Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Камелия Касабова.
Секретари: Гергана Грънчарова и Наим Наим.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: (звъни): Откривам заседанието.

Продължаваме с точка четвърта от приетия дневен ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО.
От вчерашното заседание останаха неприети и отложени за днешното пленарно заседание чл. 47, чл. 48 и § 5а от Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта.
Господин Искров, заповядайте да предложите становището на комисията по тези отложени за днес текстове.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вчера на второ четене беше приет целият законопроект за счетоводството с две изключения - административнонаказателните разпоредби, а именно чл. 47 и 48, както и направеното предложение от д-р Кенаров за нов § 5а относно лечебните заведения с държавно и общинско участие в капитала.
Вчера имаше редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, на което използвахме случая, за да разгледаме отложените членове. Ще прочета окончателния текст, който комисията предлага за чл. 47 и 48, както и мнението ни за предложението на д-р Кенаров.
Комисията предлага чл. 47 да се измени така:
"Чл. 47. (1) Който не изпълни задължение, произтичащо от този закон, се наказва с глоба в размер от 100 до 300 лева, а на юридическо лице и едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 300 до 500 лева.
(2) Когато нарушението е извършено повторно, се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер."
Комисията подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров.
Има ли желаещи да вземат отношение по предложението на комисията за редакция на чл. 47?
Всъщност това, което прочете господин Искров, отразява предложението на господин Анастасов, но в основата си прекалено много снижава максималния праг на отговорността.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Става въпрос за общите глоби, по принцип на закона, а иначе Вие ще видите, в чл. 48 вече завишени санкции, госпожо председател, по отделните членове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други желаещи да вземат отношение по предложението на комисията за съдържание на чл. 47? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване чл. 47, така както е предложен от комисията.
Гласували 140 народни представители: за 132, против 1, въздържали се 7.
Член 47 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ:
"Чл. 48. (1) Който наруши изискванията на чл. 21, ал. 1 за извършване на инвентаризация в предвидените от закона срокове, се наказва с глоба в размер от 200 до 500 лв., а на юридическо лице и едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1500 лв. Когато нарушението е извършено повторно, санкцията е в двоен размер.
(2) Който наруши изискванията на чл. 26, ал. 1..."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дали е чл. 26 или 23?
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Да, ще се преномерира.
"(2) Който наруши изискванията на чл. 26, ал. 1, за съставяне на годишен финансов отчет, се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лв., а на юридическо лице и едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 3000 лв.
(3) Който наруши изискванията на чл. 42 за публикуване на годишния финансов отчет, се наказва с глоба в размер от 1500 до 2000 лв., а на юридическо лице и едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 3000 лв. Когато нарушението е извършено повторно, санкцията е в двоен размер.
(4) Който наруши изискванията за съхраняване на счетоводна информация по глава шеста от този закон, се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лв., а на юридическо лице и едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв. Когато нарушението е извършено повторно, санкцията е в двоен размер.
(5) Който упражнява дейност като специализирано счетоводно предприятие или специализирано одиторско предприятие, без да е регистрирано по реда на Търговския закон и на Закона за независимия финансов одит, както и на лице - съставител на годишен финансов отчет, за което не са спазени изискванията на чл. 37, се налага глоба, а на юридическо лице и едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв. Когато нарушението е извършено повторно, санкцията е в двоен размер.
(6) На предприятие, което възложи извършването на независим одит на лице, упражняващо дейност като регистриран одитор без да е регистрирано по реда на Търговския закон и на Закона за независимия финансов одит, се налага глоба, а на юридическо лице имуществена санкция в размер от 2000 до 10 хил. лв. Когато нарушението е извършено повторно, санкцията е в размер от 15 хил. до 30 хил. лв."
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Искров.
Има ли желаещи да вземат отношение по предложението на комисията за редакцията на чл. 48 от Закона за счетоводството?
Заповядайте, господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Позволете ми да направя само няколко доуточнения в текстовете. В ал. 1 просто не става ясно точно кой от думата "който" наруши изискванията - дали управителят или този, който изготвя счетоводния отчет.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): "Който" е всеки.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Мисля, че трябва да добавим думата "всеки" и да стане "всеки, който". Струва ми се, че трябва да има думата "всеки".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: В ал. 1 на чл. 48 - "всеки, който наруши"?
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Да, защото иначе текстово не е ясно. Тук има юристи, нека и те да кажат. Щом господин Миков смята, че може да бъде само "който", нека бъде така.
Минавам към ал. 4 - за съхраняване на счетоводната информация. Аз и вчера поставих въпроса. Не се прие да бъде 60 години, но поне сега да увеличим глобата специално за съхраняване на тази счетоводна информация. Необходимо е да бъде увеличена, защото много хора, които се пенсионират и отиват в съответното предприятие да си вземат документ "Образец 31" за пенсионирането, това предприятие не съхранява документите, то не е изпълнило законите и този човек не може да получи полагащата му се пенсия за положения труд. На някои от колегите одеве споменах, че имаше случай с един човек, който беше пред пенсия, и 18 години загуби именно само заради това, че това предприятие не е съхранило информацията си.
Затова предлагам в ал. 4 глобата да бъде "от 1000 до 2500 лв.", а имуществената санкция да се увеличи "от 2000 до 5000 лв."
В ал. 5 сме пропуснали да сложим някакъв размер на глобата - последният ред на ал. 5. Чета текста: "...за което не са спазени изискванията на чл. 37, се налага глоба, ...". Тоест, когато не отговаря - някой извършва счетоводни и финансови отчети, нямаме стойност на глобата. Аз съм готов с текста да наложим глоба в размер "от 200 до 500 лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: А имуществената санкция остава...
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Понеже това вече е за частно лице, тоест този, който не е спазил изискванията - за магистър, за бакалавър, за специалист или за средно специално образование, или за средно образование да е работил определен брой години. Понеже това е частно лице, предложението ми е глобата да бъде само в левове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Аз разбирам Вашето предложение, защото глобата не е определена по размер в това първо изречение накрая на ал. 5. Но то гласи: - чета избирателно, разбира се, - "за което не са спазени изискванията на чл. 36, се налага глоба в размер...", Вие добавяте "от 200 до 500 лв."
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: "...или имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв." Това остава, защото размерът...
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Не, няма го. В ал. 5...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, в ал. 5, поне в доклада, който е при мен, така гласи.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: "...се налага глоба, а на юридическо лице и ЕТ се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, така както е.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Това е друго.
Изглежда, че нещо не ме разбирате. Ще повторя отново. Тук по чл. 37 говоря за лицата, които съставят финансови отчети без да имат това право на базата на образованието, което се изисква. И там нямаме санкция в момента за това лице. Разбирате ли ме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Аз Ви разбирам чудесно - добавяме там, но нататък изречението продължава.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: "...а на юридическите лица се налага" - само на юридическите лица. Вижте тълкуването, има "...а на..."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: "...а на юридическите лица се налага санкция в размер от..."
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: "имуществена санкция" - това аз не оспорвам. Аз говоря за тези частни лица, когато съставят финансови отчети - частните лица, които не са еднолични търговци, които не са специализирано предприятие.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Глобата е същата.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Добре, тогава предлагам да го запишем, че се "налага глоба от 1000 до 2000 лв". Трябва да се оправи редакционно. Да отпаднат думите "се налага глоба" и да стане: "не са спазени изискванията на чл. 37, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв." Да остане "се налага глоба", а "на юридическо лице" - този текст да отпадне, щом искате да бъде общо за всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: "...се налага глоба в размер от 1500 до 2000 лв."
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Добре.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Границата е малка.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: "...от 1500 до 3000 лв." Правилно, така е, по две. Разбира се, че след като сме спазвали това правило за всички горници. Продължавам да говоря за ал. 5. Това е единственото.
Не може един, който няма съответното образование, да заверява отчети. Това е все едно някой, който няма медицинско образование, да лекува някого и да оперира.
Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Анастасов.
Има ли други желаещи да вземат отношение по съдържанието на чл. 48? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване предложението на господин Анастасов в чл. 48, ал. 4 имуществената санкция да бъде така, както той я предложи - от 1000 до 2500 лв. и от 2000 до 5000 лв.
Комисията подкрепя това предложение на господин Анастасов.
Моля, гласувайте.
Гласували 171 народни представители: за 152, против 1, въздържали се 18.
Алинея 4 е приета със съдържанието, предложено от господин Анастасов и подкрепено от комисията.
Подлагам на гласуване предложението на господин Анастасов, което той направи за корекция на ал. 5 на чл. 48. Това предложение също се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 143, против няма, въздържали се 7.
Алинея 5 на чл. 48 е приета.
Моля, гласувайте изцяло чл. 48 така, както беше прочетен от председателя на комисията със съответните корекции, които гласувахме току-що.
Гласували 140 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 3.
Член 48 е приет.
Преминаваме към § 5а от Преходните и заключителни разпоредби на закона, за съдържанието на който параграф вчера беше направено предложение от народния представител Пламен Кенаров.
Моля, господин Искров, да запознаете пленарната зала със становището на комисията по направеното предложение.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Госпожо председател, уважаеми колеги! Вчера постъпи предложение от доц. д-р Пламен Кенаров за създаване на нов § 5а със следното съдържание:
"§ 5а. За лечебните заведения - търговски дружества с над 50 на сто държавно и/или общинско участие, разпоредбите на чл. 39 от този закон се прилагат от 1 януари 2006 г."
Напомням само, че чл. 39 говори за предприятията, които подлежат на независим финансов одит.
Вчера за пореден път комисията разгледа това предложение и не подкрепи предложението, направено от д-р Кенаров.
Така че аз съм длъжен тук да ви запозная, че не подкрепяме това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Желаещи да вземат отношение по § 5а има ли?
Заповядайте, господин Кенаров.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предложението, което направих вчера, е продиктувано от следните мотиви.
Държавните болници в България са търговски дружества от 1 септември 2000 г. Като такива търговски дружества те подлежат на независим финансов одит. Нито една търговска организация обаче в България не подлежи на четири финансови одита в нашата държава. Призовавам ви към разум. Болниците подлежат на най-висшия финансов одит от Сметната палата; те подлежат на втори одит от Министерството на финансите - това е Държавният финансов контрол; трети одит - това е вътрешнофинансовият одит, който извършва Министерството на здравеопазването. В момента им вменяваме четвърти одит на независим един-единствен дипломиран експерт-счетоводител като едно физическо лице, което ще одитира тези големи здравни заведения.
Много ви моля, нека да имаме разум. Това, че комисията не е приела моето предложение, говори за това, че в комисията липсва компетентност и разбиране по отношение одитирането на държавните лечебни заведения, които са търговски дружества от месец септември миналата година.
Призовавам колегите и от НДСВ, и от ОДС, и от БСП, и от ДПС, от всички парламентарни групи да подкрепят това мое предложение, защото то е логично. В противен случай ще излезе, че ние, като парламентаристи, натоварваме бюджетите на държавните болници, харчим парите на данъкоплатците за несвойствен одит на търговски дружества, когато всички вие сте убедени, че болниците не са търговски дружества, а са само регистрирани по този закон.
Затова много ви моля, нека се обединим около тази теза и независимо от мнението на Комисията по бюджет и финанси да подкрепите тезата, че лечебни заведения с над 50 на сто държавно и общинско участие не подлежат на този независим финансов одит от експерт-счетоводител до 1 януари 2006 г. През този период, ако можем, да сменим и статута на лечебните заведения. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кенаров.
Заповядайте, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Кенаров, ще си позволя съвсем накратко да не се съглася с Вашето предложение затова, защото, на първо място, се поставя една дискриминация между държавни или частни здравни заведения.
Здравните заведения трябва да бъдат под един и същи поглед. Отделен въпрос е това, че наистина едно държавно или общинско здравно заведение не би трябвало да бъде търговско дружество. Но това е друга тема. Дотогава, докато заведенията - общински, държавни или части - са търговски дружества, те трябва да бъдат поставени под един знаменател.
В този смисъл, ако се приеме Вашето предложение, ще се получи дискриминация спрямо частните болници в България.
Именно затова аз предлагам да се подкрепи предложението на комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Щерев.
Заповядайте за реплика, господин Кенаров.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми доц. Щерев! Явно, когато поставихте въпроса, че настъпва дискриминация между частни лечебни заведения и държавни, не сте много прав. Нито едно частно лечебно заведение не подлежи на контрол и одит от Сметната палата, господин Щерев, или от финансовия контрол на Министерството на финансите. Държавните обаче подлежат.
Така че, когато говорите за равнопоставеност, първо, помислете кое частно лечебно заведение - клиника, кабинет - подлежат на одит от Сметната палата. Единствено държавните лечебни заведения с над 50 на сто държавно и общинско участие подлежат на три вида одит в момента. Вие им вменявате четвърти вид одит. Нито едно друго търговско дружество в България с изключение на болниците няма толкова видове одит. Моля Ви, излагаме се пред целия народ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кенаров.
Има думата за изказване господин Анастасов.
Заповядайте, господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Аз ще започна с това, че като член на Българската социалдемократическа партия не мога да приема, че здравеопазването и образованието са стока. Здравеопазването касае всеки един от вас, всеки един от нас, всеки един от хората. И ако тези средства ги икономисаме и ги дадем за лекарства - знаем в какво състояние са бюджетите на общинските болници и на държавните, а трябва да имате предвид, че болшинството от болниците са общински и в бюджета, който сега предстои да разглеждаме, ще видите какви необвръзки ще има. Аз ще ви дам примери с общини, които имат бюджет за следващата година 3 млн. и 600 хил. лв. за здравеопазване, а ще имат задължение към 31 декември в размер на 4 млн. и 700 хил. Тоест, те ще влязат следващата година с милион и 200 хил. дефицит. Вярно, че 12 хил. лв. може би за някого не е голяма сума. Но аз ще ви припомня само едно, че всяко лекарство някой път е важно за спасяването на човешкия живот. И това не е популизм, това е една реалност, с която се сблъскват хората в страната и болшинството от вас би трябвало да го знаят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Анастасов.
Други желаещи за изказване? Господин Искров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Съжалявам, че пак трябва да дискутираме по този въпрос, но тук бяха казани няколко неща, които са чист популизъм, господин Анастасов. Съжалявам, ако вашата Социалдемократическа партия не гледа на здравеопазването и образованието като на бизнес. От много години вече, господин Анастасов, това е бизнес и в държавите, към които се стремим, огромна част от брутния вътрешен продукт се реализира именно в резултат на здравеопазване и бизнес. Така че трябва да си оправите програмните документи, според мен.
Дават се примери с бюджета на някаква община. Цитират се 3 млн. - 4 млн. Питам колко са разходите за одит на общинската болница? Без да съм запознат с тази материя, мисля, че Вие споменахте 12 хил. лв., а едва ли са и толкова.
Така че добре звучи за ушите на слушащите може би по радиото, но в никакъв случай и това многократно беше обяснено в Комисията по бюджет и финанси - не, господин Кенаров, поради липса на опит, а за да бъдем принципни. В никакъв случай ние няма да делим стопанските субекти, били те в здравеопазване или образование, на частни и държавни. За това говорим вече 10-12 години. Нали говорим за това, че е приета нова Конституция и мисля, че всички форми на собственост са приравнени.
Това е основната причина, поради която Комисията по бюджет и финанси не подкрепя разделянето на лечебните заведения на частни и държавни. Не може да има неравнопоставеност. И понеже се спекулира много, видите ли, натоварвали сме бюджета на болниците и се цитират някакви смешни суми от порядъка на 5-10-12 хил. лв., господин Кенаров, една болница знаете, че най-добре затъва или има проблеми с доставката на лекарства, с доставките на оборудване. Не мога да изброя всичките начини, по които се правят нарушения или необосновани разходи. Най-малкият проблем, според мен, е одитът, бил той 5 хил. или 10 хил. лв.
Поради тази причина и още веднъж казвам, за да не разделяме субектите на частни, общински и държавни, ние предлагаме да не се подкрепи предложението, внесено от доц. д-р Кенаров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Искров.
Има думата за реплика господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Ще кажа една поговорка, която казваше проф. Пергелов. Мисля, че икономистите го познават и господин Искров го знае: "Обущарю, не критикувай по-високо от обувката си!".
Недейте да говорите за програми, защото вие в момента се насочвате в плоскост, която не ви е ясна. Това е програмата на целия Социалистически интернационал и на всички социалдемократически и социалистически партии. Това, що се отнася до политиката.
Още веднъж обяснявам: бизнес значи работа. Разбира се, че тя е доходоносна. Но във всяка една от тези страни, които ги наричаме "бели" и към които сме се запътили - към Западна Европа - които се управляват от социалдемократи - ако не знаете, 13 от 15 държави - там има стимули, там има данъчни облекчения, там има форми за запазване на здравето на тези, неможещи хора. Да не се сравняваме с тях, защото в състоянието, в което се намира здравеопазването и в което заварихме сега след 17 юни страната, хич не е цветущо. Сами всички ще се сблъскаме и ще трябва да решаваме тези въпроси независимо от това от коя страна стоим в тази зала.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Анастасов.
Доктор Игнатов, заповядайте за изказване.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колежки и колеги! Не от прекалена любов към доц. Кенаров, а по силата на логиката, която развива той, искам да подкрепя неговото предложение и да ви кажа защо. Не от гледна точка на третирането на финансистите, те винаги така ще го третират, това е тяхно право - всички търговски субекти да бъдат еднакви. Само че болниците не са такъв тип търговски субекти. Значи вие не сте прочели законите за реформата в здравеопазването, вие не знаете функциите на болниците - защо сме ги направили търговски дружества. И в същото време подхождате съвсем механично към тях.
В момента сме ги натоварили да правят акредитация. Една акредитация струва между 8 и 10 000 лв. Сега искате да ги натоварим с одит. Ами, тогава дайте данък печалба, който те не плащат, а реинвестират, дайте и нея да я облагаме с данък. Щом говорите по този начин - еднакво да бъде за всички търговски дружества.
Именно в това се състоят нещата - вие като комисия да подкрепите реформата. Има ли в момента реформа в здравеопазването в България или няма? Така ще отговорите на този въпрос. И ако има реформа, подкрепете я с тези неща. Освободете болниците, докато се преструктурират. Сега започва реформата в болниците, тя започна само преди 3 месеца. И как може едно новородено дете, което току-що е проходило, вие сега отново да го дърпате назад да си легне.
Това е неразбиране от страна на Комисията по бюджет и финанси, механично прехвърляне на всички задължения на търговските дружества и няма нищо страшно, че в момента частните и държавните не са равнопоставени.
В момента Сметната палата е направила проверки в продължение на 4 години на над 400 болници в страната. Друг е въпросът, че тези проверки не са ефективни и защо не са ефективни. Друг е въпросът, че в болниците, да, харчат се пари за лекарства, и за друго, ще чуете и в контрола какво ще говорим - защо се харчат парите и как се харчат парите, но това не значи, че те трябва да подлежат на одит. Това значи, че трябва да се отиде към преструктуриране на ръководството на тези болници. И затова ги направихме търговски дружества.
Има ли актуализация в момента и една болница, която да каже, че работи с ефективни структури? Има ли такава болница? Няма! Те тепърва започват да виждат кое им трябва и кое не им трябва - и като сграден фонд, и като дейност. Значи в този период на структуриране логично е да отстъпим малко назад и да ги освободим от тези задължения, без да сме притеснени от факта, че са изобщо безконтролни. Има три нива на контрол, който, ако се изпълнява и стриктно се прилагат предложените от Сметната палата и Държавния финансов контрол мерки, т.е. съдът да си гледа работата, естествено, че ще намерим хората, които разхищават пари в болниците.
Затова аз ви моля, ако всички народни представители имаме действително разбирането, че става реформа в здравеопазването, подкрепете това предложение. Ако не, ние ще видим и бюджета. Защото, ако бюджетът на държавата за здравеопазването в момента е рестриктивен, това значи, че вие не искате да има реформа в здравеопазването. Тоест, вие искате нещо друго и затова не го подкрепяте финансово. Няма такава държава, която се е заела да прави реформа в една област - която и да е тя, и да не я финансира. Няма такава държава! Логиката изисква сега да мислим заедно всички, защото болниците наистина са в ужасно тежко състояние. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Игнатов.
Господин Щерев, заповядайте за реплика.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ние подкрепяме реформата в здравеопазването. Но както се изразиха наши колеги, ако едно новородено дете е с по-късо краче и то ще куца утре, ние няма да го оставим така. Извинете, но новороденото бебе, което е с луксация, трябва да го лекуваме.
И именно тази реформа, която е започната по определен начин от вас, поздравяваме ви, че реформата в здравеопазването е започната, трябва да бъде чрез промяна на законовата рамка, сложена в една нормална позиция, за да разберат гражданите в България, че има реформа в здравеопазването. Защото те са единодушни, че не виждат полза от тази реформа. Ето, затова става въпрос.
Отделен въпрос е, че точно вие натикахте болниците и лечебните заведения в Търговския закон - което е абсурд! Чрез Търговския закон една болница да отчита печалби! Такова нещо няма никъде по света.
Но законът си е закон. Оттам нататък аз ви повтарям: няма значение коя е болницата. Държавната болница, държавното предприятие ражда корупция. По-малко държавно присъствие! След като има държава в едно предприятие или в някаква общност, там трябва да има контрол. И този контрол ще бъде дотогава, докато сложим нещата в определени рамки. И не можем да разделяме частната от държавната болница, като непрекъснато, защото имало обществена полза, ние ще даваме все нови и нови преференции на държавната част от обществената структура. Ние ще ги равнопоставяме. Само тогава този, който е частник, ще разбере, че наистина в нашата страна се спазва Конституцията.
Още веднъж ви призовавам да подкрепите мнението на комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Щерев.
Господин Игнатов, имате думата за дуплика. Заповядайте.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми доц. Щерев! Тези спорове сега могат да продължат дълго, аз мисля, че не им е мястото тук - колко е равнопоставена държавната и частната собственост. Но понеже непрекъснато говорите: тези закони ще ги променим, ами, тези закони не са гласувани вчера. Законът за лечебните заведения е гласуван преди две години и половина. Ами, вие като се готвехте за тази власт, защо не дойдохте с готовите закони, да ги тупнете и сега да ни кажете какви щяха да бъдат болниците, ако не са търговски дружества? А не теоретично да развивате нещата, ама, ние ще го направим. Ама, в това време облагате и натоварвате болниците.
Ако вие сега бяхте представили тези закони, Народното събрание ги беше гласувало и бяхте намерили по-добрата форма, кой щеше да бъде против? Кой? Но вие нямате алтернатива в момента - нито написана, нито в главите си. И когато ние казваме, че логиката на живота в момента е да подкрепим тези болници, и всички твърдите, че болниците са в ужасно състояние, сега изведнъж започваме да теоретизираме въпроса и да викаме: коя е равнопоставена според Конституцията - частната или общинската и държавната собственост? Най-малко сега натам трябва да се насочва дебатът. Сега всички реални усилия на парламента трябва да се насочат към реално подпомагане на болниците.
Добре, приемам тезата, че ние сме забатачили тези болници, лошо управление - всичко това го приемам. Но като го приемам, това не значи, че оттук нататък няма да действаме. И то трябва да действаме в синхрон. Няма да Ви се нарушат вътрешните морални устои, доц. Щерев, ако гласувате и Вие за това предложение и подкрепите болниците в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Игнатов.
Заповядайте за изказване, господин Манов.
АРСО МАНОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Искров! Този път няма да се съглася с Вас, казвам го като коалиционен партньор, разбира се.
В комисията гласувах за предложението на доц. Кенаров. Няма да влизам в спорове с докторите, нямам такова намерение. За мен, а предполагам и за всички вас, има две очевидни истини.
Първата, че болниците са специфична форма на търговски дружества. За специфичните случаи се правят изключения в закона.
Второ, нашите болници са в окаяно състояние. Едва ли някой може да оспори тези две специфични неща.
Аз зададох въпрос в комисията: ако болниците не се одитират, създават ли се условия за злоупотреби и корупция? Очевидно отговорът на този въпрос е: не! Защо тогава ние трябва да ги натоварваме с допълнителни разходи? Може ли някой да обясни това от позициите на логиката, а не от позициите на закона? (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Манов.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател! Госпожо председател, обръщам се и към господин Искров и към другите депутати, които взеха думата в полза на това болниците да бъдат одитирани задължително от независим одитор. Причината да се обърна към господин Искров е защото той най-недвусмислено защити тезата, че бидейки бизнес, бидейки предприятия, които си поставят за цел да реализират печалба, няма причина те да не бъдат подложени на същите правила за одитиране, както и всяко друго търговско дружество.
И в Комисията по бюджет и финанси стана доста сериозна дискусия по въпроса. Повечето от тези мнения, които чухте, бяха изказани там. Както и господин Манов, аз също гласувах за предложението на господин Кенаров.
Но кой е допълнителният мотив, уважаеми колеги, който бих искал да предложа на вашето внимание и на вниманието на господин Искров? Когато вие кажете на ръководството на болниците, че те трябва непременно да заверяват своите годишни финансови отчети при един или друг одитор, естествено е, че всяко ръководство на болницата ще бъде вече с позицията, че не може да си позволи никакво отклонение от счетоводните стандарти, че трябва да полага всякаква грижа за ограничаване на разходите, за спазване на изискванията на едни или други стандарти, тоест да се държи като едно отговорно ръководство на търговско дружество. Нека да преценим сами. И сега има предостатъчно примери и случаи, когато отиват хора да получат първа помощ и с по-хронични заболявания и ги връщат, защото първият въпрос е: "Имате ли пари? Дайте парите!".
Тук едно ръководство на болница е изправено пред много тежката дилема - да приеме заболял, който не е оформен по всички необходими изисквания на Здравната каса, както и господин Пенков тук ни обясняваше, че те работят изрядно така, както е разписано по законите и което е договорено като услуга, но просто системата сега не работи така, както е замислена. И всички го знаем.
Ето защо когато ние кажем, че подлежи на независим финансов одит, ние поставяме всяко ръководство на болница пред много тежкия избор - да върне човека и да му каже: "Извинявай, разбирам, че си много зле, но мен ще ме одитират. Аз не мога да си позволя да те лекувам и да те приемам, след като ти не можеш да си платиш!", което е логиката на бизнеса. Защото никой бизнес не е филантропия. Просто говорим за дейност, която много трудно можем да я подведем под общия знаменател на бизнеса.
И тук, д-р Щерев, с цялото ми уважение към Вас, Вие сте прав. Частните и държавните трябва да са в равни условия. Само че когато имате едно частно здравно заведение, болният е наясно, че ако иска да отиде там, трябва да е готов да плаща и трябва да може да си позволи тази услуга, защото частното заведение извършва здравната услуга на чисто търговска бизнес-основа, разбира се, с всички възможни Хипократови ангажименти.
Държавното здравно заведение е поставено в много по-сложна позиция. Там хората отиват с очакването да бъдат лекувани. И когато ставаше една сериозна дискусия за местните бюджети за следващата 2002 г. на съвместно заседание на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, известният на всички народни представители директор, много знаещ по финансите господин Бойко Георгиев сам призна, че дори и той не може да прецени къде ще мине границата между бюджетното финансиране и самофинансирането на тези болници, какви ще бъдат взаимоотношенията между държавния бюджет и държавните и общински болници.
Мисля, че е ясно, че имаме единици, които са по средата между бюджетни и търговски. Те са квазибюджетни, квазичастни, с още много неустановен начин на работа. Пред нас е изборът дали сега да ги вкараме в режима на едно чисто търговско дружество или да ги освободим от този режим.
И тук отново колегите от Комисията по бюджет и финанси в същия този закон сме приели, че бюджетните предприятия не подлежат на независим финансов одит. Защо непременно искаме болниците още сега да ги вкараме в режима на търговските дружества?
Убедително ви предлагам и на онези, които защитавате сега тезата да бъдат подложени на такъв одит, да приемете, че от всякаква гледна точка - и на равнопоставеност, и на каквото искате, но в крайна сметка от интерес на тези, които имат нужда от помощ, а нямат достатъчно средства, които са огромно мнозинство в тази държава - да подкрепим предложението на господин Кенаров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пирински.
Господин Церовски, заповядайте.
ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, колеги! Аз имам чувството, че малко се измества въпросът. Абсолютно отговорно заявявам, че генезисът на проблема е цената на одиторската услуга. Ако внимателно сте следили дебата, всички пледират, че трябва да освободим болниците от някакъв разход. Кой е този разход? Цената на одиторската услуга. Одитът обаче освен контрол означава и методология. Одитът освен контрол означава и дисциплиниране на счетоводството на тези организации, били те търговски или както казахте квазибюджетни, междинни и т.н. Ако аз трябва да следвам елементарната си логика, тук всички защитници да отпадне одитът фактически ни молят да се приеме отново да допуснем да се отварят различни вратички, за да се заобикаля по някакъв начин едно прецизно счетоводство или едни прецизни отношения между самия субект - болницата и държавата - и съответно клиентите.
Аз мисля, че при положение, че цената на одита е свободно договорируема, какъв е проблемът да се насочи енергията на болничните заведения да се извоюва една добра централизирана цена от института за независимия одит. Тя може да бъде и нулева цена. Говоря съвсем условно. Какъв е проблемът?
Аз не мисля и не съм склонен да отлагаме във времето непрекъснато, компромис след компромис, за тази категория, за онази категория и т.н. В края на краищата ние трябва да разберем - или влизаме и играем по всички правила на страните - членки на Европейския съюз, колкото тежко и трудно да ни е това, или продължаваме да вървим в агонията, в която 12 години живеем, наречена преходен процес. И ако нашето правителство е сериозно, то би трябвало да си постави като крайна политическа цел на края на мандата си да стане и да каже, че държавата е излязла от преходния период.
Така че аз категорично смятам, че трябва да се подкрепи позицията на Комисията по бюджет и финанси одитът да остане като такъв. Аз знам много добре, че на половината от предишните депутати от миналите народни събрания Конституцията не им харесва, но въпреки това те не намериха сила и воля да я променят в нейните части, където не я харесваха. И въпреки това упражняваха властта и виждаме колко добре са я упражнявали.
Естествено е, че ще правим реформа в здравеопазването. Естествено е, че ще се мъчим тя да бъде по-добра от сегашната, за да функционира тази реформа. Проблемът наистина е в механизмите на реформата. Но аз не мисля, че проблемът е в това да се дисциплинират търговските и бюджетните организации. Напротив, напротив. Аз горещо заставам зад тезата, че свободата не е слободия и че демокрацията не е анархия. За съжаление, предишните управления докараха точно до тези изводи обикновения български гражданин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Церовски.
За реплика, господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин Церовски, Вие сте прав, че повечето от аргументите, които прозвучаха, бяха свързани с разходи за одит.
Аз подчертах, че наред с това съображение, наред със съображенията на господин Кенаров за неравнопоставеност, защото има четири проверки на държавните и една на търговските, аз добавям, че за мен е най-съществената тази, която Вие изтъкнахте като плюс, но за мен тя е минус - тази дисциплина, за която говорите. Не, че дисциплина не е необходима. Просто позицията, от която одиторът ще упражнява тази дисциплина е позицията за спазване на правилата на едно чисто търговско дружество. И той ще е прав. Просто обектът, върху който той ще приложи тези стандарти не е адекватен на тези стандарти, защото не можете да сведете дейността на една болница в сегашното състояние до чисто търговска дейност. Ежедневно, ежечасно пред тези хора е въпроса да се отклонят ли от чисто търговските параметри и да помогнат или да останат в тях. И Вие сега много рязко затваряте този избор в чисто търговските съображения.
Още две неща - когато ръководителите от "Въздушно движение" искат да стачкуват, те работят точно по правилата. И движението спира. Защото те ежеминутно са изправени пред необходимостта да отидат отвъд правилата, да работят така, че да поддържат някакъв ред във въздуха.
И споменахме Конституцията. Струва ми се, че в случая най-малко удачно е това позоваване, господин Церовски, защото там е ясно записано, че всеки гражданин има право на безплатен достъп до медицинска помощ. Не, че помощта е безплатна. Тя трябва да бъде финансирана адекватно.
Тук ние прогресивно се отклоняваме от това основно конституционно право на гражданина. Отделен въпрос е как стигнахме дотук, но призовавам ви отново и Вас, и всички - нека да не поставяме болниците в невъзможността на практика да помагат на хората, без държавата да е уредила адекватно режима, по който те да могат да действат като пълноценни търговски дружества.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пирински.
За втора реплика има думата господин Кенаров.
КАМЕН КЕНАРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, явно навлизаме в една много сериозна материя - човешкото здраве и човешкия живот. Явно навлизаме в една тема, в която българските граждани на последните парламентарни избори заставаха очи в очи срещу нас. Явно има хора, които целия живот са си го прекарали в търговска дейност и много добре разбират от търговска дейност. В същото време има обаче колеги в тази зала, които се опитват човешкото здраве и живот да го превърнат в реална стока.
В Европейския съюз, уважаеми колеги, няма държава, където да има одит на търговско дружество - болница. А това е там, закъдето сме се запътили.
Съзнавам добре, че трябва да има контрол - контрол върху счетоводството, върху дейностите в една болница. Какъв по-висш контрол и какво по-висше усмиряване на директори на болници има от Сметната палата - органът в държавата, който е призван и който дава правилата за работа и за дейности - счетоводни и финансови, във всяка една болница? Може ли по пет човека от Сметната палата в рамките на три до четири месеца да се занимават с одит на една болница ежегодно? Това са плановите ревизии, а вие искате от един експерт-счетоводител да влезе и да одитира една болница, която е търговско дружество на бюджетно финансиране. Тя е нито риба, нито рак.
В момента с тази разпоредба - на Комисията по бюджет и финанси ние утвърждаваме функцията, че точно тези болници са търговски дружества и трябва да се занимават с търговия на човешко здраве.
Говорихме в нашата програма - на НДСВ, и това беше прието - контрол в тези болници има, усмирителни ризи има.
Ако толкова моето предложение не ви харесва, аз ви предлагам тогава, и като предложение можете да го запишете, всички търговски дружества - лечебни заведения с над 50 на сто държавно и общинско участие да имат нулева ставка при одитирането, т.е. да имат безплатно одитиране от експерт-счетоводителите. Мисля, че това е морално отношение към българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кенаров.
Има ли други желаещи за изказване?
Господин Искров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Аз, уважаема госпожо председател, искам да взема отношение. Не знам дали изказване или как да го формулирам точно, но все пак съм докладчик по закона.
На толкова популизъм аз не съм се наслушвал в последните 2 години, че и повече!
Тук се говори за здравеопазване. Ами, определено има проблеми и никой не оспорва тези проблеми, но вие изкарахте от мухата - слон. Всичките, които се изказахте, повечето от тези, които се изказахте по § 5а. А по това да подлежат ли на одит или не, господин Пирински отиде чак до безплатния достъп до медицинско обслужване в Конституцията и че това било застрашено от тези разпоредби.
Обръщам внимание, че одитът, извършван от Сметната палата, господин Кенаров, одит или контролът, извършван от Държавния вътрешнофинансов контрол не е независим финансов одит по смисъла на този закон.
Типичен пример - идва инвеститор в болницата. Как ще се ориентира дали вие добре сте управлявали вашата болница, какви са вашите показатели или ще пише писма до господин Георги Николов, за да му изпрати на не знам какви си основания и по кой член от Закона за Сметната палата информация или пък до министъра на финансите да му изпрати проверките по вътрешния финансов контрол?
Отиваме в една съвсем друга област, когато се говори за проблемите на здравеопазването. Съжалявам, че този параграф ни отклони от смисъла на Закона за счетоводството. Дайте да се върнем на текстовете!
Да, добре звучи, популистко е, лесно се възприема такава информация, която беше дадена тук многократно от тази трибуна, но това няма нищо общо със Закона за счетоводството, за който говорим.
И искам да коригирам господин Игнатов. Аз се учудвам. Вчера колегите от ОДС взеха друга позиция на заседанието на Комисията по бюджет и финанси. Не чух някой да се изказва така, но не ние вкарваме сега, в момента, това Народно събрание, одита на болниците. На независим одит болниците подлежат по сегашния Закон за счетоводството, който в момента действа.
Господин Пирински, вероятно сте прав в много от казаните неща, само че Ви моля - направете предложение тогава в Комисията по здравеопазването или не знам точно до коя комисия и изкарайте болниците, за да не бъдат търговски дружества, защото Ви питам веднага - когато решихте в предишното Народно събрание болниците да станат еднолични акционерни дружества на държавата, на общината или смесени дружества, Вие друго изменение на Търговския закон направихте ли? Питам: действа ли Търговският закон във всичките си осемстотин или повече членове за тези болници? Мисля, че действа, господин Пирински, така че не бихме могли да делим болниците по това дали те имат добро финансово състояние или нямат добро финансово състояние от другите търговски дружества. Това не е моя вина. Това не е вина на това Народно събрание, но болниците са записани като дружества по Търговския закон и никъде в Търговския закон не е записана преходна или заключителна разпоредба, която да казва, че всичките клаузи на Търговския закон не се отнасят за тези дружества, което означава, че болници могат и да фалират, господин Пирински. Което означава, че ръководството на болницата е длъжно да декларира състоянието на болницата по съответния начин - по Търговския закон.
Така че Ви моля да не се отклоняваме от тези въпроси - да, в тежко състояние е здравеопазването. Ще му дойде времето да обсъждаме тези въпроси, но в момента обсъждаме Закона за счетоводството и казваме: ние ще имаме ли равнопоставеност между видовете собственост или няма да имаме? Това е въпросът, а не е дали имат гражданите право на достъп до безплатна помощ или до платена и т.н. Това не дискутираме в момента, уважаеми дами и господа.
Говорим за равнопоставеност пред закона на различните субекти в тази икономика. И поради тази причина пак си позволявам да призова да не се подкрепи този текст, което ни най-малко, уважаеми дами и господа, не означава, че аз не осъзнавам, и колегите, които са гласували в комисията, включително от групата на господин Игнатов - да отпадне този текст, не осъзнаваме проблемите на здравните заведения. Още веднъж казвам: едва ли проблемът е в тези няколко хиляди лева, ако въобще са толкова. Аз не зная състоянието на този пазар.
Проблемите са други, господин Кенаров, и Вие знаете по-добре от мен какви са проблемите на болниците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров. Мисля, че достатъчно аргументирано се защитиха и се обсъдиха в пленарната зала двете полярни позиции по този текст.
За реплика има думата господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРНСКИ (КБ): Вие сте права, госпожо председател. И аз нямаше да си позволя да поискам реплика, но го правя, защото искам много категорично да възразя на господин Искров, когато той употребява думи от рода на "популизъм" и "произволни тълкувания".
Предлагам и залата, и господин Искров да се върнем към същината на въпроса. Тъй като иначе, господин Искров, аз спокойно бих могъл да кажа, че Вашето е цинизъм, че Вие не разбирате за какво става дума и т.н. Но не го правя, защото смятам, че по този начин не можем да стигнем до вярното решение.
Единственото, за което искам отново да помоля да бъде преценено, е, че решението, което ще вземем, по никой начин не се отклонява от логиката на Закона за независимия финансов одит, където е предвидено, че бюджетните предприятия не подлежат на такъв. А тези болници, независимо от това, което казвате, господин Искров, имат доста разгърнати отношения с държавния и местните бюджети.
И когато говорите за превръщането на болниците в търговски дружества и визирате предишния парламент, би трябвало да знаете, че по този въпрос в Тридесет и осмото Народно събрание имаше много продължителна дискусия. И по никой начин нямаше консенсус. И че нашето основно възражение срещу Закона за лечебните заведения беше, че болниците се превръщат в търговски дружества.
Така че, когато коментирате и предишния парламент, бъдете любезен да се запознаете с работата там.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пирински.
Заповядайте, господин Искров, за дуплика.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Приемам, господин Пирински, да ме наричате циничен, ако наистина за Вас цинизъм е да бъдат равнопоставени формите на собственост.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Не съм казал, че сте циничен.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Като заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси обаче искам да знаете това, че болниците, както ги нарекохте, независимо от разгърнатите им взаимоотношения с бюджета, не ги прави бюджетни, господин Пирински. Това са търговски дружества, по Търговския закон, без значение кой и как ги е регистрирал и е изменил закона в Тридесет и осмото Народно събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За процедурно предложение има думата господин Пейчев.
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател. Предлагам да прекратим разискванията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За противно процедурно предложение има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Искров! Без да искаме, ще превърнем дебатите по този на пръв поглед технологичен въпрос - за одитирането на здравните заведения, в политически, във въпрос за отношението на мнозинството към здравната реформа и резултатите от нея. И именно поради тази причина предлагам дебатите да продължат, да се чуят всички мнения и да се заявят всички позиции по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Миков.
Има две процедурни предложения.
Подлагам на гласуване първото процедурно предложение на господин Пейчев - да се прекратят дебатите.
Моля, гласувайте.
Гласували 189 народни представители: за 124, против 64, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към гласуване на § 5а с вносител Пламен Кенаров. Това предложение не е подкрепено от Комисията по бюджет и финанси.
Моля, гласувайте § 5а от Закона за счетоводството.
Гласуваме § 5а да отпадне или да остане. (Реплики от залата.) Гласуваме § 5а. Вносител на § 5а е доц. Пламен Кенаров, а именно: "Болничните заведения с държавно участие повече от 50 на сто и общинско да бъдат освободени от задължението за одит".
Който е за това предложение, трябва да гласува "за". Който е за това предложението да отпадне и да се подкрепи становището на комисията, трябва да гласува с "не" - зелен бутон, а не червен.
Моля, гласувайте.
Гласували 191 народни представители: за 94, против 86, въздържали се 11.
Има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Имам чувството, че всеки един от народните представители в залата не можа точно да се ориентира при това гласуване. Ето защо правя процедурно предложение за прегласуване, като Ви помоля да прочетете точно текста на предложението на д-р Кенаров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Корнезов. Винаги много ми помагате в ежедневната работа в Народното събрание.
Прегласуваме предложението.
Моля Ви, господин Искров, да прочетете съдържанието на § 5а, което всъщност гласуваме.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Постъпи предложение от господин Кенаров за § 5а, а именно: "За лечебните заведения - търговски дружества с над 50 на сто държавно и/или общинско участие, разпоредбите на чл. 39 от този закон се прилагат от 1 януари 2006 г."
Комисията не подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте предложението.
Гласували 214 народни представители: за 117, против 89, въздържали се 8.
Заповядайте, госпожо Георгиева.

РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (НДСВ): Моля да бъде проверен кворумът в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Поименен кворум ли искате, госпожо Георгиева?
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА: Да, поименен.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Само от името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: От името на парламентарна група - господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Госпожо председател, от името на ръководството на парламентарната група правя искане за проверка на кворума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да ми се даде списъкът.

АДРИАНА ГЕОРГИЕВА БРЪНЧЕВА - тук
АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ КЮРКЧИЕВ - отсъства
АЛЕКСАНДЪР ВЕЛИКОВ МАРИНОВ - тук
АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ ПАУНОВ - тук
АЛЕКСАНДЪР МАНОЛОВ ПРАМАТАРСКИ - тук
АЛЕКСАНДЪР СТОЯНОВ АРАБАДЖИЕВ - отсъства
АЛЕКСАНДЪР ХРИСТОВ ФИЛИПОВ - тук
АЛЕКСИ ИВАНОВ АЛЕКСИЕВ - отсъства
АНАСТАСИЯ ГЕОРГИЕВА
ДИМИТРОВА-МОЗЕР - тук
АНГЕЛ ВЪЛЧЕВ ТЮРКЕДЖИЕВ - отсъства
АНГЕЛ ПЕТРОВ НАЙДЕНОВ - тук
АНДРЕЙ ЛАЗАРОВ ПАНТЕВ - отсъства
АНЕЛИ ГИНЧЕВА ЧОБАНОВА - тук
АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА МИНГОВА - тук
АНЕЛИЯ ХРИСТОВА АТАНАСОВА - отсъства
АНТОНИЯ СТЕФАНОВА ПЪРВАНОВА - отсъства
АРСО БИНКОВ МАНОВ - тук
АСЕН ДИМИТРОВ ГАГАУЗОВ - отсъства
АСЕН ЙОРДАНОВ АГОВ - тук
АСЕН ЛЮБЕНОВ ДУРМИШЕВ - тук
АТАНАС АТАНАСОВ ПАПАРИЗОВ - тук
АТАНАС ДИМИТРОВ ЩЕРЕВ - тук
АТАНАС КРУМОВ ДОДОВ - отсъства
АТАНАС ПЕТРОВ ВАСИЛЕВ - отсъства
АХМЕД ДЕМИР ДОГАН - отсъства
АХМЕД ЮСЕИН ЮСЕИН - тук
БЛАГОВЕСТ ХРИСТОВ СЕНДОВ - отсъства
БЛАГОЙ НИКОЛАЕВ ДИМИТРОВ - отсъства
БОЙКО ИЛИЕВ РАШКОВ - отсъства
БОЙКО КИРИЛОВ РАДОЕВ - отсъства
БОЙКО СТЕФАНОВ ВЕЛИКОВ - тук
БОРИСЛАВ БОРИСЛАВОВ ЦЕКОВ - отсъства
БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ ВЛАДИМИРОВ - тук
БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ СПАСОВ - тук
БОРИСЛАВ ДИМИТРОВ КИТОВ - отсъства
БОРИСЛАВ ЛЮБЕНОВ ВЕЛИКОВ - тук
БОРИСЛАВ МИХАЙЛОВ БОРИСОВ - тук
БОРИСЛАВ НИКОЛОВ РАЛЧЕВ - отсъства
БОРИСЛАВ СЛАВЧЕВ БОРИСОВ - тук
БОТЬО ИЛИЕВ БОТЕВ - тук
БРИГО ХРИСТОФОРОВ АСПАРУХОВ - тук
ВАЛЕНТИН ИВАНОВ ЦЕРОВСКИ - тук
ВАЛЕНТИН ИЛИЕВ ВАСИЛЕВ - тук
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ МИЛТЕНОВ - тук
ВАЛЕРИ ГЕОРГИЕВ ДИМИТРОВ - отсъства
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ ЦЕКОВ - тук
ВАНЯ КРУМОВА ЦВЕТКОВА - тук
ВАСИЛ БОГДАНОВ ВАСИЛЕВ - отсъства
ВАСИЛ ДИМИТРОВ ПАНИЦА - тук
ВАСИЛ ТОДОРОВ КАЛИНОВ - отсъства
ВЕЛИЧКО СТОЙЧЕВ КЛИНГОВ - тук
ВЕНКО МИТКОВ АЛЕКСАНДРОВ - тук
ВЕНЦИСЛАВ ВАСИЛЕВ ВЪРБАНОВ - тук
ВЕСЕЛА АТАНАСОВА ДРАГАНОВА - отсъства
ВЕСЕЛА НИКОЛАЕВА ЛЕЧЕВА - отсъства
ВЕСЕЛИН БОРИСОВ ЧЕРКЕЗОВ - тук
ВЕСЕЛИН ВИТАНОВ БЛИЗНАКОВ - тук
ВЛАДИМИР ИВАНОВ ДИМИТРОВ - тук
ВЛАДИМИР МИХАЙЛОВ ДОНЧЕВ - тук
ВЛАДИМИР СТОЯНОВ ДЖАФЕРОВ - отсъства
ВЛАДИСЛАВ БОРИСОВ КОСТОВ - отсъства
ГЕОРГИ ВЛАДИМИРОВ ЮРУКОВ - отсъства
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ ПИРИНСКИ - тук
ГЕОРГИ КОСТОВ СТАНИЛОВ - тук
ГЕОРГИ ЛЮБЕНОВ ХУБЕНОВ - отсъства
ГЕОРГИ СЕДЕФЧОВ ПЪРВАНОВ - отсъства
ГЕОРГИ СТЕФАНОВ ПАНЕВ - тук
ГЕОРГИ ТОДОРОВ БОЖИНОВ - отсъства
ГЕОРГИ ЧАВДАРОВ АНАСТАСОВ - отсъства
ГЕРГАНА ХРИСТОВА ГРЪНЧАРОВА - тук
ГИНЬО ГОЧЕВ ГАНЕВ - отсъства
ГОСПОДИН ХРИСТОВ ЧОНКОВ - тук
ДАНИЕЛ ВАСИЛЕВ ВЪЛЧЕВ - тук
ДАРИНКА ХРИСТОВА СТАНЧЕВА - тук
ДЖЕВДЕТ ИБРЯМ ЧАКЪРОВ - тук
ДИЛЯНА НИКОЛОВА ГРОЗДАНОВА - отсъства
ДИМИТЪР ЕНЧЕВ КАМБУРОВ - отсъства
ДИМИТЪР ИВАНОВ АБАДЖИЕВ - тук
ДИМИТЪР ИВАНОВ СТЕФАНОВ - отсъства
ДИМИТЪР ИЛИЕВ ДИМИТРОВ - тук
ДИМИТЪР КАТЕЛИЙЧЕВ ПЕЙЧЕВ - тук
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ ИГНАТОВ - отсъства
ДИМИТЪР МИЛКОВ ЛАМБОВСКИ - тук
ДИМИТЪР НИКОЛОВ ДИМИТРОВ - тук
ДИМИТЪР СТОЯНОВ ДЪБОВ - отсъства
ДИМИТЪР ЦВЯТКОВ ЙОРДАНОВ - тук
ДИМЧО АНАСТАСОВ ДИМЧЕВ - тук
ЕВГЕНИ ЗАХАРИЕВ КИРИЛОВ - отсъства
ЕВГЕНИ СТЕФАНОВ ЧАЧЕВ - тук
ЕВГЕНИЙ СТЕФАНОВ БАКЪРДЖИЕВ - отсъства
ЕВГЕНИЯ ТОДОРОВА ЖИВКОВА - тук
ЕВДОКИЯ ИВАНОВА МАНЕВА - тук
ЕКАТЕРИНА ИВАНОВА МИХАЙЛОВА - тук
ЕЛИАНА СТОИМЕНОВА МАСЕВА - тук
ЕЛКА ПАНЧОВА АНАСТАСОВА - отсъства
ЕМЕЛ ЕТЕМ ТОШКОВА - отсъства
ЕМИЛ ИЛИЕВ КОШЛУКОВ - отсъства
ЕМИЛИЯ РАДКОВА МАСЛАРОВА - тук
ЕНЧО ВЪЛКОВ МАЛЕВ - отсъства
ЗЛАТКА ДИМИТРОВА БОБЕВА - тук
ИВАН ГАНЧОВ ИСКРОВ - тук
ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ - тук
ИВАН ЙОРДАНОВ КОСТОВ - отсъства
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ - отсъства
ИВАН ПАВЛОВ ПАВЛОВ - тук
ИВАН ТОДОРОВ КОЗОВСКИ - отсъства
ИВО ПЪРВАНОВ АТАНАСОВ - тук
ИВО СЕВДАЛИНОВ ЦАНЕВ - отсъства
ИЛЧО ГЕОРГИЕВ ДУГАНОВ - тук
ИРЕНА ИВАНОВА МАРИНОВА-ВАРАДИНОВА - отсъства
ИРИНА ГЕОРГИЕВА БОКОВА - тук
ИСМЕТ ЯШАРОВ САРАЛИЙСКИ - отсъства
ЙОРДАН АНГЕЛОВ НИХРИЗОВ - тук
ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ СОКОЛОВ - тук
ЙОРДАН ИВАНОВ БАКАЛОВ - тук
ЙОРДАН МИРЧЕВ МИТЕВ - тук
ЙОРДАН НИКОЛОВ ПАМУКОВ - тук
ЙОРДАН СТОЯНОВ ДИМОВ - тук
КАМЕЛИЯ МЕТОДИЕВА КАСАБОВА - тук
КАМЕН СТОЯНОВ ВЛАХОВ - отсъства
КАСИМ ИСМАИЛ ДАЛ - тук
КЕМАЛ ЕЮП АДИЛ - отсъства
КИНА СИМЕОНОВА АНДРЕЕВА - тук
КИРИЛ СТАНИМИРОВ МИЛЧЕВ - отсъства
КЛАРА ПЕТКОВА ПЕТРОВА - отсъства
КОНСТАНТИН ЛЮБЕНОВ ПЕНЧЕВ - тук
КОСТА ГЕОРГИЕВ КОСТОВ - тук
КОСТА ДИМИТРОВ ЦОНЕВ - отсъства
КРЪСТАНКА АТАНАСОВА ШАКЛИЯН - тук
КРЪСТЬО ИЛИЕВ ПЕТКОВ - тук
ЛИЛЯНА КАЛИНОВА КРЪСТЕВА - тук
ЛЪЧЕЗАР БЛАГОВЕСТОВ ТОШЕВ - тук
ЛЮБЕН АНДОНОВ КОРНЕЗОВ - тук
ЛЮБЕН ЙОРДАНОВ ПЕТРОВ - отсъства
ЛЮБОМИР ПЕНЧЕВ ПАНТЕЛЕЕВ - тук
ЛЮДМИЛ СЛАВЧЕВ СИМЕОНОВ - отсъства
ЛЮТВИ АХМЕД МЕСТАН - тук
ЛЮЦКАН ИЛИЕВ ДАЛАКЧИЕВ - тук
МАРГАРИТА ВАСИЛЕВА КЪНЕВА - отсъства
МАРИАНА ЙОНКОВА КОСТАДИНОВА - тук
МАРИАННА БОРИСОВА АСЕНОВА - тук
МАРИНА БОРИСОВА ДИКОВА - тук
МАРИНА ПЕНЧЕВА ВАСИЛЕВА - тук
МАРИО ИВАНОВ ТАГАРИНСКИ - отсъства
МАРИУС ЦАКОВ ЦАКОВ - тук
МАРИЯ ВЕРДОВА ГИГОВА - тук
МАРИЯ ИВАНОВА АНГЕЛИЕВА-КОЛЕВА - тук
МАРИЯ ИВАНОВА СПАСОВА-СТОЯНОВА - тук
МИЛЕНА ИВАНОВА МИЛОТИНОВА-КОЛЕВА - тук
МИЛЕНА КОСТОВА ПАУНОВА - тук
МИРОСЛАВ ПЕТРОВ СЕВЛИЕВСКИ - тук
МИХАИЛ РАЙКОВ МИКОВ - тук
МИХАИЛ РАШКОВ МИХАЙЛОВ - тук
МЛАДЕН ПЕТРОВ ЧЕРВЕНЯКОВ - тук
МОНЬО ХРИСТОВ ХРИСТОВ - тук
МУРАВЕЙ ГЕОРГИЕВ РАДЕВ - тук
МУСТАФА ЗИНАЛ ХАСАН - тук
НАДЕЖДА НИКОЛОВА МИХАЙЛОВА - тук
НАДКА РАДЕВА ПАНГАРОВА - тук
НАИМ ИЛЯЗ НАИМ - тук
НАСКО ХРИСТОВ РАФАЙЛОВ - отсъства
НЕДЯЛКО ИВАНОВ КАЛЪЧЕВ - тук
НЕСРИН МУСТАФА УЗУН - тук
НИКОЛА БОГДАНОВ НИКОЛОВ - отсъства
НИКОЛА ДЖИПОВ НИКОЛОВ - отсъства
НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ КАМОВ - отсъства
НИКОЛАЙ ЕВТИМОВ МЛАДЕНОВ - отсъства
НИКОЛАЙ ПЕТРОВ БУЧКОВ - тук
НИКОЛАЙ СИМОЕНОВ НИКОЛОВ - отсъства
НИКОЛАЙ ЦВЕТАНОВ ЧУКАНОВ - отсъства
НИНА СТЕФАНОВА ЧИЛОВА - тук
НИНА ХРИСТОВА РАДЕВА - тук
НОНКА ДЕЧЕВА МАТОВА - тук
ОГНЯН СТЕФАНОВ ГЕРДЖИКОВ - тук
ОГНЯН СТЕФАНОВ САПАРЕВ - отсъства
ОСМАН АХМЕД ОКТАЙ - отсъства
ПАНАЙОТ БОРИСОВ ЛЯКОВ - отсъства
ПЕНКА ИВАНОВА ПЕНЕВА - тук
ПЕТКО ДИМИТРОВ ГАНЧЕВ - тук
ПЕТЪР ВАСИЛЕВ МУТАФЧИЕВ - отсъства
ПЕТЪР ВЛАДИМИРОВ ДИМИТРОВ - тук
ПЕТЪР ИВАНОВ АГОВ - тук
ПЕТЪР СТОИЛОВ ЖОТЕВ - тук
ПЕТЯ ВЕЛКОВА БОЖИКОВА - тук
ПЕТЯ ИЛИЕВА ГЕГОВА - тук
ПЛАМЕН АЛЕКСАНДРОВ ПАНАЙОТОВ - тук
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ КЕНАРОВ - тук
ПЛАМЕН НЕДЕЛЧЕВ МОЛЛОВ - тук
РАДОСЛАВ ГЕОРГИЕВ ИЛИЕВСКИ - тук
РАДОСЛАВ НИКОЛОВ КОЕВ - тук
РАЛИЦА НЕНЧЕВА АГАЙН - отсъства
РАМАДАН БАЙРАМ АТАЛАЙ - тук
РАСИМ МУСА СЕИДАХМЕТ - тук
РЕМЗИ ДУРМУШ ОСМАН - тук
РОСИЦА ГЕОРГИЕВА ТОТКОВА - тук
РУМЕН ЙОРДАНОВ ПЕТКОВ - отсъства
РУМЕН СТОЯНОВ ОВЧАРОВ - тук
РУМЯНА ДЕНЕВА ГЕОРГИЕВА - тук
РУМЯНА ЦАНКОВА СТАНОЕВА - тук
РУПЕН ОХАНЕС КРИКОРЯН - тук
СВЕТЛИН ИЛИЕВ БЕЛЧИЛОВ - тук
СВЕТОСЛАВ ДЕНЧЕВ ЛУЧНИКОВ - тук
СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ СПАСОВ - тук
СЕРГЕЙ ДМИТРИЕВИЧ СТАНИШЕВ - тук
СИЙКА НЕДЯЛКОВА ДИМОВСКА - тук
СИЛВИЯ ПЕТРОВА НЕЙЧЕВА - отсъства
СНЕЖАНА ВЕЛИКОВА ГРОЗДИЛОВА - тук
СНЕЖИНА ВЕНЦИСЛАВОВА ЧИПЕВА - тук

Проверката констатира, че кворумът е налице.
(Списъкът на депутатите с отбелязванията на председателя на заседанието се прилага към протокола.)
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! С приемането на § 5а приключихме и приемането на Закона за счетоводството. Искам да благодаря на всички колеги за консенсуса, който се постигна при него, с, разбира се, малки изключения. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Законът за счетоводството е приет.
Моля членовете на Анкетната комисия за Фонд "Земеделие" да се съберат в момента на кратко съвещание в Огледалната зала.
Обявявам почивка до 11 ч., когато ще продължим с парламентарния контрол. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Продължаваме работата на Народното събрание със:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода 26 октомври 2001 г. до 1 ноември 2001 г.
Постъпило е питане от народния представител Янаки Боянов Стоилов към Милен Велчев, министър на финансите, относно обратното изкупуване на облигации по външния дълг на Република България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 9 ноември 2001 г.
Постъпило е питане от народния представител Евдокия Манева към Долорес Арсенова, министър на околната среда и водите, относно политиката на правителството по опазване на околната среда. Следва да се отговори в пленарното заседание на 9 ноември 2001 г.
Има писмен отговор от министъра на финансите Милен Велчев на актуален въпрос от народния представител Благовест Сендов. Аз ще имам грижата да връча писмения отговор на господин Сендов.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, в заседанието на Народното събрание от 26 октомври т.г., петък, министърът на финансите Милен Велчев е отговорил на питането на народните представители Атанас Папаризов и Георги Пирински относно сключване на ново споразумение с Международния валутен фонд. На същото заседание 48 народни представители внасят искане за разисквания по питането. Разискванията са насрочени за днес, 2 ноември. Вносителите на искането за разисквания са внесли и проект за решение. Искането и проектът за решение са раздадени на народните представители.
Днес е внесен и проект за решение от шестима народни представители от Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори. Проектът също е раздаден.
Съгласно чл. 87, ал. 2 разискванията се провеждат по реда на глава шеста от правилника и продължават един час. Разпределям времето за разисквания между парламентарните групи, както следва: за Парламентарната група на НДСВ - 30 минути, за Парламентарната група на ОДС - 12 минути, за Парламентарната група на Коалиция за България - 12 минути, за Парламентарната група на Движението за права и свободи - 6 минути. Ще моля парламентарните групи да представят списък на желаещите да се изкажат или желаещите могат да вдигнат ръка.
Госпожо Михайлова, заповядайте.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Днес ние сме длъжни да дебатираме 100 те дни на новото българско правителство. Ако не направим това, ние ще демонстрираме неуважение към хората, които ни избраха, и към институцията на Народното събрание. Моето желание беше в този дебат, който очевидно няма да се състои, да кажа и някои положителни неща, но тъй като виждам, че мнозинството иска да спести дискусията за 100-те дни, и аз съкратих тези няколко изречения.
Какво видяхме за изминалите 100 дни? Видяхме, както и българските граждани, слабост и управленски хаос. Първият въпрос, който трябва да си зададем, е защо атаките на синдикатите и на работодателите едва дочакаха стотния ден на правителството - същото правителство, което в първия ден на своето управление имаше най-висока подкрепа от всички български правителства след 1989 г. Но ние никога няма да разберем защо се случи така, ако не се вгледаме в причините.
Какво уплаши хората през тези 100 дни? Може би не толкова един или друг акт на правителството, колкото начинът, по който се вземаха решенията - неаргументирано и непрозрачно. За 100 дни управление правителството позволи, нещо повече, насърчи икономиката да потъне в сянка. Това драматично увеличи нейната неуправляемост. Най-яркият пример е, че за изминалите сто дни събираемостта на приходите е с 81 млн. лв. по-ниска от планираните въпреки увеличението на вноса. Слабостта в събирането на приходите бе съпроводена и от крайно съмнителна политика по разходите. При липса на пари за изплащане на пенсии и социални помощи се намериха средства за изкупуване на външния дълг и то на високи цени.
Липсата на стратегия и на компетентност доведоха до това, че за 100 дни загубихте напълно подкрепата на администрацията. Тук искам да подчертая, не единствено на симпатизантите на Обединените демократични сили, а на цялата администрация. Вие се противопоставихте на логиката на административната реформа. Не е имало друга смяна на кабинет в най-новата ни история, която за толкова кратко време да е довела до хиляди, повтарям, хиляди персонални промени във всички етажи на държавната администрация. Вие забравихте, че хората са там, за да работят, а не да бъдат уволнявани. Вместо да ги спечелите, вие ги настроихте срещу себе си. За последните 12 години партиите в България научиха, че успешно управление е невъзможно без мотивирана администрация.
Липсата на стратегия е причината правителството да не действа като екип. И това личи отвсякъде. В момента България има министри - някои успешни, други не, но България няма правителство. Липсата на стратегия е причина за 100 дни да не успеете да влезете в диалог с обществото. Навсякъде, където минахте, избухнаха сражения - с учители, с лекари, с работодатели, със синдикати.
Защо не искате да дискутирате предлаганите мерки? Днес отказвате и дебат в парламента. Вие, които събудихте големи очаквания в българските граждани, не можете просто да излезете и да кажете, че това е било предизборна риторика. На 17 юни вие обещахте всичко на всички и затова днес всички се чувстват предадени. Аз ви питам как без екип и без социален диалог ще извършите онези непопулярни мерки на структурната реформа, които са необходими, за да бъде изпълнен бюджетът? Защото бюджетът не е просто колонки от цифри, но и политическа воля те да бъдат изпълнени.
Хаосът и липсата на стратегия са причината и да загубите преговорите с фонда още преди да ги започнете. Вие приехте всичко, но не получихте нищо и дори не знаете днес цената на споразумението, което ви предстои да подпишете.
Липсата на стратегия и управленският хаос са причина днес страната ни да отстъпи от позиции във външната политика, постигнати с цената на много труд. Вече има спорове дори по сроковете за присъединяване на България към Европейския съюз.
Ето затова дебатът днес беше толкова важен. Той трябва да бъде важен и за вас. Днес ние очаквахме министър-председателят да бъде тук, защото хората му дадоха огромно доверие и един провал на неговото правителство би означавало днес дестабилизация на цялата политическа система. Затова сме длъжни да предупредим, че при липса на стратегия и управленски хаос заложените цифри и параметри във вашата програма са нереалистични.
Това, което видя българският бизнес, е, че вие отстъпихте от сърцевината на вашите обещания - нулеви данъци при реинвестирана печалба. Това, което хората от туризма видяха, бе въвеждане на данък добавена стойност. След тези 100 дни за съжаление българският бизнес не е по-конкурентоспособен, българският гражданин по-платежоспособен и българското общество по-оптимистично за своето бъдеще.
Ето защо ние днес се обръщаме към министър-председателя лично да поеме отговорността за управлението на страната. Ние искаме да знаем кой управлява - НДСВ, които спечелиха изборите, или коалицията на БСП и ДПС, на които позволихте да назначават вместо вас.
Уважаеми колеги, това правителство започна управлението си като приказка, ето защо искам да завърша с цитат от една детска книжка - "Алиса в страната на чудесата". Там пише: "Ако не знаеш накъде си тръгнал, тръгни накъдето си искаш и ще стигнеш там, където най-малко очакваш". Благодаря. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Това беше изявление от името на Парламентарната група на Обединените демократични сили.
Виждам, че господин Румен Овчаров има готовност да представи позицията на Парламентарната група на Коалиция за България.
Заповядайте, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Очевидно се задълбочава тенденцията парламентът - висшият орган на държавната власт в България, да стои настрана от основните политически проблеми в страната. Това, което се случи миналата седмица, явно не е било случайно. Това, че дискусията по управленската програма на правителството на Република България се водеше в Брюксел, водеше се в кулоарите на Министерския съвет, но не се водеше тук, в Народното събрание, явно е една тенденция, която вие съвсем последователно провеждате. Така и днес дискусията, общественият дебат за първите сто дни на правителството върви в обществото, върви в медиите, но не върви в Народното събрание - там, където й е мястото. Министър-председателят на Република България вместо да дойде тук и да отчете какво е свършил и какво не е успял да свърши за изминалите първи сто дни на своето управление, предпочете да открива паметна плоча на баща си в гр. Разград. И то не каква да е плоча, а спонсорирана от народния представител от Съюза на демократичните сили Никола Николов. Разбира се, след това ще отдъхне два дни в тоталитарната резиденция във Воден. Той заслужава. И той, и министрите му заслужават - те си дадоха добра оценка за всичко, което са свършили до момента. Въпросът е, че оценката, която дава обществото на тези първи сто дни, е малко по-различна.
Това, че вие бягате, дали разбирайки или неразбирайки, от отговорностите си като управляващо мнозинство, избрало този кабинет, си е ваш проблем. Ние обаче като единствената лява опозиция в този парламент не можем да не кажем своята оценка за първите сто дни на правителството. При това ще направим тази оценка не като анализираме отделни гафове на отделни министри, по конкретни действия на този или онзи чиновник. Напротив, опитваме се да анализираме тенденциите, опитваме се да анализираме перспективата, опитваме се да анализираме политиката, която вече се оформи и която ще бъде реализирана през следващите четири години. Четири години в един решителенq критичен период за България.
Първото голямо разочарование, с което се сблъскаха избирателите, е разочарованието от социалната политика. Вие дойдохте на власт с обещанието за незабавни и не символични увеличения на пенсиите, на детските надбавки, на доходите на хората. Сега хората получиха незабавно и не символично увеличение на цената на тока и парното, незабавно и не символично увеличение на цената на имуществените данъци, незабавно и не символично увеличение на цените на лекарствата и на ред други стоки. Социалната политика в България се върна на мястото, в което беше през 1997 г. Тя отново се формира на остатъчния принцип - ще има социални помощи, ще има социални плащания тогава, когато остане нещо, тогава, когато всичко е платено. Фактически първата зима на новото време ще бъде битка за оцеляване на голяма част от българските граждани.
Това е първото разочарование, с което се сблъскаха хората в първите сто дни на вашето управление.
Второто голямо разочарование е за бизнеса. Вие обещавахте друга политика, обещавахте политика на стимулиране на икономиката, обещавахте друг бизнес-климат. Какво се получи сега? Правителството бавно и сигурно се освободи не само от социалните аспекти на своята програма, то се освободи от либералните аспекти, от намалените данъци. Нито един от всички тези разрешителни и лицензионни режими не е премахнат. Напротив, бизнес-климатът в България продължава да бъде в най-добрия случай на същото равнище, на което беше по време на управлението на СДС. Изглежда даже и по-лош, защото инвестициите намаляват в България за този период, те са с над 100 млн. по-малко, отколкото през миналата година.
Вчера или онзи ден прочетохме във вестниците, че президентът споделял или приемал концепцията на първите сто дни. Това че той приема, споделя и подкрепя, е разбираемо, иска човекът да бъде избран за втори мандат. Въпросът е обаче има ли концепция и коя е тази концепция - социално-либералната, която декларирахте по време на изборите, либералната, която декларирахте в декларацията си през август месец, или тази крайно фискална, която ще реализирате в бюджета за следващата година. Явно и Международният валутен фонд не може да разбере коя точно е концепцията на новото правителство. Явно и той, уплашен от лашканията от едната крайност в другата и от противоречията вътре в правителството, реши да наложи усмирителна риза. Защото няма друг повод, няма друга причина за тези толкова тежки и толкова рестриктивни условия, които са ни наложени с новото споразумение.
В крайна сметка коя е наистина тази концепция и кои са приоритетите? Дали това, което иска министър Шулева - увеличаване на доходите, дали това, което иска министър Василев - стимулиране на бизнеса и на икономиката, или това, което иска или прави министър Велчев, като изкупува обратно външния дълг на България?
И тъй като той е тук, може би ще отговори след малко: вярно ли е, господин Велчев, че вече сте определили банките, които ще бъдат консултанти на правителството по еврооблигациите на българското правителство? И че те са отново "Джей Пи Морган" и "Морган и Стенли"? Кои са критериите, по които определихте тези банки? Как избрахте точно тях двете отново?
Третото голямо разочарование, с което се сблъскаха българските граждани, е по отношение на държавата. Хората очакваха от вас друга държава и вие я обещахте - държава толерантна, държава, която ще гарантира гражданските им права, държава, която ще гарантира справедливост и правосъдие. За съжаление нито за справедливост, нито за правосъдие може да става дума. Вие не посмяхте даже да се разграничите от действията на вашите предшественици. Вие запазихте на най-висши управленски равнища в цялата държавна администрация и във всички големи държавни компании сините номенклатури на Съюза на демократичните сили. И очаквате от тях те да оценят политиката, която досега са водили, като неправилна? Няма да я оценят. И едва сега започвате да разбирате, че, виждате ли, правителството било одобрило допълнителна инвестиционна програма за 300 млн., че имало 200 млн. дефицит в Националния осигурителен институт, че имало 50 млн. задължения на болниците. Ами като е така, защо приехте отчетите на всички тези заведения - и на НОИ, и на Здравната каса, пък и бюджета на правителството?
И четвъртият приоритет, който е може би най-важен - пълзящата дискредитация на парламентаризма и на държавното устройство на България. Всички тези неща, които се случват в последните дни, превръщането на парламента в придатък на изпълнителната власт, всичко това не може да скрие една цел, която може би много от вас не споделят, но която бавно и сигурно се реализира от някои кръгове около министър-председателя. Това е дискредитацията на държавното устройство на България, дискредитацията на републиканизма в България. Такова нещо ние не можем да позволим и няма да толерираме повече в Народното събрание.
И тъй като съм сигурен, че много от вас възприемат това изказване като поредния ход на опозицията, като поредната пропагандна маневра на лявата опозиция в България, аз искам да ви кажа, че това съвсем не е така. Ние съвсем честно, съвсем коректно се опитахме да анализираме всичките ви действия. И като доказателство за това аз сега ще ви връча оценката за стоте дни, която ние направихме. Ако имате желание, запознайте се. Вижте си грешките, опитайте се да ги отстраните. Но имайте предвид, че оттук нататък Коалиция за България няма мълчаливо да толерира грешките ви, няма да толерира гафовете ви. Оттук нататък ние няма да мълчим в Народното събрание. Няма да мълчим и извън него. Оттук нататък и Българската социалистическа партия, и Коалиция за България ще поемат своята роля - ролята на ясна и категорична националноотговорна и социално ангажирана опозиция, истински ляв коректив на дясното управление в България. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в Коалиция за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Това беше изявление от името на Парламентарната група на Коалиция за България.
Господин Местан - от името на Движението за права и свободи. Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволете ми преди да пристъпя по същество към изказването си да взема отношение по един проблем и по една претенция, с която през последните две седмици и отляво, и отдясно ни продъниха ушите - претенцията да има непременно парламентарен дебат във връзка с първите сто дни от управлението на новото коалиционно мнозинство. Чуха се и оценки, че едва ли не ако не се проведе такъв дебат, ще бъдат нарушени установени парламентарни традиции. Аз не смятам, че има такава парламентарна практика в България и затова ми позволете да се върна към една стенограма от заседание № 40 на Тридесет и осмото Народно събрание. Заседанието е от 10 септември 1997 г., когато се навършваха сто дни от управлението на кабинета Костов. Тогава в интерес на истината на искането за сериозни дебати от страна на Демократичната левица бе отговорено по следния начин. Чета: "Понеже изказването на господин министър-председателя не е включено в дневния ред, може да има изказвания само от името на парламентарни групи." И с известна ирония бе казано: "Разбира се, ако те желаят". Последваха протести от Демократичната левица и от нас тогава. На което бе отговорено: "Левицата много се вълнува, но тя пак като че ли не познава правилника. Хубаво е вече да се запознаете с него."
Господин Йордан Соколов, предполагам, познахте думите си.
А сега по същество. Тоест, днес става това, което се случи и на 10 септември 1997 г. Навършиха се 100 дни от началото на най-очакваното и най-добре посрещнато правителство на Република България за последните 12 години. За тези 100 дни, които не са много, но не са и малко време, особено в условията на страна като нашата, правителството успя да се изгради като коалиционно, като едно екипно правителство. Правителство, отворено към мненията и оценките и на българската опозиция, и на цялото гражданско общество като цяло. Това е правителство, което определено има нагласата да дискутира с широки социални слоеве основните проблеми на страната. Това е безспорно значимо постижение в условията на досега съществуващата тясно лява и тясна доктринерност, които бяха характерни най-вече за последните седем години.
Каква оценка можем да дадем за тези 100 дни? Разбира се, тази оценка е най-вече функция на критериите, които бихме приложили. Ако изхождаме от гледна точка на свръхочакванията на българските избиратели, оценката може би няма да е най-положителна. Но, ако приложим реално сравнителни критерии за онова, което бе сторено от всички останали правителства преди настоящото, аз смятам, че нямаме основание да дадем негативна оценка за първите 100 дни. Напротив, оценката следва да бъде положителна.
Положително е например, че правителството, даже в случаите, когато допуска грешки, не се свени да си ги признае. Както например за медийната си политика. И точно заради това, че този кабинет чува и се вслушва в чутото е и неговата перспектива и на това се крепи и нашето доверие в него. Но 100-те дни не са време за възхвала, а време за трезва оценка на нестореното, защото стореното е вече постигнато и то не е в дневния ред на нашето общество.
Какви следва да са основните задачи пред кабинета в процеса на следващите 100 дни? Много по-сериозни, изискващи максимална мобилизация за възвръщане на общественото доверие, с което то започна мандата си.
На първо място - търсене на политическа отговорност. Аз тук отварям една скоба и казвам: защо не и съдебна за ужасното наследство, което получи този кабинет, особено в последните четири години по време на управлението на господин Иван Костов, а и не по-малко за предходните две години от управлението на господин Жан Виденов? (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
Време е българският народ да разбере колко и каква цена плати за създаването на кръговете "Орион" и "Олимп". Колко струваше на всеки данъкоплатец всеки един ден от управлението на тези две правителства, а и на предшестващите ги. Това изисква не само новото време, но и новия морал в политиката.
На второ място - потайна приватизация чрез системата на работническо-мениджърските дружества или офшорни фирми, които на практика ликвидираха огромен икономически потенциал на страната. Тук не става въпрос само за добре известни в обществото очевидно свързани с корупция големи сделки, но и за поредица управленски решения, които сведоха икономическото наследство до нула. Тук става дума за разграбените държавни фондове. Става въпрос и за редица по-малки сделки, които в общия си обем надхвърлят този на няколко от най-големите. А такива сделки имаше във всяко едно министерство. Ще отговорите ли най-сетне можете ли да посочите поне пет големи приватизационни сделки, които извършихте по време на управлението си, господа от СДС?
На трето място - нова законова уредба. Приемането на бързо и спешно антикорупционно законодателство, което веднъж завинаги да ликвидира всякакви бъдещи опити за възвръщане към старата практика или към нови форми на корупция.
Без разнищването на тези три проблема на практика всяко управление, дори и бъдещи, биха били подложени на изкушението да се върнат на пътя, който вече 12 години тегли България към дъното. Без ликвидирането на всички форми на корупция и престъпност на "белите якички", без осъждането и не само в обществото, но и в съда, опасността от рецидиви на порядки от старото време е неизбежна.
Време е правителството наистина да навлезе в нов ритъм на работа - по-активен, по-ускорен, колкото и това да струва на всички ни. Точно такава форма на политическо поведение ще подкрепи Движението за права и свободи.
Уважаеми госпожи и господа, едно силно правителство предприема непопулярните мерки в началото на своя мандат. Аз искам да поздравя кабинета на господин Симеон Сакскобургготски за смелостта да приложи някои от тези непопулярни мерки вече. Имам предвид решението за увеличаване цените на парното и тока. Но точно днес, когато правим оценка за 100-те дни на кабинета, трябва да припомня, че това бяха непопулярни мерки, които СДС на два пъти отложи - веднъж през месец октомври и втори път - през април. Вие по-добре от нас знаете, че тези мерки са неизбежни. Не ги приложихте, защото през месец април вече бяхте навлезли в предизборна кампания. И вие пожертвахте интереса на страната за сметка на теснопартийния си интерес да не загубите политическото доверие на българските избиратели.
Тезата за хилядите уволнения, която чухме и днес от лидера на Парламентарната група на ОДС, според нас е израз на политически цинизъм. Точно обратното, най-големите атаки срещу кабинета са, че запазва сините партийни функционери в средните етажи на властта. И това е един безспорен факт. И тези критики срещу кабинета са основателни.
В заключение даже ще си послужа с един пример, макар че за този ход аз не мога да обвиня правителството, защото явно е преценило, че един или друг стопански ръководител има качествата да продължава да заема тази длъжност. Беше ли възможно, уважаеми колеги, откровено партийно пристрастен шеф на дъщерно предприятие на "Булгартабак", при това общински съветник от СДС да запази поста си? Повтарям, радвам се, че го запазихте, защото е добър мениджър. Но това по времето на Съюза на демократичните сили не беше възможно. Или с други думи, аз бих искал и занапред да поощря кабинета да продължава да разширява социалната база на своето управление. Да търси максимално съгласие с гражданското общество за реализирането на своите приоритети.
И понеже времето ми изтече, не ми остава нищо друго, освен да ви благодаря за вниманието и да помоля българската опозиция наистина да бъде непримирима в своите критики, защото ние се нуждаем от критиката на българската опозиция. Но нека тази критика да бъде градивна, с елементи на конструктивност. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
От името на Национално движение "Симеон Втори" има думата заместник-председателят на парламентарната група госпожа Снежана Гроздилова.
Заповядайте.

СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Сто дни са напълно достатъчни, за да се направи сериозна инвентаризация на митовете, които по принцип държат в своята мъртва хватка всяка опозиция и особено тази, която представлява ново и нежелано състояние на политическа сила, властвала цял мандат безусловно и безцеремонно.
Първият мит за покушението върху конструкцията на българската държава се срути много преди стотния ден и нашият народ, и светът станаха свидетели за създаването на правителство, което по състав, професионални профили и поведение беше квалифицирано като напълно адекватно на българските потребности и на международните реалности. То реабилитира диалога с най-широк кръг социални групи и политически пластове и адресира сериозните си намерения към партньори и пазари в чужбина. Това правителство не е заразено от партиен егоцентризъм и затова се оказа способно да действа в изключително широк политически диапазон. Българската държавност, цялостната обществена конструкция спечелиха от добре промислената философия на конструктивизъм и ефективна коалиционност.
Вторият мит за разминаване на предизборните обещания с правителствената програма е още по-смехотворен. Предизборните обещания не са загърбени. Те задължително минаха през филтъра на анализите, сравненията и прогнозите и се превърнаха в сърцевина на програмата за действие. Има, разбира се, неизбежен коректив върху онези намерения, които се основаваха върху предположенията, че наследството не е толкова песимистично и скромно. Така известен коректив търпи визията за данъчното законодателство.
Вече е добре известно, че данъчните приходи за 2001 г. са изпълнявани лошо, че на бюджета се е гледало като на фетиш, като на висша тайна, недостъпна за обикновения гражданин и че абсолютизирането на резерва, дълга и макростабилизационната рамка са били всъщност параван за нищетата на действията на група импровизатори, облечени във власт. А програмата на правителството всъщност предвижда намаляване на данъка върху капиталовите печалби на 0 % от 2002 г. Редуциран е данъкът върху доходите на физическите лица от 38 на 29 на сто. Повишаване на необлагаемия доход със 120 лв. на годишна база, промени в периода на връщане на кредит по данък добавена стойност и т.н., и т.н.
С тези не големи, но съществени нюанси, ние впрочем запознахме народните представители своевременно. Някои от тях обаче си избират очевидно ролята на пленници на собствения си полемичен инстинкт. В своята икономическа и данъчна законодателна част програмата ще се осъществява методично и безкомпромисно в полза на българското общество, а не в услуга на полемични инстинкти. Бизнесът има тренирани сетива и трезви критерии. Не е истина, че той е неприятно изненадан. Бизнесът е критично настроен, но в това няма нищо фатално, защото критика означава оценка. И бизнесът ще оцени реалистично намаляването на общата данъчна тежест и усилието самият той да постигне своя нов хоризонт.
Мит трети за уж задаващия се социален дискомфорт. Може елементарно да бъде разобличен, ако гласно си зададем въпроса: социално комфортно ли живя българинът преди сто дни? Отговорът е оглушително "Не!" и той оттекна гръмко на 17 юни.
В своята силна бюджетна 2000 г. предишното правителство беше заложило в бюджета 3 млрд. 542 млн. лв. за социални плащания. Сегашното правителство залага за 2002 г. 4 млрд. 682 млн. лв. Нужни ли са коментари по резултат 4:3 в полза на кабинета Сакскобургготски? (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.) Ако някому са нужни, нека си говори сам при спуснати пердета в мазето на партийната си централа. Ние нямаме време за монолози.
Имаше и още един мит, повече занимателен и любопитен, отколкото амбициозен - че Европа ще се изненада, че светът ще ни сложи под микроскоп. Още след първите международни изяви в рамките на Тридесет и деветото Народно събрание, още по време на първите контакти и визити на новия премиер Европа се изненада приятно, а светът видя през микроскопа фигури и детайли, които прие като насърчителни знаци на едно избистрено политическо поведение. В Брюксел, Отава, Лондон, Страсбург слушаха българският премиер, българският външен министър, българските министри, депутати и експерти с повишен интерес, който в повечето случаи разчупваше протоколните рамки.
Това впрочем е атестация за политическата зрялост на народа, уважаеми колеги, и прави чест на сегашната коалиция в нейното парламентарно и правителствено измерение, че не направи нито веднъж опит в рамките на тези сто дни да узурпира вече регистрираните положителни оценки, да ги обсеби и да ги превърне в свой частен политически капитал. А това е по силите само на мнозинство и правителство, които действително желаят да работят в името на обществения интерес и да продължат по този път и след първите сто дни, което ще рече още 1360 дни. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Гроздилова.
Уважаеми дами и господа, след изявленията на парламентарните групи, искам да насоча вашето внимание върху разискванията по питането относно новото споразумение с Международния валутен фонд. Посочих времето за дебат за всяка парламентарна група. Така че имате думата по въпроса за новото споразумение с Международния валутен фонд.
Заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Чудесно е да се връщаме към историята и дано всички ние не забравяме, че от всички представени в тази зала имаше излъчени правителства през последните десет години, и дано не забравяме, че връщането към историята е, за да не повтаряме грешките на предишните народни събрания.
Факт е, че за сто дни чудеса не могат да се направят. От Коалиция за България това го разбираме съвършено ясно. Именно затова инициирахме този дебат по проблемите, които касаят не сто дни, а следващите 360 дни за споразумението ни с Международния валутен фонд. Защото, уважаеми колеги, ние сме изпратени тук с волята на над 6 млн. избиратели и на тях не е безразлично доколко това споразумение ще бъде в голяма степен в насока на подобряване на условията на живот в страната ни и доколко трябва да дадем рамо на нашето правителство да отстоява по-добри параметри и изисквания в това споразумение.
Ето затова искаме да обсъдим този въпрос и на тази база правителството да има до себе си и мнението, и подкрепата на парламента на Република България.
Господин финансовият министър миналата седмица каза: "Нарастващият дефицит по текущата сметка на платежния баланс и по-точно търговският дефицит пряко водят до по-рестриктивна фискална политика." Цената на бъдещото споразумение с Международния валутен фонд ще е именно една по-рестриктивна политика и това е свързано с някои непопулярни стъпки в областта на разходната политика на правителството. Господин Велчев каза: "Такова е наследството."

В тази връзка ние искаме да разсъждаваме и да питаме как ще бъдат изпълнени препоръките на Световната банка, съобразно изискванията и тази рестриктивна политика, която се задава със споразумението с Международния валутен фонд.
Не са малко въпросите, които трябва да зададем, тъй като намаляването на разходната част на държавния бюджет все пак трябва да знаем за сметка на кого и на какво ще бъде, неща, които са изключително важни за всеки един от нас.
Ще започна с политиката на доходите, въпреки че госпожа Гроздилова каза една цифра за намаляване на данъците. Тя каза за най-високодоходните групи - 9 на сто, но за най-нискодоходните е 2 на сто, а там са 80 на сто от българското население. Така че нека да говорим реалности.
Искам да коментирам именно това, което беше казано в областта на политиката на доходите и данъците. Да, минималната работна заплата се увеличи. Да, тя се увеличи с един чувствителен процент, който засега не е постиган. Това е факт. Но, уважаеми госпожи и господа, оценката, която се дава от Световната банка и препоръките, са, че в България има драматичен характер в социално отношение през последните години. Драматичен характер!
В тази връзка трябва все пак да се каже, че минималната работна заплата - снощи се посочи от госпожа Шулева - ще бъде за първи път над необходимия минимум. Само че необходимият минимум, минималната работна заплата отдавна се откъсна от параметрите си за възпроизводството на работещите и за издръжка на член от семейството. И ако това е така, тя трябва да бъде 155 лв.
Ние разбираме, че е много трудно. Това са реалностите в страната. Но реалностите на страната са и по-нататък. Ние чувствително изоставаме, драматично изоставаме от всички европейски страни от бившия социалистически лагер в областта на политиката на доходите. И сега в България средната работна заплата е около 140 долара, докато в другите страни тя е далеч над 300 - 340 - 390 долара и така нататък.
Продължавам нататък, защото данъците, които посочихте, са преките. Но косвените данъци и цялостната характеристика през следващата година с всички тези параметри, които се залагат от изискванията на Международния валутен фонд, сериозно ще ударят всяко българско семейство. Оценката на Световната банка е, че досега използваният метод за социално подпомагане като гарантиран минимален доход е неефективен. Осемдесет и шест на сто от българските хора, които се нуждаят от социална гаранция, де факто не попадат в тази гаранционна система и тя е неефективна. Тоест, и тук трябва да се помисли.
Аз съм съгласна, че средствата за социално подпомагане от 3 млрд. са скочили на 4 млрд. Седемстотин милиона повече ще даде правителството. Но, колеги, 200 млн. е дефицитът, който държавният бюджет трябва да покрие за Националния осигурителен институт. И това е факт. Двеста милиона са неразплатените социални плащания на общините. И това е факт. В следващата година ние ще влезем с 200 млн. неразплатени работни заплати. Това също е факт. Ето ви, че тези 700 млн. свършиха.
И още нещо. Конкретните изисквания за спазване или за решаване, или за удовлетворяване на това, което поставя Световната банка пред нас, налагат един съвършено друг параметър на стандарта на живот. Да, това завари правителството на Националното движение Симеон Втори - завари стабилизирана мизерия. Значи ли, че тази стабилизирана мизерия ще продължи и през следващата година и има ли шанс с преговорите с Международния валутен фонд ние да изискваме още и още?
Ето тези въпроси исках да поставя пред вас, защото те касаят и активната политика на пазара на труда, който по думите на Световната банка, е склерозирал пазар на труда и за онази политика за инвестиции и оживление на пазара, която е необходима за България. Въпросът е, господин Велчев, отново ли с параметрите и изискванията на Международния валутен фонд ще задоволим само исканията на фиска или ще оживим българската икономика и ще подобрим качеството на живот на хората? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Други желаещи да вземат участие в разискванията по питането? Интересно, че не виждам. Разполагаме с цял час, а са изразходвани само 6 минути.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател! Господин председателю, аз допускам, че темата за 3-годишното споразумение е от приоритетен интерес за всички парламентарни групи. Може би се играе някаква тактика на изчакване и на маневриране. Мен ми се струва, че проблемите на това споразумение не би трябвало да са предмет на парламентарни хватки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Само бих Ви помолил да си сложите картата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще я сложа, но то беше от процедурна гледна точка малко предварителен коментар, по който не бих искал да хабя от минутите си.
Господин председател, господин министър, уважаеми дами и господа! Миналия петък ние с господин Папаризов поставихме пред господин Велчев два въпроса във връзка с 3-годишното споразумение - на каква база е сключено и как ще се изпълнява?
Въпросът, който занимава всеки български гражданин днес, е следният. Защо след едно 4-годишно така успешно управление на ОДС днес България трябва отново да сключи едно подчертано рестриктивно споразумение с Международния валутен фонд, отново да затягаме коланите, отново едва ли не да тръгваме от началото към стабилизация плюс икономически растеж?
Трябва да търсим отговора според мен, господин председател, в три насоки. Първо, наистина какво е било наследството, второ, как бяха проведени преговорите от новото правителство досега, и трето, какви ще бъдат конкретните действия на правителството за изпълнение на това споразумение така, че следващия път - след година или година и половина - да не трябва отново да сключваме същото споразумение. Защото, както каза госпожа Масларова, ние не можем да си позволим да пребиваваме в тази стабилизирана мизерия.
По първия въпрос - наследството. И господин Велчев миналия път каза буквално: "Двойно по-големият дефицит по текущата сметка на платежния баланс, а именно 6 на сто от брутния вътрешен продукт вместо 3, беше основната причина Международният валутен фонд да настоява за това рестриктивно споразумение.". Защото е очевидно, че структурните промени, създаването на конкурентна икономика, които трябваше да се случат през тези четири години на валутен борд, не се състояха. И отговорността за това няма кой друг да я поеме освен мнозинството на СДС и правителството на СДС.
И тук, господин министър, ми се струва, че има място още малко да дадете картината какво е това наследство. Защото не става дума за един процент. Става дума, че износът на страната за 8-те месеца на тази година расте с 8 на сто, вносът расте с над 15 на сто. Ние изнасяме 7 - 8 позиции стоки - най-много метали и дрехи - и от това няма как да забогатеем.
Вторият въпрос обаче, господин министър, е в това как Вие проведохте преговорите? Ще си позволя една лична оценка. Вие подходихте първоначално твърде лековато към тези преговори. Вие силно смутихте своите партньори с анонси за щедра социална политика, за рязко намаляване на данъците, освобождаване от данък печалба, за данъчни ваканции, за решаване проблемите на бюджета с растящи митнически приходи и така нататък.
В същото време наблюдавахме един рязък спад на данъчните приходи по бюджета - от над 600 млн. месечно, до под 400 и паралелно с това намаляването на вашия депозит във вашия банкер - Народната банка с 870 млн. лв. за 3 - 4 месеца.
Какво очаквате от вашите партньори освен да си кажат: тези хора не знаят точно какво правят. И да си отидат в средата на септември с една позиция, която беше доста затворена - или променете това, което възнамерявате, или забравете за споразумението. Вие бяхте заставени да приемете действително тези твърде тежки условия на Международния валутен фонд.
Третият въпрос - какво правите оттук нататък? Внесохте програмата, не щяхте да я дискутирахте. В нея сте извели търговската политика като приоритет № 1. Имате една - две страници текстове в раздела за търговската политика. Намеренията са добри. Ние зададохме въпроса какво правим в 2002 г.? Защото в проекта за държавен бюджет, в доклада Вие, господин министър, заявявате, че в края на 2002 г. търговският дефицит ще бъде 1 млрд. 600 млн. долара, същата картина като тази година, даже малко по-зле - текущата сметка отново ще бъде близо 6 на сто от брутния вътрешен продукт. Ерго, ние ще бъдем в ситуацията година и половина оттук, където сме сега. Значи пак същото споразумение. Това по никакъв начин не може да ни удовлетвори.
Ето защо, приемайки точки 1 и 2 на проекторешението, което е внесла Парламентарната група на Националното движение, вие в двумесечен срок да внесете информация и за наследената картина, и за условията на споразумението, моята молба е да се включи т. 3, която да бъде взета от нашия проект за решение, какви са намеренията в три области, конкретните за 2002 г. - платежният баланс, инвестициите чрез активни банкови операции и жизненото равнище, за което говореше госпожа Масларова.
Господин министър, Вие пристъпвате към управление на външните плащания с активна политика в областта на управление на държавния дълг. Изтече информация за операции, които възбудиха много сериозни въпроси в обществото и по които ще трябва да отговаряте и другата седмица. Вие имате правото да кажете: "Тези операции публично не се коментират, те са моя, на правителството, отговорност и т.н.".
Вие няма как да не отговорите, когато във връзка с тези операции се задават много сериозни въпроси за други интереси, освен общодържавните, и е във ваш интерес да отговаряте на тези въпроси, по-скоро да не допускате те да възникват, за да може да имате убедената подкрепа на парламента и на обществото и да проведете една много трудна политика, която да ограничи дефицита във външната търговия чрез по-висок износ, отколкото внос, и да ни даде след година и половина възможност да сме в една друга ситуация от тази, в която се намираме сега. Благодаря. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
За съжаление времето на Парламентарната група на Коалиция за България беше изчерпано с изказването на господин Пирински. Другите парламентарни групи разполагат с време по дебата. Аз като че ли не виждам желаещи за изказване.
Господин министър Велчев не поиска да вземе отношение по въпроса. Но, господин Велчев, заявихте желание да вземете отношение по разискването. Заповядайте.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Всички знаем колко са дълбоки корените на икономическите проблеми в страната ни. Безспорно е това, че изгубихме 12 години в политически лутания и задоволяване глада и интересите на отделни личности. Дебатът ни може да продължи с часове и дни за това, на което всички бяхме свидетели - невижданите в другите страни корупция, забавяне на структурните реформи, доколко изкуствено създадена или не финансова криза.
Не мислите ли, че е дошло времето да сложим точка на личните си амбиции за пари и власт и да направим това, което е добро за страната ни? През последните четири години все слушаме за предприетите мерки за повишаване стандарта на живот, повишаване на доходите, намаляване на безработицата и, разбира се, икономически растеж. А какво се криеше зад тези лозунги? Криеха се тесните партийни и личностни интереси, криеше се създаването на условия за корупция, криеше се това, че икономиката ни не работи, че няма конкурентноспособно производство, добре развит частен сектор или, както ни каза Европейската комисия, България няма добре развита пазарна икономика.
Може би тогава публичният ни сектор е работил добре. Може би държавата се е грижила за гражданите си като майка за децата си или за държавното имущество като добър стопанин, или за парите, които е събирала като пестелив и съвестен преразпределител. Сигурно знаете отговора, но нека ви го кажа: държавната администрация не работи ефикасно нито ефективно, нито я е грижа за това, което е най-важно - хората, гражданите, данъкоплатците. Разбира се, това бяха лозунгите, на които правителството разчиташе хората да повярват и на които според плана то трябваше да се закрепи и да смуче дългове от държавата.
Знаете ли какво ще ни каже господин Муравей Радев? Не! Аз знам предварително неговото изказване. Не се учудвайте на моите способности. Не е нужно да съм ясновидец, за да видя линията, която той следва: нападки към новото правителство, казвайки, че ние не можем да променим нещата, защото ОДС е положило всички усилия, във всички направления и е направило всичко най-добро за всички. Това е правителството, подкрепяно от Международния валутен фонд и то знае коя е най-правилната политика за България. Сигурно отново ще ни напомни и какви излишъци е имало и в бюджета, когато той е оставил поста си и, разбира се, ще базира изказването си частично на изследванията и политическите идеи, разработени от експертите от Министерството на финансите и заложени в доклада за държавния бюджет за 2001 г. И други анализи, изготвени от тях. Казвам частично, защото знаете, че това, за което не е помислено или което не е направено, няма защо да се споменава.
И така, след като ще говорим за бюджета, нека да поставим акцент върху разходите като основен инструмент за постигане на целите на бюджетната политика. В това отношение за първото полугодие на тази година е постигнато най-високото равнище на разходите спрямо същия период на последните четири години. Ако разходите се изгледат по икономически елементи, се наблюдава твърде високо ниво на капиталните разходи, което се дължи на одобрената нова инвестиционна програма от предишното правителство с допълнителни 330 млн. лв. Очаква се, че само при тези разходи ще има преизпълнение от 200 млн. лв., говоря за капиталовите разходи.
Подобно увеличение на разходите, които при по-конкретно преглеждане се вижда, че се използват главно за ремонтни дейности и реконструкции, е свързано с изтегляне на голям ресурс от бюджета и е в нарушение на принципните постановки на годишния Закон за бюджета и представлява недопустим прецедент в края на мандата на едно правителство. Правителството явно е решило, че преди да си отиде трябва да направи нещо "красиво".
Има и други подобни "красиви" прояви, заложени като подводни мини за бъдещите управници. Осъвременяването на пенсиите, например, стана от юни вместо от юли, което повлиява негативно на бюджета на НОИ с 25 млн. лв. - един месец повече.
В секторен разрез анализът на разходите показва твърде тревожни тенденции. За първите две тримесечия автономните бюджети бележат преизпълнение от около 60 млн. лв. в частта на издръжката. За фондовете "Земеделие" или "Тютюн" са усвоени суми, близки до годишния размер. Безвъзмездните кредити също надвишават значително програмата, като за някои от кредитите не се очаква да бъдат върнати до края на годината. По този показател са отпуснати допълнителни средства за ВМЗ - Сопот, Фонд "Земеделие" и Фонд "Тютюн". Може би е имало ресурс за това.
По отношение на приходите налице е позитивно влияние на еднократни, подчертавам, фактори. За това принос имат постъпилия данък върху печалбата от БКК в размер на 167 млн. лв. и по-високите спрямо предвидените приходи от БНБ в размер на около 45 млн. лв. Наблюдава се преизпълнение в помощите от 100 млн. лв., постъпили по Програма ФАР. Средствата там са целеви и са отпуснати главно за консултантски услуги. Така че преизпълнението в приходната част ще се запази до края на годината.
Лесно може да се направи изводът, че изходната предпоставка, която пречи на маневреността при провеждане на икономическата политика, като определя тесни граници за вземане на решение и лимитира маневреността през тази година, е неравномерно и преждевременно изтегляне и разпределение на държавни ресурси. Разбирате, че при положение, че сега ние се стремим към изпълнение на заложения дефицит от 0,9 на сто от брутния вътрешен продукт, подобни предпоставки създават значителни ограничения пред избора и провеждането на различна икономическа политика през тази година. От друга страна правителството ясно заяви стремеж към подписване на ново споразумение с Международния валутен фонд, което наложи в преговорите двустранно съгласие по редица точки.
Друга предпоставка, която е ограничител в дългосрочен план, е делът на публичния сектор и склонността на икономическите агенти в България да разчитат до голяма степен на подкрепата на държавата. Това определя и твърде високия дял на публичните разходи, което съчетано със слабите усилия през последните години да се преструктурира системата, като се повиши и ефективността на разходите, води до невъзможност за радикални промени и в провежданата икономическа политика.
Спокойно мога да цитирам заключението на Мисията на Международния валутен фонд от 9 март 2001 г. за недообмислената в дългосрочен план политика, където се казва, че пречките включват: неефективност на предприятията; провеждане на голям брой скрити приватизационни сделки и бавни процедури по тях; ниско ниво на финансово сътрудничество; висока енергоемкост на продукцията и същевременно бавно започване на преструктурирането на самия енергиен сектор, което създава пречки от типа на бюрокрация и корупция.

Това, което се казва на същата страница на доклада на МВФ, е, че докато се отчитат добрите резултати от провежданата политика, българската икономика е изправена пред риск. А аз бих добавил: докато статистиката отчита реален растеж, с който бившето правителство толкова се гордее, икономическите анализатори отчитат липса на фактори за растежа. Това означава, че липсва производство, което ще осигури бъдеща стабилност на доходите и икономиката, липсват достатъчно инвестиции, потреблението е ниско, търговският баланс е отрицателен. Тоест отчитаният досега растеж се дължеше както на действието на фактори с еднократен характер, каквито са приватизационните сделки, така и на огромното влияние, което заема публичният сектор. Или бъдещето показва възможност за възникване на една дупка в преходния период, докато се намери начин за преструктуриране и създаване на работеща пазарна икономика. Най-лошото е, че миналото правителство е съзнавало ясно, че приходите от приватизация ще спрат, че дългът следва да се намалява, че пред бюджета няма да останат много възможности за финансиране и че преструктурирането е от жизнено важно значение и въпреки това нищо не е направило. И ето че сега започват да избиват добре прикриваните толкова време проблеми, негативни макроикономически тенденции, една от които е свързана най-вече с влошаването на текущата сметка на платежния баланс. За съжаление балансът по текущата сметка се влошава, като само за юли 2001 г. дефицитът възлиза на 105 млн. щатски долара. Очертаващата се тенденция за тази година е силно негативна, което налага спешно предприемане на редица фискални мерки.
От друга страна, като обобщение на данните за първото полугодие и очерталата се тенденция през третото тримесечие може да се направи изводът, че, първо, има забавяне на растежа спрямо същия период на миналата година. Инфлацията остава на ниски нива, но повишението на цените на тока, парното и телефоните ще се отрази на индекса до края на годината. Броят на безработните е на много високо ниво. И очертаващата се тенденция от нарастващ дефицит по текущата сметка за тази година е силно негативна, което налага спешно предприемане на редица фискални мерки.
В заключение, могат да се изредят няколко основни сфери, чието изоставане води до цялостно спъване на растежа и затруднява правителството при провеждане на желаната политика.
Първо, забавянето на структурните реформи е довело до запазване нивото на субсидиите. За следващата година натискът за отпускане на субсидии е огромен.
Второ, проблемът с Националния осигурителен институт. Системното залагане на по-високи приходи и невзимането на ефективни мерки са довели до задълбочаването на проблема с приходната част на НОИ и поставят под съмнение стабилността на пенсионния фонд. В същото време нарастването на социалноосигурителните плащания е значително. Предприети са много неадекватни мерки. Такава мярка е предизборното увеличение на пенсиите и изместването й от месец юли в месец юни за тази година. Само от тази стъпка ефектът е бил 25 млн. лв., като е било ясно, че пенсионният фонд без постоянни временни заеми от републиканския бюджет не може да плати пенсиите.
Трето, реформите в публичния сектор. В по-голямата си част реформите са започнати в една много правилна посока и дотам са приключили. Това се отнася и за здравната реформа, където има изоставане във възможностите за финансиране на здравните услуги и въвеждане на ясни критерии за ползата от медицинските услуги чрез механизма на акредитация на болниците.
В сферата на образованието няма ясен подход за схемата на финансиране. В този аспект ще бъде добре да се помисли за финансиране на база един ученик независимо в какво училище е той - частно или държавно.
Четвърто, в сферата на социалните услуги и помощи. Системата е функционирала на база на старите правила за разпределение на помощите. Въпреки поетите ангажименти за по-широко въвеждане на модела на енергийните помощи, системата е останала непроменена, без ясни възможности за оценка на ефективността и ползата за хората от това подпомагане.
И на последно място, проблемът с общинските финанси. Проблемите на общините могат да се третират нееднозначно. Факт е, че част от проблемите с възникване на просрочия и неспазване на фискалната дисциплина е въвеждане на механизма за допълнително разпределяне на субсидиите от Министерството на финансите в края на годината. Най-голямо отражение има и ефектът от бавните реформи в образованието и в здравеопазването.
Следва да се отбележи, че голяма част от самите общини са против тези реформи, тъй като това би намалило нивото на разходите и би поставило по-високи критерии за управлението на тези разходи.
В заключение ще отговоря на въпросите, поставени от господин Пирински и другите колеги.
Господин Пирински, мога да Ви уверя, че преговорите с Международния валутен фонд текат много конструктивно и интензивно, независимо дали това става по време на мисията на фонда в София, или става по телефона, по имейла или факса директно с Вашингтон. Фондът си тръгна преди две седмици, оставяйки доста окуражаващо заявление за проектобюджета, който беше внесен в парламента тази седмица. И даде уверения, че до края на годината има много сериозни шансове за постигане на окончателно споразумение и на нова стенд бай програма с Международния валутен фонд. Така че основание за безпокойство няма.
Основания за безпокойство няма и по отношение на другата тема, която беше повдигната - за управлението на външния дълг. Тук ще кажа, че не е в интерес на никого, освен на някои теснопартийни интереси, да се водят дискусии по тази тема и правителството да излиза с каквито и да било коментари преди да са завършили каквито и да било операции, без да коментирам тук дали в момента се провеждат, дали са провеждани или не са провеждани такива операции от новото правителство и ако не, кога такива ще бъдат провеждани.
Мога най-сериозно да заявя, че ако и когато бъдат провеждани такива операции, след окончателното им отчитане ще има пълна информация, от която ще бъде абсолютно ясно в чий интерес са проведени тези операции. Тук само ще добавя, че спекулациите за изкупуване на външния дълг на цени от 76 - 77 до 80 цента, без да коментирам дали са верни или не, ако някой е направил такова изкупуване, е реализирал доста сериозна печалба, защото днес цените на тези облигации са около 82 цента. С това мисля, че е достатъчно да завърша. И с това, господин председател, Ви благодаря. (Ръкопляскания от блоковете на НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
По разискването има постъпили три проекторешения. (Шум и реплики от блока на СДС.)
Има думата за изказване господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! Днес дебатираме поисканата от левицата съдба на следващото споразумение с Международния валутен фонд. Имаше и едно предварително искане за отчитане на резултатите от тригодишното споразумение, което приключи успешно, за разлика от предишните пет поредни споразумения, приключили неуспешно, едно стенд бай споразумение, сключено от предишното правителство, приключило успешно и едно-единствено тригодишно споразумение, приключило също така успешно.
Аз бих могъл много да говоря за крайните резултати и за това, което се случи в България като функция и пряк резултат, подчертавам, от успешно сключеното най-напред и след това успешно приключилото тригодишно споразумение. Мога да ви цитирам цели пасажи от заключителната мисия на Международния валутен фонд, от заключителния бюлетин на тази мисия, в която ясно се казват постиженията на България през този период.
Да бъде омаловажаван този факт най-малкото не е съвсем достойно. Нека онова, което сме постигнали заедно като държава, като народ, като нация, като управление, което е положително, което цял свят го отчита като положително, нека да не се срамуваме от него. Нека да не го омаскаряваме от някакви недостатъчно чисти политически страсти. Това е истината.
България сключи едно много силно тригодишно споразумение и го изпълни честно, отговорно и цял свят това го признава. Ако желаете на тези тема може отделен дебат да направим. Ще се включа с удоволствие в него. Давате ми 10-12 минути и нека да говорим по същество за това, което тепърва предстои да се прави.
Миналото споразумение се дебатира в това Народно събрание - много усилен и продължителен дебат при сключването на тригодишното споразумение имаше тук, много ценни, полезни мисли тогава чухме като управляващи и немалка част от тях бяха взети под внимание. За мен наистина е съвсем странно защо днешното правителство не желае да се вслуша в онова, което ще кажем ние на тази зала, защо бяга от дебат по това споразумение? Ами, то стана практика да се бяга от дебат въобще в Народното събрание - дебат по стратегията на управление, дебат по 100-те дни, дебат по управленската програма. Утре остава да ни сервирате бягство от дебат и по бюджета за следващата година или по данъчните закони. Не бих се учудил и ако това някой реши да направи.
Аз трябва да ви кажа, че изпитвам известен срам от онова, което чух от устата на днешния финансов министър. Наместо да говори за споразумението с Международния валутен фонд - това, което предстои, наместо да докаже и обратно - да успее да отхвърли обвиненията в тоталния провал от страна на българската мисия в тези преговори, наместо да акцентира върху отделните параметри на това бъдещо споразумение и като как тези параметри ще се отразят по-нататък на България, ние чухме един куп оправдания - най-напред държавната администрация не му работела, тоест тя му е виновна за това, че сега, видите ли, положението на България било такова. После аз лично съм му бил виновен. След това чухме, че кабинетът "Костов" и той му е много виновен. Чухме, че разходите му били много големи за тази година. Чухме, че едва ли не са забавени структурните реформи, че социалните реформи не вървели и т.н., и т.н. - една голяма купчина от нелепи обяснения, защото три числа има само, които могат изцяло да съборят тази куха конструкция. При 420 млн. дефицит за тази година, наместо половината от тях за полугодието да бъдат осъществени от предишното правителство, което е източник на всички беди, същото това правителство му остави 130 млн. излишък. С тези пари - 200 плюс 130, всяко едно средноинтелигентно правителство би могло да избегне всички проблеми за оставащите шест месеца до края на годината, така че не се оправдавайте по-нататък с подобни аргументи.
Но по-важното е друго - аз не искам да влизам в дебат по този въпрос, сигурно ще имаме и това време. Бъдете сигурни, че ще имате много сериозна критика от нашата парламентарна група по тези въпроси, но по-важното е друго - аз мисля, че за да има някаква полза изобщо от това време, което сега губим тук, за да има някакъв положителен резултат за България, господа министрите трябва да акцентират върху основните параметри на онова споразумение, което, надяваме се, ще успее да сключат.
Съвсем друга тема е трябва ли на България или не трябва следващо споразумение. Ние изчерпахме преди месец още тази тема. Едва ли ще намерим някой, който разумно няколко поне довода ще може да каже, че на България не й трябва споразумение. Напротив, трябва й. На всяка цена трябва споразумение, но нека да видим с какви параметри, нека да видим какво от това, което утре ще подпише българското правителство, ще донесе на българския народ. Нека да видим дали може да бъдат по-добри резултатите от това споразумение. Нека да видим защо са такива, а не други. Това може да стане, господа министри, ако най-после се освободите от тази самонадеяност, ако допуснете в българския парламент широка дискусия по тези параметри, ако нещо повече направите - позволите широка обществена дискусия по параметрите на бъдещото споразумение. И тогава, когато от обществото, от социалните партньори - работодатели, синдикати, от народните представители и отляво, и отдясно, и от средата получите достатъчно сериозни аргументи за тези или онези величини на параметрите, вие ще имате много повече сила да водите преговори, отколкото сега - с тези доста нелепи аргументи и доста нелепи намерения, които афиширахте, когато отидохте да преговаряте с Фонда.
Вие изсипахте една купчина намерения необосновани, сами по себе си отричащи се и очаквахте да постигнете добро споразумение с Фонда. Фондът иска много силна концепция, иска тази концепция комплексно да бъде обвързана, иска се зад вас да стои парламентът, да стои българското общество. Вие нищо от това не направихте и сега търсите някой, който да ви е виновен.
Затова аз ви призовавам - нека се вслушаме в гласа на разума, нека да опитаме, още не е късно, последната възможност в заключителния етап на преговорите с Фонда лично министър-председателят да оглави групата, която преговаря - той, със своята отговорност, с висотата на своя пост, със своята мъдрост би могъл да подобри значително параметрите на това споразумение, което вие се каните да ни наложите, може би след месец или два.
Затова, понеже това е важно за всички нас, за всички хора в България, вслушайте се най-после в гласа на разума! Затова и нашето предложение като резултат от днешния дебат ще бъде Вие, господин министър на финансите, до две седмици да внесете Вашето виждане, Вашата позиция по споразумението, което предстои да се сключи, да го дебатираме тук, да кажем това, което е добро, да го подкрепим, да ви предложим онова, което смятаме, че може да е по-добро от нещата, които вие до момента разчитате да постигнете във Фонда, и по този начин въоръжени и със стоящ целия български парламент зад гърба ви да имате една силна позиция, защото това е изключително важно за България днес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
Господин Жотев, заповядайте.
Искам да Ви обърна внимание, че разполагате с по-малко от 4 минути за изказване.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми министри, уважаеми дами и господа народни представители! Споразумението с Международния валутен фонд все още не е подписано и това е добре - има достатъчно време, за да може висшият ешелон на властта на чуе мнението на неправителствените организации, работодатели, синдикати и в каква насока то трябва да се подобри.
Ясни сигнали в тази посока вече бяха направени при всички онези откъслечни опити да се критикува програмата на правителството и да се направи нейната оценка. Същото тече в момента и по отношение на 100-те дни.
Искам да обърна вашето внимание, господа министри, на два въпроса - първият въпрос е за икономическия растеж. Единият от двамата министри тук, които присъстват, който не ме чува, не ме слуша, обещаваше в предизборния период 10 на сто икономически растеж в реално изражение. Да, това е основата на успеха на България и нищо друго - икономически растеж и нищо друго!
Сега в бюджет 2002 г. се залага цифрата от 4 на сто. Това не е добре за България и в преговорите с Международния валутен фонд трябва да се постигне друга цифра. И няма защо да се постига, защото България се управлява от София, а не от Вашингтон. Много пъти ще ви повтарям това нещо - научете се да преговаряте. Няма Международният валутен фонд да се съгласява. Ако ви трябва подкрепата на парламента, ще я получите безусловно. Синдикатите също ще ви помогнат, както и всички останали. Не Вашингтон диктува какви да бъдат параметрите за следващия бюджет, независимо от атаките срещу САЩ, независимо от конюнктурата, която може би ще се влоши! Икономическият растеж трябва да бъде доведен от вас, както сте обещали, за да можете да изпълните социалната част на вашата програма.
Не се отказвайте и така лесно от обещанията към бизнеса. Защитете ги, ако не с процентите, които щедро обещавахте, не раздавайте безлихвени кредити, но все пак помогнете на бизнеса, както сте обещали.
И вторият въпрос - за туризма. Тук министърът на финансите каза, че дефицитът по текущата сметка е голям. Така е. Един от отраслите, който най-много храни българската икономика, това е туризмът - най-добрият, най-конкурентоспособният. Защо въвеждате данък добавена стойност? Защо върху пакета туристически услуги, които се продават в чужбина, Вие посягате, на туризма?
Колко, господин Велчев, ще спечелите от това, колко пари ще влязат в бюджета? Около 50-60 млн. лв. Ще загубите пропуснати печалби - приходи, над 200, над 300 млн. лв., а може би и повече. Защото в момента България се утвърждава като основна туристическа дестинация.
Вслушайте се в гласа на опозицията. Защото туризмът храни не само българското Черноморие, не само курортите ни, туризмът е най-конкурентният отрасъл в този момент. Без промени, такъв, какъвто е сега, с всичките му инвестиции, които вече са направени, с всичките критики, които все още има към него. Това е безспорно.
И аз ще приканя от трибуната на парламента всички народни представители, които са най-малкото от Бургаска област, най-малкото от Варненска област, чух господин Първанов да обещава, че ще им помогнем, да помогнем на туризма! Същото го чух от господин Соломон Паси в предизборния диспут. Не пропускайте този шанс! И ако нямате сила, когато преговаряте с парламента, позовете се именно на парламента. Тук няма да допуснем, според мен, в туризма да се въведе данък добавена стойност! Благодаря. (Ръкопляскания в ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Жотев.
Парламентарната група на ОДС изчерпи своето парламентарно време.
Има ли други желаещи да участват в дебата?
За процедурен въпрос има думата господин Папаризов. Заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Господин председател, току-що споменахте, че има три проекторешения, свързани с проведената дискусия.
По същество министърът на финансите направи едно много сериозно изложение относно характера на досегашното споразумение и на структурните въпроси, които стоят пред правителството във връзка с новото споразумение. Освен това той се ангажира въпросите, които ние сме поставили в т. 2 на нашето проекторешение - анализ на факторите, свързани с нарастването на инвестициите и износа, разширяването на достъпа до кредити и повишаването на жизненото равнище, да бъдат неизменна част от дискусията във връзка с проектобюджета.
Ето защо ние оттегляме, след като се посъветвах с колегите, нашето проекторешение. Готови сме да подкрепим проекторешението, предложено от Националното движение Симеон Втори, защото то ще даде възможност да получим ясна оценка за изпълнението на досегашното споразумение, за постигнатите цели именно от гледна точка на задачите, които стоят пред правителството за ускоряване на структурната реформа.
В този смисъл ние смятаме, че можем да подкрепим проекта за решение, внесен от Национално движение Симеон Втори. И разчитаме, разбира се, на ангажимента, който прие министърът на финансите в залата в своето изказване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов, за това оттегляне, което показва конструктивен дух.
Сега на вашето внимание са две проекторешения.
Има думата господин Радев, като вносител.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател. Аз подписах това предложение от името на вносителите. За мен съвсем не е тайна, че БСП оттегля своето предложение. Тя всъщност и управлява, тя е в коалиция с НДСВ. Въпреки че много пъти се опитва да изглежда като яростна опозиция, тогава когато дойде времето да се вземат решенията, погледнете на таблото как се гласува и ще ви стане ясно.
Аз обаче за друго бих обвинил вносителите. В съдържанието на тяхното предложение, което внесоха, имаше нещо много разумно и рационално. И сега се оттеглят от него. Това не бих приел. Те се оттеглят от разисквания по бъдещото споразумение с Международния валутен фонд чрез отказа от своите предложения.
Ето защо аз настоявам нашето предложение, което е само от една точка и е отнесено към бъдещите параметри, те са важни за България, за целия народ, за всички нас е важно какви утрешни параметри ще изпълняваме от това споразумение. Аз настоявам да се гласува това споразумение.
Но след като коалиционните партньори на НДСВ вече заявиха, че ще ги подкрепят, както междупрочем по всички други важни неща, аз бих помолил същите вносители отляво да се обединят и към нашето предложение, което лесно може да стане т. 3 в предложението на мнозинството.
Първите две точки са обърнати назад и към днес. Но няма го погледът напред, няма го параметърът на следващото споразумение. Това е нашето предложение. Ако отхвърлите него, поне ви моля, бъдете достатъчно честни да го включите. Защото това, според мен, е най-важното от целия днешен ден. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
За реплика има думата господин Папаризов. Заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Радев все пак направи изказване по същество. И аз съм длъжен да заявя и да повторя нашето разбиране, че оттегляме нашето предложение именно затова, защото министърът на финансите ясно заяви, че основните структурни въпроси на бъдещото споразумение ще бъдат обсъждани в тази зала. Това съвсем не означава, че ние априори приемаме тези въпроси. Смятаме, че неговото по същество предложение това да стане в рамките на обсъждането на бюджета, е приемливо за нас.
И мога да Ви уверя, господин Радев, че съвсем нямаме намерение да се превръщаме в, така да се каже, негласни поддръжници на въпросите, които просто ще представи правителството. Самият факт, че предложихме този дебат, че предизвикахме тази дискусия, от която Вие се възползвахте, че събрахме 48 подписа за тази дискусия и тя започна по същество в тази зала, далече не потвърждава заявленията, които Вие направихте, инсинуациите, които Вие изложихте.
Надявам се, господин Радев, нашата дискусия да бъде конструктивна и по същество по такива важни въпроси на страната, да не се използва за квалификации, които Вие тук преди малко дадохте на нашата парламентарна група.
Аз не бих искал по никакъв начин да отговарям с други класификации. И затова предлагам да продължим да работим по същество, а не да се квалифицираме един друг. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
За реплика има думата господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Нямах намерение да говоря повече, но господин Папаризов ме предизвика с нелепото си обяснение. Аз бих приел Вашето обяснение, господин Папаризов, единствено тогава, когато вие оттеглите (обаждания от КБ)... когато вие оттеглите вашите министри от кабинета, когато вие оттеглите вашите заместник-министри от кабинета, тогава когато вие оттеглите всички ваши представители в цялата държавна йерархия на властта.
РЕПЛИКИ ОТ КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ: Направете му забележка, господин председател!
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Тогава бихте могли да бъдете коректни и честни. Не викайте, не викайте! Вярно, истината боли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля!
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Боде в очите! Но така е, за съжаление. Ние бихме приели да се отнасяме към вас като към опозиция единствено тогава, когато вашите представители във властта бъдат оттеглени. Благодаря ви.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Нали сте заедно с Петър Стоянов? (Обаждания в Коалиция за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има думата господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз се учудвам как от трибуната на Народното събрание могат да се правят по всяко време най-безпардонни изказвания и никой да не носи отговорност за това, което казва!
Аз не мога да разбера как може да се обвинява днес нашето правителство, че сключва определено споразумение с Международния валутен фонд и да не се отчита, че само преди три месеца или преди сто дни в продължение на четири години се водеше определена икономическа политика, с всичките й последици след това!
Аз не мога да разбера как може да се говори, например, за парите в здравеопазването, които са ограничени по съвсем определени причини, защото здравеопазването - това е определен финансов ресурс и, на второ място, организация!
Нашето правителство залага в бюджета с 10 процента повече пари в сравнение с настоящата година. И това, че не може да се заложат повече пари, е следствие на провежданата финансова и икономическа политика на ОДС в продължение на четири години. И вие го знаете много добре това нещо.
Болниците днес са задлъжнели с над 100 млн. лв. дългове и това, извинете, господин Радев, не може да се направи за сто дни. Това е благодарение на Вашата политика, икономическа политика. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Вие непрекъснато говорите, че бюджетът, който сте оставили, е в излишък, а се оказа, че бюджетът, който оставяте, е в дефицит, а излишък е, разбира се, с парите от Националната здравноосигурителна каса с 500 млн. лв., които остават в Касата и които не намерихте механизъм да отидат до изпълнителите на медицинска помощ и услуги в нашата страна. Ето за това говорим - за невъзможността да си направите сметката. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Тази икономическа ситуация и последващото, разбира се, споразумение с Международния валутен фонд е благодарение на вашите братовчедски и баджанашки кръгове, които направихте (ръкопляскания от мнозинството), и благодарение на това забатачихте цялата икономическа и финансова политика на Република България, господин Радев. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Вторият момент, за който говорим в здравеопазването, това е организацията. Когато говорим за организацията, искам да се обърна към нашите съюзници, в кавички, както казва господин Радев. Уважаеми господа от Левицата, в продължение на четири години вие забавихте реформата в здравеопазването, нямахте волята да започнете тази структурна реформа и законова реформа и носите отговорност за това.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Кои са тези четири години?
АТАНАС ЩЕРЕВ: СДС наистина имаше волята да започне реформата, да направи определени закони, обаче вие не се научихте, уважаеми господа, да слушате хората. Вие слушате собствените си партийни функционери, които ви разказват сладки приказки и ви омайват слуха, че всичко е наред, че това, което сте направили в законовата база в здравеопазването, е най-доброто и нищо повече не може да се направи. А пациентите, населението на България не е съгласно с това. Ако питате пациентите, те ще ви кажат, че има пълен хаос в здравеопазването днес. И то е благодарение на вашите реформатори в здравеопазването.
Ние не можем и не сме в състояние за сто дни да направим този хаос в здравеопазването, който наблюдаваме днес. И още нещо ще ви кажа - че, мъчейки се да поправим недъзите на законовата база, срещаме непрекъснатите пречки, непрекъснатите пречки това да стане.
И затова ще кажа, че вие не сте конструктивна опозиция. Вие сте деструктивна опозиция и сте деструктивна, защото защитавате определени интереси чрез оформените от вас кръгове и това не ви позволява да видите истината.
И затова аз съм съгласен, че ако нещо трябва да слуша министърът на финансите при сключване на споразумението с Международния валутен фонд, това е обществената дискусия. Но той трябва да си запуши ушите за това, което казвате вие, защото вие сте деструктивна опозиция. Отново ви повтарям: единствената ви цел е да му попречите да сключи споразумението с Международния валутен фонд. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Щерев.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Става дума за това кое и какво решение да гласуваме, господин председателю. Нямам намерение да влизам в дебата, който провокира господин Радев.
Искам да кажа следното. Ние с господин Папаризов предлагаме да се гласува решението на Националното движение Симеон Втори с разбирането, че то ще е много важна основа за дискусията по държавния бюджет за 2002 г., дискусия, която непременно ще включи и параметрите на предстоящото споразумение с Международния валутен фонд - докъде е стигнало то и т.н., тъй като бюджетът е пряко свързан с фонда.
Защо не подкрепяме проекторешението на господин Радев, което предполага дебат по споразумението в залата и то по информация за две седмици? Мисля, господин председателю, че всеки, който наблюдаваше тези последни 10-15 мин., няма нужда да се чуди за отговора. Защото е очевидно намерението на СДС да превърне подобен дебат в политически цирк, да си разиграват тяхната теза за кой е опозиция, кой всъщност управлява, кои министри, какви министри и т.н. И ако искаме да видим жив пример защо толкова години ние се намираме в това плачевно състояние, то е поведението на господин Муравей Радев, който не умее да отдели въпрос на споразумение с Международния валутен фонд от текущите политически амбиции на Съюза на демократичните сили. Нямаме нищо общо с подобен подход. (Ръкопляскания от КБ, НДСВ, ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Съжалявам, но имахте моята добрина да Ви дам възможност и след времето. Нека все пак да не злоупотребяваме с това.
Господин Арсо Манов, заповядайте. Движението за права и свободи не е ползвало от времето за парламентарен дебат.
АРСО МАНОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Дълбоко уважавам парламентарния и административно-политическия опит на господин Муравей Радев, както и на всички вас, които отдавна присъствате в тази зала. Това обаче не ми дава основание да премълча някои неща, които успях да видя и разбера при един най-общ анализ на проблема, наречен "бюджетни взаимоотношения с общините", който има пряко отношение към обсъжданата тема. При това, определението "проблем" според мен е твърде меко и компромисно в случая.
Сигурен съм, уважаеми дами и господа народни представители, че това, което се каня да ви кажа сега, може да бъде достатъчно основание определението "проблем" да бъде конкретизирано и заменено с друго, например с "регионално финансово-политическо изнудване" или "регионална финансово-политическа дискриминация".
Всичко това е създадено от едно подчертано авторитарно отношение към общините. Според моето скромно мнение, именно авторитарното отношение към общините по повод на бюджета е един от съществените фактори, които предопределиха резултатите от последните парламентарни избори. Неглижирана беше простата истина, че данъкоплатецът е същевременно избирател и, което е по-важното според мен, че този данъкоплатец - избирател, живее в общините, а не в някоя абстрактна структура или някъде в облаците.
Два основни въпроса ще бъдат обект на краткия ми анализ на бюджетните взаимоотношения с общините - неразплатените разходи и безлихвените кредити. Тези два въпроса, уважаеми колеги, ще представя пред вас от една различна позиция, която няма да срещнете в нито един отчет, а именно от гледна точка на партийната принадлежност на общинските кметове в нашите 262 общини.
Неразплатените разходи представляват един хроничен финансов проблем на българските общини, който задушава тяхното нормално административно функциониране и социалната им дейност. Тези разходи се акумулират непрекъснато през последните няколко години. От около 40 млн. лв. преди три години през следващата бюджетна година неразплатените разходи на общините могат да достигнат около 300 млн. лв. Те приближават своя критичен праг и са нещо повече от бомба със закъснител. Обърнете внимание, уважаеми дами и господа, на обстоятелството, че тази сума е по-голяма от сумата, която се очаква да бъде договорена с предстоящото споразумение с Международния валутен фонд. Вие сами разбирате какво означава това. Парите от това споразумение са изразходвани преди то да бъде подписано. Казвам това за онези, които според мен безотговорно демагогстват по повод и без повод по тази тема и внушават на българския народ, че споразумението е диктат спрямо България.
Нека надникнем за малко в някои детайли на проблема с неразплатените разходи на общините. Към края на 9-месечието на текущата година тези разходи достигат около 177 млн. лв., от които: 40 млн. лв. за социални помощи, 24 млн. лв. за електроенергия, 11 млн. лв. за медикаменти, 10 млн. лв. за топлоенергия и 7 млн. лв. за вода.
Смятам, че ще представлява голям интерес за вас, уважаеми народни представители, партийната характеристика на тези неразплатени разходи. Използвах един елементарен сравнителен метод, с който моят компютър раздели общините на осем групи в зависимост от партийната принадлежност на общинските кметове. На тази основа той намери средния размер на неразплатените разходи на глава от населението в отделните общини и показа твърде интересни резултати. Средният размер на неразплатените разходи на глава от населението в общини с кметове, подкрепяни от СДС, е 15,60 лв. на човек, в общини, подкрепяни от БСП - 16,15 лв., а в общини, подкрепяни от ДПС - 22,80 лв. Вие сами си направете изводите. Още по-тревожно е заключението, че тази тенденцията се проявява устойчиво през последните няколко години.
Интересни резултати в съответствие с предходните се потвърждават и при анализа на раздадените безлихвени кредити на общините за първото полугодие на тази година. Средният размер на тези кредити на глава от населението в общини с кметове, подкрепяни от СДС, е 1,35 лв., в общини, подкрепяни от БСП - 67 ст., а в общини, подкрепяни от ДПС - 23 ст.
Изводът от изведените дотук статистически резултати е много елементарен - общините със сини кметове имат най-ниски неразплатени разходи, а в същото време са получили най-високи безлихвени кредити. Ето това се нарича според мен регионална финансово-политическа дискриминация на общините, за която споменах в началото. (Ръкопляскания от НДСВ, ДПС и КБ.)
Уважаеми дами и господа народни представители, аз мога да приведа и други доказателства в подкрепа на моето заключение. Очевидно е, че сегашното правителство трябва да оправя тежките финансови проблеми, трупани години наред в българските общини. Но в края на краищата всички ние трябва да сме наясно кой и как създаде тези проблеми. Благодаря. (Ръкопляскания от НДСВ, ДПС и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Манов.
Парламентарната група изчерпа своето време.
Господин Искров, заповядайте.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз също съм си нахвърлял четири-пет точки, по които трябва да взема отношение във връзка със зададения въпрос от уважаемите колеги Папаризов и Пирински към министъра на финансите. Можех и да не ставам, но когато господин Радев стане да говори, наистина те предизвиква да станеш и да отговориш.
Първо, господин Радев, преди да започна с проблемите на фонда, понеже многократно казвате: "вашият коалиционен партньор отляво", следва вие да оттеглите вашите заместник-министри от правителството. Иначе ще ви третираме като коалиционен партньор. (Бурни ръкопляскания от НДСВ, ДПС и КП.)
РЕПЛИКИ ОТ МНОЗИНСТВОТО: Кажи и президента!
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Да не давам примери, много са: госпожа Дукова - Тошева, господин Белин Моллов, господин Любомил Иванов. Не искам да чета всички имена.
На обвинението на господин Жотев - уважаеми господин Жотев, въвеждането на данък добавена стойност върху туристическите пакети беше договорено от правителството на господин Иван Костов - тук е господин Радев и може да го потвърди - от 1 януари 2002 г. (Ръкопляскания от НДСВ, ДПС и КП.) Това, което прави правителството на Симеон Сакскобургготски, е намаляване на този данък от 20 на 7 на сто. Това е предложението. Моля ви, не заблуждавайте хората във Вашите интервюта и изказвания.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ОДС, от място): След като преди това не го е имало, за какво намаление говорите? (Смях в залата.)
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Да се върна на въпроса за Международния валутен фонд. Уважаеми колеги, смятам, че необходимостта от постигане на споразумение с Международния валутен фонд никой в тази зала не поставя под съмнение. Аз не бих искал да изтъквам аргументи в тази насока. Тук вече съм съгласен с господин Радев и преждеговорившият господин Жотев, че изтеклото тригодишно споразумение с фонда беше основа за постигане на икономическа стабилност и създаване на условия за устойчив икономически растеж.
За да отговорим аргументирано на въпроса защо са такива параметрите на предстоящото споразумение с Международния валутен фонд, а не някакви други, неизвестно какви, но по-добри, за които твърди особено дясната опозиция, следва да направим критичен анализ на постигнатото от предходното правителство. Нашият анализ показва, че наред с многократно изтъкваните успехи има и значителни неизпълнени ангажименти, господин Радев, от страна на предходното правителство, включително по тригодишното споразумение с Международния валутен фонд от 1998 г. И това е наред със задълбочаващата се рецесия в световен мащаб след терористичните удари в Щатите от 11 септември, за които никой не оспорва, че имат своето влияние.
Не бих искал да навлизам в детайли относно неблагоприятните външни фактори за страната, които са следствие именно от тази криза на 11 септември, но в момента те се оценяват от нас, от правителството на Република България, като загуба на икономически растеж от около половин процент. Загубите са по линия главно на намаляване на външното търсене - и това са факти, които също никой не би могъл да оспори - и оттам намаленият износ на страната, който се очаква. Тази наша оценка се споделя и от Международния валутен фонд.
Искам да се спра накратко кои са основните пропуски в икономическата политика на предишното правителство, предизвикали необходимостта от засилването на бюджетните рестрикции.
Най-важният пропуск е неразумно високият дефицит по текущата сметка на платежния баланс. Той ограничава възможностите за намаляване на съотношението дълг - брутен вътрешен продукт в съответствие с Маастрихските критерии на Европейския съюз. В Споразумението с Международния валутен фонд от 1998 г., уважаеми колеги, разумният дефицит по текущата сметка на платежния баланс е договорен за България на около 3% от брутния вътрешен продукт. Това се посочва и от вносителите на питането господин Папаризов и господин Пирински. Както може да се види от разполагаемата информация, главно статистическа, предишното правителство далеч е надхвърлило този разумен праг. Дефицитът по текущата сметка на платежния баланс, колеги, за 1999 г. е 5,5%, с 2,5% повече. За 2000 г. е 5,8%, а за 2001 г. се очаква да бъде 5,9%.
Само за първите седем месеца на 2001 г. дефицитът по текущата сметка е над 3,3 на сто от очаквания брутен вътрешен продукт. Господин Радев и вчера на конференция говори за неуспеха на правителството във водене на преговорите. Господин Радев, тази графика в моя кабинет в Народното събрание е оставена от господин Шифт това е за месец юли, не знам дали се вижда (показва), уважаеми колеги, състоянието на търговския дефицит. Това е главната причина, господин Радев, за да бъдат орязани някои от разходите и за да се предложи една малко по-рестриктивна политика.
Вторият фактор е, че предишното правителство е финансирало разликата между препоръчителния и фактическия дефицит изключително с неразумно разпределени във времето външни заеми. Давам пример. За 8-те месеца на миналата година страната е получила нето 67 млн. долара подкрепа на платежния баланс. За същия период на тази година тя е платила нето 77 млн. щатски долара. Резултатът е трайна тенденция към намаляване на резервите на Централната банка от началото на годината, за които между другото говореше и някой от Коалиция за България, и е последица от горната политика на предишното правителство.
Трето. Освен неравномерно разпределение на външното финансиране, което безспорно затруднява сегашното правителство при преговорите с Международния валутен фонд, през последните години не са управлявани, и това многократно го заявихме, ефективно валутният резерв и външният дълг на страната. Пропуснатите ползи и преките загуби от воденето на неоптимална политика по отношение на външните финанси на страната се оценяват от нас на над 2 млрд. евро за периода 1998 - 2000 г., господин Радев. Само за 8-те месеца на тази година загубите на валутни резерви от курсови разлики са близо 30 млн. щатски долара. За това и активното управление на външния дълг с цел неговото намаляване е сред основните насоки на работата на правителството. Скоро ще имаме инициативи, с които финансовият министър ще ви запознае.
Четвърто важно ограничение, уважаеми колеги, при преговорите със сегашната мисия на Международния валутен фонд, но произтичащи от предишното правителство, господин Радев, е забавянето, и това е според мен четвърто по ред, но не по важност, забавянето на структурните реформи, особено през 2000 и 2001 г., когато си разчиствахте вътрешнопартийни сметки за сметка на икономическото благосъстояние на страната. На всички е известно забавянето на приватизацията по отношение на редица от така наречените големи сделки, включени в матрицата по споразумението с Международния валутен фонд - БТК, Банка ДКС, "Булгартабак", ред други. Затова пък има много примери като Авиокомпания "Балкан" и други, където беше много бързо извършено "преструктурирането". У нас, уважаеми колеги, даже е ползван заем за тази цел, заем от Световната банка за преструктуриране на сектора и консултации по приватизацията на БТК. Още през 1993 г. за целта банката е одобрила заем за 340 хил. щатски долара, които все още не са напълно усвоени. И до ден-днешен знаете, че компанията не е приватизирана. Това също е един красноречив пример за ефективност при ползването на външните заеми при преструктуриране на икономиката.
Пето. В резултат на провежданите псевдореформи в енергетиката, тук някой говореше за увеличение на цените на топлоенергията и електроенергията, в резултат на тези реформи, в кавички, в здравното и социалното осигуряване, включително отказа от очертания в Споразумението с фонда от 1998 г. график за последователна ценова либерализация в сектора, договорена пак от предишното правителство, господин Радев, новото правителство е изправено пред скрити дефицити, така наречените квазидефицити за около 640 млн. лв.
Уважаеми колеги, това са няколко от пречките или по-точно факторите, с които правителството на Република България в момента няма как да не се съобразява и няма как те да не дават отражение при водене на преговорите с Международния валутен фон. Това не означава, че финансовият министър Милен Велчев е по-слабо подготвен от бившия финансов министър. (Ръкопляскания от мнозинството.) Не искам да губя време, но аз мога да ви цитирам, а мисля, че и финансовият министър цитира заключенията на Международния валутен фонд от 9 март 2001 г. при тогава действащото правителство, колко успешна, в кавички, е дейността.
Казаха се много неща от госпожа Михайлова в началото, аз няма да ги коментирам, ще завърша с гордостта на господин Радев. Пред мен, уважаеми колеги, е отчетът на Министерството на финансите, който на сбогуване ръководството на Министерството на финансите представи пред журналистите и в който се говори много коректно, да, той е точен и верен към тази дата, за 130 млн. лв. излишък на консолидирана база. Господин Радев сутринта си направих труда да се обадя на колеги в Министерството на финансите. Това са точни цифри. Само един месец по-късно, към 30 юли, вече имаме минус 78 млн. ...
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС, от място): Да, така е, това са плащанията по външния дълг.
ИВАН ИСКРОВ: Така ли е? За това говорим, господин Радев, че още следващата седмица 300 млн. лв. правителството е платило по договорите към банките кредиторки от Лондонския клуб! За какъв излишък говорите, господин Радев? За моментна снимка към момента, който на Вас Ви е изгоден. За това говорите, господин Радев. Тенденциозно и срамно! Благодаря. (Ръкопляскания в мнозинството и Коалиция за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
По процедурен въпрос има думата господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател. Моля процедурно да направите забележка на някои народни представители, които вместо да използват аргументи, се опитват да правят квалификации за своите колеги. Това е недостойно! (Шум и реплики в залата.) Ако нямат аргументи, нека да бъдат така любезни да намерят истински аргументи. Защото няма по-лесно от това да се опитваш да унижиш някого, тогава, когато нямаш насреща доказателства.
Затова, господин председател, моля Ви да направите бележка на тези хора. Защото това все пак е българският парламент, а не нещо друго. За тропането по банките аз ви казах нещо, още веднъж ви моля да направите разлика между обора и Народното събрание.
По всички тези въпроси, които каза господин Искров, аз съм готов на дискусия с него във всяка една медия, в която пожелаете. Защото това, което той каза, няма нищо общо с истината. Искам да дискутирам, дайте ми време оттук да го направя. (Шум и реплики.) Искам дискусия! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Използвам правото си да направя остра забележка на господин Муравей Радев, че той злоупотреби с правото на процедурен въпрос и направи изложение, което няма нищо общо с процедурата. Правя Ви забележка, господин Радев!
По процедурен въпрос - заповядайте, господин Щерев!
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, много Ви моля да въведете ред в залата и да се спазва правилника на Народното събрание затова, защото точно преди малко господин Радев, взимайки думата за процедура, излъга за пореден път.
Моля Ви да се спазва правилникът и когато се говори, само по процедура да се говори по този повод. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много Ви моля, това също не е процедура. Аз направих забележка на господин Радев и след като му направих забележка, смятам, че той ще си вземе тази бележка и няма да злоупотребява с това да заявява, че има процедурен въпрос и да прави изказвания, които не са процедурни. Много Ви моля!
Има още парламентарно време.
Господин Севлиевски, заповядайте - парламентарно време на Национално движение Симеон Втори.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, драги колеги! Ще използвам думите на господин Радев и на господин Искров и ще се опитам да споделя с вас няколко факта, които излизат малко извън дискутираната тема, но вероятно те са основата на дискутираната тема - споразумението с Международния валутен фонд.
Скоро българската преса написа, че от 370 хил. абоната на Топлофикация "София" 71 хил. не плащат своите сметки. Тези 71 хил. домакинства в София имат сметки, натрупани за последните 5-6 години по 5-6 хил. лв. Това е истинското наследство на днешното българско правителство. Това е базата, на която днешното българско правителство води преговори за споразумение с Международния валутен фонд. Днес гражданите на София продават своите апартаменти в "Младост" и се местят в "Обеля - трета част", за да могат единствено и само да платят своите задължения към "Топлофикация" и "ВиК". Ако това е било правилно управление, управление в името на интересите на избирателите...
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Интересите на Муравей са.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ: ... аз ви питам: какво може да се направи оттук-нататък? Една трета от семействата в София не могат да си плащат сметките. Питам господин Радев чии интереси е защитавал? Коя инвестиционна политика е гледал? 370 хил. домакинства не могат да си плащат сметките. Кое правителство дотук им създаде условия за достоен живот? (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.) Питам ви, питам ви и ви казвам: тези хора тук, които стоят от дясно на мен - Милен Велчев и Николай Василев, те зарязаха семейства и удоволствия и дойдоха тук... (Възгласи от ОДС: "Е, е, е! О, о, о!".) Стига, моля ви! И дойдоха тук да се опитаме всички да изринем тия Авгиеви обори. Нека да се опитаме да направим нещо реално за хората. За какво говорим, какви са тези цифри? Хората не ги интересуват тези цифри. Много малка част от избирателите знаят какво е Международният валутен фонд, но те знаят, че нямат работа, те знаят, че не могат да си платят сметките. И това е базата, на която...
Много ви моля, когато критикувате правителството, да знаете, че и вие имате вина за нея. Благодаря ви.(Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Севлиевски.
Министър Велчев, имате думата.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа, нямах намерение да взимам думата, но е необходимо да отговоря на нападките на господата Радев и Жотев.
Господин Радев, писна ми да слушам за вашия излишък от 130 млн. лв. А забравихте ли за 300-та млн. лв. лихви, които бяха платени един ден след като започна работа правителството? Забравихте ли за 240 млн. лв. дефицит на бюджета на НОИ? Забравихте ли за изхарчените 180 млн. лв. за допълнителната инвестиционна програма? Забравихте ли за 100-те млн. лв. очертаващ се дефицит по неразплатените разходи на болниците? Забравихте ли 171 млн. лв. дефицит по неразплатени разходи на общините? Забравихте ли най-накрая, че по Закона за бюджета за 2001 г. в течение на първите девет месеца от годината се отпускат само 90 процента от разходите, полагаеми за годината? По най-груби сметки, това прави 500 млн. лв. недодадени на всички бюджетни сфери през първите шест месеца на годината, които те очакват да получат от нашето правителство. За какъв излишък говорим?
Господин Жотев, ДДС върху туризма ще бъде въведен в малки размери. Уверявам Ви, нямаме желание за това, но сме поставени от вас пред неизбежността да го направим. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.) Вашето правителство пое ангажимента пред Международния валутен фонд да въведе данък добавена стойност върху туризма. Вашето правителство взе решение да въведе данък добавена стойност върху туризма, когато предложи проекта за бюджет за 2001 г. в парламента. Вашата парламентарна група ви бламира и отмени този текст при приемането на закона на второ четене.
Международният валутен фонд основателно оценява това като евтин балкански трик. Международният валутен фонд може да бъде излъган само веднъж, но не два пъти.
Бих искал да развенчая и няколко мита за проектобюджета за 2002 г.
Мит № 1 - данъчен удар върху населението и бизнеса. Данъчните приходи спадат с почти 0,5 процента от брутния вътрешен продукт през следващата година - от 39,6 на 39,2 процента от брутния вътрешен продукт.
Мит № 2 - рестриктивен бюджет. Неданъчните разходи всъщност се увеличават в сравнение с тази година с 0,5 процента от брутния вътрешен продукт. От тези разходи социалните разходи се увеличават с един цял процент от брутния вътрешен продукт. В номинално отношение - с 15 процента. Заплатите ще се увеличат с 10 процента при очаквана инфлация 3,5 процента. Дефицитът е 0,8 процента по-малко, разбира се, от тазгодишния. Тазгодишният е 1,5 процента. Това непременно лошо ли е? Не е ли ясно, че всеки дефицит води до нов държавен дълг, който ние оставяме в наследство за следващите поколения?
В заключение съм длъжен да отговоря на по-ранните въпроси за договора с двете банки, който беше оповестен вчера. Банките се наричат "Джей Пи Морган" и "Морган Стенли". Една от тях беше подписала мандат през 1997 г. с правителството на господин Муравей Радев.
Длъжен съм да отбележа, че основният критерий беше опит в последно време на тези банки - тези банки са двете водещи на първо и второ място за миналата година в емисии на облигации на развиващи се пазари с по няколко гърди пред всички останали банки.
Нека да кажа две думи за условията, при които ще бъде направена мисията и да ги сравня с условията, постигнати от компетентното правителство на СДС преди четири години.
Комисионата на тези банки е договорена на ниво 0,45 стотни от процента. Правителството на Муравей Радев договори комисиона с моята банка и с "Джей Пи Морган" 0,75 процента. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС. Възгласи: "Браво! Браво!")
Разходите, които ще плати държавата, са ограничени на 100 хил. евро. Компетентното правителство на Муравей Радев договори разходи на 300 хил. евро за държавата. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС. Възгласи: "Браво! Браво!")
Лихвата, която ще бъде платена по тези облигации, най-вероятно ще бъде под 8 процента. Компетентното правителство на СДС договори лихва над 10 процента. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС. Възгласи: "Браво! Браво!".)
Благодаря за вниманието. (Бурни ръкопляскания от НДСВ и ДПС. Възгласи: "Браво! Браво!".)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, моля ви да продължим нашата работа. Коалиция за България оттегли своето проекторешение. Останаха две проекторешения: едното, подписано от народните представители Владимир Дончев, Румяна Георгиева, Иван Искров, Нина Чилова, Даниел Вълчев и Станимир Илчев, и другото - с вносител Муравей Радев.
Съгласно чл. 87, ал. 3 от нашия правилник аз съм длъжен да подложа на гласуване тези две проекторешения, които междувременно са ви раздадени, по реда на тяхното постъпване. Затова първо предлагам на вашето внимание проекторешението на групата народни представители от Национално движение Симеон Втори. То гласи следното:
"Задължава министъра на финансите в двуседмичен срок да внесе в Народното събрание информация относно:
1. Изпълнението на държавния бюджет за 2001 г. към 30 септември 2001 г. и влиянието на това изпълнение върху преговорите с Международния валутен фонд.
2. Изпълнението и постигането на целите на тригодишното споразумение с Международния валутен фонд."
Преди да преминем към гласуване, искам да представя на вашето внимание и второто проекторешение с вносител господин Муравей Радев, което гласи:
"Задължава министъра на финансите в двуседмичен срок да внесе в Народното събрание информация относно позицията на българската страна по основните параметри на предстоящото споразумение с Международния валутен фонд."
Уважаеми госпожи и господа, по реда на тяхното постъпване подлагам на гласуване първо проекторешението на народните представители от Национално движение Симеон Втори.
Моля, гласувайте!
Гласували 183 народни представители: за 159, против 23, въздържал се 1.
Решението е прието. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
Това обезсмисля поставянето на гласуване на второто решение, с което приключваме разискванията по питането.
Преминаваме към следващата точка от парламентарния контрол:
ОТГОВОРИ НА АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ.
За процедура думата има госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Имайки предвид, че твърде много напредна времето на парламентарния контрол, а има достатъчно въпроси, по които членовете на правителството предполагам са подготвени да отговорят на народните представители и на тези, които очакват да ги чуят, нашето процедурно предложение е въз основа на чл. 35, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да удължим времето с два часа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има постъпило процедурно предложение от госпожа Емилия Масларова за удължаване времето на работа до приключване на всички въпроси и отговори, зададени към министрите, които са се отзовали, но не повече от два часа.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 165 народни представители: за 147, против 15, въздържали се 3.
Процедурното предложение се приема, така че ще продължим нашата работа.
Постъпил е писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на икономиката Николай Василев на актуален въпрос от народния представител Румен Овчаров. Моля някой от Парламентарната група на Коалиция за България да получи отговора, а също така и на господин Благовест Сендов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Продължаваме с питане, отправено от народния представител Петър Димитров, към заместник министър-председателя и министър на икономиката Николай Василев.
Заповядайте, господин Димитров, да развиете своето питане към министъра.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Госпожо председател, уважаеми господа министри, колеги! Най-напред ми позволете да ви поздравя със 100-дневния юбилей. Това е важна граница и за правителството, и за България, и да се надяваме да преодолеем повече такива граници.
Искам да започна с едно признание от името на Парламентарната група на Коалиция за България. Смятаме, че бяхме лоша опозиция през 100-те дни. През миналата седмица се поправихме и виждате как парламентът веднага заработи с удължаване на работното време. (Ръкопляскания.) Така че и моят въпрос е точно в духа на тази необходима на България опозиция.
Признавам си, че при подготовката на оценката за 100-те дни задачата ми беше да се запозная с резултатите от приватизацията. Запознаването с тези резултати не ме зарадва. То определено ме обезпокои, а това стана и повод да ви задам въпрос.
За 2001 г. са планирани 477 сделки; за 9-месечието са реализирани 134 сделки, тоест 28,5 на сто; за третото тримесечие има 36 сделки, което прави 4,4 на сто.
От чужди инвеститори са купени две предприятия за 9-те месеца. През третото тримесечие няма сделки с чужди купувачи. През 9-те месеца са прекратени две сделки. През третото тримесечие няма прекратени сделки, тоест, всичко е наред.
Планираните приходи за годината са в размер на 640 млн. лв. Договорените плащания за 9-те месеца са едва за 213 млн. лв. Договорените плащания за 3-то тримесечие са 88 млн. лв. Договорените плащания в пари обаче за 9-те месеца са за 59 млн. 444 хил. лв. А реалните плащания за 9-те месеца са за 52 млн. 444 хил. лв. Лъвската част от плащанията са в компенсаторки, или 44,2 на сто от плащанията са в компенсаторки. На тази скромна сума от 52 млн. са договорени инвестиции в приватизацията, не само за тези 9 месеца, но с натрупване и от предходни години, за 1 млрд. и 27 млн. лв.
Аз много се надявам, господин министър, този ангажимент да бъде проконтролиран и Вие да кажете, че той е изпълнен.
Не по-малко бях изненадан обаче от данните за 2002 г., които вчера се появиха в рамките на бюджета. Планираните сделки са по-малко - 349. Постъпленията са за 618 млн. лв. От тях в централния републикански бюджет са 556 млн. лв.
Но в списъка на това, което ще се продава, са включени БТК, "Булгартабак" холдинг, "Балканкар", холдинг "Фармахим" ходинг, "Слънчев бряг", БМФ, БРП, Електроразпределение и Топлофикации. Това е горе-долу половината от собствеността на България. И за тази половина от собствеността на България виждате, че са дефинирани 600 млн. лв.
В тази връзка моите въпроси към Вас са:
Първо. Кои са най-големите приватизационни сделки, които кабинетът е осъществил през този период и кога са започнали?
Второ. Започнала ли е проверка на изпълнителната власт по сделки, за които има данни за корупция и престъпления? Кабинетът поискал ли е проверка на сделки от прокуратурата? Колко са те и кои са най-големите?
Трето. Създаването и приемането на нов Закон за приватизация без подготовката и приемането на необходимата подзаконова нормативна уредба ще стопира приватизацията за месеци. Кое пречи приватизацията да се осъществява в рамките на действащата нормативна уредба, като не се прилагат порочните корупционни практики?
Четвърти въпрос. Ситуацията в световен и в регионален мащаб очевидно е неблагоприятна за бърза приватизация. Знаете случая с Телекома на Пакистан. Пакистан спря приватизацията, тъй като смята, че ситуацията е неблагоприятна.
Въпреки това Вие пледирате именно за такава бърза приватизация. Защо, особено когато става дума за печеливши държавни предприятия, които пълнят хазната на държавата?
И последният ми въпрос към Вас е следният. Както Вие, така и новият изпълнителен директор на Агенцията за приватизация направихте изявления в един и същи дух - че приходите от приватизацията на оставащата държавна собственост ще бъдат от порядъка на 300 млн. долара. Как е определена тази сума? Каква е комулативната печалба на държавните предприятия за една година, тъй като вие знаете как обикновено се определя цената. Печалбата, да кажем, на НЕК е била 400 млн. лв. през миналата година. Ако искаш да си върнеш парите за пет години, умножаваш 400 млн. по 5 и се получава сумата. Затова Ви питам каква е тази сума? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте, министър Василев, да отговорите на въпросите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Благодаря Ви много, че задавате този въпрос и че ми го задавате точно днес.
Приватизацията е в центъра на икономическата политика на новото правителство. Днес, след парламентарния контрол, Комисията по икономическата политика на Народното събрание ще разгледа проекта за нов Закон за приватизация и следприватизационен контрол.
Отговаряйки на първия Ваш въпрос, наистина съгласен съм с Вашата констатация. През първите 7-8 месеца на тази година броят на приватизационните сделки и на постъпилите по тях приватизационни приходи е абсолютно недостатъчен. Има налице сериозно закъсняване от приватизационната програма, залегнала в плановете и в бюджета за 2001 г. Числата, които получихме от Агенцията за приватизация, са следните. Разделихме периода на две части - от 1 януари 2001 г. до 5 септември 2001 г., когато всъщност беше назначен новият изпълнителен директор на Агенцията за приватизация, и втория период е от 5 септември до 31 октомври. Вторият период е траел само 56 дни. И ето резултатите:
За първите осем месеца продадените мажоритарни пакети на държавни предприятия са само 5. За втория период са 3. Миноритарни пакети - 17, за втория период - 8; обособените части са само 5 за първия период, а за втория период от 56 дни са 12. Крайният резултат е 27 на 23.
С други думи оказва се, че новото правителство в една ситуация, която много представители на други политически сили определиха като хаос или бездействие, е свършило в областта на приватизацията почти толкова, колкото е свършило предишното правителство за целия първи период от годината. Общата сума на договорените плащания през първия период е 74 млн. лв., а през втория период е 44 млн. лв.
Вие сте абсолютно прав, че голяма част от тях са извършени с компесаторни записи и компесационни бонове. Причината е в изключително неподходящия стар Закон за приватизация.
Отговаряйки на втория въпрос, ще кажа, че изпълнителната власт няма за своя основна цел да проверява минали сделки. Нашата основна цел в тази област е да извършим успешни и прозрачни сделки отсега нататък, да бъдат създадени ясни правила за бизнеса, да се осигури върховенство на закона и да превърнем страната в привлекателно място за правене на бизнес. Целта ни е да осигурим приемственост и стабилност в бизнес-климата. Това включва осигуряване на спокойствие за тези бизнесмени и инвеститори, които правят законен бизнес в страната и които почтено плащат своите данъци.
Въпреки това правителството е предоставило получени сигнали на прокуратурата. Работа на прокуратурата, а не на изпълнителната власт е да разследва такива сигнали.
Отговарям на следващия Ваш въпрос - каква е причината ние да създаваме изцяло нов Закон за приватизация и следприватизационен контрол? Старият закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия според нас е изцяло непригоден. Той е приет през 1992 г. и досега е претърпял 25 значителни изменения, които доведоха до многобройни правно-технически недостатъци, съществуващи и в сега действащия закон, породени от тези нееднократни изменения. Старият закон за приватизация сега ще бъде заменен с нов Закон за приватизация и следприватизационен контрол. Той ще наложи съществени изменения в приватизацията като процес, които са обусловени от необходимостта от ускоряване и от успешното финализиране на този процес, както и премахване на отчетените пропуски и недостатъци на съществуващата досега процедура.
Позволете ми да обърна внимание на девет сериозни разлики между стария закон за приватизация и новия Закон за приватизация и следприватизационен контрол.
Първата разлика. Старият закон дава възможност за прекалено дълъг приватизационен процес и той е свързан със субективизма на приватизиращите органи. Вече почти цяло десетилетие в България продължава процесът на приватизация и той изобщо не е завършил. Новият Закон за приватизация и следприватизационен контрол урежда приватизацията по различен начин, като целта е максимална бързина и публичност. С новите процедури е сведена до минимум възможността за субективна преценка на органите. Освен това всички държавни и общински предприятия ще бъдат автоматично в процедура на приватизация, с изключение на дружества, включени в един специален списък, който е неразделна част от този закон. Целта е незабавно стартиране процеса на приватизация.
Втората разлика. Предишното правителство приватизираше с над 10 приватизиращи органа. Тогава приватизираха Министерство на културата, Министерство на здравеопазването, Министерство на отбраната и т.н. Сега новият закон ще концентрира и съсредоточи цялата приватизация в един-единствен приватизиращ орган и това е, разбира се, Агенцията за приватизация.
Третата разлика. Старият закон концентрира два отделни процеса в един и същ орган - процесът на приватизация заедно с процеса на следприватизационен контрол. И този орган беше Агенцията за приватизация. Какво се получаваше на практика? Същите хора, начело с изпълнителния директор на тази агенция, получават сигнал, например, от местното работническо-мениджърско дружество. Подготвят сделка, която обикновено се договаря чрез преговори с потенциални купувачи. Чрез подходящи методи се отблъскват стратегически инвеститори, ако има такива, след което работническо-мениджърското дружество обещава неразумно висока приватизационна цена и следприватизационни задължения. Два месеца по-късно същият екип по предварително разработен план предоговаря тези задължения, след което се разбира - по силата отново на предварителен план - че няма да се плаща в лева, а в компесаторни записи, както Вие самият казахте.
При нас с новия закон ще се раздели приватизацията от следприватизационния контрол в две отделни и независими една от друга агенции.

Четвърта разлика. Последните изменения на стария закон, извършени преди около година от бившето Народно събрание, създадоха два органа на Агенцията за приватизация - Изпълнителен съвет и Надзорен съвет. На практика това бяха два колективни органа, което значително забави оперативната дейност на администрацията. Сега с новия закон Агенцията за приватизация ще се управлява от Надзорен съвет, от изпълнителен директор и двама заместник-директори, а Агенцията за следприватизационен контрол - от единствен орган, който е Изпълнителният съвет.
Новост обаче във функциите на Надзорния съвет като орган на управление на Агенцията за приватизация е, че той ще осъществява надзор единствено по отношение на законосъобразността на действията и няма на практика да дублира изпълнителния директор.
Пета разлика. Старият закон не регламентира ясна възможност за оповестяване на факти и обстоятелства. Затова и част от приватизацията беше забулена с тайнственост. Новият закон създава условия за осигуряване на публичност и ефективност на приватизационния процес. И това става по следния начин: приватизиращите органи се задължават да оповестят всички дружества, които по силата на закона ще бъдат в процедура на приватизация.
Второ, ще се създаде публичен регистър на сключените приватизационни сделки.
Трето, годишните планове на работа на агенцията ще се оповестяват публично.
Четвърто, ще се оповестяват взетите от приватизиращите органи решения и начинът, по който те прилагат закона.
Шестата разлика. Старият закон и множеството изменения в него, предоставиха възможност за редица преференции на точно определени лица. И това доведе до отлив на интерес от страна на инвеститорите с опит и значителни финансови възможности. Това е в две посоки. От една страна, имаше 20 процента преференциални акции за работниците и служителите, които явно не доведоха до изпълнение на своята цел, а втората част е, едва ли в тази зала има някой, който да съжалява за липсата на работническо-мениджърските дружества.
Седмата разлика. Преди голяма част от приватизационните приходи бяха извършени с непарични платежни средства. Сега ще се концентрираме върху касовата приватизация. В същото време процесът на реституция в България започна и още изобщо не е завършил - вече цели десет години. И сега, благодарение на програмата на старото правителство, е оставена огромна маса от непарични финансови средства, компенсаторни записи, компенсационни бонове, инвестиционни бонове по втората вълна на масовата приватизация, които никак не са усвоени. А нашата програма ще ги усвои.
Осмата разлика. Основен метод в стария закон бяха преговорите с потенциални купувачи. Мисля, че на всички е ясно, че това е основен метод, който създава възможности за корупция. В новия закон ние не предвиждаме метод преговори с потенциални купувачи. Всички наши сделки ще бъдат извършени чрез публични търгове и публични конкурси.
Девета, последна разлика. Центърът за масова приватизация.
Господин Димитров, аз си спомням годините 1995 - 1996 до началото на 1997 г., когато в България все пак имаше масова приватизация. Добра или лоша, тя беше завършена в срок. И това беше единственият механизъм, чрез който през последните десет години в България все пак се създаде някакъв капиталов пазар. Така наречената втора вълна започна през 1998 г. и изобщо не е завършила. Това беше една пародия на масова приватизация. (Ръкопляскания в залата.) И сега ние, използвайки приблизително метода, който вие използвахте през 1996 до 1997 г., ще завършим тази втора вълна на масовата приватизация.
Вашият следващ въпрос се отнася до ситуацията в световен и регионален мащаб. Аз абсолютно споделям вашата загриженост и вашите опасения, че сега световната икономическа среда не е толкова благоприятна, колкото беше например през последните четири години. За съжаление, господин Димитров, уважаеми дами и господа народни представители, през последните четири години България имаше златен шанс да приключи по-голямата част от приватизацията, но тя просто не го направи. Всъщност някои цифри са изключително показателни. Според мен те са непознати сред широката българска общественост.
По спомен, думи на бившия вицепремиер господин Божков, от 1990 до 1997 г. са приватизирани примерно 28 процента от държавните активи, от които половината бяха извършени чрез първата вълна на масовата приватизация. А сега процентът е под 60. Значи с други думи, старото правителство, което си създаде имиджа, че уж много приватизира, продаде толкова, колкото беше продадено и преди него. Тоест на нас сега ни е оставено много повече, отколкото успя да свърши старото правителство.
Има ли нужда, уважаеми дами и господа, да ви припомням дългия списък от приблизително 1780 фирми с държавно участие, които сега на нашето правителство се пада отговорността в едни много по-тежки условия да приватизираме?
Има ли нужда да ви припомням сагата с Българската телекомуникационна компания, с "Булгартабак холдинг", с "Български морски флот", три банки, една от които е Държавна спестовна каса, цялата бивша Национална електрическа компания, която сега има толкова много части, целият "Булгаргаз", ДЗИ и т.н.? Списъкът е 1780 фирми, които ние сега трябва да приватизираме.
Но лошото е, господин Димитров, точно както Вие анализирахте, че сега вероятно ние ще постигнем много по-ниска цена, ще привлечем много по-слаби чуждестранни инвестиции и България през 2001 г. по наша преценка все още не е напълно равностоен партньор на световната бизнескарта.
Както споменаха моите колеги преди 1-2 часа, България все още не е страна с функционираща пазарна икономика, според доклада на Европейската комисия в края на 2000 г.
Приключвам с отговора на последния Ви въпрос, господин Димитров, който между другото е изключително логичен: защо в бюджета залагаме приходи от приватизация само 300 млн. долара? Това означава ли, че ние смятаме да продадем всичките тези 1700 дружества само за 300 млн. долара?
Не, това не означава. Това означава, че в изчисленията за бюджета за 2002 г. и при преговорите с Международния валутен фонд сме били изключително предпазливи и консервативни. Това е една изключително скромна сума от 300 млн. долара, която се надяваме да надхвърлим още през първите пет-шест месеца на следващата година значително. Само ако бъде продадена Българската телекомуникационна компания и "Булгартабак холдинг", тази сума по наши оценки вече ще бъде значително надхвърлена. Ние обаче си спомняме горчивия опит на предишното правителство, което за четири или дори за пет години не успя да продаде "Булгартабак холдинг" и БТК, така че разчитаме на едни по-консервативни оценки, които, както ви казах, смятаме значително да надхвърлим.
Вие ми зададохте и друг много логичен въпрос: какво става с държавните фирми, които сега са държавни и се управляват от съответните министерства принципали?
Нека да вземем само Министерството на икономиката, то е достатъчно голямо. Повечето фирми са на загуба и по-малко са на печалба. Но все пак комулативната печалба на тези, които са били на печалба през миналата година, е 53,6 млн. лв. В същото време загубата на тези, които са на загуба, е 80,8 млн. лв.
Комулативната загуба по този начин на държавните фирми в моето ведомство е била минус 27 млн. лв. Докато под мъдрото управление на предишното правителство, или по-скоро поради липсата на това управление в държавния сектор, печалбата на няколкото фирми, които са на печалба за първите шест месеца на тази година, е само 10,8 млн. лв., а загубата на тези, които са на загуба, вече е 142 млн. лв. Това означава, че за първите шест месеца загубата на тези фирми от държавния сектор е 131 млн. лв. срещу само 27 млн. лв. за цялата минала година. Вие разбирате за каква разлика става дума.
Позволете ми да използвам последните секунди, за да ви кажа още няколко факта. Как се извършва приватизацията от новия екип на Агенцията за приватизация, с който ние сме изключително горди?
Туризмът наистина е приоритетен сектор за България. Чрез преговори с потенциални купувачи, разбира се, както и чрез някои конкурси, през минали години в Слънчев бряг бяха продадени 63 хотела за цена 75 млн. лв. Сега, през месец септември, ние продадохме само 12 хотела, обаче не чрез преговори с потенциални купувачи, а чрез публичен търг. Значи за 12 хотела ние събрахме 72 млн. лв. Разбирате ли? Шестдесет и три хотела - 75 млн. лв. Дванадесет хотела - 72 млн. лв. (Ръкопляскания и възгласи "Браво!" в блока на НДСВ.)
Разликата е още по-очевидна, ако го разделим на легло. Преди за едно легло са получени 4586 лв. Господин Апостолов през м. септември, през първия месец на своята работа, постигна 29 154 лв. Мисля, че цифрите, уважаеми дами и господа, сами показват. (Ръкопляскания в НДСВ.)
Благодаря Ви много, господин Димитров. В заключение ще Ви уверя, че нашето правителство приема процеса на приватизация изключително сериозно, нашите цели са скорост, икономическа ефективност и 100-процентова прозрачност. Благодаря. (Ръкопляскания в блока на НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин вицепремиер.
Заповядайте, господин Димитров, да зададете своите уточняващи въпроси към министъра.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, господин Василев.
Преди да задам уточняващи въпроси, искам да кажа, че една държава, за да се управлява, трябва да има най-малкото синхрон в информационно отношение. Вижте какво пише шефът на Агенцията за приватизация на 10 страница в отчета си, че "89,89 на сто от подлежащите на приватизация активи вече са приватизирани". Това е отчет - от подлежащите на приватизация. Значи, остават да се приватизират някъде около 10-ина процента и работата е била свършена. Така че е много важно да се знае какво правят дясната и лявата ръка.
Уточняващите ми въпроси са всъщност по една и съща тема. Не мога да не ги задам, защото и двамата сме от избирателен район - Варна.
Темата се казва "Варненска корабостроителница". С идването на власт на новото правителство Вие казахте, че това е приоритет № 1. Приоритет № 1 се решава първи в последователността от приоритети. Минаха 100 дни, резултат няма. Затова Ви задавам въпроса: как ще решите този проблем?
Искам да повдигна и другата страна на въпроса. Група депутати бяхме в корабостроителницата, начело с председателя на парламентарната група Георги Първанов на 27 октомври и ми беше дадена интересна папка с документи. Договор за заем. Корабостроителницата, която е в несъстоятелност, на 18 септември с договор за послужване, т.е. прави услуга, дава на частна фирма "Булс" 15 т, "Бул" - 22-25 т, "Бул 24А" - 20 т и т.н. С хвърчащи разписки, а преди това и без договори е изнасяна ламарина от корабостроителницата. Ето Ви една ревизионна разписка, на която отзад пише: "Да се даде на районна прокуратура за проверка". Но не отива до районна прокуратура. Значи, корабостроителницата работи на пълни обороти. Там за последните години са ремонтирани над 60 кораба. Говори се, че комисионите на фирмите-посредници са годишно от порядъка на 7-8 млн. долара. А за двете години корабостроителницата е събрала около 500 хил. долара. Това е държавно, господин министър.
Така че моят въпрос към Вас, като държавен министър - Вие сега сте държавата в икономиката - е: какво ще направите в тази посока? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте, господин Василев, за отговор на уточняващите въпроси.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Това, което ми казахте за 89-те процента, е изключително показателно и аз знам откъде идва разликата. По време горе-долу на средата на мандата на предишното правителство, някъде около 1999 г., когато в един момент се оказа, че приватизацията не е била толкова бърза и толкова успешна, колкото всички ние се надявахме, вместо предишното правителство да признае своите грешки и да каже: ние се провалихме в приватизацията на БТК, "Булгартабак холдинг", Националната електрическа компания, "Булгаргаз" и т.н., те казаха: завърши успешно първата половина от приватизацията, която е това, което са успели да продадат. И сега започва приватизацията на така наречените "обществени услуги". Значи те досега въобще не бяха започнали. А, както виждаме, сега сме месец ноември 2001 г. и се оказа, че тя също изобщо не е започнала. Тоест, 89 на сто от подлежащите на приватизация активи тогава.
В същото време, спомняме си много добре как Агенцията за приватизация взимаше решения кое да се приватизира и кое да не се приватизира. Факт е изключително дългият списък от фирми, които аз Ви споменах, който изобщо не е бил приватизиран. Ние изчисляваме процента не към този много селективно и неслучайно избран списък от фирми, от които да се вземе, че 89 на сто са приватизирани, а ние взимаме цялата държавна собственост, всички активи в подобни фирми, които включват Националната електрическа компания и БТК.
Ами, ако ние вземем само всички активи на цялата енергетика, включително и газовата промишленост, и Българската телекомуникационна компания, това вече са около 20-30 на сто от всички държавни активи. Така че не може да се говори, че 89 на сто, уважаеми дами и господа, са приватизирани.
Много се радвам, че ми задавате въпрос за Варненската корабостроителница. Абсолютно сте прав. Ние двамата сме избрани от Варненския многомандатен район. И тъй като Вие споменахте, че това е приоритет № 1 - да, прав сте. Още през първия ми ден като министър, след като бях назначен, аз сформирах със заповед работна група, която работи всеки ден по този въпрос. И тя е извършила значителна работа. Само за 3 месеца работа тя се е свързала с голям брой потенциални инвеститори, от които с около 6 са проведени предварителни разговори. Няколко от тях са предоставили своите бизнеспланове.
Само ще Ви припомня, че топката не е в нашето поле, т.е. не е в полето на изпълнителната власт. Знаете, че съдебни дела относно процедурата за несъстоятелност се водят вече с години. С абсолютно неразбираем ход поредната инстанция на съда отложи от месец септември за октомври своето решение, след което го върна за разглеждане на друга инстанция. Очаква се следващото дело да бъде проведено, например до 13 ноември. Ние не знаем какво ще бъде решението на съда, и, разбира се, не можем да му повлияем, защото съдът е независима институция. Но много се надяваме, че каквото и да бъде решението - или да бъде приет оздравителният план, или да не бъде приет - просто със съдебни процедури да не се забавя повече тази история, или с едното решение, или с другото решение съдът да даде възможност на правителството да намери икономическо решение на проблема. А то е осигуряването на финансово стабилен и надежден чуждестранен или български инвеститор, който да може да се справи с тежкото финансово положение в тази фирма, да я изведе на печалба и да осигури работа за години напред за хиляди граждани от град Варна и региона.
Абсолютно приемам Вашите коментари по отношение на ревизионната разписка. Позволете ми да Ви уведомя, че ние също извършихме подобна проверка преди един месец по инициатива на министерството. Това, което се случва, Вашите съмнения за разпределение на комисиони, за лошото управление на активите и на процесите в това дружество, което, пак Ви повтарям, в момента не е в ръцете на Министерството на икономиката, още веднъж ми вдъхва увереност в нашето твърдо намерение да приватизираме тази фирма с по-добри стратегически инвеститори, както и всички други от болшинството от държавните активи в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Василев.
Заповядайте, господин Димитров, да изразите своето отношение към отговора на министъра.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, господин Василев. Аз до голяма степен споделям философията в това, което Вие изложихте.
Но искам да Ви обърна внимание върху един прост факт, който Ви доведе на власт. Фактът е, че хората не ги интересува кой ще вземе БТК. Хората не ги интересува дали ще е прозрачна, полупрозрачна или непрозрачна приватизацията. Хората не могат да живеят, не могат да си плащат сметките, нямат работа, нямат доходи. В продължение на последните 11-12 години Министерството на икономиката е Министерство на приватизацията. То само с това се занимава, а голяма част, както и Вие казвате, над 50 на сто от активите в България продължават да са държавни и те продължават да се крадат, точи се от тялото на държавата.
Ако Министерството на икономиката не тръгне към рационализация на екипите, които работят... Няма предприятие, на което да е дадено задание по печалбата, няма такива работи. Как да му оценяваш тогава дейността, след като не си му искал абсолютно нищо?
Та в тази посока, господин министър, сега съм разтревожен, че и новото министерство хвърли много ресурс, за да създаде един добър Закон за приватизацията. Но не в това е болката на хората в момента. Трябва да се задейства икономиката - частна, държавна, смесена, каквато искате. Тя трябва да се задейства. И Вие сте човекът, който е на кормилото, и който трябва да я задейства.
И в тази посока, ако някои законови рамки пречат държавата ни да работи и да функционира нормално, това е парламентът, който трябва да ги промени. Има воля за тази промяна, значи, не бива да чакаме.
Но обръщам внимание на другото. Аз затова Ви зададох въпроса за източването на Варненската корабостроителница, понеже знам, че са се обърнали към Вас. Но ако изпълнителната власт не се намеси с цялата мощ, която има държавната машина, тези хора ще ги обезверим, резултатът ще е антиморален и то за десетилетия напред. Затова се надявам, че точно в тази насока новото правителство ще свърши това, за което хората гласуваха - преди всичко морал, честност, доходи и работа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Преминаваме към актуалния въпрос, зададен от народния представител Любомир Пантелеев към вицепремиера Василев.
Заповядайте, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник министър-председател! Темата на моя въпрос се отнася до съдбата на "Камбана" АД, Бургас. Вероятно знаете, че някога това беше една доходоносна фирма, която произвеждаше олио и сапуни, но както се казва, дори и една фирма добре да работи, един ден идва приватизацията, в случая божковизацията и тя предава Богу дух.
На 28 май 1997 г. Агенцията за приватизация е сключила договор с "Хелен Комудитис" ОД със седалище Ротердам за продажбата на 68 на сто от акциите на бургаското предприятие. Агонията се точи в продължение на близо 4 години, наред с източването на самото предприятие.
Задълженията на същото, доколкото ми е известно възлизат на 25 млн. лв. Според официалната информация на Агенцията за приватизация холандският купувач на бургаската фирма е изпълнил и то след четири отлагателни анекса единствено задължението да си плати цената по сделката.
Ежегодно Агенцията за приватизация е констатирала неизпълнение на две от основните договорни задължения на купувача, свързани с инвестиционната програма, между другото възлизаща за четири години на 23 млн. долара, от които нито цент, доколкото знам, не е инвестиран и за трудовата заетост. За всяко констатирано неизпълнение на купувача добросъвестно държавата е начислявала неустойки. Доколкото ми е известно до момента те възлизат на близо 21 - 22 млн. лв. И отново, доколкото зная, от тази гигантска сума в държавния бюджет не е постъпило нищо, макар че са предприети действия за събирането им по съдебен ред.
Между другото, Вашият предшественик господин Жотев, буквално проспа възможността да направи нещо за спасяването на предприятието. Той сега е изпаднал в състояние на хиперактивност и ни занимава с какво ли не, но на практика, когато би могъл да свърши нещо, той се занимаваше с други неща. При това той беше надлежно сезиран и сигнализиран за състоянието, в което се намира "Камбана", включително и с актуален въпрос, зададен от мен преди повече от година.
Разполагам, господин министър, с три последователни становища на Агенцията за приватизация от тази година - от 9 май, от 17 септември и 27 септември, в които се твърди, че ще се предприемат мерки, тоест действия, по разваляне на сделката до няколко дни.
Във второто становище от 17 септември пише, че са предприети действия по съдебен път за разваляне на сделката, в третото се казва, че е взето решение да се пристъпи към разваляне на приватизационния договор и да бъде изпратено предизвестие на купувача.
Както се вижда, информацията е доста противоречива и нещата са дълбоко оплескани.
Оставам настрана въпроса, че в приватизационния договор не са предвидени клаузи за разтрогване на сделката.
Искам да ви осведомя, че много от работниците вече са на улицата, мизерстват, водят се нескончаеми съдебни дела, гладни стачки, но старото правителство до този момент, както и вашето, остават глухи.
В тази връзка бих искал да Ви попитам - съществуват ли някакви нарушения при сключване и изпълнение на договора и ако има такива ще предприемете ли мерки и какви в крайна сметка за санкциониране на виновните лица?
Възнамерявате ли да анулирате сделката? Аз не твърдя, че това е най-доброто решение, но какво ще направите за възстановяване на нормалната дейност на предприятието и в защита на интересите на бедстващите работници? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пантелеев.
Заповядайте, господин Василев, за да отговорите на поставения въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Пантелеев!
Благодаря Ви за навременния въпрос, защото и аз споделям Вашата загриженост за съдбата на това толкова важно за вашия регион предприятие.
Преди да Ви запозная с детайлите на ситуацията с "Камбана", позволете ми да Ви спомена, че това просто е един от многото примери за по-слаба и по-малко успешна приватизация - един от примерите, когато и новите частни собственици не успяват да изпълнят своите задължения и да се справят. Разбира се, има такива примери, когато и държавата не може да се справи със своите фирми, и частните собственици не могат да се справят, такива примери има много.
Господин Димитров завърши своето изказване с друг въпрос - дали на държавните фирми, фирмите с мажоритарно държавно участие сега, при новото правителство е зададено задание по отношение на печалбите. Моят отговор е: "Да". Ние сме взели значителни мерки и при държавните фирми, и при частни фирми като "Камбана" ситуацията да се подобри.
Списъкът с примерите е много дълъг, но позволете ми само да ви спомена "Ален мак", където след смяната на старото ръководство, позволете ми да не използвам прилагателни имена преди думите "старото ръководство", замяната му с много по-добро, фирмата от реализираща загуба за първите шест месеца от над 3,5 млн. веднага е на над 100 хил. лв. печалба след първия месец от управлението на новото ръководство.
Ситуацията в "Булгартабак холдинг" ще се подобри значително. Ние работим активно по този въпрос. Ще ви напомня само, че преди 4 - 5 години по времето на по-старото правителство - на господин Виденов, това беше една по-жизнеспособна фирма с обща печалба над 50 млн. долара на година, а през миналата година, независимо от това, което се тиражира напоследък в медиите, консолидираната печалба на "Булгартабак холдинг", уважаеми дами и господа, е само 3,5 млн. лв. Това е абсолютно недостатъчно!
Благодарение на предприетите мерки в някои сектори в областта на машиностроенето след новата организация на Министерството на икономиката и новите дирекции, които работят в него, има значително увеличаване на износа. Има такива сектори, където за последните два месеца под наше ръководство, тези фирми са реализирали по-голям износ, отколкото за цялата 2000 г. и тази тенденция ще продължи.
По отношение на "Камбана" във връзка с Вашето питане дали ще предприемем мерки и какви ще са те за установяване на виновниците за приватизационната сделка бих желал да Ви уведомя за следното:
Наистина, на 28 май 1997 г. е сключен договор за продажба на "Камбана 1889" еднолично акционерно дружество - град Бургас между Агенцията за приватизация и "Хелианко модитис", представлявана от господин Питер ван ден Линде. Цената на сделката е за 68% от капитала на това дружество и е 5,5 млн. щатски долара, платими, както следва - 3,8 млн. щатски долара в брой, 1,7 млн. щатски долара чрез държавни облигации деноминирани в долари.
Съгласно условията на този договор купувачът се задължава в срок от 4 години да запази предмета на дейност на дружеството - вие казахте какво произвежда то - да инвестира 23 млн. щатски долара. Това е една огромна инвестиция за размера на тази фирма и за размера на малка България. Да осигури поддържането увеличението на средносписъчна численост на персонала по трудов договор от 530 да ги увеличи на 620 души, да произвежда за Република България продукция под регистрираните търговски марки "Слънце" и "Камбана".
До този момент обаче поради недобросъвестното изпълнение на ангажиментите по приватизационния договор Агенцията за приватизация е приложила предвидените санкционни разпоредби, в резултат на което е начислила на купувача "Хелианко модитис" и е предявила по съдебен ред дължимите неустойки, които общо за трите отчетни периода - 1998, 1999 и 2000 г. са, както следва: за неизпълнение на инвестиционната програма общата неустойка е в размер на 8 млн. 250 хил. щатски долара; за неизпълнение на програмата по трудовата заетост общата неустойка възлиза на почти 5 млн. лв.
Въпреки това купувачът не е превел доброволно дължимите суми. Както се посочва във Вашето запитване Агенцията за приватизация действително е взела решение да се пристъпи към разваляне на този договор и да бъде изпратено предизвестие на този купувач. Реализирането на това решение е свързано с времетраенето на процедурата по призоваването на "Хелианко модитис" впоследствие, с насрочването на датата в Софийски градски съд и връчване на предизвестието за развалянето на този приватизационен договор. В тази връзка агенцията е предявила иска за дължимите по договора неустойки, като е завела няколко дела. Ще пропусна детайлите по тези дела.
За да бъде призован купувачът като ответник по делата със специална наредба е предвидена съдебна поръчка чрез Министерството на правосъдието, за която процедура са необходими два месеца.
По отношение на Вашето твърдение, че предприятието агонизира Ви уведомявам, че в настоящия момент се извършват проверки от страна на Върховна касационна прокуратура и Дирекция "Национална служба Полиция" с цел установяване на виновните лица за извършените от тях нарушения, довели до влошаването на финансовото и на икономическото състояние на "Камбана 1899" АД.
Агенцията за приватизация е предоставила всички необходими документи, както по процедурата за сключване на приватизационния договор, така и за изпълнение на следприватизационните ангажименти.
Във връзка с Вашето запитване дали ще се прекрати действието на договора за продажба, Ви уведомяваме, че развалянето на този приватизационен договор е една от няколкото съществуващи правни възможности, но именно с цел защита на интересите на работниците и служителите от това дружество, които са в същото време и кредитори на дружеството, се налага по-внимателно обмисляне на действията по разваляне на приватизационния договор. Разбира се, ако развалим сега - толкова късно този приватизационен договор, държавата ще трябва да върне платеното до този момент от купувача - покупната цена, а това е чист нов разход за бюджета и да получи акциите по приватизационния договор. Това, разбира се, е изключително изгодно за държавата.
Влошеното финансово състояние, в което се намира дружеството е дало основание на Бургаския окръжен съд с решение от 15 март тази година, да открие производство по несъстоятелност в дружеството. С оглед на етапа, на който се намира производството, съществува възможност да бъде изготвен и внесен в съда оздравителен план. Той ще трябва да анализира настоящото състояние, да обоснове механизма за оздравяване на предприятието, както да изследва отражението му върху заетостта на работниците и служителите на този длъжник.
Българската държава е малък собственик - само на 1,84 на сто от акциите в капитала на длъжник. И в това си качество съгласно разпоредбите на Търговския закон тя не е сред правоимащите акционери, които могат да предложат план за оздравяване.
В тази връзка ще се опитаме сега да привлечем сериозен инвеститор, с по-сериозни стратегически намерения, чрез използването на маркетингови комуникационни подсистеми и канали за информация в техния пълен спектър, а именно оповестяване чрез публикации в Интернет, средства за масово осведомяване и т.н.
Търсеният от нас инвеститор ще трябва да възстанови нормалната дейност на предприятието, да поеме конкретни ангажименти за удовлетворяване на кредиторите на дружеството и да подобри състоянието на работниците, за чиято съдба ние също сме загрижени.
В заключение Ви благодаря още веднъж за Вашия въпрос, тъй като той отново ни обърна внимание върху съдбата на тази фирма и тя ще се придвижи по-нагоре в стълбицата на нашите приоритети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Василев.
Заповядайте за реплика, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Първо и аз да Ви благодаря за това, че ми благодарихте, господин министър. В тези неблагодарни времена всяка благодарност изпълва сърцата ни с благодарност. Дано са ни благодарни и работниците, и хората, които са заинтересовани от изхода и оздравяването на това предприятие.
Аз само не бих се съгласил с Вас, че моят въпрос е навременен. Той беше навременен преди повече от година, когато го зададох на министър Жотев. Но той, пак казвам, тогава не благоволи да вземе мерки за поправяне на нещата. Надявам се сега, макар и в тази вече изключително утежнена ситуация, Вие да намерите верния подход. Аз зная, че не сте вездесъщ, че възможностите да се маневрира на този терен са изключително сложни. Но Вие сте в състояние да направите онова, което току-що заявихте - да потърсите стратегически инвеститор, да съдействате за изработването на една сериозна оздравителна програма.
Аз пак повтарям, аз самият също не мисля, че развалянето на сделката е най-добрият изход от тази ситуация. Но предоставям с надежда на Вас да намерите този изход и да положите необходимите усилия и да доведете нещата до един добър край. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пантелеев.
Благодаря на министър Василев за участието му в парламентарния контрол.
Преминаваме към актуалния въпрос, зададен от народния представител Петър Жотев към министъра на вътрешните работи Георги Петканов.
Заповядайте, господин Жотев, да развиете своя актуален въпрос.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, господа министри! На 21 октомври, господин Петканов, сигурно сте информирани, че в гр. Царево имаше сериозен инцидент. Мирно протестиращи граждани на площада в Царево бяха бити от така наречените Специални части за борба с организираната престъпност. Същите тези части не позволиха на четирима от общинските съветници да влязат в сградата на общинския съвет и да участват в сесията.
Въпросът продължава да бъде актуален и в този момент. И се надявам подобни инциденти да не покажат едно втвърдяване на позицията на управляващите и една силна ръка, която се бори срещу проявите на гражданското общество, тогава, когато има повод за протести.
Моят актуален въпрос към Вас, господин Петканов, е: първо, кой е виновен за това четирима общински съветници да не бъдат допуснати в сградата на общинския съвет? Предприели ли сте действия за изясняване на случая, има ли наказани лица и кои са те? Второ. Спазени ли са всички изисквания за това специалните части за борба с масовите безредици да нахълтат на площада и самите те да организират безредици?
В хода на тези безредици има бити хора, в хода на тези безредици има бити служители на специалните части, двама от тях, вероятно знаете, са освидетелствани на следващия ден. Насилието винаги поражда насилие.
Ето защо моята молба към Вас е да обясните на гражданите на гр. Царево кое наложи тези силови действия? И Вашата позиция, господин министър, оттук нататък такава ли ще бъде? Ще биете ли гражданите на България, ще пращате ли синовете да бият своите родители? Благодаря ви. (Възгласи на неодобрение към казаното от страна на НДСВ: "Ц-ц-ц! Как може такова нещо?)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Петканов, за отговор.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Жотев, уважаеми дами и господа народни представители! В отговор на поставения въпрос от народния представител господин Петър Жотев предоставям на вниманието Ви следната информация.
В знак на несъгласие с решението на общинския съвет за провеждане на референдум в Ахтопол, Варвара, Синеморец, Резово и Бродилово за обособяването им в самостоятелна община с център гр. Ахтопол, граждани от Царево сформират инициативен комитет с искане оставката на общинските съветници.
На 19 октомври 2001 г. в Районното полицейско управление в гр. Царево е получено уведомление от инициативния комитет за провеждане на митинг на 21 октомври в 9,45 ч. на площада в града пред входа на читалището.
Същевременно се получава и заповед на заместник-кмета на общината, с която за място на провеждане на митинга е определена спортната площадка до общинския пазар и е определен за начален час 10,00 ч.
За тази заповед своевременно е уведомен инициативният комитет. Получено е и писмо от председателя на общинския съвет до началника на районното полицейско управление - Царево, за осигуряване на нормални условия за провеждане на извънредното заседание на общинския съвет, насрочено на 21 октомври от 10,00 ч. в читалището.
На 21 октомври сутринта областният управител е връчил Писмо № 24-00-142 на началника на Регионално звено "Полиция" при РДВР - Бургас, с което разпорежда органите на полицията да предприемат необходимите действия за спазване на обществения ред и осигуряване на достъп на общинските съветници до залата на читалището в Царево.
По същото време на площада в града се събира група граждани. На членовете на инициативния комитет е разяснено, че митингът на площада не е разрешен и не може да бъде проведен там. Въпреки това те организират гражданско неподчинение с цел недопускане на общинските съветници в сградата на читалището.
Във връзка със създалата се обстановка и допълнителна молба от заместник областния управител господин Георгиев, директорът на РДВР - гр. Бургас, разпорежда полицейски служители от Специализираното подразделение за охрана на масови мероприятия при дирекцията да окажат съдействие и помощ на Районното полицейско управление - гр. Царево.

Началникът на полицейското управление отново преговаря с членовете на инициативния комитет и с протестиращите граждани за прекратяване на техните действия, но гражданското неподчинение продължава. Участващите в него непрекъснато са призовавани да не допускат общинските съветници в сградата на читалището с цел да не се проведе сесията на общинския съвет.
С оглед развитието на обстановката и след консултации с общински съветници и заместник-областния управител е взето решение органите на полицията да осигурят достъпа на общинските съветници до читалището. Участниците в гражданското неподчинение отново са предупредени, че с действията си пречат да се изпълни едно законно разпореждане. Въпреки това протестиращите пред сградата оказват съпротива и противодействат на полицейските органи.
В съответствие с чл. 78 и чл. 79 от Закона за Министерството на вътрешните работи за оказване съдействие на други държавни органи, на които противозаконно се пречи да изпълняват задълженията си, полицейските органи са употребили физическа сила, но без да използват помощни средства, и са изтласкали нарушителите на обществения ред, за да осигурят достъп на общинските съветници до сградата.
При действията на полицията не е допусната груба физическа сила и разширяване на инцидента, което може да се види от направените видеозаписи. Използването на физическа сила е преустановено незабавно след оказаното съдействие на общинските съветници съгласно чл. 79, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
При изпълнение на служебните си задължения са пострадали двама полицейски служители.
Не отговарят на истината твърденията, че полицията е попречила на петима общински съветници от ОДС да влязат в читалището, за да участват в заседанието. Полицейските служители не са били и в състояние, а и нямат правомощия, да разпознават и да осъществяват пропускателна дейност в общината. За това говори и фактът, че заедно с общинските съветници в залата на читалището са влезли и много журналисти и граждани. Общинските съветници от Обединените демократични сили сами не са пожелали да участват в сесията на общинския съвет.
За своевременната професионална и законосъобразна намеса и съдействие за провеждане на извънредната сесия на Общинския съвет в град Царево на 21 октомври в Регионалната дирекция на вътрешните работи в град Бургас е получено писмо от председателя на общинския съвет на града, с което се изказва благодарност на служителите на полицията.
Това е моят отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Петканов.
Заповядайте за реплика, господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми министри, дами и господа народни представители! Господин Петканов, аз не съм доволен от отговора, който дадохте, който прочетохте пред нас. Тази информация диаметрално се разминава с информацията, която получих от хората, които са участвали в инцидента и са понесли ударите на специалните полицаи.
Полицията не е позволила на четирима, а не на петима, съветници от ОДС да влезнат. На тях са им били поискани специални пропуски за общински съветници. Такива пропуски не са били искани на другите 10 общински съветници, които полицията е пропуснала избирателно. Това са пропуски, които никога не са били издавани.
Аз Ви моля, господин министър, да проверите по-задълбочено случая, да намерите начин да уведомите хората от град Царево, при тях да отиде някой и да им обясни как така им се изказва благодарност на тези полицаи? Чия благодарност е това - на хората, които са бити?
Аз очаквах да кажете, че някой е нарушил правомощията си, защото четирима общински съветници са възпрепятствани да изпълнят своите задължения.
Нарушен е Правилникът за организацията и дейността на Общинския съвет в Царево - това също Ви моля да проверите - с участието, благодарение на физическата интервенция на тези специални части.
Тази информация, така представена от Вас, създава впечатлението, че това е един малък инцидент, всичко е било нормално, видеокамерите ще го покажат. Хората в град Царево и в Бургаска област говорят друго. Те считат, че се потвърждават думите на същия този заместник-областен управител, който, обърнете внимание, Вие казахте, "с допълнителна молба"... Малко преди това Вие цитирахте номера на заповедта, с която е било поискано осигуряване на ред от страна на полицията. Вие не ми казахте кой е номерът на тази заповед по тази допълнителна молба на заместник-областния управител. И случайно ли е, в заключение да кажа, че същият този областен управител пред журналисти, пред обществеността в Бургаска област е казал: "Край на площадната демокрация в България!"?
Принуден съм да кажа, господин министър, че този инцидент е емблематичен. Той иска да подскаже, че в България наистина няма да се допуска повече да се толерира площадна демокрация. И да Ви кажа, че винаги във всички страни, в които има развити граждански структури и демокрация, каквато е и България, винаги площадната демокрация се намира някъде зад кадър.
Извинявам се, още едно изречение. Когато управляващите си вършат работата, площадната демокрация не се вижда. Проявите на демокрацията, в т.ч. и площадната, в т.ч. и пред българския парламент, не дай си Боже да дойдат и да я видим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Жотев.
Ще се възползвате ли от правото си на дуплика, господин Петканов?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Жотев, уважаеми дами и господа народни представители! В рамките на две минути ще се опитам да дам допълнителен отговор на това, което чух сега от господин Жотев.
Не отговаря на истината твърдението, че четирима или петима общински съветници не са допуснати в сградата. Това не отговаря на истината.
Второто нещо. Полицията не е попречила на тези съветници да присъстват на сесията на общинския съвет. Вероятно, господин Жотев, Ви е известно, че тези общински съветници са искали да бойкотират сесията и затова не са присъствали на същата, а не защото са били възпрепятствани от органите на полицията.
Не отговаря на истината и твърдението Ви, че са били бити граждани. Вярно е, че органите на МВР са употребили физическа сила - да, това е вярно, за да отстранят струпалите се граждани, които са били на входа на читалището и са пречели на общинските съветници да проведат извънредната сесия. Тук не става дума, обаче, за нанасяне на побой, тук не става дума за използване на специални сили, тук не става дума за използването на техника и т.н. Органите на МВР, по силата на текстовете, които ви цитирах, са задължени, повтарям, са задължени да окажат съдействие на други държавни органи, в случая на общинския съвет да проведе своята сесия, тоест, да изпълни своите правомощия.

Смея да твърдя пред вас, че органите на полицията са изпълнили безупречно и законосъобразно своите правомощия. Това е моят допълнителен отговор.
Само една още малка корекция върху казаното от Вас. Вие започнахте с това, че мирно протестиращи граждани са били бити. Не става дума за мирно протестиращи, става дума за гражданско неподчинение, чрез което се е целяло да се осуети провеждането на сесия на общинския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Петканов. Благодаря за участието Ви в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпросите, поставени към министъра на финансите, господин Милен Велчев.
Първото питане, което е от народния представител Татяна Дончева, на основание чл. 83, ал. 4 ще бъде отложено, тъй като поради неотложен ангажимент тя трябваше да напусне пленарната зала.
Преминаваме директно към актуалния въпрос, зададен от народните представители Кръстьо Петков и Емилия Масларова.
Заповядайте, господин Петков, да развиете своя въпрос към министъра.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Вече е известно, това влезе в документите, че се въвежда данък добавена стойност за българските лекарства. Както вече е известно, тъй като минаха повече от две седмици от първото съобщение, оценките на този факт сред населението - потребителите и производителите, са крайно противоречиви и преобладават негативните оценки. Има мнение на експерти, че повишаването на цените на лекарствата за крайния потребител ще бъде значително по-голямо от това, което срещаме в разчетите на Министерството на финансите и Министерството на здравеопазването - 6 - 7 на сто. Говори се за реално повишение за крайния потребител над 20 на сто. Това означава, че новата мярка ще ограничи търсенето на български лекарства, ще доведе до стагнация на местното производство и до загуба на работни места, ще направи неконкурентоспособно местното производство.
Моят въпрос, уважаеми господин министър, е: има ли пространство за маневриране и търсене на по-диференциран подход, както стана примерно със ставката на ДДС за туризма, и как правителството ще компенсира негативните социални последици от новите данъчни и ценови решения, които засягат българските лекарства? Какво се предвижда по-специално, за да се подпомогнат социално слабите, особено пенсионерите и хронично болните, при които разходите за лечение възлизат на значителна част от семейния бюджет?
Аз си направих труда да направя обсъждане с няколко групи различни експерти. Тяхното мнение е - използвам една условна категория, - че средната лекарствена кошница в България е около 50 лв. Такъв реален субект няма, но ако човек се разболее, харчи минимум 50 лв. При новите обстоятелства ще са му необходими 60 лв. Не е необходимо точно на вас да обяснявам, че преобладаващата част от пенсионерите и социално слабите живеят с доходи месечно по-малко от тези. Благодаря, ще чакам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Петков.
Заповядайте, министър Велчев, за отговор.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! В проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък добавена стойност са направени следните предложения относно облагането с данък на лекарствените средства.
Първо, отменя се чл. 41, т. 1, 2 и 3 от закона, съгласно които регистрираните и разрешени за употреба в страната лекарствени средства с изключение на медицинските изделия на регистрираните в страната лекарствени средства за ветеринарна медицина и консумативите за хуманна и ветеринарна медицина, посочени в приложение към Правилника за прилагане на закона, са освободени от доставки. По сега действащия Закон за ДДС за тези доставки не се начислява данък, но и за тях лицата нямат право на данъчен кредит. Ако се приеме направеното предложение, регистрираните лица ще начисляват данък добавена стойност върху тези доставки, но така също за тях ще ползват пълен данъчен кредит. Промяната се налага от необходимостта от хармонизиране на данъчното законодателство с това на страните - членки на Европейския съюз. По този начин ще се постигне изравняване режима на облагане на лекарствата от внос и на тези, които са произведени в страната, което ще премахне неравнопоставеността между данъчните субекти.
На второ място, отменя се т. 12 на чл. 59 от закона, в която е предвидено освобождаването от данък от внос на животоспасяващи и животоподдържащи лекарствени средства, консумативи и медицинска апаратура по централизирани доставки за Министерството на здравеопазването и доставки за държавни и общински лечебни и здравни заведения по списък, одобрен от министъра на финансите и министъра на здравеопазването. В одобрения списък от министъра на финансите и министъра на здравеопазването са включени такива доставки, които, когато са внесени над предвидените в списъка, са облагаеми доставки.
Необходимостта от премахване на злоупотребите с данък върху добавената стойност, както и необходимостта от по-голяма прозрачност при облагането на тези стоки от внос, налага отмяната на тази разпоредба.
Тъй като цените на лекарствените средства се определят по реда на чл. 4 от наредбата за пределните цени на разрешените за употреба лекарствени продукти при продажбата им на дребно, имаме основание да смятаме, че въвеждането на данък добавена стойност за лекарствените средства ще доведе до повишаване на цените им за крайния потребител средно с около 5 до 9 на сто, тъй като част от съставките за производство на тези лекарства вече са обложени с ДДС при вноса. А естествено, че просто няма как цените им да се увеличат с повече от 20 на сто, дори ако бяха напълно произведени в страната, след като ставката по ДДС е само 20 на сто.
В заключение ще кажа, че в бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването се предвиждат средства за заплащане на данък върху добавената стойност по тези доставки, така че там недостигът ще бъде компенсиран.
Що се отнася до хората, които не ползват такива безплатни лекарства, то за тях по пътя на повишаването на доходите и на целеви субсидии също ще се търси начин да им бъде помогнато. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Велчев.
Заповядайте, господин Петков, за реплика.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, миналата седмица Вие отговорихте на мой въпрос за патентния данък и аз се отказах от реплика, тъй като бях в голяма степен удовлетворен от отговора, който получих, особено за нюансираната политика, която смятате да водите при приложението му. Нямаше и кой знае какви реакции - за мен учудващо, от патентните търговци.
Но днес засягаме един въпрос и едно Ваше решение, което ще се отрази върху почти всеки българин, тъй като българският болен не е най-здравият болен на света. За съжаление има сериозна криза в здравното състояние на хората. И аз бих си позволил да изразя някои опасения. Ако желаете, вземете ги предвид при окончателното доработване на данъчните закони и бюджета.
Първо, финансовият резултат няма да бъде този, който очаквате. Още сега българските производители на лекарства заявяват, че ще съкратят 7-8 хил. души допълнително, които ще легнат върху бюджета и най-вероятно това, ако някой седне да направи сметка, ще се окаже по-негативно, отколкото ако бяхте решили по-умерено въпроса с данъчната ставка.
Второ, ние с госпожа Масларова обсъждахме това преди внасянето на бюджета, социалният ефект далеч не е този, който вие пряко сте изчислили. Националната осигурителна каса вече оповести, че ще плаща само най-евтините лекарства, което значи, че в относителни и абсолютни величини няма да бъдат същите пари. Заедно с това имайте предвид, че българите, особено възрастните хора, боледуват по няколко пъти, което допълнително утежнява техните семейни бюджети.
И накрая за политическата цена. Не искам да мисля за това какво ще стане по-нататък, но практиката показва, че дребните камъчета обръщат колата. Повишаването цените на лекарствата за крайния потребител ще има много, много силно негативно явление. Затова помислете седем пъти преди да отрежете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Петков.
Господин Велчев, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Петков, някъде тези сметки не се връзват. Ако производителите увеличат цените с 20 или повече от 20 процента, това само може да доведе до увеличаване на печалбите им. Те не могат да се оправдават с намаление на печалбите и затова да намалят работната ръка, която работи в тези заводи. Прав сте, че Здравната каса обяви, че ще плаща най-евтините лекарства. Най-евтините лекарства са именно българските. Това ще доведе до още по-добро предполагаемо състояние на производителите на български лекарства. И може би до пълно компенсиране на поскъпването, защото държавният бюджет ще възстанови по-високите средства, които са необходими за Националната здравна каса за компенсиране на безплатните лекарства.
В заключение само ще кажа, че приемам като напълно естествено производителите да се оплакват при увеличение на данъка за тяхната продукция. Неотдавна производителите на бира се оплакваха, че цената на бирата ще се увеличи с 20, с 30 на сто, откакто стана ясно увеличението на акциза с 30 ст. на бутилка. Така че ще помоля всички да не се поддават на такива пъклени сценарии и прогнози. Мисля, че до няколко месеца всичко това ще бъде забравено, както сега никой не се сеща, че беше въведен ДДС върху хляба, върху вестниците и т.н. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Велчев, за участието в парламентарния контрол.
Преминаваме към питането, което е направено от народните представители Димитър Камбуров и Иван Иванов към министъра на образованието и науката Владимир Атанасов.
Заповядайте, господин Камбуров, да развиете своето питане към министъра.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители, господин министър! През 1998 г. Министерството на образованието и науката разработи националнообразователна стратегия по информационни и комуникационни технологии. Година по-късно бе съставена подробна програма за реализиране на стратегията. Тя е съзвучна с утвърждаването на информационните и комуникационни технологии като приоритетен механизъм за развитие на образованието в обединена Европа. Обучението в сферата на тези технологии беше заложено като една от основните задачи на националната стратегия за развитие на информационното общество в България. За осъществяването на стратегията и програмата, заедно с изграждането на нормативната база чрез Закона за учебния план държавните образователни изисквания и учебните програми до април 2001 г. 514 средни училища в страната от общо 954 бяха оборудвани със съвременна компютърна техника, беше предвидено до началото на учебната 2001/2002 г. да бъде доставена модерна компютърна техника и на останалите общо 440 средни училища, които нямат годни за употреба компютри.
Следвайки тази цел и за да бъде изпълнено решението на Министерския съвет от 7 май Министерство на финансите уведомява Министерство на образованието и науката, че е направена корекция на неговия бюджет с допълнителна сума от 17 млн. 375 хил. 400 лв. Сумата се разпределя по следния начин: около 6 млн. 700 хил. лв. за закупуване на компютърно оборудване на 440 кабинета; 8 млн. 800 хил. за изграждане на инфраструктурата на националната образователна и научно-информационна мрежа; и 1 млн. 800 хил. лв. за диференцирана подготовка на учителите и за експлоатационни разходи.
През периода май-юни 2001 г. Министерството на образованието проведе, според Закона за обществените поръчки, открити процедури за оборудването с компютри и сключи договори с класираните на първо място фирми в петте региона, на които беше разделена страната. Очакваше се средствата да бъдат преведени от Министерство на финансите. Превеждането обаче не бе осъществено. С писмо от 29 юни Министерство на финансите спря финансирането поради ултимативното писмено искане на икономическия екип на Националното движение да се преустановят всички бюджетни разходи, извън най-неотложните, докато се състави новото правителство. Искането бе съпроводено от обвинение, че с Решение на Министерския съвет № 306 се прахосват държавни пари за съмнителни проекти, възложени предимно на братовчедски фирми. Когато се сформира правителството заместник министър-председателят господин Николай Василев пое ангажимент да бъде извършена незабавна проверка на сключените договори за кратко време до две седмици да продължи изпълнението на тези договори, които са редовни. В хода на публична дискусия в Интернет се разбра, че от повереното ви министерство са изпратили писмо до Интернет-общество България, които съдържат тревожни за бъдещето на образователната система твърдения.
Въз основа на изложеното дотук и като отчитаме голямото обществено значение на обсъждания проблем си позволяваме, господин министър, да настояваме да отговорите на следните въпроси: Смятате ли, че националната образователна програма по информационни и комуникационни технологии трябва да бъде национален приоритет, както е декларирано и в програмата на Национално движение Симеон Втори? Под название "България - добър дом със своите граждани" в програмната декларация на движението е записано дословно: "Ще въведем ускорена програма за компютризация и Интернет-образование в средните училища и специални часове, покриващи новата икономика и технологиите, на които тя се базира". Имате ли възражения относно проведените процедури, които позволяват реализирането на програмата и бихте ли поели ангажимент Министерство на образованието и науката да получи от Министерство на финансите предвидените 17 млн. 300 хил. лв. в рамките на Бюджет 2001? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Камбуров.
Заповядайте, господин министър, за отговор на питането, поставено към Вас.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо заместник-председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Камбуров! Позволете ми да формулирам своя отговор на питане относно финансирането на националната образователна програма по информационни и комуникационни технологии.
През 1998 г. Министерството на образованието и науката разработва национална образователна стратегия по информационни и комуникационни технологии. В стратегията са посочени принципите и целите на съвременното обучение по информационни и комуникационни технологии в българското училище. През 1999 г. Министерството на образованието и науката съставя програма за реализация на националната образователна стратегия по информационни и комуникационни технологии. Тя е в съответствие с инициативата "Юръп", целяща ускорено навлизане на технологиите на информационното общество в страните от Европейския съюз и утвърждаването им като приоритетен механизъм за развитие на обединена Европа.
Ще помоля уважаемите дами и господа народни представители да внимават в разположението на цифрите и датите от този момент нататък.
С Решение № 306 от м. май 2001 г. Министерският съвет разреши отпускането на допълнителни кредити от държавния бюджет за капиталови разходи в т.ч. на Министерството на образованието и науката за оборудване на 440 компютърни кабинета: 6 млн. 728 хил. лв. за изграждане на Интернет-мрежа; 8 млн. 862 хил. лв. за текущи разходи по изграждане на мрежата; 1 млн. 785 хил. лв. като първи етап от програмата за компютризация на средното образование.
С писмо от 12 юни 2001 г. и по-късно от 21 юни Министерството на финансите ни уведоми, че е извършило корекция по бюджета на Министерството на образованието и науката като увеличава § 15.00 "Външни услуги" с 1 млн. 785 хил. лв.; § 52.01 "Придобиване на компютри и хардуер" с 6 млн. 728 хил. лв. и § 52.06 "Изграждане на инфраструктурни обекти" с 8 млн. 862 хил. лв. Дотук съвпаденията са пълни.
Основният критерий, по който са избрани училищата е наличието на по-малко от 5 компютъра в клас PS 486 в училището, което не позволява провеждане на обучението "Информатика и информационни технологии". В първия етап са включени 146 държавни училища, подчинени на Министерството на образованието и науката; 38 училища - подчинени на Министерството на здравеопазването и 256 общински училища. Подборът на училищата е направен от дирекция "Общо образование" на Министерството на образованието и науката.
В периода юни - юли бяха проведени открити процедури за закупуване оборудване на 440 компютърни кабинета. През м. август се подписаха договори с фирмите, класирани на първо място, във всеки от петте лота. Общата оценка на проведените конкурси е отлична, в това число и на "Интернет-общество".
С наше писмо от 25 юни представихме заявка на Министерството на финансите за капиталови разходи за м. юли в размер на 3 млн. 80 хил. лв., с което трябваше да се преведат авансите по договорите. Тъй като не получихме отговор, както и средства, към договорите допълнително се включи клауза, че доставките ще започнат след писмено потвърждение от Министерството на образованието и науката за открито финансиране. Всички представители на фирми се съгласиха с корекцията и подписаха договорите.
С писмо от 29 юни 2001 г. Министерството на финансите ни уведоми, че намалява разчетените ни средства за капиталови разходи по Решение № 306 от 7 май 2001 г. на Министерския съвет с 10 млн. лв. В изпълнение на това писмо Министерството на образованието и науката беше принудено да направи корекция в плана за капиталови разходи, като средствата за изграждане на Интернет-мрежа - 8 млн. 862 хил. лв. и за текущи разходи по изграждането й - 1 млн. 785 хил. лв. отпаднаха. Останаха средствата за изпълнение на договорите за доставка на компютри по сключените договори.
Позволете ми да добавя, че във връзка с взетото от Министерския съвет Решение № 306 Министерството на образованието и науката, съгласно действащите нормативни документи преди началото на учебната година на много места в общинските училища организира прием на ученици в специализирани паралелки по информатика. В тази връзка, с оглед изпълнението на задачата за тази учебна година, се водят разговори с фирмите за разсрочено плащане.
Ситуацията към момента е следната. Над 17 млн. лв. са отпуснати с решение на Министерския съвет. Малко по-късно с писмо на министъра на финансите от тези 17 млн. лв. 10 млн. лв. са задържани. Всеки от вас вероятно се пита в този момент: къде са останалите? Позволете ми, уважаеми дами и господа народни представители, да ви кажа, че тези пари никога не са тръгвали от Министерството на финансите и никога не са достигали до Министерството на образованието и науката.
В каква ситуация се намираме в момента и дали бихме подкрепили националната стратегия за изграждане на информацинно и комуникационно общество? Дали бихме подкрепили програмата за електронизация на образованието? Да, разбира се. Но питам ви: с какво Министерството на финансите на предходното правителство осигури тази ни невъзможност? Това, което можем да го направим, ще го направим със собствените си сили. За съжаление, без да можем да разчитаме на такава възможност. Благодаря. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Господин Камбуров и господин Иванов, имате право на два уточняващи въпроса в рамките на 2 мин.
Заповядайте.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, аз не съм изненадан от Вашия отговор. Аз го очаквах. Ако Вие считате гласуваните средства, гласуваната сума от Министерския съвет в началото на май т.г. за разход, аз считам, че това е най-голямата инвестиция за бъдещето и Вие сигурно ще се съгласите с това, безспорно. Лишават се деца на 440 училища в страната от компютърно обучение и Интернет-образование. И без друго нашата държава изостава изключително много в компютърното обучение в сравнение със страните от Средна и Централна Европа.
В подкрепа на казаното считам, господин министър, че ефективното използване на ресурсите в средното образование зависи основно от два фактора: адекватност на училищната мрежа спрямо нуждите на страната и финансов механизъм за издръжката на тая система.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Камбуров.
Има ли нещо друго уточняващо като въпрос? Няма.
Господин министър, ще вземете ли отношение да отговорите на народния представители Димитър Камбуров?
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Трябва да призная, господин Камбуров, че Вашето изказване никак не ме изненада. Затова ще се опитам на един по-достъпен език да повторя това, което казах преди малко.
Вие сте имали една много хубава идея и аз приветствам една такава идея. Българското общество не може да помисли за влизане в Европа без да приведе в съответствие с европейските стандарти своята информационна и комуникационна система. Даже да направи така, че повечето български деца да могат да работят на компютри, които не са втора употреба или такива, които са вече трето поколение, а с една съвременна и подходяща за образователните нужди техника.
Искам да разгранича във Вашето изказване две части. Първата част е насочена към мен професионално и аз се опитах да Ви отговоря: да, Министерството на образованието и науката ще работи за утвърждаването на тази стратегия. Но искам да подчертая, че ние ще търсим собствени възможности за осъществяването на националната стратегия за въвеждането на информационни и комуникационни технологии в средното образование.
Втората част на Вашето изказване е политическа. В тази политическа част Вие се опитахте да кажете на всички тук присъстващи дами и господа, че Министерството на финансите не е осигурило средства, а за това виновните са в момента министърът на образованието и неговият ръководен екип. Естествено, че не мога да се съглася с такова нещо, защото ми се струва, че да прехвърляме проблема от болната глава на здравата, най-малкото е некоректно. Благодаря. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Атанасов.
Господин Камбуров, ако желаете, имате право да вземете отношение.
Заповядайте.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ОДС): Уважаеми господин министър, първата глава от предложените условия за влизане в европейската общност беше "Образование". Ние заключихме тази глава. Ние свършихме цялата работа. И това е задължение на Вас, като министър, господин Атанасов, да направите всичко възможно, за да я довършите докрай.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Камбуров.
С това приключихме процедурата по питането на народните представители господин Камбуров и господин Иванов.
Преминаваме към следващия актуален въпрос от народния представител Бойко Стефанов Великов относно допуснати системни нарушения на директора на Помощно училище-интернат "Васил Левски", с. Миндя, община Велико Търново.
Заповядайте, господин Великов, да развиете Вашия актуален въпрос. Разполагате с 3 минути.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Не бих искал да занимавам Народното събрание и уважаемия господин министър с този въпрос, но той е достатъчно типичен за една власт, белязана с корупцията и клиентелизма, която за радост вече е минало. Смятам определено, че случаят с училището в с. Миндя е едно от доказателствата за финансови злоупотреби и политически чадър от управляващите тогава.
Какъв е конкретно проблемът? Системни нарушения от директора на Помощно училище интернат "Васил Левски", с. Миндя. Много от тези, които ни слушат, сигурно си спомнят и свързват това име с българската политика. На училището са направени серия от проверки: на Регионалния инспекторат към Министерството на образованието и науката през 1996 г., ревизия на Държавен и финансов контрол - Велико Търново, през 1999 г.; последвана ревизия от преписка в Окръжна прокуратура № 742 и следствие № 422 от 2000 г. Съвсем основателно, защото става въпрос за злоупотреба в размер на 17 хил. лв., тогава 17 млн. В резултат на ремонта на училището според мен незаконосъобразно отдаден, обръщам Ви внимание, на едноличен търговец Хасан Хаджи Хасан, чиято фирма е регистрирана за захарни и сладкарски изделия, да прави ремонт на училище.
Констатирани са също така нарушения, свързани със злоупотреба с електроенергия и консумативи. Не бих могъл да изброя всички подобни пропуски, нарушения и злоупотреби на директора.
Последвала е основателна Заповед № 09-674 от 20 юли 1999 г. на министър Методиев. Този документ за съжаление така и не е влязъл в сила. Дисциплинарното уволнение не е осъществено.
Следват нови проверки: одиторска - май-юни 2001 г. от Дирекция на Агенция за държавен вътрешен финансов контрол; на Инспектората по образованието - юли 2001 г.
Въпреки конкретните и явни доказателства за системни и груби финансови и други нарушения, госпожа Николина Цветкова продължава да бъде директор на училището и досега. Поредното доказателство за добре известната формула корумпирани държавни служители, поръчки за сините братовчеди и фирми, политически чадър дори и за доказано виновните.
Моят въпрос към Вас, господин министър, е: смятате ли за достатъчно основателни резултатите от извършените многобройни проверки за налагане на най-строги дисциплинарни мерки към въпросната директорка? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Великов.
Господин министър, заповядайте да дадете отговор на поставения актуален въпрос.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Великов, уважаеми дами и господа народни представители! Разрешете ми да ви запозная с отговора на актуалния въпрос: допуснати ли са системни нарушения на директора на Помощно училище-интернат "Васил Левски", с. Миндя, община Велико Търново, област Велико Търново?
Уважаеми господин Великов, във връзка с постъпилите жалби в Министерството на образованието и науката относно дейността на директора на Помощно училище-интернат "Васил Левски", с. Миндя, през периода 1996-2001 г. са извършени няколко проверки: от страна на експерти на Министерството на образованието и науката и Инспектората по образование в гр. Велико Търново, ревизия от Държавен и финансов контрол в гр. Велико Търново, финансов одит от Териториална дирекция на Държавен вътрешен финансов контрол, от която има одитен доклад от 30 юли т.г., където са констатирани следните нарушения.
Неоснователно е назначен повече от нормативните изисквания непедагогически персонал за учебната 1999-2000 г., както и 2000-2001 г., с което е нанесена вреда на бюджета на помощното училище в размер от 17 хил. 794 лв. За установеното нарушение отговорност носи директорката на училището госпожа Недялка Цветкова, за което е съставен акт за административно нарушение.
Освен това, служебното превозно средство камион ГАЗ-53 до 30 юли 2001 г. няма издадени документи за технически преглед и назначеният шофьор е без шофьорска книжка от м. май 1999 г.
Финансови нарушения в Помощното училище са констатирани от Инспектората по образование в гр. Велико Търново от 6 юли 2001 г., отнасящи се до неправомерно издаване на заповеди, послужили за изплащане на възнаграждения на педагогически и непедагогически персонал за положен извънреден труд, с което отново е нанесена вреда на бюджета на училището.
На основание на констатациите от тези проверки в Министерството на образованието и науката е започнала процедура от Комисията по контролна дейност за налагане на дисциплинарно наказание на госпожа Цветкова - директор на Помощно училище-интернат "Васил Левски", с. Миндя.
Позволете ми да обърна внимание, че лично съм уведомил госпожа Цветкова от 21 септември т.г. Тъй като познавам работата на училището, имах възможност на място да се запозная с нея, готов съм да отговоря на допълнителни въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, министър Атанасов. Тук допълнителни въпроси не може да има. Може да има реплика от страна на задаващия актуален въпрос господин Великов.
Заповядайте, господин Великов, за реплика.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ): Аз съжалявам, но не разбрах точно Вашия отговор, господин министър, за конкретното наказание, което Вие бихте наложили, след като са констатирани толкова нарушения, които цитирахте, мисля, не докрай. Има и други нарушения, които са посочени в доклада, който Вие току-що споменахте.
Смятам, че този въпрос според мен е един тест именно за нулевата толерантност, която Вие заявихте, че ще проявите към корупцията. Посочихте конкретните примери, но мисля, че драстичният случай, който Ви посочих, че фирма за захарни изделия може да прави ремонт на училище и подобни такива са достатъчно ясни за това как може да се слага политически чадър, да се пази директор и се надявам, че Вие няма да продължите да го правите в периода, в който Вие сте министър.
Така че надявам се, щом добре познавате работата на това училище, да вземете необходимите мерки и да наложите едно справедливо наказание, каквото смятам, че е необходимо за директорката на училището. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Великов.
Господин министър, ще се възползвате ли от правото си на дуплика? В рамките на две минути можете да вземете отношение по репликата на народния представител Бойко Великов.
Заповядайте, господин министър.

МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Разрешете ми да цитирам - за съжаление трябва да цитирам себе си - "На основание на констатациите от тези проверки започна процедура от Комисията по контролна дейност за налагане на дисциплинарно наказание."
Извън този цитат моля да ми позволите още две думи.
Не мога да коментирам защо фирма за захарни изделия е извършвала строително-ремонтни работи, но мога да коментирам, ако ми позволите, как изглежда едно помощно училище-интернат в Република България в този момент.
Не искам да ви отегчавам със собствените си впечатления, но извън тези впечатления мога да кажа, че издръжката на едно дете за един обяд е 23 стотинки.
Позволете ми да обърна внимание върху това, че в училището са настанени деца, лишени от родителска грижа. Те са оставени там с молба от родителите. Някои от тях страдат от различни форми на олигофрения. Много от тези деца, когато са постъпвали в училището, не са могли да ходят и да говорят. Имах възможност да се запозная с момиче на 14 години, което е проговорило за пръв път в живота си предната година. Имах възможност също така да се срещна с няколко души млади учители - между 25 и 28 години - които, струва ми се, с изключителна самоотверженост се грижат за тези деца.
Позволявам си да насоча вниманието ви в тази посока, защото, ако съществуват нарушенията, те трябва да бъдат санкционирани и санкциите трябва да бъдат според действащите в момента наредби и закони. Но извън тези санкции пред нас остава въпросът какво правим ние, за да осигурим на тези деца възможност да се ресоциализират, да се върнат към един нормален живот и да бъдат пълноценни граждани на България? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
С това приключиха въпросите към Вас.
Следва актуален въпрос от народния представител Васил Калинов към министъра на транспорта и съобщенията Пламен Петров.
Заповядайте, господин Калинов.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Господин председател, уважаеми господин министър! Пристанище Лом е един от най-основните транспортни възли на река Дунав. Той е важен товарооборотен пункт, който има структуроопределящо икономическо значение не само за Северозападна България, но и за цялата страна. Представлява стратегическо звено в транспортен коридор № 4, който е един от приоритетите за България и за икономиката ни.
През последните 4 години по линия на Европейската банка са отпуснати инвестиционни средства главно за хармонизация на пристанищната администрация с тази на европейската и то най-вече в сферата на мениджмънта и счетоводната отчетност. За голямо съжаление липсват инвестиции за цялостната реконструкция и развитие на Ломското пристанище като важен транспортен възел. Нещо повече. Пристанище Лом не заема полагащото му се място в общата ни транспортна политика.
Държа да подчертая, че в настоящия момент пристанището е почти единственото работещо предприятие на територията на община Лом, която води класацията по безработица в страната. От неговото бъдещо развитие - от това на пристанището - в крайна сметка ще зависи до голяма степен и решаването на големите проблеми, които общината има като цяло.
Въз основа на горното Ви моля, господин министър, да ми отговорите каква е бъдещата политика на Министерството на транспорта и съобщенията по отношение на пристанище Лом? Какви са мерките, които предприемате за неговото развитие? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Калинов.
Господин министър, заповядайте. Разполагате с 5 минути да дадете отговор на отправения към Вас актуален въпрос.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Калинов! Във връзка с поставения от Вас въпрос Ви информирам, че Министерството на транспорта и съобщенията е оценило важното място на пристанище Лом като традиционен възлов транспортен център в инфраструктурата на речния транспорт на България, за което свидетелстват предприетите от нас конкретни действия.
Проектът "Рехабилитация, реконструкция и модернизация на пристанище Лом" е залегнал в инвестиционната програма на правителството. Целта на проекта е да се осигури рехабилитацията на съществуващите пристанищни съоръжения, модернизирането на инфраструктурата и субструктурата на пристанището, както и неговото развитие в дългосрочен план. Това ще доведе до повишаване капацитета на пристанището, до качествена обработка на товарите и обслужването и като резултат - повишаване конкурентоспособността на водния транспорт в България като цяло.
Основанието на Министерството на транспорта и съобщенията да включи това инвестиционно предложение в своите приоритети е подкрепено от значението на пристанище Лом за икономиката на страната чрез развитие на транспортните връзки по река Дунав със западните страни и неговото благоприятно положение на Балканския регион. Пристанище Лом е най-краткият път до долното течение на река Дунав към Средиземноморския басейн. То покрива активната икономическа зона на българска територия, западно от линията Плевен - Пловдив и част от Македония чрез изградените добри сухоземни транспортни връзки с Националната железопътна и републиканска пътна мрежа.
Освен това през това пристанище се осъществяват и значителни търговски връзки с Русия и Украйна.
Предварителната подготовка на проекта започна с разработка на стратегически план за развитие на пристанище Лом, който е финансиран от Национална транспортна програма ФАР с обща сума 600 хил. евро. Проектът е разработен от консултантска фирма "Хамбургпорт Кънсалтинг" с партньор френска фирма - "Софремер" и български подизпълнители на два последователни етапа. Първият - стратегически план за развитие и вторият - преструктуриране и приватизация на пристанище Лом.
На базата на предложението на консултанта, в съответствие с българското законодателство, е възложен, разгледан и вече приет актуализираният генерален план за развитие на пристанище Лом до 2020 г. И двата проекта предвиждат задължително извършване на следните основни дейности: цялостна реконструкция на метален шпунт - кей метален шпунт и дефектиралите кейови стени на източен и западен кей, надстройка на кейовата стена и комуникационни връзки с източен кей, осигуряване на необходимите дълбочини на лимана. На някои места това е до 30 см. Разработен е и е приет предварителен доклад за оценка на въздействието върху околната среда. Пристанище Лом е елемент на паневропейски европейски транспортни коридори № 4 и 7. То е включено като важно звено на европейската транспортна мрежа за превоз и обработка на интермодални транспортни единици.
С цел реализиране на проекта за пристанището са подготвени документи и се кандидатства за по-различните безвъзмездни международни програми за финансиране. Направено е предложение за осигуряване на съфинансиране чрез предприсъединителната програма ИСПА. Проектът е включен в програмата на Пакта за стабилност и е един от основните приоритети на Министерството на транспорта и съобщенията при търсене на източник за финансиране на неговото реализиране. Той е в групата по терминологията на Пакта за стабилност "Куикстаб".
Решението за финансиране на проекта съвпада и с включване на вътрешноводните пристанища в транспортната мрежа на Европейския съюз, която ще се официализира чрез предстоящата промяна на Решение № 1692 от 1996 г. на Европейския съюз. Съгласно Решение № 799 на Министерския съвет за проектите, които ще се финансират с външни заеми - с държавна гаранция - през 2001 г. са проведени консултации с Европейска инвестиционна банка за отпускане на кредит в размер на 17 млн. евро. Срокът на изплащане на заема е 25 години с гратисен период 6 години и лихвения процент е изключително изгоден. Общата стойност на проекта е 36 млн. евро. По схемата за финансиране той е разпределен на три пакета.
Първият от 3,2 млн. евро, който е извън договора с банката, включва финансиране на инженерингови дейности като проектиране, екологични оценки, надзор, тръжни документи, експертизи и др.
Вторият пакет е от 17 млн. евро и включва инфраструктурни подобекти - публична държавна собственост. Той ще се финансира със заем от Европейската банка.
Третият пакет от 19 млн. евро включва субструктурни подобекти и технологични съоръжения. Предвиждаме средствата за този пакет да бъдат осигурени чрез концесии от частни инвеститори и от безвъзмездни помощи. Привлечени са и международни консултанти от регионалната програма за развитие на Балканите на САЩ, т.е. Консорциума "Бунзал Хамълтън", които оказват съществена техническа помощ в прецизирането на инвестициите по проекта, подпомагат ефективно бързия напредък на преговорите с Европейската инвестиционна банка. Очаква се одобрение на правителството на САЩ за 1 млн. долара безвъзмездна помощ по проекта. Подготовката на необходимите документи според изискванията на банката са в етап на приключване. Предстои работа по съгласуване и подписване на самия договор за заем. Планираме договорът да бъде подписан до края на тази година, а през 2002 г. реализацията на проекта да стартира.
Започнали сме предварителни срещи и дискусии с потенциални частни инвеститори и концесионери, които проявяват интерес да инвестират точно в това пристанище. Пристанище Лом е с над 160-годишна история, традиционен търговски пункт по естествения воден път между България и Западна и Централна Европа. През годините на максимално натоварване и значителния износ на България за бившите съветски републики пристанището е обработвало над 9 млн. т товари, което превишава товарите на черноморските ни пристанища. През 80-те години то е обработвало 3 млн. т товари годишно.
Смятаме, че пристанището не само не е загубило стратегическото си значение, но то ще продължава да се развива в комплекс с другите приоритетни проекти, разработвани в момента в региона, които са: вторият мост на р. Дунав при Видин - Калафат и реконструкцията на подходната инфраструктура към моста.
Преориентирането на приоритетните икономически отношения на България от Изток към Запад е вече факт. Балансът на външнотърговския ни оборот сочи, че преобладават търговските отношения със западноевропейски страни. Това налага да се разширят и модернизират основните линии и връзки на транспортната ни мрежа, за да може да поемат съответните товаропотоци при европейски стандарти.
Като се вземе предвид и че водният транспорт остава най-евтин и екологично чист в сравнение с други видове транспорт, което е от съществено значение при товари с голям обем и тонаж, считаме, че на проекта "Рехабилитация, реконструкция и модернизация на пристанище Лом" ще бъде дадена "зелена улица" и още през 2002 г. ще започнат проектните и строителните работи по реализирането му. Проектът се изпълнява при пълната подкрепа от правителството и сме убедени, че той ще бъде реализиран в кратки срокове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, министър Петров.
Господин Калинов, имате право на реплика. Заповядайте.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, аз Ви благодаря за отговора, защото действително Вие го разширихте в посока на ситуацията, която е въобще и в целия регион, не само Монтанска област, но и Видинска, за тези инфраструктурни проекти, които са приоритетни за правителството и очевидно ще решат проблемите, свързани с развитие на инфраструктурата ни към Европа.
Но все пак аз съм длъжен да Ви помоля да бъдете много по-настоятелен, по-точен и ясен по решаването на именно всички тези задачи, които коментирахте, тъй като съм притеснен от кадровото състояние и ръководството, което има в момента както пристанищната администрация - Лом, така и пристанищният комплекс. Така че според мен добрите намерения, които имате, могат да срещнат сериозни трудности от, бих казал, категорично неадекватната позиция, която кадрово съществува по места.
На следващо място ще се възползвам от факта, че Вие засегнахте някои въпроси, свързани и със строителството на втория мост на р. Дунав и да Ви помоля да прецените дали не е необходимо да се помисли и върху статута на пристанище Видин, тъй като и затова в момента има много сериозни коментари в избирателните райони, тъй като Видинското пристанище няма статут на европейско по смисъла на стандартите и на решенията, които трябва да има за това.
Ето, в този план мисля, че ако се концентрират усилията за изработването, по-скоро за доработването на цялостната ви стратегия за развитие на речния транспорт и речните пристанища, което задължително според мен трябва да направите в много кратък срок, може да се получи една много сериозна и силна програма, която да даде възможност всички речни пристанища на България от Силистра до Видин да получат един тласък за развитие, и което може да освежи и развие българската икономика. Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Калинов, въпреки че малко се отклонихте от непосредствения въпрос, но той все пак е свързан и с отговора.
Господин министър Петров, ще вземете ли отношение? Не, добре. Благодаря Ви.
Преминаваме към следващия актуален въпрос - също към министър Пламен Петров. Той е от народния представител Петър Димитров относно причините за пожара на "Хан Аспарух".
Заповядайте, господин Димитров, да развиете Вашия актуален въпрос.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин председател, господа министри! Варна най-общо има две болки и те са взаимно скачени. Едната е корабостроителницата, която от три години не работи, 5-6 хил. варненски семейства останаха без препитание, но втората болка е, и тя ще е болка не само на Варна, а най-вероятно ще е болка и на държавата ни, се казва БМФ. Тъй като, ако ние имаме типична транснационална компания, това беше Българският морски флот. За съжаление, през последните години Българският морски флот се източваше нагло, безпардонно, какви ли не защитни чадъри бяха отворени - и от спецслужби, и политически чадъри. Аз се уморих в продължение на четири години да задавам въпроси - и на бившите Ви колеги, двамата министри на транспорта, писмо писах до премиера. Никаква реакция! Непрекъснато ми беше обяснявано, че там всичко е наред. И ако някой е крал, крали са бившите комунисти.
За съжаление, ето и не тъжната, трагичната статистика за последната година:
На 7 май танкерът "Места" се взриви в румънското пристанище Констанца. Загинаха двама моряци. Корабът се превърна в скрап. Виновни за трагедията обаче нямаше.
На 16 юни, пак тази година, край Ялта се запали корабът "Видин". Един моряк загина. Виновни за трагедията естествено нямаше.
Шестима моряци пострадаха на танкера "Хан Аспарух" на 27 октомври сутринта след експлозия на борда на кораба, с което и вторият ни танкер в Черно море излезе от строя.
Само три дни сед това при маневра корабът "Черни връх" се удря в кея в Мариопол, пробойната на кърмата е 1 м на 50 см.
Извинявам се, но това действително се превръща в ешафод за моряци. Във всички други системи кражбите, безобразията някак не се превръщаха в убийства. Но в тази система се убиват хора. Аз не смятам, че това е някаква случайност, тъй като през каквото и да минете: ремонтите, организацията на работата, подготовката на кадрите, всичко се водеше към това този флот да бъде съсипан и ето ви резултатите. Знаете, че след арестуването на 7 кораба само в началото на 2001 г. на БМФ беше отнет сертификатът за качество, което е прецедент за германския Лойд. Повишената аварийност, което значи над 50 процента от корабите, доведе до включването на корабите на БМФ в така наречения черен списък на европейските пристанища, което означава затваряне на определени дестинации за наши кораби, засилен контрол по чуждите пристанища и загуби от милиони долари.
Чуждите пристанищни власти пазят хората си, пазят съоръженията си, пазят си екологията, а ние не щем да пазим собствените си моряци.
Затова и моят въпрос към Вас е: кой е отговорен за пожара на "Хан Аспарух"? Докога българските кораби ще горят и на тях ще загиват наши моряци? Направено ли е необходимото за спасяването и за лечението на пострадалите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Министър Петров, заповядайте. Искам да Ви обърна внимание, че разполагате с 5 мин., защото при предишния въпрос бяхте малко по-разточителен. Заповядайте.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! За мое най-голямо съжаление това, което се случи с моторен кораб "Хан Аспарух", е вече четвърта сериозна авария за тази година, която може да се случи с всеки кораб, независимо под чие знаме плава. Корабоплаването е рисков отрасъл. Независимо от мерките, вземани в световен мащаб, авариите с кораби, включително човешки жертви и замърсяване, не са изключени.
Вашето твърдение, че моторен кораб "Места" и "Хан Аспарух" са се използвали главно в Черно море, поради това, че малко пристанища извън него са ги допускали от съображения за сигурност и защита на хора, съоръжения и екология, не е съвсем прецизно. След като корабите отговарят на приложимите за тях изисквания, предявявани от международните конвенции, установено след преглед на класификационната организация и администрацията на знамето, последен такъв преглед на "Хан Аспарух" е правен през февруари т.г., няма правно или фактическо основание, което и да е пристанище в света да им откаже достъп.
Вярно е обаче, че тези еднокорпусни танкери по силата на изискванията на Конвенцията Марпол, и по-точно новоизмененото Правило 13 Джи, трябва да бъдат извадени от експлоатация през 2003 г. За разлика от рентабилността аварийността на флота по-малко зависи от възрастта на корабите. Огромна е обаче зависимостта от начина, по който се поддържат и менажират корабите и се мотивират екипажите.
Необходими са действия, които вече започнаха, по цялостното подобряване на финансовото и техническо състояние на дружеството и особено мерките за контрол и безопасност.

На конкретните Ви въпроси. На 27 октомври 2001 г. в 4,35 ч. сутринта в кърмовата част на кораба произлиза взрив с последвал пожар. В момента на взрива корабът се е намирал на 6 км от Фардобский, Новоросийск, а на борда му е имало 80 хил. т нефт, натоварен в пристанище Новоросийск. В момента на взрива корабът вече е свалил пилота в съответствие с правата на порта и се е извършвала подготовка за преход по походно.
На 27 октомври директорът на ДМА, Бургас, и капитан на пристанището издава заповед за разследване на случая. На 28 октомври заедно с групата на Параходството БМФ са командировани двама специалисти от Изпълнителна агенция "Морска администрация" за разследване причините за аварията.
Шестимата контузени моряци: Филип Вълчев, Ангел Пергелов, Батил Батилов, Стоян Стоянов, Красимир Кирязов, Йордан Марков веднага са били настанени в болницата в Новоросийск за пълни медицински изследвания. Агентът на Параходство БМФ им е закупил топли дрехи, храни и всичко необходимо, а директорът на Дирекция "Трампово плаване" ги е посетил в болницата. Четирима от тях са изявили желание да се приберат в България и параходството е организирало тяхното завръщане със самолет. На 31 октомври в 6,30 ч. следобед Ангел Пергелов, Филип Вълчев, Стоян Стоянов и Красимир Кирязов през Москва летят на следващия ден за София, където ги чакаше микробус на параходството и ги отведе до домовете им. Батил Батилов е изписан от болница и трябва да пристигне днес след обяд. Йордан Марков се е върнал на борда, за да продължи рейса.
По отношение на отговорността за аварията. Срокът за официално разследване от компетентните органи е един месец. И в момента на приключване на това разследване ние ще оповестим резултатите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, министър Петров.
Господин Димитров, имате право на реплика от 2 минути. Заповядайте!
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин министър, аз ще Ви напомня цифрите, с които се хвалеше ръководството на БМФ. То се похвали, че е намалило разходите за поддръжка на корабите от 17 на 11,7 на сто. По всички световни стандарти за кораби над 25 години, каквито са нашите, този процент е между 17 и 20 на сто. Едва ли ме чухте, но не може да намалиш разходите, гарантиращи живота на хората. Това е престъпление!
И аз си мисля, че тук разследването не бива да се прави толкова на самия кораб, но то трябва да се прави в ръководството. И аз си мисля, че цяла Варна ще Ви бъде безкрайно благодарна, ако Вие направите междуведомствена работна група, която да провери къде отидоха парите на БМФ, тъй като приходите, ако там се върне откраднатото, ще са по-сериозни от работата на няколко индустриални гиганта за една-две години.
Така че моят призив към Вас е да създадете такава работна група, да влезете, да включите и външното разузнаване. Разбирам колко е трудно това в момента, но това действително е транснационална компания. И да се види къде отидоха парите на най-мощната българска морска компания.
И второ, молбата на варненци е: не претупвайте приватизацията. През всичките тези години предприятието беше източвано, за да бъде докарано до схемата "Балкан" и да бъде подарено, да бъде харизано някому. Не го правете! Има живот, има пазар в това предприятие. Намерете един свестен мениджърски екип, сложете действително хора, които могат да се справят със ситуацията. Хората гарантират, че ще тръгнат милиони приходи.
Но ако се тръгне до продажба на мажоритарен акт, и аз Ви гарантирам, и всички, свързани с морския бизнес, Ви гарантират, че БМФ няма да го има. Корабите ще отидат за скрап. А направете една проста сметка: 100 кораба по 500 хил. долара да ги смятате, всеки, който го вземе за 1 долар, ще бъде изкушен да ги продаде за скрап. Така че до голяма степен поминъкът на Варна, благоденствието на Варна зависи от действията на Вашето министерство. Аз се надявам да са верни! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Искате ли дуплика, господин Петров? Заповядайте.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Благодаря Ви. Аз разбирам и уважавам Вашата загриженост. Мога да Ви уверя, че тя е и моя. Не мога да коментирам точния процент от приходите на компанията, които се консумират за поддръжка на корабите, но това по всички преценки е значително изостанало. И част от причината за тези произшествия е точно тази. Съществува и проблемът, който повдигнахте, и ние сме започнали работа в тази насока с две различни проверки, които да се насочат точно към тези проблеми - къде са отишли парите на БМФ. Компанията е с продажби от над 680 млн. и с учудващо постоянна и малка печалба от около 300-600 хил., колкото да не е без хич.
Така че странни са нещата. Ние сме се заели с тази тема. Разбирам и желанието Ви ръководството, вече бивше ръководство на компанията да отговори на тези въпроси. И аз Ви уверявам, че ние ще потърсим тези отговори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Петров. Благодаря Ви за участието в парламентарен контрол.
Господин Иво Атанасов има процедурно предложение.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Съжалявам, че в момента заседанието не се води от господин председателя Огнян Герджиков, защото искам, не искам, ще трябва да поставя въпроса във възможно най-милата форма.
Според чл. 38, ал. 4 от нашия правилник парламентарният контрол се предава пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио. В момента по Канал 1 се предава футболен мач. И представете си, не финала за Световната купа, нито дори за купата на Европа, нито даже за купата на България. Получих уверение, че парламентарният контрол ще бъде излъчен на запис някъде в часовете, които сме свикнали да наричаме малки.
Нямам спомен да сме гласували в пленарната зала да бъде спряно прякото предаване на парламентарния контрол. Надявам се, че и господин председателят Герджиков не е дал такова разпореждане на Националната телевизия. Надявам се още, че милата госпожа Лили Попова не е по-голям началник от председателя на българския парламент.
При това положение за мен е странно, че нашето заседание продължава в нарушение на правилника. Казвам това не от суета. Ние не задаваме въпросите за себе си. Ако го правехме за себе си, щяхме да поискаме писмени отговори. Но не мога да приема, че когато поставяме въпроси за цените на лекарствата, на тока и на парното, когато ви даваме възможност да отговорите, да запознаете милионната аудитория с това, което предприемате за подобряване на ситуацията в България, пряко по Канал 1 да тече един футболен мач, уважен на стадиона само от неколцина хиляди зрители?... Оставям на Вас да прецените дали може в нарушение на правилника да продължи това заседание по-нататък.
А що се отнася до нас, ние не виждаме смисъл да участваме в това заседание повече, ако не получим възможност да стигнем до избирателите, до милионите избиратели с важните проблеми, които поставяме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Атанасов. Ще ме улесните, ако Вашето процедурно предложение бъде конкретизирано. Тъй като действително председателят на Народното събрание не се е разпореждал да бъде преустановено прякото предаване по Българската национална телевизия и по Българското национално радио. Парламентарният контрол по силата на нашия правилник се излъчва директно.
А аз не мога сама да взема решение да закрия заседанието или да го отложа в момента, така че ще ме улесните, ако формулирате подобно процедурно предложение и аз да го поставя на гласуване.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Това е един прецедент, който още един път показва, че Националната телевизия прави каквото си иска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, аз съм съгласна, че това е самоволно решение на Националната телевизия. Не е наредено от пленарна зала да се прекъсне подобно излъчване.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Кажете им да ни включат!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: В такъв случай, мога. Зная, че технически за това са необходими 8 до 10 минути. Това, което мога да направя, е да направя необходимото, ако е по силите ми, да продължи излъчването след 10 минути.
Давам 10 минути почивка. (Звъни.)



(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Заседанието продължава.
Уважаеми дами и господа, искам да ви уведомя, че действително от 14,50 ч. излъчването на парламентарния контрол по Българската национална телевизия е било преустановено с ангажимента на директора на телевизията пленарното заседание да бъде записано и записът да бъде излъчен в малките часове на деня.
Тъй като до края на парламентарния контрол остават 10 минути, а това е време, което не е достатъчно да се развие питането като процедура към министъра на здравеопазването господин Финков и тъй като парламентарният контрол не се излъчва пряко по Националната телевизия, това ще бъде основание да прекратя днешното пленарно заседание и да се извиня на министър Финков, министър Абрашев и министър Арсенова за загубеното време.
Няколко съобщения:
Заседанието на Комисията по икономическа политика, което е било извънредно и насрочено за днес, се отлага.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще проведе свое заседание на 8 ноември от 15,00 ч. в зала 456.
Комисията по правните въпроси ще проведе редовно заседание на 8 ноември в зала 356 от 14,30 ч.
Комисията по околната среда и водите ще проведе заседание на 2 ноември в зала 238 след приключване на парламентарния контрол. Заседанието ще бъде извънредно.
Комисията по здравеопазването ще проведе заседание на 7 ноември от 15,00 ч. в зала 142.
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 7 ноември, сряда, от 14,30 ч. в зала 130.
Комисията по културата ще проведе заседание на 6 ноември от 14,00 часа в зала 130.
Комисията по бюджет и финанси ще проведе заседание през седмицата, както следва: на 6 ноември от 11,00 до 13,00 ч . в зала 248, и заседание от 14,00 ч., отново в зала 248, с друг дневен ред.
Следващото пленарно заседание ще бъде в сряда от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 15,52 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председател:
Камелия Касабова


Секретари:
Гергана Грънчарова

Наим Наим