Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Любен Корнезов, Асен Агов и Юнал Лютфи
Секретари: Светослав Спасов и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Вчера, на 2 юни, ни напусна един от най-големите творци на българската култура, легенда на българското оперно пеене, прославил България далеч зад граница, познат на цял свят, великият бас Николай Гяуров. Нека почетем паметта му! (Депутатите стават прави. Следва едноминутно мълчание.)
Уважаеми народни представители, пред мен е законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет на първо четене на 12 март т.г.

И сега преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.
Заповядайте, господин Адемов, да представите доклада на комисията за второ четене.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Преди това искам да направя едно процедурно предложение във връзка с обсъждането на законопроекта в залата да бъдат поканени заместник-министърът на труда и социалната политика господин Валери Апостолов, господин Емил Мирославов – директор на Дирекция “Правна” в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 130 народни представители: за 127, против 1, въздържали се 2.
Поканете господата в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ:

“Д О К Л А Д
относно второ гласуване на Законопроект за изменение
и допълнение на Кодекса на труда, № 302-01-43 от
6 август 2003 г., внесен от Министерския съвет

Уважаеми господин председател, на проведени заседания Комисията по труда и социалната политика разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Министерския съвет, постъпилите писмени предложения на народни представители и направените предложения по време на заседанията.
Комисията предлага на Народното събрание следния “Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи? Не виждам.
Моля, гласувайте заглавието.
Гласували 131 народни представители: за 126, против 1, въздържали се 4.
Приема се.
Позволете ми, уважаеми народни представители, да изпълня едно изключително приятно задължение. На днешния ден нашият уважаван колега господин Коста Цонев има юбилей – навършва 75 години! Нека да бъде жив, нека да бъде здрав! Честито, господин Цонев! (Ръкопляскания.)
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: “§ 1. В чл. 7 се създава ал. 3:
“(3) В случаите по чл. 123, ако предприятието, дейността или част от предприятието или дейността запази самостоятелността си, представителите на работниците и служителите по ал. 2 запазват статута и функциите си за срок до една година. Ако предприятието, дейността или част от предприятието или дейността не запази самостоятелността си, интересите на работниците и служителите, които са преминали към новия работодател, се представляват от представителите на работниците и служителите в предприятието, в което са преминали на работа.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
По § 2 има предложение на народния представител Васил Маринчев, което е подкрепено от комисията по принцип, и предложение на народния представител Асен Дурмишев, което също е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 2:
“§ 2. В чл. 8 ал. 3 се изменя така:
“(3) При осъществяване на трудовите права и задължения не се допуска пряка или непряка дискриминация, основана на народност, произход, пол, сексуална ориентация, раса, цвят на кожата, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно и материално положение, наличие на психически или физически увреждания, както и различия в срока на договора и продължителността на работното време.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи по тези два параграфа? Не виждам.
Моля, гласувайте § 1 и § 2, така както са подкрепени от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Следващият параграф е § 3, по който има предложение на народния представител Васил Маринчев:
Точка 6 на § 3 (чл. 66, ал. 1) се изменя, както следва:
“6. срок за предизвестие при прекратяване на трудовия договор за всяка от страните;”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на народните представители Росица Тоткова, Панайот Ляков и Кина Андреева:
В § 3, чл. 66, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
“1. в т. 5 изразът “и на допълнителните” се заменя с израза “и на минималните допълнителни”;
2. в т. 7 след думата “допълнителните” да се добави думата “трудови”;
3. след думата “характер” се добавя изразът “които са определени с нормативен акт”.”
Комисията подкрепя предложението по т. 2.
Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и 3.
Предложение на комисията за § 3:
“§ 3. В чл. 66 ал. 1 се изменя така:
“(1) Трудовият договор съдържа данни за страните и определя:
1. мястото на работа;
2. наименованието на длъжността и характера на работата;
3. датата на сключването му и началото на неговото изпълнение;
4. времетраенето на трудовия договор;
5. размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски;
6. еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор;
7. основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане;
8. продължителността на работния ден или седмица.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Имате думата.
Господин Маринчев, заповядайте.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Не искам да влизам в никакви спорове дали съм прав или не, нито пък дали взимам думата, само за да се изкажа, защото предложението ми не е прието.
Когато правех предложението, бях ръководен от мисълта и двете страни по трудовия договор, всяка от тях да има свое право. Тоест, ако работникът или служителят не иска срокът за предизвестие да бъде по-голям или равен на този на предприятието, евентуално със съгласие на работодателя или органа по назначение да може да сключи такъв договор със срок, който му е изгоден. Говоря за съгласие между двете страни.
Вярно е, че текстът, който остана сега, също е много добър, обективен, прогресивен, както казва господин Адемов, но аз исках точно това – да се запази правото на работника да предложи някакъв срок за предизвестието и ако работодателят го приеме, в трудовия договор да се запишат различни срокове за предизвестие за двете страни.
Няма повече да ви убеждавам, ще оставя на вашата преценка и ще се съглася с това, което гласува пленарната зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Господин Адемов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин председател. По-скоро искам да направя опит за обяснение защо комисията е гласувала по този начин, а не да направя реплика.
В предложението на господин Маринчев се казва: “Предизвестие при прекратяване на трудовия договор за всяка от страните”, без да се споменава обстоятелството, че става въпрос за еднакъв срок и за работодателя, и за съответния работник, така както е в предложението на вносителя и в предложението на комисията в крайна сметка. Идеята за еднакъв срок на предизвестие е продиктувана от търсенето на баланс в интересите на работника и работодателя. Тъкмо заради това сме предложили този текст. Мисля, че на практика по принцип предложението на господин Маринчев е подкрепено и че няма кой знае какви спорове по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи по въпроса? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Васил Маринчев, което от доклада се вижда, че не е подкрепено от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 41, против 49, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Росица Тоткова, Панайот Ляков и Кина Андреева в неподкрепената част – по т. 1 и т. 3.
Гласували 94 народни представители: за 21, против 69, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за § 3.
Гласували 102 народни представители: за 96, против 1, въздържали се 5.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ:
“§ 4. В чл. 113 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) В случаите по ал. 1 при подневно изчисляване на работното време продължителността на работната седмица не може да бъде повече от 48 часа, а за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители – не повече от 40 часа.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този параграф, който изглежда безспорен, не виждам желаещи.
Моля, гласувайте § 4 по вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 3.
Този параграф се приема.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 5 има предложение на народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров: в § 5, чл. 123, ал. 6 изразът “и да положи усилия” се заменя с израза “с цел”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Росица Тоткова, Панайот Ляков и Кина Андреева: в § 5, чл. 123, ал. 6 думите “и да положи усилие” да се заменят с израза “с цел”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5:
“§ 5. В чл. 123 ал. 6 се изменя така:
“(6) Когато с промените по ал. 1 се предвиждат мерки по отношение на работниците и служителите, работодателят е длъжен преди уведомлението по ал. 4 да проведе своевременно консултации и да положи усилия за постигане на споразумение с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този параграф не виждам желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Емилия Масларова, Димитър Димитров, Росица Тоткова, Панайот Ляков и Кина Андреева, защото те съвпадат.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (КБ, от място): Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Вие го оттегляте, но народните представители Тоткова, Ляков и Андреева не го оттеглят.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Тоткова, Ляков и Андреева, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 26, против 59, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 5 по вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 85, против 1, въздържал се 1.
Параграфът се приема.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 6 има предложение на народния представител Васил Маринчев.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров.
Комисията подкрепя предложението по б. “а” по принцип.
Предложението по б. “б” се инкорпорира в § 6а.
Има предложение на народните представители Росица Тоткова, Панайот Ляков и Кина Андреева.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 по принцип.
Предложението по т. 2 се инкорпорира в § 6а.
Предложение на комисията за § 6:
“§ 6. В чл. 127, ал. 1 т. 4 се изменя така:
“4. длъжностна характеристика, екземпляр от която се връчва на работника или служителя при сключване на трудовия договор.”
Има предложение на народния представител Йордан Нихризов за създаване на нов § 6а със следното съдържание:
“§ 6а. В чл. 128 след думите “е длъжен да” се добавя “документира и”.
Комисията подкрепя предложението по принцип.

Предложение на комисията за създаване на § 6а:
"§ 6а. Член 128 се изменя така:
"Задължение на работодателя за начисление и плащане на трудово възнаграждение
Чл. 128. Работодателят е длъжен в установените срокове:
1. да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд;
2. да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа;
3. да издава при поискване от работника или служителя извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения."
По § 7 има предложение на народния представител Васил Маринчев, което комисията подкрепя по принцип.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 7:
"§ 7. В чл. 130 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нова ал. 3 и ал. 4 и 5:
"(3) Работодателят предоставя на подходящо място в предприятието своевременна писмена информация на работниците и служителите за свободните работни места и длъжности при пълно и непълно работно време на всички нива на предприятието, включително и за длъжностите, изискващи квалификация, и за ръководните длъжности.
(4) Информацията по ал. 3 съдържа данни за изискваната квалификация и образование за заемане на всяка длъжност.
(5) Информацията по ал. 3 и 4 се предоставя и на представителите на работниците и служителите.
2. Досегашната ал. 3 става ал. 6."
По § 8 има две предложения.
Комисията подкрепя предложението на народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров по принцип.
Предложение на народния представител Адриана Брънчева, също подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 8:
"§ 8. Чл. 130а се изменя така:
"Право на информация и консултации в случаи на масово уволнение
Чл. 130а. (1) Когато работодателят има намерение да предприеме масово уволнение, той е длъжен да започне консултации с представителите на работниците и служителите своевременно, но не по-късно от 45 дни преди извършването му, и да положи усилия за постигане на споразумение с тях, за да се избегне или ограничи масовото уволнение и да се облекчат последиците от него.
(2) Работодателят е длъжен да предостави писмена информация на представителите на работниците и служителите за:
1. причините за предстоящото уволнение;
2. броя на работниците и служителите, които ще бъдат уволнени, и основните икономически дейности, квалификационни групи и професии, към които се отнасят;
3. броя на заетите от основните икономически дейности, квалификационни групи и професии в предприятието;
4. предвидените критерии за подбора на работниците и служителите, които ще бъдат уволнени;
5. времето, през което ще се извърши уволнението.
(3) Консултациите по ал. 1 се провеждат по ред и начин, установени в колективния трудов договор. В случаите, когато няма сключен колективен трудов договор, или в него не е установен ред и начин за провеждането на консултациите, те се провеждат с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2."
Следващият § 9:
"§ 9. В чл. 136а, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се ново изречение второ:
"В тези случаи продължителността на работната седмица не може да надвишава 48 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време – 40 часа."
2. Досегашното изречение второ става изречение трето."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По тези параграфи – от 6 до 9 включително – всички предложения са приети, както виждам.
Не виждам желаещи.
Моля ви, гласувайте параграфите от 6 до 9 включително, така както са по комисията.
Гласували 99 народни представители: за 98, против 1, въздържали се няма.
Приемат се.
Обяснение на отрицателен вот – заповядайте, господин Пирински. Имате право – прощавайте, че не Ви видях своевременно.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Бяха гласувани едновременно текстове с различаващо се съдържание. Аз гласувах "против" във връзка с текста чл. 130а, ал. 1, където е предвиден 45-дневен срок за тези консултации. Струва ми се, че този срок е съвършено недостатъчен и той някак си само проформа ще даде възможност за някакви консултации, защото в случай на масови уволнения, когато се освобождават големи групи работници, очевидно е, че такива консултации трябва да се предприемат няколко месеца по-рано. Това е съображението ми, поради което ми се струва, че този текст е неработещ по един изключително важен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Параграф 10, по който има предложение на народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров - § 10 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Адриана Брънчева, което е подкрепено.
Предложение на комисията по § 10:
"§ 10. В чл. 140 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4:
а) в т. 2 думите "и майки с деца до 3-годишна възраст" се заличават;
б) т. 3 се изменя така:
“3. майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания, независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие;".
2. Създава се ал. 5:
"(5) Работниците и служителите, които полагат само нощен труд или които работят на смени, включващи нощен труд, се приемат на работа само след предварителен медицински преглед, който е за сметка на работодателя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този § 10 – господин Димитров, заповядайте.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (КБ): С предложението на вносителя за промени в чл. 140, ал. 4 фактически се премахва досегашната категорична забрана за полагане на нощен труд от майки с деца до 3-годишна възраст. Едновременно с това, използвам случая и за § 12, тъй като са аналогични нещата, се предлага в чл. 147 да отпадне категоричната забрана за полагане на извънреден труд от майки с деца до 3-годишна възраст и се предлага полагането на нощния труд от тази категория - майки с деца до 3-годишна възраст – и полагането на извънреден труд да стане само с тяхно съгласие. Ние считаме, че в момента в сегашните трудови отношения, индустриални отношения, състоянието на пазара на труда, с това право ще бъде злоупотребено. Считаме, че категоричната забрана за полагането на нощен труд, на извънреден труд от майките с деца трябва да остане, още повече, че има такава конституционна норма за категорична забрана на тази категория жени.
Поради тази причина предлагаме § 10 и § 12 да отпаднат и ви приканвам да подкрепите нашето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Господин Адемов, заповядайте за изказване.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Хипотезата на чл. 140 от действащия Кодекс на труда на практика се отнася за забраната на нощния труд. Възможността, която се дава в предложението на вносителите, в § 10 или в чл. 140 на действащия Кодекс на труда е майките с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания, независимо от възрастта им - става въпрос обаче за тяхно съгласие. Без съгласие на майките не може да се полага нощен труд. Това е текст, който е пренесен от европейска директива. Мисля, че правото на майките да избират дали да полагат нощен труд или не трябва да бъде зачетено. Разбира се, че става въпрос и за съгласие.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Господин Маринчев, заповядайте.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, трябва да призная, че когато готвех своите предложения по този законопроект, също бях склонен да направя такова предложение. На мен също на първо четене ми се стори, че се ощетяват майките с деца до 3 години, върви се против техните интереси, тоест че изведнъж бягаме от досегашното правило, че им се забранява нощния труд – нещо, което смятах, че е добро. Но по-късно, като размислих, че има определени професии, които не са тежки, които не увреждат нейното здраве, има определени случаи, когато на майката може би ще й бъде по-изгодно да полага нощен труд, за да може през деня да се грижи за детето си, смятам, че сегашният текст, който дава право на майката да прецени дали да полага нощен труд или не, вече с разширението до 6-годишна възраст на децата и за тези, които се грижат за деца с увреждания, мисля, че е нормално и аз ще подкрепя един такъв текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Маринчев.
Други желаещи дали има? Не виждам.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров за отпадането на § 10, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 99 народни представители: за 36, против 61, въздържали се 2.
Това предложение не се приема.
Сега подлагам на гласуване предложението на комисията за § 10.
Моля, гласувайте § 10.
Гласували 97 народни представители: за 70, против 11, въздържали се 16.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ:
“§ 11. В чл. 142, ал. 4 след думите “до 12 часа” се поставя запетая и се добавя “като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Желаещи да се изкажат по този параграф? Изглежда безспорен.
Моля, гласувайте § 11 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 12 има предложение на народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров: § 12 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
И предложение на народния представител Адриана Брънчева, което се подкрепя от комисията.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 12:
“§ 12. В чл. 147, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В т. 2 думите “и майки с деца до 3-годишна възраст” се заличават.
2. Точка 3 се изменя така:
“3. майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания, независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие;”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този параграф вече има едно изказване в аванс – от господин Димитър Димитров.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Само че става въпрос за извънредния труд, а не за нещо друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да.
Има ли желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров за отпадането на § 12 – предложение, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 98 народни представители: за 35, против 63, въздържали се няма.
Не се приема.
И сега подлагам на гласуване предложението на комисията по § 12.
Моля, гласувайте този параграф.
Гласували 85 народни представители: за 68, против 13, въздържали се 4.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 13 има предложение на народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров. Комисията подкрепя предложението по принцип.
И предложение на комисията за § 13:
“§ 13. Член 150 се изменя така:
“Заплащане на извънреден труд
Чл. 150. За положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер, съгласно чл. 262.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи да се изкажат по този параграф? Не виждам.
Моля, гласувайте § 13 в редакцията на комисията.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 14 има предложение на народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров: в § 14, чл. 153, ал. 3 числото “24” се заменя с числото “36”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за § 14:
“§ 14. В чл. 153 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
“(2) При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа.”
2. Създават се алинеи 3 и 4:
“(3) При промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде в по-малък размер от почивката по ал. 2, но не по-малко от 24 часа, в случаите когато действителната и техническата организация на работа в предприятието налага това.
(4) За положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време, работникът и служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малко от 24 часа.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този параграф има ли желаещи да се изкажат?
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (КБ, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Това ме облекчава.
Има ли желаещи да се изкажат? Не виждам.
Моля, гласувайте § 14 в редакция на комисията.
Гласували 97 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 3.
Този параграф се приема.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 15 има две предложения, които са оттеглени в хода на дискусията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15:
“§ 15. В чл. 154, ал. 2 се създава изречение второ:
“В тези случаи продължителността на работната седмица не може да бъде по-голяма от 48 часа, а продължителността на седмичната почивка – по-малка от 24 часа.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли изказвания по този параграф? Изглежда безспорен.
Моля ви, гласувайте § 15, подкрепен от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 16 има предложение на народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров, подкрепено от комисията.
И предложение на комисията за § 16:
“§ 16. В чл. 155 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск.”
2. Създават се нови алинеи 2 и 3.
“(2) При постъпване на работа за първи път работникът или служителят може да ползва платения си годишен отпуск, когато придобие най-малко 8 месеца трудов стаж.
(3) При прекратяване на трудовото правоотношение преди придобиване на 8 месеца трудов стаж работникът или служителят има право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, изчислено по реда на чл. 224, ал. 1.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 4.
4. Досегашната ал. 3 става ал. 5 и в нея думите “по ал. 2” се заменят с “по ал. 4”.
Предложение на комисията за нов § 16а:
“§ 16а. В чл. 156 думите “чл. 155, ал. 1” се заменят с “чл. 155, ал. 2”.”

Предложение на комисията по § 17:
"§ 17. В чл. 157 се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така:
"Отпуск за изпълнение на граждански, обществени и други задължения".
2. Създава се нова ал. 2:
"(2) Работодателят е длъжен да освобождава от работа бременна работничка или служителка за медицински прегледи, когато е необходимо те да се извършват през работно време. За това време на бременната работничка или служителка се изплаща възнаграждение от работодателя в размера по чл. 177."
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3."
"§ 18. В чл. 162, ал. 1 след думата "общо" се добавя "заболяване"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18.
По § 19 има предложение на народния представител Васил Маринчев - параграфът да отпадне.
Предложението е оттеглено.
Предложение на комисията за § 19:
"§ 19. В чл. 163, ал. 1 думите "от които 45 дни преди раждането" се заменят с "които задължително се ползват 45 дни преди раждането"."
Предложение на комисията за създаване на нов § 19а:
"§ 19а. Създава се чл. 164а:
"Отпуск за отглеждане на дете, настанено при близки и роднини или в приемно семейство
Чл. 164а. (1) Право на отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст имат лицата, при които е настанено дете по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
(2) Когато детето е настанено при съпрузи, отпускът се ползва само от единия от тях.
(3) През време на отпуска по ал. 1 и 2 се изплаща парично обезщетение при условие и в размери, определени в отделен закон. Отпускът се зачита за трудов стаж .
(4) Отпускът по ал. 1 и 2 не може да се ползва едновременно с отпуск по чл. 164."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20:
"§ 20. В чл. 165 се правят следните изменения:
1. Заглавието се изменя така:
"Неплатен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст".
2. Алинея 1 се изменя така:
"(1) След използване на отпуска по чл. 164, ал. 1 работничка или служителка с четири и повече деца при поискване има право на неплатен отпуск до навършване на 2-годишна възраст на детето, ако то не е настанено в детско заведение. Със съгласието на майката този отпуск може да се ползва и от лицата по чл. 164, ал. 3"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21:
"§ 21. В чл. 167, ал. 1 и 2 думите "3-годишна възраст" се заменят с "2-годишна възраст"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По тези параграфи, които изглеждат безспорни – от 16 до 21, господин Маринчев, заповядайте, имате думата.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Действително, параграфите са безспорни и аз не излизам, за да споря за нещо. Просто искам да направя предложение за една редакционна промяна. Предполагам даже, че това е техническа грешка.
В § 19, който третира чл. 163, тоест правото на майката да ползва отпуск за бременност и раждане, ако се следва точно предложението, което е записано в доклада, излиза, че текстът ще бъде така: "Работничка или служителка има право на отпуск поради бременност и раждане в размер 135 дни за всяко дете, които задължително се ползват 45 дни преди раждането". Излиза, че тук се казва "135 дни", а ние знаем, че всъщност става дума за 45-те дни преди раждане. Тоест, съюзът "от" е изпуснат и аз предлагам той да се добави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Това действително е коректно.
Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители!
Вземам отношение към § 20, по който няма предложения, но неговата промяна е свързана с § 22, по който след това има предложение и мисля, че е необходимо да се обърне специално внимание.
Става дума за широко популярното и дълго прилагано у нас право на майката като работничка или служителка да ползва неплатен отпуск в продължение на една година до навършване на 3 години на детето. Знаете, че до втората година този отпуск е платен, а от втората до третата година при нейно желание може да се ползва неплатен отпуск в продължителност от една година, като това време се признава за трудов стаж.
По-нататък § 22, който вече се отнася до промяната в този режим, свързана и с някои от европейските директиви променя принципа, като предвижда запазване на възможността за ползване на неплатен отпуск и след навършване на 2 години на детето, но тази възможност се разпростира до 8-годишната възраст на детето със задължението отпускът да се раздели между двамата родители поравно, по шест месеца.
Аз приемам първата промяна в нейната по-гъвкава част – самите родители да преценят кога да ползват този отпуск, тъй като обикновено това е възрастта, в която децата тръгват на училище и вече те могат да имат една по-голяма самостоятелност и за тях да се полагат грижи извън семейството, но семплото прилагане на принципа за равенство между половете според мен е довело до едно несполучливо решение, което изисква този отпуск да се поделя между двамата родители.
Обърнете внимание, че в много случаи у нас в семейството работи само по един човек. По-често това е бащата и той сега трябва да си вземе неплатен отпуск, за да отглежда детето, ако няма кой друг да се грижи за него, само за да се спази този принцип на равенството.
В много случаи също възнаграждението на единия родител е много по-високо и това би ощетило семейството, ако той трябва да ползва неплатен отпуск и също са необходими грижи за детето.
Аз смятам, че ние трябва по-гъвкаво да прилагаме европейските директиви, тъй като там се съдържа идеята за приноса на двамата родители в отглеждането на децата. Има един текст, който изрично говори, че този отпуск не трябва да бъде по-малък от три месеца и ние затова трябва максимално да използваме предимствата на нашето законодателство.
Ако семпло следваме идеята за някакво равенство, след като вече станаха популярни в някои страни браковете между еднополови лица, сигурно трябва да се предвидят и опитите на мъжете да започнат да раждат, за да бъдат абсолютно равни мъжете и жените. Така че не трябва така опростенчески да действаме. Дори в Европейския съюз трябва да се внесе един дух на една по-голяма свобода, на едно по-голямо зачитане на традициите, на по-голяма гъвкавост. Защото аз знам европейски страни, като Швеция, където наистина се изисква и двамата родители да участват в отглеждането, за да ползват пълния размер на отпуската, но по отношение на бащите, както е по-често в случая, този размер е сведен до 45 дни, тоест символично, така че всеки един да може да види грижите в семейството от всичките им страни.
Сега аз няма как да направя предложение по чл. 165, но обръщам внимание на този въпрос, защото мисля, че в чл. 167а – новата разпоредба, която се предлага, могат да бъдат направени някои корекции, за да не се допусне влошаване на сегашното положение и в същото време да се съобразим с едни по-общи указания. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има ли други желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Подлагам на гласуване текстовете на параграфи от 16 до 21 с редакционната бележка от господин Маринчев в окончателните редакции на комисията.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 105 народни представители: за 79, против 8, въздържали се 18.
Тези параграфи се приемат.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 22 има предложение на народните представители Емилия Масларова и Димитър Димиров:
“В § 22, чл. 167а, ал. 1 отпада изразът “всеки от” и цифрата “6” се заменя с цифрата “12”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22:
“§ 22. Създава се чл. 167а:
“Неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст
Чл. 167а. (1) След използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 165, ал. 1 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение или детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер шест месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст.
(2) В случаите по чл. 167, ал.2 настойникът има право на отпуск по ал. 1 в размер 12 месеца. С негово съгласие отпуск в размер до 12 месеца или остатъкът от неизползвания отпуск до този размер може да се ползва от един от родителите на майката или на бащата на детето.
(3) Когато след навършване на 2-годишна възраст на детето починат и двамата родители и те не са ползвали отпуск по ал. 1, настойникът има право на такъв отпуск в размер 12 месеца, а когато родителите са ползвали част от отпуска – на остатъка от неизползвания отпуск до този размер. Със съгласието на настойника този отпуск може да се ползва от един от родителите на майката или на бащата на детето.
(4) Родител (осиновител), който сам се грижи за отглеждане на детето, има право на отпуск по ал. 1 в размер 12 месеца в случаите, когато:
1. не се намира в брак с другия родител и не живее в едно домакинство с него;
2. другият родител е лишен от родителски права с влязло в сила решение на съда;
3. другият родител е починал.
(5) В случаите по ал. 4, т. 1 и 2 другият родител няма право на отпуск по ал. 1.
(6) Отпуск по ал. 1 може да се ползва наведнъж или на части. Когато се ползва на части, продължителността му не може да бъде по-малка от пет работни дни.
(7) Лицето, което иска да ползва отпуск по ал. 1, трябва да уведоми за това работодателя си най-малко 10 работни дни предварително.
(8) Времето, през което се ползва отпускът по ал. 1, се признава за трудов стаж.
(9) Редът и начинът за ползване на отпуск по ал. 1-8 се уреждат с наредба на Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Чухте текста на вносителя за § 22.
Има предложение на народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров, което не се подкрепя от комисията.
Заповядайте, господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми колеги, вече стана дума, че с § 22 и създаването на чл. 167 се създава една положителна норма за разширяване на времетраенето, през което може да се ползва 12-месечния неплатен отпуск за отглеждане на детето, което е действително изменение в положителна насока, имайки предвид проблемите, които обикновено възникват точно в тази възраст – до 8-годишната възраст.
Същевременно силовото прилагане на принципа на равнопоставеността създава условия за неизползване на това право в неговата цялост. Предлаганият чл. 167а, ал. 1 предвижда този 12-месечен неплатен отпуск задължително да се използва в рамките на шест месеца от двамата съпрузи, от всеки един от родителите. Тоест, ако съществува някаква пречка един от родителите да не може да използва своя 6-месечен срок, фактически се създават условия за неизползване на това право. Има хиляди възможности в сегашното състояние на пазара на труда, на заетостта, това право да не бъде използвано. Част от тези възможности ги сподели и колегата Янаки Стоилов – възможности, когато само единият от родителите работи, възможности, когато заплащането на единия от родителите е по-високо и не е изгодно той задължително да излиза и да ползва това право за отпуск, възможности, когато ангажиментите на единия от родителите са такива, че той не може да излезе в отпуск. Всичко това създава редица предпоставки този 12-месечен срок да не бъде използван.
Предложението, което ние правим, е за по-гъвкава норма, запазвайки този 12-месечен срок за неплатен отпуск до навършване на 8-годишна възраст, действително да е по усмотрение на двамата родители, независимо дали само единият ще ползва това право или двамата в съотношение, както те преценят. Това е една по-свободна форма на ползване на това право, което създава условия за свободно решение. В противен случай, както казах, опитът за схематично силово налагане на принципа на равнопоставеността създава условия и предпоставки за отнемане на правото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, д-р Адемов. Реплика ли ще направите?
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Не. По-скоро ще направя опит за обяснение. Защо сме възприели този текст? Не само защото е текст от Европейската директива, а защото в ал. 1, господин Димитров, ако добре сте забелязали, е записано “при поискване има право”. Не става въпрос за императивно ползване.
Що се отнася до това дали трябва единият от родителите да ползва 12-месечен неплатен отпуск или двамата, мисля, че е съвършено правилно от гледна точка на идеята за непрекъсване на квалификацията на родителите, защото в продължение на 12 месеца, ако единият от родителите отсъства, това означава, че няма как това да не се отрази на неговите възможности за квалификация и неговото усъвършенстване, за да не изостава от работната среда, от пазара на труда. Мисля, че предложението на комисията по никакъв начин не създава условия за отнемане на права, още повече, пак повтарям, че в ал. 1 е записано “при поискване има право”, а не е императивно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за реплика господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин Адемов, терминът “при поискване” не променя нищо. Разбира се, че това е едно право на неплатен отпуск. Това не е задължение. И разбира се, че това право на неплатен отпуск може да бъде ползвано при поискване. Но това не променя задължителността на съотношението в рамките на тези 12 месеца. За това става дума. Ако единият от родителите при поискване не може да ползва тези шест месеца, правото на 12 месеца е ограничено. А това, че при поискване се ползва това право, то е съвсем естествено и нормално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Първо трябва да имаме яснота по съдържанието на предлагания текст. Това, което даде господин Адемов като тълкуване, според мен е подвеждащо, дори и добросъвестно да го смята, защото текстът съдържа едновременно две изисквания.
Първото е ограничение за родителите, че те могат да ползват правото на неплатен отпуск след навършване на 2-годишна възраст на детето за неговото отглеждане, но само ако всеки един от тях получи по шест месеца. Те не могат да разпределят помежду си този общо едногодишен период по начин, който смятат за най-подходящ – една възможност, която би трябвало да съществува в по-голяма степен.
Второто условие “при поискване” вече се отнася до това, че като всяко право то може да бъде упражнено или да не бъде упражнено, защото те могат да решат след навършване на две години на детето да го дадат в някакво детско заведение, което то да посещава целодневно или да се грижат негови роднини и всеки един от двамата родители да се занимава с друга дейност, т.е. те въобще да не прибягнат до неплатен отпуск или да го използват в размер, много по-кратък от максимално предвидения.
Затова и различието в нашите възгледи е да не влошаваме поне значително сегашното положение.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: При сегашното положение няма 12 месеца отпуск.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има 12 месеца. Как да няма? Нали току-що го отменихте в чл. 165. Аз ще Ви го цитирам: “Чл. 165. (1) След използването на отпуска по ал. 1 на предходния член работничката или служителката при поискване има право да ползва и неплатен отпуск до навършване на три години на детето”. Ние не спорим по това и аз го казах още напред. Нека да разширим възможността за възрастта, до която тази една година може да се ползва. Ние възразяваме срещу това да се ограничат значително родителите в правото на семейно планиране на техните задължения и ангажименти по отглеждане на децата. Защо сковаваме едно право и казваме: “Да, вие ще го ползвате, наистина в по-голям период, но само ако равностойно го поделите помежду си”?
Според мен е необходимо ние максимално да използваме възможността за избор на родителите, доколкото това ни позволява Европейската директива, тъй като тя създава някакви ограничителни условия. Това няма защо да го крием. И ние неведнъж сме говорили, че наред с положителните неща, които България може да постигне от членството си в Европейския съюз, ние влизаме в една още по-голяма система на скованост и на предписване на поведение.

Така че аз предлагам този текст да бъде отложен, защото предполагам, че вие ще отхвърлите предложението на госпожа Масларова и господин Димитров, именно позовавайки се на Европейската директива, която изисква участието на двамата родители в отглеждането на децата. Но мисля, че тази Европейска директива не изключва пред нас възможността да намерим едно по-гъвкаво решение, което в по-голяма степен да позволи този въпрос наистина да бъде решаван от родителите, а не законът да им предписва как те да си отглеждат децата. В края на краищата, това са повече лични, семейни отношения и те наистина трябва да бъдат съобразени с условията, в които живеят и работят родителите и цялото семейство.
Аз не оспорвам и това, че действието на този текст е смекчено от една от Преходните и заключителни разпоредби, тъй като до края на 2006 г., тоест, до очакваното наше членство в Европейския съюз, може да се запази възможността за прехвърляне на това право и то да бъде ползвано дори само от единия от родителите. Това смятам за един много по-благоприятен режим. Но след 1 януари 2007 г. всички тези въпроси, за които говорим, ще възникнат и тогава в много случаи хората ще бъдат ограничени по обективни причини, независещи от тяхното желание, да ползват тази възможност, която законът им предоставя.
Затова, господин председател, аз предлагам чл. 167а да бъде отложен и мисля, че в комисията, без да се променя неговата обща идея, специално по ал. 1 може да се предвиди намаляване на този срок, тоест, че отпускът за отглеждане на дете след навършване на две години може да бъде до една година – до 8-годишната му възраст – като обаче всеки един от родителите трябва да ползва този отпуск в размер, да речем, не по-малък от 3 месеца. Така че да дадем една по-голяма гъвкавост на разпоредбата, без да се промени нейната обща идея. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За обратно предложение има думата господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Идеята, която господин Янаки Стоилов изложи пред нас, на практика е дадена в предложението на народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров, още повече, че Европейската директива, независимо от това, че трябва естествено да я прилагаме гъвкаво в нашето законодателство, се основава на равнопоставеността между половете. Така че правото на избор на единия от двамата родители, но в рамките на тези 6 месеца, за които става въпрос, е неотменно, според мен. Няма какво друго да измисли комисията освен това, което е казала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Има процедурно предложение. Преди да Ви дам думата, ще подложа на гласуване направеното процедурно предложение за отлагане на чл. 167а от § 22. Предложението е направено от народния представител Янаки Стоилов. Чухте и обратното предложение.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 90 народни представители: за 29, против 52, въздържали се 9.
Предложението на народния представител Янаки Стоилов не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров – в ал. 1 изразът “всеки от” и цифрата “6” се заместват с цифрата “12”. Това предлагат народните представители.
Комисията не подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров.
Гласували 92 народни представители: за 29, против 56, въздържали се 7.
Това предложение също не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 22.
Гласували 77 народни представители: за 57, против 5, въздържали се 15.
Параграф 22 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 23.
“В чл. 200, ал. 1 думата “инвалидност” се заменя с “трайна неработоспособност над 50 на сто”.”
Предложение на комисията за създаване на нов параграф - § 23а:
”§ 23а. В чл. 221, ал. 1 думите “чл. 327, т. 2 и 3” се заменят с “чл. 327, т. 2, 3 и 3а”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли изказвания по параграфи 23 и 23а? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на параграф 23 и предложението на комисията за създаване на § 23а.
Моля, гласувайте двата параграфа.
Гласували 76 народни представители: за 74, против 1, въздържал се 1.
Текстовете на параграфи 23 и 23а са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение на народните представители Росица Тоткова, Панайот Ляков и Кина Андреева за създаване на нов параграф - § 23б:
“§ 23б. Член 245 се изменя така:
“Чл. 245. (1) При добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер на 80 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната.
(2) Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва.
(3) В случаите, когато работодателят забави изплащането на цялото трудово възнаграждение или на част от него в срок три месеца от деня, в който то е станало изискуемо, неизплатеното трудово възнаграждение се дължи с лихва на основния лихвен процент плюс 20 пункта.”
Комисията подкрепя предложението за ал. 1 и 2 по принцип.
Комисията не подкрепя предложението за ал. 3.
Има предложение на народния представител Атанас Василев, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение на народния представител Валери Цеков, което комисията подкрепя.
Предложение на народния представител Йордан Нихризов:
“Създава се нов параграф - § 23б – със следното съдържание:
“§ 23б. Член 245 се изменя така:
“Чл. 245. (1) При добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя ежемесечно се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер на 80 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната.
(2) Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва.
(3) В случаите, когато работодателят забави изплащането на цялото трудово възнаграждение или на част от него в срок от 3 месеца от деня, в който то е станало изискуемо, неизплатеното трудово възнаграждение се дължи с лихва на основния лихвен процент плюс 20 пункта.”
Комисията подкрепя предложението за ал. 1 и 2 по принцип.
Комисията не подкрепя предложението за ал. 3.

Предложение на комисията за окончателен текст на § 23б:
"§ 23б. Член 245 се изменя така:
"Чл. 245. (1) При добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната.
(2) Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Нихризов, заповядайте, имате думата.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо искам да благодаря на комисията за това, че тя прие основната част от текста, която е пряко свързана със Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност. По този начин ние все пак направихме крачка напред, за да ликвидираме практиката на така наречените нерегламентирани аванси. И макар че комисията е възприела по-ниския размер, предложен от колегата Валери Цеков, 60 процента от начисленото възнаграждение, все пак това е форма, под която се гарантира изплащането на работно възнаграждение, когато то е заработено.
Сега бих ви помолил да направим още една крачка напред. Става дума за отхвърлената ал. 3. Имам предвид, че обикновено след създаването на една система от верижни аванси в края на краищата се забравя изплащането на размера на основната заплата. И тъй като идеята беше да се създаде текст, който да предвижда след изплащането на аванс да следва изплащането директно на работна заплата и имаше възражения от страна на доста институции, включително по въпроса за възможността да се запази работното място, когато има затруднения, ние все пак предложихме една друга форма, с която работодателят да бъде убеден да не подходи по порочната система на верижните аванси. Предвиждаме, че след като три месеца не се изплаща дължимата част от възнаграждението, нейното окончателно заплащане да бъде свързано със създаване на един процент на наказателна лихва. Възможно е основният лихвен процент плюс 20 пункта да е твърде висок и да е прекалено наказателен.
Затова аз искам да предложа в рамките на това, което разрешава правилникът, този процент да бъде свален до десет процента. При всички случаи трябва да има възможност да се направи така, че работодателят да не използва създадената възможност за серия от верижни аванси и за забавяне на законно заработеното трудово възнаграждение. Защото това все пак ще бъде стъпка, която да накара този, който има задължения, да ги изплаща, а не да ги оставя в някакво неизвестно бъдеще, като те трябва евентуално да бъдат търсени по съдебен ред. Затова ви моля с предложената корекция - основният лихвен процент плюс десет пункта - ал. 3 да бъде предложена на вашето внимание за гласуване и подкрепена от вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване направеното предложение за създаване на нов § 23б от народните представители Росица Тоткова, Панайот Ляков и Кина Андреева.
Гласували 96 народни представители: за 34, против 55, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване направеното предложение от народния представител Йордан Нихризов, който ад хок от трибуната направи корекция на своето предложение за ал. 3.
Гласували 92 народни представители: за 38, против 48, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на § 23б, както беше предложен от комисията.
Гласували 73 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 4.
Текстът на § 23б е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Има предложение от народния представител Атанас Василев § 24 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24:
"§ 24. Член 307 се изменя така:
"Защита на бременните жени и на кърмачките
"Чл. 307. (1) Работодателят не може да възлага, както и да задължава бременни жени и кърмачки да извършват работа, която излага на опасност или застрашава сигурността и здравето им.
(2) Бременната жена или кърмачката може да откаже изпълнението на работа, която е определена като вредна за здравето на майката или детето или за която след оценка на риска е определено, че представлява съществен риск за здравето на майката или на нейното дете.
(3) Списъкът на работите и условията на труд по ал. 1 се определя с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли изказвания по § 24? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Атанас Василев за отпадане на § 24.
Гласували 81 народни представители: за 7, против 71, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 24, подкрепен от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 79, против 3, въздържали се 3.
Параграф 24 е приет.

ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 25 има предложение на народните представители Росица Тоткова, Панайот Ляков и Кина Андреева, което е подкрепено от комисията по принцип.
Предложението на народния представител Атанас Василев също е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за § 25:
“§ 25. В чл. 309 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Когато бременна жена или кърмачка изпълнява неподходяща за състоянието й работа, по предписание на здравните органи работодателят предприема необходимите мерки за временно приспособяване на условията на труд на работното място и/или работното време с оглед премахване на риска за безопасността и здравето на бременната или кърмачката. Ако приспособяването на условията на труд на работното място и/или на работното време е технически и/или обективно неосъществимо или не е оправдано да се изисква поради основателни причини, работодателят предприема необходимите мерки за преместване на работничката или служителката на друга подходяща работа.”
2. В ал. 2 се създава изречение второ:
“До изпълнението на предписанието за преместване тя се освобождава от задължението да изпълнява неподходящата за състоянието й работа, а работодателят й изплаща обезщетение в размер на получаваното брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ деня на издаването на предписанието.”
3. Алинея 3 се изменя така:
“(3) В случаите по ал. 1 работничката или служителката получава трудово възнаграждение за изпълняваната работа. Когато то е по-ниско от трудовото възнаграждение за предишната работа, има право на парично обезщетение за разликата в трудовите възнаграждения съгласно отделен закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Чухте текста на § 25, предложен от комисията. Има предложения, които са приети по принцип. Няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте текста на § 25.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Параграф 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Има предложение на народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров за отпадането на § 26.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26:
“§ 26. Член 310 се изменя така:
“Командироване на бременни жени и майки с деца
Чл. 310. Работодателят не може да командирова бременна жена и майка на дете до 3-годишна възраст без нейното писмено съгласие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Димитров, имате думата.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми колеги, досега Кодексът на труда даваше възможност работодателят да може да командирова майка с дете до 3-годишна възраст само с нейното писмено съгласие и същевременно категорично забраняваше работодателят да може да командирова бременна жена. С текста, който се предлага, ние разширяваме нормата за използване на това право със съгласие и за бременната жена. Ако внимателно видим текста, който гласувахме само преди няколко минути, ще видим, че има сериозни разминавания. Преди малко ние гласувахме единодушно чл. 37, ал. 1 – работодателят не може да възлага работа, която излага на опасност или застрашава сигурността и здравето на бременната жена. Имайки предвид необходимостта от защита на здравето както на бъдещата майка, така и на бъдещето дете, независимо със съгласие или без съгласие, ние считаме, че трябва да остане категоричната забрана за възможността за командироване на бременна жена. Още повече, както казах и при предните текстове, когато се обсъждаше тази норма – при извънредния и при нощния труд, много често това съгласие няма да е съвсем доброволно.
Мисля, че в интерес на здравето на бъдещата майка и бъдещото дете категоричната забрана за командироване на бременната жена трябва остане. Тук има специалисти лекари, които могат да говорят по тази тема – каква опасност би представлявало едно командироване в неподходящи условия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Доктор Адемов, имате думата за изказване.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Предложението, което се прави от комисията и от вносителите, е за командироване на бременни жени майки с деца. Има текст, който казва, че без писмено съгласие на бременната жена и майка на дете до 3-годишна възраст тази командировка не може да бъде реализирана. Но когато говорим за бременна жена, става въпрос за бременна жена, която е втори или трети месец бременна. И ако трябва да посети една международна конференция, от която зависи изцяло или отчасти нейната кариера, как да я спрем, господин Димитров? Точно затова се дава възможност с по-гъвкавия подход, за който Вие пледирахте, и съвсем основателно, с писменото съгласие на бременната жена и майка на дете до 3-годишна възраст да се осъществяват тези командировки. Аз разбирам, че Вашето притеснение е, че ако се откаже такава командировка, би могло да има последствия за нейния трудов статус като цяло. Разбира се, това е съвсем обективно притеснение, но мисля, че с узряването на трудовоправните отношения и с усъвършенстването на механизмите на контрол тези съмнения трябва да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Емилия Масларова и Димитров за отпадане на § 26.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 26, против 67, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 26, който е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 71, против 19, въздържали се 4.
Параграф 26 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 27 има предложение на народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров, подкрепено от комисията.
Предложение на народните представители Росица Тоткова, Панайот Ляков и Кина Андреева – също подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за § 27:
“§ 27. Създава се чл. 313а:
“Задължение за уведомяване
Чл. 313а. (1) Бременната работничка или служителка ползва права по чл. 140, ал. 4, т. 2, чл. 147, ал. 1, т. 2, чл. 157, ал. 2, чл. 307, 309, 310 и чл. 333, ал. 5, след удостоверяване на състоянието си пред работодателя с надлежен документ, издаден от компетентните здравни органи.
(2) При прекъсване на бременността работничката или служителката по ал. 1 е длъжна в 7-дневен срок да уведоми работодателя.
(3) Работодателят и длъжностните лица в предприятието са длъжни да опазват в тайна обстоятелствата по ал. 1 и 2.”


По § 28 има предложение на народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров, което е оттеглено в хода на дискусията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28:
“§ 28. В чл. 327 се създава т. 3а:
“3а. в резултат на извършена промяна по чл. 123, ал. 1 значително се влошат условията на труд при новия работодател;”
Предложение на народния представител Атанас Василев за създаване на нов § 28а е подкрепено от комисията.
Предложението на комисията за окончателен текст на § 28а е следното:
“§ 28а. В чл. 330, ал. 2 т. се отменя.”
Предложение на народния представител Атанас Василев: да се създаде нов § 28б:
“§ 28б. В чл. 333 се правят следните изменения и допълнения.”
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложението на народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров за нов § 28б също е подкрепено от комисията.
Предложението на народните представители Росица Тоткова, Панайот Ляков и Кина Андреева е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за създаване на нов § 28б:
“§ 28б. В чл. 333 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 1 думата “бременна” и запетаята след нея се заличават.
2. Създава се нова ал. 5:
“(5) Бременна работничка или служителка може да бъде уволнена с предизвестие само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1, 7, 8, 9 и 12, както и без предизвестие на основание чл. 330, ал. 1 и 2, т. 6. В случаите на чл. 330, ал. 2, т. 6 уволнението може да стане само чрез предварително разрешение на Инспекцията по труда.”
3. Досегашните ал. 5 и 6 стават съответно ал. 6 и 7.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Всички предложения, направени по текстовете на § 27, 28, 29а и 29б, се подкрепят от комисията и намират своето място в новата редакция на § 28а и 28б.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 27, 28, 28а и 28б.
Моля, гласувайте текстовете на тези параграфи.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Параграфите 27, 28, 28а и 28б са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 29 има предложение на народните представители Росица Тоткова, Панайот Ляков и Кина Андреева.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров, което е оттеглено от вносителите в хода на дискусията.
Има предложение на народните представители Росица Тоткова, Панайот Ляков и Кина Андреева, което също е оттеглено в хода на дискусията.
Има предложение на народните представители Емилия Масларова и Димитър Димитров, по което комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1.
Предложението по т. 2 е оттеглено от вносителите в хода на дискусията.
Има предложение на народните представители Росица Тоткова, Панайот Ляков и Кина Андреева, което комисията подкрепя по принцип.
Предложението на комисията за окончателния текст за § 29 е следното:
“§ 29. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създават т. 9 и 10:
“9. “Масови уволнения” са уволненията на едно или повече основания по чл. 328, ал. 1, т. 1-4, когато броят на уволненията е:
а) най-малко 10 в предприятия, където списъчният състав на заетите в месеца, предхождащ масовото уволнение, е повече от 20 и по-малко от 100 работници и служители, за период 30 дни;
б) най-малко 10 на сто от броя на работниците и служителите в предприятия, където списъчният състав на заетите в месеца, предхождащ масовите уволнения, е най-малко 100, но не повече от 300 работници и служители, за период 30 дни;
в) най-малко 30 в предприятия, където списъчният състав на заетите в месеца, предхождащ масовото уволнение, е най-малко 300 или повече работници и служители, за период 30 дни;
г) най-малко 20 в предприятия, независимо от броя на работниците и служителите, за период 90 дни.
При изчисляване броя на уволненията по букви “а” – “г” уволнението на отделен работник или служител на едно или повече основания по чл. 328, ал. 1, т. 1-4 се отнася към общия брой на уволненията при условие, че преди това е имало поне пет уволнения.
10. “Данните за страните” по чл. 66, ал. 1, т. 1 включват:
а) за работодател - юридическо лице или едноличен търговец – наименованието, седалището и адреса на управление на юридическото лице или едноличния търговец, БУЛСТАТ, данъчен номер, името/имената на лицето/лицата, което/които го представляват, единния граждански номер (личния номер – за чужденец);
б) за работодател – физическо лице – името на лицето, постоянния адрес, единния граждански номер (личния номер – за чужденец);
в) за работник или служител – името на лицето, постоянния адрес, единния граждански номер (личния номер – за чужденец), вида и степента на притежаваното образование, както и данни за притежаваната научна степен, ако е свързана с изпълняваната от него работа.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на новата редакция на § 29.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Параграф 29 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя това наименование.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30:
“§ 30. Когато отпускът за отглеждане на дете до 3-годишна възраст за времето след навършване на 2-годишна възраст на детето по досегашния чл. 165, ал. 1 не е ползван, отпускът по чл. 167а може да се ползва до навършване на 8-годишна възраст на детето. Когато е използвана само част от отпуска за времето след навършване на 2-годишна възраст на детето, отпускът по чл. 167а може да се ползва в размер на неизползваната част до навършване на 8-годишна възраст на детето.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31:
“§ 31. Когато отпускът за отглеждане на дете до 3-годишна възраст по досегашния чл. 165, ал. 1 е ползван изцяло, разпоредбата на чл. 167а не се прилага.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32:
“§ 32. До 31 декември 2006 г. отпускът по чл. 167а, ал. 1 със съгласието на единия родител може да се ползва изцяло от другия родител.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33:
“§ 33. В Закона за насърчаване на заетостта (обнародван в “Държавен вестник”) се правят следните изменения:
1. В чл. 24:
а) в ал. 1 числото “30” се заменя с “45”;
б) ал. 3 се изменя така:
(3) Уведомлението по ал. 1 съдържа информацията по чл. 130а, ал. 2 от Кодекса на труда относно предвижданите масови уволнения, както и относно проведените предварителни консултации с представителите на работниците и служителите.”
2. В § 1 от Допълнителната разпоредба т. 9 се изменя така:
“9. “Масови уволнения” са уволнения по смисъла на § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда.”


По § 34 комисията подкрепя текста на вносителя и прави предложение за окончателна редакция:
“§ 34. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ…) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 9, ал. 2, т. 1 думата “малко” се заличава.
2. В чл. 45 се създава ал. 5:
“(5) Паричното обезщетение по ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5 се изплаща и за гледане на дете, настанено при близки, роднини или приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.”
“§ 35. Законът влиза в сила от 1 януари 2004 г.”
Предложение на комисията по § 35:
“§ 35. Законът влиза в сила от 1 юли 2005 г.”.
Господин председател, по § 35 има допусната техническа грешка. Ако позволите, заместник-министър Валери Апостолов да обясни за какво точно става въпрос и защо се налага нова корекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: От 1 юли 2005 г., а не от 1 януари 2004 г.
Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ АПОСТОЛОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, законът беше депозиран м. август 2004 г. и § 35 предвиждаше той да влезе в сила от 1 януари 2004 г.
Поради обективни причини законът беше разгледан малко по-късно и идеята е да влезе в сила от 1 август 2004 г. Това е техническата грешка, която е допусната в този параграф. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други изказвания по текстовете на Раздел “Преходни и заключителни разпоредби” – от § 30 до § 35?
Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тъй като съгласно правилника заместник-министър не може да прави предложения, искам да повторя, за да бъде записано в протокола, да коригираме грешката, която е допусната в сегашния доклад на законопроекта, и законът да влезе в сила от 1 август 2004 г. А не както е записано, от 1 юли 2005 г. И моля това да бъде отразено в протокола. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Направено е предложение и ще го подложа на гласуване – 1 август 2004 г.
Уважаеми народни представители, направено е предложение от народния представител Йордан Нихризов – текстът на § 35 да гласи така:
“§35. Законът влиза в сила от 1 август 2004 г.”
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 97 народни представители: за 88, против 6, въздържали се 3.
Поправката в текста на § 35 е приета.
Сега гласуваме текстовете на Преходните и заключителните разпоредби – както заглавието, така и текстовете на параграфи от 30 до 34 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 2.
Заглавието на Раздел “Преходни и заключителни разпоредби” и текстовете на параграфи от 30 до 34 включително са приети.
По този начин е приет и целият Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Честито!
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин председател.
Само две изречения, с които да благодаря на вносителите, на колегите от Комисията по труда и социалната политика, с които заедно положихме немалко усилия, за да стигнем до консенсусния вариант, в който предложихме промените в Кодекса на труда.
Искам да благодаря и на сътрудниците на Комисията по труда и социалната политика и на социалните партньори, които също участваха в изработването на общия вариант. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, д-р Адемов.


Уважаеми народни представители, продължаваме нашата работа с точка трета от приетия дневен ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКОТО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ.
Професор Мирчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Всеки момент ще приключи докладът на вицепремиера и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев в Министерския съвет и го очакваме до минути да дойде в пленарна зала.
Процедурата ми е заместник-министърът на транспорта и съобщенията Красимира Мартинова и директорът на Дирекция “Правна” в Министерството на транспорта и съобщенията госпожа Красимира Стоянова да бъдат допуснати в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Моля заместник-министър Мартинова и директорът на Дирекция “Правна” на Министерството на транспорта и съобщенията да заемат определените за тях места в залата.
Заповядайте, проф. Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: “Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване (обн., ДВ, бр. 94 от 1972 г., изм. и доп., бр. 30 от 1990 г., бр. 16 от 1997 г., бр. 85 от 1998 г., бр. 12 от 2000 г. и бр. 34 и 111 от 2001 г.)”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1 и предлага следната редакция:
“§ 1. В чл. 5 ал. 4 се изменя така:
(4) Министърът на транспорта и съобщенията издава наредба за реда за определяне и нанасяне на регистрационните знаци.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на заглавието на закона и текста на § 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Заглавието на закона и § 1 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Предложението на народния представител Иван Иванов по § 2 е подкрепено от комисията.
Предложение на народните представители Петър Мутафчиев и Любомир Пантелеев: в § 2, т. 2 ал. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията предлага § 2 да придобие следната редакция:
“§ 2. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думите “авиационни оператори” се заменят с “въздушни превозвачи”, а думата “споразумение” се заменя с “договори”.
2. Създават се ал. 2 и 3:
“(2) Назначаването на български въздушен превозвач (носител на националния флаг) се извършва по силата на двустранни или многостранни международни договори.
(3) Не се разрешава монополно положение на пазара на въздушен превозвач по линия за редовни въздушни превози, освен ако друго не е предвидено в международен договор, по който Република България е страна. Когато в международен договор има ограничения за броя български въздушни превозвачи, за честотите на експлоатация на линията или за предлагания капацитет изборът се извършва от министъра на транспорта и съобщенията с конкурс или чрез възлагане, когато за участие в конкурса за дадена линия се е явил само един кандидат. Условията и редът за провеждане на конкурс за достъп до пазара на въздушни превозвачи се определят с наредба на министъра на транспорта и съобщенията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, чухме текста за § 2.
Има предложение на народните представители Петър Мутафчиев и Любомир Пантелеев, което не е подкрепено от комисията.
Господин Мутафчиев, имате думата.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, ние предлагаме т. 2 на § 2 да отпадне. Какви са мотивите ни?
Първо, всеки български въздушен превозвач, получавайки лиценз за такъв, е носител на националния флаг. Няма разлика между носителите на националния флаг и хипотетично друг превозвач, получил съответна лицензия с право да оперира като въздушен превозвач по определени линии или по региони.
Вторият мотив е, че двустранните и многостранни спогодби, стига да са ратифицирани в българския парламент, стават част от нашето законодателство. Тогава не е необходимо специално в Закона за гражданското въздухоплаване ние да казваме, че по тези спогодби се определя носителят на националния ни флаг.
Съществува една опасност, имайки предвид, че БГА “Балкан” като национален превозвач беше несполучливо приватизирана и реално вече не съществува в търговския мир, в момента има една нова компания, която до голяма степен се счита, че е националният превозвач, но не бива да забравяме, че има и много други български частни превозвачи, които се наложиха със своето име в международния въздушен транспорт. Трудно би било в този момент, включително и министърът да каже, че предпочита този или онзи да бъде националният ни превозвач, независимо дали отговаря на условията и има ли необходимия капитал като българско търговско дружество за такъв превозвач. По такъв начин могат да се нарушат интересите на един или друг превозвач.
Предложението ни е да приемете това отпадане на ал. 2. Нещата са ясни. Има ясни международни правила за превозвача-носител на националния ни флаг. Това могат да бъдат и две сериозни компании, както ми се струва, че е в Швейцария, така че в този момент не е необходимо ние да даваме подобни излишни права. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Иванов, заповядайте. Вие имате предложения, които се подкрепят от комисията.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Действително моето предложение е подкрепено от комисията и е отразено почти изцяло в текста на комисията.
Въпреки това аз вземам думата по повод на разгледания от колегата Мутафчиев текст. Смятам, че въпросът може да бъде изчистен и правя това като формално предложение: думите “носител на националния флаг” да бъдат заличени от текста. Понятието “носител на националния флаг” е един архаизъм и той всъщност не съществува в текстовете на международните спогодби, по които България е страна. Носител на националния флаг съществуваше, когато в по-голямата част от европейските страни и във всичките източно и централно европейски страни имаше един-единствен превозвач, какъвто в България беше БГА “Балкан”. Тогава се знаеше, че тази компания е носител на националния флаг.
Понастоящем за различните линии може да има различни компании, които да бъдат оторизирани да извършват полетите. Единственото, което ние можем да запишем в закона, е назначаването на български национален въздушен превозвач да се извършва по силата на двустранни или многостранни международни договори. Със самото определение “български въздушен превозвач” се разбира, че българската страна не може да определя друг превозвач по линия, освен български. Щом той е български, той просто носи националния флаг върху летателните средства, с които осъществява полетите.
Освен това, понятието “носител на националния флаг” не съществува и в Допълнителните разпоредби, което се изисква за всички използвани специални термини в закона.
Моето предложение е да отпаднат думите “носител на националния флаг”, за да бъде текстът действително изчистен. Според мен във вида си без тези думи той ще отговаря на съвременното третиране на тази материя, а именно - определяне на различни български превозвачи за различните линии.
Второто ми предложение, господин председателю, носи редакционен характер. То е по ал. 3. Приблизително в средата на теста е записано, че “изборът се извършва от министъра на транспорта и съобщенията с конкурс”. В подобни текстове не се казва “с конкурс”, а “въз основа на конкурс” или “чрез възлагане”. Затова предложението ми е да бъде заместено “с “ с “въз основа на”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Петър Мутафчиев и Любомир Пантелеев за отпадането в § 2, т. 2 на ал. 2.
Гласували 107 народни представители: за 34, против 68, въздържали се 5.
Това предложение не се приема.
Сега ще гласуваме последователно двете предложения, направени от народния представител Иван Николаев Иванов, а те са:
В § 2, ал. 2 да отпаднат думите в скоби “носител на националния флаг”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 104 народни представители: за 95, против 9, въздържали се няма.
Това предложение е прието. Думите “(носител на националния флаг)” отпадат.
Има и една уместна редакционна бележка – в ал. 3, второ изречение, след думите “министъра на транспорта и съобщенията” вместо съюза “с” следват думите “въз основа на “.
Моля, гласувайте тази редакционна поправка.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Редакционната поправка е приета.
Моля, гласувайте поправения текст на § 2.
Гласували 88 народни представители: за 81, против 1, въздържали се 6.
Текстът на комисията за § 2 с приетите поправки е приет.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
Готови ли сте за въздухоплаване?
Процедурен въпрос – господин Петър Мутафчиев, заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Във връзка с това, което гласувахме преди малко, аз имам един въпрос и го задавам като процедурен, за да не допуснем някаква грешка.
Ние приехме облекчения текст на господин Иванов по ал. 2, но де факто се запазва текстът, в който се казва, че назначаването на български въздушен превозвач се извършва по силата на двустранните или съобразно двустранните, струва ми се, и многостранни спогодби. По силата на, по-точно. Значи това става, когато става дума за редовни полети, а всички тези, които извършват нередовни полети – чартърни полети, взаимоотношенията с тях не съществуват в тези международни спогодби. Това означава ли, че променяйки текста и в чл. 7 поставяйки тази втора алинея, ние няма да имаме проблем с оператори, които се занимават само с чартърни полети – да не можем да ги регистрираме или желаят да се регистрират като въздушни оператори, да не можем да ги регистрираме, тъй като точно тази материя не е третирана в международните спогодби.
Ще моля вносителите да си кажат мнението. По принцип аз подкрепих предложенията на господин Иванов. Ако по принцип няма такива опасения, то тогава да вървим по-нататък по закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Искам да помоля от вносителите – кой е в състояние?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Веднага казвам – няма никакъв проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Няма никакъв проблем е отговорът на министър Николай Василев.
Заповядайте на трибуната, господин министър. Все пак нека да се получи една представителност на изказването Ви.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мутафчиев! Вие повдигнахте въпроса – дали, като се назначават авиокомпании по редовни полети по двустранни или многостранни спогодби, това няма да попречи на чартърната програма по някакъв начин. (Неразбираема реплика от народния представител Петър Мутафчиев.) А какво?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Нека да стане ясен въпросът.
Господин Мутафчиев, нека да го изясним – да не правим грешки в крайна сметка, когато приемаме закони. Нека да ги правим по възможност по-добри.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Вероятно съм бил неясен. Аз питам специално – с този текст ще можем ли ние да регистрираме като български превозвачи всички тези оператори, които се занимават с чартърни полети, които не се засягат пряко в международните споразумения и наредби. Това попитах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Кой може да отговори на този въпрос? Нека специалист да отговори, така че да е ясно какво приемаме в пленарна зала.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Господин Мутафчиев, точно това и аз се опитах да Ви кажа. Чартърните полети нямат нищо общо с двустранните или многостранните спогодби. В момента имаме чартърни полети, които са съвсем отделен сегмент и те изобщо нито се назначават, нито някой ги спира. Става дума само за редовните линии. По редовни линии става така, чартърните са си свободни – те се договарят отделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Изяснен е въпросът.
Процедурен въпрос – заповядайте.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
От името на Парламентарната група на НДСВ бихме желали да се възползваме от опцията на чл. 35, ал. 3, която гласи: извънредно заседание по предварително обявен дневен ред. Нашето предложение за дневния ред на извънредно заседание във вторник:
1. Второ четене на законопроекта за здравето.
Смятаме, че във вторник ще може да се завърши.
2. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за малките и средни предприятия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Извънредно заседание, вторник, с две точки, които можем да минем за известно време.
Уважаеми народни представители, моля ви, гласувайте направеното процедурно предложение за извънредно заседание, само с две точки.
Гласували 148 народни представители: за 76, против 61, въздържали се 11.
Приема се направеното предложение – вторник, 14,00 ч. – извънредно заседание на българския парламент.
Предложение за прегласуване – заповядайте.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
От името на Парламентарната група на Обединени демократични сили …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много моля за тишина!
ВАСИЛ ПАНИЦА: … моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване процедурното предложение за извънредно заседание във вторник от 14,00 ч., с две точки от дневния ред.
Моля, гласувайте. Гласувайте правилно!
Не, (смях и оживление), има опасност да мине 240 гласа.
Ако обичате, анулирайте гласуването. Много ви моля, все пак във всяко нещо да има някакво приличие.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване – извънредно заседание, вторник.
Моля, гласувайте прилично.
Гласували 164 народни представители: за 83, против 66, въздържали се 15.
Приема се предложението – вторник, 14,00 ч., извънредно заседание на парламента. Получава се, получава се. Аз мога да смятам много добре. Бил съм изчислител в казармата.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 3 има предложение от народните представители Петър Мутафчиев и Любомир Пантелеев:
В чл. 10, ал. 5 т. 5 придобива следната редакция:
"5. тип и регистрационни знаци на въздухоплавателното средство или група въздухоплавателни средства, за които се иска предварително одобрение".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3 със следната редакция:
"§ 3. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "отдавани под наем" се заменят с "предоставяни за ползване на лизинг".
2. Алинеи 2 и 3 се изменят така:
"(2) Български лизингодател или лизингополучател може да сключи договор за лизинг на въздухоплавателно средство с или без екипаж ("мокър" или "сух" лизинг) след предварително писмено одобрение на ръководителя на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" или на оправомощено от него длъжностно лице.
(3) Когато български авиационен оператор е страна по договор за лизинг на въздухоплавателно средство за срок по-голям от 30 дни, договорът за лизинг се вписва в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства в Република България.”
3. Създават се алинеи 4-12:
"(4) Когато български авиационен оператор предоставя на чуждестранен авиационен оператор въздухоплавателно средство по договор за "сух" лизинг и не се предвижда отписване на въздухоплавателното средство от регистъра на гражданските въздухоплавателни средства на Република България, одобрението по ал. 2 се дава при условие, че:
1. държавата на авиационния оператор е ратифицирала по съответния ред Протокола за изменение на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписан в Монреал на 6 октомври 1980 г., по отношение на чл. 83 bis;
2. въздухоплавателната администрация на държавата на авиационния оператор подпише споразумение за поемане на всички или на част от функциите и задълженията на държавата на регистрация по отношение на въздухоплавателното средство.
(5) Заявлението за получаване на предварително одобрение по ал. 2 се подава от българския авиационен оператор до ръководителя на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" и съдържа:
1. име и адрес на лизингодателя и лизингополучателя;
2. вид на лизинга;
3. причина и цел на лизинга;
4. начална дата и срок на договора за лизинг;
5. тип и регистрационни знаци на въздухоплавателното средство;
6. държавата на регистрация на въздухоплавателното средство;
7. наименование на българския авиационен оператор, под чието свидетелство за авиационен оператор ще бъде експлоатирано въздухоплавателното средство, съответно копие от свидетелството за авиационен оператор или друг равностоен документ на чуждестранния авиационен оператор;
8. наименование на авиационния оператор или на лицето, под чиито търговски контрол и търговски права ще бъде експлоатирано въздухоплавателното средство;
9. подробно описание на планираната дейност, включително редовни или нередовни въздушни услуги, превоз на пътници, превоз на товари, регион на опериране, дестинации и летища;
10. базово летище и имената на лицето или на лицата, които осъществяват техническото поддържане и ремонт на въздухоплавателното средство.
(6) Към заявлението по ал. 5 се прилага и копие от проекта на договор за лизинг.
(7) Одобрението се дава за срока на действие на договора за лизинг с изключение на случаите, когато въздухоплавателното средство се експлоатира по договор за "мокър" лизинг. В тези случаи одобрението се дава за срок до шест месеца.
(8) Ръководителят на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" разглежда постъпилите заявления в срок 10 дни от датата на постъпване на заявлението, а в случаите по ал. 4 – в срок 20 дни. При необходимост може да се даде срок за отстраняване на несъответствията или непълнотите в заявлението.
(9) Ръководителят на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" писмено уведомява заявителя за решението си и го мотивира.
(10) Всички условия, свързани с осигуряването на безопасна експлоатация на въздухоплавателното средство, които са част от одобрението по ал. 2, задължително се отразяват в договора за лизинг.
(11) Отказът за издаване на одобрение подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
(12) Министърът на транспорта и съобщенията издава наредба за прилагане на чл. 83 bis от Протокола за изменение на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписан в Монреал на 6 октомври 1980 г., за изискванията при сключване на договор за лизинг на въздухоплавателно средство.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители!
Нашето предложение касае т. 5 в ал. 5 на чл. 10. То касае предимно представянето на тип регистрационни знаци на въздухоплавателното средство. Ние сме добавили само допълнително думите "за които се иска предварително одобрение". За какво става дума?
Много често в оперативната практика на операторите се налага да наемат едно въздухоплавателно средство за единичен полет. Ако се спазва цялата тази процедура, включително с тези изисквания, за които става дума, това може да създаде проблем при оперативната работа на самите оператори. Има условия, при които по международните спогодби, включително и по Чикагската конвенция, не искам да цитирам точно, вероятно вносителите ще ни обяснят за какво става дума, но този режим може да бъде облекчен. Аз не мисля, че добавянето на тези думи може да повлияе или застраши безопасността или работата на гражданската въздухоплавателна администрация.
Надявам се да подкрепите нашето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Иванов. Имате думата.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Извинявам се, че действително взех малко късно думата, но аз наистина очаквах било господин министърът, било госпожа Мартинова като заместник-министър да дадат пояснение по промяната на характера на този член. Това е чл. 10 от закона. Досега съгласно чл. 10 режимът, при който се наемат под наем, в случая отдават се на лизинг въздухоплавателни средства, е един административен режим, който е по-скоро уведомителен. Той се съдържа в три алинеи на чл. 10.
Сега ние гласуваме дванадесет алинеи на чл. 10, като реално режимът вече става одобрителен, изисква се и предварително одобрение от страна на ръководителя на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация", въвеждат се срокове, които действително затрудняват силно оперативната дейност на въздушните оператори и аз искам все пак да чуя кое налага затягането на този режим в момент, когато в цялото ни законодателство се либерализират режимите в такива дейности, свързани с услугите?
Известно е, че много пъти чрез факс, чрез телефонен разговор се урежда именно наемане на въздухоплавателни средства на лизинг, а в случая ние разписваме действително една много дълга процедура.
Съжалявам, но поради участието си в делегацията на Народното събрание извън страната аз не участвах в дебатите в комисията и очаквам действително господин министърът да даде ясно обяснение защо промяна в закона се прави за затягане на режима за отдаване на лизинг на въздухоплавателни средства.
Господин председател, това, разбира се, ще определи и начина, по който ще гласувам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Аз очаквам от вносителите разяснение, за да може да се ориентира пленарната зала в това дали да подкрепи текста или да не го подкрепи.
Госпожо заместник-министър Мартинова, заповядайте. Имате думата.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Реално на практика този режим и досега се прилага. Разписваме го по-добре в съответствие с изискванията на този протокол във връзка с приложението на чл. 83 bis. Нуждата от предварително одобрение се свързва с това, че има отношение към българския регистър. Всяко вписване в българския регистър изисква съответна проверка, която се изразява във формата на одобрение. На практика – не само в България, това се прави и в международен план навсякъде – ние разписваме една подробна и по-прозрачна уредба. Това сега се вижда. Не е нито затягане, нито освобождаване на режима. Това е режимът, който и досега се прилага на базата на тази конвенция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Други желаещи? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на Петър Мутафчиев и Любомир Пантелеев, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 29, против 58, въздържали се 6.
Не се приема.
Подлагам на гласуване текста на § 3 в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте § 3.
Гласували 99 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 12.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 4 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4:
“§ 4. В чл. 16а се правят следните изменения и допълнения:
1. Накрая се поставя запетая и се добавя “като”.
2. В т. 3 думите “и в околността на летищата и въздушните трасета” се заличават.
3. Точка 4 се отменя.
4. Точка 7 се изменя така:
“7. определя с наредби условията и реда за издаване, изменяне, ограничаване, спиране и отнемане на удостоверения, свидетелства, одобрения, разрешения и лицензии по този закон;”.
5. Точки 10 и 11 се изменят така:
“10. Издава наредба за общите правила за обезщетяване на пътници при отказ на въздушен превозвач да ги допусне на борда на въздухоплавателното средство по редовна въздушна линия;
11. определя с наредби изискванията относно тарифите за редовни и чартърни въздушни превози, както и общите правила за въвеждане и използване на компютризирани системи за резервации;”.
6. Създават се точки 13 и 14:
“13. утвърждава инвестиционните програми на юридическите лица, ползващи средства от таксите по чл. 120;
14. издава наредба за работното време на авиационния персонал, притежаващ свидетелства за правоспособност.”
По § 5 предложението на народните представители Петър Мутафчиев и Любомир Пантелеев е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 5:
“§ 5. Създава се чл. 16б:
“Чл. 16б. (1) Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” изпълнява регулаторни и контролни функции на държавата за осигуряване на безопасността и сигурността на въздухоплаването, като:
1. изпълнява функциите на гражданска въздухоплавателна администрация в съответствие с международните договори в областта на гражданското въздухоплаване, по които Република България е страна;
2. контролира гражданското въздухоплаване, гражданските летища и летателните площадки, гражданските въздухоплавателни средства, аеронавигационните и други съоръжения, свързани с гражданското въздухоплаване на територията на страната, независимо от собствеността;
3. контролира спазването на този закон и на подзаконовите нормативни актове, като издава задължителни предписания в предвидените от закона случаи;
4. контролира действията на физическите и на юридическите лица във връзка със сигурността и безопасността на гражданското въздухоплаване;
5. води предвидените от закона регистри;
6. съгласува устройствените схеми и планове, включващи терени на летища, и инвестиционните проекти за изграждане на обекти в района на летищата и тяхната околност в обхвата на нормативно определените сервитутни зони и зоните на влияние, както и на въздушните трасета във връзка с осигуряване на сигурността и безопасността на въздухоплаването;
7. разследва инциденти с въздухоплавателни средства в страната или разпорежда разследването да се извърши от въздушния превозвач, авиационния оператор, летищната администрация или ръководството на въздушното движение, имащи отношение към инцидента; след завършване на разследването уведомява за резултата специализираното звено по чл. 16г;
8. предлага за издаване от министъра на транспорта и съобщенията на подзаконови актове в областта на гражданското въздухоплаване;
9. осъществява координацията между ведомствата и юридическите лица в областта на въздухоплаването във връзка със сигурността и безопасността на полетите;
10. контролира осигуряването на охраната на зоните за сигурност на гражданските летища;
11. поддържа единна база данни и издава идентификационни карти и пропуски на физически и юридически лица, както и на моторни превозни средства за достъп до зоните за сигурност на гражданските летища за обществено ползване;
12. контролира прилагането на изискванията за опростяване на процедурите при обслужването на пътниците, обработката и обслужването на въздухоплавателни средства, багажи, товари и поща;
13. контролира изпълнението от юридическите лица на функциите, поети като задължение от държавата по силата на международни договори и в съответствие с действащите стандарти, правила и категории за осигуряване на въздухоплаването;
14. разпорежда задържане излитането на въздухоплавателни средства в предвидените от закона случаи;
15. организира набирането, поддържането в актуално състояние и предоставянето на специализирани данни за обектите по чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър и създаването на специализирани карти, регистри и информационни бази данни;
16. събира такси в предвидените от закона случаи;
17. изпълнява и други функции, предвидени от закон.
(2) Контролните функции на Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” се осъществяват от инспекори по въздухоплаването, наначени със заповед на ръководителя на Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”.
(3) Инспекторите имат право:
1. на свободен достъп до контролираните от тях лица и обекти за извършване на проверки по сигурността и безопасността на въздухоплаването;
2. да изискват необходимите данни, сведения, обяснения, оперативна и друга информация от съответните длъжностни лица, включително за правоспособността на персонала, както и всяка друга информация, свързана със спазване на законодателството в областта на гражданското въздухоплаване;
3. да съставят актове за административни нарушения по този закон;
4. да дават задължителни писмени предписания за осигуряване спазването на нормативните актове в областта на въздухоплаването и гарантиране на сигурността и безопасността на гражданското въздухоплаване, с които предписват отстраняване в определен срок на установени нарушения, свързани с безопасността на полетите;
5. да правят предложения за спиране, прекратяване, отнемане и ограничаване на правата по издадените лицензи, разрешения, свидетелства, удостоверения и одобрения.
(4) За резултатите от проверките инспекторите съставят констативен протокол, към който прилагат събраните доказателства. Протоколът се предявява на проверяваното лице, което има право да даде обяснения и възражения в 7-дневен срок от връчването му.
(5) Въз основа на резултатите от проверките ръководителят на Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” налага административни наказания или принудителни административни мерки, или прекратява, спира, отнема или ограничава правата, произтичащи от издадените лицензии, разрешения, свидетелства, удостоверения и одобрения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, има ли желаещи да вземат отношение по § 4 и 5? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 6.
Параграфи 4 и 5 са приети.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 6 има предложение от народните представители Петър Мутафчиев и Любомир Пантелеев. Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не подкрепя по т. 2 и 3.
“2. Създава се нова ал. 6 със следното съдържание:
“(6) Преди вземане на решение за прекратяване на правата, произтичащи от издадени актове по ал. 1, ръководителят на Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” провежда процедура за удостоверяване на обстоятелствата и причините, довели до съответните нарушения, която включва:
1. писмено обявяване пред лицето, чиито права биха били засегнати от констатираните нарушения с подробно мотивиране на характера и обхвата на нарушението;
2. писмено изискване от засегнатото лице да предостави в 28-дневен срок доказателства за защита;
3. обсъждане на представените доказателства.”
3. Досегашната ал. 6 става съответно ал. 7.”
Комисията не подкрепя тази част от предложението.
Комисията предлага § 6 да придобие следната редакция:
“§ 6. Създава се чл. 16в:
“Чл. 16в. (1) Заявленията за издаване на лицензи, разрешения, свидетелства, удостоверения или одобрения се подават в Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” и се разглеждат в срок до 45 дни.
(2) Когато кандидатът отговаря на изискванията, ръководителят на Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” издава съответния акт в 10-дневен срок след изтичането на срока по ал. 1.
(3) Ръководителят на Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” може да оправомощи длъжностни лица за издаването или отнемането на разрешения, свидетелства, удостоверения или одобрения.
(4) Правата по актовете по ал. 1 не подлежат на прехвърляне и преотстъпване.
(5) При констатирани нарушения на изискванията за сигурност и безопасност и на другите задължения, установени със закон, от лицето, на което е издаден акт по ал. 1, като принудителна административна мярка ръководителят на Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” или оправомощено от него длъжностно лице:
1. ограничава правата по издадения акт до отстраняване на нарушението и изпълнение на дадените задължителни предписания, ако извършването на ограничената дейност няма да застраши сигурността и безопасността на въздухоплаването и няма да причини опасност от настъпване на вреди или застрашаване на живота и здравето на хора;
2. спира временно правата по дадения акт до отстраняване на нарушението и изпълнение на издадените задължителни предписания, ако извършването на дейността ще застраши сигурността и безопасността на въздухоплаването и ще създаде опасност от настъпване на вреди или застрашаване на живота и здравето на хора.
(6) Правата, произтичащи от издадените актове по ал. 1, се прекратяват:
1. при отнемане на акта по решение на ръководителя на Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” или по решение на оправомощено от него длъжностно лице за актовете по ал. 3:
а) когато лицето или обектът, за когото са издадени, престане да отговаря на изискванията за издаването им;
б) когато актът е издаден въз основа на неистински документи или на документи с невярно съдържание;
в) при нарушение на закона или на подзаконовите актове, свързани с издаването на акта, и неизпълнение на дадените задължителни предписания в указания срок;
2. по заявление на притежателя;
3. с прекратяването на дейността на лицето.
(7) Изричният или мълчаливият отказ за издаване на актовете по ал. 1, както и на тяхното ограничаване, спиране на действието или отнемане подлежат на обжалване по реда на Закона за административното производство.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители, по ал. 6.
Давам думата на народния представител Петър Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! На първо четене на законопроекта Коалиция за България категорично заяви, че голяма част от този закон са прехвърлени текстове от наредби и целта като че ли наистина беше да се създаде впечатление, че се правят много сериозни реформи в Закона за гражданското въздухоплаване, за да можем да стигнем до важния момент, който ще настъпи може би след около половин час, който касае пряко концесионирането на летищата.
Това се потвърждава от приетите два параграфа – 4 и 5 – и от сега обсъждания параграф 6, където говорим за някои процедури и действия, които извършва гражданската въздухоплавателна администрация.
Аз все пак благодаря на комисията, че прие предложението ни по т. 1. То цели отнемането на лицензията да става само от това лице, което или я е издало, а не от упълномощени от него лица. В комисията имаше сериозен спор и се радвам, че наистина стигнахме до едно принципно решение, което може да бъде един сериозен принцип при приемането и на други закони, които касаят пряко лицензирането.
Учудвам се защо в края на краищата не се прие и предложението ни за нова ал. 6. Вероятно вие сте се запознали с текста от доклада за второто четене. Мотивът ни, за да предложим този текст, е, че не е сериозно да се предлага вземане на решение за отнемане на лицензия или спиране на действието на съответен акт, от който произтичат права за лицето, което го е придобило, и това да се извършва без защита от страна на съответната засегната страна.
Аз зная, какво ще ми отговорят. Ще кажат: виждате ли, в ал. 7, струва ми се, в последния текст сме казали, че обжалването става по Закона за административното производство. Да, но аз искам да попитам все пак остава ли си действието на оператора, защото от това, което по принцип ние разбрахме в комисията, спира се неговото действие, отнема му се правото и след това, докато той не получи справедливо решение в съда, няма да има правото да изпълнява тази дейност? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Имате думата, уважаеми дами и господа, ако желаете да вземете отношение.
Давам думата на народния представител Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз приемам като цяло предложения § 6, но искам да направя едно предложение по ал. 1. Защото всъщност ал. 1 е скелетът, въз основа на който са разписани всички останали текстове и които следват и по време, и текстово.
Преди всичко в ал. 1 е казано, че “заявленията за издаване на лицензии, разрешения, свидетелства, удостоверения или одобрения се издават от Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” и се разглеждат в срок до 45 дни.”
Още тук за мен е заложен един недобър модел в смисъл, че независимо за какво се отнася заявлението, било за лицензи, било за разрешения и т.н., се дава един срок, който е твърде голям – 45 дни. Дори, когато се касае за издаването на определено свидетелство или удостоверение, срокът е такъв, какъвто е и за една лицензия. Това считам за неправилно, защото нека да не забравяме, че, например, ако имаме чартърни полети и точно в разгара на сезона се налага да бъде променено, да речем, свидетелство, което се издава за авиационен оператор, то да бъде допълнено или само изменено, срокът от 45 дни с последващия срок в ал. 2 за издаване на съответния акт – 10 дни – фактически означава два месеца, които всъщност са и двата месеца, в които се осъществяват чартърни полети, например, на българското Черноморие. Това означава, че този оператор изобщо ще бъде лишен от възможността в дадения сезон, следователно в съответната календарна година да може да се възползва от издаване на изменение в едно свидетелство.
Ето защо, господин председател, надявам се и да бъда подкрепен от пленарната зала, настоявам, тъй като друго не може да се направи на второ четене, единствено настоявам срокът да бъде намален от 45 на “до 30 дни”. Тридесет дни са един месец и смятам, че ако ние говорим, че ще имаме административен капацитет на нашите министерства и на съответните дирекции, който съответства на европейската практика, мисля че един месец е напълно достатъчен срок, за да може да се разгледа заявление по всичките тези пет случая.
Това е моето предложение и можете да го подложите на гласуване, като се надявам, че ще бъде подкрепено, тъй като това е в интерес на динамизиране работата на нашата авиация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по § 6? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо поставям на гласуване предложението на народните представители Петър Мутафчиев и Любомир Пантелеев относно т. 2 и 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 19, против 66, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов в чл. 16в, ал. 1 числото “45” да се замени с числото “30”.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 2.
Предложението на народния представител Иван Иванов се приема.
Поставям на гласуване § 6 с вече гласувания срок.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 12.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
§ 7. Създава се чл. 16г:
“Чл. 16г. (1) В Министерството на транспорта и съобщенията се създава специализирано звено за разследване на авиационни събития, което:
1. поддържа система за задължително и доброволно докладване на авиационни събития: авиационни произшествия, сериозни инциденти и инциденти;
2. организира и контролира технически разследването на авиационни произшествия и сериозни инциденти и подпомага работата на създадените за целта комисии;
3. води архив за разследванията и поддържа информационна база данни за авиационните събития;
4. изготвя и разпространява информационен бюлетин за авиационните събития;
5. при разследване на авиационни събития анализира действията на физическите и на юридическите лица в областта на въздухоплаването и функционирането на обектите и съоръженията, свързани с конкретното събитие.
(2) Издръжката на специализираното звено по ал. 1 се осъществява от бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията.
(3) Специализираното звено по ал. 1 и Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” взаимно се уведомяват при получаването на информация за авиационно събитие.”
Комисията предлага да се създаде нов § 8 със следното съдържание:
“§ 8. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал. 2 се изменя така:
“(2) Ръководителят на Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” издава удостоверение за летателната годност на въздухоплавателно средство, когато то отговаря на съответните норми.
2. Създава се ал. 3:
(3) Когато въздухоплавателното средство не отговаря на съответните норми за летателна годност или не е доказано съответствие с тях, ръководителят на Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” може да издаде разрешително за допускане до полет при условие, че въздухоплавателното средство може безопасно да извършва полет при определени ограничения и условия. Министърът на транспорта и съобщенията издава наредба, с която определя условията и реда за издаване на разрешителното за допускане до полет.”
По § 8 комисията подкрепя текста на вносителя и той става § 9:
“§ 9. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Условията и редът за вписване и отписване на въздухоплавателни средства в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства на Република България се определят с наредбата по чл. 5, ал. 4.”
По § 9 има предложение на народните представители Петър Мутафчиев и Любомир Пантелеев.
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага § 9, който става § 10, да придобие следното съдържание:
“§ 10. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4 думите “само от международно признат орган” се заменят с “от съответната чуждестранна въздухоплавателна администрация”.
2. Ал. 5 се изменя така:
“(5) Министърът на транспорта и съобщенията издава наредба за условията и реда за сертифициране на въздухоплавателни средства и свързаните с тях продукти, части и уреди, както и за одобряване на лицата, които ги проектират и/или произвеждат.”
3. Създават се ал. 6 и 7:
“(6) Министърът на транспорта и съобщенията издава наредба, с която определя изискванията за формиране на летателната годност на новопроизведени въздухоплавателни средства, за поддържане и удостоверяване на летателната годност на въздухоплавателни средства и свързаните с тях продукти, части и уреди.
(7) Министърът на транспорта и съобщенията определя с наредба условията и реда за издаване на удостоверения за авиационен шум и газови емисии на авиационните двигатели.”
По § 10 има предложение на народния представител Иван Иванов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага § 10, който става § 11, да придобие следната редакция:
“§ 11. Създава се чл. 24а:
“Чл. 24а. (1) Производството и възстановяването на въздухоплавателни средства или на продукти, части и уреди за тях се извършва от физически или юридически лица, регистрирани по Търговския закон, които притежават удостоверение.
(2) Ръководителят на Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” или оправомощено от него длъжностно лице издава удостоверение за производство или възстановяване на съответния тип въздухоплавателно средство и на продуктите, частите и уредите за него, ако лицата отговарят на изискванията за финансова стабилност и професионална компетентност.
(3) Условията и редът за издаване на удостоверение за производство или възстановяване на съответния тип въздухоплавателно средство или на продукти, части и уреди за него, се уреждат с наредбата по чл. 24, ал. 6.”
Комисията подкрепя текста на § 11, който става § 12, да придобие следното съдържание:
“§ 12. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 6 се отменя.
2. В ал. 7 думата “лицензия” се заменят с “лиценз”, а думите “чл. 25” се заличават.
3. Алинея 8 се отменя.
4. Създава се ал. 9:
“(9) Поддържането на летателната годност на въздухоплавателни средства под 5700 кг, които извършват нетърговски полети, може да се извършва и от физически лица, които притежават свидетелство за правоспособност за извършване на техническо обслужване на въздухоплавателни средства.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 13, и предлага следната подобрена редакция:
“§ 13. В чл. 25а се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Лицензът за техническо обслужване и ремонт на авиационна техника е безсрочен.”
2. Алинея 2 се отменя.
3. В ал. 3 думите “Лицензията може да бъде отнета, както и действието й” се заменят с “Лицензът може да бъде отнет, както и действието му”, а думата “лицензията” се заменя с “лиценза”.
4. В ал. 4 думата “лицензия” се заменя с “лиценз”.”
Комисията предлага да се създаде нов § 14 със следното съдържание:
“§ 14. В чл. 29 след думата “регистрация” се поставя запетая и се добавя “без разрешително за допускане до полет”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми дами и господа, имате думата. Няма желаещи.
Поставям на гласуване § 7 до § 14 включително.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Параграфи 12 до 14 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 13 има предложение на народните представители Петър Мутафчиев и Любомир Пантелеев: от чл. 30 да отпадне ал. 2.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага § 13, който става § 15, да придобие следното съдържание:
“§ 15. Член 30 се изменя така:
“Чл. 30. (1) Всяко въздухоплавателно средство, изпълняващо международни полети, както и всяко въздухоплавателно средство с максимална излетна маса над 750 кг, изпълняващо вътрешни полети, по време на полет има на борда си следните документи:
1. удостоверение за регистрация;
2. удостоверение за летателна годност или разрешително за допускане до полет;
3. разрешително за експлоатация на самолетна радиостанция;
4. свидетелство за правоспособност на всеки член на екипажа;
5. документи за застраховка;
6. борден дневник;
7. план на полета;
8. списък на пътниците с означение на местата и от къде и за къде пътуват;
9. манифест и подробни декларации за товара, ако на самолета има товар;
10. свидетелство за авиационен оператор, ако полетът е търговски.
(2) Министърът на транспорта и съобщенията издава наредба, с която определя и други документи освен тези по ал. 1, които се намират на борда на въздухоплавателните средства, в съответствие с регионалните споразумения на международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО).
(3) С наредбата по ал. 2 се определят и необходимите документи, които се намират на борда на въздухоплавателни средства с максимална излетна маса под 750 кг при изпълнение на вътрешни полети.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми дами и господа, имате думата.
Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! За да стане ясно защо ние предлагаме ал. 2 да отпадне, ще си позволя за времето, което имам, да прочета текстовете, за да можете сами да направите сравнение какво е новото предложение от страна на вносителя.
Досегашният текст в закона, чл. 30, касаещ допълнителни документи, които могат да се изискат от българската страна, е следният: “Министърът на транспорта и съобщенията може да определя и други документи, които трябва да се намират на борда”. Министърът има това право и ние не го оспорваме. Новият текст, който се предлага, е: “(2) Министърът на транспорта и съобщенията издава наредба, с която определя и други документи освен тези по ал. 1, които трябва да се намират на борда на въздухоплавателните средства, в съответствие с регионалните споразумения на Международната организация за гражданско въздухоплаване ИКАО.
И веднага искам да ви кажа, че по международните регионални споразумения няма задължителни изисквания, включително да носят конкретни законодателни или наказателни последици, за допълнителни документи. Тогава защо се налага ние да възлагаме на министъра да издава наредба? Коя е причината? Аз попитах и по време на заседание на комисията и тогава ме подведоха от администрацията, като казаха, че има такива документи. Кажете сега кои са тези задължителни документи, които министърът наистина трябва да одобри в една своя наредба? Защо се налага промяна в текста, след като и досега той имаше право по всички административни пътища, позволени от международните споразумения, които сме подписали, да определи какви допълнителни документи трябва да има на борда? Това е още едно доказателство, че ние някак си излишно, включително не в синхрон с тенденцията ни да доближим законодателството си максимално до изискванията на европейските директиви, правим някакви промени, чисто и просто да се каже, че гледаме сериозно на работата си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този параграф?
Заповядайте, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Мутафчиев, аз разбирам идеята на Вашето предложение. Както Вие резюмирахте, ако досега е имало известни такива допълнителни документи, защо не ги напишем в закона, вместо да издаваме наредби. Въпросът е чисто практичен и съм убеден, че е в полза на авиационния бизнес. Аз съм убеден и в това, че и Вие с Вашия коментар искате да направите живота му по-лесен.
Международните разпоредби, включително и споразуменията в рамките на ИКАО са много динамична материя. Постоянно се случват неща, които налагат промени. Ако ние за всяка една такава промяна само за един документ, примерно само за един самолет “Боинг 737” променяме закона, това ще бъде по-сложно. Според нас този текст дава възможност на министъра да издава наредби, а, повярвайте, със сигурност ще се налага постоянно да се изменят тези наредби, където да се уточняват други, по-малко съществени документи, които няма нужда сега изрично да бъдат изброявани в закона. Но за определени видове самолети и за определени случаи ще се налага те да бъдат налице.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Може ли да кажете какви документи?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Ние не ги знаем. Не се знае в бъдеще какви разпоредби ще е появят. Ако се появят такива разпоредби, ще правим такава наредба. Ако няма такива разпоредби, няма да правим наредба. Така че това с нищо не затруднява ничий живот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! По повод на повдигнатия въпрос и направеното предложение от господин Мутафчиев, както и отговора на господин министъра, без да бъда подозиран, че поддържам Министерството на транспорта и съобщенията, но считам, че въведеният текст в изменението е определена рестрикция спрямо министъра, тъй като ал. 2 от действащия закон, която Вие цитирате, гласи, че министърът на транспорта и съобщенията може да определя и други документи, които трябва да се намират на борда. Това значи, че на него му се дава една почти пълна свобода да определя това, което желае, при което може дори да възникне определен корпоративен интерес по отношение на хора, които могат да представят такива документи, а други не.
А с това, което сега се въвежда в изменението, съвсем ясно се разписва, че тези документи трябва да отговарят на изисквания на ИКАО, които ни се възлагат.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Няма такива!
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Към момента няма, което означа, че министърът въобще не може да се възползва от тази възможност да въведе други изискуеми документи, които трябва да се намират на борда. Но това дава тази възможност България да бъде в готовност да изпълни допълнителни разпоредби.

Вярно е, че в момента Международната конвенция за евроконтрол не налага такива документи, но аз бих казал, че ние като законодатели трябва да подкрепим текста сега, защото той ограничава правата на министъра и ги свежда само до това, което се изисква като ангажименти, които България поема на базата на международни споразумения и договори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Първа реплика – Петър Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Аз все пак се радвам, че господин Иванов ме е разбрал, за разлика от господин министъра. Аз държах на това да остане старият текст, който е по-свободен текст, който не задължава конкретно да се издава наредба за нещо, което го няма.
Господин Иванов, искам да Ви кажа само едно: няма такъв министър в света, камо ли в България, който да изиска документи, които не са съобразени с международните спогодби, по които страна е България. Няма такъв министър! За да създаваме рестрикции по този въпрос и да му кажем, че той няма право да каже нищо друго, освен еди-какво си, ако такова нещо случайно стане. Ако има промени в изискванията за документите, които трябва да се съдържат на борда на въздухлавателното средство, то сегашният текст не пречи министърът чрез друг административен акт да реши този въпрос. И не е задължително да бъде наредба. Защо трябва да кажем, че с наредба трябва да стане това нещо? Разбирате ли ме за какво става дума? Аз не се опасявам, казвам ви честно, че някой министър на транспорта би си позволил някога в България и в света, едно подобно действие, с което да затрудни изцяло операторите си, без да има каквито и да е изисквания от международна гледна точка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Друга реплика има ли? Няма.
За дуплика – народният представител Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колега Мутафчиев, аз все пак смятам, че текстът, който сега се предлага, е по-съвършен от този, който беше в закона. Затова го и подкрепям. Дали ще бъде с наредба – аз мисля, че наредбата е нормотворчески акт, който може да бъде и атакуван по определен начин много по-лесно, отколкото със заповед на министъра да се определят някакви други документи.
Най-важното, духът на промяната е такъв, че да ограничи безконтролното въвеждане на други документи, които се изискват. Няма или има такъв министър по света, няма значение, ние като законодатели даваме определена рамка в действията на министъра.
Съжалявам, че водим според мен малко излишен спор, но аз ще подкрепя предложението, което се прави за промяна в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи да вземат отношение по § 13? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Петър Мутафчиев и Любомир Пантелеев ал. 2 да отпадне.
Гласували 99 народни представители: за 10, против 79, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 13, който става § 15, със съдържанието, което председателят докладва.
Гласували 89 народни представители: за 78, против 4, въздържали се 7.
Параграф 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Параграф 14 по текста на вносителя.
Предложение на народните представители Петър Мутафчиев и Любомир Пантелеев - § 14 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 16:
“§ 16. В чл. 32 ал. 2 се изменя така:
“(2) Авиационен персонал са лицата, които притежават свидетелство за правоспособност. Към тях при изпълнение на полет се приравняват лицата, които са в процес на обучение за придобиване на правоспособност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата.
Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Господин Мирчев, аз не можах да погледна в доклада дали накрая имаме определение за авиационен персонал и включихме ли техническия персонал, но независимо от това искам да кажа какви са нашите съображения. Член 32, в който се прави промяната, гласи, че министърът на транспорта и съобщенията определят длъжностите, за изпълнението на които се изисква свидетелство за правоспособност. Тоест длъжностите, по които се провеждат изпити. В ал. 2 казваме, че авиационният персонал са летците, които притежават свидетелство за правоспособност. Към тях при изпълнение на полет се приравняват лицата, които са в процес на обучение за придобиване на правоспособност. Досегашното определение в авиационен персонал включваше и техническите лица по поддръжка на самолетите. А за тях досега не се е изисквало да се провеждат изпити, каквито се залагат в чл. 32. Досега се ползваше терминът “летателен персонал”, т.е., който засяга единствено летците, хората, които управляват въздухоплавателното средство.
Мотивът, поради който вносителите отхвърлиха нашето предложение, беше, че, виждате ли, така било наложено в Европейския съюз вече за авиационен персонал. Напротив, във всички международни спогодби се говори за летателен персонал. Авиационният персонал е едно по-общо понятие, което обхваща почти всички длъжности и хора, които работят по поддръжка и осигуряване безопасността и нормалния полет на едно авиационно средство.
Така че, надявам се, че ще подкрепите нашето предложение. Премахвайки този член, си остава старото понятие “летателен персонал”, а не “авиационен персонал”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по този текст? Няма.
Поставям на гласуване първо предложението на Петър Мутафчиев и Любомир Пантелеев за отпадане на § 14.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 28, против 56, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 14, който става § 16.
Гласували 86 народни представители: за 79, против 6, въздържал се 1.
Параграф 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 15 на вносителя има предложение на народния представител Иван Иванов, което е подкрепено от комисията.
Предложението на народните представители Петър Мутафчиев и Любомир Пантелеев също е подкрепено.

Комисията предлага § 15, който става § 17, да придобие следната подобрена редакция:
“§ 17. В чл. 34 ал. 1 и 2 се изменят така:
“(1) Лицата, за които се изисква свидетелство за правоспособност, са с българско гражданство. Това изискване не се прилага за членовете на екипажа на въздухоплавателни средства, регистрирани в Република България:
1. при изпълнение на нетърговски полети или
2. когато въздухоплавателното средство е отдадено под наем или предоставено за ползване на лизинг на чуждестранен авиационен оператор.
(2) С разрешение на министъра на транспорта и съобщенията се допускат до обучение и работа в гражданското въздухоплаване и чужденци със срок не повече от една година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По § 17 има ли желаещи за изказвания? Няма.
Моля, гласувайте § 17.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Параграф 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 16 от текста на вносителя има предложение на народните представители Петър Мутафчиев и Любомир Пантелеев, което не е подкрепено от комисията:
В § 16, чл. 38, се създава ал. 3:
“(3) Министерският съвет определя с наредба минималните изисквания за съдържанието на трудовите договори на членовете на летателните екипажи с авиационните оператори и свързаните с това отношения. Наредбата се разработва след консултации с Асоциацията на българските авиокомпании и Съюза на летците от Гражданската авиация, както и със синдикатите и други организации от бранша.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 18 със следната редакция:
“§ 18. В чл. 38, ал. 1 се създава изречение второ:
“Членовете на екипажа на въздухоплавателното средство са в трудови правоотношения с авиационния оператор освен в случаите, когато въздухоплавателното средство се експлоатира по договор за мокър лизинг.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Петър Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Предложението, което сме направили, е взаимствано от една добра инициатива на това правителство и на това мнозинство – една наредба, която се издаде от Министерския съвет, за взаимоотношенията между корабособствениците и корабните екипажи. От срещите, които съм имал със синдикатите, установих, че те са доволни за това, че в края на краищата се е сложил ред в тези взаимоотношения и по-точно в специфичните трудови отношения, които съществуват в транспорта, тоест, извън общите разпоредби на Кодекса на труда.
Виждането ни с господин Пантелеев – народен представител от Бургаския многомандатен избирателен район е, че това може да се приложи и при летците, така че да се гарантира не само сигурността на авиационния персонал или на летателния персонал, но да се гарантират и безопасните полети при българските оператори. Знаете, че от социалната атмосфера в едно търговско звено зависи и безопасността. Това е азбучна истина в транспортната ни политика.
Надявам се, че текстът изцяло е прехвърлен както е в законодателството ни, свързано с корабособствениците и корабните екипажи в авиационния. Подкрепено е от страна на Съюза на летците и на синдикатите в авиацията, така че се надявам да подкрепите това наше предложение, имайки предвид, че това е доскорошна инициатива на управляващото мнозинство НДСВ и ДПС. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по текста? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Петър Мутафчиев и Любомир Пантелеев.
Гласували 108 народни представители: за 43, против 56, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 18.
Гласували 85 народни представители: за 70, против 3, въздържали се 12.
Параграф 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 19, със следната редакция:
“§ 19. В чл. 39, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя “която не е включена в списъка на допустимите откази към ръководството за летателна експлоатация за типа въздухоплавателно средство”.”
Има ли желаещи за изказване по § 19?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Склонен съм да подкрепя този текст, но тук има нещо, което при всички случаи би трябвало или да го коментираме, или да бъде разписано по някакъв начин в Допълнителните разпоредби, а именно: що е то списък на допустимите откази? Това, че е казано списък на допустимите откази към ръководството за летателна експлоатация, за мен не е достатъчно. В Допълнителните разпоредби трябва да се разпише, че списъкът на допустимите откази са откази, които не предизвикват такива и такива недопустими отклонения в работата на въздухоплавателното средство. Само по този начин ще фиксираме допустимите откази, които след това ще бъдат разработени като отделен списък към ръководствата за летателна експлоатация, че ще отговарят на една определена рамка. Иначе по списъка на допустимите откази могат да бъдат записани и откази, които впоследствие да предизвикат и определена авария. Това нещо трябва да го разпишем в Допълнителна разпоредба.
Казвайки това, господин председателю, не се противопоставям на гласуването на § 19, но правя напомняне, че до края на гласуването на закона може би ще поискам гласуване на допълнителна точка в Допълнителните разпоредби към закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трябва точно да я формулирате, господин Иванов, Вие сте опитен народен представител.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте § 19.
Гласували 94 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 12.
Параграф 19 е приет.
Заповядайте, госпожо Костадинова.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Очевиден е интересът към закона, който гледаме, и бихме желали да се възползваме от чл. 35, ал. 1, за да можем да приключим днешното заседание с приет закон и времето да бъде удължено с не повече от два часа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение от народния представител госпожа Костадинова за удължаване днес на пленарното заседание с два часа, тоест до 16,00 ч.
Чувам гласа на Петър Мутафчиев – противно процедурно предложение.
Поканете народните представители да влязат в залата, предстои гласуване за удължаване на работното време.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Аз съм против да удължим работното време, тъй като ни предстои работа в комисиите, а в комисиите също има закони, които са важни за евроинтеграцията ни.
И вторият мотив, за да бъда против, госпожо Костадинова, е, че в момента от мнозинството няма хора, които да могат да гласуват удължаване, ако такава е волята на ръководството на НДСВ.
Затова ви моля, поне когато правите процедурни предложения, за да не се гласува с чужди карти, поканете управляващото мнозинство да си заеме местата, да има мнозинство, наложете още два часа да работим и тогава ние като нормални български народни представители ще спазим правилника и ще участваме в обсъждането на закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Още веднъж пускам сигнала народните представители да заповядат в залата.
Поставям на гласуване процедурното предложение за удължаване на днешното пленарно заседание с два часа, тоест до 16,00 ч.
Моля, гласувайте и моля народните представители да гласуват само със своите карти.
Гласували 144 народни представители: за 72, против 68, въздържали се 4.
Не се приема това процедурно предложение, тъй като няма 50 плюс 1 от гласовете. (Единични ръкопляскания.)
Процедура – госпожа Костадинова.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Моля да бъде прегласувано предложението, тъй като вече в залата има необходимия брой народни представители (силен шум и възражения в залата.), и смятам, че е редно да се прегласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване. Разбира се, ще го подложа на прегласуване, но моля, уважаеми колеги, всеки да гласува със своята карта. Не ме принуждавайте сега да използвам други средства, за да не допуснем фалшифициране на гласуването. Моля всеки да гласува със своята карта.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ПГСДС, от място): Господин председателю, нека квесторите да приберат картите.
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Точно така! (Силен шум и възгласи в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако смятате, че е нужно, направете предложението официално. Не искам да налагам такива неща и мисля, че за всеки народен представител е обидно, ако сега започнем да взимаме карти. Но всеки трябва да гласува със своята карта.
Моля, гласувайте.
Гласували 151 народни представители: за 77, против 69, въздържали се 5.
Това процедурно предложение се приема.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ПГСДС, от място): Процедура, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за процедура, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ПГСДС): Господин председателю, от името на Парламентарната група на СДС правя процедурно предложение за поименна проверка. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Налага се да чета имена. Никак не е приятно.
Процедурното предложение е направено, длъжен съм да направя поименно проверка. Явно то е свързано и с предишното гласуване, но от някои парламентарни групи не беше еднозначно.
Започваме поименната проверка.

Адриана Георгиева Брънчева - тук
Алеко Константинов Кюркчиев - тук
Александър Великов Маринов - тук
Александър Димитров Паунов - отсъства
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - тук
Александър Христов Филипов - отсъства
Алекси Иванов Алексиев - отсъства
Алиосман Ибраимов Имамов - тук
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев - òóê
Ангел Петров Найденов - òóê
Андрей Лазаров Пантев - тук
Анели Гинчева Чобанова - òóê
Анелия Йорданова Мингова - òóê
Анелия Христова Атанасова - тук
Антонина Бончева Бонева - òóê
Антония Стефанова Първанова - òóê
Асен Димитров Гагаузов - òóê
Асен Йорданов Агов - тук
Асен Любенов Дурмишев - тук
Атанас Атанасов Папаризов - отсъства
Атанас Димитров Щерев - îòñúñòâà
Атанас Крумов Додов - òóê
Атанас Петров Василев - отсъства
Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - òóê
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Благой Николаев Димитров - òóê
Бойко Илиев Рашков - îòñúñòâà
Бойко Кирилов Радоев - òóê
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борислав Бориславов Цеков - тук
Борислав Георгиев Владимиров - òóê
Борислав Георгиев Спасов - тук
Борислав Димитров Китов - тук
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Николов Ралчев - отсъства
Борислав Славчев Борисов - тук
Ботьо Илиев Ботев - тук
Валентин Илиев Василев - отсъства
Валентин Николов Милтенов - тук
Валери Георгиев Димитров - òóê
Валери Димитров Цеков - отсъства
Ваня Крумова Цветкова - òóê
Васил Богданов Василев - отсъства
Васил Димитров Паница - òóê
Васил Тодоров Калинов - îòñúñòâà
Васил Христов Маринчев - òóê
Величко Стойчев Клингов - отсъства
Венко Митков Александров - îòñúñòâà
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Весела Атанасова Драганова - тук
Весела Николаева Лечева - îòñúñòâà
Весела Николова Караиванова-Начева - отсъства
Веселин Борисов Черкезов - отсъства
Веселин Витанов Близнаков - îòñúñòâà
Владимир Иванов Димитров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - òóê
Владимир Стоянов Джаферов - отсъства
Владислав Борисов Костов - тук
Гадар Агоп Хачикян - тук
Георги Владимиров Юруков - òóê
Георги Георгиев Пирински - отсъства
Георги Костов Станилов - тук
Георги Любенов Хубенов - òóê
Георги Стефанов Панев - тук
Георги Тодоров Божинов - òóê
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Гиньо Гочев Ганев - òóê
Господин Христов Чонков - òóê
Даниел Василев Вълчев - тук
Даниела Владимирова Никифорова - òóê
Даринка Христова Станчева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - òóê
Диляна Николова Грозданова - отсъства
Димитър Енчев Камбуров - отсъства
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Стефанов - тук
Димитър Илиев Димитров - отсъства
Димитър Кателийчев Пейчев - отсъства
Димитър Лазаров Игнатов - отсъства
Димитър Милков Ламбовски - îòñúñòâà
Димитър Николов Димитров - òóê
Димитър Станимиров Дойчинов - тук
Димитър Стоянов Дъбов - тук
Димитър Цвятков Йорданов - отсъства
Димчо Анастасов Димчев - òóê
Донка Стефанова Дончева - тук
Евгени Захариев Кирилов - отсъства
Евгени Стефанов Чачев - отсъства
Евгений Стефанов Бакърджиев - îòñúñòâà
Евгения Тодорова Живкова - тук
Евдокия Иванова Манева - òóê
Екатерина Иванова Михайлова - òóê
Елиана Стоименова Масева - òóê
Елка Панчова Анастасова - òóê
Емел Етем Тошкова - îòñúñòâà
Емил Илиев Кошлуков - отсъства
Емилия Радкова Масларова - отсъства
Енчо Вълков Малев - отсъства
Златка Димитрова Бобева - îòñúñòâà
Иван Георгиев Иванов - тук
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Павлов Павлов - отсъства
Иван Тодоров Козовски - тук
Иво Първанов Атанасов - тук
Илчо Георгиев Дуганов - тук
Ирена Иванова Маринова-Варадинова - тук
Ирина Георгиева Бокова - отсъства
Исмет Яшаров Саралийски - тук
Йордан Ангелов Нихризов - тук
Йордан Георгиев Соколов - тук
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Николов Памуков - тук
Йордан Стоянов Димов - тук
Камелия Методиева Касабова - отсъства
Камен Стоянов Влахов - отсъства
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кемал Еюп Адил - тук
Кина Симеонова Андреева - отсъства
Кирил Станимиров Милчев - тук
Клара Петкова Петрова - тук
Коста Георгиев Костов - тук
Коста Димитров Цонев - тук
Кръстанка Атанасова Шаклиян - тук
Кръстьо Илиев Петков - отсъства
Лиляна Калинова Кръстева - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - тук
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Йорданов Петров - тук
Любомир Пенчев Пантелеев - отсъства
Людмил Славчев Симеонов - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Люцкан Илиев Далакчиев - тук
Маргарита Василева Кънева - тук
Мариана Йонкова Костадинова - тук
Марианна Борисова Асенова - отсъства
Марина Борисова Дикова - тук
Марина Пенчева Василева - тук
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Мариус Цаков Цаков - отсъства
Мария Вердова Гигова - тук
Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук
Мария Иванова Спасова-Стоянова - тук
Милена Иванова Милотинова-Колева - отсъства
Милена Костова Паунова - тук
Милена Христова Михайлова-Янакиева - тук
Мима Петрова Ненкова-Запрянова - отсъства
Мирослав Петров Севлиевски - тук
Михаил Райков Миков - отсъства
Михаил Рашков Михайлов - отсъства
Младен Петров Червеняков - отсъства
Моньо Христов Христов - тук
Муравей Георгиев Радев - отсъства
Мустафа Зинал Хасан - тук
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Радева Пангарова - тук
Наим Иляз Наим - отсъства
Наско Христов Рафайлов - тук
Недялко Иванов Калъчев - отсъства
Несрин Мустафа Узун - тук
Никола Богданов Николов - отсъства
Никола Джипов Николов - отсъства
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Евтимов Младенов - отсъства
Николай Петров Бучков - тук
Николай Симеонов Николов - тук
Николай Цветанов Чуканов - отсъства
Нина Стефанова Чилова - тук
Нина Христова Радева - тук
Нонка Дечева Матова - тук
Огнян Стефанов Герджиков - тук
Огнян Стефанов Сапарев - тук
Осман Ахмед Октай - отсъства
Панайот Борисов Ляков - тук
Пенка Иванова Пенева - отсъства
Петко Димитров Ганчев - тук
Петър Василев Мутафчиев - отсъства
Петър Владимиров Димитров - тук
Петър Иванов Агов - тук
Петър Стоилов Жотев - тук
Петя Велкова Божикова - тук
Пламен Димитров Кенаров - тук
Пламен Неделчев Моллов - отсъства
Радослав Георгиев Илиевски - тук
Радослав Николов Коев - тук
Ралица Ненчева Агайн - отсъства
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Расим Муса Сеидахмет - тук
Ремзи Дурмуш Осман - тук
Росица Георгиева Тоткова - отсъства
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Стоянов Овчаров - отсъства
Румяна Денева Георгиева - тук
Румяна Цанкова Станоева - тук
Рупен Оханес Крикорян - тук
Светлин Илиев Белчилов - тук
Светослав Иванов Спасов - тук
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Сийка Недялкова Димовска - тук
Силвия Петрова Нейчева - отсъства
Снежана Великова Гроздилова - тук
Снежина Венциславова Чипева - тук
Стамен Христов Стаменов - отсъства
Станимир Янков Илчев - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Атанасов Минков - тук
Стефан Ламбов Данаилов - тук
Стефан Николаев Мазнев - тук
Стилиян Иванов Гроздев - тук
Стойко Илиев Танков - тук
Стойчо Тодоров Кацаров - отсъства
Стоян Илиев Кушлев - тук
Татяна Дончева Тотева - тук
Татяна Стоянова Калканова - тук
Теодора Владимирова Литрова - отсъства
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - тук
Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - тук
Тодор Костов Бояджиев - тук
Тодор Найденов Костурски - отсъства
Тома Янков Томов - отсъства
Тошо Костадинов Пейков - тук
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христина Георгиева Петрова - тук
Христо Атанасов Механдов - отсъства
Христо Ганчев Марков - тук
Христо Йорданов Кирчев - тук
Христо Любенов Георгиев - тук
Хюсеин Ниязи Чауш - отсъства
Цветан Петров Ценков - тук
Цонко Киров Киров - тук
Четин Хюсеин Казак - тук
Юлияна Дончева Петкова - тук
Юнал Саид Лютфи - отсъства
Юнал Тасим Тасим - отсъства
Явор Тодоров Милушев - тук
Янаки Боянов Стоилов - тук

При поименното преброяване в залата бяха 146 народни представители. Имаме необходимия кворум. Продължаваме нашата работа.
Господин Мирчев, докладвайте по-нататък.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Параграф 18.
Предложение на народния представител Иван Иванов. Комисията подкрепя предложението по т. 2, по т. 1 не подкрепя.
Предложението му е: "В § 18, чл. 43:
1. В ал. 2, т. 2 думите "изпълнявани с въздухоплавателни средства с максимално излетно тегло до 5700 кг или с пътниковместимост до 19 седалки" се заличават."
Комисията предлага § 18 на вносителя, който става § 20, да придобие следната редакция:
"§ 20. В чл. 43 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, т. 2 думите "максимално излетно тегло" се заменят с "максимална излетна маса".
2. Създава се ал. 7:
"(7) Летателните площадки се използват за обслужване на нетърговски полети с въздухоплавателни средства с максимална излетна маса до 5700 кг срещу заплащане или без заплащане, както и за технологични нужди на собственика без заплащане. Ограничението за максимална излетна маса не се отнася за вертолети."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители.
Народният представител Иван Иванов – имате думата.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! От предложенията, които съм направил, едното е прието по принцип, а другото – не. По този повод аз искам да поставя всъщност два въпроса.
Единият, свързан с първото ми отклонено предложение, е защо тези ограничения, които се налагат в ал. 2, т. 2, по същия начин се прехвърлят и в новосъздадената ал. 7, където, разбира се, отсъства текстът, свързан с пътникова вместимост до 19 седалки. Ако получа задоволителен отговор, аз съм склонен да оттегля предложението си.
Заедно с това поставям въпроса за ал. 7. Поначало чл. 43 разписва по същество какви видове са летищата – граждански летища, след това летища за обслужване на полети и освен това в този член се добавя една ал. 7, която е свързана с летищните площадки.
Летищните площадки са дадени като определение в § 3 на Допълнителните разпоредби, т. 14. Тя гласи следното: "Летателна площадка е определена част от съоръжение, земна или водна повърхност, предназначена за излитане и кацане на въздухоплавателни средства".
Изведнъж тук сега ние ще гласуваме ал. 7, която въвежда допълнителни изисквания към летателните площадки, че полетите трябва да бъдат извършвани с максимална излетна маса до 5700 кг, като това ограничение за максимална летателна маса не се отнася за вертолети. Ако следваме определението, което остава в сила в Допълнителните разпоредби, аз не виждам откъде произтича това ограничение за максимална излетна маса. Ако то е технологично свързано със състоянието на летателната площадка, виждаме след това, че по отношение на вертолети това ограничение е отпаднало.
По принцип летателните площадки, за които няма особени правила и юридически отношения никъде в Закона за гражданското въздухоплаване – при тях в крайна сметка, ако ги погледнем като дефиниция, която продължавам да твърдя, че остава в закона; една такава летателна площадка не е нищо друго, освен летище съгласно определението, което се дава в документите на ИКАО. Исторически този термин "летателна площадка" действително се използва за летище, на което няма стационарно оборудване, няма и сгради, свързани с кацане, излитане, движение или престой на въздухоплавателното средство. Това са летателните площадки.
Имам усещането, че всъщност това допълнително разписване за летателните площадки се прави с оглед по някакъв начин да се разграничат летателните площадки от новата дефиниция за летище, което се въвежда с оглед концесионирането на летищата. Правят се едни според мен не много чистоплътни упражнения за даване на дефиниции, които за мен са абсолютно необосновани, които са и взаимно противоречиви.
Затова, господин председателю, правя предложение за отпадане на ал. 7. Правя го в зала, имам това право при второ гледане на закона. Оттеглям предложението си, което комисията е отхвърлила в т. 1, което означава, че по моето предложение няма да има гласуване.
Правя предложение за отпадане на ал. 7, тъй като не считам, че тя е обоснована и по някакъв начин кореспондира с определението за летателна площадка в Допълнителните разпоредби на същия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на господин Иванов.
Други народни представители желаят ли да вземат отношение по текста? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов за отпадане на ал. 7 – всъщност отпадане на т. 2 от текста, предложен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 40, против 64, въздържали се 10.
Предложението на народния представител Иван Иванов не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 20.
Моля, гласувайте.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÎÃÍßÍ ÃÅÐÄÆÈÊÎÂ: Гласували 89 народни представители: за 66, против 2, въздържали се 21.
Сменяме си картите, за да стане ясно, ако снимат от телевизията или от вестници – да знаят, че просто си сменяме местата с господин Корнезов и затова трябва да се сменят и картите. Обяснявам за журналистите, не за депутатите.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Предложение на народния представител Иван Иванов за създаване на нов § 18а със следното съдържание:
"§ 18а. В чл. 43а, ал. 4 се изменя така:
"(4) Публична държавна собственост са земите, върху които се намират съоръженията за навигация и управление на въздушното движение и технологично необходимите им терени, когато обслужват полети на летища публична държавна собственост."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате думата по това предложение на народния представител Иван Иванов.
Заповядайте, господин Иванов. Очаквах Ви.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, аз считам, че предложението, което правя за изменение на ал. 4 в чл. 43а, е всъщност изцяло кореспондиращо с характера на летището. Летище публична държавна собственост с оглед да не настъпи едно приватизиране, говоря за приватизиране на земите, върху които се намират съоръженията за навигация и управление; за мен няма нищо по-логично тази земя да бъде публична държавна собственост. Върху нея, повтарям, са съоръженията за навигация и управление на въздушното движение, както и технологично необходимите терени, които обслужват полети върху летища публична държавна собственост.
В противен случай - аз виждам, че комисията не е приела предложението ми - в процеса на концесиониране могат да възникнат, бих казал, неприятни последици, ако този текст не е изрично разписан. По никакъв начин не виждам основание да се отхвърли този текст, защото той внася една яснота, която означава, че и след концесионирането на летището с този текст се знае, че земите, върху които се намират тези съоръжения, продължават и остават публична държавна собственост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
По това предложение има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов.
Моля, гласувайте!
Гласували 102 народни представители: за 31, против 63, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Разглеждаме § 19 от текста на вносителя.
Има предложение на народния представител Любомир Пантелеев:
В § 19, чл. 43б се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3, изречение първо, след думите “изискванията за летищен оператор” се поставя запетая и се добавя “както и социалните изисквания по концесията след предварителното им съгласуване с отрасловите (браншовите) структури на национално представителните синдикати”.
2. Създава се нова ал. 4:
“(4) При изготвяне на социалния анализ в предложението за предоставяне на концесията по чл. 6, ал. 3 от Закона за концесиите се привличат за консултанти лица, предложени от отрасловите (браншовите) структури на национално представителните синдикати. Лицата подписват декларации за неразгласяване на конфиденциална информация”.
3. Създава се нова ал. 7:
“(7) Неразделна част от конкурсните или тръжните книжа по чл. 11, ал. 3 от Закона за концесиите е сключеният в съответното летище колективен договор.”
4. Създава се нова ал. 8:
“(8) Колективният трудов договор е неразделна част от сключения договор за концесия.”
5. Досегашната ал. 4 става ал. 5, алинеи 5 и 6 стават съответно алинеи 6 и 7, алинеи 7, 8, 9 и 10 стават алинеи 8, 9, 10 и 11.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Любомир Пантелеев и Петър Мутафчиев:
В § 19, чл. 43б се правят следните промени:
1. В ал. 1 се създава изречение второ:
“Предоставянето на концесия на гражданско летище за обществено ползване не може да създава (да въвежда) монополно и господстващо положение за концесионера и същото се извършва при спазване принципите на лоялната конкуренция.”
2. В ал. 2:
а) след думите “за обществено ползване” се добавя “или части от него”;
б) създава се изречение второ:
“Предложението на министъра на транспорта и съобщенията предварително се съгласува с Комисията за защита на конкуренцията.”
3. Създава се нова ал. 3:
“(3) За предоставянето на концесия за ползване на самостоятелно обособено гражданско летище за обществено ползване се провежда отделен търг или конкурс и се сключва самостоятелен концесионен договор.”
4. В ал. 6:
а) създава се нова т. 2:
“2. търгове и конкурси за предоставяне на концесия върху гражданско летище за обществено ползване се провеждат за всяко летище поотделно”;
б) точки 2, 3, 4 и 5 стават съответно точки 3, 4, 5 и 6.
5. Алинеи 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10 стават съответно алинеи 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 и 11.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 21:
“§ 21. Член 43б се изменя така:
“Чл. 43б. (1) Гражданските летища за обществено ползване се ползват от летищни оператори – търговци, получили концесия при условията и по реда на Закона за концесиите и на този закон или търговски дружества, в които държавата е едноличен собственик на капитала.
(2) Министърът на транспорта и съобщенията прави предложения пред Министерския съвет за предоставяне на концесия върху гражданско летище за обществено ползване, провежда търгове и конкурси, сключва концесионни договори и контролира изпълнението на условията и задълженията по сключените от него концесионни договори.
(3) При предоставяне на концесия за съществуващо гражданско летище за обществено ползване в решението на Министерския съвет по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите като условие за осъществяване на концесията задължително се посочват и изискванията за летищен оператор. Лиценз за летищен оператор се издава на определения от Министерския съвет концесионер след сключване на концесионния договор с уговорените в него срокове, ако концесионерът отговаря на изискванията за издаване на лиценз, посочени в този закон.
(4) В решението по ал. 3 се определят и правата, и задълженията, свързани с дейностите по чл. 48а, ал. 3 и чл. 48д, ал. 3, точки 3, 4, 5 и 7, които се извършват от концесионера, както и условията и редът, при които концесионерът събира летищни такси по чл. 120, ал. 1, включително съответната част от тези такси, която събира в своя полза във връзка с извършването на възложените дейности.
(5) При предоставяне на концесия за гражданско летище за обществено ползване, което ще бъде изградено изцяло или частично със средства на концесионера, изграждането на обекта и удостоверяването на експлоатационната му годност са условия за осъществяване на концесията. В тези случаи се прилагат съответно и разпоредбите на ал. 3 и 4.
(6) В решението на Министерския съвет за предоставяне на концесия за гражданско летище за обществено ползване могат да се определят допълнителни критерии за допускане на кандидатите до участие в търга или конкурса, включително финансови и квалификационни. В тези случаи при провеждането на търга или конкурса се прилагат следните правила:
1. в съобщението по чл. 11, ал. 1 от Закона за концесиите се посочват и допълнителните критерии за допускане до участие, както и изискваните документи, освен посочените в чл. 12 от Закона за концесиите, за удостоверяване съответствието на кандидатите с критериите за допускане;
2. тръжната или конкурсната комисия определя в решението си по чл. 11, ал. 3 от Закона за концесиите частта от документацията, която се предоставя на всички кандидати, и тази част от нея, която се предоставя само на допуснатите до участие кандидати, както и условията и реда за предоставяне на документацията;
3. към заявлението по чл. 12, ал. 1 от Закона за концесиите кандидатите представят и определените документи за удостоверяване на съответствието с допълнителните критерии за допускане до участие; при подаване на заявлението не се изисква внасяне на депозит за участие и прилагане на документ за това;
4. с решението по чл. 14, ал. 1 от Закона за концесиите комисията определя кандидатите, които отговарят на чл. 12 от Закона за концесиите и на допълнителните критерии за допускане до участие и имат право да подадат предложения по чл. 15, ал. 1 от Закона за концесиите;
5. депозит за участие внасят само кандидатите, които са допуснати до участие като документът за внесен депозит се представя с предложението по чл. 15, ал. 1 от Закона за концесиите; не се разглежда предложение на кандидат, който не е представил документ за внесен депозит за участие.
(7) При провеждане на конкурс конкурсната комисия може да определи с конкурсните книжа:
1. срок, в който допуснатите до участие кандидати могат да искат разяснения по процедурата за провеждане на конкурса и по конкурсната документация, и срок и ред за предоставяне на разяснения на кандидатите;
2. условия и ред за извършване на собствено проучване на състоянието на обекта на концесия от страна на допуснатите до участие кандидати;
3. условия и ред за представяне на предложения по проекта на концесионен договор и за тяхното обсъждане; когато в резултат на направените предложения комисията извърши изменение или допълнение на концесионния договор, те се предоставят на всички допуснати до участие кандидати преди изтичането на срока за представяне на предложение по чл. 15, ал. 1 от Закона за концесиите.
(8) Конкурсната комисия може да иска разяснения по направените предложения. При присъствен конкурс кандидатите дават поисканите разяснения по време на устното изложение или писмено в определен от комисията срок, който е еднакъв за всички кандидати. При неприсъствен конкурс комисията посочва въпросите писмено и определя еднакъв срок за писмени разяснения на всички кандидати. Направените разяснения от кандидатите са неразделна част от предложенията, но не могат да представляват тяхно изменение или допълнение. Конкурсът приключва в 7-дневен срок от изтичането на срока за представяне на писмени разяснения.
(9) С решението по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите Министерският съвет може да определи по-дълъг срок за провеждане на конкурса от определения в чл. 11, ал. 4 от Закона за концесиите.
(10) В конкурса или търга за предоставяне на концесия за гражданско летище за обществено ползване могат да участват и обединения от търговци. Ако кандидат за концесия е търговец – чуждестранно лице, или обединение от търговци – чуждестранни и/или местни лица, и такъв кандидат бъде определен за спечелил конкурса или търга, концесията се предоставя на дружество, учредено по Търговския закон, в който чуждестранното лице или участниците в обединението притежават целия капитал в съотношението от договора им за обединение. В този случай концесионният договор се сключва с новосъздаденото дружество, което е обвързано от предложенията, направени от спечелилия конкурса или търга кандидат. Концесионният договор се сключва в срока, определен с решението по чл. 18, ал. 2 от Закона за концесиите, но не по-късно от 6 месеца от влизането в сила на това решение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми дами и господа народни представители, имате думата.
Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър, надявам се, че внимателно ще слушате това, което ще говорим по този текст, защото това е един от най-важните текстове в предложения законопроект.
В зависимост от чл. 43б ще решим по какъв начин ще се извършва концесията на летищата в страната. На всички ни е ясно, че с този закон ще бъде решена процедурата и ще бъде дадена възможност на Министерския съвет да вземе решение за процедурата по концесионирането на две от големите летища в страната. Това не е тайна. Става дума за летищата във Варна и Бургас.
Какви принципи ще приемем? Какво определение ще приемем по-нататък за летище, ще предреши този въпрос. Какви са нашите притеснения? Ако внимателно сте прочели предложенията, ще разберете.
Първо, имаме опасенията, че с тези правила се разрешава да се концесионират от един и същи концесионер няколко летища и по този начин да се наложи монопол към други области в икономиката. Какво точно имам предвид? Става дума за това, че ако един и същ концесионер концесионира двете летища – Варна и Бургас, той ще има монопола по обслужването на пътниците, които туроператорите са подсигурили с почивка в нашата страна. А знаем много добре, че в никакъв случай не може да се развива нормален туризъм, ако на нормалните отстояния до 100 км няма добре развито летище. Затова искаме да се гарантира правото на избор, правото на равнопоставеност на отделните оператори при ползването на летищата и съответно такива такси, еднакви за всички туроператори и авиопревозвачи, които да гарантират развитието на нашия туризъм.
В предложението ни по ал. 2 ние сме казали “части от летища”. Какво имаме предвид? От всички изнесени данни за състоянието на летищата в България, включително и Софийското, по което върви изпълнението на проекта за неговото разширяване, най-големият проблем е не толкова със самите писти, колкото с терминалите за посрещане на пътници. Затова, защото те не отговарят на международните изисквания, защото не създават необходимите условия за посрещане, изпращане и пребиваване на територията на летището на туристите, които са посетили Република България.
Ненапразно в началото на своето изказване по този параграф споменах определението за летище. Ако към него се включат пистата, терминалът и всички обслужващи звена, това означава, че е необходим текст, с който да се даде възможност на изпълнителната власт да прецени по какъв начин ще концесионира това летище. Световната практика показва, че има няколко начина. Единият е да концесионираш цялото летище - заедно с пистите, заедно с терминала и обслужващите звена. Това обикновено обаче става, когато концесионерът строи, експлоатира и след това предава на държавата летището, за което е спечелил концесията.
Има друг вид концесиониране, когато е необходимо строителството на нов терминал – да се даде правото да се строи само терминалът, като обслужването на пистите си остава държавен ангажимент – на друга фирма, която е държавна или към нея има акции на други частни собственици.
Третият вид концесиониране е където се концесионират конкретните дейности.
Приемайки тези текстове в този член, ние ясно и категорично казваме на правителството: “Вие нямате друг избор. Вие трябва да концесионирате изцяло летището – терминала и всичко останало, включително пистите”, които според мен не са в лошо състояние. Според министъра – най-вече в Бургас има сериозна пукнатина по пистата, на която е необходим сериозен инвеститор.
Затова ние настояваме да влезе правото “и частично”, защото накрая беше променено определението за летище и там включихме не само пистите, но терминала и всички обслужващи звена.
Надявам се, че наистина ще подкрепите това наше предложение.
Тъй като надхвърлям времето, само ако ми разрешите, господин председател, от формата, по която ще се приеме този параграф, ще е ясна политиката на правителството спрямо авиационния ни бизнес, спрямо летищата в България. Аз категорично искам да кажа пред вас, че ако не оставим една малка вратичка за възможност националният ни превозвач – дали той ще бъде до голяма степен с частен капитал или държавата ще запази една част от него – да му дадем преференцията, за да има и той участие в летищата в България, така че да му се осигури нормална конкурентоспособност, каквато имат австрийските авиолинии, господин министър, и Вие много добре го знаете… Това беше предложение на един бивш заместник-министър от правителството на НДСВ…
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Струва ми се, че злоупотребявате с 5-те минути.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Приключвам. Струва ми се, че няма да бъдем в съответствие с въжделенията и исканията на авиационния бизнес. Благодаря ви и извинявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Заповядайте, господин председател.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, позволявам си да взема думата, защото нещо не ми е ясно. Затова се обръщам към вносителите – за да мога и аз да си изясня как да разбирам онова, което е казано. Става дума за текста на вносителите - § 19, чл. 43б, ал. 1. Казва се: “Гражданските летища за обществено ползване се ползват от летищни оператори – търговци, получили концесия при условията и по реда на Закона за концесиите и на този закон, или търговски дружества, в които държавата е едноличен собственик на капитала.” Значи ли това, че търговските дружества, в които държавата е едноличен собственик на капитала, няма да бъдат по реда на Закона за концесиите и на този закон? Защото от буквалното тълкуване на този текст следва точно това – че тези търговски дружества, в които държавата е едноличен собственик на капитала, няма да се подчинят на Закона за концесиите.
Преди да ми отговорите, ще се обърна към господин Мутафчиев. Имам предвид Вашето предложение с господин Любомир Пантелеев в ал. 1, където казвате: “Предоставянето на концесия на гражданско летище за обществено ползване не може да създава (да въвежда) монополно положение за концесионера”. Договор не може да въвежда монополно положение, колкото и да се напъва. Това просто не е възможно. Може да въвежда господстващо положение, но не монополно. Това трябва да се изчисти, тъй като само закон може да въвежда монопол, но не и договор. Това е моето обръщение към Вас.
Много се надявам са получа отговор на моя въпрос към вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Има ли други изказвания по § 19?
Заповядайте, госпожо Мартинова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Съдържанието на чл. 43б, ал. 1 във вида, в който вносителят го е поднесъл, е такова. Вземам предвид разпоредбата на действащия Закон за концесиите, в която изрично се казва, че не се предоставя концесия за търговски дружества със 100% държавно имущество, които ползват публична държавна собственост. В конкретния случай летищни оператори в момента са действащите търговски дружества – 100% държавна собственост летища. Това са летище София, летище Варна, летище Бургас, които са еднолични дружества и на практика имат същите функции, които би имал един летищен оператор – концесионер, и поради това формулировката в ал. 1 е именно такава – че гражданските летища за обществено ползване, които представляват публична държавна собственост, се ползват или от концесионер, или от 100% държавни търговски дружества.

Защото в този случай, ако не бъде въведено така изискването, би могло да се приеме, че само приватизирането на едно дружество 100% държавен летищен оператор, може да доведе концесионер, заобикаляйки процедурата, изискуема в Закона за концесиите. Всъщност летищни оператори 100% дружества в настоящия момент са държавните летища. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Мартинова.
Господин председател, удовлетворява Ви този отговор?
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ): Приемам го за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз подкрепям предложението по т. 1, което е внесено от колегите Мутафчиев и Пантелеев, а именно, че предоставянето на концесия на гражданско летище за обществено ползване не може да въвежда господстващо положение. Действително не можем да въвеждаме господстващо положение за концесионера и се има предвид също, че предоставянето на концесия се извършва също при спазване принципите на лоялната конкуренция.
Смятам, че ако ние подкрепим това предложение, това би било един добър принос към закона и по-специално в ал. 1.
Що се касае до останалия текст на ал. 1, споделям обяснението, което даде заместник-министър Мартинова, защото гражданските летища, които не са отдадени на концесия, попадат във втората хипотеза, а именно, че те се ползват от търговски дружества, в които държавата е едноличен собственик на капитала. С предшестващия текст се отваря вратата за отдаване на гражданските летища за обществено ползване на концесия. Това е предшестващият текст.
Затова смятам, че обяснението е добро.
Подкрепяйки предложението на колегите Мутафчиев и Пантелеев по т. 1, аз не мога да се съглася с т. 3, 4, т. 5 е всъщност само за преномериране, в които се въвежда изискване за предоставяне на концесия отделно за различните граждански летища. Защо не подкрепям това? Искам да бъда пределно ясен.
Ако ние искаме действително като кандидат за концесионер да се появи голям кандидат, с действително европейско значение, каквито са летище Копенхаген, летище Виена, летище Брюксел, те не биха проявили интерес към отделно летище – летище Варна или летище Бургас. Поставяйки такива изисквания, каквито искат да бъдат гласувани колегите Пантелеев и Мутафчиев, ние всъщност даваме възможност тези летища да попаднат в недобросъвестни концесионери от нисък калибър и често пъти с неясни капитали. За летищата, за които преди малко говорих и с представители, на които заедно с господин Мутафчиев имахме възможност да разговаряме какво представлява интерес за тях за управление на летище в България, те биха проявили интерес именно, когато те могат да вземат на концесия може би двете летища. Това не изключва възможността отделно да бъдат концесионирани. Но не трябва ние да го налагаме като норма в закона.
В това отношение аз не мога да подкрепя това предложение. Трябва да мислим в крайна сметка за най-доброто решение в интерес на развитието на българските летища. Смятам, че тази част от вашите предложения - т. 3 и 4 – не носят такъв характер.
А по отношение на т. 1 подкрепям предложението на господин Пантелеев и господин Мутафчиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Господин Мутафчиев, искате думата за реплика?
Давам думата за първа реплика на изказването на господин Иван Иванов.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Аз Ви благодаря, господин Иванов, затова, че ще подкрепите т. 1. Надявам се, че ще се подкрепите и т. 2, защото тя дава малко повече свобода на изпълнителната власт.
Разбира се, Ваше право е наистина да определите начина си на гласуване за трета и четвърта точка.
Аз искам да Ви направя реплика за следното. Да, различни бяха мненията на летищните оператори, с които сме разговаряли, включително цялата комисия, когато беше организирана среща с тях, за да видим какви са им намеренията и по какъв начин може да се стигне до това да дойде в България един сериозен инвеститор, който наистина да реши главния проблем – проблемът с терминалите в страната.
Подходите бяха различни и аз искам да кажа пред вас, че примерно в американските големи летища – вие си спомняте много добре – се концесионират дейности. Нито комисията, нито някой народен представител, за да не останат с грешни впечатления народните представители, не сме се срещали конкретно с оператори, които в момента желаят да участват в концесионирането на което и да е летище в страната. Ние се срещнахме с оператори, които са концесионирали летища и то някъде другаде в света.
Друг е въпросът, че наистина беше коментирано това. Разбира се, че аз като търговец ще предпочета колкото се може повече печеливши предприятия да взема наведнъж, за да мога да реализирам по-голяма печалба, за да мога по-бързо да си възстановя инвестицията. Има логика и аз не мога да оспорвам операторите, че проявяват такова желание. Важно е, от друга страна, ние като държавници да помислим кое е по-доброто за България – дали да ги дадем на цяло или да ги дадем поотделно. Това е въпросът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
Има ли желаещи за друга реплика? Не виждам.
За дуплика има думата господин Иванов. Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Мутафчиев, първо, искам действително да заявя, че и по т. 2 аз ще подкрепя Вашето предложение, особено в частта, че предложението трябва да се съгласува предварително с Комисията за защита на конкуренцията, макар че не знам дали това не се съдържа в Закона за концесиите. Но иначе това е едно много удачно предложение.
Второ, когато говорим какво се концесионира, това не е обектът на изказване. Аз говорех дали всяко летище отделно да бъде конценсионирано или може един и същи концесионер да поеме две летища. И тук, заявявайки, че всеки кандидат концесионер би желал да вземе двете летища, това не е точно така. Защото това зависи от неговите възможности – финансови, опит, персонал и т.н. Да, и това не е свързано само с печалбата. Защото едновременно с това то дава една много по-добра оперативна възможност за направляване на потока от пътници, за тяхното обслужване и оптимизация изобщо на дейността на тези летища. Обратно, аз пък мога да ви кажа, че като знам интереса, който се проявява от определени лица към разделно концесиониране, смятам, че точно там имаме един неясен интерес и неясен произход на средства, които ще бъдат вложени в концесионирането.
Отново заявявам, да, ние се срещнахме с оператори, които са извършили успешно концесиониране в различни континенти – както в България, така и в Северна Америка, в Мексико, в Южна Америка – и техният опит действително показва това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Иванов.
Има ли други изказвания по § 19? Не виждам.
В такъв случай ще подложа подред на гласуване предложенията на народните представители Мутафчиев и Пантелеев.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любомир Пантелеев, което, припомням, не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 24, против 79, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
За процедура има думата господин Иванов. Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, в съответствие с изказването, което направих, и предполагам, че самите вносители на предложението нямат нищо против, правя ñëåäíîòî процедурно предложение.
Предложението на господата Пантелеев и Мутафчиев, което е в пет точки, да бъде гласувано разделно: първите две точки отначало, които имат един характер и обхващат по-обща материя, и следващите три точки, като последната всъщност е едно преномериране, но нека да бъде така. Първите две точки, по които аз изразих категорично съгласие, ще подкрепя и апелирам колегите да ги подкрепят, и следващите три точки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Тоест на два пъти да се гласуват. Първа и втора – веднъж, а след това – трета, четвърта и пета. Правилно ли Ви разбирам, господин Иванов?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Точно така, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Тоест, този текст да се гласува на два пъти.
Който е съгласен с процедурното предложение на господин Иван Иванов за разделно гласуване - първа и втора точка да се гласуват отделно и след това трета, четвърта и пета отделно, моля да гласува.
Гласували 122 народни представители: за 51, против 66, въздържали се 5.
Не се приема процедурното предложение на господин Иванов.
Заповядайте за процедура, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Тъй като не може да се иска прегласуване на гласуването по процедура, аз ще поискам прегласуване на текста, предложен от мен и от народния представител Любомир Пантелеев. И ще ви кажа защо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Ние не сме го гласували още.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Не сме ли го гласували още?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Ние гласувахме процедурата на господин Иванов.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: И след това я прегласувахме, така ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Не, не сме прегласували нищо. Нека да Ви обясня поредността на събитията в залата в последните пет минути.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Не, не, последните три минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Последните три минути Вие бяхте на трибуната. Положението е следното: след като отхвърлихме предложението на господин Пантелеев, господин Иванов предложи Вашето, което сте направили заедно с господин Пантелеев, да бъде гласувано на две части. Първа и втора точка отделно, трета, четвърта и пета - отделно. Това процедурно предложение беше отхвърлено от залата. Следователно единствената възможност, която ми остава, е да го подложа изцяло на гласуване.
Господин Мутафчиев, заповядайте, за процедура.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Много Ви благодаря за уточнението, господин председателю. Явно вече е след 14,00 ч., уморени сме и трудно усещаме какво става в залата. Моята молба е и процедурното ми предложение да се гласува точка по точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Ново процедурно предложение - да се гласува точка по точка. Ясно е защо го прави господин Мутафчиев.
Подлагам на гласуване предложението на господата Пантелеев и Мутафчиев да бъде гласувано точка по точка.
Моля гласувайте.
Гласували 155 народни представители: за 66, против 79, въздържали се 10.
Очевидно и това не се приема.
В такъв случай ми остава единствено възможността да подложа цялото предложение на гласуване.
Моля, гласувайте предложението на господата Пантелеев и Мутафчиев.
Гласували 146 народни представители: за 41, против 76, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Мутафчиев.


ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Моята процедура, господин председателю, е да прегласуваме това предложение. И се обръщам към народните представители: нека да гласуваме наистина сериозно, господин министър. Аз не знам защо отхвърляте предложението, поне това предложение, че летище може да се отдава на концесия по части, съответно, че трябва становище на комисията.
Още веднъж в тази зала се доказва, че се приема закон специално за определена сделка, при определени параметри и то, обърнете внимание, уважаеми дами и господа народни представители, този закон с тези текстове беше отхвърлен от мнозинството преди няколко месеца. Сега всички като един гласувате същите текстове. Давайки невъзможността летището да се концесионира и на части, то казвате ясно волята си: сериозно ще мислим по какъв начин ще решим проблема на българските летища. В противен случай аз оставам с убеждението, че тук се гласува един конюнктурен закон, касаещ една определена сделка и предварително поети ангажименти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Мутафчиев.
Давам думата на министъра на транспорта и съобщенията да вземе отношение по този въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Мутафчиев, бих искал да използвам възможността да взема отношение, за да Ви успокоя. Приема ли се този закон за определени сделки? В България няма безкраен брой летища, те са общо няколко, така че може да се каже: да, този закон е за тези летища, а не за стотици летища, които ги няма и няма да ги има.
Има ли ангажименти към предварително определени купувачи? Не, няма и не може да има, тъй като ние още нямаме закон, не сме обявили концесионни процедури, не преговаряме с никакви потенциални концесионери, така че няма за какво да говорим в момента. А да не говорим, че и не е в наш стил да правим такива неща.
Конкретно по темата, по която питате защо да не позволим летищата да се концесионират на части, тоест някои дейности да се концесионират поотделно. Основната причина е следната, господин Мутафчиев, и това е, което каза преди малко господин Иванов. Българските летища на световната, дори на европейската карта са толкова микроскопични, че не само едно летище, а всички български летища взети заедно са по-малки и то значително по-малки от едно средноевропейско, да не говоря американско или друго равнище. Ако ние ги разбием на части, примерно един вземе магазините, друг вземе ресторантите, трети вземе примерно хендинга и т.н., тези части ще станат толкова микроскопични, че точно тогава ще можете да ни обвините, че ние имаме ангажименти към някои конкретни бизнес интереси. Нашите опасения са точно обратните, че дори да дадем целите летища, дори всички български летища, ако щете всички балкански летища да ги сложим в един пакет, по-скоро опасността е обратна, че те са достатъчно малки, за да можем да привлечем големите, легитимните, световните, най-читавите оператори. (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.)
Това е друга тема, господин Мутафчиев, когато стигнем до нея, ще Ви кажа. Аз ви казах и на първо четене, че в момента България и Беларус са единствените държави в Европа, където таксите са уредени по начин, който вие предлагате. Ако вие искате ние да стоим в една и съща група с Беларус, аз смятам, че не това е стратегическата посока на Република България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря.
Подлагам на прегласуване предложението на народните представители Пантелеев и Мутафчиев по искане на господин Мутафчиев.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 40, против 79, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 19 на вносителя, подкрепен от комисията. Той става § 21.
Гласували 114 народни представители: за 89, против 25, няма въздържали се.
Параграф 19 е приет.
Двадесет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни.): Продължаваме заседанието.
Моля, проф. Мирчев, докладвайте текста.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: От § 20 до § 27 няма предложения. Докладвам ги ан блок.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 22:
“§ 22. В чл. 44 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя “както и на системите и съоръженията за обслужване на пътници, обслужване и осигуряване на въздухоплавателни средства, товарене и разтоварване на багажи и товари”.
2. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Условията и редът за удостоверяване годността на летищата, летателните площадки, системите и съоръженията за навигация, както и на системите и съоръженията за обслужване на пътници, обслужване и осигуряване на въздухоплавателни средства, товарене и разтоварване на багажи и товари, както и изискванията към тези обекти се определят с наредба на министъра на транспорта и съобщенията.”
По § 21 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 23:
“§ 23. В чл. 46 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 2 думите “застроителен и регулационен план” се заменят с “подробен устройствен план”, а думите “Закона за териториално и селищно устройство” се заменят със “Закона за устройство на територията”.
2. В ал. 3 думата “околността” се заменя със “сервитутните зони и зоните на влияние” и след думата “обекти” се добавя “в тези зони”.
По § 23 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 24:
“§ 24. Създава се чл. 46а:
“Чл. 46а. Министърът на транспорта и съобщенията съгласувано с министъра на регионалното развитие и благоустройството издава наредба, с която определя съдържанието на специализираната карта и регистъра, който се създава въз основа на данните по чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър, и условията и реда за създаването и поддържането им.”
По § 23 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 25:
“§ 25. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 5:
“(5) Отстраняването на препятствията по ал. 3 е за сметка на лицето, извършило незаконните действия, а при изграждане на ново или при разширение на съществуващо летище – за сметка на летищния оператор.”
По § 24 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 26:
“§ 26. В чл. 48а се правят следните изменения:
1. В ал. 3, т. 3, думите “оператори на летищна дейност” се заменят с “оператори по наземно обслужване”.
2. В ал. 4 думите “летищното предприятие” се заменят с “летищния оператор”.
По § 25 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 27:
“§ 27. Член 48б се отменя.”
По § 26 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 28:
“§ 28. Член 48в се изменя така:
“Чл. 48в. (1) Дейностите по управление и експлоатация на гражданското летище по чл. 43, ал. 2, т. 1 и 2 се извършват от търговци, регистрирани по Търговския закон, на които е издаден лиценз за летищен оператор.
(2) Летищният оператор е длъжен да осигури достъп при равни условия на всяко въздухоплавателно средство, получило разрешение за извършване на полет.
(3) Летищният оператор е длъжен да приема и обслужва въздухоплавателни средства, търпящи бедствия, и държавни въздухоплавателни средства.
(4) Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” контролира изпълнението на задълженията по ал. 2 и 3.
(5) При системно неизпълнение на задълженията и във връзка с предотвратяването и отстраняването на вредните последици от тяхното неизпълнение Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” прилага като принудителна административна мярка спиране дейността на летищния оператор по управление и експлоатация на летището.
(6) Условията и редът за издаване на лиценз по ал. 1 с определят с наредба на министъра на транспорта и съобщенията.”
По § 27 текстът на вносителя е подкрепен от комисията, който става § 29:
“§ 29. Член 48г се изменя така:
“Чл. 48г. (1) Лицензът за летищен оператор удостоверява, че организацията, техниката, технологиите и персоналът на лицензираното лице отговарят на стандартите и изискванията за безопасно и качествено поддържане на експлоатационната годност на летището.
(2) Лиценз за летищен оператор се издава, при условие че:
1. за летището е издадено удостоверение за експлоатационна годност;
2. лицето е представило доказателства за финансова стабилност;
3. персоналът на лицето има квалификация, професионален опит и стаж, необходими за извършването на дейността;
4. организацията, техниката и технологиите осигуряват спазването на установените стандарти и процедури за осигуряване на безопасността и сигурността на полетите на съответното летище;
5. лицето има утвърдено от Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация “Ръководство за управление и експлоатация на съответното летище.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване текстовете на параграфи от 22 до 27 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 4.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 28 има предложение на народния представител Иван Иванов, което е подкрепено от комисията по т. 2 и не е подкрепено по т. 1, 3 и 4.
“1. В ал. 4 думите “ал. 5, 6 и 7” се заменят с думите “чл. 48е”.
3. Създава се ал. 6:
“(6) Когато технологичните площи или капацитетът на летището позволяват, по преценка на ръководителя на Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” условията на ал. 5 могат да се прилагат независимо от обема на пътникооборота и товарооборота през летището.”
4. Алинеи 6-12 стават алинеи 7-13.”
Комисията не подкрепя предложенията по т. 1, 3 и 4, които прочетох.
Предложение от народните представители Петър Мутафчиев и Любомир Пантелеев – комисията подкрепя предложението по т. 2 и не подкрепя предложенията по т. 1, 3, 4 и 5.
“1. В ал. 4 думите “ал. 5, 6 и 7” се заменят с “чл. 48е”.
3. Създава се ал. 6 със следното съдържание:
“(6) Когато технологичните площи или капацитетът на летището позволяват, по преценка на ръководителя на Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” условията на ал. 5 могат да се прилагат независимо от обема на пътникооборота и товарооборота през летището.”
4. Алинеи 6, 7, 8, 9, 10, 11 и 12 стават съответно алинеи 7, 8, 9, 10, 11, 12 и 13.
5. В ал. 8 се правят следните изменения:
1. Изречението “Под горните прагове право да извършва самообслужване има само един въздушен превозвач, който превозва най-голям дял от пътниците или товарите на летището” се заменя с изречението “Когато технологичните площи или капацитетът на летището позволяват, по преценка на ръководителя на Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” може да бъде разрешено самообслужване и под горните прагове”.
2. В т. 3 накрая точката и запетаята се заличават, поставя запетая и се добавят думите “но до не по-малко от двама, освен когато няма кандидати”.”
Комисията предлага § 28, който става § 30, да придобие следната редакция:
“§ 30. Чл. 48д се изменя така:
“Чл. 48д. (1) Дейностите по наземно обслужване на гражданско летище по чл. 43, ал. 2, т. 1 и 2 се извършват от търговци, регистрирани по Търговския закон, на които е издаден лиценз за оператор по наземно обслужване.
(2) Лиценз за оператор по наземно обслужване се издава, ако кандидатът отговаря на следните изисквания:
1. персоналът на кандидата има квалификация, професионален опит и стаж, необходими за извършването на дейността;
2. представил е доказателства за финансова стабилност;
3. създал е организация и притежава техника и/или технологии, осигуряващи спазването на действащите стандарти и процедури за сигурност и безопасност на лицата, въздухоплавателните средства, съоръженията и оборудването на съответното летище;
4. има утвърдено от Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” ръководство за извършване на дейността на съответното летище.
(3) Лиценз за оператор по наземно обслужване или самообслужване се издава за всяка от следните дейности на съответното летище:
1. наземно администриране и надзор;
2. обслужване на пътници;
3. обработка на багажи;
4. обработка на товари и поща;
5. перонно обслужване на въздухоплавателни средства;
6. обслужване на въздухоплавателни средства;
7. обслужване на въздухоплавателни средства с горива и масла;
8. техническо обслужване на въздухоплавателни средства;
9. полетни операции и администриране на екипажите;
10. наземен транспорт;
11. обслужване на бордния бюфет.
(4) Всяко лице, на което е издаден лиценз по ал. 3, има право на достъп до пазара по наземно обслужване на дадено летище за обществено ползване при условията на ал. 5, 6 и 7.
(5) На летище с годишен пътникооборот над 2 милиона пътници или с годишен товарообород над 50 хиляди тона броят оператори, които предоставят на трети лица услуги, свързани с обработка на багажи, обработка на товари и поща, перонно обслужване на въздухоплавателни средства и обслужване с горива и масла на въздухоплавателни средства и са получили достъп до пазара, не може да бъде по-малко от двама за всяка от тези дейности, освен ако няма кандидати.
(6) Когато операторите по наземно обслужване по ал. 5 са двама или повече, поне един от тях трябва да не е пряко или непряко контролиран от:
1. летищния оператор;
2. въздушен превозвач, който превозва повече от 25 на сто от пътниците или товарите на дадено летище или
3. орган, контролиращ или контролиран пряко или непряко от летищния оператор или от въздушния превозвач.
(7) На летище с годишен пътникооборот над 1 милион пътници или с годишен товарооборот над 25 хиляди тона правото да извършват самообслужване за дейностите по ал. 3, т. 3, 4, 5 и 7 се предоставя на не по-малко от двама въздушни превозвачи, освен ако няма кандидати. Под горните прагове право да извършва самообслужване за дейностите по ал. 3, т. 3, 4, 5 и 7 има само един въздушен превозвач, който превозва най-голям дял от пътниците или товарите на летището.
(8) Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" може да:
1. ограничи броя на операторите, извършващи наземно обслужване на трети лица и предоставящи една или повече дейности извън тези по ал. 5, като за оператора се прилагат съответно ограниченията по ал. 6;
2. предостави само на един оператор, извършващ наземно обслужване на трети лица, правото да извършва една или повече от дейностите по ал. 5;
3. ограничи броя на самообслужващите се въздушни превозвачи, извършващи дейности извън посочените в ал. 7;
4. забрани самообслужването или да предостави правото на самообслужване само на един въздушен превозвач в случаите по ал. 7.
(9) Ограниченията по ал. 8 се налагат при недостиг на технологични площи или капацитет на дадено летище, възникнал в резултат на голямо натоварване и голям процент използване на площите.
(10) Ограничението по ал. 8, т. 2 може да бъде налагано за срок до две години, а по ал. 8, т. 1, 3 и 4 – за срок до три години.
(11) Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" може еднократно да удължи срока на ограничението по ал. 8, т. 2 с две години.
(12) Независимо от пътникооборота или товарооборота на летището и наложените ограничения летищният оператор извършва без конкурс дейностите по наземно обслужване, за които е получил лиценз за оператор по наземно обслужване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа.
Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предстоят текстове, по които има доста сериозни предложения. В залата на таблото беше изписана цифра на гласувалите 86, а има 42 души. Така че от името на Парламентарната група на ОДС искам поименна проверка с изчитане имената на народните представители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има направено предложение за поименна проверка. Започвам поименната проверка.

Адриана Георгиева Брънчева - тук
Алеко Константинов Кюркчиев - отсъства
Александър Великов Маринов - отсъства
Александър Димитров Паунов - тук
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - тук
Александър Христов Филипов - отсъства
Алекси Иванов Алексиев - отсъства
Алиосман Ибраимов Имамов - тук
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев - òóê
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - отсъства
Анели Гинчева Чобанова - òóê
Анелия Йорданова Мингова - òóê
Анелия Христова Атанасова - тук
Антонина Бончева Бонева - òóê
Антония Стефанова Първанова - òóê
Асен Димитров Гагаузов - òóê
Асен Йорданов Агов - отсъства
Асен Любенов Дурмишев - тук
Атанас Атанасов Папаризов - отсъства
Атанас Димитров Щерев - îòñúñòâà
Атанас Крумов Додов - òóê
Атанас Петров Василев - отсъства
Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - отсъства
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Благой Николаев Димитров - òóê
Бойко Илиев Рашков - îòñúñòâà
Бойко Кирилов Радоев - òóê
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борислав Бориславов Цеков - тук
Борислав Георгиев Владимиров - òóê
Борислав Георгиев Спасов - отсъства
Борислав Димитров Китов - тук
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Николов Ралчев - отсъства
Борислав Славчев Борисов - тук
Ботьо Илиев Ботев - отсъства
Валентин Илиев Василев - òóê
Валентин Николов Милтенов - тук
Валери Георгиев Димитров - òóê
Валери Димитров Цеков - отсъства
Ваня Крумова Цветкова - òóê
Васил Богданов Василев - тук
Васил Димитров Паница - отсъства
Васил Тодоров Калинов - îòñúñòâà
Васил Христов Маринчев - òóê
Величко Стойчев Клингов - òóê
Венко Митков Александров - òóê
Венцислав Василев Върбанов - тук
Весела Атанасова Драганова - тук
Весела Николаева Лечева - îòñúñòâà
Весела Николова Караиванова-Начева - тук
Веселин Борисов Черкезов - отсъства
Веселин Витанов Близнаков - òóê
Владимир Иванов Димитров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - òóê
Владимир Стоянов Джаферов - отсъства
Владислав Борисов Костов - тук


Гадар Агоп Хачикян - тук
Георги Владимиров Юруков - òóê
Георги Георгиев Пирински - îòñúñòâà
Георги Костов Станилов - òóê
Георги Любенов Хубенов - òóê
Георги Стефанов Панев - тук
Георги Тодоров Божинов - òóê
Георги Чавдаров Анастасов - тук
Гиньо Гочев Ганев - îòñúñòâà
Господин Христов Чонков - îòñúñòâà
Даниел Василев Вълчев - тук
Даниела Владимирова Никифорова - òóê
Даринка Христова Станчева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - òóê
Диляна Николова Грозданова - отсъства
Димитър Енчев Камбуров - отсъства
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Стефанов - тук
Димитър Илиев Димитров - отсъства
Димитър Кателийчев Пейчев - тук
Димитър Лазаров Игнатов - îòñúñòâà
Димитър Милков Ламбовски - îòñúñòâà
Димитър Николов Димитров - òóê
Димитър Станимиров Дойчинов - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Цвятков Йорданов - îòñúñòâà
Димчо Анастасов Димчев - òóê
Донка Стефанова Дончева - тук
Евгени Захариев Кирилов - отсъства
Евгени Стефанов Чачев - отсъства
Евгений Стефанов Бакърджиев - îòñúñòâà
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евдокия Иванова Манева - òóê
Екатерина Иванова Михайлова - îòñúñòâà
Елиана Стоименова Масева - òóê
Елка Панчова Анастасова - òóê
Емел Етем Тошкова - îòñúñòâà
Емил Илиев Кошлуков - отсъства
Емилия Радкова Масларова - отсъства
Енчо Вълков Малев - отсъства
Златка Димитрова Бобева - îòñúñòâà
Иван Георгиев Иванов - îòñúñòâà
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Павлов Павлов - отсъства
Иван Тодоров Козовски - îòñúñòâà
Иво Първанов Атанасов - тук
Илчо Георгиев Дуганов - тук
Ирена Иванова Маринова-Варадинова - отсъства
Ирина Георгиева Бокова - отсъства
Исмет Яшаров Саралийски - îòñúñòâà
Йордан Ангелов Нихризов - тук
Йордан Георгиев Соколов - тук
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Николов Памуков - тук
Йордан Стоянов Димов - тук
Камелия Методиева Касабова - отсъства
Камен Стоянов Влахов - тук
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кемал Еюп Адил - îòñúñòâà
Кина Симеонова Андреева - отсъства
Кирил Станимиров Милчев - отсъства
Клара Петкова Петрова - тук
Коста Георгиев Костов - тук
Коста Димитров Цонев - îòñúñòâà
Кръстанка Атанасова Шаклиян - тук
Кръстьо Илиев Петков - отсъства
Лиляна Калинова Кръстева - отсъства
Лъчезар Благовестов Тошев - îòñúñòâà
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Йорданов Петров - тук
Любомир Пенчев Пантелеев - отсъства
Людмил Славчев Симеонов - тук
Лютви Ахмед Местан - тук
Люцкан Илиев Далакчиев - тук
Маргарита Василева Кънева - тук
Мариана Йонкова Костадинова - тук
Марианна Борисова Асенова - отсъства
Марина Борисова Дикова - тук
Марина Пенчева Василева - тук
Марио Иванов Тагарински - тук
Мариус Цаков Цаков - отсъства
Мария Вердова Гигова - тук
Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук
Мария Иванова Спасова-Стоянова - тук
Милена Иванова Милотинова-Колева - отсъства
Милена Костова Паунова - тук
Милена Христова Михайлова-Янакиева - тук
Мима Петрова Ненкова-Запрянова - отсъства
Мирослав Петров Севлиевски - îòñúñòâà
Михаил Райков Миков - тук
Михаил Рашков Михайлов - îòñúñòâà
Младен Петров Червеняков - отсъства
Моньо Христов Христов - тук
Муравей Георгиев Радев - отсъства
Мустафа Зинал Хасан - тук
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Радева Пангарова - тук
Наим Иляз Наим - тук
Наско Христов Рафайлов - тук
Недялко Иванов Калъчев - îòñúñòâà
Несрин Мустафа Узун - тук
Никола Богданов Николов - отсъства
Никола Джипов Николов - отсъства
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Евтимов Младенов - отсъства
Николай Петров Бучков - тук
Николай Симеонов Николов - отсъства
Николай Цветанов Чуканов - отсъства
Нина Стефанова Чилова - тук
Нина Христова Радева - тук
Нонка Дечева Матова - тук
Огнян Стефанов Герджиков - тук
Огнян Стефанов Сапарев - îòñúñòâà
Осман Ахмед Октай - отсъства
Панайот Борисов Ляков - тук
Пенка Иванова Пенева - îòñúñòâà
Петко Димитров Ганчев - тук
Петър Василев Мутафчиев - тук
Петър Владимиров Димитров - тук
Петър Иванов Агов - îòñúñòâà
Петър Стоилов Жотев - тук
Петя Велкова Божикова - îòñúñòâà
Пламен Димитров Кенаров - îòñúñòâà
Пламен Неделчев Моллов - тук
Радослав Георгиев Илиевски - тук
Радослав Николов Коев - тук
Ралица Ненчева Агайн - отсъства
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Расим Муса Сеидахмет - тук
Ремзи Дурмуш Осман - тук
Росица Георгиева Тоткова - отсъства
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Стоянов Овчаров - îòñúñòâà
Румяна Денева Георгиева - тук
Румяна Цанкова Станоева - тук
Рупен Оханес Крикорян - тук
Светлин Илиев Белчилов - тук
Светослав Иванов Спасов - îòñúñòâà
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Сийка Недялкова Димовска - тук
Силвия Петрова Нейчева - тук
Снежана Великова Гроздилова - тук
Снежина Венциславова Чипева - тук
Стамен Христов Стаменов - îòñúñòâà
Станимир Янков Илчев - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Атанасов Минков - тук
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефан Николаев Мазнев - тук
Стилиян Иванов Гроздев - тук
Стойко Илиев Танков - тук
Стойчо Тодоров Кацаров - îòñúñòâà
Стоян Илиев Кушлев - тук
Татяна Дончева Тотева - îòñúñòâà
Татяна Стоянова Калканова - тук
Теодора Владимирова Литрова - тук
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - îòñúñòâà
Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - тук
Тодор Костов Бояджиев - îòñúñòâà
Тодор Найденов Костурски - тук
Тома Янков Томов - тук
Тошо Костадинов Пейков - тук
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христина Георгиева Петрова - тук
Христо Атанасов Механдов - отсъства
Христо Ганчев Марков - отсъства
Христо Йорданов Кирчев - îòñúñòâà
Христо Любенов Георгиев - тук
Хюсеин Ниязи Чауш - тук
Цветан Петров Ценков - îòñúñòâà
Цонко Киров Киров - тук
Четин Хюсеин Казак - тук
Юлияна Дончева Петкова - îòñúñòâà
Юнал Саид Лютфи - отсъства
Юнал Тасим Тасим - îòñúñòâà
Явор Тодоров Милушев - тук
Янаки Боянов Стоилов - тук

В залата присъстват 126 народни представители. Налице е необходимият кворум. Продължаваме разискванията по § 30.

Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този параграф?
Давам думата на народния представител Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги!
Взимам отношение по предложенията, които съм направил към § 28, чл. 48д.
Комисията е приела второто от моите предложения и се е произнесла отрицателно по отношение на първото и третото. Не говоря за четвъртото, тъй като то касае единствено преномериране на алинеите.
По отношение на първото предложение, което не е прието, ще го оттегля и причината е, че когато съм го направил, то имаше единствено за цел да се избегне позоваването на ал. 5, 6 и 7, които определят условията за ограничаване на достъпа до пазара за услуги, които пък условия да се достигне до самия пазар са уредени в чл. 48е.
В чл. 48е е разписано правото на достъп, предвидено е провеждането на конкурс, но тъй като това не е съществено в крайна сметка, аз си оттеглям, господин председателю, и моля да не се подлага на гласуване т. 1 от моето предложение.
Казах, че т. 2 е приета от комисията.
Що се касае до т. 3, искам да изтъкна моите аргументи и да защитя предложената от мен т. 3.
Тя касае създаването на нова ал. 6. За да стане ясно това, което предлагам, ще ви прочета ал. 5, с която тя е пряко свързана. В ал. 5 е записано, че “на летище с годишен пътникопоток над 2 млн. пътници или с годишен товорооборот над 50 хил. т, броят оператори, на които е издадена лицензия за оператор по наземно обслужване, които предоставят на трети лица услуги…“ и т.н., “не може да бъде по-малко от двама за всяка от тези дейности, освен ако няма кандидати”.
Моето предложение е: чрез въвеждане на нова ал. 6 да се създаде възможност да се разреши и разшири конкуренцията, дори когато тези условия не са изпълнени. Ще ви кажа всъщност защо. В тази ал. 5, ако бъде гласувана без моето допълнение, ще се окаже, и искам това все пак да се запомни, че в следващите 7 до 10 години на никое българско летище няма да съществува конкуренция на пазара на услуги за наземно обслужване. Няма да съществува конкуренция, защото, помислете си, тук се говори за летище с годишен пътникооборот над 2 млн. пътници! Питам: в момента всичките летища в България имат ли 2 млн. пътници и пътникооборот? Може би са някъде там, в тези граници, общо петте летища за обществен транспорт – София, Пловдив, Горна Оряховица, Варна и Бургас. За всички непредубедени в залата е ясно, че в рамките на следващите 7 до 10 години няма да има такова летище. Тоест, ще остане в сила това, че няма да бъде разрешен достъпът на втори оператор за услуги по наземно обслужване.
За да се избегне това, за да се даде възможност за създаване на конкуренция в тези услуги, съм предложил да се създаде ал. 6, която да гласи:
“(6) Когато технологичните площи или капацитетът на летището позволяват”, все пак се отваря врата, “по преценка на ръководителя на Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” условията по ал. 5 могат да се прилагат, независимо от обема на пътникооборота и товарооборота през летището.”
Дава се една възможност, дори и броят на пътниците да е под 2 млн. или товарооборотът – под 50 хил., да се въведе конкуренция чрез допускане и на втори оператор.
В същото време искам да кажа, че по определен начин такава възможност е в съгласие и с духа на директивата на Европейския съюз. Това е Директива 96-97 на Европейския съюз за елиминиране на ограниченията върху пазара на наземните услуги и развитие на конкуренцията.
Завършвам, господин председателю, защото виждам, че времето ми изтича. Обратно, формалното записване на подобни ограничения в условията на България всъщност ще утвърдят господстващото положение на пазара на един по същество монополист. Това по никакъв начин няма да доведе до засилване на конкуренцията и на качеството на предлаганите услуги.
Затова, уважаеми колеги, апелирам да бъде подкрепена т. 3 от направеното от мен предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Други народни представители, желаещи да вземат отношение по този параграф, има ли? Няма.
Първо, поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов по отношение на т. 3 и 4 от неговото предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 33, против 66, въздържали се 8.
Предложението на господин Иванов не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Петър Мутафчиев и Любомир Пантелеев по т. 1, 3, 4 и 5 от тяхното предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 15, против 63, въздържали се 6.
Предложението на народните представители Петър Мутафчиев и Любомир Пантелеев не се приема.
Сега поставям на гласуване предложението на комисията за § 30.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 78, против 1, въздържали се 3.
Параграф 30 е приет.
Заповядайте за процедура.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да прекъснем временно гледането на законопроекта за гражданското въздухоплаване, за да разгледаме един също така важен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за паметниците и музеите, № 451-01-31, внесен от колежката Даринка Станчева и група народни представители. Имам предвид неговата важност за приключване на преговорите по все още отворените глави. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, уважаеми народни представители, има направено процедурно предложение за прекратяване разглеждането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване и преминаване към следващата точка по дневния ред – законопроекта за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата и музеите.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 94 народни представители: за 76, против 12, въздържали се 6.
Процедурното предложение е прието.

Преминаваме към точка четвърта от седмичната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПАМЕТНИЦИТЕ НА КУЛТУРАТА И МУЗЕИТЕ.
Заповядайте, госпожо Станчева, понеже Вие сте вносителят, какво предлагате?
ДАРИНКА СТАНЧЕВА (НДСВ): За по-голяма конструктивност предлагам да прочета мотивите и след това решението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И всеки народен представител има право да се изкаже.
ДАРИНКА СТАНЧЕВА: За това нямам нищо против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Може по този законопроект да има бурни дебати.
Има думата вносителят да прочете кратко изложение на мотивите към законопроекта. Вносители са Даринка Станчева, Стефан Данаилов, Хюсеин Чауш, Кина Андреева, Антонина Бонева.
ДАРИНКА СТАНЧЕВА: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми народни представители, позволете ми да ви представя накратко мотивите на законопроект за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата и музеите.
Колкото и банално да звучат днес изрази като “Да влезем в Европа с културно-историческото си наследство”, “Да пресечем изтичането на културни ценности от страната” и т.н., те са повече от актуални в края на преговорния процес за членството на България в Европейския съюз. Няма спор по това, че натрупаното през вековете културно-историческо наследство на страната трябва да бъде съхранявано и опазвано. Условията за това обаче трябва да бъдат грижа на цялото общество, на държавните институции и на всеки един от нас.
В синхрон с модерните европейски и световни тенденции за опазване на културното наследство трябва да бъдат регламентирани критериите, на които да отговарят паметниците на културата, представляващи национално богатство, редът за получаване на този статут, разрешителният режим за износ и временен износ и други, касаещи естествения поток, обмен и движение на паметниците на културата през нашата граница, още повече че след членството ни в Европейския съюз през 2007 г., да се надяваме на това, България става външна граница на Митническия съюз.
Предложеният нов проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата и музеите има за цел да въведе в българското законодателство основните разпоредби на Регламент на Съвета на Европа 39-11-92 относно износа на културни ценности, изменен с регламенти на съвета 974 от 2001 г. и 806 от 2003 г. Приемането на такъв законопроект е във връзка с изпълнението на ангажиментите, които България е поела по предварително затворени глави от преговорния процес за присъединяването ни към Европейския съюз, а именно Глава първа “Свободно движение на стоки” и Глава двадесет и пета “Митнически съюз”. България е поела ангажимент да въведе този регламент до 30 септември 2002 г.
Предложеният законопроект, първо, въвежда в българското законодателство основни разпоредби на регламента на съвета относно износа на културни ценности.
Второ, създава правно основание за въвеждане в подзаконов нормативен акт на Директива на съвета № 93-7 относно връщане на културни ценности, незаконно изнесени от територията на държави – членки на Европейския съюз.
Културните ценности представляват обект на особена закрила в държавите – членки на Европейския съюз, при търговията им с трети страни.
В законопроекта се предлагат и се предвижда още да бъде издадена наредба за контрол върху износа на стоки с културен характер. Искам да добавя само, че с Решение на Министерския съвет № 671 от миналата година към Центъра за музеи, галерии и изобразителни изкуства е създаден инспекторат точно по модел на европейските структури в тази посока – за посегателства срещу културното наследство и всичко, което е свързано със съгласувателни действия, с правоохранителните и правораздавателните органи.
Във връзка с нашите поети ангажименти по Глава двадесет и пет “Митнически съюз” в проектозакона се предвижда нова глава, която е със заглавие “Износ и временен износ на движими паметници на културата”. В нея са определени категории за движими паметници на културата, а именно: движими паметници на културата – национално богатство, тоест тези, които имат художествена, археологическа и историческа стойност. Законопроектът регламентира кои движими паметници на културата представляват национално богатство, критериите, на които трябва да отговарят, и реда за придобиване на този статут.
Второ, движими паметници на културата, които попадат в категориите, посочени в приложение към чл. 33а на законопроекта, и отговарят на определените в него категория, възраст и финансова стойност.
Трето, третата група са така наречените “и други движими паметници”.
Първо, за движимите паметници на културата, които са национално богатство, законопроектът забранява износа им и той се извършва само временно с разрешение на министъра на културата и за определени от наредбата срокове. Този въпрос е само за тези паметници на културата, които са национално богатство и те могат да бъдат временно изнасяни от страната само за експертизи, за консервационни и реставрационни работи, за изложби в чужбина. Това е в съответствие с чл. 30 от Договора на Европейската общност.
Второ, за втората категория “движими паметници на културата”, попадащи в приложението към проектозакона към чл. 33а, въвеждащо аналогични разпоредби на Анекса към Регламента 39-11, при които износът и временният износ е поставен под разрешителен режим.
Последните изменения с един анекс от 1997 г. на регламента показват, че паметниците, намерени в археологически или исторически разкопки, без значение на тяхната стойност, тоест от първа категория в приложението, винаги подлежат на разрешителен режим. Това са археологически предмети с произход от земни и подземни разкопки и открития, археологически местности и археологически колекции.
В Приложението са посочени категориите, възрастта и финансовата стойност на този вид движими паметници на културата. В приложението също така е уредено постъпателното нарастване на финансовите прагове. Размерът на тези прагове в анекса към регламента ще бъде достигнат към момента на пълноправното членство на България в Европейския съюз. Така се дава възможност първоначалният обхват на движимите паметници на културата, износът на които е под разрешителен режим, да бъде по-широк. Това не е в противоречие и в нарушение с общностното законодателство. По този начин се дава възможност естествено да бъдат проиграни тези предварително заложени финансови прагове.

За третата категория недвижими паметници на културата, които не попадат в първите две, едните от тях – в приложението, и не са национално богатство, но имат например фамилна и сантиментална стойност за техните притежатели, законопроектът предвижда износът да се осъществява след представяне на сертификат, издаден от директора на Националния център за музеи, галерии и изобразителни изкуства. Законопроектът дава правни гаранции, че повечето движими паметници на културата, които са инвентаризирани досега в музеите и които ще подлежат на регистрация по новосъздадения ред, се намират към момента във физически и юридически лица, също ще минават през този разрешителен режим. Тоест, държавата ще е наясно какво има и какво ще се изнася.
В заключение, съвсем накратко искам да кажа – безспорно е, че общественото богатство е сбор от богатството на държавата и частните лица. И опазването му трябва да бъде подчинено на една обща цел, а именно то да бъде популяризирано у нас и в чужбина, като същевременно се спазват общоприетите европейски норми за защита на културното наследство.
Обръщам се към вас, уважаеми народни представители, да подкрепите на първо четене предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата и музеите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Нихризов от място ми направи бележка и е прав. Нарушението не е съществено. Дали първо комисиите, или първо вносителят, мисля, че не е най-същественото, но сте прав, господин Нихризов.
Водеща комисия – Комисия по културата.
Заповядайте.
Искам само да съобщя, докато дойдете, че Комисията по правни въпроси и Комисията по бюджет и финанси нямат представени становища по този законопроект.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ХЮСЕИН ЧАУШ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като в съдържателната част на самия доклад по-голяма част от това, което колежката Даринка Станчева тук ни поднесе на вниманието, се повтаря, аз направо ще премина към становището на комисията:

“Д О К Л А Д
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и
допълнение на Закона за паметниците на културата и
музеите, № 454-01-31 от 23.04.2004 г., внесен от
Даринка Станчева и група народни представители на
23.04.2004 г.

На основание чл. 65 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по културата прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Подкрепя на първо гласуване Законопроект № 454-01-31 от 23 април 2004 г. за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата и музеите, внесен от Даринка Станчева и група народни представители.
Становището е прието с 10 гласа “за”, без “против” и “въздържал се”.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Комисията по европейска интеграция - не виждам председателя на комисията.
Заповядайте – господин Кемал Еюп.
ДОКЛАДЧИК КЕМАЛ ЕЮП:

“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейска интеграция относно проект на
Закон за изменение и допълнение на Закона за паметниците
на културата и музеите, № 454-01-31, внесен от
Даринка Станчева и група народни представители
на 23 април 2004 г.

На свое редовно заседание, проведено на 2 юни 2004 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата и музеите, внесен от народния представител Даринка Станчева и група народни представители.
Законопроектът беше представен от госпожа Даринка Станчева. В заседанието взеха участие господин Борислав Абаджиев – заместник-министър на културата, госпожа Полка Александрова – директор на Дирекция “Правна” в Министерство на културата, госпожа Донка Нейкова – началник отдел в Дирекция “Правна” и господин Евгени Сачев – директор на Националния център за музеи и галерии.
Приемането на Закон за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата и музеите (ЗПКМ) е в изпълнение на ангажимент, поет от Република България по предварително затворените глави № 1 “Свободно движение на стоки” и № 25 “Митнически съюз” от преговорите за присъединяване на Република България към ЕС.
Предложеният законопроект въвежда в българското законодателство основните разпоредби на Регламент на Съвета № 3911/92 ЕИО относно износа на културни ценности, изменен с Регламенти на Съвета № …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не е най-важен номерът.
КЕМАЛ ЕЮП: Посочените актове от общностното законодателство уреждат защитата на притежаваните от държавите-членки културни ценности.
Република България е поела ангажимент да въведе Регламент № 3911/92 до 30.09.2002 г. Що се отнася до Директива 93/7, тя ще бъде ефективно прилагана след датата на присъединяване на Република България към ЕС. Предвижда се още да бъде издадена наредба за контрол върху износа на стоки с културен характер, която да въведе разпоредбите на Регламент на Комисията № 752/93 ЕИО, уреждащ прилагането на Регламент № 3911/92 ЕИО.
Във връзка с въвеждането на разпоредбите на Регламент № 3911/92 предложеният законопроект създава нова глава в ЗПКМ “Износ и временен износ на движими паметници на културата”. С оглед износа проектът на закон разграничава следните категории движими паметници на културата: движими паметници, представляващи национално богатство, движими паметници, които попадат в категориите, посочени в приложението по чл. 33а и отговарят на определените в него възраст и финансова стойност, и други движими паметници.
Законопроектът забранява износа на движимите паметници – национално богатство. Тази категория движими паметници на културата могат да бъдат изнасяни само временно, след получаване на разрешение от министъра на културата. Законопроектът регламентира кои движими паметници представляват национално богатство, критериите, на които трябва да отговорят и реда, по който придобиват този статут.
Относно движимите паметници на културата, които не представляват национално богатство и не попадат в нито една от категориите по приложението към чл. 33а, законопроектът предвижда износът да бъде осъществяван след представяне на сертификат, издаден от директора на Националния център за музеи, галерии и изобразителни изкуства.
В създаваната със законопроекта Глава VI “а” “Износ и временен износ на движими паметници на културата” законопроектът въвежда понятието “движими паметници на културата, които представляват национално богатство”. Допълнителната разпоредба към законопроекта (§ 19 от законопроекта) има за цел да дефинира именно това понятие, а не понятието “национално богатство”, което е по-общо. В тази връзка Комисията по европейска интеграция препоръчва текстът на Допълнителната разпоредба да се прецизира, като се уточни, че движими паметници, които представляват национално богатство, са тези паметници на културата, които отговарят на критериите, изброени в нея.
Въз основа на изложеното, Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата и музеите, № 454-01-31, внесен от Даринка Станчева и група народни представители на 23 април 2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Еюп.
Това са становищата на водещата комисия и на Комисията по европейска интеграция.
Сега вече имате думата, уважаеми дами и господа, да вземете отношение по този законопроект, който е на първо четене.
От уважение към вносителите би следвало да има поне едно изказване, но явно няма, защото законопроектът е прецизен.

След като няма желаещи народни представители, които искат да вземат отношение по този законопроект, подлагам на гласуване на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата и музеите, внесен от народните представители Даринка Станчева, Стефан Данаилов, Хюсеин Чауш, Кина Андреева, Антонина Бонева.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедура, господин Чауш.
ХЮСЕИН ЧАУШ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 70 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам минималният срок за предложения за второ четене на законопроекта да бъде три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте срокът за предложения по този законопроект да бъде три дни.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Това предложение е прието.
Остават 17 минути до края на работното време. Седемнадесет минути – за въздухоплаването. Връщаме се към това, което прекъснахме.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
По текстовете, които предстои да минем през тези минути, няма предложения или те са приети.
По § 29 има предложение на народните представители Петър Мутафчиев и Любомир Пантелеев.
Комисията подкрепя предложението и предлага на базата на тяхното предложение да се създаде нов § 31 със следното съдържание:
“§ 31. Създава се чл. 48е:
“Чл. 48е. (1) На летище с годишен пътникооборот над 1 млн. пътници или с годишен товарооборот над 25 хил. т може да се създаде комитет на потребителите на дейности по наземно обслужване.
(2) Всеки потребител на дейност по наземно обслужване има право да участва в Комитета на потребителите на дейности по наземно обслужване чрез свои представители или организация, създадена с такава цел.”
Параграф 29 на вносителя се подкрепя от комисията. Той става § 32 със следната редакция:
“§ 32. Създава се чл. 48ж:
“Чл. 48ж. (1) Когато за определено летище са въведени ограничения по чл. 48д, ал. 5 или ал. 8, точки 1 и 2, се провежда конкурс за достъп до пазара на оператори по наземно обслужване. Конкурсът се провежда от летищния оператор или от Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”, когато дейността – предмет на конкурса, се извършва от летищния оператор или от лице, контролирано пряко или непряко от летищния оператор.
(2) Конкурсът по ал. 1 се провежда след консултации с Комитета на потребителите на дейности по наземно обслужване.
(3) Условията на конкурса се обявяват публично най-малко в два ежедневника, един от които по местонахождението на летището.
(4) Обявлението за провеждане на конкурса съдържа срока за достъп до пазара, който не може да бъде по-голям от 5 години.
(5) Конкурсната документация се изготвя след консултации с Комитета на потребителите на дейности по наземно обслужване и съдържа минимални финансови и други условия, изисквания, свързани с оценка на участниците в конкурса, проект на договор и други изисквания, свързани с предмета на конкурса.
(6) Кандидатите представят:
1. декларации за обстоятелствата по ал. 8;
2. лиценз за оператор на съответната дейност по наземно обслужване;
3. бизнес план;
4. организационен проект за организиране на дейността и за взаимодействие с летищния оператор, включително условия на взаимодействие, приемливи за Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”;
5. други документи, които се изискват в конкурсната документация по ал. 5.
(7) Организационният проект по ал. 6, т. 4 съдържа предложение за разполагане на оператора на територията на летището (необходими помещения и площи за машините, оборудването и персонала на оператора), предложение за необходим достъп до енергийни източници и водоизточници, необходимост от комуникационни средства, осигуряване на условията по опазване на околната среда при дейността на оператора, включително организация на дейността и пропускателния режим.
(8) Отстранява се от участие в конкурса лице, което:
1. е обявено в несъстоятелност или е в производство за обявяване в несъстоятелност;
2. е осъдено за банкрут;
3. се намира в ликвидация;
4. е лишено от правото да упражнява търговска дейност;
5. има задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, или задължение към осигурителни фондове, освен ако компетентният орган е допуснал разсрочване или отсрочване на задълженията;
6. е осъдено за престъпление против собствеността или против стопанството.
(9) Условията по ал. 8, т. 6 се отнасят за управителите или за членовете на управителните органи на участниците.
(10) Летищният оператор или ръководителят на Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” издава разрешение за достъп до пазара по наземно обслужване на спечелилия конкурса кандидат. Решението на летищния оператор за избор на оператор по наземно обслужване е индивидуален административен акт и подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
(11) Разрешението за достъп на оператор по наземно обслужване до пазара на летищните дейности на конкретно летище се отнемат:
1. когато операторът по наземно обслужване не започне дейността повече от 60 дни след получаване на разрешението;
2. при отнемане лиценза на оператор по наземно обслужване;
3. когато операторът по наземно обслужване е обявен в несъстоятелност.
(12) В случаите по ал. 11, т. 2 и 3 до провеждането на нов конкурс се определя оператор по наземно обслужване, който извършва дейността на отстранения оператор.
(13) С наредбата по чл. 48в, ал. 6 се уреждат и условията и редът за достъп до пазара по наземно обслужване, за издаване на лиценз за оператор по наземно обслужване, дейностите по наземно обслужване, както и условията и редът, при които могат да бъдат налагани ограничения на достъпа.”
Параграфи 30, 31 и 32 са подкрепени от комисията. Текстът на вносителя е:
“§ 30. В чл. 49 се създава ал. 3:
“(3) Във въздушния транспорт освен единиците за измерване от Международната система единици (SI) могат да се използват единиците фут, морска миля и възел, както и техните производни и съставни.”
Параграф 31 става § 34:
“§ 34. В чл. 50, ал. 2 думите “авиационен оператор” се заменят с “въздушен превозвач”.”
Параграф 32 е подкрепен от комисията и става § 35:
“§ 35. В чл. 53, ал. 2 се създават точки 9, 10, 11 и 12:
“9. обслужване на въздушното движение;
10. аеронавигационно информационно обслужване;
11. метеорологично обслужване;
12. метрологично осигуряване”.
Комисията предлага § 33 на вносителя да отпадне. Може би него трябва да гласуваме отделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека да гласуваме дотук.
Уважаеми дами и господа народни представители, от § 31 до § 35 включително има ли желаещи народни представители, които искат да вземат отношение по този законопроект?
Господин Мутафчиев, Вие желаете думата? Заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Ползваме си правото на народни представители, господин председател. Вие ни разрешавате да ползваме това право, затова Ви благодарим.
Уважаеми господин министър, много добре е разписан текстът в § 30. Там наистина е дадено като в наредба ясно по какъв начин трябва да се обявява конкурсът за оператор на летищата, но аз си задавам един въпрос. Текстът бих го подкрепил независимо от това, че моето мнение е, че подобен текст не е необходимо да бъде в закон и с такива големи подробности, а трябва да се дадат само основните принципи. Всичко останало трябва да бъде продукт на една наредба.

Искам да попитам: ако дадем на концесия едно цяло летище, по какъв начин ще задължаваме концесионера за подбора си на операторите, които ще бъдат по конкретни дейности? Ние не можем да го задължим. Той може да си сключи конкретни договори и де факто това ще важи за едно летище, примерно каквото е София, защото там поради договореностите с кредиторите ние нямаме право да го отдадем цялото на концесия.
Така че това, което правим с такъв хъс и толкова добре изпипано като наредба, струва ми се, че в един момент губи своя смисъл. По същия начин в предишния текст, когато гледахме за не по-малко от два оператора на летища, които са с над 1 милион пътници, ако при концесиониране се достигне много по-голям пътникопоток, то по какъв начин ще задължим тогава концесионера да допусне повече оператори, ако с голяма част от дейностите се занимава лично той като летищен оператор?
Това са въпроси, на които със закона не даваме отговор.
Текстът е добър, но той се отнася само за там, където летищата ще се запазят на летищни оператори, които са еднолични държавни дружества, каквото е примерно летище София. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Искам да спра вниманието ви върху § 30, който е подкрепен от комисията като § 33. Той гласи, че в чл. 49 се създава ал. 3. Ще прочета тази алинея:
"(3) Във въздушния транспорт освен единиците за измерване от Международната система единици могат да се използват единиците фут, морска миля и възел, както и техните производни и съставни."
Аз не съм бил очевидно на това заседание и онова, което не съм направил тогава, искам да го направя сега. Нека министерството да каже съвсем ясно защо изисква във въздушния транспорт да бъдат въведени три единици, които са извънсистемни. България като бъдеща страна-членка на Европейския съюз е поела категоричното изискване за спазване във всички сфери, не само в транспорта, на единици от Международната система единици, и изведнъж идват извънсистемни единици, които се използват в Съединените щати, може би и в Япония – фут, морска миля и възел. Искам да попитам защо във въздушния транспорт се използват единиците "морска миля" или "възел", които са морски единици? За "фут" може би госпожа Мартинова ще ми каже, че произведените в Съединените щати самолети "Бойнг" и "Дъглас" имат измервателни уреди, които дават единиците във фут или други подобни извънсистемни единици, но всяка американска самолетостроителна компания по договор снабдява своите самолети с измервателни уреди в системата SI. Не би трябвало ние да нарушаваме хармонията на нашето законодателство, което в редица други закони повелява използването на измервателните единици от системата SI.
По тази причина, уважаеми колеги, макар че сте твърде малко в залата, настоявам да отпадне § 30, който е предложен от вносителя. Не виждам никакво хармонизиране с европейското законодателство, нито изискване на директива. Още повече, че тази ал. 3 изобщо отсъстваше от основния текст на закона и сега е включена в поправките. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по текста? Представителите на изпълнителната власт ще вземат ли отношение по поставения въпрос от господин Иванов, респективно по въпросите, зададени от господин Мутафчиев?
Заповядайте, госпожо Мартинова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! По принцип коментарът, който беше направен по чл. 49, като цяло в съдържанието си е основателен. Но аз искам да дам съображенията, които са ни ръководели.
Най-напред по "морска миля" и "възел". Това са понятия, които са приложими в морското право. Аз искам да кажа, че обслужваното въздушно пространство на Република България обхваща и територии, които са над морето, над водни пространства. Това е единият аргумент.
Вторият аргумент е, че системата за търсене и спасяване е консолидирана между авиационния и морския сектор, тъй като при случаи на търсене и спасяване се включват и въздухоплавателни средства, за да търсят плавателни съдове. В определени случаи, за да не се прибягва до приравняване с оглед на бързина и ефективни действия, по принцип могат да се използват.
Що се отнася до терминологията, действително думата "фут" не е част от Международната система единици, но се съдържа в някои документи по отношение на въздухоплавателни средства, тоест тя се прилага в практиката на ИКАЛ.
Поради това искам да ви уверя, че ние няма да създадем наши документи, в които в разрез с международната практика или със системата за единиците ще въвеждаме други. Ние просто ще ги прилагаме тогава, когато в други случаи и международни стандарти те се използват.
Това е смисълът на текста, а не за създаване на наши документи, в които ще използваме "възел", когато не се налага.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС, от място): Съжалявам, че не мога да взема реплика. Що се касае до използването на другите документи, ние нямаме възможност да им въздействаме. Не намирам връзката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ето, изнесохте една пледоария.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Първо, поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов за отпадане на § 30, който става § 33 – да отпадне изцяло.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 33, против 69, въздържали се 3.
Предложението на народния представител Иван Иванов за отпадането на § 30 не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията – от § 31 до § 35 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 88, против 5, въздържали се 4.
Тези параграфи се приемат.
И още едно гласуване. По § 33 предложението на комисията е за отпадане на този параграф.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 5.
Параграф 33 отпада.

Сега е 15,00 часа, 59 минути и 47 секунди.
Закривам днешното пленарно заседание.
Продължаваме утре в 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 16,00 ч.)



Председател:

Огнян Герджиков


Заместник-председатели:

Любен Корнезов

Асен Агов

Юнал Лютфи


Секретари:

Светослав Спасов

Веселин Черкезов