Председателствали: заместник-председателите Камелия Касабова и Благовест Сендов

Секретари: Гергана Грънчарова и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам заседанието.

Започваме нашата работа с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАЦИОНАЛНИЯ ЦЕНТЪР ЗА АГРАРНИ НАУКИ.
Господин Моллов, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Уважаема госпожо председател, позволете ми да направя процедурно предложение за допускане в залата по темата на закона на господин Бойко Боев - заместник-министър на земеделието и горите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме допускането в пленарната зала на господин Боев.
Гласували 143 народни представители: за 142, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ:
“ДОКЛАД
за второ гласуване
Закон
за изменение и допълнение на Закона за
Националния център за аграрни науки”

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по заглавието на законопроекта? Няма.
Гласуваме заглавието на законопроекта, подкрепено от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Направено е предложение от Васил Калинов и Стойко Танков за създаването на нов § 1а, което е оттеглено.
Комисията предлага да се създаде § 1 със следното съдържание:
“§ 1. Създава се чл. 2а:
“Чл. 2а. Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и горите внася за одобрение в Народното събрание Национална стратегия за развитието на науките в аграрния сектор за срок 2003-2020 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване по този параграф?
Заповядайте, господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз не оспорвам значението на този параграф, но смятам, че мястото му не е като § 1. Този параграф има еднократно значение, защото Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и горите внася в Народното събрание Национална стратегия в срок от 2003 до 2020 г. Тоест този параграф, който създава чл. 2а, фактически действа еднократно и непродължително. Той действа в определен момент. Затова смятам, че систематичното му място е в Преходните и заключителните разпоредби, а не в тялото на закона.
Правя предложение този параграф да отиде в Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта, където може да му се намери мястото като § 6 или както намери за добре председателят на комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Костов.
Господин Моллов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Този въпрос беше обсъждан. В комисията надделя становището, че текстът трябва да влезе в тялото на закона, в “Общи положения”, където в момента е предложено да се намира. Законът няма еднократен смисъл. Това предложение за стратегията е в целия контекст на Закона за аграрния център. Считаме, че систематичното място е добре подбрано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други изказвания? Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, правя предложение за отпадане на последните думи – “за срок 2003-2020 г.”, от направеното предложение от комисията. По такъв начин чл. 2а ще звучи така:
“Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и горите внася за одобрение в Народното събрание Национална стратегия за развитието на науките в аграрния сектор”.
От една страна имам предвид практиката в Народното събрание, включително една стратегия, която касаеше развитието на радио-телевизионния пазар, където не беше записана година.
Второ, обстоятелството да се подготви Национална стратегия за развитието на науките в аграрния сектор за период за следващите близо 18 години, меко казано звучи несериозно. Имаше такъв период в нашата история преди 20-30 години, когато се правеха планове за 15-20 години напред.
За да бъда по-убедителен, бих ви върнал от днешната дата с 20 години назад. Ако тогава бяха правени такива стратегии, в тях не можеше да се отчете нито развитието на генномодифицираните продукти, нито такива заболявания като “луда крава” по причина на това, че голяма част от дейностите, включително научните изследвания в аграрния сектор, се диктуват и променят както от развитието на технологията, така и от други процеси.

Поначало въвеждането на такъв 18-годишен срок излиза изобщо извън рамките на нормалното разбиране за планиране на научни изследвания. Давам ви пример за изследванията, които се провеждат в Европейския съюз. В Европейския съюз научните изследвания се подчиняват на 4-годишни програми – това са рамковите програми за научни изследвания в Европейския съюз, по които България вече е страна както в петата, така и в шестата рамкова програма. И всеки път на 4 години именно Европейският съюз определя за страните-членки, както и за страните-кандидатки, каквато е България, основните моменти за научни изследвания такива, каквито са те от интерес за Европейския континент. Ако искаме действително тази Национална стратегия да отговори в едни разумни срокове какви са приоритетите в развитието на аграрните науки, би трябвало този срок да не се фиксира.
Аз нямах възможността да участвам в разискванията в самата комисия, където бих предложил един кратък 4-годишен срок, но тъй като, госпожо председател, на второ четене аз мога да предложа само отпадане на текст, правя процедурно предложение да отпадне този срок, а самата комисия, която ще подготви Националната стратегия, ще запише там един реализуем срок в рамките на 4 години, например до присъединяването ни в Европейския съюз. Такава програма може да се актуализира впоследствие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, проф. Кушлев.
СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Аз правя реплика на изказването на уважаемия господин Иванов. Не става дума за национална програма или за национален план. Ако ние бяхме заложили в текста представянето на такъв документ от правителството пред Народното събрание, бих приел неговите аргументи. Става дума за дългосрочна стратегия, която ще начертае основните насоки за развитие на аграрните науки за 10-15 години.
Бих искал да добавя още нещо. В Европейския съюз по различни проблеми на земеделието са приети такива дългосрочни стратегии до 2020 г. Там програмите се приемат обикновено за 10 години, а стратегиите за 15-20 години. Следвайки тази логика на нещата, аз предлагам срокът, който е предвиден, да се запази в текста. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Дуплика – господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
При цялото ми уважение към господин Кушлев, аз все пак отново казвам съвсем ясно, че след като ние фиксираме 4-годишен мандат на ръководния орган, на Управителния съвет на Националния център за аграрни науки, в рамките на този мандат той може да си постави именно като национална стратегия основните приоритети в развитието на аграрните науки. На базата на това, което ще изпълни през тези години, ще се фиксира за следващите 4 и т.н. Това прави стратегията, от една страна, изпълнима, а от друга – действително достатъчно гъвкава. Защото ние сега можем да заложим каквото си искаме, но след 20 г. не се знае кой ще изпълни тогава тези приоритети, които са заложени, и изобщо дали ще има нужда от тях.
Мисля, че краят на ХХ век показа изключителната динамика на развитие както общо на науката като цяло, така и на аграрните науки в частност. Планирането в рамките на 20 години до голяма степен би било обезсмислящо. Ако ние премахнем този фиксиран срок – от 2003 г. до 2020 г. – ние ще дадем възможност на екипа, който ще работи под ръководството на министъра на земеделието и горите, сам да прецени в какъв срок трябва да бъде Националната стратегия и, подчинявайки се на текст на закона, да представи за одобрение в Народното събрание тази стратегия, като там ще аргументира и срока такъв, какъвто е. Нека оставим на специалистите да определят този срок. Аз съм убеден, че няма да е повече от 4 до 5 години. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Христов – за изказване.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Взимам думата, за да подкрепя колегата Иванов и предлагам да отпадне целият текст.
Първо, поемането на такъв ангажимент от Министерския съвет, а също и от ръководството на Аграрния център, означава, че или вносителите не са наясно с това, което предлагат, или просто повтарят неща, които са се случвали в България преди години.
Грешките, които са правени именно на базата на аграрната наука от времето на 50-те години, когато е била подвластна на определена политическа конюнктура и когато са залагани толкова много погрешни тенденции в науката, а и анализите, направени от самата наука и внедрявани в практиката, са довели до такива сериозни вреди на българското земеделие, че аз съм сигурен, че няма да ги има. Но развитието на самата българска наука като самоцел, като едва ли не, че ние ще предопределим насоките за развитието на аграрния сектор без взаимодействието с основните научни постижения в Европейския свят и в целия свят изобщо, е залагането именно на една концепция, която просто след време ще се наложи много често Народното събрание или Министерският съвет да я променят.
Колеги, аграрните науки в по-голямата си част в целия Европейски свят са много напреднали и ние ползваме преди всичко и ще продължим да ползваме техния опит. Мисля, че това, което предлага колегата Иванов – да се съобразим с реалността, с нашите възможности и с това, че все пак дори нашият Национален план е направен за 6-7 години, дори че европейското прогнозиране и програми са в рамките на прилагането на 7 години, това, което предстои на генетиката и науката да даде все още на обществото, ще бъде смешно ние да заложим един 18-годишен срок.
Затова ви моля просто да не се приема този текст, тъй като амбицията на този текст ще доведе до някои неща, които и сега вече се залагат като стратегии. И сега в момента има опити за развитие на някакво алтернативно земеделие, базиращо се пак на стари практики отпреди 1990 г., алтернативно земеделие, което е свързано повече с желанието на определени учени, а не с практиката и реалността и с възможностите на българското земеделие и българския климат. Просто ние тук даваме шанс на едни хора да направят едно творчество, което творчество едва ли ще бъде от полза на развитието на българската наука. Така че не само смятам, че този срок е дълъг, а смятам, че въобще такъв текст, с този срок и с такава прекомерно голяма амбиция е по-добре да отпадне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За изказване – господин Сендов.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (КБ): Уважаема госпожо председател! Смятам, че дискусиите станаха много големи за този проблем. Искам да кажа, че когато господин Иван Иванов говори, винаги казва нещо съществено, въпреки че обосновката не винаги е както трябва. Извинявам се за тази забележка, но се чувствам задължен да кажа и аз две думи, тъй като смятам, че предложението му е правилно. Става въпрос за прогноза и тя може да бъде не само за 5, 10 и 20 години, може да бъде и за 100 години. Защото е прогноза. Прогнозата не задължава никого да направи нещо, прогнозата е да се съобразява, когато се взема решение, с това какво са мислили някои по този въпрос. Но съм съгласен, че не е хубаво в един закон да се слага задължение за еднократно действие и то с много ограничено съдържание.
Затова напълно съм съгласен, че трябва да отпадне срокът от 2003 до 2020 г., а да бъде просто “внася за одобрение стратегия”. Това се прави за много други неща.
По отношение на научните изследвания – какви са били преди това, до какви катастрофи са довели по-рано нашето земеделие, аз смятам, че тук е излишно да твърдим, защото гледаме в бъдещето, а не в миналото. Но и в Европейския съюз, и в Съединените щати, и навсякъде се правят прогнози с различни срокове, защото е различна скоростта на развитието на различните процеси. За някои неща може да се направи прогноза и мъчно може да се направи прогноза за един ден, за други се прави за месеци, за трети - за години, за четвърти – за векове, както е за изменението на климата и т.н.
Аз поддържам предложението на господин Иванов да отпадне срокът и с това да приключим и да преминем нататък. Защото никой не ограничава Министерството на земеделието и Министерския съвет да внасят и да искат одобрение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Сендов.
Други изказвания по този параграф няма. Има направени три процедурни предложения по него.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС, от място): Аз оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Първото процедурно предложение е за отпадане на § 1, направено в залата от господин Христов.
Моля, гласувайте предложението на господин Моньо Христов § 1 да отпадне.
Гласували 135 народни представители: за 19, против 114, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на господин Иванов, подкрепено от господин Сендов, в § 1 “за срок 2003 – 2020 г.” да отпадне.
Гласували 143 народни представители: за 136, против 2, въздържали се 5.
Гласуваме съдържанието на § 1 в редакцията, предложена от комисията с току-що гласуваната в залата редакционна поправка на текста.
Моля, гласувайте § 1.
Гласували 134 народни представители: за 134, против и въздържали се няма.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 1 на вносителя има направено предложение от народните представители Петко Ганчев и Стоян Кушлев, подкрепено от комисията по принцип, и предложение от народните представители Васил Калинов и Стойко Танков, също подкрепено от комисията по принцип.
Комисията предлага следната редакция на § 1, който става § 2.
“§ 2. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 числото “20” се заменя с “14”.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Членове на управителния съвет са:
1. осем представители на Националния център за аграрни науки, хабилитирани лица от отделните направления в аграрната наука;
2. един представител на Българската академия на науките и трима представители на висши училища, обучаващи студенти в областта на аграрните науки и хранително-вкусовата промишленост – хабилитирани лица;
3. по един представител на Министерството на земеделието и горите и на Министерството на образованието и науката.”
3. В ал. 4 думите “министър-председателят по предложение на” се заличават.
4. Създават се ал. 5 и 6:
“(5) Председателят и членовете на управителния съвет се освобождават от министъра на земеделието и горите, съгласувано с министъра на образованието и науката преди изтичането на мандата:
1. по тяхно писмено искане;
2. при системно неизпълнение на задълженията;
3. при фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от шест месеца;
4. при обсъждане на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер.
(6) При предсрочно прекратяване на мандата или при смърт на председателя и/или на член на управителния съвет, на тяхно място по реда на ал. 5 се назначава нов председател и/или нов член на управителния съвет за срок до края на текущия мандат.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по § 1 на вносителя? Заповядайте, господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз съм озадачен от новите ал. 5 и 6, които създават противоречие със съществуващата ал. 4, който остава в тялото на закона. Алинея 4 говори, че съставът, председателят и членовете на Управителния съвет на Центъра за аграрни науки се назначават от министър-председателя. Сега излиза, че те се назначават от министър-председателя, но се освобождават от министъра на земеделието. Защо дезавоирате правата на министър-председателя? Обикновено практиката е който назначава, той освобождава. Вие влизате в доста голямо противоречие с правата на министър-председателя, които са поставени в ал. 4 на закона.
Освен това, забележете нещо още по-важно – в ал. 6 - един от членовете, било председател или член на този управителен съвет, ако почине, не дай си Боже, или бъде подменен поради непригодност, вече няма да го назначава министър-председателят, а министърът на земеделието и горите. Тоест в един и същи състав ще има членове, които са назначени от министър-председателя и други членове, които са назначени от министъра на земеделието и горите. Може ли да се допуска такова различие в един закон?
Затова аз предлагам редакционно – новата предложена ал. 5 да гласи така:
"Ал. 5. Председателят и членовете на Управителния съвет се освобождават по реда на ал. 4."
Другото остава така, както е предложено.
И в ал. 6, вместо "ал. 5", да се пише "ал. 4". Тоест при предсрочно прекратяване на мандата или при смърт на председателя на тяхно място по реда, вече "на ал. 4" се назначава нов председател и т. н., за да избегнем тази колизия в закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Костов.
Заповядайте, господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По принцип господин Костов е прав, но по принцип, затова защото така, както прочетох текста, всъщност това двусмислие беше изчерпано. Става дума за техническа грешка. Прочетох, че в т. 3 на ал. 4 думите "министър-председателят по предложение на" се заличават, което означава, че всъщност назначаването и освобождаването ги извършва министърът на земеделието и горите – това, по което и господин Костов не възразява, че трябва да бъде. Тоест, става дума за едно и също нещо. Просто е техническа грешка, но Вие не сте ме слушали, когато четях текста.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС от място): Тук го няма.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Да, знам, че го няма, но тук го изчетох. По принцип господин Костов е прав, но няма нужда от тази редакционна поправка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Моллов.
Заповядайте за изказване, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, имах намерение да се изкажа по два въпроса, единият всъщност е вече решен, защото няма никакво съмнение, че това длъжностно лице, което извършва назначенията, то отговаря в обратната посока – за освобождаването, което значи, че министър-председателят е този, който може да извърши освобождаването.
Вторият въпрос обаче има по-съществен характер за мен. Спирам се на новата ал. 5, т. 2 и 3 – касае се за освобождаването на председателя или на членовете на управителния съвет. Точка 2 гласи: "при системно неизпълнение на задълженията" и т. 3: "при фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от 6 месеца".
Моето предложение, което правя, ако, разбира се, това приеме пленарната зала, защото сме в процедура на второ четене, е да се слеят двете точки и да се запише: "при фактическо неизпълнение на задълженията за повече от 6 месеца".
Какво имам предвид? Точка 3 фиксира един срок от 6 месеца. В т. 2 е записано: "при системно неизпълнение на задълженията". Какво означава това? Кога министър-председателят ще прецени, че е налице тази хипотеза за системно неизпълнение на задълженията? Това, от една страна.
Второ, какво означава член на управителния съвет на една по същество научна организация, защото нека не забравяме, че Националният център за аграрни науки има за предмет на действие развитието на аграрната наука и научните изследвания в тази област, да се заяви при системно неизпълнение на задълженията. По същество за мен това се покрива единствено с неучастието в дейността чрез неучастие в заседанията и на възложените ангажименти. Но така записано: "при системно неизпълнение на задълженията" звучи, дори бих казал, унизително и обидно за членове, които съставят управителен съвет на една национална научна организация. Ако потърсим аналог на такъв текст със Закона за Българската академия на науките или със Закона за висшето образование, който разглежда статута на академичните съвети, няма да намерим.
Затова отправям апел да отчетем характера на Управителния съвет на Националния център за аграрни науки и единствено да се ограничим до това: "при фактическо неизпълнение на задълженията за повече от 6 месеца", което означава, че лицето, независимо по каква причина, е било възпрепятствано в продължение на 6 месеца да изпълнява своите задължения. Това вече ще бъде един текст, който поради това, че е необходимо неговото участие в Управителния съвет, министър-председателят да приеме решение за неговото освобождаване. Но текстът: "при системно неизпълнение на задълженията" считам, че не е в добрия тон на академичните среди. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Иванов.
Други изказвания по този параграф? Няма.
Господин Костов, след като е направена редакционна корекция в текста, да подложа ли на гласуваíå Âàøите ïðåäëîæåíèÿ?
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване предложението на господин Костов в ал. 5 текстът да бъде: "председателят и членовете на Управителния съвет се освобождават по реда на ал. 4".
Гласували 119 народни представители: за 23, против 94, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Иванов, направено по т. 2 и 3 на ал. 5 – двете точки да се обединят в една с редакция: "при фактическо неизпълнение на задълженията за повече от 6 месеца".
Гласували 132 народни представители: за 24, против 106, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Костов по ал. 6 – думите "на ал. 5" да се заменят с "на ал. 4".
Гласували 107 народни представители: за 20, против 85, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 2 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 91, против 15, въздържали се 4.
Параграф 2 е приет.
Комисията предлага да се създаде § 1а, който става § 3:
“§ 3. След чл. 8 се създава глава трета с наименование “Статут и предмет на дейност на Националния агробиотехнологичен парк” с чл. 9 – 13.
“Глава трета
Статут и предмет на дейност на
Националния агробиотехнологичен парк
Чл. 9. Към Националния център за аграрни науки се създава Национален агробиотехнологичен парк.
Чл. 10. Националният агробиотехнологичен парк е самостоятелно юридическо лице.
Чл. 11. Националният агробиотехнологичен парк се ръководи от управителен съвет, който се състои от председател и осем членове.
Чл. 12. Министърът на земеделието и горите издава правилник за структурата, организацията и дейността на Националния агробиотехнологичен парк.
Чл. 13. Националният агробиотехнологичен парк:
1. разработва политика и стратегии за развитие на аграрния сектор;
2. осъществява научни и научноприложни изследвания в областта на селекцията, репродукцията и биотехнологиите;
3. реализира научни продукти на вътрешния и външния пазар.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Моллов.
Изказвания по § 3 има ли?
Господин Иванов, имате думата.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! По същество създаването на определени паркове към Националния център за аграрни науки не би било лошо, но тук въпросът е: защо специално този парк е разписан, при това със задачи, някои от които наистина дублират Националния център за аграрни науки?
Аз ще ви прочета чл. 13, т. 2: “осъществява научни и научноприложни изследвания …”, като са уточнени три области – селекцията, репродукцията и биотехнологиите. По същество Националният център за аграрни науки има именно за задача да осъществява научни и научноприложни изследвания. Ако ли пък по отделните области се смята, че определени паркове или други звена трябва да осъществят конкретните научни изследвания в отделни области на аграрните науки, аз поставям въпроса: защо единствено така наречения тук Национален агробиотехнологичен парк е изведен и е записан в закона? При това по никакъв начин не е ясно как ще се осъществява финансирането.
Нещо повече, в чл. 12 е записано “Правилник за структурата, организацията и дейността”. Ако трябва да се разпише по какъв начин ще бъде финансирана дейността на този парк, би трябвало да се издаде наредба на министъра на земеделието и горите и в тази наредба всичко това да бъде описано.
Така, както са представени тези текстове – от чл. 9 до чл. 13, по същество не дават отговори на въпроса каква е именно целта на разработването на този парк. Това просто ще се яви една допълнителна структура, която задължително трябва да бъде разработвана, поради това, че е законово установена. Обратно, след като ние имаме Управителен съвет на Националния център за аграрни науки, именно политиката в аграрните науки дава основание на този управителен съвет да разработи звена, включително и такива паркове, които да осъществяват научните изследвания и развитието на аграрните науки в определени посоки. За мен извеждането единствено на този парк тук, при недобре разписана законова основа, се явява неуместно, поради което аз лично няма да подкрепя това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Тоест, да отпадне ли § 3, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Точно така, това е моето предложение за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други изказвания по този параграф има ли?
Заповядайте, господин Муса.
РАСИМ МУСА (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! По време на първото четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Националния център за аграрни науки един от моментите, който беше поставен на сериозна критика, беше, че законът не дава възможност да се види как може аграрната наука по определен начин да се развие, да се ангажира с нови моменти. В този случай се наложи да проведем един сериозен разговор с хората, които работят в националния център. Разговорът с тях ни доведе до мисълта, че трябва действително да се търси такова развитие и по тяхно предложение подготвихме именно тази глава трета.
В комисията имаше дебати, акад. Цветков участва заедно с други учени от центъра, така че като колективно творчество беше съставена тази глава трета. Аз смятам, че това в момента ще изиграе положителна роля за развитието на аграрните науки.
По-далечната перспектива е, след съставянето на новия управителен съвет, действително да се подготви един нов закон, който да включва всички моменти, които може би и господин Иванов има предвид. В този смисъл на първо време според нас е абсолютно необходима тази глава "Статут и предмет на дейност на Националния агротехнологичен парк”. Такова беше и общото мнение на комисията.
Аз предлагам тази глава да бъде подкрепена, тъй като тя е по искане и на самите учени, които виждат нейната полезност в настоящия момент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Сеидахмет.
За реплика думата има господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Госпожо председател, изказването на господин Расим Муса ни най-малко не ме убеди в необходимостта на този парк. Той се позова на становището на учени в тази област. Други учени също по аграрните науки дойдоха при мен и казаха, че въвеждането на този текст специално за този парк означава приоритетно развитие на един определен отрасъл от аграрните науки, което те считат, че не може да бъде по този начин поставено в закона.
Нещо повече, ние гласувахме, и това беше в § 1, да се създаде Национална стратегия за развитие на науките в аграрния сектор. Със създаването на тази Национална стратегия, която експертната група ще представи, след това ще бъде гласувана в Народното събрание, ще се види и кои трябва да бъдат приоритетите в развитието на аграрните науки. На тази база именно, въз основа на приетата стратегия, Националният център за аграрни науки, управителният съвет, ще разработи стратегия за развитието на тези приоритети. И тогава, ако това е един от приоритетите, но не единствен, ще се разпишат и звената, които трябва да извършат това развитие.
Защото аз ще кажа: защо да няма Национален лесотехнически парк? Нима въпросите за селекция и за запазването на горските масиви в България е по-маловажен въпрос? Защо да няма парк, свързан с развитието на пшеницата и царевицата, които са култури, които изключително силно влияят за развитието на България като производител и като износител на такива продукти? Защото, ако следваме институтите, които функционираха в България по време на Селскостопанската академия, вие ще видите едно разнообразие. И, при цялото ми уважение към акад. Цветков, въвеждането на този текст е пряко лобиране за развитие на определена област, която дори националната стратегия още не е установила и не е доказала, че това трябва да бъде приоритет в развитието на аграрните науки.
Госпожо председател, аз поддържам моето предложение за отпадане на § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика думата има господин Калинов.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател! Колеги, аз искам да обърна внимание на един въпрос, който може би заблуждава в известна степен и господин Иванов. В § 6 се говори, че министърът на земеделието и горите издава правилник по чл. 12. Този правилник би следвало да разпише абсолютно всички подробности, свързани с предмета на дейност, които трябва да се извършат от този агротехнически парк. Аз мисля, че по този начин би следвало да отпаднат подозренията и съмненията, че той няма да бъде добре дефиниран, няма ясно да бъдат изведени целите и задачите му, начина, по който ще бъде ръководен, предметът му на дейност и пр.
Мисля, че чрез това пояснение става ясно, че с правилника министърът ще поясни цялостната дейност на този парк. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За дуплика думата има господин Муса.
РАСИМ МУСА (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Бих искал само да допълня, че Националният център за агробиотехнологии, така както беше първото наименование, което коментирахме, ще представлява широкî îòâîðåíà ñòðóêòóðà çà целенасочени инвестиции, изследвания и технологии с предмет на дейност разработване на стратегии и политики за развитие на земеделието – тук не говорим за конкретен дял или сектор – изследователска или развойна дейност в областта на селекцията, репродукцията и технологиите. Отделно от това коментирахме, че в структурата на Националния център ще се включат и следните институти: Земеделският институт в Шумен, Институтът по лозаро-винарство – Плевен, Институтът за растителни и генетични растения – Садово, Институтът за земеделие и семезнание “Образцов чифлик” – град Русе, Института по криобиология и хранителни технологии – град София. Именно по този начин се доказва, че не става въпрос за отделен сектор, а за цялостно обхващане на проблемите на земеделието. Смятам, че господин Иванов по тесен начин разбира това, което е замислено като идея. Смятам, че неговото искане за отпадането на тази глава е неоснователно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за изказване, господин Кушлев.
СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, ще подкрепя този текст, защото помоему законът също може да определи един основен законов приоритет при определяне на направленията за развитие на аграрните науки.
Друг е въпросът, тук господин Иванов има основание, че е необходимо да намерим мярата, т.е. ситуирането между задачите на Националния център за аграрни науки и тази нова структура – Национален агробиотехнологичен парк, който създаваме. Не бива в текста да се повтарят широките и стратегически задачи, които се поставят на Националния център, с тези на този Национален агробиотехнологичен парк. За да поставим в синхрон и субординация двете институции, които според мен имат място в закона, правя следните предложения за редакционни подобрения в чл. 13:
1. “1. разработва политика и стратегия за развитие на биотехнологиите в аграрния сектор”, а не въобще на аграрния сектор;
2. точка 2 може да остане в този текст;
3. “3. реализира íàó÷íè áèîотехнологични продукти на вътрешния и външния пазар”.
Мисля, че ако се съгласите с тези редакционни подобрения в този вид, вече можем да приемем текста за създаването на въпросната институция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кушлев.
Има ли желаещи за други изказвания по този текст?
Заповядайте, господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател и дами и господа народни представители! Този текст създава прецедент и аз не бих казал, че това е най-сполучливият прецедент в областта на селскостопанската наука. От една страна имаме Национален център за аграрни науки – организация за научни изследвания, за приложна, обслужваща и спомагателна дейност в областта на аграрната практика и отделно – създава се един втори център, дайте да си го кажем – това си е направо втори център! Той е самостоятелно юридическо лице, действа вън и независимо от Националния център за аграрни науки! Като самостоятелно юридическо лице има свое ръководство и своя управа, и свой предмет на дейност. Въпросът е каква е тя – да разработва политика и стратегия за развитие на аграрния сектор, т.е. това, което е посочено и в чл. 1 от Закона за създаването на Националния център за аграрни науки. И защо, кому е нужно? Очевидно някому е нужно. Много се съмнявам, че на аграрната наука това е необходимо. И без това тази аграрна наука е с доста проблеми, за да й създаваме два центъра.
Дами и господа, колелото се върти около един център! Не може едно колело да се върти около два центъра, то се разпада! Убеден съм, че на практика вместо да се изпишат вежди ще се извадят очи и утре вие самите, които сега сигурно ще го подкрепите, ще кажете, че сте направили грешка. Вземете и си признайте сега тази грешка и дайте да отпадне този излишен и вреден текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Бих се съгласил с господин Костов за това, че е излишно да има втори център, ако не беше чл. 3 в глава девета, който казва, че към Националния център за аграрни науки се създава Националния агробиотехнологичен парк. Това изчерпва цялата дискусия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Мисля, че разковничето се състои в това, което каза господин Муса – изброените няколко института, тяхното сформиране и отделяне в самостоятелно юридическо лице и после тяхната приватизация. За това става дума, затова се създава този национален парк, защото там са съсредоточени нещата, свързани със селекцията и генетикаòà, там са и най-добрите в България. Неслучайно е записано след това “реализация на вътрешния и външния пазар”.
Тук се подготвя именно онова, което след време ще се случи – отделянето на тези институти в парка и след това приватизацията им и поставяне под зависимост от това юридическо лице на цялата аграрна наука. Другото, което ще остане, ще са само учебни опитни полета, където ще се прилагат някакви научни действия. Когато говорим по въпроса защо се предлага това нещо – тази е целта.
Въпросът е, дали това е целта на цялото мнозинство – на ДПС и на НДСВ – халал да ви е, както се казва, но така или иначе отговорността ще бъде ваша, ако е само на определени лица – депутати и някои учени, мисля, че мнозинството трябва много сериозно да се замисли по този въпрос.
Още един път ще помоля господин Муса, ако госпожа председателката разреши, да прочете институтите, за които става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ако господин Муса намери за необходимо, не мога да го задължа.
Има ли желаещи за други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо гласуваме предложението, направено от господин Иванов, § 3 да отпадне.
Гласували 109 народни представители: за 19, против 88, въздържали се 2.
Предложението не се приема.

Гласуваме предложението на господин Кушлев в чл. 13, т. 1 да се добави “за развитието на биотехнологиите в аграрния сектор”. Тоест, да се добави думата “биотехнологиите” пред “аграрния сектор”.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 21, против 78, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на господин Кушлев в чл. 13, т. 3 след думата “научни” да се добави “биотехнологични”.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 20, против 75, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 3 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 96, против 3, въздържали се 2.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: “Допълнителна разпоредба”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за създаване на Допълнителна разпоредба.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 4 със следното съдържание:
“§ 2. Навсякъде в закона думите “Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа (МЗГАР)”, “министърът на земеделието, горите и аграрната реформа” и “министъра на земеделието, горите и аграрната реформа” се заменят съответно с “Министерството на земеделието и горите (МЗГ)”, министърът на земеделието и горите” и “министъра на земеделието и горите”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Моллов.
Изказвания по § 2 и “Допълнителна разпоредба”? Няма.
Гласуваме “Допълнителна разпоредба” и § 2 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 93, против 2, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за създаване на Преходни и заключителни разпоредби.
Комисията предлага да се създаде § 2а, който става § 5:
“§ 5. Министърът на земеделието и горите в 3-месечен срок от влизането на този закон в сила внася в Министерския съвет програма за развитието на Националния център за аграрни науки.”
Комисията предлага да се създаде § 2б, който става § 6:
“§ 6. Министърът на земеделието и горите издава правилника по чл. 12 в 3-месечен срок от влизането на този закон в сила.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Член 12 е редакционна поправка.
Изказвания по тези текстове? Няма.
Гласуваме раздел “Преходни и заключителни разпоредби” и § 2а и § 2б от него по предложение на комисията.
Гласували 91 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Комисията предлага следната редакция на § 3, който става § 7:
“§ 7. (1) Мандатът на заварените при влизането в сила на този закон председател и членове на Управителния съвет на Националния център за аграрни науки се прекратява.
(2) До назначаването на нов председател и нови членове на Управителния съвет на Националния център за аграрни науки съгласно изискванията на този закон функциите им се осъществяват от досегашните.
(3) В срок от един месец от влизането в сила на този закон министърът на земеделието и горите, съгласувано с министъра на образованието и науката назначава председател и членове на Управителния съвет на Националния център за аграрни науки.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по § 3?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Бих желал да спра вниманието ви върху два въпроса.
Първият, по който мисля, че всички в залата ще се съгласят, е едно несъответствие между действащата ал. 4 на чл. 3, която мисля, че не е отменена. Нали така? Става дума за ал. 4 на чл. 3 от закона. Създават се нови ал. 5 и 6, но ал. 4 остава.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Променена е.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Променена е. И министър-председателят не назначава?
Да, в такъв случай оттеглям моята първа бележка. Смятах, че на базата на действащия закон би трябвало министър-председателят да назначи председателя и членовете на Управителния съвет.
Второто обаче, което все пак ще си позволя да кажа, е, че се създава една практика, която лично аз не оценявам високо. И то е, че на върха на йерархията на една научна организация, каквато е Националният център за аграрни науки, се извършва назначаването на Управителния съвет без да има ясни правила за номинирането на кандидатите за председател и членове.
Мога да дам като пример това, което всъщност в момента тече за Националната агенция по оценяване и акредитация. Всяко едно от висшите училища предлага по двама кандидати за участие в Националния център за оценяване и акредитация, след което на базата вече на определена селекция и гласуване, впоследствие министър-председателят ще назначи състава на Националната агенция.
И тъй като предстои подмяна на съставите на Президиума на Висшата атестационна комисия, комисиите и специализираните научни съвети, по същия начин има запитване до всички научни организации с оглед направени предложения, които впоследствие действително ще формират състава, след определена селекция, разбира се, и на Висшата атестационна комисия.
На тази база това, което тук се предлага, е една напълно непрозрачна процедура. След като е разписано по какъв начин ще бъде структуриран Управителният съвет на Националния център за аграрни науки, той е на квотен принцип, би трябвало да се даде възможност, например, тримата представители, които ще бъдат от висшите училища, които обучават студенти в тази област, всяко едно от тях да излъчи свой представител или, ако се смята, че последна дума действително трябва да има министърът на земеделието и горите, съгласувано с министъра на образованието и науката, да се излъчат по двама кандидати, измежду които след това министърът да определи членовете, по същия начин - представителя на БАН, и т.н.
Затова, госпожо председател, тук, уви, нищо не мога да предложа, тъй като е невъзможно при тази процедура на второ четене, но изказвам дълбокото си съжаление, че подобен непрозрачен текст е заложен по този начин в закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Някой друг желае ли да вземе отношение по този текст? Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 3, който става § 7, в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 87, против 14, въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 4 на вносителя има направено предложение от народните представители Петко Ганчев и Стоян Кушлев, което е оттеглено.
Комисията предлага § 4 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по § 4? Няма.
Моля, гласувайте отпадането на § 4 по предложение на комисията.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Параграф 4 отпада.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Комисията предлага следната редакция на § 5, който става § 8:
“§ 8. В срок до три месеца от влизането в сила на този закон Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и горите, съгласувано с министъра на образованието и науката, приема изменения в правилника по чл. 8.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по § 8? Няма.
Моля, гласувайте § 8 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 92, против 9, въздържал се 1.
Текстът е приет, а с това и целият закон.

Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГОРИТЕ.
Отложен е § 14, господин Моллов. Имате ли готова редакция или не е имало заседание на комисията?
Ако имате някакво решение, предложете го, за да вървим нататък.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Не сме правили заседание на комисията, но в разговор с господин Костов, доколкото знам, се уточни, че трябва да остане текстът. Предложението, което той направи за промяна в редакцията на § 17 всъщност е поради известно заблуждение. Така че аз предлагам той да оттегли предложението си и по този начин да гласуваме текста, предложен от комисията.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Костов оттегля предложението си.
Моля, гласувайте тогава § 14 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: “§ 17. Член 18 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 25.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по § 17? Няма.
Моля, гласувайте § 17 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 102, против 4, въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 18 има направено предложение от народния представител Пламен Моллов, подкрепено от комисията, и предложение от народната представителка Теодора Литрова, което не е подкрепено от комисията. То гласи:
По § 18:
В § 18, касаещ чл. 19, отпада предложената нова ал. 8.
Комисията предлага следната редакция на § 18, който става § 26:
“§ 26. Член 19 се изменя така:
“Чл. 19. (1) За изключените площи, учреденото право на ползване и сервитути върху гори и земи от държавния горски фонд се заплаща цена, определена с наредба на Министерския съвет.
(2) Сумата по ал. 1 се внася в бюджета на Министерството на земеделието и горите.
(3) Цената за изключените и предоставените площи от общинския горски фонд са в размер, определен от общинските съвети, но не по-малък от определената цена по ал. 1 за държавния горски фонд. Сумата постъпва по общинските бюджети.
(4) Цената за изключените площи от горския фонд, собственост на физически и юридически лица, е в размер, определен при условията и по реда на ал. 1 за държавния горски фонд. Сумите постъпват по бюджета на Министерството на земеделието и горите.
(5) Изключените площи се заемат след заплащане на дължимата цена.
(6) Площите в горския фонд, върху които е учредено право на ползване и сервитути, се заемат след заплащане на дължимата цена.
(7) Правата на лицата, в полза на които е постановено изключване или е учредено право на ползване или сервитут, се погасяват в случай, че те не внесат дължимите суми в тримесечен срок от връчване на актовете по чл. 14г, ал. 1 и чл. 16а, ал. 3 и 4.
(8) Изключването на гори и земи от горския фонд се извършва безвъзмездно от органа по чл. 14а, за създаване на земи за земеделско ползване от недървопроизводителни земи в държавния горски фонд.
(9) Изключването на гори и земи от горския фонд се извършва безвъзмездно от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и горите, за строителство на обекти, свързани с националната сигурност и с отбраната на страната, за възпроизводство на околната среда, както и за реализиране на международни екологични и социални проекти с национално или регионално значение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Моллов.
Имате думата за изказвания по § 18. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на Теодора Литрова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 17, против 78, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 18 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 93, против 3, въздържали се íÿìà.
Параграфът е приет.

ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: В § 19 е направено предложение от народния представител Пламен Моллов, подкрепено от комисията.
Предложението от народния представител Васил Калинов също е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 19, който става § 27:
"§ 27. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се алинеи 2, 3, 4, 5 и 6:
"(2) Националното управление по горите се ръководи от началник.
(3) Създава се Национален съвет по горите към министъра на земеделието и горите като консултативен орган за обсъждане на основни въпроси по управлението на горите.
(4) Министърът на земеделието и горите със заповед определя състава на Националния съвет по горите с председател – заместник-министър на земеделието и горите.
(5) В състава на Националния съвет по горите се включват представители на Министерството на земеделието и горите, Министерството на околната среда и водите, Министерството на вътрешните работи, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на финансите, Министерството на правосъдието, Националното управление по горите, Института по гората към Българската академия на науките, Лесотехническия университет, Съюза на лесовъдите в България и други юридически лица с нестопанска цел, чиято дейност е свързана със стопанисването, опазването и охраната на горите.
(6) Организацията на работата на Националния съвет по горите се определя с правилника за прилагане на закона."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Моллов.
Имате думата за изказвания по § 19. Няма желаещи.
Гласуваме § 19 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 20 има направено предложение от народния представител Васил Калинов, което е оттеглено.
Има предложение от народния представител Теодора Литрова, което не е подкрепено от комисията:
"В § 20, касаещ чл. 21, се допълва нова т. 8, както следва:
"8. опазване на биологичното разнообразие на екосистемите в горския фонд на страната."
Комисията предлага следната редакция на § 20, който става § 28:
"§ 28. Член 21 се изменя така:
"Чл. 21. Националното управление по горите съобразно своите функции и задачи управлява и контролира:
1. устройството и отчета на горския фонд;
2. опазването на горите и земите от горския фонд;
3. възпроизводството на горите в горския фонд;
4. ползванията от горите и земите в горския фонд;
5. строителството в горския фонд;
6. финансирането на дейностите в Държавния горски фонд;
7. ловното стопанство."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по § 20. Няма желаещи.
Гласуваме § 20 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 2.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 21 има направено предложение от народния представител Пламен Моллов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 21, който става § 29:
"§ 29. Член 22 се изменя така:
"Чл. 22. (1) Регионалните управления на горите и държавните лесничейства са юридически лица - структури на Националното управление по горите.
(2) Началникът на Националното управление по горите може да създава специализирани териториални звена – юридически лица, за защита и опазване на горите, за горски семеконтрол, за инвентаризация и устройство на горския фонд, за научноизследователска и инженерно-внедрителска дейност за изпълнение на плановете за управление на природните паркове и за други специализирани дейности.
(3) Началникът на Националното управление по горите определя териториалния обхват на дейност на структурите и териториалните звена на националното управление по горите.
(4) Функциите и задачите на дирекциите на природни паркове се определят с устройствени правилници, утвърдени от началника на Националното управление по горите.
(5) Дирекциите на природни паркове, съобразно своите функции и задачи, могат да осъществяват организацията, координацията и контрола на посочените в чл. 23, ал. 2 дейности в определените им райони, съобразно устройствените правилници по ал. 4.
(6) Дирекциите на природни паркове са самостоятелни юридически лица и са подчинени на началника на Национално управление по горите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по § 21? Няма желаещи.
Гласуваме § 21 в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 22 има направено предложение от народния представител Пламен Моллов, подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 22, който става § 30:
"§ 30. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "и горите по чл. 2, ал. 3" се заменят с "и горите по чл. 14д".
2. Създава се ал. 4:
"(4) Регионалните управления на горите се ръководят от началник. Те осъществяват своите правомощия в определения им териториален обхват на дейност."
Уважаема госпожо председател, тук правя малка редакционна поправка в смисъла на вече приет текст. Вместо думата "регион", се предлага "териториален обхват на дейност". Това е по силата на чл. 22, ал. 3, който вече приехме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по § 22? Няма.
Гласуваме § 22 в редакцията на комисията с направената редакционна корекция в залата от господин Моллов: думата "регион" да се замени с "територален обхват на дейност".
Гласували 102 народни представители: за 98, против íÿìà, въздържали се 4.
Ïàðàãðàôúò å ïðèåò.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 23 е направено предложение от народния представител Пламен Моллов, подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 23, който става § 31:
"§ 31. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "както и върху горите по чл. 2, ал. 3" се заменят с "и горите по чл. 14д".
2. Създава се ал. 4:
"(4) Държавните лесничейства се ръководят от директор. Те осъществяват своите правомощия в определения им териториален обхват на дейност."
Отново предлагам същата редакция, както в предишния параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по този текст? Няма.
Гласуваме § 23 в редакцията на комисията с направената редакционна промяна в залата.
Гласували 116 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 8.
Параграфът е приет.

ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 24 е направено предложение от народния представител Панайот Ляков, което не е подкрепено от комисията. То гласи:
В чл. 25 се създава нова ал. 6 със следния текст:
“(6) Горите и земите от държавния горски фонд, върху които е учредено право на ползване от общини по реда на чл. 16, се устройват за сметка на бюджета на Националното управление по горите”.
Алинеи 6, 7, 8, 9 и 10 стават съответно алинеи 7, 8, 9, 10 и 11.
Предложението на народния представител Пламен Моллов е подкрепено по принцип от комисията.
Предложението на народния представител Теодора Литрова не е подкрепено от комисията. То гласи:
В § 24, касаещ чл. 25, се правят следните изменения:
1. Алинея 6 придобива следния вид:
“(6) Органите по ал. 3 и 5 уведомяват заинтересованите лица, че са изготвени лесоустройствените проекти, планове и програми, които трябва да се съгласуват в едномесечен срок от публикуване на уведомлението в един централен вестник. Непроизнасянето в срок се счита за мълчаливо съгласие”.
2. Текстът на ал. 7 се допълва с изречението: “При планиране на мероприятията в тези гори се провежда процедура за съгласуване със собствениците”.
3. Алинея 8 се изменя така:
“(8) За горите и земите от горския фонд с площ до 20 дка – собственост на физически и юридически лица, при тяхно съгласие, държавата може да финансира за своя сметка изработването на лесоустройствени проекти, планове и програми и ги предостави безвъзмездно на собствениците. При планиране на мероприятията в тези гори не се предвижда процедура за съгласуване със собствениците”.
Комисията предлага следната редакция на § 24, който става § 32:
“§ 32. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите “инструкция за устройство на горите” се заменят с “наредба за устройство на горите и земите от горския фонд и на ловностопанските райони”.
2. В ал. 3 думите “устройствените проекти, планове и програми” се заменят с “лесоустройствените проекти”.
3. Алинеи 4 и 5 се изменят така:
“(4) Инвентаризацията на горите и земите от горския фонд е за сметка на държавния бюджет.
(5) Лесоустройствените планове се утвърждават от началника на регионалното управление на горите, а лесоустройствените програми – от директора на държавното лесничейство, след съгласуване със заинтересованите лица”.
4. Създават се алинеи 6, 7, 8, 9 и 10:
“(6) Органите по ал. 3 и ал. 5 уведомяват органите на Министерство на околната среда и водите, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Национална служба “Пожарна и аварийна безопасност” и съответната общинска администрация по реда на Гражданския процесуален кодекс, че са изготвени лесоустройствените проекти, планове и програми, които следва да бъдат съгласувани в 14-дневен срок от получаване на уведомлението. Непроизнасянето в срок се счита за мълчаливо съгласие.
(7) Средствата, необходими за изработване на лесоустройствените проекти, планове и програми, са за сметка на собствениците на гори и земи от горския фонд. Изработването на лесоустройствени проекти, планове и програми за горите и земите от горския фонд с обща площ над 500 дка, чиито собственици са се обединили за съвместно управление, е за сметка на държавния бюджет.
(8) За горите и земите от горския фонд с площ до 20 дка – собственост на физически и юридически лица, не е задължително изработването на лесоустройствени проекти, планове и програми.
(9) Собствениците на гори и земи от горския фонд обозначават границите на имота си с ясно видими и трайни знаци по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
(10) За ограничени територии от горския фонд, обхващащи района на дейност на повече от едно държавно лесничейство, се изработват рамкови лесоустройствени проекти в съответствие с устройствените схеми по смисъла на Закона за устройство на територията. В рамковите проекти се определят основните цели за възпроизводство, ползване и опазване на горите”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Моллов.
Изказвания по § 24 няма.
Гласуваме предложението на господин Ляков по този параграф, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 32, против 88, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на Теодора Литрова по този параграф, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 30, против 89, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 24 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 99, против 4, въздържали се няма.
Параграфът е приет.
Моля, представете § 25 и § 26, тъй като няма неприети предложения по тях, а пък и § 25 е много кратък.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: “§ 25. В чл. 26, ал. 2 след думата “лесничейство” се добавя “или на лицата, регистрирани по реда на чл. 39, ал. 2 или чл. 57а”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 33.
По § 26 има направени предложения от народния представител Пламен Моллов, които са подкрепени от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 26, който става § 34:
“§ 34. Член 28 се изменя така:
“Чл. 28. (1) Горите и земите от горския фонд подлежат на оценка в следните случаи:
1. определяне на пазарна цена при сделки с гори и земи от горския фонд;
2. включване и изключване на гори и земи във и от горския фонд;
3. уедряване;
4. други случаи, за които нормативен акт изисква пазарна оценка на имота.
(2) Собствениците на гори и земи от горския фонд са длъжни да предоставят безвъзмездно информация за извършване на оценката, когато е за нуждите на Националното управление по горите.
(3) Оценката се извършва от физически лица с висше лесовъдско образование, притежаващи удостоверение за завършен курс за оценка на горите и земите от горския фонд.
(4) Извършването на оценката може да се възлага на юридически лица и еднолични търговци. От тяхно име, оценката се извършва от лице, придобило право да оценява гори и земи от горския фонд.
(5) Курсовете за оценка се провеждат от Института за гората при Българската академия на науките и от Лесотехническия университет по програма, утвърдена със заповед на началника на Националното управление по горите.
(6) Началникът на Националното управление по горите или упълномощено от него длъжностно лице назначава комисия за провеждане на изпит на лицата, завършили курса за оценка. В 7-дневен срок от провеждането на изпита, комисията предоставя на началника на Националното управление по горите протокола за провеждането му.
(7) В 7-дневен срок от получаването на протокола на изпитната комисия, началникът на Националното управление по горите издава удостоверение на лицата, положили успешно изпита по ал. 6.
(8) Удостоверението по ал. 7 е безсрочно и за издаването му се заплаща такса в размер, определен с тарифа на Министерския съвет.
(9) Базисните цени на горите и земите в горския фонд, както и условията и редът за извършване на оценката се определят с наредбата по чл. 19, ал. 1”.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по § 27. Няма желаещи.
Гласуваме предложението на Теодора Литрова, което не е подкрепено от комисията по този параграф.
Гласували 107 народни представители: за 12, против 95, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 27 в редакцията на комисията.
Гласували 104 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 7.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 28 са направени предложения от Пламен Моллов и Васил Калинов, които са подкрепени от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 28, който става § 36:
“§ 36. Член 31 се изменя така:
“Чл. 31. (1) Началникът на Националното управление по горите след провеждане на конкурс назначава началниците на регионалните управления по горите и директорите на държавните лесничейства и природните паркове, които трябва да имат висше лесовъдско образование с образователна степен “магистър”. За директор на природен парк може да бъде назначено и лице със завършено висше образование по специалността “Екология и опазване на околната среда в областта на горските екосистеми” с образователна степен “магистър”.
(2) Началникът на Националното управление по горите след провеждане на конкурс назначава ръководителите на специализираните териториални звена по чл. 22, ал. 2, които трябва да имат висше образование, съответстващо на предмета на дейност на поделението.
(3) Собственици на гори и земи от горския фонд – частна и общинска собственост с обща площ по-голяма от 500 хектара, са длъжни да сключат трудов или граждански договор с лица, регистрирани по реда на чл. 39, ал. 2 за осъществяване на управлението, ползването и възобновяването на горите.
(4) Алинея 3 не се прилага в случаите, когато собствениците са предоставили горите и земите си за управление при условията и по реда на чл. 26, ал. 2 на държавното лесничейство.
(5) Началниците на регионалните управления на горите трябва да имат стаж по специалността не по-малко от пет години. Заместник-началниците на регионалните управления на горите, директорите на държавните лесничейства, на природните паркове и на специализираните териториални звена по чл. 22, ал. 2, трябва да имат стаж по специалността не по-малко от три години.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по § 28? Няма.
Гласуваме § 28 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: “§ 29. В чл. 33, ал. 1 след думата “стражари” се добавят “са служители по горите и”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 37.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по § 29? Няма.
Гласуваме § 29 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 30 са направени предложения от народните представители Владислав Костов и Венцислав Върбанов, подкрепени от комисията по принцип;
предложение от народния представител Пламен Моллов, подкрепено от комисията по принцип;
предложение от народната представителка Теодора Литрова, подкрепено от комисията по принцип.
Комисията предлага следната редакция на § 30, който става § 38:
“§ 38. В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 6 се изменя така:
“6. спират превозните средства, които превозват дървен материал и други горски продукти, за проверка на техния произход;”.
2. Точка 9 се изменя така:
“9. съставят актове за констатирани нарушения на този закон по реда на Закона за административните нарушения и наказания;”.
3. Създават се точки 11, 12, 13 и 14:
“11. проверяват складове и дървопреработващи предприятия за произхода на облите и преработените дървени материали и странични ползвания;
12. охраняват защитените видове животни и растения и следят за спазването на режимите на защитените територии и защитените зони в определения им район на дейност;
13. принудително отвеждат нарушителите с неустановена самоличност в най-близкото поделение на Министерството на вътрешните работи;
14. имат правата и задълженията по чл. 78, ал. 1, точки 1, 2 и 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по § 30? Няма.
Гласуваме § 30 в редакцията на комисията.
Гласували 108 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 2.
Параграфът е приет.
Господин Моллов, моля да представите параграфи 31, 32 и 33 едновременно.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: “§ 31. В чл. 35, ал. 1 думата “Органите” се заменя със “Структурите”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 39.
“§ 32. Член 36 се изменя така:
“Чл. 36. (1) Служителите по горите имат правата и задълженията по чл. 34 и чл. 35, ал. 1.
(2) Служителите по горите подпомагат чрез консултиране и извършване на административни и технически услуги собствениците на гори при управлението на горите им при и по повод изпълнение на определените им със закона задължения.
(3) За административните и техническите услуги, извършвани от Националното управление по горите, неговите структури и териториални звена, се заплащат такси в размери, определени с тарифа на Министерския съвет.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 40.
По § 33 има направено предложение от народния представител Пламен Моллов, подкрепено от комисията по принцип.
Комисията предлага следната редакция на § 33, който става § 41:
“§ 41. В чл. 37 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 1:
“(1) Служителите на Националното управление по горите, неговите структури и териториални звена имат право за всеки прослужени 10 години да получат до 5 куб. м дървен строителен материал от държавния горски фонд срещу заплащане.”
2. Досегашната ал. 1 става ал. 2 и в нея думите “правилника за прилагането на закона” се заменят с “наредба на министъра на земеделието и горите”.
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по тези три параграфа? Няма.
Гласуваме параграфи 31, 32 и 33 ан блок в редакцията на комисията.
Гласували 116 народни представители: за 107, против 2, въздържали се 7.
Параграфите са приети.

ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 34 има направено предложение от народните представители Владислав Костов и Венцислав Върбанов, подкрепено от комисията. То е отразено на систематичното му място в чл. 39б, ал. 4.
Има предложение от народния представител Пламен Моллов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Теодора Литрова, което не е подкрепено от комисията, в следния смисъл:
“В чл. 39 се прави следното допълнение:
Създава се нова ал. 3:
“(3) Правото за упражняване на частна лесовъдска практика се отнема при издаване на две наказателни постановления по този закон на лицето, което го упражнява в границите на пет календарни години.”
Комисията предлага следната редакция на § 34, който става § 42:
“§42. Член 39 се изменя така:
“Чл. 39. (1) Упражняване на частна лесовъдства практика е:
1. маркиране на подлежащи на сеч дървета, отглеждане на млади насаждения без материален добив, кастрене на дървета и изготвяне на съпровождащите дейността отчетни документи;
2. събиране и добив на семена, производство на фиданки и други репродуктивни материали от горско-дървесни и храстови видове, създаване на горски култури и изготвяне на съпровождащите тези дейности отчетни документи;
3. изработване на задания и лесоустройствени проекти, планове и програми за гори и земи от горския фонд;
4. изработване на задания и проекти, планове и програми за борба с ерозията и за биологична ракултивация на нарушени терени;
5. организация на добив на дървесина и изработване на транспортно-технологични проекти, планове и схеми за ползвания от гори и земи от горския фонд и изготвяне на съпровождащите тази дейност документи;
6. оценка на гори и земи от горския фонд;
7. управление на гори и земи от горския фонд, собственост на физически и юридически лица и на общини;
8. експертизи и консултации по лесовъдски дейности;
9. изработване на проекти за горски пътища и съоръжения.
(2) Дейностите по ал. 1 се извършват от физически лица, които са вписани в публичен регистър в Националното управление по горите. Редът и критериите за регистрация се определя в наредба, издадена от министъра на земеделието и горите.
(3) За извършване на дейностите по ал. 1, т. 3, 4, 6, 7, 8 и 9 в регистъра по ал. 2 се вписва лице, което има висше лесовъдско образование, а за дейностите по ал. 1, т. 1, 2 и 5 – висше или средно лесовъдско образование. За извършване на дейностите по ал. 1, т. 9, в регистъра по ал. 2 може да се впише и лице, което има висше образование по специалността “Транспортно строителство”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по § 34? Няма.
Гласуваме предложението на Теодора Литрова по този параграф, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 8, против 87, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 38 в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Има направено предложение от народния представител Пламен Моллов за създаване на § 34а.
Предложението по чл. 39б, ал. 4 беше оттеглено, а в останалата част се подкрепя от комисията.
Комисията предлага да се създаде § 34а, който става § 43 със следното съдържание:
“§ 43. Създава се чл. 39а със следното съдържание:
“Чл. 39а. (1) За извършване на регистрацията по чл. 39, ал. 2 лицето подава заявление до Националното управление по горите, към което прилага копие от диплома за завършено лесовъдско образование и документ за платена такса за разглеждане на заявлението и за регистрация, а в случаите по чл. 39, ал. 1, т. 6 и удостоверение по чл. 28, ал. 7.
(2) Заявлението по ал. 1 се разглежда от комисия, назначена със заповед на началника на Национално управление по горите, която в едномесечен срок от датата на подаването му изготвя мотивирано предложение до началника на Националното управление по горите.
(3) Началникът на Националното управление по горите се произнася по предложението на комисията в 7-дневен срок от изготвянето му. Заявителят се уведомява по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(4) Органът по ал. 3 се произнася с мотивиран отказ по заявлението, когато лицето не е предоставило някои от документите по ал. 1 и/или не отговаря на изискванията на чл. 39, ал. 3. Отказът може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.
(5) Вписването в регистъра се извършва в 3-дневен срок от произнасянето на органа по ал. 3 и на заявителя се издава удостоверение.”
Комисията предлага да се създаде § 34б, който става § 44:
“§ 44. Създава се чл. 39б със следното съдържание:
“Чл. 39б. (1) Лица, вписани в регистъра за упражняване на дейностите по чл. 39, ал. 1, се отписват в следните случаи:
1. по заявление на лицето;
2. при смърт;
3. при поставяне на лицето под запрещение;
4. предостави контролна горска марка на трето лице;
5. при нарушение на чл. 39, ал. 1.
(2) Таксата по чл. 39а, ал. 1 се определя с тарифа на Министерския съвет.
(3) Извършването на дейностите по чл. 39, ал. 1 може да се възлага и на търговци, които имат сключен трудов договор с най-малко едно лице, регистрирано за извършване на съответната дейност.
(4) Служителите в Националното управление по горите, неговите структури и специализираните териториални звена не могат да извършват частна лесовъдска практика в горите и земите от горския фонд.
(5) Разпоредбата на ал. 4 не се прилага в случаите, когато дейностите по чл. 39, ал. 1 се извършват в гори, собственост на регистрирания лесовъд, както и на негови роднини по права линия без ограничения, на роднини по съребрена линия до трета степен включително и роднините по сватовство до втора степен включително.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по § 34а и 34б? Няма желаещи.
Гласуваме ги ан блок в редакция на комисията.
Гласували 94 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 5.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: “§ 35. В чл. 40 ал. 1 се изменя така:
“(1) Създаването на нови гори включва дейностите по събиране, добив и производство на горски репродуктивни материали, залесяване, попълване, отглеждане, инвентаризация на културите, подпомагане на естественото възобновяване и борба с ерозията.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 45.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по § 35? Няма.
Гласуваме § 35 на вносителя.
Гласували 93 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 4.
Параграфът е приет.
Обявявам 30-минутна почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 36 е направено предложение от народните представители Владислав Костов и Венцислав Върбанов, подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 36, който става § 46:
“§ 46. Член 41 се изменя така:
“Чл. 41. (1) Националното управление по горите, неговите структури и специализираните териториални звена контролират дейностите по създаването на нови гори в горския фонд и върху земеделски земи, използвани за горски цели.
(2) Изпълнението на дейностите по възпроизводство на горите в държавния горски фонд се възлага при условия и по ред, определени в наредба на министъра на земеделието и горите.
(3) Възпроизводството на горите, както и устройството на земите и горите – държавна и общинска собственост, могат да се извършват от държавните лесничейства или от търговци, регистрирани в публичния регистър по чл. 57а“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по § 36? Няма.
Гласуваме § 36 в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 8.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 37 е направено предложение от народния представител Пламен Моллов. Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на § 37, който става § 47:
“§ 47. Създава се чл. 41а:
“Чл. 41а. (1) Определянето на източниците от горската семепроизводствена база, събирането и добивът на репродуктивни материали, предназначени за лесовъдски цели, и тяхното окачествяване, включително от внос, се извършват при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и горите.
(2) Горските разсадници, в които се произвеждат фиданки за лесовъдски цели, се регистрират в държавните лесничейства след подаване на писмено заявление от собственика им. Регистрацията се извършва в 14-дневен срок от подаване на заявлението от длъжностно лице, определено от директора на държавното лесничейство.
(3) Министърът на земеделието и горите с наредба определя условията и реда за производство на фиданки за залесяване в горските разсадници – държавна собственост.
(4) Производството и търговията на горски репродуктивни материали, използвани за лесовъдски цели, се извършват при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и горите.
(5) Изпитването и определянето на посевните и посадъчните качества на горските репродуктивни материали се осъществяват от специализирани териториални звена на Националното управление по горите при условията и по реда на наредбата по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по § 37? Няма.
Гласуваме § 37 в редакцията на комисията.
Гласували 102 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 2.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 38 са направени предложения от народните представители Владислав Костов и Венцислав Върбанов и народния представител Пламен Моллов. Те са подкрепени от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 38, който става § 48:
“§ 48. Член 42 се изменя така:
“Чл. 42. (1) Залесяването в горския фонд се извършва съгласно лесоустройствени проекти, технически проекти за борба с ерозията и свлачищата, планове и програми при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и горите.
(2) Невъзобновени сечища и пожарища от горския фонд се залесяват от собственика им до две години след изсичането или опожаряването. При обективни причини срокът може да се удължи от началника на Регионалното управление по горите с една година.
(3) За създаване на защитни гори, за развитие на пчеларството и бубарството и за опитни и научни цели за осъществяване на залесяване с доброволен труд, за обучение на ученици и студенти, както и за екологични цели, Националното управление по горите може да предоставя безвъзмездно репродуктивни материали и технологични планове за залесяване при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
(4) Репродуктивни материали и технологични планове за залесяване по ал. 3 се осигуряват от държавното лесничейство, на чиято територия се извършва залесяването, след подаване на писмено заявление до 30 ноември за предвидените пролетни залесявания и до 15 април за есенните залесявания. Заявления могат да подават:
1. собственици и ползватели на гори и земеделски земи – за създаване на защитни гори;
2. пчеларски дружества – за нуждите на пчеларството;
3. асоциация на бубохранителите в България – за нуждите на бубарството;
4. екологични сдружения, организации и съюзи, училища и висши училища, кметства и общини, структури и поделения на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Съюза на ловците и риболовците в България – при организиране и осъществяване на залесяване с доброволен труд;
5. Лесотехнически университет, Институт за гората при БАН и средни училища, подготвящи кадри за нуждите на горското стопанство – за опитни и научни цели и за подпомагане на обучението на учениците и студентите.
(5) С писменото съгласие на собствениците държавните лесничейства могат да организират създаването на гори от бързорастящи видове (тополи, върби и др.) върху незалесени земи на физически и юридически лица и на общини със средства от бюджета на Министерството на земеделието и горите.
(6) Условията и редът за организиране на дейността по създаването на нови гори по ал. 5 се определят с правилника за прилагане на закона.
(7) Незалесени земи и гори с влошено състояние от държавния горски фонд могат да се предоставят за залесяване на физически и юридически лица и на общини по реда на чл. 16. Залесяването се извършва за сметка на лицето, на което са предоставени горите и земите.
(8) Средствата за възстановяване на унищожени гори от стихийни бедствия и крупни производствени аварии са за сметка на държавния бюджет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по този параграф? Няма.
Гласуваме § 38 в редакцията на комисията.
Гласували 92 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 6.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: “§ 39. Член 43 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 49.
По § 40 има направено предложение от народния представител Васил Калинов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 40, който става § 50:
“§ 50. В чл. 44 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Възстановителните работи върху площите по ал. 1 се извършват по проект и в срок, утвърдени от началника на Националното управление по горите и са за сметка на собственика или ползвателя”.
2. Алинеи 3 и 4 се отменят.”
“§ 41. Член 45 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 51.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по тези параграфи? Няма.
Гласуваме ан блок § 39, 40 и 41, подкрепени от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 5.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ Комисията предлага следната редакция на § 42, който става § 52:
“§ 52. В чл. 46 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се ал. 2 и 3:
“(2) Борбата с ерозията и свлачищата в горския фонд и строежът на укрепителни съоръжения са за сметка на собствениците и се извършват при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и горите.
(3) Строителството и поддържането на технико-укрепителните съоръжения в гори и земи от горския фонд може да се финансира от бюджета на Министерството на земеделието и горите, когато е включено в технически проекти и програми за борба с ерозията, одобрени от Националното управление по горите.”
По § 43 има направено предложение от народния представител Пламен Моллов, подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 43, който става § 53:
“§ 53. Член 47 се изменя така:
“Чл. 47. (1) Сечите се провеждат съгласно предвижданията на лесоустройствените проекти, планове и програми.
(2) Собствениците на гори задължително провеждат санитарна сеч по предписания на съответното държавно лесничейство в срок не по-късно от две години от установяване на повредите.
(3) Видовете сеч и методите за провеждането им се определят с наредба, издадена от министъра на земеделието и горите.
(4) Отглеждането на млади насаждения без добив на дървесина, кастренето, ограждането на възобновителни и възобновени участъци и млади култури и маркирането на горите за сеч могат да се организират от държавните лесничейства или от лица, регистрирани по реда на чл. 39, ал. 2.
(5) За гори, собственост на физически и юридически лица с площ на всеки отделен поземлен имот под 20 дка, провеждането на сеч се извършва без спазване изискванията на ал. 1 и при условия и по ред, определени в наредбата по ал. 3.”
По § 44 има направено предложение от народния представител Васил Калинов, подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 44, който става § 54:
“§ 54. Член 49 се изменя така:
“Чл. 49. (1) Промяната на вида и/или интензивността на сечта, предвидена в лесоустройствените проекти, планове и програми, се извършва при доказана необходимост с протокол на комисия, назначена от началника на Националното управление по горите или от упълномощени от него длъжностни лица по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
(2) Промените по ал. 1 в защитените територии се извършват след съгласуване с министъра на околната среда и водите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по тези три параграфа? Няма желаещи.
Гласуваме ан блок § 42, 43 и 44, подкрепени от комисията.
Гласували 70 народни представители: за 69, против няма, въздържал се 1.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 45 има направено предложение от народния представител Васил Калинов, подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Теодора Литрова, което не е подкрепено от комисията. То гласи: “В § 45 да отпадне предложеното изменение на ал. 3.”
Комисията предлага следната редакция на § 45, който става § 55:
“§ 55. В чл. 50 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Издънковите и смесените семенноиздънкови държавни и общински гори се стопанисват и ползват предимно по начин, осигуряващ превръщането им в семенни.”
2. Алинея 5 се изменя така:
“(5) Възобновителни сечи във високостеблените гори с изключение на тополовите и акациевите, както и в площи за създаване на хранителна база за дивеча в държавните дивечовъдни станции се провеждат при възраст не по-малка от 60 години, а за нискостеблените – не по-малко от 15 години. Изкуствено създадените гори се възобновяват при научно и практически доказана възраст за сеч, удостоверена с протокол на комисия, назначена от началника на Националното управление по горите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по § 45? Няма.
Гласуваме предложението на Теодора Литрова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 11, против 69, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 45 в редакция, предложена от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 75, против 1, въздържали се 7.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 46 има предложение от народните представители Владислав Костов и Венцислав Върбанов, което не е подкрепено от комисията в смисъл § 46 да отпадне.
Предложение от народния представител Панайот Ляков по § 46 – в чл. 53, ал. 1 отпада изразът “разпореждането с тях”. В чл. 53, ал. 2, т. 2 отпада.
Предложение от народния представител Пламен Моллов, подкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Васил Калинов, подкрепено от комисията по принцип.
Комисията предлага следната редакция на § 46, който става § 56:
“§ 56. Член 53 се изменя така:
“Чл. 53. (1) Ползването от горите и земите в горския фонд по смисъла на закона представлява добивът на дървесина и/или странични ползвания, както и разпореждането с тях.
(2) Ползването на дървесина от гори и земи в държавния горски фонд се осъществява по един от следните начини:
1. по такси на корен;
2. чрез възлагане на добива и продажба на добитата дървесина от склад;
3. чрез търг, конкурс или преговори за предоставяне на сечища;
4. чрез търг, конкурс или преговори за предоставяне изпълнението на дейностите, предвидени в лесоустройствените проекти за цели лесничейства или за части от тях;
5. чрез концесия;
6. от държавните лесничейства, които самостоятелно организират и изпълняват дейностите по добив и транспортиране.
(3) Ползването на страничните горски продукти се осъществява след заплащане на такси, определени с тарифа на Министерския съвет или чрез концесия.
(4) Ползването от горите и земите от горския фонд – общинска собственост, се осъществява по начините, посочени в ал. 2 и 3, след решение на общинския съвет.
(5) Физически и юридически лица – собственици на гори, се разпореждат с дървесината и продуктите, добити от имотите им, при спазване изискванията на закона.
(6) При провеждане на дейност в горите се забранява използването на техника и технологии, които водят до развитие на ерозионни процеси, до унищожаване на подраста и до нанасяне на повреди на оставащия дървостой.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказвания по тези текстове?
Заповядайте, господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! С този § 46 и няколко последващи параграфа нататък става пълна подмяна на философията на Закона за горите, което води до едно тотално объркване. Ако тези текстове, които се предлагат, се приемат, бих казал, че резултатът няма да бъде добър за горите.
Какво имам предвид? Имам предвид, че очевидно липсват критерии и схеми, които да обяснят как и кога ползването на дървесината от държавния горски фонд ще се осъществява чрез възлагане на добива и продажбата на добитата дървесина от склад; кой е субектът, който ще възлага; при какви условия ще се възлага; кой ще извършва продажбата; какъв е този склад; чий е този склад; как се организира; кой го финансира; търговско предприятие ли е той; каква е субординацията; какви задължения произтичат към този склад от страна на ползвателите и т.н.? Нещо, което е написано, но не е обяснено, липсват текстове. Това създава възможност всеки да го интерпретира така, както му е удобно. Това поражда определени лоши управленски възможности и в края на краищата лош резултат.
Странна е логиката и в ал. 3, която казва, че “Ползването на страничните горски продукти се осъществява след заплащане на такси, определени с тарифа на Министерския съвет или чрез концесия”. Тоест, страничните горски продукти. Това са два взаимно изключващи се способа. Как ще се допуска учредяване на ограничени вещни права върху обекти – публична държавна собственост, при заобикаляне на Закона за концесиите, а за страничните ползвания, видите ли, смола, сено и други се допуска ползване чрез концесия? Това също е определена безсмислица, за мен, и влиза в противоречие с чл. 54 от Закона за горите.
В т. 6 на ал. 2 на същия § 56, който ни се предлага за изменение на чл. 53, се създава първият опит по законов ред да се осъществи отказ на държавата от освобождаването й от стопанска дейност, което беше философия и на действащия закон. Това е учудващо и е нов щрих – реанимация на държавно управление на икономиката за възстановяване на стопанските функции на държавата чрез възстановяване на стопанската дейност на държавните лесничейства. Това е странно. Получава се странна картинка – контролиращият субект, държавното лесничейство, ще изпълнява сам стопански функции, които е задължен да контролира. Тоест ще контролира сам себе си, което на практика означава съвсем липса на контрол в тази дейност.
Очевидно е, че от това объркване няма да извлекат съществена полза горите, а някои други субекти. Ето затова предлагаме целия § 46 да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Костов.
Има ли други желаещи за изказвания по параграфа? Няма.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народните представители Костов и Върбанов - § 46 да отпадне.
Гласували 102 народни представители: за 24, против 72, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Панайот Ляков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 24, против 60, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 46 в редакцията на комисията.
Гласували 91 народни представители: за 70, против 19, въздържали се 2.
Параграфът се приема.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: “§ 47. В чл. 55 думите “Страничните ползвания” се заменят с “Ползванията”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 57.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по § 47? Няма.
Подлагам на гласуване § 47 – на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 82, против 5, въздържали се 12.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 48 има направено предложение от народните представители Владислав Костов и Венцислав Върбанов, което не е подкрепено от комисията. То гласи:
В § 48 текстът на вносителя да отпадне. Предлагаме нова редакция на § 48, както следва:
“§ 48. В чл. 57 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4 се създава изречение второ:
“Условията и редът за ползване на дървесина от държавния и общински горски фонд по чл. 53, ал. 2, т. 2 и 3 се определят с наредба на министъра на земеделието и горите”.
2. Алинея 6 се изменя по следния начин:
“(6) Физическите лица могат да ползват дървесина по такси на корен за собствени нужди без право да я прехвърлят възмездно или безвъзмездно, от горите – собственост на общината, в която живеят, а когато това е невъзможно – от съответните държавни гори, при условия и ред, определени с правилника за прилагане на закона”.
3. Създават се нови ал. 7 и 8 със следното съдържание:
“(7) Правото по ал. 6 имат и: манастири, църкви, джамии и други религиозни институции; учебни заведения; социални домове; места за лишаване от свобода; военни поделения; паметници на културата и служителите и работниците в Националното управление по горите, неговите органи и поделения.
(8) Обемът на годишното ползване по ал. 6 и 7 се определя, както следва:
1. с решение на общинския съвет за горите – общинска собственост;
2. от началника на съответното регионално управление на горите по предложение на директора на държавното лесничейство – за горите – държавна собственост.”

Има предложение от народните представители Валери Цеков и Цонко Киров, което е подкрепено от комисията по принцип.
Има предложение на народния представител Панайот Ляков, което не е подкрепено от комисията, в смисъл:
"В чл. 57, ал. 2 отпада изразът "както и редът за продажба на дървесина, добита по реда на чл. 53, ал. 2, т. 2".
В чл. 57 отпадат ал. 4 и 5."
Има предложение от народния представител Пламен Моллов, което е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Васил Калинов, което е подкрепено от комисията по принцип.
Има предложение от народния представител Теодора Литрова, което не е подкрепено от комисията и което гласи:
"В § 48, касаещ чл. 57:
1. В ал. 1 отпада изразът "с изключение на тези по чл. 47, ал. 5".
2. Отпада ал. 8, а следващите алинеи се преномерират."
Комисията предлага следната редакция на § 48, който става § 58:
"§ 58. Член 57 се изменя така:
"Чл. 57. (1) Ползването на дървесина от горите, независимо от тяхната собственост, се извършва съгласно лесоустройствените проекти, планове и програми, с изключение на тези по чл. 47, ал. 5.
(2) Условията и редът за ползване на дървесина от държавния и общинския горски фонд по чл. 53, ал. 2, т. 3 и 4, както и редът за продажба на дървесината, добита по реда на чл. 53, ал. 2, т. 2 и 6, се определят с правилника за прилагане на закона.
(3) В случаите по чл. 53, ал. 2, т. 1 и 3 държавното лесничейство предоставя ползването на дървесина и ползвателят придобива правото на собственост върху добитата дървесина след нейното заплащане.
(4) В случаите по чл. 53, ал. 2, т. 2 държавното лесничейство възлага добива на дървесината при условията и по реда на Закона за обществените поръчки, като запазва собствеността върху добитата дървесина.
(5) Дървесината от горите – собственост на държавата, се ползва от държавните дивечовъдни станции в определения им район срещу заплащане на процент от продажната цена, определен с тарифата по чл. 15г, ал. 1.
(6) Държавните лесничейства и общините определят в размер до една трета от утвърденото годишно ползване на дървесината за добив от дърводобивни и дървопреработвателни предприятия, със седалище и адрес на управление на територията на съответното държавно лесничейство или община и осъществяват дейността си на същата територия.
(7) Дървесината по ал. 6 се предоставя при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона.
(8) В случаите по чл. 53, ал. 2, т. 4 държавното лесничейство възлага изпълнението на всички мероприятия и дейности, предвидени в лесоустройствените проекти. Възлагането се извършва за срок не по-дълъг от срока на действие на проекта.
(9) Физическо лице за собствени нужди може да ползва дървесина по такси на корен от гора – собственост на общината, в която е постоянният му адрес, а когато това е невъзможно – от съответните държавни гори при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. Дървесината не може да се прехвърля. В този случай за физическото лице не се изисква регистрация по реда на чл. 39, ал. 2.
(10) Правото по ал. 9 имат и: манастирите, църквите, джамиите и другите религиозни институции, общинските и държавните училища и обслужващите ги звена, социалните домове, местата за лишаване от свобода, военните поделения, културните институти на бюджетна издръжка и служителите и работниците в Националното управление по горите в неговите структури и в специализираните териториални звена. Получената по този ред дървесина не може да се прехвърля.
(11) Обемът на годишното ползване по ал. 9 и 10 се определя:
1. с решение на общинския съвет – за горите – общинска собственост;
2. от началника на съответното регионално управление на горите по предложение на директора на държавното лесничейство – за горите – държавна собственост.
(12) При повреди на инфраструктурата и при възникнала опасност за нейното нормално и безопасно функциониране, както и при залагане на пробни площи, държавното лесничейство осъществява или предоставя ползването по реда на чл. 53, ал. 2, т. 1. В този случай ползвателят има право да се разпорежда свободно с дървесината."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Моллов.
Имате думата за изказвания по този § 48. Не виждам желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Костов и Върбанов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 14, против 73, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Панайот Ляков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 22, против 73, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Теодора Литрова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 15, против 80, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 58 в редакцията на комисията.
Гласували 100 народни представители: за 82, против 13, въздържали се 5.
Параграфът се приема.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 49 има направено предложение от народните представители Владислав Костов и Венцислав Върбанов, което не е подкрепено от комисията. То гласи:
"В § 49, в чл. 57а, ал. 1 думите "и 4" да отпаднат.
В чл. 57а, ал. 2, т. 6 да се измени по следния начин:
"6. имат положителна търговска репутация".
Има предложение от народния представител Панайот Ляков, което също не е подкрепено от комисията. То гласи:
"В чл. 57а да отпаднат ал. 5, 6 и 7.
В чл. 57а, ал. 8 се променя и става ал. 6:
"(6) Вписването в регистъра се извършва в 7-дневен срок от подаване на заявлението, ако лицето отговаря на изискванията по ал. 2."
Алинеи 9, 10 и 11 стават съответно ал. 7, 8 и 9."
Има предложение от народния представител Пламен Моллов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 49, който става § 59:
"§ 59. Създава се чл. 57а:
"Чл. 57а. (1) В процедурите за предоставяне на ползването по реда на чл. 53, ал. 2, т. 2, 3 и 4 могат да участват търговци, регистрирани в публичен регистър в Националното управление по горите.
(2) В регистъра по ал. 1 се вписват търговци, които отговарят на следните изисквания:
1. имат сключен трудов договор най-малко с едно лице, регистрирано за упражняване на частна лесовъдска практика за дейността по чл. 39, ал. 1, т. 5;
2. не са в процедура по ликвидация;
3. не са обявени в несъстоятелност и не са в производство за обявяване в несъстоятелност;
4. не са лишени от правото да упражняват търговска дейност;
5. нямат парични задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган или задължения към осигурителни фондове, освен ако компетентният орган е допуснал разсрочване или отсрочване на задължението;
6. имат положителна търговска репутация за последните три обекта, в които са извършвали дейности по ползване на дървесина от горите – държавна собственост – за търговци, извършвали такава дейност.
(3) Редът и критериите за регистриране на търговците се определят с наредбата по чл. 39, ал. 2.
(4) За извършване на регистрацията търговецът подава заявление до началника на Националното управление по горите, към което прилага документи, удостоверяващи обстоятелствата по ал. 2.
(5) За обстоятелствата по ал. 2, т. 6 търговецът прилага към заявлението декларация, в която посочва последните три обекта, в които е извършвал ползване на дървесина, или декларация, че не е извършвал дейности по ползване на дървесина от горите – държавна собственост.
(6) Заявлението се разглежда от комисия, назначена със заповед на началника на Националното управление по горите, която в едномесечен срок от датата на подаването му изготвя мотивирано предложение до началника на Националното управление по горите.
(7) Началникът на Националното управление по горите се произнася по предложението на комисията в 7-дневен срок от изготвянето му. Заявителят се уведомява по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(8) Органът по ал. 7 се произнася с мотивиран отказ по заявлението, когато лицето не отговаря на изискванията на ал. 2 и/или не е представило някои от документите по ал. 4. Отказът се обжалва по реда на Закона за административното производство.
(9) Вписването в регистъра се извършва в 3-дневен срок от произнасянето на органа по ал. 7, за което на заявителя се издава удостоверение.
(10) Търговци, вписани в регистъра по ал. 1, се отписват:
1. по заявление на търговеца;
2. при смърт на физическото лице или при поставянето му под пълно запрещение;
3. при прекратяване на юридическото лице;
4. когато в резултат на промяна на обстоятелствата не отговарят на изискванията по ал. 2;
5. когато с влезли в сила два или повече акта на компетентни държавни органи е установено, че търговецът системно е нарушавал разпоредбите на закона.
(11) Търговците са длъжни да уведомяват Националното управление по горите за всички настъпили промени в обстоятелствата по ал. 2 в 7-дневен срок от настъпването им.
(12) За разглеждане на заявлението и за вписването в регистъра се заплаща такса, определена с тарифа на Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по § 49.
Заповядайте, господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моето изказване ще се ограничи само по отношение на т. 6 от ал. 2 на разглеждания член, който гласи, че има положителна търговска репутация за последните три обекта, в които са извършвани дейности по ползване на дървесина от горите – държавна собственост – за търговци, извършвали такава дейност. Съгласно даденото от вносителя определение на термина “положителна търговска репутация” такава изискваща се репутация има само търговецът, който представи препоръка за работата си в последните три обекта, забележете, само от държавните лесничейства. Считам, че това определение само по себе си има дискриминационен характер. Като че ли то се стреми да отклони конкуренцията в този отрасъл. Защото лесничейства, които сами извършват стопанска дейност, ще дават препоръка на конкурентите си, за да извършват стопанска дейност в районите си. Работата в частния сектор фактически не се счита за достойна, за да се признаят препоръки от нея. Имаме общински гори, имаме манастирски гори, църковни гори, имаме и частни гори, и гори на горски кооперации! Защо трябва да е бил сам на държавна работа и то в три обекта? Ако е работил в два, тогава препоръките не се считат?! Трябва обезателно да бъдат три. Този текст е направо… Да не кажа голяма приказка, но ограничава конституционно заявените права на гражданите в Република България! Как така?! Извинявам се, че и това ще го кажа, към господин началника на НУГ – господин Симеонов, уважаван от мен, но това отваря вратите за известен административно-бюрократичен натиск и произвол в една система, която трябва да се лекува сериозно от липсата на добра управленска енергия и добър контрол по отношение на дейностите в горите. Това създава допълнителни затруднения да има конкурентна дейност в горите, което е основата на пазарното стопанство, на пазарната политика.
Затова предлагам текстът на т. 6 да се ограничи само с думите “имат положителна търговска репутация”. А как ще си я издирите тази положителна търговска репутация – това става по определените канали и определените начини, по които институции и инстанции могат да дадат сведения за търговската репутация. А не обезателно да бъде в три ваши обекта.
Затова предлагам да се приеме нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за други изказвания по § 49? Няма.
Гласуваме предложението на народните представители Костов и Върбанов, което господин Костов току-що мотивира в залата.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 95 народни представители: за 32, против 63, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на господин Ляков по този параграф, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 22, против 73, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на комисията за редакцията на § 49.
Гласували 111 народни представители: за 85, против 26, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 50 има направено предложение от народния представител Пламен Моллов, подкрепено от комисията и народната представителка Теодора Литрова, което не е подкрепено от комисията.
Нейното предложение гласи:
“В § 50, в чл. 58, ал. 2 отпада изразът “за високостеблените и 10 и над 10 см – за издънковите гори”.
Комисията предлага следната редакция на § 50, който става § 60:
“§ 60. Член 58 се изменя така:
“Чл. 58. (1) Определените за сеч дървета се отбелязват с траен знак на височина 130 см.
(2) Определените за сеч дървета с диаметър 14 и повече от 14 см – за високостеблените, и 10 и повече от 10 см – за издънковите гори, измерени на височина 130 см, се маркират по реда на ал. 1, както и с контролна горска марка в основата на стъблото в долната страна на склона.
(3) Забранява се сеч на немаркирани дървета, с изключение на случаите, когато е разрешено извършване на цялостно отсичане на дървостоя върху ограничена площ, както и за предотвратяване или ограничаване на пожари.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказвания по този § 50? Няма желаещи.
Гласуваме предложението на Теодора Литрова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 17, против 90, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 50 в редакцията на комисията.
Гласували 110 народни представители: за 88, против 15, въздържали се 7.
Параграфът е приет.

ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 51 има направено предложение от народните представители Владислав Костов и Венцислав Върбанов, което не е подкрепено от комисията, а то гласи:
Текстът на вносителя за § 51 да отпадне. Да се създаде § 51 със следното съдържание:
“§ 51. Член 59 се изменя така:
1. Досегашният текст на чл. 59 става ал. 1, като точката в края на изречението се изменя със запетая и след запетаята се добавят думите “при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона”.
2. Създават се нови ал. 2, 3, 4 и 5 със следното съдържание:
“(2) Сроковете за сеч, извозване и транспортиране се определят с позволителните по ал. 1.
(3) Собствениците на гори или ползватели на дървесина, приключили сечта по лесосечния фонд за текущата година имат право от 1 ноември същата година да започнат сечта и извозването в насаждения от есосечния фонд на следващата календарна година.
(4) Когато поради обективни причини сечта и извозът на дървесината не могат да приключат до края на календарната година, срокът за сеч и извозване може да бъде удължаван за срок не по-дълъг от шест месеца през следващата календарна година.
(5) Общият срок за сеч и извозване за едно насаждение не може да бъде по-дълъг от 18 месеца.”
Има направено предложение от народния представител Пламен Моллов, подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 51, който става § 61:
“§ 61. Член 59 се изменя така:
“Чл. 59. (1) Сеч и извоз на дървесината до временен склад се извършват след издаване на позволително от директора на държавното лесничейство или от упълномощено от него длъжностно лице.
(2) Позволително за сеч и извоз на дървени материали до временен склад за горите – държавна собственост, се издава въз основа на един от следните документи:
1. утвърден годишен план за ползване;
2. утвърдено план-извлечение за промяна на вида и/или интензивността на сечта;
3. утвърден списък на инвентаризираната суха и паднала дървесина.
(3) Позволително за сеч и извоз на дървени материали до временен склад за горите – собственост на физически и юридически лица или на общини, се издава само за гори, които са регистрирани по реда на чл. 18 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд и чиито граници са трайно обозначени на терена съгласно чл. 25, ал. 9.
(4) Позволително за сеч и извоз на дървени материали до временен склад за горите – общинска собственост, се издава въз основа на заявление от кмета или от упълномощено от него длъжностно лице, към което се прилагат:
1. решение на общинския съвет за извършване на ползването;
2. един от документите по ал. 2.
(5) Позволително за сеч и извоз до временен склад на дървени материали от гори – собственост на физически и юридически лица, се издава въз основа на заявление от собственика или от упълномощено от него лице.
(6) Позволителното за сеч и извоз на дървени материали до временен склад по ал. 4 и 5 се издава в 7-дневен срок от датата на подаване на заявлението.
(7) Директорът на държавното лесничейство или упълномощеното от него длъжностно лице мотивирано отказва да издаде позволително в срока по ал. 6, когато към заявлението не е приложен някой от изискуемите документи.
(8) Отказите по ал. 7 могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство.
(9) Срокът на действие на позволителното за сеч и извоз до временен склад на дървени материали се определя от директора на държавното лесничейство или от упълномощено от него длъжностно лице при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона, и не може да бъде по-дълъг от края на календарната година, в която е издадено.
(10) Директорът на държавното лесничейство с мотивирана заповед отнема издаденото позволително за сеч и спира сечта и извоза на дървените материали до временен склад, когато позволителното е издадено въз основа на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен.
(11) Условията и редът за утвърждаване на годишния план за ползване, на план-извлечението за промяна на вида и/или интензивността на сечта и на списъка на инвентаризираната суха и паднала дървесина се определят с правилника за прилагане на закона.
(12) Транспортирането от временен склад на дървесина, добита по реда на чл. 53, ал. 2, т. 1, се извършва с позволително за извоз, издадено от служител на държавното лесничейство. Позволителното за извоз се издава в деня на заплащането на дървесината.
(13) Транспортирането от временен склад на дървесина, добита от физически лица от собствените им гори за собствени нужди, се извършва с позволително за извоз, издадено от служител на държавното лесничейство след заплащане на такса за издаване на позволителното.
(14) Транспортирането от временен склад на дървесина, добита по реда на чл. 53, ал. 2, т. 2, 3, 4 и 6 се извършва с позволително за транспортиране, издадено от директора на държавното лесничейство или от упълномощено от него длъжностно лице, в срок седем работни дни след заплащането на дървесината.
(15) Извън случаите по ал. 12 облата дървесина и дървата за горене се транспортират от временен склад, придружени с превозен билет, издаден от собственика на дървените материали, по образец, утвърден от министъра на земеделието и горите или от упълномощено от него длъжностно лице.
(16) Превозният билет удостоверява произхода и качеството на асортиментите дървесина и се издава за всяко отделно транспортно средство.
(17) Директорът на държавното лесничейство или определени от него длъжностни лица предоставят превозни билети на собствениците на облата дървесина и на дървата за горене на временен склад. Превозните билети се предоставят срещу заплащане на стойността им.
(18) Сроковете за сеч и извоз на дървесина от държавните и общинските гори се определят с позволителното по ал. 1.
(19) Държавните лесничейства и общините имат право от 1 ноември на текущата година да осъществяват ползването на дървесина в насаждения от лесосечния фонд за следващата календарна година.
(20) Когато поради обективни причини сечта и извоза на дървесина от държавните и общинските гори не могат да приключат до края на календарната година, срокът за сеч и извоз може да се удължи през следващата календарна година.
(21) Общият срок за сеч и извоз за едно насаждение от държавните и общинските гори не може да е по-дълъг от 18 месеца.
(22) Условията и редът за издаването на документите по ал. 1, 12, 13, 14 и 15 се определят с правилника за прилагане на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по § 51.
Заповядайте, господин Костов.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ, от място): Защо ставате?
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС): Ами, защо ли? Защото сме народни представители, господине. И макар че понякога се обезсмисля, парламентарната гилотина на мнозинството не се вслушва просто в някои дори и разумни предложения, затова идва този парадокс, който вие поставихте тук: защо ставам? Ставам, защото трябва да защитим дадени принципи и идеи.
С този вариант на § 51 на вносителя, който се представи тук, се въвежда вече по-основно загатнатият в § 46 термин “временен склад”. Този термин се превръща в принцип в законопроекта без, повтарям, да е разработен и обяснен като функции, задачи, права, задължения, кой го създава, кой го ръководи, как се финансира, какво представлява? Юридическо лице по Търговския закон ли ще бъде? По какво? Как е? Нямо го! Няма го това! Което ще доведе обезателно до разнопосочени тълкувания.
Терминът “временен склад” отсъства и от Допълнителните разпоредби, което също е много голям пропуск в законопроекта и аз го казах още в комисията, но никой не ме чу тогава. Да не говорим, че още малко и щеше да стане така, че този член щеше да влезе в книгата на Гинес. Един член с 22 алинеи! Ами, по този начин може целият закон да се състои от 3-4 члена и с по 50-60 алинеи и да се свърши. Това е нещо ново в законодателната практика. И мисля, че този член е много утежнен.
Предлагам, и това е нашето предложение, той да отпадне. Ние предлагаме текстът на вносителя и на комисията да отпадне и да се приеме нашето предложение, където чл. 59 е дефиниран ясно и точно и са посочени и точните срокове за извършване на сечта и за извозването на добитата дървесина – само в няколко алинеи. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Костов.
Заповядайте, господин Кушлев.
СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще подкрепя редакцията на текста, който е предложен от комисията, по следните съображения.
Първо, за първи път в Закона за горите се дава пълна и изчерпателна законодателна уредба на извършването на основното ползване – сечта и износа. Досега в останалите горски закони това беше регламентирано в подзаконовите нормативни актове. Струва ми се, че става въпрос за регламентиране на важни обществени отношения, които се нуждаят от законова уредба. Ето защо аз не мога да се съглася с аргументите на господин Костов, че казуистичността на текста, тоест големият брой алинеи и точки би ни затруднил. С този текст фактически ние даваме условията за извършване на сечта, процедурата за нейното извършване, същото се отнася и за извоза, който е основен момент в ползването на горите.
Що се отнася до понятието “временен склад”, то не е ново понятие в нашето законодателство. В стария Закон за горите от 1958 г., който беше многократно изменян и който действаше повече от 40 години, такова понятие съществуваше с точно определено правно и техническо съдържание. Така че като възстановяваме определено понятие, което има точно съдържание в лесовъдската теория и практика, ние го възстановяваме именно с това негово съдържание и в този негов обем, който има в нея.
Бих казал, че с приемането на този текст ние създаваме условия за точното спазване на закона при извършването на тези основни ползвания – сечта и износа на дървен материал – нещо, което досега не е правено със закон, а винаги с подзаконови нормативни актове. И това е една нова крачка напред в развитието на нашето горско законодателство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кушлев.
Има ли други изказвания по този параграф? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Костов и Върбанов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 24, против 67, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 51 в редакцията на комисията.
Гласували 90 народни представители: за 73, против 8, въздържали се 9.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 52 има направено предложение от народния представител Теодора Литрова, което не е подкрепено от комисията. То гласи:
В § 52, касаещ чл. 60, текстът се запазва, както е посочен в действащия закон.
Комисията предлага следната редакция на § 52, който става § 62:
“§ 62. Член 60 се изменя така:
“Чл. 60. Забранява се превишаването на годишното ползване от възобновителни сечи, определено в лесоустройствените проекти, планове и програми, освен поради стихийни природни бедствия, каламитети и промяна на предназначението на гори и земи от горския фонд.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Моллов.
Има ли изказвания по § 52? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Теодора Литрова по § 52, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 10, против 74, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 52 в редакцията на комисията.
Гласували 103 народни представители: за 87, против 12, въздържали се 4.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 53 има направено предложение от народните представители Владислав Костов и Венцислав Върбанов, неподкрепено от комисията. То гласи:
По § 53:
В § 53, т. 1, чл. 61, ал. 1 думите “и дървата за огрев” да отпаднат.
Има предложение на народния представител Пламен Моллов, подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 53, който става § 63:
“§ 63. В чл. 61 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Дървените материали и дървата за огрев, необходими за осъществяване на функциите и задачите на структурите и специализираните териториални звена на Националното управление по горите за строителство на горски сгради, телефонни линии, заслони, водопой, противопожарни депа, пожаронаблюдателни кули и водоеми, за ловностопански и рибностопански сгради и съоръжения, за научноизследователски и други подобни цели, от гори – собственост на държавата, се ползват без заплащане на такси на корен при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.”
2. В ал. 2 след думата “проучвания” се добавя “за ловностопански и рибностопански съоръжения и за изграждане на съоръжения за предотвратяване на щети от дивеча”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по § 53? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Костов и Върбанов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 89 народни представители: за няма, против 89, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 53 в редакцията на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 3.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: “§ 54. Член 62 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54, който става § 64.
По § 55 има предложение от народния представител Пламен Моллов.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на § 55, който става § 65:
“§ 65. В чл. 63 ал. 1 се изменя така:
“(1) Ползванията от горите и земите от горския фонд, като добив на смола, борина, сено, листников фураж, лико, кори, семена, инертни материали, събиране на гъби, горски плодове, други растения и части от тях, улов на животни, които не са дивеч, паша на селскостопански животни, пчеларство и др., без ползване на дървесина, са странични ползвания.”
По § 56 има направено предложение от народните представители Валери Цеков и Цонко Киров, подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 56, който става § 66:
“§ 66. Член 64 се изменя така:
“Чл. 64. (1) В иглолистни насаждения или култури, в които предстои извеждане на възобновителна сеч, се извършва добив на смола. За добива се заплаща такса по тарифа на Министерския съвет.
(2) За добив на смола се подава заявление до директора на държавното лесничейство, който в 14-дневен срок уведомява заявителя за насажденията или културите, в които може да се извърши.
(3) Директорът на държавното лесничейство отказва да издаде разрешително за добив на смола в следните случаи:
1. по лесоустройствен проект няма иглолистни насаждения или култури, в които предстои извеждане на възобновителна сеч;
2. в иглолистни насаждения или култури, в които не предстои извеждане на възобновителна сеч;
3. в иглолистни насаждения или култури, в които се осъществява добив на смола към момента на подаване на заявлението по ал. 2.
(4) Отказът на директора може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.
(5) Разрешително за добив на смола се издава след заплащане на таксата по ал. 1.
(6) Забранява се добивът на кори от стоящи дървета, неподлежащи на сеч, с изключение на добив на кори от корков дъб.”
“§ 57. В чл. 65, ал. 1 се изменя така:
“(1) Страничните ползвания от горите и земите от горския фонд се извършват по начин и със средства, които не водят до увреждане или унищожаване на популациите на видовете и техните местообитания.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57, който става § 67.
“§ 68. В чл. 66 думата “органи” се заменя със “структури”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58, който става § 68.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Моллов.
Имате думата за изказвания по така представените параграфи. Няма желаещи.
Гласуваме ан блок параграфи от 54 до 58, подкрепени от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 101, против 4, въздържали се няма.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 59 има предложение на народния представител Пламен Моллов, подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 59, който става § 69:
“§ 69. Член 68 се изменя така:
“Чл. 68. (1) Пашата на селскостопански животни в горите и земите от горския фонд се извършва съгласно годишен план за паша, утвърдена от началника на регионалното управление на горите.
(2) Планът по ал. 1 се изготвя от държавните лесничейства, като за горите и земите – общинска собственост, се представя за утвърждаване след съгласуване с кмета на общината.
(3) Пашата в горите и земите от държавния горски фонд се разрешава с годишно позволително, издадено от държавното лесничейство срещу заплащане на такса в размер, съответстващ на стойността на разходите, необходими за възстановяване на унищожената горско-дървесна растителност върху определените за паша площи за срок от една година.
(4) Пашата в горите и земите от горския фонд – собственост на общините, се разрешава с годишно позволително, издадено от държавното лесничейство. За издаването на позволителното се заплаща такса, определена с тарифа на Министерския свет.
(5) Пашата на селскостопански животни в горите и земите от горския фонд – частна собственост, се разрешава с годишно позволително, издадено от държавното лесничейство, след писмено съгласие на собственика. За издаване на позволителното се заплаща такса, определена с тарифа, одобрена от Министерския съвет.
(6) В случаите по ал. 5 позволителното се издава въз основа на писмено съгласие от собственика на горите, в които ще се извършва пашата.
(7) Прокарите за селскостопански животни и по местата за паша и водопоите се определят в плана по ал. 1.
(8) Условията и редът за определяне числеността на селскостопанските животни, допускани на паша в горите и земите – държавна и общинска собственост, се определят с правилника за прилагане на закона.
(9) Забранява се нощната паша в горите и земите от горския фонд.
(10) Забранява се пашата на кози в горите и земите от горския фонд освен в насаждения, предвидени за гола сеч, с последващо изкуствено възобновяване.
(11) Забранява се пашата в поройните горски земи, семепроизводствените насаждения и градини, горските разсадници, в културите и младите насаждения от семенен произход и в издънковите насаждения, докато достигнат височина 3 м, както и във възобновителните участъци във високостъблените гори и пожарищата, в които е започнало или е възможно естественото им възобновяване, дендрариумите и в горите в защитените територии, освен ако това не е указано изрично в заповедта за обявяване на защитените територии.
(12) Позволителното за паша се издава въз основа на подадено заявление до директора на държавното лесничейство.
(13) Директорът на държавното лесничейство се произнася по заявлението в 3-дневен срок от подаването му. Заявителят се уведомява по реда на гражданския процесуален кодекс.
(14) Органът по ал. 13 се произнася с мотивиран отказ по заявлението при несъответствие на заявлението с предвижданията на плана за паша. Отказът може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.
(15) Срокът на действие на позволителното за паша е до края на календарната година, освен ако по искане на заявителя в него е вписан по-кратък срок.
(16) Условията и редът за изготвяне на плана по ал. 1 и за издаване на позволителните за паша, както и образците на позволителните се определят с правилника за прилагане на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Моллов.
Имате думата за изказвания по този параграф. Няма желаещи.
Гласуваме § 59 в редакцията на комисията.
Гласували 109 народни представители: за 100, против 3, въздържали се 6.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Има направено предложение от народния представител Пламен Моллов за създаване на § 59а, подкрепено от комисията.
Комисията предлага да се създаде § 59а, който става § 70.
“§ 70. След чл. 68 се създава раздел V с наименование “Износ и внос” и членове 68а, 68б и 68в.
“Раздел V
Износ и внос
Чл. 68а. (1) Износът на обли дървени материали и дърва за горене се извършва след издаване на удостоверение от министъра на земеделието и горите или от упълномощени от него длъжностни лица.
(2) Износът се разрешава след представяне на следните документи:
1. удостоверение за износ по образец;
2. договор със собственика на гората за ползване на дървесината и/или фактура за закупуване на дървесина;
3. външнотърговски договор и/или фактура;
4. удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация, документ за данъчна регистрация и копие от код по БУЛСТАТ на износителя;
5. документ за платена такса за издаване на удостоверението.
(3) Органът по ал. 1 отказва или разрешава износа в деня на представяне на удостоверението по т. 2.1.
(4) Органът по ал. 1 отказва да разреши износа, когато не е представен някой от документите по ал. 2. Отказът може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.
(5) Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и горите може да забрани износа на обли дървени материали и/или дърва за горене.
Чл. 68б. (1) За износ на диворастящи гъби се издава удостоверение за износ от министъра на земеделието и горите или упълномощено от него длъжностно лице.
(2) За издаване на удостоверението по ал. 1 се представят следните документи:
1. позволително за извършване на странични ползвания;
2. попълнена с данни на износителя бланка за удостоверение за износ по образец;
3. външнотърговски договори и/или фактура;
4. фактура, издадена от държавното лесничейство на територията на която са събрани гъбите за платена такса по тарифа на Министерския съвет;

5. удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация, документ за данъчна регистрация и копие от код по БУЛСТАТ на износителя;
6. анализационен протокол по образец, издаден от Централната лаборатория по ветеринарно-санитарна експертиза и екология към Националната ветеринарно-медицинска служба – за гъби "овчи крак" и "сив пачи крак";
7. санитарно разрешително за експлоатация на обектите за обработка и преработка на гъби или сключен договор с лице, притежаващо разрешително, издадено съгласно Правилника за прилагане на Закона за народното здраве;
8. документ за платена такса за издаване на удостоверение за износ.
(3) Органът по ал. 1 издава удостоверението за износ в деня на представяне на документите по ал. 2.
(4) Органът по ал. 1 отказва да издаде удостоверение за износ, когато не е представен някой от документите по ал. 2. Отказът може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.
(5) Срокът на действие на удостоверението за износ се определя с акт на Министерския съвет.
Чл. 68в. (1) За издаването на удостоверение по чл. 68б, ал. 1 се събират такси, определени с тарифа на Министерския съвет.
(2) Таксите по ал. 1 постъпват в бюджета на Министерството на земеделието и горите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Моллов.
Изказвания по § 59? Няма.
Гласуваме § 59 в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 81, против 3, въздържали се 9.
Параграфът се приема.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 60 има направено предложение от народния представител Пламен Моллов, подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 60, който става § 71:
"§ 71. В чл. 70 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Собствениците и държателите на складове за дървесина или странични ползвания от горите и на дървопреработващи предприятия са длъжни да допускат служителите по горите за извършване на проверки."
"§ 61. В чл. 72 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, 2 и 3 думата "поделенията" се заменя със "специализираните териториални звена".
2. В ал. 4 накрая се добавя "и наредба за защита на горите от вредители, болести и други повреди, издадена от министъра на земеделието и горите."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 61, който става § 72 .
"§ 62. В чл. 75 думите "с площ до 20 хил. дка" се заменят "със средна площ 15 хил. дка".
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 62, който става § 73.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по тези параграфи? Няма.
Гласуваме § 60 - 62 ан блок, които са подкрепени от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 83, против 3, въздържали се 6.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 63 има направено предложение от народния представител Пламен Моллов, подкрепено от комисията.
Предложението на народния представител Теодора Литрова не е подкрепено от комисията и гласи:
"В § 63, касаещ чл. 76, се изменя така:
1. Алинея 3 се изменя, както следва:
"(3) Числеността на горските стражари в дирекциите на природните паркове се определя, както следва – за всеки 2500 ха по 1 бройка, но не повече от 8 бройки за всеки парк."
2. Изразът на ал. 4 "числеността на горските стражари" се заменя с "минималната численост на горските стражари".
3. Алинея 6 придобива следния вид:
"(6) Водачите на пътни превозни средства в горския фонд могат да ги управляват само по обозначените с разрешителен знак горски пътища и места."
Комисията предлага следната редакция на § 63, който става § 74:
"§ 74. Член 76 се изменя така:
"Чл. 76. (1) Охраната на горите и земите от горския фонд се осъществява от горски стражари.
(2) Числеността на горските стражари в държавните лесничейства съответства на общия брой на горско-стопанските и охранителните участъци, определени в лесоустройствените ïðîåêòè.
(3) Числеността на горските стражари в дирекциите на природните паркове се определя, както следва: до 5 хил. ха – 2 стражари, но не повече от 8 – за всяко отделно специализирано звено.
(4) Числеността на горските стражари, които осъществяват дейността си по трудови правоотношения с регионалните управления на горите, не може да бъде по-малка от броя на държавните лесничейства, попадащи в териториалния им обхват.
(5) Собствениците на гори могат да осигуряват за своя сметка охрана съгласувано с държавното лесничейство."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Моллов.
Имате думата за изказвания по § 63. Няма желаещи.
Гласуваме предложението на народния представител Теодора Литрова, което не е подкрепено от комисията по този параграф.
Гласували 94 народни представители: за 12, против 80, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 63 в редакция на комисията.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64, който става § 75 и гласи:
"Чл. 76а. Собствениците на недвижими имоти, намиращи се в горския фонд или граничещи с него, са длъжни да извършват противопожарни мероприятия в тях за своя сметка. Условията и редът за извършване на мероприятията се определят с наредба на министъра на земеделието и горите и министъра на вътрешните работи."
Има направено предложение от народния представител Пламен Моллов за създаване на § 64а, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага да се създаде § 64а, който става § 76:
"§ 76. Създава се чл. 76б със следното съдържание:
"Чл. 76б. (1) В горския фонд пътни превозни средства не могат да се движат по обозначените със забранителен знак горски пътища и места.
(2) Условията и редът за поставяне на знаците по ал. 1 и техните образци се определят с наредба на министъра на земеделието и горите и министъра на вътрешните работи."
По § 65 има направено предложение от народния представител Панайот Ляков, подкрепено по принцип от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 65, който става § 77:
"§ 77. В чл. 77 се правят следните изменения:
1. Алинеи 3 и 4 се изменят така:
"(3) Паленето на огън в горите и земите от горския фонд се извършва само на местата, определени за това с лесоустройствените проекти или с плановете за управление на природните паркове. Местата се обезопасяват и се обозначават с указателни табели.
(4) Изгарянето на растителни остатъци в горите и земите от горския фонд след извеждането на санитарни сечи и при реконструкции се извършва съгласно предвижданията на технологичния план за извършването на сечите."
2. Създава се нова ал. 5:
"(5) Забранява се опожаряването на гори, храсталаци и треви в горите, както и в земите от горския фонд и на 500 м от неговите граници."
3. Досегашната ал. 5 става ал. 6.
4. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея думите "ал. 5" се заменят с "ал. 6".
5. Досегашната ал. 7 става ал. 8.
6. Досегашната ал. 8 става ал. 9 и се изменя така:
"(9) Редът за опазване на горите от пожари се определя с наредбата по чл. 76а."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Моллов.
Имате думата за изказвания по така представените текстове. Няма желаещи.
Гласуваме § 64, § 64а и § 65 ан блок, които са подкрепени от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 111, против 3, въздържал се 1.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 66 има направено предложение от народните представители Владислав Костов и Венцислав Върбанов. То гласи:
Текстът на вносителя да отпадне.
Предлагаме нов текст на § 66 със следното съдържание:
“§ 66. Създават се чл. 78а и чл. 78б със следното съдържание:
“Чл. 78а. (1) Износът на обли дървени материали, дърва за огрев и диворастящи гъби, включително култивирани, се разрешава от началника на Националното управление по горите или упълномощено от него длъжностно лице.
(2) Износът се разрешава след доказване на произхода на дървесината и продуктите от странични ползвания.
(3) Законният произход на дървесината се доказва със следните документи:
1. копие от позволителното за сеч и извоз, заверено от съответното държавно лесничейство – за гори частна собственост;
2. копие от позволителните за транспортиране и фактури за покупката на дървесината – за държавните и общински гори.
(4) Редът и условията за издаване на разрешение за износ на дървесина и продукти от странични ползвания се определят с наредба на Министерския съвет.
Чл. 78б. Водачите на превозни средства са длъжни да спират при подаден сигнал със стоп-палка от служителите по горите и зелена сигнална лампа”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението от народния представител Пламен Моллов е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 66, който става § 78:
“§ 78. В чл. 79 се създава ал. 4:
“(4) Водачите на превозни средства са длъжни да спират при подаден сигнал със стоп-палка от служителите по горите”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Моллов.
Имате думата за изказвания по този параграф.
Господин Калъчев се отказва от изказване, а господин Костов, който има направено предложение по параграфа, предлага да гласуваме.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме предложението на господин Костов и господин Върбанов по този параграф, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 22, против 80, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 66 в редакцията на комисията.
Гласували 88 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 3.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 67 има предложение от народните представители Владислав Костов и Венцислав Върбанов. То гласи:
В § 67 се правят следните изменения:
В чл. 80, ал. 3 да се измени така:
“(3) Дървените материали преди транспортирането им се маркират с експедиционна горска марка, а тези по чл. 53, ал. 2, т. 1 – с контролна горска марка”.
В чл. 80, т. 3 да отпадне и да се създаде нова т. 3, както следва:
“3. Създават се нови алинеи 5 е 6 със следното съдържание:
“(5) Директорът на държавното лесничейство или упълномощени от него длъжностни лица предоставят експедиционна горска марка на собствениците на гори или на ползвателите на дървесина.
(6) При внос на дървесина държавното лесничейство, в чийто район на дейност е осъществен вносът, предоставя експедиционна горска марка по заявка на вносителя”.
Точки 4, 5, 6, 7 и 8 от проекта на вносителя по § 67 да отпаднат.
Да се създадат нови точки 4, 5 и 6 със следното съдържание:
“4. Досегашните алинеи 5, 6, 7, 8 и 9 да станат съответно алинеи 7, 8, 9, 10 и 11”.
5. Алинея 10 се отменя.
6. Създават се алинеи 12 и 13:
“(12) Забраняват се покупко-продажбата и другите разпоредителни сделки, добивът, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на немаркирани дървени материали.
(13) Забраняват се покупко-продажбата и другите разпоредителни сделки, добивът, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървени материали без документи, издадени от компетентния държавен орган за извършване на съответната дейност”.
Комисията подкрепя по принцип предложението по алинеи 6, 12 и 13 и не го подкрепя в останалата му част.
Предложението на народния представител Пламен Моллов е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 67, който става § 79:
“§ 79. В чл. 80 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 1, 2 и 3 се изменят така:
“(1) Определените за сеч дървета се маркират по реда на чл. 58.
(2) Право да притежават контролна горска марка имат служителите по горите и лицата, упражняващи частна лесовъдска практика.
(3) Дървесината, добита по реда на чл. 53, ал. 2, т. 1, се маркира от служител по горите с контролна горска марка. В останалите случаи дървесината се маркира с контролна горска марка от служител по горите и с експедиционна горска марка”.
2. В ал. 4 думите “собствениците на гори и” се заличават.
3. Създават се нови алинеи 5, 6 и 7:
“(5) Директорът на държавното лесничейство или упълномощени от него длъжностни лица предоставят за ползване експедиционна горска марка на ползвателите на дървесина след издаване на позволително за сеч.
(6) Произходът на дървесина от внос се доказва с документите, с които е осъществен вносът.
(7) При внос на дървесина, вносителят е длъжен да я маркира. Държавното лесничейство, в чийто район на дейност се осъществява вносът, предоставя по заявка на вносителя експедиционна горска марка за маркиране на внесената дървесина при транспортирането й на територията на страната”.
4. Досегашната ал. 5 става ал. 8.
5. Досегашната ал. 6 става ал. 9 и в нея думата “дъскорезници” се заменя с “дървопреработващи предприятия”.
6. Досегашните алинеи 7, 8 и 9 стават съответно алинеи 10, 11 и 12.
7. Досегашната ал. 10 става ал. 13 и се изменя така:
“(13) Забраняват се покупко-продажбата и другите разпоредителни сделки, добивът, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на:
1. обли дървени материали и дърва за горене, немаркирани с контролна, съответно експедиционна горска марка;
2. фасонираните дървени материали, немаркирани с производствена марка”.
8. Създават се алинеи 14 и 15:
“(14) Забраняват се покупко-продажбата и другите разпоредителни сделки, сечта, добивът, товаренето, транпортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървени материали, непридружени с документи, доказващи законния им произход.
(15) Лице, притежаващо горска марка, при повреда или загубване е длъжно в срок 24 часа да уведоми органа, който е предоставил марката”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Моллов.
Имате думата за изказване по този § 67. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Костов и Върбанов в частта, която не е подкрепена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 10, против 99, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 67 в редакцията на комисията.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Параграф 67 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 68 има направено предложение от народните представители Владислав Костов и Венцислав Върбанов, което е подкрепено от комисията.
Предложението на народния представител Пламен Моллов също е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 68, който става § 80:
“§ 80. Член 81 се изменя така:
“Чл. 81. (1) Строителство в горите и земите от горския фонд, свързано с управлението, възпроизводството, ползването и опазването на горите, независимо от тяхната собственост, без да се променя предназначението на имота, обхваща изграждането на:
1. горски пътища и въжени линии;
2. сгради за постоянно или временно обитаване – горски и ловни кантони, контролни горски пунктове, пожаро-наблюдателни кули, стационари, заслони, ремонтни работилници и складове, навеси, ферми за отглеждане на дивеч, риболюпилни и рибарници, битови и стопански сгради;
3. съобщителни линии, далекопроводи и съоръжения към тях.
(2) Строителството по ал. 1 се разрешава при условията и по реда на Закона за устройство на територията и въз основа на нормативи, определени в наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на земеделието и горите и министъра на околната среда и водите.
(3) Инвестиционните проекти за строителство по ал. 1 се съгласуват по реда на наредбата по ал. 2.
(4) Не се смята за строителство изграждането на:
1. временни горски пътища, временни въжени линии и складове за дървесина;
2. технико-укрепителни съоръжения за борба с ерозията;
3. временни пожаро-наблюдателни кули;
4. ловно- и рибностопански съоръжения;
5. архитектурни елементи за обслужване на отдиха и туризма;
6. съоръжения, осигуряващи опазването на паметници на културата.
(5) Изграждането на сградите и съоръженията по ал. 4 се извършва при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 2.
(6) Други видове строежи се разрешават след промяна на предназначението на горите и земите от горския фонд”.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Моллов.
Изказвания по § 68? Няма.
Гласуваме § 68 в редакция, подкрепена от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 112, против 3, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
Нов § 68а по предложение на народните представители Костов и Върбанов.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Предложението на народните представители Владислав Костов и Венцислав Върбанов е да се създаде нов § 68а със следното съдържание:
“§ 68а. Член 82 се изменя по следния начин:
“Чл. 82. (1) Право на строеж върху гори и земи от държавния горски фонд – частна държавна собственост, в случаите на чл. 81, ал. 1, т. 2 може да се учредява при спазване на условията на Закона за държавната собственост, със заповед на министъра на земеделието и горите, въз основа на която началникът на Националното управление по горите или упълномощено от него лице сключва договор.
(2) Право на строеж върху гори и земи от горския фонд – частна общинска собственост, може да се учредява в случаите по чл. 81, ал. 1, т. 2 при спазване на условията и реда на Закона за общинската собственост, след съгласуване с Националното управление по горите. Съгласуването се извършва в 14-дневен срок от датата на постъпване на искането, като при непроизнасяне в този срок се приема, че е налице съгласие за учредяване правото на строеж.
(3) Съгласието по ал. 2 се изисква и в случаите, когато се учредява право на строеж върху гори и земи от горския фонд – частна собственост.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по този параграф? Няма.
Гласуваме предложението за създаване на § 68а, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 3, против 94, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 69 има предложение от народните представители Владислав Костов и Венцислав Върбанов, което гласи:
“В § 69, чл. 83, 84 и 85 се отменят.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 69, който става § 81 със следното съдържание:
“§ 81. Членове 82, 83, 84 и 85 се отменят.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по § 69? Няма.
Гласуваме предложението на народните представители Костов и Върбанов, което не е подкрепено от комисията по този параграф.
Гласували 103 народни представители: за 11, против 87, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Гласуваме текста на вносителя за §69, подкрепен от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 70 има предложение от народния представител Пламен Моллов, подкрепено от комисията. Тя предлага следната редакция на § 70, който става §82:
“§ 82. Член 86 се изменя така:
“Чл. 86. (1) Изграждането на пещи за вар, жижни за въглища и други в горския фонд или на разстояние по-малко от 100 м извън границите му се извършва само върху незалесени площи с разрешение на директора на държавното лесничейство въз основа на заявление, подадено от заинтересуваното лице.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилага съгласувателно писмо от регионалната инспекция по околната среда и водите.
(3) Директорът на държавното лесничейство се произнася по заявлението в 14-дневен срок от подаването му. Заявителят се уведомява по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(4) Органът по ал. 1 се произнася с отказ по заявлението, когато:
1. към заявлението не е приложено съгласувателно писмо от регионалната инспекция по околната среда и водите;
2. заявлението е подадено за незалесени площи, предвидени по лесоустройствен проект за залесяване.
(5) Отказът може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.
(6) Срокът на действие на разрешителното е три години, освен ако по искане на заявителя в него е вписан по-кратък срок.
(7) За изграждането на пещи за вар, жижни за въглища и други по ал. 1 се заплаща такса, равна на цената за учредяване право на ползване по чл. 19, ал. 1. Таксата се внася в бюджета на Министерството на земеделието и горите.
(8) Изграждането на пещи за вар, жижни за въглища и други се извършва след заплащането на дължимите такси по ал. 7.
(9) Поставянето на пчелини в държавния горски фонд се извършва след уведомяване на директора на държавното лесничейство.
(10) Забранява се изхвърлянето на промишлени, битови и други отпадъци в горския фонд и на разстояние 100 м извън него.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по § 70? Няма.
Гласуваме § 70 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 2.
Параграфът е приет.
Господин Моллов, моля да представите параграфите от 71 до 74.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: “§ 71. Членове 88 и 90 се отменят.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 71, който става § 83.
По § 72 има предложение от народния представител Пламен Моллов, подкрепено от комисията. Тя предлага следната редакция на § 72, който става § 84:
“§ 84. Член 91 се изменя така:
“Чл. 91. (1) Дейностите по управление, възпроизводство, ползване и опазване на горите и земите в държавния горски фонд, както и издръжката на Националното управление по горите, неговите структури и специализирани териториални звена се финансират от бюджета на Министерството на земеделието и горите.
(2) Националното управление по горите, неговите структури и специализирани териториални звена могат да извършват дейностите по ал. 1 в гори и земи – собственост на физически, юридически лица и общини, когато за тези дейности са предвидени средства със Закона за държавния бюджет за съответната година, или чрез договор за управление по чл. 26, ал. 2.”
В § 73 ще направя малка редакционна корекция в текста във връзка с предложение от Комисията по бюджет и финанси, което беше направено устно.
“§ 73. Член 92 се изменя така:
“Чл. 92. (1) Общинските съвети определят такси за ползванията от горите и земите от общинския горски фонд съобразно чл. 9 от Закона за местните данъци и такси, които не могат да са в размер по-малък от таксите, определени от Министерския съвет за държавния горски фонд.
(2) Таксите по ал. 1 и приходите от дейностите, свързани с ползването на горите и земите – общинска собственост, постъпват в приход на общинските бюджети.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 73, който става § 85.
“§ 74. В глава седма думите “Раздел І”, “Раздел ІІ” и “Раздел ІІІ” и наименованията на разделите се заличават.”
Комисията предлага следната редакция на § 74, който става § 86:
“§ 86. В глава седма думите “Раздел І Общи положения”, “Раздел ІІ Приходи във фонд “Българска гора” и “Раздел ІІІ Разходи от фонд “Българска гора” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Моллов.
Имате думата за изказвания по тези текстове. Няма желаещи.
Гласуваме § 71 до § 74 ан блок, заедно с тези редакционни корекции в § 73 на вносителя, които господин Моллов направи в залата.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 75 има направено предложение от народния представител Моллов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 75, който става § 87:
“§ 87. Член 93 се изменя така:
“Чл. 93. Националното управление по горите е администратор на следните приходи:
1. от изключване на площи от държавния горски фонд;
2. таксите за всички ползвания и услуги, включително такси за ползване на диворастящи лечебни растения от държавния горски фонд;
3. средствата от ползването на дървесината от държавния горски фонд;
4. таксите за издаване на разрешителни, позволителни и удостоверения и за съгласуване на проекти, планове, програми и други писмени документи по закона;
5. от учредяване на право на ползване и сервитути в държавния горски фонд;
6. таксите за право на лов, за издаване и заверяване на билети за лов, за издаване на удостоверения за подборен отстрел, за ловни водачи и други по чл. 28, ал. 2 от Закона за лова и опазване на дивеча;
7. таксите за издаване и съгласуване на удостоверения, разрешителни, позволителни и други писмени документи по Закона за лова и опазване на дивеча;
8. глоби, имуществени санкции и обезщетения за извършени нарушения в горския фонд;
9. средствата от продажба на вещи, отнети в полза на държавата по глава осма;
10. средствата от продажба на имоти и вещи – частна държавна собственост, стопанисвани и управлявани от Националното управление по горите и от неговите структури и специализирани териториални звена, както и средствата от отдаването под наем и учредяването на ограничени вещни права върху тях;
11. средствата от продажби на семена и посадъчен материал, произведени от държавните лесничейства;
12. лихвите и сумите от финансовите операции;
13. дарения, завещания, спонсорство и др.;
14. средствата от договори за управление на гори и земи от горския фонд;
15. средства в размер 5 на сто върху сумата по концесионния договор за предоставено особено право на ползване върху гори – държавна собственост;
16. средствата от български или чуждестранни правителствени институции, неправителствени организации и лица, предоставени за подобряване на потребителската, защитната, средообразуващата и рекреационната функция на горите и за научноизследователска и приложна дейност в горите;
17. кредитите за възпроизводство на горите от държавния горски фонд;
18. таксите по чл. 86, ал. 7;
19. глобите и имуществените санкции по глава седма от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника;
20. таксите за регистрация и оценка на ловни трофеи по чл. 62 и таксите за паднали дивечови рога по чл. 63 от Закона за лова и опазване на дивеча;
21. глобите за извършени нарушения по Закона за лова и опазване на дивеча;
22. средствата от продажба на вещи, отнети в полза на държавата по Закона за лова и опазване на дивеча;
23. таксите по чл. 52 и вноски по чл. 53, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча;
24. средствата от български и чуждестранни физически и юридически лица и неправителствени организации за развитие на ловното стопанство, за научноизследователска и приложна дейност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Моллов.
Изказвания по § 75? Няма.
Гласуваме § 75 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 4.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 76 има направени предложения от народните представители Пламен Моллов и Васил Калинов, подкрепени от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 76, който става § 88.
“§ 88. Член 94 се изменя така:
“Чл. 94. Ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България се осигуряват средства в бюджета на Министерството на земеделието и горите за:
1. издръжка на Националното управление по горите, на неговите структури и специализирани териториални звена;
2. инвентаризация на горите и земите от горския фонд;
3. устройство на горите и земите от държавния горски фонд и за горите и земите от горския фонд с площ над 500 дка, чиито собственици са се обединили за съвместно управление;
4. подпомагане на физически и юридически лица, обединили се за съвместно стопанисване и управление на горите и земите от горския фонд с площ над 500 дка;
5. подпомагане на физически лица – собственици на гори и земи от горския фонд с площ до 20 дка, при възобновяване на собствените им гори;
6. подпомагане на физически лица при залесяването на изоставени земи извън горския фонд;
7. изграждане на горски пътища, противоерозионни и противопожарни съоръжения;
8. придобиване от държавата на гори и земи от горския фонд – собственост на физически и юридически лица и на общини;
9. регулиране числеността на някои видове дивеч при възникнала епизоотична обстановка;
10. възстановяване на гори, пострадали от стихийни бедствия и крупни производствени аварии;
11. създаване на гори и борба с ерозията в горския фонд;
12. провеждане на отгледни, санитарни и възобновителни сечи в държавния горски фонд;
13. защита на горите – собственост на държавата и на физически лица, и доставка на необходимите за целта препарати и материали, инструменти и защитни средства;
14. мероприятия по охраната на горите и земите от горския фонд;
15. отглеждане на горите в държавния горски фонд;
16. мероприятия за опазване на биологичното разнообразие;
17. други мероприятия по чл. 21.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Моллов.
Имате думата за изказвания по § 76. Няма желаещи.
Гласуваме § 76, предложен като окончателна редакция от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 2.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 77 комисията подкрепя текста на вносителя. Параграф 77 става § 89 със следното съдържание:
“§ 89. В чл. 95, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Средствата от бюджета на Министерството на земеделието и горите се разходват за:”
2. Точка 2 се изменя така:
“2. подпомагане на управлението, възпроизводството, ползването и опазването на горите и земите от горския фонд – собственост на физически и юридически лица;”.
3. Точка 5 се изменя така:
“5. почистване на площи за залесяване в държавния горски фонд;”.
4. Точка 9 се изменя така:
“9. строителство на горски пътища, баражи и други укрепителни съоръжения, необходими за изпълнението на функциите и задачите на структурите и специализираните териториални звена на Националното управление по горите;”.
5. В т. 15 след думата “униформено” се поставя запетая.
6. Точки 16, 17, 18 и 19 се изменят така:
“16. издръжка на Националното управление по горите, неговите структури и специализирани териториални звена;
17. подпомагане изграждането на горски пътища, противоерозионни и противопожарни съоръжения в горския фонд, собственост на физически и юридически лица и общини;
18. управление на гори и земи от горския фонд, предоставени по чл. 26, ал. 2;
19. инвентаризация на горите и земите от горския фонд и изработване на лесоустройствени проекти, планове и програми за държавния горски фонд и за горите и земите от горския фонд с площ над 500 дка, чиито собственици са се обединили за съвместно управление;”.
7. В т. 20 след думата “обслужване” се поставя запетая и се добавя “изследователска”.
8. В т. 44 думите “Национален фонд “Българска гора” се заменят с “бюджета на Министерството на земеделието и горите”.
9. Създава се т. 49:
“49. разходи по дела, страна по които е Националното управление по горите, неговите структури и специализирани териториални звена.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Моллов.
Изказвания по § 77? Няма желаещи.
Гласуваме § 77 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 3.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: “§ 78. Член 96 се изменя така:
“Чл. 96. Приходите по чл. 92, ал. 2 се разходват за дейности по стопанисване на общинските гори по решение на общинския съвет.”
Комисията предлага следната редакция на § 78, който става § 90:
“§ 90. Член 96 се изменя така:
“Чл. 96. Приходите по чл. 92, ал. 2, се разходват само за дейности по стопанисване на общинските гори по решение на общинския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по § 78? Няма.
Гласуваме § 78 в редакцията на комисията.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Предложение от народния представител Панайот Ляков по § 78 – създава се нов чл. 96а със следното съдържание:
“Чл. 96а. (1) Част от приходите, формирани от държавния горски фонд на територията на общината, могат да се преотстъпят в приход на съответния общински фонд “Българска гора”, когато на общината не е учредено право на ползване по чл. 16.
(2) Заявлението за придобиване на права по ал. 1 се подава до министъра на земеделието и горите с копие до началника на Националното управление по горите в срок до 30 март от кмета на общината след решение на общинския съвет.
(3) Заявлението по ал. 2 съдържа информация за числеността на населението, броя на безработните и социално слабите, годишното потребление на дърва за отопление и строителни материали по такса на корен за населението в общината, приходите и разходите на общинския бюджет.
(4) За постъпилите заявления началникът на Националното управление по горите събира от държавното лесничейство данни за предвижданията и изпълнението на устройствения проект и за приходите от бюджета на Националното управление по горите за територията на съответната община.
(5) В срок до 30 април началникът на Националното управление по горите внася документите по ал. 4 за разглеждане от комисия, назначена с негова заповед.
(6) Въз основа на представените документи комисията се произнася в двумесечен срок със становище относно необходимостта и размера на средствата, които да бъдат преотстъпени в общинския фонд “Българска гора”.
(7) В случай, че становището по ал. 6 бъде утвърдено от министъра на земеделието и горите, то се прилага към проектобюджета на Министерството на земеделието и горите.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания. Няма желаещи.
Гласуваме предложението на господин Панайот Ляков за създаване на нов чл. 96а, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 23, против 86, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Има направено предложение за § 79 от народния представител Пламен Моллов, което е оттеглено.
Комисията предлага следната редакция на § 79, който става § 91:
“§ 91. Създава се чл. 97а:
“Чл. 97а. (1) Който наруши разпоредбата на чл. 17, се наказва с глоба от 100 до 2000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по § 79? Няма желаещи.
Гласуваме § 79, подкрепен от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 2.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 80 има предложение от народния представител Пламен Моллов, подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 80, който става § 92:
“§ 92. Член 98 се изменя така:
“Чл. 98. Който в нарушение на чл. 39, ал. 2, извършва дейностите по чл. 39, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 100 до 1000 лв.”
Комисията предлага да се създаде § 80а, който става § 93:
“§ 93. Създава се чл. 98а:
“Чл. 98а. На юридическо лице или едноличен търговец, което в нарушение на чл. 39б, ал. 3, извършва дейностите по чл. 39, ал. 1, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.”
Комисията предлага да се създаде § 80б, който става § 94:
“§ 94. Създава се чл. 98б:
“Чл. 98б. На юридическо лице или едноличен търговец, което в нарушение на чл. 57а, ал. 1, извършва дейностите по чл. 53, ал. 2, т. 2, 3 и 4 се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.”
Комисията предлага да се създаде § 80в, който става § 95:
“§ 95. Създава се чл. 98в:
“Чл. 98в. Който наруши разпоредбата на чл. 39б, ал. 4, се наказва са глоба от 100 до 1000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по тези параграфи? Няма.
Гласуваме § 80, 80а, 80б и 80в, създадени по предложение на комисията.
Гласували 112 народни представители: за 107, против 2, въздържали се 3.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 81 има предложение на народния представител Пламен Моллов, подкрепено от комисията. Тя предлага следната редакция на § 81, който става § 96:
“§ 96. Член 99 се изменя така:
“Чл. 99. (1) Който не изпълни задълженията си по чл. 41а, ал. 1, 2 и 4, чл. 42, ал. 1 и 2, чл. 44, ал. 1 и 2, чл. 46, ал. 2 и чл. 47, ал. 2, във връзка с възпроизводството на горите от горския фонд, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.”
По § 82 комисията подкрепя текста на вносителя, като § 82 става § 97 със следното съдържание:
“§ 97. В чл. 100 думите “ал. 5” се заменят с “ал. 6”, а числото “100” се заменя с “50”.
"§ 83 Създава се чл. 100а:
"Чл. 100а. Който се разпорежда възмездно или безвъзмездно с дървесина, добита за собствени нужди по такса на корен, се наказва с глоба от 50 до 2000 лв."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 83, който става § 98.
По § 84 има предложение от народния представител Пламен Моллов, което комисията подкрепя.
Комисията предлага следната редакция на § 84, който става § 99:
"§ 99. Член 101 се изменя така:
"Чл. 101. (1) Който в нарушение на разпоредбите на чл. 58, ал. 3 и чл. 80, ал. 13 добива, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с немаркирани дървени материали, се наказва с глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 100 до 5000 лв."
Комисията предлага да се създаде § 84а, който става § 100:
"§ 100. Създава се чл. 101а със следното съдържание:
"×ë.101а. Който, упражнявайки частна лесовъдска практика, не маркира определените за сеч дървета съгласно разпоредбите на чл. 58, ал. 1 и 2 или предостави контролната горска марка на трето лице, се наказва с лишаване от право да упражнява частна лесовъдска практика за срок от 1 месец до 2 години."
По § 85 има направено предложение от народния представител Пламен Моллов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 85, който става § 101:
"§ 101. Член 102 се изменя така:
"Чл. 102. (1) Който наруши разпоредбата на чл. 80, ал. 14, се наказва с глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 100 до 5000 лв."
Комисията предлага да се създаде § 85а, който става § 102:
"§ 102. Създава се чл. 102а със следното съдържание:
"Чл. 102а. (1) Който в нарушение на чл. 63, ал. 2 и 3 и чл. 67 извършва странични ползвания или изкупува предмета им без писмено позволително, се наказва с глоба от 10 до 2000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 50 до 3000 лв."
Комисията предлага да се създаде § 85б, който става § 103, със следното съдържание:
"§ 103.Създава се чл. 102б със следното съдържание:
"Чл. 102б. Който в нарушение на разпоредбата на чл. 80, ал. 15 не уведоми за загубена или повредена горска марка, се наказва с глоба от 50 до 500 лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тези параграфи? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи от 81 до 85в включително ан блок, подкрепени от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 115, против 1, въздържали се няма.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 86 има предложение от народния представител Пламен Моллов - § 86 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението и предлага § 86 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по това предложение? Няма.
Подлагам на гласуване отпадането на § 86, по предложение на комисията.
Гласували 104 народни представители: за 100, против 4, въздържали се няма.
Параграф 86 отпада.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Комисията предлага да се създадат параграфи 103а и 103б:
"§ 103а. В чл. 103 думата "представлява" се заменя със "съставлява", а изречение второ се заличава.
§ 103б. В чл. 104 думата "представлява" се заменя със "съставлява", а изречение второ се заличава."
По § 87 има предложение от народния представител Пламен Моллов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 87, който става § 104:
"§ 104. Създава се чл. 105а:
"Чл. 105а. Който наруши разпоредбата на чл. 76б, ал. 1, чл. 79, ал. 2 или 4, се наказва с глоба от 50 до 200 лв."
По § 88 има направено предложение от народния представител Пламен Моллов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 88, който става § 105:
"§ 105. Член 106 се изменя така:
"Чл. 106. (1) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 76а, чл. 77, ал. 3, 4 или 5, или не изпълни задълженията си по чл. 77, ал. 7 или ал. 9, се наказва с глоба от 100 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 200 до 5000 лв."
По § 89 има направено предложение от народния представител Пламен Моллов, което комисията е подкрепила.
Комисията предлага следната редакция на § 89, който става § 106:
"§ 106. Създава се чл. 106а:
"Чл. 106а. (1) Който наруши разпоредбата на чл. 80, ал. 12, се наказва с глоба от 50 до 5000 лв.
(2) Който маркира дървета за сеч и дървесина с подправена горска марка или производствена марка, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв."
"§ 90. В чл. 107 думите "чл. 82 и 88" се заличават."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 90, който става § 107.
По § 91 има направено предложение от народния представител Пламен Моллов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 91, който става § 108:
"§ 108. Създава се чл. 107а:
"Чл. 107а. (1) Който наруши разпоредбата на чл. 86, ал. 1, 8 или 9 се наказва с глоба от 20 до 2000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 50 до 3000 лв."
Комисията предлага да се създаде § 91а, който става § 109:
"§ 109. Създава се чл. 107б:
"Чл. 107б. (1) Който наруши разпоредбата на чл. 86, ал. 10 се наказва с глоба от 50 до 3000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 100 до 5000 лв."
Комисията предлага да се създаде § 91б, който става § 110:
"§ 110. Създава се чл. 107в:
"Чл. 107в. (1) Който наруши разпоредбите на чл. 14, ал. 1 и 2 и чл. 81, ал. 6, като ползва гори и земи от горския фонд не по предназначение се наказва с глоба от 50 до 2000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 100 до 5000 лв."
По § 92 има направено предложение от народния представител Пламен Моллов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 92, който става § 111:
"§ 111. Член 109 се изменя така:
"Чл. 109. На юридическо лице или едноличен търговец, който със своята дейност уврежда горите и земите от горския фонд, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 10 000 лв. За повторно нарушение имуществената санкция е от 10 000 до 50 000 лв."
По § 93 има направено предложение от народния представител Пламен Моллов, което комисията подкрепя.
Комисията предлага следната редакция на § 93, който става § 112:
"§ 112. Член 111 се изменя така:
"Чл. 111. Който не изпълни разпореждания на служител по горите, дадени в кръга на служебните му правомощия, се наказва с глоба от 10 до 200 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание."
Комисията предлага да се създаде § 93а, който става § 113:
"§ 113. Създава се чл. 111а:
"Чл. 111а. (1) Който наруши разпоредбата на чл. 70, ал. 2 се наказва с глоба от 100 до 1000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, имуществената санкция е в размер от 200 до 3000 лв."
По § 94 има направено предложение от народния представител Пламен Моллов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 94, който става § 114:
"§ 114. Създава се чл. 111б със следното съдържание:
"Чл. 111б. Когато нарушенията по чл. 101, чл. 101а, чл. 102, 102а, 102б, чл. 106, чл. 106а и чл. 112, ал. 5 и 6 са извършени повторно глобата или имуществената санкция са в двоен размер."
По § 95 има предложение от народния представител Пламен Моллов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 95, който става § 115:
"§ 115. В чл. 112 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Вещите, послужили за извършване на нарушения, както и вещите, предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата, независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им. За отнета в полза на държавата дървесина от гори – частна или общинска собственост, собствениците имат право на обезщетение в размер на стойността на продадената дървесина, след приспадане на разходите, извършени от Държавното лесничейство по продажбата."
2. Създават се ал. 2-6:
"(2) Дървесината, отнета по реда на този закон в полза на държавата, се продава от началника на Националното управление по горите или от упълномощено от него длъжностно лице по реда на Закона за държавната собственост. За разпореждането с тази дървесина не се прилагат разпоредбите на Данъчния процесуален кодекс и на Закона за събиране на държавните вземания.
(3) Началникът на Националното управление по горите определя със заповед дървесината по количество, вид и категория, отнета в полза на държавата, която се ползва от Националното управление по горите, от неговите структури и специализирани териториални звена за строителство на горски сгради, телефонни линии, заслони, водопои, за ловно-стопански и рибно-стопански сгради и съоръжения за научноизследователски и други подобни цели.
(4) При констатиране на нарушения по чл. 80, ал. 14 в дървообработващи цехове и складове за продажба на дървесина, същите се запечатват за срок до 6 месеца по нареждане на началника на Националното управление по горите или на упълномощено от него длъжностно лице. Нареждането се изпълнява незабавно.
(5) Лице, което разпечати или нареди да бъдат разпечатани обектите по ал. 4, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв.
(6) На юридически лица и еднолични търговци, които в нарушение на разпореждането по ал. 3, извършват дейност в запечатаните обекти, се налага имуществена санкция от 2000 до 10 000 лв."



По § 96 има предложение от народния представител Пламен Моллов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 96, който става § 116:
“§ 116. Член 113 се изменя така:
“Чл. 113. (1) Нарушенията по закона се установяват с актове на служителите по горите или на служители на Министерството на вътрешните работи, упълномощени от министъра на вътрешните работи след съгласуване с министъра на земеделието и горите, а наказателните постановления се издават от министъра на земеделието и горите или от упълномощени от него длъжностни лица.
(2) Глобите, имуществените санкции и сумите, получени от продажбата на отнетите в полза на държавата вещи, или паричната равностойност на липсващите вещи – предмет и/или средство на нарушението, се внасят в бюджета на Министерството на земеделието и горите.
(3) Размерът на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд се определя с наредба на Министерския съвет.
(4) Не подлежат на обжалване наказателните постановления, с които е наложена глоба до 100 лв. включително, или е постановено отнемане в полза на държавата на вещи, чиято стойност е до 1000 лв., или обезщетението за причинени щети е на същата стойност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по тези параграфи от 103а до 116 има ли?
За процедурно предложение думата има господин Калинов.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Аз предлагам да удължим работното време до приемането на закона, предвид на това, че остана неголяма по обем работа и мисля, че ще бъде по-добре да го приключим тази вечер. Гледам, че има и добро настроение за работа. Нека да си свършим работата днес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване процедурното предложение. Може би не повече от 15 минути ще се удължи пленарният ден.
Моля, гласувайте удължаване на пленарното заседание до приемане на Закона за горите.
Гласували 137 народни представители: за 110, против 27, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля, гласувайте параграфи от 103а до 116 включително ан блок.
Гласували 126 народни представители: за 125, против 1, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 97 има предложение от народните представители Владислав Костов и Венцислав Върбанов, който не е подкрепено от комисията. То гласи:
В § 97, в т. 2 от законопроекта се правят следните изменения:
В т. 2, буква “б” т. 12 се изменя по следния начин: думата “президентът” се заменя с думата “администрацията на президента”.
В т. 2, буква “б”, т. 13 се правят следните изменения:
“13. “Положителна търговска репутация” има търговец, който представи препоръки за работата си в последните три обекта, в които са извършвали дейности по ползване на дървесина от гори в горския фонд.”
В § 1 от Допълнителните разпоредби да се създаде нова точка, в която да се даде определение на термина: “незалесени земи и гори с влошено състояние”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Пламен Моллов, което е подкрепено по принцип.
Има предложение от народния представител Васил Калинов, което не е подкрепено от комисията.
То гласи: в § 2, след т. 7 се създава нова т. 7а:
“7а. “Поройни водосбори” са водосборите, в които се формират водни течения с пороен режим, причиняващ бедствена обстановка.”
Комисията предлага следната редакция на § 97, който става § 117:
“§ 117. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 1:
а) Алинея 2 се изменя така:
“(2) Лесоустройственият план се изработва в цифров и в графичен вид въз основа на специализираната карта за горите и земите от горския фонд и съдържа кратки данни за местоположението на гората, разположение, почвена, хидрографска, петрографска и климатична характеристика. В него се включват данни за тревната и дървесната растителност, дивеча, административната принадлежност, задължителните лесовъдски мероприятия и обосновка за провеждането им.”
б) В ал. 3 думите “Устройствената програма” се заменят с “Лесоустройствената програма”;
в) В ал. 5 думите “устройствени проекти, планове и програми” се заменят с “лесоустройствени проекти, планове и програми”.
2. В § 2:
а) Точка 4 се изменя така:
“4. “добив на дървесина” е сеч и извоз на дървесина до временен склад”;
б) създават се точки 5-14:
“5. “лесосечен фонд” е опис на маркирани насаждения, одобрени за сеч през съответната година;
6. “репродуктивни материали” са семена, части от растения (калеми, резници, тъкани, отводки и други), полен, фиданки от горски дървесни и храстови видове;
7. “ерозирани земи” са земите и горите от горския фонд, върху които са установени трета и четвърта степен на ерозираност;
8. “каламитети” са масови прояви на вредители, свързани с нанасянето на значителни повреди на насажденията;
9. “лесовъдско образование” е средно или висше образование, придобито в съответствие с изискванията на Закона за народната просвета, Закона за професионалното образование и обучение, Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план и Закона за висшето образование;
10. “горски култури” са гори, създадени или възобновени по изкуствен начин;
11. “повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение;
12. “положителна търговска репутация” има търговец, който представи препоръки за работата си в последните три обекта, съгласно чл. 57а, ал. 2, т. 6 от държавните лесничейства и/или държавните дивечовъдни станции, в чиито райони на дейност се намират обектите. В препоръките трябва да е посочено, че търговецът е спазвал условията и сроковете на подписаните договори;
13. “нощна паша” е пашата, извършвана между 23,00 и 04,00 ч.;
14. “временен склад” е терен, утвърден с технологичния план за сеч и извоз, подходящ за складиране на добитата от сечището дървесина преди транспортирането й.”
Комисията предлага следната редакция на § 98, който става § 118:
“§ 118. В Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Параграф 3 се отменя.
2. В § 7 след думата “организации” се добавя “(КЗС, ТКЗС, МТС, АПК, ДЗС и др.)”, думата “устройствените” се заменя с “лесоустройствените”, думата “преминават” се заменя със “се включват”, а думите “ако правото” се заменят с “когато правото”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По тези параграфи имаме предложения, които са отхвърлени. Така че трябва най-напред да преминем към предложенията на народните представители Владислав Костов и Венцислав Върбанов, които отсъстват, и затова сме длъжни да ги гласуваме, без да ги обсъждаме.
Също така има предложение на господин Васил Калинов.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Оттегля се.
Най-напред ще гласуваме предложението на народните представители Костов и Върбанов, което не се приема от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 11, против 112, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на параграфа, предложен от комисията, и по изключение да гласуваме и следващия параграф, който беше прочетен и по който няма никакви колизии.
Моля да гласувате двата параграфа заедно.
Гласували 121 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 3.
Двата параграфа са приети.

ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Комисията подкрепя предложението на вносителя за създаване на “Преходни и заключителни разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предложението на Костов и Върбанов е оттеглено, на Моллов, естествено, е прието. На Литрова ще го гласуваме.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Има предложение на народната представителка Теодора Литрова, което не е подкрепено от комисията:
“В § 99 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 придобива следния текст:
“(1) Лицата, придобили до влизането в сила на този закон собственост върху законно построени сгради от държавата, общините или кооперации в гори и земи от държавния горски фонд – частна държавна собственост, могат да подадат заявление до министъра на земеделието и горите за закупуване на прилежащия към сградата терен, определен с подробен устройствен план, в едногодишен срок от влизането в сила на закона.”
2. Създава се нова ал. 9:
“(9) Лицата, придобили до влизането в сила на този закон собственост върху законно построени сгради в гори и земи от държавния горски фонд – публична държавна собственост, или сгради без предоставено право на строеж или с изтекло такова, заплащат ежегодна такса за ползването на земята в размер, определен с тарифа, приета от Министерския съвет при условие, че сградите са узаконими съгласно действащите разпоредби, правила и норми от Закона за устройството на територията.”
Комисията предлага следната редакция на § 99, който става § 119:
“§ 119. (1) Лице, построило сгради, постройки, мрежи и съоръжения в държавен горски фонд – частна държавна собственост, до влизането в сила на този закон или е придобило собственост върху такива, може да закупи застроената и нормативно определената прилежаща площ, ако строежите са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно Закона за устройство на територията са търпими строежи и не подлежат на премахване.
(2) Заявление за закупуване се подава до министъра на земеделието и горите в едногодишен срок от влизането в сила на този закон. Към заявлението се прилагат:
а) копие от документ за самоличност или удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация и копие от код по БУЛСТАТ на заявителя;
б) документи, удостоверяващи собствеността върху сградата;
в) съгласувателни писма по проект – за снемане за узаконяване от специализираните контролни органи в случаите на узаконяване;
г) удостоверение от Агенцията по кадастъра за спазени изисквания по Наредба № 14 от 23 юли 2001 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри;
д) удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са узаконими;
е) скица на трасето или площадката с обозначени координатни точки;
ж) документ, определящ нормативно прилежащия терен;
з) доклад и удостоверение за оценка на горите и земите от горския фонд;
и) решение за оценка на въздействието върху околната среда, издадено по реда на Закона за опазване на околната среда;
й) писмени становища на структурите и териториалните звена на Националното управление по горите, в чийто териториален обхват на дейност се намират имотите.
(3) Министърът на земеделието и горите издава или отказва да издаде заповед въз основа на заявлението по ал. 2. В едномесечен срок от влизането в сила на заповедта, лицето заплаща дължимите цени, данъци, такси и разноски.
(4) Въз основа на заповедта и надлежен документ за платена цена, представен от купувача, началникът на Националното управление по горите сключва договор за продажба.
(5) Договорът за продажба се вписва от купувача в службите по вписване по местонахождението на имота за негова сметка.
(6) Ако лицето не подаде заявление в срока по ал. 2 или не заплати дължимите суми в срока по ал. 3, се прилага чл. 74, ал. 1 от Закона за собствеността.
(7) В случаите по ал. 6 правата на собственост върху сградите, постройките, мрежите и съоръженията се упражняват от министъра на земеделието и горите.
(8) Собствениците на други обекти в държавния горски фонд, придобити до влизането в сила на този закон, които не отговарят на условията на ал. 1, могат да ползват застроената и нормативно определената прилежаща площ към обектите по реда на чл. 16, ал. 5, т. 4 и 5, или на чл. 15д, ал. 3.
(9) Отказът на министъра на земеделието и горите по ал. 3 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Най-напред моля да гласувате предложението на госпожа Литрова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 16, против 111, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате съдържанието на § 119, така както е представен от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма.
Параграф 119 е приет.
Останаха текстове без никакви конфликти. Моля да ги прочетете отначало докрай и да ги гласуваме.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Направено е предложение от народния представител Пламен Моллов по § 100, което е подкрепено от комисията, която предлага следната редакция на § 100, който става § 120:
“§ 120. (1) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон, лицата, получили експедиционна горска марка преди влизането в сила, я връщат в съответното държавно лесничейство, освен:
1. когато срокът на действие на позволителното за сеч, издадено на лицата преди влизането в сила на този закон, не е изтекъл;
2. когато срокът на действие на позволителното за сеч, издадено на лицата преди влизането в сила на този закон, е изтекъл, но на временния склад има нетранспортирана дървесина.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1 в 3-месечен срок от изтичането на срока на действие на позволителното за сеч лицата, получили експедиционна горска марка преди влизането в сила на този закон, я връщат в съответното държавно лесничейство.
(3) В случаите по ал. 1, т. 2 в 3-месечен срок от влизането в сила на този закон лицата, получили експедиционна горска марка преди влизането му в сила, я връщат в съответното държавно лесничейство.
(4) Обстоятелствата по ал. 1, 2 и 3 се отразяват в регистъра на горските марки.”
Направено е предложение от народния представител Пламен Моллов, подкрепено от комисията, за създаване на § 100а, който става § 121 със следното съдържание:
“§ 121. Заявленията за изключване и предоставяне право на ползване върху гори и земи от държавния горски фонд, подадени до влизане в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред. До влизане в сила на наредбата по чл. 19, ал. 1 се заплаща такса, определена с тарифа за таксите за изключени или предоставени за ползване площи от държавния горски фонд, приета с Постановление № 266 на Министерския съвет от 3 декември 1998 г.”
Комисията предлага следната редакция на § 101, който става § 122 със следното съдържание:
“§ 122. (1) В срок до 2 години от влизането в сила на този закон, началникът на Националното управление по горите обявява конкурсите за заемане на длъжностите по чл. 31, ал. 1 и 2, за които не е проведен конкурс.
(2) Трудовите договори с лицата по чл. 31, ал. 1 и 2 се прекратяват с постъпването на работа на служителя, спечелил конкурса.”
Има направено предложение от народния представител Пламен Моллов за създаване на § 101а, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага да се създаде § 101а, който става § 123 със следното съдържание:
“§ 123. Държавните дивечовъдни станции в определения им район на дейност осъществяват дейностите, посочени в чл. 21, при спазване изискванията на този закон.”
“§ 102. Подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на отменените разпоредби, се прилагат до издаването на съответните нови подзаконови поднормативни актове, доколкото не противоречат на закона.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 102, който става § 124.
Комисията предлага следната редакция на § 103, който става § 125 със следното съдържание:
“§ 125. Навсякъде в закона:
1. Думите “Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа”, “министъра/рът на земеделието, горите и аграрната реформа” се заменят с “Министерството на земеделието и горите”, “министъра/рът на земеделието и горите”.
2. Думите “Ръководителя/т на Националното управление по горите” се заменят съответно с “Началника/ът на Националното управление по горите”.
3. Думите “Органи и поделения” се заменят със “структури и специализирани териториални звена”.
4. Думите “Устройственият/те” се заменят с “Лесоустройствения/те”.
Параграф 104 – комисията предлага той да отпадне. Съдържанието му е отразено на систематичното си място в § 125.
Параграф 105 – комисията предлага той да отпадне. Съдържанието му е отразено на систематичното си място в § 125.
Параграф 106 – комисията предлага той да отпадне. Съдържанието му е отразено на систематичното си място в § 125.
По § 107 има предложение от народния представител Пламен Моллов – за отпадане на параграфа.
Комисията подкрепя предложението.
Има направено предложение от народния представител Пламен Моллов за създаване на § 108 със съдържание, което е подкрепено от комисията.
Параграф 108 гласи:
“§ 108. Законът за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (обн. ДВ. …) се изменя така:
1. В чл. 13, ал. 10, изречение първо думите “две години” се заменят с “три години”.
2. Създава се нов § 4:
“Когато сроковете по чл. 13, ал. 10 от Закона за възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд са изтекли, министърът на земеделието и горите или заинтересованите лица могат да направят искане и общинската служба по земеделие и гори може да се произнесе с решение в едногодишен срок от влизането на този закон в сила.”
3. В § 1 т. 7 се изменя така:
“7. “гори, изключителна държавна собственост” са горите и земите в защитените територии, определени със Закона за защитените територии; островите по граничните реки, гори и земи в зоните за строга охрана на водата и водовземните съоръжения; семепроизводствени градини, географски култури и дендрариуми."
Комисията предлага да се създаде § 126:
“§ 126. В Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 11, ал. 1 се изменя така:
“(1) Възстановяването на собствеността върху горите и земите от горския фонд се извършва от съответните общински служби по земеделие и гори към Министерството на земеделието и горите”.
2. В чл. 13:
а) в ал. 6, изречение първо, думата “комисията” се заменя с думите “общинската служба по земеделие и гори”;
б) в ал. 10, изречение първо, думите “две години” се заменят с “три години”;
в) в ал. 13 думите “председател, заместник-председател” се заменят с “началник, заместник-началник”.
3. В чл. 14, ал. 3, изречение второ, думите “определен от нейния председател” се заличават.
4. В § 1 от Допълнителната разпоредба т. 7 се изменя така:
“7. “гори, изключителна държавна собственост” са горите и земите в защитените територии, определени със Закона за защитените територии; островите по граничните реки, гори и земи в зоните за строга охрана на водата и водовземните съоръжения, семепроизводствени градини, географски култури и дендрариуми.”
5. В “Преходните и заключителни разпореди” се създава § 4б:
“§ 4б. Когато сроковете по чл. 13, ал. 10 са изтекли, министърът на земеделието и горите или заинтересуваните лица могат да направят искане и общинската служба по земеделие и гори може да се произнесе с решение до 1 януари 2004 г.”
Комисията предлага да се създаде § 127:
“§ 127. В Закона за собствеността и ползването на земеделските земи се правят следните изменения:
1. В чл. 14:
а) в ал. 2 и 3 думата “комисията” се заменя с “общинската служба по земеделие и гори”;
б) в ал. 9 думите “председател, секретар” се заменят с “началник, заместник-началник”.
2. В чл. 35 ал. 1, 2 и 3 думите “и на гори и земи от горския фонд” се заличават.”
Комисията предлага да се създаде § 128 със следното съдържание:
“§ 128. В Закона за движението по пътищата в Преходните и заключителни разпоредби се създава § 12а със следното съдържание:
“§ 12а. Режимът по чл. 91, както и правомощията по чл. 165, ал. 2, т. 1 от този закон, се ползват и от служителите по горите при упражняване на определените им по Закона за горите, Закона за лова и опазване на дивеча и Закона за рибарство и аквакултури правомощия и при спазване на изискванията по чл. 170 от този закон.”
Комисията предлага да се създаде § 129:
“§ 129. Параграф 126, т. 2, буква “а” и § 127, т. 1 влизат в сила от 26 октомври 2002 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Не виждам.
Моля да гласувате всички останали параграфи.
Гласували 141 народни представители: за 141, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания.)
Благодаря на всички за търпението.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 19,15 ч.)

Заместник-председатели:

Камелия Касабова

Благовест Сендов



Секретари:
Гергана Грънчарова

Веселин Черкезов