Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Камелия Касабова

Секретари: Гадар Хачикян и Несрин Узун

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам заседанието.
Съгласно гласуването, направено в петък в пленарната зала, след гласувания дневен ред за извънредно заседание се е приело като точка първа в дневния ред от 14,00 ч. да бъде изслушана на парламентарен контрол госпожа Лидия Шулева – заместник министър-председател и министър на икономиката.
Първият актуален въпрос към министър Шулева е отправен от народните представители Емилия Масларова и Васил Калинов относно проблем в отношенията между “Българска роза-16” ООД – Казанлък и “Държавна лаборатория българска роза” ЕООД.
Заповядайте, госпожо Масларова, да отправите своя актуален въпрос към вицепремиера Лидия Шулева.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): За процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Преди това – процедура. Заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Първо, искам да кажа, че сме щастливи, че госпожа Шулева е здрава и ние желаем да не се разболява, да има добро здраве, за да решава трудните въпроси, които има един вицепремиер.
Госпожо председател, аз правя едно процедурно предложение – имайки предвид, че днес парламентарният контрол се насочи най-вече поради напрежението в онези структури на “Булгартабак”, в които се извършва приватизация, в които има съответно много човешки съдби, а и една голяма част от хората са отвън, пред Народното събрание и чакат да чуят госпожа Шулева, аз ви моля процедурно, да отстъпим нашето място с господин Калинов на нашия въпрос на питането на господин Ангел Найденов, а когато дойде неговият ред, ние ще си зададем нашия актуален въпрос във връзка с проблемите в Казанлък и “Българска роза”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има процедурно предложение да се пререди поредицата от въпроси и питания, отправени към министър Шулева, и точка четвърта от дневния ред да стане точка първа и след това се преподреждат – точка първа става точка втора.
Процедурно предложение за пренареждане на въпросите, отправени към госпожа Шулева като първи въпрос бъде питането на господин Найденов относно “Хасково – БТ” АД.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 146 народни представители: за 74, против 37, въздържали се 35.
Процедурното предложение се приема.
Предложение за прегласуване – господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Уважението към процедурите, които сме приели до този момент, изисква във всяко едно заседание да не правим тези необходими постъпки, които отговарят на моментното виждане на някои от депутатите.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Не е вярно.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Това стана в петък, когато драстично се наруши процедурата и в настоящия момент не е необходимо това да стане. В крайна сметка има определен ред – дали вие на първо място ще чуете вашия отговор или на четвърто, няма никакво значение. Нека уважаваме това, което сме взели като решение по нормалния начин.
Правя предложение за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Предложение за прегласуване – за пренареждане на отговорите в парламентарния контрол, направи господин Ралчев.
Моля, гласувайте.
Гласували 170 народни представители: за 80, против 67, въздържали се 23.
Процедурното предложение не се приема.
Заповядайте, господин Калинов, да отправите актуалния въпрос към министър Шулева.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Госпожо председател, госпожо вицепремиер! Аз Ви благодаря, че след три месеца намерихме време да стигнем и до този въпрос, но предвид на по-голямата актуалност вече на другия въпрос, за който преди малко стана дума относно състоянието на “Булгартабак холдинг”, ние оттегляме въпроса си и молим да ни предоставите отговора писмено. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Оттегля се актуалния въпрос и се заменя с искане за писмен отговор.
Актуален въпрос от народния представител Юлияна Дончева относно предстоящото преструктуриране на “Шумен-БТ” АД.
Имате думата, госпожо Дончева, да отправите своя актуален въпрос.
ЮЛИЯНА ДОНЧЕВА (НВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо вицепремиер! За съжаление моят въпрос няма да звучи толкова актуално, тъй като беше зададен още в началото на м. септември, но едва в днешния ден всъщност имате възможност да отговорите.
Той е във връзка с приватизацията на “Булгартабак холдинг” АД, която трябваше да се извърши съгласно приетата от Народното събрание стратегия. Стратегията предвижда това да стане на четири етапа, като в последния – четвърти, трябва да се извърши преструктуриране на дружествата, към които няма проявен инвеститорски интерес. Част от тях, за които извършеният анализ недвусмислено сочи невъзможност за оздравяване и възстановяване на дейността им, ще бъдат закрити. Друга част от тях ще бъдат принудени да спрат производството на цигари и да се превърнат в тютюнопреработвателни предприятия.
Според стратегията към тях спада и “Шумен-БТ” АД. Данните за дейността на дружеството обаче показват, че в последните години то се развива във възходяща посока. От анализа на производството става ясно, че за периода януари 2004 г. - м. юни 2004 г. е реализиран ръст на продажбата на цигари на 43% в сравнение със същия период на предходната година. Пазарният дял се е увеличил с 1% в сравнение с 2003 и достига 2,3% от общото производството на тютюневи изделия в България.
За периода 2001 – 2003 г. дружеството значително намалява задълженията към персонала, като към 31 декември 2001 г. са били в размер на 1 млн. 47 хил. лв. През същия този период “Шумен БТ” АД, приключва финансовата година с отрицателен финансов резултат, който всяка следваща година значително намалява, а според междинните отчети към м. юни 2004 г. дружеството има печалба в размер на 8000 лв. Подобряването на финансовия резултат се дължи преди всичко на добрия мениджмънт, който е довел до увеличаване на производството на тютюневи изделия и преработка на тютюн.
Тези данни несъмнено показват, че “Шумен БТ” оптимизира дейността си и дружеството може да бъде предложено за включване в някои от предходните етапи в процеса на приватизация, в които инвеститорите проявяват значителен интерес. По този начин държавният интерес, както и интересът на работещите в предприятието, ще бъде много по-добре защитен.
Въпреки така изложените, факти Министерството на икономиката не е предприело никакви действия за преструктуриране на “Шумен БТ”. Напротив, с решение на управителния съвет от 25 август 2004 г. се дава предварително съгласие “Шумен БТ” да вземе решение за прехвърляне на холдинга на всички регистрирани, заявени или фактически съществуващи права на интелектуална собственост върху тютюневи изделия, притежавани от дружеството. Освен това по решение на Управителния съвет на “Булгартабак холдинг” трябва да бъдат предприети необходими действия по възлагане на независими оценители и извършване на оценка на активите на “Шумен БТ”, като оценките на оборудването за производство на цигари трябва да бъдат до 30 септември.
Моите въпроси са: защо не са отчетени подобрените икономически показатели в дейността на “Шумен БТ” и на практика се пристъпва към неговата ликвидация? Съобразена ли е ликвидацията на “Шумен БТ” с приетата от Народното събрание стратегия, съгласно която на ликвидация подлежат само предприятия, чиято дейност е невъзможно да бъде оздравена или възстановена? И как с възприетия подход най-адекватно ще бъдат защитени интересите на работещите в “Шумен БТ”, които в момента отново протестират?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Заповядайте за отговор, министър Шулева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Дончева, разбирам Вашата загриженост за региона, който представлявате в българския парламент. Но веднага искам да Ви попитам: за Вас какво означава едно дружество да не може да изплаща редовно работни заплати и други текущи задължения? И то в продължение на години. Всеки човек би си казал: това дружество не върви. И всички в тази зала го знаете много добре. “Шумен БТ” вече години няма поръчки. Работниците не се съкращават, но заплати се начисляват редовно. Това са заплати за престой, а не за свършена работа и за произведена продукция. И понеже няма откъде да дойдат приходи, тези заплати не се изплащат. Аз разбирам хората, които протестират с искането “Дайте ни парите!”, но ако изплатим тези пари, това няма да са парите, изработени от тях, а ще са парите на всички български данъкоплатци. Колкото по-дълго задържаме това състояние, толкова повече задължения се трупат и толкова по-недоволни ще са хората. И Ви питам: трябва ли да отлагаме преструктурирането на отрасъла и кой ще плати това отлагане? За мен е ясно, че има заинтересувани от запазване на сегашното статукво. Именно затова преструктурирането на отрасъла се забави с цели десет години. Днес няма време за излишни емоции и популизъм. Нужен ни е прагматичен, дори ако щете, технократски поглед към случващото се в процеса на преструктуриране и приватизация на тютюневия сектор в България. Съчувствам на хората, които протестират и в момента са отвън. Искам от тази трибуна да ги уверя, че когато подготвяхме процедурите, сме мислили за тях. И Народното събрание е гласувало различни възможности, които ще им помогнат да преодолеят по-безболезнено преструктурирането. Хората трябва да се възползват от всички възможности, които сме предвидили в тяхна полза. Защото ако сега спрем преструктурирането, само след броени месеци те отново ще бъдат без работа, но вече без всякакви гаранции от страна на държавата.
В Стратегията за приватизация, която приехме в парламента на 10 декември 2003 г., са разписани целите и стъпките, които следва да извършим, за да съхраним работещ и конкурентен тютюнев отрасъл в България, а не запазване на отделни фабрики.
Конкретно за “Шумен БТ”. През последните пет години количеството на произвежданите цигари прогресивно намалява. През 1989 г. в Шумен са произведени 836 тона цигари, тази година до момента са произведени 370. Пазарният дял на предприятието не може да достигне и 2%. В момента там работят 124 души.
Веднага ще ви кажа, че подобрените икономически показатели за дейността на “Шумен БТ” при определяне на подхода за неговата приватизация, цитирам Вашето изказване, са отчетени и те се изразяват в цели 8000 лева печалба за първото шестмесечие на тази година. Но, разбира се, са отчетени и загубите от минали години, а до м. юли те са “само” 10 милиона лева! Дружеството има задължение към бюджета 2 млн. 951 хил. лв., като почти толкова са и задълженията му към свързани предприятия. Задълженията към персонала са 237 хил. лв. При този темп на печалба от 8000 лв. за шест месеца е излишно да се задава въпросът кога предприятието би могло да навакса натрупаните загуби и да издължи неизплатените заплати.
Държавата не може да поддържа предприятия с големи задължения и загуби, които са във фактическа несъстоятелност. Ето защо приватизацията и преструктурирането на групата “Булгартабак” е единствена алтернатива за развитието на целия отрасъл.
“Шумен БТ” ще бъде преструктурирано и след това обявено за продажба. В петък, на 29 октомври, бе проведено общото събрание на акционерите и бе взето решение за преструктуриране.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): То е незаконно, проведено е в кръчма!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Според него дружеството ще преработва тютюни, но няма да произвежда цигари. Дейността му ще се ограничи до манипулация само с тютюни, изкупуване, промишлена обработка, заготовка за износ и търговия с тях. Така са профилирани и световните водещи компании. Те произвеждат и търгуват само тютюни или само цигари.
Неминуемо тези промени ще доведат до съкращения. На 13 октомври бе създаден Фондът за финансиране на социалните разходи по приватизацията на “Булгартабак холдинг”. Той вече взе първите си решения и преведе първите суми за изплащане на просрочени трудови възнаграждения и обезщетения. Това е един цивилизован начин да се помисли предварително за всички рискове, така че негативните социални последици да бъдат сведени до минимум.
Уважаема госпожо Дончева, сигурна съм, че Вие по-добре от мен познавате икономическите проблеми на Шуменския регион и знаете, че само чрез преструктуриране бихме могли да запазим тютюневия отрасъл във вашия регион. На хората трябва да се каже истината. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Шулева. Госпожо Дончева, имате право на реплика. Заповядайте.
ЮЛИЯНА ДОНЧЕВА (НВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Шулева, не мисля, че става въпрос за популизъм от трибуната на Народното събрание, когато става въпрос за едно предприятие, което има 124-годишна история и в момента хората наистина се вълнуват от това ще има ли такава промишленост в региона, която е традиционна, или предприятието с лека ръка ще бъде закрито. Познавам “Шумен БТ” още от първия ден, от който съм народен представител и искам да ви кажа, че наистина тогава задълженията му бяха огромни, но поради добрия мениджмънт, добрия изпълнителен директор то успя за три години да изплати голяма част от заплатите на работещите в “Шумен БТ”. И както Вие казахте, сега те са само 237 хил. лв.
Стана въпрос за общото събрание в петък. Искам да Ви попитам според Вас легитимни ли са нощните общи събрания, на които присъстват дори – по мои данни и сведения – и шофьори от “Булгартабак холдинг”? Легитимни ли са тези общи събрания, които взимат решения въпреки протестите на работещите в “Шумен БТ”? И защо се освобождава един изпълнителен директор, който е показал, че предприятието под негово ръководство действително може да даде много добри резултати?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Министър Шулева, имате право на дуплика. Заповядайте.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Дончева, правилно казахте колко са неизплатените заплати към момента, но пропуснахте да припомните, че задълженията и загубите на дружеството се увеличават. Аз бих повторила, че те са 10 милиона и предприятието е на крачка от фактическа несъстоятелност. Това също е благодарение на доброто ръководство на предприятието.
Също така искам да обърна внимание, че Общото събрание е проведено в съответствие с изискванията на Търговския закон. Препятстването на провеждането на Общото събрание е констатирано от прокуратурата. Имало е налице нарушение на обществения ред. Има извикан нотариус, който е констатирал форсмажорни обстоятелства, и присъствието на над 80% от капитала на дружеството е напълно достатъчен, за да бъде проведено общо събрание.
Общото събрание е проведено. Решенията от общото събрание са вписани в Окръжния съд в Шумен. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Шулева.
Питане към министър Шулева е отправил народният представител Димитър Дойчинов относно социалното напрежение на фабрика “Елена Георгиева” – Перник, нерешените проблеми и реалните възможности за тяхното решаване.
Имате думата, господин Дойчинов.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо вицепремиер, дами и господа народни представители! Това, което става пред парламента, цяла година става в Перник пред фабрика “Елена Георгиева”. По същия начин хората, които не са получили заплати, дълго стачкуват без някой да им обърне особено внимание. И това беше една от основните причини да стигнем днес тук, до парламентарната зала, за да зададем този въпрос.
Изказвам солидарност със стачкуващите отвън работници.
В същото време, госпожо председател, помолих няколко министри за среща по пернишки проблеми. Поради високомерие и свръхзаетост нито един министър не пожела такава среща. Такова чудо в историята на държавното управление мисля, че не се случва всеки път и може да си направите изводи и да им обърнете бележка, че така просто не може да продължава. Може би заедно щяхме да намерим решение на част от пернишките проблеми.
За неинформираните или за онези, които са забравили, бих подсетил госпожа Шулева, че я попитах за съдбата на стъкларския завод “Кристал” в Перник, но и отговорът, и следващите действия мисля, че са нищожни. Нищо добро не се случи. Попитах Ви и за съдбата на фирма “Пектин” и отговорът и резултатите след питането мисля, че не будят никакъв оптимизъм.
Затова днес, когато задавам въпрос за съдбата на най-старата шивашка фабрика на територията на гр. Перник, която исторически се е формирала, за да дава отговор на проблема за женската заетост, и когато мини “Перник” бяха във възход, това беше част от решението на проблема за заетостта в Перник. И когато “Стомана” беше във възход, това беше част от решаване проблемите на Перник с женската заетост.
Фабрика “Елена Георгиева” във времето даваше заетост от 700, сега може би до 250 работни места. През тази година фабрика “Елена Георгиева” видимо беше дестабилизирана. През тази година работничките излизаха многократно на стачки. За съжаление, производството и до днес не е възстановено. От народните представители мисля, че единствено аз уважих техните тежки протести.
Сега възниква въпросът какво трябва да правят тези работнички? Къде трябва да отидат, къде трябва да търсят препитание, как да осигурят средства за своите деца и за учениците?
Госпожо Шулева, мисля, че днес трябва да дадете отговор на въпроса в какво се състои същинският проблем на фабрика “Елена Георгиева” – лошо управление, тежки дългове, липса на пазари, тежка шивашка конкуренция или нещо друго?
Ще се радвам да чуя един положителен отговор, защото хората очакват решение на проблема, а не констатации и разказване на спомени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Дойчинов.
Заповядайте да отговорите на отправеното питане към Вас, госпожо Шулева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Дойчинов, фирма “Елена Георгиева” – гр. Перник, е регистрирана като акционерно дружество с решение на Пернишкия окръжен съд от 1991 г. В момента в дружеството няма никакво държавно участие. Държавата не притежава нито една акция, което означава, че министърът на икономиката няма никакви права и законови лостове да влияе върху неговата дейност.
Въпросите, свързани с изплащането на работни заплати, дълговете на дружеството и шансовете за продължаване на шивашкото производство, са от компетентността на оперативното ръководство на дружеството, а именно Съветът на директорите. В него Министерството на икономиката няма представители. Въпреки това няма да подмина въпроса Ви, защото съдбата на нито едно българско предприятие не ми е безразлична.
Договорът за приватизация на 80% от акциите на “Елена Георгиева” АД в Перник е сключен през 1996 г. между Министерството на промишлеността и купувача “Бартимекс МТ” ООД – София. Цената е 112 хил. лв. Поети са и следните ангажименти:
В срок до три месеца от подписването на договора купувачът да инвестира 3 млн. 855 хил. 595 германски мерки. Периодът е от 20 август до 20 ноември 1996 г.
Ден по-късно обаче, на 27 ноември 1996 г., се сключва Допълнително споразумение, с което текстът “три месеца от подписване на договора” се заменя с “три месеца от подписване на настоящото споразумение”. Така че крайният срок за инвестициите става 27 февруари 1997 г.
В досието на фирмата в Агенцията за следприватизационен контрол има констативен протокол, изготвен от бившето Министерство на промишлеността, в който е отразено изпълнението на ангажимента за инвестиции. Те дори са били в размер на 5 млн. 11 хил. 927 германски марки. Според приватизационния договор купувачът “Бартимекс МТ” ООД – София, е поел ангажимент да поддържа в дружеството определен брой работни места при пълна заетост по трудов договор. За 1997 и 1998 г. работещите дори са били повече от договореното. Заради това, че не са представени отчетни документи за 1999 г. Министерството на икономиката е приравнило този факт с пълно неизпълнение на програмата за трудова заетост. Затова със съдебен иск на купувача е начислена неустойка в размер на 1 млн. 476 хил. 360 лв.
Поради доказано изпълнение на програмата за трудова заетост за отчетния период Софийският градски съд отхвърля като неоснователен иска на Агенцията за следприватизационен контрол, според новия приватизационен закон. Решението е обжалвано от Агенцията за следприватизационен контрол, но второинстанционният съд е потвърдил решението, постановено на първа инстанция. Към настоящия момент съдебното решение е влязло в сила.
В срока на следприватизационен контрол до 2001 г. не е констатирано неизпълнение на задълженията на дружеството, описани в приватизационния договор. Ако това представлява интерес за Вас, готова съм да Ви предоставя и по-подробна информация по клаузите.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Дойчинов! В заключение бих искала да Ви информирам, че към проблемите на фабрика “Елена Георгиева” в град Перник са били съпричастни и други Ваши колеги народни представители. Още в края на м. август господин Явор Милушев, народен представители от Парламентарната група на НДСВ, е сезирал Главната инспекция по труда. След направените проверки, контролните органи са установили нарушения и са дали необходимите предписания. Паралелно с това са проведени и преговори между мажоритарния собственик на пернишката шивашка фирма и синдикалните организации. Подписан е график за изплащане на задълженията към работещите в дружеството. Крайният резултат от тези действия обаче, както и контролът върху изпълнението им, не е в прерогативите на Министерството на икономиката. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Шулева.
Господин Дойчинов, имате право на два уточняващи въпроса към министър Шулева. Заповядайте.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Госпожо Шулева, същността на проблема е ще работят ли хората там или няма да работят. Това е същността на проблема, а не кой кого е сезирал. И защо няма резултат? Защото става дума за нещо, което се случва по време на Вашето управление.
Аз мисля, че от отговора не стана ясно ще продължи ли да работи фабрика “Елена Георгиева” или Перник губи тези работни места сега и незабавно? Защото хората търсят работа. (Реплика от НДСВ.)
Когато се поинтересувате Вие, господине, тогава си кажете мнението. Няма никакъв резултат от това, което прави вашето управление по въпроса.
Аз задавам уточняващи въпроси от този порядък.
Госпожо министър, след като бяхте в Китай, дали няма някакъв шанс да им предложите оферта, за да може да оцелее фирмата? Дали, когато една фирма изпитва затруднения за оборотен капитал, може да получи конкретна помощ? Или когато става дума за стотици работни места, ние ще демонстрираме безразличие? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за отговор, министър Шулева. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Дойчинов! Аз наистина разбирам Вашата загриженост за работата на хората от тази фирма, респективно за работата на хората от Вашия избирателен район. Но това, което Вие току-що ми предложихте, е пряка намеса в управлението на едно частно търговско дружество.
Аз мисля, че в ХХІ век и при функционираща пазарна икономика от трибуната на Народното събрание да се отправят апели към министъра на икономиката да влезе в ролята на член на съвета на директорите или може би изпълнителен директор на дружеството и да се занимава с осигуряване на договори на едно частно дружество, е, меко казано, странно. Така че аз трудно бих могла да отговоря по подходящ начин на подобни Ваши въпроси. Министърът на икономиката, за съжаление, няма прерогативи да управлява пряко нито частна, нито държавна собственост. Така че нека правим разграничения между функциите и отговорностите на различните органи.
Това, което мога да кажа, е, че всички Ваши въпроси бихте могли да ги обсъждате в рамките на съвета на директорите и с акционерите на това частно търговско дружество. Ако те поискат по някакъв начин държавна подкрепа, изразяваща се в осигуряване на участие на това търговско дружество в панаири и изложби, където те биха могли да предложат своята продукция, разбира се, Министерството на икономиката е готово да им съдейства и сътрудничи, тъй като такива програми са налични. Нещо повече, за тази година Министерството на икономиката осигури над 1 млн. лв. за допълнителни изложби за представяне на различни видове продукти българско производство. Също така предвиждаме бизнес форум, който да се проведе в Барселона, свързан с шивашкото производство.
Така че при по-голяма инициатива от страна на ръководството ние сме в състояние да ги подкрепим по всички възможни начини и форми, които държавата предлага на българските предприятия. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо вицепремиер.
Господин Дойчинов, заповядайте да изразите своето отношение към отговора на госпожа Шулева на допълнителните Ви въпроси.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Изцяло съм неудовлетворен от отговора, защото този отговор не удовлетворява никого от работещите и живеещите в Перник. Мисля, че това е отговор на безразличието, отговор на дистанциране от проблемите на частния бизнес. Мисля, че Вие нямате право да казвате, че частният бизнес сам ще се оправя, ако държавата не е заинтересована от този проблем. Не може да им кажете: пътувайте, където искате, ходете по изложби и т.н., защото мисля, че отиваме в рамките на несериозното.
От тази гледна точка мисля, че програмата би могла да бъде много по-сериозна, отношението на правителството би могло да бъде много по-сериозно, ако гледа наистина и от страната на работниците. Нека имаме предвид, че когато казват “Оставка!”, казват “Оставка!” на вашето правителство тук пред парламента и в Перник пред фабриката. Не може работещите, неполучили заплати, да казват “Оставка!” на себе си, уважаема госпожо вицепремиер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дойчинов.
Питане към министър Шулева е отправил народният представител Ангел Найденов относно “Хасково-БТ” АД.
Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! От различните актуални въпроси и питания, засягащи съдбата на дъщерни дружества в системата на “Булгартабак-холдинг” става ясно, че има една поредица от решения, които не засягат само едно или друго предприятие, а като цяло съдбата на предприятия, които остават извън двата пакета, определени за приватизация. Всъщност това са решения, свързани с преструктурирането, приватизационните процедури на дружествата, които пряко, за огромно съжаление, и то в негативен план засягат тяхната производствена дейност, финансовото и икономическото състояние, и като следствие от всичко това – тяхното бъдеще. В конкретния случай това е и съдбата на “Хасково-Булгартабак”.
Струва си да напомня кои са тези решения: решение за прекратяване на лицензията за търговските марки; решение за прекратяване на участието в задграничните дружества и прехвърляне на правата на разпореждане върху холдинга; решение за оценка на машините и съоръженията за производство на цигари и прехвърляне на правата за продажба отново на холдинга; решение за прекратяване на правата върху интелектуалната собственост, търговски марки и сортове тютюн, и като връх на всичко това - решението за промяна в предмета на дейност на петте цигарени фабрики с прекратяване на предмета, свързан с производството на цигари.
Всъщност това се случва на 29 октомври, придружено от насилие, физическа разправа, като продължение на психологическия натиск, дълго време оказван върху работещите в тези дружества.
Госпожо Шулева, Вие трябваше да започнете Вашите отговори с едно извинение към работниците, които отстояваха своите права, които демонстрираха своята загриженост за поминъка и за съдбата – своята и на своите семейства, свързана с цигарените фабрики.
Аз ще Ви моля във Вашия отговор да спестите характеристиката за състоянието на “Булгартабак –Хасково”. Знаем за натрупаните задължения – 40 милиона в периода 1999 – 2001 г., но не знаем дали Вие, поемайки контрола върху този сектор, потърсихте отговорност за тези натрупани задължения. Знаем за задълженията към работниците, които са над 2 млн. лв. – работни заплати, начисления, социални осигуровки, но не знаем дали е потърсена отговорност за това, че те дълго време не са изплащани. Знаем и за това, че предприятието работи само с 10-12% от своя капацитет. Отварям една скоба, за да кажа, че колкото е отговорност на ръководството на дружеството, толкова е и отговорност на ръководството на холдинга за това състояние, което обаче не пречи на членовете на надзорния съвет или на управителния съвет да вземат своите възнаграждения. Ще бъде интересно и за нас, и за хората, които са отвън, да чуят размера на тези възнаграждения, получавани въпреки това тежко икономическо състояние на системата на “Булгартабак” като цяло.
Интересното в случая е, че "Булгартабак – Хасково" е строен за цигарено производство, т.е. той има пълния завършен цикъл – изкупуване, манипулация, ферментация на тютюн, цигарено производство.
Очевидно в определянето на четирите дружества, предложени за приватизация, доминират по-скоро, или поне такова е впечатлението, само финансовите аргументи. Всички останали, свързани с технико-технологично състояние, екологично състояние, капацитет, квалификация, остават на заден план. Аз, разбира се, имам и своята интерпретация, и своя отговор на въпроса защо точно тези предприятия са включени в двата пакета за приватизация, а другите не са включени. Но интересно ще бъде да се знае какъв е Вашият отговор.
Моето питане, госпожо министър, е: какви са основанията за подобни решения и какво е Вашето виждане за бъдещето на "Булгартабак – Хасково"?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Найденов.
Заповядайте, министър Шулева, имате думата за отговор на отправеното питане.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Найденов! Позволете да цитирам Вашето питане така, както постъпи при мен: "Поредица от решения и разпореждания на управителните органи на "Булгартабак холдинг", свързани с преструктурирането и приватизацията, пряко, и то в негативен план, засягат производствената дейност, финансово-икономическото състояние и, както следва от това, бъдещето на "Хасково БТ"."
Излиза, че ние, от управителните органи на холдинга, умишлено съсипваме едно прекрасно предприятие – "Хасково БТ". А това действително ли е така?
Съгласно одитирания баланс към 31 декември м.г. хасковското предприятие отчита загуба в размер на 36 млн. 416 хил. лв. Към 30 юни т.г. непогасените публични задължения на "Хасково БТ" са 39 млн. 503 хил. 354 лв. и 04 ст. Задълженията към дружества от групата "Булгартабак" са за близо 5 млн. лв. Към същата дата спрямо първото полугодие на 2003 г. приходите на дружеството са намалели с 36 на сто. Реализацията в натура при продажби на тютюневи изделия е снижена с 268 т, което означава с 45%. Пазарният дял на дружеството за деветмесечието т.г. е под 3%. Натоварването на мощности за производство на цигари за десетмесечието е около 10%, което означава, че за тези девет месеца предприятието е работило около 20-25 дни общо.
В същото време ежемесечно се начисляват работни заплати на 485 души. За 25 дена за 9 месеца - работни заплати за 485 души!
Не е чудно, че към 18 октомври т.г. задълженията към персонала са близо 2 млн. 165 хил. лв. През последните три години предприятието всъщност изяжда собствения си капитал.
Според Вас, господин Найденов, какво точно бъдеще се очертава пред едно такова предприятие? И в момента холдингът разполага с цигарено оборудване три пъти по-голямо от производството през последните три години. Ако Вие сте собственик на такова предприятие, какво ще предпочетете? Да генерирате няколко милиона загуби всеки шест месеца, или да го затворите? Защо искате държавата да продължава да поддържа една фактическа икономическа несъстоятелност? И за чия сметка се прави това?
В декларацията на Коалиция за България от миналия петък ни обяснявате, че не спазваме стратегията за приватизация на "Булгартабак", приета от българския парламент. Какво пише в нея? Ще цитирам: "Необходимо е преструктуриране на "Булгартабак холдинг" в две направления: оптимизиране начина на взимане на решения в рамките на "Булгартабак" и рационализиране на взаимоотношенията холдинг-дъщерни дружества, с оглед самото преструктуриране и осъществяване на приватизационните процедури; оптимизиране дейността на компаниите, оздравяване или закриване на проблемни предприятия.
Както се вижда, стратегията съдържа преструктуриране на дружествата от групата на "Булгартабак", които са в незадоволително финансово състояние. Такова дружество е "Хасково БТ".
На общото събрание на дружеството в петък, 29 октомври 2004 г., бе взето решение то да прекрати дейността си по производството, заготовката за износ и търговия с цигари. Хасковското дружество ще продължи да изкупува, да обработва тютюни и да търгува с тях. То ще продължи да произвежда и филтърни пръчки. След преструктурирането това дружество ще бъде предложено за продажба. Правят се много спекулации със затваряне на дружества или съкращение на работници от порядъка на хиляди. Създават се настроения на страх и несигурност. Нека от тази трибуна да назова точните числа на ангажираните в цигареното производство на дружествата, които организираха протести през миналата седмица: за "Хасково БТ" това са 266 души; за "Шумен БТ" – 124; за "Видин БТ" – 26. Общият брой е 416. Това число коренно се различава от цитираното от синдикатите.
Тук е мястото да припомня, че ръководството на "Булгартабак холдинг" вече се ангажира със социалните аспекти на процеса. Беше създаден специален фонд за финансиране на социални разходи по приватизацията. Неизплатените заплати за 2004 г. за Хасково към 18 октомври са 2 млн. 165 хил. лв. Ако това дружество беше жизнеспособно, нямаше ръководството му регулярно да иска от холдинга средства, за да оцелява. И нямаше неговите работници да протестират пред сградата на "Булгартабак холдинг".
Сега е осигурено финансовото уреждане на просрочените задължения за трудови възнаграждения и обезщетения на работниците и служителите от дружеството. Изключително високи са договорените със синдикатите обезщетения за работници при съкращения - в размер до 20 работни заплати в зависимост от стажа. През последните дни от различни страни чувам призиви да оставим фабриките да работят до 2007 г., а пък след това да ги закрием. Това са призиви на хора, които не си дават сметка, че в страната действат независими институции, които следят за спазването на закона и трудно правят компромиси. Ще споделя с вас, че през м. юли Комисията за защита на конкуренцията установи, че "Хасково БТ" е в практическа несъстоятелност или, с други думи, във фалит. Този фалит не бе обявен, само защото ние ги уверихме, че преструктурирането ще се осъществи до край на годината и целта ни е да оздравим манипулацията и да я обявим за продажба.
Така че нашите действия не са нито прибързани, нито злонамерени, както искате да ги представите пред обществото. Те са крайно належащи, неотложни и законосъобразни.

Фабриките с незначителен пазарен дял нямат шанс да оцелеят в рамките на Европейския съюз. Те не могат да устоят на конкурентния натиск и ще бъдат принудени да прекратят дейността си.
РЕПЛИКА ОТ КБ: А другите ще оцелеят ли?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Ние сме закъснели с приватизацията на “Булгартабак”. Ние сме закъснели и с преструктурирането на “Булгартабак”. Мисля, че това всички го знаят. В момента имаме последен шанс и не бива с лека ръка да го проиграваме. Благодаря за вниманието. (Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Шулева.
Господин Найденов, заповядайте.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо Шулева, аз се чувствам много странно, защото Вие се опитвате да отговорите на моето питане, използвайки аргументи, които аз използвам, за да търся отговор от Вас. Вие сте вицепремиер, Вие сте министър на икономиката, Вие сте шеф на надзора на “Булгартабак холдинг”, отговарящ за утвърждаване на процедури, за политика, в т. ч. и по отношение на дъщерните дружества. “Булгартабак холдинг” е основен акционер с 97% в “Булгартабак” – Хасково. Кой да отговаря, ако не Вие, защо състоянието на “Булгартабак” – Хасково, е такова, каквото и Вие, и аз, а сега и всички в залата вече разбрахме и знаем? За мен това е дълбоко неприемливо. И това е най-мекият израз, който мога да използвам по отношение на Вашия отговор.
Искам обаче да попитам следното. Говорите за задълженията към работниците. Имам един кратък въпрос. Има ли намерение холдингът да подпомогне “Булгартабак” – Хасково в изплащането на задълженията към работниците, които междупрочем са депозирани писмено и пред новоизбраното или новоназначеното ръководство на “Булгартабак” на 1 ноември, вчера.
И вторият уточняващ въпрос. Случайно ли е съвпадението, госпожо Шулева, в деня на провеждането на общите събрания на петте дъщерни дружества с предмет на дейност цигарено производство и деня, в който изтича удълженият срок за подаване на оферти за закупуване на двата пакета, включващи четири други цигарени фабрики?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Найденов.
Госпожо Шулева, имате думата, за да отговорите на тези два уточняващи въпроса на господин Найденов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Найденов! Може би трябва да започна с това, че мисля, че вече никой от нас не храни илюзия, че “Булгартабак” е така наречената златна кокошка.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Вие я съсипахте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: В резултат на 10-годишно отлагане на неговата продажба той загуби целия си блясък и престана да буди особен интерес у потенциалните инвеститори – това е факт.
Както вече имах възможност да кажа, от 1989 г. досега производството на групата “Булгартабак” е намаляло три пъти. И вие добре знаете, че една от основните причини е загубата на руските пазари, както междупрочем го бяхте отразили в декларацията си от петък. Три пъти по-голямо от произвежданото в момента производство като оборудване притежава “Булгартабак”. Каква е истината? Седем губещи предприятия и две печеливши – това е истината за “Булгартабак”. Не можем да направим печеливши седем губещи предприятия без наличието на пазари и без шансове тези пазари да бъдат възстановени. Това е истината. И си задаваме въпроса: да продължаваме ли да източваме тези две печеливши предприятия в София и Благоевград и да покриваме загубите, неизплатените заплати, нереализираната продукция, огромния персонал и поддържането на производствени мощности на останалите седем предприятия? Това ли е нещото, към което ние се стремим? И това ли е пазарната икономика в момента? Това са трудно обясними неща и те не са по възможностите нито на Министерството на икономиката, нито на който и да било управителен орган, когато липсват пазари, да се опитваме по изкуствен начин да създаваме такива.
Винаги съм си мислила дали са равнопоставени държавните и частни дружества. Подчинени ли са по еднакъв начин на Търговския закон? Търговският закон не се отнася само за частните дружества, той се отнася и за държавните дружества. И неистовото желание на политици да се самовъвеждат в управлението на търговски дружества за мен е меко казано необяснимо. Мисля, че когато пазарните инструменти не могат да бъдат използвани, политическите инструменти за управление на едно търговско дружество са недопустими.
На Вашия въпрос за исканията на синдикатите, които настояват задълженията да бъдат изплатени в рамките на две седмици, считано от 1 ноември 2004 г. – какво означава това? “Хасково БТ” не разполага със свободни финансови средства в посочения размер. Дори ако се намерят средства да се изплатят просрочените задължения в пълните им размери, дружеството трябва веднага да спре всички останали плащания, в т.ч. и разсрочените с Решение на Министерския съвет № 677 за обявяване на публични задължения на “Хасково БТ” – това е част от “недопустимата” намеса на държавата според пазарните принципи. И спирайки плащанията за тези същите, за които говоря, дружеството автоматично ще наруши постигнатите договорености и тези споразумения ще загубят силата си. При неизпълнение на условията за разсрочване всички задължения, включително и тези с дългосрочен характер, ще станат незабавно изискуеми. И без това фактически несъстоятелното дружество ще спре да обслужва вземания към кредиторите, което означава, че то трябва незабавно да подаде молба за обявяване в несъстоятелност – така е според Търговския закон. Според Търговския закон вземанията, произтичащи от трудови правоотношения, се изплащат на четвърто място при извършване на разпределението на осребреното имущество.
Ако спре плащанията, дружеството ще трябва незабавно да се обяви в несъстоятелност – това исках да отговоря по тези настоявания.
Няма да пропусна факта, че за сметка на акционерите на “Булгартабак холдинг” – както частни акционери, така и държавата, се плащат в момента задължения за просрочени заплати на “Булгартабак” Хасково. В момента те са привели над 1 милион и половина, и пак от същия източник - “Булгартабак”, ще се приведат и за останалите, към които е поет ангажимент в предишните споразумения.
Колкото до това – дали е нарочно или случайно, общите събрания са насрочени преди два месеца, както е добре известно, а удължаването на офертите се наложи преди един месец поради искания на потенциалните участници с оглед удовлетворяване на необходимостта от извършване на дю дилиджънс. Никаква връзка няма между съвпаденията на двете дати и не мисля, че има смисъл да се търси паралел между датите. Не е въпросът в датите на провеждане на събранията, въпросът е в това какво се случва и може ли то да бъде избегнато или не – това е главният въпрос. Фактическата несъстоятелност на “Хасково” и бих добавила, фактическата несъстоятелност на “Стара Загора” е причина също така да не бъде подадена оферта за не по-малко атрактивния пул в Стара Загора и Благоевград. Ние се опитваме, давайки последен шанс, да продваме фалирали предприятия. За съжаление няма инвеститор, който да купува фалирали предприятия – това е истината.
Но независимо от това аз лично смятам, че това е един процес, който категорично ще продължи. Приватизацията на “Булгартабак” като група ще бъде завършена и този фонд, който вече е създаден, ще има възможност да изплати всички задължения така, както е договорено със синдикатите преди повече от два месеца. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Шулева.
Имате право да изразите своето отношение към отговора на министъра.
Заповядайте.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо Шулева, аз разбирам затруднението, в което Вие изпадате. Вие трябва да дадете отговори за системата като цяло, поотделно за различните дружества, които чертаят една изключително мрачна картина за тяхното сегашно състояние. Същевременно обаче Вие се опитвате да дадете така отговора, че той да не бъде свързан с Ваша отговорност. Това просто няма как да се случи. Просто защото, отново ще кажа, Вие сте тази, която в качеството си и на министър, и на заместник министър-председател, и на участник в надзора, имате пряко отношение към развитието на системата и на отделните дъщерни дружества.
Аз разбирам защо не ми отговаряте на въпроса за възнагражденията на членовете на Надзорния съвет. Разбрах, че сте дали писмен отговор на госпожа Румяна Георгиева и възнагражденията, ще кажа тук, са от порядъка на над 2000 лв. – 2094 лв. месечно. Очевидно тежкото състояние на тези дружества не пречи да бъдат начислявани и изплащани тези възнаграждения. Затова и не искате да отговорите.
Що се отнася до другите отговори, те са класически пример как не отговаряте или частично отговаряте на онова, което интересува конкретния народен представител и, трябва да кажа, още стотици и хиляди хора, които междупрочем очакват отговора Ви и отвън.
Най-общо казано, впечатлението, което се създава – решенията за избора на едни цигарени фабрики и това, което Вие наричате преструктуриране на останалите пет цигарени фабрики, което на практика е ликвидация, а не преструктуриране, са икономически необосновани. Те носят след себе си тежка социална цена. Факт е, че стотици хора ще бъдат изхвърлени на улицата в резултат на тези приватизационни процедури. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.) Поставя се под въпрос перспективата за развитие на целия тютюнев сектор, с оглед на което най-добре ще направите, госпожо Шулева, да се откажете от приватизацията на тези дружества, които са включени в системата на “Булгартабак холдинг”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Госпожо председател, на основание чл. 90 от Конституцията на Република България и чл. 87 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание връчвам искане за насрочване на дебат по питането с необходимия брой подписи на народни представители и Ви предлагам този дебат да бъде насрочен сега – в петък, в рамките на парламентарния контрол. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Найденов.
Моля ви за търпение да проверя дали изискванията на чл. 87 са спазени във вашето искане за насрочване на разисквания.
Предложението за разискване по питането, отправено към госпожа Шулева, отговаря на изискванията на чл. 87 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Подписано е от над 48 народни представители, в писмена форма. Затова насрочвам разискване по питането в петък, който предстои тази седмица. (Уточнения между председателя госпожа Камелия Касабова и заместник-председателя господин Любен Корнезов.)
Сега разбирам, че в мое отсъствие е гласувано решение парламентарният контрол в петък да започне от 9,00 ч. и целият ден да бъде посветен на парламентарния контрол, така че пленарният ден по парламентарен контрол ще започнем с разискване по питането, отправено към госпожа Шулева.
Следващият въпрос към министър Шулева е отправен от народния представител Явор Милушев относно превръщането...
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Каква процедура, госпожо Банкова? Имайте предвид, че все пак в момента тече парламентарен контрол и съобразете процедурното си искане с това.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо Шулева, отвън има 200-300 работници – идвам оттам, които настояват да излезете вън и да обясните това, което тук обяснявате. Защото отвън хората посрещат всяка Ваша дума с недоволство и освиркване. Отговорите на този проблем за стотици български граждани, на които не им е плащано месеци наред, трябва да бъдат дадени вън – на гражданите! Хората настояват да Ви чуят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Налагам Ви забележка по силата на правилника, защото това е нарушение на правилника, не е процедурно предложение и не е свързано с парламентарния контрол.
Имате думата, господин Милушев.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Днес се наложи, госпожо Шулева, да отговаряте на въпроси с изтекла давност относно предприятието “Елена Георгиева” в Перник, само че аз, за разлика от народния представител господин Дойчинов, не считам, че когато държавата няма нито една акция от едно частно предприятие, има някакво право да участва пряко в неговото управление. Нито считам, че когато едно частно предприятие е затънало до гуша, държавата трябва да го национализира и под формата и под прикритието на някои социални мотиви да се връщаме към отдавна отминали времена.
Не е такъв случаят обаче с киносалоните в София и превръщането им в търговски обекти. Разбрах обаче, уважаема госпожо Шулева, че моите колеги, които са задали подобен актуален въпрос, са поискали отлагане на отговора и в тази връзка също моля да приемете, за да не Ви губя времето два пъти да отговаряте на един и същи въпрос, моля да отговорите на моя актуален въпрос, когато отговаряте на всички колеги, а в случай, че те пожелаят писмен отговор на въпроса, също приемам да отговорите писмено. Впрочем в Комисията по културата ние вече получихме много обстоятелствени отговори около продажбата на киносалоните в София. Ситуацията е ясна и въпреки това, ако колегите настояват, аз също ще участвам в парламентарния контрол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: В рамките на процедурата се изказа господин Милушев, не е прескочил две минути от времето, така че благодаря.
Следващият актуален въпрос към министър Шулева е отправен от народния представител Михаил Миков относно приватизацията на “Булгартабак холдинг”.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо Шулева, уважаеми дами и господа! На първо място трябва да разясня един факт, който госпожа Шулева спомена тук. Не, госпожо Шулева, не са 26 протестиращите във Видин, а 72 души от 89 са се подписали в протокола, така че не заблуждавайте народното представителство и гражданите. Или Вас са Ви заблудили. Седемдесет и два от 89 – да не се лъжем с цифрите.
Иначе моят въпрос е свързан и когато го задавах, все още не съществуваше фактът на ликвидацията на “Видин БТ” АД. Едно дружество и един отрасъл, който е създаден по времето на дядо му на вашия премиер, който е функционирал по времето на баща му на вашия премиер, който е достигал 4000 тона във времената, които Вие наричате лоши времена за България и е хранел 500-600 души, и е бил и структуроопределящ за Видинския регион. Сега вашето правителство, на вашия премиер, сте решили и сте взели решение чрез “Булгартабак холдинг” за ликвидация на дружеството. За ликвидация – когато задавах въпроса, този въпрос още не беше решен - за ликвидация на един отрасъл от промишлеността – 100-годишна промишленост във Видинския регион. Промишленост не създадена след 9 септември, а само развита след 9 септември.
Това е резултат на всичките тези стратегии, които няколко години тук ги прехвърляхте – приемахте, отменяхте. Това е резултатът от ликвидацията. Иначе Вие сигурно ще извадите пак прилежната справка за резултатите на дружеството, само че това дружество не е частно. То се управлява от същия онзи холдинг, който при честите посещения на министри – напоследък гледам пак наобикаляте често Видинско, изглежда замирисва на избори – обещахте, че ще предоставите минимум 30 тона производство на месец. Взехте търговските марки.
Какво стана с търговското дружество в Сърбия? Там се говори за около 1 млн. цигари на склад, които някак си се стопиха. Отидоха машините в Сърбия, после задължението се прехвърли към холдинга. Какво стана с дружеството във Парачин?
Иначе, аз също като Ангел Найденов ще Ви кажа, че знам много добре финансовото състояние на дружеството, че всъщност основните задължения са свързани с едно ограбване на предприятието от преди 7-8 години, а иначе – другото е стратегия на правителството и на холдинга за унищожаване на този отрасъл във Видинско.
Аз Ви питам: каква ще бъде съдбата на “Видин БТ” с оглед на предстоящия процес на приватизация на “Булгартабак холдинг” АД? Този въпрос всъщност е: каква ще бъде съдбата на една повече от 100-годишна индустрия във Видинско в контекста на правителствената политика? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Миков.
Заповядайте, за да отговорите на актуалния въпрос, министър Шулева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Миков!
“Видин БТ” е в най-тежко състояние от всички дружества на “Булгартабак холдинг”. Реалният капацитет на машините е 1600 тона годишно, а натоварването е около 5% или 70 тона.
През последните години средната заетост на персонала е била 10-12 дни в годината. На щат се водят 74 души.
На проведеното на 29 октомври т.г. общо събрание на “Видин БТ” бе взето решение за прекратяване дейността на дружеството и обявяването му в ликвидация.
Дружеството не може да бъде преструктурирано в манипулационно, тъй като в предмета на дейност няма изкупуване на тютюни и тяхната преработка.
Решението за ликвидация на дружеството бе взето, защото през последните години “Видин БТ” практически не работи. Години наред дружеството е декапитализирано. То не е в състояние да покрие задълженията си с наличните активи.
От 1998 г. “Видин БТ” работи на загуба при минимален капацитет. През 1999 г. например, дружеството отчита 4 млн. лв. загуба. Още тогава започва проблемът с неизплащането на работните заплати. През годините краткосрочните задължения на предприятието лавинообразно растят. Немалка част от тях са данъчни задължения. Тяхното разсрочване бе част от мерките, с които “Булгартабак холдинг” се опита да стабилизира дружеството.
Въпреки разрешението за разсрочване, дадено от Министерството на финансите, данъчните задължения не се погасяваха и ставаха отново незабавно изискуеми заедно с лихвите. Според одитирания баланс към 31 декември 2003 г. “Видин БТ” отчита загуба в размер на 1 млн. 398 хил. лв., като задълженията на дружеството към свързани лица са в размер на 5 млн. 457 хил. лв., данъчни задължения – 2 млн., задължения към персонала – 442 хил. лв. Към 30 юни 2004 г. задълженията на дружеството са общо 9 млн. лв.
Ще спра дотук с цифрите. Те ни задължиха да предприемем следните действия – от вчера в обявеното в ликвидация дружество “Видин БТ” започна изплащането на дължими трудови възнаграждения на съкратените до този момент 15 работника. Работниците получават заплатите си, обезщетенията за съкращение и неизплатените им социални плащания в размер на общо 151 хил. 429 лв. или точно по 10 хил. лв. на човек. Това са първите средства, които отпуска фондът за финансиране на социалните разходи по приватизацията на “Булгартабак”.
Преди общото събрание синдикатите, работодателите и областният управител на Видин подписаха споразумение, че в 30-дневен срок от освобождаването на останалите работници ще бъдат изплатени и техните заплати за минали периоди, обезщетения и всички социални плащания. Сумата е в размер на над 600 хил. лв. Шестстотин хиляди за – забележете – 74 човека!
Ликвидацията на дружеството трябва да приключи в срок от осем месеца.
Уважаеми господин Миков, Вие като добър юрист много добре знаете какво изисква законът, когато едно предприятие изпадне в състоянието, в което е “Видин БТ”. Като бивш член на Надзорния съвет на Агенцията по приватизация пък ясно си давате сметка кое предприятие би могло да бъде приватизирано и кое не. Отлагането на проблемите не само не може да доведе до тяхното решаване от само себе си, но и задължително ги задълбочава. Производствената и финансова агония на “Видин БТ” не бе полезна за никого и най-малко – на работещите в него.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
Имате право на реплика, господин Миков. Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо Шулева, уважаеми дами и господа народни представители! Аз нито съм участвал в поддържането на агонията, нито в илюзиите за бъдещето на “Видин БТ”, само че някой друг обещаваше по 30 тона месечно за преработка от холдинга. И този ангажимент не беше изпълнен. И когато поставяте нещата на чисто икономическа база, моля Ви се не спестявайте на народните представители, че става въпрос за държавен монопол. При монополите регулацията е доста по-различна от другите предприятия и тяхната несъстоятелност.
От цифрите, които Вие извадихте тук личи едно, че основният кредитор на “Видин БТ” е холдингът, а в холдинга си получават заплатите по 2 хил. лв. и те прокарват вашата правителствена политика по унищожаване на отрасли с историческо значение за България и за поминъка в този регион. (Ръкопляскания от КБ.)
Защото как иначе другояче да тълкувам аз, че печалбата на “Булгартабак” намалява с 8%, а приходите са се увеличили с 24%. Това го четем в днешния вестник. Хайде ми отговорете Вие икономически, защото прехвърляте разговора на тази правно-икономическа плоскост, какво ще правите с “Булгартабак” – той се управлява неефективно?
Следващият въпрос – защо позволихте на “Булгартабак” да се държи като феодал по отношение на дружествата, не им дадохте шанс да се опитат да оцелеят?
Дайте им шанс! Ние знаем, че Вие не можете да свършите работа. Дайте им шанс те да се оправят. Защо се оправдавате за Видин, че няма в предмета на дейност изкупуване и преработване? Това е политиката на монопол. Най-лесното е да се впише “преработване и изкупуване” и им дайте шанс да потърсят някои от онези стари, изоставени пазари на Изток, за да продадат нещо и да се запази този отрасъл, но Вие искате да прочистите терена. Това е Вашата стратегия. Искате да унищожите този традиционен отрасъл в провинцията на България. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате право на дуплика, министър Шулева. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Миков! Ще започна с отговор на въпроса, по който се спекулира нееднократно. Това е въпрос, свързан с възнагражденията на членовете на Надзорния съвет. Нееднократно сме отговаряли на този въпрос и сега от трибуната на Народното събрание ще Ви кажа за пореден път – възнагражденията на членовете на Надзорния съвет са определени в размер на две минимални работни заплати за страната и нито един член от Надзорния съвет не е получил нито един лев от “Булгартабак холдинг”.
Минимална работна заплата за миналата година означава 220 лв., за тази година са 240 или толкова, колкото е минималната работна заплата и за никакви 2 хил. и не знам си колко си, за които Вашият колега преди малко обяви, не става дума. Има документи по случая и всеки, който иска, може да ги провери. И аз нямам намерение за пореден N-ти път да обяснявам едно и също нещо.
Вие се опитвате чрез една лъжа, повторена многократно, да я превърнете в истина, но това няма как да стане просто защото не е истина, така че по въпроса за възнагражденията това е отговорът.

Що се касае до цитираните преди малко от Вас резултати, те са показателни, господин Миков. Естествено е, че когато приходите растат и се покриват загуби на губещи предприятия, ще намалява печалбата. Това обяснява всичко – че две предприятия, които са на печалба и за чието оцеляване ние се борим, продължават да поддържат на "изкуствено дишане" губещи предприятия години наред.
Уважаеми господин Миков, тези предприятия имаха шанса години наред да оцелеят. Защо не го направиха?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Нали вие назначавате шефовете!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Да, ние ги назначаваме. Всичките са много добри според много от изказванията. Така или иначе нещо, което не съществува, няма как да се случи. Пазарите за "Булгартабак холдинг" изчезнаха благодарение на затварянето на руските пазари.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Кой ги затвори?!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Това Вие го казахте в петък. Затвори ги руското правителство според Вашата декларация от петък – с увеличаването на митата. Струва ми се, че Ви цитирам правилно.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Но не е само Русия!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: От тук нататък това, което се случва е, че ние трябва да дадем шанс на отрасъла. Отрасълът означава поддържане на печеливши предприятия. Ние не искаме да загубим и тези печеливши предприятия и да затворим целия отрасъл, само защото трябва да поддържаме още години наред на "изкуствено дишане" фалирали фабрики. Съгласно Търговския закон фабриките до една трябва да бъдат обявени незабавно в несъстоятелност. Всичко, което правим, е да дадем шанс на тези хора да се възползват не от четвърти ред кредитори по Търговския закон и да чакат години наред, за да получат заплати, а да получат справедливи обезщетения със средства, които ще бъдат получени от приватизацията.
Уважаеми дами и господа народни представители, за да има фонд за покриване на социалните разходи, трябва да се случи приватизацията. И аз съм абсолютно убедена, че тя ще се случи, за да може от средствата, които ще се получат, всички работници да получат обезщетения и да намерят нов път за своя живот. А тютюневият отрасъл на България ще продължи да съществува много по-успешно, отколкото е бил досега. (Смях в блока на КБ). Аз съм убедена и гарантирам, че този отрасъл ще продължи да съществува, независимо от вашите опити да спрете приватизацията и преструктурирането. Благодаря.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Ликвидирайте всичко и тогава!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Шулева.
С това парламентарният контрол – извънреден за днес, приключи.
Преминаваме към гласувания дневен ред на извънредното пленарно заседание.

Започваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ.
Предстои да бъде докладван чл. 24.
Заповядайте, господин Кошлуков.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Както е известно на почитаемите народни представители, стигнахме до чл. 24.
Има предложение от народния представител Кина Андреева в чл. 24, ал. 1, т. 6 думите "или от юридически лица с нестопанска цел, извършващи дейност в частна полза" се заличават.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Борислав Цеков, което е подкрепено от комисията.
Ето текста на комисията за чл. 24:
"Чл. 24. Политическите партии не могат да получават:
1. анонимни дарения;
2. дарения от едно и също физическо лице, когато са над 10 000 лв. в рамките на една календарна година;
3. дарения от едно и също юридическо лице, когато са над 30 000 лв. в рамките на една календарна година;
4. средства от предприятия с над 5 на сто държавно или общинско участие или от техни дъщерни юридически лица;
5. средства от изпълнители по договор на обществена поръчка или от предприятия в процедура на приватизация;
6. средства от организатори на хазартни игри;
7. средства от религиозни институции или от юридически лица с нестопанска цел, извършващи дейност в обществена полза;
8. средства от чужди правителства или от чуждестранни държавни предприятия, чуждестранни търговски дружества или чуждестранни организации с идеална цел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Кошлуков.
Заповядайте за изказване, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз нямам предложения по тези текстове, но следейки внимателно дебата и написаното в чл. 24 на комисията, което подкрепям изцяло, правя редакционно предложение и ви моля всички да вникнем в него и да го коригираме сега. Тук става въпрос за дарения от едно и също физическо лице, което е над 10 000 лв., а по-нататък – над 30 000 лв. Уважаеми колеги, само след две години ние ставаме членове на Европейския съюз и левовете като единица за разплащане няма да съществува. Ще бъде еврото.
На следващо място мисля, че тези абсолютни суми не са достатъчно точни. Смятам, че не е необходимо след две години да поправяме закона в тази му част, като правим изменения и допълнения, а предлагам още сега да запишем в чл. 24, т. 2: "дарения от едно и също физическо лице, когато са над 100 минимални работни заплати". Сумата е малко по-висока, но законът не се прави само за днес. На следващото място може да се запише "над 300 минимални заплати". Виждате, че инфлацията расте. Ако 100 лв. преди две години са имали една покупателна стойност, днес имат съвършено различна покупателна стойност. Мисля, че по този начин няма да ни се налага след две години да поправяме закона. Надявам се, че ще разберете логиката на това, което предлагам. Бих ви призовала наистина да се замислим и да го направим по начин, по който този закон да работи дълго време, без да се налага непрекъснато да коментираме сумите. Минималната работна заплата в началото на това правителство беше 80 лв., а вече стана 150 лв. След две или три години ще очакваме друга минимална работна заплата и друго стойностно изражение на всички плащания. Мисля, че с тази редакционна бележка смисълът на всички ограничения, които се влагат в чл. 24, няма да бъде променен.
Моля да имате предвид това и да предложите да го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Кошлуков, заповядайте за реплика.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Под формата на реплика обяснението на комисията е следното:
Първо, за левовете. Не зная дали трябва да пишем в закона "евро". Във всички закони изчисляваме така.
Колкото до цифрата, Вие сте права. При изчисляването на такива обеми винаги има два подхода. Единият е като процент от нещо, а другият – като абсолютна стойност. По предложение на Сметната палата, за да бъде ясно, те казаха: "Напишете абсолютни суми. Винаги ще възниква въпрос при изчисленията точно колко е в момента". При коментарите на закона в комисията това ни беше казано. Затова сме приели абсолютна цифра, но ако залата реши…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика има думата господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Аз разбирам желанието да има някакво ограничение чрез абсолютните суми, но според мен те няма да постигнат целта си, г-жо Масларова, защото ако една политическа партия има 5 000 членове, друга – 50 000 членове, а трета – примерно 500 000 членове, те имат различни финансови необходимости, включително и за издръжката на своите офиси. Може би за една партия 30 000 лв. да са абсолютно достатъчно, но за друга партия – не. Не цифровите ограничения могат да наложат по някакъв начин ред във финансирането на партиите, а самият контрол. Може дарението да е по-голямо, но да се знае ясно от кой е, кога е внесено и защо е внесено. Тогава ще има някакъв смисъл от промените, които приемаме. Иначе в никакъв случай цифрите, които се дават, не могат да бъдат ефективни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА:
Какво е Вашето предложение – да отпаднат цифрите?
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Да. Всъщност аз правя реплика на госпожа Масларова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, разбирам Ви, но и аз трябва да знам какво да подложа на гласуване.
Има думата за дуплика госпожа Масларова.



ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз ще отговоря на репликата на господин Мутафчиев. Следя логиката на закона и желанието на комисията в максимална степен нещата да бъдат контролируеми, прозрачни, ясни и чисти, за да няма спекулации, такива каквито наблюдаваме с няколко партии от Национално движение Симеон Втори или така наречените мандатоносители, нарушавайки закона. През последните дни научаваме, че и това се е случило.
Господин Кошлуков, аз казах еврото, за да направя сравнение, че ще се наложи да променим закона, ако напишем лева. Моето виждане е, че ние правим закона, не за да облекчим условията на една или друга институция, било то и Сметната палата, която аз безкрайно много уважавам и съм респектирана от нея, а за да е ясно и категорично, че в 2008 г. минималната работна заплата примерно ще е 150 евро, тоест никой личен дарител, физическо лице не може да даде повече от 15 хил. евро, друго не може, да речем, от 45 хил. евро. Следващата година минималната работна заплата е ясно фиксирана, по 10, нали, като казваме по 100. Това е толкова лесно, така че не виждам от какво се притесняваме в случая. Аз разбирам Сметната палата, но тук в никакъв случай не нарушаваме и не създаваме някакви затруднения. Напротив, много по-ясно и по-чисто е за хората, които ще имат отношение към съответните политически партии и правят своите дарения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Маринчев, заповядайте за изказване.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Няма да се впускам в това дали фондонабиращите мероприятия могат да създадат предпоставка за анонимни дарения, това го коментирахме завчера и мисля, че няма смисъл повече да се връщаме към него.
Като подкрепям по принцип замисъла на този член, имам само една забележка и съответното предложение за редакционна промяна. Тя произхожда от следното: “Предприятия с над 5 на сто”, или няма значение каква е границата, такъв текст може да въведе в заблуда. Според Търговския закон там има участие на един или друг акционер, или на съсобственици и т.н., но в общинските и държавните предприятия те се създават за решаване на определен проблем, за изпълнение на дадена услуга и те са 100 процента държавни или общински. Такова беше например БДЖ доскоро. Такива са, ако не ме лъже паметта, и гробищните паркове в София – обредните домове. Те са 100 процента общински и да говорим за предприятия с 5% общинско или държавно участие, според мен не е нормално. Моля, колегите юристи и специалисти в търговското право да си кажат мнението, може пък и да бъркам.
Но изхождайки от това и за да не се окаже, че този текст ще бъде неработещ, аз бих предложил в т. 4 следната редакция: “Средства от търговски дружества с над 5% държавно или общинско участие и държавни и общински предприятия.” Тоест за държавните и общинските предприятия, които са 100% държавни и общински, да има забрана. Но там не върви над 5 на сто участие, разбирате ли? Там е 100%. Аз правя тази разлика. Именно от това съм воден, за да направя това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, да, прав сте. Има логика, защото тук понятието “предприятие” е използвано със замисъла на търговско дружество.
Предложението на господин Маринчев: “Средствата от търговски дружества с над 5 на сто държавно или общинско предприятие или техни дъщерни юридически лица и държавни или общински предприятия” е наистина резонната формулировка.
Ще го подложим на гласуване.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Нихризов, заповядайте за изказване.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Когато приехме чл. 23 имаше доста съмнения по отношение на т.нар. фондонабиращи мероприятия. Тогава беше обяснено, че в чл. 24 има забрана за анонимни дарения и това е достатъчно.
При водения диспут с вносителите – господин Радоев и господин Кошлуков, аз изказах едно предложение: средствата от фондонабиращите мероприятия също да бъдат ограничени по стойност, както са ограничени даренията от едно и също физическо или от едно и също юридическо лице. В този смисъл ще падне и всякакво съмнение, че фондонабиращите мероприятия са една от възможностите за заобикаляне на закона. Още повече, че комисията е приела моето предложение за следващия 25-и член, който предвиждаше, да се прави отчет пред Сметната палата за анонимни дарения, нещо което е забранено от закона.
Тъй като фактически комисията забрани тази възможност, което е естествено, аз предлагам да направим и едно ограничение, което да заложим в т. 3, като редакционно се добави текстът, че “дарения от едно и също юридическо лице или от фондонабиращи мероприятия, когато са над 30 хил. лв...”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Или от, извинявайте?
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Или от фондонабиращи мероприятия. Просто моля господин Кошлуков, цифрата, която предложих тогава, беше 30 хил. лв., той прие 20. Сега правя едно предложение за допълнение в т. 3 на чл. 24: “Дарения от едно и също юридическо лице или от фондонабиращи мероприятия, когато са над 30 хил. лв., в рамките на една година.” Тогава ще отпадне всякакво съмнение, че фондонабиращите мероприятия са заобикаляне на т. 1 – анонимни дарения. Тъй като тук можем да влезем в колизия, че едно и също юридическо или физическо лице може да направи на такива мероприятия дарения, които надхвърлят многократно ограниченията, дадени в чл. 24. И по този начин както целите на закона, така и твърденията на вносителите ще бъдат напълно спазени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Господин Кошлуков, по принцип законът съдържа ли понятието “фондонабиращо мероприятие”?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: В Допълнителната разпоредба го има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има го.
Господин Маринчев, вероятно не сте забелязали в следващата т. 5, че текстът страда от тази терминологична недостатъчност – предприятия. Това разбиране за търговското дружество, като предприятия и тук не знам какво се е имало предвид, като се е използвало понятието предприятия?
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Благодаря за предоставената възможност втори път да взема думата, госпожо председател.
Проблемът с предприятия, използвани като смисъл на търговски дружества, има и по-нататък в закона и явно ще трябва да се направи и там корекция. В дадения случай просто мой пропуск беше, че не предложих също да бъде търговски дружества или предприятия, защото едно предприятие също може да бъде обявено в ликвидация. Тоест и тук да има търговски дружества и предприятия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Защото и търговски дружества могат да бъдат в приватизация. Явно терминологично не е издържано.
На гости на българския парламент са председателят на Камарата на представителите на Кралство Белгия – господин Декро, заедно с членове от Камарата. Те току-що влязоха в пленарната зала, моля да ги поздравим. (Всички стават. Ръкопляскания.)
Господин Мутафчиев, заповядайте за изказване.

ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! След като направих репликата на госпожа Масларова размислих над това, което казах и струва ми се, че наистина трябва да останат ограниченията за юридическите лица. Защото по този начин с конкретни дарения, и то с големи суми, може в един момент да се окаже влияние върху дейността на партията, включително и в парламента по конкретни въпроси, които да защитават определени лобистки интереси. Но струва ми се, че в никакъв случай не трябва да слагаме ограничение на физическите лица.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Защо?
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Всеки един, който примерно членува в една определена партия може да направи дарение или да дари, включително, и имот. Такива случаи е имало в историята на България – в Земеделския съюз, в историята на Комунистическата партия и т.н., и т.н. Разбира се, тези пари винаги могат да се проконтролират и трябва ясно и категорично да се знае кой е дарителят. Не мисля, че с дарението от определено физическо лице може да се постави под определена зависимост една политическа сила и аз предлагам от мое име да отпадне единствено ограничението, което го има за физическите лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да отпадне т. 2 от чл. 24.
Реплика на господин Мутафчиев има ли? Не. Други желаещи за изказвания по чл. 24? Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване на предложенията.
Първо, подлагам на гласуване предложението на госпожа Кина Андреева, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 18, против 97, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване на предложенията, които се направиха в зала.
Моля за внимание върху текста на комисията по чл. 24.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Предлагам т. 2 да отпадне и да остане т. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По т. 2, господин Мутафчиев направи предложение, което току-що в зала се подкрепи от госпожа Масларова – т. 2 да отпадне. В зала беше направено предложение от господин Мутафчиев, подкрепено от госпожа Масларова цялата т. 2 на чл. 24 да отпадне – ограничението, което се предвижда за физически лица, да правят дарение. Цялото ограничение да отпадне, не размерът на сумата, а въобще ограничението физически лица да правят дарение.
Това е логиката, която те предложиха.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Нека да се разбере добре какво гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Вижте как е формулирано - политически партии не могат да получават дарение от едно и също физическо лице.
Ако т. 2 отпадне неограничено всяко физическо лице може да прави дарение.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Ако почитаемата госпожа председател ми позволи да внесем това уточнение – отпадането на т. 2 означава, че няма никакви ограничения за даренията на физически лица. В т. 2 сме казали - в една календарна година най-много 10 000 лв. Ако това изчезне, това означава, че всяко физическо лице може да дава по 3 милиона всеки ден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, това е логиката.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Аз не давам оценъчно съждение, само констатирам какво предлагат. Затова да го подложим на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Стана ясно какво гласуваме.
Гласуваме предложението на господин Мутафчиев – т. 2 да отпадне. Ако тя отпадне всяко физическо лице може неограничено да прави дарение.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: за 44, против 97, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Ще гласуваме ан блок предложението, тъй като то е сходно, по т. 2 и т. 3 – думите “100 000 лв.” да се заменят в т. 2 със “100 минимални работни заплата” и в т. 3 с “300 минимални работни заплати”. (Реплика от народния представител Панайот Ляков.)
Това е редакционно предложение, господин Ляков, направиха го в зала, гласувайте против.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 35, против 88, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Нихризов в т. 3 след думите “дарение от едно и също юридическо лице” да се добави “или от фондонабиращи мероприятия”.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 126 народни представители: за 31, против 86, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението по т. 4 на господин Маринчев, което е: “Средствата от търговски дружества с над 5 на сто държавно или общинско участие или от техни дъщерни юридически лица”, да се добави “както и от държавни и общински предприятия”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 136 народни представители: за 136, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
За да не правим официално предложение ви предлагам същата редакционна корекция да направим в т. 5 и да бъде: “средства от изпълнители по договор на обществена поръчка”, както е в текста “или от юридически лица в процедура по приватизация”, за да избегнем описанието – “предприятия” да се замени с “юридически лица”.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Други редакционни бележки по чл. 24 няма. Затова подлагам на гласуване целия чл. 24 с току-що гласуваните редакционни поправки в него.
Гласували 118 народни представители: за 114, против 4, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: По чл. 25 има предложение от народния представител Йордан Нихризов – чл. 25 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Панайот Ляков, подкрепено по принцип.
Предложението на комисията съвпада с предложението на почитаемия колега Нихризов. Предлагаме чл. 25 да отпадне, текстът систематично е включен в чл. 37 като ал. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по чл. 25? Няма. Предложението на комисията е за отпадане на чл. 25, тъй като е уреден на друго място.
Моля, гласуваме предложението на комисията за отпадане на чл. 25.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Във връзка с това гласуване всички следващи текстове ще бъдат преномерирани, но в доклада на комисията е чл. 26:
“Чл. 26. (1) Политическите партии не могат да извършват стопанска дейност.
(2) Политическите партии нямат право да учредяват и да участват в търговски дружества и кооперации.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 26, който става чл. 22а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Корнезов, за изказване.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Моето изказване по-скоро е въпрос към комисията. Аз съм против това партиите да извършват търговска дейност и да се превръщат в търговски дружества и да печелят. Тяхната дейност е в друга насока, нали така? Мисля, че всички мислим еднакво в тази насока. Но аз питам и се питам: една партия може ли да издава и да разпространява вестник? Ами да! Може ли да издава и да разпространява списание? Ами да! Или казваме “не”? Един вестник се издава от търговско дружество. Всъщност в политическата дейност е необходима и такава, свързана с партията. И за нея ли ще кажем “не”? Мисля, че това вече е крайност.
Затова, ако в комисията са обсъждани тези въпроси, нека тук поне в протокола да ги отразим или да дадем в последните параграфи тълкуване що е това стопанска дейност по смисъла на Закона за политическите партии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Кошлуков.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Под формата на реплика да припомня дебата в комисията. Уважаеми колеги, много се говореше за това партиите да имат ли стопанска дейност или да нямат. Мисля, че ще изразя коректно мнението на цялата комисия. Винаги има съмнения, че каквато и стопанска дейност да извършват, колкото и да е благовидна тя, ще се използва за пране на пари. Обсъждахме варианта за юридически лица с нестопанска цел, които извършват стопанска дейност в интерес на предмета на дейност, обсъждахме и сегашния закон. Позволете ми да ви напомня сегашния закон: “Чл. 23. Политическите партии нямат право да извършват стопанска дейност.” “Чл. 24. Политическите партии нямат право на собственост от капитала на дружества, регистрирани по Търговския закон.”
Затова комисията реши, за да няма съмнения в публиката и в обществото, да не правят търговска дейност. Напомням, че в чл. 23, където сме описали какви са приходите на партията, в ал. 6 има приходи от издателска дейност, авторски права и ползване на интелектуална собственост. Това е печатът и това, което прави една партия. Но нищо повече. Този въпрос е уреден, могат да издават, имат издателска дейност, но никаква търговска и стопанска дейност. Няма нужда партиите да стават фирми. Ако им трябва да свършат нещо, в България вече има пазар, да си наемат фирма, която да го върши. Ако им трябва реклама, има рекламни фирми, ако им трябва печатница, има печатници. Няма нужда партията да е собственик. Това е логиката на комисията и затова сме отхвърлили изцяло стопанската дейност. Казвам ви как сме го обсъждали, консенсусно с всички колеги от всички политически сили. Затова няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви. Да, действително в ал. 6 на чл. 23 това е уредено.
Господин Корнезов, заповядайте за дуплика.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Разбира се, че може да има приходи от издателска дейност. Аз не говоря за приходи или за разходи. Въпросът е може ли една партия да има издателска дейност, да издава вестници. Всички вестници в България се издават от дадено юридическо лице, разберете го! Сега казваме: Не може! Добре, щом не може, значи това е идеята на вносителите. И тогава ще се сблъскате в практиката с хиляди непреодолими проблеми в една политическа дейност, която в края на краищата ще се осъществява. Вижте на Запад, уважаеми колеги, даже в развитите държави – големи партии, утвърдени партии имат, макар и ограничена, някаква стопанска дейност, свързана с политическата дейност. Другото е невъзможно. Ние живеем на земята, не живеем на Луната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За изказване – господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Колкото и да ви звучи невероятно, тук с господин Кошлуков сме на едно и също мнение. Защото в случая става въпрос за обединяване на три закона, в единия от които имаше абсолютно порочно зачатие. Вътре се предлагаше директно да има търговска дейност. И както си спомняте на първо четене, дори беше разписана каква да бъде търговската дейност. В нея влизаха хотелиерски услуги, услуги по туристическа дейност и т.н., и т.н. Доста хора в тази зала от всички страни се изказаха против вкарването на тези практики. Защото иначе имаше опасност политическите партии да се превърнат в търговски дружества. И ако една партия действително иска да издава собствен вестник или собствен бюлетин, тя може да го прави. Колкото и да ви звучи невероятно, БСДП всеки месец издава собствен бюлетин и издаването на този бюлетин тя възлага на съответната издателска фирма, за което заплаща съответния хонорар. И този бюлетин след това се предава заедно с документите в Сметната палата като отчет за това, че парите са отишли за съответната издателска дейност. И тук няма нищо лошо.
Но тръгнем ли в даден момент да казваме, че понеже партията не можела да издава сама голям ежедневник и всичко свързано с нея, ние ще стигнем и до съмненията за начина на финансиране, за петролни деривати и за всичко, което не би трябвало да се говори днес в този закон, защото то не е негов предмет. Но забраната, която се отнася до това партията да няма търговска дейност, съществуваше още с приемането на предишния закон и фактически беше едно ограничение, за да не могат определени партии да се явяват на пазара и да се превръщат в нещо различно от това на предлагащи идеи организации. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика – господин Корнезов, заповядайте.

ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Господин Нихризов, изплозвам Вашето изказване за реплика към Вас. Всъщност сега действащият Закон за политическите партии е приет 2001 г., той е съвсем нов закон. Там също има забрана, знам. Но аз питам, господин Нихризов, примерно в партийната централа на СДС, където доскоро вероятно и Вие сте посещавали, има ли кафене? Има.
Аз не искам да издребнявам, но представете си и това. Това е така. Това “търговска дейност”, значи трябва да закрием и кафенетата в офисите. Аз пак повтарям, че съм категорично против това партиите да са търговци. Вън търговците от храма, бих казал. Но има реалности в живота, разберете го. Затова се обръщам към Вас.
Една крайност, която и сега съществува – тази забрана съществува, масово се нарушава и ще продължава да се нарушава, защото е обективна, не можем да избягаме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Корнезов, много приказки се изприказваха в тази зала, че партията, на която аз съм председател, се хранела само от кафенета. Ето един типичен пример, за да Ви докажа на практика, че нямаме такива възможности за изхранване. Забраняваме, и аз съм съгласен, извършване на всякаква търговска дейност, както междупрочем е и по спазването на онзи закон – този, който в момента е в действие.
Що се отнася дали тук или там имало кафене, това е вече отделен въпрос. Аз не зная дали в СДС има кафене, но по същия начин бих Ви попитал дали в БСП има ресторант, тъй като Българската социалдемократическа партия в момента даже няма собствена централа. Но, ако примерно една политическа партия има собственост, където й е централата, съответно може да отдаде под наем, защото тук няма забрана за отдаване под наем. Когато има своя собственост може да си направи кафене или каквото и да било - клуб за събиране на своите симпатизанти и членове. Само че, когато искаме да бъдем принципни, нека да бъдем принципни до края, а не примерно да развяваме байряка, че, виждате ли, премахваме възможността този и онзи да се храни от кафенета, от ресторанти и т.н., и в края на краищата да се окаже, че точно тези текстове на закона, които се отнасят до кафенетата, до ресторантите, до собствената дейност, до търговската дейност, ние ги пробутваме навътре. Нека в края на краищата спрем с тази тартюфщина, с която сме свикнали последните години. Нека бъдем принципни до края и да утвърдим това, което е написано и предложено както от вносителите, така и от комисията – партиите да нямат право на търговска дейност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми дами и господа, ще има ли други желаещи за изказвания или да дам почивка, или да гласуваме и да дам почивка?
РЕПЛИКИ: Да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да подложа ли на гласуване предложението Ви за отпадане на ал.1, господин Корнезов?
Подлагам на гласуване предложението на господин Любен Корнезов да отпадне ал. 1 на чл. 26, което е ограничението политическите партии да не могат да извършват стопанска дейност.
Гласували 120 народни представители: за 32, против 73, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 26 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 124, против 1, въздържали се 3.
Текстът се приема.
Обявявам половин час почивка – до 16,35 ч. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието. Продължаваме с чл. 27.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Благодаря на премъдрия председател.
Има предложение от народния представител Теодора Литрова в чл. 27, ал. 1 текстът след думата “коалиции” да се заличи.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Йордан Нихризов, което е подкрепено по принцип.
Предложение на комисията за чл. 27:
“Чл. 27. (1) Държавната субсидия се отпуска ежегодно от централния бюджет за финансиране на политически партии или коалиции, които притежават съдебна регистрация и са представени в парламента с народни представители.
(2) Общата сума, предвидена в бюджета, се разпределя пропорционално на броя на народните представители от всяка партия или коалиция по ал. 1.
(3) За коалициите, представени в Народното събрание, общата сума по ал. 2 се разпределя между съставящите ги партии пропорционално на броя на народните представители на всяка една от тях.
(4) Когато партия участва и в състава на коалиция, тя получава държавната субсидия само като член на коалицията”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Нихризов, виждам, че сте подкрепен по принцип. Това е хубаво. Заповядайте, може би да изразите удовлетворение.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз благодаря на комисията, че е подкрепила моето предложение по принцип, но искам да направя няколко разяснения. Тъй като в окончателния текст все пак трябва да има яснота какво ще правим с тези политически партии, които изникват изведнъж в парламента, имат всички условия по закона да бъдат политически партии, защото имат достатъчно депутати за парламентарна група и преди даже да приключи парламентът, изчезват в политическото пространство, умират, тях ги няма. Оказва се, че принципите, които сме заложили, могат да дадат възможност хора, които не са участвали на изборите или които са участвали от името на друга политическа партия, в един определен момент да получават много по-голяма субсидия от държавата, отколкото тези политически партии, които като коалиционни партньори на една или друга са участвали в изборите, но нямат съответното количество депутати.
Благодаря, че комисията е приела становището по отношение на това, че всяка политическа партия, която има депутати в парламента, може да получава съответната субсидия, за да махнем един порочен случай, в който се разразяваха скандали между отделни представители в коалициите и прерастваха в една нестабилност дори на парламента.
Но на мен ми е интересно как се третира текстът на ал. 4 на чл. 27: “Когато партия участва и в състава на коалиция, тя получава държавната субсидия само като член на коалицията.” Има ли такава политическа партия, която хем да участва в състава на една коалиция, хем да бъде самостоятелно представена в парламента? Лично аз не виждам такъв вариант. Ако вносителите знаят какво се крие зад този текст, нека да бъдат така добри да разяснят какво представлява тази фигура на състоянието на политическата партия при едни избори и при един парламент – хем да бъде част от една коалиция, хем да не бъде част от коалицията.
С тези мои забележки …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Значи ли че предлагате ал. 4 да отпадне?
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Ще предложа да отпадне ал. 4 , ако в момента текстът е в този вариант. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре. Благодаря Ви, господин Нихризов.
За реплика думата има господин Кошлуков.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Само известявам почитаемия народен представител, че този текст съществува в настоящия закон и по него действаме сега. Той буквално е пренесен от действащия закон. Комисията е запазила нормата такава, каквато съществува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Нихризов, ако ще се възползвате от правото на дуплика, заповядайте.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Когато благодарих за приемането на предложението ми по принцип, аз имах предвид и това, че в настоящия закон също има неперфектни текстове. Той също беше приет вследствие на някакъв консенсус, на търсене на някакво съгласие между различни виждания. Редно е, след като ще правим нов закон, такива неща, които са свързани с двусмислие или с неясни текстове, просто да отпаднат, ако те действително не създават нормативна основа за уреждане на едни или други проблеми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Господин Маринчев, имате думата. Заповядайте.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
След като господин Нихризов направи предложение за отпадане на ал. 4, аз мислех да не се изказвам, тъй като това беше и моето предложение. Но не мога да се съглася с господин Кошлуков, че този текст го има и в сегашния закон. Има го, това е чл. 15, ал. 4, но това не означава, че този текст не е излишен.
В Закона за избиране на народни представители не се допуска, дано не се лъжа, една партия да участва хем в коалиция, хем самостоятелно. Това може би се допуска в изборите за общински кметове, където се правят местни коалиции, но в Закона за избиране на народни представители не може. Тоест не може партията да бъде в парламента хем като партия, хем като участник в коалиция. Аз нямам спомен да има такъв текст в другия закон.
Така че аз поддържам да отпадне ал. 4. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Маринчев.
Заповядайте за процедура, господин Тагарински.
МАРИО ТАГАРИНСКИ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че е несериозно такъв важен закон с огромно значение за предстоящите избори, за демокрацията в България, както правилно отбеляза господин Кошлуков, да се приема на празна зала, в отсъствието на повече от 50% от депутатите. Затова Ви моля, съобразно правилника на Народното събрание, да извършите поименна проверка. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Моля, дайте ми списъка.

Адриана Георгиева Брънчева - òóê
Алеко Константинов Кюркчиев - тук
Александър Великов Маринов - тук
Александър Димитров Паунов - тук
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - тук
Александър Христов Филипов - отсъства
Алекси Иванов Алексиев - отсъства
Алиосман Ибраимов Имамов - отсъства
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев - òóê
Ангел Петров Найденов - òóê
Андрей Лазаров Пантев - тук
Анели Гинчева Чобанова - òóê
Анелия Йорданова Мингова - òóê
Анелия Христова Атанасова - тук
Антонина Бончева Бонева - òóê
Антония Стефанова Първанова - îòñúñòâà
Асен Димитров Гагаузов - òóê
Асен Йорданов Агов - отсъства
Асен Любенов Дурмишев - тук
Атанас Атанасов Папаризов - тук
Атанас Димитров Щерев - îòñúñòâà
Атанас Крумов Додов - òóê
Атанас Петров Василев - отсъства
Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - îòñúñòâà
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Благой Николаев Димитров - òóê
Бойко Илиев Рашков - îòñúñòâà
Бойко Кирилов Радоев - òóê
Бойко Стефанов Великов - тук
Борислав Бориславов Цеков - отсъства
Борислав Георгиев Владимиров - òóê
Борислав Георгиев Спасов - отсъства
Борислав Димитров Китов - тук
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Николов Ралчев - тук
Борислав Славчев Борисов - тук
Ботьо Илиев Ботев - отсъства
Валентин Илиев Василев - îòñúñòâà
Валентин Николов Милтенов - тук
Валери Георгиев Димитров - òóê
Валери Димитров Цеков - òóê
Ваня Крумова Цветкова - òóê
Васил Богданов Василев - òóê
Васил Димитров Паница - îòñúñòâà
Васил Тодоров Калинов - îòñúñòâà
Васил Христов Маринчев - òóê
Величко Стойчев Клингов - òóê
Венко Митков Александров - îòñúñòâà
Венцислав Василев Върбанов - òóê
Весела Атанасова Драганова - отсъства
Весела Николаева Лечева - îòñúñòâà
Весела Николова Караиванова-Начева - тук
Веселин Борисов Черкезов - òóê
Веселин Витанов Близнаков - òóê
Владимир Иванов Димитров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - îòñúñòâà
Владимир Стоянов Джаферов - òóê
Владислав Борисов Костов - тук
Гадар Агоп Хачикян - тук
Георги Владимиров Юруков - òóê
Георги Георгиев Пирински - òóê
Георги Костов Станилов - тук
Георги Любенов Хубенов - òóê
Георги Стефанов Панев - тук
Георги Тодоров Божинов - òóê
Георги Чавдаров Анастасов - тук
Гиньо Гочев Ганев - îòñúñòâà
Господин Христов Чонков - îòñúñòâà
Даниел Василев Вълчев - отсъства
Даниела Владимирова Никифорова - îòñúñòâà
Даринка Христова Станчева - отсъства
Джевдет Ибрям Чакъров - îòñúñòâà
Диляна Николова Грозданова - отсъства
Димитър Енчев Камбуров - тук
Димитър Иванов Абаджиев - тук
Димитър Иванов Стефанов - тук
Димитър Илиев Димитров - отсъства
Димитър Кателийчев Пейчев - îòñúñòâà
Димитър Лазаров Игнатов - òóê
Димитър Милков Ламбовски - îòñúñòâà
Димитър Николов Димитров - òóê
Димитър Станимиров Дойчинов - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - тук
Димитър Цвятков Йорданов - îòñúñòâà
Димчо Анастасов Димчев - òóê
Донка Стефанова Дончева - отсъства
Евгени Захариев Кирилов - òóê
Евгени Стефанов Чачев - îòñúñòâà
Евгений Стефанов Бакърджиев - îòñúñòâà
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евдокия Иванова Манева - тук
Екатерина Иванова Михайлова - òóê
Елиана Стоименова Масева - тук
Елка Панчова Анастасова - òóê
Емел Етем Тошкова - îòñúñòâà
Емил Илиев Кошлуков - тук
Емилия Радкова Масларова - тук
Енчо Вълков Малев - отсъства
Златка Димитрова Бобева - îòñúñòâà
Иван Георгиев Иванов - îòñúñòâà
Иван Йорданов Костов - тук
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Павлов Павлов - отсъства
Иван Тодоров Козовски - отсъства
Иво Първанов Атанасов - отсъства
Илчо Георгиев Дуганов - тук
Ирена Иванова Маринова-Варадинова - отсъства
Ирина Георгиева Бокова - тук
Исмет Яшаров Саралийски - тук
Йордан Ангелов Нихризов - тук
Йордан Георгиев Соколов - отсъства
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Мирчев Митев - отсъства
Йордан Николов Памуков - тук
Йордан Стоянов Димов - тук
Камелия Методиева Касабова - тук
Камен Стоянов Влахов - тук
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кемал Еюп Адил - тук
Кина Симеонова Андреева - отсъства
Кирил Станимиров Милчев - отсъства
Клара Петкова Петрова - отсъства
Коста Георгиев Костов - тук
Коста Димитров Цонев - тук
Кръстанка Атанасова Шаклиян - тук
Кръстьо Илиев Петков - тук
Лиляна Калинова Кръстева - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - тук
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Йорданов Петров - тук
Любомир Пенчев Пантелеев - тук
Людмил Славчев Симеонов - отсъства
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Люцкан Илиев Далакчиев - тук
Маргарита Василева Кънева - отсъства
Мариана Йонкова Костадинова - тук
Марианна Борисова Асенова - отсъства
Марина Борисова Дикова - тук
Марина Пенчева Василева - тук
Марио Иванов Тагарински - тук
Мариус Цаков Цаков - отсъства
Мария Вердова Гигова - тук
Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук
Мария Иванова Спасова-Стоянова - тук
Милена Иванова Милотинова-Колева - отсъства
Милена Костова Паунова - тук
Милена Христова Михайлова-Янакиева - тук
Мима Петрова Ненкова-Запрянова - тук
Минчо Викторов Спасов - тук
Мирослав Петров Севлиевски - тук
Михаил Райков Миков - отсъства
Михаил Рашков Михайлов - отсъства
Младен Петров Червеняков - тук
Моньо Христов Христов - отсъства
Муравей Георгиев Радев - отсъства
Мустафа Зинал Хасан - тук
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Радева Пангарова - тук
Надя Димитрова Атанасова - тук
Наим Иляз Наим - тук
Наско Христов Рафайлов - отсъства
Недялко Иванов Калъчев - тук
Несрин Мустафа Узун - отсъства
Никола Джипов Николов - отсъства
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Евтимов Младенов - отсъства
Николай Петров Бучков - тук
Николай Симеонов Николов - тук
Николай Цветанов Чуканов - отсъства
Нина Стефанова Чилова - тук
Нина Христова Радева - отсъства
Нонка Дечева Матова - тук
Огнян Стефанов Герджиков - тук
Огнян Стефанов Сапарев - отсъства
Осман Ахмед Октай - отсъства
Панайот Борисов Ляков - тук
Пенка Иванова Пенева - тук
Петко Димитров Ганчев - тук
Петър Василев Мутафчиев - тук
Петър Владимиров Димитров - тук
Петър Иванов Агов - тук
Петър Стоилов Жотев - тук
Петя Велкова Божикова - тук
Пламен Димитров Кенаров - тук
Пламен Неделчев Моллов - отсъства
Радослав Георгиев Илиевски - тук
Радослав Николов Коев - тук
Ралица Ненчева Агайн - тук
Рамадан Байрам Аталай - тук
Расим Муса Сеидахмет - отсъства
Ремзи Дурмуш Осман - тук
Росица Георгиева Тоткова - тук
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Стоянов Овчаров - тук
Румяна Денева Георгиева - тук
Румяна Цанкова Станоева - тук
Рупен Оханес Крикорян - отсъства
Светлин Илиев Белчилов - отсъства
Светослав Иванов Спасов - отсъства
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Сийка Недялкова Димовска - тук
Силвия Петрова Нейчева - тук
Снежана Великова Гроздилова - тук
Снежина Венциславова Чипева - тук
Стамен Христов Стаменов - тук
Станимир Янков Илчев - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Атанасов Минков - тук
Стефан Ламбов Данаилов - тук
Стефан Николаев Мазнев - тук
Стилиян Иванов Гроздев - тук
Стойко Илиев Танков - отсъства
Стойчо Тодоров Кацаров - отсъства
Стоян Илиев Кушлев - отсъства
Татяна Дончева Тотева - тук
Татяна Стоянова Калканова - тук
Теодора Владимирова Литрова - тук
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - отсъства
Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - тук
Тодор Костов Бояджиев - отсъства
Тодор Найденов Костурски - тук
Тома Янков Томов - отсъства
Тошо Костадинов Пейков - тук
Хасан Ахмед Адемов - отсъства
Христо Атанасов Механдов - тук
Христо Ганчев Марков - отсъства
Христо Йорданов Кирчев - тук
Христо Любенов Георгиев - тук
Хюсеин Ниязи Чауш - тук
Цветан Петров Ценков - тук
Цонко Киров Киров - тук
Четин Хюсеин Казак - тук
Юлияна Дончева Петкова - отсъства
Юнал Саид Лютфи - отсъства
Юнал Тасим Тасим - тук
Явор Тодоров Милушев - тук
Янаки Боянов Стоилов - тук

В залата има 149 народни представители, което ни дава основание да продължим.
Но, господин Кошлуков, имайте търпение, защото господин Мутафчиев иска процедура от името на парламентарна група.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! От името на Парламентарната група на Коалиция за България искам 30 мин. почивка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Тридесет минути почивка от името на парламентарна група. Имат право да я поискат и аз давам 30 мин. почивка. В 17,30 ч. много моля да бъдем в пленарната зала. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (Звъни): Възобновявам заседанието.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, продължаваме разискванията по чл. 27. Имате думата.
Има ли желаещи народни представители? Няма.
Започваме с гласуванията.
Първо, има предложение на народния представител Теодора Литрова, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте нейното предложение.
Гласували 124 народни представители: за 9, против 102, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Йордан Нихризов – за отпадането на ал. 4 от окончателната редакция на чл. 27.
Моля, гласувайте предложението на господин Нихризов.
Гласували 130 народни представители: за 15, против 97, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте текста на чл. 27 в редакцията на комисията.
Гласували 147 народни представители: за 21, против 116, въздържали се 10.
Това означава, че чл. 27 ще трябва да бъде гласуван и в редакцията на вносителя. Моля, гласувайте чл. 27 в редакцията на вносителя.
Гласували 155 народни представители: за 131, против 18, въздържали се 6.
Приет е текстът в редакцията на вносителя.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: По чл. 28 има предложение на народния представител Йордан Нихризов.
В чл. 28 да се добави изречение второ:
"Размерът на субсидията се определя от броя на действително получените гласове."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя, който е:
"Чл. 28. Държавна субсидия се отпуска ежегодно и на партиите, които не са представени в Народното събрание, но са получили не по-малко от 1 на сто от всички действителни гласове на последните парламентарни избори."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Нихризов, искате ли думата по чл. 28? Заповядайте.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми г-н председател, уважаеми дами и господа народни представители! Току-що направихме един много красив опит политически партии, които не са участвали на изборите, да имат право на държавна субсидия, а политически партии, които са участвали в изборите, да нямат право на държавна субсидия, за което ви поздравявам. Оттук нататък в парламента може и да няма политически парламентарни групи и т.н., образувани на принципа кой как е участвал на изборите, а на това как се е завъртял по-нататък бизнесът в това Народно събрание.
Много ми е чудно, че след като предложението беше прието на консултациите, след това беше извъртяно на обратната страна. Поне размерът на субсидията, която се определя по броя на получените гласове, сега след консултации спокойно можете да го напишете по това кой как каже от управляващите колко да се дава на всяка политическа партия. И по този начин ще извършите следващия нормален ход за решаване на този проблем, защото нещата в този парламент очевидно не стоят.
След като ще напишете кой колко да получава в парламента като субсидия за политическа дейност, следващата ви точка трябва да бъде да определите със закон и кои политически партии да останат, за да ги получават. Няма никакво значение кои са участвали на изборите, няма никакво значение кой колко гласа е получил. Въпросът е един и то много елементарен – оттам нататък резултатът да се преразпределя в зависимост от икономическите интереси. И оттук нататък да имаме преструктуриране на парламента кой както му дойде на ума!
Но това беше вашето гласуване по предния текст. Сега в момента бихте продължили по същата линия. Така че моето предложение за това да се чуе думата на хората, които са подкрепили или не една политическа партия, явно не върви в тенденцията на работата по този законопроект.
Аз си мислех, че когато той се предлагаше, има действителни намерения да регулира българския политически живот. Сега се оказва, че намеренията, заложени в него, са далеч от тази тенденция. Така че ви моля да се разберете, може би след консултации, може би след поредната почивка по колко да се слага в края на краищата на една политическа партия и оттам нататък да има за тези, които имат по-преобладаващо отношение, и на тези, които имат по-малко отношение в политическия живот. Така, уважаеми колеги, ще завършите създаването и формирането на новия политически живот, когато политически партии няма да се формират по волята на гражданите, а по волята на това как определени корпоративни интереси преструктурират Народното събрание.
Волята е ваша. Тук дори не мога да видя комисията, защото това, което се получи, беше след една взета почивка и оттам нататък явно има тайни договорености между определени политически сили! Само че българският политически живот е виждал и такива неща. Имало е забрана за политическа дейност в продължение на повече от 45 г. Вие вървите по една отъпкана пътека.
Госпожо Мозер, сигурно ще се съгласите с мен, защото и преди 1945 г., както казахте, идеята е била същата. (Реплики на народния представител Анастасия Мозер.) Само че никой не може да унищожи идеите! Те рано или късно възкръсват наново. Дали ще бъдат представени от същите или от други хора, никой път бизнесинтересите не могат да командват вовеки веков една страна, както се опитвате да го наложите сега. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Корнезов, заповядайте за изказване.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Отново под формата на изказване трябва да разясним смисъла на този текст. Разбира се, зная, че едва ли не чл. 28, който сега обсъждаме, приповтаря чл. 16 от сега действащия Закон за политическите партии, но това не означава, че ние автоматично трябва да го гласуваме.
В чл. 27 говорихме за парламентарно представени политически партии, хубаво или лошо, съобразно народните представители, дадохме някакви критерии и определихме партии и коалиции.
Сега в този текст четем: "държавната субсидия се отпуска ежегодно и на партиите, които имат над 1% от гласувалите за тях".
Но вие знаете, че в едни избори може да има не една партия, а примерно голяма коалиция, която да е получила 1,5%, 2% или 2,5%. Как ще се разпределят на тези коалиции, участвали в парламентарни избори, недостигнали 4-те %, но са над 1%? Тях ли имаме предвид или ще трябва по аналогия да прилагаме правилата на предишния чл. 27? Ако трябва да прилагаме правилата на чл. 27, да го кажем: "когато е в коалиция и е над 1%, но няма 4%, тогава се прилагат правилата на предишния текст". Ако не го кажем, как ще разпределяме парите? Не знам какво е имала предвид комисията?
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Преписали са текста, нищо не са имали предвид.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Много текстове са преписани. Тогава аз питам: Защо приемаме този закон? (Реплики.)
Аз знам защо го приемаме!
"Държавната субсидия", … да редактирам сега в момента един проблем, който е доста деликатен, защото в момента на изборите това може да е коалиция, но след изборите да не е вече коалиция. Може коалицията да се е разпаднала. Как ще стане? Няма да получат никакви суми, така ли? (Шум и реплики.)


Добре, да го кажем. Коалицията е изборна, за самия парламентарен избор. Не са достигнали четирите процента, нямат народни представители – е какво, тази коалиция вечно ли ще стои четири години? Разбира се, че не.
Да ми разясните просто каква е идеята, а пък редакцията ще я търсим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Някой ще вземе ли отношение?
Господин Казак, заповядайте за реплика.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Корнезов! Ясно е записано в чл. 28 – този член, който сега обсъждаме, че става въпрос само за партиите, които са получили не по-малко от 1 на сто от всички действителни гласове на последните парламентарни избори. Тоест ако партията, явила се самостоятелно, получи над 1 на сто, за нея също ще има субсидия, а не за коалициите. Коалициите ще получат субсидия, само ако са парламентарно представени. Текстът е пределно ясен, няма нужда от повече уточнения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Друга реплика на господин Корнезов има ли?
Господин Маринчев, заповядайте.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Корнезов, аз по принцип споделям това, което казвате, че тук партиите ще получат, коалициите – не. Защо пък трябва и да получат коалициите може би? Съгласен съм и с такъв довод, че коалиция няма да получава.
По-нататък ми прави впечатление – в чл. 33, че пък за коалициите се грижим да получат помещения. Тоест държавата има задължение да получат помещения. Действително на практика една коалиция, която е отишла на избори и не се е класирала в парламента, на практика след това се разпада. Ние казваме: щом като тя има над 3%, да й дадем пък помещение. Така че нещо не разбирам – къде се препокриват и къде се бият тези текстове. Аз моля комисията да ги види.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Маринчев.
Трета реплика има ли?
Право на дуплика, уточнение – господин Корнезов, заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Аз просто исках да изясним смисъла на този текст. Към господин Казак – ако идеята е коалициите, които не са парламентарно представени, независимо дали са взели 1%, 2%, 3% или 3,9%, няма да получават държавни субсидии. Това ли е идеята? Ако това е идеята, да я кажем ясно.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Така е написано.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Недейте така. Вижте предния текст – на друг принцип се дават субсидиите – на народни представители, а не на процент за гласувалата политическа партия или коалиция. Ако това е идеята, добре. Друг е въпросът, че аз май не я споделям, защото в края на краищата не е справедливо да се дава на коалиция субсидия, когато има 4,1% и няма да се дават на коалиции, които имат 3,9%, а ще се дава на партия, която има 1%.
На каква логика – не мога да разбера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Стоилов, заповядайте за изказване.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господа народни представители! Според мен най-важният, реален проблем, по който трябва да се произнесем, а по който няма отговор от предложения текст, е следният: когато в хода на парламентарния мандат от една партия или коалиция се е обособила някаква нова парламентарна група, която не е участвала в изборите, следва ли тя да получава финансиране до края на този мандат? Тук могат да се отстояват и едното, и другото гледище. Едните могат да претендират, че когато те са с парламентарна група, това автоматично означава, че имат обществено влияние и трябва да получават субсидия, съответстваща на броя на народните представители. Други с не по-малка сила могат да кажат, че така се стимулира роенето в парламента на всякакви партии, които не е известно в крайна сметка дали ще имат по-нататъшен живот и дали си заслужава те да бъдат предварително финансирани, след като не са се явявали на избори. От предложения текст – изглежда замисълът на комисията е бил този въпрос да не се повдига и всеки, който има парламентарна група или би могъл да направи такава, да получава финансиране.
Затова искам тук да се даде ясен отговор на въпроса коя философия ще следваме – дали философията на строгото представителство, че се финансират само партии и коалиции, които са участвали в изборите, или се финансират партии, които имат парламентарни групи, независимо дали са участвали в изборите и се предполага, че те ще затвърдят това свое представителство, включително чрез финансирането, на което ще разчитат в течение на оставащата част от мандата. С оглед на сегашната ситуация в българския политически живот аз съм по-склонен ние да не толерираме това раздробяване и разрояване на парламента. Нека да се чуят мнения и този въпрос не трябва да се заобикаля. Всякакви други дискусии са второстепенни и ни отдалечават от този най-важен практически казус, който се разиграва в българския политически живот вече повече от десет години. Благодаря.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Предложение имаш ли?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Няма как да имам предложение, защото текстът не отговаря директно на поставения въпрос. В момента не мога да направя предложение, но смятам, че комисията още веднъж трябва да го обсъди, тъй като според тази редакция излиза, че тези групи също ще получават финансиране. Ако това е преобладващото мнение, нека народното представителство да го подкрепи. Ако смята, че този въпрос е достатъчно сериозен и трябва да бъде обсъден, той наистина се нуждае от допълнителен анализ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Стоилов.
Други изказвания? Няма други изказвания. Няма предложения за редакции.
Подлагам на гласуване предложението на господин Нихризов, което не е подкрепено от комисията, по чл. 28.
Гласували 162 народни представители: за 34, против 103, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 28, подкрепен от комисията.
Гласували 161 народни представители: за 103, против 15, въздържали се 43.
Текстът е приет.
Предложение за прегласуване, господин Корнезов.

ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, правя процедурно предложение за прегласуване. Ваша е волята как ще гласувате, но този текст, свързан с предния, означава практически, че ще получават държавни субсидии от държавния бюджет, от данъците, които се събират от хората, политически партии, за които никой не е гласувал, които не са участвали в парламентарни избори, а няма да получават политически партии и коалиции, които, примерно, са участвали в парламентарни избори и са събрали 3,9% от гласовете. Зад тях стоят хора и те няма да получават това, а ще получават други, за които никой не е гласувал. Това гласуваме в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има предложение за прегласуване на чл. 28. (Шум и реплики в залата.)
Гласуваме предложението за прегласуване на чл. 28. (Реплики.)
Господин Корнезов няма предложение, така че не можем да прегласуваме него. Беше приет текстът на комисията за чл. 28. Господин Корнезов направи процедурно предложение за прегласуване и сега прегласуваме текста на комисията за чл. 28.
Гласували 188 народни представители: за 115, против 35, въздържали се 38.
Член 28 се приема.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: По чл. 29, уважаема госпожо председател, няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя, който е:
“Чл. 29. (1) Общата сума, предвидена за субсидиране на политическите партии и коалиции се определя ежегодно в Закона за държавния бюджет на Република България в зависимост от броя на получените действителни гласове на последните парламентарни избори като за един получен глас се предвижда субсидия в размер на 1 на сто от минималната работна заплата за страната за текущата календарна година.
(2) Начинът за предоставянето на средствата за субсидиране на партиите и коалициите се определя от министъра на финансите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по чл. 29 няма.
Гласували 151 народни представители: за 126, против 5, въздържали се 20.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Следващият текст, уважаема госпожо председател, е текстът на чл. 30, по който нямаме предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя, който е:
“Чл. 30. (1) Всяка политическа партия получава своята част от годишната държавна субсидия на 4 части, платими съответно до 30 април, до 30 юни, до 30 септември, до 20 декември на съответната година.
(2) Получената държавна субсидия не може да се предоставя за обезпечаване на вземания на трети лица.”
Комисията подкрепя текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да представите и следващия текст, по който няма направени предложения.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: По следващия текст, по който нямаме предложения, е този, за който комисията има следното предложение:
“Чл. 31. Политическите партии разходват средствата си за подготовка и участие в избори, за осигуряване работата на партийните структури, за организационни разходи по провеждане на мероприятия и за други, присъщи за дейността на партията разходи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Желаещи за изказване по тези два текста няма.
Моля да гласуваме членове 30 и 31, подкрепени от комисията като чл. 31 е в редакция на комисията.
Гласували 151 народни представители: за 149, против 1, въздържал се 1.
Текстовете се приемат.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: По чл. 32 имаме предложение на комисията за редакция:
“Чл. 32. (1) Всяка партия определя конкретно лице/лица, което отговаря за приходите, разходите и счетоводната отчетност на партията.
(2) Политическата партия представя в Сметната палата в срок до 30 дни от съдебната си регистрация имената и длъжностите на лицата по ал. 1, а при промяна в лицата – в 7-дневен срок от извършване на промяната.”
По този текст също нямаме други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По чл. 32 няма изказвания.
Моля да гласуваме чл. 32 в редакция на комисията.
Гласували 149 народни представители: за 146, против 1, въздържали се 2.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: По чл. 33 имаме предложение от народния представител Йордан Нихризов:
В чл. 33, ал. 1 след думите “над 1 на сто и на” се добавят “партиите в”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Теодора Литрова.
В чл. 33, ал. 1 след думата “коалициите” се добавя “както и на съставляващите ги партии”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Борислав Цеков.
В чл. 33 ал. 1 се изменя така:
“(1) Държавата и общините предоставят под наем на политическите партии или коалиции, които притежават законна регистрация и имат парламентарна група или достатъчен брой народни представители, за да образуват такава, помещения за осъществяване на тяхната дейност.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Борислав Цеков:
В чл. 33 се създава нова ал. 2:
“(2) Помещения по ал. 1 могат да се предоставят и на партиите, получили над 1 на сто и на коалициите, получили над 3 на сто от действителните гласове на последните парламентарни избори.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Йордан Нихризов:
В чл. 33 се създава нова ал. 5:
“(5) Отказът, в това число и мълчаливият, се обжалват в 14-дневен срок по реда на Закона за административното производство.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за чл. 33:
“Чл. 33. (1) Държавата и общините предоставят под наем на партиите, получили над 1 на сто и на коалициите, получили над 3 на сто от действителните гласове на последните парламентарни избори, помещения за осъществяване на тяхната дейност.
(2) Помещенията по ал. 1 се предоставят, както следва:
1. на централните ръководства на политическите партии и коалиции – от областния управител на област София-град;
2. на регионалните ръководства на политическите партии и коалиции – от съответния областен управител;
3. на местните ръководства на политическите партии и коалиции, както и на партиите и коалициите, представени в съответния общински съвет – от кмета на съответната община или район.
(3) Органите по ал. 2 се произнасят по искането за предоставяне на помещение за нуждите на политическата партия или коалиция в едномесечен срок от подаването му.
(4) Непроизнасянето в срока по ал. 3 се смята за мълчалив отказ.
(5) Предоставянето на помещение за политическите партии и коалиции се извършва съгласно Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по чл. 33.
Господин Корнезов, имате думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Ще бъда кратък – още един несъвършен текст.
За предоставени от държавата и общините помещения под наем – нали това е хипотезата? Те се предоставят под наем на партии, получили над 1 на сто и на коалиции, получили над 3 на сто от действителните гласове на последните парламентарни избори.
Ами тогава преди малко защо фактически ги лишихме от държавна субсидия, пък им даваме помещения? (Ðåïëèêè îò ÊÁ.)
Или тепърва ще получават? Може би е това, което каза Янаки Стоилов – може би е едното или другото, или може би е третото?
И още нещо, по което тук трябва да помислим, ако сме трезвомислещи, а аз мисля, че сме такива, във връзка с тези наемни правоотношения, които се създават.
Ние говорим за парламентарни избори тук и само на тези, които са участвали в парламентарни избори и имат съответните проценти, на тях ще им бъдат предоставени помещения.
Вие много добре знаете, уважаеми колеги, че освен парламентарни избори има и местни избори. В определени общини или региони дадени политически партии имат силно представителство в местните парламенти. Нали е така? Така е! Местните парламенти не са проекция на нашия парламент и се получава така и би могло да се получи, че една политическа партия, респективно коалиция, да има силно влияние в дадената област или респективно община, да има даже болшинство от съветниците в един общински съвет и да няма право да получи помещение, където да развиват своята политическа дейност, защото в парламентарните избори или не е участвала в този състав или пък, ако е участвала, не е постигнала тези над 3%, макар че на място може да има и над 100%.

Коя е логиката? Мисля, че няма баланс. И нека не мислим, че парламентарните избори са едва ли не върхът на абсолютно всичко. Нали трябва да утвърждаваме местната власт?! Нали всички говорим за това! Следователно този текст изисква по-задълбочено разискване, за да се оценят възможностите на държавата, интересите на местните органи на властта, на партиите – както на централно, така и на местно ниво. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Има ли реплики на господин Корнезов? Няма.
Има думата за изказване господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, по принцип споделям много от казаното от господин Корнезов. И аз съм изумен, както казах преди малко, че на коалиция, която не е влезнала в парламента, спечелила е 3% от гласовете – сигурно от 100 коалиции 99 се разпадат веднага след изборите, защото са създадени само за да участват в изборите – ние на нея ще дадем помещения. Не виждам логиката в това.
Затова първото ми предложение е за отпадане в ал. 1 на текста “и на коалициите, получили над 3 на сто от”, тоест да остане само за партиите, които са получили над 1% на местните избори. Иначе това ще бъде прикрито ползване на помещения за всякакви цели, но не и за коалиция, която на практика няма да съществува.
Ако мнозинството вникне в това, може би ще се съгласи с мен, макар че не тая чак такива надежди, че ще го приемете, но текстовете на т. 1 на ал. 2 противоречат на Закона за държавната собственост. Не може областният управител на София да предоставя помещения в Ямбол. Той няма такива правомощия. Не виждам как ще стане това. Няколко пъти четох закона, търсих специално и никъде не видях да има ограничение, че централното ръководство на партията трябва да бъде регистрирано в София. Не е необходимо партията да бъде регистрирана в София. Госпожо Мингова, вижте какво пише: “Помещенията по ал. 1 се предоставят както следва: на централните ръководства на политическите партии и коалиции – от областния управител на област София-град”. Как той ще предостави в Ямбол?! Вярно е, че в Преходните и заключителните разпоредби има предложение за промяна на чл. 20 от Закона за държавната собственост. Там се казва, че “предоставяне на помещения – частна държавна собственост, за нуждите на централните ръководства на политическите партии и синдикалните организации се извършва по условия и по ред, определен от Министерския съвет”. Предложението на практика не променя съществото на въпроса. Само се добавя “и коалиции”. Хем чл. 20 не е изменен, хем Законът за държавната собственост не дава правомощия на областния управител на една област да се разпорежда с държавна собственост в друга област, и изведнъж областният управител в София ще предоставя навсякъде?!
Ако приемете моето предложение – вместо двете точки т. 1 и т. 2 да се приеме една точка – “на централните и регионални ръководства на политически партии – без коалиции – от съответния областен управител” – бих се съгласил. Например има партия, която е регистрирана във Велико Търново. Господин Корнезов ми подсказва отзад, че има такава партия и в Перник. Как областният управител на София ще предоставя помещения във Велико Търново и в Перник на тези партии, ако те спечелят и си заслужат това?! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Маринчев.
Давам думата за реплика на госпожа Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, под формата на реплика бих искала да продължа коментара, който започна да прави господин Маринчев. За мен също представляваше интерес защо авторите на този законопроект непременно са държали точно в Закона за политическите партии да се уреди и начинът, по който трябва да бъдат предоставяни определени помещения – държавна или общинска собственост, за ползване от политическите партии, след като за всички имоти – държавна или общинска собственост, с които се извършват разпоредителни сделки или сделки за управление, каквото е отдаването под наем, е уреден подробно като условие и като ред в Закона за държавната собственост и в Закона за общинската собственост, съответно в правилниците за тяхното приложение.
Затова смятам, за да не влизаме в противоречие между този и другите два закона и за да бъде единен режимът за начина, по който се отдават за ползване помещенията, материята да бъде уредена именно в специалните закони – Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост.
Правя предложение по текста – да отпаднат алинеите от 2 до 5, защото първо ще създадем противоречие в уредбата, второ – не е тук систематичното място на тази уредба, и трето – още тази седмица, още утре са залегнали в дневния ред – поне така предполагам, че ще бъде – промените, които ние сме подготвили в Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост, включително и в материята за отдаване под наем на обекти за нуждите на политически партии. Господин Маринчев знае това, защото участваше в дебатите и по двата законопроекта.
Повтарям предложението: от ал. от 2 до 5 да отпаднат като текст в § 33.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Алинея 5 да остане.
АНЕЛИЯ МИНГОВА: Няма нужда да остава, защото е ясно, че това е режимът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Мингова.
Давам думата за дуплика на господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Благодаря и на госпожа Мингова, която на практика подкрепи моето предложение. Доволен съм от това и считам, че то е разумното. Струва ми се, че все пак трябва да остане ал. 3, защото в Закона за държавната собственост има ред за отправяне на искания за отдаване на помещения. Там обаче няма срок, в който органът, към който е отправено това искане, в случая за държавната собственост е съответната комисия, да отговори. А тук се поставя срок.
Другото – да бъдат предоставяни помещения по Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост – това се подразбира, тъй като в двата закона тази материя е уредена. Може би само този текст, в който има срок, че органът трябва да отговори на искането…
Поддържам първоначалното си предложение: в ал. 1 да отпаднат думите “и на коалициите”, както и да отпаднат останалите алинеи без ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Останала сама, ал. 3 без останалите текстове губи изцяло връзката си. Не може да остане в този си вид.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: Пак казвам, че съгласно Закона за държавната собственост исканията се отправят към комисията, която се оглавява от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Ако няма отговор, трябва да има някакъв срок, в който той да отговори. В противен случай нещата висят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Нихризов, заповядайте.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Очевидно се оказа, че текстовете в това отношение са несъвършени и както видяхте имат различни тълкувания. Най-накрая ще направя процедурно предложение по въпроса, тъй като и госпожа Мингова се убеди, че много от това, което е регламентирано в този закон, не му е мястото тук.
Искам да ви обърна внимание на ал. 1, която до момента не коментирахме. Там се казва, че помещения се предоставят на партии и коалиции. А сега си представете като каква юридическа форма ще получи дадена коалиция, която ще подпише наемен договор с областния управител. Ами коалицията може да се е регистрирала не като политическа партия, а за определени избори. В момента вие залагате тази коалиция да сключи договор за наем на помещения в определена област и ако тя не се е разпаднала, защото може да съществува и след съответния избор, някои от членовете на коалицията да напуснат, тя да не е в същия си вид, защото предвиждахте и това за партии, получили над 3 на сто, тоест непопаднали в парламента, също да работят в рамките на коалиция, как и кой ще подпише този наемен договор. Може би ще трябва да се вземе бележка от ЦИК, затова, че коалицията се представлява от лицето еди-кое си, за да може това да се използва като основание за подписване на договора. Или пък евентуално, ако коалицията се представлява от повече от едно лице - от две или от три лица, и такива случаи има, те трябва да подпишат този наемен договор заедно.
И в края на краищата, ако утре се получи така, че помещението не се стопанисва, съобразно изискванията на законите, кому ще се търси отговорност? На цялата коалиция, която е подписала, да речем в най-добрия случай, този наемен договор и след това в един определен момент се е разпаднала на отделните си съставни части. Дори отделните политически партии, които съставят коалицията, си провеждат своите форуми, сменят си през този период от време ръководствата и объркването става пълно.
Затова аз предложих едно малко текстче, че се предоставят не на коалициите, а на партиите в коалициите и по този начин нещата си идваха на място. Всяка политическа партия е юридическо лице със съответната регистрация, със съответното ръководство и с представляващ тази партия, съобразно нейния устав. В случая имаме субект, който може да застане, дали при областния управител, ако се отнася за централното ръководство, дали пред кмета на общината, ако той е упълномощен от централното ръководство и да сключи съответния договор.
Просто не ми се мисли, как примерно ще се разположат в едни и същи стаи централното ръководство на пет партии от определена коалиция, а съществува такъв случай и има такива коалиции, представени в парламента. Затова смятам, че текстът просто не е перфектен и не дава възможност да се уредят нещата.
Що се отнася до второто ми предложение, то е свързано с поставяне на някакъв срок, по който един отказ на областен управител или на кмет може да бъде обжалван и пред кого да бъде обжалван. В противен случай кметът, да речем – представител на друга политическа сила, дори на регионална политическа сила или независим, може да реши да не изпълни волята на закона и всичко, което сме написали, остава увиснало във въздуха.
Затова на финала искам да предложа следното: така или иначе този текст е неясен в голямата си част, освен въпросите, които поставих и тези, които поставиха колегите. Моето процедурно предложение е да го отложим, за да може да се напише ясен текст и да се представи на народните представители. В противен случай ние ще извършим поредната дейност, която ще се окаже мъртъв текст, недействащ на практика или още по-лошо – създаващ голяма какафония и объркване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ще подложа на гласуване всичките предложения за отлагане и за отпадане, накрая.
Госпожо Дончева, заповядайте за изказване.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Аз се присъединявам на първо място към последното направено предложение от колегата Нихризов да си отложи текста.
Смятам, че е много порочна практика да се прави опит в различни закони да се урежда една и съща материя по различен начин. Тази материя трябва да бъде уредена в Закона за държавната собственост и в Закона за общинската собственост, може да се уреди и като частен случай .
Казвам на колегата от ОДС, който се изказва преди това, за оставането само на ал. 3. Не е възможно тя да остане. Може, разбира се, в Закона за държавната и за общинската собственост да се предвиди специална уредба за отдаване под наем на помещения за политически партии.
Искам да ви обърна внимание върху още един проблем, който се създава с текста. Това не е текст, който се приема 1990 г., и оттук нататък ще започваме да раздаваме помещения на политически партии. Ние имаме едно статукво на раздадени помещения в продължение на 15 години. Те са раздавани на партии – парламентарно представени, непарламентарно представени, даже неучастващи в парламентарни избори, на всякакви видове коалиции и пр.
Материалната база нито в София, нито по места е толкова много, че да позволява разумно задоволяване на помещения. А същевременно виждам тук, че едни новосъздадени субекти си купиха цели сгради в центъра на София, които нито една от традиционните партии не може да си позволи лукса да направи. И което априори означава, че има нещо сбъркано.
Обстоятелството да се регулира получаването от коалиции на помещения под наем, означава юридически следното: коалициите не са юридически лица. Кой ще бъде страна по наемния договор? Вие може би сте си направили сметката, колеги от Комисията по гражданското общество, че по време на избори обикновено групата, която се е кръстила коалиция, наема помещение без някой да се занимава толкова сериозно кой е страна по наемното правоотношение. Но когато става дума за един траен договор за наем, който ще продължи години, и държавата трябва да осигури тези помещения, това просто не са отношения между частни лица, които всеки да си сключва както си иска. Нямате валиден субект, който да бъде страна по наемния договор.
От друга страна, възлагате на държавата, в лицето на разни държавни чиновници, да даде на една коалиция, независимо колко е голяма, помещение. Част от тази коалиция със сигурност ще има помещения. Другата част със сигурност няма да има помещения. Какво ще направите? Ще позволите на областния управител да ви откаже, защото няколко от партиите в коалицията имат вече помещения и ще насочите тези, дето нямат помещения да ползват техните или какво.
Създаването на наемни отношения с формации, които не са юридически лица за неопределен срок и с възможност за създаване на вътрешни колизии, е абсолютно неприемливо. Държавата не може да се ангажира с това.
Освен това, текстът, свързан с даване на помещения трябва да почива на реалностите в момента. Вижте само в десницата какво се получава. Десницата е управлявала 10 години София. Има едни помещения, които някога са получени под наем от бившия Съюз на демократичните сили. В момента има други формации, които също ще искат помещения. Има абсолютна диспропорция между помещенията, които ползва СДС в София с други партии в София. Успоредно с това обаче те влизат в нови коалиции. Никой не прави сметка върху какъв материален фонд тези коалиции и партии се разпределят. Такъв текст, според мен, трябва да падне от този закон. Това го давам като идея.
Най-напред подкрепям предложението на господин Нихризов – текстът да бъде отложен. Да видим какво ще влезе в Закона за държавната и общинска собственост като уредба и какво не. Идеята ми като юрист е тук да остане само една бланкетна норма, че държавата и общините предоставят на политическите партии, получили над 1 на сто, помещения, без да се уточнява ред, без да се уточняват срокове, без да се уточняват ангажименти. А редът трябва да стане по Закона за държавната и общинската собственост с всички правила там и при детайлното изписване на текста сериозно да се помисли и в Комисията по местно самоуправление как той житейски стои.
В противен случай ние правим един мъртъв текст, който заражда бомба със закъснител и тепърва ще хвърлим областните управители и кметовете и т.н. в един безсмислен спор да вадят едни от помещенията, да слагат други в помещения и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодарая, госпожо Дончева.
Реплика на госпожа Дончева? Реплика – господин Маринчев, заповядайте.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Госпожо Дончева, аз се казвам Маринчев, малкото ми име е Васко.
Може би не сте дочели закона, защото по-нататък има текст, в който областните управители и кметовете в 6-месечен срок трябва да отнемат помещенията на тези, които не са спечелили 1%. Обърнете внимание в § 4 от Преходните и заключителните разпоредби - има нещо, което не знам как ще го приемете вие като опозиция и как го тълкува мнозинството – там всичко се обвързва с изборите през 2001 г.
Ако вземете дуплика, кажете си мнението и по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дуплика – госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин Маринчев, моля да бъда извинена, че Ви забравих името за момент. Знам иначе как се казвате.
Параграф 4 ще го обсъдим когато дойдем до § 4. Той е продължението на мината, която се залага тук, защото проблемите, които аз маркирах, ще се създадат, дори ако § 4 отпадне и никой нищо не отнема. Те ще се създадат поради простия факт, че трябва да разделите ползването на различните партии-членки на коалициите. По някакъв начин трябва да разделите ползването.
Освен това трябва да имате ясни субекти, с които да сключите наемните договори, които да ви дължат наема; срещу които да знаете от кого, като областен управител или като какъвто и да било да събирате наема. Когато няма юридическо лице, това е един абсолютно неясен въпрос, той не може да остане така. Освен това аз възразявам като юрист, Законът за партиите да бъде пълен с такива разпоредби. Това са неща, които в едната си част дори, са за подзаконов нормативен акт – като следващият текст на чл. 34 – какъв да бъде размера на наема. Но тук по начина по който е редактирано се създават огромни практически проблеми.
Аз мисля, че някой просто е правил закон като за себе си, като за обувка по мярка, която няма никаква връзка с живота. Аз си представям как това би изглеждало дори за нашата коалиция от 16 партии (Реплика от народния представител Йордан Нихризов.)
Мисля, че в тези офиси ще има място буквално за прав човек - дори не за помещение, дори не за част от помещение, дори не за ползване на помещение по график. Това са неразумни текстове.
Освен това е неразумно да смятаме, че там, където няма структура и няма присъствие, тези хора ще трябва автоматично да получават помещения.
В един град Севлиево, например в моя избирателен район, БЗНС "Никола Петков", което не е парламентарно представено, има традиционно силно представяне на местни избори и винаги има съветници и те не могат да имат офис, предоставен им от общината, а същевременно ще получи офис по силата на закона някой, който е парламентарно представен – примерно тракийските дружества, виждам генерал Бояджиев, които нямат никаква връзка с моя регион, нямат структура, нямат хора и въобще не се знае за какво трябва да го получат там. Така че аз смятам, че това е недомислен текст и е по-лесно сега да го отложим с възможности за редакции, които ви изложих на глас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Дончева.
Дали има други желаещи за изказване? Да преминем към гласуване за отлагане, за отпадане – явно сега редакции не сме в състояние да дадем тук.
Господин Кошлуков.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Предлагам да гласуваме текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Вие не можете да го предложите.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Ако е толкова тежко, в такъв случай се ангажирам, уважаема госпожо председател, да предложа на уважаемия парламент да отложим текста, както чл. 14 и ще го внесем отново след консултация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има процедурно предложение както за отхвърляне, така и за отлагане.
Първото предложение за отпадане на тези текстове беше направено от госпожа Мингова, а от господин Маринчев - по-скоро за ал. 2, 3 до 4 и 5 точка.
Съгласно правилника първо се подлага на гласуване предложението за отпадане и след това предложението за отлагане за следващо заседание. Нека за яснота, защото имаше много изказвания в тази посока, първо, да подложа на гласуване предложението за отпадане на текстовете.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): По-скоро за отлагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Прочетете чл. 56 – не случайно го държа в ръката си.
Госпожа Мингова направи процедурно предложение в репликата към Вас – да отпадне ал. от 2 до 5 вкл. на чл. 33 и да направи тази уредба мястото си в Закона за общинската собственост и в другите закони, които предстоят да бъдат приети.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Бих искала да уточня предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля уточнете си предложението.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Госпожо председател, аз действително предложих отпадането на текстовете, но в процедурното предложение – ще помоля това да бъде протоколирано, с оглед резултата от гласуването, когато приемаме на второ четене промените в съответните текстове в Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост и на Закона за общинската собственост на съответните систематични места да залегне по принцип част от предложенията тук. Защото моето предложение е не, че те не са адекватни по съдържание, а че не е тук систематичното им място. Да ги гласуваме по принцип от ал. 3 до ал. 5. Ал. 2 да отпадне. От ал. 3 до ал. 5 да ги приемем по принцип.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да гласуваме отлагане на целия чл. 33, защото иначе ще стане наистина много сложно.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Не може да отпадне нещо, което по принцип трябва да е другаде.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля ви, нека да гласуваме за отлагане на чл. 33. Това е предложението на господин Нихризов и на госпожа Дончева.
Гласували 175 народни представители: за 166, против 9, въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: По чл. 34 няма предложения. Предложението на комисията за чл. 34 е:
“Чл. 34. (1) Наемът на предоставените помещения е в размер на амортизационните отчисления, като към тях се добавят и експлоатационните разходи, ако има такива.
(2) Предоставените помещения на политически партии не могат да се преотдават под наем, да се преотстъпват за ползване, както и да се ползват съвместно по договор с трети лица.
(3) Наемните правоотношения се прекратяват поради неплащане на наемната цена за повече от три месеца, поради системното й неплащане в срок и при нарушение по ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по чл. 34? Господин Маринчев, заповядайте.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Правя процедурно предложение целият този член да отпадне. И веднага ще си кажа мотивите. Що се отнася до размера на наема, това е нещо, което е уредено и в двата закона, там не е на база амортизационни отчисления. В Закона за държавната собственост, който претендирам че познавам по-добре, е утроеният наем на жилищните помещения. Там може би са вече по-големи, но мястото на това отново е в Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост. За да не се преотдават под наем, в Закона за държавната собственост го има. В Закона за общинската собственост има една ал. 4, която е малко мъглява и позволява, но там му е мястото. И това кога се прекратяват наемните правоотношения при нарушение, също го има в двата закона. Затова аз смятам, че този текст в този закон е излишен и правя предложение целият чл. 34 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Нихризов, заповядайте.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това е поредният текст, на който, както каза господин Маринчев, мястото не е в този закон. Още повече, че нормите, които урежда, пряко кореспондират със съвършено друга материя.
Но аз искам да поставя и друг проблем, затова в края на изказването си ще направя пак процедурно предложение. Ако някои от авторите на тези текстове са искали да създадат някакъв специален облекчен режим за извършване на политическа дейност - заявявам, че не е лошо да има такъв режим - то би трябвало да поставят само един от всички тези текстове. Оттам нататък да уреждат как се формират наемните отношения и как ще се процедира специално за политическите партии - смятам, че тези текстове трябва да бъдат прехвърлени на друго място.
Господин Маринчев подчерта и друго нещо, свързано с последващите алинеи на чл. 34. Комисията е добавила също кога наемните отношения се прекратяват и кога предоставените помещения на политически партии не могат да се преотдават. В сега действащата нормативна база имаше няколко разпоредби в тази насока. В същото време искам да подчертая, че има твърде много общински наредби, които са пуснати, които бяха в противоречие и със сега действащия Закон на политическите партии, и със собствени постановки по това коя политическа партия какви помещения да получава, на какъв наем, в какъв район, може ли да преотдава, не може ли да преотдава помещения. Мога да ви кажа например, че в Пернишка община във всички договори е написано, че политическите партии могат законово да преотдават помещения. И дори в някои по-стари договори е записано и какво може да се развива вътре като дейност. Тези договори са си в пълна сила и се действа по тях по разпоредбите какво може да бъде развито в тези помещения.
Имам още примери, но не искам да губя времето на парламента. Само че когато една политическа сила отива да сключи наемен договор, наемният договор се сключва в зависимост от това дали политическата сила е в добри отношения със съответното ръководство на съответната община или тя е например в опозиция. Ако е в опозиция или дори в недобри отношения с тези, които управляват общината, има всички възможни ограничителни клаузи. В договорите, които са от другия вид, даже е разписано, че може да извършват и търговска дейност – нещо, което беше забранено на политическите партии и с настоящия закон.
Така че, моето предложение в случая е, ако искаме да има някакъв текст, който да облекчава политическата дейност и тези постановки да бъдат записани в този закон, то да бъде изработен действително такъв текст. Останалите текстове да бъдат прехвърлени в Закона за общинската собственост.
Затова, уважаеми дами и господа, освен предложението за отпадане, което направи господин Маринчев, аз ви предлагам да отложим този текст, за да видим както и в предния каква част трябва да бъде свързана с политическите партии и каква част - с другия закон. Иначе настоящото предложение ще създаде огромни вътрешни противоречия и различно отношение за различните политически субекти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Нихризов.
Госпожо Дончева, заповядайте за изказване.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Аз мисля, че току-що направените предложения от колегите Маринчев и Нихризов са логични с оглед текста на чл. 33. Щом отложихме първият текст – по наемните правоотношения, би трябвало и вторият текст по наемните отношения да не бъде гледан.
Аз също мисля, че е по-логично да отпадне целия текст и въобще Закона за партиите да не урежда как се формира наема. Има много сериозна логика в това отдаването на държавни и общински помещения да бъде унифицирано, защото това е свързано с унификация на цялата практика по отдаване, по тълкуване, по това кога помещението се ползва по предназначение, кога не се ползва, с реда за освобождаване, с реда за прекратяване на наемни договори и на всякакви други. Съвсем не е добре за правната уредба да правим за всеки субект-наемател отделен правен режим с отделни последици, с отделни възможности за тълкуване. Няма никаква логика в това нещо.
Ако създадем такива различни режими, ние даваме възможност да се заобикаля закона и да се търси наемно правоотношение с оня наемател, който дава най-сериозни опции. Имаше едно време, когато нарочно се правеха партии, нарочно се даваха помещения под наем на партии, за да се спести наем, за да се спестят плащания, за да се правят други сделки и т.н.
Мисля, че логичното е да се върви към унификация.
Ако обаче не приемете първото предложение за изцяло отпадане на текста, в който се урежда какъв да бъде размера на наема и за какво да се ползва, и приемем, че всичко това ще се урежда в Закона за държавната и общинската собственост, тогава логичното е да приемете предложението за отлагане на текста и да се гледат текстовете на чл. 33 и 34 заедно, да се види въобще какво ще остане като уредба тук. Защото може да се наложи дори само един запис на чл. 34, че отдаването на помещения ще става по реда на еди кои си закони. Но нека това да го преценим правно–технически, когато се гледат двата закона.
Затова се присъединявам към двете алтернативно направени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Има две предложения – за отпадане и отлагане. Следвайки чл. 56, ще подложа на гласуване първо предложението на господин Маринчев за отпадане на чл. 34. Ако то не се приеме, ще гласуваме предложението за отлагане.
Подлагам на гласуване предложението на господин Маринчев.
Гласували 166 народни представители: за 68, против 90, въздържали се 8.
Предложението за отпадане не се приема.
Подлагам на гласуване предложението за отлагане на чл. 34.
Гласували 186 народни представители: за 85, против 99, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Много ви моля, нека да не правим неща просто на инат, а да действаме с разум. След като отложихме предния текст, който е пряко свързан с този – нещо, което ви каза и госпожа Дончева, не знам какво ще загубим, ако оставим в момента текста в този му вид или за 10 минути успеем да измислим някаква редакция в движение и реагираме така, че да предопределим оттам нататък създаването на един мъртъв текст в закона.
Затова, уважаеми дами и господа, много ви моля да преосмислите своето гласуване и да отложим текста на чл. 34, за да може да направим нещо действително добро, което да намери приложение в практиката, а не след това да се чудим и да се обвиняваме взаимно кой как е натиснал копчето. Така или иначе текстът на предния чл. 33 беше отложен, именно за да има по-добра редакция.
Предлагайки прегласуване, още веднъж ви моля да послушаме разума в случая, а не амбициите или емоциите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на прегласуване предложението да се отложи чл. 34.
Гласували 207 народни представители: за 99, против 97, въздържали се 11.
Предложението за отлагане не се приема. (Шум и неодобрителни реплики в лявата и дясна част на залата.)
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Правя процедурно предложение по чл. 42, ал. 2, т. 4 от нашия правилник – отлагане на разискванията по този текст. Досега не е гласувано такова процедурно предложение.
Процедурното предложение беше по т. 5 – отлагане на гласуването. Аз правя процедурно предложение по т. 4 – за отлагане на разискванията.
Разберете, уважаеми дами и господа, чл. 34 в този му вид и юридически не е издържан. Той трябва да се гледа заедно с чл. 33. Това е разумът. Не искам и нямам възможност на базата на това процедурно предложение да навлизам по същество, защото аз имах изказване по въпроса след госпожа Дончева.
За това процедурното ми предложение е по чл. 42, ал. 2, т. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, госпожо Мингова.


АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, тъй като вероятно формалната логика е на страната на господин Корнезов, аз мисля, че така, както формално гласувахме преди малко отлагане на гласуването, тъй като ние не сме гласували приключване на разискванията по този текст, означава, че сме в процедура на продължени разисквания. Така че отлагане на гласуването имплицитно включва в себе си и отлагане на разискванията. (Шум и реплики от залата.) Можете да вземете думата от трибуната, както всички, както и аз правя в момента.
Затова Ви моля, госпожо председател, да не подлагате на гласуване това процедурно предложение, тъй като ние вече по този въпрос сме гласували.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Точно така щях и да постъпя, госпожо Мингова, но Вие ме прекъснахте с обратното си процедурно предложение.
Не можем да гласуваме прекратяване на разискванията, защото беше отхвърлено предходното процедурно предложение, което поглъща това предложение.
Така че подлагам на гласуване чл. 34.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Преди това има процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Нямаме друга възможност повече. Гласуваме текста на чл. 34. Всички възможни процедурни предложения по прегласуване, отлагане на разискванията, отлагане на гласуването минаха.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Не сте обявили гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Как да не съм обявила? Обявих гласуване. (Реплики от КБ.)
Добре, анулирам това гласуване.
Ново гласуване на чл. 34, след като тече от не знам кога гласуването. (Реплики от КБ.)
Гласували 187 народни представители: за 117, против 64, въздържали се 6.
Заповядайте, господин Корнезов, за процедура
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Правя процедурно предложение за прегласуване, тъй като нямаме друга възможност.
Уважаема госпожо председател, с всичките ми уважения, които изпитвам към Вас - и като юрист, и като народен представител, Вие многократно нарушихте нашия правилник при гласуването на този текст. Многократно! Изразявам категоричен протест по този начин. Плюс това приемаме един текст, който е във вреда на всички ни, на политическия живот на страната. Той не е срещу БСП. БСП се е справяла и винаги ще се справя. Той е срещу вас. Разберете го, осъзнайте го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има предложение за прегласуване на чл. 34. Гласуваме чл. 34.
Гласували 194 народни представители: за 115, против 76, въздържали се 3.
Текстът е приет.
Следващото пленарно заседание е утре от 9.00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 19.00 ч.)




Председател:

Огнян Герджиков


Заместник-председател:

Камелия Касабова



Секретари:

Гадар Хачикян

Нeсрин Узун