Председателствали: заместник-председателите Камелия Касабова и Любен Корнезов

Секретари: Величко Клингов и Несрин Узун

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам днешното извънредно пленарно заседание.
Първа точка от гласувания дневен ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗДРАВЕТО.
Водеща е Комисията по здравеопазването.
Господин Щерев, моля да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, позволете ми да ви представя доклада на Комисията по здравеопазване по законопроект за здравето, внесен от Министерския съвет на 7.07.2003 г.:
“На свое редовно заседание, проведено на 17 септември 2003 г., Комисията по здравеопазване разгледа законопроект за здравето, внесен от Министерския съвет.
В заседанието взеха участие: г-н Славчо Богоев – министър на здравеопазването, доц. Любомир Куманов – зам.-министър на здравеопазването, д-р Димитър Петров – директор на Националната здравноосигурителна каса, представители на Българския лекарски съюз, Съюза на стоматолозите в България, Националното сдружение на общините в Република България, Националния осигурителен институт, Националния статистически институт, представители на академичната общност, както и на неправителствени организации.
На вниманието на народните представители бяха предоставени становищата на Националната здравноосигурителна каса, Националния осигурителен институт, Националното сдружение на общините в Република България, на неправителствени организации.
Законопроектът беше представен от неговите вносители. С проекта на Закона за здравето се цели да бъде отменен действащият до момента рамков Закон за народното здраве. Последният е създаден още през 1972 г. и, макар променян многократно до момента, не отговаря на новите обществени отношения и в частност на отношенията в здравния сектор. Новият законопроект има за цел и синхронизация на българското законодателство с европейското, предвид поетите ангажименти за хармонизиране на българското законодателство с европейското право в областта на общественото здраве и свободата на движение и предоставяне на услуги в областта на здравеопазването.
С проекта на Закона за здравето се предвижда и създаването на нови глави, които имат за цел нормативното уреждане на редица въпроси, свързани с общественото здраве, които до момента не са били уредени в българското право, като медицинското образование, медицинската професия, медицинските научни изследвания върху хора и др.
В провелата се дискусия взеха активно участие както представители на изпълнителната власт, така и на централното и местното самоуправление, съсловните организации и академичните среди. Единодушно беше мнението, че е налице абсолютна необходимост от създаването на нов съвременен рамков закон, който да третира адекватно обществените процеси в сферата на здравеопазването. Направени бяха някои конкретни забележки по отделни глави и текстове, предложения за променянето им, които да бъдат взети предвид при разглеждането на законопроекта на второ четене.
В хода на дискусията народните представители се обединиха около становището, че, макар и с недостатъци, които могат да бъдат отстранени на второ четене, приемането на нов Закон за здравето е наложително. В него се уреждат въпроси, свързани с осигуряването на здравословна жизнена среда на гражданите, уреждат се обществените отношения за ограничаване, недопускане на епидемично разпространение на заразни болести и такива, причинени от трансмисивни инфекции, регламентират се редът и условията за осигуряване на равен достъп на българските граждани до качествена и навременна медицинска помощ, както и спазване правата на пациентите. Това е рамков закон, не тясно специализиран, отнасящ се до цялата общественост, който отговаря на социално-икономическото развитие в страната, както и на философията, залегнала в основата на провежданата здравна реформа.
След продължителни дебати и последващо гласуване с 11 гласа “за” и 4 “против” Комисията по здравеопазване взе следното

Р Е Ш Е Н И Е:

Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за здравето, № 302-01-35, внесен от Министерския съвет на 7 юли 2003 г.”
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Щерев.
Моля господин министърът на здравеопазването да представи законопроекта в качеството му на вносител.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Обществените отношения в областта на здравеопазването са претърпели значително развитие през годините след приемането на Закона за народното здраве през 1972 г. Израз на това са приетите през последните години нови закони, които уреждат различни аспекти на здравеопазването в България. Това са: Законът за съсловните организации на лекарите и стоматолозите, Законът за здравното осигуряване, Законът за лечебните заведения, Законът за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, Законът за трансплантация на органи, тъкани и клетки, Законът за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането. Закъснява приемането на основния рамков Закон за здравеопазването, който следва да регламентира всички дейности, свързани с опазване здравето на нацията. Съществуващият сега Закон за народното здраве не кореспондира с другите нови закони в отрасъла, положили основата на здравната реформа в страната и вече не съответства на обществените очаквания за здравеопазване.
Освен че урежда по нов начин обществените отношения, законопроектът регламентира и нов тип обществени отношения. Достойнство на законопроекта за здравето е, че синхронизира законодателството ни в областта на здравеопазването с европейското законодателство. Възприети са съвременните достижения, залегнали в документите на Европейската общност, Съвета на Европа, Световната здравна организация в областта на здравето на гражданите и правата на пациентите. Едно от съществените достижения на законопроекта за здравето е регламентирането по нов начин на националната система на здравеопазване и държавния здравен контрол в съответствие с конституционно установения принцип за държавна закрила на здравето на гражданите.
Проектът въвежда като законови норми принципите на здравната политика, които отразяват нейното развитие в национални и европейски измерения, целите и ценностите на здравната реформа, както и потребностите, произтичащи от основната цел на законопроекта – опазване здравето на гражданите.
За първи път в българското законодателство дейностите за закрила на здравето на гражданите са разгледани в аспекта околна среда-здраве. Осигуряването на здравословна жизнена среда е един от приоритетите на законопроекта.
В съответствие с европейското право е регламентирана медицинска защита от въздействието на йонизиращите лъчения.
На законово ниво се въвеждат ефективни мерки за защита на здравето на хората при дейности по разрушаване и демонтаж на азбест или азбестосъдържащи материали от сгради, конструкции, предприятия, инсталации, кораби.
Регламентирани са и задълженията на производителите на козметични продукти с цел осигуряване на безопасна козметика.
Съществен елемент на законопроекта е уредба на дейностите за въздействие върху рисковите за здравето фактори – тютюнопушене, употреба на алкохол и наркотици. Предвижда се реализиране на национални програми за ограничаване на тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол, употребата на наркотици. Въведена е забрана за продажба на алкохолни напитки на лица под 18 години на територията на детски градини, училища, общежития за ученици, лечебни и здравни заведения, на спортни прояви, на обществени мероприятия, организирани за деца и ученици. Предвижда се и забрана за тютюнопушене на територията на общественодостъпни места.
В областта на медицинското обслужване законопроектът за здравето регламентира конституционно установеното право на гражданите на безплатна медицинска помощ. В тази връзка законовите разпоредби изрично посочват, че извън обхвата на задължителното здравно осигуряване всеки български гражданин ползва безвъзмездно медицински услуги, които са свързани със спешната медицинска помощ, със стационарната психиатрична помощ, осигуряването на кръв и кръвни продукти, трансплантацията на органи, тъкани и клетки, задължителното лечение и експертиза за степента на увреждане и трайна нетрудоспособност.
Проектът на Закон за здравето съдържа норми, с които въвежда в българското законодателство новите достижения на медицинската наука в областта на репродуктивното здраве, създаване на здраво поколение, асистираната репродукция, генетичното здраве.
Законопроектът регламентира за първи път в българското законодателство правата на пациента в съответствие с Конвенцията за защита на човека и човешкото достойнство, във връзка с прилагане на постиженията на биологията и медицината – Конвенция за правата на човека и биомедицина на Съвета на Европа. Императивно е посочено, че медицинските дейности се осъществяват след получаване на доброволно информирано съгласие от пациента и при зачитане на личните му права.
Законопроектът гарантира особена здравна закрила и на лицата с психични разстройства като синхронизира българското законодателство с Препоръка на Съвета на Европа относно законовата защита на лицата, страдащи от психични разстройства, настанени на лечение по принудителен ред, както и Препоръка относно положението на психично болните № 818 от 1977 г. на Съвета на Европа.
Проектозаконът предвижда особена закрила за децата и бременните. Със законовите текстове са въвеждат редица мерки с цел опазване на здравето на децата, като се акцентира на промоцията и профилактиката. Предвижда се в детските градини, училищата и специализираните институции за деца да се създадат здравни кабинети за осъществяване на здравно образование и медицинско наблюдение за оказване на пълна медицинска помощ и контрол върху хигиенното състояние на децата.
Законопроектът за здравето предвижда за първи път в българското право нормативни изисквания за практикуване на алтернативни методи като използване на нелекарствени продукти от органически и минерален произход, хомеопатия, акупунктура, акупресура и др. Създава се за първи път регистрационен режим за лицата, които практикуват алтернативни методи, както и механизъм за контрол над тяхната дейност.
Медицинското образование и медицинската професия са регламентирани в проектозакона с оглед бъдещото членство на страната в Европейския съюз и в аспекта – свободно движение на хора.
Ето защо новият законопроект като запазва и доразвива материята на Закона за народното здраве включва в своето съдържание уредба на актуалните към днешна дата обществени отношения, които до този момент нямат уредба в българското право и възприема правото на европейските общности и принципите на международните актове на Съвета на Европа в областта на здравеопазването. По този начин разпоредбите на проекта на Закон за здравето създават законова основа за реализиране на националния приоритет – закрила здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Богоев.
Има и доклад на Комисията по европейска интеграция. Тъй като в залата няма председател или заместник-председатели на комисията ще ви представя само решението.
Констатира се, че законопроектът съответства на правото на Общността и е подкрепен единодушно от парламентарните групи в Народното събрание.
Има и доклад на Комисията по образованието и науката.
Господин Дурмишев, ще Ви моля само накратко да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.

“ДОКЛАД
относно законопроект за здравето, внесен от
Министерския съвет

На свое редовно заседание, проведено на 8 октомври 2003 г., Комисията по образованието и науката разгледа законопроекта за здравето.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на образованието и науката господин Илиян Наков, госпожа Веселина Мандаджиева и господин Любомир Гайдов от Дирекция “Право” на Министерството на здравеопазването, както и представители на синдикални организации и журналисти.
Разписаният в законопроекта статут за националните центрове за обществено здраве ни дава основание, че тези институции имат капацитет да осъществяват обучението по образователната и научна степен “доктор”.
В дискусията бе подчертано, че разширяването на субектите за провеждане на докторантурата, така също и на следдипломното обучение – чл. 184, ал. 1, т. 2 се нуждае от ясна регламентация и прецизиране в съответствие със Закона за висшето образование. В противен случай ще се получи девалвация в подготовката на кадрите.
В този контекст народните представители настояват и за прецизиране на разпоредбата на чл. 17, ал. 1, т. 10, с която се предвижда и регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве да осъществяват дейност по следдипломното обучение в областта на общественото здраве.
В Раздел II “Медицинска професия” се предвижда лицата, завършили висше образование по професионалните направления “Медицина”, “Стоматология”, “Фармация” и “Здравни грижи” в Република България да придобиват правоспособност след получаване на диплома за завършено висше образование, провеждане на практически стаж и полагане на държавен изпит пред комисия, назначена от министъра на здравеопазването. Подобна регламентация липсва в чл. 190, според който чужденците упражняват медицинска професия в нашата страна след полагане на изпит по български език и по ред, определен с наредба на министъра на образованието и науката и министъра на здравеопазването.
Според народните представители от прецизиране се нуждаят и предвидените в законопроекта функции на здравни кабинети в детските градини, училищата и в домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи.
След проведеното обсъждане членовете на Комисията по образованието и науката взеха следното

РЕШЕНИЕ:
С 5 гласа “за”, 1 “против” и 5 “въздържали се”, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да не подкрепя законопроекта за здравето, внесен от Министерския съвет на 7 юли 2003 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дурмишев.
Преминаваме към разисквания по законопроекта на първо четене.
Имате думата.
Заповядайте, господин Ганчев.
ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми народни представители!
При наличието на толкова лекари в пленарната зала, някои от които отсъстват, аз искам да взема отношение по този законопроект за здравето, внесен от Комисията по здравеопазването и разгледан от няколко други комисии, включително и Комисията по образованието и науката.
Вземам отношение по принцип, тъй като ако погледнем по-глобално, по-цялостно, въпросът за здравето е главната цел на цялата ни държавна политика.

Въпросът за здравето е въпрос за качеството на човека, за онази норма на жизнено поведение, психическа устойчивост и заедно с това – социални условия, които да гарантират нормално реализиране на всеки гражданин на Република България.
Тези цели са записани в този законопроект и това е хубаво. Редицата положителни моменти ми дават основание да подкрепя този законопроект на първо четене и да ви призова всички да направим това, като поставям условието в периода между първо и второ четене да се направят съответните предложения за усъвършенстването на законопроекта.
Първо, струва ми се, че наред с всичките пунктоално изписани нови задължения, които разширяват и модернизират предишния Закон за народното здраве и хармонизират Закона за здравето с европейските закони в тази област, се създава система от цялата група закони по здравеопазване в едно цяло. Заедно с това ми се струва, че системата малко е свита в първоначалните си изходни положения. Затова бих искал да направя няколко препоръки.
На първо място – по целта на този закон – създаване на условия и решаване на обществените отношения “здраве”. Струва ми се за нормално в закон от такова естество да се изпише основното понятие в Допълнителните разпоредби – да се обясни какво е “здраве”. Защото ние се сещаме за здравето, когато сме болни. Значи трябва да се даде нормата на здравето, за да може тя да бъде целта на поведението на една политика, на едно действие.
Във връзка с това стои въпросът за изясняване на други две понятия, които са употребени, но неизяснени. В медицинската литература те са обяснени, но трябва да бъдат обяснени и в закона. Става въпрос за “генетично здраве” и за “психично здраве”. При наличието на толкова много процеси на деструкции и депресии в обществото, редно е да се създадат онези норми и граници, които да определят какво е психично здраве и да бъде то като една от целите на държавната политика в областта на здравеопазването. Също така в условията на разгръщащи се експерименти с генните технологии наскоро приехме в Комисията по околната среда и водите Закона за генно модифицираните организми. Този проблем присъства в някаква степен и в този законопроект. Трябва да е ясно какви са границите за съхраняването на генетичното здраве и какви са онези условия и изисквания, които трябва да бъдат налице, за да се съхрани генетичното здраве на населението на страната.
Освен това искам да препоръчам на вносителите – онова, което направи проф. Дурмишев – ясно да се изпишат онези национални центрове за обществено здраве, в които би могло да се извършва съответното обучение на магистри и докторанти и които са няколко, а не да бъдат те в общия кюп на подобни заведения и центрове, които имаме в цялата система на здравеопазването.
Друго нещо, което ми се струва, че е пропуснато и трябва да бъде изписано, е още когато в чл. 4 се формулира националната система “Здравеопазване”, тя трябва да включва всички онези елементи, от които се решава проблемът за здравето и се осъществява здравната дейност. Не знам защо тук са изпаднали от вниманието на вносителите медицинските университети и институти, колежите за подготовка на кадри и така нататък. Всичко това са части, тъй като се започва от идеите, от знанието и се свършва с практическата дейност по осъществяването на здравеопазването.
Нещо, което изпуснах в началото – в тези принципи, които са формулирани като изискване за осъществяване на една ефективна дейност по опазване на здравето на гражданите на Република България, в чл. 2 трябва да се изпише т. 7 – държавна политика за опазване на околната среда, която да може да гарантира и съответното здраве на гражданите на Република България, защото без здрава околна среда, без здрава жизнена среда не може да става и дума за никакво здраве, тъй като всичките тези фактори ще влияят непрекъснато върху различните компоненти на здравето. Това е изписано по-напред, но е казано само за рисковите фактори. А ние имаме наблюдения, че в деградирала околна и жизнена среда здравето на хората и психическото здраве е силно повлияно от негативни въздействия.
Искам да завърша своите бележки и препоръки с убеждението, че на второ четене този законопроект ще бъде по-пълен, по-систематизиран и издигнат на равнището на целите, които си поставя, за да решим проблемите на здравеопазването в Република България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има думата за изказване господин Додов.
АТАНАС ДОДОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! За необходимостта от нов Закон за здравето не е необходимо да се убеждаваме. Сега съществуващият закон е отпреди повече от 30 години, над 30 пъти е поправян, с много препратки към подзаконови нормативни документи. Новият проект урежда някои съществени и важни въпроси, нямащи досега законова уредба, като за първи път се регламентират права и задължения на пациенти, за първи път се регламентират дейностите по осигуряване контрол на качеството на здравната помощ, за първи път се регламентират нормативни изисквания и регистрационен режим за алтернативните методи на лечение, за първи път се регламентират дейностите, прилагащи се по създаване на потомство, когато състоянието на мъжа и жената не позволяват осъществяването, регламентират се изисквания към производството и търговията с козметична продукция, регламентирано е упражняването на държавен здравен контрол, регламентират се създаването на здравни кабинети в детски градини, училища, социални заведения и прочие.
Според мен законопроектът попълва една голяма липса в сегашния закон и би могъл да изиграе ролята на основополагащ закон в здравеопазването. Според мен този Закон за здравето трябваше да го приемем преди всички други поправки в законите, които правихме, касаещи здравеопазването.
Проектът, който е предложен за разглеждане в Народното събрание, е трети откакто аз съм народен представител. Мисля, че един проект беше предложен и в предходното Народното събрание, но не се стигна до разглеждането му.
Вероятно проектът има недостатъци при четенето му, но прилагането му е съвсем друг въпрос. На Кръглата маса при дебата по този законопроект, когато присъстваха не по-малко от 50 различни специалисти в сферата на здравеопазването, нито един не се изказа по така предложения законопроект. Имаше много изказвания, които касаеха отделни части от законопроекта – отделни глави или отделни точки с предложения за корекции.
Моето мнение е да приемем този проект на първо четене във вида, в който е предложен, а между първо и второ четене да направим така, че да предложим на обществото един закон, който би дал тласък в посока на подобряването на здравеопазването в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Додов.
Госпожо Гайдова, заповядайте за изказване.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА-ГАЙДОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, господин министър, дами и господа народни представители! Цялото лекарско съсловие с нетърпение очакваше близо две години нов базов нормативен документ, който да формулира ясно философията на българската здравеопазна система и принципите за национална здравна стратегия, защото при коренно променени условия системата все още работи по стария закон, който е безкрайно остарял.
Днес разглеждаме последния от вариантите на Закона за здравето, който, за съжаление, не внася особени по своята същност промени в сравнение с действащия Закон за народната просвета, приет през 1972 г. В редица текстове от новия законопроект прозират недостатъци и липса на необходимата компетентност. Като един от фрапиращите примери за това мога да посоча цялата глава шеста “Алтернативни методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве”. По своята същност, философия и съдържание повечето от текстовете са несъстоятелни, опасни, дори вредни за българските пациенти.
В чл. 170, ал. 1 са изброени разрешените за практикуване алтернативни методи. Каква е доказателствената стойност за благоприятното им въздействие върху здравето на пациентите, когато няма физикални и клинични изпитания, статистически анализи и изводи, необходими за всички други медикаменти, техники и методи на лечение, за да бъдат приети както в световната практика, така и в България?
В следващия чл. 171 са посочени изискванията към хората, имащи право да практикуват алтернативни методи, като в т. 2 и т. 3, ал. 1 и ал. 3 са визирани условия, които будят, меко казано, недоумение. Там се казва така: “Право да използват алтернативни методи за лечение притежават не само магистрите по професионални направления медицина, стоматология и фармация, но също така бакалаврите, също така хора със средно образование и удостоверение – забележете! – за успешно положени изпити по анатомия, физиология и обща патология на човека след проведено обучение във висше училище, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването и министъра на образованието и науката”.
В следващата ал. 3 се казва, че “алтернативни методи могат да практикуват и чужди граждани, отговарящи на изискванията по предходните алинеи и притежаващи разрешение за дългосрочно пребиваване и работа в Република България".
Уважаеми колеги, надали има здравомислещ човек, който да приеме хора с повърхностни познания, и то само по анатомия, физиология и обща патология, да практикуват алтернативни методи за лечение. Всеки медик учи шест години, полага текущи изпити, държавни изпити, практикува по специалността, полага колоквиуми и изпити за специалност, участва в квалификационни курсове и т.н., и т.н., а срещу това удостоверение за успешно положени изпити по три предмета - анатомия, патология, и повърхностни познания по медицина.
Кой би могъл аргументирано да ме убеди, че един човек без клиничен опит ще има точна преценка и критерии относно основни параметри на жизнените функции така, че да отговори на изискванията на т. 2, 6 и 7 от чл. 172, където се казва, че “тези хора не бива да допускат увреждане здравето на лицето, потърсило помощта им”, по-нататък “да препоръчват консултация с лечебни заведения в случай на влошаване на здравословното състояние на лице, което е потърсило помощта им, незабавно да уведомяват семейния лекар или Центъра на спешна медицинска помощ, когато състоянието на пациента налага незабавна медицинска намеса”? Не се ли подлагат на прекален риск пациентите? Кой ще оправдае народните представители, ако се гласува законът и глава шеста позволи разширяване дейността на некомпетентни лица, които биха довели до увреждане на здравето, а понякога и до фатални последствия? Преди около два месеца бяхме свидетели на такова фатално последствие при наместване рамото на една млада жена, която загина от кръвозагуба.
В същото време не се изисква задължително професионално обучение по използването на всеки алтернативен метод, което е абсолютно необходимо условие, за да се упражнява конкретен метод. Не се регламентира ред за професионално обучение по прилагане на алтернативните методи. Не се уреждат редът и условията, по които лицата, желаещи да практикуват алтернативни методи, може да придобият законен документ за правоспособност.
Моето категорично мнение е, че единствено и само медици с висше образование могат да практикуват алтернативни методи на лечение.
Въвежда се регистрационен режим в чл. 174, където изискванията не са съобразени с обстоятелствата, че алтернативните методи се прилагат организационно под формата на индивидуална или колективна практика от физически или юридически лица, да не говорим за корупционните възможности, които създава регистрационният режим.
В глава шеста не е оценена необходимостта от създаването в структурата на самото Министерство на здравеопазването на специализирано звено, което да координира и контролира дейностите, свързани с приложението на алтернативните методи. Как ще се контролира дейността на лицата, упражняващи алтернативни методи на лечение, когато няма развита информационна система?
Тези и други примери от Закона за здравето доказват необходимостта от цялостно преработване на закона – нещо, което не може да се постигне между първо и второ четене на този законопроект. Някъде прочетох в медиите, че Законът за здравето плаче за ремонт. Аз бих казала: за основен ремонт. И в никакъв случай не мога да се съглася, че между първо и второ четене могат да бъдат прецизирани до такава степен текстовете, които в много голям процент от тях са несъстоятелни, така, че да приемем един наистина нормален и добър Закон за здравето, който да обезпечи сигурност и на лекарите, и на пациентите. Аз не мога да подкрепя такъв закон и групата на ОДС няма да подкрепи този закон на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Константинова.
Други желаещи за изказване по законопроекта на първо четене?
Госпожо Масларова, заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! След 12-13 години дебати по проблема най-после в Народното събрание има законопроект за здравето. Ако трябва да се върнем назад във времето, ние всички с вас ще констатираме, че, разбира се, законът, който действаше до 1982 г., не можеше да удовлетворява съвременните изисквания в областта на здравната политика.
Аз смея да кажа, че по мое дълбоко убеждение Закон за здравето трябваше да има преди да започне здравната реформа, защото сега всъщност в една голяма степен ние слагаме каруцата пред коня.
По време на правителството на Социалистическата партия беше приета здравна стратегия, но беше приета от Народното събрание. След това, доколкото си спомням, като точка първа в програмата на СДС от 1997 г. беше записано приемане на Закон за здравето на нацията. Един такъв рамков закон беше изключително необходим, защото трябваше да има ясна философия, която да е съобразена с националните реалности, с традициите, с икономическите, със социалните ни възможности, с човешкия потенциал, с демографската ситуация в страната, със заболеваемостта в страната. За съжаление обаче това не се случи.
Аз трябва да кажа, че моето дълбоко убеждение е, че един такъв закон трябва да бъде много широко, много обстойно и много критично дебатиран не само от хората от Народното събрание, не само от Националната здравноосигурителна каса или от Българския лекарски съюз или Стоматологичния съюз, но определено считам, че той трябва да бъде поставен на вниманието и на неправителствените организации, на един обществен дебат и в общините, и между различните възрастови групи на населението.
Така или иначе, аз предварително искам да кажа, че, водена от максимата или хипотезата, че е по-добре лош закон, отколкото никакъв закон, ще подкрепя този закон. Не мога да кажа как ще реагират всички колеги в нашата парламентарна група, защото има различни нюанси, различни виждания, различни бележки, някои от които са преодолими, а други, които като философия не се приемат от моите колеги, но смятам, че именно заради философията на закона той трябваше да бъде обсъждан много повече и то много преди да започне т. нар. реформа в здравеопазването. Защото аз вече не мога да кажа дали това, което е направено в здравеопазването до този момент е добро, дали то реформира за добро, или, напротив, създава значителни, сериозни проблеми на здравеопазването, на нацията като цяло.
Според чл. 5, ал. 2 от закона министърът на здравеопазването е задължен да внася в Народното събрание един доклад за здравето на гражданите в страната. Кое ме притеснява, колеги? Притеснява ме, че този доклад, който ще внесе министърът на здравеопазването, е свързан преди всичко с бюджета, а не е свързан със здравния статус като цяло. И това е нещо, което би трябвало съвсем сериозно да бъде обсъдено от всички нас, защото едно е да гледаме бюджета в неговите измерения във финансовата рамка на държавата, съвършено друго е да се внесе една информация, един анализ в Народното събрание, пред нацията, ако щете, за това как изглежда здравето на нацията в определен период, как изглежда здравето на нацията в различни региони на страната, кои са основните заболявания. Тези неща не се чуват от парламентарната трибуна, тези неща не стигат до българската общественост. От време на време, когато има акция за СПИН, акция за скрининг на млечната жлеза, акция по някакви други проблеми, тогава ние чуваме какво става в страната. Но именно Законът за здравето, именно министърът на здравеопазването, който провежда политиката за здравеопазването на нацията, трябва да дава такава информация и то далеч преди да се гледа бюджетът, за да можем да имаме една реална основа, когато обсъждаме бюджета на здравеопазването – било в раздела на държавния бюджет, било на Националната здравноосигурителна каса – да имаме своите аргументи, своите ясни позиции и, разбира се, мотиви, с които да застанем спокойно, аргументирано пред министъра на финансите, който винаги, който и да е той, при всички случаи слага определени ограничителни бариери.
Продължавам да твърдя, че според мен не е възможно държавата да няма национална стратегия за здравеопазването, здравна национална стратегия, стратегия, която да бъде в един хоризонт не по-малко от 15-20 години на базата на анализите за състоянието на здравеопазването в страната. Мисля, че във втория раздел на първата глава липсват, имайки предвид тежестта на демографската ситуация в страната, всички специализирани медико-социални грижи специално за бременните жени, за майките. Като че ли оставихме всеки сам да решава това за себе си.
На анализ подлежи и дейността на Висшия медицински съвет. Той може да разширява своите консултативни дейности, но всъщност тук трябва да има една много по-прецизна визия как ще се развива в бъдеще.
Традиция е България да има здравен санитарен контрол, но ми се струва, че в проекта, който ни е предложен, този санитарен контрол трябва да се развива в една нова форма и ново съдържание. Едва ли ще стигне времето тук да кажем всичките си позиции в тази насока. По моя преценка особено внимание заслужават т.нар. национални центрове, които са разпределени в три групи, и трябва много внимателно да се обсъди мястото на националната експертна лекарска комисия, както и на трудовоекспертните лекарски комисии. Вие знаете, колеги, че когато обсъждаме бюджета на Националния осигурителен институт, когато коментираме колко хора са се пенсионирали поради болест, веднага започва да се прехвърля горещият картоф от една институция в друга – че много лесно се минава през ТЕЛК или че много лесно срещу определени суми се правят тези лавирания в системата на пенсионното осигуряване. Ето това в Закона за здравето е един проблем, който трябва да бъде не само маркиран, а да бъде поставен там, където е неговото място.
Важният пети раздел – за здравната информация, по наша преценка е непълен. Законът за здравето не е напълно балансиран със Закона за личните данни, с правата на гражданите по Конституция и според мен бихме могли да зададем въпроса не се ли дават твърде много възможности на служебни лица да разполагат с детайлни данни за личния статус на всеки един от нас.
Във втората глава на закона се визира дейността по опазване здравето на гражданите и е учудващо, че само представителите на съсловните организации на лекарите участват, отново липсват гражданските структури, отново липсват всички онези, които така или иначе сме ангажирали с въпросите на здравеопазването, които така или иначе сме елемент от този цялостен здравен статус на нацията.
Колеги, мисля си, че ако трябва да минем раздел по раздел, параграф по параграф, точка по точка, има много какво да се каже и за медицинските професии, и за включените и невключените медицински професии. Но аз отново искам да кажа, че Законът за здравето пропуска важни неща, Законът за здравето не се базира на национална визия, национална стратегия в тази насока. В този си вид Законът за здравето, пак казвам, той не е съвършен, има изключително много бели полета, но в много голяма степен няма да може да сработи с това, което се прави сега в момента в здравеопазването и т.нар. здравна реформа.
Пак искам да подчертая, че всички ние сме длъжници на гражданите на страната. Това е една изключително чувствителна, изключително важна, бих казала, наднационална, не надпартийна, а над всички нас тематика. Защото това е един закон, който засяга от зародиша до хората над 100-годишна възраст. И тук ако ние не заложим визията на един национален консенсус за политиката за здравето като цяло, стратегията за развитие на здравеопазването, просто ще имаме само един закон, който ще се налага да го променяме, така както променяхме и Кодекса за социално осигуряване само след шест месеца.
Въпреки всичко аз ще подкрепя, пак казвам, този закон с надеждата, че между първо и второ четене имаме достатъчно възможности да променим твърде много неща, ако, разбира се, от страна на всички нас има волята и желанието да не забравяме или по-скоро да си спомним това, което сме обещавали в предизборните си срещи с избирателите, а и сега по време на изборите за местни органи на властта, какво обещавахме за здравната политика, за здравето на всеки един от нас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Масларова.
За реплика – господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Масларова, аз искам да направя реплика по отношение на Вашето изказване във връзка с това, че след като законите за здравното осигуряване, за лечебните заведения, за аптеките са налице, няма друг подход, освен да обобщим с рамков закон всичко това, което е прието досега, защото Вие казахте, че има и друг път. Ако бяхме друга година, бихме могли да постъпим по друг начин.
На второ място, искам да кажа, че се дискутира повече от година. При тези обсъждания, които правихме поотделно с неправителствени организации, и на обсъждането, където присъстваха повече от 60 неправителствени организации, се изказаха най-различни мнения, Глава шеста беше коментирана най-често. Има различни становища и това ще бъде решение на комисията и пленарната зала кой подход да се приеме.
Що се отнася до това, че е рамков закон. Тук не се определят само дейностите по опазване на здравето, медицинското обслужване, а има административно-наказателни разпоредби и т.н., Национална система за здравеопазване. Вижте какви глави има: “Дейности по опазване здравето на гражданите”, “Здравна закрила на групи население”, “Алтернативните методи” и отделно “Медицинските научни изследвания върху хора” и т.н. Тоест тук има по-друго измерение, отколкото само от гледна точка на здравеопазването.
И последното нещо, което бих желал да отбележа. Този доклад на министъра на здравеопазването, три месеца преди началото на бюджетната година, съвпада с приемането на бюджета за следващата година и точно това е подходящото време, поне така си мисля, успоредно със създаване на данните за демографското състояние и друго да се направят и финансовите параметри за следващата година как да се подходи.
Мисля, че всички тези неща доказват, че този закон, с всичките му кусури, е необходим в настоящия момент за нашата държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за други реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми господин Щерев, уважаеми колеги! Аз продължавам да твърдя, независимо че вече всичко онова, което Вие цитирахте като законодателство – Закон за здравно осигуряване, за лечебни заведения и т.н., е факт, че не сгрешихме подхода, че разработваме един закон за здравето вече като обобщаване на това законодателство. А Законът за здравето трябваше да предхожда това законодателство. Аз неслучайно споменах, че по време на нашето управление имаше стратегия. След това СДС пое ангажимент да направи закон и чак тогава да правим реформата, но това не се случи. Затова казвам, че за мен това е нещо, което обобщава една материя и която много по-трудно може да промени пътя, който не във всички случаи се оказа достатъчно целесъобразен.
Що се касае до обществения дебат и обсъждане, уважаеми колеги, едно е това да се обсъжда с представители на една или друга организация, друго е това да се постави на един обществен, публичен дебат по медиите, по телевизията, по радиото, така както се коментират основните заболявания и достигат да съзнанието на всеки един човек, за да могат хората да разберат какво се прави и да си кажат становището. Защото вие чудесно разбирате, че когато се събере едно съсловие или една организация, в нея членуват определен кръг от хора, и невинаги това, което се обсъжда на нашите срещи, стига до тези хора. Тъй като това касае всеки един от нас, това е просто жизненоважен закон, затова моето дълбоко убеждение е, че той трябва да бъде гледан от всички страни внимателно и старателно.
Много бих се радвала, ако това, което министърът ще представи като доклад три месеца преди началото на бюджетната година, да бъде така направено, да бъде така аргументирано и обосновано, че то да ни даде основание дебатът, който ще водим по бюджета за следващата година в областта на здравеопазването, да бъде на базата на тези аргументирани и може би много изстрадани резултати, които ще получим, тъй като се надявам, че всички ние сме достатъчно добре запознати какъв е здравният статус на нацията като цяло, а да не говоря как изглеждат тези неща в различните региони. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Други желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Кенаров.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (НИЕ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, аз ще се спра върху някои основни положения на Закона за здравето, тъй като той е един от основополагащите закони за функция “Здравеопазване” в българската държава и вероятно в следващите 25 – 30 години, дай Боже, този закон наистина да окаже благоприятно въздействие върху здравето на българската нация.
Идеята от такъв закон е необходима и нашата държава има нужда, българските граждани имат нужда от такъв закон. Такъв устройствен закон действа от 1973 г., който е Законът за народното здраве. Независимо от това, че той е бил приет в други обществено-политически условия, той действа и до ден днешен – 14 години след демократичните промени в България. Това показва, че професионалистите, които са работили през онова тоталитарно време, са били предимно експертно насочени хора, а не толкова идеологически насочени. Днес ние също се нуждаем от такъв закон, който да бъде предимно на експертно ниво и, дай Боже, да бъде много малко преработван в следващите 20 – 25 години, за да бъде основополагащ закон за българското здравеопазване. Истината е, че такъв закон се прави на базата на широк анализ на здравното състояние на българската нация. В началото този закон беше наречен Закон за общественото здраве. Сега го наричаме Закон за здравето. И тъй като е на първо четене, като философия, уважаеми колеги, бих могъл да ви кажа следното:
Законът за здравето – за кое здраве – за общественото здраве, т.е. на обществото, за семейното здраве, за здравето на индивида или за ветеринарното здраве? Здравето е много широко понятие и би трябвало точно тук да кажем дали това е закон за здравето на нацията или е закон за здравето на физическите лица. В законопроекта, който ни се предлага като наименование, отсъства тази възможност да разберем. В чл. 1 на законопроекта е определено що е това здравеопазване – че то е система от политически, икономически, социални, чисто здравни и икономически взаимоотношения, насочени към опазване на физическото, психическото и социалното здраве на българските граждани. Като определение това напълно отговаря на определението на Световната здравна организация и това, което е заложено в Националната здравна стратегия, приета при миналото правителство. Оттук нататък обаче започват големите различия и разминавания между определението за обществено здраве и онова, което законопроектът трябва да определи като условия, като правила и принципи за бъдещите години за функция “Здравеопазване”.
Неслучайно през миналото Народно събрание бяха приети общо 6 закона, които в значителна степен уредиха частни функции в системата на здравеопазването. И ако си спомням, 1992 – 1993 г. беше приета тезата като философия, като стратегия за българското здравеопазване по следния начин: трябва да бъдат разработени първо частните законопроекти, частните закони, уреждащи материята в здравеопазването и след това, като венец на тези усилия на няколко Народни събрания, върху тях да възникне устройственият закон, конституцията за здравеопазването, която да смени Закона за народното здраве със Закон за общественото здраве.
Задавайки си тези въпроси, искам да ви кажа следното. Още в първото Велико Народно събрание, когато се е устройвал Правилникът за организация и дейност на здравните служби в България, е било ясно, че една система на здравеопазване се състои от лечебните заведения, които създават структурата на общественото здраве; от кадрите, които отговарят в тази система; от аптеките, които се занимават с продажбата на лекарствени средства, за да опазят това обществено здраве; и от институции, които са призвани да съхраняват санитарните норми за здраве на гражданите.
В нашата страна имаме Закон за лечебните заведения. Би трябвало Законът за здравето да бъде насочен тясно, да прехвърля организацията на лечебните заведения чрез Закона за здравето на нацията към Закона за лечебните заведения.

В същото време имаме закон, който урежда статута на съсловните организации в България. Това са лекарите и стоматолозите. И до ден-днешен не сме приели нормативни документи, с които да уредим статута на медицинските сестри, на лаборантите и на други специалисти, работещи в системата на здравеопазването. Поради тази причина и в Закона за здравето няма отнасяне към т.нар. съсловни организации, никъде законът не ни препраща към тях и не определя рамката, в която те биха работили.
Трето, по отношение на лекарствената политика знаете, че имаме от 1995 г. с многократно изменяне Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина. Този закон трябваше като венец, като рамка да обхване и Закона за аптеките в хуманната медицина. Ние виждаме, че няма реални препращания или рамка, според които Законът за аптеките и лекарствата в хуманната медицина да бъде рамкиран от този общ законопроект.
И накрая, в този законопроект трябваше да се определят принципите и правилата на взаимодействие на изпълнителите с медицинска помощ и на ползвателите на тази медицинска помощ, така както е отразено в Закона за здравното осигуряване.
Нашият законопроект, който в момента разглеждаме, няма директна препратка към Закона за здравното осигуряване, а този общ законопроект оставя Законът за здравното осигуряване да действа като един самостоятелен законопроект, като че ли той не е подчинен на Закона за здравето на нацията.
Всички тези неща ми дават основание да мисля, а и според експертите, които бяха от Европейския съюз, от Световната банка и Международния валутен фонд на заседанието, проведено преди около шест месеца, че не са отразени всички препоръки, направени от експертите на международните финансови институции и на Европейския съюз, към нашия Закон за здравето.
Това са слабости, които трябва да знаем още отсега. Аз мисля, че този законопроект ще претърпи редица други изменения и допълнения, тъй като той не отразява реално състоянието на българското здравеопазване в момента, той не препраща и към бъдещо развитие на българската здравна система. Нещо повече, ако говорим, че в Националната здравна стратегия имахме предимно патерналистичен, етеистичен модел на управление на здравеопазването при тоталитарна система на управление, че Законът за народното здраве е по-малко, така да го наречем, тоталитарен, и по-малко патерналистичен, отколкото законопроектът, който приемаме в този момент, особено свързан със санитарно-хигиенните инспекции или ХЕИ-та, които са разположени по места.
Мисля, че чрез този законопроект ще се даде изключително много голяма държавна власт като контрол на ХЕИ върху цялата система на здравеопазването, но няма да доведе до промяна в качеството на живота и подобряване на качеството на здравното обслужване на българските граждани. Това ме кара да се съмнявам в целите, които сме си набелязали с приемането на този законопроект. Това ще даде възможност и за недостатъчна добра управляемост на качеството на медицинските грижи, а оттам и на здравето на българските граждани в един по-дългосрочен стратегически план.
И накрая да завърша със следните думи. Когато се приема един законопроект, основата му винаги е финансова, тоест финансово-икономическата база, която трябва да бъде отделена в рамките на държавата, в рамките на обществото, за да се осигури тази дейност, която предлагаме в законопроекта. Във всички политически програми е отразено, че ще се повишава процентът от брутния вътрешен продукт като основа за истинско здравеопазване. В този законопроект трябваше да има финансово-икономически анализ за бъдещите 10-15 години като база за икономическо развитие на отрасъл “Здравеопазване”. Тук този процес въобще не е засегнат.
Аз мисля, че господин министърът, като човек, излизащ от реалния сектор на икономиката и банкирането, ще приеме тезата, че наистина минимум 6 процента от брутния вътрешен продукт преди влизането ни в Европейския съюз ще бъдат записани в законопроекта за здравето на българските граждани, за да сме сигурни, че каквото и правителство да имаме, каквато и политическа сила да управлява България, тя няма да се отклони от нормата като политика на поведение – 6 процента минимум за здравето на българските граждани. Това ще даде възможност и за по-реални дискусии за финансиране на системата в следващите народни събрания. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кенаров.
Господин Кацаров, заповядайте.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, има ли нужда от нов закон, който да урежда обществените отношения в здравеопазването? Отговорът на този въпрос безспорно е: да, не защото, както погрешно преди малко отбеляза министърът на здравеопазването, трябва да синхронизираме законодателството с Европейския съюз. Няма общо право в областта на здравеопазването в Европейския съюз. Аз съм сигурен, че никой от вас не е чувал България да е затворила глава “Здравеопазване” или да я е отворила по простата причина, че такава глава няма.
Нуждата от нов закон се поражда от това, че обществените отношения в момента в областта на общественото здраве се уреждат от един закон, писан в далечната 1973 г., когато господстваше, както всички добре си спомняме, съвсем друга идеология и политика. Проблемът на сегашния законопроект е, че той не променя тези отношения или там, където прави промени, не ги прави за добро. Това е основният проблем на новия законопроект, от който очевидно има нужда. Съвсем друг е въпросът дали този законопроект трябваше да бъде внесен в такъв вид, касаещ толкова много материя. Обърнете внимание, аз не знам дали има друг закон, гледан в нашето Народно събрание, по който министърът на здравеопазването трябва да издаде 55 наредби. Петдесет и пет наредби! Петдесет и пет наредби трябва да издаде по Закона за общественото здраве министърът на здравеопазването. Това е всичко друго, но не и добро законодателство.
Не мога да се не се спра на няколко много важни момента в този законопроект.
Първо, в областта на т.нар. държавен здравен контрол. Има ли промяна? Промяна има, но тази промяна касае фасадата. Има промяна на името - те вече няма да се наричат ХЕИ-та, а ще се наричат със звучното наименование РИОКОЗ. И какво от това? Какво от това, като сменим името, след като функциите и дейностите остават същите, каквито са били през 1973 г.? Какво от това? България има много сериозен проблем с контрола върху храните, с двойния контрол върху храните – едновременно ДВСК и ХЕИ извършват контрол за едно и също нещо на всички, които произвеждат или търгуват с храни. Всички тези магазинчета, които се намират в кварталите, които се намират на първите етажи на блоковете, са подложени на ужасяващ рекет едновременно от две институции за едно и също нещо. И това е един от въпросите, които трябваше да реши този закон, но той не го решава.
Нещо повече, точно в тази глава законопроектът въвежда презумпция за виновност, защото той дава възможността на всеки един санитарен инспектор по свое усмотрение да затвори фирма, която се занимава с производство или търговия на храни, забележете, ако той има съмнение относно качествата на продуктите. Неговото съмнение ще означава затваряне на фирмата. Неговото съмнение няма обратен резултат. Той няма да понесе санкция, ако неговото съмнение е неправдоподобно. Нали разбирате, че под формата на такова съмнение може да се издевателства върху хората, които се занимават с този бизнес – бизнесът за храните. Това са абсолютно неприемливи неща!
Не мога да не се спра и на това, че Министерството на здравеопазването желае да върне обратно училищното здравеопазване – една абсолютно популистка идея! Това е отказ от модела на здравно осигуряване, защото философията на здравното осигуряване означаваше това – сменихме начина на обслужване на гражданите – не в училището, не в предприятието, а под формата на фамилен лекар, който се грижи за цялото семейство. Сега те предлагат да имаме едновременно фамилен лекар и пак да имаме училищно здравеопазване! Има няколко въпроса, на които не могат да отговорят, защото се водят само от популистки тези.
Какво ще прави училищният лекар през четирите месеца, когато децата са във ваканция? Четири месеца са във ваканция през годината! Питам аз, какво ще прави училищният лекар през тези четири месеца?
Втори въпрос – училищният лекар не може да има договор със Здравната каса; как ще насочи болно дете за консултация при специалист, след като няма право да издава талони, тъй като няма договор със Здравната каса?
Трети въпрос. Училищният лекар няма право да изпише лекарства, които са безплатни или частично платени от НЗОК, пак защото няма договор с НЗОК.
Не мога да подмина и безумието, наречено “нетрадиционна” или “алтернативна” медицина. Няма как да подмина подобно нещо, защото то не само е безумие, то е опасно! Ние, като народни представители, ще извършим престъпление, ако приемем подобни текстове в закона. Искам много ясно да предупредя за това! Министерството на здравеопазването ни предлага да узаконим правото на хора без медицинско образование да упражняват лечебна дейност и то с методи, които не са научно обосновани и научно доказани! По този начин даваме разрешение на тези лечители, врачки, баячки, хвърляйки боб или леейки куршум… освобождаваме ги от отговорност, давайки им право със закон да извършват тази дейност!
Искам да попитам юристите в залата: бихте ли разрешили на хора без юридическо образование да бъдат съдии, прокурори и да съдят ей така, някак си, нетрадиционно или алтернативно в съдилищата? Няма да го направите! А защо искате да го направите с лекарите? Защо искате да го направите с лечебната дейност? Нима здравето на хората е нещо по-маловажно? Нима е нещо, което може ей така, с лека ръка да бъде хвърлено?
Истината е друга. Истината е, че тук действат много силни лобистки интереси. За да влязат тези текстове в закона причината не е само в това, че министърът не е лекар и не отбира от тия неща. Причината е, според мен, че за тези неща е добре платено, за да влязат като текстове в закона. Това е истинската причина!
Има и още един случай, който също искам да споделя, не защото е важен, а защото показва начина, по който е направен този закон. Той е една сбирщина от различни тези. Очевидно е правен от различни хора, защото няма общ дух и обща философия. Там механично са събрали това, което са написали различни автори в своите сфери, събрали ги на едно място и ги хвърлили на Народното събрание – ето ви един законопроект и готово!
Законът предвижда да бъдат учредени “кухни” или, как ги наричаха – “банки за майчина кърма”! В тях български майки ще отиват и ще дават своята кърма, където медицински специалисти и други вероятно ще взимат тази кърма, ще я слагат – така си го представям аз – в някакъв гюм, след това пък други майки ще ходят да взимат от тази кърма за децата си. Ама моля ви се, живеем в ХХI век! Кой използва майчина кърма?! Вчера беше ден за борба със СПИН! Коя майка ще вземе кърма от неизвестно лице и ще я даде на своето дете?! Че тази дарителка на кърма може да е болна от СПИН, може да е алкохоличка, може да е наркоманка, може да е употребявала лекарства, може да е болна от някакво друго заболяване! Представяте ли си банката за майчина кърма да разполага с такава лаборатория, че да изследва всички тези показатели и да каже: млякото, което имаме, е безвредно! Или ще го пастьоризираме и ще го сложим в кофички, а може да го продаваме като кисело мляко. Давам го само като пример, за да разберете безумието на това, което се предлага. Очевидно този, който го е писал, наскоро е чел “Цитаделата” на Арчибалд Кронин.
Най-лошото на този законопроект е, че той не променя нищо, не изпълнява очакванията. Той просто е едно продължение. Нови думи със същото съдържание на сега действащия Закон за народното здраве. Затова Българската социалистическа партия ще подкрепи този закон, защото той изцяло отговаря на нейната философия и идеология. Не защото няма, има и в момента, но новият е едно пълно съвпадение с идеологията. Това е разцвет на семашковщината в българското здравеопазване!
Знам, че много от колегите в НДСВ не одобряват този закон, но застават пред нас и казват: да, има лоши неща, но ще ги поправим на второ четене! Няма да можем да ги поправим на второ четене! Защото работата по законопроекта между първо и второ четене е като работата в автосервиза, ако го сравним с автомобилите. Можем да го поправим, но не можем да направим нов автомобил. Няма как в автосервиза да вкараме “Москвич” и от другата страна да излезе “Ферари”! Няма как да стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кацаров.
Заповядайте за реплика, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми д-р Кацаров! Сигурно има много слабости в предложения законопроект.
Искам да Ви репликирам само за едно нещо: банките за майчина кърма се използват. Има ред и система, по която се използват. За съжаление много биологични продукти, а не само майчина кърма се използват в здравеопазването в цял свят. Съжалявам, обаче тук не сте прав тотално, защото това е утвърдена процедура и практика с всички видове изследвания, които се правят, както взимането на кръв. Взимането и преливането на кръв също е и процедура, която е свързана с много опасности.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС, от място): Няма нищо общо!
АТАНАС ЩЕРЕВ: Майчината кърма е използван метод. Той е изключително важен при отглеждането на недоносени деца и специално по този въпрос недейте да говорите. За другите неща може би имате голямо основание или пък по-малко основание, но специално по този проблем не сте прав. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми д-р Кацаров! Няма в никакъв случай да влизам във Вашата схема на мислене за социалистическо, комунистическо и много демократично развитие на здравеопазването и за това кое е било сиромашко здравеопазване и кое – качествено. Защото ако попитате всеки един средностатистически българин, независимо къде, той при всички случаи ще Ви каже, че се е лекувал много по-добре и здравеопазването за него е било много по-добро като потребител на здравна услуга, отколкото е сега.
Но искам да спра вниманието ви на нещо друго, за което мисля, че доста хора пледират – училищното здравеопазване.
Сигурно е много хубаво да имаш личен лекар, сигурно е много хубаво парите да вървят след пациента и т.н. Но така, както поставихте въпроса – какво ще правят три месеца училищните лекари, защото не са четири месеца, нека да поставя и аз въпрос. Децата не са толкова разумни и тромави, колкото сме ние. Децата са емоционални, тичат, падат, закачат се, могат да имат травми и т.н. В едно училище, в което моето дете има личен лекар, но който се намира на n-броя километра от училище, ако се случи някакъв инцидент, който не е за “Бърза помощ”, кой ще помогне на това дете? А тези неща стават ежедневно. Това, което поставяме, което го поставят синдикатите, също и Синдикатът на българските училище, са изстрадани въпроси. Ако формата на училищния лекар не е изгодна, каква е изгодната форма за децата в училищните заведения – да имат някаква специализирана, бърза, адекватна и, разбира се, висококвалифицирана медицинска помощ, когато се налага?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за трета реплика, госпожо Анастасова.

ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз ще бъда малко по-остра от предшестващите реплики, защото, няма да скрия, че като народен представител се срамувам от това, което преди малко господин Кацаров изрече от тази трибуна.
Преди няколко дни госпожа Надежда Михайлова, пак от тази трибуна, обяви парите, които министърът на финансите дава за образование, за популистки.
Днес от устата на друг представител на ОДС чухме, че училищното здравеопазване е популизъм.
Уважаеми колеги, това, което се твърди, и то от дясната половина, за мене е необяснимо и, аз самата няма да скрия, съм безкрайно изненадана.
Училищното здравеопазване, уважаеми господа лекари, е повече от необходимо и времето, в което го нямаше, показа тази необходимост. Училищното здравеопазване е част от превантивната медицина, която може би е чужда на нашата философия. Като учител мога да кажа, учениците имат нужда от подобно здравеопазване и тях личният лекар едва ли може да ги удовлетвори. Реформата, която вие направихте, наистина вече дава своите плодове. И всички могат много да говорят за тях. Резултатите от тях са, че фамилните лекари, например, трудно могат да бъдат открити и ходенето при личния лекар много често се превръща в истинско ходене по мъките за болния, по клиничните пътеки на здравето.
Но в крайна сметка единственият сигурен резултат от онази философия, за която вие говорите, е, че лекарите се превърнаха в бюрократи и търговци, а Хипократовата клетва бе осквернена.
Ето защо аз не приемам Вашите аргументи, разбира се, за Вас сигурно е смешно, но апелирам към повече разум и повече грижа за децата. И особено към повече механизми за превантивна медицина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля Ви, госпожо Анастасова, съобразявайте се с времето. Ако искате, можете да направите изказване, но репликата е 2 минути.
Дуплика – господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо Анастасова, стана ясно за всички, че не Ви е ясно. Аз пък нямам намерение да Ви обяснявам от трибуната на Народното събрание.
Уважаеми доц. Щерев, няма как да направим аналогия между кръвопреливането и банките за майчина кърма. При цялото ми уважение, няма как да направим такава аналогия.
Никоя разумна майка не би ползвала майчина кърма. В момента на пазара се предлагат адаптирани млека, каквито желаете - с глюкоза, без глюкоза, с фруктоза, със захароза, с белтъци, без белтъци и т.н., и т.н. Те са абсолютно безопасни и много по-подходящи за недоносени и доносени деца. Има и специални адаптирани сухи млека за недоносени деца.
Така че такава аналогия просто не може да се прави. Аз Ви разбирам в каква ситуация сте. Вие политически сте длъжен да защитите министъра, който е излязъл с този закон. От друга страна като човек и лекар разбирате, че тази позиция е трудно защитима. Съчувствам Ви, но в случая не мога да Ви помогна.
Уважаема госпожо Масларова, връщаме се на темата за училищното здравеопазване. Има още един въпрос, който аз преди малко просто не поставих: защо трябва да плащаме два пъти за едно и също нещо? Защото ние веднъж плащаме на личния лекар, че обслужва тези деца и искаме втори път да платим на училищен лекар, който да върши работата, която в момента извършва личния лекар.
Не е вярна тезата, че това може да бъде профилактика, защото задълженията за профилактика са вменени в момента на личния лекар. Ваксинацията на децата, ако не знаете, аз имам 15-годишно дете и него го ваксинира личният му лекар. Да, той следи за графика му, обажда се, когато трябва, и прави необходимите ваксини. Така че това е осигурено.
Що се отнася до въпроса, че те са малки деца и в училище всичко може да се случи. Ами, може, ако не стоят в час, ако са някъде на друго място, може и да се случи нещо. Но те са 4 или 5 астрономически часа в училище. Останалите 20 часа тези дечица не са в училище. Е, аз питам: какво ще стане, ако се случи нещо с тях, когато не са в училище? Когато следобед играят футбол в двора на същото това училище, тогава училищният лекар така или иначе го няма.
Така че поставянето на въпроса по този начин е просто неправилно. Това е по-скоро опит за заяждане, за търсене на аргументи и под вола теле.
Защото аз ще ви кажа и нещо друго: ако вие искате да вървим по този път, ами, дайте просто да вземем и да върнем и цеховите лекари и да се свърши цялата работа със здравното осигуряване, което очевидно среща толкова съпротива в България. В този Европейски съюз обаче, за който всички тук се кълнем, и като излезе всеки започва с това: Европейски съюз, Европейския съюз, навсякъде се прилага точно този осигурителен модел, който в момента се прилага в България.
И ще Ви кажа още нещо последно и с това завършвам: България има 10-годишна стратегия за развитие на здравеопазването, приета от правителството и одобрена от Световната здравна организация. Това, че тази стратегия не се изпълнява, е съвсем друг въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Кацаров.
Има думата господин Кръстьо Петков за изказване. След това госпожа Евдокия Манева, господин Камбуров и господин Игнатов.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Народното събрание е изправено пред една немного добра ситуация да констатира, че досегашният интегриращ Закон за народното здраве отдавна е изчерпал своите функции и същевременно да си дава ясна сметка, че предложеният проект е далеч от онова съвършенство, което се търси, особено когато и вносителите си поставят амбициозната цел да хармонизират вътрешното ни законодателство с това на Европейския съюз.
И на мен ми се струва, че независимо от общо взето частичния и не много висок интерес, няма да бъде никак леко на народните представители, които ще гласуват по съвест, как да решат – да подкрепят закона, да гласуват против или да се въздържат.
Аз ще кажа моето мнение накрая, но нека да започна с една констатация, която излезе наяве при няколкото обсъждания, които бяха направени от експерти на Парламентарната група на Коалиция за България, констатация, че този закон е по-добър от онзи, който получихме преди година, който се движеше по коридорите и залите и беше подложен дори и на обсъждане, след което беше внезапно изтеглен и на негово място се роди законопроектът, който днес ние с вас дискутираме.
Така че това е негово безспорно качество. И от принципна, и от правно-техническа гледна точка продуктът е по-добър.
Заедно с това обаче в този закон именно от принципна гледна точка, ако погледнем неговото място в системата от закони в законодателството на България, можем да констатираме проблеми и явни слабости.
Без да ангажирам когото и да било бих искал да кажа, че във формулировката на чл. 2, аз не навлизам в четене, което трябва да направим по-нататък, но все пак това е принципен въпрос, е записано, че “опазването на здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие е национален приоритет и се гарантира от държавата чрез спазване на редица принципи”.
Ако в закон запишем, че това е национален приоритет и държавата трябва да гарантира този национален приоритет чрез спазване на 7-8 основополагащи принципа, веднага трябва да се запитаме в състояние ли е законът, ако го приемем с действие от 1 януари следващата година, да реализира тази постановка? Очевидно не. За здравеопазването не достигат средства и ние сме далеч от нормалната 6-процентна граница от средства от брутния вътрешен продукт, които трябва да се насочват в сферата на здравеопазването. В здравеопазването не е завършила структурната реформа и по нея всекидневно се водят горещи спорове и има противоречиви интереси на национално, областно и общинско равнище. В здравеопазването е спряна приватизацията в самото начало и няма консенсус до този момент как тя да продължи. Българското здравеопазване няма традиции в работата с пациентите и неправителствените организации като равностойна страна в управлението на цялата система. Ако остане в този вид фомулировката, тежко и горко на това и на следващото правителство. Всеки ще иска това да бъде реализирано сега, а не да стои като пожелание в бъдещето. Би трябвало много да се внимава, когато се записват подобни амбициозни, бих казал помпозни формулировки, а след това, когато излязат от Народното събрание, те престават да изпълняват своите регулаторни функции.
На второ място, госпожо председател, и от изказванията, и от дадените писмени становища от доста институции стана ясно, че системата за управление на българското здравеопазване така, както е записана в този закон, не е огледана докрай и това едва ли е най-добрият вариант за управление на социална система с толкова важни и деликатни функции, каквато е здравната система за България. Нещо повече, предлагат се нововъведения, зад които ние не можем да видим реално съдържание и какви функции ще изпълняват те. Например, национални здравни центрове, които са постулирани в препоръките, но лично за мен не е ясна тяхната функция.
На трето място, тук мога да говоря от името на група депутати от нашата парламентарна група, стои проблемът за правата на пациентите, който не е решен в онази пълнота и конкретност, която заслужава един такъв основополагащ и интегрален закон. Когато с госпожа Масларова внесохме такъв законопроект, ни беше казано: “Изчакайте, в Закона за здравето ще намери достатъчно пълна регламентация материята за правата на пациентите.” Сега обаче, когато четем съответния раздел и гледаме реакциите на сдруженията за защита правата на пациентите виждаме, че това е един от най-свитите, да не кажа осакатени материи. Липсва конкретност при формулиране правата на пациентите, като се почне от правото на информация не изобщо и се стигне до достъпа до медицински услуги.
Аз лично мисля, че тази част от закона би трябвало да бъде преработена основно в един последващ диалог. Чудя се защо толкова добри предложения, дадени предварително от сдруженията за защита правата на пациентите, не са взети предвид? Иначе действително ще се наложи паралелно с този закон да се предложи отделен, специален Закон за закрила правата на пациентите.
Накрая, присъединявам се към категоричната забележка и препоръка на част от специалистите по социална медицина, по публично здраве, които смятат, че ролята на гражданските, на неправителствените организации в контрола и управлението на системата за здравеопазването е силно подценена, а това е в разрез с европейските тенденции и с предварителните изявления на управляващото мнозинство, че ще намери решение на този въпрос. То може да намери решение в специален подробен, достатъчно конкретен раздел.
Като имам предвид тези бележки, особено последните две – за пациентите и за неправителствените организации, ще кажа силна дума, но мисля, че няма да сбъркам и че няма да ми се разсърдят колегите от лекарската гилдия – в много голяма степен това е Закон за здравните заведения и за лекарите, за взаимодействието между тях. В него отсъстват обаче гражданското общество и пациентите. Поради това за мен той е дебалансиран, т.е. някои въпроси не присъстват в достатъчно пълна степен. Как тогава ще говорим за концепция за здравеопазването като цяло и за управление на една система, насочена към най-важната ценност в едно общество?
Аз съм силно разколебан, госпожо председател. Има едно обстоятелство, не затова че този закон е малко по-добър от предишния, който ни беше предоставен, а поради това, че ние приехме достатъчно много, при това скорострелно нови закони, поправки в съществуващите закони, засягащи здравеопазването, и отсъствието на един такъв интегриращ устройствен закон си казва думата.
Затова с голяма доза компромис ще гласувам “за”, очаквайки, че вносителите ще бъдат достатъчно добросъвестни да отразят бележките, които се правят от принципиален характер, както и да запълнят празнотите, които очевидно съществуват в този закон. Не може да има съгласие между по-голямата част от организациите за защита на пациентите, по-голямата част от специалистите, които са достатъчно добре подготвени и познават европейската практика по управление на публичното здраве и т.н., а вносителите да пренебрегват тези мнения.
Това е моето мнение. Аз не приключвам с традиционния апел към колегите си специално от моята група да гласуват “за”. Нека всеки да прецени по съвест и според своята компетентност. Аз лично ще го подкрепя с много големи резерви. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Петков.
Госпожо Манева, заповядайте за изказване.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Вземам думата като потенциален пациент, за да изразя критичното си отношение към един според мен изключително важен въпрос, уредбата на който в закона влиза в дисонас с неговата претенция да бъде модерен. Става дума за текста в чл. 100 от проектозакона, който гласи, че: “На територията на Република България не се прилага евтаназия.”
Трябва да призная, че темата за допускане на евтаназията в медицинската практика е остро дискусионна и е твърде деликатна. За свое добро човек живее, без да мисли, че животът има край. Хората със здрава психика поначало не допускат да ги завладява такава мисъл, въпреки че смъртта реално присъства в нашето ежедневие. Тя се възприема и отминава като нещо далечно и мистично. Може би поради тази нагласа проблемът с евтаназията се е изплъзвал от загрижеността на обществото. Защото всеки си казва, че това не се отнася до мен и не допуска в представите си, че може да се окаже изправен пред страшната необходимост да получи такава милост.
Вярно е, че засега евтаназията се прилага единствено в Холандия. Но този факт не бива да ни смущава. Вече и в други европейски страни се проявява тенденция към толерантно отношение в случаи, при които е оказана помощ за прекъсване на живота в крайни ситуации. Например в Швейцария вече е прието да не се търси наказателна отговорност спрямо този, който е подпомогнал с медикаменти безнадеждно болен да постави край на живота си.
Никой не може да отрече огромното значение на религиозното и нравствено схващане за абсолютната святост на живота. Без съмнение той има огромно значение като основен морален постлуат във времена и епохи, когато човешкият живот се е нуждаел от силна нравствена защита, когато законовият контрол върху човешкото поведение не е бил особено респектиращ.
В съвременното общество обаче, организирано преди всичко върху идеята за безусловно спазване на закона, без да се подценява значението на моралните норми, изричната забрана на евтаназията е неуместна. Тя не носи престиж на законодателя и от друга страна дава израз на притъпеното чувство на съпричастност, обърканост и несигурност в обществото.
Отново трябва да наблегна върху това, че евтаназията не е убийство, защото престъпният умисъл принципно се изключва. При нейното допускане също се изключват каквито и да било социално-икономически аспекти. Проблемът е медицински и правен. Касае се за помощ от лекаря спрямо пациент, след пълно изчерпване на възможностите за лечение и поддържане на живот без страдание. Именно проблемът за прекратяване на страданията при евтаназията е проява на християнско човеколюбие. Обществото, разбира се, трябва да получи сигурни гаранции срещу незаконни и користни посегателства. Законопроектът е въвел редица механизми и е поставил принципни изисквания за практикуване на медицината на високохуманно ниво, особено с очакване на взаимна етичност между лекар и пациент.
Едно от основните водещи начала в това отношение е принципът на доброволно изразеното информирано съгласие на пациента или на неговите близки, които са регламентирани в чл. 90, в чл. 93 от закона, където ясно е установено правото на пациента да откаже по всяко време предложената медицинска помощ или продължаване на започнатата медицинска дейност. На обикновен език това означава “животът си е негов”, познат израз в медицинската неофициална лексика. Щом това е така и според текста на закона, и според медицинската практика, защо да не се приеме и за евтаназията принципната позиция, изразена по този начин “животът си е негов” в момент, когато животът на болния е само едно огромно страдание, когато животът за него е загубил истинските си качества и стойност.
За да бъде последователен в текстовете си, законопроектът трябва да допусне доброволната евтаназия, основана на информирано съгласие на пациента или неговите близки. Законодателното допускане на евтаназията, от друга страна, ще засили контрола върху медицинската практика, ще допринесе за ограничаване на различия в подходите въз основа на критерии възраст, социален статус и други и в голяма степен ще изключи самоволни и неконтролирани лекарски намеси, с оглед продължителността на живота на пациента. Безусловно прилагането на евтаназията може да се допусне само при сериозни законови изисквания и гаранции, които изключват грешки, изключват злоумишленост или корист.
За доброволната евтаназия могат да се посочат следните най-главни условия:
1. категорична и несъмнена медицинска констатация, че са изчерпани възможностите на медицината за подобряване състоянието на болния;
2. че са изчерпани възможностите да се намалят и повлияят с лечение болките и страданията на пациента;
3. болният, при ясно съзнание и на основата на точна и пълна информираност за здравословното си състояние, да пожелае доброволно прекратяване на поддържащото живота лечение и за прекъсване на жизнените му функции и
4. да се установи процедура, гарантираща достоверността на документираните обстоятелства, включително тяхната проверка от съда, който въз основа на предоставените данни да разреши евтаназията.
Предложеният за приемане изцяло нов законопроект за здравето е предназначен да действа десетилетия наред. Затова формулираната в него изрична забрана за евтаназията би трябвало да отпадне. Светът се развива вече с друга нагласа и тенденции и вероятно в близко бъдеще успешно ще преодолее някои схващания, които пречат на разрешаването на този въпрос. Сега ние имаме възможност с приемането на закона да покажем, че не ни липсва самочувствие и убедено да възприемем евтаназията като несъмнен израз на човеколюбие и милосърдие – основните норми на християнската нравственост. Ако тези съображения не се възприемат и не се допусне евтаназията, минималното, което е необходимо да се направи, е да отпадне предложеният в законопроекта текст на чл. 100, защото той не казва нищо повече от известното в момента, а и без него евтаназията остава забранена, както е било досега, съобразно разпоредбите на Наказателния кодекс. Тази разпоредба би останала без правно значение, затова с премахването на този текст аз намирам, че се оставя отворена вратата за тази изключително важна дискусия в нашата страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на госпожа Манева.
Проблемът за евтаназията е вечен. Това, което Бог е дал, само Бог може може би да вземе.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (НИЕ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, това, което постави като проблем госпожа Манева, е изключително важно по отношение евтаназията. Искам да кажа няколко думи в реплика на това, може би и в подкрепа, ако го приеме госпожа Манева.
В нашия законопроект за здравето е отразено, че евтаназията не може да бъде разглеждана като проблем. Да, в този законопроект така е отразено. Тя не може да бъде разглеждана като проблем, макар че тя съществува и в световен мащаб, вероятно и в България, защото тя е пасивна и активна.
По отношение евтаназията, скъпи колеги, първият законопроект, приет след 1990 г., е в Холандия. Специфичен законопроект. Вторият законопроект, който беше приет, е в Белгия през 1998 г. и третият законопроект за евтаназията, съществуващ в света, е приет в Швейцария през 2001 г. Това са съществуващите закони за евтаназията в света. В отделни щати на Съединените американски щати има определени текстове, даващи тълкувание на въпроса за евтаназията – пасивна и активна. Така или иначе това съществува като явление в обществения живот. Тъй като проблемът е невероятно морално-етичен, за отказа от лечение при нелечимо заболяване, при така наречените невъзвратими състояния аз веднага го съпоставям със Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, който беше с морално-етични измерения. За жалост, в нашето Народно събрание проблем от морално-етична и чисто медицинска гледна точка беше превърнат в проблем от политическа гледна точка.
Така че, госпожа Манева, аз приемам тезата да се обсъжда евтаназията и че не трябва да има забранителен текст в този закон, защото ако искаме да вървим напред, би трябвало оттук, от тази трибуна проблемът за евтаназията да бъде дискутиран за цялото общество. Не знам обаче до каква степен управляващото мнозинство би се съгласило с тезата – евтаназия, поставена в публичното пространство. Аз съм за тази теза. Проблемите трябва да ги дискутираме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на доктор Кенаров.
Доктор Щерев?
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ, от място): Отказвам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие се отказвате от Вашата реплика.
Има ли друга реплика?
Извинявайте, госпожо Манева, имате право на дуплика, ако желаете.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС, от място): Щях да потвърдя, че темата трябва да се дискутира и, че текстът за забрана на евтаназията трябва да отпадне от законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Давам думата на проф. Камбуров.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, госпожи и господа народни представители! Вносителите чрез представения законопроект имат амбицията да приведат нормативната база на българското здравеопазване в съответствие с настъпилите в системата промени в последните три години. Още тук мога да кажа, че вносителите не се справят с тази задача и неслучайно Комисията по образованието не подкрепи проекта. Тъй като аз съм член на тази комисия, ще взема отношение по глава седма “Висше медицинско образование – квалификация, специализация на висшите медицински кадри и медицинска наука”.

Уважаеми господа, що се касае до състоянието на висшето медицинско образование, мога да кажа, че то се намира във видима дистанция между реформата на здравеопазването и образователния процес и не следва промените в здравната система. Дори тези, които познават ролята и висотата на университетското образование и академичното образование, премълчават многолетни свои компромиси в това отношение в последните 10 години.
Главният въпрос на медицинското образование е има ли и ще има ли визия висшето медицинско образование през следващите години, както и следдипломната квалификация и специализацията на кадрите в България, как трябва да изглеждат те, какво искаме да постигнем чрез тях и т.н.?
В закона явно не са дообмислени редица факти, които са в противоречие със Закона за висшето образование. Например, чл. 179, който дава възможност на националните центрове по обществено здраве да приемат и осъществяват докторантури в своя периметър. Това е в противоречие със Закона за висшето образование, който безспорно чрез Националната агенция по оценка и акредитация дава възможности само на висшите медицински училища в България да извършват такава дейност.
Ще поправя проф. Ганчев, като кажа, че медицината и стоматологията попадат в така наречените регулирани професии, както правото и архитектурата, и при тях магистърска степен няма. При тях подготовката на доктори в тази система се извършва във висшите училища по медицина и те са обект на Националната агенция по оценка и акредитация така, както ги е заявила като субект в края на краищата на тяхната дейност.
Още повече, че този предложен чл. 179 е в колизия с чл. 46, ал. 2, 3 и 4 и чл. 47 от Закона за висшето образование.
Вторият момент в тази насока е също така и дискусията, очертала се в комисията във връзка с чл. 184, ал. 1 и 2. Той се нуждае крещящо от ясна регламентация в тези случаи, тъй като във всички случаи, които сега разглеждаме, ние трябва да обърнем внимание също така и на базите за специализация на кадрите в този аспект, както и в случаите, в които са допуснати редица пропуски в това отношение.
Третият аргумент – това е въпросът за получаване на лекарска правоспособност на тези, които са завършили в чужбина. От тях се иска само да положат изпит по български език, без да се изисква от тях да спазят необходимото – това, което се полага в много страни, така нареченият “лайсънс” в Америка.
Защо в края на краищата в България ние ще искаме само да се полага изпит по език, без да изискваме това, което искаме от нашите бъдещи лекари? Друг е въпросът, че в тази система има изключително голямо изоставане между начина на полагане на държавните изпити в България и начина, по който се полагат те в напредналите страни. Не може в България да се полагат държавни изпити по медицина в четирите основни специалности – детски болести, вътрешни болести, акушерство и гинекология и хирургия, върху материал, върху който те се изпитват през последния семестър на тяхното образование. Тоест те държат и семестриален изпит през м. юни, а през м. октомври или м. ноември се явяват отново на тази материя, за да получат правоспособност на лекари.
Много важен е въпросът за базите. Базите трябва във всички случаи да се редуцират колкото се може повече и, господин министър, тъй като Вие оглавявате Висшия медицински съвет, ще Ви кажа, че е недопустимо в една държава като България да има специалисти 82 % от всички лекари, завършили в България. Това говори за много лошо качество. Много лошо качество!
В една нормална държава броят на специалистите не се движи повече от 28 – 35 % и това е защото – да се върна на една заповед на бившия министър, който разпореди през м. март 2003 г. да се пуснат на специализация 2450 души, от които една трета са на платено образование, специализация. Една голяма част от тези хора, които се явяват на специализация, са обикновено току-що завършили медицина и поради това, че те ще останат без работа са склонни да си платят и да започнат една специализация, която завършва на 29-годишна възраст – във възраст, в която те не могат в никакъв случай в подготовката си пълноценни.
Затова считам, че в закона трябва да се обърне внимание на това и да се регламентират тези неща. Това беше и причината ние да спрем и да гласуваме отрицателно в комисията във връзка с тези недопустими, бих казал, пропуски в това отношение.
Също така искам да поставя въпроса и за Висшия медицински съвет. Във Висшия медицински съвет е представена една огромна кавалкада от хора, които не могат да решават въпроси. Те са, общо казано, пет души от квотата на ВАС, господин министър, пет – от Лекарския съюз, трима от Стоматологическия съюз, наредени са там от всички министерства, от Червения кръст, откъде ли не в края на краищата. Това е една комисия и съвет, които не могат да бъдат ефективни в никакъв случай в своята работа. Те трябва да бъдат крайно редуцирани.
Прави ми впечатление също така нещо необичайно, че Висшият медицински съвет се занимава с това да се одобрят ли научните изследвания за следващата година и по какъв начин да стане тяхното определяне. Вярно е, че Вие имате пет души ректори, които са членове на Висшия медицински съвет и които Ви докладват, но това не е достатъчно. Не е достатъчно в никакъв случай!
Тук се повдигнаха много въпроси във връзка с детските кабинети и понеже госпожа Анастасова и госпожа Масларова защитаваха една теза, аз уважавам тяхната теза, аз искам да ви кажа как ми звучат чл. 123 и 124.
В чл. 123 се казва, че здравните кабинети в училищата трябва да осъществяват медицинско наблюдение, здравно образование, контрол на хигиенното състояние на децата, контрол върху хигиенното състояние на помещенията и т.н.
И още повече, в § 3 на същия член се казва, че тези кабинети могат да бъдат – обръщам внимание – могат да бъдат оглавявани от фелдшери, от сестри и от лекари. Как да интерпретирам тази работа? И на тези, които аз уча на медицина по този начин? И тези, които четири месеца от годината няма да вършат нищо, и тези, които трябва по всякакъв начин да мислят като млади хора за своята квалификация. Те не могат да я осъществят.
Искам да обърна внимание на още един момент, госпожа Анастасова.
В чл. 124 се казва: при новооткрито заболяване лекарят или този, който го замества – сестрата или фелдшерът в кабинета, трябва да се обадят на родителите или на домашния лекар. Каква е неговата функция тогава и неговата отговорност? Така че аз приемам Вашите възражения, колега.
Във връзка с нетрадиционната медицина – за мен това е един анахронизъм. Например, хомеотерапията – вие ще изпратите в университета хора, за да ги учим на патология, на физиология, на анатомия за няколко месеца, за да знаят черния дроб от коя страна е и да ги пуснем после да лекуват хора. Това просто няма да се приеме! Това няма да стане въобще!
И аз считам, че трябва на всяка цена да се помисли на второ четене по тези въпроси.
Също така пак обръщам внимание на квалификацията на лекарите, която обхваща пет основни пункта. Това са широката специализация, тясната специализация, курсовете във връзка с новости в професията, курсовете, свързани със съвременни методи в диагностиката и лечението и така наречените индивидуални курсове, които са цитирани в закона.
Аз трябва да ви кажа, че аз тук не видях никакви стимули за тези, които водят тези курсове. Още повече, че в основите на Закона за висшето образование ние съдим за един хабилитиран човек, за един човек, който преподава, по така наречената аудиторна заетост. По какъв начин ние ще намерим “мото ви венди”, за да можем тези хора да ги накараме, да ги стимулираме да поемат и да извършват тези квалификационни и курсове по специализация?
Имам предвид още повече, че в много държави, за да отидеш при един професор и да специализираш, да се запишеш на курс при него, ти трябва да се запишеш 1 – 2 години по-рано. Това не може да става на тази база – на едно обезличаване на тези хора. Аз досега от тези, с които съм говорил, че водят такива курсове, мога да ви кажа, че те не са намерили никакво заплащане и материално обвързване и въпреки това правят такива курсове. В региона на специализацията, на квалификацията на кадрите има изключително много да се желае и тъй като, господин председател, аз съм гласувал в комисията, която не подкрепя законопроекта, ще продължа по същия начин и няма да гласувам за приемането на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на доц. Щерев за реплика.


АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми проф. Камбуров, първо искам да коментирам чл. 123 и 124 за училищата във връзка с Вашето изказване, във връзка и с казаното от д-р Кацаров.
Обърнете внимание, че тук не става въпрос за връщане на системата “Семашко”. Тук не става въпрос за замяна на семейните лекари с училищни лекари, а за разкриване на здравни кабинети. Това е съвсем друга тема. В училищното здравеопазване има празнота и това го установяваме не ние, не господин министърът, а гражданите, установяват го родителите. Това е истината. Отделен е въпросът как трябва да се поправи тази празнота. Въпросът е, че я има. Разкриването на кабинети е във връзка с многообразието от училища. Едно училище е с 30 деца, друго – с 300 деца, а има и училища с много повече деца. Това разнообразие от училища ще даде възможност за разнообразно обслужване в тези здравни кабинети, където всеки специалист ще помогне за съответната здравна помощ и грижи. Крайната цел е това дете да отиде по-късно при специалист.
Погрешно е становището, че в един кабинет трябва да има само лекар. Там, където е възможно и където се прецени, може да бъде медицинска сестра, може да бъде акушерка, може да бъде и фелдшер. Това е широко разпространена практика в други страни, където има много добро развито здравеопазване, защото лекарският труд е скъп. Затова мисля, че не сте прав.
Що се отнася до висшето образование – там има много да се желае. Специално за връщането на здравните кабинети в детските градини и училищата – мисля, че не сте прав в тази си забележка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли друга реплика? Няма.
Давам думата за дуплика на проф. Камбуров.
Господин министърът ще вземе думата след почивката.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ПСОДС): Доктор Щерев, въпросът, който повдигнах, е от изключително професионално значение. Като преподавател и като човек, който знае как и по какъв начин мислят лекарите, още повече ще Ви кажа, че фелдшерите вече не съществуват като професия. Знаете, че те отпаднаха от подготовка и обучение в страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на проф. Камбуров.
Тридесет минути почивка. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Продължаваме заседанието след почивката.
Ще съобщя за ориентация на народните представители, че на НДСВ му остават 25 мин., на ОДС – 4 мин., на Коалиция за България – 16 мин., Движението за права и свободи не е изразходвало своето време, има 40 мин., НИЕ има 28 мин., независимите депутати са използвали 2 мин.
Записали са се за изказване д-р Игнатов, господин Цеков. Преди почивката министърът на здравеопазването искаше да вземе думата, но в момента го няма.
Можем да продължим.
Доктор Игнатов, желаете ли да вземете думата? Заповядайте. Както вече съобщих, за съжаление Ви остават само 4 мин.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колежки и колеги, аз гласувах против този закон, защото той е безличен. Безличен е затова, защото е написан формално. И аз ще се опитам много бързо да докажа някои неща.
Започвам първо оттам, където свърши моят колега – Висшия медицински съвет. Не може Висшият медицински съвет, направен с това представителство – на девет министерства, Червения кръст, съсловни организации на лекари, а и на висши сестрински кадри, да реши проблемите, които са поставени във втората част – “Задачи на Висшия медицински съвет”. Когато се решава бюджетът, когато се решава бройката на студентите, които трябва да се приемат и т.н., явно е, че това са тесни функции, които този състав не може да реши. Но има нещо друго. Разливането на отговорността, господин министър, към останалите членове на Висшия медицински съвет не Ви дава възможност да бъдете прозрачен във Вашето управление. Когато хората са създали преди Девети септември този Висш медицински съвет и ние го възстановихме 1990 г., целта беше вътре да влязат признати български специалисти по медицина. И органът е консултативен. Той не е задължителен за министъра. Само че, когато се знае становището, примерно, по бюджета на Висшия медицински съвет, аз Ви питам: как ще извървите пътя, ако сте против решението на Висшия медицински съвет? Това е същността на работата и взаимодействието между министъра и Висшия медицински съвет. И понеже той беше възстановен в една композиция, в която председателят на Висшия медицински съвет беше един от тези 15 или 18 души български лекари от различните квоти, аз бях такъв председател и аз напуснах този пост и си подадох оставката, защото видях, че по-добрата формула е министърът да участва без право на глас, но той да води заседанието. И тази формула съществува досега. Мога да Ви кажа обаче, че всички министри бягат от този съвет, не сте Вие първият и вероятно няма да сте последният. И заради това в този му състав той съвсем е загинал.
Второто нещо, поради което е формален този закон, това са комисиите, които установяват трайната и временната нетрудоспособност. Как ще се обръща този закон към новите условия? Каква е ситуацията в момента? Чакане, липса на ясно финансиране. И веднага давам примера с гр. Казанлък. Оня ден в Пловдив казанлъшкият директор каза: аз не искам да имам ТЕЛК, защото моята болница трябва да плаща за изследванията. Така пише в закона. И къде отиват пациентите? В Стара Загора. Да не говорим, че не е решен проблемът с квалификацията на хората, които работят в тези комисии. Излиза така, че аз правя най-тежките операции, а един човек, който не е помирисвал панкреаса, може да оценява работоспособността на човека.
Ние не сме го решили този въпрос от 20-25 години, когато тези лекари бяха стационирани…
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Изисква се 10-годишен стаж.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ: Да, 10 години стаж, ама при постоянната квалификация, при това, което искаме – да се развива лекарят непрекъснато. Той, като тръгне и застане с 10 години стаж, следващите 10 години да не мислите, че се е квалифицирал към по-високата степен? Напротив, той се деквалифицира човекът. Значи този проблем не сме го решили.
Що се касае до училищните лекари, аз искам да ви кажа, колеги, че да, здравни кабинети, само че не се е обърнал законът към реалните нужди на децата. Реалните нужди на децата не са да се намери лекар, който да превърже одрасканото коляно или порязаната ръчичка, а тези кабинети са нужни за друго – те са нужни за борбата с наркоманията на първо място, за борбата с алкохолизма. Защото, ако вие не виждате, всички анализи казват, че разпространителите на наркотици и на дрога са край училищата първо. Те зарибяват там.
Освен това професионалните болести, които са налегнали тези деца, основно се свеждат до две – изкривяване на гръбначния стълб и късогледството. Ето затова се правят програми. Това трябваше да каже законът – как министерството ще направи национални програми и кой ще ги изпълни. Не може, когато имаме една друга система, когато средната заплата на фамилния лекар е 1470 лв., вие да намерите кадърни специалисти да влязат в училищата за 267 лв. средна заплата. Това е абсурд. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на д-р Игнатов.
Има ли реплики? Няма.
Следващият, който е заявил, че желае да вземе отношение по този законопроект, е народният представител господин Валери Цеков. Доктор Адемов също изяви желание.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз взимам отношение по този закон повлиян от многото разнопосочни изказвания, които се чуха тук, които обаче ни навеждат към едно заключение, с което аз категорично не съм съгласен.
Основните теми, по които се оспорва този законопроект, се оказа, че са само три. Аз бих могъл да ги подредя по следния начин:
Най-много оспорвания среща разработената глава за алтернативна медицина. Но не се оспорва необходимостта от нейното съществуване в законопроекта, а се оспорват отделни регламенти, залегнали в някои от членовете на тази глава. Някои от аргументите аз също приемам, но това означава ли, че такава глава няма място в Закона за здравето? Означава ли, че ако ние не сме съгласни с един-два текста от всичките 15 или 20, които са в тази глава, трябва да приемем априори, че такъв регламент изобщо не трябва да има в Закона за общественото здраве, защото обществото няма нужда от такава дейност или, ако има нужда, тя няма нужда да бъде регламентирана? Според мен това е напълно погрешно схващане или поне от моя гледна точка това е погрешно схващане. В този смисъл аз напълно се присъединявам към мнението, залегнало при разработката на този закон, че е крайно време да въведем някакъв регламент, който да регулира кои хора как ще упражняват дейности по алтернативна медицина и какви изисквания ще има към тях, и как те ще подлежат на регистрация. В противен случай тези хора ще продължават да правят това, което правят и досега, ще продължаваме да виждаме техните реклами в редица булевардни издания и никой всъщност няма да поеме отговорността да санкционира онези от тях, които не отговарят на никакъв регламент, и онези от тях, които се занимават основно с шарлатанство. Разбира се, че това трябва да се регулира по някакъв начин!
Разбира се, че трябва да намерим някаква формула, по която да сметнем, че към момента това е необходимият регламент. Но категорично казвам, и според мен, както е и виждането на Министерския съвет като вносител на този законопроект, регламент на тази тема трябва да бъде въведен от законодателството и мястото на този регламент е в Закона за общественото здраве. Категорично!
Другото, което се оспорва в този закон от повечето от колегите, които се изказаха, е трябва ли да има здравни кабинети в училищата или не. Само че някои от тях така и не са разбрали, че в закона не е записано, че в тези здравни кабинети задължително трябва да работи лекар. Там се казва само, че може да работи лекар, фелдшер или медицинска сестра – както намерят за добре. Даже не се казва, че министърът на здравеопазването назначава тези хора. Там просто се казва, че ако в училищата има здравен кабинет, а такава нужда очевидно има, защото и сега виждаме, че огромна част от училищата си отварят здравни кабинети, въпреки че няма регламент, казва се, че в тези здравни кабинети могат да работят такъв вид специалисти, без никъде да се казва, че задължително специалистът трябва да бъде лекар, а още по-малко с някаква определена специалност.
Така че тезата е по-скоро трябва ли да има здравни кабинети в училищата или не. Всичко останало са допълнителни елементи, които могат да бъдат разписани така, както са предложени в законопроекта, но могат да бъдат и променени, както намери за добре Народното събрание. Аз подкрепям тази теза и смятам, че обществото ясно е заявило нуждата от подобен тип кабинети. И както много пъти се случва в това Народно събрание, Народното събрание и правителството виждат тази необходимост и предлагат да я регламентираме. И ние ще я регламентираме. Категорично не съм съгласен, че това може да бъде нещо, с което да се оспори целият закон. На първо четене, уважаеми колеги, ние приемаме основните принципи, не конкретните текстове. Знам, че го знаете, но вие не оспорвате основните тези, а говорите за конкретни текстове, които са само част от тезата. Кажете, ако не искате да има здравни кабинети в училищата и да има регламент за това, кажете, че не искате това, не ми говорете дали в тези кабинети ще се намерят специалисти и как ще се намерят. Кой е казал, че трябва да бъдат само специалисти?
Друга теза, която се оспорва, която е една нищожна част от Закона за общественото здраве – както вие всички знаете, този закон има 240 члена – е, че в три члена се казва, че може да има организирано събиране на майчина кърма за нуждите на онези деца, които не могат да получат качествено изхранване с помощта на адаптираните млека. Това е нещо, което в медицината никой не оспорва. В нито една държава в света това не се оспорва. Да, действително, казвам го на всички, които не са специалисти в медицината, има определена категория деца, голяма част от тях недоносени деца с големи рискове, голяма част от децата с нарушение в абсорбцията на хранителните вещества, които могат да оживеят само с помощта на такава кърма. Е, как да го направим? Да пуснем хората да ходят да си събират сами, да уговарят някакви жени, които в момента кърмят? Да ходят да се договарят с тях да си вземат малко храна! Ами нали трябва да има някакъв регламент. Това ли оспорвате? Това не е някаква административна мярка, с която да кажем: от утре във всеки областен град задължително еди-кой си отваря банка за кърма. Казваме, че ако някой отвори тази банка за кърма, това се прави при такъв регламент. Ако не искате да го има, кажете: ние сме против изобщо да се регламентира тази дейност. И ще дойдат хора, които ще ви кажат: чакайте, ние се чудим какво да направим, за да стигнем по някакъв начин до тази кърма, защото децата ни ще загинат, вие не ни давате възможност това да стане по един регламентиран начин. Тука някои ми обясняват, че ние сме били сравнявали кръводаряването с кърменето. Глупости! Никой не прави такова сравнение. Ако се прави сравнение, то е само това, че и двете неща подлежат на регламентиране. И това регламентиране се прави не за друго, а за да може кърмата, която се предлага в тези банки, да бъде изследвана, за да няма опасност чрез тази кърма да се предадат някои от опасните актуални днес заболявания в обществото. За това става дума, колеги, не за нещо друго.
Що се отнася до забележката как е разписана главата “Права на пациентите”, аз бих искал само да кажа нещо, което, вярвам, всички ще се съгласите, че е така. Ами няма такива регламенти в сегашното законодателство! Нека да вкараме някакъв регламент, ако регламентът не е написан добре, какво пречи между първо и второ четене той да бъде направен както трябва и да бъде написан в този обем, в който сметнем, че това е необходимо. Ще седнем, ще работим и ще видим как ще го направим, ако не сме доволни от това, което се предлага от Министерския съвет. Това означава ли, че понеже в тази глава има само осем текста, а не 15 и те казват едно нещо, а не нещо друго, трябва да спрем целия закон и да оставим страната ни в абсурдната ситуация рамковият закон по обществено здравеопазване да е написан в 1972 г.? Това е абсурд, колеги! Никой досега не си е дал труда да напише този закон. Естествено, че този закон ще възбуди много дебати и дискусии и винаги ще има хора, които ще кажат: да, това не е добре, онова не е добре. А добре ли е да останем със закон от 1972 г.? Добре ли е да отидем в Европейската комисия и те да кажат: как ви е регламентирано общественото здравеопазване? Ние да кажем: господа, имаме си един регламент от 1972 г., той си работи някак си, макар че през това време е сменена изцяло философията на здравната система и на системата на публичното здравеопазване.
Искам да си дадем ясна сметка, тази нова, по наше общо мнение по-модерна система, не безгрешна, разбира се, но все пак по-модерна, защото цялата европейска общност се е насочила към такава система, трябва да бъде сложена в рамките на един нов закон – Закона за общественото здраве или както сега се нарича, Закона за здравето. И тази рамка все пак да я вкараме в действие, защото в нея покрай тези 3-4 неща, които според някои наши колеги са спорни, има 90% безспорни текстове, голяма част от които са синхронизирани с всички настоящи европейски директиви, свързани с общественото здравеопазване. Този закон всъщност това се опитва да направи и аз не виждам защо с няколко елемента от него ние говорим тук този закон да бъде спрян. Категорично не приемам такава теза. Още повече, че както вече казах, тези елементи не са формулирани в контратези на закона.

Споменаха се, разбира се, и други забележки, както това дали да има евтаназия или да няма. Аз не смятам, че това е най-важната тема в общественото здравеопазване към този етап. Но разбира се това подлежи на дебат между първо и второ четене на закона.
Спомена се за някои проблеми, които не са разгледани добре в онзи раздел на Закона за здравето, който касае висшето медицинско образование. Да, вярно е, има някои празнини, но те не променят философията на това, което е написано в закона. Тези текстове, които оспорваме, ги приемаме като текстове, които недостатъчно добре регламентират тази тема. Добре, ще се опитаме да направим регламента както трябва. Това е нов закон, по него можем да работим и да правим промени колкото искаме и такива, каквито сметнем за разумни.
Но какво да правим с онези глави, в които има разписани по нов начин Държавният санитарен контрол, контролът върху факторите на околната среда, появата на нови елементи в така нареченият Висш медицински съвет, който според мен трябва да се казва Съвет по общественото здраве, да речем, за да се избегнат преките аналогии с действащия сега Висш медицински съвет, защото този, който е написан в закона, очевидно има по-други функции.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Затова има Социален икономически съвет.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Но това са неща, елементи, детайли, които можем да променим, без да променяме философията.
Накрая да завърша с две-три неща, които според мен трябва да имаме предвид, когато говорим по този закон. Това е един изключително тежък закон, който освен от нашето общество се очаква и от нашите партньори от Европейския съюз. Това е един закон, който извършва синхронизация на част от регламентите в сектора на здравето, съобразено със сега действащите европейски директиви. Колкото и да са малко те, все пак ги има и ние трябва да се съобразим с тях. Това е един закон, който признава най-после, че в България здравната система вече е от друг тип и приема, че това е по-добрата здравна система. И точно затова е необходим този закон и точно затова аз не разбирам как е възможно колегите отдясно, хората, които по една или друга причина решиха да започнат тази реформа, сега оспорват този закон и искат да ни оставят в регламентите на закона от времето на Българската комунистическа партия. Не го приемам, не го разбирам. Ако може някой да го обясни – добре, но не приемам това да се оспорва един закон без наличие на контратези, с оспорването само на отделни изречения, абзаци и членове на закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Цеков.
Доктор Адемов, Вие изявихте желание да вземете отношение по законопроекта.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Понеже дискусията очевидно отива към своя край аз ще се опитам да бъда максимално кратък. Ще изразя моята и позицията на нашата парламентарна група.
Най-напред искам да започна с това, че това е един проект, който има много интересна и дълга история, много интересна съдба, защото идеята за подготовка на такъв закон съществува още от 1990 г. Изграждани са различни по вид, по съдържание и по брой на участниците работни групи, но така или иначе до окончателен вариант на законопроекта за здравето, или както преди беше наричан законопроекта за общественото здраве, е изработен едва от последната работна група и той е внесен за разглеждане в Народното събрание.
През последните 30 години, откакто е приет Законът за народното здраве, а знаете, че той е приет 1972 г., и особено през последните 7-8 години настъпиха съществени промени в системата на здравеопазването. След 1997 г. бяха приети законите, които в крайна сметка служат за уреждане на законодателната база на реформата в здравеопазването. Този законопроект, който се предлага сега, очевидно е един рамков закон, който включва в себе си философията на част от приетите законопроекти. Сега тук е спорна тезата дали всички тези са застъпени в този рамков закон, но при второто четене очевидно е, че има възможност и да се подобрят част от приетите текстове.
Въпросът е дали сега да се приеме този законопроект или не? Очевидно, че по-добрият вариант, по-добрият подход в момента е да се пристъпи към приемането на закона, според мен, отколкото да се откажем изобщо от законодателство в тази сфера, тъй като, пак повтарям, през последните години настъпиха значителни промени. Има нови европейски директиви, които задължително трябва да бъдат транспонирани в нашето законодателство и от тази гледна точка, според мен, по-правилният подход е да се търси възможност за приемане на този закон и евентуално подобрението му с текстове между първо и второ четене.
Аз няма да се спирам на безспорните текстове, ще се опитам да се спра на част от спорните текстове, за които стана въпрос и в изказванията на останалите колеги.
На първо място, прословутият Висш медицински съвет в чл. 6. Той се казва Висш медицински съвет и моето мнение е, че в него трябва да бъдат представени медицински специалисти не само затова, защото той е консултативен орган към министъра на здравеопазването, но и защото там са представени интересите на Българския лекарски съюз, на Съюза на стоматолозите в България, Националната здравноосигурителна каса, Националното сдружение на общините в Република България. Понеже той се казва Висш медицински съвет, а и не само затова, структурата според мен трябва да отговаря на функциите, които са разписани в закона, а те са разписани много ясно. Става въпрос за изготвяне на становища по приоритети на Националната здравна стратегия; становища по етични проблеми на медицината и биомедицината; законопроекти и нормативни актове, свързани със здравеопазването. И тъкмо от тази гледна точка много голям интерес представлява какво правят в този Висш медицински съвет представители на почти всички министерства – изредени са 30 човека. За да не стане говорилня този Висш медицински съвет, моето предложение, а и от това, което чух преди малко в дискусията, е в този Висш медицински съвет да влизат само висши медицински специалисти. Защото ако влизат в останалите членове и представители на гражданския сектор, ние рискуваме да повторим Социално-икономическия съвет, където са представени всички обществени слоеве и настроения. Тук става въпрос за изготвяне на становища, за един консултативен орган, който е по типично медицинско въпроси, каквито са например научните приоритети в областта на медицината, годишният прием, годишният бюджет и т.н.
На второ място въпросът, на който искам да се спра, е за здравните заведения, които са разписани като структури на националната система за здравеопазване. В чл. 21, ал. 2 са изброени:
1. национални центрове по обществено здраве;
2. Националната експертна лекарска комисия;
3. здравните кабинети, по които толкова много се говори тук.
Междупрочем искам да ви припомня и Законът за лекарствата и аптеките в хуманната медицина. Аптеките също са здравни заведения, макар че тук не са изброени, но това е по-малкият проблем.
Аз искам да се спра на прословутия въпрос за здравните кабинети. Очевидно е, че има обществен натиск. Националното сдружение на общините също се е произнесло по това да има такива кабинети. Проблемът обаче не е в това дали да ги има, а в това каква работа ще вършат те.
Още един проблем, на който задължително искам да се спра, е проблемът с финансирането на тези здравни кабинети.
Следващият проблем, на който искам да се спра, е, че всички тези деца, които са в тези училища, в тези детски ясли, в тези заведения – домове за отглеждане и възпитание на децата, лишени от родителски грижи, домове за деца и младежи с увреждания, всички тези структури на Националната здравна система, всички тези деца си имат и общо практикуващи лекари. И понеже Националната здравноосигурителна каса финансира на капитационен принцип всички тези деца и всички тези ученици тук естественият въпрос, който трябва да си зададем и да разрешим между първо и второ четене, е дали е допустимо двойно финансиране – един път от Националната здравноосигурителна каса и, втори път – от републиканския бюджет? Според мен това е проблемът на тези здравни заведения, а не дали да ги има или да ги няма. Ако можем между двете четения да изчистим този въпрос, според мен ще сме направили първата крачка за решаването му.
Следващият въпрос, на който искам да се спра, е частта, касаеща медицинската експертиза. Очевидно е, че този проблем е актуален с последните събития, които се развиват, във връзка с орязването или намаляването на размера на плащанията на болничните листове – въпросът за контрола, за който говорим в продължение на няколко седмици. Има добри стъпки в посока на обективността на тази експертиза и контрола върху нея. Аз имам няколко конкретни забележки, които разбира се ще представя между двете четения.
Това, което каза преди малко д-р Игнатов – Националната здравноосигурителна каса финансира високоспециализираните и скъпите медико-диагностични изследвания. Ами другите изследвания кой ги финансира? Ако трябва да има ТЕЛК, ако ТЕЛК е структура на Министерството на здравеопазването, механизмът с финансирането трябва да бъде задължително изчистен, включително и на тези изследвания, които не са високоспециализирани. Останалите изследвания, ако няма кой да ги финансира, остават в дълг и след това се чудим защо лечебните заведения трупат дългове. Ето една от причините, макар и не толкова значителна, за трупане на дългове.

На следващо място, в съставите на ТЕЛК има представители на Националния осигурителен институт. Това е добра стъпка. Защо обаче няма такива представители в Националната експертна лекарска комисия? Решенията на НЕЛК са тези, които водят до увеличаване или до намаляване на разходната част в бюджета на Националния осигурителен институт. От тази гледна точка предложенията, които са направени и обсъдени, включително и с управителя на Националния осигурителен институт и министъра на здравеопазването, е да се търси участие на представители на Националния осигурителен институт в НЕЛК и решенията задължително да се вземат с консенсус, за да могат представителите на НОИ да бъдат хората, които да влияят, не да взимат еднолични решения, но да влияят на решенията, които са свързани с разходната част на техния бюджет.
В чл. 104, който регламентира степента на загубена работоспособност, може би е редно да се разглежда възможността загубената работоспособност да се преценява и с оглед на професията и работното място или само във връзка с остатъчната работоспособност на лицето, защото досега се преценяват само възможностите на здравия човек. Това дава в някои случаи нереална преценка на работоспособността на лицето, спрямо дейността. Защото, ако дейността е с определен тип увреждане, за определено конкретизирано работно място неговата запазена остатъчна работоспособност може да отговаря и той може да бъде полезен за извършването на тази дейност.
От тази гледна точка мисля, че някои от текстовете могат да бъдат прецизирани.
Следващият момент, на който искам да се спра, това е въпросът за правата и отговорностите на пациентите. Очевидно е, че има какво да се желае, но похвално е това, че за права на пациенти се говори в този закон. Регламентиран е принципът на информираното съгласие, което е стъпка в положителна посока. Вярно е, че има някои неща, които не са уредени по най-добрия начин, но мисля, че с общи усилия можем да намерим добрите решения.
Очевидно е, че твърде спорни са текстовете, уреждащи алтернативните методи за въздействие върху здравето. Вярно е, че не трябва да използваме този закон, за да легализираме дейността на т.нар. шарлатани или не знам какви, извинявам се за израза, които злоупотребяват с правото и злоупотребяват с доверието на обществото. Но очевидно е, че съществуват и други начини на алтернативни методи за лечение, които трябва да намерят своята регламентация, своя контрол. Вярно е, че разграничителната линия е изключително тънка, теренът е изключително хлъзгав и, ако ние не намерим добрите решения, можем да дадем възможност на хората, които са склонни към злоупотреби, да бъдат законово регламентирани с този законопроект.
Искам да заявя, че нашата парламентарна група ще подкрепи този законопроект с ясното съзнание, че това не е най-добрият вариант, но това е даване на шанс да се потърсят начините за регламентиране на въпросите, свързани с общественото здраве. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на д-р Адемов.
Има ли реплики към д-р Адемов? Няма.
Има ли други желаещи народни представители, които желаят да вземат отношение по този законопроект? Не виждам.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както видяхме от дискусията до момента, много въпроси се повдигнаха и много въпроси намират своето реално приложение в правния мир чрез новия Закон за здравето, неща, които досега не са съществували – проблемът за ефтаназията, проблемът за алтернативната медицина, аз бих бил и по-провокативен, бих казал проблемът за изкуственото прекъсване на бременността, проблемите, свързани с трайно отнемане на репродуктивната способност, с медицинските изследвания. Както знаете, медицинската наука се развива и чрез експеримента върху пациентите, върху живи хора, което трябва да бъде регламентирано, разбира се, освен от етичните норми на хората, които правят изследванията, и от законодателството на всяка страна.
Много бяха въпросите и аз съм съгласен с някои от коментиращите. Професор Камбуров действително е прав, д-р Игнатов също, може би един Висш медицински съвет, който е твърде голям, който включва много хора, които са странични за медицината, не би бил работоспособен. Това беше опит да въвлечем други институции, от които зависи здравеопазването пряко или косвено. Това може да се преразглежда. Това не значи преразглеждане на функцията и мястото на Висшия медицински съвет. Действително това е най-висшият консултативен съвет, най-висшият консултативен орган в областта на здравеопазването и моята лична политика е да уважавам и да се вслушвам в мнението на представителите на академичната общност, уважаваните представители на медицинското съсловие, които участват в неговата работа.
Алтернативните методи на лечение. Те са едно явление, с което ние се срещаме в нашия живот, независимо от това дали си затваряме очите пред тях или не. Предложените формулировки са възможно най-неангажиращи – това е изискването да има специален регистър и изискването да има някакъв минимален образователен ценз. Независимо от това дали ние ще поставим нещата под някакъв форма на контрол и под някаква форма на регулиране, ние не ги създаваме и те не изчезват заради това, че ние не се обръщаме към тях с лице.
Много са нещата, които този закон третира за първи път. Аз смятам, че дискусията, която той отваря, е положителна не само по отношение на това да получим един добър закон, а и възможността да изчистим своята визия, възможността да намерим най-точната концепция за развитие на здравеопазването.
Не бива да забравяме, че през м. март т.г. в София се проведе международна конференция, на която представители на Европейския съюз и представители на Световната здравна организация направиха много забележки върху неговите първоначални текстове, които бяха съобразени впоследствие, и дадоха висока оценка на този закон, наричайки го европейски. Съгласно неговите текстове ние вкарваме в нашето законодателство над 12 директиви, 2 конвенции и няколко препоръки на Съвета на Европа в областта на психичното здраве, по отношение на опазване на околната среда, по отношение на здравеопазването и регулирането на професиите, както и, разбира се, безопасността при полагане на труд.
Законът за народното здраве, който в момента работи, се оказа достатъчно добър, за да можем на негова база и чрез него ние да започнем реформата, да формулираме нашите цели и задачи, да създадем всички последващи закони, които в момента регулират части от системата на здравеопазването. Но той не е достатъчен, за да можем да развиваме и за в бъдеще тази материя.
Затова аз предлагам да подкрепите този законопроект, който отваря действително една нова страница за развитие в областта на здравеопазването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта? Няма.
Поставям на първо гласуване законопроекта за здравето, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 198 народни представители: за 138, против 56, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо четене.
Доктор Игнатов, заповядайте за процедура.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колежки и колеги! Тъй като законът е приет с подобаващо мнозинство, предлагам да пристъпим към него по-сериозно, като удължим срока за предложения максимално, защото законопроектът е много голям. Чуха се разумни предложения в залата и вероятно могат да се направят обосновани предложения, които да поправят част от нещата, от които не сме доволни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Д-р Игнатов, все пак да формулираме Вашето предложение. Нормално срокът е една седмица.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ: За три седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре. Има ли противно процедурно предложение? Няма.
Поставям на гласуване предложението на д-р Игнатов срокът за предложенията между първо и второ четене да бъде 21 дни.
Моля, гласувайте.
Гласували 179 народни представители: за 178, против няма, въздържал се 1.
Предложението на д-р Игнатов е прието.
Д-р Игнатов, не всичко от това, което предлагате, се отхвърля.

Уважаеми дами и господа народни представители, преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪКА ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ – второ четене.
Моля председателя на Комисията по бюджет и финанси да заеме мястото си.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Настоящото Народното събрание навлиза в най-сериозната част от своята законодателна дейност за всяка календарна година. От днес започваме да гледаме пакета данъчни закони и веднага след това Закона за държавния бюджет за следващата година.
Господин председател, правим извънредни заседания във вторник. Разбира се, че има смисъл от тези заседания, както виждате, групата на Обединените демократични сили е тук почти цялата. (Смях в блока на НДСВ.)
Смеят се онези, които са навикнали по това време да ги няма в Народното събрание. Но въпросът е друг. Навлизаме в една от най-важните и най-отговорни законотворчески дейности на Народното събрание. Срамно е човек да гледа тази полупразна зала! Протестирам срещу безотговорното отношение най-вече на управляващото мнозинство по този въпрос, господин председател! За да се научат поне в тези моменти, когато наистина е толкова важно гласуването и разглеждането на тези закони, моля да направите поименна проверка за установяване на необходимия кворум в залата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие правите процедурно предложение за поименна проверка? Ваше право е и аз съм длъжен да направя такава поименна проверка.
Моля квесторите да призоват всички народни представители, които се намират в сградата на българския парламент, да влязат в залата.
Започвам поименната проверка.
(Председателят прави поименна проверка.)
В момента има 121 народни представители. Има още около 25 народни представители, чиито имена не са прочетени. Смятате ли, че трябва да продължим, господин председателю? (Обръща се към председателя Огнян Герджиков.) Аз считам, че не следва. Досега винаги, включително и в предишните парламенти, щом има 121 народни представители, значи има кворум и можем да продължим нашата работа.
Продължаваме със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Радева, моля да започнете с представянето на доклада на комисията по законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, позволете ми да направя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати господин Стамен Тасев – заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Елкова, госпожа Калина Златанова и господин Велин Филипов – директори на дирекции в Министерство на финансите, и господин Николай Попов – директор на Главна данъчна дирекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме допускането до пленарна зала на изброените лица от Министерство на финансите.
Гласували 116 народни представители: за 96, против 15, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Госпожо Радева, започнете с представянето на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря, госпожо председател.
“На заседание, проведено на 26 ноември 2003 г. комисията разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност за второ четене и предлага на вашето внимание следния Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 1 със следната окончателна редакция:
“§ 1. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се алинеи 2, 3 и 4:
“(2) Не е доставка по смисъла на този закон прехвърлянето на предприятие по чл. 15 от Търговския закон.
(3) Не е доставка по смисъла на този закон гаранционното обслужване на стоки, когато то по силата на договор е за сметка на чуждестранно лице, което няма седалище или клон на територията на страната и което лице няма регистрация по този закон.
(4) Не е доставка по смисъла на този закон безвъзмездната доставка на стоки и услуги, предоставени от работодател на работник или служител по Глава четиринадесета от Кодекса на труда, свързани с дейността на предприятието.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да прочетете новите параграфи 2 и 3, тъй като по тях няма предложения, които не са подкрепени.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Комисията предлага да се създадат нови § 2 и § 3:
“§ 2. В чл. 8, т. 5 накрая се поставя запетая и се добавят думите “с изключение на случаите по чл. 6, ал. 4”.
§ 3. В чл. 10, т. 9 накрая се поставя запетая и се добавят думите “с изключение на случаите по чл. 6, ал. 4”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по тези параграфи има ли? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на законопроекта и параграфи 1, 2 и 3 в редакция на комисията.
Гласували 91 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 17.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Следващото предложение е от Радева, Дренска и Ангелиева за нов параграф. То е подкрепено от комисията по принцип и е отразено в § 19.
Има предложение на Христо Механдов, Дренска и Костадинова, което е оттеглено на заседание на комисията.
Предложение на Механдов и Мариана Костадинова, като то също е подкрепено от комисията и се предлага да се създаде нов § 4 със следната окончателна редакция:
“§ 4. В чл. 20 се създава т. 24:
“24. “Гаранционното обслужване” по смисъла на този закон включва предоставянето на труд и/или резервни части от оправомощен от производителя на стоката търговец за отстраняване на фабричен дефект на същата, признат от производителя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по § 4 има ли? Няма желаещи.
Моля да го гласуваме в редакция на комисията.
Гласували 93 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 9.
Текстът е приет.
Преминаваме към § 2 на вносителя.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По § 2 комисията подкрепя предложението на вносителя по т. 2 и не подкрепя по т. 1 и 3 и предлага следната окончателна редакция на § 2, който става § 5.
“§ 5. В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Алинея 1, т. 4 не се прилага за:
1. разходите за обикновени или обичайни опаковъчни материали или контейнери, ако съгласно условията на доставката доставчикът е поел ангажимент за възстановяване на такива суми след връщане на тези опаковъчни материали или контейнери от получателя;
2. разходите на лизингодател и лизингополучател, свързани с ползването на стока, при условията и в срока на договор за финансов лизинг, като: разходи за имуществени застраховки, застраховки “Гражданска отговорност” и други подобни, за целия или част от срока на договора, разходи за имуществени данъци и такси, пътен данък, еко-такси и разходи за регистрация.”
2. В ал. 6, т. 5 накрая се добавят думите “и седмични списания”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Госпожо Радева, бихте ли прочели точки 1 и 2 на вносителя, които не са подкрепени от комисията.


ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “1. В ал. 1 т. 3 се отменя.
2. В ал. 6 т. 5, накрая се добавят думите “и седмични списания”.
Но това е прието, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля тогава да изчетете това, което не е прието.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Извинявам се много, аз прочетох “2” вместо “3”.
На вносителя не е приета т. 1 и 3.
“3. Алинея 7 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: В доклада има грешка. Вместо т. 2 трябва да се има предвид т. 3. Благодаря Ви.
Заповядайте за изказвания по тези текстове.
Господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В текста има не само една техническа грешка, а той е доста пообъркан, тъй като фактически т. 3 от § 2, както е по вносител, изведнъж изчезва в пространството за сметка на това, че два пъти в приетото предложение се повтаря т. 2.
На всичко отгоре в доклада е написано, че първо т. 2 е одобрена, а след това не са подкрепени т. 1 и 2.
Объркването е станало изглежда по недоглеждане колко важен е елементът на т. 3, така наречената ал. 7 да отпадне.
Аз искам да кажа за какво иде реч. Защото този текст беше приет на първо четене като един законопроект или като част от законопроект, внесен от Обединените демократични сили.
Съгласно чл. 29, ал. 5 данъчната основа при внос се определя още на границата. В случая няма нищо лошо. Единствените изменения, които бяха направени, бяха свързани с ал. 6, т. 1 на досегашния закон, който гласеше, че: “Това правило не се прилага, ако може да се докаже по методики, упоменати в закона, че стойността на стоката, която се облага с ДДС, не е толкова, колкото това е установено от съответните митнически власти.” Имаше експертен метод, който беше включен в чл. 20.
След това бяха направени няколко изменения в текста. Първо, тази разпоредба отпадна, що се отнася до всички превозни средства. Следователно се ликвидира възможността за доказване на по-ниска стойност.
След това обаче изведнъж през м. май отново текстът беше коригиран и в него се казва, че отпада за превозните средства, но ако те са нови автомобили, важи. Стана някакъв абсурд. След като една стока, какъвто е новият автомобил, има фактурна цена, за какво иде реч да се доказва някаква негова стойност, различна за облагане от тази, която е декларирана от митническите власти? Друг е въпросът, че тук митническа тарифа се използва за момент, свързан с данъчното облагане. Тези разпоредби са от 1993 г.
За сметка на това пък старите автомобили, които действително могат да бъдат в различно състояние, тъй като стойността се определя на база на конските сили, оказа се, че в момента старите автомобили попадат под някакъв режим, с който те трябва да бъдат извадени изобщо от употреба в България. Нямам нищо против, ако действително управляващите са решили да използват административни мерки. Но в случая става въпрос за данък добавена стойност, който фактически има съвършено друго предназначение.
Следователно трябва да разгледаме много сериозно нещата. И след като те бяха приети на първо четене, аз смятам, че е напълно нормално тази ал. 7 в т. 3 да бъде запазена като предложение за отпадане така, както беше първоначалният текст, а не да се скрие някъде между текста, предложен в момента от комисията, с всички негови грешки.
Искаме или не искаме, две трети от българския народ използва стари автомобили. Аз съм почти сигурен, че половината от нас в тази зала също използваме стари автомобили. И да даваме някакви интересни преференции посредством този закон на една група превозни средства за сметка на тези, които в момента действително се нуждаят от оценка на състоянието си, а не само от нивото на конските сили, смятам, че е абсолютно неразумно.
Пак ще повторя. След като сме приели на първо четене този принцип, нека да го запазим и в настоящия закон, а не тихо да го изваждаме от него без дебат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Нека първо да уточним тези технически неточности в доклада, за да стане ясно за протокола и за залата, че комисията подкрепя предложението по т. 2, а не подкрепя предложението по т. 1 и 3 на вносителя.
След това в ал. 2 отново са изброени погрешно точките – 1.2.2. Последното “2” става “3”.
Вижте как е написано. Трябва да бъде: “Алинея 2 се изменя…”
Първото се отнася за ал. 1, т. 4.
Второто се отнася за ал. 6, т. 5. Това е техническа грешка.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПС ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Нашето предложение е за отпадане на т. 3 от ал. 1 на чл. 29. То е свързано с възстановяване на определена справедливост при определяне на базата, върху която се начислява данък добавена стойност. До този момент в тази база се включваха и лихвите по забава и неустойки при плащанията между двете страни в търговския процес. Тези лихви, които се изплащат при закъсняло плащане или договор, който по една или друга причина не е изпълнен така, както е записан, без да имат някаква икономическа същност на ценообразуване в продукта, който се разменя и е предмет на доставка, се включват в основата на базата, върху която се начислява несправедливо данък добавена стойност. Това го говорихме преди един месец от тази трибуна и стана пределно ясно, че нито е правилно, нито е справедливо. (Реплики.)
Да, може да е фискално интересно за събиране на средства, но те по механизма на данъчния кредит след това се възстановяват. Тоест – един празен оборот.
Къде е проблемът? Проблемът е, че тук един неприсъщ елемент като чуждо тяло се вкарва в базата за определяне на данък добавена стойност и върху него се начисляват пари. Това не е елемент на стоката, на цената на тази стока, това има случаен характер. Само по себе си това е наказание, това е санкция, не е елемент на цената. Това е паричен поток, но в никакъв случай не е това, което представлява субстанцията, върху която се начислява данък добавена стойност, погледнато от икономическата същност на този процес.
Затова смятам, че е справедливо да изключим тези лихви за забава от базата, върху която се изчислява данък добавена стойност. Точно в това се състои нашето предложение. Тук не става дума за някакви суми, с които ще бъде ощетен бюджетът. Минимално, нищожно е отражението върху бюджета, но увеличава справедливостта във взаимоотношенията между отделните търговски субекти, които работят по данък добавена стойност. Смятам, че ще бъде добре, ако можем да облекчим този процес, внасяйки тази справедливост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Радев.
Заповядайте, господин Йорданов.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да добавя още няколко аргумента в полза на т. 3 от нашето предложение, а именно отпадането на ал. 7 на чл. 29 и в полза на тези аргументи първо ще припомня какво сме приели досега в Народното събрание.
С промените в края на 2002 г., влезли в сила от 1 януари 2003 г., ал. 7 има следния текст: “Разпоредбата на ал. 6, т. 1 не се прилага по отношение на доставка на всички превозни средства, на превозни средства.”
Когато след това сме приемали Данъчно-процесуалния кодекс, сме направили ново изменение на тази същата ал. 7, като сме извадили от този режим за неприлагане на ал. 6 доставките на леки автомобили, освен ако при вноса им в страната са били нови. Тоест ние сме лишили от възможността само вносът на стари автомобили да използва режима по ал. 6, който е оценяване по пазарна стойност.

Което е напълно нелогично, след като даваме възможност на новите автомобили, които при една и съща мощност, технически характеристики стойността им е ясна. Ние им даваме възможност наново да я преоценяваме, а там, където стойността на старите автомобили е различна, поради старостта, поради физическото състояние на автомобила, поради използването му, защото за един и същи период един автомобил може да се използва и много, и малко, ние ги лишаваме от възможността да бъдат оценявани по различна стойност. Хаосът става пълен, след като действа Постановление № 412 от 1993 г., забележете, където при определяне на данъчната основа при внос на стари автомобили се държи сметка само за мощността на колата в конски сили, но не и за нейното действително състояние, което силно варира в зависимост от броя на годините и т.н. Затова ние предлагаме тази ал. 7 да отпадне, тъй като ДДС все пак е косвен данък, който не би трябвало да регулира пазара на дадена стока. Тъй като е еднакъв за всички стоки, целта на закона според нас е да ползва справедливите стойности и колкото по-реални са те, толкова по-справедливо ще бъде прилагането на данък добавена стойност. Ние в момента точно това зачеркваме – възможността на старите автомобили да бъдат оценявани справедливо и точно. Затова ние настояваме да се гласува отпадането на тази ал. 7. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Има ли реплики, изказвания?
Заповядайте, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Аз бих искала, госпожо председател, уважаеми колеги, да споделя със залата какви бяха основните мотиви на работната група, когато отхвърли предложенията по т. 1 и т. 3. Преди всичко още на първото четене тук единодушно се обединихме и стигнахме до общия извод, че така или иначе лихвите и неустойките са един вид наказателни санкции, които се плащат от неизрядни страни по договора и не е редно изрядните и неизрядните да бъдат поставени при едни и същи условия. Освен това се сподели, че при всяка доставка, ако ние приемем този режим, ще се правят опити данъчната основа да се свежда до минимум, а остатъкът да се заплаща във вид на неустойка и лихва, като по този начин ще се намалява базата за начисляване на ДДС. Това би създало сериозни проблеми за фиска и затова работната група не прие това предложение.
По отношение отпадането на вече приетия член – по чл. 29, ал. 7. Миналата година ние приехме това предложение и то беше свързано с една злополучна практика, при която вносителите на стари автомобили (след техния официален внос и попълване на митнически документи) искаха да се установява пазарната цена на вече внесените автомобили от лицензирани оценители. В много случаи пазарната цена, в резултат на тази оценка, се оказваше много по-ниска, отколкото тази, която е декларирана при вноса на автомобилите. По този начин не само, че те вече нямаха данъчно задължение по ДДС, а обратно – дори трябваше да изтеглят данъчен кредит. Именно затова още миналата година, мисля че съвсем правилно, Народното събрание взе това решение за отмяна и ние продължаваме да го поддържаме като една политика, която е дала своите добри резултати по отношение на по-високата събираемост по ДДС. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли друга реплика? Това беше изказване или реплика?
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказване, добре.
Господин Радев, заповядайте за реплика.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Аз съвсем не съм съгласен, че миналия път на първо четене сме се обединили върху тази правда, както каза госпожа Радева. Защото това не е правда най-напред. Това е несправедливост. Не може затова, че аргументът: едните са изправни, другите са неизправни – да облагодетелстваме неизправните, да вдигнем изкуствено базата за облагане на ДДС. Нищо общо между едното и другото няма. Едното е наказателна санкция, това не е елемент на ценообразуване. Един продукт струва толкова, колкото материали и труд са вложени в него и колкото печалба е заложил производителят. Разменя се стокообръщението – на базата на тази стойност се слага ДДС. Нищо общо икономически няма в това да залагаш ти една случайна санкция в този случай. Тогава една такава стока ще има едно ДДС, а утре другата – същата стока ще има друго ДДС, което е икономически абсурд. Затова говоря, тук става дума за икономическа представа, за икономически проблем, който трябва да бъде разрешен, защото в момента не е решен справедливо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Друга реплика има ли?
Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Госпожо председател, уважаема госпожо Радева, аз съм съгласен с Вас, че с всеки законов текст може да се търси една или друга форма за облагодетелстване. Вижте, в случая по тази разпоредба цената се касае от мощността. Много е интересно защо след промените, които сме направили, даваме възможност да се търси оценка по чл. 20 на новите автомобили (за което няма никаква логика, но пак може да има далавера), които идват със съответната си фактурна стойност, които могат да бъдат оценявани по тази мощност, а режем старите автомобили, където действително е необходима оценка. Защото един автомобил може да бъде здрав и запазен и да има определена мощност, върху която се работи съобразно старата разпоредба. Но може и да не е и тогава действително да е необходима една експертна оценка. Ако вие действително считате, че всичко това е свързано в една или друга степен с далавера, махнете тогава разпоредбите на чл. 20. Там изрично е казано, че може да се извършва експертна оценка. След като считате, че всяка експертна оценка може да бъде система за субективизъм, махнете тези законови разпоредби. Те обаче си стоят и ще важат за новите автомобили, но за старите няма да важат.
Аз пак повтарям своето становище: ако искаме да ликвидираме една или друга дейност, не е необходимо да го правим с административни мерки, с данъчен закон, който няма никакво отношение към нашето желание дали в България да има стари автомобили или да няма. Защото в противен случай и аз ще си помисля, че в тези разпоредби има някакъв субективизъм, да не кажа далавера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за трета реплика, господин Йорданов.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, искам добре да вникнете в това, което се опитваме да кажем. Ако защитаваме някакви принципи, трябва да си признаем, че няма разлика между стоката – автомобил на старо и една машина на старо, внесена за нещо в страната. Дайте тогава да добавим всички машини и съоръжения, внесени на старо,+ към този режим, да ги изключим.
Тук колегите ми подсказаха това как застрахователите, примерно, ползват така наречените “швакета”, за оценка при застраховане. Какъв е проблемът оценителите да бъдат обективни от тази гледна точка? И ако ще се борим с отрицателните явления след като уеднаквим едни различни по стойност стоки, според мен това не е икономически издържано.
Данък добавена стойност е данък, който, пак да си повторя приказките от изказването, не може да се прилага за различни групи стоки освен ако не решим, че ще освободим някакъв вид стока. Не можем да вадим от скоби един вид стока, какъвто са старите автомобили и да го слагаме с различно ДДС, защото точно това се получава математически.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Желание за дуплика няма.
Други изказвания по този текст няма.
Преминаваме към гласуване.
Моля да гласуваме всяка точка поотделно.
Гласуваме т. 1 на вносителя, която не е подкрепа от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 35, против 65, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Гласуваме т. 2 в редакция, предложена от комисията, която става § 5 от законопроекта.
Гласуваме т. 2 в редакция, предложена от комисията.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Не, не е ли т. 1 и т. 3?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Добре, гласуваме ги последователно.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Но, тя тогава не е подкрепена…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Няма проблеми, госпожо Радева. Знам какво правя.
Господин Радев предложи да ги гласуваме поотделно и затова хронологично ги следваме сега.
Гласували 95 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
Гласуваме т. 3, която не е подкрепена от комисията. Това е т. 3 на вносителя, която не е подкрепена от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 25, против 75, въздържал се 1.
Текстът не се приема.
Предложение на комисията за нов § 6.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Ако може, нека да гласуваме текста като цяло, защото имаме и още едно предложение.
Към § 5 не сме гласували т. 2. Нека да гласуваме окончателния текст с направените изменения и допълнения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Добре, гласуваме окончателната редакция на § 2 предложена от комисията, който става § 5. Нека да гласуваме, за да няма неяснота.
Гласували 81 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
Следва предложението за нов § 6.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Комисията предлага да се създаде нов § 6:
“§ 6. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3, т. 2 накрая се поставя запетая и се добавят думите: “с изключение на доставките по Глава четиринадесета от Кодекса на труда”.
2. Създава се ал. 5:
“(5) Данъчната основа при доставки на стоки и услуги по Глава четиринадесета от Кодекса на труда се определя по реда на чл. 29, ал. 5”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по § 6 няма.
Моля да гласуваме § 6 в редакцията на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Има предложение за нов § 7.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Комисията предлага да се създаде нов § 7 със следната окончателна редакция:
“§ 7. В чл. 36, ал. 1, т. 5 след думите “включително договаряне” се добавя “свързани”.
Това е въз основа на двете подкрепени предложения, направени от народните представители Радева, Дренска и предложението на Валери Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по този параграф няма.
Моля да гласуваме § 7 в редакцията на комисията.
Гласували 100 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 8.
Текстът е приет.
Моля да докладвате заедно следващите три параграфа, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Комисията подкрепа предложението на вносителя за § 3, който става § 8:
“§ 8. В чл. 40 се създава ал. 3:
“(3) Здравни услуги са и услугите по чл. 4, т. 2, буква “д” от Закона за Българския Червен кръст оказвани от Планинската спасителна служба към Българския Червен кръст”.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 4, който става § 9:
“§ 9. В чл. 42 се създават т. 6 и 7:
“6. услугите, свързани с обучението на планински спасители, извършвани от Българския Червен кръст по Закона за Българския Червен кръст.
7. предоставянето на авторски и сродни на тях права от организациите за колективно управление на авторските права от Закона за авторското право и сродните му права”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: В текста има: “на права по чл. 40”. Това отпада ли?
Тези думи отпадат от доклада на комисията по предложение на дирекция “Правна и законодателна дейност”.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 5, който става § 10:
“§ 10. Заглавието и текстът на чл. 44 се изменят така:
“Приватизационни сделки
Чл. 44. “Приватизационна сделка” е приватизацията на обекти по чл. 1, ал. 2 по Закона за приватизация и следприватизационен контрол”.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по тези три текста има ли? Няма.
Моля да гласуваме параграфи 3, 4 и 5 на вносителя в редакцията на комисията.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 11:
“§ 6. Член 48 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по § 6? Няма.
Моля да гласуваме § 6 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 4.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Има предложение за създаване на нов § 6а:
“§ 6а. В чл. 49 ал. 1 се добавя нова точка 4а със следния текст:
“4а. Юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност.”
Комисията не подкрепя предложението.
Следващото предложение е на народния представител Емил Кошлуков – създава се нов § 6а:
“§ 6а. В чл. 49, ал. 1 се добавя нова т. 4а със следния текст:…”.
Текстовете са идентични и не са подкрепени от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по това предложение за нов параграф? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на народните представители Лютви Местан и група народни представители и предложението на Емил Кошлуков, което е с идентично съдържание, за създаването на нов § 6а, което предложение не е подкрепено от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 13, против 67, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Има предложение на комисията за нов § 12 във връзка с предложението на народните представители Масларова, Петър Димитров, Кръстьо Петков и Георги Пирински за промяна в чл. 59:
“§ 12. Член 54 се изменя така:
“Чл. 54. (1) Данъчната ставка е нула в случаите на:
1. износ по смисъла на чл. 14;
2. в случаите по чл. 92;
3. при доставка на територията на страната леки автомобили с обем на двигателя до 1800 куб. см и с мощност на двигателя до 100 конски сили, с получател лица с над 90 на сто трайна намалена работоспособност или трайно ограничена възможност за социална адаптация и от лица на 6 и повече години с до 90 на сто включително трайно намалена работоспособност или трайно ограничена възможност за социална адаптация, които имат заболяване или увреждане, посочено в списък, одобрен от министъра на здравеопазването, министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите. По тази разпоредба може да се придобие лек автомобил за период три години за употребяван и пет години за нов автомобил. Нулева ставка се прилага само за доставките на леки автомобили, когато данъкът е в размер до левовата равностойност на 900 щ. долара.
(2) Документите за доказване на обстоятелствата по т. 3 се определят с Правилника за прилагане на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по този § 12? Няма.
Моля да гласуваме текста на новия § 12 в редакцията на комисията.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Има предложение на народните представители Емилия Масларова, Петър Димитров, Кръстьо Петков и Георги Пирински за нов параграф – създава се нов чл. 54а:
“Диференцирани ставки

Чл. 54а. Диференцирани данъчни ставки за всяка облагаема доставка на стока и услуга, включително и при внос на стоки, освен когато този закон предвижда друго, са:
1. 10 на сто за мляко и млечни изделия;
2. 10 на сто за хляб и хлебни изделия;
3. 15 на сто за лекарствени средства;
4. 30 на сто за луксозни стоки.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми колеги, смисълът на бюджета е да преразпределя, тоест да взема от едни и да дава на други. В случая възниква въпросът от кого взема, какво взема и на кого го дава. В тази посока трябва да сме наясно. Преди мен тук говори един от колегите, че законът трябва да раздава справедливост. В противен случай той се превръща в наказание.
Нашето предложение е много просто. То е познато и е лесно разбираемо – диференцирани данъчни ставки за две групи познати ви стоки – хляб и мляко. Искаме хората да могат да си купуват повече хляб и повече мляко. Погледнете какво имаме сега – 20% ДДС. Вместо да си купите 100 хляба, купувате 80 хляба. Вместо да си купите 100 кофички мляко, си купувате 80 кофички мляко. Другите 20 отиват в ненатурална, а в стойностна форма в Министерството на финансите.
Каква е реалната ситуация? На хляб и мляко живее най-бедната част от нацията – живеят тези, които получават социални помощи и едва свързват двата края. Какво преразпределяме, вземайки от тях? Вземаме тези 20 кофички мляко или тези 20 хляба, за да ги дадем на държавния бюджет, за да можем после да им ги върнем във вид на помощи. Това е издевателство! Това е нелогично и от тази гледна точка добрият вариант според мен е ставката на тези стоки да бъде нулева.


Разбира се, ще кажете: тогава от тази преференция ще се ползват и богатите. Но богатият, ако има нужда от сто хляба, той ще си купи сто хляба. Ще направи евентуално по-малко спестявания, няма да си купи нещо луксозно, ще се лиши от някоя екстра, но ако му трябват сто хляба, всички сме наясно, че той ще си купи сто хляба, докато бедният ще вземе 80 хляба и ще вземе 80 кофички мляко.
Ето това е нашата логика, поради която, разбирайки, че процесът все пак не бива да е скокообразен, не бива да има травми в процеса на събиране на данъци. Вместо от 20 да паднем на нулева ставка, ние предлагаме по-скромното – да го направим 10%. Смятаме, че това действително ще бъде в интерес на тези хора, които живеят главно от хляб и от мляко.
И вторият въпрос, който е изключително важен - въпрос, по който десницата не я агитирам, но аз си признавам, че малко десни хора виждам тук, тъй като десницата представлява богатия, едрия капитал, това е десницата, и има няколко човека, които биха могли да бъдат отнесени към едрия капитал, но те не стоят в пленарната зала, така че в момента не е този случай. Хората, които седите тук, разбирате, че в момента в нашето общество върви една травмираща диференциация – скандално скъпи леки коли, скандално скъпи дворци, и хора, които едва свързват двата края. Та нашето предложение е: отново да въздадем справедливост – когато купуваш луксозна стока, вместо да му вземеш 20%, да му вземеш 30%. Тогава ще бъде преразпределение. Значи, в първия случай – отнемане, лишаване от храна, а тук предлагаме да има преразпределение на пари от най-богатите към по-бедните.
В тази посока тази принципна десница, ако е истинска десница, трябва да е против. Но ако сте българи и голямата част от вас живеят от заплатата си, смятам, че ще ме разберете и ще подкрепите това предложение. То е изцяло социално, съобразено е с хала на българина. В момента проблемът на България не е как да помогнем на богатите. Проблемът на България е как да оживеят най-бедните. В тази посока е и нашето предложение. Затова аз ви призовавам да го подкрепите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Заповядайте за изказване, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Господин Димитров, има и отдясно народни представители, които биха могли да кажат няколко думи за това, което сега чухме от Вас.
Аз бих подкрепил Ваше предложение, ако то беше проникнато от социалдемократически принципи, които дават един по-ясен и по-справедлив вид на този закон. По никакъв начин обаче няма да подкрепя онова Ваше марксическо звучене тук, от тази трибуна, ама в типично най-ретроградния марксически стил, в който богатите са разбойници, ние трябва да вземем онова, което те са събрали, и да го дадем на бедните. Защото точно това Вие казахте преди малко от тази трибуна – богатите трябва да бъдат прогонени там някъде, сутрин да стават под час, закуска – ако има, ако не – вечерта в 9,00 часа да се прибират. Изобщо подобен начин на разсъждение, на мисъл е изключително противопоказен като замисъл, като смисъл, ако щете, като философия на една нова, реформирана левица. Хич не й отива! Това, което чух, е безумно.
Но да се върнем на въпроса за диференцираните ставки. Аз съм противник на такива диференцирани ставки и не само аз. Модерната данъчна теория в Европа и в света отрича диференцирането на ставките по много причини. Ако вие искате да намалите тежестта на облагането, намалете ставката, мотивирайте по-ниска ставка за всички. Но да диференцирате за няколко продукта, вие трябва много добре да си дадете сметка защо тези, а не някои други. Аз не видях има ли лекарства тук?
РЕПЛИКИ: Има.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Има ли? Е, аз ще се сетя още нещо друго, което го няма със сигурност. Тоест, влизаме в една спирала и става един безкраен празник.
Значи, по силата на тази логика няма да остане стока, която да няма някакво преимущество пред останалите стоки и да не подлежи на нужда от такава преференция за някаква група от населението. Това е едното.
Второто. Този производител на хляб, да кажем, или на лекарства – ами нали той купува суровините и материалите от друг доставчик, като жито или пък брашно, и го купува, и си плаща ДДС, и си взима данъчния кредит 20% обаче, не 10, не 5, не 15? Тук се получава една ножица, която се отваря, щом ставката е различна, на данъчния кредит, който получава той, и ДДС, което плаща този, на когото ще го продаде, заложено в цената.
Има още много съображения – и теоретични, и практични, които ми се струва, че трябва народните представители добре да съзнават, за да подкрепят подобно предложение. Много е трудно, когато имаш диференцирана ставка, да върнеш цялата икономика в страната към единна ставка. Ние това го изживяхме вече преди няколко години. Много трудно беше, действително имаше много популизъм тогава, имаше страхотни атаки към онези, които си позволиха да уеднаквят ставката така, както е в света, в модерните страни в света. Изсърбахме попарата, изядохме жабетата и там каквото беше. Нека да не се връщаме назад, защото отворим ли тапата от бутилката, няма да можем да вкараме повече вътре духа. И това няма да бъде нещо, което да е полезно, а ако вземете сумарно целия ефект, убеден съм, че ще бъде вредно, много по-вредно, отколкото полезно, и в никакъв случай не бих гласувал за подобно нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Реплика – господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря на господин Радев, че ме върна към ценностите на социалдемокрацията. Ценностите, господин Радев, са справедливост и солидарност. Третата няма отношение към конкретния случай. Разбира се, вашата твърдо лява десница си присвои трите ценности и ги обяви за ваши, но това е друг въпрос, той в момента няма отношение.
Та кажете ми: по какъв начин еднаквата ставка от 20% е справедлива за най-бедния, който живее с хляб и мляко, и как нацията е солидарна с него, като, давайки му един лев, веднага, на секундата му взима поне 20 ст.? А ако зърното и брашното е обложено с мито при вноса, тя му взима още повече. Та обяснете ми как става това.
Аз не съм казвал, че богатите са разбойници, като не изключих, че има богати разбойници. Извинете, ако някои от вас са се обидили и са помислили, че ги наричам богати капиталисти. По отношение точно на богатите разбойници си мисля, че Петканов готви промени в закона и ще стане под друга форма. Няма нужда да въвеждаме диференцирани ставки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Друга реплика?
Господин Радев, ако искате дуплика, заповядайте.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
След като чухме марксистката реч, сега вече минаваме към открито партизански слова. Тук вече говорим за ония, лошите богати, с които трябва един Петканов да се справи по някакъв начин, който моят колега вероятно има предвид, само той. Аз не го разбирам обаче. (Смях и реплики в блока на КБ.) Готов съм да проведа един курс на тая тема. Готов съм да проведа един курс за християндемокрацията. А социалдемокрацията, ако вие сте я научили добре, прилагайте я и забравете марксизма.
Що се отнася до това, за което ме попитахте – като как така тази ставка ще се отрази на, как казахте, на бедните десни и богатите леви, нещо от тоя род беше Вашето словосъчетание, веднага ще Ви кажа.
Това, което иска да създава държавата, е еднакви условия за развитие и за бизнес, еднакви условия за консумация, стига това да може да бъде приложено от по-широк кръг хора. Това е функцията на държавата, а не да разделя по един или друг начин обществото на лоши богати и на добри бедни и по някакъв начин законодателно да се стреми добрите бедни да ги понахрани, да ги пооблече, а лошите богати да ги накара да работят два пъти повече, за да могат да изхранят и добрите бедни. Това е марксизмът, а другото е партизанщина. Петкановците да си гледат работата, нямат място тук, нали?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания по това предложение на господин Димитров? Заповядайте, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги, аз ще взема думата от името на добрите бедни, а не от името на лошите богати, като господин Муравей Радев. Защото той се изказа от името именно на лошите богати.
Искам също така да кажа, че общо взето сме се събрали тук и обсъждаме един законопроект, който за съжаление няма нищо общо нито с модерната християндемокрация, по която господин Муравей Радев, ако се опита да ни изнесе лекция, ми се струва, че стигна само до заглавието на лекцията, а пък ако се опитва да ни дава акъл и да ни поучава на тема що е то реформирана левица, много Ви моля, господин Радев, занимавайте се с вашата партия, с нейното реформиране. Оставете ни нас, ние този процес ще го свършим и без вашите акъли.
В крайна сметка, уважаеми дами и господа, днес не става дума нито за лошите богати, нито за добрите бедни, а става дума за тези хора в България, които са действително затруднени да преживеят. И между другото, господин Радев, диференцирани ставки има в повече от 50 % от страните в Европейския съюз. И то точно за този вид стоки.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): И се чудят защо не са ги махнали.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Те може да се чудят, ама не са ги махнали! Не са ги махнали, напротив, използват ги. И го правят не по някаква друга логика, а защото те са разбрали, че колкото да си богат, повече от две кофички кисело мляко на ден не можеш да изядеш. Колкото и да си богат, повече от три или четири таблетки аспирин на ден няма как да изпиеш, защото ще си повредиш стомахчето. Няма как да изядеш повече от един хляб. Но ако не можеш да си купиш този хляб, ти можеш да умреш от глад. И ние, господин Радев, тъй като сме партия, която защитава справедливостта и добрите бедни, искаме да дадем възможност на тези добри бедни да имат поне хляба, поне кофичката кисело мляко, поне елементарните лекарства, а не да се занимаваме с демагогия и с приказки за християндемокрацията и за марксизма-ленинизма.
Искам да ви помоля да помислите сериозно по този въпрос. Няма да бъдат нарушени приходите в бюджета. Данък добавена стойност е данък върху потреблението. Да, в общия смисъл той е данък за тези, които потребяват повече, за тези, които имат повече. Те го плащат този данък, защото те купуват повече. Ние ви предлагаме диференциране на ставката само за тези стоки, които са необходими на най-бедните, за да преживяват. Нищо друго не ви предлагаме. И дайте да не се крием зад елементарна демагогия и зад гръмките фрази. Аз разбирам, че на господин Муравей Радев първото нещо, което му идва в главата, когато започне да говори или когато въобще започне да мисли, е нещо за марксизма-ленинизма, някакви залпове на “Аврора” му трещящ в главата и те ще продължат да му трещят. Само че животът в България върви напред, господин Радев, и ако искаме да бъдем нормална европейска държава, ние трябва да се съобразяваме с тези елементарни човешки, човешки, а не партийни изисквания. Хората в България трябва да могат поне да преживеят. Най-бедните. Затова помислете малко от тази чисто човешка гледна точка, а не ни занимавайте с празни демагогии. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За реплика – госпожа Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Овчаров! Аз Ви слушах много внимателно. Разбирам загрижеността ви за бедните хора. Просто не мога да разбера защо непрекъснато и вие залитате в политически обяснения. Това наистина не мога да го разбера, защото когато заставаме тук, просто трябва да назоваваме нещата такива, каквито са, а не такива, каквито на нас ни се привиждат.
Аз не съм финансист и с тази уговорка като потребител обаче трябва да кажа, че косвените данъци наистина най-много натоварват бедните. Защото ние всички, независимо от нашите доходи, купуваме стоките такива, каквито са, и всъщност тези косвени данъци натоварват бедните хора. Това безспорно е така. Обаче трябва да назовем проблема, поне аз както го виждам, точно такъв, какъвто е. А проблемът в България е, че доходите са ниски. Ние можем да говорим за данъци, можем да говорим за осигурителна тежест, можем да говорим за преки, за косвени, за акцизи, за каквито искате данъци, но всъщност проблемът е, че доходите са ниски. И оттам всъщност произтичат всички беди, които ние сега се опитваме да разрешим. Аз не смятам, че пътят, по който вие искате да разрешите проблемите на нямащите хора, е този, който предлагате. Аз мисля, че пътят е, когато им се създава възможност те да имат високи доходи и по този начин да могат да поемат и всички тези данъци, за които става дума тук. Иначе ние ще си държим данък общ доход на 120 лв., ще го държим на 110 лв. и какво от това? Хората няма да станат по-добре от това, че примерно се повишава данък общ доход само с 10 лв. Това е целият проблем в нашата страна. И когато ние огледаме всичко по различен начин, разбираме, че това е стремежът да търсим най-добрите решения, но този проблем всъщност е проблемът с доходите на българските граждани. И точно тези доходи, които са легалните доходи на българските граждани. И това е основният проблем. Мисля, че трябва да търсим решението именно в тази посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За втора реплика – господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Овчаров, аз нямах намерение да говоря на политико-икономически теми, Вашият колега Петър Димитров несъзнателно ме предизвика на тази тема, обръщайки се към дясното, говорейки за християндемокрация, за богати и бедни и аз бях длъжен просто да му отговоря в неговия стил. За съжаление един ваш колега, който днес не е във вашите редици – господин Койчев, някога си позволяваше не само от тази трибуна, а и от други места да демонстрира един открит марксистки стил на мислене и на поведение. И той си го признаваше. Един път в един телевизионен дебат с него той каза: да, ако прочетете Маркс както трябва, ще видите, че той може да бъде приложен днес едно към едно. Това, което чух сега от господин Димитров, е една крачка напред, той отива към марксизъм-ленинизъм вече. Тази втора крачка, която е творчески принос, ме изкуши да го кажа.
А колкото до това дали чрез тази диференцирана ставка ще подобрим положението или няма да го подобрим, нашата разлика си остава с Вас. Аз продължавам да смятам, че ако на пръв поглед това на някого му се струва добро и ще помогне в краткосрочен план, в средносрочен и в дългосрочен план ще се окаже лошо. И действително правителствата на тези държави, за които стана дума, че имат диференцирани ставки, с много от техните финансисти и финансови органи съм разговарял, се чудят как да я уеднаквят. Не е лесно. Ние го направихме, сега искате да го върнете обратно. Тежко и горко после на другите, които трябва отново да гълтат жабетата и да върнат нещата пак там. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За дуплика – заповядайте, господин Овчаров.

РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз благодаря на господин Радев за това уточнение. Следващия път като започне да се изказва, той явно ще си спомни какво е говорил и, примерно, Жельо Желев за марксизма или някой друг, след като сега повод за неговото изказване е бил някога си господин Койчев.
Искам обаче да се върна на тези държави, които имат диференцирана ставка върху ДДС. Тези държави, госпожо Тоткова, имат значително по-висок доход от нашия и въпреки това имат диференцирана ставка, и въпреки това не променят тази ставка. Въпреки опитите на господин Радев, както разбираме, да ги учи как трябва да се прави данък добавена стойност в една модерна държава. Те обаче не възприемат неговия опит. Те продължават да си карат с диференцираната ставка. Не се ли питате защо го правят? Правят го по тази причина, че те са наистина социалдемократически, наистина искат поне елементарна справедливост. Какво повече можем да искаме ние, как можем ние да не искаме при условие, че нашите пенсионери не могат да преживяват? Вярно е обаче, че доходите трябва да растат и аз много се надявам в близките години, поне Вие, господин Радев, и вие, от дясната опозиция, да не се упражнявате в повишаването на доходите на хората в България, защото видяхме докъде ги докарахте.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): За доходите точно ти не говори!
РУМЕН ОВЧАРОВ: Що се отнася до косвените данъци, госпожо Тоткова, аз го казах, ще го повторя пак: данък добавена стойност е данък върху потреблението и той преди всичко е данък върху богатите хора, които потребяват повече от бедните. Това са азбучни неща и се извинявам, че трябва да ги повторя.
А защо влязохме в този тон на чистата политизация на темата? Каквото повикало, такова отговорило. Господин Радев ни чете тук лекции за марксизма-ленинизма. Какво остава, освен ние да започнем да му четем лекции за християндемокрацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Пирински, заповядайте за процедурно предложение.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Позволявам си да направя процедурно предложение, тъй като изтича времето и допускам, че след тази идеологико-данъчна дискусия ще пристъпим към гласуване. Молбата ми е да не приключваме заседанието преди да направим едно много важно уточнение в току-що гласувания предходен параграф, който е в редакция на комисията по наше предложение. Става дума за много важно уточнение. Бих искал сега да го направя, за да имате представа за какво става дума.
Ако обичате да погледнете т. 4, която говори за: “нулева ставка се прилага само за доставките на леки автомобили”. И тук, госпожо председател, трябва да запишем “по т. 3”, по предходната т. 3.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: То е включено в т. 3.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, но така записана т. 4, госпожо председател, излиза, че нулева ставка се прилага за всички леки автомобили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има такава логика.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това е смутило и колегите от Министерството на финансите при втория прочит.
Молбата ми е да не закривате заседанието, а да гласуваме текста, който сега дискутираме, и след това да направим това допълнение на т. 4, съгласно т. 3.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Точно така съм го изчела.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Разбирам, благодаря.
Уточнение за протокола: в т. 4 на последния гласуван § 12, след запетаята се добавя “автомобили, по т. 3” и текстът нататък продължава. Както е представен текстът от госпожа Радева.
Ще има ли други желаещи за изказвания по параграфа, който дискутирахме досега? Ако няма, да гласуваме и да прекратим заседанието. Ако има други желаещи за изказвания ще прекратим заседанието без да гласуваме.
Има ли други желаещи за изказвания по този текст? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Масларова и група народни представители за създаване на нов чл. 54а, който не е подкрепен от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 39, против 85, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
С това приключваме.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 19,00 ч.)


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Любен Корнезов

Секретари:
Величко Клингов

Несрин Узун