Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ЧЕТИРИСТОТИН ЧЕТИРИДЕСЕТ И ОСМО ЗАСЕДАНИЕ
София, четвъртък, 3 февруари 2005 г.
Открито в 9,06 ч.


03/02/2005
    Председателствали: председателят Огнян Герджиков, заместник председателите Камелия Касабова, Асен Агов è Юнал Лютфи

    Секретари: Светослав Спасов и Веселин Черкезов

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието – днес, 3 февруари 2005 г.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители, първа точка от нашия дневен ред е:
    ИЗСЛУШВАНЕ НА ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ И МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА ЛИДИЯ ШУЛЕВА ОТНОСНО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ПРОЕКТА НА МЕМОРАНДУМ ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ "БУЛГАРТАБАК ХОЛДИНГ" АД И "БРИТИШ АМЕРИКЪН ТАБАКО".
    Уважаеми госпожи и господа, има предложение днешното заседание да бъде закрито. Затова моля всички репортери да напуснат залата, балконите да бъдат изпразнени, да бъде преустановено излъчването по Националната телевизия. (Реплика от НС.)
    Господин Радев, говори все още председателят на парламента. Когато свърши, ще Ви дам възможност.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС, от място): Вие предрешавате въпросите си!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Радев, Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание казва точно как трябва да се процедира в тези случаи. Ако трябва, мога да Ви го припомня, прочитайки ал. 2 на чл. 37: “Предложение за закрито заседание могат да направят председателят на Народното събрание, една десета от народните представители или Министерският съвет. При постъпило предложение за закрито заседание председателят разпорежда всички външни лица да напуснат залата и балконите, както и да бъде преустановено прякото предаване на Българското национално радио и Българската национална телевизия. След като изслуша мотивите на предложителя Народното събрание обсъжда и гласува предложението. Съобразно резултата от гласуването заседанието продължава като закрито или открито.”
    Това е процедурата, господин Радев. Благодаря Ви, че ме изслушахте.
    Много моля балконите да бъдат освободени, да бъде изключена камерата! Много моля камерата да бъде изключена, защото има един червен сигнал, който не знам какво означава!

    (Следва закрито заседание.)
    (След закритото заседание.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Резултатът от гласуването означава, че заседанието ще бъде открито. Сега вече може да се включи камерата за предаване на вътрешната телевизия – изобщо действаме като едно открито заседание.
    Господин Абаджиев, заповядайте за процедурен въпрос.
    ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ОДС): Благодаря Ви.
    Уважаеми колеги, правя предложение заседанието да се предава по Националната телевизия и Националното радио. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Предложение заседанието да бъде не само открито, но и предавано пряко по Националната телевизия и Националното радио.
    Моля, уважаеми народни представители, гласувайте.
    Гласували 221 народни представители: за 193, против 18, въздържали се 10.
    Което означава, че това заседание ще бъде излъчено пряко.
    Искам да помоля камерите на Националната телевизия и микрофоните на Националното радио да бъдат включени за прякото излъчване на тази точка от дневния ред.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители, има проекторешение за процедурни правила, по които трябва да се осъществи изслушването. Искам да помоля вносителя господин Четин Казак да представи проекторешението, което принципно не се различава от това, което беше в последното изслушване.
    Господин Казак, заповядайте.
    ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Представям на вашето внимание проект за решение за приемане на процедурни правила за изслушване на заместник министър-председателя и министър на икономиката Лидия Шулева относно съдържанието на проекта за Меморандум за разбирателство между “Булгартабак холдинг” АД и “Бритиш Америкън Табако”:
    “Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 96 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
    РЕШИ:
    1. Вносителят на искането за изслушване прави изложение на въпросите в рамките на 5 минути.
    2. Тук “Вицепремиерът” да бъде заменено със “Заместник министър-председателят” – информира Народното събрание по въпросите, които са предмет на изслушване.
    3. До двама народни представители от всяка парламентарна група могат да задават допълнителни въпроси. Всеки въпрос се задава в рамките на 3 минути.
    4. Заместник министър-председателят отговаря на зададените въпроси.
    5. Всяка парламентарна група може да изрази отношението си към отговорите в рамките до 10 минути.”
    Уважаеми господин председател, позволете ми да направя предложение за добавяне на нова т. 6 към проекта за решение, която да гласи:
    “6. Гласуване на решение във връзка с изслушването.”
    Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Казак.
    Междувременно беше направено и предложение за допълване на проекта за решение. Аз си го записах.
    Имате думата по тези процедурни правила.
    Има ли желаещи? Не виждам.
    Понеже тази т. 6 е направена допълнително, първо нея ще подложа на гласуване като допълнение към проекта за решение, след което ще подложа на гласуване целия проект за решение, като искам да напомня, че има още един проект за решение, който след това ще подлежи на гласуване, ако това не бъде прието.
    Уважаеми народни представители, първо подлагам на гласуване предложението да има т. 6 – гласуване на решение във връзка с изслушването.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 208 народни представители: за 181, против 17, въздържали се 10.
    Предложението се приема.
    Сега подлагам на гласуване целия проект за решение, така както беше представен от господин Четин Казак.
    Моля, гласувайте проекторешението за процедурните правила.
    Гласували 189 народни представители: за 185, против 1, въздържали се 3.
    Приемат се правилата.
    Заповядайте, господин Ганев – отрицателен вот за процедурните правила.
    ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
    Въпросът на Конституцията и на правилника не е само на нейните алинеи, а на духа й. Кой е казал, че при един режим на изслушване няма да има дискусия? Откъде произтича това? Въпроси – две минути, три минути отговори, всяка парламентарна група можела да изкаже становището си. Народните представители са самостоятелни, една парламентарна група нито може да ги замества, нито да ги измества. Дебатът има такъв принципен характер, че трябва да се даде възможност на всички – който иска от тях да говори. Народното събрание е това като дух и парламентаризмът налага тъкмо това.
    Ето защо аз се противопоставих на тези схематични, почти геометрично направени правила.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Уважаеми народни представители, започваме по приетите от нас правила. Има ли някакви предварителни въпроси? Няма. Можем да започнем по приетите правила, нали така? Можем.
    Вносителят на искането за изслушване прави изложение на въпросите в рамките на пет минути.
    Моля, от името на вносителите – господин Лютви Местан. Заповядайте, господин Местан.
    ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Едва ли е нужно да мотивирам кое налага днешното заседание на българския парламент. Отговорът е много прост. В обществото висят със страшна сила въпроси, които се нуждаят от отговори. Надяваме се днешните разисквания да ги дадат.
    Затова позволете ми от името на парламентарната група да благодаря на над 200 народни представители, които още в сряда подкрепиха предложението ни за това заседание и да изразя удовлетвореността си, че това заседание ще бъде открито и ще се излъчва по Българското национално радио и по Българската национална телевизия, защото смятам, че дължим истината на българското общество. Ще повторя, че принципът на конфиденциалността свършва там, където започва значимият обществен интерес.
    Разбира се, че сделката за “Булгартабак” подлежи на парламентарен контрол. Това произтича не само от безусловния конституционен принцип, че парламентът може да упражнява и е длъжен да упражнява контрол върху всяко действие на изпълнителната власт, а и заради по-особения характер на процедурата, по която следваше да се осъществи сделката за приватизацията на “Булгартабак холдинг”. Няколко неща трябва отново да се кажат. Тази сделка се осъществява въз основа на специална стратегия, приета именно от това Народно събрание, защото пак този парламент е преценил, че “Булгартабак” е от изключително значение за националната сигурност на страната и затова това дружество е включено в специалния списък на обектите, които могат да се приватизират само въз основа на специална стратегия. Този факт прави задължителен парламентарния контрол и ще кажа, че може би нещата нямаше да стигнат дотук, ако това заседание бе проведено може би още преди два месеца, когато Надзорният съвет на холдинга, в който неслучайно има само политически лица, високопоставени членове на кабинета, беше поискал заседание на парламента.

    Госпожо Шулева, най-правилно решение бе Вие да поискате заседание на българския парламент, за да поискате подкрепа за договорените параметри на сделката с "Бритиш Америкън Табако". Това би било коректното отношение към законодателния орган, който има безусловни контролни функции върху тази сделка. Ако бяхте го сторили, вероятно следващите дни нямаше да разискваме и оставката на председателя на Народното събрание, който бидейки пръв между равни, едва ли носи съотносима към исканата оставка отговорност за провалените два последователни петъчни контрола.
    Искам да подчертая още един факт – във връзка с разискванията във вторник Вие очертахте една странна конфигурация в парламента като отношение към тази сделка – 6 към 1. Вие, понеже не сте само икономист, а и политическо лице, предполагам осъзнавате, че това е твърде тежко обвинение, защото не кореспондира с конфигурацията в българския парламент от гледна точка на управляващи или политически субекти, носители на властта и опозиция. Но вероятно Вие ще намерите обяснение за това.
    За нас днес е важно да потърсим съответствието между меморандум и стратегия за приватизация на холдинга, защото в това съответствие трябваше да се намери отговорното държавническо решение дали да се каже "да" или "не" на сделката. Инвеститорът се оттегли, но това прави още по-актуален въпроса за търсенето на това съответствие, защото сега вече се поражда въпросът за политическата отговорност.
    Радвам се, че народните представители вече разполагат с меморандума и са въоръжени с достатъчна информация, за да вземат съответното решение.
    Считам, че проектът за решение, предложен от ДПС, Новото време и Българската социалистическа партия, отговаря на обективната преценка и на …
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Местан, съобразявайте се, моля Ви! Една минута повече говорите вече.
    ЛЮТВИ МЕСТАН: Свършвам, уважаема госпожо председател.
    Истината е заровена в меморандума. Той днес е пред вас и призовавам всички към активно участие в разискванията и гласуване по съвест на предложения проект за решение. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Местан.
    Госпожо заместник министър-председател, заповядайте, за да информирате Народното събрание по въпросите за Меморандума за разбирателство между "Булгартабак холдинг" и "Бритиш Американ Табако".
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
    Както сами виждате, проектите за меморандуми за разбирателство между "Бритиш Америкън Табако"и "Булгартабак", представени на вашето внимание, са три. Освен това, до всеки от тези три проекта се е стигнало, като консултантските екипи на "Бритиш Америкън Табако"и холдинга са разработвали по няколко работни версии, така че броят на проектодокументите надхвърля десет.
    Искам да направя едно важно уточнение – един-единствен проект за меморандум е разглеждан и одобрен единодушно от петте члена на Надзорния съвет на "Булгартабак". Това е първият от вариантите, с който разполагате.
    Проектът е одобрен на заседание на надзора на 8 декември 2004 г. Той не е подписван нито от страна на "Бритиш Америкън Табако", нито от страна на "Булгартабак". Освен това, меморандумът е документ, както и самите вие вече споменахте, който няма юридическа сила и не е обвързващ за "Булгартабак" и "Бритиш Америкън Табако". Той представлява обобщение на разбирането на двете страни кои са основните клаузи, които предстои да бъдат договорени, и едва след това да залегнат в проектодоговора.
    За да изясним детайлите, ще започна с кратка хронология на подготовката на сделката, като се основавам на протоколите от заседанията на Надзорния съвет на холдинга и решенията, приети от всички негови членове.
    23 септември 2004 г. – още преди потенциалните купувачи да подадат оферти, Надзорният съвет одобри принципната възможност за откриване на процедура, с която да се предоставят косвени гаранции на избраните купувачи. Това означава, че всички кандидат купувачи ще получат проект на споразумение за поддържане на доброто финансово състояние на "Булгартабак холдинг", тоест на продавача.
    Проектоспоразумението за косвените гаранции е идентично със споразуменията, използвани от Банковата консолидационна компания при продажбата на българските банки. То не води до никакъв финансов ангажимент от страна на държавата.
    Възможността за замяна на "Булгартабак холдинг" с българската държава в посочените случаи е косвена гаранция пред купувачите, че срещу себе си ще имат легитимен продавач, страна по договора, и този продавач ще е българската държава, както е в момента при всички сделки, осъществявани по реда на Закона за приватизация.
    25 октомври 2004 г. – след като проучвания на консултанта по сделката показаха, че "Филип Морис" се е отказал да участва в приватизацията, отново преди подаване на офертите петте члена на Надзорния съвет единодушно приехме решение, че един кандидат купувач може да купи и двата предлагани пакета. Целта беше да се увеличи конкуренцията между останалите двама потенциални купувачи. Всички участници бяха своевременно уведомени за тази възможност.
    29 октомври 2004 г., 17,00 ч. – изтече срокът за подаване на оферти. Единствената оферта беше от "Бритиш Америкън Табако". Тя съдържаше цена от 65 млн. евро за пакета, включващ дружествата "София БТ" и "Пловдив БТ". Освен това в офертата имаше предложение за покупка само на "София БТ" срещу 75 млн. евро.
    Офертата съдържаше ангажименти за изкупуване на тютюни, поддържане на производството и социална програма. Тя бе придружена с редица условия, например възможността "Бритиш Америкън Табако"да преразгледат, включително и да оттеглят, офертата си за "София БТ" и "Пловдив БТ", ако фабриките в Благоевград и Стара Загора останат държавни.
    Последваха поредици от срещи на консултантите и "Бритиш Америкън Табако". Тяхната цел бе да уточнят параметрите в офертата и да постигнат подобряване на финансовите условия. Същевремено беше проверен интересът на "Бритиш Америкън Табако"към пакета "Благоевград" и "Стара Загора".
    12 ноември 2004 г. – за да се поддържа конкурентно напрежение, Надзорният съвет единодушно взе решение да предостави възможност на всички допуснати до процедурата участници да подадат нови или допълнителни предложения само за дружествата в Благоевград и/или Стара Загора.
    За да сондират дали съществува интерес към тези фабрики, консултантите проведоха срещи с "Импириал табако", "Филип Морис", "Алтадис", "Галахър", Джей Ти Ай.
    За съжаление, отговорите не бяха окуражаващи, а оценките им за продаваните дружества доста по-ниски от офертата на "Бритиш Америкън Табако".
    Специални разговори се водиха с "Импириал табако", за да се разсеят техните притеснения, свързани с исковете на САЩ към холдинга и дъщерните дружества. Обсъдени бяха и различни схеми на продажба. "Импириал табако" подадоха индикативна оферта за "Благоевград БТ" за 55 млн. евро. До финална приемлива оферта не се стигна, тъй като структурата на сделката, която "Импириал табако" предлагаше, както и финансовите параметри, не бяха задоволителни.
    В същото време "Бритиш Америкън Табако"подаде първоначална индикативна оферта за дружествата в София и Благоевград за 130 млн. евро.
    На 15 ноември миналата година беше проведена среща между "Бритиш Америкън Табако"и консултантите, на която "Бритиш Америкън Табако"изразиха желание да купят "София" и "Благоевград" за 150 млн. евро, но при условие, че холдингът се ангажира да прекрати производството в Пловдив и Стара Загора. Естествено, такъв подход беше отхвърлен. Отново е било подчертано, че финансовите параметри са незадоволителни.
    23 НОЕМВРИ 2004 Г. – НАДЗОРНИЯТ СЪВЕТ НА “БУЛГАРТАБАК”, В ПЪЛНИЯ СИ СЪСТАВ, СЕ СРЕЩНА С ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА БАТ. ПОСТИГНАТ БЕ ЗНАЧИТЕЛЕН НАПРЕДЪК ПО ФИНАНСОВИТЕ УСЛОВИЯ НА СДЕЛКАТА. БАТ ПРЕДЛОЖИХА ЦЕНА ОТ 200 МЛН. ЕВРО ЗА "СОФИЯ" И "БЛАГОЕВГРАД", НО ОТНОВО ПРИ УСЛОВИЕ ДА СЕ ПРЕКРАТИ ПРОИЗВОДСТВОТО В ПЛОВДИВ И СТАРА ЗАГОРА.
    Другото предложение на БАТ бе отново за 200 млн. евро, но за трите фабрики в Благоевград, София и Пловдив. Беше решено позицията им да се разгледа принципно, като същевременно на БАТ бяха предложени и още няколко алтернативи. Първо, БАТ да купи четирите дружества от двата пакета. Второ, БАТ да купи "София" и "Благоевград", като “Булгартабак холдинг” продължи да поддържа работата на "Пловдив" и "Стара Загора". Или БАТ да купи "София" и "Благоевград" и да предложи кръг търговски марки и съответни договори за работа на "Пловдив" и "Стара Загора".
    След срещи и размяна на няколко работни версии на Меморандум за разбирателство между консултантите на двете страни и при липсата на всякакъв интерес към "Стара Загора", бе постигнато съгласие БАТ да придобие дела в холдинга, в "София", "Пловдив" и "Благоевград" на цена 200 млн. евро. Договорено бе инвеститорът да отправи търгово предложение към миноритарните акционери, като им предложи справедлива цена на акция, при равностойно третиране на акционерите. “Стара Загора БТ” да остане под контрола на “Булгартабак холдинг”.
    8 декември 2004 г. – Консултантите предложиха на Надзорния съвет на холдинга един сравнително приемлив вариант на Меморандум за разбирателство с БАТ. Той бе разгледан и одобрен единодушно от надзора, като бяха направени съответни препоръки за подобряване на някои от клаузите. Този меморандум беше изпратен на БАТ с направените препоръки.
    Междувременно, един ден по-късно, министър Дикме оттегли подписа си от протокола с решението на Надзорния съвет. В този момент преговорите бяха свалени отново на равнище консултанти. Междувременно стана ясно, че има внесени решения на два пъти в Народното събрание за спиране на сделката, поради разминаване със стратегията.
    След като купувачът беше уведомен за тези проекти за решения, той започна сериозно да се колебае. Консултантът на БАТ втвърди позицията си и изпрати вариант на Меморандум № 2, с който също разполагате. Виждате, че някои от предложенията на БАТ в него са по-неизгодни за холдинга, но са отразени и някои от препоръките на Надзорния съвет.
    След получаването на Меморандум № 2 нашите консултанти са отговорили на консултантите на БАТ с Меморандум № 3. Меморандум № 2 и № 3 не са разглеждани в Надзорния съвет и преговорите на БАТ продължават да се водят на ниво консултанти. Такава е хронологията на подготовката на сделката и решенията на Надзорния съвет, свързани с нея. (Шум и реплики в Коалиция за България и ДПС.)
    Отново искам да подчертая, че няма подписан меморандум нито от страна на “Булгартабак”, нито от страна на БАТ. Тук искам да отворя една скоба и да кажа, че към настоящия момент и към момента, когато българският парламент искаше да бъде уведомен за договорени параметри, то такива не са били договорени. (Шум и реплики в залата.) Тоест ние нямаме меморандум, който удовлетворява и двете страни, меморандум, който е парафиран и от едната и от другата страна, и е подготвен за подписване. (Шум и реплики в Коалиция за България.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля ви за тишина! Имате възможност да задавате въпроси след това, съгласно приетата процедура. Моля ви за тишина!
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Независимо от това и от факта, че този меморандум не е юридически обвързващ документ, ще коментирам основни параметри от неговото съдържание, които вече се интерпретират по различни начини в публичното пространство. Тютюневият сектор в България е силно регулиран и е логично инвеститорът да търси яснота за бъдещата бизнессреда, в която ще развива предприятията. Затова и част от записите в меморандума са свързани именно с регулаторната рамка и нейната предвидимост.
    Ще започна с въпросите, свързани с конкурентната среда.
    Първо, тъй като БАТ придобива едновременно три предприятия, проектът за меморандум съдържа общото разбиране на двете страни, че сделката може да бъде финализирана, само ако Комисията за защита на конкуренцията издаде разрешение за концентрация. Това не означава, че на комисията се вменява задължение да издаде такова разрешение. Означава единствено, че и двете страни ще се съобразят с действащото българско законодателство и ще сезират комисията, за да вземе решение по сделката.
    Второ, по отношение на издаване на нови лицензии – няма каквито и да било ангажименти да не се издават нови лицензии за производството на цигари. Правителството има пълна свобода да издаде нов лиценз. От друга страна, ако прецени, парламентът може дори да отмени законодателната норма, че за да се произвеждат цигари трябва да бъде издаден лиценз, т.е. няма опити да се ограничават правомощията на институцията в България.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС, от място): Как да няма? (Шум и реплики в Коалиция за България.)
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: В същото време обаче е напълно нормално инвеститорът да търси сигурност и да иска да бъде третиран равнопоставено. Няма да е налице равнопоставеност, ако инвеститорът, платил 200 млн. евро и поел ангажимент да развива предприятията, бъде заставен да се конкурира с нестратегически и дори нелегални производители. Няма да има равнопоставеност, ако веднага след приключването на сделката друг играч получи нов лиценз, като така получи и възможност с много минимална инвестиция да конкурира стратегическия инвеститор. (Шум и реплики в Коалиция за България.) Тъй като не може документите по сделката да налагат определено действие на българските институции, необходимо е уточняване на правителствената политика в това отношение, както и депозиране на определени средства от покупната цена в доверителна сметка. За тази доверителна сметка от 15% от цената или 30 млн. евро става дума в меморандума. Тези пари ще бъдат задържани в сметката като гаранция до 1 януари 2007 г. В този случай не може да се говори за гарантиране на монополно положение на БАТ, а единствено за гаранция за обезщетение на инвеститора при драстична промяна на регулаторната и бизнессреда, настъпила след приключване на сделката.
    Но ако в резултат на действия на регулаторни органи – съд или Европейския съюз, настъпят такива събития, то те не водят до задържане на сумата в гаранционната сметка от 15% в полза на купувача. Втората доверителна сметка, с 5% от договорената цена, е за гаранция на купувача срещу скрити задължения на дружествата. Това е обичайна практика при всички големи приватизационни сделки, при които обикновено за такива сметки се отделят до 20 на сто.

    Предвиденият размер на двете доверителни сметки в случая с "Булгартабак" е точно 20 на сто. Други такива сметки и задържани суми няма.
    Преминавам към размера на отговорността на холдинга и гаранциите при бъдеща сделка. Напълно нормална и законосъобразна практика е продавачът да отговаря до 100 процента от цената, която е получил, за нарушение на гаранции, които са свързани с валидността на самата сделка, като правото на собственост върху продаваните акции, правото на продавача да прехвърли тези акции и т.н. Подобни гаранции има и във всички приватизационни сделки. Дори в договора да не бъдат изрично уговорени такива клаузи, обезщетение в същия размер при случаите, които изброих, се дължи по силата на българското облигационно право, или по-точно по силата на Закона за задълженията и договорите.
    Що се отнася до държавните гаранции, както сами виждате от текста и на трите варианта за меморандум, ангажимент за държавни гаранции не е поеман. Още в самото начало на изложението си обясних какво представлява така наречената косвена гаранция.
    Какво е записано в меморандума по въпроса за бъдещето на фабриките, които ще бъдат продадени на "БАТ"? Основният ангажимент на стратегическия купувач е да поддържа производството на цигари в България поне на сегашното му равнище като обеми за период от седем години. Естествено този ангажимент не може да бъде изваден от контекста на регулаторната рамка, конкурентната среда и тенденциите на пазара на тютюневите изделия. В този смисъл купувачът трябва да е свободен да ръководи придобитите дружества по най-ефективния начин. Той трябва да може да ги слива, преобразува, да оптимизира техния мениджмънт и персонал. Не е необходимо да поддържа фабриките като отделни юридически лица. Важно е да поддържа производството на конкурентно ниво. Именно изборът на стратегически инвеститор в съответствие със стратегията е основната гаранция за съществуването на това производство в България за дълъг период от време. Вече знаете, че "БАТ" беше поел твърд ангажимент да превърне България в стратегически център на производството си в региона.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители, това са основните въпроси, свързани с проектите за меморандум и тяхното съдържание. Това са работни документи, но подписване на меморандум така и не се състоя. Ако такъв меморандум беше подписан, той трябваше да послужи като рамка при подготовка на бъдещия договор за продажба от "Булгартабак" на "Бритиш Американ Табако".
    Както аз, така и моите колеги министри, с които сме равнопоставени в Надзорния съвет, сме готови да отговаряме на вашите въпроси. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
    Преминаваме към следващата точка от процедурните правила. Имате право да задавате въпроси в рамките на три минути, по двама народни представители от всяка парламентарна група.
    Имате думата, господин Жотев. Заповядайте.
    ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми министри! След като се запознахме с документите, които ни бяха представени, аз искам да изразя своята лична позиция.
    Първото нещо е, че стратегията, която прие Народното събрание, въпреки предупрежденията на опозицията, е лоша и тя е в основата на всички неблагополучия по приватизацията на "Булгартабак холдинг". Една посредствена стратегия в крайна сметка доведе до плачевен резултат на дружеството "Булгартабак холдинг".
    И тук първият ми въпрос към госпожа Шулева е: не стига, че стратегията е лоша и не ни послушахте да я пооправите малко, управляващи от НДСВ и ДПС, ами на всичко отгоре не я спазвате, членове на кабинета. Помните ли, госпожо Шулева, когато аз Ви казах, че нямате право да пакетирате тези дружества? Вие ми казахте: "Че кой ми пречи да ги пакетирам?!". На стр. 1 на вашата стратегия, колеги от НДСВ и ДПС, пише, че единствено е възможна успешна приватизация на групата "Булгартабак" само при осъществяването на самостоятелни сделки за приватизация на отделните дружества. А вие групирахте едно печелившо предприятие с едно предприятие, което сега го вкарвате в несъстоятелност и ликвидация. Защо, госпожо Шулева като председател на Надзорния съвет, защо, уважаеми господа министри, позволихте да бъде нарушена стратегията, приета от Народното събрание? Това е първият ми въпрос.
    Вторият ми въпрос е отново към госпожа Шулева. Вие казахте, че 250 млн. евро ще потекат в хазната на държавата. Добре, но защо не информирахте обществеността, че в тях се включват всички търговски марки – собственост на "Булгартабак холдинг", цялата интелектуална собственост на "Булгартабак холдинг"?! Нима доброто име на това дружество не струва пари? Защо в тези пари се включват, госпожо Шулева, всички машини, свързани с производство на цигари в пет фабрики? Вие не предупредихте това. Вие казахте каква хубава цена сте постигнали и заблудихте обществеността. Докато ние тук Ви чакахме да ни разкажете какво става, Вие обяснявахте на журналистите и аз по телевизията чух как хората казват: "Ами 250 млн. евро – че много, бе!" Ами тези неща?! Съзнателно заблудихте българското общество. Аз искам отговор на този въпрос.
    Въпрос към господин Велчев. Не знам, той се чувства сякаш далеч от историята, но той също е засегнат. В т. 6а от документа, който ни беше предоставен, пише, че Комисията за финансов надзор ще потвърди писмено пред потенциалния купувач, че цената на акциите, които са собственост на миноритарни акционери, не могат да превишават тавана, който ще се достигне в процеса на преговорите със стратегическия инвеститор. Какъв е този комунизъм?! Това и по времето на БСП го нямаше! (Смях в блока на ДПС.) Това е абсурд! Някога имаше минимални цени, за да могат бедните хора да се хранят – хляб, мляко. А вие не давате цента да отиде в зависимост от търсенето и предлагането до пазарното равнище. Господин Велчев, и Вие идвате от Лондонското сити и сте се съгласили с този текст?! Това ми прилича на една история, която обективно завършва печално, тъй като е започнала лошо. За голямо съжаление тези, които допуснаха да изтече информация в публичното пространство, нагнетиха политическото напрежение – визирам и вас, уважаеми колеги от ДПС – в резултат на което днес ние сме свидетели на едно евентуално потъване на едно от най-добрите български дружества. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от блока на ОДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Жотев.
    Моля всички изказващи се да се съобразяват с правилата, които ние сами гласувахме.
    Заповядайте за изказване, господин Тасим.
    ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Шулева, Вие на наши въпроси в последните осем дни отговорихте с две неща – с една конкретна цифра, при това невярна, и с една много лоша лекция, която четохте тук, от трибуната на Народното събрание, на тема "Приватизация, инвеститори и лошата роля на народните представители в този процес". Абсурдно е! В това се заключаваше Вашата защита на тази сделка.
    Откакто Вие сте министър на икономиката, първо Вие предложихте с много амбиция да има нова стратегия за приватизацията на "Булгартабак". Убедихте ни, че само с нова стратегия ние ще постигнем основните цели, които Вие ни предложихте и ние се съгласихме, а именно – осигуряване на ускорено развитие на цигарения и тютюневия отрасъл. Това има ли го във Вашите меморандуми? Искам да кажа, че говоря за Меморандум 1 и Меморандум 2. По-късно ще стане въпрос за Меморандум 3.
    Другата основна цел е развитие на чуждестранни пазари за български цигари. Виждате ли го това нещо в тези меморандуми, колкото и да са те? Или не? Ние казваме "Нищо вярно няма в това".
    Ще подмина без коментар решението ви да организирате в пулове продажбата на дружествата, решението ви под натиска на инвеститорите да се ликвидират пет цигарени фабрики. И с това се съгласихме. Приехме под условие да променим акцизния режим в България. Под условие, казвам, защото вие ни обещахте. Но все пак Вие ни излъгахте, Вие продължавате да ни лъжете, при все че вече без усмивка.
    Вие нарушихте закона и стратегията. В тази стратегия ние казваме, че ще развиваме този отрасъл. В меморандумите виждаме точно обратното – времеви график за затваряне на всички фабрики в България. В стратегията ние казваме, че ще развиваме български марки цигари и ще търсим пазари – тук виждаме как във времето ще влязат чужди марки цигари в България и те няма да се произвеждат в България. Вие казвате във вашите меморандуми, че след три месеца ще се затвори “БТ Стара Загора”, след шест месеца ще се затвори “Пловдив”. В края на 2006 г. може би няма да има “Благоевград БТ”, а не “София”, ако някой не е имал възможността да чете. Но от 2008 г. със сигурност вече няма да има тютюневи фабрики в България. А вие казвате, че ние ще станем някакъв център тук, правите някакви декларации и заклинания, които в икономиката нямат никаква стойност, те имат стойност тук в парламента, уважаема госпожо министър на икономиката.
    Тъй като времето ми е много ограничено, имам кратък въпрос. Вие сте петима членове на Надзорния съвет, искам да знам откъде се появи този трети меморандум? Искам да кажа нещо, което ще споделя за първи път. В петък ние имахме среща с БАТ, водихме разговори, представихме нашите претенции. Основа на тези разговори беше Меморандум № 2. И изрично ги питахме дали е възможно да има някаква промяна, казаха, че това не е възможно. (Шум и реплики в ОДС.)
    СТОЙЧО КАЦАРОВ (ОДС, от място): Как така сте водили разговори? Като какви водихте разговори вие? (Шум и реплики в ОДС и СДС.)
    ЮНАЛ ТАСИМ: Въпросът ми е към Вас, господин Дикме: Вие запознат ли сте с така наречения Меморандум № 3?
    РЕПЛИКИ ОТ ОДС И СДС: Кои сте вие, за да водите такива разговори? Като какви ги водихте?
    ЮНАЛ ТАСИМ: Като политици, които разбират за какво става въпрос. (Шум и викове в ОДС и СДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Дъбов има думата. Моля ви за тишина в залата!
    ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, господа министри, дами и господа народни представители! Преди два дена от тази трибуна министър Шулева обвини шест парламентарни групи за провала на сделката на “Булгартабак” с БАТ. На поредната сделка. Докато във вторник ние не разполагахме с пълния обем информация, след запознаването ни с меморандума и неговите финансови параметри днес могат да се направят някои други изводи, които искам да споделя с вас, а след това да задам и своите въпроси.
    Запознавайки се с финансовите параметри на сделката, бих искал да ги сравня с тези на последните сделки за цигарени фабрики в света. В Италия е продаден 100% от капитала на италианската индустрия, което представлява 27% от пазара, при 60 хил. т пазар са продадени 16 хил. т на цена 2 млрд. 300 млн. евро – купувачът между другото е БАТ – което прави средна продажна цена на 1000 т пазар от 142 млн. евро. В Мароко са продадени 80% от режията, там обемът е 16 хил. т, което представлява 10,7 хил. т пазар за цена 1 млрд. 300 млн. евро. Тоест 1000 т пазар е продаден за 121,5 млн. евро. В Сърбия на БАТ и на “Филип Морис” са продадени 70% от 20 хил. т пазар, което представлява 14 хил. т, и е получена цена 605 млн. евро или средна цена на 1000 т пазар – 43 млн. евро. У нас се продават 80% от 24 хил. т пазар, което представлява 6 млн. 250 хил. евро на 1000 т пазар.
    Оттук въпросите към госпожа Шулева.
    В процеса на преговорите с БАТ Вие нарушихте стратегията, включвайки и “Благоевград” и не само “Благоевград”, но и надхвърляйки обема и размерите на приватизационната сделка. Това съзнателно превишаване на Вашите права ли е или опит сделката да не се състои? Каква политическа и наказателна отговорност трябва да поемете за резултатите от провалената сделка?
    Второ, какви са разходите по сделката досега – за консултанти и други разходи, и предстоят ли нови допълнителни разходи по посочената и несъстояла се сделка?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Дъбов.
    Господин Клингов, заповядайте да отправите своя въпрос към министър Шулева.
    ВЕЛИЧКО КЛИНГОВ (НВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Уважаеми колеги, уважаеми министри! Най-напред да кажа своето възмущение, че въпреки че вчера в 9 ч. гласувахме днес да има заседание и меморандумът да ни бъде раздаден, меморандумът беше внесен в Секретно деловодство вчера в 16,30 ч. и беше размножаван до 17,30 ч., ние сега го виждаме тук за пръв път и повечето от колегите няма как да навлязат бързо в материята. Но това е встрани от темата.
    Уважаема госпожо Шулева, много съм разколебан какво правим в момента ние? Трябваше да обсъждаме меморандума, а се оказа, че има три. Питам и другите министри: колко меморандума са виждали и са одобрявали – господин Дикме, господин Велчев, господин Панайотов?
    По кой вариант, госпожо Шулева, Вие направихте пресконференция и обявихте всички тези розови неща за цена от 250 милиона? Пълна лъжа! И всички други неща – за регионален център и така нататък. В нито един от меморандумите такова нещо не пише.
    Въпросът, който искам да задам към Вас, госпожо Шулева, е кой в крайна сметка щеше да подпише този меморандум? Кой щеше да си позволи да се постави над българския парламент, над българското правителство, над Комисията по финансов надзор, над Комисията за защита на конкуренцията и да поеме ангажименти от името на всички тези институции? Кого щяхте да “набутате” да подпише този меморандум?
    Накрая, за да не бъда голословен. Ние от Новото време сме много разколебани. Или Вие, госпожо Шулева, толкова си можете, или има някакви други интереси в тази сделка, но не националните! Благодаря. (Ръкопляскания в НВ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Клингов.
    Господин Николов, заповядайте.
    НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа и госпожи министри, уважаеми колеги! Аз за разлика от Величко Клингов не съм се колебал, бях сигурен, че има причина и то много основателна за това БАТ да напусне тази сделка. За съжаление тази причина очевидно не са водените преговори, не са меморандумите, а нещо друго. Само преди десет минути научих, че ДПС се е срещало с БАТ и във връзка с това задавам въпрос на госпожа Шулева тя знаела ли е за тази среща и има ли връзка между напускането на сделката от БАТ и срещата, която е провело ръководството на ДПС с БАТ?
    ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Срещата беше поискана от БАТ.
    НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Беше поискана от БАТ? Това е важно уточнение, защото очевидно те са искали да знаят какво е мнението на ДПС и в резултат на тяхното мнение са напуснали сделката. Най-вероятно.
    В същото време искам да задам въпрос и към господин Мехмед Дикме. Вие според мен сте осведомявали през цялото време на тази сделка по всички параметри ръководството на вашата партия. Защото би било несериозно да твърдите, че не сте го правили. ДПС преди 10 дена изведнъж установи, че в тази сделка има нещо, което според тях силно ощетява производителите на тютюн, ощетява държавата. До този момент мълчеше. Според Вас какво точно се случи в тези 10 дена, което накара ДПС толкова бурно да реагира на сделка, на която са знаели цялото движение и според вицепремиера Шулева, така както бяха изброени действията, параметрите й са били ясни много по-рано.

    Според вас има ли някакъв скрит мотив? Има ли мотив, например, ако искате да ви подскажа, да бъде принуден “Булгартабак” да изкупи всички недоговорирани количества тютюн, които очевидно не са необходими на “Булгартабак”, което силно влошава неговото икономическо състояние? От друга страна, има ли скрит мотив да бъде принуден държавният “Булгартабак” да подпише договори за 25 хил. тона тютюн за тази година, а не колкото му трябват – 4 хил. тона?
    Може би най-основният ми въпрос, според вас финансовото състояние на “Булгартабак”, след като ще се влошава означава едно единствено нещо – продажба в режим на ликвидация или несъстоятелност на поделенията на “Булгартабак”. Имат ли интерес фирми, свързани с ДПС, да изкупят на безценица манипулационните, както това се случи в Дулово и в Исперих? (Реплика от народния представител Росица Тоткова.)
    Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Николов.
    Господин Нихризов, заповядайте да зададете своите въпроси.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа министри и надзорници на “Булгартабак холдинг”, уважаеми дами и господа народни представители! Веднага се обръщам към ръководството на “Булгартабак холдинг” в лицето на неговите надзорници и едновременно министрите, тъй като единственото нещо, което е изпълнено качествено от тази стратегия, е, че министрите са и надзорници. Господин Жотев каза за нея “това е една калпава стратегия”, но тя беше приета от управляващото мнозинство.
    Веднага възниква въпросът, който сега отправям към вас: писана ли е тази стратегия за определен инвеститор, който ми се струва, че не се е появил в момента сред тези проявили интерес към “Булгартабак холдинг”?
    Вторият ми въпрос: госпожо Шулева, вчера Вие заявихте, че сделката е била пред финализиране. Сега разбираме, че няма подписан меморандум. Кое фактически е вярно? – че сделката е била с възможност за сключване или че имаме три меморандума, правени от различни консултантски екипи?
    Преди малко господин Тасим заяви, че са имали разговори с "Бритиш Америкън Табако". Въпросът ми към всички надзорници на “Булгартабак холдинг” и уважавани дами и господа министри е: имаше ли някакви пазарлъци за продажбата на определена компания, тъй като в хода на разговорите разбираме, че господин Дикме – представител на ДПС, си е оттеглил подписа, а в следващия момент разбираме, че е забавено времето, за да могат да се постигнат определени параметри от сделката?
    От кого беше политическият натиск? От господата от ДПС или от някакви други корпоративни интереси?
    Следващият момент, който искам да засегна. (Реплики от ОДС.) Става въпрос за защита на българските национални интереси! Когато става въпрос за защита на българските национални интереси, как те са отразени в три меморандума, които са подписани, когато дори не са в унисон с калпавата, подчертавам по думите на моя колега, стратегия, приета от мнозинството?
    И най-накрая, искам да разбера, как уважаемите господа – надзорници, защитници на българските национални интереси, се отнасят към социалните проблеми, към синдикатите, след като в тези меморандуми е записано, че всякакви разговори със синдикатите по въпроса за защита на интересите на работниците минават през писменото разрешение на евентуалния купувач. Смятам, че това не само не е защита на българските интереси, но е и предателство спрямо българските граждани. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Нихризов.
    Господин Папаризов, заповядайте.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Това, което има в този меморандум, са само задължения на “Булгартабак холдинг” и на българската държава и никакви задължения на БАТ. Може би ще ми посочите къде има задължения на БАТ в този меморандум.
    В тази връзка искам да задам няколко въпроса.
    Сбъркахте ли, госпожо Шулева, като казахте, че предприятията ще продължат да работят след 2007 г.? Оттук става ясно, че само едно дружество “А” ще продължи да работи след 2007 г. Това ще бъде или "София", или "Благоевград", а що се отнася до "Пловдив" - срокът за неговото закриване е записан в проекта за договор, който не ни представихте.
    Второ, искам да попитам, как изпълнявате стратегията, където пише, че с приходите от приватизацията ще се оздравява холдингът и другите предприятия, когато в този меморандум е записано, че вие и държавата не можете да им давате никакви финансови помощи, че трябва предварително да се спазват правилата на Европейския съюз и да не се оказва никакво съдействие на тези предприятия?
    Освен това има един текст, в който казвате, че правителството ще гарантира, че “Булгартабак холдинг” няма да бъде ликвидиран през периода до 1 януари 2007 г. Това може би е много трудно в състоянието, в което го оставяте, но ако това се случи, държавата ще поеме задълженията на “Булгартабак холдинг” по договора. Бихте ли ми обяснили този текст, който се появява, макар и в третия меморандум, който в много отношения е смекчен спрямо ангажиментите, които сте поемали в първия вариант? И аз не мога да разбера как в първия вариант е поет ангажимент, ако продължи да работи, например, "Стара Загора" и правителството не може да отмени решението на съда в 30 дни, вие да върнете на БАТ още 40% извън 20% по ескро-сметката, втората ескро-сметка. Вярно, че това го няма в третия вариант, но Вие казахте, че сте одобрили само първия – най-лошия и най-абсурдния от тях.
    Освен това, бих искал да кажа, че според мен не може да има такава търговска сделка, в която да се поемат ангажименти към всички търговски марки на “Булгартабак”, която по същество кара "Стара Загора" да работи след договора, само ако БАТ й даде лиценз да произвеждат търговските марки, произвеждани досега в "Стара Загора". Такова нещо, госпожо Шулева, аз не мога да си представя. Може би Вие ще ми го обясните по-добре.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Папаризов.
    Заповядайте, господин Димитров, Вие имате думата.


    ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Уважаема госпожо Шулева, аз искам да поставя само два въпроса. Първият от тях е свързан с Меморандум № 3 с тази клауза, която е предложена, че “Булгартабак” ще положи разумни усилия да осигури възможност на БАТ да прекрати, след приключването, другите договори за износ, по които продаваните дружества са страна. Въпросът е за това какво се е имало предвид в преговорния процес във връзка с това възнамерявано прекратяване на договори за износ на продаваните дружества?
    Още нещо, по което бих искал да се внесе яснота – т. 10 от Меморандум № 3, което засегна и господин Соколов. Действително ли е поеман ангажимент от “Булгартабак холдинг” Комисията по финансов надзор да потвърди определени максимални цени на миноритарните акционери във връзка с предстоящото търгово предложение? Търговото предложение е нещо нормално, когато един мажоритарен акционер иска да затвори дружеството и да го извади от така наречената публичност.
    Ще Ви помоля за определени разяснения по тези въпроса. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Заповядайте, госпожице Агайн.
    РАЛИЦА АГАЙН (НВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Уважаеми колеги, уважаеми дами и господа министри! Уважаема госпожо Шулева, в Стратегията за приватизация на “Булгартабак холдинг”, която Вие предложихте на това Народно събрание и беше приета, са записани целите, които трябваше да изпълни приватизацията на предприятието от холдинга. В целите е записано, че се очаква приватизацията да доведе до ускорено развитие на цигарения сектор, до максимални парични постъпления от приватизацията, до социална защита на работещите в сектора, до увеличение на износа на български цигари.
    Аз бих искала да попитам къде виждате съответствието и изпълнението на тези цели, които поставихте Вие със стратегията в меморандума, който беше изготвен и представен от Вас? На първо място, как виждате увеличението на износа, като още в меморандума вие ограничавате и забранявате поемането на нови договори за износ с тези предприятия и за този кратък период от време, както и за в бъдеще? След неуспешната приватизация е напълно невъзможно предприятията да започнат да работят в хода, в който са работили досега.
    След това, бих искала да Ви попитам как щяхте да допринесете с тази приватизация за развитието на цигарения сектор в България, като този меморандум ясно и категорично поставя смъртта на всички, без една, цигарени фабрики в България и забранява или ограничава силно влизането на нови производители на цигари в България? Много интересно как само “София БТ” или само “Благоевград БТ” щеше да замени всички производства, които съществуват до момента, че и да ги развие, и да увеличи!?
    Не на последно място бих искала да Ви попитам как смятате, че този меморандум отговаря на целта да бъдат постигнати максимални парични постъпления от тази приватизация като само за 200 млн., които са договорени да бъдат получени от държавата, от една страна, отдаваме трите успешни предприятия, а от друга страна, прибираме машините на всички други цигарени производства, като по този начин се купуват само активите, без да се купуват задълженията на всички губещи и недостатъчно добри предприятия?
    Също така бих искала да се обърна към господин Панайотов, като преподавател по право, да отговори на въпроса как според него се нарича в модерното наказателно право сделката между две търговски дружества, в които едно от тях се съгласява да осигури – “да осигури”, както е записано, решение от независима държавна институция, което се отнася до частните интереси на трета страна в миноритарните инвеститори? Как се нарича това, господин Панайотов, търговия с влияние или направо корупция?
    Също така днес е добре да отговорим и на още един въпрос – какво ще се случи оттук нататък с всички тези хиляди хора, които ще загубят хляба си, благодарение на неуспешния меморандум и провалената сделка?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожице Агайн.
    Обявявам 30-минутна почивка, след което ще продължим. (Звъни.)

    (След почивката.)


    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с въпроси към вицепремиера Лидия Шулева, задавани от народни представители от всяка парламентарна група, които не са изчерпали това свое право.
    Моля министрите да заемат местата си.
    Заповядайте, господин Чауш. Ще вземете ли думата или да дам думата на друг народен представител?
    ХЮСЕИН ЧАУШ (ДПС, от място): Ще взема думата, когато дойде госпожа Шулева. (Заместник-председателят Лидия Шулева влиза в пленарната зала. Ръкопляскания.)
    Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Георгиева.
    РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (НВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми членове на Надзорния съвет на “Булгартабак холдинг”, уважаеми колеги! Не знам някой дали си дава сметка, че това, което ни е предложено днес от страна на Надзорния съвет, на вицепремиерите, е следващият Ньойски договор за България. И аз моля тук, тъй като всеки се оправдаваше с консултантите, да бъде предоставен договорът за консултации – колко пари са получили тези консултанти. И ако вече не е стигнато и не се стига до сделка, кой от вас, уважаеми господа от Народния съвет, ще плати всичко това, което е платено от България?
    Много моля да бъде предоставен на народното представителство и договорът за консултации, и парите, които са били изплатени за тези консултации. Благодаря
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Георгиева, правя Ви забележка. Това беше в нарушение на процедурните правила. Това не е процедурно предложение. Подобен въпрос беше поставен в хода на дискусията от различни парламентарни групи, така че много Ви моля. От вашата група са се изказали вече двама народни представители.
    РУМЯНА ГЕОРГИЕВА: Аз моля да бъде предоставен договорът и това съответно е процедура.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Можехте да поставите този въпрос в хода на изказванията от името на вашата парламентарна група, не по този начин.
    Имате думата за изказвания.
    Господин Чауш, дойде и Вашият ред. Заповядайте.
    ХЮСЕИН ЧАУШ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
    Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! “Би ланс” на латински означава изравнявам, съпоставям актива с пасива на предприятие. Под “балансирам” се разбира уравновесявам, изравнявам. Нека да погледнем как са балансирани в цифри и показатели интересите на “Булгартабак холдинг”, респективно на българската държава, с тези на “Бритиш Американ Табако” меморандуми 1, 2 и 3.
    За да направим правилни изводи, нека да погледнем какво всъщност Надзорният съвет на холдинга във Ваше лице, госпожо вицепремиер, продава и какво получава. Ако проследим предмета на сделката в тези меморандуми, той безспорно включва:
    Първо, акционерният дял на холдинга – трите водещи цигарени фабрики в системата на холдинга – “Благоевград БТ”, “София БТ” и “Пловдив БТ”.
    На второ място, всички търговски марки за цигари и правата на интелектуална собственост върху тях.
    На трето място, всички машини за производство на цигари на останалите пет фабрики за производство на цигари, без Стара Загора.
    На четвърто – прекратяването на всички договори за износ, по които продаваните, разбирайте купуваните дружества, са страна.
    Пето – ангажименти за Народното събрание, правителството на Република България, независими органи като Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за финансов надзор.
    Шесто, отговорността за осъществяване на сделката.
    Общата финансова рамка по сделката е 200 млн. евро и по трите меморандума. Следва обаче да подчертаем, че разполагаемата сума е по-различна. По последния меморандум “Булгартабак холдинг” следва да получи не 170, а 160 млн. евро, защото 80% от цената на сделката е точно толкова. Като вземем предвид рестрикциите, а именно на първа позиция 9,3 млн. евро финансова гаранция до фактическото предоставяне на машините на петте цигарени фабрики, на второ място – заделяне на сума – неясно колко, за уреждане на задължения към генералното споразумение за уреждане на спорове в САЩ, следва, че реалната сума по сделката се редуцира приблизително под 150 млн. евро.
    Уважаеми колеги, уважаема госпожо вицепремиер! Навярно ви е известно, че годишното потребление на цигари в страната се равнява приблизително на 22 хил. т годишно. При средна печалба от 10 цента финансовото изражение е равно на 110 млн. евро.
    Тук ще се спра и на още един актив, който случайно или не не се споменава, но реално се предава на стратегическия инвеститор, а именно: наличните количества тютюни на склад към трите цигарени фабрики, които са около 21 хил. т и оценени по най-ниска цена се равняват приблизително на 30 млн. евро. Само тези две позиции се равняват на 140 млн. евро. Въпросът ми е: как в тази финансова рамка се балансира националният интерес? Това продажба ли щеше да бъде или дарение? Благодаря ви за вниманието. (Единични ръкопляскания от КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чауш.
    Има ли други желаещи да зададат въпроси? Няма.
    Преминаваме към следващата точка от процедурните правила.
    Госпожо заместник министър-председател, заповядайте да отговорите на отправените към Вас въпроси от народните представители.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На много голяма част от поставените въпроси беше отговорено още в моето изложение, но независимо от това ще се опитам да дам малко по-голяма яснота по някои от поставените от вас въпроси поради това, че явно не е станало ясно.
    На първо място бих искала да потвърдя още веднъж, че преговорите с компанията "Бритиш американ табако"продължаваха в процес на размяна на меморандуми от едната и от другата страна. Този процес на размяна на меморандуми продължава до момента, в който двете страни се обединят около един общ текст, който са готови да подпишат. За съжаление към настоящия момент не сме постигнали такова общо съгласие по единен меморандум и поради тази причина такъв не беше подписан.
    По отношение на меморандума, както беше представен в трите му варианта, в него един от основните въпроси е предметът на сделката. Предметът на сделката, както ви е добре известно, включва продажба на мажоритарната собственост на “Булгартабак холдинг” в трите фабрики в София, Пловдив и Благоевград, както господин Чауш преди малко прочете внимателно, и всички останали параметри, свързани с машини и интелектуална собственост. Това е така, защото в “Булгартабак холдинг” има сериозни вътрешногрупови задължения, включително задължения на предприятията, чиито машини се изкупуват. Съвсем естествено е в меморандума да има записана клауза, която да казва, че средствата, които са получени от продажбата на машини, които са запорирани, главно пред Агенцията за държавни вземания, трябва да бъдат погасени от страна на “Булгартабак”, който е получател на тези средства. Тоест “Булгартабак” получава машините, за сметка на това се погасяват задълженията на тези дружества към съответните кредитори. Това е нещо напълно нормално и в реда на нещата и не виждам тук особен проблем. Това не може да се тълкува като намаление на цената, тъй като така или иначе тези задължения трябва да бъдат обслужени от страна на предприятията. В случая дори се създава възможност да покрият тези задължения, които така или иначе трябва да бъдат обслужени.
    По отношение на марките е повече от ясно, че "Бритиш американ табако"купува цигарения бизнес в България, тоест, всички марки, които се произвеждат, следва да бъдат произвеждани от фабриките, които той купува.
    Още две думи по отношение на цената. Общата цена за този пакет е 200 млн. евро, която е предложена от страна на “Бритиш американ табако”. Мисля, че споменах за конкурентната оферта за "Благоевград" на “Импириал табако”, която беше 55 млн. евро и вие сами можете да си направите добра сметка какъв е интересът сред големите световни производители към България. Имаше открит конкурс, дадени параметри, всеки, който е желал, би могъл да участва и да наддава. Това, което се получи, показва ясно в един отворен пазарен механизъм какъв е интересът и какви са били възможностите България да получи тази цена. Пак бих искала да повторя, че от начална цена 65 млн. евро, каквото беше предложението на “Бритиш американ табако”, беше постигната цена от 200 млн. евро. Аз лично считам, че на този етап това е било максимално възможното. Разбира се, винаги, когато едни преговори не са приключени, има отворена врата за допълнителни уговорки, но към този момент ситуацията е такава.
    По отношение на износа. В меморандума изрично е упоменато, че става въпрос за спиране на договорите за износ за срок от 10 дни между подписване на меморандума и подписване на договора, тоест, тогава, когато фабриките минават в нова собственост и е съвсем нормално новият собственик да реализира неговата търговска политика. Така че тук не става въпрос за прекратяване на износа от България, а става дума за ориентиране на търговската политика към тази на “Бритиш американ табако”, дори нещо повече – предоставяне на пазарите, които "Бритиш американ табако"има, за българските цигари.
    По отношение на социалните ангажименти. "Бритиш американ табако"е представил заедно със своята оферта социална програма, която е нейна неразделна част. В социалната програма категорично и ясно е записано, че те ще спазват колективния трудов договор, който холдингът и дъщерните дружества са подписали. Нека да припомня, че в този колективен трудов договор ясно е записано, че работници, които биват съкратени, получават до 20 заплати в зависимост от стажа си, а такива, които се пенсионират – до 15 заплати в зависимост от стажа си. Всички тези ангажименти, които са включени в колективния трудов договор, са задължителни за БАТ и той ги е приел със своята оферта. Освен това БАТ предвижда една сериозна програма за преквалификация на работниците, тъй като, както стана ясно от едно предишно мое изслушване в българския парламент по отношение на доклада, който бяхме подготвили за състоянието на цигарените фабрики в България, повече от ясно беше казано в него, че производителността на труда в цигарените фабрики в България е между 5 и 10 пъти по-ниска от тази в Европейския съюз. Следователно нашите работници имат нужда от сериозна квалификация, за да могат да работят с новите технологии, които "Бритиш американ табако"имаше намерение да внедри в българското производство.
    По отношение на преструктурирането на фабриките, които БАТ имаше намерение да придобие. Както добре е известно, прекратяването на едно юридическо лице не е задължително свързано с физическото прекратяване на мощностите. По принцип "Бритиш американ табако"имаше намерение да въведе нови принципи на корпоративно управление, на добра корпоративна практика. Знаете, че това е публична компания с бизнес в 180 страни с 86 фабрики в 66 различни страни и с 86 700 работници. Тяхното намерение е действително да въведат един нов и съвременен мениджмънт в тези предприятия, като приложат сливане, вливане, окрупняване и консолидация на предприятията. По какъв начин точно ще бъде извършено това зависи и от факта, че тези дружества са публични и е необходимо да бъдат извършени редица процедури. Графикът, който е предложен в меморандума, отразява възможните срокове, които са необходими при каквато и да било процедура на сливане или вливане, която е свързана с прилагане на Закона за ценните книжа.
    Така че още веднъж искам да повторя, че основното намерение на “Бритиш Америкън Табако” е да развие производството.
    Защо това е така? Защото, ако направим преглед, тук господин Дъбов направи един интересен преглед по отношение на придобиванията на различни компании, аз бих привлякла вашето внимание към едни други факти, които, предполагам, са ви добре известни.
    Какво се случва с пазара на цигари в последните години? Да вземем например германския колос “Ремсма”, който беше придобит от “Импириал Табако”. Защо беше придобит този голям производител в Германия? За да бъде затворен отрасълът в Германия и да спре производството? Нищо подобно! За да получи конкурентните предимства на една голяма мултинационална компания, каквато е “Импириал”.
    Какво се случи с тютюневите монополи във Франция и в Испания? Преди няколко години те се обединиха, защото тютюневият холдинг във Франция и в Испания установиха, че сами не могат да съществуват на европейския пазар и се обединиха в компанията “Алтадис”. По последните сведения, които имам, в момента се готви ново поглъщане на “Алтадис” от третата по големина фирма в света - “Импириал Табако”.
    Тоест процесите на консолидация, на поглъщане на компании в Европейския съюз, са процеси, които не закриват производството в дадена държава, а напротив, дават възможност да се окрупни производството и да може то да устои на огромния конкурентен натиск, на който е подложен този отрасъл.
    Същото направи “Бритиш Америкън Табако” в Италия, примерът беше даден, там производството се окрупни, италианският монопол стана част от “Бритиш Америкън Табако”.
    Така че намерението на Надзорния съвет на “Булгартабак холдинг” беше българският производител – “Булгартабак холдинг” и неговите най-добри предприятия, да станат част от една голяма мултинационална компания, която, поглъщайки ги, не означава, че затваря този отрасъл в България. Напротив, ставайки част от една такава голяма верига, става възможно конкурентното производство.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Къде го има това нещо?
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: В меморандума е записано, че България ще стане център за производство в Югоизточна Европа - в т. “ж” на чл. 4, и ако обърнете внимание там в скоби препраща към проекта за договор. В проекта за договор ясно и категорично са отбелязани ангажиментите до 7 години “Бритиш Америкън Табако” да поддържа това производство.
    И това е там, защото не е имало никакъв спор, защото това не са отворени въпроси, по които трябва да се произнася който и да било, защото двете страни са се съгласили по този въпрос и то вече е станало част от договора за продажба.
    Така че категоричното мнение на “Бритиш Америкън Табако” е да превърне България в център за производство на цигари в Югоизточна Европа.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Няма център!
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Аз тук бих искала да споделя мнението на изпълнителния директор на “Бритиш Америкън Табако”, който посети България по време на едни от преговорите. Когато той беше в България каза следното: “Първоначално ние искахме да участваме в една приватизация с някой от нашата величина, конкурентен партньор. И ние бяхме готови да партнираме с който и да е от сертифицираните за участие партньори. Когато стана ясно, че няма такава компания, която е проявила сериозен интерес към приватизацията, ние бяхме изправени пред следния избор: или да се откажем изобщо от пакета, който беше "София" и "Пловдив" и за който бяха подали оферта, или изобщо да преразгледаме плановете си за развитие в Европа.
    Когато ни беше предложено да закупим и втори пакет, включващ "Благоевград" и "Стара Загора", ние трябваше да направим специално заседание на Борда на директорите на “Бритиш Америкън Табако”, да преразгледаме инвестициите си в Югоизточна Европа и да направим преценка. Поемайки такъв ангажименти, купувайки основния бизнес на “Булгартабак холдинг” в България, ние преценихме, че България трябва да стане центъра за производство на цигари в Югоизточна Европа и всякакви други по-малки производители около България следва в определен период от време да бъдат закрити и това производство да бъде съсредоточено в България.”
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Къде го има това?
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Това цитат ли е?
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Това са думи на изпълнителния директор на “Бритиш Америкън Табако”, а неговото потвърждение, както вече казах, е в меморандума и в договора за покупко-продажба.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Никъде няма такова нещо!
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Искам да обърна внимание, че освен всичко друго, трябва да знаете, че в раздел четвърти на стратегията за тази приватизация беше предвиден да се гласува социален фонд, който да може да поеме разходите от преструктурирането на холдинга. Така или иначе в момента има колективен трудов договор, който е валиден в "Булгартабак холдинг" и аз се надявам, че той ще може да бъде изпълняван.
    Моето мнение е, че всички гаранции за развитие на сектора са дадени от една мултинационална компания, която е доказала своята сериозност и която е доказала своите възможности да усвоява, да устоява на конкурентния натиск в един изключително труден и конкурентен отрасъл, какъвто е цигареното производство.
    Не на последно място искам да обърна внимание, че както беше казано, "Булгартабак" държи около 35% от изкупуването на тютюните в България. "Бритиш Американ Табако" пое ангажимента да изкупува 30 процента от тютюните в България и да ги влага в цигареното си производство.
    На някои от другите зададени въпроси аз отговорих в своето начално експозе. Още веднъж искам да кажа, че с този меморандум не се пораждат никакви задължения за българската държава. Единствено само е декларирана добра воля за постигане на съгласие и за постигане на единен общ меморандум, който би могъл да удовлетвори и двете страни и по този начин да се продължат преговорите по една сделка. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от НДСВ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Шулева.
    Министър Милен Велчев иска думата.
    Заповядайте, господин министър.
    МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! По въпроса за Комисията за финансов надзор, повдигнат от господин Жотев, госпожица Агайн и господин Валери Димитров, бих искал да поясня нещо, което съм сигурен, че отдавна им е известно като грамотни икономисти и юристи. Надзорният съвет на "Булгартабак" представлява интересите на всички акционери - както на мажоритарния акционер, така и на миноритарните акционери в "Булгартабак холдинг", следователно в контекста на тази приватизационна сделка е необходимо и беше необходимо Надзорният съвет да осигури потвърждението на Комисията за финансов надзор, че всички акционери - както "Булгартабак холдинг", така и минориòарните акционери – дъщерни дружества, ще получат една и съща цена за своите акции. По този начин ще се осигури равнопоставеност между акционерите, миноритарните акционери и "Булгартабак холдинг" като мажоритарен акционер в тютюневите фабрики. (Шум и реплики от ОДС.) Същевременно ще се предотврати евентуален конфликт на интереси между миноритарните акционери в "Булгартабак холдинг" и миноритарните акционери в дъщерните дружества.
    Разбира се, надявам се, че зададеният към мен въпрос не предполага, че министърът на финансите има някакви специални възможности за упражняване на контрол върху действията на Комисията за финансов надзор, така както и проектът за меморандум не предполага, че Надзорният съвет на "Булгартабак холдинг" може да влияе по един или друг начин върху решенията на Комисията за финансов надзор. Ангажиментът на Надзорния съвет е, че по пътя на убеждението ще осигури това съгласие от Комисията за финансов надзор. Благодаря ви за вниманието. (Шум и смях от ОДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Велчев.
    Моля за тишина в залата. Ще имате възможност да изразите отношението си към отговорите след това.
    Министър Дикме, заповядайте.
    МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Имаше няколко въпроса, зададени към мен. В духа на коректността и истината трябва да кажа следното.
    Първо, уважаеми дами и господа, по въпроса за меморандумите, така, както каза и госпожа Шулева, един-единствен е меморандумът, разгледан на Надзорен съвет. Именно това е бил първият меморандум, от който аз оттеглих подписа си и към 30-и имам представено становище във връзка с меморандума.
    Мисля, че трябва да разсеем всяко едно съмнение за това какви са целите на ДПС. Ако вие се запознаете обстойно с меморандума, за мен ще бъде много интересно да чуя дали някой ще подкрепи условията така, както са посочени в първия меморандум. Не зная дали ще има такъв човек в тази зала. И това е отговорът и позицията на Движението за права и свободи.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Защо не излезе от Надзорния съвет?
    МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Не, ние не сме били против и не сме против сделката. Нещо повече, ние ще подкрепяме и ще продължаваме да подкрепяме приватизацията на "Булгартабак холдинг", но при ясни и точни правила, защитаващи националните интереси.
    Дали ДПС обвързва приватизацията с тютюнопроизводството? Не, защото делът на "Булгартабак" на тютюневия пазар е само около 20% - толкова, колкото са необходими за вътрешното производство на цигари в страната.
    ЕЛИАНА МАСЕВА (ОДС, от място): Нали бяха 35 процента?!
    МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Двадесет процента, госпожо Масева, можете да ги проверите. Квотата, която съм подписал за тази година и се надявам, че ще излезе през тази седмица в "Държавен вестник" и ще видите, че от повече от 50 хил. т само 11 хил. т е делът на "Булгартабак". Толкова е делът на "Булгартабак" и това не може да влияе върху тютюневия пазар и върху тютюнопроизводителите. Тоест, ДПС не е поставило политическа цел – задължително да жертва националните интереси, за да защити интересите на тютюнопроизводителите. Точно обратното, в тази сделка ДПС постави защитата на националните интереси. (Шум и реплики от ОДС.)
    И ако някой тук, в тази зала, пак повтарям, каже, че това са добри и перфектни условия, както са посочени в меморандума, аз съм готов да приема всеки един упрек, но нека да излезе и да каже, че това са идеалните условия за "Булгартабак".
    Да, приватизацията на "Булгартабак" е тежка, много тежка. Две поредни правителства, за голямо съжаление, изпитват много сериозни трудности. Заявявам още веднъж, че това е позицията на Движението за права и свободи.
    Ние ще продължаваме да подкрепяме приватизацията на "Булгартабак холдинг", защото смятаме, че само чрез създаване на конкуренция в този отрасъл отрасълът ще има развитие, "Булгартабак" ще се развива, тютюнопроизводството като отрасъл ще се развива и България ще има своето достойно място както на европейския, така и на световния пазар.
    Но за България, уважаеми дами и господа, е необходим инвеститор, който ще развива пазарите, а не който ще използва българския пазар. Делът на "Булгартабак" във вътрешния пазар е 98 процента. И ако направим едно сравнение, това е един доста сериозен дял изобщо в Европа с оглед на това колко души и какъв е потенциалът на тютюнопушачите в България. Ние желаем инвеститор, който да поеме ясни и точни ангажименти, който да работи при ясни и точни правила. Именно при ясни и точни правила ние ще подкрепим приватизацията, но не на всяка цена, ако има неприемливи условия за българската държава. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Дикме.
    Други министри имат ли желание да вземат отношение?
    Господин Панайотов, заповядайте.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! На въпроса на госпожица Агайн към мен, той съвпадаше по същество с отправения към министър Велчев за финансовите и икономическите аргументи. Чухте за позицията, която има надзорът по тази клауза, поради което правният извод, по-точно наказателно-правният извод е, че няма предмет, който да бъде поставен за такова обсъждане. (Шум и смях от ОДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Панайотов.
    Всяка парламентарна група може да изрази отношението си към отговорите на министрите в рамките на 10 мин. Имате думата.
    Имате думата за изразяване на отношение към отговорите на министрите, уважаеми дами и господа. Има ли желаещи?
    Трети, последен път отправям покана: ще изрази ли някой отношение към отговорите? Няма желаещи. (Оживление и шум.)
    Господин Костов, господин Миков?
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Ако не иска господин Костов, нека да съм аз.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Бяхте ли в залата, господин Миков, когато отправях три пъти предложението си? Или не чухте?
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Видях, чух и си бях вдигнал ръката.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Но аз не Ви видях, как съм пропуснала!
    Господин Миков има думата.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
    Уважаеми дами и господа министри, уважаемо народно представителство! Днес ние присъстваме на една странна процедура, в която министри от кабинета – членове на Надзорния съвет, като че ли постепенно се отричат от всичко онова, което са договаряли дълги месеци зад гърба на обществото и на Народното събрание, отричат се от всички тези клаузи и казват, че те не били задължаващи!
    Само че има и един друг въпрос, който като че ли днес не намери място в дискусията. Има ли подписан договор при условията, изложени в този меморандум, или проектодоговор на базата на този меморандум? Защото този проектодоговор всъщност е документът, който ангажира и тяхната отговорност. И ангажира тяхната отговорност не само като членове на Надзорния съвет на търговско дружество, но ангажира тяхната отговорност като министри от кабинета, министри, които са дали клетва основното, от което да се ръководят, да бъдат интересите на Републиката, националните интереси на гражданите на Република България, не на БАТ, не на “Империъл Табако”, всъщност госпожа Шулева е преговаряла с тези фирми в Лондон и много добре знае там какви въпроси и клаузи са поставени от тяхна страна, а на българските граждани, защото “Булгартабак холдинг” е част от индустрията на България със 100-годишна история.
    И когато от представения и разглеждан днес документ се вижда, че са поемани ангажименти, които са в ущърб на националните интереси, е малко странно да се бяга от тази отговорност днес.
    БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Кой документ?
    МИХАИЛ МИКОВ: Ние не получихме никакви отговори на въпросите дали Надзорният съвет е отчитал и докладвал дейността си пред Министерския съвет – нещо, което е задължително изискване на Стратегията за приватизация и дали Министерският съвет е бил запознат в детайли не само с точките от меморандума – предмет на нашето разглеждане днес, но и с клаузите в подписания проектодоговор.
    Ние не получихме и друг отговор. След като меморандумът не е бил задължителен, защо клаузите в него вече са изпълнявани? Защото именно по силата на договореното в меморандума бяха закрити, ликвидирани предприятията във Видин, Хасково и Шумен, включително с клаузата за прехвърляне на материалните активи на тези дружества към евентуалния купувач БАТ. Това е категорично от текста на обсъждания меморандум, дори и неподписан договор, дори и при твърдението на министър Шулева за неангажиращ меморандум, тези действия са били извършени.
    Или пък онази политика, която правителството прокарва по отношение на акцизите – политика, която в крайна сметка води до удар върху българското цигарено производство и оголване на пазара за вноса на чужди цигари, политика, която в крайна сметка е в противоречие с интересите на българската цигарена индустрия и политика, която аз смятам, че народното представителство в скоро време ще намери сили да преразгледа в името на българските, а не на някои отделни министерски интереси.
    По отношение на това, което трябваше да се реализира по тази сделка – запазване и по-нататъшно развитие на цигарения и тютюневия бизнес, точно обратното, меморандумът отговаря, че това, което са договорили тези министри, е против запазването и по-нататъшното развитие на цигарения и тютюневия бизнес в България. Как иначе да си обясним поетия ангажимент за прекратяване на експортните договори на “Булгартабак холдинг”?
    БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): За десет дни.
    МИХАИЛ МИКОВ: Или може би управлението на компанията от времето, когато тези министри са в Надзорния съвет, е ясен показател за политиката, която се провежда не само по отношение на приватизацията. Как иначе да си обясним, че за десетте месеца приходите са се увеличили с около 25%, а печалбата само с 8%? Има ли някакво разумно управление, когато се говори за добър мениджмънт и добро управление, или паралелно с процедурите по приватизация Надзорният съвет не е носил никаква отговорност, министрите не са носили никаква отговорност за текущите стопански дела на дружеството?
    Или пък скандалната иранска афера, която някак си поизчезна от сцената в рамките на по-големия проблем – приватизацията на “Булгартабак”.
    Уважаеми дами и господа, един от бащите на пазарната икономика…
    РЕПЛИКА ОТ НДСВ: Карл Маркс!
    МИХАИЛ МИКОВ: … преди две години преразгледа своето виждане за приватизацията. В едно свое интервю той заяви, че ако преди десет години би дал съвет на страните от бившия източен блок приватизация, приватизация и пак приватизация, то сега на първо място би поставил законността като елемент на приватизацията. Времето на приватизацията на всяка цена отмина и това го разбраха дори тези, които са най-големите радетели за приватизация, защото незаконната приватизация води до създаване на паразитни икономически структури, на структури, които не са в основата на една действителна и конкурентна пазарна икономика. (Шум и оживление от мнозинството.) Как по друг начин да оценим поетите ангажименти за промени в законодателството, които на практика унищожават конкуренцията в тютюневото производство в България? Как другояче да оценим приетото от министрите в България да бъде създаден монопол с невъзможност за никаква реална конкуренция? Това ли са европейските пътища за развитие на тютюневата индустрия в България? Отговорът е ясен и категоричен. И отговорността за такива решения, които минават отвъд границите и на Закона за приватизация, отвъд границите и на Закона за конкуренция, отвъд границите на всичко онова, което България е договаряла и договаря с Европа в очакване да стане пълноправен член на европейското семейство.
    Разглежданият днес меморандум, макар да не сме погледнали вътре страниците на проектодоговора, е категорично доказателство за безотговорно управление, управление, което в никакъв случай не държи сметка нито за работниците от приватизираните предприятия, които излязоха на улиците, нито за онези хора, които все още чакат да бъде изкупен техният произведен тютюн.
    Това, което се случи около “Булгартабак” потвърждава само нашите изводи отпреди 3-4 месеца, многократно отправени към кабинета в декларации от името на Коалиция за България, изводи, които посочват, че когато нещата излизат извън рамките на закона, а в случая – извън Стратегията за приватизация, резултатите не могат да бъдат различни от това, което днес цялото общество вижда: разбити пазари, зле управлявано предприятие, изгонен чужд инвеститор и водени преговори, в които националното достойнство се продава в името на някакви интереси, които не са ясни за обществото.
    Уважаеми дами и господа, тук слушахме много и за производителността, и за новите технологии, които БАТ щял да въведе. Само че всичко това не можахме да го открием в обсъждания на нашето внимание днес материал меморандум. Всичко това са само онези приказки, с които обществото беше обливано през последните месеци, а в същото време беше договаряно друго. Беше договаряно затваряне на предприятия, включително и премахване на конкурентната среда, отказ за издаване на лицензии и конкуренция, ликвидиране на пазарно присъствие на дружеството не само на националния пазар, но и на външните пазари. В крайна сметка хората днес усещат спирането на производството на традиционните български сортове тютюн. Чувстват се загубите на пазарните позиции и съдбата на търговските марки на “Булгартабак”, наложени дълги години с цената на усилия и разходи на цялата държава и цялото общество.
    Ние от Коалиция за България не можем да оценим по друг начин това поведение на членовете на надзорния съвет и министрите от кабинета, а всъщност и на целия кабинет, освен като едно безотговорно поведение – поведение, граничещо с предателство на националните интереси. Оттук нататък отношението ни към кабинета ще преминава изцяло през тази призма и ние активно ще участваме в готвения вот на недоверие на правителството. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Миков.
    Има думата господин Иван Костов от името на парламентарна група. Заповядайте.
    ИВАН КОСТОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, колеги народни представители, искам да започна с това, че нашата Парламентарна група на ОДС – Демократи за силна България и БСДП, не е доволна от отговора на министрите. Не можем да сме доволни от отговорите, които даде вицепремиерът госпожа Шулева, защото тя въобще не отговаряше на въпросите. Тя говореше тук с едни заучени клишета, които ние познаваме отдавна, но изглежда имаше намерение да не отговаря на въпросите, тъй като тя не си ги записа, не влезе в дебат с нашата зала. Някои ще помислят, че това беше проява на арогантност и високомерие. Някои ще помислят, че причината е друга. Аз си мисля просто, че тя няма отговори. Нека така добронамерено да подходим към нейната неспособност да отговори на който и да е от въпросите.
    Не можем да сме доволни от отговора, който даде министър Мехмед Дикме – човекът, който на практика е започнал саботажа на сключването на сделката за приватизация на “Булгартабак”, на част от “Булгартабак холдинг”. Той заяви, че е бил заинтересован да бъде приватизиран “Булгартабак холдинг”. Той е заинтересован, но си е оттеглил подписа, напуснал и саботирал сделката. И идва и ни твърди, че бил заинтересован и че ДПС е заинтересовано от тази сделка. Това е на практика лицемерие. Не може да се говори по този начин, ако човек отговорно държи на думите си.
    Във всички случаи, пристъпвайки към въпроса за продажбата на “Булгартабак холдинг” и по-скоро на печелившата част от “Булгартабак холдинг”, аз искам да призная, че това е наистина една сложна и трудна задача. Изключително сложна и изключително трудна задача. Това е факт, който стана известен и на управляващото мнозинство от НДСВ и ДПС по време на неговото управление, тъй като в началото ние чувахме тук да се говорят едни абсолютни небивалици по времето на започването на мандата на това управляващо мнозинство. Сега се оказа, че това наистина е трудна и тежка задача. Това признание прозвуча изключително късно и то попречи на управляващото мнозинство да задържи тази приватизационна сделка.
    Говорейки за приватизацията и за националните интереси – дали са защитени или не, пленарната зала по време на дебата изпадна в детайли, вглеждайки се в един документ, който не е подписан. А факт е, че няма документ, под който да стоят подписите на министрите. Няма меморандум, който да е съгласуван. Дори това, по което те са били съгласни, впоследствие единството им се е разпаднало. Това е фактът. Ние не можем сериозно да обсъждаме такъв несъществуващ на практика меморандум. Още повече в три варианта. Ето защо трябва да се отстраним малко от тази прекомерна близост към нещата и да кажем кой беше националният интерес.
    Безспорно националният интерес е да се завърши структурната реформа в тютюневия и цигарения отрасъл на Република България чрез приватизация на “Булгартабак холдинг”. Това е националният интерес. Няма друг национален интерес. Ако тази приватизация не е осъществена, това е неблагоприятна новина, влошаваща перспективите за развитие на българската икономика. И това е безспорно. Защото тази новина пропъжда чуждестранните инвеститори, но запазва субсидиите и ангажиментите на българския данъкоплатец, запазва остарели технологии и сив бизнес и ниските нива на доходи, които хората получават в тютюневия и цигарения отрасъл. Но това е лоша новина и за стотиците хиляди български граждани, чийто поминък е свързан с тютюна. Защото след провала на управляващите те няма да могат да разчитат на сигурност за своето препитание. Годините, които идват напред, ще бъдат все по-несигурни и все по-криещи рискове за тях. Това се случва тези седмици в нашата страна. И това е основният проблем. Това е основният проблем, това е българският национален интерес, на който нанася ущърб и този опит за продажбата на “Булгартабак холдинг”.
    Защо правителството се оказа неспособно да продаде дори най-печелившата част от “Булгартабак холдинг”? Трябва да се кажат причините ясно и честно, защото пак ще се опитва да се продава “Булгартабак холдинг”. И ако ние не кажем как виждаме честно причините, следващият, който ще се опитва, пак ще направи същите грешки. Защото ние не се учим от своите грешки.
    Първо, първата причина за това, че не беше продаден “Булгартабак холдинг” е калпавата стратегия, която беше внесена в Народното събрание, в която е запрограмиран провалът. Тя е направена под диктовката на потенциални купувачи, съдържа съществени противоречия и се оказа несъответстваща на реалните условия. Не се смейте, госпожо, ако беше съответстваща на реалните условия, щяхте да приватизирате “Булгартабак холдинг” по тази стратегия.
    ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ, от място): Защо вие не го приватизирахте?
    ИВАН КОСТОВ: Ако е била адекватна, щяхте да я изпълните. Ако беше добра като стратегическа програма, всеки може да следва една добра стратегическа програма и да я реализира докрай. Но тя не е била. Най-вярната присъда за качествата на тази стратегия даде самата провалена приватизация.
    Второ, водещите министри в кабинета на Симеон Сакскобургготски се оказаха неспособни и некомпетентни да проведат открити и сериозни преговори със стратегическия инвеститор. Те се грижиха много повече за това какви псевдоуспехи ще отчетат пред медиите, отколкото от съдържанието на договореностите. По пътя на това на няколко пъти въвеждаха в тежко заблуждение българската общественост. Оказа се, че макар и да са поемали недопустими ангажименти от страна на българските държавни институции, те на практика не са имали готовност и единна позиция за продажбата на единствената печеливша част от “Булгартабак холдинг”.
    Трето, управляващите, включително управляващото мнозинство в тази зала, не потърси подкрепа за приватизацията на “Булгартабак холдинг” от останалите народни представители от другите парламентарни групи. Прояви се високомерно отношение към депутатите от другите парламентарни групи. На два пъти бе провален парламентарният контрол, където можеше да се потърси и друга подкрепа, извън тази в мнозинството, със сериозни аргументи, ако, разбира се, такива аргументи бяха поднесени пред Народното събрание и те имаха качеството да издържат на една сериозна дискусия и критика по тях. Очевидно това нещо не беше направено.

    И четвъртата най-сериозна може би причина за приватизацията на “Булгартабак холдинг” е ролята на Движението за права и свободи.
    Ролята на Движението за права и свободи ясно пролича по време на дискусията в залата на саботиране на процеса на приватизация на “Булгартабак холдинг”, започнал много отдавна и завършил преди десетина дни. Този саботаж на приватизация на “Булгартабак холдинг” се прави по политически причини и всички ние в тази зала знаем защо ДПС прави това. Прави го, за да държи под контрол своите избиратели от смесените райони, особено хората, които се препитават от тютюна. Прави го, за да играе ролята на политически брокер. Прави го, за да запази чрез икономически лостове своето политическо влияние и политическо представителство. (Ръкопляскания от ОДС.)
    Основната причина да не се продаде “Булгартабак холдинг” това е много зловредната роля на Движението за права и свободи!
    И накрая искам да кажа, че точно поради тази причина народните представители от Обединените демократични сили няма да подкрепят предложения проект за решение, внесен от Юнал Лютфи, Четин Казак и други, тъй като това е опит Движението за права и свободи да се скрие зад нашия вот, прехвърляйки вината единствено върху кабинета и върху министрите, които стоят тук, пред нас.
    Няма да подкрепим тази декларация – казваме го съвсем ясно! (Ръкопляскания от ОДС.)
    И затова предлагаме свой проект за декларация, в който честно са определени отговорностите на всеки, който участваше в провала на приватизацията на “Булгартабак холдинг”.
    Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Костов.
    От друга парламентарна група - господин Валентин Василев, заповядайте.
    ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Откъдето и да погледнем всичко това, което се случва около “Булгартабак” и провалената сделка, отвсякъде виждаме, че това е абсолютен провал! Провал е, защото сделка няма; защото проблемите на “Булгартабак” продължават да се натрупват; защото дълговете ще нарастват; защото ще нараства и социалното напрежение; защото ще има несигурност и по отношение на изкупуването на тютюна; защото това се отразява върху цялата икономика на България; защото инвестиционният рейтинг на България няма как да не пострада и защото в края на краищата този проблем прерасна в по-голям парламентарен проблем на страната.
    Каква е оценката на Съюза на демократичните сили по отношение на процеса на приватизация на “Булгартабак”?
    Ние считаме, че този провал се дължи на ред неправилни действия.
    Първо, приватизацията беше отлагана дълго – три години и половина. Ако прочетем програмата и обещанията на сегашното правителство, приватизацията трябваше да бъде завършена през 2001-2002 г. С отлагането на приватизацията във времето се натрупаха тези тежки проблеми.
    Второ, лошото управление на холдинга и на дъщерните му дружества са също причина за това състояние. Неефективната работа, големите разходи, които са неоправдани, загубата на пазари, отлагането на приватизацията направо обезцени холдинга.
    Трето, лошата стратегия, която беше приета за приватизация на “Булгартабак холдинг”. Още тогава ние заявихме своята категорична позиция, че такава стратегия ще доведе до закриването, до ликвидирането на 20 фабрики и ще могат да бъдат продадени само 3-4. Оказа се, че и това не може да стане, че не могат да се продадат и тези 3-4 фабрики.
    И накрая – ние считаме, че провалът беше завършен от това, което направи правителството при последните преговори, които бяха тайни преговори далеч от обществото, далеч дори от коалиционния партньор, далеч от Народното събрание, въпреки че Народното събрание беше ангажирано с тази сделка с приетата стратегия за “Булгартабак”.
    Ако сделката беше добра, госпожо Шулева, ако сделката отговаряше на стратегията, ако сделката беше прозрачна, Съюзът на демократичните сили щеше да я подкрепи. Ние категорично казахме, че сме за приватизация на “Булгартабак”, защото забавянето на приватизацията декапитализира дружеството.
    Ако всичко беше наред Вие, трябваше да дойдете тук, в българския парламент, да изясните тези параметри, за които се говори тук или тези, които считате, че са добри за България, и да докажете, че тази приватизация отговаря на стратегията и да потърсите подкрепата на парламента. Нищо такова не се случи! Напротив, сделката се провали. На всичкото отгоре се нагнети напрежение в парламента, в държавата и тази сделка доведе до преливане на чашата на търпението на парламента.
    Това, което се случва оттук нататък за кризата, която последва, вина има и провалът на сделката с “Булгартабак”.
    Ясно е, че нито това правителство, нито този парламент едва ли ще могат да се занимават повече с нови стратегии и нови продажби. Ясно е, че до края на този мандат нищо не може да се случи и затова за нас опитите да се прехвърля вината от една глава на друга е просто разиграване на един политически театър. И ние настояваме този политически театър в българския парламент да приключи. Вие всички знаете как може да стане това. (Ръкопляскания от СДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Василев.
    Има думата народният представител Алиосман Имамов.
    АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, дами и господа!
    Очаквах от господин Костов като виден икономист да направи сериозен икономически анализ на този казус и да преодолее дребната махленска политическа и реваншистка злоба като от тази трибуна покаже как да излезем от този сериозен икономически проблем. (Ръкопляскания от ДПС.)
    За съжаление, това не стана. (Шум и реплики в залата.)
    Уважаеми дами и господа, ще се спра накратко на икономическите аспекти на дискутирания проблем. Преди това много ви моля, проверете тази буква “ж”, която е на стр. 5. Там се съдържа много полезна информация относно основния проблем и това дали тази сделка създава условия България да бъде център на производството на тютюневи изделия.
    Особено внимание, дами и господа, обърнете на странната еволюция на тези текстове от меморандум в меморандум, от вариант във вариант, особено на тази буква “ж”.
    Обърнете внимание във втория вариант на това думичките “надява се” с какво са заменени в последния вариант.
    Има ли съответствие между параметрите на подготвената сделка и целите на приетата от Народното събрание стратегия? Нашият отговор е: “Не!”.
    Защо? По силата на своето обществено положение госпожа Шулева носи пряка отговорност и има лични задължения, свързани с приватизационния процес и в частност с тази сделка. За съжаление обаче тази сделка е заложена на една дълбоко погрешна икономическа логика, която ясно прозира в нейните изказвания през последните дни по този повод, както и днес, разбира се.

    В основата на тази логика е внушението, че този традиционен отрасъл се намира, цитирам: “В състояние на бавна и мъчителна смърт.” Една от главните цели на стратегията е чрез приватизацията на холдинга да се създадат условия за съхраняване и развитие на отрасъла. Госпожа Шулева трябваше да заложи на процедура, която да отговаря именно на тази цел, съответстваща на националните интереси.
    Аз не мога да се съглася с икономиста Костов, че структурната реформа може да бъде национална цел и национален интерес. Структурната реформа е средство за постигане на националната цел.
    За съжаление обаче това не се случи и с процедурата. Тази процедура, която беше използвана, ускори бавната и мъчителна смърт на отрасъла. Уважаеми колеги, това може да се нарече само икономическа евтаназия. Това беше опит, съзнателен или несъзнателен, за убийството на един цял отрасъл, със съществуването на който са свързани съдбите на стотици тютюнопроизводители и тютюноработници.
    В подготвените параметри по сделката няма никакви доказателства, че България ще стане център на производството на цигари в Югоизточна Европа. Проверете още веднъж стр. 5, буква “ж”. Напротив, в тези параметри ясно личат намерения цигарените фабрики да бъдат закрити поетапно през следващите няколко години. С тези параметри се подготвяше установяването на абсолютен монопол в производството и търговията с тютюневи изделия в България, макар и за един относително кратък период от време. По този начин се създаваха условия България да се превърне в център на потреблението на тютюневи изделия в Югоизточна Европа. В документите са заложени почти непреодолими ограничения по отношение на други икономически субекти, които биха искали да произвеждат тютюневи изделия у нас.
    За да се убедите в абсурдната изкривена икономическа логика на приватизацията на “Булгартабак”, съгласно последната процедура, можете да си представите следната ситуация. В България инвестират и развиват успешен бизнес и други мултинационални компании, които са символи на глобалната световна икономика. Такива са “Макдоналдс”, “Шел” и др. Все едно да забраните на всички други компании да произвеждат сандвичи, за да не конкурират “Макдоналдс”. Или да направите така, че в България да няма други бензиностанции освен тези на “Шел”.
    Ние нямаме нищо против БАТ. Това е мощна транснационална икономическа структура и нейната основна цел при подобни сделки е безпощадно ясна – максимална печалба. Госпожа Шулева пропусна да спомене, че тази компания, цитирам: “развива бизнес в 180 държави”.
    БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Каза го.
    АЛИОСМАН ИМАМОВ: Тя спомена този проблем. Забележете обаче, тя казва “бизнес”. Само че тя пропусна друго – да направи едно дребно, но съществено уточнение, а именно, че бизнесът в случая означава продажба на цигари в 180 държави в света. Що се отнася до производството на цигари, то тази дейност на компанията е локализирана в много по-малко на брой страни. Тя самата спомена, те са около 66. И най-важното – на България не се отреждаше място в групата на производителите, а само в групата на потребителите на цигари. Ето защо ние не оценихме тази сделка като класическа приватизационна сделка, а като опит за ликвидация на тютюневия отрасъл, за който България щеше да получи 200 млн. евро, почти толкова, колкото е годишната нетна печалба на “Булгартабак холдинг”. Ако някой приема това за саботаж, това си е негов проблем. При това без да смятаме цената на активите на холдинга, на българските марки цигари, на непродадените тютюни в складовете на холдинга, на 98-процентния вътрешен пазар на холдинга, на съществуващите, макар и свити, външни пазари.
    Ще си позволя да цитирам отново уважаемата госпожа Шулева. “Имахме твърд ангажимент да изкупуваме български тютюни – 30%, влагани в производството на цигари, които ще бъдат български.” Какво всъщност представляват тези 30%? Това са 6-7 хил. тона тютюн. Точно толкова се произвежда в момента само в Гоцеделчевския район на Благоевградска област. Това е, в кавички, голямата полза за тютюнопроизводителите от тази сделка. Колко необичайни са притесненията за съдбата на тютюнопроизводителите можете да съдите сами.
    В настоящия момент решаването на голяма част от проблемите по изкупуването на ориенталските тютюни от реколта 2004 у нас зависи от желанието за съдействие, от благословията на госпожа Шулева, като шеф на Надзорния съвет на “Булгартабак холдинг”. Кампанията по изкупуването на договорираните от дъщерните дружества в холдинга тютюни от реколта 2004 закъсня. Провежда се рестриктивна ценова политика. В някои райони тютюните се изкупуват на безценица. В други райони, например Добруджа и Лудогорието, все още не е започнало изкупуването. Там, където тютюните са изкупени, не са изплатени съгласно законоустановените срокове. Кампанията по изкупуването е към своя край, а проблемът с финансирането още не е решен.
    Не ни заблуждавайте, уважаеми господин Николов, че българският тютюн няма място на световния пазар и че “Булгартабак холдинг” няма нужда от тези тютюни. Защото по този начин Вие и тези около Вас, които мислят като Вас, се присъединяват към нихилистичните напъни на цяла плеада шовинистично скроени български политици, които през последните 15 години, особено по време на последното правителство, систематично и целенасочено убиваха един традиционен и печеливш отрасъл на българската икономика, само и само да дискредитират ДПС като политически субект. Ето това е национален саботаж!
    Този отрасъл носеше милиарди долари на страната ни и осигуряваше поминък на стотици хиляди български граждани – християни и мюсюлмани, просто трудови хора.
    Уважаема госпожо Шулева, мисля, че трябва да ни благодарите, защото Ви попречихме да влезете в историята като екзекутор на тютюневия бранш в България. Благодаря. (Ръкопляскания в ДПС и Коалиция за България.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Имамов.
    От името на Парламентарната група на Новото време има думата народният представител Борислав Цеков.
    БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НВ): Благодаря, уважаеми господин председателю.
    Уважаеми колеги народни представители, уважаеми министри, драга Шулева! Днес ще бъда кратък, защото за пореден път се оказва, че да се задават въпроси към Шулева и да се очакват членоразделни отговори е толкова смислено, колкото нейните разговори с пингвините от Антарктида. (Смях.)
    Българският парламент отново беше унизен чрез представената тук папка с един трети меморандум, в кавички, писан очевидно часове преди това заседание на някой от компютрите на консултанските фирми на Шулева, скалъпен, невиждан от никой по съответния ред. С други думи свидетели сме отново на едно измамливо поведение или както би казал господин Панайотов “шиканьозно поведение” от страна на вицепремиера Шулева.
    Лъсна вече пред очите на цялото общество грозната истина, съдържаща се в истинския меморандум, подготвен от Шулева и нейния приятелски кръг. Този меморандум, както справедливо беше вече казано, макар и прекалено образно, се превръща и би се превърнал в един истински Ньойски договор за българския тютюнев отрасъл.
    Благодарете се горещо на Бога, госпожо Шулева, че не се стигна до тази сделка с Вашите параметри, защото утре щяхте да отговаряте за това, а вероятно щяхте да бъдете и клиент на съдебната система.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Плашиш, Цеков!
    БОРИСЛАВ ЦЕКОВ: Този меморандум е погребението на работните места на българските тютюнопроизводители. Този меморандум очевидно не защитава стратегическия интерес на България от съхраняване и развитие на тютюневия отрасъл. Този меморандум очевидно е в интерес единствено и само на приятелските фирми и кръгове на госпожа Шулева.
    И никой не даде нито едно убедително доказателство, че истината, която днес лъсна пред българското общество, има и друга гледна точка. Напротив, няма.
    Радвам се, че днес Лидия Шулева е малко по-скромна в сравнение с онзи ден, когато поведението й справедливо беше окачествено като политическа арогантност.
    Но Новото време не може да бъде доволно – не от отговорите, а от липсата на отговори. Очевидно тук вече трябва да се търси политическа отговорност. Това не може да продължава! Не може да има стратегия, приета от Народното събрание, а Шулева да превишава правата си, превръщайки се в някакъв едноличен Надзорен съвет, превръщайки се в някакъв едноличен Министерски съвет, загърбвайки волята на Народното събрание и т.н.
    Аз поздравявам министър Дикме, че си е оттеглил подписа от меморандума. Това е една достойна позиция. Иначе той щеше днес да носи тази отговорност наравно с Шулева.
    Новото време подкрепя проекта за решение, който е внесен и в който ние сме съвносители, констатиращ пълното несъответствие на действията на Шулева, отразени в тези меморандуми, и целите на стратегията, приета от Народното събрание.
    Новото време изразява крайното си неудовлетворение от действията на министър Шулева и ги окачествява като един потенциален Шулевагейт. Днес не може вече да се говори за сделка за “Булгартабак”, а за Шулевагейт, за аферата “Шулева”. И тази афера е разписана много ясно в тази папка, която отново, в последния момент беше внесена вчера в секретното деловодство на Народното събрание.
    Новото време изразява още веднъж острия си протест срещу тази далавера, но Новото време категорично заявява и повтаря своята ясна позиция в подкрепа на приватизацията на “Булгартабак”, но приватизация в интерес на българския тютюнев бранш, приватизация успешна, прозрачна и в съответствие със стратегическите цели, така както са формулирани те в стратегията, приета от Народно събрание, а не така, както са формулирани от користните интереси на приятелския кръг на Лидия Шулева. (Ръкопляскания от Парламентарната група на Новото време.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Цеков.
    Има думата народният представител Венцислав Върбанов.
    ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (НС): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми министри, уважаеми колеги! През последните няколко дни сме свидетели на безпрецедентни събития в българския парламент – като се започне от двукратното проваляне на дебатите по темата, която обсъждаме днес, и се стигне до днешния дебат.
    Изразявам позицията на нашата парламентарна група, че ние не можем да бъдем доволни от този дебат.
    Дори се получава нещо много интересно, уважаеми колеги. Парламентарната група, която предизвика този дебат, парламентарната група, която участва в управлението и би трябвало да сподели част от отговорностите на това управление, днес се държи на дебата като че ли нищо не се е случило.
    Изразявам лично съчувствие към министър Шулева, без да искам да й ставам адвокат, защото тя определено носи отговорност за провала на сделката, но не може по един такъв начин всичко да се прехвърли на нейната глава и да се подмине фактът, че в този Надзорен съвет има и други министри, има и други, които носят отговорност за това, което се случи днес.
    Господин Имамов, не искам изобщо да дискредитирам ДПС. Аз също изразявам съчувствие към хилядите земеделски производители, към хилядите тютюнопроизводители, които в момента са в една много тежка ситуация. Защото наистина за първи път от толкова години насам те не могат да си продадат стоката, защото те са наистина на ръба, защото те не могат да получат никакви средства за тежкия труд, който положиха.
    Но нима вие нямате представител в този Надзорен съвет? Нима министър Дикме не участва в този Надзорен съвет? Нима той не може да повлияе поне “Булгартабак” да изпълни договорите до този момент с тютюнопроизводителите? Защо не вземем сега да кажем истината? Какво се случва след този провал? Уважаеми колеги, аз съм още повече притеснен за това какво ще се случва с тютюнопроизводителите оттук натам. Ако на този етап холдингът остане държавен и под някакъв натиск бъдат принудени да вземат кредити и се разплатят с тютюнопроизводителите, ако погледнем в дългосрочен план, какво ще се случи след година, след две, след три? Защо не си кажем тук истината? Ние обричаме тези хора, уважаеми колеги, и всички ние в тази зала ще носим тази отговорност. Обричаме един цял отрасъл!
    Защо министър Дикме не поеме отговорността, че не изпълни Стратегията за развитие на тютюнопроизводството, че не беше направено нищо през тези години да се въведат новите сортове, новата сортова листа, че не беше направено нищо за търсене на алтернатива за всички тези хора? Къде останаха големите обещания за алтернативните програми, за вноса на биволи, на крави и не знам още какво?! Нищо не беше направено по този въпрос, уважаеми колеги!
    И нещо друго. Аз поне като процедура не мога да си обясня какво означава да се подпишеш под даден документ и след това да оттеглиш подписа си. Доколкото моята скромна личност има опит в подписването на документи, един документ или се подписва, или се подписва с особено мнение, ако човекът, който го подписва, не е съгласен с това, което е подписал, и описва в особеното мнение с какво точно не е съгласен.
    Мисля, че тук прилагаме един двоен стандарт – или министър Мехмед Дикме не беше искрен сега, тук, от тази трибуна, когато казваше, че той е за приватизацията на “Булгартабак холдинг”, или в момента, в който той си е оттеглил подписа. Или е оттеглил подписа си под някакъв натиск? Не искам сега да отговарям вместо него, но отговорността, уважаеми приятели, трябва да бъде споделена. Нека след днешния дебат да не стане така, че вина има, а виновни няма, или виновна отново ще ни бъде опозицията. Благодаря. (Ръкопляскания от ПГНС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други желаещи, които искат да вземат думата от името на парламентарна група?
    Има думата председателят на Парламентарната група на НДСВ господин Станимир Илчев.
    Заповядайте, господин Илчев.
    СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): В личен план искам да споделя с вас, че събитията от 28 януари, петък, насам и до този момент съдържат множество поводи и идеалната възможност всеки от нас във всякакво качество да си избере повод за размисъл. Аз се върнах в началото на 90-те години, когато едни страни от Източна Европа избираха шоковата терапия, други се отказваха от нея, а трети търсеха някакъв по-палиативен, сиреч по-безболезнен вариант, за да преминат обществата им от едно състояние в друго.
    За същото става дума и днес, въпреки че са минали 15 години, въпреки че преминаването от едно състояние в друго е безкрайно напреднало, а някои твърдят, че е приключило. Тези, които го оспорват, може и да са прави, защото ние все още говорим за нещо, което от обща историческа гледна точка би трябвало да е неинтересно и банално – как да се приватизира един холдинг, как да се промени конфигурацията в един отрасъл и как това да стане, без да пострадат интересите на производителите, интересите на корпорациите и интересите на държавата. Очевидно и управлението, и опозицията без да си дават сметка или давайки си напълно сметка, са влезли в една метаситуация, която не става по-безобидна от това, че става върху територията на малка държава. Ето тук всички имаха право, когато припомниха предисторията на усилията в този отрасъл, и когато споделиха пред отворените камери и микрофони своя собствен прочит на последствията.

    Аз мисля, че тайната е заровена не в меморандума чак толкова, защото той се оказа меморандумите, тя е заровена в нормалните различия на нашия прочит на последствията. Едни от нас прочитат последствията от това ако сделката беше станала факт, в един много мрачен вид, други – навярно в прекалено оптимистичен. Трудно е човек да се ангажира с едната или с другата гледна точка, защото те са крайни, те са екстремни. И за едното, и за другото има много потвърждения. Когато тук се говори с апломб, че цялата сделка е подготвена несръчно и провеждана непрозрачно, същите тези автори загърбиха катастрофалните последствия от сделки, които те бяха уж планирали добре и уж извършили пред очите на обществото. Аз сега си спомням остроумното заглавие на един вестник, който попита "Гад ли е Зееви?". И днес бих ви запитал гад ли беше Зееви? И бих запитал гад ли щеше да бъде БАТ? Слава Богу, той вече няма да е БАТ, което ни дава възможност да кажем, че може би сме се спасили от един гад. Извинявайте за тази доста рязка игра на думи, но пак ви казвам, че ние обсъждаме, впрочем в исторически контекст, банален въпрос – въпрос за приватизация на голям холдинг. И ако сме достатъчно самокритични, трябва да направим няколко общи констатации. Въпреки наличието на успешни сделки и въпреки наличието на неуспешни сделки, познанието ни не е достатъчно. Иначе поне днес биха се постигнали някои задоволителни съвпадения. Не беше постигнато за жалост нито едно. Продължава да се твърди, че е работено хаотично. Аз оспорвам това твърдение, защото е имало хронограма и днес ние я чухме, научихме я в последователността на една хронология. Хронограмата на екипа беше интерпретирана днес като хронология - оспорвана, но съществувала, по дати и по часове.
    Второ, прозрачност. Другото име на този термин, бизнесвариантът на термина прозрачност или непрозрачност е конфиденциалност или неконфиденциалност. Госпожа Шулева може да бъде обвинявана в прекалена рестриктивност на информацията към други субекти от гледна точка на усилието да спази конфиденциалност, но не и в непрозрачност.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Я го кажи още един път, за да си го запиша!
    СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Аз ще ти го дам написано после, Емилия.
    Какво прави впечатление? Ние направихме много бегла и непредставителна инвентаризация на вашите усилия например да внасяте проекти за решения. Те са многобройни. Удивителен е последният. Той би трябвало да отразява липсата на информация. Обърнете внимание, да не загърбваме тези елементарни наши действия в пленарната зала от последния един месец, т. 4 на проекта за решение, така както е лансиран от Коалиция за България, казва: "Да се създаде комисия, която да установи състоянието на холдинга и причините за неговото унищожаване." Поле за усилията на лингвистите – колкото искате. Всички обаче разбират, че те в минало свършено време говорят за унищожаването на холдинга. И аз преди няколко дни попитах публично, като човек дилетант в тази област, ако някой прави усилия да продаде за 250 млн. евро унищожено предприятия, ние какво следва да правим? Според мен, да мълчим, ако сме българи, и да му стискаме палци! А ако предприятието не е унищожено, какво точно негово състояние да се установява в момента, в който има купувач? Както и да е.
    Аз искам да кажа друго. Част от тези проекторешения бяха несъстоятелни и затова ние ги подозираме в друго предназначение. Това обаче днес вие го премълчавахте и през цялото време се правехте като че ли зад гърба ни е направен заговор срещу интересите на държавата, вие сте го разкрили в петък и разказвате за своето откритие днес. Ето с това не сме съгласни.
    Между другото, зад гърба на народа, господин Миков, е готвено единствено Септемврийското въстание (ръкопляскания в мнозинството), с катастрофални последствия и за двете части на българското общество – и за тези, които са го готвили, и за тези, които са го вдигнали, и за тези, които са бягали за Югославия през Вашия избирателен район. (Шум, реплики и ръкопляскания в мнозинството.)
    Ние разбрахме, че в тази сделка, в нейната лаборатория, в нейното, ако щете, задкулисие, тъй като тук имаше и такива обвинения, е имало чисто политически и аз бих казал чисто човешки драми, което в еднопартиен кабинет не може да стане. В еднопартиен кабинет стават две действия и тези, които са имали еднопартийни кабинети, знаят за какви две действия става дума: едното действие е хлопане по масата, другото действие е сервилен подпис на ресорния министър. Без значение, пак казвам, дали сделката завършва с успех или с крах.
    Вижте колко естествено и от политическа, и от човешка гледна точка са се развивали взаимоотношенията в този екип! (Смях и викове в ОДС и СДС. Реплики в КБ: "По-сериозно!".) Когато през декември попада в една своя собствена политическа или морална дилема господин Дикме, той оттегля своя подпис. И с това искам да завърша: само в един еднопартиен кабинет, само при една неоспоримост на политическите решения може да има негъвкавост, нееластичност, невариантност, а хлопане по масата и подпис. И за жалост в такива случаи през последните петнадесет години са се получавали погроми и над отделни предприятия, и над цели отрасли. Днес ние поне не можем да направим същата констатация дори и в рамките на драматичната тема "Булгартабак". Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
    Ïàðëàìåíòàðíàòà ãðóïà íà НДСВ ще подкрепи проекта за решение на ДПС, Новото време и БСП. (Ръкопляскания в мнозинството. Смях, викове и реплики в ОДС и СДС. Ръкопляскат и министрите Дикме и Велчев.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, има ли други представители на парламентарна група, които не са взели думата и желаят да говорят от името на парламентарна група? Списъкът е изчерпан.
    Преминаваме към гласуване на двата проекта за решение, постъпили по надлежния ред съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
    За представяне на проекта за решение на народните представители Екатерина Михайлова, Иван Костов и група народни представители има думата госпожа Михайлова.
    ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ОДС): Благодаря, господин председател.
    Решението, което сме внесли група народни представители от Парламентарната група на ОДС – ДСБ и БСДП, гласи следното:

    "РЕШЕНИЕ
    на Народното събрание
    по разискванията във връзка с предложението
    за изслушване на госпожа Лидия Шулева –
    заместник министър-председател и министър на
    икономиката, относно съдържанието на проекта на
    Меморандум за разбирателство между
    "Булгартабак холдинг" АД и
    "Бритиш Американ Табако"


    1. Правителството и управляващото мнозинство на НДСВ и ДПС са отговорни за провала на приватизацията на предприятията от "Булгартабак холдинг" АД.
    2. Оценява, че опитът за приватизация на предприятия от "Булгартабак холдинг" АД бе непрозрачен, в отсъствие на конкуренция и подчинен на корпоративни интереси.
    3. Констатира, че ДПС влоши политическата обстановка и така отстрани стратегически инвеститор в "Булгартабак холдинг" АД."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Господин Местан, имате думата да представите проекта за решението на парламентарните групи.
    ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
    Уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! По-голямата част от въпросите, които бяха зададени на членовете на Надзорния съвет, бяха риторични и Движението за права и свободи споделя отговорите, които се съдържат в тях. Въпросите, именно защото бяха риторични, откроиха несъответствието между целите на стратегията и проектомеморандумите, поради което предлагаме следния проект за решение:
    "Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с проведените разисквания по изслушването на заместник министър-председателя и министър на икономиката Лидия Шулева относно съдържанието на проекта на Меморандум за разбирателство между "Булгартабак холдинг" АД и "Бритиш Американ Табако"

    РЕШИ:

    Констатира несъответствие между проекта на Меморандум за разбирателство между "Булгартабак холдинг" АД и "Бритиш Американ Табако" и целите на Стратегията за приватизацията на "Булгартабак холдинг" АД, одобрена с Решение на Народното събрание от 10 декември 2003 г."
    Уважаеми госпожи и господа народни представители, призовавам ви да подкрепите този проект за решение, а не алтернативният, който според нас представлява една еклектична смес от диаметрално противоречащи си позиции (шум и реплики от ОДС) и констатации.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля...
    ЛЮТВИ МЕСТАН: Нещо по-лошо... завършвам... (Шум и реплики.)
    РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Свърши, свърши!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Местан, говорете за нашия проект, ако обичате.
    ЛЮТВИ МЕСТАН: ... приключвам, господин председател. Мотивирам проекта си за решение в рамките на предоставените ми пет минути. (Реплики от ОДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля ви за тишина.
    ЛЮТВИ МЕСТАН: Този проект за решение, уважаеми госпожи и господа, почти експлицира и още нещо – един изключително тежък, непреодолим (силен шум в залата и викове: “Е-е-е”) комплекс, който Иван Костов и ОДС (шум и тропане по банките от ОДС) изпитват от Движението за права и свободи.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля ви за тишина. (Шум, реплики и тропане по банките от ОДС.)
    ЛЮТВИ МЕСТАН: Този комплекс, господин Костов, замъглява и икономическите ви съображения... (Шум и реплики.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Местан, моля Ви да привършите. Моля ви за тишина!
    ЛЮТВИ МЕСТАН: ... и държавническото мислене, ако въобще имате подобно. Благодаря ви. (Шум и реплики.)
    РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Далавераджии !
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Моля ви за тишина, колеги!
    Чухте представянето на двата проекта.
    Има думата за процедура народният представител Екатерина Михайлова. Заповядайте.
    ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ОДС): Господин Лютфи, моята процедура е следната: остро възразявам и Ви моля да направите бележка на говорещия преди малко, затова, че излезе извън процедурните правила и се опита вместо да прави изложение на своето решение да говори за тях. Ако сме в процедура да коментираме двете проекторешения, аз също искам да се възползвам от това.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви, Вие искате да направя забележка (шум и реплики в залата) затова, което Вие ще правите сега.
    ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля Ви да наложите наказание на представящия проекторешението господин Лютфи, защото това, което направи доказа още веднъж, че Движението за права и свободи е виновно за провала на сделката “Булгартабак”. Благодаря. (Ръкопляскания от ОДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
    Съгласно правилника пристъпваме към гласуване: първо се гласува решението, което е постъпило първо по хронология. Това е проектът за решение на народните представители Юнал Лютфи, Четин Казак и група народни представители - Мирослав Севлиевски и Иво Атанасов, постъпило на 2 февруари. Другото проекторешение от народните представители Екатерина Михайлова, Иван Костов и група народни представители е постъпило на 3 февруари.
    Моля, гласувайте проекта за решение на ДПС, Новото време и Коалиция за България.
    Гласували 223 народни представители: за 168, против 43, въздържали се 12.
    Решението е прието. (Ръкопляскания.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за отрицателен вот народният представител Стойчо Кацаров. Заповядайте, господин Кацаров.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
    Днес всичко стана ясно от дебатите за “Булгартабак”. Гласовете показваха кой всъщност управляваше България през тези четири години, каквито и да са днешните позиции на отделните партии. Никога досега в нашия парламент управляващата партия не е била унижавана по начина, по който беше унизено Националното движение Симеон Втори. Никога до този момент в българския парламент!
    Гласувах “против” затова, защото каквото и да пише в текста на решението, прието с гласовете на мнозинството, истината стана ясна днес. Истината не е само в некомпетентността и неумението на правителството, но истината стана ясна и в това, че в петък Движението за права и свободи очевидно се е опитало да договори своята комисионна от сделката и не е постигнало успех. (Шум и викове: “А-а-а” от ДПС.) И това е основната причина за провала на сделката (силен шум в залата) и никакво гласуване на мнозинството не може да прикрие този факт. (Смях и тропане по банките от ДПС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Народният представител Елиана Масева има думата за отрицателен вот. Заповядайте.
    ЕЛИАНА МАСЕВА (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Има исторически моменти, в които силните политици трябва да казват истината и само истината! (Реплика от народния представител Емел Етем.) Независимо от риска, че тя в момента няма да бъде разбрана. Няма да бъде разбрана, поради политически дефицит или поради липса на възможност някой от тук присъстващите да застанат лице в лице с истината, но това винаги са моменти, които дават зелена светлина за нови събития и след време ще бъдат оценени. Истината в момента е горчива и за НДСВ, и за ДПС, и за БСП, което беше сложено в кюпа, който съществува още от началото на този парламент. Този кюп е на управляващото мнозинство, на управляващите в България и този факт не може да бъде прикрит и от днешния ден. И ако истината ви боли, спомнете си, че тя е горчиво лекарство, което все пак лекува.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Трети отрицателен вот – има думата госпожа Тоткова. Заповядайте.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз не гласувах за това решение, не го подкрепих, защото не мога да подкрепя едно нищо. (Смях от ДПС.)
    Вие с това решение не казвате нищо!
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Напротив.
    РОСИЦА ТОТКОВА: Вие с това решение, предложено от колегите от ДПС, искате просто да си измиете ръцете. Кажете ми с това решение къде е грижата за тютюнопроизводителите, къде вие с това решение показвате, че се грижите за тези хора, които задължихте с полиция да си останат по населените места! Вие задължихте хората да си останат по домовете с полиция – нещо, което те бяха забравили и никога не смятаха, че може да се случи още веднъж в България.
    Вие, уважаеми госпожи и господа, им забранихте да протестират, като завардихте целия Гоцеделчевски район с полиция! Това ли наричате грижа за хората?! Или може би, защото между изборите те за вас са кошница хора, както ги наричате, или защото може би, както им казвате “на нас не ни пука за вашите проблеми!”. (Реплики.)

    Уважаеми госпожи и господа, думите, които цитирам, са казани от ваши колеги, които стоят зад вас в момента! Това лицемерно поведение няма да ви върне доверието на хората!
    РЕПЛИКА ОТ ДПС: Кажи за вашето доверие!
    РОСИЦА ТОТКОВА: Защото това лицемерно поведение, което демонстрирате днес, хората най-после го разбраха, защото с това, което правите, в това число и с това решение, ще ги накарате точно с бунтове да излязат от оковите, които им слагате от 1999 г. насам!(Силен шум и реплики от НДСВ и ДПС.)
    БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Може ли по-спокойно!
    РОСИЦА ТОТКОВА: Те са хора, които вече не искат да живеят в плен, във вашия плен!
    БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): За какви бунтове говориш?! Това вече е прекалено!
    РОСИЦА ТОТКОВА: Те са хора, които най-после разбраха, че вие искате само да дойдете в парламента. Тези хора най-после разбраха, че това, за което се борят цяла година, струва колкото една обувка на един от вашите депутати! (Бурни ръкопляскания от ОДС и викове: "Браво!")
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    С това първата точка от дневния ред за седмицата е изчерпана.

    Преминаваме към точка втора:
    ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ НА СРОКА НА ДЕЙСТВИЕ НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА ИЗМАМИТЕ С ДДС.
    Вносител е Борислав Великов.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Предаването беше само по първа точка и би трябвало да се изключат камерите на Националната телевизия и микрофоните на програма "Хоризонт" на Националното радио.
    Продължаваме с втора точка от дневния ред.
    Заповядайте, господин Великов.
    ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
    Представям ви проект за решение за удължаване на срока на Временната анкетна комисия за разследване на измамите с данък върху добавената стойност:
    "Народното събрание на основание чл. 86 ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

    РЕШИ:

    Удължава срока на действие на Временната анкетна комисия за разследване на измамите с данък върху добавената стойност с един месец. Решението е прието от Тридесет и деветото Народно събрание на 3 февруари 2005 г. и подпечатано с официалния печат на Народното събрание."
    Няколко думи по мотивите за исканото удължаване.
    Ще припомня на колегите, че с решение от 10 ноември Народното събрание създаде Временна анкетна комисия за разследване на измамите с данъка върху добавената стойност със срок на действие два месеца, който изтича. През периода на действието си Временната анкетна комисия за разследване на измамите с ДДС проведе пет заседания. С оглед на един по-обстоен анализ на съществуващите механизми за измами с данъка върху добавената стойност и изготвяне на предложения за евентуални законодателни промени на заседанията бяха канени и изслушвани представители на различни институции, ангажирани с предотвратяване на измамите с ДДС - Министерството на финансите, които бяха и най-активни, Министерството на вътрешните работи и Главна прокуратура.
    В резултат на проведените обсъждания с помощта на експерти бе изготвен проект на доклад на комисията, който бе обсъден на проведеното заседание на 25 януари. В изпълнение на взетото решение от заседанието на 25 януари докладът бе предоставен на всички народни представители от комисията, както и на представителите на Министерството на финансите, Министерството на вътрешните работи и Главната прокуратура за становище по предложените текстове за законодателни промени. До момента не са постъпили становища от всички институции и всички народни представители от комисията. Този факт, както и необходимостта от отразяване в доклада на постъпилите бележки и предложения и съгласуването им с институциите, ангажирани при предотвратяване на измамите с ДДС, налагат удължаване на срока на действие на комисията. Освен това работата на комисията бе допълнително затруднена от провеждането на извънредни пленарни заседания във вторник – деня, в който обикновено са възможни и се провеждат заседания на временната анкетна комисия, което наложи две от заседанията й да бъдат отменени.
    Въз основа на гореизложеното предлагам колегите да подкрепят това проекторешение и срокът на действие на Временната анкетна комисия за разследване на измамите с ДДС да бъде удължен с един месец. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Великов.
    Заповядайте, господин Божинов.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, които сте останали в тази зала! Ако подходим формално, можем да намерим достатъчно основания в мотивите да се иска удължаване на срока и ние да го подкрепим.
    Предлагам оттук нататък да не удължаваме срок за дейността на временни анкетни комисии, ако тук не ни се представя етапна изчерпателна оценка за извършеното, констатациите, които са направени и за това имам конкретни основания. Времето, което ви даваме, за да работите в тази комисия, е време, през което работят и структурите, които са извършвали тази работа. Това са много пари. Не смея да съобщя цифрата, която получавам от експерти, които паралелно разследват тази афера. Става дума не за десетки, не за стотици, а за повече от милиард пари, с които е ощетен бюджетът. И аз бих искал да чуя от вас, като сте работили досега, вярно ли е това, какви са механизмите, какви са елементите на тази система, колко високо достигат в държавното управление? Защото с тези пари се влияе на политическия и на обществения живот, влияе се на имунната система на страната, на системата за нейната сигурност…
    Да, ако за това се смеете – да, с 1 милиард и 200 хиляди могат да се купят и депутати, а някои от ораторите, които ви говориха нелицеприятни работи по предишната точка, имат участие, уважаеми колеги от мнозинството!
    Затова искам да чуя каква е етапната ви оценка за свършеното, в какъв размер сте констатирали, че са извършените нарушения, до какво ниво са замесени институциите и как смятате да продължите по-нататък. Тогава ще ви подкрепя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
    Заповядайте, господин Димитров.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
    Уважаеми колеги, ще подкрепя предложението за удължаване с един месец и ви призовавам да подкрепите предложението, направено от председателя на временната анкетна комисия.
    Що се отнася до това, което господин Божинов постави като някаква етапна оценка – има много голямо значение каква е материята, която ще разглежда една такава временна анкетна комисия. В този смисъл, господин Божинов, искам да Ви кажа от чисто експертна гледна точка, че не е лесна работа да се инвентаризират и анализират механизмите и моделите, по които става източването на данък добавена стойност.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Знам, че не е лесно.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Вие ще видите, ако се интересувате, предполагам, че на този етап може да бъде предоставен един работен вариант на окончателната форма на доклада, която ще влезе в пленарната зала, в два или три раздела – това е тема, по която още дебатираме, какви са механизмите за източване, има статистика за това – за някакъв срок колко е източено от фиска, колко е ощетена държавата и пр., и пр. Това са неща, които сме получили като информация от специализирани служби, в това число митници, данъчна администрация, Национална служба за борба с организираната престъпност към Министерството на вътрешните работи, един научен колектив – искам да приветствам ръководството на комисията, мисля, че от Софийския университет работят група студенти.




    Искам да кажа още нещо, без да се спирам на конкретни факти около работата на комисията. Вчера на заседание на комисията беше поставен въпросът за това какво ще стане след януари 2007 г., когато влизаме в общия европейски пазар. И вероятно това ще намери място в доклада. Защото след 2007 г. тези измами могат да станат в още по-големи размери и с доста по-префинени механизми.
    Искам да подчертая, колеги, и факта, че доста сериозен, бих казал в това число и научен потенциал, се занимава с измислянето на тези механизми. Практически в България, ако трябва с няколко думи да характеризираме етапите за източването на ДДС, е започнало източването след въвеждането на данък добавена стойност, практически след 1995 г. Лошото е, че тези модели са едни мутанти. Непрекъснато се измислят модификации на съществуващите модели, измислят се нови модели на източване, без да се спирам тук на механизмите за източване на данък добавена стойност. Много големи са размерите на ощетяване на държавата. Този факт, разбира се, няма смисъл да се подлага на съмнение.
    Но има и още нещо. Много прецизно, господин Божинов, трябва да бъдат предложени на залата конкретни текстове за изменение и допълнение на конкретни закони. Например Закона за данък върху добавената стойност. Ето например имаме проблем с промени в Търговския закон. Веднага специалистите по търговско право казват, че независимо че съществува такава порочна практика, системата е изключително консервативна и практически имаме проблеми с предложения за изменение в Търговския закон. И тук мога да ви кажа на чисто експертно ниво, че прави чест на състава на комисията, че там не се политизира въпросът, всички народни представители си даваме ясна сметка, че има сериозни щети на цялото българско общество.
    Още нещо. Много сериозни загуби претърпяват държави-членки на Европейския съюз. Много сериозни. Разбира се и държави, като например Швейцария, която не е член на Европейския съюз, но все пак е в тесни търговски взаимоотношения със страните-членки. Сериозни проблеми имат новоприсъединилите се от 25-те държави. Сериозни проблеми вероятно ще имат, както включително и България, и новите държави, които следва да се присъединят. Така че дано да стигне един месец на комисията за окончателен вариант. Още повече, че в дебатите стана ясно, дано до края на мандата на това Народно събрание влязат няколко текста за изменение и допълнение. Вероятно председателят, след като мине в пленарната зала и получи одобрението на пленарната зала, ще го разпредели в специализирани комисии. Вероятно трябва да има промени в Наказателния кодекс, в Наказателно-процесуалния кодекс или пък в Данъчно-процесуалния кодекс. Още веднъж казвам – много сериозен потенциал от експерти е впрегнат в измислянето на тези модели. Много сериозен. Източването на средства от фиска по линия на данък добавена стойност, при всички положения – и това е мое дълбоко убеждение, може би няколко пъти съм го казвал - не може да стане без хора, пряко ангажирани в държавната администрация. Трудно доказуемо е, но това не може да стане. И то твърдя на сравнително високи нива, да речем, в данъчната или митническата администрация. Това не може да стане без представители на “белите яки”. Не може да стане. Даже аз си мисля, че не може да стане и без, примерно, мълчаливото съгласие на специалните служби. Това са много сериозни схеми, това са практически интернационални схеми при внос, при износ, където е явно, още веднъж казвам, че е ангажиран потенциал, ангажирани са и хора изпълнителни също от сферата на сивата част на икономиката.
    Имам една забележка, че малко късно влиза това за разглеждане. Не беше добре, след като срокът вече е изтекъл, в пленарна зала да предлагаме удължаване на срока. Практически след изтичането му. Това е една препоръка към председателя на временната анкетна комисия, беше добре това да стане, примерно, преди две седмици. Давам си ясна сметка, че вероятно намеренията са били да не удължаваме срока. В разговор с председателя аз подчертах, че много скептично гледам на това, тъй като все пак трябва да си даваме сметка, че материята е много сложна. Мисля, че е разумно, дано да стигне един месец за това, за което удължаваме срока на работа на комисията.
    И като че ли още нещо е важно за колегите – ако няколко текста влезат като изменение и допълнение на отделни закони е добре, но добре е за другия състав на парламента този доклад да стои за сведение на специализирани комисии, пък и на пленарната зала, да може тази битка със сивата икономика, която практически нито с другия парламент, нито вероятно с по-другия ще приключи. Още веднъж ви казвам – много сериозно мутират проблемите с източване на данък добавена стойност.
    Аз ще подкрепя това предложение и мисля, че е разумно един месец. Още веднъж казвам, че аз се двоумя, но с оглед на това, че краят на мандата идва скоро, може би повече от един месец няма да е разумно да удължаваме срока. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
    Заповядайте, господин Гагаузов.
    АСЕН ГАГАУЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз ще изразя малко по-различно мнение по въпроса не защото не съм съгласен да се удължи мандатът на тази комисия с още един месец. Нека да се удължи. Лично аз смятам, че и с още шест месеца да удължите мандата на тази комисия, тя ще свърши точно толкова работа, колкото е свършила и досега. Още повече като имаме предвид международната практика, проблемите, които имат и останалите страни с проблема с източването на ДДС. Това не значи, разбира се, че ние не трябва да правим нищо. Но аз виждам работата на тази комисия да извика министъра на финансите, да поиска от него предложение какво да се промени в законодателството, така че да се възпрепятства във възможно най-голяма степен източването на ДДС. А иначе да превръщаме комисията в следствен орган – не сте вие хората, които можете да решите този въпрос, след като той не е решен в почти нито една държава.
    Продължава практиката в нашето Народно събрание да изземаме функции на изпълнителната власт и същевременно да се сърдим тогава, когато пренебрегват нас като върховна законодателна власт. Правим всевъзможни комисии, които, за съжаление, си остават само с това, че се превръщат в една говорилня. Удължете я с един месец, удължете я с два месеца, но, разберете, тази комисия трябва да взаимодейства преди всичко с изпълнителната власт. Иначе този проблем няма да се мръдне и на йота напред. Както междупрочем и много от другите проблеми, които са предмет на проверката на тези наши комисии. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Гагаузов.
    Заповядайте, господин Нихризов.

    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, поне дотолкова доколкото са останали в залата! Формално погледнато, това е въпрос за удължаване срока на действие на една комисия, но, погледнато строго формално, от което възникват два следващи въпроса:
    Защо се налага в това Народно събрание на всяка временна комисия да се удължава срокът поне по два пъти и съдействието, което получава от съответните органи на изпълнителната власт, дали е достатъчно? Това не чух от председателя на комисията, който искаше удължаване на самия срок.
    Второто нещо, което е много важно, беше включено в изказването на господин Благой Димитров и донякъде беше повторено от господин Гагаузов. Каква е целта на тази комисия? Ако ние приемем факта, че трябва да бъде някакъв разследващ орган, който да констатира фактите, тоест не сме направили абсолютно нищо, тъй като обикновено случката с ДДС гръмва тогава, когато е необходимо да бъде ударена дадена икономическа групировка или пък разкритията остават някъде увиснали във въздуха. Важно е всичко да бъде доведено до края, защото наистина има трудности, наистина схемите, които се разработват, се правят от професионалисти.
    В края на краищата смятам, че основната задача на тази комисия, в съдействие с Министерството на финансите, е да ограничи потенциала на поне станалите известни схеми. Ограничаването на потенциала, както казаха и моите колеги, става със законови изменения. Така или иначе, погледнато в България, до края на този парламент има не повече от три месеца и половина. Ако комисията, сега с удължения срок от един месец, който ще подкрепя, излезе с някакъв доклад, но без конкретни предложения за изменения в данъчното законодателство, изменения в Търговския закон или в други законови и подзаконови актове, които са станали причина, поради отсъствието на текстове в тях, да бъдат възможност за източване на ДДС, то тази комисия не е свършила абсолютно никаква работа. Това че работата на комисията ще бъде сбрана в няколко страници, които бъдат представени на народните представители, е просто същото нещо, което е да се запише на страниците на един стенвестник и съответните извършители да бъдат само порицани. Те ще измислят по всяка вероятност нови схеми, но въпросът е, че ние ще дадем челен пример на следващите, които да направят опити по тяхната схема, след като не можем да направим законодателните промени, които да затворят дупките в законите.
    Точно тук е работата на Министерството на финансите, респективно на Министерския съвет – основните вносители на законопроекти и измененията към тях съобразно българската Конституция. Тоест това, което е свършила до този етап комисията, ако е възможно, да бъде така оформено, че по законодателен път вече в парламента да имаме предложенията за ликвидиране на схемите за източване на ДДС. Защото аз ще припомня, че именно по предложение на Обединените демократични сили обхватът на тази комисия беше разширен от схемата енергетика в цялата област, тъй като примери, които съществуваха за източване на ДДС, бяха не единствено в енергетиката, а в доста различни клонове на нашата икономика.
    Затова смятам, че ролята на председателя на тази комисия, в съдействие с изпълнителната власт, Министерството на финансите, е в този срок на действие на комисията да излезе с конкретни законодателни предложения и това да бъде ползата от удължаването на срока на комисията. Иначе ние ще имаме поредната комисия, завършила с поредния доклад, завършил с едно решение, с което никой от изпълнителната власт няма да се съобрази, но може би в утрешния ден ще бъде използвано от хора, които имат началото на една схема, която примерно се базира на законодателни пропуски.
    Смятам, господин Великов, че Ваша е ролята, заедно с предложението за удължаване на срока, да представите и нещо подобно на това, което искаха моите колеги и това, за което Ви говоря, пред парламента и по този начин да отчетете действително една полезна дейност на комисията и да оправдаете удължаването на срока на нейното действие. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря.
    Господин Великов, ще отвърнете ли на пожеланието на господин Божинов? Заповядайте.
    БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Разбира се, господин председател.
    Съвсем накратко, колеги, искам да ви уведомя, че ние наистина нямаме намерение в комисията – ето господин Димов е тук, един от членовете, да не изброявам всички, които са членове на комисията, макар че мога естествено – стараем се наистина без някакво политизиране да стигнем до такива текстове, които да са работни.
    Само няколко примера ще дам: в Данъчно-процесуалния кодекс се предлага нов чл. 22а – няма да чета всичките му алинеи; чл. 192 да бъде променен; в Закона за ДДС – чл. 64; нова алинея на чл. 77; нов чл. 110а; чл. 111; в Търговския закон в чл. 15, в чл. 261д и т.н. Тоест ние се стремим наистина да извършим една конкретна работа и, както спомена колегата Благой Димитров, тя да бъде оформена в три раздела:
    - конкретни текстове, които вършат работа за ограничаване източването на ДДС и които можем да приемем в рамките на този парламент, колкото и малко време да остава;
    - текстове, които очевидно се нуждаят от по-големи дебати, по-голямо съгласие може би, които да останат за 40-то Народно събрание и
    - един раздел, който е посветен на координацията между различните правоохранителни органи.
    Така че отнасяме се съвсем сериозно към работата, работим съвестно, към момента имаме проектовариант. Имахме желание да нямаме удължаване, но просто предвид на това, че всеки от народните представители, който е и в тази комисия, и в много други комисии, има много други ангажименти, невинаги успявахме и в съвсем пълен състав. Аз държа поне тези, които са членове на комисията, да участват пълноценно – всеки от тях да си каже мнението, дори ако това е свързано с известно малко удължаване, но не повече от месец наистина, тъй като времето е малко до края. Ако искаме да сме ефективни, трябва в рамките на февруари вече да сме подали на всички колеги онова, което смятаме за значимо и вършещо работа. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Великов.
    Други изказвания? Не виждам.
    Подлагам на гласуване проекта за решение, предложен от господин Великов, за удължаване на срока на действие на временната анкетна комисия, така както е упомената в точката от дневния ред.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
    Решението е прието.
    Съобщения:
    Комисията по труда и социалната политика ще има своето заседание днес, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 134.
    Комисията по околната среда и водите ще заседава също днес в зала 142.
    Комисията по правни въпроси ще заседава пак днес от 14,30 ч. в зала 356.
    Съобщения за парламентарен контрол:
    Разисквания по питането на народния представител Румен Овчаров към заместник министър-председателя и министър на икономиката Лидия Шулева относно приватизация на акционерни дружества от системата на "Булгартабак холдинг" АД.
    Отговори на актуални въпроси и питания:
    Министър-председателят на Република България Симеон Сакскобургготски ще отговори на актуален въпрос от народния представител Панайот Ляков.
    Министърът на младежта и спорта Васил Иванов - Лучано ще отговори на 6 актуални въпроса от народните представители Иван Николаев Иванов - два въпроса, Димитър Дойчинов, Евгени Чачев, Стела Банкова, и Евдокия Манева.
    Министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски ще отговори на 20 актуални въпроса от народните представители Михаил Миков - три въпроса, Димитър Абаджиев, Евгени Чачев, Юлияна Дончева, Евдокия Манева и Васил Маринчев, Емил Кошлуков, Иван Николаев Иванов - два въпроса, Димитър Дойчинов - три въпроса, Юлияна Дончева и Величко Клингов, Росица Тоткова и Веселин Черкезов, Йордан Бакалов, Стела Банкова, Лъчезар Тошев, Стойчо Кацаров, и Димитър Дойчинов и Александър Арабаджиев и на 6 питания от народните представители Екатерина Михайлова и Кина Андреева, Николай Бучков, Благой Димитров и Стойчо Кацаров, Панайот Ляков, Христо Кирчев, и Евгени Чачев и Иван Николаев Иванов.
    Заместник министър-председателят и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев ще отговори на 9 актуални въпроса от народните представители Бойко Великов, Иван Николаев Иванов - два въпроса, Благой Димитров - два въпроса, Стойчо Кацаров - два въпроса, Евгени Чачев, и Йордан Соколов и Росица Тоткова и на 10 питания от народните представители Иван Николаев Иванов, Мария Гигова, Борислав Китов и Христо Марков, Иван Николаев Иванов и Стойчо Кацаров, Петър Мутафчиев - две питания, Благой Димитров, Евгени Чачев и Иван Николаев Иванов, Христо Кирчев, Стойчо Кацаров и Иван Николаев Иванов, и Панайот Ляков.
    Заместник министър-председателят и министър на икономиката Лидия Шулева ще отговори на 4 актуални въпроса от народните представители Ангел Найденов и Мима Ненкова-Запрянова, Теодора Константинова и Димитър Абаджиев, Иво Атанасов, и Младен Червеняков и на 6 питания от народните представители Евгени Чачев, Панайот Ляков - две питания, Димитър Дойчинов, Росица Тоткова и Елиана Масева, и Румяна Георгиева, Ралица Агайн и Величко Клингов.
    Министърът на финансите Милен Велчев ще отговори на 12 актуални въпроса от народните представители Лютви Местан, Владимир Дончев, Нина Чилова, Панайот Ляков - два въпроса, Кръстьо Петков, Теодора Константинова, Иво Атанасов - два въпроса, Радослав Илиевски и Румен Петков, Росица Тоткова и Веселин Черкезов, и Мария Стоянова и на 7 питания от народните представители Евгени Чачев - две питания, Стела Банкова, Кръстьо Петков и Георги Божинов, Панайот Ляков и Евгени Чачев, Евгени Чачев и Иван Николаев Иванов, и Димитър Йорданов и Иван Георгиев Иванов.
    Министърът на външните работи Соломон Паси ще отговори на 10 актуални въпроса от народните представители Ирина Бокова - два въпроса, Станимир Илчев и Мирослав Севлиевски, Евгени Кирилов, Стела Банкова - три въпроса, Лъчезар Тошев, Стойчо Кацаров, и Станимир Илчев и на 2 питания от народните представители Росица Тоткова, и Иво Атанасов.
    Министърът на правосъдието Антон Станков ще отговори на актуален въпрос от народните представители Петър Жотев и Йордан Нихризов.
    Министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме ще отговори на 8 актуални въпроса от народните представители Евгени Чачев, Димитър Дойчинов, Борислав Китов, Борислав Китов и Пламен Кенаров, Евдокия Манева, Теодора Константинова, Панайот Ляков, и Стойко Танков и на 4 питания от народните представители Борислав Китов и Пламен Кенаров, Стефан Мазнев, Кръстьо Петков, и Росица Тоткова и Елиана Масева.
    Министърът на образованието и науката Игор Дамянов ще отговори на 3 актуални въпроса от народните представители Никола Джипов Николов, Панайот Ляков, и Евгения Живкова и на 3 питания от народните представители Иван Николаев Иванов и Стойчо Кацаров - две питания, и Александър Маринов.
    Министърът на здравеопазването Славчо Богоев ще отговори на 9 актуални въпроса от народните представители Николай Симеонов Николов - три въпроса, Стела Банкова, Михаил Михайлов, Теодора Константинова - два въпроса, Юлияна Дончева, и Иван Георгиев Иванов и на питане от народния представител Михаил Миков.
    Министърът на културата Божидар Абрашев ще отговори на 4 актуални въпроса от народните представители Теодора Константинова, Димитър Дойчинов, и Стойко Танков - два въпроса, и на 2 питания от народните представители Кина Андреева и Благой Димитров, и Кина Андреева и Теодора Константинова.
    Министърът на държавната администрация Димитър Калчев ще отговори на 3 актуални въпроса от народните представители Панайот Ляков - два въпроса, и Димитър Йорданов и на 2 питания от народните представители Димитър Дойчинов, и Иван Николаев Иванов и Стойчо Кацаров.
    Министърът на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев ще отговори на 4 актуални въпроса от народните представители Стела Банкова - два въпроса, Стефан Мазнев и Иван Николаев Иванов, и Васил Калинов и на 2 питания от народните представители Александър Паунов, и Иво Атанасов.
    Министърът по европейските въпроси Меглена Кунева ще отговори на актуален въпрос от народния представител Панайот Ляков.
    На основание чл. 78, ал. 1 и чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
    - министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски - на актуален въпрос от народния представител Васил Калинов;
    - министърът на образованието и науката Игор Дамянов - на актуален въпрос от народния представител Мария Стоянова и на питане от народния представител Весела Лечева;
    - министърът на здравеопазването Славчо Богоев - на актуален въпрос от народния представител Елиана Масева.
    Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват министърът на труда и социалната политика Христина Христова, министърът на отбраната Николай Свинаров, и министърът на вътрешните работи Георги Петканов.
    Поради платен годишен отпуск в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова.
    Както личи от току-що прочетения списък този парламентарен контрол трябва да продължи някъде около 72 часа, за да може да бъде изпълнен списъкът. (Оживление.)
    Следващото заседание е утре от 9,00 ч.
    Закривам заседанието. (Звъни.)

    (Закрито в 13,56 ч.)

    Председател:
    Огнян Герджиков

    Заместник-председатели:
    Камелия Касабова

    Асен Агов

    Юнал Лютфи
    Секретари:
    Светослав Спасов

    Веселин Черкезов


    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ