Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Любен Корнезов, Асен Агов и Юнал Лютфи
Секретари: Светослав Спасов и Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, съгласно решението на парламента от последния ден преди ваканцията днес, първият петък на септември, целият ден ще бъде посветен на парламентарен контрол. Под целия ден се разбира до 14,00 ч., а не до полунощ.
Новопостъпили питания в периода от 30 август до 2 септември 2004 г.:
От народния представител Лъчезар Тошев към Симеон Сакскобургготски – министър-председател на Република България, относно политиката на правителството по предаване в Държавния архив на документацията от времето на комунистическия режим. Следва да се отговори писмено до 13 септември 2004 г.
От народния представител Стела Банкова към Соломон Паси – министър на външните работи, относно кадровата политика на Министерството на външните работи. Следва да се отговори в пленарно заседание на 10 септември.
От народния представител Росица Тоткова към Христина Христова – министър на труда и социалната политика, относно изпълнението на програмата “От социални помощи – към заетост”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 10 септември.
От народните представители Емилия Масларова, Димитър Димитров и Йордан Димов към Долорес Арсенова – министър на околната среда и водите, относно периодичните обгазявания на жителите от Старозагорска област. Следва да се отговори в пленарното заседание на 10 септември.
От народните представители Росица Тоткова, Васил Паница и Борислав Китов към Славчо Богоев – министър на здравеопазването, относно осигуряване на нормални условия на труд на работещите в ХЕИ – Пловдив. Следва да се отговори в пленарното заседание на 10 септември.
Писмени отговори на актуални въпроси:
- от министъра на отбраната Николай Свинаров - на народния представител Стефан Мазнев;
- от министъра на финансите Милен Велчев – на три актуални въпроса на народния представител Петър Димитров;
- от министъра на държавната администрация Димитър Калчев - на народния представител Петър Димитров;
- от заместник министър-председателя и министър на икономиката Лидия Шулева – на народния представител Петър Димитров;
- от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме - на народния представител Петър Димитров;
- от заместник министър-председателя и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев – на народния представител Лъчезар Тошев;
- от министъра на околната среда и водите Долорес Арсенова – на народния представител Лъчезар Тошев;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски – на народния представител Лъчезар Тошев;
- от министъра на образованието и науката Игор Дамянов – на народния представител Лъчезар Тошев;
- от министъра на здравеопазването Славчо Богоев – на народния представител Иван Николаев Иванов;
- от министъра на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев – на народния представител Иван Николаев Иванов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски – на народния представител Иван Николаев Иванов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски – на народния представител Любомир Пантелеев;
- от министъра на труда и социалната политика Христина Христова – на два актуални въпроса на народния представител Панайот Ляков;
- от заместник министър-председателя и министър на икономиката Лидия Шулева – на народния представител Панайот Ляков;
- от министъра на отбраната Николай Свинаров – на народния представител Стойко Танков;
- от министъра на здравеопазването Славчо Богоев – на народния представител Стойко Танков;
- от министъра на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев – на народния представител Стефан Мазнев;
- от министъра на финансите Милен Велчев – на народните представители Стефан Мазнев и Петър Жотев;
- от заместник министър-председателя и министър на икономиката Лидия Шулева – на народния представител Мария Стоянова;
- от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме – на народните представители Мария Стоянова и Васил Маринчев;
- от заместник министър-председателя и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев – на народния представител Йордан Бакалов;
- от министъра на здравеопазването Славчо Богоев – на народния представител Евдокия Манева;
- от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме – на народния представител Димитър Дъбов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски – на питане от народния представител Кина Андреева;
- от заместник министър-председателя и министър на икономиката Лидия Шулева – на народния представител Николай Камов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски – на народния представител Теодора Константинова;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски – на народния представител Любомир Пантлеев;
- от министъра на финансите Милен Велчев – на народния представител Муравей Радев;
- от министъра на образованието и науката Игор Дамянов – на народния представител Иво Атанасов;
- от министър Филиз Хюсменова – на народния представител Ангел Найденов.
Това, уважаеми госпожи и господа народни представители, бяха писмените отговори.
Преминаваме към устните отговори.
Симеон Сакскобургготски – министър-председател на Република България, ще отговори на актуален въпрос от народните представители Иван Костов и Екатерина Михайлова относно приподписването на Указ № 223 на президента на Република България.
Актуалният въпрос ще бъде развит от народния представител Екатерина Михайлова.
Заповядайте, госпожо Михайлова, ще Ви моля да се ограничите в рамките на три минути.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Господин министър-председател, нашият актуален въпрос, зададен преди ваканцията, е свързан с издаването на Указ № 223 от 25 юни 2004 г. на президента на Република България, по силата на който е награден проф. Васил Мръчков с орден “Стара планина – І степен” за изключително големите му заслуги към Република България.
Указът според законите на България е приподписан от Вас и пак по силата на българските закони Вие носите и политическа отговорност, в т.ч. за приподписването на този указ.
Питането ни и въпросът ни е свързан със следното: стана факт вече за цялата общественост, че проф. Мръчков е бил главен прокурор по времето на една от най-мрачните страни на българската история, а именно изселването на стотици хиляди български граждани от етнически турски произход в съседна Турция. Той е бил член и на Централния комитет на БКП.
Въпросът ни е следният: защо, господин министър-председател, Вие с приподписването на този указ практически реабилитирате комунистическия режим? Това е същността на нашия въпрос.
Ние знаем много добре, че след издаването на този указ, след много острото поставяне от наша страна на въпроса за този орден се стигна до промяна – указът за орден “Стара планина” беше изменен и беше издаден указ за друг орден от президента, наново подписан от Вас и издаден в “Държавен вестник”. Само че промяната на ордените един с друг не променя нещата. Защото въпросът фактически опира пак до това: защо с един такъв акт се реабилитира лице, което е символ на комунистическия режим? Защо Вие сложихте подписа си под този указ, Вие, който би трябвало по личната си биография да сте категорично срещу реабилитирането на комунистическите символи и лица?
Именно затова, както и да ми отговорите формално юридически, защото най-вероятно така са Ви написали въпроса, въпросът ни е в друг контекст, въпросът ни е точно за това: защо се прави търговия с ордените на България? Защо се реабилитират комунистическите символи и знаци?
И още нещо, тъй като стана скандално поведението на Иван Славков, който също е носител на орден “Стара планина”, господин премиер, вече има прецедент. Въпреки изявленията на Вашия правителствен говорител Димитър Цонев, че не могат да се изменят укази на президента, вече има прецедент. Указът, който е издаден, под № 268 казва, че се изменя указът, с който се дава орден “Стара планина”, и се дава друго отличие. Ако това вече е практика и прецедент, то постъпете по същия начин и с ордена на Иван Славков, който донесе международен срам за България.
Това са въпросите, които искам да задам днес към Вас от парламентарната трибуна: защо реабилитирате комунистическия режим? И ще предприемете ли действия за изменения на указа за Иван Славков? (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин премиер, да отговорите на актуалния въпрос. Ще Ви помоля да се ограничите в рамките до пет минути пленарно време.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Михайлова, уважаеми господин Костов!
Първо, искам да отбележа, че предложения за награждаване с ордени и медали съгласно чл. 11, ал. 2 от сега действащия Закон за ордените и медалите на Република България могат да се правят както от Министерския съвет, така и от председателя на Народното събрание след мотивирано предложение. На председателя на парламента е делегирано правото да предлага за награждаване с ордени и медали, без да се изисква неговото предложение да бъде предварително съгласувано. Както знаете, указите на президента се приподписват от министър-председателя съгласно чл. 102, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 12, ал. 2 от Закона за ордените и медалите на Република България.
В мотивите си проф. Герджиков отбелязва приноса на проф. Мръчков за правната наука и това е основанието, поради което той го е предложил за награждаване с орден “Стара планина”. Лично аз не съм номинирал проф. Мръчков за награждаване, но уважавайки институциите и решенията на председателя на Народното събрание и президента на Република България, съм приподписал указа, като съм спазил процедурата и не съм бламирал тяхната воля. Именно това е причината да приподпиша указа на президента.
Междувременно, отчитайки обществения дебат по повод на това награждаване, председателят на Народното събрание промени предложението си за удостояването на проф. Мръчков с орден “Св. Св. Кирил и Методий”, което бе прието от президента на Републиката.
Във връзка с дебатите по отношение на политическата отговорност, която носи председателят на Народното събрание за своето предложение, считам, че той се е водил единствено от мотивите, цитирани в предложението за награждаването. Номинирането и награждаването имат свое морално измерение и не трябва да се допуска поради търсене на политически дивиденти да бъде поставена под съмнение тяхната стойност.
За да бъдат избегнати в бъдеще подобни действия е необходимо да се прецизират механизмите за номиниране, като се отчита както съгласието между институциите, така и политическата и гражданската оценка за заслугите.
Повдигате и въпроса за господин Славков, госпожо Михайлова. Мисля, че тук темата се отнася по-скоро към Международния олимпийски комитет и решенията, които те ще приемат. (Шум от ОДС.) Ще трябва да се изслуша първо тяхното мнение, именно за да не се политизират нещата. Защото считам, че да използваме дадени неблагоприятни ситуации за политически дебати, които може би всички ни вълнуват, … Много от нас, по-старите, не сме забравили дадени ситуации. Но мисля, че заедно с по-младите трябва да гледаме напред, да гледаме към бъдещето.
Във Военния музей в Мадрид има една зловеща картина от гражданската им война и отдолу има една интересна легенда. Тя казва: “Испанци, помнете, не забравяйте, но простете!”. Мисля, че това е нещо, което би било интересно за всички нас да се позамислим. Благодаря. (Силни ръкопляскания от НДСВ и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Има възможност за реплика.
Заповядайте, господин Костов, ще Ви помоля да се ограничите в рамките на две минути пленарно време.
ИВАН КОСТОВ (ПГОДС): Уважаеми господин министър-председател, ние не сме удовлетворени от отговора, въпреки че приемаме някои от неговите елементи. Добре е например всички да приемем, че трябва да помним, точно както помнят и испанците, и да простим точно така, както и те са простили. Но точно защото помним и прощаваме, трябва да направим така, че други да не злоупотребяват с дати от българската история, както се канят да го сторят тази седмица, която идва. (Шум от КБ.) Българската социалистическа партия се кани да чества и да реабилитира една дата, да ни вкара в спомените, в друг спомен, който не отговаря на историческите реалности. (Шум и реплики от КБ.)
Ето защо първото нещо, към което аз Ви призовавам, за да покажете, че в действителност Вие сте срещу реабилитацията, защото тук, в България тече реабилитация на комунистическия режим, Вие да призовете мнозинството да подкрепи всяка политическа инициатива, която да даде възможност на Народното събрание да направи обективна историческа оценка за датата 9 септември 1944 г. (Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много ви моля, не от място!
ИВАН КОСТОВ: Ето, самите реакции на лявата част от залата показват какво се гласят да правят тези хора. Те се опитват да направят така, че българският народ да запомни друго нещо за датата 9 септември 1944 г. (Шум и реплики от КБ.)
Връчването на ордени на лица от комунистическия режим, каквито и да са те, с което не сме съгласни, е начин те да бъдат реабилитирани в общественото мнение. Ето защо не приемаме този отговор. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Костов.
Господин министър-председател, ще се възползвате ли от правото си на дуплика?
Заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Костов, благодаря Ви за коментара, но бих искал само да добавя, че може би в стремежа ни да вървим към Европа – път, който нашето правителство инициира, мисълта, че възстановяването или рехабилитирането на “комунистически режим” едва ли в ХХІ век е нещо, което може да се приеме като плюс за нашия стремеж към Европа. Затова мисля, че няма такова намерение у нас. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Преминаваме към следващия актуален въпрос към министър-председателя господин Симеон Сакскобургготски от народните представители Борислав Китов и Пламен Кенаров, относно приемане на Наредба за рамбурсиране на лекарствата в Република България.
Заповядайте, господин Китов, за да развиете своя актуален въпрос към министър-председателя.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Ще задам този въпрос с ясното съзнание, че той вече не е актуален най-малкото, защото от неговото задаване минаха два месеца, но е ясно, че с отлагане или с протакане на отговорите по обективни и субективни причини част от актуалните въпроси стават неактуални.
Уважаеми господин министър-председател, съществуват лекарствени средства, които са регистрирани в страната и са влезли в позитивния списък, но поради липса на наредба, говоря, разбира се, за момента към задаването на въпроса, за критериите за реимбурсиране, напълно или частично заплащане на медикаменти от Националната здравноосигурителна каса, ежемесечно Касата, държавата и българските граждани плащаха по-високи цени за своето здраве.
Нашият въпрос беше кога ще бъде приета тази наредба. Ние знаем, че тя вече е приета, но все пак си заслужава да дискутираме въпроса. И най-малкото, повтарям, трябва ли винаги чрез актуални въпроси да се подбутва правителството да изпълнява своите задължения? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Китов.
Господин премиер, заповядайте, за да отговорите на актуалния въпрос от народните представители Борислав Китов и Пламен Кенаров.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Китов, господин Кенаров, уважаеми господа министри!
Наредбата за условията и реда за договаряне на лекарствата, стойността на които се заплаща напълно или частично от Националната здравноосигурителна каса, беше разгледана както знаем на 29 юли. Искам да ви уверя в отговорния подход на институциите при подготвянето на наредбата за създаването на един изцяло нов по своята същност нормативен документ в атмосфера на прозрачност и зачитане на различни експертни становища. Целта е да се постигне точна, ясна и прозрачна регулация на сложните обществени отношения, което наложи многократни консултации с всички заинтересовани страни – местни и чуждестранни производители на лекарства, дистрибутори на едро и на дребно, Националната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването.
Правната сложност на изготвения за първи път в страната документ, необходимостта от намиране на баланс в отговорностите и в същото време зачитане правата и интересите на всички заинтересовани субекти, в това число и задължително здравноосигурените лица, доведе до обективна невъзможност да бъде спазен предвиденият срок.
Законът за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване е приет на 24 март т.г. и е обнародван в “Държавен вестник” на 6 април т.г. Веднага след това бе създадена експертна работна група, която да изготви проекта на наредбата. След като беше разгледана и приета на редовно заседание на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, тя е изпратена в Министерството на здравеопазването на 23 април т.г. Съгласно чл. 45, ал. 4 от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, Националната здравноосигурителна каса изготви проект за наредба, който, след като бе съгласуван с Комисията по прозрачност по чл. 856 от Закона за лекарствата в хуманната медицина, чрез министъра на здравеопазването бе внесен в Министерския съвет. Наредбата съдържа процедурата и критериите за договаряне на конкретните лекарства, както и методиката за определянето на нивото за заплащането им.
Проведени са няколко дискусионни срещи с асоциациите на производителите, на които детайлно е разискван проектът на наредбата и част от обсъдените предложения и забележки са взети предвид при изготвянето на окончателния текст.
На 14 и 21 юни т.г. са проведени две заседания на Комисията по прозрачност, на които е съгласуван проектът на наредбата, съгласно изискванията на закона. Направените от комисията бележки и предложения са отразени и както ви информирах, тя беше разгледана и приета от Министерския съвет.
В заключение бих искал да обърна внимание на това, че добронамереността в диалога между институциите изисква да се избягват спекулации с чувствителни за обществото теми. Нашето правителство нееднократно е заявявало, че здравеопазването е приоритет на програмата ни. Ние добре осъзнаваме, че лекарствената политика е ключов елемент от достъпната и качествена медицинска помощ, която гражданите трябва да получават.
Разрешаването на лекарствени продукти за внос и употреба в страната е един непрекъснат процес. Актът на регистрация не води до задължителност за включване в лекарствения списък на Националната здравноосигурителна каса на нови продукти, така също не е и гаранция за намаляване на разходите за лекарства. В този смисъл не приемам констатациите, че поради забавянето на наредбата гражданите са плащали по-високи цени за лекарствата. Напротив, за пръв път от началото на здравната реформа още от 1999 г., благодарение на усилията на правителството, се постигна изработването на цялостна нормативна база, която да регламентира ясна и прозрачна процедура за реимбурсиране на лекарствата от Националната здравноосигурителна каса и в интерес на здравноосигурените лица.
Вашият коментар дали трябва парламентарен контрол, за да се ускорят действията на правителството, го приемам и както винаги ще се постараем да действаме по-активно и да преодолеем някои от големите трудности, с които Вие сте по-добре запознат, отколкото мен, по въпроса за здравеопазването, политиката за медикаменти и т.н. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДИКОВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Възможност за реплика – д-р Пламен Кенаров. Заповядайте, господин Кенаров. В рамките на две минути имате право на реплика към министър-председателя.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър-председател, отговорът, който дадохте на този актуален въпрос, за нас е изключително важен, защото хората, които са подготвили този отговор, са дали истини и донякъде неистини. Вие сам споделихте, че двамата с доц. Китов познаваме и разбираме проблемите на здравеопазването. В рамките на две минути парламентарно време, което ми е позволено от правилника, бих искал да Ви кажа следното.
Гласувайки закона в пленарната зала, дадохме възможност на министъра на здравеопазването да състави наредбата във връзка с раимбурсния списък. Тя беше изключително важна във връзка с това, че българските граждани наистина плащаха по-скъпи медикаменти. За пример мога да Ви дам медикаментите в областта на лечението на високото кръвно налягане – ще говоря без латински термини – както и някои сърдечно-съдови заболявания. Там цената на медикаментите беше между два и три пъти по-висока. Времето от шест месеца, в което се забавяше тази наредба, даваше възможност за плащане на по-високи цени – никой не е изнудвал българския гражданин – както от Националната здравноосигурителна каса, така и от българските граждани, които отиваха в аптеките. Ние бяхме принудени с доц. Китов, познавайки закона, да обърнем внимание, защото наредбата се приема от Министерския съвет. В Министерския съвет тя се докладва от министър или зам.-министър. Аз много добре познавам почерка на човека, който е написал отговора Ви. Считам, че вътре има полуистини. Поради това ние искахме, задавайки този въпрос, да активираме процеса българските граждани да плащат по-ниски цени. Виждайки отговора, който Ви е написан – че това било спекулация – казвам Ви истината, ние с желание искахме да помогнем, а не да спекулираме с проблеми, свързани с човешкото здраве, с човешкия живот. Това е много силен морален проблем.
Благодаря Ви за това, което отговорихте, и за това, че наистина приехте присърце проблема за българското здраве. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, д-р Кенаров.
Господин премиер, ще се възползвате ли от правото на дуплика? Не.
Последният актуален въпрос към министър-председателя е също от народните представители Борислав Китов и Пламен Кенаров – относно спазване на Наредба за критериите, условията и правилата за включване на лекарствени продукти в позитивния лекарствен списък в Република България.
Заповядайте, д-р Кенаров, да развиете актуалния въпрос в рамките на три минути.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Господин председателю, господин министър-председателю! Нашият актуален въпрос има връзка и с първия въпрос. Той е във връзка със спазване на Наредбата за критерии, условия и правила за включване на лекарствени продукти в позитивния лекарствен списък в Република България и във връзка с изградената комисия по този позитивен лекарствен списък.
Шест месеца преди създаването и подмяната в тази комисия, в Министерския съвет дадохте изключително положителна оценка на комисията, която работеше по позитивния списък, в която беше и проф. Витан Влахов – председател на комисията, националният консултант на България по клинична фармакология. Оказа се, че въпреки шестмесечната оценка, в която беше работила тази комисия, изведнъж в нея бяха подменени шест човека, включително и някои от добрите професионалисти. Вътре в наредбата има правила, принципи и критерии за избор на хората, които могат да работят в тази комисия. Ако не бъдат подбрани подходящи хора, има възможност да се развие конфликт на интереси и поради недостатъчни познания във фармакологичната област и клиничното приложение на медикаментите, да се лекуваме с медикаменти, които не са качествени в България, които са на по-високи цени или да се облагодетелства някой от предлагането на определени медикаменти в българската държава.
Нашият актуален въпрос е: спазени ли са всички правила, критерии и условия, както е изброено в наредбата, към членовете на тази комисия, които бяха назначени, и освободиха ли се членове от тази комисия, които притежаваха необходимите качества и положителна оценка, дадена от Вас, за да се назначат нови такива? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, д-р Кенаров.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПГОДС, от място): Това си е въпрос точно към министъра на здравеопазването. Ти кажи точно как стоят нещата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много Ви моля, господин Игнатов!
Господин министър-председател, заповядайте да отговорите на актуалния въпрос от народните представители Борислав Китов и Пламен Кенаров. Ще помоля да се ограничите в рамките на пет минути.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКО-БУРГГОТСКИ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Кенаров! Наредбата за критериите, условията и правилата за включване на лекарствени продукти в позитивния лекарствен списък в България предвижда създаване на Комисия по позитивния лекарствен списък. Комисията има статут, както Вие казахте, на постоянен работен орган по приемане, разглеждане на заявления и вземане на решения за включване или изключване на лекарства в позитивния лекарствен списък. Комисията се състои от председател и дванадесет членове. Изискванията към членовете на комисията са посочени в чл. 8, ал. 2 от наредбата, а именно, цитирам: "Специалисти с научни постижения и практически опит в областта на лекарствата и съответните сфери на прилагането им". В наредбата е регламентирана и процедурата за определяне на състава на комисията от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.
На заседанието си на 22 юли т.г. Министерският съвет разгледа и утвърди предложението на Министерството на здравеопазването за промени в състава на Комисията по позитивния лекарствен списък. Предложението на Министерството на здравеопазването цели постигане на по-висока ефективност в работата на комисията. Съгласете се, че нещо толкова важно като позитивния списък на лекарства в България следва да се състави от комисия, която периодично обновява своя състав, именно за да не се допускат корупционни практики. Това е причината съставът на комисията при условията на приемственост да се обновява. За нов председател на комисията беше определен доц. Режина Джераси, а за нови членове, както знаете – доц. Тодор Кантарджиев, магистър фармацевт Вилян Желев, доц. Дарвин Иванов, проф. Наста Балева и д-р Диана Николовска. Всички те са специалисти, които имат съответните научни постижения и практически опит.
В наредбата е посочено още едно изискване към членовете на комисията – за неучастие в дейности, свързани с производството и търговията на едро с лекарства. В тази връзка държа да ви информирам, че всички нови членове на Комисията по позитивния лекарствен списък са предоставили декларации по чл. 10, ал. 4 от наредбата, че не участват в дейности, свързани с производството и търговията на едро с лекарства. Извършена е и допълнителна проверка относно верността на декларираното от членовете на комисията. Констатациите на проверката установяват, че изискванията на нормативния акт са спазени. Към момента на формирането на новия състав на комисията никой от членовете не участва в дейности, свързани с производство и търговия на едро с лекарства.
Във връзка с така направената промяна в състава на Комисията по позитивния лекарствен списък Министерството на здравеопазването поддържа становището, че в състава на комисията следва да се включат нови членове с по-голям клиничен опит. Практиката досега показа, че членовете на комисията трябва да имат освен научен и теоретичен опит, но и реален практически опит в приложението на лекарствата в клиничната медицина.
Бих искал да Ви уведомя, че предложените нови членове отговарят на изискванията на чл. 8, ал. 2 и чл. 10, ал. 4 от Наредбата за критериите, условията и правилата за включване на лекарствени продукти в позитивния лекарствен списък в Република България. Те са специалисти с научни постижения и практически опит в областта на лекарствата и съответните сфери на прилагането им.
Смятам, че не би трябвало да ставаме заложници на инсинуации и други подозрения, когато темата е извънредно важна, тъй като засяга всеки един гражданин на тази страна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин премиер.
Господин Китов, имате възможност да направите реплика в рамките на две минути.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател!
Трябва ясно да Ви кажа, че нещата не са така, както ги изнесохте. Първо, чл. 8 ясно и категорично казва, че се определят специалисти с научни постижения и практически опит в областта на лекарствата и тяхното прилагане. Извинявам се, обаче много ми е трудно да се съглася, че един химик или един специалист по ехография, или един гастроентеролог ще има този опит. Не казвам, че те нямат своите научни постижения, но този опит, който се изисква, тук го няма, докато бяха освободени хора с богат научен потенциал в тази област.
Второто нещо, уважаеми господин министър-председател, е следното – прав беше д-р Игнатов, когато преди малко подвикна, че беше назначен един човек, освободен по-рано за корупция. Това е господин Желев, който към момента на назначаването му фигурира в регистъра на търговското дружество "Довекс аптечно" ООД, в което той е управител и се нарушава ал. 4 от закона. Към 28 юли направихме справка да проверим и се оказва, че включително и господин Дарвин Иванов също, противоречи на тази алинея. (Подава на министър-председателя листове.) Заповядайте.
Не на последно място, уважаеми господин министър-председател, Вие, който прокламирахте за нов морал, не намирам, че за шеф на тази комисия трябва да бъде назначен човек, дори добър специалист, който е в търговски отношения с майката на Вашия министър.
Задавам си въпроса, задавам го и на Вас: не е ли всичко това, което става в това министерство, благодарение именно на назначението на заместник-министър Хинков, за което ние Ви предупредихме преди известно време.
Само с този въпрос и с документите, които Ви давам, има три нарушения на закона. И тези, които са ни написали или ясно са ни заблудили, или в противен случай би следвало да предположим, че Вие слагате чадър над явно нарушение на закона от страна на Министерството на здравеопазването. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, д-р Китов.
Господин премиер, ще се възползвате ли от правото на дуплика? Заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Господин председател, уважаеми господин Китов, благодаря Ви за Вашите коментари.
Ще започна с това, че не претендирам да съм експерт или съдия, който лично да определя или да санкционира директно всеки един назначен в администрацията. Колкото относно връзката, която считате, че има между майката на министър Богоев, мисля че не може да се приеме, тъй като знаете, че докато не е въпрос на търговия на едро или на дребно с медикаменти, в лекарската и други професии често има професионални и други отношения. Но ако действително има нещо, което да е ….
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПГОДС, от място): Има, има!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Тогава заслужава да се провери. Благодаря Ви.
Мисля, че всички трябва да положим необходимите усилия именно в тази посока – здравеопазването до 2007 г. да бъде на нивото на, бих казал, не може да се обобщи – на Европа, тъй като не говорим, че не сме европейци, но поне на някои от страните, където осигурените граждани са доволни и това ще е нашата цел във времето, което остава от нашия мандат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Това бяха въпросите към министър-председателя на Република България. Следват въпроси и питания към министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски. Той първо ще отговори на питане от народните представители Кина Андреева и Васил Паница относно стопанисването на имоти публична държавна собственост.
Заповядайте, госпожо Андреева, да развиете Вашето питане към министър Церовски. Ще Ви помоля да се ограничите в рамките на 5 минути пленарно време.
КИНА АНДРЕЕВА (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, господин министър-председател, колеги! Това питане е адресирано към министър Церовски от мен и моя колега Васил Паница, в качеството му на министър, който стопанисва недвижимите имоти публична държавна собственост. Повод за това питане ни даде грубото погазване на законите, извършено с продажбата от община Пловдив на античния форум "Филипополис". Продаден е като празно, незастроено дворно място, изработен е проект за застрояване на парцела, с който ще се унищожи част от историческото наследство на България.
Какво представлява форумният комплекс? В момента той е археологически паметник с категория от "национално значение", режим "А", което означава забрана на всякакво ново строителство и е актуван през 2002 г. с акт за публична държавна собственост, с акт на областния управител на Пловдивска област.
Какво се случва обаче, въпреки наличието на тези документи? През 2002 г. с решение на общинския съвет е променен подробният устройствен план на тази територия и там е допуснато строителство на търговски комплекс. Областният управител е реагирал своевременно на това нарушение и спира изпълнението на Решение № 501 на общинския съвет като незаконосъобразно и сезира Пловдивския окръжен съд. Главният архитект и кметът на общината обаче изпращат писмо до областния управител с молба за подкрепа и съдействие за продължаване на процедурите по Закона за устройство на територията, като в писмото си изтъкват, че характерът на собствеността не се променя с приетото изменение на плана. Тази затрогваща молба очевидно е смекчила сърцето на областния управител и той е отменил издадената от него заповед и прекратява образуваното административно производство.
Екшънът продължава – на 18 септември 2003 г. по предложение на кмета общинският съвет разрешава продажба на недвижим имот, частна общинска собственост, а именно – празно дворно място с площ 5634 кв. м., представляващо квартал 125 – нов, по плана на централната градска част, гр. Пловдив. Това е част от парцела, разположен върху древния античен форум.

Със следващ акт от 7 октомври 2003 г. въпросният имот е актуван като частна общинска собственост. Обърнете внимание, той първо е продаден, а след това е актуван като частна общинска собственост. Общинският съвет под носа на областния управител и на министъра на регионалното развитие и благоустройството е продал този терен, който е публична държавна собственост и паметник на културата от национално значение, с режим на опазване “А” като празно дворно място.
Ето защо, господин министър, и аз се радвам, че и господин министър-председателят в момента е тук, защото мисля, че опазването на българското културно наследство е един от основните приоритети на всяка една държава, която цени своето историческо развитие и минало, затова ние питаме, господин Церовски, как осъществявате стопанисването на недвижимите имоти публична държавна собственост и какви мерки предприемате за предотвратяване на груби нарушения като цитираното по-горе? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Андреева.
Господин министър, заповядайте да отговорите на отправеното питане към Вас.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаема госпожо Андреева, уважаеми господин Паница! В подготвения от мен отговор има подробно описание на случая, но ще ми позволите да съкратя цялата тази фактология, която вие доста подробно описахте - с номера на писма, как е протичала преписката. Само ще потвърдя това, което казвате, че отговаря на истината. И искам да допълня това, което също трябва да бъде взето предвид при окончателното изясняване и решаване на случая.
Подробният устройствен план на квартал 125 по плана на град Пловдив не е приеман от Националния експертен съвет по устройство на територията по реда на чл. 128, ал. 8 от Закона за устройството на територията, което е трябвало да се случи. За същия няма мое съгласие на основание чл. 134, ал. 5 от Закона за устройството на територията. Като министър на регионалното развитие и благоустройството не съм одобрявал специфични правила и норми за устройство и застрояване, който община Пловдив би следвало да изготви за територията със статут на паметник на културата от национално значение.
С писмо изх. № 4421 от 12 юли 2004 г. на Окръжна прокуратура – Пловдив са потвърдени голяма част от констатациите за извършени нарушения и незаконни разпореждания с имота. Съвсем искрено ви благодаря за този въпрос, защото вследствие на него аз разпоредих и се подготвя цялостна преписка, с която да се обърнем към съда с молба за обявяване сделката за нищожна и възстановяване на явните според мен и доста груби, за да не кажа учудващо непохватни действия.
Искрено се надявам, че компетентните органи ще успеят да възстановят държавната собственост. Още веднъж ви благодаря за въпроса, който сте задали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Андреева, имате ли уточняващи въпроси или ще изразите направо отношението си към отговора на министър Церовски?
КИНА АНДРЕЕВА (ПГОДС): Уважаеми господин Церовски, не съм удовлетворена от Вашия отговор. Не поради нещо друго, аз също се надявам, че в България все още законите стоят над всичко и те трябва да бъдат спазвани и да тържествуват когато се извършват подобни груби нарушения, но някак си Вашата позиция ми се струва прекалено пасивна. Вие сте човекът, който отговаря за стопанисването на подобни имоти публична държавна собственост. Областният управител, който Ви е подчинен, също си е затворил очите при едно очевидно нарушение. Вие самият много добре знаете, че няма решение на Министерския съвет, с което тази собственост да е деактувана от публична държавна в общинска или в какъвто и да е друг вид форма на собственост, за да може след това да бъде продавана.
Така че аз очаквам от Вас да ми кажете конкретно какви мерки ще предприемете във Вашите компетенции, за да бъдат наказани лицата, които са допуснали подобно грубо нарушение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Андреева.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Андреева, аз не знам какво друго мога да направя, освен да комплектувам преписката в цялата й пълнота и да я предам на компетентните органи. Надявам се те да вземат правилното решение. Няма служители на мое подчинение, които по административен път да са участвали в цялата тази сага. Нито имам възможности да влияя на местните органи за самоуправление за техните решения, нито областните управители са ми на подчинение. Това, което мога да кажа е, че Бог ми е свидетел, че в момента, в който научих за случая, цялата администрация е впрегната да окомплектува преписката и да я предаде на компетентните органи, за да можем да решим случая така както подобава. Доколкото ми е известно актът е отменен.
Така че още веднъж казвам, че благодаря за вашия актуален въпрос, който също допринесе за правилното разрешаване на случая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Церовски.
Госпожа Андреева, имате думата да изразите вашето отношение към получения отговор.
КИНА АНДРЕЕВА (ПГОДС): Уважаеми господин министър, Вие просто бягате от отговорност. Вие сте компетентното лице, което има всички правомощия да подготви иск за обявяване на тази сделка за невалидна.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Това съм направил.
КИНА АНДРЕЕВА: Вие не го казахте. Вие казахте, че ще предадете нещата на компетентните органи. Това е нещото, което Вие можете да направите, за да бъде прекратено това безобразие колкото се може по-бързо.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Казах го.
КИНА АНДРЕЕВА: Тогава аз Ви благодаря и ще очаквам да ме информирате, когато има резултат от това. Защото вече четири месеца чакам да ме информирате по един друг въпрос, който Ви бях задала във връзка с един трагичен случай в “Лозенец” и нарушения на строителния надзор. От трибуната Вие се ангажирахте да ми изпратите резултатите от проверката на този случай, но и до ден днешен аз не съм ги получила. Затова надявам се, че в този случай, който е от изключително важно обществено значение, Вие наистина ще проявите експедитивност, ще упражните всичките си правомощия по закона и ще допринесете за решаването и възстановяването на този имот като публична държавна собственост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Андреева.
Преминаваме към актуален въпрос от народния представител Мария Стоянова относно отсъствието на българска делегация на Единадесетата сесия на Конгреса за местни и регионални власти към Съвета на Европа.
Заповядайте, госпожо Стоянова, да развиете Вашия актуален въпрос.

МАРИЯ СТОЯНОВА (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Церовски, за съжаление изминаха четири месеца откакто съм депозирала този въпрос към Вас, разтревожена от обстоятелствата, които ме накараха да Ви запитам.
Единствената европейска организация, в която България има пълноправно членство, това е Съветът на Европа. Една от структурите на Съвета на Европа е Конгресът за местни и регионални власти. За Ваша информация, Съветът на Европа обединява 45 държави с 800 милиона население в тях. Конгресът за местни и регионални власти представлява 200 хиляди местни и регионални представители. За първи път откакто България членува в Конгреса за местни и регионални власти, а това е единадесета година, България не беше представена със своя делегация на този много важен форум, който се събира веднъж годишно в Страсбург. На това заседание, 11-то поред, което беше юбилейно, което празнуваше 10-годишнината от създаването на Конгреса за местни и регионални власти, уважаеми колеги, между 616 представители – 313 редовни и 313 заместници, срещу България стоеше “няма представители”. Това беше единствената държава, която нямаше представителство там. Аз съжалявам, че министър-председателят напусна по време на задаването на този въпрос, за да чуе отговор на това, което той пледира от този микрофон, че защитава интересите на България в Европа и работи за това, защото един от неговите министри очевидно няма желание да работи за това.
Аз присъствах там като председател на Комисията по местна и регионална демокрация към Съвета на Европа, но съм наблюдател. И брах срама от това, че България беше включена в резолюцията на конгреса със специална точка, в която препоръчват на правителството да реши проблема с излъчването на делегация и да представи България там. Но това, което ние сме пропуснали, уважаеми колеги, е това, че нашите представители няма да участват в редовните комисии на Конгреса за местни и регионални власти, които имат много важно участие и които представляват България на различни нива в тази институция. Защото Конгресът за местни и регионални власти е онази форма на сътрудничество и на разширяване на демократизацията в отделните страни-членки, към която ние всички се стремим, очевидно в тази зала, и за която има консенсус. Защото 50% от публичните фондове, които се разпределят в държавите, минават през местните и регионални организации и защото не е без значение ние да имаме представители в тези комисии, които решават немаловажни въпроси, засягащи населението на България.
Уважаеми господин министър, аз отправям към Вас този въпрос, защото съгласно отговора на институцията – Конгрес за местни и регионални власти, те са направили компромис и са поканили така подредената от Вас представителна делегация, въпреки нарушените правила за формиране състава на делегацията, да присъства. Делегацията не присъства на заседанието. Аз питам от тази трибуна и очаквам и вие, колеги, да чуете един нормален отговор – кой спря участието на делегацията в юбилейното заседание на Конгреса за местни и регионални власти и кой пожела авторитета на България да бъде уронен по един безпрецедентен начин? Отново повтарям, ние членуваме 11 години в тази организация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Уважаеми господин министър, имате думата за отговор на зададения актуален въпрос.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Госпожо Стоянова, първите делегации в Конгреса на местните и регионални власти са за мандата 1996-1997 г. и 1998-1999 г. Процедурата за формирането им е била в съответствие с изискванията на Хартата на конгреса и се е основавала на съществуващото административно-териториално деление на страната. Териториалното разпределение на делегацията е било по области, тогава 9 на брой. Още тогава за всяка област е било определено политическо представителство и съотношение между имащите изборен мандат местни органи. Предложение за поименния състав на делегацията е правило Националното сдружение на общините в Република България.
За делегацията с мандат 2000-2001 г. е разработена нова процедура и са въведени някои нови моменти. Това се наложи от настъпилите промени в административно-териториалното устройство на страната и най-вече от въвеждането на новите 28 области. Броят на делегациите и заместниците се запазва 12, които се разпределят в двете камари на конгреса по политически сили в зависимост от резултатите от местните избори 1999 г. Поименният състав за Камарата на местните власти се определя от Националното сдружение на общините, а поименният състав за Камарата на регионите се определя от конкретно упоменати регионални сдружения. Основание за това е влизането в сила на Закона за регионалното развитие и възможността за представителство в Камарата на сдруженията, които са създадени и работят съобразно специфичните регионални характеристики на съответния регион.
И през 2000 г., както и сега, Националното сдружение на общините възрази срещу подхода за включване и на други сдружения на общини, които да определят делегация. Националното сдружение на общините оспорва правото на регионалните асоциации да представляват местните власти, затова искането им беше Националното сдружение на общините да предлага състава на делегацията, макар и съгласувано с регионалните сдружения. Освен това Националното сдружение на общините имаше и други предложения по структура на политическото представителство. Направени бяха и поименни предложения, които бяха използвани при формиране състава на делегацията, но при условията на предложената процедура. Националното сдружение на общините отнесе въпроса до Секретариата на Конгреса на местните и регионални власти, откъдето отговориха, че привличането на представители на повече сдружения като активни участници в работата на конгреса отговаря на изискванията на Хартата, а основно в поименния състав Секретариатът констатира, че наистина предложението на Националното сдружение на общините не отговаря на приетата процедура.
При формиране на делегацията за мандат 2002-2003 г. бе запазена приетата за предходната делегация процедура, тъй като в този период не са провеждани нови местни избори. За поименния състав на делегацията бе поискано от Националното сдружение на общините и регионалните сдружения да направят своите предложения. Националното сдружение на общините предложи да не се подменя целият състав на делегацията, а само лицата, загубили изборния си мандат. В предложението за подмяна на станалите министри кметове не бе спазено изискването на процедурата за политическо представителство. Изпълнителното ръководство на Националното сдружение на общините отказа да дискутира по въпроса и, за да спази сроковете за съставяне на делегацията, независимо че се нарушаваше процедурата, Министерският съвет прие това предложение.
При подготовката на материалите за делегацията за мандат 2004-2005 г. бе преценено, че тъй като процедурата е утвърдена от Конгреса на местните и регионални власти и работи добре, няма съществени промени – административни и политически, не следва да се пристъпва към съставяне на нова процедура, а съществуващата да бъде актуализирана в следните направления:
Първо, да се подобри представителството на жените, те да бъдат 30% от състава на делегацията.
Второ, разпределението на делегатите по политически сили да отразяват резултатите от проведените през 2003 г. местни избори, като се отчетат спечелените гласове във всички местни изборни органи.
Трето, да се предостави възможност на други пет регионални сдружения да участват в делегацията със свои представители, тъй като досега фигуриращите вече два мандата са определяли състава на Камарата на регионите.
Националното сдружение на общините направи предложение, което предвиждаше съкращаване до минимум на процедурата, премахване на фиксираното политическо представителство и предоставяне право единствено и само на Националното сдружение на общините да предлага поименния състав на делегацията. Беше преценено, че такава процедура създава монопол на Националното сдружение на общините и ограничава правилата на другите форми на сдружения на местните власти. Поради това Министерският съвет само е актуализирал утвърдената в практиката досегашна процедура.
При определяне на поименния състав на делегацията Министерският съвет използва предложение на предложените от Националното сдружение на общините представители, като разместванията бяха направени само с оглед постигане изискването на процедурата. За съжаление и през настоящата година последва отново директно възражение до Конгреса за местните и регионални власти и в краен резултат отказ от участие в сесията на Конгреса. Отказ от Националното сдружение на общините, не на правителството. Правителството по никакъв начин не може да хване тези членове на делегацията и да ги закара насила. Защо те не са отишли там, защо след това направиха тази инсинуация, че някой им е попречил, аз не знам. Защо скриха официалното писмо, с което бяха поканени и от съвета, аз не знам. Просто не знам.
В заключение бих желал да обобщя, че приетата от Министерския съвет процедура и състав на българската делегация в Конгреса за местни и регионални власти на Европа отговаря на всички изисквания на Конгреса. Вие сте добре запознати с преписката, беше казано, че като присъства делегацията на място ще бъдат направени допълнителни указания, ако това е нужно, само и само да се изчистят тези, според мен, дребни противоречия, които за съжаление се повтарят и от предходните правителства. Аз съм се запознал в детайли с нещата, как са се развивали и затова предпочетохме да стъпим на старите практики и само да ги актуализираме вследствие на промените, наложени от времето.
Ето защо в съзвучие с препоръките на Конгреса през м. август ние направихме 2-3 сериозни работни срещи с ръководството. В момента в Габрово тече окончателна среща, която смятам, че ще изчисти всички недоразумения и ще върнем нещата в нормалното им русло. Но категорично отказвам да поема каквато и да е политическа отговорност за хора, които саботираха участието на държавата на първото заседание. Категорично! Ето писмата, с които тези хора трябваше да отидат и да си свършат работата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Стоянова, имате думата да изкажете Вашето отношение към получения отговор.
МАРИЯ СТОЯНОВА (ПГОДС): Господин министър, аз благодаря за този отговор. Притеснена съм от това, че Вие употребявахте фразата “не знам”. Умолявам Ви да знаете, защото става въпрос за авторитета на България.
Добре съм запозната с правилата, защото два мандата съм била представител в Конгреса за местни и регионални власти, единият от които бях ръководител. Искам да Ви кажа, че това, което сега чувам от Вашия отговор, обществото и Страсбург не го знаят. Там в Резолюцията, в чл. 15 е казано, че България преди 15 септември трябва да реши този проблем. Силно се надявам, че Вие ще упражните своята власт този проблем да намери своето решение преди 15 септември, защото има стендинг камити през октомври и той ще разгледа този въпрос.
Аз като представител на България затворих вече един мониторинг на България. Надявам се да не се отвори нов мониторинг на България предвид тези факти.
Това, което чувам от Вас, ме кара да си мисля, че Вие сте в състояние да направите законодателна инициатива за промяна в законите, които дават правото на монопол на едно сдружение да диктува правата в тази държава. Аз съм възмутена от това, че сдружението е бойкотирало по такъв начин присъствието на българската делегация в Страсбург. Ако това е вярно, това говори много зле за това сдружение, което се финансира от вноските на общините и не само от тях.
Господин министър, отново Ви моля до 15 септември България да бъде акуратна и да изпрати своя отговор в Конгреса, за да се свали това грозно петно, което й беше сложено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Имате право на дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Госпожо Стоянова, уверявам Ви, че ще направим всичко възможно на 15 септември делегация да присъства. Казах, че в момента се работи много усилено по този въпрос и си мисля, че наистина ще стигнем до едно добро консенсусно решение. Аз лично съм за разширяване на възможността колкото се може повече структури на гражданското общество да участват в тези процеси. Това според мен е и общата визия на всички в обединения европейски дом. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към следващия актуален въпрос към министър Церовски, а той е зададен от Димитър Дойчинов относно състоянието на пътната мрежа на територията на Пернишка област.
Заповядайте, господин Дойчинов.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да напомня темата на моя парламентарен контрол – състоянието на пътищата в Пернишка област и в частност на международните отсечки.
Темата за пътищата е вечна, защото съпътства човешкия живот. По състоянието на пътищата може да се съди и за качеството на живота. Здравите пътища гарантират дълготрайност и на автомобилите, и на транспорта въобще. За съжаление, по отношение на пътищата в Пернишка област се сбъднаха най-мрачните ми предчувствия: магистралата Драгичево – Църква – Студена ни най-малко не стана готова за Олимпиадата в Гърция. Този факт на всички езици вероятно се нарича липса на държавнически подход в изграждането на пътищата, липса на високи цели. Вместо туристическа реклама за България, се направи антиреклама. Ако разсъждавахме комплексно, можехме да открием и пещера Духлата – най-дългата на Балканите.
Големият проблем може би се нарича, освен Вашето министерство, фирма “Булстрой инженеринг” или по-точно главният подизпълнител - македонската фирма “Маврово”, която дължи на редица пернишки фирми пари в особено големи размери. Всички пернишки фирми са особено недоволни от тази фирма.
Трасето, по което беше отклонен и минава днес автомобилният поток – с. Драгичево – Перник – Гърция, е възможно най-вълнообразно и може да претендира по-скоро за състезателна писта по мотокрос или за някоя нова рискова спортна дисциплина. Възниква и въпросът: ще вземем ли отношение по кръстовището-убиец с 40 жертви в с. Драгичево?
И до днес не е ясно защо трасето Перник – Радомир в района на местността “Кървавото” не беше обезопасено докрай срещу падащи камъни с предпазна мрежа.
Вероятно за един областен град като Перник е неудобно да се споменава, че има улици като “Градището”, “Зюмбюл”, или че е проблем да се намерят средства за направата на една улица в с. Ярджиловци, дълга 350 метра. Проблем е дали жителите на с. Радуй, Пернишка община, ще видят добър път докато са живи вътре в селото.
Пътят от град Батановци, община Перник, до с. Ковачевци отдавна плаче за ремонт. Много лошо е състоянието на пътя с. Житуша – с. Кленовик, Радомирска община.
На територията на Земенска община пътищата стават все по-невъзможни. Типичен пример за това са пътните отсечки Пещера – Реянци, Земен – Байкал, Горна врабча – Елов дол.

Но едва ли има по-разбит път в Пернишка област от пътя на с. Душинци, Брезнишка община край с. Ерул, Трънска община. Този път вече се е саморазрушил и ако не бъде най-спешно ремонтиран, вероятно жителите на с. Ерул ще бъдат напълно откъснати от света. В община Брезник са ремонтирани само 10 км пътища, кога ще дойде ред и на останалите пътища? Някои вътрешноселски пътища са извън всякаква класация, например пътят в с. Сопица, Брезнишка община. Масови са оплакванията, че държавата от м. март не се разплаща с пътните фирми и ако това е така, защо? Странно защо заработеното не се фактурира и ако това е така, защо? Да се направи ли извод, че вместо да изграждат пътища, пътните фирми трябва да се занимават само със съдебни дела? Ще има ли развитие изграждането на пътя за тежкотоварни автомобили в София - с. Големо Бучино, Пернишка община? След като се тиражира, че допълнително са раздадени 100 млн. лв., колко от тях са отишли за ремонт на пътищата в Пернишка област? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Дойчинов.
Господин министър, заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Дойчинов! Във връзка с проявения интерес и загриженост към състоянието на пътната мрежа на територията на Пернишка област, бих желал да Ви предоставя следната информация.
Изпълнителна агенция “Пътища” е държавната администрация, упълномощена да развива, управлява и поддържа републиканските пътища, като строителството и ремонтните дейности се финансират със средства от бюджета на агенцията. Кметовете на съответните общини, управляващи общинските пътища…
Пътищата се ремонтират и поддържат от общините, а финансирането се осъществява със средства на общините, регламентирани в чл. 74 от Правилника за прилагането на Закона за пътищата. На територията на област Перник общата дължина на пътната мрежа е 950 км, които съобразно собствеността върху тях се разпределят както следва: 507 км републиканска и 442 км общинска пътна инфраструктура.
През територията на област Перник преминават трасетата на два общоевропейски транспортни коридора. Коридор 4 по направление на пътя Е79 Видин – София – Кулата с дължина около 30 км и коридор 8 по направление на път Е871 на границата с Македония Кюстендил – Перник – София с дължина около 45 км. Понастоящем по програма “Трансгранично сътрудничество България – Гърция” се извършва строителството по път Е79 Даскалово – Дупница, от които 22 км са на територията на Пернишка област. Проектът е финансиран със средства на Европейската инвестиционна банка и с българско участие, включва ново строителство на 18 км и рехабилитация на 40 км от пътния участък. По програмите “Транзитни пътища 2” и “Транзитни пътища 3” бяха включени пътните отсечки от границата с Кюстендилска област до гр. Перник, където рехабилитациите са завършени. В програмата “Транзитни пътища 4” са включени оставащите отсечки от път Е871 на територията на община Перник от километър 68 до километър 77 от участъка Радомир – Перник – ляво и дясно платно, и от километър 78 до километър 87 от участъка Перник – София – ляво и дясно платно, с чието изпълнение ще бъде завършена изцяло рехабилитацията на пътя на територията на областта.
През 2003 г. са извършени ремонтни работи, както следва: път 63 Перник – Брезник от 7 километър до 10 километър и път 802 Дивотино – Перник от километър 22 до километър 27 на стойност 675 хил. лв. Обектите са преходни и ремонтът ще продължи при осигуряване на необходимите финансови средства. Изпълнителна агенция “Пътища” е разработила ремонтни програми за краткосрочен, средносрочен и дългосрочен период. Средносрочната програма “2003-2005” обхваща 16 обекта на територията на общината.
Както виждате, програмата на агенцията е доста амбициозна и аз не бих могъл в краткото време, с което разполагам, да ви запозная с всички обекти, предвидени за ремонтни дейности. При допълнителен интерес бих могъл писмено да ви представя списъка на конкретните обекти. Надявам се, че с допълнителните средства, които успяхме да осигурим съвместно с Министерството на финансите, разплащанията с всички фирми ще приключат, ако вече за Перник не са приключили.
Ще осигурим и довършване на пътя Дивотино – Перник. Независимо от хроничния недостиг на средства в програмите за перспективно развитие на пътната мрежа на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и респективно на Агенция “Пътища” са включени и пътища с регионално и местно значение, за които Вие като народен представител сте изявили съответния интерес.
Бих помолил мотивите, които ми прочетохте, ако е възможно, да ми ги дадете, защото там, доколкото успях да чуя, има конкретика, а въпросът Ви е зададен доста общо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Дойчинов, заповядайте, имате думата да изразите Вашето становище по получения отговор.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Вашият отговор ме убеди колко потребен е бил актуалният ми въпрос. Не че нищо не се прави, прави се нещо, но открити остават проблемите: забавен ремонт, провлачени плащания, закъснели срокове, пропуснати възможности, антиреклама, изнервени водачи на МПС, слаб контрол, ангажиране на фирми с недостатъчен потенциал. Интересно защо “Пернишки вестник” от 23 август пише: “Новата магистрала – мисията невъзможна”. Напълно основателно възниква въпросът: това ли са критериите в държавната политика през ХХІ в. относно пътищата?
Отговорете си Вие дали сте удовлетворен, защото жителите на Пернишка област категорично не са, защото лошите пътища удрят доходите на хората, спъват аграрната реформа и ограничават и без това малките възможности за селски туризъм в Пернишка област.
Настоявам от трибуната на Народното събрание да се ангажирате с краен срок за завършване на магистралата Драгичево – Църква – Студена и ако има виновни, да бъдат санкционирани.
Що се касае за споменатата конкретика, всички пътища съм ги проверил, преди да ги запиша в мотивите си и Ви ги предоставям, като се надявам искрено, че ще се ангажирате с тях, защото мисля, че тези пътища не изискват особено големи инвестиции и усилия. В рамките на възможното е до края на годината да бъдат ремонтирани в интерес на жителите на Пернишка област. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Дойчинов.
Господин министър, желаете ли думата за дуплика? Не.
Има думата народният представител Юлияна Дончева да постави актуалния въпрос относно промяна на структурата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и закриване на дирекция “Геодезия, картография и геоинформационна система”.
ЮЛИЯНА ДОНЧЕВА (ПГНВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър! Когато през м. юли зададох този актуален въпрос, се подготвяше закриване на дирекция “Геодезия, картография и геоинформационни системи” във Вашето министерство. Това беше една изключително важна дирекция. В момента вече не съществува. Тя беше пряко ангажирана с методическото ръководство и контрола на геодезическите дейности в цялата страна. Изразява се становище, че това закриване е сериозна опасност за унищожаване на бъдещето на българската геодезия.
Моля да ми отговорите какво наложи отпадането на тази административна структура, която съществува от 1951 г. до днес.
В отговора си следва да посочите международната практика в това отношение и има ли друга държава, която с лека ръка зачертава една административна структура за методическо ръководство и контрол на геодезическите дейности. Не противоречи ли това Ваше решение на изискванията на Европейския съюз за създаването на единна нормативна база за проектиране, строителство и експлоатация на строителни обекти, хидроенергийни възли, транспортни съоръжения, както и на геодинамични изследвания на сеизмично прогнозиране и следене на свлачищните процеси.
Знаете ли, че в много държави геодезическите служби са издигнати в ранг на национални служби, а Вие с лека ръка закрихте една дирекция и това поставя България в уникалната, за съжаление в негативен смисъл, позиция, да сме единствената държава, в която липсва структура за ръководство и контрол на геодезическите работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Дончева! През настоящата година беше разработен и приет нов устройствен правилник на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, който цели оптимизиране на структурите на министерството и отразява настъпилите съществени изменения с успешно приключване на преговорите по Глава двадесет и първа – “Регионална политика и координация на структурните инструменти”.
В тази връзка е предвидено дейностите на Дирекция “Геодезия, картография и геоинформационна система” да бъдат прехвърлени на Агенцията по кадастър.
Ползвам случая да заявя категорично, че закриването на дирекцията не означава закриване на дейностите. Просто те преминават към друга структура на министерството, където според нас е и естественото им място.
Същевременно, подготвен е и нов устройствен правилник на Агенцията по кадастър, който вече е съгласуван с всички ведомства, включително и с Министерство на отбраната, в друга държавна структура, която има отговорности за дейностите в областта на геодезията и картографията за нуждите на отбраната на страната.
Досегашната практика показва, че разделянето на дейностите в областта на геодезията, картографията и кадастъра не помага, а по-скоро пречи на отделните административни звена да изпълняват задълженията си.
Що се отнася до изискванията на Европейския съюз за създаване на единна нормативна база в тази област, то следва да се има предвид, че дори и страните-членки на Евросъюза нямат единна законодателна практика по тези въпроси. Налице са изисквания и намерения за създаване на единни органи за управление, които страната ни не нарушава. Направените промени са съгласувани и с чуждестранните консултанти на Агенцията по кадастър, които са на мнение, че обединяването на дейностите и отговорностите в тази област е далеч по-добро и ще има по-положителен резултат от досега действащото положение.
Уважаема госпожо Дончева, каква административна структура се възприема – дирекция или агенция, не е толкова съществено. По-важното е да бъде единна, функционална и да е налице финансиране на дейностите във всички области. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожо Дончева, имате думата да изразите Вашето отношение по получения от министър Церовски отговор.
ЮЛИЯНА ДОНЧЕВА (ПГНВ): Господин министър, аз не съм удовлетворена от този отговор. Предположих, че той ще бъде такъв. Но може би не знаете, че все пак кадастърът е само една част от геодезията и включва само 10% от сферата на приложение на геодезията. Тоест с тази промяна Вие се опитвате да пришиете палтото към копчето, да сложите по-голямата структура под шапката на една по-малка структура – нещо, което не можете да ме убедите, че съществува в международен план. Още повече, че може би си спомняте становището на мисията на Световната банка от м. май т.г., според което Агенцията по кадастър търпи сериозна критика и едва ли това е структурата, която би могла да поеме една толкова обемна работа, която се извършва от геодезията и картографията, и въобще от тази дирекция. Ако има някакви слабости, то те са в служителите, които са били назначени в тази дирекция, но не и в работата на структурата като цяло.
Още нещо, служителите, които след това са отстранени, при отпадането на структурата, са отстранени немарливо, може би от Вашите служители, и сега те ще заведат дела към министерството. Уволнени са под алинея “съкращаване на длъжността”, а не “закриване на структура” и по този начин държавата и данъкоплатецът ще трябва да изплати обезщетения на уволнените служители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, ще се възползвате ли от правото си на дуплика?
Заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Благодаря, господин председател.
Госпожо Дончева, не знам как да Ви убедя, че когато се правят такива неща, особено в едно министерство, сигурно са взети предвид редица консултации на сериозни експерти. Аз в моето изказване споменах, че са съгласувани и с международни консултанти. А под коя шапка и как става, в края на краищата решенията се взимат от политически отговорното лице – от министъра.
Това, което Вие прочетохте, са просто възраженията, предоставени ни в писмена форма от служителите тази дирекция, която ви уверявам, че за 10 години три наредби не е успяла да подготви.
Друг е въпросът, че аз подчертах, че закриването на дирекцията не значи, че функциите няма да бъдат припокрити. И те си отиват и ще бъдат припокрити от съответните структури, които трябва да бъдат обслужвани от тези функции. Става въпрос и за Министерство на отбраната, и за Агенцията по кадастъра.
Така че в края на краищата структурните промени се правят с цел оптимизиране на структурата, с цел по-добра и по-адекватна функция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към актуален въпрос, зададен от господин Чонков, относно аналитичен преглед на ангажиментите, поети от името на Република България в преговорите за присъединяване към Европейския съюз по Глава двадесет и първа “Регионална политика и координация на структурните инструменти”.
Заповядайте, господин Чонков, Вие вече сте тук, да развиете Вашия актуален въпрос.
ГОСПОДИН ЧОНКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, колеги, господин министър! Въпросът, който ще Ви задам, е актуален, въпреки че са минали два месеца от неговото задаване и въпреки че е задаван от много мои колеги към Ваши колеги, и ще бъде още дълго време актуален. Той се отнася до информацията, която българското общество получава по поетите ангажименти от страна на правителството за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
Господин министър, един от най-тежките проблеми, които в хода на преговорите за присъединяването ни към Европейския съюз, така и след тяхното техническо приключване, е информационният дефицит относно приетите от правителството ангажименти, с които се предопределя развитието на цели сектори от икономиката за години напред. Това е сериозна пречка за българските предприемачи и бизнесмени и ги изправя пред затруднение в планирането на тяхната икономическа активност и подготовката им за острата конкурентна среда на Европейския съюз. Същевременно се забелязва тенденция правителството да смята за изпълнено задължението си да информира гражданите, бизнесът и обществото, като предоставя информация в насипен вид с всички технически подробности по чисто бюрократичен начин, което е нереалистично да се очаква, че гражданите и предприемачите ще бъдат в състояние пълноценно да анализират изискванията, стандартите, възможностите и предизвикателствата, пред които ще бъдат изправени в рамките на Европейския съюз, когато те са поднесени по този начин.
Ето защо, подобен подход е напълно неработещ и е необходимо правителството и неговата администрация да подготви в резюмиран, аналитичен и достъпен вид тази информация, която да бъде направена достояние на гражданите, бизнесът и обществото като цяло.
В тази връзка актуалният ми въпрос към Вас е: какви са конкретните ангажименти, поети от правителството по Глава двадесет и първа “Регионална политика и координация на структурните инструменти” в преговорите за присъединяване към Европейския съюз, представени във вид, резюмиран и аналитичен преглед? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Чонков.
Господин министър, имате думата. Глава двадесет и първа е доста обемиста и не знам как за 5 мин. ще се вместите тук. Може би да се спрете на основните акценти.
Заповядайте.


МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Чонков!
Господин председател, Вие направихте една много съществена забележка. Да се надявам, че ще успея да хвърля малко светлина.
Като страна – кандидатка за присъединяване към Европейския съюз България трябва да докаже готовността си за усвояване на средствата от структурните и кохезионния фонд, което, сами разбирате, е неразделна част от приключване на преговорите по Глава 21. Поети са ангажименти в следните насоки. Ще бъда много пунктуален, защото материята е огромна.
Приемане на адекватна законова рамка за прилагане на специфичните разпоредби на правото на Европейския съюз в тази област.
В допълнение, подкрепа от Европейския съюз не може да замести националното финансиране. Европейският съюз не финансира, а съфинансира националните програми. Необходимо е многогодишно планиране на съфинансирането от българска страна, като средствата ще се заделят от бюджета и от донорски програми, както и от частни стопански субекти.
Трети пункт, териториална организация. Кандидатстващите за присъединяване страни трябва да постигнат споразумение с Комисията по класификацията на евросат НУТС (номенклатура на териториалните статистически единици). Такова споразумение е постигнато.
Институционално изграждане, разпределение на отговорности между структурите, ефективна междуведомствена координация.
Следващ ангажимент – управление и капацитет за програмиране. Програмирането включва подготовка на Националния план за развитие за периода 2007 – 2013 г. и шест оперативни програми за страната.
Следващ ангажимент – наблюдение и оценка. Разходването на средствата от структурните фондове следва да бъде надеждно управлявано, наблюдавано и оценявано. Необходим е строг контрол върху плащанията и разходите.
Осигуряване на принципите за партньорство и прозрачност при планирането, програмирането, наблюдението и оценката на плановете и програмите.
Административен капацитет, подходящо подбран, структуриран и обучен състав.
По хармонизиране на българското законодателство са поети следните ангажименти и срокове:
- приемане на изменение на Закона за устройство на държавния бюджет; срок - краят на 2004 г.;
- приемане на изменения в законодателството, свързано с държавния вътрешен финансов контрол в съответствие с изискванията на Европейския съюз; срок - краят на 2005 г.;
- подзаконови нормативни актове към Закона за регионалното развитие; срок – краят на 2004 г.
С приемането на подзаконовите нормативни актове ще се регламентира създаването на нови консултативни органи и структури на нивата НУТС-2 и НУТС-3, а именно: регионални съвети за развитие и областни съвети за развитие, както и дирекции за техническо съдействие, координация и управление на регионалните програми и планове за регионалното ниво НУТС-2;
- изработване и приемане на Националния план за развитие 2007 – 2013 г. и на оперативните програми към него; срок – краят на 2005 г.
По отношение изграждането и развитието на административния капацитет предстои изпълнението на сложни и отговорни задачи:
1. Сформирането на работни групи при министерствата за подготовка на оперативните програми.
2. Определяне на звена, които ще бъдат бъдещи управляващи органи на оперативните програми по транспорта и околната среда в Министерството на транспорта и съобщенията и в Министерството на околната среда и водите. Срок – месец септември 2004 г.
3. Укрепване на административния капацитет на управляващия орган на рамката за подкрепа от общността, дирекция “Управление на средства от Европейския съюз” към Министерството на финансите. Срок – месец юли 2005 г.
Укрепване на административния капацитет на разплащателния орган – дирекция “Национален фонд” в Министерството на финансите. Срок – краят на 2006 г.
Изработване на мерки за институционално изграждане и укрепване на административния капацитет на институциите, които ще работят по усвояване на средствата от структурните фондове и кохезионния фонд. Срок – м. юни 2005 г.
Подготовка на критерии за избор на междинните звена. Срок – краят на септември 2004 г.
Увеличаване на персонала на звената, определени да изпълняват функции по управлението и изпълнението на помощта от структурните и кохезионния фонд. Срок – краят на 2006 г.
Въвеждане и поддържане на компютризирани системи за обмен на данни за управление, наблюдение и оценка на средствата от структурните фондове и кохезионния фонд на Европейския съюз. Срок – краят на 2006 г.
Идентифициране на партньорите и установяване на ефективен диалог с тях. Срок – краят на 2005 г.
Изграждане на комитети за наблюдение. Срок – съгласно регламент на Европейския съюз 1260/99 – три месеца след одобряване на рамката за подкрепа от общността на оперативните програми.
В заключение, мога да ви уверя, че гражданите, бизнесът и обществото са наши ценни партньори в процеса на подготовка на страната по усвояването на средствата от фондовете на Европейския съюз. Представителите на социално-икономическите партньори са включени: първо, в Работна група-21, която води преговорите; в работната група за изготвяне на Националната оперативна програма за регионално развитие; ще бъдат включени в Комитета за наблюдение на Националната оперативна програма за регионално развитие и участват в изготвянето на подзаконовите актове по Закона за регионалното развитие като изпълнители на възложени и договорени чрез обществени поръчки теми.
В заключение, бих искал да кажа, че искрено се надявам, че на сайта на Министерството на регионалното развитие и благоустройството всички, които се интересуват от Глава 21 могат да намерят пълна, подробна и изчерпателна информация, като естествено тя е поднесена според нас по начин, който може да бъде разбираем за широката общественост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Чонков, заповядайте, имате думата да изразите Вашето становище по получения отговор.
ГОСПОДИН ЧОНКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, този отговор, който получих, го очаквах – точно това се прави – обикновено се изброяват ангажиментите, посочват се сроковете, но никъде ние не сме видели, Вие казвате, че в министерството ги има, може би ги има в сайта, ако това е вярно, съгласен съм с Вас. Но мисля поне от това, което получавам като информация, че хората от вашите групи, които осъществяват тези преговори, съвсем спокойно могат да ги дадат в резюмиран вид на гражданите, така че те да станат разбираеми от обществото и нашите бизнесмени да се ориентират какво да правят, след като са поети тези ангажименти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към актуален въпрос, зададен от народния представител Стойко Танков, относно концесионирането на Централния плаж в град Бургас.
Заповядайте, господин Танков, да развиете Вашия актуален въпрос.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Този въпрос бе зададен в началото на месец юли, но така и не стигна време да бъде отговорено на него. Той не е загубил своята актуалност.
През това време Централният плаж в град Бургас остана без стопанин. Не бе осигурена водоспасителната дейност и медицинско обслужване. С утвърдената практика след 1999 г. доживяхме и това – Централният плаж в град Бургас да бъде неохраняем. За щастие нямаше произшествия, но в подобен неохраняем плаж в град Поморие през м. август загинаха четирима летуващи. И това лято отново се повториха хроничните проблеми със стопанисването на плажната ивица: незадоволителното поддържане на плажовете от концесионерите, масовото незаконно строителство, неизпълнението на концесионните договори, принуждаването на гражданите да ползват плажните услуги, независимо какво е отношението към тях.
Вторият проблем, който се открои отново, е нежеланието да се стопанисват плажовете, към които отсъстват търговски интерес, какъвто е случаят с Централния бургаски плаж. За пример ще посоча концесионирането на най-големия плаж – Северния плаж в град Бургас, за когото има определен концесионер, но поддържането на плажа през това лято беше трагично. Целият плаж е осеян с множество търговски обекти, които не отговарят на елементарните санитарно-хигиенни норми. Спасителите са ангажирани и с търговска дейност, затова имаше и нещастен случай на плажа.
Подобни проблеми съществуват и на други плажове от Южното Черноморие – Созопол, Приморско, а знаете, че в Ахтопол бе подета подписка за прекратяване на концесионния договор и се стигна до саморазправа между концесионера и местните граждани.

Следва изводът, че плажовете в чертите на населените места не могат да бъдат стопанисвани по досегашния модел, а именно предоставяне на концесия, построяване на търговски обекти, поставяне на чадъри, водни колела и да заставяме гражданите и туристите да ги ползват по принуда. Този порочен модел най-малко е приложим за гражданите на съответния град, където посещенията на външни туристи е ограничено. Знаете, че там ходят граждани, които не могат да си позволят да отидат на почивка на друго място.
За голяма част от населението по Черноморието туризмът е основен поминък. Затова е разбираема и болезнената чувствителност на живущите по въпроса за доброто стопанисване на плажовете и качественото обслужване на летуващите.
Този въпрос е зададен сега и има една година до следващия сезон, през което време могат да бъдат отстранени тези слабости.
Затова моят въпрос е: какви мерки ще предприеме Министерството на регионалното развитие и благоустройството за отстраняване на посочените нередности през този летен сезон?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Танков.
Господин министър, заповядайте, имате думата да отговорите на зададения Ви актуален въпрос.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Танков! Към момента за частта от крайбрежна плажна ивица – морски плаж Бургас-център, е проведена съгласувателна процедура за приемане на решение на Министерския съвет за предоставяне на концесия върху морския плаж.
Предвид обективната невъзможност за предоставяне на концесия за лято 2004 г. на редица морски плажове, части от крайбрежната плажна ивица, находящи се в областите Бургас, Добрич и Варна, като министър на регионалното развитие и благоустройството делегирах правомощия и дадох указания до областните управители на горецитираните области да организират процедури за определяне на сезонни стопани на тези плажове, в т.ч. и на морския плаж Бургас-център.
Основание за издаването на указанията ми е предвидената в Закона за държавната собственост разпоредба на чл. 18, ал. 1, съгласно която имотите публична държавна собственост, които не са отдадени за управление по специален ред, в случая по реда на Закона за концесиите, се управляват от областния управител на територията, на която се намират.
По конкретно поставения от Вас въпрос – областният управител на град Бургас е спазил изпратените до него указания и след проведената на 18 май 2004 г. процедура от комисия за стопанин за летен сезон 2004 г. на морски плаж Бургас-център е класирана “Старкар” ООД, град Бургас. Последното “Старкар” ООД се е отказало от стопанисване на плажната ивица. Съгласно сключените от областния управител договори за стопанисване на морските плажове за летен сезон 2004 г., контролът по изпълнение задълженията по тях се осъществява от него като страна по договора. В случай на отказ и несключване на договор за стопанисване на морски плажове, в т.ч. и морски плаж Бургас-център, с определения от комисията кандидат е следвало своевременно, при спазване на моите указания, областният управител да организира и проведе нова процедура за определяне на стопанин на морския плаж.
Давам си сметка, че за да се стигне до подобна ситуация е налице негативно стечение на редица обстоятелства, но в същото време смятам за недопустимо през летния сезон морският плаж на град Бургас да остане без стопанин, без организирана дейност по обезопасяване на водните площи, както и без организирани дейности, свързани с медицинско обслужване и санитарното и хигиенно поддържане.
Мога да ви уверя, че във връзка с този прецедент са предприети необходимите мерки и през следващите месеци ще се постараем централния плаж на Бургас да намери добър стопанин и да стане привлекателен както за инвеститорския интерес, така и за жителите и гостите на града.
Какво имам предвид? Като се запознахме с материала, вследствие на повдигнатия от Вас въпрос, стигнахме до извода, че има редица вторични – как да се изразя – наслагвания, които наистина правят плажа явно непривлекателен за фирмите и затова те впоследствие са отказвали след като са спечелили процедурата. Ние предприехме някои конкретни стъпки с дирекция “Национален строителен контрол” и смятам, че те ще имат съответен резултат. Надявам се за другия сезон, и след приключване на процедурите по концесиониране от Министерския съвет, плажът да намери един добър стопанин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Танков, имате думата, за да изразите Вашето становище по получения отговор.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Уважаеми господин министър, ясно е едно – има дейности по поддържането на плажовете, където разходите са повече, отколкото възможните приходи от търговските дейности, които развиват концесионерите. Изходът от тази ситуация е един – плажовете в чертите на населените места да бъдат предоставени за стопанисване от общините, защото по този начин въпросът може да се реши. Проблемът за тяхното стопанисване не е само през тези два-три месеца през лятото. През зимния сезон морето изхвърля много водорасли, предмети, умрели животни. Това в момента кой го прави? Правят го пак общините. И затова изводът от този случай с централния бургаски плаж е, че най-заинтересовани от качественото поддържане на плажовете са общините и собствениците на хотели, които са в големите курорти. Случаите от тази година налагат едно по-сериозно оглеждане на нормативната уредба за концесионирането на плажовете.
Това е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Аз съм съгласен с Вас, че сериозно трябва да бъде огледана правната уредба. Пропуските са значими. Може би за конкретния случай Вие сте прав. В случая може би доброто решение е общината, но, уверявам ви, за всеки един отделен плаж се оказва много трудно да се прецизира кое е доброто решение. Имаме и такива случаи – Вие знаете хроническите проблеми на общините с липсата на средства.
Аз искрено Ви казвам, че не вярвам, че след като дадем плажовете на общините малкото средства, които имат те, те ще ги насочат точно към плажовете и към чистенето на водораслите. Но, като отчитам, че това е един от начините да се търси позитивно решение, ще го имаме предвид при обсъжданията, които вървят в момента за това как точно да оптимизираме системите по отдаването на плажовете. Наистина там, където общините са силни и мощни, какво по-добро от това да стопанисват, ако трябва, и тези територии?
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
Продължаваме с парламентарния контрол.
Предстои актуален въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов относно публикувания списък на републиканските пътища.
Господин Иванов, заповядайте да развиете Вашия въпрос към министър Валентин Церовски. Разполагате с три минути.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър! Безспорно републиканската пътна мрежа е най-важната част от инфраструктурата на една страна, защото от нейното изграждане, развитие и поддържане зависи до голяма степен развитието не само на транспорта на страната, но и развитието на икономиката, на земеделието, защото ще могат да се осъществяват търговски връзки. Именно съгласно Закона за пътищата или Правилника за приложението му Министерският съвет по предложение на Министерството на регионалното развитие и благоустройството приема списък на републиканските пътища в Република България и го обнародва в “Държавен вестник”. Този списък на републиканските пътища е обнародван в бр. 26 на “Държавен вестник” от т.г. Това е конкретният повод за моя актуален въпрос. Съгласно правилника републиканските пътища се разделят на автомагистрали, пътища І, ІІ и ІІІ клас.
Господин Церовски, нека да погледнем какъв е списъкът, защото в него откриваме, че в България има изградени четири автомагистрали. Ще ги изброя съгласно текста: магистрала “А1” – от границата с Югославия, през София, Пловдив, до Свиленград и границата с Турция; магистрала “А2” – София, Ботевград, от Ботевград до Шумен, Девня, Варна; магистрала “А3”, която е отклонение от магистрала “А1” – през Ямбол до Бургас; и магистрала “А4” – Варна – Бургас. По такъв начин като магистрали са ни представени 1300 км пътища, които би трябвало да отговарят на изискванията за магистрали. Реално, и това го знаят не само народните представители, а и всички, които следят дебатите в парламентарния контрол, са изградени не повече от 400 км автомагистрали в България.
Нещо повече, оставам с впечатлението, че може би в Правилника за прилагане на Закона за пътищата са настъпили изменения, които позволяват на министерството да внесе такъв списък и той да бъде гласуван в Министерския съвет. Но правилникът говори съвсем друго. В чл. 6, ал. 2 е записано: “Автомагистралите са специално изградени и означени пътища за движение само на моторни превозни средства с високи скорости. Те трябва да притежават самостоятелни платна за движение във всяка посока с разделителна ивица между тях, като всяко платно е с най-малко две ленти за движение и със специална лента за аварийно спиране”.
От друга страна, господин министър, в Закона за пътищата, в чл. 10, ал. 2 е записано, че българските граждани за преминаване на пътни превозни средства по републиканските пътища, които са изброени в този списък, за който говоря, заплащат такса за преминаване – винетна такса.
В същото време бяха направени изявления от Вас и Ваши заместници, че автомагистралите ще бъдат дадени на концесия. Как това хармонизира с ал. 6, където е забранено едновременно да се събират две такси?
В заключение, господин министър, отправям към Вас въпроса: пътищата, включени в обнародвания списък, отговарят ли на изискванията съгласно закона и правилника, които се предявяват към тях, и по-специално що се отнася до автомагистралите и пътищата І клас? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин министър, заповядайте да отговорите на актуалния въпрос на народния представител Иван Николаев Иванов в рамките на пет минути пленарно време.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Иванов, за съжаление мотивите, които изложихте към въпроса, който сте задали, ме насочват на мисълта, че отговорът, който е подготвен от нас, е малко по-различен. Аз ще Ви прочета отговора, след което ще се помъчим да влезем в детайлите на материята.
Приетият през 2000 г. Закон за пътищата регламентира разделянето на собствеността върху пътищата на държавна, общинска и частна в съответствие с нейното обществено значение и интереси, които тя обслужва – национални или местни. Обнародваният в “Държавен вестник”, бр. 26 от 2004 г. списък на републиканските пътища е изготвен съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от закона и утвърден с Решение № 884 от 2000 г. на Министерския съвет.
Категоризирането на републиканските пътища по класове е извършено според административно-стопанското им значение и функциите им в транспортната система на страната. В продължение на няколко години е извършена пълна ревизия на съществуващата пътна класификация на основата на ясни и точни дефиниции на всеки отделен клас, посочени в чл. 6 на Правилника за прилагане на Закона за пътищата, а именно: “Ал. 1. Републиканските пътища се класифицират според административно-стопанското си значение и функциите си в транспортната система в следните класове: автомагистрали, пътища І клас, пътища ІІ клас, пътища ІІІ клас. Автомагистралите са специално изградени и означени пътища за движение само на моторни превозни средства с високи скорости и притежават следните характеристики: самостоятелни платна за движение във всяка посока с разделителна ивица между тях, като всяко платно е с най-малко две ленти за движение и със специална лента за аварийно спиране. Пресичането с други пътища, улици, ж.п. и трамвайни линии е само на различни нива. Вливане и отливане на движението е само в определени места. Пълна липса на директни връзки към съседни прилежащи територии. Пътищата І клас са предназначени за осъществяване на транзитно движение на големи транспортни разстояния, предимно от граница до граница и имат следните характеристики: съвпадат с направленията на основните транзитни потоци и директно свързват отдалечените важни административно-стопански региони в страната, обслужват големи прилежащи територии, имат връзки с пътища към прилежащи територии само на определени места”.
В този смисъл всички републикански пътища от утвърдения през 2002 г. от Министерския съвет и обнародван през 2004 г. списък, включващ автомагистрали и пътища І клас, отговаря на изискванията, регламентирани със Закона за пътищата и Правилника за неговото прилагане.
Същевременно обаче, доколкото разбрах, Вие задавате въпроса конкретно за магистралите, както са описани от входна до изходна точка. С просто око е очевидно, че по цялото трасе на така описаните магистрали те не са изградени. Доколкото това ще бъде обвързано с изграждането или концесионирането на магистралите, в това число концесионерът да ги доизгради и т.н., и с въвеждането на тол-системите за заплащане на магистралите и как това ще влиза в отношение с винетната система или със заплащането на винетките – аз ви уверявам, че експертите работят усилено по този въпрос и при всички случаи крайният резултат ще бъде такъв, че в никакъв случай няма да се заплаща за една и съща услуга два пъти.
С други думи, след въвеждането на тол-системите стойността на винетките ще бъде редуцирана или би трябвало да бъде редуцирана до такава степен, в каквато е нужно, след като отпаднат съответните километри по направленията на магистралите, които са били изградени.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, министър Церовски.
Господин Иванов, имате право на реплика, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър!
Безспорно не мога да бъда доволен от отговора и причината е очевидна. Отговорът всъщност дава ясна представа за нивото на компетентност на ръководеното от Вас министерство. Вие дори изчетохте текстовете, които касаят изискванията към магистралите и в същото време фигурират 1300 км, от които не повече от 400 отговарят на тези изисквания.
По същество Министерството на регионалното развитие и благоустройството е съставило списък в нарушение на нормативните актове на Закона за пътищата и на правилника за приложението му. Такъв отговор аз не мога да приема. Единственото, което можехте да направите, е да признаете, че съставеният списък не отговаря по никакъв начин на изискванията, които законът предявява към магистралите.
Когато говоря за пътищата І клас, имам предвид, господин министър, че по същество тези пътища не само трябва да бъдат класирани по своето предназначение, но те трябва да отговарят и на определени технически изисквания към тях, свързани с ленти за изпреварване, свързани с вертикална и хоризонтална маркировка, с изходи към магистралите и т.н. Това, на което пътищата, които са разписани тук, не отговарят. И ако други неща струват прекалено много пари, възстановяването на маркировките по българските пътища, магистрали І, защо не и ІІ клас, е едно абсолютно задължение, което може винаги да бъде осъществено, но то не се прави. Да не говоря за качеството. Тук виждам само в шестия от първокласните пътища “Пирдоп – Розино – Карлово” и един участък от него до Калофер, оттам просто не може да се мине, той прилича направо на бомбардиран по време на войната път и е изцяло разбит. Много други примери мога да дам, но нямам това време.
Затова, господин министър, отново завършвам с това, че ще бъде поставен под сериозно съмнение този списък и единственото решение, което Вашите експерти, както Ви казах, могат да предложат, е да извадят магистралите от републиканската пътна мрежа. Това ще създаде един абсурд за България – магистралите да не са част от републиканската пътна мрежа. Това, отново повтарям, показва действително нивото на некомпетентност в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин министър, ще се възползвате ли от правото на дуплика? Разполагате с две минути.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Понеже става въпрос за ниво на компетентност, ами нивото на компетентност е такова, което се чуди как да преодолее нивата на компетентност, които са докарали цялата пътна инфраструктура до този хал последните 20-ина, 30-ина години. Това е нивото на компетентност! Пътищата са в състояние, в което са били онаследени. Икономиката е в състояние, в което е била онаследена. Ние правим всичко възможно да излезем от тази криза и има редица видни успехи. Кое е истина, господин Иванов? Кое е истина? Това, че не може да се пътува спокойно, защото навсякъде се ремонтира или не е истина? Истината е, че икономиката на държавата има определени възможности и това, което можем да направим, е максимално тези възможности да ги насочим в реалната инфраструктура и да не се отклоняват парите, които са изключително ограничени, по най-различни джобове на най-различни хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към следващия актуален въпрос, зададен от народния представител Румен Петков.
Господин Петков, имате думата.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, господин министър! Парк “Кайлъка” в град Плевен е място за отдих на гражданите му и една от забележителностите на града и региона. В него красотата на природата по един неповторим начин се съчетава с условията за отдих, спорт и медицинско-възстановителни дейности, създавани в продължение на десетилетия, както с инвестиции от различни ведомства, така и с доброволен труд, полаган безвъзмездно от няколко поколения плевенчани.
За съжаление напоследък, особено осезаемо през последните две години, създаденото с много любов и труд от поколенията се превръща в пустош, природна джунгла, в която властва безстопанствеността и занемарението - буренясали алеи, зелени площи с трева да кръста, изпочупени и неподдържани съоръжения и инфраструктура. Това е в момента състоянието на любимото на плевенчани място за отдих – народен парк “Кайлъка”.
“Кайлъка” е актуван като публична държавна собственост с акт № 406 от 19 май 1997 г. на областен управител Ловеч. В него изрично е посочено, че имотът се стопанисва и управлява от областния управител. Община Плевен години наред полага грижи и инвестира средства по поддържането и стопанисването на парка. На исканията на община Плевен имотът да бъде деактуван като държавна собственост, за да бъде актуван като общинска и да може общината да го поддържа, областният управител на Плевен отговаря с писмен отказ.
Също с писмо на областния управител от 11 декември 2002 г. е отговорено с отказ на искането на общината “Кайлъка” да бъде предоставен на общината за безвъзмездно ползване, съгласно решение от заседанието на Комисията по разпореждане с държавни имоти. Със същото писмо се подчертава, че областният управител в Плевен не е възлагал на общината стопанисването на този имот, публична държавна собственост, нито финансирането на издръжката на парка с общински средства, като посочва, че тези действия представляват нарушение на Закона за общинските бюджети.
Господин министър, моля да ми отговорите как изпълнявате задълженията си по общото ръководство на управлението на парк “Кайлъка” като недвижим имот, публична държавна собственост? Има ли утвърден план за управление на защитената местност “Кайлъка” по смисъла на Закона за защитените територии? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля да отговорите на народния представител Румен Петков.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Петков!
Към настоящия момент парк “Кайлъка” в град Плевен е със статут на защитена местност, съгласно Закона за защита на териториите. За него има акт за публична държавна собственост на областния управител, Ловеч и имотът се стопанисва и управлява от областния управител в град Плевен.
В тази връзка през месец юни 2002 г. областният управител на област Плевен е изготвил концепция за устройството и управлението на защитената местност “Кайлъка”, с цел да се анализира актуалното състояние на защитените територии като цяло. По инициатива на областния управител господин Маринов е регистрирано гражданско дружество “Възраждане - Кайлъка” – град Плевен, с цел набиране на средства за техническите дейности и подпомагане дейността на областния управител за изготвяне на кадастрална карта и кадастрални регистри и специализирана карта на защитената местност. Със Заповед № 300-3-119 от 05.06.2003 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра е открито производство по чл. 35 от Закона за кадастъра и имотния регистър за създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри на защитената местност “Кайлъка”.
Съгласно сключения договор между гражданското дружество и Консорциум “Кадастър Кайлъка” за изработване на кадастралната карта са предприети пет етапа на изпълнение. Първият етап – работна геодезическа основа е приет за окончателно завършен. На този етап приключва техническата дейност и по втория етап от договора за изработване на кадастралната карта. Предстои изготвяне на специализирана карта до края на м. септември. Между другото до приемането на кадастралната карта и специализираната карта на защитената местност по съответния законов ред и изясняване на собствеността е незаконно предприемането на други действия, като отдаване на концесия или предоставяне на имота за управление от община Плевен.

Планът за управление на защитена местност "Кайлъка" ще бъде включен в програмата на Министерството на финансите през 2005 г., а до края на 2004 г. ще бъде извършена инвентаризация на флората и фауната в парка по проекта на МОСВ "Натура 2000" с цел включване на защитената местност в европейската екологична мрежа. От 1 май т.г. стартира и проект на областния управител на гр. Плевен за поддържане на защитената местност "Кайлъка" по национална програма "От социални помощи – към осигуряване на заетост". По проекта са назначени и работят 25 продължително безработни лица. Проектът е с продължителност 6 месеца до края на м. октомври, но такъв ще бъде разработен и за следващата година. Предстои проект за защитената местност "Кайлъка" да кандидатства за финансиране по програма ФАР "Развитие на българския екотуризъм".
Както става ясно от изложеното дотук, областният управител полага всички усилия за доброто стопанисване на парка и боравенето с други категории е опит според мен за недостатъчна коректност. Спорът кой е по-добрият стопанин – държавата или областта – е един много дълъг спор. В момента се водят много сериозни разговори със Сдружението на общините по собствеността на имотите, които държавата стопанисва на територията на съответните общини. С решаването на този спор ще бъде решен трайно и този проблем, ако въобще има проблем в случая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Румен Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Аз останах с впечатлението, че или Ви подвеждат, или просто не сте наясно за реалната ситуация в защитената местност "Кайлъка". Всичко, което изредихте – подготовката на карти, планове и т.н., няма никакво отношение към днешната ситуация. Паркът е занемарен, в парка не се извършват никакви действия по поддръжка нито на зелените площи, нито на изградените съоръжения. Единствените няколко обекта, които функционират нормално и които дават що-годе вид на парка, са спортните обекти, които се поддържат от съответните клубове и дружества. Но тези 25 човека, които Вие твърдите, че са назначени по правителствената програма, това не е сериозно. В парка има само бурени и трева. Очевидно областният управител не може или не желае да стопанисва и да се грижи за парка.
От тази гледна точка считам, че предложението и решението на Общинския съвет в Плевен за деактуването на парка като държавна собственост и актуването му като общинска би дало възможност паркът да има конкретен стопанин и този конкретен стопанин да има конкретни ангажименти и отговорности. Ситуацията в момента, пак казвам, в парка е трагична – нито се поддържа асфалтовата настилка, нито се поддържат тревните площи, нито се поддържат съоръженията. И аз се боя, че тези намерения, които Вие изредихте – да се подготвят планове за 2005-та и следващ период от време, може да се окажат безвъзвратно закъснели за възстановяването и нормалната поддръжка на парка.
Настоявам да обсъдите съвсем сериозно възможността за деактуването на парка като държавна собственост и даване възможност да бъде актуван като общинска, за да може общината правомерно да инвестира пари в поддържането, възстановяването и развитието на парка "Кайлъка". Казвам го, защото трима поредни кметове на Плевен са наказвани от различни органи и институции за това, че поддържат парк "Кайлъка". И то точно поради безхаберието и безотговорността на държавата и на областния управител.
От друга страна, Вие трябва да сте наясно, че съгласно чл. 66 от Закона за държавните имоти имате също конкретни отговорности – отговорността да се извършва общото ръководство по управлението и разпореждането с недвижими имоти, държавна собственост. Очевидно към настоящият момент този парк нито се управлява с грижата на добър стопанин, нито се стопанисва.
Затова мисля, че ефективното, реалното решение, което ще доведе до качествена промяна към по-добро на парк "Кайлъка", е в деактуването му като държавна собственост и актуването му като общинска. Защото държавата очевидно не е в състояние или липсва желание паркът да бъде поддържан и развиван. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Уважаеми господин Петков, наистина ще направя всичко възможно да огледам възможностите, които Вие предлагате за деактуване. Но искрено се съмнявам във възможностите на една или друга община за тези периферни дейности, говоря от чисто финансова гледна точка.
Убеден съм, че Вие сте влезли в много по-голяма дълбочина в проблема, защото сте местен депутат, познавате нещата може би от години, но така както чета материала, според мен въпросът се свежда до корпоративни интереси и някакво дърпане не чергата. Иска ми се наистина да подходим позитивно. Готов съм да приема хора от общината – експерти, дори мога да се срещна и с кмета, за да видя и другата гледна точка, защото очевидно материалът е подготвен само от една позиция, това не мога да го отрека. Готов съм веднага, когато кметът на Плевен пожелае, да направим една среща и да обсъдим този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трябва да се реши, "Кайлъка" е гордостта на Плевен.
Имате думата, госпожо Масларова, за процедура.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Добре е, че този петък целият ден имаме парламентарен контрол. Парламентарният контрол е в плачевно състояние – сега се отговаря на въпроси, които са зададени през април и май месец, а ние вече имаме въпроси, които чукат на вратите ни и се налага действително актуално да им се отговори. До момента днес са минали 12 въпроса, до края на парламентарния ден могат да минат не повече от още 10-11 въпроса. А в списъка за днешния парламентарен контрол стоят още 55 въпроса, без отложените от министрите, които надхвърлят броя 80.
Затова аз правя процедурното предложение следващия петък, 10 септември от 9 ч. до 14 ч. целия ден да бъде парламентарен контрол и моля да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно предложение? Няма.
Поставям на гласуване напра веното процедурно предложение от народния представител Емилия Масларова следващия петък целият ден, както днес, да бъде парламентарен контрол, т.е. от 9 до 14 ч.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 102, против 12, въздържали се 30.
Процедурното предложение е прието.
Продължаваме с питането на народния представител Димитър Дойчинов.
Господин Дойчинов, заповядайте да развиете своето питане.

ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Поставям на вашето внимание настоящия си въпрос с убедеността, че организацията на човешкия живот не е абстракция, присъща на отделния индивид. В своята действителност тя е продукт на управлението на обществените отношения. В този смисъл отношението към районите и кварталите с компактно ромско население не изискват само декларативна добронамереност, а главно реални мерки за преодоляване на дебалансираното развитие и предотвратяването на икономическата и социална изолация и деградация. Под реални мерки разбирам съвместни усилия на общинско и регионално ниво, съчетани с целенасочено държавно регулиране.
Затова отправям към Вас, господин министър, следния въпрос: какви мерки се предприемат за решаване на жилищните проблеми, проблемите с ВиК, с електроснабдяването и благоустрояването на районите с компактно ромско население в община Перник? В Пернишка община основно ромското население населява кварталите “Рудничар”, “Караманица”, “Могиличе” и “Марина бара”. Големи групи роми живеят в кв. “Църква”, с. Драгичево и гр. Батановци. От общо 3035 роми за Пернишка област 1770 живеят в Перник.
Днес ромските квартали в Перник страдат от тежки градоустройствени проблеми. Част от наличния сграден фонд е в окаяно състояние. Нещо повече, отделни роми нямат никакво жилище. Цитирам в. “Съперник” от 2.09.2004 г.: “Ромско семейство живее под открито небе до оградата на 10-о основно училище в Пернишкия квартал “Изток”. Те настояват от общината да им се осигури жилище.” “Няма никакъв нормативен механизъм, за да им помогнем” - категорична е заместник-кметът на общината Зоя Асенова.
В друг квартал ромско семейство живее в барака без покрив.
Под критичния минимум е състоянието на ВиК системата. Ще дам конкретен пример. Жителка на кв. “Рудничар” в гр. Перник с огромна болка сподели: от 15 години имам пералня, която не съм използвала нито веднъж, поради ниското налягане на водата.
Поради ниски доходи, системни кражби на електрически ток и кабели често проблем е захранването с електрическа енергия. Във всички ромски квартали имат проблеми с пътните настилки, асфалтирането на улиците и оформянето на тротоарните площи.
Вече е време да кажем открито, че политиката на отлагане на решаването на ромските проблеми е безвъзвратно остаряла, а политиката на безразличие няма шанс. Ще бъдем добре приети в Европейския съюз, ако умело решаваме ромските проблеми в строго съответствие с Европейската Рамкова конвенция.
Като анализираме ромските проблеми, не можем да отминем факта, че под сложното влияние на социално-икономическата принуда част от това население естествено се подтиква към престъпност и цялото многообразие на видовете престъпност. Ниският икономически статус, чувството за изхвърленост извън социалните структури предпоставя повишена агресивност и благоприятства създаването и активизирането на рискови групи сред ромското население.
В част от кварталите с компактно ромско население трябва да се търси ново градоустройствено решение, други е необходимо да се благоустрояват активно. За пернишките роми много тежък е жилищният проблем и безстопанственото отношение в жилищата на ромите.
Какви са перспективите за решаване на жилищните проблеми? Чрез свободно строителство? – Че колко ромски семейства могат да си го позволят! Чрез свободно закупуване на жилища на пазара? – Колко са заможните роми, за да направят такава покупка! Чрез съвместни държавни, общински и частни проекти? – Но възниква въпросът има ли разработени такива! Чрез ангажиране на европейските предприсъединителни фондове? – Има ли вече установена практика в други общини?
Уважаеми господин министър, надявам се отговорът Ви да не бъде статистическа информация, държавата има достатъчно данни. Надявам се да уверите чрез мен обществото на моя град, че правителството, което представлявате, се отнася отговорно към ромската общност и работи с лице, обърнато към проблемите. Защото политиката на отлагане и подминаване на тежкото състояние на ромското население е неприемлива. Едно общество може да върви напред по пътя на своето развитие, само ако гарантира равнопоставени права и възможности на всички свои групи и представители. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕОЗВ: Господин министър, моля да отговорите на питането на народния представител Димитър Дойчинов.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Дойчинов! Ще се опитам накратко да ви запозная с мерките, които предприема Министерството на регионалното развитие и благоустройството за решаване на жилищните проблеми в районите с компактно ромско население. Министерството на регионалното развитие и благоустройството вижда решаването на жилищните проблеми в районите с компактно ромско население в рамките на програмите, заложени в Националната жилищна стратегия. В нея се поставя като една от основните стратегически цели създаването на работещ механизъм за осигуряване на нови достъпни жилища за покупка и за отдаване под наем. Една от програмите е свързана с проучване и предлагане на модели за осигуряване на по-достъпни жилища, като се подпомагат общините за изграждането на социално-наемни жилища и се поощрява създаването на жилищни асоциации, които да поемат част от функциите на общините за решаване на жилищните проблеми на нуждаещите се граждани, в това число и ромите.
Специална програма е насочена към подобряване на жилищните условия на ромите. Предвидено е тя да се разработва от Националния съвет по етнически и демографски въпроси към Министерския съвет в координация с Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Реализирането на Националната жилищна стратегия вече е в ход и с моя заповед от 19 юли 2004 г. е създадена координационна група под ръководството на заместник-министър, която има задачата да организира, координира и контролира цялостната работа по изпълнение на програмите и задачите от плана за действие към Националната жилищна стратегия. Създадени са и три работни групи, които ще работят по отделните направления. В тях са включени експерти от ведомства, браншовите организации и Националното сдружение на общините в дейността за подобряване на водоснабдяването в кварталите с ромско население “Рудничар,” “Караманци”, “Хумни дол” и “Христо Ботев”. Най-компактната група от ромско население е в кв. “Рудничар”. Кварталът е 100% водоснабден с питейна вода, но водопроводната му мрежа е изградена от тръби по стопански начин. Голяма част от водопроводите преминават през парцели на населението.
През 2003 г. и от началото на 2004 г. сме положили 800 линейни метра улични водопроводи. Канализационната система на квартала е изградена частично. През последните две години община Перник доизгражда същата със собствени средства.
Квартал “Караманци” има изградена водопроводна система, но една малка част от ромското население е на улични чешми.
Квартал “Хумни дол” има изградена водопроводна и канализационна система. Същите са собственост на мини “Перник”. Дружеството ни при подаден сигнал за авария отстранява съответните аварии.
Квартал “Христо Ботев” има изградена водопроводна и канализационна система, която се поддържа от дружеството.
През миналата и настоящата година осъществихме амбициозните си намерения за осигуряване на средства от предприсъединителния инструмент ИСПА на Европейския съюз. В предложените за финансиране е и дружеството на ВиК – Перник. Реализирането на тези средства ще допринесе през следващите години за подобряване на водните услуги за живеещите в гр. Перник и решаване на част от тежките, трупани с години, проблеми на ромските квартали.
Най-общо казано обаче, въпросът с бита на ромите наистина е изключително сериозен въпрос. Но неговото решаване няма да стане без общите усилия и на общинските власти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Димитър Дойчинов, който има право на два уточняващи въпроса.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Първият огромен въпрос опира до ограничения поминък на ромското население. Безработицата е страхотен бич, защото днес пернишките роми не работят нито в мината, нито ги искат в металургията, ликвидирана е циментовата и стъкларската промишленост. Трудно ги приемат дори и за най-обща работа, включително в строителството и пътищата. И държавата, и общината, и частният бизнес са длъжници на ромското население. Друг подход, друга програма е потребна.
Вторият уточняващ въпрос касае съдбата на миньорските ромски жилища. Ще бъдат ли предоставени от мини “Перник” ЕАД в ликвидация на община Перник тези жилища? Бихме ли се ангажирали с осигуряването дори на минимални средства за ремонт и благоустрояване на тези жилища и райони, след което да бъдат предоставени при поносим общински наем на ромското население? Средствата за ремонт могат да се вземат или от излишъците в бюджета за тази година, или да бъдат осигурени с бюджет 2005 г. Това би осигурило и едни по-човешки условия за живот на пернишките роми, защото става дума за огромен брой жилища, които в момента са собственост на мини “Перник”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля да отговорите на двата уточняващи въпроса на народния представител Димитър Дойчинов.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Господин Дойчинов, разбирам, че Вие имате някаква конкретна визия. Готов съм да я обсъждаме веднага. Но съвсем на първо четене, доколкото чувам, мисля си, че е възможен един такъв подход, трябва само да се погледне от правна гледна точка. Явно има някакви взаимоотношения, свързани с ликвидационни процеси. Но съм готов да се срещна с Вас извън рамките на Народното събрание и да поговорим по този въпрос. Уверявам Ви, че ако има и най-малката възможност да се реализира някакъв полезен проект, ще имате пълното ми съдействие. Това е, което мога да Ви кажа към момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Народният представител Димитър Дойчинов може да изрази своето отношение към отговорите на министъра.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Това е една изключително сложна тема, но мисля, че ние все още не сме заслужили да си благодарим помежду си, а трябва да благодарим на ромите, че издържат геройски на жестоките условия на живот и бит. Държавата, областта и общината са длъжниците. Потребна е нова политика, ново отношение. Всичко друго, ако остане тук и в рамките на деня, би било наистина една ужасна демагогия.
Ще се радвам, ако в рамките на 10 дни направим тази среща, за да обсъдим тази идея, която предложих преди малко, защото мисля, че с усилията на Вашето министерство и на Министерството на енергетиката като собственик този проблем би могъл да се реши. Благодаря Ви предварително за отзивчивостта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към следващия актуален въпрос. Всъщност има два актуални въпроса на една и съща тема – плажа в Ахтопол. Затова, както е и практиката досега, народните представители, задали тези въпроси, имат възможност да ги развият, а министърът да даде отговор на тях.
Първо, давам думата на народния представител Мирослав Севлиевски.
Господин Севлиевски, заповядайте да развиете Вашия актуален въпрос относно плажната ивица на Ахтопол и скандалите, които се разиграха там през лятото.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (ПГНВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Като народен представител, избран от Бургаски многомандатен избирателен район, към мен се обърнаха кметовете на Ахтопол и Царево с молба за съдействие пред министъра на регионалното развитие, пред министерството и всички държавни органи за прекратяване на скандалния концесионен договор, който вече 5 години властва върху плажа на гр. Ахтопол.
Всички ние знаем, че едно от нещата, които България има и са хубави, това е българското море и българските плажове. Всички ние се радваме на приходите от туризма, но много малко от нас се оказва, че си дават сметка, че трябва да пазим това, което природата ни е дала. Това, което виждаме в Ахтопол, не е изключение. То може би е по-скоро практика, но там случаят наистина е скандален. Освен това, че няма място за свободно плажуване, така както предполага законът, освен това, че има незаконни търговски обекти, които от 5 години няма кой да затвори, стигнахме и до там, че през това лято младежи бяха пребити и бити от концесионерите на плажа. Стигнахме до там, че младежите, които са наети да осигуряват водно-спасителните дейности, са малолетни. С малолетни просто не могат да бъдат сключени редовни и законови трудови договори.
Това, което се случи обаче на финала след този скандален концесионен договор, е, че туристите просто не искат да ходят в Ахтопол. Те не намират нито една причина да бъдат малтретирани на плажа, да бъдат изнудвани от концесионерите, да бъдат в мръсен плаж, да бъдат на плаж, който не е третиран срещу паразити.
Аз искам да попитам министър Церовски какво ще направи Министерството на регионалното развитие и лично той като министър за прекратяване на този скандален концесионен договор.
Конкретните ми въпроси към министър Церовски са:
Какво прави ръководеното от него министерство да следи изпълнението на сключените концесионни договори от страна на концесионерите?
Как упражнява предоставените по закон правомощия да следи опазването на предоставената концесия, държавна собственост, чии са отговорностите за възникването на подобни прецеденти и какви са конкретните мерки, които ще предприеме, в случая с плажа на Ахтопол, за да се предотвратят злоупотребите с плажната ивица и какви санкции ще наложи на нарушителите?
Искам само да припомня, че срещу този концесионен договор има подписка от 341 граждани на Ахтопол. Има жалба, подадена от г-жа Елена Власева, от г-жа Нина Радева, Даниела Станева, Мариана Торгова и Илика Дилкова.
Благодаря ви и очаквам отговорите на министъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По същия проблем има зададен въпрос от народните представители Георги Станилов и Петър Жотев.
Давам думата на народния представител Георги Станилов, за да развие актуалния въпрос.
ГЕОРГИ СТАНИЛОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Поводът за въпроса, който задаваме с господин Жотев е, както спомена и господин Севлиевски, една жалба от над 340 граждани от гр. Ахтопол, от кмета на Ахтопол, от кмета на Община Царево, както и от много управители на почивни станции, плажуващи и почиващи в Ахтопол.
Проблемът е много сериозен. Зададохме въпроса в края на м. юли и това беше причина отпуската през м. август, в разгара на сезона, да отложи отговора на този въпрос.
Надявах се, че след задаването на въпроса реакцията на министерството ще бъде много бърза, но за съжаление през август месец местните регионални кабелни телевизии и вестници дадоха гласност на още 4 случая в Ахтопол, в разгара на активния летен сезон между 10 и 20 август, на малтретирани в буквалния смисъл на думата туристи на плажа от, ако не е точната дума концесионерите, то от хора, наети от коцесионерите.
Аз не искам да се повтарям с това, което каза г-н Севлиевски. В тази връзка нашият конкретен въпрос с г-н Жотев е:
Господин министър, обръщаме се към Вас във връзка с жалби от кметовете на Община Царево и гр. Ахтопол, както и жалби на граждани относно груби нарушения от страна на концесионера на Ахтополския плаж, за които нарушения Вие също сте запознат с писмо № РД 07-146 от 7 юли 2004 г. на кмета на Община Царево.
Господин министър, въпросът ни към Вас е: какви мерки ще вземете за отстраняване на нередностите от страна на концесионера фирма "Стингър" ЕООД? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Церовски, за да отговори на тези актуални въпроси.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Севлиевски, господин Станилов! Отговарям на конкретно поставените от Вас въпроси, че контролът върху цялостното изпълнение на концесионните договори се осъществява по реда на чл. 44а от Правилника за прилагане на Закона за концесиите от сключените договори, като министърът чрез служители от специализираната администрация на съответното министерство и Междуведомствената комисия за контрол по предоставяне на концесии са оторизираните органи да осъществят този контрол. При осъществяването на контролните функции служителите от специализираната администрация на Министерството на регионалното развитие и благоустройството са отговорни да извършват следните дейности:
- изискват от концесионера доказателства за техническото състояние и въздействие върху околната среда на експлоатираните обекти или извършваните дейности, като при необходимост сезират специализираните контролни органи за извършване на проверки;
- извършват извънредни проверки на обектите на концесия по нареждане на председателя на Комисията за контрол по чл. 44а, ал. 1, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за концесиите;
- отчитат резултатите от извършените проверки пред комисията и предлагат проект за указания за отстраняване на установените нарушения по изпълнението на концесионните договори;
- следят за изпълнението на указанията на Комисията за контрол по предоставените концесии за отстраняване на констативните нарушения.
При осъществяването на контролните функции комисиите за контрол върху цялостното изпълнение на концесионните договори имат следните функции:
- разглеждат внесените в специализираната администрация материали от проверките, като взимат решение или дават указание за отстраняване на констатираните нарушения;
- извършват проверки на обектите, при които са налице съществени нарушения на концесионни договори;
- съставят, приемат и предоставят на Министерския съвет, на съответния министър и на министъра на финансите годишен доклад за извършения контрол за спазване на задълженията по концесионните договори;
- при необходимост сезират съответните специализирани държавни контролни органи за данни и нарушения, предмет на тяхната контролна дейност;
- правят предложения пред органа, определен да представлява държавата по концесионния договор за прекратяването на концесията.
Следва да отбележа, че в резултат на ефективно осъществявания контрол приходите от концесионни възнаграждения, които МРРБ внася в държавния бюджет от две години, до момента са най-високи от всички постъпващи приходи от предоставени концесии, свързани с другите министерства.
При извършена контролна проверка на морския плаж Ахтопол – север в началото на м. юли 2004 г. са констатирани неизпълнения на задълженията по концесията, като на концесионера е връчено уведомително писмо с 10-дневен срок за отговор.
На проведеното заседание на 16.07.2004 г. на Междуведомствената комисия за контрол са докладвани и разгледани резултатите от извършените първи контролни проверки, в т.ч. и за морски плаж Ахтопол–север. На заседанието е взето решение да се извърши повторна проверка на концесионираната територия на 22 морски плажа, включително и за морския плаж Ахтопол–север в началото на м. август. Повторната проверка е потвърдила констатираните нарушения, като от страна на концесионера не са били предприети предписаните мерки. Съгласно Закона за концесиите и правилника за неговото прилагане следва да отбележа, че като министър на регионалното развитие и благоустройството нямам правомощия да налагам санкции за неизпълнение на основни задължения по концесионни договори. Междуведомствената комисия също няма административнонаказателни правомощия и не може да налага санкции. Нейните правомощия са посочени в чл. 45, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за концесиите и единственото й правомощие по отношение на последиците, които следват от неизпълнение на задължения по концесионен договор, е да прави предложение за прекратяване на концесията.
На 19 септември 2004 г. предстои заседание на комисията с представителите на Министерския съвет, Министерството на околната среда и водите и Министерството на финансите. Съобразно предложението на Междуведомствената комисия ще бъде взето решение за процедура за прекратяване на концесионния договор, ако решението е в тази посока.
Това, което мога категорично да кажа, е, че организационните проблеми на плажа са явни и ще бъде търсено решение, което да защити както интересите на държавата, така и на хората, почиващи на плажа.
В заключение мога да ви уверя, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството полага необходимите грижи за контрол върху изпълнението на концесионните договори. Доказателство за това е фактът, че през изминалата година са налице два прекратени концесионни договора. Както добре знаете, МРРБ подготвя цялостни промени в Закона за концесиите и в Закона за Черноморското крайбрежие, с което смятам, че ще бъде създадена цялостна нормативна база за управлението и развитието на нашето Черноморско крайбрежие.
Ние не бихме се поколебали да отнемем концесионните права и да развалим концесионния договор, ако това бъде препоръчано от оторизираните контролни органи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мирослав Севлиевски.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (ПГНВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Церовски! Ще кажа, че съм наполовина удовлетворен от Вашия отговор и то само поради факта, че споменахте, че на 19 септември т.г. ще има заседание на Междуведомствения съвет и защото приемам от Вашите думи, че сте стартирали процедура по прекратяване на този скандален концесионен договор.
Ще се радвам, ако обърнете внимание на всички онези служители във вашето министерство да не се подават на внушения от страна на концесионера, а да изпълняват закона така, както трябва да бъде изпълняван. Надявам се, че ще накажете всички онези, които пет години са показали явна незаинтересованост по отношение спазването на Закона за концесиите, неотговаряне на жалбите на гражданите на гр. Ахтопол, на кмета на гр. Ахтопол, на кмета на община Царево. Да стане така, че следващия туристически сезон този плаж да бъде такъв, какъвто трябва да бъде в ХХІ век и да бъде привлекателен за всички туристи - не само от България, а и от цяла Европа, за да могат гражданите на Ахтопол да имат повече посетители, да имат повече средства, за да обучат по-добре децата си, да ги пратят в по-добри училища. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Георги Станилов също за реплика.
ГЕОРГИ СТАНИЛОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаема госпожо вицепремиер, колеги! Аз съм удовлетворен от отговора дотолкова, че констатациите, които са направили вашите служители, отговарят на изнесеното в жалбите, на болежките на хората от Ахтопол.
Надявам се, че на 19 септември гражданите на Ахтопол ще си отдъхнат. Това е един тест за служителите във вашето министерство, защото всеобща тайна са силните лобистки влияния специално за концесионирането на плажовете. Аз съм убеден, че ще има такъв натиск върху въпросната комисия. Предполагам, че този дебат днес е достатъчно убедителен, за да сложи край на мъките на хората в Ахтопол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Церовски.
Ще прекратите ли договора или не – това е въпросът?
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Много ви моля, не искайте от мен такъв отговор в момента.
Аз също съм убеден, че комисията на 19 септември ще си свърши компетентно работата и ви декларирам, че, ако тя излезе със становище за прекратяване на договора, това ще стане.
Убеден съм, че комисията с всеки изминат ден работи по-акуратно и свидетелство за това е, че доста концесионни договори бяха прекратени, след като бяха констатирани съответните нарушения. Прави чест на комисията, че отстоява на всякакви такива лобистки и други опити за въздействие.
Искам да ви припомня, че преди няколко заседания аз отговарях на подобен въпрос, който се оказа доста остарял, защото вече бяхме си свършили работата с плажа в Равда, ако не се лъжа, на Националната спортна академия.
Така че политиката, която се мъчим да провеждаме и си мисля, че дава някакви резултати, е да бъдем безкомпромисни и в края на краищата на пазара да останат коректните концесионери, предоставящи една добра услуга. Защото туризмът изисква, навлизайки в тази конкурентна среда, качествена и добра услуга да бъде предлагана на летуващите граждани – наши и чуждестранни.
Затова ви уверявам и съм убеден, че след 19 септември това, което реши комисията, ще бъде приведено в рамките на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: С това въпросите и питанията към министър Церовски се изчерпиха. Да благодарим на министър Церовски за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към питания и въпроси към заместник министър-председателя и министър на икономиката госпожа Лидия Шулева.
Първото е питане на народните представители Лъчезар Тошев и Йордан Нихризов.
Давам думата на народния представител Лъчезар Тошев, за да развие своето питане.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПГСДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаема госпожо министър! На 12 юли 2002 г. Вашият предшественик министър Николай Василев в отговор на мое питане заяви, че Министерството на икономиката продължава да изяснява каква е съдбата на задграничните дружества с българско участие и задграничните български инвестиции, направени до 1990 г., като се стреми да събере колкото е възможно повече информация, активи и особено чуждестранни външнотърговски вземания. Този въпрос е поставян многократно в Народното събрание през последните няколко мандата, без да се постигне особен прогрес в изясняването на въпроса. Почти 2 години по-късно с питане, внесено на 12 март, с колегата Йордан Нихризов поставяме отново този проблем, като молим да ни информирате какво е направено междувременно.
Освен това бихме искали да знаем какви средства са били предоставени на задграничните дружества от фонд "Задгранични дружества" към тогавашното Министерство на външно-икономическите връзки и какъв е балансът на този фонд за периода на съществуването му.
Благодаря за това, че в отговор на друг мой въпрос към Вас междувременно ме информирате, че в регистъра на задгранични дружества с българско участие, създаден съгласно Постановление на Министерския съвет № 295 от 1994 г., се съдържа информация, която е служебна тайна.
Също така благодаря за списъка на 50 такива дружества, които са приватизирани, който ми предоставихте в отговор на друг мой въпрос към Вас.
На заседание на Комисията за борба с корупцията заместник главният прокурор Христо Манчев заяви, че по негова оценка общият брой на тези дружества е между 400 и 500. Ако това е така, това означава, че до момента имаме информация за споменатите 50 приватизирани дружества плюс 12-те дружества на "Булгартабак", които са известни покрай приватизацията на това дружество, но за над 80% от общия брой дружества нямаме информация, поне обществеността няма такава. Въпросът според нас е обществено значим и продължава да очаква своя отговор. Очакваме да се каже колко и кои са били тези дружества и какво е станало с тях, какви средства е вложила в тях българската държава и какво се е случило с тези дружества след това. Някои, както разбрахме, са приватизирани, други са фалирали - трябва да се изясни при какви условия са фалирали, трети съществуват и днес. При някои се спори дали държавата е инвестирала в тях или им е предоставила кредит. От отговора на този въпрос може да се установи кой е собственик на съответното дружество.
Абсурдно е според нас такава информация да се обявява за служебна тайна. Надявайки се да оцените обществената значимост на този въпрос, който се поставя постоянно през изминалите 15 години на българския преход към демокрация, очакваме Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя госпожа Лидия Шулева, за да отговори на питането на народните представители Тошев и Нихризов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Тошев, уважаеми господин Нихризов! Не за първи път, както вече стана ясно, към министъра на икономиката се отправя питане за съдбата на направените държавни инвестиции в задгранични дружества. На такова питане са отговаряли и министър Петър Жотев през 2001 г., и министър Николай Василев през 2002 г. С българските капитали, инвестирани в задгранични дружества през годината са се занимавали и няколко министерства – на икономиката, на вътрешните работи, на отбраната и на финансите. Явно отговорите и на двамата министри не са Ви задоволили като информация.
Не допускам през 2001 г. на правителството на ОДС да е липсвала политическа воля да изясни въпроса. Но проблемът наистина е сложен. Причината е, че до 1990 г. фирмите извън страната са създадени така, че да не може да се проследи пътят на вложените в тях капитали. Как е ставало това?
Още на 20 януари 1982 г. Държавният съвет издава указ, с който дава възможност на Министерския съвет да определя реда за образуване, управление и прекратяване на различни сдружения със стопанска цел. По-късно са приети и два правилника за стопанската дейност, действали през 1987 и 1988 г., както и Указ № 56 от февруари 1989 г. Така, от една страна, се появяват асоциациите, стопанските сдружения, като например "Булгарлизинг", икономическите съюзи, обединенията и др. Държавата може да участва в тях косвено чрез други свои стопански организации.
От друга страна, т. нар. "самоуправляващи се стопански организации" започват да се сдружават с чуждестранни фирми и физически лица, за да извършват съвместна дейност у нас и в чужбина. В целия този процес обаче не е предвиден ред за осъществяване на ефективен държавен контрол. Не ми е известно да е воден регистър, в който да са били вписвани каквито и да било данни за задграничните дружества. Точно заради липсата на публичност и ефективен контрол не могат да бъдат открити достатъчно документи както за създаването им, така и за износа на капитали чрез тях.
След закриването през 1991 г. на Министерството на външно-икономическите връзки, цялата документация за задграничните дружества е била предоставена на специална комисия. Тя е създадена с протоколно решение на Министерския съвет от 4 март 1991 г. и е с председател г-н Димитър Луджев.
Както вече е имал възможността да Ви отговори министър Николай Василев, в архива на Министерския съвет няма информация за внесен доклад или други документи в резултат на работата на тази комисия. Едва през 1994 г. Министерският съвет приема Наредба за регистрация и контрол на задграничните дружества с българско участие.
През 1995 г. към бившето Министерство на търговията е създаден регистър.
С писмо от 8 април т.г. сме Ви информирали за характера на съдържащата се в него информация и за реда на нейното получаване.
Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господа Тошев и Нихризов! До 90-та година създаването на фирмите извън страната е уреждано така, че проследяването на вложените средства е изключително трудно. И аз Ви уверявам, че за причината и до днес да не може да бъде даден задоволителен отговор на въпроса Ви какво е станало с тези капитали, съвсем не е от липсата на воля – политическа или професионална. Сред изброените от Вас дружества фигурират и такива, които са от системата на Министерството на икономиката и в които държавата има мажоритарно участие. За тези дружества министерството получава ежегодни годишни счетоводни отчети. Така се следи и състоянието на активите и пасивите на дъщерните им задгранични дружества. За дружествата 100% държавна собственост се изготвя пълен финансово-икономически анализ и се правят съответните препоръки. За приватизираните дружества в министерството не постъпва информация по отношение на техните пасиви и активи. Същото се отнася и за тези, които не са от системата на Министерството на икономиката.
Що се отнася до посочените от Вас конкретни дружества времето няма да ми стигне само за да изброя имената им. Експертите в Министерството на икономиката са Ви подготвили таблици с информация за тях, с която разполагам и ще Ви я дам веднага.
По последната част от Вашия въпрос – за приватизацията на търговските дружества, които са имали задгранично участие, подробна информация се съдържа в писмения отговор, който Ви предоставихме през март. Благодаря ви за вниманието.
(По желание на народния представител Лъчезар Тошев материалът се прилага към протокола.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Йордан Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Госпожо министър, на нас ни е пределно ясно, че е трудно да се добереш до информация, която предварително е била така направена, че да не бъде открита. Защото всички знаем, че външнотърговските дружества са една от формите, по които бившият комунистически режим ограби България, за да се върнат след това тези капитали отново, но в ръцете на новите частни капиталисти. Това обаче съвсем не значи, че работата по разкриването, колкото и да е трудна, трябва да бъде прекратена. Защото Вие сама казахте, че има различна съдба на дружествата. Аз бих ги класифицирал в четири групи: такива, които са приватизирани; такива, които работят и сега; такива, които са в пълна неизвестност, и такива, които държавата е загубила още по времето преди падането на Берлинската стена, когато народът градеше уж светлото бъдеще. Тогава режимът, начело с Тодор Живков, вече е приватизирал тези дружества.
Все пак обаче в програмата за приватизация на “Булгартабак” Вие сте написали, че е целесъобразно в рамките на общата стратегия дружествата да се предоставят или на чуждестранните сътрудници, или чрез търг да се продадат. Като, подчертавам, там пише: “само по този начин може да се реши проблемът с натрупаните загуби в тези компании.”
Следователно трябва да ни е известно по какъв начин днес съществуват или не съществуват тези дружества.
Оттук двата допълнителни въпроса: колко са задграничните дружества и смятате ли да разсекретите информацията в регистъра, който сте набрали в Министерство на икономиката?
И втори въпрос: колко средства досега са вложени в тези предприятия чрез фонд “Задгранични дружества”, тъй като това са народни пари, за които хората трябва да знаят? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Шулева за отговор на тези, да ги наречем, уточняващи въпроси.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Тошев, уважаеми господин Нихризов! Вашите допълнителни въпроси сериозно ме затрудняват от гледна точка на това, че в подготовката, която имам за отговор на Вашите въпроси, не разполагам с точните цифри, които искате да Ви цитирам. Но, разбира се, в рамките на достъпната информация, с която разполагаме, се ангажирам да Ви дам точни цифри, защото не бих искала от трибуната на Народното събрание да правя импровизации що се касае до цифри. Това касае двата въпроса: какъв е броят на задграничните дружества и колко средства са вложени там? В рамките на известната в Министерството на икономиката информация аз ще Ви дам допълнителен писмен отговор по този въпрос, ако тази процедура Ви удовлетворява.
А що се касае до разсекретяването, това е въпрос, който не е от моята компетентност, но аз лично също се ангажирам да направя необходимите запитвания до Комисията за работа с класифицирана информация и да получа от тях ясни указания, за да мога да Ви дам отговор и на този допълнителен въпрос.
Така че в рамките на известната ми информация и на това, което вече споменах, с какъв обем информация разполага Министерство на икономиката, ние сме готови наистина да Ви предоставим допълнително цялата налична информация, която ни е известна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Лъчезар Тошев да изрази отношението си и оценка на отговорите на министър Шулева.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПГСДС): Благодаря, господин председател.
Смятаме, че беше направена още една стъпка напред към изясняването на този въпрос, но не е достатъчно. Така че въпросът продължава да бъде актуален.
По времето на Великото Народно събрание комисията относно причините за икономическата и политическа криза, начело с господин Петър Корнажев, се занимава с този въпрос. Това е, което е намерено в Държавния архивен фонд под № 117, опис 46, архивни единици от 970 до 972.
По време на 36-ото Народно събрание премиерът тогава – Филип Димитров, водеше преговори с Агенцията за финансово разузнаване “Кроул” за намиране на изнесените капитали, като преговорите не бяха завършени. Вицепремиерът Димитър Луджев тогава е внесъл един доклад от 23 март 1992 г., който не е поверителен в момента и е на разположение.
През 1994 г. кабинетът на проф. Беров прие Постановление № 295 за регистъра на задграничните дружества. В Българската народна банка оттогава се намира една преписка от 4 май 1993 г., съдържаща ревизионния акт на Българската външнотърговска банка, където се вижда какви суми са били предоставени не само на външнотърговски, но изобщо на дружества, които са работили с валута. Това е под архивен № 00204 от датата, която споменах.
Пред 38-ото Народно събрание аз отправих две питания към министъра на икономиката и министъра на финансите. В 39-ото Народно събрание – също две питания – до министъра на икономиката и министъра на финансите, в пленарна зала имаше дебати и на 4 септември 2002 г. беше отхвърлено да се направи комисия. В Комисията за борба с корупцията този въпрос също се разглежда на няколко заседания. Днес е това поредно питане към министъра на икономиката.
Смятаме, че тези дискусии трябва да продължат. Ето защо, господин председателю, от името на 52 народни представители внасям искане за разисквания по това питане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Действително питането е от 52 народни представители. В такъв случай следващия петък ще започнем с разискванията по това питане. Това е в рамките на парламентарния контрол.
Господин Божинов, искате думата от името на Парламентарната група на Коалиция за България. Заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Истината по този въпрос и по редица други въпроси безспорно представлява интерес. Нашата парламентарна група също не е загубила интереса си по този въпрос и го поддържа.
Но тук беше казана една очевидна неистина, на която искам да възразя. Казано беше, че задграничните дружества са били създадени, за да бъдат инструмент за ограбването на българската държава от комунистическия режим.
Според нас истината е, че така създадените в онези условия дружества са били инструмент за функционирането на националната икономика в онези условия, в които бяхме на разделение, на системата КОКОМ и т.н. Но има и друга истина – че след промените, когато държавата шоково и целенасочено беше оттеглена, се създадоха благоприятни възможности за заграбването на националното богатство, но забележете, не от тогавашния режим, а от следващите режими.
И за нас е интересно какви са каналите и пътищата? Кои са лицата и групировките? Какъв е ресурсът на държавата, чрез който бяха създадени някои от тогавашните и сегашните партии? Така че не мислете, че този въпрос представлява интерес само за една част от опозицията. Ние ще участваме в дебата пълноценно, за да търсим цялата, а не частичната истина! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Йордан Нихризов за изявление от името на парламентарна група. Изглежда разискванията по питането започнаха преждевременно.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Трябва да заявя от името на Парламентарната група на Обединените демократични сили, че съм доволен от това, че Българската социалистическа партия има желание да участва в дебата.
Да, уважаеми господа социалисти, които сте наследници на 100-годишната Българска комунистическа партия. Вие можете да допринесете много за това да се изяснят действителните причини за ограбването на българския народ именно в онзи период, за който говори министър Шулева – до 1989 г.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): А вие – за следващите години.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Защото вие отлично знаете пътищата и начините, по които дружества, които са създадени с държавни, както вие обичате да казвате – народни пари, след това са станали частна собственост още преди да дойде 10 ноември 1989 г.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): И след това са ограбени.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Механизмите строиха именно онези господа от вашите редици, които трябваше да направят управляемия преход на България. В този управляем преход вие първо изнесохте парите зад граница, а след това решихте да се върнете с новото си демократично лице, за да ги използвате в приватизацията на българските предприятия.
Разбира се, за вас е лесно да кажете, че в България има сбъркан път след 1989 г. Но аз днес, в навечерието на датата, която толкова много обичате – 9 септември 1944 г. и която отново се готвите да чествате тържествено, ще заявя следното: вие бяхте тези, които вървяхте по сбъркания път и 15 години вече, благодарение на вашите усилия, България не може да пробие в нормалните рамки, от които я отклонихте преди 50 години! Това е вашата заслуга!
И когато днес имате желание да участвате в дебата, имате желание да спомогнете народните пари да бъдат открити в чии частни джобове се намират, то ние само можем да бъдем доволни, стига обаче отново да не се явите с второто лице на Червения Янус – онова, което знае много добре къде са сметките, но се позовава на банковата тайна в швейцарските банки. Защото това лице винаги е удобно и винаги може да бъде извадено на дневен ред.
Господа социалисти, действително във ваши ръце е да покажете, че нямате нищо общо с мисленето на онзи комунистически режим, на който случайно или не се явявате наследници. Нека бъде действително прекръстено вашето дело. Нека действително бъде направен и изживян катарзисът при вас. Иначе останалите неща ще бъдат думи.
Господин Божинов, истината боли, но когато бъде казана, в края на краищата тя ще стане най-добрият резултат за това България да направи поредната крачка напред към своето европейско бъдеще. Благодаря ви.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Вие не търсите истината, вие търсите ала-бала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: След изявленията на две парламентарни групи преминаваме към питането, отправено също към министър Шулева от народните представители Кръстьо Петков и Иван Козовски.
Има думата народният представител Кръстьо Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, питането, което отправихме към Вас с моя колега независимия депутат господин Козовски, беше формулирано в началото на туристическия сезон, когато изведнъж стана ясно, че форсираното строителство в големите комплекси по Черноморското крайбрежие създаде маса проблеми – и на организаторите на туризма, респективно бизнеса, и на общините. Тогава се взеха някои мерки: спря се или се ограничи част от това строителство в “Златни пясъци”, “Слънчев бряг” и на други места, но с това не изчезнаха проблемите.
Сега, пред края на този туристически сезон стана ясно, че големите комплекси, комплексите за масов туризъм се задъхват и са претрупани от хаотично направени хотели, съпровождаща ги инфраструктура и какво ли не още, за да стигнем до чейндж-бюрата, с които е осеян черноморският бряг и плажната ивица.
Заедно с това стана ясно, че многократно нарасналите като леглова база и площи хотели и комплекси затрудняват работата на специфични организации. Появиха се проблеми с пречиствателните станции, с чистотата на въздуха и т.н.
Най-накрая и може би най-важното, всичко това се отразява върху туриста – и българския, и чуждестранния. И той вече се пита дали “Слънчев бряг” и “Златни пясъци” са най-подходящото място, за да си харчи парите днес и в бъдеще.
Затова нашето питане е насочено към специфичната роля на държавата и правителството, които би трябвало да предвидят и да регулират растежа на туристическите комплекси, подобно на други държави в Европа, които са изживели бум, а след това спад в развитието на туристическата индустрия.
Нашият въпрос е: има ли концепция правителството? Има ли програма? И какви законодателни инициативи трябва да очакваме, за да се сложи ред в този процес през следващите години и България да продължи да се радва и да ползва резултатите от това изключително бързо развитие на туристическия отрасъл у нас? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата заместник министър-председателят госпожа Лидия Шулева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Петков. Благодаря Ви за отправеното към мен питане и най-вече за това, че възприемате и използвате термина “национални курорти”. Този термин доби гражданственост, но за съжаление уважаемите народни представители от опозицията не пожелаха да приемат текстовете от Закона за туризма, с които това понятие да се регламентира.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Тези проблеми не се решават от опозицията. Това прави мнозинството.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Категорично бяхте и против въвеждането на стандарти, чрез които да се стимулира развитието на туризма в България.
Днес ме питате: има ли правителството концепция и средносрочна стратегия за застрояване на черноморските курорти. На първо място, това е въпрос за посочените от мен преди малко стандарти.
Що се отнася до втората част от въпроса Ви – стратегия за развитие на туризма и подкрепящите го отрасли, правителството има стратегия и вече три години я прилага.
Тук искам да направя едно уточнение за ролята на правителството. То трябва да определя политиката, да прави предложения за развитие на законодателството в съответствие с новите условия и да осъществява регулация. Това правим ние.
Чрез промените в Закона за туризма искахме да създадем условия за преодоляване на хаоса в застрояването на курортите, най-малкото – да регулираме процеса, да създадем по-добри условия за развитие на инфраструктурата и управлението.
Всичко това можеше – подчертавам – можеше да се постигне, ако чрез закона се дадат възможности за разработване на стандарти в сферата на туризма. За съжаление, съпротивата срещу въвеждането на стандарти от страна на опозицията бе доста яростна.
Тук ще цитирам уважавания от мен депутат от Коалиция за България господин Петър Димитров, който казва, че стандартът може да играе не само позитивна, но и гилотинираща роля. Бих попитала защо тогава целият Европейски съюз се стреми към покриване на стандарти? И не е ли това единственият начин да се повиши конкурентоспособността на продукта, който се предлага на пазара?
Българският туристически бизнес явно е осъзнал необходимостта от въвеждане на стандарти и ние се вслушахме в направените от туристическата гилдия предложения. За съжаление обаче опозицията не чува гласа на бизнеса, а се ръководи само – и тук отново ще цитирам уважавания от мен депутат Петър Димитров – от здравословното си недоверие към правителството. Това недоверие Ви кара често да отхвърляте смислени предложения в законодателството, подозирайки ни в някакви вероятни пъклени планове.
Вече три години ние се радваме на добър растеж в сферата на туризма и това не е случайно. През 2001 г., веднага след встъпването в длъжност на правителството, беше обявена и програмата му за работа през 4-годишния мандат. В тази програма туризмът е един от приоритетните отрасли за развитие. Трите основни принципа на работа в тази сфера са: децентрализация на управлението, диверсификация на продукта и качество.
Последователната политика с ясни цели доведе до следните резултати: през 2003 г. над 4 млн. туристи са посетили България, делът на туризма в брутния вътрешен продукт на страната вече е около 13%, а приходите нараснаха с близо половин милиард лева за същата година. 2004 г. се очертава като изключително добра и неколкократно стана дума за бума от чуждестранни туристи, които са посетили България – към настоящия момент вече над 4 млн., а също така и ръста на приходите спрямо предходната година е с 20,3%.
Що се отнася до проблема със свръхзастрояването на черноморските курорти, ще кажа, че строителството в България се регламентира от Закона за устройство на територията. Съгласно този закон строителни дейности се извършват след строително разрешение от главния архитект на съответната община. Подробните устройствени планове в зависимост от обхвата им се одобряват с решение на общинския съвет, със заповед на областния управител или министъра на регионалното развитие и благоустройството след съгласуване с общинския съвет. Законът позволява на органите на местната власт да изменят устройствените планове. В правомощията на кметовете е да откажат със заповед изменение на план за регулация, когато има вероятност да се създаде недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи. В тази връзка отговорни за строежите и промените в устройствените планове на комплексите са органите на местната администрация, издали съответното разрешение за строеж. Още повече, че във всяко такова разрешение задължително се вписва срокът за приключване на строителната дейност.
Отражението на строителството върху развитието на туризма, ефективното използване на териториите и поддържането на природно равновесие е взето предвид от правителството при изготвянето на Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. В нея са посочени правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Наредбата е издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството и е влязла в сила от 13 януари т.г. Тя предвижда изрични правила за устройството на териториите и за рекреационни дейности.
Нормативно се определят стойности за следните показатели: площ, необходима земя на курортист в зависимост от категорията на туристическия обект, плътност на застрояване, интензивност на застрояване, процент озеленена площ. Трябва обаче да уточним, че още в концепцията за приватизация е заложена възможността за свръхзастрояване в посочените курорти. Нашите усилия са насочени към създаване на нормативни условия за устойчиво развитие на туризма по Черноморското крайбрежие. Считаме, че частично разрешение може да има при приемане от Народното събрание на подготвения проект на Закон за Черноморското крайбрежие. В него правителството предвижда забрана на строителните работи в курортните комплекси в периода от 1 май до 15 октомври, както и на дейности, свързани с високо ниво на шум и запрашеност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Госпожо Щулева, извинете ме, че Ви прекъсвам. Разбирам желанието Ви да бъдете максимално обстойна в отговора си, но прехвърлихте значително времето, което се полага по правилник, а то е 10 мин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Приключвам.
За опита на Испания и други развити туристически страни ще кажа, че това не са грешки, а етапи от развитието на една страна като туристическа дестинация.
България също извървява своя път по налагане на маркетингова стратегия и утвърждаване на нови проекти, съобразени с търсенето на туристическия пазар. За да се избегнат трудностите, Министерство на икономиката предвижда разработване на каталог, съдържащ количествени и качествени стандарти, на които следва да отговарят курортните комплекси, за да покрият изискванията за национален курорт. Ще предоставим тези стандарти за утвърждаване от компетентните органи в Черноморските общини.
Завършвайки, искам да кажа, че като министър на икономиката твърдо вярвам в рационалния подход на българския бизнес. Сигурна съм, че съвместно с него ние ще успеем да въведем така необходимите стандарти за националните курорти, които ще ускорят развитието на туризма като цяло. И това не е моя лична амбиция, това е една необходимост, която ние всички трябва да осъзнаем.
Благодаря за вниманието.
Извинявам се за просрочието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Извинена сте, госпожо Шулева.
Господата Петков или Козовски имат възможност да зададат своите уточняващи въпроси.
Заповядайте, господин Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Госпожо Шулева, допадна ми Вашия контраатакуващ стил. Оставам настрана бележките Ви към уважавания от мен господин Димитров. Надявам се в личен разговор да изясните отношенията си.
Днес аз за първи път разбрах, че опозицията управлява България и че благодарение или заради опозицията не сте успели да си прокарате предложенията.
Ако Вие си бяхте свършили работата с общините и ако бяхте говорили с нас по човешки и колегиално, щяха да Ви минат предложението, но това е едно на ръка.
Аз бих искал да я видя тази програма, за която казахте – за развитието на туризма и комплексите за северното и за южното Черноморие. Ще Ви бъда много благодарен, ако я видя в писмен вид, за да разбера как политиката в тази област се реди от Вашето министерство, но нека да върнем нещата към същността на питането – какво ще правите, госпожо Шулева, Вие като втория или третия човек в правителството от догодина с онези хотели, които нямат достъп до пречиствателни станции? Какво ще правите с онези хотели, които се строят на първа линия? Какво ще правите с очерталия се вече конфликт на интереси в "Златни пясъци" и в "Слънчев бряг"? В "Слънчев бряг" леглата са 148 хил., ако не се лъжа. Как ще се излезе от тази безизходица? То не става само с призиви към бизнеса.
Това са практически въпроси, а що се отнася до Испания, аз неслучайно цитирах Испания. Бидейки там преди 3 месеца, ме разведоха и ми показаха поне 50 хотела, готови за взривяване. Казаха, че ако тогава – 1958-1970 г. са мислили перспективно, нямало да стигнат до това дередже. Нека и ние в България да мислим с малко перспектива. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
Госпожо Шулева, имате възможност да отговорите на уточняващите въпроси.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми проф. Петков, казахте, че опозицията не е проблемът за подкрепата. Оказа се, че наистина е опозицията, защото в онзи определен случай ние бяхме малцинство. Така нареченото мнозинството гласуваше “за”, но за съжаление не достигна необходимия състав, за да приеме закона и всъщност опозицията го отхвърли. Така че това е истината и нека не спорим по този въпрос кой е отхвърлил, защото разпечатките са ясни. Опозицията отхвърли този закон. (Шум в блока на КБ.)
Що се касае до начина за приемане на такъв закон – гласуване априори против, независимо от това какво се съдържа в него, резултатът е налице. Резултатът е налице, защото липсата на определение на понятието “национален курорт”, срещу което всички се обединихте...
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ, от място): Не всички.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Всички от опозицията се обединихте, до един! Това доведе до липсата на класификация, на стандарт, до липсата на законово основание, при което могат да се правят стандарти. До това доведе отхвърлянето на този текст в Закона за туризма. Защото ако този текст беше приет, там изрично, включително и с предложения на депутати от Коалиция за България, които ние приехме в окончателния вариант на закона, беше формулирано, че ще бъдат изработени именно тези стандарти, за които сега Вие говорите. Всичко това беше предвидено в закона именно с цел да се помогне за преодоляване на тези противоречия.
Аз тогава имах възможност да кажа от тази трибуна, че има причини, които доведоха до отхвърляне на този закон. Причините са именно в страховете да се наложат стандарти. Това е истината, която трябва да заявя от тази трибуна. Защото налагането на стандартите пречеше на определени интереси, които се постараха този закон да не стане факт. Това е истината. Затова казвам, че трябва да направим нов закон, защото отговорът на всичките тези въпроси, които Вие ми зададохте, е, че каквито и действия трябва да се предприемат, те трябва да бъдат в рамките на закона, който липсва, уважаеми проф. Петков. Такъв закон, който да ни позволи да предприемем всички мерки, за които Вие говорихте, липсва.
Така че оттук нататък сме свободни – както правителството, така и парламентът, на законодателна инициатива, за да се попълни именно тази липсваща дупка. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на госпожа Шулева.
Имате възможност да реагирате. Отказвате се – виждам от знаците Ви.
Следващото питане е от народния представител госпожа Кина Андреева.
Заповядайте, госпожо Андреева, за да развиете своето питане. Правилникът предвижда пет минути за това.
КИНА АНДРЕЕВА (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, госпожо министър! След взетите от правителството на ОДС мерки в борбата с интелектуалното пиратство, България получи международно признание за ефективната намеса на държавата в този незаконен бизнес. Страната ни беше извадена от Списък 301 на Министерството на търговията на Съединените американски щати, включващ държави, които нарушават правото на интелектуалната собственост.
След 2001 г. започнаха да се появяват тревожни симптоми. Първите дойдоха след решението на Министерския съвет за разпускане на Съвета за закрила на авторското право и сродните му права, който имаше функции да координира дейността на различните институции, ангажирани със спазването на интелектуалните права, а също така и с отмяната на регистрационния режим за внос на поликарбонати и матрици, тоест суровините, от които се произвеждат компактдисковете. През 2002 г. Международният съюз за интелектуална собственост, чиято основна функция е да осигурява защита на правото на интелектуална собственост, предложи България отново да влезе в Списък 301. Тогава това не се случи. Правителството обаче си отдъхна успокоено и не предприе никакви мерки.
Въпросът за нарушаване на интелектуалните права обаче не се изчерпва само с нелегалното производство на компактдискове. За съжаление степента на нарушаване на правата в областта на интелектуалната собственост продължава да бъде изключително висока във всички области.
Следващият тревожен сигнал дойде с Редовния доклад на Европейската комисия за 2003 г., в който беше казано, цитирам: “Прилагането на правата на интелектуална индустриална собственост се подобрява, но високото ниво на пиратски софтуер и фалшифициране продължава да дава основание за загриженост”. Тази констатация също не бе последвана от конкретни мерки от страна на Министерския съвет. Правителството внесе в Народното събрание проект на Закон за административна регулация на производството и търговията с оптични дискови матрици и други носители, предмет на авторски и сродни права. В него, както вече е традиционно за това правителство, не бяха взети предвид нито бележките на организациите, защитаващи интелектуалните права в България, нито пък на Асоциацията на международната фонографска индустрия и други международни институции. По неясни за мен причини обаче този законопроект продължава да не влиза в дневния ред на парламента и управляващото мнозинство продължава да го държи някъде по чекмеджетата, въпреки че непрекъснато декларира, че присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г. е основен приоритет. А това може да създаде сериозни проблеми.
Бездействието на правителството и липсата на политическа воля да се продължи борбата с интелектуалното пиратство доведе до неблагоприятни за България последствия. Неотдавна страната ни отново беше включена в Списък 301 като страна под наблюдение поради нарастналото пиратство с оптически дискове и продължаващата липса на прилагане на правото за интелектуална собственост.
Според данни, публикувани официално, България се намира в графата на държавите с над 50% музикално пиратство. Това е само един от примерите.
Тъй като този факт безусловно води до неблагоприятни икономически последици за страната ни както в международните търговски взаимоотношения, така и в стремежа ни да се присъединим навреме към европейските структури, аз отправям към Вас следното питане: защо българското правителство допусна страната ни да бъде включена отново в Списък 301, известен под името “черният списък на страните, допускаши интелектуално пиратство”, и какви действия се предприемат, за да не се допуска нарушаване на правата на интелектуална собственост на територията на страната ни?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Андреева.
Госпожо министър, имате на разположение 10 минути, за да дадете отговор на това питане.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Андреева! Първо бих желала да уточня, че включването ни в Списъка за наблюдение от раздел “Специален” 301 в Търговския закон на Съединените щати е един административен акт, от който не се очаква налагане на каквито и да е търговски санкции за България от страна на Съединените щати. Това бе потвърдено изрично на среща с високопоставени представители на американското посолство в София през април 2004 г. в Министерството на икономиката. Не случайно в изявлението си от 3 май 2004 г. по повод на резултатите от тазгодишния преглед по раздел “Специален” 301 търговският представител на САЩ господин Робърт Зойли подчерта, че през последните години България е постигнала значителен напредък в действията за подобряване на защитата на правата върху интелектуалната собственост, особено по отношение на пиратството на оптични дискове. На практика списъкът за наблюдение е най-лекият от трите възможни списъци. Със значително по-голяма тежест например са Списъкът за приоритетни чужди страни и Приоритетен списък за наблюдение, които предполагат съответни търговски санкции.
В уведомлението относно специалния търговски списък изрично се казва, че въпреки включването на България в негативния списък, американската страна е окуражена от факта, че българското правителство е предложило законодателни промени, свързани с производството на компактдискове.
Към настоящия момент е изготвен проектът на Закона за административно регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекта на авторското право и сродните му права. В проектозакона е записано, че за издаване на лиценз за производство на матрици или оптични носители, несъдържащи обекти на авторското право и сродните му права, с други думи за производство на празни дискове, ще се изисква представяне на удостоверение за регистрация за получен код за идентификация на произхода, т.нар. сит-код, предоставен по международно възприетия ред. Това е и едно от изискванията на американската страна. Законопроектът е представен за обсъждане в Народното събрание на 12 януари 2004 г.
Забавянето на обсъждането и приемането на законопроекта може да се счита също като една от причините за включване на България в списъка за наблюдение. Припомням, че на 30 април 1997 г. България беше включена в списъка на страните под наблюдение, а от началото на 1998 г. в Приоритетния списък на наблюдение поради нелицензирано производство и разпространение на пиратски компактдискове и софтуер. Тогава страната ни бе определена като най-големият производител в Европа и един от най-крупните износители на тези продукти в света. През 1999 г. вследствие на въведения лицензионен режим за производство на компактдискове и матрици, България бе извадена от всички списъци по Раздел 301.
Смятам, че и сега приемането на внесения през януари т.г. законопроект ще допринесе за изваждането на България от списъка за наблюдение. Българската страна прие и предложението от Международната федерация на звукозаписната индустрия за маркиране със сит-код, дори при производство на празни оптични носители, което по принцип се счита за силно рестриктивен режим и не е международно приета практика.
С проектозакона се създават предпоставки за подобряване на междуведомственото сътрудничество в борбата с интелектуалното пиратство. Санкциите, които се предвиждат, са приравнени по размер с едни от най-тежките санкции, съществуващи като възможност в Наказателния кодекс на Република България. Министерството на икономиката, като лицензиращ орган, винаги е поддържало ясни и открити отношения с производителите на компактдискове. По наша инициатива в началото на м. август се проведе среща с представители на лицензираните производители. Целта бе съвместно да обсъдим трудностите при лицензиране на дружествата по силата на действащото Постановление № 87/1996 г. Коментира се и предстоящият за въвеждане закон, за който споменах, дискутираха се и проблемите пред лицензираните производители, свързани с вноса на празни компактдискове от Тайван и други страни на Далечния Изток.
Тук добавям, че за пореден път ръководството на Министерството на вътрешните работи остро постави въпроса пред общинските власти за забрана на разпространението на открито на компактдискове. Понастоящем органите на МВР предприемат всички законови конкретни мерки за прекратяване на такива негативни прояви. Явно е, че в България не може да продължава откритото предлагане на пиратска продукция по улиците на големите градове и курорти. Това явление създава лош имидж на страната пред чуждите гости.
Във връзка с препоръката за регистрация за внасяне на оптични поликарбонати - режим, съществуващ до м. ноември 2002 г., българската страна подобри ефективността на контрола при вноса им. С цел осигуряване на пълен мониторинг върху внасяните поликарбонати за производство на компактдискове се изготви национална разбивка по митническата подпозиция за поликарбонати в митническата тарифа на България за 2004 г.
Въпреки предприетите мерки, за да не се допусне промяна на търговската политика на САЩ спрямо България през настоящата година, регистрационният режим при внос на поликарбонати може да бъде въведен отново.
В заключение бих казала, че имаме уверението на американската страна за изваждане на България от този списък, в случай на изпълнение на направените препоръки относно специалния търговски списък. Подчертавам, че много от препоръките са включени в проекта на Закона за административно регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права. В тази връзка приемането на този закон ще бъде задължителна мярка за изключване на България от т.нар. “уоч лист”.
Към настоящия момент законопроектът, предоставен за обсъждане в Народното събрание, е разгледан в Комисията по култура, Комисията по европейска интеграция и Икономическата комисия. Предстои гласуването му от народните представители в пленарна зала и се надявам това да стане в скоро време. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Госпожо Андреева, имате две минути, за да развиете своите уточняващи въпроси.
КИНА АНДРЕЕВА (ПГОДС): Уважаема госпожо Шулева, надявам се, че няма да обвините опозицията за това, че този закон все още не е влязъл в пленарната зала до този момент.
Вие казахте няколко много тревожни факта. Много спокойно обяснявате, че България отново е в този списък и че това не представлявало нищо особено. Но България беше извадена от този списък с цената на много усилия и конкретни мерки, а Вашето правителство позволи тя отново да влезе в списъка на страните под наблюдение. Вие казвате, че това е най-лекият режим и слава Богу. Хубаво, че се стигна само до най-лекия режим, защото какво щеше да стане, ако бяхме отишли в другите категории? Вие казвате – американската страна е окуражена от факта, че българската страна подготвя закони. Ако е окуражена, защо ни вкара в списък 301? Очевидно, че има разминаване между нещата, които говорите и нещата, които се виждат отвън.
Вие споменахте в отговора си, че е вероятно отново да се въведе режим на регистрация за вноса на поликарбонати. Ами когато ние преди две години предупреждавахме, когато всички организации, ангажирани с тази материя предупреждаваха, че това ще доведе до увеличаване на пиратските дискове, правителството нехаеше и отмени този режим. Сега ще се наложи отново да го върнем. Сега ще се наложи отново да върнем и други неща. Може би ще се наложи и Съветът за наблюдение на авторското право и сродните права и много други мерки, които бяха предприети от предишното правителство, а сега отменени от Вас.
Вие не отговорихте на въпроса ми защо българското правителство допусна ние отново да бъдем включени и затова аз отново Ви го поставям.
И вторият въпрос, който поставям към Вас, е: какви конкретни мерки в Наказателно-процесуалния кодекс предвиждате да предприемете, за да се засили борбата с интелектуалното пиратство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Андреева.
Заповядайте, госпожо министър, да отговорите на двата уточняващи въпроса.
МИНИСТЪР ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Андреева!
Въпросът действително е изключително сложен, тъй като е свързан с един лош имидж, който България е имала в това отношение. Когато един такъв имидж е съществувал, неговото подобряване е изключително труден въпрос и една такава страна се следи изключително строго.
Големият въпрос е свързан с това, че България приема много по-големи рестрикции по отношение на производителите в сравнение с други страни, които за късмет не са имали такъв лош имидж, какъвто е имала България в това отношение. И рестрикциите, които нашето правителство и респективно българският парламент приема и ще приеме, ако одобри новия закон, са изключително големи и те поставиха под съмнение изобщо съществуването на тази промишленост в България.
Това са сложни въпроси, когато става въпрос за регулация и дерегулация, и за борбата ни за намаляване на лицензионните и регистрационните режими, от една страна, и от друга страна – съобразяване с всички безкрайни изисквания, които се налагат по един или друг начин на страната ни.

В конкретните въпроси, които Вие зададохте, се съдържат въпроси, които не са от компетенцията на правителството, тъй като правителството е направило закона и той се намира в Народното събрание. Разбира се, решение на парламента е да подреди приоритетите, които стоят пред Народното събрание, за да определи кои закони кога точно ще намерят своето място в пленарната зала. Така че един от въпросите, който беше поставен, - кога България ще приеме този закон, за съжаление не е от компетентността на правителството. Ако този закон беше приет, най-вероятно България нямаше да бъде вкарана в този списък. Това е една част от отговора на въпроса.
Втората част се съдържа в това, за което вече споменах, и то е за продажбата на компактдискове по улиците. Това е въпрос, който е от компетенцията както на местните органи за управление, така и на МВР. Аз мисля, че в Наказателния кодекс по този въпрос има достатъчно наказателни мерки. Въпросът е на ефективното им прилагане и предотвратяване на подобни случаи, които за съжаление са също причина за вкарване на България в негативния списък.
Мисля, че ако бъдат обединени усилията на парламента за включване на този законопроект в дневния ред в сравнително скоро време, както и активизиране на мерките на МВР и местната власт за ограничаване продажбата на компактдискове по улиците, ще спомогне за преодоляване на съществуващия проблем и за изваждане на България от списъка за наблюдение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Имате възможност да изразите своята оценка във вид на реплика в рамките на 2 мин.
КИНА АНДРЕЕВА (ПГОДС): Уважаема госпожо министър, от Вашия отговор аз разбрах, че липсва какъвто и да е синхрон между управляващото мнозинство и правителството на Република България, излъчено от това мнозинство. Вие не може да не сте знаели какви ще бъдат неблагоприятните последствия от неприемането на този закон и не сте направили нищо, за да убедите управляващото мнозинство, че този закон трябва да бъде приет по възможно най-бърз начин, още повече, че комисиите са го разгледали много отдавна. Тук грешката е единствено и само ваша – на управляващото мнозинство и на правителството.
Вие казахте, че е много трудно, когато една държава има лош имидж, че това пречи изключително много и често търпи големи санкции. Само че този лош имидж на България като един от основните пиратски производители не попречи през 1999 г. ние да бъдем извадени от Списък 301. А сега, след успешната дейност на вашето правителство и след успешните мерки, ние отново сме в този списък.
Не получих отговор и на въпроса какви конкретни мерки в Наказателно-процесуалния кодекс предвиждате да предложите, за да се засили борбата с интелектуалното пиратство.
Впрочем в доклада на Международния съюз за интелектуална собственост за България е подчертана много тясната връзка между организираната престъпност и производството на пиратски дискове в България. Като се има предвид онова, което се случва, като се има предвид, че българското правителство не проявява каквато и да е политическа воля, за да се бори с организираната престъпност, а нещо повече – явява се като неин защитник, аз не се учудвам, че и интелектуалната собственост, и пиратството с интелектуална собственост в България придобива все по-големи размери.
Въпреки всичко аз се надявам, че в резултат на това питане Вие още веднъж ще настоявате пред мнозинството този закон да бъде разгледан приоритетно, за да може България да бъде извадена от черния списък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Андреева.
Следва актуален въпрос от народния представител Васил Калинов.
Господин Калинов, заповядайте да развиете своя актуален въпрос.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаема госпожо министър, на 26 юли 2002 г. в моя актуален въпрос към министъра на икономиката поставих тревожно проблема за състоянието на акционерно дружество “Балканкар – Дунав”, град Лом, за тежкото финансово състояние, за водената политика от ръководството в лицето на господин Георги Младенов, тогавашен управител на дружеството, за неизпълнение на отговорностите, които са свързани с ангажиментите, които държавата има към това предприятие. Въобще проблемът с “Балканкар – Дунав” е много сериозен, тъй като той рефлектира върху цялостното социално-икономическо положение на гр. Лом. Няма да повтарям или да припомням целия отговор, който ми бе даден тогава, но съм длъжен да отбележа поне един основен момент в този отговор и той е следният:
“Въпреки тежкото състояние на дружеството българската държава като акционер с мажоритарно участие осъществява както контрола, така и подпомагане с цел недопускане закриването на почти единственото работещо предприятие на територията на гр. Лом. Тези свои действия държавата осъществява едновременно с другия основен акционер – “Балканкар холдинг”.
Ето защо аз сега, година по-късно, си позволявам да Ви задам отново подобен въпрос и той е следният: как оценявате извършеното за развитието на “Балканкар – Дунав” АД, гр. Лом, и какво възнамерявате да предприемете в бъдеще с това предприятие? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Калинов.
Заповядайте, госпожо министър, имате 5 мин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Калинов! За съжаление, дружествата на “Балканкар холдинг” – гр. София, от години работят на загуба и състоянието на цялата каростроителна система е незадоволително. Още през 2001 г. холдингът бе обявен в несъстоятелност и това доведе до значителни сътресения в дейността на дъщерните му дружества. Прекъсната бе връзката производство – реализация, която се осъществяваше основно чрез холдинга и задграничните му търговски дружества. Състоянието се утежни още повече, когато основните клиенти на продукцията на “Балканкар – Дунав” – дружествата в Германия и Италия, бяха обявени в несъстоятелност и ликвидация.
Отчитайки значимостта на дружеството за региона през 2002 г., българската държава отпусна реални средства за увеличение на капитала. Решението на общото събрание за увеличение на капитала е вписано в Окръжния съд – гр. Монтана. Към момента обаче вписването се оспорва от синдика на холдинга и делата все още са висящи. В същото време с една част от средствата дружеството е погасило свои задължения към бюджета и НОИ, а друга част използва като наличен оборотен капитал.
Как се развива “Балканкар – Дунав” в момента? За 2002 г. резултатите от управлението на дружеството са сравнително добри. Произведени са повече кари и резервни части в сравнение с предходната година, а общият размер на задълженията на дружеството е намален с 12,5 на сто. По-слаба е 2003 г., като причината е свиването на пазара на кари и липсата на поръчки.
Финансовият резултат за първото тримесечие на текущата 2004 г. е загуба в размер на 184 хил. лв. През м. април 2004 г. в дружеството е извършена смяна на изпълнителния директор. Във връзка с ефективното управление на “Балканкар – Дунав” на ръководния екип е възложено да насочи усилията си в няколко основни направления:
Първо, да се оптимизира нивото на контрол в дружеството. Предприети са структурни промени, с които се елиминират възможностите за прехвърляне на отговорност между изпълнители и поддоставчици.
Второ, да намали задълженията към персонала и осигурителните институции. В тази връзка, съвместно с Агенция “Държавни вземания” – гр. Видин, през м. юни са продадени обособени обекти на дружеството, като с получените средства е започнало погасяването на стари задължения към осигурителните институции.
Извършва се пълна инвентаризация на активите в складовете и производствените халета. Установените излишъци ще се реализират по пазарни цени, а средствата от тях ще се използват за погасяване на задълженията към персонала.
Трето, да преразгледа сключените договори и да се заведат съдебни искове срещу длъжници на дружеството.
Четвърто, дружеството да премине на пълен работен ден при отговарящи на законодателството ни трудови възнаграждения.
От м. юли “Балканкар-Дунав” вече работи при 8-часов режим, а заплатите са приведени в съответствие с минималните осигурителни прагове по професии.
Първите резултати от мерките на новото ръководство вече са налице. От началото на м. април до края на м. август са произведени и продадени 22 бр. кари и резервни части за 44 000 лв. В момента се работи по производство на още 14 бр. кари. За сравнение ще посоча, че от началото на годината досега са произведени общо 38 бр. кари и резервни части за 66 000 лв. Очаква се предприетите мерки да стабилизират частично дейността и финансовото състояние на “Балканкар-Дунав”.
Накрая бих искала да отбележа, че министърът на икономиката, упражняващ правата на държавата в търговските дружества с държавно участие, може да гласува при избора на мениджмънт на тези дружества. Избраните мениджъри са тези, които трябва да предложат и осъществят бизнес плана за развитие на фирмата. Ако не се справят, министърът на икономиката може да поиска тяхната смяна.
Що се отнася до евентуалната приватизация на държавното участие в “Балканкар-Дунав” тя е един от вариантите за бъдещето на предприятието. На този етап обаче не можем да я обсъждаме, тъй като няма окончателно решение на съдебните дела, свързани с увеличението на капитала. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Господин Калинов, имате възможност да реагирате чрез реплика.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Благодаря за възможността да реагирам чрез реплика.
Доста смайващо и учудващо звучи, когато се каже в залата, че са произведени 22 мотокара в Лом на фона на онова, което се е произвеждало, но не искам да ме обвиняват в деветосептемврийски популизъм някои хора. По-важното е друго.
Задълженията в момента само за четири месеца към НОИ са милион и 200 хиляди лева, задълженията към работниците – половин милион, последният таван, който е даден, е през м. юли 2003 г. и само за първото тримесечие е отчетена загуба, за която Вие казахте, 184 000 лв.
И тук възниква въпросът, госпожо министър: как се получава така, че Георги Младенов, който ръководи това предприятие, е освободен на 05.04.2004 г. от “Дунав” и е назначен м. декември 2002 г. в пристанищния комплекс в Лом? Тук ние поставяме въпроса да бъде извършена много сериозна ревизия на цялостната дейност на Георги Младенов, за да може да се установи, тъй като голямата част от тежкото състояние се свързва с неговото име. Работниците, които дойдоха при мен, и хората, които са работили в това предприятие в Лом, ми разказаха десетки случаи за извършени нарушения именно през периода, през който е управлявал Георги Младенов.
Затова аз Ви моля да извършите необходимото и да не освобождавате от отговорност члена на ръководството на предприятието Георги Младенов, който в момента е в Съвета на директорите на предприятието. Много Ви моля да направите необходимото и лично да се запознаете с условията и обстановката в Лом, тъй като, пак повтарям, това е едно от двете предприятия, които работят на територията на гр. Лом. Вие наистина можете да направите много, не да се разпродава, а да се направи необходимото, за да произвеждат. В същия бранш има частни предприятия, които произвеждат и извършват ефективна дейност. Поставя се въпросът: как частните предприятия го правят, а това, което имаме като база и като даденост, не произвежда толкова много и не дава положителни резултати. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Калинов.
Имате право на дуплика, госпожо министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Калинов! Винаги ми е било чудно, когато се отнасят с призиви към министъра на икономиката да оправи едно или второ предприятие. Веднъж завинаги трябва да стане ясно, че министърът на икономиката не се занимава с оперативно управление на предприятия. Това не е в неговите функции. Министърът на икономиката се занимава с назначаване и смяна на такива управители и това той върши добре, струва ми се с тази смяна, както и Вие се съгласихте.
Що се касае до това дали трябва да бъдат направени проверки, естествено такива проверки, ако има данни за нарушения, ще бъдат направени. Но действително работата на едно предприятие е изцяло от компетенциите на мениджмънта на това предприятие, независимо дали то е частно или държавно. Както Вие отбелязахте и зададохте въпроса: защо частните предприятия се справят добре, а държавните не, аз съм напълно съгласна с това, че приватизацията на едно държавно предприятие ще поправи тази грешка за лошо управление на това предприятие, но въпросът, както казах, в момента е в съда. Когато бъде ясно колко броя са акциите, които можем да продадем, тъй като ние сме увеличили капитала и това е важно, за да бъде отразено без съдебни дела в капитала, когато преминат съдебните дела, ние ще можем незабавно да пристъпим към приватизация на държавния дял, което ще даде възможност това държавно предприятие да получи частен статут и да започне да се управлява по-добре, надявам се. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря.
А сега ще предложа един начин да решим въпроса с времетраенето на отговорите на министрите. Ще дадем една временна карта на министрите, за да засичаме времето на техните отговори и така ще спестим пари от часовника, госпожо Шулева. Няма как да мерим с хронометри колко говорят министрите, а като се постави картата, ще засичаме и толкова. Картата на председателстващия ще свърши тази работа. Благодаря.
Следващият актуален въпрос е на народните представители Румяна Георгиева и Величко Клингов относно аналитичния преглед на ангажиментите, поети от името на Република България в преговорите за присъединяване към Европейския съюз по Глава първа “Свободно движение на стоки”.
Имате три минути да развиете своя въпрос, госпожо Георгиева.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (ПГНВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо вицепремиер! Актуалният въпрос, който поставяме с колегата Клингов, е свързан с аналитичния преглед на ангажиментите, поети от името на Република България в преговорите за присъединяване към Европейския съюз по Глава първа “Свободно движение на стоки”.
Един от най-тревожните проблеми както в хода на преговорите за присъединяване към Европейския съюз, така и след тяхното техническо приключване е информационният дефицит относно поетите от правителството ангажименти, с които се предопределя развитието на цели сектори от икономиката за години напред. Това е сериозна пречка за българските предприемачи и те са изправени пред затруднения за планиране на тяхната икономическа активност и подготовката им за острата конкурентна среда в Европейския съюз. Спокойният тон, с който се говори от страна на членове на правителството, че вече сме затворили преговорните глави и едва ли не Европа ни е в кърпа вързана, не е успокоителното хапче за българския гражданин и за българския бизнес. Забелязва се тенденция правителството да смята, че е изпълнило своите задължения да информира гражданите и бизнеса, и обществото, като предоставя само информация в насипен вид за постигнатите успехи. Нереалистично е да се очаква, че гражданите и предприемачите ще бъдат в състояние пълноценно да анализират изискванията, стандартите, възможностите и предизвикателствата на Европейския съюз, когато им се говори формално.
Ето защо считаме, че подобен подход е неработещ. Това е видно най-вече от постоянно и остро нарастващия дефицит и отрицателното салдо по търговската сметка, и нарастващото отрицателно салдо по текущата сметка, въпреки затварянето на преговорната глава “Свободно движение на стоки”.
Ето защо нашият въпрос е свързан именно с това: какви са конкретните ангажименти, които са поети от правителството по Глава “Свободно движение на стоки” и как тези ангажименти стават достояние за бизнеса и за българските граждани? Не искам да се включвате, знам, че това е много обширен въпрос, и не искам да казвате за всички законодателни инициативи и всичко това, което е поето тук и е прието от Народното събрание. Може би и бизнесът ще Ви бъде по-благодарен, ако кажете конкретно има ли план правителството за въвеждане до 2007 г. на всичките европейски директиви и регламенти, свързани с техническата безопасност, като знаете, че има над 200 регламента и над 600 директиви по техническата безопасност? Какво се прави по отношение въвеждането на европейските стандарти за българските стоки, като знаете, че има над 13 хил. европейски стандарти, а само около 15% или около 2 хил. от тях са български? Какво има предвид правителството, приета ли е такава програма, какво ще се направи във връзка с въвеждането на останалите стандарти и с какви средства? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Заповядайте, госпожо министър.
Ще трябва да разчитаме на интуицията си за времето, защото и с временните карти не става. Моля Ви да бъдете максимално сбита.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Благодаря.
Господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Георгиева! Надявам се господин Клингов да ме гледа по телевизията, за да получи моя отговор, защото го няма в залата, но така или иначе да мина към въпроса.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (ПГНВ, от място): Той води бележки оттатък и след това ще развие този въпрос във връзка с търговския дефицит.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Моля Ви да не вземате думата от място!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Ангажиментът, който България пое в хода на преговорите по Глава първа “Свободно движение на стоки”, е да приеме и прилага достиженията на правото на Европейския съюз в областта на свободното движение на стоки към датата на присъединяването си. Изискванията, които поставя това законодателство към различни групи продукти, са свързани с осигуряване на определено ниво на безопасност и с опазване на околната среда. Как се развиха преговорите във времето?
Позицията за преговори по Глава първа “Свободно движение на стоки” бе представена на 21 ноември 2000 г.
На 17 май 2001 г. стартираха и самите преговори по този раздел. Предоставени бяха три допълнителни информации и още две след затварянето на главата във връзка с новоприетото acquis през 2001 г. и до средата на 2002 г.
Междувременно нашето законодателство в значителна степен бе хармонизирано с това на Европейския съюз. На 10 юни 2002 г. предварително бяха затворени преговорите по Глава първа “Свободно движение на стоки”. Това стана след получаването на финалната обща позиция на Европейския съюз. Толкова по хронологията. А сега по същество.
България е въвела почти изцяло огромното по обем европейско законодателство, което се отнася до свободно движение на стоки. То е свързано с различни групи рискови стоки като храни, лекарства, козметика, химикали, моторни превозни средства, строителни продукти, машини, играчки, асансьори, газови уреди, текстилни изделия, обувки и др.
Над 350 са директивите, регламентиращи специфични подобни изисквания към всеки един от изброените продукти, които са транспонирани чрез закони или наредби в българското законодателство. Сами разбирате, че не е възможно да изброим всички. Искам да подчертая, че бизнесът бе включен активно в процеса на разработване на българските закони и наредби, въвеждащи европейските норми. Правителството се съобрази с препоръките на фирмите, бяха предоставени достатъчно дълги преходни периоди. Те дават възможност на индустрията да се приспособи към високите изисквания на европейския пазар още преди датата на присъединяване, да работи в предсказуема среда, да разпредели във времето необходимите инвестиции поетапно, да се адаптира към новите условия. Ще посоча само един пример – изискването за въвеждане на добра производствена практика във фармацевтичния бизнес. Преходният период беше осем години, през който българските производители на лекарства преустройват производството си според стандартите на Европейския съюз. При обсъждането си с бизнеса стана ясно, че фирмите не настояват за преходни периоди и изключения в различни браншови сектори след датата на присъединяване. Затова и такива не са искани. Ще поясня, че в главата “Свободно движение на стоки” преходни периоди са предоставени на някои от новите страни-членки единствено по отношение на подновяване на т.нар. “стари досиета” при регистрация на лекарствени продукти. За България това не бе необходимо, защото Законът за лекарствата и аптеките в хуманната медицина е изцяло съобразен с европейските норми и предоставя достатъчно дълъг преходен период, в който фирмите успяха да пререгистрират продуктите си.
Процедурата по прегледа на старите досиета у нас приключи още през 2000 г.
Що се отнася до информирането на бизнес средите – отново ще посоча, че бизнесът е наш постоянен партньор при разработване на новото законодателство. Освен това в рамките на комуникационната стратегия са проведени множество срещи и семинари в цялата страна. Подходът при разясняване на изискванията към отделни групи продукти е строго диференциран и насочен тематично към различни браншови организации. Само от началото на годината експертите по евроинтеграция от Министерството на икономиката са се срещнали персонално с 432 фирми от различни региони на страната. Мога да ви дам подробна справка за проведените от нас кръгли маси и семинари. Нещо повече – тези срещи се организират съвместно с бизнеса и в отговор на неговите очаквания. През м. март беше създаден съвместен консултативен съвет за формиране на бизнес средите за поетите ангажименти. В него влизат осем бизнес организации, с които обсъждаме всички въпроси, свързани с икономическите аспекти на евроинтеграцията.
Предстои провеждане на регионални кръгли маси в шестте района на планиране, както и срещи със синдикатите и браншовите организации. Бяха издадени и разпространени сред различните фирми и организации четири брошури за секторите: текстилни изделия, хранителни продукти, машиностроене и лекарствени средства. Нося по два комплекта за Вас и за господин Клингов и ще ви ги дам, за да разгледате внимателно какво пише в тях, не в насипно състояние.
Осемстотин фирми от хранително-вкусовата промишленост, 200 от текстилната, 300 от сектор “Машиностроене” и 150 от фармация получиха чрез браншовите си организации тези брошури, които представляват наръчници за бизнеса. Предстои издаването на нови и за останалите сектори.
Към всичко това мога да добавя, че поне 50% от българския бизнес ползва Интернет и може да намери цялата информация за главите от компетенцията на Министерството на икономиката на нашата страница в специално създадена рубрика: “Бизнес 2007”.
До дни в Министерството на икономиката ще заработи нов коолцентър, който ще отговаря на запитвания на фирмите, свързани с европейските изисквания. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: И аз Ви благодаря, госпожо министър.
Имате две минути за реплика, госпожо Георгиева.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (ПГНВ): Благодаря, господин председател, благодаря, госпожо вицепремиер.
След Вашето изказване наистина останах спокойна, че българският бизнес вече е в Европа. Няма да има фалити, българските производители отговарят на европейските стандарти и тези хубави книжки наистина може би показват, че вече сме се устремили някъде другаде.
Моят конкретен въпрос – затова обърнах и внимание, госпожо вицепремиер – има ли план правителството за европейските стандарти? Знаете какъв е проблемът, знаете за постоянните проверки, които се правят за отровните храни, които не отговарят на никакви стандарти.
Говорите и за фармация – да, това е хубаво, на книга всичките тези неща ги има, но мисля, че дължим много на българския бизнес, както правителството, така и всички ние, ако не сме си свършили работата във връзка с някои нормативни документи. Приемането на нормативните документи не е свързано винаги с реалността на тяхното прилагане. Затова считам, че има какво да дължим на бизнеса, а той все още не е готов, защото правителството няма такъв план за въвеждането на тези директиви и стандарти. Те повече стоят на книга. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви госпожо Георгиева.
Госпожо министър, имате възможност за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Георгиева! Има програма, за каквато Вие питате, тъй като планът за присъединяване на България към Европейския съюз е разчетен по дни и по документи, които трябва да бъдат създадени, за да можем да подпишем съответно споразумението за присъединяване. Такава програма за всички наредби, които на всяко заседание Министерство на икономиката внася за приемане, съществува и ние можем да Ви я предоставим по дати.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (ПГНВ, от място): Ще Ви бъда много благодарна.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Така че такава програма, разбира се, има, и не само, че я има, но ние работим и я изпълняваме, защото сме длъжни да я направим в процеса на присъединяване.
С обобщаващото изказване, което Вие направихте, че можем да спим спокойно, защото едва ли не сме в Европа, не бих искала да се съглася, защото всичко, което казах, е свързано с това, че присъединяването към Европейския съюз е дълъг и труден процес. И този процес не е завършил, а напротив, по него ускорено се работи и се полагат много големи усилия както от страна на правителството, така и от страна на бизнеса.
Искам в заключение да кажа, че Министерство на икономиката работи по специални програми за пряко подпомагане на бизнеса, за достигане на изискванията на Европейския съюз и Вие в скоро време ще имате възможност сами да се убедите в реализацията на подобни програми. Така че работата е изключително много, това, което правим, е наистина насочено към бизнеса и се стреми да го подпомага, но в никакъв случай не бих искала да кажа, че сме се устремили някъде другаде. Напротив, устремили сме се точно за Европейския съюз и знаем как да го правим. Благодаря. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
За днес приключваме с парламентарния контрол, тъй като времето изтече.
Следващото редовно заседание е в сряда, 8 септември 2004 г., от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,02 ч.)



Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:

Любен Корнезов

Асен Агов

Юнал Лютфи


Секретари:
Светослав Спасов

Георги Анастасов