсилието през тези години…
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: А Допълнителната инвестиционна програма?
РОСИЦА ТОТКОВА: Та сега се засили да направят една чешмичка или някакъв надпис, или не знам какво. Това, първо. Ние сме направили много повече и това хората го виждат.
Второ, кажете справедливо ли се изразходват средствата на българския данъкоплатец, когато по данни на Националния статистически институт хората на бюджет, т.е. от всичките пари на данъкоплатците, са се увеличи с 22 хил.?
Прочели ли сте тези данни? Има ли усещане у българския гражданин, че администрацията на държавата го обслужва по-добре или го тероризира непрекъснато от първата минута на работния му ден до края?
Считам, че е много справедливо парите на българските данъкоплатци да се дадат точно за децата с трайни увреждания. Това е справедливо и това може да го разбере всеки и този, който има пари, и този, който няма пари. И този, който е имал злощастния късмет в семейството да има такова дете, и този, който се радва на живи и здрави деца. Всеки ще го разбере, и вие ще го разберете. Убедена съм, че именно търсенето на тази справедливост може да бъде изразена от народните представители днес. Няма друго решение за нас, за да бъдем хора, които наистина казваме, че изразяваме интересите на българските граждани.
Ето това са интересите на българските граждани и знам, че няма да има нито един човек в България, който да възрази срещу едно такова решение. Накрая искам да кажа още едно изречение. Това ще бъде едно от малкото неща, да не кажа единствено, добро решение в този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Васил Маринчев.

ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз също ще подкрепя това предложение базата да бъде минималната работна заплата. Въпреки всички повици и желания да се развържат определени плащания от минималната работна заплата, мисля, че в този случай можем да направим изключение. Но колежките Чобанова, Масларова и Тоткова казаха достатъчно, аз повече не искам да се спирам на този въпрос.
Искам да направя едно предложение и моля да го приемете като редакционно предложение. При обсъждане на Закона за семейните помощи за деца се възприе единодушно, че семейните помощи се осигуряват до завършване на средно образование на детето, дори и след навършване на 18 години. Мисля, че там записахме текст, че е до 20 години. За съжаление нямам текста под ръка, за да предложа този вариант.
В случая текстът, който е предложен по време на обсъждането от госпожа Масларова “и докато учат”, аз го възприемам точно в този дух – до завършване на средното образование. Но както е записано тук, се разбира нееднозначно и би могло дори да се възприеме, че докато учат, макар че на 17 години и половина детето е спряло да учи. Затова аз бих предложил редакционно “докато учат” да се замени с текста “до завършване на средно образование”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Давам думата на госпожа Мария Томова – представител на Министерството на труда и социалната политика.
МАРИЯ ТОМОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Като представител на Министерството на труда и социалната политика бих искала да внеса някои уточнения, с които можете да се съобразите преди да вземете окончателното решение.
Бих искала първо да кажа, че добавката, която ползват родителите на деца с трайни увреждания, не е единствената помощ и добавка, която те ползват по реда на действащото законодателство. Първо, по Закона за семейни помощи за деца тези деца получават месечна добавка в двоен размер, независимо от дохода на родителите, тоест по 36 лв. По реда на Закона за социалното подпомагане те получават целеви помощи при ползване на транспортно обслужване, при балнеолечение, при телефонни услуги и редица други придобивки. Освен това по програмата “Личен асистент” семействата с такива деца получават помощ в размер на минималната работна заплата.
Вчера вие приехте чл. 45 за добавка за социална интеграция, която предвижда седем вида добавки: за телефонни услуги, за балнеолечение, за обучение, при ползване на лекарства, при диетично хранене. Всички тези добавки ще се ползват от всички деца с трайни увреждания.
Така че преди да се вземе окончателното решение, все пак би трябвало да се има предвид, че се натрупват няколко неща и не може да се говори, че тези деца получават само 28 лв. Тук не е само въпрос на пари. При бързите изчисления, които направих сега, броят на децата с трайни увреждания е около 16 000, при действащата минимална работна заплата това би означавало че ще бъдат необходими около 16 млн. лв. допълнително от бюджета, а догодина, както се предвижда работната заплата да стане 150 лв., това доближава близо 20 млн. лв. Наистина сумата не е голяма и сигурно може да се поеме от държавния бюджет, но аз още един път моля да се имат предвид всички помощи и обезщетения, които сега се ползват от тези деца. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за процедура на народния представител Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председател, аз правя процедурно предложение: когато представителите на съответното ведомство, на което ние гледаме закона, имат нещо да кажат, да го казват тогава, когато започнат да се аргументират тезите. Защото те виждат какви предложения има и естествено народните представители ще защитават това, което те предлагат в пленарната зала.
Категорично искам да подчертая, че когато ние гледахме този закон, не бяха внесени пред народните представители разчети колко би струвало това. И аз категорично не приемам, че това са 20 млн. лв. В никакъв случай! Шестнадесет хиляди деца досега получават по 28 лв. Допълнителното увеличение, което ние предлагаме, е някъде около 55 лв. Сметнете го, става горе-долу 800 хил. лв. на месец и като го сметнете по 12 месеца, става 10 млн. лв., колкото аз ви казах.
След като министерството не е дало разчети какво би струвало това повече, след като има всички аргументи на базата на развитието и икономиите в бюджета, 10 млн. лв. не са нищо, след като само контингентът ни в Кербала до този момент е похарчил над 150 млн. лв., аз мисля, че за 16 хиляди деца, трайно увредени, това е с 50% увреждания - за колегите, които не са в тази материя пояснявам, че това е трайно увреждане – това са символични средства.
Така че, процедурното ми предложение, господин председателю, е като започнем да обсъждаме някой текст, да попитате има ли министерството нещо да каже, да се аргументира и след това да водим дебата.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Това не е процедурно предложение, госпожо Масларова, това е изказване. Тези трикове ги знаем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз не можах да разбера процедурата, госпожо Масларова.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този текст? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Ще поставя на гласуване предложението на народните представители Анели Чобарова и Емилия Масларова изразът “гарантираният минимален доход” да се замени с “минималната работна заплата”. Двете предложения са в една и съща насока и можем заедно да ги гласуваме, ако двамата народни представители не възразяват.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 78, против 48, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Второто предложение е направено от народния представител господин Маринчев – в основния текст на комисията думите “докато учат” да се заменят с “до завършване на средното образование”.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Искам думата. Те могат да учат и до 35 години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А текстът, който комисията ни дава, пък въобще не е ясен: “докато учат”. Докато учат какво?
Моля да се анулира гласуването.
Господин Маринчев, Вие направихте предложение и аз съм длъжен да го подложа на гласуване. Явно Вашата идея беше докато завършат средното си образование, но до определена възраст. Така ли е? Мисля, че това е идеята и на госпожа Емилия Масларова.
Заповядайте, господин Маринчев, трябва да ни бъде ясно какво гласуваме.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Аз и в изказването си казах, че в Закона за семейните помощи за деца има текст, който е далеч по-ясен, който обвързваше този срок, освен че да учат и да бъдат до определена възраст – мисля, че беше 20 години. Когато завърших изказването си, господин Адемов ми подсказа, че така текстът може да се разбира и да завършва на "висше образование". Ако вносителите и представителите на министерството имат и тази идея, т.е. докато учат, имам предвид и висшето образование, тогава аз съм склонен да оттегля въобще предложението си. В противен случай ще доразвия предложението си – “до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст”. Или ако трябва да спрем обсъждането на този текст, за да се синхронизира с текста на Закона за семейните помощи за деца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Явно продължаваме дискусията, което доказва, че в законодателството така закон не се прави.
Заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Вярно е, че тук може би не сме изчистили докрай формулировката. Идеята беше докато завършат средно образование. Но защо не сме сложили тези деца с трайни увреждания в режима, който е по Закона за подпомагане на семействата с деца – "но не по-късно от 20 години"? Защото това са деца с трайни увреждания и тези деца може някой път да взимат един клас за две години. Може да са започнали малко по-късно училище. Идеята е не висше образование. Във висшето образование те си получават стипендии по друг ред и т.н. Тук става въпрос за подпомагане на семействата докато учат, но до завършване на средно образование.
Аз приемам формулировката на господин Маринчев, но възрастта 20 години не сме я сложили именно поради тази презумпция, че това са деца с трайни увреждания. (Реплики от залата.) Е, все пак не могат да учат до безкрай. Разберете, все пак това е един стремеж на хора с увреждания. Защо в закона ние гледаме само, извинете ме за израза, далаверите и нарушенията, които ще се правят?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Става въпрос за деца.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Значи тогава ще има санкции. В Преходни и заключителни разпоредби ще напишем: който наруши ще бъде санкциониран по някакъв начин. Но защо правим закона срещу престъпниците, а не го правим в полза на хората, които имат нужда, аз не мога да разбера това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако се приеме текстът на комисията, също не се решава въпросът. “Докато учат” също нищо не значи. Ако това е идеята, кажете – “включително и висше образование”, и ще гласуваме. Ако не е това идеята… Казват, че идеята не е това. Тук не гласуваме идеи, а гласуваме правни норми, които утре трябва да се прилагат, а зад тези правни норми в края на краищата стоят и пари. Уточнете и след това ще го гласуваме.
Заповядайте, господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Аз не успях да проследя изцяло предложението на господин Маринчев, където той прехвърли уреждането на горната възраст, до която тези деца ще получават помощи по реда на този закон, докато завършат средното си образование, към Закона за семейните помощи за деца, ако не се лъжа. Там горната граница е 20 години.
За да е ясно, моето предложение е в следния вид. Възприемам това, което предложи той, - “и до завършване на средното си образование”, и добавям: “но не по-късно от 20-годишна възраст”.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС, от място): “Но не повече”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Милушев.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Тук става въпрос за създаване на условия децата в неравностойно положение и с трайно увреждане да могат да завършат образование. Да стимулираме те да бъдат образовани и достойни равноправни хора. Следователно текстът на господин Маринчев е не само логичен, но и правилен – “до завършване на средното образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст”. Защото тази придобивка, която им дава държавата да завършат средното образование, не могат да предявят претенция към нея след като са навършили тази възраст. Когато стане на 20, на 30 години и решава да завърши средното образование – това не е редно.
Предлагам редакция: “не по-късно от навършване на 20-годишна възраст”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, д-р Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като спорът се води по същество искам да дам подкрепа на тази теза, за да може да се ограничи във възрастта, действително до завършване на средното образование, но не по-късно от определена възраст.
Каква е тази възраст? По правилата на медицината юношеската възраст приключва на 18 години. До 21 години приключва така наречената младежка възраст. Оттам нататък не може на 23-24 години да бъде младеж. Той вече е зрял индивид по редица показатели, по антропологични показатели и т.н. Ако говорим за младежка възраст, това е вменено и в законодателството на редица страни по света, 21 години е някаква граница, която може да се смята, че това е младежка възраст и именно затова аз ви предлагам този текст: “до завършване на средното образование, но не по-късно от навършването на 21-годишна възраст”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване по чл. 46, ал. 1 думите “докато учат” да се заменят с думите “до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст”.
РЕПЛИКИ: До 21 години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Досега беше 20, сега казвате 21.
Предложението на господин Маринчев беше до 20 години. Така ли е?
Поставям на гласуване това предложение – “до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст”.
Гласували 98 народни представители: за 77, против 11, въздържали се 10.
Предложението се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 46 с вече гласуваната добавка.
Гласували 118 народни представители: за 108, против 2, въздържали се 8.
Член 46 е приет.
Заповядайте за процедура, господин Маринчев.


ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател. Вярвам, че ще приемете това, което сега ще кажа.
В предложението на Анели Чобанова по тази точка е предложен изразът “определен по реда на Закона за социалното подпомагане” да отпадне. След като ние приехме, че ще бъде “минималната работна заплата”, тази част от израза действително няма място. Вие не подложихте това на гласуване.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Гласувахме предложението на Анели Чобанова.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: Ние гласувахме за минималната работна заплата само, защото беше предложение едновременно и на Масларова, и на Чобанова. Частта за отпадане на тези думи не гласувахме.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Предложението на Анели Чобанова е от две точки.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: Приехме само за минималната работна заплата. Проверете после.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всичко това доказва, че текстове в залата не могат да се правят.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Ние приехме предложението на госпожа Чобанова, което е от две точки. Там това го има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕР КОРНЕЗОВ: Добре, няма проблем.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Има предложение на народните представители Румяна Георгиева и Борислав Цеков в чл. 47, ал. 1, т. 4 след думите “увредено зрение” да се добавят думите “лични помощници”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Весела Драганова, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 47:
“Чл. 47. (1) Хората с трайни увреждания, съобразно своите потребности, имат право на целеви помощи и облекчения за:
1. покупка и приспособяване на лично моторно превозно средство и място за паркиране;
2. внос на лично моторно превозно средство;
3. преустройство на жилище;
4. придружители на лица с увредено зрение, лица със затруднения в придвижването и преводачи на лица с увреден слух.
(2) Вносът от хора с трайни увреждания на лични моторни превозни средства, чиято левова равностойност, обем и мощност на двигателя е до определен от Министерския съвет размер, е освободен от митни сборове и от данък върху добавената стойност по реда на Закона за данък върху добавената стойност.
(3) Хората с увреждания, съобразно своите потребности, имат право на целеви помощи и облекчения за покупка и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения за облекчаване и компенсиране на уврежданията по списък, утвърждаван ежегодно от министъра на труда и социалната политика.
(4) Размерите на помощите и облекченията, условията и редът за отпускането им се определят с правилника за прилагането на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми дами и господа, имате думата. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Румяна Георгиева и Борислав Цеков.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 16, против 59, въздържали се 22.
Предложението на тези двама народни представители не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за окончателен текст на чл. 47.
Гласували 82 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 3.
Член 47 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По чл. 48 няма предложения.
Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 48:
“Чл. 48. (1) Месечните добавки и помощите по чл. 45, 46 и чл. 47, ал. 1, т. 2 и 4 се освобождават от данъци и такси.
(2) Правото на месечни добавки и помощи е лично. Отказът от това право, както и прехвърлянето му са недействителни.
(3) От месечните добавки и помощи не могат да се правят удръжки.
(4) Недобросъвестно получени средства за месечни добавки и помощи се възстановяват с лихвата по реда за събиране на държавните вземания.
(5) Лицата, недобросъвестно получили месечни добавки и помощи, се лишават от тези добавки и помощи за срок от една година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма желаещи народни представители да се изкажат по този текст.
Моля, гласувайте чл. 48.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Член 48 се приема.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Има предложение на народния представител Стилиян Гроздев чл. 49 да се измени така:
“Чл. 49. (1) Лицата, полагащи грижи за човек с трайно увреждане, получават една минимална работна заплата, като времето за това се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране, без да бъдат осигурявани.
(2) Средствата се получават от дирекциите “Социално подпомагане”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Росица Тоткова, което е оттеглено в хода на дискусията.
Има предложение на народния представител Весела Драганова, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 49:
“Чл. 49. Времето, през което лицата са полагали грижи за човек с трайно увреждане и не са били осигурявани, се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране при условията и по реда на Кодекса за социално осигуряване. За същия период лицата се считат за здравноосигурени по ред и начин, определени в Закона за здравното осигуряване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Стилиян Гроздев.
Гласували 82 народни представители: за 4, против 44, въздържали се 34.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за чл. 49.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Член 49 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По чл. 50 има предложение на народния представител Росица Тоткова, което комисията подкрепя.
Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 50:
“Чл. 50. Учащите се хора с трайни увреждания, както и децата на родители с трайни увреждания, имат право на стипендии и други облекчения по ред и начин, определени в Закона за народната просвета и в Закона за висшето образование.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма желаещи народни представители за изказване.
Моля, гласувайте чл. 50.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Член 50 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Има предложение на народния представител Стилиян Гроздев чл. 51 да се измени така:
1. Текстът на чл. 51 става ал. 1 и в нея след думите “общините предоставят” да се добави “не по-малко от 20% от предлаганите жилища годишно на хора с трайни увреждания”.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Общините създават преференциални условия за строителство на жилища за хора с трайни увреждания.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 51:
“Чл. 51. Общините предоставят на хората с трайни увреждания жилища от общинския жилищен фонд при условия и по ред, определени със Закона за общинската собственост.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Стилиян Гроздев.
Гласували 83 народни представители: за 5, против 41, въздържали се 37.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за чл. 51.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Член 51 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: “Глава пета – Финансиране”.
Комисията подкрепя наименованието на Глава пета.
По чл. 52 има предложение на народните представители Румяна Георгиева и Борислав Цеков:
Член 52, т. 1 да придобие следната редакция:
“1. ежегодна целева субсидия от републиканския бюджет в размер не по-малко от 0,1 на сто от брутния вътрешен продукт;”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народния представител Емилия Масларова е подкрепено по принцип.
Предложение на народния представител Иван Козовски - да отпадне т. 5.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 52:
“Чл. 52. Финансирането на дейности по този закон се извършва със средства от:
1. републиканския бюджет;
2. общинския бюджет;
3. национални и международни програми;
4. дарения от местни и чуждестранни физически и юридически лица;
5. други източници.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Румяна Георгиева и Борислав Цеков.
Гласували 88 народни представители: за 18, против 50, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Козовски.
Гласували 85 народни представители: за 4, против 53, въздържали се 28.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване чл. 52, който се подкрепя от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 96, против 1, въздържали се няма.
Член 52 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По чл. 53 няма направени предложения.
Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 53:
“Чл. 53. Агенцията за хората с увреждания е администратор на следните собствени приходи:
1. от мероприятия и дейности, организирани с цел подпомагане на интеграцията на хората с увреждания:
а) извънредни и специализирани тиражи на Държавната парично-предметна лотария и на Българския спортен тотализатор;
б) благотворителни и спортни прояви.
2. от доброволни вноски, дарения и завещания от местни или чуждестранни физически и юридически лица;
3. от глоби по този закон;
4. от други източници.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма желаещи народни представители да вземат отношение по чл. 53.
Моля, гласувайте текста, предложен от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 93, против 1, въздържали се няма.
Член 53 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По чл. 54 има предложение на народния представител Росица Тоткова:
В чл. 54 след “реализиране на” се добавя “цели”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 54:
“Чл. 54. Средствата на Агенцията за хората с увреждания по чл. 53 се разходват за реализиране на проекти и програми по този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Оттегляте ли го, госпожо Тоткова?
Да се отрази в стенографския протокол, че народният представител Росица Тоткова оттегля предложението си.
Моля, гласувайте чл. 54.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Член 54 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По чл. 55 има предложение на народния представител Стилиян Гроздев: в чл. 55 думите “национално представителните” да се заменят с “регистрираните в обществена полза”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народния представител Анели Чобанова е подкрепено от комисията по принцип.
Предложение на народните представители Румяна Георгиева и Борислав Цеков: в чл. 55 да отпадне изразът “и национално представителните организации за хората с увреждания”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народния представител Емилия Масларова е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 55:
“Чл. 55. Национално представителните организации на или за хора с увреждания имат право на субсидия от държавния бюджет при условия и ред, определени с правилника за прилагане на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Стилиян Гроздев.
Гласували 103 народни представители: за 9, против 65, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Румяна Георгиева и Борислав Цеков.
Гласували 94 народни представители: за 7, против 70, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 55.
Гласували 93 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 2.
Член 55 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: “Глава шеста – Административно-наказателни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста.
По чл. 56 няма направени предложения.
Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 56:
“Чл. 56. (1) Работодател, който не изпълни задълженията си по чл. 27, ал. 4 и 5 или длъжностно лице, което не изпълни задълженията си по този закон, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция от 500 до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
(2) За повторно нарушение глобата, съответно имуществената санкция, е от 1000 до 2000 лв.
(3) Нарушението е повторно, когато е извършено в срок до една година от влизането в сила на наказателното постановление.”
Предложение на комисията за създаване на нов чл. 56а:
“Чл. 56а. (1) На работодател, който не е обявил работните места по чл. 28а или е отказал без уважителна причина да наеме на работа насочен от поделенията на Агенцията по заетостта безработен с трайно увреждане в рамките на определения норматив, се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер до 1000 лв. за всеки отделен случай.
(2) Сумите, събрани по ал. 1, се внасят в приход на Агенцията за хората с увреждания и се разходват за програми и проекти за стимулиране на трудовата заетост на хората с трайни увреждания.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по съдържанието на чл. 56 и 56а в редакция на комисията. Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Глава шеста, чл. 56 и чл. 56а в редакция на комисията.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По чл. 57 има направено предложение на народния представител Анели Чобанова: текстът на чл. 57, ал. 4 се изменя по следния начин:
“(4) Приходите от наложените глоби по този закон се внасят в бюджета на Агенцията за хората с увреждания към Министерството на труда и социалната политика.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Емилия Масларова: в ал. 4 думите “50 на сто от събраните суми” да се заменят с “цялата събрана сума”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 57:
“Чл. 57. (1) Актовете, с които се установят административните нарушения по този закон, се издават за длъжностни лица, определени от:
1. изпълнителния директор на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол – за финансовите нарушения;
2. изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” - за нарушения на задълженията, свързани с трудовата заетост;
3. министъра на образованието и науката – за нарушения в областта на образованието;
4. началника на Дирекцията за национален строителен контрол – за нарушения в областта на достъпната архитектурна среда;
5. изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, съответно изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Железопътна администрация” – за нарушения в областта на достъпния транспорт;
6. изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане – за нарушения в областта на социалното подпомагане.
(2) Наказателните постановления се издават от органите, овластени със закон и с акт на Министерския съвет.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
(4) 50 на сто от събраните суми от наложените глоби по този закон се внасят в приход на Агенцията за хората с увреждания.
(5) Органите по ал. 1 предоставят ежегодно до 31 декември в Агенцията за хората с увреждания информация за направените проверки и наложените глоби.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания.
Госпожо Чобанова, заповядайте.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, просто искам да подкрепя предложението, което съм направила по ал. 4 на така предложения член, тъй като съобразно текста, който е приела и одобрила на своето заседание комисията, е “50 на сто от събраните суми”, а моето предложение е за цялата сума. Тоест всички събрани по отделните алинеи на този член суми.
Какво имам предвид?
Тази агенция за хора с увреждания тепърва ще се създава. Тя трябва да има и да формира собствен бюджет, а не да тежи на бюджета на държавата. Още повече, че в предходните членове на законопроекта ние предвидихме редица социални дейности, които трябва да бъдат финансирани от тази агенция. Именно това ме е накарало да предложа сумите като общ сбор по алинеите на този член да бъдат в полза на бюджета на самата Агенция за хората с увреждания. Затова ви моля да помислите, и ако сметнете за целесъобразно, да подкрепите това мое предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Чобанова.
Други изказвания? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Чобанова по чл. 57, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 38, против 72, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Предложението на госпожа Масларова е същото.
Моля да гласуваме текста на комисията за чл. 57.
Гласували 106 народни представители: за 97, против 5, въздържали се 4.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: “Допълнителна разпоредба”.
Комисията подкрепя това наименование.
Предложение на народните представители Румяна Георгиева и Борислав Цеков: параграф 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба да придобие следната редакция:
“1. “Увреждане” е всяко трайно функционално ограничение, което нарушава общуването между индивида и обкръжаващата го среда.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Росица Тоткова, което е подкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Весела Драганова, което също е подкрепено от комисията.
И предложение на комисията за окончателен текст на § 1:
“§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Увреждане” е всяка загуба или нарушаване в анатомичната структура, във физиологията или в психиката на даден индивид.
2. “Човек с трайно увреждане” е лице, което в резултат на анатомично, физиологично или психическо увреждане е с трайно намалени възможности да изпълнява дейности по начин и в степен, възможни за здравия човек и за което органите по медицинската експертиза са установили степен на намалена работоспособност или намалена възможност за социална адаптация 50 и над 50 на сто.
3. “Пряка дискриминация” е поставяне на лице на основата на увреждане в по-неблагоприятно положение в сравнение с друго лице, което е било, е или би могло да бъде поставено в сравними сходни обстоятелства.
4. “Непряка дискриминация” е поставяне на лице на основата на увреждане в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика са обективно оправдани с оглед на законова цел, несвързана с увреждането, и средствата за постигане на целта са подходящи и не надхвърлят необходимото за постигането й.
5. “Рехабилитация” е последователен и непрекъснат възстановителен процес, който подпомага човека с увреждане да достигне оптимално физическо, интелектуално, психическо и социално равнище на дейност, като му се осигуряват възможности за промяна на живота към по-висока степен на независимост.
6. “Профилактика” са действията, предприети за предотвратяване на физически, интелектуални, психически или сензорни увреждания или за предотвратяване на увреждания вследствие на продължителна дисфункция или увреждане, както и адаптиране на средата.
7. “Помощни средства, приспособления и съоръжения” са пособия, които заменят или подобряват функции на човешкия организъм и увеличават възможностите на хората с увреждания за самообслужване и за трудова и всяка друга дейност. Не са помощни средства и съоръжения медицинските изделия по смисъла на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина.
8. “Трудово-лечебни бази” са звена, откривани в специализирани институции за социални услуги, за осъществяване на трудова терапия и рехабилитация на хора със степен на увреждане над 70 на сто.
9. “Обособена производствена единица” е стопанско звено, в което работят хора с трайни увреждания.
10. “Националнопредставителни организации на хора с увреждания" и “Националнопредставителни организации за хора с увреждания” са тези организации, които представляват хората с увреждания и които са признати като такива при условия и по ред, установени с акт на Министерския съвет.


11. “Работно място” е помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието или извън него при дистационна форма на работа, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията си по трудовото или служебното си правоотношение.
12. “Интегрирана работна среда” е работна среда, осигуряваща възможност да работят съвместно хора с увреждания и хора без увреждания.
13. “Специализирана работна среда” е работната среда в специализираните предприятия, приспособена за хора със съответни увреждания.
14. “Кучета-водачи на хора с увреждания” са кучета, обучени в специализирани училища, което се доказва със сертификат за преминато обучение, отличителна служебна екипировка и знаци.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
Има ли изказвания по допълнителната разпоредба и § 1 от законопроекта? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Георгиева и господин Цеков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 10, против 68, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за § 1 и наименованието “Допълнителна разпоредба”.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя това наименование.
По § 2 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 2. Отменя се Законът за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите (обн., …).”
Има предложение на комисията за създаване на нов § 2а:
“§ 2а. В Закона за насърчаване на заетостта (обн., …) чл. 80 се отменя.
§ 3. Създадената с този закон Агенция за хората с увреждания е правоприемник на фонд “Рехабилитация и социална интеграция” и поема активите и пасивите му.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
“§ 4. Трудовите правоотношения със служителите от фонд “Рехабилитация и социална интеграция” се уреждат при условията и по реда на чл. 123 от Кодекса на труда.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Има предложение на народния представител Емилия Масларова:
1. Да се създаде нов § 4а:
“§ 4а. В срок до 31 декември 2006 г. до обществените сгради и съоръжения – държавна собственост, да се осигури свободен достъп за хората с увреждания, като се преодолеят съответните архитектурни, транспортни и комуникативни бариери.”
2. Следващите параграфи да се преномерират.
Комисията подкрепя предложението.
Предложението на комисията за окончателен текст на § 4а е следното:
“§ 4а. В срок до 31 декември 2006 г. до обществените сгради и съоръжения – държавна и общинска собственост, да се осигури свободен достъп за хората с увреждания, като се преодолеят съответните архитектурни, транспортни и комуникативни бариери.
§ 5. Архивът на Националния съвет по рехабилитация и социална интеграция преминава към Националния съвет за интеграция на хората с увреждания.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
Има предложение на комисията за създаване на нов § 5а:
“§ 5а. Правото по чл. 45 възниква от деня на влизането в сила на закона, при условие че молбата е подадена преди 1 юли 2005 г., а в останалите случаи – от датата на нейното подаване.”
Има предложение на комисията § 6 да отпадне:
“§ 6. Актовете по прилагането на закона се издават в срок шест месеца от влизането му в сила.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7:
“§ 7. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.”
По § 8 има предложение на комисията § 8 да отпадне:
“§ 8. В срок три месеца от влизането в сила на този закон министрите да внесат в Министерския съвет предложение за изменение на нормативните актове, в които са употребени думите “инвалид”, “инвалиди” и “инвалидност” или производни на тях с оглед привеждането им в съответствие с термините, употребени в този закон.
§ 9. Законът влиза в сила от 1 януари 2005 г.”
По този параграф има предложение на народните представители Гадар Хачикян и Валери Цеков: в § 9 в края на текста да се постави запетая и се добавят думите “с изключение на чл. 45, който влиза в сила от 1 юни 2005 г.”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Адемов.
Имате думата за изказвания по Преходни и заключителни разпоредби от § 2 до края.
Госпожа Хачикян оттегля предложението си по § 9, което не е подкрепено от комисията.
Няма желаещи за изказване по тези параграфи от Преходни и заключителни разпоредби.
Моля, гласувайте параграфи 2, 3, 4, 4а, 5, 5а, 7 и 9 в редакцията на вносителя и комисията и отпадането на параграфи 6 и 8.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети, а с това и целият закон.
Имате думата, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Позволете ми да благодаря на вносителите, на сътрудниците и експертите в Комисията по труда и социалната политика, на всички народни представители и особено на тези, които бяха много активни със своите предложения. Убеден съм, че всички те са били добронамерени. Убеден съм, че в крайна сметка се получи един добър закон. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За процедурно предложение има думата госпожа Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Имам процедурно предложение да отложим разискванията по следващата точка от дневния ред – Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, тъй като законопроектът беше раздаден вчера на народните представители. Налага се с оглед на нашия правилник той да бъде своевременно представен за първо четене в комисията, така че засега няма готовност той да бъде разгледан на първо четене в пленарната зала.
Поради това предлагам да преминем към следващата точка по дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля, гласувайте отлагането на разглеждането на първо четене на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Той ще бъде включен в програмата за следващата седмица.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.

Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО.
Госпожо Радева, заповядайте да започнете с представянето на доклада на комисията по законопроекта.
Процедурно предложение преди това – заповядайте, госпожо Георгиева.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (ПГНВ): Благодаря, госпожо председател.
Предстои много важен закон. В момента преброихме 41 човека в залата.
Много моля от името на парламентарна група да се направи поименна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Бях се затъжила за това действие един месец – благодаря Ви за това удоволствие.

Адриана Георгиева Брънчева - тук
Алеко Константинов Кюркчиев - отсъства
Александър Великов Маринов - тук
Александър Димитров Паунов - тук
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - тук
Александър Христов Филипов - тук
Алекси Иванов Алексиев - отсъства
Алиосман Ибраимов Имамов - тук
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев - òóê
Ангел Петров Найденов - отсъства
Андрей Лазаров Пантев - тук
Анели Гинчева Чобанова - òóê
Анелия Йорданова Мингова - тук
Анелия Христова Атанасова - тук
Антонина Бончева Бонева - òóê
Антония Стефанова Първанова - отсъства
Асен Димитров Гагаузов - îòñúñòâà
Асен Йорданов Агов - тук
Асен Любенов Дурмишев - отсъства
Атанас Атанасов Папаризов - отсъства
Атанас Димитров Щерев - îòñúñòâà
Атанас Крумов Додов - òóê
Атанас Петров Василев - тук
Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - òóê
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Благой Николаев Димитров - отсъства
Бойко Илиев Рашков - òóê
Бойко Кирилов Радоев - îòñúñòâà
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борислав Бориславов Цеков - отсъства
Борислав Георгиев Владимиров - îòñúñòâà
Борислав Георгиев Спасов - отсъства
Борислав Димитров Китов - тук
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Николов Ралчев - отсъства
Борислав Славчев Борисов - тук
Ботьо Илиев Ботев - тук
Валентин Илиев Василев - îòñúñòâà
Валентин Николов Милтенов - отсъства
Валери Георгиев Димитров - тук
Валери Димитров Цеков - тук
Ваня Крумова Цветкова - тук
Васил Богданов Василев - тук
Васил Димитров Паница - îòñúñòâà
Васил Тодоров Калинов - îòñúñòâà
Васил Христов Маринчев - òóê
Величко Стойчев Клингов - тук
Венко Митков Александров - òóê
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Весела Атанасова Драганова - отсъства
Весела Николаева Лечева - îòñúñòâà
Весела Николова Караиванова-Начева - тук
Веселин Борисов Черкезов - îòñúñòâà
Веселин Витанов Близнаков - îòñúñòâà
Владимир Иванов Димитров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - отсъства
Владимир Стоянов Джаферов - отсъства
Владислав Борисов Костов - тук
Гадар Агоп Хачикян - тук
Георги Владимиров Юруков - òóê
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Костов Станилов - тук
Георги Любенов Хубенов - òóê
Георги Стефанов Панев - отсъства
Георги Тодоров Божинов - òóê
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Гиньо Гочев Ганев - òóê
Господин Христов Чонков - òóê
Даниел Василев Вълчев - отсъства
Даниела Владимирова Никифорова - тук
Даринка Христова Станчева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - îòñúñòâà
Диляна Николова Грозданова - отсъства
Димитър Енчев Камбуров - отсъства
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Стефанов - отсъства
Димитър Илиев Димитров - тук
Димитър Кателийчев Пейчев - тук
Димитър Лазаров Игнатов - îòñúñòâà
Димитър Милков Ламбовски - îòñúñòâà
Димитър Николов Димитров - òóê
Димитър Станимиров Дойчинов - тук
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Цвятков Йорданов - òóê
Димчо Анастасов Димчев - отсъства
Донка Стефанова Дончева - отсъства
Евгени Захариев Кирилов - тук
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Стефанов Бакърджиев - îòñúñòâà
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евдокия Иванова Манева - òóê
Екатерина Иванова Михайлова - îòñúñòâà
Елиана Стоименова Масева - îòñúñòâà
Елка Панчова Анастасова - òóê
Емел Етем Тошкова - îòñúñòâà
Емил Илиев Кошлуков - отсъства
Емилия Радкова Масларова - тук
Енчо Вълков Малев - отсъства
Златка Димитрова Бобева - òóê
Иван Георгиев Иванов - òóê
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Павлов Павлов - отсъства
Иван Тодоров Козовски - отсъства
Иво Първанов Атанасов - отсъства
Илчо Георгиев Дуганов - отсъства
Ирена Иванова Маринова-Варадинова - отсъства
Ирина Георгиева Бокова - тук
Исмет Яшаров Саралийски - тук
Йордан Ангелов Нихризов - тук
Йордан Георгиев Соколов - тук
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Николов Памуков - тук
Йордан Стоянов Димов - тук
Камелия Методиева Касабова - тук
Камен Стоянов Влахов - отсъства
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кемал Еюп Адил - отсъства
Кина Симеонова Андреева - тук
Кирил Станимиров Милчев - тук
Клара Петкова Петрова - тук
Коста Георгиев Костов - тук
Коста Димитров Цонев - отсъства
Кръстанка Атанасова Шаклиян - отсъства
Кръстьо Илиев Петков - отсъства
Лиляна Калинова Кръстева - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - тук
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Йорданов Петров - отсъства
Любомир Пенчев Пантелеев - отсъства
Людмил Славчев Симеонов - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Люцкан Илиев Далакчиев - тук
Маргарита Василева Кънева - тук
Мариана Йонкова Костадинова - отсъства
Марианна Борисова Асенова - отсъства
Марина Борисова Дикова - отсъства
Марина Пенчева Василева - тук
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Мариус Цаков Цаков - тук
Мария Вердова Гигова - отсъства
Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук
Мария Иванова Спасова-Стоянова - тук
Милена Иванова Милотинова-Колева - тук
Милена Костова Паунова - тук
Милена Христова Михайлова-Янакиева - отсъства
Мима Петрова Ненкова-Запрянова - тук
Мирослав Петров Севлиевски - тук
Михаил Райков Миков - тук
Михаил Рашков Михайлов - отсъства
Младен Петров Червеняков - отсъства
Моньо Христов Христов - тук
Муравей Георгиев Радев - отсъства
Мустафа Зинал Хасан - тук
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Радева Пангарова - тук
Наим Иляз Наим - отсъства
Наско Христов Рафайлов - отсъства
Недялко Иванов Калъчев - отсъства
Несрин Мустафа Узун - тук
Никола Богданов Николов - отсъства
Никола Джипов Николов - отсъства
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Евтимов Младенов - тук
Николай Петров Бучков - тук
Николай Симеонов Николов - отсъства
Николай Цветанов Чуканов - тук
Нина Стефанова Чилова - отсъства
Нина Христова Радева - тук
Нонка Дечева Матова - тук
Огнян Стефанов Герджиков - тук
Огнян Стефанов Сапарев - тук
Осман Ахмед Октай - отсъства
Панайот Борисов Ляков - тук
Пенка Иванова Пенева - тук
Петко Димитров Ганчев - тук
Петър Василев Мутафчиев - тук
Петър Владимиров Димитров - тук
Петър Иванов Агов - тук
Петър Стоилов Жотев - отсъства
Петя Велкова Божикова - тук
Пламен Димитров Кенаров - тук
Пламен Неделчев Моллов - тук
Радослав Георгиев Илиевски - тук
Радослав Николов Коев - тук
Ралица Ненчева Агайн - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Расим Муса Сеидахмет - тук
Ремзи Дурмуш Осман - отсъства
Росица Георгиева Тоткова - тук
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Стоянов Овчаров - отсъства
Румяна Денева Георгиева - тук
Румяна Цанкова Станоева - тук
Рупен Оханес Крикорян - отсъства
Светлин Илиев Белчилов - тук
Светослав Иванов Спасов - отсъства
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Сийка Недялкова Димовска - тук
Силвия Петрова Нейчева - тук
Снежана Великова Гроздилова - отсъства
Снежина Венциславова Чипева - тук
Стамен Христов Стаменов - тук
Станимир Янков Илчев - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Атанасов Минков - тук
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефан Николаев Мазнев - тук
Стилиян Иванов Гроздев - отсъства
Стойко Илиев Танков - тук
Стойчо Тодоров Кацаров - отсъства
Стоян Илиев Кушлев - тук
Татяна Дончева Тотева - тук
Татяна Стоянова Калканова - отсъства
Теодора Владимирова Литрова - отсъства
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - тук
Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - тук
Тодор Костов Бояджиев - отсъства
Тодор Найденов Костурски - тук
Тома Янков Томов - тук
Тошо Костадинов Пейков - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христо Атанасов Механдов - отсъства
Христо Ганчев Марков - отсъства
Христо Йорданов Кирчев - тук
Христо Любенов Георгиев - тук
Хюсеин Ниязи Чауш - тук
Цветан Петров Ценков - тук
Цонко Киров Киров - отсъства
Четин Хюсеин Казак - тук
Юлияна Дончева Петкова - тук
Юнал Саид Лютфи - отсъства
Юнал Тасим Тасим - тук
Явор Тодоров Милушев - отсъства
Янаки Боянов Стоилов - тук

134 народни представители.
Госпожо Радева, заповядайте.


ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Позволете ми да направя процедурно предложение: във връзка с разглеждания законопроект в залата да бъдат допуснати господин Зия – заместник-министър на финансите, господин Велин Филипов – началник отдел в Министерството на финансите и госпожа Яна Пальова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение за допускане на тези лица в пленарната зала.
Гласували 119 народни представители: за 116, против 3, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля, започнете с доклада.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви.


“З А К О Н
за изменение и допълнение на Закона за счетоводството


§ 1. В чл. 5 ал. 2 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 1.
По § 2 има предложение на народния представител Георги Пирински: В чл. 5а, ал. 2 да отпадне текстът “и Методическите указания по прилагането им” и след текста “се разработват и актуализират” се добавя изразът “до 30.09. за отчетната година”.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага следната редакция на § 2:
“§ 2. Създава се чл. 5а:
“Чл. 5а. (1) За бюджетните предприятия министърът на финансите утвърждава счетоводни стандарти и сметкоплан, които са в съответствие с:
1. изискванията на Европейския съюз за отчетността, статистиката и бюджетирането на публичния сектор;
2. счетоводната рамка, принципите и концепциите на Методическото ръководство за държавна финансова статистика, издадено от Международния валутен фонд;
3. международните счетоводни стандарти за публичния сектор на Международната федерация на счетоводителите;
4. изискванията на българското законодателство по отношение на бюджетирането, отчитането на изпълнението на консолидираната фискална програма и управлението и контрола на средствата и разходите на бюджетните предприятия.
(2) Стандартите и сметкопланът по ал. 1, както и Методическите указания по прилагането им, се разработват и актуализират от Министерството на финансите. При извършване на актуализация бюджетните предприятия се уведомяват своевременно.
(3) По въпроси, неуредени в стандартите и сметкоплана по ал. 1, за бюджетните предприятия могат да се прилагат разпоредбите на стандартите, приложени за другите предприятия, по ред, определен от министъра на финансите.
(4) Стандартите и сметкопланът по ал. 1 се обнародват в “Държавен вестник”.”
Комисията предлага систематически във връзка с предложението на вносителя по § 13 относно § 8 от Преходните и заключителните разпоредби да се създаде § 2а със следното съдържание:
“§ 2а. Създава се чл. 5б:
“Чл. 5б. (1) Министърът на финансите разработва проекти на нормативни актове в областта на счетоводството и независимия финансов одит и предприема мерки за развитието и усъвършенстването на счетоводството.
(2) При осъществяването на дейността по ал. 1 министърът на финансите се подпомага от Национален съвет по счетоводство като консултативен орган.
(3) Министърът на финансите определя със заповед числеността и състава на Националния съвет по счетоводство и утвърждава правила за организацията и дейността му.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по тези текстове.
Заповядайте, господин Чонков.
ГОСПОДИН ЧОНКОВ (ПГНВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да ви кажа, че реално нещата не стоят така. Параграф 2 и § 2а са коренно различни. Параграф 2 е инкорпориран от § 13. Може би систематичното място му е намерено тук. Но по този параграф реално има предложения от народни представители както да отпадне, така и да бъде променен.
Процедурно бих предложил преди да се развият дебатите, тези два параграфа да се гласуват поотделно - § 2 и § 2а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Няма основание да се гласуват заедно, така че не е необходимо да правите такова предложение.
ГОСПОДИН ЧОНКОВ: Добре. Тогава ще продължа по същество.
Ако трябва да погледнем реално внесените проекти – от страна на господин Коста Костов и от страна на Министерския съвет, точно тези текстове не са записани реално в предложените текстове на първо гласуване за този закон. Тези текстове по-късно са внесени в комисията и до голяма степен са преиначени или са по-различни от тези, които би трябвало в момента да обсъждаме. (Силен шум в залата.)
Ще повторя. Говорим за това, че тези текстове реално не фигурираха в закона на първо четене. По-късно комисията ги е адаптирала на това място. По отношение на тези текстове, които в момента са внесени, има много сериозно напрежение от двете гилдии. Говорим за дипломираните експерт-счетоводители и за Асоциацията на счетоводителите и счетоводните къщи. Става въпрос за Националния съвет по счетоводство, който съгласно закона, който приехме преди три години, реално трябваше да прекрати дейността си на 31 декември т.г. С тези текстове, които в момента внасяме в закона, ние правим този орган като консултативен съвет към министерството. Реално в България, след като бяха приети международните счетоводни стандарти и след като се очаква през този м. септември да бъдат разгледани и международните счетоводни стандарти за малките и средните предприятия, този орган се оказва излишен. Опасенията на счетоводителите и на експерт-счетоводителите са, че запазвайки този съвет като консултативен орган, най-вероятно ще започне да издава поднормативни актове, директиви и методологии, на базата на които ще стане объркване, след като голяма част от счетоводителите вече са минали през преквалификационните курсове за обучение и за международните стандарти.

Разбира се, по изчисление на някои от експертите, се очаква на базата на тези методологии да се провеждат професионални курсове, от които явно някои хора са заинтересовани и реално се очаква, че ще има някаква сума около 20-30 млн. лв., за което всъщност става дума. Поради тази причина, доколкото знам, в момента всички народни представители са получили някакво писмо от счетоводителите и съществува много сериозно напрежение, точно тези текстове да бъдат приети в такъв вид.
Моето процедурно предложение ще бъде именно в § 5б, алинеи 2 и 3 да отпаднат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: В § 5б, алинеи 2 и 3 да отпаднат?
ГОСПОДИН ЧОНКОВ: Да, благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Радева, заповядайте за изказване.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Надявах се на малко повече етичност в началото на парламентарната сесия и, че в дебатите по Закона за счетоводството, народното представителство ще изрази повече своето отношение към счетоводната политика на държавата, а не да ограничи дебата в рамките на определени, много грубо изразени, лобистични интереси от страна не на цялата счетоводна гилдия, а на отделни представители на счетоводната гилдия, които така или иначе решиха, че счетоводната политика в България трябва да се смеси и да се принизи до нивото на международните или до нивото на каквито и да е счетоводни стандарти.
Счетоводната политика е нещо много по-сложно и много по-отговорно, и то не може да остане, настрани от общата държавна политика по отношение на отчетността, защото засяга практически всички сфери на отчетността в България и надеждността на икономическата информация.
Тук определено се прави опит, да се смесват грубо политики и понятия, които по принцип не бива да се противопоставят. Не е възможно в този момент, когато Министерството на финансите и по принцип държавата, е поела своята отговорност и участва най-активно в преговорите с Европейския съюз, в областта на счетоводството и независимия финансов одит, когато се поемат определени ангажименти, и тези ангажименти трябва да бъдат периодично отчитани пред Европейската комисия, Министерството на финансите като държавна структура да бъде изключено от отговорността и изцяло счетоводната политика да бъде принизена до нивото на счетоводните стандарти, да бъде в лицето и то на не единни помежду си представителни, как да кажа, браншови организации. Така че този проблем е много сериозен и аз призовавам народните представители съвсем отговорно да погледнат на него.
По отношение на функциите на Националния съвет по счетоводство - няма такава опасност, няма такава идея и такива законови текстове, които да превърнат Националния съвет по счетоводство в някаква степен в орган зависим или както го определи Господин Чонков, консултативен орган или консултативен съвет в рамките на Министерството на финансите. Точно обратното, ние много добре разбираме, че счетоводната политика от друга страна не трябва да зависи и да се определя изцяло от държавна администрация. Затова сме предвидили едно широко представителство както на браншовите организации от счетоводната и одиторската професия, така и на представители на висше учебно заведение, въобще на хора, които представляват безспорен обществен авторитет в областта на счетоводството и счетоводното отчитане.
Смятам, че този орган, ако е правилно сформиран на базата наистина на легитимна представителност от страна на тези организации, може да бъде от огромна полза за развитието, както на счетоводната политика, така и на счетоводната професия в България.
Затова ви моля за подкрепа на предложенията на комисията, която ви уверявам, че много отговорно се е запознала както със съображенията на различните организации, така е и разгледала общо изискванията на Европейския съюз по отношение на хармонизацията ни с европейското законодателство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Чонков, заповядайте за реплика.
ГОСПОДИН ЧОНКОВ (ПГНВ): Госпожо Радева, чета много добре този текст и никъде не виждам по какъв начин е конкретизирано точно кои ще влязат в този Национален съвет по счетоводство. Доколкото си спомням първият проект, по който господин Пирински има предложение, по точен начин се определя кои трябва да влязат в този съвет. Сега тук е записано просто: “Министърът на финансите определя със заповед числеността и състава на Националния съвет по счетоводство и утвърждава правила за организацията и дейността му”. Не мога да разбера, тук откъде се вижда, как ще бъде създаден този Национален съвет по счетоводство. Докато преди това в § 13 Георги Пирински точно и определено е предложил по какъв начин да бъде създаден той, но доколкото виждам комисията не подкрепя предложението в § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чонков.
Има ли други изказвания по текстовете?
Господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател!
Както разбрах от Вашия коментар Вие ще подложите поотделно на гласуване § 2 и § 2а. Правилно ли съм разбрал?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Действително проблемният кръг въпроси са свързани с § 2а, в който се предлага създаването на нов член в закона – чл. 5б.
Госпожо председател, преди всичко приемам основата за дискусията, която госпожа Радева предложи. Действително важността на счетоводната политика трябва да се разбира от гледна точка на нуждите, на потребностите на икономиката, на процесите, които текат в нея и по никой начин не може да се свежда до интересите на една или друга заинтересована част от обществото, участваща в процеса на осчетоводяване на стопанската дейност.
Накратко казано, какви са трите варианта, които са пред Народното събрание днес? Текстът, който е в сега действащия закон в § 8 от Заключителните разпоредби, предвижда този Национален съвет по счетоводство като консултативен орган да работи до края на 2004 г. и да престане да съществува 2005, при хипотезата, че от 2005 г. влизат в действие международните счетоводни стандарти.
В предложението на господин Костов и идеите, които съществуваха около първото четене на закона се предвиждаше да продължи действието на този Национален съвет по счетоводство като консултативен орган, без да се ограничава неговият период на действие с до известна степен засилени функции по отношение на консултирането на Министерството на финансите при изработването на режима за приложение на счетоводните стандарти. Малко съжалявам, че господин Филипов и госпожа Радева в момента не следят това, което говоря, защото те са пряко хората, които би трябвало също да чуем, още веднъж, може би.
В сега предлаганият текст на сегашната редакция на § 2а, т.е. чл. 5б се предвиждат много засилени функции еднолично на министъра на финансите, който министър на финансите се предвижда и да разработва проекти в областта на счетоводството и независимия одит, и при осъществяването на дейността си по ал. 1 да се подпомага от този Национален съвет, който обаче той назначава със заповед, определя числеността и очевидно състава му.

Госпожо председател, няколко пъти и аз съм взимал отношение по този баланс между независимостта на счетоводната професия на практика, от една страна, и от друга страна – необходимостта от ясна държавна политика в тази област. И според мен в закона, който приехме в 2001 г., се отиде в едната крайност до голяма степен – една прекалена независимост, една прекалена свобода от отразяване на държавната политика в счетоводната политика и практика. Струва ми се обаче, че сега с чл. 5б ние отиваме категорично в другата крайност, ние оправомощаваме министъра на финансите на практика по свое усмотрение да регламентира и режима, и практиката по прилагането на счетоводните стандарти. Още повече, имайки предвид, че съвсем не е завършено приемането на международните счетоводни стандарти или за финансов одит, както сега се наричат, че предстои въвеждането в практиката на Международния съвет по счетоводство на стандартите за малки и средни предприятия – нещо, което се очаква да стане в течение на следващата година, въпреки че те са ясни като текстове, но все още върви тяхната апробация – имайки предвид, че с промените, които бяха направени в данъчното законодателство за тази година с тези данъчно амортизационни планове се създаде една огромна неяснота и затруднение за фирмите по какъв начин да осчетоводяват своята дейност, в същия този момент ние даваме едни изключителни правомощия според мен на министъра на финансите в една крайно неустановена и неизяснена среда.
Какво бих предложил, госпожо председател, и апелирам и госпожа Радева да ме подкрепи? Нека да отложим гласуването по този § 2а, чл. 5б. Това е важно за всички, които очевидно са заинтересувани от това как ще бъде регламентиран този въпрос, как държавата ще бъде правомерно оправомощена да упражнява своето разбиране за политика в областта на счетоводството, обаче във взаимодействие с една достатъчно независима счетоводна професия, която да осигурява обективността, и отчитането на икономическата дейност не само от гледна точка на интересите на фиска за момента, но и от гледна точка на обективното остойностяване на активи, на пасиви, на печалби, на загуби и обособяването на счетоводната отчетност от данъчната отчетност, тъй като интересите на едната и на другата обективно не съвпадат и никога не са съвпадали. Това е въпрос на достатъчно сериозна обективна, балансирана преценка. За мен тук в момента имаме много едностранно изразен интересът на фиска. Аз съм последният, който би агитирал против фиска, но, госпожо председател, завършвайки, повтарям предложението си. Ако прецените, подложете го на гласуване, но молбата ми е да бъде подкрепено от всички в залата, които искат да приемем закон, който на другия ден да не бъде атакуван, да не бъде подминаван, да не бъде критикуван според мен правомерно, а да излезем с текст, който да работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пирински.
Госпожо Радева, заповядайте за реплика.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Господин Пирински, аз Ви благодаря, че Вие обективно признахте, че ние се намирахме в твърде голяма крайност и в момента в голяма степен представителите на тези съсловни организации искат да запазят това статукво. Искам да Ви уверя, а смятам, че и Вие сте били уведомен, че в многобройните заседания на работните групи, включително и при обсъждането в комисията, се направи всичко възможно да се потърси и другият вариант, при който няма да се дават тези права на Министерството на финансите и в частност на министъра на финансите. Но какъв беше нашият проблем? Проблемът се състои в това, че самите съсловни организации, самите представители на счетоводната и съответно одиторската професия не могат еднозначно да посочат кои са легитимните им представители. За да прекъснем тези безсмислени спорове коя от счетоводните браншови организации е по-легитимна и по-добра от другата, кой председател е с по-добри позиции и кой не – нещо, което бих искала да спестя на пленарната зала като атмосфера, която съществува в тези браншови организации, включително и в одиторската организация – ние бяхме принудени в крайна сметка да предложим тези текстове, които наистина ще дадат право на министъра на финансите. И досега министърът на финансите, уважаеми колеги, е имал правото да определя състава на Националния съвет по счетоводство. И как го е определил той, това всеки може да го види на база на заповедта, която е издадена през 2003 г. от министъра на финансите. В състава на Националния съвет, така както е издадена тази заповед, до момента представителите на министерството са малцинство. Огромното представителство, което мога да ви изредя, е на дипломираните експерт-счетоводители, на счетоводителите и представителите на катедри във висшите учебни заведения. Затова смятам, че няма защо да се страхуваме и да смятате, че министърът на финансите би бил заинтересуван да превърне този орган в някаква част от министерската администрация. Няма такова нещо и няма такава опасност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Втора реплика на господин Пирински? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Съвсем накратко, именно заради ситуацията, която описвате, госпожо Радева, ми се струва, че най-целесъобразно е да се упражни известен режим на запазване на завареното положение. А завареното положение се съдържа в § 8 на сега действащия закон. Защото с текста, който сега предлагаме, особено с ал. 3, фактически се променя режимът на този Национален съвет. Казва се, че министърът със заповед ще определя числеността, Вие казвате, да, и досега той има тези правомощия. Но имайки предвид точно тази ситуация, която е създадена, възникват всички опасения, че ще има нова заповед с ново преназначаване, с ново определяне на числеността, че там може да се проявят едни или други предпочитания към една или друга от организациите и да се създаде това напрежение, от което никой няма интерес.
Ето защо, стъпвайки пак на Вашата аргументация, че текстовете, които приемаме, не могат да са заложник на едни или други спорове, интереси и т.н., на практика излиза, че ние приемаме текстове, защото се намираме пред ситуация на непреодолими противоречие между едни или други сдружения. Няма логика в тази позиция.
При това състояние на нещата ми се струва, че работещият вариант е да остане действащият § 8, така както е сега, и повече или по-малко практиката, която съществува с всичките й недостатъци. Коя асоциация е по-достойна за доверие или не, в края на краищата показва и трябва да покаже практиката – счетоводителите от коя асоциация са по-търсени от съответните фирми и техните заключения дали повече издържат при съдебни и други спорове, при данъчни ревизии и др. Не можем ние в тази зала да знаем или пък Министерството на финансите априори да знае кои са по-достойни за доверието на фирмите. Но, опасявам се, че с този текст, госпожо председател, който сега се настройваме да гласуваме, ние ще създадем един много кризисен момент в обществото в края на една година, пристъпвайки към изготвянето на отчетите за текущата година в началото на следващата.
Ето защо, без да твърдя, че е най-добро предложението, което аз правя, действително предлагам да не подлагаме на гласуване 2а и в течение на следващата седмица още веднъж в комисията, изслушвайки всички, да стигнем до заключение, което даже да не устройва някого, да е ясно, че е преценено още веднъж в светлината на всички “за” и “против”, които са звучали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пирински.
Госпожо Тоткова, заповядайте за изказване.

РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз също искам да взема отношение във връзка с правомощията, които се дават в чл. 5б, ал. 3 на министъра на финансите да определя със заповед числеността и състава на Националния съвет по счетоводство и да утвърждава правила за организацията и дейността му.
Аз смятам, че с този текст ние вменяваме на министъра на финансите една огромна отговорност. Отговорност той сам да взема решения без да има правила за вземането на тези решения и му залагаме капан за това след като определи състава да дава непрекъснати обяснения защо е включил едно или друго лице, един или друг представител на браншова или професионална организация.
Смятам, че Народното събрание точно в закона трябва да определи основните параметри, от които да се ръководи министъра. Това е коректното отношение към министъра на финансите. В противен случай ние се разтоварваме от наша отговорност, приемаме някакъв текст тук и прехвърляме цялата отговорност на министъра на финансите. Затова няма как после да се оправдаваме, че ние не сме догледали в закона или не сме предвидили едно или друго действие. За мен това е изключително важно и ключово.
Вярно е, че се появяват противоречия между професионалните организации. Тогава ние проявяваме нетърпимост към такива противоречия. Но също толкова е вярно, че когато има съгласие между всички проявяваме толкова настойчиво и подозрителност по отношение на това съгласие. Тоест, аз по-скоро бих приела за по-нормално да има противоречия, отколкото бих приела за най-нормално да има пълно съгласие между всички професионални организации.
В този Национален съвет, който е консултативен орган, трябва да бъдат включени възможно най-широко такива професионални браншови организации и на работодателските организации – също, защото работодателите са тези, които всъщност носят отговорност за работата и за всички документи, които напускат предприятието. И още по-важно е ние да гарантираме тази възможно най-широка представителност за включването на тези представители в Националния съвет, а не да се разтоварваме от отговорност, както сега правим, и да я прехвърляме върху министъра на финансите.
Знам, че има прецедент в България, когато Икономическият и социален съвет цяла година не можа да се сформира, защото неправителственият сектор не можа да се организира, но ние, като законодатели, намерихме решение на този въпрос. Смятам, че тук също могат да бъдат намерени такива решения, когато тези професионални организации, браншови организации или работодателските организации не постигнат съгласие, тогава министърът на финансите да има това право. Но това ще бъде резултат от намерените общи решения на тези организации.
Затова аз категорично не мога да приема такава формулировка, в която Народното събрание се разтоварва от отговорност, отказва да търси решенията на въпросите, че има проблем, който трябва да бъде решен, и приема философията "няма организация, няма проблем". Аз не приемам такава философия и още повече не приемам ние да прехвърляме тази отговорност на министъра на финансите, който трябва да работи в една среда, в която да не е заложен предварително конфликт. Защото в случая ние залагаме предварително конфликт и създаваме невъзможност за конструктивен диалог в този Национален съвет по счетоводството.
Затова, уважаеми колеги, аз не мога да подкрепя и предлагам да бъде отложено гласуването днес на чл. 5б, за да може да се намери именно това решение, което ще създаде условия за конструктивна работа в този национален съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Тоткова.
Заповядайте за реплика, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Бих искала да кажа, госпожо Тоткова, че ние не само не сме проявили нетърпимост, а обратно – проявихме твърде голяма търпимост, давайки възможност на много хора, легитимни и с оспорвана легитимност, да вземат отношение по въпроса.
За да осветля все пак и да успокоя народните представители - дори когато министърът на финансите и досега е изпълнявал своите правомощия по формирането на състава на Националния съвет, той е давал право на отделните организации, съответно одиторски и счетоводни, сами да определят хората, които ще ги представляват в Националния съвет. И досега Националният съвет е работил много добре и там не е имало никакви конфликти. За съжаление, конфликтите се появиха сега, когато някои хора решиха, че това статукво решително не ги устройва. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо Радева, незнам как се разпознахте в нетърпимостта, защото аз се изразих в първо лице множествено число и казах "ние", не съм казала "Вие". Казах всички, общо проявяваме такава нетърпимост, когато има различия, и в същото време се отнасяме с подозрение, когато има пълно съгласие.
Аз по-скоро бих приела първият вариант – да бъдем нетърпеливи и даже гневни по отношение на някои несъгласия, отколкото да приемаме съгласието на всяка цена. Аз бих се отнесла с подозрение към едно такова пълно съгласие, защото то може да говори за много неща.
Не може министърът на финансите да дава право. Той няма как да дава право, защото дори закона не му дава тази възможност той да дава право. Законът трябва да го натовари с тези функции, а не той да си измисля функции. Вие сега му измисляте функции, ама не ги пишете в закона. Обаче утре Вие няма да отговаряте пред обществото затова, защото той е определил X, Y или Z от X, Y или Z организация. Той ще трябва да отговаря. Обаче той какво ще каже? Той ще каже: "Ами, Народното събрание е приело такъв текст", както чуваме непрекъснато представители на изпълнителната власт да казват, че законът е такъв. Законът трябва да бъде достатъчно ясен, той трябва да дава достатъчно ясни правила и за министъра на финансите, и за всички организации да знаят какъв е този ред.
Аз не казвам, че министърът ще злоупотребява с реда. Казвам, че ние просто го натоварваме с отговорност, която не му е нужна. Тя не му е нужна. Той ще си създаде предварително неблагоприятна среда, за да може да работи в този Национален съвет, а той самият най-много има нужда от това да има такава благоприятна среда, за да може да се работи наистина конструктивно в Националният съвет, а не постоянно да го атакуват защо тази организация е представена, а не другата. Защото той ще трябва да направи избора коя организация да покани и тогава ще трябва да отговаря именно на такива въпроси защо е поканил. Ние всъщност правим тези условия да бъде обвиняван в лобизъм, в предпочитания, в личен интерес, в лични връзки с някаква организация при положение, че той изобщо дори може и да няма представа и да има такива лични контакти.
Аз затова казвам, че такъв текст в закон не може да съществува. Той не е в интерес на управлението, не е в интерес на добрите решения, за да не си помислите, че съм толкова загрижена за управлението. Интересува ме добрите решения да излизат от тези органи. Ето, това е. Министърът на финансите има нужда от това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Заповядайте господин Сапарев.
ОГНЯН САПАРЕВ (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги!
Госпожо Тоткова, уважавам Вашия ентусиазъм, Вашата конструктивност от време на време, ангажираност във всичко това, което правите, но, за Бога, говорете по-човешки. Дори когато говорите неща, с които човек е съгласен, Вие така бодете, дерете ушите ни, че човек се ядосва и започва да гласува “против”. Не ни се карайте непрекъснато, много Ви моля. Това се отнася основно за Вас и за още един колега, един висок колега, който от залата от време на време се обажда, като непрекъснато ни се карате. Човек се чувства като първолак, изправен пред класната си, и ушите го заболяват, кръвното му се вдига и в крайна сметка започва да гласува неадекватно. Много Ви моля. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Сапарев, това изказване беше в нарушение на правилника.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС, от място): Искам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, ще Ви дам думата, защото господин Сапарев нямаше право под форма на изказване да се обръща към Вас. Ако беше реплика, беше добре, но в случая го направи като изказване.
Заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаеми господин Сапарев, аз съм склонна да приемам всякакви критики, в т.ч. и че понякога си позволявам по-назидателен тон, отколкото може Вие да приемате, че е допустимо в парламента. Приемам, но приемам от хора, които умеят да говорят в българския парламент.
Аз Ви моля да си прочетете всички изказвания и да видите колко обиди Вие сте нанесли на Народното събрание, на българските граждани по един недопустим начин, с недопустим език. Аз винаги съм се учудвала как е възможно Вие да говорите по този начин, като сте били ректор. Горките студенти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други желаещи за изказване по тези текстове? Ако има, ще оставим за следващото заседание. Няма да гласуваме сега, защото има предложения за отлагане, за отпадане. Госпожа Агайн ще започне с изказване следващото заседание, когато се гледа този законопроект.
Парламентарният контрол утре ще започне с отговори на министър-председателя, след това господин Церовски, госпожа Лидия Шулева, господин Николай Свинаров, господин Милен Велчев, господин Мехмед Дикме, господин Игор Дамянов, госпожа Христина Христова, господин Славчо Богоев, госпожа Долорес Арсенова и господин Васил Иванов.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,02 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Любен Корнезов

Юнал Лютфи

Секретари:
Силвия Нейчева

Наим Наим