Председателствали: заместник-председателите Камелия Касабова и Любен Корнезов

Секретари: Светослав Спасов и Наим Наим

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: (звъни): Откривам заседанието.
Предлагам на вашето внимание програмата за работата на Народното събрание за тази пленарна седмица.
Има постъпили три предложения по реда на чл. 40, ал. 7 по реда на подреждането на парламентарните групи за първо пленарно заседание за месеца. Предложения, които не се гласуват, а влизат автоматично в програмата за работата на Народното събрание.
Първото предложение е от Парламентарната група на Коалиция за България – първо четене на законопроекта за допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет. Вносители са Любен Корнезов и група народни представители.
Второто предложение е от Парламентарната група на Движението за права и свободи – второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
От Парламентарния съюз на Обединените демократични сили е постъпило предложение за първо четене на законопроекти за военноинвалидите и военнопострадалите. Вносители на законопроекта от ОДС са госпожа Росица Тоткова и група народни представители. По тази точка от дневния ред има и законопроекти с вносители Сергей Станишев и група народни представители и Весела Драганова и група народни представители.
Програмата по ал. 3, която подлежи на гласуване:
1. Законопроект за ратифициране на Протокола от 1988 г. към Международната конвенция за товарните водолинии – 1966 г. Вносител е Министерският съвет.
2. Законопроект за ратифициране на Протокола от 1988 г. към Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1 ноември 1974 г. Вносител е Министерският съвет.
3. Проект за решение за създаване на Временна парламентарна комисия, която да извърши проучване и проверка на безопасните и здравословни условия на труд в "Кремиковци" АД и изпълнение на Решението на Народното събрание от 29 март 2002 г. Вносители са Румяна Георгиева и група народни представители.
4. Второ четене на законопроекта за регионалното развитие.
5. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии с вносител Тошо Пейков и на законопроекти за политическите партии с вносители Бойко Радоев и Николай Камов; Емил Кошлуков и група народни представители.
6. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
7. Първо четене на законопроекта за изменение на Закона за изпълнение на наказанията. Вносител е Министерският съвет.
8. Второ четене на законопроекта за частната охранителна дейност.
9. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. Вносители: Димитър Абаджиев и група народни представители; Мирослав Севлиевски и група народни представители; Борислав Цеков и група народни представители; Владимир Дончев и група народни представители.
10. Проект за решение за приемане на Годишен доклад за младежта за 2002 г.
11. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа.
12. Първо четене на законопроекта за насърчаване на инвестициите в малки и средни предприятия. Вносители са Валери Димитров и Ралица Агайн.
13. Първо четене на законопроекта за генетично модифицираните организми. Вносител е Министерският съвет.
14. Първо четене на законопроекти за военноинвалидите и военнопострадалите. Вносители са Сергей Станишев и група народни представители; Росица Тоткова и група народни представители; Весела Драганова и група народни представители.
15. Проект за правилник за устройството и дейността на администрацията на Народното събрание. Вносител е Константин Пенчев.
16. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки.
17. Парламентарен контрол.
Уважаеми дами и господа, моля да гласуваме така представената програма за тази седмица.
Гласували 177 народни представители: за 169, против няма, въздържали се 8.
Програмата е приета.
Представям постъпилите предложения по реда на ал. 3:
Първото е с вносител господин Корнезов – в програмата да бъде включен законопроектът за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти.
Моля да гласуваме това предложение на господин Корнезов за включване на този законопроект в програмата за седмицата.
Гласували 161 народни представители: за 63, против 52, въздържали се 46.
Предложението не се приема.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Госпожо председател, правя процедурно предложение за прегласуване.
Уважаеми колеги, всъщност за тридесет и първи път правя това предложение и ви моля: нека да подкрепим да влезе като точка, нека да бъде и последна точка от дневния ред за тази седмица! Поне ще дадем някакъв сигнал на тези онеправдани граждани, които държавата в края на краищата е ограбила и изхвърлила от домовете им, че парламентът ще се занимава с този въпрос. Друг е проблемът как ще бъде решен той. Но няма друг орган, освен парламентът, т.е. ние, които сме в тази зала, да видим най-справедливото разрешение на хората, на които държавата продаде жилищата, те си платиха жилищата, парите влязоха в държавата, а сега се изхвърлят от жилищата им.
Моля ви, нека да бъде последна точка, шестнадесета, но все пак един сигнал, че българският парламент ще се обърне с лице към проблема на тези хора! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Подлагам на прегласуване предложението, направено от господин Корнезов.
Гласували 176 народни представители: за 64, против 54, въздържали се 58.
Предложението не се приема.




Следващото предложение е с вносители Димитър Абаджиев и 31 народни представители за включване в дневния ред на проект за решение за създаване на Временна комисия за проучване на всички данни по твърденията за финансиране на Българската социалистическа партия от режима на Саддам Хюсеин в Ирак.
Заповядайте, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа, предложението ми за включване на проект за решение за създаване на временна комисия, която да проучи всички данни относно твърденията за финансиране от бившия режим на Саддам Хюсеин на Българската социалистическа партия, е направено като предложение за точка първа. Само с две думи за смисъла на това предложение.
Аз няма да повтарям всички факти, които са известни и на народните представители, но категорично смятаме, че това е тема, която засяга не само една политическа партия в България, а имиджа на цялата страна. Съвсем нормално е Народното събрание като върховна институция да положи усилия да проучи всички данни, които са налице. Известно е, че президентът е разпоредил проверка, но президентът Георги Първанов е бил председател на Българската социалистическа партия към момента, за който са изнесени твърденията, и институциите, на които е възложил проверка, са подчинени на него. Много по-нормално и по-обективно е, ако Народното събрание извърши проучване и събере всички данни, разпита всички, които имат отговорност по тази тема, и излезе с резултат от тази проверка, която ще бъде авторитетна, и пак повтарям, която ще има значение не само за една българска партия, а за имиджа на цялата страна.
Смятам, че е много важно да подкрепим този проект, да подкрепим предложението за включване в дневния ред и още днес да го разгледаме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Абаджиев.
Подлагам на гласуване предложението на господин Абаджиев и група народни представители за включване на тази точка в дневния ред.
Действително има един друг проект за решение, който се раздава в момента в пленарната зала, така разбрах, но той не е постъпил в Деловодството на Народното събрание за включване в дневния ред за тази седмица.
Моля да гласуваме предложението на господин Абаджиев.
Гласували 181 народни представители: за 125, против 24, въздържали се 32.
Предложението е прието.
По този начин то автоматично става предпоследна точка – преди парламентарния контрол.
Следващото предложение по ал. 3, което вече е внесено по съответния ред от Коалиция за България, е за включване в програмата на Народното събрание за тази седмица на проект за решение за създаване на временна анкетна парламентарна комисия, която да извърши проверка на дейността на министри, областни управители, кметове и други държавни служители по удостоверяването на реституционни претенции на Симеон Сакскобургготски. Вносители са Сергей Станишев и група народни представители.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 174 народни представители: за 89, против 68, въздържали се 17.
Приема се.
За процедурно предложение думата има господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Жълтата преса е нещо много хубаво и сеирът, но дайте да погледнем отговорно като парламент. Какво гласуваме ние? (Шум и реплики от залата.) Аз мога да викам по-силно от вас.
Какво гласуваме ние в момента? Парламентарна комисия, която да разгледа един имуществен спор, някакви реституционни претенции – основателни или неоснователни. (Шум и реплики от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля ви за тишина в залата!
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Аз питам, като излезе тази комисия с решение “за” или “против” реституцията на съответните имоти, какво правно значение ще има решението на тази комисия? Ние ще спрем ли съда утре да разгледа едни евентуални имуществени спорове? Няма да го спрем. В момента вие искате законодателната власт да се намеси в един конкретен имуществен спор, който е от компетенциите само и единствено на съдебната власт. В момента аз съзирам зад това предложение една популистка изява, да хвърляме кал, да кажем нещо лошо, без всякакъв смисъл.
Искам само да подчертая, че независимо дали става дума за министър-председателя или не, той не е по-малко гражданин от всеки един от нас и не е с по-малко права, не е с повече, но не е и с по-малко. Затова аз съм категорично против това да гласуваме такава комисия и да гледаме частни спорове в парламента.
Моето предложение е за прегласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има процедурно предложение за прегласуване на предложението за включване на този проект за решение в програмата за тази седмица.
Моля да прегласуваме. (Шум и реплики в залата.)
Моля, не ползвайте чужди карти при гласуването!
Гласували 198 народни представители: за 97, против 95, въздържали се 6.
Проектът за решение не се приема.
За процедурно предложение думата има госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. Правя процедурно предложение да се направи поименна проверка. На таблото се изписаха 198 народни представители, че са гласували. В залата няма толкова. Моля Ви за поименна проверка колко хора са в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: От името на парламентарна група правите това предложение, нали, госпожо Масларова?
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Да, и при затворени врати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не мога да разпоредя такова нещо. Правилникът не ми разрешава.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Извинявам се, но ще кажа специално за господин Станимир Илчев, който не е чул: при затворени врати, за да се знае колко депутати са гласували.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, дайте ми списъка за поименна проверка.

Адриана Георгиева Брънчева - тук
Алеко Константинов Кюркчиев - отсъства
Александър Великов Маринов - тук
Александър Димитров Паунов - тук
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - тук
Александър Христов Филипов - отсъства
Алекси Иванов Алексиев - тук
Алиосман Ибраимов Имамов - тук
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - отсъства
Анели Гинчева Чобанова - отсъства
Анелия Йорданова Мингова - тук
Анелия Христова Атанасова - тук
Антонина Бончева Бонева - тук
Антония Стефанова Първанова - тук
Асен Димитров Гагаузов - тук
Асен Йорданов Агов - тук
Асен Любенов Дурмишев - тук
Атанас Атанасов Папаризов - тук
Атанас Димитров Щерев - тук
Атанас Крумов Додов - тук
Атанас Петров Василев - тук
Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Благой Николаев Димитров - отсъства
Бойко Илиев Рашков - отсъства
Бойко Кирилов Радоев - тук
Бойко Стефанов Великов - тук
Борислав Бориславов Цеков - отсъства
Борислав Георгиев Владимиров - тук
Борислав Георгиев Спасов - отсъства
Борислав Димитров Китов - тук
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Михайлов Борисов - отсъства
Борислав Николов Ралчев - тук
Борислав Славчев Борисов - тук
Ботьо Илиев Ботев - тук
Валентин Илиев Василев - тук
Валентин Николов Милтенов - тук
Валери Георгиев Димитров - тук
Валери Димитров Цеков - тук
Ваня Крумова Цветкова - тук
Васил Богданов Василев - тук
Васил Димитров Паница - тук
Васил Тодоров Калинов - отсъства
Васил Христов Маринчев - тук
Величко Стойчев Клингов - отсъства
Венко Митков Александров - тук
Венцислав Василев Върбанов - тук
Весела Атанасова Драганова - тук
Весела Николаева Лечева - отсъства
Веселин Борисов Черкезов - отсъства
Веселин Витанов Близнаков - тук
Владимир Иванов Димитров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - отсъства
Владимир Стоянов Джаферов - тук
Владислав Борисов Костов - тук
Гадар Агоп Хачикян - тук
Георги Владимиров Юруков - отсъства
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Костов Станилов - тук
Георги Любенов Хубенов - тук
Георги Стефанов Панев - тук
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Чавдаров Анастасов - тук
Гергана Христова Грънчарова - тук
Гиньо Гочев Ганев - тук
Господин Христов Чонков - отсъства
Даниел Василев Вълчев - отсъства
Даниела Владимирова Никифорова - тук
Даринка Христова Станчева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - тук
Диляна Николова Грозданова - отсъства
Димитър Енчев Камбуров - тук
Димитър Иванов Абаджиев - тук
Димитър Иванов Стефанов - отсъства
Димитър Илиев Димитров - тук
Димитър Кателийчев Пейчев - отсъства
Димитър Лазаров Игнатов - отсъства
Димитър Милков Ламбовски - тук
Димитър Николов Димитров - тук
Димитър Станимиров Дойчинов - тук
Димитър Стоянов Дъбов - тук
Димитър Цвятков Йорданов - отсъства
Димчо Анастасов Димчев - тук
Евгени Захариев Кирилов - тук
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Стефанов Бакърджиев - тук
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евдокия Иванова Манева - отсъства
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Елиана Стоименова Масева - отсъства
Елка Панчова Анастасова - отсъства
Емел Етем Тошкова - отсъства
Емил Илиев Кошлуков - отсъства
Емилия Радкова Масларова - тук
Енчо Вълков Малев - отсъства
Златка Димитрова Бобева - тук
Иван Георгиев Иванов - тук
Иван Йорданов Костов - тук
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Павлов Павлов - отсъства
Иван Тодоров Козовски - отсъства
Иво Първанов Атанасов - тук
Иво Севдалинов Цанев - тук
Илчо Георгиев Дуганов - тук
Ирена Иванова Маринова-Варадинова  - тук
Ирина Георгиева Бокова - тук
Исмет Яшаров Саралийски - тук
Йордан Ангелов Нихризов - тук
Йордан Георгиев Соколов - тук
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Николов Памуков - отсъства
Йордан Стоянов Димов - тук
Камелия Методиева Касабова - тук
Камен Стоянов Влахов - отсъства
Касим Исмаил Дал - тук
Кемал Еюп Адил - отсъства
Кина Симеонова Андреева - тук
Кирил Станимиров Милчев - тук
Клара Петкова Петрова - отсъства
Константин Любенов Пенчев - тук
Коста Георгиев Костов - тук
Коста Димитров Цонев - отсъства
Кръстанка Атанасова Шаклиян - тук
Кръстьо Илиев Петков - тук
Лиляна Калинова Кръстева - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - отсъства
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Йорданов Петров - тук
Любомир Пенчев Пантелеев - отсъства
Людмил Славчев Симеонов - тук
Лютви Ахмед Местан - тук
Люцкан Илиев Далакчиев - тук
Маргарита Василева Кънева - тук
Мариана Йонкова Костадинова - отсъства
Марианна Борисова Асенова - отсъства
Марина Борисова Дикова - тук
Марина Пенчева Василева - тук
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Мариус Цаков Цаков - тук
Мария Вердова Гигова - тук
Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук
Мария Иванова Спасова-Стоянова - тук
Милена Иванова Милотинова-Колева - отсъства
Милена Костова Паунова - отсъства
Мима Петрова Ненкова-Запрянова - отсъства
Мирослав Петров Севлиевски - тук
Михаил Райков Миков - тук
Михаил Рашков Михайлов - отсъства
Младен Петров Червеняков - тук
Моньо Христов Христов - тук
Муравей Георгиев Радев - тук
Мустафа Зинал Хасан - тук
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Радева Пангарова - тук
Наим Иляз Наим - отсъства
Наско Христов Рафайлов - тук
Недялко Иванов Калъчев - отсъства
Несрин Мустафа Узун - тук
Никола Богданов Николов - отсъства
Никола Джипов Николов - отсъства
Николай Георгиев Камов - тук
Николай Евтимов Младенов - отсъства
Николай Петров Бучков - тук
Николай Симоенов Николов - тук
Николай Цветанов Чуканов - отсъства
Нина Стефанова Чилова - отсъства
Нина Христова Радева - тук
Нонка Дечева Матова - тук
Огнян Стефанов Герджиков - отсъства
Огнян Стефанов Сапарев - тук
Осман Ахмед Октай - отсъства
Панайот Борисов Ляков - тук
Пенка Иванова Пенева - тук
Петко Димитров Ганчев - тук
Петър Василев Мутафчиев - тук
Петър Владимиров Димитров - отсъства
Петър Иванов Агов - тук
Петър Стоилов Жотев - тук
Петя Велкова Божикова - отсъства
Пламен Димитров Кенаров - отсъства
Пламен Неделчев Моллов - отсъства
Радослав Георгиев Илиевски - отсъства
Радослав Николов Коев - отсъства
Ралица Ненчева Агайн - отсъства
Рамадан Байрам Аталай - тук
Расим Муса Сеидахмет - тук
Ремзи Дурмуш Осман - тук
Росица Георгиева Тоткова - тук
Румен Йорданов Петков - тук
Румен Стоянов Овчаров - тук
Румяна Денева Георгиева - отсъства
Румяна Цанкова Станоева - тук
Рупен Оханес Крикорян - тук
Светлин Илиев Белчилов - тук
Светослав Иванов Спасов - тук
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Сийка Недялкова Димовска - тук
Силвия Петрова Нейчева - тук
Снежана Великова Гроздилова - тук
Снежина Венциславова Чипева - тук
Стамен Христов Стаменов - тук
Станимир Янков Илчев - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Атанасов Минков - тук
Стефан Ламбов Данаилов - тук
Стефан Николаев Мазнев - тук
Стилиян Иванов Гроздев - тук
Стойко Илиев Танков - тук
Стойчо Тодоров Кацаров - отсъства
Стоян Илиев Кушлев - отсъства
Татяна Дончева Тотева - отсъства
Татяна Стоянова Калканова - тук
Теодора Владимирова Литрова - тук
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - тук
Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - тук
Тодор Костов Бояджиев - тук
Тодор Найденов Костурски - тук
Тома Янков Томов - тук
Тошо Костадинов Пейков - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христина Георгиева Петрова - отсъства
Христо Атанасов Механдов - тук
Христо Йорданов Кирчев - тук
Христо Любенов Георгиев - тук
Хюсеин Ниязи Чауш - тук
Цветан Петров Ценков - отсъства
Цонко Киров Киров - тук
Четин Хюсеин Казак - отсъства
Юлияна Дончева Петкова - тук
Юнал Саид Лютфи - тук
Юнал Тасим Тасим - тук
Явор Тодоров Милушев - отсъства
Янаки Боянов Стоилов - тук

В залата има 163 народни представители. (Единични ръкопляскания от КБ.)
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): А бяха гласували 198.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Божинов, аз не съм Ви дала думата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): От името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: От името на парламентарна група. Добре, заповядайте.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Вземам думата в качеството ми на заместник-председател на парламентарната група и се възползвам от правата, които Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание дава на парламентарните групи.
Уважаеми дами и господа, няма да правя разбор на процедурата. Всеки, който иска да направи това, може да се ориентира с колко гласа беше отхвърлено предишното решение и колко души са в залата.
Ще кажа само няколко думи по същество, за да ги знаят народните представители, когато гласуват следващия път. Става дума не за имоти, става дума за конституция, за прилагане на закони и за отношението на българското правителство към законността и реда.
Първият момент, уважаеми дами и господа, е чл. 51 от Търновската конституция. След като е изредил всичките права на княза, той изрично подчертава, че князът и неговото семейство не могат да владеят държавни имоти. Следователно, всички български граждани, с изключение на княза, могат да придобиват по давност имоти в България. Затова, уважаеми дами и господа, е създаден казусът за Интендантството. То, Интендантството е владяло връх Мусала и 12 хил. дка, а не князът. А днес ни казвате, че князът и Интендантството са едно и също. Това не ви ли вълнува, дами и господа?!
Второ, всички граждани в България до един са си върнали 200 или 300 дка земя. Останалите са компенсирани по чл. 35 с компенсационни бонове. Един човек в България е компенсиран с няколко хиляди декара земя. Това не ви ли вълнува, дами и господа?!
И трето, при възстановяването на земите има един казус, който може да го реши само министърът на земеделието по закон, но той е подчинен на премиера.
Казвам тези неща, за да ги имате предвид, когато следващия път гласуваме този въпрос. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и единични ръкопляскания от СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Божинов.
За процедурно предложение заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Поименната проверка посочи, че в залата има 166 човека, от които 29 влязоха по време на поименната проверка, тогава, когато не се затвориха вратите. На таблото беше изписано, че са гласували 198 човека, така че това е едно провалено и невярно гласуване. Съгласно Конституцията и моралните правила на нашия парламент никой не трябва да гласува с чужди карти.
Така че, госпожо председател, моето процедурно предложение е да отмените гласуването на предходната точка и да го подложите на ново гласуване, ако Вие решите.
МИЛЕНА МИЛОТИНОВА (НДСВ, от място): По кой правилник?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): От 10 години в парламента има един правилник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Съжалявам, госпожо Масларова, но правилникът не ми разрешава да пусна в действие подобно процедурно предложение.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): А разрешава ли се с чужди карти да се гласува и да се променя вотът?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Направих поименна проверка, в залата има кворум, предупредих да не се гласува с чужди карти.
Следващите предложения по ал. 3 са на госпожа Тоткова, на господин Янаки Стоилов и на господин Камов и са включени в програмата, която гласувахме.
Ако имате единствено процедурно предложение за пренареждане?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господа народни представители! Изразявам одобрение, че мнозинството е включило в седмичната програма второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа. То съвпада с моето предложение.
Аз единствено предлагам сега тази точка от почетното 11-о място, до което няма да се стигне за нейното разглеждане още няколко седмици, да стане т. 6 – след първото четене на законопроектите, които се отнасят за политическите партии.
Мисля, че мотивите ми за това съвпадат с разбиранията на много от вас. Едва ли има народен представител, който да не е убеден, че сегашният Закон за допитване до народа по-скоро препятства осъществяването на такива допитвания, отколкото да осигурява тяхното провеждане.
Освен това много от вас, сигурен съм, не се страхуват от вота на хората, които са ви избрали, и са готови по важни въпроси да им предоставят възможността те пряко да се произнасят.
Едва ли можем да се съмняваме, че българските граждани могат още известно време да търпят да бъдат обезправявани, но ще се намери парламент, който да отхвърли практиката на изминалите години.
Затова моето предложение е това да се направи сега, от това Народно събрание, в едно съвсем близко обозримо време. И затова предлагам тази точка от единадесета да стане шеста. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има процедурно предложение на господин Янаки Стоилов. Моля да гласуваме законопроектът за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа да бъде шеста точка в програмата за седмицата вместо точка единадесета.
Гласували 159 народни представители: за 48, против 82, въздържали се 29.
Процедурното предложение не се приема.
Има ли други процедурни предложения? Господин Камов го няма. Госпожа Тоткова я няма.
Преминаваме към работата за тази седмица.
Новопостъпилите законопроекти за периода 28 януари – 3 февруари са следните:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Разпределен е на Комисията по правни въпроси и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за ратифициране на Споразумението относно третото изменение на Споразумението за създаването и функционирането на Международния център за развитие на миграционната политика. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането. Вносител е Кръстьо Петков. Водеща е Комисията по здравеопазването.
Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и Комисията на Европейските общности за предоставяне на финансова помощ по Програмата за противодействие на измамите, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика.

Проект за решение за създаване на Временна комисия за проучване на данните от твърденията за финансиране на Българската социалистическа партия от режима на Садам Хюсеин в Ирак. Вносител е Димитър Абаджиев и група народни представители.
Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на гаранционно споразумение между правителството на Република България и Японската банка за международно сътрудничество по Договор за заем за рехабилитация на блокове 1 до 4 в ТЕЦ “Марица-Изток 2” между Японската банка за международно сътрудничество и ТЕЦ “Марица-Изток 2”.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Законопроект за изменение на Кодекса за социално осигуряване. Вносител е Кръстьо Петков. Водеща е Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по правни въпроси, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия за проучване на данните по твърденията за нарушаване на ембаргото между Ирак и действията на държавните институции и други организации след 1998 г. Вносител е Любен Корнезов и група народни представители.

Първа точка по чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е предложението на Парламентарната група на Коалиция за България:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВОТО НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ.
Вносител е господин Корнезов и група народни представители.
Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Госпожо Радева, моля да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Позволете ми да направя едно процедурно предложение във връзка с разглеждания законопроект в залата да бъдат допуснати заместник-министрите на финансите господин Стамен Тасев, Илия Лингорски и Гергана Беремска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля да гласуваме процедурното предложение за допускане в пленарната зала.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:

“ДОКЛАД
по Законопроект за допълнение на Закона за устройство на
държавния бюджет, № 354-01-96, внесен от
Любен Андонов Корнезов и група народни представители
На 8 октомври 2003 г.

На заседание, проведено на 25 ноември 2003 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за допълнение на Закона за устройство на държавния бюджет, внесен от народния представител Любен Корнезов и група народни представители. На заседанието присъства Красимир Катев – заместник-министър на финансите.
От името на вносителя народният представител Атанас Папаризов представи законопроекта. Той изтъкна, че фискалният резерв на страната е достигнал размери, значително надвишаващи необходимостта от средства за гарантиране на плащанията по външния дълг и за осигуряване на стабилността на бюджета. Предвид публичния характер на фискалния резерв, предлагащ управлението на неговите свърхрезерви да се обвърже с провежданата парична и кредитна политика на Българската народна банка. Създаването на ясни правила с целесъобразно и прозрачно определяне на обхвата, режима на поддържане и опериране с фискалния резерв ще се постигне с внасянето на допълнение в устройствения Закон за държавния бюджет. Определянето на необходимия минимален резерв се предвижда да става от Народното събрание в съответствие с публичния характер на средствата. Това ще става ежегодно в зависимост от състоянието на икономиката, тежестта на обслужването на външния дълг на страната и средносрочната стабилност на бюджета.
Поставят се изисквания към министъра на финансите за провеждане на разумна инвестиционна политика и ограничение по отношение на поемания риск. Предвиждат се публични процедури за инвестиции в банковия сектор в страната. Поради влиянието върху монетарните баланси, инвестициите могат да се осъществяват само след съгласуване с Централната банка, предвид на възложените й отговорности с чл. 2 от закона за БНБ.
Предвижда се минималният размер на фискалния резерв, с изключение на средствата на Националния фонд, да се съхраняват в БНБ. Необходимостта от прозрачност по отношение на валутните фискални резерви определя изравняването на режима на оповестяването на тяхното състояние чрез ежеседмични отчети. Направиха се изказвания и предложения в подкрепа на законопроекта. Препоръча се сумата над минималния размер на фискалния резерв да се инвестира във финансови инструменти, а не в материални активи.
След дискусията се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 9 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да обсъди и приеме на първо гласуване законопроекта за допълнение на Закона за устройство на държавния бюджет.”
Позволете ми извън доклада да направя няколко съществени допълнения. Бих искала да уведомя народните представители, че при цялото ми уважение към вносителите, към инициативата, която те поеха за законово уреждане на тези изключително важни въпроси, самата методика, по която се уреждат, включително по която се изчислява размерът на фискалния резерв така, както ние вече го записахме и като задължителен в Закона за държавния бюджет, беше определена благодарение усилията на специалистите от Министерството на финансите, които под ръководството на господин Катев наистина смятам, че предложиха една надеждна методика, въз основа на която вече ние в Закона за държавния бюджет имаме записан като абсолютно число, като числена стойност минималният размер на фискалния резерв, към който трябва да се придържаме към 2004 г. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Радева, но последното трябваше да го направите като изказване, тъй като в момента по процедура имате право само да представите доклада на комисията.
Има думата господин Корнезов в качеството на вносител на законопроекта.
Моля да го представите.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. Ще започна с последните думи на ораторката преди мен. Госпожа Радева е председател на Бюджетната комисия и тя прочете становището на Бюджетната комисия относно този законопроект. И след това продължи с някакви забележки към законопроекта. Това е само лично мнение на госпожа Радева като народен представител. Това не е становище на комисията. И това ясно трябва да се разбере. Виждам одобрителното кимване на госпожа Радева.
Уважаеми дами и господа. Ние ви предлагаме Закон за допълнение на Закона за устройство на държавния бюджет – да се създаде една нова глава. Законопроектът е пред вас. Той всъщност предвижда нови шест текста. Малък по обем, но много съществен.
Фискалният резерв, както ни е известно, достигна размери, значително надвишаващи необходимостта от средства за гарантиране на плащанията по външния дълг и за осигуряване на стабилността на бюджета. Възможността за оптимизиране на управлението на тези резерви следва да се обвърже с публичния характер на тези акумулирани средства и с необходимостта от координиране на тяхното управление с паричната и кредитната система на Българската народна банка. Създаването на ясни правила за целесъобразно и прозрачно определение на обхвата, режима и поддържането и, както оперирането на този фискален резерв, се постига с необходими допълнения именно в Устройствения закон за бюджета. Определянето на необходимия минимален размер се предвижда да става от Народното събрание. Ние сме парламентарна република, не някой друг трябва да определя този минимален резерв, а само парламентът в съответствие с публичния характер на тези средства. Това ще става ежегодно в зависимост от състоянието на икономиката ни, тежестта на обслужването на външния дълг на страната и всъщност срочната стабилност на самия бюджет.
Поставени са изисквания към министъра на финансите за провеждане на една разумна финансова политика и ограничения по отношение появяването на риска. Предвиждат се публични процедури за инвестиции в банковия сектор в страната. Поради влиянието върху монетарните баланси, инвестициите могат да се осъществяват само след съгласуване с Централната банка, предвид възложените й отговорности, както ви е известно, по чл. 2 от Закона за Българската народна банка. Предвижда се минималният размер на фискалния резерв, с изключение на средствата от националния фонд, да се съхранява в Българската народна банка. Необходимостта от прозрачност по отношение на валутните и фискални резерви определя този именно режим, който ви предлагаме, както и ежемесечни отчети за състоянието на фискалния резерв.
Уважаеми дами и господа, ние – група народни представители – сме вносители на този законопроект, но той беше съгласуван и с Министерството на финансите, и с колеги специалисти в тази зала и беше приет с консенсус.
Необходим е такъв закон и мястото му е именно в Устройствения закон за държавния бюджет. От името на вносителите ви призовавам да гласувате на първо четене този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Господин Радев, заповядайте за изказване. Господин Папаризов след това.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Тази инициатива за законово допълнение и решение на един въпрос като този, който е предмет на настоящия законопроект, само по себе си е нещо, което трябва да бъде подкрепено. По-голяма яснота, по-голям регламент върху процедурите по определянето и изразходването на средствата от фискалния резерв, при наличието на един голям финансов ресурс в него напоследък, е обяснимо и, пак казвам, е нещо, което трябва парламентът да регламентира.
Какво виждаме обаче тук в тези няколко члена, които ни се предлагат? Претенцията на този законопроект да реши този проблем според мен не е осъществима в този му вид. Пак казвам – това като идея трябва да бъде подкрепено, но като изпълнение се нуждае от много сериозни допълнения и доконкретизиране на ред от нещата, които са залегнали като постановки.
В крайна сметка какво разглеждаме – три неща, три основни елемента има в този законопроект.
Що е фискален резерв? Това казва първият член, как се обезпечава и къде стои минималният резерв.
Второто, което се казва, е що е минимален необходим размер на този фискален резерв, т.е. каква е онази част от него, която трябва да бъде недосегаема, за да извърши функциите си самото понятие "фискален резерв".
Третото е разликата, т.е. излишъкът как да бъде оползотворен.
Тези три неща се старае да реши този законопроект. Решава ли ги обаче? Аз ще се постарая критично да подходя към него, за да обърна вниманието на колегите, че в тези няколко елемента, които ще засегна, трябва да се работи допълнително.
Най-напред самата дефиниция на фискален резерв – това, което е написано тук в чл. 52 и в чл. 54, ако ние отворим държавния бюджет за тази година, ще видим, че там текстовете и изискванията към тези два въпроса са много по-подробно и по-точно разписани. В Преходни и заключителни разпоредби, отворете § 22, § 23, § 24 и ще видите, че записът в тези параграфи е много по-пълен и по-точен, отколкото текста на чл. 52 и чл. 54 от този законопроект. Това, първо.
Второ, по-същественото обаче – минималният размер на фискалния резерв. Да отидем сега към структурата и към регулациите на тази структура на фискалния резерв. Ако ние се договорим, че някаква част от него ще бъде минимален размер, който няма да се пипа за други цели, освен за точно определени действия, разликата е излишък. Да въведем тези понятия "излишък" и "минимален размер на фискалния резерв". Двете събрани, дават целия размер на фискалния резерв. Значи тук регулацията между тези две съставки е най-същественият елемент, който ние трябва по един достатъчно добър начин да регламентираме.
Какво се казва в излишъка? Ако приемем, че минималният размер е тези две възможности, които са дадени тук, или размерът на годишния дълг, главници и лихви, които се плащат в календарната година – това да е размерът на минималната част от този фискален резерв, ако възприемем това, то остава разликата до цялата сума на фискалния резерв да бъде излишък. Този излишък да бъде предмет на последната част от законопроекта – неговото инвестиране. Не може да бъде така. Няма като как да бъде така, защото в самата дефиниция на фискалния резерв много ясно е казано, че там има неприкосновени средства на Националния осигурителен институт, на Националната здравноосигурителна каса, на фонд "Земеделие" и още поне 5-6 такива като тях. Може ли това да бъде в частта "Излишък на фискалния резерв"? Как да бъде? Няма как да бъде, защото те са целеви средства и могат да бъдат изразходвани изключително и само за целта, за която са събрани в тези извънбюджетни фондове. Значи те не могат да бъдат излишък, но това не се регламентира тук. По тази логика, която е вложена в закона, ако буквално бъде изпълнен, би следвало тези средства да бъдат разпределяни по общия ред като излишък, което е безумие.
От друга страна, ние казваме колко да е минималният размер, съпоставяйки две величини. По-голямата от двете: или размерът на дълга, който плащаме - главници и лихви за календарната година, или, забележете, средноаритметичният размер на следващите три години на дълга – 85% от него – това да бъде минималният размер. Защо да е 85%? Най-малко 100% трябва да бъде. Как така 85%? Осемдесет и пет процента не ти дават гаранция догодина за стоте, които трябва да платиш. Сто двадесет и пет, ако питате мен дори, дори 125, за да бъде абсолютно гарантирано, че ти ще изпълниш своите ангажименти на платежоспособен потребител на външни кредити. Това е смисълът на фискалния резерв - да гарантира свободното, спокойно, без сътресение изплащане на държавните задължения, на правителствените задължения. Това по този въпрос.
Когато говорим за държавен дълг и го правим като измерител на минималния размер на фискалния резерв, трябва да си дадем сметка къде и по какъв начин ще се отразят тъй наречените държавни гаранции върху размера на държавния дълг. И едно изречение няма тук по този въпрос! Някога имаше методика в Международния валутен фонд, която казваше, че целият размер на поетите държавни гаранции се включва аритметически към размера на държавния дълг на България. Така по мое време определяха държавния дълг – включваха и размера на държавните гаранции. Хайде да не включим целия размер, хайде да вземем някаква статистика и да си представим кои са рисковите гаранции, кои от тях имат фактически характер на кредит, на държавен заем, да измислим методика, с която да увеличим сумата на държавния дълг освен тази, която знаем по падежите в годините наред, разписана в календара на задълженията на България навън, а и навътре, защото имаме и вътрешен държавен дълг. Ако си представим аритметическия размер, който си знаем, и го увеличим с онзи размер, който държавата е поела като ангажимент да обезпечава определени заеми, получени от България, тогава картината ще бъда друга по отношение на минималния размер на фискалния резерв, който ние трябва да обезпечим задължително като неприкосновен запас в държавния бюджет.
Отделно от това, ако намалим разликата, като извадим от този излишък, за който говоря, всички фондове, на които средствата ще бъдат изразходвани по специален ред и за специални нужди, да увеличим минималния размер на фискалния резерв с това, за което сега ви говоря, по методика, която трябва да създадем, тоест да увеличим този минимален размер с част от държавните гаранции, които държавата е поела, ще стигнем до по-малък размер, който би могъл като част, като структура от този държавен резерв, да бъде нещо, по което може да се разсъждава как да се използва – да не стои в банката, а да прави пари.
Идваме до следващия момент. В законопроекта е казано, че това ще бъде предмет на публични търгове чрез търговските банки. Няма къде другаде. Това означава парична политика, която да се прави от изпълнителната власт – ни повече, ни по-малко. В крайна сметка това е парична политика в условията на валутен борд. Не знам дали вносителят и най-вече Министерството на финансите си дават сметка как би трябвало да се реагира на подобен елемент – правене на парична политика – по-своеобразна, не така директна, но в крайна сметка парична политика, която се прави от министъра на финансите в условията на валутен борд при много ясни параметри на този валутен борд. Тази тема много внимателно трябва да бъде обсъждана. Не може повърхностно да приемем тези неща, да ги запишем в един закон и след това, когато започнем за го прилагаме, да съберем много повече негативи, отколкото позитиви. Пак казвам – замисълът е добър, но изпълнението по никакъв начин не може да остане в този си вид.
И още един момент. Чух преди малко госпожа Радева да казва: “Мислим, че трябва да се инвестира не в материални и стокови ценности, не в инфраструктура, а във финансови активи, във финансови инструменти”. Тук веднага ще излезе въпросът, който разисквахме по време на приемането на държавния бюджет. Правят се инвестиции в инфраструктурата. Една част от тях могат да бъдат в инфраструктура, друга – във финансови инструменти. Но като правиш тези инвестиции, ти даваш ли си сметка, че това не може да продължава да бъде под черта – така наречената черта, за която толкова много приказки се изприказваха и толкова малко хора чуха онова, което им се казваше – че това е чисто законово нарушение, че не може да има харчене на бюджетни пари, независимо дали са от фискален резерв, от банков заем, дали са пари, събрани на правителството или някакъв друг източник. Не може да има бюджетни разходи извън разходната част на бюджета. Те не могат да бъдат изключени оттам и слагани под черта. Този въпрос се докосва още веднъж до този законопроект, защото тук източникът е фискалният резерв. Оправданието, което служеше на защитниците на тези харчове под черта миналата година, беше: “Ама те са от фискалния резерв”. Какво от това, че са от фискалния резерв?! Това бюджетни разходи ли са? Разбира се, че са бюджетни разходи! Тук трябва да регламентираме и този въпрос. Ако има такива харчове, на този фискален резерв трябва да се гледа единствено и само като източник на средства. Разходите са си разходи на бюджета и нищо друго.
Финансови инструменти – да, може би е по-добре така, защото в крайна сметка онова, което може да бъде използвано като източник, средства от приватизацията, в крайна сметка е намаляване и изкупуване обратно на външния дълг, редуциране на външния дълг, превръщането му в други, по-удобни за нас форми и т.н. Това – да. Това е изцяло в замисъла на създаването на този фискален резерв. Да, но по много подходящ начин и по никакъв начин така публично, както днес го правим. Не може държава, която иска да изкупи външния си дълг, да бие барабана предварително и да каже: “Догодина ще заделя 500 или 600 милиона и ще си купувам обратно външния дълг”. Ще го купиш три пъти по-скъпо. Това е нещо, по което трябва много да се внимава. Не може да отидеш на международния пазар една година по-рано и публично да кажеш, че заделяш определен размер, за да си купуваш обратно дълга или да правиш замени. Няма да ги направиш изгодно!
От всичките тези неща, за които говоря, а и от още немалко, ако човек се зарови по-дълбоко в проблематиката на този законопроект, ще разбере, че става въпрос за нещо много важно и изключително отговорно. Затова апелирам – колегите да се отнесат с необходимата отговорност по този въпрос, да потърсят необходимите и достатъчно компетентни специалисти и експерти, които биха могли да дадат полезни неща на народните представители по този въпрос и между двете четения да се опитаме да направим законопроект, който не само да постави проблема, а да го реши по достатъчно подходящ и приемлив за всички начин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Радев.
Заповядайте за изказване, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Действително законът е изключително важен и той беше предложен от група народни представители от Коалиция за България само за това, защото ние считаме, че е крайно наложително допълнението на Закона за устройството на държавния бюджет поради вече сложилата се практика за значителен фискален резерв и за действията с този резерв, които бяха предприети през миналата година. Спомняте си, че през юни м.г. някои от тогавашните действия на Министерството на финансите за активно управление на фискалния резерв не бяха еднозначно приети или най-малкото по общо съгласие трябваше да бъдат подчинени на ясни и прозрачни правила. Именно за това става дума тук.

Основният проблем, който възникна миналата година във връзка с инвестирането на част от фискалния резерв в търговски банки, беше именно това, което спомена и господин Радев - дали това е парична политика или не е парична политика. Всеобщо е мнението, че това въпреки всичко е парична политика. Дотолкова, доколкото за паричната политика в страната отговаря БНБ, всякакви действия в тази област трябва да се съгласуват с БНБ. Именно и в това е основният смисъл на закона по отношение на действията с фискалния резерв - на излишъка над това, което парламентът определя като минимум, който не трябва да се пипа, този закон не гледа като счетоводен излишък. Този закон гледа като превишение на тези средства - превишение, което по принцип, както казва чл. 54, се съхранява в БНБ. Тоест, ние тук нямаме някакъв счетоводен подход към фискалния резерв. Една част от него, която парламентът гласува и той вече гласува за тази година в § 69 от Преходните и заключителните разпоредби, е тази част, която не може да бъде използвана, другата част обаче ние не разглеждаме като излишък. Напротив, целият този закон цели да покаже, че тя трябва да се разглежда по същество като резерва на държавата, като резерва на БНБ и по принцип трябва да стои в БНБ. Единственото изключение от това, което ще бъде в БНБ отново по решение на Народното събрание може да се инвестира, както отбеляза и господин Радев, чрез публични търгове в търговски банки, но процедурата за това се определя отново съвместно между Министерството на финансите и БНБ.
Целта на този закон беше да повиши ролята на БНБ във всякакви операции, свързани с фискалния резерв дотолкова, доколкото те, както справедливо беше отбелязано, са елемент от паричната политика и не би могло да се води парична политика без тя да се съгласува с Българската народна банка.
Този текст, който е тук, е първи опит да се разшири Законът за устройство на държавния бюджет и да се определи понятието “фискален резерв” именно в този случай, когато държавният бюджет предвижда ежегодно формиране на бюджета. Един ден, когато бюджетът бъде формиран като многогодишни пасиви и активи на държавата с многогодишното програмиране, то тогава очевидно въпросът за фискалния резерв няма да бъде такава кръпка или допълнение към сегашния вид бюджет, но това е процес, който предстои пред България и аз очаквам, че във връзка с присъединяването към Европейския съюз, Министерството на финансите и, предполагам, неговите представители ще ни информират как постепенно ще се премине към един такъв многогодишен бюджет, как постепенно бюджетът ще заприлича на активите и пасивите на едно предприятие, как в крайна сметка бюджетът ще бъде планиран и подготвян така, че да могат да се извършат многогодишни програми – това, което Министерството на финансите сега прави и ще направи тази година в седем министерства и ведомства.
Когато този подход стане основният подход, навярно тогава и много по-подробно и детайлно ще може да се определи, да се даде определение на понятието “фискален резерв”. В този вид, в който то е определено сега, то е резултат фактически на консултации между Министерство на финансите и БНБ от гледна точка на съществуващата практика, от гледна точка на тези споразумения, които досега е имало и с Международния валутен фонд и от гледна точка на това максимално законът да не ограничава дейността в момента, която и без това се осъществява в Министерство на финансите, в Българската народна банка във връзка с фискалния резерв, да се отчетат съществуващите различни сметки, които не само на Министерството на финансите, но имат съответни преходни остатъци, Националния фонд, който исторически се създаде с пари от Европейския съюз в “Булбанк” и т.н. Така че, разбира се, определението такова, каквото ви го предлагаме, е съгласувано с двете основни институции, занимаващи се с проблемите на резервите на държавата и бюджета на държавата и е приемливо за тях.
От тази гледна точка, разбира се, ако, господин Радев може да направи предложение за по-нататъшна конкретизация за второ четене, това ще бъде изключително полезно, предполагам, за всички участници в дискусията, тъй като законът на всички етапи беше разглеждан със стремеж да се намери максимален консенсус.
Още веднъж искам да подчертая, че основната цел на закона е по-скоро да намери отговор на това как в условията на валутен борд извън БНБ могат да се извършват действия, които могат по същество да имат ефект върху паричната политика и отговорът на този закон е, че това може да става само съгласувано с Българската народна банка, трябва да става по процедури, които ще бъдат разписани в специална наредба на БНБ и на министъра на финансите.
Именно тази процедура, която се предвижда в чл. 55 на проекта за закон има смисъла да осигури прозрачност на използването на фискалния резерв, на тази негова част, която няма да бъде част от минимума, който парламентът гласува ежегодно и който по никакъв начин не може да бъде използван за каквито и да било операции.
Защо такъв размер е предвиден? Тук господин Радев постави въпроса 85% малко ли са. Има се предвид минималният размер да е по-голямата сума или от всички ежегодни плащания или от средно 85% за трите години. Това, което по същество тази година е включено в бюджета и което госпожа Радева искаше да каже вече в своето изказване, към което тя вече пристъпи, в момента е повече от 100-те процента. Именно така е направено по предложение на Министерство на финансите като се имат предвид по-големите плащания през следващата 2005 г., така че действително това са едни минимуми, но дискусията, която беше проведена в Комисията по бюджет и финанси и специално във връзка със сумата за тази година, показа, че на основа на оценка на експертите беше приета фактически сума вече по-голяма от този минимум, който е предвиден в закона, или 100-те процента плащания за 2004 г., или средно 85% от средствата за следващите три години.
Предполагам, че и за в бъдеще, когато тази сума се определя ежегодно във връзка с държавния бюджет, това ще прави и Комисията по бюджет и финанси след предложение на Министерство на финансите и на Българската народна банка на основа на един цялостен анализ не само на плащанията, които предстоят, но и на очакванията за международната конюнктура, от динамиката на плащанията в годините и, разбира се, това ще бъде само един задължителен минимум, а реалността – в зависимост от конкретните обстоятелства, както и сега може да води до по-големи суми.
Господин Радев постави и един въпрос, който не се третира в закона за промени на фискалния резерв – за всички тези средства под черта, свързани с дискусията по проекта за държавния бюджет. Мисля, че на този етап ние – вносителите, не засягаме този проблем и все пак предлагаме да се реши един въпрос във връзка с фискалния резерв от гледна точка на операциите, свързани с него и възможното им влияние върху паричната политика. Този въпрос ние сме искали да решим – да определим принципите на взаимоотношения между БНБ и Министерство на финансите за тези средства, които могат по-гъвкаво да бъдат използвани в течение на годината и в същото време да определим ролята на парламента и по отношение на минимума, който гарантира външните плащания на държавата, и по отношение размера и на тези потенциални средства, които биха могли, ако това предложи Министерство на финансите, съгласувано с БНБ, които биха могли да имат ефект върху паричната политика. Но тези средства не са целият излишък. Когато готвехме този закон ние имахме предвид сложилото се вече положение операциите, които вече бяха извършени от Министерство на финансите и максимума, който според БНБ не би се отразил на паричната политика, това бяха 250 млн. лв., когато правехме закона, и когато имахме предвид обстоятелствата, свързани с паричната политика през 2003 г.

Ако някой реши през 2004 г. да инвестира част от парите в търговските банки, то преди да направи това и преди да го съгласува с БНБ според този закон максималната сума трябва да се определи от парламента, за да може това да бъде действително прозрачно, за да могат всички да имат информация за това и да бъдат равнопоставени всички банки в едни подобни процедури.
Имаше идеи, но те не бяха записани в закона, че ако ще се правят подобни операции, биха могли да бъдат един предмет на календар, както например емисиите на държавни ценни книжа. Но, слава Богу, Министерството на финансите не смята по този начин главно да използва фискалния резерв все пак за един такъв размер, какъвто беше – 250 милиона. Очевидно не се налага може би и такъв календар. Ако в бъдеще фискалният резерв нарасне и се направи предложение за такъв тип на използване, сигурно тогава един от начините за прозрачност ще бъде и календар за такива търгове.
Общо взето това са въпроси, които, ако възникнат, ще бъдат решавани на основа на този закон само, след като парламентът одобри максимума и само, след като има пълна съгласуваност между Министерството на финансите и БНБ. Това е смисълът на закона и в този смисъл, уважаеми народни представители, ви моля да го подкрепите. Разбира се, всякакви допълнения за второто четене, за да може законът да стане още по-действен и по-работещ, биха били изключително полезни.
Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Има ли други изказвания по законопроекта?
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители!
Действително този законопроект беше съгласуван с различни инстанции, които имат отношение към предмета на законопроекта. Може да се каже, че в резултат на това съгласуване се стигна до тези текстове, които са в общия случай консенсусни.
Аз с изключително внимание слушах господин Папаризов и господин Радев и ми се струва, че основният проблем тук е свързан с ясното разбиране и дефиниране на понятието "фискален резерв" в контекста на специфичната форма на валутния борд у нас.
Фискалният резерв има трикомпонентна структура, според мен. Това е в контекста на това, което господин Радев спомена.
Първият компонент е задължителен или нормативен компонент. Този компонент обхваща паричните средства, свързани със задължителните плащания за даден период от време, най-често година. Там са парите на НОИ, на Здравната каса и т.н., които задължително през даден период от време трябва да бъдат платени. Този компонент играе ролята на депо, на временно място за съхраняване на определени средства. Те за периода задължително трябва да излязат от това депо.
Вторият компонент е, според мен, гаранционният компонент. Гаранционният компонент е онази сума или онзи елемент от фискалния резерв, който зависи от изменението на вътрешните и международните процеси, свързани с финансовото състояние на държавата и се основават на базата на множество прогнози. Следователно, гаранционният компонент трябва да се определя на базата на някаква прогноза за тези процеси.
И третият компонент е свръхрезервът.
Аз съм съгласен, господин Радев, че трябва да има ясна връзка между методиката за определяне на минималния фискален резерв и свръхрезерва. В това отношение предложената методика в чл. 53 трябва да бъде разработена много внимателно, да бъде преценена именно от гледна точка на това каква е връзката между минималния фискален резерв и свръхрезерва.
Фискалният резерв е динамична величина. Във всеки определен момент тя е различна. Ние обикновено засичаме фискалния резерв към определен момент във времето като сечение на времето, обикновено в края на годината. Трябва да сме наясно, когато определяме величини, касаещи фискалния резерв, за кой момент се отнасят. Тук е посочено, че трябва да се дава информация в края на всеки месец. Друг е въпросът колко полезна ще ни бъде тази информация.
Освен това, предложената методика за изчисляване на минималния фискален резерв в чл. 53, т. 1 и 2 от гледна точка на статистиката води до известни резултати, които не са особено благоприятни за вземането на решения. Нека да си представим, че три последователни години външният дълг нараства с една, две до три единици. Значи имаме нарастваща тенденция, неблагоприятна във външния дълг. Ако използваме методиката, приложена в т. 1, ние трябва да определим минимален фискален резерв един, да го наречем, милиард, въпреки че това е основен пример. Ако използваме методиката във т. 2, минималният фискален резерв трябва да бъде 1,7 – 85% от средната величина, от размера му през трите години.
Ако има обратна тенденция във външния дълг, благоприятна, т.е. намаление, числата за трите години са 3, 2, 1 – един много елементарен пример – съгласно т. 1 на чл. 53 минималният фискален резерв трябва да бъде 3, да ги наречем, милиарда. Значи, при една благоприятна тенденция за външния дълг, т.е. намаление по отношение на прогнозите за следващите три години, ние определяме по-висок минимален фискален резерв. Разбира се, аз мога да ви го докажа това и да го напиша както трябва, за да бъде разбрано от всички, но моето крайно заключение е, че тази методика, предложена в чл. 53, трябва много внимателно да бъде прегледана и да бъде разработена на базата на съотношението, повтарям, между минимален фискален резерв и свръхрезерв като трети компонент във фискалния резерв.
Аз смятам, че не бива да се смесват понятия като "фискален резерв" с други понятия, които касаят държавния бюджет, изобщо Закона за устройството на държавния бюджет. Бяха повдигнати въпроси, които имат пряко отношение, според мен, към ясното им дефиниране в Закона за устройството на държавния бюджет, като понятия - "приход", "разход", "дефицит", "финансиране на дефицита". Тези понятия трябва да бъдат изяснени в Закона за устройството на държавния бюджет в съответствие с новата методика на Международния валутен фонд от 2001 г., по отношение на методологията за статистиката на публичните финанси. Мисля, че това са два различни проблема и трябва да намерим достатъчно аргументи и време да направим необходимите промени в Закона за устройството на държавния бюджет, които да приведат в съответствие този закон с методиките, които се предлагат от Международния валутен фонд. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Имамов.
Реплика – господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Имамов, това, което Вие казахте, може би от гледна точка на статистическите тенденции е абсолютно вярно, но от гледна точка на проекта ние сме се постарали, дори и да има намаляваща тенденция в плащанията, в никакъв случай минималният размер на резерва да не е по-малък от плащанията за текущата година. Ако тази година ще трябва да платим милиард, догодина 200 милиона, а пу догодина 100 милиона, размерът на фискалния резерв за тази година трябва да е милиард, тъй като тези плащания неминуемо ще трябва да бъдат осъществени през годината и ние по никакъв начин не може да ги компрометираме.
Така че, по отношение на минимума мисля, че чл. 53 настоява именно на това винаги да се взема по-голямото от двете числа – или плащането в текущата година, или това, което е средно за три години. И от тази гледна точка, може би това е необходимо, за да се запази доверието към българската държава, сигурността на плащанията. Може би, дори да изглежда презастраховане. Действително, при една по-благоприятна тенденция страната много по-лесно ще намери средства и навън, и чисто статистически анализите, които правите, могат да бъдат основание за една по-друга фискална политика, може би и по-малко рестриктивна фискална политика. Но от гледна точка на доверието към България на този етап, поне ми се струва, че трябва да съхраним минимума от 100% плащания за текущата година, който да не бъде занижаван по никакъв начин, така да се каже. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Втора реплика – господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Господин Имамов, парите във фискалния резерв са бюджетни пари. Те не са на стопански структури и на стопански организации, а са бюджетни пари. Няма и не съществува методика на Международния валутен фонд и на който и да било друг финансов институт в света, която методика да казва, че бюджетни пари, изразходвани по определения начин, трябва да бъдат изключвани като разходи в разходната част на държавния бюджет. Такава методика не съществува. На някой му е удобно да твърди, че има в момента, но това е конюнктура и един ден ще видите и вероятно ще съжалявате, защото резултатът ще бъде пагубен в макроикономически аспект. Това, първо.
Второ, за мен беше важно да чуя и вашето отношение. Не го чух от изказването на господин Папаризов. Интересно ми е да чуя и Вашето становище по въпроса за това влиянието на гаранциите, държавните гаранции, които държавата България, правителството на Република България дава на някакви външни кредитори или финансирали един или друг проект в България, какво е влиянието им върху този размер на държавния дълг, защото той не е аритметична величина. Аритметичната ние с Вас я знаем колко е тая година, дай Боже, и следващите 1-2, ако няма много сериозно лихвено лъкатушене в следващите години. Но другото влияние, това е нещо, което аз пледирам, че трябва да бъде разработено. Не съществува в настоящия момент, но по един или друг начин то се отразява върху размера на държавния дълг на България, а оттам вече, ако това е котвата, и върху размера на минималните суми, които трябва да бъдат блокирани във фискалния резерв. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за друга реплика на господин Имамов? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Папаризов, все пак аз смятам, че трябва да прегледаме внимателно тази методика, пак ще си позволя да повторя, да търсим връзка между минималния фискален резерв и свръхрезерва, защото дефинирането на минималния фискален резерв като някаква сума в никой случай не означава, че всичко останало, което е над минималния фискален резерв, трябва да се похарчи по някакъв начин. Трябва да се има предвид, че има свръхрезерв. Тоест при утвърждаването и при въвеждането на една методика за изчисляване на минималния фискален резерв трябва да се има предвид трикомпонентната структура на фискалния резерв. Доколкото ми стана ясно, господин Радев имаше предвид точно това.
Господин Радев, наистина фискалният резерв са бюджетни пари. Ако мога грубо да кажа, това е касовото изпълнение на бюджета. Може да греша и да не съм съвсем прецизен, но тук става дума за друго и аз вече споменах. Става дума за международни стандарти, за международни методики, свързани с всички макроикономически статистически системи, в които влиза и т.нар. статистика за публични финанси. Съгласно тези изисквания и тези нормативи, има сериозни разминавания, разбира се според мен, в дефинициите, които са дадени в Закона за устройството на държавния бюджет, за такива важни понятия като “приход”, “разход”, “дефицит”, “финансиране на дефицита” и т.н, и онова, което е дефинирано от международните институции. Друг е въпросът дали ние трябва задължително да се съобразим с тези нормативи и с тези стандартизирани методики или можем да си измислим някаква друга методика. Въпросът е дали ще има някакви последствия за България от това, дали ще гледаме това, което прави Международният валутен фонд или не и дали България ще има полза от всичко това.
Очевидно става дума точно за тези записи под черта. Трябва да сме наясно дали те противоречат на тези международни стандарти и изисквания и дали нашия Закон за устройство на държавния бюджет трябва да бъде приведен в съответствие с тези изисквания.
Аз изразявам моето съгласие с Вас, че държавните гаранции също трябва да бъдат взети предвид при изчисляването и при утвърждаването на методика за минималния фискален резерв. Държавните гаранции могат в един определен момент при всички положения да утежнят дълговото време на страната и това зависи в голяма степен не само от процесите, които се развиват вътре в страната, до известна степен това зависи и от процесите, които се развиват извън страната, от финансови процеси, на които ние така или иначе не можем да влияем.
Но Вашата бележка, уважаеми господин Радев, пак е свързана с необходимостта да се разгледа методиката за изчисляване на минималния фискален резерв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Имамов.
Господин Пирински, имате думата за изказване.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо председател, уважаеми колеги! Дискутираме един законопроект, който третира специфична материя. Една неголяма част от пленарната зала навярно може да проследи аргументите, които се огласяват от ораторите от трибуната. По тази причина ми се струва, че дискусията не може да навлезе в същинската проблематика на въпроса, който е заложен в законопроекта.
Едва ли има възможност сега да се проведе такава дискусия, госпожо председател. Затова аз ще се помъча възможно най-кратко да взема отношение по предложения текст и да споделя с Вас как бих предложил да се процедира оттук нататък.
Предлагам, госпожо председател, независимо от въпросите, които бяха повдигнати, от различните съображения, които бяха изказани, пленарната зала да подкрепи на първо четене предложения законопроект по една главна причина. Както стана ясно, засега в нашето законодателство отсъства определението за това какво е фискален резерв. Що е то фискален резерв?
Както чухме, тези средства, които се отделят под една или друга форма в резерв на държавата, които се съхраняват в Централната банка, преди всичко по сметки на фискалната програма на държавата, на републиканския бюджет, на другите съставни бюджети, но не само. Там има и средства, които са получени в резултат на теглени заеми, които са останали в разпореждане на Централната банка. Тази съвкупност трябва да бъде определена в закон, защото в сегашния Закон за държавния бюджет за 2004 г. се оперира с понятието “фискален резерв”. Нещо повече, в чл. 69, както каза господин Папаризов, се определя за тази година минималният размер, т.нар. 2 млрд. и половина, но нямаме определението за това понятие.

Оттук нататък къде все пак е същината на въпроса? Дали е правомерно да разсъждаваме по темата колко е нормативно регламентираният, колко е онзи, който е минимално необходим за покриване на калкулирания риск, и има ли оттам нататък някакъв излишък или превишение, или свърхрезерв. Това е философията, която е заложена сега в законопроекта.
Аз се съмнявам в правомерността на тази постановка, госпожо председател, по следната причина. Така поставен въпросът, той е в руслото на онова разбиране на мнозинството от началото на този мандат за т.нар. активно управление на държавния дълг при политика на нулев дефицит по бюджета за текущата година. И забележете какво се получава, онова, за което подсказа и господин Радев. В сметката и на приходите, и на разходите на държавата, т.е. държавния бюджет, се поставя задачата за нулево салдо, което означава доста тежко съкращаване на бюджетни разходи, и една политика на данъчно облагане, която се стреми да облекчава данъчното бреме. И едновременно с това, както чувстваме и както във всички дискусии по бюджета през последните години личи, има цяла поредица от първостепенни потребности и за социални разходи, и за насърчаване на инвестиционната дейност, които с подхода на активно управление на дълга и активно управление на фискалния резерв се стремят да компенсират чрез онова, което намери гражданственост - операции под черта. Но, забележете, този подход според мен е принципно неправомерен, неиздържан, икономически порочен, ако щете. Защото правителството, от една страна, заявява: ние успяваме да представим нулево салдо в държавен бюджет, това гарантира една висока стабилност и т.н. и едновременно с това реалностите на икономиката и на обществото избиват в бъркане в онези ресурси, които би трябвало да стоят като гаранция, като един резерв срещу фискалния риск, който се носи от държавата.
Алтернативният подход, който ми се струва правомерен, е едно правителство реално да заяви, че първостепенните нужди на страната при цялата икономичност на разходите, при цялата отговорност на една данъчна и приходна политика обуславят неизбежно един дефицит на бюджета, който е с разумни размери спрямо брутния вътрешен продукт. Но не непременно нула и оттам да предложи начините за финансиране на този дефицит, което, разбира се, означава известно увеличение на държавния дълг, но срещу това увеличение да държи един достатъчно солиден фискален резерв, една сума, която позволява засиленият фискален риск да бъде балансиран с достатъчно сериозен фискален резерв. Тогава нещата са прозрачни. Тогава Народното събрание отговорно, с отворени очи преценява докъде може да разреши да нарасне дългът в резултат на финансиране на един бюджетен дефицит, имайки предвид, че срещу това се държи един достатъчно гарантиран сериозен фискален резерв.
Подходът, госпожо председател, който породи поначало идеята за такъв закон, беше аргументиран в първата половина на миналата година, когато наистина се зародиха тези идеи за активно оползотворяване на средства от фискалния резерв за влагане в търговски банки, когато предстоеше смяна на председателя на Централната банка и когато възникна въпросът и в опозицията дали едно прекалено близко и нерегламентирано взаимодействие между министъра на финансите и управителя на Централната банка би могло да доведе до неправомерно използване на средства от фискалния резерв. Тогава и от наша страна възникна идеята да се създаде едно допълнение към Закона за устройство на държавния бюджет, което да създаде правила, което да осигури тези лимити, които да не дадат възможност за свободно разпореждане с тези средства.
Но ми се струва, първо, че текстовете, които предлагат колегите вносители, с които сме дискутирали, не отиват достатъчно в посоката на изясняване и на кои средства от фискалния резерв е правомерно да бъдат ангажирани с едни или други операции и по какъв начин ще бъдат извършвани тези операции, и в какви вложения ще бъдат инвестирани средствата. Има още една неяснота, госпожо председател, защото средства от фискалния резерв не стоят някъде накуп в Централната банка, те така или иначе са вложени в едни или други форми и инструменти. Те са разписани, между другото, и в тези споразумения с Международния валутен фонд, където се изисква формите на влагане на средства от резерва да са максимално без риск и максимално ликвидни, за да могат да бъдат теглени при най-малката необходимост от ангажиране на резерва.
Така че не бива да считаме, че те ще седят някъде невложени и се чудим къде да ги вложим. Целият въпрос е до каква степен държавата може да си позволи да генерира малко повече доход от тези средства, увеличавайки до известна степен рисковостта на вложението, т.е. намалявайки малко 100-процентовата сигурност на формите на влагане. Но това е една постановка и тя може да се разглежда в съответните параметри, качествено друга постановка е да мислим как този резерв да го облагаме в едни или други инвестиции, във финансови инструменти с едни или други характеристики от гледна точка максимизиране на приход.
Ето защо, госпожо председател, апелирам към залата да приемем закона, защото сега съществува нормативна празнота, не е ясно за какво говорим, когато говорим за фискален резерв. Не е добра практиката, която спомена господин Радев, в ежегодните закони за държавния бюджет да се вписват текстове, които да регламентират едни или други аспекти на ползването и управлението на резерва. Трябва да има достатъчно стабилна, ясна, дългосрочна рамка. Прав е господин Имамов, че това не е изолирана тематика. Тя е свързана и с дефинициите за приходи, разходи, салдо и финансиране, и с параметрите на управление на държавния дълг, регламентирани в Закона за държавния дълг, който прие този парламент. Затова при всички случаи такава добавка е необходима.
Важно е какви допълнения и предложения ще бъдат направени между първо и второ четене. Тук моят въпрос е и към мнозинството, и към представителите на Министерството на финансите, госпожо председател, тъй като и в печата беше съобщено, и в заседанието на Комисията по бюджет и финанси беше обявено, че Министерството на финансите и правителството имат намерение да внесат свой законопроект по тази тематика, който и досега го няма. Мнозинството използва една технология на внасяне на цели законопроекти и отделни текстове, предложени от правителството, чрез народни представители. Би могло и в този случай да се процедира по този начин, за да не се губи време и да има пълна възможност Министерството на финансите да заяви своите предложения за допълнения, промени и т.н.
Но според мен, и с това завършвам, госпожо председател, беше редно да чуем днес от трибуната тук и някои от представителите на Министерството на финансите, защото те са тези, които ще трябва да изпълняват подобен закон. Нещо повече, те са тези, които носят отговорността да внесат такъв законопроект, така че тяхното мълчание днес тук за мен е неразбираемо.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пирински.
Дали някой от представителите на Министерството на финансите ще се отзове на призива, който господин Пирински отправи?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИЛИЯ ЛИНГОРСКИ: Почитаема госпожо председател, почитаеми народни представители! Благодаря за възможността да взема думата от името на Министерството на финансите във връзка с предложения законопроект.
Както бе споменато от народните представители, това е законопроектът, който още през миналата година бе съгласуван както с експертите, така и с представителите на политическия кабинет на Министерството на финансите и БНБ.
Бих искал да успокоя господин Пирински, че намерения на Министерството на финансите или на БНБ за внасяне на друг законопроект по тази тема не е имало и няма. Именно това е законопроектът, който е бил съгласуван.
От страна на Министерството на финансите бих отбелязал, че има някои дребни технически поправки, които могат да бъдат и задължително ще бъдат направени в текста на предложения законопроект между двете четения, тъй като те касаят точно цитиране на съответните членове, а също и бюджетната година - § 3 в Преходните и заключителните разпоредби.
От тази гледна точка нямам какво повече да допълня. Министерството на финансите е разглеждало нееднократно текстовете и те са съгласувани с институциите в Българската народна банка и Министерството на финансите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дали има други изказвания, уважаеми дами и господа, по този законопроект?
Госпожо Радева, заповядайте.
НИНА РАДЕВА (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Смятам, че настоящата дискусия беше много полезна, защото всички изказващи се засегнаха много важни аспекти, ако не конкретно свързани с тестове на законопроекта, то изобщо проблеми, свързани с управлението на фискалния резерв – нещо, което е изключително важно и актуално като направление в нашата бюджетна политика.
Бих искала обаче, определяйки същностната страна на представения законопроект, да кажа, че най-важните предимства на това, с което в момента разполагаме и разглеждаме, е, първо, определението за фискален резерв, което за първи път в законови текстове ни е дадено в тази форма.
И второто, което е много важно, това е определянето на минималния размер на фискалния резерв. Определянето, както беше обяснено и в комисията от експертите, е резултат на една много сериозно разработена методика, която не случайно е отразена в законови текстове, защото на базата на тази методика, както и господин Папаризов отбеляза, и в единия, и в другия вариант имаме максималните гаранции, които определят и гарантират финансовата стабилност на страната, възможностите за изплащане на външния дълг и изобщо цялата макроикономическа рамка.
И въпреки, и на основата на тази база и на тези текстове, определяйки този минимален размер, ние вече за първи път пък имаме предпоставка, гарантирайки минималния размер, фиксирайки го в текстовете на Закона за бюджета, с, така да се каже, средствата над този размер да се опитаме да направим политика, свързана с активното управление на свръхрезерва, което ни е особено необходимо.
В някои от изказванията, преди всичко господин Радев обърна внимание на въпроси, които по същество са много важни, но аз смятам, че тези въпроси, които са приоритет в последно време в изказванията ви за управление на така наречените средства под черта, в момента не са предмет на обсъждане с тези законови текстове.
Да, наистина и аз също смятам, че ние може би трябва да направим, допълнение към този законопроект или един друг закон за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет, където трябва да намерят разрешение тези проблеми. Но в никакъв случай това, което вие изтъкнахте като проблем, не е недостатък и не е дефект на настоящия законопроект и на текстовете, които са ни предложени.
Затова смятам, че в перспектива наистина трябва да се заемем с допълнителни законови текстове, които преди всичко да отговорят и на въпросите какво ще представлява финансирането, включително и финансирането, което се представя под черта в бюджета, вътрешното, външното финансиране, придобиването на дялове, акции, съучастия, възмездното финансиране, както и приходите от приватизацията.
Но смятам, че това е една проблематика, с която тепърва трябва да се заемем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Има ли други желаещи за изказване по този законопроект? Няма.
Моля народните представители да влязат в залата, за да подложа на гласуване законопроекта.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет с вносител Любен Корнезов и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 152 народни представители: за 146, против няма, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Процедурно предложение – госпожа Радева.
НИНА РАДЕВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Предлагам максимално удължаване на срока за даване на предложения по законопроекта между първо и второ четене, а именно три седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение срокът за писмени предложения между първо и второ четене да бъде общо три седмици.
Гласували 132 народни представители: за 123, против 8, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Преди да обявя половинчасова почивка от името на колегите от Движението за права и свободи ви каня в Клуба на народния представител по повод свещения религиозен празник Курбан байрям.
Обявявам 30-минутна почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИТЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКА И ГРАЖДАНСКА РЕАБИЛИТАЦИЯ НА РЕПРЕСИРАНИ ЛИЦА.
Законопроектите са внесени от народния представител Лъчезар Тошев и група народни представители - Ахмед Юсеин, Мирослав Севлиевски и Марио Тагарински.
Моля, господин Юсеин, да започнете с обобщения доклад на комисията.
ДОКЛАДЧИК АХМЕД ЮСЕИН: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, “Закон за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Бихте ли представили § 1, защото по него няма предложения.
ДОКЛАДЧИК АХМЕД ЮСЕИН:
“§ 1. В чл. 1 се създава т. 9.
”9. български граждани, насилствено изселени в Съветския съюз.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по наименованието на законопроекта и § 1 от него? Няма желаещи.
Моля да гласуваме текстовете, които са на вносителя и са подкрепени от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АХМЕД ЮСЕИН: Предложение на комисията за § 1а. Като приема по принцип предложението на народния представител Васил Василев и Румяна Станоева, направено към § 5, комисията предлага то да намери систематично място в § 1а със следната редакция:
“§ 1а. В чл. 1, т. 1 се прави следното допълнение:
“1. След думите “1944-1945” се добавя “освен ако са реабилитирани по съдебен ред”.”
§ 2. В чл. 2 се създава т. 7:
“7. български граждани, насилствено изселени в Съветския съюз.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да докладвате и § 3.
ДОКЛАДЧИК АХМЕД ЮСЕИН:
“§ 3. В чл. 3 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1:
а) след думите “1-5” се добавя “и 7”;
б) след думата “родители” се добавя “братя и сестри”.
2. В ал. 2 след думите “родители” се добавя “братя и сестри”.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
“§ 3. В чл. 3 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1:
а) след думите “1-5” се добавя “и 7”;
б) след думата “родители” се добавя “братя и сестри”.
2. В ал. 2 след думата “родители” се добавя “братя и сестри”.
3. Създава се ал. 3:
(3) На братята и сестрите на репресираните лица по ал. 1 и 2 се изплаща обезщетение, само при условие че искане за такова обезщетение не е предявявано или изплатено на техни деца, съпруг или родители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по тези три параграфа. Няма желаещи.
Моля, гласувайте текстовете на § 1а, 2 и 3, подкрепени от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 67, против 8, въздържали се 8.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АХМЕД ЮСЕИН: Текстът на вносителя е следният:
“§ 4. Член 4, ал. 3 се изменя така:
“(3) Когато липсват писмени доказателства за обстоятелствата по предходните разпоредби, установяването им се извършва от централна комисия по ред и в състав, определени от Министерския съвет.”
Предложение на народния представител Ахмед Юсеин:
“В чл. 4 ал. 3 да добие следната редакция:
“(3) Когато липсват писмени доказателства за обстоятелствата по предходните разпоредби, установяването им се извършва от централна комисия по ред, определен от Министерския съвет.”
Да се създаде нова ал. 4 със следния текст:
“(4) В състава на централната комисия освен представител на Министерския съвет да бъдат включени представители на МВР (архива), представител на Министерство на правосъдието и от Съюза на репресираните в България.”
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на § 4:
“§ 4. Член 4, ал. 3 се изменя така:
“(3) Когато липсват писмени доказателства за обстоятелствата по предходните разпоредби, установяването им се извършва по ред, определен от Министерския съвет от централна комисия, която се състои от представители на Министерския съвет, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Министерството на финансите, Министерството на труда и социалната политика, както и на представители на организациите на репресираните в България, със съдебна регистрация до 1 декември 2003 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Юсеин.
Има ли изказвания по този параграф? Няма желаещи.
Моля да гласуваме текста на § 4 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 79, против 13, въздържали се 6.
Текстът е приет.
Господин Юсеин, имам въпрос към Вас преди да започнете да докладвате § 5. Вие предлагате три варианта? Какви са?
ДОКЛАДЧИК АХМЕД ЮСЕИН: Два варианта са.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: И двата варианта ли са подкрепени от комисията? Как да се гласуват?
ДОКЛАДЧИК АХМЕД ЮСЕИН: Вторият е подкрепен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да представите § 5.
Не е необходимо да представяте текста на вносителя. Моля да представите окончателната редакция на комисията. Започнете с предложенията.
ДОКЛАДЧИК АХМЕД ЮСЕИН: Предложение на народните представители Васил Василев и Румяна Станоева – в чл. 9, ал. 1 след цифрата “9” да се добави: “както и реабилитираните по съдебен ред, осъдени от Народния съд 1944-1945 г.”
Комисията подкрепя по принцип предложението и го отнася систематично към § 1.
Предложение на народния представител Ахмед Юсеин:
В чл. 9 ал. 1 да се измени така:
“Чл. 9. (1) Лицата, които са реабилитирани по този закон за това, че са били в затворите, лагерите и поделенията на МВР…”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Извинявайте, господин Юсеин, че пак ще Ви прекъсна. Моля да прочетете само един от двата варианта, сега не мога да се ориентирам, който не се подкрепя от комисията.
ДОКЛАДЧИК АХМЕД ЮСЕИН: Вторият вариант се подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля тогава да прочетете първия вариант, който не се подкрепя от комисията, така, както започнахте.
ДОКЛАДЧИК АХМЕД ЮСЕИН: 
“Чл. 9. (1) Лицата, които са реабилитирани по този закон за това, че са били в затворите, лагерите и поделенията на МВР в периода 12 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. и са пенсионери или им предстои пенсиониране, получават добавка към пенсията си или към сбора от получаваните пенсии в следните размери:
Първи вариант:
до 6 месеца – 40% от средната социална пенсия за предходната година;
до 12 месеца – 41% от средната социална пенсия за предходната година;
до 18 месеца – 42% от средната социална пенсия за предходната година;
до 24 месеца – 43% от средната социална пенсия за предходната година;
до 30 месеца – 44% от средната социална пенсия за предходната година;
до 36 месеца – 45% от средната социална пенсия за предходната година;
до 42 месеца – 46% от средната социална пенсия за предходната година;
до 48 месеца – 47% от средната социална пенсия за предходната година;
до 54 месеца – 48% от средната социална пенсия за предходната година;
до 60 месеца – 49% от средната социална пенсия за предходната година;
до 66 месеца – 50% от средната социална пенсия за предходната година;
до 72 месеца – 51% от средната социална пенсия за предходната година;
до 78 месеца – 52% от средната социална пенсия за предходната година;
до 84 месеца – 53% от средната социална пенсия за предходната година;
до 90 месеца – 54% от средната социална пенсия за предходната година;
до 96 месеца – 55% от средната социална пенсия за предходната година;
до 102 месеца – 56% от средната социална пенсия за предходната година;
до 108 месеца – 57% от средната социална пенсия за предходната година;
до 114 месеца – 58% от средната социална пенсия за предходната година;
до 120 месеца – 59% от средната социална пенсия за предходната година и
над 120 месеца – 60% от средната социална пенсия за предходната година.”
Това е първият вариант.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Доколкото разбирам този вариант не се подкрепя от комисията.
Сега докладвайте предложението на комисията.
ДОКЛАДЧИК АХМЕД ЮСЕИН: “Да се създаде нова ал. 2 със следната редакция:
“(2) Когато репресираното лице е с изпълнена смъртна присъда или е починало впоследствие, добавката се получава от преживелия съпруг/а.”
Алинея 2 и ал. 3 се преномерират в ал. 3 и 4”.
Народният представител Ахмед Юсеин оттегля предложението си за създаване на нова ал. 2.
Комисията подкрепя по принцип предложението за ал. 1 във вариант 2 и предлага следната редакция на § 5:
“§ 5. Създава се чл. 9:
“Чл. 9. Лицата по чл. 1, т. 1, 2, 3, 5 и 9 получават към пенсията си или към сбора от получаваните пенсии месечна добавка в следните размери:
лицата, които са били в затвори, трудововъзпитателни общежития, лагери и места за задържане за период от 6 месеца – 30% от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст;
от 6 до 12 месеца – 31% от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст;
от 12 до 18 месеца – 32% от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст;
от 18 до 24 месеца – 33% от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст;
от 24 до 30 месеца – 34% от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст;
от 30 до 36 месеца – 35% от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст;
от 36 до 42 месеца – 36% от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст;
от 42 до 48 месеца – 37% от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст;
от 48 до 54 месеца – 38% от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст;
от 54 до 60 месеца – 39% от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст;
от 60 до 66 месеца – 40% от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст;
от 66 до 72 месеца – 41% от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст;
от 72 до 78 месеца – 44% от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст;
от 78 до 84 месеца – 43% от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст;
от 84 до 90 месеца – 44% от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст;
от 90 до 96 месеца – 45% от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст;
от 96 до 102 месеца – 46% от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст;
от 102 до 108 месеца – 47% от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст;
от 108 до 114 месеца – 48% от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст;
от 114 до 120 месеца – 49% от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст;
над 120 месеца – 50% от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по § 5. Няма желаещи за изказвания по § 5.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 5.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 79, против 17, въздържали се 7.
Текстовете са приети.
Докладвайте параграфите от Преходни и заключителни разпоредби, господин Юсеин.
ДОКЛАДЧИК АХМЕН ЮСЕИН:
“Преходни и заключителни разпоредби
§ 6. Исканията за обезщетение на лицата по § 2 и 3 от този закон се предявяват в тригодишен срок от влизането му в сила.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
“§ 7. Министерският съвет приема наредба по прилагането на чл. 4 в 3-месечен срок от влизането в сила на този закон.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
“§ 8. В Кодекса за социално осигуряване (обн. ДВ, бр. 110 от 1999 г.; Решение № 5 на Конституционния съд на Република България от 2000 г. – бр. 55 от 2000 г.; изм. и доп. бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67 и 95 от 2003 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1.В чл. 22а, т. 1 се създава буква “г”:
“г) добавки към пенсиите, определени със Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица;”.
2. В чл. 22б ал. 1 се изменя така:
“(1) Средствата по фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност” се разходват за изплащане на:
1. пенсии за военна инвалидност;
2. пенсии за гражданска инвалидност;
3. социални пенсии за старост;
4. социални пенсии за инвалидност;
5. пенсии за особени заслуги;
6. персонални пенсии;
7. добавки към пенсиите на ветераните от войните;
8. добавки към пенсиите по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица;
9. добавки по чл. 84, определени от пенсии, за които не се дължат осигурителни вноски;
10. индексации и компенсации към пенсиите и добавките по точки 1-9”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказване по тези текстове. Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието “Преходни и заключителни разпоредби” и текстовете на параграфи от 6 до 8 от законопроекта.
Гласували 97 народни представители: за 76, против 10, въздържали се 11.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АХМЕД ЮСЕИН: “§ 9. Законът влиза в сила от 1 януари 2004 г.”
Комисията предлага § 9 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по § 9? Няма желаещи.
Моля да гласуваме отпадането на § 9 от законопроекта по предложение на комисията.
Гласували 91 народни представители: за 80, против 6, въздържали се 5.
Текстът отпада.
Благодаря Ви, господин Юсеин.

Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ВОЕННОИНВАЛИДИТЕ И ВОЕННОПОСТРАДАЛИТЕ.
Господин Адемов, моля да представите доклада на комисията, който е изготвен по тези законопроекти.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
“ДОКЛАД
по Законопроект за военноинвалидите и военнопострадалите, № 254-01-101 от 14 ноември 2002 г.,
внесен от Сергей Станишев и група народни представители;
Законопроект за военноинвалидите и военнопострадалите,
внесен от Росица Тоткова и група народни представители;
Законопроект за военноинвалидите и военнопострадалите,
внесен от Весела Драганова и група народни представители
за първо гласуване

Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 22 януари 2004 г. разгледа и обсъди внесените законопроекти за военноинвалидите и военнопострадалите.
На заседанието на комисията присъства господин Валери Апостолов – заместник-министър на труда и социалната политика; госпожа Христина Митрева от Националния осигурителен институт, господин Владислав Горанов от Министерството на финансите, господин Николай Икономов – началник на отдел “Социални дейности” в Министерството на отбраната, госпожа Мария Тодорова, директор на дирекция “Правна” в Министерството на здравеопазването, господин Чавдар Христов, изпълнителен секретар на КНСБ, господин Никола Костадинов, председател на Съюза на военноинвалидите.
Законопроектът за военноинвалидите и военнопострадалите, внесен от Сергей Станишев и група народни представители, бе представен от народния представител Любен Петров, който е един от вносителите. Бяха подчертани подробно широкият кръг от мотиви, довели до разработването и внасянето на законопроекта. Беше изразено удовлетворение от последвалия консенсус по другите внесени законопроекти на същата тематика. Бе изтъкнато становището, че този консенсус относно защитата правата на военноинвалидите и военнопострадалите, е от особено значение за хармонизиране на националното с европейското законодателство и присъединяването ни към Европейския съюз. Целта на законопроекта е да се отдели в отделен закон правно-социалният статут на тази категория български граждани в знак на признателност на тяхната дейност за защита териториалната цялост на страната, на което държавата трябва да отговори като поеме и по-високи грижи към тях.

Бе подчертано, че за първи път в отделен закон се дава определение на понятията "военноинвалиди" и "военнопострадали". Определят се структурите, които следва да подпомагат държавата. Към Министерския съвет се предлага създаването на консултативен съвет, дефинира се неговият състав и дейности по провеждане на държавната политика за защита на военноинвалидите и военнопострадалите. Определят се техните права, което създава реални възможности за прилагането на законопроекта.
Законопроектът за военноинвалидите и военнопострадалите, внесен от Росица Тоткова и група народни представители, беше представен от вносителката госпожа Росица Тоткова. Предложеният законопроект изразява особеното отношение на обществото към военноинвалидите и военнопострадалите, като с оглед особените им заслуги се дават съответни права. Предлага се административно-обществен контрол по прилагането на закона чрез създаване на консултативен съвет. Акцентът на законопроекта е намирането на онези мерки и решения, на такива права, с които да се дадат възможности и шанс военноинвалидите и военнопострадалите да бъдат активни в обществения и в икономическия живот. Онова, което те са загубили като работоспособност при изпълнение на своя дълг, да бъде компенсирано с подкрепата на държавата. Бе изразено мнението, че обогатяването на законопроекта с приемане на законодателни решения и с ясно изказани права на военноинвалидите и военнопострадалите ще бъде най-същественият израз на подкрепата за тях.
Законопроектът за военноинвалидите и военнопострадалите, внесен от Весела Драганова и група народни представители, беше представен от вносителката госпожа Весела Драганова. Тя изрази мотивите за внасяне на законопроекта, които са свързани с признателността на българското общество към тези граждани и съпричастност към техните семейства и близки. Относно структурата на законопроекта, в Глава първа са обхванати нормите за установяване качеството на военноинвалида и военнопострадалия. Глава втора предвижда създаването на междуведомствен консултативен съвет по въпросите на военноинвалидите и военнопострадалите. Глава трета съдържа разпоредби относно воденето на регистрите, а в Глава четвърта са визирани правата на военноинвалидите и на военнопострадалите. Правата, които се предоставят на тази категория български граждани, са съобразени с реалните възможности на бюджета, което е предпоставка за практическата реализация на законопроекта в максимално кратки срокове, за да бъде приет и стане факт още в настоящата година. Бе подчертано, че законопроектът е съобразен с изискванията на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите и Министерството на отбраната. Председателят на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите господин Никола Костадинов изрази благодарност към Комисията по труда и социалната политика за проявеното разбиране.
Народните представители бяха обединени както от разбирането за необходимостта от специален закон за военноинвалидите и военнопострадалите, така и от възможността той да бъде изработен на основа на трите внесени законопроекта. Бяха обсъдени и въпросите относно: дефиниране на основни понятия в законопроекта и връзка със Закона за отбраната и въоръжените сили; конституирането, наименование и устройство на консултативния орган за обществен контрол и изготвянето на специален регистър; правата на военноинвалидите и военнопострадалите и възможности за осигуряване на тяхното финансиране; включването в законопроекта на категорията лица от мисии на българската държава и др.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване, бяха получени следните резултати:
Със 17 гласа "за", "против" и "въздържали се" – няма, Комисията по труда и социалната политика предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроект за военноинвалидите и военнопострадалите, внесен от Сергей Станишев и група народни представители.
Със 17 гласа "за", "против" и "въздържали се" – няма, Комисията по труда и социалната политика предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроект за военноинвалидите и военнопострадалите, внесен от Росица Тоткова и група народни представители.
Със 17 гласа "за", "против" и "въздържали се" – няма, Комисията по труда и социалната политика предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроект за военноинвалидите и военнопострадалите, внесен от Весела Драганова и група народни представители."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
Вносителите на законопроектите имат думата да ги представят.
Госпожо Андреева, в качеството Ви на вносител, заповядайте.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз искам да представя пред вас мотивите, които ни накараха да внесем в Народното събрание законопроекта за военноинвалидите и военнопострадалите. Хубаво е, че след дълго отлежаване най-накрая днес този законопроект се гледа. Хубаво е, че и трите законопроекта са приети от комисията и това показва, че наистина има воля най-накрая този сериозен проблем да бъде решен.
Какви бяха нашите мотиви, за да внесем този законопроект?
Първо, един от основните движещи мотиви е, че тази група на военноинвалидите и военнопострадалите са хора, които имат особени заслуги към независимостта, отбраната, териториалната цялост на държавата и държавата би трябвало да полага особени грижи към тях. В момента в българското обективно право липсва какъвто и да е нормативен акт, който да регулира правния статут на тази особена група граждани - военноинвалидите и военнопострадалите. Не е задоволително дефинирано съдържанието на двете понятия "военноинвалид" и "военнопострадал" и не е предвиден режим за регистриране.
Друг един много важен момент, който липсва в правния мир на този етап, е и липсата на един специализиран държавно-обществен орган, който да има ангажиментите да изработва държавната политика в областта на подпомагането на военноинвалидите и военнопострадалите. В действащото законодателство няма разграничаване между военноинвалидите и техните субективни права и субективните права на всички лица с увреждания, което не би трябвало да бъде, като се има предвид онова, което и преди малко изтъкнах, а именно заслугите на тези две категории към независимостта, суверенитета и териториалната цялост на републиката.
Приемането на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите първо, ще възстанови една традиция в българското общество, която съществува още от времето на Първата световна война, и ще гарантира особената закрила от страна на обществото към тези категории хора.
Много важен момент е, че с този закон не просто се създава поредица от мерки за социално подпомагане, но се създават и условия, за да могат военноинвалидите и военнопострадалите сами да поемат отговорността за своята реализация в обществото. Това в никакъв случай не бива да бъде пренебрегвано. Тези две групи са дефинирани по такъв начин, че да се постигне един балансиран обхват на лицата, ползващи се със съответния статут. В нашия законопроект се въвежда и контрол за законосъобразност за придобиването на съответното качество, като всички актове в хода на производството подлежат на обжалване по реда на Закона за административното производство.
Чрез предвидените регистри държавата и всички заинтересовани лица ще имат възможност да получават необходимата информация и тази информация да бъде ефективно използвана. За да се гарантира един и обществен, и административен контрол по прилагането на закона и изработването на експертно ниво на държавната политика по отношение на военноинвалидите и военнопострадалите, е предвиден специализиран орган към Министерския съвет.
Друг един момент, който се третира в закона, това са имуществените права на тези две категории, които по силата на бъдещия закон, те са заимствани, ще придобият военноинвалидите и военнопострадалите. Тези имуществени права до голяма степен са заимствани от Закона за ветераните, който действа от 1998 г. и са в пряка връзка със здравословното състояние и предполагаемото тежко материално състояние на голяма част от лицата, попадащи в двете категории.
Отново искам да подчертая, че в законопроекта се създават и механизми за увеличаване на трудовата заетост на военноинвалидите и военнопострадалите, за да могат те да имат едно активно житейско поведение и присъствие в българското общество.
Друг важен елемент, който бих искала да подчертая, е че този законопроект е изработен в много тясно взаимодействие със Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите в България, като са взети предвид техният опит през всичките тези години, случаите, с които те са се сблъсквали, както практически, така и чисто законодателни.
В заключение ще кажа, че този законопроект отговаря напълно и на всички изисквания на европейските стандарти, на европейското законодателство и ще отиде и по-далеч. Той представлява принос в хармонизирането на българското законодателство със страните-членки на Европейския съюз, така че призовавам той да бъде подкрепен на първо четене от Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, като вносител, господин Петров.

ЛЮБЕН ПЕТРОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, излизам на трибуната, за да представя един законопроект, който е изстрадан законопроект. Той беше внесен още м. ноември 2002 г. Сега сме много напред, но все пак съм доволен, че този законопроект влиза в пленарната зала.
Изключително съм удовлетворен от работата в Комисията по труда и социалната политика, където и трите законопроекта, които бяха внесени, бяха обсъдени и дискутирани с много конструктивизъм, с много позитивизъм, с много разбиране, с много грижа към тази категория български граждани, загубили в една или друга степен своята работоспособност именно в защита на териториалната цялост и сигурността на Република България. Надявам се народните представители в пленарната зала да проявят същата грижа, същата необходимост да подкрепят тези законопроекти.
Аз трудно бих представил някакви различия в тези законопроекти. Те толкова много си приличат и по философия, и по съдържание, че е трудно човек да намери разликите и особено в мотивите. И това е така, защото народните представители са осъзнали необходимостта държавата да има своя дълг към тази категория български граждани, които са пожертвали здравето си в името на тази държава, която ние днес се опитваме да управляваме.
Затова благодаря на всички, които взеха отношение в Комисията по труда и социалната политика и които тук подкрепят тези законопроекти.
Истина е, че военноинвалидите и военнопострадалите не са голяма част от българското гражданство, но не са и малка част – те са около 11 хил. души. От тях около 5 хил. души са военноинвалидите и около 6 хил. души са военнопострадалите при изпълнение на задачи, свързани с отбраната на страната. И те се намират в едно изключително тежко състояние.
Всичките ние имаме консенсус по един стратегически приоритет, който вече се налага в обществото. И България има увереността, че ще бъде приета в Европейския съюз. Обаче в страните от Европейския съюз този проблем на тази категория граждани е решен много добре законодателно и там просто е даден шанс на всичките тези граждани да не се чувстват като инвалиди, а да се чувстват като пълноценни граждани на съответната държава. Щом като подкрепяме този приоритет, ние трябва да изпълним и всички критерии към обществото, към различните групи от обществото. Такава група са тази категория български граждани. Не че техните права в една или друга степен са кой знае колко накърнени или са пренебрегнати, но не в достатъчна степен се решават техните проблеми. И в българското законодателство те са намерили решение в най-различни закони и подзаконови актове. Но такъв специален закон сега за първи път се предлага от Коалиция за България, след това и от другите две парламентарни групи, които се солидаризират с философията на този закон.
В интерес на истината и в трите законопроекта има още какво да се желае. В комисията се отчете, че има недостатъчно прецизиране на понятията “военноинвалид” и “военнопострадал”, но аз мисля, че тук сега, на първо четене, както и между първо и второ четене, могат да се поправят всичките тези неща, да се прецизират текстовете, но в една или друга степен те се покриват и могат да бъдат подкрепени.
Както каза и представителят на СДС, вносителят на техния законопроект, установява се – не, а се възстановява една традиция, че тази категория български граждани в края на Втората световна война са имали такъв закон. Сега това се възстановява.
Освен това се дава правото на държавния глава като върховен главнокомандващ да бъде патрон на тази категория български граждани.
Нека да се има и предвид, че тези предимства, които се предвиждат в законопроекта като разрешаване на социалните проблеми на тази категория български граждани да не се приемат като някакви привилегии, а като някакво предимство на хора, загубили част от работоспособността си в името на отечеството и да им се даде шанс да преодолеят тези свои неимуществени вреди, които те са получили при изпълнение на служебния си дълг.
Както в трите законопроекта, така и в нашия законопроект се предвижда една обществено-административна структура към Министерския съвет, която да изработва стратегията на държавата по отношение на политиката към военноинвалидите и военнопострадалите и да подпомага Министерския съвет в адекватните решения на техните проблеми. Предвижда се и към Министерството на отбраната да има представител на Общонационалната организация на военноинвалидите и военнопострадалите, който да подпомага конкретно министъра на отбраната. Засега трябва да кажа, че там със заповед на министъра на отбраната такъв човек има и той работи, но все пак в закона не е лошо това да се регламентира, за да може по-ефективно и по-експертно да си върши работа министърът на отбраната като изпълнителен орган на тази политика в областта на социалното осигуряване на тази категория български граждани.
Искам да подчертая още веднъж, че ние сме се ръководили при разработването на законопроекта от тясното взаимодействие с Националната организация на военноинвалидите и военнопострадалите. Използвахме техния опит. Използвали сме и опита на европейските страни, особено на Франция, Германия и Австрия, където тези проблеми са решени много успешно. Мисля, че нашето законодателство ще има един много голям плюс в процеса на хармонизация на законодателството ни с европейското с приемането на този закон.
Аз мога да разкрия подробно и придобивките, които се предлагат, но мисля, че това ще бъде повече предмет на второто четене и при изработването на общия проект.
Апелирам всички народни представители да проявят грижа и готовност да подкрепят законопроекта и в общия проект да намерим едно законодателно решение за тази категория български граждани, на които държавата и обществото са длъжни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Петров.
Има ли желаещи от вносителите да се изкажат?
Госпожа Драганова има думата.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Наистина в действащото в страната законодателство липсва нормативна уредба, която да определя изцяло статута на военноинвалидите и военнопострадалите в нашата страна. И разбира се, на техните организации.
Признателността, която нашето общество дължи на тези български граждани, пострадали по време на изпълнение на военна служба независимо от това дали тя е наборна или кадрова, или служба в мобилизационния или постоянния резерв, както и съпричастността към членовете на техните семейства, налагат приемането на отделен закон.
Тук е мястото да спомена, че управляващото мнозинство има желанието и твърдото намерение да бъде приет този законопроект и това става точно по време на нашето управляващо мнозинство. И в предишните парламенти – и министерства, и организации са се опитвали да прокарат подобен закон, но сега му идва редът и няма значение, че е закъснял с няколко месеца. Мисля, че това е извънредно важен въпрос, на който би могло да се погледне по-сериозно и да получим консенсуса, който може би в момента имаме, защото наистина и трите законопроекта има много доближаващи се тези, много доближаващи се текстове.

Разбира се, има и някои разлики, които мисля, че ще съумеем да изгладим между първо и второ четене – заедно всички тук, в тази зала, и разбира се, преди това в комисията.
Няма да повтарям това, което казаха колегите преди мен, защото и в нашите мотиви са изтъкнати тези предимства, а може би и някои недостатъци. Със сигурност има недостатъци в законопроекта, който ние предлагаме, а и в тези на колегите.
Ще спомена няколко по-важни пункта.
Първо, в законопроекта, предлаган от нас, по-добре са структурирани разпоредбите на законопроекта, които бяха изредени в четири основни глави от председателя на Комисията по труда и социалната политика. Няма да ги изреждам.
Второ, ясно и пълно са дефинирани понятията “военноинвалид” и “военнопострадал”.
Трето, правата, които се предоставят на военноинвалидите и военнопострадалите във внесения от нас законопроект, са съобразени с финансовата възможност на държавата, което е предпоставка за тяхната практическа реализация.
Четвърто, в § 5 от Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта, внесен от госпожа Тоткова и група народни представители, са предвидени изменения и допълнения в Кодекса за социалното осигуряване, срещу които обаче са категорично против Министерството на труда и социалната политика и Министерството на финансите.
Няма повече да представям законопроекта. Може би мои колеги, които са съвносители, ще имат възможност да кажат няколко думи за него. Ние като вносители твърдо подкрепяме предложението на комисията – трите законопроекта да бъдат приети в пакет на първо четене и всички заедно да направим работещ законопроект, като участват организациите на военноинвалидите и военнопострадалите, както и съответните министерства, които са ангажирани с този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За изказване има думата госпожа Атанасова.
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Като член на Комисията по труда и социалната политика участвах при разглеждането на трите законопроекта. Изключително съм доволна от факта, че всички колеги се обединиха заедно да работят върху този законопроект. Мисля, че един качествен Закон за военноинвалидите не трябва да бъде на една или друга политическа сила, защото каузата на всички пострадали хора е национална кауза. Един добър закон ще бъде едно добро дело на Тридесет и деветото Народно събрание.
Затова искам да пожелая на всички наистина да се гордеем с този закон! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес сме на прага да изпълним своя дълг като граждани на нашата република и като народни представители, като намерим онези механизми и средства, че да подпомогнем онази част от българските граждани, които в изпълнение на своите конституционни задължения са пострадали и са загубили част от онези качества, които по волята божия трябва да притежава всеки човек.
Вярно е, че този закон можеше да бъде приет по-рано. Не бих могла да кажа колко по-рано можеше да бъде приет, но искам да кажа, че основите на социалното законодателство в България бяха поставени в Тридесет и осмия парламент. Не можем винаги да казваме, че Тридесет и осмият парламент не е направил всичко, което ни се е искало. Мисля, че това, което направи Тридесет и осмият парламент, а именно като очерта законодателната рамка на основните реформи в социалната сфера в България, дори само то е достатъчно. Въпреки всичко мисля, че при повече усилия, повече грижа и работа от страна на народните представители този закон наистина можеше да бъде факт много по-рано. Именно защото това е дълг на нас като граждани и като народни представители.
Основанията за приемане на такъв закон са дефинирани още в Конституцията на Република България. Ще прочета чл. 59, ал. 1: “Защитата на отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин. Измяната и предателството към отечеството са най-тежките престъпления и се наказват с цялата строгост на закона”. Именно защото измяната и предателството се наказват с цялата строгост на закона, затова трябва за тези, които в името на дълга и честта на всички български граждани са пострадали и загинали, ние трябва да направим онова, което се изисква от нас – точно като дълг, казвам го за трети път, защото именно този текст на Конституцията и основата за това Съюзът на военноинвалидите да има вече почти вековен девиз: “Всичко за България!”. Те казват не само на думи “Всичко за България!”. Тези хора са доказали, че “Всичко за България” всъщност е техният живот. С техния живот те са извоювали този девиз и имат правото да го казват и днес, именно защото са служили на Конституцията и на Република България.
Искам да представя и някои други основания. Аз ги споделям, но искам да ги представя като основания на военната общност в България, на ръководството на Българската армия, които казват, че повечето от военноинвалидите си отиват от този свят в бедност, огорчени, онеправдани, неуважени материално и морално за понесените жертви и лишения. Именно те са хората, дали най-свидното си сред загиналите и сред пострадалите за отечеството.
Освен това оценката на военната общност в България и на ръководството на армията, което е много обезпокоително за мен, е, че, цитирам, “За жалост расте броят на военноинвалидизираните при и по повод на военната служба млади хора. Част от тях имат семейства, други тежат на раменете на родителите си. Обществото не би могло да претендира за хуманност и демократичност, докато не реши този наболял проблем” – един аргумент, който трябва да ни накара повече да се замислим. А това е, че ние сме в дълг и към историческата традиция на България, защото първият Закон за военноинвалидите е приет още през 1915 г. и такъв закон, уважаеми колеги, е имало до 1951 г., защото именно тази историческа традиция ни повелява да приемем такъв закон, какъвто впрочем имат всички страни – членки на Европейския съюз и най-вече на НАТО.
Уважаеми госпожи и господа, когато разработвахме този закон, ние се водихме от един принцип – че не трябва да слагаме военноинвалидите предварително в групата на социално слабите граждани и да се отнасяме към тях като към социално слаби граждани. Ние смятаме, че акцентът, заложен в нашия законопроект и в общия законопроект, който ще приеме Народното събрание, е да подпомогнем тези хора да бъдат активни, тоест да използваме активни мерки за подпомагането и това, което те са загубили, да бъде компенсирано с подкрепа от държавата, а не просто, единствено и само да бъдат потребители на социални помощи.
Искам да ви уверя, че аз лично, заедно с моите колеги, с които сме работили по този закон, сме провели много срещи не само с ръководствата на съюзите, но и с много представители на военноинвалидите и те споделят такава философия, което е изключително важно за тях - да се върнат и да си заемат отново своето място като активни граждани на нашето общество. Това не може да става единствено и само със социално подпомагане, а това може да става, като държавата намери онези механизми, онези средства и гарантира, разбира се, ресурса, за да получат те такава подкрепа, че да могат да се социализират и да заемат това полагащо им се място в обществото.
Аз се надявам, че една такава философия ще бъде подкрепена и от народните представители. Разбира се, това не изключва и социалното подпомагане, т.нар. пасивни мерки. Но мисля, че трябва всички ние да положим усилия, за да има наистина разнообразие от идеи и така да направим закона, че той да не ни препраща - Законът за социалното подпомагане или Законът за рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, че, видите ли, военноинвалидите имат права по еди-кой си закон. Мисля, че този закон трябва да бъде такъв, че един човек, който се интересува от тази материя или който попада в тази група на военноинвалиди или военнопстрадали, когато го прочете, да открие подкрепата на държавата, а не да открие пожеланията на държавата. Това е много съществено и аз се надявам, че всички ние заедно ще работим в тази посока.
Затова ние сме предложили такива мерки, които да създадат онази подкрепа от държавата, която би гарантирала възможността на хората, пострадали при и по време на изпълнение на своите задължения по силата на Конституцията и по силата на Закона за отбраната и Въоръжените сили на нашата страна, да станат онези граждани на обществото, които със свободата, която са си извоювали, могат да полагат труд и по този начин да се грижат за себе си, да се грижат за своите семейства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Реплика? Господин Василев, заповядайте.
АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Тоткова, аз имам друго становище. Значи, има становище по законопроектите. То общо взето съвпада с това, което беше изразено в комисията. Ще подкрепя и трите законопроекта с оглед да се направи един общ качествен законопроект. Но моята реплика се отнася до нещо друго, като вземам повод от Вашите думи. Летоброенето на социалното законодателство в България далеч не започва от Тридесет и осмото Народно събрание. Първият социален закон е приет в 1905 г. – Законът за закрила на женския и детския труд; в 1911 г. – Законът за безопасността в парните котли; 1917 г. - Законът за хигиена и безопасност на труда; 1922 г. - Законът за обществените осигуровки. Как може да ми разправяте, че на социалното законодателство в България е сложено началото му едва в Тридесет и осмото Народно събрание? Няма такова нещо! Най-малкото е невярно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Втора реплика - господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господа народни представители! Аз съм сигурен, че и трите законопроекта ще бъдат подкрепени и то с внушително съгласие.
Аз не оспорвам логиката на изказването на госпожа Тоткова, но въпросът за военноинвалидите има принципиално значение за това как ние гледаме на изпълнението на воинските задължения. Защото, когато държавата прокламира, че изпълнението на воинските задължения и защитата на Отечеството е дълг и чест на всеки български граждани, тя се задължава в най-висока степен да се погрижи за лицата, които в изпълнението на този дълг са понесли определени вреди, и тя трябва да полага грижи и по социални, и по морални причини за тях.
Цитирахте и другата разпоредба – че измяната и предателството към Отечеството се наказват с цялата строгост на закона. За съжаление, тази конституционна декларация в много случаи не се потвърждава, защото напротив, такива действия понякога много високо се награждават, а остават ненаказани. Но това е въпрос на една практика на разбиране за политиката.
Най-важното, което аз подлагам под известно съмнение, е свързано с една теза, която беше развита от ръководителя на СДС на страниците на българския печат, че Българската армия трябва да стане изцяло кадрова. Границата с наемната армия тук е много тънка. Но ако Конституцията прокламира, че защитата на Отечеството е дълг, то и подготовката за защита е задължение. И след като държавата изисква това от гражданите, тя им дължи, както казахме, и съответната защита. Ако вие поддържате, ако това е официална позиция на СДС, а виждам, че тя е доста популярна и модерна днес, че това трябва да бъде задължение само на лицата, които са избрали военната професия, то тогава вече въпросът за риска в нея би стоял по друг начин. Така че тук опираме до един много сериозен въпрос и аз наистина искам да бъдем на нивото на тази историческа традиция. Едновременно нашата армия има нужда от професионализация, но ако тя изцяло бъде превърната в такава, то и въпросът за този именно дълг ще започне да стои по друг начин.
Така че аз ви предлагам да обсъдите сериозно този въпрос, а го поставям и на цялото Народно събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли друга реплика на госпожа Тоткова?
Дуплика – заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Стоилов, от Вашата реплика единствено разбрах, че Вие четете вестници и много се интересувате от това какво е казал председателят на Съюза на демократичните сили, за което много Ви благодаря. Иначе това, което Вие казвате в момента, няма отношение към нашия закон. Може би в бъдеще ще има отношение, но днес няма такова отношение. Аз Ви благодаря за това, че Вие така живо се интересувате от това, което излиза в печата от нашия председател.
Освен това искам да кажа на господин Атанас Василев: господин Василев, тази част от залата (обръща се към лявата страна на залата), в Тридесет и осмото Народно събрание, когато се споменаваше закон, който е приет преди 9 септември 1944 г., винаги скачаше и викаше. Аз мога да Ви кажа, че много често съм се позовавала на социалното законодателство от преди 9 септември. И сега смятам, че от преди 9 септември има много закони, които ние не можем да достигнем по качество. И един от тези закони, за които аз съм абсолютно убедена, че това е така, това е Законът за подпомагане на бедните в България. Трябва да знаете, че в т.ч. в работата по всички закони, с които аз съм имала допир в социалната сфера, винаги съм преглеждала законодателството, което ние сме имали точно преди 9 септември, по много обясними причини.
Това, което исках да кажа, е, че след 1989 г. в условията на нови общественоикономически отношения, както се казва, трябваше да бъде направено ново законодателство. Колко качествено и колко не – това е друг въпрос, тук можем да спорим. Но аз твърдя, че първите социални закони бяха приети от Тридесет и осмото Народно събрание. Дори и за безработицата, която прояви първите явни симптоми – симптоми на наличие на хора, които нямат работа, до 1997 г., се работеше с постановления на Министерския съвет. И няма как да отречете, че в Тридесет и осмото Народно събрание се положиха основите на съвременното социално законодателство в България. Това е безспорно и аз мисля, че просто няма нужда да се отрича.
И другото, което трябва да признаем, е, че ние имаме много какво да се учим от нашите предшественици, защото те са били лидери в социалното законодателство в Европа и аз се гордея с това.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител господин Пейков.
ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Военните инвалиди и пострадалите по време на служба не са толкова много и, както справедливо отбелязаха колеги, те са 11-12 хил. души, от които едва 4900 получават минимална пенсия. Тези хора са мои приятели още от Тридесет и шестото Народно събрание. Немалко срещи и обсъждания проведохме със Съюза на военноинвалидите през 1992, 1993, 1994 г. Имахме редица намерения да уредим статута на тези хора в Закона за отбраната и въоръжените сили и след като това не стана, чест прави на вносителите и на трите проекта, и на Тридесет и деветото Народно събрание, което в края на краищата би трябвало да приеме закон, който да уреди поне част от многобройните проблеми на тези достойни български граждани.
С няколко думи ще ви разкажа какво представлява животът на един пострадал по време на изпълнение на воинския дълг. Той е един от много ми познати, казва се Саве Савов. Бил е красив, умен младеж, който е имал амбициите да завърши висше образование. В казармата е прострелян в корема. Губи всичките си шансове да завърши висше образование, да свие семейно гнездо навреме. Въпреки това, с мъничката си пенсия, в нарушение на консервативното трудово законодателство той работи, разбира се, както казах, в нарушение. Успява на сериозна възраст да събере семейство, да отгледа дете. Мисля, че този човек цял живот е ходил по мъките, за да може да бъде наравно с всички останали, които може би са с няколко степени по-ниско в моралната си ценностна система и в патриотичното си отношение към службата от него. Но съдбата така го постави, че той трябваше да преодолява това, за което всъщност се бори – за българската държавност и българското право.
Аз смятам, че след като България вече участва в мироопазващи операции повече от десет години, след като български воини ще участват в операции на НАТО в най-близко време, съвсем навременен е законът, който днес приемаме. Затова неслучайно аз станах днес от леглото и дойдох, за да подкрепя този законопроект и се надявам, че всички вие ще го подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на господин Пейков.
Давам думата на народния представител Теодора Константинова.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Петима народни представители от Съюза на демократичните сили внесохме още през м. април законопроекта за военноинвалидите и военнопострадалите с пълното съзнание за необходимостта от специален закон, който да регулира правните отношения в областта на правния статут на военноинвалидите и военнопострадалите. С оглед на особените им заслуги към независимостта, суверенитета и териториалната цялост на страната, би трябвало наистина държавата да полага по-специални грижи за тях. В предоставените сега от законодателя субективни права военноинвалидите не се разграничават от другите инвалиди. Свидетели сме на трагедията и в Кербала. Ясни са за всички трудностите, с които ще се сблъскват тепърва семействата на загиналите – съпруги, деца, родители. Помощта за хората с достойнство не се състои само в подаяния и разпределения на помощи, а във възможност за реализация, в усещането за значимостта на собствения труд и резултатите от него.
За разлика от другите законопроекти, нашият дава шанс на военноинвалидите и на военнопострадалите да бъдат не пасивни участници в обществения живот, а активни, да поемат съдбата, съществуването и изхранването на семействата си в свои ръце и да се чувстват полезни за обществото и своите близки.
Законодателите са длъжници на тази група хора, а обществото очаква законотворчество, което да защитава всички и в още по-голяма степен хората в неравностойно положение и с увреждания, каквито са военноинвалидите и военнопострадалите.
Още нещо. С приемането на Закона за военноинвалиди и военнопострадали ще се възстанови една традиция в българското обективно право, която е съществувала след Първата световна война. През 1915 г. е създаден първият Закон за социално подпомагане на военноинвалидите и пострадалите, който се актуализира през 1925 г. С този закон е създадена специална структура в Министерството на войната, отделения за грижи към тези заслужили за родината си българи. През 1936 г., на база на натрупания опит, се създава вече нов закон – Наредба-закон за подпомагане на пострадалите от войните в България. С тези закони са се давали редица предимства при назначаване на работа в държавни, обществени и частни учреждения и фирми; право на оземляване; безплатно учение в средните и висши учебни заведения на военноинвалиди – сираците и децата им; безплатно пътуване в страната; безплатно медицинско лечение и други права.
В предлагания от нас проект са взети предвид практическите проблеми на попадащата под регулация на проектозакона група. Изготвен е в тясно взаимодействие със Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите в България. Проектът отговаря на европейските стандарти и представлява принос в хармонизирането на българското законодателство с това на страните-членки на Европейския съюз.
Всичко, което посочих по-горе като наши мотиви за изработване и внасяне на такъв проектозакон, е достатъчно доказателство за необходимостта от неговото приемане. Разбира се, приемането и на другите два законопроекта, които да послужат като база за създаването на един качествен законопроект, така че да отговорим на очакванията на обществото и на групата на военноинвалидите и военнопострадалите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на госпожа Константинова.
Давам думата на народния представител Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволявам си да взема думата от гледна точка на едно съображение - текстовете на закона, който ще бъде приет, и всички тези намерения и становища, които прозвучаха, реално да задействат.
Доколкото разбирам от колегите от комисията, които са работили по законопроекта, предварителната оценка за 2004 г. – тук се обръщам и към господин Адемов, е, че биха били необходими към 8 млн. бюджетни средства, за да могат да бъдат реализирани различните мерки, заложени в законопроектите.
Бих предложил две неща, господин председателю. Първо, в работата между първо и второ четене да се прецени дали в Преходните и заключителни разпоредби е уместно да се запишат по-конкретни текстове, задължаващи и даващи право на Министерския съвет, на Министерството на финансите да извършат необходимите уточнения в държавния бюджет за 2004 г., с оглед да бъде гарантиран в пълна степен целия кръг привилегии, които ще бъдат законово уредени.
И второ задължение, тъй като сега стартира бюджетната процедура за 2005 г., правителството прие решение, доколкото знам, на последното си заседание, а към средата на годината предстои да бъде уточнявана и тригодишната средносрочна фискална рамка, както е практиката през последните години, да бъде заложен текст, който задължава съответните министерства и Министерския съвет, и Министерството на финансите, в политиките, които ще се разработват в съответните бюджетни процедури и процеси, задължително да бъдат разработени специалните политики, изискващи реализация на тези мерки.
И тук въпросът ми е към господин Адемов. Както разбираме, мерките засягат различни системи – и на осигуряване, и на подпомагане, и на привилегии по отношение, да речем, ползване на транспорт и на различни видове обезщетения, в кои бюджетни системи по какъв начин ще бъдат отразени тези разходи. Както спомена ген. Петров, в Министерския съвет има консултативен орган, който очевидно наблюдава целия кръг дейности. В Министерството на отбраната има отделно натоварен служител, който да се занимава конкретно с проблема за военноинвалидите и военнопострадалите. Аз се опасявам, че без едно конкретно изписано задължение за съответните бюджетни системи, които подготвят своите бюджети, може да се размие приоритетният характер точно на тези облекчения и те да останат добри пожелания.
Още едно съображение, господин председателю. Понятието "военнопострадали", доколкото разбрах, включва и починалите, загиналите, така че става дума и за семействата на тези млади хора. Тук трябва да сме наясно, че говорим не само за хора с увредено здраве, трайно или не, но и за загинали в изпълнение на воинския си дълг млади хора. Въпросът стои и за техните семейства и за обезщетението, което им е дължимо.
Затова молбата ми към господин Адемов е да ангажира колкото се може по-активно между първо и второ четене съответните министерства. Днес, струва ми се, господин председателю, трябваше в залата да има отговорни представители на Министерството на отбраната и на Министерството на труда и социалната политика, както и на Министерството на финансите. Защото действително всяка държава и всеки парламент, който реално третира въпросите на военната служба и на жертвите, дадени в изпълнение на тази служба, много пряко ангажира и са ангажирани съответните органи на изпълнителната власт в реализиране на тези отговорности. Затова предлагам да не се бави изготвянето на обобщения доклад, да не се бави много срокът между първо и второ четене, ако трябва – до две седмици, но да осигурим в текстовете да се запишат норми, които да направят закона реализуем, да бъде реализиран, така че да се почувства в пълна степен, че Народното събрание е приело такъв закон още през тази година, през близките месеци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Пирински.
Има ли други народни представители за изказване?
Заповядайте, господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, искам и аз да изразя своята подкрепа за това, че е необходимо действително в правния мир да има един закон, който да се занимава конкретно със съдбата на хората, пострадали или загинали в изпълнение на воинския си дълг.
С удовлетворение чувам, че наличието на този закон се подкрепя от всички парламентарно представени политически сили и от всички колеги в залата, а вероятно и много от тези, които не са в нея. Идеите, заложени в трите законопроекта, в голяма степен си приличат. Ясно е, че трябва да има регламент за това кои са нашите съграждани, попадащи в категорията "военноинвалиди" и кои са тези, които попадат в категорията "военнопострадали". Аз мисля, че това е направено по почти еднакъв начин във всички законопроекти, които са предложени на днешното обсъждане. Има, разбира се, известни разлики в отделните законопроекти, но те не са от такъв характер, че принципно да си противоречат, което за мен означава, че ние няма да срещнем сериозен проблем в конструирането на един обобщен доклад за второ четене, където основните принципи да бъдат такива, каквито са и в трите законопроекта. Вероятно отделни детайли ще предизвикат известни спорове, но, така или иначе, решенията ще бъдат намерени.
Нещо, което тук загатна колегата Стоилов, по което ми се струва, че ние също трябва да помислим и което не е много добре развито в предложените законопроекти, е именно онова ново положение, което се очертава в сферата на военнослужещите, а именно, че това ще се превърне рано или късно в една професия, което в известен смисъл ще промени отношението и на обществото към тази професия, и вероятно ще изисква по-детайлно регламентиране на условията, при които тя се изпълнява, и на последствията, които изпълняващите тази професия ще отнасят по време на своята служба. Това е един проблем. Аз не съм убеден, че това, което ще се работи в комисията по тези три законопроекта, ще бъде направено, но ние ще се опитаме да направим поне някакви наченки на такива регламенти.
Неслучайно в нашия законопроект се предвиждат препращания към различните закони, уреждащи различните сфери на социално подпомагане, на активни мерки за насърчаване на заетостта, включително и на военноинвалидите, Кодекса за социално осигуряване и т.н. Защото действително в условията на една регламентирана професионална дейност, която в бъдеще ще бъде част от военната служба, ако не и цялата военна служба, това все още не е решено докрай, някои от тези регламенти ще трябва да бъдат направени в специалните закони, уреждащи отделните материи.
Една част от привилегиите, както бяха наречени, за мен по-скоро са компенсации, които обществото ни дължи към пострадалите по време на военна служба, които са изписани в трите законопроекта по еднакъв начин горе-долу. Аз мисля, че тези компенсации ще бъдат направени и ще бъде уредено така, че те незабавно да започнат своето действие, независимо от това, че някои от тях не са предвидени в рамките на приетия за 2004 г. бюджет. Мисля, че това няма да е сериозен проблем, предвид неголямата сума, която ще се изисква, за да се покрият тези ангажименти.
В крайна сметка, завършвайки, бих искал да кажа, че подкрепата от цялото политическо пространство на този законопроект е един ясен сигнал за това, че не само държавата, а и цялото общество желае да поеме и със сигурност да изпълни ангажиментите, които са предложени по отношение на всички онези наши съграждани, които бранят честта, достойнството и целостта на нашата родина, които загубиха и ще загубят в бъдеще живота си в изпълнение на този свой дълг, и на техните близки, които ще трябва да понесат тяхната загуба, и да живеят достойно, носейки с гордост имената на своите загинали роднини. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на господин Цеков.
За реплика думата има народният представител Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря, господин председателю.
Господин Цеков, репликата ми е във връзка с тезата за необходимостта да бъде отчетен променящият се характер на Въоръжените сили като професионални.
Първо, струва ми се, че трябва да бъдем много внимателни. Това не е просто една поредна професия и не можем да приравним понятието професия и професионализъм във Въоръжените сили с професия и професионализъм в цивилните дейности. Те са все пак две категории. Едните са военни, другите са цивилни.
Участието във Въоръжените сили, изпълняването на функциите на Въоръжените сили е свързано не с икономически реализации или с публични услуги от общ характер, а с реализацията на висши държавни интереси и национални ценности. Това, че в съвременния свят се оказва, че защитата на такива ценности и интереси изисква професионализъм, според мен по никакъв начин още не означава, че тези професионалисти военни, така да се каже, са в същата категория като професионалистите в която и да е цивилна сфера.
Оттук, за да не бъда многословен, господин председателю, единственото, което предлагам, е да не се върви по пътя, който спомена господин Цеков – да се правят опити в този законопроект да се отрази променящият се характер на Въоръжените сили. Може би на някакъв етап ще трябва да се отчете колко се разходва по други пера, по други форми за действително осигуряване и гарантиране на безопасност и на компенсации на една по-пълно професионализирана армия, но нека да не задържаме процеса сега и нека да разбираме, че при всички случаи не можем да изравняваме професионални военни с наемници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли друга реплика към народния представител господин Цеков? Няма.
Господин Цеков, заповядайте, имате право на дуплика.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря за репликата, господин Пирински.
Това, което искам да отговоря, е, че съм много далече от мисълта да приравнявам професията военнослужещ към някоя от останалите професии или категории трудещи се. Далеч съм от тази мисъл и нямам това предвид, казвайки, че това е една професия. Идеята е друга. Като всяка професия тя трябва да бъде по някакъв начин разположена в законодателството така, че да има критерии и законови регламенти за условията, при които се извършва тази професионална дейност. И то не в аспект тя да бъде приравнена или принизена към някои от другите. Тя е много специфична, безспорна, тя е свързана с други морални категории. Това е абсолютно категорично и аз смятам, че никой тук няма да го оспори. Но ако ние не гарантираме някакви правила, стандарти, ако щете, при извършването на тази професионална дейност, тя може да бъде прекалено рискована.
Според мен това, което дължим на тези хора, и на тези, които за в бъдеще ще се захванат с тази професия, е някакъв правен регламент, под който не бива да спадат изискванията към условията, при които се извършва тази професионална дейност. В противен случай тя ще стане толкова рискована, че никакви морални ценности няма да могат да ангажират нашето общество или поне част от него да се заеме с тази професия. Тоест ние трябва да въведем някакъв регламент по отношение и на тази професия рано или късно. В противен случай ще има различни трактовки как да се изпълнява тази професия в едните условия, как в другите. Ще може да има вариации, няма да има кой да носи отговорност за това, което се случва. Това е нещото, което го няма в законовата база и моят апел е по-скоро да започнем да мислим в тази посока и да започнем да създаваме онези минимални поне изисквания, които да гарантират по-висока безопасност, ако щете и лична, на хората, занимаващи се с тази професия. Това е единственото, което имах предвид в моето изказване, говорейки за професионализацията на армията.
И още нещо, което забелязах като теза във Вашата реплика, е, че едва ли не това може да се превърне в една спирачка пред този закон. Категорично не! Категорично не! По-скоро в изказването си искам да насоча мисълта на всички нас, и, естествено, ако някой има идеи в тази посока и тези идеи срещнат разбиране и одобрение, ние да ги въведем като начална форма на регулации по отношение на тази професия. В този смисъл беше изказването ми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на господин Цеков.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по трите законопроекта? Разбира се, освен д-р Адемов, който отдавна изрази желание да вземе думата.
Давам думата на д-р Адемов – председател на Комисията по труда и социалната политика.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, ще се опитам да бъда максимално кратък, тъй като пътят, извървян до това днешно заседание, беше изключително дълъг и тъкмо затова може би постигнатият консенсус е още по-ценен. Очевидно е, че този законопроект е признателност на обществото и съпричастност към проблемите на тази категория хора, които, разбира се, трябва много внимателно да бъдат дефинирани, защото преди малко в изказването на господин Петров стана дума, че се отнася за около 14 хил. военноинвалиди и военнопострадали. Но ако включим в кръга техните наследници, цифрата е значително по-голяма. И в този смисъл коректното дефиниране на различните категории военноинвалиди и военнопострадали е изключително важно, защото оттук следват и, разбира се, други последствия.
По отношение на структурирането на законопроекта като че ли има вече яснота. Става въпрос за дефиниране на понятията военноинвалиди и военнопострадали. Става въпрос за конструиране на този обществен консултативен междуведомствен или както и да го наречем орган, става въпрос за изграждането на регистър и, най-важният въпрос, който стои на дневен ред, е въпросът за правата на тази категория лица.
Очевидно много важен акцент, на който обърна внимание госпожа Тоткова в нейното изказване, е, че тази категория хора не бива в никакъв случай да бъдат изтласкани единствено и само към социалното подпомагане, да бъдат изтласкани, съжалявам за грубата дума, но може би това е правилната дума, към социалното подпомагане и към проблемите на хората с увреждания. Много важна е експертизата на тяхната остатъчна трудоспособност и от тази гледна точка важно е държавата да стимулира и да подпомага това, което е загубено, за да могат те да се почувстват като равноправни граждани, да могат сами да реализират своите доходи без да разчитат на помощта и подкрепата на държавата, разбира се, извън случаите, в които тя е неизбежна.
Другото нещо, което искам да кажа и което беше един от важните акценти в изказването на колегите, са въпросите, които зададе господин Пирински, и аз смятам, че те са изключително важни. Нещо повече, бих казал, че те в своето многообразие, в своята същност бяха част от причините, разбира се, не единствените, за дългото забавяне на този законопроект.
В тази връзка искам да кажа на колегите народни представители и на господин Пирински специално, че Комисията по труда и социалната политика е изискала становища от съответните ведомства и аз тук ще си позволя да ви кажа, че Министерство на труда и социалната политика, Министерство на отбраната, Министерство на здравеопазването, Министерство на финансите, Националният осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса, Националното сдружение на общините в Република България са предали своите становища и при изработването на общия проект и при оформянето на нашите позиции за второ четене задължително ще се съобразим с тези становища. Неслучайно отбелязвам Националното сдружение на общините в България, тъй като в законопроекта има вменени известни ангажименти на местната власт и те задължително трябва да бъдат съобразени. За нас е много важно становището, което са ни изпратили колегите от националното сдружение.

Другото, което искам да кажа, е, че ние много внимателно сме процедирали при обсъждането на законопроекта, тъй като от досегашното законодателство е ясно, че в редица закони са визирани част от правата на тази категория граждани – в Закона за социалното осигуряване, в Закона за социалното подпомагане, в Закона за отбраната и въоръжените сили и т.н., да не изброявам всички закони.
Тук е интересният въпрос по какъв начин да се конструира новият законопроект, предстоящия общ законопроект, тъй като са налице два подхода. Единият включва в себе си правата на тази категория граждани да бъдат визирани и реализирани съгласно специалните закони. Другият подход е те да бъдат обединени, да бъдат интегрирани в общия законопроект – нещо, което е изключително трудно, защото като концепция и логика трудно могат да бъдат навързани в един такъв законопроект.
От гледна точка на казаното от мен ние работим и ще продължим да работим съвместно с колегите от Министерство на финансите, за да може правата, аз не ги наричам привилегии, те са права, визирани в специалните закони, те са финансово ангументирани, обосновани и гарантирани в бюджета за 2004 г., те ще си останат такива, каквито са визирани там. Ако комисията прецени, че към тях е нужно да бъдат добавени нови такива, те ще бъдат предвидени в специални текстове от Преходните и заключителните разпоредби като такива, които да влязат в сила от началото на новата бюджетна 2005 г.
Аз като председател на Комисията по труда и социалната политика се ангажирам с това да работим съвместно и в пряка връзка с колегите от Министерство на финансите. Ако има някаква възможност в рамките на тази бюджетна година, някои от елементите на този законопроект биха могли да бъдат включени, ако не, ще бъдат включени през 2005 г.
Завършвам с надеждата, че Тридесет и деветото Народно събрание ще подкрепи трите законопроекта, внесени от различни парламентарни групи, с ясното съзнание, че ние изпълняваме нашия дълг към тази категория български граждани и за честта на пагона Тридесет и деветото Народно събрание ще покаже разум, ще покаже едно свое усещане за консенсус. Благодаря ви. Надявам се на вашата подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на д-р Адемов.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по тези три законопроекта? Ако няма, преминаваме към гласуване.
Това са три важни законопроекта на една и съща тема. Надявам се, че всеки един народен представител желае да участва в гласуването.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ, от място): За честта на пагона, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към гласуване на трите законопроекта по реда на внасянето им.
Първо, моля, гласувайте на първо четене законопроекта за военноинвалидите и военнопострадалите с вносител народният представител Сергей Станишев и група народни представители.
Гласували 159 народни представители: за 147, против 2, въздържали се 10.
Законопроектът е приет на първо четене.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за военноинвалидите и военнопострадалите с вносител народният представител Росица Тоткова и група народни представители.
Гласували 174 народни представители: за 173, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Моля, гласувайте третия законопроект за военноинвалидите и военнопострадалите с вносител народният представител Весела Драганова и група народни представители.
Гласували 162 народни представители: за 151, против 1, въздържали се 10.
Законопроектът е приет на първо четене.
Както ви е известно, дами и господа, от тези три законопроекта водещата комисия ще направи обобщен законопроект, който ще ви бъде раздаден и оттогава ще започне да тече евентуално 7-дневният срок за предложения на всеки народен представител към обобщения законопроект.
Днес трите законопроекта, внесени по чл. 40, ал. 7, бяха приети.

Преминаваме към следващата точка първа от редовната програма на Народното събрание:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ОТ 1988 Г. КЪМ МЕЖДУНАРОДНАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ТОВАРНИТЕ ВОДОЛИНИИ – 1966 Г.
Мисля, че до 14,00 ч. можем да приемем точки 1 и 2.
Председателят на комисията вече е на трибуната.
Професор Мирчев, имате думата да докладвате.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Предлагам в залата да бъде допусната госпожа Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта и съобщенията – по т. 1 и т. 2 от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря. Явно няма противно процедурно предложение.
Моля, гласувайте това процедурно предложение за допускане на заместник-министър Красимира Мартинова в залата както по тази точка първа, така и по следващата точка втора.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Моля квесторите да поканят заместник-министър Мартинова в залата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:
“ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и телекомуникации
относно законопроекта за ратифициране на Протокола от 1988 г. към Международната конвенция за
товарните водолинии – 1966 г., внесен от Министерския съвет

На редовно заседание на 29 януари 2004 г. Комисията по транспорт и телекомуникации разгледа и обсъди законопроекта. Той беше представен от госпожа Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта и съобщенията. Участваха директорът на Дирекция “Правна” към Министерство на транспорта и съобщенията и експерти от същото министерство.
От 1968 г. Република България е страна по Международната конвенция за товарните водолинии. Този международен акт регламентира пределното натоварване на корабите, като същевременно отчита потенциалните рискове в различните зони на корабоплаване и метеорологичните особености през различните сезони, като с това цели повишаване безопасността на корабоплаването.
Протоколът от 1988 г. към конвенцията я осъвременява, като повишава техническите изисквания към плавателните съдове, ревизирайки някои от правилата в техническите анекси към нея. Другата основна цел на измененията, въведени с Протокола от 1988 г., е хармонизирането на прегледите и освидетелстването на корабите с тези, извършвани по други действащи международни актове, което ще реши по-лесно проблема с продължителния престой на кораби в пристанищата за извършване на различни прегледи.
Ратифицирането със закон на Протокола от 1988 г., чиито разпоредби осъвременяват Конвенцията за товарните водолинии, ще осигури на Република България по-ефективна защита на околната среда от замърсяване и ще подпомогне разработването на нови нормативни актове, доколкото в тях се съдържат позоваваните на конвенцията актове.
Ратифицирането на Протокола от 1988 г. кореспондира и с приетите от Република България задължения по Глава девета "Транспортна политика" от преговорния процес за присъединяване към Европейския съюз.
След дискусията Комисията по транспорт и телекомуникации подкрепи единодушно с 14 гласа "за" и предлага Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Протокола от 1988 г. към Международната конвенция на товарните водолинии – 1966 г., № 302-02-78, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2003 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на проф. Мирчев.
Давам думата на проф. Александров – председател на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, господин председател.

"ДОКЛАД
относно Законопроект № 302-02-78 за
ратифициране на Протокола от 1988 г. към
Международната конвенция за товарните водолинии
- 1966 г., внесен от Министерския съвет на
24 ноември 2003 г.

На редовно заседание, проведено на 4 декември 2003 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа Законопроект за ратифициране на Протокола от 1988 г. към Международната конвенция за товарните водолинии – 1966 г., и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 2 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Протокола от 1988 г. към Международната конвенция за товарните водолинии – 1966 г., ратифицирана с Указ № 960 на Държавния съвет от 1968 г. – ДВ, бр. 94 от 1968 г. (обн. ДВ, бр. 81 от 2003 г.).
Становището беше прието с консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, проф. Александров.
Не виждам председателя на Комисията по европейска интеграция. Той е в чужбина.
Давам думата на заместник-председателя на Комисията по европейска интеграция господин Кемал Еюп.
ДОКЛАДЧИК КЕМАЛ ЕЮП:

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейска интеграция
относно Законопроект за ратифициране на
Протокола от 1988 г., към Международната Конвенцията за товарните водолинии – 1966 г., № 302-02-78,
внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2003 г.

I. На свое редовно заседание, проведено на 3 декември 2003 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроект за ратифициране на Протокола от 1988 г. към Международната конвенция за безопасност на товарните водолинии – 1966 г. Законопроектът беше представен от госпожа Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта и съобщенията.
II. От гледна точка на компетентността на Комисията по европейска интеграция – оценка за съответствието с правото на Европейския съюз и необходимостта от приемането на даден законов акт, с оглед ангажиментите, поети от България в хода на преговорите за присъединяване, по разглеждания законопроект за ратифициране може да се отбележи следното.
Предлаганата ратификация има отношение към Глава "Транспортна политика", предварително затворена на 2 юни 2003 г., в частта й "Морска безопасност". Цялото законодателство на Европейския съюз в тази област се основава главно на конвенции на МОК (Международната морска организация), и на Международната организация по труда (МОТ). Страните-кандидатки с морска граница и/или Корабен регистър трябва да се присъединят към всички действащи основни документи, изработени под егидата на МОК и МОТ. Инструментите на Общността са устроени така, че да допълват националното законодателство и те предполагат, че вече съществува една базисна законова структура по отношение безопасността на морското корабоплаване и опазването на морската среда. В хода на преговорите България е поела ангажимент да се присъедини към международните актове в тази област, включително към разглеждания протокол.
Международната конвенция за товарните водолинии от 1966 г.  е в сила за България от 30 март 1969 г. Конвенцията е ратифицирана със Указ № 960 от 1968 г. на Държавния съвет (ДВ, бр. 94 от 3.12.1968 г.), и е обнародвана в ДВ, бр. 81 от 12.9.2003 г. Изменителният протокол, представен за ратифициране с настоящия законопроект, е приет на 11 ноември 1988 г. и е в сила от 3 февруари 2000 г. Целта на протокола е да се хармонизират изискванията на конвенцията, свързани с прегледите и освидетелстването на кораби, с две други конвенции – Международната конвенция за безопасност на човешкия живот по море (SOLAS 74) и Международната конвенция за предпазване на морето от замърсяване от кораби MARPOL 73/78). Целта е да се облекчат проблемите, причинени от различията между посочените три конвенции и да се намалят финансовите разходи на корабопритежателите във връзка с предвидените от трите конвенции прегледи. Протоколът ревизира правилата, съдържащи се в техническите приложения на Конвенцията за товарните водолинии.
III. С оглед на гореизложеното може да се направи заключение, че ратифицирането на Протокола от 1988 г. към Международната конвенция за товарните водолинии – 1966 г., е необходима стъпка към по-пълното възприемане на европейските стандарти и изисквания в областта на морската безопасност.
Комисията по европейска интеграция с единодушие на представените парламентарни групи предлага на Народното събрание да разгледа и приеме на първо гласуване законопроекта за ратифицирането на Протокола от 1988 г. към Международната конвенция за безопасност на човешкия живот по море от 1 ноември 1974 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на господин Кемал Еюп.
Чухте становището и на трите комисии.
Имате думата, уважаеми дами и господа, по този законопроект. Няма желаещи.
Поставям на гласуване на първо четене законопроекта за ратифициране на Протокола от 1988 г. към Международната конвенция за товарни водолинии – 1966 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо четене.
Професор Мирчев, имате думата за процедура.



ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
На основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам законопроектът да бъде гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Професор Мирчев се позова и на текст от нашия правилник.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Гласували 100 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 4.
Предложението за преминаване на второ четене е прието.
Давам думата на председателя на Комисията по транспорт и телекомуникации проф. Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:

“ЗАКОН
за ратифициране на Протокола от 1988 г. към Международната
конвенция на товарните водолинии – 1966 г.

Член единствен. Ратифицира Протокола от 1988 г. към Международната конвенция на товарните водолинии – 1966 г., ратифицирана с Указ № 960 на Държавния съвет от 1968 г., ДВ, бр. 94 от 1968 г. (обн., ДВ, бр. 81 от 2003 г.).

Заключителна разпоредба

Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа. Няма желаещи народни представители.
Преминаваме на второ гласуване.
Гласували 99 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 4.
Законът е приет окончателно и на второ четене.

Преминаваме към точка втора:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ОТ 1988 ГОДИНА КЪМ МЕЖДУНАРОДНАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ НА МОРЕ ОТ 1 НОЕМВРИ 1974 ГОДИНА.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.

“ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и телекомуникации относно законопроект за ратифициране на Протокола от 1988 г. към Международната конвенция за безопасност на човешкия живот
на море от 1 ноември 1974 г.

На заседание на комисията от 29 януари 2004 г. беше разгледан законопроектът.
Беше представен от госпожа Красимира Мартинова - заместник-министър на транспорта и съобщенията и експерти от Министерството на транспорта и съобщенията.
Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море е приета на 1 ноември 1974 г. от Международната конференция по безопасност на човешкия живот на море, свикана от Международната морска организация. Тя е основният акт на международното публично право, който урежда конституирането, оборудването, поддържането и експлоатацията на морските кораби от търговския флот. Конвенцията влиза в сила на 25 май и е изменяна два пъти с протоколи.
Република България е ратифицирала Конвенцията през 1983 г., заедно с протокола, приет към нея, на 17 февруари 1978 г. от Международната конференция по безопасност на танкери и предотвратяване на замърсявания (Протокол към Конвенция SOLAS от 1978 г.).
Следващото изменение на Конвенцията е с протокола, приет на 11 ноември 1988 г. от Международната конференция по хармонизираната система на прегледи и освидетелстване (Протокол към Конвенция SOLAS от 1988 г.), който е влязъл в сила на 3 февруари 2000 г.
Протоколът към Конвенцията от 1988 г. въвежда нова хармонизирана система, с която времево се синхронизират прегледите на корабите, извършвани по Конвенцията и от другите две международни конвенции – Международната конвенция за товарните водолинии и Международната конвенция за предпазването на морето от замърсяване от кораби.
Измененията с Протокола позволяват да се избегнат честите прекъсвания в експлоатацията на корабите за извършване на задължителни прегледи, свързани с големите финансови разходи за корабособствениците.
С протокола се ревизират и техническите анекси към Конвенцията посредством нови, завишени изисквания към конструкцията и оборудването на корабите, с които се цели повишаване безопасността на корабоплаването и опазването на човешкия живот и на морската среда от замърсяване.
Европейският съюз дава приоритет на безопасността на корабоплаването и опазването на морската среда от замърсяване с оглед зачестилите инциденти в европейски води и тежките последствия, които те водят на засегнатите крайбрежни държави-членки.
В хода на преговорния процес по присъединяването ни към Европейския съюз България също е поела ангажимент за присъединяване към международните актове, регламентиращи тази област, и ратифицирането със закон на Протокола от 1988 г. е част от тези ангажименти.
До момента към Протокола са се присъединили 63 държави, които притежават 63,18 на сто от общия тонаж на световния търговски флот.
След дискусията Комисията по транспорт и телекомуникации единодушно с 14 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Протокола от 1988 г. към Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1 ноември 1974 г., № 302-02-79, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2003 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на проф. Мирчев.
Предлагам на народните представители, ако е възможно, да приключим с гласуването по тази точка, а с това и пленарното заседание днес, тъй като всички комисии имат заседания, включително и извънредни заседания.
Има думата проф. д-р Венко Александров, председател на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. След това ще дам думата на господин Кемал Еюп.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин председател.
“ДОКЛАД
относно Законопроект № 302-02-79 за ратифициране на Протокола
от 1988 г. към Международната конвенция за безопасност на
човешкия живот на море от 1 ноември 1974 г., внесен от
Министерския съвет на 24 ноември 2003 г.

На редовно заседание, проведено на 4 декември 2003 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Протокола от 1988 г. към Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1 ноември 1974 г. и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Протокола от 1988 г. към Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1 ноември 1974 г., приет на 11 ноември 1988 г. в Лондон.
Становището беше прието с консенсус.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на проф. Александров.
Давам думата на народния представител и заместник-председател на Комисията по европейска интеграция господин Кемал Еюп.
Заповядайте, господин Еюп.

ДОКЛАДЧИК КЕМАЛ ЕЮП: Благодаря, госпосподин председател.
Уважаеми колеги!

“СТАНОВИЩЕ
относно проект на Закон за ратифициране на
Протокола от 1988 г. към Международната конвенция за
безопасност на човешкия живот по море от 1 ноември 1974 г.,
№ 302-02-79, внесен от Министерския съвет на
24 ноември 2003 г.

На свое редовно заседание, проведено на 3 декември 2003 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроект за ратифициране на Протокола от 1988 г. към Международната конвенция за безопасност на човешкия живот по море от 1 ноември 1974 г.
Законопроектът беше представен от госпожа Красимира Мартинова, заместник-министър на транспорта и съобщенията.
От гледна точка на компетентността на Комисията по европейска интеграция (оценка за съответствието с правото на Европейския съюз и необходимостта от приемането на даден законов акт, с оглед ангажиментите, поети от България в хода на преговорите за присъединяване) по разглеждания законопроект за ратифициране беше отбелязано следното:
Предлаганата ратификация има отношение към Глава “Транспортна политика”, предварително затворена на 2 юни 2003 г. в частта й “Морска безопасност”. Законодателството на Европейския съюз в тази област се основава главно на конвенции на Международната морска организация и на Международната организация по труда. Страните-кандидатки с морска граница и/или корабен регистър трябва да се присъединят към всички действащи основни документи, изработени под егидата на Международната морска организация и на Международната организация по труда. Инструментите на Общността са устроени така, че да допълват националното законодателство и те предполагат, че вече съществува една базисна законова структура по отношение по отношение на безопасността на морското корабоплаване и опазването на морската среда. В хода на преговорите България е поела ангажимент да се присъедини към международните актове в тази област, включително към разглеждания Протокол.
България е страна по Международната конвенция за безопасност на човешкия живот по море (SOLAS 74) от 1983 г. Изменителният протокол, представен за ратифициране с настоящия законопроект, е приет на 11 ноември 1988 г. и е в сила от 3 февруари 2000 г. Той въвежда нова система за прегледи и освидетелстване на кораби, хармонизирана с други две конвенции – Международната конвенция за товарните водолинии и Международната конвенция за предпазване на морето от замърсяване от кораби (MARPOL 73/78). Целта е да се облекчат проблемите, причинени от различията между посочените три конвенции и се намалят финансовите разходи на корабопритежателите във връзка с предвидените от трите конвенции прегледи.
Конвенцията обхваща само аспектите на сигурността на борда на кораба и непосредствената комуникация между корабите и пристанищните съоръжения, но не се занимава в цялост с пристанищните операции. Предвид влизането в сила на тези актове през м. юли 2003 г., Европейската комисия е внесла предложение за Регламент относно подобряване на сигурността на корабите и пристанищата, който предвижда хармонизирано въвеждане на тези актове в цялата Общност.
С оглед на гореизложеното може да се направи заключение че ратифицирането на Протокола от 1988 г. към Международната конвенция за безопасност на човешкия живот по море от 1 ноември 1974 г. е необходима стъпка към по-пълното възприемане на европейските стандарти и изисквания в областта на морската безопасност.
Комисията по европейска интеграция с единодушие на представените парламентарни групи предлага на Народното събрание да разгледа и приеме на първо гласуване проект на Закон за ратифицирането на Протокола от 1988 г. към Международната конвенция за безопасност на човешкия живот по море от 1 ноември 1974 г.”.
Подписано от председателя на Комисията по европейска интеграция господин Даниел Вълчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на господин Еюп.
Откривам дискусията по този законопроект.
Веднага давам думата на народния представител от Варна господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, влиза за ратифициране важен законопроект. Аз искам да използвам това, че в пленарната зала е госпожа Мартинова, която е ресорен заместник-министър на транспорта и отговаря за този сектор. Аз не се съмнявам, че ще ратифицираме тази конвенция, този законопроект, но все пак с няколко думи народното представителство е добре да бъде информирано за това каква е нашата технологична готовност да отговорим на тези международни изисквания. Имам предвид редица случаи станали с наши кораби. Наскоро имаше такъв случай във френски териториални води. Факт е, че параходство “Български морски флот” има един стар парк, който не отговаря на изискванията на тези международни норми и стандарти.
Конкретният ми въпрос към госпожа Мартинова е има ли опасност наши кораби да не бъдат допускани, да речем, в западноевропейски пристанища? Такива подобни случаи за танкерите, да речем, има в пристанища в Северна Америка - в Съединените щати, в Канада. Това е важен въпрос. И, въобще като принципал на параходството, Министерството на транспорта и съобщенията как ще отговори на тези изисквания, които вече на практика стават закон? Още повече, че международните споразумения, ратифицирани от парламента са примат по отношение на нашето законодателство. Струва ми се, че това беше точната юридическа дума, господин председател. Това е нещо важно.
Вероятно с няколко изречения трябва да получим информация, за да преминем към ратифицирането на този законопроект, който, не се съмнявам, е много важен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на господин Благой Димитров.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по този законопроект преди да дам думата на заместник-министъра? Няма.
Заповядайте, госпожо заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Международната конвенция “SOLAS” е фундаментален правен акт в международното публично морско право. Целта на този протокол е да създаде единност и хармония по отношение времената на извършване прегледи на кораби, а самите прегледи са регламентирани в три международни конвенции. Фактически тук, с този протокол, се извършва напасване с оглед на това да не се губи време на основание на различна конвенция в рамките на една година корабът да губи много технологично време и финансови ресурси, за извършване на тези прегледи.
По отношение на първия въпрос, а именно каква е нашата технологична готовност да приложим на практика този ратифициран протокол ще кажа, че имаме отлична готовност. Наредбата за прегледите на кораби, която въвежда изискванията във времето, как да се извършват те, е напълно готова и веднага след ратификацията е готова да бъде приета и обнародвана в “Държавен вестник” с изискванията, които се съдържат тук, в тази конвенция. Тоест, ние имаме абсолютна готовност за прилагането й в практиката.
По отношение на втория въпрос, а именно дали има опасност наши кораби да не бъдат допускани в чужди пристанища ще отговоря следното – по силата на Парижкия меморандум се изготвят в тригодишен план списъци, които съдържат броя на извършените проверки на кораби, включително и български и процентното съотношение на задържанията спрямо броя на тези проверки.
България, за съжаление, се намира в този черен списък по Парижкия меморандум, тъй като изчисленията за процента на задържанията се водят в тригодишен план. Така през 2001 г. България, за съжаление, е дала 15,5 процента задържани кораби от всички проверени. През 2002 г. е дала 10,8 процента задържания, а през 2003 г. – 9 процента. Тоест, ние вървим с една тенденция, която надявам се, ще позволи в най-близко време да се извади България от черния списък по Парижкия меморандум.
Тук обаче въпросът е дали наши кораби ще бъдат задържани в пристанища. Аз ще кажа, че има още един списък, който съдържа 66 конкретно изброени кораби, които не се допускат в чужди пристанища. За наше щастие, нито един български кораб не се намира в този списък, в който поименно са посочени корабите. Онова, което аз трябва да кажа тук е, че действително българският флот е относително остарял. Това, е една основна наша грижа в транспорта - да намерим подходящия начин и форма да обновим българския флот. Поради това една от формите за обновяване на флота е изваждане от експлоатация на най-старите кораби. Вие вече знаете, че над 10 кораба – най-старите на възраст, са извадени от експлоатация. Говоря за “Български морски флот”.
Следващата форма за обновяване на флота е закупуването на нови или на втора ръка кораби с относително по-ниска възраст. Очевидно всичко това е въпрос на финансови ресурси, но това, което е новост за “Български морски флот” е, че за първи път от миналата година ние имаме един съвършено нов кораб. Тази година се очаква втори нов кораб, който ще снижи средната възраст на нашия флот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: С какъв тонаж са?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Единият е 20 000 тона, а другият – 42 000 тона.
Това е линията, която сме предприели, за да можем да извадим България от черния списък по Парижкия меморандум.
Тук искам да направя отметка, че България е подготвила своите документи, за да стане член на Парижкия меморандум – отначало асоцииран, а след това титуляр, което е една амбициозна програма, много сложна, един дълъг процес, който ще отнеме време, а иска и финансови ресурси. Но това е програма, която ние следваме стриктно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на заместник-министъра.
Има ли желаещи да вземат отношение?
Давам думата на народния представител Петър Жотев, народен представител от Бургас, а Бургас е на морето.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Заместник-министърът изнесе интересни факти.
Господин председател, ние сме в края на работното време и не знам дали на всички им се слуша тази информация, но тя е много интересна. От процентите, които слушах преди малко, оставам с впечатление, и още по-лошо – българските избиратели остават с впечатление, че през 2001 г. едва ли не правителството на ОДС е оставило това тежко наследство - 17% от случаите в негативния списък са български.
Господин председател, моля да получим информация какво е било през 2000 г.? Имало ли е българско участие в този негативен списък и през 1999 г. и така нататък, за да бъдат изнесените факти коректно поднесени? Иначе впечатлението, което заместник-министърът остави, ще бъде според мен упрек към предишното управление. Може наистина да е било така. Нямам информация. Нека цялата истина да излезе наяве. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на народния представител Петър Жотев. Той фактически зададе въпрос към министъра на транспорта и съобщенията. Тук е заместник-министърът. Разполагаме с три минути.
Заповядайте, госпожо Мартинова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Уважаеми господин председател, аз зная процента на задържанията през 2000 г. и ще го кажа. Той е под 10% - 9,75%, плюс – минус няколко стотни.
Тези задържания се изчисляват в 3-годишен период. Задържанията нямат отношение към това чие правителство е. Докато 2001 г. не излезе от 3-годишния период на отчитане, когато тя се включва с много висок процент, ние не можем да говорим за излизане. Но когато имаме три години, в които паднем под 10%, тогава ще бъдем доволни. Надявам се, че тогава ще можем да излезем от черния списък. В момента 2001 г. ни спъва. Когато 2000 г., която беше с относително нисък процент, излезе от 3-годишното отчитане, сега общо-взето нещата се уравновесяват. Целта е през 2004 г. да имаме нисък процент, за да може в следващото 3-годишно отчитане да имаме добри показатели.
В Европейската комисия показателят е около 4% задържания. Това означава, че дори 9 – 10% съвсем скоро няма да бъдат достатъчни. Нашите намерения са да се целим по-нависоко. Имаме нужда от време, в което да подобрим параметрите на нашата безопасност, за да може при проверки по пристанищен контрол да няма задържане на наши кораби. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Народният представител Петър Жотев все пак получи исканата информация, макар и кратка.
Дами и господа, да се съсредоточим върху законопроекта. Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по законопроекта? Няма.
Моля, гласуваме законопроекта на първо четене.
Гласували 116 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 8.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има думата за процедурно предложение господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Правя процедурно предложение – законопроектът да се гласува днес и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Приема се.
Господин Мирчев, пристъпваме към второ четене на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:

“ЗАКОН
за ратифициране на Протокола от 1988 г. към
Международната конвенция за безопасност на човешкия
живот на море от 1 ноември 1974 г.

Член единствен. Ратифицира Протокола от 1988 г. към Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1 ноември 1974 г., приет на 11 ноември 1988 г. в Лондон.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Желаещи народни представители да се изкажат по законопроекта на второ четене? Не виждам.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Този закон е приет на второ четене, като второто четене продължи точно 37 секунди. (Приятно оживление в залата.)
Благодаря на всички народни представители.
Няма да чета съобщенията за заседанията на комисиите. Вие ги знаете.
Всички народни представители трябва да участват активно днес в насрочените заседания на комисиите.
Следващото пленарно заседание е утре в 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,04 ч.)



Заместник-председатели:

Камелия Касабова

Любен Корнезов


Секретари:
Светослав Спасов

Наим Наим