Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Любен Корнезов, Асен Агов и Юнал Лютфи
Секретари: Светослав Спасов и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието днес, 3 декември.
Има ли някакви предварителни въпроси? Не виждам.

Ако правилно се ориентирам, би трябвало днешния ден да продължим с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА.
Представен е докладът на Комисията по правните въпроси.
Предстои представяне на докладите на Комисията по европейска интеграция и на Комисията за борба с корупцията.
Господин Цеков, заповядайте.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, моля да подкрепите моето процедурно предложение за допускане в залата на госпожа Снежана Димитрова – директор на дирекция “Държавна администрация” в Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има направено процедурно предложение за допускане в залата.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 132 народни представители: за 128, против 1, въздържали се 3.
Предложението се приема.
Моля да поканите в пленарната зала госпожа Димитрова.
Искам да помоля да бъде представено становището на Комисията по европейска интеграция.
Не виждам в залата господин Вълчев, но виждам в залата господин Еюп, който може да свърши тази работа със същия успех! Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК КЕМАЛ ЕЮП:

“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейска интеграция относно
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за
администрацията, № 402-01-42, внесен от Министерския
съвет на 10.08.2004 г.

На свое редовно заседание, проведено на 20 октомври 2004 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията, внесен от Министерския съвет. От страна на вносителя присъства госпожа Снежана Димитрова – директор на дирекция “Държавна администрация” в Министерския съвет.
І. Целта на предложения законопроект е подобряване на координацията и прозрачността в работата на администрацията, въвеждане на стратегическо планиране и засилване на ефективността на вътрешния контрол върху дейността й. Основните нововъведения са стриктно разграничаване на политическото от административното ръководство, разширяване на обхвата на вътрешния административен контрол, осъществяван от инспекторатите в отделните ведомства, и създаване на Главен инспекторат в структурата на Министерския съвет. Премахва се разграничението между държавна агенция и изпълнителна агенция като се постига единност в правно-организационната форма на този вид административни структури, като те се поставят под надзора на съответните министри.
ІІ. Повишаването на административния капацитет е особено важно условие за изпълнението на политическите критерии за членство в Съюза, с оглед на което се налага преценка за съответствието на предложения проект с оценките и препоръките в редовните доклади на Европейската комисия, както и препоръките на програмата на Европейския съюз и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа за подобряване на административното управление “Сигма”. Според мотивите на законопроекта именно изпълнението на последните налага неговото приемане. В редовния доклад за 2004 г. е констатирано, че “предвидените изменения и допълнения в Закона за администрацията, разработени inter alia, за да разяснят ролята на кабинетите в държавната администрация, все още не са приети”. В него също се подчертава, че “България (трябва) да приеме задълбочена законодателна рамка с оглед засилване ролята на закона и да гарантира принципа за законност в работата на администрацията”.
Следва да се отбележи обаче, че организацията и начинът на действие на държавните администрации на членовете на Европейския съюз е въпрос на целесъобразност и решението му е изцяло в компетентността на националния законодател, съответно регулираната от предложения законопроект материя не попада в обхвата на нито една област от acquis communautaire. Нито цитираните в мотивите на законопроекта документи, нито които и да било други подобни изискват приемането на законодателни разрешения. Въпрос на целесъобразност е дали тези или други мерки са необходими за повишаването на административния капацитет, което е единственото съдържание на препоръките. Във връзка с горното по конкретните мерки, предвидени в проектозакона, може да се отбележи следното:
1. Във връзка с разграничението на политическото от административното ниво.
Ефективното разграничение между политическото ръководство и администрацията е съществен принцип, възприет в европейското административно пространство. Дотолкова, доколкото предложеният законопроект осъществява тази цел, той може да се счита за необходим с оглед на членството. Това разграничение обаче би следвало да е вече напълно осъществено с измененията на Закона за администрацията от 7 ноември 2001 г., което е и съответно отбелязано в Редовния доклад за 2002 г.
2. Във връзка с изравняването на статута на агенциите.
Унифицирането на правно-организационната форма на агенциите и поставянето им под надзора на съответните министри, предвиждано от чл. 54, ал. 1 от законопроекта, също не представлява изпълнение на императивно изискване на правото на Европейския съюз или препоръка на Европейската комисия. Изцяло въпрос на целесъобразност е дали то ще повиши административния капацитет или напротив, като преценката следва да се направи от водещата комисия. Тъй като няма никакво изискване за решаването на въпроса en blok, а напротив, докладът на “Сигма” препоръчва да се прави анализ на конкретните цели, включително “по пътя на опитите и грешките”, за съдържателно класифициране на групи агенции, следва преценката да бъде за всеки отделен случай. Водещата комисия следва да се води от естеството на функциите и степента на автономия, необходима на една агенция, за да изпълнява ефективно своите задачи. Следва да се укаже на водещата комисия препоръката на “Сигма”, че “логичната отправна точка е да се осигури частен статут по закон за големите търговски ориентирани агенции и публичен статут за всички други”.
ІІІ. В заключение може да бъде направен извод, че не следва да се прави оценка за съответствие на предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията с acquis communautaire, няма императивни норми, на които той би могъл да противоречи, а неговата целесъобразност следва да бъде преценена от водещата комисия.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи се обедини около становището, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията не противоречи на правото на Европейския съюз и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Моля председателят на Комисията за борба с корупцията господин Коста Костов да докладва становището на ръководената от него комисия.
ДОКЛАДЧИК КОСТА КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председателю.

“ДОКЛАД
относно Законопроект за допълнение на Закона за
администрацията, № 454-01-54, внесен от народните
представители Екатерина Михайлова, Елиана Масева и
Васил Маринчев

На редовно заседание, проведено на 9 септември 2004 г., Комисията за борба с корупцията обсъди Законопроекта за допълнение на Закона за администрацията, внесен от народните представители Михайлова, Масева и Маринчев.
Законопроектът е разпределен на комисията с Разпореждане № 450 от 16.07.2004 г. на председателя на Народното събрание проф. Огнян Герджиков. За водеща постоянна комисия по законопроекта е определена Комисията по правни въпроси.
От името на вносителите на законопроекта народният представител Масева представи предложението за допълнение на Закона за администрацията с нов чл. 32а. Изтъкна обществената необходимост от това допълнение с цел превенция на условията за възникване на конфликт на интереси и създаване на корупционна среда. Посочи, че с последните изменения на чл. 41 от Закона за местното самоуправление и местната администрация подобно ограничение е въведено по отношение кметовете на общини, райони и кметства, кметски наместници и заместник-кметове и предлага аналогично да бъде регламентирано и за областните управители и техните заместници.
Участниците в дискусията подкрепиха принципно направеното предложение за допълнение на Закона за администрацията. Намират, че предложението допълва условията за заемане на длъжност с държавната администрация, посочени в чл. 7 от Закона за държавния служител, като обхваща широк кръг ограничения – извършване на всякаква търговска дейност по смисъла на Търговския закон, както и участие в органи на търговски дружества, а не само като управители и/или изпълнителен член.

Тези по-широки ограничения съответстват на високото обществено и административно положение на областните управители и допринасят за разграничаване статута на областния управител, съгласно чл. 2 във връзка с чл. 3 от Закона за държавния служител, от правното положение за останалите държавни служители по смисъла на същия закон.
Областният управител изпълнява и функциите на едноличен териториален орган на изпълнителната власт със съответните властнически правомощия.
Народните представители, членове на комисията, се обединиха около необходимостта от регламентиране на по-специални и по-високи изисквания за изпълнението на функциите на органите на изпълнителната власт в основния закон, какъвто се явява Законът за администрацията. Това ще способства за разграничаване на правното им положение от статута на останалите държавни служители и ще отговори на обществената потребност от законов регламент на изискванията към лица, заемащи висши държавни длъжности.
Одобрение получи становището, че предложеният законопроект следва да разшири своето приложно поле и обхване всички органи на изпълнителната власт с властнически правомощия и с особен правен статут, упоменати в разпоредби на чл. 19, ал. 2, 3 и 4 от Закона за администрацията. Народните представители намират, че това предложение съответства на философията и логиката при регулиране на обществените отношения в държавната администрация и държавната служба, намерили израз в приетите изменения и допълнения на действащите в тази сфера закони - Закона за администрацията, Закона за държавния служител, Закона за местното самоуправление и местната администрация и Закона за публичност на имуществата на лица, заемащи висша държавна длъжност.
С последния закон лицата, изпълняващи функции на органи на изпълнителната власт са включени в кръга на лицата по чл. 2, ал. 1 от Закона за публичното имущество – задължение да декларират имуществото, доходите и разходите си в произтичащата от закона публичност на регистъра.
Народният представител Елиана Масева излезе със становище, че предложенията за разширяване кръга на лицата, за които ще са приложими ограниченията, посочени в разглеждания законопроект, може да се направи между първо и второ четене, ако се подкрепи законопроектът.
След проведеното гласуване Комисията за борба с корупцията реши с 13 гласа “за” да подкрепи по принцип предложения Законопроект за допълнение на Закона за администрацията, като препоръча между първо и второ четене на законопроекта в пленарна зала да се направи предложение за промяна в текста, като думите “областния управител” се заменят с думите “органите на изпълнителната власт по чл. 19, ал. 2, 3 и 4”. С оглед структурата на закона този текст би следвало да намери своето систематично място като нова ал. 3 на чл. 19а от Закона за администрацията.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Костов.
Ако желаят, вносителите могат да представят своите законопроекти.
Господин Маринчев, заповядайте.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, тъй като съм взел думата, ще се възползвам от правото си да се изкажа и по другия законопроект. Но най-напред ще кажа няколко думи по закона, който ние внасяме. Той е кратък, от един текст.
Нашата цел беше да приравним статута на областните управители като хора от държавната администрация, които са най-близки до местните проблеми, до местната администрация, до местното самоуправление със статута на кметовете. Тоест, те да не могат да упражняват търговска дейност, казано най-общо.
Разбирам и от двете комисии, които са гледали законопроекта, че това предложение се подкрепя. Това ме радва. Рядко е да се подкрепи нещо, което предлага опозицията. Явно е, че тук има единодушие.
Що се отнася до разширяването на приложното поле, аз по принцип съм съгласен, тоест обхващане въобще органите на държавната власт, но може би следва да се помисли и за това не е ли сравнително нормално един заместник-министър да влезе в Управителния съвет на едно търговско дружество от неговия ресор, от това министерство, тъй като той упражнява и там тази си власт. Не казвам, че съм против това нещо, но може би трябва да подходим малко по-внимателно.
И още нещо, което бих искал да добавя. При евентуалното приемане на този закон според мен следва да се помисли и за една разпоредба в Преходните и заключителни разпоредби, с която да се даде възможност на онези областни управители и заместници, които няма да отговарят на тази норма, в определен срок да си оправят своето положение - или да си прехвърлят търговските дружества или да излязат от тях. Това ще бъде тяхно право. Но може би трябва да има и една норма, която да повелява, че те трябва да внасят декларация, че отговарят на условията на новия закон.
Що се отнася до Закона за администрацията, внесен от Министерския съвет, бих казал няколко неща. Според мен болшинството от промените имат главно редакционен характер и няма спор, че те правят текстовете по-добри. Мен малко ме смущава и лично за себе си още не съм изготвил свое становище, виждане по отношение на двете основни промени, които се правят. Първото е промяна на статута на държавните агенции и въвеждане само на агенции, изпълнителни агенции. Второто е за инспекторатите.
Не съм убеден, че няма функции дори от сегашните държавни агенции, които би трябвало да си останат с някакво по-високо ниво, т.е. да не са подчинени обезателно на даден министър. И може би си струва да се помисли дали трябва с лека ръка да закрием държавните агенции и всички агенции да ги подчиним на някакъв министър. Сто на сто, ако се замислим, може би госпожа Димитрова ще вземе отношение по-нататък, може би има такива, които не следва да бъдат отнасяни на подчинение към даден министър.
Що се отнася до инспекторатите, тази възможност да има инспекторати към отделните органи и към министрите я имаше и досега. И, ако не бъркам, не навсякъде беше използвана тази възможност да се създават такива инспекторати.
Хубаво нещо е инспекторатът, дава възможност за контрол, но дали трябва да правим инспекторат към министъра на държавната администрация? Той ще бъде инспекторат на инспекторатите. Не съм уверен, че трябва да бъде така. Плюс това има един текст, че инспектор може да бъде лице, което има задължително стаж пет години в държавната администрация. Не виждам защо трябва да бъде това ограничение. Нима човек, който има десет години стаж не в държавна администрация, а да кажем в частния бизнес, не може в един момент да стане инспектор в някакъв инспекторат? Не споделям това ограничение. Разбира се, ако вносителите ми докажат какъв е замисълът, може би не съм го схванал, може и да се съглася. Но на този етап аз не мога да го приема.
Има и други дребни неща, които мисля, че могат да бъдат оправени между първо и второ четене.
Този закон се нуждае от промени, от редакция, от доизясняване на текстове, от изясняването функциите на отделните структури, но мисля, че той може да бъде приет. Тоест, апелирам и двата закона да бъдат приети на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Маринчев.
Вие съчетахте представянето на Вашия законопроект с изказване. В това няма нищо лошо.
Имате думата, дами и господа народни представители, по двата законопроекта.
Има думата народният представител Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Аз подкрепям законопроекта, внесен от тримата народни представители, който беше представен, за да се изключи конфликтът на интереси при упражняваните административни функции от областните управители те да не се занимават с търговска дейност. Затова няма да коментирам повече този законопроект.
Много повече и много по-съществени промени предвижда Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за администрацията, представен от Министерския съвет. В едни от неговите части, където става дума за увеличаване на контрола чрез определяне на функциите, пълномощията и организацията на инспекторатите мисля, че има основание да се търси подобрение в административната дейност. Също така по-определено са описани разграниченията между кабинетите като органи, които осъществяват политиката на правителството и на министрите по отношение на администрацията на държавните служители.

Третата група въпроси обаче, които се отнасят до преобразуването на сега съществуващите агенции, предизвикват най-много дискусии. Искам да обърна внимание, че през последните години България обрасна с толкова много агенции, повечето от тях в структурата на изпълнителната власт, че държавата започна да става трудно управляема и в някои отношения безконтролна. В момента в България мисля, че има около сто агенции, било то държавни или изпълнителни агенции – нещо, което мисля, че създава една паралелна администрация извън правителствената и по този начин се нарушава координацията в управлението.
Затова смятам, че този законопроект отговаря на един реално съществуващ проблем, но отговорът е половинчат, а в някои отношения и несполучлив. Защото според мен трябва да се излезе с ясно виждане как да се развие структурата на изпълнителната власт, в кои случаи е оправдано да съществуват агенции извън министерствата и в кои случаи тези агенции просто трябва да преминат чрез развитие на организацията, която е в министерствата.
Не искам да се впускам в подробности, но смятам, че много по-ефективно за управлението ще бъде, ако част от тези агенции въобще бъдат закрити и се преобразуват в дирекции, които влязат към съответните министерства. В други случаи пък съществуват агенции, каквито са част от държавните агенции, които имат междуведомствен или надведомствен характер и те не могат да минат просто като някакви поделения на министерствата. Съгласен съм, че дори и в такива случаи е необходимо да се осъществява определена координация, някаква форма на наблюдение на тяхната дейност от отделни министри, но те не могат да бъдат подчинени на отделните министри.
Искам да дам примери с агенции, които се формират от различни институции – държавни агенции – от парламента, от правителството, от президента, а ръководителите на някои от тях не се и назначават от правителството, а също се избират.
Затова смятам, че поставянето на общ знаменател в случая, че в България ще има само агенции, без оглед на сега съществуващите държавни и изпълнителни агенции, ще предизвика нови проблеми наред със съществуващите.
Именно в тази част смятам, че законът не е дал сполучливо разрешение на проблема и смятам, че отговорност на всяко едно следващо правителство е да излезе политически с ясно виждане за опростяване, рационализиране и подобряване на контрола в областта на изпълнителната власт.
Ще дам и един пример, за да се види, че понякога се стига даже до абсурдни решения в тази механична трансформация. Предвижда се всяка една агенция да бъде контролирана от определен министър и в резултат на това Агенцията за българите в чужбина преминава към министъра на транспорта и съобщенията. Да не би министърът на транспорта и съобщенията да осигурява безплатни средства за пътуване на българите от чужбина към страната и обратно, че ние смятаме, че тази дейност трябва да бъде разглеждана главно като транспортен проблем, а не като проблем на външната политика на България или пък в някаква друга област на изпълнителната власт. (Реплика от народния представител Валери Цеков.) Аз затова питам, ако вие сте се ангажирали да поемете разходите по пътуването на българите в чужбина, бих приел отчасти аргументите за едно такова предложение. Но аз не смятам, че това отнякъде следва, освен административните функции. Аз мога да си го обясня - като видим част от назначенията в администрацията откъде произлизат, ще намерим и връзките със съответните наблюдаващи министри. Така че това са практическите обяснения в българската действителност. Не само за една или за две агенции.
Така е, господин Александров, елате помахайте оттук и ме опровергайте.
Именно по този въпрос смятам, че по-нататък, ако законопроектът бъде приет на първо четене, трябва да се преосмисли това решение и за мен е необходимо да се запази разграничението между държавни и изпълнителни агенции, като впоследствие силно бъде намален броят на агенциите и от едната, и от другата категория. Изпълнителните агенции наистина да бъдат под прекия контрол и наблюдение на министрите, а да се види кои са тези области с голямо обществено значение, които трябва да запазят своето положение на държавни агенции като самостоятелни органи за управление на съответните дейности. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Господин Минчо Спасов – народният представител от 31.Ямболски многомандатен избирателен район. Заповядайте.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз също искам да се изкажа в подкрепа на предложения законопроект в частта, която касае областните управители. Искам да заостря вниманието ви върху факта, че областните управители имат един по-особен статут - колкото и невероятно да звучи за хората, незапознати с административната материя, областният управител не е държавен служител. Той е със специален статут, който в Закона за администрацията е приравнен на правата и задълженията по трудово правоотношение, доколкото те не противоречат на специфичните функции, изпълнявани от областния управител. Ето защо досега за областния управител нямаше ограниченията, които съществуват за държавните служители, нямаше ограниченията, които съществуваха за кметовете при участието в икономическия живот. Смятам, че действително статутът на областен управител като висш представител на държавната администрация е несъвместим със заемането на длъжност в търговски дружества поради разбираеми за всички нас причини.
По втория въпрос за регламентирането на мястото на агенциите за по-нататъшното развитие на администрацията и на Закона за администрацията. Аз ще споделя моето мнение, че това, което правим днес, ще е само една част от един по-дълъг процес. С приближаването на България към европейските структури ще трябва да нанасяме още промени в Закона за администрацията. Както се беше изразил един представител на Европейската комисия: ще сме изправени пред ситуацията на стрелба по движеща се мишена. Може би ще ни предстоят нови промени, когато решим ще въвеждаме или не второто ниво на местно самоуправление. Тогава ще трябва да нанасяме отново корекции в статута на областните управители в зависимост от това дали ще решим те да бъдат избираеми или назначаеми, както са сега, ще настъпят промени и в Закона за регионалното развитие и в други устройствени закони.
Ето защо смятам, че колкото по-голямо движение в момента и по–голяма гъвкавост проявим и приемем тези промени, това ще бъде полезно и за европейския характер на нашето законодателство.
Затова аз подкрепям идеята и законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Неочаквано, но точно по правилата – господин Маринчев. Заповядайте – право на реплика.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Господин Спасов, репликата ми не е от репликите, че съм коренно несъгласен с това, което казвате. Аз разбрах, че общо взето Вие подкрепяте идеите и на единия, и на другия законопроект. Не ми стана ясно обаче и затова вземам реплика, за да доразвиете мисълта си – Вие смятате ли, че действително всички агенции трябва да станат изпълнителни? Смятате ли, както каза и господин Янаки Стоилов, че има агенции, които може би не трябва да бъдат на подчинение на министъра?
Това Ваше отношение бих желал да чуя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да приемем, че това беше реплика.
Господин Спасов, заповядайте. Имате право на дуплика.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): По въпроса, който повдигате, аз не взех категорично становище и затова се въздържам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Четин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Най-после след доста дълъг период от време от внасянето специално на законопроекта на Министерския съвет дойде неговият ред да го разгледаме и в пленарна зала. Той малко позакъсня, но все пак може би ще успеем да хванем последния влак, ако съумеем да приемем този закон до края на годината. Така ще улесним много неговия вносител, тъй като трябва да знаете, че вече в изпълнителната власт, в Министерския съвет се готвят за тези промени и дори някъде действат съобразно предвижданията в този закон, които още не са влезли в сила.
РЕПЛИКИ: Е, как става това? Как така?
ЧЕТИН КАЗАК: Ами, как става това? Точно този въпрос трябва да си зададем и ние. Но според мен, трябваше този закон да бъде придвижен малко по-бързо до пленарната зала.
По съществото на двата законопроекта – първо, по законопроекта на колегите от ОДС. Разбира се, подкрепям този законопроект. Той цели да уточни статута на областните управители, да въведе едно ограничение, което така или иначе съществува реално, от една страна.
От друга страна това ограничение съществува за други органи на изпълнителната власт на местно ниво, като кметовете, заместник-кметовете и т.н. Аз и в комисията казах, че това изменение трябва да се прецизира, да се допълни с едно допълнително ограничение – областните управители да не могат да бъдат и еднолични търговци, освен останалите ограничения. От практиката стана ясно, че се тълкува нееднозначно ограничението да не извършват търговска дейност и дори се стигна до Върховния административен съд, за да получим най-после едно правилно, едно достоверно тълкувание на това ограничение. За да се избегнат и да няма повече такива недоразумения би било добре както в много други закони за други длъжности да се изпише ясно и категорично, че освен забраната да извършват търговска дейност и да участват в управителни и контролни органи на търговски дружества и кметовете, и заместник-кметовете, и областните управители да не могат да бъдат еднолични търговци. Толкова по този законопроект.
По законопроекта на Министерския съвет – стана ясно от доклада на Комисията по европейска интеграция, че тази материя не подлежи на някаква задължителна хармонизация на ниво Европейски съюз. Организацията, управлението на администрацията в страните-членки на Европейския съюз се подчиняват на принципи, които са специфични за традициите, за историята на всяка държава, като за един общ критерий за функциониране на тези администрации се приема т.нар. "добри практики" и от тази гледна точка България също е свободна да организира своята администрация по начин, който би й помогнал да се сдобие с такава администрация, която най-успешно и адекватно да отговаря на потребностите за обслужване на българските граждани и за успешно функциониране на държавната власт.
Законът за администрацията същевременно обаче е много важен, защото той дава цялостната законова рамка за функционирането на държавната администрация като необходимото звено между държавното управление и гражданите, и управляваните. От тази гледна точка от качеството на нейната организация, от качеството на кадрите, които работят в държавната администрация и от нейната организация зависи и качеството на обслужването на гражданите от тази администрация и затова е важно тази администрация да функционира съгласно ясно определени правила, ясно определени критерии, с ясно дефинирани правомощия и взаимовръзки вътре в този сложен механизъм, за да се избегнат колизии, за да се избегнат конфликти, за да се избегнат и други по-лоши неща като злоупотреби и т.н.
Представеният ни законопроект цели именно подобряване функционирането на администрацията, попълване на празнотите, които съществуват в сегашния закон и от тази гледна точка според мен той представлява крачка напред към по-нататъшното усъвършенстване на нашето законодателство в тази област.
Същевременно обаче, както стана ясно и от преждеговорившите, той, разбира се, не е перфектен и се нуждае от доста сериозни промени между първо и второ четене, за да може да се уточнят, да могат да се изчистят някои от несъвършенствата, които съществуват, които съществуваха и до момента и които, за съжаление, не се решават с този законопроект.
На първо място аз за пореден път си позволявам да поставя въпроса за статута на главните секретари. Този законопроект цели да премахне различието, което съществува до момента и противоречието от една страна в общата част на Закона за администрацията. Там се говори за административни секретари, а след това навсякъде се говори за главни секретари. Това различие се изчиства и вече терминът е унифициран. Навсякъде в администрацията ще има главни секретари. Това е добре, но остава въпросът за статута на тези лица.
Аз и друг път съм имал възможност да изкажа моето мнение, че въпреки факта, че главните секретари са държавни служители и то най-висшите държавни служители, реалностите на управлението на администрацията, реалностите, изискванията, необходимостта от това органът по назаначаването, съответният ръководител да може да разчита на главния секретар като човекът, който пряко управлява, упражнява административния контрол и управление на подчинената му администрация, изискването за компетентност и лоялност изискват за главните секретари да има един по-специален статут и за назначаване, и за освобождаване.
След като не може заради изискванията на Европейския съюз, на такива консултативни органи и програми, като "Сигма" например, главните секретари да бъдат част от политическия кабинет на съответния орган по назначаването, аз мисля, че ние е добре все пак да се замислим за някакъв по-специален механизъм за назначаването и освобождаването на главните секретари. Аз съм убеден, че и колегите от ОДС ще се съгласят, че това ще реши много практически проблеми, които сега се решават чрез заобикаляне на закона.
Още нещо да спомена – доказателство за това е, че все още например не е приета и наредбата, която трябваше да бъде приета от Министерския съвет, с която трябваше да се създаде специална конкурсна комисия за назначаване на главните секретари. Това показва, че просто този проблем е все още висящ.
Второ, по отношение на контрола за статута на държавните служители. Аз мисля, че е крайно време да се пристъпи към създаването на един независим специализиран орган за контрол по статута на държавните служители и за контрол по спазването на правата и задълженията на държавния служител, ако искаме да имаме един запазен, защитен статут на държавните служители.
Аз неведнъж съм споменавал досегашния пример от правителството на ОДС със съществуването на т.нар. Държавна административна комисия, която обаче беше всичко друго, освен независим държавен орган – тя беше пряко на подчинение на Министерския съвет, на изпълнителната власт. След това бе предложено тази комисия да бъде закрита и нейните правомощия бяха прехвърлени към инспекторите в Главна инспекция по труда. Това претърпя доста критики още при приемането си. Доказателство за това е, че сега се предлага друго решение – да се засили ролята на инспекторатите и да се създаде главен инспекторат в рамките на Министерския съвет. Не съм убеден, че това е най-правилният подход. Продължавам да считам, че е необходимо да се създаде независим държавен орган, който да се избира от Народното събрание и който да има свое подчинение тези инспекторати, най-малко като методическо ръководство, а защо не и нещо повече, за да гарантираме една силна и ефективна защита на статута и правата на държавните служители.
Подкрепям идеята и осъзнавам необходимостта от това да се оптимизира организацията на т.нар. агенции, било държавни или изпълнителни. Техният статут трябва да се унифицира, тъй като в момента съществуват доста проблеми при координацията на тяхната дейност. Съществува реална необходимост те да се контролират от определен министър, за да може да има все пак някаква координация в тяхната дейност.
Същевременно мисля, че би могло да се преосмисли някое от преразпределенията на подчиненост на тези агенции – специално това, което бе споменато за Агенцията за българите в чужбина. Смятам, че би могло да се помисли за по-добър вариант за статута на тази агенция и за нейната подчиненост. Все пак трябва да има някаква принципност, за да има по-голям ефект от тази реформа.
На последно място искам да подчертая, че е крайно време сериозно да се замислим за оптимизиране на административния контрол върху администрациите, които стават все повече и повече, администрациите към органи и институции, които не са в рамките на изпълнителната власт, които са към независими държавни органи или пък други органи, които попадат извън обсега на какъвто и да е методически и друг контрол от страна на Главната инспекция по труда, било преди това на Държавната административна комисия. Мисля, че ако искаме да имаме една добре функционираща администрация, която да работи съгласно унифицирани принципи, трябва да се помисли за обхващането поне на методическо ниво на контрола върху организациите и функционирането на администрациите в тези органи, които са извън изпълнителната власт.
Мисля, че между първо и второ четене всички трябва да помислим за отговорите на тези въпроси, ако искаме наистина да имаме по-добър и по-добре работещ Закон за администрацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Четин Казак говори точно 13 минути. Затова ще има и реплики.
Заповядайте за реплика, господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Казак, ще Ви кажа няколко неща. Аз дори не съм засегнат от темата за политическите кабинети. Аз не споделям, че на всички нива на администрацията трябва да има политически кабинети. Казвам своето становище, а Вие вземете отношение. Не споделям, че във всички агенции трябва да има политически кабинети. Не споделям, че областният управител трябва да има политически кабинет. Бил съм областен управител и не съм имал политически кабинет, пък сме си вършили нормално работата. Поне така аз смятам.
Второ, по раздуването на администрацията. Съгласен съм с Вас, но за съжаление се прави непрекъснато. Дори този инспекторат, който сега ще създадем към министъра на държавната администрация, е отново раздуване на щата. В тази връзка има предвиден текст, че директорите на дирекции могат да имат и заместник-директори на дирекциите. Кому е нужно това нещо? С какво толкова той ще се различава от директора на дирекцията – апропо, говоря за главните дирекции – когато би могло един от директорите на дирекция в главната дирекция да изпълнява функциите на заместник-директор. Ето отново една вратичка за ново раздуване на щата – хора без функции. Това са неща, по които се различаваме с Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика има думата народният представител Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин Казак, Вие засегнахте въпроса и за главните секретари и изразихте своето очакване този въпрос допълнително да бъде изясняван и по-ясно уреждан. Струва ми се, че проблемът е по-широк. Вие действително говорихте 13 минути и сякаш се опитахте да направите нещо, което правителството е длъжно да направи – достатъчно мотивирано да обоснове основните промени в този закон и да ни убеди, че това, което се предлага, съответства на общите принципи на изграждане на изпълнителната власт и на администрацията въобще.
Вижте какво се получава. В досегашния текст на чл. 39 се предвиждаше как да бъдат назначавани главните секретари от съответните органи на изпълнителната власт. Сега се предвижда този текст да отпадне.
Има и една смяна на основния акцент на функционирането на тези главни секретари. В чл. 8 на досега действащия закон се говори, че те осъществяват административното ръководство на администрациите на органите на държавната власт. Административният секретар осъществява административното ръководство в изпълнение на законните разпореждания на органите на държавната власт. В мотивите към законопроекта този акцент върху чисто административните функции на главния секретар е доста променен, защото в мотивите се казва, че се урежда по-прецизно разпределението на функциите по ръководството на администрацията между органите на държавната власт и главните секретари, но се казва, че главните секретари осъществяват оперативното (непосредственото) ръководство, като контролират и координират административните звена за спазване на нормативните актове, но те отговарят за планирането, отчетността при изпълнението на ежегодните цели на администрацията, дейността по управлението на човешките ресурси и т.н.
Струва ми се, че този закон наред с многото други въпроси, които повдига, с този богат набор на Преходни и заключителни разпоредби и т.н., всъщност въвежда едно по-друго преразпределение на отговорности и функции между изборни длъжности, между политически отговорности и чисто административни структури, които като че ли започват да концентрират в себе си част не само от административната, а оперативното функциониране на държавните органи.
Господин председателю, въпросът ми е и към Вас – този законопроект сякаш трябва да се обсъжда по друг начин. Господин Казак, не Вие сте в състояние, струва ми се, да изнесете цялата тежест на тази дискусия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли трета реплика? Няма.
Давам думата на господин Четин Казак за дуплика.

ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Маринчев, аз също съм съгласен, че не трябва да има политически кабинети на всички нива и както Вие добре знаете, няма политически кабинети към всички органи на изпълнителната власт. Има политически кабинети само към министрите, министър-председателя, заместник министър-председателите и областните управители.
Що се отнася до главните секретари, уважаеми господин Пирински, проблемът идва от това, аз го казах и в изказването си, Вие казвате, че била отменена разпоредбата, по която главните секретари се назначават от органа по назначаването или от органа на изпълнителната власт. Това е така. Тя беше отменена, защото с предните изменения в Закона за държавния служител ние приехме като основен принцип и правило всички държавни служители да бъдат назначавани след конкурс. И главните секретари, бивайки също държавни служители, нещо с което аз не съм съгласен, защото практиката опровергава това, по силата на този основен принцип също трябва да бъдат назначавани след конкурс. И затова беше прието и в Закона за държавния служител да се създаде специална комисия от Министерския съвет, която да създаде правила или някакъв механизъм за провеждане на конкурси за главни секретари. Но това за съжаление не е факт. И затова аз поставям въпроса да се преосмисли още един път начинът на назначаване, статутът на главните секретари, тъй като съществува огромно разминаване между това, което ние сме записали в законите, и това, което е действителността и реалните потребности за функционирането на администрацията.
Главните секретари винаги са осъществявали и са играли много важна роля в административното ръководство на подчинената администрация. Необходимостта те да бъдат компетентни, необходимостта да бъдат лоялни на органа по назначаването е съществена. Тук има бивши главни секретари на Министерския съвет и аз съм убеден, че те ще се съгласят с мен. Така че затова поставих въпроса за статута на главните секретари, че трябва да бъде преосмислен. Разбира се, аз нямам претенцията, Вие сте напълно прав, да бъда на това ниво, което би трябвало да реши тези проблеми. Но аз го поставям като народен представител, за да можем наистина заедно да търсим решаването на тези проблеми, които не са от вчера и ще продължат да съществуват и след края на този мандат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Казак.
Господин Божинов, заповядайте за изказване.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Много кратко време гледах този закон, но много дългият ми опит в политиката ми позволява да го определя по един категоричен начин. И затова аз бих казал, че в този законопроект ни се предлага един много елегантен начин в неявна форма да се решат тенденциозно и едностранно изключително важни и наболели въпроси. Повтарям, в неявна форма, на пръв поглед – елегантно, но тенденциозно.
Казва се в § 18, че чл. 54 се изменя така: “Агенцията е администрация към министър за осъществяване на дейност и/или услуги в определена област, които не се изпълняват от министерство.”
Питам вносителите и тези, които отстояват закона: прочели ли са мотивите? В т. 3, в която се обяснява точно този ключов момент, се казва: “Законопроектът премахва съществуващото досега разграничение между държавна агенция и изпълнителна агенция като различни видове административни структури.” Ключът е в следващото изречение. То гласи: “Поради възникващите в практиката проблеми, свързани със статута на държавните агенции, и – забележете - с контрола върху тяхната дейност, предвидена с уредба на агенцията като обща категория, независимо от извършената дейност”.
Аз поставям въпроса така: в тази обща уредба на контрола на агенциите въобще, как вие, вносителите и сторонниците на този закон, виждате, че ще се организира контролът върху дейността на две изключително важни агенции – тази за приватизацията и за след- приватизационния контрол?
Нали знаете колко дълги дебати имахме, когато уреждахме със закон как да се конструира това надзорно тяло. Нали знаете колко дълго провеждахме консултации какви да бъдат квотите и представителството на политическите сили, избрани от българския народ, за да знаем все пак, ще кажа една дума, която сигурно я няма в литературния език – що годе, да знаем какво става там.
А работата ми в комисията, една от специалните комисии по една от приватизационните сделки, показа, че именно наличието на надзорен орган в тази агенция даде възможност да излязат налице неща, които са потресаващи и много по-категорично подкрепени, от това, което чухме от един генерал преди няколко дни.
Вие какво искате сега? С едно невинно изречение, записано, че агенциите стават еди-какво си, към еди-кого си, без да ни кажете какво става с надзора на двете агенции, които следят приватизационните сделки досега, и това, което ще става отсега нататък, просто ей така да го подкрепим, да си мълчим и да вървим към края на мандата. Може и така да стане. Но след края на мандата има начало. Има такива хора, като генерал Бонев, които говорят и след това. Има и други, които много по-аргументирано ще се върнат към тези документи. Ако се цели за тези девет месеца или оставащите пет-шест месеца да се промени организацията и да се свърши каквото е набелязано, това е път за никъде. Затова аз не мога да подкрепя такъв закон, който, макар и елегантно, макар и в неявна форма, решава по такъв драстичен начин кардинални въпроси на българското общество.
Ако има някой, който иска да ми направи реплика, който иска да възрази и в цяло изказване да изложи другата теза, ще бъда щастлив да го чуя, най-вече вносителите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други изказвания?
Господин Осман, заповядайте за изказване.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Господин председател, уважаеми колеги! Ще бъда много кратък. По време на заседанието на Правната комисия също беше повдигнат въпросът, който се третира в Преходните и заключителните разпоредби в § 30, става въпрос за чл. 15 от Закона за държавния служител.
За първи път чрез Закона за администрацията се променя Законът за държавния служител в частта, че включително и членове на кабинети – съветници и експерти към кабинетите, запазват местата си и на техните места могат да бъдат назначавани държавни служители.
Аз не мога да разбера, не получих отговор и в Правната комисия. Разбирам, мястото на държавния служител и на негово място да бъде назначен човек, ако той е избран на изборна длъжност. Но няма никакво обяснение, един държавен служител е назначен като експерт, член на кабинет и т.н.
Надявам се, че това нещо за второ четене ще бъде променено, иначе тръгваме в една посока, която няма да допринесе по принцип за авторитета на държавния служител. Аз мисля, че за изборните длъжности в Народното събрание, обществото е подготвено и винаги така се е постъпвало досега – има една традиция да се запазват техните места, дали са народни представители или са съветници. Друг е въпросът, даже и като терминология е погрешно – няма “общински председател” и “общински съветник”, трябва просто да се нарече, ако е избран за общински съветник. Но някой от вносителите трябва да ни обясни коя е причината? За съветниците и за членове на кабинети, аз отговор не получих. Там е и условието дали да подкрепя или не законопроекта. Разбира се, като гледам, отговор няма да получим днес. (Реплика на народния представител Анелия Мингова.)
От вносителите, госпожо Мингова, никой не можа да отговори на този въпрос: защо се налага да бъдат запазени местата на членове на кабинети и експерти? Или пък някой от колегите да вземе отношение. Надявам се, че става въпрос за техническа грешка, а не с целенасочена политика, защото утре, вдруги ден, постепенно се разширява кръгът на хората, които си запазват длъжностите. Той трябва да избере или да бъде държавен служител, или да бъде експерт. Човекът, който ще бъде назначен временно на мястото на експерта, няма да има сигурност, а в държавната администрация експертите са толкова много, че малко трудно можем да ги изброим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Осман.
Има ли реплики? Няма.
Има думата за изказване народният представител Милена Михайлова.
МИЛЕНА МИХАЙЛОВА ЯНАКИЕВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще взема отношение по, може би, най-дискутабилния въпрос в този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията предложен ни от Министерския съвет, а именно въпросът с преминаването на държавните агенции в изпълнителни, тоест, с изравняване на ранга им.
Смятам, че това преминаване ан блок на всички агенции под един знаменател е доста рисковано и ще доведе до едни непредвидими последици. Какво имам предвид? Тук бяха визирани редица агенции с техните функции и възможности.
Аз ще се спра на § 67 и § 68, които визират двете агенции, имащи отношение към образованието – тема, която е приоритет на правителството, тема, която ежедневно дискутираме в тази зала. Съгласно тези два параграфа е предвидено Националната агенция за оценяване и акредитация да премине към Министерство на образованието и науката. Тоест, акредитацията на висшите учебни заведения да се извършва от Министерство на образованието и науката. Това е в абсолютно противоречие с духа на Закона за висшето образование и науката, който ние дебатирахме преди няколко месеца в тази зала. Той някак си не се свързва и с това, което ние тук вчера дебатирахме по отношение на Законопроекта за научните степени и звания. Къде отива автономността, когато акредитацията и оценяването на автономните учебни заведения ще става от едно министерство?
Още по-драстичен е случаят с другата агенция – Националната агенция за професионално образование и обучение. Тя е една много интересна и специфична агенция, която дори още не е навършила пет години. Ако коментираме нейната поява като институционална, значи тя е създадена във връзка с целите и дейността на проекта “Усъвършенстване на професионалното образование и обучение”, което е финансирано по програма ФАР. По идеята на създаването си, тя трябва да изработва и поддържа структури от квалификации по професионално образование и обучение в съответствие с потребностите на пазара на труда, да отстоява потребностите на професионалното образование и обучение в съответствие с националните стандарти, да сертифицира в съответствие с определените стандарти по заетостта, да подпомага напредъка на системата за професионално образование и обучение, да съдейства за националното и международно признаване на българските сертификати по професионално образование и обучение, да изгражда и да поддържа национална база данни за нуждите на работата и т.н. и т.н.
Редица доклади, които касаят създаването на агенцията и Закона за професионално образование и обучение, определят нейното място като една независима институция, която има за основна задача да координира дейностите, касаещи професионалното образование и обучение, оценката и сертифицирането на придобитата квалификация.
Ако трябва да обобщя бих казала, че Националната агенция е замислена като национална институция, която координира и регулира политиките по осигуряване качеството на професионалното образование и обучение. Тя се явява най-значимата промяна по отношение на професионалното образование и обучение именно с приемане на Закона за професионално образование и обучение. Дейността й не е част от никоя конкретна държавно-административна структура и НАПОО е част от индикаторите, свързани с устойчивостта на проекта “Усъвършенстване на професионалното образование и обучение”.
Ако коментираме тази агенция от нейния правно-административен контекст, то трябва да се каже, че:
В Закона за професионално образование и обучение, мястото на агенцията не е определено с един текст, а с цяла глава – Глава 6 “Управление на системата на професионално образование и обучение”, наред с функциите на министерствата, общините, социалните партньори, отнасящи се до професионалното образование и обучение;
В чл. 41, ал. 2 от закона, Националната агенция за професионално образование и обучение е държавен орган за лицензиране на дейностите в системата на професионално образование и обучение, както и за координация на институциите, имащи отношение към професионалното ориентиране, образование и обучение;
В чл. 42, т. 8 - координира дейностите по разработване на стратегии за развитие и усъвършенстване на професионалното образование и обучение;
В чл. 42, т. 3 - разработва и предлага на министъра на образованието и науката списък на професиите за професионално образование и обучение;
В чл. 42, т. 5б - държавните образователни изисквания за придобиване на квалификация по професии.
Ако трябва да разгледаме тази агенция от контекста на политиките трябва да кажем, че тя се вписва в Глава 18 “Образование”, както и в Глава 2 “Свободно движение на човешки ресурс”. Тя е записана като дейност, като функции в тях.
Ако говорим за политиките, свързани с присъединяване на България към Европейския съюз без съмнение, общата рамка на тази политика е дадена от заключението на Европейския съвет от Лисабон, 23-24 март 2000 г., както и последвалите като отговор на тези заключения документи, като: Европейска стратегия по заетостта, Меморандум за учене през целия живот и др.
Залегналите в заключенията задачи и перспективи включват задължително оценката за дейността на тази агенция. След 2000-та година прегледът на дейността по проблемите на професионалното образование и обучение е свързано с дейността на тази агенция. Затова тя става тема и на стратегически документи като пътната карта за България в процеса на присъединяване – Брюксел, 13 януари 2002 г., където е посочено, че България трябва да съсредоточи по-нататъшните си усилия за по-добро съгласуване между всички участващи органи и цялостната реформа в системата на професионалното образование и обучение, за да се гарантира нейната гъвкавост и възможност да се приведе в съответствие с нуждите на пазара на труда.

Ако говорим по отношение на политики, които се отнасят до връзка между обучението, образованието, пазара на труда и индустрията, тук трябва да отбележим Стратегията по заетостта 2004-2001 г., която беше приета от правителството през м. ноември 2003 г. В тази стратегия при анализа на основните предизвикателства пред пазара на труда е посочен фактът на неадекватно на изискванията на работодателите професионално-квалификационно равнище на работната сила. И по-долу е отбелязано, че важно условие за подобряване качеството на упражнявания труд е повишаване на пригодността на работната сила.
По-нататък в стратегията изрично е отбелязана и ролята на Националната агенция за професионално образование и обучение: “Обучението за придобиване на професионална квалификация на лицата на пазара на труда като основен инструмент за подобряване на възможността за наемане се организира от Агенцията по заетостта, чрез процедури за възлагане на обучение на подходящи обучаващи организации и контрол върху качеството му. От началото на 2000 г. Националната агенция за професионално образование и обучение лицензира центрове за професионално обучение и контролира качеството на предлаганото от тях обучение.”
Ще завърша прегледа на тези политики с това, че именно като координиращ орган тази национална агенция се явява един изключително важен фактор в реализиране на политиките по конкурентоспособност, който е особено актуален днес при предстоящото ни влизане в Европейския съюз, изисква да имаме добре подготвен човешки ресурс, за да можем да осигурим това свободно движение на човешки капитали.
В контекста на всичко, което казах досега, за мен е непонятно записаното в § 68, в който се казва, първо, че агенцията, забележете, преминава от подчинениe към Министерския съвет на подчинение към Министерството на труда и социалната политика. Министърът на труда и социалната политика назначава председателя на управителния съвет съгласувано с министър-председателя.
Аз искам да попитам как ще съществува тази агенция? Тя е единствената трипартитна структура в нашата страна. Забележете, колеги, трипартитна структура! Нейният управителен съвет се състои от осем представители на министерства, тоест на държавата, осем представители на работодателски организации и осем представители на синдикалните организации на работниците и служителите. Как ще съществува една трипартитна структура, при условие че тя отиде към едно министерство?
Искам да попитам как ще се реализират конкретните ангажименти, които сме поели към Европейския съюз по отношение на професионалното образование и обучение, при условие че тази агенция няма да може да функционира?
И искам да попитам още как ще се реализира Законът за професионално образование и обучение, при условие че в § 11 в Преходните и заключителни разпоредби изрично е записано, цитирам: “Изпълнението на този закон се възлага на министъра на образованието и науката”?
В заключение искам да кажа, че идеите, заложени в този закон, са много добри. Добри са и намеренията. Но в разписването на конкретните текстове са допуснати големи грешки. Нека да бъдем много прецизни в изписването на текстовете между първо и второ четене, за да не се получи така, че вместо добри намерения да се получи липса на дейности. Бих искала да завърша със старата максима, че пътят към ада е осеян с добри намерения. Дано не се случи това и с нашите агенции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Има думата за изказване народният представител Елиана Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ОДС): Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за администрацията е много важен законопроект. Той урежда материя, която е много чувствителна, която е функция на истинската политика и която не трябва да се неглижира, да се пренебрегва или да бъде разглеждана повърхностно. По този начин аз се присъединявам към изказалите се колеги, че този законопроект и тази материя се нуждаят от особено внимание.
В тази връзка веднага искам да посоча тези теми и тези акценти от законопроекта, които наистина трябва да бъдат коментирани и трябва да бъдат поставени на разискване, което да създаде отношение, и то с категорични словесни изкази, в което да няма никакво съмнение, че този закон цели едно или друго. Вярно е, че в ежегодните доклади на Европейската комисия и в доклада по Програма “СИГМА” се дават идеи, които обаче по понятни причини не са конкретизирани. Така че от гледна точка на това този законопроект е превод на нашите разбирания за това как трябва да се структурира, какви правомощия и какви функции и задачи трябва да има българската администрация.
По отношение на първата тема – политическите кабинети. Явно е желанието и на чуждестранните експерти, и на българските специалисти, които разбират от тази материя, да бъдат ясно отграничени функциите на политическите кабинети от администрацията. Мисля обаче, че с този законопроект не се получава желаният ефект.
Най-напред по отношение на терминологията. Споменато е, че политическите кабинети провеждат – освен че предлагат и подпомагат органа в разработването на стратегии и цели – те провеждат политика. Това е едно понятие, което допълнително ще създаде хаос в администрацията. Защото това е именно Законът за администрацията. Кой провежда политиката? Политиката се провежда от администрацията. Но другият въпрос е кой я формулира.
Така че по отношение на първите поправки считам, че този законопроект няма да подобри взаимоотношението и тази тънка демаркационна линия между политически кабинет и администрация е допълнително замърсена. Аз не знам дали това е въпрос на неразбиране по тази тема или една желана грешка. Но каквото и да е – и първото, и второто – не считам, че това ще доведе до положителни резултати.
Другата тема, която се нуждае от много по-дълбок коментар, е темата за създаването на нови структури към министрите, които са министри без администрация или така наречените министри без портфейл. Това че създаваме една дирекция към министъра на администрацията дефинитивно означава, че този министър вече не е без портфейл. Може ли да има министър без портфейл, който да бъде шеф на една-единствена дирекция? Мисля, че този български принос е твърде безпринципен и считам, че в предложенията между първо и второ четене трябва да се постараем с текст да изясним това недоразумение.
Същото се отнася и по отношение на министъра, чийто предмет на дейност са бедствията и авариите. Така изкривяваме понятието и вместо да се ръководим от ясни, прости и обясними неща, ние създаваме една нова теория, една нова практика, която трудно бихме могли да обясняваме.

Категорично против изказах мнение и в Правната комисия, и тук пред вас, уважаеми колеги, по отношение на неуспешния, лош почин или опит това да бъдат предифинирани агенциите. Смисълът на тази дефиниция беше извлечен и от българската практика, и от европейските стандарти и практики. Това означаваше, че тези сфери и сектори, които не се подчиняват в отделен ресор, да могат да се управляват от Министерският съвет. Тоест, там където има много функционалност, с оглед на една разбираема координация и от висотата на изискванията на държавния приоритет, на дейността, която осъществява тази агенция, тя да бъде към Министерският съвет, за да може наистина най-отговорно да осъществява държавна политика. Така бяха дефинирани държавните агенции.
Изпълнителните агенции бяха създадени с цел да развиват дейност, която по принцип е стопанска, за да могат да имат приходи, но едно от задължителните условия – да осъществяват услуги, които постепенно ще бъдат приватизирани, защото са неприсъщи за държавна дейност и за осъществяване от държавната администрация.
С тази поправка в закона всъщност в една скоба е казано, че тези агенции, подчинени на Министерския съвет, отиват на подчинение на министри. Може би е излишно да обяснявам, че това ще затрудни изключително много министрите, тъй като те трябва непрекъснато да координират в дейността си с други министри. Но искам да продължа мисълта си на това, което бях започнала да казвам, че в една скоба е казано, че някои от агенциите, които имат собствени приходи, могат да запазят наименованието си изпълнителни. Мисля, че ако идеята е била едно общо наименование и целите не са чисто структурни по отношение на ръководства и размествания, които са безпринципни, това повторение дава основание да направим извода, че наистина тази реформа не е реформа за закриване само на държавните агенции.
Освен това по отношение на тази структура Инспекторат. Това е отново един неумел опит да се възвърне структурата държавна административна комисия. На нея бяха възложени подобни функции. Не съм съгласна с колегите, които казаха, че тя била зависима агенция. Мисля, че господин Казак го каза.
В този законопроект инспекторатът, който контролира изпълнението на Закона за държавния служител и въобще взаимоотношенията в тази област, е дирекция в Министерския съвет, докато държавната административна комисия имаше относителна самостоятелност. Тя беше отделена от всяка друга администрация. И това беше по-правилният подход, с което искам да кажа, че по отношение на правомощията, функциите, структурата, мястото на този инспекторат трябва да се помисли много сериозно.
С това завършвам моето изказване, като се надявам, че между първо и второ четене в законопроекта ще настъпят промени по нашите предложения. Ние имаме готовност да изслушаме министъра на администрацията, който да постави пред нас истинските цели, приоритети и задачи, които се поставят и в докладите на Европейската комисия, и в докладите на СИГМА, за да разберем какви са тенденциите и политиките, тъй като по този проблем няма каквато и да било гласност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Масева.
Имате думата за изказвания, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз се учудвам, че днес разглеждаме тези изменения и допълнения на Закона за администрацията, а правителството още не е приело обобщения доклад за състоянието на администрацията през 2003 г. Както каза и колегата, те даже започнали да правят и реорганизациите. Не знам, въз основа на какъв анализ са направени тези предложения за изменение в този изключително важен закон. Явно някакви съвсем свободни, хаотични виждания, които отразяват според мен и състоянието на администрацията. Само този факт, че ние нямаме този доклад и не знаем как е работила администрацията през 2003 г., е достатъчен да оценим качеството на нейната работа. Ако искам да продължа в този дух на критичност, в чл. 2, където се предлагат измененията, така наречените принципи, от деветте принципа няма нито един от тези, които са заложени в европейския модел за организационно съвършенство.
Аз тук веднага искам да отхвърля твърдението на Меглена Кунева – министър по европейските въпроси, която даде изключително ласкава оценка за работата на нашата администрация, която била вече на европейско равнище, работела добре. Как ще работи добре, след като те не знаят кои са принципите на този европейски модел? Къде е тук ориентацията към резултатите, къде е качеството на управлението, къде е въвеждането на хората – най-важният фактор във всяка администрация? Явно те изобщо нямат хабер от това. Всяка администрация всъщност е една организация и се подчинява на определени правила, които са отдавна известни, отдавна утвърдени. Хората вече се стремят не към елементарно спазване на тези правила, а към усъвършенстване на тези правила и затова говорят за организационно съвършенство. Нищо от това няма в измененията и допълненията на този закон. Нищо! Има едни смешни предложения – дали ще се казва главен или административен секретар, много важно как ще се казва, и агенцията дали ще е агенция или изпълнителна, или държавна агенция. Напълно прави са колегите за това, че има агенции, които не могат да бъдат подчинени на министър. Това е толкова ясно, поради специфичните им функции.
Също така ролята на тоя инспекторат – едно допълнително звено, допълнителни щатове, след като всички непрекъснато казваха: тази тенденция е не да се повишава ефективността на администрацията, тоест с по-малко висококвалифицирани и образовани хора да се върши повече работа, а точно обратното – непрекъснато разширяване, нови структури, за да могат да си изпълняват задълженията. Ама те като не са достатъчно компетентни, как ще изпълняват задълженията си? И инспекторатът ли, който е вътре и на подчинение, ще спре тези корупционни практики? Той ще ли ги спре, след като той е подчинен, напълно зависим? Това е просто смешно да се говори – че една такава структура ще се бори с корупцията и ще оправи работата на тая администрация.
Ако има качествен подбор, тук, във функциите на човешките ресурси, трябва да се напишат поне още десет неща, които трябва да правят, за да могат в администрациите действително да постъпват хора, които имат призвание, имат усет към тази дейност, имат необходимото образование, които искат да се развиват точно като администратори – една високоплатена прослойка, много добре подготвена, която стои всъщност в основата на публичната власт и която не се сменя при смяната на всяка политическа сила, при смяната на правителството, остава на своя пост и върши професионално своята дейност.
Когато там бъде направен такъв подбор, когато тези хора имат абсолютни гаранции за кариерното си развитие, за заплащането, че техните възможности се оценяват както трябва, това е естествената защита срещу корупционни практики. Разбира се, и други вътрешни механизми, които съществуват в закона. Но да се прави това с някакво допълнително звено по административен път, казвам ви, че отсега е обречено на неуспех и само ще плащаме допълнително пари.
В заключение искам да кажа, че голяма част от тези промени трябва или да бъдат много сериозно видоизменени, или да отпаднат и да се намерят действително такива текстове в закона, които да поставят високите критерии за работа на тези структури в съответствие, пак повтарям, на съществуващи и утвърдени европейски изисквания и стандарти, които ги има. Но явно хората в администрацията на сегашното правителство не са запознати с тях, което е жалко. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Ляков, дадох Ви да говорите една минута повече. Благодаря Ви много.
Ако няма други изказвания? (Народният представител Георги Пирински иска думата.)
Часът е 10,30 ч. Днес е петък.
Господин Пирински, Вие желаете да се изкажете. Явно има и други народни представители, които желаят дискусията да продължи.
Ще дам половин час почивка, след което ще продължим с парламентарен контрол. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ (звъни): Продължаваме заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както на всички ви е известно, има социално напрежение в завод “Шести септември”, който е в системата на “Балканкар”. Заедно с господин Жотев преди две седмици отправихме актуален въпрос към министър Шулева. За съжаление първо въпросът беше отложен, а в момента министър Шулева е шеста подред, а нашият въпрос е двадесет и девети, което означава, че по този начин тя не би отговорила нито в това заседание, нито в следващото заседание на парламентарния контрол.
Тъй като съществува социално напрежение, има стачни действия, които продължават 52-ри ден, в момента хората се намират до Народното събрание и има опасност стачката да излезе извън контрол дори на Стачния комитет, предлагам госпожа Шулева в качеството й на заместник министър-председател да отговори втора подред, така че на нашия въпрос с господин Жотев да бъде отговорено още на това заседание.
По този начин, уважаеми колеги, ще свалим едно социално напрежение и ще дадем възможност да се разрешат проблемите на хората, които протестират пред нашата сграда, ще дадем възможност да се разреши много важен социален проблем, а не да се затлачва и да излезе извън контрола дори на тези, които са представители на стачниците.
Много моля, уважаеми господин председател, много моля, уважаеми колеги, да подложите на гласуване това мое предложение и госпожа Шулева да бъде включена като втора подред в нашето днешно заседание в качеството й на заместник министър-председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Има ли противно процедурно предложение? Не виждам.
В такъв случай ще подложа на гласуване направеното предложение от народния представител Йордан Нихризов шестата поред госпожа Лидия Шулева - заместник министър-председател и министър на икономиката, да отговаря втора.
РЕПЛИКИ ОТ ОДС: На първия въпрос!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Това не беше уточнено и от място няма как да ми подсказвате. Съжалявам.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 183 народни представители: за 104, против 21, въздържали се 58.
Предложението се приема.
Моля да предприемете необходимите мерки госпожа Шулева да отговаря втора на зададените въпроси и питания.
Новопостъпили питания от периода 26 ноември 2004 г. до 2 декември 2004 г.:
1. Постъпило е питане от народните представители Благой Димитров и Кина Андреева към Симеон Сакскобургготски - министър-председател на Република България, относно политиката на правителството на Република България във връзка със забележките, съдържащи се в редовния доклад на Европейската комисия, за напредъка на България по отношение на свободата на словото. Следва да се отговори в пленарното заседание на 10 декември 2004 г.
2. Постъпило е питане от народния представител Благой Димитров и Кина Андреева към Божидар Абрашев - министър на културата, относно политиката на Министерството на културата за стопанисване на сградния фонд. Следва да се отговори на пленарното заседание на 10 декември 2004 г.
3. Постъпило е питане от народния представител Йордан Соколов и народния представител Кина Андреева към Георги Петканов - министър на вътрешните работи, относно двойните стандарти в политиката на Министерството на вътрешните работи и правителството при опазване на българските културни исторически ценности. Следва да се отговори в пленарното заседание на 10 декември 2004 г.
4. Постъпило е питане от народния представител Панайот Ляков към Валентин Церовски - министър на регионалното развитие и благоустройството, относно благоустрояването на ромските квартали и подобряване на жилищната среда на ромското население. Следва да се отговори в пленарното заседание на 10 декември 2004 г.
5. Постъпило е питане от народния представител Христо Кирчев към Николай Василев - заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията, относно вложени средства от Изпълнителна агенция “Пристанищна администрация” за развитие на българските пристанища. Следва да се отговори в пленарното заседание на 10 декември 2004 г.
6. Постъпило е питане от народния представител Стойчо Кацаров и народния представител Иван Иванов към Николай Василев - заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията относно политиката на правителството за въвеждане на информационните и комуникационните технологии в средните училища. Следва да се отговори в пленарното заседание на 10 декември 2004 г.
Постъпили са и писмени отговори от министъра на образованието и науката Игор Дамянов на актуален въпрос от народния представител Елка Анастасова и писмен отговор от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на питане от народния представител Ангел Найденов.
Заместник министър-председателят и министър на транспорта и съобщенията моли за отлагане на участието му в днешния парламентарен контрол поради пътуване зад граница.
Министърът на държавната администрация господин Калчев не може да участва в парламентарния контрол на 10 декември т.г.
Министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме е в Китайската народна република днес и затова няма да може да участва в контрола.
Господин Пламен Панайотов – вицепремиер, моли да се отложи със седем дни отговорът на актуалния въпрос на народния представител Елиана Масева на основание чл. 78, ал. 3.
Милко Ковачев по същия член и същата алинея моли да се отложат със седем дни отговорите на народните представители господин Мазнев и господин Валентин Василев. Господин Ковачев е в Република Чехия и затова днес няма да участва в контрола.

Член 7, ал. 3 е мотивът на господин Славчо Богоев да иска отлагане със седем дни на отговора на въпроса на господин Кацаров.
Същите мотиви сочи и госпожа Шулева за отговора на актуалния въпрос на господин Мазнев.
Поради отсъствие от страната господин Церовски също моли днес да не участва в парламентарния контрол, както и да бъде отложен писменият отговор на актуалния въпрос на народния представител Георги Юруков.
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Ами ние сме си без правителство!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: С това приключваме отлагателните процедури и преминаваме към актуален въпрос към министъра по европейските въпроси госпожа Меглена Кунева.
Актуалният въпрос е на народния представител Ирина Бокова относно мотиторинга върху изпълнение на поетите ангажименти при преговорите за интеграция на България към Европейския съюз.
Заповядайте, госпожо Бокова.
ИРИНА БОКОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин председател, уважаема госпожо министър! Причините да задам този актуален въпрос са три.
На първо място, без съмнение това е нашето отдавнашно желание да предизвикаме дебат в пленарната зала относно ангажиментите, които България поема в процеса на преговори. И макар че това, за съжаление, не се случи, междупрочем то не се случи и след приемането на доклада на Европейската комисия за напредъка в процеса на присъединяване, ние продължаваме да държим на нашето внимание за това какви ангажименти е поела България и по какъв начин тя изпълнява тези свои ангажименти.
На второ място, това е нашата дълбока убеденост и моята лична като народен представител, че както процесът на преговори, така и процесът на изпълнение на ангажиментите, поети в рамките на тези преговори, трябва да бъде максимално открит, прозрачен, публичен, процес, в който трябва да бъдат въвлечени различни социални слоеве, различни браншови организации, бизнес, социални партньори, неправителствени организации. Това трябва да стане в един много широк диалог между централна и местна власт.
И на трето място, разбира се, това е самият доклад на Европейската комисия, в който, мисля, всички вече го познаваме достатъчно добре, се съдържат редица критики за това как България на практика изпълнява своите поети по време на преговорите ангажименти.
"Държавата закъснява с административните мерки по прилагането на законите ни и заради това Брюксел ни критикува в окончатения доклад за напредъка на България към Европейския съюз." Това са Ваши думи, госпожо министър, казани на 25 август т.г.
"Деветдесет процента от българското законодателство е вече хармонизирано с европейските стандарти, но липсва приложение на тези закони." Това също са Ваши думи, казани на 25 август.
И така, моят въпрос към Вас сега е: какъв е правителственият механизъм за мониторинг върху изпълнението на поетите ангажименти в процеса на преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Имате пет минути, госпожо министър, за да отговорите на актуалния въпрос на госпожа Бокова. Заповядайте.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Бокова! България наистина положи големи усилия в последните пет години и постигна един от най-големите си успехи – приключване на преговорите по всички преговорни глави с Европейския съюз. Въпреки това работата по подготовката за членство не се изчерпи с този факт. Правителството своевременно предприе необходимите действия и прие съответните актове, които са правна рамка за създаване на оптимална структура и разпределяне на функциите в системата на изпълнителната власт за постигане на приоритетната цел – пълноправно членство на България от 1 януари 2007 г.
Бих искала да ви запозная с характеристиката на нормативната рамка на осъществяване на мониторинга и как тя се използва, за да можем да постигнем неговите цели. Още повече, че в нея има и скорошни изменения.
В периода до временното затваряне на последните преговорни глави – на 15 юни 2004 г. в Люксембург, паралелно се работи по изменение и допълнение на Постановление № 33 от 2002 г. с цел то да отговаря на новите изисквания за подготовката на Република България за членство в Европейския съюз, произтичащи от приключването на преговорите.
На 29 юни 2004 г. влезе в сила постановлението за изменение и допълнение на Постановление на Министерския съвет № 33. Измененията стават в следните посоки.
Най-напред беше изменено самото наименование на Постановление на Министерския съвет № 33 и аз държа да го цитирам. От "Постановление за организация и координация на подготовката на Република България за присъединяване към Европейския съюз и провеждане на преговорите за присъединяване" то се изменя в "Постановление за координация и мониторинг на подготовката на Република България за присъединяване към Европейския съюз".
Второ, съгласно измененията два от органите на Съвета за европейска интеграция, а именно основният екип за провеждане на преговорите и координационният съвет за подготовка на Република България за провеждане на преговори и присъединяване към Европейския съюз, са обединени в Съвет за координация и мониторинг, който се председателства от мен като министър по европейските въпроси и главен преговарящ.
Членовете на Съвета за координация и мониторинг са: ръководителят на мисията на Република България към Европейските общности в Брюксел, заместник-министър, съответно член на Политическия кабинет, членовете на Министерския съвет, които не ръководят министерство, определени от съответния член на Министерския съвет, директорът на Дирекция "Европейска интеграция и отношения с международните финансови институции" в Министерския съвет, директорът на Дирекция "Евроинтеграция" на Министерство на външните работи и всички ръководители на работните групи.
Председателят на Съвета за координация и мониторинг свиква съвета на заседание най-малко веднъж месечно и определя дневния ред на заседанието. Засега мога да ви кажа, че не сме пропуснали месец, в който да нямаме такова съвещание.
Пак по решение на председателя Съветът за координация и мониторинг може да бъде свикан на заседание в ограничен състав за обсъждане на определени въпроси и по отделни аспекти от диалога и подготовката за членство в Европейския съюз. Това е нещо, което се прави, бих казал, всяка седмица.
Съветът за координация и мониторинг подпомага Съвета по европейска интеграция. Наред с всички свои функции по изготвяне и отправяне на предложения до Съвета по европейска интеграция за разглеждане на въпроси от неговата компетентност, обсъжда въпроси на европейската интеграция, които засягат повече от един сектор с цел координиране на усилията и оптимизиране на диалога с Европейския съюз. Обсъждат се тримесечни доклади за предприетите мерки по изпълнение на Лисабонската стратегия, вероятно сте проследили, че има такава íîâîсъздадена работна група – Лисабонска стратегия, анализира се общото състояние на помощите, предоставяни на Република България от Европейския съюз, както и препоръки на институциите, ангажирани с планирането и програмирането на българското участие в предприсъединителните програми.
И не на последно място, обсъжда се подготовката на заседанията на институциите, които функционират съгласно Европейското споразумение за асоцииране и се анализират резултатите. Това е важно, тъй като все още единствената жива връзка между нас и Европейския съюз остава Европейското споразумение за асоцииране, правно задължително е.
Най-съществената дейност на Съвета за координация и мониторинг е да анализира информацията за изпълнението на поетите от страната в хода на преговорите ангажименти и предлага на работните групи предприемането на приоритетни действия в тази насока. Ангажиментите са разписани с отговорни институции и срокове в плановете за действие към стратегията за ускоряване на преговорите с Европейския съюз. Тези планове са основата в работата на Съвета за координация и мониторинг.
Друго правомощие на Съвета за координация и мониторинг е да дава общи насоки на дейността на работните групи, включително и по отношение на административния капацитет, след консултация със Съвета за административна реформа, да извършва системно оценка на изпълнението на ангажиментите на Република България в рамките на преговорния процес.
По отношение на административноорганизационните мерки, към които всички проявяваме определен и закономерен интерес. От своето конституиране до настоящия момент Съветът за координация и мониторинг е свикан на шест редовни заседания. Освен редовните заседания може да се каже, че почти всяка седмица се провеждат заседания в ограничен състав за обсъждане на определени въпроси и отделни аспекти на диалога с Европейския съюз. Както е ясно, на всеки шест месеца се изготвя и се приема с акт на Министерския съвет решение, план за действие към стратегията за ускоряване на преговорите, в който се следва структурата на редовните доклади, която, както Вие сама се позовахте, добре познавате.

Всеки план за действие от година и половина насам съдържа три вида мерки:
а) правни мерки, които от своя страна са: законодателни, подзаконови – за Министерския съвет и подзаконови – за министър;
б) мерки, свързани с изграждането на административния капацитет и
в) открити въпроси – политически и координационни мерки.
Изключително активна е ролята на Секретариата на Съвета за координация и мониторинг, дирекция “Европейска интеграция и отношения с международните финансови институции” на Министерския съвет.
След връчването на редовните доклади се извършва анализ на критичните бележки и се предприемат незабавни действия за тяхното преодоляване, като се използва механизмът за координация и мониторинг. Всички критики, засягащи правомощията и дейностите на изпълнителната власт, се адресират и там, където има забавяне, изготвяме така наречените кризисни планове, по които се работи за преодоляване на констатираните недостатъци. Секретариатът ежедневно е в диалог с членовете на Съвета за координация и мониторинг и с експертите от работните групи. Ежедневно се изискват и получават доклади за хода на изпълнението на поетите ангажименти в различните сектори, както и междусекторните. Когато са поставени въпроси, които са от компетентността на Съвета за европейска интеграция, Съветът за координация и мониторинг предлага на Съвета за европейска интеграция тези въпроси за разглеждане и решаване. Въпросите от компетентността на Министерския съвет се внасят по процедурата, разписана в Постановление на Министерския съвет № 33 за разглеждане на заседания на Министерския съвет.
Мога да ви уверя, че това е една структура, която работи, макар че не всичко може да се реши толкова бързо, колкото на нас ни се иска. Така, както е организиран мониторингът на поетите ангажименти, той дава резултати.
Извън справката искам да Ви кажа, че за последните месеци от около 200 мерки – колкото има за изпълнение всеки месец, за тази година те са 760, от 200 мерки неизпълнените са около 20, което междупрочем е едно много добро постижение. Започнахме с много по-ниска изпълняемост, нямаме забавено вторично законодателство и административният отговор на прилагането на законодателството става все по-сигурен. Разбира се, това все още не е идеалната ситуация.
Аз Ви благодаря за интереса. Оставаме на разположение за обсъждане, за отговор, за среща в Комисията по европейска интеграция, с членовете на Съвета за координация и мониторинг. Мисля, че нещата вървят добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Госпожо Бокова, имате думата за реплика. Както Ви е известно, разполагате с две минути, за да я изложите.
ИРИНА БОКОВА (КБ): Благодаря, госпожо Кунева, за отговора, който дадохте.
Готвейки се за тази дискусия с Вас, аз си направих труда да погледна в Интернет в сайтовете на отделните министерства и основно в сайта на Министерския съвет – така, както Вие много често ни съветвате да потърсим информация. Това, което прочетох там, е следното. Искам тук да го прочета. Това е информация от 11 ноември 2004 г. в сайта на Министерския съвет под заглавие “Всички действия, свързани с изпълнение на задължения, произтичащи от членството в Европейския съюз, са изпълнени”. Чета: “Всички действия, свързани с изпълнение на задължения, произтичащи от членството в Европейския съюз, които влизат в отчетния период, са изпълнени. Допълнително е подадена информация за текущото състояние на някои от действията, които са предвидени за по-късен срок за изпълнение. Отчетено е и предсрочно изпълнение на някои ангажименти.”
Това, уважаеми дами и господа, не е “Работническо дело” от 1960 г., а е от 11 ноември т.г. За кои ангажименти, за кои задължения става дума, изобщо не е ясно!
Моят въпрос беше насочен, разбира се, както към работата на самата администрация, така и към по-широката политическа рамка на този процес. Аз не виждам как правителството ще се справи с този проблем при положение, че при последното проучване на общественото мнение, направено с пари от Комуникационната стратегия от МБМД беше показано, че 20% от българите не знаят, че България е приключила преговорите за членство в Европейския съюз, камо ли да говорим за това какви са нашите ангажименти.
Мисля, че тук задачата на правителството, голямата, политическата задача на правителството е наистина да преосмисли своята стратегия за това по какъв начин ще се извърши изпълнението на тези задължения, като се привлекат колкото се може повече обществени фактори, да има по-голям, съществен обществен ангажимент в този процес. (Председателят дава звуков сигнал.)
Приключвам, господин председател.
И нещо друго, госпожа Кунева се позова също така на Стратегията за ускоряване на преговорите. Тази стратегия, уважаеми дами и господа, е от 2001 г. Аз смятам, че правителството трябва наистина да направи една нова стратегия, която да отчита сегашното развитие на процеса на присъединяването, като отчете и съществените забележки, които се съдържат в доклада на Европейската комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Госпожо Бокова, надявам се, че оценявате моята толерантност за закъснението във времето.
Госпожо Кунева, имате право на дуплика в рамките на две минути. Във всички случаи можете да ги прескочите, за да има паритет между Вас и госпожа Бокова.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Мисля, че паритета по-скоро ще го търся в конкретността. Затова ще отговоря съвсем конкретно на госпожа Бокова.
Както във всеки нормативен акт - този акт, на който Вие се позовахте – Стратегията за ускоряване на преговорите, така и в този, има два вида определяне на срока. Единият начин е този, с който ни запознава Законът за нормативните актове, и когато срокът е изрично определен в закона. Другият е, когато задачата, която си поставя съответният нормативен акт, просто е изпълнена. Тъй като преговорите приключиха, може да се смята, че Стратегията за ускоряване на преговорите няма вече тази правна база. Тъкмо заради това ние направихме това Постановление № 33, за което говорихме, с новите допълнения и наистина има смяна на механизма.
Колкото до разпространението на факта, че България е приключила преговорите, уверявам ви, че правителството наистина участва активно в разпространяването на това знание. Но преговорите води правителството, а иначе напредъкът на България, редовният доклад е за цялата страна и не може да се прехвърли само и единствено в отговорността на правителството. Както знаете, това правителство за първи път определи средства от бюджета, за да може да се осъществи тази Комуникационна стратегия, включително и за данните, които току-що цитирахте и са много полезни.
Мисля обаче, че в начина, по който се изпълнява Комуникационната стратегия – с абсолютно отваряне, тя не се изпълнява от администрацията, тя само се администрира от Министерство на външните работи и Министерския съвет, има възможност за много широко обществено участие, включително и за фондации, чиято работа всички вие много добре познавате и чрез които могат да бъдат разпространени тези знания.
Мисля, че това, което трябва да направят политиците, е не да казват и разочароват хората, че няма откъде да научат и няма как да знаят. Ако всеки един от нас каже поне на десет срещи, на които е бил, нещо конкретно на хората и отиде с конкретна информация, която без съмнение народните представители имат в достатъчна степен, включително и за политиките на Европейския съюз – какво пречи да се говори за Конституцията, за Лисабонската стратегия – все неща, които безспорно интересуват България.
Тези 83% са много важно оръжие в ръцете на политиците как могат да превърнат този негатив, да, това е негатив за цялото ни общество, и да се обърнат към укрепване самочувствието на всички ни, към това, че можем и знаем, не че няма откъде да научим, а напротив, информация има, но всеки трябва активно да я търси. Защото нашият живот си е в нашите ръце. Иначе хората ще бъдат обречени на манипулация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Кунева.
Председателят е изправен пред следната дилема. Госпожа Шулева е уведомена, но тъй като беше на среща, се извинява. В момента, в който приключи срещата, веднага ще дойде да отговори на въпросите.
Дилемата е следната: или да дам почивка, или да използваме това, че тук е министърът на културата и да започнем с въпросите към него, докато дойде госпожа Шулева. Виждам, че има интересни въпроси и оттам да продължим.
Има ли възражения да продължим с министър Абрашев? Ако има възражения, ще дам почивка. Не виждам възражения.
Другото, което трябва да уточним с господин Нихризов е госпожа Шулева ще отговаря на всички въпроси по реда или само на въпроса, свързан с “Балканкар” и вълненията пред парламента?
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС, от място): Само за “Балканкар”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Само на този въпрос. Не беше уточнено в направеното процедурно предложение. Сега го уточняваме за протокола. Вицепремиерът Шулева ще отговаря само на въпроса за “Балканкар”.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): След като госпожа Шулева ще дойде тук, ще отговаря не само на този въпрос, а ще отговаря на всички въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Нека да изясним този въпрос. Има гласувано предложение и господин Найденов е напълно прав. Гласувано е предложението тя да отговаря на всички въпроси. От място не могат да се правят предложения.
Господин Нихризов, направете, моля Ви, процедура, с която да изясним този въпрос. Абсолютно прав е господин Найденов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, тъй като въпросът за “Балканкар” е последният на госпожа Шулева, а тя има да отговаря на единадесет въпроса и пак може да не стигне времето, важно е да се отговори на хората, които вече 52 дни протестират. Моето предложение включваше да бъде изслушана госпожа Шулева в нейния отговор само за “Балканкар”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Това е ново процедурно предложение.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (НДСВ, от място): Не е ново. Така беше гласувано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Подлагам на гласуване това процедурно предложение.
Моля, гласувайте.
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Съобщете, господин председател, че полицаите отвън са повече от стачкуващите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Гласували 108 народни представители: за 69, против 26, въздържали се 13.
Предложението се приема.
Госпожа Шулева ще отговаря само на този въпрос.
По-нататък по процедурата на парламентарния контрол ще отговаря министър Абрашев.
Към министър Абрашев има отправено питане от народния представител госпожа Кина Андреева относно политиката на Министерство на културата по отношение на Националната галерия за чуждестранно изкуство.
Госпожо Андреева, заповядайте да развиете своето питане в рамките на 5 минути.
КИНА АНДРЕЕВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър! Провежданата през последните три години политика на Министерството на културата по отношение на Националната галерия за чуждестранно изкуство на няколко пъти привличаше общественото внимание по скандални поводи. Първият беше свързан с подписания от Вас меморандум с турска компания за превръщането на галерията в артхотел. Както всички си спомнят по този повод Вие и Вашата съпруга посетихте Анталия, насладихте се на луксозно прекарване и посрещане и с едно драсване на перото се опитахте да унищожите създаденото през последните 20 години от български и чуждестранни дарители, художници и изкуствоведи. Слава Богу, че общественият натиск Ви принуди да се откажете от този проект. Надявам се окончателно.
Вторият случай, който стана скандален, беше обявеният от Вас конкурс за директор на Националната галерия за чуждестранно изкуство. Няма да коментирам демонстрирания от Вас управленски манталитет и стил, защото потърпевши от него са и Народният театър, и Народната опера, и Пловдивската и Русенската филхармония, няма да ми стигне времето да ги изброявам. Много ми е интересно обаче какви са мотивите, които Ви накараха да се опитате да смените директора на галерията. Директор, който от 12 години заема тази длъжност и който е бил винаги на едно много високо управленско ниво. Впрочем неговите качества не са оспорени от нито едно от шестте правителства, по време на които той е изпълнявал длъжността “директор”. Защото Вашите действия приличат повече на наказателна акция срещу човека, който си позволи да даде пресконференция за станалите вече публични Ваши намерения по отношение на галерията.
Искам да кажа, че за чест на гилдията нито един художник не си подаде документите на този Ваш конкурс и Вие се видяхте принуден да го обявите отново. След което започнахте да заливате директора на галерията със заповеди, нареждания, указания, които са в нарушение на българските закони и го принудихте да си подаде оставката. Мисля, че трябва да се срамувате, господин министър, от тези свои действия. Един министър на културата, който преследва творците и хората на културата, който не само наблюдава безразлично, но който е и съучастник по този начин на геноцида, който се извършва срещу български дейци на културата в името на бизнес интереси на един тесен кръг от хора.
От медиите научихме, че вместо да потърсите възможности и да започне реализацията на проекта за изграждане на Национален музеен комплекс, впрочем този проект е разработен в идейната си фаза, за него е заплатено, той беше част от инвестиционната програма на правителството на ОДС, вместо да потърсите възможности да започне реализацията на този проект, Вие поехте ангажимента да настаните ансамбъл “Филип Кутев” в сградата на галерията, Алианса, а сега и Висшия съдебен съвет предявява искове към тези сгради. Нещо повече, при това безпаричие, което съществува в момента, Вие участвате в ремонта на ресторанта на галерията. Зад гърба на директора и без негово знание сте сключили договор с наематели, дали сте го за десет години и настанихте в Националната галерия за чуждестранно изкуство “Планет бар”, което е чалга заведение. Мисля, че всеки, който чуе това, трябва да бъде потресен.
През последните няколко месеца Министерството на културата допусна разрушителни действия и в Ботаническата градина в Балчик, и при продажбата на “София филм”, и при приватизацията на българските циркове и лунапарк. Това ме навежда на мисълта, че Вие водите съзнателна политика и за ликвидация на Националната галерия за чуждестранно изкуство.
Ето защо, господин министър, аз отправям към Вас следното питане: каква е политиката на правителството и на Министерството на културата по отношение на Националната галерия за чуждестранно изкуство и какви са конкретните намерения за бъдещото развитие на този национален културен институт?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Андреева.
Заповядайте, господин министър, за да отговорите на питането на госпожа Андреева.

МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Андреева! Националната галерия за чуждестранно изкуство представлява държавен културен институт с национално значение съгласно разпоредбата на чл. 7 от Закона за закрила и развитие на културата и постановление на Министерския съвет. Съгласно решението на Министерския съвет за предоставяне на сградата, държавна собственост на Министерство на културата, имотът, в който тя се помещава, е предоставен безвъзмездно за стопанисване и управление на министерството за нуждите на културните институти с национално значение, един от които е и Националната галерия за чуждестранно изкуство.
Политиката на Министерство на културата относно галерията като държавен културен институт с национално значение е той да продължи да развива дейността си като един от водещите в културния живот на страната. Във връзка със стратегията за изграждане на Национален музеен комплекс на изобразителното изкуство министерството в най-кратки срокове ще изгради модерни съоръжения със съвременни стандарти, изисквания, хранилище, лаборатория и стаи за администрацията. Министерството на културата ще настани ансамбъл “Филип Кутев” в комплекса от страна на “Оборище” с оглед на спогодбата между Република Франция и Република България за сградата на пл. “Славейков” № 3. Тоест, ние сме принудени да направим това. Министерството на културата смята да залага в своя бюджет всяка година средства за поетапно изграждане на музейния комплекс, който ще бъде изцяло само за нуждите на националните културни институти. Министерството на културата ще се противопостави, това дебело подчертавам, на всички опити сградата, предназначена да бъде център на изкуствата, да бъде предоставена на други институти, освен когато няма какво друго да направим като временна мярка. За да се изгради комплексът, министерството е минало през множество перипетии и е дошло време да бъде извършено това благородно дело, т.е. да се изгради дом на българското изобразително изкуство.
Длъжността “директор на Национална галерия за чуждестранно изкуство” е конкурсна по силата на Закона за закрила и развитие на културата. Тъкмо по тази причина бе обявен и конкурс за директор на Национална галерия за чуждестранно изкуство със заповед на министъра на културата. Както е известно, в чл. 5, ал. 3 от Закона за закрила и развитие на културата е предвидено, че директорите на държавни културни институти се назначават от министъра на културата след провеждане на конкурс по атестационна система и по ред, определен от министъра на културата. За последните три години Министерството на културата е провело общо 85 конкурса за директори на държавни културни институти, включително и тези за директор на български културни институти в чужбина.
Господин Георги Липовански е директор в продължение на повече от 12 години – от месец май 1992 г. До този момент той не се е явявал на конкурс за директор на галерията. Вярно е, че конкурс за директор на националната галерия не е провеждан доста време. След толкова много проведени конкурси сега му идва времето и на този конкурс, в желанието всичко в Министерство на културата да бъде поставено на точна, юридическа основа. Никакви лични и други съображения няма.
Тъй като споменавате за станалия прословут меморандум, това беше един опит да видя дали с някаква външна помощ може да се изгради този комплекс. Яви се една турска фирма, тя представи няколко проекта, но за да може тя да получи съответните данни, трябваше да бъде подписан меморандум. Подчертавам, меморандум не значи никакво задължение на Министерство на културата. Повтарям – никакво задължение. След като ние, вече проверявайки три проекта, през м. декември установихме, че абсолютно не ни върши работа това, което турската фирма предложи, писмено я уведомихме, че прекратяваме всякакви преговори. Така че някой да ме обвинява, че искам да превърна, както пише по вестниците, в някаква турска баня и такива просто безобразия, които се пишат много често, не е в моя манталитет. Аз искам това място да стане, както се казва негласно, “българският Лувър”. Разберете - 28 млн. трудно ще ги съберем наведнъж, но ще го извършваме на части.
В момента, едновременно с настаняването на “Филип Кутев”, се правят и ремонти. Тези ремонти са насочени към бъдещата галерия, евентуално за да се подпомогне с хранилище и с други съоръжения, от които тя има нужда. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин министре.
Заповядайте, госпожо Андреева, да зададете своите уточняващи въпроси.
КИНА АНДРЕЕВА (ОДС): Уважаеми господин министър, аз не оспорвам Вашето право да обявите конкурс за директор на галерията. Аз оспорвам управленските методи и стила Ви на работа, защото никой няма право да се отнася по този начин с един изявен български творец, както Вие се отнасяте. Вие казахте тук много думи, някои от тях звучаха добре, но аз се съмнявам, позволете ми, дали те ще бъдат реализирани.
Вие казахте: галерията да продължи да развива дейността си като един от националните културни институти. Как ще стане това, когато на нея не й се отпускат средства? Защо работещите в Националната галерия за чуждестранно изкуство не получиха увеличение на заплатите? Това е национален културен институт, както Вие преди малко потвърдихте. Как ще обясните факта, че можаха да се намерят пари за луксозния ремонт на Министерството на културата, който се извършва от фирми, близки на главния секретар, да се охранява от частна фирма Министерството на културата има пари, а няма пари да се започнат най-належащите ремонти в галерията.
Впрочем аз искам да Ви кажа и нещо друго. Миналата седмица Вие сте изпратили указания всички картини от хранилището да бъдат преместени незабавно на друго място и да се освободи хранилището. Как става това? Това е невъзможно и Вие трябва да го знаете.
Затова аз искам да Ви попитам конкретно: направихте ли усилия да осигурите поне една част от средствата, необходими за финансирането на проекта “Национален музеен комплекс”, защото в бюджета няма нито една стотинка, предвидена за подобна дейност, и всички Ваши думи, че искате да продължи да функционира като национален културен институт и, че искате в най-кратки срокове той да започне да се реализира, не струват и пукната пара, след като не са подкрепени с конкретни действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Господин министре, да отговорите на уточняващите въпроси.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Уважаема госпожо Андреева, Министерството на културата прави изключително много ремонти, а ремонтите се правят не само в галерията, но и много други неща – поправят се покриви, реставрират се църкви и т.н. Да обвинявате Министерство на културата, че не се грижи за онова, което е негово ведомствено, просто не е състоятелно. В галерията покривът тече – знам, известно ми е това. Идва време, когато и това ще се оправи, но разберете – парите са малко. Вие знаете каква част от бюджета представлява субсидията на Министерство на културата.
Че е правен ремонт в Министерство на културата – да, това е учреждение, в което влизат чужденци, аз нямам очи да го държа в немарливо състояние. Абсолютно задължително е – започва се от главата, след това се отива към краката. При това положение трябваше непременно да направим един ремонт, който съвсем не е толкова голям и съвсем не предизвиква чак толкова много изразходване на средства. Ще дойде време и за Галерията за чуждестранно изкуство – знам там какви са проблемите.
По отношение преместването на картините. Ами да, в момента се прави частичен ремонт - за да могат да се направят добре хранилищата, просто се налага някои от картините да отидат на друго място временно. Естествено, при пълно внимание относно това как трябва да се съхраняват и т.н. Бъдете сигурни, че има специалисти при нас, които се грижат за това нещо. Благодаря Ви за Вашата загриженост, но ние не по-малко от Вас се грижим за тези неща. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря, господин министре.
Само не мога да се съглася, че краката са културата, а министерството е главата. Струва ми се, че главата е българската култура, а министерството са краката. Както и да е.
Заповядайте, госпожо Андреева, да реагирате на отговора на министъра на уточняващите Ви въпроси.
КИНА АНДРЕЕВА (ОДС): Аз съм потресена от отговора на министъра. Не усетих нито капчица загриженост за Националната галерия за чуждестранно изкуство. В министерството влизали чужденци. Интересно, кой влиза в Националната галерията за чуждестранно изкуство? Ако влизат там българи, можем да я оставим да тъне, така ли е? Да тъне в немара, да се разрушава, покривът да тече, картините да се рушат, да се унищожават. Но чалга-барът е там - ремонтиран, даден на концесия за десет години и всичко е наред.
Господин министър, Вие не си мръднахте пръста, за да осигурите средства и да започнат тези ремонти, толкова належащи. Нещо повече, с Вашето бездействие Вие изложихте галерията на сериозно застрашаване. Неслучайно се появяват идеи една или друга институция да се настани в нея. Защото Вие по никакъв начин не изразявате своята пристрастност към този, пак ще повторя – национален, български, културен институт, който се намира в духовния център на гр. София. Но очевидно за Вас това няма значение.
Както и предполагах, Вие не отговорихте на поставените въпроси. Неотдавна българският премиер беше казал, че Вие сте един човек, който буди милост. И това може би щеше да бъде вярно, ако действията, които извършвахте, не бяха толкова вредни за българската култура.
Много пъти от тази трибуна аз съм се обръщала към Вас с молба, с препоръка, с настояване да подадете оставка и да се оттеглите от този пост. Но Вие никога не набрахте кураж да последвате тази моя препоръка. И затова днес не се обръщам към Вас, а се обръщам към премиера и го моля да предприеме необходимите стъпки и да освободи българската култура от Вашето присъствие. Най-малкото ако не за друго, защото по този начин ще Ви даде възможност да напишете няколко царски оратории в негова възхвала. Иначе Вашето пребиваване на този пост, господин министър, е много опасно и вредно за българската култура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря, госпожо Андреева.
Следващото питане към министъра на културата е на народните представители Екатерина Михайлова и Кина Андреева относно опазването на Историческия архитектурен резерват “Сборяново”.
Госпожо Андреева, заповядайте да развиете Вашето питане.
КИНА АНДРЕЕВА (ОДС): Уважаеми господин председател, колеги, господин министър! Различни култури са оставили през вековете свои следи на територията на Историко-археологическия резерват “Сборяново”. Тук се е намирала столицата на тракийските гети. Резерватът е уникално място, където човек може да се докосне до една културна, природна и историческа среда от преди 3000 години.
Сред най-значителните свидетелства за културата и бита на обитавалите тези земи племена и народи са Тракийско светилище – датиращо от ІV-ІІІ век преди Христа и почитаното от елианите у нас – “Демир баба теке”.
През лятото на 2004 г. в двора на “Демир баба теке” започват спасителни археологически проучвания, предизвикани от започнатите консервационно-реставрационни и благоустроителни дейности на обекта. Спасителните археологически разкопки се извършват с разрешение за археологическо проучване, което е издадено от Съвета за теренни проучвания към Археологическия институт и музей на БАН.
Векове наред тези паметници на елианите и на траките са съществували безконфликтно на тази територия, докато на терена не са се появили групата строители, предвождани от народния представител от ДПС – господин Рамадан Аталай.
Искам да припомня, че грижите за този паметник не датират от момента, в който се появява предвожданата от господин Аталай група. “Демир баба теке” е обявен за национална старина още през 1927 г. Странното в случая е, че очакваната от всички работа по консервация и реставрация на текето, както и благоустроителните дейности около него, започват без каквото и да е официално съгласуване на проектите с Националния институт за паметниците на културата. Нещо, което е задължително, съгласно Закона за паметниците на културата и музеите.
Още по-странно е, че представител на управляващите – господин Рамадан Аталай, настоява строителните работи да започнат, с което нарушава законите на Република България, създава конфликт между археолозите и строителите и в резултат на неговите разпореждания сериозно е застрашено разположеното в непосредствена близост тракийско светилище. Защото извършените строителни работи за укрепване на “Демир баба теке” закриват достъпа до тракийското светилище и неговото по-нататъшно изучаване е силно затруднено.
В протокол на Националния съвет по опазване на паметниците на културата се съдържат следните констатации: благоустройствените дейности в околното пространство на “Демир баба теке” се осъществяват по проект, който не е съгласуван с НИПК; археологическите разкопки не застрашават устойчивостта и целостта на сградата на “Демир баба теке”.
Въз основа на направените констатации комисията взема следните решения:
Първо, спешно да бъде довършено археологическото проучване в участъка на тракийския глинен олтар, да бъдат съхранени на място и експонирани основите от стените на тракийското светилище.
Второ, екзекутивните чертежи на извършените строителни работи да се представят за съгласуване в НИПК.
Въпреки този протокол на Националния съвет по опазване на националните паметници на културата депутатът Аталай се е намесил, отново ще повторя в нарушение на законите, и е разпоредил строителните работи да продължат. Този конфликт е наблюдаван спокойно от Министерството на културата без да бъдат предприети каквито и да са мерки.
Гражданското общество обаче не е безразлично и иска точни и ясни отговори. Как е възможно по силата на един каприз, пък било то и на народен представител от ДПС, да се нарушават българските закони? Как е възможно да бъдат създавани конфликти, изкуствено да се създават конфликти, и някой да се опитва да извлича от това политически дивиденти, от реставрацията на един паметник на културата? Как е възможно да се сблъскват култури, съжителствали мирно на българска територия в продължение на хилядолетия?
Ето защо, господин министър, ние отправяме към Вас следното питане: каква е политиката на Министерството на културата във връзка с опазването на паметниците на културата, намиращи се на територията на Историко-археологическия резерват “Сборяново”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Андреева.
Господин министър, заповядайте да отговорите на питането на народните представители Екатерина Михайлова и Кина Андреева.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Андреева! Историко-археологическият резерват “Сборяново” е разположен между селата Малък Боровец и Свещари на община Исперих в каньона на река Капинец и по хълмовете около него. Първите следи от човешки живот по тези места са от края на каменната и началото на каменно-медната епоха. Със заселването на тракийските племена – гети, през ранно желязната епоха районът на “Сборяново” се превръща в политически, културен и религиозен център, който започва да се изгражда от началото на първото хилядолетие преди Христа и продължава чак до елинистичния период – ІV-ІІІ век преди Христа. През този период завършва оформянето на средището, включващо градски център, две могили и Некропол и две светилища.
Напълно проучена е групата могили в северния край на източния могилен Некропол. Първата от тях, открита под Гинина могила – Свещарската гробница, представлява уникален паметник на тракийската гробищна архитектура. Забележителната архитектура и живописна украса нареждат Свещарската гробница в списъка на световното, културното и историческото наследство на ЮНЕСКО.
В по-късни времена традицията на свещено място била продължена от християнски параклис и още по-късно от така нареченото тюрбе или гробница на елианския светец Демир баба.
Във връзка с поставения въпрос, свързан с политиката на Министерството на културата във връзка с опазване на паметниците на културата, намиращи се на територията на Историко-археологическия резерват “Сборяново” Ви уведомявам, че Министерството на културата неотклонно упражнява ръководство и надзор по издирването, изучаването и опазването на паметниците на културата и провеждането на държавната политика в тази област.
По повод на сигнал от директора на Историческия музей в гр. Исперих за констатирани нарушения от старши научен сътрудник Диана Гергова при теренни проучвания на археологически обекти на територията на “Сборяново” Министерството на културата предприе необходимите действия за изясняване на проблема.
Имайки предвид голямото значение, което “Сборяново” има за изучаване на тракийската култура по българските земи, комисия, назначена на основание на чл. 51 от Правилника за провеждане на теренни археологически проучвания в Република България, ще провери на място сигналите за нанесените щети на паметниците на културата.
На основание на чл. 16, ал. 1 от Закона за закрила и развитие на културата е назначена комисия, в която ще вземат участие представители на институции, заинтересовани от провеждането на археологически проучвания в “Сборяново”, а именно: Исторически музей в град Исперих, Катедрата по археология в Софийския университет, секция “Тракийска археология” при Археологичния инспекторат в музея към БАН. Тези институции по компетентност ще уточнят приоритетните области във въпросния обект. Резултатите от проверката ще бъдат предоставени на всички компетентни органи, за да послужат за основа на бъдещата програма за развитие на “Сборяново”.
Уважаема госпожо Михайлова, уважаема госпожо Андреева, изградени са постоянна защитна сграда над Свещарската гробница, временни защитни покрития над двете съседни гробници. Свещарската гробница е достъпна за посетители при определен режим. Комисията в момента завършва изпълнението на експозиционна галерия към нея и на експонирането на етикулата. Построена е и приемна сграда. Изпълняват се благоустройствени мероприятия, като се изгражда и алейната мрежа. Предстои провеждането по съгласуване с НИПК проект за консервационно-реставрационни работи на гробници № 12 и 13. Провежда се и текуща консервация на тракийския град. Извършена е частична реставрация на стенописите на “Демир баба теке”. Съществува постоянен екип, който разработва научната, консервационната и популяризаторската програма. Системни астреологически разкопки се провеждат от 1982 г. Научните разкопки, проучванията, реставрацията, консервацията и експонирането се ръководят от Българската академия на науките, Археологическия институт с музей към БАН, Министерството на културата, Националния институт за паметниците на културата, регионални и местни органи.
В работните групи и научните експедиции са участвали и участват учени и специалисти от БАН, НИПК, от страните Япония, Франция, Италия, Германия, Полша и други. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Госпожо Андреева, заповядайте за уточняващи въпроси към министър Абрашев.
КИНА АНДРЕЕВА (ОДС): Уважаеми господин министър, от Вашия отговор не разбрах каква е политиката на министерството за закрила на този резерват – паметник на културата. Не разбрах защо Вие ще събирате някакви комисии, които да установяват какво е извършено там, след като пред мен е протоколът на Националния съвет по опазване на националните паметници на културата, който има много ясни и категорични констатации. Аз ги прочетох преди малко. От този протокол е ясно, че строителите са извършили нарушение на закона, а не археологът Диана Гергова, както Вие казахте в своя отговор.
И аз Ви обръщам внимание - потърсете отговорност от служителите, които Ви подготвят въпросите, защото в тях се съдържа невярна информация.
Не разбрах какво смятате да предприемете, но разбрах, нещо друго. След като нашето питане е депозирано, Вие сте се опитали да назначите втора комисия – отново Национален съвет за паметниците на културата, който вероятно да се произнесе по различен начин от първия път. И единствено категоричната намеса на директора на Археологическия институт и музей към БАН – проф. Васил Николов, е предотвратило това безобразно, бих казала, действие и опит да се подменят истинските факти, както това са направили на място някои от служителите на господин Церовски. Но към него ние сме задали отделен въпрос.
Имам два конкретни въпроса и Ви моля да отговорите, защото в момента дворът на текето е бетониран и са закрити материални свидетелства от периода на траките, както и по-ранни следи. Под Вашия безразличен поглед строителните работи бяха довършени по един неразумен начин.
Затова какви мерки ще предприемете, за да се спре извършването на незаконни строителни работи в района на “Демир баба теке” и как ще упражните правомощията си, които са Ви дадени по чл. 3, ал. 3, по чл. 4, ал. 3 и чл. 5 от Закона за паметниците на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Андреева.
Господин Абрашев, заповядайте да отговорите на допълнителните въпроси.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Очевидно този обект е твърде сложен и твърде мъчен за осъществяване. Естествено е да потърся отговорност от онези, които са извършили някакви действия и може би както изглежда не във всички случаи тези действия са били достатъчно адекватни, за да разрешат проблемите.
Назначаването на няколко комисии има всъщност тази задача – фактически колкото се може по-компетентни хора да участват в реставрацията и поддръжката на “Сборяново”. В това не виждам нищо лошо. Аз прочетох толкова много имена, че се надявам ако прегледате записа, да видите, че има комисии, хора, които се грижат за това.
За нарушенията ще потърся отговорност. Тук сте права.
Разбирайки цялата сложност на проблема, а той е наистина доста сложен, ако нещо не е свършено както трябва, ще се постарая да го свърша, защото аз също изключително много държа на този обект. Това е един от големите обекти, които са под егидата на Министерството на културата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Абрашев.
Госпожо Андреева, заповядайте да изразите своето отношение към отговора на министъра.
КИНА АНДРЕЕВА (ОДС): Господин министър, не мога да бъда доволна от Вашия отговор, защото очевидно за Вас всички проблеми са много сложни. Националната галерия за чуждестранно изкуство – много сложен проблем, не знаете как да се справите. Реставрацията на “Сборяново” – много сложен проблем, и с него не знаете как да се справите. Ами, като не знаете как да се справяте, има един начин – просто дайте възможност на някой, който знае как да се справя, да се справи, а не пред очите Ви да се унищожават културни ценности.
Аз не можах да разбера дали ми отговаря българският министър на културата, който има правомощия да се грижи и да опазва българското културно-историческо наследство по нашите земи. Мисля, че очевидно чисто конюнктурно по политически причини, за да не обидите Вашия коалиционен партньор, Вие си затваряте очите за едно закононарушение и не предприемате никакви мерки, за да се сложи край на това безобразие.
Господин министър, Вие се превърнахте в шампион на правителството по погазване на законите. Цветя ли не купувахте, букети ли не бяха, венци ли не бяха, ремонти ли не си направихте, в Балчик не се опитахте… и там всичко да унищожите…, хора ли не назначавахте по различни национални и културни институции, само защото са направили нещо по отношение на Вашето семейство?! Не му подобава на българския министър на културата да си затваря очите по този начин пред очевидните нарушения на закона, да вдига рамене и да казва: “Случаят е много сложен, ще видим, някак си ще го решим или ще създам комисия”. Известно е, че с такива комисии нещата не се решават. Вие вече веднъж сте създали една комисия от възможно най-компетентните хора и учени в България. Тя се е произнесла. Какви други комисии Ви трябват?! Предприемете действията, които законът Ви позволява.
Впрочем в обществото се говори, че господин Доган очаква да получи 30 хил. долара от Алианите, може би за предстоящата изборна компания и именно затова е този напън с реставрацията на “Демир баба теке”. Но, господин министър, Вие сте този, който сте длъжен да защити българското културно-историческо наследство.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Андреева.
Актуален въпрос към министър Абрашев е отправила народната представителка Юлияна Дончева относно политиката на Министерството на културата за защита на държавния интерес в приватизационните сделки за "София филм" ЕАД, и "Български циркове и лунапарк" ЕАД.
Госпожо Дончева, заповядайте.
ЮЛИЯНА ДОНЧЕВА (НВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, господин министър! На 12 октомври се проведе заседание на Комисията по култура, на което трябваше да присъствате лично и да отговорите на така поставения въпрос. Както обикновено, Вие не се явихте, за да се срещнете с народните представители, което ми дава основание да поискам отговора на актуалния въпрос от парламентарната трибуна.
На 1 октомври 2001 г. е сключен договор за приватизацията на 75% от акциите на "София филм" АД, които са придобити от "Бългeриан технолоджис" ЕООД, понастоящем "Бългeриан технолоджис" АД. Не бих искала в настоящия момент да коментирам клаузите на този договор, тъй като стана ясно за цялото българско общество, че той е във вреда на българската култура, а и вече е предмет на действия от компетентните органи – Агенцията за следприватизационен контрол, Комисията за финансов надзор и Главна прокуратура.
Това, което е важно за народните представители днес е да се разбере какво е станало с 25% от капитала на дружеството, които са останали държавна собственост и чиито принципал е бил министърът на културата.
Сходно е положението и с дружеството "Български циркове и лунапарк" ЕАД, където принципал отново е министърът на културата. След Вашето разпореждане да се извадят от капитала на дружеството следните имоти: административен блок, репетиционен блок и предоставените им терени е осъществена приватизация на дружеството. Дали обаче при тези условия въобще е възможно да се запази предметът на дейност на дружеството и да се гарантира развитието на цирковото изкуство в България? От друга страна би било интересно да се разбере и каква е съдбата на споменатите имоти след изваждането им от капитала на дружеството.
В заключение искам да изразя сериозното си притеснение от позицията на ръководеното от Вас Министерство на културата във всички тези сделки, в които по никакъв начин не е защитен държавният, съответно общественият интерес и не е направено нищо, за да се гарантира бъдещето на цели клонове от българското изкуство. Подобна пасивна позиция означава, че Вие, министър Абрашев, де факто сте се отказали от правото си на глас, когато се решава съдбата на българското кино и на цирковото изкуство и сте се отказали от правомощията си в тази сфера.
Ето защо конкретните ми въпроси са: какви действия е предприело Министерството на културата по управлението на неприватизираните 25% от капитала на "София филм" АД и защо днес в него няма никакво държавно участие? Какви действия е предприело Министерството на културата за управлението на имотите, извадени от капитала на "Български циркове и лунапарк" ЕАД преди приватизацията?
Има ли Министерството на културата изработена стратегия за действие при приватизация на други дружества, свързани с културата, с цел защита на обществения интерес?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Дончева, и затова, че съвсем коректно се вместихте във времето.
Имате думата за отговор, министър Абрашев.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Уважаема госпожо председателстваща, уважаема госпожо Дончева! Подред отговарям на трите Ви въпроса.
На първия въпрос: С решение на Агенцията за приватизация за купувач на 75% от капитала на "София филм" е избран "Бългåриан технолоджи" ЕООД. На 1 октомври 2001 г. е подписан договор за продажба на 75% от капитала на "София филм". Пак с писмо Агенцията за приватизация уведомява министъра на културата, че съгласно разпоредбата на чл. 9.11.4. от приватизационния договор за продажба на 75% на капитала на дружеството следва да вземе решение дружеството да бъде регистрирано като публично по смисъла на Закона за публично предлагане на ценни книжа и да бъдат предложени 25% от капитала на дружеството - собственост на държавата за продажба на Българската фондова борса.
Със заповед на министъра на културата е упълномощен господин Румен Димитров, тогавашен заместник-министър, да представлява държавата в Общото събрание на акционерите на "София филм".
Съгласно извлечение от Централния депозитар към Агенцията за приватизация на 31 януари 2004 г. държавното участие в дружеството е продадено. Извършената продажба на 25% от капитала на дружеството на Българската фондова борса е предвидено в самия приватизационен контрол. С писмо министърът на културата е уведомил изпълнителния директор на Агенцията за следприватизационен контрол за извършени нарушения на императивни клаузи от приватизационния документ. Продавачът има право да развали договора едностранно с писмено уведомяване и дори да прибере 50% от цената на акциите, като един вид наказание. В правомощията на Агенцията за следприватизационен контрол, за съжаление, а не нашето министерство, е да развали приватизационния договор, което аз бих приветствал. Вследствие на това, освен акциите, ще се върне и правото на собственост върху собствеността на дружеството.
По втория въпрос. С решение, Агенцията за приватизацията е обявила продажба на 91,49% от капитала на "Български циркове и лунапарк" – гр. София, чрез публичен търг с явно наддаване. Решението е обнародвано в "Държавен вестник", бр. 12 от 2004 г. С писмо Министерството на културата е изтъкнало целесъобразността за запазване предмета на дейност на търговското дружество за срок от десет години.
С писмо Министерството на културата е отправило искане до Агенцията за приватизация на основание чл. 28, ал. 1 във връзка с § 19 от Закона за приватизацията и следприватизационния контрол за изваждане от капитала на търговското дружество на следните имоти, като ви ги съобщавам накратко: административен блок, репетиционен блок и общежитие с партер.
С писмо Агенцията за приватизация на основание чл. 28, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол и протоколно решение разрешава от капитала на "Български циркове и лунапарк" да се извадят репетиционният блок и общежитието.
Със заповед на министъра на културата капиталът на дружеството е намален с посочените активи, като в заповедта изрично се посочва, че Съветът на директорите следва да отрази промените в счетоводните документи на дружеството, а изпълнителният директор да организира вписването на намаляването на капитала в протокола на дружеството в Софийски градски съд. С писмо, заповедта е изпратена и връчена лично.
Без съгласуване с министъра на културата с проектодоговорът за продажба на акциите от капитала на търговското дружество е извършена промяна, като е отпаднало искането за запазване предмета на дейността на българските циркове за срок от десет години, благодарение на което България няма цирк.
С решение Върховният административен съд се е произнесъл по жалбата на Стоков базар "Илиянци". Съдът приема, че задължението за запазване предмета на дейност на приватизиращото се търговско дружество е обусловено от съществуващата материална база. Изваждането от активите на дружеството на материалната база - репетиционен блок и общежитие за артисти, заедно с прилежащите терени, би затруднило извършването на основната дейност на приватизиращото се дружество.
При сключване на договора за продажба от капитала на “Български циркове и лунапарк”, Агенцията за приватизация не е изпълнила тези задължителни указания, като не е съгласувала измененията с министъра на културата. В т. 9.2, буква “а” от договора е предвидено задължение на купувача за запазване предмета на дейност на дружеството за срок от 10 години.
И по третия въпрос съвсем накратко: министърът на културата е принципал на четири търговски дружества със 100 на сто държавно участие в капитала – Национална агенция “Музика”, Филмова студия “Време”, “Реставрация” и Аудио-видео “Орфей”. Дружествата се включват в т.нар. “забранен списък”, от който не се приватизира. По този начин се гарантира защитата на обществения интерес в областта на културата, пък ние знаем, че културата не е стока, не е парче салам, което трябва да се продава на борсата и да се оценява с толкова пари. Културата е безкрайно сложно явление и към нея трябва да се подхожда винаги, винаги много отговорно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Искам да Ви помоля, господин Абрашев, да се вмествате в петте минути за отговор. Моля Ви!
Госпожо Дончева, имате право на реплика.
ЮЛИЯНА ДОНЧЕВА (НВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Господин Абрашев, подготвили са Ви една доста сложна справка, в която едно е ясно – за пореден път се опитвате да прехвърлите цялата вина върху Агенцията за приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол.
Аз искам само да Ви напомня, че когато беше сключена сделката – на 1 октомври 2001 г., Вие все пак бяхте и все още сте министър на културата и най-малкото би трябвало да се заинтересовате от клаузите на един договор, които явно обричат на ликвидация едни традиционни за нашата столица кина, някои от които знаете, че са паметници на архитектурата.
Заради бездействието на Министерството на културата бе облагодетелствана една група от т.нар. “приватизатори”, които за някакви си 10 000 лв. променят предмета на дейност на кината и това е ясно абсолютно за всички.
Може ли, господин министър, да предлагаме нещо за продажба и въобще да не се заинтересувате в чии ръце попада собствеността на Министерство на културата и какво ще бъде бъдещето на тези кина и на българските циркове?
За пореден път Вашата незаинтересованост и пасивност нанасят огромни щети на българската култура. Не сте ли наясно, че контролът за подновяване на такъв вреден за българската култура договор е в Министерство на културата?
Вие преди малко говорехте за главата на културата, за краката. С подобни договори аз мисля, че Вие обезглавявате не само Министерство на културата, а въобще българската култура. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате право на дуплика, господин Абрашев. Заповядайте.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Под моето ниво е да отговарям на подобни нападки за това какво представлявам за българската култура. Това ще го реши един ден времето. (Шум и реплики в залата.)
Всеки може да си мисли каквото си желае. В България има свобода на мисълта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля за тишина в залата!
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: За голямо съжаление Агенцията за приватизация има много повече права, когато продава имотите, отколкото Министерството на културата. Аз ви прочетох на много пъти, че Министерството на културата възразява относно неспазване на определени съществени клаузи. За 10-годишен срок да си запази работата – това не се осъществява. Кой да го осъществи, ако не този, който продава, тъй като Министерството на културата в случая не е страна? Агенцията за приватизация е страна. Тя трябва да следи дали се спазват там клаузите. Но, както се вижда, и тя не ги следи.
Скоро имахме заседание на ... (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Георгиева, задайте отделен въпрос!
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Просто само едно-единствено изречение – в Комисията по културата за съжаление се разбра точно това, че няма метод, който да забранява всичките безобразия, които се вършат от страна на Агенцията за приватизация. (Реплики от Новото време.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Актуален въпрос към министър Абрешев е отправен от народния представител Димитър Дойчинов относно разкопки в района на крепостта “Кракра” – гр. Перник, необходимите средства за консервация на обекта за 2004 г. и осигуряване на средства за продължаване на разкопките през 2005 г.
Имате думата, господин Дойчинов.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители!
За Република България 2004 г. се оказа особено богата на тема “Крупни резултати от археологически разкопки”. Оказа се, че по тази тема и Перник не прави изключение.
В продължение на 30 години се провеждат археологически разкопки на крепост “Кракра” в гр. Перник. Седемстотин метра от крепостната стена е реставрирана. Открити са много обекти на гражданското, военното и църковното строителство. На база на археологическата работа съществува информация за пет цивилизационни периода – предистория, античност, Рим, Средновековие, съвременност. Съществуват отлични възможности за по-нататъшни проучвания, но затова е необходимо финансиране, съответно е невъзможно без участието на държавата това да стане.
През последната година, става дума за 2004 г., е открит култов обект от ІV до ХІХ век, църква от ІV век, втора църква от ХІІ век и трета църква от ХІХ век, изградени една върху друга. Това тройно историческо наслагване бих го нарекъл тройната църква и то е особено значимо.
Ако трябва да прочетем с езика на археологията своята християнска принадлежност в историята можем да погледнем тези разкопки. Информацията, получена при разкопките, е значима от гледна точка на архитектурата, от гледна точка на материалната и духовна култура на този край.
Обектът попада в границите на големия национално-исторически обект “Крепост ”Кракра”, Перник”. Не бих желал да припомням приноса на Кракра, на този владетел в нашата история. Напомням само два отзива от негов опонент от тогавашното време – византийският хронист Скилица Кедрин: “мъж праведен и честен, нетърпящ лъскателства и подкупи”.
Скилица Кедрин едва ли е бил по-положително настроен към нас, отколкото ние самите сме отрицателно настроени към себе си.
И не на последно място бих искал да подчертая, че нашият принос в Европа е нашата автентичност. Нашият принос към европейската идентичност е не по-малка от приноса на всички останали народи. Уважението към историческите ни паметници би засвидетелствало не само собственото ни самоуважение, но би допринесло за развитието на туризма в тези региони и съответно би дало нови възможности на Перник за оцеляване.
Затова задавам и въпроса си в три пласта, господин министър: могат ли да бъдат осигурени средства за продължаване на разкопките през 2005 г., първо?
На второ място: могат ли да бъдат осигурени средства за консервация на археологическия обект през зимния период, за да го предпазим от пагубно саморазрушение, защото в много отношения обектът по-скоро виси във въздуха?
И не на последно място, господин министър: възможно ли е да се осигури охрана на обекта, за да го предпазим от посегателства и да го съхраним за следващите поколения? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Дойчинов.
Имате думата за отговор, министър Абрашев.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Уважаеми господин Дойчинов, става въпрос за един от най-добре запазените и експонирани археологически обекти в западната част на страната – Средновековната крепост “Кракра”.
През 80-те години, когато са се провели най-мащабните археологически проучвания финансирането им се е осъществявало от Министерството на културата и от Фонд “1300 години България”, а изпълнението на консервационните и реставрационни работи е извършено комплексно от тогавашните структурни звена от Националния институт за паметниците на културата.
През 2002 г. археологическите проучвания и консервационните работи са подновени със средства по Програма ФАР, а през 2003-2004 г. те продължават с финансиране от Програмата за трудова заетост на Министерството на труда и социалната политика.
Представа за извършеното дават разкритите археологически останки с площ около 20 дка., една трета от площта на крепостта. Разкрити, консервирани, реставрирани и експонирани са 700 м. от крепостните стени. В крепостта са идентифицирани и разкрити осем църкви и извън нея – една църква могила-некропол с площ 200 кв. м. Резултатите от археологическите проучвания са публикувани в три тома монографии, издадени от БАН, наречени “Перник”. Най-активният обект, върху който продължава да се работи, е новооткритата базилика в подножието на крепостта. Усилието на археолозите и специалистите е да разкрият, консервират и експонират в максимална степен базиликата.
В много от обектите ясно може да бъде откроена цялата стратиграфия на археологическите напластявания – от праисторията през елинистичната епоха, тракийската култура до българското Средновековие. Тази устойчивост на живота в нея, както и методически последователно проведени археологически проучвания, консервасионно-реставрационни работи и експонираната стратиграфия правят обекта активен като важно условие за развитие на културния туризъм в Пернишко. Специалистите на министерството са установили връзка с ръководителя на “Археологически проучвания” господин Огнян Астров и с господин Филип Михайлов и са уточнили последователно и вида на мерките, които следва да се вземат там. За да съкратя времето, мерките се заключават в две точки, които са доста подробно описани. Този метод осигурява едно пълно изследване на обекта.
Използвам случая да отбележа, че Министерството на културата има волята да преодолее натрупаната в миналото инерция и статуквото. Правят се необходимите стъпки да бъдат възстановени заложените в законодателството норми и предпоставки за привеждане действията на задължените страни по отношение на археологическите паметници в целесъобразен и законосъобразен вид. Това е пътят, по който ще бъдат пресечени и преодолени много от проблемите, които днес са налице по отношение на археологическите паметници. Ще се постигне и необходимата ефективна и в обществен интерес прозрачност на целия процес – разкриване, консервация, експониране, движение на ценностите.
И накрая, в този вид програмата и необходимите средства за продължаване на археологическите проучвания по крепостта “Кракра” ще бъдат заложени за финансиране от бюджета на Министерството на културата за 2005 г. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Абрашев.
Господин Дойчинов, заповядайте за реплика.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Уважаеми господин министър, аз искам да Ви благодаря за грижите, които искате да положите за 2005 г. И това е правилно, но то е част от цялостния поглед. Без да абсолютизираме, можем да твърдим, че можем да се окажем много по-богати на минало, отколкото на настояще. Една далновидна държавна и общинска политика може да даде нова визия на Пернишкия край за умело вписване на културно-историческото наследство, за одухотворяване на промишления шаблон и промишлената действителност.
Проблемът разкопки на крепостта “Кракра”, обект “Тройна църква” в цялост означава охрана, консервация против саморазрушаване, и то незабавно, продължаване на разкопките и много реклама. Затова аз бих желал да разберете моята тревога, че е необходимо да осигурим средства за охрана, защото този обект е нов и знаете, че посегателствата на иманярите няма да закъснеят. И от друга гледна точка, повтарям, той виси във въздуха. Има опасност тази огромна ценност, която е разкрита, да се саморазруши и нейната автентичност да не може да се запази за следващите поколения.
Затова мисля, че е необходима незабавно Вашата намеса. Мисля, че не се касае за някакви особени средства, касае се за едно разрешение, за един жест от Ваша страна и Вие можете да го направите. Защото става дума за една абсолютно минимално потребна добронамерена политика.
Предварително Ви благодаря и се надявам да направите необходимото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дойчинов.
Заповядайте за дуплика, министър Абрашев.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Господин Дойчинов, аз се опитах да опиша, че е направено твърде много за “Кракра”. Но Вие ще ми кажете, че не е достатъчно и ще бъдете прав. Не е достатъчно и трябва да се продължи в този дух.
Онова, което може би е най-слабо, е рекламата. Непрекъснато установявам, че в България рекламата нещо не върви особено добре. Изглежда това е някакъв наш национален недостатък. Аз също го считам и за свой недостатък и Ви казвам, че би следвало рекламата да се засили, за което аз ще взема мерки. По отношение на поддръжката на този паметник, на реконструкцията му и т.н., прави се доста много, не е изоставен на произвола на съдбата.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ, от място): Има опасност от саморазрушение.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Да, тук сте прав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Абрашев.
Актуален въпрос към министър Абрашев е отправила г-жа Евдокия Манева относно системно рушене на комплекса “Етъра” в гр. Габрово.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, колеги! Господин министър, преди две седмици в “Етъра” - паметник на културата и емблема на гр. Габрово, е разрушено 200-годишно мостче еднодръвка на входа към администрацията на комплекса. Безцеремонното посегателство, при което недопустимо се използва кран по вековния калдъръм, е извършено от наемателя на механата и ресторанта Витан Иванов. Както писаха габровските вестници, еднодръвката в “Етъра” вдигна на крак полиция, община и областна управа. Възмущението на обществеността в Габрово е безкрайна. Както твърдят габровци, Витан Иванов е Ваш приятел, наел е обектите без конкурс с Вашето покровителство и Вие често му гостувате семейно.
Това посегателство върху паметника на културата в Габрово не е единствено. То обаче и този път се извършва с Ваша закрила. И в този случай е имало Ваше писмо с разрешение за строителство без становище на Националния институт по паметниците на културата.
Не за първи път в пълен разрез с функцията, която Вие имате като министър на културата, посягате върху паметници на културата. Примерите са многобройни и ние днес сме свидетели на част от тях. В случая обаче съм убедена, че Вие сте направили погрешна сметка, защото просто не познавате габровци. Затова аз като начало ще Ви задам въпроса докога с Ваши писма в нарушение на законите ще позволявате да се самоуправства и да се разрушава паметникът на културата и емблема на гр. Габрово “Етъра”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Министър Абрашев, моля да отговорите на поставения Ви актуален въпрос от госпожа Евдокия Манева.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Госпожо Манева, въпросният господин не ми е никакъв приятел – с това започвам. Архитектурно-етнографският комплекс “Етъра” е един от най-изявените ни музеи, съхранили българския дух през вековете. Архитектурно-етнографският комплекс “Етър” е актуван с акт за публична държавна собственост от 2000 г. с права на управление върху целия имот на Министерството на културата. Това мнозина не го знаят. Има решение на Върховния съд. Като обект на културно-историческо наследство комплексът е със статут на паметник на културата с национално значение, създаден за изучаване, съхраняване и популяризиране на етнографското богатство на българина от Балкана и Възраждането.
В архитектурно-етнографския комплекс “Етър” са обособени различни по вид работилници, които пресъздават занаятите през вековете. Замисълът и функциите на тези работилници е да показват как са изработени различните предмети на занаятчийството в реални условия. В този смисъл и майсторите, които показват занаятите, са част от паметника на културата. Осъществяването на дейността в отделни обекти-работилници се извършва от утвърдени с доказан професионализъм, квалификация и качество на работа, притежаващи комуникативна визия майстори.
С изключително внимание и последователно полагане на усилия Министерството на културата се стреми постоянно и своевременно да предприема действия, свързани с доброто стопанисване на архитектурно-етнографския комплекс “Етъра”.
Следва да отбележа факта, че Eтнографският музей на открито “Етъра”, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити от община Габрово, е в нарушение на българското законодателство. Същият събира приходи от входни такси и нощувки от хотел-страноприемница, които годишно са в размер на около 500 хил. лв., и лишава Министерството на културата от възможността тези средства да бъдат заложени в Архитектурно-етнографския комплекс “Етъра”.
Средствата се използват от общината за нужди, които не са свързани с културата, и въпреки горния факт Министерството на културата отделя средства за поддържане на отделните сгради, включени в комплекса. Въпреки съпротивата на община Габрово правим всичко необходимо с ограничения си бюджет да поддържаме имотите.
Поводът за Вашето питане е доказателство, че общината не желае Архитектурно-етнографския комплекс “Етъра” да се поддържа, да го използва като мотив, както неведнъж е правила, въпросният обект да бъде предоставен на Министерството на културата и да бъде превърнат в национален обект. Аз дори имам намерение, ако някога стане национален обект, да го предложа за ЮНЕСКО, защото това е изключителен обект.
По препоръка на Министерството на културата, Министерството на финансите отпуска целева субсидия за издръжка на музея в размер на 250 хил. лв. Музеят си осигурява незаконно средства в размер на половин милион лева и вместо да ги влага в имота, ги предоставя на общината. По този начин Архитектурно-етнографският комплекс “Етъра” вместо да е в идеално състояние, той е в плачевно, тъй като не се реинвестират приходите в него, а отиват незнайно къде.
Колкото до твърдението Ви, че с мои писма системно руша паметника на културата, изразявам категоричното си несъгласие. Стремя се въпреки гореизложеното Архитектурно-етнографският комплекс “Етъра” да има лице, а не посетителите да задават въпроса: защо не работи карджейната, тепавицата, бичкиджийницата и т.н., и т.н.?
В посока на по-нататъшно оптимално функциониране и бъдещо развитие на Архитектурно-етнографския комплекс “Етъра” предвид същественото обстоятелство, че същият е културен институт, който осъществява общонационални и представителни функции по създаване, трайно опазване и разпространение на културни ценности и традиции в българската култура, Министерството на културата предприе действия по създаването на държавен културен институт “Архитектурно-етнографски комплекс “Етъра”. Тази форма ще доведе до пълноценното му развитие и популяризиране, за да се съхрани това национално богатство за идните поколения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Абрашев.
Заповядайте за реплика, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ОДС): Господин министър, аз не съм доволна от Вашия отговор, защото Вие не отговорихте защо сте разрешили посегателство върху този паметник. Всичко, което казахте, е едно прехвърляне на проблемите от болната на здравата глава, защото фактите, които изложихте, показват, че общината блестящо може да се справя с грижите по този обект, пък бил той и национален. Това, което Вие казахте, доказва, че хората в Габрово чудесно се справят с проблемите си. Но Вашите посегателства и поощряване на хората, които безчинстват в този паметник, фактически го рушат.
Вместо Вие да оттеглите апетитите си от “Етъра”, Вие предприемате действия за пререгистрация на комплекса в държавен културен институт, независимо че всички документи сочат, че той е общинска собственост и е най-добре да се стопанисва от потомците на тези, които са го строили; независимо, че църквата в комплекса е строена с дарение на габровци и Вие нямате никакво право да я одържавявате; независимо, че подписка от стотици габровци Ви е представена и Вие трябва да се съобразите с мнението на хората.
Аз Ви предупреждавам, че Вие започвате незаконна, неморална и неразумна битка. Освен съдебните процедури, които текат в момента, Вие ще предизвиквате акции на гражданско неподчинение.
Затова аз Ви призовавам: махнете ръцете си от “Етъра” и оставете габровци да се грижат за своята собственост; да се грижат за това, което техните деди са построили; да се грижат с любов и внимание, както досега са го правили, и каквито любов и внимание очевидно липсват на вашите протежета.
Затова аз наистина още веднъж Ви призовавам: махнете ръцете си от “Етъра”!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате право на дуплика, министър Абрашев.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: По отношение на мнението, че всички документи сочат, че това е обект на Габрово, това просто не е вярно. Има решение на висшия съдебен състав, в което е точно обратното – че се дава на Министерството на културата, и този документ е при мен. Ако не го познавате, мога да Ви го покажа.
Моето желание за Габрово е такова, че да бъде вдигнато неговото ниво до национално, защото това наистина е един уникален национален обект. Нищо друго не ми е необходимо освен да го видя като национален институт. А това може да стане само, когато мине към Министерството на културата. Това е и моето желание. Не се съмнявайте, че доколкото стигат силите ми, ще се опитам да го постигна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Абрашев.
Госпожо Андреева, Вие ли ще зададете отправения към министър Абрашев въпрос, заедно с господин Соколов, относно излагането на сватбената рокля на Калина Муньос – дъщеря на премиера Симеон Сакскобургготски, в Националния исторически музей?
Заповядайте.
КИНА АНДРЕЕВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин министър, наскоро станахме свидетели на поредния верноподанически акт, този път осъществен от директора на Националния исторически музей господи Божидар Димитров и от Вас, господин министър.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС, от място): И член на Висшия съвет на БСП.
КИНА АНДРЕЕВА: Да, член на Висшия съвет на БСП.
След като областните управители и министри нарушиха българските закони, за да върнат на премиера нещо, което никога не е принадлежало на семейството му, след като беше започнат проектът “Суперборовец”, за да се гарантират бизнес интересите на премиерската фамилия; след като в проектът на закон за бюджета на Република България за 2005 г. са предвидени 80 млн. лв. за изграждане на педиатричната болница, която впрочем е обект на прокурорска проверка и зад която също стоят интересите на премиера и неговата фамилия, станахме свидетели на едно наглед невинно деяние – роклята на Калина Муньос, дъщеря на премиера, беше изложена като експонат в Националния исторически музей.
Веднага възникват множество въпроси, които ние не можем да не зададем от парламентарната трибуна:
Какво представлява това – сладникаво сантиментален опит да се реабилитира монархията или просто един политически акт в тази посока? По какви изисквания и разпоредби на закона тя попада в категорията паметник на изкуството и съответно е изложена в Националния исторически музей? Дали следващата стъпка няма да бъде нейното вписване в Националния музеен фонд, в който се съдържат единствено обекти от най-голямо културно и научно значение?
Ние искаме да попитаме, господин министър, защо тази рокля е изложена редом с Тракийското съкровище, редом с паметниците на културата от римско време, от гръцко време, с ценните за българската история от Възраждането експонати? Изложена е на централно място в Националния исторически музей.
Аз разбирам, че вероятно тази рокля има сантиментална стойност за фамилията Сакскобургготски, но те биха могли да я сложат в една витрина в Царска Бистрица например.
Ето защо ние, заедно с господин Йордан Соколов, отправяме към Вас следния актуален въпрос:
Какви исторически и естетически стойности на сватбения тоалет на Калина Муньос – дъщеря на премиера Сакскобургготски наложиха нейното излагане като експонат в Националния исторически музей и дали тя е дарена от фамилията на премиера или е откупена от музея? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Андреева.
Имате думата за отговор, министър Абрашев.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Андреева, уважаеми господин Соколов! Националният исторически музей по статута си събира, опазва, изучава и експонира съществени свидетелства за историята на българските земи от най-древни времена до наши дни. Критериите един артефакт да влезе в музея са два: да е историческо свидетелство за историческо събитие, историческа личност и т.н. или да е произведение на изкуството, тоест, да има художествена стойност. Сватбената рокля на госпожа Калина Муньос отговаря и на двата критерия. Роклята е … (Бурен смях в ОДС) носител…
Вижте и тогава викайте!
Роклята е носена от дъщеря на български министър-председател в периода 2001-2005 г., а в периода 1943-1946 г. престолонаследник на българския трон, тоест, историческа личност. Роклята е правена от български дизайнери и е богато украсена с шевици, характерни за няколко български етнографски обекти.
РЕПЛИКА ОТ ОДС: Как не те е срам!
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Тя не само има високи художествени достойнства, но е и уникат и чудесно се вписва в артефактите на раздел “Градска култура” на отдел “Етнография”.
За сведение, в този отдел се пазят хиляди дрехи, костюми, както на исторически личности, така и на обикновени граждани, в което всеки един народен представител може да се убеди, като посети зала № 5 на третия етаж на Националния исторически музей.
КИНА АНДРЕЕВА (ОДС, от място): Тя историческа личност ли е?
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: В този смисъл и Вие, госпожо Андреева, и Вие, господин Соколов, можете да обогатите фондовете на Националния исторически музей, като дарите своите рокли и костюми, които сте носели по време на мандата си (смях в ОДС), тъй като, независимо дали желаете или не, вие сте исторически личности.
РЕПЛИКА ОТ ОДС: И бельото ли?
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Апропо, имам увереността на директора на Националния исторически музей – господин Божидар Димитров, че те с радост ще бъдат приети и изложени на подобаващо място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Абрашев.
Заповядайте за реплика, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Вие неведнъж сте демонстрирал в тази зала, че чувството за срам Ви е непознато. Но аз се срамувам, че България има такъв министър на културата. Това, което Вие казахте, е една гавра с българската история, с българското национално съзнание и с българщината – да ни убеждавате, че понеже това било рокля на историческа личност, тя трябва да стои в Националния исторически музей, че тази рокля имала историческа стойност, че тя едва ли не е произведение на изкуството! Имаме етнографски музей, ако има някаква етнографска стойност, да отиде там!
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Или помощ за децата.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Гавра е с България, с българския парламент, в който сме народни представители, да ни убеждавате, че това било много добра постъпка, че дори директорът на Националния исторически музей, член на Висшия съвет на БСП и, предполагам, републиканец по убеждения, едва ли не с радост е приел и трябва да се гордеем, че роклята на Калина Муньос се намира в българския Национален исторически музей! И това, което си позволявате – да ни давате съвети да си даваме дрехите…
Ние сме се забравили така, както Вие сте се забравил, както очевидно се е забравила госпожа Калина Муньос, за да подарява свои дрехи и това дарение не само да бъде прието, но да бъде излагано наред с най-истинските български паметници на нашата вековна култура. Направо се чувствам омерзен, след като Ви слушах. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Искате ли дуплика, господин Абрашев?
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ОДС, от място): Че каква дуплика може да направи?
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди два часа гласувахме госпожа Шулева да дойде тук и да отговори на един важен и съществен въпрос, много по-различен от този, който разгледахме за подаръка за българския народ преди малко.
Извинявайте, госпожо председател, но господин Абрашев беше трети подред, а госпожа Шулева още не идва в тази зала.
Много моля, нашето желание беше да свалим едно социално напрежение. Очевидно госпожа Шулева иска да нагнети това напрежение с отсъствието си.
РЕПЛИКА ОТ ОДС: Оставка!
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Моето предложение, госпожо председател, е да поканите най-настоятелно госпожа Шулева да се яви в тази зала, както беше решено от Народното събрание и да разбере, че Народното събрание е нейният работодател, а не тя нашият.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Нихризов, току-що разбрах, че действително е гласувано. Ще дойде до 15 мин., така че да не губим пленарно време.
Продължаваме с въпросите към госпожа Арсенова и ще прекъснем, когато дойде министър Шулева, за да отговори.
Актуален въпрос към министър Арсенова са отправили народните представители Йордан Димов и Евгени Кирилов относно изграждане на Национален център за третиране на опасни отпадъци на площадка в с. Гледачево, община Раднево.
ЙОРДАН ДИМОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър!
На 7 октомври 2004 г. Висшият екологичен експертен съвет към Министерството на околната среда и водите одобри проект за изграждане на Национален център за третиране на опасни отпадъци. Съветът предлага на министъра на околната среда и водите да одобри осъществяването на проекта, като инвеститор е предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда. Въпросът ни е предизвикан от факта, че във връзка с този център има силно изразено несъгласие от хората, живеещи в района, район, засягащ две общини от Старозагорска и Сливенска област – общините Раднево и Нова Загора, с няколко села, също гъсто разположени около мястото, което е предвидено и за изграждане на този център за опасни отпадъци. Имаше много силно изразени протести, на които поне досега не се обръщаше достатъчно внимание. След приемането на оценка за въздействието върху околната среда също имаме информация, че е изразено несъгласие и има възражения, изпратени в законоустановения срок.
Вторият ни аргумент да зададем въпроса е, че комплексът “Марица-изток” едва ли е най-подходящото място, където трябва да се строят предприятия с подобен характер на дейност. Имаме предвид, че самият комплекс е разположен на 250 кв. км площ, силно наситена с отделни предприятия, рудници, централи, подстанции, електропроводи, от 226 – 20 до 400 волта напрежение с технологични временни пътища, по които е възможно да бъдат допускани много сериозни крупни аварийни ситуации, които се случват понякога.
Освен това работата на комплекса е изключително динамична, в “Марица-изток” всичко се движи и рудниците, и съоръженията, които се строят за няколко години и след това наново се изместват.
В тази връзка нашият актуален въпрос е следният: кои държавни, общински или други институции взеха решение за строителство и определиха мястото за изграждане на Националния център за третиране на опасни отпадъци и има ли решение на общинските съвети на Раднево и Нова Загора, на чиято територия е предвидено изграждането на този център, приет ли е окончателно, след обществено обсъждане, докладът по оценка на въздействието върху околната среда? Очаквам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на околната среда и водите госпожа Долорес Арсенова.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа Димов и Кирилов! В отговор на поставените въпроси ви уведомявам за следното.
По първия въпрос, който поставихте, относно това кои държавни, общински или други институции взеха решение за строителство и определиха мястото за изграждане на Националния център за третиране на опасни отпадъци в България. Изграждането на този център е идентифицирано като приоритетен обект в няколко програмни и стратегически правителствени документа и е част от преговорите в сектор "Околна среда" за присъединяването на Република България към Европейския съюз.
Създаването му ще осигури ефективно и безопасно събиране, транспортиране и обезвреждане на опасните отпадъци чрез използване на най-подходяща налична технология, в резултат на което ще бъдат огранични рисковете, свързани с неконтролираното обезвреждане и дългосрочно съхранение на опасни отпадъци в страната.
През м. септември 2000 г. започва работата по проект "Предварителни проучвания и подготовка на документи за изграждане на Национален център за третиране на опасни отпадъци". Реализацията му се финансира по програма ФАР и се осъществява от водещи европейски консултантски фирми. В рамките на предварителната подготовка е извършено проучване на потенциалните площадки, на които може да се разположи центърът.
След запитвания до министерства, ведомства и административни структури за намирането на най-подходяща площадка, отговаряща на изискванията на Наредба № 12 от 1998 г. за изискванията, на които трябва да отговарят площадките за разполагане на съоръжения за третиране на опасни отпадъци, и Наредба № 7 от 1992 г. за хигиенните изисквания относно здравна защита на селищната среда по предложение на гореизброените институции експерти от Министерството на околната среда и водите извършват огледи на около 30 площадки. Голяма част се оказват неподходящи за изграждане на това съоръжение.
След направен предварителен подбор на консултантите по съответния проект се посещават и площадките, които ще представя на вниманието ви. Това са Угърчин – област Ловеч, Беглеш – област Плевен, Бръшлен – област Сливен, Сборище – област Сливен, "Трояново 1" и Мини "Марица-изток" – област Стара Загора.
Въз основа на посещението са предприети действия за извършването на геоложки, инженерно-геоложки и хидрогеоложки проучвания на площадки "Трояново" и "Беглеш". Установено е, че голяма част от площадката "Трояново" попада върху терен с подземна инфраструктура, останала от минните разработки, поради което върху него не могат да бъдат изграждани съоръжения за третиране на отпадъци.
По искане на община Раднево Мини "Марица-изток" ЕАД предоставя за изграждане на центъра площадка “Гледачево”. В предварителния доклад за ОВОС от 2001 г. е направен пълен анализ на площадки "Гледачево" и "Беглеш" и основните изводи и заключения на авторите са следните.
Геоложката основа и хидрогеоложките условия на площадка "Гледачево" са подходящи за изграждането на център, тъй като земната основа е изградена от глинести материали, с ниски филтрационни свойства и в нея отсъства застрашеност от замърсяване на водоносен хоризонт. По критериите за геоложко, инженерногеоложко и хидрогеоложко естество, както и във връзка с разпоредбите на Наредба № 12, разполагането на съоръжения за третиране на отпадъци е недопустимо на площадка "Беглеш", която е в карстов район.
Анализът на компонентите – растителен и животински свят, и почви, също показва, че предпочинатата площадка за изграждане на центъра е Гледачево. Заключенията на авторите на предварителния доклад за ОВОС са да се предприеме следваща фаза на проектиране на центъра на подходящата площадка "Гледачево".
С Решение по ОВОС № 6714 от 2001 г. Министерството на околната среда и водите е разрешило реализацията на проекта на площадка "Гледачево". Формата за кандидатстване по програма ИСПА, заедно с цялата съпътстваща информация, са представени на Европейската комисия на 30 май 2001 г.
След оценяването на проекта през м. август 2001 г. в министерството се получиха официални коментари по предложените технически решения и финансови анализи и препоръки за прилагане на етапен подход при изграждането на центъра. Проектът е преработен и от страна на инвеститора е възложено изготвянето на нов доклад по ОВОС.
Относно втория въпрос, който зададохте – за решение на общинските съвети на Раднево и Нова Загора по проекта "Национален център за третиране на опасни отпадъци".
За процедурата по ОВОС, предвидена в Закона за опазване на околната среда, решение на общинския съвет на съответното населено място не се изисква. В хода на общественото обсъждане на резултатите от извършената оценка в министерството е предоставено решение за приемане на становище на общинските съвети в Раднево и Нова Загора, с което община Раднево изразява несъгласие за изграждане на центъра на територията на страната. Впоследствие обаче е постъпило писмо от председатели на комисии в общинския съвет, които заявяват изрично съгласие за изграждането на центъра. Писма с подкрепа за проекта са получени и от страна на кметовете на гр. Раднево и гр. Нова Загора.
По третия въпрос – дали е приет след обществено обсъждане доклад по оценка за въздействие върху околната среда. Общественото обсъждане на доклада по ОВОС е проведено в съответствие с всички нормативни изисквания. Проведени са две срещи с представители на обществеността в градовете Раднево и Нова Загора, съответно на 9 септември 2004 г. и на 10 септември 2004 г. Спазен е едномесечният срок за запознаване с документацията по ОВОС. Изготвеният проект за решение по ОВОС е съобразен с препоръките на експертите, също по ОВОС, писмените становища и резултатите от общественото обсъждане, които са взети предвид по законосъобразност.
С решение от 7 октомври 2004 г. Висшият експертен екологичен съвет одобри осъществяването на инвестиционното предложение за изграждане на националния център, като решението по ОВОС е подписано на 15 октомври 2004 г., предоставено е на инвеститора, общините и на Регионалната инспекция по околната среда и водите – Стара Загора.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа Димов и Кирилов, като имате предвид това, което споделих с вас сега, следва според нас да се направи основателният извод, че в хода на процедурата по оценка за въздействие върху околната среда за изграждане на Националния център за третиране на опасни отпадъци са взети предвид всички становища относно целесъобразността и законосъобразността на това решение. Това се подкрепя и от обществеността, и от всички, които са заинтересовани от проекта, след като няма обжалване на решението по ОВОС. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димов, имате право на реплика в рамките на две минути.
ЙОРДАН ДИМОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо министър, ние сме убедени с господин Кирилов, че България има нужда от построяване и пускане в експлоатация на такова предприятие. Тази дейност е необходима в бъдещата, така да се каже, подготовка за влизането ни в Европейския съюз, свързана е с проблемите, които трябва да се решават в областта на околната среда.
Неслучайно обаче поставяме въпроса, господин Кирилов е от Сливенския избирателен район, аз съм от Старозагорския. Смятаме, че мястото за изграждане и експлоатация на такова предприятие и за развиване на такава дейност в централната част на България, в един гъстонаселен район, е неподходящо. Тази площадка в рудник "Трояново север", аз поне добре познавам района, е заградена от шест населени места. Това са селата Ковачево и Гледачево от Радневската община, съвсем наблизо е гр. Раднево, това са населените места Радецки, Новоселец, Пет могили от Новозагорската община. Именно заради това хората изразяват това несъгласие и вие като правителство и министерство сте длъжни да се съобразявате с мнението на хората, които живеят там. Защото, колкото и голяма да е сигурността по функционирането и безопасността при експлоатацията на такава една дейност, на такова едно предприятие, все пак теоретически и практически са допустими аварийни ситуации. А от такива хората в комплекса "Марица изток" са се напатили.
И още две думи да кажа. Действително може би знаете, че комплексът като цяло е един, бих казал, екологически все още неустойчив район и не бива допълнително да му се натрапват усложнения към основната дейност, която се развива там, имам предвид енергетиката, която е 40% в рамките на Република България.

Затова смятаме, че Вашето решение е неоснователно, не е правилно. В никакъв случай не може да се строи нещо, да се прави или развива някаква дейност без съгласието на общинските съвети на населените места. Факторът кмет в случая не значи нищо. Факторът председател на комисия в общински съвет също не значи нищо.
Моля Ви да преразгледате Вашето решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, имате право на дуплика, ако желаете. Заповядайте.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, направи ми впечатление основния извод, който споделихте, в два аспекта.
Първият е, че решението е неоснователно и неправилно, защото е взето без съгласието на общинския съвет. Както споделих преди малко с Вас и с цялата аудитория, българското законодателство не изисква съгласие или не на общинския съвет относно това дали се провежда или не процедура по оценка на въздействието върху околната среда и това да отразява положително или негативно влияние върху законосъобразността и правилността на тази процедура.
Другото, което споделихте с нас, е това, че хората изразяват несъгласие с изграждането на този център. Главният Ви аргумент на разсъждение беше, че площадката е разположена в голяма близост до населените места. Ако изразяваха несъгласие, хората биха обжалвали решението за оценка на въздействието върху околната среда, но те не са направили това.
ЙОРДАН ДИМОВ (КБ, от място): Аз ще Ви предоставя обратна разписка.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Решението е влязло в законна сила. Хората са били поканени на обществени обсъждания, на които са присъствали. Всички техни мнения и предложения са били взети предвид. Въз основа на това решението е издадено с 49 указания как да бъде изграден обектът, тоест мнението на хората е предвидено, взето е под внимание и е намерило отражение в решението по оценка на въздействието върху околната среда.
Ще ви кажа и друго. Това, което не трябва да притеснява хората и те са го разбрали благодарение на последващите адекватни действия, които са предприети, е това, че новото в центъра не е типът производство, а новото са изключително високите стандарти от екологична гледна точка. Именно тези високи стандарти, които ще бъдат заложени в изграждането на обекта, ще доведат до подобряване качеството на околната среда. В дългосрочен аспект това ще доведе до подобряване и на здравния статус на населението.
Ще споделя и още едно обстоятелство, което е известно на световната, а в голяма степен и на европейската общественост. То е следното. Същите заводи вече са изградени на 77 места в страни-членки на Европейския съюз. Те са по 5-6 в съответна страна. И в една Швейцария, която не е страна-членка на Европейския съюз, също са изградени 48 такива завода за третиране на опасни отпадъци. Последният завод, изграден в Копенхаген, се намира на 10 метра разстояние от детска градина. Всичко това не е довело до рискове за здравето на хората и нарушение в параметрите на околната среда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Десет метра от детска градина?! – Може, свят широк!
Преминаваме към актуален въпрос, зададен от народния представител Евдокия Манева, отново към министъра на околната среда и водите госпожа Долорес Арсенова.
Госпожо Манева, заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, госпожо министър! Вече два пъти се обръщам към Вас с призив да изпълните функциите си и да спрете безобразията в Национален парк “Пирин”, свързани с концесията на ски-зоната в гр. Банско. През м. септември на мой въпрос за обектите, които се изграждат в този район, Вие в писмен вид отговорихте, че се изграждат три обекта. Всъщност нещата стоят съвсем различно и в този район се работи върху 11 обекта, 8 от които са незаконни. Ще спомена ски-пътя “Бъндеришка поляна” – Банско, специално ще обърна внимание на седалковата въжена линия за ски-пистата “Железен мост-Платото”, които са изрично забранени с решението по ОВОС, които са извън териториално-устройствения план и засягат резервата “Юлен”, да спомена седалковата въжена линия “Бъндеришка поляна-Коларски път”, пътната връзка горната станция на кабинкова въжена линия “Бъндиришка поляна” и т.н. Това са обекти – ново строителство, които са извън териториално-устройствения план. Нито един от тези обекти не е в териториално-устройствения план.
Освен това всички обекти, които са в концесията, не се изпълняват съгласно изискванията. Нарушенията са повсеместни. Отново ще дам само един пример – начина на изграждане на основната писта “Бъндеришка поляна” – връх “Тодорка”, който въпреки че е разрешен да се изпълни в ширина 30 метра, е изпълнен на ширина 150 метра, в резултат на което са започнали активни свлачищни процеси. В момента се извършва моделиране на пистата, което е абсолютно забранено с решението по ОВОС.
Такива нарушения има и по всички останали обекти, по резервоара за вода и т.н. Никъде по строителните обекти не е извършена рекултивация.
Грубите нарушения за съжаление са ставали пред погледа на служителите на Министерство на околната среда и водите, отговорни за спазването на концесионния договор. Нарушени са три закона, нарушени са международни конвенции, не е изпълнен планът за управление на парка. И най-обезпокояващо е, че тези нарушения са одобрени с Ваши писма - с писмо от м. май 2004 г. за одобрение на инвестиционната програма, с писмо от м. септември 2004 г., с което съветвате консеционера да пристъпи към изменение на териториално-устройствения план, за да узакони вече консумираните нарушения.
Освен това изсечените 20 декара 300-годишна бяла мура и 8000 метра дървесина са маркирани от инспекцията и са продадени от инспекцията. Всичко това говори за недопустим отказ от изпълнение на задълженията на министерството.
Искам да Ви попитам при този огромен брой нарушения какви санкции са наложени от Министерство на околната среда и водите за нарушенията на териториално-устройствения план и на концесионния договор за ски-пистата в “Национален парк “Пирин” в района на Банско?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има думата министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова, за да отговори на актуалния въпрос, след което ще изпълним гласуваното процедурно предложение за отговора на въпроса, зададен към министър Шулева.
Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРЕСНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Както вече е добре известно, изграждането на ски-зона с център гр. Банско се осъществява посредством предоставено от Министерския съвет особено право на ползване – концесия върху защитена територия – изключителна държавна собственост, с площ 95,5 хектара за срок от 30 години. Предмет на концесията е поддържане, изграждане и експлоатация на съществуващите и новоизградени трасета и съоръжения за ски-спорт в границите на концесионната територия.
Строителството на обекти и съоръжения се осъществява в съответствие с действащия подробен устройствен план на ски-зона с център Банско, сключения концесионен договор и съгласувани от страна на министъра на околната среда и водите годишни инвестиционни програми.
Министерството на околната среда и водите има контролни функции по отношение законосъобразното упражняване правата на концесионера, които се осъществяват от дирекция “Национална служба за защита на природата”, Комисия за контрол на предоставените концесии като пряко и непосредствено наблюдение върху дейността на концесионера се осъществява от специализирания регионален орган на министерството – дирекция “Национален парк “Пирин”, както Вие споменахте в своето експозе.
При извършване на ежедневните проверки служители от дирекция “Национален парк “Пирин” са констатирали нарушения, свързани със строителството на писти и ски-съоръжения към тях.
На 2 и 6 септември 2002 г. са фиксирани отклонения от предварително съгласуваните и одобрени дейности, в резултат на което са били съставени два акта за административни нарушения. Касае се за отсичане на дървета извън очертаните граници на 7-километровото трасе на обекта Кабинкова въжена линия Банско-“Бъндеришка поляна” и на обекта детска писта. Наложени са глоби на концесионера в размер съответно на 10 и 6 000 лева, които са заплатени.
На 9 юни 2003 г. с протоколи са констатирани две нарушения от страна на фирма-изпълнител на обекта Седалкова въжена линия “Бъндеришка поляна” – връх Тодорка, а именно, отсечени дървета извън предварително маркираните очертания на трасето, което не е довело до съществена промяна на просеките. Издадени са наказателни постановления за съответно 5 и 2 500 лева. Сумите са внесени по сметка на Национален парк “Пирин”.
На 12 юли 2003 г. са съставени два акта за отсечени дървета извън границите на ски-писта “Бъндерица”. Издадените две наказателни постановления за глоби са по 4000 лв.
На 7 август 2003 г. е съставен акт за извършено нарушение от страна на друга фирма, наета по договор от концесионера, за извършване на строителни работи. Наложено е административно наказание глоба в размер на 5000 лв. за използване на верижна машина при разкопаване на терена. За събиране на наложената глоба е сезирана Агенцията за държавни вземания.
На 6 октомври 2003 г. са констатирани две нарушения на различни места по протежение на обект ски-път “Шилигарника – Чалин валог”. Отсечени са били дървета по 2 км и 700 м трасе, което не е довело до съществено изменение на същото. Издадени са наказателни постановления за 5000 и за 8000 лв. на две лица, явяващи се контрагенти на концесионера.
Поради обстоятелството, че за трети пореден път е било констатирано нарушение, извършено от една и съща фирма, директорът на Парк “Пирин” е изискал от концесионера отстраняването й от работа. За 2004 г. до настоящия момент са констатирани общо три нарушения, представляващи осъществяване на нерегламентирана дейност, а именно: използване на верижна техника и ненавремнно съгласуване на работния процес с администрацията на парка. Съставени са актове за установяване на административни нарушения на 29 юли, 30 юли и на 3 август 2004 г., въз основа на които са издадени три наказателни постановления за налагане на глоби в размер съответно на 9000, 7000 и 5000 лв. Сумите по глобите вече са преведени по сметка на Парк “Пирин”. За тези три поредни нарушения подизпълнителят е отстранен от работа след прекратяване на договора му с концесионера.
В резултат на всички влезли в законна сила наказателни постановления са събрани глоби в размер общо на 49 500 лв. На Агенцията за държавни вземания са предоставени за събиране по реда на Данъчния процесуален кодекс наказателни постановления за наложени глоби в размер на 21 000 лв. Конфискувани са 325 куб. м дървесина, която е продадена чрез търг. Отсечените дървета са на различни места по протежение на съответните обекти, поради което не е налице съществена промяна в площите на просеките.
Коментирайки тези проблеми, свързани с упражняване на дейности в защитени територии може да се отчете и икономически и социален ефект от устойчивото и контролирано ползване на уникалната природа на парка. Общият размер на инвестициите, които концесионерът е вложил до настоящия момент, са повече от 39 млн. лв. Той надхвърля многократно задължението му по концесионен договор. За изграждането на тези обекти са ангажирани множество хора от местното население. От друга страна, с факта на предоставяне право на концесия държавата в лицето на концедента Министерски съвет приема обстоятелството, че в една или в друга степен ще бъде упражнено въздействие върху природната среда. Целта е благата и ресурсите, с които разполагаме, да бъдат използвани и регулирани пестеливо със съзнанието, че природата следва да бъде съхранени в максимална степен за бъдещето поколение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евдокия Манева, която има право на реплика.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ОДС): Госпожо министър, отговорът Ви показва, че там наистина се извършват системни нарушения. Аз твърдя, че глобите, които сте наложили за пораженията, които са нанесени на планината, са съвсем символични. Но Вие не дадохте представа за мащаба на последиците, необратимите последици за планината. И отново казвам – извън концесионния договор.
Затова аз напомням още веднъж. Твърдя, че е извършено престъпно нарушение на три закона, на международна конвенция и на плана за управление на парка. Твърдя, че структурите на Министерството на околната среда и водите бездействат. Това е Комисията по концесиите, Националната служба за защита на природата, Дирекция на парка, Дирекция ОВОС. Това, което съобщихте са символични санкции. Те просто са смешни на фона на това какво представлява концесионната зона. Всеки, който е бил там, потръпва от безобразията, които са се случили.
Твърдя, че има отказ от изпълнение на задълженията на министерството и вместо да се наказват по силата на закона нарушителите, на тях им се съдейства и юристите търсят начин законите да бъдат заобиколени. И ако в министерството има служители, които са мотивирани със солидни суми да се държат така, аз Ви призовавам да поискате най-строга отговорност от лицата, които са Ви заблуждавали, да освободите директора на Дирекция “Парк “Пирин”; да освободите директора на Национална служба за защита на природата, защото това е най-малката мярка, която можете да предприемете в случая; да направите постъпки за разваляне на концесионния договор за системните нарушения. И ако Вие не предприемете тези действия, аз имам основания да считам, че ръководството на Министерството на околната среда и водите недопустимо е ангажирано със случая. Аз вярвам, че нарушенията, които са направени там, които не могат да бъдат скрити, ще бъдат предмет на внимание на прокуратурата, защото наистина безобразията са недопустими.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Не съм се и съмнявала, че отговорът ми би Ви удовлетворил, защото това, за което става дума тук, като че ли не е въпрос за екология и околна среда, това е изцяло политически въпрос, както и Вие го насочихте в репликата, която имахте възможност да изкажете.
Ние с Вас като че ли имаме коренно различна представа за политиката. Вижте, аз знам, че нито аз, нито правителството на НДСВ и ДПС сме перфектни. Перфектни правителства има само по време на авторитарните режими. Между другото вие претендирате вашето правителство да е било перфектно, но аз вярвам, че добрата политика е онази, която не създава конфликти. И аз не съм си позволявала да бъда агресивна през всички тези три години и половина, няма да си го позволя и днес, защото, ако вие предпочитате, в една или друга степен агресията, то аз предпочитам диалога и партньорството.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ОДС, от място): Аз искам да пазим природата. Тук политиката няма никаква връзка.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: И накрая, ако ми позволите, искам да Ви кажа още, че не е нужно да бъдете толкова гневна, госпожо Манева, защото в политиката гневът помага, но оптимизмът избира. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата за процедурен въпрос.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, моят процедурен въпрос е следният. Тъй като тук е госпожа Лидия Шулева, аз имам същия въпрос по същата тема – за “Балканкар холдинг” и за съдбата на пернишките фирми. Ако не възразявате, да обсъдим и този проблем, след като мина актуалният въпрос, както беше прието преди малко с решение на Народното събрание. Темата е една и съща, проблемът е един и същ и мисля, че е добре днес като цяло да мине тази дискусия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това може да реши само парламентът.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ: Предлагам да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Съобразно решението на парламента, преминаваме към актуалния въпрос, зададен от народните представители Йордан Нихризов и Петър Жотев относно становището на Министерство на икономиката за разрешаване на възникналите проблеми в “Балканкар “6-ти септември” АД, свързани с наличието на социалното напрежение.
Актуалният въпрос е зададен към Лидия Шулева – заместник министър-председател и министър на икономиката.
Господин Нихризов, моля да развитие Вашия актуален въпрос към министър Шулева.

ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи министри, уважаеми колеги!
Уважаема госпожо Шулева, 52 дни в Балканкар “6 септември” има социално напрежение. На срещата в Комисията по икономическата политика от Ваша страна беше посочено, че издължаването на неплатените заплати може да се реши след търга за продажба на активи на “Балканкар холдинг” на 28 октомври 2004 г. Търгът се провали. Оттук възникват серия от въпроси:
Считате ли, госпожо министър, че държавата управлява съвестно 43% от държавната част в Балканкар “6 септември”, след като разбираме, че представител на държавата в Борда на директорите няма?
Следващият въпрос: има ли назначен представител на Министерството на икономиката, кой е той и каква е Вашата преценка за неговата дейност - как той защитава държавните интереси?
Според нас единственият шанс на “6 септември” да съществува и да има каростроене в България е да се продадат в пакет 43% собственост на държавата и 51%, които се управляват от синдика, като се търси стратегически инвеститор. За нас въпросът за каростроенето в “6 септември” е от съществено значение.
Затова Ви питаме: Вие направили ли сте подобни стъпки в това направление?
Част от задълженията на работниците, госпожо Шулева, можеха да бъдат покрити от продажба на неработещи активи. Това са почивни станции, това са неработещи машини, това са наличности по складовете и резервни части.
Нашият въпрос, госпожо Шулева, и въпросът на хората: възложили ли сте на представителя на държавата да настоява за подобна стъпка в това направление, за да може социалното напрежение в завода да бъде туширано? Тъй като, госпожо Шулева, вчера, заедно с господин Жотев, имахме среща със стачниците и с ръководството на завода и се оказа, че това, за което Ви питаме, Вашите представители просто не са се сетили да направят на дело. И още научихме, че експерти от страна на Министерството на икономиката не са влизали в завода в този 52-дневен период.
Питаме Ви, госпожо Шулева, защото вече година хората чакат своите заплати. Както разбрахме, някои чакат да купят терена на “6 септември” за жълти стотинки и да го превърнат в увеселителен парк. Смятам, че въпросът да се запази каростроенето в България не е посредствена задача и заедно с изплащането на заплатите това е основният въпрос, който отправяме към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на госпожа Лидия Шулева, заместник министър-председател и министър на икономиката, за да отговори на актуалния въпрос на двамата народни представители.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господа Нихризов и Жотев! На 13 октомври подробно запознах народните представители със състоянието на обявения в несъстоятелност “Балканкар холдинг” и на неговите дружества. Тогава ви казах и сега ще повторя, че решението на въпроса за неизплатените заплати и осигуровки на Балканкар “6 септември” е отговорност само и единствено на Съвета на директорите на дружеството, т.е. на реалния работодател. В Балканкар “6 септември” държавата е миноритарен собственик и от октомври 2002 г. е с вързани ръце. Защо? През октомври 2002 г. общото събрание на акционерите на Балканкар “6 септември” взема решение за увеличаване на капитала на дружеството. Предоставени са 950 737 лв. от държавния бюджет. Средствата са използвани от дружеството, но съдът не вписва увеличението на капитала и държавата не получава акции срещу направената вноска. Вече две години се водят дела по този въпрос, решение няма.
Обявеният в несъстоятелност “Балканкар холдинг” притежава 51% от акциите на Балканкар “6 септември”. Те се управляват от синдика на холдинга, който на общо събрание изцяло е определил Съвета на директорите. Води се дело, две години решение няма. При тези обстоятелства единственият шанс за спасяване на предприятието е да се търсят инвестиции чрез приватизация. Притежаваният от държавата миноритарен пакет акции в дружеството беше предложен за продажба чрез Българска фондова борса. Синдикът също насрочи търг за продажба на мажоритарния дял от 51%. Така се осигуряваха оптимални условия за заинтересованите инвеститори да купят 94% от акциите на Балканкар “6 септември”. И на двата търга не се явиха желаещи. Агенцията за приватизация обяви нов търг за държавните акции.
Ако вие, уважаеми народни представители, създадете нова законова възможност да се продават в пакет двата пакета – на държавата и на синдика, ние бихме се възползвали от нея, но такава в момента не съществува.
Какво е направено за разрешаване на натрупаните социални проблеми? На срещата ми със стачния комитет беше поставен въпросът за получаване на обезщетения при безработица на работници и служители, на които не са изплатени заплати. За разрешаването на този проблем с писмо от 4 ноември се обърнах към Надзорния съвет на НОИ. Съгласно указания на управителя на НОИ не се зачита осигурителен стаж за ползване на обезщетение при безработица за време, през което работници и служители са положили труд, но по независещи от тях причини не са получили трудово възнаграждение. На 10 ноември този въпрос е бил обсъден от Надзорния съвет.
Голяма беше изненадата ми, когато разбрах, че точно представителите на синдикатите не са защитили интересите на работещите, а са били против предложението, направено от мен. Управителят на НОИ готви доклад по проблема, който се очаква да бъде разгледан на следващото заседание.
От една седмица реално е в ход процедура по Закона за уреждане на трудовите колективни спорове. Тя се води в Националния институт по помирение и арбитраж между ръководството на предприятието и стачния комитет с помощта на посредник. Парламентът е информиран с отворено писмо от изпълнителния директор и, ако го нямате, мога да ви го предоставя. В рамките на тази процедура работодателят е предложил да се продадат активи на дружеството по списъци, съгласувани със стачния комитет. Очакваните постъпления от продажби са около 500-600 хил. лв. – сума, с която могат да се изплатят минимални работни заплати за половин година, както и да се възстанови производството. Държавата е подкрепила това предложение.
По информация от изпълнителния директор на Балканкар “6 септември” в момента дружеството има поръчки, които не изпълнява заради стачни действия. Искам да уточня, че всички протести на работещите досега, с изключение на участието им в националния синдикален митинг, са незаконни. Те противоречат на чл. 12, ал. 1 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове. За нарушението на този член може да се търси дисциплинарна отговорност по чл. 190 от Кодекса на труда. Всякакви искания за заплати, осигуровки, оборотни средства, осигуряване на производство и пазари, както и стратегии за развитие, са изцяло от компетентността на ръководството на дружеството, в което държавата не участва. Министерството на икономиката няма законови основания да предоставя държавни помощи, както и да се намесва пряко в управлението на дружеството. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Жотев, имате право на реплика – две минути.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър! Вашият отговор, госпожо министър, е изцяло неудовлетворителен. Сега протестиращите около 300 работници, които стоят пред парламента, слушат Вашите думи и няма как да подкрепят Вашите действия или по-скоро Вашето бездействие. Не отговорихте на въпроса кой е Вашият представител в Борда на директорите. Нямате такъв. Държите 43% от акциите на дружеството и абдикирате от своята функция на министър.
Вие бихте могли да продадете Вашите 43%, след като вече е бил насрочен търг за продажбата на другите 51%, контролирани от синдика, и никакъв закон тук не Ви пречи. Нито един народен представител в това не Ви пречи, не Ви трябват законови промени. След като вече и Вие сте правили опит да продадете на Фондовата борса – въпросът: защо чрез Фондовата борса? Кой Ви пречи да поканите стратегическия инвеститор? Кой Ви пречи да използвате ресурса на Министерство на икономиката за реклама на това дружество? Има ли такава пречка за Вашите служители?

Може би факта, че борда на директорите не получава заплата се отразява в това, че няма Ваш представител. Как така вие държите 43% от акциите, госпожо министър, и нямате ваш представител?
Продажбата на активи би могла да се подпомогне. Никой не иска от вас да предоставяте държавни помощи. Защо 53 дни вече никой не се интересува за това предприятие от Министерството на икономиката? Защо нямате представител в борда? Как могат Вашите заместник-министри и директори на важни дирекции да отиват като членове на бордове там, където се дават тлъсти заплати? Тук обаче, в това предприятие на два-три километра от Вашата резиденция няма никой и Вие казвате, че по никакъв начин не можете да контролирате това. Вие сте, госпожо министър, собственик на това предприятие 100%. Само че преди две години поради това, че не сте била добър собственик съдът е назначил синдик и Ви е отстранил. Така че Вие сте собственик на 100% от акциите, но 51% от тях в момента не можете да контролирате, защото сте били лош стопанин и собственик на тези акции. И съдът правилно Ви е отстранил.
В заключение искам да кажа, госпожо министър, че по настояване на работниците има писмо до министър Антон Станков. И аз се чудя защо Вие като министър не си говорите с Вашия колега? Очевидно е, че синдикът не изпълнява своите функции и води предприятието до затваряне и Вие не се консултирате с Вашия колега не може ли да бъде сменен този синдик. Вашият отговор изобщо не удовлетворява проблемите на предприятието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, имате право на дуплика също в рамките на две минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Жотев!
Благодаря Ви, че направихте характеристика на лошото управление на “Балканкар холдинг”, тъй като ние го наследихме в изключително тежко финансово състояние. Това финансово състояние беше постигнато по време на Вашето управление! По време на нашето управление ни се наложи да правим спасителни действия за наливане на над 4 млн. лв. в тези предприятия, за да можем да погасяваме задълженията, които Вашето правителство направи.
Що се касае до въпросите Ви за това как ние можем да управляваме тези 43% и как можем да определяме членове на борда още веднъж бих си позволила да Ви кажа да направите справка в Търговския закон, където ясно и категорично е казано, че собственикът на 51% от акциите може еднолично да определи съвета на директорите. Така че ние нямаме никаква законова възможност, чрез която да въздействаме, за да определим член на съвета на директорите.
На общото събрание, за което в момента се води дело и което е незаконно проведено, е бил избран член на съвета на директорите, представител на Министерство на икономиката от 2002 г. На паралелно събрание, проведено до същото време синдикът е определил членове на борда без представител на Министерство на икономиката. В тези двойни съвети на директорите нашият представител отдавна си е дал оставката, но Вие също много добре знаете, че никой не може да назначава членове на съвет на директорите. Такова понятие в Търговския закон няма. Има избор на общото събрание.
Когато има общо събрание, което е насрочено на 18 декември т.г. по мое сведение ще бъде предложено представител на Министерство на икономиката да влезе в съвета на директорите, но ние с 43% не можем да изберем този представител като член на съвета на директорите. Така че ако собствениците и управляващите 51% от дружествата благоволят да включат такъв член, той би могъл да влезе.
Що се касае до останалите обвинения аз бих искала да кажа, че редовно представители на Министерство на икономиката се срещат с представители на стачния комитет, многократно при това, лично моя заместник и лично аз, така че тези обвинения са несъстоятелни и ние сме тези, които предприехме инициатива за създаване на процедура по помирение и арбитраж – такава каквато българските закони във време на стачка повеляват.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Беше направено процедурно предложение от народния представител Дойчинов.
Господин Дойчинов, много ми е трудно да подложа това процедурно предложение на гласуване. Преброих в залата 29 народни представители. (Шум и реплики в залата.)
Съжалявам, но не мога да го поставя на гласуване. Гласувано е, както ни беше докладвано тук, че госпожа Шулева извънредно ще дойде само по въпрос 10. Така разбрах. (Реплики от КБ.)
Дайте ми стенографския протокол, за да видя какво е гласувано. Друг изход нямам. Нека да види какво точно е гласувано.
Ако има съгласие в залата, бих могъл да го направя, ако няма, трябва да го поставя на гласуване. Кажете какво друго да направя? Те казват, че няма съгласие.
Ще помоля госпожа Шулева малко да почака. Все пак да видя какво точно е гласувано. Не знам, не бях в залата.
Беше ми казано от председателя, че тя ще дойде по единия въпрос. Поне така ми беше казано. (Шум и реплики в залата.)
Виждам, че има спор. Нека да не ставам арбитър. Каквото е гласувано, това ще го приложим. Нали се обадихте да донесат стенограмата? (Реплики.)
Е, вие го казвате това, други казват – онова. Дайте да прочета. Не съм бил в залата. (В пленарната зала влиза председателят на Народното събрание господин Огнян Герджиков.)
Господин председател, не знам дали Вие водехте тогава заседанието?
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ, от място.): Нали затова идвам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата за процедура, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Струва ми се, че е нелепо това, което се прави в момента в залата.
Имаше постъпило предложение от господин Нихризов, което първоначално не беше обосновано само и единствено за неговия въпрос. По повод на различията, които се появиха в залата впослествие след информацията, че е поканена госпожа Шулева да отговаря се наложи още едно уточнение от господин Нихризов, което той направи в посока на това, че госпожа Шулева ще отговаря по темата за “Балканкар”. Освен на неговия въпрос ще отговаря и на въпроси, които засягат тази тема, доколкото съществува в момента едно очевидно социално напрежение. И след като е тук госпожа Шулева и е започнала да отговаря по темата за “Балканкар”, за съвсем основателните очаквания на работещите в предприятието и след като има още един въпрос постъпил от народен представител от парламентарната група на Коалиция за България, съвсем основателно е да се изчерпа тази тема преди да се премине към отговорите на министър Арсенова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: … Ако желаете, ще отида до министерството, ще взема въпросът и ще дойда пак.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чухте обяснението на министър Шулева. Тя е дошла тук и се е подготвила само за отговор на въпросите само на двамата народни представители. Естествено, че не възможно да се отиде за 11 минути до министерството и да се върне. Не може. (Шум и реплики в залата.)
Преминаваме отново към отговорите на министър Долорес Арсенова – актуален въпрос, зададен от народния представител Ваня Цветкова.
Моля, госпожо Цветкова, да развиете Вашият въпрос.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Извинявайте, може би неточно съм се изразил – госпожа Шулева казва, че не е неготова, но не носи отговора на въпроса, който е в министерството.
Повтарям думите на министър Шулева. (Реплики от КБ.)
Развийте сега Вашият въпрос.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА: Уважаема госпожо министър, знам, че има изготвена от Министерството на околната среда и водите Национална програма за приоритетно изграждане на градски пречиствателни станции за отпадни води за населени места с над 10 хил. еквивалентни жители, която има за цел по поречията да се установят приоритетни за изграждане пречиствателни станции за отпадни води, както и тези за реконструкция и модернизация.
Знам също, че тази национална програма се актуализира и в изпълнение на изискванията на Директива 91271 на Европейския съюз относно пречистване на отпадни води от населени места с разработена прилагаща програма, в която са подредени по приоритети всички населени места в страната с над 2000 еквивалентни жители.
На територията на Кюстендилска област има около 70 села, разположени по поречието на р. Струма и на нейни притоци с брой еквивалентни жители под 2000. Степента на изграждане на канализационните системи в тези населени места е много ниска, а септичните ями, в които са включени отпадните води преди заустването им в реката, в повечето случаи не функционират.
В тази връзка, уважаема госпожо министър, като народен представител от Кюстендилския регион бих искала да попитам: какви са възможностите за изграждане на канализационни системи и пречиствателни станции за отпадни води на малки агломерации и населени места под 2000 еквивалентни жители, туристически, почивни бази и отделни обекти, тъй като остават извън посочените програми, и няма ли да бъдат забравени?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Долорес Арсенова – с надеждата да можем да приключим този актуален въпрос, както и следващия актуален въпрос, за да може министър Арсенова да отговори на всички въпроси към нея, зададени до този момент.
Заповядайте, госпожо министър. Ако сме мобилизирани, бихме могли да направим това в рамките до 14,00 ч.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Цветкова, Министерството на околната среда и водите провежда целенасочена политика както по отношение на съхраняване качеството на околната среда в екологично чистите райони в страната, където обикновено са разположени обектите, посочени във Вашия въпрос, така и за подобряване състоянието на околната среда в замърсените и увредени райони. По този начин се реализира изпълнението на един от основните ни приоритети, свързани с предотвратяване и намаляване на риска за човешкото здраве, растителния и животинския свят, изграждане на ефективна екологична инфраструктура и не на последно място – стимулиране на инициативност и развитие на местно ниво. Реалното увеличение на процента на пречистваните отпадъчни води е в съответствие както с националните цели, така и с изискванията на Директива 91271 на Европейската общност, като също така е съществена стъпка по постигане на съответствие с изискванията на екологичното законодателство на Европейския съюз, включително в по-трудната част –неговото прилагане.
Разбира се, госпожо Цветкова, че тези по-малки обекти, за които питате, тези малки населени места, агломерации и отделни туристически обекти не са забравени. Още повече, че пречистването на отпадъчните води от тях е и законово регламентирано в действащия Закон за водите. Тъй като практически не могат да се включат в големите инвестиционни програми, финансирани от Европейския съюз - като например инструмента ИСПА или други, които имат определени изисквания за прилагане на мащабни проекти – то тези обекти са на нашето внимание и са предмет на прилагане в рамките на малки донорски програми по двустранни споразумения и сътрудничества, малки проекти по такива програми като ФАР, Трансгранично сътрудничество за определени райони и др. Примери в тази посока са малките общински проекти в крайграничните райони с Гърция, предлагани от местните власти, Проекта за съвместно управление на дейности по опазване на околната среда, иницииран от община Кърджали и подкрепен от нашето министерство и др., финансирани в рамките на програма ФАР – трансгранично сътрудничество с Гърция, първите стъпки на Германската фондация за околна среда, подкрепени от Министерството на околната среда и водите за подпомагане на такива малки съвместни проекти в областта на водите като изграждане на пречиствателни съоръжения за малки населени места или отделно разположени обекти, и разбира се, реализация на проекти към Споразумението за сътрудничество в областта на околната среда с Дания, Германия, Италия и др. страни – членки на Европейския съюз.
Такива обекти имат важно място и по линия на националното финансиране, като например финансовото подпомагане от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, което финансира канализации на малки населени места, особено в случаите на съвместно изграждане на пречиствателни съоръжения за отпадъчните води от тях и към тях. Такава схема има предимство по обясними причини. Събирането и отвеждането на отпадъчни води от малки населени места чрез изграждане на канализация без пречиствателно съоръжение на практика създава сериозни точкови източници на замърсяване, които могат да застрашават обикновено чистите реки и потоци, приемници на отпадъчните води в такива райони.
Показателен пример за реалното финансиране чрез Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, на дейностите по изграждане на канализационни мрежи, колектори и пречиствателни станции за отпадъчни води, са отпуснатите средства за периода 2001-2004 г. на обща стойност 73 млн. 517 хил. лв. Финансово е подпомогнато изграждането на канализациите на 114 населени места, като сумата за това е 53 млн. 900 хил. лв.
Специално за Кюстендилска област, уважаема госпожо Цветкова, за същия период са осигурени средства в размер на 6 млн. 500 хил. лв. за инвестиционни проекти, свързани с канализации и пречистване на отпадъчните води.
Бих искала да подчертая, че сериозно внимание се обръща при всички случаи на предлагани съвременни технологични решения и особено на природосъобразни, когато става дума за пречистване с помощта на водна растителност, с използването на т.нар. влажни зони или с помощта на малки, лесномонтиращи се и с опростена експлоатация съоръжения, които са свързани с малки капиталовложения и т.н. в тази посока.
В заключение мога да Ви уверя още веднъж, уважаема госпожо Цветкова, в това, че малките населени места в никакъв случай не са забравени, като трябва да се има предвид и инициативността и активността на местните власти като необходимо условие за решаване на проблемите с водоснабдяването и пречистването на отпадъчните води. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Цветкова, моля Ви да бъдете кратка.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо Арсенова.
Този отговор за мен е от изключителна важност, тъй като в района, от който аз съм избрана, съществуват много такива малки населени места. От друга страна районът в голямата си част е екологично чист и такива замърсители от местни канализации са в много голяма вреда.
Така че Ви благодаря още веднъж и се надявам, че местните власти в Кюстендилска област ще се възползват от този шанс.
ПРЕДСЕДАЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, имате право на дуплика, ако желаете. Отказвате се.
Има думата за процедурно предложение госпожа Цветкова.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (НДСВ): Тъй като остана само един въпрос към министър Арсенова, имам процедурно предложение за удължим заседанието за приключване на последното питане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Мисля, че това не е необходимо да се гласува.
Господин Калинов, ще Ви помоля кратко, точно и ясно да зададете Вашия въпрос. Знам, че го умеете.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, моят въпрос също касае тема – подобна на тази, която преди малко бе коментирана. Става дума за това, че в южната страна на Националния парк Витоша се намира една от най-големите природни забележителности – пещерата “Духлата”. Там са изворите на р. Струма. Водите на р. Струма пълнят язовир “Студена”, който пък е основен източник за осигуряване на питейна вода на гр. Перник и околните селища. Естествено, тяхното състояние не може да не вълнува не само жителите на селата, които са около р. Струма в тази й част, но бих казал и цялата общественост, тъй като става дума и за Народния парк Витоша.
В този смисъл е зададен и моят актуален въпрос: какво предприема министерството, за да може да съхрани и осигури опазване на околната среда и природната забележителност? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, моля да отговорите на актуалния въпрос на народния представител господин Калинов.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Калинов, Министерството на околната среда и водите провежда целенасочена политика по отношение на съхраняване качествата на околната среда, в т.ч. и опазване на природните забележителности на страната ни.
В подкрепа на гореспоменатото и предвид обстоятелството, че със Заповед № 2810 от 10 октомври 1962 г. на Главното управление на горите при Министерството на земеделието и горите пещерата “Духлата” е обявена за природна забележителност, Министерството на околната среда и водите посредством Регионалната инспекция по околна среда и води – София, извършва периодични проверки в района на пещерата относно опазването на режима й съгласно Закона за защитените територии.
Във връзка с предприетите инициативи по опазване и съхраняване на забележителните образувания в пещерата на 20 и 21 ноември 2004 г. е извършено почистване на нейните галерии от Пещерен клуб “Хелекрит”. От страна на Регионалната инспекция по околна среда и води – София, е изготвено табло с информация за пещерата и режимът на достъп до нея.
Статутът й на защитена територия обаче предопределя стриктно спазване на режима по ползването й. Така например официалният вход на пещерата е затворен, а многобройните намерения за проучването й в голяма степен противоречат на режима й на защитен обект. Затова в нея са правени и се правят само спелеоложки и научни изследвания.
Освен това пак във връзка с правомощията и политиката на нашето ведомство, бих искала да ви напомня, че на заседание на Висшия експертен екологичен съвет при Министерството на околната среда и водите на 25 октомври 2004 г. бе одобрен планът за управление на Природен парк “Витоша”, който регламентира изрично дейностите, свързани с охраната и защитата на пещерите, забрани за действия. Като конкретният режим за посещение на всички пещери в парка, предстои да се определи със съвместна заповед на директорите на Регионалната инспекция по околната среда и водите – София, и дирекция “Природен парк Витоша” в рамките на шест месеца от обнародването на плана за управление.
Информирам Ви също така, че отговорни институции за опазването и охраната на пещера “Духлата” са Националното управление по горите към Министерството на земеделието и горите, посредством Държавната дивечовъдна станция “Витошко – Студена” и Дирекцията на Природен парк “Витоша”.
Колкото до втората част от въпроса Ви, уважаеми господин Калинов, касаеща мерките, които нашето министерство предприема за опазване на района на изворите и горното течение на р. Струма и по-конкретно селата Чуйпетлово и Боснек, бих искала да отбележа, че в гореспоменатия план за управление на Природния парк “Витоша” като приоритетни са включени програми за опазване и поддържане в естествен вид специфичните особености на ландшафта. Поддържане и възстановяване на съоръженията за инженерно укрепване на силно ерозиралите почви във водосбора на р. Струма.
До настоящия момент в басейнова дирекция “Западнобеломорски район” – Благоевград, не са получавани сигнали относно замърсяване на водите във визирания от Вас участък на р. Струма. В района на селата Чуйпетлово и Боснек няма деривация от р. Струма или нейни притоци, които да пълнят намиращия се в горното течение язовир “Студена”. Покрай с. Чуйпетлово минава Палакарийски канал, но чрез него се прехвърлят води от р. Палакарийска, находяща се на територията на Дунавски район към язовир “Студена”.
От съществено значение за чистотата на язовир “Студена” е изграждането на санитарно-охранителна зона, с която да се ограничи замърсяването на акваторията на язовира. Съгласно Договор № 4244 от 6 юли 2004 г., сключен между Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда и област Перник е финансирано изпълнението на проект “Изграждане на санитарно-охранителна зона – пояс І” на язовир “Студена”, община Перник. В момента почти 75% от проекта са реализирани.
Колкото до споменатите от Вас ерозионни процеси, моля да имате предвид обстоятелството, че държавната политика, свързана с предпазването от вредното въздействие на водите извън границите на населените места се осъществява от министъра на земеделието и горите, съгласно изискванията на разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за водите.
По инициатива на министъра на земеделието и горите вече е приета Наредба № 1 от 12 януари 2004 г. за борба с ерозията и свлачищата в горския фонд, регламентираща строежа на укрепителни съоръжения.
Уважаеми господин Калинов, в заключение бих искала да подчертая, че това изложение, направено от мен сега пред Вас, доказва, че Министерството на околната среда и водите провежда целенасочена политика за опазване компонентите на околната среда и природните забележителности на страната ни посредством изготвянето на стратегически планове и най-вече чрез бързото им и ефективно изпълнение. Само по този начин ще се реализира осъществяването на някои от основните негови приоритети, свързани с поддържането на екологичното равновесие и опазването на природните дадености. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Калинов, заповядайте за реплика.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожо министър, искам да Ви кажа, че всичко, което казахте, е може би много добро като предприети управленчески действия, като действия, които изпълняват закона, които съответстват на нормативната база. Но в крайна сметка ще си позволя за краткото време, което имам, да ви кажа само един факт. Бих Ви препоръчал Вашите служби да направят само един преглед къде и как са разположени схемите за събиране и извозване на отпадъците в двете села - Чуйпетлово и Боснек.
Ще се съгласите с мен, че най-ненормалното за мен място е всички сметища да бъдат в близост или в непосредствена близост до коритото на р. Струма. И това е само на няколко километра преди тя да се влее в язовир “Студена”. Сами разбирате, че не може да се осигури достатъчно гаранция, че питейната вода за такъв сериозен град като Перник и съставните села може да бъде поставен под такава угроза. Затова аз ви предлагам да се провери схемата за събиране на битовите отпадъци и да се предприемат най-належащите и спешни действия, с които да се гарантира чистотата на водосбора, който се осигурява за язовир “Студена”.
И на второ място относно пещерата “Духлата” край Боснек искам да ви кажа, че всичко, което предприемате е много добро като начинание, но все пак то сега е на плещите на правозащитните обществени организации, на пещерняците и пр. Според мен може да бъде обсъден проект, който да включи повече фактори за цялостното адаптиране, бих казал, на природната забележителност, достъпът до нея поне в оная част, в която е възможно, тъй като става дума за много сериозен обект. Тя е 16 км, шест етажа галерии, с изключителни природни дадености и форми. Поне най-важното и най-сериозното да бъде достъпно и съхранено. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Надявам се след моя отговор да бъда изпратена по същия подобаващ начин като господин Калинов.
Уважаеми господин Калинов, относно двата момента, които засегнахте. Първият е свързан с преглед на схемата за събиране и транспортиране на битовите отпадъци от населените места - Чуйпетлово и Боснек. Искам да Ви кажа, без да Ви звучи оправдателно, разбира се, че това е основно задължение на общините. Във връзка с това ние си направихме труда и направихме заедно с тях съвместни програми за управление на дейностите, свързани с транспортиране, извозване и съхранение на отпадъците. В програмата е заложено това, че ако те го изпълнят в рамките на предвиденото време и с необходимото качество да получат съответните преференции от нашето министерство, посредством Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда. Като кредитите, които са безлихвени ги отпускаме за закупуване на техника и съдове, свързани с управлението на отпадъците, 20% от тях да бъдат опрощавани. Това е една мярка, която стимулира много общини. Надявам се да стимулира и общината, която се грижи за селата Чуйпетлово и Боснек.
От друга страна, благодарение на тази програма, ще споделя само това, че през 2002 г., когато направихме инвентаризация, намерихме 5135 незаконни сметища в нашата страна. И благодарение на тези съвместни мерки, като министерството участва главно с контролните си и насърчаващи функции, посредством различни схеми на кредитиране и подпомагане с експертна помощ, тези незаконни сметища към настоящия момент са 2345. Бройката е точна.
Относно въпросът Ви за пещерата искам да Ви кажа, че и това вече намери законова регламентация. Най-после след толкова много години в България ние подготвихме съвместно със Сдружението на спелеолозите един проектозакон за пещерите, който надявам се, след общественото обсъждане, на което ще го подложим, да бъде допълнен, разширен и усъвършенстван, така че да намери приложение в най-добра посока – защита на богатите природни забележителности, в частност пещерите, които има в нашата страна, и същевременно даване на възможност за всички, които се интересуват от тези богатства да имат възможност да се допрат до тях без да ги нарушават. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да благодарим на министър Долорес Арсенова за участието й в днешния парламентарен контрол. Също да благодарим и на министър Филиз Хюсменова за готовността й да участва в този контрол. Времето не стигна.
Една дума за коментар – сега прегледах стенографския протокол по проблема на точката с “Балканкар”. Решението е така гласувано, че търпи едно двойнствено тълкуване.
Следващото пленарно заседание е в сряда, 9,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)


(Закрито в 14,10 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:

Камелия Касабова

Любен Корнезов

Асен Агов

Юнал Лютфи

Секретари:
Светослав Спасов

Веселин Черкезов